Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите

СПРАВКА ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СТАНОВИЩА ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ ПО ПРОЕКТА НА НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 8 ОТ 2011 Г. ЗА СЕЧИТЕ В ГОРИТЕ № Организация/потребител (вкл. начина на получаване на предложението) Предложения и становища Приети/ неприети Мотиви Borislavzlatanov – получено на Портала за обществена консултация на 23.11.2024 г. Пълно несъгласие с промените в закона и тяхната посока. Изразявам пълното си несъгласие с предложените промени. Те биха довели до увеличаване на сечта и още по-голямо оредяване на горите. Горите са наша огромна ценност от първостепенна важност - следва да правим всичко възможно за тяхното опазване и дългосрочно използване на многобройните облаги, които те предлагат и които не водят до намаляването им. Следва да се върви в посока насърчаване на множеството видове туризъм, свързани с гората, рециклиране и преизползване на дървесния материал, намаляване на необходимостта от отопляне чрез насърчаване на изолацията и други добри практики по домовете, и други подобни дейности в тази посока. Не се приема Няма конкретни предложения и мотиви. Петко Ангелов – получено на Портала за обществена консултация на 26.11.2024 г. Подкрепям Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите. Приема се Изразявам резерви за въвеждането на задължително маркиране с пластмасови пластини на стоящите на корен дървета, като същото е трудоемко, отнема време и е свързано с разходване на допълнителен финансов ресурс и не е ясно дали ще се постигне желаният ефект. Съгласен съм същото да бъде въвеждано по желание на стопанисващия горската територия (решението за държавни горски територии да се взема от директорът на ДП или опълномощено от него лице) на места с констатирана висока концентрация на нарушения при извършване на сечта. Приема се частично. Решението за въвеждане на задължително маркиране с пластини се взема от кмета на общината за общинските горски територии или от директора на държавното предприятие по чл. 163 от Закона за горите за държавните горски територии в обхвата на същото. Кристиан Бъчваров kris.bachvarov@gmail.com 22.11.2024 г. (получено по ел. поща) Не подкрепям предложените от тях изменения на наредбата за сечите и наредбата за строителство в горите без промяна на предназначението. Не се приема Няма конкретно предложение. Йордан Мачирски* d.matchirski@gmail.com 22.11.2024 г. (получено по ел. поща) Относно предложените изменения в Наредбата за сечите и Наредбата за строителство в горите изразявам своето категорично несъгласие и остро възражение срещу тяхната реализация. Настоящото становище се основава на задълбочен анализ на националното законодателство, правото на Европейския съюз и международните задължения на Република България, като се акцентира върху нарушаването на принципите на правовата държава и устойчивото развитие. На първо място, предложените изменения грубо накърняват правото на всеки гражданин на здравословна и благоприятна околна среда, гарантирано от чл. 55 на Конституцията на Република България. Това право не само предполага защита от страна на държавата срещу действия, водещи до деградация на околната среда, но и задължава публичните органи да предприемат проактивни мерки за опазване на екологичното равновесие (in dubio pro natura – в съмнение за природата). В този контекст предложението за изсичане на просеки, обхващащи до 17% от площта на горите, е не само в противоречие с конституционните задължения на държавата, но и представлява явна заплаха за екологичната стабилност на страната при все по-нарастващата и реална опасност от климатични промени от наводнения до продължителни засушавания. Приема се частично. В § 16, с който се правят изменения и допълнения в чл. 50, отпада изменението в ал. 17 относно площта на съществуващите и новоизградени просеки до 17% от площта на цялото насаждение или имот. Несъстоятелни са твърденията за нарушение на правата на граждатите, съгласно чл. 55 от Конституцията на Р.България. Липсват конкрени мотиви по –какъв начин приемането на посочената разпоредба би довело до твърдяната заплаха за еколотичната стабилност. На второ място, измененията са в несъответствие с правото на Европейския съюз, по-специално с принципите, заложени в чл. 3, ал. 3 от Договора за Европейския съюз, който утвърждава необходимостта от устойчиво развитие. Чл. 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз постановява принципа на предпазливост (principle of precaution) като основен за защитата на околната среда, особено в ситуации на научна несигурност. Предложените изменения игнорират този принцип, като не предоставят ясна екологична оценка (ex ante – предварителна) на последствията от подобни действия. Това представлява нарушение на задължението на държавата членка да осигури висока степен на защита на околната среда в съответствие с acquis communautaire (съюзно право). Не се приема Законът за нормативните актове /ЗНА/е този нормативен акт, който урежда подготовката, изменението и прилагането на нормативните актове – чл.1. Съгласно чл.19,ал.1 ЗНА съставителят на проект на нормативен акт извършва оценка на въздействието на нормативния акт, когато това е предвидено в този закон. Нормата на чл.20 ЗНА определя случаите на извършване на предварителна оценка на въздействието на нормативен акт. Според алинея трета от същата, извън случаите по аления трета / при : 1. изработване на нови закони и кодекси; и 2. изработване на проекти на нормативни актове, за които оценката по ал. 2 е показала, че може да се очакват значителни последици/ цялостна предварителна оценка на въздействието може да се извърши по преценка на съставителя на проекта. В случая предмет на разглеждане е нормативен административен акт, който се приема от орган по чл. 115 от Конституцията на Република България. Следователно предвид характера на акта и приемащия го орган, преценката за извършване на цялостна предварителна оценка е предоставена на съставителя на акта, т. е. не е налице задължително извършване на такава оценка, за да бъде тя условие за законосъобразност на Наредбата. На трето място, измененията противоречат на международните задължения на България съгласно Конвенцията за биологичното разнообразие и Конвенцията от Орхус. Първата изисква опазване на екосистемите и устойчиво управление на природните ресурси, което е несъвместимо с масовото изсичане на горски просеки. Втората постановява задължението за участие на обществеността в процесите на вземане на решения, свързани с околната среда, което в настоящия случай е формално и недостатъчно реализирано (pro forma – заради формата). Освен това липсата на прозрачност и адекватна обществена консултация нарушава правото на гражданите да бъдат информирани и да участват активно в защита на общия интерес. Не се приема При изработването на проекта са спазени всички изисквания на националното и европейското законодателство, както и поетите задължения по международните договори, по които България е страна, включително участието на обществеността в процедурата по изработване на проекта посредство участието в работната група и обществените консултации, които се изисквато по реда на Закона за нормативните актове. На четвърто място, предложенията предизвикват сериозни опасения за тяхното дългосрочно въздействие върху околната среда, икономиката и социалното благосъстояние. Горите изпълняват критично важни функции, като предпазване от ерозия, регулиране на водните цикли и предоставяне на местообитания за множество видове. Изсичането на толкова голяма част от горите под формата на просеки ще доведе до загуба на биоразнообразие (biodiversitas), деградация на екосистемните услуги и значително увеличаване на риска от свлачища и наводнения. Тези последици не могат да бъдат оправдани с никакви икономически или административни аргументи, тъй като нарушават принципа на балансирано развитие (equilibratum progressum). Не се приема Държавните горски територии в България, управлявани от държавните предприятия по чл. 163 от ЗГ, заемат около 73% от всички горски територии и са изцяло сертифицирани, като притежават сертификат за устойчиво управление на горите. Притежаването на международен сертификат гарантира, че ползването на горските ресурси не е в резултат от експлоатиращо действие, а напротив, дължи се на устойчиво социално и екологично ориентирано горско стопанство и ползване на горите. Съгласно Доклад с изх. № 03-00-286/29.09.2023г. (вх. № 05.00-559/29.09.2023г. на Министерски съвет) на инж. Петър Димитров - министър на околната среда и водите и председател на междуведомствената експертна комисия, създадена със Заповед №Р-173/08.09.2023г. е извършена проверка на състоянието на инфраструктурата и причините за бедственото положение по Южното Черноморие. По отношение на горите е установено, че “От гореизложените данни и извършен анализ, няма причинно следствена връзка между извършените лесовъдски мероприятия в засегнатите водосбори и бедствието настъпило на 5 септември на територията на община Царево“. В заключението от доклада се посочва единствено, че „Горските територии са важен фактор, регулиращ повърхностния и подземния отток и безспорно влияе върху условията за формиране на наводнения. Анализът на данните от проведените теренни изследвания, дават основание да се твърди, че основна причина за бедствието от 05.09.2023 г. е съчетанието от интензивни валежи и налични проблеми на наземната инфраструктура“. На пето място, предложените изменения демонстрират липса на защита на обществения интерес и приоритетно облагодетелстване на частни икономически субекти (privilegium pro privatis). Горите са национално богатство, което трябва да се управлява в полза на цялото общество, а не да се подчинява на краткосрочни корпоративни интереси. Привилегирането на такива интереси е несъвместимо с принципите на социалната справедливост и равноправие, заложени в Конституцията и правовата държава. Не се приема Не са посочени конкретни мотиви, по които да се вземе отношение. Няма предложения. Особено притеснителен е фактът, че предложените изменения не са подложени на задължителната процедура по Стратегическа екологична оценка (СЕО), както изисква Директива 2001/42/ЕО относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (Директивата за СЕО). Това не е просто процедурен пропуск (error procedendi), а съществено нарушение, което компрометира легитимността на процеса и потенциално води до сериозни и необратими екологични вреди (damnum irreparabile). Необходимостта от СЕО в настоящия случай произтича от факта, че и двете наредби, в тяхната проектна форма, попадат в обхвата на „планове и програми“, подлежащи на задължителна екологична оценка, съгласно чл. 2 и чл. 3 от Директивата за СЕО. Тези планове и програми определят рамката за бъдещо съгласие за осъществяването на проекти в сектора на горското стопанство и строителството в горски територии, което ги поставя под прякото приложение на чл. 3, параграф 2(а) от Директивата. Предложените изменения, които разрешават създаването на просеки с площ до 17% от горските територии, представляват значителна промяна в управлението и използването на тези територии, налагаща изрична предварителна екологична оценка. Приема се частично. По изложените по-горе мотиви. Допълнително, измененията могат да имат значително въздействие върху защитени зони, включени в мрежата Натура 2000, което автоматично задължава извършването на СЕО съгласно чл. 3, параграф 2(б) от Директивата. Българските гори често се припокриват със защитени зони, където местообитанията и видовете са под закрилата на Директивата за местообитанията (92/43/ЕИО) и Директивата за птиците (2009/147/ЕО). Фрагментацията на тези територии чрез просеки може да доведе до загуба на местообитания и сериозно нарушаване на екосистемните функции (ruptura ecosystematica). Освен това, предложените изменения предизвикват опасения относно техния кумулативен ефект върху околната среда, който съгласно Приложение I на Директивата за СЕО трябва да бъде изрично оценен. Изсичането на значителна част от горите под формата на просеки не само има пряко въздействие върху околната среда, но и води до вторични и дългосрочни последици, като намаляване на въглеродния капацитет на горите, увеличаване на риска от ерозия и промени в хидрологичните режими. СЕО е единственият инструмент, който позволява цялостна оценка на тези въздействия, включително синергичните и кумулативните ефекти (effectus cumulativus et synergisticus), както и разработването на подходящи мерки за тяхното смекчаване. Не се приема Предложените изменения не премахват наложени ограничения в защитени зони от Натура 2000. Подобни ограничения се налагат със Закона за биологичното разнообразие и последващите нормативни и административни актове произтичащи от него. Предложените изменения също така пораждат значителни опасения за влиянието върху климата, което е в противоречие с ангажиментите на Европейския съюз за намаляване на емисиите на парникови газове съгласно Парижкото споразумение и Регламента за споделяне на усилията (ЕС) 2018/842. Намаляването на горските територии чрез увеличаване на площта на просеките неизбежно ще намали капацитета на горите за улавяне и съхранение на въглероден диоксид (capax carbonis), което изисква задълбочена екологична оценка преди приемането на подобни мерки. Липсата на СЕО представлява и нарушение на Конвенцията от Орхус, която гарантира на гражданите право на достъп до информация, участие в процесите на вземане на решения и правосъдие в екологични въпроси. В настоящия случай обществото е лишено от възможността да участва информирано в процеса на вземане на решения и да оцени възможните екологични, социални и икономически последици от измененията. Липсата на прозрачност и отчитане на обществените интереси подкопава доверието в институциите и противоречи на принципа на добро управление (principium boni regiminis). В допълнение към гореизложеното, предложените изменения в Наредбата за сечите и Наредбата за строителство в горите са в пряко противоречие с Регламент (ЕС) 2024/1991 на Европейския парламент и на Съвета относно възстановяването на природата. Този регламент, влязъл в сила на 18 август 2024 г., има за цел да осигури възстановяването на екосистемите и биоразнообразието в Европейския съюз, като поставя правно обвързващи цели за държавите членки. Съгласно Регламента, държавите членки са задължени да разработят и прилагат национални планове за възстановяване на природата, които включват конкретни мерки за подобряване на състоянието на горските екосистеми. Предложените изменения, позволяващи изсичането на просеки до 17% от горската площ, не само не допринасят за възстановяването на природата, но и потенциално водят до допълнителна деградация на горските екосистеми. Това е в пряко противоречие с целите на Регламента, който изисква от държавите членки да предприемат мерки за възстановяване на увредените екосистеми и подобряване на биоразнообразието. Приема се частично В § 16, с който се правят изменения и допълнения в чл. 50, отпада изменението в ал. 17 относно площта на съществуващите и новоизградени просеки до 17% от площта на цялото насаждение или имот. В останалата част мотивите са изложени по-горе. Освен това, Регламента изисква държавите членки да осигурят участие на обществеността в разработването и прилагането на националните планове за възстановяване на природата. Липсата на адекватна обществена консултация при предложените изменения нарушава този принцип и подкопава доверието в процеса на вземане на решения, свързани с околната среда. Неспазването на изискванията на Регламента може да доведе до процедури за нарушение срещу България и да компрометира усилията на страната за опазване и възстановяване на природното наследство. Не се приема По изложените по – горе мотиви. В заключение, предложените изменения в Наредбата за сечите и Наредбата за строителство в горите представляват сериозно нарушение на националното и европейското законодателство, както и на международните задължения на Република България. Те поставят под заплаха конституционно гарантираните права на гражданите, устойчивото развитие на страната и опазването на природното наследство. Настоявам за тяхното незабавно оттегляне и за провеждане на истинска обществена консултация, подкрепена с детайлни научни изследвания и екологични оценки, в духа на принципа за защита на околната среда и общия интерес (pro bono publico). * 4. Становища с идентично съдържание, постъпили от: Радослав Александров raaleksandrov86@gmail.com 22.11.2024 г. (получено по ел. поща); Слав Георгиев slav.georgiev@gmail.com 22.11.2024 г. (получено по ел. поща); Радостин Дяков radostindyakov@gmail.com 22.11.2024 г. (получено по ел. поща); Любо Стефанов lustartcom@gmail.com 22.11.2024 г. (получено по ел. поща); Теодора Гаврилова teodoragavrilova056@gmail.com 22.11.2024 г. (получено по ел. поща); Емил Рашковски erashkovski@abv.bg 22.11.2024 г. (получено по ел. поща); Антоанета Димитрова tonka_junk@abv.bg 22.11.2024 г. (получено по ел. поща); Iliyan Koemdzhiev iliyankoemdjiev@abv.bg 22.11.2024 г. (получено по ел. поща); Десислава Димитрова demet_772006@abv.bg 23.11.2024 г. (получено по ел. поща); Станимира Иванова в МЗХ с № 94-1853 от 28.11.2024 г.; Йордан Йорданов в МЗХ с № 94-1854 от 28.11.2024 г.; Павел Павлов в МЗХ с № 94-1876 от 29.11.2024 г.; Павел Павлов pavel98pavlov@gmail.com 28.11.2024 г. (получено по ел. поща); Владислав Иванов регистрирано в МЗХ с № 94-1895 от 02.12.2024 г.; Елена Михова optikamihovavarna@gmail.com 28.11.2024 г. (получено по ел. поща); Марика Василева в МЗХ с № 94-1961 от 09.12.2024 г.; Марика Василева marikavasileva89@gmail.com 07.12.2024 г. (получено по ел. поща); Илиана Арбова в МЗХ с № 94-1965 от 09.12.2024 г.; Константин Докторов, получено от МС, регистрирано в МЗХ с № 03-864 от 12.12.2024 г. (входящ № 20.К-26/ 27.11.2024); Божидар Делчев Илиев bozhi12345@gmail.com 23.11.2024 г. (получено по ел. поща); Илина Попова ilina.popova@gmail.com 22.11.2024 г. (получено по ел. поща); Светослав Панайотов panayotov.svetoslav@gmail.com 23.11.2024 г. (получено по ел. поща); Яна Димитрова dimitrova_jana@yahoo.de 22.11.2024 г. (получено по ел. поща) Николай Калчев kalchev01@gmail.com 22.11.2024 г. (получено по ел. поща); Мария Илиева imeri@abv.bg 22.11.2024 г.( получено по ел. поща); Владислав Радев vl.radev@gmail.com 22.11.2024 г.( получено по ел. поща); Георги Пенчев georgi.p.penchev@gmail.com 22.11.2024 г.( получено по ел. поща); Йоанна Габровска yoanna356@abv.bg 22.11.2024 г. (получено по ел. поща); Иван Стоянов oyd99@yahoo.com 22.11.2024 г. (получено по ел. поща); Иван Георгиев ivangeorgiev8406@gmail.com 22.11.2024 г. (получено по ел. поща); Иван Николов Радунчев iradun1@gmail.com 22.11.2024 г. (получено по ел. поща); Митко Желязков 22.11.2024 г. (получено по ел. поща); Кристиан Димитров kristian.dimitrov794@gmail.com 26.11.2024 г. (получено по ел. поща); Велислав Душков velislav_vbd@icloud.com 26.11.2024 г. (получено по ел. поща); Мирослав Михайлов nimazanimavaisgluposti@gmail.com 27.11.2024 г. (получено по ел. поща); Константин Докторов doktorov@gmail.com 27.11.2024 г.( получено по ел. поща); Илияна Иванова bonibon000777@gmail.com 27.11.2024 г. (получено по ел. поща); Йордан Енчев yordan.dimitrov.enchev@gmail.com 28.11.2024 г.( получено по ел. поща); Любомира Иванова Захариева lu.ivanova3@gmail.com 27.11.2024 г. (получено по ел. поща); Мариян Миланов Георгиев dorian_80@abv.bg 27.11.2024 г. (получено по ел. поща); Симеон Стефанов simeonstefanov1@gmail.com 28.11.2024 г. (получено по ел. поща); Силвия Звонска s.zvonska@abv.bg 27.11.2024 г. (получено по ел. поща); Станимира Иванова stanimiraivanova6@gmail.com 27.11.2024 г. (получено по ел. поща); Nora Alexandrova elialexandrova2004@gmail.com 28.11.2024 г. (получено по ел. поща); Иван Христов Цветков i_nocturno@abv.bg 27.11.2024 г. (получено по ел. поща); Силвия Витанова silva.vitanova@gmail.com 28.11.2024 г. (получено по ел. поща); Пресиян Илиев presiyan.iliev@gmail.com 27.11.2024 г. (получено по ел. поща); Полина Станчева funballmeister@gmail.com 28.11.2024 г. (получено по ел. поща); Галин Димитров gal.dimitrov@gmail.com 27.11.2024 г. (получено по ел. поща); Десислава Стефанова desislavastefanova@yahoo.com 27.11.2024 г. (получено по ел. поща); Теодора Ангелова Иванова teoivan@abv.bg 28.11.2024 г.( получено по ел. поща); Димитър Цанев animester1@gmail.com 28.11.2024 г. (получено по ел. поща); Надежда Тодорова nadejda.b.todorova@gmail.com 28.11.2024 г. (получено по ел. поща); Райко Райков raikov.raiko@gmail.com 28.11.2024 г. (получено по ел. поща); Златка Златкова zzlatkova@gmail.com 28.11.2024 г. (получено по ел. поща); Елена Велева elena_veleva@yahoo.com 28.11.2024 г. (получено по ел. поща); Емануил Николаев Илиев emanuil.nikolaev.iliev@gmail.com 29.11.2024 г.( получено по ел. поща); Ивайло Борисов ivailo.m.borissov@gmail.com 28.11.2024 г. (получено по ел. поща); Стефания Каменова stefaniya.kamenova@gmail.com 28.11.2024 г. (получено по ел. поща); Мая Карапетрова mayon@abv.bg 28.11.2024 г. (получено по ел. поща); Мария Иванова maria.ivanova@gmail.com 29.11.2024 г. (получено по ел. поща); Георги Дежов gdezhov@gmail.com 29.11.2024 г. (получено по ел. поща); Петранка Вълова pet_pv@hotmail.com 29.11.2024 г. (получено по ел. поща); Анна Симеонова kanichka@gmail.com 30.11.2024 г. (получено по ел. поща); Анастасия Пламенова veiffa@gmail.com 29.11.2024 г. (получено по ел. поща); Иванка Давидова vaniadavidova@abv.bg 30.11.2024 г. (получено по ел. поща); Ти решаваш за Своге и Балкана ti.reshavash.svoge@gmail.com 10.12.2024 г. (получено по ел. поща); Аглика Петкова Икономова aglika_ikonomova@abv.bg 10.12.2024 г. (получено по ел. поща); Асоциация на парковете в България (получено по ел. поща) Кристиян Николов dawnut.x@gmail.com 22.11.2024 г. (получено по ел. поща) Пиша Ви във връзка с предложените от министерството промени, които позволяват във всяка гора, допълнително над позволената сеч, да се изсичат просеки, които могат да заемат до 17% от нейната площ. Не подкрепям предложените изменения на наредбата за сечите и наредбата за строителство в горите без промяна на предназначението. Приема се В § 16, с който се правят изменения и допълнения в чл. 50, отпада изменението в ал. 17 относно площта на съществуващите и новоизградени просеки до 17% от площта на цялото насаждение или имот. Деница Спасова dvspasova@hotmail.com 22.11.2024 г. (получено по ел. поща) Тези промени позволяват във всяка гора, допълнително над позволената сеч, да се изсичат просеки, които могат да заемат до 17% от нейната площ. Не знам дали си давате сметка колко е опасно това, колко е алчно и колко нелепо. Не подкрепям предложените от тях изменения на наредбата за сечите и наредбата за строителство в горите без промяна на предназначението. Приема се В § 16, с който се правят изменения и допълнения в чл. 50, отпада изменението в ал. 17 относно площта на съществуващите и новоизградени просеки до 17% от площта на цялото насаждение или имот. Hristo Grigorov h.grigoroff@gmail.com 23.11.2024 г. (получено по ел. поща) Изказвам несъгласието си с предложените промени за позволяване на допълнително изсичане за направата на просеки, тъй като това ще доведе до заличаването на огромно количество горски площи. Приема се В § 16, с който се правят изменения и допълнения в чл. 50, отпада изменението в ал. 17 относно площта на съществуващите и новоизградени просеки до 17% от площта на цялото насаждение или имот. Елисавета Георгиева Георгиева регистрирано в МЗХ с № 94-1856 от 28.11.2024 г. С огромно притеснение и категорично несъгласие се обръщам към Вас по повод предложените изменения в Наредба № 8 от 2011 г. за сените в горите и Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии. Тези изменения застрашават не само устойчивостта и биологичното разнообразие на българските гори, но и екологичното равновесие на страната ни. Основните причини за моя протест са следните: 1. Фрагментиране на горите: Намаляването на разстоянията между просеките и увеличаването на тяхната площ ще доведе до фрагментация на горските екосистеми. Това ще увеличи ерозията на почвите, ще затрудни задържането на води и ще наруши биоразнообразието. Не се приема Бележката за размера на просеките се отнася до проекта на НИД на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горските територии без промяна на предназначението им, който не е предмет на настоящата справка. 2. Загуба на защитени зони: Предложените промени премахват важни защити за гори в зони от „Натура 2000“. Вместо да укрепват екосистемните функции на горите, тези изменения ще намалят тяхната роля за задържане на влагата и регулиране на водните ресурси. Не се приема Предложените изменения не премахват наложени ограничения в защитени зони от Натура 2000. Подобни ограничения се налагат със Закона за биологичното разнообразие и последващите нормативни и административни актове произтичащи от него. 3. Увеличение на незаконната сеч и бракониерството: Разширяването на просеките и облекчаването на процедурите за сеч ще улесни незаконния дърводобив и ще направи контрола практически невъзможен. Не се приема Не са посочени конкретни мотиви. 4. Обезценяване на горите: Създаването на условия за голи сечи и интензивно механизирано дърводобиване е в разрез с традиционното българско лесовъдство и ще доведе до трансформация на горите в едновъзрастни насаждения с намалена екосистемна стойност. Не се приема Проектът на Наредба не създава условия за голи сечи. Със Закона за горите голите сечи са забранени с някои изключения, изрично посочени в същия. 5. Нарушения на европейското законодателство: Липсата на стратегическа екологична оценка и оценка за съвместимост с целите на „Натура 2000“ е в нарушение на Директивата за природните местообитания и Закона за опазване на околната среда. Не се приема Проектът на Наредба е изготвен при спазване на изискванията на българското и европейско законодателство. Призовавам Ви да: 1. Прекратите разглеждането на предложенията за изменения в Наредба № 8 от 2011 г. и Наредба № 5 от 2014 г. в настоящия им вид. Не се приема По изложените по – горе мотиви. 2. Инициирате стратегическа екологична оценка на предложените промени и анализ на тяхното въздействие върху биоразнообразието и екосистемните услуги. Не се приема По изложените в т. 4 мотиви. 3. Насърчите устойчиви методи за управление на горите, които подкрепят биоразнообразието и съхраняват естествените функции на горите, вместо да се фокусират върху механизирано дърводобиване. Не се приема Една от основните цели на политиката в горското стопанство е устойчиво стопанисване на горските територии, което да подобри състоянието на гората. Българските гори са национално богатство, от което зависи нашето бъдеще. Промените, които предлагате, ще доведат до дълготрайни щети върху природата, които не могат да бъдат поправени. Настоявам за поемане на отговорност и защита на природното наследство на България. Станислав Генев регистрирано в МЗХ с № 94-1859 от 28.11.2024 г. Бих искал да изразя пълното си несъгласие с предложените изменения на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите и на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им. Не се приема Няма конкретни мотиви и предложение Отново и за пореден път финансови интереси на определени фирми застават пред адекватната грижа за българската природа и справедливата, обезпечана и устойчива възможност за работа в сектора. Само част от причините да не съм съгласен: - необратимо нарушаване на биологичното разнообразие - ограничен и затруднен контрол върху дърводобива - облекчаване на сечите в горите от защитените зони на „Натура 2000“ - неизбежно увеличаване на ерозията - заплаха от ферментация на горите - локално изораване, замърсяване и отравяне на горската екосистема - възможно затлачване на големи водни обекти като язовири - откриване на големи голи площи - улесняване на бракониерството - гола сеч вместо обучения, реформи и подобряване условията на работа в сектора Моля да вземете под внимание всички тези многобройни негативни аспекти на готвените промени и да направите всичко възможно, във властта с която разполагате, да оцените и предотвратите тези заплахи пред българската гора и устойчивото развитие на сектора. Илияна Михайлова – в МЗХ с № 94-1863 от 28.11.2024 г. Милена Иванчева-Вълкова milenakiv@gmail.com 20.11.2024 г. (получено по ел. поща) Не съм съгласен с предложението на Министерство на земеделието и на Изпълнителна агенция по горите за Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 201 1 г. за сечите в горите [1] и Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им. Не се приема Няма мотиви и предложение. Препратено от МС Станислав Генев В Министерския съвет на Република България по електронната поща постъпи сигнал – протестно писмо от г-н Станислав Генев относно предложените проекти за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им (съвместна наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на регионалното развитие и благоустройството) и Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите, публикувани на Портала за обществени консултации на 19.11.2024 г. и на 18.11.2024 г. На основание чл. 112 – Глава осма „Предложения и сигнали“ от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 20, ал. 1 от Закона за администрацията и чл. 65, т. 10 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, предоставяме сигнала на Вашето внимание, по компетентност. Приложение: съгласно текста. Бих искал да изразя пълното си несъгласие с предложените изменения на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите и на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им. Не се приема Няма конкретни мотиви и предложение. Отново и за пореден път финансови интереси на определени фирми застават пред адекватната грижа за българската природа и справедливата, обезпечана и устойчива възможност за работа в сектора. Само част от причините да не съм съгласен: - необратимо нарушаване на биологичното разнообразие - ограничен и затруднен контрол върху дърводобива - облекчаване на сечите в горите от защитените зони на „Натура 2000“ - неизбежно увеличаване на ерозията - заплаха от ферментация на горите - локално изораване, замърсяване и отравяне на горската екосистема - възможно затлачване на големи водни обекти като язовири - откриване на големи голи площи - улесняване на бракониерството - гола сеч вместо обучения, реформи и подобряване условията на работа в сектора Моля да вземете под внимание всички тези многобройни негативни аспекти на готвените промени и да направите всичко възможно, във властта с която разполагате, да оцените и предотвратите тези заплахи пред българската гора и устойчивото развитие на сектора. Диана Петрова регистрирано в МЗХ с № 94-1864 от 28.11.2024 г. Категорично съм против изменение на наредба № 8 и наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна в предназначението им! Във време, когато вече сме потърпевши с безводие, е безотговорно и нечовешко да се правят постъпки за доунищожаване на природата, в конкретика горите, от които в голяма степен зависи това! Призовавам министъра на МОСВ да извърши процедура по екологична оценка по реда на Закона за опазване на околната среда и оценка за съвместимост с целите на Натура 2000 г. за сечите и горите, както и на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна в предназначението им! Така предвидените изменения са огромна заплаха за водната сигурност на страната, за биоразнообразието и създаване на „зелени пустини“, ветровата ерозия, влагата на почвите при все по-намаляващите валежи! Спрете това безумие! Не се приема По изложените в т. 4 мотиви. Димитър Ивановски регистрирано в МЗХ с № 94-1868 от 28.11.2024 г. С настоящето искам да изразя отрицателно становище по следните два проекта: 1. Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите 2. Проект на НИД на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им (съвместна Наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на регионалното развитие и благоустройството). Не се приема Няма конкретно предложение Не съм съгласен, заради грешни инвестиции на няколко дърводобивни компании да се рискува бъдещето на българската гора, на язовирите и водата за пиене, на уникалния ни ландшафт, който е в основата на българския туризъм. Евгени Динев регистрирано в МЗХ с № 94-1869 от 28.11.2024 г. Във връзка с предложението за изменение на наредбите за сените и за строителството в горските територии, изразявам несъгласието си заради грешни инвестиции на няколко дърводобивни компании да се рискува бъдещето на българската гора, на язовирите и водата за пиене, на уникалния ни ландшафт, който е в основата на българския туризъм. Не се приема Няма мотиви и предложения. Дафинка Радичева регистрирано в МЗХ с № 94-1870 от 28.11.2024 г. С настоящето искам да изразя отрицателно становище по следните два проекта: 1. Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите 2. Проект на НИД на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им (съвместна Наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на регионалното развитие и благоустройството). Не се приема Няма мотиви и предложения. Не съм съгласна, заради обезлесяването да се влошава качеството на въздуха, да се влошава ситуацията с водния отток и да намалява биоразнообразието. Добромир Неделчев регистрирано в МЗХ с № 94-1871 от 28.11.2024 г. Изразявам противопоставянето си на предложението направено от Министерство на Земеделието, с което до 17% от горите могат да се превърнат в просеки и пътища. Това би имало пагубен ефект върху бъдещето на българската гора, на язовирите и водата за пиене, на уникалния ни ландшафт, който е в основата на българския туризъм и е причината да обичаме държавата си! В медиите се тиражира логичната връзка на предложението с интересите на дърводобивни компании. Краткосрочния ефект в печалбите на тези компании, няма как да оправдае дългосрочния негативен ефект над природата. Напротив, това би бил само и единствено повод за протести, именно защото българите обичаме и сме горди с природата си. Моля ви, не позволявайте подобни промени, в името на нашето бъдеще! Приема се частично В § 16, с който се правят изменения и допълнения в чл. 50, отпада изменението в ал. 17 относно площта на съществуващите и новоизградени просеки до 17% от площта на цялото насаждение или имот. В останалата част няма конкретни мотиви, по които да се вземе отношение. Евгения Ботунарова регистрирано в МЗХ с № 94-1872 от 28.11.2024 г. С настоящия имейл, искам да изразя отрицателно становище по следните два проекта: 1. Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба Ко 8 от 2011 г. за сечите в горите 2. Проект на НИД на Наредба N0 5 от 2014 г. за строителството в горските територии без промяна на предназначението им( съвместна наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на регионалното развитие на благоустройството). Не съм съгласна, заради грешни инвестиции на няколко дърводобивни компании да се рискува бъдещето на българската гора, на язовирите и водата за пиене, на уникалния ни ландшафт, който е в основата на българския туризъм. Не се приема Няма мотиви и конкретно предложение Пламен Шомов регистрирано в МЗХ с № 94-1873 от 28.11.2024 г. Искам да изразя категоричното си несъгласие с готвената промяна в две наредби, което ще доведе до най-масовото изсичане на гори изобщо. Би трябвало да сте наясно с последиците за българските гори, състоянието на язовирите и водата за пиене и оттам - съдбата на населението, ландшафта и оттам - съдбата на българския туризъм. Бях пряк свидетел на трагедията в Царево на 5-6.9. миналата година, пряка причина за която беше уж законното изсичане на 850 дка декара гори. Не се приема Държавните горски територии в България, управлявани от държавните предприятия по чл. 163 от ЗГ, заемат около 73% от всички горски територии и са изцяло сертифицирани, като притежават сертификат за устойчиво управление на горите. Притежаването на международен сертификат гарантира, че ползването на горските ресурси не е в резултат от експлоатиращо действие, а напротив, дължи се на устойчиво социално и екологично ориентирано горско стопанство и ползване на горите. Съгласно Доклад с изх. № 03-00-286/29.09.2023г. (вх. № 05.00-559/29.09.2023г. на Министерски съвет) на инж. Петър Димитров - министър на околната среда и водите и председател на междуведомствената експертна комисия, създадена със Заповед №Р-173/08.09.2023г. е извършена проверка на състоянието на инфраструктурата и причините за бедственото положение по Южното Черноморие. По отношение на горите е установено, че “От гореизложените данни и извършен анализ, няма причинно следствена връзка между извършените лесовъдски мероприятия в засегнатите водосбори и бедствието настъпило на 5 септември на територията на община Царево“. В заключението от доклада се посочва единствено, че „Горските територии са важен фактор, регулиращ повърхностния и подземния отток и безспорно влияе върху условията за формиране на наводнения. Анализът на данните от проведените теренни изследвания, дават основание да се твърди, че основна причина за бедствието от 05.09.2023 г. е съчетанието от интензивни валежи и налични проблеми на наземната инфраструктура“. Огнян Христонев регистрирано в МЗХ с № 94-1867 от 28.11.2024 г. Заявявам категорично, че съм против готвените промени на проектите за изменение на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите и на Наредба № 5 от 2014 г. и безконтролната сеч под формата на просеки до 17%! Заявявам категорично, че съм против обезлесяването на „конвеър“ на българската гора и осакатяването й без необходимата екологична оценка! Против съм абсурдните промени, готвени в условия на продължаваща водна криза! Спрете промените или ще се срещнете с народната „Любов“ под формата на протести и блокади! Спрете да обслужвате бизнес, който вреди на България повече, отколкото й дава! Защитете природата! Приема се частично В § 16, с който се правят изменения и допълнения в чл. 50, отпада изменението в ал. 17 относно площта на съществуващите и новоизградени просеки до 17% от площта на цялото насаждение или имот. В останалата част няма конкретни мотиви, по които да се вземе отношение. Кристина Попски регистрирано в МЗХ с № 94-1874 от 29.11.2024 г. Искам да изразя своето отрицателно становище относно двете нови наредби за сечите и за строителството в горските територии. Не съм съгласна с предвидените промени и смятам че рискът който представляват за горите и околната среда е неприемлив. Не се приема Няма мотиви и конкретно предложение. Петър Попчев регистрирано в МЗХ с № 94-1875 от 29.11.2024 г. Присъединявам се към призива на „Зелено движение“ за заявяване на отрицателно становище относно решение на Министерството на земеделието и храните и останалите отговорни инстанции да позволят изсичане с модерна горска техника на 17% от българските гори, според ЗД. Виждал съм с очите си изсичане и превоз на вековни и здрави дъбови дървета в Етрополския Балкан, продължило с години. Престъпление, което вместо да бъде санкционирано, бе толерирано от централни и местни власти. Българската гора е с уникални и особени характеристики, способни да запазят българската нация и в екстремни условия. Срам за тези властимащи и институции които биха позволили по-нататъшна, несъобразена с интересите на гражданите, сеч! Приема се частично В § 16, с който се правят изменения и допълнения в чл. 50, отпада изменението в ал. 17 относно площта на съществуващите и новоизградени просеки до 17% от площта на цялото насаждение или имот. В останалата част няма конкретни мотиви, по които да се вземе отношение. Йоан Ценков регистрирано в МЗХ с № 94-1877 от 29.11.2024 г. Не съм съгласен с проекта за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2011 г. за сените в горите! По този начин се рискува бъдещето на българската гора, на язовирите и водата за пиене, на уникалния ни ландшафт, който е в основата на туризма ни. Всичко това ще предизвика висок риск от наводнения, намаляване влагозадържащи и водорегулиращи функции на горите, увеличаване на ерозията, запълване на водоеми, увреждане на ландшафта, загуба на биологично разнообразие и ще облекчи бракониерството! Не се приема Няма конкретни мотиви и предложения. Мая Филипова регистрирано в МЗХ с № 94-1878 от 29.11.2024 г. Бистра Илиева ilievipost@yahoo.com 28.11.2024 г. (получено по ел. поща) Предложенията за изменение на горепосочените наредби представляват сериозна заплаха за устойчивото управление на българските гори, биологичното разнообразие и екосистемните функции, които те изпълняват. Основните вреди, които ще последват, могат да бъдат обобщени в следните точки: 1. Нарушаване на принципите на устойчивото лесовъдство. Предложените облекчения за използване на механизирана техника като харвестъри и форвардери са в противоречие с традиционните практики в българското лесовъдство. Тези машини са създадени за използване в равнинни терени на северните държави и не са подходящи за теренните условия, климата и биологичното разнообразие на българските гори. Прилагането на такъв подход ще доведе до: • Повишена интензивност на сечите. • Риск от ерозия на почвите и деградация на ландшафта, особено в планински и наклонени терени. • Ускорено обезлесяване и намаляване на възрастовото и видово разнообразие на горските насаждения. 2. Загуба на биологично разнообразие и ценни екосистемни функции С възможността за тотално премахване на дъбови и борови гори чрез облекчени режими на сеч, ще се подкопае създаването на устойчиви, смесени и многообразни гори. Това ще доведе до: • Загуба на естествени местообитания за много видове. • Увеличаване на риска от екологични катастрофи, включително наводнения, суши и свлачища. • Преобразуване на горите в "зелени пустини", които са бедни на екосистемни услуги. 3. Опустиняване и влошаване на условията за земеделие Облекченията за сеч в лесозащитните пояси в Добруджа са сериозна заплаха за една от най-уязвимите зони в България. Премахването на тези горски структури ще доведе до: • Ускорена ветрова ерозия. • Загуба на влагозадържащата функция на почвите в един от най-засегнатите от суши региони на страната. 4. Отслабване на защитата на зоните „Натура 2000" Приравняването на горите в защитените зони на „Натура 2000" към стопанските гори ще намали значително екосистемните функции на тези територии, включително: • Задържането на води, жизненоважно за справянето с водната криза. • Поддържането на биологично разнообразие и местообитания на застрашени видове. Това е в пряко противоречие с целите на директивите за местообитанията и птиците на Европейския съюз, към които България е ангажирана. 5. Пренебрегване на социално-икономическите последици Основният проблем в горското стопанство е не липсата на техника, а недостигът на квалифицирана работна ръка и адекватно заплащане. Вместо инвестиции в обучение и подобряване на условията за труд, се предлага въвеждане на скъпа техника, която ще се използва на цената на дългосрочна екологична загуба. Не се приема Направените предложения за изменение на наредбата са продиктувани от необходимостта за полагане на непрекъсната и навременна грижа за гората чрез нейното отглеждане и стопанисване. Това изисква непрекъснато актуализиране и осъвременяване на методите и начините за изпълнение на лесовъдските мероприятия. Към момента в нашата страна основна част от дейностите в горите се извършват без да се прилагат съвременни технологии за работа, такива каквито са познати и се прилагат успешно от десетилетия в страните от Централна и Западна Европа. Проучен е опита в няколко европейски държави Румъния, Германия, Чехия, Словения и Австрия по отношение на използването на машини – харвестъри и форвардери при сечта и извоза на дървесината. В резултат от извършеното проучването са направени следните констатации: 1. Броят на специализираните машини за дърводобив е значително нараснал в последните години, като най-много се използват те в Чехия – 1111 харвестъри и 1525 форвардери (увеличение над 3 пъти за последните 10 години). 2. Делът на добитата и извозена дървесина с харвестъри и форвардери надвишава 39% от общо добитата и извозена дървесина, във всички страни с изключение на Румъния, където тенденцията обаче е за използване на повече технологии, тъй като липсва квалифицирана работна ръка. Ограничения може да има само по отношение на наклона на терена, почвените условия и огромния брой собственици на малки гори. 3. Чрез избора на правилната технология и щадящи почвата процедури, както и организация на работа, която пренасочва движението към периоди на сухо/мразовито време, може да се избегнат щетите по насажденията и ерозията. Ерозионни процеси не са документирани на национално ниво. Защитата на почвата е основен принцип, залегнал в националното законодателство за горите, което се контролира от областните власти. 4. Конкретно в Словения, която е водеща по биоразнообрание в Европа, броят на харвестърите е 60, а на форвардерите е 98. Поради трудният планински терен и характеристиките на горските масиви, механизирана сеч бавно се въвежда в Словения. В последните години делът на механизираната сеч се увеличава, главно поради недостига на работна ръка в горите и голямото количество дървесина, увредена от честите природни бедствия. Процентът на машинния дърводобив спрямо общия е 15%. Няма документирани ерозионни процеси във връзка с работата на харвестъри и форвардери. От направените констатации следва извода, че европейските държави в голяма степен използват механизирана съвременна техника при работата в горски територии, като това не оказва негативно въздействие върху горските екосистеми и тяхното устойчиво стопанисване и запазване. Препоръки: • Да се отхвърлят предложените изменения, които облекчават режима за сеч с тежка механизация и увеличават площите на интензивно обезлесяване. Не се приема По изложените по-горе мотиви. • Да се създаде стратегия за устойчиво управление на горите, насочена към запазване на многообразието и адаптация към климатичните промени. Не се приема Същите са елемент от Национална стратегия за развитие на горския сектор и Стратегически план за развитие на горския сектор, съгласно чл. 9 и следващите от Закона за горите. • Да се подобри обучението и заплащането в горския сектор, вместо да се въвеждат мерки, които застрашават бъдещето на българските гори. Не се приема Професионално обучение и задълженията на работодателите в тази насока са уредени в чл. 226 – 229 от от Закона за горите. Българските гори не са просто източник на дървесина, а жизненоважен ресурс за екосистемната устойчивост, водния баланс и качеството на живот. Решенията, които се взимат днес, ще определят тяхното бъдеще за десетилетия напред. Настояваме за отговорност и защита на този национален капитал. Очаквам отхвърляне на всички предложени промени и реални насоки и приложение за защита на българските гори! GUNTER VELI регистрирано в МЗХ с № 94-1879 от 29.11.2024 г. Против предложените изменения и допълнения Против съм предложените изменения на наредбата понеже използването на високопроизводителна техника за дърводобив не е предназначена за дърводобивът какъвто е в България. Това ще доведе до и влошаване на и без това безразборната сеч в горите, което пък ще резултира във влошаване на естествената регулираща дейност на горите в екосистемите и ще доведе до вече зачестилите екстремни бедствия - наводнения и свлачища. Друг нежелан ефект е откриването на големи голи пространства и негативното влияние върху биоразнообразието във засегнатите региони. Друг важен фактор е значението на горите за здравето на околната среда и хората включително . Горите са нашите филтри за чист въздух и вода . Допълнителното изсичане е в икономическа полза , но е в тотален ущърб за здравето на хората и бъдещето на идните поколения!!! Нека бъдем разумни, морални , да запазим и увеличим горските площи , а не обратното !! Мислете за бъдещето на идните поколения , понеже без дървета , вода и чист въздух , няма живот и парите не могат да заместят това ! Благодаря Ви и се надявам да постъпите правилно и да не позволите това безумие. Не се приема По изложените в т. 23 мотиви. Огнян Иванов регистрирано в МЗХ с № 94-1884 от 29.11.2024 г. Искам да изразя протест срещу всякакви мерки, които могат пряко или косвено да повишат изсичането на гори. Ние не сме маймуни за да сечем клона на който стоим. Или да позволяваме заради печалбите на няколко компании да ни правят на маймуни. И конкретно протестирам срещу идеята на Земеделското министерство до 17% от горите да могат да се превърнат в просеки и пътища. И да се дава възможност за намаляване на разстоянието между просеките за временни горски пътища от сегашните 40 метра разстояние между тях на 20 м до 30 м, като се допуска това разстояние да се намалява допълнително при използване на харвестъри и форвардери. Приема се частично В § 16, с който се правят изменения и допълнения в чл. 50, отпада изменението в ал. 17 относно площта на съществуващите и новоизградени просеки до 17% от площта на цялото насаждение или имот. Разстоянията са предмет на друга наредба. Провеждането на сечи не е изсичане на гори. gparpulov – получено на Портала за обществена консултация на 27.11.2024 г. Против предл. Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите Предложените промени целят улесняване на машинния дърводобив. Дърводобивът у нас бездруго е прекомерен и слабо контролиран. Вместо да позволява извличането на лесна печалба от обществен ресурс, какъвто са горите, законът трябва да регулира тяхната експлоатация и да осигури запазването им. Ако бъдат приети, промените, напротив, ще позволят още по-бърза и по-неограничена сеч. Добре известно е, че обезлесяването води до ерозия и засуха. Промените следователно ще имат вредни за обществото последици и трябва да бъдат отхвърлени. Не се приема По изложените в т. 23 мотиви. fizzy – получено на Портала за обществена консултация на 28.11.2024 г. Против предложените изменения и допълнения Против съм предложените изменения на наредбата понеже използването на високопроизводителна техника за дърводобив не е предназначена за дърводобивът какъвто е в България. Това ще доведе до и влошаване на и без това безразборната сеч в горите, което пък ще резултира във влошаване на естествената регулираща дейност на горите в екосистемите и ще доведе до вече зачестилите екстремни бедствия - наводнения и свлачища. Друг нежелан ефект е откриването на големи голи пространства и негативното влияние върху биоразнообразието във засегнатите региони. Не се приема По изложените в т. 23 мотиви. mihail_pramatarov – получено на Портала за обществена консултация на 28.11.2024 г. Не съм съгласен с промените. Не съм съгласен с промените в наредба 8 от 2011 за сеите в горите. прокарва се възможност за умишлено облагодетелстване на определена група дружества, което е модел на работа от доста години. създава се възможност за увреждане на околната среда и повишени стойности на въглероден диоксид. Не се приема По изложените в т. 23 мотиви. verastanisheva@abv.bg – получено на Портала за обществена консултация на 28.11.2024 г. Предлагам използването на пластини за маркиране на стоящи на корен дървета да се диференцира спрямо вида сеч /да се използва във възобновителни сечи във високостъблени гори/, като се определи минимален диаметър /например 30 см/. Заповедта за използването на пластини да се издава от директора на ДП или упълномощено лице за райони с констатирана концентрация на нарушения по време на извършване на сечта. Подкрепям Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите. Приема се частично Собственикът може да дифиренцира минимален диаметър, вид сеч и други параметри. Vais 1997 – получено на Портала за обществена консултация на 28.11.2024 г. Подкрепям Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите Съгласен съм с предложените в Наредбата промени, с изключение на въвеждането на пластмасови пластини за маркиране. Въвеждането им ще доведе до значителни затруднения както при физическото маркиране, така и при документалното съставяне на маркирацията. Предвид това такива пластини биха могли да се използват при маркиране на дървета с диаметър на гръдна височина над 30 сm, по разпореждане на директорът на ДП или упълномощено от него лице за ДГТ и то при положение, че има наблюдения за завишаване на нерегламентирана дейност на определена територия! Приема се частично Предложението засяга само държавните и общинските горски територии, като решението за въвеждането на задължително маркиране с пластини е на директора на съответното държавно предприятие по чл. 163 от ЗГ, съответно на кмета на общината. Симеон Иванов Симеонов– получено на Портала за обществена консултация на 28.11.2024 г. Пълно несъгласие с промените в закона. Изразявам пълното си несъгласие с предложените промени. Те биха довели до увеличаване на сечта и още по-голямо оредяване на горите. Предвид напредналите глобални климатични промени и постоянно затопляне, възтановяването на изсечените гори, ще се окаже най-вероятно невъзможно и ще доведе до измиране на останалия горски фонд! Не се приема Законът не се променя. По отношение на предложените изменения в Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите няма конкретни мотиви как същите ще доведат до твърдените последици. Kkalinov – получено на Портала за обществена консултация на 29.11.2024 г. Абсолютно против Абсолютно против. Ако тази наредба бъде приета в този вид в скоро време ще останем без гори. Само някои алчни хора ще имат още повече пари. Щетите за природата и обществото обаче едва ли ще могат да се възстановят. Чака ни безводие, свлачища, порои. Вместо да ограничаваме сечта и насърчаваме залесяването ние ще унищожим природата и хабитатите на малкото останали диви животни в България. Мислете и за бъдещите поколения. Какво ще им оставим, една гола пустиня! Разумът и обществения интерес трябва да надделеят. Не се приема Няма конкретни мотиви и предложение. Петър Лещарски – получено на Портала за обществена консултация на 29.11.2024 г. Подкрепям Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите. Не съм съгласен единствено с въвеждането на пластмасови пластини при маркиране ще е трудно и скъпо. Приема се частично Предложението засяга само държавните и общинските горски територии, като решението за въвеждането на задължително маркиране с пластини е на директора на съответното държавно предприятие по чл. 163 от ЗГ, съответно на кмета на общината. ogi124 – получено на Портала за обществена консултация на 29.11.2024 г. Протест срещу изсичането на горите Здравейте, Искам да изразя протест срещу всякакви мерки, които могат пряко или косвено да повишат изсичането на гори. Ние не сме маймуни за да сечем клона на който стоим. Или да позволяваме заради печалбите на няколко компании да ни правят на маймуни. И конкретно протестирам срещу идеята на Земеделското министерство до 17% от горите да могат да се превърнат в просеки и пътища. И да се дава възможност за намаляване на разстоянието между просеките за временни горски пътища от сегашните 40 метра разстояние между тях на 20 м до 30 м, като се допуска това разстояние да се намалява допълнително при използване на харвестъри и форвардери. Приема се частично. В § 16, с който се правят изменения и допълнения в чл. 50, отпада изменението в ал. 17 относно площта на съществуващите и новоизградени просеки до 17% от площта на цялото насаждение или имот. Разстоянията са предмет на друга наредба. Провеждането на сечи не е изсичане на гори Lancel0t – получено на Портала за обществена консултация на 29.11.2024 г. Против предложените промени! Категорично съм против предложените промени! Не се приема Няма конкретни предложения и мотиви. OlyaGenova – получено на Портала за обществена консултация на 30.11.2024 г. Предложените промени предвиждат, че: 1. до 17 % от площта на горските насаждения могат да бъдат просеки;  2. предлага се намаляване на разстоянието между просеките за временни горски пътища от сегашните 40 м. разстояние между тях, на 20 м., 25 м. или 30 м., като се допуска това разстояние да се намалява допълнително при използване на харвестъри и форвардери. 3. Отпада изискването за по-дълъг възобновителен период за горите в НАТУРА 2000, като се променя от 30 г. на 20 г., а периодът между отделните лесовъдски намеси става 5 години!  Всичко това, както и другите предложения за промени ще доведат до фрагментиране на българските гори от изключително близки просеки и пътища. Това ще доведе до поява на ерозия, разрушаване на ландшафта, влошаване на здравословното състояние на горите и ще повлияе негативно на планинския /еко туризма в България!  Приема се частично В § 16, с който се правят изменения и допълнения в чл. 50, отпада изменението в ал. 17 относно площта на съществуващите и новоизградени просеки до 17% от площта на цялото насаждение или имот. Разстоянията са предмет на друга наредба. Съгласно ЗБР, забраните и ограниченията в зоните от Натура 2000 се определят със Заповедите за обяваване на съответната зона и Плана за управление. делинадимова – получено на Портала за обществена консултация на 30.11.2024 г. Аз съм против предложенията ви! Според мен те са заплаха за Природата ни и по Закона на Кармата изпращам команда за видеоизменяне на тези допълнение така че те да са полезни за мен, за вас, и за природата. Ако искате да мислим заедно в тази посока, сигурна съм че ще се включат още стотици хора така че да действаме. Но това което се предложили аз не го одобрявам. Не се приема Няма конкретни предложения и мотиви. Yordan (доц. д-р Йордан Кошев, ИБЕИ-БАН) – получено на Портала за обществена консултация на 02.12.2024 г. Предвидените промени в Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите и Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им ще доведе до процеси на фрагментация на горските масиви, което ще има неблагоприятен ефект не само върху растителните асоциации, но и върху животинските такива. Научно установено, е че обезлесяването в ивици (просеки, писти, пътища) води до нарушаване на правилното функциониране на екосистемите, функционирането на животинските съобщества и намаляване на биологичното разнообразие като цяло. Увеличава се възможността за навлизане на вредители и инвазивни чужди видове. Пътищата в горите предоставят идеален достъп на бракониери на дървесен материал, диви животни и други. Поради тези и много други доводи, тези промени в цитираните по-горе наредби, не трябва да бъдат приемани. Не се приема Фрагментацията е дефинирана като преобразуване на големи площи от естествени гори. Направеното предложение в наредбата няма да доведе до фрагментация, напротив с предложението за изменение се цели урегулиране на процесите по създаване на технологични просеки с ограничаване на тяхната площ, каквото ограничение до момента нямаше. Предложените изменения не премахват наложени ограничения в защитени зони, които се налагат със Закона за биологичното разнообразие и последващите нормативни и административни актове произтичащи от него. efirna - получено на Портала за обществена консултация на 02.12.2024 г. Напълно съм против предвиденото в Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите, където се дава възможност за ненужно и даже престъпно унищожаване на гори, което е ясно, че на практика ще бъде повече от предвиденото. Горите са динамична, но и консервативна система и нововъведения и модернизация не са нужни там. Проектът не обслужва интересите на обществото и запазването на горите. Най-голямото богатство на България e българската природа, а горите са белия ни дроб! В нашето съвремие на климатични промени и замърсяване всяко дърво е ценно! Засегнати ще бъдат в работата си природозащитни организации, ловни дружинки от почти всички областни ДГС, представители на хотелиерството и ресторантьорството в планински области, чиито клиенти се базират на туризъм в залесени планини, запазили растителния и животинския си свят, обект на туристическите маршрути, всички потенциални жертви на наводнения по причина на ерозия на почвите и обезлесяване и др., заетите в горското стопанство, част от които може да загубят работа си и също - всички ние и нашите потомци. Запазете горите и дивия им животински свят! Не се приема Няма конкретни предложения и мотиви. Владо Славчев - получено на Портала за обществена консултация на 03.12.2024 г. Напълно против. Това някаква подигравка ли е със хората от Плевен, Ловеч и т.н.? Изсичане на гора означава суша. Може би трябва да ги попитате тях ама лично лице в лице, особено след режима, който имаха. Не се приема Няма конкретни предложения и мотиви. Rositsa Milcheva - получено на Портала за обществена консултация на 03.12.2024 г. Против предложените промени След като знаем как ''функционира'' държавата, тези промени по-скоро ще доведат до съвсем законно безконтролно обезлесяване. Не се приема Няма конкретни предложения и мотиви. Женя Атанасова регистрирано в МЗХ с № 94-1888 от 29.11.2024 г. Изразявам категорично несъгласие с предложените изменения в Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите и Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии. Вярвам, че тези промени ще имат дългосрочни негативни последици върху екосистемите, биологичното разнообразие и климатичния баланс на България. Не се приема По изложените в т. 4, 23 и 38 мотиви. Основни мотиви за несъгласие: 1. Фрагментация на горите и ерозия: Намаляването на разстоянията между просеките и увеличаването на площите за гола сеч ще доведат до сериозно фрагментиране на горските масиви, ускоряване на ерозията и затлачване на реки и язовири. Не се приема По изложените в т. 4, 23 и 38 мотиви. 2. Нарушаване на ландшафта и екосистемите: Възможността за премахване на ценни дървесни видове и лесовъдски пояси застрашава устойчивостта на горите и увеличава риска от загуба на биологично разнообразие. 3. Рискове за Натура 2000 зони: Предложените промени нарушават основни принципи на защитата на зоните от мрежата Натура 2000, което е в противоречие с българското и европейското екологично законодателство. 4. Намаляване на екосистемните услуги: Намаляването на горските функции за водозадържане и регулиране на климата ще задълбочи проблемите с водните кризи и ще допринесе за опустиняването на земеделски райони. 5. Липса на екологична оценка: Предложенията не са подложени на стратегическа екологична оценка и оценка за съвместимост с целите на Натура 2000, което е грубо нарушение на Директивите на ЕС и националното законодателство. Призовавам компетентните органи: • Да отхвърлят предложените изменения и да се фокусират върху устойчивото управление на горите с акцент върху биологичното разнообразие и климатичните функции. • Да извършат необходимите екологични оценки, за да се гарантира, че всички промени в нормативните актове са в интерес на обществото и природата. Българските гори са национално богатство, което изисква защита и устойчиво управление, а не политики, които поставят в риск тяхното бъдеще. Призовавам за открит диалог и включване на експерти, граждански организации и обществото в процеса на вземане на решения. Миглена Зашева регистрирано в МЗХ с № 94-1894 от 02.12.2024 г. Руслана Бояджиева регистрирано в МЗХ с № 94-1896 от 02.12.2024 г. За МИК Добростан, Орешец, Горнослав, Червен, Долнослав регистрирано в МЗХ с № 94-1896 от 02.12.2024 г. Михаела Едрева - Вълкарева регистрирано в МЗХ с № 94-1955 от 06.12.2024 г. Антоанета Йотова регистрирано в МЗХ с № 94-1960 от 09.12.2024 г. Георги Орлинов Балулов регистрирано в МЗХ с № 94-1978 от 11.12.2024 г. Пиша Ви във връзка с проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2011 г. за сените в горите и проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им, които са публикувани на страницата за обществено обсъждане: изразявам следните мотиви против: 1. Напълно ПРОТИВ сме до 17 % от площта на горските насаждения могат да бъдат просеки; Приема се В § 16, с който се правят изменения и допълнения в чл. 50, отпада изменението в ал. 17 относно площта на съществуващите и новоизградени просеки до 17% от площта на цялото насаждение или имот. 2. ПРОТИВ сме намаляването на разстоянието между просеките за временни горски пътища от сегашните 40 м. разстояние между тях, да станат 20 м., 25 м. или 30 м., или по-малко, защото ще се създаде възможност за създаването на множество такива, непосредствено едни до други. Не се приема Разстоянията са предмет на друга наредба. 4. ПРОТИВ сме да се увеличава наклона на терена, при който може да се прилагат схематични сечи от 25 на 30 градуса; Приема се 5. ПРОТИВ сме да се регламентира при сеч обемът на маркираната дървесина от просеки за изграждане на временни горски пътища, временни въжени линии и складове за дървесина, да не се включва при определяне интензивността на сечта и в допустимия размер на ползването за насаждението. Приема се 6. ПРОТИВ сме да отпада изискването за по-дълъг възобновителен период за горите в европейската мрежа „Натура 2000", като се променя от 30 г. на 20 г., а периодът между отделните лесовъдски намеси да става 5 години. Не се приема Съгласно ЗБР забрани и ограничения и ограничения в зони от Натура 2000 се обявяват със Заповеди за обяваване на съответната зона и Плана за управление. 7. ПРОТИВ сме така създадената възможност, в случаите на гола сеч с последващо залесяване, да се изсече цялостно дървостоят, като не се запазват ценни дървесни видове. Не се приема Няма мотиви 8. ПРОТИВ сме така създадената възможност за ограждане на възобновени участъци до склопяване на насажденията и ограничаване достъпа на хора в тях. Не се приема Ограничаването в § 12 има за цел да опази възобновените участъци от домашни животни и дивеч. 9. ПРОТИВ сме така създадената възможност за маркиране на дърветата, които се отсичат, да отпадне и да остане само маркиране на дърветата, които не се секат. Тази възможност е при санитарни и принудителни сечи. Не се приема Предложението гарантира извършването на контрол и намалява разходите на собственика. 10. ПРОТИВ сме променянето на процента, при който не се допускат сечи в горите във фаза на старост, като изключение се нрави за случаите на повреди над 30 % от площта на насаждението, за разлика от досегашните 50% Не се приема Предложението премахва противоречието между Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите и Наредба № 18 от 2015 г. за инвентаризацията и планирането в горските територии и Националния FSC стандарт. 11. ПРОТИВ сме сечта в лесозащитните пояси. Не се приема Предложението осигурява стопанисване и подобряването на санитарното състояние на поясите чрез провеждане на сечи. От над десетилетие се намираме във водна криза. И по-зле ще става, заради хората поставени на ключови позиции, изпълняващи лични интереси и нямащи грам понятие от това, как се управляват водни ресурси. За 2024 година над 650 населени места бяха в режим на водите, близо 500 000 души. Вместо да се насочите в опазване на горите, които задържат водите, с тези предложения правите точно обратното - намалявате техните полезни функции за съхранение и то отново без екологични процедури. Решенията, които ще вземете, са напълно лишени от логика и здрав разум. Министерството на земеделието и храните и Изпълнителната агенция по горите са длъжни да подлагат на екологична оценка и на оценка за съвместимост с целите на „Натура 2000" всички изменения на нормативни актове. Всяко неподлагане е нарушение на Директивата за стратегическа екологична оценка, Директивата за природните местообитания и законите за опазване на околната среда и за биологичното разнообразие. Приемането на тези изменения ще направи невъзможно и постигането на целите, поставени от Регламента за възстановяване на природата, а именно увеличаване на дела на горите с неравномерна възрастова структура, на свързаността на горите, на запаси от органичен въглерод, на горите, в които преобладават местните дървесни видове и на разнообразието от дървесни видове. Не ни унищожавайте природата и водата, само те ни останаха. Катя Наскова Ушева регистрирано в МЗХ с № 94-1897 от 02.12.2024 г. Уважаеми Министър-председател на Република България , Министри и ръководни органи на административни структури на: • Министерството на земеделието и храните • Изпълнителната агенция по горите • Министерството на околната среда и водите • Европейската комисия в България Аз в качеството си на гражданин на Република България, заставаща пред вас в позиция за защита на горите , пиша до всички ВАС за НЕ съгласието си относно предложения на Министерство на земеделието и храните (МЗХ) и Изпълнителна агенция по горите в две наредби: 1. Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите 2. Проект на НИД на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им (съвместна Наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на регионалното развитие и благоустройството) Смятам , че гореизброени предложения от Министерство на земеделието и храните (МЗХ) и Изпълнителна агенция по горите ще засегнат голяма част от горското стопанство на България и могат до доведат до изсичане на до 17% от горите. Мотивите за моето НЕ съгласие са. Не се приема 1. Навлизането на нови техники и технологии (Харвестъри и Форвардери )за - осъществяване на дърводобива са предназначени за сечи в тайгата и бореални гори, при които се сече изключително на голо. Тяхното използване влиза в противоречие с традиционното за България лесовъдство и не е съобразено с климата и релефа, при които растат българските гори. Не се приема По изложените в т. 23 мотиви. 2. Предложените изменения дават възможност за намаляване на разстоянието между просеките за временни горски пътища от сегашните 40 метра разстояние между тях на 20 м до 30 м, като се допуска това разстояние да се намалява допълнително при използване на Харвестъри и Форвардери. По този начин се позволяват да се отсекат при определени условия до 90% от дъбовите и боровите насаждения за 5 години. Не се приема Отнася се за за друга наредба, която не е предмет на настоящата справка. 3. В предложените изменения се регламентира обемът сеч на добитата дървесина от просеки да не се включва при определяне интензивността на сечта и в допустимия размер на ползването за насаждението. Приема се 4. Предложените изменения на двете наредби ще доведат до силна фрагментация на горите, по-големи сечища и превръщането на 600 000 хектара гори в просеки. Не се приема По изложените в т. 38 мотиви. 5. Промените дават допълнително ползване на над 1 милион кубични метра дървесина, както и до по-лесно изсичане на полезащитните пояси в Добруджа, на боровите и дъбови гори. Не се приема Предложението осигурява стопанисване и подобряването на санитарното състояние на поясите чрез провеждане на сечи. Текстовете на Наредба 8 не променят предвижданията на ГСП, изпълняват се в съответствие с тези изисквания 6. Предложените изменения в двете наредби са доказателство за липса на ясна и категорична политика за опазване бъдещето на българските гори в Министерство на земеделието и храните (МЗХ). Не се приема Няма мотиви 7. В тези две предложения Министерството на земеделието спестява екологичните процедури в нарушение на европейските директиви и законите за околна среда и биологично разнообразие. Не се приема По изложените в т. 4 мотиви. 8. Предложените изменения в двете наредби са в разрез със стратегия на ЕС за горите за 2030 г. и Европейския зелен пакт. Не се приема Няма конкретни мотиви в какво се изразява това противоречие. 9. Предложените изменения в двете наредби ще доведат до изменение на климата и увреждането на околната среда. Сечта на горите може да причини екстремни метеорологични условия -суша , безводие, пожари , наводнения, влошаване качеството на въздуха и т.н.... и да се отрази неблагоприятно на човешкото здраве. Не се приема Няма конкретни мотиви. 10. Предложените изменения могат да доведат до незаконна и прекомерна сеч ,която допринася за допълнителен натиск върху горската екосистема. Този допълнителен натиск води до нарушаване на баланса в екосистемата и съответно да влошаване на качеството на услугите, които ни предоставят горите - в това число регулирането на водния отток. Не се приема Няма конкретни предложения и мотиви. 11. Предложените изменения могат да доведат до грубата намеса в горските системи и съпътстващото намаляване на биоразнообразието може да доведе до непредвидими последствия и до повишаване на риска от бедствия. Растенията с корените си и съпътстващите ги форми на живот развиват почвата, която, ако е здрава, може да поеме и задържи голямо количество вода. Когато се сече , почвата бива експонирана на 1)У лъчението на Слънцето, но вече липсва и фотосинтетичната система на дърветата, която да подхранва почвения живот, т.е. почвата започва да губи живите си компоненти и ерозира. Не се приема Няма конкретни предложения и мотиви. Живеем в период на драстични промени и трябва да променим отношението си към горите. Те са жизнено важни за оцеляване, особено в условията на сегашните климатични промени, и трябва да престанем да гледаме на тях само като на източник на дървесина. Горите са стратегически ресурс и от тях, без да е преувеличение, зависи съществуването и благосъстоянието на страната. Загубата на голяма част от горите ще доведе до допълнително затопляне и горещи вълни, съпроводени с пожари, суши и ще предизвика драстична липса на вода, като същевременно ще доведе и до по-чести катастрофални наводнения. Аз в качеството си на гражданин на Република България , милеещ за горите на България, апелирам всички ВАС да вземете мерии и да предотвратите приемането на двете предложения от Министерство на земеделието и храните (МЗХ) и Изпълнителна агенция по горите. Делина Димова регистрирано в МЗХ с № 94-1898 от 02.12.2024 г. Здравейте, Министър председател на Република България, и Министър на земеделието и храните, Доставено е до моето внимание че горите ни са застрашени и по Закона на Кармата ви задължавам да изберете действия който ще са в моя полза, във ваша ползва, и в полза на Природата. Ето това са наредбите: Наредба № 8 от 2011 г. за сените в горите и на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им. А, това са заплахите които ме безпокоят: Не се приема По изложените в т. 38 мотиви. • заплахите от фрагментация на горите • увеличаване на ерозията • затлачване на язовири и водни обекти • нарушаване на ландшафта • откриване на големи голи площи • облекчаване на бракониерството • затрудняване на контрола върху дърводобива • улесняване навлизането на агресивни интродуценти •намаляване на биологичното разнообразие Моето становище е ЗА горите да си останат такива каквито са, и да се посадят още дървета, да се помогне за биологичното разнообразие. Другите действия които заплашват Природата са строго неодобрени от мен. Говорите със Министър на околната среда и водите за други действия веднага. Гергана Стефанова Видолова регистрирано в МЗХ с № 94-1900 от 02.12.2024 г. С настоящето искам да изразя отрицателно становище по следните два проекта: 1. Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите 2. Проект на НИД на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им (съвместна Наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на регионалното развитие и благоустройството) Не се приема Няма мотиви Не съм съгласна, заради грешни инвестиции на няколко дърводобивни компании да се рискува бъдещето на българската гора, която и без юва изчеша заради алчно изсичане. Маркирайки по този начин корените на дърветата остават изложени на слънце, водата спира да се задържа и гората като цяло загива, а това ще доведе до страшни последици като наводнения в ниските места, липса на питейна вода и като цяло унищожаване на природата ни. Не се приема Няма мотиви Бистра Иванова регистрирано в МЗХ с № 94-1902 от 02.12.2024 г. Обръщам се към Вас във връзка с предложените изменения на НАРЕДБА № 8 от 2011 г. за сечите в горите и на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им. Голяма част от днешните български гори са залесени е края на 19 и началото на 20 век. Причината за това е била ерозията на почвата и големите наводнения, които са ставали в следствие на това. Какви са били нашите планини преди и какви са днес може да се види на стари снимки, достъпни в интернет. През последните десетилетия българските гори са подложени на изсичане, а залесяването се извършва от доброволни организации и спорадично. Според предвижданите промени: • Регламентира се, чедо 17 % от площта на горските насаждения могат да бъдат просеки; Приема се • Предлага се намаляване на разстоянието между просеките за временни горски пътища от сегашните 40 м. разстояние между тях, на 20 м., 25 м. или 30 м., като се допуска това разстояние да се намалява допълнително при използване на харвестъри и форвардери; Не се приема Този текст е предмет на друга наредба. • Премахва се максималният размер на котлите при постепенно-котловинните сечи, което ще позволи просто да се отнемат 30% наведнъж под формата на един котел. Не се приема Съществува определение на понятието „котел“ в т.12 от Допълнителна разпоредба на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите, в което е определен размера на котела, а чл. 25, ал. 3 от наредбата ограничава броя на котлите. • Предложените изменения позволяват да се отсекат при определени условия до 90 % от насаждението наведнъж – при склопеност на зрелия дървостой между котлите под 0,6 (досега 0,3) и наличие на достатъчно количество укрепнал подраст; Приема се частично Направена е корекция. • Увеличава се наклонът на терена, при който може да се прилагат схематични сечи от 25 на 30 градуса; Приема се • Регламентира се при сеч обемът на маркираната дървесина от просеки за изграждане на временни горски пътища, временни въжени линии и складове за дървесина, да не се включва при определяне интензивността на сечта и в допустимия размер на ползването за насаждението. Приема се • Отпада изискването за по-дълъг възобновителен период за горите в европейската мрежа „Натура 2000", като се променя от 30 г. на 20 г., а периодът между отделните лесовъдски намеси става 5 години. Не се приема Съгласно ЗБР забраните и ограниченията в зоните от Натура 2000 се определят със заповедите за обявяване на съответната зона и Плана за управление. • Създава се възможност в случаите на гола сеч с последващо залесяване да се изсече цялостно дървостоят, като не се запазват ценни дървесни видове. Не се приема В чл. 5, ал. 2 от Наредба 8 от 2011 г. е регламентирано запазването на ценни дървесни видове при провеждането на сечи. • Създава се възможност за ограждане на възобновени участъци до склопяване на насажденията и ограничаване достъпа на хора в тях Не се приема Ограничаването в § 12 има за цел да опази възобновените участъци от домашни животни и дивеч. • Създава се възможност маркирането на дърветата, които се отсичат, да отпадне и да остане само маркиране на дърветата, които не се секат. Тази възможност е при санитарни и принудителни сечи. Не се приема Предложението гарантира извършването на контрол и намалява разходите на собственика, работа се оптимизира. • Променя се процентът, при който не се допускат сечи в горите във фаза на старост, като изключение се прави за случаите на повреди над 30 % от площта на насаждението, за разлика от досегашните 50% Не се приема Предложението премахва противоречието между Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите, Наредба № 18 от 2015 г. за инвентаризацията и планирането в горските територии и Националния FSC стандарт. • Облекчава се сечта в лесозащитните пояси. Не се приема Предложението осигурява стопанисване и подобряването на санитарното състояние на поясите чрез провеждане на сечи. Направените предложения за изменение и допълнение не променят предвижданията на ГСП. Те се изпълняват в съответствие с тези изисквания. Ако това бъде допуснато, последствията за нашата гора и за населението ще са катастрофални в дългосрочен план. Ще се изсичатс невиждани темпове големи гористи масиви, което естествено ще доведе до бедствия, повишено замърсяване на въздуха, изчезване на животински видове, обедняване на горското разнообразие и др. Не се приема По изложените в т. 4 мотиви. Готви се приемането на тези наредби без да са извършени съответните екологични оценки по реда на Закона за опазване на оклоната среда и по оценка за съвместимост с целите на НАТУРА 2000 проектите за изменение на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите и на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им. Това не бива да се допуска! Моля да разпоредите да бъдат извършени и спазени всички екологични оценки, както и да се обмислят добре всички последствия, до които ще доведе приемането на измененията на тези наредби. Нужно е да се предизвика широкодостьпен обществен дебат в медиите, както и в социалните мрежи относно тези промени и до какво ще доведат. Обявявенето им в Портала за обществени консултации при Министерски съвет е крайно НЕДОСТАТЪЧНО. Горите са богатство - един от най-ценните ни ресурси, наред със земята, водите и подземните богатства. Молим Ви като върховни органи на държавата да ги опазите Йорданка Коцева регистрирано в МЗХ с № 94-1903 от 02.12.2024 г. Не съм съгласна заради грешни инвестиции на няколко дърводобивни компании да се рискува бъдещето на българската гора, на язовирите и водата за пиене на уникалния ни ландшафт, който е в основата на българския туризъм. Не се приема Няма конкретни предложения и мотиви. Жеко Колев регистрирано в МЗХ с № 94-1899 от 02.12.2024 г. Предложените "Изменения на Наредба № 8 от 201 1 г. за сечите в горите и на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им" ще предизвикат огромни поражения. Особено предложението за драстично увеличаване на разрешените просеки и горски пътища. Разбрахме, че основна причина за катастрофалните порои в карловските села Богдан, Столетово, Каравелово, Московец, Розино, Слатина, Войнягово и др. беше допускането на прокарване на прекалено много просеки и горски пътища по склоновете над селата. Не се приема Държавните горски територии в България, управлявани от държавните предприятия по чл. 163 от ЗГ, заемат около 73% от всички горски територии и са изцяло сертифицирани, като притежават сертификат за устойчиво управление на горите. Притежаването на международен сертификат гарантира, че ползването на горските ресурси не е в резултат от експлоатиращо действие, а напротив, дължи се на устойчиво социално и екологично ориентирано горско стопанство и ползване на горите. Съгласно Доклад с изх. № 03-00-286/29.09.2023г. (вх. № 05.00-559/29.09.2023г. на Министерски съвет) на инж. Петър Димитров - министър на околната среда и водите и председател на междуведомствената експертна комисия, създадена със Заповед №Р-173/08.09.2023г. е извършена проверка на състоянието на инфраструктурата и причините за бедственото положение по Южното Черноморие. По отношение на горите е установено, че “От гореизложените данни и извършен анализ, няма причинно следствена връзка между извършените лесовъдски мероприятия в засегнатите водосбори и бедствието настъпило на 5 септември на територията на община Царево“. В заключението от доклада се посочва единствено, че „Горските територии са важен фактор, регулиращ повърхностния и подземния отток и безспорно влияе върху условията за формиране на наводнения. Анализът на данните от проведените теренни изследвания, дават основание да се твърди, че основна причина за бедствието от 05.09.2023 г. е съчетанието от интензивни валежи и налични проблеми на наземната инфраструктура“. Цветана Ташева регистрирано в МЗХ с № 94-1915 от 02.12.2024 г. С настоящо писмото искам да изразя отрицателно становище по следните проекти: 1. Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2011 г. за сените в горите; 2. Проект на НИД на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им (съвместна Наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на регионалното развитие н благоустройството) Не се приема Няма конкретни предложения и мотиви. Не съм съгласна, заради грешни инвестиции на няколко дърводобивни компании да се рискува бъдещето на българската гора, на язовирите и водата за пиене, на уникалния ни ландшафт, който е в основата на българския туризъм. Георги Славчев регистрирано в МЗХ с № 94-1916 от 02.12.2024 г. Аз, Георги Славчев гражданин на Република България, изпращам това писмо, за да изразя волята си против предложените изменения на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите и на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им. Предложените изменения ще доведат до фрагментация на горите, увеличаване на ерозията, затлачване на язовири и водни обекти, нарушаване на ландшафта, откриване на големи голи площи, облекчаване на бракониерството, затрудняване на контрола върху дърводобива, улесняване навлизането на агресивни интродуценти, намаляване на биологичното разнообразие и други дълготрайни вреди върху природата на България. Не се приема По изложените в т. 39 мотиви. Даниел Ангелов регистрирано в МЗХ с № 94-1919 от 03.12.2024 г. Господин министър пиша Ви това писмо във връзка предложените изменения в наредба 8. Не одобрявам тези промени поради опасностите, до които ще доведат. Чрез тези промени ще се увеличи изсичането на гори и ще се нарушат важни горски екосистеми. Най-важно е да пазим природата на България. Не подкрепям тези промени. Не се приема Няма конкретни предложения и мотиви. Мария Пейчева Диловска регистрирано в МЗХ с № 94-1887 от 29.11.2024 г. Възразявам относно направените предложения за изменения в Наредбата за сечите и Наредбата за строителство в горите. В този контекст предложението за изсичане на просеки, обхващащи до 17% от площта на горите, е не само в противоречие с конституционните задължения на държавата, но и представлява явна заплаха за екологичната стабилност на страната. Увеличаването на процента и възможността за добиване на повече дървесина ще доведе до по-голяма суша в страната, задълбочаване на кризата с водата, образуване на свлаичщни, ерозионни и срутищни процеси, които икономически ще са в по-голяма тежест за държавата, отколкото добитата дървесина. Приема се частично В § 16, с който се правят изменения и допълнения в чл. 50, отпада изменението в ал. 17 относно площта на съществуващите и новоизградени просеки до 17% от площта на цялото насаждение или имот. В останалата част не се приема по изложените в т. 23 мотиви. В Европейската мрежа Натура 2000 се изисква различен подход за управление на горските екосистема и тяхното стопанисване, за да поддържат богата на биоразнообразие система, а не да задоволяват само потребностите за горски ресурс. Недопустимо е изменението на чл. 25 ал. 2 т. б за горите е Натура 2000. България е част от Европейския съюз и управлението на горите е необходимо да се съобразява с мрежата от защитени зони, предвид че няма все още и Планове за управление за тях. Не се приема Съгласно ЗБР забрани и ограничения в зоните от Натура 2000 се определят със заповедите за обявяване на съответната зона и Плана за управление. Изменението в чл. 48, въвеждане на т. 7 крие риск от затлачване на дървесна маса и вършина към речни корита при интензивни и силни валежи, които се наблюдават през последните години. Не се приема Поставянето на вършина по просеките цели да предпази склоновете от вредното въздействие на интензивните валежи, и намалява скоростта на водата. Съгласно чл. 65, ал. 2, т. 11 от Наредба №8 за сечите в горите, около постоянните водни течения с ширина не по-малка от 15 метра, в които не се провеждат сечи или се провеждат с интензивност не по-голяма от 5 % от запаса на насажденията. Съгласно чл. 72 от Наредба №8 за сечите в горите, при провеждане на сечи в защитни и специални горски територии се спазват допълнителни специфични изисквания. Предложенията предизвикват сериозни опасения за тяхното дългосрочно въздействие върху околната среда, икономиката и социалното благосъстояние. Горите изпълняват критично важни функции, като предпазване от ерозия, регулиране на водните цикли и предоставяне на местообитания за множество видове. Изсичането на толкова голяма част от горите под формата на просеки ще доведе до загуба на биоразнообразие, деградация на екосистемните услуги и значително увеличаване на риска от свлачища и наводнения. Тези последици не могат да бъдат оправдани с никакви икономически или административни аргументи, тъй като нарушават принципа на балансирано развитие. Допълнително, измененията могат да имат значително въздействие върху защитени зони, включени в мрежата Натура 2000, което автоматично задължава извършването на СЕО съгласно чл. З, параграф 2(6) от Директивата. Българските гори често се припокриват със защитени зони, където местообитанията и видовете са под закрилата на Директивата за местообитанията (92/43/ЕИО) и Директивата за птиците (2009/147/ЕО). Фрагментацията на тези територии чрез просеки може да доведе до загуба на местообитания и сериозно нарушаване на екосистемните функции (rupture ecosystematica). Освен това, предложените изменения предизвикват опасения относно техния кумулативен ефект върху околната среда, който съгласно Приложение I на Директивата за СЕО трябва да бъде изрично оценен. Изсичането на значителна част от горите под формата на просеки не само има пряко въздействие върху околната среда, но и води до вторични и дългосрочни последици, като намаляване на въглеродния капацитет на горите, увеличаване на риска от ерозия и промени в хидрологичните режими. СЕО е единственият инструмент, който позволява цялостна оценка на тези въздействия, включително синергичните и кумулативните ефекти (effectus cumulativus et synergisticus), както и разработването на подходящи мерки за тяхното смекчаване. Не се приема По изложените в т. 4 мотиви. В допълнение към гореизложеното, предложените изменения в Наредбата за сечите и Наредбата за строителство в горите са в пряко противоречие с Регламент (ЕС) 2024/1991 на Европейския парламент и на Съвета относно възстановяването на природата. Този регламент, влязъл в сила на 18 август 2024 г., има за цел да осигури възстановяването на екосистемите и биоразнообразието в Европейския съюз, като поставя правно обвързващи цели за държавите членки. Съгласно Регламента, държавите членки са задължени да разработят и прилагат национални планове за възстановяване на природата, които включват конкретни мерки за подобряване на състоянието на горските екосистеми. Предложените изменения, позволяващи изсичането на просеки до 17% от горската площ, не само не допринасят за възстановяването на природата, но и потенциално водят до допълнителна деградация на горските екосистеми. Това е в пряко противоречие с целите на Регламента, който изисква от държавите членки да предприемат мерки за възстановяване на увредените екосистеми и подобряване на биоразнообразието. Освен това, Регламента изисква държавите членки да осигурят участие на обществеността в разработването и прилагането на националните планове за възстановяване на природата. Липсата на адекватна обществена консултация при предложените изменения нарушава този принцип и подкопава доверието в процеса на вземане на решения, свързани с околната среда. Неспазването на изискванията на Регламента може да доведе до процедури за нарушение срещу България и да компрометира усилията на страната за опазване и възстановяване на природното наследство. Приема се В § 16, с който се правят изменения и допълнения в чл. 50, отпада изменението в ал. 17 относно площта на съществуващите и новоизградени просеки до 17% от площта на цялото насаждение или имот. В заключение, предложените изменения е Наредбата за сечите и Наредбата за строителство в горите представляват сериозно нарушение на националното и европейското законодателство, както и на международните задължения на Република България. Те поставят под заплаха конституционно гарантираните права на гражданите, устойчивото развитие на страната и опазването на природното наследство. Настоявам за тяхното незабавно оттегляне и за провеждане на истинска обществена консултация, подкрепена с детайлни научни изследвания и екологични оценки, е духа на принципа за защита на околната среда и общия интерес (pro bono publico). Не се приема По изложените в т. 4 мотиви. Цветан Златанов регистрирано в МЗХ с № 94-1942 от 05.12.2024 г. След запознаване с предложените промени в Наредба 8 за сечите в горите и Наредба 5 за строителство в горските територии без промяна на предназначението, изразявам следното становище: Не се приема По изложените в т. 23 мотиви. Социален аспект Като общество, на този етап ние нямаме алтернатива, която да ни позволи да спрем да ползваме гората за добив на дървесина. Няма как да не приема довода, че работна ръка в гората липсва и все повече ще се налага навлизането на специализирани машини. Тук е мястото обаче всички ние да си зададем въпроса, защо се стигна до такава ситуация. Много години ангажираме работници в гората сезонно или само тогава когато има нужда. Тези хора обаче се грижат за твоите семейства не сезонно, а целогодишно. Напълно нормално е, в един момент желаещите за такава работа да намалеят. Тоест, проблема е много по-дълбок и той се корени в стабилната позиция на държавата, да създава възможности за наличие на постоянно заета работна ръка в сектора, а не просто да излизаме с довода, че такава няма. Ще решат ли специализираните високопроизводителни машини тип харвестър този проблем. Отговорът е – само частично. До известна степен обаче те ще задълбочат проблема. Не всяка дърводобивна фирма, особено по-малките може да закупи скъпи харвестъри. Повсеместното навлизане на последните, ще доведе до това, че утвърдени малки и средни фирми, които в момента успяват да оцелеят на пазара, ще бъдат затруднени дори още повече. Стопански аспект Длъжен съм да кажа няколко думи като горски еколог и лесовъд, работещ с множество партньори от държави от Централна и Северна Европа, и Канада. Големите машини, използвани в горите там, се ползват преди всичко за дърводобив върху сравнително равни терени. В действителност, в иглолистни култури в Германия, върху сравнително равни терени съм виждал подобни просеки - на всеки 20-25 м. Площите, върху които се извършва дърводобив в северните държави са значително по-големи, но там ситуацията е съвсем различна и не може да се прави директно сравнение. Върху по-стръмни терени, подобни на тези в България класическия харвестър бива заменен от машини, също високопроизводителни, които се придвижват хоризонтално по склона. Факт е обаче, че последните са по-скъпи и себестойността на получената продукция е по-висока. Казвам по-горното, във връзка с предложението в Наредба 5, да се допусне формирането на вертикални просеки по склона, на всеки 20 метра. Посочва се, че тези просеки могат да бъдат до четири метра широки при цитираното минимално разстояние между тях. Чисто технологично просеките няма как да бъдат 4 метра. Извозването на материала ще изисква поне 6-7 метра широка просека. Това означава, че ще бъде позволено на всеки 20 м вертикално по склона да се отваря поне 6 м широка просека. Това вече ще наподобява гола сеч, която се прилага само по изключение в българските гори и това е постижение именно на лесовъдската колегия. Не се приема По изложените в т. 23 мотиви. Екологичен аспект Довода, че само след няколко години тези просеки няма да бъдат забележими и няма да бъде нанесена непоправима щета на гората са несъстоятелни. Когато работихме в национален парк Централен Балкан, ясно виждахме тесните просеки, направени за въжени линии преди 70-80 години, както на google земя така и на терен. В никакъв случай не бива да подценяваме естетическата роля на горите, защото България все още има голям потенциал за туризъм, който в един момент сам по себе си може да се окаже по печеливш отколкото дърводобива. Трябва да мислим и за имиджа на колегията ни. Така или иначе той доста е пострадал напоследък и за съжаление често незаслужено. Накратко за водоохранната роля на гората. Когато преди 15 години, с няколко водещи Европейски института, разработихме сценарии за промяна на климата в България, аз бях песимист, че те ще се случат. Към днешна дата мога да кажа, че се случва песимистичния сценарий и то два пъти по-бързо. Наблюдава се все по-отчетливо засушаване, като по-мащабните въздушни маси, най-често заобикалят България и я докосват само в Северозападните и части. Често засушливите периоди се редуват с интензивни поройни валежи. Не е нужно човек да бъде почвовед, за да предвиди какъв би бил резултата от подобни поройни дъждове в отворени просеки на всеки 20 или 30 м, по склона. Инфилтрацията на водата към подпочвата е може би най-важната и безспорна водоохранна роля на горите. Това е процес, при който дъждовните или повърхностните води проникват през почвените слоеве и достигат до подземните води. Този процес е от съществено значение за поддържане на водния баланс в екосистемите и играе ключова роля в хидрологичния цикъл. В почвата съществува така наречената порьозност. От особено значение са така наречените некапилярни пори, които са по-големи и по тях водата прониква в подпочвата, където се движи с много ниска скорост и целогодишно подхранва реките и изворите им. Когато вали дъжд и горската почва е изложена на преките атмосферни влияния, например след интензивна сеч, водните капки се удрят директно в почвата, нарушават нейната структура, уплътняват я и водата не може да проникне в почвата. Това води до формирането на така наречения повърхностен отток. Чрез повърхностния отток се проявява унищожителната сила на водата понякога само за един ден. Колкото повече водата набира скорост надолу по склоновете, нейната потенциална енергия се увеличава. Допълнително, засушливите периоди ще доведат до частично изсъхване на дърветата, които са разположени по периферията на просеките, поради рязка промяна в растежните условия, което неминуемо ще доведе до постепенното увеличаване на тяхната ширина. Не се приема По изложените в т. 38 и 49 мотиви. По отношение на предложението за намаляване на прага на минималната интензивност на повредите, при който се допуска извършване на сеч в горите във фаза на старост от 50% до 30%, считам че това би обезсмислило акта на обявяването на гори във фаза на старост през 2016 година. Последното би отдалечило страната ни от постигане на 10% строго защитени гори, така както е заложено в европейската и българска стратегии по биоразнообразие. След измерени над 300 опитни площи в такива гори, бих искал да отбележа, че от екологическа гледна точка, именно при нарушение от около 20% до 30% започват процеси на по-масово естествено възобновяване в тези гори и частична подмяна на стария дървостой с нов. Категорично се обявявам против понижаването на прага на повреда от 50% на 30%, за да бъде допусната стопанска намеса. Не се приема Предложението премахва противоречията между Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите и Наредба № 18 от 2015 г. за инвентаризацията и планирането в горските територии и Националния FSC стандарт. Заключение На мнение съм, че на страната ни е необходимо да стопанисва горите си и за дърводобив, за събиране на горски плодове и гъби, за лов и туризъм, но балансирано. Не намирам предлаганите промени в двете наредби 5. и 8. нито за необходими, нито за полезни, както за обществото, така и за горския сектор. Считам, че и двете наредби в момента са достижение, на най-изявените български лесовъди през последните 20-30 години и позволяват използването, както на класически средства за дърводобив, така и на по-съвременни машини, тип харвестър и не смятам, че е необходимо те да бъдат променяни. Съзнавам, че много повече може и трябва да се каже по въпроса, но не бих искал да превръщам това становище в научна разработка. Искрено се надявам колегите в ръководството на МЗХ да отхвърлят предложените промени за доброто на българската гора и сектора, и на обществото. Не се приема Няма конкретно предложение Лозан Георгиев регистрирано в МЗХ с № 94-1943 от 05.12.2024 г. Господин министър, протестирам срещу опитите да се изменят наредбите за просеки в горите. Което ще доведе до изсичането им. Настоявам да се спре изменението на закона за горите. И увеличаването на процента за просеки на 17. Което ще доведе до изсичане на огромни площи. Приема се частично В § 16, с който се правят изменения и допълнения в чл. 50, отпада изменението в ал. 17 относно площта на съществуващите и новоизградени просеки до 17% от площта на цялото насаждение или имот. Законът за горите не се изменя. Димитър Дуров регистрирано в МЗХ с № 94-1953 от 06.12.2024 г. С настоящото писмо изразявам своето категорично несъгласие с предложените изменения в Наредбата за сечите и Наредбата за строителство в горите без промяна на предназначението, които биха позволили допълнително изсичане на просеки, заемащи до 17% от площта на всяка гора. Приема се В § 16, с който се правят изменения и допълнения в чл. 50, отпада изменението в ал. 17 относно площта на съществуващите и новоизградени просеки до 17% от площта на цялото насаждение или имот. Тези промени създават сериозна заплаха за опазването на горските екосистеми, биоразнообразието и ролята на горите в борбата с климатичните промени. Българските гори са безценен природен ресурс, който осигурява чист въздух, питейна вода и дом за множество растителни и животински видове. Снимките на сечищата в района на Етрополе ясно показват пагубния ефект от подобни интервенции върху ландшафта и екосистемата. Не се приема По изложените в т. 23 и 38 мотиви. Позволяването на допълнителна сеч под формата на просеки ще доведе до безвъзвратни щети върху природата и ще наруши устойчивото управление на горите, което трябва да е приоритет за страната ни. Призовавам Ви да преразгледате предложените изменения и да гарантирате, че българските гори ще бъдат защитени от прекомерна експлоатация. Необходим е строг контрол и ясни ограничения, за да се запази екологичното равновесие и да се гарантира, че горите ще бъдат съхранени за бъдещите поколения. Благодаря Ви за вниманието и се надявам на отговорна и адекватна реакция по този важен въпрос. Калин Йорданов Димитров регистрирано в МЗХ с № 94-1958 от 06.12.2024 г. С настоящата жалба изразявам своето категорично несъгласие с предложения проект за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2011 г. и настоявам за неговото преразглеждане. Аргументите ми се основават на заплахите за екологичния баланс, загубата на биоразнообразие и дългосрочните екологични и социални последици, които измененията биха предизвикали. Не се приема По изложените по-долу мотиви. 1. Нарушение на екологичния баланс Проектът допуска мерки, които могат да доведат до сериозно увреждане на горските екосистеми, включително: - Интензивни и неконтролирани сечи: Увеличаването на площите за добив на дървесина или цялостното изсичане на дървостоя (както е предложено в някои текстове на проекта за изменение на наредбата) унищожава хабитатите на множество видове. Не се приема Не е посочено конкретно кои предложения ще доведат до твърдените последици, нито са посочени мотиви, по които да вземем отношение. - Цялостно изсичане на дървостоя в полезащитните горски пояси (чл. 36а): Това би довело до унищожаване на ключови екологични функции, като защита на почвата от ерозия, намаляване на ветровата ерозия и регулиране на водните цикли. Не се приема Предложението осигурява стопанисване и подобряването на санитарното състояние на поясите чрез провеждане на сечи. Направените предложения за изменение на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите не променят предвижданията на ГСП, които се изпълняват в съответствие с тези изисквания - Намаляване на възрастта за сеч на някои дървесни видове (чл. 27): Това намалява времето за естествено възобновяване на горите и нарушава стабилността на местообитанията. Не се приема Предложението се налага поради различните биологични особености на издънковите и семенните дървостои. - Унищожаване на подлесната растителност: Много видове зависят от подлесната растителност за подслон и храна. Премахването й намалява биоразнообразието и отслабва устойчивостта на екосистемата. Не се приема Съгласно ЗБР забрани и ограничения и в зоните от Натура 2000 се определят със заповеди за обявяване на съответната зона и Плана за управление, което гарантира биоразнообразието и устойчивостта на екосистемата. Тези промени противоречат на Закона за биологичното разнообразие и международните задължения на България, включително Директивата за хабитатите и Директивата за птиците. Не се приема Съгласно ЗБР забрани и ограничения и в зоните от Натура 2000 се определят със заповеди за обявяване на съответната зона и Плана за управление. Не са посочени мотиви в какво точно се изразява противоречието на направените предложения със ЗБР и посочените директиви. 2. Загуба на биоразнообразие Горите в България са дом на множество защитени и ендемични видове. Предложените изменения биха имали следните последствия: Не се приема Няма конкретни мотиви как направените предложения ще доведат до твърдените последици. - Унищожаване на естествените местообитания: Премахването на подлесната растителност и увеличаването на площите за сеч ще доведе до загуба на местообитания за дивите видове. Не се приема Направените предложения имат за цел оптимизиране на ползването на дървесина и подобряване състоянието на гората. - Деградация на екосистемите: Цялостното изсичане и интензивните сечи нарушават екологичния баланс и намаляват устойчивостта на горските екосистеми към климатични промени. Не се приема Няма конкретни мотиви как направените предложения ще доведат до твърдените последици. 3. Дългосрочни последствия за околната среда и обществото - Засилена ерозия и деградация на почвата: Премахването на полезащитните пояси и увеличаването на площите за сеч ще доведе до влошаване на качеството на почвите, което ще засегне селското стопанство. Не се приема Проектът не предвижда премахване на полезащитните пояси. - Нарушаване на водните цикли: Горите играят ключова роля в регулирането на водните ресурси. Унищожаването им би довело до замърсяване и намаляване на наличните водни ресурси. Не се приема Проектът не предвижда унищожаване на гори. - Засилване на климатичните промени: Намаляването на горските площи увеличава емисиите на въглероден диоксид и нарушава способността на горите да улавят въглерод. Не се приема Няма конкретни мотиви как направените предложения ще доведат до твърдените последици. - Увеличаване на въглеродните емисии: Изсичането на дървета води до освобождаване на въглерод, съхранен в биомасата, което допринася за климатичните промени. Не се приема Няма конкретни мотиви как направените предложения ще доведат до твърдените последици. - Нарушение на икономическата стабилност на местните общности: Много общности зависят от горите за прехраната си, чрез устойчиво ползване на ресурси като дървесина, плодове, билки и мед. Не се приема Няма конкретни мотиви как направените предложения ще доведат до твърдените последици. 4. Правна и етична рамка Унищожаването на местообитания в горите е в противоречие със: Не се приема Няма конкретни мотиви в какво се изразява противоречието на проекта със ЗБР и посочените директиви. - Закона за биологичното разнообразие: Изисква опазване на защитените зони и хабитати. - Европейските директиви: Директивата за хабитатите (92/43/ЕИО) и Директивата за птиците (2009/147/ЕО) изискват съхранение на местообитанията и видовете. - Международни конвенции: Конвенцията за биологичното разнообразие (CBD) и Рамсарската конвенция за влажните зони. - Международните задължения на България, включително Директивата за хабитатите и Директивата за птиците. 5. Липса на анализ на въздействието Не се приема По изложените в т. 4 мотиви. - Предложените изменения не са съпроводени от задълбочен анализ на дългосрочните екологични, икономически и социални последствия. Това нарушава принципите за устойчиво развитие и прозрачност, заложени в националното и европейското законодателство. - Липсата на конкретни мерки за защита на видовете, които зависят от подлесната растителност и старите дървесни масиви. 6. Подобни изменения трябва да бъдат съпроводени от: Не се приема По изложените в т. 4 мотиви. - Екологична оценка: Задълбочен анализ на въздействието върху биоразнообразието и околната среда. - Обществено обсъждане: Включване на експерти, заинтересовани страни и граждани в процеса. Не се приема При изработването на проекта в работната група са включени предтавители на заинтересованите страни, НПО и други. Проектът е преминал обществено обсъждане съгласно Закона за нормативните актове, видно и от направените при същото коментари и бележки, по които взимаме отношение в настоящата справка. - Устойчив подход: Акцентиране върху методи за управление на горите, които гарантират възобновяемостта и запазването на екосистемните услуги. Не се приема Няма конкретно предложение. Заключение На база гореизложеното настоявам за: 1. Спиране на приемането на проекта за изменение на Наредба № 8 от 2011 г. Не се приема По изложените по-горе мотиви. 2. Провеждане на обществено обсъждане с включване на експерти, заинтересовани страни и граждани. Не се приема По проекта е проведено обществено обсъждане, съгласно ЗНА, като при изработването му са включени експерти и заинтересовани страни. 3. Подготовка на екологична оценка за въздействието на предложените изменения върху биоразнообразието и екосистемните услуги. Не се приема По изложените в т. 4 мотиви. Надявам се, че ще вземете предвид моите опасения и ще предприемете необходимите мерки за защита на горските екосистеми и устойчивото развитие на страната ни. Цветомира Масларова регистрирано в МЗХ с № 94-1959 от 09.12.2024 г. Пиша Ви, за да изразя пълно несъгласие с предложенията в Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите. Не се приема Няма мотиви Имаме нужда от повече гори, не от сеч, която и в момента не е особено контролирана. Предложените промени ще влошат нещата. Освен това ще доведат до намаляване влагозадържащата функция на горите и увеличаване на риска от наводнения. Много населени места вече страдат от безводие, проблемът ще се задълбочи. Не се приема По изложените в т. 4, 23 и 38 мотиви. Липсва и екологична оценка, което е в нарушение на няколко директиви. Предложените промени ще поправят лошата инвестиция в неподходяща техника на малка група хора, в ущърб на останалата част от обществото и бъдещите поколения. Маргарита Чавдарова регистрирано в МЗХ с № 94-1962 от 09.12.2024 г. С настоящето искам да изразя отрицателно становище по следните два проекта: 1. Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите Не се приема Няма конкретни предложения и мотиви. 2. Проект на НИД на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им (съвместна Наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на регионалното развитие и благоустройството) Не съм съгласна да се изсичат горите на България, да се рискува бъдещето на нашата гора, на язовирите и водата за пиене. Имаме уникален ландшафт, който е в основата на българския туризъм и ако тези безумни промени бъдат приети, ние рискуваме здравето на нашите деца. Спрете изсичането на горите и унищожаването на растителния и животинския свят в тях. WWF БЪЛГАРИЯ регистрирано в МЗХ с № 92-620 от 09.12.2024 г. Във връзка с провеждането на обществени консултации по чл. 26 от Закон за нормативните актове на проект за изменение и допълнение на Наредба № 8 за сечите в горите и проект за изменение и допълнение на Наредба № 5 за строителството в горските територии без промяна на предназначението им, представяме становището на ВВФ България. Надяваме се становището ни бъде разгледано в необходимата детайлност, за да се гарантира запазване устойчивото управление на горите и да се избегнат несъответствия между правните актове от различен ранг, регулиращи материята с опазването и стопанисването на горите в Р България 1. Относно подхода за изменения и допълнения на разпоредби на наредбата. По аргумент от чл. 1, ал. 2, т. 4 от Закон за горите, една от основните цели на закона е гарантиране и увеличаване производството на дървесина. Тази цел, обаче е поставена под категорично условие - чрез природосъобразно стопанисване на горските територии. Основни цели на закона са и поддържане и подобряване състоянието на горите; гарантиране и поддържане на екосистемните, социалните и икономическите функции на горските територии; поддържане на биологичното и ландшафтното разнообразие и подобряване състоянието на популациите на видовете от дивата флора, фауна и микота. Сечите са най-значимата антропогенна интервенция предвидена в закона и това налага методите и начините за тяхното провеждане да са съобразени с посочените по-горе цели. В тази връзка, към проекта за изменение и допълнение на наредбата, не откриваме съответната обосновка за съответствие на промените с посочените по-горе цели. Улесняване внедряването и използването на механизирана горска техника (харвестъри и форвардери) и оптимизиране на ползването на дървесина, посочено, като основна причина за необходимостта от изменения и допълнения на наредбата, не представлява цел преследвана от Закон за горите. Не се приема Направените предложения са в съответствие с целите на Закона за горите и гарнтират устойчиво управление и стопанисване на горските територии. Стопанисването включва лесовъдски мероприятия, които имат за цел не само добив на дървесина, но и подобряване състоянието на насажденията. Въвеждането на горска техника, предвид липсата на работна ръка, ще способства за провеждане на част от тези мероприятия, които са елемент от мерките за стопанисване на гората и подобряване на нейната структура. 2. Относно конкретните изменения и допълнения на разпоредби на наредбата. 2.1. Относно измененията на чл. 5, ал. 1 от наредбата. Предлагаме от предвиденото ново съдържание на чл. 5, ал. 1 от наредбата, да отпадне текста „както и за допустимите по наредбата случаи “. Мотиви: Изменението и допълнението на чл. 5, ал. 1 от наредбата с горепосоченият текст, ще води до нерегламентирано допълване на чл. 101, ал. 1 от Закон за горите с подзаконов акт. При отпадане на горепосоченият текст този порок се отмахва. Не се приема В чл. 101, ал. 3 от ЗГ е посочено, че с Наредба №8 от 2011 г. за сечите в горите се определят видовете сечи, условията и реда за тяхното провеждане. В случая се имат предвид хипотезите по чл. 106 и т.57 от § 1 от ДР към ЗГ – сервитути, право на ползване и други по реда на ЗГ. 2.2. Относно измененията на чл. 25, ал. 6 от наредбата. Възразяваме срещу измененията и допълненията на чл. 25, ал 6 от наредбата. Мотиви: Намаляването на възобновителния период и периода между отделните лесовъдски намеси в горите в мрежата „Натура 2000“, на първо място ще изисква изменение на съществуващите горскостопански планове и програми (ГСПП). Освен това, увеличаване на интензитета на намеса в горите в мрежата „Натура 2000“ ще повиши вероятността ГСПП да се подлагат на оценка на степента на въздействие, вместо да се одобряват на етапа на преценка необходимостта от такава, както се процедират към настоящия момент. Този риск не може да бъде избегнат с включване на смекчаващи мерки или поставяне на условия в решенията за преценка необходимостта от оценка на степента на въздействие на компетентните органи по околна среда по чл. 31 от Закон за биологичното разнообразие (ЗБР), защото на този етап смекчаващи въздействията мерки не могат да бъдат взети предвид (виж т. 36, т. 37 и диспозитива на Решение на Съда на ЕС по Дело C‑323/17, т. 124 и параграф 6 от диспозитива на Решение на Съда на ЕС по съединени дела C‑293/17 и C‑294/17). Промяната в минималната склопеност, при която може да се проведе сеч с интензивност 90% от 0,3 на 0,6 ще доведе до намаляване на неравномерността на структурата на насаждението, което от своя страна противоречи на основна цел преследвана с възобновителните сечи посочена в чл. 21, ал. 1, т. 6 от наредбата - формиране и поддържанена гори с неравномерна структура. Не се приема Съгласно ЗБР забраните и ограниченията в зоните от Натура 2000 се обявяват със заповеди за обяваване на съответната зона и Плана за управление. 2.3. Относно измененията на чл. 50 от наредбата. Относно измененията на чл. 50, ал. 7 от наредбата. Предлагаме вместо с текста „освен когато имотът граничи с незалесени площи“, разпоредбата да се допълни с текста „освен в участъците, в които имотът граничи с незалесени площи“. Мотиви: Смисълът на измененията на разпоредбата на чл. 50, ал. 7 от наредбата е намаляване на време и разходи за маркиране на крайни дървета граничещи с незалесени площи, където подобно маркиране наистина е безсмислено. Предвиденият в проекта за изменение и допълнение на наредбата текст, обаче създава генерално изключение от правилото за маркиране на границите на имота, в който ще се извежда сеч. Така, ако един имот граничи в една малка част с незалесени площи, но в други части с други насаждения, то в последните части крайните дървета няма да се маркират. Предложеният от нас текст коригира този проблем, като изключението за маркиране на крайните дървета вече ще е валидно само за конкретния участък от имота, който граничи с незалесени площи. Приема се Относно измененията на чл. 50, ал. 17 от наредбата. Възразяваме срещу измененията и допълненията на чл. 50, ал. 17 от наредбата, както и срещу настоящето съдържание на разпоредбата. Мотиви: Мотивите за това предложение са, че и настоящето съдържание, а още повече новопредвиденото съдържание на чл. 50, ал. 17 от наредбата противоречат на чл. 13, ал. 4 във връзка с чл. 101 от Закона за горите. Съгласно тълкуванието на чл. 101, ал. 1 от ЗГ дадено от петчленен състав на Върховния административен съд в Решение №3305/28.03.2023 г. по адм. дело №6844/2022, всички сечи следва да са планирани в горскостопански планове и програми. Съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗГ, с ГСПП се определя допустимия размер на ползване на горските ресурси. В резултат от действието на чл. 50, ал. 17 от наредбата, ще може да се извършват непланирани в ГСПП сечи и превишаване на ползването предвидено в съответният горскостопански план или програма, което противоречи на чл. 13, ал. 4 и чл. 101, ал. 1 от ЗГ. Отделно, при 17% максимално допустима площ на просеките спрямо площта на насаждението и с оглед разпоредбите на чл. 18, ал. 3 от наредбата по чл. 18, ал. 1 от ЗГ, се създава възможност за постоянно намаляване на дървопризводителната площ, чрез обособяване на просеките, като отделни подотдели при последваща инвентаризация. Посоченото от своя страна противоречи на основни цели на Закона за горите, а именно опазване и увеличаване площта на горите и гарантиране и увеличаване производството на дървесина и недървесни горски продукти чрез природосъобразно стопанисване на горските територии. Съвсем отделен въпрос, е че подобен подход влиза и в противоречие с целите на закона за опазване на биологичното разнообразие и осигуряване на възможности за отдих на населението и подобряване на условията за рекреация. Приема се 2.4. Относно измененията на чл. 65 от наредбата. Предлагаме чл. 66 да отпадне, а съдържанието на чл. 65, ал. 2 да се измени по следния начин. Текста от основното тяло на ал. 2 се запазва, като точките към тази алинея придобиват следното съдържание. „1.толериране на местните растителни видове; 2.забрана за залесяване с чужди видове и произходи, както и залесяване на естествените открити пространства в местообитанието с изключение на мероприятия за защита от порои и ерозия; 3.при възникване на едроплощни природни нарушения е препоръчително част от засегнатата площ да не се залесява, а да се остави на естествената сукцесия; 4. ограничаване прилагането на лесовъдски системи за нискостъблено и за едновъзрастно стопанисване на горите; 5.съхраняване на характерните за местообитанието дървесни видове и произходи при провеждане на лесовъдските дейности; 6. трансформация на горскостопанските дейности от едроплощни към дребноплощни; 7.поддържане на мъртва дървесина от 8 до 10 на сто от запаса на насажденията, с изключение на горите с висока степен на пожарна опасност; 8. запазване на единични и групи от стари дървета; 9.прилагане на природосъобразни технологии при провеждане на горскостопанските дейности; 10.запазване целостта на ландшафта при планиране на горски пътища и на съпровождащата горскостопанската дейност инфраструктура; 11.поддържане на зони около постоянните водни течения с ширина не по-малка от 15 метра, в които не се провеждат сечи или се провеждат с интензивност не по-голяма от 5 % от запаса на насажденията; 12.в зависимост от особеностите на дървесните видове и състоянието на насажденията, попадащи в горските типове природни местообитания, за възобновяването им с предимство се провеждат постепенно-котловинна, групово-постепенна, неравномерно- постепенна и изборна сеч. Посочените видове сечи, се прилагат при удължен възобновителен период, с който да се гарантира, че средната възраст на ниво природно местообитание, няма да падне под 80 години за високостеблените гори и 50г. за нискостеблените и издънковите гори, срок между лесовъдските намеси не по-малък от 30 години и интензивност на сечта до 30% при всяка лесовъдска намеса. Ограниченията за интензивността на сечите не се прилагат за последната лесовъдска намеса. Посочените ограничения не се прилагат за местообитания 91E0*, Подтип 3. Крайречни върбово– тополови гори и местообитание 92А0; 13. допуска се провеждане на краткосрочно-постепенна сеч на площи до 10 % от площта на природните местообитания в защитената зона за възобновителен период от 15 години и на тесни ивици, в издънкови гори с влошено състояние, предвидени за превръщането им в семенни. 14.забранява се намаляване на площта на горите във фаза на старост под 10% от общата площ на горските типове природни местообитания в защитената зона.“ Мотиви: Причината за предложените промени относно възобновителните периоди и ограничения за площите на прилаганите сечи, спрямо настоящето съдържание на чл. 65 и чл. 66 от наредбата, е че стопанисването на горски типове природни местообитания по посочените в наредбата методи води до влошаване на природозащитното им състояние, дори и те да се намират в благоприятно такова. Още по-малко ще може да се постигне подобряване на природозащитното състояние на местообитанието, когато то е неблагоприятно. Удължен възобновителен период при сеч с възобновителен период от 60 години е и период от 61 г. На практика всички възобновителни сечи по сега регламентираните разпоредби на наредбата намаляват средната възраст на насажденията формиращи природните местообитания на почти два пъти по-ниска стойност от стойностите за средна възраст по критерий „Структура и функции“ от матрицата по методиката за оценка природозащитното състояние на горски типове природни местообитания. Всички посочени в чл. 66 от наредбата видове сечи са с кратки възобновителни периоди, като дори и най-големият такъв от 60 години при неравномерно-постепенната сеч за сенкоиздържливи видове, не могат да гарантират запазване, а още по-малко подобряване на природозащитното състояние на съответното природно местообитание, без да се ограничат по площ при запазване на методите за тези сечи определени в разпоредбите на наредбата или да се създадат ограничения за значително по-дълъг възобновителен период за тези сечи и ограничения за тяхната интензивност Без посочените ограничения, склопеността/пълнотата и средната възраст на дървесните видове формиращи местообитанието се намалят драстично и местообитанията ще са в неблагоприятно състояние по параметри 2.1 и 2.3 от критерий „Структура и функции“ от матрицата по методиката за оценка природозащитното състояние на горски типове природни местообитания. Единствената причина, поради която състоянието на горските типове природни местообитания не се е влошило драстично в резултат от прилагане разпоредбите на чл. 66 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, е само в резултат на случайност, а именно, че към настоящия момент не са планирани и водени възобновителни сечи в целите площи на природните местообитания в дадена защитена зона. Транспонирането на разпоредбите на Директива 92/43/ЕИО в националното ни законодателство и ефекта от тяхното прилагане не може да зависи от случайност, като в този процес съгласно практиката на Съда на ЕС, водещ е принципа на правна сигурност(предвидимост). Не се приема С проекта не се предвиждат изменения в чл. 65 и 66 от наредбата. 2.5. Относно измененията и допълненията на наредбата отнасящи се до защитните горски пояси. Подкрепяме измененията на чл. 36 и § 1, т. 45 от Допълнителна разпоредба на наредбата и създаването на нови чл. 36 а § 1, т. 51 и т. 52 от Допълнителна разпоредба на наредбата. Мотиви: Стопанисването на защитните горски пояси следва да бъде насочено изцяло към постигане и поддържане на функциите, за които са създадени. Необходимо е да бъдат водени навременни мероприятия за подобряване на растежа, структурата, продухваемостта и здравословно състояние. Досега действащите разпоредби на наредбата даваха възможност само за изсичане на големи площи от поясите, когато загубят голяма част от функциите и състоянието им е влошено и извършване на последващо залесяване, с което на практика „се ходеше след проблема“. В допълнение, макар и легалната дефиниция на защитните горски пояси дадена в § 1, т. 24 от ДР на Закон за горите да не отчита, на практика тези пояси имат изключителния принос за опазване на биологичното разнообразие. Защитните горски пояси предоставят размножителни местообитания на много животински видове, включително и такива за регулирано ползване по смисъла на Закон за биологичното разнообразие, важни миграционни коридори и места за почивка на местни и миграционни видове. Това е и основният ни мотив за подкрепа на направените предложения за изменения и допълнения на наредбата относно стопанисването на защитните горски пояси. Приема се Не възразяваме срещу останалите изменения и допълнения на наредбата. Приема се Димитър Власев регистрирано в МЗХ с № 94-1966 от 09.12.2024 г. ПРОТЕСТНО ПИСМО г-н министър председател, г-н министър на земеделието и храните, пред вас протестирам срещу предложените изменения в Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите и на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им. Приемането на така предложените промени в наредбите биха нанесли тежка вреда на горите в България. Изброявам лесно обозримите проблеми, които биха създали предложените промени: - сериозно нарушаване на ландшафта - затрудняване на контрола върху дърводобива - облекчаване на бракониерските сечи - увеличаване на ерозията - затлачване на язовири и водни обекти - откриване на голям брой и размер нови оголени площи - увеличена фрагментация на горите - улеснено навлизане на интродуценти - намаляване на биологичното разнообразие Не се приема По изложените в т. 23 и 38 мотиви. Gorica Zelena- получено на Портала за обществена консултация на 09.12.2024 г. Категорично съм против предлаганите изменение и допълнение на Наредба 8 от 2011г за сечите в горите Против съм тези промени защото предвиждат увеличение на просеките в горите до 17%, намаляват се разстоянията между просеките, разрешава се прокарване на още повече горски пътища, а също се разрешава забавяне възстановяването на изсечените гори. Така се позволява още по-голямо изсичане на гори, което е опасно особено при промените в климата, които са факт и в нашата страна. Изсичането на горите вече няма дори икономическа смисъл и е проява на варварско отношение към природата! Приема се частично В § 16, с който се правят изменения и допълнения в чл. 50, отпада изменението в ал. 17 относно площта на съществуващите и новоизградени просеки до 17% от площта на цялото насаждение или имот. В останалата част не се приема по изложените в т. 49 мотиви. n.ch - получено на Портала за обществена консултация на 09.12.2024 г. Подкрепям Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите Приема се Маркирането на дърветата, предстоящи за сеч, с пластмасови пластини ще ограничи възможностите за нерегламентирано допълнително маркиране на насажденията. Не се приема Предложението за въвеждане на задължително маркиране с пластини е само за държавни и общински горски територии, като решението се взема от директора на ДП по чл. 163 от ЗГ, съответно кмета на общината за всеки конкретен случай, т.е няма задължителен характер, а предоставя възможност. Dilyana - получено на Портала за обществена консултация на 11.12.2024 г. Категорично против предложените изменения и допълнения! Изразявам пълно несъгласие с предложените промени в Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите. Те облагодетелстват тесен кръг фирми за трупане на лични печалби от обществен ресурс. Създават предпоставка за увеличаване на сечта на българските гори, които и без това вече са в плачевно състояние. А български градове и села още плащат цената с безводие или щети от наводнения заради това.. Всички знаем, че и в това отношение, в България липсва ефективен контрол. Вместо да се мисли за по-строги мерки и работещи институции срещу нерегламентирания дърводобив, се предлагат промени за още по-драстично унищожаване на гори и животински видове. Стига алчност и печалбарство, бе хора! Пари в гроба няма да си носите - и вас ще ви изядат червеите както всички простосмъртни!!! Не се приема По изложените в т. 24, 38 и 49 мотиви. Антоний - получено на Портала за обществена консултация на 11.12.2024 г. Да се приемат промените в наредба 8 и наредба 5. Неизвеждането на сечи поради невъзможност (труден достъп, липса на работна ръка и амортизирана нископроизводителна техника) осезателно влошава състоянието на горите в страната, изразяващо се в: - застаряване, заболявания от болести и вредители, - увеличени щети от различни природни бедствия, вкл. пожари, - намалено усвояване на СО2 от атмосферата и продуциране на О2 и т.н. Увеличаването на санитарните сечи през последните десет години е до 4 пъти по запас и три пъти по площ; изчезнаха от държавните гори 51 000 ха иглолистни култури с обем от около 10 милиона м3, с понижено качество на дървесината от което собственикът - държавата, загуби приходи между 300 и 400 милиони лева). Затова ПРОМЕНИТЕ в двете наредби (№ 8 и № 5) са една много добра основа, за да се преодолеят трудностите и да се отреагира на всеобхватната криза на горския сектор и на базираната на горите индустрия. Хиляди работни места са застрашени поради затваряне на дървопреработвателни заводи. Същевременно неоснователни са тревогите относно обезлесяване и масови сечи. Само неразбиращи или злонамерени хора и организации могат да твърдят, че 600 000 ха, или 1/5 от горите ще бъдат подложени на сеч. Това му трябва на нерешителния и недалновиден слаб ръководител. Знаем го от досегашната над 10 годишна агония на горския сектор! Да се приемат промените в двете наредби Приема се efirna - получено на Портала за обществена консултация на 12.12.2024 г. В отговор на предишен коментар Антоний, по принцип горите съществуват милиони години и без вашите "грижи", а ако има естествен отпад, то той е подхранвал почвата. Гората не е нива да я орете. А срещу пожарите трябва контрол и глоби, има ли заведени дела от вас към тези, които тази година палиха пожарите? С развитието на цивилизацията, да- мащабът на горите се свива, за да даде място на селско стопанство. Хубаво нека мислим за хората и по-точно: - Достатъчно много години се поддържа горско стопанство и при настоящите условия, цената на кубик е паднала, през септември има оплаквания от хора югоизточно в сектора, а при увеличаване на суровината-дали ще се качи или ще падне нейната цена още според вас? Ще падне още цената на суровината! - Като чрез тази наредба принудите държавата, т.е. данъкоплатеца, т.е. нас да платим скъпа техника, която сега успешно си има аналог, колко хора ще намерят работни места, при положение, че предложената техника е високофункционална и даже намаля нуждата от хора! - Всъщност колко от по-малките частни фирми могат да си позволят да купят тази техника, няма да споменавам марки, но втора употреба тези, които се ползват и сега за превоз са 25-30 000лв, а тези които масово навлизат и се имат предвид в наредбата, например форвардер са втора употреба на средна цена 250-300 000евро. Горите не са идентични с частните земи, които обработват земеделците, не се бъркайте. Не са само ваши! - И какво излиза-то май малко хора в дърводобива ще имат полза и то определени фирми в бранша и за автовнос. Всички останали хора обаче се имаме за потърпевши! Послепис Приходите в държавата от сектора ще се оправят щом тя започне да контролира незаконната сеч и износа и. Не с пластмасови, а със златни марки да маркирате, щом с протекция излизат през граница толкова камиони с дървесина...Ние останалите дълбоко се съмняваме, че всички те се осчетоводяват в полза на България. Не се приема Мотивите за необходимостта от регламентиране на редът за използване на горска техника са изложени към проекта на наредбата, а имено липсата на работна ръка в горското стопанство през последните години. fizzy – получено на Портала за обществена консултация на 12.12.2024 г. Абсурдни аргументи "за" Аргумента, че невъвеждането на промените в наредбите ще доведе до "намалено усвояване на СО2 от атмосферата и продуциране на О2 и т.н." е абсурдно и противоречи на науката и логиката. Как при увеличаване на сечите ще подобрим усвояването на CO2? Особено при положение, че състава на атмосферата е константен? Дърварите искат да кажат, че в момента дишаме хипоксична смес, защото не са ни изсекли горите? Не се приема В проектната документация няма такива „аргументи“. Антоний - получено на Портала за обществена консултация на 13.12.2024 г. За анонимните критици искащи горите в България да останат на самотек НЕ-уважаеми анонимни критици на написаното ЗА ПРИЕМАНЕ на промените: Явно влизате в гората само на разходка и то по пътеките или горските пътища, които лошите лесовъди поддържат, като между другото се грижат за гората. Да - сечите в горите са лесовъдски метод за нейното възпроизводство; Да - сечите в горите са инструмента за подобряване на тяхното състояние и структура; Да - сечите в горите са необходими, за да се поддържа добро санитарното състояние, което именно без сечи ще се влоши заради природните катаклизми, болеси и вредители; Да - сечите в горите са необходими, защото старите гори, освен че съхнат и умират по-лесно, но и продуцират по-малко кислород отколкото младите гори - ДА - именно с възобновителните дейности (възобновителни сечи, не голи защото те са забранени и поради това залесяванията де факто са толкова малко, в сравнение с миналото!); и Да - младите гори на 1-ца площ съдържат (съхраняват) много повече въглерод, отколкото старите гори. ЕС със специална директива наложи до 2050 г, дървесината да съставлява минимум 50% от строителния материал. А тази дървесина освен за строителство се използва и във вашите домове и всекидневие. Т.е. спрете да си купувата дървени играчки за децата, да седите на дървени столове и маси и го правете върху железни, което значи, че не сте никакви еколози Вашето е СМЕШЕН ПЛАЧ !!! Приема се еfirna - получено на Портала за обществена консултация на 13.12.2024 г. В продължение: Анатолий, тук се подлагат на коментар определени промени в наредбата, които разширяват ненужно сечта като: разширяване на просеките и намаляване на разстоянията между тях, това не е възобновителна сеч, а фенестриране и фрагментация, което не е необходимо за тяхното здраве. Там има не само стари и "немощни", а също и млади дървета. Това засяга също и другите обитатели на горите. Сам пишете, че и сега се поддържат горските пътища и ние неблагодарниците ги ползваме-т.е. са в подходящ вид. Виждам, че дърводобивните фирми не са блокиран да не могат да работят и сега. Ходейки из гората аз лично преценям, че сте се справили чудесно и не са нужни по-широки пътища. Лесовъдите имат моите уважения и виждам, че се справят и сега. Но също се виждат полета сеч на голо, което не е ясно кой прави. А това ще се засили при прием на тази наредба и при строителството в горски терени /извън населените места/, което се предвижда да се улесни доколкото разбирам. Вие сам сте написали по какви причини се правят сечи и преди и към момента те се извършават, нали? Наредбата, функционираща в момента не ги е отменила. Обемът на сечта в настоящата наредба /2023г./, също засяга и възобновителната, тя не липсва там. Даже и да искаме сечта да се свие като обем е ясно, че няма да стане, но сме против, да се разширява излишно количеството отсечени дървета, пък особено за пътища, което прави предложения тук законопроект за обсъждане. Не оставам убедена в мотивите ви в подкрепа на наредбата. Който не иска да гледа кръв -не става лекар, който трудно се придвижва в гората-да си прецени и да не ходи в нея. Не се приема Няма конкретни мотиви по проекта и предложения. Част от бележките се отнасят до друга нередба, която не е предмет на настоящата справка. Извинявам се за грешката в името ви – Антоний! Благопожелания! Катерина Димитрова ivan.tg - получено на Портала за обществена консултация на 13.12.2024 г. Не подкрепям проект на НИД на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите Отново стъпка в грешна посока. Измененията в Наредбата за сечите, предвиждащи добива от сечи за просеки да не се включва в допустимия размер на ползване, определен от горскостопанските планове и програми, противоречи пряко на чл. 13, ал. 4 от Закона за горите. Подобна промяна обезмисля горскостопанското планиране, което отчита състоянието на горите, и застрашава практиките за устойчивото им управление. ИАГ вместо да се грижи за опазване на гората - по-оптимално ползване и постепенно намаляване на сечите в българската гора до действително устойчиви нива, изглежда се грижи за интересите на дърводобивните и най-вече дървопреработвателните гиганти. В резултат през последните години действителната възраст на българската гора намалява. Как фактичестото увеличаване на добитата дървесина и улесняване на дърводобива с повече и по-големи просеки/пътища ще помонат на опазването българската гора? Приема се частично. В § 16, с който се правят изменения и допълнения в чл. 50, отпада изменението в ал. 17. В останалата част няма конкретни мотиви по проекта. Nadejda Nikolova - получено на Портала за обществена консултация на 13.12.2024 г. Категорично HEсъгласие с предложението за промяна в закона за сечта в горите Изразявам категоричното си HEсъгласие с предложените промени в закона за сечта в горите. Живеeм в епоха на глобално затопляне. Промените в климата сa все по-осезаеми и в България… Екстремни температури, безводие, наводнения и свличаща, изчезване на животински видове и биоразнообразие. Индустриалната сеч в горите ще донесе краткосрочни печалби на шепа фирми, за сметка на бъдещите поколения българи. Горите трябва да се пазят, нови площи да се залесяват, а не да се увеличава дърводобива. Не се приема Няма конкретни мотиви и предложения. Chavdarova - получено на Портала за обществена консултация на 14.12.2024 г. Подкрепям предложеният проект на НИД на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии. Необходимо е да се регламентира използването на съвременна и високопроизводителна дърводобивна техника в горските територии, там където теренните условия са подходящи. Използването им няма да пречи на устойчивото стопанисване на българските гори. Въвеждането на задължително маркиране с пластмасови пластини на стоящите на корен дървета, ще е трудоемко, допълнително ще затрудни физическото маркиране, и е свързано с допълнително разходване на финансови средства. Приема се частично Предложението за въвеждане на задължително маркиране с пластини е само за държавни и общински горски територии, като решението се взема от директора на ДП по чл. 163 от ЗГ, съответно кмета на общината за всеки конкретен случай, т.е няма задължителен характер, а предоставя възможност. инж. Кирил Иванов- получено на Портала за обществена консултация на 15.12.2024 г. Подкрепям предложеното изменение на Наредба 8 за сечите с едно изключение за Предложението за въвеждане в чл. 50, нова алинея 18 с която да се предвижда да се въведе използването на неподвижна пластина при отбелязване в дънера подлежащи за сеч дървета. Основно ще бъде значително повишена себестойността на маркиране, ще увеличи трудоемкостта при организацията и извършването на дейността, отчетността от персонала участващ в процеса за маркиране, намаляване на необходимата гъвкавост към пазарното търсене. В крайна сметка всичко това ще се отрази върху себестойността при реализация на дървесината без да има гаранции за ефективността от въвеждането на въпросното изменение. Приема се частично Предложението за въвеждане на задължително маркиране с пластини е само за държавни и общински горски територии, като решението се взема от директора на ДП по чл. 163 от ЗГ, съответно кмета на общината за всеки конкретен случай, т.е няма задължителен характер, а предоставя възможност. Bivanov - получено на Портала за обществена консултация на 16.12.2024 г. Твърдо ПРОТИВ! Малко факти: - Дърводобив и Мебелно производство = +/- 3% от БВП -> Туризма +/- 11.5% - Режим на водата - В 650 населени места в България за 2024г. - Наводнения между 2010 и 2020 = Над 100 В сектора(Дърводобив) работната ръка е ниско платена, условията са ужасни и има течащи раследвания за експлоатация на детски труд. Многократно доказани тежки злоупотреби, бракониерство и неспазване на норми и разпоредби. Сегашните промени НЕ са съгласувани за съвместимост в "Натура 2000" и приетата европейска рамка "Регламент за възстановяване на природата" от 2024. Близко до несъществуващи държавни залесявания. Отгоре на всички тези факти искаме още повече сеч, като в някои случаи новите промени ще позволят изсичането на до 90% от цялата гора, искаме да вкараме тежка техника създадена за тайгата, която няма нищо общо с нашия релеф и климат, искаме да отворим още повече терен за злоупотреби и това всичкото "за благото на икономиката и гората". Това е пародия и подигравка. ТВЪРДО ПРОТИВ! П:С: За всички, които тук пишете, че сте "ЗА", защото са ви заплашили, че ще си загубите иначе работата. Съжалявам, позицията ви е крайно неприятна, но докато клякате на колене, тази държава никога няма да се оправи. Не забравяйте да напишете на 3ти Март нещо възрожденско и да си хвърлите фаса през прозореца на държавната джипка, да не ви мирише. Не се приема Няма конкретни предложения и мотиви. malinastrumina - получено на Портала за обществена консултация на 16.12.2024 г. Твърдо против обявените промени! Тези промени биха довели до фрагментация на горите, увеличаване на ерозията, затлачване на водни басейни, оголване на големи площи, облекчаване на бракониерството, затрудняване на контрола върху дърводобива, намаляване на биоразнообразието, и общо, до превръщането на големи горски територии в лунни пейзажи. Въпросното оборудване не е предназначено за гори в неравни терени като българските и няма място у нас. Горите няма как да се възстановят след такъв вид опостушения, още повече в ситуация на интензивни климатични промени - затопляне и засушаване, които вече излагат горските екосистеми на силен стрес. Не се приема По изложените в т. 23, 38 и 49 мотиви. dlelin_pelin – получено на Портала за обществена консултация на 16.12.2024 г. Подкрепям Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите Считам, че е необходимо осъвременяване на подзаконовата нормативна уредба. Предложените промени в двете наредби ще допринесат за подобряване състоянието на горите и ще се оптимизира ползването на дървесина от горските територии. Приема се Ирина Димитрова регистрирано в МЗХ с № 94-1994 от 13.12.2024 г. С настоящото писмо изразявам НЕСЪГЛАСИЕТО си с предложените изменения на Наредба №8/2011 г. за сечите в горите и на Наредба №5/2014 г. за строителство в горски територии без промяна на предназначението им. Ако тези промени бъдат приети и влязат в сила, ще се случи следното: Не се приема По изложените в т. 38 и 49 мотиви. 1. Фрагментация на горите, огромни площи с дървета на една и съща възраст; 2. Увеличаване на ерозията и увеличаване на риска от наводнения; 3. Намаляване на кислородното съдържание и възможностите за пречистване на въздуха; 4. Увреждане на горските почви; 5. Влошаване на здравословното състояние на горите, а оттам и деформирането / унищожението на цели екосистеми, които са свързани с горите; 6. Намаляване на капацитета на горските екосистеми да изпълняват водоохранни, водопречистващи и водозадържащи функции. Домът на хиляди разтения и животни ще бъде унищожен завинаги. И то в момент, когато природните бедствия стават все по-интензивни и разрушителни, горите са най-ваният ни съюзник в борбата с слиматичните промени. Не се приема Няма конкретни мотиви как предложенията ще доведат до твърдените последици. Призовавам министъра на земеделието и храните да не приема тези опасни промени в наредбата за сечите и наредбата за строителство в горите. СДРУЖЕНИЕ БАЛКАНКА регистрирано в МЗХ с № 62-496 от 13.12.2024 г. Сдружение „Балканка” е регистрирано като сдружение с нестопанска цел за обществена полза, чиято основна мисия е опазването на биологичното разнообразие в българските реки, с фокус върху опазване и възстановяване на популациите от местната речна /балканска/ пъстърва. От създаването си, Сдружение „Балканка“ всяка година организира акции по почистване, зарибяване и залесяване в различни части от България, като основното послание, което се опитваме да предадем е: „Да върнем живота в реките ...”. С настоящето Възразяваме най-категорично в обявения едномесечен срок срещу предложените промени в Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им (представени за обществено обсъждане на 19.11.2024 г.) и Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите (представени за обществено обсъждане на 18.11.2024г.). Тъй като измененията в двете наредби целят едно и също - единствено облекчаване работата на дърводобивните компании, използвайки механизирана техника, без това да е съобразено с традиционното за България лесовъдство – и същите ще действат в условията на „кумулативен ефект“, ще ги разглеждаме по-долу като едно общо възражение, като отбелязваме, че проектите за изменение и допълнение на двете наредби би трябвало да се подложат на екологична оценка и оценка за съвместимост за зоните от екологичната мрежа Натура 2000, но видно от представените документи за обществено обсъждане, това не е направено, което е сериозен порок в настоящата процедура. Ние като сдружение изследваме от години връзката между горските територии и влиянието на горите върху речните екосистеми. Това, което установяваме е, че и досегашните практики за дърводобив нанасят много сериозни увреждания на речните местообитания, като често ставаме свидетели на силна ерозия на водосбора, задръстване на речните корита с клони, вреждане на влагозадържането във водосборите на реките, а така също и просветляване на речните корита в планината, което също има своето негативно отражение върху качеството на водата и местообитанията. Както ще изясним и по-долу, с предложените изменения по двете Наредби ние виждаме сериозен риск не само за увреждането на горите ни, но и за нанасянето на трайни щети на речните екосистеми без да се решават реалните проблеми свързани с дърбодобивната индустрия, с които ние сме се сблъсквали. Приема се частично В § 16, с който се правят изменения и допълнения в чл. 50, отпада изменението в ал. 17 относно площта на съществуващите и новоизградени просеки до 17% от площта на цялото насаждение или имот. В останалата част не се приема по изложените по т. 4, 23, 38 и 49 мотиви. Възразяваме категорично срещу регламентирането и узаконяването на до 17%(а вероятно и повече, като се отчете намаляването на допустимите разстояния между просеките съгласно измененията в Наредба №5) от горските насаждения да бъдат превърнати в просеки, както е заложено в § 16. т.5 от представените промени на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите. Считаме, че тези мерки ще доведат освен до фрагментация на горите, но и необратимо ще увредят горските почви и водите, засилвайки многократно ерозията. Приема се Щетите ще са необратими, а след себе си неминуемо ще доведат още събития подобни на изброените по-долу: - Наводението в Царево през 2023 г. - Наводненията в Средногорските села Богдан и Каравелово през 2022 г. - Наводението в Тетевен през 2018 г. - Наводнението в Аспарухово през 2014 г. Това са само знаковите наводнения от последните години, които отнеха човешки животи и поминък на българския народ, а поглеждайки статистика на НСИ можем да видим, че между 2010 и 2020г., има над 100 подобни кризисни събития. С настоящите предложения за промени освен, че се създават всички предпоставки за нови и нови наводнения, донасяйки щети за милиони левове, но и рискуваме сериозно да увредим селският туризъм, който постепенно се установява като финансов гръбнак на малките населени места, предлагащи бягство от забързаното ежедневие. Без да се ограничаваме до изброените по-долу промени, акцентираме на някои фрапантни нарушения, които не е нужно да си специалист, за да разбереш, че не са в интерес на съхранението на националното богатство – гората. Не се приема По изложените в т. 49 мотиви. Тези промени застрашават нашите гори и ние възразяваме категорично срещу това: - Намаляване на разстоянието между просеките за временни горски пътища - § 4, нов чл.25а, ал.1 по Наредба №5 Не се приема Направеният коментар се отнася до предложение, което е предмет на друга наредба. - Регламентира се при сеч обемът на маркираната дървесина от просеки за изграждане на временни горски пътища, временни въжени линии и складове за дървесина, да не се включва при определяне интензивността на сечта и в допустимия размер на ползването за насаждението - § 16, Промяната в чл. 50, ал. 17 по Наредба № 8 Приема се В § 16, с който се правят изменения и допълнения в чл. 50, отпада изменението в ал. 17 относно площта на съществуващите и новоизградени просеки до 17% от площта на цялото насаждение или имот. - Увеличаване на наклонът на терена, при който може да се прилагат схематични сечи от 25 на 30 градуса - § 4, нов чл.25а, ал.3 по Наредба № 5 Приема се - Отпадането на изискването за по-дълъг възобновителен период за горите в европейската мрежа „Натура 2000“ – § 6, чрез предложените изменения по чл. 25, ал. 6 от Наредба № 8. Мотиви: Предложенията целят облекчаване на сечите в горите от защитените зони на „Натура 2000“, като те се приравняват на стопанските гори, намаляване на количеството паднала дървесина при увеличените площи, а това ще доведе до намаляване на техните екосистемни функции, включително техните влагозадържащи и противоерозионни функции, както и до загуба на биологично разнообразие. Не се приема Съгласно ЗБР забраните и ограниченията в зоните от Натура 2000 се определят със заповеди за обяваване на съответната зона и Плана за управление. - Облекчаването на сечта в полезащитните горски пояси – § 9 и § 10, чрез отмяната на чл.36, ал.3 и въвеждането на нов чл. 36а по Наредба №8 Не се приема Предложението осигурява стопанисване и подобряването на санитарното състояние на поясите чрез провеждане на сечи. Направените предложения за изменение на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите не променят предвижданията на ГСП, които се изпълняват в съответствие с тези изисквания Мотиви: Предвидените в проекта промени предвиждат и възможността да се отсекат при определени условия до 90 % от насаждението наведнъж. Облекчаването на сечите в полезащитните горски пояси в Добруджа, например, ще подпомогне дърводобива, но ще доведе до загуба на техните полезни функции за намаляване на ветровата ерозия и запазване на влагата в почвите. Това ще се случва на фона на все по-намаляващите валежи във вегетационния период на земеделските култури и засиления процес на опустиняване на причерноморска Добруджа, което се явява посегателство срещу местообитания за почивка и гнездене на редица защитени видове в района, като ловния сокол, големия ястреб, малкия ястреб, морски орел, както и традиционно мигриращите орел рибар, голям креслив орел, малък креслив орел, северен мишелов и множество други птици и сухоземни животни, които мигрират през района и използват полезащитните пояси за миграция, почивка и хранене. В така направените предложения се вижда порочната тенденция проектите за изменения да не бъдат подлагани на екологична оценка и на оценка за съвместимост с целите на „Натура 2000“, както и ще направят невъзможно постигането на поставените цели от европейската рамка „Регламент за възстановяване на природата“ от лятото на 2024г. Не се приема По изложените в т. 4 мотиви. От изброените промени и другите предложени такива се вижда тенденцията и желанието горите ни да се използват до предела им без да има абсолютно никакви свидетелства за подобряване на контрола и трудовите условия в сектора, както и залесителните процеси или грижата за наличните насаждения отвъд „санитарна сеч“, което довежда до парадокса, че искаме да използваме модерна и тежка техника за масови сечи, но не и модерни способи за грижа и възстановяване на горите ни. Нека оставим на децата ни здрави и красиви гори, диви и изпълнени с живот реки, вместо дърводобивни просеки, засилващи се водни кризи и ВЕЦове! Малина Спасова Струмина регистрирано в МЗХ с № 94-2006 от 16.12.2024 г. Обръщам се към Вас за да протестирам относно предложените изменение на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите и на Наредба №5 за строителството в горски територии без промяна на предназначението им. Не се приема По изложените по т. 38 и 49 мотиви. Тези промени биха довели до фрагментация на горите, увеличаване на ерозията, затлачване на водни обекти, нарушаване на ландшафта, оголване на големи площи, облекчаване на бракониерството, затрудняване на контрола върху дърводобива, намаляване на биоразнообразието, и общо, до превръщането на големи горски територии от прекрасни места за отдих и съзерцание, в пейзажи на разруха и отчаяние. Моля да предприемете действия срещу тези изменения и в защита на българските гори - най-прекрасното природно наследство, което имаме. Кристина Конарчева ** в МЗХ с № 94-2008 от 16.12.2024 г. С настоящия текст изразявам подкрепата си за становище/възражение с вх.номер, както следва: Вх.№ МОСВ - 94-01096-26/13.12.2024 Вх.№ МЗХ - 62-496/13.12.2024. Възразявам най-категорично в обявения едномесечен срок срещу предложените промени в Наредба № 5 от 2014г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им (представени за обществено обсъждане на 19.11.2024 г.) и Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите (представени за обществено обсъждане на 18.11.2024 г.). Тъй като измененията в двете наредби целят едно и също - единствено облекчаване работата на дърводобивните компании, използвайки механизирана техника, без това да е съобразено с традиционното за България лесовъдство. Не се приема Няма конкретни мотиви. Възразяваме категорично срещу регламентирането и узаконяването на до 17% (а вероятно и повече, като се отчете намаляването на допустимите разстояния между просеките съгласно измененията в Наредба № 5) от горските насаждения да бъдат превърнати в просеки, както е заложено в § 16. т. 5 от представените промени на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите. Приема се Считаме, че тези мерки ще доведат освен до фрагментация на горите, но и необратимо ще увредят горските почви и водите, засилвайки многократно ерозията и риска от природни бедствия , ще поставят в риск животинските и растителните видове обитаващи горите, както и горите попадащи в границата на зоните от Натура 2000. Не се приема По изложените по т. 38 мотиви. ** 81. Становища с идентично съдържание, постъпили от: Румяна Петрова регистрирано в МЗХ с регистрационен индекс 94-2009 от 16.12.2024 г.; Веселина Стойчева регистрирано в МЗХ с регистрационен индекс 94-2010 от 16.12.2024 г.; Николай Свиленов регистрирано в МЗХ с регистрационен индекс 94-2014 от 16.12.2024 г.; Сдружение еко клъстер България регистрирано в МЗХ с регистрационен индекс 62-500 от 16.12.2024 г.; Фондация Манеко регистрирано в МЗХ с регистрационен индекс 62-501 от 16.12.2024 г.; Калин Гевезов регистрирано в МЗХ с регистрационен индекс 94-2018 от 16.12.2024 г.; Иван Апостолов регистрирано в МЗХ с регистрационен индекс 94-2022 от 17.12.2024 г.; Весела Динолова регистрирано в МЗХ с регистрационен индекс 94-2020 от 17.12.2024 г.; Васил Богданов регистрирано в МЗХ с регистрационен индекс 94-2023 от 17.12.2024 г.; Georgi Jvakin регистрирано в МЗХ с регистрационен индекс 94-2024 от 17.12.2024 г.; Филип Богданов регистрирано в МЗХ с регистрационен индекс 94-2060 от 18.12.2024 г.; Поля Велкова регистрирано в МЗХ с регистрационен индекс 94-2064 от 18.12.2024 г.; Иван Янков регистрирано в МЗХ с регистрационен индекс 94-2067 от 18.12.2024 г.; Denis Bogdanov d.v.bog88@gmail.com 16.12.2024 г. (получено по ел. поща); Kaloyan Ivanov kivanov.cameraman@gmail.com 16.12.2024 г. (получено по ел. поща); Vasil Bogdanov inferyul@abv.bg 16.12.2024 г. (получено по ел. поща); Цветелина Панчева регистрирано в МЗХ с регистрационен индекс 62-496 от 06.01.2025 г. (получено след срока). … Велизар Бъчваров регистрирано в МЗХ с № 94-2011 от 16.12.2024 г. С настоящия текст изразявам принципната си подкрепа за постъпили становище и възражение със следните входящи номера: - Вх. № МОСВ -94- 01096 - 26/13.12.2024г.; - Вх. № МЗХ-62-496/13.12.2024Г. Възразявам най-категорично в обявения едномесечен срок срещу предложените промени в Наредба №5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им и Наредба №8 от 2011 г. за сечите в горите. Проектите на наредба за изменение и допълнение на гореспоменатите наредби са представени за обществено обсъждане на 18.11.2024 г. Приема се частично В § 16, с който се правят изменения и допълнения в чл. 50, отпада изменението в ал. 17 относно площта на съществуващите и новоизградени просеки до 17% от площта на цялото насаждение или имот. В останалата част не се приема по изложените към т. 23, 38 и 49 мотиви. Целта на измененията в двете наредби е една и съща - единствено облекчаване работата на дърводобивните компании, използвайки механизирана техника, без това да е съобразено с традиционното за България лесовъдство и без да отчита добрите практики, установени и прилагани от поколения отдадени лесовъди. Голяма част от предложените промени могат да доведат до унищожаване на резултатите от прилаганите добри практики и представляват огромна заплаха за българските гори, например: - увеличаване на допустимата интензивност на сечи в много хипотези; - прочистване на до 17% от площта на горските насаждения за просеки; - намаляване на допустимите разстояния между просеките; - при определяне на допустимата интензивност и ползване, да не се включва обемът дървесина, добит при изграждане на просеки, временни рампи (складове) и временни въжени линии; т.е. реалното ползване да бъде още по-високо от документално описаното. Последствията от подобни облекчения за дърводобива са широкообхватни и ще увредят всички функции на горите. Качеството и количеството на екосистемните услуги, от които зависим, ще се влошат. Това включва водохранните, водорегулиращите, противоерозионните, здравно-рекреационните, ландшафтно- естетическите, почвообразуващите функции, заедно с пречистването на въздуха и водите, регулирането на (микро)климата, осигуряването на хабитат на растителни и животински видове, и пр. Поголовното увеличение на интензивността на сечите, т.е. на човешката намеса в горите, ще доведе до фрагментация на горите, респективно на горските местообитания, и влошаване на здравословното състояние на горите (включително, но не само горите, попадащи в границата на зоните от Натура 2000). Допълнително ще бъде затруднен и забавен процесът на естественото възобновяване в горите вследствие механичното увреждане на подраста, което в никакъв случай не бива да бъде пренебрегвано. Освен това, има висока вероятност предложените мерки да доведат до многократно засилване на ерозионните процеси и двояко увеличение на риска от природни бедствия. Предложените промени ще затруднят извънредно изпълнението от българската държава на целите и задълженията в Глава II на Регламент 2024/1991 на ЕС относно възстановяването на природата. Промените по същество противоречат на посланията в преамбюла на гореспоменатия регламент, още повече ако се отчете, че двата проекта на наредба са съставени след приемането на регламента. Предложените в проектите мерки и промени обслужват и облагодетелстват малцина в краткосрочен план, но имат огромни потенциални последици за цялото общество. С оглед на това, предложените промени са крайно неуместни, неподходящи и неразумни. Важно е да помним, че всички живеем във време на климатични промени, към които трябва да се адаптираме и които се стремим да ограничим. Горите са незаменим помощник и в двете задачи. Невъзможно е безогледното възпрепятстване на функциите им да доведе до добър резултат, още по-малко без каквато и да било екологична оценка или оценка на риска. Призовавам министъра на земеделието и храните да не приема предложените промени в Наредба № 5 от 2014г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им и Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите. Сдружение Искър – София регистрирано в МЗХ с № 62-499 от 16.12.2024 г. Обръщаме се към Вас в качеството си на Сдружение, в което членуват над 260 риболовци и доброжелатели, както и което изцяло благодарение на доброволчески труд и дарения, постигна изключителен прогрес с река Искър под Панчарево, превръщайки районът в приятно място за разходка и риболов на едва 15 минути от София. С настоящето Възразяваме най-категорично в обявения едномесечен срок, срещу предложените промени в Наредба Na 5 от 2014г, за строителството в горски територии без промяна на предназначението им (представени за обществено обсъждане на 19.11.2024г.) и Наредба № 8 от 20Hr. за сечите в горите (представени за обществено обсъждане на 18.11.2024г,). Не се приема Бележката се отнася до друга наредба, която не е предмет на настоящата справка. Възразяваме категорично срещу регламентирането и узаконяването на до 17%(а вероятно и повече, като се отчете намаляването на допустимите разстояния между просеките съгласно измененията в Наредба №5) от горските насаждения да бъдат превърнати в просеки, както е заложено в § 16, т.5 от представените промени на Наредба Na 8 от 2011 г. за сечите в горите. Считаме, че тези мерки ще доведат освен до фрагментация на горите, но и необратимо ще увредят горските почви и водите, засилвайки многократно ерозията. Приема се частично В § 16, с който се правят изменения и допълнения в чл. 50, отпада изменението в ал. 17 относно площта на съществуващите и новоизградени просеки до 17% от площта на цялото насаждение или имот. Възразяваме категорично срещу всички проектпромени по Наредба № 5, които включват, но не се ограничават до: Не се приема Направената бележка се отнася до друга наредба, която не е предмет на настоящата справка. - Намаляване на разстоянието между просеките за временни горски пътища - § 4, нов чл.25а, ап,1 по Наредба № 5 - Регламентира се при сеч обемът на маркираната дървесина от просеки за изграждане на временни горски пътища, временни въжени линии и складове за дървесина, да не се включва при определяне интензивността на сечта и в допустимия размер на ползването за насаждението - § 16, Промяната в чл. 50, ал. 17 по Наредба № 8 Приема се - Увеличаване на наклонът на терена, при който може да се прилагат схематични сечи от 25 на 30 градуса - § 4, нов чл.25а, ал. З по Наредба № 5 Приема се - Отпадането на изискването за по-дълъг възобновителен период за горите в европейската мрежа „Натура 2000“ - § 6, чрез предложените изменения по чл. 25, ал. 6 от Наредба № 8. Не се приема Няма конкретни предложения и мотиви. В така направените предложения се вижда порочната тенденция проектите за изменения да не бъдат подлагани на екологична оценка и на оценка за съвместимост с целите на „Натура 2000", както и ще направят невъзможно постигането на поставените цели от европейската рамка „Регламент за възстановяване на природата“ от лятото на 2024г. Не се приема По изложените в т. 4 мотиви. Възраженията ни са задвижени от това, че искаме да оставим една чиста и изпълнена с живот Природа на децата ни, а в последно време се вижда тенденцията да се предлагат промени на вече компроментирани закони и наредби, които ще засилят още повече незаконните сечи и бракониерството, ще поставят българския народ във все по-голяма опасност от наводнения и ще засилят вече тежката водна криза, която само за 2024г., засегна над 650 населени места! Призоваваме Ви, нека работим с цел устойчиво развитие и завещаването на едно по-добро бъдеще със здрави гори и чисти, пълни с живот реки за тези след нас! Моля да ни предоставите входящ номер на възражението! Обръщаме се към Вас в качеството си на Сдружение, в което членуват над 260 риболовци и доброжелатели, като с това писмо искаме да изразим пълната си подкрепа към Възражение/Становище входирано от Сдружение „Балканка“ с входящ номер: • вх.№ 94-00-1096-26/13.12.2024 г. на Министерство на околната среда и водите • вх,№ 62-496/13.12.2024 г. на Министерство на земеделието и храните вх.№ 20.К-26/13,12.2024 г. на Министерски съвет Ние като Сдружение изцяло състоящо се от хора обикалящи постоянно цяла България, които виждат от първо лице щетите нанасяни на Горите и Реките ни, намираме предложените промени по Наредба №8 и Наредба № 5 от 2014г., за ощетяващи не само бъдещите поколения, но и крайно вредни за Природата ни и бизнеса. Искрено се надяваме, че ще преразгледате предложените промени и чрез диалог ще продължим да работим заедно за една по-чиста и изпълнена с живот Природа на Република България! Моля да ни предоставите входящ номер на подкрепителното писмо! Мария Сердарева регистрирано в МЗХ с № 94-2013 от 16.12.2024 г. Миглена Зашева регистрирано в МЗХ с № 94-2015 от 16.12.2024 г. Мария Радева регистрирано в МЗХ с № 94-2031 от 17.12.2024 г. Цветан Мегленчев регистрирано в МЗХ с регистрационен индекс 94-2053 от 17.12.2024 г. Стела Тодорова Стойкова stela_tod_todorova@yahoo.com 16.12.2024 г. (получено по ел. поща) Васил Велчев ze4400@gmail.com 18.12.2024 г. (получено по ел. поща) Миглена Чордова miglena.chordova@gmail.com 17.12.2024 г. (получено по ел. поща) Борис Попхристов pophristov.boris@gmail.com 17.12.2024 г. (получено по ел. поща) На Вашето внимание представям следното мотивирано възражение във връзка с проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2011 г. за сените в горите и проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им, публикувани за обществено обсъждане: Не се приема Няма конкретни предложения и мотиви. Предложените изменения на нормативната уредба, която засяга управлението на горите и горските територии, са в разрез с ценностите на съвременното българско общество и ключовите приоритети на младите хора и идните поколения, които са и все повече ще бъдат насочени към опазването на околната среда, намаляването на човешкия отпечатък върху дивата природа и съхранение на биоразнообразието. Това са приоритети и на развитите европейски страни, към които се стремим и като общество, и като държавна политика. Към днешна дата съществуват достатъчно научни трудове, разработки и проучвания на последиците от негативния отпечатък от човешката дейност, за да заключим, че доказателствата за тези последици и широкия обхват на тяхното въздействие са неоспорими. Още повече, че съвременната наука предлага редица модели, чрез които можем да установим какво би се случило в близко бъдеще, ако не се вземат спешни и категорични мерки. На база на това ние, българските граждани, които сме останали в родината си и отглеждаме децата си в нея, припознаваме тези приоритети и изискваме те да бъдат припознати и съблюдавани от представителите на народа, включително законодателната власт, защото ние всички трябва да имаме общи приоритети и да работим заедно за едно по-добро бъдеще за идните поколения. Пред тежестта на тези доводи удовлетворяването на временните икономически интереси, което е цел на предложените нормативни изменения, за сметка на унищожаването на една значителна част от българската гора, която е основен механизъм за регулиране на екологичния баланс, поддържане здравето и чистотата на околната среда и ограничаване на въглеродния отпечатък и ефектите от глобалното затопляне, е крайно неоснователно и би било пряка заплаха срещу изконното право на всички българи да се стремят към лично щастие и здравословна среда на живот. Значение на горите за екологичния баланс, околната среда и хората: • Регулират климата и ограничават ефекта от глобалното затопляне чрез поглъщане и съхранение на въглероден диоксид. Дърветата и почвата в горите съхраняват огромни количества въглерод за дълги периоди, което е критично за ограничаване на парниковия ефект. • Играят ключова роля в поддържане на биоразнообразието. Горите са местообитание на около 80% от сухоземните видове растения, животни и микроорганизми. Те играят ключова роля и в опазването на застрашени видове. • Намаляват риска от наводнения като регулират водния поток и предотвратяват ерозията. • Регулират водния цикъл като играят ключова роля в процесите на изпарение и валежите. • Задържат вода в почвата, осигурявайки постоянен поток към водоизточниците и предотвратявайки сушите. • Подобряват качеството на въздуха като улавят прахови частици, токсични вещества и други замърсители. • Осигуряват ресурс за живот като предлагат възможности за отдих и туризъм, както и предоставят източници на лекарства, горски плодове, билки, гъби и други естествени ресурси, които поддържат човешката дейност. • Горите намаляват интензивността на температурните амплитуди и осигуряват по-хладен микроклимат. Те смекчават ефекта на бурите и ветровете. • Горите подпомагат естественото пречистване на водите чрез филтриране на замърсявания и токсини. • Създават културна и духовна стойност за българските граждани. Това прави горите основен фактор и незаменим ресурс в усилията за опазването на околната среда, екологичния баланс и ограничаване на глобалното затопляне, които са ключови приоритети на европейско и глобално ниво, доказателство за което са редица споразумения, инициативи и политики, възприети вече в световен мащаб, например: • Парижкото споразумение (2015) — Този документ показва колко сериозно се възприема климатичната криза и колко важна е глобалната координация в усилията за намаляване на въглеродните емисии. • Глобални цели за устойчиво развитие (SDGs) ООН (2015) — Цел 13 се фокусира върху „климатични действия", а цел 15 се фокусира върху съхранение, възстановяване и устойчиви политики за екосистемите на сушата, устойчиво управление на горите, спиране на опустиняването, засушаването, деградацията на почвите и загубата на биоразнообразие. • Зелената сделка на Европейския съюз (2019) — Европейският съюз стартира Зелената сделка, с цел постигане на въглеродна неутралност до 2050 година. Тази инициатива поставя околната среда в центъра на политическите и икономическите приоритети на ЕС и включва широк спектър от политики за намаляване на въглеродните емисии, устойчиво земеделие, възобновяема енергия и други екологични цели. • Доклади на Междуправителствената група за изменение на климата (IPCC) — IPCC, създадена от ООН и Световната метеорологична организация, публикува редовно доклади, които подчертават сериозността на климатичните промени и нуждата от спешни действия за опазване на околната среда. Последният доклад показва, че глобалното затопляне вече води до необратими промени в екосистемите и изисква незабавни действия. • Цели за устойчиво развитие на Световната банка (2023) — Световната банка публикува редица доклади, свързани с устойчивото развитие, които подчертават важността на устойчивото използване на природните ресурси и климатичната устойчивост. Те също така показват, че инвестирането в опазване на околната среда е от съществено значение за постигане на икономически растеж и социално развитие. От целите на организацията за 2023 г. цел 13 е насочена към „климатичните действия”, а цел 15 се фокусира върху „живота на сушата“ и по-специално проблема с обезлесяването, което катализира климатичните промени и заплашва биоразнообразието. Ако предложените изменения на нормативната уредба се приемат, то това би имало следните отрицателни последствия: 1. Ще бъде регламентирано изсичането на значителна по площ част от горските територии на България, които към момента са пазени от съществуващата законодателна рамка, по следните механизми: • До 17% от площта на горските насаждения могат да бъдат просеки. Приема се В § 16, с който се правят изменения и допълнения в чл. 50, отпада изменението в ал. 17 • Предложените изменения позволяват да се отсекат при определени условия до 90 % от насаждението наведнъж — при скпопеност на зрелия дървостой между котлите под 0,6 (досега 0,3) и наличие на достатъчно количество укрепнал подраст. Приема се частично Направена е редакция на предложената разпоредба. • Увеличава се наклонът на терена, при който може да се прилагат схематични сечи от 25 на 30 градуса. Приема се • Регламентира се при сеч обемът на маркираната дървесина от просеки за изграждане на временни горски пътища, временни въжени линии и складове за дървесина, да не се включва при определяне интензивността на сечта и в допустимия размер на ползването за насаждението. Приема се • Създава се възможност в случаите на гола сеч с последващо залесяване да се изсече цялостно дървостоят, като не се запазват ценни дървесни видове. Не се приема В чл. 5 от Наредба 8 от 2011 г. за сечите в горите е регламентирано запазването на ценни дървесни видове, при провеждане на сечи. • Променя се процентът, при който не се допускат сечи в горите във фаза на старост, като изключение се прави за случаите на повреди над 30% от площта на насаждението, за разлика от досегашните 50% Не се приема Няма мотиви и конкретно предложение. • Облекчава се сечта в лесозащитните пояси. Не се приема Предложението осигурява стопанисване и подобряването на санитарното състояние на поясите чрез провеждане на сечи. Направените предложения за изменение на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите не променят предвижданията на ГСП, които се изпълняват в съответствие с тези изисквания. Горите покриват приблизително около 4,2 милиона хектара от територията на България. Загубата на 17% от горите (според предложените изменения се регламентира използването на до 17% от горските насаждения за просеки) означава загуба на около 714 000 хектара горски площи. Приемаме, че това, разбира се, не може да се случи наведнъж, но фактора време за експлоатация се компенсира до известна степен от другите механизми, описани по-горе, предложени в същата рамка изменения, според които се увеличават регламентираните площи за сеч, и като включим към това трайното разрушение, деградация и загуба на гори заради последствията и страничните ефекти от фрагментацията, спокойно можем да работим с тези проценти. За сравнение цялата Рила планина е с площ 2629 квадратни километра, което се равнява на 262 900 хектара. Следователно гора с площ колкото почти три пъти Рила планина може да бъде съвсем законно премахната, ако предложените промени в законовата рамка се приемат. Средно, горите в умерения климатичен пояс елиминират около 3.8 тона С02 на хектар годишно. При 714 000 хектара загуба, ще се елиминира способността на горите да поглъщат около 2 713 200 тона С02 годишно. Въглеродният запас на европейска гора (надземна + подземна биомаса) се равнява средно на 50 тона на хектар. Освен елиминирането на въглеродния капацитет обезлесяването води до отделяне на около 50% (различни източници дават различни стойности, които много зависят от климатичния пояс, от вида дървета и т.н..; избираме да работим със средна стойност; всякакви възможни флунктуации няма да повлияят значително на целта да демонстрираме мащабите на крайния ефект) от съхранения в горите въглерод при дейностите и процесите, които се извършват с дървесината след дърводобив (при използване за отопление тези проценти са високи, при производство на мебели голяма част от въглерода се задържа за дълъг период от време, процесите на гниене също отделят парникови газове, както и изгарянето или обработката на премахнатите клони, които не са годни за дървен материал). Следователно отделения въглерод на хектар е средно 25 тона. Въглеродът се преобразува в С02, като се умножи по 3.67 (молекулярното съотношение на С02 към С) следователно количеството отделен С02 е приблизително равно на 90 тона. 714 000 хектара х 90 тона С02 = 64 260 000 тона С02. При годишната загуба на поглъщателен капацитет от 2.7 милиона тона С02 и еднократното освобождаване на въглерод от загубата на гори приблизително 64 милиона тона С02 загубата на 17% от горите би имала значителен ефект върху въглеродния отпечатък на България. Според последни данни въглеродните емисии на България вероятно ще достигнат рекордни стойности през 2024 г. С тази тенденция и като се има предвид официалното участие на България в световни и европейски инициативи за намаляване на емисиите парникови газове (например Парижкото споразумение от 2015 г, което България ратифицира на 11 октомври 2016 г.) и ангажиментите, поети от страната ни в рамките на тези споразумения и като отговорност към гражданите си, дори само по този фактор е напълно неприемливо да се правят промени в законите, които биха довели до унищожение на значителна част от основния ни съюзник в опитите да се намалят емисиите на България и да дадем своя принос в общата цел за справяне с климатичната и екологичната кризи. Не на последно място липсата на воля, конкретни действия и приоритизиране на мерки за опазване на околната среда, намаляване на въглеродния отпечатък, съхранение на биоразнообразието, даже въвеждане на промени и конкретни действия срещу тези компоненти, биха довели до санкции към държавата ни, които да натоварят финансово държавния бюджет и гражданите, включително тези, които правят всичко възможно в малки мащаби да живеят екосъобразно, което води до социална несправедливост освен всичко останали отрицателни последици. Важно е да отбележим, че при залесяване след извършване на сеч, което ще бъде обещано в опит да се омаловажат мащабите на отделения при процеса въглерод, възстановяването на същото количество съхранен въглерод е много бавен процес с голяма доза несигурен краен резултат като се има предвид деградацията на почвения състав и конструкция след сеч и продължителните засушавания, които са основен враг на залесителните кампании. Приемането на тези изменения ще направи невъзможно и постигането на целите, поставени от Регламента за възстановяване на природата, а именно: • Увеличаване на дела на горите с неравномерна възрастова структура. • Увеличаване на свързаността на горите. • Увеличаване на запасите от органичен въглерод. • Увеличаване на горите, в които преобладават местните дървесни видове и разнообразие от дървесни видове. 2. Фрагментация на гората, с тежки последици върху състоянието на горските територии и биоразнообразието, се регламентира по следните механизми: Не се приема По изложените в т. 38 мотиви. • До 17% от площта на горските насаждения могат да бъдат просеки. • Предлага се намаляване на разстоянието между просеките за временни горски пътища от сегашните 40 м. разстояние между тях да станат 20 м., 25 м. или 30 м., като се допуска това разстояние да се намалява допълнително при използване на харвестъри и форвардери. В допълнение към значителната площ (почти три пъти Рила планина, виж точка 1 по-горе), която промените в законовите рамки биха регламентирали за извършване на сеч, начинът, по който тя ще се извършва, основно, за да се създадат условия за използване на харвестъри и форвардери, ще доведе до фрагментиране на българските гори от изключително близки просеки и пътища. Тази фрагментация води до разрушаване на ландшафта, влошаване здравословното състояние на гората, облекчаване на бракониерството и навлизане на агресивни интродуценти и не на последно място увеличаване на ерозията, намаляване задържането на вода и затлачване на реки и язовири. Допълнително страничните ефекти биха довели до дисбаланс в екологичното равновесие и екосистемите, влошаване на средата на живот за защитени видове и загуба на биоразнообразие. С така изложените предложения за изменения се продължава практиката на Министерството на земеделието и Изпълнителната агенция по горите да не подлагат на екологична оценка и на оценка за съвместимост с целите на НАТУРА 2000 проектите си за изменение на нормативни актове. Това е нарушение на Директивата за стратегическа екологична оценка, Директивата за природните местообитания и законите за опазване на околната среда и за биологичното разнообразие. 3. Тежки последици върху защитени зони от националната мрежа НАТУРА 2000 тъй като отпада изискването за по-дълъг възобновителен период за горите в европейската мрежа „Натура 2000", като се променя от 30 г. на 20 г., а периодът между отделните лесовъдски намеси става 5 години. Предложенията целят да облекчат сечите в горите от защитените зони на „Натура 2000", като те се приравняват на стопанските гори. Националната мрежа НАТУРА 2000 е създадена с ясни цели и представлява основен механизъм за защита на ценни екосистеми, водни артерии, депа на богато биоразнообразие и защитени видове. Следва нейните територии да бъдат неприкосновени, за да се гарантират постигането на целите на защитените територии. За съжаление от своето създаване НАТУРА 2000 е подложена на постоянни посегателства заради временни икономически интереси. Това само по себе си е парадоксално явление, тъй като целите на защита на определени територии са дългосрочни и имат положителен кумулативен ефект както върху екологичното равновесие, така и върху средата и условията на живот на хората, така че дейностите с временен икономически интерес унищожават трайно и често безвъзвратно ценен актив за бъдещите поколения. Подобни недалновидни политики са предпоставка за затвърждаване на социална несправедливост с тежки последствия върху доверието в политиката на управление на Република България. Всички дейности, които засягат територии от националната мрежа НАТУРА 2000 трябва задължително да подлежат на екологична оценка и оценка за съвместимост с целите на съответните защитени зони. Не се приема Съгласно ЗБР забрани и ограничения и в зоните от Натура 2000 се определят със заповеди за обявяване на съответната зона и Плана за управление, което гарантира биоразнообразието и устойчивостта на екосистемата. С така изложените предложения за изменения се продължава практиката на Министерството на земеделието и Изпълнителната агенция по горите да не подлагат на екологична оценка и на оценка за съвместимост с целите на НАТУРА 2000 проектите си за изменение на нормативни актове. Това е нарушение на Директивата за стратегическа екологична оценка, Директивата за природните местообитания и законите за опазване на околната среда и за биологичното разнообразие. Не се приема По изложените към т. 4 мотиви. 4. Влошаване на водната криза — извършването на сеч със значителни мащаби (виж точка 1 по-горе), фрагментацията на гората (виж точка 2) и посегателството върху крайречни местообитания и водни площи, предмет на опазване от НАТУРА 2000 (точка 3) биха имали катастрофален ефект върху засилващата се в последните години водна криза, която от своя страна би поставила в тежко положение значителен брой хора на територията на цялата страна. Водната криза в България е нарастващ проблем, засягащ значителна част от населението и инфраструктурата на страната. През 2022 г. около 2,78% от населението на България е било подложено на режим на водоснабдяване поради недостиг на вода. Най-засегнати са областите Ловеч (24,9%), Търговище (19%), Благоевград (14,8%) и Перник (12,9%). През 2024 г. близо 500 населени места в 105 общини са били на воден режим, засягайки около 500 000 души. Според анализ на WWF, София е сред 50-те града в света, заплашени от сериозна водна криза до 2050 г.. България разполага с около 99,7 млрд. м пресноводни ресурси годишно, но 75% от тях са от река Дунав и имат транзитен характер, което ги прави трудни за използване за питейни цели. Страната разчита почти изцяло на останалите 25% пресноводни ресурси, формирани от валежи и изпарение. Горите регулират водния цикъл, задържат вода в почвата, осигуряват постоянен поток към водоизточниците като по този начин подпомагат справянето с продължителни периоди на засушаване. Също така намаляват интензивността на температурните амплитуди и осигуряват по- хладен микроклимат. Не на последно място подпомагат естественото пречистване на водите чрез филтриране на замърсявания и токсини. Неоспоримо един от най-важните съюзници за ограничаването на водната криза в България е българската гора и всяко посегателство върху нея е пряко посегателство върху хората, които ще бъдат засегнати от водната криза. Пред надвисналата опасност не можем да си позволим нито като граждани, нито като управление да бъдем късогледи и да разчитаме, че когато проблемът се влоши, тогава да мислим как да се справяме с него, защото например възстановяването на една гора, така че тя да бъде ефективен съюзник в регулацията на водния цикъл, би отнело десетилетия и огромен ресурс, а подобно възстановяване ще става все по- трудно именно заради увеличилите се периоди на засушаване. През последните десетилетия България е свидетел на нарастваща честота и интензивност на периодите на засушаване, което е пряко свързано с климатичните промени. Данни от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) показват ръст на горещите вълни в България в периода 1930-2022 г., което допринася за засилване на засушаванията. Очаква се честотата на засушаванията в България да нарасне, като страната е посочена като една от най-застрашените в Европа. Това налага необходимостта от адаптивни мерки и стратегии за справяне с климатичните промени. Не се приема По изложените към т. 38 и 49 мотиви. 5. Загуба на биоразнообразие и отрицателно въздействие върху популациите на защитени животински и растителни видове поради извършването на сеч със значителни мащаби (виж точка 1 по-горе), фрагментацията на гората (виж точка 2) и посегателството върху защитени местообитания предмет на опазване от НАТУРА 2000 (точка 3). В доклад на Европейския парламент се посочва, че основните причини за загубата на биоразнообразие включват промени в използването на земите, като обезлесяване, интензивно земеделие и урбанизация. Тези дейности водят до унищожаване на естествените местообитания и намаляване на видовото разнообразие. Според доклада „Жива планета" на WWF от 2020 г., популацията на гръбначни животни в света е намаляла с 68% за по-малко от половин век. Изсичането на горите е сред основните фактори, допринасящи за тази загуба на биоразнообразие. Към проекта за предложените изменения в нормативната уредба е прикачен доклад, в който са изразени мотивите за промените. През добре-структурирания документ и внимателно подбраните изразни средства за аргументация прозира популистки характер на описаните мотиви: Например, цитирам първото изречение от изложената мотивация в доклада относно „Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите”: „Необходимост от подобряване на състоянието на горите, чрез улесняване внедряването и използването на механизирана горска техника (харвестъри и форвардери)...”. Съгласно горе-описаната аргументация това твърдение е невярно и в действителност състоянието на горите ще се влоши, ако се извършва сеч според предложените промени в наредбата. В продължението на същото изречение се разкриват истинските мотиви: „оптимизиране на ползването на дървесина”, които обслужват временни икономически интереси и представляват лекуване липтоматиката на проблемите в дърводобивния отрасъл. Същото твърдение за „Подобряване състоянието на горите“ се повтаря още два пъти в секция „Цели”. В същата секция има твърдение, цитирам: „...използването на съвременна и високопроизводителна дърводобивна техника в горските територии, което е необходимо условие, за да се запази възможността за стопанисване на българските гори и ползване на дървесен ресурс, необходим както за икономиката на страната...”. Това твърдение прави опит погрешно да внуши, че без въвеждане на възможността да се използва въпросната механизация, стопанисването на горите е невъзможно. Липсват обаче солидни доказателства за такова твърдение. Необходимостта от промените за икономиката на страната има нужда от по-задълбочен анализ: От една страна се наблюдава прираст в дърводобива в Европа след временен спад от 2% през 2020, от друга страна обаче трябва да се вземат предвид следните два фактора, които ще доведат до допълнителен спад в близко бъдеще: Не се приема Няма конкретни мотиви как направените предложения по проекта ще доведат до твърдените последици. 1. През последните години в България се наблюдава значителен спад в използването на дърва за отопление през зимния сезон. Според Тихомир Безлов, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, от 2018 г. насам има рязък спад в употребата на дървесина за огрев. В началото на века около 55-58% от домакинствата са се отоплявали на дърва, докато последните данни сочат, че този дял е намалял до 27-28%. През зимния сезон на 2024 г. около 130 000 домакинства са закупили дърва за огрев, което е значителен спад в сравнение с 178 000 домакинства през предходната 2023 г. Това показва намаление с приблизително 48 000 домакинства. Данни от Министерството на земеделието показват, че към края на ноември 2024 г. са продадени около 890 000 пространствени кубически метра дърва за огрев, в сравнение с 1 203 000 кубически метра за същия период на 2023 г. Това представлява спад от около 300 000 кубически метра. Тези цифри са значителни и показват, че отрасълът трябва по-скоро да се свие, отколкото да се търсят начини да се запазят количествените мерки на дърводобива или дори да се увеличат. 2. Изложената тук аргументация ясно показва, че ключови приоритети за Европа и света са екологичното равновесие, справянето с климатичната криза, опазване на природата и биоразнообразието. Според динамиката на човешкото общество подобни приоритети имат широк спектър на въздействие във всички аспекти от живота на хората и те биха довели в близко бъдеще до бум в иновациите, които ще доведат до замяна на използването на дървесината с други материали, които имат по-нисък въглероден отпечатък при добив. Такива иновации вече се разработват, прилагам конкретни примери: • В строителната индустрия се използват материали като бамбук, възстановена дървесина и други екологично съобразени опции, които намаляват въздействието върху околната среда. • Компании като „Кроношпан“ приоритизират използването на рециклирана дървесина и остатъци от дъскорезници, което спомага за намаляване на необходимостта от нова дървесина и опазване на горските ресурси. • Пресована дървесина: Този материал предлага модерна алтернатива в строителството с многостранни приложения и екологични предимства, като намалява нуждата от масивна дървесина. • Иновациите в производството на материали, като 3D печат с устойчиви компоненти и използването на отпадъчни продукти за създаване на строителни материали, играят ключова роля в бъдещото строителство. Дори само тези два фактора ясно показват, че се очаква свиване на дърводобивния отрасъл по съвсем естествен и очакван начин съгласно приоритетите на съвременното общество. Това прави мотивацията за предложените промени в нормативната уредба неоснователна, те дори биха довели до редица допълнителни проблеми при по-голям добив отколкото търсене и биха довели до стагнация в иновациите за заместване използването на масивен дървен материал от компании на територията на България, които иначе биха дали своя принос за развитието на икономиката на страната. Въпреки това като български гражданин съм загрижен и съпричастен към проблемите на всеки икономически сектор и отрасъл включително дърводобивната промишленост, но закупуването на харвестъри и форвардери без задълбочен анализ на ситуацията е грешка, за която българската гора, биоразнообразие и природа като цяло, не трябва да плаща такава неоснователно висока цена. Вместо опити за нормативно позволение на унищожителна за горите на нашите географски ширини механизация, ресурсът на засегнатия отрасъл и контролиращите го институции трябва да бъде насочен към обучение и адекватно заплащане в сектора, които биха били много по-ефективни и синергични методи за справяне с проблема с работната ръка. Още повече, че по последни данни на „Националния статистически институт на България“ през третото тримесечие на 2024 г. безработицата в селските райони на България достига до 5.5%, а младежката безработица (лица на възраст 15-24 години) е 11,8%. Тези проценти са достатъчни, за да бъде преместен фокуса върху този ресурс, който може да се използва за решаване на проблема с безработицата в дърводобивния сектор и запазване на по-щадяща горите методика за извършване на дърводобив, което е в унисон с ключовите приоритети за опазване на околната среда и биоразнообразието. Приоритетите пред човечеството са ясно начертани и подкрепени от неоспорими научни доказателства. Светът е изправен пред заплахата от екологична криза, която, ако не се вземат спешни мерки за нейното ограничаване, би засегнала безвъзвратно човешките общества и би променила облика на планетата, създавайки допълнителни предизвикателства пред хората. Мащабите и обхвата на такова събитие биха надхвърлили всички световни кризи, конфликти и катаклизми, през които е преминало човечеството в своята съвременна история. За планетата не е нужно да се тревожим, защото тя има своите механизми на адаптация и ще ни надживее, но за нашите деца трябва да направим всичко по силите си да намалим силата и мащабите на предизвикателствата, пред които те със сигурност ще бъдат изправени. Това трябва да бъде приоритет номер едно и основна отговорност на всеки съвременен човек и най-вече хората, които участват в управлението на държавите включително законодателната власт, която има за цел да начертае рамките, в които обществото ще чувства сигурност, стабилност и всеки човек ще бъде свободен да се стреми към своето лично щастие и свободи, независимо от принадлежността си към религия, раса, пол, народност. От тази гледна точка и въз основа на всички изложени по-горе мотиви, аргументи и доводи като гражданин на Република България и гражданин на света заявявам своето категорично несъгласие и се обявявам твърдо против предложените промени в нормативната уредба за управлението на горите, които биха имали необосновано, значително и дълготрайно отрицателно въздействие върху горските екосистеми, водния цикъл, качеството на въздуха и водата, екологичното равновесие, биоразнообразието, които са основни съюзници на хората в справянето с екологичната криза и поддържането на здравословна и благоприятна среда на живот за всички — приоритети, които стоят над временните икономически интереси. С уважение и благодарност, че ще се съобразите и ще уважите моите изконни права като гражданин на Република България! … Клавдия Йорданова Пакова регистрирано в МЗХ с № 94-2017 от 16.12.2024 г. Уважаеми Министър-председател на Република България, Министри и ръководни органи на административни структури на: • Министерството на земеделието и храните • Изпълнителната агенция по горите • Министерството на околната среда и водите • Европейската комисия в България Аз в качеството си на гражданин на Република България, заставаща пред вас в позиция за защита на горите, пиша до всички ВАС за НЕ съгласието си относно предложения на Министерство на земеделието и храните (МЗХ) и Изпълнителна агенция по горите в две наредби: 1. Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите. 2. Проект на НИД на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им (съвместна Наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на регионалното развитие и благоустройството). Приема се частично От проекта отпада предложението по §16, т. 5 относно 17%. В останалата част не приемаме изразеното становище по посочените към т. 4, 38 и 49 мотиви. Смятам, че гореизброени предложения от Министерство на земеделието и храните (МЗХ) и Изпълнителна агенция по горите ще засегнат голяма част от горското стопанство на България и могат до доведат до изсичане на до 17% от горите. Мотивите за моето НЕ съгласие са: 1. Навлизането на нови техники и технологии (Харвестъри и Форвардери ) за - осъществяване на дърводобива са предназначени за сечи в тайгата и бореални гори, при които се сече изключително на голо. Тяхното използване влиза в противоречие с традиционното за България лесовъдство и не е съобразено с климата и релефа, при които растат българските гори. Не се приема По изложените в т. 23 мотиви. 2. Предложените изменения дават възможност за намаляване на разстоянието между просеките за временни горски пътища от сегашните 40 метра разстояние между тях на 20 м до 30 м, като се допуска това разстояние да се намалява допълнително при използване на Харвестъри и Форвардери. По този начин се позволяват да се отсекат при определени условия до 90% от дъбовите и боровите насаждения за 5 години. 3. В предложените изменения се регламентира обемът сеч на добитата дървесина от просеки да не се включва при определяне интензивността на сечта и в допустимия размер на ползването за насаждението. 4. Предложените изменения на двете наредби ще доведат до силна фрагментация на горите, по-големи сечища и превръщането на 600 000 хектара гори в просеки. 5. Промените дават допълнително ползване на над 1 милион кубични метра дървесина, както и до по-лесно изсичане на полезащитните пояси в Добруджа, на боровите и дъбови гори. 6. Предложените изменения в двете наредби са доказателство за липса на ясна и категорична политика за опазване бъдещето на българските гори в Министерство на земеделието и храните (МЗХ). 7. В тези две предложения Министерството на земеделието спестява екологичните процедури в нарушение на европейските директиви и законите за околна среда и биологично разнообразие. 8. Предложените изменения в двете наредби са в разрез със стратегия на ЕС за горите за 2030 г. и Европейския зелен пакт. 9. Предложените изменения в двете наредби ще доведат до изменение на климата и увреждането на околната сред а. Сечта на горите може да причини екстремни метеорологични условия - суша, безводие, пожари, наводнения, влошаване качеството на въздуха и т.н.... и да се отрази неблагоприятно на човешкото здраве. 10. Предложените изменения могат да доведат до незаконна и прекомерна сеч, която допринася за допълнителен натиск върху горската екосистема. Този допълнителен натиск води до нарушаване на баланса в екосистемата и съответно да влошаване на качеството на услугите, които ни предоставят горите - в това число регулирането на водния отток. 11. Предложените изменения могат да доведат до грубата намеса в горските системи и съпътстващото намаляване на биоразнообразието може да доведе до непредвидими последствия и до повишаване на риска от бедствия. Растенията с корените си и съпътстващите ги форми на живот развиват почвата, която, ако е здрава, може да поеме и задържи голямо количество вода. Когато се сече, почвата бива експонирана на UV лъчението на Слънцето, но вече липсва и фотосинтетичната система на дърветата, която да подхранва почвения живот, т.е. почвата започва да губи живите си компоненти и ерозира. Живеем в период на драстични промени и трябва да променим отношението си към горите. Те са жизнено важни за оцеляване, особено в условията на сегашните климатични промени, и трябва да престанем да гледаме на тях само като на източник на дървесина. Горите са стратегически ресурс и от тях, без да е преувеличение, зависи съществуването и благосъстоянието на страната. Загубата на голяма част от горите ще доведе до допълнително затопляне и горещи вълни, съпроводени с пожари, суши и ще предизвика драстична липса на вода, като същевременно ще доведе и до по-чести катастрофални наводнения. Аз в качеството си на гражданин на Република България, милеещ за горите на България, апелирам всички ВАС да вземете мерки и да предотвратите приемането на двете предложения от Министерство на земеделието и храните (МЗХ) и Изпълнителна агенция по горите. Антоанета Ризова *** - в МЗХ с № 94-2021 от 17.12.2024 г. Възразявам категорично, в обявения едномесечен срок, срещу проекта за промени в наредба № 8 за сечите в горите и проекта за промени в наредба № 5 за строителство в горските територии, качени за обществено обсъждане в електронната система на ИАГ и МЗХ на 18.11. 2024 г. Моля за входящ номер на възражението! Не се приема Няма предложения и мотиви *** 86. Становища с идентично съдържание, постъпили от: Александър Ризов регистрирано в МЗХ с регистрационен индекс 94-2025 от 17.12.2024 г.; Цветелина Райкова регистрирано в МЗХ с регистрационен индекс 94-2033 от 17.12.2024 г.; Таня Димитрова регистрирано в МЗХ с регистрационен индекс 94-2032 от 17.12.2024 г.; Рени Недельова регистрирано в МЗХ с регистрационен индекс 94-2039 от 17.12.2024 г.; Любка Тевосян регистрирано в МЗХ с регистрационен индекс 94-2043 от 17.12.2024 г.; Стефан Колев регистрирано в МЗХ с регистрационен индекс 94-2051 от 17.12.2024 г.; Криси Пенева регистрирано в МЗХ с регистрационен индекс 94-2061 от 18.12.2024 г.; Цветелина Василева регистрирано в МЗХ с регистрационен индекс 94-2088 от 19.12.2024 г.; Снежина Алексиева регистрирано в МЗХ с регистрационен индекс 94-2089 от 19.12.2024 г.; Стоян Митев регистрирано в МЗХ с регистрационен индекс 94-2090 от 19.12.2024 г.; Соня Кукушева (входящ № 20.К-26/ 17.12.2024) получено от МС, вх. № в МЗХ 03-887 от 20.12.2024 г.; Стела Косева (входящ № 20.К-26/ 18.12.2024), получено от МС, вх. № в МЗХ 03-887 от 20.12.2024 г.; Цветомира Иванова (входящ № 20.К-26/ 18.12.2024), получено от МС, вх. № в МЗХ 03-887 от 20.12.2024 г.; Николай Ризов nikolai.rizov@gmail.com 16.12.2024 г. (получено по ел. поща); Elena Kostenova elenaak53@yahoo.com 16.12.2024 г. (получено по ел. поща); Georgi Dimitrov grafs1978@gmail.com 17.12.2024 г. (получено по ел. поща); Anton Chanev antonchanev66@gmail.com 18.12.2024 г. (получено по ел. поща); Stoyan Mitev mitevtrufflesltd@gmail.com 18.12.2024 г. (получено по ел. поща); Катерина Захова katerina_z@abv.bg 18.12.2024 г. (получено по ел. поща). Цветелин Миланов регистрирано в МЗХ с № 94-2026 от 17.12.2024 г. Обръщам се към Вас за да протестирам относно предложените изменение на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите и на Наредба № 5 за строителството в горски територии без промяна на предназначението им. Не се приема По изложениет в т. 38 и 49 мотиви. Тези промени биха довели до фрагментация на горите, увеличаване на ерозията, затлачване на водни обекти, нарушаване на ландшафта, оголване на големи площи, облекчаване на бракониерството, затрудняване на контрола върху дърводобива, намаляване на биоразнообразието, и общо, до превръщането на големи горски територии от прекрасни места за отдих и съзерцание, в пейзажи на разруха и отчаяние. Моля, да предприемете действия срещу тези изменения и в защита на българските гори, едно наследство, което не трябва да бъде узурпирало и безогледно експлоатирано, а запазено за идните поколения. Деница Грозева регистрирано в МЗХ с № 94-2027 от 17.12.2024 г. Изразявам своето мнение, че предвидените предложения за увеличаване процента на горите за сеч е в ущърб на българската природа, екологично равновесие и в цялост срещу интересите на българските граждани - настоящи и бъдещи! Не се приема Няма конкретни предложения и мотиви. Елена Георгиева Демирева регистрирано в МЗХ с № 94-2030 от 17.12.2024 г. Изразявам категорично Възражение и съм ПРОТИВ проекта за промени в „Наредба № 8 за сените" в горите и проекта за промени в наредба № 5 за строителство в горските територии, качени за обществено обсъждане в електронната система на ИАГ и МЗХ на 18.11. 2024г. в обявения едномесечен срок. Не се приема Няма конкретни предложения и мотиви. … Мая Стоянова регистрирано в МЗХ с № 94-2029 от 17.12.2024 г. Искам да използвам правото си писмено да възразя срещу проекта за промени в наредба № 8 за сечите в горите и проекта за промени в наредба № 5 за строителство в горските територии, качени за обществено обсъждане в електронната система на ИАГ и МЗХ на 18.11.2024г. Не се приема Няма конкретни предложения и мотиви. Особено съм против узаконяването на вкарването на тежка техника за сромагане на сечите, и свързаното с това увеличаване на просеките, т.е. още по-голямо обезлесяване. Частта със задължителното маркиране с пластини, така, както е предложена, също не е удовлетворителна. Трябва да е задължително за всички горски стопанства. … Галина Петрова регистрирано в МЗХ с № 94-2028 от 17.12.2024 г. Аз съм против промяна в „Наредба за сечите" и разрешаване на сечта на дърветата, освен за санитарна сеч. Без тежки машини в горите. До сега се справяха и с тази техника. И до сега действащата наредба и без това разрешаваше твърде голяма свобода в изсичането на горите. Не се приема Няма конкретни предложения и мотиви. Как ще защитите животните в горите или ще попълваме Червената книга с изчезващи видове и ще се пишем патриоти, че защитаваме изчезващ вид. А това, че сте позволили да се стигне до там. Или то ще е в бъдещето и вие не носи отговорност за това. Как ще напълним язовирите, когато изворите пресъхват? Как ще премахнем и възстановим нормалното водоподаване, в регионите, в които вече го има, не като в гр. Омуртаг където от 50 години е така, а като в гр. Плевен, където е от тази година. И ако да речем не се напълни язовир Тича и областите Шумен и Търговище са обречени на воден режим. И не ми говорете, че няма връзка с изсичането на горите. Отворете старите учебници по лесовъдство, защото те не са платени какво да съдържат и какво не, а са плод на проучвания и истина, и се образовайте за взаимовръзките и влиянието на гората върху водите. Сигурна съм, че го знаете, но ви е удобно да забравяте или пренебрегвате. Стига с това безхаберие и продажба за нечии интереси. Личната ми позиция е: категорично и твърдо против съм, промени, с които в контекста на климатичните предизвикателства, мръсен въздух, ерозии, наводнения, суша, липса на вода за пиене - ДА СЕ УВЕЛИЧАВАТ СЕЧИТЕ Е ТОТАЛНО НЕПРАВИЛНО! Горите и земята са национално богатство! … Христина Гунева Танева-Дънева **** регистрирано в МЗХ с № 94-2035 от 17.12.2024 г. Изразявам категорично несъгласие с предложените промени в Наредба № 8 от 2011 година, които предвиждат увеличаване на допустимата сеч, интензивно използване на тежка дърводобивна техника и значително разширяване на просеките в българските гори. Не се приема Няма конкретни предложения и мотиви. Тези мерки представляват сериозен риск за опазване на горските екосистеми, като: Увеличават ерозията и застрашават биоразнообразието; Нарушават водният баланс и създават предпоставки за наводнения и суша; Обслужват частни интереси за сметка на обществения и националния интерес. Българските гори са национално богатство и жизненоважен ресурс в контекста на климатичните промени. Настоявам за отхвърляне на промените и за публична дискусия с граждани и експерти с цел намиране на устойчиви и контролирани решения. **** 92. Становища с идентично съдържание, постъпили от: Яни Каранашев регистрирано в МЗХ с регистрационен индекс 94-2036 от 17.12.2024 г. Николай Каменов регистрирано в МЗХ с регистрационен индекс 94-2037 от 17.12.2024 г. Теодора Мишовска регистрирано в МЗХ с регистрационен индекс 94-2038 от 17.12.2024 г. Марина Русева регистрирано в МЗХ с регистрационен индекс 94-2044 от 17.12.2024 г. Григор Найденов регистрирано в МЗХ с регистрационен индекс 94-2045 от 17.12.2024 г. Росица Огнянова Коссова регистрирано в МЗХ с регистрационен индекс 94-2046 от 17.12.2024 г. Красимир Илийков регистрирано в МЗХ с регистрационен индекс 94-2047 от 17.12.2024 г. Цветан Богданов регистрирано в МЗХ с регистрационен индекс 94-2048 от 17.12.2024 г. Таня Димитрова регистрирано в МЗХ с регистрационен индекс 94-2032 от 17.12.2024 г. Стела Кошова регистрирано в МЗХ с регистрационен индекс 94-2049 от 17.12.2024 г. Силвия Пачева регистрирано в МЗХ с регистрационен индекс 94-2052 от 17.12.2024 г. Цветомира Иванова регистрирано в МЗХ с регистрационен индекс 94-2057 от 18.12.2024 г. Росен Николаев регистрирано в МЗХ с регистрационен индекс 94-2058 от 18.12.2024 г. Георги Петров регистрирано в МЗХ с регистрационен индекс 94-2062 от 18.12.2024 г. Георги denis регистрирано в МЗХ с регистрационен индекс 94-2063 от 18.12.2024 г. Ивелина Иванова регистрирано в МЗХ с регистрационен индекс 94-2084 от 18.12.2024 г. Николай Николов регистрирано в МЗХ с регистрационен индекс 94-2066 от 18.12.2024 г. EVROPEEC регистрирано в МЗХ с регистрационен индекс 92-639 от 18.12.2024 г. Салих Еюп регистрирано в МЗХ с регистрационен индекс 94-2075 от 18.12.2024 г. Цветана Ценкова Георгиева регистрирано в МЗХ с регистрационен индекс 94-2091 от 19.12.2024 г. Магдалена Атанасова регистрирано в МЗХ с регистрационен индекс 94-2094 от 19.12.2024 г. Албена Банцова регистрирано в МЗХ с регистрационен индекс 94-2097 от 19.12.2024 г. Анна Иванова Василева препратено от МС, регистрирано в МЗХ с № 03-887 от 20.12.2024 г.; Даниела Жекова daniela-zhekova@abv.bg 17.12.2024 г. (получено по ел. поща); Радко Ганчев ganchev47@gmail.com 17.12.2024 г. (получено по ел. поща) Георги Пичуров регистрирано в МЗХ с № 94-2034 от 17.12.2024 г. Не съм съгласен с предложените изменения на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите и на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им. Не се приема Няма конкретни предложения и мотиви Освен фрагментация на горите, увеличаване на ерозията, затлачване на язовири и водни обекти, нарушаване на ландшафта, основно недоумение у мен буди бодростта, с която са решили да не калкулират дървесината добита от горски пътища като част от разрешения добив. Защо? Тези дървета негодни ли са, само защото са порасли на пътя на един харвестър? Относно другата наредба, а именно олекотяването на режима за строителство, при целия десетилетен пример със скандални застроявания в природони и крайморски територии дали мислите, че това изменение е ход в защита на българското природно наследство? С цялото си уважение, като гражданин и природолюбител, човек полагал и полагащ грижи за дървесната растителност във и извън своя роден край, ВЪЗРАЗЯВАМ срещу планираните промени и ги намирам за противочовешки и лобистки. Не се приема Няма конкретни предложения и мотиви Симеон Шомов регистрирано в МЗХ с № 94-2040 от 17.12.2024 г. С оглед на предстоящите промени в „Наредбата за сечите“, бих искал да изразя своето безпокойство относно потенциалните негативни последици за екосистемите и местните общности, които зависят от горските ресурси. Промените, които предвиждате, могат да доведат до неконтролирана сеч и унищожаване на биологичното разнообразие, което е от ключово значение за устойчивото развитие на нашата природа и икономика. Настоявам за по-подробно обсъждане на тези промени и за включване на експерти и заинтересовани страни в процеса на вземане на решения. Не се приема Няма конкретни предложения и мотиви Владимир Василев регистрирано в МЗХ с № 94-2041 от 17.12.2024 г. „Възразявам категорично, в обявения едномесечен срок, срещу проекта за промени в наредба № 8 за сечите в горите и проекта за промени в наредба № 5 за строителство в горските територии, качени за обществено обсъждане в електронната система на ИАГ и МЗХ на 18.11. 2024г. Считам същите за продължение на политиката на законното "самоубийство" и пълно безхаберие относно опазването на околната среда и съответно качеството ни на живот в страната. Моля за входящ номер на възражението! Не се приема Няма конкретни предложения и мотиви Наталия Димитрова регистрирано в МЗХ с № 94-2065 от 18.12.2024 г. Във връзка с текущата обществената консултация по Проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите, публикуван на следния адрес: https://www. strategy. bg/publicconsultations/View. asox ?lang=bci- BG&ld=8699. изразявам следното Становище: Против съм измененията в наредбите за сечите и за строителството в горите, които позволят до 17% от площта на гората да бъде допустима за сеч на просеки, както и масово навлизане в горите на харвестъри и друга тежка техника, която не е съобразена с българските гори и начина на стопанисването им. Приема се Отпада предложението по §16, т. 5 относно 17%. Тези изменения ще доведат до фрагментация на горите, увеличаване на ерозията, увреждане на горските почви; влошаване на здравословното състояние на горите, намаляване капацитета на горските екосистеми да изпълняват водоохранни, водопречистващи и водозадържащи функции. Не се приема По изложените в т.38 мотиви. Тези промени застрашават устойчивото стопанисване на горите, особено в условия на климатични промени. Призовавам министъра на земеделието и храните да не приема тези опасни промени в наредбата за сените и наредбата за строителство в горите. Росица Колева регистрирано в МЗХ с № 94-2074 от 18.12.2024 г. Предвидените промени в Наредба № 8 от 2011 г. за сените в горите и Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им ще доведе до процеси на фрагментация на горските масиви, което ще има неблагоприятен ефект не само върху растителните асоциации, но и върху животинските такива. Не се приема По изложените в т.38 мотиви. Научно установено, е че обезлесяването в ивици (просеки, писти, пътища) води до нарушаване на правилното функциониране на екосистемите, функционирането на животинските съобщества и намаляване на биологичното разнообразие като цяло. Увеличава се възможността за навлизане на вредители и инвазивни чужди видове. Не се приема Няма конкретни мотиви как предложените изменения ще доведат до твърдените последици. Пътищата в горите предоставят идеален достъп на бракониери на дървесен материал, диви животни и други. Поради тези и много други доводи, тези промени в цитираните по-горе наредби, не трябва да бъдат приемани. Напълно съм против предвиденото в Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите, където се дава възможност за ненужно и даже престъпно унищожаване на гори, което е ясно, че на практика ще бъде повече от предвиденото. Горите са динамична, но и консервативна система и нововъведения и модернизация не са нужни там. Проектът не обслужва интересите на обществото и запазването на горите. Най-голямото богатство на България е българската природа, а горите са белия ни дроб! В нашето съвремие на климатични промени и замърсяване всяко дърво е ценно! Засегнати ще бъдат в работата си природозащитни организации, ловни дружинки от почти всички областни ДГС, представители на хотелиерството и ресторантьорството в планински области, чиито клиенти се базират на туризъм в залесени планини, запазили растителния и животинския си свят, обект на туристическите маршрути, всички потенциални жертви на наводнения по причина на ерозия на почвите и обезлесяване и др., заетите в горското стопанство, част от които може да загубят работа си и също - всички ние и нашите потомци. Запазете горите и дивия им животински свят! РС ЗА СТАРА РЕКА регистрирано в МЗХ с № 62-506 от 18.12.2024 г. Ние от Риболовно Сдружение „За Стара Река", които от години почистваме, зарибяваме и опазваме река Стара река в област Пазарджик, искаме да изразим подкрепата си за възражение/становище на Сдружение „Балканка" с входящ номер: Вх.№ ИАРА - 63-00-1504/15.11.2024Г. Вх.№ МЗХ - 62-451/15.11.2024г. Вх.№ МОСВ - 48-00-745/15.11.2024 г. Възразяваме категорично, в обявения едномесечен срок, срещу промените в представения проект на заповед, качен за обществено обсъждане в електронната система на ИАРА и на МЗХ на дата 24.10.2024г. Предложените промени силно ще увредят постигнати резултати в следствие на години труд по опазване и зарибяване на река Стара Река, за която полагаме грижа с лични и частни средства. Така предложените промени застрашават труда на стотици риболовци и доброжелатели в цяла България и Сдружение „Балканка" имат пълната ни подкрепа за внесеното възражение/становище против тези промени. Моля за входящ номер на подкрепителното писмо. Не се приема По изложените в т.23, 38 и 49 мотиви. Ние от Риболовен магазин „При Томито", които от години подпомагаме Риболовно Сдружение „За Стара Река", искаме да изразим подкрепата си за възражение/становище на Сдружение „Балканка" с входящ номер: Вх.№ ИАРА - 63-00-1504/15.11.2024г. Вх.№ МЗХ - 62-451/15.11.2024г. Вх.№ МОСВ - 48-00-745/15.11.2024 г. Възразяваме категорично, в обявения едномесечен срок, срещу промените в представения проект на заповед, качен за обществено обсъждане в електронната система на ИАРА и на МЗХ на дата 24.10.2024г. Като дългогодишни партньори на Сдружение „За Стара Река" не можем да приемем, че едни такива промени ще затрият години труд, инвестиции в зарибителен материал и лично време хвърлени в река Стара Река, а също и други реки в цяла България. Сдружение „Балканка" имат пълната ни подкрепа за внесенето възражение/становище против тези промени. Моля за входящ номер на подкрепителното писмо Благодарим Лесотехнически Университет регистрирано в МЗХ с № 20-281 от 18.12.2024 г. Факултет „Горско стопанство“ на Лесотехнически университет по принцип подкрепя необходимостта от промяна в нормативната база и по-конкретно на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите. Считаме обаче, че предложените промени в проекта не са добре формулирани, достатъчно аргументирани и прецизирани, и не решават настоящите проблеми от лесовъдска гледна точка. Лесовъдството е наука, която разчита на традициите и опита по прилагане на лесовъдските системи от поколения лесовъди. В същото време регионалните особености и приоритизирането на недървопроизводствените функции на горите, поставени в съвременните икономически и социални предизвикателства, изискват гъвкавост при прилагане на традиционните лесовъдски концепции. За последните десет години Наредба № 8 за сечите в горите е променяна няколко пъти. Последните предложени промени отразяват усилията на горската администрация да създаде условия за разрешаване на механизирани технологии при провеждане на сечите в горите. Те обаче не отчитат всички екосистемни ползи от горите и са съпроводени с излишна възможност за увеличаване на интензивността на намесите по площ. Въвеждането на съвременни технологии, които да заменят и без това липсващата работна ръка в дърводобива е похвално, но то не може да се осъществи за сметка на нарушаването на основни лесовъдски принципи и игнориране на останалите заинтересовани страни в сектора. Част от решенията могат да бъдат намерени чрез промени в Наредба № 5 за строителство в горските територии, без промяна на предназначението, но отново предложенията са доста общи, не са обвързани с достатъчна аргументация, липсват принципни постановки в предлаганите изменения на текстовете по отношение разстоянията между извозните пътища, ширината на технологичните просеки и т.н. Предлагат се също промени в дългосрочността (възобновителния период) и повторяемостта на основни видове възобновителни сечи, вкл. такива приложими за територии от Натура 2000. Това не е актуален проблем и не е посочена ясна научна аргументация. Някои трансформационни сечи, като изборното прореждане, което има за цел въвеждането в изборна форма на стопанството, се предлага да се осъществяват под формата на една масова отгледна сеч, без да се отчита спецификата на това мероприятие и в нарушение на аксиоми в лесовъдската наука. Представител на Лесотехнически университет в работната група, формирана със заповед № 266/14.03.2024 на изпълнителния директор на ИАГ е гл. ас, д-р Нено Александров Александров, преподавател по Лесовъдство от катедра „Лесовъдство“ на факултет „Горско стопанство“. В своето становище той е изразил своите бележки и аргументи по отношение на предлаганите промени, но те не са взети под внимание. Във връзка с изложеното, на факултетен съвет на факултет „Горско стопанство“, бе прието следното становище: „Отчитайки необходимостта от промени в нормативната база, ФГС не подкрепя така предложените изменения в Наредба № 8 и Наредба № 5 във вида, в който са публикувани за обществено обсъждане“. ФГС подкрепя направените предложения в работната група от представителя на катедра „Лесовъдство“", което е заявено през м. юни 2024 година. В по-голямата си част тези предложения не са взети под внимание в окончателната редакция. Предложени са някои недостатъчно обосновани административни промени в задачите и техниката на част от възобновителните сечи и тези за трансформация. Не се постига желаният лесовъдски издържан резултат за стимулиране на приложението на съвременни, изцяло механизирани технологии при дърводобива. С множество детайли се намалява допълнително възможността за творческо прилагане на лесовъдската квалификация, според конкретните условия. Не се приема Няма конкретни мотиви за неприемане на направените предложения за изменение и допълнение, по които да се изразим становище. Гражданско Сдружение ти Решаваш регистрирано в МЗХ с № 62-507 от 18.12.2024 г. Изразяваме пълното си несъгласие с предложените промени в проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2011 г. за сените в горите и проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им. Те биха довели до увеличаване на сечта и още по-голямо оредяване на горите. Горите са наша ценност от първостепенна важност - следва да правим всичко възможно за тяхното опазване и дългосрочно използване. Не се приема Няма конкретни предложения и мотиви От над десетилетие се намираме във водна криза, включително и на територията на община Павликени. За 2024 година над 650 населени места бяха в режим на водата, това са огромен брой хора без вода за елементарни битови нужди. Една от причините за това е унищожаването на българските гори. Вместо да се насочите в посока опазване на горите, които задържат водите, с тези предложения правите точно обратното - намалявате техните полезни функции за съхранение и то отново без съответните екологични процедури. Приемането на тези изменения ще направи невъзможно и постигането на целите, поставени от Регламента за възстановяване на природата, а именно увеличаване на дела на горите с неравномерна възрастова структура, на свързаността на горите, на запаси от органичен въглерод, на горите, в които преобладават местните дървесни видове и на разнообразието от дървесни видове. Момчил Панайотов регистрирано в МЗХ с № 94-2076 от 18.12.2024 г. В предложените за обсъждане чрез портала за обществени консултации на Министерски съвет промени се посочва, че основен мотив е „подобряване на състоянието на горите, чрез създаване на условия за въвеждането и използването на механизирана горска техника - харвестъри и форвардери". Като специалист по лесовъдство и изследване на гори бих искал да посоча, че посочените цели е вероятно да не може да се изпълнят с предложените изменения. Същевременно е наличен риск при така разписаните текстове да се промени лесовъдската логика на много от водените в горите лесовъдски мероприятия, с което да се създадат стратегически рискове за горския сектор. По тази причина считам, че промените следва да се преразгледат с по-широко участие на експерти-лесовъди и да се посочат на първо място ясни лесовъдски аргументации за предлаганите промени. По-долу посочвам своите аргументи. Не се приема По изложените в т. 23 и 49 мотиви. Бележките по отношение на разстоянията за просеките се отнасят до друга наредба, която не е предмет на настоящата справка. 1. Видно е желанието преди всичко да се регламентира използването на едро-габаритна техника за дърводобив (харвестери, форуардери), без да се посочат достатъчно ясни ограничения за терените, на които не може да се използват подобни машини и случаите, в които това е удачно от лесовъдска гледна точка. Бих желал да подчертая, че харвестерите са оригинално предназначени за бърз и по-евтин дърводобив, който се извършва без индивидуален подбор (селекция) на отделни дървета и върху сравнително големи площи. Това е удачно за бореални и други равнинни и прости по структура гори, в които съществуват малки рискове от ерозия, поройни прииждания, каменопади, лавини и други подобни бедствени ситуации. При прилагането на едроплощни сечи на стръмни терени се рискува значително влошаване на защитните функции на горите, което е в пряко противоречие с основната цел на голяма част от горите в България. Бих искал да напомня, че към началото на XX век България е имала изключително големи проблеми с наводнения, свлачища, поройни прииждания на потоци и реки и тези проблеми до голяма степен са елиминирани благодарение на изключително мащабни залесявания и изграждане на скъпо струващи технически съоръжения. Наводненията, щетите и човешките жертви в района на Карлово през есента на 2022 г. и Царево през есента на 2023 г. са само бледо напомняне за този проблем и че той не е отминал и не следва да бъде забравян. За съжаление през следващите години във връзка с Климатичните промени се очаква зачестяване на поройните извалявания, поради което една от основните задачи на горите в следващите десетилетия в България ще бъде именно защитна! Това е ясно посочено в Националната Стратегия за адаптация към изменението на климата и План за действие към нея, приети от Министерски съвет на 25.10.2019 г., с които следва да бъдат съобразявани всички законови и подзаконови актове. Изключително притеснителни и научно необосновани са текстовете, заложени в нов чл. чл. 25а в Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им, като те дават възможност за създаване на много гъста мрежа от временни пътища и просеки при наклони до 30 градуса. При цитирам „не по-малко от 20 м при ширина на просеката до 4 м., не по-малко от 25 м. при ширина на просеката до 5 м. и не по-малко от 30 м. при ширина на просеката до 6 м." на практика почти цялата площ на едно насаждение може да бъде пряко повлияна от сечта, като се има предвид, че харвестерите оперират на разстояние от временното си местоположение. Дори общите препоръки на ФАО са за значително по-големи разстояние между извозни и временни пътища (https://www.fao.Org/4/x0595e/x0595e05.htm) В наредба 8 се предвижда, че почти 1/5 от площта на насаждението може да се ползва за „съществуващите и новоизградените просеки", а обема на отсечените дървета не се счита като част от общото ползване (добив на дървесина). Това крие вероятност много сечи да се извършват от фирмите предимно с цел отваряне на просеките и да няма отношение към следващите действия, освен всички други рискове. От своя страна това крие риск да не се извършват правилно от лесовъдска гледна точка много от очакваните и крайно необходими отгледни мероприятия и дори окончателни фази на сечите. Държа да подчертая и че България има много малки традиции в използването на харвестери, няма достатъчно добре обучени кадри и тези два фактора е много вероятно да доведат до неправилно използване на машините и труден контрол на дейностите, което особено на стръмни терени има потенциал да доведе до повече проблеми, отколкото ползи. Същевременно е напълно възможно и икономически обосновано да се търсят възможности за ползването на такава техника на терени с малки наклони и в гори с опростена структура, като плантации за производство на дървесина, култури, създадени с цел производство на дървесина (но не и борба с ерозията). Възможно, включително и в момента е подобна техника да е и основната при едроплощни принудителни сечи поради природни бедствия в случаите на загиване на по-голяма част от дърветата и слабо възобновяване. Примери са големи корояди и пожари, в някои случаи и ветровали, при които е необходимо бързо и ефективно усвояване на голямо количество загинали дървета. Приема се по принцип Отпада предложението по §16, т. 5 относно 17%. 2. В наредба 8 за сечите в горите се предлагат промени, които може реално да застрашат правилното провеждане на отгледни мероприятия и възобновителните сечи. България има добри лесовъдски традиции, които се основават цялостно на концепция за сечи, които осигуряват добри условия за естествено възобновяване, възможно най- внимателен подбор от квалифицирани лесовъди на дървета за сеч съобразно конкретни цели и при налични ограничения, които намаляват риска от случайни или умишлени грешки. Промени в това отношение трябва да се правят изключително внимателно при следване на принципа за водещо мнение на квалифицирани експерти на първо място. В противен случай е възможно да се застрашат редица други основни цели, поставени пред горите. Бих искал да подчертая, че в 2025 г и XIX век като цяло обществеността има все по-големи изисквания горите да изпълняват редица екосистемни услуги, свързани с добри вододайни функции, среда за рекреация и отдих, осигуряване на съхраняване на въглерод и пречистване на въздуха, добив на билки, гъби и много други. В този ред на мисли, а и с оглед на по-висока устойчивост и адаптивност на горите е ключово да се разчита на по-малки по площ и експертно добре обмислени намеси (дейности) в горите, като пряко се толерира запазване на видовото и генетичното разнообразие. Не се приема Няма конкретни предложения и мотиви 3. Притеснителни са предлаганите промени в чл. 25, ал. 6, като те въвеждат реална възможност за много сериозни по въздействие сечи и в гори от мрежата НАТУРА2000. Предвид все по-нарастващите цели и изисквания, които се поставят в Европа към площите в тази мрежа, включително и горските територии, стратегически би било недалновидно да се предвижда цялостно намаляване на възобновителни периоди и скъсяване на периодите между лесовъдските намеси. Не се приема Съгласно ЗБР забрани и ограничения в зони от Натура 2000 се определят със заповедите за обяваване на съответната зона и Плана за управление. Вера Стаевска регистрирано в МЗХ с № 94-2081 от 18.12.2024 г. Величка Игнатова Петрова регистрирано в МЗХ с № 94-2083 от 18.12.2024 г. Елисавета Любомирова Петрушева регистрирано в МЗХ с № 94-2086 от 19.12.2024 г. Кузман Стоянов Белев регистрирано в МЗХ с № 94-2095 от 19.12.2024 г. Светлозара Стефанова Въчкова zvuchkova@abv.bg 18.12.2024 г. (получено по ел. поща) Настоявам предложените промени да бъдат категорично отхвърлени от правителствените служби, натоварени с мисията да управляват горите като обществен ресурс, в името на качеството на живот на хората и опазването на планетата. Ползването на горите не трябва да води до увреждане на екосистемните им услуги - осигуряване на вода, противоерозионна защита, чист въздух, туристически и рекреационни цели, запазване на природното и културното наследство. Категорично съм против следните предлагани промени: • Регламентира се, че до 17 % от площта на горските насаждения могат да бъдат просеки; Приема се Отпада предложението по §16, т. 5 относно 17%. • Предлага се намаляване на разстоянието между просеките за временни горски пътища от сегашните 40 м. разстояние между тях, до 20 м до 30 метра, като се допуска това разстояние да се намалява допълнително при използване на харвестъри и форвардери; Не се приема Бележката се отнася до друга наредба, която не е предмет на настоящата справка. • Премахва се максималният размер на котлите при постепенно-котловинните сечи, което ще позволи просто да се отнемат 30% наведнъж под формата на един котел. Не се приема В дефиницията за котел в т. 12 от Допълнителната разпоредба на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите е регламентирано ограничението за размера на котела. • Предложените изменения позволяват да се отсекат при определени условия до 90 % от насаждението наведнъж – при склопеност на зрелия дървостой между котлите под 0,6 (досега 0,3) и наличие на достатъчно количество укрепнал подраст; Приема се частично Направена е редакция на предложената разпоредба. • Увеличава се наклонът на терена, при който може да се прилагат схематични сечи от 25 на 30 градуса; Приема се • Регламентира се при сеч обемът на маркираната дървесина от просеки за изграждане на временни горски пътища, временни въжени линии и складове за дървесина, да не се включва при определяне интензивността на сечта и в допустимия размер на ползването за насаждението. Приема се частично Отпада предложението по §16, т. 5 за изменение на чл. 50, ал. 17 от наредбата, обемът на маркираната дървесина от просеки за изграждане на временни горски пътища, временни въжени линии и складове за дървесина, да не се включва в допустимия размер на ползването за насаждението. В останалата част текста е част от действащата ал. 17 към бл. 50. • Отпада изискването за по-дълъг възобновителен период за горите в европейската мрежа „Натура 2000“, като се променя от 30 г. на 20 г., а периодът между отделните лесовъдски намеси става 5 години. Не се приема Съгласно ЗБР забрани и ограничения в зоните от Натура 2000 се обявяват със заповедите за обяваване на съответната зона и Плана за управление. • Създава се възможност в случаите на гола сеч с последващо залесяване да се изсече цялостно дървостоят, като не се запазват ценни дървесни видове. Не се приема Текстът съответства на наложената дългогодишна практика за стопанисването на тополите. • Създава се възможност за ограждане на възобновени участъци до склопяване на насажденията и ограничаване достъпа на хора в тях Не се приема Ограничението по § 12 има за цел да опази възобновените участъци от домашни животни и дивеч. • Създава се възможност маркирането на дърветата, които се отсичат, да отпадне и да остане само маркиране на дърветата, които не се секат. Тази възможност е при санитарни и принудителни сечи. Не се приема Предложението гарантира извършването на контрол и намалява разходите на собственика. • Променя се процентът, при който не се допускат сечи в горите във фаза на старост, като изключение се прави за случаите на повреди над 30 % от площта на насаждението, за разлика от досегашните 50% Не се приема Предложението премахва противоречието между Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите и Наредба № 18 от 2015 г. за инвентаризацията и планирането в горските територии и Националния FSC стандарт. • Облекчава се сечта в лесозащитните пояси. Не се приема Предложението осигурява стопанисване и подобряването на санитарното състояние на поясите чрез провеждане на сечи. • Отпада защитата за гори в Натура 2000. Не се приема Съгласно ЗБР забрани и ограничения в зоните от Натура 2000 се обявяват със заповедите за обявяване на съответната зона и Плана за управление. • Облекчаването на сечите в лесозащитните пояси в Добруджа ще подпомогне дърводобива, но ще доведе до загуба на техните полезни функции за намаляване на ветровата ерозия и запазване на влагата в почвите. Това ще се случва на фона на все по-намаляващите валежи във вегетационния период на земеделските култури и засиления процес на опустиняване на причерноморска Добруджа. Не се приема Предложението осигурява стопанисване и подобряването на санитарното състояние на поясите чрез провеждане на сечи. • За дъбовите и боровите гори измененията ще позволят с две сечи в рамките на 5 години да бъде изсечени до 90% от гората. Това е практически завръщане към политиката за едновъзрастни насаждения и отказ от създаването на гори с многообразие по възраст и структура. Не се приема Не се променя интензивността и възобновителния период на сечта по чл. 25 от Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите. Всички промени целят улесняване на машини за сеч, независимо от особеностите на горите и превръщането на огромна част от горските територии в просеки. Настоявам ИАГ и МЗХ да отхвърлят проектите И ЗА ДВЕТЕ НАРЕДБИ зарази заплахите от фрагментация на горите, увеличаване на ерозията, затлачване на язовири и водни обекти, нарушаване на ландшафта, откриване на големи голи площи, облекчаване на бракониерството, затрудняване на контрола върху дърводобива, улесняване навлизането на агресивни интродуценти, намаляване на биологичното разнообразие. Не се приема Няма конкретни предложения Българско дружество за защита на птиците регистрирано в МЗХ с № 62-509 от 18.12.2024 г. С настоящето становище приветстваме някои от предложените изменения в Наредба №8 от 2011 г. за сечите в горите като възможността директорите на държавните предприятия и кметовете на общините да изискват трайни марки при провеждането на сечи, въвеждането на ясни категории и дефиниции на състоянието на Полезащитните пояси и включването на протокол за естественото възобновяване в досието на насаждението, което е основен критерий за постигане на целта на извършените възобновителни сечи. От друга страна изразяваме загрижеността ни относно друга част от измененията, които биха могли да доведат до фрагментация на горите, увеличаване на ерозията и деградиране на почвите, влошаване качеството на водите и на местообитанията, както и да поставят под риск предоставянето на културни екосистемни услуги от горите за обществото. Като причини за предлагане на измененията в горецитираната наредба (Доклад отзам. министъра на Земеделието и храните) се посочват подобряване състоянието на горите и улесняване на въвеждането на механизирана горска техника като харвестъри и форвардери. Смятаме, че преди да се даде възможност за навлизане в практиката на тези машини, преди всичко трябва да се регламентират изисквания и правила за превенция на повреди на растителността и бързо възстановяване на временните нарушени терени от тази техника. Горите в България са предимно в хълмистата и планинска части, които са по-недостъпни за индустриално стопанисване. Навлизането на тези машини в горите създава голяма вероятност да се промени структурата на гората, да се премахнат видове, които не са от стопански интерес но от значение за биоразнообразието, уплътняване на почвата с последваща ерозия, по-трудно естествено възобновяване, седиментация и увеличен повърхностен отток. Предложенията за промяна в Наредбата не адресират тези проблеми, а единствено улесняват достъпа до държавен ресурс, като не защитава ползите, които той предоставя на обществото. Относно измененията по чл. 5 Предлагаме от предложените изменения да отпадне текста „или план-извлечение, както и за допустимите по наредбата случаи". Според чл. 101 от Закона за горите „Сечите в горите се провеждат за възобновяване, отглеждане, подобряване състоянието на горите и за постигане на целите, заложени в горскостопанските планове и програми." С предложената промяна се допуска разминаване на закона и поднормативен акт към него. План-извлеченията служат единствено за промяна на плановете и програмите, те би трябвало да се възприемат като отговор на извънредни обстоятелства, а не да определят тенденцията и целите, заложени в 10-годишните планове. „Допустимите по наредбата случаи" отваря вратата за широка интерпретация на това кои са тези случаи. Смисълът на чл, 5 е именно да определи целта на сечите и те трябва да са ясно разписани. И двете предложения противоречат на чл. 13, ал. 4 от Закона за горите. Дългосрочното горскостопанското планиране е в основата на лесовъдството и е предпоставка за устойчивото и управлението на горите. Не се приема В чл. 101, ал. 3 от ЗГ – с Наредба №8 се определят видовете сечи, условията и реда за тяхното провеждане. В случая се имат предвид хипотезите по чл. 106 и т.57 от § 1 ДР към ЗГ – сервитути и право на ползване и други от ЗГ. Относно изменението на чл. 19, ал. 4 Предлагаме вместо градуси да се запише проценти без да се променя стойността. Промените разрешават се увеличение на наклона при провеждане на схематични сечи с 5 градуса. Досегашните 25 градуса са вече твърде голям наклон с много по-голяма вероятност за увеличаване на ерозията и предизвикване на свлачища. В повечето страни в Европа като Франция, Германия, Австрия, Испания, Италия, тези градуси не надвишават 17-19. В Румъния например наклони над 17 градуса се смятат за твърде стръмни за провеждане на сечи без специално разрешение. Така ще се изравним със стандартите в Европа и Америка. Приема се по принцип Предложеното изменение отпада. Относно чл. 25, ал. 4 Предлагаме тази промяна да отпадне. Въпреки, че остава ограничението за площта на котлите от максимум 30% от площта на насаждението, ограничението за размер на котлите би пренебрегнало основен лесовъдски принцип, а и би довело до увеличаване на фрагментацията на местообитанията на видове, за които дори малки разстояния без горска растителност представляват бариера за придвижване. Не се приема В дефиницията за котел в т. 12 от Допълнителната разпоредба на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите е регламентирано ограничението за размера на котела. Относно чл. 25, ал. 6 Предлагаме проектоизменението да се ограничи само до иглолистните култури в зоните на нетипични месторастения, в които има добро възобновяване от автохтонния дървесен вид (според Методиката за оценка на естественото възобновяване). За останалата част от Натура 2000 зоните, по-високия турнус от 30 г. както и минимума от 8 години между лесовъдските намеси да остане. При постепенно-котловинните сечи възобновителният период е максимум 20 години, т.е. след финалната фаза на сечта най-възрастната част на дървостоя е на максимум 20 г. Тази сеч на практика наподобява голата сеч. При облекчаване изсичането на дървостоя между дървостоя на 90% при склопеност под 0.6 това на практика я прави гола сеч, при което трудно би изпълнявала функцията си на местообитание, заради което зоната е обявена. Не се приема Съгласно ЗБР забраните и ограниченията в зоните от Натура 2000 се определят със заповедите за обяваване на съответната зона и Плана за управление. Чл. 50 алинея 17 Предлагаме следния текст „Обемът но маркираната дървесина от просеки за изграждане на временни горски пътища, временни въжени линии и складове за дървесина, се включва при определяне интензивността на сечта и в допустимия размер на ползването за насаждението." Изменението въвежда максимален процент на площта за инфраструктура, което до момента липсваше в наредбата. Това изменение, обаче, насочва вниманието към въпроса за изключване на дървесината, която се отсича за прокарване на пътища и просеки, в интензивността на сечта. Въпреки, че част от дървесината, отсечена за пътища и просеки може да няма икономическа стойност, от екологична гледна точка площта на гората и съответното местообитание намалява. Така, ако интензивността на сечта е 25- 30%, с отсичането на още 17%, тя става между 42 и 47%. Това променя изцяло облика на насаждението и на практика обезсмисля максималната интензивност в разрешителното за сеч. Предлагаме при планирането на сечите, отсечената за инфраструктура дървесина да бъде включена в интензивността на сечта, както и да бъде оценена като стойност и заплатена както останалата дървесина. Имайки предвид намерението да се ползват харвестъри, при което да се оптимизира ползването, отсечената за инфраструктура дървесина ще бъде ползвана като ресурс. Приема се Отпада предложението по §16, т. 5 относно изменението на чл. 50, ал. 17 от наредбата. Чл. 72, т. 6 Предлагаме следния текст „Не се допускат сечи в горите във фаза на старост." Горите във фаза на старост би трябвало да се изключат от ползване като цяло, независимо от повредите, които се отчитат в тях. Тези т. нар. повреди са част от естествени цикъл на гората и предоставят местообитания за голям брой диви видове, като поддържат пълната гама от екосистемните функции на горите. Не се приема Предложението премахва противоречието между Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите и Наредба № 18 от 2015 г. за инвентаризацията и планирането в горските територии и Националния FSC стандарт. Николай Неделчев регистрирано в МЗХ с № 94-2082 от 18.12.2024 г. Уважаеми дами и господа, Изразявам категоричното си несъгласие с предложените промени в следните наредби: https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8699 https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8706 Скандално е заради порочни и сбъркани инвестиции на няколко дърводобивни компании да се рискува бъдещето на българската гора, на язовирите и водата за пиене, на уникалния ни ландшафт, който е в основата на българския туризъм. Скандално е държавата да слугува на разни мутри и на дърварската мафия у нас, която гледа на гората само и единствено като на гювеч и източник на суха пара! Гората не е на мутрите, христоковачевците и прочее олигарси! Тя е на всички българи - на ВСИЧКИ българи! Погледнете само на какво заприлича Гърция, в която масово изсякоха горите. 100 години няма да им стигнат, за да обърнат ефекта от подобна небивала касапница. Това ли искате вие за България?!? С омерзение, оставам твърдо против!!! Не се приема Няма конкретни предложения СЪЮЗ НА ЛИЦАТА ИЗВЪРШВАЩИ ДЕЙНОСТИ В ГОРСКИЯ СЕКТОР СДРУЖЕНИЕ регистрирано в МЗХ с № 62-505 от 18.12.2024 г. След проведена работна среща на членовете на „СЪЮЗ НА ЛИЦАТА, ИЗВЪРШВАЩИ ДЕЙНОСТИ В ГОРСКИЯ СЕКТОР“, във връзка с предложения за обществено обсъждане Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите, изразяваме следното становище: Ноторно известно е, че има крайна необходимост от подобряване на състоянието на горите, чрез използването на механизирана горска техника. Използването на високотехнологична механизация при извършването на добив и извоз на дървесина е широко приложено в почти всички държави в Европейския съюз и извън него. България е може би едно от малкото места, където все още добивът на дървесина /сечта/, натоварването на отсечената дървесина и нейното транспортиране до временен горски склад и ТИР-станция се извършва основно с ръчен труд и животинска сила. Използването на високотехнологична механизация за горните дейности ще доведе до множество предимства, в сравнение с настоящите използвани методи за добив на дървесина: Приема се 1. Оптимизиране на добиването на дървесината: дава възможност за прецизно оразмеряване и получаване на асортименти в най оптимално съотношение. Механизираният добив ограничава в пълна степен възможността за похабяване на дървесината, т.к. изключва субективния фактор при оценяване на отсечената дървесина. Важно е да се отбележи, че високотехнологичното разкрояване на отсечената дървесина се извършва чрез използване на методи за линейно оптимизиране /пр.