Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа

гр. София, бул. „Дондуков“ № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Становище администрацията на Съгласуването се извършва на основание на Министерския чл. 21, ал. 5 от Закона за съвет нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Частична Проект на Закон Закона за книжа за изменение и допълнение на публичното предлагане на ценни Становище по ред: Единствено съгласуване Номер и дата: X В отговор на №: 03-00-1164/21.11.2024 г. Институция: Министерство на финансите Диспозитив: Съгласува с препоръки Основание: от Чл. 30б, ал.3, т. 2, б. „а“ и на Устройствения правилник неговата администрация на Министерския съвет I. Относно Справката мярка № 163 от България в ЕС. отразено в оценката, където се представя II. Относно Предлагаме представянето актуалното засегнатите и правни анализи, необходима, за проблемите и на III. Относно След степен целите проблемите. Ръководството законодателната инициатива: показва, че с настоящата Плана за действие за 2024 г. с Във връзка с това и за повече например в т.1.4. от раздел информацията по Проблем раздел 1 „Проблем/проблеми за повече яснота при на Проблем 2 и Проблем 3 да положение и уредба, както и какво заинтересованите страни. За целта налични статистически и други да се прецени до каква степен разгледаните варианти за тяхното раздел 2 „Цели“: попълване на информацията в раздел съответстват на проблемите и дали Напомняме, че при формулирането за извършване на предварителна инициатива за нормативни мерките, произтичащи от яснота предлагаме 1 на оценката и/или 1. за решаване“: представянето на се включи допълнителна е очакваното положение могат да се използват относими данни, формулираните в раздел решаване. 1 от оценката ще реализирането им на цели могат да оценка на въздействието. промени се изпълнява членството на Република това обстоятелство да бъде на друго подходящо място, проблемите и особено при информация относно и ефектите от него за изводи от извършени и др. Тази информация е 2 цели съответстват на може да се прецени до каква ще доведе до решаване на се използват насоките от IV. Относно Предлагаме описание на това раздел 4 „Варианти на за повече яснота представянето какво съдържат вариантът. действие“: на всеки от вариантите Следва да се има предвид, да започне с кратко че освен нормативни * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 2 от 3 промени и/или въздържането от предприемане на нормативни промени, вариантите включват също действия и мерки, които да осигурят изпълнението на съответния вариант. Във връзка с това предлагаме при разработване на вариантите да се използва и информацията, която ще бъде предоставена в раздел 1 и раздел 2 от оценката след тяхното допълване в съответствие с препоръките по т. 2 и т. 3 от настоящото становище. Целта е всеки от вариантите да съдържа максимално пълна и точна информация относно предвидените нормативни промени и други действия и мерки, произтичащите от тях ефекти за всички засегнати и заинтересовани страни, както и какви ще бъдат допълнителните ангажименти за органите, прилагащи съответните разпоредби, какви ресурси ще са необходими, как ще бъдат осигурени и т.н. Например по Проблем 3 е посочено, че се създава нов режим. За да се изясни какъв подход е възприет по отношение създаването на режима, необходимо е при представянето на Вариант 2 (с нормативна намеса) да се опише какъв вид е този режим, да се разгледа съответствието му със ЗОАРАКСД, ЗЕУ по отношение на създаването и администрирането на регистъра, необходими ли са и какви ресурси за изграждането му, предвиждат ли се такси и ако се предвиждат – за какви услуги, предвиден ли е административен контрол, на кого е възложен и какви административни санкции ще се налагат и т.н. V. Относно раздел 6.3. и раздел 6.4.: Заедно с избора на съответен отговор в раздел 6.3. и 6.4. е необходимо да се включи и по- подробна информация относно предвидените режими, регистри и услуги, както и съответно - относно въздействието върху МСП. За попълване на тези раздели може да се използва например информацията от раздел 4 след неговото допълване и структуриране в съответствие с препоръките по т. 2, 3 и 4 от настоящото становище. VI. Относно извършване на последваща оценка на въздействието: За осигуряване на проверката на съотношението между формулираните цели и постигнатите резултати е необходимо в заключителните разпоредби на законопроекта да бъде посочено в какъв срок ще бъде извършена последваща оценка на въздействието на закона и кой е компетентният орган, който ще организира нейното извършване. **** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 3 от 3 ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“: X ИСКРЕН ИВАНОВ

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на финансите Нормативен акт: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа ……………………………………………… Лице за контакт: Христина Пендичева, Елка Шонгова Телефон и ел. поща: 02/98592433, 02/9852475 h.pendicheva@minfin.bg; e.shongova@minfin.bg 1. Проблеми за решаване: 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и възможност посочете числови стойности. Проблем 1 – „Липсата на единни на единни образци за разкриване на информация екологично устойчиви, и за облигации, свързани В Парижкото споразумение е заложена от изменението на климата чрез привеждане на устойчиво на изменението на климата. В Плана за финансиране за устойчивото установяването на стандарт за екологично увеличаване на инвестиционните възможности устойчивите инвестиции чрез ясно обозначаване. В резултат на това на 22 ноември 2023 г. парламент и на Съвета относно европейските на информация за облигации, предлагани на свързани с устойчивостта (Регламент (ЕС) Зелените облигации са един от основните въглеродна неутралност, тъй като чрез тях се устойчиви технологии, енергийна и ресурсна транспортна и научноизследователска емитирани от финансови и нефинансови предприятия, Преди приемането на регламента на единни изисквания по отношение на емитирането При липсата на еднакви изисквания за дейности или активи, които отговарят на критериите съществува риск за репутацията на емитентите обвинени в заблуждаващи твърдения за разполагат с информация за това кои облигации оценката им. причините за неговото/тяхното възникване. По изисквания за емитентите на „зелени“ облигации и за облигации, предлагани на пазара като с устойчивостта “ целта да се засили глобалния отговор на заплахата финансовите потоци в съответствие с развитие, развитие Европейската комисия предвижда устойчивите облигации с цел допълнително и улесняване на откриването на екологично е приет Регламент (ЕС) 2023/2631 на Европейския зелени облигации и незадължителното разкриване пазара като екологично устойчиви, и за облигации, 2023/2631). инструменти за подпомагане на прехода към финансират инвестиции, свързани с екологично ефективност, както и екологично устойчива инфраструктура. Зелени облигации могат да бъдат както и от публични образувания. европейско и национално ниво няма установени на зелени облигации. предлагането на облигации, които финансират на таксономията на ЕС (зелени облигации) на зелени облигации, които биха могли да бъдат екологосъобразност. Същевременно инвеститорите не са „зелени“ , което води до по-високи разходи за 2 Липсата на единни изисквания води до по-големи разходи за емитентите: 1) инвеститорите изискват от тях получаването на ESG рейтинг; 2) изразходват се ресурси, за да се вземе решение кой международен стандарт, наложен в международен аспект като пазарна практика да се използва за емитиране на зелени облигации; 3) поради липсата на обща дефиниция за зелени облигации се налага да се извършват допълнителни разходи за консултантски услуги, за да се демонстрират зелените характеристики на издадените облигации, дори след като са изпълнени изискванията на избрания стандарт. От друга страна липсата на единни изисквания възпрепятства инвеститорите лесно да определят кои са облигациите, постъпленията от които са съобразени с екологичните цели по Парижкото споразумение. Това налага изразходването на време и ресурси от страна на инвеститорите за оценка и проверка на информацията, публикувана от емитентите на облигации, които се предлагат като зелени. При липса на единни правила за емитиране на зелени облигации не се осъществява външна проверка и/или надзор от страна на компетентен орган относно това дали постъпленията от облигациите се използват за финансиране на дейности и активи, които допринасят за опазване на околната среда. Също така липсват единни изисквания за разкриване на информация относно облигации, които не се предлагат като „зелени“ облигации, но се предлагат като екологично устойчиви или свързани с устойчивостта. Липсата на общи стандартизирани образци за разкриване на информация за облигации, предлагани на пазара като екологично устойчиви или облигации, свързани с устойчивостта, затруднява инвеститорите в такива облигации лесно и надеждно да намират информацията, от която се нуждаят, както и да сравняват и обобщават данните за тези облигации. По-специално липсата на обща методология, чрез която емитентите да докладват относно съобразяването на постъпленията от облигации с изискванията на Регламент (ЕС) 2020/852 за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции (Регламент за таксономията), създава административни трудности и несигурност за инвеститорите в облигации, които са задължени да докладват съгласно Регламент (ЕС) 2019/2088 относно оповестяването на информация във връзка с устойчивостта в сектора на финансовите услуги (Регламент (ЕС) 2019/2088 ) . Като цяло съществува риск емитентите на „зелени“ облигации и други облигации, които се предлагат като екологично устойчиви или свързани с устойчивостта да заблуждават инвеститорите, тъй като няма единни изисквания за разкриването на информация и емитентите не са обект на външна проверка и надзор. Проблем 2 – „Липса на възможност за лица от държави, които са се присъединили към Кодекса за либерализация на движението на капитали на ОИСР, да извършват дейност като застрахователни и презастрахователни посредници в България чрез клон“ В рамките на процеса по присъединяване на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) при прегледа на съответствието на българското законодателство с Кодексите за либерализация на движението на капитали и Кодекса за либерализация на текущите невидими операции на ОИСР (кодексите) са установени някои несъответствия в областта на небанковия финансов сектор. Кодексите имат за цел осигуряването на свободно движение на капитали, инвестиции и услуги във всички държави, които са се присъединили към тях. Кодексите изискват задължително да се спазва принципът за недискриминация. Съгласно този основен принцип всяка държава, която е страна по кодексите, трябва да отвори пазара си по отношение на всички останали държави, които са страни по кодексите. Не е допустимо по отношение на някои държави да се въвеждат по- неблагоприятни мерки, съответно да се предоставя по-благоприятно третиране на други държави. В рамките на извършения от Инвестиционния комитет към ОИСР преглед на съответствието на България с Кодексите за либерализация е установено, че България третира преференциално лицата от ЕС спрямо лицата от държавите, които са се присъединили към Кодекса 3 за либерализация на движението на капитали на ОИСР и не са от ЕС. Съгласно действащия Кодекс за застраховането, (пре)застрахователни посредници, установени в трети държави, могат да извършват дейности по разпространение на застраховки в България, само ако учредят дъщерно дружество в страната. В същото време, (пре)застрахователни посредници, установени в ЕС/ЕИП могат да извършват дейности по разпространение на застраховки в България чрез клон. След извършения от Инвестиционния комитет преглед е получено писмо от председателя му на 3 юни 2024г., в което са идентифицирани областите, в които се очаква България да предприеме мерки, за да може да бъде завършен успешно прегледа от страна на комитета. В областта на финансовите услуги от ОИСР изискват от българските власти да разширят ползите от либерализацията за всички държави, които са се присъединили към кодекса, доколкото това не противоречи на европейското законодателство като се допусне застрахователни и презастрахователни посредници в България от тези държави да извършват дейност чрез клон без да регистрират дъщерно дружество. Проблем 3 – „Липса на възможност за дружествата със специална инвестиционна цел да инвестират в недвижими имоти, които се намират в държави, които са се присъединили към Кодекса за либерализация на движението на капитали на ОИСР“ В рамките на извършения от Инвестиционния комитет към ОИСР преглед на съответствието на България с Кодекса за либерализация на движението на капитали на ОИСР е установено, че съгласно Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и дружествата за секюритизация, дружествата със специална инвестиционна цел не могат да инвестират в недвижими имоти, които се намират в държави, които са се присъединили към Кодекса за либерализация на движението на капитали на ОИСР. По този начин липсва възможност дружествата със специална инвестиционна цел да инвестират в недвижими имоти, които се намират в държави, които са се присъединили към Кодекса за либерализация на движението на капитали на ОИСР, но не са държави членки на Европейския съюз или държави в Европейското икономическо пространство, което ограничава посочените дружества да придобиват ползи от либерализацията. Получено е писмо от председателя на Инвестиционния комитет на ОИСР на 3 юни 2024г. , в което са идентифицирани областите, в които се очаква България да предприеме мерки, за да може да бъде завършен успешно прегледа от страна на комитета. Комитетът приканва българските власти да осигурят възможност дружествата със специална инвестиционна цел да инвестират в недвижими имоти в държави извън Европейския съюз или Европейското икономическо пространство, които са се присъединили към кодекса. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Посочените проблеми не могат да бъдат решени в рамките на съществуващото национално и европейско законодателство или чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Посоченият проблем 1 не може да се разреши в рамките на действащата нормативна уредба на национално и европейско ниво, поради което беше приет Регламент (ЕС) 2023/2631. Посочените проблеми 2 и 3 не могат да се решат в рамките на действащата нормативна уредба, тъй като в нея се съдържат разпоредби, които не са в съответствие с Кодекса за либерализация на движението на капитали на ОИСР и възпрепятстват процеса на присъединяване. 4 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. С оглед осигуряване на условия за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/2631 е необходимо да бъдат направени изменения и допълнения на Закона за публично предлагане на ценни книжа, Закона за Комисията за финансов надзор и Закона за кредитните институции с оглед определянето на компетентни органи и обезпечаването им с необходимите правомощия. В националното законодателство е необходимо да бъдат въведени мерки, които да осигурят прилагането на Регламент (ЕС) 2023/2631, в т.ч. в следните насоки: - определяне на компетентен орган, който да упражнява надзор върху емитенти на европейски зелени облигации, по отношение на спазване на задълженията им съгласно дял II, глава 2 и членове 18 и 19 от регламента; - определяне на компетентен орган, който да упражнява надзор върху емитенти на екологично устойчиви или облигации, свързани с устойчивостта, които използват общите образци, предвидени в член 21 от регламента, по отношение на съответствието с тези образци; - определяне на компетентни органи, които да упражняват надзор върху спазването от страна на инициаторите на техните задължения съгласно дял II, глава 2 и членове 18 и 19 от регламента; - въвеждане на конкретни надзорни правомощия и определяне на принудителни административни мерки и административни санкции с цел осигуряване спазването на изискванията на регламента. Промените в националното законодателство чрез ЗИД на ЗППЦК произтичат от необходимостта да се осигурят мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/2361. Законопроектът е включен като мярка за изпълнение в Плана за действие за 2024 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не е извършвана последваща оценка на ЗППЦК по смисъла на чл. 22 от Закона за нормативните актове. 2. Цели: С предложените промени в националното законодателство се цели въвеждане на мерки, необходими за прилагането на Регламент (ЕС) 2023/2631. Тези изменения и допълнения в националната нормативна уредба са необходими и пряко свързани с реализиране на целите на Регламент (ЕС) 2023/2631 за допълнително увеличаване на инвестиционните възможности и ясно обозначаване на зелените облигации. Въвеждането на разпоредби в националното законодателство, в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2023/2631 ще позволи емитирането и предлагането на европейски зелени облигации и ще осигури възможност за доброволно разкриване на информация за облигации, предлагани на пазара като екологично устойчиви или на облигации, свързани с устойчивостта от български емитенти. Също така се цели постигане на съответствие на нормативната уредба с Кодекса за либерализация на движението на капитали на ОИСР, с оглед на това, че присъединяването към ОИСР е основен политически приоритет. 1) Цел по проблем 1 С измененията на националната нормативна уредба ще се осигури възможност за създаване и предлагане на облигации с обозначението „европейска зелена облигация“ или „EuGB”, които да бъдат ясно и лесно разпознаваеми от инвеститорите. С оглед осигуряване на надеждност на информацията, повишаване доверието на инвеститорите и избягване използването на заблуждаващи твърдения за екологосъобразност, 5 регламентът цели да създаде ясна рамка за разкриване на информация на инвеститорите. Емитентите ще трябва да публикуват съгласно регламента: - информационен документ за европейските зелени облигации преди емитирането на облигацията, както и резултатите от проверката преди емитирането, свързана с информационния документ; - отчети за разпределението на постъпленията от европейските зелени облигации; - резултатите от проверките на отчетите за разпределението на постъпленията от европейските зелени облигации; - доклад за въздействието на европейските зелени облигации; - резултатите от проверката на докладите за въздействието на европейските зелени облигации, когато е приложимо. С цел информираност на инвеститорите относно европейските зелени облигации, които представляват секюритизационна облигация, ще се прилагат специални изисквания за разкриване на информация и изключване. При традиционните секюритизационни сделки емитентът на облигациите е дружество със специална инвестиционна цел — секюритизация (ДСЦС), което е правно отделено от инициатора. От своя страна инициаторът е образуванието, което използва постъпленията от облигацията за разпределяне на финансови средства за икономически дейности. Отговорността на инициатора по отношение на бъдещото използване на постъпленията ще се посочва в проспекта, публикуван съгласно Регламент (ЕС) 2017/1129. С оглед осигуряването на доверие на инвеститорите, с регламента се въвежда задължение за проверка от страна на външни проверители на основните документи свързани с европейските зелени облигации – информационния документ и отчета за разпределение на постъпленията. Същевременно се въвеждат изисквания за регистрация на външните проверители и надзор от страна на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП), като по този начин се цели да се повиши прозрачността на методиката на външните проверители, да се гарантира, че външните проверители имат подходяща квалификация, професионален опит и независимост, и да се намали рискът от потенциален конфликт на интереси и по този начин да се осигури подходяща защита на инвеститорите. Емитентите на европейски зелени облигации могат да използват само външни проверители, които са регистрирани от ЕОЦКП. С въвеждането на незадължителни образци за разкриване на информация за облигации, които не използват обозначението европейски зелени облигации, а се предлагат като екологично устойчиви и облигации, свързани с устойчивостта се цели улесняване на инвеститорите при сравняването на различните облигации и избягването на заблуждаващи твърдения за екологосъобразност. Облигациите, свързани с устойчивостта, включват облигации, по отношение на които финансовите или структурните характеристики са различни в зависимост от това дали емитентът постига предварително определени от него цели от екологичен, социален или управленски характер. Регламент (ЕС) 2023/2631 обхваща само екологичната устойчивост, затова в определението за облигации, свързани с устойчивостта, за целите на настоящия регламент се включат единствено облигации, чиито характеристики се променят в зависимост от това дали емитентът постига предварително определени цели за екологична устойчивост. С Регламент (ЕС) 2023/2631 се предвижда да се изготвят образци за публично разкриване на информация, които емитентите на такива облигации да могат да изберат да попълнят и публикуват заедно с другите си документи за разкриване на информация. Тези образци ще съдържат информация за разпределението на постъпленията от облигациите и дела на постъпленията, които ще бъдат разходвани за дейности, които са екологично устойчиви съгласно регламента за таксономията. Образците ще бъдат разработени от Европейската комисия чрез насоки за доброволно разкриване на информация преди емитирането. Европейската комисия следва да приеме делегиран акт, с който да се определят съдържанието, методиките и представянето на информация за периодично разкриване на информация след емитирането на такива облигации. С оглед на изложеното се предлагат изменения в следните насоки: 6 - определяне на компетентен орган, който да упражнява надзор върху емитенти на европейски зелени облигации, по отношение на спазване на задълженията им съгласно дял II, глава 2 и членове 18 и 19 от регламента; - определяне на компетентни органи, които да упражняват надзор върху спазването от страна на инициаторите на техните задължения съгласно дял II, глава 2 и членове 18 и 19 от регламента; - определяне на компетентен орган, който да упражнява надзор върху емитенти, които използват общите образци, предвидени в член 21 от регламента, по отношение на съответствието с тези образци; - въвеждане на конкретни надзорни правомощия и определяне на принудителни административни мерки и административни санкции с цел осигуряване спазването на изискванията на регламента. 2) Цел по проблем 2 Предлаганите промени целят да обезпечат възможността (пре)застрахователни посредници, установени в трети държави, да извършват дейности по разпространение на застраховки в България, без да е необходимо да откриват дъщерно дружество, установено в страната. Целта е тези посредници да имат право да регистрират клон, създаден в България, в съответствие с националния Търговски закон и да отговарят на същите законови изисквания за допускане до пазара като посредниците, установени в Република България. За да не се засягат надзорните правомощия на националните компетентни органи в другите държави членки на ЕС, се предлага клоновете на (пре)застрахователни посредници от трети държави, регистрирани в България, да не могат да се възползват от свободата на предоставяне на услуги или свобода на установяване в други държави членки на ЕС. 3) Цел по проблем 3 Предлаганите промени целят да разрешат на дружествата със специална инвестиционна цел да инвестират в недвижими имоти в държави, които са се присъединили към Kодекса за либерализация на движението на капитали на ОИСР, което ще осигури съответствие с кодекса и ще отстрани тази пречка пред присъединяването на България към ОИСР. 3. Заинтересовани страни: По проблем 1 основните заинтересовани страни, върху които новата правна уредба ще окаже пряко влияние са: - емитентите на облигации, които биха желали да използват обозначението „европейски зелени облигации“ или да използват образците за разкриване на информация за екологично устойчиви облигации или облигации, свързани с устойчивостта по смисъла на Регламент (ЕС) 2023/2631. Засегнати органи за надзор и държавни органи: 1. Комисията за финансов надзор – в качеството й на компетентен орган за надзор на: - емитентите на европейски зелени облигации за спазване на регламента; - емитентите на екологично устойчиви облигации или облигации, свързани с устойчивостта за спазване на чл. 21 от Регламент (ЕС) 2023/2631; - инициаторите на европейски зелени облигации, които представляват секюритизационни облигации, когато тези инициатори са различни от кредитна институция; 2. Българската народна банка – в качеството й на компетентен орган за надзор на инициаторите на европейски зелени облигации, които представляват секюритизационни облигации, когато тези инициатори са кредитни институции. 7 По проблем 2 основните заинтересовани страни, върху които новата правна уредба ще окаже пряко влияние са: - лица от трети държави, които възнамеряват да извършват дейност като (пре) застрахователни посредници чрез клон в България. Засегнати органи за надзор и държавни органи: Комисията за финансов надзор - в качеството й на компетентен орган за надзор на (пре) застрахователните посредници. По проблем 3 основните заинтересовани страни, върху които новата правна уредба ще окаже пряко влияние са: - дружествата със специална инвестиционна цел - 49 дружества към 15.11.2024 г. Засегнати органи за надзор и държавни органи: Комисията за финансов надзор - в качеството й на компетентен орган за надзор на дружествата със специална инвестиционна цел. 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията 4.1. По Проблем 1 – „Липсата на единни изисквания за емитентите на екологично устойчиви облигации и на единни образци за разкриване на информация за облигации, предлагани на пазара като екологично устойчиви, и за облигации, свързани с устойчивостта“ Вариант 1 „Без действие“: Описание: При този вариант на действие няма да бъдат извършени изменения и допълнения на Закона за публично предлагане на ценни книжа, Закона за Комисията за финансов надзор и Закона за кредитните институции. При този вариант няма да бъдат осигурени необходимите условия в националното законодателство за прилагането на Регламент (ЕС) 2023/2631: - определяне на компетентен орган, който да упражнява надзор върху емитенти на европейски зелени облигации, по отношение на спазване на задълженията им съгласно дял II, глава 2 и чл. 18 и 19 от Регламент (ЕС) 2023/2631; - определяне на компетентни органи, които да упражняват надзор върху спазването от страна на инициаторите на техните задължения съгласно дял II, глава 2 и чл. 18 и 19 от Регламент (ЕС) 2023/2631; - определяне на компетентен орган, който да упражнява надзор върху емитенти, които използват общите образци, предвидени в чл. 21 от Регламент (ЕС) 2023/2631, по отношение на съответствието с тези образци; - въвеждане на конкретни надзорни правомощия и определяне на принудителни административни мерки и административни санкции с цел осигуряване спазването на изискванията на Регламент (ЕС) 2023/2631. При този вариант на действие няма да бъде осигурена възможност на емитентите на облигации да използват наименованието „европейски зелени облигации“. При този вариант няма да бъдe осигурена възможност на емитентите на облигации да използват единни образци за разкриване на информация относно облигациите, които са екологично устойчиви облигации и облигации, свързани с устойчивостта. 8 Европейската комисия ще стартира процедура за нарушение срещу България. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант не се очакват положителни въздействия. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант емитентите на облигации няма да разполагат с допълнителен източник на финансиране на екологосъобразни дейности. Инвеститорите ще са възпрепятствани лесно да определят кои са облигациите, постъпленията от които са съобразени с екологични цели , както и ще трябва да изразходват допълнителни ресурси за оценка и проверка на информацията. Освен това няма да се осъществява външна проверка и/или надзор от страна на компетентен орган относно това дали постъпленията от облигациите се използват за финансиране на дейности и активи, които допринасят за опазване на околната среда. При този вариант емитентите на облигации няма да имат възможност да използват единни образци за разкриване на информация за облигации, предлагани на пазара като екологично устойчиви, и за облигации, свързани с устойчивостта. Инвеститорите няма да разполагат със сравнима информация за този вид инструменти, което затруднява и оскъпява инвестирането в тях. Това от своя страна ще ограничи възможностите за финансиране на екологосъобразни дейности чрез такъв инструмент. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Емитентите, които са малки и средни предприятия (МСП) няма да могат да използват наименованието „европейски зелени облигации“. Административна тежест: При този вариант няма да има ефект върху административната тежест. Вариант 2 „Приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа“: Описание: Вариант 2 предвижда да бъдат извършени изменения и допълнения на Закона за публично предлагане на ценни книжа, Закона за Комисията за финансов надзор и Закона за кредитните институции. Чрез този вариант в националното законодателство ще бъдат приети мерки, чрез които ще се осигурят условия за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/2631 и ще се осигури възможност на емитентите на облигации да използват наименованието „европейски зелени облигации“ , както и възможност на емитентите на облигации да използват образците за разкриване на информация за екологично устойчиви облигации и облигации, свързани с устойчивостта. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Чрез осигуряване на възможност на емитентите на облигации да издават европейски зелени облигации се очаква да се улесни насочването на инвестиции за финансиране на икономически дейности, които оказват положително въздействие върху околната среда. От една страна емитентите на облигации могат да използват този допълнителен инструмент за финансиране на екологосъобразни дейности. От друга страна инвеститорите ще разполагат с достатъчно информация, която е сравнима и позволява да насочват инвестиции към екологосъобразни дейности без да се опасяват от заблуждаващи твърдения за екологосъобразност. 9 Емитентите на европейски зелени облигации, след пълното разпределение на постъпленията и най-малко веднъж за срока на тези облигации ще трябва да изготвят и публикуват доклад за въздействието върху околната среда на използването на постъпленията от тези облигации. В докладите за въздействието ще се посочват показателите, методиките и допусканията, прилагани при оценката на въздействие, за да се предостави на инвеститорите цялата относима информация, свързана с тази оценка. Чрез осигуряване на възможност на емитентите да използват образците за разкриване на информация за екологично устойчиви облигации и облигации, свързани с устойчивостта се очаква да се улесни насочването на инвестиции за финансиране на икономически дейности, които оказват положително въздействие върху околната среда. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма данни, че при този вариант ще има пряко или косвено отрицателно икономическо, социално и екологично въздействие. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Емитентите на европейски зелени облигации биха могли да бъдат МСП. Предвид по- високите административни разходи за емитирането на европейски зелени облигации, не се очаква този вид финансиране да се използва от МСП. МСП биха могли също да използват образците за разкриване на информация за екологично устойчиви облигации и облигации, свързани с устойчивостта. За този вид облигации не се изисква външна проверка съгласно Регламент (ЕС) 2023/2631, но същевременно съгласно международно признатите стандарти се изисква проверка от трета страна. Това е съпроводено с допълнителни разходи и не се очаква този вид финансиране да се използва от МСП. Административна тежест: С Регламент (ЕС) 2023/2631 се въвеждат задължения само за емитенти, които възнамеряват да използват наименованието „европейски зелени облигации“. В този случай, за тях ще възникне допълнителна административна тежест, свързана с допълнителните документи, които следва изготвят, допълнителни оповестявания, както и с оглед извършването на изискуемите проверки от външни проверители. Също така с Регламент (ЕС) 2023/2631 се въвежда възможност за доброволно оповестяване на информация чрез използването на образци за екологично устойчивите облигации и облигациите, свързани с устойчивостта. В случай, че емитентите на подобни облигации се възползват от тази възможност, за тях също ще възникне допълнителна административна тежест, но тя ще бъде много по-малка от административната тежест, произтичаща от използването на наименованието „европейски зелени облигации“. 4.3. По Проблем 2 – „Липса на възможност за лица от държави, които са се присъединили към Кодекса за либерализация на движението на капитали на ОИСР, да извършват дейност като застрахователни и презастрахователни посредници в България чрез клон“ Вариант 1 „Без действие“: Описание: При този вариант на действие няма да бъде осигурена възможност за лица от държави, които са се присъединили към Кодекса за либерализация на движението на капитали на ОИСР, да извършват дейност като застрахователни и презастрахователни посредници в България чрез клон. 10 Няма да бъде осигурено съответствие с Кодекса за либерализация на ОИСР, което ще препятства присъединяването на България. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант не се очакват положителни въздействия. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант лица от държави, които са се присъединили към Кодекса за либерализация на движението на капитали на ОИСР няма да могат да извършват дейност като застрахователни и презастрахователни посредници в България чрез клон, а само чрез дъщерно дружество, което е съпроводено с по-високи разходи. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма въздействие върху МСП. Административна тежест: Вариант 1 „Без действие“ няма ефект върху административната тежест. Вариант 2 „Приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за публично предлагане на ценни книжа“: Описание: Вариант 2 предвижда да бъдат извършени изменения и допълнения на Кодекса за застраховането, чрез преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. В Кодекса за застраховането към момента съществува възможност само за лица от държави в Европейския съюз и Европейското икономическо пространство да извършват дейност като застрахователни и презастрахователни посредници в България чрез клон. Лицата от трети държави към момента могат да извършват дейност като застрахователни и презастрахователни посредници в България само чрез учредяване на дъщерно дружество. При приемане на изменения в Кодекса за застраховане при този вариант на действие се създава възможност за посочените лица от трети държави да извършват дейност чрез клон. По този начин, застрахователните и презастрахователни посредници от трети държави ще могат да извършват дейност при същите условия и изисквания за регистрация, приложими и към посредници от държави членки на ЕС/ ЕИП. Не се създава нов регистър за тези лица, като КФН ще вписва тези лица в съществуващия регистър по чл. 30, ал. 1, т. 12 от Закона за Комисията за финансов надзор. За регистрацията им се предвиждат същите такси, каквито са приложими и към посредниците от държави членки и ЕИП (7 500 лв). По отношение на административните санкции, приложими са предвидените административно-наказателни разпоредби в Кодекса за застраховането, които са приложими и към момента към посредниците от държави членки и ЕИП. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант на действие се улеснява достъпа до извършване на застрахователни и презастрахователни услуги в България от лица от трети държави, което може да доведе до увеличаване на техния брой, респективно до увеличаване на конкуренцията на този пазар. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма данни, че при този вариант ще има пряко или косвено отрицателно икономическо, социално и екологично въздействие. Специфични въздействия: 11 Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма въздействие върху МСП. Административна тежест: Създаването на възможност лица от трети държави да извършват дейност като застрахователни и презастрахователни посредници в България чрез клон, а не само чрез създаването на дъщерно дружество води до намаляване на административната тежест. 4.4. По Проблем 3 – „Липса на възможност за дружествата със специална инвестиционна цел да инвестират в недвижими имоти, които се намират в държави, които са се присъединили към Кодекса за либерализация на движението на капитали на ОИСР“ Вариант 1 „Без действие“: Описание: При този вариант на действие няма да бъде осигурена възможност за дружествата със специална инвестиционна цел да инвестират в недвижими имоти, които се намират в държави, които са се присъединили към Кодекса за либерализация на ОИСР. Няма да бъде осигурено съответствие с Кодекса за либерализация на ОИСР, което ще препятства присъединяването на България. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант не се очакват положителни въздействия. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант не се разширяват възможностите за инвестиране на дружествата със специална инвестиционна цел за инвестиране в държави извън Европейския съюз или Европейското икономическо пространство. Разширените възможности за инвестиране биха могли да доведат до по-висока доходност за инвеститорите в тези дружества. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма въздействие върху МСП. Административна тежест: Вариант 1 „Без действие“ няма ефект върху административната тежест. Вариант 2 „Приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа“: Описание: Вариант 2 предвижда да бъдат извършени изменения и допълнения на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и дружествата за секюритизация, чрез преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Понастоящем дружествата със специална инвестиционна цел могат да придобиват имоти само на територията на Европейския съюз. При този вариант ще бъде предоставена възможност на дружествата със специална инвестиционна цел да инвестират в недвижими имоти, които се намират в трети държави, които са се присъединили към Кодекса за либерализация на движението на капитали на ОИСР. На практика списъкът с държави е отворен, тъй като кръгът на държавите членки на ОИСР, както и кръгът на държавите, които са се присъединили към кодексите, ще се увеличава в бъдеще. Към момента в ОИСР членуват почти всички държави членки на Европейския съюз (без България, Румъния, Хърватия, Кипър и Малта), 12 Исландия Япония. със имоти, на социално пространство, Положителни При специална които движението Отрицателни Няма Специфични Въздействия Няма Административна Този и Норвегия, които са страни и по Швейцария, както и други трети (икономически/социални/екологични) този вариант на действие се разширяват инвестиционна цел, като им се предоставя се намират в трети държави, които са се на капитали на ОИСР. (икономически/социални/екологични) данни, че при този вариант ще има и екологично въздействие. въздействия: върху малките и средните предприятия: въздействие върху МСП. тежест: вариант няма ефект върху административната Споразумението за държави като САЩ, въздействия: възможностите за възможност присъединили въздействия: пряко или косвено тежест. Европейското Канада, Турция, инвестиции на да инвестират в към Кодекса за отрицателно икономическо Израел, дружествата недвижими либерализация икономическо, 5. Степени 5.1. По пазара Сравняване облигации като на вариантите: на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) проблем 1 – „Липсата на еднакви изисквания и на единни образци за разкриване на екологично устойчиви, и за облигации, средна; 3) ниска. за емитентите информация за свързани с на екологично облигации, предлагани устойчивостта“ устойчиви на Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане на нормативния акт“ т с о н в и т к е ф Е Цел - „Осигуряване на възможност за създаване и предлагане на облигации с обозначението „европейска зелена облигация“ или „EuGB” Ниска Висока т с о н с а к и ф Е Цел - „Осигуряване на възможност за създаване и предлагане на облигации с обозначението „европейска зелена облигация“ или „EuGB” Ниска Висока т с о н а в у с а л г ъ С Цел - „Осигуряване на възможност за създаване и предлагане на облигации с обозначението „европейска зелена облигация“ или „EuGB” Ниска Висока 13 5.3. По Кодекса застрахователни проблем 2 - „Липса на възможност за лица за либерализация на движението на и презастрахователни посредници от държави, които капитали на ОИСР, в България са се присъединили да извършват дейност чрез клон“ към като Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане на нормативния акт“ т с о н в и т к е ф Е Цел – „Осигуряване на възможност за лица от държави, които са се присъединили към Кодекса за либерализация на движението на капитали на ОИСР, да извършват дейност като застрахователни и презастрахователни посредници в България чрез клон“ Ниска Висока т с о н с а к и ф Е Цел - „Осигуряване на възможност за лица от държави, които са се присъединили към Кодекса за либерализация на движението на капитали на ОИСР, да извършват дейност като застрахователни и презастрахователни посредници в България чрез клон“ Ниска Висока т с о н а в у с а л г ъ С Цел - „Осигуряване на възможност за лица от държави, които са се присъединили към Кодекса за либерализация на движението на капитали на ОИСР, да извършват дейност като застрахователни и презастрахователни посредници в България чрез клон“ Ниска Висока 5.4 По да към инвестират Кодекса проблем 3 - „Липса на възможност за в недвижими имоти, които се намират за либерализация на движението на дружествата със в държави, капитали на специална инвестиционна които са се ОИСР“ цел присъединили Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане на нормативния акт“ 14 т с о н в и т к е ф Е Цел – „Осигуряване на възможност за дружествата със специална инвестиционна цел да инвестират в недвижими имоти, които се намират в държави, които са се присъединили към Кодекса за либерализация на движението на капитали на ОИСР“ Ниска Висока т с о н с а к и ф Е Цел - „Осигуряване на възможност за дружествата със специална инвестиционна цел да инвестират в недвижими имоти, които се намират в държави, които са се присъединили към Кодекса за либерализация на движението на капитали на ОИСР“ Ниска Висока т с о н а в у с а л г ъ С Цел - „Осигуряване на възможност за дружествата със специална инвестиционна цел да инвестират в недвижими имоти, които се намират в държави, които са се присъединили към Кодекса за либерализация на движението на капитали на ОИСР“ Ниска Висока 6. По Закона По Закона По Закона Избор проблем за При ефективност, проблем за При ефективност, проблем за При ефективност, на препоръчителен вариант: 1: Вариант 2 „Приемане на проект публичното предлагане на ценни книжа“. сравняване на вариантите на действие ефикасност и съгласуваност. При Вариант 2: Вариант 2 „Приемане на проект публичното предлагане на ценни книжа“. сравняване на вариантите на действие ефикасност и съгласуваност. При Вариант 3: Вариант 2 „Приемане на проект публичното предлагане на ценни книжа“. сравняване на вариантите на действие ефикасност и съгласуваност. При Вариант на Закон за се установи, че 1 няма да бъде на Закон за се установи, че 1 няма да бъде на Закон за се установи, че 1 няма да бъде изменение и допълнение само Вариант 2 постигната целта. изменение и допълнение само Вариант 2 постигната целта. изменение и допълнение само Вариант 2 постигната целта. на осигурява на осигурява на осигурява 6.1. използват (ЕС) Промяна прилагането По разкриване облигации, административната 2023/2631 По застрахователни създаването в административната тежест за на препоръчителния вариант проблем 1 Регламент (ЕС) 2023/2631 предоставя правни наименованието „европейски зелени на информация за облигации, предлагани свързани с устойчивостта. За емитентите, тежест с оглед необходимостта ще се увеличи. проблем 2 Създаването на възможност лица от трети и презастрахователни посредници на дъщерно дружество води до намаляване физическите и (включително по възможности за облигации“, както на пазара като които се от съобразяване държави да в България на административната юридическите лица от отделните проблеми): емитентите на облигации и да използват екологично устойчиви възползват от тези с изискванията на извършват дейност чрез клон, а не само тежест. да образци за или възможности Регламент като чрез 15 По проблем 3 Няма промяна на административната тежест. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? По проблем 2 в КЗ се създава регистрационен режим за лицата от трети държави, които възнамеряват да извършват дейност като (пре)застрахователни посредници чрез клон. По този начин ще се изравни режима с действащия такъв по отношение на лица от ЕС и ЕИП. В същото време, лицата от трети държави ще бъдат вписвани в регистъра на КФН по чл. 30, ал. 1 т. 12 от ЗКФН, не се предвижда създаване на отделен регистър, като се предвижда таксата за регистрацията им да е идентична с тази на лицата от ЕС/ЕИП извършващи дейност чрез клон, както е посочено в раздел 4. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не се очакват потенциални рискове от приемане на предложените промени в проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. 7. Консултации: По законопроекта ще бъде проведено обществено обсъждане, като целесъобразните бележки и предложения ще бъдат взети под внимание. Законопроектът ще бъде публикуван на интернет страницата на Министерството на финансите и на портала за обществени консултации – www.strategy.bg. По проекта ще бъде изготвено и становище на РГ 26 „Финансови услуги“. По законопроекта ще бъде проведено и съгласуване по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Индикативен график – очаква се изработване на проекта на нормативния акт до края на месец ноември 2024 г. Очаквано приемане на законопроекта от Министерския съвет – месец януари 2025 г. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 16 Приемането на законопроекта произтича от необходимостта да бъдат осигурени условия за прилагането на Регламент (ЕС) 2023/2631. Европейската комисия е изготвила оценка на въздействието, която може да бъде намерена на следния адрес: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX:52021SC0181 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? 10. Приложения: 11. Информационни източници: https://finance.ec.europa.eu/sustainable-finance/tools-and-standards/european-green-bond-standard- supporting-transition_en https://web-archive.oecd.org/temp/2024-04-23/653013-codes.htm 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Надя Даскалова, директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“ в Министерството на финансите Дата: 02.12.2024 г. Подпис:

Проект! МОТИВИ към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа С предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) в националното законодателство се въвеждат мерки за осигуряване на условия за прилагането на Регламент (ЕС) 2023/2631 на Европейския парламент и на Съвета относно европейските зелени облигации и незадължителното разкриване на информация за облигации, предлагани на пазара като екологично устойчиви, и за облигации, свързани с устойчивостта (Регламент (ЕС) 2023/2631). С проекта също така се цели постигане на съответствие на нормативната уредба с изискванията на Кодекса за либерализация на движението на капитали на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), с оглед успешното приключване на прегледа на страната пред Инвестиционния комитет на ОИСР. I. Мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2023/2631 В Парижкото споразумение е заложена целта да се засили глобалният отговор на заплахата от изменението на климата чрез привеждане на финансовите потоци в съответствие с развитие, устойчиво на изменението на климата. В продължение на заложената цел, в публикувания през 2018 г. План за действие за 1 финансиране за устойчивото развитие и Стратегията за финансиране на прехода към 2 устойчива икономика Европейската комисия предвижда установяването на стандарт за екологично устойчивите облигации с цел допълнително увеличаване на инвестиционните възможности и улесняване на откриването на екологично устойчивите инвестиции чрез ясно обозначаване. В резултат на това, на 22 ноември 2023 г. е приет Регламент (ЕС) 2023/2631. Зелените облигации са един от основните инструменти за подпомагане на прехода към въглеродна неутралност, тъй като чрез тях се финансират инвестиции, свързани с екологично устойчиви технологии, енергийна и ресурсна ефективност, както и екологично устойчива транспортна и научноизследователска инфраструктура. Зелени облигации могат да бъдат емитирани от финансови и нефинансови предприятия, както и от публични образувания. 1. Изисквания към емитентите на европейски зелени облигации, както и към емитентите на екологично устойчиви облигации или облигации, свързани с устойчивостта Регламентът въвежда единни изисквания по отношение на емитирането на зелени облигации с оглед минимизиране на риска от използването на заблуждаващи твърдения за екологосъобразност. Емитентите имат възможност да използват различни стандарти за емитирането на екологосъобразни облигации, но в случай, че възнамеряват да предлагат облигациите си като използват наименованието „европейски зелени облигации“, следва да спазват изискванията на регламента. Регламентът цели да създаде ясна рамка за разкриване на информация на инвеститорите, като за целта, емитентите, които са взели решение да предлагат европейски зелени облигации ще трябва да разкриват допълнително следната информация: 1 https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:52018DC0097 2 https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:52021DC0390 1 - информационен документ преди емитирането на облигацията, както и резултатите от проверката преди емитирането, свързана с информационния документ; - отчети за разпределението на постъпленията от емисията; - резултатите от проверките на отчетите за разпределението на постъпленията от емисията; - доклад за въздействието на европейските зелени облигации; - резултатите от проверката на докладите за въздействието на европейските зелени облигации, когато е приложимо. С цел информираност на инвеститорите относно европейските зелени облигации, които представляват секюритизационна облигация, ще се прилагат специални изисквания за разкриване на информация. При традиционните секюритизационни сделки емитентът на облигациите е дружество със специална инвестиционна цел — секюритизация, което е правно отделено от инициатора. От своя страна инициаторът е образуванието, което използва постъпленията от облигацията за разпределяне на финансови средства за икономически дейности. Инициаторът ще носи отговорност по отношение на бъдещото използване на постъпленията, което се посочва в проспекта, който следва да бъде публикуван съгласно Регламент (ЕС) 2017/1129. С оглед повишаването на доверието на инвеститорите, с регламента се въвежда задължение за проверка от страна на външни проверители на основните документи, свързани с европейските зелени облигации – информационния документ и отчета за разпределение на постъпленията. Същевременно се въвеждат изисквания за регистрация на външните проверители и надзор от страна на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП), като по този начин се цели да се повиши прозрачността на методиката на външните проверители, да се гарантира, че външните проверители имат подходяща квалификация, професионален опит и независимост, и да се намали риска от потенциален конфликт на интереси и по този начин да се осигури подходяща защита на инвеститорите. Емитентите на европейски зелени облигации могат да използват само външни проверители, които са регистрирани от ЕОЦКП. С регламента се урежда и възможността да се прилагат общи стандартизирани образци за разкриване на информация за облигации, които не отговарят на критериите за „европейски зелени облигации“, но се предлагат на пазара като екологично устойчиви или облигации, свързани с устойчивостта. Използването на общи образци за такива облигации ще улесни инвеститорите по-лесно и надеждно да намират необходимата информация, както и да сравняват и обобщават данните за тези облигации. 2. Определяне на компетентни органи по Регламент (ЕС) 2023/2631 и административно-наказателни разпоредби Регламент (ЕС) 2023/2631 ще се прилага от 21 декември 2024 г. като държавите членки следва да извършат промени в националната нормативна уредба с оглед осигуряване на условия за прилагане на регламента в следните насоки: - определяне на компетентни органи, които да упражняват надзор върху емитенти на европейски зелени облигации и върху емитентите на екологично устойчиви или облигации свързани с устойчивостта; - въвеждане на конкретни надзорни правомощия; - определяне на принудителни административни мерки и административни санкции с цел осигуряване спазването на изискванията на регламента. Съгласно чл. 44 от Регламент (ЕС) 2023/2631 националните компетентни органи са определени като такива чрез препращане към определените като компетентни органи в съответните секторни актове, по следния начин: 2 - компетентен орган, който упражнява надзор върху емитенти на европейски зелени облигации, по отношение на спазване на задълженията им съгласно дял II, глава 2 и членове 18 и 19 от регламента, е националния компетентен орган, който осъществява надзор съгласно Регламент (ЕС) 2017/1129; - компетентен орган, който упражнява надзор върху емитенти на екологично устойчиви или облигации свързани с устойчивостта, които използват общите образци, предвидени в член 21 от регламента, по отношение на съответствието с тези образци, е националния компетентен орган, който осъществява надзор съгласно Регламент (ЕС) 2017/1129; - компетентни органи, които упражняват надзор върху спазването от страна на инициаторите на техните задължения съгласно дял II, глава 2 и членове 18 и 19 от регламента, са националните компетентни органи, които осъществяват надзор върху инициаторите съгласно Регламент (ЕС) 2017/2402. Със законопроекта са предложени изменения и допълнения на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), с оглед задължението на емитентите на европейски зелени облигации да публикуват проспект съгласно Регламент (EС) 2017/1129 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно проспекта, който трябва да се публикува при публично предлагане или допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар (Регламент (EС) 2017/1129). В същото време, в ЗППЦК са въведени мерките по прилагане на Регламент (EС) 2017/1129, за който Комисията за финансов надзор (Комисията) е определена като компетентен орган. В този смисъл, със законопроекта се предлага Комисията да бъде определена и за компетентен орган по чл. 44, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2023/2631 по спазването на изискванията за разкриване на информация от емитентите на европейски зелени облигации, както и от емитентите на екологично устойчиви облигации или облигации, свързани с устойчивостта. В тази връзка са предложени изменения в ЗППЦК и в Закона за Комисията за финансов надзор. На следващо място, със законопроекта се предлага правомощията на компетентен орган по чл. 44, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2023/2631 относно спазване на изискванията за разкриване на информация от инициаторите по смисъла на Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 година за определяне на обща рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации, да бъдат упражнявани от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с изключение на случаите, които са предоставени в изрична компетентност на Българската народна банка (БНБ). Същевременно, съгласно Закона за кредитните институции (ЗКИ), БНБ е определена за компетентен орган по Регламент (ЕС) 2017/2402, когато инициатор на секюритизация е кредитна институция, поради което със законопроекта се предлага БНБ бъде определена и за компетентен орган по спазването на изискванията за разкриване на информация по Регламент (ЕС) 2023/2631, когато инициатор на секюритизационна облигация е кредитна институция. В допълнение, в ЗППЦК и ЗКИ се въвеждат и разпоредби, които обезпечават възможността за налагане на административни мерки и санкции в случаите, в които емитентите или инициаторите не спазват изискванията за разкриване на информация. Предвидените административни мерки и санкции са в съответствие с въвежданите с Регламент (ЕС) 2023/2631. II. Изменения и допълнения във връзка с постигане на съответствието на българското законодателство с Кодексите за либерализация на движението на капитали и Кодекса за либерализация на текущите невидими операции на ОИСР 3 В рамките на процеса по присъединяване на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, при прегледа на съответствието на българското законодателство с Кодексите за либерализация на движението на капитали и Кодекса за либерализация на текущите невидими операции на ОИСР (Кодексите за либерализация) са установени някои несъответствия в областта на небанковия финансов сектор. Кодексите имат за цел осигуряването на свободно движение на капитали, инвестиции и услуги във всички държави, които са се присъединили към тях. Кодексите изискват задължително да се спазва принципа за недискриминация. Съгласно този основен принцип всяка държава, която е страна по Кодексите за либерализация, трябва да отвори пазара си по отношение на всички останали присъединили се към тях държави. Не е допустимо по отношение на някои от тези държави да се въвеждат по-неблагоприятни мерки, съответно да се предоставя по-благоприятно третиране на други. В рамките на извършения от Инвестиционния комитет към ОИСР преглед на съответствието на България с Кодексите за либерализация е установено, че България третира преференциално лицата от ЕС спрямо лицата от държавите, които са се присъединили към Кодекса за либерализация на движението на капитали на ОИСР и не са от ЕС. В писмо от председателя на Инвестиционния комитет на ОИСР от юни 2024 г., са идентифицирани няколко области, в които се очаква България да предприеме мерки, за да може да бъде завършен успешно прегледа от страна на комитета. 1. Изменения в Кодекса за застраховането В областта на финансовите услуги се изисква от българските власти да разширят ползите от либерализацията за всички държави, които са се присъединили към Кодекса, доколкото това не противоречи на европейското законодателство, като се допусне застрахователни и презастрахователни посредници в България от тези държави да извършват дейност чрез клон без да регистрират дъщерно дружество. С оглед осигуряване на съответствие с Кодекса за либерализация на движението на капитали се предлагат изменения и допълнения на Кодекса за застраховането, чрез преходни и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗППЦК. В Кодекса за застраховането към момента съществува възможност само за лица от Европейския съюз (ЕС) и Европейското икономическо пространство (ЕИП) да извършват дейност като застрахователни и презастрахователни посредници в България чрез клон. Лицата от трети държави към момента могат да извършват дейност като застрахователни и презастрахователни посредници в България само чрез учредяване на дъщерно дружество. Предлаганите промени целят да обезпечат възможността (пре)застрахователни посредници, установени в трети държави, да извършват дейности по разпространение на застраховки в България, без да е необходимо да учредяват дъщерно дружество, в страната. Целта е тези посредници да имат право да регистрират клон, създаден в България, в съответствие с Търговския закон и да отговарят на същите законови изисквания за допускане до пазара като посредниците, установени в Република България. Същевременно, за да не се засягат надзорните правомощия на националните компетентни органи в другите държави-членки на ЕС, се предлага клоновете на (пре)застрахователни посредници от трети държави, регистрирани в България, да не могат да се възползват от свободата на предоставяне на услуги или свобода на установяване в други държави членки на ЕС. 2. Изменения и допълнения на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и дружествата за секюритизация В рамките на извършения от Инвестиционния комитет към ОИСР преглед на съответствието на България с Кодексите за либерализация е установено, че дружествата 4 със специална инвестиционна цел не могат да инвестират в недвижими имоти, които се намират на територията на държави, които са се присъединили към Кодекса за либерализация на движението на капитали на ОИСР и които не са държави-членки на Европейския съюз или държави в Европейското икономическо пространство. България третира преференциално лицата от ЕС и ЕИП спрямо лицата от държавите, които са се присъединили към Кодекса за либерализация на движението на капитали на ОИСР и не са от ЕС. От страна на Инвестиционния комитет на ОИСР е отправена препоръка да бъде осигурено съответствие с Кодексите за либерализация, с цел успешното приключване на прегледа от страна на комитета. III. Финансови средства, необходими за прилагането на новата уредба Регламент (ЕС) 2023/2361 въвежда възможност за емитентите на облигации да издават европейски зелени облигации. С него се въвеждат задължения само за емитентите, които възнамеряват да използват наименованието „европейски зелени облигации“. В този случай за тях ще възникнат разходи свързани с изготвянето на допълнителни документи, извършването на допълнителни оповестявания и на изискуемите проверки от външни проверители. За емитентите, които вземат решение да използват образците за разкриване на информация за екологично устойчиви облигации и облигации, свързани с устойчивостта, също ще възникнат допълнителни разходи, но по-ниски от тези за емитентите на европейски зелени облигации. За този вид облигации не се изисква външна проверка съгласно регламента, но същевременно съгласно международно признатите стандарти за издаване на подобни целеви облигации се изисква проверка от трета страна. Това би било съпроводено с допълнителни разходи и не се очаква този вид финансиране да се използва от МСП. Чрез предложените промени в КЗ се създава възможност за застрахователните и презастрахователни посредници от трети държави да извършват дейност чрез клон при същите условия и изисквания за регистрация, приложими и към посредници от държави членки на ЕС/ ЕИП. Не се създава нов регистър за тези лица, като КФН ще вписва тези лица в съществуващия регистър по чл. 30, ал. 1, т. 12 от Закона за Комисията за финансов надзор. За регистрацията им се предвиждат същите такси, каквито са приложими и към посредниците от държави членки и ЕИП. Чрез предложените промени в ЗДСИЦДС не се налага административна тежест, респективно разходи, а се разширяват възможностите за инвестиции на дружествата със специална инвестиционна цел, като им се предоставя възможност да инвестират в недвижими имоти, които се намират в трети държави, които са се присъединили към Кодекса за либерализация на движението на капитали на ОИСР. Предложените със законопроекта промени няма да имат пряко отражение върху държавния бюджет на Република България. IV. Очаквани резултати от прилагането на новата уредба Чрез осигуряване на възможност на емитентите на облигации да издават европейски зелени облигации се очаква да се улесни насочването на инвестиции за финансиране на икономически дейности, които оказват положително въздействие върху околната среда. От една страна, емитентите на облигации могат да използват този допълнителен инструмент за финансиране на екологосъобразни дейности. От друга страна, инвеститорите ще разполагат с достатъчно информация, която е сравнима и позволява да насочват инвестиции към екологосъобразни дейности без да се опасяват от заблуждаващи твърдения за екологосъобразност. Посредством регламента се въвеждат задължения само за емитентите, които възнамеряват да използват наименованието „европейски зелени облигации“. Тези 5 емитенти, след пълното разпределение на постъпленията и най-малко веднъж за срока на тези облигации ще трябва да изготвят и публикуват доклад за въздействието върху околната среда на използването на постъпленията от тези облигации. В докладите за въздействието ще трябва да посочват показателите, методиките и допусканията, прилагани при оценката на въздействие, за да се предостави на инвеститорите цялата относима информация, свързана с тази оценка. В този случай за тях ще възникне допълнителна административна тежест свързана с изготвянето на допълнителни документи, извършването на допълнителни оповестявания, както и на изискуемите проверки от външни проверители. Предвид по- високите административни разходи за емитирането на европейски зелени облигации, не се очаква този вид финансиране да се използва от МСП. Чрез осигуряване на възможност на емитентите да използват образците за разкриване на информация за екологично устойчиви облигации и облигации, свързани с устойчивостта се очаква да се улесни насочването на инвестиции за финансиране на икономически дейности, които оказват положително въздействие върху околната среда. Чрез приемането на измененията и допълненията на КЗ и ЗДСИЦДС ще бъде изпълнена препоръката на Инвестиционния комитет на ОИСР към страната ни и ще бъдат отстранени несъответствията им с Кодекса за либерализация на движението на капитали на ОИСР, с оглед успешното приключване на прегледа на страната. По законопроекта са проведени обществени консултации съгласно чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове, като законопроектът и мотивите към него, частичната предварителната оценка на въздействието и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ в администрацията на Министерския съвет по нея са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации. В съответствие с чл. 26, ал. 5 от Закона за нормативните актове справката за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения в резултат на проведените обществени консултации е публикувана на интернет страницата на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации. Материалите са съгласувани по реда на чл. 32, ал. 1, 5 и 6 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Получените становища са обсъдени и направените бележки и предложения са отразени съгласно приложената справка. V. Съответствие с правото на Европейския съюз Съгласно член 1 параграф 4 от Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (Директива (ЕС) 2015/1535), същата не се прилага за правилата, свързани с въпросите, които са предмет на законодателството на Съюза в областта на финансовите услуги, както са изброени неизчерпателно в приложение II към посочената директива. Наред с това, в законопроекта не се съдържат елементи и правила, които имат характеристиките на технически регламент по смисъла на Директива (ЕС) 2015/1535, включително няма технически спецификации, отнасящи се до предлагани на пазара продукти или услуги. В резултат на изложеното, не се налага нотифициране до Европейската комисия на посочения законопроект. Промените в националното законодателство чрез ЗИД на ЗППЦК произтичат от необходимостта да се осигурят мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/2361. Законопроектът е включен като мярка за изпълнение в Плана за действие за 2024 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз. 6

ПРОЕКТ! Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн., ДВ, бр. 114 от 1999 г.; изм., бр. 63 и 92 от 2000 г., бр. 28, 61, 93 и 101 от 2002 г., бр. 8, 31, 67 и 71 от 2003 г., бр. 37 от 2004 г., бр. 19, 31, 39, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 80, 84, 86 и 105 от 2006 г., бр. 25, 52, 53 и 109 от 2007 г., бр. 67 и 69 от 2008 г., бр. 23, 24, 42 и 93 от 2009 г., бр. 43 и 101 от 2010 г., бр. 57 и 77 от 2011 г., бр. 21 и 94 от 2012 г., бр. 103 и 109 от 2013 г., бр. 34, 61, 62, 95 и 102 от 2015 г., бр. 33, 42, 62 и 76 от 2016 г., бр. 62, 91 и 95 от 2017 г., бр. 7, 15, 20, 24 и 77 от 2018 г., бр. 17, 83, 94 и 102 от 2019 г., бр. 26 и 64 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 16, 25 и 51 от 2022 г., бр. 8, 65 и 84 от 2023 г. и бр. 70 и 72 от 2024 г.) § 1. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 6: „(6) Комисията е компетентен орган по смисъла на чл. 44, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2023/2631 на Европейския парламент и на Съвета от 22 ноември 2023 година относно европейските зелени облигации и незадължителното разкриване на информация за облигации, предлагани на пазара като екологично устойчиви, и за облигации, свързани с устойчивостта (ОВ, L 2631/1 от 30 ноември 2023 г.), наричан по- нататък „Регламент (ЕС) 2023/2631“ и упражнява правомощията на компетентен орган за спазване на изискванията по чл. 10 – 15, 18, 19 и 21 от същия регламент от емитентите.“ 2. Създава се ал. 7: „(7) Заместник-председателят е компетентен орган по смисъла на чл. 44, параграф 2 от Регламент 2023/2631 и упражнява правомощията на компетентен орган за спазване от инициаторите на изискванията по чл. 10 – 15, 18 и 19 от същия регламент, с изключение на случаите, които са предоставени в изрична компетентност на Българската народна банка съгласно Закона за кредитните институции.“ 3. Досегашната ал. 6 става ал. 8. § 2. В чл. 89н, ал. 1 след думите „Регламент (ЕС) 2017/1129“ се добавя „и по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2023/2631“. 1 § 3. Създава се чл. 100е : 1 „Чл. 100е . При извършване на своята дейност емитентите на европейски зелени облигации спазват и изискванията на приложимите насоки, приети от ЕОЦКП, за които комисията е взела решение за прилагането им съгласно чл. 13, ал. 1, т. 26 от Закона за Комисията за финансов надзор.“ § 4. В чл. 110 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3 се създава изречение второ: „Комисията вписва емисията акции и дружеството в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор в срок от 5 работни дни от получаване на заявлението.“. 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) Комисията вписва в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор дружеството и издадената от него емисия акции, извън случаите по ал. 3, едновременно с одобряване на проспекта за допускане до търговия на регулиран пазар на емисията акции.“ 1 3. В ал. 5 думите „ал. 1, т. 1“ се заменят с „ал. 3 или 4“, а след думите „за вписването му“ се добавя „и вписването на издадената от него емисия акции“. 4. В ал. 6 думите „Дружество, което е издало акции при условията на първично публично предлагане с цел търговия на регулиран пазар“ и запетаята след тях се заменят с „Дружеството по ал. 3 или 4“. 5. Алинея 7 се изменя така: „(7) В търговския регистър се вписва, че дружеството, което отговаря на условията по ал. 1, т. 1, е публично. Дружеството заявява за вписване в търговския регистър това обстоятелство в 7-дневен срок от допускането на акциите до търговия на регулиран пазар.“ 3 § 5. Създава се чл. 212а : 3 „Чл. 212а . За да осигури спазването на разпоредбите на този закон, Регламент (ЕС) 2023/2631 и/или на актовете по прилагането им комисията, съответно заместник- председателя може да: 1. разпореди на отговорното физическо или юридическо лице в определен срок да предприеме конкретни мерки, необходими за предотвратяване и отстраняване на нарушенията, на вредните последици от тях или на опасността за интересите на инвеститорите; 2. изиска от емитентите да публикуват информационните документи относно европейските зелени облигации, посочени в чл. 10 от Регламент (ЕС) 2023/2631, или да включват в тези информационни документи посочената в приложение I към същия регламент информация; 3. изиска от емитентите на европейски зелени облигации да публикуват резултати от извършените от външен проверител проверки и оценки; 4. изиска от емитентите на европейски зелени облигации да публикуват годишни отчети за разпределението на постъпленията или да включват в годишните отчети за разпределението на постъпленията информацията, посочена в приложение II към Регламент (ЕС) 2023/2631; 5. изиска от емитентите на европейски зелени облигации да публикуват доклад за въздействието или да включат в доклада за въздействието информацията, посочена в приложение III към Регламент (ЕС) 2023/2631; 6. изиска от емитентите на европейски зелени облигации да уведомят Комисията за публикуването в съответствие с чл. 15, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2023/2631; 7. изиска емитентите да включват елементите по чл. 21 от Регламент (ЕС) 2023/2631 в своето периодично разкриване на информация след емитирането; 8. оповести публично, че емитент на облигации, предлагани на пазара като екологично устойчиви по чл. 2, т. 5 от Регламент (ЕС) 2023/2631, или на облигации, свързани с устойчивостта по чл. 2, т. 6 от Регламент (ЕС) 2023/2631 не спазва разпоредбите на чл. 21 от същия регламент и да изиска от емитента да публикува тази информация на своята интернет страница; 9. изиска от одиторите и ръководния орган на емитента да представят относима информация и документи; 10. спре дадено предлагане или допускане до търговия на регулиран пазар на европейски зелени облигации за не повече от 10 последователни работни дни за всеки отделен случай, ако има достатъчно основания да смята, че емитентът на европейски зелени облигации не е изпълнил задължение по чл. 10 – 15, 18 или 19 от Регламент (ЕС) 2023/2631; 2 11. забрани дадено предлагане или допускане до търговия на регулиран пазар на европейски зелени облигации, ако има достатъчно основания да смята, че емитентът продължава да не изпълнява задължение съгласно чл. 10 – 15, 18 или 19 от Регламент (ЕС) 2023/2631; 12. спре рекламните съобщения за не повече от 10 последователни работни дни или изиска от емитентите на европейски зелени облигации или от съответните финансови посредници да спрат рекламните съобщения за не повече от 10 последователни работни дни за всеки отделен случай, ако има достатъчно основания да смята, че емитентът не е изпълнил задължение съгласно чл. 10 – 15, 18 или 19 от Регламент (ЕС) 2023/2631; 13. забрани рекламните съобщения или да изиска от емитента на европейски зелени облигации или от инвестиционните посредници да прекратят рекламните съобщения, ако има достатъчно основания да смята, че емитентът продължава да не изпълнява задължение съгласно чл. 10 – 15, 18 или 19 от Регламент (ЕС) 2023/2631; 14. оповести публично факта, че емитент на европейски зелени облигации не спазва разпоредбите на Регламент (ЕС) 2023/2631 като посочи вида на нарушението, данни за физическото или юридическото лице отговорни за нарушението и изиска от емитента да публикува тази информация на своята интернет страница; 15. забрани на емитент да емитира европейски зелени облигации за срок, не по- дълъг от 1 година, в случай на грубо и системно нарушение на този закон, на чл. 10 – 15, 18 или 19 от Регламент (ЕС) 2023/2631; 16. оповести публично, в срок от три месеца след отправяне на искането по т. 13, факта, че емитентът на европейски зелени облигации вече не спазва чл. 3 от Регламент (ЕС) 2023/2631 във връзка с използването на обозначението „европейска зелена облигация“ или „EuGB“, и да изиска от емитента да публикува тази информация на своята интернет страница.“ § 6. В чл. 212б се създава ал. 4: 3 „(4) При прилагане на административните мерки по чл. 212а комисията, съответно заместник-председателят отчита всички обстоятелства, посочени в чл. 50, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2023/2631.“ § 7. В чл. 213 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „212а, ал. 2, т. 3“ се поставя запетая и се добавя „както и 3 по чл. 212а на инициатори“. 2. В ал. 3 след думите „212а, ал. 2, т. 3“ се поставя запетая и се добавя „както и 3 по чл. 212а в случаите по чл. 8, ал. 7“. 3. В ал. 4, изречение първо след думите „212а, ал. 2, т. 3“ се поставя запетая и се 3 2 добавя „както и по чл. 212а на инициатори“, а в изречение второ след думите „чл. 212а “ 3 се поставя запетая и се добавя „както и по чл. 212а в случаите по чл. 8, ал. 6“. § 8. В чл. 221 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създават т. 8 и 9: „8. член 10 – 15, 18 и 19 от Регламент (ЕС) 2023/2631 или на актовете по прилагането му се наказва с глоба в размер от 1000 до 50 000 лв. или до размера на реализираната печалба или на избегнатата загуба в резултат на нарушението, когато размерът им може да бъде определен. 9. член 21 от Регламент (ЕС) 2023/2631 или на актовете по прилагането му, и чл. 1 100е се наказва с глоба в размер от 500 до 50 000 лв. или до размера на реализираната 3 печалба или на избегнатата загуба в резултат на нарушението, когато размерът им може да бъде определен.“ 2. В ал. 2 се създават т. 8 и 9: „8. за нарушения по ал. 1, т. 8 – от 2000 до 100 000 лв. или до двойния размер на реализираната печалба или на избегнатата загуба в резултат на нарушението, когато размерът им може да бъде определен. 9. за нарушения по ал. 1, т. 9 – от 1000 до 100 000 лв. или до двойния размер на реализираната печалба или на избегнатата загуба в резултат на нарушението, когато размерът им може да бъде определен.“ 1 2 3. В ал. 6 след думите „чл. 212а “ се поставя запетая, а думите „и чл. 212а “ се 2 3 заменят с „чл. 212а и чл. 212а “. 4. Създава се нова ал. 12: „(12) За нарушения по ал. 1, т. 8 на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 500 000 лв. или 0,25 на сто от общия годишен оборот в съответствие с последния изготвен годишен финансов отчет, приет от управителния орган или до размера на реализираната печалба или на избегнатата загуба в резултат на нарушението, когато размерът им може да бъде определен, а при повторно нарушение – от 20 000 до 1 000 000 лв. или 0,5 на сто от общия годишен оборот в съответствие с последния изготвен годишен финансов отчет, приет от управителния орган или до двойния размер на реализираната печалба или на избегнатата загуба в резултат на нарушението, когато размерът им може да бъде определен.“ 5. Досегашната ал. 12 става ал. 13. 6. Досегашната ал. 13 става ал. 14 и в нея думите „9 – 11“ се заменят с „9 – 12“. § 9. В чл. 222а се създава ал. 3: „(3) При определянето на вида и размера на административните наказания по чл. 221, ал. 1, т. 8 и 9, ал. 2, т. 8 и 9 и ал. 12 заместник-председателят отчита обстоятелствата по чл. 50, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2023/2631.“ § 10. В чл. 224 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) Комисията, съответно заместник-председателят, оповестява на интернет страницата на комисията всяка приложена принудителна административна мярка и всяко издадено наказателно постановление за нарушаване на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2023/2631 и актовете по прилагането му при спазване на чл. 52 от същия регламент и чл. 223, ал. 2 и 4.“ 2. Досегашната ал. 2 става ал. 3. § 11. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1 се създават т. 60 и 61: „60. „Европейска зелена облигация“ е облигация, която отговаря на изискванията на чл. 3, съответно чл. 16 от Регламент (ЕС) 2023/2631. 61. „Инициатор“ е понятие по смисъла на чл. 2, т. 3 от Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. за определяне на обща рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации и за изменение на директиви 2009/65/ЕО, 2009/138/ЕО и 2011/61/ЕС и регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 648/2012 (OB, L 347/35 от 28 декември 2017 г.).“ 4 2. В § 1г, ал. 2 се създава т. 4: „4. Регламент (ЕС) 2023/2631 на Европейския парламент и на Съвета от 22 ноември 2023 година относно европейските зелени облигации и незадължителното разкриване на информация за облигации, предлагани на пазара като екологично устойчиви, и за облигации, свързани с устойчивостта (ОВ, L 2631/1 от 30 ноември 2023 г.).“ ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 12. Застрахователните брокери, застрахователните агенти и посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност, вписани към датата на влизане в сила на този закон в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 12 от Закона за Комисията за финансов надзор, които извършват дейност в трета държава, уведомяват Комисията за финансов надзор за третите държави, в които извършват дейност в 3-месечен срок от датата на влизането му в сила. § 13. В Закона за Комисията за финансов надзор (обн., ДВ, бр. 8 от 2003 г.; изм., бр. 31, 67 и 112 от 2003 г., бр. 85 от 2004 г., бр. 39, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 56, 59 и 84 от 2006 г., бр. 52, 97 и 109 от 2007 г., бр. 67 от 2008 г., бр. 24 и 42 от 2009 г., бр. 43 и 97 от 2010 г., бр. 77 от 2011 г., бр. 21, 38, 60, 102 и 103 от 2012 г., бр. 15 и 109 от 2013 г., бр. 34, 62 и 102 от 2015 г., бр. 42 и 76 от 2016 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2017 г. - бр. 57 от 2017 г.; изм., бр. 62, 92, 95 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 24, 27, 77 и 101 от 2018 г., бр. 12, 17, 42, 83, 94 и 102 от 2019 г., бр. 26 и 64 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 16, 25 и 51 от 2022 г. и бр. 8, 60, 65, 84 и 85 от 2023 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 1, ал. 2: а) в т. 5 след думите „наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2019/2088“ се поставя запетая, а думите „и Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (ОВ, L 198/13 от 22 юни 2020 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2020/852“ се заменят с „Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Реглам ент (ЕС) 2019/2088 (ОВ, L 198/13 от 22 юни 2020 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2020/852 и Регламент (ЕС) 2023/2631 на Европейския парламент и на Съвета от 22 ноември 2023 година относно европейските зелени облигации и незадължителното разкриване на информация за облигации, предлагани на пазара като екологично устойчиви, и за облигации, свързани с устойчивостта (ОВ, L 2631/1 от 30 ноември 2023 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2023/2631“; б) в т. 6 накрая се добавя „и във връзка с изпълнението на изискванията по Регламент (ЕС) 2023/2631“. 2. В чл. 12, ал. 1 се създава т. 29: „29. е компетентен орган по прилагането на Регламент (ЕС) 2023/2631, в предвидените в Закона за публичното предлагане на ценни книжа случаи. 3. В чл. 13, ал. 1 се създава т. 47: „47. по предложение на ресорния заместник-председател упражнява правомощията на компетентен орган по чл. 44, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2023/2631 и прилага принудителните административни мерки, които са в изричната компетентност на комисията.“ 5 4. В чл. 15, ал. 1: а) в т. 1 думите „43 – 46“ се заменят с „43 – 47“; б) в т. 6 и 7 след думите „Регламент (ЕС) 2021/23“ се поставя запетая и се добавя „Регламент (ЕС) 2023/2631“; в) в т. 16 след думите „Регламент (ЕС) 2021/23“ се поставя запетая, а думите „ и Регламент (ЕС) 2022/858“ се заменят с „Регламент „2022/858 и Регламент (ЕС) 2023/2631“; г) създава се т. 24: „24. упражнява правомощията на компетентен орган по смисъла на чл. 44, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2023/2631 в случаите по чл. 8, ал. 7 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.“ 5. В чл. 18, ал. 1, т. 1 и 6 и ал. 3 и чл. 19, ал. 2, т. 1 след думите „Регламент (ЕС) 2022/858“ се поставя запетая и се добавя „Регламент (ЕС) 2023/2631“. 6. В приложението към чл. 27, ал. 1, в раздел I, т. VI, ред 16 след думите „застрахователен брокер“ се поставя запетая и се добавя „застрахователен и презастрахователен посредник от трета държава и посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, от трета държава “. § 14. В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. 59 от 2006 г.; изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 52, 59 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 23, 24, 44, 93 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 101 от 2010 г., бр. 77 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 44 от 2012 г., бр. 52, 70 и 109 от 2013 г., бр. 22, 27, 35 и 53 от 2014 г., бр. 14, 22, 50, 62 и 94 от 2015 г., бр. 33, 59, 62, 81, 95 и 98 от 2016 г., бр. 63, 97 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 16, 20, 22, 51, 77, 98 и 106 от 2018 г., бр. 37, 42, 83, 94 и 96 от 2019 г., бр. 11, 13, 14, 18 и 64 от 2020 г., бр. 12 и 21 от 2021 г., бр. 25 и 51 от 2022 г., бр. 65, 66, 84 и 85 от 2023 г. и бр. 13, 70 и 79 от 2024 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 1, ал. 2 се създава т. 8: „8. правомощията по чл. 44, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2023/2631 на Европейския парламент и на Съвета от 22 ноември 2023 г. относно европейските зелени облигации и незадължителното разкриване на информация за облигации, предлагани на пазара като екологично устойчиви, и за облигации, свързани с устойчивостта (ОВ, L 2631/1 от 30 ноември 2023 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2023/2631“, когато инициатор е кредитна институция.“ 2. В чл. 103 се създава ал. 19: „(19) Когато установи, че банка, в качеството си на инициатор, нейни администратори или други служители на банката са извършили нарушение на Регламент (ЕС) 2023/2631, БНБ може да приложи мерките по ал. 2 и/или мярка по чл. 45, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2023/2631.“ 3. В чл. 152г: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) При извършено нарушение на чл. 10 - 15, 18 и 19 от Регламент (ЕС) 2023/2631 на нарушителя се налага: 1. когато е физическо лице – глоба в размер до левовата равностойност на 50 000 евро; 2. когато е юридическо лице – имуществена санкция в размер до левовата равностойност на 500 000 евро или 0.5 на сто от общия годишен оборот в съответствие с последния изготвен годишен финансов отчет, приет от управителния орган. “ 2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думата „нарушението“ се добавя „по ал. 1 и 2“. 6 4. В § 4, ал. 2 от допълнителните разпоредби накрая се поставя запетая и се добавя „и на Регламент (ЕС) 2023/2631 на Европейския парламент и на Съвета от 22 ноември 2023 г. относно европейските зелени облигации и незадължителното разкриване на информация за облигации, предлагани на пазара като екологично устойчиви, и за облигации, свързани с устойчивостта (ОВ, L 2631/1 от 30 ноември 2023 г.)“. § 15. В Закона за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. 70 от 2024 г.) в § 54 се създава т. 12: „12. В ал. 19 абревиатурата „БНБ“ се заменя с „компетентният орган по чл. 1, ал. 2“. § 16. В Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. 102 от 2015 г.; изм. и доп., бр. 62, 95 и 103 от 2016 г., бр. 8, 62, 63, 85, 92, 95 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 24, 27, 77 и 101 от 2018 г., бр. 17, 42 и 83 от 2019 г., бр. 26, 28 и 64 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 16 и 25 от 2022 г., бр. 66, 68, 80, 84 и 85 от 2023 г. и бр. 70 и 79 от 2024 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 294: а) в ал. 1 се създава т. 3: „3. клон на застрахователен посредник от трета държава, регистриран по Търговския закон, регистриран при условията и по реда на този кодекс.“ б) в ал. 3 се създава т. 4: „4. клон на търговец от трета държава, регистриран по Търговския закон, регистриран при условията и по реда на този кодекс или извършващ дейност без регистрация по реда на чл. 295, ал. 1.“ в) в ал. 4 се създава т. 3: „3. клон на презастрахователен брокер от трета държава, регистриран по Търговския закон, регистриран при условията и по реда на този кодекс.“ 2. В чл. 296: а) в ал. 1 думите „застрахователните агенти и подлежащите на регистрация посредници, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност“ се заменят със „застрахователните агенти, подлежащите на регистрация посредници, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност, както и клоновете на застрахователни посредници и търговци от трети държави, регистрирани по Търговския закон“; б) в ал. 2, изречение първо след думите „чл. 319, ал. 2, изречение второ“ се добавя „и по чл. 323и, ал. 3, изречение второ и ал. 4“. 3. В чл. 297, ал. 1 след думите „глава тридесет и първа“ се поставя запетая, а думите „или глава тридесет и първа „а“ се заменят с „глава тридесет и първа "а" или глава тридесет и втора „а“. 4. В дял втори се създава глава тридесет и втора „а“ с чл. 323з – 323л: „Глава тридесет и втора „а“ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЙНОСТ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТ ПОСРЕДНИЦИ В ЗАСТРАХОВАНЕТО И ПРЕЗАСТРАХОВАНЕТО ОТ ТРЕТА ДЪРЖАВА. ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЙНОСТ В ТРЕТА ДЪРЖАВА ОТ ПОСРЕДНИЦИ В ЗАСТРАХОВАНЕТО И ПРЕЗАСТРАХОВАНЕТО ОТ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Раздел І 7 Извършване на дейност в Република България от застрахователен и презастрахователен посредник от трета държава и клон на търговец от трета държава, като посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност Условия за извършване на дейност в Република България от застрахователен и презастрахователен посредник от трета държава и клон на търговец от трета държава, като посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност Чл. 323з. (1) Застрахователен или презастрахователен посредник със седалище в трета държава има право да извършва дейност по разпространение на застрахователни или презастрахователни продукти на територията на Република България чрез клон, регистриран по Търговския закон, след вписване в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 12 от Закона за Комисията за финансов надзор на някоя от формите за извършване на застрахователно или презастрахователно посредничество, допустими по този кодекс. Не се допуска едновременно извършване на дейност като застрахователен брокер и като застрахователен агент на местен застраховател чрез клон на застрахователен или презастрахователен посредник със седалище в трета държава. (2) Клон на търговец от трета държава, регистриран по Търговския закон, има право да извършва дейност на територията на Република България като посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, при условията на чл. 294, ал. 2 във връзка с чл. 321а и 321б, съответно на чл. 295. Регистрация на клон на застрахователен и презастрахователен посредник от трета държава и клон на търговец от трета държава като посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност Чл. 323и. (1) Комисията може да регистрира клон на посредник по чл. 323з, ал. 1, при условие че: 1. лицето има право съгласно националното си законодателство да извършва дейност по разпространение на застрахователни или презастрахователни продукти; 2. клонът на посредника отговаря на изискванията по глава тридесета, раздел І и ІІ – при регистрация за дейност като застрахователен брокер, съответно на изискванията по глава тридесет и първа – при регистрация за дейност като застрахователен агент на местен застраховател; 3. управителят на клона отговаря на изискванията по чл. 303, ал. 1 – 7 – при регистрация за дейност като застрахователен брокер, съответно на изискванията по чл. 316, ал. 1, изречение първо, второ и трето – при регистрация за дейност като застрахователен агент на местен застраховател. (2) За регистрацията на клон на посредник по чл. 323з, ал. 1 като застрахователен брокер се прилага глава тридесета, раздел ІІІ. За регистрацията на клон на посредник по чл. 323з, ал. 1 като застрахователен агент клонът е длъжен самостоятелно да подаде искане за вписване в регистъра на комисията, като прилага съответните документи по чл. 307 в 14-дневен срок от подписването на договора за застрахователно агентство с местен застраховател. (3) За регистрация на клон на посредник по чл. 323з, ал. 2 се прилагат чл. 321а и 321б. Клонът е длъжен самостоятелно да подаде искане за вписване в регистъра на комисията, като прилага съответните документи по чл. 307 в 14-дневен срок от подписването на договора за посредничество като допълнителна дейност. (4) Комисията може да откаже регистрация на клона на посредник по чл. 323з, ал. 1 или 2 на основанията по чл. 310. (5) Комисията може да заличи с решение клона на посредник по чл. 323з, ал. 1 или 2 на основанията по чл. 312. 8 Прилагане на разпоредбите по отношение на застрахователни и презастрахователни посредници и посредници, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност, от трети държави Чл. 323к. (1) Доколкото в този кодекс не е предвидено друго, клонът на посредник по чл. 323з, ал. 1 или 2 има правата и задълженията на застрахователен, съответно презастрахователен посредник или посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, със седалище в Република България и за дейността си в страната подлежи на държавния застрахователен надзор, осъществяван от комисията и от заместник-председателя. (2) Клонът на посредник по чл. 323з, ал. 1 или 2 няма право да извършва дейност при условията на правото на установяване и на свободата за предоставяне на услуги в други държави членки. Раздел ІІ Извършване на дейност в трета държава от застрахователен и презастрахователен посредник и посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, от Република България. Условия за извършване на дейност от застрахователен или презастрахователен посредник от Република България в трети страни Чл. 323л. (1) Застрахователен брокер, застрахователен агент или посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, вписан в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 12 от Закона за Комисията за финансов надзор при условията и по реда на този кодекс, извършва дейност в трета държава при условията и по реда на законодателството на приемащата трета държава. (2) Застрахователен брокер, застрахователен агент или посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, вписан в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 12 от Закона за Комисията за финансов надзор при условията и по реда на този кодекс, който възнамерява да извършва дейност в трета държава, уведомява комисията преди започване на дейността в приемащата трета държава, но не по-късно от 7 дни след произнасяне на компетентния орган на приемащата трета държава в отговор на искането за започване на дейността.“ § 17. В Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация (обн., ДВ, бр. 21 от 2021 г.; изм. и доп., бр. 25 и 51 от 2022 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 5, ал. 5 думите „или на територията на“ се заличават, а след думите „държава членка“ се добавя „или държава, която се е присъединила към Кодекса за либерализация на движението на капитали на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие“. 2. В чл. 9, ал. 1, т. 6 и чл. 12, ал. 1, т. 10 думите „държави членки“ се заменят с „държави“. 3. В чл. 22, ал. 8 думите „държава членка“ се заменят с „държава“. 4. В чл. 24 след думите „държава членка“ се добавят „или държава, която се е присъединила към Кодекса за либерализация на движението на капитали на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие“. 5. В чл. 31, ал. 1, т. 4 думите „държава членка“ се заменят с „държава“. 9