Проект на Наредба за отмяна на Наредба № 1 от 7.02.2011 г. за условията и реда за материално подпомагане в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия

М О Т И В И към проекта на Закон за допълнение на Закона за движението по пътищата Причини и цели, които налагат приемането на Закона за допълнение на Закона за движението по пътищата С предлаганите допълнения се цели дефиниране на нова функция за председателя на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“, така че за него да възникне правомощие да упражнява мониторинг върху политиките, функциите и дейността на централните и териториални органи на изпълнителната власт, доколкото те имат отношение към безопасността на движението по пътищата. Причината да предложим настоящия проект за допълнение на закона е инспирирана от необходимостта да се предприемат мерки на ниво изпълнителна власт, целящи съществено подобряване, постигане на синхрон и ефективност в дейността на институциите по отношение на безопасността на движението по пътищата в страната, като се вземат под внимание следните обстоятелства: Макар да се отчитат положителни тенденции по някои показатели на пътнотранспортния травматизъм в страната, цялостната ситуация продължава да сочи, че е налице системен проблем. Употребата на личен транспорт и интензивността на движението по ключови пътни артерии стават все по-високи. Увеличаването на автомобилния пробег на годишна база за последните пет години е с 14.4% - резултат от нарастващия брой автомобили на пътя. През 2024 г. в страната са настъпили над 77 000 пътнотранспортни произшествия, което представлява намаление с 13% спрямо 2019 г., но пък увеличение с 4.9% спрямо 2023 г. Това покачване е неблагоприятен индикатор, въпреки отбелязания в исторически план спад. Тежките ПТП се увеличават и достигат 7 173 - със 178 повече от 2023 г. и с 443 над нивото от 2019 г. Макар че броят на загиналите – 478, бележи спад спрямо 2019 г. с 23.9% и с 9% спрямо 2023 г., нивото на травматизма при ПТП е тревожно високо. На този фон се увеличават тежко ранените - 1 888 през 2024 г. спрямо 1 794 през 2023 г. Особено тъжно е, че България губи 13 деца, а над 1 200 биват ранени за година. Рисков контингент остават пешеходците, които представляват голяма част от жертвите на пътя. През 2024 г. са загинали 111 пешеходци, 70% от които в населени места, а 1 643 са ранени. Налице е сериозен брой на инцидентите с водачи на двуколесни МПС - 805 за 2024 г. В контекста на тези данни от изпълнителната власт на централно и териториално ниво се очаква да предприеме адекватни действия не само за контрол, но и по отношение образованието и превенцията, свързани с постигане по-високи нива на безопасност при движението по пътищата. Де факто става въпрос за реализиране на хоризонтални политики, доколкото всеки гражданин се явява участник в движението, а отговорността за различни, повлияващи безопасността действия е възложена на множество, физически и функционално обособени органи, често действащи несъгласувано както по отношение на територията, така и съдържателно. За да се избегнат коментираните дефицити, през 2019 г. правителството взе решение да образува държавна агенция, която да координира и свърже политиките и дейностите на отделните звена в общ съгласуван план, каквато е Стратегията за периода 2021-2030, разработена от въпросната агенция съгласно водещата световна практика. В хода на изпълнението на Стратегията обаче стана ясно, че е налице системен дефицит, свързан с наблюдението и осъществяването на обратна връзка по отношение на дейностите, заложени за изпълнението й. Съобразно златните стандарти за изграждане на контролни системи като елемент и съставна функция от всяко управление, мониторингът се явява неизменна част, източник за оценка на ефективността и мотивирано предприемане на коригиращи дейности. Този пасивен контролен компонент обаче не е развит в българската правна среда и оттам следва увреждане на друг задължителен компонент от контролния механизъм, а именно информацията и комуникацията. Казано иначе, не е налице наблюдаващ модул, осигуряващ надеждна и навременна обратна връзка до управляващите центрове за вземане на навременни и уместни решения, базирани на обективно наблюдение. Предлага се създаването на правна възможност за председателя на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (ДАБДП) да включва в извършването на дейностите при проверките на пътната инфраструктура с оглед на безопасността на движението по пътищата одитори по пътна безопасност, вписани в регистъра по чл. 36з1, ал. 1 от Закона за пътищата. През последните години следва да се има предвид, че беше изграден солиден капацитет от одитори и към момента техният брой е 93. Одиторът по пътна безопасност играе ключова роля при извършването на проверки на пътната инфраструктура, като въз основа на своите знания и опит ще подпомогне ДАБДП при извършването на тази дейност. Основната му задача е да идентифицира рискове за безопасността на движението и да предложи мерки за тяхното отстраняване или минимизиране. Към настоящия момент експертния състав на агенцията е недостатъчен, за да може да извършва в необходимата степен и пълнота необходимите проверки на пътната инфраструктура. Като от друга страна одиторът по пътна безопасност може да предостави независим и професионален анализ, специализирано мнение, което може да бъде използвано при вземане на решения, както и данни за приоритизиране на интервенции (кои пътища/участъци са по-рискови). Предвид изложеното, с предлаганите допълнения се цели преодоляване на коментираната слабост, функционално и кадрово укрепване на органа, отговорен за постигане на съгласуваност в политиките на държавата, реализирани на ниво изпълнителна власт. II. Новите положения се отнасят главно до следното: Както е отбелязано по-горе, държавата разполага с изградена структура, позиционирана така, че да осигури изпълнението на дейностите по мониторинговане на останалите звена от изпълнителната власт. С предложението за допълнение на ЗДвП се създава правомощие за председателя на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ да извършва наблюдение/мониторинг на всички политики, функции и дейности, имащи отношение към пътната безопасност във всички органи, формиращи изпълнителната власт по хоризонтала и вертикала, така че да е налице цялостен поглед и обоснована мотивация при предприемане на действия на централно и регионално ниво. Важно е да се подчертае, че този механизъм е пасивен, той не засяга функционалната самостоятелност на никой орган, не цели намеса в дейността му и не е обвързан с възможност за наказателна интервенция. Независимо от това председателят на държавната агенция ще има възможност да предоставя препоръки на обхванатите от мониторинга лица, така че в оперативен план да се постига синхрон и ефективност на дейностите, а при необходимост ще му е осигурен и пряк достъп до министър-председателя, така че посредством последния по-съществените слабости да бъдат своевременно предоставяни на вниманието на Министерския съвет, а централната изпълнителна власт да предприема действия в кръга на своята компетентност по целия спектър от въпроси, имащи отношение към разглежданата хоризонтална политика за безопасност на движението по пътищата. Технологията за изпълнение на дейностите по мониторинг следва да се регламентира в нарочен подзаконов нормативен акт, за приемането на който е предложена съответната правна норма в разглеждания законопроект, като реципрочно кадровият капацитет на агенцията следва да се укрепи, така щото да се осигури техническо изпълнение на функцията. Предвижда се и възможност да бъде използван капацитета на вписаните в регистъра по чл. 36з1, ал. 1 от Закона за пътищата одитори по пътна безопасност, чийто брой към момента е 93. Резултатите, които се очаква да се постигнат с предвидените нормативни промени, са: В резултат на предложените промени ще се постигне съществено по-висока степен на съгласуваност в дейността на органите от изпълнителната власт, както по хоризонтала между отделни министерства, така и по вертикала, проследявайки връзките на изпълнителните агенции с горестоящите изпълнителни структури, както и на необходимата за това експертна обезпеченост. Особено важно е, че ще се търси ефективност на връзките между централната и регионална изпълнителна власт, включително като се обхванат центровете, създадени да обслужат тези връзки, каквито са областните управители. Целта на мониторинга е да достави навременна, пълна, достоверна и надеждна информация до управляващите центрове, включително да дефинира коригиращи мерки, така щото да е налице информирана воля за вземане на решения и предприемане на своевременни действия.