Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи

Законопроектът съдържа разпоредби, обединени тематично в следните категории: Осигуряване прилагането на правни актове на ЕС в рамките на пространството на свобода, сигурност правосъдие: - Регламент (ЕС) 2021/784 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 година относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн, с който се установяват единни правила за справяне със злоупотребата с хостинг услуги за разпространение на терористично съдържание онлайн; - Регламент (ЕС) 2019/817 и Регламент (ЕС) 2019/818 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 година, с които е създадена рамка за оперативна съвместимост между информационните системи на ЕС в областта на границите, визите, полицейското и съдебното сътрудничество, убежището и миграцията; - Регламент (ЕС) 2024/982 на Европейския парламент и на Съвета от 13 март 2024 година за автоматизираното търсене и обмен на данни за целите на полицейското сътрудничество (Регламент Прюм II); - Директива (ЕС) 2023/977 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година относно обмена на информация между правоприлагащите органи на държавите членки и за отмяна на Рамково решение 2006/960/ПВР на Съвета. Промени в уредбата на полицейската регистрация по чл. 68 от Закона за МВР, предвид тълкуванията на разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/680, дадени в актуалната практика на Съда на ЕС (решения по преюдициални дела С-205/21, С-118/22 и С-80/23). Създаване на нормативни предпоставки за повишаване ефективността на Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) при противодействие на заплахите, произтичащи от използването на безпилотни летателни апарати в граничните зони. Предоставяне на възможност на органите на ГДГП да подават искания и да достъпват и използват резервационните данни за пътниците и екипажите за целите на предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления от компетентност на дирекцията. Привеждане на видовете отпуски на държавните служители със статут по Закона за МВР в съответствие с допълненията на Кодекса на труда (ДВ, бр. 62 от 2022 г.,) и по-специално създадения нов чл. 164в „Отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя)“. Промяна в разпоредбата на чл. 192 от Закона за МВР, като отпада определянето на размера на отличието „обявяване на благодарност с парична награда“ на ниво закон, като размерите на наградите и отличията ще се определят с подзаконов нормативен акт. Отстраняване на констатирани несъответствия и практически затруднения по прилагането на разпоредби от глава осма „Дисциплинарна отговорност“ от част трета „Държавна служба в МВР“: - изменение на чл. 194, ал. 2 от ЗМВР с цел избягване на затруднения при определяне на дисциплинарните нарушения; - отмяна на наказанията по чл. 199, ал. 1, т. 1, чл. 200, ал. 1, т. , чл. 201, ал. 1, т. 1 и чл. 203, ал. 1, т. 10 от ЗМВР и в тази връзка заличаване на второто изречение от чл. 198, ал. 3, чл. 199, ал. 2, чл. 200, ал. 2 и чл. 201, ал. 2 от ЗМВР; - в чл. 203, ал. 1 от ЗМВР създаване на нов състав на нарушение - „извършване на дисциплинарно нарушение по чл. 199 - 201, довело до уронване на престижа на службата“; - премахване на разпоредбата на чл. 205, ал. 2, изречение второ от ЗМВР, предвиждаща извършване на дисциплинарна проверка по анонимни сигнали като част от административното производство по налагане на дисциплинарно наказание; - допълване в чл. 214 на хипотезите за временно отстраняване от длъжност на служителя в съответствие с Наказателно-процесуалния кодекс. За изпълнение на Решение № 233 на Министерския съвет от 2024 г. за приемане на План за намаляване на административната тежест и заложените в него мерки № 2 и № 3 се предлагат промени в чл. 125а, ал. 2 и чл. 132, ал. 2 от ЗМВР. В изпълнение на препоръки от Доклада за оценка за България на Групата на държавите, борещи се срещу корупцията (GRECO) - пети кръг на оценка „Предотвратяване на корупцията и насърчаване на почтеността на централното управление (висшите държавни длъжности) и правоприлагащите органи“ (www.coe.int/greco) в закона се установява принципът на оперативна независимост на полицейските органи спрямо политическото ръководство на Министерството на вътрешните работи, както и правила относно ограничаване на рисковете от конфликт на интереси след напускане на службата. Допълване на възможностите за преназначаване на по-висока по вид длъжност без конкурс, когато държавният служител на предходен етап е заемал след спечелен конкурс длъжност в рамките на по-високия вид, отговаря на изискванията за заемане на новата длъжност и успешно е завършил съответната професионална подготовка, както и когато държавните служители, заемащи младши изпълнителски длъжности, са придобили образователно-квалификационна степен на висшето образование „бакалавър“ в Академията на Министерството на вътрешните работи, в различна от редовната форма на обучение по специалности „противодействие на престъпността и опазване на обществения ред“ или „пожарна и аварийна безопасност“.

С П Р А В К А за отразяване на бележките, предложенията и констатациите по проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (публикуване 15.01.2025 г. – 14.02.2025 г.) № Подател Бележки/ Предложения/ Констатации Приети/ неприети Мотиви 1. Aziti 16.01.2025 г. 1. прилагането на "правни актове" на ЕС - сега и преди Във времето на карнавалите може да се поровим из думите и да намерим общите паралели при прилагането на "правните актове" в различни части на Европа. Kaкво е било преди въвеждането на полицията и утвръждаването на методи за вадени на думите от устата на някой с ченге.л? Кога и защо се е въвело празнуването на професионалния празник на полицаите точно на църковния празник Архангел Михаил - тоз, който има задачата да превежда душите на мъртвите до Ада ИЛИ Рая? Но какви са били старите европейски традиции за оценяване и справяне с доброто и злото?! Традицията с кукерите и суравакарите е много интересна в този контекст и има своите отенъци из Европата. Да изядеш един бой за здраве (оздравителен бой) и да си изтеглиш късмета каква работа и отговорности те чакат следващата година е едно, но да видим традицията с кукерите с и без куки... Подобни традиции има и в немскоговорящите страни и се свързват с баба Перхта (Frau Perchta, Frau Percht) и със свети Никола. Докато надбягванията на добрите и лошите перхтен (Schönperchten и Schiechperchten) се свързват с "осветляването", то лошият Крампус, предвестникът на добрия дарител свети Никола, се свързва с ...кука (Haken). итн итн 1. Не се приема. 1. Не е направено предложение. Бележките и констатациите са неясни. 2 Но по-интереснен е друг факт, който индиректно обяснява целия сюжет. Кукерската традиция се свързва с град Перник, името на който се свързва с ...бог Перун, "сътворител на гръмотевицата и светкавицата, носител на бури и дъжд, закрилник на бойците и предводител на отрядите по време на битка". Същият корен се крие и в немската дума пер.хтен. итн итн А каква е разликата между българската и немската традиция?! Питайте учените по фолклористика, които познават И случващото се по време на и след фашинга 2. Aziti 16.01.2025 г. 2. хипотези Какви са хопотезите, какво очаквате да се случи след промените?! Как ще се ограничи и контролира разпространението на съдържание? Това за произхода на думата пер.хтен е една хипотеза и спекулация. Но ето Ви още една хипотеза без български/славянски отенък Възпитаването на обществото навремето се е наричало züchten. Ако приемем, че доброто и злото са две страни на една и съща монета и вървят ръка за ръка, то възпитаването и превъзпитаването на обществото е става И чрез осъществяването на тези връзки - paaren, a две по две се наричат чифт или двойка - Paar или Pärchen (гальовно). Ако решим да сглобим нов глагол, с който да свържем züchten със сглобяването на двойки, то може да измислим новата дума - pärch(en)ten. Успех в изготвянето на хипотезите и чифтовсането 2. Не се приема. 2. Не е направено предложение. Бележките и констатациите са неясни. 3.1. preobrazuvan 19.01.2025 г. предложение 3.1. Мисля , че е време служителите на администрацията с Предложението по § 14 от 3 помоща на ръководството да вземе решение последно по кой закон ще получават увеличенията си. Един път 50% по ЗМВР , един път по ЗДСл . Не е ли малко в повече за една календарна година и то от тук натам всяка . законопроекта е оттеглено. 3.2. preobrazuvan 19.01.2025 г. 3.2. Няма да е зле да стане ясно на всички , че хора който по цял ден стоят на сухо и топло получават много повече от един униформен , та бил той и началник а на всички е ясно разликата в отговорностите. 3.2. Не се приема. 3.2. Не е направено предложение. Бележките и констатациите са неясни. 3.3. preobrazuvan 19.01.2025 г. 3.3. Предлагам при обявяване на конкурси за експертни длъжности, първо да се даде възможност и то с предимство на служители - ЛРТП от същата администрация,, тъй като на всички е ясно как се печели конкурс в МВР. Има хора с по 30 години стаж в дадена администрация който някак да растат независимо от образованието от предварително набелязани победители. 3.3. Не се приема. 3.3. И към момента ЛРТП в МВР имат възможност да участват в конкурси за назначаване на експертни длъжности в МВР. 3.4. preobrazuvan 19.01.2025 г. 3.4. Предлогом да отпадне предимството което е заложено за АМВР тъй като всички магистратури са с положен труд. Това е чисто дискриминационен текст. 3.4. Предложението по § 13 от законопроекта относно ал. 4 на чл. 163 е оттеглено. 4. bboy4 19.01.2025 г. 4. още 50% Ненаситници! 4. Предложението по § 14 от законопроекта е оттеглено. 5. milalex 20.01.2025 г. 5. Предложение Предложението направено в § 14, с което в закона за МВР се създава се чл. 180а: „Чл. 180а. (1) Индивидуалната основа месечна заплата на държавните служители по 142, ал. 1, т. 2 може да надвишава с до 50 на сто максималния размер на основната месечна заплата за съответното ниво и степен, определена с наредбата по чл. 67, ал. 3 от Закона за държавния служител. (2) Редът и начинът за определяне на конкретния размер на индивидуалните основни месечни заплати на служителите по ал. 1 се определя с акт на министъра на вътрешните работи“ е дискриминационно по отношение на всички останали държавни служили, които работят извън МВР. Това предложение е и излишно, тъй като в чл. 67, ал. 3 от ЗДСЛ изрично е посочено, че заплатите на тази категория служители се определят с наредба на Министерския съвет. Предлагам текста на § 14 да отпадне и да бъдат инициирани промени в закона за МВР, с които да се 5. Предложението по § 14 от законопроекта е оттеглено. 4 премахне абсурдът в министерството да работят служители по ЗМВР, ЗДСЛ и Кодекса на труда. 6. Ralitsa Stoyneva 21.01.2025 г. 6. ЗАПЛАТИ НА ЛРТП В МВР В системата на МВР служителите са три вида : Държавни служители по ЗМВР, Държавни служители по Закона държавния служител и ЛРТП. Необходимо е да се увеличат основните заплати на служителите ЛРТП,както и на ЛРТП следва осигуровките да бъдат за сметка на МВР. С годините когато се гласуват заплатите на служителите в МВР впредвид това,че се бъркат кои длъжности са по ЗМВР, по ЗДСл и ЛРТП и видно от класификатора за длъжности в МВР се вижда ,че например има / гл.счетоводители по ЗМВР, гл.счетоводители по ЗДСл и Гл.счетоводители работещи като ЛРТП и т.н.длъжности и се бъркат Държавните служители по закона за държавният служител със служителите ЛРТП, но заплатите са им различни ,следва същите да бъдат изравнени/ В момента най-ощетени са служителите ЛРТП, които са с най- ниски заплати в МВР ,въпреки,че за ЛРТП заплатите са според Кодекса на труда и ЗМВР. Поради различията в основните заплати на Държавните служители по ЗМВР,Държавните служители по Закона за държавните служители и ЛРТП ,следва основните възнаграждения да се изравнят,защото всички са служители в МВР, от което следва извода,че основните заплати на служителите ЛРТП следва да са в размера на другите служители ДС по ЗМВР и ДС по ЗДСл, както и осигуровките следва да бъдат за сметка на МВР,защото на Държавните служители по ЗМВР и Държавните служители по закона за държавния служител -осигуровките изцяло се поемат за сметка на МВР, служителите ЛРТП имат осигуровки и за тяхна сметка. От допълнителните възнаграждения следва да се изравнят 6. Не се приема. 6. Началните и максималните размери на заплатите за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение (ЛРТП), се определят с наредбата по чл. 177, ал. 4 от Закона за МВР. Със ЗИДЗМВР (обн., ДВ, бр. 29 от 2000 г.), в МВР се въвежда унифицираният модел на администрацията, като с § 61 от закона се изменя и допълва чл. 192 ЗМВР, с което се предвижда личният състав на МВР да се състои от държавни служители, които могат да бъдат офицери, сержанти или граждански лица и от лица, работещи по трудово правоотношение, както и се създава специализирана и обща администрация, в които работят само граждански лица - държавни служители. С § 36 от ЗИДЗМВР (обн., ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 г.), разпоредбата на чл. 142, ал. 1 ЗМВР е изменена и са обособени вече три категории служители: 1. държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители и 3. лица, работещи по трудово правоотношение. Съгласно § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР 5 и възнагражденията за постигнати резултати от служебна дейност,както и всички възнаграждения на трите вида служители в МВР трябва да са еднакви ,защото всички са служители на МВР и същото дори е написано в тълкувателно решение №1/2024 г.на ВКС,че всички служители са служители на МВР независимо от статута им:ДС по МВР,ДС по ЗДСл и ЛРТП и възнагражденията трябва да бъдат еднакви според длъжностинте, а не на едни високи, а на други ниски на дискриминационен принцип. (обн., ДВ, бр. 81 от 14.10.2016 г.) служебните правоотношения на държавните служители в МВР, които към датата на влизане в сила на ЗИДЗМВР заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежаващи висше образование, се преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл и служителите се назначават на длъжности, определени за заемане по ЗДСл с щата на съответната структура, считано от датата на влизане в сила на този закон. Определяне на размера на основните месечни възнаграждения е на база принципа на йерархичност, в съответствие с класификатора на длъжностите в МВР за служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗМВР . При определянето на основните заплати са взети предвид съответните длъжностни нива на изградена диференциацията, в съответствие с изискванията за образование, професионална квалификация, ниво на компетентност, отговорност и функционални задължения. В чл. 183, ал.1 от ЗМВР и чл. 67, ал. 2 от ЗДСл изрично е посочено, че задължителното социално и здравно осигуряване на държавните служители е за сметка на държавния 6 бюджет, т.е. в специален закон е посочено, че разходите за осигурителни вноски са за сметка на осигурителя. Статутът на ЛРТП, в т.ч. правата и задълженията на тези служители, възникнали от трудови правоотношения, които се уреждат от Кодекса на труда (КТ), респективно осигурителните вноски за този вид правоотношения се уреждат от Кодекса за социално осигуряване (КСО). В КСО липсват разпоредби, даващи възможност здравните и осигурителните вноски да бъдат изцяло за сметка на работодателя. В този смисъл лицата, работещи по трудово правоотношение, заплащат за своя сметка лични осигуровки, чийто размер е регламентиран в КСО. 7.1. Preobrazuvan 21.01.2025 г. 7.1. Предложението ми е ако ще има равнопоставеност , ЛРТП да минат по ЗДСл , има ги като длъжности в класификатора . Другото предложене е поне ЛРТП който са с висше образование да станат ЛРТП с висше образование . 7.1. Не се приема. 7.1. Предложението е неясно. В щатовете на структурите се определят длъжностите съобразно Класификатора на длъжностите в МВР и Класификатора на длъжностите в администрацията. При определяне на длъжност, която към момента се заема от ЛРТП с висше образование, за заемане от държавен служител за длъжност по ЗДСл, следва трудовият договор да бъде прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ. За новосъздадената 7 длъжност по ЗДСл следва да се обяви процедура за заемането й въз основа на конкурс. 7.2. Preobrazuvan 2.01.2025 г. 7.2. След като видно от тълкувателното решение което използват ЗДСл за да се възползват от сумите за храна "тъй като всички сме служители на МВР" , то и ЛРТП да се възползват от ЗДСл и да не заплащат осигуровки. Нали сме едни и същи . 7.2. Не се приема. 7.2. Съгласно ЗМВР са обособени три категории служители, чиито правоотношения се уреждат по три различни закона. Статутът на ЛРТП, в т.ч. правата и задълженията на тези служители ,възникнали от трудови правоотношения, които се уреждат от Кодекса на труда, респективно осигурителните вноски за този вид правоотношения, се уреждат от Кодекса за социално осигуряване (КСО). В КСО липсват разпоредби даващи възможност здравните и осигурителните вноски да бъдат изцяло за сметка на работодателя. В този смисъл лицата работещи по трудово правоотношение, заплащат за своя сметка лични осигуровки, чийто размер е регламентиран в КСО. 8. IvelinaG Drumeva 24.01.2025 г. 8. ДОСТОЙНО ЗАПЛАЩАНЕ НА ЛРТП ЛРТП ЛИЦА РАБОТЕЩИ ПО КОДЕКСА НА ТРУДА САМООСИГУРЯВАЩИ СЕ И ВИНАГИ ОЩЕТЕНИ ОТ КЪМ ЗАПЛАЩАНЕ. КОГА ЛРТП ЩЕ БЪДАТ ОЦЕНЕНИ В МВР И КОГА ЩЕ ПОЛУЧАТ ЕДНО ДОСТОЙНО ЗАПЛАЩАНЕ. 8. Не се приема. 8. Началните и максималните размери на заплатите за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение, се определят с наредбата по чл. 177, ал. 4 от ЗМВР. Определяне на размера на основните месечни възнаграждения е на база принципа на йерархичност, в съответствие с класификатора на длъжностите в МВР за служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗМВР . 8 При определянето на основните заплати са взети предвид съответните длъжностни нива на изградена диференциацията, в съответствие с изискванията за образование, професионална квалификация, ниво на компетентност, отговорност и функционални задължения. 9. mariyanovaa999 24.01.2025 г. 9. ЗАПЛАТИ НА ЛРТП РАБОТИМ С ГРАЖДАНИ, РАБОТИМ СЪС ЗБДС, ЗБЛД, ПРАВИЛНИК БДС, ЗАКОНА ЗА ПП, СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС, НАРЕДБА ЗА ТРУДОУСТРОЯВАНЕ, С ЕВРОПЕЙСКИ СПОРАЗУМЕНИЯ И РЕГЛАМЕНТИ. СЛЕД ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ НОРМАТИВНИ ДОКУМЕНТИ, НАКРАЯ НА МЕСЕЦА СЕ ПОДПИСВАМЕ НА НЕДОСТОЙНОТО ЗАПЛАЩАНЕ ОТ 1 166 ЛВ. "БЛАГОДАРИМ" ! 9. Не се приема. 9. Важат мотивите по т. 8. 10. Ивелина Василева 26.01.2025 г. 10. Заплати на ЛРТП Основната заплата на ЛРТП в МВР е почти на границата с минималната работна заплата, осигуровките ни са за наша сметка, няма допълнително възнаграждение за служители с висше образование. Всичко това на фона на натовареност, работа с множество закони, наредби, правилници, инструкциии др. и отговорността, която носим. Унизително, обидно, че и с чуство за дискриманация! 10. Не се приема. 10. Важат мотивите по т. 8. 11. Севастократор 30.01.2025 г. Когато служител достигне пенсионна възраст да им адве опции за него: 1) Остава да служи до 60 г., без да се пенсионира; 2) Пенсионира се и веднага напуска системата. Не е редно за една и съща работа да получаваш и пенсия и заплата. Масово се пазят отпуски от 10 и повече госини назад за да им се изплатят при пенсиониране, което е огромно перо за бюджета. 11. Не се приема. 11. Ново предложение, извън проекта на ЗИДЗМВР. С влезлите в сила през 2015 г. промени в Кодекса за социално осигуряване отпадна изискването за прекратяване на осигуряването при отпускане на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, т.е. лицата, които са придобили право на пенсия, могат да се пенсионират без да се изисква прекратяване на 9 служебното или трудовото им правоотношение. 12. IvoYan0301 10.02.2025 г. 12. По отношение на § 13 от предложения ЗИДМВР По отношение на така предложения текст в § 13 от предложения ЗИД на ЗМВР: В текстовете за изменение в § 13 В чл. 163 е предвидено, че Държавните служители, заемащи младши изпълнителски длъжности, след придобиване на образователно-квалификационна степен на висшето образование „бакалавър“ в Академията на Министерството на вътрешните работи, в различна от редовна форма на обучение, по специалности „противодействие на престъпността и опазване на обществения ред“ или „пожарна и аварийна безопасност“, могат да бъдат преназначавани на изпълнителски длъжности без провеждане на конкурс. Това предложение въвежда дискриминация в система по признак - образование, тъй като се обезличават конкурсното и равното начало за всички служители. Всички, които притежават ОКС във висшето образование извън АМВР никога няма да имат възможност да исрастнат кариерно, защото вакантните места автоматично ще се заемат без конкурс от задочниците на АМВР. Освен това израстването по този начин ще заличи подбора, който трябва да се извърши по линия на експертността, знанията и професионалната подготовка на служителите. Въвеждане на такъв текст ще позовли на служители, който към настоящият момент не са издържали конкурс, поради недостатъчни знания, получили са слаби оценки, да израстнат занапред само защото са завършили задочна форма на обучение в АМВР. Елиминирва се равното начало за съровнавание между кандидатите за дадена длъжност, като се дава необяснимо предимство на конкретни кандидати. Съвсем друг е въпросът, че в акредитирани ВУЗ, в които се изучава национална сигурност и пожарна безопасност, ще трябва да се закриват цели специалности, защото завършилите там студенти стават безпереспективни за кариерно развитие в МВР. Предложението е въвеждане на монопол при обучението по 12. Предложението по § 13 от законопроекта относно ал. 4 и 5 на чл. 163 от ЗМВР е оттеглено. 10 специалностите в полза на АМВР, дискриминиране на служителите, завършили акредитирани ВУЗ и израстване в по- висока длъжност на служители, които нямат необходимите качества, знания и експертиза без съревнователна процедура, която е коректив за това при конкурсното начало. 13. Георгиев Г 11.02.2025 г. 13. В чл. 163 се създават ал. 4 и 5: В чл. 163 се създават ал. 4 и 5: Само по този начин би се стимулирало желанието в служителите,работещи в МВР да се усъвършенстват ПРОФЕСИОНАЛНО и да се вдигне нивото на професионални знания и подготовка системата на МВР.Също така с тази промяна ще се върне реномето на Академията на МВР.Служителите ще имат амбиции да записват АМВР а не да учат в частни университети и да придобиват в тях степен на висшето образование,,бакалавър''!Както курсантите им се предлагат места в структурата на МВР,след успешно завършване,така задочниците след завършване в АМВР могат да си намерят места и да се развият професионално без конкурс! Конкурсите за служители който имат висше образование също трябва да има, за да не се говори за дискриминицая.А и тези две специалности немогат да покрият нуждите на свободни щатове в МВР.Другото което ясно е написано че, както и когато държавните служители, заемащи младши изпълнителски длъжности, са придобили образователно-квалификационна степен на висшето образование „бакалавър“ в Академията на Министерството на вътрешните работи,началника прави предложение за въпрпсния служител А такова предложение няма да има за ВСЕКИ служител.По този начин началниците определят екипа в работната си структура!!! И служителите който са спечелили конкурс един път,е редно след понижаване по някаква причина да могат без конкурс да бъдат върнати на по високата,все пак са били на тази длъжност,и са участвали на конкурс! 13. Предложението по § 13 от законопроекта относно ал. 4 и 5 на чл. 163 от ЗМВР е оттеглено. 14. Георгиев Г 11.02.2025 г. 14. В чл. 163 се създават ал. 4 и 5: В чл. 163 се създават ал. 4 и 5: 14. Предложението по § 13 от законопроекта относно ал. 4 и 5 на 11 СТРАХОТНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ,ЕДНО ОТ МАЛКОТО ИЗМЕНЕНИЯ ЗА ПРАВИЛНОТО РАЗВИТИЕ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ В МВР. Само по този начин би се стимулирало желанието в служителите,работещи в МВР да се усъвършенстват ПРОФЕСИОНАЛНО и да се вдигне нивото на знания,умения и професионални действия в системата.Също така с тази промяна ще се върне реномето на Академията.Служителите ще имат амбиции да записват АМВР а не да учат в частни университети и да придобиват в тях степен на висшето образование,,бакалавър''!Както курсанти им се предлагат места в структурата на МВР,след успешно завършване,така задочниците след завършване в АМВР могат да си намерят места и да се развият професионално без конкурс! Няма никаква дискриминация спрямо другите завършили различните ВУЗ,те ще могат да си се явява на конкурси,и да се развиват професионално след спечелване. И служителите който са спечелили конкурс един път,е редно след понижаване по някаква причина да могат без конкурс да бъдат върнати на по високата,все пак са били на тази длъжност,и саучаствали на конкурс! чл. 163 от ЗМВР е оттеглено. 15. Георгиев Г 11.02.2025 г. 15. В чл. 163 се създават ал. 4 и 5: В чл. 163 се създават ал. 4 и 5: СТРАХОТНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ,ЕДНО ОТ МАЛКОТО ИЗМЕНЕНИЯ ЗА ПРАВИЛНОТО РАЗВИТИЕ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ В МВР. Само по този начин би се стимулирало желанието в служителите,работещи в МВР да се усъвършенстват ПРОФЕСИОНАЛНО и да се вдигне нивото на знания,умения и професионални действия в системата.Също така с тази промяна ще се върне реномето на Академията.Служителите ще имат амбиции да записват АМВР а не да учат в частни университети и да придобиват в тях степен на висшето образование,,бакалавър''!Както курсанти им се предлагат места в структурата на МВР,след успешно завършване,така задочниците 15. Предложението по § 13 от законопроекта относно ал. 4 и 5 на чл. 163 от ЗМВР е оттеглено. 12 след завършване в АМВР могат да си намерят места и да се развият професионално без конкурс! Няма никаква дискриминация спрямо другите завършили различните ВУЗ,те ще могат да си се явява на конкурси,и да се развиват професионално след спечелване. И служителите който са спечелили конкурс един път,е редно след понижаване по някаква причина да могат без конкурс да бъдат върнати на по високата,все пак са били на тази длъжност,и саучаствали на конкурс! 16. Георгиев Г 11.02.2025 г. 16. В чл. 163 се създават ал. 4 и 5: В чл. 163 се създават ал. 4 и 5: СТРАХОТНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ,ЕДНО ОТ МАЛКОТО ИЗМЕНЕНИЯ ЗА ПРАВИЛНОТО РАЗВИТИЕ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ В МВР. Само по този начин би се стимулирало желанието в служителите,работещи в МВР да се усъвършенстват ПРОФЕСИОНАЛНО и да се вдигне нивото на знания,умения и професионални действия в системата.Също така с тази промяна ще се върне реномето на Академията.Служителите ще имат амбиции да записват АМВР а не да учат в частни университети и да придобиват в тях степен на висшето образование,,бакалавър''!Както курсанти им се предлагат места в структурата на МВР,след успешно завършване,така задочниците след завършване в АМВР могат да си намерят места и да се развият професионално без конкурс! Няма никаква дискриминация спрямо другите завършили различните ВУЗ,те ще могат да си се явява на конкурси,и да се развиват професионално след спечелване. И служителите който са спечелили конкурс един път,е редно след понижаване по някаква причина да могат без конкурс да бъдат върнати на по високата,все пак са били на тази длъжност,и саучаствали на конкурс! 16. Предложението по § 13 от законопроекта относно ал. 4 и 5 на чл. 163 от ЗМВР е оттеглено. 17. petrov883 12.02.2025 г. 17. В чл. 163 се създават ал. 4 и 5: В чл. 163 се създават ал. 4 и 5: 17. Предложението по § 13 от законопроекта относно ал. 4 и 5 на 13 Наистина добро предложение, определено заслужават колегите които са се потрудили 5 години! Въпроса е да се измисли и как ще бъдат назначавани тези колеги. чл. 163 от ЗМВР е оттеглено. 18. tomov 14.02.2025 г. 18. По отношение на § 13 от предложения ЗИДМВР за чл.163, ал.4 По отношение на така предложения текст в § 13 от предложения ЗИД на ЗМВР, а именно: § 13. В чл. 163 се създават ал. 4: „(4) Държавните служители, заемащи младши изпълнителски длъжности, след придобиване на образователно-квалификационна степен на висшето образование „бакалавър“ в Академията на Министерството на вътрешните работи, в различна от редовна форма на обучение, по специалности „противодействие на престъпността и опазване на обществения ред“ или „пожарна и аварийна безопасност“, могат да бъдат преназначавани на изпълнителски длъжности без провеждане на конкурс, при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 164, ал. 6. Предложеното изменение в чл. 163, ал.4 създава пряка дискриминация спрямо завършилите висше образование в други университети, освен АМВР. В чл.4 на Закон за защита от дискриминация е посочено, че е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на образование, което от своя страна ще доведе до по-неблагоприятно третиране на останалите служители, спрямо тези завършили задочно в АМВР. С посочените изменения се елиминира конкурсното начало и при обявяване на конкурс мястото ще бъде заемано от съответния служител, само защото е завършил АМВР. В определени конкурси конкретният кандидат може да не е най- подходящият и поради тази причина следва да остане предвиденият към настоящия момент ред и всички служители да са равнопоставени и да минават през съответния изпит за проверка на професионални знания, без значение от завършения университет. Започването без конкурс на изпълнителска длъжност, като привилегия за завършилите АМВР, следва да остане само за лица, 18. Предложението по § 13 от законопроекта относно ал. 4 и 5 на чл. 163 от ЗМВР е оттеглено. 14 които са учили редовно в академията и са имали статут на курсанти. 19.1. Синдикален алианс сигурност в МВР изх. № 6 от 14.02.2025 г. 19.1. Във връзка с предложените текстове за изменение и допълнение на ЗМВР, от УС на САСМВР даваме следните предложения, които смятаме, че ще допринесат за по-добра защита на служителите в МВР: 12.1. В чл.207, ал.6 от ЗМВР да се промени по следния начин: „В рамките на своите правомощия дисциплинарно разследващия орган самостоятелно решава какви действия трябва да бъдат извършени и носи за тяхното своевременно и законосъобразно извършване дисциплинарна отговорност по чл.200 от ЗМВР, а при повторност - по чл.203 от ЗМВР“. 19.1. Не се приема. 19.1. Ново предложение, извън проекта на ЗИДЗМВР. Считаме, че не следва да се възприема, тъй като в чл. 198-203 от ЗМВР са определени изчерпателно съставите на дисциплинарните нарушения, които са приложими независимо от служебното качество на лицето. 19.2. Синдикален алианс сигурност в МВР изх. № 6 от 14.02.2025 г. 19.2. В чл.211 от ЗМВР сегашния текст да се обособи като ал.1, като отпадне последното изречение и да се създаде нова ал.2 със следния текст: „Когато заповед за налагане на дисциплинарно наказание за дисциплинарно нарушение бъде отменена след обжалване по съответния ред, дисциплинарно наказващия орган, който я е издал, носи дисциплинарна отговорност по чл.200 от ЗМВР. При повторност, дисциплинарно наказващия орган носи дисциплинарна отговорност по чл.203 от ЗМВР“. Считаме, че е дискриминационно ограничаването на правото на защите на служителите в МВР, като им е отнета възможността за касационно обжалване на част от налаганите наказания, докато за останалите граждани е допуснато такова, включително за тежки умишлени престъпления. По сегашния ред също така не се осъществява контрол над решенията на административните съдили! 19.2. Не се приема. 19.2. Предложението е извън публикувания законопроект. Считаме, че предложените текстове относно предвиждането на дисциплинарна отговорност на дисциплинарно наказващия орган не следва да се възприемат, тъй като в чл. 198- 203 от ЗМВР са определени изчерпателно съставите на дисциплинарните нарушения, които са приложими независимо от служебното качество на лицето. 20.1. Синдикат на служителите в MBP рег. № 016Д- 2025 от 14.02.2025 г. 20.1. §13. Превидената разпоредба за заемане на конкурсни длъжности, без провеждане на конкурс е в разрез с приетите и утвърдени правила и привилегирова едни кандидати спрямо други. Не е достатъчно това, че кандидатът отговаря на образоватено-квалификационните изисквания на предложените за приемане ал.4 или на изикванията на ал.5 на чл.163 от ЗМВР да бъде назначен на съотвента длъжност, още повече на такава по 20.1. Предложението по § 13 от законопроекта относно ал. 4 и 5 на чл. 163 от ЗМВР е оттеглено. 15 ал.5. Извън полезрението на ограна по назначаването остават професионалните н личностни качества, уменията за работа в екип, мотивацията и други, пряко свързани с капацитета на кандидата да изпълнява конкретнии професионални задължения и отговорности. Приемането на изключения от конкурсното начало ще опорочи процеса по назначаването на кадри и кариерното развитие на служителите. Елиминирането по този начин на състезателното начало ще осуети избора от органа по назначаването на най-добрия за конкретната длъжност кандидат. От друга страна, би подействало демотивиращо на част от желаещите да участват в конкурси за назначаване и преназначаване на конкрегинет позиции. Във всички случаи заобикалянето на конкурсното начало, каквото се прилага с приемането на ал.4 и ал.5 към чл.163 от ЗМВР не би подобрило кадровата политика, подбора на кандидати и кадровата обезпеченост на съответните длъжности, за които се прилагат. В този ред на мисли, считаме, за нецелесъобразно и неефективно приемането на тези текстове. 20.2. Синдикат на служителите в MBP рег. № 016Д- 2025 от 14.02.2025 г. 20.2. §14. Заплатите на служителите по чл.142 ал.1 т.2 от ЗМВР се определят съгласно класификатора на длъжностите по Закона за държавния служтел. Те изцяло отговарят на този класификатор и са съобразени с него. Промяната на размера на заплатите на тази категория служиетели е регламентирано ясно и точно в Закона за държавния служител. Незаконосъобразно и нередно е заплатите на тази категория служители да се определят по Закона за държавния служител от една страна, а от друга страна да се увеличават както по правилата на ЗДСл, така и по Закона за МВР. Приемането на тази разпоредба ще доведе до дисбаланс в размера на възнагражденията и дикриминация по отношение на останалите категории служители на МВР. а именно тези по чл.142 ал.1 т.1 и т.3 от ЗМВР. Освен това, драстично се нарушава принципа на справедливост - една категория служители ще ползват привилегии по отношение определяне на заплатите по два закона - ЗМВР и ЗДСЛ и то кумулативно, а не алтернативно. И това няма да е свързано с някакви особени отговорности или 20.2. Предложението по § 14 е оттеглено от законопроекта. 16 прекомерна натоварености, сложност или работа в критична следа, а единствено по силата на закона и то без никакви мотиви. Апропо, такива не са посочени и в мотивите към законопроекта. Не без значение е и финансовата страна на въпроса, която ще бъде изцяло за сметка на бюджета на МВР, който ще бъде обременен да осигурява увеличението на тази категория служители както по силата на ЗДСл, така и по силата на ЗМВР. Считаме, че този текст следва да се изключи от проекта за изменение и допълнение на ЗМВР, тъй като освен да доведе до финансова тежест за МВР и необосновано облагодетелстване по силата на закона на една категория служители, за сметка на останалите такива, то не би довело до повишаване на ефективността от дейността на МВР, постигане на целите, отпимизация на щата и работните процеси и не на последно място - съответност на възнагражденията спрямо труда на служителите. По аналогия на предложението, би следвало заплатите на служителите по чл.142 ал.1 т.1 и т.3 от ЗМВР да се увеличават както по правилата на ЗМВР, така и по правилата на ЗДСл. 20.3. Синдикат на служителите в MBP рег. № 016Д- 2025 от 14.02.2025 г. 20.3. §15. Законосъобразно би било в предложения текст да се посочи за какъв период от време „временно“ ще бъде командирован служител да изпълнява задълженията си в друго населено място. Тъй като на практика тази норма, макар и за ограничен времеви период, изменя едностранно трудовото правоотношение на конкретния служител, следва параметрите и основанията за това да бъдат ясно регламентирани. Със заповедта за командироване се изменя едностранно мястото на изпълнение на служебните задължения, поради което, с цел да се спазят правата на служителя, законосъобразно е да се посочи за какъв период от време може да се случи това без негово съгласие. Считаме, че в предложения текст е удачно да се посочи, че без съгласието на служителя това може да бъде разпоредено за срок не по-голям от един месец, а за по - дълъг такъв е необходимо съгласието на служителя. В този смисъл е и съдебната практика. Приемането на текста така, както е предложен би довело до вълна от съдебни дела, което ще наруши работните процеси и ще 20.3. Не се приема. 20.3. Предложението за изменение в чл. 181а цели единствено прецизиране на нормата по отношение на органа, който е компетентен да издава заповеди за командироване, за да се избегнат съдебни спорове в бъдеще, като изрично се предвиди възможност министърът на вътрешните работи да определя длъжностни лица за издаване на заповеди за командироване съгласно чл. 181а от ЗМВР и чл. 10, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната. Считаме, че изложеното в становището на ССМВР не кореспондира с предложеното изменение на чл. 181а, 17 натовари системата финансово, ще доведе до пренасочване на финансов ресурс от основните дейности в съдебни разноски. Прилагането, както и до сега, на правилата на Наредбата за командироване в страната би било достатъчно са уреждане на посочените отношения и процедури. ал. 1 от ЗМВР. Следва да се отбележи, че с проекта не се предлага изменение в чл. 181а, ал. 2 от ЗМВР. 20.4. Синдикат на служителите в MBP рег. № 016Д- 2025 от 14.02.2025 г. 20.4. §18-§25. Лаконично описаните предложения за промени в текстовете за дисциплината и дисциплинарната практика намерили някакво обяснение в мотивите за това. но не напълно. Съгласни сме, че е удачно да бъде оптимизиран процесът по установяване на дисциплинарните нарушения, по това не бива да става за сметка правото на защита на служителя и процесуалната обективност на проверките и производствата. Предвид тежеста на нарушението и наказанието, удачно е дисциплинарно произвоства да бъде провеждано за нарушения, за които са предвидени наказания „Забрана за израстване на по- висока длъжност за срок от една до три години“, „предупреждение за уволнение“ и „уволнение“, а в останалите случаи, както е предложено - това да става с проверка. Изцяло в разрез с правото на защита и адекватното представителство в производствата по установяване на дисциплинарни нарушения считаме предложението служителя да бъде представляван само от друг служител в случаите на извършено нарушение по чл. 198-201 от ЗМВР, за които е предвидено наказание по чл.197 ал.1. т. 1-4 от ЗМВР и само в случаите на налагане на наказаание по чл.197 ал.1 т.6 от ЗМВР - уволнение - да бъде защитаван и подпомаган от друж служител или адвокат. За гарантиране правото на защита е необхдимо служителят да има право сам да прецени дали, как и от кого да бъде представляван в процедурите по установяавне на дисциплинарни нарушения. В мотивите са разгърнати разсъджения за необходимост от приемане на нов чл.204а от ЗМВР, но текст на такъв не е приложен в проекта на ЗИД ЗМВР. Остава загадка точният тест предложен за приемане. В мотивите за приемане на тестовете по §18-§25 най-често срещаме текста, че дисцпплинарнонаказващият орган изпитва затруднения - да определи какъв вид произвоство 20.4. Не се приема. 20.4. Няма предложени такива промени. 18 . на започне, как да установи дисциплинарното нарушение, как да определи съотвентото наказание. Така предложениет промени биха опростили до известна степен работата на дисциплинарнонаказващия орган, но това ще бъде за сметка на правото на защита на служителя и обективността на процеса по събиране на доказателства. Посоченото затруднение на дисциплинарно разследващия орган да определи кога да извърши поверка и кога производство, и същото посочено като мотив във всички случаи, освен за нарушенията, за които е предвидено наказание „уволнение“ да се извършва поверка за тяхно улеснение, звучи несериозно, да се кажа смехотворно. Ако този орган не може да прецени каква процедура да задейства при съотевтни данни за нарушение, то изначално е под въпрос неговия капацитет да се справи със самото установяване на нарушението. Т.е. така посочено това не би могло да се счита за сериозен мотив за приемане на предложеното изменение, а други мотиви не са посочени. Под въпос е законосъобразността от предложената възможност дисциплинарно наказващият орган сам да събира доказателства, с мотив, че това би облекчило административнопроизводствените процедури. Да, облекчаването на административнопроизводствените процедури е важно, но в никакъв случай, то не бива да бъде са сметка на законосъобразността на процеса по доказване на евентуално извършеното дисциплинарно нарушение, обективността на проверката и правото на защита на служителя, срещу когото е започнато такова производство. Дикриминационно и незаконосъобразно се явява предложенето по отношение на хипотезата на чл.247 ал.2 от ЗМВР, според който служебните правоотношения на държавните служители, които заемат ръководна изборна длъжност в организацията по чл.242 ал.1 от ЗМВР да могат да бъдат прекратери на основание чл.226 ал.1 т.5 от ЗМВР само с предварително съгласие на ръководния 19 орган на съответната синдикална организация. Предложението е да бъде предвидено на служителя да не бъде налагано най- тежкото назакание, а друго такова. В тази връзка е необходимо, спореид мотивите, в чл.201 ал.1 от ЗМВР да се създаде ново дисциплинарно наказание - „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“, когато служител, който заема ръководна изборна длъжност в синдикална онгаризация. е извършил нарушение по чл.203 ал.1 и ръководният орган на съотвентата организация почл.247 ал.2 не е дал предварително съгласие за налагане дисциплинарно наказание „уволнение“. Само по себе си предложението звучи парадоксално - за едно и също нарушение ще бъде предвидено различно наказание. Считаме, че предложенията за изменение и допълнение на ЗМВР по §18-§25 следва да бъдат прецезирани в посока гарантиране правото на защита на служителите, еднакво третиране на служителите, еднакво прилагане на закона и съобразяване със съдебната практика. 21.1. Национален синдикат на пожарникарите и спасителите „Огнеборец“ рег. № 2111 от 13.02.2025 г. 21.1. По § 23. НСПС Огнеборец не подкрепя предлаганото изменение на т. 11 в чл. 203, ал. 1. Мотиви: Предлаганият запис на т.11 „извършване на дисциплинарно нарушение по чл. 199 - 201, довело до уронване на престижа на службата” дава възможност наказващият орган еднолично и изцяло по субективен начин да преценява дали с дадено нарушение по чл. 199 е нарушен установения обществен ред в държавата и дали поведението на служителя може да бъде възхприето като „несъвместимо с морала”. Тоест в предлаганото изменение не се съдържа обективен критерий, по който наказващият орган да съобрази дали извършеното деяние представлява нарушение на моралните норми и може ли да бъде квалифицирано като „уронване на престижа на службата". НСПС Огнеборец счита, че с предлаганата промяна се създава възможност превратно и недобросъвестно наказващият орган да квалифицира дадено нарушение по чл. 199 201 ЗМВР като тежко 21.1. Не се приема. 21.1. Уронването на престижа следва да настъпи като обективен факт и само по себе си представлява юридически правопораждащ факт, настъпил вследствие на извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 199-202 от ЗМВР, а не като вероятно, предполагаемо събитие, в какъвто смисъл се тълкува в съдебната практика разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 13. В предложената редакция на т. 11 на чл. 203, ал. 1 се изисква да е възникнало уронването на престижа на службата, а не да съществува като възможна последица от неспазване на етичните правила от Етичния кодекс. Дисциплинарната 20 нарушение на служебната дисциплина, предвиждащо дисциплинарно наказание „уволнение”. практика от последните години сочи на факта, че като последица от извършени дисциплинарни нарушения по чл. 199-201 от ЗМВР е значителното уронване на престижа на МВР и полицейските органи. Този допълнителен елемент към описаните дисциплинарни нарушения съществено променя техните състави, тежестта им е съвсем различна и предвидените в закона дисциплинарни наказания не съответстват на нея. 21.2. Национален синдикат на пожарникарите и спасителите „Огнеборец“ рег. № 2111 от 13.02.2025 г. 21.2. По § 26. НСПС „Огнеборец” не подкрепя предложеното изменение на ал. 3 в чл. 214, с което се предвижда след думата „фактическа” съюзът „и“ да се замени с „или”. Мотиви: По отношение на тази промяна вносителите на законопроекта не са изложили никакви мотиви, които да налагат предлаганото изменение. Нещо повече, с предлаганата промяна на практика се създават две отделни основания /които би следвало да са неразривно свързани едно с друго/ за удължаване на срока на отстраняване на служителите на МВР. Следва да се отбележи, че навсякъде в законодателството ни съдържанието на „фактическа и правна сложност” се среща под кумулативна форма. 21.2. Приема се. 21.2. Отразено е в законопроекта. 22.1. Синдикална федерация на служителите в МВР изх. № 139 от 12.02.2025 г. 22.1. По § 16. Не приемаме направеното в §16 предложение. То не гарантира яснота и изчерпателност по отношение на правото на предвидените в чл. 162 - 167a от КТ отпуски, свързани с отглеждането на дете. Предлагаме в съдържанието на чл. 190, ал.1 текстът „за отглеждане на дете до 2 години“ да се замени с „отглеждане на дете“ и придобие следната редакция: „Държавните служители в МВР имат право на отпуск за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо 22.1. Не се приема. 22.1. В чл. 190, ал. 1 от ЗМВР е възприет подход на изрично изчерпателно изброяване на видовете отпуск, на които служителите имат право. В синхрон с този подход, считаме, че следва да бъде коректно посочено наименованието на вида отпуск по чл. 164в от КТ - „отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя)„ Смесването на подходите - конкретен 21 от предприетите мерки, за изпълнение на обществени и граждански задължения, за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване, за кърмене и хранене на малко дете, за отглеждане на дете, при смърт или тежко заболяване на родител, дете, съпруг, брат, сестра, родител на другия съпруг и други роднини по права линия, за приемен изпит в учебно заведение и за обучение, на неплатен отпуск, при условията и в размерите, предвидени в Кодекса на труда, с изключение на отпуска по чл. 160, ал. 2 от Кодекса на труда. МОТИВИ: По този начин в обхвата на тази разпоредба ще влязат всички предвидени в КТ права и възможности свързани с отглеждане на дете. Тази разпоредба бе в подобен па предложения от нас вариант, до изменението и допълнението й обнародвано в ДВ, бр. 60 от 2020 г. което доведе до състоянието да не може повече от две години, държавните служители със статут по ЗМВР, бащи или осиновители на деца до 8-годишна възраст, да се ползват от правото по чл. 164в от КТ, въведено със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (обн. ДВ, бр. 62 от 05.08.2022 г., в сила от 01.08.2022 г.). Точно по този начин ще се постигнат посочените в мотивите по този проект за тази разпоредба /чл. 190, ал. 1 / очаквани резултати за „яснота и изчерпателност при определянето на видовете отпуски по Кодекса на труда, на конто имат право държавните служители сьс статут по Закона за МВР“. Идентични с нашето предложение, са съдържащите се в ЗДСл разпоредби свързани с предвидените в КТ възможности. и общ, може да има за резултат противоречиво тълкуване и прилагане на нормативната уредба. 22.2. Синдикална федерация на служителите в МВР изх. № 139 от 12.02.2025 г. 22.2. По § 24, т. 2. С предложението на §24, т. 2 за нов текст на чл. 203, ал. 1, т. 11, се допуска възможност, с която се засяга правото на труд и свързаните с него доходи и поради това, то е приемливо единствено ако за тази разпоредба под „уронване на престижа на службата” се има предвид настъпил обективен факт /резултат/, който сам по себе си да представлява правопораждащ факт, настъпил в следствие от конкретно деяние съставомерно по чл. 199 - 201, а не като възможен, вероятен, предполагаем такъв - 22.2. Не се приема. 22.2. Относно предложението за изменение в чл. 203, т. 11 (погрешно е цитиран § 24, т. 2 от проекта) важи изложеното по № 14.1. 22 каквато практика съществува при прилагане на чл. 203, ал. 1, т. 13. 22.3. Синдикална федерация на служителите в МВР изх. № 139 от 12.02.2025 г. 22.3. Предлагаме в Глава втора, Раздел IV да се създаде нов чл. 16а, със следното съдържание: „Чл. 16а. (1) Организацията и правилата за разпределяне на досъдебните производства за разследване, се определя чрез механизъм за измерване и отчитане на натовареността. (2) Механизмът по ал. 1 се определя с акт на министъра на вътрешните работи.“ Мотиви: В прокуратурата и следствието има стройна система за разпределение на делата, която е в пряка връзка с отчитане степента на натовареност /обем действия/ при дейността по разследването на всяко едно от тях. Аналогична възможност за разпределение съществува в чл. 16 от ЗМВР и от скоро реално е въведена електронна система за прилагане. За нейното осъществяване обаче не е предвидена връзка с фактора натовареност, защото в МВР не съществува система която да го отчита, а той е фундаментален за обективност и ефективност в дейността. Тази липса превръща разпределението на делата в МВР в лотария, изпразнена от основния обективен смисъл, на който да се осъществява. За разлика от МВР степента на натовареност на магистратите е силно позиционирана в Закона за съдебната власт. При разследване на престъпления от магистрати пример за това са „Правила за измерване на натовареността на прокуратурите и на индивидуалната натовареност на всеки прокурор и следовател”, в които се съдържа механизъм за измерване на обема дейност на следователи и прокурори. Изхождайки от тази уредбата при магистратите е видно, че натовареността е съществен фактор за своевременно и качествено осъществяване на правомощията. Правилното й измерване е от изключително значение за създаване на обективни условия за бързо и качествено разследване на престъпления. Поради аналогичната дейност на разследващите полицаи в МВР, а именно разследване на престъпления при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, 22.3. Не се приема. 22.3. Ново предложение извън проекта на ЗИДЗМВР. Предложението се явява в противоречие с основния текст на чл. 16, който регламентира въвеждането на случайния подбор при разпределение на досъдебните производства чрез електронна система по реда на тяхното постъпване. Въведена е в редовна експлоатация АИС „Случайно разпределение на наказателни производства“ и са утвърдени Организационно-технологични правила за работа с нея. Следва да се посочи и че Системата включва прилагането на количествени критерии и показатели за разпределение на делата. 23 произтича и необходимостта от еднакви условия за осъществяването й. Въвеждане на такава система за измерване и за разследването в МВР би допринесло не само за самия процес при разследване но и за обективен анализ и оценяване па дейността на всеки разследващ полицай и на отделните сектори, отдели и дирекции. Натовареността не би трябвало да се отчита субективно или от формални и произволни цифри, а следва да се има предвид обективен фактор, както е при магистратите, а именно - времето, необходимо за извършване на всички действия по водените досъдебни производства. Основна задача при определянето и отчитането на натовареността следва да е създаването на норма на натовареност - времеви стандарти за отчитане на времето, необходимо за извършване на различните видове действия, оценени и по своята тежест. Временните стандарти следва да са неотменима част от механизма за определяне и отчитане на натовареността, защото фактическата и правна сложност на досъдебните производства неизбежно е свързана с времето, необходимо за решаването им. Липсата на такава система в МВР която да е обвързана с работещата от скоро система за случайно разпределение на делата, поражда изкривяване в прилагането на последната и в натовареността на разследващи полицаи във важни структури и звена в страната като София, Бургас, Варна и Пловдив, влияещо на качеството на работа. Това се случва защото не може да се определи обема на действия извършени от разследващите полицаи по делата, които са на производство при тях и така се деформира оценката на дейността им, резултатите от нея и необходимия брой щат чрез който ефективно тя да се осъществява. На практика това води до силно субективно влияние в процеса на тази дейност в МВР с резултат неравномерно натоварване в дейността за сметка на ефективността, както и изкривяване на обективната действителност чрез некоректно отчитане на средния брой дела на производство сред разследващите полицаи и обема действия по тях. Претоварването от своя страна води до обструкции пред своевременното и качествено разследване. Дисбалансът в 24 натовареността има като краен ефект излизане извън „разумните срокове” и нарушаване правата и законните интереси на засегнатите от производството лица, което е недопустимо в светлината на ангажиментите ни към европейските ни партньори и влиза в остър конфликт с принципите на правовата държава. Ясно формулирани и подробни правила за натовареност, обвързани с разпределение на делата, ще доведат до равнопоставеност в дейността на разследването в МВР, отчитане на необходимостта от съответната щатна осигуреност, а от това и подобряване на работата и усещане за справедливост сред разследващите полицаи. Създаването и приемането на механизъм за „норма за натовареност” ще даде възможност за регулиране на персоналната натовареност на разследващите полицаи (когато индивидуалната натовареност значително превишава нормата или обратно, когато е занижена). Същевременно индивидуалната степен на натовареност ще се отразява и на оценяване на дейността, кариерното израстване, допълнителните възнаграждения по чл. 178, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ЗМВР и при дисциплинарната отговорност. Обективното определяне на натовареността ще даде възможност за обосновани предложения и решения. относно определянето и разпределението на щатове на разследващи полицаи и технически помощници подпомагащи основната дейност на разследващите полицаи, чрез извършване на по-ниско квалифициран труд / и за определяне и разпределение на бюджетни средства в тази връзка. При сегашната реалност често срещана практика е претоварването на разследващи полицаи на изпълнителски длъжности за сметка на тези с ръководни функции /началник сектор или началник отдел/ или удобни на ръководството, което статистически води до много по-голяма вероятност за допускане на грешки и съответно до налагане на дисциплинарни наказания, което от своя страна обяснява липсата на интерес към тази професия и огромното текучество на кадрите, които след натрупване на известен опит предпочитат да кандидатстват за магистрати, водени не само от по-високата заплата, но и от по-високата сигурност и справедливост при разпределяне на работата, както и да търсят 25 реализация извън МВР или в други дейности в него. Текучеството в това направление на дейност е най-голямото в МВР. Това води след себе си загуба за МВР на подготвени кадри в тази специфична материя и значително намален потенциал като качество и срочност на разследването, докато новоназначени служители придобият нужния опит. Въвеждането на такъв механизъм ще овладее този процес и в голяма степен ще допринесе позитиви за МВР в дейността и би отговорило на очакването на обществото за бързо, качествено и резултатно приключване на разследваните престъпления. Липсата на регулиране на този процес допринася за създадените и съществуващи деформации, които оказват негативно влияние на разследващите полицаи и на дейността им, а това неминуемо влияе на МВР и обществото. 22.4. Синдикална федерация на служителите в МВР изх. № 139 от 12.02.2025 г. 22.4. Предлагаме в чл. 142, ал. 4 да се направи следното изменение: Текстът между „ се урежда със Закона за държавния служител и” и „този закон“ да бъде заличен и по този начин съдържанието на ал. 4 да придобие следния вид: (4) Статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител и този закон“. Мотиви: Целта е въвеждането на равноправно третиране на служителите на МВР със статут по ЗДСл (по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР) и на лицата, работещи по трудово правоотношение със статут по КТ (чл. 142, ал. 1, т. 3 от ЗМВР). Законът за МВР се явява специален по отношение на ЗДСл и КТ, като законодателят с отчел това при регулиране на правоотношенията на служителите в МВР, които са лица работещи по трудово правоотношение и за тях в чл. 142, ал. 5 от ЗМВР е записано, че статута им „се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда н на този закон“. Същевременно за държавните служители в МВР със статут по ЗДСл, чиито служебни задължения са обвързани със спецификите на дейността в МВР, това не е отчетено. В случая регулацията в действащия ЗМВР спрямо държавните служители по ЗДСл и лицата, работещи но трудово правоотношение по КТ, закрепва 22.4. Не се приема. 22.4. Ново предложение извън проекта на ЗИДЗМВР. Предложението предполага цялостен анализ и последваща оценка на въздействието на нормативната уредба по ЗМВР и ЗДСл и като резултат преразглеждане на глава седма „Служители на МВР“ от Част трета „Държавна служба“ на действащия ЗМВР. В цитирания в мотивите към предложението ЗОВСРБ е използван подход, при който нормите, уреждащи допълнителни права на служителите със статут по ЗДСл и КТ, са систематично обособени в глава девета на закона. 26 неравноправно третиране на двете групи служители. Такъв извод може да се направи и при сравнение със законовата регламентация на статуса на цивилните служители, закрепен в ЗОВСРБ. В чл. 283, ал. 1 и ал. 2 от ЗОВСРБ е определено, че „статусът на цивилните служители по служебно правоотношение се урежда с този закон и със Закона за държавния служител“, а „статусът на цивилните служители по трудово правоотношение се урежда с Кодекса на труда и този закон“. И тук законодателят с отчел спецификата на работата на двете групи цивилни служители, като е подчинил регулацията на статута им на два закона. Безспорен аргумент за предложението ни се съдържа и в мотивите на Тълкувателното решение № 1 от 27.11.2024 г. по Тълкувателно дело № 1 по описа за 2024 г. в които за тези държавни служители в МВР, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС, посочва следното: „Обстоятелството, че правният статус на държавните служители по чл. 142, 1, т. 2 се урежда и от ЗДСл, а не само в ЗМВР, не означава, че по същността си те са някаква категория служители на държавата извън останалите, конто изпълняват държавна служба в МВР“, като и „на държавните служители в МВР, чийто статут се урежда от ЗДСл, не е отречено правото да са със статут на служители на държавна служба в МВР, чието функциониране е свързано с упражняването на държавна власт. Следва да се има предвид и практиката на Конституционния съд, който още с Решение № 3 от 07.03.1998 г. по к. Д. № 1/1998 г. е приел че „изобщо е неоправдано офицерите и сержантите от МВР да бъдат третирани различно от останалите държавни служители“. 22.5. Синдикална федерация на служителите в МВР изх. № 139 от 12.02.2025 г. 22.5. Предлагаме в съдържанието на чл. 163 да се добави нова алинея 5 със следното съдържание: (5) В състава на конкурсната комисия могат да участват представители на синдикалните организации по чл. 242, ал. 1, като условията и редът за това се определят с наредбата по ал. 1. Мотиви: 22.5. Не се приема. 22.5. Ново предложение извън проекта на ЗИДЗМВР. Считаме за нецелесъобразно включването в състава на конкурсните комисии на представители от синдикалните организации. Това допълнително ще 27 От една страна такава възможност ще е в пълен синхрон с принципите заложени в чл. 141, т. 1-4 и 6 от ЗМВР и гаранция, че конкурсното начало ще завърши с конкурсен край. От друга страна, следва да се има предвид, че в чл. 106, ал. 2, изр. трето от ЗДСл и чл. 6, ал. 2 изр. второ от Наредбата издадена на основание чл. 10ж, ал. 1 от ЗДСл, а именно Наредба за провеждането на конкурсите и подбора при мобилност на държавни служители, в сила от 10.12.2019, приета с ПМС № 304 от 03.12.2019 г., е дадена възможност в конкурсните комисии като бюрократизира и затрудни организирането и координирането на работата на комисиите, в които участват различни представители на професионалното ръководство, човешки ресурси, Институт по психология и АМВР. Освен това, смисълът на този конкурс е оценка на професионалната експертиза и членове „…. да участват и представители на синдикалните умения на съответния кандидат за организации на държавните служители от съответната администрация…“. По отношение на МВР това е приложимо при конкурси за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР /със статут по ЗДСл/, но не и за тези със статут по ЗМВР, а при конкурсите на последните, практиката е натрупала извънредно много пороци, водещи до негативни резултати. Условията и редът за прилагане на предложената възможност ще се уредят с наредбата по чл. 163, ал. 1. Относно евентуален аргумент за неприемане на предложението ни поради това, че то би могло да е в колизия с чл. 242, ал. 4 от ЗМВР, обръщаме внимание, че от една страна СФСМВР като синдикална организация търпи системно положително развитие в увеличаване на броя на членовете служители на МВР, а от друга много голяма част от членовете имат професионално развитие и заемат и ще заемат различни длъжности в структурите и тяхната йерархия. Един от резултатите от тези обстоятелства е, че неизбежно при конкурсни процедури в комисии участват и ще участват, членове на организацията, но в качество на служители на МВР и съпътстващите ги служебни зависимости. Това прави ли ги неприемливи за членове на такива комисии или субективни в оценяването на кандидатите, поради вторичното им качество „член на СФСМВР”? Ето защо една такава теза е неиздържана и позоваването на нея може да предизвика единствено обосновано предположение, че или е плод на субективно отношение към организацията или параван за защита на други интереси, които не биха могли да са в пряка връзка с основните принципите изпълнение на обявената длъжност, което кореспондира и с отговорността на ръководството по управление на човешките ресурси за избор на такъв кандидат, който ще изпълнява оптимално възложените функции. Дейността на синдикалните организации не е насочена към възлагане на отговорности по назначаване, преназначаване и избор на ръководни служители, а към отстояване на синдикални и трудови права на членовете си. Видно от предложението, и понастоящем в конкурсните комисии участват служители, които са членове на синдикални организации. Логически необосновано е твърдението, че ако същите служители участват в състава на конкурсните комисии, ще се постигне синхрон с принципите прозрачност, публичност, обективност, равни възможности на всеки служител за развитие в кариерата и конкурсно начало чрез 28 професионалното развитие заложени в чл. 141 от ЗМВР. осигуряване на обективност при отчитане на професионалните качества, опит и квалификация, тъй като участието им в „качеството на служители“ се съпътства от „служебни зависимости“. Съгласно т. 24 и 69 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи държавният служител изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носи отговорност за своите действия или бездействия, а когато държавен служител е станал свидетел на неетично поведение, докладва на ръководителя си независимо от положението в йерархията на извършителя на подобни действия. Освен това, прилагането на предложения текст би породило много проблеми от практическо естество: от всяка синдикална организация ли следва да се включат представители в конкурсната комисия; ако не, на какъв принцип ще се определя; представителят на синдикална организация следва да бъде освободен от изпълнението на задълженията за заеманата от него длъжност за времето на участие в заседанията на конкурсната комисия; ако представителят на синдикална организация работи на смени и заседанията на конкурсната комисия са в рамките на почивката на 29 служителя, ще е налице полагане на труд извън редовното работно време и други. 22.6. Синдикална федерация на служителите в МВР изх. № 139 от 12.02.2025 г. 22.6. Предлагаме в разпоредбата на чл. 163а, ал. 2 следните изменения и допълнения: ►В началото на разпоредбата да се добави текста: „Резултатите от етапите на конкурсната процедура и“. ►След „обявяването му“ да се постави точка и след него да се премахне текста , „Министърът на вътрешните работи се произнася в 14-дневен срок с решение, с което прекратява конкурсната процедура, когато допуснатото нарушение не може да бъде отстранено, възобновява конкурсната процедура с указания, когато допуснатото нарушение може да бъде отстранено, или отхвърля жалбата“. ►Сегашно изречение второ от тази разпоредба „Решението по жалбата е окончателно и не подлежи на съдебен контрол.“ да стане трето, а като ново второ изречение да се впише следния текст: Условията и редът за обжалване се определят с наредбата по чл. 163, ал. 1. По този начин съдържанието на ал. 2 да придобие следния вид: (2) Резултатите от етапите от конкурсната процедура и крайното класиране при провеждане на конкурс за преминаване в по-висока по вид длъжност, може да се обжалват пред министъра на вътрешните в 7-Дневен срок от датата на обявяването им. Условията и редът за обжалване се определят с наредбата по чл. 163, ал. 1. Решението по жалбата е окончателно н не подлежи на съдебен контрол.“ Мотиви: Целта е на конкурсното начало да се гарантира конкурсен край. Възможността за контрол върху етапите на конкурсната процедура, чиито ред и условия да се определят с наредбата по чл. 163, ал. 1, ще гарантира безспорен обективен конкурсен резултат при приключването й със съответния избор на най-подготвения кандидат за конкретната длъжност, което неизбежно ще доведе до положителен резултат за дейността и авторитета на МВР. Липсата на такава, доведе до натрупване през годините на 22.6. Не се приема. 22.6. Ново предложение извън проекта на ЗИДЗМВР. Считаме, че предложението не следва да се възприема. Провеждането на проверка на професионалните знания, непреминаването на определения елиминаторен праг и отпадането на кандидатите от по- нататъшно участие в конкурса са част от процедурата по провеждане на конкурс за преминаване в по- висока по вид длъжност на държавните служители в МВР, които съгласно чл. 21, ал. 5 от АПК не са индивидуален административен акт и не подлежат на самостоятелно оспорване. Предвиденият в чл. 163а от ЗМВР административен контрол от министъра на вътрешните работи има за свой обект единствено решенията на конкурсната комисия, с които кандидатите се допускат до участие в конкурса и се класират по съответния ред. Твърденията и доводите за незаконосъобразност, които касаят проверката на професионалните знания на кандидатите или структурираното интервю, се разглеждат в рамките на производство по чл. 163а, ал. 2 от ЗМВР, образувано по жалба срещу класирането, доколкото обуславят крайния извод за 30 негативна порочна практика, прекия резултат от която е компромиси по вертикала на длъжностите относно знания и умения с пряка проекция върху качеството на дейността и авторитета на МВР. Сегашната единствена възможност за обжалване /на крайното класиране/ е чисто формално право, даващо такова, но с ограничение за упражняването му и постигане на обективен резултат на конкурса, поради невъзможност обжалващия да го подкрепи с конкретни факти и доказателства, защото не му е дадена възможност да има достъп до документи и мотиви свързани с оценяването през различните етапи от процедурата, на база които е направено класирането при тях и крайното такова. Това създава предпоставки за неправилно оценяване, несправедлива оценка, нарушение на равнопоставеността и манипулиране на резултати, следствие от което се опорочава смисъла на конкурса и длъжността се заема не от най- подготвения. Въвеждането на предложената от нас възможност, ще е гарант за действително обективно прилагане на основните принципите на чл. 141, т. 1, 3, 4, 5, б и 8 от ЗМВР, за професионалното развитие в МВР и ще изпълни със съдържание смисъла на конкурсната процедура и очаквания от нея положителен резултат за МВР и обществото. законосъобразността на конкурсната процедура. При обжалване на крайното класиране на административен контрол подлежи както проверката на професионалните знания на кандидатите, така и структурираното интервю. Министърът на вътрешните работи се произнася в 14-дневен срок с решение, с което прекратява конкурсната процедура, когато допуснатото нарушение не може да бъде отстранено, възобновява конкурсната процедура с указания, когато допуснатото нарушение може да бъде отстранено, или отхвърля жалбата. 22.7. Синдикална федерация на служителите в МВР изх. № 139 от 12.02.2025 г. 22.7. Предлагаме изменение и допълнение на чл. 181, ал. 2, като след думите „и снаряжение“ да бъде добавено „или тяхната парична равностойност при не осигуряването им до края на годината, за която се дължат“ . Текстът на ал. 2 да стане следния: (2) На държавните служители се осигуряват работно и униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение, или тяхната парична равностойност при неосигуряването им до края на годината, за която се дължат, а на неносещите униформа се изплаща ежегодно парична сума за облекло.“. Мотиви: Това би компенсирало до известна степен направените от служители, изпълняващи задълженията си в униформено облекло, 22.7. Не се приема. 22.7. Ново предложение извън проекта на ЗИДЗМВР. Следва да се има предвид, че одобрените разходи по бюджета на МВР се утвърждават по показатели от Единната бюджетна класификация, като осигуреното работно и униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение се отчитат по показател „Издръжка“, а изплатената парична сума за облекло по показател „Персонал“. В този смисъл при 31 разходи по поддържането на облеклото им във вид неуронващ престижа на МВР, предвид факта, че през последните години системно изцяло или отчасти не се получава необходимото униформено облекло или снаряжение по предвидения от закона ред и са принудени да закупуват елементи от него на свободния пазар за своя сметка. Такава промяна има и дисциплиниращ ефект срещу честото нехайство в МВР по отношение на процедури и срокове за осигуряване на униформено облекло. изплащане на парична сума, равна на стойността на униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение, разходите няма да бъдат финансово осигурени по показател „Персонал“ по бюджета на МВР, предвид планирането и одобряването им по показател „Издръжка“. 22.8. Синдикална федерация на служителите в МВР изх. № 139 от 12.02.2025 г. 22.8. Предлагаме в чл. 181а да се впише нова алинея 5 със следния текст: „(5) Общата продължителност на командироване на служител през една година може да бъде до 60 календарни дни.“. Мотиви: ►Ясна рамка, която да предотвратява евентуални злоупотреби или прекомерни натоварвания на служителите, каквито се наблюдават през изминалите години, поради огромния брой командировки и дни на командироване, несъпоставими с други служители или работници в държавата. ►Предотвратяване на физическо и психическо изтощение, тъй като дългосрочното командироване може да доведе до физическо и психическо изтощение на служителите. Ограничението от 60 календарни дни през годината, помага за запазването на работоспособността и мотивацията на служителите. ►Съобразяване с личния живот и семейните ангажименти, тъй като ограничаването на продължителността на командироване осигурява баланс между служебните задължения и личния живот на служителите, като им дава възможност да се грижат за своите семейства и лични ангажименти. Ползи за МВР: - По-добро управление на времето и ресурсите, най-ценният от които са служителите. Ефективно планиране на командировките, по начин, чрез който се оптимизира работния процес и се намалява натоварването върху служителите. Подобряване на ефективността с краткосрочни и добре планирани командировки, които често са по-ефективни, тъй като служителите могат по- лесно да се адаптират към новите условия и да изпълняват 22.8. Не се приема. 22.8. Ново предложение извън проекта на ЗИДЗМВР. Служебна необходимост може да е налице за по-продължителен период от време, което да наложи командироване за по-дълъг срок. Относно изложеното в мотивите следва да се отбележи, че съгласно чл. 181а, ал. 2, изр. 2 от ЗМВР, когато командироването е за по-дълъг срок от 30 календарни дни непрекъснато, е необходимо писмено съгласие на служителите за това. 32 задълженията си по-качествено. Осигуряване на достатъчно време през годината за ефективно използване на служителите за изпълнение на служебните им задължения на местата и длъжностите, на които са назначени. - Повишена мотивация на служителите. Ограничаването на продължителността на командировките е индикатор, че се полагат грижи за благополучието на най-ценния ресурс на МВР, с което може да се повиши мотивацията и лоялността им към системата. Включването на този текст в ЗМВР ще допринесе за по-добро управление на човешките ресурси и ще подобри условията на труд за служителите в МВР. Течащите процеси за назначаването на нови служители, съгласно осигурените през 2024 г. нови щатове за МВР, би следвало да доведе до отпадане на основната обективна предпоставка за значителния брой командировки /особено при обезпечаване наблюдението и контрола на държавната граница/, а именно липса на необходимия брой служители. Предвид практическото осигуряване на необходимите места на първите новопостъпили служители от този процес, логично е текстът да влезе в сила от 1 януари 2026 г. 22.9. Синдикална федерация на служителите в МВР изх. № 139 от 12.02.2025 г. 22.9. Предлагаме изменение и допълнение в изречение второ на разпоредбата на чл. 187, ал. 1, като текстът след „нощта“ да бъде заменен с текста „съгласно установеното в чл. 140, ал. 1 от Кодекса на труда”. По този начин текстът на разпоредбата на чл. 187, ал. 1 да стане в следния вид: „(1) Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта е съгласно установеното в чл. 140, ал. 1 от Кодекса на труда. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч.“. Мотиви: В националното законодателство такава продължителност на работно време през нощта е предвидена единствено в тази разпоредба и за държавните служители със статут по ЗМВР и не 22.9. Не се приема. 22.9. Ново предложение извън проекта на ЗИДЗМВР. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГК на ВКС „при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на кодекса на труда и на наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния закон за Министерството на вътрешните 33 съществуват каквито и да е разумни юридически и логически аргументи за това различно третиране. В чл. 140, ал. 1 от Кодекса на труда законодателят е въвел намалена продължителност на работното време през нощта. Предвид акта, в който е уредено, би следвало това условие да е фундаментално за всички работници и служители в държавата и това е така с единственото изключение на обсъжданата разпоредба. Нейното изключение е лишено от всякаква житейска и юридическа логика. Държавните служителите със статут по ЗМВР работещи на смени, с нищо не са по-различни от останалите полагащи, нощен труд в Република България. Нощният труд е с еднакво неблагоприятно въздействие за здравето на всички работници и служители и държавните служители със статут по ЗМВР не са по-устойчиви от останалите. Доказателство за последното и аргументите ни е и разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР: „ Държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда“. работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.“. Случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т.е. то не е сходно с основната същност на трудовото правоотношение. Разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма нормална продължителност на работното време през нощта на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение, предвид основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време - чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск (чл. 189, ал. 1 ЗМВР), обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение (чл. 234, ал. 1 ЗМВР), по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд (чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР), липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по- благоприятни условия за придобиване право на пенсия при 34 условията на I категория труд и др. 22.10. Синдикална 22.10. Предлагаме в чл. 189, ал. 1 да се създаде нова точка 11 със 22.10. Не 22.10. Ново предложение извън федерация на служителите в МВР изх. № 139 от 12.02.2025 г. следния текст: „Платен отпуск за синдикална дейност по чл. 245а и чл. 247а“. Мотиви: В чл. 189 са определени видовете отпуск на които имат право държавните служители в МВР. Според сегашните текстове на ЗМВР в чл. 245а и чл. 247а е налично основанието за платен отпуск във връзка със синдикална дейност, но в чл. 189 липсва правото за такъв. се приема. проекта на ЗИДЗМВР. Платените отпуски за синдикална дейност са уредени на съответното систематично място в ЗМВР, в глава дванадесета „Синдикална дейност“ и не следва да се включват към разпоредбата на чл. 189, който урежда основните отпуски на държавните служители. 22.11. Синдикална федерация на служителите в МВР изх. № 139 от 12.02.2025 г. 22.11. Предлагаме от разпоредбата на чл. 211 да бъде премахнат текстът на изречение трето: „Решението на административния съд по спорове за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5 не подлежи на касационно оспорване“. По този начин съдържанието на чл. 211 да придобие следния вид: Чл. 211. Заповедта за временно отстраняване от длъжност по 214, ал. 1, т. 1 и 2а и ал. 4 и за налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва пред съответния административен съд по реда на Административно- процесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението. Мотиви: В Държавен вестник бр.77 / 2018г. бе обнародван ЗИД АПК, чрез който според § 102 т. 6 от неговите ПЗР в ЗМВР се направи следното изменение: „В чл. 211 в изречение първо след думата „обжалва“ се добавя „пред съответния административен съд” и се създава изречение трето: „Решението на 22.11. Не се приема. 22.11. Ново предложение извън проекта на ЗИДЗМВР. Предложението не е включено в оценката на въздействие на законопроекта и по него не са провеждани обществени консултации. Нормата засяга дейността на органите на съдебната власт. административния съд по спорове за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1. т. 1, 2, 3, 4, 5 не подлежи на касационно оспорване”. Считаме, че съществуването на текста на изречение трето е в противоречие с разпоредби от Конституцията на Република България /КРБ/ и значително ограничава права и поставя държавните служители от МВР в неравностойно положение спрямо работници и служители със статут по Кодекса на труда /КТ/ и служители със статут по Закона за съдебната власт /ЗСВ/, 35 за които не съществува такова ограничение. Според чл. 125, ал. от КРБ „Върховният административен съд осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване”. Целта на този върховен съдебен надзор е да гарантира своевременна корекция на нарушения в производствата пред административните съдилища. Именно своевременен следва да е надзорът върху първите инстанции, който следва да бъде извършван именно под формата на касационен инстанционен контрол. През времето на съществуването на сегашната редакция на чл. 211 от ЗМВР, са натрупани много примери за незаконосъобразно отхвърляне на доказателствени искания от първоинстанционния съд или неправилно приложение на материалния закон в първоинстанционното решение. При невъзможност за касационно производство тези пороци няма как да бъдат отстранени в конкретния казус и конкретният жалбоподател остава с неправилно решение, постановено при незаконосъобразно проведено съдебно производство. Според чл. 209 от АПК: ”Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост”. Нито едно от касационните основания не кореспондира на основанията за отмяна по чл. 239 от АПК. Това от своя страна означава, че жалбоподателят е оставен на своеволието на първоинстанционния съдия. С оглед горното задължително възниква един въпросът, на който не намираме положителен отговор: Каква защита има жалбоподателят срещу съдия от административен съд, който проведе делото в съществено противоречие с процедурни норми и/или се произнесе в разрез с тълкувателно решение? Според изречение трето на чл. 211 от ЗМВР отговорът е „Никаква ! ”. 36 Посочените в чл. 209 от АПК пороци се отстраняват ефективно само и единствено по реда на инстанционния контрол. Ограничаването на възможността при налагане на дисциплинарни наказания по ЗМВР да се търси съдебна защита само на една инстанция е лишено от аргументи и дискриминативно спрямо държавните служители от МВР. Според чл. 6 от КРБ: „(1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. (2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние”. В същото време обаче за всички работниците и служителите със статут по КТ, в това число и тези от тях които са служители по чл. 142, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, както и за служители със статут по Закона за съдебната власт, е запазено и съществува правото за двуинстанционно обжалване на всички наложени дисциплинарни наказания. Ситуацията е още по озадачаваща поради следните факти: - Със същия брой 77 от 2018 г. на ДВ, за държавните съдебни изпълнители и за съдите по вписванията, са внесени промени относно оспорването на дисциплинарни наказания, но категорично е запазено двуинстанционното съдебно производство /чл. 328и от ЗСВ/ - Двуинстанционното производство е запазено и за съдии, прокурори, следователи и членове на ВСС /чл. 323 от ЗСВ/. Посочените норми в комбинация с липсата на дори минимални мотиви за направеното с изречение трето изменение на чл. 211 от ЗМВР, прави ограничаването на съдебните оспорвания на наложени дисциплинарни наказания само пред административните съдилища крайно дискриминативно и противоречащо на основни принципи на правовата държава. Описаните по-горе процесуални ограничения са крайно несъстоятелни и противоконституционни и в друг аспект. Според чл. 45 от КРБ „Гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи.“. 37 Жалби се депозират при наличие на противозаконно нарушаване или застрашаване на законни права и интереси. Така например, срещу незаконосъобразни актове (както и фактически действия или бездействия) на административни органи се търси защита чрез жалби до съда. По същия начин срещу незаконосъобразно поведение на съдебен орган следва да може да се търси защита от по-горна съдебна инстанция, доколкото единствено въззивните и/или конституционните инстанции могат да бъдат коректив на първоинстанционните съдебни състави. Това следва и от принципа за разделение на властите, инкорпориран в множество норми на КРБ. Само че изречение трето на чл. 211 от ЗМВР на практика елиминира възможността да се подават жалби срещу незаконосъобразни действия на административните съдилища при разглеждане на дела за наложени дисциплинарни наказания на държавни служители по ЗМВР. Това от своя страна е безспорно нарушение и недопустимо ограничаване на конституционното право на защита ясно формулирано и в чл. 56 от КРБ : „Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В Държавните учреждения той може да се явява и със защитник”. Текстът на изречение трето от чл. 211 от ЗМВР на практика заличава правото на защита срещу неадекватно проведени съдебни производства по оспорване на дисциплинарни наказания пред административнитесъдилища. Видно от изложеното мотиви за съществуването в изречение трето на чл. 211 от ЗМВР законово ограничение липсват. Съответно липсва и законодателна цел, чието постигане може да бъде осигурено само и единствено посредством ограничаването на оспорването на наложени дисциплинарни наказания само пред една инстанция. Не на последно място е фактът, че от както през 2018 г. влезе в сила настоящия текст на разпоредбата на чл. 211, сме свидетели на трайно противоречива съдебна практика, която при контрола от касационна инстанция преди тази промяна, не съществуваше. 22.12. Синдикална федерация на 22.12. Предлагаме изменение на чл. 243, ал. 3. Текста след „държавни служители в МВР“ да се заличи и на негово място се 22.12. Не се 22.12. Ново предложение извън проекта на ЗИДЗМВР. 38 служителите в МВР изх. № 139 от 12.02.2025 г. запише „имат право да се присъединяват или да членуват в национални синдикални организации извън МВР“ като по този начин съдържанието на тази разпоредба да придобие следния вид: (3) Синдикалните организации, в които членуват държавни служители в МВР, имат право да се присъединяват или да членуват в национални синдикални организации извън МВР. Мотиви: Сегашната разпоредба на ал. 3 неаргументирано от една страна ограничава възможността на синдикалната дейност на национално ниво и механизмите която тя има /пр. възможността за пряка представителност в Националния съвет за тристранно сътрудничество/, а от друга - да се ползват пълноценно от широките административни, експертни и материални възможности на национално представителните синдикални организации. На практика години наред това е факт за една организация по чл. 242, ал. 1, в която членуват основно държавни служители от МВР, въпреки действащата разпоредба на ал. 3. Това обстоятелство поставя в неравностойно положение останалите синдикални организации по чл. 242, ал. 1, в които членуват държавни служители. С нашето предложение тази неравнопоставеност и ограниченост ще бъдат преодолени. приема. По предложението синдикалните организации, в които членуват държавни служители в МВР да имат право да се присъединяват или да членуват в национални синдикални организации извън МВР, следва да се посочи че синдикалните организации на служителите в МВР могат да бъдат създавани с конкретно очертани в чл. 243, ал. 2 от ЗМВР цели - „Синдикалните организации в МВР представляват своите членове пред ръководството на МВР и защитават техните права по служебните, трудовите и осигурителните правоотношения, както и по въпросите на жизненото равнище чрез предложения, искания и участие в подготовката на проекти на нормативни и общи административни актове.“ Синдикалните организации осъществяват своите задачи в рамките на МВР, поради което тяхната дейност е свързана именно със защита на правата на синдикалните членове по служебните, трудовите и осигурителните правоотношения в МВР. Разпоредбите са въведени в ЗМВР, отчитайки необходимостта от една страна да се въведат стриктни гаранции за свободата на професионално сдружаване, а от друга - да се приемат ясни правила за 39 това, че съсловните организации не могат да упражняват дейност, различна от тази, насочена към защита на интересите на своите членове, предвид което предложението е неприемливо. Особеностите и естеството на професията на служителите от МВР, с оглед упражняваната дейност, налагат и определени ограничения. В тази насока, следва да се отбележи, че съгласно Конвенция № 98 от 1949 г. за правото на организиране и на колективно договаряне и Конвенция № 87 от 1948 г. за синдикалната свобода и закрилата на правото на синдикално организиране, националното законодателство определя степента, в която гаранциите, предвидени в тези конвенции, се прилагат за въоръжените сили и полицията. Ограничението не е въведено само за синдикалните организации на служителите от МВР, като може да бъде посочено, че аналогична уредба се съдържа и в Закона за съдебната власт. 22.13. Синдикална федерация на служителите в МВР изх. № 139 от 12.02.2025 г. 22.13. Предлагаме изменение и допълнение на чл. 247, ал. 1 и 2: По ал.1 - Предлагаме в текста след „длъжност в“ да се добави „централно или териториално ръководство“ като по този начин текстът на тази разпоредба да придобие следния вид: (1) Държавните служители, конто заемат ръководна изборна длъжност в централно или териториално ръководство на организациите по чл. 242, ал. 1, за времето на мандата си имат право на неплатен отпуск. 22.13. Не се приема. 22.13. Ново предложение извън проекта на ЗИДЗМВР. 1. Съгласно съдебната практика при липсата на легална дефиниция в ЗМВР на понятието „ръководна изборна длъжност в синдикална организация по чл. 242, ал. 1“, по аналогия следва да се приложат 40 По ал. 2 - Предлагаме в началото на текста на тази разпоредба да се впише „През времето докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му от нея“, като по този начин разпоредбата придобие следния вид: (2) През времето докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му от нея, служебните правоотношения на държавните служители но ал. 1, могат да бъдат прекратени на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 и 8 само с предварителното съгласие на ръководния орган на съответната синдикална организация. Мотиви: За ал. 1 - Осигуряване яснота на разпоредбата. В сегашният й вид подлежи на тълкуване дали се отнася само за централно /национално/ и/или и за териториални ръководни органи, каквито съществуват в болшинството организации по чл. 242, ал. 1. За ал. 2 - Осигуряване на аналогичната на наличната в чл. 333, ал. 3 от КТ защита на синдикални лидери, срещу упражняване на натиск в крайната му форма „уволнение" във връзка с извършвана от тях синдикална дейност. Не се приема. разпоредбите на КТ. Съгласно дефинициите на понятията „синдикално ръководство“ и „работодател“ в § 1, т. 6 и т. 1 от ДР на КТ и направеното с Тълкувателно решение № 9 от 12.12.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 9/2013 г., ОСГК, тълкуване, с предварителна закрила при уволнение се ползва служител, който е член на синдикално ръководство (председател и секретар) на синдикалната организация, учредена и структурирана към предприятието на съответния работодател, но не и ръководствата на вътрешните структури (секции) в рамките на тази синдикална организация. 2. ЗМВР е специален закон , който урежда принципите, функциите, дейностите, управлението и устройството на МВР и статута на служителите в него. Дейността на МВР е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението. Държавните служители в МВР изпълняват специфични служебни дейности и се ползват от специалната закрила на закона. За разлика от общото трудово законодателство - КТ и ЗДСл, в 41 ЗМВР е предвидена възможност ръководителите на синдикалните организации да ползват неограничен по време неплатен или платен отпуск, който се зачита за трудов стаж. 22.14. Синдикална федерация на служителите в МВР изх. № 139 от 12.02.2025 г. 22.14. Предлагаме в § 1, т. 26а от Допълнителните разпоредби, да бъде добавена дейността по „определяне на пожарните характеристики на продукти и техническите и експлоатационни показатели на пожаротехническо оборудване и продукти за гасене”, като по този начин съдържанието на тази разпоредба да добие следния вид: Специфични служебни дейности“ са пряко изпълнявани от държавните служители по този закон дейности за осъществяване на агентурно-оперативна, издирвателна, експертно-криминалистична, патрулно-постова, пожарогасителна, спасителна и неотложна аварийно- възстановителна работа, държавен противопожарен контрол или превантивна дейност по чл. 17, ал. 2, т. 1, установяване на причините и на условията за възникване и разпространение на пожари, определяне на пожарните характеристики на продукти и техническите и експлоатационни показатели на пожаротехническо оборудване и продукти за гасене, контрол на държавната граница, химическа, биологическа и радиационна защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали, летателна, авиационна, парашутна, плавателна, водолазна, охрана на взривоопасни вещества, банкови или други ценности, борба с тероризма или участие в специални операции, осигуряване и прилагане на специални разузнавателни средства в случаите по чл. 20, ал. 1, т. 3 от Закона за специалните разузнавателни средства, откриване, идентифициране и неутрализиране на взривни устройства и взривни вещества, конвоиране, съпровождане или транзитиране на лица, опазване на обществения ред и разследване по досъдебни производства“. Мотиви: Дейността по „определяне на пожарните характеристики на 22.14. Не се приема. 22.14. Ново предложение извън проекта на ЗИДЗМВР. Сред специфичните служебни дейности по § 1, т. 26а от Допълнителните разпоредби са включени широк спектър от задачи, изпълнявани от органите по ПБЗН, които са структурирани съобразно наличните степен на риск, натоварване и отговорности. 42 продукти и техническите и експлоатационни показатели на пожаротехническо оборудване и продукти за гасене”, съгласно чл. 17, ал. 2, т. 9 от ЗМВР, се извършва от служителите на сектор „Изпитвателен център по пожарна и аварийна безопасносг” (ИЦ по ПАБ) на отдел „Център за изследвания и експертизи” (ЦИЕ) при Главна дирекция ”Пожарна безопасност и защита на населението” (ГДПБЗН). Същите са със статут на държавни служители по чл. 142, ал. 1, т.1 от ЗМВР и са общо 6 (шестима). Служителите в сектор ИЦ по ПАБ извършват изпитвания в няколко основни категории, сред които: ► определяне „Устойчивост на огън” на строителни конструкции и елементи и на „реакция на огън” на строителни продукти, изделия и конструктивни елементи. Изпитванията за определяне на тези две характеристики са част от процеса на влагане на строителни продукти в строежите па територията на Република България; ► определяне физико-химични и експлоатационни показатели на пожарогасителни прахове и пенообразуватели за гасене на пожари. - оценяване съответствието по реда на Наредба № 81213-906 от 30 юли 2015 г. за изискванията към продуктите за пожароагасене, редът за оценяване и удостоверяване на съответствието им с тези изисквания, задълженията на производителите, вносителите и дистрибуторите на продукти за пожарогасене и реда за осъществяване на контрол; - извършване на контролни изпитвания за проверка запазвансто на постоянството на физикохимични и/или експлоатационни показатели по искане на физически и юридически лица за нуждите на ГДПБЗН; - извършване на изпитвания за проверка на свойствата на пенообразувател, предназначен за използване в стационарни пожарогасителни инсталации, в съответствие с т. 11.3.2.4.1 от БДС EN 13565-2 „Стационарни пожарогасителни инсталации. Инсталации с пяна. Част 2: Проектиране, монтиране и поддържане”. Горепосочените изпитвания наподобяват гасенето на реални 43 пожари, при които се отделят множество вредни вещества, на чисто токсично въздействие са изложени служителите от сектора (въглероден оксид, серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения, полициклични ароматни въглеводороди, халогенирани органични съединения и др.). При измервания на химични агенти в работна среда от служители на сектор „Държавен здравен контрол” при Медицински институт на МВР са отчетени следните химични агенти: въглероден моноксид, въглеводороди, стирен, фенол. Заключението от протоколите е, че при тези изпитвания е налице синергично действие на експозиция на въглероден моноксид, вьглеводороди, стирен и фенол в количества, които не съответстват на изискванията на Наредба № 13 от 30 декември 2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа. По-голямата част от изпитванията се провеждат в закрити помещения и без използването на вентилация, което е изискване на изпитвателните стандарти. Предвид това и въпреки че се вземат мерки за ограничаване на вредното въздействие, не е възможно да се елиминира напълно вдишването на дим и токсични продукти на горенето. С оглед гореизложеното и малкия щатен брой на сектор ИЦ по ПАБ на отдел ЦИЕ при ГДПБЗН (6 служители), считаме за необходимо и справедливо извършваната от тях дейност по „определяне на пожарните характеристики на продукти и техническите и експлоатационни показатели на пожаротехническо оборудване и продукти за гасене” да бъде добавена към специфичните служебни дейности по § 1. т. 26а от Допълнителните разпоредби. 22.15. Синдикална федерация на служителите в МВР изх. № 139 от 12.02.2025 г. 22.15.Предлагаме в Преходни и заключителни разпоредби да се запише нов параграф със следния текст: “§.. Подзаконови нормативни актове и изменение и допълнение на действащи такива, свързани с този закон, се издават до 3 месеца след влизането му в сила.“ Предложенията ни не изискват допълнителни финансови средства и не противоречат на националното законодателство и правото на 22.15. Не се приема. 22.15. Ново предложение извън проекта на ЗИДЗМВР. Създаването на нов параграф не е необходимо. Съгласно чл. 45, ал. 1 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, ако законът влиза в сила веднага или три дни след 44 Европейския съюз. обнародването му, актът по прилагане на закона се приема най- късно в шестмесечен срок от влизане на закона в сила. Спешността от привеждане на подзаконовата нормативна уредба в съответствие с промените в ЗМВР може да бъде различна за всеки подзаконов нормативен и ненормативен акт. 23. Иван Мартинов Панев 23. Здравейте казвам се Иван Маринов Панев, служител на мл.изпълнителска длъжност в РСПБЗН Сандански, завършил съм редовно АМВР специалност „Пожарна и аварийна безопасност“, заемал до 2009 година длъжности инспектор и началник, напуснал поради съкращаване на длъжността, завърнал се с МВР през 2013 година на мл.изпълнителска длъжност, която заемам към момента. По повод на параграф 13 в предложените изменения на чл.163 , моля в ал.4 да отпадне текста „различна от редовна форма“. Парадоксално е след като съм завършил редовно и работил на изпълнителски и ръководни позиции да не мога да ги заема отново без конкурс само защото не съм задочник. Все едно да съм лекар към момента на длъжност фелдшер и да не мога да съм лекар без конкурс. Парадоксално е. Моля коригирайте текста, за да се управляват човешките ресурси оптимално. 23. Предложението по § 13 от законопроекта относно ал. 4 и 5 на чл. 163 от ЗМВР е оттеглено.

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на вътрешните работи Нормативен акт: Закон изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) ……………………………………………… Лице за контакт: Нина Василева Чимова Райна Костадинова Димова Дирекция „Правно-нормативна дейност“ – Министерство на вътрешните работи Телефон и ел. поща: 982 2931 982 4174 pravna@mvr.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1. Необходимост от осигуряване пространството на свобода, сигурност, правосъдие. 1.1. Въвеждане в националното законодателство 2023/977 на Европейския парламент и на информация между правоприлагащите органи решение 2006/960/ПВР на Съвета. Директива (ЕС) 2023/977 установява хармонизирани информация между компетентните правоприлагащи предотвратяването, разкриването или разследването подобрява и надгражда съществуващата 2006/960/ПВР. Актуализираните правила водят за да се улесни ефективното полицейско престъпност на различни етапи от разследването за престъпността до етапа на наказателното В тази насока с Директива (ЕС) 2023/977 съдържанието на исканията за информация, компетентните правоприлагащи органи на Дефинират се хипотезите, при които исканията Въвеждат се по-кратки срокове за предаване на бързото обработване на исканията. Същевременно гъвкавост, когато това е обективно обосновано и срокове, в случай че съгласно националното на съдебната власт. Директивата поставя акцент върху дискреционното извършват оценка на принципите на необходимост осигурява гаранции срещу злоупотреба с искания довело до явни нарушения на основните права. Специфицират се и се разширяват обективните членка може да откаже искане за информация, гарантира ефективното функциониране на изброени изчерпателно и следва да се тълкуват прилагането на правни актове на ЕС в рамките на на изискванията на Директива (ЕС) Съвета от 10 май 2023 година относно обмена на на държавите членки и за отмяна на Рамково правила за адекватен и бърз обмен на органи на държавите членки за целите на на престъпления. Директивата заменя, като правна уредба по силата на Рамково решение до опростяване и оптимизиране на процедурите, сътрудничество при противодействие на трансграничната - от етапа на събиране на разузнавателни данни разследване. се прецизират и допълват изискванията към подавани до единните звена за контакт или пряко до държавите членки. за информация могат да се считат за спешни. информацията, необходими, за да се гарантира се предоставя възможност за известна по изключение да се прилагат отклонения от тези законодателство е необходимо разрешение на орган правомощие на единните звена за контакт да и пропорционалност, като по този начин за информация, включително когато това би основания, при наличието на които дадена държава отправено до единното ѝ звено за контакт. За да се системата за обмен на информация, тези случаи са ограничително. Когато причините за отказ на 2 искането се отнасят само за част от поисканата информация, останалата част от информацията следва да бъде предоставена в сроковете, определени от директивата. За да се предотвратят необосновани откази, допълваща процедурата опция е да се изисква предоставянето на разяснения или уточнения, необходими за обработването на искането за информация. Приложимите срокове следва да спират да текат от момента, в който единното звено за контакт или, когато е приложимо, определеният правоприлагащ орган на молещата държава членка получи искането за разяснение или уточнение. Особен акцент в Директива (ЕС) 2023/977 е поставен върху категориите лични данни, обработвани във връзка с обмена на информацията между държавите членки. Данните по-специално следва да бъдат ограничени до определените с ъгласно Регламент (ЕС) 2016/794 относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и да се обработват в съответствие с правилата, определени в него. Единното звено за контакт и компетентните правоприлагащи органи в държавите членки, след оценка във всеки конкретен случай, следва да изпращат копия от исканията и информацията на Европол, доколкото обменът на информация се отнася до престъпления, попадащи в обхвата на целите на агенцията. Директива (ЕС) 2023/977 установява и специални стандарти относно с ъздаването или определянето, задачите и компетентността на единното звено за контакт в държавите членки, неговата организация на дейност, използваните информационни деловодни системи. Въведените с Директива (ЕС) 2023/977 актуализирани правила предполагат осъвременяване на действащата законова уредба (ЗМВР, глава пета, Раздел II, чл. 108-119). Приложимите по настоящем регулации са приети в изпълнение на Рамково решение 2006/960/ПВР на Съвета и не отразяват новите специфични изисквания по отношение опростения обмен на информация и данни между компетентните правоприлагащи органи на държави членки на ЕС с цел предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления. Необходима е законова промяна, чрез която да се осигури съответствие с Директива (ЕС) 2023/977 във връзка с промяната в процедурите за обмен на информация, компетентните органи, съдържанието на исканията за информация, срокове за предоставяне на информацията, основанията за отказ от предоставяне на информация, обработваните категории лични данни, взаимодействието с Европол. Допустимо е на основание на законовите промени вторични въпроси като тези, свързани с организацията на дейността на единното звено за контакт, използваните деловодни системи, подготовка и обучение на персонала и др., да бъдат уредени с подзаконов нормативен или вътрешнослужебен акт. 1.2. Оправомощаване на полицейските органи да извършват справки в Общото хранилище с данни за самоличност (ОХДС) на ЕС с цел установяване на самоличност на граждани на трети страни. С Регламент (ЕС) 2019/817 и Регламент (ЕС) 2019/818 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 година е създадена рамка за оперативна съвместимост между информационните системи на ЕС в областта на границите, визите, полицейското и съдебното сътрудничество, убежището и миграцията (ОВ L 135, 22.5.2019 г.). Компонентите на оперативната съвместимост обхващат Системата за влизане/излизане (СВИ), Визовата информационна система (ВИС), Европейската система за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS), Евродак, Шенгенската информационна система (ШИС) и Европейската информационна система за съдимост за граждани на трети държави (ECRIS-TCN). За постигането на тази функционалност на информационните системи като компоненти на оперативната съвместимост са предвидени: европейски портал за търсене (ЕПТ), обща услуга за биометрично съпоставяне (обща УБС), общо хранилище на данни за самоличност (ОХДС) и детектор за множество самоличности (ДМС), СВИ, ВИС, ETIAS, Евродак и ECRIS-TCN изискват точното установяване на самоличността на лицата, чиито данни са регистрирани в тях. Въпреки това е възможно личните данни, съхранявани в отделните информационни системи, да се отнасят за едни и същи лица, но да са под различна или непълна самоличност. ОХДС следва да улеснява правилното установяване на самоличността на лицата, независимо от системата, в която данните за тяхната самоличност, данните от документа 3 за пътуване и биометрични данни са били събрани първоначално. За улесняване на проверките за установяване на самоличността на добросъвестните пътници и за борба срещу използването на фалшива самоличност в ОХДС се създава лично досие, съдържащо цялата обобщена информация на едно място. Когато полицейски орган на държава членка не е в състояние да установи самоличността на дадено лице, поради липса на документ за пътуване или друг достоверен документ, доказващ самоличността на това лице, или когато са налице съмнения относно данните за самоличност, предоставени от това лице, или относно автентичността на документа за пътуване или самоличността на неговия притежател, или когато лицето не е в състояние или отказва да сътрудничи, този полицейски орган следва да може да извърши търсене в ОХДС, за да установи самоличността на лицето. За тези цели полицейските органи следва да снемат пръстови отпечатъци чрез използване на директно сканиращи устройства за снемане на пръстови отпечатъци, при условие че процедурата е започнала в присъствието на лицето. За да се възползват от посочената опция и да имат право полицейските служители да достъпват ОХДС чрез Европейския портал за търсене, държавите членки следва да приемат национални законодателни мерки, с които да определят органите, компетентни да извършват проверки за установяване на самоличността на граждани на трети страни като използват ОХДС, да уредят процедурите, условията и критериите за тези проверки, при които следва да се спазва принципът на пропорционалност. Такива законодателни мерки следва да обхващат правомощието на полицейските органи по ЗМВР - чл. 70-71 да извършват действия по идентификация на лица при наличието на данни за извършено престъпление и/или нарушения на режима за влизане и пребиваване на територията на страната. 1.3. Осигуряване на прилагането на Регламент (ЕС) 2021/784 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 година относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн (ОВ L 172, 17.5.2021 г.). С Регламент (ЕС) 2021/784 се установяват единни правила за справяне със злоупотребата с хостинг услуги за разпространение на терористично съдържание онлайн. Регламентът е приет в отговор на нарастващия брой злоупотреби с услугите, предлагани от доставчиците на хостинг, от страна на терористични групи и на техните поддръжници, за да разпространяват терористично съдържание онлайн, с цел отправяне на техните послания, радикализиране и вербуване на последователи, както и улесняване и ръководене на терористична дейност. Наличието на терористично съдържание онлайн се оказва катализатор за радикализацията на лица, която може да доведе до терористични актове, и следователно има сериозни отрицателни последици за ползвателите, гражданите и обществото като цяло. Регламентът се прилага за доставчиците на хостинг услуги, които предлагат услуги в Съюза, независимо от тяхното основно място на стопанска дейност. Въвежда се задължение за доставчиците на хостинг услуги за бързото премахване или блокиране на достъпа до терористично съдържание. В същото време налаганите мерки следва да бъдат необходими, подходящи и пропорционални в едно демократично общество, като не се засягат основните принципи, свързани със свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, включително свободата и плурализма на медиите. Необходимо е да се осигури прилагането в българската нормативна уредба на основни елементи от Регламент (ЕС) 2021/784, като: определянето на компетентния национален орган съгласно чл. 12, който може да издава заповед за премахване, с която от доставчика на хостинг услуги се изисква да премахне терористично съдържание или да блокира достъпа до терористично съдържание във всички държави членки, да следи за прилагането на конкретни мерки от доставчиците, изложени на терористично съдържание, както и да налага санкции за доставчици на хостинг услуги при системно или трайно неспазване на задълженията им, съгласно чл. 18 от регламента. Компетентният национален орган следва да изготвя годишни доклади за прозрачност, съдържащи информация относно броя на заповедите за премахване, броя на случаите, в които не е била 4 изпълнена заповед, броя на решенията относно конкретните мерки, броя на случаите, които са обжалвани по административен или съдебен ред и броя на решенията за налагане на санкции. 1.4. Създаване на нормативни предпоставки за изпълнение на Регламент (ЕС) 2024/982 на Европейския парламент и на Съвета от 13 март 2024 година за автоматизираното търсене и обмен на данни за целите на полицейското сътрудничество и за изменение на решения 2008/615/ПВР и 2008/616/ПВР на Съвета и регламенти (ЕС) 2018/1726, (ЕС) 2019/817 и (ЕС) 2019/818 на Европейския парламент и на Съвета (Регламент Прюм II) С Регламент (ЕС) 2024/982 се установява рамка за търсене и обмен на информация между компетентните органи на държавите членки посредством определяне на условията и процедурите за автоматизирано търсене на ДНК профили, дактилоскопични данни, определени данни за регистрация на превозни средства, лицеви изображения и полицейски досиета и правилата относно обмена на основни данни след потвърдено съвпадение на биометрични данни. Регламентът задължава всяка държава членка да определи свои звена за контакт, натоварени със задачите да координират и отговарят на национално ниво за автоматизирания обем на данни с други държави членки и Европол. Регламентът създава предпоставки за участие на държавите членки в Европейската система за индексиране на полицейски досиета (EPRIS) и определя условията и процедурите за автоматизираното търсене в националните индекси на полицейските досиета. Проблем 2. Повишаване на ефективността за изпълнение на законовоопределените задачи и дейности на Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) при осъществяване на граничния контрол и противодействие на трансграничната престъпност. 2.1. Създаване на нормативни предпоставки за противодействие на заплахите, произтичащи от използването на безпилотни летателни апарати в граничните зони . Зачестяват случаите на нерегламентирано използване на безпилотни летателни апарати, прелитащи през държавната граница, както и изпълняващи полети в близост до границата на българска или на съпределна територия. Всеки полет на безпилотен летателен апарат, който е навлязъл/напуснал без разрешение във/от въздушното пространство на Република България или е без държавен регистрационен отличителен знак, или не се подчинява на указанията на компетентните органи, които ръководят и контролират полетите, или има достатъчно основания да се предполага, че се използва за незаконни цели (контрабанда на акцизни стоки, стоки с висок фискален риск или наркотични вещества, заснемане, разговори, наблюдение, свързани със структурата и организацията на дейностите по гранично наблюдение и др.), следва да се счита за нарушение. Нерегламентирани полети се наблюдават по цялото протежение на българо-турската граница, но са силно концентрирани в зоните за отговорност на ГПУ Свиленград, ГПУ Елхово, ГПУ Малко Търново и ГПУ Средец. Различни летателни средства са установявани от състава на гранично- полицейски наряди, а също така и в дълбочина на граничната зона от служители на МВР и местни жители. Местата/участъците, където е констатирано прелитане, в голямата си част са с висок интензитет на опити за незаконно преминаване на държавната граница. В последните години се наблюдава значително увеличение на неразрешени полети от такъв тип за 2021 г. са 8, за 2022 г. 18, за 2023 г. 64 и от началото на 2024 г. 63 случая. От изнесената статистика и предвид бума в разпространението на относително евтини и лесни за управление безпилотни летателни системи (в състава на които са включени безпилотните летателни апарати) се очаква потенциалният риск от този вид заплаха да нараства все повече. Главна дирекция „Гранична полиция“ е национална специализирана структура на Министерството на вътрешните работи за осъществяване на охранителна дейност в граничната зона, в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове, международните летища и пристанища, във вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф, българската част на река Дунав и другите гранични реки и водоеми. Наблюдението на държавната граница е основната охранителна дейност, осъществявана от ГДГП. С оглед на функционалните задължения на ГДГП по осъществяване на гранично наблюдение, за дирекцията е важно да има 5 законово право да противодейства на този вид заплахи, посредством ползването на технически средства за блокиране на електронни съобщителни услуги, респ. електронни съобщения. Не е възможно описаният проблем да се реши в рамките на съществуващото законодателство. Действащата нормативна уредба не дава право органите на ГДГП да блокират ползването на електронни съобщителни услуги при наблюдение на държавната граница, като вид охранителна дейност- такава по чл. 14, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Понастоящем, по силата на чл. 301, ал. 3 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) за осъществяване на дейностите по чл. 14, ал. 2, т. 8 и чл. 89, ал. 1 от ЗМВР, както и при непосредствена заплаха за националната сигурност, компетентните органи на МВР могат да блокират с технически средства ползването на електронни съобщителни услуги. Изрично цитираните дейности от ЗМВР са за откриване, идентифициране и неутрализиране на взривни устройства и взривни вещества, както и при освобождаване на заложници, при задържане или обезвреждане на извършители на особено опасни престъпления. Почти аналогично право е регламентирано и в разпоредбата на чл. 90 от ЗМВР, според която при осъществяване на дейностите по чл. 14, ал. 2, т. 8 от ЗМВР полицейските органи могат да блокират с технически средства осъществяването на електронни съобщения. Горното налага необходимостта от включването на граничното наблюдение, като вид охранителна дейност по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, сред дейностите, при осъществяването на които органите на МВР могат да блокират с технически средства ползването на електронни съобщителни услуги, респ. електронни съобщения. 2.2. Предоставяне на възможност на органите на ГДГП да достъпват и използват резервационните данни за пътниците и екипажите за целите на предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления по чл. 108а, чл. 159а-159г, чл. 242, ал. 1-4, чл. 280 и чл. 281, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс. В Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (ЗДАНС) е установена компетентност на Националното звено по чл. 11а да получава и обработва резервационни данни на пътниците в Република България, превозвани по въздух, и данни на екипажа на въздухоплавателните средства. Съгласно ЗДАНС, тези данни се обработват само за целите на предотвратяването, разкриването, разследването и наказателното преследване на изчерпателно очертан кръг от престъпления (чл. 42а, ал. 3). Допусната е също така възможност част от резервационните данни да бъдат обработвани и за целите на граничния контрол (чл. 42а, ал. 4). В рамките на посочените цели и за тяхното постигане, в ЗДАНС са регламентирани основания за предоставяне на данни от Националното звено към съответните компетентните органи: - при получени съвпадания по предварително определени критерии и сравнения с данни от информационните фондове на МВР и Агенция „Митници“; - във всички случаи за целите на граничния контрол - част от определените резервационни данни; - всички категории резервационни данни, въз основа на искане от съответните компетентни органи до Националното звено при оценка на всеки конкретен случай и спазване на принципа „необходимост да се знае“. В последната хипотеза органите на ГДГП не са сред посочените в закона (чл. 42ж, ал. 1), които са оправомощени да подават мотивирани искания до Националното звено. Това обстоятелство препятства и намалява ефективността в оперативно-издирвателната дейност и дейността по разследване на престъпления по чл. 108а, чл. 159а-159г, чл. 242, ал. 1-4, чл. 280 и чл. 281, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс, осъществявана от полицейските органи на ГДГП. Проблем 3. Необходимост от нормативни промени в уредбата на полицейската регистрация по чл. 68 от Закона за МВР, предвид тълкуванията на разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/680, дадени в актуалната практика на Съда на ЕС (решения по преюдициални дела С- 205/21 и С-118/22). В решението си от 30.01.2024 г. по преюдициално дело С-118/22 Съдът на ЕС (СЕС) установява несъответствие на националната законодателна уредба и по-специално на действащата регулация 6 относно обработването на генетични и биометрични данни като част от полицейската регистрация, с правото на ЕС. В светлината на тълкуване на разпоредби от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, СЕС приема за недопустимо национално законодателство, което не предвижда подходящи срокове за съхранение или за периодична проверка на необходимостта от съхранение на разглежданата категория данни за осъдени за умишлено престъпление от общ характер с влязла в сила присъда лица. Това води до практически неограничено - до смъртта на лицето, обработване на данните, като през този неопределен времеви период администраторът на данните не е задължен да извършва оценка доколко по нататъшното им съхранение съответства на целите, за които са събрани, а субектът на данните е лишен от възможността да поиска тяхното изтриване или ограничаване на обработването. Наред с цитираното съдебно решение, несъответствие на уредбата на полицейската регистрация с правото на ЕС е постановено и в предходно решение на СЕС от 23.01.2023 г. по преюдициално дело С-205/21. В него акцент се поставя върху допустимостта чувствителни - биометрични и генетични данни, да бъдат събирани от всички, привлечени като обвиняеми за умишлено престъпление от общ характер, без да се предвижда задължение за компетентния орган да провери и докаже, от една страна, че събирането на тези данни е абсолютно необходимо за постигането на конкретните преследвани цели и от друга страна, че тези цели не могат да бъдат постигнати чрез мерки, които засягат в по-малка степен правата и свободите на съответното лице. На основание дадените от Съда на ЕС тълкувания следва да бъдат предприети промени по отношение спазването на принципите за необходимост и пропоционалност при обработването на и съхранението на чувствителни данни на лица, привлечени като обвиняеми за умишлено престъпление от общ характер за целите на полицейската регистрация. Проблем 4. „Изпълнение на препоръки от Доклада за оценка за България на Групата на държавите, борещи се срещу корупцията (GRECO) - пети кръг на оценка „Предотвратяване на корупцията и насърчаване на почтеността на централното управление (висшите държавни длъжности) и правоприлагащите органи“ (www.coe.int/greco)“ - В точка V „Предотвратяване на корупцията в правоохранителните органи“, подточка 124 от Доклада е отбелязано, че полицията в България често се нарича МВР и обратното. Забелязва се също, че министърът на вътрешните работи има широки правомощия над полицията и че ръководството на полицията е в пряко йерархично подчинение на министъра. Въпреки че полицията очевидно е орган на изпълнителната власт, все пак е важно да се направи организационно разграничение между министерството, което отговаря за полицията и функциите на полицията. Ясното изразяване на принципа на оперативна независимост на полицията в отделни случаи е от първостепенно значение. Счита се, че инструкциите към полицията от политическо ниво, по правило, трябва да бъдат ограничени до въпроси като стратегическото планиране, бюджета и т.н., за да се гарантира оперативната независимост на полицията при изпълнението на нейните задачи в отделни случаи, които трябва да се ръководят от закона. Въз основа на това в т. VI „Препоръки и последващи действия“ (206), в подточка XIV. (i) от Доклада е записана като препоръка към България „в закона да се предвиди и да се гарантира на практика достатъчна оперативна независимост на полицията спрямо Министерството на вътрешните работи; и (ii) като основно правило, отделните указания към полицията да бъдат надлежно документирани в писмена форма. (т. 124)“. - В точка V „Предотвратяване на корупцията в правоохранителните органи“, позиция „Забрана или ограничаване на определени дейности“, в подточка 180 е отбелязано, че полицаите в България често търсят работа другаде, най-често в частния сектор, срещу по-високо възнаграждение. Уменията и знанията, придобити по време на правоохранителната служба, могат да бъдат ценни в частния сектор и по този начин да доведат до възможности за работа. Подобни ходове обаче могат да доведат до редица рискове, като например злоупотреба с информация, събрана по време на правоохранителната служба, влияние върху правилното изпълнение на служебните задължения на 7 полицейския служител чрез очакване на бъдеща работа в частния сектор или използване на лични контакти с бивши колеги от правоохранителните органи за неправомерно облагодетелстване на новия работодател. В тази връзка се прави препратка към Препоръка № R (2000) 10 на Съвета на Европа относно кодексите за поведение на държавни служители, която включва специални насоки за напускане на публичната служба (член 26). Мащабът на този въпрос не е ясен, нито до каква степен изисква допълнителна регулация. Въз основа на това в т. VI „Препоръки и последващи действия“ (206), в подточка XXV от Доклада е дадена препоръка „да се проведе проучване относно дейността на полицейските служители след напускане на службата и ако е необходимо, с оглед на констатациите от това проучване, да се установят правила за осигуряване на прозрачност и ограничаване на рисковете от конфликт на интереси (т. 180“. Проблем 5. „Установени затруднения при прилагането на Закона за Министерството на вътрешните работи във връзка с търсене на дисциплинарна отговорност и налагане на дисциплинарни наказания на държавните служители в МВР.“ 5.1. „Затруднения при прилагането на чл. 194, ал. 2 и чл. 198 - 203 от ЗМВР“ Разпоредбата на чл. 194, ал. 2 от ЗМВР определя кои са дисциплинарните нарушения. Също така, в чл. 198 - 203 от ЗМВР за всяко едно от наказанията по чл. 197, ал. 1 от ЗМВР („мъмрене“, „писмено предупреждение“, „порицание“, „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“, „предупреждение за уволнение“ и „уволнение“) изчерпателно е посочено за кои дисциплинарни нарушения се налагат. Тази норма създава затруднение на дисциплинарно наказващите и дисциплинарно разследващите органи и изисква да се определя какво е дисциплинарно нарушение и по чл. 194, ал. 2, и по чл. 198 - 203 от ЗМВР, въпреки, че за това е достатъчен само конкретно определен състав от чл. 198 - 203 от ЗМВР. 5.2. „Несъвършенство на чл. 198, ал. 2 от ЗМВР“ Дисциплинарно наказание „мъмрене“ се налага за маловажни дисциплинарни нарушения. Обективният критерий кое дисциплинарно нарушение е маловажно е, когато отклонението от изискванията е незначително. Това правило се прилага за всички случаи на дисциплинарни нарушения. На практика се явява недостатъчно ефективно и е налице необходимост от конкретизиране на хипотезите. 5.3. „Неефективни дисциплинарни наказания, извършване на деяния от държавни служители в МВР, с които се вреди на доброто име на Министерството, но не са определени за дисциплинарни нарушения“ - В чл. 199, ал. 1, т. 1, чл. 200, ал. 1, т. 1, чл. 201, ал. 1, т. 1 и чл. 203, ал. 1, т. 10 от ЗМВР е предвидено, че дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“, „порицание“ или „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“ се налага, ако държавният служител извърши друго нарушение в срока на наложено вече наказание. На практика този подход за определяне на хипотезите, при които се налага дисциплинарно наказание, не е достатъчно ефективен и се налага т.н. „условно“ дисциплинарно наказание. Последното зависи изцяло от това дали първоначално наложеното дисциплинарно наказание няма да бъде отменено при съдебно оспорване. Често срещани в съдебната практика са случаите, в които съдът отменя наказанието по чл. 199, ал. 1, т. 1, чл. 200, ал. 1, т. 1, чл. 201, ал. 1, т. 1 и чл. 203, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, тъй като се обжалва заповедта за наложеното първо дисциплинарно наказание, тя се отменя с влязъл в сила съдебен акт, което от своя страна представлява липса на процесуална предпоставка за налагане на наказанията по т. 1 от цитираните разпоредби. - Съгласно тълкувателно постановление № 3/07.06.2007 г. по тълкувателно дело № 4/2007 г. на Върховния административен съд едно деяние може да засегне различни обществени отношения, ако едно и също човешко поведение се регулира едновременно от правни и от морални норми. Затова е възможно установеното деяние, извършено от държавен служител в МВР, да представлява закононарушение, неизпълнение на служебни задължения и едновременно с това, от гледна точка на морала да е укоримо. Определящо за уронването на престижа на службата е моралната негативна оценка, която се дава от наказващия орган. Видът на наказанието зависи от тежестта на извършеното, оценката от наказващия орган и настъпването на другите посочени в правната норма обстоятелства. Елемент на фактическия състав за уронване на престижа не е самото деяние като 8 нарушение морална морала“. И норми. МВР няма За целите обществен на състав 201, довело на нормативно резултат от създадат като цяло. 5.4. В чл. 205, анонимни наказание. производство условие. 5.5. „Срокове В чл. 205, 4 месеца правна 204. В спазени тези мярка за уредба. 5.6. – липса на - В чл. 214 може да дават под стража“ временно мярка бъде замяната й заповед на да бъдат хипотеза, от длъжност. - Практиката на длъжност, на установения оценка, която е дадена това е така, защото Заради разширения обхват значение дали деянието на дисциплинарната ред в държавата и на дисциплинарно до уронване на престижа определени задължения което може да се получи отрицателни настроения, „Допустимост на производства ал. 2 от ЗМВР е предвидена сигнали като част от В нормативната уредба по анонимни сигнали, за провеждане на ал. 6 от ЗМВР е предвиден от образуването му, а по сложност, този срок може практиката съществуват срокове - когато неотклонение „задържане „Отстраняване от длъжност хипотези, съществуващи от ЗМВР са изброени бъде временно отстранен възможност държавен служител, или „домашен арест“ от длъжност с писмена отменена или заменена с гаранция или подписка, съответния орган по чл. задържани до 72 часа, при която с писмена налага да бъде допуснато като се предвиди те обществен ред, включително от наказващия моралните норми за на дисциплинарната представлява и отговорност е достатъчно, поведението се оценява наказание „извършване на службата“. се уронва изключително насочени срещу по анонимни възможност за административното няма акт, който с малко изключения, дисциплинарни срок за приключване дисциплинарни да бъде продължаван производства, по които държавният служител е под стража“ или на държавен служител в практиката“ изчерпателно всички от длъжност с писмена на когото е по реда на заповед на съответния с гаранция или служителят се 158 и 159. В постановено от заповед да може държавният предварително да влизат в сила от на орган на поведение отговорност престъпление или че с като несъвместимо на дисциплинарно При неизпълнение престижа на силен негативен всички полицейски сигнали“ извършване производство да допуска които са производства“ на производства, до 2 месеца по обективни в законоустановен „домашен с писмена случаи, в заповед. наложена мярка Наказателно-процесуалния орган по чл. подписка, а възстановява на определени случаи прокурор. В чл. служител изпълнение датата на моралните норми, извършеното като не са на държавните административно деянието е нарушен с морала. нарушение на служебни МВР и полицейските отглас в служители на дисциплинарна по налагане на разглеждане или обвързани със дисциплинарното представляващи със заповед причини отпуск или арест“, за които заповед по които държавен Алинеи 4 и 7 от за неотклонение кодекс, 158 и 159, след отмяната заеманата държавните 214, ал. 4 и 7 временно да на заповедите издаването им. а негативната „несъвместимо конкретизирани, писани служители нарушение. установеният Налице е липса по чл. 199 задължения служби, обществото и да и институцията проверка дисциплинарно образуване срок или друго производство фактическа на органа по не може да бъдат му е наложена липсва законова чл. 214 от ЗМВР служител в тази разпоредба „задържане да се отстранява докато съответната на мярката длъжност с писмена служители може от ЗМВР липсва бъде отстранен за отстраняване с в - и в се по на до и чл. МВР или година Брой образувани дисциплинарни производства (ДП) по чл. 207 от ЗМВР ДП по чл. 207 от ЗМВР, по които е удължаван срока за разследване Брой наложени наказания Оспорени по съдебен ред Отменени заповеди за наложени наказания 2018 156 162 1540 220 179 2019 124 139 1599 87 315 2020 98 72 1740 162 257 2021 141 81 1273 145 174 9 2022 158 64 1273 178 79 2023 142 62 1125 195 81 Брой наказания наложени по вид/по години 2018 2019 2020 2021 2022 2023 мъмрене 186 238 359 240 143 188 писмено предупреждение 551 574 693 424 347 274 порицание 571 563 461 446 463 468 забрана за в длъжност една до повишаване за срок от три години 38 34 31 15 43 25 предупреждение за уволнение 28 13 6 9 10 21 уволнение 85 80 90 69 93 100 повишението една отлагане на в ранг с година (ЗДСл) 2 3 2 2 3 - понижение ранг за месеца в по-долен срок от 6 до 1 година (ЗДСл) - - 2 - 1 - (ЗДСл забележка и КТ) 79 94 96 68 53 49 6. „Изпълнение намаляване 6.1. Мярка упълномощено които услуга.“ Според осъществяващи инвестиционните съответствие въвеждането безопасност нормативен безопасност. искане. Този изричното извършване 6.1. „Мярка промяна на получило обекти и/или безопасност Изисква се служебен на Решение на № 2 – от него документите се 125а, ал. 1 от държавен проекти на строежите им в на обекти, акт; сертификати За издаване ред може да искане, а на вътрешна № 3 – вписаните/обявените разрешение за поддържане по чл. 129 от предоставяне път. № административната „Отпадане на лице) за издават в ЗМВР, с с експлоатация; инсталации за на бъде документите административна „Служебно извършване и ЗМВР.“ на документи, 233 посочените в обслужване на Министерския тежест“ изискването издаване на производство органите по противопожарен правилата и правилата и становища за и съоръжения съответствие документи облекчен, като от по чл. 125а, услуга. събиране на Търговския на дейности на уреди, съдържащи за документи по пожарна контрол, нормите нормите и на ал. 1 информация, по съвет подаване по извършване за за съответствие други обектите заинтересованите от регистър системи информация, от на чл. 125а, на безопасност издават: пожарна пожарна с документи, с заинтересованите ЗМВР да налична обстоятелства осигуряване и 2024 г. искане ал. и становища правилата правилата лица се в на съоръжения, която за приемане от 1 от ЗМВР, вътрешна защита за безопасност; безопасност и когато това и нормите лица не се издават в Търговския или пожарната свързани може да на нормите трябва изисква на План заинтересовано в случаите, административна населението, съответствие становища във връзка за пожарна е предвидено за пожарна да направят да подават производство регистър, актове за лицето, безопасност с пожарната бъде набавена за (или в на за с в по при на по 10 Описаните проблеми не могат да бъдат решени в рамките на съществуващата нормативна уредба или чрез промяна в организацията на работа и /или въвеждане на нови технологични възможности. Правилата за осигуряване прилагането на правните актове на ЕС предполагат установяване на законово ниво на необходимите предпоставки за изпълнение чрез определяне на компетентните органи, които да прилагат съответните правомощия, приложимите процедури и условия/основания. Необходимо е съответно допълване на правомощията на полицейските органи, установени от ЗМВР, за повишаване ефективността при противодействие на заплахите, произтичащи от трансграничната престъпност и неправомерно използване на безпилотни летателни апарати в близост до границата. В уредбата на полицейската регистрация по ЗМВР като вид обработване на лични данни следва да бъдат отразени изведените от съда на ЕС принципи. Материалноправните условия за реализиране на дисциплинарна отговорност следва да бъдат изчерпателно уредени на законово ниво. Не е извършвана последваща оценка на въздействието на Закона за Министерството на вътрешните работи. 2. Цели: Цел 1. Постигане на съответствие на националната законодателна уредба относно правомощията и дейностите на полицейските органи с правния инструментариум на ЕС по отношение на обмена на информация между компетентните правоприлагащи органи на държавите членки, способите за установяване на самоличност и мерките за справяне с терористичното онлайн съдържание. Подцел 1.1. Улесняване и осигуряване на адекватен и бърз обмен на информация с компетентните правоприлагащи органи на държавите членки за предотвратяване, разкриване или разследване на престъпления. Подцел 1.2. Използване на оперативната съвместимост между информационните системи на ЕС за подобряване на контрола по външните граници, предотвратяване на незаконната миграция, противодействието на терористични и други тежки престъпления, поддържане на обществения ред и сигурност. Подцел 1.3. Гарантиране на безпрепятственото функциониране на цифровия единен пазар чрез справяне с разпространението на терористичното съдържание онлайн. Цел 2. Създаване на нормативни предпоставки за по-ефективно упражняване правомощията на органите на ГДГП при осъществяване на граничен контрол и противодействие на трансграничната престъпност. Подцел 2.1. Предоставяне на възможност на органите на ГДГП да противодействат на нарастващата заплаха, породена от нерегламентираното използване на безпилотни летателни апарати, прелитащи през държавната граница, както и на такива, изпълняващи полети в близост до границата на българска или на съпределна територия. Подцел 2.2. Обезпечаване изпълнението на правомощията на органите на ГДГП по предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления по чл. 108а, чл. 159а-159г, чл. 242, ал. 1-4, чл. 280 и чл. 281, ал. 1 и 2 от НК. Цел 3. Привеждане на уредбата на полицейската регистрация по чл. 68 от Закона за МВР в съответствие с решенията на Съда на ЕС по преюдициални дела С-205/21 и С-118/22. Цел 4. Изпълнение на препоръки от Доклада за оценка за България на Групата на държавите, борещи се срещу корупцията (GRECO) - пети кръг на оценка. Подцел 4.1. Гарантиране на достатъчна оперативна независимост на полицията спрямо МВР и като основно правило, отделните указания към полицията да бъдат надлежно документирани в писмена форма. 11 Подцел 4.2. Установяване на правила за осигуряване на прозрачност и ограничаване на рисковете от конфликт на интереси относно дейността на полицейските служители след напускане на службата. Цел 5. Преодоляване на затрудненията при прилагането на ЗМВР във връзка с търсене на дисциплинарна отговорност и налагане на дисциплинарни наказания на държавните служители в МВР. Подцел 5.1. Преодоляване на затруднения при определянето на състава на дисциплинарно нарушение и при прилагането на чл. 194, ал. 2 и чл. 198 - 203 от ЗМВР. Подцел 5.2. Конкретизиране на случаите, при които се налага дисциплинарно наказание „мъмрене“ по чл. 198, ал. 2 от ЗМВР. Подцел 5.3. Отмяна на неефективните състави на дисциплинарни нарушения по чл. 199, ал. 1, т. 1, чл. 200, ал. 1, т. 1, чл. 201, ал. 1, т. 1 и чл. 203, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. Въвеждане в чл. 203, ал. 1 от ЗМВР на нов състав на дисциплинарно нарушение. Подцел 5.4. Отпадане на възможността за извършване на дисциплинарни проверки по анонимни сигнали. Подцел 5.5. Създаване на възможност в чл. 205, ал. 6 от ЗМВР за неприлагане на сроковете за приключване на дисциплинарното производство, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест.“ Подцел 5.6. Допълване на чл. 214 от ЗМВР относно случаите на временно отстраняване от длъжност на държавен служител, когато бъде задържан до 72 часа, постановено от прокурор. Допускане на предварително изпълнение на заповедите за отстраняване от длъжност. 6. Намаляване на административната тежест при издаване на документи от органите за пожарна безопасност и защита на населението. Подцел 6.1. Отпадане на изискването за подаване на искане от заинтересовано лице или упълномощено от него лице за издаване на документи по чл. 125а, ал. 1 от ЗМВР в случаите, в които документите се издават в производство по извършване на вътрешна административна услуга. Подцел 6.2. Служебно събиране на информация, налична в Търговския регистър, при промяна на вписаните/обявените в Търговския регистър обстоятелства или актове за лицето, получило разрешение за извършване на дейности по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност по чл. 129 от ЗМВР. 3. Заинтересовани страни: По проблем 1. 1.1. Министерство на вътрешните работи - Главна дирекция „Национална полиция“, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, Главна дирекция „Гранична полиция“, Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, дирекция „Миграция“, областните дирекции на МВР; Комисия за противодействие на корупцията; Агенция „Митници“ - разследващи митнически инспектори. 1.2. Полицейските органи на Министерството на вътрешните работи: Главна дирекция „Национална полиция“, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, Главна дирекция „Гранична полиция“, областните дирекции на МВР, дирекция „Миграция“, дирекция „Вътрешна сигурност“, дирекция „Международно оперативно сътрудничество“. Граждани на трети страни при преминаване на границите и пребиваване на територията на страната. 12 1.3. Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ - МВР; Хостинг компании, осъществяващи дейност на територията на страната и в ЕС. 1.4. Национален институт по криминалистика, Главна дирекция „Национална полиция“, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, Главна дирекция „Гранична полиция“, областните дирекции на МВР. По проблем 2. 2.1. Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР. 2.2. Полицейските органи на Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, Национално звено за получаване и обработване на резервационни данни на пътниците в Република България, превозвани по въздух - Държавна агенция „Национална сигурност“. По проблем 3. Главна дирекция „Национална полиция“, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, „Гранична полиция“, областните дирекции на МВР, Национален институт по криминалистика - МВР. Лица, привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. По проблем 4. Министерство на вътрешните работи - Главна дирекция „Национална полиция“, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, Главна дирекция „Гранична полиция“, Главна дирекция „Жандармерия и специални операции и борба с тероризма“, дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, дирекция „Миграция“, областните дирекции на МВ. По проблем 5. Държавни служители в МВР със статут по Закона за МВР - около 36 000. Върховен административен съд. Административни съдилища. Адвокати. По проблем 6. Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР. Физически и юридически лица. 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Необходимост от осигуряване прилагането на правни актове на ЕС в рамките на пространството на свобода, сигурност правосъдие. Вариант „Без действие“: Описание: При този вариант няма да бъдат предприети законови промени, чрез които да бъдат транспонирани изискванията на Директива (ЕС) 2023/977. Като резултат, ще продължи да съществува нормативна уредба, която не е актуална спрямо новите правила, въведени с директивата. Ще отсъства законова основа за адекватни действия на националните компетентни правоприлагащи органи по собствена инициатива или в отговор на постъпващи искания за информация от партньорските служби на държавите членки. Това ще доведе до затрудняване на комуникацията и препятстване ефективността в работата. Неизпълнението на задължението за въвеждане в срок на изискванията на Директива (ЕС) 2023/977 съставлява основание и за ангажиране отговорността на държавата за нарушение по чл. 258 от ДФЕС. Няма да се приемат национални законодателни мерки, с които да се определят органите, компетентни да извършват проверки за установяване на самоличността като използват ОХДС и няма да се уреждат процедурите, условията и критериите за тези проверки. Няма да се осигури прилагането в българската нормативна уредба на основни елементи от Регламент (ЕС) 2021/784. 13 Няма да се определи компетентен национален орган и създадат предпоставки за изпълнение на Регламент (ЕС) 2024/982. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант на действие не могат да се очакват положителни икономически/социални или екологични въздействия върху заинтересованите страни. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Отсъствието на актуална законова уредба ще доведе до затруднения в дейността на заинтересованите страни по предотвратяване, разкриване или разследване на престъпления. Националните компетентни правоприлагащи органи няма да разполагат с необходимия правен инструментариум за обмен на информация, който да се основава на ясни и хармонизирани правила, приложими във всички държави членки. Ще се породят неясноти и разминавания в практиката, подходите и процедурите. Непредприемането на национални изпълнителни мерки по транспониране на изискванията на Директива (ЕС) 2023/977 ще окаже влияние върху способностите за отговор на бързо променящия се и разрастващ се характер на организираната престъпност, включително в контекста на глобализацията и цифровизацията на обществото. Полицейските органи няма да разполагат с правомощието да извършват справки в ОХДС с цел установяване на самоличността на лица. Създадената технологична възможност чрез оперативна съвместимост между информационните системи на ЕС ще остане неприложима за националните правоприлагащи органи, които няма да могат да извършват търсене и справки с базите данни. Няма да бъдат определени компетентни национални органи съгласно чл. 12 от Регламент (ЕС) 2021/784, които могат да издават заповед за премахване, с която от доставчика на хостинг услуги се изисква да премахне терористично съдържание или да блокира достъпа до терористично съдържание във всички държави членки. Няма да са дефинирани компетентните национални органи, които да следят за прилагането на конкретни мерки от доставчиците, изложени на терористично съдържание, да налагат санкции за доставчици на хостинг услуги при системно или трайно неспазване на задълженията им съгласно чл. 18 от регламента, както и да изготвят годишни доклади за прозрачност, съдържащи информация относно броя на заповедите за премахване, броя на случаите, в които не е била изпълнена заповед, броя на решенията относно конкретните мерки, броя на случаите, които са обжалвани по административен или съдебен ред и броя на решенията за налагане на санкции. Няма да може да бъзе приложена правната рамка на ЕС за автоматизирано търсене и сравняване на данни от ДНК профили, лицеви изображения, биометрични данни и данни от полицейски досиета. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се очаква. Административна тежест: Няма влияние върху административната тежест. Вариант 1 „Предприемане на нормативни изменения в ЗМВР“: Описание: При този вариант ще бъдат предприети действия за актуализиране на уредбата по ЗМВР, глава пета Раздел II, чл. 108-119, отнасяща се до опростения обмен на информация и данни с компетентните правоприлагащи органи на държавите членки за целите на предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления. Ще бъдат отстранени разминаванията и несъответствията в приложимите процедури. Ще се въведат новите стандарти, установени от Директива (ЕС) 2023/977 за обработване на исканията за информация, компетентните органи, съдържанието на исканията за информация, срокове за предоставяне на информацията, основанията за отказ от предоставяне на информация, обработваните категории лични данни, взаимодействието с Европол. 14 Ще бъде разписано правомощието на полицейските органи да установяват самоличност чрез използване на ОХДС. Търсенията в ОХДС ще се извършват от полицейски орган в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/817 и Регламент (ЕС) 2019/818 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 година в случаите, когато полицейският орган не е в състояние да установи самоличността на дадено лице поради липсата на документ за пътуване или друг достоверен документ, когато има съмнения относно данните за самоличност, предоставени от дадено лице или относно автентичността на документа за пътуване или друг достоверен документ, предоставен от дадено лице или когато дадено лице не е в състояние или отказва да сътрудничи. В националното законодателство ще се осигури прилагането на основните елементи от Регламент ( ЕС) 2021/784, като ще бъдат определени компетентни национални органи съгласно чл. 12, които могат да издават заповед за премахване, с която от доставчика на хостинг услуги се изисква да премахне терористично съдържание или да блокира достъпа до терористично съдържание във всички държави членки, да следят за прилагането на конкретни мерки от доставчиците, изложени на терористично съдържание, както и да налагат санкции за доставчици на хостинг услуги при системно или трайно неспазване на задълженията им, съгласно чл. 18 от регламента. Ще се определят и приложимите национални процедури за обжалване от страна на засегнатите оператори - доставчици на хостинг услуги, както и реда за изготвяне на годишни доклади за прозрачност, съдържащи информация относно броя на заповедите за премахване, броя на случаите, в които не е била изпълнена заповед, броя на решенията относно конкретните мерки, броя на случаите, които са обжалвани по административен или съдебен ред и броя на решенията за налагане на санкции. Ще се определи национално звено, отговорно за координацията и отговорите на автоматизирани търсения на данни чрез използване рамката Прюм II на ЕС. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Компетентните правоприлагащи органи ще могат да използват в дейността си нови стандарти в реквизитите на исканията за информация, тяхното обосноваване и оценка на принципите на необходимост и пропорционалност във всеки конкретен случай. В рамките на правомощията си заинтересованите страни ще могат да обработват ясно очертани категории лични данни. Всяка от заинтересованите страни ще може чрез единното звено за контакт да отправя искания и да получава информация, необходима за изпълнение на функциите й. На всеки етап от процедурата ще се гарантира взаимната осведоменост на подателите и получателите на информация относно сроковете и тяхното евентуално удължаване по обективни причини. Единното звено за контакт по отношение обмена на информация, ще разполага с ясни основания за отказ от предаване на информация при строго ограничителни хипотези и надделяващ национален приоритет за сигурността на страната, опазване на реда или защита на значими интереси на юридически и физически лица. В комуникацията с държавите членки ще се прилага единен езиков режим, модерни деловодни и информационни системи. В дейността на полицейските органи ще може да се използва общата услуга за биометрично съпоставяне като техническо средство за подсилване и улесняване на работата на съответните информационни системи на ЕС и на другите компоненти за оперативна съвместимост. По този начин ще бъде улеснено установяването на самоличността на физическо лице, което е регистрирано в няколко бази данни, чрез използването на един-единствен технологичен компонент за съпоставяне на биометричните данни на това физическо лице в различните системи, вместо на няколко различни компонента. Това ще доведе до по-голяма сигурност и надеждност на проверките. От компетентните национални органи ще се прилагат единни правила за справяне със злоупотребата с хостинг услуги за разпространение сред обществеността на терористично съдържание онлайн, по-специално, свързани с разумни и пропорционални задължения на доставчиците на хостинг услуги за полагане на дължима грижа с цел справяне с разпространението сред обществеността на терористично съдържание чрез техните услуги и за да се гарантира, когато е необходимо, бързото му премахване или блокиране на достъпа до такова съдържание. 15 Ще се повишат способностите на полицейските органи да предотвратяват, разкриват и разследват престъпления чрез използване на автоматизирани търсения и обмен на данни с държавите членки и Европол. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант на действие не се очакват отрицателни икономически/социални или екологични въздействия върху заинтересованите страни. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: От доставчиците на хостинг услуги ще се изисква да премахнат терористично съдържание или да блокират достъпа до терористично съдържание във всички държави членки. Доставчик на хостинг услуги, който е изложен на терористично съдържание, ще следва да предприеме конкретни мерки за защита на своите услуги срещу разпространението на терористично съдържание сред обществеността. Такива мерки могат да бъдат подходящи технически и оперативни мерки или способности, например подходящ персонал или технически средства за идентифициране и бързо премахване или блокиране на достъпа до терористично съдържание; леснодостъпни и лесни за ползване механизми, чрез които ползвателите да съобщават или сигнализират на доставчика на хостинг услуги за предполагаемо терористично съдържание; всякакви други механизми за повишаване на осведомеността за наличието на терористично съдържание в неговите услуги, например механизми за модериране на ползвателите или всяка друга мярка, която доставчикът на хостинг услуги смята за подходяща за справяне с наличието на терористично съдържание в своите услуги. Доставчиците на хостинг услуги ще могат да обжалват по административен и съдебен ред наложените ограничения. Административна тежест: Следва да се установят правилата относно санкциите, приложими при нарушения на Регламент (ЕС) 2021/784. Санкциите трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. При вземането на решение дали да бъде наложена санкция и при определянето на вида и тежестта на санкциите компетентните органи следва да вземат предвид всички значими обстоятелства, включително: естеството, тежестта и продължителността на нарушението; дали нарушението е било умишлено или е било резултат от небрежност; предишни нарушения, извършени от доставчика на хостинг услуги; финансовото състояние на доставчика на хостинг услуги; степента на съдействие на доставчика на хостинг услуги с компетентните органи; естеството и размера на доставчика на хостинг услуги, по-специално дали той е микро-, малко или средно предприятие; степента на вина на доставчика на хостинг услуги, като се вземат предвид техническите и организационните мерки, предприети от него за изпълнение на настоящия регламент. Системното или трайно неспазване на задълженията на доставчиците на хостинг услуги следва да подлежи на финансова санкция в размер до 4 % от общия оборот на доставчика на хостинг услуги за предишната финансова година. 4.2. По проблем 2: Повишаване на ефективността за изпълнение на законовоопределените задачи и дейности на Главна дирекция „Гранична полиция“ при осъществяване на граничния контрол и противодействие на трансграничната престъпност. Вариант „Без действие“: Описание: При този вариант няма да се извършат необходимите законови промени, с които да се допълнят ЗМВР и ЗЕС. Органите на ГДГП няма да имат право да блокират ползването на електронни съобщителни услуги при осъществяване на наблюдение на държавната граница, като вид охранителна дейност - такава по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Няма да се създаде възможност за противодействие на нарастващата заплаха, породена от нерегламентираното използване на 16 безпилотни летателни апарати, прелитащи през държавната граница, както и да се противодейства на такива, изпълняващи полети в близост до границата на българска или съпределна територия. При този вариант няма да се извърши и нормативна промяна, с която да се допълни разпоредбата на чл. 42ж, ал. 1 от ЗДАНС, поради което органите на ГДГП няма да могат да събират всички данни по чл. 42б, ал. 2 и З от ЗДАНС, необходими за целите на разкриване и доказването на престъпленията по чл. 108а, чл. 159а-159г, 242, ал. 1-4, чл. 280 и чл. 281, ал. 1 и 2 от НК. Това ще предпостави затруднения при изпълнение правомощията на органите на ГДГП по предотвратяването, разкриването и разследването на посочените престъпления. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант на действие не могат да се очакват положителни икономически/социални или екологични въздействия върху заинтересованите страни. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се установяват. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се очакват. Административна тежест: Няма влияние върху административната тежест. Вариант 1 „Предприемане на нормативни изменения в ЗМВР и ЗДАНС„: Описание: При този вариант ще се извършат необходимите законови промени, с които да се допълнят ЗМВР и ЗЕС. Ще се предостави право на органите на ГДГП при осъществяване на наблюдение на държавната граница, като вид охранителна дейност - такава по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, да блокират ползването на електронни съобщителни услуги, респ. електронни съобщения. В резултат на законодателната промяна ще се създаде възможност за противодействие на нарастващата заплаха, породена от нерегламентираното използване на безпилотни летателни апарати, прелитащи през държавната граница, както и за противодействие на такива, изпълняващи полети в близост до границата на българска или съпределна територия. Изменението на ЗДАНС ще предостави възможност на служителите на ГДГП да изпълняват правомощията си по предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления, като се отчете и отпадането на граничните проверки след пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген на вътрешните въздушни и морски граници на Република България. Това ще позволи обработването на данни за преминаването на лица през тези граници на страната. Националното звено в структурата на ДАНС ще може да предоставя информация в РДГП- Аерогари за това на коя дата заподозряно в извършване на престъпление лице е пътувало през въздушна граница, кой е направил резервацията, има ли други лица в тази резервация, как е заплатен билета, къде е направена резервацията, данни за маршрута на пътуването, адрес и координати за връзка (телефонен номер, електронен адрес) на направилия резервацията и други данни от изброените в чл. 426, ал. 2 от ЗДАНС, които биха могли да имат отношение към разкриването и разследването на престъпленията по чл. 108а, 159а-159г, чл. 242, ал. 1-4, чл. 280 и чл. 281, ал. 1 и 2, чл. от НК. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Нормативните промени ще доведат до предоставянето на съвременен инструментариум на органите на ГДГП в отговор на използването на новите технологии за противозаконно дейност. Изменението на ЗДАНС ще предостави възможност на служителите на ГДГП да изпълняват по ефективно правомощията си по предотвратяване, разкриване и разследване на посочените по-горе престъпления от НК, което ще въздейства положително и върху всички обществени групи. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: 17 Не се очакват. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се предвиждат. Административна тежест: Нормативните промени нямат отражение върху административната тежест. 4.3. По проблем 3: Необходимост от нормативни промени в уредбата на полицейската регистрация по чл. 68 от Закона за МВР, предвид тълкуванията на разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/680, дадени в актуалната практика на Съда на ЕС (решения по преюдициални дела С-205/21 и С-118/22). Вариант „Без действие“: Описание: При този вариант няма да се извършат необходимите законови промени, с които националната законодателна уредба да бъде приведена в съответствие с постановените решения на Съда на ЕС. Ще отсъства съгласуваност и последователност в практиката на правоприлагащите органи и съда. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант на действие не могат да се очакват положителни икономически/социални или екологични въздействия върху заинтересованите страни. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Възможни са обжалвания на действията на полицейските органи от страна на засегнатите лица. Прякото прилагане на решенията на СЕС в практиката на българските съдилища ще доведе до откази за извършване на действията по полицейска регистрация на лица, привлечени като обвиняеми за умишлени престъпления от общ характер. Ще бъде намалена ефективността на дейностите по предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се очакват. Административна тежест: Няма влияние върху административната тежест. Вариант 1 „Предприемане на нормативни изменения в ЗМВР“: Описание: При този вариант ще се извършат необходимите законови промени, с които да се отстранят несъответствията на националната законодателна уредба по отношение прилагането на принципите за обработване на лични данни от компетентните правоприлагащи за целите на предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления. Ще се въведат критерии за необходимост и пропорционалност от обработване и съхранение на чувствителни данни за лица, привлечени като обвиняеми за умишлени престъпления от общ характер. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Ще се постигне уеднаквяване на практиката, яснота и предвидимост в действията на полицейските органи и съда. Ще се избегнат възможните негативни последици от обжалвания на действията на полицейските органи от страна на засегнатите лица. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се очакват. 18 Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се предвиждат. Административна тежест: Нормативните промени нямат отражение върху административната тежест. 4.4. По проблем 4. „Изпълнение на препоръки от Доклада за оценка за България на Групата на държавите, борещи се срещу корупцията (GRECO) - пети кръг на оценка“ Вариант 1. „Без действие“: Описание: При този вариант няма да бъдат изпълнени препоръките от Доклада за оценката на България от Петия кръг оценки на Групата държави срещу предотвратяване на корупцията (GRECO) от 2022 г., като в ЗМВР няма да се създадат необходимите условия за гарантиране на достатъчна оперативна независимост на полицията спрямо МВР и като основно правило отделните указания към полицията да бъдат надлежно документирани в писмена форма, както и за установяване на правила за осигуряване на прозрачност и ограничаване на рисковете от конфликт на интереси относно дейността на полицейските служители след напускане на службата. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не може да окаже положително икономическо, социално или екологично въздействие върху МВР - Главна дирекция „Национална полиция“, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, Главна дирекция „Гранична полиция“, Главна дирекция „Жандармерия и специални операции и борба с тероризма“, дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, дирекция „Миграция“, областните дирекции на МВР. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не може да окаже отрицателно икономическо, социално или екологично въздействие върху МВР - Главна дирекция „Национална полиция“, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, Главна дирекция „Гранична полиция“, Главна дирекция „Жандармерия и специални операции и борба с тероризма“, дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, дирекция „Миграция“, областните дирекции на МВР. Специфични въздействия: За МВР - Главна дирекция „Национална полиция“, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, Главна дирекция „Гранична полиция“, Главна дирекция „Жандармерия и специални операции и борба с тероризма“, дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, дирекция „Миграция“, областните дирекции на МВР липсата на законова промяна ще въздейства отрицателно, недисциплиниращо и нереспектиращо. Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма въздействие върху малките и средните предприятия. Административна тежест: Не се предвижда въвеждане на административна тежест за МВР, държавните служители в МВР, Върховния административен съд, административните съдилища, адвокатите. Вариант 2. „Приемане на нормативни изменения в ЗМВР“: Описание: При този вариант на действие ще бъдат установени на законово ниво принципите на оперативна независимост в дейността и предотвратяване на конфликт на интереси при прекратяване на службата. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Ще окаже положително социално въздействие върху МВР - Главна дирекция „Национална полиция“, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, Главна дирекция „Гранична полиция“, Главна дирекция „Жандармерия и специални операции и борба с тероризма“, дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, дирекция „Миграция“, областните дирекции на МВР. 19 Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не може да окаже отрицателно икономическо, социално или екологично въздействие върху заинтересованите страни. Специфични въздействия: За МВР - Главна дирекция „Национална полиция“, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, Главна дирекция „Гранична полиция“, Главна дирекция „Жандармерия и специални операции и борба с тероризма“, дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, дирекция „Миграция“, областните дирекции на МВР законовата промяна ще въздейства положително, дисциплиниращо и респектиращо. Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма въздействие върху малките и средните предприятия. Административна тежест: Не се предвижда. Нормативните промени няма да доведат до установяване на нови или изменение на съществуващи регулаторни режими. 4.5. По проблем 5 „Установени затруднения при прилагането на Закона за Министерството на вътрешните работи във връзка с търсене на дисциплинарна отговорност и налагане на дисциплинарни наказания на държавните служители в МВР“: Вариант 1. „Без действие“: Описание: 5.1. „Затруднения при прилагането на чл. 194, ал. 2 и чл. 198 - 203 от ЗМВР“ Не може да се преодолеят затруднения при прилагането на глава осма от ЗМВР чрез прецизна редакция на чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. 5.2. „Несъвършенство на чл. 198, ал. 2 от ЗМВР“ Няма да се конкретизират случаите, при които се налага дисциплинарно наказание „мъмрене“. 5.3. „Неефективни дисциплинарни наказания, извършване на деяния от държавни служители в МВР, с които се вреди на доброто име на министерството, но не са определени за дисциплинарни нарушения“ - Ще продължи съществуването в ЗМВР на неефективните наказания по чл. 199, ал. 1, т. 1, чл. 200, ал. 1, т. 1, чл. 201, ал. 1, т. 1 и чл. 203, ал. 1, т. 10 от ЗМВР „писмено предупреждение“, „порицание“ или „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“, налагани, ако държавният служител извърши друго нарушение в срока на наложено вече наказание. - Няма да се въведе в чл. 203, ал. 1 от ЗМВР състав на дисциплинарно нарушение „извършване на дисциплинарно нарушение по чл. 199 - 201, довело до уронване на престижа на службата“. 5.4. „Допустимост на производства по анонимни сигнали“ Ще продължи да съществува възможността по чл. 205, ал. 2, изречение второ от ЗМВР за извършване на дисциплинарна проверка по анонимни сигнали. 5.5. „Срокове за провеждане на дисциплинарни производства“ Няма да се създаде възможност в чл. 205 от ЗМВР сроковете ал. 6 от същия член да не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“. 5.6. „Отстраняване от длъжност на държавен служител с писмена заповед по чл. 214 от ЗМВР – липса на хипотези, съществуващи в практиката“ Няма да се създаде възможност в чл. 214 от ЗМВР да се допълнят случаите на временно отстраняване от длъжност на държавен служител - когато бъде задържан до 72 часа, постановено от прокурор. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не може да окаже положително икономическо, социално или екологично въздействие върху МВР, държавните служители в МВР, Върховния административен съд, административните съдилища, адвокатите. 20 Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не може да окаже отрицателно икономическо, социално или екологично въздействие върху МВР, държавните служители в МВР, Върховния административен съд, административните съдилища, адвокатите. Специфични въздействия: Не оказва специфични въздействия върху Върховния административен съд, административните съдилища, адвокатите. За МВР и държавните служители в МВР липсата на промяна ще въздейства отрицателно, недисциплиниращо и нереспектиращо. Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма въздействие върху малките и средните предприятия. Административна тежест: Не се предвижда въвеждане на административна тежест за МВР, държавните служители в МВР, Върховния административен съд, административните съдилища, адвокатите. Вариант 2. „Приемане на нормативни изменения в ЗМВР“: Описание: При този вариант на действие ще бъдат предприети нормативни промени, позволяващи да се специфицират видовете дисциплинарни нарушения, степента на тежест на нарушенията и основанията за налагане на дисциплинарни наказания. 5.1. „Затруднения при прилагането на чл. 194, ал. 2 и чл. 198 - 203 от ЗМВР“ Ще се преодолеят затруднения при прилагането на глава осма от ЗМВР чрез прецизна редакция на чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. 5.2. „Несъвършенство на чл. 198, ал. 2 от ЗМВР“ Ще се конкретизират случаите, при които се налага дисциплинарно наказание „мъмрене“. 5.3. „Неефективни дисциплинарни наказания, извършване на деяния от държавни служители в МВР, с които се вреди на доброто име на министерството, но не са определени за дисциплинарни нарушения“ - Ще се преодолее съществуването в ЗМВР на неефективните наказания по чл. 199, ал. 1, т. 1, чл. 200, ал. 1, т. 1, чл. 201, ал. 1, т. 1 и чл. 203, ал. 1, т. 10 от ЗМВР „писмено предупреждение“, „порицание“ или „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“, налагани, ако държавният служител извърши друго нарушение в срока на наложено вече наказание. - Ще се въведе в чл. 203, ал. 1 от ЗМВР състав на дисциплинарно нарушение „извършване на дисциплинарно нарушение по чл. 199 - 201, довело до уронване на престижа на службата“. 5.4. „Допустимост на производства по анонимни сигнали“ Ще се преодолее съществуването на възможността по чл. 205, ал. 2, изречение второ от ЗМВР за извършване на дисциплинарна проверка по анонимни сигнали. 5.5. „Срокове за провеждане на дисциплинарни производства“ Ще се създаде възможност в чл. 205 от ЗМВР сроковете ал. 6 от същия член да не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“. 5.6. „Отстраняване от длъжност на държавен служител с писмена заповед по чл. 214 от ЗМВР – липса на хипотези, съществуващи в практиката“ Ще се създаде възможност в чл. 214 от ЗМВР да се допълнят случаите на временно отстраняване от длъжност на държавен служител - когато държавният служител бъде задържан до 72 часа, постановено от прокурор. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не може да окаже положително икономическо, социално или екологично въздействие върху МВР, държавните служители в МВР, Върховния административен съд, административните съдилища, адвокатите. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не може да окаже отрицателно икономическо, социално или екологично въздействие върху Върховния административен съд, административните съдилища, адвокатите. За МВР и държавните 21 служители в МВР предлаганата промяна ще въздейства положително, дисциплиниращо и респектиращо. Специфични въздействия: Не оказва специфични въздействия върху Върховния административен съд, административните съдилища, адвокатите. За МВР и държавните служители в МВР промяната ще въздейства положително, дисциплиниращо и респектиращо. Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма въздействие върху малките и средните предприятия. Административна тежест: Не се предвижда. Нормативните промени няма да доведат до установяване на нови или изменение на съществуващи регулаторни режими. 4.6. По проблем 6 „Изпълнение на Решение № 233 на Министерския съвет от 2024 г. за приемане на План за намаляване на административната тежест“: Вариант 1. „Без действие“: Описание: Няма да се създадат нормативни условия за намаляване на административната тежест по отношение на физическите и юридическите лица в случаите на издаване на документи от органите за пожарна безопасност и защита на населението по реда на чл. 125а, ал. 1 и чл. 129 от ЗМВР. Мярка № 2 – Няма да отпадне изискването за подаване на искане от заинтересовано или упълномощено от него лице за издаване на документи по чл. 125а, ал. 1 от ЗМВР, когато документите се издават в производство по извършване на вътрешна административна услуга. Мярка № 3 – Няма да се постигне служебно събиране на информация, налична в Търговския регистър, при промяна на вписаните/обявените в Търговския регистър обстоятелства или актове за лицето, получило разрешение за извършване на дейности по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност по чл. 129 от ЗМВР. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не може да окаже положително икономическо, социално или екологично въздействие върху Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, физическите и юридическите лица. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Възможно е да окаже отрицателно икономическо въздействие върху физическите и юридическите лица. Специфични въздействия: Не оказва специфични въздействия върху Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, физическите и юридическите лица. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не оказва въздействие върху малките и средните предприятия. Административна тежест: Не се предвижда. Нормативните промени няма да доведат до установяване на нови или изменение на съществуващи регулаторни режими. Няма да се намали административната тежест за физическите и юридическите лица. Вариант 2. „Приемане на нормативни изменения в ЗМВР“: Описание: При този вариант на действие ще бъдат предприети нормативни промени, чрез които ще се създадат условия за намаляване на административната тежест за физическите и юридическите лица в случаите на издаване на документи от органите за пожарна безопасност и защита на населението по реда на чл. 125а, ал. 1 и чл. 129 от ЗМВР. Мярка № 2 – Ще отпадне изискването за подаване на искане от заинтересовано (или упълномощено от него лице) за издаване на документи по чл. 125а, ал. 1 от ЗМВР, в случаите, в които документите се издават в производство по извършване на вътрешна административна услуга. 22 Мярка при получило обекти малките № 3 – Ще се постигне служебно събиране на информация, промяна на вписаните/обявените в Търговския регистър разрешение за извършване на дейности по осигуряване и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и безопасност по чл. 129 от ЗМВР. Положителни (икономически/социални/екологични) икономическо въздействие върху физическите и юридическите Отрицателни (икономически/социални/екологични) отрицателно икономическо, социално или екологично юридическите лица. Специфични въздействия: Не оказва специфични въздействия безопасност и защита на населението“ - МВР, физическите и Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се и средните предприятия. Административна тежест: Не се предвижда. Нормативните установяване на нови или изменение на съществуващи административната тежест за физическите и юридическите лица. налична в обстоятелства на пожарната съоръжения, въздействия: Ще лица. въздействия: Не въздействие върху Главна юридическите очаква да окаже промени регулаторни Търговския регистър или актове за лицето, безопасност свързани с пожарната окаже положително може да окаже върху физическите дирекция „Пожарна лица. въздействие върху няма да доведат режими. Ще се намали на и до 5. Степени 5.1. По Сравняване на вариантите: на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) проблем 1: ниска. Вариант „Без действие“ Вариант 1 Предприемане на нормативни изменения в ЗМВР т с о н в и т к е ф Е Цел 1. Постигане на съответствие на националната законодателна уредба относно правомощията и дейностите на полицейските органи с правния инструментариум на ЕС по отношение на обмена на информация между компетентните правоприлагащи органи на държавите членки, способите за установяване на самоличност и мерките за справяне с терористичното онлайн съдържание. Подцел 1.1. Улесняване и осигуряване на адекватен и бърз обмен на информация с компетентните правоприлагащи органи на държавите членки за предотвратяване, разкриване или разследване на престъпления. Подцел 1.2. Използване на оперативната съвместимост между информационните системи на ЕС за подобряване на контрола по външните граници, предотвратяване на незаконната миграция, противодействието на терористични и други тежки престъпления, поддържане на обществения ред и сигурност . Подцел 1.3. Гарантиране на безпрепятственото функциониране на цифровия единен пазар чрез справяне с разпространението на терористичното съдържание онлайн. 3 1 т с о н с а к и ф Е Цел 1. Постигане на съответствие на националната законодателна уредба относно правомощията и дейностите на полицейските органи с правния инструментариум на ЕС по отношение на обмена на информация между компетентните правоприлагащи органи на държавите членки, способите за установяване на самоличност и мерките за справяне с терористичното онлайн съдържание. Подцел 1.1. Улесняване и осигуряване на адекватен и бърз обмен на информация с компетентните правоприлагащи 3 1 23 органи на държавите членки за предотвратяване, разкриване или разследване на престъпления. Подцел 1.2. Използване на оперативната съвместимост между информационните системи на ЕС за подобряване на контрола по външните граници, предотвратяване на незаконната миграция, противодействието на терористични и други тежки престъпления, поддържане на обществения ред и сигурност . Подцел 1.3. Гарантиране на безпрепятственото функциониране на цифровия единен пазар чрез справяне с разпространението на терористичното съдържание онлайн. т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1. Постигане на съответствие на националната законодателна уредба относно правомощията и дейностите на полицейските органи с правния инструментариум на ЕС по отношение на обмена на информация между компетентните правоприлагащи органи на държавите членки, способите за установяване на самоличност и мерките за справяне с терористичното онлайн съдържание. Подцел 1.1. Улесняване и осигуряване на адекватен и бърз обмен на информация с компетентните правоприлагащи органи на държавите членки за предотвратяване, разкриване или разследване на престъпления. Подцел 1.2. Използване на оперативната съвместимост между информационните системи на ЕС за подобряване на контрола по външните граници, предотвратяване на незаконната миграция, противодействието на терористични и други тежки престъпления, поддържане на обществения ред и сигурност . Подцел 1.3. Гарантиране на безпрепятственото функциониране на цифровия единен пазар чрез справяне с разпространението на терористичното съдържание онлайн. 3 1 5.2. По проблем 2: Вариант „Без действие“ Вариант 1 Предприемане на нормативни изменения в ЗМВР т с о н в и т к е ф Е Цел 2. Повишаване на ефективността за изпълнение на законовоопределените задачи и дейности на Главна дирекция „Гранична полиция“ при осъществяване на граничния контрол и противодействие на трансграничната престъпност. Подцел 2.1. Създаване на нормативни предпоставки за противодействие на заплахите, произтичащи от използването на безпилотни летателни апарати в граничните зони. Подцел 2.2. Обезпечаване изпълнението на правомощията на органите на ГДГП по предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления по чл. 108а, чл. 159а-159г, чл. 242, ал. 1-4, чл. 280, чл. 281, ал. 1 и 2 от НК. 3 1 т с о н с а к и ф Е Цел 2. Повишаване на ефективността за изпълнение на законовоопределените задачи и дейности на Главна дирекция „Гранична полиция“ при осъществяване на граничния контрол и противодействие на трансграничната престъпност. Подцел 2.1. Създаване на нормативни предпоставки за противодействие на заплахите, произтичащи от използването на безпилотни летателни апарати в граничните зони. Подцел 2.2. Обезпечаване изпълнението на правомощията на органите на ГДГП по предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления по чл. 108а, чл. 159а-159г, чл. 242, ал. 1-4, чл. 280, чл. 281, ал. 1 и 2 от НК. 3 1 у с а л г ъ С Цел 2. Повишаване на ефективността за изпълнение на т с законовоопределените задачи и дейности на Главна дирекция о н „Гранична полиция“ при осъществяване на граничния контрол а в и противодействие на трансграничната престъпност. 3 1 24 Подцел 2.1. Създаване на нормативни предпоставки за противодействие на заплахите, произтичащи от използването на безпилотни летателни апарати в граничните зони. Подцел 2.2. Обезпечаване изпълнението на правомощията на органите на ГДГП по предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления по чл. 108а, чл. 159а-159г, чл. 242, ал. 1-4, чл. 280, чл. 281, ал. 1 и 2 от НК. 5.3. По проблем 3: Вариант „Без действие“ Вариант 1 Предприемане на нормативни изменения в ЗМВР и т т с к о е н ф в Е Цел 3. Привеждане на уредбата на полицейската регистрация по чл. 68 от Закона за МВР в съответствие с решенията на Съда на ЕС по преюдициални дела С-205/21 и С-118/22. 3 1 с а т к с и о ф н Е Цел 3. Привеждане на уредбата на полицейската регистрация по чл. 68 от Закона за МВР в съответствие с решенията на Съда на ЕС по преюдициални дела С-205/21 и С-118/22. 3 1 у с т с а о л г н ъ а в С Цел 3. Привеждане на уредбата на полицейската регистрация по чл. 68 от Закона за МВР в съответствие с решенията на Съда на ЕС по преюдициални дела С-205/21 и С-118/22. 3 1 5.4. По проблем 4: Вариант „Без действие“ Вариант 1 Предприемане на нормативни изменения в ЗМВР т с о н в и т к е ф Е Цел 4. Изпълнение на препоръки от Доклада за оценка за България на Групата на държавите, борещи се срещу корупцията (GRECO) - пети кръг на оценка. Подцел 4.1. Гарантиране на достатъчна оперативна независимост на полицията спрямо МВР и като основно правило, отделните указания към полицията да бъдат надлежно документирани в писмена форма. Подцел 4.2., Установяване на правила за осигуряване на прозрачност и ограничаване на рисковете от конфликт на интереси относно дейността на полицейските служители след напускане на службата. 3 1 т с о н с а к и ф Е Цел 4. Изпълнение на препоръки от Доклада за оценка за България на Групата на държавите, борещи се срещу корупцията (GRECO) - пети кръг на оценка. Подцел 4.1. Гарантиране на достатъчна оперативна независимост на полицията спрямо МВР и като основно правило, отделните указания към полицията да бъдат надлежно документирани в писмена форма. Подцел 4.2., Установяване на правила за осигуряване на прозрачност и ограничаване на рисковете от конфликт на интереси относно дейността на полицейските служители след напускане на службата. 3 1 25 т с о н а в у с а л г ъ С на - Цел 4. Изпълнение на препоръки от Доклада за оценка за България Групата на държавите, борещи се срещу корупцията (GRECO) пети кръг на оценка. Подцел 4.1. Гарантиране на достатъчна оперативна независимост на полицията спрямо МВР и като основно правило, отделните указания към полицията да бъдат надлежно документирани в писмена форма. Подцел 4.2., Установяване на правила за осигуряване на прозрачност и ограничаване на рисковете от конфликт на интереси относно дейността на полицейските служители след напускане на службата. 3 1 5.5. По проблем 5: Вариант „Без действие“ в Вариант 1 Предприемане на нормативни изменения ЗМВР т с о н в и т к е ф Е Цел 4. Преодоляване на затрудненията при прилагането на ЗМВР във връзка търсене на дисциплинарна отговорност и налагане на дисциплинарни наказания на държавните служители в МВР. Подцел 4.1. Преодоляване на затруднения при определянето на състава на дисциплинарно нарушение и при прилагането на чл. 194, ал. 2 и чл. 198 - 203 от ЗМВР. Подцел 4.2. Конкретизиране на случаите, при които се налага дисциплинарно наказание „мъмрене“ по чл. 198, ал. 2 от ЗМВР. Подцел 4.3. Отмяна на неефективните състави на дисциплинарни нарушения по чл. 199, ал. 1, т. 1, чл. 200, ал. 1, т. 1, чл. 201, ал. 1, т. 1 и чл. 203, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. Въвеждане в чл. 203, ал. 1 от ЗМВР на нов състав на дисциплинарно нарушение. Подцел 4.4. Отпадане на възможността за извършване на дисциплинарни проверки по анонимни сигнали. Подцел 4.5. Създаване на възможност в чл. 205, ал. 6 от ЗМВР за неприлагане на сроковете за приключване на дисциплинарното производство, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест.“ Подцел 4.6. Допълване на чл. 214 от ЗМВР относно случаите на временно отстраняване от длъжност на държавен служител, когато бъде задържан до 72 часа, постановено от прокурор. Допускане на предварително изпълнение на заповедите за отстраняване от длъжност. 3 1 т с о н с а к и ф Е Цел 4. Преодоляване на затрудненията при прилагането на ЗМВР във връзка търсене на дисциплинарна отговорност и налагане на дисциплинарни наказания на държавните служители в МВР. Подцел 4.1. Преодоляване на затруднения при определянето на състава на дисциплинарно нарушение и при прилагането на чл. 194, ал. 2 и чл. 198 - 203 от ЗМВР. Подцел 4.2. Конкретизиране на случаите, при които се налага дисциплинарно наказание „мъмрене“ по чл. 198, ал. 2 от ЗМВР. Подцел 4.3. Отмяна на неефективните състави на дисциплинарни нарушения по чл. 199, ал. 1, т. 1, чл. 200, ал. 1, т. 1, чл. 201, ал. 1, т. 1 и чл. 203, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. Въвеждане в чл. 203, ал. 1 от ЗМВР на нов състав на дисциплинарно нарушение. Подцел 4.4. Отпадане на възможността за извършване на дисциплинарни проверки по анонимни сигнали. Подцел 4.5. Създаване на възможност в чл. 205, ал. 6 от 3 1 26 ЗМВР за неприлагане на сроковете за приключване на дисциплинарното производство, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест.“ Подцел 4.6. Допълване на чл. 214 от ЗМВР относно случаите на временно отстраняване от длъжност на държавен служител, когато бъде задържан до 72 часа, постановено от прокурор. Допускане на предварително изпълнение на заповедите за отстраняване от длъжност. т с о н а в у с а л г ъ С Цел 4. Преодоляване на затрудненията при прилагането на ЗМВР във връзка търсене на дисциплинарна отговорност и налагане на дисциплинарни наказания на държавните служители в МВР. Подцел 4.1. Преодоляване на затруднения при определянето на състава на дисциплинарно нарушение и при прилагането на чл. 194, ал. 2 и чл. 198 - 203 от ЗМВР. Подцел 4.2. Конкретизиране на случаите, при които се налага дисциплинарно наказание „мъмрене“ по чл. 198, ал. 2 от ЗМВР. Подцел 4.3. Отмяна на неефективните състави на дисциплинарни нарушения по чл. 199, ал. 1, т. 1, чл. 200, ал. 1, т. 1, чл. 201, ал. 1, т. 1 и чл. 203, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. Въвеждане в чл. 203, ал. 1 от ЗМВР на нов състав на дисциплинарно нарушение. Подцел 4.4. Отпадане на възможността за извършване на дисциплинарни проверки по анонимни сигнали. Подцел 4.5. Създаване на възможност в чл. 205, ал. 6 от ЗМВР за неприлагане на сроковете за приключване на дисциплинарното производство, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест.“ Подцел 4.6. Допълване на чл. 214 от ЗМВР относно случаите на временно отстраняване от длъжност на държавен служител, когато бъде задържан до 72 часа, постановено от прокурор. Допускане на предварително изпълнение на заповедите за отстраняване от длъжност. 3 1 5.6. По проблем 6: Вариант „Без действие“ Вариант 1 Предприемане на нормативни изменения в ЗМВР т с о н в и т к е ф Е 6. Намаляване на административната тежест при издаване на документи от органите за пожарна безопасност и защита на населението. Подцел 6.1. Отпадане на изискването за подаване на искане от заинтересовано лице или упълномощено от него лице за издаване на документи по чл. 125а, ал. 1 от ЗМВР в случаите, в които документите се издават в производство по извършване на вътрешна административна услуга. Подцел 6.2. Служебно събиране на информация, налична в Търговския регистър, при промяна на вписаните/обявените в Търговския регистър обстоятелства или актове за лицето, получило разрешение за извършване на дейности по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност по чл. 129 от ЗМВР. 3 1 и Е ф 6. а к Намаляване на административната тежест при издаване на с н т о с документи от органите за пожарна безопасност и защита на 3 1 27 населението. Подцел 6.1. Отпадане на изискването за подаване на искане от заинтересовано лице или упълномощено от него лице за издаване на документи по чл. 125а, ал. 1 от ЗМВР в случаите, в които документите се издават в производство по извършване на вътрешна административна услуга. Подцел 6.2. Служебно събиране на информация, налична в Търговския регистър, при промяна на вписаните/обявените в Търговския регистър обстоятелства или актове за лицето, получило разрешение за извършване на дейности по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност по чл. 129 от ЗМВР. т с о н а в у с а л г ъ С 6. Намаляване на административната тежест при издаване на документи от органите за пожарна безопасност и защита на населението. Подцел 6.1. Отпадане на изискването за подаване на искане от заинтересовано лице или упълномощено от него лице за издаване на документи по чл. 125а, ал. 1 от ЗМВР в случаите, в които документите се издават в производство по извършване на вътрешна административна услуга. Подцел 6.2. Служебно събиране на информация, налична в Търговския регистър, при промяна на вписаните/обявените в Търговския регистър обстоятелства или актове за лицето, получило разрешение за извършване на дейности по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност по чл. 129 от ЗМВР. 3 1 6. Избор По По 6.1. По на възпиращи. вида и извършени услуги; естеството или предвид настоящия на препоръчителен вариант: проблеми 1, 3, 4, 5 и 6: Вариант 1 „Предприемане на нормативни проблем 2: Вариант 1 „Предприемане на нормативни изменения Промяна в административната тежест за физическите и прилагането на препоръчителния вариант (включително по проблем 1: Следва да се установят правилата относно Регламент (ЕС) 2021/784. Санкциите трябва да бъдат ефективни, При вземането на решение дали да бъде наложена тежестта на санкциите компетентните органи следва да обстоятелства, включително: естеството, тежестта и продължителността нарушението е било умишлено или е било резултат от небрежност; от доставчика на хостинг услуги; финансовото степента на съдействие на доставчика на хостинг услуги и размера на доставчика на хостинг услуги, по-специално средно предприятие; степента на вина на доставчика на техническите и организационните мерки, предприети регламент. изменения в ЗМВР юридическите отделните санкциите, приложими пропорционални санкция и при вземат предвид на предишни състояние на с компетентните дали той хостинг услуги, от него за в ЗМВР“. и ЗДАНС“. лица от проблеми): при нарушения и определянето на всички значими нарушението; дали нарушения, доставчика на хостинг органи; е микро-, малко като се вземат изпълнение на 28 Системното или трайно неспазване на задълженията на доставчиците на хостинг услуги следва да подлежи на финансова санкция в размер до 4 % от общия оборот на доставчика на хостинг услуги за предишната финансова година. По проблем 6: Административната тежест ще се намали по отношение на физическите и юридическите лица в случаите на издаване на документи по реда на чл. 12а, ал. 1 и чл. 129 от ЗМВР. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не се идентифицират. . 7. Консултации: ……………………………………………………………..……………………………… …………………………………………………………………………………………….. …………………………………………………………………………………………….. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи ще бъде публикуван за обществено обсъждане на Портала за обществени консултации на Министерския съвет и на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи за срок от 30 дни, както и ще бъде съгласуван по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. 29 Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? Директива (ЕС) 2023/977 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година относно обмена на информация между правоприлагащите органи на държавите членки и за отмяна на Рамково решение 2006/960/ПВР на Съвета (OB L 134, 22.05.2023, стр. 1-24). Регламент (ЕС) 2019/817 и Регламент (ЕС) 2019/818 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 година за създаване на рамка за оперативна съвместимост между информационните системи на ЕС в областта на границите, визите, полицейското и съдебното сътрудничество, убежището и миграцията, Регламент (ЕС) 2021/784 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 година относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: Закон за МВР, Директива (ЕС) 2023/977, Регламент (ЕС) 2019/817 и Регламент (ЕС) 2019/818 и подготвителни документи във връзка с приемането им, EUR-Lex, информация от задграничните представители на МВР в държавите членки и др. Доклада за оценка за България на Групата на държавите, борещи се срещу корупцията (GRECO) - пети кръг на оценка - линк www.coe.int/greco Решение № 233 на Министерския съвет от 29 март 2024 г. за приемане на План за намаляване на административната тежест - линк https://pris.government.bg/document/0b631b4f862ba0f81ff8316fcacc195a 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Любослав Попов, ВПД директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“ Дата: Подпис:

МОТИВИ КЪМ ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ 1. Причини, които налагат приемането на законодателните промени: 1.1. Необходимост от осигуряване прилагането на правни актове на ЕС в рамките на пространството на свобода, сигурност правосъдие. С проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗИДЗМВР) се предвиждат мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2021/784 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 година относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн (Регламент (ЕС) 2021/784), с който се установяват единни правила за справяне със злоупотребата с хостинг услуги за разпространение на терористично съдържание онлайн. Регламентът е приет в отговор на нарастващия брой злоупотреби с услугите, предлагани от доставчиците на хостинг, от страна на терористични групи и на техните поддръжници, за да разпространяват терористично съдържание онлайн, с цел отправяне на техните послания, радикализиране и вербуване на последователи, както и улесняване и ръководене на терористична дейност. Наличието на терористично съдържание онлайн се оказва катализатор за радикализацията на лица, която може да доведе до терористични актове, и следователно има сериозни отрицателни последици за ползвателите, гражданите и обществото като цяло. Необходимо е да се осигури прилагането в българската нормативна уредба на основни елементи от Регламент (ЕС) 2021/784, като: определянето на компетентния национален орган съгласно чл. 12, който може да издава заповед за премахване, с която от доставчика на хостинг услуги се изисква да премахне терористично съдържание или да блокира достъпа до терористично съдържание във всички държави членки, да следи за прилагането на конкретни мерки от доставчиците, изложени на терористично съдържание, както и да налага санкции за доставчици на хостинг услуги при системно или трайно неспазване на задълженията им, съгласно чл. 18 от регламента. Компетентният национален орган следва да изготвя годишни доклади за прозрачност, съдържащи информация относно броя на заповедите за премахване, броя на случаите, в които не е била изпълнена заповед, броя на решенията относно конкретните мерки, броя на случаите, които са обжалвани по административен или съдебен ред и броя на решенията за налагане на санкции. С проекта на ЗИДЗМВР се предвиждат мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2019/817 и Регламент (ЕС) 2019/818 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 година, с които е създадена рамка за оперативна съвместимост между информационните системи на ЕС в областта на границите, визите, полицейското и съдебното сътрудничество, убежището и миграцията. Установената връзка между информационните системи на ЕС, прилагани в пространството на свобода, сигурност и правосъдие, цели да подобри ефективността и ефикасността на проверките по външните граници, да допринесе за предотвратяването на незаконната имиграция и за борбата с нея, както и постигането на висока степен на сигурност в държавите членки чрез противодействие на терористичните и други тежки престъпления. Това ще позволи на компетентните правоприлагащи органи да достъпват и ползват взаимодопълващи се данни от Системата за влизане/излизане (СВИ), Визовата информационна система (ВИС), Европейската система за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS), Евродак, Шенгенската информационна система (ШИС) и Европейската 1 информационна система за съдимост за граждани на трети държави (ECRIS-TCN). За постигането на тази функционалност на информационните системи като компоненти на оперативната съвместимост са предвидени: европейски портал за търсене (ЕПТ), обща услуга за биометрично съпоставяне (обща УБС), общо хранилище на данни за самоличност (ОХДС) и детектор за множество самоличности (ДМС). Със законопроекта се определят и функциите на националното звено за контакт по Регламент (ЕС) 2024/982 на Европейския парламент и на Съвета от 13 март 2024 година за автоматизираното търсене и обмен на данни за целите на полицейското сътрудничество и за изменение на решения 2008/615/ПВР и 2008/616/ПВР на Съвета и регламенти (ЕС) 2018/1726, (ЕС) 2019/817 и (ЕС) 2019/818 на Европейския парламент и на Съвета (Регламент Прюм II). Регламентът определя условията и процедурите за автоматизирано търсене на ДНК профили, дактилоскопични данни, определени данни за регистрацията на превозни средства, лицеви изображения и полицейски досиета, както и правилата за обмен на основни данни след потвърдено съвпадение на биометрични данни. Предлагат се норми за въвеждане в националното законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2023/977 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година относно обмена на информация между правоприлагащите органи на държавите членки и за отмяна на Рамково решение 2006/960/ПВР на Съвета. Директива (ЕС) 2023/977 установява хармонизирани правила за адекватен и бърз обмен на информация между компетентните правоприлагащи органи на държавите членки за целите на предотвратяването, разкриването или разследването на престъпления. Директивата заменя, като подобрява и надгражда съществуващата правна уредба по силата на Рамково решение 2006/960/ПВР. Актуализираните правила водят до опростяване и оптимизиране на процедурите, за да се улесни ефективното полицейско сътрудничество при противодействие на трансграничната престъпност на различни етапи от разследването - от етапа на събиране на разузнавателни данни за престъпността до етапа на наказателното разследване. В тази насока с Директива (ЕС) 2023/977 се прецизират и допълват изискванията към съдържанието на исканията за информация, подавани до единните звена за контакт или пряко до компетентните правоприлагащи органи на държавите членки. Дефинират се хипотезите, при които исканията за информация могат да се считат за спешни. Въвеждат се по-кратки срокове за предаване на информацията, необходими, за да се гарантира бързото обработване на исканията. Директивата поставя акцент върху дискреционното правомощие на единните звена за контакт да извършват оценка на принципите на необходимост и пропорционалност, като по този начин осигурява гаранции срещу злоупотреба с искания за информация, включително когато това би довело до явни нарушения на основните права. Специфицират се и се разширяват обективните основания, при наличието на които дадена държава членка може да откаже искане за информация, отправено до единното ѝ звено за контакт. Единното звено за контакт и компетентните правоприлагащи органи в държавите членки, след оценка във всеки конкретен случай, следва да изпращат копия от исканията и информацията на Европол, доколкото обменът на информация се отнася до престъпления, попадащи в обхвата на целите на агенцията. Директива (ЕС) 2023/977 установява и специални стандарти относно създаването или определянето, задачите и компетентността на единното звено за контакт в държавите членки, неговата организация на дейност, използваните информационни деловодни системи. Въведените с Директива (ЕС) 2023/977 актуализирани правила предполагат осъвременяване на действащата законова уредба (ЗМВР, глава пета, Раздел II, чл. 108 - 119). 2 Приложимите по настоящем регулации са приети в изпълнение на Рамково решение 2006/960/ПВР на Съвета и не отразяват новите специфични изисквания по отношение опростения обмен на информация и данни между компетентните правоприлагащи органи на държави членки на ЕС с цел предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления. 1.2. Необходимост от нормативни промени в уредбата на полицейската регистрация по чл. 68 от Закона за МВР, предвид тълкуванията на разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/680, дадени в актуалната практика на Съда на ЕС (решения по преюдициални дела С-205/21 и С- 118/22). В решението си от 30.01.2024 г. по преюдициално дело С-118/22 СЕС установява несъответствие на националната законодателна уредба и по-специално на действащата регулация относно обработването на генетични и биометрични данни като част от полицейската регистрация, с правото на ЕС. В светлината на тълкуване на разпоредби от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, СЕС приема за недопустимо национално законодателство, което не предвижда подходящи срокове за съхранение или за периодична проверка на необходимостта от съхранение на разглежданата категория данни за осъдени за умишлено престъпление от общ характер с влязла в сила присъда лица. Това води до практически неограничено - до смъртта на лицето обработване на данните, като през този неопределен времеви период администраторът на данните не е задължен да извършва оценка доколко по нататъшното им съхранение съответства на целите, за които са събрани, а субектът на данните е лишен от възможността да поиска тяхното изтриване или ограничаване на обработването. Наред с цитираното съдебно решение, несъответствие на уредбата на полицейската регистрация с правото на ЕС е постановено и в предходно решение на СЕС от 23.01.2023 г. по преюдициално дело С-205/21. В него акцент се поставя върху допустимостта чувствителни - биометрични и генетични данни да бъдат събирани от всички, привлечени като обвиняеми за умишлено престъпление от общ характер, без да се предвижда задължение за компетентния орган да провери и докаже, от една страна, че събирането на тези данни е абсолютно необходимо за постигането на конкретните преследвани цели и от друга страна, че тези цели не могат да бъдат постигнати чрез мерки, които засягат в по-малка степен правата и свободите на съответното лице. На основание дадените от Съда на ЕС тълкувания следва да бъдат предприети промени, по отношение спазването на принципите за необходимост и пропоционалност при обработването на и съхранението на чувствителни данни на лица, привлечени като обвиняеми за умишлено престъпление от общ характер за целите на полицейската регистрация. 1.3. Създаване на нормативни предпоставки за противодействие на заплахите, произтичащи от използването на безпилотни летателни апарати в граничните зони. Зачестяват случаите на нерегламентирано използване на безпилотни летателни апарати, прелитащи през държавната граница, както и изпълняващи полети в близост до границата на българска или на съпределна територия. Всеки полет на безпилотен летателен апарат, който е навлязъл/напуснал без разрешение във/от въздушното пространство на Република България или е без държавен регистрационен отличителен знак, или не се подчинява на указанията на компетентните органи, които ръководят и контролират полетите, или има достатъчно основания да се предполага, че се използва за незаконни цели (контрабанда на акцизни стоки, 3 стоки с висок фискален риск или наркотични вещества, заснемане, разговори, наблюдение, свързани със структурата и организацията на дейностите по гранично наблюдение и др.), следва да се счита за нарушение. Нерегламентирани полети се наблюдават по цялото протежение на българо-турската граница, но са силно концентрирани в зоните за отговорност на ГПУ Свиленград, ГПУ Елхово, ГПУ Малко Търново и ГПУ Средец. Различни летателни средства са установявани от състава на гранично-полицейски наряди, а също така и в дълбочина на граничната зона от служители на МВР и местни жители. Местата/участъците, където е констатирано прелитане, в голямата си част са с висок интензитет на опити за незаконно преминаване на държавната граница. В последните години се наблюдава значително увеличение на неразрешени полети от такъв тип за 2021 г. са 8, за 2022 г. 18, за 2023 г. 64 и от началото на 2024 г. 63 случая. От изнесената статистика и предвид бума в разпространението на относително евтини и лесни за управление безпилотни летателни системи (в състава на които са включени безпилотните летателни апарати) се очаква потенциалният риск от този вид заплаха да нараства все повече. Главна дирекция „Гранична полиция“ е национална специализирана структура на Министерството на вътрешните работи за осъществяване на охранителна дейност в граничната зона, в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове, международните летища и пристанища, във вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф, българската част на река Дунав и другите гранични реки и водоеми. Наблюдението на държавната граница е основната охранителна дейност, осъществявана от ГДГП. С оглед на функционалните задължения на ГДГП по осъществяване на гранично наблюдение, за дирекцията е важно да има законово право да противодейства на този вид заплахи, посредством ползването на технически средства за блокиране на електронни съобщителни услуги, респ. електронни съобщения. Понастоящем, по силата на чл. 301, ал. 3 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) за осъществяване на дейностите по чл. 14, ал. 2, т. 8 и чл. 89, ал. 1 от ЗМВР, както и при непосредствена заплаха за националната сигурност, компетентните органи на МВР могат да блокират с технически средства ползването на електронни съобщителни услуги. Изрично цитираните дейности от ЗМВР са за откриване, идентифициране и неутрализиране на взривни устройства и взривни вещества, както и при освобождаване на заложници, при задържане или обезвреждане на извършители на особено опасни престъпления. Почти аналогично право е регламентирано и в разпоредбата на чл. 90 от ЗМВР, според която при осъществяване на дейностите по чл. 14, ал. 2, т. 8 от ЗМВР полицейските органи могат да блокират с технически средства осъществяването на електронни съобщения. Горното налага необходимостта от включването на граничното наблюдение, като вид охранителна дейност по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, сред дейностите, при осъществяването на които органите на МВР могат да блокират с технически средства ползването на електронни съобщителни услуги, респ. електронни съобщения. Това правомощие няма да се прилага в обществения периметър и зоните на летищата, за които са валидни специфични изисквания за сигурност. 1.4. Предоставяне на възможност на органите на ГДГП да достъпват и използват резервационните данни за пътниците и екипажите за целите на предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления по чл. 108а, чл. 159а-159г чл. 242, ал. 1-4, чл. 280, и чл. 281, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс. В Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (ЗДАНС) е установена компетентност на Националното звено по чл. 11а да получава и обработва резервационни 4 данни на пътниците в Република България, превозвани по въздух, и данни на екипажа на въздухоплавателните средства. Съгласно ЗДАНС, тези данни се обработват само за целите на предотвратяването, разкриването, разследването и наказателното преследване на изчерпателно очертан кръг от престъпления (чл. 42а, ал. 3). Допусната е също така възможност част от резервационните данни да бъдат обработвани и за целите на граничния контрол (чл. 42а, ал. 4). В рамките на посочените цели и за тяхното постигане, в ЗДАНС са регламентирани основания за предоставяне на данни от Националното звено към съответните компетентните органи: - при получени съвпадания по предварително определени критерии и сравнения с данни от информационните фондове на МВР и Агенция „Митници“; - във всички случаи за целите на граничния контрол - част от определените резервационни данни; - всички категории резервационни данни, въз основа на искане от съответните кампетентни органи до Националното звено при оценка на всеки конкретен случай и спазване на принципа „необходимост да се знае“. В последната хипотеза, органите на ГДГП не са сред посочените в закона (чл. 42ж, ал. 1), които са оправомощени да подават мотивирани искания до Националното звено. Това обстоятелство препятства и намалява ефективността в оперативно-издирвателната дейност и дейността по разследване на престъпления по чл. 108а, чл. 159а-159г чл. 242, ал. 1-4, чл. 280, и чл. 281, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс, осъществявана от полицейските органи на ГДГП. 1.5. В съответствие с Директива (ЕС) 2019/1158 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, и за отмяна на Директива 2010/18/ЕС на Съвета (Директива (ЕС) 2019/1158) и във връзка с допълненията на Кодекса на труда (ДВ, бр. 62 от 2022 г.,) и по-специално създадения нов чл. 164в „Отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя)“, със законопроекта се предлага допълване на чл. 190, ал. 1 от ЗМВР с посочения вид отпуск. 1.6. Следва да бъде променено правното основание за издаването на наредба за условията и реда за издаване на лични документи с променени основни данни на служители под прикритие. Действащата разпоредба на чл. 12 от ЗМВР предвижда тази наредба да бъде издадена съвместно от министъра на вътрешните работи, министъра на регионалното развитие и благоустройството, председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и председателя на Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО). Предвид, че прилагането на специални разузнавателни средства чрез използване на служител под прикритие се осъществява единствено от специализирано структурно звено в МВР, се предлага да отпадне изискването за издаване на съвместен с председателите на ДАНС и ДАТО акт, а такъв да бъде предвиден в компетентност на министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие и благоустройството. 1.7. Динамиката на обществено-икономическите отношения и инфлационните процеси, предполага промяна в досегашния подход за фиксиране със закон на размерите на паричните награди на служителите на министерството. Със законопроекта се предлага промяна в разпоредбата на чл. 192 от ЗМВР като отпадне определянето на размера на отличието „обявяване на благодарност с парична награда“ на ниво закон. Целесъобразно е размерите на наградите и отличията да се определят с подзаконов нормативен акт. 1.8. Прецизиране на механизмите при формиране на основните месечни възнаграждения на държавните служители, за които се прилага Законът за държавния служител (ЗДСл). 5 Съгласно ЗМВР са обособени три категории служители - държавни служители, чиито статут се урежда със ЗМВР , лица, работещи по трудово правоотношение, чиито статут се урежда от Кодекса на труда и ЗМВР, и държавни служители, чиито статут се урежда със ЗДСл. Всички те подпомагат министъра на вътрешните работи при осъществяване на възложените му от специалния закон правомощия да провежда държавната политика по превенцията, противодействието на престъпността, опазването на обществения ред, защитата на националната сигурност, защитата на правата и свободите на гражданите, граничния контрол, регулиране на миграционните процеси, пожарната безопасност и защитата на населението чрез разработване на политики, планиране на дейности и контролиране на изпълнението им. Това предопределя изграждането на структури и изпълнението на задачи и дейности, които по естеството си се различават от типичните за общата и специализирана администрация по смисъла на Закона за администрацията. Независимо от различния статут на служителите, те съвместно формират административни звена и от взаимодействието помежду им се определя цялостната оценка за постигане на оптималните нива на ефективност и ефикасност. С последните изменения в ЗМВР беше въведен нов механизъм за определяне на основно месечно възнаграждение на служителите със статут по ЗМВР и Кодекса на труда като възнагражденията за най-ниската длъжност са обвързани със средната работна заплата за страната за второто тримесечие на предходната година съобразно данни на Националния статистически институт. Този механизъм остава неприложим за служителите със статут по ЗДСл, чиито възнаграждения се определят съгласно чл. 67 от ЗДСл. Необходимо е да бъдат създадени съпоставими предпоставки за определяне на месечните възнаграждения и на тази категория служители. Аналогични законодателни решения са регламентирани спрямо служители със сходен статут от други ведомства. 1.9. Отстраняване на констатирани несъответствия и практически затруднения по прилагането на разпоредби от глава осма „Дисциплинарна отговорност“ от част трета „Държавна служба в МВР“. Разпоредбата на чл. 194, ал. 2 от ЗМВР определя общо съставите на дисциплинарните нарушения, а в нормите на чл. 198 - 203 от ЗМВР за всяко от наказанията по чл. 197, ал. 1 от ЗМВР изчерпателно и конкретно са описани дисциплинарни нарушения, за които се налагат. Този подход създава практически затруднения, тъй като изисква двукратна съставомерност на дисциплинарните нарушения. Предвид на това се предлага изменение в нормата на чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. В чл. 199, ал. 1, т. 1, чл. 200, ал. 1, т. , чл. 201, ал. 1, т. 1 и чл. 203, ал. 1, т. 10 от ЗМВР е предвидено, че дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“, „порицание“ или „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“ се налага, ако държавният служител извърши друго нарушение в срока на наложено вече наказание. На практика този подход за определяне на хипотезите, при които се налага дисциплинарно наказание, не е достатъчно обоснован. Последното зависи от това дали първоначално наложеното дисциплинарно наказание няма да бъде отменено при съдебно оспорване. От друга страна в действащия закон са уредени хипотези на системност при извършването на дисциплинарни нарушения. Целесъобразно е този вид нарушения на служебната дисциплина да бъдат отменени и в тази връзка са заличени второто изречение от чл. 198, ал. 3, чл. 199, ал. 2, чл. 200, ал. 2 и чл. 201, ал. 2 от ЗМВР. 6 Предвижда се нов състав на дисциплинарно нарушение във връзка с деянията, довели до уронване на престижа на службата. Едно деяние може да засегне различни обществени отношения, ако едно и също човешко поведение се регулира едновременно от правни и от морални норми. Затова е възможно установеното деяние, извършено от служител в МВР, да представлява закононарушение, неизпълнение на служебни задължения и едновременно с това, от гледна точка на морала да е укоримо. Елемент на фактическия състав за уронване на престижа не е самото деяние като нарушение на установения обществен ред, включително на моралните норми, а негативната морална оценка, която е дадена от наказващия орган на извършеното като „несъвместимо с морала“. За целите на дисциплинарната отговорност е достатъчно, че с деянието е нарушен установеният обществен ред в държавата и поведението се оценява като несъвместимо с морала. В тази връзка в чл. 203, ал. 1 от ЗМВР се създава нов състав на нарушение - „извършване на дисциплинарно нарушение по чл. 199 - 201, довело до уронване на престижа на службата“. Премахва се разпоредбата на чл. 205, ал. 2, изречение второ от ЗМВР, предвиждаща извършване на дисциплинарна проверка по анонимни сигнали като част от административното производство по налагане на дисциплинарно наказание. В редица нормативни актове (кодекси и закони) е предвидено, че „анонимни жалби и сигнали не се разглеждат“, „анонимни становища и сигнали не се разглеждат“, „не се образува производство по анонимни сигнали“, „анонимни сигнали не могат да бъдат законово основание за образуване на производство“ и други, като например: Административнопроцесуален кодекс, Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, Закон за съдебната власт, Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, Закон за защита от дискриминация, Закон за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, Закон за геодезията и картографията, Закон за защита на потребителите, Закон за развитието на академичния състав в Република България. В съответствие с Наказателно-процесуалния кодекс в чл. 214 се допълват хипотезите за временно отстраняване от длъжност на служителя в случаите, когато спрямо него от прокурор е постановено задържане до 72 часа. 1.10. За изпълнение на Решение № 233 на Министерския съвет от 2024 г. за приемане на План за намаляване на административната тежест и заложените в него мерки № 2 и № 3 следва да бъдат предприети промени в чл. 125а, ал. 2 и чл. 132, ал. 2 от ЗМВР. 1.11. В изпълнение на препоръки от Доклада за оценка за България на Групата на държавите, борещи се срещу корупцията (GRECO) - пети кръг на оценка „Предотвратяване на корупцията и насърчаване на почтеността на централното управление (висшите държавни длъжности) и правоприлагащите органи“ (www.coe.int/greco) в закона следва да се установи принципът на оперативна независимост на полицейските органи спрямо политическото ръководство на Министерството на вътрешните работи, както и правила относно ограничаване на рисковете от конфликт на интереси след напускане на службата. 1.12. Допълване на възможностите за преназначаване на по-висока по вид длъжност без конкурс при определени нормативни предпоставки. Конкурсното начало е закрепено като основен принцип в професионалното развитие и преминаване в по-висока по вид длъжност на държавните служители. Успешното завършване на съответната професионална подготовка е допълнително условия за заемането на длъжност в рамките на по-високия вид. При отчитане на тези предпоставки и нивото на професионално развитие, следва да бъде допустимо при определени хипотези преназначаването на по-висока по вид длъжност да не е обвързано с провеждане на конкурс, когато: 7 - държавният служител на предходен етап е заемал след спечелен конкурс длъжност в рамките на по-високия вид, отговаря на изискванията за заемане на новата длъжност и успешно е завършил съответната професионална подготовка; - държавните служители, заемащи младши изпълнителски длъжности, са придобили образователно-квалификационна степен на висшето образование „бакалавър“ в Академията на Министерството на вътрешните работи, в различна от редовната форма на обучение по специалности „противодействие на престъпността и опазване на обществения ред“ или „пожарна и аварийна безопасност“. 2. Цели, които се поставят: 2.1. Предприемане на национални изпълнителни мерки, с които да бъдат въведени изискванията и осигурено прилагането на правни актове на ЕС в пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Определяне на компетентни национални органи съгласно чл. 12 от Регламент (ЕС) 2021/784 с контролни правомощия и съответни отговорности спрямо доставчици на хостинг услуги на територията на страната. Подпомагане усилията в борбата срещу използването на фалшива самоличност чрез създаване на правна възможност за използване на оперативната съвместимост между информационните системи на ЕС. Актуализиране на действащите правила за бърз и опростен обмен на информация с компетентните правоприлагащи органи на държавите членки за предотвратяване, разкриване или разследване на престъпления. Определяне на национално отговорен орган и създаване на правни предпоствки по отношение използването на правната рамка Прюм II на ЕС. 2.2. Въвеждане на промени в уредбата на полицейската регистрация по чл. 68 от Закона за МВР при отчитане на решенията на Съда на ЕС по преюдициални дела С-205/21 и С-118/22. 2.3. Предоставяне на възможност на органите на ГДГП да противодействат на нарастващата заплаха, породена от нерегламентираното използване на безпилотни летателни апарати, прелитащи през държавната граница, както и на такива, изпълняващи полети в близост до границата на българска или на съпределна територия. 2.4. Обезпечаване изпълнението на правомощията на органите на ГДГП по предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления по чл. 108а, чл. 159а-159г, чл. 242, ал. 1-4, чл. 280, чл. 281, ал. 1 и 2 от НК. 2.5. Постигане на съответствие с полагащите се на държавните служители видове отпуски по Кодекса на труда. 2.6. Привеждане на правното основание за издаването на наредба по чл. 12 от ЗМВР за условията и реда за издаване на лични документи с променени основни данни на служителите от специализираното звено за осигуряване и прилагане на разследване чрез служител под прикритие в съответствие със Закона за СРС. Предвижда се тази наредба да бъде издадена от съвместно от министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие и благоустройството. 2.7. Уеднаквяване на подхода при определяне на размерите на наградите и отличията, с които могат да бъдат удостоявани служителите на министерството, като се предвиди конкретните размери на паричните награди да се определят с подзаконов нормативен акт. 2.8. Прилагане на балансирано решение относно възнагражденията на служителите в МВР със статут по ЗМВР, КТ и ЗДСл. 2.9. Преодоляване на затрудненията при прилагането на ЗМВР относно производството за търсене на дисциплинарна отговорност и налагане на дисциплинарно наказание на 8 държавните служители със статут по ЗМВР. 2.10. Изпълнение на мерки № 2 и № 3 от приетия с Решение № 233 на Министерския съвет от 2024 г. План за намаляване на административната тежест. 2.11. Изпълнение на препоръки от Доклада за оценка за България на Групата на държавите, борещи се срещу корупцията (GRECO) чрез гарантиране на достатъчна оперативна независимост на полицията спрямо МВР и установяване на правила за осигуряване на прозрачност и ограничаване на рисковете от конфликт на интереси относно дейността на полицейските служители след напускане на службата. 2.12. Оптимизиране на процедурите за преминаване в по-висока по вид длъжност, когато държавните служители са придобили професионален опит, съответна подготовка и квалификация чрез последващо обучение и отговарят на изискванията за заемане на длъжността. 3. Очаквани резултати от прилагането на новата уредба: От компетентните национални органи ще се прилагат съвременни и ефективни процедури за обмен на информация за целите на предотвратяването, разкриването и разследването на престъпления. Ще се създадат предпоставки за справяне със злоупотребата с хостинг услуги за разпространение сред обществеността на терористично съдържание онлайн, по-специално, свързани с разумни и пропорционални задължения на доставчиците на хостинг услуги за полагане на дължима грижа с цел справяне с разпространението сред обществеността на терористично съдържание чрез техните услуги и за да се гарантира, когато е необходимо, бързото му премахване или блокиране на достъпа до такова съдържание. Полицейските органи ще могат да използват общата услуга за биометрично съпоставяне като техническо средство за подсилване и улесняване на работата на съответните информационни системи на ЕС и на другите компоненти за оперативна съвместимост. По този начин ще бъде улеснено установяването на самоличността на физическо лице, което е регистрирано в няколко бази данни, чрез използването на един-единствен технологичен компонент за съпоставяне на биометричните данни на това физическо лице в различните системи, вместо на няколко различни компонента. Това ще доведе до по-голяма сигурност и надеждност на проверките. Ще се позволи използване на възможностите за автоматизирано търсене и обмен на данни (ДНК профили, лицеви изображения, биометрични данни и полицейски досиета) между компетентните правоприлагащи органи на равнището на Съюза Следва да бъде постигнато спазването на принципите за необходимост и пропорционалност при обработването и съхранението на чувствителни данни на лица, привлечени като обвиняеми за умишлено престъпление от общ характер за целите на полицейската регистрация. Полицейските органи при ГДГП ще разполагат с допълнително правомощие при осъществяване на наблюдение на държавната граница като вид охранителна дейност да противодействат на опитите за използване на съвременните технологии за нелегитимни цели. Ще предостави възможност на служителите на ГДГП да изпълняват правомощията си по предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления, като се отчете и отпадането на граничните проверки след пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген на вътрешните въздушни и морски граници на Република България. Това ще позволи обработването на данни за преминаването на лица през тези граници на страната. Националното звено в структурата на ДАНС ще може да предоставя информация в РДГП- Аерогари за това на коя дата заподозряно в извършване на престъпление лице е пътувало през 9 въздушна граница, кой е направил резервацията, има ли други лица в тази резервация, как е заплатен билета, къде е направена резервацията, данни за маршрута на пътуването, адрес и координати за връзка (телефонен номер, електронен адрес) на направилия резервацията и други данни от изброените в чл. 426, ал. 2 от ЗДАНС, които биха могли да имат отношение към разкриването и разследването на престъпленията по чл. 108а, 159а-159г, чл. 242, ал. 1-4, чл. 280, и чл. 281, ал. 1 и 2, чл. от НК. Ще се постигне яснота и изчерпателност при определянето на видовете отпуски по Кодекса на труда, на които имат право държавните служители със статут по Закона за МВР. Ще се прецизира правното основание за издаване на наредба по чл. 12 от закона. Ще бъде спазена субординацията между законовата и подзаконова нормативна уредба при регламентиране на видовете отличия и награди, с които могат да бъдат удостоявани служителите на министерството. Процедурата по търсене на дисциплинарна отговорност и налагане на дисциплинарно наказание на държавните служители със статут по ЗМВР ще се облекчи. Ще отпаднат неефективните наказания по чл. 199, ал. 1, т. 1, чл. 200, ал. 1, т. 1, чл. 201, ал. 1, т. 1 и чл. 203, ал. 1, т. 10 от ЗМВР и ще се преодолеят негативните ефекти от множество съдебни оспорвания. Предвид отражението върху системата на министерството и обществото като цяло на нарушенията, довели до уронване на престижа на службата, ще се засили превантивната роля на налаганите дисциплинарни наказания в тези случаи. Ще се постигне намаляване на административната тежест във връзка с изискуемите документи по удостоверяване съответствието на обекти, съоръжения или други с изискванията на пожарната безопасност. При назначаване на държавни служители по ЗДСл ще може да се определят основни месечни заплати в размер, съответстващ на достигнато ниво на заплатите в министерството. Ще бъдат изпълнени препоръките от Доклада за оценка за България на Групата на държавите, борещи се срещу корупцията (GRECO) и ще бъдат въведени за изпълнение принципите на оперативна независимост в дейността на полицейските органи и спазването на конфиденциалност за предотвратяване конфликта на интереси след напускане на службата. Ще се позволи да бъде използван в пълен обем кадровия потенциал на министерството чрез насърчаване професионалното развитие, основано на придобити знания и умения, които да бъдат приложени при изпълнение на задачите и отговорностите на държавните служители. 4. Финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба: Приемането на проекта на акт не оказва въздействие върху държавния бюджет, поради което към него е приложена финансова обосновка съгласно чл. 35, ал. 1, т. 4, б. „б“ от УПМСНА. 5. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз: В съответствие с чл. 288 от Договора за функциониране на Европейския съюз регламентът е правен акт с общо действие, задължителен в своята цялост и пряко приложим във всички държави членки, без да са необходими национални мерки по транспониране. Регламент 2021/784 има пряко приложение в националното законодателство от 7 юни 2022 г. Задълженията по силата на регламента пораждат директен ефект за всички публично- и частноправни субекти. Предложените със законопроекта нормативни промени, произтичат от изричното овластяване по силата на регламентите, държавите членки да приемат национална уредба по 10 ограничен кръг въпроси в условията на обвързана компетентност. Съгласно чл. 12, параграф 3 държавите членки уведомяват Комисията за компетентния орган или органи, които биват публикувани от Комисията в Официален вестник и онлайн регистър. В тази връзка се налага в ЗМВР да бъдат разписани конкретни разпоредби, в които изрично да се посочва, че Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) на МВР е национален орган и по смисъла на четирите букви от параграф 1 на чл. 12, т.е.: а) за издаването на заповеди за премахване съгласно член 3; б) за проверяването на заповедите за премахване съгласно член 4; в) за наблюдението на прилагането на конкретни мерки съгласно член 5; г) за налагането на санкции съгласно член 18. Законова уредба изисква също така правото на компетентния орган съгласно чл. 12, параграф 1, буква г) да налага санкции за доставчици на хостинг услуги неспазване на задълженията им, съгласно чл. 18, които са подробно разписани в чл. 266а от проекта на ЗИДЗМВР. Съгласно чл. 21 държавите членки събират от своите компетентни органи и от доставчиците на хостинг услуги информация, вкл. статистическа, за действията, предприети в съответствие с регламента през предходната календарна година. Тази информация се изпраща на Комисията до 31 март всяка година. В тази връзка е предвиден текст, в който да бъде разписан този ангажимент за ГДБОП, в качеството й на компетентен национален орган. Регламент (ЕС) 2019/817 и Регламент (ЕС) 2019/818 също имат пряко приложение в националното законодателство от съответните дати, които ще бъдат определени от Комисията във връзка с преходните периоди за въвеждане в експлоатация на техническите компоненти на информационните системи. За да бъде използван достъпа до ОХДС в съответствие с регламентите - чл. 20 от Регламент (ЕС) 2019/817 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2019/818 е необходимо специално овластяване от националното законодателство. В тази насока, със законопроекта се предлага допълване на полицейските правомощия по чл. 71 от ЗМВР във връзка с действията по идентификация и установяване на самоличността на лицата. С Регламент (ЕС) 2024/982 се създава рамка за търсене и обмен на информация между компетентните органи на държавите членки посредством определяне на условията и процедурите за автоматизирано търсене на ДНК профили, дактилоскопични данни, определени данни за регистрация на превозни средства, лицеви изображения и полицейски досиета и правилата относно обмена на основни данни след потвърдено съвпадение на биометрични данни. Регламентът задължава всяка държава членка да определи свои звена за контакт, натоварени със задачите да координират и отговарят на национално ниво за автоматизирания обем на данни с други държави членки и Европол. Директива (ЕС) 2023/977 относно обмена на информация между правоприлагащите органи на държавите членки и за отмяна на Рамково решение 2006/960/ПВР на Съвета представя нови актуализирани правила, които следва да бъдат въведени чрез съответни изменения и допълнения в законовата уредба. За съответствието на законовите разпоредби с Директивата е изготвена сравнителна таблица. Директива (ЕС) 2019/1158 е въведена в общото трудово законодателство със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ДВ, бр. 62 от 2022 г.) и съобразяването на ЗМВР с вече приетата уредба не налага изготвянето на таблица за съответствие с правото на Европейския съюз. 11

Проект! ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ (Обн., ДВ, бр. 53 от 2014 г.; изм. и доп., бр. 98 и 107 от 2014 г., бр. 14, 24, 56 и 61 от 2015 г., бр. 81, 97, 98 и 103 от 2016 г., бр. 13 от 2017 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2017 г. – бр. 26 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 58, 97 и 103 от 2017 г., бр. 7 и 10 от 2018 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2018 г. – бр. 48 от 2018 г.; изм. и доп., бр. 55 и 77 от 2018 г., бр. 7, 17, 34 и 58 от 2019 г., бр. 60 и 85 от 2020 г., бр. 20 от 2021 г., бр. 22, 56 и 62 от 2022 г., бр. 48, 67 и 84 от 2023 г. и бр. 18, 19, и 33 от 2024 г.) § 1. Член 12 се изменя така: „Чл. 12. (1) Органите на МВР издават български лични документи с променени основни данни на служителите от специализираното звено за осигуряване и прилагане на разследване чрез служител под прикритие при условия и по ред, определени с наредба на министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие и благоустройството. (2) Въз основа на международни договори, по които Република България е страна или сключено споразумение за всеки отделен случай и на принципа на взаимността, документи по ал. 1 се издават при същите условия и ред на служители от аналогични партньорски звена.“. § 2. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2: а) точка 3 се изменя така: „3. наблюдение на държавната граница и прилагане на компенсиращи мерки;“ б) създава се т. 11: „11. специфична охранителна дейност за участие в мерките за постигане на летищна сигурност в обществените зони и периметъра на летищата.“ 2. В ал. 3 след думите „по ал. 2, т. 1-5“ се добавя „и 11“. § 3. В чл. 39 се създават ал. 10 и 11: „(10) Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ упражнява правомощията на компетентен орган по чл. 12, параграф 1, букви „а“ - „г“ от Регламент (ЕС) 2021/784 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 година относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн (ОВ, L 172 от 17 май 2021 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2021/784“, и е националната точка за контакт съгласно чл. 12, параграф 2 от същия Регламент. (11) Във връзка с правомощията си по ал. 10 ГДБОП ежегодно изготвя доклад съгласно чл. 8 от Регламент (ЕС) 2021/784, който публикува на интернет страницата на МВР, и доклад съгласно чл. 21 от Регламент (ЕС) 2021/784, който изпраща до Европейската комисия в срок до 31 март.“ 1 § 4. В чл. 43а, ал. 3 след думите „Шенгенската информационна система (ШИС)“ се поставя запетая и се добавя „е единно звено за контакт за обмен на информация между компетентните правоприлагащи органи на държавите членки за целите на предотвратяването, разкриването или разследването на престъпления“. § 5. В чл. 50а, ал. 1 се създава т. 7: „7. осъществява функциите на национално звено за контакт за обмен на информация и данни за ДНК профили, дактилоскопични данни, лицеви изображения и данни от полицейската регистрация на лица с компетентните органи на държавите членки.“. § 6. В чл. 57 се създава ал. 3: „(3) Дейността на полицейските органи се основава на принципите на оперативната независимост и се ръководи от законите и при спазване на чл. 3“. § 7. В чл. 68 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинеи 2 -5 се изменят така: „(2) Личните данни на лицата с полицейска регистрация се обработват за целите на оперативно-издирвателната дейност и дейността по разследване на престъпления, при което се извършват оперативни анализи, автоматизирани проверки и сравнения с други данни от информационните фондове на министерството и автоматизирано търсене и обмен на данни с компетентните органи на държавите членки и Европол чрез рамката Прюм II на Европейския съюз. (3) При полицейската регистрация полицейските органи могат да обработват всички или някои от категориите личните данни: 1. данните по чл. 18 от Закона за българските лични документи; 2. данните по т. 1, дактилоскопични данни, снимки и лицеви изображения на лицата, привлечени като обвиняеми за извършени престъпления, наказуеми с лишаване от свобода; 3. данните по т. 1, дактилоскопични данни, снимки, лицеви изображения и генетични данни - образци за ДНК профил на лицата, привлечени като обвиняеми за извършени престъпления по глава първа, втора, пета и единадесета от Особената част на Наказателния кодекс или представляващи особено тежък случай или опасен рецидив или за друго престъпление, с което е причинена смърт. (4) Дактилоскопичните данни на лицата с полицейска регистрация се обработват и за целите на изпълнението на Регламент (ЕС) 2019/816 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година за създаване на централизирана система за установяване на държавите членки, разполагащи с информация за присъди срещу граждани на трети държави и лица без гражданство (ECRIS-TCN), с цел допълване на Европейската информационна система за съдимост и за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1726 . (Обн. L ОВ. бр.135 от 22 май 2019 г.). Предоставянето на достъп до съответния автоматизиран информационен фонд на МВР на Централното бюро за съдимост при Министерството на правосъдието става по ред, определен със съвместна инструкция на министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. (5) Лицата са длъжни да оказват съдействие и да не възпрепятстват полицейските органи при извършване на действията по ал. 3. При отказ на лицето, действията по ал. 3, т. 3 се извършват с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд, на който е подсъдно престъплението от общ характер, за което е привлечено като обвиняем.“. 2 2. В ал. 6: а) създава се нова т. 5: „5. спрямо лицето са приложени възпитателни мерки по чл. 61 от Наказателния кодекс;“; б) досегашната т. 5 става т. 6 и се изменя така: „6. лицето е починало, но не по-рано от 3 години от датата на извършване на регистрацията. В този случай искането може да бъде направено от неговите наследници.“. 3. Създават се нови ал. 7, 8 и 9: „(7) Полицейската регистрация на лица, осъдени с влязла в сила присъда, се снема след изтичане на: 1. 12 години от изтичане на давността по чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80 от Наказателния кодекс за извършено тежко умишлено престъпление; 2. 8 години от изтичане на давността по чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80 от Наказателния кодекс в останалите случаи. (8) В случаите на ал. 7, когато лицето не е изтърпяло или изпълнило наложеното му с влязла в сила присъда наказание, полицейската регистрация не се снема, независимо от изтичане на срока по чл. 82, ал. 4 от Наказателния кодекс. (9) За наличието на обстоятелствата по ал. 6 - 8 и за преразглеждане на необходимостта от по-нататъшно съхранение на данните в рамките на сроковете по ал. 7 за постигане на целите на обработването се извършват периодични служебни проверки. 4. Досегашната ал. 7 става ал. 10. § 8. В чл. 71 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 т. 3 се изменя така: „3. чужденец е влязъл не по законоустановения ред или е незаконно пребиваващ в Република България.“ 2. Създават се нови ал. 3 - 6: „(3) За целите на установяване на самоличността, полицейските органи могат да извършват търсене в общото хранилище на данни за самоличност (ОХДС) съгласно Регламент (ЕС) 2019/817 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 година за създаване на рамка за оперативна съвместимост между информационните системи на ЕС в областта на границите и визите и за изменение на регламенти (ЕО) № 767/2008, (ЕС)2016/399, (ЕС) 2017/2226, (ЕС) 2018/1240, (ЕС) 2018/1726 и (ЕС) 2018/1861 на Европейския парламент и на Съвета и на решения 2004/512/ЕО и 2008/633/ПВР на Съвета (наричан за краткост Регламент (ЕС) 2019/817 (ОВ, L 135, 22.5.2019 г., стр. 27-84) и Регламент (ЕС) 2019/818 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 година за създаване на рамка за оперативна съвместимост между информационните системи на ЕС в областта на полицейското и съдебното сътрудничество, убежището и миграцията и за изменение на регламенти (ЕС) 2018/1726, (ЕС) 2018/1862 и (ЕС) 2019/816 (наричан за краткост Регламент (ЕС) 2019/818 (ОВ, L 135, 22.5.2019 г., стр. 85-135). (4) Търсенето в ОХДС се извършва при условията на чл. 20, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/817 и Регламент (ЕС) 2019/818, като се използват снетите в присъствието на лицето, чиято самоличност се установява при процедурата по идентификация на биометрични данни - пръстови отпечатъци и портретна снимка. Тези търсения не се извършват за лица под 12- годишна възраст, освен когато това е в защита на най-добрия интерес на детето съгласно Закона за закрила на детето. 3 (5) За установяване на самоличността на неизвестни лица, които не могат сами да установят своята самоличност или на неидентифицирани тленни останки при природно бедствие, произшествие или терористично нападение полицейските органи могат да извършват търсене в ОХДС с биометричните данни на тези лица. (6) За целите на оперативно-издирвателната дейност по чл. 8, ал. 3, т. 3, полицейските органи могат да извършват автоматизирани търсения чрез използване рамката Прюм II на Европейския съюз.“. 3. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 7 и 8. § 9. В чл. 90 думите „по чл. 14, ал. 2, т. 8“ се заменят с „по чл. 14, ал. 2, т. 3 и 8“. § 10. В глава пета, Раздел II се изменя така: „Раздел II. Обмен на информация или данни с компетентните правоприлагащи органи на държави членки на Европейския съюз, с цел предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления Чл. 108. (1) По реда на този раздел чрез единното звено за контакт в МВР се осъществява обмен на информация с компетентните правоприлагащи органи на държавите членки за целите на предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления, доколкото не е предвиден специален ред съгласно законодателството на Съюза. (2) Прилагането на този раздел не създава задължение за: 1. придобиване на информация чрез принудителни мерки; 2. събиране и съхранение на информация единствено с цел да се предоставят на компетентните органи на други държави членки. 3. предоставяне на информация, която да се използва като доказателство в съдебни производства. (3) Придобитата информация може да се използва като доказателство в съдебни производства само с предварително разрешение на предоставилата я страна. (4) Единното звено за контакт в МВР и компетентните правоприлагащи органи използват получената информация при спазване на определените от предоставящата държавата членка условия. Чл. 109. (1) Министерството на вътрешните работи чрез единното звено за контакт може да предоставя: 1. информация от информационните фондове на министерството; 2. информация, получена от други държавни органи или органи на местното самоуправление, от юридически или физически лица. (2) Обменът на информация с компетентните правоприлагащи органи на държавите членки се извършва при спазване на условията и реда за достъп до тях съгласно действащото законодателство и международните договори, по които Република България е страна, както и при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и изискванията за защита на личните данни. (3) Категориите предоставяни лични данни за отделните категории субекти на данни са ограничени до определените в раздел Б от приложение II към Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и за замяна и отмяна на решения 2009/371/ПВР, 2009/934/ПВР, 2009/935/ПВР, 2009/936/ПВР и 2009/968/ПВР на Съвета 4 (Обн. L ОВ. бр.135 от 24 май 2016 г.) и са необходими и пропорционални за постигането на целта на искането. (4) Информация, получена от друга държава членка или от трета държава, се предоставят от МВР след изрично писмено съгласие на държавата, която ги е предоставила. (5) Когато искането е за предоставяне на информация по ал. 1, т. 2, МВР отправя запитване до съответния компетентен държавен орган, орган на местното самоуправление, юридическо или физическо лице. Те са длъжни да предоставят в срок исканата информация, освен когато затова е предвиден специален ред. Чл. 110. Искания за информация се подават до единното звено за контакт на друга държава членка, когато са налице основания да се счита, че: 1. исканата информация е необходима и пропорционална за постигане на целите по чл. 108, ал. 1; 2. исканата информация е налична за съответната друга държава членка. Чл. 111. Искането за предоставяне на информация до единното звено за контакт на държава членка се изготвя на един от официалните езици, нотифицирани от съответната друга държава членка за целите на обмена на информация и съдържа: 1. подробно описание на информацията, чието предоставяне се иска; 2. целта, за която се изисква информацията, посочване на фактите и престъплението, послужило за основание на искането; 3. причини, поради които се счита, че исканата информация е налична в замолената държава членка; 4. връзката между целта и лицето, за което се отнася информацията; 5. мотиви, обосноваващи случаите на спешност на искането за предоставяне на информация; 6. ограничения върху използването на информацията, която се съдържа в искането, за цели, различни от тези, за които е подадено искането. Чл. 112. Спешни искания за информация могат да бъдат подавани, когато от всички относими факти и обстоятелства по конкретния случай, може да се счете, че информацията или данните са необходими за: 1. предотвратяването на непосредствена и сериозна заплаха за националната сигурност; 2. предотвратяване на непосредствена заплаха за живота или физическата неприкосновеност на дадено лице; 3. предприемане на ограничителни мерки, включващи задържане на лице; 4. предотвратяването, разкриването или разследването на престъпления, за които предоставянето на конкретната информация или данните имат съществено значение и непредоставянето им в срок би поставил в риск тяхната актуалност . Чл. 113. (1) Предоставянето на информация въз основа на искане на компетентен орган на държава членка се извършва в следните срокове: 1. осем часа - при спешно искане за информация, налична в информационните фондове на МВР; 2.три календарни дни - при спешно искане за информация, която може да бъде получена от други държавни органи или органи на местното самоуправление, от юридически или физически лица ; 3. седем календарни дни за всички други искания. (2) Сроковете по ал. 1 започват да текат от получаване на искането. 5 (3) Когато за достъп до исканата информация съгласно националното законодателство се изисква разрешение от компетентен орган на съдебната власт, тя се предоставя след получаване на такова разрешение. В тези случаи единното звено за контакт в МВР предприема необходимите действия и незабавно уведомява компетентните органи на молещата държава членка за причините и продължителността на очакваното забавяне, както и за последващото развитие по случая. (4) При необходимост от допълнителни разяснения и уточнения във връзка с поисканата информация, единното звено за контакт в МВР уведомява компетентните органи на молещата държава членка. Сроковете по ал. 1 спират да текат от момента на получаване на искането за допълнителни разяснения и уточнения до тяхното предоставяне от компетентните органи на молещата държава членка. Чл. 114. При предоставяне