Проект на решение за предоставяне на мандат на Националния статистически институт за провеждане на преговори със статистическата служба на европейската комисия „Eвростат“ за промяна в обхвата на регионите от Ниво 2 в Република България

Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) отговаря за изготвянето и прилагането на Закона за регионалното развитие (ЗРР), който определя и обхвата на регионите за планиране от ниво 2, като те следва да са в съответствие с изискванията на общата класификация на териториалните единици за статистически цели. Още през 2018 г. МРРБ е установило необходимостта от промяна в обхвата на съществуващите 6 региона за планиране от ниво 2 (NUTS 2), поради обстоятелството, че два от регионите - Северозападен и Северен централен регион не отговарят на изискванията на ЕВРОСТАТ за минимум брой на населението (800 000 души) и към настоящия момент, на база официални данни от 2023 г. ситуацията не се е променила. През 2024 г. при направен анализ на прилагането на държавната политика за регионално развитие чрез изготвянето на Последващи оценки на въздействието на Закона за регионалното развитие и Правилника за прилагането му и на Националната стратегия за регионално развитие 2012-2022 г. и при получените мнения в процеса на разработка на тези два важни документа темата за промяна в обхвата на регионите от ниво 2 отново става актуална. Въпроси, свързани с тази тема са повдигнати и от различни заинтересовани страни и представители на граждански организации. В тази връзка през м. декември 2024 г. МРРБ инициира създаването на Междуведомствена работна група (МРГ), в която бяха включени и външни експерти, със задача да се разгледат възможностите за промяна в обхвата на регионите. В резултат от работата на МРГ са изведени три приоритетни варианта за нов обхват на регионите от ниво 2, като и трите варианта отговарят на критериите на Евростат за брой население.Концепцията за ново райониране върху която се основават предложените за обществено обсъждане варианти е с цел постигане на полицентричен модел на развитие, заложен в националния документ за регионално развитие - Актуализираната Национална концепция за пространствено развитие. Цели се да се създадат условия за по-равномерно разпределение на ресурсите, стимулиране на икономическото и социално развитие в регионите и намаляване на междурегионалните различия чрез по-целенасочени усилия за въздействие на регионално ниво. Търсеният ефект при определянето на нов обхват на регионите е чрез включването в един и същ регион на територии с общи нужди и потенциали да се подкрепят интегрираните усилия за развитие на страната, да се създадат предпоставки за изграждане на мрежа от полицентрични регионални и икономически центрове, които да укрепват националната икономика и да намаляват дисбалансите между столицата и периферията. Той е в основата и на интегрираните териториални стратегии. Освен това подобен подход дава основания да се търсят паралели в развитието на подобни региони в рамките на Европейския съюз и чрез сравнителен анализ да се откриват доказателства за успешни мерки. Стратегическите документи за регионално и пространствено развитие на регионално ниво - интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите от ниво 2 с период на действие до 2027 г. подчертават необходимостта от по-целенасочени действия в посока оптимизация на регионалната политика и намаляване на дисбалансите между регионите и в този смисъл освен покриването на изискванията на Евростат относно минималния брой на населението на регионите, които се разглеждат за статистически цели, промяната в обхвата на регионите е стъпка и в подобряването на прилагането на политиката за регионално развитие. Моментът за взимане на решение е подходящ и с оглед на предстоящото през 2025 г. разработване на новия документ за регионално и пространствено развитие на национално ниво - Националната концепция за регионално и пространствено развитие (НКРПР) за периода 2026 -2040 г., чиято цел е да се определят дългосрочните перспективи, цели и приоритети на държавната политика за намаляване на дисбаланса в развитието на националната територия и съответствието ѝ с другите секторни и хоризонтални политики.В допълнение, предпоставка за изменение на районирането в България в този момент е разпоредбата на член 5, алинея 4 от Регламента за NUTS (Номенклатура на териториалните единици за статистически цели). Този регламент предвижда, че измененията на класификацията NUTS се приемат не по-често от веднъж на три години, освен в случаите на съществена реорганизация на административната структура на държава-членка, когато могат да се извършват на по-кратки интервали. През 2025 г. Европейската комисия е насрочила процедура за преразглеждане на класификацията, което предоставя възможност България да участва с предложения за промени в териториалното деление и България има възможност да предостави мандат на Националния статистически институт за провеждане на преговори със статистическата служба на Европейската комисия „Евростат“ за промяна в обхвата на регионите от ниво 2 в Република България с цел привеждането им в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 1059/2003 и Регламент (ЕО) № 176/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 година за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS), като срокът за стартираните на тези преговори следва да е не по-късно от 31.03.2025 г.

О БЩИ Н А Б Л А Г О Е В Г Р АД СТАНОВИЩЕ относно ИЗБОР НА ВАРИАНТ за промяна обхвата на районите от ниво 2 (райони за планиране) от МЕТОДИ БАЙКУШЕВ КМЕТ НА ОБЩИНА БЛАГОЕВГРАД Във връзка с получено писмо от г-жа Силвия Георгиева – Изпълнителен директор на Национално сдружение на общите в Република България, постъпило в Деловодството на Община Благоевград, относно необходимостта от изготвянето на единно становище и възможността Община Благоевград да предостави на становище за мотивиран избор на един от предложените варианти за промяна обхвата на 6-те района от Ниво 2 на Република България (районите за планиране), Ви информирам следното: Проектът на Решение на Министерски съвет за предоставяне на мандат на Националния статистически институт за провеждане на преговори със статистическата служба на европейската комисия „Eвростат“ за промяна в обхвата на регионите от Ниво 2 в Република България на Министерски съвет, ведно с Приложение 1, е публикуван за обществено обсъждане на 29.01.2025 г. на Портала за обществени консултации - https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bgBG&Id=8865. Община Благоевград подкрепя усилията на централната власт, насочени към необходимостта от ново райониране, което да създаде предпоставка за ефективно усвояване на средства от европейските фондове и устойчиво развитие. След извършен обстоен анализ на предимствата и недостатъците на всеки един от предложените варианти, Община Благоевград изразява своето становище, като подкрепя Вариант 2. О БЩИ Н А Б Л А Г О Е В Г Р АД МОТИВИ: Съгласно Регионалната статистика за област Благоевград, изготвена от Национално статистическия институт, показател „Население към 31.12.2023 г. - общо (брой)“ е определен за област Благоевград в размер на 287 077. За сравнение същият показател към демографската статистика за София (столица) е в размер на 1 286 965. По своята същност това е предпоставка за различия по отношение на всички сфери на обществения живот – образование, здравеопазване, култура, транспорт, туризъм, жилищен фонд, а оттам и разлика в голяма част от микроикономическите показатели. Съгласно специализираната електронна публикация „Районите, областите и общините в Република България 2022“, изготвена от Национално статистическия институт, гъстотата на населението на 1 кв. м. към 31.12.2022 г. за област Благоевград е 44.6, докато за София (столица) е 953.1. За сравнение следва да посочим и няколко райони от Западния район, определен с вариант 2: Перник – 46.6, Враца - 41.1, Кюстендил 35.5, София – 32.2. По така изложените данни се откроява голяма разлика между София (столица) и останалите области от сегашния Югозападен район. В предложения Вариант 2, съгласно прогнозите на НСИ, общият брой на населението в областите на Западният район остава над прага от 800 000 души най-рано до 2075 г., докато прогнозата за устойчивост на населението е след 2090 г. О БЩИ Н А Б Л А Г О Е В Г Р АД От друга страна показателите на областите, извън София (столица), могат да се определят като близки, което предполага общи нужди и интегрирани усилия, които следва да се предприемат за задоволяването им. Това е и един от основните мотиви Община Благоевград да подкрепи Вариант 2 от предложените варианти за райониране. На база на основните различия в демографските показатели естествено следват и разграничения по отношение на икономическите фактори. София (столица) остава с най-висок Брутен вътрешен продукт на човек от населението и през 2022 г. достига 53,7 хил. лв. За сравнение в област Благоевград за 2021 г. се забелязва значителен ръст и достига 12,6 хил. лв. Значителна разлика по отношение на икономика се наблюдава в Западна България като доказателство за това е размерът на Брутният вътрешен продукт на човек от населението на област Видин, който се определя като значително нараснал през 2021 г. – до 11,4 хил. лв. В контекста на посочените стойности в показателя, може да се направи изводът, че Столичен район има значителен напредък, докато останалите райони от Западна България се нуждаят от ефективни регионални политики, с които да постигнат своето регионално развитие и икономическа устойчивост. По така предложеният Вариант 2 в Западния район попадат по-слабо развити райони, в сравнение със София (столица), което пък от своя страна е предпоставка за разпределянето на повече финансови средства от европейски фондове. От гледна точна на пазара на труда, коефициентът на безработица продължава да бъде висок в област Видин - 14,1%, за Благоевград достига 9,4%, за София (столица) – 1,6%, като данните са за 2022 г. Още един показател, който обуславя необходимостта от промяна в районирането, и показва предимствата на Вариант 2. Освен това съгласно Регламент (ЕО) № 176/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 година за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS): „Необходими са обективни критерии за дефиниране на регионите, за да се гарантира безпристрастност, когато се съставя и използва регионалната статистика“. Обективният критерий се отличава във Вариант 2 и отразява основните характеристики на всеки един район, което предполага единно прилагане на регионален подход в регионалното развитие. Отделянето на Столичен район от Западен, ще позволи сътрудничество между по- силно развит район с по-слабо развити, с което ще бъде постигнат синергичен ефект и устойчив приобщаваш растеж. По този начин се реализират целите на Европейския съюз за укрепване на устойчивостта и икономика, както и намаляване на различията между отделни райони. Всеки един от районите в предложения Вариант 2 се отличава със своите местоположение, културно и историческо наследство. Това предполага развитие на туризма и транспортната свързаност между Столичен и Югозападен район, както съсредоточаването на повече финансови ресурси в изграждането на инфраструктура. О БЩИ Н А Б Л А Г О Е В Г Р АД По този начин може да се увеличи икономическата активност на по-слабо развитите райони, като се създадат и условия за изграждането на индустриални зони чрез ефективно и справедливо разпределение на инвестициите. Предвид гореизложеното и с оглед преодоляване на регионалните различия и съсредоточаване на повече ресурси в по-слабо развитите райони, Община Благоевград изразява своето становище в подкрепа на Вариант 2 за промяна обхвата на 6-те района от Ниво 2 на Република България (районите за планиране). С надежда за създаването, не само на красиви и приобщаващи пространства, но и устойчиви публични политики, в унисон с инициативата на Европейския съюз – Новия европейски Баухаус! С уважение, Методи Байкушев Кмет на Община Благовеград

О Б Щ И Н А К Ю С Т Е Н Д И Л С Т А Н О В И Щ Е от инж. Огнян Атанасов Кмет на Община Кюстендил Относно: Промяна в обхвата на регионите от ниво 2 на Република България. Община Кюстендил подкрепя напълно усилията на българските власти за промяна в обхвата на регионите от ниво 2 в Република България във връзка с публикувания на 29 януари 2025 г. на Портала за обществени консултации пакет документи за проект на решение на Министерския съвет за предоставяне на мандат на Националния статистически институт за провеждане на преговори със статистическата служба на Европейската комисия „Eвростат“ за промяна в обхвата на регионите от Ниво 2 в Република България. След извършен обстоен анализ на предложените три варианта за нов обхват на регионите от ниво 2, Община Кюстендил изразява подкрепа за Вариант 2 при следните аргументи: Анализ на Вариант 2 за Кюстендил 1. Достъп до европейско финансиране като „по-слабо развит регион“: Финансова подкрепа от ЕС: ✓ Западен регион попада в категория „по-слабо развит регион“, тъй като БВП на глава от населението е само 39.2% от средния за ЕС-27. ✓ Това означава, че регионът ще се квалифицира за най-висок процент субсидии от европейските фондове, включително по Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР). ✓ Кюстендил ще може да се възползва от субсидии за инфраструктура, иновации, транспорт, образование и бизнес. По-ефективно усвояване на средствата: ✓ Запазването на по-голямата част от сегашните административни райони ще позволи по-бързо адаптиране на стратегиите и по-лесно кандидатстване за европейски фондове. ✓ В този вариант регионите няма да губят време в административно прегрупиране и пренапасване на статистики. 2. По-добра стратегическа интеграция с икономически центрове Сътрудничество със София ✓ Западен регион включва области, които гравитират към София. 2500, гр. Кюстендил тел. 078/55 11 66 e-mail: obshtina@kustendil.bg пл. “ Велбъжд “ №1 факс: 078/55 10 04 http://www.kustendil.bg ✓ Това означава, че Кюстендил ще бъде в регион с по-добър достъп до столичния пазар, работна сила и инвестиции. ✓ Наличието на Перник и Софийска област в същия регион ще позволи по-добро планиране на свързаността. Диверсифицирана икономика ✓ По-добро развитие на аграрния сектор с Враца и Видин. ✓ Индустриално сътрудничество с Перник и Софийска област. ✓ Подобрени връзки за търговия и туризъм със София и граничните райони на Сърбия и Северна Македония. 3. По-дългосрочна демографска устойчивост Регионът е устойчив до 2075 г. ✓ Западен регион има прогнозна демографска устойчивост до 2075 г., което го прави по-издръжлив от Вариант 3. ✓ Това гарантира дългосрочно планиране и стабилност. Избягване на прекалено големи териториални разлики ✓ В сравнение с Вариант 1, където Кюстендил би бил в Южен регион, Западен регион поддържа по-добър баланс. ✓ По-равнопоставено разпределение на инвестиции и внимание. 4. Стабилност в регионалното планиране Минимална промяна на административното райониране ✓ Запазва динамичния ред на статистическите показатели. ✓ По-бързо адаптиране към новия програмен период на ЕС 2027-2034. Съвместимост със съществуващите политики ✓ Вариант 2 запазва текущите граници на някои региони. ✓ По-лесно интегриране на новия механизъм за регионално развитие. 5. По-добри перспективи за инфраструктура и транспорт Стратегически транспортни коридори ✓ Западен регион ще получи финансиране за модернизация на жп мрежата и пътната инфраструктура. ✓ Кюстендил ще се възползва от транспортната свързаност с Перник и София. Близост до бъдещи индустриални зони ✓ Перник, Враца и Видин са предвидени като ключови индустриални зони. ✓ Кюстендил може да използва икономическата активност на тези райони за нови работни места и бизнес възможности. 2 В заключение - представеният нов обхват на регионите от ниво 2 в страната е важна стъпка към създаването на условия за по-равномерно разпределение на ресурсите от различни видове източници, стимулиране на икономическото и социално развитие в регионите и намаляване на междурегионалните различия чрез по-целенасочени усилия за въздействие на регионално ниво: ✓ По-добър достъп до европейско финансиране – Западен регион е „по-слабо развит“ и ще получи повече субсидии. ✓ Сътрудничество със София – Кюстендил ще има достъп до столичния пазар и инвестиции. ✓ По-дългосрочна демографска устойчивост – Регионът ще остане стабилен до 2075 г. ✓ По-добро инфраструктурно развитие – По-големи шансове за транспортни проекти и индустриални зони. ✓ Минимални административни пречки – Няма сериозни промени в районите, което запазва приемствеността в планирането. С уважение, Инж. Огнян Атанасов Кмет на Община Кюстендил 3

СТАНОВИЩE от СНЦ „КЛУБ НА РАБОТОДАТЕЛЯ“ СТАРА ЗАГОРА /КРСЗ/ ОТНОСНО: Промяна в разпределението на областите в регионите от ниво 2 на Република България. СНЦ Клуб на работадателя Стара Загора, ЕИК: 123656776, за краткост по-надолу КРСЗ, подкрепя действията и усилията на управляващите за промяна в обхвата на регионите от ниво 2 в Република България така, че да отговарят на изискванията на „Eвростат“ за минимален брой население. Защитавайки интересите и дейността на бизнеса в региона, сдружението изразява следното становище: Стара Загора е важен икономически и културен център, който си сътрудничи с всички общини от Югоизточния регион с цел привличането на нови инвеститори и развитието на местната икономика, култура и туризъм. Запазването на текущото регионално деление би дало възможност за продължение на постигнатото до момента, за реализирането на планирани инициативи и проекти с останалите общини в региона, би дало възможност за привличане на нови инвестиции, осигурявайки икономически растеж и конкурентоспособност. Евентуална промяна в регионалния обхват би довела до редица административни затруднения и неблагоприятни условия за бъдещи родни и чужди инвеститори. Следва да се отбележи, че Община Стара Загора вече има изготвени планове и стратегии за устойчиво развитие, отчитащи специфичните нужди именно на Югоизточния регион. Една част от тях са свързани с подобряване на инфраструктурата, друга – с осигуряване на възможности за производство на зелена енергия, трета – със създаване на нови работни места и опазване на околната среда, четвърта с цифровия преход и дигитализацията на предприятията – създаден и работещ цифров хъб ЕЦИХ „ЗАГОРЕ“. Включването на Община Стара Загора в нов регион би довело до промяна и преобразуване на тези стратегии, необходимост от промяна на планове и проекти, усложнения и трудности в прилагането на съществуващите стратегии и голям допълнителен разход на време и средства. Както е известно България закъснява критично с усвояването на средствата по програмата за регионално развитие и няма никаво време за губене. Не на последно място следва да се подчертае готовността на Югоизточен регион за участие в проекти с европейско финансиране, подпомагащи неговото икономическо развитие и растеж. Евентуална промяна в териториалното разделение би затруднила изпълнението на вече стартирали проекти и би довела до редица пречки в изпълнението на нови, вече планирани такива. От КРСЗ Стара Загора смятаме, че усилията следва да се насочат към развитие и подобряване на условията за инвестиции, подкрепа на общината в реализацията на големи инфраструктурни проекти, изграждането на индустриални зони, а не във включването на Стара Загора в нов регион. Аргументирайки избора си, следва да подчертаем и факта, че една промяна в обхвата на регионите от Ниво 2, неминуемо ще е свързана и с преразпределение на средствата, получавани по различни европейски програми, респективно ще лиши някои области от приоритетно финансиране. Ние, представителите на местния бизнес, заставаме твърдо зад идеята за запазване на настоящия териториален обхват, който гарантира, че Стара Загора ще получи необходимото европейско финансиране за стратегически проекти, необходими за осъществяването на справедливия преход, развитието на зелена икономика, икономическия, социален и културен разцвет на региона. 27.02.2025г. Стара Загора С уважение: инж.Димитър Янков Председател на УС на СНЦ КЛУБ НА РАБОТОДАТЕЛЯ Стара Загора

БЪЛГАРСКА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА БЪЛГАРСКА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА Изх.№ 1/8 дата 28 FEB 2025 ДО ДОЦ. Д-Р АТАНАС АТАНАСОВ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ КОПИЕ: Г-Н ВАНЬО КОСТАДИНОВ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ТЪРГОВСКО- ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА КЮСТЕНДИЛ С Т А Н О В И Щ Е от БЪЛГАРСКА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА Относно: Проект на решение за предоставяне на мандат на Националния статистически институт за провеждане на преговори със статистическата служба на европейската комисия „Евростат" за промяна в обхвата на регионите от Ниво 2 в Република България УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛ, Във връзка с публикувания на 29 януари 2025 г. на Портала за обществени консултации, пакет документи за проект на решение на Министерския съвет за предоставяне на мандат на Националния статистически институт за провеждане на преговори със статистическата служба на Европейската София 1058, ул. „Искър" 9, тел.: 02/ 987 26 31, 02/ 8117 400, факс: 02/ 987 32 09 E-mail: bcci@bcci.bg, Web: www.bcci.bg комисия „Евростат" за промяна в обхвата на регионите от Ниво 2 в Република България, БТПП изразява следните позиции по предлаганите варианти за промяна в обхвата на районите а ниво NUTS 2 за Република България : БТПП приветства усилията и ангажираността на държавата за предлагане и обсъждане на ново териториално райониране и стартирането на обществено обсъждане по този проблем. И трите публикувани варианта, разработени от НСИ биха били приемливи и предвиждат извеждането на София-столица в отделен регион, с което ощетяването на областите Благоевград, Кюстендил, Перник и София (област), се намалява драстично. БТПП приветства решението София- столичен район, да бъде отделен като самостоятелен регион. БТПП направи допитване до своите регионални структури РТПП, с цел да се проведат регионални дебати с бизнеса, общински структури и други регионални структури и да предложим решение, базирано на най-възможното и подходящо за регионите като промяна, както и с цел да се решат и минимизират проблемите на регионите от сега съществуващия Югозападен регион. Промяна, която ще промени диспропорцията, която съществува при сега действащите 6 района на икономическо планиране поради породени икономически и демографски проблеми. Мненията на регионалните ни организациите са разнопосочни, като всеки регион изхожда от настоящото си състояние, както и бизнес и демографски перспективните на региона и съществуващите към момента териториални, трудови и инфраструктурни връзки. С най-голямо мнозинство- над 62% от върналите позиция регионални структури, са посочили на първо място -Вариант 2, като най-приемлив за тях, последван от Вариант 3, за който са гласували 44% от отговорилите. В тази връзка БТПП изразява подкрепа за Вариант 2, включващ пет района (подход 4+1) - Западен, Северен, Южен централен, Югоизточен и Столичен район, който е най-близък до съществуващите икономически връзки. Важен е и аргумента, че този вариант осигурява относителна приемственост или по-лесно адаптиране на текущите политики, заложени в действащите стратегически документи, тъй като се обединяват цели райони и няма значимо прегрупиране на областите. Това от своя страна позволява по-плавен преход по отношение на всички стратегически и аналитични документи, както и данните на ниво NUTS-2. Запазват се и съществуващи транспортни коридори, което е от значение за търговията и доставките Този начин на райониране би способствал за по-добро определяне на нуждите на всеки регион, както и за прилагане на необходимите политики, кандидатствания за финансирания. Той запазва сега съществуващия планов регион за голяма част от регионите и осигурява желаната от нас приемственост, което улеснява проследимостта на ефектите от водените политики. Представеният нов обхват на регионите от ниво 2 в страната е важна стъпка към създаването на условия за по-равномерно разпределение на ресурсите от различни видове източници и стимулиране на икономическото и социално развитие в регионите и намаляване на междурегионалните различия каквито до момента съществуват и биха продължили да се задълбочават. БТПП изразява готовност от включване в последващи обсъждания и коментари по темата до постигане на балансирано и разумно решение. С уважение, Цветан Симеонов Председател на УС на БТПП

КЮСТЕНДИЛСКА KYUSTENDIL ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА CHAMBER OF COMMERCE AND ПАЛАТА INDUSTRY 2500 Кюстендил, ул. Цар Освободител 168 E-mail: tpp_kyustendil@abv.bg 2500 Kyustendil, 168 Tsar Osvoboditel Str. Тел. 078/55-13-70 Phone 078/55-13-70 Становище-предложение на Кюстендилска търговско-промишлена палата относно Проект на решение за предоставяне на мандат на Националния статистически институт за провеждане на преговори със статистическата служба на европейската комисия „Eвростат“ за промяна в обхвата на регионите от Ниво 2 в Република България КЮСТЕНДИЛСКА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА (КТПП), която повече от 25 години работи в подкрепа на бизнеса в качеството си на работодателска организация, областна структура на БТПП, инициира през месец септември 2024 г. организирането и провеждането на Дискусионен форум, на който бяха обсъдени възможностите за промени в районите на планиране, включени в Картата на регионалните помощи на Република България за следващия програмен период, които пряко засягат финансирането на бизнеса от Европейските фондове. Форумът, който организирахме с участието на Института за пазарна икономика, обедини НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ, ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДЪРЖАВНИТЕ И ОБЩИНСКИ ВЛАСТИ НА МЕСТНО НИВО ОТ ЮГОЗАПАДНИЯ ПЛАНОВ РЕГИОН И ЗАИНТЕРЕСОВАНИ СТРАНИ ОТНОСНО НЕОБХОДИМОСТТА ОТ СПЕШНА ПРОМЯНА НА РЕГИОНИТЕ, ВКЛЮЧЕНИ В КАРТАТА НА РЕГИОНАЛНИТЕ ПОМОЩИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА СЛЕДВАЩИЯ ПРОГРАМЕН ПЕРИОД СЛЕД 2027 Г. В тази връзка бе изготвено общо становище от КТПП и ИПИ, подкрепено от БТПП, Сдружението на Югозападните общини и Областните управи на Кюстендил, Благоевград, Перник и София (област), с което се обединихме около следните предложения: 1. В максимално бързи срокове да се започне диалог с отговорните институции и заинтересовани лица за промяна на картата на районите за планиране, отчитайки последните актуални данни за икономическото развитие и демографията на районите, стъпвайки на формалните критерии и принципа за равен достъп; 2. Картата на районите за планиране в България да бъде окрупнена, тоест броят на районите за планиране да се намали, което да гарантира дългосрочното спазване на критерия за население и да даде възможност за по-ефективно управление на регионалната политика. 3. Новата карта на районите за планиране да гарантира, че районите Благоевград, Кюстендил, Перник и София (област) не са ощетени, тоест имат равен достъп до финансиране, както и всички други области в страната, които изостават от средноевропейските нива на развитие. С оглед на това КТПП, подкрепяйки изразената вече позиция от ИПИ, приветства усилията и ангажираността на държавата за предлагане и обсъждане на ново териториално райониране и стартирането на обществено обсъждане по този проблем. Трите публикувани варианта, разработени от НСИ са приемливи за Кюстендил и региона от гледна точка на това, че и трите предвиждат извеждането на София в отделен регион, с което ощетяването на областите Благоевград, Кюстендил, Перник и София (област), поради пакетирането си със столицата София, се прекратява. Наред с това и трите варианта имат достатъчно дълъг времеви хоризонт, гарантиращ дългосрочното спазване на критерия за население. Палатата от своя страна обаче в активен диалог с всички страни, подкрепили цитираното по-горе становище продължава да участва в процеса по търсене на най- добрия вариант за ново райониране. С оглед на гореизложеното, считаме за целесъобразно да се изведе и постави във фокус нов 4-ти вариант за обособяване на райони на планиране от ниво 2, който Палатата подкрепя и защитава от 2020 г. насам, като съобразно новите данни и реалности същият е актуализиран с изваждането на София в отделен район. При варианта, който предлагаме референтните стойности на БВП/глава от населението, съотнесени към средните за ЕС, гарантират максимален базов интензитет на безвъзмездната финансова помощ за територията на цялата страна. Новият подход е съобразен и с изискването на европейския регламент за минимален брой население за район от ниво 2 от 800 000 души и максимален - 3 000 000 души, което не е изпълнено при настоящия вариант с 6 района на планиране ниво 2, в 2 от които броят на населението не съответства. Нашето предложение включва 3+1 района на планиране от ниво 2 – Западен, Североизточен и Югоизточен + София-град, като при обособяването им относително високият БВП/глава от населението в област София – град вече не се отразява на останалите региони. Разпределението на новите 3+1 района на планиране ниво 2 е следното (при един район на планиране ниво 1, обхващащ територията на цялата страна): • Североизточен (Варна, Велико Търново, Габрово, Добрич, Разград, Русе, Силистра, Търговище и Шумен): 1 506 493* души, • Югоизточен (Бургас, Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Сливен, Смолян, Стара Загора, Хасково и Ямбол): 2 255 797* души, • Западен (Благоевград, Видин, Враца, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Перник, Плевен, и обл. София): 1 396 226* души и • София (столица): 1 286 965* души. *Съгласно данни на НСИ за НАСЕЛЕНИЕ КЪМ 31.12.2023 Г. ПО ОБЛАСТИ Съгласно изчислението на БВП/глава от населението за референтния период, подобно разпределение попада под определен процент от средния БВП/глава от населението на ЕС, което позволява такова обособяване, постигайки всички цели в наложителната промяна на районите за планиране от ниво 2, а именно оптимизация на процеса по управление на децентрализацията и на условията за усвояване на средствата от ЕС след 2027 г. и намаляване на административните разходи. Така нашето предложение гарантира общите цели за по-ефективна кохезионна политика и равен достъп до европейски ресурс във въпросните области. КТПП отчита факта, че времевият хоризонт за стартиране на преговори със статистическата служба на европейската комисия „Eвростат“ за промяна в обхвата на регионите от Ниво 2 в Република България до 31.03.2025 г. е твърде кратък, но се надяваме предложението ни да бъде взето под внимание. С оглед ситуацията и приключване на процедурата по новото райониране Палатата освен предложения нов вариант, анализира и всеки от публикуваните за обществено обсъждане 3 варианта. На тази база Кюстендилска търговско-промишлена палата изразява подкрепа за Вариант 2, включващ пет района (подход 4+1) - Западен, Северен, Южен централен, Югоизточен и Столичен район, който е най-близък до съществуващите икономически връзки. Има достатъчен времеви хоризонт по отношение на дългосрочното спазване на критерия за население. Важен е и аргумента, че този вариант осигурява относителна приемственост или по-лесно адаптиране на текущите политики, заложени в действащите стратегически документи, тъй като се обединяват цели райони и няма значимо прегрупиране на областите. Това от своя страна позволява по-плавен преход по отношение на всички стратегически и аналитични документи, както и данните на ниво NUTS-2. Първоначално предложение, подкрепено от КТПП, 2020 Актуализирано предложение, 2025 Относно двата други варианта считаме, че: - Вариант 1, предлагащ създаване на четири района – Столичен, Северен, Южен и Източен (подход 3+1) не е особено подходящ, тъй като води до окрупняване на области, при които се наблюдава слаба икономическа и инфраструктурна свързаност, като това е вярно за всеки един от трите големи нови района. В същото време се разкъсват традиционни връзки между гранични области, които в момента попадат в един район за планиране – най-вече в сегашните Югоизточен и Североизточен район. И двата източни района предполагат разрастване и окрупняване с областите на север от тях, където са и икономическите взаимовръзки. - Вариант 3, предвиждащ пет района (подход 4+1) - Западен, Южен, Северен, Източен и Столичен, също не е особено подходящ, тъй като предопределя отново относителен дисбаланс в икономическото развитие на новите райони за планиране, включвайки в Западния регион основно области с ниски икономически показатели, предпоставка за значително по-бавен средносрочен растеж в така формираният регион. В този вариант отново имаме Източен район, който обединява механично областите Варна и Бургас, но разкъсва съществуващите взаимовръзки в текущите Югоизточен и Североизточен район. В този вариант е спорна и позицията на Бургас, като единствена южна област в новия Източен район. В заключение КТПП изразява своята готовност и ангажираност да продължи да работи за постигане на общата цел за създаване на силни и жизнени райони, които са по-добре географски обособени с устойчив капацитет и реални възможности за развитие. Изготвено от: КЮСТЕНДИЛСКА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА Подкрепено от: ИНСТИТУТ ЗА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА СДРУЖЕНИЕ НА ЮГОЗАПАДНИТЕ ОБЩИНИ БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ ЗА ТЕКСТИЛ, ОБЛЕКЛО И КОЖИ 28.02.2025 г. гр. Кюстендил

СТАНОВИЩЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ ЗА НАЦИОНАЛНИ ПОЛИТИКИ И ИДЕИ - СИНПИ Както сме информирани, предстои НСИ да получи мандат за провеждане на преговори с Евростат за изменение на границите на териториалните единици за статистически цели, които към момента са шест статистически района. Това предвижда проект на решение на Министерския съвет, който е публикуван за обсъждане в Портала за обществени консултации. Новото райониране на страната ще обхваща класификацията на териториалните единици за статистически цели (NUTS), установена с Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и Съвета. Бъдещите промени в класификацията няма да се отразят на административно-териториалното деление на страната и няма да засегне съществуващите 28 административни области и туристическото райониране. Работната група е извела три приоритетни варианта за нов обхват на регионите от ниво 2, отговарящи на критериите на Евростат. Те са представени в приложението към проекта и общото между тях е, че и в трите столицата се отделя в самостоятелен регион. Стратегическия институт за национални политики и идеи (СИНПИ) подкрепя идеята за реинженеринг на регионите на ниво 2 в Република България и изразява следната позиция: СИНПИ смята за изключително важно за обществото да бъде извършен реинженеринг в обхвата на регионите на Ниво 2 (фиг.1) в Република България и новото райониране да отговаря на географските и историческите дадености свързани с действителното позициониране на страната ни на Балканите, в Европа и в света. 1 Фиг.1. Карта на районите за планиране в Р България (статистически райони по NUTS-2) Стратегически институт за национални политики и идеи смята, че най - естественото е да има четири статистически района на база историческите граници на Мизия, Тракия и Македония (Фиг.2), като София е отделен икономически район с наименование Сердика. Това до голяма степен решава въпросът с класификацията на териториалните единици за статистически цели (NUTS), установена с Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и Съвета на Европа, но решава и много други въпроси свързани с основата на историческата географска територия на нашата страна. Това предложение също изчиства и всякакви геополитически съмнения кои сме ние и как се представяме днес на международните икономически и туристически пазари. Провинциите и кантоните в много други европейски страни стъпват също на историческите граници, наследени от историята, а не на измислени икономически граници, получени чрез използване на прости аритметични действия (събиране, изваждане, умножение и деление). Силата на историческите граници на районите които са ни дадени е огромна. Крайно време е, да започнем да използваме географията и историята си, включително, като основа за статистически анализи назад във времето. Предложението стъпва върху съществуващите шест статистически района, като върху историческите граници на Мизия се разполагат Северозападния, Северния централен и Североизточния район. Тракия включва Южен централен и Югоизточен район, Македония Югозападния район и Сердика включва София. 2 Фиг.2. Карта на Македония, Мизия и Тракия Използването на наименованията и географското местоположение на историческите провинции означава, да се доверим на римските императори които са преценили реалният ефект обхвата на районирането на база на географските дадености, което може да ни спести необходимия времеви интервал за оценка на икономическия ефект от използване в статистическото райониране по NUTS 2 на географското местоположение. СИНПИ подкрепя констатациите в приложението, че новото райониране окрупнява регионите и има предимства за подкрепа на полицентричния модел. Обединяването на регионите ще увеличи шансовете за кандидатстване по програми на ЕС, като ще могат да се посочат комбинирани цели и да се използват по-добре фондове от Европейския съюз, насочени към развитие на по-слабо развитите райони. Обединяването на области на база на историческите римски провинции не би могло да доведе до задълбочаване на междурегионалните различия, което се отнася за трите предложени варианти. Предложението на СИНПИ ще подобри и концепцията за туристическото райониране. Реинжинеринга на туристическите райони ще обедини район Дунав, Стара планина и Варненско Черноморие в статистически район Мизия. В него се намира най- старото злато на света. Тракия включва района на Долината на розите, район Тракия, район Родопи и район Бургаско Черноморие. Тук е родината на розата и розовото масло, а монетете на одриския владетел Аматок (управлявал от 389 до 356 г.пр.н.е., с 3 прекъсвания), на която в горния край е изобразена роза върху лабрис, а на гърбът е изобразен грозд показва, че Тракия е родината не само на розовото масло, но и на виното. Статистически район Македония включва туристически район София и район Рила-Пирин, като това е безспорната родина на киселото мляко и “Lactus Bacillus Bulgaricum”. Статистически район София(град) е отделена в самостоятелен район Сердика поради занчителното си икономическо състояние. Така направеното предложение за реинженеринг на статистическите райони с използване на географските и исторически найменования на региона и свързаното с това предложение за реинженеринг на туристическото райониране прави разказа за България, като страна на най-старото злато на света, виното, розовото масло и киселото мляко разпознаваема туристическа дестинация в Европа и на Задокеанските туристически и икономически пазари. Фиг. 3. Концепция за туристическо райониране. Предложението на СИНПИ за реинженеринг на статистическите райони с използване на географски и исторически наименования на регионите в Република България дава възможност за създаване на по-добра интеграция със страните от Балканския полуостров и региона на Югоизточна Европа. Създаването на интегрирани туристически продукти за под търговското наименование бранд Балкани (интегрирана рекламно-комуникационна платформа) върху географската карта на Римските провинции 4 Мизия, Тракия, Македония, Далмация, Дакия и Панония (Фиг.4) създава възможност за развитие на туризма към дестинацията от Европа и Задокеанските пазари. Към този вид продукти има особено голям интерес. Фиг.4. Карта на долината на долния Дунав през Римско време. По информация от НСИ изменението на стандартното отклонение спрямо NUTS 2 за ЕС-27 не е основен, но е важен критерий, на който ще се обръща внимание от ЕВРОСТАТ при воденето на преговори, но смятаме, че преизчисляването на таблиците по предложения от СИНПИ ред за реинженеринг на статистическите райони, геополитическия и икономическия ефект от предложеното статистическо райониране със статистически райони Мизия, Тракия, Македония и Сердика ще имат огромен икономически ефект за страната. 5 Стратегически институт за национални политики и идеи заявява своята готовност и желание за включване в обществените консултации по пакета от документи, за проект на решение на Министерския съвет, за предоставяне на мандат на Националния статистически институт, за провеждане на преговори със статистическата служба на Европейската комисия „Eвростат“, за промяна в обхвата на регионите от Ниво 2 в Република България, във връзка с публикуваните на 29 януари 2025 г. на Портала за обществени консултации документи. 6

С П Р А В К А за отразяване на постъпилите предложения и становища, получени след публикуване на Проект на Решение на Министерски съвет за предоставяне на мандат на Националния статистически институт (НСИ) за провеждане на преговори със статистическата служба на Европейската комисия „Евростат“ за промяна в обхвата на регионите от ниво 2 в Република България на портала на Министерски съвет за обществени консултации 1 № Организация/потре бител /вкл. начина на получаване на предложението/гот вил становището Предложения и становища Приети/ неприети Мотиви 1. АИКБ, Strategy.bg Подкрепя проекта на РМС и трите предложени варианта с приоритет за Вариант 1.: Представените в приложение към проекта на решение на Министерския съвет три варианта за нов обхват на регионите от ниво 2 предвиждат обособяването на самостоятелен район - Столичен. Поради това АИКБ подкрепя и трите варианта, като приоритетно изразяваме предпочитание за представения Вариант 1. Вариант 1 предвижда в най-голяма степен окрупняване на районите - обособява общо 4 района (Северен, Източен, Южен и Столичен), или с 2 по-малко от настоящата версия на класификацията, което ще гарантира дългосрочното спазване на критерия за население – определените региони ще имат устойчиво население между 800 хил. и 3 млн. души (според прогнозите на НСИ до след 2090 г.). Окрупняването на регионите ще доведе и до по-добро интегриране на икономическите и социалните политики на по-големи територии, като по този начин ще се идентифицират Отчетено е предпочитанието за вариант Предложението е в синхрон с предприетите действия от страна на МРРБ за промяна в обхвата на регионите от ниво 2. 2 общи приоритети и ще се създадат предпоставки за по- устойчиви връзки между различните сектори - напр. инфраструктура, образование, здравеопазване, бизнес и иновации. От съществено значение за подобряване на бизнес климата е, че при този вариант три от регионите (Северен, Източен и Южен) попадат в категория „по- слабо развити региони“, като само Столичният регион попада в категория „по-силно развит регион“. По този начин ще бъде осигурена възможността за по-добро финансиране от европейските фондове, вкл. по-висок интензитет на регионалните помощи и по-висока ставка за съфинансиране, отчитайки новите параметри на Кохезионната политика за следващия програмен период. Вариантът представя разделяне на регионите според техните икономически профили, което ще позволи планиране на политики, използвайки преимуществено местния потенциал. Същевременно преструктурирането предоставя и възможност за по- добра координация на мерки срещу негативните демографски тенденции, икономическата изостаналост и социалните неравенства в най-засегнатите области в северната част на страната. 2. Светослав Станулов председател, Асоциация на българските авиокомпании Напълно подкрепяме предложението на АИКБ. Според нас новото райониране е обосновано добре от водещи специалисти и ще допринесе за развитието на всички региони. Отчетено е предпочитанието за вариант Предложението е в синхрон с предприетите действия от страна на МРРБ за промяна в обхвата на регионите от ниво 2. 3 3. Любомир Иванов, Strategy.bg Несериозни са аргументите за отделяне на София. По тая логика ще следва отделяне на Пловдив, Варна и т.н. Естественото деление е даденото на адрес: https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thum Отчетено Предложението не предлага конкретни аргументи против концепцията за b/2/2a/Bulgaria_NUTS- отделянето на София 2_Proposal_2018_variant_2.svg/2560px- в самостоятелен Bulgaria_NUTS-2_Proposal_2018_variant_2.svg.png регион. Концепцията за промяна е с акцент върху столицата и нейното значение при отчитането на статистическите данни и се аргументира със специфичните ѝ характеристики, които не са приложими за други големи градове като Пловдив и Варна например. Отделянето на София- град в самостоятелен NUTS 2 регион е оправдано от нейния мащаб, икономическа тежест, административна и демографска специфика. Пловдив и Варна, макар и важни за регионалното развитие, нямат същите аргументи за 4 самостоятелност, поради това подобно решение за София не би трябвало да създаде прецедент за други градове към този момент. 4. Кюстендилска търговско- промишлена палата /КТПП/- чрез системата за електронен документооборот писмо № 90-00-552 от 31.01.2025. Подкрепя се необходимостта от спешна промяна на районите за планиране в България, включени в Картата на регионалните помощи на Република България в контекста на предстоящия програмен период след 2027 година: 1. В максимално бързи срокове да се започне диалог с отговорните институции и заинтересовани лица за промяна на картата на районите за планиране, отчитайки последните актуални данни за икономическото развитие и демографията на районите, стъпвайки на формалните критерии и принципа за равен достъп; 2. Картата на районите за планиране в България да бъде окрупнена, тоест броят на районите за планиране да се намали, което да гарантира дългосрочното спазване на критерия за население и да даде възможност за по-ефективно управление на регионалната политика. 3. Новата карта на районите за планиране да гарантира, че районите Благоевград, Кюстендил, Отчетено Предложението е в синхрон с предприетите действия от страна на МРРБ за промяна в обхвата на регионите от ниво 2. 5 Перник и София (област) не са ощетени, тоест имат равен достъп до финансиране, както и всички други области в страната, които изостават от средноевропейските нива на развитие 5. Община Кюстендил, Strategy.bg, система за електронен документооборот- писмо № 92-00-60 от 04.02.2025 г. Община Кюстендил подкрепя напълно усилията на българските власти за промяна в обхвата на регионите от ниво 2 в Република България във връзка с публикувания на 29 януари 2025 г. на Портала за обществени консултации пакет документи за проект на решение на Министерския съвет за предоставяне на мандат на Националния статистически институт за провеждане на преговори със статистическата служба на Европейската комисия „Евростат“ за промяна в обхвата на регионите от Ниво 2 в Република България. След извършен обстоен анализ на предложените три варианта за нов обхват на регионите от ниво 2, Община Кюстендил изразява подкрепа за Вариант 2 при следните аргументи: Анализ на Вариант 2 за Кюстендил 1. Достъп до европейско финансиране като „по- слабо развит регион“: Финансова подкрепа от ЕС: Западен регион попада в категория „по-слабо развит регион“, тъй като БВП на глава от населението е само 39.2% от средния за ЕС-27. Това означава, че регионът Отчетено е предпочитанието за вариант Предложението е в синхрон с предприетите действия от страна на МРРБ за промяна в обхвата на регионите от ниво 2. 6 ще се квалифицира за най-висок процент субсидии от европейските фондове, включително по Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР). Кюстендил ще може да се възползва от субсидии за инфраструктура, иновации, транспорт, образование и бизнес. По - ефективно усвояване на средствата: Запазването на по-голямата част от сегашните административни райони ще позволи по-бързо адаптиране на стратегиите и по-лесно кандидатстване за европейски фондове. В този вариант регионите няма да губят време в административно прегрупиране и пренапасване на статистики. 2. По-добра стратегическа интеграция с икономически центрове Сътрудничество със София Западен регион включва области, които гравитират към София. пазар, работна сила и инвестиции. Наличието на Перник и Софийска област в същия регион ще позволи по-добро планиране на 7 свързаността. Диверсифицирана икономика По-добро развитие на аграрния сектор с Враца и Видин. Индустриално сътрудничество с Перник и Софийска област. Подобрени връзки за търговия и туризъм със София и граничните райони на Сърбия и Северна Македония. 3. По-дългосрочна демографска устойчивост Регионът е устойчив до 2075 г. Западен регион има прогнозна демографска устойчивост до 2075 г., което го прави по-издръжлив от Вариант 3. Това гарантира дългосрочно планиране и стабилност. Избягване на прекалено големи териториални разлики В сравнение с Вариант 1, където Кюстендил би бил в Южен регион, Западен регион поддържа по-добър 8 баланс. По-равнопоставено разпределение на инвестиции и внимание. 4. Стабилност в регионалното планиране Минимална промяна на административното райониране Запазва динамичния ред на статистическите показатели. По-бързо адаптиране към новия програмен период на ЕС 2027-2034. Съвместимост със съществуващите политики Вариант 2 запазва текущите граници на някои региони. По-лесно интегриране на новия механизъм за регионално развитие. 5. По-добри перспективи за инфраструктура и транспорт Стратегически транспортни коридори Западен регион ще получи финансиране за модернизация на жп мрежата и пътната 9 инфраструктура. Кюстендил ще се възползва от транспортната свързаност с Перник и София. Близост до бъдещи индустриални зони Перник, Враца и Видин са предвидени като ключови индустриални зони. Кюстендил може да използва икономическата активност на тези райони за нови работни места и бизнес възможности. В заключение - представеният нов обхват на регионите от ниво 2 в страната е важна стъпка към създаването на условия за по-равномерно разпределение на ресурсите от различни видове източници, стимулиране на икономическото и социално развитие в регионите и намаляване на междурегионалните различия чрез по- целенасочени усилия за въздействие на регионално ниво: По-добър достъп до европейско финансиране - Западен регион е „по-слабо развит“ и ще получи повече субсидии. Сътрудничество със София - Кюстендил ще има достъп 10 до столичния пазар и инвестиции. По-дългосрочна демографска устойчивост - Регионът ще остане стабилен до 2075 г. По-добро инфраструктурно развитие - По-големи шансове за транспортни проекти и индустриални зони. Минимални административни пречки - Няма сериозни промени в районите, което запазва приемствеността в планирането. 6. bboy4 Strategy.bg След 14г. фатално за българските региони забавяне... Няколко десетилетия българските управляващи упорито отказваха да извадят София в отделен район на ниво NUTS-2. Огромната част от кохезионните фондове бяха приоритетно насочвани в столични проекти, най-вече междуквартална транспортна инфраструктура и подвижния й състав. Резултатът в комбинация и с други лоши регионални политики: София = 127%, НеСофия =40% от БВП-СПС на ЕС-27. Срам! Бананова държава! Отчетено е предпочитанието за вариант Предложението е в синхрон с предприетите действия от страна на МРРБ за промяна в обхвата на регионите от ниво 2. 11 По отношение на предложените варианти: Вариант 1 - Най-балансиран и добре аргументиран. Обособяват се Големи Дунаски и Черноморски региони и свързаните с това възможности предвид природногеографски, икономически и демографски ресурси. Вариант 3 - Добра актернатива на Вариант 1 Вариант 2 - Единствен плюс е че и тук столицата е отделена в самостоятелен регион. Разделяне на Дунавската равнина от една страна и Черноморието от друга в 2х2 региони и създаване на регион с толкова различни икономически и природногеографски характеристики като Благоевград и Плевен например е неуместно. Аргументът че се запазват два от съществуващите района е нелеп! Вариант 1 или Вариант 3! Твърде подозрителна и координирана изглежда засилената активност на кюстендилските и старозагорски организации. И веднага се отличват с тесногръдото си виждане поставяйки дребни регионални претенции за собствена угода. Надявам се МРРБ да погледне картата по-отвисоко игнорирайки местни бизнес интереси, защото не това е задачата на 12 общественото обсъждане! Още по-странна е позицията на иначе адекватния ИПИ. От една страна приветствам че след толкова години лобиране София да бъде в още по-голям NUTS-2 район, най-накрая и те са осъзнали нуждата от промяна. От друга страна, много подобното им на Вариант 3 предложение от 2018г. по нищо не прилича на сегашното, което пък е пълно с противоречия и празно от към адекватни аргументи. Господа от МРРБ, няма никаква логика и не е налице нито една съществена причина българското Черноморие да остане разделено и в следващите няколко десетки години отново да попада в 2 отделни NUTS 2 региона. Крайното решение трябва да е между Вариант 1 и Вариант 3. Добре би било да се разгледа и подвариант 1.1, като към Столичен район се добави и област София. 7. Любомир Иванов, Strategy.bg НеСофия Сравнението София – НеСофия е подвеждащо в разглеждания контекст на райониране, доколкото не се предлага промяна на общността в един район с град София при 24 от всичко 28 области на страната. Такава промяна се предлага за 4 области, което не Отчетено Коментарът не съдържа конкретни предложения. 13 изчерпва НеСофия. 8. професор Константин Калинков, получено по електронна поща в МРРБq с вх.№ V8 - 190 от 10.02.2025 г. От сайта на Министерството научих за „Проект на решение за предоставяне на мандат на Националния статистически институт за провеждане на преговори със статистическата служба на европейската комисия „Eвростат“ за промяна в обхвата на регионите от Ниво 2 в Република България“. Като специалист в тази област участвах активно в процесите на обсъждане на този проблем в периода 2018-2020г. Направих опит чрез МРРБ да организирам национален научен форум по този въпрос. Решението беше обсъждането да стане по областни центрове. През този период се проведоха много научни конференция и обсъждания. Много специалисти, чрез научни доклади в конференции, изразиха своето становище и дадоха конкретни предложения относно новото райониране на територията на страната. Вземам отношение по въпроса за районирането защото в информацията за новите три варианта положителен елемент се явява отделянето на София, като отделен регион от равнище NUTS-2, нещо което не беше направено в предния период на обсъждане 2018-2020. Отчетено. Предложението е в синхрон с предприетите действия от страна на МРРБ за промяна в обхвата на регионите от ниво 2. 14 Може би единствено аз предложих вариант с 5 района за планиране-NUTS-2, като обособих София в отделен регион по икономически, демографски и др. показатели. Този факт е регистриран и отразен в научен доклад, който представих на научна конференция в Икономически университет-Варна през 2018 год. Участниците в конференцията подкрепиха моя алтернативен вариант / с отделянето на София/, като за целта подписаха меморандум и го изпратиха на МРРБ. За да има положителен ефект от общественото обсъждане при определяне на варианта за районите за планиране от ниво NUTS, определено смятам и ПРЕДЛАГАМ да организирате или да съдействате за провеждане на Национална среща-дискусия на тема: „Районите за планиране-възможност за по-добро финансиране на териториалните единици в България Към темата могат да се включат следните основни въпроси за разглеждане като: - Превръщането на регионите от равнище NUTS-2 от ТЕ в АТЕ. - По ефективно разпределение на европейските средства за финансиране между отделните региони от равнище NUTS-2 в страната. 15 - Намаляване на социално-икономическите диспропорции между отделните региони в страната. - Ограничаване на влиянието на проблема „Център-периферия“. - Създаване на условия за по-добро инфраструктурно осигуряване и обвързаност с това на страните от ЕС. - Прилагане на принципа на децентрализация на финансирането на различните териториални равнища в страната. Възможности за прилагане на Европейската харта за регионално самоуправление. 9 Стратегически институт за национални политики, Strategy.bg Стратегическия институт за национални политики и идеи (СИНПИ) подкрепя идеята за реинженеринг на регионите на ниво 2 в Република България и изразява следната позиция: СИНПИ смята за изключително важно за обществото да бъде извършен реинженеринг в обхвата на регионите на Ниво 2 Република България и новото райониране да отговаря на географските и Отчетено Предложението е в синхрон с предприетите действия от страна на МРРБ за промяна в обхвата на регионите от ниво 2. 16 историческите дадености свързани с действителното позициониране на страната ни на Балканите, в Европа и в света. Стратегически институт за национални политики и идеи смята, че най - естественото е да има четири статистически района на база историческите граници на Мизия, Тракия и Македония, като София е отделен икономически район с наименование Сердика. Това до голяма степен решава въпросът с класификацията на териториалните единици за статистически цели (NUTS), установена с Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и Съвета на Европа, но решава и много други въпроси свързани с основата на историческата географска територия на нашата страна. Това предложение също изчиства и всякакви геополитически съмнения кои сме ние и как се представяме днес на международните икономически и туристически пазари. Провинциите и кантоните в много други европейски страни стъпват също на историческите граници, наследени от историята, а не на измислени икономически граници, получени чрез използване на прости аритметични действия (събиране, изваждане, умножение и деление). Силата на историческите граници на районите които са ни дадени е огромна. Крайно време е, да започнем да използваме географията и историята си, включително, като основа за статистически анализи назад във времето. Предложението стъпва върху съществуващите шест статистически района, като върху историческите граници на Мизия се разполагат Северозападния, Северния централен и Североизточния район. Тракия включва Южен централен и Югоизточен район, 17 Македония Югозападния район и Сердика включва София. Използването на наименованията и географското местоположение на историческите провинции означава, да се доверим на римските императори които са преценили реалният ефект обхвата на районирането на база на географските дадености, което може да ни спести необходимия времеви интервал за оценка на икономическия ефект от използване в статистическото райониране по NUTS 2 на географското местоположение. СИНПИ подкрепя констатациите в приложението, че новото райониране окрупнява регионите и има предимства за подкрепа на полицентричния модел. Обединяването на регионите ще увеличи шансовете за кандидатстване по програми на ЕС, като ще могат да се посочат комбинирани цели и да се използват по-добре фондове от Европейския съюз, насочени към развитие на по-слабо развитите райони. Обединяването на области на база на историческите римски провинции не би могло да доведе до задълбочаване на междурегионалните различия, което се отнася за трите предложени варианти. Предложението на СИНПИ ще подобри и концепцията за туристическото райониране. Реинжинеринга на туристическите райони ще обедини район Дунав, Стара планина и Варненско Черноморие в статистически район Мизия. В него се намира най- старото злато на света. Тракия включва района на Долината на розите, район Тракия, район Родопи и район Бургаско 18 Черноморие. Тук е родината на розата и розовото масло, а монетата на одриския владетел Аматок (управлявал от 389 до 356 г .пр.н.е., с прекъсвания), на която в горния край е изобразена роза върху лабрис, а на гърбът е изобразен грозд показва, че Тракия е родината не само на розовото масло, но и на виното. Статистически район Македония включва туристически район София и район Рила-Пирин, като това е безспорната родина на киселото мляко и “Lactus Bacillus Bulgaricum”. Статистически район София(град) е отделена в самостоятелен район Сердика поради значителното си икономическо състояние. Така направеното предложение за реинженеринг на статистическите райони с използване на географските и исторически наименования на региона и свързаното с това предложение за реинженеринг на туристическото райониране прави разказа за България, като страна на най-старото злато на света, виното, розовото масло и киселото мляко разпознаваема туристическа дестинация в Европа и на Задокеанските туристически и икономически пазари. Предложението на СИНПИ за реинженеринг на статистическите райони с използване на географски и исторически наименования на регионите в Република България дава възможност за създаване на по-добра интеграция със страните от Балканския полуостров и региона на Югоизточна Европа. Създаването на интегрирани туристически продукти за под търговското наименование бранд Балкани (интегрирана рекламно-комуникационна платформа) върху географската карта на Римските провинции 19 Мизия, Тракия, Македония, Далмация, Дакия и Панония създава възможност за развитие на туризма към дестинацията от Европа и Задокеанските пазари. Към този вид продукти има особено голям интерес. По информация от НСИ изменението на стандартното отклонение спрямо NUTS 2 за ЕС-27 не е основен, но е важен критерий, на който ще се обръща внимание от ЕВРОСТАТ при воденето на преговори, но смятаме, че преизчисляването на таблиците по предложения от СИНПИ ред за реинженеринг на статистическите райони, геополитическия и икономическия ефект от предложеното статистическо райониране със статистически райони Мизия, Тракия, Македония и Сердика ще имат огромен икономически ефект за страната. Стратегически институт за национални политики и идеи заявява своята готовност и желание за включване в обществените консултации по пакета от документи, за проект на решение на Министерския съвет, за предоставяне на мандат на Националния статистически институт, за провеждане на преговори със статистическата служба на Европейската комисия „Евростат“, за промяна в обхвата на регионите от Ниво 2 в Република България, във връзка с публикуваните на 29 януари 2025 г. на Портала за обществени консултации документи. 20 10 ГРУПА ИНТЕЛЕКТУАЛЦ И ОТ БУРГАС, получено по е-поща чрез НСИ, вх.№ 92- 00-60 от 28.02.2025 г. Кому е нужна тази безмилостна саморазправа с Бургас? Години наред, щом се затвори, от някой държавник, една от вратите на морската ви столица, отварят друга врата. От половин век и повече се борят да овладеят (да им се поднесе на тепсия) нашия град, дал на тази държава най-новата ѝ култура. Поднесохте им го. Всичко, включващо думите „море“ и „вода“, вече е тяхно. Но и това не им е достатъчно. Следят внимателно всяко инвестиционно намерение в Бургас от началото на „демократичните промени“ и го парират успешно. Така, че да помагате на един град да се развива е едно и е добре. Но да отнемете правото, на друг град да се развива, не само като морски град, а изобщо, е съвсем друго. Това не се ли наричаше дискриминация? Моля, извинете ни ако грешим. Варненската върхушка и бели якички отдавна реши да изхвърли Бургас от картата на големите градове на България впрягайки цялата държавна машина и успя. Защо толкова упорито им помагахте и го правите още? Явно историята и географията на България не са ви били любими предмети. Възможно ли е наистина една европейска държава, използвайки всичките си власти и структури, да подложи на тормоз, геноцид и етническо прочистване и обезлюдяване един свой град? Това, ГОСПОДИНЕ, не е ли фашизъм? Нищо лично, питаме само. Икономическата разруха, прогонила от града и областта ни над сто хиляди предимно млади човека, не е ли по-грозна и по-отвратителна и от най- опустошителната война?! Над осемдесет предприятия и всички комбинати нямаха време дори да си поплачат преди да бъдат унищожени и то безпричинно, или Отчетено е предпочитанието за вариант Предложението е в синхрон с предприетите действия от страна на МРРБ за промяна в обхвата на регионите от ниво 2. 21 направо умишлено. Казваме го не за първи път. Вие оглавявате институт (НСИ), така е нали? Следователно имате научни работници. Тогава поискайте от тях да отворят Вратата към миналото на вашия институт и влязат през нея. Да се поразходят не много далече назад до Бургас: малко преди, или малко след „демократичните“ промени и Ви докладват какво са видели. Така ще добиете реална представа къде е бил в класацията по региони и къде е сега този все още български град. Несъзнателно или съзнателно Вие на практика, в първи и трети вариант, предлагате за узаконяване границите на „Варненската Народна Република, към която ще се присъедини Бургаската Народна Република“(четем го в Google)… Това са думите на варненския собственик на фирма и партия ВЕЛИЧИЕ Ивелин Михайлов?! Не намекваме нищо. Но сме чували, че всяко човешко зло винаги е започвало като красива детска игра. (Справка художника Хитлер). Да завършим: Приемаме ВТОРИ вариант и не само за статистически цели. Още повече, че и Стара Загора и Бургас, а и Ямбол и Сливен имат нужда от спасителен план. Нямаме претенции за водещ град. ` Това не можем и няма да го преглътнем. Този вариант ще бъде последния гвоздей в ковчега на нашия град, без възможност да се преборим за нито една инвестиция. Имате и друга възможност: Мизия; Тракия, Македония и София. Ако перифразираме американския черен поет Лангстън 22 Хюз Ви казваме: И ние сме България, уважаеми ГОСПОДИНЕ! Горкия Иречек!* 11. ЕЛ, Strategy.bg Крайно време е Крайно време е. Абсолютно безотговорно е цяла югозападна България да е в един район със София- град. По отношение на МСП, вече втори програмен период е абсолютна секира. И оскъдното финансиране, което има понякога е на нива като за фирма, оперираща в София, защото се гледат усреднените показатели за целия район, а София сваля своите за сметка на нереалистично качване на показателите на останалите общини в района. За сравнение Пловдив, Варна и т.н. не влияят на регионите си по този начин - там диспропорциите в развитието и в броя на населението не са толкова големи. В случая, с Югозападния район за планиране, имаме една община с много висок доход на човек и с непропорционално голям брой на населението (София град) спрямо всички останали общини в района - ако не бъркам всички останали са общо с около 800 000 население и с много по-нисък доход. По този начин се получава изкуствено изравняване на показателите и тези на София падат и тя получава достъп до европейски ресурси, до които не би следвало да има достъп, ако разчита само на Отчетено Предложението е в синхрон с предприетите действия от страна на МРРБ за промяна в обхвата на регионите от ниво 2. 23 собствените си показатели. От друга страна, в останалите общини се губи ресурс, защото финансирането (примерно за МСП) е с много по-ниски проценти от това, което се прилага в останалите райони в България - примерно във Варна едно малко предприятие беше на 70% финансиране миналия програмен период, а в Кюстендил, аналогично предприятие беше на 45%. София е с тотално различни нива на показателите и независимо от избрания вариант, следва да е в отделен район. 12. Институт за пазарна икономика, получено по е- поща, № 92-00-60 (5) от 21.02.2025 Приветстваме осъзнатата нужда от промяна на районирането на ниво NUTS-2, която да отрази както промените в демографските реалности, така и силно подобрената икономическа позиция на столицата, която влошава достъпа до кохезионно финансиране на останалите области в настоящия Югозападен район за планиране. При прегледа, анализа и предложението на вариант за ново райониране на ниво NUTS-2 трябва да се имат предвид следните основни принципи: • Да гарантира равен достъп за финансиране по кохезионните инструменти на всички области в страната, които изостават от средноевропейското ниво на развитие по показателя БВП на човек от населението по паритет на покупателна способност. Това категорично включва областите Благоевград, Кюстендил, Перник и София (област). • Да се балансира максимално равнището на икономическо развитие между отделните райони за планиране, което да гарантира достъп Отчетено е предпочитанието за вариант Предложението е в синхрон с предприетите действия от страна на МРРБ за промяна в обхвата на регионите от ниво 2. 24 до пълно съфинансиране на всички райони за максимално дълъг период от време. Този подход следва да взема предвид и последните тенденции в темповете на икономически растеж и икономическата позиция на водещите области в страната. Това налага по необходимост извеждането на София (столица) в отделен район за планиране, но и пакетирането на относително икономически по-силни и по-слаби области заедно. • Даотговарянаформалнитекритерииврамк итенаЕСзаопределяненарайонинаниво NUTS2 в дългосрочен план. Това означава определените райони да имат устойчиво население между 800 хил. и 3 млн. души, без да се налага преформатиране на картата преди всеки нов програмен период. В най-добрия случай подходът трябва да вземе предвид заложените демографски прогнози до края на столетието. • Картата на районите да отчита икономическите взаимовръзки между областите в България и да спомага за по-ефектива регионална политика. Това налага да не се разделят естествено възникналите икономически ареали (виж изданието на ИПИ „Икономически центрове") със силни и вече постигната вътрешна интеграция от гледна точка на общите дейности и трудова миграция, например широкият икономически център който обединява Русе, Разград и Търговище. • Трябва да се вземат предвид съществуващите инфраструктурни връзки. Предвид бавния темп 25 на развитие на националната пътна мрежа, новите райони за планиране не бива да разчитат на планирани промени в съществуващата свързаност. При този анализ най- важна роля играе Стара планина, която ограничава връзките между регионите по линия Север-Юг по цялото си продължение освен около столицата, благодарение на магистрала Хемус. Това означава, че обединяване на области от двете страни на Стара планина е желателно единствено в Западна България, поне до построяването на магистрала Черноморие и тунела под Шипка. Чисто географския подход на обединяване - тип дунавски и черноморски регион, е примамлив, но не винаги отразява реалната инфраструктурна, икономическа и социална свързаност между областите. С оглед на тези принципи можем да разгледаме предложенията, налични в приложението към проекта за решение. 1) Вариант 1: Вариантът предлага създаване на четири района - Столичен, Северен, Южен и Източен (подход 3+1). Този вариант страда от няколко видими слабости, които го правят не особено подходящ, особено от гледна точка на икономическите взаимовръзки и инфраструктурната свързаност. Обединяването на повечето области (без Шумен, Добрич и Варна) от Северна България създава известен демографски риск, тъй като в него се групират областите с най-нисък естествен прираст, най-ниска имиграция и най-бързо застаряване в страната. При 26 евентуално ускоряване на тези процеси на фона на сегашните им трендове има възможност от доближаване на критерия. По-сериозните аргументи против този вариант обаче са от инфраструктурен и икономически характер. Той разделя в различни райони за планиране два близко свързани икономически ареала - Шумен от Търговище и Разград, както и Сливен и Ямбол и Стара Загора и Хасково, а и София-област от Враца и Монтана. Част от обединенията в рамките на един район също изгледат необосновани -докато е обяснимо включването на Варна, Добрич и Бургас в един район заради туристическата икономика, то Шумен, Сливен и Ямбол нямат много общо с този особен отрасъл. По същия начин икономическите връзки между югозападните области и тези на централна южна Българя днес не са много ясно изразени. Поставянето на Варна и Бургас в един район изглежда отразява плановете за изграждане на магистрална връзка между двата големи черноморски града, но на този етап завършването и изглежда далеч в бъдещето. Освен това, настоящите икономически тенденции сочат към значително по- бавен средносрочен растеж в така формираният Северен район в сравнение с останалите. 2) Вариант 2: В този вариант се предлагат пет района (подход 4+1), като се формира по-широк Западен, Северен, Южен централен, Югоизточен и столичен район. Този вариант до голяма степен следва съществуващите икономически връзки, като в Западния район попада цялата широка икономическа периферия на столицата, както и районите около нея. На север се запазват и връзките в широкия икономически център около Русе, Разгради Търговище. 27 Отчита се и ролята на Стара планина като разделител със слаби инфраструктурни връзки. По-малко обяснимо е обаче разделението на Южен централен и Югоизточен район, които, по подобие на северните области биха могли да бъдат обединени в един район с по-голямо население, като по този начин ще се постигне сближаване с равнищата на икономическо развитие на другите два нови района за планиране. 2) Вариант 3: И този предложен вариант предвижда пет района (подход 4+1), но разделение на Западен, Южен, Северен, Източен и Столичен. Предимството му пред вариант№2 е, че запазва съществуващите връзки между Стара Загора, Хасково и Сливен от една страна и Русе, Разград и Търговище от друга. Остават обаче изложените при прегледа на вариант №1 аргументи против създаването на един черноморски регион. Към тях се добавя и относителен дисбаланс в икономическото развитие на новите райони за планиране. Освен това, демографскатаперспектива към Северния район е относително къса, което може да наложи ново прерайониране преди 2050 г. Предложение на ИПИ за ново райониране С оглед на анализа на предложените варианти става ясно, че е необходимо внасяне на корекции. Вариантът за нова райониране, който ИПИ смята за най-подходящ е близък до представения в проекта вариант №2, но с един голям Южен район. Резултатът изглежда по следният начин: Вариант за ново райониране: Западен, Северен, Южен, Столичен район Столичен: София (столица); Западен: Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, 28 София, Благоевград, Перник, Кюстендил; Северен: Велико Търново, Габрово, Русе, Силистра, Варна, Шумен, Търговище, Разград, Добрич Южен: Бургас, Сливен, Ямбол, Стара Загора, Пловдив, Хасково, Пазарджик, Смолян, Кърджали Отделянето на столицата в отделен район я поставя сред развитите части на ЕС, което ще ограничи достъпа до финансиране за големи и важни проекти - довършването на метрото, модернизацията на транспорта, новите пътни връзки, което налага търсене на алтернативни източници на финансиране. Трябва да се отбележи също, че много страни в Централна и Източна Европа са извадили столицата си в отделен район за планиране (такъв например е случаят с Букурещ, Будапеща, Братислава и Прага) и насочват европейските средства приоритетно към другите части на страната. В допълнение трябва да се отбележи, че вариантът на ИПИ, както и Вариант 2 сред поставените на обсъждане, са единствените, които запазват текущите граници на районите за планиране. Това означава, че има окрупняване на райони, както и отделяне на София, но в крайна сметка запазване на текущите очертания на картата. Това позволява много по-плавен преход по отношение на всички стратегически и аналитични документи, както и данните на ниво NUTS- 2. Потенциалното приемане на вариант ,който разбърква картата в по-голяма степен - създавайки изцяло ново райониране - би означавало рестартиране и на цялото стратегическо планиране за развитие на регионите. В заключение считаме, че инициативата за ново райониране е изключително важна и трябва да бъде подкрепена. Общите елементи на предложения подход 29 - окрупняване на райони и изваждане на столицата София в отделен район, са логични, подкрепени с нужните данни и отговарят на всички изисквания. Считаме, че Вариант 2 на НСИ отговаря в най-голяма степен на предизвикателствата пред регионалното развитие, като предложението на ИПИ е за развитие на Вариант 2, чрез обединяването на двата южни района в един голям, който отговаря на добрата свързаност и задълбочаващите се икономически връзки между големите икономически центрове на юг. 13. МВасилев,Strategy. bg Регламент (ЕО) 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 26.03.2003 г. за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели предвижда следните прагове за население (хора, които имат своето местожителство в съответния регион): Ниво 1 – от 3 милиона до 7 милиона Ниво 2 – от 800 000 до 3 милиона Ниво 3 – от 150 000 до 800 000. Според данни, публикувани от Евростат, за населението към 01.01.2024 г., населението на цялата страна е 6,445,481 души. Съгласно чл. 3, параграф 2 на Регламента ако населението на цялата държава-членка е под минималния праг за дадено ниво, цялата държава-членка е една териториална единица за това ниво. Следователно България трябва да отчита 1 неадминистративна единица на ниво 1. Това изменение трябва да залегне в предложението за изменение на Отчетено Коментарът не съдържа конкретни предложения. 30 обхвата на териториалните единици за статистически цели, обект на преговори със статистическата служба на Европейската комисия (Евростат). Същите данни индикират, че населението на Северозападен регион на планиране ниво 2 e 664,024 души, а на Северен Централен регион на планиране ниво 2 e 680,359. Двата региона са население под прага от 800 000 души, посочен в чл. 3, параграф 2 на Регламента. Североизточен региона на планиране ниво 2 е с население 826,134 и съществува голяма вероятност и този регион да падне под прага до 2027 г. според прогнозите за населението на НСИ. Затова, както се предлага в проекта за Решение за предоставяне на мандат за водене на преговори за изменение на обхвата на териториалните единици за статистически цели, обект на преговори със статистическата служба на Европейската комисия (Евростат), неадминистративните единици на ниво 2 трябва да бъдат преструктурирани. Данните на Евростат за населението към 01.01.2024 г. показват, че е необходимо изменение и на неадминистративните единици на ниво 3, тъй като 15 от общо 28 неадминистративни единици на ниво 3 са под прага от 150 000 души, а 1 неадминистративна единица на ниво 3 е над прага от 800 000 души. Под праговете са следните региони ниво 3: Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Габрово, Разград, Силистра, Добрич, Шумен, Търговище, Ямбол, Перник, Кюстендил, Смолян и Кърджали. Над прага е следния регион ниво 3: 31 София (столица) Съгласно чл. 3, параграф 5 от Регламента ако за дадено ниво от класификацията в една държава-членка не съществуват административни единици с подходящ мащаб, в съответствие с критериите, определени в параграф 2, това ниво се съставя чрез обединяване на подходящ брой съществуващи по-малки съседни административни единици. При това обединяване трябва да се взимат предвид такива подходящи критерии като географски, социално-икономически, културни условия или условия на околната среда. В този смисъл изброените 15 региона ниво 3 трябва да бъдат обединени, така че да се покрие изискването за праговете на население на това ниво. Местните административни единици подразделят ниво по 3 на едно или две допълнителни нива териториални единици, като за България водещата административна единица е община, посочена в Приложение III от Регламента. Това означава, че области могат да бъдат обединявани за целите на обособяване на неадминистративни единици на ниво 2 и 3. При регион София (столица) е необходимо разделянето на по-малки по население неадминистративни единици на ниво 3 (между 2 и 8 такива единици, отчитайки населението, което според данните на Евростат е 1,286,965 към 01.01.2024 г.). Що се отнася до влизането в сила на изменението на териториалните единици за статистически цели , трябва да се отчете, че програмният период 2021-2027 г. включва определено бюджетно обособяване по категория региони ниво 2 и влизането в сила на 32 изменения в регионите преди приключването му, може да доведе до увеличаването на финансирането на проекти със средства от държавния бюджет при промяна на категорията на даден регион за проектите, които се изпълняват на негова територия. Също така през месец юли 2025 г. Европейската комисия ще представи новата многогодишния финансова рамка, която ще влезе в сила от началото на 2028 г. Индикациите са, че механизмът на усвояване на средствата ще бъде сходен с този по Механизма за възстановяване и устойчивост, т.е. ако не бъдат изпълнени определени ангажименти, реформи и инвестиции, включително и по отношение на подобряване на благосъстоянието на населението, средства няма да бъдат възстановявани към държавите- членки. Затова е целесъобразно да се прецени кога и при какви условия Националният статистически институт трябва да започне преговори за промяна в обхвата на териториалните единици за статистически цели, вземайки предвид и евентуални предстоящи законодателни промени, свързани с определянето на условията за отпускане на регионална инвестиционна помощ, както и условията за финансиране на проекти в новия програмен период от 2028 г. 14. урб. Пламен Апостолов, система за електронен документооборот- писмо № 92-00-60 [6] от 27.02.2025 г. Общи положения Преди всичко, приветствам осъзнаването, макар и малко позакъсняло, за нуждата София-град да бъде отделена в регион и да поеме по пътя на еволюцията на по-силно развитите региони в Европейския съюз. Нещо, което е направено в редица европейски столици като Букурещ (с Илфов), Прага, Виена, Берлин и др. Отчетено е предпочитанието за вариант Предложението е в синхрон с предприетите действия от страна на МРРБ за промяна в обхвата на регионите от ниво 2. 33 Следва да отбележим, че при преговорите от страната на Националния статистически институт (НСИ) с Евростат и представянето на предложение за промяна на обхвата на регионите от ниво 2, трябва да се съблюдават не само механични индикатори като население и БВП на глава от населението, но и редица други фактори, свързани с нашите реалности. Не случайно в изменението на Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 26 май2003 година за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS) e изменен текстът в член 3, параграф 5, както следва: „Някои не административни единици обаче могат да се отклоняват от тези прагове поради определени географски, социално-икономически, исторически, културни или екологични условия, особено на островите или в най-отдалечените региони“. Това не трябва да се забравя при формирането на бъдещи региони. В допълнение, наименованията на регионите, които се изучават по география, често остават абстрактни за учениците и понякога дори противоречат на представите им за географските посоки. Пример за това е област Стара Загора, която формално е включена в Югоизточен регион, въпреки че се намира почти в центъра на Южна България. Подобен казус се наблюдава и при областите Плевен и Ловеч, които географски не са част от северозападната частна страната. Поради тази причина е разумно бъдещите райони да имат конкретни наименования, свързани с характерни природни дадености. Забелязва се, че от въвеждането на районите по 34 йерархията NUTS в България вече са извършвани редица промени, което показва, че не бива да се страхуваме от допълнителни корекции в бъдеще, ако обстоятелствата го изискват. Въпреки над 25 години планиране на ниво NUTS 2 обаче, декларираният стремеж за полицентрично развитие не се реализира. Напротив, наблюдаваме все по-силен моноцентричен процес към столицата. Ако искаме да обърнем тази тенденция, е важно да се уточни дали регионите ще служат като реален инструмент за изпълнение на националните ни приоритети в областта на регионалното развитие, или ще представляват само формална структура в съответствие с европейските критерии, без да отговарят на нашите действителни нужди в сферата на инфраструктурата, икономиката, социалната среда и природно-географските особености. Този въпрос следва да бъде предмет на задълбочен експертен и политически дебат Препоръки и предложения към материали, предложени за обществена консултация Считам, че най-подходящ за ново райониране на страната е предложеният във Вариант 1 модел, но със следните уточнения: ▪ Да се обособи един Черноморски регион („Източен“ използван в предложението),включващ само областите Добрич, Варна и Бургас. Това би подчертало значението на крайбрежната зона и свързаните с нея икономически дейности. ▪ Област Шумен да премине към Северния регион, за да запази съществуващите икономически връзки с областите Разград и Търговище. Наред с това, 35 целесъобразно е да се обмисли дали този регион да не бъде наречен „Дунавски“, за да се възприема по-лесно от широката общественост, включително от учениците. ▪ Областите Ямбол и Сливен да бъдат включени в Южния регион, тъй като те нямат пряко функционално и природногеографско обвързване с Черноморието. Считам, че би билo полезно Междуведомствената комисия да разгледа и алтернативен вариант на райониране (фиг. 1), който предложих още през 2018 година по време на предишното обществено обсъждане за промяна в обхвата на районите от ниво 2 (NUTS 2),публикувано от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, налично на този адрес: https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?Id =3264. И по чиито предложения няма официално публикуван отговор. Предимствата на този вариант са: ▪ Всеки район се състои от сходен брой области – 9 броя.▪ Населението в тях се очаква да покрива критериите на Евростат в дългосрочен план; ▪ Възможно е използването на географски наименования – „Западен“, „Североизточен“, Югоизточен“ и „Столичен/София“, които подпомагат процеса на научаване и приемане от ученици и широк кръг граждани. ▪ Наличието на няколко по-големи града във всеки район създава условия за вътрешен баланс и по- равномерно развитие, в съответствие с Националната концепция за пространствено развитие (НКПР). 36 ▪ Промяната в най-малка степен засяга вече съществуващите райони запланиране, което би улеснило преизчисляването на социално- икономическите показатели, необходимо за НСИ. Това ще доведе до икономии на финансови, времеви и експертни (трудови) ресурси. В заключение, независимо кой модел за райониране бъде приет, е от ключово значение да се осъзнае, че това не следва да бъдат реални райони за планиране, а инструмент за привличане на средства и осъществяване на нашите собствени регионални политики. В противен случай моноцентризмът към София ще продължи и през следващите години. 15. Сдружение на югозападните общини/ система за електронен документооборот- писмо № 92-00-60 [7] от 27.02.2025 г. Сдружение на Югозападните общини (СЮЗО), като организация, обединяваща 26 общини от Югозападна България и която повече от 24 години работи в тяхна полза и подкрепа, през 2024 г. се включи активно в инициативи на партньорски организации, на които бяха подновени дискусиите за промени в районите на планиране, включени в Картата на регионалните помощи на Република България за следващия програмен период, които пряко засягат финансирането на всички видове бенефициенти от Европейските фондове, включително и общините. За пореден път заявихме ясната си позиция относно необходимостта от промяна обхвата на регионите и подкрепихме общо становище на Кюстендилската Търговско - промишлена палата и Института по пазарна икономика. В подкрепата на тази обща позиция се включиха и Областните управи на Кюстендил, Благоевград, Перник и София (област). Отчетено е предпочитанието за вариант Предложението е в синхрон с предприетите действия от страна на МРРБ за промяна в обхвата на регионите от ниво 2. 37 Общите предложения включваха: 1. В максимално бързи срокове да се започне диалог с отговорните институции и заинтересовани лица за промяна на картата на районите за планиране, отчитайки последните актуални данни за икономическото развитие и демографията на районите, стъпвайки на формалните критерии и принципа за равен достъп; 2. Картата на районите за планиране в България да бъде окрупнена, тоест броят на районите за планиране да се намали, което да гарантира дългосрочното спазване на критерия за население и да даде възможност за по-ефективно управление на регионалната политика. 3. Новата карта на районите за планиране да гарантира, че районите Благоевград, Кюстендил, Перник и София (област) не са ощетени и имат равен достъп до финансиране, както и всички други области в страната, които изостават от средноевропейските нива на развитие. В тази връзка, Сдружение на Югозападните общини, като част от тази инициатива, подкрепя изразената вече позиция от КТПП и ИПИ, и приветства усилията на отговорните институции за предлагане и обсъждане на ново териториално райониране и стартирането на обществено обсъждане по този проблем 16. Търговско- промишлена палата - - Благоевград, Търговско-промишлена палата - Благоевград е представителна организация на бизнеса в Благоевградска област и консултира със своите Отчетено е предпочитанието за вариант Предложението е в синхрон с предприетите действия от страна на 38 получено чрез системата за електронен документооборот, писмо с вх.№ 03-04- 71 (6) от 27.02.2025 г членове предложените промени в районите на планиране, включени в Картата на регионалните помощи на Република България за следващия програмен период. Представяме заключение относно необходимостта от промяна обхвата на регионите, което е в подкрепа на общо становище на Община Благоевград, Търговско - промишлената палата в Кюстендил, Сдружението на Югозападните общини, Института по пазарна икономика. В подкрепа на тази обща позиция са Областните управи на Кюстендил, Благоевград, Перник и София (област). Общите предложения съдържат: 1. В максимално бързи срокове да се започне диалог с отговорните институции и заинтересовани лица за промяна на картата на районите за планиране, отчитайки последните актуални данни за икономическото развитие и демографията на районите, стъпвайки на формалните критерии и принципа за равен достъп; 2. Картата на районите за планиране в България да бъде окрупнена, тоест броят на районите за планиране да се намали, което да гарантира дългосрочното спазване на критерия за население и да даде възможност за по-ефективно управление на регионалната политика; 3. Новата карта на районите за планиране да гарантира, че районите Благоевград, Кюстендил, Перник и София (област) не са ощетени и имат равен достъп до финансиране, както и всички други области в страната, които изостават от средноевропейските МРРБ за промяна в обхвата на регионите от ниво 2. 39 нива на развитие. В тази връзка, Търговско-промишлена палата подкрепя усилията на отговорните институции за предлагане и обсъждане на ново териториално райониране и стартирането на обществено обсъждане по този проблем. Трите публикувани варианта, разработени от НСИ са приемливи от гледна точка на това, че и трите предвиждат извеждането на София в отделен регион, с което ощетяването на областите Благоевград, Кюстендил, Перник и София (област), поради обединяването им със столицата София, се прекратява. Наред с това и трите варианта имат достатъчно дълъг времеви хоризонт, гарантиращ дългосрочното спазване на критерия за население. След дискусии с членовете и партньорите на организацията, Търговско-промишлена палата - Благоевград изразява подкрепа за Вариант 2, включващ пет района (подход 4+1) - Западен, Северен, Южен централен, Югоизточен и Столичен район. Този вариант осигурява по- справедлив процент на съфинансиране от ЕС на бизнес проекти и инфраструктурни инвестиции и улеснява достъпът на фирмите до грантове и други форми на подкрепа за развитие на бизнес структурите. 40 Освен, че е най-близък до съществуващите икономически връзки, този вариант има достатъчен времеви хоризонт по отношение на дългосрочното спазване на критерия за население. Важен е и аргументът, че този вариант осигурява относителна приемственост или по-лесно адаптиране на текущите политики, заложени в действащите стратегически документи, тъй като се обединяват цели райони и няма значимо прегрупиране на областите. Това ще позволи на фирмите по-лесно да планират инвестиции и развитие, без да преживяват стрес от приспособяването към нови административни изисквания. В допълнение във Вариант 2 са запазени съществуващите транспортни коридори, което е от значение за търговията и доставките. Търговско-промишлена палата - Благоевград потвърждава своята готовност да продължи да работи за изграждането на стабилни и устойчиви региони е жизнеспособен бизнес. 17. КРИБ Стара Загора, Strahegy.bg СНЦ КРИБ Стара Загора подкрепя действията и усилията на управляващите за промяна в обхвата на регионите от ниво 2 в Република България, така че да отговарят на изискванията на „Евростат“ за минимален Отчетено е предпочитанието за вариант Предложението е в синхрон с предприетите действия от страна на МРРБ за промяна в 41 брой население. Защитавайки интересите и дейността на бизнеса в региона, сдружението изразява следното становище: Стара Загора е важен икономически и културен център, който си сътрудничи с всички общини от Югоизточния регион с цел привличането на нови инвеститори и развитието на местната икономика, култура и туризъм. Запазването на текущото регионално деление би дало възможност за продължение на постигнатото до момента, за реализирането на планирани инициативи и проекти с останалите общини в региона, би дало възможност за привличане на нови инвестиции, осигурявайки икономически растеж и конкурентоспособност. Евентуална промяна в регионалния обхват би довела до редица административни затруднения и неблагоприятни условия за бъдещи родни и чужди инвеститори. Следва да се отбележи, че община Стара Загора вече има изготвени планове и стратегии за устойчиво развитие, отчитащи специфичните нужди именно на Югоизточния регион. Една част от тях са свързани с подобряване на инфраструктурата, друга - с осигуряване на възможности за производство на зелена енергия, трета - със създаване на нови работни места и опазване на околната среда. Включването на община Стара Загора в нов регион би довело до промяна/преформулиране на тези цели, необходимост от адаптация на планове и проекти, усложнения и трудности в прилагането на съществуващите стратегии. Не на последно място следва да се подчертае обхвата на регионите от ниво 2. 42 готовността на Югоизточен регион за участие в проекти с европейско финансиране, подпомагащи неговото икономическо развитие и растеж. Евентуална промяна в териториалното разделение би затруднила изпълнението на вече стартирали проекти и би довела до редица пречки в изпълнението на нови, вече планирани такива. От КРИБ Стара Загора смятаме, че усилията следва да се насочат към развитие и подобряване на условията за инвестиции, подкрепа на общината в реализацията на големи инфраструктурни проекти, изграждането на индустриални зони, а не във включването на Стара Загора в нов регион. Аргументирайки избора си, следва да подчертаем и факта, че една промяна в обхвата на регионите от Ниво 2, неминуемо ще е свързана и с преразпределение на средствата, получавани по различни европейски програми, респективно ще лиши някои области от приоритетно финансиране. Ние, представителите на местния бизнес, заставаме твърдо зад идеята за запазване на настоящия териториален обхват, който гарантира, че Стара Загора ще получи необходимото европейско финансиране за стратегически проекти, необходими за осъществяването на справедливия преход, развитието на зелена икономика, икономическия, социален и културен разцвет на региона. 18. СТАНОВИЩE от СНЦ „КЛУБ НА РАБОТОДАТЕЛЯ“ СТАРА ЗАГОРА СНЦ Клуб на работодателя Стара Загора, подкрепя действията и усилията на управляващите за промяна в обхвата на регионите от ниво 2 в Република България така, че да отговарят на изискванията на „Eвростат“ за минимален брой население. Защитавайки интересите и дейността на бизнеса в региона, сдружението изразява Отчетено е предпочитанието за вариант Предложението е в синхрон с предприетите действия от страна на МРРБ за промяна в обхвата на регионите 43 следното становище: КАТЕГОРИЧНО ПОДДЪРЖАМЕ ВАРИАНТ 2 - където областите Стара Загора, Сливен Ямбол и Бургас остават в югоизточен регион на планиране. Стара Загора е важен икономически и културен център, който си сътрудничи с всички общини от Югоизточния регион с цел привличането на нови инвеститори и развитието на местната икономика, култура и туризъм. Запазването на текущото регионално деление би дало възможност за продължение на постигнатото до момента, за реализирането на планирани инициативи и проекти с останалите общини в региона, би дало възможност за привличане на нови инвестиции, осигурявайки икономически растеж и конкурентоспособност. Евентуална промяна в регионалния обхват би довела до редица административни затруднения и неблагоприятни условия за бъдещи родни и чужди инвеститори. Следва да се отбележи, че Община Стара Загора вече има изготвени планове и стратегии за устойчиво развитие, отчитащи специфичните нужди именно на Югоизточния регион. Една част от тях са свързани с подобряване на инфраструктурата, друга – с осигуряване на възможности за производство на зелена енергия, трета – със създаване на нови работни места и опазване на околната среда, четвърта с цифровия преход и дигитализацията на предприятията – създаден и работещ цифров хъб ЕЦИХ „ЗАГОРЕ“. Включването на Община Стара Загора в нов регион би довело до от ниво 2. 44 промяна и преобразуване на тези стратегии, необходимост от промяна на планове и проекти, усложнения и трудности в прилагането на съществуващите стратегии и голям допълнителен разход на време и средства. Както е известно България закъснява критично с усвояването на средствата по програмата за регионално развитие и няма никакво време за губене. Не на последно място следва да се подчертае готовността на Югоизточен регион за участие в проекти с европейско финансиране, подпомагащи неговото икономическо развитие и растеж. Евентуална промяна в териториалното разделение би затруднила изпълнението на вече стартирали проекти и би довела до редица пречки в изпълнението на нови, вече планирани такива. От КРСЗ Стара Загора смятаме, че усилията следва да се насочат към развитие и подобряване на условията за инвестиции, подкрепа на общината в реализацията на големи инфраструктурни проекти, изграждането на индустриални зони, а не във включването на Стара Загора в нов регион. Аргументирайки избора си, следва да подчертаем и факта, че една промяна в обхвата на регионите от Ниво 2, неминуемо ще е свързана и с преразпределение на средствата, получавани по различни европейски програми, респективно ще лиши някои области от приоритетно финансиране. Ние, представителите на местния бизнес, заставаме твърдо зад идеята за запазване на настоящия 45 териториален обхват, който гарантира, че Стара Загора ще получи необходимото европейско финансиране за стратегически проекти, необходими за осъществяването на справедливия преход, развитието на зелена икономика, икономическия, социален и културен разцвет на региона. 27.02.2025г. Стара Загора 19. Българска търговско промишлена палата Във връзка с публикувания на 29 януари 2025 г. на Портала за обществени консултации, пакет документи за проект на решение на Министерския съвет за предоставяне на мандат на Националния статистически институт за провеждане на преговори със статистическата служба на Европейската комисия „Евростат“ за промяна в обхвата на регионите от Ниво 2 в Република България, БТПП изразява следните позиции по предлаганите варианти за промяна в обхвата на районите а ниво NUTS 2 за Република България БТПП приветства усилията и ангажираността на държавата за предлагане и обсъждане на ново териториално райониране и стартирането на обществено обсъждане по този проблем. И трите публикувани варианта, разработени от НСИ биха били приемливи и предвиждат извеждането на София— столица в отделен регион, с което ощетяването на областите Благоевград, Кюстендил, Перник и София (област), се намалява драстично. БTПП приветства решението София- столичен район, да бъде отделен Отчетено е предпочитанието за вариант Предложението е в синхрон с предприетите действия от страна на МРРБ за промяна в обхвата на регионите от ниво 2. 46 като самостоятелен регион. БТПП направи допитване до своите регионални структури PTПП, с цел да се проведат регионални дебати с бизнеса, общински структури и други регионални структури и да предложим решение, базирано на най-възможното и подходящо за регионите како промяна, както и с цел да се решат и минимизират проблемите на регионите от сега съществуващия Югозападен регион. Промяна, която ще промени диспропорцията, която съществува при сега действащите 6 района на икономическо планиране поради породени икономически и демографски проблеми. Мненията на регионалните ни организациите са разнопосочни, като всеки регион изхожда от настоящото си състояние, както и бизнес и демографски перспективните на региона и съществуващите към момента териториални, трудови и инфраструктурни връзки. С най-голямо мнозинство- над 62% от върналите позиция регионални структури, са посочили на първо място -Вариант 2, като най-приемлив за тях, последван от Вариант 3, за който са гласували 44% от отговорилите. В тази връзка БТПП изразява подкрепа за Вариант 2, включващ пет района (подход 4+1) Западен, Северен, Южен централен, Югоизточен и Столичен район, кoиТo е най-близък до съществуващите икономически връзки. 47 Важен е и аргумента, че този вариант осигурява относителна приемственост или по-лесно адаптиране на текущите политики, заложени в действащите стратегически документи, тъй като се обединяват цели райони и няма значимо прегрупиране на областите. Това от своя страна позволява по- плавен преход по отношение на всички стратегически и аналитични документи, както и данните на ниво NUTS-2. Запазват се и съществуващи транспортни коридори, което е от значение за търговията и доставките Този начин на райониране би способствал за по-добро определяне на нуждите на всеки регион, както и за прилагане на необходимите политики, кандидатствания за финансирания. Той запазва сега съществуващия планов регион за голяма част от регионите и осигурява желаната от нас приемственост, което улеснява проследимостта на ефектите от водените политики. Представеният нов обхват на регионите от ниво 2 в страната е важна стъпка към създаването на условия за по-равномерно разпределение на ресурсите от различни видове източници и стимулиране на икономическото и социално развитие в регионите и намаляване на междурегионалните различия каквито до момента съществуват и биха продължили да се задълбочават. БТПП изразява готовност от включване в последващи обсъждания и коментари по темата до постигане на балансирано и разумно решение. 48 20. Кюстендилска търговско- промишлена палата,Strategy.bg КЮСТЕНДИЛСКА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА (КТПП), която повече от 25 години работи в подкрепа на бизнеса в качеството си на работодателска организация, областна структура на БТПП, инициира през месец септември 2024 г. организирането и провеждането на Дискусионен форум, на който бяха обсъдени възможностите за промени в районите на планиране, включени в Картата на регионалните помощи на Република България за следващия програмен период, които пряко засягат финансирането на бизнеса от Европейските фондове. Форумът, който организирахме с участието на Института за пазарна икономика, обедини НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ, ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДЪРЖАВНИТЕ И ОБЩИНСКИ ВЛАСТИ НА МЕСТНО НИВО ОТ ЮГОЗАПАДНИЯ ПЛАНОВ РЕГИОН И ЗАИНТЕРЕСОВАНИ СТРАНИ ОТНОСНО НЕОБХОДИМОСТТА ОТ СПЕШНА ПРОМЯНА НА РЕГИОНИТЕ, ВКЛЮЧЕНИ В КАРТАТА НА РЕГИОНАЛНИТЕ ПОМОЩИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА СЛЕДВАЩИЯ ПРОГРАМЕН ПЕРИОД СЛЕД 2027 Г. В тази връзка бе изготвено общо становище от КТПП и ИПИ, подкрепено от БТПП, Сдружението на Югозападните общини и Областните управи на Кюстендил, Благоевград, Перник и София (област), с което се обединихме около следните предложения: 1. В максимално бързи срокове да се започне диалог с отговорните институции и заинтересовани Отчетено е предпочитанието за вариант Предложението е в синхрон с предприетите действия от страна на МРРБ за промяна в обхвата на регионите от ниво 2. 49 лица за промяна на картата на районите за планиране, отчитайки последните актуални данни за икономическото развитие и демографията на районите, стъпвайки на формалните критерии и принципа за равен достъп; 2. Картата на районите за планиране в България да бъде окрупнена, тоест броят на районите за планиране да се намали, което да гарантира дългосрочното спазване на критерия за население и да даде възможност за по-ефективно управление на регионалната политика. 3. Новата карта на районите за планиране да гарантира, че районите Благоевград, Кюстендил, Перник и София (област) не са ощетени, тоест имат равен достъп до финансиране, както и всички други области в страната, които изостават от средноевропейските нива на развитие. С оглед на това КТПП, подкрепяйки изразената вече позиция от ИПИ, приветства усилията и ангажираността на държавата за предлагане и обсъждане на ново териториално райониране и стартирането на обществено обсъждане по този проблем. Трите публикувани варианта, разработени от НСИ са приемливи за Кюстендил и региона от гледна точка на това, че и трите предвиждат извеждането на София в отделен регион, с което ощетяването на областите Благоевград, Кюстендил, Перник и София (област), поради пакетирането си със столицата София, се 50 прекратява. Наред с това и трите варианта имат достатъчно дълъг времеви хоризонт, гарантиращ дългосрочното спазване на критерия за население. Палатата от своя страна обаче в активен диалог с всички страни, подкрепили цитираното по-горе становище продължава да участва в процеса по търсене на най- добрия вариант за ново райониране. С оглед на гореизложеното, считаме за целесъобразно да се изведе и постави във фокус нов 4-ти вариант за обособяване на райони на планиране от ниво 2, който Палатата подкрепя и защитава от 2020 г. насам, като съобразно новите данни и реалности същият е актуализиран с изваждането на София в отделен район. При варианта, който предлагаме референтните стойности на БВП/глава от населението, съотнесени към средните за ЕС, гарантират максимален базов интензитет на безвъзмездната финансова помощ за територията на цялата страна. Новият подход е съобразен и с изискването на европейския регламент за минимален брой население за район от ниво 2 от 800 000 души и максимален - 3 000 000 души, което не е изпълнено при настоящия вариант с 6 района на планиране ниво 2, в 2 от които броят на населението не съответства. Нашето предложение включва 3+1 района на планиране от ниво 2 – Западен, Североизточен и Югоизточен + София-град, като при обособяването им относително високият БВП/глава от населението в област София – град вече не се отразява на останалите региони. 51 Разпределението на новите 3+1 района на планиране ниво 2 е следното (при един район на планиране ниво 1, обхващащ територията на цялата страна): • Североизточен (Варна, Велико Търново, Габрово, Добрич, Разград, Русе, Силистра, Търговище и Шумен): 1 506 493* души, • Югоизточен (Бургас, Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Сливен, Смолян, Стара Загора, Хасково и Ямбол): 2 255 797* души, • Западен (Благоевград, Видин, Враца, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Перник, Плевен, и обл. София): 1 396 226* души и • София (столица): 1 286 965* души. *Съгласно данни на НСИ за НАСЕЛЕНИЕ КЪМ 31.12.2023 Г. ПО ОБЛАСТИ Първоначално предложение, подкрепено от КТПП, 2020 Актуализирано предложение, 2025 Съгласно изчислението на БВП/глава от населението за референтния период, подобно разпределение попада под определен процент от средния БВП/глава от населението на ЕС, което позволява такова обособяване, постигайки всички цели в наложителната промяна на районите за планиране от ниво 2, а именно оптимизация на процеса по управление на децентрализацията и на условията за усвояване на 52 средствата от ЕС след 2027 г. и намаляване на административните разходи. Така нашето предложение гарантира общите цели за по-ефективна кохезионна политика и равен достъп до европейски ресурс във въпросните области. КТПП отчита факта, че времевият хоризонт за стартиране на преговори със статистическата служба на европейската комисия „Eвростат“ за промяна в обхвата на регионите от Ниво 2 в Република България до 31.03.2025 г. е твърде кратък, но се надяваме предложението ни да бъде взето под внимание. С оглед ситуацията и приключване на процедурата по новото райониране Палатата освен предложения нов вариант, анализира и всеки от публикуваните за обществено обсъждане 3 варианта. На тази база Кюстендилска търговско-промишлена палата изразява подкрепа за Вариант 2, включващ пет района (подход 4+1) - Западен, Северен, Южен централен, Югоизточен и Столичен район, който е най- близък до съществуващите икономически връзки. Има достатъчен времеви хоризонт по отношение на дългосрочното спазване на критерия за население. Важен е и аргумента, че този вариант осигурява относителна приемственост или по-лесно адаптиране на текущите политики, заложени в действащите стратегически документи, тъй като се обединяват цели райони и няма значимо прегрупиране на областите. Това от своя страна позволява по-плавен преход по отношение на всички стратегически и аналитични документи, както и данните на ниво NUTS-2. 53 Относно двата други варианта считаме, че: - Вариант 1, предлагащ създаване на четири района – Столичен, Северен, Южен и Източен (подход 3+1) не е особено подходящ, тъй като води до окрупняване на области, при които се наблюдава слаба икономическа и инфраструктурна свързаност, като това е вярно за всеки един от трите големи нови района. В същото време се разкъсват традиционни връзки между гранични области, които в момента попадат в един район за планиране – най-вече в сегашните Югоизточен и Североизточен район. И двата източни района предполагат разрастване и окрупняване с областите на север от тях, където са и икономическите взаимовръзки. - Вариант 3, предвиждащ пет района (подход 4+1) - Западен, Южен, Северен, Източен и Столичен, също не е особено подходящ, тъй като предопределя отново относителен дисбаланс в икономическото развитие на новите райони за планиране, включвайки в Западния регион основно области с ниски икономически показатели, предпоставка за значително по-бавен средносрочен растеж в така формираният регион. В този вариант отново имаме Източен район, който обединява механично областите Варна и Бургас, но разкъсва съществуващите взаимовръзки в текущите Югоизточен и Североизточен район. В този вариант е спорна и позицията на Бургас, като единствена южна област в новия Източен район. В заключение КТПП изразява своята готовност и 54 ангажираност да продължи да работи за постигане на общата цел за създаване на силни и жизнени райони, които са по-добре географски обособени с устойчив капацитет и реални възможности за развитие. 21. Областен съвет за развитие Добрич, Strategy.bg Областния съвет за развитие на област Добрич подкрепя Вариант 2 на обхват на регионите за планиране от Ниво 2 в Република България, в рамките на обществено обсъждане, инициирано на 28.01.2025 г. като най-ефективен за развитие на област Добрич. Становището на Областния съвет за развитие на област Добрич да се представи в Министерство на регионалното развитие и благоустройството от Областна администрация Добрич, в рамките на обявения краен срок на общественото обсъждане - 28.02.2025 г. Мотиви: Аргументите за подкрепа на Вариант 2, в който област Добрич попада в рамките на територията на Северен регион от NUTS 2 са следните: • Географското разположение на областите в Северна и съответно в Южна България и прилаганата до сега регионална политика доведе до сериозни дисбаланси, особено в инфраструктурното и икономическото развитие. Като приоритет беше даден на областите, разположени в Южна България. По тази причина приобщаването на област Добрич към Източен район (варианти 1 и 3) с включени в него области от Южна България ще минимизира статистическите дисбаланси, но ще затвърди положението на Отчетено е предпочитанието за вариант Предложението е в синхрон с предприетите действия от страна на МРРБ за промяна в обхвата на регионите от ниво 2. 55 област Добрич като периферна област, както в инфраструктурно, така и в икономическо отношение и в средносрочен аспект ще задълбочи обезлюдяването на територията и нейното изоставане. • Профилът на област Добрич само до известна степен се вписва в приоритети като морска индустрия и туризъм, предложени в обосновката на предложения вариант 1. От край време в областта доминира наличието на фирми, които участват в осигуряването на продоволствения баланс на България и в обслужването на аграрния сектор, като в този смисъл поставянето на акценти в регионалната политика като морска индустрия и туризъм ще отдалечи наличните микро, малки и средни предприятия (големи почти няма) от необходимостта за насърчаване на тяхното развитие и устойчивост. • Климатичните промени също влияят върху формирането на нуждите на териториите и респективно върху политиките за адаптиране към изменението на климата. В този смисъл проявлението на промените в климата е различно в Северна и Южна България, което формира и различни нужди, 56 обект на формирането на политики, което е допълнителен аргумент новите райони да отчетат и тези особености. • Във вариант 2 са включени относително равнопоставени в своето развитие области като Добрич, Силистра, Шумен, Разград, Търговище, Велико Търново, Габрово, което ще гарантира равен достъп на общините до финансиране по линия на регионалната политика, което не е така във варианти 1 и 3, в които разделението по линия на доминиращи в развитието си области е очевидно. • Областите от Североизточен район ще се консолидират с областите от Северен централен район. Това е стабилно окрупняване на областите от двата региона в един нов Северен регион. Старите райони Югоизточен и Южен централен район за планиране ще запазят своя обхват. Това е сравнително най-лесното прегрупиране на новите райони с минимални усилия, от гледна точка на проследимост на показателите за развитие, изготвяне на стратегически документи. Вариант 2 осигурява по-лесно адаптиране на текущите политики, заложени в действащите 57 стратегически документи. • В сравнение с Вариант 3, където от Североизточния регион се отделя област Търговище и се добавя област Бургас, при Вариант 2 има истинско устойчиво окрупняване на всички области от Североизточен район с областите от Северен централен район. • Всички области в неговия състав са сходни с това, че са с доста добре развит отрасъл „Селско стопанство“. Той е характерен с това, че произвежда продукт, който се изнася в други страни, с което икономиката на България е силна и е пряко свързан с развитието на отрасъл „Индустрия“ (Преработваща промишленост) и отрасъл „Услуги“ (Туризъм, търговия и транспорт). Това окрупняване ще окаже положително въздействие върху развитието на Селското стопанство на страната и развитие на селските райони, както и преработващата промишленост, туризъма, търговията и транспорта. По този начин ще се насърчат силните страни на икономиката да станат още по-развити. • От една страна областите Добрич и Варна като морски области са свързани с развитие 58 на приоритет икономика свързана с морето, а от друга страна области Силистра, Русе и Велико Търново като дунавски области имат сходство помежду си. Като цяло това обединяване ще окаже благоприятно въздействие за развитие на морския туризъм и туризма по поречието на река Дунав. Това от своя страна ще доведе до комбиниране и развитие на другите форми на туризъм – свързани с природата в страната. • В сравнение с Вариант 1 и 3, където основен приоритет развитие на икономика свързана с морето, във Вариант 2 ще се развива не само приоритет развитие на икономика свързана с морето, а ще се даде и приоритет за развитие на райони, намиращи се във вътрешността на страната. • Окрупняване на областите в Северен район ще акцентират върху развитие на приоритетни инфраструктурни проекти, някои от които са: o Доизграждане на АМ „Хемус“ o Изграждане на АМ Русе-Велико Търново o Доизграждане на АМ „Черно 59 море“ o Изграждане на скоростен път „Дуранкулак-Шабла-Каварна- Балчик-Варна“ o Изграждане на скоростен път ІІ-29 „Варна-Добрич” и бъдещото му продължаване с път ІІ-71 „Добрич – Силистра“ o Изграждане на скоростен път I-2 „Русе – Шумен“, o Изграждане на скоростен път „Силистра – Шумен – Карнобат – Ямбол – ГКПП Лесово“. • Включването на представители на горепосочените области в общ РСР, ще допринесе за извеждането на сходни приоритети, които ще бъдат по-добре аргументирани в стратегията за развитие на региона. Подобен тип райониране има за цел и да стимулира икономическото развитие чрез по-целенасочена стратегия за развитие на области със сходни характеристики в Северния регион. Тези промени и евентуалното участие с проекти на регионално ниво биха могли да осигурят по-добри условия за използване на 60 европейски фондове, подкрепа чрез държавния бюджет и стимулиране на инвестициите. Такива могат да бъдат изброени например: o Черноморски туризъм, туризъм по поречието на р.Дунав и разнообразяване на регионалния туристически продукт чрез активно устойчиво включване на природното и културното богатство o Устойчиво селско стопанство и активизиране на селските райони o Подкрепа за икономика, свързана с Черно море и р. Дунав o Изграждане на интермодални терминали Варна и Русе o Въздушен транспорт – летища Варна, летище Балчик, летище Русе o Морски транспорт – пристанище Варна, пристанище Балчик, пристанище Русе, пристанище Силистра o Железопътен пътнически 61 транспорт по линия Варна – Добрич – Кардам – Меджидия – Констанца и бъдеща връзка с Истанбул и Александруполис. o създаването на нова индустриална и логистична зона в град Шумен, част от проект „Индустриален Парк Шумен“ АД; o реализирането на проект „Нов логистичен коридор на България: Азия – Варна – Шумен – Разград – Русе – Централна и източна Европа“ – EU Gateway; o изграждането на Индустриален Парк Добрич (с логистична зона, високотехнологичен инкубатор, интермодален терминал, митница, силози и зърнен терминал, индустриален парк, изграждане на модерно международно летище в близост до индустриалния парк). Проектът е планиран да се осъществи на част от терена на бившето военно летище Добрич; o Трансгранично сътрудничество с Р. Румъния 62 • Стимулиране на икономическото развитие – Северният регион включва ключови икономически центрове като Варна, Русе и Велико Търново, които ще подпомогнат развитието на останалите общини в областта на индустрията, туризма и транспортната свързаност. • По-справедливо разпределение на европейските средства – Отделянето на София като отделен регион ще осигури по- добър достъп до финансиране за Северния регион, който в момента е значително по- слабо развит в сравнение с южните части на страната. • Подобряване на инфраструктурата и транспортната свързаност – Новото райониране ще даде възможност за целенасочени инвестиции в пътна инфраструктура, пристанища и транспортни връзки, което ще подобри мобилността на работната сила и достъпа до пазарите. • Ограничаване на икономическата изолация на региона – Северният регион се отличава със забавено икономическо развитие и по- ниска инвестиционна активност. Чрез Вариант 2 ще създадат условия за по-добро планиране на политики, насочени към 63 икономическо преструктуриране и модернизация. • Демографска устойчивост – Прогнозите сочат, че Северният регион ще запази над 800 000 души население до 2090 г., което осигурява дългосрочна стабилност и предпоставки за устойчиво развитие и възпрепятстване на обезлюдяването. 22. Община Стара Загора, Strategy.bg Община Стара Загора подкрепя усилията на българските власти за промяна в обхвата на регионите от ниво 2 в Република България, така че да отговарят на изискванията на „Eвростат“ за минимален брой население. След направено задълбочено проучване, Община Стара Загора приоритетно изразява предпочитание за представения Вариант 2 при следните аргументи: Икономическа интеграция и синергия: Община Стара Загора има изготвени планове и стратегии за устойчиво развитие, които отчитат специфичните нужди на Югоизточния регион като част от тях са подобряване на инфраструктурата, осигуряване на Отчетено е предпочитанието за вариант Предложението е в синхрон с предприетите действия от страна на МРРБ за промяна в обхвата на регионите от ниво 2. 64 възможности за зелена енергия, създаване на работни места и опазване на околната среда. Включването на община Стара Загора в нов регион с Пловдив, например, би довело до размиване на тези цели и до излишна сложност в прилагането на съществуващите стратегии. Също така Югоизточен регион е готов за участие в бъдещи проекти с европейско финансиране, които ще подпомогнат икономическата и социалната стабилност на региона. Промяната в регионалния обхват може да забави и дори да попречи на изпълнението на тези амбициозни проекти в бъдеще. Важно е да се подчертае, че едно ново административно разделение би омаловажило постигнатия напредък по изпълняваните и съвместните проекти. Вместо да се надграждат постигнатите резултати, ще се наложи стратегиите да бъдат планирани по съвсем различен начин, а бизнесът и администрацията да търсят нови партньорства и нови насоки за развитие. Всяка промяна в регионалния обхват може да забави и дори да попречи на изпълнението на важни проекти, които в момента са в ход или са в процес на планиране. За да се осигури 65 стабилност и ефективност, е необходимо да се запазят съществуващите стратегически рамки и да се работи върху устойчивото развитие на Югоизточния регион. Промяната в обхвата на регионите от Ниво 2 би довела до преразпределение на европейските средства, като някои области, които сега получават финансова подкрепа в рамките на Югоизточен регион, могат да изпаднат от приоритетните зони за финансиране. Това ще увеличи конкуренцията за европейски ресурси и може да затрудни достъпа до необходимото финансиране за проекти, които са от стратегическо значение за развитието на Стара Загора и региона. Запазването на съществуващия регионален обхват гарантира, че Стара Загора и останалите общини в Югоизточен регион ще продължат да се възползват от тези финансови възможности без излишни административни пречки и нови конкуренции за ресурси Подкрепа на местните бизнеси и привлекателност за инвеститорите: Стара Загора е важен бизнес и инвестиционен център, който активно сътрудничи с другите общини от Югоизточния регион за 66 привличането на нови инвеститори и развитието на местната икономика. Запазването на текущото регионално разделение би осигурило стабилност и по- добри възможности за съвместно привличане на инвестиции, като същевременно би задържало конкурентоспособността на региона. Община Стара Загора счита, че промяната в регионалния обхват би довела до административни затруднения и неизгодни условия за привлекателността на региона за инвеститорите. По-естествената интеграция с областите от Югоизточен регион би подкрепила по- доброто позициониране на Стара Загора като ключов икономически център. Предвид изложените аргументи, смятам, че запазването на Стара Загора в Югоизточния регион е най-доброто решение за нейната стабилност и развитие в бъдеще. Съобразяването с географски, икономически и социални фактори е от съществено значение за устойчивото и балансирано развитие на областта, което ще даде възможност на Стара Загора да продължи да бъде ключов икономически и културен център в региона. Съществуващите транспортни, икономически и културни връзки с останалите общини 67 от региона правят промяната на регионалния обхват не само неудобна, но и нецелесъобразна от гледна точка на устойчивото развитие на Стара Загора и региона. 23. КЮСТЕНДИЛСКА ТЪРГОВСКО- ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА, подкрепено от ИНСТИТУТ ЗА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА СДРУЖЕНИЕ НА ЮГОЗАПАДНИТЕ ОБЩИНИ БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ ЗА ТЕКСТИЛ, ОБЛЕКЛО И КОЖИ, Strategy bg. Съгласно изчислението на БВП/глава от населението за референтния период, подобно разпределение попада под определен процент от средния БВП/глава от населението на ЕС, което позволява такова обособяване, постигайки всички цели в наложителната промяна на районите за планиране от ниво 2, а именно оптимизация на процеса по управление на децентрализацията и на условията за усвояване на средствата от ЕС след 2027 г. и намаляване на административните разходи. Така нашето предложение гарантира общите цели за по-ефективна кохезионна политика и равен достъп до европейски ресурс във въпросните области. КТПП отчита факта, че времевият хоризонт за стартиране на преговори със статистическата служба на европейската комисия „Eвростат“ за промяна в обхвата на регионите от Ниво 2 в Република България до 31.03.2025 г. е твърде кратък, но се надяваме предложението ни да бъде взето под внимание. С оглед ситуацията и приключване на процедурата по новото райониране Палатата освен предложения нов вариант, анализира и всеки от публикуваните за обществено обсъждане 3 варианта. На тази база Кюстендилска търговско-промишлена палата изразява подкрепа за Вариант 2, включващ пет района (подход Отчетено е предпочитанието за вариант Предложението е в синхрон с предприетите действия от страна на МРРБ за промяна в обхвата на регионите от ниво 2. 68 4+1) - Западен, Северен, Южен централен, Югоизточен и Столичен район, който е най-близък до съществуващите икономически връзки. Има достатъчен времеви хоризонт по отношение на дългосрочното спазване на критерия за население. Важен е и аргумента, че този вариант осигурява относителна приемственост или по-лесно адаптиране на текущите политики, заложени в действащите стратегически документи, тъй като се обединяват цели райони и няма значимо прегрупиране на областите. Това от своя страна позволява по-плавен преход по отношение на всички стратегически и аналитични документи, както и данните на ниво NUTS-2. Относно двата други варианта считаме, че: - Вариант 1, предлагащ създаване на четири района – Столичен, Северен, Южен и Източен (подход 3+1) не е особено подходящ, тъй като води до окрупняване на области, при които се наблюдава слаба икономическа и инфраструктурна свързаност, като това е вярно за всеки един от трите големи нови района. В същото време се разкъсват традиционни връзки между гранични области, които в момента попадат в един район за планиране – най-вече в сегашните Югоизточен и Североизточен район. И двата източни района предполагат разрастване и окрупняване с областите на север от тях, където са и икономическите взаимовръзки. - Вариант 3, предвиждащ пет района (подход 4+1) - Западен, Южен, Северен, Източен и Столичен, също не е особено подходящ, тъй като предопределя отново относителен дисбаланс в икономическото развитие на 69 новите райони за планиране, включвайки в Западния регион основно области с ниски икономически показатели, предпоставка за значително по-бавен средносрочен растеж в така формираният регион. В този вариант отново имаме Източен район, който обединява механично областите Варна и Бургас, но разкъсва съществуващите взаимовръзки в текущите Югоизточен и Североизточен район. В този вариант е спорна и позицията на Бургас, като единствена южна област в новия Източен район. В заключение КТПП изразява своята готовност и ангажираност да продължи да работи за постигане на общата цел за създаване на силни и жизнени райони, които са по-добре географски обособени с устойчив капацитет и реални възможности за развитие. 24. Община Благоевград получено по електронна поща Във връзка с получено писмо от г-жа Силвия Георгиева – Изпълнителен директор на Национално сдружение на общите в Република България, постъпило в Деловодството на Община Благоевград, относно необходимостта от изготвянето на единно становище и възможността Община Благоевград да предостави на становище за мотивиран избор на един от предложените варианти за промяна обхвата на 6-те района от Ниво 2 на Република България (районите за планиране), Ви информирам следното: Проектът на Решение на Министерски съвет за предоставяне на мандат на Националния статистически институт за провеждане на преговори със статистическата служба на европейската комисия „Eвростат“ за промяна в обхвата на регионите от Ниво 2 в Република България на Министерски съвет, ведно с Отчетено е предпочитанието за вариант Предложението е в синхрон с предприетите действия от страна на МРРБ за промяна в обхвата на регионите от ниво 2. 70 Приложение 1, е публикуван за обществено обсъждане на 29.01.2025 г. на Портала за обществени консултации - https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?la ng=bgBG&Id=8865. Община Благоевград подкрепя усилията на централната власт, насочени към необходимостта от ново райониране, което да създаде предпоставка за ефективно усвояване на средства от европейските фондове и устойчиво развитие. След извършен обстоен анализ на предимствата и недостатъците на всеки един от предложените варианти, Община Благоевград изразява своето становище, като подкрепя Вариант 2. МОТИВИ: Съгласно Регионалната статистика за област Благоевград, изготвена от Национално статистическия институт, показател „Население към 31.12.2023 г. – общо (брой)“ е определен за област Благоевград в размер на 287 077. За сравнение същият показател към демографската статистика за София (столица) е в размер на 1 286 965. По своята същност това е предпоставка за различия по отношение на всички сфери на обществения живот – образование, здравеопазване, култура, транспорт, туризъм, жилищен фонд, а оттам и разлика в голяма част от микроикономическите показатели. Съгласно специализираната електронна публикация „Районите, областите и общините в Република България 2022“, изготвена от Национално статистическия институт, гъстотата на населението на 1 кв. м. към 31.12.2022 г. за област Благоевград е 44.6, 71 докато за София (столица) е 953.1. За сравнение следва да посочим и няколко райони от Западния район, определен с вариант 2: Перник – 46.6, Враца - 41.1, Кюстендил 35.5, София – 32.2. По така изложените данни се откроява голяма разлика между София (столица) и останалите области от сегашния Югозападен район. В предложения Вариант 2, съгласно прогнозите на НСИ, общият брой на населението в областите на Западният район остава над прага от 800 000 души най-рано до 2075 г., докато прогнозата за устойчивост на населението е след 2090 г. От друга страна показателите на областите, извън София (столица), могат да се определят като близки, което предполага общи нужди и интегрирани усилия, които следва да се предприемат за задоволяването им. Това е и един от основните мотиви Община Благоевград да подкрепи Вариант 2 от предложените варианти за райониране. На база на основните различия в демографските показатели естествено следват и разграничения по отношение на икономическите фактори. София (столица) остава с най-висок Брутен вътрешен продукт на човек от населението и през 2022 г. достига 53,7 хил. лв. За сравнение в област Благоевград за 2021 г. се забелязва значителен ръст и достига 12,6 хил. лв. Значителна разлика по отношение на икономика се наблюдава в Западна България като доказателство за това е размерът на Брутният вътрешен продукт на човек от населението на област Видин, който се определя като значително нараснал през 2021 г. – до 11,4 хил. лв. В контекста на посочените стойности в 72 показателя, може да се направи изводът, че Столичен район има значителен напредък, докато останалите райони от Западна България се нуждаят от ефективни регионални политики, с които да постигнат своето регионално развитие и икономическа устойчивост. По така предложеният Вариант 2 в Западния район попадат по-слабо развити райони, в сравнение със София (столица), което пък от своя страна е предпоставка за разпределянето на повече финансови средства от европейски фондове. От гледна точна на пазара на труда, коефициентът на безработица продължава да бъде висок в област Видин - 14,1%, за Благоевград достига 9,4%, за София (столица) – 1,6%, като данните са за 2022 г. Още един показател, който обуславя необходимостта от промяна в районирането, и показва предимствата на Вариант 2. Освен това съгласно Регламент (ЕО) № 176/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 година за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS): „Необходими са обективни критерии за дефиниране на регионите, за да се гарантира безпристрастност, когато се съставя и използва регионалната статистика“. Обективният критерий се отличава във Вариант 2 и отразява основните характеристики на всеки един район, което предполага единно прилагане на регионален подход в регионалното развитие. Отделянето на Столичен район от Западен, ще позволи сътрудничество между посилно развит район с по-слабо развити, с което ще бъде постигнат синергичен ефект и устойчив приобщаваш растеж. По този начин се реализират целите на Европейския съюз за укрепване на устойчивостта и ГЛАВЕН СЕКРЕТАР: /МИРОСЛАВА ВЛАДИМИРОВА/ 73 икономика, както и намаляване на различията между отделни райони. Всеки един от районите в предложения Вариант 2 се отличава със своите местоположение, културно и историческо наследство. Това предполага развитие на туризма и транспортната свързаност между Столичен и Югозападен район, както съсредоточаването на повече финансови ресурси в изграждането на инфраструктура По този начин може да се увеличи икономическата активност на по-слабо развитите райони, като се създадат и условия за изграждането на индустриални зони чрез ефективно и справедливо разпределение на инвестициите. Предвид гореизложеното и с оглед преодоляване на регионалните различия и съсредоточаване на повече ресурси в по-слабо развитите райони, Община Благоевград изразява своето становище в подкрепа на Вариант 2 за промяна обхвата на 6-те района от Ниво 2 на Република България (районите за планиране). С надежда за създаването, не само на красиви и приобщаващи пространства, но и устойчиви публични политики, в унисон с инициативата на Европейския съюз – Новия европейски Баухаус!

6000 СТАРА ЗАГОРА, бул. „Цар Симеон Велики” № 107, тел. 042 614 614, факс 042/ 259 132 СТАНОВИЩE от Живко Тодоров Кмет на Община Стара Загора Относно: Промяна в обхвата на регионите от ниво 2 на Република България. Община Стара Загора подкрепя усилията на българските власти за промяна в обхвата на регионите от ниво 2 в Република България, така че да отговарят на изискванията на „Eвростат“ за минимален брой население. След направено задълбочено проучване, Община Стара Загора приоритетно изразява предпочитание за представения Вариант 2 при следните аргументи: Икономическа интеграция и синергия: Община Стара Загора има изготвени планове и стратегии за устойчиво развитие, които отчитат специфичните нужди на Югоизточния регион като част от тях са подобряване на инфраструктурата, осигуряване на възможности за зелена енергия, създаване на работни места и опазване на околната среда. Включването на община Стара Загора в нов регион с Пловдив, например, би довело до размиване на тези цели и до излишна сложност в прилагането на съществуващите стратегии. Също така Югоизточен регион е готов за участие в бъдещи проекти с европейско финансиране, които ще подпомогнат икономическата и социалната стабилност на региона. Промяната в регионалния обхват може да забави и дори да попречи на изпълнението на тези амбициозни проекти в бъдеще. Важно е да се подчертае, че едно ново административно разделение би омаловажило постигнатия напредък по изпълняваните и съвместните проекти. Вместо да се надграждат постигнатите резултати, ще се наложи стратегиите да бъдат планирани по съвсем различен начин, а бизнесът и администрацията да търсят нови партньорства и нови насоки за развитие. Всяка промяна в регионалния обхват може да забави и дори да попречи на изпълнението на важни проекти, които в момента са в ход или са в процес на планиране. За да се осигури стабилност и ефективност, е необходимо да се запазят съществуващите стратегически рамки и да се работи върху устойчивото развитие на Югоизточния регион. Промяната в обхвата на регионите от Ниво 2 би довела до преразпределение на европейските средства, като някои области, които сега получават финансова подкрепа в рамките на Югоизточен регион, могат да изпаднат от приоритетните зони за финансиране. Това ще увеличи конкуренцията за европейски ресурси и може да затрудни достъпа до необходимото финансиране за проекти, които са от стратегическо значение за развитието на Стара Загора и региона. Запазването на съществуващия регионален обхват гарантира, че Стара Загора и останалите общини в Югоизточен регион ще продължат да се възползват от тези финансови възможности без излишни административни пречки и нови конкуренции за ресурси Подкрепа на местните бизнеси и привлекателност за инвеститорите: Стара Загора е важен бизнес и инвестиционен център, който активно сътрудничи с другите общини от Югоизточния регион за привличането на нови инвеститори и развитието на местната икономика. Запазването на текущото регионално разделение би осигурило стабилност и по-добри възможности за съвместно привличане на инвестиции, като същевременно би задържало конкурентоспособността на региона. Община Стара Загора счита, че промяната в регионалния обхват би довела до административни затруднения и неизгодни условия за привлекателността на региона за инвеститорите. По-естествената интеграция с областите от Югоизточен регион би подкрепила по-доброто позициониране на Стара Загора като ключов икономически център. Предвид изложените аргументи, смятам, че запазването на Стара Загора в Югоизточния регион е най-доброто решение за нейната стабилност и развитие в бъдеще. Съобразяването с географски, икономически и социални фактори е от съществено значение за устойчивото и балансирано развитие на областта, което ще даде възможност на Стара Загора да продължи да бъде ключов икономически и културен център в региона. Съществуващите транспортни, икономически и културни връзки с останалите общини от региона правят промяната на регионалния обхват не само неудобна, но и нецелесъобразна от гледна точка на устойчивото развитие на Стара Загора и региона. С уважение, Живко Тодоров Кмет на Община Стара Загора

И.П.И Институт за пазарна икономика бул. “Патриарх Евтимий” N 10, София 1142 тел./факс.: (+359 2) 952 62 66, 952 35 03 ел. поща: mail@ime.bg страница в интернет: www.ime.bg Изх.№ 08/21.02.2025 г. СТАНОВИЩЕ от Институт за пазарна икономика, гр. София, ЕИК 831344929 Относно: Проект на решение за предоставяне на мандат на Националния статистически институт за провеждане на преговори със статистическата служба на европейската комисия „Eвростат“ за промяна в обхвата на регионите от Ниво 2 в Република България Във връзка с внесения за обществено обсъждане Проект на решение за предоставяне на мандат на Националния статистически институт за провеждане на преговори със статистическата служба на европейската комисия „Eвростат“ за промяна в обхвата на регионите от Ниво 2 в Република България Институтът за пазарна икономика предлага коментар на направените предложения за ново райониране и своя алтернатива. Приветстваме осъзнатата нужда от промяна на районирането на ниво NUTS-2, която да отрази както промените в демографските реалности, така и силно подобрената икономическа позиция на столицата, която влошава достъпа до кохезионно финансиране на останалите области в настоящия Югозападен район за планиране. При прегледа, анализа и предложението на вариант за ново райониране на ниво NUTS-2 трябва да се имат предвид следните основни принципи: • Да гарантира равен достъп за финансиране по кохезионните инструменти на всички области в страната, които изостават от средноевропейското ниво на развитие по показателя БВП на човек от населението по паритет на покупателна способност. Това категорично включва областите Благоевград, Кюстендил, Перник и София (област). • Да се балансира максимално равнището на икономическо развитие между отделните райони за планиране, което да гарантира достъп до пълно съфинансиране на всички райони за максимално дълъг период от време. Този подход следва да взема предвид и последните тенденции в темповете на икономически растеж и икономическата позиция на водещите области в страната. Това налага по необходимост извеждането на София (столица) в отделен район за планиране, но и пакетирането на относително икономически по-силни и по-слаби области заедно. • Да отговаря на формалните критерии в рамките на ЕС за определяне на райони на ниво NUTS2 в дългосрочен план. Това означава определените райони да имат устойчиво население между 800 хил. и 3 млн. души, без да се налага преформатиране на картата преди всеки нов програмен период. В най-добрия случай подходът трябва да вземе предвид заложените демографски прогнози до края на столетието. • Картата на районите да отчита икономическите взаимовръзки между областите в България и да спомага за по-ефектива регионална политика. Това налага да не се разделят естествено възникналите икономически ареали (виж изданието на ИПИ „Икономически центрове“) със силни и вече постигната вътрешна интеграция от гледна точка на общите дейности и трудова миграция, например широкият икономически център който обединява Русе, Разград и Търговище. • Трябва да се вземат предвид съществуващите инфраструктурни връзки. Предвид бавния темп на развитие на националната пътна мрежа, новите райони за планиране не бива да разчитат на планирани промени в съществуващата свързаност. При този анализ най- важна роля играе Стара планина, която ограничава връзките между регионите по линия Север-Юг по цялото си продължение освен около столицата, благодарение на магистрала Хемус. Това означава, че обединяване на области от двете страни на Стара планина е желателно единствено в Западна България, поне до построяването на магистрала Черноморие и тунела под Шипка. Чисто географския подход на обединяване – тип дунавски и черноморски регион, е примамлив, но не винаги отразява реалната инфраструктурна, икономическа и социална свързаност между областите. С оглед на тези принципи можем да разгледаме предложенията, налични в приложението към проекта за решение. 1) Вариант 1: Вариантът предлага създаване на четири района – Столичен, Северен, Южен и Източен (подход 3+1). Този вариант страда от няколко видими слабости, които го правят не особено подходящ, особено от гледна точка на икономическите взаимовръзки и инфраструктурната свързаност. Обединяването на повечето области (без Шумен, Добрич и Варна) от Северна България създава известен демографски риск, тъй като в него се групират областите с най-нисък естествен прираст, най-ниска имиграция и най-бързо застаряване в страната. При евентуално ускоряване на тези процеси на фона на сегашните им трендове има възможност от доближаване на критерия. По-сериозните аргументи против този вариант обаче са от инфраструктурен и икономически характер. Той разделя в различни райони за планиране два близко свързани икономически ареала – Шумен от Търговище и Разград, както и Сливен и Ямбол и Стара Загора и Хасково, а и София-област от Враца и Монтана. Част от обединенията в рамките на един район също изгледат необосновани – докато е обяснимо включването на Варна, Добрич и Бургас в един район заради туристическата икономика, то Шумен, Сливен и Ямбол нямат много общо с този особен отрасъл. По същия начин икономическите връзки между югозападните области и тези на централна южна Българя днес не са много ясно изразени. Поставянето на Варна и Бургас в един район изглежда отразява плановете за изграждане на магистрална връзка между двата големи черноморски града, но на този етап завършването ѝ изглежда далеч в бъдещето. Освен това, настоящите икономически тенденции сочат към значително по-бавен средносрочен растеж в така формираният Северен район в сравнение с останалите. 2) Вариант 2: В този вариант се предлагат пет района (подход 4+1), като се формира по-широк Западен, Северен, Южен централен, Югоизточен и столичен район. Този вариант до голяма степен следва съществуващите икономически връзки, като в Западния район попада цялата широка икономическа периферия на столицата, както и районите около нея. На север се запазват и връзките в широкия икономически център около Русе, Разград и Търговище. Отчита се и ролята на Стара планина като разделител със слаби инфраструктурни връзки. По-малко обяснимо е обаче разделението на Южен централен и Югоизточен район, които, по подобие на северните области биха могли да бъдат обединени в един район с по-голямо население, като по този начин ще се постигне сближаване с равнищата на икономическо развитие на другите два нови района за планиране. 2) Вариант 3: И този предложен вариант предвижда пет района (подход 4+1), но разделение на Западен, Южен, Северен, Източен и Столичен. Предимството му пред вариант №2 е, че запазва съществуващите връзки между Стара Загора, Хасково и Сливен от една страна и Русе, Разград и Търговище от друга. Остават обаче изложените при прегледа на вариант №1 аргументи против създаването на един черноморски регион. Към тях се добавя и относителен дисбаланс в икономическото развитие на новите райони за планиране. Освен това, демографската перспектива към Северния район е относително къса, което може да наложи ново прерайониране преди 2050 г. Предложение на ИПИ за ново райониране С оглед на анализа на предложените варианти става ясно, че е необходимо внасяне на корекции. Вариантът за нова райониране, който ИПИ смята за най-подходящ е близък до представения в проекта вариант №2, но с един голям Южен район. Резултатът изглежда по следният начин: Средногодишно Население – БВП – СПС, % от ЕС-27, БВП – номинал Район население 2023 прогноза 2050 г., 2021 г., Евростат, 2022 г., НСИ г., НСИ НСИ изчисление на ИПИ Столичен: София (столица) 1,28 млн. души 1,26 млн. души 68,7 млрд. лв. 127% Западен: Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, София, 1,40 млн. души 1,01 млн. души 24,6 млрд. лв. 39,2% Благоевград, Перник, Кюстендил Северен: Велико Търново, Габрово, Русе, Разград, 1,51 млн. души 1,19 млн. души 28,8 млрд. лв. 40,8% Силистра, Варна, Добрич, Шумен, Търговище Южен: Бургас, Сливен, Ямбол, Стара Загора, Пловдив, Хасково, 2,25 млн. души 2,08 млн. души 45,8 млрд. лв. 40,5% Пазарджик, Смолян, Кърджали Този подход има няколко важни характеристики: • Отделянето на София (столица) позволява в останалите три района да се постигне равномерно ниво на икономическо развитие – разликите в средния БВП на човек от населението спрямо средноевропейското ниво е в рамките на два процентни пункта и гарантира равен достъп за цялата страна до кохезионно финансиране. • Въпреки че така полученият Южен район е със значително по-голямо население от останалите, то остава в рамките на критерия под 3 милиона души, като приближава 2 милиона според прогнозата за 2050 г. • Всички райони за планиране отговарят на демографските критерии, както и на средносрочната перспектива. • Разпределението им следва логиката на съществуващата, а не планираната инфраструктурна свързаност. • Отчитат се максимално съществуващите връзки между областите и общини в икономиката и трудовата миграция. Отделянето на столицата в отделен район я поставя сред развитите части на ЕС, което ще ограничи достъпа до финансиране за големи и важни проекти – довършването на метрото, модернизацията на транспорта, новите пътни връзки, което налага търсене на алтернативни източници на финансиране. Трябва да се отбележи също, че много страни в Централна и Източна Европа са извадили столицата си в отделен район за планиране (такъв например е случаят с Букурещ, Будапеща, Братислава и Прага) и насочват европейските средства приоритетно към другите части на страната. В допълнение трябва да се отбележи, че вариантът на ИПИ, както и Вариант 2 сред поставените на обсъждане, са единствените, които запазват текущите граници на районите за планиране. Това означава, че има окрупняване на райони, както и отделяне на София, но в крайна сметка запазване на текущите очертания на картата. Това позволява много по-плавен преход по отношение на всички стратегически и аналитични документи, както и данните на ниво NUTS-2. Потенциалното приемане на вариант, който разбърква картата в по-голяма степен – създавайки изцяло ново райониране - би означавало рестартиране и на цялото стратегическо планиране за развитие на регионите. В заключение считаме, че инициативата за ново райониране е изключително важна и трябва да бъде подкрепена. Общите елементи на предложения подход – окрупняване на райони и изваждане на столицата София в отделен район, са логични, подкрепени с нужните данни и отговарят на всички изисквания. Считаме, че Вариант 2 на НСИ отговаря в най-голяма степен на предизвикателствата пред регионалното развитие, като предложението на ИПИ е за развитие на Вариант 2, чрез обединяването на двата южни района в един голям, който отговаря на добрата свързаност и задълбочаващите се икономически връзки между големите икономически центрове на юг. С уважение, Адриан Николов, ИПИ (nikolov@ime.bg) Петър Ганев, ИПИ (ganev@ime.bg)

СТАНОВИЩЕ от АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ Във връзка с публикувания на 29 януари 2025 г. на Портала за обществени консултации пакет документи за проект на решение на Министерския съвет за предоставяне на мандат на Националния статистически институт за провеждане на преговори със статистическата служба на Европейската комисия „Eвростат“ за промяна в обхвата на регионите от Ниво 2 в Република България Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изразява следното становище: АИКБ подкрепя напълно усилията на българските власти за промяна в обхвата на регионите от ниво 2 в Република България. Многократно сме повдигали въпроса за необходимостта от спешна промяна на районирането на България на ниво NUTS 2. В рамките на различни дискусионни формати сме отчитали, че настоящата ситуация доказано предизвиква сериозен дисбаланс в икономическото развитие на Югозападния регион, включително като занижава интензитета на безвъзмездната финансова помощ, поради непропорционално високото спрямо средното за страната благосъстояние на София-град, което повишава изкуствено благосъстоянието на целия регион. Това причинява сериозното икономическо изоставане на областите в този район извън София-град и ги поставя на едни от последните места по БВП на глава от населението, измерен по стандарт на покупателна способност – дори зад пословично слаборазвития Северозападен регион. В подобно неблагоприятно положение би се оказал и всеки друг регион, който би бил комбиниран със София-град. В този смисъл мненията на различните заинтересовани страни в рамките на проведени от АИКБ дискусии, както и в рамките на Икономическия и социален съвет са консолидирани около необходимостта да се пристъпи към формирането на отделен регион за планиране на ниво NUTS 2, в който отделно да бъде обособена област София-град, с ясен ангажимент на държавното управление за допълнителни инвестиции и целенасочена финансова подкрепа за насърчаване на социално-икономическото и инфраструктурно развитие на София-град. Обособяването на София-град в самостоятелен регион на ниво 2 е от съществено значението и по посока на Европейския зелен пакт и предоставянето на подкрепа на териториите, изправени пред сериозни социално-икономически предизвикателства, произтичащи от прехода към неутралност по отношение на климата. За извършването на така необходимата трансформация на намиращите се в Югозападен регион въглищни региони Перник и Кюстендил, те следва да получат финансова подкрепа с подходящ интензитет за справедлив и плавен преход. Несъвършенствата на настоящото райониране следва да бъдат преодолени, за да се използва пълният капацитет на европейските фондове за споделено управление, заедно с Фонда за справедлив преход. Обособяването на София (столица) в отделен регион ще осигури възможности за по-успешна трансформация, като същевременно ще подкрепи и трансграничното сътрудничество в Западните Балкани. В същия смисъл е и становище на Икономическия и социален съвет, прието на пленарна сесия на 13 декември 2024 г. на тема: „Районите на планиране в Република България на ниво NUTS 2“. Представените в приложение към проекта на решение на Министерския съвет три варианта за нов обхват на регионите от ниво 2 предвиждат обособяването на самостоятелен район - Столичен. Поради това АИКБ подкрепя и трите варианта, като приоритетно изразяваме предпочитание за представения Вариант 1. Вариант 1 предвижда в най-голяма степен окрупняване на районите - обособява общо 4 района (Северен, Източен, Южен и Столичен), или с 2 по-малко от настоящата версия на класификацията, което ще гарантира дългосрочното спазване на критерия за население – определените региони ще имат устойчиво население между 800 хил. и 3 млн. души (според прогнозите на НСИ до след 2090 г.). Окрупняването на регионите ще доведе и до по-добро интегриране на икономическите и социалните политики на по-големи територии, като по този начин ще се идентифицират общи приоритети и ще се създадат предпоставки за по-устойчиви връзки между различните сектори - напр. инфраструктура, образование, здравеопазване, бизнес и иновации. От съществено значение за подобряване на бизнес климата е, че при този вариант три от регионите (Северен, Източен и Южен) попадат в категория „по-слабо развити региони“, като само Столичният регион попада в категория „по-силно развит регион“. По този начин ще бъде осигурена възможността за по-добро финансиране от европейските фондове, вкл. по-висок интензитет на регионалните помощи и по-висока ставка за съфинансиране, отчитайки новите параметри на Кохезионната политика за следващия програмен период. Вариантът представя разделяне на регионите според техните икономически профили, което ще позволи планиране на политики, използвайки преимуществено местния потенциал. Същевременно преструктурирането предоставя и възможност за по-добра координация на мерки срещу негативните демографски тенденции, икономическата изостаналост и социалните неравенства в най-засегнатите области в северната част на страната. В заключение - представеният нов обхват на регионите от ниво 2 в страната е важна стъпка към създаването на условия за по-равномерно разпределение на ресурсите от различни видове източници, стимулиране на икономическото и социално развитие в регионите и намаляване на междурегионалните различия чрез по-целенасочени усилия за въздействие на регионално ниво. АИКБ счита, че стимулирането на инвестиционната активност на българските предприятия, както и подкрепата за трудещите се в тях, особено в условията на кризи и конфликти би довело до минимизиране на вредите и би съкратило сроковете за възстановяване на икономиката. Това е начинът българските предприятия да запазят част от конкурентоспособността си дори в условията на свито потребление, намалени инвестиции, свит износ и относително по-ниска покупателна способност на населението. Политиката следва да е ориентирана към разгръщане на икономическия потенциал, като същевременно се намаляват различията между регионите, което включва възприемане на системен подход към развитието, улесняване на териториалните екосистеми, благоприятстващи знанието и информацията с приобщаващо и устойчиво развитие. Подходът следва да насърчава глобалните мрежи, свързаността чрез търговия и трансгранични инвестиции, както и участието в глобалните вериги за създаване на стойност. Индивидуалните стратегии за регионите следва да гарантират ефективен и приобщаващ подход към регионалното развитие, който е устойчив и издръжлив на променящата се глобална среда. АИКБ заявява своята подкрепа, воля и готовност за активна работа в този процес за подобряване на бизнес климата, инвестициите, конкурентоспособността и ускоряване на икономическото развитие на България. PAGE PAGE 3

Приложение №1 ВАРИАНТ 1 Стандартното отклонение спрямо NUTS 2 за ЕС-27 Район NUTS 2 Прогноза население (устойчивост до….г.) БВП – СПС, % от ЕС-27, 2021 г.* Категория финансиране 0.10 % Северен След 2090 г. 38.4 по- слабо развит Източен След 2090 г. 41.5 по-слабо развит Южен След 2090 г. 40.6 по-слабо развит Столичен След 2090 г. 127.0 по-силно развит *Изчисления на НСИ Демографска устойчивост на регионите от ниво 2 Съгласно прогнозите на НСИ общият брой на населението в областите, включени в предложените региони от ниво 2, се очаква да бъдат устойчиви по отношение на установения праг от 800 000 души и след 2090 година. Критерии на Регламент (ЕО) № 1059/2003 Има риск от непокриване на критериите на ЕК (Евростат) за намаляване на стандартното отклонение спрямо ЕС-27 за ниво NUTS 2. В процентно изражение увеличението на стандартното отклонение е 0.10 %. Вариантът позволява поддържане на йерархичната структура на класификацията за трите нива NUTS 1, NUTS 2 и NUTS 3. Това отваря възможност да се преговаря с ЕК за отпадане/запазване на ниво NUTS 1 от българската част на класификацията. Категория за финансова подкрепа По данни за 2021 г. три от регионите, чиито БВП на глава от населението е по-малък от 75 % от средния БВП за ЕС-27 (за глава от населението, в СПС), попадат в категория „по-слабо развити региони“. По същия показател Столичният регион попада в категория „по-силно развит регион“. Предимства и недостатъци В този вариант има напълно ново райониране на страната и прегрупиране на административните области по райони от ниво 2. Прекъсва се динамичният ред на статистическите показатели, с които се отчита състоянието на регионите и се проследява тяхното развитие. За всички региони ще бъде необходима ревизия на данните за предходни периоди. Фокусирано стратегическо планиране: Разделянето на регионите според техните икономически профили и природни ресурси (например Северният и Източният ) ще позволи по-ефективно планиране на политики за развитие на инфраструктурата, туризма и зелената икономика, на база водещ специфичен местен потенциал Насочване на усилия към проблемни региони: Преструктурирането предоставя възможност за по-добра координация на мерки срещу негативните демографски тенденции, икономическата изостаналост и социалните неравенства в най-засегнатите области в северната част на страната. Подкрепа за ключови икономически сектори: Предложеният вариант би могъл да насърчи развитието на приоритетни сектори като синята икономика по Черноморието, агробизнеса и био земеделието в Дунавската равнина, както и индустриалните проекти в Южна България. Това би се постигнало чрез по-добра концентрация на усилия и ресурси в новосформираните региони, които ще отразяват специфичните им икономически профили. Източният регион, например, ще може да съсредоточи политики върху морските индустрии и туризма, които са основополагащи за икономиката му, като това вече се доказва от успешни инициативи като развитието на Пристанище Варна включително за круизен туризъм и проектите за модернизация на рибарските пристанища, които стимулират местната икономика. Усилията в Северния регион биха могли да се съсредоточат в подкрепата за развитие на устойчиво земеделие, използвайки достъпа до река Дунав. По отношение на Южния регион, чрез взимане на подходящи решения на ниво РСР приоритетите за развитие могат да бъдат фокусирани към привличането на индустриални инвестиции в области като Пловдив и Стара Загора. Подобряване на транспортната свързаност: Новото райониране създава възможности за по-целенасочени инвестиции в транспортните коридори TEN-T и по-ефективно свързване на икономически центрове с граничните региони от съседните страни. Засилване на регионалната идентичност: Обособяването на Северен и Източен региони ще подчертае техния потенциал и ще улесни сътрудничеството с трансгранични и европейски инициативи, като стратегията за Дунавския регион и Европейската инициатива „Синергия на Черно море“, която е рамка за регионално сътрудничество между страните от Черноморския регион и Европейския съюз. Северният регион ще може по-ефективно да се включи в инициативи за подобряване на инфраструктурата и свързаността с другите дунавски държави, като например чрез участието в проекта „FAIRway Danube“, насочен към подобряване на навигационните условия по река Дунав, и интеграцията в транспортната ос TEN-T, която е от стратегическо значение за региона. Това е от ключово значение за насърчаване на икономическото и културно взаимодействие, тъй като двата региона споделят обща нужда от довършване на основната за всеки от тях комуникационно-транспортна артерия. Черноморският регион ще има възможността да се фокусира върху синята икономика, енергетиката и устойчивото развитие на крайбрежните територии, като се възползва от специфичните приоритети на „Синергия на Черно море" и предвижданията на Морския пространствен план на Република България и Морска стратегия на Република България които третират морските общини като обща територия със специфични характеристики за страната. Южният регион, от своя страна, ще може да изгради своята идентичност около индустриалните зони и иновационните хъбове в Пловдив, Стара Загора и други ключови градове.. Това структурирано райониране цели да засили регионалната идентичност, което от своя страна би могло да укрепи местната ангажираност и да улесни трансграничното сътрудничество. Окрупняване на районите: Демографската динамика в посока намаляване броя на населението предполага окрупняване. Получени са становища от различни заинтересовани страни, които считат че е необходимо окрупняване на районите, т.е. намаляване на техния брой. Предложеният вариант обособява общо 4 района, или с 2 по-малко от настоящата версия на класификацията, което ще гарантира дългосрочното спазване на критерия за население – определените региони ще имат устойчиво население между 800 хил. и 3 млн. души. Намаляването на броя на регионите ще даде възможност за по-ефективно прилагане на регионалната политика чрез обединяването на приоритетите за развитие, по-добро и поефективно разпределение на ресурсите, както човешки, така и финансови, между различни проекти и инициативи. Окрупняването на регионите би довело до подобро интегриране на икономическите и социалните политики на по-големи територии. Това би позволило да се идентифицират общи приоритети и да се създадат по-силни синергии между различните сектори (напр. инфраструктура, образование, здравеопазване, бизнес и иновации), като така се намалява разпокъсаността на усилията. Регионалните съвети за развитие играят ключова роля в планирането и координирането на регионалната политика, чрез взимането на важни за развитието на съответния регион решения и като се вземат предвид нуждите и възможностите на по-големи и по-разнообразни територии ще се даде възможност да се приемат по-обосновани стратегии за изпълнението на формулираните цели. Риск при този вариант са проблемите, които ще възникнат в процеса на разработването, производството и разпространението (вкл. при международния информационен обмен) и проследимостта (сравнението) на статистическа информация на регионално ниво. Насърчава се полицентричния модел търсен в националния стратегически документ за регионално развитие. АНКПР определя полицентричната урбанистична мрежа като основа за балансираното развитие на територията“. В предварителна оценка на този вариант предоставена от НЦТР е разгледан балансът между отделните райони, на база брой на населението в центровете за растеж от мрежата, попадащи във всеки от районите. Може да се каже, че вариант 1 е построен на базата на различен подход – чрез включването в един и същ район на територии с общи нужди и потенциали. Налице е акцентиране на общи нужди и потенциали за развитие. Този подход би могъл да подкрепи интегрираните усилия за развитие на западната част на страната, да създаде предпоставки за изграждане на мрежа от полицентрични регионални и икономически центрове, които да укрепват националната икономика и да намаляват дисбалансите между столицата и периферията. Той е в основата и на интегрираните териториални стратегии, като в случая той се изявява на найвисоко ниво – регион. Освен това подобен подход дава основания да се търсят паралели в развитието на подобни региони в рамките на ЕС и чрез сравнителен анализ да се откриват доказателства за успешни мерки. На свой ред те ще послужат за формулиране на политики основани на доказателства. ВАРИАНТ 2 Стандартното отклонение спрямо NUTS 2 за ЕС-27 Район NUTS 2 Прогноза население (устойчивост до….г.) БВП – СПС, % от ЕС-27, 2021 г.* Категория финансиране -0.04 % Столичен След 2090 г. 127.0 по-силно развит Западен До 2075 г. 39.2 по-слабо развит Югоизточен До 2050 г. 44.4 по-слабо развит Южен централен След 2090 г. 37.4 по-слабо развит Северен След 2090 г. 40.9 по-слабо развит *Изчисления на НСИ 1. Демографска устойчивост на регионите от ниво 2 В предложения вариант, съгласно прогнозите на НСИ, общият брой на населението в областите на Югоизточния регион остава над прага от 800 000 души най-рано до 2050 г., в Западния регион - до 2075 г., а в останалите региони и след 2090 година. 2. Критерии на Регламент (ЕО) № 1059/2003 Няма риск от непокриване на критериите на ЕК (Евростат) за намаляване на стандартното отклонение спрямо ЕС-27 за ниво NUTS 2. В процентно изражение изменението на стандартното отклонение е -0.04 %. Вариантът позволява поддържане на йерархичната структура на класификацията за трите нива NUTS 1, NUTS 2 и NUTS 3. Това отваря възможност да се преговаря с ЕК за отпадане/запазване на ниво NUTS 1 от българската част на класификацията. 3. Категория за финансова подкрепа По данни за 2021 г. четири от регионите, чиито БВП на глава от населението е по-малък от 75 % от средния БВП за ЕС-27 (за глава от населението, в СПС), попадат в категория „по-слабо развити региони“. По същия показател Столичният регион попада в категория „по-силно развит регион“. 4. Предимства и недостатъци В този вариант обхватът на два от регионите – Южен централен и Югоизточен остава непроменен спрямо сега действащата версия на класификацията. При тях се запазва динамичният ред на статистическите показатели, с които се отчита състоянието на регионите и се проследява тяхното развитие. За останалите региони ще бъде необходима ревизия на данните за предходни периоди. Този вариант осигурява относителна приемственост или по-лесно адаптиране на текущите политики, заложени в действащите стратегически документи, тъй като се обединяват цели райони и няма значимо прегрупиране на областите. Два от регионите – Югоизточен и Южен централен, запазват текущите си граници. Единственото предизвикателство в това отношение е извеждането на София (столица) като самостоятелен регион. Това дава повече възможности за проследимост на въздействието на водените политики. ВАРИАНТ 3 Стандартното отклонение спрямо NUTS 2 за ЕС-27 Район NUTS 2 Прогноза население (устойчивост до….г.) БВП – СПС, % от ЕС-27, 2021 г.* Категория финансиране -0.02 % Западен До 2045 г. 40.0 по-силно развит Южен След 2090 г. 39.5 по-слабо развит Източен След 2090 г. 43.9 по-слабо развит Северен До 2045 г. 37.9 по-слабо развит София-град След 2090 г. 127.0 По-силно развит *Изчисления на НСИ Демографска устойчивост на регионите от ниво 2 В предложения вариант, съгласно прогнозите на НСИ, общият брой на населението в областите на Западен и Северен регион остава над прага от 800 000 души най-рано до 2045 г., а в останалите региони и след 2090 година. Критерии на Регламент (ЕО) № 1059/2003 Няма риск от непокриване на критериите на ЕК (Евростат) за намаляване на стандартното отклонение спрямо ЕС-27 за ниво NUTS 2. В процентно изражение изменението на стандартното отклонение е -0.02 %, което е най-малкото в сравнение с другите варианти. Вариантът позволява поддържане на йерархичната структура на класификацията за трите нива NUTS 1, NUTS 2 и NUTS 3. Категория за финансова подкрепа По данни за 2021 г. четири от регионите, чиито БВП на глава от населението е по-малък от 75 % от средния БВП за ЕС-27 (за глава от населението, в СПС), попадат в категория „по-слабо развити региони“. По същия показател Столичният регион попада в категория „по-силно развит регион“. 4. Предимства и недостатъци Новото райониране окрупнява регионите и има предимства за подкрепа на полицентричния модел. Обединяването на регионите ще увеличи шансовете за кандидатстване по програми на ЕС, като ще могат да се посочат комбинирани цели и да се използват по-добре фондове от Европейския съюз, насочени към развитие на по-слабо развитите райони, обединяването на области като Видин и Враца с области като Благоевград и Кюстендил обаче би могло да доведе до задълбочаване на междурегионалните различия, което се отнася и за големия южен регион. По информация от НСИ изменението на стандартното отклонение не е основен, но е важен критерий, на който ще се обръща внимание от ЕВРОСТАТ при воденето на преговори. По-добро икономическо взаимодействие при окрупняването: Стара Загора, Сливен и Ямбол са икономически активни области със значителен индустриален потенциал, свързан със секторите на енергетиката, тежката промишленост и земеделието. Присъединяването към Южния централен регион може да доведе до по-добро икономическо взаимодействие с Пловдив и Хасково, които имат силно развита индустриална база. Включването на представители на горепосочените области в общ РСР, ще допринесе за извеждането на сходни приоритети, които ще бъдат по- добре аргументирани в стратегията за развитие на региона.Подобен тип райониране има за цел и да стимулира икономическото развитие чрез поцеленасочена стратегия за развитие на области със сходни характеристики, например в Източния регион. Тези промени и евентуалното участие с проекти на регионално ниво биха могли да осигурят по-добри условия за използване на европейски фондове, подкрепа чрез държавния бюджет и стимулиране на инвестициите. Отчита се обстоятелството, че за да бъде преценен реалният ефект на промяната в обхвата на районирането е необходим определен времеви интервал. Статистически данни Вариант 1 Брой население (за 2023 г. към 01.01., за периода 2025-2090 г. – прогнозни данни на НСИ по вариант I (хипотеза за конвергентност)) (Брой) NUTS 2 Година 2023 2025 2030 2035 2040 2045 2050 2055 2060 2065 2070 2075 2080 2085 2090 Северен 1 454 037 1 381 933 1 280 062 1 195 979 1 126 215 1 067 782 1 017 937 974 436 936 096 903 067 876 113 854 924 838 419 825 912 816 930 Източен 1 384 241 1 352 356 1 307 408 1 271 974 1 244 327 1 221 535 1 201 407 1 182 460 1 164 210 1 147 581 1 134 447 1 126 274 1 122 564 1 122 726 1 125 955 Южен 2 329 098 2 260 788 2 164 019 2 084 508 2 018 677 1 963 540 1 915 434 1 872 244 1 833 317 1 798 994 1 770 720 1 749 255 1 734 605 1 726 166 1 723 014 Столичен 1 280 334 1 268 307 1 256 168 1 248 800 1 248 142 1 252 286 1 256 513 1 258 010 1 255 542 1 249 908 1 244 300 1 241 495 1 241 714 1 244 701 1 249 524 БВП на глава от населението в СПС, % от ЕС-27, 2015-2021 г. (% от ЕС-27) NUTS 2 Година 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 Северен 31.4 32.0 32.8 34.4 33.8 36.2 38.4 Източен 37.8 38.5 39.1 39.2 39.2 37.9 41.5 Южен 36.7 38.1 38.9 39.2 38.9 40.9 40.6 Столичен 104.1 106.5 107.2 110.1 119.1 122.3 127.0 Вариант 2 Брой население (за 2023 г. към 01.01., за периода 2025-2090 г. – прогнозни данни на НСИ по вариант I (хипотеза за конвергентност)) (Брой) NUTS 2 Година 2023 2025 2030 2035 2040 2045 2050 2055 2060 2065 2070 2075 2080 2085 2090 Западен 1 407 722 1 347 110 1 258 255 1 182 180 1 116 427 1 059 343 1 008 489 961 970 919 154 880 422 846 628 817 688 793 110 772 668 756 362 Северен 1 510 218 1 456 771 1 381 001 1 319 148 1 269 360 1 228 169 1 192 876 1 161 453 1 132 907 1 107 928 1 088 074 1 073 949 1 064 591 1 059 149 1 056 775 Югоизточен 948 410 924 372 890 372 863 435 841 843 823 755 807 646 792 616 778 506 765 848 755 663 748 950 745 571 745 215 747 385 Южен централен 1 301 026 1 266 824 1 221 861 1 187 698 1 161 589 1 141 590 1 125 767 1 113 101 1 103 056 1 095 444 1 090 915 1 089 866 1 092 316 1 097 772 1 105 377 Столичен 1 280 334 1 268 307 1 256 168 1 248 800 1 248 142 1 252 286 1 256 513 1 258 010 1 255 542 1 249 908 1 244 300 1 241 495 1 241 714 1 244 701 1 249 524 БВП на глава от населението в СПС, % от ЕС-27, 2015-2021 г. (% от ЕС-27) NUTS 2 Година 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 Западен 32.4 32.7 34.3 35.6 34.8 37.6 39.2 Северен 36.7 37.0 37.4 38.5 38.5 39.3 40.9 Югоизточен 40.0 43.7 44.0 42.2 40.1 38.4 44.4 Южен централен 33.9 34.5 35.0 36.3 37.2 39.5 37.4 Столичен 104.1 106.5 107.2 110.1 119.1 122.3 127.0 Вариант 3 Брой население (за 2023 г. към 01.01., за периода 2025-2090 г. – прогнозни данни на НСИ по вариант I (хипотеза за конвергентност)) (Брой) NUTS 2 Година 2023 2025 2030 2035 2040 2045 2050 2055 2060 2065 2070 2075 2080 2085 2090 Западен 1 074 020 1 030 433 965 705 909 680 860 820 817 885 778 997 742 768 708 928 677 922 650 457 626 559 606 042 588 804 574 923 Северен 1 116 237 1 063 701 988 954 926 960 875 501 832 358 795 611 763 716 735 769 711 887 692 629 677 874 666 805 658 936 653 824 Източен 1 106 279 1 082 142 1 047 035 1 018 384 995 272 975 271 956 332 937 134 917 416 898 242 881 639 869 017 859 981 854 064 850 709 Южен 1 870 840 1 818 801 1 749 795 1 697 437 1 657 626 1 627 343 1 603 838 1 585 522 1 571 510 1 561 591 1 556 555 1 557 003 1 562 760 1 573 000 1 586 443 София-град 1 280 334 1 268 307 1 256 168 1 248 800 1 248 142 1 252 286 1 256 513 1 258 010 1 255 542 1 249 908 1 244 300 1 241 495 1 241 714 1 244 701 1 249 524 БВП на глава от населението в СПС, % от ЕС-27, 2015-2021 г. (% от ЕС-27) NUTS 2 Година 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 Западен 33.8 33.9 36.0 37.4 36.1 39.1 40.0 Северен 31.6 32.3 32.5 33.5 33.8 35.5 37.9 Източен 40.8 41.4 42.0 42.1 42.0 40.1 43.9 Южен 35.7 37.5 37.9 38.2 37.8 39.7 39.5 София-град 104.1 106.5 107.2 110.1 119.1 122.3 127.0

СТАНОВИЩЕ oт урб. Пламен Апостолов Имейл: plamen@pkapostolov.net Относно: Проект на решение за предоставяне на мандат на Националния статистически институт за провеждане на преговори със статистическата служба на европейската комисия „Eвростат“ за промяна в обхвата на регионите от ниво 2 в Република България Общи положения Преди всичко, приветствам осъзнаването, макар и малко позакъсняло, за нуждата София- град да бъде отделенa в регион и да поеме по пътя на еволюцията на по-силно развитите региони в Европейския съюз. Нещо, което е направено в редица европейски столици като Букурещ (с Илфов), Прага, Виена, Берлин и др. Следва да отбележим, че при преговорите от страната на Националния статистически институт (НСИ) с Евростат и представянето на предложение за промяна на обхвата на регионите от ниво 2, трябва да се съблюдават не само механични индикатори като население и БВП на глава от населението, но и редица други фактори, свързани с нашите реалности. Не случайно в изменението на Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 година за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS) e изменен текстът в член 3, параграф 5, както следва: „Някои неадминистративни единици обаче могат да се отклоняват от тези прагове поради определени географски, социално-икономически, исторически, културни или екологични условия, особено на островите или в най-отдалечените региони“. Това не трябва да се забравя при формирането на бъдещи региони. В допълнение, наименованията на регионите, които се изучават по география, често остават абстрактни за учениците и понякога дори противоречат на представите им за географските посоки. Пример за това е област Стара Загора, която формално е включена в Югоизточен регион, въпреки че се намира почти в центъра на Южна България. Подобен казус се наблюдава и при областите Плевен и Ловеч, които географски не са част от северозападната част на страната. Поради тази причина е разумно бъдещите райони да имат конкретни наименования, свързани с характерни природни дадености. Забелязва се, че от въвеждането на районите по йерархията NUTS в България вече са извършвани редица промени, което показва, че не бива да се страхуваме от допълнителни корекции в бъдеще, ако обстоятелствата го изискват. Въпреки над 25 години планиране на ниво NUTS 2 обаче, декларираният стремеж за полицентрично развитие не се реализира. Напротив, наблюдаваме все по-силен моноцентричен процес към столицата. Ако искаме да обърнем тази тенденция, е важно да се уточни дали регионите ще служат като реален инструмент за изпълнение на националните ни приоритети в областта на регионалното развитие, или ще представляват само формална структура в съответствие с европейските критерии, без да отговарят на нашите действителни нужди в сферата на инфраструктурата, икономиката, социалната среда и природно-географските особености. Този въпрос следва да бъде предмет на задълбочен експертен и политически дебат. www.pkapostolov.net 1/3 Препоръки и предложения към материали, предложени за обществена консултация Считам, че най-подходящ за ново райониране на страната е предложеният във Вариант 1 модел, но със следните уточнения: ▪ Да се обособи един Черноморски регион („Източен“ използван в предложението), включващ само областите Добрич, Варна и Бургас. Това би подчертало значението на крайбрежната зона и свързаните с нея икономически дейности. ▪ Област Шумен да премине към Северния регион, за да запази съществуващите икономически връзки с областите Разград и Търговище. Наред с това, целесъобразно е да се обмисли дали този регион да не бъде наречен „Дунавски“, за да се възприема по-лесно от широката общественост, включително от учениците. ▪ Областите Ямбол и Сливен да бъдат включени в Южния регион, тъй като те нямат пряко функционално и природногеографско обвързване с Черноморието. Считам, че би билo полезно Междуведомствената комисия да разгледа и алтернативен вариант на райониране (фиг. 1), който предложих още през 2018 година по време на предишното обществено обсъждане за промяна в обхвата на районите от ниво 2 (NUTS 2), публикувано от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, налично на този адрес: https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?Id=3264. И по чиито предложения няма официално публикуван отговор. Предимствата на този вариант са: ▪ Всеки район се състои от сходен брой области – 9 броя. ▪ Населението в тях се очаква да покрива критериите на Евростат в дългосрочен план; ▪ Възможно е използването на географски наименования – „Западен“, „Североизточен“, Югоизточен“ и „Столичен/София“, които подпомагат процеса на научаване и приемане от ученици и широк кръг граждани. ▪ Наличието на няколко по-големи града във всеки район създава условия за вътрешен баланс и по-равномерно развитие, в съответствие с Националната концепция за пространствено развитие (НКПР). ▪ Промяната в най-малка степен засяга вече съществуващите райони за планиране, което би улеснило преизчисляването на социално-икономическите показатели, необходимо за НСИ. Това ще доведе до икономии на финансови, времеви и експертни (трудови) ресурси. В заключение, независимо кой модел за райониране бъде приет, е от ключово значение да се осъзнае, че това не следва да бъдат реални райони за планиране, а инструмент за привличане на средства и осъществяване на нашите собствени регионални политики. В противен случай моноцентризмът към София ще продължи и през следващите години. www.pkapostolov.net 2/3 Фигура 1. Алтернативно предложение за райониране на ниво 2 Източник: авторът С уважение, урб. Пламен Апостолов www.pkapostolov.net 3/3