Проект на Наредба за изменение на Наредба № 12 от 2023 г. за условията и реда за употреба на продукти за растителна защита

………………………………… ………………………………… г. ОДОБРИЛ, МИНИСТЪР: Д-Р ГЕОРГИ ТАХОВ ДО МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ Д-Р ГЕОРГИ ТАХОВ ДОКЛАД д-р Деян Стратев – заместник-министър на земеделието и храните Относно: Проект на Наредба за изменение на Наредба № 12 от 2023 г. за условията и реда за употреба на продукти за растителна защита УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР, След влизането в сила на Наредба № 12 от 2023 г. за условията и реда за употреба на продукти за растителна защита (Наредбата) възникнаха някои затруднения по нейното прилагане от страна на земеделските производители, като на по-късен етап беше идентифицирана необходимост от прецизиране в предвидените задължения. В резултат на това с Ваша Заповед с РД 09-147 от 20.02.2024 г. беше създадена междуведомствена работна група за изготвяне на проект на Наредба за изменение на Наредба № 12 от 2023 г, както следва: 1. Във връзка с възникнали затруднения по прилагането на чл. 11, ал. 8 от страна на земеделските производители, бяха проведени поредица от срещи със заинтересованите страни, вследствие на което беше изготвен проект на Наредба за изменение на Наредба № 12 от 2023 г. Проектът беше обнародван в бр. 55 на „Държавен вестник“ (ДВ) от 28 юни 2024 г. 2. По отношение на някои неясноти в наредбата, които бяха идентифицирани на по-късен етап от страна на участниците в работните срещи, бяха проведени съответните дискусии и бяха поискани становища по официален път от компетентните администрации в рамките на МЗХ и извън него. С цел прецизиране на съответните разпоредби, е необходимо приемането на настоящия проект на Наредба за изменение на Наредба № 12 от 2023 г. Причини, които налагат приемането на акта След обнародването в ДВ на проекта на Наредба за изменение на Наредба № 12 от 2023 г. за условията и реда за употреба на продукти за растителна защита (обн., ДВ, бр.74 от 2023 г.), дейността на работната група продължи с преглед на внесените от страна на заинтересованите страни, предложения за промяна на някои други действащи текстове в наредбата. Най-общо предложенията бяха свързани с искания за намаляване на отстоянията (буферните ивици) от населените места, при употребата на продукти за растителна защита (ПРЗ); забраната за употреба на ПРЗ при максимална температура на въздуха не по-висока от 25° измерена на сянка, да бъде променена на 27°като допълнение на чл. 8, ал. 2, т.1 от Наредбата; изменение на чл. 9, ал. 3, т. 1 за заличаване на думите „административни и жилищни сгради“ и създаване на т. 5 с текста: „25 м от административни и жилищни сгради“; промяна на момента на влизането в сила на чл. 11, ал. 9, който е с отложено действие и е предвидено да влезе в сила, считано от 01.07.2025 г. “за отразяване на проведените растителнозащитни мероприятия с ПРЗ и торене, както и за проследяване движението на ПРЗ и торове до краен потребител, се създава уеб базирана платформа, администрирана и поддържана от БАБХ, която служи и за изготвяне на статистическа информация“; предложения за промяна в чл. 13, т. 1 на текста „номер на имота“ и неговата замяна с по - общото понятие, например блок на земеделско стопанство; съкращаване на сроковете за изготвяне на оценка на риска от Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) от двумесечен срок на едномесечен в чл. 14, ал. 3; предложение за редакция в чл. 22, ал. 7, относно техниката за мобилно третиране, която да се разполага вместо на досегашните не по-малко от 100 м, на 20 м от жилищни сгради и складове за храни и фуражи, както и за извършване на редакция в чл. 23, по отношение на текста на ал. 1, като думата „участват в дейностите по третиране на семена за посев“, се замени с „ръководят дейностите в дейностите по третиране на семена за посев“. На 18.09.2024 г. като продължение на срещата проведена през м. май 2024 г. членовете на работната група извършиха повторен преглед и обсъждане на получените от страна на индустрията становища, коментари и предложения за изменение на Наредбата. С оглед осигуряването на обективен и експертен подход при вземането на решения, бяха поискани и писмени становища от компетентните административни звена, с което по-голямата част от предложенията за изменение отпаднаха, поради липсата на обективна необходимост и представени научни доказателства, които да бъдат оценени. В резултат на това беше взето единодушно решение за извършване на съответните промени, по които беше постигнато съгласие от групата, както следва: - промяна в чл. 7, ал. 1, буква „а“, като досегашните 50 м отстояние от населените места при употребата на ПРЗ, се променят на 30 м, когато посоката на вятъра е обратна на населеното място и се запазват предвидените 150 м буферна ивица когато посоката на вятъра е към населеното място. С предложеното изменение земеделските производители ще имат по-голяма свобода при планирането и изпълнението на растителнозащитни мероприятия. Това може да доведе до по-ефективно управление на вредителите и повишаване на добивите, което от своя страна води до по-ефективнa растителната защита; - изменение на разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 1 като се предлага следният текст: „100 м от административни и жилищни сгради, с изключение на тези, които се намират в стопанския двор на земеделското стопанство, регистрирани животновъдни обекти, в т.ч. и пчелини, предприятия за производство на фураж и храни за животни, складове за съхранение на фураж и на растения и растителни продукти“. Добавянето на изискването за разстояние от 100 м от административни и жилищни сгради, с изключение на определени обекти, цели да осигури безопасност за населението и да предотврати нежелани последствия от употребата на ПРЗ в близост до населени места.; - влизането в сила на разпоредбата на чл. 11, ал. 9 да бъде с отложено действие от датата на прилагането на Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/564 на Комисията от 10 март 2023 година по отношение на съдържанието и формата на документацията за продуктите за растителна защита, съхранявана от професионални потребители, съгласно Регламент (ЕО) 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 74, 13.3.2023 г.), а имненно – 01 януари 2026 г. Включването на текст за отложено действие на разпоредбата предоставя време на земеделските стопани да се адаптират към новите изисквания относно документацията и съхранението на ПРЗ, което е важно условие за успешното прилагане на регламента.“; - предвижда се специализираните обекти или площадки за третиране на семена от професионални потребители да бъдат изградени, вместо на досегашните 500 м. на 100 м. от жилищни сгради. Намаляването на необходимото разстояние до 100 м от жилищни сгради за специализирани обекти за третиране на семена цели да улесни изграждането и експлоатацията им, което ще окаже положително влияние на производителите и ще подобри ефективността в сектора. Съвременната техника за третиране на семена и използването й от професионални потребители свежда до минимум риска за околната среда и хората, като гарантира прецизна употреба на дадения ПРЗ, който в повечето случаи е в течна формула. Цели С промяната в наредбата се цели създаване на конкурента среда за българските земеделски производители и преработватели на храни и фуражи от растителен произход, чрез премахване на ненужна административна и финансова тежест и при спазване на действащото право на Европейския съюз. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба За приемането на акта не са необходими други разходи/трансфери/и други плащания по бюджета на Министерството на земеделието и храните. Предложените изменения в наредбата целят да оптимизират употребата на ПРЗ, като същевременно осигуряват безопасност и защита за населението и околната среда. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз Наредбата не съдържа разпоредби, транспониращи актове на институциите на Европейския съюз, поради което не е приложена таблица на съответствието с правото на Европейския съюз. Очаквани резултати от прилагането на акта Предложените изменения за намаляване на заложените в Наредбата отстояния от жилищни и административни сгради и други тип обекти, при употребата на ПРЗ са експертно оценени и отчитат риска за здравето на населението. Заложените параметри са национална мярка и същите не са уредени с акт на европейко ниво, като всяка държава членка може да предлага, да приема и да преразглежда съответните параметри по целесъобразност. С предложените изменения на Наредбата се цели намаляване на регулаторната и административна тежест за земеделските стопани, като се насърчава използването на прецизно земеделие, което ще доведе и до по-висока добавена стойност на земеделска продукция. Информация за проведените обществени консултации На основание чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове, проектът на доклад (мотиви) и проектът на наредба са публикувани за обществена консултация на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните и на Портала за обществени консултации със срок за предложения и становища 30 дни. Съгласно чл. 26, ал. 5 от Закона за нормативните актове справката за отразяване на постъпилите предложения и становища от проведената обществена консултация по проекта, заедно с обосновка за неприетите предложения е публикувана на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните и на Портала за обществени консултации. Проектът е съгласуван в съответствие с Правилата за изготвяне и съгласуване на проекти на актове в системата на Министерството на земеделието и храните. Направените целесъобразни бележки и предложения са отразени. уважаемИ госпоДИН МИНИСТЪР, Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 104, ал. 1, т. 3, чл. 113 и чл. 114 от Закона за защита на растенията, предлагам да одобрите предложената Наредба за изменение на Наредба № 12 от 2023 г. за условията и реда за употреба на продукти за растителна защита. Приложение: Проект на Наредба за изменение на Наредба № 12 от 2023 г. за условията и реда за употреба на продукти за растителна защита; Справка за отразяване на постъпилите становища; Постъпили становища; Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществената консултация, заедно с обосновка за неприетите предложения; Постъпили предложения и становища от проведената обществена консултация. д-р деян стратев Заместник-министър

СПРАВКА ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СТАНОВИЩА ОТ ОБЩЕСТВЕНАТА КОНСУЛТАЦИЯ ПО ПРОЕКТА НА НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 12 ОТ 2023 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА УПОТРЕБА НА ПРОДУКТИ ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА № Организация/ потребител (вкл. начина на получаване на предложението) Бележки и предложения Приети/ неприети Мотиви Данаил Антонов – Портал за обществени консултации на 10.02.2025 г Наредбата се съобразява с интересите на онези, които би трябвало да контролира, така че и без нея. Отлагането (за 01.01.2026 г.) на влизането в сила на разпоредбата за уеб базираната платформа за отразяване на проведените растителнозащитни мероприятия с ПРЗ и торене, както и за проследяване движението на ПРЗ и торове до краен потребител, дава картбланш на фермерите да продължават да правят каквото си искат (на фона на фактическата невъзможност на БАБХ да ги контролира по смисъла на чл. 2 от Наредбата и след като мин. година бе премахнато изискването за самоконтрол на пусканата от стопаните продукция по отношение на съдържанието на пестициди. Разбира се че се намериха оправдания, в т. число и със разни „специфики“.) Със Заповед РД09-147/20.02.2024г. на министъра на земеделието и храните, изм. със Заповед РД09-546/22.05.2024г., изм. Заповед РД09-565/29.05.2024г. беше сформирана междуведомствена работна група, със задача изготвяне на проект на Наредба за изменение на Наредба № 12 от 2023 г. В търсена на гъвкавост и адаптиране изискванията на правото на Европейския съюз към националната нормативна уредба и отчитайки възможностите, които бизнес – средата в Република България предоставя, в Министерството на земеделието и храните (МЗХ) бяха проведени серия от срещи със широк кръг представители. Членовете на групата вклюват експерти с доказани знания и умения от администратривните звена с пряко отношение към обхвата на Наредбата, и също така участници (представители) от различни браншови сегменти. Отлагането (за 01.01.2026 г.) на влизането в сила на разпоредбата за въвеждане на уеб базираната платформа за отразяване на проведените растителнозащитни мероприятия с ПРЗ и торене, както и за проследяване движението на ПРЗ и торове до краен потребител е в съответствие с изиксванията на Регламент (ЕС) 564/2023“. Задълженията по чл. 11, ал. 9 от Наредбата влизат в сила от датата на прилагането на Регламента, а именно 01.01.2026 година. Не е ясно как предложените отстояния ще обезпечат здравето на хората или на пчелите (излиза че по-важни са добивите и печалбите на фермерите), или „плавното насочване към по-отговорно и безопасно за околната среда земеделие“. Още по-малко – проследяването на процеса на създаването на храната и гарантиране на нейната безопасност. Може пък идеята да не е такава..... Не се приема Всички решения са взети в рамките на работната група и подкрепени от мнозинството от членовете на групата, които са доказани специалисти в сферата на растителната защита и контрола на продуктите за растителна защита. Въведените отстояния (буферни зони) в качеството си на национална мярка са експертно оценени и подлежат на преразглеждане при необходимост. Сдружения „Съюз на българските пчелари“, „Национална Научна Асоциация по Пчеларство“ и „Обединен български пчеларски съюз“ писмо № 62-59 от 19.02.2025 г. Уважаеми господин министър, Във връзка с подготвяните промени в Наредба № 12 от 2023 г., в доклада до Вас, бившия зам.- министър Деян Стратев, пише дословно: Веднага след влизането в сила на Наредба № 12 през 2023 г., възникнаха някои затруднения по нейното прилагане от земеделските производители. Какви са тези „затруднения“, които на по-късен етап се наложило да бъдат прецизирани, зам. министър Д. Стратев не пояснява в доклада. Може би това са лобистки затруднения, за които ние не знаем. След влизането в сила на Наредбата, считано от 01.10.2023 година възникнаха някои затруднения по нейното прилагане от страна на земеделските производители, както следва: 1. По отношение на изпълнението на изискването, включено в чл. 11, ал. 8, както следва: „За целите на самоконтрола земеделските стопани изследват поне една растителна проба от всеки вид земеделска продукция за остатъци най-малко от приложените върху нея пестициди през предходната и текущата година, непосредствено преди прибиране на реколтата, и предоставят лабораторните резултати от анализ на следващите участници от агрохранителната верига“. Този текст е обвързан с текста на чл. 17, т. 8 от друга секторна наредба, а именно Наредба № 8 от 2021 г. , съгласно който при извършването на контрол върху употребата на продукти за растителна защита при земеделския стопанин, контролните органи на Българската агенция по безопасност на храните трябва да проверяват и протокола от изпитване за остатъци от пестициди на растителна проба от отглежданата култура, взета за целите на самоконтрола. Същата разпоредба корелира и с предварително условие за подпомагане по „Стратегическия План за развитие на земеделието и селските райони в Република България за периода 2023 – 2027. В резултат на проведени консултации, включващи проучване опита на останалите държави членки; изискани писмени становища и отчетена позицията на „засегнатите“ от тази разпоредба страни, беше изготвен проект на Наредба за изменение на Наредба № 12 от 2023 г. Проектът беше представен за вътрешноведомствено съгласуване, като също беше публикуван и за обществена консултация и обсъждане за срок от 14 дни, след което същият беше обнародван в бр. 55 на „Държавен вестник“ от 28 юни 2024 г. В т. 1 от въпросният доклад, се посочва, че са проведени поредица от срещи със заинтересованите страни, вследствие на което е изготвен „Проект за изменение на Наредба № 12 от 2023 г.“. Кои са тези заинтересовани страни, също не се пояснява. В състава на групата са включени експерти от администратривните звена с пряко отношение към обхвата на Наредбата с доказани знания и умения, и също така участници (представители) от различни браншови сегменти. Без да анализираме повече доклада, ще посочим, че в междуведомствената работна група, създадена с Ваша заповед, не са участвали представители на сектор „Пчеларство“. Ние, пчеларите сме заинтересована страна и изключването ни от обсъждането на промените в Наредба № 12, е недопустимо. Ще посочим, че на 29.05.2024 г., получихме писмо на хартиен носител по пощата от зам. министър Д. Стратев за излъчване на представител/и за участие в работна група, но срокът за това беше 28.05.2024 г. Макар и със закъснение, веднага изпратихме отговор по ел. поща до Дирекция „Животновъдство“, в което посочихме двама представители – пчелари, които да бъдат включени в тази работна група. Потвърждение не получихме и така, по този начин, в междуведомствената работна група нямаше представители от пчеларството. До колкото знаем, други колеги пчелари, не са се отзовали на поканата. В дирекцията отговорна за разработването на политиките в областта на агрохранителната верига в Министерството на земеделието и храните не е постъпвала информация от Сдружението за номинирани лица, които да бъдат включени като членове на работна група за изготвяне на НИД на Наредба № 12 от 2023 година. С писмо с Вх.№ 62-284/15.07.2024 г., на Обединен български пчеларски съюз в МЗХ е постъпило писмо с предложение за включване на двама представители на Сдружението към състава на членовете на междуведомствена работна група за изготвяне на НИД на Наредба № 13 от 2016 г. Предложените промени в Наредба № 12 от 2023 г., включват: § 1. В чл. 7, т. 1, буква „а“, думите „50 м“ се заменят с „30 м“. Промените в чл. 7 – при употреба на ПРЗ от земеделските стопани върху земеделски площи да се промени отстоянието от населените места от 50 м. на 30 м, когато посоката на вятъра е обратна на населеното място без да се отбелязва каква е допустимата скорост на вятъра, дали посоката и скоростта се променят, дали има завихряния и т.н. На практика никой не следи за скорост и посока на вятъра. Често пъти посоката на вятъра е възвратна. Когато това се случи в хода на процеса, ще бъде ли спрян той? Не се приема Спазването на защитните зони и отстояния, в това число и мерките за скоростта и посоката на вятъра при употребата на продукти за растителна защита, върху земеделки площи са уредени в Наредба № 13 от 2016 г. на министъра на земеделието и храните. § 2. В чл. 9, ал. 3, т. 1 се изменя така:„1. 100 м от административни и жилищни сгради, с изключение на тези, които се намират в стопанския двор на земеделското стопанство, регистрирани животновъдни обекти, в т.ч. и пчелини, предприятия за производство на фураж и храни за животни, складове за съхранение на фураж и на растения и растителни продукти;“. В съществуващата до сега Наредба № 12/2023 г., в чл. 9, ал. 3, т. 1 е записано, че местата, на които се приготвя работният разтвор за третиране на земеделски площи, трябва да са на разстояние не по-малко от 100 м. от пчелини. В промените на чл. 9, пчелините се изключват, но не се посочва какво да бъде разстоянието до тях. Не се приема Разпоредбата за регламентиране на минимално отстояние на местата, на които се приготвя работния разтвор за третиране на земеделки площи не изключва мерките, които се съотнасят към пчелините, които са разположени в непосредствена близост. § 3. В чл. 22, ал. 2, т. 1 се изменя така: „1. да бъдат изградени на отстояние не по-малко от 500 м от жилищни сгради, а в случаите когато те са разположени на територията на стопанския двор на земеделското стопанство, на не по-малко от 100 м;“. Редукцията на отстоянието от 500 м. от жилищни сгради на 100 м. на специализираните обекти или площадки за третиране на семена от професионални потребители, в случая когато жилищните сгради са разположени в стопанския двор, би довело до риск от силен мирис на ПРЗ, запрашеност, обгазяване и натравяне на населението. Не се приема Изготвено становище с включена оценка на риска отчита, че съвременната техника за третиране на семена и използването й от професионални потребители свежда до минимум риска за околната среда и хората. Посочените отстояния са национална мярка и същите могат да бъдат преразглеждани, при необходимост. В допълнение използваната съвременна техника за растителнозащитните мероприятия гарантира прецизна употреба на дадения ПРЗ, който в повечето случаи е в течна формула. Сдружение „Обединен български пчеларски съюз“, в което влизат и сдружение „Съюз на българските пчелари“ и „Национална Научна Асоциация по Пчеларство“, са против приемането на промените в Наредба № 12/2023 г. и предлагаме Наредба № 12 да остане в предишния си вид без промени, поради: Не се приема Съгласно изложените мотиви. • Всички промени се правят единствено за удобство на земеделските производители, без да се мисли за безопасността и здравето на населението; Не се приема Съгласно изложените мотиви. • Редукция на отстоянията до населени места от 50 м. на 30 м., в зависимост от вятъра, който е непостоянна величина, изправя пред риск хората, живеещи наблизо до площадките, където се подготвя разтвора за третиране на земеделски площи; Не се приема Съгласно изложените мотиви. • Не се посочват отстоянията на площадките за приготвяне на разтворите до пчелините. В досегашната наредба те са минимум 100 м. Не е ясно дали в предложената промяна не става дума за отстояние до пчелини, а не толкова до изключването им. Не се приема Съгласно изложените мотиви. • Редукцията от 500 м. на 100 м. до жилищни сгради в стопански дворове, крие риск за живущите хора там. В този смисъл, ползите от промените в чл. 22, ал.2, т. 1, са съмнителни. Не се приема Съгласно изложените мотиви. Намираме предвидените промени в Наредба № 12 от 2023 г. за пресилени и ненужни. Отново повтаряме, че те облагодетелстват единствено земеделците и създават прецедент по отношение на опазване на здравето на хората, както и на пчелите, които макар и изключени от редукциите на отстоянията, не са запазени поради предвидените в досегашната наредба 100 м. Трябва да имате пред вид, че пчелите летят оптимално до 800 м., а максимално до 3000 м. Не се приема Съгласно изложените мотиви. Национална Био Асоциация nbioassoc@gmail.com по електронен път на 05.03.2025 г. и писмо № 15-118 от 05.03.2025 г. Разгледани по същество, предложенията засягат малка част от сега действащата нормативна уредба, като предвиждат следните промени: § 1 В чл.7, т. 1 се предлага израза 50 м, да се замени с 30 м, и да стане: „Чл. 7. При употребата на ПРЗ от земеделските стопани върху земеделски площи задължително се спазват: 1. отстояния от населените места в зависимост от посоката на вятъра и вида на използваната техника за третиране: а) с конвенционална или механизирана наземна техника и оборудване за прилагане на ПРЗ - не по-малко от 30 м (старо 50 м.), когато посоката на вятъра е обратна на населеното място, и не по-малко от 150 м, когато посоката на вятъра е към населеното място“ Приема се по принцип Заложените буферни отстояния представляват превантивна мярка и условие за предотвратяване, намаляване или възможно най-пълно отстраняване на предполагаемите неблагоприятни последствия от прилагането на продукти за растителна защита и пост ефектите върху здравето на гражданите, независимо от техния статут в даден момент като живущи, работещи и/или служещи. Всички решения за изменения на действащите отстояния са взети в рамките на работната група, създадена със Заповед РД09-147/20.02.2024г. на министъра на земеделието и храните, изм. със Заповед РД09-546/22.05.2024г., изм. Заповед РД09-565/29.05.2024г. и подкрепени от мнозинството от членовете на групата, които са доказани специалисти в сферата на растителната защита и контрола на продуктите за растителна защита. Въведените отстояния (буферни зони) в качеството си на национална мярка са експертно оценени и подлежат на преразглеждане при необходимост. Направеното предложение е неправилно за нас, поради следното: Тридесет метра отстояние спрямо населено място е твърде малко разстояние, което може служи, като буферна ивица между поземлен имот и населено място. Това разстояние не може да предпази от замърсяване или вреда хора, животни, площи и сгради, част от населените меса при внезапна промяна на полъха на вятъра. Да не забравяме че в населено място, границата може да е с детска градина, болница, училище, жилищна сграда и др., а да не е просто мислена граница до урбанизирана територия. Поради което е крайно неприемливо да се извършват ПРЗ – мероприятия влошаващи здравето и качеството на живот на хората. Следва да отбележим, че има хора с алергии и силна чувствителност към определен тип специфични миризми и аромати, които имат именно ПРЗ препаратите. Предвид което предлагаме, текстовете на чл. 7, ал. 1, да се изменят по следния начин: „Чл. 7. При употребата на ПРЗ от земеделските стопани върху земеделски площи задължително се спазват: 1. отстояния от населените места в зависимост от посоката на вятъра и вида на използваната техника за третиране: а) с конвенционална или механизирана наземна техника и оборудване за прилагане на ПРЗ - не по-малко от 150 м (старо 50 м), когато посоката на вятъра е обратна на населеното място, и не по-малко от 200 м (старо 150 м), когато посоката на вятъра е към населеното място“ б) (без промяна) с авиационна техника и оборудване за прилагане на ПРЗ - не по-малко от 200 м, когато посоката на вятъра е обратна на населеното място, и не по-малко от 800 м, когато посоката на вятъра е към населеното място; Не се приема Съгласно изложените мотиви. Смятаме че с направеното предложение, ще се създадат предпоставки, да се опази превантивно здравето на живущите в границите на население места и ще се избегнат вреди касаещи качеството на живот на хората по границите с обработваеми земи. § 2. В чл. 9, ал. 3, т. 1 се предлага текста да се изменя така: „1. 100 м от административни и жилищни сгради, с изключение на тези, които се намират в стопанския двор на земеделското стопанство, регистрирани животновъдни обекти, в т.ч. и пчелини, предприятия за производство на фураж и храни за животни, складове за съхранение на фураж и на растения и растителни продукти;“. Приема се по принцип Текстът цитира направеното предложение за изменение на чл. 9, ал. 3, т. 1. Допустимите отстояния при приготвянето на работния разтвор за употребата на продуктите за растителна защита не са унифицирани на нивото на Съюза, а всяка държава членка сама разписва буферни отстояния, така че да бъдат отчетени рисковете за околната среда и здравето на населението. В тази връзка следва да бъдат употребявани в съответствие с принципите на добрата растителнозащитна практика и указанията за правилна употреба съгласно чл. 12 от Директива 2009/128/ЕО. Като разпоредбата придобие следния вид: „Чл. 9. (1) Продуктите за растителна защита се употребяват в съответната концентрация или доза за употреба, одобрена при разрешаването на ПРЗ. (2) Приготвянето на работния разтвор се извършва на специално определено за това място, безопасно за околната среда и при спазване на указанията, посочени в етикета на ПРЗ. (3) Местата, на които се приготвя работният разтвор за третиране на земеделски площи, трябва да са на разстояние не по-малко от: 1. 100 м от административни и жилищни сгради, с изключение на тези, които се намират в стопанския двор на земеделското стопанство, регистрирани животновъдни обекти, в т.ч. и пчелини, предприятия за производство на фураж и храни за животни, складове за съхранение на фураж и на растения и растителни продукти; Категорично не приемаме направеното предложение, като е добавено изключение, че местата на които се приготвя работният разтвор за третиране на земеделски площи, трябва да са на разстояние не по-малко от 100 метра, при положение, че съответното място или работна площадка са разположени в стопански двор. Обстоятелството, че някой приготвя работния си разтвор в парцел с НТП „Стопански двор“, не бива да му създава възможност, да не се съобразява с обстоятелства влошаващи качеството на живот и здравето на хора обитаващи жилищни и/или административни сгради. Дори нещо повече, разписана по-този начин разпоредбата създава предпоставки за безнаказаност на хората, които създават дискомфорт или вредят на живущите и/или работещите в резултат на дейността която извършват. Тези обстоятелства са изключително неприемливи за нас, като приемем и факта, че т.н. площадка или място за приготвяне на работния разтвор, може да е в рамките на стопанския двор, но да се намира по самата граница на имота. По този начин ще позволим под прозорците на живущите или работещите, да се приготвят разтвори, които в голямата си час, по същество представляват концентрат от отрова, със специфична остра и неприятна миризма. Предвид гореизложеното предлагаме, ал. 3 да претърпи следната промяна: (3) Местата, на които се приготвя работният разтвор за третиране на земеделски площи, трябва да са на разстояние не по-малко от: 1. 100 м от регистрирани животновъдни обекти, в т.ч. и пчелини, предприятия за производство на фураж и храни за животни, складове за съхранение на фураж и на растения и растителни продукти; 2. 200 м от административни и жилищни сгради, повърхностни водни обекти, водоизточници и вододайни зони; 3. 100 м от напоителни канали, защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии и защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие, на чиито територии е забранено използването на ПРЗ. Не се приема Изготвено становище с включена оценка на риска отчита, че съвременната техника за третиране на семена и използването й от професионални потребители свежда до минимум риска за околната среда и хората. Посочените отстояния са национална мярка и същите могат да бъдат преразглеждани, при необходимост. В допълнение използваната съвременна техника за растителнозащитните мероприятия гарантира прецизна употреба на дадения ПРЗ, който в повечето случаи е в течна формула. § 3. В чл. 22, ал. 2, т. 1 се прави предложение, като се изменя така: „1. да бъдат изградени на отстояние не по-малко от 500 м от жилищни сгради, а в случаите когато те са разположени на територията на стопанския двор на земеделското стопанство, на не по-малко от 100 м;“. Приема се по принцип Текстът цитира предложението за изменение на чл. 22, ал. 2, т. 1., при което местата за третиране на семена следва да бъдат изградени на 500 м. от жилищни сгради, като се прави пояснението, че в случаите при които площадките са разположени на територията на земеделското стопанство, то отстоянието, което следва да бъде спазено е не по-малко от 100 м. от съществуваща сграда. Настоящ текст: Чл. 22. (1) Третирането на семена за посев се извършва в специализирани обекти или на площадки с контролиран достъп. (2) Специализираните обекти или площадки за третиране на семена от професионални потребители трябва да отговарят на следните изисквания: 1. да бъдат изградени на отстояние не по-малко от 500 м от жилищни сгради; Не се приема Съгласно изложените мотиви. Направеното предложение по същество обхваща хипотезата и мотивите, които сме изказали спрямо предложеното изменение за предходния § 2., предвид което § 3, също е изцяло неприемлив за нас. Ноторно известно е, че специализираните обекти за третиране на семена по същество са едни професионални центрове за обеззаразяване на посевен материал, където минават големи количества семена и на чиято територия има разнообразни по вид и количество ПРЗ. Абсолютно недопустимо е разполагането на такива обекти в близост до жилищни сгради. За нас дори разстоянието от 500 метра е малко, тъй като в резултат от работата, която се осъществява: - има разливи и теч на препарати; - съхраняват се опаковки от ПРЗ препарати, които излъчват специфичен мирис; - по време на съхранение или изсъхване на семената, преди да бъдат опаковани те също излъчват специфичен задушлив и неприятен мирис. Предвид гореизложеното, разглеждайки по същество направените предложения и мотивите към тях, същите се явяват необективни към реалната обстановка, която ще се създаде, ако бъдат приети направените предложения. Измененията водят до ситуации, които създават съществен риск за здравето, живота и качеството на живот на хората, които обитават места, които се третира с ПРЗ или са в близост до „стопански дворове“. Предвид гореизложеното, съобразявайки се с общоприетото обстоятелството, че обществения интерес е над частния, направени предложения в НИД на Наредба 12 от 23 август 2023г, за условията и реда за употреба на продукти за растителна защита (обн., ДВ, бр. 74 от 2023г.; изм., бр. 55 от 2024 г.), следва изцяло да не се приемат.