Проект на НАРЕДБА за условията и реда за определяне и изплащане на еднократно обезщетение при преместване на служба в друго населено място на територията на страната и извън нея на военнослужещите и на членовете на техните семейства

М О Т И В И към проекта на Закон за допълнение на Закона за движението по пътищата Причини и цели, които налагат приемането на Закона за допълнение на Закона за движението по пътищата С предлаганите допълнения се цели дефиниране на нова функция за председателя на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“, така че за него да възникне правомощие да упражнява мониторинг върху политиките, функциите и дейността на централните и териториални органи на изпълнителната власт, доколкото те имат отношение към безопасността на движението по пътищата. Причината да предложим настоящия проект за допълнение на закона е инспирирана от необходимостта да се предприемат мерки на ниво изпълнителна власт, целящи съществено подобряване, постигане на синхрон и ефективност в дейността на институциите по отношение на безопасността на движението по пътищата в страната, като се вземат под внимание следните обстоятелства: Макар да се отчитат положителни тенденции по някои показатели на пътнотранспортния травматизъм в страната, цялостната ситуация продължава да сочи, че е налице системен проблем. Употребата на личен транспорт и интензивността на движението по ключови пътни артерии стават все по-високи. Увеличаването на автомобилния пробег на годишна база за последните пет години е с 14.4% - резултат от нарастващия брой автомобили на пътя. През 2024 г. в страната са настъпили над 77 000 пътнотранспортни произшествия, което представлява намаление с 13% спрямо 2019 г., но пък увеличение с 4.9% спрямо 2023 г. Това покачване е неблагоприятен индикатор, въпреки отбелязания в исторически план спад. Тежките ПТП се увеличават и достигат 7 173 - със 178 повече от 2023 г. и с 443 над нивото от 2019 г. Макар че броят на загиналите – 478, бележи спад спрямо 2019 г. с 23.9% и с 9% спрямо 2023 г., нивото на травматизма при ПТП е тревожно високо. На този фон се увеличават тежко ранените - 1 888 през 2024 г. спрямо 1 794 през 2023 г. Особено тъжно е, че България губи 13 деца, а над 1 200 биват ранени за година. Рисков контингент остават пешеходците, които представляват голяма част от жертвите на пътя. През 2024 г. са загинали 111 пешеходци, 70% от които в населени места, а 1 643 са ранени. Налице е сериозен брой на инцидентите с водачи на двуколесни МПС - 805 за 2024 г. В контекста на тези данни от изпълнителната власт на централно и териториално ниво се очаква да предприеме адекватни действия не само за контрол, но и по отношение образованието и превенцията, свързани с постигане по-високи нива на безопасност при движението по пътищата. Де факто става въпрос за реализиране на хоризонтални политики, доколкото всеки гражданин се явява участник в движението, а отговорността за различни, повлияващи безопасността действия е възложена на множество, физически и функционално обособени органи, често действащи несъгласувано както по отношение на територията, така и съдържателно. За да се избегнат коментираните дефицити, през 2019 г. правителството взе решение да образува държавна агенция, която да координира и свърже политиките и дейностите на отделните звена в общ съгласуван план, каквато е Стратегията за периода 2021-2030, разработена от въпросната агенция съгласно водещата световна практика. В хода на изпълнението на Стратегията обаче стана ясно, че е налице системен дефицит, свързан с наблюдението и осъществяването на обратна връзка по отношение на дейностите, заложени за изпълнението й. Съобразно златните стандарти за изграждане на контролни системи като елемент и съставна функция от всяко управление, мониторингът се явява неизменна част, източник за оценка на ефективността и мотивирано предприемане на коригиращи дейности. Този пасивен контролен компонент обаче не е развит в българската правна среда и оттам следва увреждане на друг задължителен компонент от контролния механизъм, а именно информацията и комуникацията. Казано иначе, не е налице наблюдаващ модул, осигуряващ надеждна и навременна обратна връзка до управляващите центрове за вземане на навременни и уместни решения, базирани на обективно наблюдение. Предлага се създаването на правна възможност за председателя на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (ДАБДП) да включва в извършването на дейностите при проверките на пътната инфраструктура с оглед на безопасността на движението по пътищата одитори по пътна безопасност, вписани в регистъра по чл. 36з1, ал. 1 от Закона за пътищата. През последните години следва да се има предвид, че беше изграден солиден капацитет от одитори и към момента техният брой е 93. Одиторът по пътна безопасност играе ключова роля при извършването на проверки на пътната инфраструктура, като въз основа на своите знания и опит ще подпомогне ДАБДП при извършването на тази дейност. Основната му задача е да идентифицира рискове за безопасността на движението и да предложи мерки за тяхното отстраняване или минимизиране. Към настоящия момент експертния състав на агенцията е недостатъчен, за да може да извършва в необходимата степен и пълнота необходимите проверки на пътната инфраструктура. Като от друга страна одиторът по пътна безопасност може да предостави независим и професионален анализ, специализирано мнение, което може да бъде използвано при вземане на решения, както и данни за приоритизиране на интервенции (кои пътища/участъци са по-рискови). Предвид изложеното, с предлаганите допълнения се цели преодоляване на коментираната слабост, функционално и кадрово укрепване на органа, отговорен за постигане на съгласуваност в политиките на държавата, реализирани на ниво изпълнителна власт. II. Новите положения се отнасят главно до следното: Както е отбелязано по-горе, държавата разполага с изградена структура, позиционирана така, че да осигури изпълнението на дейностите по мониторинговане на останалите звена от изпълнителната власт. С предложението за допълнение на ЗДвП се създава правомощие за председателя на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ да извършва наблюдение/мониторинг на всички политики, функции и дейности, имащи отношение към пътната безопасност във всички органи, формиращи изпълнителната власт по хоризонтала и вертикала, така че да е налице цялостен поглед и обоснована мотивация при предприемане на действия на централно и регионално ниво. Важно е да се подчертае, че този механизъм е пасивен, той не засяга функционалната самостоятелност на никой орган, не цели намеса в дейността му и не е обвързан с възможност за наказателна интервенция. Независимо от това председателят на държавната агенция ще има възможност да предоставя препоръки на обхванатите от мониторинга лица, така че в оперативен план да се постига синхрон и ефективност на дейностите, а при необходимост ще му е осигурен и пряк достъп до министър-председателя, така че посредством последния по-съществените слабости да бъдат своевременно предоставяни на вниманието на Министерския съвет, а централната изпълнителна власт да предприема действия в кръга на своята компетентност по целия спектър от въпроси, имащи отношение към разглежданата хоризонтална политика за безопасност на движението по пътищата. Технологията за изпълнение на дейностите по мониторинг следва да се регламентира в нарочен подзаконов нормативен акт, за приемането на който е предложена съответната правна норма в разглеждания законопроект, като реципрочно кадровият капацитет на агенцията следва да се укрепи, така щото да се осигури техническо изпълнение на функцията. Предвижда се и възможност да бъде използван капацитета на вписаните в регистъра по чл. 36з1, ал. 1 от Закона за пътищата одитори по пътна безопасност, чийто брой към момента е 93. Резултатите, които се очаква да се постигнат с предвидените нормативни промени, са: В резултат на предложените промени ще се постигне съществено по-висока степен на съгласуваност в дейността на органите от изпълнителната власт, както по хоризонтала между отделни министерства, така и по вертикала, проследявайки връзките на изпълнителните агенции с горестоящите изпълнителни структури, както и на необходимата за това експертна обезпеченост. Особено важно е, че ще се търси ефективност на връзките между централната и регионална изпълнителна власт, включително като се обхванат центровете, създадени да обслужат тези връзки, каквито са областните управители. Целта на мониторинга е да достави навременна, пълна, достоверна и надеждна информация до управляващите центрове, включително да дефинира коригиращи мерки, така щото да е налице информирана воля за вземане на решения и предприемане на своевременни действия.

СПРАВКА ПО ЧЛ. 26, АЛ. 5 ОТ ЗАКОНА ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СТАНОВИЩА ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ ПО ПРОЕКТ НА НАРЕДБА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ И ИЗПЛАЩАНЕ НА ЕДНОКРАТНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ ПРЕМЕСТВАНЕ НА СЛУЖБА В ДРУГО НАСЕЛЕНО МЯСТО НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТРАНАТА И ИЗВЪН НЕЯ НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИТЕ И НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ТЕХНИТЕ СЕМЕЙСТВА № Организация /потребител /вкл. начина на получаване на предложението/ Предложения и становища Приети/ неприети Мотиви Valat Портал за обществени консултации https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8986 23 март 2025 г. 12:10:56 ч. Отмяна на алинея Предлагам ал. 3 на чл. 13 да се отмени. Мотиви: С тази алинея не се дава възможност да се изплащат транспортни разходи по ал. 1 на същия член от Наредбата, на военнослужещите, завършили висшите военни училища, при първо назначаване на офицерски длъжности в съответствие с присвоеното им звание. На тези млади хора, решили да служат на родината си, завършвайки военните училища също им се налага, и то не по-малко, отколкото на останалите военнослужещи, да пътуват и да превозват покъщнината си до населеното място, в което са разпределени. Място, което в някои случаи е на другия край на България. Считам, че с отмяната на ал. 3 на чл. 13 ще се премахне една несправедливост, въведена през 2016 г. В контекста на отлив от военната професия, въвеждането на подобни ограничения към младите офицери не само, че не е полезно, а дори е вредно. Не се приема. В Наредбата е определено, че еднократно обезщетение се изплаща на военнослужещите при преместване на служба в друго населено място на територията на страната и извън нея. В § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Наредбата е дадено определение на „Преместване на служба в друго населено място“. Военнослужещите с особен статус – курсанти за времето на обучение във военното училище се подготвят за изпълнение на военна служба като професия, а не се преназначават на длъжност. В този смисъл, те не попадат в обхвата на разпоредбата, определяща „Преместване на служба в друго населено място“. С цел компенсиране на направените от тези офицери разходи в чл. 6 е предвидена разпоредба, съгласно която се дава право на тези офицери да получат еднократното обезщетение. С разпоредбата на чл. 13 се регламентира и възможността за заплащане на транспортните разходи за пътуването на военнослужещите, членовете на техните семейства и за превозване на покъщнината им. Офицерите випускници на военните училища не попадат в обхвата на „Преместване на служба в друго населено място“, т.к. за тях е валидно „първо назначаване на длъжност по местослужене“ и поради тази причина не следва да им се изплащат транспортни разходи за превозване на покъщнина. Valat Портал за обществени консултации https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8986 28 март 2025 г. 17:42:13 ч. Промяна на чл. 3, ал. 2 Предлагам чл. 3, ал. 2 да се измени по следния начин: "(2) За определяне на разстоянието при преместване на военнослужещите, в случаите по ал. 1, т. 1 се взема предвид най-късото разстояние по пътната мрежа от настоящия адрес в населеното място, където са били регистрирани преди преместването до настоящия адрес в населеното място, където са регистрирани след преместването."   Мотиви: По този начин ще може реално да се определи разстоянието в километри от адрес до адрес. В предложения текст на чл.3, ал. 2 от проекта на Наредбата не виждам как може да се определи най-късото разстояние между табелите/обозначените с пътни знаци входове и изходи на двете населени места. Не се приема. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), урбанизирани територии са населените места и селищните образувания. В § 5, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ „територия на населено място“ е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. Пътните знаци със специални предписания Д11 „Начало на населено място и селищно образувание“ и Д12 „Край на населеното място и селищното образувание“, съгласно чл. 112, ал. 1, съответно чл. 113, ал. 1 от Наредба № 18 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци (обн., ДВ, бр. 73 от 2001 г.) се използват за сигнализиране на мястото, от което започват да важат, съответно престават да важат, правилата за движение в населено място и селищно образувание, т.е. пътните знаци се поставят на места, съответстващи на границите на урбанизираните територии. Поради тази причина, в чл. 3, ал. 2 на Наредбата се използват и „табелите/обозначените с пътни знаци входовете и изходите на двете населени места“. e_kirova Портал за обществени консултации https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8986 31 март 2025 г. 15:55:05 ч. Предложение В чл. 5, ал. 2 да се създаде нова точка със следното съдържание: "Удостоверение за промени на настоящия адрес, в случаите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 4". Мотиви: С удовстоверение за промени за настоящия адрес се установява фактическо премества и датата на събитието. От адресната карта не е видно къде е регистриран военнослужещия преди преместването. Приема се. Създава се нов т. 3 към чл. 5, ал. 2, със следното съдържание: „3. удостоверение на промени на настоящия адрес, в случите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 4.“. Иво_69 Портал за обществени консултации https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8986 04 април 2025 г. 12:47:04 ч. Изискване за предоставяне на документ за настоящ адрес в новото място на местослужене. Коментар:   Съгласно текстовете на Наредбата, в чл.5 и чл.9, е заложено изискване за предоставяне на адресна регистрация по настоящ адрес в населеното място по новото местослужене (чл.5, ал.2, т.1 - изискване за представяне на адресната регистрация по настоящ адрес в населеното място по новото местослужене;  чл.9, ал.4, т.1 - изискване за предоставяне на документ за адресна регистрация по настоящ адрес в новото местослужене, издаден от съответната община или кметство на територията на страната). Това изискване е валидно само за тези военнослужещи, които след завръщане от дългосрочна командировка извън територията на страната (изпълнявали длъжност извън страната) се назначават на длъжност в населено място, което е различно от населеното място, в което са изпълнявали длъжност преди да бъдат дългосрочно командировани (т.е ако военнослужещият е изпълнявал длъжност във Варна, командирован е на длъжност в Брюксел, след което се е завърнал обратно в страната, но е назначен на длъжност в София). Не така стои въпросът обаче с тези военнослужещи, които са командировани дългосрочно извън страната и след завръщането си обратно в страната са назначени на длъжност в същото населено място от което са заминали на дългосрочна командировка (т.е. военнослужещ на длъжност в София се назначава на длъжност в Брюксел, след което се завръща обратно в страната и е назначен на длъжност в София). Как на съответният служител ще му бъде издаден документ за настоящ адрес, след като той най-вероятно вече има такъв? И за какво ще му служи след като за някои военнослужещи ще е валиден и факта, че настоящият им адрес е същият, като постоянния им адрес, който е записан в личната им карта?! Предложение:   Изискването за предоставяне на адресна регистрация за настоящ адрес да се прилага само за тези военнослужещи, които са изпълнявали длъжност в едно населено място, командировани са дългосрочно за изпълнение на длъжност извън страната и след завръщането си обратно в страната са назначени на длъжност в друго населено място. За тези служители които запазват населеното място, в което са изпълнявали длъжност преди дългосрочното им командироването им извън страната и след завръщането си обратно в страната и са назначени на длъжност в същото населено място да не се изисква предоставяне на адресна регистрация за настоящ адрес. В случай, че трябва да се доказва адресна регистрация, то тогава да се предвиди в Наредбата изискване за удостоверяване на адрес по лична карта, нотариално заверен договор за наем или нотариален акт за жилищен имот в съответното населено място. Не се приема. Съгласно чл. 94, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, настоящ адрес е адресът, на който лицето живее. Всяко лице има само един настоящ адрес, като в срок 30 дни да е длъжно да заяви промяната му (арг. чл. 99, ал. 1 от ЗГрР). Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗГрР, настоящият адрес се заявява чрез подаване на адресна карта от лицето до органите по чл. 92, ал. 1 от същия закон. Български гражданин, живеещ в чужбина, заявява настоящ адрес – държавата, в която живее, пред органите по чл. 92, ал. 1 по постоянния си адрес. Заявяването се извършва лично, а по изключение – от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно. За малолетни и непълнолетни лица заявяването се извършва от законните им представители. В този смисъл, изискването за представяне на адресна регистрация по настоящ адрес е изпълнение на законова разпоредба. e_kirova Портал за обществени консултации https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8986 07 април 2025 г. 09:13:48 ч. Предложение В чл. 9, ал. 4 да се създаде нова точка със следното съдържание: "Удостоверение за промени на настоящ адрес, в случаите по чл. 3, ал.1, т.  1 и т. 4". Мотиви: С удостоверенние за промени на настоящия адрес се удостоверява фактическо преместване и датата на събитието. От адресната карта не е видно къде са регистрирани членовете на семейството на военнослужещия преди преместването. Приема се. Създава се нов т. 3 към чл. 9, ал. 4, със следното съдържание: „3. удостоверение на промени на настоящия адрес, в случите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 4.“. PAGE PAGE 2

НАРЕДБА № _______ за условията и реда за определяне и изплащане на еднократно обезщетение при преместване на служба в друго населено място на територията на страната и извън нея на военнослужещите и на членовете на техните семейства Глава първа УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ И ИЗПЛАЩАНЕ НА ЕДНОКРАТНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ ПРЕМЕСТВАНЕ НА СЛУЖБА В ДРУГО НАСЕЛЕНО МЯСТО НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИТЕ Чл. 1. (1) При преместване на служба в друго населено място на територията на страната и извън нея на военнослужещите се изплаща еднократно обезщетение, определено по реда на чл. 234 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. (2) Размерът на еднократното обезщетение се определя като процент от брутното месечно възнаграждение, дължимо към датата на преместване на военнослужещия. Чл. 2. (1) Брутното месечно възнаграждение по чл. 1, ал. 2 включва основното месечно възнаграждение и допълнителните месечни възнаграждения за продължителна служба, за специфични условия при изпълнение на военната служба с постоянен характер и за образователна и научна степен „доктор“ или за научна степен „доктор на науките“, изчислени към датата на преместването, като за пълен работен месец. (2) В размера на брутното месечно възнаграждение не се включват допълнителните възнаграждения за специфични условия при изпълнение на военната служба с постоянен характер, дължими за предходни месеци. Чл. 3. (1) Размерът на еднократното обезщетение се определя: 1. за територията на страната, в зависимост от разстоянието между населеното място, в което военнослужещият е служил, непосредствено преди преместването и населеното място, в което военнослужещият е преместен да служи или да се обучава, както следва: а) на разстояние над 25 км. до 100 км. включително – 50 %; б) на разстояние над 100 км. – 100 %; 2. за изпълнение на военна служба в случаите по чл. 134, ал. 2, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България – на 100 %; 3. при обучение в чужбина с освобождаване от длъжност и вземане в специален щат – на 100 %; 4. при завръщане в страната след изпълнение на военна служба в случаите по т. 2 и т. 3 – на 100%. (2) За определяне на разстоянието при преместване на военнослужещите, в случаите по ал. 1, т. 1 се взема предвид най-късото разстояние между табелите/обозначените с пътни знаци входовете и изходите на двете населени места. (3) В случаите по ал. 1, т. 2, 3 и 4 дължимото обезщетение на военнослужещите и членовете на техните семейства се изплаща еднократно за срока на заемане на длъжността от три години или удължения срок по реда на чл. 134, ал. 4 и ал. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Чл. 4. Брутното месечно възнаграждение по чл. 1, ал. 2 се удостоверява със служебна бележка по образец, издадена от военното формирование/структура, където военнослужещият се е водил на отчет и доволствие до датата на преместването, съгласно приложението. Чл. 5. (1) Обезщетението при преместване се определя, начислява и изплаща по новото местослужене въз основа на заповед на командира (началника) на военното формирование или ръководителите на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, в която се водят на отчет и доволствие. (2) Заповедта по ал. 1 се издава при наличие на фактическо преместване на военнослужещия в населено място на територията на страната и извън нея, отстоящо на разстояние над 25 км от населеното място, където е бил регистриран по настоящ адрес преди преместването. Наличието на фактическо преместване се удостоверява от военнослужещия с представяне на: 1. адресна регистрация по настоящ адрес в населено място по новото местослужене за територията на страната, в случаите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 4; 2. договор за наем в случаите по чл. 3, ал. 1, т. 2 и 3. (3) Адресната регистрация по настоящ адрес в населеното място по новото местослужене или договора за наем да бъдат с дата не по-ранна от датата на заповедта за преместване. Чл. 6. Еднократното обезщетение на военнослужещите, завършили висшите военни училища, при първо назначаване на офицерски длъжности в съответствие с присвоеното им звание, при условие, че са назначени в населено място, различно от населеното място, в което е постоянният им адрес, се определя и изплаща по размерите на чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 1 за първата офицерска длъжност, като се взема предвид разстоянието, определено по реда на чл. 3, ал. 2, от населеното място, където е регистрирано лицето по постоянен адрес, до населеното място, където е назначено на служба. Чл. 7. Обезщетение при преместване не се изплаща: 1. при преместване на военнослужещите на служба на разстояние до 25 км. включително; 2. при приемане на граждани на военна служба; 3. на военнослужещи, изпратени на обучение (курсове за усъвършенстване и повишаване на квалификацията) без освобождаване от длъжност в страната или в чужбина; 4. на военнослужещи с връчени предизвестия за прекратяване на служебното правоотношение, взети в разпореждане по щатове на министъра на отбраната и зачислени за изплащане на месечното възнаграждение във военно формирование в населено място, различно от последното им местослужене; 5. на българските военнослужещи, назначени на длъжности в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, в състава на многонационални формирования или на длъжности в международни организации или в други международни инициативи на територията на страната в населено място, различно от последното им местослужене, които не променят адресната си регистрация по настоящ адрес, или новата им адресна регистрация по настоящ адрес е на разстояние до 25 км.; 6. при отстраняване от обучение от военните академии и висшите военни училища и професионалните колежи по смисъла на чл. 99, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България; 7. при прекратяване изпълнението на военна служба в случаите по чл. 71с, ал. 2, т. 6 и чл. 71ц, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Чл. 8. Еднократното обезщетение при преместване на военнослужещия на служба в друго населено място на територията на страната и извън нея, не се облага с данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Глава втора УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ И ИЗПЛАЩАНЕ НА ЕДНОКРАТНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ ПРЕМЕСТВАНЕ В ДРУГО НАСЕЛЕНО МЯСТО НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВАТА НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИТЕ Чл. 9. (1) При преместване на военнослужещия на служба в друго населено място на територията на страната и извън нея на всеки член от неговото семейство се изплаща по една трета от размера на дължимото еднократно обезщетение по чл. 1. Обезщетението се изплаща след фактическото преместване на членовете на семейството, по реда на чл. 5. (2) Когато и двамата съпрузи са военнослужещи и са преместени на служба в едно и също населено място, всеки един от тях получава еднократно обезщетение за преместване на служба в друго населено място, а само единият от тях – за ненавършилите пълнолетие техни деца, ако не са встъпили в брак. Обезщетението се изплаща след фактическото им преместване. (3) В случаите по ал. 2 военнослужещият/ата представя декларация от съпруга/съпругата си, от която да е видно, че последният/последната не е ползвал право на еднократно обезщетение за членове на семейството. (4) Фактическото преместване на всеки от членовете на семейството на военнослужещия се удостоверява с: 1. в случаите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 4 – с документ за адресна регистрация по настоящ адрес в новото местоживеене, издаден от съответната община или кметство за територията на страната; 2. в случаите по чл. 3, ал. 1, т. 2 и 3 – с договора за наем по чл. 5, ал. 2, т. 2 и декларация от военнослужещия за фактическо преместване на членовете на семейството. (5) Адресната регистрация по настоящ адрес в новото местоживеене или договора за наем да бъдат с дата не по-ранна от датата на заповедта за преместване по ал. 6. (6) Обезщетенията при преместване на членовете на семействата на военнослужещите се изплащат на новото местослужене въз основа на заповед на командира (началника) на военното формирование или ръководителя на съответната структура, в което е назначен или се води на отчет и доволствие военнослужещият. Чл. 10. Обезщетение при преместване на членовете на семейството на военнослужещия не се изплаща: 1. в случаите по чл. 7; 2. когато поради различни причини семейството на военнослужещия не се премести в новото местослужене в срок до девет месеца от датата на назначаването му; 3. в случаите по чл. 3, ал. 1, т. 2, 3 и 4, ако те пребивават с него в държавата по местоназначението за срок, по-малък от половината от срока на командировката; Чл. 11. Еднократното обезщетение при преместване на всеки член от семейството на военнослужещия в друго населено място, не се облага с данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Глава трета ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ИЗПЛАТЕНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ ПРЕМЕСТВАНЕ В ДРУГО НАСЕЛЕНО МЯСТО НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИЯ И НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА НЕГОВОТО СЕМЕЙСТВО Чл. 12. (1) Военнослужещите възстановяват изплатените суми за еднократно обезщетение при преместване на служба в друго населено място на тях и на членовете на техните семейства по реда на тази наредба при: 1. отстраняване на обучаваните от военните академии и висшите военни училища и професионалните колежи по смисъла на чл. 99, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България; 2. прекратяване изпълнението на военна служба в случаите по чл. 71с, ал. 2, т. 6 и чл. 71ц, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България; 3. при неизпълнение на условията към членовете на семействата на военнослужещите по смисъла на чл. 10. (2) При съгласие на военнослужещия, сумите по ал. 1 се удържат изцяло от обезщетението и другите вземания, които задълженото лице има право да получи. (3) В случай, че сумите по ал. 1 не могат да бъдат събрани по реда на ал. 2, вземането се събира по реда на Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните книги или документ, установяващ размера на вземането. Глава четвърта ТРАНСПОРТНИ РАЗХОДИ ЗА ПРЕМЕСТВАНЕТО НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИТЕ И НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ТЕХНИТЕ СЕМЕЙСТВА В ДРУГО НАСЕЛЕНО МЯСТО Чл. 13. (1) При преместване на военнослужещите на служба в друго населено място на територията на страната, с изключение на случаите по чл. 7 и чл. 10, транспортните разходи за пътуването им, за пътуването на членовете на техните семейства и за превозване на покъщнината им са за сметка на военното формирование/структура по новото местослужене или военното формирование/структурата, където се води на доволствие военнослужещият. (2) Размерът на транспортните разходи по ал. 1 се определя за пътуването в една посока по най-късото разстояние, определено по реда на чл. 3, ал. 2, между двете населени места и за превозване на покъщнината, съгласно представени надлежно оформени разходооправдателни документи - билети и/или фактури, но на стойност не повече от: 1. при преместване на разстояние над 25 до 100 км включително – 200 лв.; 2. при преместване на разстояние над 100 до 200 км включително – 400 лв.; 3. при преместване на разстояние над 200 до 300 км включително – 600 лв.; 4. при преместване на разстояние над 300 до 500 км включително – 800 лв.; 5. при преместване на разстояние над 500 км – 1 000 лв. (3) На военнослужещите, завършили висшите военни училища, при първо назначаване на офицерски длъжности в съответствие с присвоеното им звание не се изплащат транспортни разходи по ал. 1. ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. По смисъла на тази наредба: 1. "Семейство" са съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца, ако не са встъпили в брак. 2. „Преместване на служба в друго населено място на военнослужещия“ е налице при: 2.1. назначаване и преназначаване на военнослужещия по чл. 32 и чл. 71ф от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 87 от Правилника за устройството и дейността на Служба „Военно разузнаване“ и чл. 73 от Правилника за прилагане на Закона за военната полиция в друго населено място; 2.2. вземане на военнослужещия в специален щат на министъра на отбраната по реда на чл. 71в, чл. 71п, чл. 111а, ал. 1, чл. 113, ал. 6, чл. 116, ал. 4 и чл. 116б, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за изпълнение на служебни задължения в друго населено място. 3. „Ръководител на съответна структура“ е: 3.1. за администрацията на Министерството на отбраната – министърът на отбраната или оправомощени от него длъжностни лица; 3.2. за структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната по чл. 78 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България – съответният ръководител на структура; 3.3. за организационно и икономически обособените звена в структурите по т. 3.2. – съответните им ръководители; 3.4. за българските военнослужещи, изпълняващи военна служба на територията на страната в състава на многонационални формирования или на длъжности в международни организации или в други международни инициативи – командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура, в която се водят на доволствие. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. Отменя се Наредба № Н-18 от 20.07.2009 г. за определяне условията и реда за изплащане на еднократно обезщетение при преместване на служба в друго населено място на военнослужещите и на членовете на техните семейства (обн., ДВ, бр. 63 от 2009 г., изм. и доп., бр. 28 от 2010 г., доп., бр. 31 от 2016 г., изм. и доп., бр. 91 от 2016 г., бр. 66 от 2018 г., изм., бр. 8 от 2019 г., изм. и доп., бр. 49 от 2022 г.). § 3. Наредбата се издава на основание чл. 229, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. § 4. В Наредба № Н-12/12.04.2010 г. за условията и реда за изплащане на възнагражденията и обезщетенията на военнослужещите (обн. ДВ, бр. 32 от 2010 г., изм., бр. 81 от 2011 г., изм. и доп., бр. 101 от 2012 г., доп., бр. 66 от 2018 г., изм., бр. 8 от 2019 г., изм., бр. 36 от 2021 г., изм., бр. 81 и бр. 100 от 2021 г., изм. и доп., бр. 64 от 2024 г.), в Приложение 1 към чл. 5, ал. 1 се правят следните изменения: - навсякъде думите „лв.“ се заменят с „евро“; - думите „201... г.“ се заменят с „20… г.“. § 5. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването ѝ в "Държавен вестник", с изключение на § 4, който влиза в сила от датата, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз - ДВ, бр. 70 от 2024 г. МИНИСТЪР НА ОТБРАНАТА АТАНАС ЗАПРЯНОВ Приложение към чл. 4 СЛУЖЕБНА БЕЛЕЖКА Военно формирование/структура.................... гр. (с.) ...................... издава настоящата на .................................................................................................................. (звание, име, бащино и фамилия) Същият, за месец .............. 20 ..... г., е получил за ............. отработени дни при ................. (бр. ) работни дни за този месец: 1. Основно месечно възнаграждение за отработените дни за месеца - …………. ..... лв. 2. Допълнително възнаграждение за отработените дни за месеца за: 2.1. Прослужено време - …………………………… ..... лв. 2.2. Образователна и научна степен „доктор“ или научна степен „доктор на науките“ - …………………….. ..... лв. 2.3. Специфични условия при изпълнение на военната служба с постоянен характер, в т. ч.: ..... лв. —............................................. ..... лв. —............................................. ..... лв. —............................................. ..... лв. Командир (началник) на военно формирование/структура ..................... (...........................................) (звание, подпис и фамилия) печат Началник на финансова служба .................................. (...........................................) (звание, подпис и фамилия) печат Рег. № ........./....... 20 ... г.