Проект на Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс

Изх. № ИВ-12-290425 ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ СТАНОВИЩЕ на Националната асоциация на медиаторите Относно: Проект на Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, свързан със задължителната медиация в Република България, публикуван за обществено обсъждане на 3.4.2025 г. УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, Националната асоциация на медиаторите (НАМ), обединяваща организации и професионалисти в сферата на медиацията в България, изразява своето положително становище относно предложения проект на Закон за изменение и допълнение на ГПК. Въвеждането на задължителна медиация е част от по-широката съдебна реформа, предвидена в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), и има за цел да гарантира ефективното и достъпно правосъдие за гражданите. Същевременно, реформата следва да бъде съобразена с конституционните принципи и да не ограничава правото на защита на страните в съдебния процес. С настоящия Проект се цели превъзмогването на провъзгласената противоконституционност на измененията, предвидени с миналия Проект, и обективирани в Решение № 11 от 1 юли 2024 г. по конституционно дело № 11 от 2024 г. на Конституционния съд на Република България. Оценяваме високо усилията на Министерство на правосъдието да регламентира по-системно и устойчиво развитието на медиацията като част от националната правна рамка, а също и като ефективен инструмент за намаляване на натовареността върху съдилищата. Предложените изменения кореспондират с насоките на Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно 1 някои аспекти на медиацията по граждански и търговски дела, която подчертава значението на институционализираната медиация като средство за достъп до правосъдие. Настоящият проект на ЗИД отразява редица от ключовите предложения и съображения, изразени от НАМ в рамките на предходни становища и професионални консултации. В тази връзка, искаме да изкажем нашето удовлетворение от: • Въвеждането на задължителна информационна среща с лично участие на 1 страните – чрез измененията в чл. 140а от ГПК и чл. 22а от ЗМ, проектозаконът гарантира реално ангажиране на страните в процеса, повишава информираността за същността на медиацията и допринася за по-ефективното й прилагане. • Разширяване възможностите за участие на медиатори с различен професионален профил – НАМ настояваше за отпадане на дискриминационното изискване за юридическо образование. Освен ключовият аргумент, че това е стандарт, който се прилага на европейско и международно ниво и се е наложил от практиката на съществуващите съдебни центрове по медиация в България, следва да добавим още няколко много важни аргумента: На първо място медиаторите неюристи допринасят положително със своята експертиза в области като психология, бизнес, социална работа и др. На следващо място, за разлика от юристите, които разсъждават предимно на плоскостта на правната рамка, неюристите имат силен фокус върху нуждите и потребностите на страните, често надхвърлящи чисто материалните интереси, . А това позволява постигането на по-трайно и удовлетворяващо споразумение. Не на последно място трябва да се отбележи и факта, че с развитието на процедурата, може да се окаже, че някои съдилища няма да разполагат с достатъчно медиатори. Създаването на един по-широк списък от медиатори включващ и такива, които не са юристи, ще позволи на съдилищата съобразяване в по-голяма пълнота с изискванията на закона, а оттам и тяхната работа ще бъде по-ефективна и ефикасна. • Макар текстът да не премахва напълно възможността съдът да изисква медиатор-юрист, той запазва пространството за участие на медиатори от различни професионални направления, което е стъпка в правилната посока. 2 • Възприемане на правото на страните да избират медиатор извън съдебния център – чл. 19а от ЗМ въвежда важна възможност страните по висящо дело да се обърнат към извънсъдебни медиатори и организации, гарантирайки достъп до вече утвърдени структури и специалисти. • Премахване на забраната за участие на държавни органи в медиация – чрез отпадането на т. 4 от чл. 140а1, ал. 3 от ГПК, проектът създава възможност за прилагане на медиация и в контекста на административни спорове, в съответствие с препоръките на ЕС и Съвета на Европа. Това е важна стъпка към изграждането на по-отворена и диалогична администрация. • Гарантиране на достъп до медиация чрез публично финансиране – чл. 78б от ГПК и чл. 23а от ЗМ предвиждат финансиране на информационните срещи и процедури по медиация от държавния бюджет. Това е ключов механизъм за гарантиране на равнопоставен достъп до процедурата, включително за уязвими групи. • Регламентация на съдебните центрове и дейността на медиаторите в тях – чрез чл. 25а ЗМ и свързаните текстове, законопроектът поставя основата на структурирана и контролирана система, като същевременно оставя възможност за развитие и адаптация. Важно е при прилагането на подзаконовите актове да се отчете натрупаният опит на извънсъдебните центрове. • Оправомощаване на съда да преценява дали проведена медиация преди завеждане на делото по предмета на съдебния иск да бъде призната за достатъчно условие страните по спора да не бъдат препращани към задължителна информационна среща. Въвеждането на съдебна медиация представлява качествена промяна в подхода към разрешаването на спорове в България. Тя носи със себе си редица системни, социални и икономически ползи: • Намаляване на съдебната натовареност – ефективното насочване на подходящи спорове към медиация съкращава броя на дългите съдебни производства. • Икономия на време и разходи за страните – медиацията е бърза и достъпна процедура. • Повишаване на правната култура и информираност – чрез задължителната информационна среща. • Подобряване на междуличностните и институционалните отношения – особено при административни и трудови спорове. В перспектива, НАМ вярва, че устойчивото развитие на съдебната и извънсъдебната медиация следва да премине през: 3 • Национална стратегия с участието на всички заинтересовани страни. • Разширяване на приложното поле към административни и наказателни производства. • Еднакво признание и интеграция на извънсъдебните центрове и обучителни организации, както и създаване на механизми за тяхната подкрепа и развитие в полза на гражданите. • Устойчиво финансиране и достъпност. • Високи стандарти за обучение, етика и контрол върху качеството на услугата. • Създаване на Национална камара на медиаторите НАМ вярва, че предложеният проект е важна и навременна стъпка към устойчиво развитие на медиацията в България, в духа на европейските практики и в интерес на обществото. Оставаме на разположение за експертно участие в процеса на прилагане и доразвиване на нормативната рамка. С уважение, Милена Гунчева Председател на УС 29.04.2025 г. 4

СПРАВКА ПО ЧЛ. 26, АЛ. 5 ОТ ЗАКОНА ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СТАНОВИЩА ПО ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, ПОЛУЧЕНИ В ХОДА НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ ПРЕЗ ПЕРИОДА 3 АПРИЛ – 5 МАЙ 2025 г. а Организация /потребител Приети/ № /вкл. начина на Предложения и становища Мотиви неприети получаване на предложението/ 1. Белянова Предложение за редакция на § 16: Предложеният текст на § 16 от проекта на ЗИД Приема се. Направена е редакция на текста. на ГПК регламентира запазване на статута на медиаторите, преминали успешно допълнителен подбор и специализирано обучение за медиатори към съдебен център по чл. 20 и Наредба № 10 от 30.10.2023 г. на ВСС за подбора, статута и дейността на медиаторите в съдебните центрове по медиация (обн., ДВ, бр. 94 от 10.11.2023 г., в сила от 1.07.2024 г.) преди влизане в сила на решение № 11 от 1.07.2024 г. по конституционно дело № 11/2024 г. на Конституционния съд (обн., ДВ, бр. 57 от 5.07.2024 г.) и служебното им вписване в списъка на медиаторите към съответния съдебен център след влизане в сила на закона. 1 Счита че така предложеният текст не отчита факта, че конкурсите за медиатори към съдебните центрове бяха проведени през м. юни 2024 г., т.е. непосредствено преди влизане в сила на решение № 11 от 1.07.2024 г. по конституционно дело № 11/2024 г. на Конституционния съд и не на всички класирани кандидати е била осигурена възможност от Висшия съдебен съвет и/или окръжните съдилища да преминат специализирано обучение за медиатори, тъй като не във всички окръжни съдилища са били проведени такива обучения преди влизане в сила на решението на КС. Това несправедливо ограничава правото на успешно преминалите конкурса и допълнителния подбор и класирани кандидати за медиатори да бъдат вписани като медиатори към съответния съдебен център, за който са кандидатствали. Във връзка с горното, предлага следната редакция на текста на § 16. от проекта на ЗИД на ГПК: „§ 16. Медиаторите, преминали успешно допълнителен подбор за медиатори към съдебен център по чл. 20 и Наредба № 10 от 30.10.2023 г. на ВСС за подбора, статута и дейността на медиаторите в съдебните центрове по медиация (обн., ДВ, бр. 94 от 10.11.2023 г., в сила от 1.07.2024 г.) преди влизане в сила на решение № 11 от 1.07.2024 г. по конституционно дело № 11/2024 г. на Конституционния съд (обн., ДВ, бр. 57 от 5.07.2024 г.) и преминали специализирано обучение за медиатори към съдебен център 2 подлежат на служебно вписване в списъка на медиаторите към съответния съдебен център след влизане в сила на този закон.“. 2. Българска Предложения: стопанска камара 1. Относно предложениeто по §1 за изменение 1. Приема 1. Личното участие на страните в на чл. 34, ал. 3 ГПК чрез заличаване на думите информационната среща е изключително се частично. „в случаите по чл. 140а и 140б“. важно и се налага, тъй като информацията, която ще получат, би мотивирала страните да Коментар: С направеното предложение, текстът изберат именно процедурата по съдебна на чл. 34 ал. 3 ГПК предвижда изрично медиация, каквато е целта на промените. упълномощаване само за участие в процедура по Изискването за личното участие на страните медиация. Остава нерегламентирано не означава отнемане на правото на страната участието чрез изрично упълномощаване в на защитник. Няма пречка в тази среща информационна среща или участие на страна, упълномощени адвокати да участват заедно заедно с изрично упълномощен адвокат в тази със страните, но не и вместо тях. Поради това среща. не е необходимо изрично упълномощаване. С цел отстраняване на тази непълнота, Изричното пълномощно на адвокат е предлагаме следната редакция на чл. 34 ал. 3: необходимо ако представителите участват вместо страната в самата процедура по „Чл. 34. (3) За сключване на спогодба, за медиация или вместо тях сключат намаляване, оттегляне или отказ от иска, за споразумение, което е отразено в чл. 34, ал. 3 признаване на исканията на другата страна, за ГПК. Целта на предложението за лично участие в информационна среща за явяване на страната е да се гарантира реалното процедурата по медиация и в процедура по ангажиране на страните в процеса, медиация, за получаване на пари или на други повишаването на информираността за ценности, както и за действия, представляващи същността на медиацията, тъй като това ще разпореждане с предмета на делото, е допринесе за по- ефективното й прилагане. необходимо изрично пълномощно.“ Същевременно в законопроекта е направено допълнение в чл.140, ал.3 и чл. 22а ЗМ, като е уточнено, че недееспособните участват чрез законния си представител, а ограничено дееспособните – лично с попечителско 3 2. Относно предложението по §2 в чл. 78, ал. 9 2. Не изречение първо да се измени така: „При приема. приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като в случаите, в които съдът е одобрил сключено споразумение в процедура по медиация, 75 на сто от внесената държавна такса се връща на ищеца.“ Коментар: Производството може да се прекрати поради оттегляне или отказ от иск в резултат на проведената процедура по медиация и спорът да не приключи със споразумение по същество. В този случай медиацията е довела до постигане на споразумение между страните как да уредят взаимоотношенията си по спорния въпрос и е неоправдано да не могат да получат като резултат връщане на държавната такса, както при постигнато споразумение по съществото на спора. съдействие. Предвидена е също така възможност, когато страна по делото е държавата, община или юридическо лице, те да могат да бъдат представлявани и от пълномощник с изрично пълномощно. Предвижда се и възможност ако страните са повече от две или на страната на ищеца или на ответника участват повече от две лица, те да могат да упълномощят изрично едното от тях или трето лице, да ги представлява. се 2. Не се предвижда връщане на държавна такса, „когато производството по делото е прекратено поради оттегляне или отказ от иска в резултат на това споразумение“, защото споразумение за оттегляне/отказ от иск е недопустимо – то би било непозволен от закона процесуален договор. С оглед на въведеното в Закона за медиацията (ЗМ) правило, че одобреното споразумение в процедура по медиация има характер на съдебна спогодба, то в тази хипотеза делото се прекратява в резултат на одобряването на съдебната спогодба, а не поради оттегляне или отказ от иска (вж. чл. 234, ал. 3 и ал. 4 ГПК). 4 Предлагаме следната редакция на чл. 78, ал. 9: „Чл. 78. (9) При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като в случаите, в които спогодбата е в резултат на сключено споразумение в процедура по медиация или когато производството по делото е прекратено поради оттегляне или отказ от иска в резултат на това споразумение, 75 на сто от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.“ 3. Относно предложенията по §4 за изменение 3. Не на чл. 92а ГПК чрез създаване на нови ал. 2 и приема. 3, със следното съдържание: „(2) Страна, която неоснователно не се яви или откаже да участва в информационна среща за процедура по медиация, когато е била задължена от съда, заплаща глоба в размерите по чл. 91, ал. 1.“ „(3) Определението на съда по ал. 1 и 2 може да бъде обжалвано с частна жалба.“ Коментар по предложената нова ал. 2: Предвиждането на глоба за неизпълнение на задължението за участие в информационна среща превръща участието на страните в административно задължение или тежест, противоречи на изискванията страните да не се се 3. Този законов подход е избран с оглед преодоляване на неконституционосъоб- разността по отношение на понасянето на разноски във връзка с производството по медиация, независимо от изхода на спора. Налагането на глоба е в пряка причинна връзка с поведението на страната и тя е с ясно определени в закона граници. Предложението е в синхрон с предвидената в чл. 89, т. 2 ГПК глоба, която съдът има право да наложи за Следва да се има предвид и че при разноските няма предвидимост, тъй като същите предварително не са известни и не са с ясен и точно определен размер. Предвидените глоби, съотнесени към минималната работна заплата, не се явяват прекомерни и като такива не може 5 натоварват с разноски, за да бъде спазен да бъдат квалифицирани като евентуално принципът „доброволност“. Отделно от това, препятстващи достъпа до правосъдие. този текст не е в съответствие с мотивите на КС и особеното мнение по Решение по к.д. 11 /01.07.2024 г. Страните може да са глобявани на две основания – по ал. 1 и ал. 2, в случаите на задължаване за участие в информационна среща. Предлагаме следната редакция на чл. 92а, ал. 2: „Чл. 92а(2) Страна, която неоснователно не се яви или откаже да участва в информационна среща за процедура по медиация, когато е била задължена от съда, дължи разноските за срещата с медиатора с продължителност от 1 час в размерите съобразно наредбата по чл. 25а, т. 4 от Закона за медиацията. Когато информационната среща не е проведена поради неявяване и на двете страни, разноските за срещата с медиатора се заплащат от тях поравно. Съответните суми се присъждат в полза на съда.“ 4. Относно предложението по § 5 за изменение 4. Приема 4. Направена е редакция на текста. на чл. 127 ГПК чрез създаване на нова ал. 5, се. със следното съдържание: „(5) В исковата молба ищецът посочва 1 наличието на пречки по чл. 140а , ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора и представя писмени доказателства за тях.“ Коментар по предложената нова ал. 5: Задължаването на ищеца да познава 6 процедурата по медиация и да преценява наличието на предвидените доказателства, както и да ги представя, ще създаде допълнителни затруднения при изготвяне на исковата молба и задължително консултиране с адвокат относно медиацията. Нарушената комуникация или липсата на комуникация се доказват трудно с писмени доказателства и това е само един от примерите за възможни затруднения. Предлагаме следната редакция на чл. 127, ал. 5: „(5) В исковата молба ищецът посочва 1 наличието на пречки по чл. 140а , ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни и представя писмени доказателства за тях, в случай че такива доказателства са налице.“ 5. Относно предложението по § 6 за изменение 5. Приема 5. Направена е редакция на текста. на чл. 134 ГПК чрез създаване на нова ал. 4, се. със следното съдържание: „(4) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора и представя писмени доказателства за тях.“ Коментар: Както при чл. 127 ал. 5 Предлагаме следната редакция на чл. 134, ал. 4: „Чл. 134 (4) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а1, ал. 3 за провеждане на процедура за 7 медиация по спора ако са му известни и представя писмени доказателства за тях, , в случай че такива доказателства са налице.“ 6. Относно предложението по § 7 за изменение 6. Не се 6. Виж съображенията, изложени в т. 3. на чл. 140 ал. 5 ГПК, както следва: приема. (5) В случаите по ал. 3 и 4 съдът указва на страните, че при неизпълнение на задължението за лично участие, се налага глоба по чл. 92а, ал. 2.“ Коментар: Считаме предложението за глобата за неприемливо по съображенията, изложени по чл. 92а. 7. Относно предложенията по § 8 за изменение на чл. 140а, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ГПК 7.1. Коментар по чл. 140а, ал. 1: Неправилно е 7.1. Приема 7.1. В законопроекта са включени точно изключването от обхвата на спорове, които могат се по такива спорове, при които са налице трайни да бъдат подходящи за разрешаване чрез принцип. отношения между страните, близост между медиация, тъй като са налице трайни отношения тях или продължаващи отношения, като е между страните, близост между тях или взета предвид практиката на съдебните продължаващи отношения. Често отношенията центрове по медиация. Освен това е са от такъв характер, че разрешаването на предвидена хипотеза, независимо от вида на конкретното дело няма да ги ликвидира и делото, цената на иска и условията по ал. 2, страните ще продължат да живеят или работят ако липсват пречки по ал. 3, съдът: заедно, но съдебното решение ще внесе трайно 1. да приканва страните да разрешат спора разделение между тях, докато медиацията може чрез медиация, когато е налице писмено да възстанови нарушените отношения. Такива съгласие между тях, постигнато преди предявяване на иска; 8 случаи са, например, споровете между 2. да препраща страните към медиация, когато съдружници. съгласието е постигнато чрез размяна на процесуалните книжа. 7.2. Коментар по чл. 140а1, ал. 3: Би следвало да 7.2. Приема 7.2. Предвидена е нарочна хипотеза, в която се предвидят изключения за случаите, в които по се по съдът не задължава страните да участват в спора вече е провеждана процедура по медиация принцип. информационна среща за процедурата по между страните. Ако страните са имали медиация, когато „има други обстоятелства, готовност да си сътрудничат в търсене на които насочват към обосновано взаимно решение, те биха го направили във вече предположение, че медиацията не би довела 1 проведена процедура. Задължаването им да се до положителен резултат“ (чл. 140а , ал. 3, т. 7 информират за медиацията отново, особено ако от проекта). след предходно информиране са изявили готовност за провеждане на медиация, ще доведе единствено до излишно заплащане на средства от бюджета на съда. Съдът запазва възможността да напъти такива страни отново към медиация, ако прецени, че спорът и обстоятелствата са подходящи. Предвиждането на такава възможност сред изключенията на ал.3 не само може да спести средства от съдебния бюджет, но може да насърчи извънсъдебното решаване на спорове преди предявяване на съдебни искове в голяма част от случаите. 7.3. Коментар по чл. 140а1, ал. 4: Текстът 7.3. Не се 7.3. Разпоредбата на чл. 140а1, ал. 4 е предвижда, ако липсват пречки по ал. 3, съдът да приема. редактирана, като са разграничени две препраща страните към медиация, когато те хипотези- в случаите, когато е налице писмено преди предявяване на иска са уговорили писмено съгласие между тях, постигнато преди спорът да бъде разрешен чрез медиация или предявяване на иска и ако липсват пречки по когато ищецът е поискал това с исковата молба и ал. 3, съдът приканва страните да разрешат спора чрез медиация.. В случаите, когато 9 ответникът се е съгласил с отговора на исковата съгласието е постигнато чрез размяна на молба. процесуалните книжа и липсват пречките по ал. 3, съдът препраща страните към медиация. Коментар: В чл. 140а ал. 1 ГПК са изброени Няма ограничение къде страните да проведат случаите на задължаване на страните от съда да процедура по медиация (виж чл.19а от ЗМ в участват в информационна среща за процедура проекта). по медиация. Съпоставянето на ал. 4 със случаите, посочени в т. 1, 2, 11 и 12 на ал. 1 води до извода, че във всички случаи на договорена т.нар. “клауза за медиация“ съдът ще задължава страните да участват в информационна среща, включително когато цената на иска е над 25000 лв.(т. 11), без да е задължен да прави преценка дали спорът е подходящ за препращане към медиация. Отделно от това, страни, включили клауза за медиация в договорите си може да имат изрично изразена в договора воля да проведат процедурата по медиация, вкл. информационната среща, в извънсъдебен център по медиация. Предлагаме клаузата да отпадне или в случай, че остане, да се даде възможност за избор на център, където да се проведе медиацията. 8. Относно Преходни и заключителни разпоредби за изменения и допълнения на Закона за медиацията (§ 14) за създаване на нов чл. 21а: „Определяне на медиатор“. Предложените текстове в чл. 21а, като цяло не отговарят на заявената цел на законодателните промени – преодоляване на недоверието на гражданите към медиацията като алтернативен способ за разрешаване на спорове. 10 8.1. Относно предложението за създаване на 8.1. Не се 8.1. Съгласно концепцията на проекта чл. 21а, ал. 1 със следното информационната среща не е част от приема съдържание: „Информационната среща се процедурата по медиация. Понятието провежда от един или повече медиатори от „информационна среща“ не е съществувало до съответния съдебен център по медиация, момента в българското законодателство. В определени от координатора на центъра.“ настоящия законопроект се прави разлика между информационна среща за процедура по Коментар: Не е оправдано процедурата за избор медиация и процедура по медиация (виж § 14 на медиатор в съдебните центрове да се от ПЗР на проекта, с който се правят промени различава от утвърдените правила и практика на в чл. 11, ал. 2 и чл. 13 от ЗМ). извънсъдебните центрове по медиация. Информационната среща е стъпка преди Медиатор може да се определя от съдебен медиацията. Та има само информационна медиационен център само в случай, че не е задача, не представлява особена сложност и избран от страните. Всяка друга регламентация всеки съдебен медиатор е квалифициран да я на тази възможност нарушава принципа проведе (преминал е подбор и допълнително „доброволност“ на медиацията. обучение). По този начин ще се осъществи Предлагаме следната редакция на чл. 21а, ал.1: целта за бързо протичане на производството. „21а. (1) Информационната среща се провежда от един или повече медиатори от съответния съдебен център по медиация, определени от координатора на центъра, освен ако не бъдат посочени по общо съгласие на страните“. 8.2. Относно предложението за създаване на 8.2. Не се 8.2. Не се нарушава принципа на чл. 21а, ал. 2 със следното съдържание: приема доброволност на медиацията. Понятието „Процедурата по медиация се провежда от един „информационна среща“ не е съществувало до или повече медиатори към съответния съдебен момента в българското законодателство. В център по медиация, посочени по общо съгласие настоящия законопроект се прави разлика на страните, а при липса на съгласие, определени между информационна среща за процедура по от координатора на центъра.“ медиация и процедура по медиация (виж § 14 от ПЗР на проекта, с който се правят промени 11 Коментар: Информационната среща и в чл. 11, ал. 2 и чл. 13 от ЗМ). започнала процедура по медиация по принцип се Информационната среща не е част от провеждат от един и същи медиатор/медиатори. процедурата по медиация. Предвид Смяна на медиатор може да се извърши само по спецификата по отношение на организацията желание на страна/страните, а не да се в дейността във висящите съдебни дела, и регламентира от закона. Редакцията на ал. 2 отчитайки натовареността на съдебните противоречи на същността на медиацията. медиатори, няма пречка провеждането на Създава различни правила за провеждане на информационната среща да се проведе от медиация в съдебните и извънсъдебните медиатори, определени от съдебния център центрове, което може да доведе до при условия и ред, определени с наредба по противоречиво отношение на страните към чл. 25а ЗМ. На страните е дадена възможност медиацията и да компрометира преимуществата сами да заявят избор на медиатор за на медиацията още преди да е станала процедурата по медиация и едва, ако не са разпознаваема в по-голяма степен. постигнали съгласие, тогава такъв се назначава служебно. Предлагаме следната редакция на чл. 21а, ал. 2: „Чл. 21а. (2) Процедурата по медиация се провежда от медиаторите, провели информационната среща, в случай че страните не са избрали друг медиатор/медиатори след даване на съгласие за провеждане на процедурата по медиация.“ 9. Относно предложението за създаване на чл. 9. Приема се 9. Съдът няма правомощия по отношение на 21 а, ал. 3 със следното съдържание: по принцип избора на медиатор, а по отношение на квалификацията на медиатора. В допълнение “По своя преценка в зависимост от предмета на към горното отбелязваме, че е извършена делото съдът може да определи задължително редакция на текста, съгласно която съдът участие на медиатор с юридическо образование.“ може да укаже да участва медиатор с Коментар: Недопустимо е съдът да има юридическо образование, без да го налага. правомощия по отношение избора на медиатор. 12 Предлагаме ал. 3 на чл. 21а да отпадне. 3. Деляна Иванова Правят се следните предложения: Ива Петкова Предложение 1: 1. Приема се 1. Направена е редакция на текста по Предлагаме следната редакция на ПЗР § 14 т. отношение на информационна среща по 2: висящи съдебни дела. „§ 14. В Закона за медиацията се правят следните изменения и допълнения: чл. 13 ал. 1 се изменя така: „(1) Преди започване на медиацията се провежда информационна среща, на която медиаторът информира страните за същността и принципите на медиацията, за процедурата по която се провежда, за ролята на медиатора и последиците от медиацията, като страните могат в рамките на информационната среща да обсъдят възможностите за провеждане на медиация. Медиаторът изисква от страните писмено или устно съгласие за участие в процедура по медиация.“ Мотиви: Явна е целта да се регламентира съдържанието на информационната среща за процедурата по медиация, като тя законово се отграничи от същинска процедура по медиация. Считаме обаче, че в рамките на тази информационна среща залегналата от вносителя на законопроекта концепция за мотивация на страните за избор на медиацията като способ за 13 извънсъдебно решаване на правния им спор, не би могла да бъде успешно постигната без осигуряване на възможността на страните да обсъдят в рамките на информационната среща в процедура за медиация априори провеждане на медиация по висящия им правен спор. Именно чрез обсъждане на възможностите за процедура по медиация ще може да се формира нагласата в спорещите, че участието в процедурата по медиация не е признание на претенциите на насрещната страна, а е израз на добронамереност и поета отговорност за изясняване на позиции и интереси на базата на взаимно уважение. Разбира се, предвид принципите на доброволност и равнопоставеност на медиацията, следва да бъде оставено в прерогатив на страните дали да предприемат обсъждането на възможност за провеждане на процедура по медиация. 2. Предложение 2: 2. Приема се 2. Направена е редакция в чл. 140, ал. 3 и в чл. Предлагаме следната редакция на относимите частично. 22а ЗМ. Предвижда се страните да участват в текстове от Проекта на ЗИД ГПК: срещата лично, като недееспособните ➢ § 1. В чл. 34, ал. 3 се изменя така: участват чрез законния си представител, а “(3)За сключване на спогодба, за намаляване, ограничено дееспособните – с попечителско оттегляне или отказ от иска, за признаване на исканията на другата страна, за участие съдействие. Когато страна по делото е информационна среща за процедура по държавата, община или юридическо лице, те медиация и в процедура по медиация в могат да бъдат представлявани и от случаите по чл. 140а1 и 140в, за получаване на пълномощник с изрично пълномощно. Ако пари или на други ценности, както и за действия, страните са повече от две или на страната на 6 представляващи разпореждане с предмета на ищеца или на ответника участват повече от делото, е необходимо изрично пълномощно. “ 14 две лица, те могат да упълномощят изрично § 7. В чл. 140 се предлага да се направят едното от тях или трето лице, да ги следните изменения и допълнения: представлява. Създава се нова ал. 3: „(3) Съдът задължава страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, когато са налице условията по чл. 1 140а , ал. 1 и 2 и отсъстват пречките по чл. 1 140а ,ал. 3. Личното участие на страните е задължително в случаите по чл. 140а1, ал. 1, 2, 4-9. Информационната среща за медиация се насрочва в подходящ срок преди откритото заседание. … (5) В случаите по ал. 3 и 4 съдът указва на страните, че при неизпълнение на задължението за участие, се налага глоба по чл. 92а, ал. 2. “ § 8. Предлага се чл. 140а1 : „Медиация Чл. 140а1 (1) Съдът задължава страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, когато е предявен иск или до съда е отправено искане за: …“ ➢ § 10. Създава се чл. 314б: „Медиация Чл. 314б. Съдът задължава страните да участват в информационна среща за медиация при условията и по реда на чл. 140, ал. 3.“ ➢ 15 В § 14. В Закона за медиацията се правят следните изменения и допълнения: … т. 8 „Информационна среща Чл. 22а. (1) В случаите по чл. 19а, ал. 1 страните са длъжни да участват в информационна среща с медиатор, в която той предоставя на страните информацията по чл. 13, ал. 1, както и относно последиците от процедурата по медиация по отношение на висящото дело. …“ Мотиви: Концепцията на законопроекта предвижда само и единствено лично явяване на страните в задължителна информационната среща за процедурата по медиация, което е доразвито и в чл. 140 ал. 3 и 5 ГПК и чл. 314б ГПК. На първо място считаме, че с подобно ограничаване се нарушава принципа на доброволност на медиационния процес, доколкото следва да бъде предоставено в обхвата на свободната воля на страните решението по какъв начин – лично или чрез представител биха желали да се информират за същността на медиацията. Значимият обществен интерес – популяризиране на процедурата по медиация като способ за алтернативно решаване на спорове, не може да измести основополагащия принцип на доброволност на медиацията. На следващо място нашето мнение е, че подходът страните лично да се явят в задължителната информационна среща е 16 уместно да бъде приложен при семейните спорове, споровете за разпределяне на ползването на съсобствена вещ по чл. 32 ал. 2 ЗС и парични вземания, произтичащи от съсобственост по чл. 30 ал. 3 и чл. 31 ал. 2 ЗС, но от друга страна е спорна неговата приложимост при делба по чл. 34 от Закона за делба в производство по извършване на делбата, лимитираните в Проекта трудови спорове и при спорове за парично или непарично вземане по граждански спорове , произтичащи от договор, едностранна сделка, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване или водене на чужда работа без пълномощие с цена на иска до 25 000 лева. Спрямо търговските споровете по проектен 1 чл. 140а ал. 1 т. 12 ГПК концепцията за лично явяване на страните в задължителна информационна среща за процедурата по медиация е по-скоро неприложим. Съображенията ни в тази насока са следните: ➢ В мотивите на законопроекта е отразено, че е изключването от обхвата на делата, подходящи за препращане към задължителна информационна среща, на тези, по които страна е държавата или държавно учреждение, които биха могли да бъдат дела и от категорията на 1 140а ал. 1 т. 3, т. 10 и т. 11 ГПК както и 1 потребителските спорове съгласно 140а ал. 1 т. 11 ГПК. При тези дела възможността за постигане на споразумение не се основава на междуличностни отношения на страните по делото. По наше мнение е 4 нецелесъобразно да бъдат ангажирани съгласно чл. 31 ал. 1 и 2 ГПК 17 Министъра на финансите и Министъра на регионалното развитие и благоустройството или персонално ръководителите на съответните държавни институции съгласно чл. 30 ал. 3 ГПК да се явяват в задължителна информационна среща по процедура за медиация , още повече че съответните министерства и държавни ведомства разполагат със служители с необходимата експертиза (включително юрисконсулти), които успешно биха могли да вземат участие в информационна среща в процедура по медиация, респективно да бъдат натоварени с взимане на решение за провеждане на процедура по медиация. Също така е практически неприложимо да бъде задължено персонално лицето, изпълняващо ръководна роля и явяващ се законен представител на търговец – доставчик на потребителски стоки и услуги да вземе участие в информационна среща за процедурата по медиация, тъй като е напълно реална възможността за множество предявени потребителски искове спрямо търговеца включително и в различни съдебни райони, което да е свързано със загуба на финансов ресурс и време, далеч надвишаващи предвидената санкция по проектен чл. 92а ал. 2 ГПК. По отношение на предвидената задължителна информационна среща за процедурата по медиация по съдебна делба във фазата на допускането й също следва да се държи сметка, че е обективно възможно да има различни по естеството си обструктивни обстоятелства, които 18 да възпрепятстват личното явяване на съделител - тежка инвалидизация, местожителство в друго населено място или трайно установяване в друга държава, които да възпрепятстват личното явяване на съделителя в информационна среща за процедурата по медиация като разноските за явяване в същата да надхвърлят глобата по чл. 92а ал. 2 ГПК. Често в практиката са налице хипотези в производства по съдебна делба, при които съделителите се групират съобразно интересите си и/или по колена в случай, че съсобствеността произтича от наследствено правоприемство (особено това е характерно за делба на реституирани по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи). Обикновено в подобни случаи групата съделители с общи интереси или от едно коляно натоварват един измежду тях, който да води преговори с останалите съделители и от практическа гледна точка в подобен случай не е необходимо всички съделители да вземат лично участие в информационна среща за процедурата по медиация, като те могат да участват в същата чрез свой представител по пълномощие съобразно чл. 32 ал. 1 т. 1 и 2 ГПК. ➢ Въпреки че целта на закона е да се насърчи личното запознаване с медиацията и използването на нейните безспорни предимства, по наше мнение особено неподходяща е рестрикцията по Проекта на ЗИД ГПК в 1 проектните нови чл. 140а ал. 1 ГПК и чл. 22а ал. 1 ЗМ за лично явяване на страните в 19 информационна среща за процедурата по медиация по отношение на делата с предмет парично или непарично вземане по търговски спорове по чл. 365 ал. 1 т. 1 ГПК без оглед на цената на иска. Следва да се държи сметка за естеството на търговските спорове и представителството по тях. В зависимост от това дали се касае за абсолютна търговска сделка или относителна търговска сделка страните по съдебното производство по търговски спор са търговци или поне една от страните е търговец. Те от своя страна са юридически лица, които формират воля и извършват съдопроизводствени действия чрез своя управителен орган, натоварен и с представителна власт или чрез надлежно упълномощени лица от законния представител на търговеца. От практическа гледна точка юридическата дейност в 5 търговските предприятия е поета от юридически отдели, в чийто състав се включват юрисконсулти и други лица със необходимата експертиза или правната работа се възлага на адвокати или адвокатски кантори. Предвиденото в Проекта на ЗИД ГПК задължително лично явяване на законово представляващия търговско дружество в информационна среща за процедура по медиация може както да създаде утежняващи финансови разходи и неефективно използване на времеви ресурс, така и да създаде излишна административна тежест за юридическото лице. Нашето мнение е, че задължителното лично явяване на страните в информационна среща за 20 процедурата по медиация е подходящо при семейни или други граждански спорове, при които наред с правния спор страните се намират и в близки лични отношения, които рефлектират върху предмета на висящото между тях съдебно дело. Особено при търговските спорове обаче подобно изискване може да бъде ненужно затруднение, което да не води до реални ползи и да противоречи на бизнес логиката. Затова по- подходящо би било да се предвиди възможност за представителство. 3. Предложение 3: 3. Приема се 3. Предложението е направено с оглед Предлагаме следната редакция на ПЗР § 14 т. 6 частично. недопускане на неравнопоставеност и по отношение на чл. 20а ал. 1 от Закона за дискриминация по отношение на медиатори медиацията: юристи и медиаторите, които нямат В § 14. В Закона за медиацията се правят юридическо образование. Предложението е в следните изменения и допълнения: … пълно съответствие с Директива 2008/52/ЕО 7. Създава се чл. 20а: на Европейския парламент и на Съвета на „Медиатор към съдебен център по медиация Европа, относно някои аспекти на медиацията (1) Медиатор към съдебен център по медиация по граждански и търговски дела, където не се може да бъде лице с юридическо образование, изисква медиаторите да бъдат юристи; което отговаря на изискванията на чл. 8, ал. 1 и Указанията на CEPEJ (Европейската комисия е преминало допълнителен подбор и за ефективност на правосъдието към Съвета на специализирано обучение по ред, определен в Европа), според които медиаторите трябва да наредбата по чл. 25а. …“ притежават подходяща подготовка и лични Мотиви: качества, без оглед на професията им по . Изразяваме мнение, че към настоящия момент произход, Насоките на UNCITRAL – времето на първи стъпки в посока към съдебна (Комисията на ООН по международно медиация, не е подходящо да отпада изискването търговско право), които акцентират върху за юридическо образование спрямо медиаторите мултидисциплинарния характер на към съдебните центрове по медиация. Това е медиацията, според които ключова роля така, тъй като независимо дали се касае за играят личностните и комуникативните 21 задължителна информационна среща за процедура по медиация или за медиационна процедура по същество, процедурите по медиация, провеждани в съдебен център се предвиждат за провеждане в условията на вече учредена процесуална връзка по висящ съдебен процес, което налага медиаторът да има правна подготовка, както във връзка със спорното материално право, предмет на иска, но и следва да притежава познания по развитието на гражданския процес. От друга страна, ако се възприеме отпадането на юридическото образование като образователен ценз за медиаторите към съдебните центрове, при сегашната редакция на чл. 8 ал. 1 от Закона за медиацията, съгласно която въобще не е въведен никакъв образователен ценз (дори и за придобито общо средно образование), предвидените изисквания към медиаторите в съдебните центрове възприемаме като несъвместими с обществено значимата функция на правораздаването като цяло. Считаме, че запазването на изискването за юридическо образование не създава ненужни рестрикции, а надлежно обезпечава базисната ефективност за полагане на основите и по- нататъшното развитие на медиациата като обществена нагласа за разрешаване на спорове. Това е така, тъй като с проектната ал. 3 на чл. 19 от Закона за медиацията в съответствие на принципа на доброволност, страните не са лишени от възможността медиационна процедура по същество да бъде проведена и от умения на медиатора, а не професионалната му титла. Особено, що се касае до семейни спорове, то в международната практика, участието на медиатор – психолог е задължително условие. Съгласно чл. 21а, ал. 3 ЗМ (от проекта) е предвидено по своя преценка в зависимост от предмета на делото съдът да може да укаже да участва медиатор с юридическо образование. Независимо от горното, за преодоляване на недоверието на обществото в медиацията като алтернативен подход, се въвежда изискване за минимална степен на завършено образование за медиаторите към съдебните центрове с редакция на чл. 20а ал. 1 от Закона за медиацията (завършено висше образование). 22 медиатор – неюрист в условия на т.нар. извънсъдебна медиация по тяхно общо съгласие. 4. Предложение 4: 4. Приема 4. Направена е редакция на текста. По Предлагаме следната редакция на проектен се частично. отношение на предложението за определяне ПЗР § 14 т. 6 по отношение на чл. 21а от Закона на медиатори от съответния съдебен център по за медиацията, а именно: медиация, отбелязваме, че съдебният център В § 14. В Закона за медиацията се правят не е самостоятелен правен субект. следните изменения и допълнения: … „7. Създава се чл. 21а: „Определяне на медиатор Чл. 21а. (1) Информационната среща и процедурата по медиация се провеждат от един или повече медиатори от съответния съдебен център по медиация, посочени по общо съгласие на страните, а при липса на съгласие, определени от съдебния център. (2) Определянето на медиаторите в случаите на ал. 1 се извършва от съдебния център при случайно разпределение на препратените информационни срещи и на процедури по медиация, като се вземат предвид допълнителната квалификация и специализация на медиаторите и при равномерна натовареност на медиаторите в съдебния център .“ Мотиви: Неподходящо е при информационна среща за процедурата по медиация, медиаторът или медиаторите да бъдат определяни от координатора на центъра. На първо място по този начин се нарушава основния за медиацията принцип на доброволност, съгласно който страните действат по своя воля. 23 На следващо място не е ясно точно по какви критерии координаторът на съдебния център ще определи дали е необходимо информационната среща за процедура по медиация да бъде проведена от един или повече медиатори. Отделно на това възниква и реална възможност за субективно предпочитание на едни медиатори пред други от страна на координатора на съдебния център, както и за създаване на такива междуличностни отношения в съдебния център, които биха довели до лоши практики. Липсват каквито и да било обективни критерии за персонална селекция на медиатор/и по всеки конкретен случай. Застъпваме тезата, че следва при информационната среща за процедурата по медиация да се даде приоритет с оглед принципа на доброволност на правото на страните сами да посочат медиатор или медиатори, които да проведат задължителната среща по проектни чл. 1 140а и чл. 140в ГПК и проектни чл. 19а ал. 1 и чл. 22а от Закона за медиацията. Възприемаме като добро разрешение при липса на съгласие на страните по висящ съдебен спор въпросът за това кой или кои медиатор/и да проведат задължителна информационна среща за процедура по медиация или процедура по медиация в съдебен център, да бъде разрешен като медиаторът бъде определян от съдебния център при условия на случайно разпределение на постъпилите препращания за задължителна информационна среща или процедура по медиация, като се вземат предвид 24 допълнителната квалификация и специализация на медиаторите и при съблюдаване на равномерната натовареност на медиаторите в съдебния център. 4. Рени Радева По предложението за създаване на нов чл. 20а Десислава в Закона за медиацията „медиатор към Николова съдебен център по медиация“, разписано в Диана Савова параграф 14 от ПЗР на ЗИД на ГПК Мария Фурнаджиева 1. Считаме, че е особено важно при 1. Приема се 1. Предложението е направено с оглед Медиатори към регламентиране на изискванията към лицето частично. недопускане на неравнопоставеност и съдебен център осъществяващо дейност като медиатор в дискриминация по отношение на медиатори към СГС съдебен център по медиация, да бъде записано, юристи и медиаторите, които нямат че същото следва да има юридическо юридическо образование. Предложението е в образование. пълно съответствие с Директива 2008/52/ЕО, Ако бъде запазено в чл. 20а, юридическото препоръките на CEPEJ и насоките на образование, то и за съда ще отпадне UNCITRAL, според които ключова роля задължението в предложения чл. 21а, ал. З, да играят личностните и комуникативните прави преценка и да определя в зависимост от умения на медиатора, а не професионалната предмета на делото, преди препращане към му титла. Особено, що се касае до семейни първа информационна среща, дали медиаторът спорове, то в международната практика, следва да има юридическо образование. участието на медиатор – психолог е задължително условие. Съгласно чл. 21а, ал. 3 През погледа на съдията, ако за него съществува ЗМ (от проекта) е предвидено по своя задължение да прави преценка дали по даден преценка в зависимост от предмета на делото спор медиаторът следва да бъде юрист, то най- съдът да може да укаже да участва медиатор с вероятно решението му би било в полза на юридическо образование. Независимо от юрист-медиатор, именно по гореизложените горното, за преодоляване на недоверието на причини и разсъждения. Такова евентуално обществото в медиацията като алтернативен развитие на нещата в практиката, би създало не подход, се въвежда изискване за минимална малко проблеми вътре в самите съдебни степен на завършено образование за центрове, където ще се окаже, че се създава медиаторите към съдебните центрове с 25 неравномерна натовареност между самите редакция на чл. 20а ал. 1 от Закона за съдебни медиатори юристи и неюристи. медиацията (завършено висше образование). В тази връзка, предлагаме в чл. 20а, ал. 1 да се допълни изискване за юридическо образование, като текстът придобие следната редакция: (1) Медиатор към съдебен център по медиация може да бъде лице с юридическо образование, което отговаря на изискванията на чл. 8, ал. 1 и е преминало допълнителен подбор и специализирано обучение по ред, определен с наредбата по чл. 25а.“ и съответно ал. 3 в чл. 21а да отпадне. 2. Приема се 2. Направена е редакция на текста. По 2. По предложението за текст на чл. 21а, частично. отношение на предложението за определяне „Определяне на медиатор“, предлагаме на медиатори от съответния съдебен център по следната редакция: медиация, отбелязваме, че съдебният център не е самостоятелен правен субект. „Чл. 21а : Определяне на медиатор Чл. 21a. (1) Информационната среща се провежда от един или повече медиатори от сьответния съдебен центьр по медиация, посочени по общо съгласие на страните, а при липса на съгласие, определени от координатора на центъра съгласно графика на дежурните медиатори. (2) Процедурата по медиация се провежда от един или повече медиатори кьм съответния съдебен центьр по медиация, посочени по общо съгласие на страните, а при липса на съгласие, 26 определени от координатора на центъра сьгласно графика на дежурните медиатори. (3) Определянето на медиаторите в случаите на ал. 1 и 2 се извършва от координатора на съдебния център по предварително установен график, при случайно разпределение на препратените информационни срещи и на процедури по медиация и при равномерна натовареност на медиаторите в съдебния център.“ 3. По предложеното изменение на чл. 22а, ал. 1 в ЗМ и във връзка със създаването на нов чл. 140а от ЗИД на ГПК: Относно въпроса за задължението за лично участие на страните в информационната среща с медиатор, считаме, че за част от делата, а именно тези от чл. 140а, ал. 1, т. 10, 11 и 12 ГПК следва да има изключение от това общо правило и да се допусне участие на страните и чрез изрично упълномощен представител. На мнение сме, че по въпросните видове дела, предвид характера си, в 90 % от случаите, по т. 10 например, представители на големи работодатели трудно биха отделили от времето си за лично явяване, като същото се отнася до представители на експлоатационни предприятия, като ВИК, Електрохолд, Застрахователи и др. Обемът дела, дори и при желание от страна на ръководителите, би препятствал и физически тяхното лично явяване на информационна среща. 3. Приема се 3. Направена е редакция в чл. 140, ал. 3 и в чл. по принцип. 22а ЗМ. Предвижда се страните да участват в срещата лично, като недееспособните участват чрез законния си представител, а ограничено дееспособните – с попечителско съдействие. Когато страна по делото е държавата, община или юридическо лице, те могат да бъдат представлявани и от пълномощник с изрично пълномощно. Ако страните са повече от две или на страната на ищеца или на ответника участват повече от две лица, те могат да упълномощят изрично едното от тях или трето лице, да ги представлява. 27 Предвид това предлагаме: В чл. 140а ал. 1 да придобие следната редакция: „Чл. 140 а (1) Съдът задължава страните лично, а в случаите на т. 10, т. 11 и т. 12 или чрез изрично упълномощен представител, да участват в информационна среща за процедура по медиация, когато е предявен иск или до съда е отправено искане за …..“ И в ПЗР § 14, чл. 22а „Информационна среща“ да придобие следната редакция: „(1) В случаите по чл. 19а, ал. 1, страните са длъжни да участват лично или чрез изрично упълномощен представител, в предвидените за това случаи, в информационна среща с медиатор, в която той предоставя на страните информацията на чл.13, ал.1, както и относно последиците от процедурата по медиация по отношение на висящото дело.“ 4. Също така, по отношение на същия чл. 140а, 4. Приема се 4. Направена е редакция на текста в чл. 140а1 , считаме че в ал. 1 точно ясно и конкретно са по принцип. ал. 4 от проекта. определени видовете дела, по които съдът задължава страните да участват лично в информационна среща за процедура по медиация и не виждаме необходимост да му се вменяват допълнителни задължения за преценка, за които да следи и съобразява, дали спорьт е подходящ за препращане към медиация, каквито задължения са разписани в ал.2 на разпоредбата. 28 Нашето мнение е, че следва да остане само задължението съдът да следи за наличие на отрицателните предпоставки, преграждащи възможността за препращане на спора към медиация, поради което предлагаме в чл. 140а, да отпадне изцяло текста на ал. 2, като ал. 3 стане ал. 2. 5. Цвета Иржи 1. Предложение за изменение на чл. 34, ал. З 1. Приема 1. Направена е редакция в чл. 140, ал. 3 и в чл. Кантарова САК ГПК (§1) се частично. 22а ЗМ. Предвижда се страните да участват в срещата лично, като недееспособните Предложената норма не предвижда изрично участват чрез законния си представител, а упълномощаване за участие в задължителна ограничено дееспособните – с попечителско информационна среща. Изричното съдействие. Когато страна по делото е упълномощаване е допуснато само за участие в държавата, община или юридическо лице, те процедура по медиация. Не са изключение в могат да бъдат представлявани и от практиката случаи на невъзможност страната да пълномощник с изрично пълномощно. Ако се яви лично в съда и обективните пречки за това страните са повече от две или на страната на са най-различни. Невъзможността страна, ищеца или на ответника участват повече от задължена да участва в такава среща, да две лица, те могат да упълномощят изрично упълномощи изрично друго лице няма да доведе едното от тях или трето лице, да ги до преодоляване недоверието в медиацията, а представлява. може дори да настрои отрицателно страните към процедура, която им създава само задължения без възможност за избор. Предложение: изричното упълномощаване да се допусне и за участие в информационна среща. 2. Предложение за изменения в чл. 127 ГПК- 2. Приема 2. Направена е редакция на текста. създава се ал. 5: се частично. „(5) В исковата молба ищецът посочва 1 наличието на пречки по чл. 140а , ал. 3 за 29 провеждане на процедура за медиация по спора и представя писмени доказателства за тях.” Узнаването на пречките по чл. 140а, ал. 3, т. 5 и 7 и представянето на доказателства не винаги е възможно при изготвяне на исковата молба, съответно отговора на исковата молба. Текстът може да доведе до затруднения, водещи до недоверие и съмнение в предимствата на медиацията и възможностите, които процедурата дава на страните. В мотивите т.3.2. е записано: “ С цел оперативност и бързина се предвижда възможност за страните да заявяват в най- ранен момент пред съда (още в исковата молба и в отговора на исковата молба), ако са налице пречки по чл. 140а1, ал. З“. Тази възможност, а не задължение може да се даде като в нормата се предвиди излагането на пречките по чл.140а, ал. З и представянето на съответните доказателства да става, ако на страните са известни такива пречки и са налице доказателства, а не при всеки един случай на предявен иск и отговор на искова молба. Същите съображения се отнасят и до чл. 131 в създадената ал. 4: „(4) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а1, ал. З за провеждане на процедура за медиация по спора и представя писмени доказателства за тях.“ Коментар: Както при чл. 127 ал. 5 30 3. Предложение: 3. Приема 3. Направена е редакция на текста. се частично. „(4) В отговора на исковата молба ответникът 1 посочва наличието на пречки по чл. 140а , ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора ако са му известни и представя писмени доказателства за тях, в случай че такива доказателства са налице.“ 4. Относно Преходни и заключителни 4. Не се 4. Съгласно концепцията на проекта разпоредби § 14, с който се правят изменения приема. информационната среща не е част от в ЗМ: процедурата по медиация. Понятието „информационна среща“ не е съществувало до „чл. 21а: „Определяне на медиатор“ момента в българското законодателство. В (1) Информационната среща се провежда от настоящия законопроект се прави разлика един или повече медиатори от съответния между информационна среща за процедура по съдебен център по медиация, определени от медиация и процедура по медиация (виж § 14 координатора на центъра.“ от ПЗР на проекта, с който се правят промени в чл. 11, ал. 2 и чл. 13 от ЗМ). Алинея 2 създава друг ред за избор на медиатор Информационната среща е стъпка преди за самата процедура по медиация. медиацията. Та има само информационна Прави се неоправдано и необосновано задача и не представлява особена сложност и разграничаване на информационната среща от всеки съдебен медиатор е квалифициран да я процедурата по медиация (по същество.) проведе (преминал е подбор и допълнително Изборът на медиатор от страните е основно обучение). По този начин ще се осъществи правило и израз на доброволността и целта за бързо протичане на производството равнопоставеността на страните, които принципи се прилагат и в информационната среща и във всеки отделен етап от процедурата по медиация, ако тя се проведе. Изборът на медиатор е основна предпоставка за създаване на доверие между медиатора и страните, а оттам и до създаване на доверие в процедурата. 31 Текстът на чл. 21а изцяло опорочава този подход. Предложение за редакция: „Чл. 21а. Както информационната среща, така и процедурата по медиация да се провеждат от един или повече медиатори от съответния съдебен център по медиация, определени от координатора на центъра, освен ако не бъдат посочени по общо съгласие на страните.“ 5. Предложението за ал. 3 „По своя преценка в 5. Приема се 5. Съдът няма правомощия по отношение на зависимост от предмета на делото съдът частично. избора на медиатор, а по отношение на може да определи задължително участие на квалификацията на медиатора. В допълнение медиатор с юридическо образование.“ към горното отбелязваме, че е извършена редакция на текста, съгласно която съдът Съдът не може да има правомощия по може да укаже да участва медиатор с отношение избора на медиатори на процедурата юридическо образование. по медиация. Намесата на съда в процедурата по медиация е недопустима. Предложение: ал. 3 да отпадне. 6. Диана Савова- 1. Считам, че е неправилен подхода по § 8, 1. Приема 1. Направена е редакция на текста. 1 медиатор към регламентиращ създаването на нов чл. 140а , при се частично. Съдебен център който конкретно определени групи граждански и Софийски търговски дела по проектен чл. 140 ал. 1, т. 1-12 окръжен съд ГПК изцяло попадат в обсега на факултативност на информационната среща за процедура по медиация по преценка на съда съгласно 1 предвидената разпоредба по чл. 140а ал. 2 ГПК. Макар и да се предвиждат разписани критерии за препращане към задължителна 32 информационна среща, нормата предпоставя условия за изграждане на субективна преценка на съда при и по повод правния спор, като интерпретацията на правораздавателния орган на практика не винаги може да е правилна и съобразена с конкретните факти и обстоятелства по съответното висящо съдебно дело. Процедурите по медиация, провеждани в съдебен център, не са предвидени и не могат да бъдат форма на съдебно правораздаване, поради което намесата в тях от страна на съда под каквато и да било форма е неуместно. Ето защо, с оглед постигане на една от основните цели на предвижданите законови изменения - преодоляване недоверието на обществото към медиацията като алтернативен начин за разрешаване на спорове, би било по- подходящо факултативната възможност за препращане към информационна среща за процедура по медиация по висящо съдебно дело да бъде заменена с препращане към информационна среща за процедура по медиация по съдебен спор по силата на закона. 2. Не споделям мнението, че съгласно проектен 2. Приема 2. Предложението е направено с оглед чл. 20а ЗМ следва да отпадане изискването за се частично. недопускане на неравнопоставеност и юридическо образование спрямо медиаторите, дискриминация по отношение на медиатори вписани в съдебен център по медиация към юристи и медиаторите, които нямат окръжните съдилища, каквото изискване юридическо образование, както и при съществуваше по обявената за отчитане на спецификата на делата. Това е и в противоконституционна разпоредба на чл. 20 пълно съответствие с Директива 2008/52/ЕО, ЗМ. Преди всичко, изхождайки от принципната препоръките на CEPEJ и насоките на 33 позиция, че съдебната медиация е алтернатива на UNCITRAL, според които ключова роля правораздаването, трябва да се държи сметка за играят личностните и комуникативните качеството на медиационните процедури в умения на медиатора, а не професионалната съдебен център по медиация, което би се му титла. Особено, що се касае до семейни постигнало именно чрез медиатори юристи, спорове, то в международната практика, които най-добре биха могли да постигнат участието на медиатор – психолог е нужните етични и професионални стандарти. Те задължително условие. Предвижда се по своя отлично биха се ориентирали в правната рамка преценка в зависимост от предмета на делото на спора, не само с оглед приложимото съдът може да укаже да участва медиатор с материално право, но и са оглед на относимите юридическо образование. За да се преодолее процесуални норми, което е спорно дали би недоверието на обществото към медиацията се могло да бъде постигнато от медиатори без въвежда образователен ценз за медиаторите юридическо образование. Дори да се касае за към съдебните центрове с редакция на чл. 20а съдебен спор, при които са нужни знания от ал. 1 от Закона за медиацията (завършено други области на научното знание — висше образование). психология, икономика, инженерни науки, строителство и архитектура и прочие, за провеждане на задължителна информационна среща за процедурата по медиация, която е очертана от Проекта като чисто разяснителна, считам че не е необходимо намесата на лица със специални знания на този етап, а по отношение на провеждане на медиация по същество Законът за медиация в чл. 12 ал. 3 позволява да участват и други специалисти сьс съответния набор от знания, необходими за изясняване на спорните въпроси и за постигане на споразумение. 3. Поставям под съмнение коректността на 3. Приема 3. Направена е редакция на текста. По разписаните правила по проектен чл. 21а ЗМ, с се частично. отношение на предложението за определяне който се регламентира начинът на определяне на на медиатори от съответния съдебен център по конкретен медиатор или медиатори в 34 процедурите по медиация, провеждани в съдебен медиация, отбелязваме, че съдебният център центьр. В тази връзка от мотивите кьм не е самостоятелен правен субект. законопроекта не става ясно защо: 1. За провеждане на информационна среща за процедура по медиация медиаторът или медиаторите се назначават само и единствено от координатора на съдебния центьр и по какви критерии съдебният служител ще определи дали един или повече медиатори ще участват в информационната среща и по какви критерии ще посочи персоналния състав за съответната медиационна среща; 2. Се влага хипотеза, при която информационната среща и същинска процедура по медиация, в случай на определянето на медиатор/и от координатор, може да бъдат различни лица от списъка на медиаторите към съдебния център; 3. Се налага именно координаторът да има водеща роля при определяне на медиаторите за информационна среща за процедура по медиация и за медиация, провеждана в съдебен център, при положение, че той е съдебен служител по смисъла на чл. 10а ПАС. Горните въпроси водят до обосновано съмнение, че проектен чл. 21а ЗМ предпоставя нарушаване на основния принцип на доброволност при медиационните процедури, както и поставя работата и заетостта на медиаторите, вписани в съдебен център по медиация кьм окръжен съд, в зависимост от субективното отношение км тях на един съдебен служител - съдебния координатор, което от своя страна създава 35 предпоставка за неетични и непрофесионални практики при организацията на работата на съдебните центрове по медиация. В тази връзка считам, че следва с оглед бъдещите законови промени да се намери такъв механизъм за определяне на медиатор/и в процедури по медиация, провеждани в съдебен център по медиация, който зачита правото на страните сами да изберат медиатора, който да проведе както информационната среща за процедура по медиация, така и същинска медиационна процедура, но и който механизъм да елиминира определяне на медиатор/и за процедурите по медиация в условие на субективизъм. 4. Адмирирам подхода на проекта, при който за 4. Не страните е въведен стимул за постигнато приема. споразумение в процедура по медиация по висящ съдебен спор чрез възстановяване на ищеца на 75% от внесената държавна такса — проектен чл. 78 ал. 9 ГПК. Считам обаче, че предвидения стимул не е доведен докрай, доколкото Споразумението, с което страните слагат край на висящия по между им правен спор може да приключи не само със спогодба, която да бъде одобрена от съда, но и чрез оттегляне или отказ от иск. В тази връзка и в разпоредбата на проектен чл. 140в, ал. 5 ГПК не се държи сметка, че успешно приключила медиация със споразумение може да се постигне чрез оттегляне или отказ от иска. се 4. Не се предвижда връщане на държавна такса, „когато производството по делото е прекратено поради оттегляне или отказ от иска в резултат на това споразумение“, защото споразумение за оттегляне/отказ от иск е недопустимо – то би било непозволен от закона процесуален договор. С оглед на въведеното в Закона за медиацията (ЗМ) правило, че одобреното споразумение в процедура по медиация има характер на съдебна спогодба, то в тази хипотеза делото се прекратява в резултат на одобряването на съдебната спогодба, а не поради оттегляне или отказ от иска (вж. чл. 234, ал. 3 и ал. 4 ГПК). 36 7. LV Коментари и предложения за промяна на текстовете в законопроекта Относно публикувания на 3.4.2025 г. за обществени консултации Проект на Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, правя следните коментари и предложения за промяна на текстовете в законопроекта, както следва: 1. По §1 за изменение на чл. 34, ал. 3 ГПК чрез 1. Не заличаване на думите „в случаите по чл. 140а приема. и 140б“. Коментар: С редакцията на текста на чл. 34 ал. 3 ГПК, се предвижда изрично упълномощаване единствено за участие в процедура по медиация. Изричното упълномощаване за участие в информационна среща или участие на страна, както и изрично упълномощен адвокат в тази среща, остават нерегламентирани. Предложение за редакцията на чл. 34, ал. 3 ГПК: „Чл. 34. (3) За сключване на спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване на исканията на другата страна, за участие в информационна среща за процедурата по медиация и в процедура по медиация, за получаване на пари или на други ценности, както и за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото, е необходимо изрично пълномощно.“ се 1. Личното участие на страните в информационната среща е изключително важно и се налага, тъй като информацията, която ще получат, би мотивирала страните да изберат именно процедурата по съдебна медиация, каквато е целта на промените. Изискването за личното участие на страните не означава отнемане на правото на страната за защитник. Няма пречка в тази среща упълномощени адвокати да участват заедно със страните, но не и вместо тях. Поради това не е необходимо изрично упълномощаване. Изричното пълномощно на адвокат е необходимо ако представителите участват вместо страната в самата процедура по медиация или вместо тях сключат споразумение, което е отразено в чл. 34, ал. 3 ГПК. Целта на предложението за лично явяване на страната е да се гарантира реалното ангажиране на страните в процеса, повишаването на информираността за същността на медиацията, тъй като това ще допринесе за по- ефективното й прилагане. 37 2. По §4 за изменение на чл. 92а ГПК чрез 2. Не създаване на нови ал. 2 и 3: приема. „(2) Страна, която неоснователно не се яви или откаже да участва в информационна среща за процедура по медиация, когато е била задължена от съда, заплаща глоба в размерите по чл. 91, ал. 1.“ „(3) Определението на съда по ал. 1 и 2 може да бъде обжалвано с частна жалба.“ Коментар: Доброволното участие на страните в процедурата по медиация е основен принцип, с който налагането на глоба за неизпълнение на участие в информационна среща е несъвместимо. Пропорционална мярка би била присъждането на разноските за неосъществената информационна Същевременно в законопроекта е направено допълнение в чл.140, ал.3 и чл. 22а ЗМ, като е предвидено, че страните участват в срещата лично, като недееспособните участват чрез законния си представител, а ограничено дееспособните – с попечителско съдействие. Предвидена е също така възможност, когато страна по делото е държавата, община или юридическо лице, те да могат да бъдат представлявани и от пълномощник с изрично пълномощно. Предвижда се и възможност ако страните са повече от две или на страната на ищеца или на ответника участват повече от две лица, те да могат да упълномощят изрично едното от тях или трето лице, да ги представлява. се 2. Този законов подход е избран с оглед преодоляване на неконституционосъобразността по отношение на понасянето на разноски във връзка с производството по медиация, независимо от изхода на спора. Налагането на глоба е в пряка причинна връзка с поведението на страната и е с ясно определени в закона граници. Предложението е в синхрон с предвидената в чл. 89, т. 2 ГПК глоба, която съдът има право да наложи за неизпълнение на разпорежданията на съда. Предвид мотивите на Конституционния съд задължаването на страните да се явят на информационна среща не трябва да е свързано с понасянето на допълнителни разноски от тях, неподлежащи 38 среща на неявилата се страна или разпределяне между неявилите се страни. Предложение: предложенията за нови ал. 2 и 3 на чл. 92а да бъдат редактирани съответно. 3. По §7 за изменение на чл. 140 ал. 5 ГПК: 3. Не приема. (5) В случаите по ал. 3 и 4 съдът указва на страните, че при неизпълнение на задължението за лично участие, се налага глоба по чл. 92а, ал. 2.“ Коментар: Предложението за налагане на глоба противоречи на основен принцип в медиацията, този на доброволността. Относим е коментарът по §4 за чл. 92а. 4. По §8 за изменение на чл. 140а, ал. 1 ГПК 4. Не Коментар: Отчитам като пропуск изключването приема. от приложното поле на споровете между съдружници. Между такива страни, аналогично на партньорите в граждански брак, често висящите дела са повече на брой и между тях са на репариране, които евентуално да затруднят развитието на исковото производство и да доведат до налагането на глоба поради липсата на средства за явяване на информационна среща. Следва да се има предвид и че при разноските няма предвидимост, тъй като същите предварително не са известни и не са с ясен и точно определен размер. Предвидените глоби, съотнесени към минималната работна заплата, не се явяват прекомерни и като такива не може да бъдат квалифицирани като евентуално препятстващи достъпа до правосъдие. се 3. Виж съображенията, изложени по-горе. се 4. Това е специфична материя, която би била по-сложна за медиация. 39 налице трайни или дългосрочни отношения. Практиката на съществуващите центрове към съдилищата показва, че успешно проведената процедура по медиация, вкл. по такива спорове, води до постигане на спогодба, в резултат на споразумение в процедура по медиация, респ. прекратяване на множество дела между същите страни едновременно и същевременното възстановяване и запазване на отношенията между тях. Възможно е процедурата по медиация да не завърши със споразумение, но положителният ефект от нея да даде резултат въпреки това. 5. По Преходните и заключителните разпоредби за изменения и допълнения в Закона за медиацията (§ 14) за създаване на нов чл. 21а: „Определяне на медиатор“. 5.1. Коментар: По ал. 1, координаторът в съдебен 5.1. Приема 5.1. Направена е редакция на текста. център по медиация е служител на съда. Считам, се частично. Предложението за въвеждане на система за че при определяне на медиатор/и, когато случайно разпределение заслужава обмисляне страните не посочат такъв/такива, следва да се при създаване на нов Закон за медиацията. подходи аналогично на разпределенията на Въвеждането й излиза извън ограничените делата на съдебните състави чрез рамките на настоящия проект. Централизирана система за разпределение. В настоящият си вид предложената разпоредба създава условия за непрозрачност и би увеличила недоверието на гражданите към медиацията. 5.2. От текста на ал. 1 и ал. 2 не става ясно, че 5.2. Не се 5.2. Съгласно концепцията на проекта информационната среща и следващата я приема. информационната среща не е част от процедура по медиация обикновено се процедурата по медиация. Понятието 40 провеждат от същия медиатор/медиатори, освен „информационна среща“ не е съществувало до ако страна/страните не пожелаят смяна. момента в българското законодателство. В настоящия законопроект се прави разлика между информационна среща за процедура по медиация и процедура по медиация (виж § 14 от ПЗР на проекта, с който се правят промени в чл. 11, ал. 2 и чл. 13 от ЗМ). Информационната среща е стъпка преди медиацията. Та има само информационна задача и не представлява особена сложност и всеки съдебен медиатор е квалифициран да я проведе (преминал е подбор и допълнително обучение). По този начин ще се осъществи целта за бързо протичане на производството 6. Съдът няма правомощия по отношение на избора на медиатор, а по отношение на квалификацията на медиатора. Независимо от горното е направена редакция на текста. 6. По ал. 3, недопустимо е съдът да има 6. Приема се отношение за избора на медиатор. частично. Предложение: ал. 3 на чл. 21а да отпадне, а ал. 1 и ал. 2 да бъдат редактирани съответно. 8. СНЦ „Институт Институт „Итера“, в качеството си на една от Няма Итера“, първите организации в България, обучаваща предложени медиатори, и като един от най-дългогодишните я и бележки. центрове за медиация в страната – с близо 18 години последователна дейност в развитието и утвърждаването на медиацията изразяваме пълна подкрепа за предложените изменения и допълнения в Гражданския процесуален кодекс (ЗИД на ГПК), свързани със съдебната медиация. 41 Приветстваме предприетия от Министерството на правосъдието подход за усъвършенстване на правната рамка в съответствие с решението № 11/2024 г. на Конституционния съд, както и за гарантиране на конституционосъобразност и доброволен характер на медиацията чрез въвеждане на задължителна информационна среща, а не задължителна процедура по медиация. Смятаме, че тази мярка съчетава ефективността и доброволността на медиацията и създава възможност за реален избор, основан на информираност. Институт „Итера“ изцяло споделя целите на законопроекта, а именно: • разширяване на използването на алтернативните способи за разрешаване на спорове; • повишаване на ефективността в гражданското и търговското правораздаване; насърчаване на обществена култура на диалог и постигане на съгласие. • изпълнение на ангажиментите на България по Националния план за възстановяване и устойчивост. Подкрепяме регламентирането на конкретни групи дела, по които съдът може да задължи страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, както и предвидените стимули за страните – включително възстановяване на част от държавната такса при постигнато споразумение. Особено важно е 42 предвиденото задължение за лично участие в информационната среща, тъй като именно прекият контакт с медиатора и разясняването на процедурата съществено повишават доверието в медиацията като работещ механизъм. Като утвърдена обучителна организация с дългогодишен опит в подготовката на хиляди медиатори от различни професионални направления – право, психология, педагогика, публична администрация и други, заявяваме своята подкрепа за разширяване участието на широк кръг специалисти в съдебната медиация. Като партньор по множество образователни, професионални и иновационни проекти в областта на медиацията, Институт „Итера“ изразява готовност да съдейства с експертиза при прилагането и разясняването на новата правна уредба, включително чрез обучения, кампании и методическа подкрепа на медиаторите и съдебната система. 9. Лиляна Предвидената задължителна информационна Няма Барганска – среща по дела с висока вероятност за спогодба е предложени обучител по разумен, балансиран и необходим подход, който: я и бележки медиация и • гарантира информираност на страните относно медиатор възможностите на медиацията, • поддържа доброволния характер на самата процедура, • и същевременно насърчава култура на диалог и търсене на съгласие в българското общество. Смятам, че именно в този подход – базиран на информираност, доброволност и активна роля на съда – се крие ключът към по-широкото 43 прилагане на медиацията като устойчив механизъм за разрешаване на спорове, особено в областта на семейните, облигационните и трудовите отношения. Оценявам и предвидените финансови стимули за страните, които постигнат споразумение чрез медиация, както и изключително важната мярка – лично участие в информационната среща, което реално повишава шанса за доброволно уреждане на спора. 10. Венета Диянова Във връзка с публикувания за обществено Няма Иванова, обсъждане проект на Закон за изменение и предложени трансграничен допълнение на ГПК, насочен към разширяване на я и бележки. семеен медиатор възможностите за използване на медиацията като ефективен и хуманен способ за разрешаване на спорове, изразявам своето категорично положително становище. Като психолог и психотерапевт, изразявам и своята пълна подкрепа за запазване на възможността медиаторите да бъдат специалисти от различни обществени и професионални сфери, не само юристи. Това е в пълно съответствие с Директива 2008/52/ЕО, препоръките на CEPEJ и насоките на UNCITRAL, според които ключова роля играят личностните и комуникативните умения на медиатора, а не професионалната му титла. Особено, що се касае до семейни спорове, то в международната практика, участието на медиатор – психолог е задължително условие. 11. Национална Искаме да изкажем нашето удовлетворение от: Няма асоциация на • Въвеждането на задължителна информационна предложени медиаторите среща с лично участие на страните – чрез я и бележки. 44 измененията в чл. 140а1 от ГПК и чл. 22а от ЗМ, проектозаконът гарантира реално ангажиране на страните в процеса, повишава информираността за същността на медиацията и допринася за по- ефективното й прилагане. • Разширяване възможностите за участие на медиатори с различен професионален профил – НАМ настояваше за отпадане на дискриминационното изискване за юридическо образование. Освен ключовият аргумент, че това е стандарт, който се прилага на европейско и международно ниво и се е наложил от практиката на съществуващите съдебни центрове по медиация в България, следва да добавим още няколко много важни аргумента: На първо място медиаторите неюристи допринасят положително със своята експертиза в области като психология, бизнес, социална работа и др. На следващо място, за разлика от юристите, които разсъждават предимно на плоскостта на правната рамка, неюристите имат силен фокус върху нуждите и потребностите на страните, често надхвърлящи чисто материалните интереси, . А това позволява постигането на по- трайно и удовлетворяващо споразумение. Не на последно място трябва да се отбележи и факта, че с развитието на процедурата, може да се окаже, че някои съдилища няма да разполагат с достатъчно медиатори. Създаването на един по- широк списък от медиатори включващ и такива, които не са юристи, ще позволи на съдилищата съобразяване в по-голяма пълнота с 45 изискванията на закона, а оттам и тяхната работа ще бъде по-ефективна и ефикасна. Възприемане на правото на страните да избират медиатор извън съдебния център – чл. 19а от ЗМ въвежда важна възможност страните по висящо дело да се обърнат към извънсъдебни медиатори и организации, гарантирайки достъп до вече утвърдени структури и специалисти. • Премахване на забраната за участие на държавни органи в медиация – чрез отпадането на т. 4 от чл. 140а1, ал. 3 от ГПК, проектът създава възможност за прилагане на медиация и в контекста на административни спорове, в съответствие с препоръките на ЕС и Съвета на Европа. Това е важна стъпка към изграждането на по-отворена и диалогична администрация. • Гарантиране на достъп до медиация чрез публично финансиране – чл. 78б от ГПК и чл. 23а от ЗМ предвиждат финансиране на информационните срещи и процедури по медиация от държавния бюджет. Това е ключов механизъм за гарантиране на равнопоставен достъп до процедурата, включително за уязвими групи. • Регламентация на съдебните центрове и дейността на медиаторите в тях – чрез чл. 25а ЗМ и свързаните текстове, законопроектът поставя основата на структурирана и контролирана система, като същевременно оставя възможност за развитие и адаптация. Важно е при прилагането на подзаконовите актове да се отчете натрупаният опит на извънсъдебните центрове. 46 • Оправомощаване на съда да преценява дали проведена медиация преди завеждане на делото по предмета на съдебния иск да бъде призната за достатъчно условие страните по спора да не бъдат препращани към задължителна информационна среща. • Макар текстът да не премахва напълно възможността съдът да изисква медиатор-юрист, той запазва пространството за участие на медиатори от различни професионални направления, което е стъпка в правилната посока. В перспектива, НАМ вярва, че устойчивото развитие на съдебната и извънсъдебната медиация следва да премине през: 4 • Национална стратегия с участието на всички заинтересовани страни. • Разширяване на приложното поле към административни и наказателни производства. • Еднакво признание и интеграция на извънсъдебните центрове и обучителни организации, както и създаване на механизми за тяхната подкрепа и развитие в полза на гражданите. • Устойчиво финансиране и достъпност. • Високи стандарти за обучение, етика и контрол върху качеството на услугата. • Създаване на Национална камара на медиаторите НАМ вярва, че предложеният проект е важна и навременна стъпка към устойчиво развитие на медиацията в България, в духа на европейските практики и в интерес на обществото. Оставаме на 47 разположение за експертно участие в процеса на прилагане и доразвиване на нормативната рамка. 12. СНЦ „Академия СНЦ „Академия Миротворци“ заявява своята Няма Миротворци пълна и принципна подкрепа. предложени Като организация с дългогодишен опит в я и бележки обучението и утвърждаването на приложение на медиацията в образованието, приветстваме предложения модел, в който се въвежда задължителна информационна среща, но се запазва доброволният характер на самата медиационна процедура. Смятаме, че тази мярка съчетава ефективност, конституционосъобразност и уважение към правото на информиран избор. Споделяме основните цели на законопроекта, а именно: - насърчаване на извънсъдебното решаване на спорове; - повишаване на ефективността на правосъдието; - изграждане на култура на диалог в обществото; - изпълнение на ангажиментите по Националния план за възстановяване и устойчивост. Също така изразяваме изключително положително отношение към запазването на възможността медиатори да бъдат представители на различни професионални сфери, не само юристи. Това съответства на съвременната международна практика, според която ефективната медиация изисква разнообразен експертен опит – в области като психология, педагогика, социални науки, администрация, икономика и др. 48 Този подход е в пълно съответствие със: - Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на Европа, относно някои аспекти на медиацията по граждански и търговски дела, където не се изисква медиаторите да бъдат юристи; Указанията на CEPEJ (Европейската комисия за ефективност на правосъдието към Съвета на Европа), според които медиаторите трябва да притежават подходяща подготовка и лични качества, без оглед на професията им по произход; - Насоките на UNCITRAL (Комисията на ООН по международно търговско право), които акцентират върху мултидисциплинарния характер на медиацията. Подкрепяме и предвидените стимули за страните, като възможност за възстановяване на част от държавната такса при постигнато споразумение, както и задължението за лично присъствие на информационната среща – ключова стъпка за изграждане на доверие в процеса. 13. Професионална Предложеният проект на ЗИД на ГПК и асоциация на свързаните с него изменения в Закона за медиаторите медиацията (ЗМ) са съобразени с Решение № 11 от 2024 г. на Конституционния съд, с изискванията на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и с добрите европейски практики. Основната цел е да се въведе ефективна, съобразена с Конституцията уредба на съдебната медиация, която съчетава задължителност на 49 информирането със запазване на доброволността при същинската процедура. Възможности за усъвършенстване: 1. Повишаване на информираността на 1. Не се 1. Съгласно чл. 134, ал. 1 от Конституцията на страните и адвокатите: приема. Република България, адвокатурата е свободна, Би било полезно да се предвиди нормативно независима и самоуправляваща се. Съгласно задължение адвокатите да уведомяват чл. 2, ал. 2 от Закона за адвокатурата,, при клиентите си за възможността за медиация упражняването на адвокатската професия, още при първоначалната консултация. адвокатът е длъжен да защитава клиента си по най- добрия начин със законни средства. Съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗА адвокатът е длъжен точно да осведоми своя клиент за неговите права и задължения. 2. По-точна дефиниция на „неоснователно 2. Приема 2. Направена е редакция на текста. Заместваме неучастие“: се. „неоснователно“ с „без уважителни причини“, За да се избегнат нееднакви тълкувания от което има широка употреба в нормативните съдилищата, може да се даде пояснение какво актове и значението на израза не поражда представлява „неоснователно неявяване“ на съмнение. информационна среща (чл. 92а, ал. 2). 3. Създаване на възможности за изпълнимост на клауза за медиация по чл. 11 ал. 5 от ЗМ. 3.1.-Предлагаме да се предвиди основание за 3.1. Приема 3.1. В случая се прилагат общите разпоредби спиране на съдопроизводствените действия в се по на чл. 229 ГПК, в който е предвидена чл. 229 ГПК по възражение на ответната принцип. възможност страните да поискат спиране на страна за наличие на медиационна клауза делото по взаимно съгласие. В чл. 140в, ал. 4 докато трае процедурата по медиация в от проекта, е предвидена и възможност по разумен срок. искане на всички страни, делото да бъде отложено за провеждане на информационна 50 среща или на процедура по медиация. Спирането по искане на едната страна не би довело до желания ефект, тъй като другата страна не е съгласна с провеждане на медиация. 3.2. Въвеждане на понятие за медиационна 3.2. Не се 3.2. В законопроекта са предвидени два клауза, като клауза в договор, която приема. подхода, които са по-подходящи. Независимо предвижда задължително провеждане на от вида на делото, цената на иска и условията процедура по медиация като условие за по ал. 2, ако липсват пречки по ал. 3, съдът: предявяване на иск пред съд. 1. приканва страните да разрешат спора чрез медиация, когато е налице писмено съгласие между тях, постигнато преди предявяване на иска; 2. препраща страните към медиация, когато съгласието е постигнато чрез размяна на процесуалните книжа. Уреждането на медиационна клауза в договор като отрицателна процесуална предпоставка би било пречка за достъпа на страните до съд. 3.3. Също предвиждане на условия за 3.3. Не се 3.3. Виж изложеното в т. 3.2. изпълнимост на медиационните клауза: приема. -Категоричен език, който да създава задължение за страните за медииране на спорове помежду им; -Да включва ясни процедури по признати правила за провеждане на процедура по медиация; -Да се предвижда ясен срок за медииране на спора. 51 4. Гаранции за поверителност на 4. Приема се 4. Обръщаме внимание, че в чл. 22а ЗМ от медиационните среща по принцип. проекта, е регламентирано, че медиаторът Създаване на разпоредба, която да гарантира предоставя на съда информация относно ясно и недвусмислено задължението на страните участието на страните в информационната да не използват информация, получена в среща при спазване на принципа на медиационната среща в последващото развитие поверителност. Освен това е направено на съдопроизводствените действия. Въпросното допълнение и в чл. 7, ал. 1 от ЗМ. предложение е вдъхновено от англосаксонската традиция и принципа за „without prejudice“, преведен и в Словения ( чл. 12 oт ZAKON O MEDIACIJI V CIVILNIH IN GOSPODARSKIH ZADEVAH (ZMCGZ), като задължение да не използват информация, получена в медиационната среща в последващото развитие на съдопроизводствените действия. Въпросната промяна ще даде много повече свобода на преговаряне на страните в рамките на процедурата по медиация. Принципът „without prejudice“ защитава добросъвестните преговори, насърчава извънсъдебни споразумения, изключва възможността дадена страна да бъде "наказана" за опитите си да се договори. 5. Прецизиране на изключенията за 5. Приема се 5. Считаме, че предвидената хипотеза, в която препращане към медиация в чл. 140а ал. 3 т. 7 по принцип. съдът не задължава страните да участват в ГПК информационна среща за процедурата по Оценяваме положително неизчерпателното медиация, когато „има други обстоятелства, изброяване на обстоятелства, при които спорът е които насочват към обосновано неподходящ за медиация, а именно чл. 140а, ал. предположение, че медиацията не би довела 1 3, т. 7 ГПК. до положителен резултат“ (чл. 140а , ал. 3, т. 7 Считаме за подходящо изрично да се добави от проекта), дава по голяма гъвкавост за сред изключенията и – доказателства за преценка от страна на съда. 52 проведена процедура по медиация в извънсъдебен център. 6. Прецизиране на изключенията за 6. Приема се 6. Направена е редакция на текста, като препращане към медиация в чл. 140а ал. 3, т. 4 по принцип. понятието „убедителни“ е отпаднало. ГПК, а именно конкретизиране на понятието убедителни доказателства за извършено насилие. 7. Отмяна на изискването за лично участие в 7. Приема се 7. Направена е редакция в чл. 140, ал. 3 и в чл. процедурата по медиация, тъй като това по принцип. 22а ЗМ. Предвижда се страните да участват в представлява "препятствие" по отношение срещата лично, като недееспособните на правосъдието. Следва да отбележим, че в участват чрез законния си представител, а медиации свързани с делби, наследствени ограничено дееспособните – с попечителско спорове, с множество участници или участници съдействие. Когато страна по делото е в напреднала възраст, болни и т.н. е трудно да се държавата, община или юридическо лице, те съберат лично всички страни – в такива случаи се могат да бъдат представлявани и от представляват по пълномощие. Считаме, че пълномощник с изрично пълномощно. Ако забраната да се участва чрез пълномощник страните са повече от две или на страната на ненужно може да възпре процедурата по ищеца или на ответника участват повече от медиация, особено съдебната две лица, те могат да упълномощят изрично едното от тях или трето лице, да ги представлява. 14. Севдалина Законопроектът включва дългоочакваните Александрова, стимули за ползване на медиация в съдебна фаза, Председател на като улеснява максимално страните. Сдружение 1. Условията на информационната среща 1а. как „Споразумения“ ще продължи медиацията след информационната среща – условия и срок Предложение 1: Тъй като в практиката ни тази 1. Приема 1. Проектът определя минималното първоначална ориентираща информация е се по задължително съдържание на сравнително кратка и бързо въвлича страните в принцип. информационната среща. Няма пречка в 53 същинско разрешаване на спора, в закона може информационната среща да се разяснят и да се уточни изрично при съгласие на страните допълнителни въпроси като този дали при какви условия ще протече последващата медиацията ще е безплатна за страните, и ако след информационната среща медиация (когато не – при какви такси ще се провежда. страните се съгласят изрично на такава) – вкл. Не е необходимо да се регламентира изричен дали ще е безплатна за страните, и ако не – при срок, предвид спецификата на всеки какви такси ще се провежда, какъв е конкретен спор. Предвидена е възможност за максималният срок за провеждането й. отлагане или спиране на делото по общо В момента съдът определя срока за провеждане искане на страните (чл. 140в, ал. 3). на информационната среща, което, разбира се, е С цел оперативност и бързина се предвижда благоприятен вариант. след приключване на съдебното дирене в Като няма пречка да се предвиди и изричен срок случаите по чл. 149 ГПК съдът да пристъпи в закона - както за информационната среща, така към постановяване на решение по делото, и за приключване на самата процедура по независимо от това, че не е проведена медиация, в случай, че започне такава, напр. до 2 информационна среща, защото съдът не е месеца, тъй като медиацията следва да бъде задължил страните да участват в нея, или бърза. някои от тях не са взели участие в срещата, освен ако не е налице искане на всички страни за участие в информационна среща или в процедура по медиация. 2. Информационната среща в извънсъдебната 2. Приема се 2. Във всички случаи преди същинската медиация: по принцип. медиация медиаторът предоставя информация Предвиждането на изрично съдържание на на страните, след което, независимо от информационната среща за медиация е предварително провежданите разговори, се поставено в чл. 13 от Закона за медиацията, който изисква съгласие за провеждане на се отнася и за извънсъдебната медиация. Това медиацията. Това е предвидено и в повдига въпроса за извънсъдебната медиация съществуващата разпоредба на чл. 13, ал. 1 дали ще е задължително тази стъпка да се ЗМ. Думите „информационна среща“ не обозначи изрично като информационна среща. следва да се разбират като обособена във По правило, въвеждането на особеностите на времето среща; при наличие на съгласие на процедурата по медиация се прави задължително страните медиацията може да се развие в самото начало на процедурата – като в непосредствено след това. Какво точно ще 54 извънсъдебната медиация сме в хипотеза, в която бъде съдържанието на информационната страните вече са дошли с намерението да среща зависи от конкретния случай. Ако проведат процедура и това не е отделна страните предварително са решили да информационна среща, след която да решават приложат медиация за разрешаване на своя дали ще продължат, а част от процедурата по спор, тя може да бъде по-кратка; обратно, ако медиация – да, те дават съгласие след съдът ги е изпратил за провеждане на информирането, но по закон е възможно да са информационна среща, медиаторът следва да дали съгласие и предварително, по телефон, след вложи повече усилия, за да им покаже ползите като са били информирани. Много често те са от този алтернативен начин за разрешаване на предварително запознати по телефон с спорове. процедурата и условията й. В този смисъл, дори това да се нарече информационна среща, тя би била с много по-кратка продължителност от предвидените до 3 часа за информационната среща в съдебния процес, и би била изкуствено отделена от процедурата по медиация извън съда. Предложение 2. Предложението би било в чл. 13 от Закона за медиацията да остане досегашният текст по отношение на извънсъдебната медиация, а съдържанието на информационната среща за съдебната медиация да се изведе в отделна алинея в чл.13 или в специалната глава за съдебна медиация, тъй като явно съдебната и извънсъдебната медиация ще вървят с известни разлики в правилата. 3. Информационна среща и медиация по чл. 3. Приема се 3. Направена е редакция на разпоредбата на 140а, ал. 4: по принцип. чл. 140а, ал. 4. 55 Видът на делата и условията за провеждане на информационната среща, както и изключенията са ясно изложени в чл. 140а. Предложение. Ако страните са изпълнили описаните в ал. 4 условия, то очевидно има изрично съгласие между страните за медиация и не е необходимо съдът да ги препраща към медиация. По-скоро те могат да уведомят съда къде и в какъв срок ще проведат процедура по медиация, както и дали в съда или извън съда, или той да изиска да бъде уведомен. 4. Провеждането и последиците от 4. Приема се 4. В случая за извънсъдебната медиация са информационната среща Разпоредбите по принцип. валидни общите правила. Съгласно чл. 12 от относно провеждането на медиация, изборът на ЗМ процедурата по медиация се осъществява медиаторите, последиците от неявяването на от един или повече медиатори, посочени от страна и от сключването на споразумение, страните. Предвид спецификата на включително одобрението му, са ясно очертани. медиацията в съдебните центрове, Предвиждането на възможност за провеждането натовареността на различните медиатори и на информационна среща от един или двама разликата между информационната среща и медиатори, може да се окаже излишно процедурата по медиация, в проекта изрично разходване на ресурс. От друга страна, ако се регламентира, че информационната среща същите медиатори, започнали информационната се провежда от един или повече медиатори среща, продължат провеждането на медиация, към съответния съдебен център, определени участието на двама медиатори е доказало своите от координатора на центъра при условия и плюсове, свързани със съчетаването на различни ред, предвидени в наредба по чл. 25а., докато професионални и лични компетентности. процедурата по медиация се провежда от един В този смисъл, е важно да се уточни дали или повече медиатори към съответния съдебен провеждането на медиация след център по медиация, посочени по общо информационната среща ще става от същите съгласие на страните, а при липса на съгласие, медиатори, провели информационната среща, определени от координатора на центъра. 56 както и в съда или извън съда и при какви Медиаторът, провел информационната среща, условия и възможно ли ще бъде по избор на може да проведе и медиацията, ако страните страните провеждането на последваща медиация решат така. Но те могат да посочат и друг от други медиатори, различни от тези по медиатор или медиатори. информационната среща. Наред с това, положителна е и възможността страните сами да изберат медиатора в съдебния център. Предвидените стимули при сключване на споразумение също са положителни и значителни за ищеца. 5. Адвокатите и медиацията Положително е и 5. Приема се 5. Изискването за личното участие на страните задължението на страните да участват лично в по принцип. не означава отнемане на правото на страната информационната среща. В Италия това е за защитник. Няма пречка в тази среща доказало, че е един от водещите фактори за упълномощени адвокати да участват заедно постигане на по-висок процент споразумения. със страните, но не и вместо тях. Поради това Стои въпросът дали и в кои случаи ще е не е необходима изрична уредба. Изричното възможно участието само чрез адвокат, както и пълномощно на адвокат е необходимо ако при участието на адвокат заедно с клиента дали представителите участват вместо страната в ще се изисква пълномощно от него и какво. самата процедура по медиация или вместо тях сключат споразумение, което е отразено в чл. Предложение. Важно е в настоящия 34, ал. 3 ГПК. Същевременно отбелязваме, че законопроект да се предвид и стимул за в законопроекта е направено допълнение в чл. адвокатите да участват и да съдействат в 140, ал. 3 и чл. 22а ЗМ, като е предвидено, че информационната среща или в процедурата по страните участват в срещата лично, като медиация. Това може да стане например, като недееспособните участват чрез законния си за някои правно-усложнени случаи съдът може представител, а ограничено дееспособните – с да препоръча или да задължи участие на попечителско съдействие. Предвидена е също страните заедно с адвокатите им, или най- така възможност, когато страна по делото е малко да има консултиране на страните с държавата, община или юридическо лице, те адвокат преди участието в информационна да могат да бъдат представлявани и от среща или преди подписването на споразумение. пълномощник с изрично пълномощно. 57 Това е необходимо, защото гарантира реално правата на страните при участието им в информационна среща или в медиация и при поемането на ангажименти със споразумение, постигнато в медиация. Извънсъдебната медиация Важно е наред с този законопроект, който урежда съдебната медиация, да се завърши и законопроекта, който урежда извънсъдебната медиация, за да създаде това ясни изисквания и възможности за контрол върху дейността на медиаторите. 15. Адвокатско Считаме, че с така представения за обществено дружество обсъждане законопроект не се удовлетворяват в „Попов, Арнаудов максимално висока степен поставените в същия и партньори“ цели, и по-конкретно критериите за конституционосъобразност, установени в решение № 11 на Конституционния съд от 2024 г. по к. д. 11/24 г. 1. Считаме, че следва да намери друг 1. Не законодателен подход, с който да обвържат приема. страните с участие в информационна среща за процедура по медиация. Систематично, на първо място, сред така направените предложения, стои въпросът за дължимостта на разноските в производството по медиация и за санкция за неучастие в информационната среща. Видно от предложения проект за изменение и допълнение на ГПК, в тази му част макар и формално, разпоредбите изпълняват изискванията за конституционосъобразност, установени в решение 11 от 2024 г. на Конституционния съд. Предвижда се и възможност ако страните са повече от две или на страната на ищеца или на ответника участват повече от две лица, те да могат да упълномощят изрично едното от тях или трето лице, да ги представлява. се 1. Обръщаме внимание, че информационната среща не е част от процедурата по медиация. Понятието „информационна среща“ не е съществувало до момента в българското законодателство. В настоящия законопроект се прави разлика между информационна среща за процедура по медиация и процедура по медиация (виж § 14 от ПЗР на проекта, с който се правят промени в чл. 11, ал. 2 и чл. 13 от ЗМ). Затова участието в информационната среща е задължително, а не участието в процедурата по медиация, за да могат страните да се информират за предимствата на медиацията. По отношение на предложението 58 Пропуска се обаче (както беше споменато и по- горе), че разпоредбите освен по отделно, се разглеждат в съвкупността си, а в настоящия случай визираното от Конституционния съд несъответствие в раздел „Държавни такси и разноски“ е пренесен в раздел „Глоби“. Съгласно проекта за нов чл. 92а: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в него изречение второ се заличава.; 2. Създават се ал. 2 и 3: „(2) Страна, която неоснователно не се яви или откаже да участва в информационна среща за процедура по медиация, когато е била задължена от съда, заплаща глоба в размерите по чл. 91, ал. 1.; (3) Определението на съда по ал. 1 и 2 може да бъде обжалвано с частна жалба.“ Описаното в голяма степен наподобява обявения за противоконституционен текст на чл. 78а ГПК, също предвиждащ санкция при неучастие в първа среща на процедурата по медиация. Основният проблем, очертан и от конституционните съдии в мотивите на решение им, който проблем стои и при настоящото предложение, е свързан с преценката, допустимо ли е неучастието в една процедура, подчинена на принципа на свободната воля, да бъде скрепено с налагане на имуществени санкции, т.е. с елемент на принуда Възможен е друг законодателен подход, при който всяка от страните по спора да понесе разноските, които е направила във връзка с уреждането на спора. Този подход съхранява доброволния характер на медиацията и избягва въвеждането на санкции, които могат да влязат в за поемане на разноските, този законов подход е избран с оглед преодоляване на неконституционосъобразността по отношение на понасянето на разноски във връзка с производството по медиация, независимо от изхода на спора. Налагането на глоба е в пряка причинна връзка с поведението на страната и е с ясно определени в закона граници. Предложението е в синхрон с предвидената в чл. 89, т. 2 ГПК глоба, която съдът има право да наложи за неизпълнение на разпорежданията на съда. Предвид мотивите на Конституционния съд задължаването на страните да се явят на информационна среща не трябва да е свързано с понасянето на допълнителни разноски от тях, неподлежащи на репариране, които евентуално да затруднят развитието на исковото производство и да доведат до налагането на глоба поради липсата на средства за явяване на информационна среща. Следва да се има предвид и че при разноските няма предвидимост, тъй като същите предварително не са известни и не са с ясен и точно определен размер. Предвидените глоби, съотнесени към минималната работна заплата, не се явяват прекомерни и като такива не може да бъдат квалифицирани като евентуално препятстващи достъпа до правосъдие. 59 противоречие с основни принципи като автономията на волята и правото на достъп до съд. Както и Конституционният съд подчертава, медиацията представлява процедура, основана на свободната воля и добросъвестното участие на страните с цел постигане на доброволно споразумение. Избраният в проекта подход, който задължава страните да участват в процедура по медиация в рамките на висящ съдебен процес под страх от санкции, компрометира този доброволен характер. Това води до вътрешно противоречие между целта на закона – насърчаване на извънсъдебното уреждане на спорове – и средството за постигането й – задължителност под заплаха от имуществена отговорност. В този контекст считаме, че би било по-благоприятно законодателят да възприеме по-балансиран механизъм, като задължи страните единствено да присъстват на информационна среща за процедурата по медиация, без да ги обвързва с последващо участие. Същевременно, по- справедливо и съответстващо на принципа на доброволност би било всяка страна да понесе разноските, които е направила за участието си в медиацията. 2. Относно предложението за нов чл. 140, ал. 3- 2. Не се 2. Според нас, подходящото време за 6 ГПК, с което се информационната среща да приема. задължаване на страните да проведат се насрочва в подходящ срок преди откритото информационна среща е в определението на заседание (ал. 3). По изключение съдът може съда от подготвителното заседание по чл. 140, да задължи страните да участват в както и в първото открито съдебно заседание, 60 информационна среща за процедура по медиация и в първото открито заседание, както и по изключение до приключване на съдебното дирене в първа инстанция, когато това няма да затрудни разглеждането и решаването на делото в разумен срок (ал. 4): На първо място, намираме уредбата за изключително утежняваща и бавеща гражданския процес. В рамките на производството се добавя още един допълнителен етап, който предполага извършването на още разходи наред с вече направените (напр. за транспорт), който етап дори (както принципно е замислен в ал.3) е откъснат от провеждането на първото по делото съдебно заседание. Макар формално да е преодолян противоконституционният текст на чл. 140б, където първата среща в процедурата по медиация беше уредена като непреодолим етап в производството, то въвеждането на глоба при неучастие в информационната среща наподобява именно този тип недопустим законодателен подход. Т.е. под риск от понасяне на допълнителни разходи, дори страната изначално да няма намерение да уреди спора доброволно поради непреодолимо засегнатите с ответната страна отношения, то същата е длъжна да отдели нужното време и разходи извън провежданото впоследствие първо съдебно заседание. Дори, предвид установения размер на глобата (от 50 до 300 лв), би могло да се стигне до абсурдните хипотези, в които страна в производството ако по преценка на съдията, това няма да затрудни разглеждането и решаването на делото в разумен срок. Това са двата основни момента, в които съдът може да се ориентира във фактическите и правни обстоятелства, за да прецени допустимостта и възможността за провеждане на информационна среща за медиация по спора. Отново напомняме, че не става дума за медиация, а за информиране на страните относно нейната същност и предимства. Това трябва да бъде направено колкото е възможно по-рано в рамките на процеса. Страните са свободни да вземат решение за медиация във всеки етап от развитие на производството. 61 приема, че за нея ще бъде по-изгодно да заплати размера на глобата от съда, от колкото да направи разходи за присъствие в заседанието. Недопустимо е също така неучастието в информационната среща да бъде третирано еднакво с други далеч по-важни за хода на процеса нарушения – неявяване на свидетел, неявяване на вещо лице, непредставяне на документ от трето лице, нередовно връчване от служител в съда и т.н. Взимайки предвид интереса на страните за по-бързо решаване на спора и отчитайки необходимостта от инкорпориране в действащото право на различен модел на производството по медиация, считаме, че правилният законодателен подход в настоящия случай е провеждането на информационна среща по медиация да бъде в рамките на първото открито заседание, както и по изключение до приключване на съдебното дирене в първа инстанция, когато това няма да затрудни разглеждането и решаването на делото в разумен срок. Т.е. принципното положение да бъде не това по чл.140, ал.3 ГПК, а предложеното в чл.140, ал.4 ГПК. 3. Относно изискването за лично явяване на 3. Приема се 3. Личното участие на страните в страните: частично. информационната среща е изключително В коментар на този текст е задължително да важно и се налага, тъй като информацията, бъде посочено, че задача именно на която ще получат, би мотивирала страните да процесуалния представител е да информира изберат именно процедурата по съдебна доверителя си за възможностите, които се медиация, каквато е целта на промените. разкриват пред него във и извън рамките на Изискването за личното участие на страните гражданския процес с цел разрешаване на не означава отнемане на правото на страната 62 възникналия спор. Това доверие е от особено значение и в контекста на медиацията, където адвокатът играе ключова роля в насърчаването на клиента към диалог и постигане на балансирано споразумение в негова полза. Отделно от описаното, необходимо е да се сподели също, че думата „лично“ е неприложима по отношение на страната юридическо лице. Както е известно юридическите лице действат не лично, а чрез техните представители. Ако се приеме, че това е имал предвид нормотвореца, то остава отворен въпроса освен управителния орган на дружеството, може ли в информационната среща да участва упълномощено от същия лице, напр. юрисконсулт. Ако дружеството се представлява от двама управители, то и двамата ли трябва да присъстват? С оглед гореизложеното, считаме, че следва да отпадне както необходимостта от лично явяване на страната в първата информационната среща, така и имуществената санкция, уредена в предложението за нов чл. 92а, ал. 2 и ал. 3 ГПК. за защитник. Няма пречка в тази среща упълномощени адвокати да участват заедно със страните, но не и вместо тях. Поради това не е необходимо изрично упълномощаване. Изричното пълномощно на адвокат е необходимо ако представителите участват вместо страната в самата процедура по медиация или вместо тях сключат споразумение, което е отразено в чл. 34, ал. 3 ГПК. Целта на предложението за лично явяване на страната е да се гарантира реалното ангажиране на страните в процеса, повишаването на информираността за същността на медиацията, тъй като това ще допринесе за по- ефективното й прилагане. Същевременно в законопроекта е направено допълнение в чл.140, ал.3 и чл. 22а ЗМ, като е предвидено, че страните участват в срещата лично, като недееспособните участват чрез законния си представител, а ограничено дееспособните – с попечителско съдействие. Предвидена е също така възможност, когато страна по делото е държавата, община или юридическо лице, те да могат да бъдат представлявани и от пълномощник с изрично пълномощно. Предвижда се и възможност ако страните са повече от две или на страната на ищеца или на ответника участват повече от две лица, те да могат да упълномощят изрично едното от тях или трето лице, да ги представлява. 63 4. Относно подбора на видовете граждански и 4.1. Приема 4. 1. Направено е допълнение на мотивите. търговски спорове, попадащи в приложното се по поле на чл. 140а ГПК принцип. 4.1. Не става ясно например защо въпреки указанията на Конституционния съд втората фаза от делбения процес все още фигурира в законопроекта, макар да е безспорно, че процесът единствено ще бъде допълнително забавен. Предвид наличието на практика по дела пред ЕСПЧ, отново изрично подчертано от КС, съгласно която по някои от делата, попадащи в приложеното поле на чл.140а ГПК е необходима експедитивност - упражняване на родителски права и трудовите спорове буди недоумение защо съответстващите им т.5 – 10 присъстват в проекта. В тази връзка считаме, че обсъждания проект за чл.140а ГПК следва да бъде поподробно анализиран при взимане под внимание мотивите на Конституционния съд и в тази им част преди да бъдат дадени конкретни предложения относно производствата, при които медиация би могла да бъде успешно приложена. 4.2. Изразяваме несъгласие с включването на 4.2. Не се 4.2. При споровете с по-голям материален граждански спорове с цена на иска до 25 000 лв., приема. интерес страните би следвало да имат по – както и търговски спорове по чл. 365, ал. 1, т. 1 положителна нагласа за това едни спор да се от Търговския закон в обхвата на задължителната разреши доброволно, тъй като търговците са медиация (за участие в информационна среща за професионалисти и извършват дейност по процедура по медиация) е нецелесъобразно. В занятие. Чисто стратегически преодоляването тези случаи често съществуват значителни на конфликтите между търговци е важно да икономически интереси и вече са преминали стане възможно най- бързо и безпроблемно етапите на преговори. Принудителното им без допълнителни разноски. Това има връщане към допълнителни преговори чрез значение за страните и от гл. точка на техния 64 задължителна медиация би забавило разрешаването на спора и би създало допълнителни процесуални и финансови тежести. Налагането на задължителна медиация би довело до формализиране на процедурата, допълнително оскъпяване и забавяне на процеса, без реална перспектива за извънсъдебно разрешаване. Споровете с висока имуществена стойност обичайно са неподходящи за доброволно уреждане. Особено при търговските вземания, преговорите обикновено са вече изчерпани преди завеждане на делото. Задължението за участие в информационна среща ще удължи производствата без реална перспектива за сключване на споразумение. Въвеждането на допълнителна задължителна процедура при спорове за парични вземания създава нови финансови тежести за кредиторите, които имат право на бърза и ефективна защита. Кратката среща може да се използва от недобросъвестни длъжници за тактически забавяния на процеса. Дори ограничено задължение като информационната среща създава формализъм, който може да се отрази негативно върху темповете на гражданските и търговските производства. Това е несъвместимо в разрес с принципа на правото на достъп до съд в разумен срок по чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека. .Вместо задължителна информационна среща за медиация за тези категории дела, препоръчваме въвеждането на стимули за търговски имидж и бъдещето на съответния бизнес. Бързото разрешаване на споровете е от изключително значение за търговския оборот. Не случайно в ГПК е предвидена нарочна процедура за разрешаване на търговски спорове – глава „Тридесета и втора“, с по- кратки срокове в производството. 65 доброволно участие в процедура по медиация при наличието на реална воля за уреждане на спора. Подходящо е задължителното участие в информационна среща да бъде ограничено само за спорове, които по естеството си са предразположени към доброволно уреждане – например семейни спорове, етажна собственост и др., но не и за сложни договорни, деликтни и търговски отношения с висок имуществен интерес. 16. Софийски І. Общи възражения по законопроекта: адвокатски съвет, Представеният за обществено обсъждане представляван от законопроект не удовлетворява поставените в Председателя на законодателната инициатива цели и критериите Софийска за конституционосъобразност, установени в адвокатска решение № 11 на Конституционния съд от 2024 колегия – адв. г. по к.д. №11/24 г. Жана Иванова 1. Информационната среща следва да бъде 1. Не Кисьова проведена непосредствено след първото приема. съдебно заседание след обявяване доклада на съда за окончателен, без необходимост страните да се явяват задължително лично и без страх от финансова тежест (глоба). Мотиви: Насрочването на отделна информационна среща извън рамките на самото съдебно производство, която освен задължителна, е обвързана и с поне три съществени негативни последици за страните: 1. Страната е задължена да се яви лично на тази информационна среща (което ще наложи разноски, понякога съществени ако страната пребивава и работи извън населеното място или дори извън държавата, в която се се 1. Според нас, подходящото време за задължаване на страните да проведат информационна среща е в определението на съда от подготвителното заседание по чл. 140, както и в първото открито съдебно заседание, ако по преценка на съдията, това няма да затрудни разглеждането и решаването на делото в разумен срок. Това са двата основни момента, в които съдът може да се ориентира във фактическите и правни обстоятелства, за да прецени допустимостта и възможността за провеждане на информационна среща за медиация по спора. Отново напомняме, че не става дума за медиация, а за информиране на страните относно нейната същност и предимства. Това трябва да бъде направено 66 намира съдът, разглеждащ спора); 2. колкото е възможно по-рано в рамките на Неявяването на страната е предвидено да се процеса. Страните са свободни да вземат санкционира с налагането на глоба; 3. Страните решение за медиация във всеки етап от ще са принудени да участват в информационната развитие на производството. среща, респективно да бъдат напътени към започване на медиация, без съдът да е връчил на страните своя доклад по делото и без да им е указал кои обстоятелства признава за безспорни, каква е тежестта на доказване и за кои свои твърдения страните не сочат доказателства. Общото правило на ГПК на чл. 140, ал. 3 ГПК е, че съдът „може да съобщи на страните проекта си за доклад по делото и да ги напъти към медиация“ преди провеждане на откритото заседание по делото, но не е задължен да стори това. Очевидно е намерението на законодателя страните да бъдат напътени към медиация едва когато съдът им е съобщил своя доклад по фактите и доказателствата. Въпреки това, новопредложеният проект на чл. 140, ал. 3 ГПК предвижда съдът да насрочва информационната среща в „подходящ срок преди откритото заседание“. В заключение, очевидно вносителят на предложения законопроект очаква страните да участват спокойно на информационна среща, независимо, че личното им участие в тази среща е наложено с принуда, под заплаха от глоба и независимо от това, че съдът не е съобщил определението си от подготвително заседание и проекта на доклад по делото, който да ориентира страните за евентуалното бъдещо развитие на производството. 67 2. Съдебните медиатори трябва да бъдат 2. Не адвокати, като бъде предвидено: а) приема. задължение на медиатора да се запознае с предмета на висящите съдебни производства между страните; б) невъзможност да се ползват в съдебното производство твърдения или документи, представени на информационната среща или в процедурата по медиация; в) отговорност за дейността на медиатора по реда на Закона за адвокатурата. Мотиви: - Отстраняването на адвокатите от процедурата, включително от информационната среща и последващата процедура по медиация, създава още по-големи рискове за надлежното упражняване на защитата пред съд. - Не е предвидено задължение за страните и медиатора да не използват факти и твърдения, изложени от някой участник в информационната среща в хода на делото. На предвидената информационна среща се предвижда страните да бъдат осведомени за процедурата по медиация и последиците от нея, а това няма как да се осъществи без да се засегнат по един или друг начин спорните въпроси, твърденията и исканията на страните. : - Предвиждането съдебната медиация да се осъществява от медиатори, които не са адвокати и дори не са задължително с юридическо образование, крие рискове медиаторът да не схване и разкрие на страните потенциалното развитие на съдебното производство, да не разбере правното естество и последици на се 2. Предложението в чл. 20а, във връзка с чл. 8, ал. 1 ЗМ от законопроекта е направено с оглед недопускане на неравнопоставеност и дискриминация по отношение на медиатори юристи и медиаторите, които нямат юридическо образование. Предложението е в пълно съответствие с Директива 2008/52/ЕО, препоръките на CEPEJ и насоките на UNCITRAL, според които ключова роля играят личностните и комуникативните умения на медиатора, а не професионалната му титла. Особено, що се касае до семейни спорове, то в международната практика, участието на медиатор – психолог е задължително условие. Съгласно чл. 21а, ал. 3 ЗМ (от проекта) е предвидено по своя преценка в зависимост от предмета на делото съдът да може да укаже да участва медиатор с юридическо образование. Независимо от горното, за преодоляване на недоверието на обществото в медиацията като алтернативен подход, се въвежда изискване за минимална степен на завършено образование за медиаторите към съдебните центрове с редакция на чл. 20а ал. 1 от Закона за медиацията (завършено висше образование). В допълнение отбелязваме, че съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМ, медиаторът не може да дава правни съвети. 68 споразумението, което страните сключват, и най- вече риск никой да не понесе отговорността за вреди, нанесени на страните в такава информационна среща, процедура по медиация или от споразумение, сключено в процедура по медиация. В целият законопроект не е предвидено дали медиаторът ще носи отговорност за споразумението, което е съставено под негово влияние и с негово участие, за евентуален отказ от иск или оттегляне на иска, което ще последва след такава процедура, за невъзможността страната да възстанови изгубените в резултат на медиацията права. Единствено адвокатите са високо квалифицирани юристи с познания за съдебния процес и неговите специфики, което налага необходимостта съдебните медиатори да бъдат адвокати, защото те освен всичко друго носят и имуществена, и дисциплинарна отговорност за действията си. За съдебните медиатори най- малкото трябва да съществува и задължение да се запознат с висящите между страните съдебни дела (включително и други относими производства извън конкретното съдебно производство, по което се провежда процедурата по медиация). 3. На трето място, за страните не е предвидена 3. Приема се 3. В настоящия законопроект се прави разлика никаква възможност да откажат участие в частично. между информационна среща за процедура по т.нар. „информационна среща за медиация“, медиация и процедура по медиация (виж § 14 без да се отчита фактът, че страната може да от ПЗР на проекта, с който се правят промени е била надлежно информирана предварително в чл. 11, ал. 2 и чл. 13 от ЗМ). Участието в 69 от своя адвокат за предимствата на медиацията и да е провела вече извънсъдебна медиация или достатъчно срещи с противната страна, които да са очертали нейната безполезност. Преценката дали медиацията би била безполезна в конкретния случай, се предоставя изцяло на съда според внесения законопроект, което отново не съответства на медиацията като израз на автономната воля на участниците в нея. Това че вносителят на законопроекта просто заобикаля мотивите на решението по конституционно дело 11/2024 г. като нарича първата среща в медиацията „информационна среща“, проличава и от факта, че на няколко места в предвидените изменения на ЗМ се предлага замяна на думите „първа среща в процедура по медиация“ с „информационна среща за процедура по медиация“. Съдържанието на предвидената информационна среща не е регламентирано, като предложеният законопроект само общо маркира в чл. 13, ал. 1 ЗМ, че на срещата медиаторът „информира страните за същността и принципите на медиацията, за процедурата по която се провежда, за ролята на медиатора и последиците от медиацията“. На същата среща е предвидено медиаторът да изисква от страните писмено или устно съгласие за участие в процедура по медиация. На практика при дадено от страните съгласие за участие в процедура по медиация има опасност информационната среща информационната среща е задължително (а не участието в процедурата по медиация), за да могат страните да се информират за предимствата на медиацията. Минималното съдържание на информационната среща е регламентирано в чл. 13, ал. 1 и в чл. 19а, ал. 2 ЗМ от проекта. В случай че страните са вече добре информирани или дори са правили опити за медиация, съдът би могъл да квалифицира тези обстоятелства по чл. 140а’, ал. 3, т. 7 ГПК (проект) и да не ги задължи да проведат информационна среща. 70 да премине веднага в медиация, както е посочено в чл. 19а от проекта. 4. Така очертаните особености на 4. Не се 4. Обръщаме внимание, че информационната предвидената процедура по съдебна медиация приема. среща не е част от процедурата по медиация. и задължителна „информационна среща“ не Понятието „информационна среща“ не е съответстват на споделеното от съществувало до момента в българското Конституционния съд разбиране, че законодателство. В настоящия законопроект провеждането на процедура по медиация не се прави разлика между информационна може да смущава упражняването на правото среща за процедура по медиация и процедура на защита пред съд, което е застъпено и в по медиация (виж § 14 от ПЗР на проекта, с практиката на Съда на Европейския съюз който се правят промени в чл. 11, ал. 2 и чл. 13 (СЕС). Така в Решение от 18 март 2010 г., от ЗМ). Не се ограничава правото на защита Rosalba Alassini и др. срещу Telecom Italia SpA пред съд, защото: и др. по съединени дела C-317/08 – C-320/08, - не се спира производството; (EU:C:2010:146) СЕС приема, че принципите - участието в информационната среща не на равностойност и ефективност, както и предполага задължително провеждането на принципът на ефективна съдебна защита процедура по медиация и ако страните не се допускат национална правна уредба, която споразумеят съдебният процес продължава. изисква предварително прилагане на На следващо място отбелязваме, че извънсъдебна помирителна процедура, предвидената глоба за неявяване без „когато тази процедура /…/ не причинява уважителни причини, съотнесени към разходи или причинява незначителни разходи минималната работна заплата, не се явява за страните“. прекомерна и като такава не може да бъде квалифицирана като евентуално препятстваща достъпа до правосъдие. 5. Не съответства на конституционните 5. Приема се 5. Освен казаното по-горе в т. 4 следва да се принципи принудително лично явяване в частично. отбележи, че страната винаги може да бъде информационна среща за медиация под страх представлявана от адвокат, включително и в от глоба и без възможност страната да бъде информационната среща. Изискването за представлявана от адвокат. Нарушена е личното участие на страните не означава свободата на личността. Страната не взема отнемане на правото на страната за защитник. 71 автономно решението си дали да участва в предвидената информационна среща, ако и се отнема правото: 1) да не се яви на тази информационна среща (без финансови санкции, глоби или възлагане на допълнителни разноски); 2) да бъде представлявана от адвокат; 3) да прецени сама дали информационната среща би била безполезна за нея, предвид предходното и информиране за процедурата и ползите от медиацията или предходни опити за извънсъдебна медиация. 6. Нарушено е правото на защита. Отнемането 6. Не на правото на страната да бъде приема. представлявана от адвокат, без да се явява Няма пречка в тази среща упълномощени адвокати да участват заедно със страните, но не и вместо тях. Поради това не е необходимо изрично упълномощаване. Изричното пълномощно на адвокат е необходимо ако представителите участват вместо страната в самата процедура по медиация или вместо тях сключат споразумение, което е отразено в чл. 34, ал. 3 ГПК. В допълнение отбелязваме, че са предвидени случаи, при които информационната среща вместо страната може да участват законният й представител/попечител или пълномощник с изрично пълномощно (чл.22а, ал.2 ЗМ). По отношение на твърдението, че страната не може да прецени сама дали информационната среща би била безполезна за нея, предвид информирането й за процедурата и ползите от медиацията или предходни опити за извънсъдебна медиация, отбелязваме, че същото е неоснователно, тъй като е предвидена нарочна хипотеза, в която съдът не задължава страните да участват в информационна среща за процедурата по медиация, когато „има други обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела 1 до положителен резултат“ (чл. 140а , ал. 3, т. 7 от проекта). се 6. Изискването за личното участие на страните не означава отнемане на правото на страната за защитник. Няма пречка в информационната 72 лично на информационната среща и в среща упълномощени адвокати да участват процедурата по медиация, също накърняват заедно със страните, но не и вместо тях. основно право на личността. Поради това не е необходимо изрично Предвид изложеното, намираме, че упълномощаване. Изричното пълномощно на предложеният нов проект на Закон за изменение адвокат е необходимо ако представителите и допълнение на ГПК и ЗМ не кореспондира участват вместо страната в самата процедура концептуално с идеята за медиацията като по медиация или вместо тях сключат процедура, обусловена от свободната воля на споразумение, което е отразено в чл. 34, ал. 3 страните и не преодолява мотивите на ГПК. Конституционния съд в решение №11/01.07.2024г. по конст.дело №11/2024г.. ІІ. Конкретни предложения по законопроекта: 1. Приема се 1. Изискването за личното участие на страните 1.По §1 за изменение на чл. 34, ал. 3 ГПК чрез частично. не означава отнемане на правото на страната заличаване на думите „в случаите по чл. 140а за защитник. Няма пречка в тази среща и 140б“ упълномощени адвокати да участват заедно „Чл. 34. (3) За сключване на спогодба, за със страните, но не и вместо тях. Поради това намаляване, оттегляне или отказ от иска, за не е необходимо изрично упълномощаване. признаване на исканията на другата страна, за Изричното пълномощно на адвокат е участие в информационна среща за необходимо ако представителите участват процедурата по медиация и в процедура по вместо страната в самата процедура по медиация, за получаване на пари или на други медиация или вместо тях сключат ценности, както и за действия, представляващи споразумение, което е отразено в чл. 34, ал. 3 разпореждане с предмета на делото, е ГПК. Същевременно в законопроекта е необходимо изрично пълномощно.“ направено допълнение в чл. 140, ал. 3 и чл. 22а Мотиви: Изричното упълномощаване за участие ЗМ, като е предвидено, че страните участват в информационна среща или участие на страна, в срещата лично, като недееспособните както и изрично упълномощен адвокат в тази участват чрез законния си представител, а среща, остават нерегламентирани, което ограничено дееспособните – с попечителско съчетано с изискването за лично явяване на съдействие. Предвидена е също така страните, води до логичния извод, че адвокатите възможност, когато страна по делото е държавата, община или юридическо лице, те 73 на страните остават изолирани от информационната среща. 2. По §2 относно предложеното изменение на 2. Не чл. 78, ал. 9 за връщане на държавна такса при приема. сключено споразумение в процедура по медиация. Чл. 78. (9) При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като в случаите, в които спогодбата е в резултат на сключено споразумение в процедура по медиация или когато производството по делото е прекратено поради оттегляне или отказ от иска в резултат на това споразумение, 75 на сто от внесената държавна такса се връща на ищеца. Когато делото е прекратено поради оттегляне на въззивна или касационна жалба в резултат на сключено споразумение в процедура по медиация, на страната се връща 75 на сто от внесената държавна такса за съответната инстанция. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.“ Мотиви: Производството може да се прекрати поради оттегляне или отказ от иск, както и поради оттегляне на въззивна или касационна жалба в резултат на проведената процедура по да могат да бъдат представлявани и от пълномощник с изрично пълномощно. Предвижда се и възможност ако страните са повече от две или на страната на ищеца или на ответника участват повече от две лица, те да могат да упълномощят изрично едното от тях или трето лице, да ги представлява. се 2. Не се предвижда връщане на държавна такса, „когато производството по делото е прекратено поради оттегляне или отказ от иска в резултат на това споразумение“, защото споразумение за оттегляне/отказ от иск е недопустимо – то би било непозволен от закона процесуален договор. С оглед на въведеното в Закона за медиацията (ЗМ) правило, че одобреното споразумение в процедура по медиация има характер на съдебна спогодба, то в тази хипотеза делото се прекратява в резултат на одобряването на съдебната спогодба, а не поради оттегляне или отказ от иска (вж. чл. 234, ал. 3 и ал. 4 ГПК). 74 медиация и спорът да не приключи със споразумение по същество. В този случай медиацията е довела до постигане на споразумение между страните как да уредят взаимоотношенията си по спорния въпрос и е неоправдано да не могат да получат като резултат връщане на държавната такса, както при постигнато споразумение по съществото на спора. Когато производството приключи поради оттегляне на въззивна или касационна жалба на страната, внесла държавна такса за съответната инстанция (въззивна или касационна) предлагаме да се възстановят 75% от внесената такса само за тази инстанция. 3. По §4 за изменение на чл. 92а ГПК чрез 3. Не създаване на нови ал. 2 и 3 на чл. 92а: приема. Предложените ал. 2 и 3 да отпаднат. Мотиви: Доброволното участие на страните в процедурата по медиация е основен принцип, с който налагането на глоба за неизпълнение на участие в информационна среща е несъвместимо. Предвидените две нови алинеи на чл. 92а в голяма степен повтарят обявения за противоконституционен текст на чл. 78а ГПК, също предвиждащ санкция при неучастие в първа среща на процедурата по медиация. Основният проблем, очертан и от конституционните съдии в мотивите на решение им, който проблем стои и при настоящото предложение, е свързан с преценката, допустимо ли е неучастието в една процедура, подчинена на принципа на свободната воля, да бъде скрепено с налагане на се 3. Обръщаме внимание, че информационната среща не е част от процедурата по медиация, поради което не се нарушава принципа за доброволно участие на страните в процедурата за медиация. Предвижда се медиаторът да изисква от страните писмено съгласие за участие в процедура по медиация (чл. 13, ал. 1 ЗМ от проекта). Поради това изложените аргументи за нарушаването на принципа на свободната воля при медиацията са несъстоятелни. На следващо място отбелязваме, че предвидената глоба за неявяване без уважителни причини, съотнесени към минималната работна заплата, не се явява прекомерна и като такава не може да бъде квалифицирана като евентуално препятстваща достъпа до правосъдие. 75 имуществени санкции, т.е. с елемент на принуда. Както подчертава Конституционния съд, такова законово разрешение, съобразно което държавата принуждава страните, упражнили конституционно признатото си право да потърсят защита на правата си пред съд, да извършват неподлежащи на възстановяване разходи, и то под страх от финансови санкции, се намира в очевиден конфликт и с принципа за материалната справедливост като основна характеристика на правовата държава съобразно утвърдената практика на Съда. Във връзка с това следва да се има предвид, че в основните заключения и препоръките на цитираната Резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2017 г. изрично е обърнато внимание на необходимостта медиацията да се провежда „при пълно зачитане на основните права“ и спазване на „справедливи критерии по отношение на разходите“. 4. По §5 за изменение на чл. 127 ГПК чрез 4. Приема се 4. Направена е редакция на текста. създаване на нова ал. 5, предлагаме следната частично. редакция на чл. 127, ал. 5: „(5) В исковата молба ищецът може да посочи 1 наличието на пречки по чл. 140а , ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни и да представи писмени доказателства за тях, в случай че такива доказателства са налице.“ 5. По §6 за изменение на чл. 134 ГПК чрез 5. Приема се 5. Направена е редакция на текста. създаване на нова ал. 4, предлагаме следната частично. редакция на чл. 134, ал. 4: 76 „Чл. 134 (4) В отговора на исковата молба ответникът може да посочи наличието на 1 пречки по чл. 140а , ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора ако са му известни и да представи писмени доказателства за тях, в случай че такива доказателства са налице.“ 6. По §7 относно предложеното изменение на 6. Не чл. 140, ал. 3-6 ГПК: приема. Предлагаме следните редакции на чл. 140, ал. 3-5 ГПК: „(3) Съдът уведомява страните за датата на информационната среща по медиация, когато са 1 налице условията по чл. 140а , ал. 1 и 2 и 1 отсъстват пречките по чл. 140а , ал. 3, и разяснява на страните, че участието в срещата е лично или чрез упълномощен адвокат. Информационната среща за медиация се насрочва непосредствено след първото съдебно заседание по делото само ако съдът е съобщил на страните проекта си за доклад по делото. (4) Съдът може да уведоми страните за възможността да участват в информационна среща за процедура по медиация и по изключение до приключване на съдебното дирене в първа инстанция, когато това няма да затрудни разглеждането и решаването на делото в разумен срок. В тези случаи срещата се насрочва в подходящ срок преди следващото открито заседание.“ Досегашната ал. 3 става ал. 5 и да се измени така: се 6. Законопроектът прави разлика между информационна среща и процедура по медиация по съображенията, изложени по- горе. Предвидено е делото да не се отлага с цел бързина и оперативност. Най- подходящото време за задължаване на страните да проведат информационна среща е в определението на съда от подготвителното заседание по чл. 140, както и в първото открито съдебно заседание, ако по преценка на съдията, това няма да затрудни разглеждането и решаването на делото в разумен срок. Това са двата основни момента, в които съдът може да се ориентира във фактическите и правни обстоятелства, за да прецени допустимостта и възможността за провеждане на медиация по спора. 77 (5) Съдът насрочва делото в открито заседание, за което призовава страните и им връчва препис от определението по ал.1. Съдът съобщава на страните проекта си за доклад по делото преди откритото заседание, или най-късно в това заседание преди провеждане на информационна среща за процедура по медиация.“ Мотиви: Препращаме към съображенията за колизия на предвидената глоба с доброволния характер на медиацията, представени по-горе за §4 за чл.92а, поради което предлагаме текстът на ал.5 да отпадне изцяло. За останалите текстове предлагаме да отпадне задължителното лично участие на страните в информационната среща, да се промени времето на провеждане на информационната среща, а думите в тях и словосъчетанията: „Съдът задължава страните да участват лично в информационна среща…“ (ал.3) и „… Съдът може да задължи страните да участват в информационна среща…“ (ал. 4) да се заменят със следната формулировка: „Съдът уведомява страните…“. Предвиждането, информационната среща да се насрочва в подходящ срок преди откритото заседание, и то при задължително лично участие на страните, ще създаде ненужни разходи на страните и ще застраши защитата на техните права и интереси в процеса (както изложихме по-горе в частта относно общите възражения по законопроекта). Споделяме притесненията на други колеги, че уредбата е изключително утежняваща и бавеща гражданския процес. В рамките на 78 производството се добавя още един допълнителен етап, който предполага извършването на още разходи наред с вече направените (напр. за транспорт, особено ако страната не живее в същото населено място или в същата държава, в която се намира седалището на съда). Няма никаква житейска логика тази информационна среща да бъде откъсната от първото съдебно заседание и да влече извършването на допълнителни разноски. Необяснимо от житейска и правна страна е и изискването за лично явяване на страните, което е неприложимо за страни юридически лица. 7. По §8 и предложения текст на чл. 140а ГПК: 7. Приема се 7. Направена е редакция на текста. Предвижда Предложение: Да се измени проекта в частта по принцип. се страните да участват в срещата лично, като по т. 1-3 от чл. 140а, ал. 1 по следния начин: недееспособните участват чрез законния си представител, а ограничено дееспособните – с „(1) Съдът уведомява страните, че могат да попечителско съдействие. Когато страна по участват лично или чрез пълномощник в делото е държавата, община или юридическо информационна среща за процедура по медиация, лице, те могат да бъдат представлявани и от когато е предявен иск или до съда е отправено пълномощник с изрично пълномощно. Ако искане за: страните са повече от две или на страната на 1. разпределяне на ползването на ищеца или на ответника участват повече от съсобствена вещ по чл. 32, ал. 2 от Закона за две лица, те могат да упълномощят изрично собствеността, когато има до трима едното от тях или трето лице, да ги съсобственици; представлява. 2. парични вземания, произтичащи от съсобственост по чл. 30, ал. 3 и чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността, когато има до трима съсобственици; 79 3. делба по чл. 34 от Закона за собствеността – в производството по извършване на делбата, когато има до трима съделители;“ 8. Да отпадне необходимостта от участие в 8. Не информационна среща за процедура по медиация приема. по следните категории дела, включени в ал. 1 на чл. 140а, като се заличат т. 11 и т. 12: се 8. При споровете с по-голям материален интерес страните би следвало да имат по – положителна нагласа за това едни спор да се разреши доброволно, тъй като търговците са професионалисти и извършват дейност по занятие. Чисто стратегически преодоляването на конфликтите между търговци е важно да стане възможно най- бързо и безпроблемно без допълнителни разноски. Това има значение за страните и от гл. точка на техния търговски имидж и бъдещето на съответния бизнес. Големите търговски обороти имат пряко отражение в икономиката на страната и бързото разрешаване на споровете е от изключително значение за търговския оборот. Не случайно в ГПК е предвидена нарочна процедура за разрешаване на търговски спорове – глава „Тридесета и втора“, с по- кратки срокове в производството. При всички случаи съдът ще съобразява обстоятелствата 1 по ал. 2 на чл. 140а , независимо от това, какъв е спора и цената на иска. 80 парично или непарично вземане по граждански договор, спорове, произтичащи от едностранна сделка, увреждане, непозволено обогатяване водене чужда неоснователно или на работа без до 25 000 пълномощие, с цена на иска лв.; 12. парично или непарично вземане по 365, 1, 1, без оглед търговски спорове по чл. ал. т. цената на иска. Текстът на ал. 2 на чл. 140а да се измени по следния начин: „Съдът уведомява страните в случаите по ал. 1 когато прецени, че спорът е подходящ за препращане към медиация, като съобразява всички обстоятелства, свързани с него, включително когато: …..“ Текстът на ал. 3 на чл. 140а да се измени по следния начин: „В случаите по ал. 1 съдът не уведомява страните за възможността да участват в информационна среща за процедурата по медиация и не насрочва такава среща, когато: …“ 9. В ал. 3 да се добави нова т. 7 със следния текст (а сега предложената т. 7 да стане т. 8): „7. страна по делото декларира, че вече е била 9. Не се 9. Предложението не отговаря на концепцията информирана от адвокат относно същността и приема. и целите на проекта. принципите на медиацията, процедурата по която се провежда, ролята на медиатора и последиците от медиацията“. 10. Текстът на ал. 4 да се измени по следния начин: „(4) Ако липсват пречки по ал. 3, съдът 10. Приема 10. Извършена е редакция на текста. препраща страните към медиация, когато те се. потребителските спорове, така, че страните да преминат към разрешаване на спора към медиация само, ако са дали съгласие за това след възникването на спора. 81 на иска са уговорили писмено да бъде медиация спорът разрешен чрез или молба когато ищецът е поискал това с исковата и ответникът се е съгласил с отговора на исковата молба.“ 11. По § 10 относно разпоредбата на нов чл. 314б, който създава задължително лично участие в информационна среща за медиация във всички бързи производства по чл. 310 ГПК Предложение: Чл. 314б да отпадне от проекта. По съображенията, изложени по-горе не следва да се предвижда задължително лично участие в информационна среща, а освен това подобна информационна среща е неподходяща точно в бързото производство по няколко причини: - Чл. 312, ал. 1 ГПК задължава съда да насрочи такова производство за дата, не по-късно от 6 седмици, да изготви писмен доклад по делото още в деня на постъпване на отговора на ответника и провеждането на информационна 11. Не се приема. среща за медиацията само ще забави производството; - Чл. 312, ал. 1, т. 3 ГПК вече предвижда с определението си за насрочване на делото съдът да прикани страните към спогодба и „да им разясни преимуществата на различните способи за доброволно уреждане на спора“. Именно такава се предвижда да бъде и целта на информационната среща, което ще доведе до ненужно и обременяващо процеса двойно информиране на страните. - Чл. 310 ГПК предвижда по реда на бързото производство да се разглеждат искове за опразване на наети помещения, за установяване на нарушения по ЗАПСП, ЗПРПМ, ЗМГО, ЗПД и др., както и за установяване и преустановяване на нарушение на права по Закона за защита на потребителите. Всички тези искове се характеризират с особено належаща нужда от защита на правата на ищеца, а повечето от тези закони, включително ЗАПСП (чл. 94ю-чл. 94я ЗАПСП) и Закона за защита на потребителите (производството пред помирителни комисии в Раздел III от ЗЗП) предвиждат предварителни процедури за извънсъдебни помирителни процедури и медиация. - 12. По §11 относно предвиденото спиране на 12. Не се 12. Не е необходимо уточняване на правното производството по иск за развод при съгласие приема. основание за спиране, тъй като се прилагат на страните за започване на медиация . общите правила по ГПК. Предлагаме текстът на чл. 321, ал. 4 да се измени по следния начин: 82 „(4) Ако страните постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, делото се спира по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 и се прекратява по реда на чл. 231.“ Мотиви: За разлика от другите текстове в проекта, които предвиждат спиране на съдебното производство заради процедура по медиация, този текст не препраща към нормата на чл. 229, ал.1, т.1 ГПК, което създава неясно за срока на спирането и момента на възобновяването, респективно прекратяването на делото. 13. По §14, т. 4 за изменения в чл. 18 от Закона 13. Не за медиацията-Предложена редакция на чл. приема. 18, ал. 3 ЗМ: „(3) Когато страните са постигнали споразумение във връзка с предмета на няколко висящи дела, то се одобрява от съда отделно по всяко едно дело. Споразумението влиза в сила след одобряването му по всички дела. Страните представят одобрената съдебна спогодба след влизането и в сила пред всички засегнати съдилища, които прекратяват висящите пред тях производства изцяло или частично според съдържанието ѝ.“ Когато предметът на споразумението в процедура по медиация касае няколко висящи съдебни производства, текстът на новата ал. 3 предвижда това споразумение да се одобрява само от съда, който разглежда първото образувано дело. Това обаче предполага съдът, се 13. И в сега действащата редакция на чл. 18, ал. 3 от ЗМ предвидено съдът да ободрява споразумението след потвърждаването му от страните, ако не противоречи на закона и добрите нрави. Това не предполага съдът да се произнася по съществото на споразумението, респ. фактите по делото (делата). 83 който разглежда първото образувано дело да се запознае в пълнота с останалите висящи производства и на практика да изземе делата от съответните състави. Възможно е делата да се разглеждат в различни съдилища, които имат различна родова и местна подсъдност, и ако споразумението се одобрява само от един от тези съдебни състави, съществува риск той да допусне одобряване на споразумение, което не е определило правилно предметните предели на останалите спорни въпроси или тяхната правна квалификация. Предлагаме споразумението да се одобрява от всички съдебни състави, които разглеждат висящите между страните дела и да влезе в сила след последното одобрение. Споразумението в процедура по медиация по правен спор има силата на съдебна спогодба според същия чл. 18, а съдебната спогодба от своя страна има значението на влязло в сила съдебно решение по съответното дело на основание чл. 234, ал. 3. Ето защо от формално юридическа гледна точка споразумението по всяко висящо дело следва да бъде одобрени с протокол на съответния съд и да бъде приложено подписано от страните и съда по съответното дело. 14. По §14, т. 5 за създаване на нов чл. 19а от 14. Не се 14. Най-подходящото време за задължаване на Закона за медиацията приема. страните да проведат информационна среща е предлагаме да се измени единствено текста на в определението на съда от подготвителното чл. 19а, ал. 1 и ал. 4 както следва: заседание по чл. 140, както и в първото открито съдебно заседание, ако по преценка 84 „Чл. 19а. (1) В случаите и при условията, на съдията, това няма да затрудни предвидени в закон, съдът уведомява страните разглеждането и решаването на делото в по висящо съдебно дело за възможността да разумен срок. Това са двата основни момента, участват в информационна среща за в които съдът може да се ориентира във процедурата по медиация, която се провежда в фактическите и правни обстоятелства, за да съдебен център по медиация в сградата, в която прецени допустимостта и възможността за е проведено откритото съдебно заседание и провеждане на медиация по спора. Отново непосредствено след него.“ напомняме, че не става дума за медиация, а за „(4) Процедура по медиация в съдебен център информиране на страните относно нейната може да бъде проведена по инициатива на същност и предимства. Това трябва да бъде всички страни по висящо съдебно дело и извън направено колкото е възможно по-рано в случаите по ал. 1 и ал. 2.“ рамките на процеса. Страните са свободни да Мотиви: Поддържаме изложените по-горе вземат решение за медиация във всеки етап от възражения относно използването на думи, които развитие на производството. указват „задължение“ за участие в информационната среща, както и по отношение на необходимостта информационната среща да се провежда непосредствено след първото открито съдебно заседание в сградата на съда. 15. По §14, т. 6 относно медиаторите към 15. Приема 15. Предложението медиаторите да бъдат само съдебните центрове по медиация: се частично. адвокати не отговаря на концепцията на Предложение (вариант 1): Текстът на чл. 20а закона. Съображенията за това са изложени да се измени както следва: по- горе. „Медиатор към съдебен център по медиация По отношение на поверителността в чл. 22а ЗМ от проекта е предвидено, медиаторът да (1) Медиатор към съдебен център по предоставя на съда информация относно медиация може да бъде адвокат, който участието на страните в информационната отговаря на изискванията на чл. 8, ал. 1. среща при спазване на принципа на (2) При окръжните съдилища се водят поверителност. списъци на медиаторите към съдебните В допълнение е направена редакция и в чл.7 центрове по медиация. С едно заявление ЗМ. медиаторът може да заяви желание да бъде 85 вписан в списъка към съдебните центрове по медиация на повече съдилища. За вписване на медиатори в списъците не се събира такса. (3) Медиаторът към съдебния център и участниците в информационната среща и в процедурата по медиация са длъжни да не използват информация и доказателства, които са били представени или са станали известни на информационната среща или на срещите в процедурата по медиация, във висящи или бъдещи съдебни производства. (4) Медиатор към съдебен център по медиация носи отговорност за дейността си в центъра по реда на Закона за адвокатурата.“ При възприемане на този вариант, в който медиаторите са адвокати и не се извършва допълнителен подбор или обучение, предлагаме да измените и чл. 25а ЗМ, както следва: „Подзаконова уредба Чл. 25а. (1) С наредби, приети от Висшия съдебен съвет, се уреждат: 1. организацията на провеждането на информационните срещи и на процедурите по медиация в съдебните центрове; 2. информацията, която медиаторите предоставят на съдебните центрове във връзка с проведените процедури по медиация при спазване на принципа на поверителност; 3. размерът на дължимите от страните такси за съдебния център, видът на разноските в процедурата по медиация по висящи съдебни дела и възнаграждението на медиаторите; 86 4. структурата, организацията и координирането на дейността на съдебните центрове по медиация и задълженията на координатора. (2) Наредбите по ал. 1 се съгласуват с Висшия адвокатски съвет.“ В случай, че вносителят на законопроекта все пак прецени за наложително провеждането на допълнителен подбор и специализирано обучение на медиаторите адвокати, предлагаме следния алтернативен вариант на текста: Предложение (вариант 2): Текстът на чл. 20а да се измени по следния начин „Медиатор към съдебен център по медиация (1) Медиатор към съдебен център по медиация може да бъде адвокат, който отговаря на изискванията на чл. 8, ал. 1 и е преминал допълнителен подбор и специализирано обучение по ред, определен в наредбата по чл. 25а. (2) При окръжните съдилища се водят списъци на медиаторите към съдебните центрове по медиация. С едно заявление медиаторът може да заяви желание да бъде вписан в списъка към съдебните центрове по медиация на повече съдилища. За вписване на медиатори в списъците не се събира такса. (3) Медиаторът към съдебния център и участниците в информационната среща и в процедурата по медиация са длъжни да не 87 използват информация и доказателства, които са били представени или са станали известни на информационната среща или на срещите в процедурата по медиация, във висящи или бъдещи съдебни производства. (4) Медиатор към съдебен център по медиация носи отговорност за дейността си в центъра по реда на Закона за адвокатурата.“ В този вариант настояваме отново в текста на чл. 25а да се включи нова ал. 2: „(2) Наредбите по ал. 1 се съгласуват с Висшия адвокатски съвет.“ 16. Относно Преходни и заключителни разпоредби за изменения и допълнения на 16. Приема 16. Съгласно концепцията на проекта Закона за медиацията (§ 14, т. 7) за създаване се частично. информационната среща не е част от на нов чл. 21а-Предлагаме следната редакция процедурата по медиация. Понятието на чл. 21а, ал. 1: „информационна среща“ не е съществувало до момента в българското законодателство. В „21а. (1) Информационната среща се провежда настоящия законопроект се прави разлика от един или повече медиатори от съответния между информационна среща за процедура по съдебен център по медиация, посочени по общо медиация и процедура по медиация (виж § 14 съгласие на страните, а когато такова съгласие от ПЗР на проекта, с който се правят промени не е постигнато – определени от координатора в чл. 11, ал. 2 и чл. 13 от ЗМ). на центъра при спазване на принципите на Информационната среща е стъпка преди случайно и равномерно разпределение на медиацията. Та има само информационна процедурите“. задача и не представлява особена сложност и всеки съдебен медиатор е квалифициран да я проведе (преминал е подбор и допълнително обучение). По този начин ще се осъществи целта за бързо протичане на производството Извършена е частична редакция на текста във връзка с разпределението на делата. 88 17. Относно предложението за създаване на 17. Не чл. 21а, ал. 2 (§14, т. 7) предлагаме следната приема. редакция: „Чл. 21а. (2) Процедурата по медиация се провежда от медиаторите, провели информационната среща, в случай че страните не са избрали друг медиатор/ медиатори след даване на съгласие за провеждане на процедурата по медиация. Когато страните не са участвали в информационна среща и не могат да постигнат съгласие за избор на медиатор/медиатори, последните се определят от координатора на центъра по реда на ал.1. “ 18. По предложението за създаване на чл. 18. Не 21а, ал. 3 ЗМ (§14, т. 7) приема. Предвид изложените по-горе съображения за необходимост медиаторите в съдебна медиация да бъдат адвокати, предлагаме текстът на ал. 3 да отпадне. 19. По §14, т. 8 за създаване на нов чл. 22а, предлагаме единствено в текста на ал. 1 да 19. Не отпадне израза „са длъжни да“ по приема. съображенията, изложени вече неколкократно по-горе в становището ни. 20. Относно предложеният текст на §16, с който се запазва положението на вече се 17. В проекта е предвиден балансиран подход за определяне на медиатор, като водещ е принципът на доброволност. се 18. Виж съображенията , изложени по-горе. се 19. Предложението противоречи на концепцията и на целите на закона. 89 преминалите подбор и специализирано 20. Не се 20. Предложението противоречи на обучение медиатори: Предлагаме текстът на приема. концепцията на закона и създава §16 да отпадне от проекта, а в случай, че неравнопоставеност между избраните текстът бъде възприет, той да бъде изменен по медиатори. следния начин: „Медиаторите, които са адвокати и са преминали успешно допълнителен подбор и специализирано обучение за медиатори към съдебен център по чл. 20 и Наредба № 10 от 30.10.2023 г. на ВСС за подбора, статута и дейността на медиаторите в съдебните центрове по медиация (обн., ДВ, бр. 94 от 10.11.2023 г., в сила от 1.07.2024 г.) преди влизане в сила на решение № 11 от 1.07.2024 г. по конституционно дело № 11/2024 г. на Конституционния съд (обн., ДВ, бр. 57 от 5.07.2024 г.), запазват статута си и подлежат на служебно вписване в списъка на медиаторите към съответния съдебен център след влизане в сила на този закон Мотиви: Софийският адвокатски съвет поддържа становището, изложено по-горе, че ако съдебните медиатори са адвокати, вписани в специалния регистър на медиаторите, отпада необходимостта от подбор и специализирано обучение. Същевременно намираме, че следва да се отчете факта, че конкурсите за медиатори към съдебните центрове по медиация се проведоха в периода месец май-юни, 2024 г., т.е. непосредствено преди влизане в сила на решение № 11 от 01.07.2024 г. на КС, конституционно дело № 11/2024г. на Конституционния съд. В тази връзка ако вносителят на проекта настоява 90 за провеждане на подбор и обучение на съдебните медиатри, би следвало да се вземе решение на законодателно ниво да се проведат нови конкурси/подбори/. 17. ADR Center Global Предложения: s.r.l 1. Следва да бъде обсъдено дали делата по чл. 1. Не 140а, ал. 1 от ГПК, които понастоящем е приема. предвидено да бъдат задължени да участват в информационна среща след започване на съдебното производство, да не бъдат задължени да направят това преди входиране на съответната искова молба. Именно подобно времево задължение преди инициирането на делото и респективното добавяне на още разноски като държавни такси и адвокатски хонорари се явява в основата на успеха на италианския модел, където за периода 2013 -2023 г. само са администрирани над 2 милиона медиации от повече от 20 000 медиатори. В тази насока, статистиката в Италия сочи, че 50 % от тези първоначални информационни срещи са продължили своето участие в цялостна процедура по медиация, а от оставащите 50 % едва една малка част продължават с входиране на искова молба, докато останалите решават спора чрез споразумение или се отказват от воденето на съдебно производство. Считаме, че тази статистика доказва успеха на подобен подход за информационните срещи преди допълнителното обостряне на отношенията на страните, което е естествена последица на началото на състезателния съдебен процес. Нещо повече, с се 1. Благодарим за споделения опит. В разглеждания проект обаче се разглеждат възможностите за информиране на страните относно ползите от медиацията едва след като е предявена искова молба. Препоръчването на медиация преди този момент не е предмет на този закон. Провеждането на „пред-съдебна“ информационна среща не е във властта на съда. 91 оглед новосъздадените съдебни центрове по медиация, работещи на бюджетна издръжка, считаме, че по същество дали последните ще бъдат ангажирани преди или след формалното начало на съдебното производство е без практическо значение, но крайният ефект от дейността им би се засилила в случай, че страните още не са встъпили в съдебната процедура. Подобно „изнасяне“ на задължението за информационна среща по медиация е доста срещано и обосновано може да бъде заключено, че е преобладаващия модел на задължителна медиация в Европа, предвид че освен в Италия, същият се прилага успешно в Гърция, Кипър, Литва, Турция, Азербайджан и др. 2. Относно разноските за провеждане на информационната среща и налаганите глоби за неучастие: 2.1. Считаме, че може да бъде допълнително 2.1. Приема 2.1. Направена е редакция на текста. разяснено в предложената разпоредба на чл. 78б се. (1) от ГПК, че разноските, които ще бъдат покривани от бюджета на съдебната власт, няма да включват разноските, сторени от страните за участие – като пътни, пропуснато трудово възнаграждение, евентуално ангажирани процесуални представители за целите на участието в информационната среща. 2.2. Следва да бъде отчетно че неучастието на 2.2. Не се 2.2. Предвиденият от законодателя подход страната лично във въпросните информационни приема. глобата да бъде в определени граници дава срещи, подлежи на глоба по смисъла на чл. 92а от възможност на съда да съобрази нейния ГПК, като съгласно чл. 91, ал. 1 от ГПК глобите размер при всеки конкретен случай. 92 варират между 50 и 300 лв. В тази връзка е препоръчително да се обсъди и въведе единен критерий относно начина на прилагане на глобите, доколкото подобни парични санкции за определен кръг лица с по-нисък доход може да бъдат квалифицирани като препятстване достъпа им до правосъдие. 3. Относно личното участие на страните в информационната среща: 3.1. Предвиденото лично участие е важно за постигане на крайния ефект относно повишаване 3.1. Приема 3.1. Направена е редакция на текста. информираността относно ползите от се. медиацията и как тя на практика би могла да съдейства решаването на конкретен случай. Препоръчително да се предвидят конкретни изключения относно личното явяване на страната за участие в информационна среща – като например трайно отсъствие от страната и невъзможност за провеждане на срещата онлайн, наличието на предхождаща динамика на насилие на страните, което прави невъзможно провеждането на обща среща с участие и на двете страни и др. 3.2. Разпоредбата на чл. 140a, ал. 3 от ГПК 3.2. Приема 3.2. Направена е редакция на текста. предвижда редица случаи при които се. информационната среща да не бъде провеждана, сред които и наличието на „убедителни доказателства за извършено насилие над страна по делото от насрещната страна, за наличието на 93 риск за живота или здравето на детето или за неговия най-добър интерес“. В тази връзка, препоръчително би било да се преосмисли нужда от квалифициране на доказателствата за предхождащо насилие като „убедителни“, за да бъде възразено срещу провеждането на задължителна информационна среща. Припомняме, че домашното насилие е социален проблем, който протича зад закрити врата и като такъв често е съпроводен от липсата не просто на убедителни, но и на каквито и да са други доказателства. В тази връзка препоръчваме отпадането на „убедителността“ това като основание жертвите на насилие да искат изключение от признака на задължителност на информационната среща. 4. Относно финансовия стимул: 4. Не Приканваме въпросния стимул от приема. възстановяване на 75 % от дължимата такса да бъде относим и относно случаи на оттегляне или отказ от даден иск, постигнати в резултат на спогодба по дадения казус в рамките на процедура по медиация – по начина, по който това бе заложено в разпоредбите, които бяха отменени от Конституционния съд. Не считаме че това би нарушило по какъвто и да е начин правото на достъп до ефективно правосъдие – видно и от факта, че тази разпоредба не бе подложена на обсъждане в Конституционното решение, а бе отменена като част от „единния нормен комплекс“ на задължителната медиация. се 4 Не се предвижда връщане на държавна такса, „когато производството по делото е прекратено поради оттегляне или отказ от иска в резултат на това споразумение“, защото споразумение за оттегляне/отказ от иск е недопустимо – то би било непозволен от закона процесуален договор. С оглед на въведеното в Закона за медиацията (ЗМ) правило, че одобреното споразумение в процедура по медиация има характер на съдебна спогодба, то в тази хипотеза делото се прекратява в резултат на одобряването на съдебната спогодба, а не поради оттегляне или отказ от иска (вж. чл. 234, ал. 3 и ал. 4 ГПК). 94 5. Относно нуждата от допълнителна статистика, анализ и координиране на провежданите информационни срещи: 5.1. Необходимо допълнително да бъде 5.1. Приема 5.1. Необходимостта от подобна уредба ще детайлизирана уредбата относно как точно ще се се по наложи допълнително проучване на събират и анализират данните от провежданите принцип. готовността на съдебните центрове по медиации, в това число и информационните медиация да извършват такава дейност, както срещи, заложени като задължителни в закона. В и обезпечаването им с финансов и това число е необходимо да се предвиди и административен ресурс. В допълнение автоматизираното им събиране и обработка по предложението ще изисква и допълнително един унифициран начин с цел по-лесното им обществено обсъждане. последващо обобщение на национално ниво. В Може да бъде предмет на отделна тази насока би било препоръчително да се законодателна инициатива. обмисли как да бъде интегриран модул за медиация към понастоящем действащата единна информационна система за съдилищата по начин, позволяващ единния подход на събирането на статистически данни. Предвиждането на последното на законодателно ниво и последващото му детайлизиране в подзаконовата уредба се явява ключово за възможността да бъде осъществена качествена оценка на каквато и да е законова уредба на задължителна медиация. 5.2. Още на този етап на регулиране на материята 5.2. Не се 5.2. Предложението се отнася до извършване следва да бъдат приети и ключовите индикатори приема. на последваща оценка на въздействието, което за изпълнение на заложените цели с промяната не е предмет на настоящата уредба. на уредбата, които впоследствие именно ще дадат онази солидна база, на която задължителната медиация в страната да стъпи.- индикатор 1-индекс на балансираната връзка 95 между брой медиации и съдебни производства и индикатор 2- процент успешни медиации. 6. Относно статута на медиаторите, които ще 6. Приема се 6. Съдът няма правомощия по отношение на могат да провеждат информационни срещи: по принцип. избора на медиатор, а по отношение на Приветстваме, че предложените изменения на квалификацията на медиатора. В допълнение ГПК биха позволили активното включване на към горното отбелязваме, че е извършена всички вписани в Единния регистър на редакция на текста, съгласно която съдът медиаторите в България да осъществяват дейност може да укаже да участва медиатор с и като съдебни медиатори в случай, че успешно юридическо образование, без да го налага. са преминали процедурата по обучение и подбор на ВСС. Считаме, че това е от особено значение и важност предвид нуждата от мултидисциплинарни компетенции за ефективно провеждане на процедурата по медиация. В тази насока обаче заостряме вниманието към предложеното изменение на чл. 21а от ЗМ, съгласно което съдът следва да може да определи задължителното участие на медиатор с юридическо образование. Считаме, че подобно указване противоречи на принципа на доброволност на процедурата по медиация, който обхваща не просто доброволното встъпване и продължаване на медиацията, но и съвместното определяне на професионалиста, който да фасилитира подобен диалог, в това число и на компетенциите, които последния следва да има. Нещо повече, в случай че страните счетат, че с оглед спецификите на техния спор е необходима именна подобна допълнителна юридическа експертиза, същите следва да могат да определят това без да са ограничени от волята на съда. 96 18. Съдии от СРС, Правим следните две предложения: СГС, САС и ВКС 1. От групите дела, описани в чл. 140а, ал. 1 от 1. Не се 1. Разбираме мотивите, изложени в писмото, ПИД на ГПК, да се отделят в отделна алинея приема. но отделянето на групи дела, по които съдът на чл. 140а от ЗИД на ГПК няколко групи задължава страните да участват в дела, за които задължаването за участие в информационна среща без право на преценка, информационна среща за процедура по би било твърде близко до отреченото от КС медиация да става без съдът да извършва решение за задължителна медиация. Предвид преценката по чл. 140а, ал. 2 от ЗИД на ГПК за разнопосочните становища по проекта, това дали конкретният спор е подходящ за постъпили в хода на обществените разрешаване чрез медиация; консултации, както и с оглед факта, че на този етап все още не е изследвано въздействието от предложенията, вкл. и предвид възможността за забавяне на процеса, предложението не се приема. 2. чл. 131, ал. 1 от действащия ГПК 1 да се 2. Не се 2. Предложението е допълнително и е допълни с второ изречение със следното приема. свързано с това по т. 1. съдържание: „[к]огато от твърденията в исковата молба съдът прецени, че спорът е подходящ за разрешаване чрез медиация, той уведомява страните за това“. Мотиви: 1. Към първото предложение: ЗИД на ГПК цели: - първо, да преодолее недоверието на гражданите към медиацията като алтернативен способ за разрешаване на спорове; - второ, да удовлетвори критериите за конституционосъобразност, установени в 1 След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. 97 решение № 11 на Конституционния съд от 2024 г. по к. д. 11/24 г.; - трето, да изпълни изискванията, заложени в НПВУ, като се разшири използването на алтернативните способи за разрешаване на спорове, конкретно на медицията (Мотивите към ЗИД на ГПК; Частичната предварителна оценка на въздействието на ЗИД на ГПК). Опасяваме се, че ЗИД на ГПК не би изпълнил пълноценно първата и третата си цел без приемането на предложението ни от групите дела, описани в чл. 140а, ал. 1 от ЗИД на ГПК, да се отделят в отделна алинея на чл. 140а от ЗИД на ГПК няколко групи дела, за които задължаването за участие в информационна среща за медиация да става без да се извършва преценка от съда по чл. 140а, ал. 2 от ЗИД на ГПК. Това е така, защото от опита на други страни експерти са установили, че в юрисдикции, в които не е достатъчно развита култура у съдиите да препращат към медиация, ако се разчита само на преценката на съдиите за препращане към медиация, съдиите няма да използват тази възможност. Следователно резултатът ще бъде, че медиацията няма да бъде популяризирана. От статистическите данни, които са използвани в Мотивите на ПИД на ГПК, се установява, че към наличните програми за медиация в съдилищата в България са били проведени 286 медиации през 2024 г. и 323 медиации през 2023 г. С голяма степен на сигурност тези медиации основно, ако не единствено, са проведени в двата съдебни 98 центъра по медиация, най-дълго действащи – тези към общите съдилища във Варна и София – които покриват районите на само два от общо 29 окръжни съда в страната. Очевидно е, че в България не е развита достатъчно култура у съдиите да препращат към медиация. Също толкова съществено, до същия извод сме достигнали и ние въз основа на нашия опит и обсъжданията ни с наши колеги съдии. Наблюденията ни са, че съдиите, които препращат към медиация, не се нуждаят от правомощието да задължат страните да участват в информационна среща за медиация, защото те и сега успяват да препратят към медиация без да имат и съответно използват такова правомощие. Съдиите, които не препращат към медиация, не биха препращали към информационна среща за медиация дори и да имат такова правомощие или защото не познават медиацията и не вярват в ефективността ѝ, или защото се чувстват несигурни поради липсата на знания и умения да препращат, или поради недоверие някой друг да разрешава спор по дело, разпределено на тях. Затова без включването на първото ни предложение в ПИД на ГПК е налице сериозна опасност броят на задължително препратените дела към информационна среща за медиация да е пренебрежимо малък. Така ПИД на ГПК няма да може да изпълни пълноценно първата и третата си цел, а именно да се преодолее недоверието на гражданите към медиацията и да се разшири нейното използване. 99 Не постигането на тези две цели крие сериозни рискове. Първо, гражданите няма да получат това, което ПИД на ГПК цели, а те ще очакват. Второ, медиацията не би станала по-позната на адвокатите и съдиите. Трето, медиаторите към съдебните центрове не биха имали достатъчно информационни срещи и съответно медиации, които да подържат техния интерес към медиацията и желанието им да се развиват в тази област. Четвърто, но не последно по значение, ако центровете по медиация към съдилищата не се използват достатъчно, председателите на окръжните съдилищата и координаторите на центровете по медиация към тях ще загубят импулс за подържане и подобряване на тяхната работа. При подбора на групите дела, които да преминат от чл. 140а, ал. 1, в нова алинея на чл. 140а, за която да не се прилага ал. 2 на чл. 140а от ПИД на ГПК, предлагаме балансирано да се отчетат няколко фактора. Първо, полезността за страните, евентуално и за общността, от която са, да получат информация за медиацията. Второ, вероятността информационната среща да доведе до провеждане на медиация. Трето, броят дела в тези групи да не е голям, защото ако броят на тези дела е голям, е възможно прохождащата съдебна медиация да не успее да се справи с организирането и провеждането на голям брой информационни срещи и евентуално последващи медиации. Балансираното отчитане на описаните три фактора ще увеличи възможността ПИД на ГПК 100 да изпълни целите си без да се рискува съдебните центрове да не успеят да се справят организационно. След подходящо наблюдение и анализ на работата на центровете, би могло да бъдат добавени с последващи изменения и допълнения в ГПК групи дела, по които да се задължават страните да участват в информационна среща без преценката на съдията по чл. 140а, ал. 2 от ГПК. Приемането на нашето първо предложение по никакъв начин не би противоречало на критериите за конституционосъобразност, установени в решение № 11 на Конституционния съд от 2024 г. по к. д. 11/24 г. Действително, Коституционният съд в решението е установил, че разгледаните от него норми на ГПК относно задължително провеждане на първа среща в процедура по медиация е в противоречие с принципа за доброволност на медиацията. В настоящия ПИД на ГПК обаче, не се предвижда задължително провеждане на първа среща в процедура по медиация, а задължаване за участие в информационна среща за процедура по медиация, в която страните единствено ще бъдат информирани за медиацията и възможността, ако доброволно се съгласят, да участват в процедура по медиация. Независимо дали предложението ни бъде прието, бихме искали да споделим опасението си, че ЗИД на ГПК не би могъл да реализира целите си без необходимото обучение: - на съдии относно медиацията и препращането към медиация; 101 - председатели на окръжни съдилища и съдебни координатори относно това как ефективно да организират работата на центровете. Затова вярваме, че Висшият съдебен съвет и Националният институт на правосъдието ще осигурят участието в такова обучение на достатъчно съдии, както и на всички председатели на окръжни съдилища и координатори на съдебни центрове. По второто предложение: Полезността от възприемането на предложението ни се състои в това, че то допълнително ще допринесе ЗИД на ГПК да постигне първата и трета си цел - да преодолее недоверието на гражданите към медиацията и да се разшири нейното използване, като страните по дела научат възможно най-рано, че техният спор е подходящ за разрешаване чрез медиация. Чрез възприемането му страните ще имат възможност на един ранен етап от развитието на делото, когато все още не са втърдили позициите си и не са направили толкова сериозни разноски, да разберат от неутралния и безпристрастен съд, че спорът им е подходящ за разрешаване чрез медиация. Въвеждането на предложението по никакъв начин не противоречи на критериите за конституционосъобразност, установени в решение № 11 на Конституционния съд от 2024 г. по к. д. 11/24 г. 102 19. Център за 1. По предложените текстове по §1.в чл. 34, ал. 1. Приема се 1. Изискването за личното участие на страните обучение на 3 думите „в случаите по чл. 140а и 140б“ се частично. не означава отнемане на правото на страната медиатори „Геома заличават. за защитник. Няма пречка в тази среща корпорейшън” и упълномощени адвокати да участват заедно Асоциация Относно предложениeто считам, че: в текста със страните, но не и вместо тях. Поради това защита на всички на чл. 34, ал. 3 от ГПК, следвайки правната не е необходимо изрично упълномощаване. права логика е резонно да се Изричното пълномощно на адвокат е добави представителство в информационна необходимо ако представителите участват среща, т.е. да се предвиди изрично вместо страната в самата процедура по упълномощаване освен за участие в процедурата медиация или вместо тях сключат по медиация, и участието на страните с изрично споразумение, което е отразено в чл. 34, ал. 3 упълномощен от тях адвокат. Целта е всяка ГПК. Целта на предложението за лично страна да бъде подпомогната от адвоката си, на явяване на страната е да се гарантира реалното когото е доверила делото си при вземане на ангажиране на страните в процеса, информирано решение за ползите от участието ѝ повишаването на информираността за в процедура по медиация. Така действително би същността на медиацията, тъй като това ще могло недоверието на гражданите към допринесе за по- ефективното й прилагане. медиацията да се преодолее и постигне същата Същевременно в законопроекта е направено поставена цел от съставителите на Проекта. допълнение в чл. 140, ал. 3 и чл. 22а ЗМ, като е предвидено, че страните участват в срещата Предлагам: В редакцията на чл. 34, ал. 3 ГПК за лично, като недееспособните участват чрез отстраняване на непълнотите: „… Чл. 34. (3). За законния си представител, а ограничено сключване на спогодба, за намаляване, оттегляне дееспособните – с попечителско съдействие. или отказ от иска, за признаване на исканията на Предвидена е също така възможност, когато другата страна…“, след другата страна да се страна по делото е държавата, община или допълни: за участие в информационна среща по юридическо лице, те да могат да бъдат медиация и участие в процедура по медиация, за представлявани и от пълномощник с изрично получаване на пари или на други ценности, както пълномощно. Предвижда се и възможност ако и за действия, представляващи разпореждане с страните са повече от две или на страната на предмета на делото, е необходимо изрично ищеца или на ответника участват повече от пълномощно на адвокат…“. две лица, те да могат да упълномощят изрично едното от тях или трето лице, да ги представлява. 103 2. Предлагам също така да се допълни в Гл. Втора на ГПК ОСНОВНИ НАЧАЛА: 2. Не „… Състезателно начало Чл. 8. , ал. 1.: Всяка приема. страна има право да бъде изслушана от съда, преди да бъде постановен акт, който има значение за нейните права и интереси…“ като след „права и интереси“ се допълни: „ като съда насрочва дата между първото и второто съдебно заседание за провеждане на информационна среща по медиация с присъствие на страните, адвокатите им и съдебен медиатор от списъка на вписаните в регистъра на съда. 3. Предлагам да се допълни в чл. 8, ал. 3. Не 2.: Страните посочват фактите, на които приема. основават исканията си, и представят доказателства за тях…“ като се допълни след доказателства за тях: “…и могат да изразят изрично желание за участие в процедура по медиация…“ 4. По предложените текстове на §2 в чл. 78, ал. 4. Не 9 изречение първо се изменя така:: „При приема. приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като в случаите, в които съдът е одобрил сключено споразумение в процедура по медиация, 75 на сто от внесената държавна такса се връща на ищеца.“ Относно предложението считам, че: В резултат на проведена процедура по медиация производството може да се прекрати и по други причини, така например: поради оттегляне или се 2. Няма пречка в тази среща упълномощени адвокати да участват заедно със страните, ако страните преценят. Затова не е необходимо изменение на чл. 8 ГПК(състезателно начало), тъй като разпоредбата урежда основен принцип на гражданския процес, но не и на медиацията и в частност на информационната среща, които се провеждат без присъствие на съдия. се 3. Виж съображенията, изложени в т. 2. се 4. Не се предвижда връщане на държавна такса, „когато производството по делото е прекратено поради оттегляне или отказ от иска в резултат на това споразумение“, защото споразумение за оттегляне/отказ от иск е недопустимо – то би било непозволен от закона процесуален договор. С оглед на въведеното в Закона за медиацията (ЗМ) правило, че одобреното споразумение в процедура по медиация има характер на съдебна спогодба, то в тази хипотеза делото се прекратява в резултат на одобряването на 104 отказ от иск, ако страните са уговорили в постигнатото между тях споразумение въпроса: как да уредят взаимоотношенията си по правния спор? В случаи като този е справедливо ищеца да получи като резултат от участие в процедурата и постигане на споразумение в нея, връщане на държавната такса, както при постигнато споразумение по съществото на спора. Предлагам в редакцията на: чл. 78, ал. 9, изречение първо да се измени и се запази част от действащия текст: „Чл. 78. (9) При приключване на делото със спогодба, половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, а в случаите, в които съдът е одобрил сключено споразумение в процедура по медиация, така и в тези, при които в резултат на това споразумение производството по делото се прекрати поради оттегляне или отказ от иск, 75 на сто от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, така както са ги направили, ако не е уговорено друго.“ 5. По текста на §4. относно предложеното 5. Не изменение на чл. 92а ГПК чрез създаване на приема. нови ал. 2 и 3: „В чл. 92а се правят следните изменения и допълнения: съдебната спогодба, а не поради оттегляне или отказ от иска (вж. чл. 234, ал. 3 и ал. 4 ГПК). се 5. Съгласно концепцията на проекта информационната среща не е част от процедурата по медиация. Понятието „информационна среща“ не е съществувало до момента в българското законодателство. В настоящия законопроект се прави разлика между информационна среща за процедура по 105 1. Досегашният текст става ал. 1 и в него изречение второ се заличава. 2. Създават се ал. 2 и 3: „…(2) Страна, която неоснователно не се яви или откаже да участва в информационна среща за процедура по медиация, когато е била задължена от съда, заплаща глоба в размерите по чл. 91, ал. 1. …“ „ …. (3) Определението на съда по ал. 1 и 2 може да бъде обжалвано с частна жалба ….“ Относно предложениeто считам, на първо място, че с текста на ал.2 се накърнява основен принцип за „Доброволното участие на страните в процедурата по медиация”. Налагането на глоба е в колизия с този принцип и не би могло да се заобиколи Решение №11/24 на КС така както е предложен текста. Баланс би могъл да се постигне с изменението на чл.8, ал.1 /в посочените по-горе предложени в Становището редакции/ като целта е информационната среща по медиация да стане част от процеса; да се насрочва от съда на дата между първото и второто по делото съдебни заседания, за да имат възможност участниците в процеса да се запознаят с медиацията в присъствието на медиатор и адвокатите им, които биха ги съветвали и допринесли за разясняване на ползите от медиацията както и страните имат достатъчно време да осмислят получената информация и ползите от процедурата по медиация и процедура по медиация (виж § 14 от ПЗР на проекта, с който се правят промени в чл. 11, ал. 2 и чл. 13 от ЗМ). Информационната среща е стъпка преди медиацията. Та има само информационна задача и не представлява особена сложност и всеки съдебен медиатор е квалифициран да я проведе (преминал е подбор и допълнително обучение). По този начин ще се осъществи целта за бързо протичане на производството. Предложението за отпадане на чл.92а, ал. 3 противоречи на концепцията на закона. 106 медиация, т.е.: медиацията е бърза, евтина и ползотворна процедура. Считам също така, че санкция би следвало да се наложи само, ако някоя от страните не е информирала, че не може да участва в общата информационна среща своевременно съда и избрания медиатор, и с това се яви пречка за провеждането ѝ. В случаи като този съда със съдебното си решение при всички случаи да възлага разноските за нереализираната среща, но само за първия час на страната станала пречка за осъществяването ѝ, което би могло да се въведе като пропорционална мярка за присъждането на разноски за неосъществената информационна среща. Алинея 3 смятам е предпоставка единствено за забавяне на производството и възможност за протакване на делото. Предвид тези съображения за мен е логично да отпадне този текст. Предлагам: За прецизиране и отстраняване на противоречието в текста с посочения основен принцип за доброволност на медиацията предложенията за нови ал. 2 и 3 на чл. 92а да бъдат редактирани, като ал. 3 изцяло отпадне. ПРЕДЛАГАМ следната редакция на чл. 92а, ал. 2: „Чл. 92а(2) Страна, която неоснователно не се яви в насрочената от съда информационна 107 среща по медиация или не е информирала своевременно съда и медиатора за наличие на пречки за явяването ѝ и с това стане причина за отлагането ѝ, дължи разноските за срещата с медиатора с продължителност от 1 час в размерите съобразно наредбата по чл. 25а, т. 4 от Закона за медиацията. Когато информационната среща не е проведена поради неявяване и на двете страни, разноските за срещата с медиатора се заплащат от тях поравно. Съответните суми се присъждат в полза на съда.“ 6. По §7 отнсно предложеното изменение 6. Не се 6. Предложението противоречи на на чл. 140, ал. 5 ГПК: приема. концепцията на закона. (5) В случаите по ал. 3 и 4 съдът указва на страните, че при неизпълнение на задължението за лично участие, се налага глоба по чл. 92а, ал. 2.“ Предлагам да се приемат съображенията за глоба представени за §4 за чл. 92а, и предложението за допълване в текста на чл. 8, ал. 1. За останалите текстове предлагам думите в тях и словосъчетанията: „… съда задължава страните да участват лично в информационна среща…“(3) и „… Съдът може да задължи страните да участват в информационна среща…“(4) да се заменят с тези: Съда уведомява страните за датата на информационната среща по медиация и определя медиатор за срещата като разяснява на страните, че участието в срещата е лично и 108 с упълномощен адвокат като датата се насрочва между първото и второ съдебно заседание по делото. 7. Не се 7. Предложението противоречи на 7. По предложението на § 8. за създаване на чл. приема. концепцията на закона. 140а1: „Медиация Чл. 140а1. (1) Съдът задължава страните лично да участват в информационна среща за процедура по медиация, когато е предявен иск или до съда е отправено искане за: 1. разпределяне на ползването на съсобствена вещ по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността; 2. парични вземания, произтичащи от съсобственост по чл. 30, ал. 3 и чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността; 3. делба по чл. 34 от Закона за собствеността – в производството по извършване на делбата; 4. развод по чл. 49 от Семейния кодекс, заедно със задължително съединените искове по чл. 322, ал. 2; 5. разрешаване на спорове относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му по чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс; …“ и т.н. По вече изложените до тук съображения предлагам отпадане на думите в чл. 140а1(1): „Съдът задължава“ и се замени текста с„…: Съдът уведомява страните за датата, на която е насрочил информационна среща по медиация, в която страните следва да се явят 109 лично и с участието на упълномощения си адвокат, когато е предявен иск или до съда е отправено искане за: …“. Предлагам текста на чл. 140а1. (1) Съдът уведомява страните за датата, на която е насрочил информационна среща по медиация, в която страните следва да се явят лично и с участието на упълномощения си адвокат, когато е предявен иск или до съда е отправено искане за: 1. разпределяне на ползването на съсобствена вещ по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността; 2. парични вземания, произтичащи от съсобственост по чл. 30, ал. 3 и чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността; 3. делба по чл. 34 от Закона за собствеността – в производството по извършване на делбата; 4. развод по чл. 49 от Семейния кодекс, заедно със задължително съединените искове по чл. 322, ал. 2; 5. разрешаване на спорове относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му по чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс;…“ и т.н. Същото предложение за замяна на думата „задължава“ както и в ал. 1 е валидно и за ал. 2, и за ал. 3 за които предлагам в текста: (2) Съдът насрочва информационна среща с участието на страните в случаите по ал. 1 когато прецени, че спорът е подходящ за 110 препращане към медиация, като съобразява всички обстоятелства, свързани с него, включително когато:…“ (3) В случаите по ал. 1 съдът не насрочва информационна среща за процедура по медиация, дори когато такова искане е направена от една или повече страни по делото, когато:..“ Считам, че това конкретизиране ще даде възможност преди всичко за прецизиране на текста, а на следващо място да се избегне недобросъвестно прилагане на медиацията в конкретно изброените случаи, когато инициатор за насрочване и провеждане на информационна среща по медиация, както и последващо провеждане на процедура по медиация е реализирана по изрично искане на една или повече страни по делото, което съда е счел за допустимо по своя преценка. Имам конкретно предвид и порочната практиката на съдилища за напътване на страни по медиация по дела по ЗЗДН и провеждане на процедури по медиация по този вид дела, което е в противоречие с приложното поле на медиацията и би следвало да откроява несъвместимостта ѝ при всички случаи на агресия и насилие, където единствено са подходящи подходите на възстановителните практики на Възстановителното правосъдие. Посочените по-горе доводи за отпадане на думите задължителна и задължително са относими и във въведените предложения по § 111 9. и създадената ал. 1 на чл. 140в и по § 10. на създадения чл. 314б, ал. 1. като същите се заменят с „уведомява“. 8. Становище и предложения по Закон за изменение и допълнение на Закона за медиацията: Преходни и заключителни разпоредби 8.1. По предложението за създаване на чл. 8.1. Не се 8.1. Предложението противоречи на 19а: „Процедури по медиация, провеждани в приема. концепцията на закона. съдебен център“ в Чл. 19а. (1) предлагам: след думите предвидени в закон, съдът задължава, отпадане на думата „задължава“ и заменянето ѝ с „уведомява страните“ като текста с промяната се чете: „Чл. 19а. (1) В случаите и при условията, 112 по висящо съдебно дело за датата за участието им в информационна среща за процедурата по медиация, която се провежда в съдебен център по медиация към съответния съд…“ 8.2. Предлагам обхвата на ал. 3 да се разшири със следното допълнение след думите: „… извън съдебния център…“ с „… , с медиатор избран от вписаните в единен регистър на медиаторите…“ като с предложената промяна ще се намери баланса между съдебната медиация и първоначалната уредба на Закона за медиацията, която предвижда медиацията да се провежда и от лица, които не са с юридическо 8.2. Приема се по принцип. образование, но вписани в единен регистър на медиаторите /ЕРМ/. Предлагам чл. 19а, ал. 3 да се чете: „… След информационната среща страните могат да проведат медиация и извън съдебния център, с избран от тях медиатор вписан в единен регистър на медиаторите или всяка от тях посочи свой медиатор за процедурата по медиация. 8.3. Не се 8.3. Забележката не е относима към чл. 20а, ал. 8.3. По създадената чл. 20а, ал. 1 остава неясно приема. 1 ЗМ, както и към чл. 25а ЗМ. кои са критериите за подбор на обучители и тези за обучение на съдебни медиатори относно изискването на ал.1 за преминато от тях „ специализирано обучение по ред, определен в наредбата по чл. 25а “, тъй като Закона за медиацията и Наредба№1 към него не са поставили към момента конкретни критерии за обучителите освен посочените. Съществува вероятност с Наредбите по чл. 25а да се създаде модел и законова рамка за обучители по съдебна медиация, което ще постави под съмнение качеството на обучение на медиатори. Така например обучителите по съдебна медиация би следвало да са с научнообразователна степен и/или педагогическа специалност, да са вписани в ЕРМ – медиатори, да са вписани за обучители по медиация към обучаваща организация със стаж и опит в обучението на медиатори не по- малък от 5 години, за да обучават съдебни медиатори. 113 9. Относно предложеният текст на § 16, с 9. Приема 9. Направена е редакция на текста. който се запазва положението на вече се. преминалите подбор и специализирано обучение медиатори: Следва да се отчете факта, че: конкурсите за медиатори към съдебните центрове по медиация се проведоха в периода месец май-юни, 2024 г., т.е. непосредствено преди влизане в сила на решение № 11 от 01.07.2024 г. на КС, конституционно дело № 11/2024 г. на Конституционния съд. В Мотивите и Становищата публикувани с Проекта в табличен вид са дадени броя на преминалите специализирано обучение медиатори, който е по- малък от този на действително преминали успешно подбор за медиатори към съдебен център. В тази връзка би следвало или да се вземе решение на законодателно ниво да се проведат нови конкурси/подбори/ или да се даде за равнопоставеност възможност за служебно вписване и на тези медиатори, които не са обучени, предвид действието на Решението на Конституционния съд. 20. Петър Николов Няма конкретни предложения по текста на законопроекта 21. Институтът по С настоящото искаме за изложим своята пълна медиация и подкрепа за промяна на нормативната уредба в управление на насока стимулирането на гражданите и бизнеса спорове все по-често да обръщат своите спорове към процедура по медиация, включително и посредством приемането на задължителна 114 информационна среща за медиация по определени производства. Приветстваме изцяло вашата инициатива в тази насока и засвидетелстваме своята подкрепа по предложените текстове, зад които прозира задълбочената дискусия, осъществена от работната група, изготвила конкретните разпоредби. С настоящото искаме да обърнем вниманието Ви на следните разпоредби на Законопроектите, които считаме че могат да бъдат изменени по начин, който по-пълно би отговарял на заложените цели. 1. Относно разноските за провеждане на информационната среща и налаганите глоби за неучастие: 1.1. Предложената уредба предвижда всички 1.1. Приема 1. Предложението е отразено в текста. разноски по провеждането на задължителната се. информационна среща по медиация да бъдат покривани от бюджета на съда, без последващото им възлагане на която и да е от страните в производството. Подкрепяме това концептуално решение, като смятаме, че в разпоредбата на чл. 78б, ал. 1 от ГПК следва да бъде уточнено, че разходите, покрити от бюджета на съдебната власт, не включват личните разходи на страните за участие в срещата, като пътни разходи, изгубено трудово възнаграждение или възнаграждение на ангажираните процесуални представители. 115 1.2. От друга страна, следва да се отчете, че 1.2. Не се 1.2. Уредбата относно глобата предвижда неучастието на страна в информационната среща приема. минимални и максимални размери и съдът подлежи на санкциониране с глоба съгласно чл. съобразява всеки конкретен случай 92а от ГПК, като по чл. 91, ал. 1 от ГПК размерът поотделно. на глобата е между 50 и 300 лв. В тази връзка намираме за необходимо въвеждането на единен критерий относно прилагането на тази санкция, тъй като за определен кръг лица с по-нисък доход подобна финансова санкция би могла да представлява ограничение на достъпа им до правосъдие. Считаме за необходимо да се отбележи че намираме тази разпоредба за ключова с оглед действителното функциониране на модела за задължителна информационна среща и извеждането му от неговия чисто пожелателен модел, който и понастоящем е налице. От своя страна пък предвидените глоби, съотнесени към минималната работна заплата, не се явяват прекомерни и като такива не може да бъдат квалифицирани като евентуално препятстващи достъпа до правосъдие. В тази насока обаче, считаме с цел избягване на всякакви последващи опасения за компроментиране на достъпа до ефективно правосъдие за необходимо да бъде въведен единен критерий за прилагането на тази санкция, които да бъдат законодателно установени. 2. Относно личното участие на страните в информационната среща: 2.1. Подкрепяме предвиденото изискване за лично участие на страните в информационната 116 среща, тъй като това би допринесло за 2.1. Приема 2.1. Като се съобрази, че водещ е принципът за повишаване на информираността относно се по лично участие, са предвидени конкретни същността и ползите от медиацията. В същото принцип. изключения в чл.22а, ал.2 ЗМ. време препоръчваме да се предвидят конкретни изключения от изискването за лично явяване – например в случаи на трайно пребиваване извън страната, когато не е възможно провеждане на среща онлайн, или при наличие на предшестващо насилие между страните, което би възпрепятствало провеждането на съвместна среща. 2.2. В този контекст следва да се преразгледа 2.2. Приема 2.2. Предложението е отразено в текста. формулировката в чл. 140а, ал. 3 от ГПК, според се. която трябва да бъдат представени „убедителни доказателства“ за извършено насилие, за да се освободи страната от участие в срещата. Домашното насилие често протича при условия, които не позволяват събиране на убедителни доказателства, поради което настояваме за отпадане на изискването доказателствата да бъдат „убедителни“ като условие за освобождаване от участие. 3. Относно финансовия стимул за страните от 3. Не се 3. Не се предвижда връщане на държавна възстановяване на 75 % от държавната такса приема. такса, „когато производството по делото е при наличие на постигната спогодба: прекратено поради оттегляне или отказ от иска в резултат на това споразумение“, защото Считаме предвидения в законопроекта финансов споразумение за оттегляне/отказ от иск е стимул от възстановяване на 75% от платената недопустимо – то би било непозволен от държавна такса за положителна мярка, закона процесуален договор. С оглед на насърчаваща добросъвестното участие на въведеното в Закона за медиацията (ЗМ) страните в процеса. Предлагаме този стимул да правило, че одобреното споразумение в 117 бъде приложим и в случаите на оттегляне или отказ от иск, когато те са резултат от постигната спогодба в рамките на медиационна процедура – по аналогия с отменените от Конституционния съд разпоредби, в които това беше предвидено. Отбелязваме, че тази конкретна разпоредба не беше предмет на обсъждане в самото решение на Конституционния съд, а беше отменена като част от единен нормен комплекс, без да се оспорва нейната съвместимост с правото на достъп до ефективно правосъдие. 4. Относно нуждата от допълнителна 4. Не статистика, анализ и координиране на приема. провежданите информационни срещи: С цел ефективна интеграция на медиацията в системата за разрешаване на правни спорове в България, считаме за необходимо по-подробно регламентиране на начина на събиране и анализ на данни от проведени медиации, включително задължителните информационни срещи. Препоръчваме данните да се събират и обработват автоматизирано и унифицирано, с оглед тяхното по-лесно обобщаване на национално ниво. В тази насока намираме за целесъобразно да се обмисли създаването на модул за медиация към действащата Единна информационна система за съдилищата, който да осигурява единен подход в събирането на статистически данни. Регламентирането на подобен механизъм на законодателно ниво, както и последващото му детайлизиране в процедура по медиация има характер на съдебна спогодба, то в тази хипотеза делото се прекратява в резултат на одобряването на съдебната спогодба, а не поради оттегляне или отказ от иска (вж. чл. 234, ал. 3 и ал. 4 ГПК). се 4.Предложението се отнася до извършване на последваща оценка на въздействието, което не е предмет на настоящата уредба. 118 подзаконови нормативни актове, е от ключово значение за провеждането на качествена оценка на прилагането на закона. 5. Относно предложените изключения от задължителната съдебна медиация в чл. 140а, ал. 4 от ГПК: 5.1. Оценяваме високо и акцентираме върху 5.1. Приема 5.1. Предвидена е нарочна хипотеза, в която положените усилия за юридическото и се по съдът не задължава страните да участват в фактическо разграничение между вмененото по принцип. информационна среща за процедурата по силата на чл. 140а от ГПК задължение за участие медиация, когато „има други обстоятелства, в информационна среща за провеждане на които насочват към обосновано медиация и задължение за участие в същинската предположение, че медиацията не би довела 1 процедура, каквото не се предвижда. Така до положителен резултат“ (чл. 140а , ал. 3, т. 7 действително се застъпват и обезпечават ползите от проекта). от медиацията, без неоснователно да се спира съдебният процес или достъпа до правосъдие, в разумен срок. Акцентираме и върху факултативното приложение на медиацията, по преценката на съдията, както предписва новия чл. 140а, ал. 2. Разширени са и хипотезите, изключвайки приложението на медиацията. В тази връзка считаме, че едно потенциално разширение на хипотезите на изключения за провеждането на информационна среща би било удачно, а именно- провеждането на процедура по медиация извън съдебния център, което обстоятелство страните да удостоверяват посредством нарочно издадено за целта удостоверение или други доказателства, установяващи осъществяването на това. Конкретното ни предложение е в чл. 140а, ал. 3 119 от ЗИД на ГПК да бъде добавена още една т. 8. в следната редакция: (3) В случаите по ал. 1 и ал. 2 съдът не задължава страните да участват в процедура по медиация, когато: т. 8 до препращането им към информационна среща по медиация от съда страните представят доказателства за инициирана или приключена процедура по медиация към акредитиран център по медиация Посредством това предложение се цели запазване свободата на страните да могат да избират и други доставчици на услуги по медиация, които отговарят на определени критерии, респективно са преминали през процедура по акредитация пред Министерство на правосъдието. Представянето на подобна възможност от друга страна ще позволи на страните и по-висока гъвкавост чрез възможността паралелно на инициирането на съдебното производство да водят процедура по медиация и по този начин медиацията да не става причина за отлагане на делата или тяхното забавяне с цел осъществяването й след размяната на книжата. Съответно в случай на неуспех на медиацията страните ще могат вече да реферират към проведената процедура, без усилията и разноските, ангажирани вече да бъдат оставени без разглеждане. Нещо повече, подобен подход в дългосрочен план би благоприятствал 120 развитието на извънсъдебната медиация, която законопроектът има за цел да подкрепи. 5.2. В този контекст, заслужава да бъдат 5.2. Не се 5.2. Предложението е извън обхвата на обсъдени и закрепени в подзаконовата приема. законопроекта. нормативна уредба критериите, на които акредитираните центрове по медиация следва да отговарят. Като такива могат да бъдат застъпени следните елементи: - Юридическо лице, към което работят трима или повече медиатори, вписани в Единния регистър на медиаторите в Р България и притежаващи най-малко 1 година опит в разрешаването на спорове; - Центърът да има приети вътрешни правила, задължителни за всички медиатори, работещи в него, които подробно разписват принципите и начина на провеждане на процедурата, етичните правила и тарифата за предоставяне на услугата; - Центърът да поддържа единен регистър за водените казуси, включващ данни за страните, естеството на спора, дата на иницииране и прекратяване на процедурата, брой проведени и вид срещи (онлайн/на живо; общи/индивидуални), резултат от процедурата; - Центърът да има приета процедура за контрол на дейността на медиаторите и отстраняването им от длъжността в случай, че бъде установено нарушение на някои от приетите вътрешни правила; - Центърът да притежава вътрешна система за наблюдение качеството на провежданите 121 медиации и способи за неговото подобрение на регулярна база; - Центърът да има интернет сайт, на който подробно е разяснена процедурата по медиация, публикувани са вътрешните правила за работа и тарифата за предоставяне на услугите по медиация, както и медиаторите, които работят към Центъра; Считаме, че приемането на критерии за акредитация и съблюдаването им от центровете по медиация би било решаващо за бъдещото развитие на извънсъдебните способи за намиране на решение, което по никакъв начин не препятства съдебната медиация. Относно статута на медиаторите, които ще могат да провеждат информационни срещи по медиация: Приветстваме предложението всички вписани в Единния регистър на медиаторите да могат да упражняват дейност като съдебни медиатори, при условие че успешно са преминали съответното обучение и подбор, проведени от Висшия съдебен съвет. Подчертаваме значението на това решение, предвид необходимостта от мултидисциплинарна експертиза за ефективно прилагане на медиацията. В същото време обръщаме внимание на предложеното изменение на чл. 21а от Закона за медиацията, съгласно което съдът може да определи задължително участие на медиатор с юридическо образование. Смятаме, че това 122 противоречи на принципа на доброволност в медиацията, който включва не само доброволното участие и продължаване на процеса, но и съвместното определяне на медиатора и неговите професионални компетенции. В случаите, в които страните преценят, че поради спецификата на спора им е необходимо участието на медиатор с юридическа подготовка, те следва да могат свободно да направят този избор, без да са обвързани от решението на съда. В заключение, изцяло подкрепяме предложените изменения в ГПК и приемането на задължителна информационна среща по медиация по част от делата с цел налагането на култура за приоритетно решаване на споровете извън съда. 22. Адв. Ирина Представям съображения по някои от текстовете Палева - на Проект на Закон за изменение и допълнение Медиатор на ГПК: 1. Изменение на чл. 34, ал. 3 ГПК 1. Не е 1. Приема се 1. Личното участие на страните в предвидено изрично упълномощаване за частично. информационната среща е изключително участие в информационна среща. Множество важно и се налага, тъй като информацията, страни и ответници, заболяване, пътуване и т.н.- която ще получат, би мотивирала страните да много са примерите за невъзможност на страна изберат именно процедурата по съдебна да се яви в съда, вкл. в център по медиация. медиация, каквато е целта на промените. Текстът създава и основание за неучастие на Изискването за личното участие на страните адвокати в този етап от процедурата по не означава отнемане на правото на страната медиация, което не е обосновано и ограничава за защитник. Няма пречка в тази среща възможностите за защита на правата и законните упълномощени адвокати да участват заедно интереси на гражданите. Процедурата по със страните, но не и вместо тях. Поради това медиация, в случай че започне да се провежда, не е необходимо изрично упълномощаване. включва и информирането, независимо дали ще Изричното пълномощно на адвокат е 123 се определи като „информационна среща•' или като „откриване на процедурата”. Правната консултация за това дали е обяснена правилно процедурата по медиация и дали е разбрано това обяснение. не може да се направи без адвоката да има лични впечатления от срещата. Предложение за изменение: Чл. 34, ал. 3 да включи и възможност за изрично упълномощаване и за участие в информационна среща на процедура по медиация в случаите на задължаване по чл. 140а ГПК. 2. Чл. 21а ЗМ — Определяне на медиатор. 2. Не Разпоредбата предвижда невиждан и неприлаган приема. никъде досега способ за провеждане на информационна среща от медиатор, определен от координатора на съдебния центьр (ал. 1) и на медиацията от медиатор, посочен по общо необходимо ако представителите участват вместо страната в самата процедура по медиация или вместо тях сключат споразумение, което е отразено в чл. 34, ал. 3 ГПК. Целта на предложението за лично явяване на страната е да се гарантира реалното ангажиране на страните в процеса, повишаването на информираността за същността на медиацията, тъй като това ще допринесе за по- ефективното й прилагане. Същевременно в законопроекта е направено допълнение в чл. 140, ал. 3 и чл. 22а ЗМ, като е предвидено, че страните участват в срещата лично, като недееспособните участват чрез законния си представител, а ограничено дееспособните – с попечителско съдействие. Предвидена е също така възможност, когато страна по делото е държавата, община или юридическо лице, те да могат да бъдат представлявани и от пълномощник с изрично пълномощно. Предвижда се и възможност ако страните са повече от две или на страната на ищеца или на ответника участват повече от две лица, те да могат да упълномощят изрично едното от тях или трето лице, да ги представлява. се 2. Съгласно концепцията на проекта информационната среща не е част от процедурата по медиация. Понятието „информационна среща“ не е съществувало до момента в българското законодателство. В настоящия законопроект се прави разлика 124 сы•ласие на страните, а при липса на съгласие, определен от координатора (ал. 2). Това разграничаване на правилата за избор на медиатор, противоречи на принципа доброволност, променя начина, по който се провежда процедурата по медиация, включително е в противоречие с чл. 13, ал. 1 ЗМ и чл. 31 от Етичния кодекс за поведение на медиатори. За да се създаде доверие на гражданите към процедурата по медиация е необходимо да има качество в работата на медиаторите, възможности за провеждане на информационни срещи и процедури по медиация в рамките на висящи съдебни дела, които не водят до проточване във времето на съдебното производство, а не създаване на нови, непознати правила за провеждане на процедурата. Недопустима е намесата на съда в провеждането нито на информационната среща нито в процедурата по медиация – ал. 3. Предложение: Чл. 21a. (1) Информационната среща се провежда от един или повече медиатори от съответния съдебен център по медиация, определени от координатора на центъра, освен ако не бъдат посочени по общо съгласие на страните. (2) Процедурата по медиация се провежда от медиатор или медиатори, определени от координатора на центъра, освен ако не бъдат посочени по общо съгласие на страните. между информационна среща за процедура по медиация и процедура по медиация (виж § 14 от ПЗР на проекта, с който се правят промени в чл. 11, ал. 2 и чл. 13 от ЗМ). Информационната среща е стъпка преди медиацията. Та има само информационна задача и не представлява особена сложност и всеки съдебен медиатор е квалифициран да я проведе (преминал е подбор и допълнително обучение). По този начин ще се осъществи целта за бързо протичане на производството. По отношение на предложението за отпадане на ал. 3, отбелязваме, че съдът няма правомощия по отношение на избора на медиатор, а по отношение на квалификацията на медиатора. В допълнение към горното отбелязваме, че е извършена редакция на текста, съгласно която съдът може да укаже да участва медиатор с юридическо образование. 125 Алинея 3 - да отпадне. 23. Висш адвокатски Основните предлагани промени са следните: съвет, представляван от 1. Предлага се в случаите и при условията, 1. Приема ➢ 1. Няма пречка и законово ограничение зам. Председателя предвидени в закона, съдът да задължава се по страните да бъдат информирани за същността адв. Валя Гигова страните по висящи съдебни дела да участват принцип. на медиацията в един предходен момент преди в информационна среща за процедура по започването на процеса. Това е един от медиация, предхождаща медиацията (§ 7 от очакваните резултати – да се стимулира Проекта). С така направеното предложение се утвърждаване на културата на споразумението цели да бъде избегнато натрапването на като начин за разрешаване на спорове; да се задължителната първа среща по медиация, която увеличи използването на медиацията като съгласно предшестващо обявената за цяло, и в частност увеличаване на противоконституционна уредба налагаше чрез използването на извънсъдебната медиация. принуда алтернативното решаване на спора, при Този въпрос обаче е извън обхвата на това като формализиран процедурен етап – част обсъждания законопроект. от исковия процес. Безспорно избраният нов механизъм е по-добър, доколкото и в Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за алтернативно решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Директива за АРС за потребители, ОВ, L 165/63, 18.6.2013 г.) в чл. 39 от уводната част изрично е подчертано, че „за да се гарантира прозрачността на структурите и процедурите за алтернативно решаване на спорове (АРС), е необходимо страните да получават ясна и достъпна информация, която им е необходима, за да вземат обосновано решение, преди да започнат процедура за АРС“. При все това, остава спорно доколко на практика 126 задължаването на страните да участват в среща, в рамките на която да получат информация относно същността и принципите на медиацията, процедурата по която се провежда, ролята на медиатора и последиците от медиацията, вкл. за отражението й върху развитието на висящото съдебно производство, би създало ефективен стимул за страните да изберат медиацията. Предвиждането на задължителна информационна среща на етап, на който страните така или иначе са отнесли спора към съд – тоест към момент, в който отношенията помежду им най-често са силно влошени , а и вече са изразходвани немалки ресурси, в някаква степен е с предрешен изход. Тъкмо това вероятно поставя въпроса доколко целесъобразно е подобно информиране относно медиационното производство да се случва в рамките на вече висящ спор, а не в един предходен момент. 1.1. Освен това, както самото участие в 1.1. Не се 1.1. Тази препоръка няма как да бъде процедура по медиация е резултат от свободния приема. приложена в този проект, тъй като той урежда избор на страните, така и вероятно и процедурата след предявяване на исковата снабдяването с информация за същата процедура молба. следва да е последица от общото желание на страните по спора, а не от изпълнение на разпореждане на съда. Затова и е съмнително дали налагането на задължително участие в информационна среща наистина би повишило доверието в алтернативните способи за решаване на спорове, или просто би превърнало 127 последната във формализирана процедура – част от исковия процес. Може също така да се обсъди възможността не съдът да насочва към задължително информиране за алтернативни методи за решаване на спор, който вече е отнесен за съдебно решаване, а подобна информация да се дава на един етап, предшестващ предявяването на иска, без наличието или отсъствието на подобна информационна среща, разбира се, да оказва влияние върху допустимостта на по-късно предявения иск. 2. Има и още нещо, което тук вероятно 2. Не заслужава да бъде отчетено - Директива приема. 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси предоставя възможност на всеки европейски съдия да предложи на страните по спора на всеки етап от процедурата да присъстват на среща, на която да им бъде предоставена информация за медиацията, и ако прецени за необходимо, да покани страните по спора да използват способа на медиацията. Оттук и би могло да се помисли дали не е по-добре вместо съдът да задължава страните да участват в информационна среща, да ги приканва към медиация. По този начин вероятно ще бъде постигнато по-високо ниво на съответствие на националната уредба с изискванията на Директивата, като същевременно ще бъде се 2. Предложението не съответства на целите на закона. В допълнение отбелязваме, че съгласно чл. 5, пар. 2 от Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси, директивата не засяга разпоредбите на националното законодателство, съгласно които медиацията е задължителна или подлежи на стимули или санкции, преди или след започване на съдебното производство, при условие че съответното законодателство не възпрепятства страните да упражняват правото си на достъп до съдебната система. 128 утвърден и възприетият в чл. 145, ал. 3 ГПК подход, при който съдът не указва на страните да се опитат да се спогодят, а ги приканва към спогодба. 3. Отделно от това въведеното с новелата на 3. Приема се 3. Изискването за личното участие на страните чл. 140, ал 3 ГПК (§7 от Проекта) частично. не означава отнемане на правото на страната задължително лично участие в за защитник. В тази среща упълномощени информационната среща на страните по адвокати могат да участват заедно със делото, при това преимуществено по дела, по страните, но не и вместо тях. Поради това не е които не се изисква задължително лично необходимо изрично упълномощаване. явяване на страните в процеса, може Изричното пълномощно на адвокат е потенциално не само да доведе както до необходимо ако представителите участват необосновани разноски по отношение на вместо страната в самата процедура по страни, които живеят извън България, но така медиация или вместо тях сключат и да обезсмисли в някаква степен ratio legis, споразумение, което е отразено в чл. 34, ал. 3 заложен от законодателя във функциите и ГПК. Целта на предложението за лично приложното поле на института на явяване на страната е да се гарантира реалното представителство, доколкото се вменява. ангажиране на страните в процеса, Задължение за лично участие само в един етап от повишаването на информираността за производството, при условие, че подобно лично същността на медиацията, тъй като това ще участие не е предвидено в закона като допринесе за по- ефективното й прилагане. предпоставка за допустимостта на процеса. Същевременно в законопроекта е направено допълнение в чл. 140, ал. 3 и чл. 22а ЗМ, като е предвидено, че страните участват в срещата лично, като недееспособните участват чрез законния си представител, а ограничено дееспособните – с попечителско съдействие. Предвидена е също така възможност, когато страна по делото е държавата, община или юридическо лице, те да могат да бъдат представлявани и от пълномощник с изрично пълномощно. Предвижда се и възможност ако 129 страните са повече от две или на страната на ищеца или на ответника участват повече от две лица, те да могат да упълномощят изрично едното от тях или трето лице, да ги представлява. 4. На следващо място се предлага съдът да задължава страните да участват в информационна среща за процедура по медиация по дванадесет конкретно определени в закона групи граждански и търговски дела, като задължението на съда да препрати към информационна среща за процедура по медиация по тези дела е обвързано с преценка за това, че конкретният спор е подходящ за препращане към медиация, основаваща се на ясно регламентирани критерии. (§8 от Проекта). При това положение обаче се вижда, че по същество провеждането на информационна среща се въвежда като факултативна фаза по широк кръг граждански и търговски дела, при това единствено с оглед преценката на съда, което повдига няколко възражения. 4.1. На първо място предвидена е отново 4.1. Приема 4.1 Направено е допълнение в мотивите твърде широка гама от дела, по отношение на се по относно подбора на делата. които трудно може да бъде отговорено на принцип. въпроса на какъв принцип законодателят е извършил подбора, който е довел до отделяне на групата дела, посочени в чл. 140а, ал. 1 ГПК, от други дела. В мотивите се твърди, че подборът на определените 12 групи дела е извършен с 130 оглед на възможността за постигане на споразумение по тях. Според вносителя на проекта преценката за включване на точно тези дела в ал. 1 се основава на досегашната практика на центровете за спогодби и медиация към Софийския районен съд и Софийския градски съд, както и на тези центрове към окръжните и районните съдилища в Бургас, Варна, Плевен и Велико Търново. При все това, подходът при избора на спорове, при които има задължителен опит за информационна среща, би следвало да е по-скоро рестриктивен. В сравнителен план следва да се посочи, че именно с цел да не се нарушава чл. 6 ЕКП и правото на защита и справедлив процес, тенденцията е по законодателен път да се наложи някакво задължение за медиационна или информационна процедура, но по твърде ограничен вид дела, най-вече с оглед особеностите на самите производства и естеството на конкретния спор и конкретните специфики на онези случаи, при които доверието между страните не е все още загубено. Също така, противно на изложеното в мотивите към проекта, че в категорията дела, подходящи за доброволно уреждане на спора, не са включени дела с голям брой на страните (доколкото по- големият брой на страните е предпоставка за потрудно постигане на споразумение), то в т. 3 на чл. 140а, ал. 1 е включено производството по делба. При това, немалка част от делата, при които съдът може да прецени дали да задължи страните да проведат информационна среща, 131 често са извънредно усложнени и имат за предмет спорни права, чиято защита най-често се търси именно от съда. 4.2. На следващо място в предложения чл. 4.2. Не се 4.2. Следва да се подчертае, че със 140а, ал. 2 и 3 се регламентират критерии, приема. законопроекта се въвежда единствено които съдът следва да преценява, за да задължението страните да участват в препрати страните към медиация, информационна среща за процедура по посредством формулиране на положителни медиация. Тя има само информационна предпоставки и пречки за препращане на задача. Съдът действително ще съобразява страната в информационна среща за изброените обстоятелства, но само с оглед на процедура по медиация. Сред тях са: дали потенциалната възможност спорът да между страните са налице трайни отношения, приключи доброволно, като се ръководи от дали между страните се водят или са водени спецификата на спора, съобразно няколко дела, които имат връзка помежду си, представените доказателства. дали по делото са предявени множество искове Дали страните ще бъдат в готовност да или насрещни претенции, дали разноските за преминат към процедура по медиация зависи производството може значително да надхвърлят от самите тях и тук няма намеса на съда. материалния интерес по делото, дали бързото От друга страна, ако съдът прецени, че не е доброволно разрешаване на спора е в интерес на уместно да се провежда информационна страните или на детето, дали основните среща, а страните желаят да опитат да се обстоятелства, от които произтичат споразумеят, те могат във всяко положение на претендираните права и възражения, са делото да потърсят съдействието на медиатор, безспорни; дали са налице други обстоятелства, вкл. да поискат спиране на делото по общо които сочат, че спорът е подходящ за медиация. съгласие. Вижда се, че формално чрез въвеждането на така изброените критерии се създава възможност на съда да преценява с оглед на конкретната фактическа и правна обстановка и предвид спецификата на делата дали процесният правен спор е подходящ за препращане към процедура по медиация, или не е. Същевременно при погрешна преценка на съда в проекта липсва 132 реална санкция, така че няма причини съдът да прилага последователно така предложените критерии. Проблем е още и обстоятелството, че част от споменатите критерии изискват от съда да съобразява извънпроцесуалното поведение на страните, респективно наличието на други висящи спорове между същите (например по чл. 140а, ал. 2, т. 1-2 или ал. 4, т. 6), което не става ясно кога и как може да се случи, или дори да се произнася по съществото на спора (ал. 2, т. 6), което противоречи на трайното разбиране на нашия закон, че съдът се произнася по същество единствено с крайния съдебен акт. 4.3. Не на последно място, предоставяйки на 4.3. Не се 4.3. Следва да се съобрази обстоятелството, че дискрецията на съда да прецени дали да задължи приема. както информационната среща, така и страните към информационна среща, която същинската процедура по медиация се дискреция се оказва да не подлежи на контрол, то провеждат пред медиатор, а не пред съд. В определена категория ищци са поставени в този смисъл не може да се очаква да е неравно положение спрямо останалите лица, предвиден контрол във взаимоотношения, търсещи съдебна защита, чиито спорове биват които не стоят на плоскостта на гледани от съдии, които решават да не използват правораздавателната дейност на държавата. дискрецията си по чл. 140а, ал. 2 ГПК. Още повече, че в проекта е предвидено, че възраженията на страната относно това дали спорът е годен за медиация, или не, не обвързват съда, негова е преценката за наличието на предвидените в закона условия за провеждането на задължителна информационна среща и медиация 133 5. На следващо място положително следва да 5. Не се бъдат оценени предложените правила, които съдържат изключват делото да бъде забавено с оглед бележки в провеждането или не на информационна среща. коментара. Така с проекта е определено времето, когато съдът може да задължи страните да участват в информационната среща за медиация, като се създаване нова ал. 3 в чл. 140 от проекта, която предвижда, че най-подходящото време за задължаване на страните да проведат информационна среща е с определението на съда по чл. 140. Втората възможност е в първото открито съдебно заседание. По изключение се допуска това да стане до приключване на съдебното дирене в първа инстанция, като се дава възможност на съдията да прецени кога страните по конкретното дело биха имали позитивна нагласа към евентуално споразумение. Изрично се регламентира, че при насрочена задължителна информационна среща за медиация, производството по делото не се спира и съдопроизводствените действия продължават (чл. 140в, ал. 1).Една от целите на предложението е производството да не се забавя. Информационна среща се насрочва преди първото съдебно заседание или между заседанията. Дори при съгласие за започване на медиация, нейното провеждане не води до спиране на делото. Отлагане или спиране се допуска само по общо искане на страните (чл. 140в, ал. 3). С цел оперативност и бързина се предвижда след приключване на съдебното дирене в случаите по чл. 149 ГПК съдът да 134 пристъпи към постановяване на решение по делото, независимо от това, че не е проведена информационна среща, защото съдът не е задължил страните да участват в нея, или някои от тях не са взели участие в срещата, освен ако не е налице искане на всички страни за участие в информационна среща или в процедура по медиация. 6. На следващо място в чл. 140а, ал. 4 от проекта 6. Приема 6. Направена е редакция на текста. се предвижда, че ако липсват пречките по чл. се. 140а, ал. 3 от проекта на ЗИД на ГПК, съдът да препраща страните към медиация, когато те преди предявяване на иска са уговорили писмено спорът да бъде разрешен чрез медиация, или когато ищецът е поискал това с исковата молба и ответникът се е съгласил с отговора на исковата молба. И ако във втората му част предложеното правило отговаря на житейската логика, то не става ясно защо при уговорено между страните доброволно решаване на спора, последвано от предявяване на иск ( което свидетелства единствено за невъзможност страните да уредят доброволно възникналия спор) следва съдът да ги препраща към медиация. Едно подобно натрапване на задължение за доброволно разрешаване на спор би имало за резултат единствено ограничаване свободния избор на страните как да се защитят. 7. С § 4. от Проекта в чл. 92а се правят следните 7. Не се 7. В настоящия случай глобата се предвижда изменения и допълнения, като се създават ал. 2 и приема. за неизпълнение на разпореждане на съда, 3, съгласно които: което предполага висящ съдебен процес. 135 „(2) Страна, която неоснователно не се яви или откаже да участва в информационна среща за процедура по медиация, когато е била задължена от съда, заплаща глоба в размерите по чл. 91, ал. 1. (3) Определението на съда по ал. 1 и 2 може да бъде обжалвано с частна жалба.“ В мотивите към проекта се сочи, че този законов подход е избран с оглед преодоляване на неконституционосъобразността по отношение на понасянето на разноски във връзка с производството по медиация, независимо от изхода на спора. Отделно се твърди, че налагането на глоба е в пряка причинна връзка с поведението на страната и е с ясно определени в закона граници, а и е в синхрон с предвидената в чл. 89, т. 2 ГПК глоба, която съдът има право да наложи за неизпълнение на разпорежданията на съда. В действителност чрез използване на института на глобите по същество се прави по- скоро опит да бъдат заобиколени поставените от КС изисквания за конституционосъобразност на уредбата на медиацията. Стимулирането на страните да се явят на задължителна информационна среща под угрозата на санкция под формата на глоба за неизпълнение на разпореждане на съда, също поставя сериозно ограничение пред правото на защита, част от което е и правото на свободен достъп до съд и справедлив съдебен процес. Нещо повече - с новосъздадената уредба се създава възможност за налагане на имуществена санкция, чийто размер не е в зависимост от материалния интерес Страните имат задължението единствено да се явят на информационна среща, на която евентуално да вземат решение дали да преминат към процедура по медиация, като в този случай делото не се спира. В случай, че страните не постигнат съгласие за провеждането на процедура по медиация, спорът ще се разгледа и реши от съда. При това глобата е предвидена под условие – тя се налага само ако страната не се яви без уважителна причина или откаже да участва в информационна среща за процедура по медиация, когато е била задължена от съда. Предвид мотивите на Конституционния съд задължаването на страните да се явят на информационна среща не трябва да е свързано с понасянето на допълнителни разноски от тях, неподлежащи на репариране, които евентуално да затруднят развитието на исковото производство и да доведат до налагането на глоба поради липсата на средства за явяване на информационна среща. Предвидените глоби, съотнесени към минималната работна заплата, не се явяват прекомерни и като такива не може да бъдат квалифицирани като евентуално препятстващи достъпа до правосъдие. 136 по делото, което често би водело до крайно несправедлив резултат. И този извод не се променя от създадената възможност определението за налагане на глоба да се обжалва, респективно от предложението глоба да се налага само при неоснователно неявяване в информационната среща или отказ да се вземе участие в такава. И тук по подобни на отменената уредба обаче не се прави разграничение между отказа, който е настъпил в резултат от обективна невъзможност от наличието на определено укоримо поведение, което е причина за отказа да се вземе участие в задължителната информационна среща. 8. Положително следва да се оцени и предложението за прецизиране на формулировката на чл. 18 от ЗМ, за да отговаря на действителното действие на споразумението. Предвижда се, когато страните са постигнали споразумение във връзка с предмета на няколко висящи дела, то да се одобрява от съда, който разглежда първото образувано дело, като одобрената съдебна спогодба се представя пред останалите съдилища, които прекратяват висящите пред тях производства изцяло или частично според съдържанието й. Предложението произтича от обстоятелството, че одобреното от съда споразумение поражда не само изпълнителна сила, а сила на пресъдено нещо, с всички предвидени в процесуалния закон защитно-санкционни последици, присъщи на съдебната спогодба, насочени към 137 следпроцесуалното поведение на страните (чл. 18 ЗМ). Именно пораждането на сила на пресъдено нещо от одобреното от съда споразумение е основанието за прекратяване на исковото производство. 138

ПРОЕКТ! Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 59 от 2007 г.; изм., бр. 50 от 2008 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2008 г. – бр. 63 от 2008 г.; изм., бр. 69 от 2008 г., бр. 12, 19, 32 и 42 от 2009 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 47 от 2009 г.; изм., бр. 82 от 2009 г., бр. 13 и 100 от 2010 г.; Решение № 15 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 5 от 2011 г.; изм., бр. 45, 49 и 99 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 53 и 98 от 2014 г., бр. 50 от 2015 г., бр. 15 и 43 от 2016 г., бр. 8, 13, 63, 86, 96 и 102 от 2017 г., бр. 42 и 65 от 2018 г., бр. 38, 83, 98 и 100 от 2019 г., бр. 68, 98 и 110 от 2020 г., бр. 9 и 15 от 2021 г., бр. 15, 62 и 102 от 2022 г., бр. 11, 66, 80, 85 и 102 от 2023 г., бр. 39 от 2024 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 2024 г. – бр. 57 от 2024 г., изм., бр. 67 от 2024 г.) § 1. В чл. 34, ал. 3 думите „в случаите по чл. 140а и 140б“ се заличават. § 2. В чл. 78, ал. 9 изречение първо се изменя така: „При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като в случаите, в които съдът е одобрил сключено споразумение в процедура по медиация, 75 на сто от внесената държавна такса се връща на ищеца.“ § 3. Създава се чл. 78б: „Разноски при медиация по висящи съдебни дела Чл. 78б. (1) Разноските за информационна среща за процедура по медиация и за медиация в случаите по чл. 19а, ал. 1 и 2 от Закона за медиацията, с обща продължителност съгласно чл. 23а от Закона за медиацията се заплащат от бюджета на съда в размерите съобразно наредбите по чл. 25а от Закона за медиацията. § 4. В чл. 92а се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в него изречение второ се заличава. 2. Създават се ал. 2 и 3: „(2) Страна, която неоснователно не се яви или откаже да участва в информационна среща за процедура по медиация, когато е била задължена от съда, заплаща глоба в размерите по чл. 91, ал. 1. (3) Определението на съда по ал. 1 и 2 може да бъде обжалвано с частна жалба.“ § 5. В чл. 127 се създава ал. 5: 1 „(5) В исковата молба ищецът посочва наличието на пречки по чл. 140а , ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора и представя писмени доказателства за тях.“ 1 § 6. В чл. 131 се създава ал. 4: „(4) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по 1 чл. 140а , ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора и представя писмени доказателства за тях.“ § 7. В чл. 140 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 3: „(3) Съдът задължава страните да участват лично в информационна среща за 1 процедура по медиация, когато са налице условията по чл. 140а , ал. 1 и 2 и отсъстват 1 пречките по чл. 140а , ал. 3. Информационната среща за медиация се насрочва в подходящ срок преди откритото заседание.“ 2. Създават се ал. 4 и 5: „(4) Съдът може да задължи страните да участват в информационна среща за процедура по медиация и в първото открито заседание, както и по изключение до приключване на съдебното дирене в първа инстанция, когато това няма да затрудни разглеждането и решаването на делото в разумен срок. В тези случаи срещата се насрочва в подходящ срок преди следващото открито заседание. (5) В случаите по ал. 3 и 4 съдът указва на страните, че при неизпълнение на задължението за лично участие, се налага глоба по чл. 92а, ал. 2.“ 3. Досегашната ал. 3 става ал. 6 и се изменя така: „(6) Съдът насрочва делото в открито заседание, за което призовава страните и им връчва препис от определението по ал. 1. Съдът може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото.“ 1 § 8. Създава се чл. 140а : „Медиация 1 Чл. 140а . (1) Съдът задължава страните лично да участват в информационна среща за процедура по медиация, когато е предявен иск или до съда е отправено искане за: 1. разпределяне на ползването на съсобствена вещ по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността; 2. парични вземания, произтичащи от съсобственост по чл. 30, ал. 3 и чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността; 3. делба по чл. 34 от Закона за собствеността – в производството по извършване на делбата; 4. развод по чл. 49 от Семейния кодекс, заедно със задължително съединените искове по чл. 322, ал. 2; 5. разрешаване на спорове относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му по чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс; 2 6. изменение на мерките, свързани с упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му по чл. 51, ал. 4 и чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс; 7. разрешаване на разногласия по повод упражняване на родителските права и задължения по чл. 123, ал. 2 от Семейния кодекс; 8. определяне на мерки за лични отношения с бабата и дядото по чл. 128 от Семейния кодекс; 9. издръжка; 10. възнаграждения или обезщетения, произтичащи от трудови правоотношения, както и за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа; 11. парично или непарично вземане по граждански спорове, произтичащи от договор, едностранна сделка, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване или водене на чужда работа без пълномощие, с цена на иска до 25 000 лв.; 12. парично или непарично вземане по търговски спорове по чл. 365, ал. 1, т. 1, без оглед цената на иска. (2) Съдът задължава страните в случаите по ал. 1 когато прецени, че спорът е подходящ за препращане към медиация, като съобразява всички обстоятелства, свързани с него, включително когато: 1. между страните са налице трайни отношения; 2. между страните се водят или са водени няколко дела, които имат връзка помежду си; 3. по делото са предявени множество искове или насрещни претенции; 4. разноските за производството може значително да надхвърлят материалния интерес по делото; 5. бързото доброволно разрешаване на спора е в интерес на страните или на детето; 6. основните обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения, са безспорни; 7. са налице други обстоятелства, които сочат, че спорът е подходящ за медиация. (3) В случаите по ал. 1 съдът не задължава страните да участват в информационна среща за процедурата по медиация, когато: 1. процедурата по медиация е изключена за съответния вид спор със закон; 2. първото съобщение по делото не е връчено на ответника лично или чрез друго лице в предвидените от закона случаи, освен ако той бъде открит в хода на производството пред първата инстанция; 3. ответникът признае иска; 4. по делото са представени убедителни доказателства за извършено насилие над страна по делото от насрещната страна, за наличието на риск за живота или здравето на детето или за неговия най-добър интерес; 5. участието на страните в информационната среща затруднява разглеждането и решаването на делото в разумен срок; 6. страните не могат да се разпореждат с правото, което е предмет на делото; 3 7. има други обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат. (4) Ако липсват пречки по ал. 3, съдът препраща страните към медиация, когато те преди предявяване на иска са уговорили писмено спорът да бъде разрешен чрез медиация или когато ищецът е поискал това с исковата молба и ответникът се е съгласил с отговора на исковата молба.“ § 9. Създава се чл. 140в: „Провеждане на информационната среща Чл. 140в. (1) При насрочена задължителна информационна среща за медиация, производството по делото не се спира и съдопроизводствените действия продължават. (2) Страните са длъжни да участват в информационна среща само веднъж в производството. (3) Информационната среща се провежда в определения от съда срок. По общо съгласие на страните те могат да участват в информационна среща и в процедура по медиация и след този срок едновременно с разглеждането на делото или производството да бъде спряно по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1. (4) В случаите по чл. 149 съдът пристъпва към постановяване на решението по делото, независимо че не е проведена информационна среща, защото съдът не е указал на страните да участват в нея, или някоя или всички страни не са взели участие в срещата. Съдът отлага делото за провеждане на информационна среща или на процедура по медиация само по искане на всички страни. (5) Когато в процедура по медиация е постигнато споразумение, което е представено на съда, то се разглежда по реда на чл. 234 или 321, ал. 5.“ § 10. Създава се чл. 314б: „Медиация Чл. 314б. Съдът задължава страните да участват лично в информационна среща за медиация при условията и по реда на чл. 140, ал. 3.“ § 11. В чл. 321 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „При разглеждане на дело по иск за развод се прилагат съответно чл. 127, ал. 5, 1 чл. 131, ал. 4, чл. 140, ал. 3, чл. 140а и 140в, доколкото в тази глава не е предвидено друго.“ 2. Създават се нови ал. 3 и 4 : „(3) След разрешаването на предварителните въпроси и тези по редовността на исковата молба, ако страните не са участвали в информационна среща за процедура по медиация или тя не е довела до започване на процедура по медиация, съдът отново напътва страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. (4) Ако страните постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, делото се спира.“ 4 § 12. В чл. 329, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „а разноските по чл. 78а, ал. 1 се заплащат от бюджета на съда“ се заличават и се създава изречение трето: „Разпоредбите на чл. 78б се прилагат независимо от разрешаването на въпроса за вината или недобросъвестността.“ 2. В ал. 2 думите „чл. 78 и 78а“ се заменят с „чл. 78 и 78б“. § 13. Член 355 се изменя така: „Разноски по производството Чл. 355. Страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. По присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78 и 78б.“ Преходни и заключителни разпоредби § 14. В Закона за медиацията (обн., ДВ, бр. 110 от 2004 г., изм., бр. 86 от 2006 г., бр. 9 и 27 от 2011 г., бр. 77 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г. , бр. 11 от 2023 г., Решение № 11 на Конституционния съд от 2024 г. – бр. 57 от 2024 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 11: а) в ал. 2 думите „а когато липсва изрично съгласие – денят на първата среща на всички участници с медиатора“ се заличават; б) в ал. 4 думите „първа среща в процедура по медиация“ се заменят с „информационна среща за процедура по медиация“; в) в ал. 5 се създава изречение второ: „Това съгласие не е пречка за предявяване на иск от която и да е от страните пред съда, като при провеждане на процедура по медиация съответно се прилагат правилата на чл. 140в, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс относно развитието на съдебното производство.“; г) създава се ал. 6: „(6) По спорове с участието на потребител и по трудови спорове съгласие на страните за разрешаване на спора чрез медиация поражда действие само ако е дадено след възникването на спора.“ 2. В чл. 13 ал. 1 се изменя така: „(1) Преди започване на медиацията се провежда информационна среща, на която медиаторът информира страните за същността и принципите на медиацията, за процедурата по която се провежда, за ролята на медиатора и последиците от медиацията. Медиаторът изисква от страните писмено или устно съгласие за участие в процедура по медиация.“ 3. В чл. 14 ал. 2 се отменя. 4. В чл. 18: 5 а) заглавието се изменя така: „Сила на споразумението“; б) създава се нова ал. 3: „(3) Когато страните са постигнали споразумение във връзка с предмета на няколко висящи дела, то се одобрява от съда, който разглежда първото образувано дело. Страните представят одобрената съдебна спогодба пред останалите съдилища, които прекратяват висящите пред тях производства изцяло или частично според съдържанието ѝ.“; в) досегашната ал. 3 става ал. 4. 5. Създава се чл. 19а: „Процедури по медиация, провеждани в съдебен център Чл. 19а. (1) В случаите и при условията, предвидени в закон, съдът задължава страните по висящо съдебно дело да участват в информационна среща за процедурата по медиация, която се провежда в съдебен център по медиация към съответния съд. (2) След проведената информационна среща и при съгласие на страните в съдебния център се провеждат процедури по медиация по спорове, предмет на висящо съдебно дело. (3) След информационната среща страните могат да проведат медиация и извън съдебния център. (4) Процедура по медиация в съдебен център може да бъде проведена по инициатива на страните по висящо съдебно дело и извън случаите по ал. 1 и 2. (5) Във всички случаи на медиация по висящо съдебно дело се прилага съответно чл. 140в, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс относно развитието на съдебното производство.“ 6. Създава се чл. 20а: „Медиатор към съдебен център по медиация (1) Медиатор към съдебен център по медиация може да бъде лице, което отговаря на изискванията на чл. 8, ал. 1 и е преминало допълнителен подбор и специализирано обучение по ред, определен в наредбата по чл. 25а. (2) При окръжните съдилища се водят списъци на медиаторите към съдебните центрове по медиация. За вписване на медиатори в списъците не се събира такса.“ 7. Създава се чл. 21а: „Определяне на медиатор Чл. 21а. (1) Информационната среща се провежда от един или повече медиатори от съответния съдебен център по медиация, определени от координатора на центъра. (2) Процедурата по медиация се провежда от един или повече медиатори към съответния съдебен център по медиация, посочени по общо съгласие на страните, а при липса на съгласие, определени от координатора на центъра. (3) По своя преценка в зависимост от предмета на делото съдът може да определи задължително участие на медиатор с юридическо образование.“ 8. Създава се чл. 22а: 6 „Информационна среща Чл. 22а. (1) В случаите по чл. 19а, ал. 1 страните са длъжни да участват лично в информационна среща с медиатор, в която той предоставя на страните информацията по чл. 13, ал. 1, както и относно последиците от процедурата по медиация по отношение на висящото дело. (2) Информационната среща се отлага при наличие на особени непредвидени обстоятелства, за които страната уведомява координатора на съдебния център. Страната може да поиска отлагане на срещата само веднъж. (3) Медиаторът предоставя на съда информация относно участието на страните в информационната среща при спазване на принципа на поверителност.“ 9. Създава се чл. 23а: „Заплащане на медиацията Чл. 23а. Информационната среща и процедурата по медиация по висящо съдебно дело по чл. 19а, ал. 1 и 2, с обща продължителност до 3 часа, се заплащат от бюджета на съда.“ 10. В чл. 24 ал. 2 и 3 се отменят. 11. Създава се чл. 25а: „Подзаконова уредба Чл. 25а. С наредби, приети от Висшия съдебен съвет, се уреждат: 1. подборът, статутът и дейността на медиаторите към съдебните центрове; 2. организацията на провеждането на информационните срещи и на процедурите по медиация в съдебните центрове; 3. информацията, която медиаторите предоставят на съдебните центрове във връзка с проведените процедури по медиация при спазване на принципа на поверителност; 4. размерът на дължимите от страните такси за съдебния център, видът на разноските в процедурата по медиация по висящи съдебни дела и възнаграждението на медиаторите; 5. структурата, организацията и координирането на дейността на съдебните центрове по медиация и задълженията на координатора.“ § 15. Заварените висящи съдебни производства се довършват по досегашния ред. § 16. Медиаторите, преминали успешно допълнителен подбор и специализирано обучение за медиатори към съдебен център по чл. 20 и Наредба № 10 от 30.10.2023 г. на ВСС за подбора, статута и дейността на медиаторите в съдебните центрове по медиация (обн., ДВ, бр. 94 от 10.11.2023 г., в сила от 1.07.2024 г.) преди влизане в сила на решение № 11 от 1.07.2024 г. по конституционно дело № 11/2024 г. на Конституционния съд (обн., ДВ, бр. 57 от 5.07.2024 г.) запазват статута си и подлежат на служебно вписване в списъка на медиаторите към съответния съдебен център след влизане в сила на този закон. 7