Проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Централен орган за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ за нуждите на органи на изпълнителната власт

СПРАВКА за отразяване на постъпилите предложения от обществените консултации по проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Централен орган за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ за нуждите на органи на изпълнителната власт ОРГАНИЗАЦИЯ БЕЛЕЖКИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ ПРИЕМА СЕ/ НЕ СЕ ПРИЕМА МОТИВИ asirekov Допълнителна ал. 3 към чл. 5 Не е посочен срок, в който ЦОПСИКТ стартира дадена обществена поръчка. Това създава условия за забавяне на дадена поръчка и съответно доставка. Предлагам нова ал. 3 към чл. 5 със следния текст „ЦОПСИКТ стартира обществени поръчки с предмет по чл. 3 в срок не по- късно от 7 дни от получаване от Възложителя на всички документи, необходими за стартиране на поръчка“. Не се приема В настоящото постановление са маркирани основните моменти от управлението на цикъла на обществените поръчки, като всички детайли по откриване и провеждане на централизираните процедури ще бъдат уточнени във вътрешни правила. Държавна агенция „Технически операции“ (становището е получено в Министерството на електронното управление с писмо № МЕУ-6084/28.04.2025 г.) Съгласно чл. 7, ал. 4 от проекта възложителите по чл. 4, ал. 2 в договорите с предмет по чл. 3, сключвани от тях за периодите, в които няма възложени централизирани обществени поръчки, осигуряват възможност тези договори да бъдат прекратени при сключването на договор със същия предмет въз основа на централизирана обществена поръчка. В изречение второ и трето на същата алинея е допусната грешка, като е направена препратка към чл. 4, ал. 1 от проекта на Постановлението, където са включени всички възложители по чл. 5, ал. 2, т. 3, т. 4, т. 8-13 от ЗОП, тоест обхванати са и възложители, за Приема се. Направена е редакция в чл. 7, ал. 4 и чл. 4, ал. 6 от проекта. 2 които не е задължително централизираното възлагане на обществени поръчки. Подобна препратка е неправилна, тъй като изрично в чл. 7, ал. 5 е посочено, че условията по ал. 2 и ал. 4 се отнасят и за възложителите по чл. 4, ал. 3, които са решили да се възползват от централизираните обществени поръчки, провеждани от Централния орган за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ за нуждите на органи на изпълнителната власт. В тази връзка, чл. 7, ал. 4 от проекта на Постановлението е необходимо да придобие следната редакция: „(4) Възложителите по чл. 4, ал. 2 в договорите с предмет по чл. 3, сключвани от тях за периодите, в които няма възложени централизирани обществени поръчки, осигуряват възможност тези договори да бъдат прекратени при сключването на договор със същия предмет въз основа на централизираната обществена поръчка. Когато условията в рамковото споразумение на ЦОПСИКТ са определени и са по- благоприятни от тези по действащия им договор, възложителите по чл. 4, ал. 2 сключват договор въз основа на рамковото споразумение, след което прекратяват действащия си договор. Когато в рамковото споразумение не са определени всички условия или е създадена динамична система за покупки, възложителите по чл. 4, ал. 2 имат право да запазят действащия си договор, ако не могат да договорят по- 3 изгодни условия въз основа на централизираната обществена поръчка.“ Държавна агенция „Национална сигурност“ (становището е получено в Министерството на електронното управление с писмо № МЕУ-6500/07.05.2025 г.) На Портала за обществени консултации (Strategy.bg) е публикуван проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Централен орган за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ за нуждите на органите на изпълнителната власт, изготвен от Министерството на електронното управление. Датата на откриване на консултацията е 10.04.2025 г., а датата на нейното приключване – 10.05.2025 г. Предвижда се Централен орган за покупки (ЦОП) да бъде министърът на електронното управление (чл. 2, ал. 1 от проекта), като предмет на възлагане чрез същия да бъдат обществени поръчки за доставка на компютри и периферни устройства (чл. 3 от проекта). Възложителите по чл. 5, ал. 2, т. 3, 4. 8, 10, 11 и 12 от Закона за обществените поръчки (в това число председателите на държавни агенции, какъвто е и председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ (Агенцията)) са задължени да се възползват от централизираните обществени поръчки, провеждани от ЦОП (чл. 4, ал. 2 от проекта). В тази връзка, Държавна агенция „Национална сигурност“ изразява следното становище по проекта: Видно от проекта на Доклад към проекта на Постановление на Министерския съвет, е последния се цели преодоляване на Приема се. Проектът на постановление е допълнен – създадена е ал. 6 на чл. 4. 4 констатирани слабости на текущата организация на доставките, както и икономия на време, административен и финансов ресурс, които цели безспорно следва да бъдат подкрепени. Същевременно, проектът не отчита спецификите на дейностите на службите за сигурност, каквато е и Държавна агенция „Национална сигурност“. Към настоящия момент, в изпълнение на Постановление № 385 на Министерския съвет от 2015 г. за дейността на Централния орган за покупки за нуждите на органите на изпълнителната власт (ПМС № 385/2015 г.), обществените поръчки за доставка на компютри и периферни устройства се възлагат от министъра на финансите, в качеството му на ЦОП (чл. 2, ал. 1 и чл. 3, т. 1, б. „з“ от ПМС № 385/2015 г.). В чл. 4 са определени органите, за чиито нужди процедурите по възлагане на обществени поръчки се провеждат от ЦОП. Държавна агенция „Национална сигурност“ не е включена сред администрациите, чийто ведомствени ръководители са длъжни да се възползват от централизираните обществени поръчки, провеждани от ЦОП. Държавна агенция „Национална сигурност“ е специализиран орган към Министерския съвет за изпълнение на политиката по защита на националната сигурност. В тази връзка, всички организирани от Агенцията обществени поръчки са свързани пряко или косвено с дейностите по защита на 5 националната сигурност. Информацията за закупуваните от Агенцията компютри и периферни устройства обикновено е класифицирана, а обществените поръчки, в които не се съдържа класифицирана информация и/или не са за разузнавателни дейности, също имат своите специфични изисквания. Планирането на потребностите на Държавна агенция „Национална сигурност“ за доставки и услуги, в това число и за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“, се извършва в рамките на бюджетната година, като същите често се променят поради динамиката в средата за сигурност. Предвидените процедури за възлагане на обществени поръчки чрез ЦОП изискват дългосрочно планиране, често по- дълго от една бюджетна година и по същество са неприложими за нуждите на Агенцията, особено в ситуации на неотложна необходимост. Проектът на Постановление предвижда ЦОП в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ да изпълнява функциите по планиране, подготовка и провеждане на процедури по възлагане на обществени поръчки въз основа на анализ на информацията, налична в регистъра на информационните ресурси, воден от министъра на електронното управление, както и въз основа на заявки (чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 6, ал. 1 т. 1 от проекта). В този смисъл, потребностите на отделните ведомства ще се 6 анализират, обобщават и унифицират. Същевременно, всяка една от структурите в Държавна агенция „Национална сигурност“, заявяваща доставка на компютри и периферни устройства, има специфични изисквания за сигурност и условия по изпълнението на договорите, които не могат да бъдат унифицирани и приложени при централизирани доставки. Агенцията строго отчита спецификата в дейностите по защита на националната сигурност и свързаните с тях специфични потребности, включително работата с чувствителна информация. При обобщаване и централизиране на доставките съществува голям риск качеството на договорените от ЦОП доставки да не съответства на търсените и очаквани потребности на Държавна агенция „Национална сигурност“, респективно съществува риск от неефективно изпълнение на дейностите по защита на националната сигурност и увеличаване на уязвимостта на страната от външни заплахи. На следващо място, така предложеният ред създава предпоставки за централизиране на информация за типове техника, брой потребители, стил на работа, което поражда риск за нарушаване на принципа „необходимост да се знае“. В допълнение, отбелязваме, че съгласно чл. 1, ал. 4 от Закона за електронното управление, този закон не се прилага за Държавна агенция „Национална сигурност“ и други, изрично изброени ведомства, освен в случаите на 7 предоставяне на административни услуги по електронен път и обмен на електронни документи между административните органи. В тази връзка, при съставянето на проектобюджет и бюджетни прогнози на Агенцията, същата не съгласува с Министерството на електронното управление и не представя в Министерството на финансите информация за разходите в областта на електронното управление и за използваните информационни и комуникационни технологии, както и за планираните капиталови разходи за компютри и хардуер, придобиване, разработване и закупуване на програмни продукти и лицензи за програмни продукти. Доколкото в Частичната предварителна оценка на въздействието е посочено, че не са идентифицирани въздействия върху малките и средните предприятия, отбелязваме, че изискванията за големи количества техника, които да бъдат доставяни, би довело до ограничаване на броя на участниците в процедурите по възлагане на обществени поръчки, което от своя страна ще доведе до намаляване на конкуренцията и допускане в изпълнението на подобни поръчки само на големи фирми. Последното може да доведе до ограничаване на достъпа на администрацията до гъвкави иновативни решения, предлагани от малки и средни предприятия, респективно до отслабване на способностите на страната в областта на развитието на сектора на информационните и Приема се за сведение. Направена е корекция на текста в проекта на постановление, съгласно която постановлението не се отнася за Държавна агенция „Национална сигурност“. Във връзка с изложените аргументи, следва да се отбележи, че дефинираният в чл. 3 обхват на предложения проект на акт е напълно идентичен с този, уреден в чл. 3, т. 1, буква „з“ от действащото Постановление № 385 на Министерския съвет от 2015 г., който текст е в сила, считано от 3.05.2016 г. В този смисъл, с оглед наложената вече дългогодишна практика за провеждане на централизирани обществени поръчки с предмет на възлагане доставка на компютри и периферни устройства, не биха възникнали неясноти. 8 комуникационните технологии, като в дългосрочен план е възможно и повишаването на разходите в областта. Не без значение е и рискът от мултиплициране в множество администрации на един и същ проблем в случай на неизпълнение или дефект, предвид обобщаването и унифицирането на потребностите във всички администрации, съответно уеднаквяване на компютрите и периферните устройства във всяка администрация. В този случай изискването за централизиране на доставките ще доведе до невъзможност за бърза локална реакция. Предвид изложеното, предлагаме списъкът с администрациите, чиито ръководители са задължени да се възползват от централизираните обществени поръчки, да бъде преразгледан, като Държавна агенция „Национална сигурност“ бъде изключена от същия. Предложеният подход ще улесни участието на всички доставчици на стоки в областта на ИКТ, ще доведе чрез увеличаване на конкуренцията и постигане на по-изгодни условия за възложителите, съответно оптимизация при разходването на бюджетни средства за ИКТ. Предимствата при използването на динамични системи за покупки са, че те протичат по-бързо от другите процедури и че винаги са отворени за участие, съответно икономическите оператори могат да се включат по всяко време и когато бъдат квалифицирани, да изберат за кои конкретни обществени поръчки желаят да подадат оферти. Тази техника за покупки позволява на възложителите да получат особено широк диапазон от оферти и така да осигурят оптимално използване на публичните средства чрез засилена конкуренция по отношение на широко използвани и стандартни продукти, които са налични на пазара. Следва да се отбележи, че централизираните процедури по своето естество не изключват участието на малки и средни предприятия – напротив, в много случаи възлагането чрез рамкови споразумения и динамични системи за покупки позволява постигане на баланс между обем и достъп до пазара. Съществуват законосъобразни способи за създаване на обединения между малки и средни предприятия, чрез които същите 9 ще имат възможност да участват в централизираните процедури за възлагане на обществени поръчки. Не на последно място, целта на създаването на ЦОПСИКТ не е постигането на гъвкави иновативни решения, а оптимизиране на разходите за доставка на компютри и периферни устройства, извършвани от административните органи. ЦОПСИКТ разполага с подходящ административен капацитет и компетентности, като чрез изготвяне на адекватни технически спецификации, критерии за подбор и др., рисковете от доставка на дефектни устройства ще бъдат сведени до минимум. Нещо повече, при евентуална доставка на дефектни продукти, както и при неизпълнение на договорите, сключени въз основа на рамковите споразумения, същите биха могли да бъдат прекратени, като в подобни случаи съществуват правни механизми за защита на правата на ощетените страни, съгласно българското законодателство. Българска търговско- промишлена палата (становището е получено в Министерството на електронното управление с писмо № МЕУ-6581/08.05.2025 г.) Българска търговско-промишлена палата, след като се запозна с публикувания за обществено обсъждане проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Централен орган за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ за нуждите на органите на изпълнителната власт, принципно не подкрепя създаването на ЦОПСИКТ в представения за обществено обсъждане вид. 10 С проекта на постановление се предвижда на основание на чл. 96, ал. 2 от Закона за обществените поръчки създаването на Централен орган за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ (ЦОПСИКТ). Предлага се ЦОПСИКТ да бъде министърът на електронното управление, който да бъде подпомаган при изпълнение на това правомощие от дирекция в Министерството на електронното управление. Основните опасения на бизнеса в ИКТ бранша са, че с така предложения за обсъждане проект за създаване на централен орган за покупки в сектор ИКТ, отново се раздува и без това увеличената администрация, чрез създаване на нов орган към Министерство на електронното управление, като се правят допълнителни ненужни административни формалности, които да отклоняват бизнеса от креативната им дейност. Като всяка една допълнителна административна процедура се създават предпоставки за корупционни практики. Увеличаване на правомощията на Органа, предвиден в нормативния акт не е правилния път за подобряване на дигитализацията в България. Усилията би следвало да се концентрират преди всичко в намаляване на административната тежест и насърчаване на свободата на конкуренция, освобождавайки бизнеса от субективните фактори на намеса в неговата дейност. Не се приема. Проектът на акт не предвижда увеличаване на щатната численост на Министерството на електронното управление (МЕУ), нито създаване на отделно звено (в или извън министерството) за подпомагане на министъра на електронното управление в качеството му на ЦОПСИКТ. Дейността по централизирано възлагане на обществени поръчки за доставка на компютри и периферни устройства, ще бъде осъществявана в рамките на текущата щатна численост на МЕУ, определена с действащия Устройствен правилник на министерството. На следващо място, с проекта на акт не се създава допълнителна административна тежест, нито се нарушава конкуренцията. Режимът, предложен с проекта на акт, е напълно идентичен с този, уреден в Постановление № 385 на Министерския съвет от 2015 г., който е в сила от 1.01.2016 г. Към момента Централен 11 БТПП счита, че така предложена централизация чрез създаване на Орган за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ за нуждите на органите на изпълнителната власт е съпроводен с липса на реална предварителна оценка на въздействието, повишена административна тежест към бизнеса и неясни очаквани резултати и липса на икономическа обосновка. орган за покупки, който възлага обществени поръчки с предмет доставка на компютри и периферни устройства, е министърът на финансите. С проекта на акт се предлага този орган да бъде министърът на електронното управление, тъй като именно той е държавният орган, който провежда държавната политика в областта на електронното управление и в областта на информационните технологии, както и координира провеждането на единната политика за информационните ресурси. Подробен анализ и икономическа обосновка на предложената промяна са изложени в проекта на доклад на вносителя, съдържащ мотивите към проекта. Българска стопанска камара Направеното предложение представлява инициатива за прехвърляне на дейността по възлагане на доставката на компютри и периферни устройства от Министерството на финансите (МФ) към Министерството на електронното управление (МЕУ), като в приложения доклад се изтъкват различни предимства на централизираното възлагане чрез Централен орган за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ (ЦОПСИКТ). Според БСК, за да се направи това, трябва да съществуват сериозни аргументи, да се адресират конкретни идентифицирани критични проблеми от концептуален характер по прилагането, ефективността и ефикасността на действащия режим и да се 12 посочи с какво новото нормативно разрешение ще преодолее съществуващите дефицити. Следва да се изясни как ще се преодолее рискът от блокиране на текущите процедури и дали подобно прехвърляне няма да забави придобиването на активите, предмет на промяната. Проектът за постановление е изготвен без ясни мотиви и задълбочена оценка на въздействието от прилагане на новата регулация. В проекта на доклад до МС се изтъква, че в резултат на извършения преглед на доставка на компютърни конфигурации през 2023 и 2024 г. е констатирано неефективно, неефикасно и неикономично изразходване на близо 1,8 млн. лв. от административните органи, които са провели обществени поръчки за доставка на компютърна техника над прага по чл. 20, ал. 2 от ЗОП. Същевременно, не е отчетено по каква причина министърът на електронното управление не е упражнил правомощията си по чл. 7г от ЗЕУ за предварително съгласуване в рамките на бюджетния процес на разходите за ИКТ и какви гаранции дава настоящият проект за по-ефективно изразходване на публичния ресурс. Изтъкнатият в доклада икономичен резултат при проведени обществени поръчки за доставка на компютърни конфигурации с изпълнител „Информационно обслужване“ АД, буди опасения, че предпочитан способ за възлагане от МЕУ като принципал на това дружество ще станат ин хаус договорите. Не се приема. Централизирано възлагане на обществени поръчки за доставка на компютри и периферни устройства не се въвежда за първи път с предложения проект на акт. Дефинираният в чл. 3 от постановлението обхват на предложения проект на акт е напълно идентичен с този, уреден в чл. 3, т. 1, буква „з“ от действащото Постановление № 385 на Министерския съвет от 2015 г., който текст е в сила, считано от 3.05.2016 г. В този смисъл, съществува наложена вече дългогодишна практика за провеждане на централизирани обществени поръчки с предмет на възлагане доставка на компютри и периферни устройства. С предложения проект на акт не се създава нов режим, не се увеличава административна тежест, не се ограничават или променят съществуващите в момента правила и процедури, свързани с централизирано възлагане на обществени поръчки за доставка на компютри и периферни устройства от Централен орган за покупки. Поради това, от гледна точка на доставчиците не биха били налице 13 Въпреки потенциалните на пръв поглед ползи от централизираното договаряне, неговото въвеждане дава негативен сигнал и буди сериозни притеснения в ИКТ сектора. Това може да доведе до стрес в пазарната среда за хардуерни и софтуерни решения. Съществува риск за финансовата стабилност на настоящите доставчици и заетостта на експерти в сектора. В тази връзка напълно подкрепяме становището по проекта на Българската асоциация за информационни технологии. Не на последно място, обръщаме внимание, че предложеното представлява казуистичен подход, който би дал повод всяка една администрация, която смята, че определени доставки или услуги от обхвата на чл. 3 от ПМС 385/2015 г. са относими към дейността й, да пожелае да и бъде възложено управлението на поръчките за тези доставки или услуги да се осъществява от специализирано звено от съответната администрация (напр., предоставяне на фиксирани и мобилни телефонни услуги и мобилен интернет – ЦОП към министъра на транспорта и съобщенията). Това по същество противоречи на философията на сега съществуващото нормативно разрешение, а то цели централизирането на определен пакет поръчки да облекчи специализираните администрации. С оглед на горното, предлагаме следните мерки: 1. Да се проведе задълбочена последваща неясноти или промени по отношение на участието им в подобен род обществени поръчки, тъй като режимът на практика ще бъде запазен. Изменението в уредбата е свързано единствено с промяна на органа, който е определен за централизираното възлагане на тези обществени поръчки – към настоящия момент това е министърът на финансите, предлага се занапред това да бъде министърът на електронното управление. Това е именно органът, който провежда държавната политика в областта на електронното управление и в областта на информационното общество и информационните технологии, както и органът, който координира провеждането на единната политика за информационните ресурси. Тези нормативно уредени правомощия предполагат наличието на строга специализация и адекватни компетенции за определяне на оптимални изисквания към компютрите и периферните устройства, възлагането на обществените поръчки за доставка на които са предмет на проекта на акт. С предложената промяна ще се осигурят експертизата и капацитетът, изискващи специфичен продуктов или пазарен опит. На следващо място, с проекта на акт за Централен орган за покупки се предлага да бъде определен министърът на електронното управление. Правомощията 14 оценка за въздействието от прилагането на ПМС 385/2015 г. 2. Да се изготви цялостна предварителна оценка на въздействието на предложения нормативен акт, включително да се изследва: • Каква е необходимостта от създаването на новата структура? • Икономическа обосновка на разходите за създаването на новата структура, включително наемането, обучението и поддържането на паралелен експертен и друг капацитет. Оценка на влиянието на промените върху пазара на труда, включително потенциална загуба на работни места или експертен капацитет. • Оценка на риска за текущите доставчици, оценка за въздействието на промяната върху дейността им, включително възможност за адаптация към новата рамка. Оценка на последиците за малките и средните предприятия и конкурентоспособността. • Оценка на риска от възникване на междуинституционални спорове по отношение на това кой е компетентният орган в случаите които биха попаднали в предметната компетентност както на МФ така и на МЕУ (например, когато предмет на обществената поръчка са много различни консумативи, които попадат в предметната компетентност на МФ и МЕУ). 3. Да се разгледа възможността за създаване на одиторски борд, който да включва представители на работодателските организации, МЕУ и, при необходимост, ще бъдат само и единствено негови, като не е налице нормативна възможност или основание за тяхното превъзлагане. В случай че подобно беше налице, няма пречка за тяхното превъзлагане и от действащия към момента ЦОП – министърът на финансите, който също е в кръга на административните органи, включени в обхвата на системната интеграция. В този смисъл, твърдения за превъзлагане на предложените с проекта на акт правомощия, са по съществото си несъстоятелни. Проектът на акт не предвижда увеличаване на щатната численост на МЕУ, нито създаване на отделно звено (в или извън министерството) за подпомагане на министъра на електронното управление в качеството му на ЦОПСИКТ. Дейността ще бъде осъществявана в рамките на текущата щатна численост на МЕУ, определена с действащия Устройствен правилник на министерството. В този смисъл, няма да са налице каквито и да било разходи за приемане на предложения проект на акт. Както и изрично посочено и в доклада на вносителя, проектът не води до въздействие върху държавния бюджет и не са необходими допълнителни разходи, трансфери/други плащания по бюджета на МЕУ, което е отразено и в изготвената към проекта финансова обосновка. Съгласно нормативните изисквания, по 15 други публични органи, с цел наблюдение на прехода, предотвратяване на пазарни изкривявания, монополизация и недобросъвестни практики. Нормативните предложения следва да са насочени към внимателно управление на прехода към централизирано договаряне в сферата на ИКТ доставките, като същевременно се отчита нуждата от защита на съществуващите участници на пазара и предотвратяване на пазарни изкривявания. проекта на акт е изготвена частична предварителна оценка на въздействието, която е съгласувана с дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ на Министерския съвет. Изготвената оценка на въздействието е съгласувана без препоръки на основание чл. 30б, ал. 5 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Изготвен е и доклад на вносителя, в който са изложени подробни мотиви и аргументи за предложения акт. Проектът не отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове, за изготвяне на цялостна предварителна оценка на въздействието – такава се извършва при изработване на нови закони и кодекси, както и при изработване на проекти на нормативни актове, за които частичната предварителна оценка на въздействието е показала, че може да се очакват значителни последици. Нито една от двете хипотези не е налице в конкретния случай. По отношение на посочения риск от възникване на междуинституционални спорове, подобен не е налице. Компетентен орган за централизирано провеждане на обществени поръчки за доставка на компютри и периферни устройства към тях ще бъде само и единствено министърът на електронното 16 управление. Обхватът на Постановление № 385 на Министерския съвет от 2015 г. (чл. 3), е конкретен, точен и ясен, като посочените в него категории стоки и услуги не биха могли да попаднат в категорията „компютри и периферни устройства“. Предложението за създаване на одиторски борд с предложените функции е предмет на уреждане от нормативни актове извън областта на обществените поръчки и попада извън обхвата на урежданата с проекта материя. Нормативното основание за приемане на предложения проект на акт е чл. 96, ал. 2 от Закона за обществените поръчки. Българска асоциация за информационни технологии Във връзка с публикувания за обществено обсъждане Проект на Постановление на Министерския съвет с ID 9046, Ви представяме становище, подкрепено от: Българска асоциация по информационни технологии /БАИТ/, Фондация „Клъстер информационни и комуникационни технологии“ /ИКТ Клъстер/, Професионална асоциация по роботика, автоматизация и иновации /PARAi/, Британско-българската търговска камара, Демократичен център, както и от редица компании в ИТ бранша. След задълбочено запознаване с Проекта на Постановление и съпътстващата го документация, както и на базата на обобщени позиции от бизнеса и секторни организации, изразяваме категорично несъгласие с предложението за създаване на Централен 17 орган за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ (ЦОПСИКТ) в Министерство на електронното управление (МЕУ). Анализът на текущия модел на Централния орган за покупки ясно показва как няколко фирми доминират поръчките, като реалната конкуренция е силно ограничена. Предложения Проект на ПМС за ЦОПСИКТ в МЕУ не само не решава този проблем, а го задълбочава, като премахва външния контрол, съчетавайки в едно лице - министерството - както възложител, така и контролиращ орган. Подобна централизация без съпътстващи механизми за прозрачност, отчетност и гарантиране на равен достъп до пазара не е реформа, а регрес. Тя противоречи на основните принципи на доброто управление и е в ущърб както на държавната администрация, така и на българския бизнес. Излагаме подробна аргументация на изразената от нас позиция, както следва: 1. Нарушаване на принципите на свободен достъп до пазара и ограничаване на достъпа на МСП. Централизирането ще доведе до дискриминационно ограничаване на компании, особено малките и средни предприятия (МСП), които може да нямат капацитет да участват в големи централизирани търгове. Така реалният достъп до пазара ще бъде даден основно на няколко големи компании, което ще доведе Не се приема. В изложената аргументация не се съдържа конкретно предложение. Създаването на Централен орган за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ (ЦОПСИКТ) не предвижда отклонение от принципите на свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недискриминация, заложени в Закона за обществените поръчки и в правото на Европейския съюз. Централизирането не 18 до: - Монополизация и ограничаване на свободната конкуренция; - Намаляване на иновациите и разнообразието на предлаганите продукти; - Икономически удар върху МСП и съответно заетите в ИКТ сектора. Централизирането на обществените поръчки ще окаже негативно въздействие върху ИКТ пазара и конкуренцията чрез ограничаване на достъпа до значителна част от пазара на икономически субекти (ИКТ компании от България и ЕС, в т.ч. и МСП), нарушавайки принципите на свободна конкуренция, прозрачност, недискриминация и равнопоставеност. Това също така ще доведе и до негативно въздействие над конкурентоспособността на ИКТ компаниите в България и ЕС: ограниченият достъп до пазара поставя останалите икономически оператори в неравностойно положение, което може да се отрази на способностите им да развиват своята конкурентоспособност в приоритетния сектор на високите технологии. Планираната реформа за създаване на ЦОПСИКТ ще окаже на практика най-голямо и най-осезаемо въздействие именно на малките и средни предприятия в България, като ще постави поредната пречка пред тях да участват активно и равноправно в един голям по своя обем пазар - този на ИКТ в публичния сектор. По данни на Министерството на иновациите отменя изискванията за прилагане на конкурентни процедури, нито ограничава участието на определен тип икономически оператори, включително МСП. Напротив – чрез правилното планиране на обществените поръчки, включително чрез обособяване на позиции по конкретен признак, ще се гарантира възможността за участие на по- широк кръг икономически оператори, съобразно техния капацитет. Много от участниците в ИКТ сектора в България, включително МСП, действат като търговски представители, дистрибутори или партньори на големите производители. ЦОПСИКТ няма да постави пречки пред участието им в централизираните процедури на базата на формата, под която са създадени или извършват дейността си. Наред с това, възможността за по-дълги срокове на договорите, по-големи обеми и ясно планирани доставки предоставят на МСП по-голяма предвидимост и стабилност, което може да насърчи инвестиции в капацитет, логистика и развитие. Централизирането не изключва МСП, а създава възможност за тяхното участие в ясно регламентирани процедури, при наличие на съответната организация. Следва да се подчертае, че централизираните обществени поръчки ще бъдат провеждани чрез открити процедури, които осигуряват най-висока 19 и растежа, в рамките на Европейския съюз (ЕС) микро, малките и средните предприятия осигуряват заетост на над 100 милиона души и произвеждат повече от половината БВП в Европа. В България МСП допринасят за 75,7% от общата заетост и за 65,3% от добавената стойност в икономиката. Те имат голямо значение за растежа и конкурентоспособността на европейската и българската икономика. Тези предприятия, предвид тяхната гъвкавост, са източник на иновативни решения в отговор на предизвикателствата, свързани с изменението на климата и ефективното използване на ресурсите. Според доклад за Състоянието на малките и средни предприятия в България през 2022 г., изготвен от ИАНПСП МСП в България по данни на НСИ са 412 124 бр, което е 99,81% от общия брой предприятия. През 2021г общо заетите лица в икономиката на България са 2 128 74 души, като в МСП са заети 1 576 797 души, което е 74% от общия брой. Малките и средни предприятия продължават да бъдат гръбнака на националната ни икономика, като към 2021г МСП са отговорни за реализирането на почти 2/3 от Брутната добавена стойност (БДС) в страната (66,5%). БДС е стойността, която се добавя в процеса на производство от съответната икономическа дейност (отрасъл, бранш, сектор). В този смисъл БДС се явява основен измерител на икономическата активност, производителността и ефективността в степен на публичност и конкурентност. Контролът по спазването на принципите на прозрачност и свободна конкуренция се гарантира както от националното законодателство, така и от възможността за обжалване пред компетентните органи. В този смисъл, не се споделя тезата, че централизираното възлагане ще доведе до структурна бариера пред МСП или до трайно нарушаване на пазарната конкуренция. Вместо това, предвижданият модел цели постигане на икономии от мащаба, повишаване на ефективността на публичните разходи и намаляване на административната тежест за възложителите, без да създава изключения от основните принципи на правото на ЕС и на ЗОП. Следва да се отбележи, че основната цел на създаването на ЦОПСИКТ не е насърчаване на иновативни решения, а оптимизиране на публичните разходи, осигуряване на техническа съвместимост, ефективност на снабдяването, както и намаляване на административната тежест за възложителите. Публичният сектор, особено в частта на базовата ИКТ инфраструктура (компютърна техника и периферни устройства), разчита на стабилни, широко използвани и съвместими решения, а не на експериментални или високоспециализирани иновации. Централизираните обществени поръчки в 20 съответния сектор и МСП са наистина гръбнака и двигателя на българската икономика, тъй като има трайна тенденция БДС при МСП да нараства с по-големи темпове, отколкото при големите предприятия. В частност ИКТ сектора в България генерира близо 8% от Брутната добавена стойност (по данни на Евростат към 2021г), с дял от близо 6% от общата заетост в бизнес икономиката (частния сектор) на страната (отново по данни на Евростат към 2021г). Тези цифри очертават огромния мащаб на една от ключовите заинтересовани и пряко засегнати страни от предложения механизъм за осъществяване на централизирани поръчки чрез създаване на ЦОПСИКТ. Засегнати от промяната са: - ПРЯКО: МСП в ИКТ сектора, който е един от най-бързо развиващите се; - КОСВЕНО: всички МСП (над 400 хиляди МСП с над 1,5 млн. души заети), тъй като няма никаква гаранция, че като следваща стъпка няма да се разшири обхвата на това ПМС, какъвто опит бе направен в края на 2024г за създаване отново на ЦОПСИКТ, но за всякакъв вид продукти и услуги в сектор ИКТ с опция за включване и на други продукти и услуги по преценка на МС. Малките и средни предприятия в Частичната оценка на въздействието представена заедно с Проекта на ПМС дори не са разгледани като пряка заинтересована страна, за която не са идентифицирани никакви въздействия, този сектор няма да възпрепятстват достъпа до нови технологии, но ще поставят акцента върху стандартизация, поддръжка и сигурност – аспекти, които често имат приоритет пред иновациите. В допълнение, разнообразието на офертите се гарантира чрез централизираната процедура за избор на изпълнители в условията на конкурентност, като наличието на ясни технически изисквания и обособени позиции (при необходимост) дава възможност за участие на различни икономически оператори с различни продуктови решения. В този смисъл, настоящият подход е насочен към рационализация, ефективност и прозрачност на публичните ИКТ разходи, без да възпрепятства въвеждането на нови технологии, когато това е обосновано и необходимо. 21 като дори МЕУ счита в т. 6.4, че „Актът не засяга МСП“. В същото време съществуват редица идентифицирани предизвикателства пред МСП и в този смисъл те са изключително уязвими по отношение на промените в условията и средата за правене на бизнес. Този пазар веднъж вече е свит и на практика недостъпен след въвеждането на задължителната консолидация чрез „ин-хаус“ договори на дейностите по системна интеграция по смисъла на чл. 7с от Закона за електронното управление само и единствено в полудържавното дружество Информационно Обслужване АД. Този държавно наложен монопол на Информационно Обслужване АД над значителна част от ИКТ пазара доказа през последните години (от 2020г до момента) следните резултати, оказали изключително негативно влияние над пазара: - Силно е ограничен достъпа до тази част от ИКТ пазара за голяма част от компаниите, в т.ч. и на МСП: анализ показва концентрация на договори и парични потоци в няколко изпълнителя - за периода 2020-2024г близо 80% от общата стойност на сключените договори са едва с 10 фирми (по данни от ЦАИС ЕОП); - Негативно е засегната конкуренцията и принципите на свободния пазар поради непрозрачност: Делът на договорите, сключени след поръчки с подадена само една оферта (без конкуренция) за периода от 2020г 22 до днес е трайно над 60% от всички договори, сключени от Информационно Обслужване АД, като през 2021г този дял дори достига 80%. Този показател за Информационно Обслужване АД е значително над средния за страната, който е 37%. (източник: 2024 Country report - Bilgaria of European Commission); - Не са доказани икономии от мащаба и намалени разходи за ИКТ от държавните администрации: Много голям е делът на сключените договори от Информационно Обслужване АД с цена 95-100% от прогнозната стойност на обществената поръчка, като са идентифицирани включително и случаи на договори на цени над официалните ценови листи на производителите, т.е. не се реализира спестяване, защото няма реална конкуренция. Резултатът от всичко това е, че частните компании от ИКТ бранша нямат директен достъп до бизнес с административните органи в обхвата на системната интеграция по чл.7с от ЗЕУ, а само през Информационно Обслужване АД. Тези административни органи, посочени в съответните редица решения на Министерски съвет, представляват едни от най-големите и ключови администрации в България, които разходват едни от най-големите бюджети за ИТ проекти, дейности и доставки и във финансово изражение представляват голям процент от общия ИКТ пазар в публичния сектор в България. Така, компаниите от ИКТ 23 бранша, в т.ч. и МСП, се поставят в зависимост от един възложител в лицето на Информационно Обслужване АД, за достъп до бизнес с административните органи в обхвата на системната интеграция по чл.7с от ЗЕУ. По този начин се нарушават принципите за стимулиране на свободната конкуренция, прозрачност и равен достъп и недискриминационно отношение. Освен пряко негативно въздействие върху пазара, това директно „ин-хаус“ възлагане на Информационно Обслужване АД е и в драстично противоречие със: - Условията за прилагане на изключението по чл. 12 от Директива 2014/24/ЕС за обществените поръчки; - Българското законодателство: ЗОП, ЗЕУ, ЗПП; - Правото на ЕС (ДФЕС, Директива 2014/24/ЕС, Директива 2006/111/ЕО и др.): по отношение на конкуренцията, държавната помощ, обществените поръчки, води рискове, произтичащи от процедури за установяване на нарушение от ЕК (т.нар. infringement procedure). Такава процедура вече е стартирана от ЕК през месец декември 2024г за установяване на несъответствие на разпоредбите на ЗЕУ с правото на ЕС. Решение на МС №23 от 15.01.2025г. за прилагане на „ин-хаус“ изключението допълнително подчертава въпросното несъответствие и води до основание за завеждане на дело срещу България в Съда на ЕС и съответно налагане на финансови 24 санкции, ако националното законодателство не бъде приведено в съответствие с правото на ЕС. - Насоките на ОИСР по отношение на държавните предприятия, посочени в Документа на ОИСР Препоръки на Съвета относно насоките за корпоративно управление на държавните предприятия, OECD/LEGAL/0414, който е част от правните инструменти на ОИСР, които България е поела ангажимент да спазва. Имайки този пример за консолидация с доказани негативни ефекти, с настоящото предложение за създаване на Централен орган за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ се създават допълнителни предизвикателства и пречки пред МСП от ИКТ сектора, които вече ще обхващат все по-голяма част от пазара на ИКТ продукти и услуги в публичния сектор. 2. Сериозно нарушаване на конкуренцията и риск за иновациите Централизирането на покупките на ИКТ решения и услуги ще доведе до ограничаване на конкуренцията. Съществува риск от намаляване на иновациите и затрудняване на достъпа на малки и средни предприятия до обществени поръчки. Централизирането на обществените поръчки в ИКТ сектора ще ограничи значително участието на голяма част от компаниите, особено МСП, които може да нямат ресурси да участват в рамкови споразумения на национално ниво. Това, освен пряко Не се приема. Централизирано възлагане на обществени поръчки за доставка на компютри и периферни устройства не се въвежда за първи път с предложения проект на акт. Дефинираният в чл. 3 от постановлението обхват на предложения проект на акт е напълно идентичен с този, уреден в чл. 3, т. 1, буква „з“ от действащото Постановление № 385 на Министерския съвет от 2015 г., който текст е в сила, считано от 3.05.2016 г. В този смисъл, съществува наложена вече дългогодишна практика за провеждане на централизирани обществени поръчки с 25 ограничаване на достъпа до определен пазар и ограничаване на конкуренцията, ще намали и разнообразието на предложенията и на иновациите като цяло в ИКТ сектора. Централизираните обществени поръчки се обявяват на високи общи прогнозни стойности, което от своя страна означава по- високи изисквания към участниците, като реализиран общ и специфичен оборот, предишен опит с реализирани сходни дейности със сходен обем, наличие на сертификации и т.н. Поставянето на релевантни на предмета и обхвата на поръчката изисквания към участниците безспорно е в полза на гарантиране на доброто последващо изпълнение и е в интерес на възложителите. Но когато става дума за големи по обем и стойност поръчки, това силно ограничава по-малките компании, които нямат капацитета да се конкурират по ресурси с големите играчи, особено с международните компании. От друга страна, тези МСП имат капацитета и гъвкавостта да отговорят на условията и изискванията на поръчките на отделните администрации. Това ще постави МСП, особено местните такива, в по-неблагоприятни условия, като в резултат до централните държавни договори ще имат достъп малък брой големи, често международни компании. Това ще доведе до фалити на МСП, особено на регионални такива, което ще доведе до липса на подготвени и компетентни в сферата на технологиите местни компании и ще ощети предмет на възлагане доставка на компютри и периферни устройства. С предложения проект на акт не се създава нов режим, не се увеличава административна тежест, не се ограничават или променят съществуващите в момента правила и процедури, свързани с централизирано възлагане на обществени поръчки за доставка на компютри и периферни устройства от Централен орган за покупки. Поради това, от гледна точка на доставчиците не биха били налице неясноти или промени по отношение на участието им в подобен род обществени поръчки, тъй като режимът на практика ще бъде запазен. Изменението в уредбата е свързано единствено с промяна на органа, който е определен за централизираното възлагане на тези обществени поръчки – към настоящия момент това е министърът на финансите, предлага се занапред това да бъде министърът на електронното управление. Това е именно органът, който провежда държавната политика в областта на електронното управление и в областта на информационното общество и информационните технологии, както и органът, който координира провеждането на единната политика за информационните ресурси. Следва да се отбележи, че основната цел на създаването на Централния орган за 26 пряко редица местни организации като общини, болници, регионални и териториални поделения на централни органи. Така, дори и да получават доставка на техника по централните договори, на практика няма да има кой да внедрява, поддържа или да предоставя съпътстващи технологични услуги. Това значително ще осакати темповете на развитие на технологиите в региони, които имат нужда от стимулиране на местното развитие, а не от поредните спънки пред икономическото развитие. В допълнение, в резултат на ограничената конкуренция, на практика няма да се постигне и целта за реализиране на икономии от мащаба. покупки в сектора „Информационни и комуникационни технологии“ не е насърчаване на иновативни решения, а оптимизиране на публичните разходи, осигуряване на техническа съвместимост, ефективност на снабдяването, както и намаляване на административната тежест за възложителите. Публичният сектор, особено в частта на базовата ИКТ инфраструктура (компютърна техника и периферни устройства), разчита на стабилни, широко използвани и съвместими решения, а не на експериментални или високоспециализирани иновации. Централизираните обществени поръчки в този сектор няма да възпрепятстват достъпа до нови технологии, но ще поставят акцента върху стандартизация, поддръжка и сигурност – аспекти, които често имат приоритет пред иновациите. В допълнение, разнообразието на офертите се гарантира чрез централизираната процедура за избор на изпълнители в условията на конкурентност, като наличието на ясни технически изисквания и обособени позиции (при необходимост) дава възможност за участие на различни икономически оператори с различни продуктови решения. В този смисъл, настоящият подход е насочен към рационализация, ефективност и прозрачност на публичните ИКТ разходи, без да 27 възпрепятства въвеждането на нови технологии, когато това е обосновано и необходимо. Създаването на ЦОПСИКТ не предвижда отклонение от принципите на свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недискриминация, заложени в Закона за обществените поръчки и в правото на Европейския съюз. Централизирането не отменя изискванията за прилагане на конкурентни процедури, нито ограничава участието на определен тип икономически оператори, включително МСП. Напротив – чрез правилното планиране на обществените поръчки, включително чрез обособяване на позиции по конкретен признак, ще се гарантира възможността за участие на по- широк кръг икономически оператори, съобразно техния капацитет. Много от участниците в ИКТ сектора в България, включително МСП, действат като търговски представители, дистрибутори или партньори на големите производители. ЦОПСИКТ няма да постави пречки пред участието им в централизираните процедури на базата на формата, под която са създадени или извършват дейността си. Наред с това, възможността за по-дълги срокове на договорите, по-големи обеми и ясно планирани доставки предоставят на МСП по-голяма предвидимост и стабилност, което може да насърчи инвестиции в 28 3. Конфликт на интереси и нарушаване на принципите на доброто управление Прекомерната концентрация на функции в МЕУ на практика представлява конфликт на интереси. МЕУ отговаря за: - Формиране на политики - формулиране и Не се приема. капацитет, логистика и развитие. Централизирането не изключва МСП, а създава възможност за тяхното участие в ясно регламентирани процедури, при наличие на съответната организация. Следва да се подчертае, че централизираните обществени поръчки ще бъдат провеждани чрез открити процедури, които осигуряват най-висока степен на публичност и конкурентност. Контролът по спазването на принципите на прозрачност и свободна конкуренция се гарантира както от националното законодателство, така и от възможността за обжалване пред компетентните органи. В този смисъл, не се споделя тезата, че централизираното възлагане ще доведе до структурна бариера пред МСП или до трайно нарушаване на пазарната конкуренция. Вместо това, предвижданият модел цели постигане на икономии от мащаба, повишаване на ефективността на публичните разходи и намаляване на административната тежест за възложителите, без да създава изключения от основните принципи на правото на ЕС и на ЗОП. По отношение твърденията, свързани с евентуален риск от конфликт на интереси, следва да се подчертае, че действащата нормативна рамка (вкл. ЗОП и правилника за прилагането му) предвижда обективни и независими 29 провеждане на държавната политика в областта на електронното управление, информационното общество и информационните технологии; - Контролна и регулаторна функция - извършване на предварителен, текущ и последващ контрол върху разходите за ИКТ, включително съгласуване на проекти и бюджетен контрол и контрол по целесъобразност, както и удостоверяване на съответствието на техническите спецификации за обществени поръчки с изискванията на ЗЕУ; - Законодателна инициатива - Разработване и внасяне на проекти на нормативни актове в областта на електронното управление за разглеждане от Министерския съвет; - Собственик на публично предприятие в същата сфера - действа като принципал на Информационно обслужване АД - пазарен участник с привилегировано положение; - Пряк участник на пазара - като действащ ЦОПСИКТ по силата на настоящия проект на ПМС. МЕУ става директен участник на пазара, управлявайки голям ресурс, което прави ИКТ пазара в публичния сектор опериран от един възложител (МЕУ в комбинация с Информационно обслужване АД) с всички произтичащи от това негативи. Тази концентрация нарушава изискванията за разделение на властите и създава условия за конфликт на интереси, в противоречие с националното законодателство, правото на ЕС и препоръките и добрите практики на механизми за контрол от страна на Агенцията по обществените поръчки и обжалване пред Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд. Концентрацията на контролни и възлагащи функции в един административен орган не е сама по себе си индикация за несъвместимост, тъй като са налице ясно разписани вътрешни процедури за функционално разделение на отговорностите и осигуряване на проверимост и проследимост на всяко действие. В допълнение следва да се подчертае, че ЦОПСИКТ ще е министърът на електронното управление. Предметът на дейност на централният орган няма да бъде прехвърлян за изпълнение на трети страни, включително на системния интегратор. 30 ОИСР. Според общоприетата в правото дефиниция „конфликт на интереси е налице, когато лице в публична длъжност съвместява контролна/регулаторна функция с участие в дейност, която подлежи на регулиране или контрол“. Това създава структурен конфликт на интереси, при който МЕУ ще бъде самоодобряващ се орган - напълно несъвместимо с изискванията за обективност и безпристрастност. Концентрацията на толкова много ключови роли в един орган сериозно застрашава обективността на контрола, създава предпоставки за конфликт на интереси и води до сериозно изкривяване на ИКТ пазара, отдалечавайки го от принципите на свободната конкуренция и прозрачността. Освен това, подобна концентрация противоречи на насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), които изискват ясно разграничение между ролята на държавата като собственик на предприятия и останалите нейни регулаторни и политически функции, за да се избегне нарушаване на пазарната конкуренция. 4. Повишен риск от корупционен натиск и картелни споразумения Централизацията на голям обем поръчки в един орган увеличава предпоставките за корупционни практики и картели между ограничен кръг избрани изпълнители. Не се приема. По отношение наведените твърдения за повишен риск от корупционен натиск и картелни споразумения следва да се отбележи, че централизираните обществени поръчки не създават по- висок риск от корупция. Рискът възниква 31 В резултат от предложената централизация големи по обем и дългосрочни договори ще се сключват с ограничен набор от големи компании. Това ще доведе до силен дисбаланс на пазарните отношения. Създават се предпоставки за доминация или най-малкото за по-благоприятни пазарни условия за ограничен кръг от икономически оператори, което води след себе си рискове като: потенциал за злоупотреба с господстващо положение, благоприятна среда за не-пазарни споразумения относно цени и други условия (картелни споразумения), повишена зависимост от малък брой компании и ред други. В реалността: - Рамковите споразумения сключени от ЦОП не се обновяват динамично; - Съществуващите фирми получават монополен достъп за години; - Нови участници нямат механизъм за влизане между процедурите. Това е де факто дискриминация, облечена в правна форма - забранено от ЗОП и европейското право. Тъй като обществените поръчки ще бъдат централизирани, съществува сериозен риск големите доставчици да доминират пазара. Това ще създаде предпоставки за възможна злоупотреба с господстващо положение, както и ще ограничи възможностите на нови компании да навлизат на пазара и да предлагат конкурентни решения. Когато при липса на адекватни механизми за предварителен и последващ контрол, вътрешни правила за отчетност, както и прозрачност при вземането на решения. В случая с ЦОПСИКТ такива мерки са предвидени и ще бъдат надграждани, включително чрез публичност, осигурена чрез ЦАИС ЕОП, външен контрол от Агенцията по обществените поръчки (АОП), проверки от Сметната палата и Агенцията по държавна финансова инспекция, възможност за съдебен контрол от КЗК и ВАС. В допълнение, съгласно чл. 82 от ЗОП, рамковите споразумения могат да се сключват с повече от един изпълнител, което представлява антимонополна мярка. По всяко рамково споразумение, сключено с повече от един изпълнител, индивидуалните възложители (административните органи по чл. 4, ал. 2 и тези по чл. 4, ал. 3, които са избрали да се възползват от услугите на ЦОПСИКТ) провеждат вътрешен конкурентен избор за определяне на изпълнител измежду рамковите изпълнители. Освен това, при разделяне на поръчките на обособени позиции, ще се насърчи участието на икономически оператори с различен капацитет – т.е. ще бъде стимулиран достъпът на малките и средните предприятия. Нещо повече, съгласно чл. 85 от ЗОП, при използване на динамични системи за покупки – механизъм за 32 няколко големи компании доминират в доставките на конкретни продукти и услуги, ще се създават предпоставки и за неформални и нерегламентирани споразумения по отношение на цени, срокове, условия на доставка и т.н, което ще компрометира поставената цел за договаряне на най-добрите условия. Централизираните обществени поръчки чрез ЦОПСИКТ ще доведат до още по-голяма консолидация на ИКТ пазара около МЕУ, в допълнение на вече монополизацията и консолидацията при Информационно Обслужване АД. Това допълнително ще се отрази негативно на пазарните отношения, дисбалансирайки ги още повече. 5. Правна несъгласуваност с принципите на Закона за обществените поръчки Създаването на централен орган за покупки с Проекта на ПМС нарушава разпоредбите на Закона за обществените поръчки (ЗОП), както следва: По отношение на оперативната самостоятелност на възложителите Проектът нарушава разпоредбите на ЗОП, според които всяка администрация е самостоятелен възложител, носещ отговорност за процедурите си. Европейският и българският законодател изрично посочват кои са субектите, компетентни да управляват процеса по организиране и възлагане на обществени поръчки, изброени в чл. 5 от Не се приема. възлагане на централизирани процедури, предвиден от ЦОПСИКТ, ще се създаде възможността нови участници да имат достъп до влизане в системата по всяко време, в рамките на срока на нейното действие. Рисковете, описани в становището, са идентични независимо от вида на възлагането - децентрализирано или централизирано, и са резултат от неправилно управление на процедурите по възлагане – нещо, което проектът на ПМС именно цели да преодолее. В допълнение, съществуват механизми за разследване и санкциониране, прилагани от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Европейската комисия. Разпоредбата на чл. 96 от ЗОП изрично предвижда възможността за създаване на централни органи за покупки. Съгласно чл. 96, ал. 2 от ЗОП централни органи за покупки за нуждите на администрациите на изпълнителната власт, както и за нуждите на определени сектори се създават с акт на Министерския съвет. На това нормативно основание са създадени (определени) и функционират: 1. С Постановление № 385 на Министерския съвет от 2015 г. министърът на финансите е определен за Централен орган за покупки с предмет на възлагане обществени поръчки за доставки на стоки и предоставяне на 33 ЗОП, като изрично е посочено, че „възложителите отговарят за правилното прогнозиране, планиране, провеждане, приключване и отчитане за резултатите от обществените поръчки“. В проекта на ПМС със създаването на ЦОПСИКТ всичко това е предвидено да се прави от МЕУ, като по същество администрациите нямат никакъв контрол над прогнозирането, планирането, провеждането, приключването и отчитането на резултатите от централизираните обществени поръчки. Особено в хипотезата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Проекта на ПМС, според който е предвидено МЕУ да планира, подготвя и провежда централизираните обществени поръчки, като определя самостоятелно и едностранно нуждите на администрациите анализирайки информацията, налична в регистъра на информационните ресурси и само по своя преценка да събира допълнителна информация от тях, като не е длъжно да се съобразява с нея. В новия режим: - Администрациите ще носят отговорност без да имат реални правомощия; - Ще бъдат лишени от правото да определят сами своите конкретни нужди, а в същото време ще отговарят за постигане на своите цели и предоставянето на своите услуги, без да имат възможността да определят с какви средства и при какви инвестиции (в случая компютри и периферия) да ги постигат. Това създава абсурден правен режим, при услуги по категории, съгласно чл. 3 от постановлението. Постановлението е в сила от 1.01.2016 г.; 2. С Постановление № 146 на Министерския съвет от 2015 г. министърът на здравеопазването е определен за Централен орган за покупки в сектор „Здравеопазване“ за обществени поръчки с предмета по чл. 3 от постановлението. Постановлението е в сила от 16.06.2015 г. Уреденият в двата акта режим е идентичен с този в предложения проект на Постановление за създаване на Централен орган за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ за нуждите на органи на изпълнителната власт. Нито един от двата акта не е бил атакуван като незаконосъобразен. С оглед на горното, категорично невярно е твърдението, че предложеният проект на акт нарушава разпоредбите на ЗОП. Също така, невярно е твърдението, че администрациите нямат никакъв контрол над прогнозирането, планирането, провеждането, приключването и отчитането на резултатите от централизираните обществени поръчки. По същество, информацията относно потребностите на администрациите от компютри и периферни устройства е на база информацията, подадена от същите тези администрации в Министерството на 34 който едни структури носят отговорност, но нямат контрол. По отношение на разпоредбите за Централен орган за покупки: С Проекта на ПМС се създава централен орган за покупки в МЕУ. Разпоредбите на Проекта на ПМС задължават административните органи, посочени в чл. 4, ал. 2 на същото, задължително да използват новосъздадения ЦОП. Това е в противоречие с чл. 95 и 96 от ЗОП поради: На първо място, видно от разпоредбите на чл. 96 от ЗОП, създаването на ЦОП става по инициатива на група възложители. Създаването на ЦОПСИКТ в предложения проекта на ПМС е по инициатива само и единствено на МЕУ, без да е налице инициатива на административните органи, посочени в чл. 4 от същото, за чиито нужди се предвижда той да функционира. На второ място, предложението противоречи на чл. 95 от ЗОП, който изрично сочи, че възложителите могат да получават услуги от ЦОП, но не са задължени да го направят. Дори и документ с анализ на политиките по централизиране на обществените поръчки на ОИСР изрично посочва, че едно от предимствата на доброволната система е, че тя осигурява стимул за ЦОП да предлага атрактивни централизирани рамкови споразумения и други услуги на администрациите при конкурентни условия. Ползата от доброволната система е, че тя електронното управление. Анализът се изготвя самостоятелно в рамките на МЕУ с оглед намаляване на административната тежест за администрациите и избягване на повторното подаване на една и съща информация от тях. Освен това, администрациите могат да изпращат на ЦОПСИКТ и заявки, съдържащи данни за потребностите им от доставки на тези стоки. Въз основа именно на тази информация, получена по един от двата описани способа, ЦОПСИКТ планира и провежда процедурите за възлагане на обществени поръчки. Правното основание за приемане на предложения проект на акт е императивната разпоредба на чл. 96, ал. 2 от ЗОП, съгласно който централни органи за покупки за нуждите на администрациите на изпълнителната власт, както и за нуждите на определени сектори се създават с акт на Министерския съвет (какъвто е предложеният проект на постановление). Видно от разпоредбата, в тези случаи не е уредена инициатива на група от възложители – това е хипотезата на чл. 96, ал. 1 от ЗОП, която е неприложима в случая. 35 излага ЦОП на форма на конкуренция, която го стимулира да предлага атрактивни продукти и услуги, като по този начин създава най-голяма стойност за парите. 6. Административна тежест и скрити допълнителни разходи Вместо да се реализират икономии: - Ще се повишат административните разходи за МЕУ и отделните администрации; - Бизнесът ще понесе разходи за банкови гаранции, по-високи изисквания за участие и други финансови тежести. Създаването на ЦОПСИКТ ще доведе до бюрократизация и забавяне на сроковете: Процесите по централизирани обществени поръчки са доказано по-тромави и бюрократични в сравнение с децентрализираните модели. Големият обхват на централизираните търгове изисква по-дълго време за подготовка и провеждане, което може да доведе до забавяне в доставките на ключови продукти или услуги в силно динамичен сектор като ИКТ. Въпреки твърденията за спестяване на административни ресурси, централизираните поръчки, за да успешни, изискват поддържането на сложна координация и комуникация между администрациите и Централния орган за покупки. Обратното, ако администрациите не участват и не са въвлечени в процеса, каквото намерение има в чл. 5, ал. 1, т. 1 от Проекта на ПМС, то ЦОПСИКТ няма да обслужва ефективно техните индивидуални нужди. Не се приема. Проектът на акт не предвижда увеличаване на щатната численост на МЕУ, нито създаване на отделно звено (в или извън министерството) за подпомагане на министъра на електронното управление в качеството му на ЦОПСИКТ. Дейността по централизирано възлагане на обществени поръчки за доставка на компютри и периферни устройства, ще бъде осъществявана в рамките на текущата щатна численост на МЕУ, определена с действащия Устройствен правилник на министерството. Проектът на акт е свързан с промяна на органа, който е определен за централизираното възлагане на обществени поръчки за доставка на компютри и периферни устройства – към настоящия момент това е министърът на финансите, предлага се занапред това да бъде министърът на електронното управление. С оглед запазване на принципите на възлагане чрез Централен орган за покупки, няма да настъпят изменения по отношение на изискванията към участниците в тези обществени поръчки в сравнение с тези, регламентирани сега в Постановление № 385 на Министерския съвет от 2015 г. Те 36 На практика не само няма да се реализира спестяване на време и разходи за администрациите, и намаляване на административната тежест, а напротив и усилията и разходите ще бъдат дублирани, тъй като: - Отделните администрации ще продължат да възлагат обществени поръчки за други свои продукти и услуги, извън обхвата на компютри и периферия, т.е. експертите по обществени поръчки ще продължат да функционират и няма да се реализира спестяване. В допълнение на основните си задължения, те ще трябва да подсигуряват и процеса по участие в централизираните процедури на ЦОПСИКТ, което ще увеличи административната тежест за тях; - Няма да отпадне необходимостта отделните администрации да поддържат капацитет и експерти в област ИКТ, тъй като те трябва да могат адекватно да идентифицират и формулират конкретните нужди от ИКТ продукти и услуги на съответната администрация, както по отношение на обхванатите от ЦОПСИКТ компютри и периферия (ако бъдат запитани изобщо от МЕУ) и, в последствие, да осигурят тяхното внедряване и оперативно ползване, дори и доставката да е направена по централен договор на ЦОПСИКТ. В допълнение на основните си ежедневни задължения, те ще трябва да подсигуряват и процеса по участие в централизираните процедури на ЦОПСИКТ, което ще увеличи са уредени в действащото законодателство в областта на обществените поръчки и се запазват в пълнота. 37 административната тежест за тях. Така се дублират не само усилията, но и разходите, за осигуряване на тези процеси. В същото време в мотивите към Проекта на ПМС МЕУ твърди, че в отделните администрации липсват адекватни компетенции. Първо, това по никакъв начин не е доказано. И на второ място, създаването на ЦОПСИКТ няма да освободи администрациите от необходимостта на имат адекватни компетенции, както в областта на обществените поръчки, така и в ИКТ, поради изложените по-горе мотиви. Така предложената реформа води, както до допълнителните нови разходи за държавата, така и не реализира спестяване от вече текущите разходи на администрациите. Всичко това, в допълнение на посочените вече доводи за липса на предпоставки за постигане на по-добри условия на доставките, на практика неутрализира очакваните евентуални икономии от мащаба. При централизирането на обществените поръчки е налице и ефект върху разходите за частния сектор: Малките и средни предприятия ще понесат по-високи разходи, във връзка с изпълнение на централизираните договори за обществени поръчки, което ще представлява бариера за тях да участват в търговете. Както беше вече посочено, централизираните обществени поръчки ще се обявяват на високи общи прогнозни стойности, което от своя страна ще означава по-високи изисквания към участниците, като 38 реализиран общ и специфичен оборот, предишен опит с реализирани сходни дейности със сходен обем, наличие на сертификации и т.н. В допълнение това означава и: по-високи разходи за осигуряване на гаранции за изпълнение на тези договори, които се формират като процент от стойността на договора; необходимост от по- високи нива на партньорство с производителите на техника, свързано със заплащане на такси; по-високи кредитни линии за изпълнение на поръчки към производителите/вносителите; финансови рискове във връзка с разминаване на сроковете за плащания от възложителя и към доставчиците; по-високи разходи за управление на логистиката по доставките на различни места за различни администрации и ред други. 7. Липса на икономическа обосновка В предложението отсъства задълбочен анализ на икономическите ефекти от създаването на ЦОПСИКТ към МЕУ. Липсват адекватни данни за очакваните спестявания, подобрения в ефективността или потенциални рискове. Представени са резултати от извършен от МЕУ анализ на обществените поръчки, публикувани в Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“, с прогнозна стойност, по-голяма или равна на стойността по прага по чл. 20, ал. 2 от ЗОП (100 000 лв. без ДДС) за доставка на компютърни конфигурации, проведени от Не се приема. Централизирано възлагане на обществени поръчки за доставка на компютри и периферни устройства не се въвежда за първи път с предложения проект на акт. Дефинираният в чл. 3 от постановлението обхват на предложения проект на акт е напълно идентичен с този, уреден в чл. 3, т. 1, буква „з“ от действащото Постановление № 385 на Министерския съвет от 2015 г., който текст е в сила, считано от 3.05.2016 г. В този смисъл, съществува наложена вече дългогодишна практика за провеждане на централизирани обществени поръчки с предмет на възлагане доставка на 39 административните органи през 2023 и 2024г. Направено е сравнение с проведени от Националния системен интегратор Информационно обслужване АД обществени поръчки за доставка на компютърни конфигурации на нуждите на административните органи в обхвата на чл. 7с от ЗЕУ. Твърди се, че е установена разлика в средните цени, особено при преносимите конфигурации близо 500 лв. за 1 брой. Прави се извод, че неефективно, неефикасно и неикономично са изразходвани близо 1,8 млн. лв. от административните органи, които са провели обществени поръчки за доставка на компютърна техника над прага по чл. 20, ал. 2 от ЗОП. Представеният анализ не може да обоснове извода за „неефективно, неефикасно и неикономично“, тъй като МЕУ би трябвало да са наясно, че няма как да се сравняват средни цени на технологични продукти, които не са идентични. Още повече на пазар, който е силно динамичен, както по отношение на развитието на нови технологии, така и по отношение на цените. Адекватно сравнение може да се направи само на идентични продукти с идентични характеристики и към точно определен момент във времето, а не за дълъг период от две години. В направеното сравнение нито продуктите са идентични, нито са към един и същи момент от време. Цитираната обществена поръчка за доставка на компютърни конфигурации проведена от компютри и периферни устройства. С предложения проект на акт не се създава нов режим, не се увеличава административна тежест, не се ограничават или променят съществуващите в момента правила и процедури, свързани с централизирано възлагане на обществени поръчки за доставка на компютри и периферни устройства от Централен орган за покупки. Поради това, от гледна точка на доставчиците не биха били налице неясноти или промени по отношение на участието им в подобен род обществени поръчки, тъй като режимът на практика ще бъде запазен. Изменението в уредбата е свързано единствено с промяна на органа, който е определен за централизираното възлагане на тези обществени поръчки – към настоящия момент това е министърът на финансите, предлага се занапред това да бъде министърът на електронното управление. Това е именно органът, който провежда държавната политика в областта на електронното управление и в областта на информационното общество и информационните технологии, както и органът, който координира провеждането на единната политика за информационните ресурси. 40 Информационно обслужване АД е от 2020г, докато анализа на поръчките в ЦАИС ЕОП на отделните администрации е за периода 2023- 2024г по твърдение на самото МЕУ. Редица фактори, освен различните технически параметри, биха могли да обосноват разликата в средната единична цена, в т.ч. и значителните ефекти от пандемията от COVID-19 и промените в геополитическата обстановка. Самото МЕУ си противоречи, тъй като в мотивите си посочва, че са установили „значителното необосновано завишаване на техническите изисквания“, както и „случаи на твърде голямо занижаване на техническите изисквания“. Дори и да оставим на страна факта, че МЕУ не посочва по какви критерии оценява техническите изисквания като „завишени“ или „занижени“, наличието на разлики в техническите изисквания само по себе си обуславя и разликите в цените. В същото време МЕУ удобно е избрало да не направи сравнение с постигнатите средни цени от текущо действащия ЦОП към Министерство на финансите. Анализ на данните показва, че компютрите, закупени от Информационно обслужване АД, през визирания период 2020г, които дружеството впоследствие препродава на администрацията (с печалба) са на доставна цена от 1254лв, т.е. с 114 лв, по-скъпи от тези осигурени по линията на рамковото споразумение възложено от ЦОП към Министерство на финансите. Отново 41 подчертаваме, че механичното сравнение на цените на компютрите не коректно, но дори и този пример показва, че експертизата и специализацията в ИКТ на възложителя не води само по себе си до по-ниски цени. Нека да разгледаме обаче в детайли и останалите твърдения и намерения на МЕУ в Проекта на ПМС и съпътстващите го документи: - Несъстоятелно е твърдението за реализиране на икономии от мащаба, съответно по- ниски цени: централизираните обществени поръчки, макар и да се обявяват на високи прогнозни стойности заради консолидираните нужди на няколко администрации, не гарантират поръчка на големи количества от продуктите. За да е налице икономия от мащаба, доставчиците могат да предложат по-ниски цени само ако става дума за поръчка и доставка на голямо количество от съответния продукт накуп. По същество, в рамковите споразумения се фиксират единични цени, по които в последствие се правят отделни поръчки, всяка от които е в обем, спрямо текущата нужда на съответната администрация. Или на практика всяка администрация прави поръчка за обем, който така или иначе би поръчала ако прави индивидуална обществена поръчка. Едно е да дадеш цена за 15-16 000 бр компютри накуп (целеви данни споделени от МЕУ в среща с бранша за общ обем на рамково споразумение за няколко години), друго е да дадеш цена за единична бройка и 42 да очакваш да ти поръчват на порции (неясно колко големи) за период от 3-4 години напред. Поради изложеното икономия от мащаба не е налице и съответно постигането на по-ниските цени не е обосновано. - Несъстоятелно е твърдението за увеличаване на конкуренцията и постигане на по- изгодни условия за възложителите: както беше вече бе изложено предложената централизация няма да доведе до увеличаване на конкуренцията, а напротив до нейното ограничаване. Това, в допълнение с повишения риск от корупционен натиск и предпоставките за картелни споразумения, гарантира, че цените на практика няма да бъдат по-ниски и съответно няма да се постигнат по-изгодни условия за възложителите. - Неутрализиране на потенциалния икономическия ефект: МЕУ си поставя за цел да намали разходите на администрациите (въпреки, че не са посочени измерими показатели и конкретни цифрови цели). Дори и да предположим, че реализират 500 лв по- ниска средна цена (цифра, взета от примера на самото МЕУ), то при 15 000 бр. компютри говорим за „спестени“ 7,5 млн лв и то за период от няколко години (при условие, че се постигнат целите за общ брой компютри). Въпреки че посочения пример е с много условности, дори и да се постигне, това е нищожно, в сравнение с щетите, които тази мярка ще нанесе на пазара на ИКТ, особено върху МСП, изразено в намалена 43 конкурентоспособност, негативен ефект върху платените данъци, наетите в този сектор и т.н. Изложеното води до извода, че създаването на ЦОПСИКТ няма да постигне целите, с които се предлага да бъде създаден. 8. Забавяне на процесите на дигитализация и иновации Стандартизацията на ИКТ продуктите чрез дългосрочни рамкови споразумения ще: - Затрудни адаптацията към нови технологии; - Забави процесите на дигитализация в държавната администрация. Централизираните обществени поръчки, за да постигнат очакването за икономия от мащаба, изискват високо ниво на стандартизация на търгуваните продукти. Рамковите споразумения се сключват за дълъг период от време (години), което в силно развиващия се свят на технологиите е твърде дълъг период, в който да са фиксирани технически параметри. Това значително ще намали гъвкавостта и адаптивността към нови технологии, тъй като условията по рамковите споразумения няма как да бъдат достатъчно бързо актуализирани за силно динамичния ИКТ сектор. Това ще се отрази негативно на внедряването на иновации в държавата, която има нужда с бързи темпове да навакса изоставането по отношение на дигитализацията на своите процеси и услуги. Не се приема. Основната цел на създаването на Централния орган за покупки в сектора „Информационни и комуникационни технологии“ не е насърчаване на иновативни решения, а оптимизиране на публичните разходи, осигуряване на техническа съвместимост, ефективност на снабдяването, както и намаляване на административната тежест за възложителите. Публичният сектор, особено в частта на базовата ИКТ инфраструктура (компютърна техника и периферни устройства), разчита на стабилни, широко използвани и съвместими решения, а не на експериментални или високоспециализирани иновации. Централизираните обществени поръчки в този сектор няма да възпрепятстват достъпа до нови технологии, но ще поставят акцента върху стандартизация, поддръжка и сигурност – аспекти, които често имат приоритет пред иновациите. В допълнение, разнообразието на офертите се гарантира чрез централизираната процедура за избор на изпълнители в условията на конкурентност, като наличието на ясни технически 44 Тъй като възложителите са задължени да използват централизираните поръчки, съществува риск от стандартизирани решения, които не винаги отговарят на специфичните нужди на различните администрации. Това ще се отрази пряко и негативно на темпа на дигитализация, а от там и на нивото на предоставяните услуги от администрациите, засягайки по този начин възможността на потребителите да получат най-добрите възможни услуги. Така на практика ще бъдат негативно засегнати и интересите на потребителите на услуги на администрацията (граждани и бизнес), които не са идентифицирани като заинтересована страна в приложената към Проекта на ПМС Частична оценка на въздействието, което я прави непълна и съответно неефективна. Налице е и съществен риск от блокиране на доставки на ИКТ продукти и услуги: Тъй като централизираните обществени поръчки са с големи прогнозни стойности и определят изисквания и обособени позиции (при необходимост) дава възможност за участие на различни икономически оператори с различни продуктови решения. В този смисъл, настоящият подход е насочен към рационализация, ефективност и прозрачност на публичните ИКТ разходи, без да възпрепятства въвеждането на нови технологии, когато това е обосновано и необходимо. Аргументът, че централизираното възлагане ще наложи еднакви решения за различните администрации и това ще възпрепятства дигитализацията, не е основателен, защото то рамкира условията на доставка – като минимални параметри, ценови тавани, гаранционни срокове и други основни изисквания. Индивидуалните администрации ще запазят правото си да адаптират конкретните доставки към своите нужди, включително чрез избор между различни изпълнители по рамковото споразумение и избор на съответните компютърни конфигурации, съобразно потребностите им. Една от ключовите цели за създаване на ЦОПСИКТ е именно ускоряване на дигитализацията чрез съкращаване на сроковете за доставки (чрез инструментите на централизираното възлагане), осигуряване на съвместимост между отделните ИКТ компоненти, 45 достъпа на компаниите до голям пазар (всички държавни администрации), тези процедури често са обект на обжалвания, които ги блокират за месеци, а понякога и за години. През това време отделните администрации на практика нямат възможност да закупуват ИКТ продукти и услуги, които могат да бъдат ключови за тяхната работа и предоставяните от тях услуги. Така се спират и процесите по дигитализация и внедряване на иновации. Пример в това отношение са постоянно блокираните Централни търгове за доставка на лекарства за болниците, като България на практика няма действащ такъв централен договор от години. високотехнологична експертиза и постигане на оперативна съвместимост, които по-малките администрации често нямат капацитет да осигурят. Рискът от обжалване не е присъщ единствено на централизираните процедури за възлагане на обществени поръчки, а е възможност, предвидена за всяка обществена поръчка, независимо от възложителя. В тази връзка, с централизираните процедури могат да се сведат до минимум обжалванията, поради обстоятелството, че ще са проведени от орган със специализиран екип и опит, какъвто ще е случаят в ЦОПСИКТ. Освен това, съгласно чл. 203 от ЗОП обжалването не спира автоматично процедурата за възлагане. В допълнение, съгласно чл. 7, ал. 4 от проекта на постановление, наличието на обжалване не препятства възлагането на обществени поръчки: „Възложителите по чл. 4, ал. 2 в договорите с предмет по чл. 3, сключвани от тях за периодите, в които няма възложени централизирани обществени поръчки, осигуряват възможност тези договори да бъдат прекратени при сключването на договор със същия предмет въз основа на централизираната обществена поръчка.“. Анализът на разпоредбата опровергава твърдението, че през времето на обжалване, отделните администрации на практика нямат възможност да закупуват ИКТ продукти 46 9. Липса на реална предварителна оценка на въздействието Представената оценка на въздействието е: - Повърхностна и едностранчива; - Без конкретни измерими индикатори; - Липсват анализи за въздействието върху конкуренцията и МСП. Избран е подход за извършване на частична, а не на цялостна оценка на въздействието, въпреки че са налице предпоставките за извършване на цялостна, заложени в Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието, изготвено от Министерски съвет от 2019г, а именно: „би следвало на цялостна оценка на въздействието да подлежат най-малко нормативните актове, които засягат значителен брой лица - граждани и юридически лица, когато се вменяват задължения, включително парични разходи на значителен брой лица, когато се засягат малки и средни предприятия и т.н.“ Но дори и извършената частична оценка на въздействието е повърхностно изготвена, без конкретни измерими данни и със слабо аргументирани доводи. Липсва и Становище на администрацията на Министерски съвет, изготвено на основание чл. 21, ал. 5 от Закона за нормативните актове. На първо място, още при дефиниране на Не се приема. и услуги. В тази връзка, дори при наличие на обжалване, процесите по дигитализация няма да бъдат забавени. Съгласно нормативните изисквания, по проекта на акт е изготвена частична предварителна оценка на въздействието, която е съгласувана с дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ на Министерския съвет. Изготвената оценка на въздействието е съгласувана без препоръки на основание чл. 30б, ал. 5 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Изготвен е и доклад на вносителя, в който са изложени подробни мотиви и аргументи за предложения акт. Проектът не отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове, за изготвяне на цялостна предварителна оценка на въздействието – такава се извършва при изработване на нови закони и кодекси, както и при изработване на проекти на нормативни актове, за които частичната предварителна оценка на въздействието е показала, че може да се очакват значителни последици. Нито една от двете хипотези не е налице в конкретния случай. Съгласно изискванията на действащото законодателство (чл. 26 от ЗНА), обществените консултации по проект на 47 проблема са използвани общи формулировки, без да e конкретизиран количествено и измеримо, като не са описани и представени и доказателства за естеството и мащаба на проблема. Например не е посочено колко по- високи са разходите и колко по-голяма е продължителността на текущите процедури за възлагане на обществени поръчки в областта на информационните и комуникационните технологии. Не са посочени базата за сравнение, текущите стойности и бъдещите желани такива, нито пък какъв е негативния ефект от тези показатели. Това прави невъзможно да се оцени на практика как и в какъв мащаб предложената реформа ще окаже въздействие и дали и до колко ще постигне позитивен ефект. На следващо място, въпреки че МСП са идентифицирани като заинтересована страна, те неправилно са определени само като косвена такава. В извършената Частична оценка изобщо не са разгледани възможните въздействия върху малките и средни предприятия и в този смисъл тази оценка е едностранчива и непълна. При изготвянето, както на Проекта на ПМС, така и на Частичната предварителна оценка на въздействието не са взети предвид и дори и не са коментирани препоръките, мненията и становищата на бизнеса, които бяха представени, както при опита за създаване на ЦОПСИКТ в края на 2024г, така и по време на среща на бизнеса с екипа на МЕУ през нормативен акт се провеждат преди внасянето на акта за приемане от компетентния орган посредством публикуването на акта, заедно с мотивите и изготвената предварителна оценка на въздействието на интернет страницата на вносителя и на Портала за обществени консултации. В този смисъл, спазени са законовите изисквания за провеждане на обществени консултации и е дадена възможност на всички заинтересовани граждани и организации да изразяват своите бележки и предложения по проакта на постановление и мотивите за неговото приемане в 30-дневен срок. По акта е проведено и задължителното съгласуване по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. 48 април 2025г. Няма данни да са провеждани предварителни консултации с другите заинтересовани страни, а именно засегнатите администрации. 10. Неспазване на принципите на пропорционалност и субсидиарност Не е обосновано защо централизирането е най-ефективното решение спрямо съществуващите механизми за обществени поръчки. Не е извършен анализ на дейността и постигнатите резултати от съществуващия ЦОП към Министерство на финансите. В такива ситуации е редно да се извърши Последваща оценка на въздействието, която да даде ясна представа дали са постигнати поставените цели, какви са дефицитите (ако има такива), има ли негативно въздействие, какво е то и как може да бъде преодоляно. Не само, че не е извършена Последваща оценка на въздействието, но и дейността на ЦОП към Министерство на финансите дори не е анализирана при сравнението на обществените поръчки за доставка на компютри. Нещо повече, в Частичната оценка на въздействието на МЕУ в т. 1.3 погрешно е посочено, че „действащата нормативна уредба не позволява централизираното възлагане на обществени поръчки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“, въпреки че ЦОП към Министерство на финансите провежда обществени поръчки с предмет доставка на компютърни конфигурации и Не се приема. Централизирано възлагане на обществени поръчки за доставка на компютри и периферни устройства не се въвежда за първи път с предложения проект на акт. Дефинираният в чл. 3 от постановлението обхват на предложения проект на акт е напълно идентичен с този, уреден в чл. 3, т. 1, буква „з“ от действащото Постановление № 385 на Министерския съвет от 2015 г., който текст е в сила, считано от 3.05.2016 г. В този смисъл, съществува наложена вече дългогодишна практика за провеждане на централизирани обществени поръчки с предмет на възлагане доставка на компютри и периферни устройства. С предложения проект на акт не се създава нов режим, не се увеличава административна тежест, не се ограничават или променят съществуващите в момента правила и процедури, свързани с централизирано възлагане на обществени поръчки за доставка на компютри и периферни устройства от Централен орган за покупки. Поради това, от гледна точка на доставчиците не биха били налице неясноти или промени по отношение на участието им в подобен род обществени поръчки, тъй като режимът на практика 49 периферия. Не са представени аргументи как точно на практика и защо създаването на ЦОПСИКТ към МЕУ ще доведе до „постигане на икономии от мащаба и намаляване на времето за възлагане“ и „увеличаване на конкуренцията и постигане на по-изгодни условия за възложителите“ и какво по- различно ще прави МЕУ спрямо МФ. Не е разгледана и хипотезата за алтернативни мерки при децентрализиран подход, който гарантирано ще бъде с по-малко негативно въздействие върху конкуренцията. Не е направена и оценка на съответствието на нормативния акт с правилата на конкуренцията по НАСОКИТЕ ЗА ОЦЕНКА ЗА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА НОРМАТИВНИ И ОБЩИ АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ С ПРАВИЛАТА НА КОНКУРЕНЦИЯ, разработени от КЗК. Насоките са предназначени да подпомагат държавните органи, включително органите на изпълнителната власт и на местното самоуправление, да идентифицират възможните антиконкурентни въздействия при подготовката на регулаторна рамка още на ранен етап. Те се основават на подхода в тази област, възприет от международни институции като Европейската комисия (ЕК) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), както и от други органи по конкуренция в страните- членки на ЕС. Документът представя критериите, чрез ще бъде запазен. Изменението в уредбата е свързано единствено с промяна на органа, който е определен за централизираното възлагане на тези обществени поръчки – към настоящия момент това е министърът на финансите, предлага се занапред това да бъде министърът на електронното управление. Това е именно органът, който провежда държавната политика в областта на електронното управление и в областта на информационното общество и информационните технологии, както и органът, който координира провеждането на единната политика за информационните ресурси. 50 които, без да са необходими задълбочени познания в областта на конкуренцията, може лесно да се прецени дали предлаганият проект на нормативен акт съдържа разпоредби, които биха могли да доведат до евентуално ограничаване на конкуренцията. Наръчникът дава насоки как да се постигнат набелязаните цели на съответната политика по начин, съвместим с принципите на свободната конкуренция. Тези насоки препоръчват следните принципи: - необходимост и пропорционалност; - минимално ограничаване на конкуренцията; - ефективност; - прозрачност; - предвидимост. Очевидно е, че предложението за създаване на ЦОПСИКТ е в противоречие с тези основни принципи и е препоръчително да се предприемат алтернативни мерки за постигане на поставените цели, които имат по-малко негативно въздействие върху конкуренцията. Подобни алтернативни методи могат да бъдат: - Децентрализиран модел на възлагане на обществени поръчки в ИКТ от страна на администрациите при запазване на тяхната оперативна самостоятелност; - Ефективна консултативна роля на МЕУ при планирането и подготовката на поръчки за доставки на компютърни конфигурации и периферни устройства - МЕУ може да бъде консултативен орган, на който 51 администрациите и общините да могат да разчитат при нужда за консултации в сферата на ИКТ. Това може да стане, чрез разработване на референтни рамки на препоръчителни минимални технически характеристики, периодично провеждане на анализ на пазара и публикуване на информация от проведени анализи и пазарни проучвания, гореща линия за консултации и други съвременни средства за комуникация през сайта на МЕУ с цел скъсяване на дистанцията между експертите на МЕУ и администрациите. - Запазване и засилване на контролната функция на МЕУ и ефективното й изпълнение; - Подпомагане на администрациите за засилване на капацитета им чрез периодични обучения, проактивно предоставяне на материали и проучвания от страна на МЕУ; Фокусиране на МЕУ в основната му роля за формулиране и провеждане на държавната политика в областта на електронното управление, информационното общество и информационните технологии, вместо да придобива непривична за него роля на пряк участник на пазара. Заключение и препоръки Извършеният задълбочен анализ и представената от нас детайлна обосновка подкрепят нашето категорично становище, че предложената централизация чрез ЦОПСИКТ не решава идентифицираните проблеми в управлението на ИКТ поръчките, а напротив, 52 добавя нови предизвикателства и разходи за държавните и частните участници, с основна тежест на негативите върху местните МСП. С предложеното създаване на ЦОПСИКТ се ограничават МСП не само по отношение на техните възможности за участие в централизираните обществени поръчки, но и се намалява цялостно участието им на пазара, като в същото време се увеличава зависимостта на държавните администрации от малко на брой големи доставчици. Считаме, че необходимост от подобрение в управлението на технологичното развитие на държавата безспорно има. Но наличието на дефицити в управлението на ИКТ бюджетите, съществуващите потенциални корупционни практики, както и липсата на капацитет в държавата, не могат да се наваксват с мерки, които ограничават пазара и развитието на частната инициатива. Не може да се наказват МСП, особено местните, както и цял един сектор, с което да се компенсира липсата на желание за реални реформи, нежеланието да се осъществява ефективен контрол, както и невъзможността да се развива капацитет по прозрачен начин в държавата, като се стимулира монопола и концентрацията на власт в лицето на Министерство на електронното управление и Информационно Обслужване АД. Ефективното управление на технологичното развитие изисква мерки, които да гарантират прозрачност, насърчаване на конкуренцията и подкрепа за МСП. Реформата, в настоящия 53 й вид, е нецелесъобразна и противоречи на принципите на свободен пазар и равнопоставеност. Настояваме предложението за създаване на ЦОПСИКТ в представения му вид да не бъде прието. Призоваваме за: - Пълна оценка на текущия модел на ЦОП, включително анализ на ефективността и конкуренцията; - Разработване на децентрализиран, прозрачен модел с доброволно участие на възложителите при запазване на тяхната оперативна самостоятелност; - Провеждане на реални обществени консултации със засегнатите страни, в т.ч. и засегнатите администрации и вслушване в обратната връзка и отправените препоръки, както и аргументиран и мотивиран отговор от МЕУ на всяко от предложенията; - Спазване на принципите на свободна конкуренция, прозрачност и отчетност; - Ясно разграничаване на ролите на регулатор, възложител и контролен орган. Асоциация на индустриалния капитал в България Във връзка с публикувания на Портала за обществени консултации проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Централен орган за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ (ЦОПСИКТ) за нуждите на органи на изпълнителната власт, представям на Вашето внимание становището на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). 54 АИКБ извърши задълбочен анализ на предложената реформа и представената от МЕУ в рамките на общественото обсъждане частична предварителна оценка на въздействието. На база на изведените изводи, АИКБ изразява категорично несъгласие с намерението за създаване на ЦОПСИКТ, като се основава на следните съображения: 1. Негативни въздействия върху конкурентоспособността, пазарните отношения, конкуренцията, иновациите и потребителите Конкурентоспособност: Централизирането на обществените поръчки в ИКТ сектора може да доведе до ограничаване на участието на малки и средни предприятия (МСП). Тези предприятия вероятно няма да разполагат с необходимите ресурси да участват в рамкови споразумения на национално ниво. Това не само би ограничило достъпа до определен пазар и намалило конкуренцията, но също би намалило разнообразието на предложенията и иновациите в ИКТ сектора. Заради окрупняването централизираните обществени поръчки се характеризират с високи прогнозни стойности, което от своя страна ще изисква от участниците да отговарят на високи критерии, като реализиран общ и специфичен оборот, предишен опит с подобни дейности и притежаване на определени сертификати. Макар тези изисквания да са в интерес на възложителите за гарантиране на доброто изпълнение, те ще затруднят МСП, които нямат капацитета да Не се приема. В изложената аргументация не се съдържа конкретно предложение. Създаването на ЦОПСИКТ не предвижда отклонение от принципите на свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недискриминация, заложени в Закона за обществените поръчки и в правото на Европейския съюз. Централизирането не отменя изискванията за прилагане на конкурентни процедури, нито ограничава участието на определен тип икономически оператори, включително МСП. Напротив – чрез правилното планиране на обществените поръчки, включително чрез обособяване на позиции по конкретен признак, ще се гарантира възможността за участие на по- широк кръг икономически оператори, съобразно техния капацитет. Много от участниците в ИКТ сектора в България, включително МСП, действат като търговски представители, дистрибутори или партньори на големите производители. ЦОПСИКТ няма да постави пречки пред участието им в централизираните процедури на базата на 55 се конкурират с големите, особено международни, доставчици. От друга страна, тези МСП могат да предложат гъвкави решения, съобразени с изискванията на отделните администрации. В резултат на ограничената конкуренция, икономиите от мащаба няма да бъдат реализирани в пълна степен и няма да бъдат постигнати по-ниски ценови равнища. Напротив, малкия на брой участници допуска възможности за сключване на картелни споразумения, които несъмнено ще доведат до обратния ефект – увеличаване на цените на доставените стоки. Пазарни отношения: Тъй като обществените поръчки ще бъдат централизирани, съществува сериозен риск големите доставчици да доминират пазара. Това ще създаде предпоставки за възможна злоупотреба с господстващо положение, както и ще ограничи възможностите на нови компании да навлизат на пазара и да предлагат конкурентни решения. Когато няколко големи компании доминират в доставките на конкретни продукти и услуги, ще се създават предпоставки и за неформални и нерегламентирани споразумения по отношение на цени, срокове, условия на доставка и т.н., което ще компрометира поставената цел за договаряне на най-добрите условия. Централизираните обществени поръчки чрез ЦОПСИКТ ще доведат до още по-голяма консолидация на ИКТ пазара около МЕУ, в допълнение на вече съществуващата формата, под която са създадени или извършват дейността си. Наред с това, възможността за по-дълги срокове на договорите, по-големи обеми и ясно планирани доставки предоставят на МСП по-голяма предвидимост и стабилност, което може да насърчи инвестиции в капацитет, логистика и развитие. Централизирането не изключва МСП, а създава възможност за тяхното участие в ясно регламентирани процедури, при наличие на съответната организация. Следва да се подчертае, че централизираните обществени поръчки ще бъдат провеждани чрез открити процедури, които осигуряват най-висока степен на публичност и конкурентност. Контролът по спазването на принципите на прозрачност и свободна конкуренция се гарантира както от националното законодателство, така и от възможността за обжалване пред компетентните органи. В този смисъл, не се споделя тезата, че централизираното възлагане ще доведе до структурна бариера пред МСП или до трайно нарушаване на пазарната конкуренция. Вместо това, предвижданият модел цели постигане на икономии от мащаба, повишаване на ефективността на публичните разходи и намаляване на административната тежест за възложителите, без да създава изключения от основните принципи на правото на ЕС и на ЗОП. 56 монополизация и консолидация при „Информационно обслужване“ АД. Отчитайки и факта, че компаниите от ИКТ бранша нямат директен достъп до бизнес с административните органи в обхвата на системната интеграция по чл.7с от ЗЕУ, а само през „Информационно обслужване“ АД, с ограничаването и на участието им в обществени поръчки за доставка на техника още повече се нарушават принципите за стимулиране на свободната конкуренция, прозрачност, равен достъп и недискриминационно отношение. Централизирането на обществените поръчки в ИКТ сектора, чрез овластяване на „Информационно обслужване“ АД, не само ограничава участието на МСП, но и влиза в драстично противоречие с Препоръки на Съвета относно насоките за корпоративно управление на държавните предприятия, OECD/LEGAL/0414, които България е поела ангажимент да спазва. Съгласно тези препоръки, правната, регулаторната и политическата рамка за държавните предприятия следва да осигурява равни условия и лоялна конкуренция на пазара. Овластяването на „Информационно обслужване" АД да изпълнява ексклузивно дейностите по системна интеграция за редица държавни администрации противоречи на целта за ограничаване на разширяването на правомощията на държавните предприятия. Това създава допълнителни пречки пред МСП в ИКТ сектора. Подобна консолидация Следва да се отбележи, че основната цел на създаването на Централния орган за покупки в сектора „Информационни и комуникационни технологии“ не е насърчаване на иновативни решения, а оптимизиране на публичните разходи, осигуряване на техническа съвместимост, ефективност на снабдяването, както и намаляване на административната тежест за възложителите. Публичният сектор, особено в частта на базовата ИКТ инфраструктура (компютърна техника и периферни устройства), разчита на стабилни, широко използвани и съвместими решения, а не на експериментални или високоспециализирани иновации. Централизираните обществени поръчки в този сектор няма да възпрепятстват достъпа до нови технологии, но ще поставят акцента върху стандартизация, поддръжка и сигурност – аспекти, които често имат приоритет пред иновациите. В допълнение, разнообразието на офертите се гарантира чрез централизираната процедура за избор на изпълнители в условията на конкурентност, като наличието на ясни технически изисквания и обособени позиции (при необходимост) дава възможност за участие на различни икономически оператори с различни продуктови решения. В този смисъл, настоящият подход е насочен към рационализация, 57 на значителни правомощия в рамките на един субект противоречи на основните принципи, залегнали в препоръките на ОИСР. Иновации: Централизираните обществени поръчки, за да постигнат очакването за икономия от мащаба, изискват високо ниво на стандартизация на търгуваните продукти и услуги. Рамковите споразумения се сключват за дълъг период от време (до 4 години), което в силно развиващия се свят на технологиите е твърде дълъг период, в който да са фиксирани технически параметри. Това значително ще намали гъвкавостта и адаптивността към нови технологии, тъй като условията по рамковите споразумения няма как да бъдат достатъчно бързо актуализирани за силно динамичния ИКТ сектор. Това ще се отрази негативно на внедряването на иновации в държавата, която има нужда с бързи темпове да навакса изоставането по отношение на дигитализацията на своите процеси и услуги. Потребители: Тъй като възложителите са задължени да използват централизираните поръчки, съществува риск от стандартизирани решения, които не винаги отговарят на специфичните нужди на различните администрации. Това ще се отрази пряко на темпа на дигитализация, а от там и на нивото на предоставяните услуги от администрациите, засягайки по този начин Не се приема. ефективност и прозрачност на публичните ИКТ разходи, без да възпрепятства въвеждането на нови технологии, когато това е обосновано и необходимо. Следва да се отбележи, че основната цел на създаването на Централния орган за покупки в сектора „Информационни и комуникационни технологии“ не е насърчаване на иновативни решения, а оптимизиране на публичните разходи, осигуряване на техническа съвместимост, ефективност на снабдяването, както и намаляване на административната тежест за възложителите. Публичният сектор, особено в частта на базовата ИКТ инфраструктура (компютърна техника и периферни устройства), разчита на стабилни, широко използвани и съвместими решения, а не на експериментални или високоспециализирани иновации. Централизираните обществени поръчки в този сектор няма да възпрепятстват достъпа до нови технологии, но ще поставят акцента върху стандартизация, поддръжка и сигурност – аспекти, които често имат приоритет пред иновациите. В допълнение, разнообразието на офертите се гарантира чрез централизираната процедура за избор на изпълнители в условията на конкурентност, като наличието на ясни технически 58 възможността на потребителите да получат най-добрите възможни услуги. 2. Въздействие върху бюрокрацията и административната тежест, разходи на заинтересованите страни Процесите по централизирани обществени поръчки са доказано по-тромави и бюрократични в сравнение с децентрализираните модели. Големият обхват на централизираните търгове изисква по-дълго време за подготовка и провеждане, което може да доведе до забавяне в доставките на ключови продукти или услуги в силно динамичен сектор като ИКТ. Въпреки твърденията за спестяване на административни ресурси, централизираните поръчки изискват поддържането на сложна координация и комуникация между администрациите и Централния орган за покупки. Това ще доведе до увеличаване на административната тежест върху отделните институции, които ще трябва да подават заявки, да съгласуват спецификации и да отговарят на изискванията на Не се приема. изисквания и обособени позиции (при необходимост) дава възможност за участие на различни икономически оператори с различни продуктови решения. В този смисъл, настоящият подход е насочен към рационализация, ефективност и прозрачност на публичните ИКТ разходи, без да възпрепятства въвеждането на нови технологии, когато това е обосновано и необходимо. Проектът на акт не предвижда увеличаване на щатната численост на МЕУ, нито създаване на отделно звено (в или извън министерството) за подпомагане на министъра на електронното управление в качеството му на ЦОПСИКТ. Дейността по централизирано възлагане на обществени поръчки за доставка на компютри и периферни устройства, ще бъде осъществявана в рамките на текущата щатна численост на МЕУ, определена с действащия Устройствен правилник на министерството. Проектът на акт е свързан с промяна на органа, който е определен за централизираното възлагане на обществени поръчки за доставка на компютри и периферни устройства – към настоящия момент това е министърът на финансите, предлага се занапред това да бъде министърът на електронното 59 централизираните процедури. На практика не само няма да се реализира спестяване на време и разходи за администрациите, и намаляване на административната тежест, а напротив и усилията, и разходите ще бъдат дублирани, тъй като: o Отделните администрации ще продължат да възлагат обществени поръчки за други свои продукти и услуги извън обхвата на компютри и периферни устройства, т.е. експертите по обществени поръчки ще продължат да функционират и няма да се реализира спестяване. В допълнение на основните си задължения, те ще трябва да подсигуряват и процеса по участие в централизираните процедури на ЦОПСИКТ, което ще увеличи административната тежест за тях; o Няма да отпадне необходимостта отделните администрации да поддържат капацитет и експерти в област ИКТ, тъй като те трябва да могат адекватно да идентифицират и формулират конкретните нужди от ИКТ продукти и услуги на съответната администрация и, в последствие, да осигурят тяхното внедряване и оперативно ползване, дори и доставката да е направена по централен договор на ЦОПСИКТ. В допълнение на основните си ежедневни задължения, те ще трябва да подсигуряват и процеса по участие в централизираните процедури на ЦОПСИКТ, като формиране на заявки, съгласуване на технически управление. С оглед запазване на принципите на възлагане чрез Централен орган за покупки, няма да настъпят изменения по отношение на изискванията към участниците в тези обществени поръчки в сравнение с тези, регламентирани сега в Постановление № 385 на Министерския съвет от 2015 г. Те са уредени в действащото законодателство в областта на обществените поръчки и се запазват в пълнота. 60 спецификации, контрол по доставките и т. н. (задълженията, описани в чл. 6 на проекта на постановление), което ще увеличи административната тежест за тях. Така се дублират не само усилията, но и разходите за осигуряване на тези процеси. Предложената реформа ще доведе до допълнителните нови разходи за държавата и няма да реализира спестяване от вече текущите разходи на администрациите. Всичко това в допълнение на посочените вече доводи за липса на предпоставки за постигане на по-добри условия на доставките, на практика неутрализира очакваните евентуални икономии от мащаба. 3. Риск от блокиране на доставките на компютри и периферни устройства Тъй като централизираните обществени поръчки са с големи прогнозни стойности и определят достъпа на компаниите до голям пазар (всички държавни администрации), тези процедури често са обект на обжалвания, които ги блокират за месеци, а понякога и за години. През това време отделните администрации на практика нямат възможност да закупуват компютри и периферни устройства, които могат да бъдат ключови за тяхната работа и предоставяните от тях услуги. Така се спират и процесите по дигитализация и внедряване на иновации. Пример в това отношение са постоянно блокираните централни търгове за доставка на лекарства за болниците, като България на практика няма действащ такъв централен Не се приема. Рискът от обжалване не е присъщ единствено на централизираните процедури за възлагане на обществени поръчки, а е възможност, предвидена за всяка обществена поръчка, независимо от възложителя. В тази връзка, с централизираните процедури могат да се сведат до минимум обжалванията, поради обстоятелството, че ще са проведени от орган със специализиран екип и опит, какъвто ще е случаят в ЦОПСИКТ. Освен това, съгласно чл. 203 от ЗОП обжалването не спира автоматично процедурата за възлагане. В допълнение, съгласно чл. 7, ал. 4 от проекта на постановление, наличието на обжалване не препятства възлагането на обществени поръчки: „Възложителите по чл. 4, ал. 2 в договорите с предмет по чл. 3, сключвани 61 договор от години. 4. Конфликт на интереси и липса на независимост в осъществяването на контролни функции Предложението за създаване на ЦОПСИКТ в МЕУ създава и потенциален конфликт на интереси и предпоставки за консолидиране на власт и влияние в един орган. Конфликтът на интереси възниква на базата на следните основни функции, които МЕУ ще изпълнява едновременно: - орган, който формира политиките в сектор ИКТ в държавата; - централен орган за покупки в сектор ИКТ (чрез министъра на електронното управление); - орган, който осъществява бюджетен контрол, съгласува, одобрява и контролира ИКТ проекти, чрез Регистъра на проектите, съгласува технически задания и т.н. по реда Не се приема. от тях за периодите, в които няма възложени централизирани обществени поръчки, осигуряват възможност тези договори да бъдат прекратени при сключването на договор със същия предмет въз основа на централизираната обществена поръчка.“. Анализът на разпоредбата опровергава твърдението, че през времето на обжалване, отделните администрации на практика нямат възможност да закупуват ИКТ продукти и услуги. В тази връзка, дори при наличие на обжалване, процесите по дигитализация няма да бъдат забавени. По отношение твърденията, свързани с евентуален риск от конфликт на интереси, следва да се подчертае, че действащата нормативна рамка (вкл. ЗОП и правилника за прилагането му) предвижда обективни и независими механизми за контрол от страна на Агенцията по обществените поръчки и обжалване пред Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд. Концентрацията на контролни и възлагащи функции в един административен орган не е сама по себе си индикация за несъвместимост, тъй като са налице ясно разписани вътрешни процедури за функционално разделение на отговорностите и осигуряване на проверимост и проследимост на всяко действие. В допълнение следва да се 62 Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги; - принципал на „Информационно обслужване“ АД, което изпълнява всички дейности по системна интеграция по чл. 7с от ЗЕУ. Концентрацията на власт и функции в МЕУ води до значителен риск от конфликт на интереси. Липсата на независимост между тези роли води до невъзможност за обективен и независим контрол, както и до ситуации, в които решенията на МЕУ се влияят от интереси, които не са в полза на прозрачността и конкурентоспособността на пазара на обществени поръчки, тъй като на практика влияе и контролира целия ИКТ пазар в публичния сектор. Това е и в противоречие на насоките и препоръките на ОИСР, които изискват да има ясно разграничение между функцията на държавата по отношение на собствеността и други функции на държавата, които могат да повлияят на пазарните условия за държавните предприятия, особено по отношение на регулирането на пазара и разработването на политики. С предложената реформа МЕУ и „Информационно обслужване“ АД ще контролират целия пазар на ИКТ в публичния сектор, както по отношение на политики, така и по отношение на достъп до пазара и въобще всички пазарни условия, по които този сектор функционира и се развива. подчертае, че ЦОПСИКТ ще е министърът на електронното управление. Предметът на дейност на централният орган няма да бъде прехвърлян за изпълнение на трети страни, включително на системния интегратор. 63 5. Липса на детайлна и обоснована оценка на въздействието, базирана на задълбочен анализ и консултации със заинтересованите страни Избран е подход за извършване на частична, а не на цялостна оценка на въздействието, въпреки че са налице предпоставките за извършване на цялостна, заложени в Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието, изготвено от Министерски съвет от 2019 г., а именно: „би следвало на цялостна оценка на въздействието да подлежат най-малко нормативните актове, които засягат значителен брой лица – граждани и юридически лица, когато се вменяват задължения, включително парични разходи на значителен брой лица, когато се засягат малки и средни предприятия и т.н.“ Но дори и извършената частична предварителна оценка на въздействието (ЧПОВ) е повърхностна и едностранчива, не съдържа измерими данни, които да покажат мащаба на проблема и очакваните ползи от реформата. Липсват конкретни показатели за измерване на ефективността, което затруднява преценката за реалния ефект от централизацията. Изготвеният анализ на проведените обществени поръчки от администрациите не е детайлен и добре обоснован, като не са отчетени спецификите на динамичния пазар на компютри и периферни устройства. Изобщо не е Не се приема. Съгласно нормативните изисквания, по проекта на акт е изготвена частична предварителна оценка на въздействието, която е съгласувана с дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ на Министерския съвет. Изготвената оценка на въздействието е съгласувана без препоръки на основание чл. 30б, ал. 5 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Изготвен е и доклад на вносителя, в който са изложени подробни мотиви и аргументи за предложения акт. Проектът не отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове, за изготвяне на цялостна предварителна оценка на въздействието – такава се извършва при изработване на нови закони и кодекси, както и при изработване на проекти на нормативни актове, за които частичната предварителна оценка на въздействието е показала, че може да се очакват значителни последици. Нито една от двете хипотези не е налице в конкретния случай. Съгласно изискванията на действащото законодателство (чл. 26 от ЗНА), обществените консултации по проект на нормативен акт се провеждат преди внасянето на акта за приемане от компетентния орган посредством публикуването на акта, заедно с мотивите 64 разгледан ефектът върху една от най- мащабно засегнатите заинтересовани страни – МСП в България. При изготвянето, както на проекта на Постановление на МС, така и на ЧПОВ няма данни да са провеждани предварителни консултации със заинтересованите страни, както по отношение на засегнатите администрации, така и с представителите на бизнеса, браншови, работодателски организации, асоциации и сдружения или дори други администрации, като ИАНМСП. Избран е подходът с провеждане на консултации само чрез Портала за обществени консултации, като публикуваната информация е изключително оскъдна. Липсата на задълбочен предварителен анализ и непроведените предварителни консултации със заинтересованите страни, особено МСП, води до непълно отчитане на потенциалното въздействие на реформата върху всички заинтересовани страни. Налице е риск да се игнорират нуждите на МСП, които ще бъдат пряко засегнати от предложението. От анализа в доклада за Състоянието на малките и средни предприятия в България за 2024 г., изготвен от ИАНПСП, се потвърждава нарастващото значение на МСП, като важна част от икономическата структура на страната ни, с дял от 98,80% от общия брой на предприятията за 2023 г. Състоянието и развитието им в значителна степен определя общото икономическо и изготвената предварителна оценка на въздействието на интернет страницата на вносителя и на Портала за обществени консултации. В този смисъл, спазени са законовите изисквания за провеждане на обществени консултации и е дадена възможност на всички заинтересовани граждани и организации да изразяват своите бележки и предложения по проакта на постановление и мотивите за неговото приемане в 30-дневен срок. По акта е проведено и задължителното съгласуване по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Създаването на Централен орган за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ (ЦОПСИКТ) не предвижда отклонение от принципите на свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недискриминация, заложени в Закона за обществените поръчки и в правото на Европейския съюз. Централизирането не отменя изискванията за прилагане на конкурентни процедури, нито ограничава участието на определен тип икономически оператори, включително МСП. Напротив – чрез правилното планиране на обществените поръчки, включително чрез обособяване на позиции по конкретен признак, ще се гарантира възможността за участие на по- 65 представяне на България и темповете на нейното развитие. Делът на МСП в оборота на нефинансовите предприятия е 58,40%, а в създадената добавена стойност – 61,79%. Броят на заетите в тях е 74,02% от всички заети в икономиката. Стимулирането на развитието на МСП е важен механизъм за постигане на конкурентоспособност и стопански успех не само на отделните предприятия, но и на икономиката ни като цяло. Ангажираните държавни органи следва да разбират това и да отдават необходимото значение на целенасочени мерки и действия в подкрепа на българския бизнес и развитието на МСП. Според статистически данни на Евростат, през 2022 г. ИКТ секторът е допринесъл с 5,5% от общата добавена стойност в ЕС27, като услугите (4,6%) представляват мнозинството в сравнение с производството (0,9%). Няколко държави, като България (7,4%), Латвия (6,5%) и Швеция (6,2%), също надхвърлят средното за ЕС. Финландия и Унгария са сред малкото, където производството на ИКТ е допринесло значително (1,2%). В долния край Гърция (3,0%) и Италия (3,2%) показват по-скромна добавена стойност на ИКТ. Тези резултати сочат различни национални специализации и нарастващото икономическо значение на ИКТ услугите в цяла Европа. По отношение на дела на сектора на ИКТ в общата добавена стойност на бизнес икономиката в европейските държави за 2022 г., Ирландия широк кръг икономически оператори, съобразно техния капацитет. Много от участниците в ИКТ сектора в България, включително МСП, действат като търговски представители, дистрибутори или партньори на големите производители. ЦОПСИКТ няма да постави пречки пред участието им в централизираните процедури на базата на формата, под която са създадени или извършват дейността си. Наред с това, възможността за по-дълги срокове на договорите, по-големи обеми и ясно планирани доставки предоставят на МСП по-голяма предвидимост и стабилност, което може да насърчи инвестиции в капацитет, логистика и развитие. Централизирането не изключва МСП, а създава възможност за тяхното участие в ясно регламентирани процедури, при наличие на съответната организация. Следва да се подчертае, че централизираните обществени поръчки ще бъдат провеждани чрез открити процедури, които осигуряват най-висока степен на публичност и конкурентност. Контролът по спазването на принципите на прозрачност и свободна конкуренция се гарантира както от националното законодателство, така и от възможността за обжалване пред компетентните органи. В този смисъл, не се споделя тезата, че централизираното възлагане ще доведе до структурна бариера пред МСП или до 66 се откроява значително, като ИКТ представляват 40,8% от добавената стойност на бизнес икономиката. Кипър (15,2%), Малта (13,4%) и България (11,4%) също показват висок относителен принос от ИКТ, което подчертава тяхната стратегическа ориентация към цифровите индустрии. Представените данни очертават огромния мащаб на една от ключовите преки заинтересовани страни от предложения механизъм за възлагане на централизирани поръчки чрез създаване на ЦОПСИКТ, а именно МСП в ИКТ сектора. Освен, че са посочени неправилно като косвени заинтересовани страни, в различните варианти на действие в т. 4 от ЧПОВ е отчетено, че не са идентифицирани въздействия от приемането на акта върху МСП. Още повече, посочено е, че няма негативни въздействия от приемането на проекта на Постановление, което не отговаря на действителността. При избора на препоръчителен вариант, в т. 6.4. от ЧПОВ е изрично посочено, че актът не засяга МСП. Създаване на ЦОПСИКТ ще окаже на практика най-голямо и най-осезаемо въздействие именно върху МСП в България, като ще постави поредната пречка пред тях да участват активно и равноправно в един голям по своя обем пазар – този на ИКТ продуктите и услугите в публичния сектор. Този пазар веднъж вече е свит и на практика недостъпен след въвеждането на задължителната консолидация на дейностите трайно нарушаване на пазарната конкуренция. Вместо това, предвижданият модел цели постигане на икономии от мащаба, повишаване на ефективността на публичните разходи и намаляване на административната тежест за възложителите, без да създава изключения от основните принципи на правото на ЕС и на ЗОП. 67 по системна интеграция по смисъла на чл. 7с от Закона за електронното управление, само и единствено в дружеството с държавно участие „Информационно обслужване“ АД. Освен това, следва да бъде отбелязано, че негативните въздействия в различните разгледани аспекти са валидни както за централизираното възлагане на обществени поръчки посредством сключване на рамкови договори, така и при ползването на т. нар. динамични системи за покупки (ДСП). При рамковите договори ще се сключва споразумение с един или повече (обичайно максимум 3) изпълнители с цел да се определят условията на поръчките, които ще се възложат през определен период (обичайно до 4 г.). Това на практика означава, че в рамките на няколко години всички доставки на определени продукти/услуги за целия публичен сектор ще се изпълняват от ограничен брой фирми, като останалите няма да имат достъп до този пазар. ДСП от своя страна предоставят по-отворен достъп на изпълнители до поръчката, но пък са силно непопулярни, като в България няма абсолютно никакъв опит, както от страна на възложителите, така и от страна на потенциалните участници. Въпреки че на теория има множество потенциални ползи от прилагането на ДСП, на практика съществуват и редица предизвикателства, очертани и от Насоките за ползване на ДСП от Европейската комисия от 2022 г., като 68 липса на опит от двете страни (възложител и участници), липса на задължение за предоставяне на оферта, липса на сигурност за крайната постигната цена, слаба заинтересованост от страна на участниците да представят оферти, изключително времеемки за планиране и организиране, доставки на еднотипни стоки от различни доставчици с различно качество на изпълнение и т.н. В този контекст и при липсата на експертиза в България по отношение на ДСП, опитът МЕУ да експериментира на централно ниво с този вид поръчки не е целесъобразен, тъй като може да доведе до хаос, значителни забавяния и липса на ефективност и ефикасност. Липсващият административен и експертен капацитет в МЕУ по отношение на централизираните обществени поръчки не е възможно да се изгради в заложените в постановлението срокове, което поставя под риск постигането на желаните с предложената реформа резултати. Извършеният от АИКБ задълбочен анализ и представената от нас детайлна оценка на въздействието подкрепят нашето категорично становище, че предложената централизация чрез ЦОПСИКТ не решава идентифицираните проблеми в управлението на ИКТ поръчките, а напротив, добавя нови предизвикателства и разходи за държавните и частните участници, с основна тежест на негативите върху местните МСП. С предложеното създаване на ЦОПСИКТ се 69 ограничават МСП не само по отношение на техните възможности за участие в централизираните обществени поръчки, но и се намалява цялостно участието им на пазара, като в същото време се увеличава зависимостта на държавните администрации от малко на брой големи доставчици. Ефективното управление на технологичното развитие изисква мерки, които да гарантират прозрачност, насърчаване на конкуренцията и подкрепа за МСП. Реформата в настоящия ѝ вид е нецелесъобразна и противоречи на принципите на свободен пазар и равнопоставеност. Считаме, че необходимост от подобрение в управлението на технологичното развитие на държавата безспорно има. Но наличието на дефицити в управлението на ИКТ бюджетите, съществуващите потенциални корупционни практики, както и липсата на капацитет в държавата, не могат да се наваксват с мерки, които ограничават пазара и развитието на частната инициатива. Освен това считаме, че с предложената реформа няма да бъде постигната целта на МЕУ за спестяване на публичен ресурс и подкрепа на капацитета на администрациите за провеждане на процедури по ЗОП. В този смисъл считаме, че настоящият проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на ЦОПСИКТ за нуждите на органи на изпълнителната власт не следва да бъде приеман. Предлагаме предприемане на следните мерки 70 и действия: С цел оптимизиране на разходите за компютри и периферни устройства: - МЕУ като ресорно министерство в областта на електронното управление и ИКТ, би могло да осъществява ефективен мониторинг и контрол над предвидените инвестиции за закупуване на компютри и периферни устройства от страна на администрациите, в рамките на правомощията си по контрол на бюджетен процес (чл. 7г от ЗЕУ), утвърждаване на проектните предложения в Регистъра на проектите, където се утвърждават вкл. и проекти за доставки (чл. 7д от ЗЕУ), методически указания в рамките на механизма за планиране на информационните ресурси в държавната администрация (чл. 7ж, ал. 2 от ЗЕУ); - МЕУ може да публикува периодично (веднъж на тримесечие например) информация от пазарни проучвания за ценови диапазони (от – до) на типове стандартизирани компютърни конфигурации и периферни устройства. Тази информация ще постигне поне две цели: 1. Администрациите ще могат да я ползват като ориентир при планиране на своите обществени поръчки, както и да сравняват цените, които получават в рамките на офертите, и 2. Това ще служи като естествен механизъм за обективен обществен контрол, тъй като всеки ще може да направи сравнение между информацията, публикувана от МЕУ и цените, постигнати от Приема се за сведение. Предложенията кореспондират изцяло с целта и идеята за създаване на Централен орган за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ за нуждите на органи на изпълнителната власт. Именно с оглед специфичната експертиза и капацитет, които притежава МЕУ, както и предвид нормативно уредените правомощия на министъра на електронното управление в качеството му на държавния орган, който провежда политиката в областта на електронното управление и в областта на информационните технологии, е безспорна необходимостта за определянето му за ЦОПСИКТ. Целта на предложения проект на акт е именно повишаване на контрола, както и законосъобразното, ефективно, ефикасно и икономично разходване на публичен ресурс. 71 администрациите при проведените обществени поръчки по информация от ЦАИС ЕОП. Като ресорно министерство, МЕУ би трябвало и към момента да разполага с необходимия капацитет за това, тъй като и сега има задължението да осъществява бюджетен и проектен контрол в рамките на правомощията си по ЗЕУ и е административния орган, който издава методически указания и координира провеждането на единната политика за информационните ресурси; С цел предотвратяване на завишени/занижени технически изисквания: - МЕУ може да изготвя и периодично да актуализира (веднъж на тримесечие например) минимални технически изисквания за основни параметри на типове стандартизирани компютърни конфигурации и периферни устройства, които е идентифицирало като подходящи за различни роли на експерти в администрацията. Това ще постигне поне две цели: 1. Администрациите могат да ползват тези минимални технически спецификации при планиране и провеждане на своите обществени поръчки, като ако идентифицират необходимост от различни изисквания, да подготвят обосновка на база реалните си нужди и съответно да подлежат на проверка и контрол. И 2. Това ще служи като естествен механизъм за обективен обществен контрол, тъй като всеки ще може да направи сравнение между 72 стандартизираните минимални технически спецификации, изготвени от МЕУ и публикуваните от администрациите технически изисквания при проведените обществени поръчки по информация от ЦАИС ЕОП. Като ресорно министерство, МЕУ би трябвало и към момента да разполага с необходимия капацитет за това, тъй като това ще бъде необходимо и при осъществяване на дейността на ЦОПСИКТ; С цел повишаване на капацитета на администрациите: - МЕУ, както и други институции (като Института по публична администрация и Агенцията за обществени поръчки) могат да провеждат специализирани обучения за повишаване на квалификацията на експертите в администрациите, както по отношение на ИКТ, така и в областта на обществените поръчки, финансовото планиране и т.н. Това повишаване на квалификацията е необходимо и ще адресира нужди не само отношение на компютри и периферни устройства, но и за всички други инвестиции и обществени поръчки с друг предмет, които администрациите така или иначе провеждат. Освен посочените алтернативни мерки, целесъобразно е да се изготви и цялостна последваща оценка на въздействието на текущия модел на ЦОП, вкл. анализ на ефективността, ефекти върху бизнеса. По този начин ще се осигури реално проследяване и картина на резултатите от 73 прилагането на модела. От изключително значение е и провеждането на дискусии, обсъждания и работни срещи с представители на заинтересованите страни за предварително обсъждане и набелязване на конкретни мерки и действия по отношение на възлагането на обществени поръчки в сектора, при зачитане на позициите на различните страни и спазвайки принципите на свободна конкуренция, прозрачност и отчетност. АИКБ заявява готовност в режим на диалог и партньорство да потърсим действени решения по темите, важни за българския бизнес. Национално сдружение на общините в Република България (становището е получено в Министерството на електронното управление с писмо № МЕУ-6608/09.05.2025 г.) Във връзка с публикувания на Портала за обществени консултации проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Централен орган за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ (ЦОПСИКТ) за нуждите на органите на изпълнителната власт, представяме на Вашето внимание становище на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Принципно запазването на доброволният характер за участието на органите на местно самоуправление в предлагания нов Централен орган за покупки в посочения сектор (ЦОПСИКТ) със – кметове на общини, райони, кметства, кметски наместници – които са възложители по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Това 74 изключение е в съответствие с принципа на свободата на възлагащите органи да участват в съвместно възлагане, установен в чл. 37 от Директива 2014/24/ЕС, във връзка с разпоредбите, гарантиращи самоуправлението на местните власти, залегнали в Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и Конституцията на Република България. В тази връзка е и нашето конкретно предложение в чл. 5 и чл. 6 от проекта да бъдат създадени две нови алинеи 3 със следните сходни текстове: В чл. 5, нова ал. 3: „Изискванията по ал. 1 се отнасят и за възложителите по чл. 4, ал. 3, които са избрали да се възползват от централизираните обществени поръчки, провеждани от ЦОПСИКТ.“ В чл. 6, нова ал. 3: „Изискванията по ал. 1 и ал. 2 се отнасят и за възложителите по чл. 4, ал. 3, които са избрали да се възползват от централизираните обществени поръчки, провеждани от ЦОПСИКТ.“ Мотиви: Целта на предложените текстове е осигуряване правна сигурност и непротиворечиво бъдещо тълкуване относно задълженията на двата вида възложители – тези по чл. 4, ал. 2, които са задължени да участват в процедурите на ЦОПСИКТ, и тези по чл. 4, ал. 3, които имат само право (но не и Не се приема. Не се приема. В чл. 5, ал. 1 не се съдържат изисквания. Разпоредбата се отнася за всички възложители по чл. 4, което включва и възложителите по чл. 4, ал. 3, които са избрали да се възползват от централизираните обществени поръчки, провеждани от ЦОПСИКТ. Разпоредбата се отнася за всички възложители по чл. 4, което включва и възложителите по чл. 4, ал. 3, които са избрали да се възползват от централизираните обществени поръчки, провеждани от ЦОПСИКТ. 75 задължението) да се възползват от централизираните обществени поръчки, провеждани от ЦОПСИКТ. Без подобно изрично разграничение и при използване само на термина „възложителите по чл. 4, ал. 1“, съществува риск чл. 5 и чл. 6 да бъдат тълкувани като въвеждащи универсални задължения за всички възложители по чл. 5, ал. 2, т. 3, 4 и 8-13 от ЗОП, без да се отчете, че съществуват изключения, посочени в чл. 4, ал. 3. На практика, с предлаганите от нас допълнения ще се внесе необходимата яснота, че задълженията, например предвидени в чл. 5 и чл. 6 (за предоставяне на информация, за включване на нови конкретни текстове във вътрешните правила относно реда, обмен на информация и сключването на договори въз основа на централизирани поръчки, както и др. ангажименти към ЦОПСИКТ ), се отнасят единствено до възложителите по чл. 4, ал. 3 от ЗОП, които доброволно са избрали да се възползват от централизираните обществени поръчки, провеждани от ЦОПСИКТ. По този начин ще се избегне тълкуване, според което тези задължения се прилагат спрямо всички възложители по чл. 4, ал. 1, включително и онези, които не са обхванати от обвързващия обхват на ЦОПСИКТ. Не на последно място нашето предложение е в съответствие и с чл. 7, ал. 5 от проекта, където подобно ограничение вече е предвидено за възложителите по чл. 4, ал. 3 и 76 определени условия са задължителни само ако тези възложители са решили да се възползват от услугите на ЦОПСИКТ. Така ще се постигне последователност и правна сигурност в прилагането на нормативния акт и ще се осигурили аналогична яснота и за чл. 5 и чл. 6 от проекта. kossioa Предложение за изменение Една от целите на Закона за обществените поръчки, респ. на централизираното възлагане е постигането на по-високи икономически резултати в полза на държавния бюджет. Връзка с това, намирам несъответствие между констатираното в проекта на доклад на министъра на електронното управление и така направеното предложение в чл. 4, ал. 4 от проекта на постановлението за създаване на Централен орган за покупки в сектор "Информационни и комуникационни технологии" /ЦОПСИКТ/. Практиката показва, че възложителите често заобикалят закона (вр. с праговете за видовете процедури) чрез разделянето на поръчки на такива по-малки с идентичен или сходен предмет, описван с различни наименования. Практиката показва още, че разделянето на поръчки с идентичен или сходен предмет, води до значително по-високи цени на строителство/услуги/доставки. Така направеният запис в чл. 4, ал. 4 от проекта на постановлението оставя възможност (отворена врата) за заобикаляне Не се приема. При определянето на прогнозната стойност на обществените поръчки, възложителите са длъжни да спазват Закона за обществените поръчки и разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от проекта на постановление не създава предпоставки за заобикаляне на закона чрез разделяне на обществени поръчки. 77 на ЦОПСИКТ, респ. до нарушаване разпоредби на ЗОП, изразяващо се в търсене на начини за разделянето на поръчки с идентичен или сходен предмет на такива по- малки, на стойност близки до посочения праг от 50 000 лв. Още считам, че този запис в чл. 4, ал. 4 от проекта на постановлението, ще доведе единствено и само да се констатира след време една още по-висока „разлика в средните цени, ... близо 500 лв за 1 брой“, както е посочено в проекта на доклада, абзац 6-ти. С оглед на гореизложеното, считам за целесъобразно записът в чл. 4, ал. 4 от проекта на постановлението да бъде прецизиран/заменен с такъв, който да включва само инцидентно/при изключения да бъдат закупувани от възложителите устройствата описани в чл. 3 от проекта на постановление и то само в рамките на значително по-ниска стойност от определената по чл. 20, ал. 4 от ЗОП. Българска работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ) Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ) изразява своето отрицателно становище относно предложението за централизиране на възлагането на доставки на компютри и периферни устройства чрез създаване на „Централен орган за покупки в сектор "Информационни и комуникационни технологии" (ЦОПСИКТ) към Министерството на електронното управление (МЕУ). 78 Основни аргументи: 1. Липса на ясна оценка на въздействието: Предложението за създаване на ЦОПСИКТ е изготвено без необходимата предварителна оценка на въздействието. Не са представени детайлни икономически и структурни анализи, които да обосноват ползите и ефективността от подобна реформа. Въвеждането на централизирано възлагане без ясни гаранции за икономии на мащаба и повишена ефективност крие сериозни рискове за разходната ефективност на публичните средства. Не се приема. Съгласно нормативните изисквания, по проекта на акт е изготвена частична предварителна оценка на въздействието, която е съгласувана с дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ на Министерския съвет. Изготвената оценка на въздействието е съгласувана без препоръки на основание чл. 30б, ал. 5 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Изготвен е и доклад на вносителя, в който са изложени подробни мотиви и аргументи за предложения акт. Проектът не отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове, за изготвяне на цялостна предварителна оценка на въздействието – такава се извършва при изработване на нови закони и кодекси, както и при изработване на проекти на нормативни актове, за които частичната предварителна оценка на въздействието е показала, че може да се очакват значителни последици. Нито една от двете хипотези не е налице в конкретния случай. Съгласно изискванията на действащото законодателство (чл. 26 от ЗНА), обществените консултации по проект на нормативен акт се провеждат преди внасянето на акта за приемане от компетентния орган посредством 79 2. Потенциален риск за пазарната среда: Централизираното договаряне чрез ЦОПСИКТ може да доведе до сериозни пазарни изкривявания в сектора на ИКТ. Малките и средни предприятия, които традиционно доставят оборудване и услуги в този сектор, ще бъдат изправени пред затруднения, а това може да доведе до загуба на работни места и експертен капацитет. Не се приема. публикуването на акта, заедно с мотивите и изготвената предварителна оценка на въздействието на интернет страницата на вносителя и на Портала за обществени консултации. В този смисъл, спазени са законовите изисквания за провеждане на обществени консултации и е дадена възможност на всички заинтересовани граждани и организации да изразяват своите бележки и предложения по проакта на постановление и мотивите за неговото приемане в 30-дневен срок. По акта е проведено и задължителното съгласуване по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Създаването на ЦОПСИКТ не предвижда отклонение от принципите на свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недискриминация, заложени в Закона за обществените поръчки и в правото на Европейския съюз. Централизирането не отменя изискванията за прилагане на конкурентни процедури, нито ограничава участието на определен тип икономически оператори, включително МСП. Напротив – чрез правилното планиране на обществените поръчки, включително чрез обособяване на позиции по конкретен признак, ще се гарантира възможността за участие на по- широк кръг икономически оператори, 80 съобразно техния капацитет. Много от участниците в ИКТ сектора в България, включително МСП, действат като търговски представители, дистрибутори или партньори на големите производители. ЦОПСИКТ няма да постави пречки пред участието им в централизираните процедури на базата на формата, под която са създадени или извършват дейността си. Наред с това, възможността за по-дълги срокове на договорите, по-големи обеми и ясно планирани доставки предоставят на МСП по-голяма предвидимост и стабилност, което може да насърчи инвестиции в капацитет, логистика и развитие. Централизирането не изключва МСП, а създава възможност за тяхното участие в ясно регламентирани процедури, при наличие на съответната организация. Следва да се подчертае, че централизираните обществени поръчки ще бъдат провеждани чрез открити процедури, които осигуряват най-висока степен на публичност и конкурентност. Контролът по спазването на принципите на прозрачност и свободна конкуренция се гарантира както от националното законодателство, така и от възможността за обжалване пред компетентните органи. В този смисъл, не се споделя тезата, че централизираното възлагане ще доведе до структурна бариера пред МСП или до трайно нарушаване на пазарната 81 3. Възможни забавяния в процедурите: Централизацията може да блокира текущите обществени поръчки и да забави придобиването на необходимата техника за административните структури. Това би имало негативно отражение върху оперативната ефективност на държавната администрация. Не се приема. конкуренция. Вместо това, предвижданият модел цели постигане на икономии от мащаба, повишаване на ефективността на публичните разходи и намаляване на административната тежест за възложителите, без да създава изключения от основните принципи на правото на ЕС и на ЗОП. Една от ключовите цели за създаване на ЦОПСИКТ е именно ускоряване на дигитализацията чрез съкращаване на сроковете за доставки (чрез инструментите на централизираното възлагане), осигуряване на съвместимост между отделните ИКТ компоненти, високотехнологична експертиза и постигане на оперативна съвместимост, които по-малките администрации често нямат капацитет да осигурят. Рискът от обжалване не е присъщ единствено на централизираните процедури за възлагане на обществени поръчки, а е възможност, предвидена за всяка обществена поръчка, независимо от възложителя. В тази връзка, с централизираните процедури могат да се сведат до минимум обжалванията, поради обстоятелството, че ще са проведени от орган със специализиран екип и опит, какъвто ще е случаят в ЦОПСИКТ. Освен това, съгласно чл. 203 от ЗОП обжалването не спира автоматично процедурата за възлагане. В допълнение, 82 Препоръки: 1. Провеждане на задълбочена предварителна оценка на въздействието, която да анализира нуждата от създаването на ЦОПСИКТ и икономическите последици от подобна структура. 2. Изготвяне на икономическа обосновка за разходите, включително анализ на въздействието върху пазара на труда и малките и средни предприятия. 3. Разглеждане на възможността за създаване на одиторски борд, включващ представители на работодателските организации, МЕУ и други публични органи, Приема се за сведение. съгласно чл. 7, ал. 4 от проекта на постановление, наличието на обжалване не препятства възлагането на обществени поръчки: „Възложителите по чл. 4, ал. 2 в договорите с предмет по чл. 3, сключвани от тях за периодите, в които няма възложени централизирани обществени поръчки, осигуряват възможност тези договори да бъдат прекратени при сключването на договор със същия предмет въз основа на централизираната обществена поръчка.“. Анализът на разпоредбата опровергава твърдението, че през времето на обжалване, отделните администрации на практика нямат възможност да закупуват ИКТ продукти и услуги. В тази връзка, дори при наличие на обжалване, процесите по дигитализация няма да бъдат забавени. Съгласно нормативните изисквания, по проекта на акт е изготвена частична предварителна оценка на въздействието, която е съгласувана с дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ на Министерския съвет. Изготвената оценка на въздействието е съгласувана без препоръки на основание чл. 30б, ал. 5 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Изготвен е и доклад на вносителя, в който са изложени подробни мотиви и аргументи за предложения акт, 83 за наблюдение на прехода и предотвратяване на пазарни изкривявания. Заключение: БРАИТ изразява сериозни опасения относно ефективността и въздействието на предложеното постановление. Призоваваме за по-прозрачен и обоснован процес на вземане на решения, който да отчита интересите на бизнеса, особено на малките и средни предприятия, и да защитава конкурентоспособността на пазара в България. включително икономически анализ. Предложението за създаване на одиторски борд с предложените функции е предмет на уреждане от нормативни актове извън областта на обществените поръчки и попада извън обхвата на урежданата с проекта материя. Алианс на технологичната индустрия (становището е получено в Министерството на електронното управление с писмо № МЕУ-6723/12.05.2025 г.) На 10.4.2025 г. в Портала за обществени консултации на Министерски съвет бе обявен за обществена консултация Проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Централен орган за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ за нуждите на органите на изпълнителната власт (наричан за краткост „Проекта“). На основание чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове, в определения срок за обществени консултации, изразяваме настоящото становище по проекта, с което представяме нашите аргументи против създаване на Централен орган за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ за нуждите на органи на изпълнителната власт: Използваните понастоящем процедури за възлагане и редът на тяхното прилагане, които се основават на европейската рамка, създадоха високи гаранции за спазването на принципите на равнопоставеност и 84 недопускане на дискриминация, свободна конкуренция, пропорционалност, публичност и прозрачност в публичния сектор. Обективно погледнато през последните години беше изграден един високо конкурентен, ценово ориентиран и технологично гъвкав пазар на ИКТ услуги в страната, за което сериозен принос имат и процедурите за възлагане по Закона за обществени поръчки (наричан за краткост „ЗОП“). В рамките на този пазар и благодарение на регулациите в областта на обществените поръчки, всички доставчици имат възможност да се състезават при равни и прозрачни условия, в резултат на което възложителите получават качествени услуги съобразно техните конкретни потребности на оптимално ниски цени. Съгласно сега действащия процес за т. нар. централизирано възлагане, Централният орган за покупки (наричан за краткост „ЦОП“) провежда процедурите предвидени в ЗОП, в резултат на които сключва рамково споразумение с един или повече изпълнители, в което споразумение се определят условията на поръчките, които ще се възложат през определен период с максимален срок от 4 години, включително относно цените, а при възможност - и предвидените количества. В рамките на действието на рамковото споразумение, всеки ползващ се възложител, може да възложи съобразно своите конкретни потребности чрез провеждане на вътрешно 85 конкурентен избор, в които могат да участват единствено доставчиците по рамковото споразумение. От формална страна, считаме, че описаният в Раздел I от Глава десета на ЗОП и Постановление № 385 на Министерския съвет от 2015 г. за дейността на Централния орган за покупки за нуждите на органите на изпълнителната власт ред за възлагане е достатъчно ясен и пълен, за да може да приложи на практика тази специфична техника за възлагане, чрез която се постигат законосъобразно и ефективно разходване на публични средства. Предмет на възлагане чрез ЦОПСИКТ са обществени поръчки за доставка на компютри и периферни устройства, които и към момента попадат в обхвата централизирано възлагане на обществени поръчки съгласно Постановление № 385 на Министерския съвет от 2015 г. за дейността на Централния орган за покупки за нуждите на органите на изпълнителната власт. Считаме, че използваните понастоящем процедури за възлагане и редът на тяхното прилагане внасят високи гаранции за спазването на принципите на равнопоставеност и недопускане на дискриминация, свободна конкуренция, пропорционалност, публичност и прозрачност на пазара на доставките на компютри и периферни устройства. При анализът на текущия модел на Постановление № 385 не е отчетено обстоятелството, че пазарът на тези доставки 86 в България в силно конкурентен. Обективно погледнато през последните години беше изграден един високо конкурентен, ценово ориентиран и технологично гъвкав пазар на доставки на компютърни конфигурации в страната. В рамките на този пазар и благодарение на регулациите в областта на обществените поръчки, всички доставчици имат възможност да се състезават при равни и прозрачни условия, в резултат на което възложителите получават качествени продукти съобразно техните конкретни потребности на оптимално ниски цени. Текущо действащият процес за възлагане създава и поддържа благоприятна за всички участници бизнес среда, както и създава възможност за технологична независимост и гъвкавост за възложителите, която практически се постига чрез активно им участие в рамките на процедурата. Считаме, че предвиденото в проекта на акт оправомощаване на Централния орган за покупки към МЕУ да планира, подготвя и провежда централизирани процедури за възлагане на обществени поръчки с посочения предмет, да сключва рамкови споразумения, както и да създава динамични системи за покупки, за нуждите на органи на изпълнителната власт и техните администрации би могло да доведе до нарушаване на принципите на доброто управление и няма да постигне поставените цели. Централизираният орган към МФ има доказан капацитет, административен опит, Не се приема. С предложения проект на акт не се създава нов режим, не се увеличава административна тежест, не се ограничават или променят съществуващите в момента правила и процедури, свързани с централизирано възлагане на обществени поръчки за доставка на компютри и периферни устройства от Централен орган за покупки. Поради това, от гледна точка на доставчиците не биха били налице неясноти или промени по отношение на участието им в подобен род обществени поръчки, тъй като режимът на практика 87 както и безспорна експертиза в оптималното разходване и контрол на публичните средства. Към настоящия момент органът провежда централизирани обществени поръчки с много разнообразни предмети, за които обективно и законосъобразно въвежда технически спецификации, които дават възможност за равен достъп за участие в процедурите и не създават необосновани пречки пред конкуренцията, тъй като не съдържат необективни изисквания. Допълнително, в случай че е необходимо, органът би могъл да придобие допълнителна компетенция и специализация в сферата на информационните и комуникационните технологии. Дори и да са налице слабости на текущата организация на изготвяне и периодична актуализация на техническите изисквания, те биха могли да бъдат преодолени чрез използване на предвидените в Закона за обществените поръчки инструменти на пазарни консултации и предоставяне на съвети от експерти, органи и участници на пазара. При изпълнение на своите правомощия Централизираният орган към МФ също така би могъл да бъде подпомаган и от компетентни и специализирани отдели на Министерството на електронното управление, за да се постигне въвеждане на конкретни изисквания, които отразяват последните иновации и да са съобразени с националните и европейските стратегии за дигитализация. Застъпените в частичната предварителна ще бъде запазен. Изменението в уредбата е свързано единствено с промяна на органа, който е определен за централизираното възлагане на тези обществени поръчки – към настоящия момент това е министърът на финансите, предлага се занапред това да бъде министърът на електронното управление. Това е именно органът, който провежда държавната политика в областта на електронното управление и в областта на информационното общество и информационните технологии, както и органът, който координира провеждането на единната политика за информационните ресурси. Тези нормативно уредени правомощия предполагат наличието на строга специализация и адекватни компетенции за определяне на оптимални изисквания към компютрите и периферните устройства, възлагането на обществените поръчки за доставка на които са предмет на проекта на акт. С предложената промяна ще се осигурят експертизата и капацитетът, изискващи специфичен продуктов или пазарен опит. 88 оценка на въздействието предимства по отношение на нормативно уреждане на възможността Централният орган за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ да създава динамични системи за покупки биха могат да бъдат постигнати и с изменение и допълнение на ПМС № 385 и предвиждане на възможността ЦОП при МФ да използва тази техника за покупки. Безспорно динамичните системи за покупки могат да имат някои предимства пред сключването на рамкови споразумения и по същество и двата метода могат да осигурят гъвкавост в зависимост от нуждите на възлагащите органи, както по процедури в сектор „Информационни и комуникационни технологии“, така и при провеждане на други процедури от обхвата на ПМС № 385. Считаме, че създаването на нов Централен орган за покупки води до значително увеличаване на административната тежест. Предложената промяна ще доведе до увеличаване на бюрокрацията, тъй като се изисква създаване и въвеждане на изцяло нови процедури, правила, вътрешна структура и комуникационни канали за институцията. Административната работа, както за служителите, така и за гражданите и бизнеса, които трябва да взаимодействат с органа, ще се увеличи и затрудни. Предложеният проект на акт предпоставя дублиране на функциите на съществуващият ЦЕНТРАЛЕН ОРГАН ЗА ПОКУПКИ, което води до намаляване на ефективността на Не се приема. С предложения проект на акт не се създава нов режим, не се увеличава административна тежест, не се ограничават или променят съществуващите в момента правила и процедури, свързани с централизирано възлагане на обществени поръчки за доставка на компютри и периферни устройства от Централен орган за покупки. Поради това, от гледна точка на доставчиците не биха били налице неясноти или промени по отношение на участието им в подобен род обществени поръчки, тъй като режимът на практика ще бъде запазен. Също така, проектът на акт не предвижда 89 органите. От съществена важност е обстоятелството, че създаването на новият орган ще изисква допълнително финансиране, в това число за осигуряване на заплати на служители, офис пространство, оборудване и други оперативни разходи, което представлява допълнителна тежест за бюджета и държавната администрация като цяло. Считаме, че проектът на акт не би могъл да освободи възложителите от необходимостта да осигурят човешки и други ресурси за провеждане на обществените поръчки, които оставят извън обхвата на постановлението. Смятаме, че Централният орган за покупки не би бил в състояние да осигури цялата експертиза и капацитет за подготовка и провеждане на процедури в сферата на информационните и комуникационните технологии поради предвидената задължения Възложителите да изготвят и изпращат на ЦОПСИКТ технически спецификации за необходимите им стоки, разяснения по предоставените технически спецификации, както и да сключват договори въз основа на централизираните обществени поръчки. Възложителите ще следва да осигурят правни и технически ресурси за осигуряване на задълженията по проекта на постановление. Освен изложеното проектът представлява сериозен риск от възникване на конфликт на интереси и нарушава фундаментални принципи на доброто управление, тъй като съсредоточава в един административен орган Не се приема. увеличаване на щатната численост на МЕУ, нито създаване на отделно звено (в или извън министерството) за подпомагане на министъра на електронното управление в качеството му на ЦОПСИКТ. Дейността ще бъде осъществявана в рамките на текущата щатна численост на МЕУ, определена с действащия Устройствен правилник на министерството. В този смисъл, няма да са налице каквито и да било разходи за приемане на предложения проект на акт. Както и изрично посочено и в доклада на вносителя, проектът не води до въздействие върху държавния бюджет и не са необходими допълнителни разходи, трансфери/други плащания по бюджета на МЕУ, което е отразено и в изготвената към проекта финансова обосновка. По отношение твърденията, свързани с евентуален риск от конфликт на интереси, следва да се подчертае, че действащата нормативна рамка (вкл. ЗОП и правилника за прилагането му) 90 са едновременно стратегическа, регулаторна, контролна, нормативна и оперативна функции. Като орган, отговарящ за формирането и провеждането на държавната политика в областта на електронното управление, същевременно упражняващ регулаторни и контролни правомощия върху ИКТ дейности в публичния сектор, притежаващ законодателна инициатива, действащ като принципал „Информационно обслужване“ АД, както и като централен възложител по ИКТ (ЦОПСИКТ), Министерството на електронното управление би обединило в себе си противоречиви роли, които следва да бъдат институционално разделени. Това е в противоречие с утвърдените международни стандарти и препоръки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), принципите на обективност, безпристрастност и прозрачност, така и с действащите национални и европейски правни рамки. Съобразно предложеното функционално обединяване министерството ще едновременно упражнява контрол върху дейност, в която има участие, което създава риск от изкривяване на пазарната среда, ограничаване на конкуренцията и увеличаване на риска от злоупотреба със служебно положение. При обсъждането на проекта е необходимо да се прецизира и предвидената възможност за прекратяване на текущи договори по обществени поръчки. Според предложената Приема се по принцип. предвижда обективни и независими механизми за контрол от страна на Агенцията по обществените поръчки и обжалване пред Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд. Концентрацията на контролни и възлагащи функции в един административен орган не е сама по себе си индикация за несъвместимост, тъй като са налице ясно разписани вътрешни процедури за функционално разделение на отговорностите и осигуряване на проверимост и проследимост на всяко действие. В допълнение следва да се подчертае, че ЦОПСИКТ ще е министърът на електронното управление. Предметът на дейност на централният орган няма да бъде прехвърлян за изпълнение на трети страни, включително на системния интегратор. Принципът в правото е, че нормите действат занапред, освен ако за тях не е предвидено изрично обратно действие. Съгласно § 3 от Преходните и 91 редакция на чл. 7 ал. 4 от Постановлението, Възложителите в договорите, сключвани от тях за периодите, в които няма възложени централизирани обществени поръчки, осигуряват възможност тези договори да бъдат прекратени при сключването на договор със същия предмет въз основа на централизираната обществена поръчка. Когато условията на централизираната обществена поръчка са по-благоприятни от тези по действащия им договор, възложителите сключват договор въз основа на централизираната обществена поръчка, след което прекратяват действащия си договор. Когато в централизираната обществена поръчка не са определени всички условия или е създадена динамична система за покупки, възложителите имат право да запазят действащия си договор, ако преценят, че не могат да договорят по-изгодни условия въз основа на централизираната обществена поръчка. Макар и да е ясна целта на разпоредбата, така формулирана тя създава несигурност по отношение стабилността на вече сключените договори, която не бива да бъде допускана. Заради това считаме за наложително да се посочи изрично, че клаузата се прилага единствено по отношение на договорите, сключените след датата на влизане на измененията на Постановлението. По отношение на същия текст и с цел да бъдат избегнати противоречия по отношение на тълкуването и прилагането му следва да се Не се приема. заключителни разпоредби на постановлението, планирането и провеждането на обществени поръчки от ЦОПСИКТ стартира от 1 юни 2025 г. В текста на акт липсва разпоредба, която да придава обратно действие на норми, с оглед на което всички разпоредби на постановлението влизат в сила, считано от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Текстът на ал. 4 е напълно идентичен с този, уреден в чл. 7, ал. 3 от действащото Постановление № 385 на Министерския 92 помисли за дефиниране на понятието „по- благоприятни условия“. Аргумент за това е затруднението, което може да възникне при преценка за това кои условия определят поръчката като по-благоприятна и по- конкретно дали това са ценовите или технически параметри. Практически е възможно условията, договорени в рамките на централизираната поръчка, да са по-добри от гледна точка на цените, но не толкова откъм технически параметри, колкото тези по договора на възложителя. Считаме, че в такива случаи възложителите няма да могат да преценят по безспорен начин налице ли са „по-благоприятни условия“, което да послужи като основание за прекратяване на договора. Обратната хипотеза - по-висока цена и по-добри параметри е също е възможна и също води до несигурност при тълкуването на това кои условия са „по- благоприятни“. Важно е да се отбележи също, че така формулиран текстът позволява недобросъвестни действия на страните по договора и последващи претенции за обезщетения, което е и още една причина за прецизирането му. Освен това, впечатление прави, че в рамките на разпоредбата са използвани две различни понятия – „по- благоприятни“ и „по-изгодни“. В тази връзка смятаме, че правилното прилагане на разпоредбата изисква термините да се уеднаквят, в случай, че те са използвани като синоними. В заключение отново бихме искали да съвет от 2015 г., който текст е в сила, считано от 3.05.2016 г. В този смисъл, с оглед наложената вече дългогодишна практика за провеждане на централизирани обществени поръчки с предмет на възлагане доставка на компютри и периферни устройства, не биха възникнали неясноти. 93 изразим готовност за предоставяне на експертно съдействие в рамките на работата по проекта на Постановлението. Вярваме, че ранният етап на обсъжданията дава възможност за прецизиране на акта, което ще се отрази положително както за постигане на поставените цели така и за да отговори в пълна степен на обществените отношения. Надяваме се че предложенията ни ще бъдат разгледани и приети. Оставаме на разположение за обсъждане.

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т Проект! П О С Т А Н О В Л Е Н И Е № от ………………. 2025 година ЗА създаване на Централен орган за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ за нуждите на органи на изпълнителната власт М И Н И С Т Е Р С К И Я Т С Ъ В Е Т П О С Т А Н О В И: Чл. 1. С постановлението се определят функциите и отношенията на Централния орган за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ (ЦОПСИКТ), с възложителите – органи на изпълнителната власт и техните администрации, за чиито нужди ще се провеждат обществените поръчки от ЦОПСИКТ, както и обектите на обществените поръчки. Чл. 2. (1) Централен орган за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ е министърът на електронното управление. (2) Централният орган за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ провежда процедури за възлагане на обществени поръчки с предмет съгласно чл. 3 за нуждите на органи на изпълнителната власт и техните администрации по чл. 4, ал. 1. (3) Процедурите се провеждат по реда на Закона за обществените поръчки, подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, както и на приложимото законодателство на Европейския съюз в тази област. (4) При изпълнение на правомощията си по ал. 2 министърът на електронното управление се подпомага от дирекция в Министерството на електронното управление. Чл. 3. Предмет на възлагане чрез ЦОПСИКТ са обществени поръчки за доставка на компютри и периферни устройства. Чл. 4. (1) Централният орган за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ провежда централизирани процедури за възлагане на обществени поръчки като управлява динамични системи за покупки и сключва рамкови споразумения, за нуждите на възложителите по чл. 5, ал. 2, т. 3, 4 и 8-13 от Закона за обществените поръчки. (2) Възложителите по чл. 5, ал. 2, т. 3, 4, 8, 10, 11 и 12 от Закона за обществените поръчки са задължени да се възползват от централизираните обществени поръчки, провеждани от ЦОПСИКТ. (3) Възложителите по чл. 5, ал. 2, т. 9 и 13 от Закона за обществените поръчки могат да се възползват от централизираните обществени поръчки, провеждани от ЦОПСИКТ. (4) Възложителите по ал. 1 не са длъжни да се възползват от централизираното възлагане, когато за срока му на действие възлаганите от тях доставки са с прогнозна стойност, по-ниска от тази по чл. 20, ал. 4 от Закона за обществените поръчки. (5) Въз основа на централизираните обществени поръчки възложителите по ал. 1 сключват договори в рамките на утвърдените им лимити. Плащанията по тези договори се извършват от бюджетите на съответните разпоредители с бюджет. Когато потребностите на възложител превишават размера на подадената заявка, възложителят съгласува с ЦОПСИКТ прогнозната стойност на своята поръчка преди да пристъпи към възлагането. Чл. 5. (1) Централният орган за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ изпълнява функции по планиране, подготовка и провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки, за нуждите на органите на изпълнителната власт и техните администрации по чл. 4, ал. 1, като: 1. анализира информацията, налична в регистъра на информационните ресурси, воден от министъра на електронното управление, в т.ч. по отношение на количество, обем, прогнозни стойности, с цел установяване на потребностите на възложителите по чл. 4, ал. 1, като при необходимост изисква, събира, обобщава и анализира информация за потребността от стоките – предмет на възлагане по чл. 3, предоставена от възложителите; 2. изисква от възложителите по чл. 4, ал. 1 друга информация и/или документи, необходими за изпълнение на правомощията му по постановлението; 3. изготвя график за предвижданите централизирани обществени поръчки; 4. организира подготовката и осъществява провеждането на процедури за възлагане на обществени поръчки по реда и при условията на Закона за обществените поръчки; 5. назначава комисии за оценка и класиране на заявленията за участие и офертите в процедурите; 6. сключва рамкови споразумения с избраните изпълнители или създава динамични системи за покупки, съобразно разпоредбите на Закона за обществените поръчки; 7. контролира изпълнението на възложените централизирани обществени поръчки; 8. утвърждава образци на документи за провеждането на централизираните обществени поръчки и за контрола върху изпълнението им; 9. предоставя информация, указания и разяснения на възложителите по чл. 4, ал. 1 във връзка с подготовката, провеждането и изпълнението на централизираните обществени поръчки; 2 10. има право да извършва на място проверки на изпълнението на условията на централизираните обществени поръчки от страна на изпълнителите; 11. изпълнява и всякакви други дейности във връзка с правомощията му по постановлението. (2) Планирането и провеждането на обществени поръчки от ЦОПСИКТ с предмет по чл. 3 стартира в срок не по-късно от 6 месеца преди изтичане срока на действие на централизираните рамкови споразумения, сключени от ЦОПСИКТ, или на динамичните системи за покупки, създадени от ЦОПСИКТ. Чл. 6. (1) Възложителите по чл. 4, ал. 1: 1. в случаите, когато за конкретен възложител не е налична информация в регистъра на информационните ресурси, воден от министъра на електронното управление, предоставят на ЦОПСИКТ заявки, съдържащи данни за потребностите им от доставки в процеса на планирането на централизираните обществени поръчки; 2. изготвят и изпращат на ЦОПСИКТ, в посочените от него срокове, проекти на технически спецификации за необходимите им стоки, спазвайки указанията на ЦОПСИКТ; 3. изготвят и изпращат разяснения по предоставените технически спецификации в срок не по-късно от два дни преди изтичането на нормативно определения срок за даване на разяснения от възложителя по съответната централизирана поръчка; 4. сключват договори въз основа на централизираните обществени поръчки в рамките на заявения финансов ресурс; 5. съгласуват с ЦОПСИКТ прогнозната стойност на обществената поръчка преди да пристъпят към възлагането, когато потребностите на конкретния възложител превишават подадената заявка; 6. изпращат до ЦОПСИКТ: а) уведомления за извършени от стопанските субекти нарушения на условията на централизираните обществени поръчки, в това число при неподаване на оферта и отказ за сключване на договор; б) уведомление за преустановяване на избора на изпълнител въз основа на централизирана обществена поръчка, в 7-дневен срок от уведомяването на изпълнителите; в) копия от влезлите в сила съдебни решения, с които е установено неизпълнение на договори, сключени въз основа на централизираните обществени поръчки, в 7-дневен срок от връчването на решенията; 7. предоставят на ЦОПСИКТ всяка друга информация, която бъде поискана от него или която преценят, че е нужна във връзка с изпълнението на постановлението; 8. извършват и други дейности, произтичащи от функциите им по постановлението. (2) Във вътрешните си правила за управление на цикъла на обществените поръчки възложителите по чл. 4, ал. 1 включват и правила за реда за планиране, обмен на информация с ЦОПСИКТ, сключване на договори въз основа на централизираните обществени поръчки и за контрол на изпълнението на сключените договори. Чл. 7. (1) Централният орган за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ уведомява възложителите по чл. 4, ал. 1 за всяко влязло в сила решение по чл. 22, ал. 1, т. 6, 10 и 11 от Закона за обществените поръчки в съответната централизирана процедура в 5-дневен срок от влизането в сила на решението. Централният орган за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ уведомява възложителите по чл. 4, ал. 1 и при постъпване на жалба против решение или 3 действие/бездействие на ЦОПСИКТ в 5-дневен срок от съобщението на Комисията за защита на конкуренцията за образуване на производството. (2) След уведомлението по ал. 1, възложителите по чл. 4, ал. 2 не могат да откриват процедура за възлагане на обществена поръчка със същия предмет. (3) Централният орган за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ уведомява възложителите по чл. 4, ал. 1 за всяко сключено рамково споразумение, както и за създадена динамична система за покупки. (4) Възложителите по чл. 4, ал. 2 в договорите с предмет по чл. 3, сключвани от тях за периодите, в които няма възложени централизирани обществени поръчки, осигуряват възможност тези договори да бъдат прекратени при сключването на договор със същия предмет въз основа на централизираната обществена поръчка. Когато условията в рамковото споразумение на ЦОПСИКТ са определени и са по-благоприятни от тези по действащия им договор, възложителите по чл. 4, ал. 1 сключват договор въз основа на рамковото споразумение, след което прекратяват действащия си договор. Когато в рамковото споразумение не са определени всички условия или е създадена динамична система за покупки, възложителите по чл. 4, ал. 1 имат право да запазят действащия си договор, ако не могат да договорят по-изгодни условия въз основа на централизираната обществена поръчка. (5) Условията по ал. 2 и 4 се отнасят и за възложителите по чл. 4, ал. 3, които са решили да се възползват от централизираните обществени поръчки, провеждани от ЦОПСИКТ. Чл. 8. Централният орган за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ може да използва Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ за събиране на заявки от възложителите по чл. 4, ал. 1 за потребностите им от доставки на стоки по чл. 3, както и за комуникация с тях по конкретните заявки. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. Постановлението се приема на основание чл. 96, ал. 2 от Закона за обществените поръчки. § 2. В Постановление № 385 на Министерския съвет от 2015 г. за дейността на Централния орган за покупки за нуждите на органите на изпълнителната власт (обн., ДВ, бр. 2 от 2016 г.; изм. и доп., бр. 34 и 74 от 2016 г., бр. 26, 36 и 54 от 2019 г., бр. 101 и 110 от 2020 г., бр. 33 и 36 от 2022 г. и бр. 29 и 49 от 2024 г.) в чл. 3, т. 1 буква „з“ се отменя. § 3. Планирането и провеждането на обществени поръчки от ЦОПСИКТ по чл. 3 стартира от 1 юни 2025 г. § 4. (1) Заварените процедури за възлагане на обществени поръчки и договори с предмета по чл. 3, сключени от органи на изпълнителната власт, се довършват при условията, при които са обявени, съответно запазват своето действие за срока, за който са сключени, освен ако бъдат прекратени преди изтичането на срока им. 4 (2) До сключването на рамково споразумение с предмет по чл. 3, възложителите по чл. 4, ал. 1 осигуряват дейностите по чл. 3 по досегашния ред. § 5. (1) Министърът на електронното управление встъпва в правата и задълженията на възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 17 от Закона за обществените поръчки по всички действащи към датата на влизането в сила на постановлението рамкови споразумения с предмет доставка на компютри и периферни устройства, на Централния орган за покупки. (2) Висящите съдебни производства, образувани по молба на министъра на финансите, свързани с неизпълнение на сключените от Централния орган за покупки рамкови споразумения с предмет доставка на компютри и периферни устройства, се водят и довършват до окончателното им приключване – с влязъл в сила съдебен акт, от министъра на финансите. § 6. Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на електронното управление, министрите и ръководителите на ведомства и администрации съгласно чл. 4, ал. 2 от настоящото постановление. § 7. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. МИНИСТЪР - ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: ГАБРИЕЛА КОЗАРЕВА ______________________________________________________________ ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МЕУ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ ПДОП: ВЯРА ПАНАЙОТОВА 5

Ниво на конфиденциалност 1 [TLP-Green] Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я М И Н И С Т Ъ Р Н А Е Л Е К Т Р О Н Н О Т О У П Р А В Л Е Н И Е Проект! ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДОКЛАД от Валентин Мундров – министър на електронното управление ОТНОСНО: Проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Централен орган за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ за нуждите на органи на изпълнителната власт УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОДА ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛИ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, внасям за разглеждане от Министерския съвет проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Централен орган за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ за нуждите на органи на изпълнителната власт. С проекта на постановление се предвижда на основание чл. 96, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) създаването на Централен орган за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ (ЦОПСИКТ). Предлага се ЦОПСИКТ да бъде министърът на електронното управление, който да бъде подпомаган при изпълнение на това правомощие от дирекция в Министерството на електронното управление. С постановлението се определят функциите и отношенията на ЦОПСИКТ с останалите възложители – органи на изпълнителната власт и техните администрации, за чиито нужди ще се провеждат обществените поръчки от ЦОПСИКТ, както и предметът на обществените поръчки. Предмет на възлагане чрез ЦОПСИКТ са обществени поръчки за доставка на компютри и периферни устройства, които към момента попадат в обхвата на Постановление № 385 на Министерския съвет от 2015 г. за дейността на Централния орган за покупки за нуждите на органите на изпълнителната власт. С проекта на акт се предлага ЦОПСИКТ да бъде оправомощеният орган, който да планира, подготвя и провежда централизирани процедури за възлагане на обществени поръчки с посочения предмет, да сключва рамкови споразумения, както и да създава динамични системи за покупки, за нуждите на органи на изпълнителната власт и техните администрации. Въз основа на сключените рамкови споразумения и създадените динамични системи за покупки, възложителите ще определят изпълнители на конкретните обществени поръчки и ще сключват съответните договори. Министерството на електронното управление извърши преглед на обществените поръчки, публикувани в Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“, с прогнозна стойност, по-голяма или равна на стойността по прага по чл. 20, ал. 2 от ЗОП (100 000 лв. без ДДС) за доставка на компютърни конфигурации, проведени от административните органи през 2023 и 2024 г. В резултат на този преглед се установиха проведени 55 обществени поръчки, завършили със сключване на договор. В обхвата на поръчките се включва доставката на 5102 настолни компютърни конфигурации (с монитор), както и 2134 преносими компютърни конфигурации. Постигнатата средна цена на настолна конфигурация е 1417,80 лв. без ДДС, а на преносима – 1779,13 лв. без ДДС. Общата стойност на всички настолни и преносими конфигурации е в размер на 11 030 294,79 лв. без ДДС. За същия период, при проведени от Националния системен интегратор „Информационно обслужване“ АД обществени поръчки за доставка на компютърни конфигурации на нуждите на административните органи в обхвата на чл. 7с от Закона за електронното управление, са постигнати значително по-ефективни, ефикасни и икономични резултати. Средната цена на доставяните настолни компютърни конфигурации е 1278,05 лв. без ДДС, а на преносимите – 1285,43 лв. без ДДС. Видна е твърде високата разлика в средните цени, особено при преносимите конфигурации – близо 500 лв. за 1 брой. Може да бъде направен изводът, че неефективно, неефикасно и неикономично са изразходвани близо 1,8 млн. лв. от административните органи, които са провели обществени поръчки за доставка на компютърна техника над прага по чл. 20, ал. 2 от ЗОП. При преглед на техническите параметри на поръчваните компютърни конфигурации прави впечатление значителното необосновано завишаване на техническите изисквания към отделни елементи на конфигурациите, което води до необосновано завишаване на постигнатата пазарна цена. Също така, наблюдават се и случаи на твърде голямо занижаване на техническите изисквания, което поставя под риск възможността за адекватно използване на компютърната конфигурация в рамките на целия жизнен цикъл на елементите от оборудването. Налице е липса на адекватни компетенции в рамките на администрациите за определяне на оптимални изисквания към доставяното оборудване с оглед неговото използване на период от 5-7 години. Всички тези слабости на текущата организация на доставките налага прилагането на централизиран подход чрез административния орган, който издава методически указания и координира провеждането на единната политика за информационните ресурси. Създаването на ЦОПСИКТ за централизирано възлагане на обществени поръчки ще доведе до икономии на време, административен и финансов ресурс за възложителите по чл. 4, ал. 1 от проекта на акт, както и до намаляване на цените на стоките. Въвеждането 2 на централизирано възлагане на обществени поръчки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ (ИКТ) ще улесни участието на всички доставчици на стоки в областта на ИКТ, ще доведе чрез увеличаване на конкуренцията и постигане на по-изгодни условия за възложителите, съответно оптимизация при разходването на бюджетни средства за ИКТ. Предимствата при използването на динамични системи за покупки са, че те протичат по-бързо от другите процедури и че винаги са отворени за участие, съответно икономическите оператори могат да се включат по всяко време и когато бъдат квалифицирани, да изберат за кои конкретни обществени поръчки желаят да подадат оферти. Тази техника за покупки позволява на възложителите да получат особено широк диапазон от оферти и така да осигурят оптимално използване на публичните средства чрез засилена конкуренция по отношение на широко използвани и стандартни продукти, които са налични на пазара. С централизираните покупки както възложителите, така и доставчиците могат да очакват значително намаляване на разходите за човешки ресурси. Централният орган за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ ще осигури експертизата и капацитета, които може да липсват на индивидуалните възложители, за подготовка и провеждане на централизирани процедури, изискващи специфичен продуктов или пазарен опит. Централният орган за покупки в сектор ИКТ ще осигури сигурност на индивидуалните възложители в много ключови аспекти – правни, технически, икономически и договорни, като по този начин ще намалеят рисковете, които иначе биха били поети от същите, като нецелесъобразно разходване на публичен финансов ресурс, ненужно завишаване или занижаване на техническите параметри на доставяните компютри и периферни устройства, както и забавяне осигуряването на необходимите информационни ресурси поради прекратяване на обществена поръчка или обжалвания, лошо или незадоволително качество на продуктите, отказ на доставчици и неадекватни договорни условия. Проектът на постановление предвижда до сключването на рамково споразумение или създаване на динамична система за покупки по реда на постановлението, възложителите, да осигуряват дейностите, свързани с доставка на компютри и периферни устройства, по досегашния ред. Заварените процедури за възлагане на обществени поръчки и договори с предмета по чл. 3 от проекта на акт, сключени от органите на изпълнителната власт, е предвидено да се довършват при условията, при които са обявени, съответно да запазят своето действие за срока, за който са сключени, освен ако бъдат прекратени преди изтичането на този срок. Изготвената частична предварителна оценка на въздействието по проект на акт е съгласувана от дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ на Министерския съвет без препоръки на основание чл. 30б, ал. 5 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Съгласно чл. 26, ал. 2-4 от Закона за нормативните актове проектът на Постановление на Министерския съвет за създаване на Централен орган за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ за нуждите на органите на изпълнителната власт, е публикуван на интернет страницата на Министерството на електронното управление и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет за срок от 30 дни. Направените бележки и предложения от проведените обществени консултации са отразени, съгласно приложената справка. Проектът на Постановление е съгласуван в съответствие с разпоредбите на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Направените бележки и предложения са отразени, съгласно приложената справка. Предложеният проект на Постановление не води до въздействие върху държавния бюджет и не са необходими допълнителни разходи/трансфери/други плащания по 3 бюджета на Министерството на електронното управление, поради което към проекта е приложена финансова обосновка, съгласно приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Приемането на проекта на акт не води до изменение в целевите стойности на показателите за изпълнение, в това число и ключовите индикатори. С проекта на Постановление не се въвеждат норми на европейското право, поради което не е приложена справка за съответствието му с него. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОДА ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛИ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, Предвид гореизложеното и на основание чл. 8, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, предлагам Министерският съвет да разгледа и приеме предложения проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Централен орган за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ за нуждите на органи на изпълнителната власт. ВАЛЕНТИН МУНДРОВ Министър на електронното управление 4

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на транспорта и съобщенията /МТС/ Нормативен акт: Проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за правилата и нормите за проектиране, изграждане и премахване на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции ……………………………………………… Лице за контакт: Женета Рогова – държавен експерт, дирекция „Цифрова свързаност“, МТС Телефон и ел. поща: +359 2 9409475 jrogova@mtitc.government.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1 Действащите Наредба № 35 от изграждане и въвеждане в експлоатация на прилежащата им инфраструктура (ДВ, бр. правилата за изграждане на мобилни отпаднало правно основание и не могат да новите технологични и правни изисквания. уредба, която изисква приемането на нов 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното Предлаганият проект на наредба отчита установени на основата на Наредба № 35 от изграждане и въвеждане в експлоатация на прилежащата им инфраструктура (ДВ, бр. 99 от на транспорта, информационните технологии развитие и благоустройството на основание съобщения (ЗЕС) и Наредба № 21 от 2007 далекосъобщителни мрежи и съоръжения, информационни технологии и съобщения благоустройството (ДВ, бр. 41 от 22.05.2007 далекосъобщенията (отм.). 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например 2012 г. за правилата и нормите за проектиране, кабелни електронни съобщителни мрежи и 99 от 2012 г.) и Наредба № 21 от 2007 г. за далекосъобщителни мрежи и съоръжения са с бъдат изменяни или допълвани, за да отразят Поради това е налице празнота в нормативната единен акт. възникване. По възможност посочете числови стойности. правилата и практиките в регулираната област, 2012 г. за правилата и нормите за проектиране, кабелни електронни съобщителни мрежи и 2012 г.) (Наредба № 35/2012), приета от министъра и съобщенията и министъра на регионалното чл. 286, ал. 5 (отм.) от Закона за електронните г. за правилата за изграждане на мобилни приета от председателя на Държавната агенция за и министъра на регионалното развитие и г.) на основание чл. 167, ал. 2 от Закона за съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа съвместни инспекции между няколко органа и др.). 2 Проектът запълва празнота и внася нормативна яснота, като заменя актове с отпаднало основание. Поради липсата на валидна правна делегация тези актове не биха могли да бъдат изменяни и допълвани, за да се отчетат новостите в развитието на технологиите или общата правна рамка. Създаването на единен нормативен акт, включващ всички видове физическа инфраструктура, и съдържащ съвременни правила в урежданата област, ще улесни проектирането и изграждането на физическата инфраструктура и ще изпълни изискването на чл. 47, ал. 5 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура. Проектът ще допринесе да се създадат условия за успешна реализация на инвестиция „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България“, заложена за изпълнение в НПВУ. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Не е възможно проблемът да бъде разрешен при действието на съществуващата нормативна уредба, поради липсата на валидна правна делегация. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Предложените промени са в изпълнение на чл. 47, ал. 5 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (ЗЕСМФИ). Съгласно тази разпоредба, създадена с последните промени на закона (обн., ДВ, бр. 35 от 2025 г.), Министерският съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията приема наредба, с която определя правилата и нормите за проектиране, изграждане и премахване на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции. Проектът на Наредба е част от пакета нормативни актове, които имат за цел да облекчат процедурите за планиране и изграждане на цифрови мрежи и да насърчат инвестиционния процес, както и да гарантират изпълнението на инвестициите, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършвани последващи оценки на нормативния акт, както и анализи за изпълнение на политиката. 2. Цел 1: Осигуряване на правна яснота чрез заместване на остарели и невалидни нормативни актове с единен, съвременен документ, който гарантира сигурност за инвеститорите и администрацията до края на 2025 г. Предложеният проект на постановление за приемане на Наредба за правилата и нормите за проектиране, изграждане и премахване на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции е в изпълнение на чл. 47, ал. 5 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (ЗЕСМФИ). Съгласно тази разпоредба, създадена с последните промени на закона (обн., ДВ, бр. 35 от 2025 г.), Министерският съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията приема наредба, с която определя правилата и нормите за проектиране, изграждане и премахване на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции. 3 Цел 2: Насърчаване на инвестициите и облекчаване на процедурите за изграждане на цифрова инфраструктура в съответствие със стратегическите документи на ЕС и НПВУ, включително чрез развитие на мрежи в слабо населени райони и въвеждане на мобилни мрежи от пето поколение и т.н., с което ще се осигури гигабитова свързаност за поне 350 000 души. Наред с трайно установените правила предвид развитието на технологиите, проектът включва редица новости, най-вече по отношение на физическата инфраструктура, предназначена за разполагане на приемно-предавателни станции, което отразява тенденциите за все по-широко използване на мобилни комуникации. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: 1. Бизнес сектор: оператори на електронни съобщителни мрежи и/или услуги съгласно Регистъра на лицата, уведомили КРС за намеренията си да предоставят обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, оператори на физическа инфраструктура, строителни и проектантски фирми, както и екплоатационни дружества,чиито съоръжения често се използват за разполагане на мрежи. 2. Държавни и общински органи: компетентните държавни органи по ЗЕСМФИ, Агенцията по геодезия, картография и кадастър, 265 общини, които по смисъла на ЗЕСМФИ са мрежови оператори, 28 областни администрации, органите на ДНСК и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), която има ключова роля в прилагането,контрола и решаването на спорове. 3. Гражданско общество и индивидуални субекти: крайните потребители/граждани, които ще усетят пряк ефект от подобреното качество и достъп до услуги, особено в отдалечените райони, както и собствениците на сгради и имоти, засегнати от правилата за изграждане и съвместно ползване на инфраструктура. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: „Приемане на Наредба за правилата и нормите за проектиране, изграждане и премахване на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции“ Вариант 1 „Без действие“: Описание: При този вариант, няма да се запълни празнотата и да се внасе необходимата нормативна яснота, като се заменят актовете с отпаднало основание. Поради липсата на валидна правна делегация тези актове не биха могли да бъдат изменяни и допълвани, за да се отчетат новостите в развитието на технологиите или общата правна рамка, което ще окаже влияние: 4 • За мрежовите оператори – продължаваща правна несигурност, затруднен инвестиционен процес и липса на ясни правила за съвместно ползване, водещи до по-високи разходи и дублиране на инфраструктура. • За държавните и общински администрации – затруднено правоприлагане поради липса на валидна нормативна база, неефективни процедури и риск от съдебни спорове. • За строителните и проектантските фирми - несигурност в проектите, забавяне и несъответствие с актуалните стандарти. • За крайните потребители – ограничен достъп до високоскоростни услуги, забавено разгръщане на мрежи и риск от изоставена инфраструктура. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При прилагането на Вариант 1, не са идентифицирани положителни въздействия по отношение на нито една от заинтересованите страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант, няма да се запълни празнота и да се внасе необходимата нормативна яснота, като се заменят актовете с отпаднало основание. Поради липсата на валидна правна делегация тези актове не биха могли да бъдат изменяни и допълвани, за да се отчетат новостите в развитието на технологиите или общата правна рамка. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма въздействие върху малките и средните предприятия. Административна тежест: Няма идентифицирана административна тежест. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на Наредба за правилата и нормите за проектиране, изграждане и премахване на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции“: Описание: Предлаганият проект на наредба отчита правилата и практиките в регулираната област, установени на основата на Наредба № 35 от 2012 г. за правилата и нормите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на кабелни електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура (ДВ, бр. 99 от 2012 г.) (Наредба № 35/2012), приета от министъра 5 на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството на основание чл. 286, ал. 5 (отм.) от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и Наредба № 21 от 2007 г. за правилата за изграждане на мобилни далекосъобщителни мрежи и съоръжения, приета от председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения и министъра на регионалното развитие и благоустройството (ДВ, бр. 41 от 22.05.2007 г.) на основание чл. 167, ал. 2 от Закона за далекосъобщенията (отм.). Тъй като тези актове са с отменено правно основание, след приемането на новата уредба и от съображения за правна сигурност те ще бъдат изрично отменени от приелите ги компетентни органи (министъра на транспорта и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството). Наред с това и предвид развитието на технологиите, проектът включва редица новости, най-вече по отношение на физическата инфраструктура, предназначена за разполагане на приемно- предавателни станции. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Създаването на единен нормативен акт, включващ всички видове физическа инфраструктура, и съдържащ съвременни правила в урежданата област, ще улесни проектирането и изграждането на физическата инфраструктура и ще изпълни изискването на чл. 47, ал. 5 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура. Проектът ще допринесе да се създадат условия за успешна реализация на инвестиция „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България“, заложена за изпълнение в НПВУ. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани отрицателни икономически, социални, екологични въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Предложеният проект на постановление е в изпълнение на чл. 47, ал. 5 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (ЗЕСМФИ). Съгласно тази разпоредба, създадена с последните промени на закона (обн., ДВ, бр. 35 от 2025 г.), Министерският съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията приема наредба, с която определя правилата и нормите за проектиране, изграждане и премахване на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции. Новата наредба е част от пакета нормативни актове, които имат за цел да облекчат процедурите за планиране и изграждане на цифрови мрежи и да насърчат инвестиционния процес, както и да гарантират изпълнението му. Наред с трайно установените правила предвид развитието на технологиите, проектът включва редица новости, най-вече по отношение на физическата инфраструктура, предназначена за разполагане на приемно-предавателни станции. 6 В националното законодателство и европейското право се обръща все повече внимание на съвместното разполагане на мрежи и съвместното използване на физическа инфраструктура, тъй като това води до редица икономии и предимства за операторите и потребителите. Затова при проектирането и изграждането на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и на приемно-предавателни станции, трябва да се отчита възможността за бъдещото развитие на електронните съобщителни мрежи, както и да се осигурява възможност за съвместното ѝ използване от предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги. Този подход е изцяло в синхрон с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2024/1309 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 година за мерки за намаляване на разходите за разполагане на гигабитови електронни съобщителни мрежи, за изменение на Регламент (ЕС) 2015/2120 и за отмяна на Директива 2014/61/ЕС (Акт за гигабитовата инфраструктура). В глава втора „Физическа инфраструктура, предназначена за подземно разполагане на електронни съобщителни мрежи“ в три отделни раздела са включени общите изисквания за изграждането на такава инфраструктура, а също и специалните изисквания, в зависимост от това дали инфраструктурата се изгражда във или извън границите на урбанизираните територии. Осъвременени са изискванията по отношение на маркировката на този вид физическа инфраструктура. Тя включва директно маркиране върху повърхността на тръбната физическа инфраструктура, наземни репери, активни или пасивни подземни честотни маркери и положена в изкопа сигнална лента, като така се отчитат новостите в технологиите. Минималната информация, която се маркира директно, позволява идентифициране на собственика на мрежата и трайното посочване на данни за самата мрежа, като са дадени алтернативи за нейното поставяне с цел осигуряването на гъвкавост, надеждност и икономичност при маркирането. Предлаганите правила за маркирането на инфраструктурата отчитат стремежа да се избегне засягане на електронни съобщителни работи и интереса на потребителите от електронни съобщителни услуги с добро качество, несмущавани от чести повреди в мрежата. В глава трета „Физическа инфраструктура, предназначена за въздушно разполагане на електронни съобщителни мрежи“ е направено препращане към ЗУТ относно категоризацията на строежите на тази инфраструктура, което има за цел яснота и избягване на спорове при правоприлагането. В глава четвърта „Физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на приемно- предавателни станции“ в четири раздела са регламентирани общите и специални изисквания за изграждането на този тип инфраструктура, в зависимост от вида ѝ. Отчетена е необходимостта по време на изграждането на физическата инфраструктура да се осигуряват здравословни и безопасни условия на труд, като е указана приложимата специална правна уредба. Включено е изброяване на органите и лицата, натоварени с осъществяването на контрол по време на строителството на физическата инфраструктура. 7 По отношение на стълбове, кулите и другата физическа инфраструктура, трайно прикрепена към терена чрез бетонов фундамент в съответния раздел отново е посочена категоризацията в различните хипотези на изграждане, както и в случаите на реконструкция и основен ремонт. Относно проектирането са регламентирани необходимите елементи на проекта, специфичните допълнителни документи, които са част от строителната документация (актове за скрити работи при изграждане на заземители и при полагане на силови захранващи кабели, протоколи за измерване на съпротивлението на защитното заземяване, протоколи за измерване на параметрите на мълниезащитната уредба, протоколи за измерване на нивата на електромагнитните полета и оценка за съответствието им с изискванията на Наредба № 9 от 1991 г. за пределно допустими нива на електромагнитни полета в населени територии и определяне на хигиенно-защитни зони около излъчващи обекти, технически паспорт, съставен при спазване на изискванията на Наредба № 5 от 2006 за техническите паспорти на строежите). Тези специфични елементи, създават допълнителни гаранции за спазването на характерните за тези строежи технически правила, включително относно нивата на електромагнитните полета, като така се подчертава особеното значение на грижата за здравето на гражданите. В глава пета „Физическа инфраструктура в сгради“ са посочени приложимите към физическата инфраструктура правила, по-специално с оглед противопожарна безопасност и отстояния от друга сградна инфраструктура – отоплителна или газова инсталация и електрическа инсталация. С цел свободно използване на вече създадена инфраструктура в сградите и осигуряване на „мобилност“ на потребителите, както и за лесно и несмущавано обслужване на мрежите, се изисква точките за достъп на сградите да разполагат със свободно пространство за съвместно разполагане на елементи на електронни съобщителни мрежи, и да бъдат подходящо разположени, така че операторите на електронни съобщителни мрежи да имат лесен достъп до тях. В глава шеста „Премахване на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и на приемно-предавателни станции“ са регламентирани конкретните срокове и отговорните лица за премахването на физическа инфраструктура и едновременния демонтаж на електронната съобщителна мрежа, разположена в премахваната инфраструктура.Уредбата има за цел да преодолее негативните практики на „изоставена“ инфраструктура и мрежа, която се наблюдава в редица сгради, чрез създаването на ясни правила. Това ще окаже положителен ефект в т.ч.: • За мрежовите оператори – ускорен инвестиционен процес, по-ниски разходи, правна сигурност и насърчаване на съвместното ползване. • За държавните и общински администрации – уеднаквени правила, улеснено правоприлагане, по-ефективни процедури и по-нисък риск от спорове. • За крайните потребители – по-бърз достъп до високоскоростни услуги, по-голяма сигурност чрез премахване на изоставена инфраструктура и засилен контрол върху електромагнитните полета. Въздействия върху малките и средните предприятия: 8 улеснява мрежи. Няма 1.1. 1.2. Приемането по-достъпни. проектиране предавателни Административна въздействия, Опишете на Наредбата ще има процедурите, намалява Чрез ясни и унифицирани и изграждане, а облекчените станции създават нови тежест: идентифицирана административна (въздействията върху малките Опишете качествено (при възможност – и включително върху всяка заинтересована специфичните въздействия с акцент върху информиране, такси, значително положително административните пречки и правила се условия за изграждане възможности за участие тежест. и средните предприятия; количествено) всички значителни страна/група заинтересовани страни. значителни и кои второстепенни. малките и средните предприятия регулаторни режими, административни въздействие върху МСП, тъй рисковете, правейки инвестициите намаляват разходите и сроковете на инфраструктура за приемно- на МСП в развитието на мобилните административна тежест) потенциални икономически, социални и екологични Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат и административната тежест (задължения услуги и др.) като за за За действие разрешаване на съществуващия № 2. проблем е препоръчително да бъде избран вариант на 5. Степени 5.1. Сравняване По на вариантите: на изпълнение по критерии: проблема : 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане на Наредба за правилата и нормите за проектиране, изграждане и премахване на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и приемно- предавателни станции.“ т с о Цел 1: Осигуряване на правна яснота чрез заместване на остарели и невалидни нормативни актове с единен, съвременен документ, който гарантира сигурност за инвеститорите и администрацията 3) ниска 1) висока н в и т к е ф Е Цел 2: Насърчаване на инвестициите и облекчаване на процедурите за изграждане на цифрова инфраструктура в съответствие със стратегическите документи на ЕС и НПВУ, включително чрез развитие на мрежи в слабо населени райони и въвеждане на мобилни мрежи от пето поколение и т.н. , с което ще се 3) ниска 1) висока 9 осигури гигабитова свързаност за поне 350 000 души. Цел 1: Осигуряване на правна яснота чрез заместване на остарели и невалидни нормативни актове с единен, съвременен документ, който гарантира сигурност за инвеститорите и администрацията 3) ниска 1) висока т с о н с а к и ф Е Цел 2: Насърчаване на инвестициите и облекчаване на процедурите за изграждане на цифрова инфраструктура в съответствие със стратегическите документи на ЕС и НПВУ, включително чрез развитие на мрежи в слабо населени райони и въвеждане на мобилни мрежи от пето поколение и т.н. , с което ще се осигури гигабитова свързаност за поне 350 000 души. 3) ниска 1) висока т Цел 1: Осигуряване на правна яснота чрез заместване на остарели и невалидни нормативни актове с единен, съвременен документ, който гарантира сигурност за инвеститорите и администрацията 3) ниска 1) висока с о н а в у с а л г ъ С Цел 2: Насърчаване на инвестициите и облекчаване на процедурите за изграждане на цифрова инфраструктура в съответствие със стратегическите документи на ЕС и НПВУ, включително чрез развитие на мрежи в слабо населени райони и въвеждане на мобилни мрежи от пето поколение и т.н. , с което ще се осигури гигабитова свързаност за поне 350 000 души. 3) ниска 1) висока 1.2. Посочете ефикасност, 1.1. Сравнете вариантите чрез сравняване степента, в която вариантите ще изпълнят ефективност, чрез която се измерва която отразява степента, до която целите съгласуваност, която показва степента, до която на ключовите им положителни определените цели, съгласно степента, до която вариантите могат да бъдат постигнати при разходи; вариантите съответстват на и отрицателни въздействия. основните критерии за сравняване на вариантите: постигат целите на предложението; определено ниво на ресурсите или при най-малко действащите стратегически документи. 6. Избор на препоръчителен вариант: 10 По проблем 1: Вариант 2 „Приемане на Наредба за правилата и нормите за проектиране, изграждане и премахване на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции.“. Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): 11 Не се идентифицирани възможни конкретни рискове от при прилагането на Вариант 2. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. На основание чл. 26, ал. 3 и ал. 4, изр. първо от Закона за нормативните актове, проектът на акт ще бъде публикуван на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията, както и на Портала за обществени консултации за срок от 30 дни. На основание чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, проектът на акт ще бъде съгласуван със заинтересованите министерства и ведомства. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? Предложеният проект на постановление на Министерския съвет не е свързан с транспониране на актове на Европейския съюз, поради което не се налага по акта да бъде изготвена справка за съответствие с европейското право. 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: Закон за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (Обн. ДВ, бр. 35 от 25 април 2025 г.) Регламент (ЕС) 2024/1309 (Акт за гигабитовата инфраструктура) Документи на ЕС „Digital Decade Targets 2030“ Национален план за възстановяване и устойчивост (част „Свързаност“). Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Златина Николова директор на дирекция „Цифрова свързаност“, МТС Дата: 27.08.2025 г. Подпис: X Златина Николова Директор на дирекция "Цифрова свързан. . .