КРС откри процедура за обществено обсъждане на проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения.

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т ___________________________________________________________________ П О С Т А Н О В Л Е Н И Е №... от ............................................ 2025 г. за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения, приета с Постановление № 374 на Министерския съвет от 2011 г. (oбн. ДВ, бр. 107 от 2011 г., изм. и доп. бр. 103 от 2012 г., бр. 27 от 2014 г., бр. 27 от 2015 г., бр. 7 от 2016 г., бр. 3 от 2017 г., бр. 70 от 2018 г., бр. 30 от 2020 г., бр. 30 от 2023 г. и бр. 84 от 2024 г.) М И Н И С Т Е Р С К И Я Т С Ъ В Е Т П О С Т А Н О В И: § 1. В чл. 1, т. 2 се изменя така: „2. според броя на регистрираните жители, съгласно данните от последното официално преброяване на населението, извършено от Националния статистически институт“. § 2. Член 2 се изменя така: 1. В Таблицата в ал. 1 таксите се изменят така : 1 № по ред Вид мрежа Такса (в евро) 1. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2023 г.) Електронни съобщителни мрежи от радиослужба радиоразпръскване за: 1.1. (зал. - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 01.01.2015 г.) 1.2. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2023 г.) наземно цифрово радиоразпръскване в обхват 470-694 MHz - за всяка едночестотна мрежа 3 067,75 1.3. (доп. - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) наземно аналогово радиоразпръскване в УКВ обхвата - за всяка станция 255.65 1.4. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2023 г.) наземно цифрово радиоразпръскване в обхват 174-230 MHz - за всяка едночестотна мрежа 2 812.11 1.5. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 01.01.2015 г.) наземно аналогово радиоразпръскване в обхватите на дълги, средни и къси вълни - за всяка станция 766.94 2 № по ред Вид мрежа Такса (в евро) 1.6. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2023 г.) наземно цифрово радиоразпръскване, в обхватите на дълги, средни и къси вълни - за всяка станция 1 533.88 2. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Електронни съобщителни мрежи от подвижна радиослужба за собствени нужди за всеки симплексен радиоканал в зона на обслужване с максимален размер: 2.1. до 2 км. 102.26 2.2. до 20 км. 204.52 2.3. до 50 км. 255.65 2.4. до 120 км поне за една радиостанция на надморска височина над 1000 м 357.90 2.5. с национален обхват 971.45 3. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2023 г.) електронни съобщителни мрежи от спътникови радиослужби 3.1. (отм. - ДВ, бр. 30 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г., нов - ДВ, бр. 30 от 2023 г.) за всяка земна станция, свързваща се с геостационарни спътникови системи 409.03 3.2. (отм. - ДВ, бр. 30 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г., нов - ДВ, бр. 30 от 2023 г.) за всяка земна станция, свързваща се с негеостационарни спътникови системи, състояща се от една или повече антени 409.03 3.3. (отм. - ДВ, бр. 30 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) 4. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2023 г.) Електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида "точка към точка" - за всеки предавател 4.1. до 50 GHz 127.82 4.2. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2016 г., в сила от 26.01.2016 г.) над 50 GHz 25.56 5. (отм. - ДВ, бр. 30 от 2023 г.) 6. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2023 г.) електронна съобщителна мрежа за обслужване на корабоплаването и предоставяне на информационни услуги на корабния трафик 6 135.50 7. Електронна съобщителна мрежа от радиослужбите въздушна подвижна, радиолокация и радионавигация за управление на въздушното движение и осигуряване на аеронавигационното обслужване на полетите на гражданското въздушно пространство 6 135.50 8. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2023 г.) електронна съобщителна мрежа от негеостационарна/и спътникова/и система/и 2 556.46 9. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2023 г.) позиция на геостационарна орбита със съответния радиочестотен спектър 2 556.46 10. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Електронна съобщителна PAMR мрежа от подвижна радиослужба с предоставяне на услуги на затворена група потребители, за всеки 1 kHz в зона на обслужване с максимален размер: 2 556.46 2. В ал. 2, т. 3 думите „100 лева“ се заменят с „50 евро“. 3. В Таблицата в ал. 6 таксите се изменят така: № по Вид мрежа Такса ред (в евро) 1. PAMR мрежи с предоставяне на обществени услуги в 51.13 обхват 420 MHz, за всеки 1 kHz 2. PAMR мрежи с предоставяне на обществени услуги в 51.13 обхват 460 MHz, за всеки 1 kHz 3. Наземни мрежи, позволяващи предоставяне на електронни 20 451.68 съобщителни услуги в обхват 1,5 GHz, за заемана честотна лента 1 MHz 4. Наземни мрежи, позволяващи предоставяне на електронни 56 242.11 съобщителни услуги в обхват 2,6 GHz, за заемана честотна лента 1 MHz 5. Наземни мрежи, позволяващи предоставяне на електронни 20 451.68 съобщителни услуги в обхват 3,6 GHz, за заемана честотна лента 1 MHz 6. Електронни съобщителни мрежи в обхват 26 GHz, за 818.07 заемана честотна лента 1 MHz 4. В ал. 7 след текста „П – продължителността на разрешението в години“ се поставя запетая и се добавя „като при непълен брой години, същите се изчисляват като коефициент, който се закръгля до втория знак след десетичната запетая“. 5. В Таблицата в ал. 8 таксите се изменят така: № по Обхвати Единична цена ред на MHz (в евро) 3 № по ред Вид мрежа Такса (в евро) 10.1. до 2 км 17.90 10.2. до 50 км. 40.90 10.3. с национален обхват 155.94 11. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2023 г.) земна подвижна мрежа GSM-R/RMR 12 271.01 12. (отм. - ДВ, бр. 30 от 2023 г.) 13. Интегрирана мобилна спътникова система 2 556.46 14. (нова 2023 - ДВ, бр. 7 от г.) Електронна спектър за производствени 2016 г., в сила от съобщителна мрежа, нужди 26.01.2016 г., изм. използваща - ДВ, бр. радиочестотен 30 от 255.65 1. 700 MHz 36 813.02 2. 800 MHz 36 813.02 № по Обхвати Единична цена ред на MHz (в евро) 6. В ал. 9 думите „15 000 лева“ се заменят със „7 500 евро“. 7. В ал. 10 думите „500 лева“ се заменят с „250 евро“. § 3. Член 5 се изменя така: 1. В ал. 2 думите „0,291 на сто“ се заменят с„0,265 на сто“. 2. В ал. 2 и ал. 3 думите „100 000 лева“ се заменят с „51 129.19 евро“ § 4. Член 6 се изменя така: 1. В Таблицата в ал. 1 таксите се изменят така: 4 3. 900 MHz 51 129.19 4. 1800 MHz 38 346.89 5. 2 GHz 23 008.13 № по ред Вид мрежа зона І зона ІІ зона ІІІ зона ІV зона V зона VІ (в евро) (в евро) (в евро) (в евро) (в евро) (в евро) 1 (изм. - ДВ, бр. 30 от 2023 г.) Електронни съобщителни мрежи от радиослужба радиоразпръскване за: 1.1. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2023 г.) наземно цифрово радиоразпръскване в обхват 174-230 MHz - за всяка едночестотна мрежа 1 789.52 3 476.78 7 669.38 12 782.30 1.2. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2023 г.) наземно цифрово радиоразпръскване в обхват 470-694 MHz за всяка едночестотна мрежа 6 135.50 10 225.84 19 429.09 30 677.51 1.3. наземно аналогово радиоразпръскване в УКВ обхвата - за всяка станция и разрешена мощност на изхода на предавателя: 1.3.1. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2020 в сила от 01.01.2021 г.) 50 W включително г., до 23.01 57.78 92.03 230.08 345.12 - 5 № по ред Вид мрежа зона І зона ІІ зона ІІІ зона ІV зона V зона VІ (в евро) (в евро) (в евро) (в евро) (в евро) (в евро) 1.3.2. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) до 100 W включително 46.02 115.04 184.07 460.16 690.24 - 1.3.3. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) до 200 W включително 57.78 133.45 225.48 575.20 863.06 - 1.3.4. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) до 300 W включително 69.02 151.85 266.89 690.24 1 035.37 - 1.3.5. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) до 400 W включително 80.78 170.26 308.31 805.28 1 208.18 - 1.3.6. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) до 500 W включително 92.03 184.07 345.12 920.33 1 380.49 - 1.3.7. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) до 600 W включително 230.08 552.20 1 150.41 1 725.61 5 061.79 1.3.8. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) до 700 W включително 276.1 759.27 1 380.49 2 070.73 5 521.95 1.3.9. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) до 800 W включително 322.11 966.34 1 610.57 2 415.85 5 982.12 1.3.10. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) до 900 W включително 368.13 1 173.41 1 840.65 2 760.98 6 442.28 1.3.11. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) до 1000 W включително 460.16 1 380.49 2 300.81 3 221.14 6 902.44 6 № по ред Вид мрежа зона І зона ІІ зона ІІІ зона ІV зона V зона VІ (в евро) (в евро) (в евро) (в евро) (в евро) (в евро) 1.3.12. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) до 1100 W включително 1 472.52 2 415.85 3 589.27 7 362.60 1.3.13. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) до 1200 W включително 1 564.55 2 530.89 3 957.40 7 822.77 1.3.14. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) до 1300 W включително 1 656.59 2 645.94 4 325.53 8 282.93 1.3.15. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) до 1400 W включително 1 748.62 2 760.98 4 693.66 8 743.09 1.3.16. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) до 1500 W включително 1 840.65 2 876.02 5 061.79 9 203.25 1.3.17. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) над 1500 W 2 300.81 3 451.22 6 902.44 11 504.07 1.4. (отм. - ДВ, бр. 30 от 2023 г.) 2 (изм. - ДВ, бр. 30 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Електронни съобщителни мрежи от подвижна радиослужба за собствени нужди за всеки симплексен радиоканал в зона на обслужване с максимален размер: 2.1. до 2 км 51.13 86.92 127.82 2.2. до 20 км 102.26 153.39 204.52 2.3. до 50 км 153.39 204.52 296.55 2.4. до 120 км поне за една радиостанция на надморска височина над 1000 м 296.55 332.34 383.47 7 № по ред Вид мрежа зона І зона ІІ зона ІІІ зона ІV зона V зона VІ (в евро) (в евро) (в евро) (в евро) (в евро) (в евро) 2.5. с национален обхват 1 533.88 3 (отм. - ДВ, бр. 70 от 2018 г., в сила от 24.08.2018 г.) 4 (отм. - ДВ, бр. 70 от 2018 г., в сила от 24.08.2018 г.) 5 Електронна съобщителна мрежа от радиослужбите въздушна подвижна, радиолокация и радионавигация за управление на въздушното движение и осигуряване на аеронавигационно обслужване на полетите на гражданското въздушно пространство 46 016.27 6 (изм. - ДВ, бр. 30 от 2023 г.) Електронна съобщителна мрежа за обслужване на корабоплаването и предоставяне на информационни услуги на корабния трафик 6 135.50 7 (изм. - ДВ, бр. 30 от 2023 г.) Електронна съобщителна мрежа от негеостационарна/и спътникова/и система/и, за всеки 1 MHz на предавателен канал (Земя- Космос) 7.1. (нова - ДВ, бр. 30 от 2023 г.) за обхватите под 18,4 GHz 30.68 7.2. (нова - ДВ, бр. 30 от 2023 г.) за обхватите над 18,4 GHz 15.34 8 (отм. - ДВ, бр. 30 от 2023 г.) 2. В Таблицата в ал. 2 таксите се изменят така: . 8 № по ред Вид мрежа зона І зона ІІ зона ІІІ зона ІV зона V зона VІ (в евро) (в евро) (в евро) (в евро) (в евро) (в евро) 9 (изм. - ДВ, бр. 30 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Електронна съобщителна PAMR мрежа от подвижна радиослужба с предоставяне на услуги на затворена група потребители, за всеки 1 kHz в зона на обслужване с максимален размер: 9.1. до 2 км 10.23 15.34 20.45 9.2. до 50 км 25.56 33.23 48.57 9.3. с национален обхват 153.39 10 (изм. - ДВ, бр. 30 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2023 г.) Позиции на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър, за всеки 1 MHz на предавателен канал (Земя- Космос) 10.1. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2023 г.) за обхватите под 18,4 GHz 30.68 10.2. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2023 г.) за обхватите над 18,4 GHz 15.34 11 (нова - ДВ, бр. 30 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) PAMR мрежа с предоставяне на обществени услуги в обхват 420 MHz, за всеки 1 kHz 102.26 12 (нова - ДВ, бр. 30 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) PAMR мрежа с предоставя-не на обществени услуги в обхват 460 MHz, за всеки 1 kHz 102.26 3. В ал. 3, т. 3 и 4, ал. 9 и ал.10 думите „100 лева“ се заменят с „50 евро“. § 5. Член 7 се изменя така: 1. В Таблицата в ал. 1 таксите се изменят така: 9 № по ред Мощност и за Радиопредаватели радиостанции за наземно аналогово радиоразпръскване територията на Република България Радиопредаватели и радиостанции за наземно аналогово радиоразпръскване за територия извън Република България и наземно за Република България Радиопредаватели радиостанции за цифрово радиоразпръскване, територията на и за Радиопредаватели радиостанции за наземно цифрово радиоразпръскване, територия извън Република България (в kW) (в евро) (в евро) (в евро) (в евро) 1 до 10 включително 511.29 255.65 766.94 511.29 2 до 30 включително 766.94 511.29 1 533.88 1 022.58 3 до 100 включително 1 533.88 766.94 3 067.75 2 045.17 4 над 100 2 556.46 1 022.58 7 669.38 5 112.92 № по ред Вид мрежа Такса за 1 MHz (в евро) 1 (изм. - ДВ, бр. 01.01.2021 г., г.) електронни спътникови канал (Земя-Космос) 30 от 2020 г., в изм. - ДВ, бр. 30 съобщителни мрежи радиослужби на сила от от 2023 от предавателен 1.1. за обхватите под 18,4 GHz 102.26 1.2. за обхватите над 18,4 GHz 5.11 2 (изм. - ДВ, бр. 26.01.2016 г., сила от 10.01.2017 2018 г., в сила от 30 от 2020 г., Наземни мрежи, на електронни 7 от 2016 г., в доп. - ДВ, бр. 3 от г., изм. - ДВ, бр. 24.08.2018 г., изм. - в сила от 01.01.2021 позволяващи съобщителни услуги сила от 2017 г., в 70 от ДВ, бр. г.) предоставяне 2.1. (В сила от 31.03.2020 г.) в обхват 700 MHz 33 233.97 2.2. в обхват 800 MHz 33 233.97 2. В ал. 2 думите „100 лева“ се заменят с „50 евро“. 3. В ал. 3 думите „100 лева“ се заменят с „50 евро“. 4. В ал. 4 думите „9 лева“ се заменят с „4,60 евро“. 5. В ал. 5 думите „2 500 лева“ се заменят с „1 278.23 евро“. 6. В ал. 7, т 1 думите „50 000 лева“ се заменят с „25 564.59 евро“. 7. В ал. 7, т 2 думите „300 000 лева“ се заменят с „153 387.56 евро“. 8. В ал. 9 думите „100 лева“ се заменят с „50 евро“. § 6. В Таблицата в чл. 8, ал. 1 таксите се изменят така: 10 № по ред Вид мрежа Такса за MHz (в евро) 1 2.3. в обхват 900 MHz или в обхват 1800 MHz 33 233.97 2.4. в обхват 1,5 GHz 2 045.17 2.5. в обхват 2 GHz 33 233.97 2.6. в обхват 2,6 GHz 4 601.63 2.7. в обхват 3,6 GHz 2 045.17 3 (изм. от от "точка - ДВ, бр. 30 от 2023 г., изм. - ДВ, бр. 2024 г.) електронни съобщителни неподвижната радиослужба от към точка" - за 1 км, за използвани носещи честоти в обхвати: 84 мрежи вида брой 3.1. до 10 GHz 1.23 3.2. от 10 GHz до 24 GHz 0.92 3.3. от 27 GHz до 35 GHz 0.77 3.4. от 35 GHz до 50 GHz 0.61 3.5. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2024 г.) над 50 GHz 0.15 4 (отм. - ДВ, бр. 30 от 2023 г.) 5 (нова сила - ДВ, бр. 70 от 2018 г., в сила 24.08.2018 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2020 от 01.01.2021 г.) Електронни съобщителни мрежи в обхват 26 GHz от г., в 217.30 № по ред Вид номерационни ресурси Такса (в евро) 1 (изм. - ДВ, бр. 30 от 2023 г.) За национално значим номер с 8- цифрена дължина 0.09 11 № по ред Вид номерационни ресурси Такса (в евро) 2 (изм. - ДВ, бр. 30 от 2023 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2024 г.) За национално значим номер с 9- цифрена дължина 0.07 3 (изм. - ДВ, бр. 30 от 2023 г., зал. - ДВ, бр. 84 от 2024 г.) 4 За номер след код "700" 0.82 5 За номер след код "800" 0.82 6 За номер след код "90" 2.05 7 За национално значим номер за достъп до услугата комутируем достъп до интернет 7.1. за номер с формат 13АХ 1 278.23 7.2. за номер с формат 13АХУ 255.65 7.3. за номер с формат 13АХУZ 25.56 8 (изм. - ДВ, бр. 30 от 2023 г.) За номер за достъп до справочни услуги 118ХУ 1 278.23 9 За национално значим номер с 12- цифрена дължина за достъп до услуги, при които се използва комуникация Машина-Машина (М2М) 0.05 10 За кратки номера от ННП с първа цифра "1" 10.1. за номер с дължина три цифри 7 669.38 10.2. за номер с дължина четири цифри 3 067.75 10.3. за номер с дължина пет цифри 766.94 11 За код за избор на оператор 1 227.10 § 7. В Таблицата в чл. 9, ал. 1 таксите се изменят така: 12 № по ред Вид номерационни ресурси Такса (в евро) 12 За код на мобилна мрежа (MNC) или (Т)MNC) 511.29 13 За международен код за идентификация на мрежата за предаване на данни (DNIC) 511.29 14 За международен код на точка за сигнализация (ISPC) 255.65 15 За национален код на точка за сигнализация (NSPC) 25.56 № по ред Вид дейност Такса (в евро) 1. За провеждане на изпит за радиолюбител 10 2. За издаване на разрешително за правоспособност на радиолюбител 4 3. За преиздаване на документ за правоспособност на радиолюбители 2,50 4. За издаване на: 4.1. български, хармонизирано радиолюбителско свидетелство английски, немски и френски език (НАRЕС) на 10 4.2. СЕРТ френски лицензия език на радиолюбител на български, английски, немски и 10 5. (изм. - 30 от по чл. ДВ, 2023 г.) 33, ал. бр. 103 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 За издаване на удостоверение за 1, т. 1 и 3 от ЗЕС г., изм. - ДВ, вписване в регистъра бр. 7,50 6. За разглеждане на заявление за издаване на разрешение 40 7. За разрешение разглеждане на заявление за изменение и/или допълнение на 25 8. (изм. прехвърляне задължения, спектър, - ДВ, както бр. 30 от 2023 г.) За разглеждане на разрешение или на част от правата включени в разрешение за ползване и отдаване под наем на радиочестотен на заявление и съответните на радиочестотен спектър за 22,50 9. За разглеждане разрешението на заявление за промяна на срока на действие на 15 10. (изм. разглеждане - ДВ, бр. 30 от 2023 г., изм. - ДВ, бр. на заявление за вписване, добавяне 84 от 2024 г.) на нов участък - За за 5 § 8. Член 10 се изменя така: 1. В Таблицата в ал. 1 таксите се изменят така: 2. В ал. 2, т. 1 думите „100 лева“ се заменят с „50 евро“. 3. В ал. 3 думите „360“ се заменят със „180 евро“. 4. В ал. 4 думите „100 лева“ се заменят с „50 евро“. 13 № по ред Вид дейност Такса (в евро) всеки предавател, или изменение на техническите параметри - всеки предавател на участък в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЕС. за 11. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2023 г.) За издаване на дубликат на документи, издадени от комисията: 11.1. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2023 г.) за първа страница 2,50 11.2. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2023 г.) за всяка следваща страница 0,25 12. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2023 г.) За издаване на копие от документи: 12.1. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2023 г.) за първа страница 1,00 12.2. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2023 г.) за всяка следваща страница 0,10 13. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2023 г.) За предоставяне на комплект конкурсни/тръжни книжа и документи за участие в конкурс/търг: 13.1. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2023 г.) за електронни съобщителни мрежи национален обхват или зона, обхващаща над 2 000 000 жители с 2000 13.2. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2023 г.) за електронни съобщителни мрежи в обхващаща до 2 000 000 жители зона, 750 13.3. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2023 г.) за електронни съобщителни мрежи в обхващаща до 500 000 жители зона, 400 14. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2023 г.) За разглеждане на искане по чл. 56 ЗЕС от 450 15. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2023 г.) За предоставяне на копие от технически документ, включително на международна организация, когато това е регламентирано 15.1. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2023 г.) - на електронен носител 2,50 15.2. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2023 г.) на хартиен носител: - за първа страница - за всяка следваща страница 2,50 0,25 № по ред Вид дейност (в Такса евро) 1. За изменение на идентификационни данни, за всяко разрешение 15 2. За промяна на срока на действие на разрешението 15 3. За прехвърляне на разрешение 175 § 9. В чл. 13 се създава ал. 4, както следва: „(4) Дневният размер на таксата по чл. 2, ал. 7, чл. 6 - 8 е равен на 1/360 част от годишния размер.“. § 10. Създава се чл. 16, както следва: „Чл. 16. Таксите по чл. 2, ал. 1, ал. 6-8, чл. 6, ал. 1 и 2, чл. 7, ал. 1, 5 и 7 и чл. 8, ал. 1 се закръглят до цяло число в полза на предприятията.“. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 11. (1) Параграф 1, параграф 2, т. 4 и параграф 9 влизат в сила в 3-дневен срок от обнародването на постановлението в "Държавен вестник". (2) Параграф 3, т. 1 влиза в сила от 1 януари 2026 г. и се прилага за административната годишна такса за контрол, считано от 2026 г. (3) Дължимата административна годишна такса за контрол по чл. 5, ал. 2 за 2025 г., която се заплаща до 15 юли 2026 г., е в размер 0,291 на сто. (4) Параграф 2, т. 1 - 3, 5 - 7, параграф 3, т. 2, параграфи 4 - 8 и параграф 10 влизат в сила от датата, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: …………………………. ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: …………………………. Главен секретар на Министерството на транспорта и съобщенията: (…………………..) Директор на дирекция „Правна“ на Министерството на транспорта и съобщенията: (………………………..) 14

Образецът на частична предварителна оценка на въздействието влиза в сила от 01 януари 2021 г. Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Комисия за регулиране на съобщенията Нормативен акт: Постановление за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения ……………………………………………… Лице за контакт: Златка Асенова - директор на „Финансови и административни дейности“ КРС дирекция в Телефон и ел. поща: Тел. 02 9492722; email: zasenova@crc.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1: Разлика между общата административните разходи на Комисията Съгласно чл. 139, ал. 1 от Закона административните такси, дължими от изпълнение на изискванията на същия закон, на Комисията за регулиране на съобщенията координиране и сътрудничество, хармонизация изготвяне и прилагане на подзаконови и контрол по изпълнението им. През 2024 г., въз основа на данните ежегоден анализ на необходимостта от от КРС по ЗЕС. В резултат от анализа посочени в чл. 139, ал. 1 от ЗЕС, надвишават лицата, осъществяващи електронни съобщения Анализът е публикуван за обществени адрес: сума за за лицата, трябва нормативни от 2023 преразглеждане е в на събраните административни такси и регулиране на съобщенията. електронните съобщения (ЗЕС), размерът на осъществяващи електронни съобщения в да съответства на административните разходи (КРС/Комисията), необходими за международно и стандартизация, анализ и контрол на пазара, актове и издаване на административни актове г., на основание чл. 53, ал. 2 от ЗЕС, е извършен на Тарифата за таксите, които се събират установено, че административните разходи на КРС, размера на административните такси, събрани от изпълнение на изискванията на ЗЕС. консултации на интернет страницата на КРС на https://crc.bg/bg/statii/2657/krs-otkri-procedura-po-obshtestveni-konsultacii-na-analiz-po-chl- 53-al-2-ot-zakona-za-elektronnite-saobshteniq-zes-na-neobhodimostta-ot-prerazglejdane-na-tarifata-za- taksite-koito-se-sabirat-ot-krs-po-zes. С Решение № 363 от 12.12.2024 консултации на Анализ на КРС по чл. 53, Анализът е извършен съгласно реда Вътрешни правила за определяне размера 141 от ЗЕС (Вътрешни/те правила). г. КРС ал. 2 от и на прие резултатите от проведените обществени ЗЕС, открити с Решение № 273 от 19.09.2024 г. начина, разписан в приети от КРС на 10.08.2023 г. административната годишна такса за контрол по чл. 2 При извършване на анализа са взети предвид данните, посочени в Отчета за приходи и разходи на КРС за 2023 г. (ОПР), Отчета за касовото изпълнение на бюджета и сметките за средства от Европейския съюз и чуждите средства на КРС към 31.12.2023 г. (ОКИБ) и Обяснителната записка за касовото изпълнение на бюджета и сметките за средства от Европейския съюз и чуждите средства на КРС към 31.12.2023 г. (Обяснителната записка), публикувани на интернет страницата на Комисията. Проблем 2: Прецизиране на текстове, касаещи определяне на еднократни и годишни такси за непълна година и поясняване източника за определяне броя на регистрираните жители, при определяне размера на годишните такса за ползване на ограничен ресурс диференцирани по зони. Разпоредбите на чл. 1, т. 2, чл. 2, ал. 7, чл. 13, ал. 4 от Тарифата, следва да се прецизират с цел по- голяма яснота и прозрачност при формиране на съответните такси. Проблем 3: Привеждане на таксите от лева към евро след приемане на еврото за национална валута. Със Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) (обн. ДВ, бр. 70 от 2024 г.) се уреждат принципите, правилата и процедурите за въвеждане на еврото като парична единица на Република България. В тази връзка, в пар. 6, ал. 1, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗВЕРБ е предвидено, че държавните органи в 6-месечен срок от влизането в сила на закона предприемат мерки по изменения и допълнения в подзаконови нормативни актове, необходими за изпълнението на закона във връзка с въвеждане на еврото като парична единица в Република България. С оглед горното е необходимо държавните органи навременно да инициират действия за извършване на промени в подзаконовите нормативни актове от тяхна компетентност, съдържащи стойности, посочени в левоев, при които прилагането на принципа на приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро не е достатъчно за гарантирането на гореспоменатата правна и институционална сигурност и промяната в стойността съгласно принципа би могла да доведе до съществени и нежелани правни последици. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Проблемите не могат да се решат в рамките на съществуващата нормативна уредба чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Промените не могат да бъдат регламентирани в друг акт, освен чрез изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Няма задължителни действия, произтичащи от актове от правото на ЕС. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са изготвяни последващи оценки на въздействието на проекта на акт. 2. Цел: Цел 1 „Постигане на съответствие между размера на административните такси, дължими от лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на ЗЕС, и на 3 административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им“ За изпълнение на целта е необходимо изменение в размера на административната годишна такса за контрол в съответствие с чл. 53, ал. 1 от ЗЕС. С това ще се постигне съответствие между общата сума на събраните административни такси и административните разходи на комисията. Цел 2 „Прецизиране на текстове и редакционни промени в Тарифата за таксите, които се събират от КРС“. Редакционните промени и прецизирането на текстовете са с цел внасяне на по-голяма яснота при определяне на съответните еднократни и годишни такси . Цел 3 „Предприемане на необходимите действия за прилагането на Законът за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70 от 2024 г.) и Решение на Народното събрание за ускоряване и завършване на процеса по практическата подготовка за приемане на еврото в Република България (Обн. ДВ, бр. 64 от 2024 г.). Въвеждането на еврото като парична единица в Република България, което ще се осъществи на основание Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, изисква промени в действащото национално законодателство с оглед адаптирането му към новата парична единица. В контекста на техническата подготовка за членството на страната ни в еврозоната се констатира необходимост подготвителните и последващи действия във връзка с въвеждането на еврото като официална парична единица в България да бъдат правно уредени в българското законодателство. С оглед отразяването на промените, които ще настъпят в областта на дължимите държавни такси след замяната на лева с еврото като национална валута и в изпълнение на мерките, залегнали в Националния план за въвеждане на еврото в Република България, са предвидени промени в Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: По проблем 1: 3.1. Всички предприятия с годишни брутни приходи, равни на или над 100 000 лв. от цялата дейност по предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, без ДДС – по данни на предприятията, представени с годишните им отчети за дейността за 2023 г.: 346 предприятия са реализирали брутни приходи, равни на или над 100 000 лв. от цялата дейност по предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, без ДДС. От тях 339 предприятия отговарят на критериите по чл. 3 от Закона за малките и средни предприятия, като 6 от тях са придобити от Виваком („НЕТУОРКС – БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, „ОНЛАЙН ДИРЕКТ“ ЕООД, „ПАУЪРНЕТ“ ЕООД, „ТВН ДИСТРИБУЦИЯ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, „Нет 1“ ЕООД „ИНТЕРНЕТ ГРУП“ ЕООД) . 3.2. Държавни органи в лицето на Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на електронното управление и Комисията за регулиране на съобщенията – 3 бр. 4 По проблем 2: 3. Всички предприятия с дължима еднократна такса и дължима годишна такса при непълна година – променлив брой. По проблем 3: 3.1. Всички граждани и предприятия, ползващи предоставяните от КРС услуги, чиито права ще бъдат гарантирани при превалутиране на таксите от лев към евро в тяхна полза . Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Разлика между общата сума на събраните административни такси и административните разходи на комисията. Вариант 1 „Без действие“: Описание: В случай, че не се измени размера на административната годишна такса за контрол от 0,291% на 0,265%, разходите за дейностите, посочени в чл. 139 от ЗЕС няма да съответстват на размера на административните такси, дължими от лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на ЗЕС. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Ще има относително положително икономическо въздействие следствие прилагането на този вариант върху посочените в т. 3.4. заинтересовани страни - Държавни органи в лицето на Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на електронното управление, и Комисията за регулиране на съобщенията. Те получават приходи от административната годишна такса за контрол, която към момента е 0,291% от годишните брутни приходи на предприятия с годишни брутни приходи, равни на или над 100 000 лв. от цялата дейност по предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, без ДДС, след приспадане на трансферните плащания към други предприятия за взаимно свързване на мрежи и за достъп, транзит, роуминг, услуги с добавена стойност, както и разходи за уреждане на авторски и сродни права за радио- и телевизионни програми. Не са идентифицирани очаквани положителни социални или екологични въздействия следствие прилагането на този вариант върху посочените в т. 3 заинтересовани страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Прилагането на този вариант ще има относително отрицателно въздействие върху заинтересованите страни по т. 3.1. Всички предприятия с годишни брутни приходи, равни на или над 100 000 лв. от цялата дейност по предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, без ДДС. Те ще продължат да плащат административната годишна такса за контрол, която към момента е 0,291% от годишните брутни приходи от цялата дейност по предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, без ДДС, след приспадане на трансферните плащания към други предприятия за взаимно свързване на мрежи и за достъп, транзит, роуминг, 5 услуги с добавена стойност, както и разходи за уреждане на авторски и сродни права за радио- и телевизионни програми. В известна степен може да се каже, че прилагането на вариант 2 „Без действие“ ще има отрицателно социално въздействие, тъй като разходите за дейностите, посочени в чл. 139 от ЗЕС няма да съответстват на размера на административните такси, дължими от лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на ЗЕС. Това ще бъде непоследователен през годините подход за определяне административната такса контрол, което ще създаде предпоставки за възражения от страна на заинтересованите страни по т. 3.1. Не са идентифицирани отрицателни екологични въздействия върху нито една от заинтересованите страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: В случай, че размера на административната годишна такса за контрол се запази, ще е налице противоречие с изискването на чл. 139, ал. 1 от ЗЕС. За малките и средните предприятия Въздействия върху малките и средните предприятия: предприятията, декларирали приходи от предоставяне на обществени електронни съобщения в размер равни на или над 100 000 лв. за 2023 г. ще има относително отрицателно въздействие, тъй като ще продължат да плащат административната годишна такса за контрол, която към момента е 0,291% от годишните брутни приходи от цялата дейност по предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, без ДДС, вместо изчислена на база данните за 2023 г. 0,265%. Няма ефект върху административната тежест. Административна тежест: 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2: „Изменение на размера на административната годишна такса за контрол“ Описание: При този вариант текстът на чл. 5, ал. 2 от Тарифата за таксите се изменя с оглед спазване на изискванията на ЗЕС и необходимост от изменение на размера на административната годишна такса за контрол от 0,291% на 0,265%. По този начин ще е изпълнено условието на чл. 139 от ЗЕС, съгласно който размерът на административните такси, дължими от лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на същия закон, трябва да съответства на административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им. Предложеното изменение е: В чл. 5, ал. 2 думите „в размер 0,291 на сто“ се заменят с „годишната такса по ал. 1 е в размер 0,265 на сто“. Предложението е направено в резултат от извършен през 2024 г. , въз основа на данните от 2023 г., на основание чл. 53, ал. 2 от ЗЕС, ежегоден анализ на необходимостта от преразглеждане на Тарифата за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС, в който е установено, че административните разходи на КРС, посочени в чл. 139, ал. 1 от ЗЕС, надвишават размера на административните такси, събрани от лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на ЗЕС. 6 С Решение № 273 от 19.09.2024 г. КРС откри обществени консултации на Анализ по чл. 53, ал. 2 от ЗЕС и с Решение № 363 от 12.12.2024 г. прие резултатите от него. Анализът е извършен съгласно ред и начин, определен във Вътрешните правила по чл. 141 от ЗЕС, приети от КРС на 10.08.2023 г. При извършения през 2024 г. анализ са взети предвид данните, посочени в Отчета за приходи и разходи на КРС за 2023 г. (ОПР), Отчета за касовото изпълнение на бюджета и сметките за средства от Европейския съюз и чуждите средства на КРС към 31.12.2023 г. (ОКИБ) и Обяснителната записка за касовото изпълнение на бюджета и сметките за средства от Европейския съюз и чуждите средства на КРС към 31.12.2023 г. (Обяснителната записка), публикувани на интернет страницата на Комисията. Съгласно Вътрешните правила, за целите на определяне на административните разходи на КРС за осъществяване на дейностите, посочени в чл. 139 от ЗЕС, е определен коефициент на средна ангажираност на целия личен състав на КРС по ЗЕС (КАЗЕС) в размер на 62%. Коефициентът е определен въз основа на чл. 8 от Вътрешните правила и изчислен на база чл. 9 от същите правила. Общият размер на разходите (ОР1), на база на които се калкулират разходите, необходими за обезпечаване на дейностите по чл. 139 от ЗЕС, респ. чл. 2 от Вътрешните правила (ОАР1), e 8 802 846 лв. Въз основа на информацията в Обяснителната записка, се прави анализ на относимостта на разходите към дейностите по ЗЕС, като се отчитат всички правомощия на КРС, в т.ч. дейностите по другите нормативни актове. Изключват се разходите, които се отнасят към правомощията на КРС по Закона за пощенските услуги, Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, които са в размер на 2 473 136 лв. Наред с това се изключват разходите за санкции в размер на 577 лв. Като се отчита факта, че разходите на КРС за членски внос и за командировки по ЗЕС са изцяло относими към осигуряване на дейностите по чл. 139 от ЗЕС, респ. чл. 2 от Вътрешните правила, на първия етап от определянето на общите административни разходи (ОАР1), тези разходи също се изключват, предвид необходимостта от цялостното им включване при финалното определяне на стойността на ОАР1. Въз основа на изчислената стойност на ОР1 след прилагане на КАЗЕС се калкулира размера на ОАР1, като се включват и разходите на КРС за членски внос и за командировки по ЗЕС. Така изчислената стойност на ОАР1, необходима за обезпечаване на дейностите по чл. 139 от ЗЕС, респ. чл. 2 от Вътрешните правила е 5 498 751,99 лв. Стойността на капиталовите разходи, свързани с обезпечаване на дейностите по чл. 2 от Вътрешните правила, се определя въз основа на амортизационните отчисления за предходната календарна година (ОАР2). Те се калкулират на базата на общите разходи за амортизации (ОР2), отчетени от КРС за предходната година, които съответстват на разходите в отчетна група "Бюджет" на раздел Б, група I, т. 3 на ОПР към 31.12.2023 г. От посочената в ОПР стойност се приспадат разходите, които се отнасят към правомощията на КРС по Закона за пощенските услуги, Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, които са в размер на 711 379 лв. Съответно получената стойност на ОР2 е 2 746 510,55 лв. За определяне на стойността на ОАР2, към изчислените ОР2 се прилага КАЗЕС и получената сума е 1 689 150,76 лв. Сумата на ОАР1 и ОАР2 представлява общите административни разходи (ОАР) на КРС за обезпечаване на дейностите по чл. 139 от ЗЕС, респ. чл. 2 от Вътрешните правила, като за 2023 г. тя е в размер на 7 187 902,74 лв. Видно от публикувания на интернет страницата на КРС Годишен доклад за 2023 г.: https://crc.bg/bg/rubriki/764/godishen-doklad-na-komisiqta-za-regulirane-na-saobshteniqta-za-2023-g, събраните приходи от АГТК за 2023 г. са в размер на 4 509 500 лв. Приходите на КРС от такси за административни услуги за 2023 г. са в размер на 21 300 лв. Сумата на общите приходи от административни такси в размер на 4 530 800 лв. не съответства на административните разходи на КРС по чл. 139 от ЗЕС. 7 Въз основа на Вътрешните правила се определя общата сума от годишните брутни приходи по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2 на всички задължени предприятия за 2023 г. въз основа на декларираните в КРС данни. С оглед коректност при определянето на общата сума на годишните брутни приходи се включват със стойност 0 лв. приходите, които след корекциите по реда на чл. 141, ал. 1 от ЗЕС, са с отрицателна стойност, предвид факта, че участието им със знак минус в общата сума на приходи води до изкуственото занижаване на стойността, въз основа на която се генерира таксата за контрол. Получената сума е в размер на 2 690 410 322,55 лв. С оглед отразяване на влиянието на разпоредбите на чл. 147, ал. 5 от ЗЕС и чл. 5, ал. 3 от Тарифата, които определят случаите на освобождаване от АГТК на предприятия, чийто годишни брутни приходи са под определен праг, е определен коригиращ коефициент в размер на 1,005. За целта въз основа на декларираните данни се изчислява сумата от годишните брутни приходи, предоставени с годишните въпросници за дейността от всички предприятия за 2023 г. и се отнася към изчислената обща сума на годишните некоригирани по реда на чл. 141, ал. 1 от ЗЕС приходи, предоставени с годишните въпросници за дейността на всички предприятия, задължени да заплащат АГТК за 2023 г. За да се определи конкретен размер на АГТК, чрез който ще се постигне съответствие между административните разходи на КРС за дейностите по чл. 139 и приходите от административни такси, от стойността на общите административни разходи в размер на 7 187 902,74 лв. се приспадат приходите от еднократните такси за административни услуги в размер на 21 314,5 лв. Получената стойност се отнася към общата сума от годишните брутни приходи по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Вътрешните правила на всички задължени предприятия за 2023 г., умножени с коригиращия коефициент. Полученият резултат се умножава по 100 с оглед определяне на процента АГТК от брутните приходи, коригирани по реда на чл. 141 от ЗЕС, чрез който се постига съответствие между административните приходи и административните разходи на КРС за осъществяване на дейностите по чл. 139 от ЗЕС. Въз основа на представените данни процента на АГТК е изчислен в размер на 0,265%. Заключение: С оглед спазване изискванията на ЗЕС, е налице необходимост от изменение на размера на АГТК на 0,265%. По този начин разходите за дейностите, посочени в чл. 139 от ЗЕС ще се финансират от приходите от такси съгласно изискванията на същата разпоредба от ЗЕС и в съответствие с данните за 2023 г. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Съгласно чл. 141, ал. 1 и 2 от ЗЕС, размерът на административната годишна такса за контрол е до 1,2 на сто от годишните брутни приходи от предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги без включен данък върху добавената стойност след приспадане на трансферните плащания към други предприятия за взаимно свързване на мрежи и за достъп, транзит, роуминг, услуги с добавена стойност, както и разходи за уреждане на авторски и сродни права за радио- и телевизионни програми. В брутните приходи от предоставянето на електронни съобщителни мрежи и услуги се включват и всички приходи, произтичащи от ползването на ограничения ресурс. Таксата се заплаща от лицата, осъществяващи обществени електронни съобщения, до 15 юли на следващата година и се изчислява на база на приходите и разходите, информацията за които е предоставена от предприятията по реда на чл. 40 от ЗЕС. В резултат на новия размер на АГТК, се очаква еднократно намаление на приходите за годината, в която ще бъде заплатен новия размер на годишната такса за контрол - 2027 г. Проектът на акт предвижда промяната да влезе в сила от 01.01.2026 г. Предвид задължението на КРС по чл. 53, ал. 2 от ЗЕС, ежегодно ще бъде извършван анализ за наличието на разлика между общата сума на събраните административни такси и административните разходи на комисията ще се оценява какъв ще бъде размера на годишната такса за контрол през следващите години, съответно какъв ще бъде размера на приходите, постъпващи от тази такса. 8 Положителните въздействия върху заинтересованите страни по т. 3. - Всички предприятия с годишни брутни приходи, равни на или над 100 000 лв. от цялата дейност по предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, без ДДС се изразяват в намаляване на разходите им през 2027 г. за административна такса контрол към КРС. През 2026 г. те ще заплащат административната годишна такса за контрол 0,291%, която ще се измени през 2027 г. на 0,265% от годишните брутни приходи от предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги. Не са идентифицирани положителни екологични въздействия за нито една от групите заинтересовани страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Очаква се незначително отрицателно въздействие следствие на прилагането на този вариант върху посочените в т. 3 заинтересовани страни: Държавни органи в лицето на Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на електронното управление и Комисията за регулиране на съобщенията. Очакваното намаление на приходите от АГТК през 2027 г., на база условно направени изчисления на усреднения приход от таксата за периода 2022 г. - 2023 г. (в случай, че приходите на предприятията се запазят) показват, че в резултат на намалението в размера на таксата от 0.291 % за 2025 г. на 0.265 %, биха постъпили еднократно 446 хил. лв. по- малко приходи в държавния бюджет спрямо 2026 г. Очакваното отрицателно финансово въздействие върху бюджета ще е еднократно през 2027, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 53 от ЗЕС анализът на необходимостта от промяна на административната такса контрол се извършва ежегодно, за да се гарантира, че се взимат предвид измененията на разходите и приходите на КРС през годините. Въздействието ще намери отражение: - за КРС – намаление в приходите от такси, администрирани от КРС; - за МТС – намаление в размера на трансферите, постъпващи в съответствие с чл. 19, ал. 1 от ЗЕС; - за МЕУ – намаление в размера на трансферите, постъпващи в съответствие с чл. 19, ал. 1 от ЗЕС. Не се очакват отрицателни социални/екологични въздействия за нито една от групите заинтересовани страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Ще бъде спазено изискването на чл. 139, ал. 1 от ЗЕС. Въздействия върху малките и средните предприятия: Промяната има пряко въздействие върху малките и средните предприятия, когато годишните им брутни приходи от цялата дейност по предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, без ДДС, са равни на или над 100 000 лв. и надвишават трансферните плащания към други предприятия за взаимно свързване на мрежи и за достъп, транзит, роуминг, услуги с добавена стойност, както и разходи за уреждане на авторски и сродни права за радио- и телевизионни програми, които се приспадат. За сумата, с която посочените приходи надвишават посочените трансфери, тези предприятия ще дължат административна такса за контрол в размер на 0,265% през 2027 г. вместо определената в размер на 0,291% за 2026 г. Административна тежест: Административната тежест за малките и средните предприятия с годишни брутни приходи от цялата дейност по предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, без ДДС, равни на или над 100 000 лв. се намалява с размера на изменението на административната годишна такса за контрол . Съгласно данните, анализирани за 2023 г. очакваното намаление на приходите от АГТК ще бъде за сметка на 346 бр. предприятия, декларирали приходи от предоставяне на обществени електронни съобщения в размер равни на или над 100 000 лв. за 2023 г. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 9 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 4.2. По проблем 2: Прецизиране на текстове и редакционни промени в Тарифата за таксите, които се събират от КРС. Вариант 1 „Без действие“: Описание: В случай, че не се прецизират предложените текстове в Тарифата, няма да се внесе яснота и прозрачност при формиране на съответните еднократни и годишни такси. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани положителни (икономически, социални или екологични) въздействия следствие прилагането на този вариант върху посочените в т. 3 заинтересовани страни. - предприятия, ползващи или имащи намерение да ползват радиочестотен спектър и производители, вносители и дистрибутори на оборудване, необходимо за изграждането на новата инфраструктура. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани отрицателни (икономически, социални или екологични) въздействия следствие прилагането на този вариант върху посочените в т. 3 заинтересовани страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма пряко въздействие върху малките и средните предприятия. Няма ефект върху административната тежест. Административна тежест: 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2: „Прецизиране на текстове и редакционни промени в Тарифата за таксите, които се събират от КРС“ Описание: Съгласно чл. 1, т. 2 от Тарифата, размерът на годишната такса за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс се диференцира по зони, според броя на регистрираните жители. Съгласно чл. 1 от Регламент (ЕО) № 763/2008 на Европейския парламент и на съвета от 9 юли 2008 г. (Регламента) са установени общи правила за представяне на изчерпателни данни за населението и жилищния фонд на десетгодишни периоди. С чл. 5 от Регламента за първа референтна година се определя 2011 г. Комисията (Евростат) определя следващите референтни години в началото на всяко десетилетие. В тази връзка с цел по-голяма яснота се предлага изменение на чл. 1, т. 2 за 10 източника на информация, според който се определя броя на регистрираните жители в съответната зона. Конкретните предложения за изменение са: В чл. 1, т.2 се правят следните изменения: 1. Чл. 1, т. 2 се изменя така: „2. Според броя на регистрираните жители, съгласно данните от последното официално преброяване на населението, извършено от Националния статистически институт“. С оглед прилаганата практика до момента и осигуряване на яснота и прозрачност при изчисляване на дължимата еднократна и годишна такса при непълна година се предлагат текстове указващи правилото за определяне на броя на годините като коефициент, закръглен до втория знак след десетичната запетая, както и определяне броя на дните между две дати и броя на дните в годината при изчисляване на еднократните и годишните такси. Посоченото е съобразено и с чл. 143 от ЗЕС и чл. 13, ал. 1, според които годишната такса се заплаща на четири равни вноски до края на тримесечието, за което се отнасят. Следователно всяко тримесечие е съставено от 90 дни, всеки месец от 30 дни, а годината от 360 дни (12 м.*30 дни). В чл. 2, ал. 7 се правят следните изменения: 1. Във формулата: След текста „Продължителността на разрешението в години“ се добавя „като при непълен брой години, същите се изчисляват като коефициент, който се закръгля до втория знак след десетичната запетая“. В чл. 13 се добавя нова ал. 4: 1. Ал. (4) Дневният размер на таксата по чл. 2, ал. 7 и 6-8 е равен на 1/360 част от годишния размер. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се очакват положителни (икономически/социални/екологични) въздействия върху групите заинтересовани страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се очакват отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия върху групите заинтересовани страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Наличие на съответствие с чл. 1 от Регламент (ЕО) № 763/2008 Въздействия върху малките и средните предприятия: Прецизиране и по-голяма яснота на разпоредбите на Тарифата. Няма ефект върху административната тежест, предвид че и до момента Административна тежест: се прилага същия подход при изчисляване на съответните такси. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 11 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 4.3. По проблем 3: „Приемане на необходимите изменения в Тарифата за прилагането на Законът за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70 от 2024 г.) и Решение на Народното събрание за ускоряване и завършване на процеса по практическата подготовка за приемане на еврото в Република България (Обн. ДВ, бр. 64 от 2024 г.). Вариант 1 „Без действие“: Описание: При този вариант няма да бъде нормативно уреден кръгът от въпроси по т. 3. от Раздел 1 на настоящата частична предварителна оценка на въздействието, свързани с адаптиране на националната правна рамка в областта на плащанията за обезпечаване въвеждането на еврото в страната. В резултат на гореизложеното, заинтересованите страни няма да разполагат с точна информация по отношение на размера на дължимите такси за услугите, предоставяни съгласно ЗЕС. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани положителни (икономически, социални или екологични) въздействия следствие прилагането на този вариант върху посочените в т. 3 заинтересовани страни. - предприятия, ползващи или имащи намерение да ползват радиочестотен спектър и производители, вносители и дистрибутори на оборудване, необходимо за изграждането на новата инфраструктура. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: В случай, че не бъдат приети необходимите нормативни промени, посочени в т. 3 от Раздел 1 от настоящата частична предварителна оценка на въздействието, след въвеждането на еврото като парична единица в Република България ще съществува неяснота по отношение на стойността на дължимите такси за услугите, предоставяни съгласно Закона за електронните съобщения. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма пряко въздействие върху малките и средните предприятия. Пропускането на възможността за приемането на предложеното Административна тежест: изменение за промените свързани с прилагането на Законът за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70 от 2024 г.) и Решение на Народното събрание за ускоряване и завършване на процеса по практическата подготовка за приемане на еврото в Република България (Обн. ДВ, бр. 64 от 2024 г.) с настоящото ПМС за изменение на Тарифата ще увеличи административната тежест. Увеличението на административната тежест се очаква да се прояви като иницииране на нова, втора процедура за изменение на Тарифата в рамките на една година, само за измененията предложени във връзка с подготовката на страната за преминаване към евро като национална валута. Това от своя страна е възможно да създаде допълнително увеличение на административната тежест, изразяващо се в отлагане във времето и риск от пропускане на сроковете за навременни промени, свързани със въвеждането на еврото като национална валута. 12 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2: „Приемане на необходимите изменения в Тарифата за прилагането на Законът за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70 от 2024 г.) и Решение на Народното събрание за ускоряване и завършване на процеса по практическата подготовка за приемане на еврото в Република България (Обн. ДВ, бр. 64 от 2024 г.). Описание: При този вариант ще бъде уреден нормативно кръгът от въпроси по т. 3. на Раздел 1 от настоящата частична предварителна оценка на въздействие, целящи правното обезпечаване на въвеждането на еврото в страната в областта на плащанията. За нормативното уреждане на посочените въпроси ще бъде предложено следното нормативно изменение в Тарифата за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС : 1. В чл. 2, ал. 2, т. 3, чл. 6, ал. 3, т. 3 и 4, чл. 6, ал. 9, и 10, чл. 7, ал. 2, 3 и 9, чл. 10, ал. 2, т. 1 и ал. 4 думите „100 лева“ се заменят с „50 евро“. 2. Таксите в евро в чл. 2, ал. 9 и 10, чл. 10, ал. 3, както и в Таблиците в чл. 9, ал. 1 и чл. 10, ал. 1, също се изменят като сумата в левове е разделена на две. 3. Таксите по чл. 2, 6, 7 и 8, с изключение на посочените по т. 1 и 2 се превалутират при прилагане на официалния валутен курс и в съответствие с правилата за превалутиране, като се закръглят до цяло число в полза на предприятията. Таксите са превалутирани в съответствие с правилата за превалутиране и закръгляване, определени в чл. 12 и 13 от ЗВЕРБ. По изключение от горното, таксите, които са определени в евро като сумата в левове е разделена на две, са с инцидентен характер и няма да окажат пряко въздействие върху бюджета. За еднократните такси за издаване и/или изменение и допълнение на разрешение с честотно планиране, както и годишните такси, за които се запазва правилото за превалутиране, е направеното предложение за закръгляване към цяло число в полза на предприятията. Промяната няма да окаже пряко въздействие върху бюджета. Направеното предложение е в съответствие и с изискването и принципа на защита на потребителите, посочен в Концепцията за Закона за въвеждане на еврото в Република България и Националния план за въвеждане на еврото в Република България, според който въвеждането на еврото не следва да нанася щети на българските физически и юридически лица. В случаи, в които не могат да бъдат точно преобразувани съгласно правилата за закръгляване, таксите и данъците към държавата следва да се закръгляват надолу. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Очакват се положителни въздействия върху заинтересованите страни по т. 3. Въвеждането на описаните нормативни промени ще повиши яснотата относно размера на дължимите държавни такси за услугите, предоставяни съгласно ЗЕС и ще създаде условия за безпроблемното им функциониране при въвеждане на еврото като национална валута. Не се очакват положителни екологични въздействия за групите заинтересовани страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се очакват отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия върху групите заинтересовани страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) 13 Република (Обн. услуги 1.2. Специфични завършване ДВ, финансите. техническата Въздействия въздействия. Административна предложения и се 1.1. Опишете въздействия, Опишете въздействия: Съответствие на Тарифата България (обн. ДВ, бр. 70 от 2024 г.) и на процеса по практическата подготовка бр. 64 от 2024 г.) с оглед Писмо изх. Това ще се отрази в повишаване на подготовка на страната за членство в върху малките и средните Административната тежест: се предлага закръгляване на таксите в улеснява заплащането в брой, предвид че (въздействията върху малките и средните качествено (при възможност – и количествено) всички включително върху всяка заинтересована страна/група значителни и кои специфичните въздействия с акцент върху малките и средните информиране, такси, регулаторни режими, със Законът Решение на Народното за приемане на № 91-00-498/12.09.2024 готовността за еврозоната. предприятия: Не тежест намалява, полза на крайните новите такси предприятия; административна значителни потенциални заинтересовани страни. второстепенни. предприятия и административни за въвеждане на събрание за ускоряване еврото в Република г. от министърът своевременното финализиране са идентифицирани предвид че с ползватели на са цели числа. тежест) икономически, социални и екологични Пояснете кои въздействия се очаква да административната тежест (задължения услуги и др.) еврото в и България на на очаквани направените съответните бъдат за 5. Степени Сравняване на на вариантите: изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане изменението на Тарифата“ т с о Цел 1: Разлика между общата сума на събраните административни такси и административните разходи на комисията 3 1 н в и т к Цел 2: Прецизиране на текстове и редакционни промени. 3 1 е ф Е Цел 3: Привеждане на таксите от лева към евро след приемане на еврото за национална валута. 3 1 т с о Цел 1: Разлика между общата сума на събраните административни такси и административните разходи на комисията 3 1 н с а к и Цел 2: Прецизиране на текстове и редакционни промени. 3 1 ф Е Цел 3: Привеждане на таксите от лева към евро след приемане на еврото за национална валута. 3 1 т с о н Цел 1: Разлика между общата сума на събраните административни такси и административните разходи на комисията 3 1 а в у с а Цел 2: Прецизиране на текстове и редакционни промени. 3 1 л г ъ С Цел 3: Привеждане на таксите от лева към евро след приемане на еврото за национална валута. 3 1 1.2. Посочете ефикасност, 1.1. Сравнете вариантите чрез сравняване на ключовите степента, в която вариантите ще изпълнят определените ефективност, чрез която се измерва степента, до която която отразява степента, до която целите могат да бъдат разходи; съгласуваност, която показва степента, до която вариантите им положителни и цели, съгласно основните вариантите постигат постигнати при определено съответстват на отрицателни въздействия. критерии за сравняване на целите на предложението; ниво на ресурсите или при действащите стратегически документи. вариантите: най-малко 14 6. Избор на препоръчителен вариант: По проблем 1: Вариант 2 „Изменение на размера на административната годишна такса за контрол“. По проблем 2: Вариант 2 „Прецизиране на текстове и редакционни промени в Тарифата за таксите, които се събират от КРС“. По проблем 3: Вариант 2 „Приемане на необходимите изменения в Тарифата за прилагането на Законът за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70 от 2024 г.) и Решение на Народното събрание за ускоряване и завършване на процеса по практическата подготовка за приемане на еврото в Република България (Обн. ДВ, бр. 64 от 2024 г.). Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): По проблем 1: При този вариант административната тежест ще има известно намаляване на финансовите разходи през 2027 г. само за предприятията, на които годишните им брутни приходи от цялата дейност по предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, без ДДС, са равни на или над 100 000 лв. и надвишават трансферните плащания към други предприятия за взаимно свързване на мрежи и за достъп, транзит, роуминг, услуги с добавена стойност, както и разходи за уреждане на авторски и сродни права за радио- и телевизионни програми, които се приспадат. За останалите предприятия няма ефект. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. 15 Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Актът засяга пряко МСП при избор на препоръчителния вариант по Проблем 1, както е посочено в специфичните въздействия, доколкото намалява административната тежест от гледна точка на финансовите разходи. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не се очаква възникването на съдебни спорове от предлаганата промяна. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗЕС, преди приемане на решение по важни въпроси от обществена значимост за развитието на електронните съобщения, КРС провежда обществени консултации. В тази връзка и с оглед спазване на принципите на прозрачност, публичност и консултативност, залегнали в разпоредбите на ЗЕС, с Решение № 273 от 19.09.2024 г., КРС откри процедура за обществени консултации на изготвения Анализ на Комисията за регулиране на съобщенията по чл. 53, ал. 2 от ЗЕС. С Решение № 363 от 12.12.2024 г. КРС прие резултатите от проведените обществени консултации, които са публикувани на страницата на КРС в интернет на адрес https://www.crc.bg/bg/statii/2691/komisiqta-za-regulirane-na-saobshteniqta-krs-prie-rezultatite-ot- provedenite-obshtestveni-konsultacii-vav-vrazka-s-izvarshen-analiz-po-chl-53-al-2-ot-zes. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Проектът за изменение и допълнение на Тарифата ще бъде публикуван за обществено обсъждане за 30 дни на интернет страницата на Комисията за регулиране на съобщенията в рубриката „Обществено обсъждане и консултации“. В рамките на процедурата ще се даде възможност на заинтересованите страни да представят своите предложения и становища относно приложения подход за определяне на таксите, както и очакванията им за развитие на сектора следствие на предложените изменения. Справката за отразяването на постъпилите предложения и становища ще бъде публикувана на интернет страницата на Комисията за регулиране на съобщенията. Проектът на Тарифата ще се съгласува в съответствие с чл. 32, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация с всички министерства, предвид значението му за изпълнението на целите, заложени в стратегическите документи, посочени в т. 6 Положителни въздействия от настоящия документ. 16 Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: 1. Годишен доклад на КРС за 2023 г. https://www.crc.bg/bg/rubriki/764/godishen-doklad-na-komisiqta-za-regulirane-na-saobshteniqta-za-2023-g 2. Анализ на КРС по чл. 53, ал. 2 от ЗЕС Приложение__анализ_тарифа_такси.pdf 3. Годишен финансов отчет на КРС за 2023 г. https://www.crc.bg/bg/rubriki/771/godishen-finansov-otchet-na-komisiqta-za-regulirane-na- saobshteniqta-v-izpalnenie-na-dds-08-21-12-2023-g. 4. Закон за електронните съобщения https://crc.bg/files/zakoni/ЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ.pdf 5. Вътрешни правила за определяне размера на административната годишна такса за контрол по чл. 141 от ЗЕС https://www.crc.bg/bg/rubriki/130/regulatorni-politiki-principi-pravila Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Златка Асенова - директор на дирекция „Финансови и административни дейности“ в КРС Дата: … Подпис: … 17

К О М И С И Я З А Р Е Г У Л И Р А Н Е Н А С Ъ О Б Щ Е Н И Я Т А РЕШЕНИЕ № 129 от 27 март 2025 г. На основание чл. 36, ал. 1 и 2 и чл. 53, ал. 3 от Закона за електронните съобщения, КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА РЕШИ: 1. Одобрява проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения, ведно с всички документи и частична предварителна оценка на въздействието, съгласно приложенията към настоящото решение. 2. Частичната предварителна оценка на въздействието относно проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от КРС по Закона за електронните съобщения да бъде изпратена за съгласуване по електронен път до дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ на Министерски съвет. 3. В случай, че дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ съгласува без препоръки частичната оценка на въздействието, да бъде стартирано обществено обсъждане на проекта по реда на чл. 36 от Закона за електронните съобщения. Материалите да бъдат изпратени в Министерство на транспорта и съобщенията, за провеждане на процедура по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. 4. Определя 30-дневен срок, считано от датата на публикуване на съобщението за откриване на процедурата за обществено обсъждане, в който заинтересованите лица могат да представят писмени становища по изготвения проект. 5. Съобщение за изготвения проект, мотивите за изготвянето му, проектът по т. 1 и изготвената частична предварителна оценка на въздействието, да се публикуват на интернет страницата на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и на Портала за обществени консултации. Мотиви: С Решение № 363 от 12.12.2024 г. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) прие резултатите от проведените обществени консултации, открити с Решение № 273/19.09.2024 г. във връзка с извършен Анализ на необходимостта от преразглеждане на Тарифата за таксите (Тарифата), които се събират от КРС по Закона за електронните съобщения (ЗЕС) в съответствие с чл. 53, ал. 2 от ЗЕС. Съгласно Анализа, КРС е приела, че с оглед спазване изискванията на ЗЕС, е налице необходимост от изменение размера на административната годишна такса за контрол (АГТК) на 0,265%. По този начин разходите за дейностите, посочени в чл. 139 от ЗЕС, ще се финансират от приходите от такси, съгласно изискванията на същата разпоредба от ЗЕС и в съответствие с данните за 2023 г. С оглед осигуряване на прозрачност и яснота при определяне размера на еднократните и годишните такси са предложени редакционни промени, с цел прецизиране на съществуващите текстове. Допълнително са включени предложения за промени във връзка с привеждане на таксите от лева към евро след приемане на еврото за национална валута. Предвид гореизложеното, е изготвен Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифата. Проектът не противоречи на правото на Европейския съюз. Прилагането на Тарифата не изисква допълнителни финансови средства. В тази връзка, КРС одобрява проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения, ведно с всички документи и частична предварителна оценка на въздействието. В случай, че дирекция „Координация и модернизация на администрацията" съгласува без препоръки частичната оценка на въздействието да бъде стартирано обществено обсъждане на проекта по реда на чл. 36 от Закона за електронните съобщения. Материалите да бъдат изпратени в Министерство на транспорта и съобщенията, за провеждане на процедура по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. ПРЕДСЕДАТЕЛ: (Иван Димитров) ГЛАВЕН СЕКРЕТАР: (Станислава Йорданова) ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Директор на дирекция „Правна“: (Мария Бончева)

Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 1 за постъпилите допълнение на ТАБЛИЦА становища от обществено обсъждане на проект на Постановление Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране съобщения (Тарифата), приет с Решение на КРС № 129 на Министерския на съобщенията от 27.03.2025 съвет за изменение и по Закона за електронните г. Заинтересовани лица Предложения Статус Мотиви Общи бележки Илия Христозов Отново се правят незаконосъобразни и некоректни промени в Тарифата по чл. 147, ал. 1 от Закона за електронните съобщения За поредна година се предлагат незаконосъобразни изменения в Тарифата за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС. Това важи особено за предложения нов размер на административна годишна такса за контрол (АГТК) и за необоснованото и незаконосъобразно отлагане на нейното прилагане. На минали обществени обсъждания съм обосновавал защо тези (а и други) изменения са незаконосъобразни и съм предлагал конкретни изменения, но моите предложения не се приемаха от КРС и МТС с повърхностни и неадекватни аргументи. По-долу отново ще представя моите подробно обосновани аргументи за незаконосъобразността и некоректността на предложените изменения (особено за АГТК) в така предложения проект на ПМС. Тези предложени изменения създават реални предпоставки за наличието на съдебни искове от страна на предприятията от сектора на електронните съобщения, което допълнително ще забави въвеждането на новия размер на АГТК, което ще намали постъпленията в държавния бюджет с милиони лева. Това забавяне ще се добави към сегашното близо 4-годишно забавяне поради неадекватни и забавени действия на КРС и МТС. Първо, да коригираме големия брой допуснати грешки в проекта. Ето някои от тях. Приема се частично Твърдението „За поредна година се предлагат незаконосъобразни изменения в Тарифата за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС. Това важи особено за предложения нов размер на административна годишна такса за контрол (АГТК) и за необоснованото и незаконосъобразно отлагане на нейното прилагане“- е невярно и подвеждащо. Предложеният проект на Тарифата за таксите, които се събират от КРС по Закона за електронните съобщения (ЗЕС) е изцяло съобразен с разпоредбите на ЗЕС и на Вътрешните правила за определяне размера на административната годишна такса за контрол по чл. 141 от ЗЕС. Работната група не счита, че предложените изменения създават предпоставки за съдебни искове от страна на Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 2 Недопустимо смесване на десетична запетая и десетична точка Навсякъде в проекта числовите стойности в таблиците са изписани с десетична точка, а в текстуалната част (§ 3 и други) има числови стойности с десетична запетая. Това е явна граматическа грешка. До 2012 г. в България се е използвала само десетичната запетая при изписването на десетичните дроби. След това се приема, че и двата знака (десетична запетая и десетична точка) могат да се употребяват в българските текстове, но при условие, че в един и същи текст трябва да се употребява или само десетична точка или само десетична запетая. Следователно, в така предложения проект на ПМС се използват и двата знака, което е нарушение на горното правило. Предлагам навсякъде в текста на този проект да се използва десетичната запетая, защото тя е била и е традиционно използвана в българския език. Нека да си пазим българските традиции в нашия език. Това предложение е обосновано и поради факта, че в останалата част от Тарифата, която няма да е изменена с това ПМС, има разпоредби, в които числовите стойности са с десетична запетая (например чл. 2, ал. 3 и други) Коригиране на неправилно изписани разпоредби в проекта на ПМС Навсякъде в проекта на ПМС се използва изразът „В Таблицата в ал. … таксите се изменят така:“ и след това се слага съответната таблица с новите такси, както би изглеждала в новата изменена Тарифа. Считам този израз за некоректен за ПМС, с което се изменя подзаконов нормативен акт. Предлагам да се използва навсякъде в проекта изразът „Таблицата в ал. … се изменя така:“ и след това да се слага съответната таблица. предприятията, което ще забави въвеждането на новия размер на АГТК. Мотивите за този извод са описани подробно в Частичната предварителна оценка на въздействие (ЧПОВ), където са представени: целта на измененията, вариантите на действие и анализ на отрицателните, положителните и специфичните въздействия на измененията за заинтересованите страни. ЧПОВ е съгласувана от администрацията на Министерския съвет (МС) без препоръки. Както е посочено в ЧПОВ положителните въздействия върху всички предприятия с годишни брутни приходи, равни на или над 100 000 лв., без ДДС се изразяват в намаляване на разходите им през 2027 г. за АГТК към КРС. През 2026 г. те ще заплащат административната годишна такса за контрол 0,291%, която в проекта е предвидено да се измени през 2027 г. на 0,265% от годишните брутни приходи от предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги. Предложеният размер на таксата е определен въз основа на анализа на Комисията за Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 3 Освен това, навсякъде в проекта текстуалната част на таблиците е буквално преписана от действащата в момента Тарифа, включително и текстовете за изменение и допълнение, което е некоректно за такова ПМС. Например в т.1.2. на таблицата в § 2, т. 1 е записано: „(изм. - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2023 г.) наземно цифрово радиоразпръскване в обхват 470-694 MHz - за всяка едночестотна мрежа“. В случая текстът „(изм. - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2023 г.)“ е излишен и е некоректно поставен в това изменително ПМС. Факт е, че в предишните ПМС- та за изменение на Тарифата, такива записи е нямало. Затова предлагам навсякъде в този проект на ПМС текстовете в скоби за изменение и допълнение да отпаднат. Как си покриват разходите другите регулатори? В процеса на минали обществени консултации за измененията в Тарифата, редица предприятия и техните браншови организации изразяваха становище, че според тях не е правилно и законосъобразно КРС да си покрива разходите с административната годишна такса за контрол (АГТК). Например, на последните консултации Сдружението за електронни комуникации (СЕК) изрази мнението, че „Според СЕК нито една друга държавна структура не покрива директно разходите си от контрол върху сектора си.“ Факт е, че и други регулатори имат в устройствените си закони разпоредби, които регламентират, че разходите по надзора/контрола трябва да се покриват с административните такси. Друг е въпросът, в каква степен се изпълняват тези законови разпоредби във всеки отделен случай. Но всяко неспазване на тези законови разпоредби ощетява държавния бюджет и е крайно време това да се има предвид. регулиране на съобщенията по чл. 53, ал. 2 от Закона за електронните съобщения, публикуван на обществени консултации, открити с Решение № 273 от 19.09.2024 г. , резултатите от които са приети с Решение № 363 от 12.12.2024 г. на КРС. Предложенията за изписване на числовите стойности с десетична запетая и коригиране изписването на разпоредбите в проекта на ПМС е отразено. Относно твърдението, че се ощетява държавния бюджет и примера с Българска народна банка (БНБ), може да посочим следното: В ЗЕС са разписани условията и начина, по който се формират таксите, определени в Тарифата. Даденият пример с БНБ и разпоредбите на Закона за БНБ относно редът за определяне на размера и начинът на събиране на таксите по ал. 1 на чл. 59а от същия е неподходящ, предвид че всеки специален закон урежда конкретните цели и ред за определяне на съответните такси, което от своя страна не позволява Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 4 Ще дам един пример с Българска народна банка (БНБ), в която правилно се разбират и прилагат европейските и националните регламентиращи документи. Прилагам един линк: https://www.mediapool.bg/bnb-vavezhda-taksa-nadzor-vapreki- прилагане на аналогии, а необходимостта от строгото им спазване и прилагане. Както е посочил г-н Христозов в Законът 118-mln-lv-byudzhet-news313309.html за БНБ е предвидено БНБ да от който е видно, че БНБ покрива своите разходи с такса „надзор“ от много време. В Закона за БНБ има следните разпоредби: „Чл. 59а. (Нов – ДВ, бр. 106 от 2018 г.) (1) Българската народна банка може да събира годишни такси за покриване на административните разходи, произтичащи от функциите по надзор и преструктуриране на поднадзорни лица. (2) Редът за определяне на размера и начинът на събиране на таксите по ал. 1 се определят с наредба на Българската народна банка.“ и тези разпоредби явно се спазват от БНБ в пълен обем, по начин, подробно регламентиран в Наредба № 40 от 1.12.2020 г. за определяне на размера на таксите за покриване на административните разходи на Българската народна банка, произтичащи от функциите по надзор и преструктуриране, издадена от управителя на БНБ, обн., ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г. събира годишни такси за покриване на административните разходи, като размерът и начинът се определят с наредба на БНБ, докато в ЗЕС се предвижда в случай на разлика между общата сума на събраните административни такси и административните разходи на комисията, комисията да предлага на Министерския съвет в зависимост от резултатите от ежегоден анализ и провеждани обществени консултации по реда на чл. 37 изменение на тарифата по чл. 147 относно размера на Внимателният анализ на тази наредба ще покаже, че в нея са регламентирани същите принципи за определяне и срокове за заплащане на таксата, за които аз от години настоявам пред КРС, но моите предложения са били отхвърляни от мнозинството на КРС. Методологията и процедурата за събирането на надзорните такси са регламентирани в Регламент (ЕС) № 1163/2014 на Европейската централна банка от 22 октомври 2014 година относно надзорните такси (Регламента). Този регламент може да бъде намерен например на този сайт: https://www.bankingsupervision.europa.eu/about/fees/html/index административната такса за контрол, като се съобрази с чл. 139 от ЗЕС. Както се вижда налице е съществена разлика, както на регламентираните в съответните закони причини за изменение на таксата, така и на процедурите за приемане на измененията. Важно е да се отбележи, че в чл. 2 от Наредба № 40 от 1.12.2020 г. за .bg.html определяне на размера на таксите за покриване на Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 5 където са посочени и отделните срокове за осъществяване на процедурата. От тези срокове ясно е видно, че изчислението на размера на дължимата такса за миналата календарна година се прави в началото на настоящата календарна година и плащането на таксата става до средата на настоящата календарна година . Такава е практиката в ЕС. В този регламент има следните разпоредби: „Член 5 1. Основата за определяне на годишните надзорни такси са годишните разходи, като те се възстановяват чрез плащането на тези годишни надзорни такси. 2. Сумата на годишните разходи се определя въз основа на сумата на годишните разноски, състоящи се от разноските, направени от ЕЦБ през съответния период на таксуване, които са свързани пряко или косвено с надзорните ѝ задачи. Член 12 1. Известие за таксата се издава ежегодно от ЕЦБ до всяко задължено лице за таксата в срок до шест месеца от началото на следващия период на таксуване. 2. В известието за таксата се посочват начините, чрез които се плаща годишната надзорна такса. Задълженото лице за таксата изпълнява изискванията, посочени в известието за таксата по отношение на плащането на годишната надзорна такса. 3. Дължимата сума съгласно известието за таксата се плаща от задълженото лице за таксата в срок до 35 дни от датата на издаване на известието за таксата.“ Няма да ги коментирам горните разпоредби, защото те са ясни и потвърждават направените от мен изводи. Но изводи трябва да си направят и КРС и другите регулатори, в чиито устройствени закони има разпоредби, които регламентират, че разходите по надзора/контрола трябва да се покриват с административните такси, но тези разпоредби не се прилагат в пълен административните разходи на БНБ за функциите по надзор и преструктуриране са посочени конкретните функции, а в чл. 4 и чл. 5 от Наредбата са изброени и задължените субекти. В приложение към наредбата са включени: Приложение 1. „Методика за определяне на размера на разходите, произтичащи от функциите на БНБ по чл. 2“, Приложение 2. „Методика за разпределение на таксите за покриване на административните разходи, произтичащи от функциите на БНБ по чл. 2, т. 1 и 2“ и Приложение 3. „Методика за разпределение на таксите за покриване на административните разходи, произтичащи от функцията на БНБ по чл. 2, т. 3“. Както се вижда предмет на Наредбата не е единна такса контрол, а за определяне на такси, които се разпределят в зависимост от изпълняваната функция на БНБ. Поради така посочените различия в разпоредбите на ЗЕС и на Закона за БНБ по отношение на начините за определяне на размера на таксата за контрол/надзор Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 6 обем. За допусната нормативна празнота и за изменение на чл. 7, ал. 1от Тарифата Отново ще обърна внимание на една допусната празнота в Тарифата за таксите, които се събират (Тарифата), за която вече предложих варианти за по време на предишно обществено обсъждане на изменение на Тарифата, които могат да се видят тук: https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg нормативна от КРС по ЗЕС отстраняването й проекта на ПМС за считаме даденият пример за неотносим. Предвид изложеното поддържаме позицията си, че разработеният проект за изменение на Тарифата е в изпълнение на разпоредбите на ЗЕС. Дейността и компетенциите на всеки регулаторен орган се определят в закон, съгласно който той -BG&Id=8347&success=1#addcomment изпълнява възложените му Тогава КРС, съвместно с МТС, не приеха моите с мотиви, които според мен са неадекватни и за които въпрос по-долу. Причината за моите предложения е следната. В резултат на измененията в Тарифата, на 30 от 2023 г., разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 3.2 и 3.3 измениха, а т. 5 си остана в предишния вид, както „Чл. 7. (1) (Изм. бр. 30 от 2023 г.) За радиочестотен спектър чрез електронни съобщителни събира годишна такса според заеманата честотна следва: предложения също ще стане основание ДВ, бр. от таблицата се следва: ползване на мрежи се лента, както функции. В този смисъл, КРС стриктно изпълнява разпоредбите на ЗЕС. В допълнение е важно да отбележим, че доказателство за прозрачността при определянето на административните разходи на комисията е факта, че се ползват данни, които са публикувани на официалната интернет страница на Комисията, а в цитираната № по ред Вид мрежа Такса за 1 (в лв.) MHz Наредба такива липсват. Това дава възможност за проследимост на използваните стойности, 3. към (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2023 г.) Електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка точка“ – за 1 км, за честота: поради което поддчертаваме, че прозрачността по отношение на определянето на 3.2. (изм. – ДВ, бр. 30 от 2023 г.) от 10 GHz до 24 GHz 1,80 административните разходи на КРС е осигурена. 3.3. (изм. – ДВ, бр. 30 от 2023 г.) от 27 GHz до 35 GHz 1,50 По отношение на таксите по чл. 7 от Тарифата, които не са обект на настоящото обществено Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 7 5. изм., (Нова – ДВ, бр. 70 от 2018 г., в сила от 24.08.2018 г., бр. 30 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) Електронни съобщителни мрежи в обхват 26 GHz 425 обсъждане, може да посочим следното: Конкретните радиочестотни Съгласно Решение за изпълнение (ЕС) 2019/784, Решение 2020/590/ЕС, обхват 26 GHz има строго граници и те са в рамките на радиочестотната GHz. Следователно, внимателният анализ на разпоредбите ал. 1, т. 3.2, т. 3.3 и т. 5 от таблицата разкрива, че лента от 24 GHz до 24,25 GHz е пропусната в тези нейното ползване няма определена такса, което празнота и води до липсата на приходи от такси защото е пропуснато да се регламентират тези такси А радиочестотната лента от 27 GHz до 27,5 GHz както в т. 3.3, така и в т. 5 с две различни такси размер и по начин на определяне), което води необходимост от тълкуване, когато тази радиочестотна ползва от електронни съобщителни мрежи от радиослужба от вида „точка към точка“. Освен това, съгласно Решение за изпълнение изменено с Решение 2020/590/ЕС, обхват 26 GHz е определен за ползване от наземни системи, предоставянето на безжични широколентови съобщителни услуги. Според горецитираните документи, работата на електронни съобщителни неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“ GHz се допуска временно, по изключение, и при изисквания и ограничения. Факт е, че някои мобилни още имат в обхват 26 GHz разположени съобщителни неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“ до предпоставки за намаляване на приходите от липса на мотивация за пренасянето на работата (от вида „точка към точка“) в други честотни обхвати, изменено с определени лента 24,25-27,5 на чл. 7, радиочестотната разпоредби и за е нормативна от тази лента, в Тарифата. се дублира, (различни и по до неяснота и лента се неподвижната (ЕС) 2019/784, (24.25 – 27.5 GHz) позволяващи електронни европейски мрежи от в обхват 26 спазване на строги оператори все мрежи от и това води таксите и до на тези мрежи каквито са ленти, които са на разрешителен режим и условията за тяхното ползване са определени в Правилата за използване на радиочестотния спектър за електронни съобщителни мрежи, приети на основание на чл. 66а, ал. 3 от ЗЕС и не е необходимо допълнително да бъдат дефинирани и в Тарифата. Твърдението‚ че „радиочестотната лента от 24 GHz до 24,25 GHz е пропусната, не е основателно, тъй като лентата не е определена за ползване от неподвижна радиослужба за мрежи от вида „точка към точка“, както в Правилата за използване на радиочестотния спектър за електронни съобщителни мрежи от неподвижна радиослужба след издаване на разрешение, така и в Препоръките на Международния съюз по далекосъобщения и Комитета по пощи и далекосъобщения. Радиочестотната лента от 27 GHz до 27,5 GHz не се дублира. Тази лента не е определена за Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 8 7, изискванията на европейските документи. От гореизложеното е видно, че в резултат Тарифата, на основание ДВ, бр. 30 от 2023 г., е техническа грешка в разпоредбите на чл. 7, ал. таблицата, която следва да бъде поправена. За преодоляване на горепосочените празноти, предлагам с нови разпоредби към § на ПМС, разпоредбите на точки 3.2, 3.3 и 5 от ал. 1 да се изменят в един от двата варианта: Вариант 1: на допусната 1, т. 3.2 проблеми и 5, т. 1 от таблицата измененията в вероятно и 3.3 от нормативни проекта към чл. използване за електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“ в Правилата за мрежите от тази радиослужба. КРС не издава разрешения за ползване на спектър за този вид мрежи. Условията за използване на радиочестотна лента от 27 GHz до 27,5 GHz, която е част от обхват № по ред Вид мрежа Такса за MHz (в лв.) 1 26 GHz са определени в Правилата за използване на радиочестотния спектър за 3. (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2023 г.) Електронни мрежи от неподвижната радиослужба от към точка“ – за 1 км, за честота: съобщителни вида „точка наземни мрежи, позволяващи предоставянето на електронни съобщителни услуги след 3.2. от 10 GHz до 24,25 GHz 1,80 издаване на разрешение. Европейският документ, свързан 3.3. от 27,5 GHz до 35 GHz 1,50 с хармонизирането на 5. (Нова – ДВ, бр. 70 от 2018 г., в сила от 24.08.2018 бр. 30 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) съобщителни мрежи в обхват 26 GHz г., изм., Електронни 425 радиочестотния спектър в обхват 26 GHz не поставя изисквания, както е посочено в становището. т. При Вариант 1 ползваният радиочестотен GHz от електронни съобщителни мрежи радиослужба от вида „точка към точка“ ще се 5. или Вариант 2 ресурс в от заплаща с обхват 26 неподвижната таксата по Съгласно чл. 4 от Решение за изпълнение (ЕС) 2019/784, изменено с Решение 2020/590/ЕС, държавите членки могат да позволят безпроблемна работа на фиксираните мрежи в рамките на № по ред Вид мрежа Такса за 1 MHz (в лв.) радиочестотната лента 24.25-27.5 GHz, ако наземните системи, позволяващи предоставянето на безжични широколентови електронни съобщителни услуги, Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 9 3. (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2023 г.) Електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“ – за 1 км, за честота: могат да съществуват съвместно с тези мрежи чрез управлявано споделено използване на радиочестотния спектър. 3.2. от 10 GHz до 27 GHz 1,80 Предвид изложеното при 3.3. (изм. – ДВ, бр. 30 от 2023 г.) от 27 GHz до 35 GHz 1 ,50 измененията в Тарифата, на основание ДВ, бр. 30 от 2023 г., не 5. Наземни електронни съобщителни мрежи за предоставяне на безжични широколентови електронни съобщителни услуги в обхват 26 GHz 425 е допусната техническа грешка в разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 3.2 и 3.3 от таблицата. При Вариант 2 ползваният радиочестотен GHz от електронни съобщителни мрежи радиослужба от вида „точка към точка“ ще се т. 3.2 или 3.3. Един от критериите за избора на един от да бъде анализът, при кой от тях приходът от голям и да се предпочете именно този вариант. Необходимо е да се отбележи, че след време, 26 GHz няма да има електронни неподвижната радиослужба от вида „точка към на точки 3.2 и 3.3 трябва бъдат във вида от Вариант на т. 5 ще е във вида от Вариант 2. Гореизложеното предложение за изменение на точки 3.2, 3.3 и 5 от таблицата към чл. 7, ал. 1 подлагано на нова обществена консултация, допусната техническа грешка и е налице законова трябва да бъде отстранена. Тук ще изложа и някои аргументи, с които мотивите, с които не се приеха моите предложения неадекватни. Мотивите на КРС бяха еднакви с могат да се видят на стр. 37 в приложената „Справка на предложенията и становищата“, тук: ресурс в обхват 26 от неподвижната заплаща с таксата по двата варианта може таксите ще бъде по- когато в обхват съобщителни мрежи от точка“, разпоредбите 1, а разпоредбата на разпоредбите няма нужда да бъде защото е ясно, че е празнота, която да обоснова защо от КРС и МТС са мотивите на МТС и за отразяване По Вариант 1: Във връзка с гореизложеното радиочестотния ресурс в обхват 26 GHz, ползван от електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“ и към момента се заплаща съгласно определената такса по т. 5, тъй като радиочестотният спектър по тези разрешения вече е предоставен като блок. Радиочестотна лента от 24-24,25 GHz не е определена за ползване от неподвижна радиослужба. Конкретните радиочестотни ленти, които могат да се ползват за мрежи от вида „точка към точка“ са определени в правилата. По Вариант 2: Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 10 https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg За ползване на радиочестотен -BG&Id=8347&success=1#addcomment ресурс в обхват 26 GHz от Тези мотиви на КРС и МТС, с който те обосновават неприемането на моите аргументи и предложения са следните: „Не е допусната нормативна празнота нито техническа грешка при изменението на Тарифата през 2023 г. Конкретните радиочестотни ленти от съответните обхвати (700 MHz, 800 MHz, 900 MHz, 1800 MHz, 2600 MHz, 3600 MHz, 10 GHz, 24 GHz, 26 GHz 27 GHz, 35 GHz и т.н.) са определени в правилата за използване на радиочестотния спектър за електронни съобщителни мрежи, приети на основание на чл. 66а, ал. 3 от Закона за електронните съобщения и не е необходимо да бъдат определяни излишно и в Тарифата. Освен това някои честотни обхвати се използват съвместно от различни по вид мрежи (спътникови, неподвижни и др.) и не е целесъобразно в Тарифата да се посочват конкретните честотни ленти. Към настоящия момент обхват 26 GHz или радиочестотна лента 24,25-27,5 GHz в България може да се използва както за мобилни, така и за неподвижни мрежи.“ От тези мотиви е видно, че те нямат нещо общо с поставения от мен проблем за разрешаване. Те самите потвърждават, че обхват 26 GHz е в радиочестотна лента 24,25-27,5 GHz и следователно си е неопровержим факт моето твърдение, че „радиочестотната лента от 24 GHz до 24,25 GHz е пропусната в тези разпоредби и за нейното ползване няма определена такса, което е нормативна празнота и води до липсата на приходи от такси от тази лента, защото е пропуснато да се регламентират тези такси в Тарифата. А радиочестотната лента от 27 GHz до 27,5 GHz се дублира, както в т. 3.3, така и в т. 5 с две различни такси (различни и по размер и по начин на определяне)“. Следователно, колкото и да твърдят КРС и МТС, че: „Не е допусната нормативна празнота нито техническа грешка при изменението на Тарифата през 2023 г.“ електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“ не се дължи такса по т. 3.2 или 3.3, защото по тези разрешения спектърът не се предоставя участък по участък, а на предприятията е предоставен блок, в който те сами планират мрежата си и изграждат нови радиорелейни участъци или променят техническите параметри на съществуващите в рамките на определеният в разрешенията срок. След освобождаването на обхват 26 GHz изцяло за 5G мрежи, КРС ще предприеме паралелни действия по изменение на Тарифата и съответните правила за ползване на радиочестотния спектър. Относно твърдението, че „радиочестотната лента от 27 GHz до 27,5 GHz се дублира, както в т. 3.3, така и в т. 5“ следва да се има предвид следното: Определената такса в т. 3.3 се отнася за обхват 28 GHz в който, съгласно Приложение № 1 към чл. Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 11 изложените факти си остават неопровергани и наистина е неразбираемо за мен това поведение на КРС и МТС, с което те упорито отказват да признаят допуснатата грешка и съответно да вземат мерки за нейното отстраняване. При обсъждането на настоящия проект на изменение на Тарифата отново изложих в КРС своите аргументи за нормативна празнота, но отново те не бяха приети от КРС, но вече с нови обяснения, които могат да се видят на 4, 5 и 6 стр. в Таблицата за постъпилите становища, която е публикувана на сайта на КРС тук: https://crc.bg/bg/statii/2691/komisiqta-za-regulirane-na- 3 на Правилата за използване на радиочестотния спектър за електронни съобщителни мрежи от неподвижна радиослужба от вида „точка към точка“, се включват ленти от 27 940.5-28 444.5 MHz до 28 948.5-29 452.5 MHz, а т. 5 се отнася за честоти от обхват 26 GHz, който е от 24.25 до 27.5 GHz. saobshteniqta-krs-prie-rezultatite-ot-provedenite-obshtestveni- konsultacii-vav-vrazka-s-izvarshen-analiz-po-chl-53-al-2-ot-zes Твърдението „че след време, Там може да се прочете следния аргумент на КРС – „Ползваният радиочестотен ресурс в обхват 26 GHz от електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“ и към момента се заплаща с таксата по т. 5, защото радиочестотният спектър по тези разрешения вече е предоставен като блок.“ Това твърдение на КРС се разминава с фактите, защото е факт, че в обхват 26 GHz радиочестотният спектър е предоставен не само като регламентираните в европейските документи блокове от 200 MHz, а някои от мобилните предприятия ползват и честотни ленти с размер по-малък от 200 MHz и тези честотни ленти се ползват за неподвижна радиослужба от вида „точка към точка“. Освен това, от разпоредбите на Тарифата ясно е видно, че размерът на таксите за един и същ честотен диапазон изобщо не зависи от начина на предоставяне (на блокове или на честотни ленти), а зависи от начина на използване на този ресурс, а в случая тези мобилни предприятия, които ползват обхват 26 GHz за неподвижна радиослужба от вида „точка към точка“ са облагодетелствани, защото могат да прилагат по-изгодната такса по т. 5 и по този начин се намаляват постъпленията в бюджета. когато в обхват 26 GHz няма да има електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка““ не е коректно, тъй като съгласно чл. 4 от Решение за изпълнение (ЕС) 2019/784, изменено с Решение 2020/590/ЕС, както беше посочено по-горе държавите членки могат да позволят безпроблемна работа на фиксираните мрежи в рамките на радиочестотната лента 24.25-27.5 GHz, ако наземните системи, позволяващи предоставянето на безжични широколентови електронни съобщителни услуги, могат да съществуват съвместно с тези мрежи чрез управлявано споделено използване на радиочестотния спектър. Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 12 Именно разпоредбата на чл. 4 от Решение за изпълнение (ЕС) 2019/784, изменено с Решение 2020/590/ЕС потвърждава , че твърдението „Ползваният радиочестотен ресурс в обхват 26 GHz от електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“ и към момента се заплаща с таксата по т. 5, защото радиочестотният спектър по тези разрешения вече е предоставен като блок.“ е коректно. В допълнение при приемането на изменението на Тарифата през 2023 г., публикувано в ДВ, бр. 30 от 2023 г. бяха намалени таксите в обхватите до 24 GHz и над 35 GHz с 40 %, а тези в обхвата от 27 GHz до 35 GHz – с 50 %, с цел насърчаване на мигрирацията на радиорелейни участъци в по- малко използвани обхвати. При определянето на по-ниските такси беше взето предвид натовареността на обхватите, разпространението на радиовълните, миграцията на радиорелейните линии от един обхват в друг и въвеждането на регистрационен режим над 57 GHz. Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 13 Таксите за ползване на спектър в обхват 26 GHz не са променяни. akmail Подкрепям напълно прежденаписаното становище от г-н Илия Христозов и се присъединявам към неговите предложения. (в частта до „Коригиране на неправилно изписани разпоредби в проекта на ПМС“ включително, представено на сайта за обществени консултации на 11.05.2025 г.) Приема се частично Съгласно мотивите, посочени по- горе. Цетин България ЕАД Технически корекции: а) да бъде уеднаквено изписването на десетичния разделител като навсякъде да се използва десетична запетая, каквато е приета като основен разделител в Република България (в т. ч. и в електронните таблици с регионални настройки в България). Използването на десетична точка би могло да доведе до грешки и противоречиво тълкуване. В случай на използване на десетична точка, като разделител на цифрите на групи следва да се използва запетая, а не интервал, какъвто е използван в Проекта. Например: „3 000 000,52“/ „3,000,000.52“. б) мерните единици следва да бъдат изписани без точка, т.е. „m“/ „km“ (съгласно Система SI) или „м“/ „км“. в) в таблиците в полетата, в които няма посочена такса за съответната категория, следва да се поставят тирета на празните места. Приема се Отразено в акта. Предложения относно § 1 Виваком България ЕАД Съгласно Проекта се предвижда разпоредбата на чл. 1, ал. 2 да бъде допълнена в посока използването на данни за населението на база последните две национални преброявания. В мотивите към Проекта не са изложени конкретните аргументи за изменението, като единствено се посочва, че то е част от промените с редакционен характер. Съгласно публикуваната на интернет страницата на Националния статистически институт (НСИ) информация1, НСИ ежегодно Не се приема Съгласно чл. 1 от Регламент (ЕО) № 763/2008 на Европейския парламент и на съвета от 9 юли 2008 г. (Регламента) са установени общи правила за представяне на изчерпателни данни за населението и жилищния фонд на десетгодишни периоди. С чл. 5 от Регламента за първа Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 14 публикува данни за населението към 31.12. на съответната година. Поддържаната от НСИ онлайн база данни (Информационна система Инфостат: https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/module.jsf?x_2=80 е публично достъпна и позволява извличането на справки за населението по различни критерии, включително по населени места и за различни периоди. Преглед на резултатите от справка за населението по общини, например, за периода 2021-2024 г. показва, че е налице ясно изразена динамика в броя на населението. За разглеждания период във всички 30 общини с най-голям брой жители (58,6% от населението в страната) населението намалява. В общини като Добрич, Пазарджик, Русе и Видин процентното изменение е интервала 10%-14%. В тази връзка считаме за необосновано предложението оценката за броя на регистрираните жители (чл. 1, т. 2 от Тарифата за таксите), във връзка с определяне на размера на годишната такса за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, да се извършва на база данни от национално преброяване, което се извършва веднъж на 10 години (съгласно чл. 1 от Регламент (ЕО) № 763/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година относно преброяването на населението и жилищния фонд). Във връзка с гореизложеното предлагаме предложението за изменение на чл.1, т.2 от Тарифата за таксите да бъде презицирано, както следва: “2. Според броя на регистрираните жители, съгласно публикуваните от Националния статистически институт данни за населението към 31.12 за последната година” референтна година се определя 2011 г. Комисията (Евростат) определя следващите референтни години в началото на всяко десетилетие. С направеното предложение се спазва принципа на прозрачност, както и принципа на предвидимост, като същевременно се прилагат данни, отчитащи в цялост и пълнота динамиката в броя на населението. . Предложения относно § 3 Браншова асоциация на малки и средни български 1. Считаме, че годишната административна такса за контрол по чл. 5, ал. 2 от Тарифата трябва да се намали много по- съществено от предложения нов размер от 0,265% (приложим Не се приема По т. 1 и 2 - Тарифата е подзаконов нормативен акт, издаден на основание на чл. 75, ал. 1 от Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 15 телекомуникаци онни оператори (БАБТО) евентуално за 2026 г.). Тя следва да е не по-висока от 0,2% (приложим размер за 2024 г.). Както настоящият ѝ размер от 0,291%, така и предложеното от КРС минимално намаление, са необосновани и не личи на какви конкретни и актуални суми на разходите за предходната календарна година почиват. Независимо, че в настоящия проект за изменение на Тарифата тя е намалена на 0,265% (приложима за 2026 г.), това все още е в рамките на заложеното повече от 45% увеличение при миналогодишното ѝ определяне на 0,291% (приложимо за 2025 г.). Считаме, че предложеният нов размер от 0,265% продължава да бъде необосновано висок, че определянето ѝ не е направено по обективен и прозрачен начин и не става ясно как именно този размер е обвързан с административните разходи на Комисията, както и за коя година се отнасят те, доколкото Годишният доклад на КРС за 2024 г. (релевантната предходна календарна година) все още не е изготвен (законовия срок е до 30.06.2025 г.). В случая считаме, че правното основание на чл. 53 от ЗЕС се използва като формално основание за изменение и без да са доказани предпоставките за приложение на разпоредбата. Същият подход е прилаган от КРС и при определянето на таксата за 2025 г. в размер на 0,291% през 2024 г., отново при липса на официални данни за административните разходи на КРС, тъй като общественото обсъждане отново е проведено в период преди публикуването на Годишния доклад за 2023 г. (обществено обсъждане от 16.05.2024 г. до 16.06.2024 г.), както е и в случая – годишният доклад за 2024 г. следва да се публикува в срок до 30.06.2025 г., а крайният срок за общественото обсъждане изтича на 23.05.2025 г. Същевременно, във вече публикувания Годишен доклад на КРС за 2023 г., според нас се вижда, че увеличението на 0,291% е немотивирано, а предпоставките на чл. 53 от ЗЕС за неосъществени. Считаме, че от доклада личи, че административните разходи на Административнопроцесуалния кодекс и по делегация от чл. 147, ал. 1 от ЗЕС. Съгласно чл. 53, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕС, КРС ежегодно следва да извършва анализ на необходимостта от преразглеждане на тарифата по чл. 147 и да проведе обществени консултации по реда на чл. 37. Комисията, в зависимост от резултатите от анализа, може да предложи на Министерския съвет да приеме изменение или допълнение на тарифата по чл. 147. През 2024 г., въз основа на данните от 2023 г., на основание чл. 53, ал. 2 от ЗЕС, е извършен анализ на необходимостта от преразглеждане на Тарифата за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС, който е поставен на обществени консултации с Решение на КРС № 273 от 19.09.2024 г., резултатите от които са приети с Решение на КРС № 363 от 12.12.2024 г. Както се вижда от публикувания документ е установено, че административните разходи на КРС, посочени в чл. 139, ал. 1 от ЗЕС, надвишават размера на административните такси, Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 16 Комисията са покрити от събраните такси, поради което направеният от нея на стр. 133 обратен извод при определяне на таксата за 2025 г. е необоснован, а увеличението на таксата – незаконосъобразно. Например, в Годишния доклад на КРС за 2023 г. Комисията не сочи кои именно суми за 2023 г. е сравнила на основание чл. 53 от ЗЕС, не се сочат и конкретни видове разходи, а само такива са изброени общо в приложените две таблици, а това не мотивира последващия извод, че административната такса за контрол трябва да се увеличи, още по-малко процента на това увеличение (около 45%) – от 0,2% на 0,291%. Цитираме текста: „Размерът на административните разходи на КРС за 2023 г. по смисъла на чл. 139, ал. 1 от ЗЕС е по- голям от събраните административни такси. Тази разлика, на основание чл. 53, ал. 1 от ЗЕС, води до необходимост от увеличение на размера на административната годишна такса за контрол, спрямо действащия размер от 0,2%“. Както за таксата за 2026 г., така и за тази за 2025 г. не става ясно кои дейности и съответно размерът на разходите за тях участват при установяване наличието на нормативно основание за коригиране на административната такса за контрол на КРС от 0,2%, съгласно чл. 139 от ЗЕС, съответно не е еднозначно установена нормативната предпоставка за увеличение на годишната административна такса контрол. Отново подчертаваме , че не следва да се използва формалното изискване на закона за съотносимост на конкретни приходи и разходи (чл. 139 от ЗЕС) като единствено основание за повишаване на административната тежест върху надзорните предприятия, а следва да се установи дали наистина дейностите, осъществявани от КРС налагат подобно увеличение. 2.Предложеното минимално намаление на годишната административна такса за контрол само до 0,265% не отразява факта, че предприятията-платци на таксата също имат повишени разходи за извършване на дейността. събрани от лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на ЗЕС. Там изрично е посочено, че при извършване на анализа са взети предвид данните, посочени в Отчета за приходи и разходи на КРС за 2023 г. (ОПР), Отчета за касовото изпълнение на бюджета и сметките за средства от Европейския съюз и чуждите средства на КРС към 31.12.2023 г. (ОКИБ) и Обяснителната записка за касовото изпълнение на бюджета и сметките за средства от Европейския съюз и чуждите средства на КРС към 31.12.2023 г. (Обяснителната записка), публикувани на интернет страницата на Комисията. Предвид горното, считаме, че на основание чл. 53, ал. 2 от ЗЕС, КРС правилно и в съответствие със законовото изискване, е провела обществени консултации във връзка с Анализа по чл. 53, ал. 2 от Закона за електронните съобщения, както се изисква от цитираната законова разпоредба. Обществената консултация цели създаване на условия за насърчаване на инвестициите, Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 17 Тези разходи на предприятията не са отчетени от КРС и по този начин административната тежест дори и на прилаганата до момента такса от 0,2% постоянно расте, а размерът на таксата се оказва несправедлив и непропорционален. Това е нарушение на базовите принципи на чл. 1 от Вътрешните правила на КРС за определяне на размера на тази такса, както сме разгледали по-подробно по-долу. Също така, тази такса се начислява върху брутните приходи на предприятията от предоставянето на електронни съобщителни мрежи и услуги. Като имаме предвид повишените и постоянно повишаващи се разходи пред последните около 13-14 години (т.е. периодът на действие на коментираната разпоредба на чл. 5, ал. 2 от Тарифата на КРС по ЗЕС, обнародвана в ДВ бр. 107/31.12.2011 г.), то относителната тежест на административната такса за контрол в общите разходи на предприятията на практика нараства с годините дори и при непроменен размер до 2024 г. от 0,2%. Само за пълнота посочваме, че само натрупаната инфлация за периода януари 2012 – април 2025 г. е 52,5% по данни на НСИ. Тази засилваща се с годините административна тежест дори и при непроменената 0,2% такса най-силно се усеща именно при по- малките и средни предприятия. 3.Настояваме в проекта за изменение на Тарифата да се заложи повишен праг, поне 200 000 лева за брутните приходи, под който праг да не се заплаща тази такса – чрез изменение на чл. 5, ал. 3 от Тарифата. Този праг в момента е 100 000 лева и не е променян от първоначалната редакция на текста от „Държавен вестник“ бр. 107/21.12.2011 г. Действащ вече около 14 години, той е неактуален, не отчита повишените разходи на предприятията (които не са изброени в приспаданията по текста на разпоредбата, т.е. изобщо не се отчитат участват при формиране на основата за начисляване), не отчита натрупаната инфлация за периода януари 2012 – април 2024 развитие на технологиите и създаване на конкурентна среда, като крайната цел е потреблението – осигуряване предоставянето на съвременни и качествени електронни съобщителни услуги. По т. 3 - С оглед на промените в прага посочен в чл. 96, ал. 1 и чл. 102, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (изм. и доп. ДВ, бр. 26 от 27 Март 2025 г.) от 166 000 лв. на 100 000 лв., считаме, че няма основания за промяна и в прага по чл. 5, ал. 2 от Тарифата. По т.4 Една от главните цели на разработването и приемането от КРС на 10.08.2023 г. на Вътрешните правила за определяне на размера на административната годишна такса контрол е осигуряване на прозрачност, проследимост, регулаторна предвидимост и единен подход през годините, които да гарантират обосноваността на предлаганите промени. В тази връзка неверни са твърденията за липса на Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 18 г. от 52,5% (по данни на НСИ) (което само по себе си изисква повишаване на прага), както и не взима под внимание сравнителния анализ на подобни прагове в други европейски държави, които са много по-високи. Например, по данни на самата КРС в отговора на Комисията по постъпилите становища по общественото обсъждане на изменението през 2024 г.2: „В Португалия операторите с годишни приходи под 250 000 евро не плащат такса“, „В Румъния операторите с годишни приходи < 100 000 евро не плащат такса“, а в България прагът от 2011 г. до момента е едва 50 000 евро. 4.Нарушение на задължението за обективност, прозрачност, равнопоставеност и пропорционалност при определяне на размера на административната такса за контрол за 2026 г., както и на тази за 2025 г. Според чл. 1, ал. 3 във връзка с чл. 6 от ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ РАЗМЕРА НА АДМИНИСТРАТИВНАТА ГОДИШНА ТАКСА ЗА КОНТРОЛ ПО ЧЛ. 141 ОТ ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ3, административната такса за контрол трябва да изпълнява критериите за обективност, прозрачност, равнопоставеност и пропорционалност и да се базира на данни за разходите за предходната календарна година. Към настоящия момент на общественото обсъждане (до 23.05.2025г.), както и към края на срока за същото през 2024 г. (от 16.05.2024 до 16.06.2024 г.), Годишният доклад на КРС за 2024 г. все още не е публикуван (респ. Годишният доклад за 2023 г. не е бил публикуван). Следователно изискването за обективност и прозрачност не е изпълнено. Поради това заинтересованите лица няма как да проверят и да се убедят, че предложения от КРС размер е законосъобразно определен. Не е изпълнен и критерия за пропорционалност. В предложения проект за изменение на Тарифата се борави единствено с размера на тази такса, а БАБТО счита, че следва да бъде поне двойно повишен и прага, под който предприятията не се облагат с такава – този праг от 2012 г. е непроменен (100 000 лева). От гл.т. обективност и прозрачност поради следното: 1. Административната такса за контрол приложима от 01.01.2025 г. е определена с Анализа по чл. 53, ал. 2, поставен на обществени консултации с Решение на КРС № 325 от 09.11.2023 г., резултатите от които са приети с Решение на КРС № 47 от 29.02.2024 г. За целта са ползвани данните от предходната отчетна година – 2022 г. Съответно Годишният доклад на КРС за 2022 г. е бил публикуван на 01.06.2023 г., което се вижда от „Document properties” на самия документ. При публикуването на Анализа по чл. 53, ал. 2 от ЗЕС през 2023 г. заинтересованите страни са имали достъп до съответната информация, с което се осигурява прозрачност и проследимост на данните, ползвани при формиране на таксата. 2. Административната такса за контрол за 2026 г., която се предвижда да е приложима от 01.01.2026 г. е определена с Анализа по чл. 53, ал. 2, поставен на обществени консултации с Решение на КРС № 273 от 19.09.2024 г., резултатите от които са приети с Решение на КРС Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 19 изискването за равнопоставеност при определяне на годишната административна такса за контрол, считаме че КРС следва да отчита по-голямата относителна тежест, която административните такси като цяло оказват на малките и средни оператори в сравнение с големите телекоми. № 363 от 12.12.2024 г. За целта са ползвани данните от предходната отчетна година – 2023 г. Съответно Годишният доклад на КРС за 2023 г. е бил публикуван на 16.07.2024 г., което се вижда от „Document properties” на самия документ. Съответно при публикуването на Анализа по чл. 53, ал. 2 от ЗЕС през 2024 г. заинтересованите страни отново са имали достъп до съответната информация, гарантирайки спазването на принципите за прозрачност и предвидимост. Предвид изложеното поддържаме позицията, че заинтересованите страни са имали възможността да проверят и да се убедят, че предложения от КРС размер е определен законосъобразно. Сдружение за електронни комуникации (СЕК) Нашето основно внимание е насочено към предвиденото изменение в „§ 3. В чл. 5, ал. 2 думите: „0,291 на сто" се заменят с: „0,265 на сто"", което представлява намаление на „годишната такса контрол" събирана от КРС по ЗЕС, която обаче беше увеличена с 45.5% през миналата година. Приветсваме намалението на таксата, но изразяваме категоричното си несъгласие с начина и на изчисляване. Размерът на таксата се мотивира с прилагане на Анализ по чл. 53. ал. 2 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) на необходимостта от преразглеждане на Тарифата за таксите, които се Не се приема По отношение определянето на административната годишната такса контрол, то същото е в съответствие със ЗЕС, както вече е посочено в горните мотиви. КРС като независим регулаторен орган спазва изискванията за определяне на таксите, заложени в националното законодателство. Финансиренето на КРС е в Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 20 събират от КРС по ЗЕС. С Решение № 47 от 29.02.2024 г. Комисията за регулиране на съобщенията прие резултатите от проведените обществени консултации на Анализ на Комисията за регулиране на съобщенията по чл. 53, ал. 2 от Закона за електронните съобщения (Анализа). Съгласно Анализа, КРС е приела, че с оглед спазване изискванията на ЗЕС, е налице необходимост от изменение размера на административната годишна такса за контрол (АГТК) на 0,265%. По този начин разходите за дейностите, посочени в чл. 139 от ЗЕС, ще се финансират от приходите от такси, съгласно изискванията на същата разпоредба от ЗЕС и в съответствие с данните за 2023 г. Искаме да напомним, че от проведените обществени консултации във връзка с извършените Анализи в предходни обществени обсъждания и в таблицата за отразяване на становищата, не е отбелязано, по изразеното от СЕК становище и посочени аргументи, дали се приема или не съответния аргумент, но в крайна сметка нищо не се променя от първоначално определения процент. Процентът се изчислява на база приети от КРС на 10.08.2023г. „Вътрешни правила за определяне размера на административната съответствие с разпоредбите на Глава четвърта „РЕГУЛИРАНЕ НА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ“, Раздел VII „Финансиране“ на ЗЕС. В таблиците с приетите и неприетите забележки изрично е посочено дали предложението на съответната заинтересована страна се приема или не, както може да се види от публикуваните документи. Отново обръщаме внимание, че документите, посочени в становището на СЕК са публикувани на официалната интернет страница на Комисията: www.crc.bg/files/Obshtestveno%2 годишна такса за контрол по чл. 141 от Закона за електронните 0obsajdane_Metodika/Ре1- съобщения“, които са публикувани на интернет страницата на 417/Пр3_Вътрешни_правила.pdf Комисията, както и на данни, с които само КРС разполага, разпределя и обработва. За да не се повтаряме, вие имате нашите аргументи, които в последните няколко години сме ви сезирали и сме изразявали нашата позиция, както по отношение на Анализите на Комисията за регулиране на съобщенията по чл. 53, ал. 2 от Закона за електронните съобщения, така и по отношение на предложените изменения в Тарифите, произтичащи от този Анализ. Само пак ще отбележим, че смятаме, че не е редно бюджетно финансирано предприятие да прехвърля всички разходи за персонал, издръжка, както и капиталови такива за изчисляване на административна такса контрол. Разходите за заплати, осигуровки и издръжка на КРС според нас трябва да бъдат покрити от държавния бюджет, както на всички други организации и институции в държавата. В Анализа са посочени всички източници на данни за разходите, калкулациите и резултатите от тези калкулации. Видно от Вътрешните правила невярно е твърдението, че КРС прехвърля всички разходи за персонал, издръжка, както и капиталови такива за изчисляване на административна такса контрол. КРС обръща внимание, че приетите Вътрешни правила се отнасят само и единствено до Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 21 Много обезпокоително за бранша е и постоянното завишаваме на разходите на КРС, гласувано в държавните бюджети през последните години, което ще рефлектира директно върху повишаването на такса контрол по ЗЕС. Особено впечатление прави стремглавото увеличение на разходите на КРС от 18 577 900 лв. за 2022 г., а за 2023 г, в бюджета са предвидени даже 29 591 400 лв., което е повече от 11 млн. лв, допълнително средства. За 2024 г. в бюджета се предвиждат нови капиталови разходи по Инвестиционна програма за национални проекти в размер на 23 887 200 лв., като отделно от това се приема и бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията за 2024 г., където са предвидени за Текущи разходи - 15 466 300 лв,. За 2025 г. в бюджета се предвиждат нови проекти и нови задължения в десетки милиони лева. Явно КРС е мотивирала това увеличение, така че тези суми да бъдат отделени от държавния бюджет, но при предложените правила за определяне на административна такса контрол това означава, че следващите години, при тези увеличени разходи, таксата контрол ще се увеличава стремглаво. Изразяваме категорично несъгласие с тази допълнителна утежнителна такса контрол, изчислена на база вътрешни документи правила па на КРС пезачитащи незачитащи определяне на административната годишна такса за контрол. Последната е административна такса в съответствие с чл. 139 от ЗЕС и както е посочено там следва да отразява административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им след приспадане на приходите от еднократните административни такси. КРС следва разпоредбите и и нормативната уредба регламентираща политиката за държавните такси, където съгласно становище иа Министерство на финансите, водещ е Закона за държавните такси и Методика за определяне на разходоориентиран размер на таксите но чл. 7а на Закона за ограничаване па административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и разходването им. Приетите актове на национално ниво следва да се изпълняват стриктно, а не да се измислят нови вътрешни правила. Всички административни такси от Тарифата на КРС трябва да бъдат разходоормонтирани и да са част от процедура по утвърждаване на Тарифата в цялост. Тарифата се съгласува с всички министерства и се одобрява от Министерски съвет, което означава, на ЗЕС и действащата нормативна уредба, в т.ч. и по отношение на определянето на размера на таксите. Таксите в Тарифата са от изключенията, посочени в чл. 7а, ал. 6 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, като такси в област със значение за защита на особено важни държавни или обществени интереси, поради което редът за тяхното Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 22 че трябва и начина на определяне на административната такса контрол да бьде част от тази процедура и да е съгласувана с бюджетната процедура на Република България, Категоричио вьзразяваме разходите за заплати, осигуровки и издръжка на КРС, да бъдат прехвърляни в тежест на операторите и покривани от тях. Капиталовите разходи следва да бъдат детайлно мотивирани за дейностите по чл. 53, ал. 2 от ЗЕС и директно описани съобразно тяхнато предназначение, за да има прозрачност при определяне на тези разходи и прехвърлянето им в тежест на операторите. В капиталовите разходи на КРС се включват закупуването на служебни автомобили, климатици, ремонтни дейности по сгради държавна собственост, а в последната година даже се финансира строеж на сграда с лични на КРС средства. КРС има отпуснати средства от Държавния бюджет за тези си дейности. Ако има дейност свързана пряко с дейностите по чл.139, то тя трябва да се отдели, да се посочи и аргументира отделно, за да бъдат прозрачни и безспорни съответните разходи. Смятаме, че капиталовите разходи на КРС следва да се финансират директно от Държавния бюджет, а не от административна такса контрол. Все лак КРС отчислява множество средства в Държавния бюджет, събрани именно от предприятията в сектора чрез първоначални или ежегодни такси, различни от админи стративните такси. В заключение бихме искали да посочим, че телекомуникационният бизнес се задъхва от административните бюрократични пречки и от фискални тежести. Финансовите тежести върху бизнеса обаче са твърде големи и те идват най-често по пътя на определените административни такси, които се превръщат в скрит данък. Именно такъв е случаят с административната такса контрол от Тарифата на КРС, която се определя като процент от годишните приходи на предприятията. Нито една друга държавна структура не покрива директно разходите си от контрол върху сектора си. Още повече, че предприятията в сферата на електронните съобщения не са освободени или с намалени данъци. Те внасят своя определяне е в съответствие с чл. 139, ал. 1 от ЗЕС. Съгласно чл. 17 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) постъпленията не са целеви и служат за покриване на плащанията, поради което не би следвало да се търси връзка между увеличението на постъпленията/приходите и размера на разходите по съответния бюджет на даден първостепенен разпоредител с бюджет, какъвто е КРС. Определянето на разходите по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет се подчинява на разпоредбите на ЗПФ, както и съгласно указанията на министъра на финансите за разработване на бюджетните прогнози на разпоредителите с бюджет за съответната година. Във връзка с твърдението, че съществува увеличение на разходите по бюджета на КРС, обръщаме внимание, че увеличените разходи са били целеви и еднократни и същите са увеличени във връзка с разширяване и оптимизиране на функционалните и технологичните възможности на Националната система за Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 23 приход в Държавния бюджет, както всяко едно друго предприятие и фирма в страната. И както всички знаем - накрая всичко се заплаща от потребителите на телекомуникационни услуги т.е всички ние. мониторинг на радиочестотния спектър за граждански нужди. Допълнително може да отбележим, че съгласно чл. 19 от ЗЕС за приходите от такси, глоби и имуществени санкции по бюджета на КРС се предвижда трансфер за подпомагане на дейности и проекти на Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на електронното управление, като трансферът се предвижда до размер на превишението на приходите на предвидените разходи по бюджета на КРС и конкретният му размер се определя със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година. Илия Христозов Сгрешен е посоченият в проекта размер на таксата за контрол – какви са причините и какво следва? В това становище ще докажа, че посоченият в проекта размер 0,265 на административната годишна такса за контрол (АГТК) е невярно изчислен в по-голям размер и е във вреда на предприятията. Това невярно изчисление е направено в следствие на грубо нарушаване на процедурата за определяне на АГТК, така както е регламентирана тази процедура в приетите от КРС „Вътрешни правила за определяне размера на административната годишна такса за контрол по чл. 141 от ЗЕС“ (Правилата) на 10.08.2023 г., при чието приемане имам изразено особено мнение, което е налично в протокола от заседанието на адрес Не се приема Посоченият в Проекта размер на АГТК съответства на определения в Анализа по чл. 53, ал. 2 от ЗЕС, приет с Решение № 363 от 12.12.2024 г. на КРС, с което се приемат резултатите от проведените обществени консултации, открити с Решение № 273 от 19.09.2024 г. С оглед спазването на последователен и предвидим подход от страна на КРС, настоящият проект на ПМС Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 24 https://crc.bg/bg/statii/2455/avgust-2023-g В това особено мнение съм предложил пълния текст на изготвената от мен „Методика за определяне размера на административната годишна такса за контрол по чл. 141 от ЗЕС“ (Методиката), с приложени към нея таблици, от които става пределно ясен и прозрачен начинът на определянето на всички параметри, от които зависи определянето на АГТК. Освен това става ясно от кого зависи определянето на важните междинни резултати и кой носи отговорност за това. Целта на предложената от мен Методика беше да осигури пълна прозрачност и обективност на целия процес на определянето на размера на АГТК. Приетите от КРС Правила (публикувани на сайта на КРС https://crc.bg/bg/rubriki/130/regulatorni-politiki-principi-pravila) не за изменение на Тарифата е разработен на базата на изчисленията и изводите в приетия Анализ по чл. 53, ал. 2 от ЗЕС. Твърдението, че в следствие на грубо нарушаване на процедурата за определяне на АГТК, така както е регламентирана тази процедура в приетите от КРС „Вътрешни правила за определяне размера на административната годишна могат да осигурят дори и в малка степен прозрачност и обективност на процеса. Дадените обяснения в Частичната предварителна оценка на въздействието (ЧПОВ), приложена към проекта на ПМС са недостатъчни за осигуряване на прозрачност, а освен това са неясни и непълни. Дадени са само някои от междинните резултати, но не са дадени най-важните и определящите от тях. Както ще докажа по- долу, някои от тези междинни резултати са изчислени грешно. В процеса на минали обществени консултации за измененията в Тарифата, редица предприятия и техните браншови организации правеха забележки и обръщаха внимание, че процесът и информацията за определяне на новия размер на АГТК не са прозрачни и достъпни. Според мен, това е абсолютно вярно, за което и съм предлагал да бъдат публикувани и всички таблици с междинните изчисления, но тези мои предложения бяха отхвърляни от останалите членове на КРС, което логично доведе до сегашната ситуация на допуснати грешки. Важно е да се отбележи, че няма никакъв начин някой извън КРС да открие допуснатите грешки, по простата причина, че няма достъп до значимата информация за процеса на определяне на размера на АГТК, а тази информация трудно може да се причисли към някакъв вид защитена информация. такса за контрол по чл. 141 от ЗЕС“ (Правилата) на 10.08.2023 г. АГТК е невярно изчислен в по- голям размер и е във вреда на предприятията, е подвеждащо. Както се вижда е налице противоречие в това твърдение, тъй като в цитираното от г-н Христозов негово особено мнение той е изразил несъгласието си с приетите от КРС на 10.08.2023 г. Вътрешни правила, поради неясноти и слабости, които създават реални предпоставки за намаляване на крайния резултат. В същото време в настоящото си становище е на мнение, че следствие на грубо нарушаване на процедурата, така както е регламентирана тази процедура в приетите от КРС Вътрешни Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 25 Всъщност, аз сега имам възможност да докажа допуснатите грешки, защото съм имал достъп до тази информация, която беше приложена като таблици и обяснения към доклада за заседанието на КРС на 19.09.2024 г., на което беше разгледан Анализа на КРС по чл. 53 от ЗЕС за промените в тарифата по чл. 147, ал. 1 от ЗЕС. Нека да преминем към показване и доказване на допуснатите грешки. В чл. 12, ал. 3, т.т. 1 - 5 от Правилата е посочена формулата, по която се определя размерът на АГТК, а именно: „(3) На основание чл. 53, ал. 1, като се отчитат изискванията на чл. 139 и чл. 147, ал. 5 от ЗЕС и съгласно чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от тези вътрешни правила, размерът на административна годишна такса за контрол се определя по формулата: АГТК = 100 × (ОАР – ОЕТАУ) / (ОГПЗП × KК), където: 1. АГТК е размерът (в проценти) на административната годишна такса за контрол. Закръглява се до хилядна от процента надолу; 2. ОАР е общия размер на административните разходи на КРС за дейностите по ЗЕС през предходната година, изчислен по реда на чл. 7; 3. ОЕТАУ е общата сума на събраните еднократни такси за административни услуги по ЗЕС през предходната година, изчислена по реда на чл. 10, ал. 3; 4. ОГПЗП е общата сума от годишните брутни приходи по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2 на всички задължени предприятия за предходната календарна година, определена по реда на ал. 1;“ 5. КК е коригиращ коефициент, който отразява влиянието на разпоредбите на чл. 147, ал. 5 от ЗЕС и чл. 5, ал. 3 от Тарифата, които определят случаите на освобождаване от АГТК на предприятия, чийто годишни брутни приходи са под определен праг, и се изчислява по следната формула: КК = ƩГППj / ƩГНПЗПi, където: правила АГТК е невярно изчислен в по-голям размер и е във вреда на предприятията. Т.е. в особеното си мнение г-н Христозов е на мнение, че спазвайки Вътрешните правила се намалява крайния резултат АГТК, докато в настоящото становище твърди, че АГТК е в по-голям размер. Поради това сме на мнение, че твърдението за наличие на грубо нарушение на процедурата е недостатъчно обосновано и противоречиво. Поради това с оглед последователност и предвидимост на процедурата по изменението на Тарифата и АГТК, КРС поддържа позицията си в проекта, публикуван за обществено обсъждане. По отношение на коментара на г- н Христозов, че обясненията в ЧПОВ, приложена към проекта на ПМС са недостатъчни за осигуряване на прозрачност, а освен това са неясни и непълни обръщаме внимание, че тя се изготвя по образец, влязъл в сила от 01 януари 2021 г. Както се вижда от образеца целта при изготвянето на ЧПОВ е да се дефинират кратко, точно и ясно проблема и целите, варианти на Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 26 КК е коригиращ коефициент, отразяващ влиянието на разпоредбите на чл. 147, ал. 5 от ЗЕС и чл. 5, ал. 2 и 3 от Тарифата, които регламентират, че АГТК се заплаща само от предприятията, чийто размер на годишните брутни приходи е не по-малко от 100000 лв. Закръглява се до хилядна нагоре; ƩГППj е сумата от годишните брутни приходи, предоставени с годишните въпросници за дейността от всички предприятия за предходната година; ƩГНПЗПi е общата сума на годишните некоригирани по реда на чл. 141, ал. 1 от ЗЕС приходи, предоставени с годишните въпросници за дейността на всички предприятия, задължени да заплащат АГТК за предходната година.“ В ЧПОВ (стр. 6 и 7) е посочено, че: ОАР = 7 187 902,74 лв. ОЕТАУ = 21 314,50 лв. ОГПЗП = 2 690 410 322,55 лв. КК = 0,005 Сега ще докажа, че коефициентът КК = 0,005 е определен погрешно. В ЧПОВ не са показани изходните данни на параметрите за определянето на КК, които са ƩГПП и ƩГНПЗП . Тези данни могат j i да се намерят само в изходните таблици, които бяха приложени към действие, заинтересованите страни, възможните въздействия и да се направи сравнение на вариантите на действие. Съгласно процедурата подробните и детайлни изчисления са представени в Анализа по чл. 53 ал. 2 от ЗЕС. Отново обръщаме внимание, че ЧПОВ е съгласувана от администрацията на МС без препоръки. Както вече е посочено по-горе определеният в Проекта размер на АГТК съответства на този в анализа по чл. 53, ал. 2 от ЗЕС, за който са проведени обществени консултации, приети с Решение № 363 от 12.12.2024 г. КРС: https://www.crc.bg/bg/statii/2691/k доклада за заседанието на КРС на 19.09.2024 г., но тези таблици не omisiqta-za-regulirane-na- са достъпни за обществеността. В таблиците тези параметри са saobshteniqta-krs-prie-rezultatite- изчислени, както следва: ot-provedenite-obshtestveni- ƩГПП = 3856050082,73 лв. j konsultacii-vav-vrazka-s-izvarshen- ƩГНПЗП = 3836318681,82 лв. i analiz-po-chl-53-al-2-ot-zes. и като ги заместим във формулата КК = ƩГППj / ƩГНПЗПi, получаваме КК = 1,005143 и като закръглим тази стойност „до хилядна нагоре“, както е регламентирано в чл. 12, ал. 3, т. 5 от Правилата, получаваме: КК = 1,006 и като изчислим АГТК със стойността на КК = 1,006 получаваме стойността за По отношение на представените от г-н Христозов преизчисления, както е посочил и той в становището си, те са били представени и по предишните обществени обсъждания, включително и по общественото обсъждане на Анализа по чл. 53 Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 27 АГТК = 0,264787 %, която като закръглим „до хилядна от процента надолу“, каквото е изискването на чл. 12, ал. 3, т. 1 от Правилата, получаваме крайната стойност АГТК = 0,264 %, която се различава от обявената стойност в проекта с една хилядна. Макар и разликата да е малка, то стойността АГТК = 0,264 % е в полза на предприятията и това е реална предпоставка за завеждане на съдебни искове от предприятията и тяхното спечелване (защото изчислението е извършено в нарушение на Правилата), което от своя страна ще доведе до допълнително забавяне на прилагането на новия размер на АГТК, което ще увеличи милионните загуби в държавния бюджет, които се получиха в следствие на 4-годишното забавяне на въвеждането на новия размер на АГТК. Ако анализираме внимателно изходните данни, така както са показани в таблиците, които не са обществено достояние и извършим правилно указаните в Правилата изчисления и закръгления, ще се убедим, че има и други грешки, които са допуснати в ЧПОВ. Без да се впускам в подробни обяснения ще посоча следното. В ЧПОВ, а и в правилата не е указано кой и как определя най- важният параметър, от който в най-голяма степен зависи крайния резултат. Това е КАСАЗЕС (коефициент на средната ангажираност на служителите от специализираната администрация с дейностите по чл. 2, ал. 2 от Правилата). Този коефициент е изчислен в изходните таблици на 0,66382, но с правилното закръгление (до хилядна надолу) се получава 0,663. Тук ще отворя една скоба и ще поясня, че различните закръгления, които се регламентират в Правилата са с цел да се осигури (такива са изискванията на регламентиращите документи – Европейският кодекс за електронните съобщения и ЗЕС) винаги получаването на крайния резултат в полза на предприятията (по- нисък размер на АГТК) и закръглението се прави по-принцип до 4- ал. 2 от ЗЕС, открито с Решение № 273 от 19.09.2024 г. на КРС. В тази връзка, с оглед последователност и предвидимост за всички заинтересовани страни, КРС поддържа позицията си, изразена в общественото обсъждане на Анализа по чл. 53, ал. 2 от ЗЕС, резултатите от които са приети с Решение № 363 от 12.12.2024 г. достъпни на стрпаницата на КРС. При извършването на Анализа и определянето на АГТК са спазени текстовете на приетите от КРС Вътрешните правила. Съответно при определяне на размера на АГТК отново се спазва възприетия подход и съгласно чл. 6, ал. 2 от Вътрешните правила се прави анализ на относимостта на отчетените по параграфи разходи, представени в Обяснителната записка към отчета за касовото изпълнение на бюджета на Комисията, към дейностите и функциите на Комисията по международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им. В Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 28 тата значеща цифра, с цел осигуряване на по-голяма точност. За съжаление, в Правилата са пропуснати уточняването на закръглението за някои от параметрите, въпреки че съм обръщал внимание на този пропуск. Други изходни данни, които са посочени в таблиците за 2023 г. са: СССА = 138,816 ССКРС= 5 ССОА = 53,502 ССОАН = 0 Груба допусната грешка е, че без някакви аргументи и обосновка, параметърът ССОАН (общия ССБ на служителите в тях за предходната календарна година, които не са изпълнявали дейности по ЗЕС) е приет от КРС за равен на нула, което според мен не е вярно и което допълнително увеличава крайния резултат за АГТК и е във вреда на предприятията, което е реална предпоставка за справедливо съдебно оспорване. Според мен, стойността на ССОАН трябва да е равна на средния списъчен брой на звеното за Вътрешен одит. Има и редица други допуснати грешки както в ЧПОВ (например стойността на КАЗЕС е дадена 62% (стр. 6), а в изходните таблици е 0,615), така и в Правилата, но сега няма да се спирам на тях, защото нееднократно съм ги посочвал в предишни мои становища, а и ще ги анализирам в следващо мое становище. Важно е обаче да се обърне внимание на причините за тези допуснати грешки. Наличието на голям брой грешки, на практика изключва възможността за техническа грешка, защото може да се обясни допускането на една грешка да е по технически причини, но множество грешки не може да са технически. Остават три възможности, като първата е, всичко написано в ЧПОВ и Правилата да е вярно, а да са грешни моите разсъждения и изводи. Другите две възможности са некомпетентност или умисъл. Всеки може да прецени за себе си коя е вероятната възможност. този смисъл се изключват разходите, които безспорно са идентифицирани като пряко относими към дейности на КРС по ЗПУ, ЗМИП, ЗМФТ и др. и за изключването им не е необходим коефициент. Коефициентът на средна ангажираност на личния състав на КРС отразява ангажираността с дейностите по чл. 2, ал. 2 от Вътрешните правила, а не с дейностите по ЗЕС, които са много повече. Същото се отнася и за стойността на капиталовите разходи. Отново обръщаме внимание, че по отношение на разходи по Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма следва да се има предвид, че според чл. 9, ал. 2 от Вътрешните правила „се отчитат всички изпълнени дейности, свързани с правомощията, функциите и задачите, възложени на КРС съответно по ЗЕС, Закона за пощенските услуги, Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги или по други закони“, Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 29 На основание горепосочените съображения и факти, както и следващите мои становища по това обществено обсъждане, предлагам отново да се определи стойността на КАСАЗЕС с необходимата точност и да се изчислят правилно останалите параметри, които определят размера на АГТК. С цел осигуряване на прозрачност на процеса на определяне на размера на АГТК, да се публикуват изходните таблици и поясненията към тях, от които може да се добие ясна представа за всички етапи на процедурата. Това може да стане и в или към Таблицата с получените становища, която се изготвя след общественото обсъждане. Преизчисляването на размера на АГТК не трябва да се използва като причина/основание за ново обществено обсъждане, защото липсва някаква юридическа или друга причина за това. Факт е, че за поредна година КРС забавя приключването на обществената консултация (началото на този процес започна още миналата година), което от своя страна води до забавяне на определянето на новия размер на таксата от МС и необходимост от тълкуване, от кога трябва да влезе в сила новата такса. Освен това, предлагам да се изменят Правилата съобразно горепосочените съображения и да се преименуват на „Методика за определяне размера на административната годишна такса за контрол по чл. 141 от ЗЕС“, каквото всъщност беше първоначалното наименование на този документ, но в последствие беше променено на „Вътрешни правила“ по неясни и необосновани причини. Щеше да е интересно, но липсват подробни протоколи, от които щеше да е видно какви становища са изразявали членовете на КРС и някои от експертите по въпроса за съдържанието на приетите от КРС Правила. Но такива протоколи няма и сега не може да се покаже чия е заслугата за тази ситуация. Считам, че няма логика и не е законосъобразно, една предвид обстоятелството, че КРС изпълнява дейности, свързани с редица нормативни актове. В тази връзка твърдението за нарушение на Вътрешните правила е невярно и необосновано. В Анализа е посочена стойността на коефициента на средна ангажираност на целия личен състав на КРС по ЗЕС (КАЗЕС), която е относима към стойността на АГТК и дава възможност на заинтересованите страни да проследят определянето на тази стойност. Всички параметри, заложени във Вътрешните правила са важни за определяне на стойността на АГТК. В тази връзка във Вътрешните правила подробно е посочено кой параметър как се определя и кой носи отговорност за това. Относно изразеното становище за допуснати грешки и неточности, които са резултат от грешки и неточности в приетите от КРС Вътрешни правила на 10.08.2023 г., по изразеното Особено мнение, е представено подробно становище, което може да бъде намерено на адрес: https://crc.bg/files/prot._10.08.2023 процедура, по която се определя размерът на законоустановена _37K .pdf такса на стотици предприятия, да бъде регламентирана във Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 30 Вътрешни правила на КРС. Този документ трябва да бъде една подробна и прозрачна Методика (има подобни методики, изготвени от други регулатори) и дори трябва да бъде регламентиран в ЗЕС, което нееднократно съм предлагал, но е било отхвърляно. Като основа на тази Методика може да послужи Наредба № 40 от 1.12.2020 г. за определяне на размера на таксите за покриване на административните разходи на Българската народна банка, произтичащи от функциите по надзор и преструктуриране, издадена от управителя на Българската народна банка, обн., ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г. Внимателният анализ на тази наредба ще покаже, че в нея са регламентирани същите принципи за определяне и срокове за заплащане на таксата, за които аз от години настоявам пред КРС, но моите предложения са били отхвърляни от мнозинството на КРС. Важно е да се отбележи, че според Наредба № 40 на БНБ, определянето на размера и заплащането на таксата става без някаква санкция или намеса от Министерския съвет. И в това има много логика, защото процедурата е подробно регламентирана в закон (Закона за БНБ) и в подзаконов нормативен акт (Наредба № 40), а и реалното определяне на размера на таксата зависи само от данни и събития, които са от миналата календарна година и са лесно проверими. Затова предлагам по аналогичен начин да се процедира и с определянето и заплащането на АГТК. В ЗЕС са регламентирани основните принципи за определяне на АГТК и срока за нейното заплащане. Необходимо е само да се изготви една Методика на базата на съществуващите Правила, която да е регламентирана от ЗЕС и обнародвана в ДВ. И в този случай, няма да е нужна санкцията на МС и няма да са нужни две различни обществени обсъждания на два документа (на Анализа на КРС по чл. 53 от ЗЕС и проекта на ПМС за промяна в Тарифата), които на практика съдържат една и съща информация. Факт е, че в последните години МТС на практика е абдикирало от процеса на обществени обсъждания на По отношение на предложението на г-н Христозов за подробна и прозрачна Методика, за която като основа може да послужи Наредба № 40 от 1.12.2020 г. считаме, че: 1. Предложението за основа за разработване на Методика да послужи Наредба № 40 от 1.12.2020 г. е неприемливо, защото функциите на КРС и Българската народна банка са по отношение на различни по структура и икономическа дейност сектори. 2. Разработването на друга Методика при наличието на приети вече Вътрешни правила е връщане на процедурата в начален етап. Това е нецелесъобразно, предвид различията във функциите, структурата и икономическата дейност на двете администрации. Наред с това ще създаде нестабилност в сектора, поради непостоянен и ежегодно променящ се подход на регулатора, което ще доведе до допълнителна административна несигурност и непредвидимост за заинтересованите страни. Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 31 документи, които се изготвят от КРС и се внасят в МС от МТС. В сегашния случай КРС провежда и двете обществени обсъждания и на двата документа (на Анализа на КРС по чл. 53 от ЗЕС и проекта на ПМС за промяна в Тарифата), въпреки, че това е нарушение на ЗНА, където е регламентирано, че което министерство вкарва документа в МС, то провежда и обсъждането. Освен това, налице е вече и недобра практика от страна на МТС, чак след приключилите обществени обсъждания, да представя своите предложения пред КРС за изменение на документите, въпреки, че по време на самите обсъждания не е имало становище от МТС. Аз многократно през годините съм правил предложения да има само едно обществено обсъждане, а не две на едно и също съдържание и да има Методика, която да е регламентирана в ЗЕС, но моите предложения бяха отхвърляни от КРС. Разпоредбата на § 3, т. 2 от проекта касае изменение на сега действащия праг от 100000 лв., под който предприятията са освободени от заплащането на АГТК. Този праг се изменя на „51 129.19 евро“, което точно съответства на 100000 лв. при сегашния курс 1,95583. Считам, че такава прецизност е излишна в случая и предлагам разпоредбата на § 3, т. 2 от проекта да се измени така: 2. В ал. 2 и ал. 3 думите „100 000 лева“ се заменят с „50 000 евро“. Мотиви: Първо, стойността от 100000 лв. си е една условна граница и няма необходимост да се превръща абсолютно точно в евро. Второ, разликата между „51 129.19 евро“ и „50 000 евро“ е незначителна, около 2 %. Освен това, предлагам изобщо да се премахне този праг и всички предприятия да заплащат АГТК, защото така е коректно и ще има равнопоставеност между всички предприятия. Този праг не е задължителен, а даден като възможност в Европейския кодекс за електронните съобщения и съответно в чл. 147, ал. 5 от ЗЕС. По отношение на направеното от г-н Христозов предложение в заключение в становището му отново да се определи стойността на КАСАЗЕС, да се прецизират стойностите за ОР1 и ОР2 и да се изчисли реалната стойност на АГТК поддържаме позицията си, че определеният размер на АГТК е реален и е в съответствие с действащата нормативна уредба, както и с Вътрешните правила на КРС. Начинът за определяне на КАСАЗЕС, ОР1 и ОР2 и стойностите им са били предмет на обществените консултации на Анализа по чл. 53 ал. 2 от ЗЕС, резултатите за който вече са приети от КРС, както вече е посочено по-горе и тези показатели не са предмет на настоящите обществени консултации. Годишната такса за контрол съгласно чл. 141, ал. 2 от ЗЕС се изчислява на база на приходите и разходите, информацията за които е предоставена от предприятията по реда на чл. 40. Същата се предоставя в лева до втория знак след десетичната запетая. С оглед спазване принципа на защита на Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 32 Освен това този праг оказва пренебрежимо малко влияние върху разходите на предприятията, защото в най-тежкия случай на приходи от 100000 лв. и при АГТК = 0,265 на сто, годишната такса, която ще заплати предприятието е 265 лв. или средно около 22 лв. месечно. Следователно пределно е ясно, че това е едно безсмислено „облекчение“ и е само отчитане на дейност. За новия размер на административната годишна такса за контрол Много е важно да се обърне внимание и ще го обоснова по- долу, че няма повишаване на размера на административната годишна такса за контрол (АГТК), а таксата се привежда към законосъобразния й размер, който трябва да заплащат предприятията според изискванията на ЗЕС. Факт е, че много години (над 10) предприятията са заплащали по-ниски такси от законоустановения им размер, защото отговорното ведомство (КРС) не е изпълнявало законовите изисквания на чл. 53, ал. 1 от ЗЕС, във връзка с чл. 139, ал. 1 от ЗЕС. По този начин приходът в държавния бюджет е бил намален с милиони левове. Не е вярно твърдението, което са изказвали някои предприятия и техните браншови организации, че е налице увеличение на размера на таксата. Дори и при миналогодишното обществено обсъждане, в Частичната предварителна оценка на въздействието (ЧПОВ), изготвена от КРС, беше направен изводът, че ще се увеличи административната тежест върху предприятията. Всъщност, едва миналата година беше направена първата плаха стъпка за определяне на реалния законоустановен размер на АГТК, който досега е бил значително по-нисък. Ще обоснова чрез разпоредбите на ЗЕС, защо това е така. Размерът на АГТК е определен в закона (ЗЕС) в чл. 141, ал. 1 и е „до 1,2 на сто от годишните брутни приходи от потребителите, посочен в Концепцията за Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) и Националния план за въвеждане на еврото в Република България, според който въвеждането на еврото не следва да нанася щети на българските физически и юридически лица, следва да се приложи превалутиране в съответствие с правилата за превалутиране и закръгляване, определени в чл. 12 и 13 от ЗВЕРБ. Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 33 предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги…“. Видно е, че законодателят не е определил конкретен размер, а е указал само максималната му граница. Следователно тази законова норма не се нарушава, дори не се и приближава до максималната позволена стойност. Но в чл. 139, ал. 1 от ЗЕС: „Чл. 139. (1) Размерът на административните такси, дължими от лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на този закон, съответстват на административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им.“ законодателят ясно е посочил какъв трябва да е общият размер на административните такси (АГТК плюс еднократните такси за административни услуги според чл. 139, ал. 2) и този размер трябва да съответства на „на административните разходи на комисията, необходими за…“. Следователно е пределно ясно, че трябва да е приключила финансовата година и едва тогава може да се изчислят колко са били административните такси, дължими от предприятията и колко са били „административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им“ и съответно да се направи сравнение спрямо тях. А в чл. 53, ал. 1 от ЗЕС: „Чл. 53. (1) В случай на разлика между общата сума на събраните административни такси и административните разходи на комисията, комисията предлага на Министерския съвет изменение на тарифата по чл. 147 относно размера на административната такса за контрол.“ Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 34 ясно е посочено какво се прави при констатирана разлика между „събраните административни такси и административните разходи на комисията“, а именно да се предложи на МС да измени тарифата по чл. 147, ал. 1 с новия размер на АГТК, който разбира се, трябва предварително да се определи. Следователно, от горепосочените законови разпоредби става пределно ясно, че замисълът, който е вложил законодателят в тях е, че всяка календарна година трябва да се определя такъв размер на АГТК, който да осигурява равенство/съответствие на извършените административни разходи от КРС за дейностите по ЗЕС през предходната календарна година и общия сбор на платените през предходната календарна година еднократни такси за административни услуги плюс АГТК, която трябва да платят предприятията през настоящата календарна година. Горният извод се потвърждава и от текста в ЧПОВ: „Таксата се заплаща от лицата, осъществяващи обществени електронни съобщения, до 15 юли на следващата година и се изчислява на база на приходите и разходите, информацията за които е предоставена от предприятията по реда на чл. 40 от ЗЕС.“, но буквално със следващия абзац на този текст: „В резултат на новия размер на АГТК, се очаква еднократно намаление на приходите за годината, в която ще бъде заплатен новия размер на годишната такса за контрол - 2027 г. Проектът на акт предвижда промяната да влезе в сила от 01.01.2026 г.“ се въвежда пълно противоречие с по-горния абзац, а и с изискванията на ЗЕС. Някои предприятия цитират решения на Конституционния съд в защита на своята обосновка, че новият размер на таксата трябва да се прилага за бъдеще време, но цитираните решения на КС не са релевантни с този казус. Тук ще обоснова защо тези решения на КС нямат връзка със заплащането на АГТК. Ще цитирам едно от становищата на мобилно предприятие (което се подкрепя и от Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 35 експертите и от мнозинството в КРС), което бе представено по време на минала обществена консултация: „Предвид изложеното, считаме че без всякакво съмнение промяната в размера на годишната такса трябва да се отнася за календарната година следваща публикуване на изменението. Задълженията за данъци и такси следва да са установени отнапред. Такава е категоричната практика на Конституционния съд на Република България, която трябва да бъде взета предвид в настоящия случай. Особено важно за това е Решение № 9 от 20 юни 1996 г. по к.д. № 9/96 г., в което категорично се заявява: „Република България е правова държава и се управлява според Конституцията и законите на страната, пред които всички граждани са равни - чл.4, ал.1 и чл.6, ал.2, изр.1 от Конституцията. Проява на конституционните принципи за правова държава и законност в областта на данъчното право е правилото за неретроактивност на данъчната норма. Конституционният съд не е чужд на разбирането, че данъчният закон действа занапред, от влизането му в сила насетне. Нормите, с които се въвеждат данъчни задължения или данъчни утежнения, трябва да бъдат създадени преди времето, за което те се отнасят. Гражданите трябва да знаят предварително, преди настъпването на финансовата година данъците и техния размер, които те ще плащат.“. Мобилните предприятия и КРС правилно са посочили общото правило, че „Задълженията за данъци и такси следва да са установени отнапред“, но явно не са отчели, че и това правило е спазено, защото законодателят е посочил ясно, че задължението за дължимите административни такси трябва да съответства на административните разходи на комисията, т.е. размерът на задължението (таксата) е принципно точно определен, а в законът е определен само максималният размер на тази такса (1,2 на сто, който размер дори не е близко до сегашната стойност), за да се премахне възможността за произволно повишаване на размера на таксата и да са защитени предприятията. Не трябва да се забравя Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 36 и че има голяма принципна разлика за причините за дължимите данъци и за дължимите такси. Таксите, за разлика от данъците, се дължат за някаква извършена услуга (контролът е вид такава услуга) и следователно размерът на разходите за някои услуги, които не са еднократни, а са извършвани в някакъв период от време, може да бъде точно определен само след приключване на съответния период, а в конкретния случай този период е приключил в края на предходната календарна година и следователно таксата е дължима до 15 юли на настоящата година. Следователно няма никакво нарушение на ЗЕС или други закони, а всичко си е законосъобразно и е съгласно разпоредбите на ЗЕС. Спазена е и разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от Конституцията: „Чл. 60. (1) Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество.“, защото е изпълнено изискването размерът на таксата да е установена със закон (до 1,2 на сто от годишните приходи, съгласно чл. 141, ал. 1 от ЗЕС) и това изискване не е нарушено с новия размер на таксата, който е значително по-малък от максимално разрешения по закон). За да се изпълни обаче изискването, че таксата да е според доходите/приходите е ясно, е трябва да е изминала календарната година, за която се отнася таксата и тогава да се определи нейният размер, каквото е всъщност и моето становище. По аналогичен начин (както предложения по-горе от мен) е регламентирана процедурата за определяне и сроковете на заплащане на таксата за надзор от банките в Наредба № 40 от 1.12.2020 г. за определяне на размера на таксите за покриване на административните разходи на Българската народна банка, произтичащи от функциите по надзор и преструктуриране, издадена от управителя на Българската народна банка, обн., ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г. Какъв трябва да е реалният размер на таксата за контрол Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 37 В процеса на изготвянето на този проект, на етапа „Анализ по чл. 53, ал. 2 от ЗЕС на необходимостта от преразглеждане на Тарифата за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС“ (Анализа) бяха допуснати редица грешки при изчисляването на новия размер на административната годишна такса за контрол (АГТК), което значително намалява нейния размер и ще доведе до по-ниски приходи в държавния бюджет от тази такса в размер на милиони лева. На практика се повтарят същите грешки, които бяха допуснати и при предишния анализ на КРС и за които вече съм изразявал моето становище и съм предлагал начини за отстраняването им. Понеже моите аргументи за допуснатите грешки при определяне на размера на АГТК не се приеха миналия път, сега отново ще ги повторя. На първо място, предложеният нов размер на АГТК (0,265 на сто) е значително по-малък от реалния й размер. Този нов размер на АГТК е определен в нарушение дори на „Вътрешни правила за определяне размера на административната годишна такса за контрол по чл. 141 от Закона за електронните съобщения“ (Вътрешните правила). Дадените обяснения в анализа, а и в Частичната предварителна оценка на въздействието (ЧПОВ), приложена към проекта на ПМС са недостатъчни за осигуряване на прозрачност, а освен това са неясни и непълни. Тези обяснения са представени по начин, който не позволява да се проследи детайлно какъв е пътят за постигане на крайния резултат и кой носи отговорност за междинните резултати при изчисленията, които от своя страна определят крайния резултат. Първата грешка е, че от „общият размер на разходите (ОР1), на база на които се калкулират разходите, необходими за обезпечаване на дейностите по чл. 139 от ЗЕС“ се изключват „разходите, които се отнасят към правомощията на КРС по Закона за пощенските услуги, Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, които са в размер на 2 473 136 лв.“ (стр. 6 на ЧПОВ). Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 38 Това е груба грешка и е в противоречие дори с чл. 7, т. 4 от приетите от КРС „Вътрешни правила за определяне размера на административната годишна такса за контрол по чл. 141 от Закона за електронните съобщения“ (Вътрешните правила). Според чл. 7, т. 4 от Вътрешните правила, „ОР1 е общият размер на разходите, които съответстват на разходите в „Бюджет-отчет“ на раздел Б „Разходи и придобиване на нефинансови активи“, група I „Плащания за текущи нелихвени разходи“ на Отчета за касовото изпълнение на бюджета на КРС към 31.12. на предходната календарна година, включително разходи за издръжка, разходи за застраховане и други финансови услуги, разходи за възнагражденията на персонала, разходи за осигурителни вноски, разходи за платени данъци и такси, включително и разходите от националното съфинансиране по оперативните програми на ЕС, като се изключат разходите за платените административни санкции от КРС“. Във Вътрешните правила няма никакви други разпоредби, които да позволяват или да регламентират изключването на някакви други разходи от получената стойност на ОР1. Следователно трябва да се изключат само „разходите за санкции в размер на 577лв.“ и получената стойност е ОР1. Това е така, защото коефициентът на средна ангажираност на целия личен състав на КРС по ЗЕС (КАЗЕС) е определен на базата на целия личен състав на КРС, включително и личния състав, който е ангажиран само с дейности по ЗПУ (и по всички други закони) и затова този коефициент трябва да се приложи към цялата обща сума (без разходите за санкции) на разходите на КРС. Тук ще покажа каква трябва да бъде правилната калкулация на ОР1. За целта представям таблица с всички ненулеви разходи по параграфи в раздел Б, група I на „Отчета за касовото изпълнение на бюджета на КРС“ към 31.12.2023 г., включително и разходите от националното съфинансиране по оперативните програми на ЕС. Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 39 Параграф Наименование на параграфа Сума (лева) 01-00 Заплати и възнаграждения 6 739 460 02-00 други възнаграждения 209 038 05-00 Осигуровки 1 886 399 10-13 постелен инвентар и облекло (разход за предпазно облекло) 6 503 10-15 материали 252 957 10-16 вода, горива, енергия 229 981 10-20 външни услуги 1 496 648 10-30 текущ ремонт 89 868 10-51 командировки 116 821 10-52 командировки в чужбина 244 196 10-62 застраховки 46 234 10-69 други финансови услуги 1 830 10-92 санкции 577 10-98 други некласифицирани по параграфи разходи 120 19-01 платени държавни данъци, такси, наказателни лихви и санкции 4 823 19-81 платени общински данъци, такси, наказателни лихви и санкции 36 076 46-00 членски внос 84 852 се Според изключат санкции от размер на 577 Аз финансови параграфи отнасят Вътрешните правила от горните само разходите за платените КРС. Това е параграф 10-92 „санкции“ лв. допълнително ще изключа и параграф услуги“ и параграф 10-98 „други разходи“, защото нямам точна тези разходи. Освен това ще изключа разходи трябва да административни от таблицата 10-69 „други некласифицирани информация за какво и параграф 19-01 се в по Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 40 „платени параграф лихви и „наказателни част от това имам дава по-голяма допълнително много ще намали следните държавни данъци, такси, наказателни лихви и 19-81 „платени общински данъци, такси, санкции“, защото в наименованията им има лихви и санкции“, но няма информация тях са тези „наказателни лихви и санкции“. Във една препоръка към счетоводството на КРС, в по-подробна и детайлна разбивка на тези параграфи, прецизност при изчисленията. На практика изключените суми е 42849 лв., който на по-малък от цялата сума на ОР1 и следователно крайния резултат. След като се изключат горепосочените параграфи параграфи в таблицата: санкции“ и наказателни думите каква точно връзка с бъдеще да за да има размерът на практика е незабележимо остават Параграф Наименование на параграфа Сума (лева) 01-00 Заплати и възнаграждения 6 739 460 02-00 други възнаграждения 209 038 05-00 Осигуровки 1 886 399 10-13 постелен инвентар и облекло (разход за предпазно облекло) 6 503 10-15 материали 252 957 10-16 вода, горива, енергия 229 981 10-20 външни услуги 1 496 648 10-30 текущ ремонт 89 868 10-51 командировки 116 821 10-52 командировки в чужбина 244 196 10-62 застраховки 46 234 46-00 членски внос 84 852 лв. и това се приеме Общият размер на всички разходи в тази таблица е е размерът на ОР1. Следователно за общият размер на разходите (ОР1) сумата 11 402 957 лв. 11 402 957 трябва да Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 41 Същият принцип важи и за стойността на капиталовите разходи, която се определя въз основа на амортизационните отчисления за предходната календарна година (ОР2). Не е правилно от тази стойност да „се приспадат разходите, които се отнасят към правомощията на КРС по Закона за пощенските услуги, Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, които са в размер на 711 379 лв.“ Това е така, защото според чл. 7, т. 5 от Вътрешните правила „ОР2 е общият размер на разходите, които съответстват на разходите в отчетна група „Бюджет“ на раздел Б „Разходи“, група I „Текущи нелихвени разходи“, т. 3 „Разходи за амортизации“ на Отчета за приходите и разходите на КРС към 31.12. на предходната календарна година;“. Във Вътрешните правила няма никакви други разпоредби, които да позволяват или да регламентират изключването на някакви други разходи от получената стойност на ОР2. Съответно получената стойност на ОР2 е 2 746 510,55 лв., както е посочено в Анализа е в явно противоречие с чл. 7, т. 5 от Вътрешните правила. Правилно е за стойността на ОР2 да се вземе предвид цялата сума от 3 457 889,55 лв. (2 746 510,55 + 711 379). Тук ще отворя една скоба и ще задам въпроса, защо се посочват разходи по „Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма“ и какви дейности на КРС е имало по тези закони през календарната 2023 г., че е необходимо да се посочват изрично, а и колко точно са били тези разходи. Освен това в приетите от КРС Вътрешни правила тези закони не са посочени изрично, но са изрично посочени в чл. 9, ал. 2 други закони (Закона за пощенските услуги, Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги), за които според Вътрешните правила задължително трябва да се „отчетат всички изпълнени дейности, свързани с правомощията, функциите и задачите, възложени на КРС съответно по“ тези Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 42 закони, което на практика означава да се определи коефициентът на средна ангажираност на личния състав от специализираната администрация на КРС по тези закони. Това не е направено и не е посочено в Анализа или в доклада на работната група и следователно е извършено нарушение на Вътрешните правила. Въз основа на новата и вярно изчислена стойност на ОР1, след прилагане на КАЗЕС (който при правилно изчисление е 0,614) се калкулира размера на ОАР1. Така изчислената стойност на ОАР1, необходима за обезпечаване на дейностите по чл. 139 от ЗЕС, респ. чл. 2, ал. 2 от Вътрешните правила е 7 001 415,59 лв. Съответно, за определяне на стойността на ОАР2, към изчислените ОР2 се прилага КАЗЕС и получената сума е 2 123 144,18 лв. Сумата на ОАР1 и ОАР2 представлява общите административни разходи на КРС (ОАР) за обезпечаване на дейностите по чл. 139 от ЗЕС, респ. чл. 2, ал. 2 от Вътрешните правила, като за 2023 г. тя се получава в размер на 9 124 559 лв. При посочените по-горе нови и правилни стойности на ОР1 и ОР2 се получава нова по-висока стойност на размера на АГТК в размер на 0,336 на сто, което е с 27 % по-висок резултат от 0,265 на сто, а на годишна база това означава над 1,9 милиона лева повече приходи в държавния бюджет от такса контрол. Важно е да се отбележи, че в Анализа и в ЧПОВ не е посочена стойността на коефициента на ангажираност на специализираната администрация на КРС (КАСАЗЕС). Този коефициент е много важен и определящ и от него основно зависи крайния резултат. Въпреки това неговата стойност не е обявена в ЧПОВ, както не са обявени и редица други базови параметри, от които зависи крайния резултат. Този факт води до невъзможност заинтересованите лица да се убедят във достоверността на Анализа и на ЧПОВ в тази му част. В една от изходните таблици към доклада на работната група този коефициент е определен на стойност 0,663, но не става ясно кой и как го е определил и кой носи отговорност за неговата достоверност и следователно този основен Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 43 параметър е определен непрозрачно и не може да му се кредитира доверие. Считам, че тази стойност от 0,663 е занижена и реалната стойност на КАСАЗЕС е около 0,78 и това може да се покаже по различни начини. При КАСАЗЕС = 0,78 стойността на АГТК ще е още по-висока, но това ще е реалната и обективна стойност за тази такса. Трябва да се отбележи, че основната част от допуснатите грешки и неточности са в резултат на грешките и неточностите в приетите от КРС „Вътрешни правила за определяне размера на административната годишна такса за контрол по чл. 141 от Закона за електронните съобщения“ на 10.08.2023 г., при чието приемане имам изразено особено мнение, което е налично на адрес https://crc.bg/bg/statii/2455/avgust-2023-g На основание горепосочените съображения и факти, предлагам отново да се определи стойността на КАСАЗЕС, да се прецизират стойностите за ОР1 и ОР2 и да се изчисли реалната стойност на АГТК. Това обаче не трябва да се използва като причина/основание за ново обществено обсъждане на проекта на ПМС, защото липсва някаква юридическа или друга причина за това. Накрая ще направя едно предложение, с което да се разбере, че приложеният по-горе от експертите на КРС (и одобрен от мнозинството в комисията) начин за изчисляване на АГТК по ЗЕС чрез приспадане на „разходите, които се отнасят към правомощията на КРС по Закона за пощенските услуги, Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма“ е напълно погрешен. Целта на това предложение е, при горепоказаните изходни данни за 2023 г. да се намери АГТК по ЗПУ като се приспадат разходите, които се отнасят към правомощията на КРС по ЗЕС по аналогичен начин, както го правят експертите в КРС и сега. След това да се съпоставят получените резултати и ще се види колко Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 44 много административни разходи на КРС ще останат непокрити от евентуалните постъпления от таксите. Предложения относно превалутирането на таксите Йеттел България ЕАД В изпълнение на пар. 6, ал. 1, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) (обн. ДВ, бр. 70 от 2024 г.) КРС е предприела необходимите мерки за изменение и допълнение в Тарифата за таксите, необходими за изпълнението на закона във връзка с въвеждане на еврото като парична единица в Република България. В изготвената частична предварителна оценка на въздействието (ЧПОВ) регулаторът е посочил, че „В случай, че не бъдат приети необходимите нормативни промени, посочени в т. 3 от Раздел 1 от настоящата частична предварителна оценка на въздействието, след въвеждането на еврото като парична единица в Република България ще съществува неяснота по отношение на стойността на дължимите такси за услугите, предоставяни съгласно Закона за електронните съобщения“. Посочва се също така и че въвеждането на промените „ще повиши яснотата относно размера на дължимите държавни такси за услугите, предоставяни съгласно ЗЕС“. Предлагаме редакционно изменение на текста в § 10: От: § 10. Създава се чл. 16, както следва: „Чл. 16. Таксите по чл. 2, ал. 1, ал. 6-8, чл. 6, ал. 1 и 2, чл. 7, ал. 1, 5 и 7 и чл. 8, ал. 1 се закръглят до цяло число в полза на предприятията.“. Да се измени: § 10. Създава се чл. 16, както следва: „Чл. 16. При изчисляване общия дължим размер на съответната такса по чл. 2, ал. 1, ал. 6-8, чл. 6, ал. 1 и 2, чл. 7, ал. 1, 5 и 7 и чл. 8, ал. 1, стойността се закръгля до цяло число в полза на предприятията.“. Приема се Отразено в проекта на акт. Цетин България ЕАД Всички дължими по Тарифата такси да бъдат превалутирани в евро. Като пример посочваме § 2 от Проекта, в който е пропусната таксата по т. 2 на чл. 2, ал. 2 от Тарифата, която без превалутирането би останала като минимален размер в лева. В § 10 от Проекта новият чл. 16 да придобие следната редакция: 1. Приема се бележката по § 2 Предложението по § 2 е отразено в проекта на акт. Бележката по § 10 е отразена в проекта на акт, като е приет Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 45 „Чл. 16. При изчисляване на таксите по чл. 2, ал. 1, ал. 6-8, чл. 6, ал. 1 и 2, чл. 7, ал. 1, 5 и 7 и чл. 8, ал. 1 общият дължим размер на съответната такса се закръглят до цяло число в полза на предприятията“. Мотиви: Предложението е с цел яснота. По отношение на еднократните такси предлагаме да бъде използван подхода в чл. 9 и чл. 10 от Проекта, като еднократните такси по самите таблици се закръглят до цяло число в полза на предприятията. Предложеният текст на новата разпоредба буквално означава, че самите такси по таблиците от Проекта следва да бъдат закръглени до цяло число. В случай че в Проекта се има предвид именно последното, оттегляме предложението ни, като в таблиците навсякъде следва да бъде отразено посоченото закръгляне на съответната такса до цяло число в полза на предприятията. Пример: „3 067,75“ да стане „3 067“, „409,03“ да стане „409“. Мотиви: Посочените такси, освен че са еднократни, са и в малки размери. Допълнително, такъв подход на закръгляне е направен и в самия Проект – таблиците по чл. 9 и чл. 10 от Проекта. 2. Приема се по принцип бележката по § 10 3. Не се приема предложен ието за превалути ране на еднократн ите такси предложения от Йеттел България ЕАД текст. Предложението еднократните такси да се превалутират като сумата в левове се раздели на две би довело до негативен ефект върху държавния бюджет, поради което същото не може да се приеме. В тази връзка в § 10 е предвидено закръгляване до цяло число на общия размер на заплащаната еднократна такса по чл. 2. Предложения относно § 11 Йеттел България ЕАД Считаме за нужно да посочим, че предложеното изменение в този вид – директна замяна на таксите от лева в евро (превалутирани според принципите, описани в ЧПОВ) може да доведе до: Несигурност относно приложимите такси в периода от влизането в сила на Тарифата до приемането на еврото като национална валута Не се приема Считаме, че не е необходимо да бъдат разписани посочените разпоредби, тъй като всички условия на плащане до момента на приемане на еврото в РБългария и след това са уредени в ЗВЕРБ. Включването в подзаконов нормативен акт на материя уредена Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 46 Неяснота относно начина на превалутиране при възстановяване/прихващане на недължимо платени или събрани преди въвеждането на еврото такси Във връзка с горното, предлагаме в проекта на ПМС за изменение и допълнение на Тарифата да се включат: - преходна разпоредба, с която се урежда валутата на плащане до приемането на еврото в България; - допълнителна разпоредба, с която се уточнява начина на превалутиране при възстановяване или прихващане на недължимо платени или събрани преди въвеждането на еврото такси. Съгласно чл. 53 от ЗВЕРБ, тези плащания се извършват в евро, като превалутирането се извършва съгласно правилата за превалутиране по чл. 12 и за закръгляване по чл. 13. Предвид, това, че за някои от таксите в Проекта (таксите в чл. 2, ал. 9 и 10, чл. 10, ал. 3, както и в Таблиците в чл. 9, ал. 1 и чл. 10, ал. 1) не се прилагат правилата за превалутиране съгласно ЗВЕРБ, подходът би следвало да се уточни в допълнителна разпоредба. в Закон не е добра административна практика. Съгласно чл. 3 от Закона за нормативните актове законът е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения. (2) За уреждане на другите отношения по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт. Съгласно чл. 12 от Закона за нормативните актове актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден. В тази връзка не са налице основания за включване на текстове регламентирани в закон в настоящата тарифа. В случай на наличие на надплатени такси, платени и определени в лева и отнасящи се за период, преди приемане на еврото като национална валута, то същите ще бъдат превалутирани по правилата, предвидени в чл. 12 и 13 от ЗВЕРБ. Предвиденото закръгляване на годишните и еднократни такси до Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 47 цяло число в полза на предприятията в § 10 от Проекта на акт, влиза в сила от приемане на еврото за национална валута и ще касае единствено крайния размер на дължимите такси, определени в евро в периода след приемането му като национална валута. Цетин България ЕАД Да бъде предвидена ПЗР, с която да бъде регламентиран въпроса за дължимата валута до приемането на еврото за национална валута в Република България. Мотиви: Предложението е с цел правна сигурност. В Проекта не е уреден въпроса относно приложимите такси в периода от влизането в сила на новата Тарифа до приемането на еврото като национална валута. Не се приема Считаме, че не е необходимо да бъдат разписани посочените разпоредби, тъй като условията на плащане до момента на приемане на еврото в РБългария и след това са уредени в ЗВЕРБ. Включването в подзаконов нормативен акт на материя уредена в Закон не е добра административна практика. Съгласно чл. 3 от Закона за нормативните актове законът е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения. (2) За уреждане на другите отношения по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт. Съгласно чл. 12 от Закона за нормативните актове Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 48 актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден. В тази връзка не са налице основания за включване на текстове регламентирани в закон в настоящата тарифа. Илия Христозов С така предложената разпоредба на §11, ал. 2 от проекта на ПМС се отлага прилагането на новоизчисления размер на АГТК чак за 2027 г., като изрично с §11, ал. 3 се регламентира, че за 2026 г. да се прилага АГТК в размер 0,291 на сто, така както е определен миналата година на базата на данните за предприятията и за КРС от 2022 г. Това е едно нелогично, неадекватно и незаконосъобразно решение, което разкрива, че съставителите на този проект нямат никаква представа от същината и предназначението на АГТК. Освен това, това решение ще ощети предприятията. Многократно през годините съм посочвал и съм обосновавал, че замисълът, който е вложил законодателят в законовите разпоредби на ЗЕС е, че всяка календарна година трябва да се определя такъв размер на АГТК, който да осигурява равенство/съответствие на извършените административни разходи от КРС за дейностите по ЗЕС през предходната календарна година и общия сбор на платените през предходната календарна година еднократни такси за административни услуги плюс АГТК, който размер трябва да платят предприятията през настоящата календарна година. Този принцип е заложен и в регламентираната процедура за определяне и сроковете на заплащане на таксата за надзор от банките в Наредба № 40 от 1.12.2020 г. за определяне на размера на таксите за покриване на административните разходи на Българската народна банка, произтичащи от функциите по надзор и преструктуриране, издадена от управителя на Българската народна Не се приема По отношение на изразената позиция за необосновано забавяне на процедурата от КРС – считаме, че няма нормативно определен срок за провеждането й. С приемането на Постановление № 335 на Министерския съвет (ПМС) от 1 октомври 2024 г. за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС (обн., ДВ, бр. 84 от 2024 г.) е определен размер на административна годишна такса за контрол за 2025 г. С проекта на постановление са посочени ясни и конкретни разпоредби относно влизане в сила на предложените изменения. Предложените изменения са обосновани от Анализа по чл. 53, ал. 2 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), който беше предмет на обществени консултации, Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 49 банка, обн., ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г. Внимателният анализ на тази наредба ще покаже, че в нея са регламентирани същите принципи за определяне и срокове за заплащане на таксата, за които аз от години настоявам пред КРС, но моите предложения са били отхвърляни от мнозинството на КРС. В конкретния случай, в резултат на необосновано забавяне на процедурата от КРС, вече е невъзможно определянето и прилагането на новия размер на таксата да стане до средата на тази година, затова се налага новият размер да се прилага през открити с Решение № 273 от 19.09.2024 г. Резултатите от тях са приети от КРС с Решение № 363 от 12.12.2024 г. Постъпилите становища, приетите предложения и мотивите за неприетите, в т.ч. и представените от г-н Христозов са отразени в Таблица. следващата календарна година. Следователно новият размер от „0,265 на сто“ (или колкото се преизчисли при строго спазване на изискванията на Правилата), трябва да замести размерът от „0,291 на сто“, който беше определен миналата година. За да се изпълни горепосоченото, предлагам § 11 от проекта да се измени във вида“ „§ 11. (1) Параграф 1, параграф 2, т. 4 и параграф 9 влизат в сила в 3-дневен срок от обнародването на постановлението в "Държавен вестник". (2) Параграф 3, т. 1 влиза в сила от 1 януари 2025 г. и се прилага за административната годишна такса за контрол, считано от 2025 г. (3) Дължимата административна годишна такса за контрол по чл. 5, ал. 2 за 2024 г., която се заплаща до 15 юли 2025 г., е в размер 0,2 на сто.“ Още веднъж правя уточнението, че горното мое предложение е компромисно, но само чрез него може да се преодолеят последиците от необоснованото забавяне от страна на КРС и да не се ощетят предприятията. В противен случай, предприятията ще бъдат ощетени незаконосъобразно с прилагането на по-големия размер от 0,291 на сто през следващата година и това създава предпоставки за основателни съдебни искове от тяхна страна. Факт е, че в последните две години, КРС значително и необосновано забавяше приемането на своите анализи, което не Към настоящия момент предложеният подход за начина на прилагане на АГТК е възприет от страна на МС и е налице действащо ПМС за 2025 г.В тази връзка не е налице основание да бъде възприето предложение за въвеждане на нови условия или отмяна на вече действащо постановление. По отношение на разпоредбите на §11, ал. 2 от проекта на ПМС обръщаме внимание, че датата 1 януари 2026 г., от която влиза в сила Параграф 3, т. 1 от проекта е определена с оглед логична последователност във времето и предвидимост за задължените субекти по отношение на АГТК. С ПМС № 335 от 1 октомври 2024 Г. за изменение и допълнение на Тарифата е посочено, че параграф 3 влиза в сила от 1 януари 2025 г. и се прилага за АГТК считано от 2025 г. В ал. 2 е пояснено, че Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 50 позволи да се приемат съответните ПМС в рамките на календарните години, което доведе до реални проблеми и неясноти при плащането на тази и някои други такси. И отново възниква въпросът за причините за тази допусната незаконосъобразност на проекта от КРС. И отново ще повторя предишния мой извод за причините за тази допусната грешка. Характерът на грешката изключва възможността за техническа грешка. Остават три възможности, като първата е, всичко написано в § 11 от проекта да е вярно, а да са грешни моите разсъждения и изводи. Другите две възможности са некомпетентност или умисъл. Всеки може да прецени за себе си коя е вероятната възможност. И още веднъж ще аргументирам моето становище, че АГТК трябва да се заплаща до 15 юли през настоящата календарна година, на базата на данните за приходите на предприятията и разходите на КРС през изминалата календарна година. В своите становища през миналите консултации някои мобилни оператори и техните браншови организации изказваха мнението, „че без всякакво съмнение промяната в размера на годишната такса трябва да се отнася за календарната година дължимата годишна г. по чл. таксите, по ЗЕС, юли 2025 подзаконов издаден ал. кодекс и ал. 1 съгласуваност последователност проект е сила от прилага г. За по-голяма следната такса за 5, ал. 2 които се която се г., е в на основание 1 Административнопроцесуалния по делегация от определено, 1 януари за АГТК таблица: административна контрол от Тарифата събират заплаща размер 0,2 нормативен на от ЗЕС. С и в че 2026 считано яснота за 2024 за от КРС до 15 на сто акт, чл. 75, от чл. 147, оглед логична настоящия влиза в г. и се от 2025 прилагаме следваща публикуване на изменението“. Някои предприятия дори цитират решения на КС в защита на своята обосновка, но цитираните решения на КС не са релевантни с този казус. Считам, че подобни твърдения нямат някаква логика или За година с/без измен ение Разме р на АГТК Срок за внасян е подкрепа от действащата нормативна база. Законодателят ясно е определил в ЗЕС кога трябва да се заплаща административната годишна такса за контрол (АГТК) и как 2024 Без изм. 0,2 15 юли 2025 трябва да се изчислява. Един внимателен анализ на разпоредбите на ЗЕС разкрива, че няма никакво закононарушение, ако годишната такса за контрол се 2025 С изм 0,291 15 юли 2026 заплаща в годината, в която е определен новият й размер и дори нещо повече, точно това е смисълът, който е вложил законодателят в законовите разпоредби в ЗЕС и в Тарифата. 2026 С изм. 0,265 15 юли 2027 Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 51 От законовите норми в ЗЕС става пределно ясно, че замисълът, който е вложил законодателят в тях е, че всяка календарна година трябва да се определя такъв размер на АГТК, който да осигурява равенство/съответствие, от едната страна, на извършените административни разходи от КРС за дейностите по ЗЕС през предходната календарна година и от другата страна, на общия сбор на платените през предходната календарна година еднократни такси за административни услуги плюс АГТК, която трябва да платят предприятията през настоящата календарна година (която се изчислява на базата техните приходи (ясно дефинирани в чл. 141, ал. 1 от ЗЕС) през предходната календарна година). Следователно, ако се приеме становището на мобилните предприятия, че „считаме че без всякакво съмнение промяната в размера на годишната такса трябва да се отнася за календарната година следваща публикуване на изменението“, то това ще е сериозно нарушение на изискванията на ЗЕС. По тази причина не могат да се приемат аргументите на мобилните оператори, че планираното увеличение на АГТК, трябва да бъде приложимо най-рано за календарната година, следваща публикуването на постановлението на Министерски съвет за изменение на Тарифата. Считам, че съгласно изискванията на ЗЕС, новият дължим размер на АГТК за предходната календарна година трябва да се заплати от предприятията през настоящата календарна година до 15 юли (на базата на данните от предходната календарна година) и това трябва да се регламентира ясно в Постановлението на МС относно промяната на Тарифата, за да няма неясноти и необходимост от тълкуване. В този смисъл е пределно ясна и разпоредбата на чл. 141, ал. 2 от ЗЕС: „(2) Таксата по ал. 1 се заплаща от лицата, осъществяващи обществени електронни съобщения, до 15 юли на следващата година и се изчислява на база на приходите и разходите по ал. 1, 2027 По изменение отбелязваме, спазването принцип знае тежест „предварително“ се разбира таксата направи заплащането което ще 2026 г., 2026 г., юли 2027 таксата както това по-горе. С оглед спазване е и че годишна Предс тои а-з по чл. 53 ал.2 отношение на на че е на – всеки предварително ще понесе. за 2024 до 15 на се направи заплащането което ще г. и за е показано правна на посочените разписването „Дължимата такса за Опред еляне с ПМС след а- з по чл. 53 ал-2 предложеното §11 взето общия платец и ясно В случая знание заплащането г., което юли таксата за до на се направи заплащането следващите в сигурност на административна контрол 15 юли 2028 отново предвид правен следва да каква като следва да на ще се 2025 г., 2025 г., 15 юли таксата за до 15 на години, таблицата и принципи разпоредбата, за 2025 2027 Предс тои а-з по чл. 53 ал.2 Опред еляне с ПМС след а- з по чл. 53 ал-2 15 юли 2028 Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 52 информацията за които е предоставена от предприятията по реда на чл. 40.“ Отлагането на прилагането на новия размер на годишната такса за контрол ще намали приходите в бюджета с още милиони левове, а трябва да се отчита и фактът, че вече четвърта година не се актуализира размера на АГТК съгласно новите изисквания на ЗЕС от март 2021 г., което също е намалило значително приходите от тази такса в бюджета. В тази връзка, незаконосъобразна е разпоредбата на § 11, ал. 2 от проекта на ПМС, с която се регламентира, че разпоредбата на § 3 (която се отнася за промяната на размера на административната годишна такса за контрол от 0,291 на сто на 0,265 на сто) ще влезе в сила на практика след 01.01.2027 г. (тогава ще се заплаща таксата в този размер на 0,265 на сто), което е едно необосновано и незаконосъобразно 2-годишно забавяне, което в случая не е в интерес на предприятията. С цел, да не се допуска по нататъшно допълнително намаляване на приходите в бюджета с още милиони левове, предлагам § 11 от преходните и заключителни разпоредби на ПМС да се измени по гореуказания начин. Ясно е обаче (поради значително забавяне на процедурата по различни причини), че до 15 юли 2025 г. няма да има техническа възможност да се завърши целия процес по приемането на това ПМС и публикуването му в Държавен вестник. Следователно е ясно, че тази година АГТК ще се заплаща отново в досегашния й размер от 0,2 на сто. След като влезе в сила това ПМС (което вероятно ще е след 15 юли 2025 г.) вече ще е в сила новия размер на таксата от 0,265 на сто, който ще се прилага през 2026 г. при плащането на таксата до 15 юли 2026 г. Разбира се, най-правилно и законосъобразно ще бъде, през 2026 г. (след 15 юли 2026 г.) предприятията да заплащат АГТК, която да е определена на базата на данните за приходите на предприятията и разходите на КРС през 2025 г. г. по чл. 5, ал. 2 от Тарифата … е в размер на 0,291 на сто“. По този начин е избегнато негативното въздействие върху правната сигурност с въвеждането на новия размер на административната такса контрол. По отношение на определения нов размер на АГТК, КРС поддържа позицията подробно представена в приетите с Решение № 363 от 12.12.2024 г. на КРС резултати от проведените обществени консултации на Анализа по чл. 53, ал. 2 от ЗЕС В Заключителните разпоредби към ПМС № 335 от 1 октомври 2024 г. за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС, (обн., ДВ, бр. 84 от 2024 г.), е разписано следното: § 9. (1) Параграф 3 влиза в сила от 1 януари 2025 г. и се прилага за административната годишна такса за контрол, считано от 2025 г. (2) Дължимата административна годишна такса за контрол за 2024 г. по чл. 5, ал. 2 от Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за Приложение към Решение № 206 от 19.06.2025 г. 53 регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения, която се заплаща до 15 юли 2025 г., е в размер 0,2 на сто. Направеното предложение от г-н Христозов ще доведе до колизия между двете правни норми, поради което не може да бъде възприето.