Проект на Наредба за ограничаване на рисково поведение при онлайн залагания

МОТИВИ към проект на Наредба за ограничаване на рисково поведение при онлайн залагания I. Причини, които налагат приемането на нормативния акт: С измененията в Закона за хазарта, обнародвани в „Държавен вестник“ бр. 42 от 2024 г., беше създаден чл. 10ж, с който организаторите на онлайн залагания бяха задължени да предприемат мерки за ограничаване на поведение, което поставя под риск здравето и финансовото благосъстояние на потребителите. Нормата предвиди издаване на наредба на министъра на финансите и министъра на здравеопазването, с която да се определят минималните мерки по отношение на максимален престой на интернет страници за онлайн залагания, максимална загуба за определени периоди, след която потребителят се вписва временно в регистъра по чл. 10г от Закона за хазарта, както и максимален размер на залозите за определени видове хазартни игри и определени часови диапазони. Въвеждането чрез наредбата на посочените ограничения в играта на хазартни игри онлайн се предпоставя от необходимостта от защита на потребителите, предотвратяване на хазартната зависимост и минимизиране на рисковете, свързани с прекомерното участие в хазартни игри. През последните години се наблюдава значителен ръст в популярността на онлайн хазарта както в България, така и в световен мащаб. С нарастването на броя на интернет платформите за залагания се увеличава и броят на потребителите, които се включват в хазартните игри. Въпреки че тази индустрия създава икономически ползи, тя също така поражда сериозни социални и здравни проблеми, свързани с хазартната зависимост, финансовите загуби и свързаните с тях психически и емоционални представи. Налице са зачестяване на случаите на хазарта зависимост - нарастващият брой на хора, които страдат от хазартна зависимост, изисква по-строги мерки за защита на уязвимите лица и ограничаване на прекомерната употреба на хазартните услуги. Също така настоящата нормативна уредба не предвижда достатъчно ефективни механизми за ограничаване на прекомерното участие в онлайн хазарта и не защитава адекватно потребителите от финансови загуби. Необходимо е българските регулаторни практики да се хармонизират с европейските практики – много държави-членки на ЕС вече са въвели строги мерки за регулиране на онлайн хазарта, които служат като ефективен инструмент за защита на потребителите. България също трябва да предприеме стъпки в тази посока, за да се гарантира, че българските граждани са защитени в съответствие с европейските стандарти. Търси се предотвратяване на социалните и икономическите последствия – прекомерното участие в хазартни игри може да доведе до сериозни социални и икономически последици, включително финансови затруднения, загуба на работоспособност и влошаване на качеството на живота на засегнатите лица и техните семейства. II. Цели, които нормативният акт си поставя: Основната цел на наредбата е да се защитят потребителите на хазартните услуги, като се въведат максимални лимити на времето за престой на сайтовете, максималните загуби за определени периоди, и максималните размери на залозите за различните видове хазартни игри. Чрез въвеждането на часови ограничения за залагания и лимити на залозите ще се намали рискът от хазартна зависимост. Заложената мярка за ограничаване времето на престой в интернет страница на организатор на хазартни игри ще доведе до възможност за предпазване на потребителите от хазартна зависимост. Ограничаването на времето за игра ще подпомогне участниците в хазартни игри да поддържат контрол върху поведението си с цел избягване взимането на лоши решения поради умора, стрес или емоции. Прекъсването на игралната сесия след изтичането на 4 часа от началото й/респективно 2 часа за потребителите под 24 годишна възраст/ ще даде време за размисъл и ще спомогне за изграждането на съзнателно и отговорно поведение, както и за поставянето на лични граници от страна на участника. Ограничението ще създаде възможност за пауза и преценка, ще намали вероятността от вземане на импулсивни решения, водещи до значителни финансови загуби. В наредбата се предвижда изключение от предвидената по-горе мярка, когато участникът в хазартни игри взима участие в турнирни игри, тъй като налагането на часово ограничение би попречило на нормалното протичане на турнира и до несправедливо отстраняване на участника. За разлика от казино игрите, турнирните игри изискват стратегия, концентрация и търпение. Отделно от това турнирните игри имат фиксирана входна такса и не позволяват неограничено презареждане. Това от своя страна ограничава възможността за неконтролирани финансови загуби, което е и основния фокус на времевите ограничения. С наредбата се предвиждат мерки за предотвратяване на прекомерни финансови загуби, като се поставят ограничения върху сумите, които потребителите могат да загубят за период от 24 часа. Организаторите на хазартни игри ще бъдат длъжни да предоставят възможност на участник в онлайн залагания при първоначално определяне на размер на максимална загуба да даде съгласие в случай на достигане на максималния размер на загубата да бъде вписан в регистъра по чл. 10г от Закона за хазарта за срок от 7 календарни дни. Наредбата предвижда максималният размер на загубата, който може да бъде зададен от участника в онлайн залагания, за период от 24 часа, да бъде обвързан със средномесечните заплати в частния сектор, според данни на Националния статистически институт към тридесет и първи декември на предходната година. Мярката цели предотвратяване на прекалени финансови загуби от участниците в хазартни игри, като за потребителите над 24 годишна възраст ограничението възлиза в размер на 10 броя средномесечните заплати в частния сектор, според данни на Националния статистически институт, а за лицата под 24 годишна възраст 5 броя. Предвидена е възможност потребителя да може да променя заложеният лимит, като в случай на намаляването му организаторът на хазартни игри е длъжен незабавно да отрази промяната, като тази мярка има за цел превенция на участниците в хазартни игри по отношение на предотвратяване на финансови загуби. Допуска се участник в хазартни игри да зададе по-висок размер на максималната загуба, която може да се претърпи в резултат от участие в игрите за период от 24 часа, когато същият докаже пред организатора документално, че има месечни доходи, значително надвишаващи заложените лимити. В този случай зададеният максимален размер на загубата не може да надхвърля 30 % от размера на доказаните доходи. С наредбата организаторите на хазартни игри се задължават да предоставят възможност на участник в онлайн залагания да зададе максимален размер на залозите за видовете хазартни игри, предлагани на интернет страницата, отнасящ се за определен часови диапазон, а именно: в часовия диапазон от 06:00 ч. до 20:00 ч. и в часовия диапазон от 20:00 ч. до 06:00 ч. Предвижда се максималният размер на залозите, за лица над 24 годишна възраст, за всички хазартни игри предлагани на интернет страницата на организатора, който може да бъде зададен от участника в онлайн залагания за период от 24 часа да не може да надвишава общо 20 средномесечни заплати в частния сектор, според данни на Националния статистически институт към тридесет и първи декември за предходната година. Лицата под 24 годишна възраст няма да имат възможност да залагат повече от стойността на 10 средномесечни заплати в частния сектор, според данни на Националния статистически институт. Предвидена е възможност потребителя да може да променя заложеният лимит, като в случай на намаляването му организаторът на хазартни игри е длъжен незабавно да отрази промяната, като тази мярка има за цел превенция на участниците в хазартни игри по отношение на предотвратяване на финансови загуби. Допуска се участник да зададе по-висок от определения максимален размер на поставените залози за период от 24 часа в случаите, когато същият докаже пред организатора документално, че има месечни доходи значително надвишаващи заложените лимити. В този случай максималният размер на залозите за съответния вид хазартна игра, за период от 24 часа, не може да надхвърля повече от 30 % от размера на доказаните доходи. С регламентираните в проекта на наредба строги правила и изисквания, организаторите на хазартни игри освен, че ще са задължени да ги прилагат, но и ще трябва да осигуряват на потребителите прозрачна и надеждна информация относно условията за участие в игрите. Това от своя страна ще повиши прозрачността и отговорността на организаторите на онлайн залаганията III. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба: Предложеният проект на акт няма да окаже въздействие върху държавния бюджет. Прилагането на нормативния акт не изисква финансови и/или други средства, които да бъдат направени от страна на участниците в онлайн залаганията. Във връзка с необходимостта от промени в компютърните системи на организаторите на онлайн залагания с оглед осигуряване спазването на изискванията на наредбата за въвеждане на лимити на максимален престой, залози и загуби от залагания, ще възникнат финансови разходи за организаторите на онлайн залагания. Тези разходи са обусловени от обществения интерес от намаляване на негативните последици от хазартната зависимост. Очаква се подобрението на регулациите да доведе до намаляване на социалните разходи, свързани с лечението на хазартна зависимост и подпомагането на засегнатите от прекомерни финансови загуби. IV. Очаквани резултати: Очаква се приемането на тази наредба да доведе до значително намаляване на случаите на хазартна зависимост при хазартните игри онлайн и свързаните с нея социални и икономически проблеми. Също така, чрез въвеждането на нови регулаторни механизми ще се осигури по-голяма защита на потребителите и ще се повиши доверието в легалните оператори на хазартни игри онлайн. Прогнозира се и повишаване на ефективността на държавния контрол върху дейността на онлайн хазартните оператори, като същевременно се създават условия за по-добра регулация на сектора в съответствие с европейските и международни стандарти. Предлаганата наредба е необходима и навременна мярка за справяне с нарастващите рискове, свързани с онлайн хазарта. Тя създава правна рамка, която не само защитава потребителите, но и насърчава отговорното залагане, като по този начин минимизира негативните ефекти върху обществото. Наредбата отразява стремежът на държавата да защити гражданите като същевременно гарантира, че онлайн хазартът се извършва в контролирана и регулирана среда, съобразена с най-добрите европейски практики. V. Анализ на съответствието с правото на Европейския съюз: С предлагания нормативен акт не се въвеждат в действащото законодателство на Република България изисквания, произтичащи от правото на Европейския съюз, не се транспонират норми от европейското законодателство и не се приемат мерки по прилагането на регламенти. В европейското право не се съдържат изисквания по отношение на регулираната материя. Правилата на наредбата съответстват на принципите на свободното движение на стоки и свободното предоставяне на услуги и не са в противоречие с принципа на пропорционалност и принципа за равенство и еднакво третиране, тъй като се предвижда да се прилагат еднакво от всички задължени лица.

Проект! НАРЕДБА ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА РИСКОВО ПОВЕДЕНИЕ ПРИ ОНЛАЙН ЗАЛАГАНИЯ Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С тази наредба се определят мерки, които организаторите на онлайн залагания предприемат за ограничаване на поведение, което поставя под риск здравето и финансовото благосъстояние на участници в онлайн залагания. Чл. 2. (1) Мерките за ограничаване на рисковото поведение на участниците, предвидени в тази наредба, определят: 1. максималния престой на интернет страница за онлайн залагания; 2. максималната загуба за определени периоди, след която участникът се вписва временно в регистъра по чл. 10г от Закона за хазарта; 3. максималния размер на залозите за определени видове хазартни игри и определени часови диапазони. (2) Мерките по ал. 1 са задължителни за организаторите на онлайн залагания, като организаторите могат да предвидят и допълнителни мерки за ограничаване на рисковото поведение на участниците. Чл. 3. (1) Организаторите на онлайн залагания са длъжни да изискват при регистрация на участник в хазартните игри посочване на лимити за максимален престой на интернет страница за онлайн залагания, максимална загуба за определени периоди и максималния размер на залозите за определени видове хазартни игри и определени часови диапазони. (2) В случаите, когато участник в хазартни игри вече има регистрация на интернет страница за онлайн залагания, организаторът е длъжен да изиска еднократно посочване на лимити, съобразно ал. 1, при първоначално вписване на участника чрез потребителско име и парола в интернет страницата. (3) Организаторът на онлайн залагания уведомява участника, че избирането на лимитите по ал. 1 е задължително условие за участие в хазартните игри. Глава втора ОГРАНИЧЕНИЯ НА МАКСИМАЛНИЯ ПРЕСТОЙ НА ИНТЕРНЕТ СТРАНИЦА ЗА ОНЛАЙН ЗАЛАГАНИЯ Чл. 4. (1) Организаторът на онлайн залагания е длъжен да предоставя възможност на участниците да определят максималния си престой на интернет страницата му, който не следва да превишава 4 часа без прекъсване.. (2) Участник в онлайн залагания, който е под 24-годишна възраст, може да избере времеви лимит за престоя си на интернет страницата на организатора, който не следва да превишава 2 часа без прекъсване. (3) Участникът в онлайн залагания може да променя времевия лимит за престоя си на интернет страницата на организатора, както следва: 1 1. при заявено увеличаване на времевия лимит, като организаторът отразява промяната най-рано след 24 часа от нейното въвеждане с цел спазване на изискванията на ал. 1 и 2; 2. при заявено намаляване на времевия лимит, като организаторът отразява промяната незабавно след нейното въвеждане от участника. (4) До отразяването на промяната по ал. 3, т. 1, престоят на участника се отчита по предходно избрания от него времеви лимит. Чл. 5. (1) Отчитането на времевия лимит за престой на участника на интернет страница за онлайн залагания започва от момента на достъпването й от участника чрез потребителското му име и парола. (2) Отчитането на престоя се прекратява от момента, в който участникът напусне интернет страницата, чрез избиране на опцията “изход“ в игралния му профил. (3) Организаторът на онлайн залагания е длъжен да информира участника при достигане на избрания от него времеви лимит за престой на интернет страницата. При достигане на лимита организаторът незабавно преустановява достъпа му до интернет страницата. (4) Достъпът на участник до интернет страница за онлайн залагания не се прекратява при достигане на избраният от него времеви лимит, ако е налице участие в турнирни игри или в игри срещу други участници. В тези случаи достъпът на участника до интернет страницата се прекратява незабавно след приключване на турнирната игра или съответно играта срещу други участници. (5) Възможността за достъпване на участника до интернет страницата за организиране на хазартни игри се възстановява след изтичане на 15 минути от прекратяване на предходен достъп поради достигане на избран от участника времеви лимит. (6) Преди да бъде предоставена възможност за последващ достъп по ал. 6 организаторът на онлайн залагания информира участника, чрез съобщение в игралният му профил за възможността да се впише в регистъра по чл. 10г от Закона за хазарта. Глава трета ОГРАНИЧЕНИЯ НА МАКСИМАЛНА ЗАГУБА ОТ ЗАЛАГАНИЯ ЗА ОПРЕДЕЛЕНИ ПЕРИОДИ Чл. 6. (1) Организаторът на онлайн залагания е длъжен да предостави възможност на участник в онлайн залагания да зададе размер на максималната загуба, която може да претърпи в резултат от участието си в игрите за период от 24 часа, считано от 00:00 часа до 23:59 часа на съответното денонощие. (2) Организаторът на онлайн залагания е длъжен да предостави възможност на участник в онлайн залагания при първоначално определяне на размер на максимална загуба да даде съгласие в случай на достигане на максималния размер на загубата да бъде вписан в регистъра по чл. 10г от Закона за хазарта за срок от 7 календарни дни. В случай, че участникът не даде съгласието си, организаторът на онлайн залагания не го допуска до участие в онлайн залагания. (3) Максималният размер на загубата, който може да бъде зададен от участника в онлайн залагания за период от 24 часа, не може да надвишава 10 средномесечни заплати в частния сектор, според данни на Националния статистически институт към 31 декември на предходната година. Ако участникът в хазартни игри е под 24-годишна възраст максималният размер на загубата, който може да зададе за период от 24 часа, не 2 може да надвишава 5 средномесечни заплати в частния сектор според данни на Националния статистически институт към 31 декември на предходната година. (4) Организаторът визуализира цифрово на интернет страницата си стойността на средномесечната заплата в частния сектор по данни на Националния статистически институт, както и сумата на средномесечните заплати в съответствие с размерите по ал. 3, за да улесни участниците в преценката им относно избраната от тях сума за максималния размер на загубата, която могат да претърпят в резултат от участието им в игрите за период от 24 часа. (5) Участникът може да променя зададения от него размер на максимална загуба до достигането на максимално определения в ал. 3 размер. В случай, че е заявено увеличаване на размера на максималната загуба, организаторът отразява промяната най- рано след 24 часа от нейното въвеждане с цел спазване на изискванията на ал. 3. В случай, че е заявено намаляване на размера на максималната загуба, организаторът отразява промяната незабавно след нейното въвеждане от участника. (6) До отразяване на промяната по ал. 5, се прилага предходно зададения от участника размер на максималната загуба. (7) Загубата се изчислява като разлика между направените от участника залози и изплатените му печалби след определянето на залозите за периода, за който се отнася зададеният от него максимален размер на загубата. (8) Допуска се участникът да зададе по-висок от определения в ал. 3 размер на максималната загуба, която може да се претърпи в резултат от участие в игрите за период от 24 часа, когато същият докаже пред организатора документално, че има месечни доходи, значително надвишаващи заложените лимити по ал. 3. В този случай зададеният максимален размер на загубата не може да надхвърля 30 % от размера на доказаните месечни доходи. Организаторът е длъжен да съхранява представените доказателства за произхода на доходите. (9) В случаите по ал. 8 участникът следва да докаже наличието и произхода на доходите си при първоначалното определяне на лимитите, както и на всеки 6 календарни месеца след това. В случай, че участникът в хазартни игри не представи доказателства за наличието и произхода на доходите си, ал. 8 не се прилага. Чл. 7. (1) Организаторът на онлайн залагания задължително уведомява участника, чрез съобщение в игралния му профил в случаите, когато: 1. загубата от участието му в игрите достигне 50 % от сумата на зададения от него максимален размер на загубата; 2. загубата от участието му в игрите достигне 75 % от сумата на зададения от него максимален размер на загубата; 3. загубата от участието му в игрите достигне 100 % от сумата на зададения от него максимален размер на загубата. (2) Със съобщението по ал. 1, т. 3 организаторът на онлайн залагания информира участника, че ще бъде автоматично вписан в регистъра по чл. 10г от Закона за хазарта за срок от 7 календарни дни (168 часа) и през този период се преустановява участието му в хазартни игри. (3) След изпращане на съобщението по ал. 1, т. 3 централната компютърна система на организатора на онлайн залагания изпраща незабавно и автоматизирано към информационната система на Националната агенция за приходите идентификационни данни за участника в хазартни игри. След постъпването на данните в Националната агенция за приходите незабавно се извършва служебно вписване на участника в хазартни игри в регистъра по чл. 10г от Закона за хазарта. Срокът по ал. 2 започва да тече от момента на вписването. 3 Чл. 8. Разпоредбите на тази глава не се прилагат при участие в турнирни игри или в игри срещу други участници, освен ако при прекратяване на участието в турнир или прекратяване на игра срещу друг/и участник/ци участникът е достигнал определения от него размер на максимална загуба. Глава четвърта ОГРАНИЧЕНИЯ НА МАКСИМАЛНИЯ РАЗМЕР НА ЗАЛОЗИТЕ ЗА ОПРЕДЕЛЕНИ ВИДОВЕ ХАЗАРТНИ ИГРИ И ОПРЕДЕЛЕНИ ЧАСОВИ ДИАПАЗОНИ Чл. 9. (1) Организатор на онлайн залагания е длъжен да предостави възможност на участника в онлайн залагания да зададе максимален размер на залозите за видовете хазартни игри, предлагани на интернет страницата, отнасящ се за определен часови диапазон. (2) Максималният размер на залозите за всички хазартни игри предлагани на интернет страницата на организатора, който може да бъде зададен от участника в онлайн залагания за период от 24 часа, не може да надвишава общо 20 средномесечни заплати в частния сектор, според данни на Националния статистически институт към 31 декември за предходната година. Ако участникът е под 24-годишна възраст максималния размер на залозите, който може да зададе за период от 24 часа, не може да надвишава общо 10 средномесечни заплати в частния сектор, според данни на Националния статистически институт към 31 декември на предходната година. (3) Организаторът визуализира цифрово на интернет страницата си стойността на средномесечната заплата в частния сектор по данни на Националния статистически институт, както и сумата на средномесечните заплати в съответствие с размерите по ал. 3, за да улесни участниците в преценката им относно избраната от тях сума за максималния размер на залозите, които могат да поставят за период от 24 часа. (4) Възможностите, от които участникът избира максимален размер на залога за отделните видове хазартни игри, предлагани на интернет страницата, се предоставят в размери, определени в утвърдените на основание чл. 17, ал. 1, т. 4 от Закона за хазарта правила на организатора. (5) Предоставените възможности за избор на максимален размер на залога за отделните видове хазартни игри, предлагани на интернет страницата, следва да бъдат отделени по часови диапазони, както следва: 1. в часовия диапазон от 06:00 ч. до 20:00 ч.; 2. в часовия диапазон от 20:00 ч. до 06:00 ч. Чл. 10. (1) Участникът избира размер на максимален залог за отделните видове хазартни игри, предлагани на интернет страницата за часовите диапазони по чл. 9, ал. 5. (2) Организаторът не допуска приемането на залог за отделните видове хазартни игри, предлагани на интернет страницата да надвишават зададените от участниците лимити за максимален залог по чл. 9, ал. 2. (3) Участникът може да променя зададения от него максимален размер на залозите за отделните видове игри и часовия диапазон, за който се отнасят, както следва: 1. при заявено увеличаване на максималния размер на залозите, като организаторът отразява промяната най-рано след 24 часа от нейното въвеждане с цел спазване на изискванията на чл. 9, ал. 2; 2. при заявено намаляване на максималния размер на залозите, като организаторът отразява промяната незабавно след нейното въвеждане от участника. 4 (4) До отразяването на промяна по ал. 3, т. 1 се прилагат предходно избрания от участника максимален размер на залога. (5) Допуска се участникът да зададе по-висок от определения в чл. 9, ал. 2 максимален размер на поставените залози за период от 24 часа в случаите, когато същият докаже пред организатора документално, че има месечни доходи значително надвишаващи заложените лимити. В този случай максималният размер на залозите за съответния вид хазартна игра за период от 24 часа не може да надхвърля повече от 30 % от размера на доказаните месечни доходи. Организаторът е длъжен да съхранява представените доказателства за произхода на доходите. (6) В случаите по ал. 5 участникът следва да докаже наличието и произхода на доходите си при първоначалното определяне на лимитите, както и на всеки 6 календарни месеца след това. В случай, че участникът не представи доказателства за наличието и произхода на доходите си, ал. 5 не се прилага. Чл. 11. Разпоредбите на тази глава не се прилагат при участие в турнирни игри или в игри срещу други участници, освен ако при прекратяване на участието в турнир или прекратяване на игра срещу друг/и участник/ци участникът е достигнал определения от него максимален размер на залозите. Преходни и заключителни разпоредби § 1. Наредбата се издава на основание чл. 10ж, ал. 2 от Закона за хазарта. § 2. В 9-месечен срок от влизане в сила на тази наредба организаторите на онлайн залагания са длъжни да приведат дейността си в съответствие с изискванията, определени в нея. ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА Министър на финансите ДОЦ. Д-Р СИЛВИ КИРИЛОВ, ДМ Министър на здравеопазването 5

ДО МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ ДО МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ДО ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ ОТ „БЪЛГАРСКА ГЕЙМИНГ АСОЦИАЦИЯ“ (БГА), сдружение с нестопанска цел с ЕИК: 205257118, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ул. "Панорама София" 6, бизнес център "Ричхил", Бл. А, представлявано от Даниела Малчева – председател на УС, тел: 0888 700 247, e-mail: office.bga@bga-bg.org; и „СДРУЖЕНИЕ НА ОРГАНИЗАТОРИТЕ НА ХАЗАРТНИ ИГРИ И ДЕЙНОСТИ В БЪЛГАРИЯ“, ЕИК 206074080, седалище и адрес на управление: град София, ул. „Люлин планина“ № 33 А, ет. 1, представлявано от председателя на сдружението Милен Генов Тотев, тел. +359 898 486508, e-mail: office@sohidb.bg. СТАНОВИЩЕ по Проект на Наредба за ограничаване на рисково поведение при онлайн залагания по чл. 10ж от Закона за хазарта УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, На 05.06.2025 г. в Портала за обществени консултации www.strategy.bg беше публикуван Проект на Наредба за ограничаване на рисково поведение при онлайн залагания по чл. 10ж от Закона за хазарта („Проекта“). 1 „БЪЛГАРСКА ГЕЙМИНГ АСОЦИАЦИЯ“ и „СДРУЖЕНИЕ НА ОРГАНИЗАТОРИТЕ НА ХАЗАРТНИ ИГРИ И ДЕЙНОСТИ В БЪЛГАРИЯ“, са неправителствени организации, обединяващи лицензирани организатори на хазартни игри и производители на игрално и комуникационно оборудване и като представители на голяма част от най-модерните и развиващи се хазартни оператори в срока за обществено обсъждане на проекта изразяваме становището си и представяме бележки и предложения по проекта. Следва да се отчетат високите рискове за държавата от приемане на рестриктивни задължителни ограничения на играта на участниците в хазартни игри на легалните сайтове за залагания, предвидени в Наредбата – всеобхватен нелегален хазарт и поставяне в риск на уязвимите групи, огромна загуба на приходи в бюджета, дела пред ВАС и КС и европейските институции. Проектът не е придружен от Оценка за въздействие, но мотивите разкриват незачитане на основни проблеми и негативни последици от приемането му в предложения вид. Предложеният проект поражда силно безпокойство в индустрията, тъй като приемането му в тази редакция от една страна ще доведе до безпрецедентно ограничение на лицензирания онлайн хазарт в Република България, от друга страна, ще постави в значителен риск българските граждани, участващи в хазартни игри, пренасочвайки ги чрез прекомерното лимитиране към нерегулираната и свръх рискова среда на нелицензирания безконтролен нелегален онлайн хазарт. 1. Нелегалният хазарт като огромна заплаха и бич именно за най-уязвимите групи и подрастващите не може да бъде ефективно ограничен и все повече се разраства. В Република България има 26 лицензирани организатори на хазартни игри /онлайн/, съответно толкова са и легално опериращите сайтове. За сметка на това в Списъка на интернет страници, чрез които се организират хазартни игри от организатори, които НЕ са получили лиценз по закона за хазарта за онлайн залагания към настоящия момент фигурират 6161 сайта. Повечето от тях могат да бъдат достъпени за участие в онлайн залагания през мобилно устройство и в момента. Това е само броят на включените в списъка на НАП, който постоянно нараства. Реално те са много повече, в пъти, неизмеримо. Безброй интернет страници, които предлагат на българските граждани възможност за залагане без лиценз, без регулация, без никакви ограничения. 2 Нелегалният хазарт винаги е свързан с висока степен на зависимост от хазартни игри, което води до разрушителни социални и лични проблеми. Хората, които участват в нелегални хазартни игри, са изложени на по-голям риск от развитие на хазартна зависимост, което води до финансови трудности, разрушаване на отношенията с близки и социална изолация. Липсват и задължения и механизми за превенция и закрила на хазартно зависимите лица, както и механизми за контрол. Нелегалните доставчици на хазартни услуги не прилагат ЗХ и в частност задължението за недопускане на лица, вписани в регистъра по чл. 10г от закона. Вписаните в регистъра уязвими (хазартно зависими лица) не могат да достъпват лицензираните хазартни игри, поради което свободно играят именно нелегален хазарт, където ограничение на играта им няма. Нелегалният хазарт е сериозен проблем, който води до множество рискове и последици както за отделните индивиди, така и за обществото като цяло. Той не само, че подкопава законодателството и икономиката, но също така създава социални рискове, които потенциално засягат широки слоеве от обществото. Именно най-уязвимите групи от обществото са изложени на най-сериозни рискове от нелегалния хазарт – хазартно зависимите лица и подрастващите. В малкото държави, в които има фиксирани лимити и ограничения от държавата, се наблюдава агресивно разрастване на нелегалния хазарт. Опитът във всички европейски пазари, с оглед публично достъпните статистически данни, сочи че, задължителните ограничения в играта в лицензираните сайтове за залагане не води до ограничение на играта на участниците и ограничаване на рисковете за тях, а ги пренасочва към свободно достъпните нелицензирани сайтове. Прекаленото стагниране на регулирания хазарт има за основна последица засилване и разпространение на незаконния В подкрепа на гореизложеното споделяме заключения от Доклада за Устойчивост за 2024 г. на EGBA (European Gaming and Betting Association / Европейска асоциация за игри и залагания): „Конкурентен, регулиран онлайн пазар e единственото решение за защита на играчите.“; Тревожна тенденция в цяла Европа обаче е популярността на уебсайтовете на черния пазар. Базирани извън Европа, тези уебсайтове се фокусират изключително върху печалбата от хората, често липсват дори най-основните мерки за защита на потребителите, да не говорим за каквито и да било политики за предотвратяване на вреди, свързани с хазарта.“; “Разрастването на черния пазар за онлайн хазарт, движен от уебсайтове, управлявани извън Европа, представлява нарастваща заплаха за безопасността на европейски играчи.“. Влошаващата се ситуация на черния пазар в Европа подчертава спешната нужда националният 3 политици да предприемат решителни действия за защита техните играчи. Времето за действие е сега. Докато ние силно подкрепяме мерките за прилагане срещу уебсайтове на черния пазар, конкурентните регулирани пазари за онлайн хазарт са единственото ефективно решение.“. „За съжаление, начинът по който регулаторните рамки бяха разработени в няколко европейски страни изостри проблема с черния пазар.“ Докладът на EGBA излиза само няколко дни след като френската l’Association Française des Jeux En Ligne (AFJEL) е оценила, че нелегалният пазар в страната е изпреварил легалния. Според него през 2023 г. във Франция е имало четири милиона нелегални играчи, което е повече от легалния пазар от 3,6 милиона залагащи. Междувременно в Германия доклад от 2023 г. на университета в Лайпциг изчислява, че процентът на канализиране в Германия е само 50,7% към легалните онлайн оператори. Проучването сочи, че приблизително три четвърти от онлайн приходите се генерират от черния пазар, което означава, че страната пропуска стотици милиони данъчни приходи. Италия има един от най-големите хазартни пазари в Европа. Съществува обаче и процъфтяващ черен пазар, който отклонява значителна част от тези приходи. Пазарът на незаконни онлайн хазартни игри в Италия генерира около 1 милиард евро годишни приходи, което води до загуби за регулирания сектор. На 11.10.2024 г. излязоха данни, че Холандската асоциация за онлайн хазарт (NOGA) и лицензираните холандски доставчици на онлайн хазарт (VNLOK) призовават за по-голям мониторинг на черния пазар, след като нови данни от регулаторния орган на страната предполагат по-ниски от очакваните нива на канализиране. И двете организации се фокусират върху факта, че повече пари се харчат на незаконните уебсайтове, отколкото на лицензираните сайтове. „Притеснително е, че играчите, които избират незаконната оферта, харчат повече пари там.“; „Ние знаем, че незаконните сайтове за хазарт са особено привлекателни за тези уязвимите играчи“. През 2024 г. в Дания е достигнат рекорд за блокирани нелегални сайтове за една година. Датският регулаторен орган по хазарта е започнал да инициира съдебната процедура по блокиране на нелицензирани сайтове два пъти годишно, вместо веднъж, което сигнализира за нарасналата необходимост от подобни мерки. В САЩ, според официални данни, публикувани в статия на американския сайт theguardian,com, две трети от всички залози, поставени по време на Super Bowl (най-голямото 4 спортно събитие в света) са извършени на нелегални сайтове. От 5 милиарда долара (при 350 милиона залога), само 1.4 милиарда (122 милиона залога) са постъпили в легални сайтове. В резултат на рестриктивните разпоредби парите на гражданите и в Република България вместо да се харчат за забавление на регулирания защитен лицензиран пазар ще изтичат към Кюрасао, Панама, Филипини и други офшорни зони, където най-често са ситуирани доставчиците на нелегален онлайн хазарт. 2. Загуби от приходи от онлайн хазарт – преки и непреки. Приходите от държавни такси по чл. 30, ал. 4 от ЗХ възлизат на над 200 000 000 лева за година. Само за 2024 г. преките приходи от онлайн хазарта са в размер на 240 000 000 лева от такса по чл. 30, ал. 4 от ЗХ и над 20 000 000 лева от корпоративен данък. В пъти повече са приходите от платеното ДДС. В следствие на рестриктивната регулация, по направени изчисления, тези приходи ще намалеят с минимум 40-50 %, само при математическо изчисление на зададените лимити, без да се отчитат непредвидимите последствия от отлива на участници от легалните сайтове в резултат на нарушен комфорт и загуба на удоволствие, както и административна тежест. Задължително Проектът на Наредба трябва да бъде придружен с Оценка за въздействието, която да бъде придружена с подробни анализи. Не следва да бъде допускана загуба на стотици милиони в Държавния бюджет. 3. Ограничение на правата и свободите на български граждани против конституционните им права ще доведе до легални проблеми както за държавните институции, така и за организаторите, които ще се явяват „посредник“ в това взаимоотношение. Участниците в лицензирания хазарт са дееспособни пълнолетни лица. С противозаконното принудително вписване в регистъра по чл. 10г от ЗХ и предвиждане на задължителни ограничения в двойно по-ниски размери на лица под 24 години, ще бъдат нарушени основни конституционни права на гражданите. Същевременно българските граждани, участници в хазартни игри, ще бъдат поставени под висок риск, тъй като прекомерните ограничения в лицензираната среда, ще преместят играта им в нелицензираната – незащитена, неограничена и неконтролируема. 4. Технически проблеми При изготвянето на Проекта на Наредба следва да се съблюдават останалите подзаконови нормативни актове по прилагане на ЗХ с оглед избягване на правен хаос и невъзможност за 5 привеждане в съответствие: НАРЕДБА за условията и реда за регистрация и идентификация на участниците, съхраняването на данни за организираните онлайн залагания на територията на Република България и за подаване на информация за хазартните игри към сървър на Националната агенция за приходите (Приета с П МС № № 50 от 15.02.2021 г., обн., Д В, бр. 14 от 17.02.2021 г., в сила от 21.02.2021 г. (регламентирано е изрично какви данни се подават към НАП), НАРЕДБА за общите технически и функционални изисквания към игралния софтуер и комуникационното оборудване за онлайн залаганията и игрите чрез други електронни съобщителни средства (Приета с ПМС № 31 от 1.02.2021 г., обн., ДВ, бр. 10 от 5.02.2021 г., попр., бр. 12 от 12.02.2021 г. (изчерпателно е посочено какви следва да са функционалностите на ЦКС), НАРЕДБА за общите задължителни игрални условия и правила за видовете хазартни игри, за които се издават лицензи (Приета с ПМС № 32 от 3.02.2021 г., обн., ДВ, бр. 11 от 9.02.2021 г.). Преработката на ЦКС следва да се извършва в съответствие с приложимата нормативна уредба, а именно Наредба за общите технически и функционални изисквания към игралния софтуер и комуникационното оборудване за онлайн залаганията и игрите чрез други електронни съобщителни средства и Наредба за условията и реда за регистрация и идентификация на участниците, съхраняването на данни за организираните онлайн залагания на територията на Република България и за подаване на информация за хазартните игри към сървър на Националната агенция за приходите. Към този момент не е известно дали и кога се предвиждат промени в посочените наредби, което създава неяснота и несигурност при разработване на необходимите преработки за привеждане в съответствие с Наредбата. Към настоящия момент има открити и незавършили с приемане на окончателен подзаконов нормативен акт процедури по отношение на две от горепосочените наредби, чието приемане би следвало да предхожда приемането на Наредбата по чл. 10 ж от ЗХ. В Наредбата следва да се предвидят само приложими и възможни технически мерки и решения, съответно трябва да бъде съгласувана с Българския институт по метрология. 5. Нарушение на европейското законодателство Проектът на Наредба е публикуван в българския портал за обществени консултации, но не е обявен за съгласуване с Европейската Комисия по реда на Директива (ЕС) 2015/1535, която определя задължителна за държавите членки процедура за нотификация на техническите регламенти относно продукти и услуги на информационното общество преди те да бъдат приети в националното законодателство. 6 Проектът на Наредбата по чл. 10ж от ЗХ представлява технически регламент и въвежда редица промени в техническите изисквания поради необходимост от цялостна преработка на централните компютърни системи, поради което следва да бъде изпратен за TRIS нотификация до Европейската Комисия. Следва да се има предвид, че голяма част от засегнатите субекти, организатори на хазартни игри с издаден лиценз от Националната агенция за приходите, са търговски дружества, регистрирани в друга държава - членка на Европейския съюз и нямат място на стопанска дейност в страната. С оглед приоритета на Република България за предстоящото влизане в Еврозоната, не следва да се допуска страната ни да не спазва нормативно определените процедури на Съюза. Считаме, че проектът следва цялостно да се ревизира и предлагаме балансирани изменения, допълнения и отпадане на конкретни разпоредби: §1. В чл. 3: Да се създадат ал. 4 и 5, както следва: „(4) В случай че участникът не избере лимити, за него се прилага максималният размер на предвидените в тази наредба лимити. (5) Организаторите на хазартни игри са длъжни да предоставят на лица под 24-годишна възраст възможност да изберат намалени максимални стойности на предвидените в тази наредба лимити.“ Аргументи: В ал. 4 на чл. 3 се регулира възможността, ако клиент откаже да зададе лимити, към него да се прилагат автоматично зададени. По този начин ще се намали административната тежест за участниците и ще се намали възможността да започнат да играят на нелегални сайтове. В ал. 5 е предвидено че Организаторите на хазартни игри са длъжни да предоставят на лица под 24-годишна възраст възможност да изберат намалени максимални стойности на предвидените в тази наредба лимити. По този начин се изпълнява напълно изискването на закона без да се нарушават правата на тези граждани. Възрастта 24 години по българското законодателство не предполага да се третира пълнолетен български гражданин по различен начин и да му се отнемат права. Това е дискриминационно, незаконно и противоконституционно. 7 Следва да се има предвид, че ал. 3 на чл. 10ж, ЗХ реферира към наредбата по ал. 2 на същата разпоредба, в която да се определят намалени стойности за лица под 24 години, но не определя намалени стойности спрямо какъв критерий. §2. В чл. 4: 1. Алинея 2 да се заличи, съответно ал. 3 и 4 да станат ал. 2 и 3. 2. В ал. 3 (нова ал. 2) да се заличи текста „с цел спазване на изискванията на ал. 1 и 2“; 3. В ал. 4 (нова ал. 3) да се заличи „т.1“ Аргументи: Решението за лица под 24 години е дадено в §1. С предложението за създаване на ал. 5 в чл. 4. §3. В чл. 5: 1. В ал. 1 след думите „от момента на“ да се добави „първия поставен залог след“ 2. Aлинея 2 да придобие следната редакция: „(2) За определянето на престоя се отчита само реалното игрално време, което представлява акумулираното времетраене на всеки игрален рунд при игри с игрални автомати и игри в казино (от момента на поставяне на залозите до момента на тяхното резултиране).“ 3. В ал. 3 думите „интернет страницата“ да се заменят с „игралния му профил“ 4. В ал. 4 след думите „срещу други участници“ да се добави „или в случай че участникът залага на спортни състезания. Последното изречение на ал. 4 да се заличи. 5. Алинея 6 да се заличи. Аргументи: За отчитане на престоя съгласно чл. 5 следва да се зачита реалното игрално време, тъй като тъй като участникът в играта може да прекарва свободно време на определена интернет страница за запознаване с правилата на игрите, да разглежда маркетингови съобщения, да участва в безплатни игри, да гледа спортни състезания и т.н. 8 Достъпът до интернет страницата, включително и чрез потребителско име и парола не означава, че лицето непременно взема участие в хазартни игри, а преустановяването на участието не е обвързано с избиране на опция „изход“. Достъпът до публично достъпни легални интернет страници няма как да бъде преустановен, а може да бъде ограничен само по отношение на индивидуално създадени игрален профил на лицето, при продължителен активен престой. §4. В чл. 6: 1. Алинея 2 да се заличи, съответно ал. 3-7 да станат ал. 2-6. 2. В ал. 3 (нова ал. 2) цифрата „10“ да се замени с „20“. Последното изречение да се заличи. 3. В ал. 6 (нова ал. 5) цифрата „5“ да се замени с „4“ 4. В ал. 7 (нова ал. 6) думите „залози и изплатени печалби“ да се заменят със „залози с реални средства и изплатените му печалби с реални средства, които се подават от организатора към сървъра на Националната агенция за приходите и се отчитат в декларацията по чл. 30, ал. 8 от ЗХ“. 5. Да се създаде нова ал. 7, както следва: „(7) Окончателният лимит на допустимата загуба за съответния ден се определя като към размера на загубата по ал. 6 се прибави размерът на нетните печалби към 23:59 ч. на предходния ден.“ 6. В ал. 8 след израза „30% от“ да се добави „двадесето кратния размер на“. 5. В ал. 9 цифрата „6“ да се замени с „12“. Аргументи: Размерът на загубата е определен като загубата с реални средства в рамките на 24 часа като от залозите с реални средства на участника се извадят изплатени печалби с реални средства така, както организаторът ги подава към сървър на НАП и ги отчита в декларацията по чл. 30, ал. 8 от ЗХ. Тази дефиниция най-точно отразява „загубата“ на участника и кореспондира с терминологията на ЗХ. 9 Считаме, че размерът на лимитите, предвидени в чл. 9, ал. 2 от Проекта, са по- целесъобразни като размер и следва да бъдат посочени в Глава Трета (чл. 6, ал. 3), а именно максималният размер на загубата, който може да бъде зададен от участника в онлайн залагания за период от 24 часа, да не може да надвишава 20 средномесечни заплати в частния сектор, според данни на Националния статистически институт към 31 декември на предходната година. Респективно чл. 9, ал. 2 следва да отпадне по аргументи по-долу. Отделно следва изключението по ал. 8 да бъде реципрочно на базовите лимити, предвидени в наредбата. Същевременно правилно е да се отчита и размерът на печалбата на участника от предходния ден към момента на започване на отчитане на периода. §5. В чл. 7: 1. Алинея 2 да се измени така: „(2) Със съобщението по ал. 1, т. 3 организаторът на онлайн залагания информира участника за възможността да се впише в регистъра по чл. 10г от Закона за хазарта като подаде искане до Националната агенция за приходите.“ 2. Алинея 3 да се заличи. Аргументи: Най-добрата възможност за изпълнение на законовата разпоредба в Наредбата по чл. 10ж в този случай е да се регламентира, че след достигане на максимално определената от участника загуба, той да получи от организатора изрично съобщение с уведомяване, че има възможност да се включи в регистъра като подаде искане по реда на чл. 10г от ЗХ. Вписването в регистъра по чл. 10 г, ЗХ на дееспособни физически лица без тяхно изрично волеизявление е противоконституционно принудително действие и хазартните оператори нямат законово основание и няма как да осъществяват каквито и да било действия, свързани с реализиране или контрол на тази разпоредбата. Насилствено вписване в регистъра е недопустимо, тъй като влиза в директно противоречие с чл. 10г от ЗХ, където е определен редът, срокът и хипотезите за вписване в регистъра на уязвимите лица. Същевременно техническите решения не позволяват подобна процедура, тъй като регистърът е автоматизиран и достъпен за организаторите само по отношение проверката за факта на 10 вписване на участниците в хазартните игри. Остава нерегламентиран и моментът и начинът за отписване в тази хипотеза. В разпоредбата ясно е разписано, че „потребителят се вписва“. Активната правна легитимация за вписване в регистъра е на участника, както според чл. 10г, така и според формулировката на чл. 10ж, ал. 2, т. 2 от ЗХ. Законът за хазарта не делегира тази правна легитимация на трети лица. Вписването е юридически акт, изцяло обвързан с волеизявлението на играча, който като дееспособен и правоспособен български гражданин има свободата сам да определи как да прекарва времето си и как да разходва собствените си средства. Този извод произлиза както от формулировката на ал. 1 на чл. 10ж от ЗХ, така и от законово регламентираните положения – в хазартни игри участие могат да вземат само дееспособни лица (пълнолетни и не поставени пред запрещение), които не са изразили воля да бъдат включени в регистъра по чл. 10г от ЗХ. По отношение на служебното вписване, респективно отписване, такова е предвидено само по отношение на по реда на чл. 10е, ал. 2. Ограничение на правата и свободите на български граждани против конституционните им права ще доведе до легални проблеми както за държавните институции, така и за организаторите, които ще се явяват „посредник“ в това взаимоотношение. Принудително вписване, извън изрично предвидените хипотези и ред в чл. 10г „Вписване в регистър. Заличаване от ЗХ“ е незаконосъобразно и се явява груба намеса в гражданския статус на лицето, което бива определено като хазартно зависимо и уязвимо против неговата воля и самосъзнание. Недопустимо е да се въвежда презумпция за зависимост в подзаконовия нормативен акт и спрямо участника да бъде налагана принудителна мярка, каквато се явява насилственото вписване в регистъра. §6. В чл. 8: Да се заличи изразът „освен ако при прекратяване на участието в турнир или прекратяване на игра срещу друг/и участник/ци участникът е достигнал определения от него размер на максимална загуба“ Аргументи: Корекцията е предложена с цел постигне на точност и приложимост. §7. В чл. 9: 1. Алинея 1 е да се измени така: „(1) Организатор на онлайн залагания е длъжен да предостави възможност на участника в онлайн залагания да зададе максимален размер на залога за всеки вид хазартна игра, 11 предлагана на интернет страницата, отнасящ се за определен часови диапазон.“ 2. Алинеи 2 и 3 да се заличат, съответно ал. 4 и 5 да станат ал. 2 и 3. 3. Алинея 4 (нова ал. 2) да се измени така: „(2) Максималният и минималният размер на залога за отделните видове хазартни игри, предлагани на интернет страницата, се определят в утвърдените на основание чл. 17, ал. 1, т. 4 от Закона за хазарта правила на организатора за съответния вид игра.“ §8. В чл. 10: 1.В ал. 1 цифрата „5“ да се замени с „3“. 2. Алинея 2 да се заличи съответно ал. 3 и 4 да станат 2 и 3. 3. В ал. 3 (нова ал. 2) да се заличат думите „с цел спазване на изискванията на чл. 9, ал. 2“ 4. В ал. 4 (нова ал. 3) изразът „ал. 3, т. 1“ да се замени с „ал. 2“ 5. Алинеи 5 и 6 да се заличат. Аргументи по § 7-9: Считаме, че под „максимален размер на залозите“ в Закона за хазарта се има предвид само „максимален размер на всеки един отделен залог за определен вид хазартна игра и за определен часови диапазон“. Примери за добра практика са няколко европейски държави, където на участника е предоставена възможност сам да определи /да се саморегулира/ максималния размер на отделен залог за определен продукт. Този модел лесно може да се заимства чрез въвеждане на ограниченията по кодове от Наредба за условията и реда за регистрация и идентификация на участниците, съхраняването на данни за организираните онлайн залагания на територията на Република България и за подаване на информация за хазартните игри към сървър на Националната агенция за приходите. Например, един участник може да си избере размер на максимален залог само за спорт, а друг – за всички видове хазартни игри, за които организаторът има лиценз на сайта. Или един участник в хазартните игри организирани от БСТ може да си избере размер на максимален залог само за кено, а друг за кено и тото, трети – за всички вертикали. 12 В настоящата редакция на Глава Четвърта от проекта са предвидени лимити както за единичните залози, така и за общия размер на залозите за период от 24 часа. Редакцията на Глава Четвърта в този й вид води до объркване относно това максимален размер на залога или общ размер на залозите за определените видове хазартни игри в определени часови диапазони се регламентира, тъй като отделните разпоредби на чл. 9 и чл. 10 се използват и двете понятия. В Глава трета от Проекта са разписани максималните размери на загубата, където е предвидено, че загубата се изчислява като разлика между направените от участника залози и изплатените му печалби. В Глава четвърта следва да се регламентира само максимален размер на залозите за определени видове хазартни игри и в определени часови диапазони, като тук става въпрос за максималния размер на отделните единични залози, които могат да бъдат поставени от участниците на отделен вид хазартна игра в дадения часови диапазон. Така е регламентирано и от законодателя в чл. 10ж, ал. 2, т. 3 от 3Х. Не е разписано, че става въпрос за „общ размер на залозите,“ нито размер на „поставените залози“. „Максимален размер на залозите за определени видове хазартни игри и определени часови диапазони“ буквално означава колко най-много може да бъде единичният залог на определения вид игра в определения часови диапазон. В разпоредбата на закона е употребено множествено число, тъй като се съгласува по число с „определени видове хазартни игри“ и „определени часови диапазони“, съответно максималният размер на единичните залози ще бъде различен спрямо вида на играта и часовия диапазон. Общият размер на всички поставени залози е включен в определянето на загубата по предходната глава и не би следвало да има отношение към регламентацията на максималния размер на единичния залог, нито да бъде лимитиран допълнително. Направените залози са включени при изчислението на загубата и не следва да се ограничават втори път. Още повече, че сами по себе си залозите зависят от хода на игрите и не са обвързани със загуба на лични средства на участника, като лимитирането на сбора им няма никакво превантивно действие. Със сто лева начален залог в хода на разиграването заложените в чл. 9, ал. 2 от Проекта лимити могат да бъдат достигнати за кратък период от време, тъй като залозите представляват разигравания и в това е същността на хазартната динамика. Общият размер на залозите не е показател, чрез 13 който ефективно да може да се ограничи рисковото поведение на участниците. Настоящата редакция на Глава Четвърта представлява свръх регулация, надхвърля законодателна делегация и освен объркване създава и допълнителна тежест и прекомерни ограничения, които ще доведат до поредното предимство на нелегалния хазарт пред лицензирания такъв. За постигане на целите на закона, изчистване на терминологичното разминаване и постигане на поносима за организаторите регулация, следва в Глава Четвърта на наредбата да остане регулацията относно размера на единичния залог така, както е предложено. §9. В чл. 11: Да се заличи изразът „освен ако при прекратяване на участието в турнир или прекратяване на игра срещу друг/и участник/ци участникът е достигнал определения от него максимален размер на залозите“. Аргументи: Корекцията е предложена с цел постигне на точност и приложимост. §10. В ПЗР в §12 цифрата „9“ да се замени с „24“. Аргументи: Наредбата ще наложи цялостно пренастройване и преработка на централните компютърни системи на организаторите (ЦКС) на всички онлайн организатори, въвеждайки изисквания за допълнителни функционалности на системата. След преработването им, ЦКС следва да минат изпитване от лицензирана лаборатория от регистъра по чл. 20, ал. 1, т. 4 от ЗХ. При успешно изпитване и издаване на съответния протокол или сертификат, НАП извършва тестване и одобрява свързаността на ЦСК и подаването на информация към сървър на НАП, съгласно чл. 20 от НАРЕДБА за условията и реда за регистрация и идентификация на участниците, съхраняването на данни за организираните онлайн залагания на територията на Република България и за подаване на информация за хазартните игри към сървър на Националната агенция за приходите. След издаване на решение за одобряване от НАП, новите версии на следва да бъдат вписани в регистъра на Българския институт по метрология по чл. 20, ал. 2 от ЗХ. Едва след това организаторите могат да подадат искане за включването на новата версия на ЦКС в лицензите си. 14 Целият този процес, времево, ще отнеме минимум 18 месеца. За нормалното му протичане и обезпечаване, е необходимо да се предвидят 24 месеца за привеждане в съответствие. В заключение, предложените в Проекта разпоредби ще затруднят дейността на лицензираните онлайн организатори на хазартни игри в Република България и не отговарят на нуждите на обществеността. Молим да бъдат взети предвид нашите аргументи за промени и Проектът да бъде преработен в цялост, тъй като приемането му в сегашния вид би довело до колизия с други нормативни актове, включително Закона за хазарта и съответно – неприложимост. Проектът на Наредба въвежда редица нови утежнения за организаторите на онлайн залагания, които противоречат с волята на законодателя и с икономическата логика в контекста на вълната от нелегален хазарт. Проектът следва да се ревизира в цялост и да се разглежда след като премине TRIS нотификация и след влизане в сила на обуславящите го и предхождащи подзаконови нормативни актове по приложението на ЗХ, а именно наредбите по чл. 17, ал. 3, т. 4 и 5, по чл. 17, ал. 2, т. 1 и 5 от ЗХ и по чл. 17, ал. 1, т. 7 и ал. 3, т. 6 от ЗХ. С уважение: .................................. /Даниела Малчева – председател на УС на БГА/ …………………… /Милен Тотев – председател на СОХИДБ/ 15

ДО МИНИСТЪРA НА ФИНАНСИТЕ - Г-ЖА ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА ДО МИНИСТЪРA НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО - ДОЦ. Д-Р СИЛВИ КИРИЛОВ ДО ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ - Г-Н РУМЕН СПЕЦОВ С Т А Н О В И Щ Е от Асоциация на игралната индустрия в България /АИИБ/ Относно: проект на Наредба за ограничаване на рисково поведение при онлайн залагания (Проекта на Наредба(та) с открита процедура по обществена консултация, обявена на 05.06.2025 г. на www.strategy.bg. УВАЖАЕМA ГОСПОЖО ПЕТКОВА, УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КИРИЛОВ, УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН СПЕЦОВ, Асоциацията на игралната индустрия в България (АИИБ) е правоприемник Българската Търговска Асоциация на Производителите и Организаторите от Игралната Индустрия (БТАПОИИ), създадена през 1992 година като първата българска асоциация, обединяваща производители, вносители и разпространители на игрално оборудване и организатори на хазартни игри. Членове на БТАПОИИ са лица с над 25-годишен опит в сферата на игралната индустрия с утвърдена репутация, както в България, така и на международните пазари. Още от създаването й, основната отговорност на Асоциацията е свързана с активно участие в процеса на разглеждане на промени в законодателството, регулиращо игралната индустрия в България. БТАПОИИ беше активен участник в работата, свързана с приемането на Закона за хазарта от 1999 година. Много от предложенията, направени от Асоциацията, бяха включени както в Закона за хазарта, така и в последващи изменения на законодателството, регулиращо хазарта в България. Надяваме се, че дългогодишният ни опит в областта ще бъде полезен, като се вземат предвид анализите и предложенията, изразени в настоящото становище. Проектът на Наредба за ограничаване на рисково поведение при онлайн залагания e положителна стъпка в развитието на българското законодателство, целящо повишаване на мерките за защита на уязвимите лица и мотивиране на контролирано поведение от страна на потребителите. В същото време, считаме че редица разпоредби от Проекта на Наредбата не намират опора в утвърдените европейски регулаторни модели и така предложени поставят под съмнение ефективността, пропорционалността и съвместимостта им с целите, заложени в мотивите към Проекта. Например: - Липса на централизирано ограничение. Проектът възлага на всеки оператор поотделно да прилага лимити върху престой, загуби и залози, без да предвижда централизиран механизъм за координация. Това означава, че участник, достигнал лимитите си при един организатор, може незабавно да продължи играта си при друг лицензиран организатор, заобикаляйки наложените ограничения. На практика няма ефективна бариера пред миграцията на играчите между различните сайтове, което обезсмисля мерките за „отговорна игра“. С оглед на това считаме, че е необходимо централизирано решение, което да обхваща всички организатори, за да се предотврати преразпределянето на залози и загуби между тях. - Вписване в Регистъра по чл. 10г от Закона за хазарта (ЗХ). В Проекта на Наредба се предвижда автоматично вписване на участника в регистъра по чл. 10г от ЗХ („Регистъра“) за 7 дни при достигане на зададения лимит на загуба. Това представлява принудително отнемане на право на участие, без изрична законова делегация и без съгласието на лицето в конкретния момент. Считаме, че тази мярка е в противоречие с конституционно гарантираните права на пълнолетните дееспособни граждани (напр. свободата на личен избор и икономическа свобода). Вписването представлява несъразмерно и противоконституционно ограничение на правото на гражданите при положение, че съществуват по-щадящи алтернативи – например централизирана система, администрирана от НАП, която да следи за достигане на лимитите при всички организатори. За операторите в бранша промените са свързани с множество допълнителни технологични разработки и влагане на допълнителни финансови ресурси. Надяваме се регулацията да отрази и този фактор, за да е възможно чрез централизиран подход да се превентира преразпределяне на залози и загуби между сайтовете за залагания и да се създаде балансирана, прозрачна и стабилна регулаторна среда. Изложените по-горе принципни положения обобщават позицията на АИИБ, че предложените мерки са положителна стъпка в посока предпазване на потребителите на хазартни услуги от развиване на зависимости, но в този си вид няма да защитят ефективно уязвимите играчи, пренасочвайки ги към игра в други лицензирани сайтове, а и в много нелегални хазартни сайтове. В подкрепа на тази теза отбелязваме, че нерегулираният онлайн хазарт вече процъфтява – по официални данни в списъка на НАП присъстват над 6400 нелицензирани сайта за залагания. Затова предлагаме Проектът на Наредба да бъде преразгледан в посока на по-централизирани, балансирани, законово обосновани и практически изпълними мерки, които действително да постигнат целите за защита, без да застрашават легалния пазар и правата на участниците. По-долу излагаме нашите предложения по конкретни разпоредби на Проекта на Наредбата. I. Относно Глава втора „Ограничения на максималния престой на интернет страница за онлайн залагания“ считаме, че престоят на интернет страницата следва да отчита активно игрално поведение, а не времето от достъпването чрез потребителско име и парола до избиране на опция „изход“ от профила, което не е свързано с участие в игрите. В допълнение смятаме, че единен времеви лимит не бива да се прилага еднакво към всички видове онлайн залагания. Различните игри имат различен характер и риск от „прекомерен престой“. При спортните залагания участникът обикновено прекарва време в изчакване на резултати или анализ, а самото поставяне на залог отнема кратко време. Няма непрекъснат игрови процес, който да „приковава“ вниманието с часове (за разлика от казино игрите). Затова въвеждането на фиксиран лимит на престоя за спортни залагания не само е ненужно, но може да се окаже неприложимо – например, един футболен мач или турнир могат да продължат над 4 часа с паузи, без играчът да залага постоянно. Предлагаме за спортните залагания да не се изисква задължителен лимит на престоя или най-малкото нормативно да се изключат от обхвата на чл. 4 и 5. С оглед горното предлагаме текст, който да отрази разграничението. Например, може да се добави изрична разпоредба (нова ал. в чл. 4 или като отделен член), че „Разпоредбите на тази глава не се прилагат за залози на спортни събития“. По аналогия с предвидените изключения за турнирни игри, това ще освободи спортните залагания от изискването за 4- часов лимит, тъй като при тях липсва непрекъсната игрова сесия, която мярката да адресира. За разлика от спортните залагания, при казино игрите активната игрална сесия следва да е определящия фактор за продължителността на престоя, като отчетеният първи залог е обективен критерий за началото му, а отчитането на резултата от игралната сесия – за неговия край. Предвид изложеното, предлагаме следните редакции: 1. В чл. 4, ал. 1 от Проекта на Наредбата накрая да се добавят думите „за активна игрална сесия, считано от първия направен залог за съответния вид игра след достъпването на интернет страницата чрез потребителското име и парола на участника.“, като текстът придобие следната редакция: „Чл. 4. (1) Организаторът на онлайн залагания е длъжен да предоставя възможност на участниците да определят максималния си престой на интернет страницата му, който не следва да превишава 4 часа без прекъсване за активна игрална сесия, считано от първия направен залог след достъпването на интернет страницата чрез потребителското име и парола на участника.“. 2. В чл. 5, ал. 1 преди думите „достъпването й от участника чрез потребителското му име и парола“ да се добавят думите „първия направен залог за съответния вид игра след“, като текстът придобие следната редакция: „Чл. 5. (1) Отчитането на времевия лимит за престой на участника на интернет страница за онлайн залагания започва от момента на първия направен залог за съответния вид игра след достъпването й от участника чрез потребителското му име и парола.“ 3. В чл. 5, ал. 2 да придобие следната редакция: „Чл. 5. (2) За определянето на престоя се отчита само реалното игрално време, което представлява акумулираното времетраене на всеки игрален рунд при игри с игрални автомати и игри в казино (от момента на поставяне на залозите до момента на тяхното резултиране).“ 4. В чл. 5, ал. 3 думите „на интернет страницата“ да се заменят с „в игралния му профил“, като текстът придобива следната редакция: „Чл. 5. (3) Организаторът на онлайн залагания е длъжен да информира участника при достигане на избрания от него времеви лимит за престой в игралния му профил. При достигане на лимита организаторът незабавно преустановява достъпа му до интернет страницата.“ 5. В чл. 5, ал. 4 в първото изречение след думите „срещу други участници“ да се добавят думите „или в случай че участникът залага на спортни състезания“. Последното изречение на ал. 4 да бъде заличено. II. Относно Глава трета „Ограничения на максималната загуба от залагания за определени периоди“ считаме, че избраният подход да се дефинира загубата, като разлика между направените залози и изплатените печалби не отразява действителната загуба, която участник в хазартна игра може да претърпи. Реалната финансова загуба на участника, следва да отчита всички вложени и изтеглени от него парични средства. Смятаме, че загубата за даден период следва да се определи като: начален баланс по игралната сметка + сумата на всички депозити през периода – сумата на всички тегления през периода – краен баланс по игралната сметка в края на периода. По този начин ясно се обхваща нетният размер на средствата, излезли от личния патримониум на участника в играта, с които същият е намалил своето финансово състояние. Предвид изложеното, предлагаме следните промени и редакции в тази глава на Проекта на Наредбата: 1. Чл. 6, ал. 7 да придобие следната редакция: „Чл. 6. (7) Загубата се изчислява като сбор от началното салдо по игралната сметка на участника и всички направени от него депозити през периода, за който се отнася зададеният от него максимален размер на загубата, намален с изплатените на участника суми (тегления) и с наличното салдо по сметката в края на периода.“ 2. Разпоредбата на чл. 6, ал. 2 да бъде заличена. Нормата на чл. 6, ал. 2 (и свързаните разпоредби на чл. 7, ал. 2 и 3) предвижда участникът да даде предварително съгласие да бъде вписан в регистъра по чл. 10г от ЗХ за 7 дни, ако загуби 100 % от лимита си, като при липса на съгласие изобщо не се допуска до игра. Както изтъкнахме в началото, намираме тази мярка за непропорционална и проблематична. Тя на практика лишaвa всички играчи, достигнали лимита си, от възможност да участват в хазартни игри законно в следващата седмица, приравнявайки ги на хазартно зависими лица, без индивидуална преценка. Разпоредбата на чл. 10г от ЗХ създаде регистъра на уязвимите лица с основна цел да даде възможност на лицата доброволно да се самоизключат от хазарт за по-дълги периоди. Проектът на Наредбата обаче измества фокуса – превръща тази защитна мярка в наказателна: автоматичен 7-дневен срок на самоизключване, и то приложим дори спрямо лица, които може просто да са имали лош ден и да са загубили определена сума. Това принудително вписване, макар и с формално „съгласие“, поражда следните възражения: • Нарушава принципа на личната автономия – всеки участник е пълнолетен и би трябвало сам да решава кога да се самоизключи. Държавата налага „наказателно решение“, което излиза извън рамките, поставени от закона (чл. 10г ЗХ не предвижда служебно вписване по критерий „достигната загуба“). • Подобна мярка ще има обратен ефект върху уязвимите лица. Един доказано хазартно зависим играч, ако бъде изключен от всички лицензирани сайтове за 7 дни, почти сигурно ще се насочи към нелегалните онлайн оператори, които са многобройни и достъпни, и където няма никакви ограничения. 3. В чл. 7: 1. Алинея 2 да се измени така: „(2) Със съобщението по ал. 1, т. 3 организаторът на онлайн залагания информира участника за възможността да се впише в регистъра по чл. 10г от Закона за хазарта като подаде искане до Националната агенция за приходите.“ 2. Алинея 3 да бъде заличена. III. Относно Глава четвърта „Ограничения на максималния размер на залозите за определени видове хазартни игри и определени часови диапазони“ с оглед съответствие между нормативните актове, отбелязваме, че Проектът на Наредбата не отговаря на първично дадения от Закона за хазарта обхват, а именно - в чл. 10ж, ал. 2, т. 3 от ЗХ изрично е посочено, че максималният размер на залозите е за определени видове хазартни игри, а не за всички, както е зададено в Проекта на Наредбата. Въпреки това, ако законодателят счита този подход за правилен, предлагаме да се уеднакви подхода към избраните лимити, които да ограничават участника в игрите. Чл. 65, ал. 1 от ЗХ въвежда изрично задължение за организаторите, игралните автомати да осигуряват възвръщаемост за играчите не по-малко от 80 % от общата сума на залозите. Минималната 80 % възвръщаемост означава, че средно поне 80 стотинки от всеки заложен 1 лв. се изплащат обратно като печалби, което ограничава средната очаквана нетна загуба до около 20 % от оборота (т.е. до 0,20 лв. на всеки 1 лв. залог). При тези условия, дори играчът да залага максимално допустимите суми, реално той не може да достигне лимита на загуба, заложен в Проекта на Наредбата. Например, при единичен залог от 1 лв. и минимална възвръщаемост от 80 %, средната очаквана загуба за всеки залог е 0,20 лв. (20 % от залога). За да се натрупа загуба в размер на 25 000 лв. (праг, приблизително равен на 10 средномесечни заплати в частния сектор), биха били необходими около 125 000 отделни залога по 1 лв. всеки. Такъв брой залози е практически невъзможно да се реализира в рамките на едно денонощие от един участник. Още повече, при нормативно ограничение на общата сума на дневните залози до еквивалента на 20 средномесечни заплати, дори и при най-неблагоприятен сценарий за играча, максимално възможната загуба за деня би била далеч под фиксирания лимит от 10 средномесечни заплати. На практика, заложеният лимит на загуба не може да бъде достигнат при типичните параметри на играта и наложените ограничения. Ако приемем решението на законодателя, ограничението на загубата да е 10 средномесечни заплати в частния сектор, то тогава, възприемайки правилото за 80 % възвръщаемост, размерът на ограниченията за максимален залог трябва да е 50 средномесечни заплати в частния сектор. Въпреки че, възвръщаемостта при игрите на игрални маси и на спортни залози се формира по различен начин и е по-висока, може да възприемем единен подход и да бъде заложена най-ниската такава, определена от ЗХ за игри на игрални автомати. Предвид изложеното, предлагаме следните редакции: 1. В чл. 9, ал. 2 думите „всички“ да се замени с думите „определени видове“, като текстът придобие следната редакция: „Чл. 9 (2) Максималният размер на залозите за определени видове хазартни игри предлагани на интернет страницата на организатора, който може да бъде зададен от участника в онлайн залагания за период от 24 часа, не може да надвишава общо 50 средномесечни заплати в частния сектор, според данни на Националния статистически институт към 31 декември за предходната година. Ако участникът е под 24-годишна възраст максималния размер на залозите, който може да зададе за период от 24 часа, не може да надвишава общо 20 средномесечни заплати в частния сектор, според данни на Националния статистически институт към 31 декември на предходната година.“ IV. Необходими промени и на други нормативни актове Някои от предложените мерки предполагат или изискват изменения и в други нормативни актове, както и изграждане на нови инфраструктури: 1. Наредбата за условията и реда за регистрация и идентификация на участниците, съхраняването на данни и подаването на информация към НАП – за да се предвиди възможност за подаване и съхраняване на данни, свързани с: лимитите за загуби, залози и престой; задействане и достигане на тези лимити; история на игралната активност на участниците; 2. Наредбата за техническите и функционални изисквания към игралния софтуер и комуникационното оборудване – с оглед адаптиране на изискванията към софтуера на организаторите, така че същият: да отчита и блокира при достигане на лимитите; да осигурява измерване на „загуба“ по нормативно определена формула; да поддържа и предава данни в реално време към НАП; 3. Наредбата за задължителните игрални условия и правила за различните видове хазартни игри – с цел хармонизиране на правилата по отделни категории игри със специалните ограничения по чл. 10ж ЗХ и новата наредба (например по отношение на престой, специфични залози и игрова динамика). В противен случай, въвеждането на новите правила ще остане само декларативно, без техническа и правна възможност за реално прилагане от страна на икономическите оператори и надзорния орган. V. Предвид гореизложеното, в Преходните и заключителни разпоредби, в § 2 предлагаме числото „9“ да се замени с „12“. Наредбата ще наложи цялостно пренастройване и преработка на централните компютърни системи (ЦКС) на всички онлайн организатори, въвеждайки изисквания за допълнителни функционалности на системите. След преработването им, ЦКС следва да минат изпитване от лицензирана лаборатория от регистъра по чл. 20, ал. 1, т. 4 от ЗХ. При успешно изпитване и издаване на съответния протокол или сертификат, НАП извършва тестване и одобрява свързаността на ЦКС и подаването на информация към сървър на НАП, съгласно чл. 20 от НАРЕДБА за условията и реда за регистрация и идентификация на участниците, съхраняването на данни за организираните онлайн залагания на територията на Република България и за подаване на информация за хазартните игри към сървър на Националната агенция за приходите. След издаване на решение за одобряване от НАП, новите версии следва да бъдат вписани в регистъра на Българския институт по метрология по чл. 20, ал. 2 от ЗХ. Едва след това организаторите ще могат да подадат искания за включването на новата версия на ЦКС в лицензите им. За нормалното протичане и обезпечаване на процесите по промени, интеграции и сертифициране, е необходимо да се предвидят 12 месеца за привеждане в съответствие. АИИБ подкрепя идеята за ясна регламентация като положителна стъпка в развитието на българското законодателство, целящо повишаване на мерките за защита на уязвимите лица и мотивиране на контролирано поведение от страна на потребителите, но при условие, че тази регламентация въвежда централизирани мерки за контрол, обхващащи всички лицензирани организатори на хазартни игри. Надяваме се, че обоснованите ни предложения са полезни и че ще бъдат отразени в Наредбата за ограничаване на рисково поведение при онлайн залагания. С уважение:_________________________ /Ангел Ирибозов - Председател на УС/

До: Министерство на финансите Министерство на здравеопазването Национална агенция за приходите Становище от Инициатива “Живот след хазарта Относно: Проект на Наредба за ограничаване на рисково поведение при онлайн залагания Уважаема г-жо Петкова, Уважаеми доц. д-р Кирилов, С настоящото изразявам становището си относно проекта на Наредба за ограничаване на рисковото поведение при онлайн залагания, публикуван за обществено обсъждане. Като човек, който активно работи по темата за превенция на хазартната зависимост и подпомага зависими лица и техните близки, намирам за важно да подкрепя усилията на институциите за регулация на онлайн хазартната среда. Считам, че това е наложителна и закъсняла стъпка. Въпреки това, след обстойно запознаване с проекта, бих искал да обърна внимание на редица ключови слабости и неясноти, които застрашават ефективността на предложените мерки. Основни проблеми и препоръки: 1. Лимит за времетраене на играта – реално неефективен В Наредбата се предвижда ограничение от 4 часа без прекъсване (или 2 часа за лица под 24 г.). Не е ясно дали това се отнася за дневен лимит или само за отделна сесия. Понастоящем текстът допуска всеки участник да прекрати сесията си на 3 ч. и 59 мин. и веднага да започне нова, което прави мярката лесно заобиколима. Препоръка: Да се въведе и дневен лимит за времето, прекарано на сайта на хазартния оператор – напр. максимум 4 часа в рамките на 24 часа. 2. Ограниченията не се прилагат за определени типове игри Чрез формулировката за изключения при "турнирни игри" и "игри срещу други участници", възниква опасна вратичка. Много от популярните слот игри с „мистерия“ джакпоти в България реално функционират чрез колективен пул и могат да бъдат класифицирани като такива. Препоръка: Да се въведе ясна дефиниция за типа игри, които не попадат под регулация, както и изрично изключване на слот игри със споделен джакпот от тази категория. 3. Няма описан контролен механизъм и санкции Наредбата не предвижда никакъв описан процес за контрол на спазването, не е ясно кой го осъществява и какви са последствията при нарушение. Липсват и предвидени санкции. Препоръка: Да се регламентират: Органът, който осъществява контрол (НАП, МФ и/или друг); Механизъм за мониторинг и публичен отчет; Санкции при системно неспазване – включително временно спиране на лиценз. 4. Автоматичното вписване в Регистъра е технически неизпълнимо в момента При достигане на финансов лимит се предвижда автоматично вписване в Регистъра на хазартно уязвимите лица. Това звучи добре, но не е ясно как ще се осъществява технически. В момента вписването в регистъра отнема дни, а в Наредбата не е предвидена реалновременна система. Препоръка: Да се изгради API между операторите и НАП, с изискване за обработка в рамките на минути. Да се определи орган, отговорен за техническото изпълнение и надзор. 5. Неясна и потенциално опасна процедура за „доказване на доход“ Наредбата не указва какви документи се признават като доказателство за доход. Няма защита от фалшификации, няма срокове за валидност, няма орган, който одобрява документите. Препоръка: Да се допуснат само официални документи с ПИК от НАП, данъчни декларации или банкови извлечения. Да се въведе процес на електронна верификация. 6. Финансовите лимити са твърде високи и неадекватни за България Допускането на загуби до 10 средни месечни заплати за 24 часа е прекомерно, особено за страна с нисък стандарт на живот. В Европа ограниченията са значително по-ниски: Германия: лимит на депозити от €1 000/месец; Нидерландия: изискване за доказване на доход над €700; Белгия: седмичен лимит €200; Финландия: максимален залог €500/месец. Препоръка: Да се въведе лимит от максимум 1 500 – 2 000 лв. загуби на месец, освен при доказан доход, както и да се обвърже залогът с реална покупателна способност. 7. Липса на обосновка на мерките в мотивите В мотивите към проекта не се посочват източници, добри практики или проучвания, въз основа на които са определени стойностите. Това поставя под съмнение ефективността и прозрачността на процеса. Препоръка: Да се актуализират мотивите, като се цитират добри практики от страни като Германия, Финландия, Нидерландия и други, където успешно се справят с проблема, и се предостави оценка на въздействието. Заключение Проектът на Наредбата съдържа добри намерения, но в сегашния си вид рискува да се превърне в формална, неработеща мярка. Нужни са значителни технически и съдържателни корекции, както и включване на реални експерти – от лечението на зависимости, психолози, представители на уязвимите групи. Оставам на разположение за съдействие, коментари или участие в работни групи по темата. С уважение, Ивайло Иванов Инициатива “Живот след хазарта” jivot.sled.hazarta@gmail.com