Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване проект на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни

Национална асоциация на млекопреработвателите бул. „Васил Левски" № 106 гр. София, България е-майл: n_a_m@abv.bg телефон: +359 886 210 311 Изх.№ 39/14.07.2025г. ДО МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛЕИЕТО И ХРАНИТЕ Д-Р ГЕОРГИ ТАХОВ ДОПЪЛНЕНИЕ към съвместно подаденото становище с „Асоциация на млекопреработвателите в България" и Сдружение „Български традиционни млечни продукти" ОТ: Сдружение „НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ НА МЛЕКОПРЕРАБОТВАТЕЛИТЕ" /Сдружение "НАМ"/, чрез председателя на УС - Владислав Дончев Михайлов ОТНОСНО: предложения за обществено обсъждане законопроект за веригата на доставки на земеделски продукти и храни УВАЖАЕМИ Д-Р ТАХОВ, Във връзка с предложения за обществено обсъждане законопроект за веригата на доставки на земеделски продукти и храни от „Националната асоциация на млекопреработвателите" (НАМ) потвърждаваме подкрепата си към съвместно изготвеното и подадено становище от „Асоциацията на млекопреработвателите в България" и Сдружение „Български традиционни млечни продукти", с председател на УС на АМБ и БТМП - инж. Димитър Зоров същевременно, от „НАМ" изразяваме, допълнително мнение по отношение на следните два пункта от становището, както следва: 1 I.„Националната асоциация на млекопреработвателите" НЕ ПОДКРЕПЯ предложената от АМБ и БТМП редакция на чл.15, т.2 от законопроекта, формулирана както следва: Чл.15.По отношение на покупко-продажба на земеделски продукти и храни, определени в списък, приет с решение на Министерския съвет, се въвеждат следните максимални търговски надценки, както следва: т.2 - „За търговец на едро по цялата верига на доставки – кумулативно /за всички търговци на едро по цялата верига не могат да имат повече от 10% общо/ - не повече от 10 % от покупната цена" Считаме, че предложеното ограничение от не повече от 10% надбавка по веригата на доставки е икономически необосновано и практически неприложимо. В повечето случаи реалните логистични разходи /разходи за транспорт, възнаграждения на персонала, енергия/ достига между 8% и 10% от покупната цена. При налагане на таван от 10%, за търговците на едро не остава икономическо пространство за генериране на минимална печалба, което прави дейността неустойчива и икономически неефективна. поради, което от „НАМ" ПРЕДЛАГАМЕ, с оглед гарантиране на минимална рентабилност и устойчивост на дейността, размерът на допустимата търговска надбавка кумулативно /за всички търговци на едро по цялата верига/ да не надвишава 15% от покупната цена, което би осигурило поне 5% реална печалба за търговците на едро след покриване на основните разходи. I.„Националната асоциация на млекопреработвателите" ЧАСТИЧНО ПОДКРЕПЯ предложената от АМБ и БТМП редакция на чл.21 от законопроекта, формулирана както следва: „Чл. 21. Количествата храни по чл. 20 от български земеделски производители и/или преработватели не могат да бъдат по-малко от 90% от целия асортимент от съответната група млечни продукти, предлагани в обекта, и същите произведени само от българско сурово мляко." От „НАМ" ПОДКРЕПЯМЕ по принцип заложената цел за стимулиране на българското производство и считаме за целесъобразно изискването не по-малко от 90% от асортимента от млечни продукти, предлагани в търговските обекти, да бъде произведен от български млекопреработвателни предприятия, но категорично, НЕ СМЕ СЪГЛАСНИ, с частта от предложението, която изисква тези продукти да бъдат произведени „само от българско сурово мляко". Смятаме, че подобно ограничение относно изключително български произход на суровината не само ограничава икономическата свобода на производителите и търговците, но може да има и сериозни негативни последици за стабилността на пазара. На практика, въвеждането на задължително изискване за 90% българска суровина може да доведе до дефицит на сурово мляко, особено в зимно-пролетния период, когато производството на суровина в страната традиционно спада. Това би застрашило редовните доставки, ценовата стабилност и наличието на разнообразие в млечните продукти, като в крайна сметка ще се отрази негативно и върху потребителите. поради, което от „НАМ" ПРЕДЛАГАМЕ, икономически по-реалистичен и балансиран подход и съотношение, а именно: „Не по-малко от 90% от асортимента от съответната група млечни продукти, предлагани в обекта, следва да бъде произведен от български млекопреработвателни предприятия, като не по-малко от 60% от използваното сурово мляко да е с произход от български земеделски стопанства, а останалите до 40% – от държави-членки на Европейския съюз." Това предложение и пропорция би осигурила необходимата подкрепа за българското производство, като същевременно гарантира гъвкавост на преработвателите,, пазарна устойчивост и съответствие с европейските регулации - без да се нарушават европейските принципи за свободно движение на стоки и конкуренция. В заключение, От „НАМ" се надяваме изложените особени мнения да бъдат взети под внимание при окончателното обсъждане и приемане на законопроекта, с оглед постигане на правна яснота, икономическа ефективност и устойчивост във веригата на доставки на земеделски продукти и храни. С уважение: ................................. Владислав Дончев Михайлов- Председател на УС на НАМ

Рег. № 91-304/08.07.2025 БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА 45 години в подкрепа на българския бизнес 1527 София, ул. Чаталджа 76 +3592 932 09 11 office@bia-bg.com www.bia-bg.com Изх. № 03-00-26/7.7.2025 г. ДО Г-Н РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Г-Н ГЕОРГИ ТАХОВ МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ Г-Н ПЕТЪР ДИЛОВ МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА И ИНДУСТРИЯТА ОТНОСНО: проект на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, публикуван за обществено обсъждане на 13.06.2025 г. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОДА МИНИСТРИ, Декларираната в законопроекта цел е да подобри функционирането на веригата за доставки на земеделски продукти и храни, да изсветли и балансира отношенията между участващите страни и да способства за справедливо разпределение на добавената стойност. Според приложените мотиви, констатираните дефицити във взаимовръзката доставчик – купувач са неравнопоставеност на страните, краткосрочност, непредвидимост и необходимост от изравняване положението на земеделските производители като най-слабо и уязвимо звено с останалите участници във веригата. Целите са в съответствие с Директива ЕС 2019/633 относно нелоялните търговски практики по веригата за доставки на селскостопански продукти и храни, транспонирана в българското законодателство чрез допълнение на Глава седма "б" в Закона за защита на конкуренцията (ДВ бр. 17 от 2021 г., в сила от 01.11.2021 г.), в която се установяват като минимални стандарти абсолютни и условни забрани на нелоялни търговски практики в отношенията между купувачи и доставчици във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти. Вместо законодателни решения и дългосрочни политики за постигане на заявените амбициозни намерения за подпомагане и подкрепа на българските производители и повишаване конкурентноспособността на местните хранителни продукти, законопроектът предлага временен регулаторен механизъм от краткосрочни, антипазарни мерки, свръхконтрол, санкции, както и значително увеличение на административната тежест за всички пазарни оператори. 1. Установяването на минимални и максимални надценки за участниците по веригата представляват груба държавна намеса в частния сектор при пренебрегване принципите на свободна стопанска инициатива, свобода на договаряне и пазарни механизми за регулиране. Минималната надценка от 10% върху себестойността за земеделски производител и максималната от 20% за преработвател по отношение на някои групи храни е неприемлива по своя антипазарен характер и може да доведе до допълнителна деформация на пазарната среда и увеличение на крайните потребителски цени. Нещо повече, законопроектът не отчита спецификите на отделните браншове по отношение на производството и реализацията на продуктите, както и секторите, в които българските производители работят с надценка по-малка от 10%. Създават се условия такива производители да бъдат изтласкани от пазара поради по-високи неконкурентни цени, породени от нормативно определена минимална надценка. Производителите, преработвателите и първите прекупвачи ще бъдат изправени пред затруднения, свързани с размяна на допълнителна информация и документи при реализацията. Механизмът по чл. 9 ал. 1 т. 3 б. „б" от законопроекта, уточняващ основата за изчисление на производствените разходи, включва многобройни фактори като „обективни показатели, индекси или методи на крайната цена, отразяващи промените в пазарните условия и производствените Член на BUSINESSEUROPE Стр. 1 от 3 разходи, доставеното количество и качеството или състава" на продуктите и съдържа потенциал за увеличение на разходите по изчисляването им. От особена важност е производителите и преработвателите да запазят свободата си при договаряне цени на бързо развалящи се стоки и стоки с изтичащ срок на годност. Максималните надценки, определени след приспадане на разходите, съответно - 10% за търговец на едро и 20 % за търговец на дребно, с оборот над 20 млн. лв., всъщност представлява регулиране нормата на печалба, без да осигури ценообразуване в интерес на крайните потребители. Нормите влизат в пряко противоречие с основния регламент на ЕС за общата организация на селскостопанските пазари – Регламент (ЕС) №1308/2013. Този регламент, като част от общата селскостопанска политика (ОСП), изгражда пазарните отношения в ЕС върху принципа на свободното ценообразуване при лоялна конкуренция. Когато на ниво ЕС няма въведен специален ценови механизъм, това означава, че държавите-членки нямат право едностранно да се намесват в процеса на образуване на цените – нито чрез фиксиране на цени/надценки, нито чрез други подобни регулации. В чл. 148 и чл. 168 изрично се провъзгласява, че всички елементи на договорите за доставка на селскостопански продукти се договарят свободно между страните. Единствените изключения, които самият регламент допуска, са възможността държавите да изискват писмени договори и да въведат минимален срок (най-малко 6 месеца) за договорите между производител и първи изкупвач – и то, само ако това не нарушава функционирането на вътрешния пазар. Никъде не се допуска държавно определяне на цени, надценки или минимални печалби – напротив, изрично е записано, че цената и всички ценови елементи са обхванати от свободата на договаряне. Въвеждането на тавани на търговските надценки ще ограничи ценовата конкуренция между търговците на дребно цени от малките магазини. Ако им се наложи допълнително ограничение на надценката, ще отслабнат стимулите на големите търговци да намаляват разходите и оптимизират дейността си в търсене на конкурентно предимство. Това може да доведе до общо повишаване на ценовите равнища или поне до задържане на цени близо до позволения максимум, вместо потенциално понижаване при свободна конкуренция. Централизирано определяне на цените е неприемливо в условията на пазарна икономика, неадекватно на поставените в законопроекта цели и може да доведе до нежелани последици, като дефицит на стоки, сив сектор, намалена конкурентоспособност, а в някои случаи и до по- високи цени. 2. Определянето в списък на МС земеделските продукти и храни, върху които се определят задължителните минимални и максимални надценки, без в закона да се посочват критерии, по които да се определят тези групи стоки и да се поставят изисквания относно техния брой, е фактор, който създава несигурност и непредвидимост в пазарната среда. Производителите и търговците ще бъдат лишени от възможността да планират дейността и инвестициите си, което има неблагоприятно отражение върху икономиката като цяло и доверието на потребителите. 3. Налагането на квота от 50% за български продукти от целия асортимент крие риск от липса на насрещно предлагане и има за последица санкции за търговските вериги, въпреки добросъвестното поведение от тяхна страна. Мярката противоречи на принципа на свободно движение на стоки и чл. 34 ДФЕС, който забранява налагането на количествени ограничения върху вноса и всички мерки, имащи равностоен ефект между държавите-членки. Европейската комисия и Съдът на ЕС последователно приемат, че подобни изисквания са несъвместими с правото на Съюза, тъй като нарушават общия пазар и поставят вносните продукти в дискриминационно положение, което е недопустимо. В свое решение от 12 септември 2024 г., по дело С-557/23 с предмет преюдициално запитване по Регламент /ЕС/ № 1308/2013 г. на ЕП и СЕ за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти, съдът на ЕС постановява, че: „Регламентът за ООП трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална мярка, която поради извънредна ситуация, от една страна, задължава търговец да предлага за продажба селскостопански продукти, попадащи в приложното поле на този регламент, на регулирана цена и в средно дневно количество, вписано в стоковата наличност на търговеца през дадена референтна година, и от друга страна, предвижда задължителното налагане на глоба или имуществена санкция в случай на нарушение на предвидените в тази национална мярка задължения". В допълнение, голяма част от българските продукти и понастоящем заемат значително по-висок относителен дял от 50% в асортимента на търговските вериги. БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА съюз на българския бизнес Стр. 2 от 3 4. Мерките за прозрачност и наблюдение на пазара включват събирането на чувствителна информация за търговските оператори, свързана с изкупеното количество, среднопретеглени изкупни цени по видове продукти и качество. Установяването им води до значително увеличение на административната тежест поради въвеждане на специална регламентация и електронни системи изискващи допълнителен финансов и човешки ресурс за функционирането им. Според предварителната оценка на въздействието, приложена към законопроекта, изискванията за регистрация на първи прекупвачи, сключване на задължителни договори и мерките за проследяване и анализ водят до приблизителна годишна административна тежест за бизнеса от порядъка на 9 млн. лв. първоначално (еднократно) и около 5 млн. лв. годишно текущо, като значително нарастват и административните разходи на държавата. Законопроектът въвежда множество нови административни изисквания – регистрационни режими, отчети, контролни органи, комисии – които ще създадат значителна бюрократична тежест за бизнеса, без ясно доказана полза. В бързооборотния хранителен пазар, където ежедневно се сключват сделки, създаването на нов регистър с изискване за непрекъснато актуализиране на данни е неоправдано и създава риск от санкции за чисто технически неизпълнения. Всичко това отнема време и ресурс както на бизнеса, така и на администрацията 5. Липсва синхрон на сроковете, определени за осъществяване на различните мерки по законопроекта. Така например, МС приема Правилника за устройството и дейността на Обсерваторията на агрохранителната верига (междуведомствена структура за събиране на информация и анализ на структурата на цените), в 6-месечен срок от влизането на закона в сила. Публичният регистър на първи изкупвачи към Министерството на земеделието и храните се въвежда в действие в едногодишен срок от влизане на закона в сила. В същия срок Министърът на икономиката и индустрията въвежда в действие електронната система за проследимост на веригата за доставки на земеделска продукция и храни, с публична информация относно среднопретеглените цени на земеделските продукти и храни по цялата верига за доставки. Същевременно, разпоредбите относно търговските надценки, реклами и промоции и специфични изисквания за асортимент, които подлежат на наблюдение, се въвеждат за срок от една година от влизане в сила на закона. Следователно, наблюдението по отношение на тях ще стартира, след като същите преустановят действието си. Ако те бъдат продължени от МС, както допуска разпоредбата на пар. 7 ал. 2 от законопроекта, това би означавало трайно държавно определяне на цени, характерно за централизирана планова, а не за свободна пазарна икономика. Горните несъответствия, както и въвеждането на извънредни краткосрочни мерки, установяващи контрол върху ценообразуването, ограничения на нормата на печалба и задължително детайлно определяне на съдържанието на договорите, които пренебрегват пазарните механизми и деформират конкурентната среда, би бил оправдан за овладяване на непредвидени, тежки, краткотрайни кризисни ситуации, (национална сигурност, обществен ред, здраве и др.), а не за дългосрочните цели заложени в законопроекта. 6. Законопроектът установява система на свръхконтрол и санкции върху агрохранителната верига. Функционирането на два регистъра, съответно – към Министерството на земеделието и към Министерството на икономиката, създаването на нов орган – Обсерватория на веригата за доставки като междуведомствена структура, която осъществява изследвания и анализ, строгата система за контрол и установяване на нарушения от многобройни органи – областните дирекции „Земеделие", КЗП, КЗК, БАБХ, както и системата от многобройни и високи по размер санкции, стигащи до 300 хил. лв. или процент от оборота, превръщат продоволствената дейност с местни стоки в свръхконтролирана и санкционирана. По този начин, вместо да съдейства за по-благоприятното позициониране на българския производител, законопроектът го поставя в по-неблагоприятно положение в сравнение с вносителите на земеделска продукция и храни, и го превръща в непривлекателен, рисков партньор за останалите участници във веригата за агрохранителни доставки. С УВАЖЕНИЕ, ДОБРИ МИТРЕВ Председател на УС на БСК БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА съюз на българския бизнес Стр. 3 от 3

СЪЮЗ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА КОМБИНИРАНИ ФУРАЖИ Гр. София, 1619, бул. „Цар Борис III", № 218 +359 (0) 2 957 11 49, e-mail: bfma@abv.bg ДО Изх. № 20/07.07.2025 г. Г-Н РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Д-Р ГЕОРГИ ТАХОВ МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ Г-Н ПЕТЪР ДИЛОВ МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА И ИНДУСТРИЯТА Г-Н РОСЕН КАРАДИМОВ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА [печат: МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ, София 1040 бул. "Хр. Ботев" № 55, тел.: 985 11 383, регист. индекс - 0303-28, дата - 070725] СТАНОВИЩЕ относно проект за Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, качен за публично обсъждане на 13 юни 2025 година УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЖЕЛЯЗКОВ, УВАЖАЕМИ Д-Р ТАХОВ, УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДИЛОВ, УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КАРАДИМОВ, Във връзка с публикувания, проект на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, на Портала за обществени консултации, Министерски съвет и на електронната страница на Министерство на земеделието и храните, в рамките на обявения срок за обсъждане до 14.07.2024 г., Съюзът на производителите на комбинирани фуражи (СПКФ) изразява становище и прави следните коментари: Съгласно чл. 1, ал. 4, т. 1 от проекта на Закона за веригата на доставки на земеделски продукти и храни от приложното поле са изключени фуражите, но в същото време проектът регламентира: изкупуването на първични земеделски продукти от техния производител, като първа продажба на едро. Когато говорим за първични земеделски продукти, това включва Секторът на зърнените култури, които са и растителни фуражни суровини, а именно - пшеница, царевица, ечемик, овес и други, които са основни суровини при производството на комбинирани фуражи за хранене на животните. От предложения проект на Закон не става ясно как ще бъде направено разграничението между тези първични растителни земеделски продукти, които са основна суровина както в хранителната промишленост, така и във фуражната промишленост. Считаме, че предложеният проект на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни ще създаде допълнително объркване за първичните производители на първични растителни суровини, които са посочени в чл. 1, параграф 2, буква „а" от Регламент (ЕС) № 1308/2013 за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007. Изцяло подкрепяме изложените мотиви и аргументи към тях в изпратеното до Вас Становище относно проект за Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, качен за публично обсъждане на 13 юни 2025 г. изразено от 11 национално представителни организации, членове на Националния съвет по храните. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЖЕЛЯЗКОВ, УВАЖАЕМИ Д-Р ТАХОВ, УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДИЛОВ, УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КАРАДИМОВ, Съюзът на производителите на комбинирани фуражи обединява и представлява на национално ниво компаниите, които произвеждат и разпространяват фуражи за животни включващ производители на комбинирани фуражи, производители на фуражни суровини, производители на фуражни добавки, производители на премикси от фуражни добавки и търговци на фуражи. Част от нашите членове са с интегрирано производство, а именно произвеждат комбинирани фуражи, за изхранване на отглежданите от тях животни, предназначени за производство на храни, в собствените им стопанства – например яйца, птиче месо, свинско месо и мляко. Вярваме, че изразеното от нас становище ще бъде обсъдено и считаме, че при създаването на нова правна рамка същата трябва да бъде обсъдена в диалог със земеделските производители, както и с останалите участници по веригата на доставки, включително и тези, които в произвежданите от тях крайни продукти закупуват и влагат фуражни суровини, които са съпътстващи продукти от производството на храни, производители, които са в обхвата на проект на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни – например слънчогледов шрот, трици и други, и как този проект би се отразил на бизнеса във фуражната верига. Приложение: Становище, подписано от 11 браншови организации, членове на Съвета по храните С уважение, ЕЛЕНА ЦВЕТАНОВА Председател на Съюза на производителите на комбинирани фуражи [лого: АМБ] [лого: АПБНБ] [лого: НБСХС НАЦИОНАЛЕН БРАНШОВИ СЪЮЗ НА ХЛЕБАРИТЕ И СЛАДКАРИТЕ] [лого: Съюз на производителите на захар и захарни продукти] [лого: ХРАНИ НАПИТКИ БЪЛГАРИЯ FOOD DRINK BULGARIA] [лого: BG FISH] [лого: СЪЮЗ НА ПТИЦЕВЪДИТЕ В БЪЛГАРИЯ] [лого: Сдружение на производителите на растителни масла и маслопродукти в България] [лого: СЪЮЗ НА ПРЕРАБОТВАТЕЛИТЕ НА ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ] ДО ГОСПОДИН РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Д-Р ГЕОРГИ ТАХОВ МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ ГОСПОДИН ПЕТЪР ДИЛОВ МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА И ИНДУСТРИЯТА ГОСПОДИН РОСЕН КАРАДИМОВ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА СТАНОВИЩЕ относно проект за Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, качен за публично обсъждане на 13 юни 2025година УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЖЕЛЯЗКОВ, УВАЖАЕМИ ДОКТОР ТАХОВ, УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДИЛОВ, УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КАРАДИМОВ, С оглед предоставената ни възможност да изразим становището си като национално представителни организации, членове на Националния съвет по храните, по качения за публично обсъждане Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, бихме искали първо място да изразим изненадата си, че нито едно от нашите съображения, представени на етапа на експертно обсъждане на законопроекта, не е взето предвид и нито едно от нашите сериозни притеснения не е адресирано. В тази връзка си позволяваме да повторим отново всичките си аргументи, като се Page 1 надяваме този път да бъдем чути, тъй като представеният законопроект е с особено висока степен на риск /подробно описани и в съпътстващата -Цялостна предварителна оценка на въздействие¹ /. За нас е необяснимо противоречието между констатирания в тази глава изключително висок риск от негативно въздействие, включително за създаваните със Закона условия: - за ограничаване на конкуренцията, - изкривяване на пазара и - повишаване на цените, с крайните изводи на окончателната оценка на въздействие, които не почиват на никакви конкретни факти, нещо повече – отричат обективни такива. 1. Както отбелязахме и в предходното ни становище ние сме убедени че в една добре функционираща верига на доставки всички звена – земеделски производители, преработватели, логистични звена и търговци на едно и дребно имат своето важно значение и не следва нито едно от тях както да бъде поставено в неравностойно положение, така и да има привилегирована позиция. Създаването на условия за справедливо разпределение и подкрепа на развитието на отделните участници от фермата до трапезата е фокус на дискусията, както на европейско ниво, така и в България и ние приветстваме тази дискусия и търсенето на нормативни механизми за създаване на устойчив баланс. Този устойчив баланс обаче не означава директна държавна намеса и разпределение на печалбите по веригата на доставки, каквато на практика е заложена в представения ни законопроект. Подобна намеса не само противоречи с нормативните правила на европейския пазар и руши конкуренцията, но създава опасност от разрушаване на доставки и влошаване на продоволствената осигуреност на населението. В проекта, целящ да изгради по-добра структура на взаимодействие на участниците на пазара и по-ясни правила, е вплетен кризисен режим на директно преразпределение на печалбата, каквото е недопустимо при свободна пазарна икономика и при „свободна стопанска инициатива", на която е базирана икономиката ни съгласно член 19 от Конституцията на Република България и какъвто режим не съществува в нито една друга демократична държава. Законопроектът се позовава на липса на цялостна рамка от мерки на национално ниво, която да гарантира прозрачност, проследяемост и ¹ т.5.3.1 Оценка на риска страници 83-89 – оценка на риска на вариант 3 – регулация, чрез нов закон Page 2 равнопоставеност в отношенията между участниците във веригата на доставки на земеделски продукти и храни /надбавки върху себестойността/ на отделните правни субекти и директно заменя правилата на търсенето и предлагането с административно определени маржове на печалба без абсолютно никаква логика и аргументация за разликата на допустимата печалба на различните правни субекти по веригата на доставки. Липсва логика и аргументация защо на земеделските производители се предоставя гарантирана печалба от минимум десет процента /никъде в световната правна действителност няма субекти на които държавата да предоставя гарантирана минимална печалба, каквото е предложението/, на преработвателите максимална от 20%, на търговците на едро от 10% и на търговците на дребно над 20 милиона оборот от 20%, а за продуктите от внос от трети страни – от 10%. В Приложение 1 към Оценката на въздействие се твърди, че не може да се говори за държавна помощ, но реално създавайки различни условия за различните участници по веригата на доставки – гарантирана печалба за едни и ограничения за други, на практика се създава именно такъв преференциален режим, визиран в института на „държавна помощ" по смисъла на законодателството на ЕС. Изцяло поддържаме становището на Министър Дилов, изразено в писмо изх. № 91-00-26/25.02.2025г, че към настоящия момент в България не съществува криза и прекомерна инфлация, която да налага подобни крайни мерки. Съгласно официалните данни на НСИ за февруари 2025г. месечната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ), е 0.6% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за февруари 2025 г. спрямо февруари 2024 г. е 4.0%. , а тази на „Хранителни продукти и безалкохолни напитки" само (+0.8%) . Нещо повече – България отговаря на всички критерии за членство в еврозоната, включително този за инфлацията, което беше потвърдено с докладите на ЕК. Въвеждането на извънредни по своето естество мерки, които предварителната оценка на въздействие определя като високо рискови и застрашаващи изкривяването на пазара и дори повишаване на цените, без да е налице кризисна ситуация, са немотивирани, непропорционални и създава послание за правна и икономическа несигурност. 2. Отрицателни ефекти на предложената мярка за преработвателите: В предварителната оценка на въздействие, без абсолютно никакви данни и анализ се излага твърдение, че законопроектът „би имал еднакъв положителен ефект за всички". Това твърдение е не само недоказано и невярно, но се опровергава от анализа на риска в самия документ. Page 3 Факт е, че подобен краен вариант на регулиране на цени не е прилаган никъде в Европа – анализът включен в Оценката на въздействие на законопроекта потвърждава това. Към настоящия момент единствените примери са за регулиране на надценки САМО на търговци на дребно. Опитите за подобни мерки в Унгария доведоха до това тя да има най-високата инфлация на хранителни продукти за периода след въвеждане на мерките и срещу нея бе предприета наказателна процедура от ЕК. През септември 2024 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови, че ограниченията, наложени от Унгария върху цените на основните хранителни продукти и задължителните изисквания за съхранение за търговците на дребно нарушават конкуренцията в ЕС и правилата на вътрешния пазар. След успешно обжалване от страна на SPAR, Съдът на ЕС установи, че наложените от Унгария тавани на цените нарушават пазарната конкуренция и ограничават свободното движение на стоки в рамките на ЕС. Чрез фиксиране на максималните цени на дребно и задължителните нива на складови наличности, унгарското правителство се е намесило в механизма на свободното ценообразуване, давайки на местните производители и продавачи несправедливо предимство пред чуждестранните конкуренти. Решението подчерта, че контролът върху цените е нарушил ефективността на пазара, което е довело до недостиг и увеличаване на разходите за търговците на дребно, и по-висока обща инфлация на храните, която достигна почти 50% на годишна база през 2023 г. — най-високата в ЕС. Считаме, че предложената със законопроекта регулация по същността си наподобява тази в случая с Унгария. Само преди няколко дни, на 18 юни 2025г. Европейската комисия реши да започне ново производство за установяване на нарушение на Правото на ЕС, като изпрати две официални уведомителни писма на Унгария (INFR(2025)2052 и INFR(2025)2102) във връзка с налаганите от Унгария ограничения на ценовия марж за надценките на 30 хранителни и 30 нехранителни стоки, които те въведоха тази година през месец март за срок от 3 месеца, който в последствие удължиха до август. Подобни мерки има и в Гърция, норазлични от предлаганите. В повечето случаи са въпрос на доброволен ангажимент на магазините, само за търговците на едро. Фактът, че гръцките потребители продължават да са недоволни и организират бойкот на магазините, води до извода - че такива ограничителни мерки не работят. От всички представени в Цялостната предварителна оценката на въздействие примери, реално само в Германия и в Полша няма проблеми с инфлацията и необосновано нарастване на цените на храните, а именно там действа модела не на директна намеса на държавата, а на засилени мерки за защита на конкурентното право, Page 4 които са най-добрия регулатор на пазара. Реално в Германия и Полша и останалите държави с ниски нива на инфлация се прилага обсъжданиямодел 2, т.е. засилване на действащите конкурентни норми и привеждането им в ефективна регулация, което следва да е подходът и в България. Твърдението, изразено на страница 104 от Цялостната предварителна оценка на въздействие, че повечето държави членки имат вече специални закони, не отговаря на истината и не се подкрепя от подробния анализ в самия документ. Нито една държава не е пристъпила към директна регулация на всички участници по веригата, каквото е предложението, а малкото съществуващи ограничителни мерки са временни и с кризисен характер, докато в България предлаганият закон цели - държавното регулиране на цените да е постоянно действащо. На практика това означава да се заменят пазарните правила с държавно регулирана икономика, каквато имаше до 1989г. Започнатата нова процедура срещу специалния закон в Унгария, потвърждава нашата теза, че подобно законодателство противоречи на нормите на ЕС, дори когато ограниченията са временни, а в предложения законопроект те са заложени като постоянно действащ механизъм на ценообразуване. В законопроекта липсва дефиниция какво е „преработвател". Никой до момента не е наложил ограничение на преработвателите на храни и никъде в Европа няма гарантирана печалба на производители на земеделски продукти или на който и да било ключов икономически сектор. От една страна подобна свръхрегулация, не само нарушава регламентите за държавна помощ и конкурентните правила, но и рискува отлив от инвеститори на българския пазар, тъй като преработвателната индустрия изисква огромни инвестиции в технологични линии, машини, оборудване и обучение на персонал, а ограниченията на възвращаемостта ги поставя в риск. Възможността без каквито и да било критерии Министерският съвет да разширява списъка на действие на тази рестриктивна регулация ще превърне България в несигурно място за разширяване и нови инвестиции в сектор храни, което би нанесло огромен, а в някои случаи дори необратим ущърб върху конкурентоспособността и устойчивостта на хранително-вкусовата ни промишленост. Законопроектът и Окончателната оценка на въздействието му изобщо не отчитат изключително неблагоприятния ефект и рисковете, който предложената мярка ще има върху производителите на хранителни продукти, въпреки, че те са отбелязани в оценката на риска: 1. Мярката има потенциал да доведе до увеличаване цените на останалите Page 5 хранителни продукти, за да бъде компенсирана загубата на рентабилност при засегнатите от нея продукти, отново за сметка на техните продажби и пазарен дял. 2. Създава се стимул за елиминиране на късите вериги на доставка и заместването им с дълги вериги, като маржът ще се генерира на предходните нива на търговия спрямо търговията на дребно. 3. Регулираната надценка има потенциал да служи като фокусна точка на координация между търговците на дребно и то на ниво надвишаващо сегашните конкурентни нива за някои видове стоки. 4. Създава се възможност за съществено изкривяване на конкуренцията между отделните продукти и марки, посредством изкуствена регулаторна намеса в ценообразуването, необоснована от конкурентни и пазарни фактори – като това е изрично подчертано в таблицата на страница 89 от Предварителната оценка на въздействие. 5. Биха се разрушили съществуващите към момента вериги на доставки, като предварителната оценка на въздействие не прави анализ с какво ще бъдат заменени, а само отбелязва, че степента на риск е много висока. Реално се създава риск за продоволствената сигурност с оглед, че при замяната на пазарна икономика с държавно администрирани правила, съществува реална опасност от отлив и фалиране на производители и търговци /констатиран в оценката на риска/, тъй като за разлика от тоталитарната икономика държавата не може да принуди дружествата, за които снабдяването с храни е неизгодно да го правят. Така рискът преработвателите да останем без суровини за преработка е реален, а от там и рискът от изкривяването и разрушаването на пазара на храни. 6. Предлаганите текстове противоречат на Конституционния принцип на свободна стопанска инициатива прогласен в член 19, алинея 1 на конституцията. В свое решение по повод на кампанията „Достъпно за вас", в която супермаркетите на доброволен принцип определяха една стока от съответна категория с фиксирана надценка, КЗК постанови, че подобна мярка, дори доброволна, води до недопустимо ограничаване на ценовата конкуренция между търговците и нарушава конституционния принцип на свободна стопанска инициатива. Когато тази мярка е задължителна и доведена до крайност като е задължителна за всички участници по веригата на доставки, то тя безспорно противоречи на Конституцията и руши устоите на пазарната икономика. Тълкуването представено в Приложение:1 на Конституционните норми е произволно. Факт е, че законопроектът ограничава Page 6 постановената свободна стопанска инициатива без да се доказва пропорционалност или обществен интерес от по-висока степен. Защитата на интересите на една група производители за сметка на цялото общество, което ще плаща по-високите цени и ще понесе риска от изкривяване и недостиг на продукти на пазара не е обществен интерес от по-висока степен, който би могъл да оправдае пренебрегване на конституционен принцип. 3. Законопроектът следва да бъде нотифициран пред Европейската комисия: Законопроектът съдържа разпоредби, които представляват технически регламенти по смисъла на Директива (ЕС) 2015/1535, която изисква държавите членки да проведат нотификационна процедура преди приемането му. Държавите членки са задължени да уведомяват Европейската комисия за нови технически регламенти преди тяхното приемане, за да могат Европейската комисия и другите държави членки да направят оценка на тяхната съвместимост с правото на ЕС. Ако в рамките на процедурата се установи несъответствие, държавата членка може да бъде призована да измени или оттегли проекта. Според съдебната практика на Съда на ЕС, ненотифицирането на такива разпоредби води до тяхната неприложимост, като компетентните национални органи нямат право да ги прилагат спрямо икономическите оператори. Пример за това е дело C-194/94 CIA Security International SA, в което Съдът на ЕС постановява, че национална разпоредба, която не е била надлежно нотифицирана пред Европейската комисия, не може да бъде прилагана. Друг сходен случай е дело C-159/00 Sapod Audic, в което Съдът също потвърждава, че ненотифицирани технически регламенти не могат да бъдат правно обвързващи. Липсата на нотификация може да доведе и до правна несигурност и съдебни спорове, в които засегнатите икономически оператори биха могли да оспорят законността на прилагането на тези разпоредби пред националните съдилища и Европейската комисия. 4. Законопроектът предвижда регулация на надценките на „земеделски продукти и храни, определени в списък", без ясни критерии как се определят продуктите в този списък и няма дори елемент на ограничаване на продуктите в рамките на основни продукти и на практика обхватът на мерките може да касае стотици произволно избрани артикули. Това означава, че обхватът на ограниченията е практически неясен, като не само не Page7 дава правна сигурност на участниците на пазара и потенциалните нови инвеститори, но прави невъзможно планиране дейността на производителите на храни, тъй като във всеки един момент техните продукти могат да бъдат добавени в списъка по Раздел II Търговски надценки. Това противоречи и с условието евентуални извънредни мерки да бъдат пропорционални и временни. От друга страна въведените термини „надценка" и „производствена себестойност" не са дефинирани и нямат еднозначно значение. Терминът „надценка" се употребява предимно в разговорната реч и обхвата на термина може да варира значително в зависимост от характера на дейността. Аналогично е положението и с „производствената себестойност", в която за различни индустрии е възможно разпределение на разходите на ниво продукт в много различна степен. Например – невъзможно е да се разпредели себестойността при разфасоване на трупно месо върху отделните разфасовки и съответно продукти произведени от различната част от животното. При месодобива и последващото разрязване на животинските трупове на различни разфасовки не съществува механизъм за ценообразуване на отделните срезове по логиката на себестойността. Или казано по друг начин, НЕ СЪЩЕСТВУВА СЕБЕСТОЙНОСТ на бут, филе, плешка или който и да е друг продукт, който се добива при транжирането на месото. Допълнителна комплексност и аморфност на проблема се създава и от факта, че не съществуват две еднакви прасета с еднакви пропорции. Това е само един пример за практическата неприложимост на предложената регулация. Подобна обективна невъзможност за определяне на себестойност на отделни производни на технологичния процес съществува при почти всички преработвателни индустрии и това изобщо не е анализирано в Предварителната оценка на въздействие. Друг обективен проблем, който прави практически невъзможно определянето на себестойност на отделните продукти е, че в едно предприятие, с едни и същи машини и ресурси /ток, човешки ресурси, електро енергия, амортизационни отчисления, транспорт, маркетинг, административни разходи и др. се произвеждат множество, понякога десетки и стотици различни артикули и е невъзможно да се калкулира пълна себестойност на отделните продукти. Няма обективен механизъм за разпределение по отделните продукти общите разходи, а механичното им поделяне би довело до абсурдни дисбаланси в ценообразуването и неконкурентоспособност на българската продукция. Това прави невъзможно да се формира обективна производствена себестойност на ниво продукт, каквото и да включва тя като идея на авторите на закона и съответно няма база за определяне на „надценката" спрямо тази база, която Page8 предполагаемо би формирала продажната цена на продукта. Законопроектът и Предварителната оценка на неговото въздействие въобще не отчитат и факта, че себестойността на продукта тази година е различна от себестойността на продукта при следващия производствен цикъл, и ограничаване на на дценката не значи ограничаване на печалбата, а на възможността преработвателят да осигури суровини и да покрие разходите за следващия производствен цикъл. 5. В цитираното по-горе становище на министъра на икономиката се отбелязва, че „липсва както правно основание, така и орган на изпълнителната власт, който да разполага със съответния капацитет и финансов ресурс, за да осъществява контрол на надценките"- няма административен капацитет за осъществяване на контрол на подобни надценки. В Предварителната оценка на въздействие се твърди, че законопроектът „има незначителна административна тежест"/стр.67/, което не отговаря на реалността. Член 34 на представения законопроект предвижда това да се извършва от длъжностни лица определени от Комисия на защита на потребителите. От наличната публична информация за състава и структурата на тази Комисия е ясно, че без назначаване на значителен брой нови служители контролът на прилагането на предлаганата нормативна разпоредба би бил невъзможен поради огромния асортимент и обем на стокооборота. В предварителната оценка се твърди, че не се налага създаването на нови административни структури, но реално въвеждането на електронна система за проследимост изисква огромен административен капацитет, какъвто съществуващите структури обективно нямат. Явно авторите на предварителната оценка не си дават ясна сметка колко са земеделските продукти и храни, които се продават на пазара и какъв огромен обем би представлявал подобен регистър, съответно каква би била реалната административна трудност за предприятията, които трябва ежемесечно с електронен подпис да качват данни за всичките си продукти по класове. Създаването на Обсерватория на веригата на доставки, предвидена в Глава пета на законопроекта също реално създава значителна тежест и за администрацията. 6. Законът, в частта му относно регулиране на надценките, се прилага само за търговци на едро с оборот над 20 милиона годишно, което поставя по-малките Page9 магазини в изключително неизгодната позиция клиентите да са привличани изкуствено от големите магазини, с идеята, че там ще има „евтини стоки". Реално вместо да подкрепя малкия бизнес, държавата ще прави безплатна реклама на големите търговци, за сметка на малките, която създава реален риск от фалити на малките и микро предприятия, занимаващи се с търговия на дребно. Изненадващото за нас е, че в предварителната оценка на въздействие този риск за МСП е констатиран, но в последващите глави анализът напълно изключва това и дава положителна оценка на ефекта на законопроекта върху МСП без какъвто и да било мотиви и доказателства в подкрепа това твърдение. 7. Създава се правна несигурност: 1/ Предоставя се възможност на Министерския съвет да определя кои са основните видове храни, за които се прилага рестриктивната регулация на надценките, без никакви критерии как ще бъдат определяни тези храни и без никакви правила за начина на осъществяване, освен, че ще бъдат „посочени в списък". Няма никаква сигурност какъв ще е обхватът на тези видове храни, какво налага включването им в такъв списък. На практика с решение на Министерския съвет списъкът може са се променя непрекъснато, да бъде неограничен, както и да се удължи срока за прилагане за неопределено време без конкретни мотиви, аргументиращи пропорционалност на подобен род кризисни мерки. 3/ Няма никакъв ясен мотив какво налага тези кризисни мерки. Предложението поставя опасен прецедент на немотивирана държавна намеса в свободния пазар, което е противоречие на европейските регулации и правила и по-специално на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти. Регламентът категорично допуска нарушаване на принципите на свободно ценообразуване единствено при изрична ЦЕЛ на мярката, като мярката следва да е „пропорционална за постигането на въпросната цел и че също така е годна да я постигне". В настоящия законопроект няма такава цел и мерките са безспорно непропорционални. Значителната инфлация не само на хранителните продукти, не е ограничен до национален проблем, а е световна тенденция, резултат от натрупване на редица фактори в световен план и тя не може да е мотив за нарушаване на конституционни принципи и устоите на конкурентното право. Още повече, че към момента ръстът на инфлацията в България е овладян и свидетелство за това е, че Page10 отговаряме на критериите за членство в еврозоната и очакваме да бъдем приети. Опасното предложение за подмяна на механизмите на развита пазарна икономика с държавно администрирано определяне на цените не може да бъде мотивирано и да има за единствена цел подобряване на пазарното положение на даден субект. Това не е обективна ЦЕЛ, по смисъла на Регламента, позволяваща отклоняване от него. От друга страна предварителната оценка на въздействие преценява, че законопроектът е обективно неприложим и дава „0" оценка на приложимост. За нас е напълно нелогично и в разрез с елементарната логика, как въпреки, че е неприложим и неосъществим в окончателната оценка на въздействие законопроектът има най-висока оценка за ефективност, която е основен мотив да се предлага именно вариант 3 - нов законопроект за решаване на констатираните дефицити ?! 8. Предлаганият законопроект влиза в нарушение на правото на Европейския съюз и договора за функциониране на Европейския Съюз (чл. 258, чл. 34, чл. 36, чл. 49 от ДФЕС) Законопроектът съдържа разпоредби, които противоречат на принципите на свободното движение на стоки и услуги в рамките на ЕС, както и на правилата за свободно установяване. Конкретните нарушения включват: Чл. 34 ДФЕС – Всяко количествено ограничение или мярка с равностоен ефект върху вноса е забранено. Такова представлява изискването на чл. 21, ал. 2 от законопроекта във веригите от магазини, представляващи търговски обекти за продажба на дребно на храни, които разполагат с 10 и повече търговски обекта на територията на страната, количествата храни от български земеделски производители и/или преработватели да не могат да бъдат по-малко от 50 на сто от целия асортимент от същите групи храни, предлагани в обекта. Налице е последователна и обилна практика на Европейската комисия и Съда на ЕС, че подобни мерки са несъвместими с правото на Съюза. Разпоредбите на законопроекта предвиждат изискване за вписване в специален регистър на първите изкупвачи на земеделски продукти, което създава допълнителни административни тежести и може да затрудни търговията в рамките на ЕС. Това е в противоречие с утвърдената съдебна практика на Съда на Европейския съюз, според която всяка мярка, която може да възпрепятства или ограничи трансграничната търговия и може да доведе до дискриминация на вносни продукти, е несъвместимо с правото на ЕС. Чл. 36 ДФЕС – Позволява изключения от свободното движение на стоки само по Page11 съображения, като защита на обществения ред, обществената сигурност, здравето и живота на хората и животните. Въведените административни изисквания не са пропорционални на заявените цели, тъй като не са подкрепени с анализ, доказващ, че са единственото възможно средство за постигане на легитимните цели. Съгласно принципа на пропорционалност, всяко ограничение трябва да бъде подходящо, необходимо и пропорционално спрямо преследваната цел, което не е демонстрирано в настоящия законопроект. Чл. 49 ДФЕС – Забранява ограничения върху свободата на установяване на предприятия от други държави членки. Въвеждането на допълнителни изисквания за регистрация, отчетност и административен контрол създава необосновани бариери пред чуждестранните икономически оператори. Това поставя предприятията от други държави членки в по-неблагоприятно положение спрямо местните стопански субекти, което представлява дискриминация и нарушение на принципа на равно третиране. Съгласно установената съдебна практика член 49 ДФЕС изисква премахването на мерките, които засягат свободата на установяване. Всички мерки, които забраняват, възпрепятстват или правят по-слабо привлекателно упражняването на тази свобода, трябва да се разглеждат като такива ограничения (вж. например дело C-719/18, Vivendi, т. 5). Това включва и случаите, в които предприятията са лишени от възможността да получат достъп до пазара на приемащата държава членка при нормална и действителна конкуренция (вж. например дело C-327/12, SOA, т. 37, дело C-442/02, CaixaBank France, т. 13 и 14, съединени дела C-94/04 и C-202/94, Cipolla и др., т. 59, дело C-384/08, Attansio Group, т. 45). Чл. 258 ДФЕС – В случай че законопроектът бъде приет и приложен, Европейската комисия може да стартира наказателна процедура срещу България за нарушение на правото на ЕС. Подобни процедури могат да доведат до финансови санкции и принудителни мерки за изменение или отмяна на несъвместимите разпоредби. Обосновка и пропорционалност: Установена съдебна практика е, че ограниченията на свободата на установяване може да бъдат обосновани с императивни съображения от обществен интерес, при условие че не са дискриминационни, че са подходящи да гарантират осъществяването на преследваната цел и не надхвърлят необходимото за постигането на тази цел (вж. например съединени дела C-94/04 и C-202/04 Cipolla и др., т. 61). Съгласно съдебната практика ако разглежданата в главното производство ограничителна разпоредба е дискриминационна, тя може да бъде обоснована единствено със съображенията за обществен интерес, предвидени в членове Page12 51 и 52 от ДФЕС (дело C-375/14, Laezza, т. 26). 9. Предлаганият проект е в пряко противоречие с Регламент (ЕС) № 1308/2013 Законопроектът за пределни надценки на хранителните продукти влиза в пряко противоречие с Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти. На първо място, подобен подход, влиза в пряко противоречие с разпоредбите на чл. 168, ал. 6 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, съответно чл. 148, ал. 4 от него, съгласно който „6. Всички елементи на договорите за доставка на селскостопански продукти, сключени от производители, прекупвачи, преработватели или дистрибутори, включително елементите, посочени в параграф 4, буква в), се договарят свободно между страните." Тази разпоредба изрично и изчерпателно посочва случаите, в които държавите-членки могат да въведат национални разпоредби, които дерогират от свободата на договаряне и това са: „а) когато държава членка реши писмените договори за доставка на селскостопански продукти да бъдат задължителни в съответствие с параграф 1, тя може да установи минимален срок на действие, който да се прилага единствено към писмените договори между производител и първия прекупвач на селскостопанските продукти. Този минимален срок трябва да е с продължителност от най-малко шест месеца и не трябва да нарушава правилното функциониране на вътрешния пазар; б) когато държава членка реши, че първият прекупвач на селскостопански продукти трябва да направи писмена оферта за договор на производителя в съответствие с параграф 1, тя може да предвиди офертата да включва минимален срок на действие на договора, определен от националното законодателство за тази цел. Този минимален срок трябва да е с продължителност от най-малко шест месеца и не трябва да нарушава правилното функциониране на вътрешния пазар. Втора алинея не засяга правото на производителя да откаже прилагането на подобен минимален срок, при условие че отказът е в писмена форма. В такъв случай страните са свободни да договарят всички елементи на договора, включително елементите, посочени в параграф 4, буква в). " Не случайно, европейският законодател акцентира, че свободата на договаряне обхваща елементите в параграф 4, буква в) на чл. 168, т.е. всички елементи касаещи Page13 цената. Очевидно е, че с предвидените изрични изключения от тази свобода, целта е да не се допусне държавите-членки да въвеждат ограничения на свободното договаряне именно от вида, които законопроектът цели да въведе. Следва да се обърне внимание, че съдържащите се в законопроекта ограничения и намеси в ценообразуването влизат пряко в обхвата на чл. 168 от Регламента и оттам представляват недопустимо ограничаване на свободата на договаряне в противоречие с ал. 6 от него, доколкото касаят „договори за доставка на селскостопански продукти, сключени от производители, прекупвачи, преработватели или дистрибутори". По повод аналогична национална регулация касаеща надценките на хранителни продукти в Унгария, недопускаща прилагане на различна надценка на стоки с произход от Унгария и такива от други държави, в своето решение /РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав) от 11 март 2021 година(*) По дело C-400/19 с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения по член 258 ДФЕС, предявен на 23 май 2019 г., Европейска комисия, срещу Унгария./ Съдът на Европейския съюз изрично сочи, че: „35 … съгласно постоянната практика на Съда, когато има регламент за обща организация на пазарите в определен сектор, държавите членки са длъжни да се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да я нарушат или да създадат изключение от нея. Несъвместими с обща организация на пазарите са и правилата, които пречат на доброто ѝ функциониране, дори съответната област да не е уредена изчерпателно от посочената обща организация на пазарите (решение от 13 ноември 2019 г., Lietuvos Respublikos Seimo narių grupė, C-2/18, EU:C:2019:962, т. 29 и цитираната съдебна практика). 36 В това отношение следва най-напред да се припомни, че макар Комисията да се позовава не на нарушение на конкретна разпоредба от Регламент № 1308/2013, а на нарушение на целия Регламент, това не променя факта, че при липсата на механизъм за ценообразуване свободното определяне на продажната цена от свободната конкуренция е съставен елемент на посочения регламент и представлява израз на принципа на свободното движение на стоки в условия на ефективна конкуренция (вж. в този смисъл решение от 13 ноември 2019 г., Lietuvos Respublikos Seimo narių grupė, C-2/18, EU:C:2019:962, т. 37 и цитираната съдебна практика)." Page14 Фактът, че Регламент 1308/2013, съставляващ основата на общата селскостопанска политика на ЕС, прогласява принципа на свободното определяне на продажната цена от свободната конкуренция, като израз на принципа на свободното движение на стоки в условия на ефективна конкуренция, който не допуска въвеждането от страна на държавите-членки на ценова регулация, освен в изрично предвидените от Регламента случаи, се потвърждава от множество други решения на Съда на ЕС2 . Всяко отклонение от този принцип, заложен в Регламента, е допустимо единствено, ако това отклонение преследва цел различна от тази преследвана от общата селскостопанска политика и по-конкретно тази на Регламент (ЕС) № 1308/2013 г., както и ако въпросната мярка е пропорционална за постигането на въпросната цел и че също така е годна да я постигне . Няма съмнение, че целта на предложените в законопроекта мерки, свързани с ограничения на договарянето на цените, не е различна, а съвпада с една от основните цели на общата селскостопанска политика, имплементирана посредством Регламент (ЕС) № 1308/2013 г., а именно „д) да се гарантира, че доставяните продукти достигат до потребителите на разумни цени. “ В това отношение, законопроектът се намира в пряка колизия с практиката на Съда на ЕС, недопускаща държавите-членки да приемат национални мерки, преследващи цели, мерките за чието постигане вече предмет на правна уредба на Съюза, в нарушение или изключение от начините за постигането им предвидени в нея. Начинът за постигане на посочената цел на ниво Регламент (ЕС) № 1308/2013 г. е ясно уреден в Част IV от него, а именно посредством гарантиране на свободната конкуренция, а не чрез ценова регулация, в т.ч. на маржа/надценката. Това потвърждават, както Европейската комисия, така и Съдът на ЕС във връзка с цитираната практика. Предложената със законопроекта мярка не е и годна да постигне тази цел, което е друго фундаментално изискване за нейната допустимост, както сочи Съдът на ЕС в цитираната по-горе практика. В тази връзка, по повод намесата на държавата в определянето на търговската надценка на хранителни продукти, Съдът ясно сочи че: „40 Всъщност, както по същество изтъква Комисията, тази мярка представлява намеса в свободата на търговците на дребно да определят своите маржове на печалба, като им пречи да продават продукти, които са идентични, но са с произход Page 15 от различни държави, с по-голям или по-малък марж на печалба, и по този начин да могат или да се възползват от по-ниската покупна цена на някои селскостопански и хранителни продукти, идентични с други продукти, или да компенсират чрез прилагането на по-ниски маржове на печалба неблагоприятното конкурентно положение, произтичащо от по-високите покупни цени на такива продукти. ... 42 Ето защо следва да се констатира, че разглежданата мярка противоречи на принципа на свободно определяне на продажните цени от свободната конкуренция, който, както следва от точка 36 от настоящото решение, е съставен елемент на Регламент № 1308/2013, и поради това тя може да наруши този регламент. “ 10. Предложеният проект на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни има потенциал да наруши вече установени бизнес модели, при които производството и преработката се извършват от едно и също юридическо лице или свързани фирми. Това включва и широко използваната практика на ишлеме. Много предприятия в хранително-вкусовата промишленост работят по модел, при който земеделският производител и преработвателят са едно и също лице или свързани фирми. Законопроектът въвежда нови изисквания и регулации и това може да доведе до изкуствено разделяне на тези дейности и да наруши съществуващата икономическа логика. В сектора на преработката на земеделски продукти и храни често се използва ишлеме, при което един производител предоставя суровината, а друг – технологичната обработка. Предложеният законопроектът ограничава този модел и това ще затрудни ишлеме-договорите. В проекта и в Предварителната оценка на въздействие липсва и оценка на въздействието му върху съществуващите бизнес модели в агрохранителната индустрия, което както отбелязахме по-горе създава риск за продоволствената сигурност, тъй като ще разруши съществуващите, без яснота дали и как ще се изградят нови. 11. Силно притеснителни са и разпоредбите ограничаващи правата на договаряне на сделките със земеделска продукция и преди всичко член 9 алинея 1 т.3., който въвежда реално минимална изкупна цена на земеделската продукция и нещо повече въвежда гарантирана 10% печалба на производителите на земеделска продукция. Page 16 През 2024 година Европейската комисия предложи за обсъждане пакет мерки за подпомагане на земеделските производители, с което да се подобри позицията на земеделските стопани. Като част от предложенията се обсъжда евентуално въвеждане като нелоялна търговска практика купуването на земеделска продукция под себестойност. При обсъждане на тази идея се констатират множество проблеми – всяко стопанство има различна себестойност, купувачът няма как за знае и съответно да е отговорен за съблюдаване на тази цена, евентуалната забрана за купуване под себестойност може да лиши земеделци, чиято продукция е на по-висока себестойност от възможността да реализират своята продукция, създава се риск от повишаване загубата/неизползването на храни поради високата им себестойност/. Особена опасност подобни предложения представляват за държави членки вкл. и България, обградени от пазари, на трети страни, за които подобни минимални цени няма да се прилагат, тъй като създават потенциал - евтините земеделски продукти от трети страни да изместят изцяло българското производство. В тази връзка дебатът на европейско ниво е предпазлив и все още се обсъжда, как да не се застрашат вътрешнообщностните доставки на храни. На този фон без какъвто и да било анализ на въздействието на този елемент от нормативното предложение в предварителната оценка, с представения проект, се предлага въвеждането на минимална цена, която отива доста по-далече, като освен покриване на себестойност изисква и 10% минимална печалба. В представената предварителна оценка на въздействието няма никакъв икономически анализ как реално ще се отрази подобна мярка на изкуствена регулация на цените на конкурентоспособността на българските земеделци. Има бланкетно твърдение, което не се основава на никакви икономически закони и правила, че ще се подобри пазарната позиция на земеделците. Това би било факт, ако не живеем в свободна пазарна икономика и общ европейски пазар. Това изкуствено регулиране на цените не само би застрашило българските земеделски производители, като направи продукцията им неконкурентноспособна, но ще ги направи рискови, тъй като с неспазването на изискванията за минимална цена за изкупвача /често преработвателното предприятие/ е свързано със санкция. Напълно нелогично купувачът ще се окаже отговорен и ще носи заплахата от санкция за купуване под себестойност и без осигуряване на 10% надценка, като той няма никакъв начин предварително да знае каква е себестойността на даден продукт от съответен производител. Така на практика при заплаха от санкция, която купувачът няма как да избегне и да се чувства защитен, купувачите ще се насочат към Page 17 други пазари и ще купуват земеделска продукция от чужбина, не само от трети страни, но и от останалите членки на ЕС като Полша и Румъния, където такъв риск не съществува. В представената оценка на въздействие липсва какъвто и да е икономически анализ в тази насока. Още по-неадекватно е това предложение спрямо продукти, които, макар и да не се продават на борса, се продават по борсови цени, каквито са зърнените и маслодайни култури. Спрямо тях, влизането в сила на предложения законопроект би означавало разрушаване на един от най-работещите сектори на земеделието. Подобни разпоредби са неприложими за почти всички земеделски продукти – например изкупуването на месо, което е основна суровина в месопреработвателната индустрия в България. Използваното свинско месо е от местен добив от страната – около 40 % и от внос около 60 % от страни от ЕС – основно Испания, Германия, Франция, Белгия и др. При такава структура на основната суровина е очевидно, че цената на българските прасета ще се определя основно от цените на прасетата в ЕС. Начинът, по който се осъществява ценообразуването на прасетата в основните страни производителки в ЕС е на базата на борсови или тържищни индекси, които се определят и публикуват за всяка една страна на седмична база. Във всяка една държава има организация, която по определена методика определя тези индекси и пазарните участници ги прилагат за конкретните си сделки. Или иначе казано, изкупните цени на прасетата и респективно цените на трупното месо и отделните разфасовки се определят и променят на седмична база. Това ценообразуване в ЕС се пренася респективно и при определяне на изкупните цени на прасетата и свинското месо и в България или може да се направи обоснован извод, че цените на прасетата и свинското месо в България се определя от търговията на стокови борси и тържища и поради тази причина законът не би могъл да се прилага по отношение на свинете и свинското месо съгласно чл. 1 (4) т. 2. , а евентуално изкуствено наложено ценообразуване ще ги направи неконкурентно способни и ще увеличи % вносно месо в преработвателната индустрия. Такова изискване по т.3. на алинея 1 на чл.9 от законопроекта за минимална надценка/цена не само няма в цитираната разпоредба на чл.168, параграф 4, б.“в“ от Регламент ЕС №1308/2013, но и глобално в нито една от държавите с пазарни икономика, и категорично следва да бъде премахнато. Нормата на член 10 на законопроекта, с която се определят критерии за ценообразуване също е в противоречие с член 19, алинея 1 от Конституцията и нормите на европейското право, включително на цитирания Регламент ЕС №1308/2013 година Page 18 където изрично се казва, че „Всички елементи на договорите за доставка на земеделска продукция се договарят свободно между страните“ и че могат само да се заложат определени фактори на ценообразуване, но държавата няма правото да определя тези фактори. Изискването за сключване на писмени договори за сделките с минимален срок на действие с продължителност от най-малко шест месеца е практически неприложимо за повечето земеделски продукти поради тяхната сезонност и специфика на ценообразуването Например цените на животните се определят и променят най-малко на седмична база, а понякога и по-често на база цените на месото в ЕС, както обяснихме по-горе. Количествата и графиците на товарене между фермите и кланиците се договарят за максимум 2-3 дена напред и при такава динамика на пазара не е възможно сключването на по-дългосрочни договори. Характерът на пазара не предполага и сключването на договори въобще, защото такива би трябвало да се сключват за всеки камион, което е невъзможно и необосновано нито за продавачите, нито за купувачите. В конкретния случай е важно да се осъзнае, че поставянето на такива завишени изисквания към договорите ще създаде изкуствена преграда и ще направи напълно неконкурентоспособни българските земеделски продукти, в разрез с целите на законопроекта. 12. Законопроектът, под предлог на изсветляване и проследимост предвижда неоправдано и на места практически невъзможно за изпълнение повишаване на административната тежест за операторите: - с неясна цел се въвежда Раздел II «Регистър на първи изкупвач“ , нещо повече – създават се нормативни изисквания за първи изкупвач, на които той следва да отговаря, без мотиви за това. Няма яснота защо се поставят тези изисквания. Създаването на този регистрационен режим при бързооборотния пазар на хранителни стоки е необоснована административна тежест. Когато една фабрика може днес да купува едни продукти, утре спешно да се нуждае от други, да се декларират непрекъснато подобни факти, без ясна полза от това е неоправдано. Този регистър би бил особена пречка за чуждестранни дружества, желаещи да купят земеделска продукция от България и на практика ще представляват бариера за продажба на българска земеделска продукция в чужбина. Тези разпоредби са абсурдни за повечето сектори - например изкупуване на месо и зърнени култури. Първите изкупвачи на животинската продукция от фермите са кланиците, а на оставащото в страната зърно - мелниците. Това са дружества, надлежно Page 19 регистрирани и проверявани от множество инстанции със съответните разрешителни за работа. Да им се въвежда още една регистрация с неясни цели буди недоумение и не може да й се намери какъвто и да било пазарен и икономически смисъл и би представлявало излишна административна тежест на един и бездруго обременен с документарни изисквания отрасъл; - изискванията на чл.14 всички търговци на земеделска продукция и храни да подават ежемесечно до 20-то число информация за вид земеделска продукция и храни, количества земеделска продукция и храни и средно претеглена цена на тези земеделски продукти и храни по класове е не само огромна административна тежест без ясна полза, но спрямо производството на храни е невъзможна за реализиране. Повечето фабрики за храни произвеждат ежемесечно десетки, а в някои случаи стотици продукти, с различно качество и цена. Категорично се противопоставяме на искането за подаване на информация с електронен подпис за всички храни по класове ежемесечно. Това е огромна административна тежест от една страна, от друга поставя в риск търговската тайна на предприятията, която е от особено важно значение за всяко предприятие и гарантира ефективна конкуренция, водеща до оптимални за потребителя цени. Въвеждането на термина „среднопретеглена покупна и продажна цена“ с идеята, че така ще се избягва отделната цена на артикулите, показва пълно непознаване на оборота при производството на храни! В много случаи предприятията сключват дългосрочни /повечето случаи едногодишни/ договори за доставка на своите продукти по трайно определени цени. Изтичането на информация за така наречените „средно претеглени“ цени за дадено предприятие ще го постави в изключително неблагоприятно положение спрямо конкуренти на пазара, така и спрямо клиенти. Твърдението и абсурдните калкулации на административния разход на дружествата като незначителен, са неверни и не отчитат, че подобна дейност, изискваща боравене с електронен подпис, не може да се осъществяват от лица срещу възнаграждение от по 10/20 лева, както е заложено в документа. През последните години индустрията ни вече бе натоварена с тежкия отчетен режим на стоките с висок фискален риск, който вече генерира допълнителна административна тежест. Въвеждането на подобни административни изисквания към всички производители и търговци на храни е огромна административна тежест, чието калкулиране в представената оценка е опасно занижено и реално рискува да фалира МСП и да доведе до повишаване на цени, тъй като всички разходи се заплащат в крайна сметка от Page 20 потребителя. - Допълнителна административна тежест представляват и изискванията на чл. 7, ал. 1 и ал. 3 и чл. 12, ал. 1 и 2, всички договори по веригата на доставки да се подписват преди доставката на продуктите и то с квалифицирани електронни подписи и от двете страни, или чрез електронна платформа за търговия. Така се създават предпоставки за драстично усложняване на процесите, както и за генериране на допълнителни разходи за всички участници по веригата, защото както е известно, всяко издаване и поддържане на квалифициран електронен подпис е свързано със заплащането на такси към съответния оператор и наличие на квалифициран персонал. Не е ясно и какво се има предвид под „електронна платформа за търговия“, но този вариант за сключване е обвързан с разходи по създаване и поддържане на платформата. Считаме, че държавата има достатъчно механизми за събиране на подобна информация, чрез данъчните отчети на всяко предприятие и призоваваме да не се пристъпва към разписване на нови задължения за производителите, за да може да се съсредоточим върху същинската ни дейност – осигуряване на храни и напитки за населението.Никъде в европейската регулация не се изисква подобна допълнителна тежест, която създава риск от изтичане на чувствителна търговска информация. 13. Специфични изисквания за асортимент въведени с Раздел IV на законопроекта, създават реални условия за недостиг на основни храни на българския пазар и за рязкото им поскъпване. Това е отбелязано на страница 84 от предварителната оценка :„Макар да е възможно подобна мярка да бъде оправдана с легитимна цел, като например насърчаване на местното производство или защита на селскостопанския сектор, тя би могла да бъде считана за несъразмерна, ако не бъде подкрепена с конкретни доказателства, че представлява единствения необходим и най-малко ограничителен способ за постигане на съответната цел. Практиката на Съда на ЕС и действията на Комисията срещу подобни мерки в други държави членки показват, че липсата на яснота, доказана необходимост и обективни критерии води до приемане на подобни правила като нарушение на вътрешния пазар. - Чл. 20-21 – Въвеждането на квоти за предлагане на продукти от български производители (минимум 50%), предполага и суровината да е българска и това може да бъде разглеждано като нарушение на принципите на свободната търговия в ЕС и да доведе до санкции срещу Page 21 България; - за някои категории като свинско месо, цялото производство в България не покрива 50% от потреблението на тези продукти и подобни норми ще доведат до липса на такива стоки на пазара или рязкото покачване на цената им. За съжаление в предварителната оценка напълно липсват данни за това какво е потреблението на българския пазар в различните категории продукти и какъв е производственият капацитет, за да може да се направи реална оценка дали рафтовете няма да останат празни, а цените да се качат многократно при въвеждане на подобни изисквания. Оценката на риска отчита, че този риск е много висок. Примерът от неблагоприятната селскостопанска пролет тази година, която остави страната ни реално без български череши поради измръзването им в периода на цъфтеж, при евентуално действаща предлагана регулация, би означавало на практика в България да не се продават череши, тъй като български няма, а ако търговецът предлага вносни под 50% от българските ще търпи административна санкция. Подобни опасни експерименти не могат да бъдат обосновани нито с подкрепа на родното производство, нито със защита интересите на земеделците, тъй като застрашават доставките и поставят под въпрос дори продоволствената сигурност; - за сектори като производството на българско саламурено сирене и кашкавал подобни разпоредби са необясними предвид факта, че почти няма производство на тези продукти извън страната, тъй като са специфични само за нашия пазар; - при липса на ясна дефиниция какво са „сезонни плодове и зеленчуци“ подобни изисквания, особено свързани с наказателни санкции са неизпълними и биха били само поле за корупционни практики; - изискването българските продукти да бъдат изложени на обособени места е нелогично от гледна точка на потребителите. Те пазаруват по продуктови категории и е редно българските продукти да са разположени на естествено удобните за потребителя места. В противен случаи потребителите ще са лишени от възможността за избор и сравнение на продуктите от категорията и по-вероятно е да се стигне до намаляване на потреблението на извадените извън обособените за съответната категория места български продукти, вместо да се промотира тяхната употреба. На страница 21-22 на документа Приложение 1 – по повод становищата на заинтересованите страни се потвърждава нашето твърдение, че ограничението на асортимента противоречи на правилата на ЕС като се казва : „По повод на специфичните изисквания за местен асортимент Планираното с правителствената концепция задължение да се предлагат храни Page 22 от български земеделски производители и/или преработватели, които да бъдат представяни в обособени зони в търговските обекти, би могло да породи сериозни съмнения относно неговата съвместимост с правото на ЕС, в частност с член 34 от ДФЕС, регламентиращ свободното движение на стоки. Макар мярката формално да не въвежда пряка забрана или количествено ограничение спрямо вносните продукти, тя би могла да има ефект, равносилен на бариера за навлизане, ако води до географско ограничаване на достъпа на вносни стоки до определени от икономическия оператор търговски позиции. Подобна намеса, макар и под формата на допустимо в определени случаи национално правило, би могла да постави вносителите и търговците в неравностойно положение, като да ограничи техния конкурентен достъп до ключови елементи на търговското представяне, вкл., видимост, позициониране и потребителско внимание. По този начин, предвиденото в проекта на концепция изискване за обособяване на зони за определени продукти в търговските обекти, свързани с местното производство или преработвателна промишленост, може да се тълкува като мярка, която, макар да не засяга физическите характеристики на вносните продукти, ограничава търговската им видимост и възможност за конкурентно представяне. Още повече, ако тази мярка води до преференциално третиране на определена категория стоки (национални продукти) и едновременно с това ограничава икономическата свобода на търговците, които трябва да поддържат определено количество от асортимента си само от нея, тя би могла да представлява пример за равностойна на ограничение върху вноса. Редом с това, въпреки че тази разпоредба не въвежда фискално задължение в класическия смисъл, тя би могла да се квалифицира като квази-регулаторно ограничение на търговската свобода с икономически ефект, тъй като предопределя начина на използване на ограничените търговски ресурси, а именно търговска площ и разположение на стоките. Налице е практика на равнище Съюз точно от този тип. По отношение на Словакия през 2015 г. Европейската комисия установява, че национален закон задължава големите търговски вериги да покажат на входа на магазина, в уебсайта си и пред словашкото министерство на земеделието какъв процент от оборота им идва от продажба на храни от местни производители. Комисията счита, че това правило непряко насърчава търговците да предпочитат национални продукти и влияе на потребителите да избират родно производство, като така ограничава достъпа на вносни стоки до пазара, в нарушение на чл. 34 от ДФЕС за свободното движение на Page23 стоки . През 2016 г. Румъния приема закон, изискващ от големите търговци на дребно (с годишен оборот над 2 000 000 евро) да закупуват поне 51% от определени хранителни продукти от местни производители и да осигуряват специални изложбени площи за румънски продукти. Европейската комисия инициира производство за установяване на нарушение срещу Румъния през 2017 г., като в официалното уведомително съобщение сочи, че тези мерки нарушават свободното движение на стоки и свободата на установяване в ЕС. Комисията подчертава, че подобни ограничения са допустими само при доказан и пропорционален обществен интерес като, например, защита на здравето, какъвто от правителството не са успели да обосноват. В резултат на това Румъния отменя тези изисквания през 2020 г..... Макар да е възможно подобна мярка да бъде оправдана с легитимна цел, като например насърчаване на местното производство или защита на селскостопанския сектор, тя би могла да бъде считана за несъразмерна, ако не бъде подкрепена с конкретни доказателства, че представлява единствения необходим и най-малко ограничителен способ за постигане на съответната цел. Практиката на Съда на ЕС и действията на Комисията срещу подобни мерки в други държави членки показват, че липсата на яснота, доказана необходимост и обективни критерии води до приемане на подобни правила като нарушение на вътрешния пазар." 14. Ограничения върху промоциите и рекламите и изискването те да бъдат детайлно описани в договора следва да бъдат изследвани подробно преди да се пристъпи към прилагането им. Търговската практика е да се сключват едногодишни договори за доставка на храни, при които е нереалистично да се заложи предварително конкретни параметри на кампанията. Следва да се направи ясен анализ какво стои зад процентите предлагани по член 18 и 19 и дали те няма да ограничат промоциите на продуктите в ущърб на производители и потребители. Анализ на тази глава на законопроекта и ефектите от нея напълно липсва в предварителната оценка на въздействието. Например за евтините земеделски продукти 10% от себестойността вероятно би била недостатъчна, за да се популяризира тяхната продажба и без подробен анализ не следва да се пристъпва към подобно ограничаване на свободната търговия. Създаването на изискване в чл. 18 от законопроекта, че промоционалните Page24 отстъпки не трябва да надвишават 25% от целия обем по договора и следва да бъдат предварително определени от страните, влиза в пряк конфликт с правото на конкуренцията на ЕС (чл. 101 от ДФЕС) и свързаната с него практика на Съда на ЕС и на Европейската комисия относно забраната за поддържането на цените при препродажба (resale price maintenance). Нещо повече, то подвежда участниците във веригата по снабдяване с храни към сключването на забранени споразумения съгласно правото на ЕС, поведение, което води до възможността за налагане на санкции от Европейската комисия на тези предприятия, предвид трайната практика на ЕК и СЕС, че пазарните оператори са длъжни да съобразят и приложат с приоритет правната рамка на Съюза, независимо от националната правна рамка, която й противоречи. 15. Създаването на национална Обсерватория на веригата на доставки на земеделски продукти и храни, предвидено в глава пета, на този етап е прибързано и нереалистично. В представената оценка на въздействие изобщо липсва анализ на това предложение и как то би могло да се реализира. През юли 2024 година бе създадена Европейска Обсерватория. Тепърва съгласно европейските нормативни документи, се очаква европейската обсерватория да изработи методология и показатели за оценка и наблюдение на структурата на разходите и разпределението на маржове и добавена стойност. Съгласно европейския регламент Европейската обсерватория ще разчита на секторни обсерватории – мляко, месо, захар, плодове и зеленчуци и т.н. и ще се съсредоточи върху експертен анализ САМО НА ХРАНИ ДИРЕКТНО ИЗПОЛЗВАЩИ ЗЕМЕДЕЛСКА ПРОДУКЦИЯ, А НЕ ВЪРХУ ВСИЧКИ ХРАНИ. Подобен анализ на база на целия продуктов асортимент храни, произвеждани в ЕС е невъзможен, а и ненужен. Предвид гореизложеното, да се създаде национална обсерватория преди да е изготвена рамката за анализ, е нелогично и само би създало допълнителна администрация. Идеята тази обсерватория да е в състав - представители на различните министерства, без наличието на експерти, квалифицирани в изготвяне на ценови анализи и изрично посветени на тази дейност е нереалистична. Още по-нереалистично е те да правят полезен анализ на всички цени всяко тримесечие. Такова предложение показва непознаване на обема и броя на продуктите произвеждани в хранително-вкусовата индустрия. Дори европейската обсерватория, която има огромен експертен потенциал и е административна експертна структура, за сега планира ежегоден, а не месечен анализ. Опитът, който имаме от Националния съвет по храните в изготвянето Page25 на годишен доклад за състоянието на сектора, показва, че подобни високо специализирани аналитични дейности следва да се извършват от специализирани експертни звена, с научен капацитет, за да произвеждат полезна и вярна аналитична информация. В предлагания вариант националната обсерватория само би създала условия за изтичане на чувствителна информация и загуба на административен ресурс. 16. С оглед въвеждане на реално работещ контролна веригата на доставки, предлагаме да се отчете оценката на риска изложена в Предварителната оценка, съгласно която вариант 2 – „Регулаторен – промени в действащата правна уредба" има най-нисък риск за МСП, ниски административни разходи и няма да доведе до изкривяване на пазара. Вярваме, че при провеждане на обсъждане и намиране на набора от конкретни мерки, които да доразвият съществуващата защита от нелоялни търговски практики и при новия състав на КЗК, това би бил правилния път за подобряване на функционирането на веригата на доставки, без да се рушат пазарните правила и принципи. Такова е решението в държавите, които са пример за успешно действащи вериги на доставки и ниска инфлация като Германия и Нидерландия. Предлагаме една от тези конкретни мерки, които да бъдат обсъдени да бъде изменение в Закона за защита на конкуренцията Глава седма "б" НЕЛОЯЛНИ ТЪРГОВСКИ ПРАКТИКИ ПО ВЕРИГАТА ЗА ДОСТАВКИ НА СЕЛСКОСТОПАНСКИ И ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ чл. 37г. в посока отпадане на праговете за приложение на защита от нелоялни търговски практики. Към момента съществуващите прагове създават непреодолима бариера и е факт, че няма нито едно производство по тази регулация, което до голяма степен се дължи на тези прагове. Предвид гореизложените аргументи, считаме, че предложеният законопроект не съответства на правото на Европейския съюз и може да доведе до сериозни негативни правни и икономически последици за България и не е работещ и приложим вариант за подобряване веригата на доставки на храни. Ние подкрепяме идеята да се потърсят начини за подкрепа и засилване на пазарната позиция на земеделските производители, но това следва да е в посока създаване стимули за коопериране и подобряване на защитата от нелоялни търговски практики чрез промени в действащата правна уредба – Вариант 2 съгласно предварителната оценка, а не чрез кризисни мерки, които биха Page26 застрашили функционирането на веригите на доставки и продоволствената сигурност. Настояваме за откритост пред обществото, което е в заблуда, че целта на този законопроект е понижаване на цените – такава цел няма изложена в проекта и е непостижима, чрез приложения текст. Нещо повече Оценката на рисковете от евентуалното му прилагане изрично отбелязва като риск с висока степен на вероятност ефектът на качване на цените от ограничаване на конкуренцията и недостига от определени стоки на пазара, ако бъде приет. На страница 85 от Цялостната предварителна оценка на въздействието изрично пише: „Следва да се вземе предвид и потенциалът от парадоксален ефект, при който чрез увеличаване на разходите във веригата (административни разходи, разходи за съответствие, потенциално намаляване на конкурентния натиск върху маржовете), Вариантът може неволно да допринесе и за по-високи потребителски цени, като по този начин е възможно да стимулира инфлацията в чувствителен момент. България наскоро преживя висока инфлация на храните – индексът на потребителските цени на храните се повиши значително в периода 2022 - 2023 г., въпреки че годишната инфлация спадна до 4,7% до декември 2023 г. Всеки допълнителен натиск върху цените би бил икономически и политически нежелателен. Макар предвидената на концептуално ниво известна форма на отклонение от свободния пазар да е насочена към осигуряването по-голяма равнопоставеност в отношенията по веригата на доставки и пропорционалност при разпределението на добавената стойност по веригата на доставки, съществува риск подобни промени да не постигнат целите си или дори да доведат до нежелани ефекти, като намалена конкуренция, неефективност, по-високи цени или увеличен сив сектор." Разчитаме, че като отговорни представители на изпълнителната власт няма да допуснете индустрията и потребителите да бъдат изложени на подобен риск и предлагаме да се направи задълбочен анализ за индентифициране на необходимите промени в ЗЗК и да се предложи нормативно решение за подобряване действието на веригата на доставки чрез нормативни промени без нов закон. Евентуално набелязаните мерки следва да бъдат обсъдени първо в Националния съвет по храните и в диалог с земеделските производители и останалите участници по веригата на доставки, преди да се пристъпва към конкретен текст, който няма как да постигне обещаните цели, но рискува да разруши пазара и застраши снабдяването на потребителите с хранителни продукти. Page27 С уважение, Асоциация на месопреработвателите в България Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България Асоциация на производителите на рибни продукти БГ ФИШ Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите Сдружение на производителите на растителни масла и преработватели на маслопродукти в България Сдружение „Храни и напитки България" Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци Съюз на производителите на захар и захарни продукти Съюз на птицевъдите в България Асоциация на индустриалното свиневъдство в България Национална лозаро винарска камера Page28

Изх. № 69/10.07.2025 г. ДО ГОСПОДИН РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Д-Р ГЕОРГИ ТАХОВ МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ ГОСПОДИН ПЕТЪР ДИЛОВ МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА И ИНДУСТРИЯТА Относно: Становище по проект за Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, качен за публично обсъждане на 13 юни 2025 година УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЖЕЛЯЗКОВ, УВАЖАЕМИ ДОКТОР ТАХОВ, УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДИЛОВ, С настоящото писмо, Съюзът на птицевъдите в България, в качеството си на национално представителна браншова организация, изразява своето становище по Проекта на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, публикуван за обществено обсъждане на 13 юни 2025 година. Нашето становище допълва мотивите, изложени в общото становище по проекта от 14-те браншови организации в сектор храни. Признаваме и подкрепяме инициативите на Министерство на земеделието и храните за намиране на решения за чувствителни сектори. Оценяваме усилията, насочени към създаване на условия за справедливо разпределение на добавената стойност по веригата за доставки, постигане на баланс и прозрачност в търговските отношения, както и подобряване на достъпа до информация и регулиране на търговските практики. Въпреки това, с оглед на специфичните особености на представлявания от нас сектор, считаме, че прилагането на предложените мерки към него би довело до сериозни затруднения и изкривявания. Поради тази причина настояваме птичите продукти да бъдат изключени от обхвата на законопроекта. Това наше искане е подбудено от следните мотиви: Към настоящия момент българските птичи продукти заемат съществен дял (над 80%) в търговските вериги, което ясно свидетелства за тяхната конкурентоспособност и устойчиво пазарно присъствие. В тази връзка, предвиденото в законопроекта изискване за гарантиран дял от 50% български продукти би оказало сериозно отрицателно въздействие върху сектора, като би създало риск от нарушаване на вече установените пазарни позиции и устойчиви вериги на доставки. София 1303, бул. „ Христо Ботев“ 80, ceo.bpu@gmail.com Същевременно, следва да се отбележи, че подобна мярка би влязла в противоречие с чл. 34 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който забранява въвеждането на мерки с ефект, равностоен на количествени ограничения върху вноса. Подобно изискване би могло да се тълкува като форма на дискриминация на база произход, какъвто вече е бил предмет на процедура от страна на Европейската комисия срещу България през 2020 г. Повторното въвеждане на аналогична регулация би изложило страната на сериозен правен риск от откриване на наказателна процедура по чл. 258 от ДФЕС, включително възможността за налагане на значителни финансови санкции. Наложеният задължителен дял на местна продукция би представлявал пряко ограничение на свободното движение на стоки в рамките на вътрешния пазар на Европейския съюз, в противоречие със съществуващите нормативни стандарти и утвърдена практика на Съда на ЕС. Продажбите в птицевъдния сектор са предимно директни, без участието на посредници, което отличава този сектор от други, за които проектозаконът би могъл да бъде по-приложим и ефективен. Модерната търговска практика вече отразява реалностите и изискванията на производителите, търговците и потребителите. Птицевъдството се характеризира с високоинтегрирано производство – свързани предприятия със затворен производствен цикъл, което включва собствено производство на фуражи, енергийни мощности и логистика. Често между отделните дружества съществуват договорни отношения от типа „ишлеме“ (договорна обработка), при които не се реализира класическа търговска сделка, а услуга по отглеждане. При този модел определянето на точна себестойност на отделните производствени етапи е практически невъзможно, въпреки че се издават съответните финансови документи. Вътрешните трансфери между юридически или икономически свързани дружества не представляват търговия или изкупуване в класическия смисъл на понятието и не попадат в приложното поле на законопроекта. Предвиденото приложение на законопроекта към подобни вътрешногрупови отношения би било нецелесъобразно и би довело до изкривяване на целите на закона, тъй като в рамките на една икономическа група липсва дисбаланс в пазарната сила – основната хипотеза, която законът следва да адресира. В допълнение, предвидените в законопроекта разпоредби относно ценообразуването и минималните търговски надценки (чл. 8, ал. 2 и 3, чл. 9, ал. 1, т. 3) не са приложими спрямо договори от типа „ишлеме“. При този модел земеделският стопанин предоставя услуга, а не продава краен продукт, като основните производствени ресурси и рискове се поемат от възложителя. Отделно от това, понятието „производствени разходи“ не е легално дефинирано в действащото българско законодателство, което поражда неяснота и значителни практически затруднения при прилагането на законовите изисквания. София 1303, бул. „ Христо Ботев“ 80, ceo.bpu@gmail.com Наложеното задължение за включване на минимална надценка от 10% над производствените разходи представлява ограничение на свободата на договаряне, гарантирана от Конституцията и правото на ЕС. В повечето случаи производителите не разполагат с точни данни за разходите към момента на сключване на договор, а споделянето на чувствителна информация с търговски партньори създава риск за нарушаване на търговската тайна. Според нас, предложените ценови ограничения представляват директна държавна намеса в пазарната икономика, като по същество въвеждат таван на печалбата, което е несъвместимо със свободната стопанска инициатива. Такива мерки са в противоречие с принципите на свободна конкуренция и създават сериозна административна тежест, особено за малките и средни производители. Въвеждането на нови регистри, ценови прагове и задължителни отчетности ще доведе до повишени разходи и усложняване на дейността, без гарантиран положителен ефект върху крайните цени за потребителите или доходите на производителите. Практиката на други държави-членки, включително Унгария, показва, че подобни мерки могат да доведат до негативни икономически последици, включително инфлационен натиск и санкции от страна на Европейската комисия. Към настоящия момент липсват данни за криза или извънредна икономическа необходимост, които да оправдаят въвеждането на такива интервенции. Предвид липсата на анализ на ключови фактори – като международни цени, разходи за енергия и производителност – подобни регулации могат да доведат до по-нататъшно натоварване върху производителите и до допълнително обезлюдяване на селските райони. Налагането на тавани върху търговските надценки е в противоречие с чл. 101 от ДФЕС, тъй като ограничават ценовата конкуренция и могат да се приравнят по ефект на забранено картелно споразумение. Комисията за защита на конкуренцията вече е изразявала становище в този смисъл (Решение № АКТ- 23-10.01.2019 г.), а в последното си решение от 23.01.2025 г. (преписка № КЗК- 209/2023) категорично заявява, че не са налице координирани практики между търговските вериги, поради което предлаганата мярка е несъразмерна. Налагането на таван на печалбата, включително чрез фиксиране на търговска надценка по списък от стоки, е противоконституционно, тъй като ограничава свободата на стопанска инициатива и нарушава чл. 19 от Конституцията. Съдът на ЕС е категоричен, че всяко ограничение на свободите трябва да е пропорционално и да не засяга тяхната същност. В случая мярката представлява именно такава непропорционална намеса. Допълнително, изключването на кооперациите от приложното поле на закона (чл. 1, ал. 4) е неоснователно. Те са търговци по смисъла на Търговския закон и подлежат на същите пазарни правила. Създаването на нормативно предимство за един вид субекти нарушава принципите на равнопоставеност и конкуренция, както и чл. 168 от Регламент (ЕС) № 1308/2013. София 1303, бул. „ Христо Ботев“ 80, ceo.bpu@gmail.com С оглед на изложеното, препоръчваме разпоредбите на чл. 15–20 от законопроекта да бъдат изцяло изключени. В настоящия им вид те представляват несъразмерна намеса в икономическите отношения, противоречат на правото на ЕС и създават условия за нарушаване на основни пазарни принципи. Съгласно чл. 7, ал. 1 от проектозакона всички договори за изкупуване на земеделски продукти и храни трябва да бъдат в писмена форма, сключена преди доставката, като изключение е предвидена единствено продажбата в брой срещу фактура. Допуска се и електронен договор с квалифициран електронен подпис или чрез одобрена платформа. Поради формулировката се създава впечатление, че това изискване произтича пряко от правото на Европейския съюз. В действителност, чл. 168 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 е диспозитивен и предоставя на държавите членки свобода да решават дали да въведат задължителна писмена форма. Ако подобна мярка бъде приета, тя трябва да бъде надлежно обоснована, пропорционална и да не затруднява функционирането на вътрешния пазар. Въпреки това проектозаконът не урежда изключения за продажби на крайни клиенти или за транзакции, извършвани срещу касов бон. При стриктно тълкуване това би наложило писмен договор дори при дребна продажба, което е несъразмерно – особено за малките производители и местните търговци – и би довело до излишна административна тежест. Допълнително безпокойство поражда общото изключване на публични организации и учебни заведения от приложното поле на закона. Ако намерението е да бъдат изключени единствено в ролята им на продавачи по веригата на доставки, разпоредбата би могла да се обоснове. В проекта обаче липсва ясно разграничение между тяхната функция на продавачи и на купувачи. Така възниква правна неяснота и възможност нормите относно търговската надценка да не се прилагат, когато те закупуват храни. При доставка на храна за училище, например, надценката би могла значително да надвиши предвидените в закона 10 % или 20 %. Като се има предвид, че тези субекти оперират с публични средства, подобна регулаторна празнота създава риск от неконтролиран разход на бюджетни ресурси. Освен това, търговските дружества, които снабдяват въпросните институции, биха били фактически освободени от ограниченията за надценка, което води до неравнопоставеност на пазара и подкопава принципите на конкуренцията, прозрачността и ефективността при управлението на публични средства. Административната тежест, заложена в законопроекта, е значителна. Тя изисква допълнителни ресурси – квалифициран персонал, време и финанси – и ще затрудни особено малките производители и преаботаватели. Въвеждането на нови регистри, обсерватории, ценови прагове и задължителни договори може да доведе до координирани практики между големите търговци за сметка на по- малките участници. Освен това освобождаването на търговци на дребно с оборот под 20 млн. лв. от редица задължения създава допълнителна неравнопоставеност в конкурентната среда. В оценката на въздействието липсва икономическа София 1303, бул. „ Христо Ботев“ 80, ceo.bpu@gmail.com обосновка за това как ценовите ограничения, задължителните договори и новите изисквания за отчетност ще подобрят доходите на земеделските производители или ще намалят крайните цени за потребителите. При така разписаната административна и регулаторна тежест съществува реална опасност българските производители да се преориентират към външни пазари с по-благоприятни условия. Това може да доведе до недостиг на родна земеделска продукция и до нейното заместване с внос от трети страни, който не винаги отговаря на същите стандарти за качество, безопасност и проследимост. В резултат се създава риск както за потребителите, така и за устойчивото развитие на българското производство. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЖЕЛЯЗКОВ , УВАЖАЕМИ ДОКТОР ТАХОВ , УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДИЛОВ, Считаме, че целите на законопроекта (прозрачност и справедливост във веригата на доставки) могат да бъдат постигнати с далеч по-меки и пазарно- ориентирани средства, без да се нарушава правото на ЕС. Например, ефективно прилагане на вече въведените забрани за нелоялни търговски практики и засилен контрол от страна на компетентните органи е подход, съвместим с европейската рамка. Всяка допълнителна мярка следва да бъде предмет на задълбочена оценка на въздействието, консултации с всички заинтересовани страни и предварително уведомяване на Европейската комисия, за да се избегне конфликт с правото на ЕС. Съюзът на птицевъдите в България заявява своята готовност за участие в допълнителни експертни дискусии и предоставяне на съдействие по темата. Въз основа на гореизложените мотиви, учтиво, но категорично молим птичите продукти да бъдат изключени от обхвата на законопроекта за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, в случай че работата по него продължи. Уверяваме Ви, че всички бизнес оператори в птицевъдния сектор ще продължават да гарантират доставката на висококачествени български продукти до потребителите. С уважение, 10/07/2025 Г-Н ИВАЙЛО ГЪЛЪБОВ X ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА СПБ Signed by: IVAYLO GALABOV BORISOV София 1303, бул. „ Христо Ботев“ 80, ceo.bpu@gmail.com

Изх. № 354/09.07.2025г. ДО Д-Р ГЕОРГИ ТАХОВ МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Г-ЖА ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ, ХРАНИ И ГОРИ ОТ СДРУЖЕНИЕ ЗА МОДЕРНА ТЪРГОВИЯ ЕИК:175953394, office@moderntrade.bg Относно: Проект на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни Уважаеми д-р Тахов, Уважаема госпожо Караянчева, Сдружението за модерна търговия („СМТ“) винаги е подкрепяло усилията и инициативите на българското правителство за подобряване на функционирането на веригата на доставки на земеделски продукти и храни. За съжаление, проектът на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни („ЗВДЗПХ”, „Законопроект“), изготвен от Министерството на земеделието и храните („МЗХ“) не постига тази цел, а напротив – подменя принципите на пазарна икономика с държавна регулация на всеки аспект от отношенията между субектите по веригата на доставки на земеделски продукти и храни. Свободата на договаряне се подменя с контролирани от държавата търговски условия, които облагодетелстват производителите (продавачи) на земеделски продукти и храни и съответно ощетяват останалите участници във веригата на доставки - купувачите, преработвателите и търговците, а в крайна сметка и потребителите. На практика Законопроектът цели да определя едностранно асортимента от стоки в магазините, цените, на които продават всички субекти по веригата на доставка и лимит на промоциите на продукти към крайни клиенти. 1. Принципни бележки Законопроектът погазва основните принципи на пазарната икономика и законодателството на ЕС. Той вреди на интересите на българските потребители и почтените конкурентоспособни български производители. Предложените промени показват неразбиране на технологията на работа на търговските вериги. С тях се забраняват действащи успешни бизнес модели, които оптимизират дейността, намаляват разходите и гарантират добър контрол, за да се постигнат по-ниски цени и високо качество на храните за потребителите. Вместо да стимулира българското производство, проектът ще го направи по - неконкурентоспособно, ще ограничи избора и ще вдигне цените на храните за потребителите. Ще спечели единствено сивият сектор за сметка на коректните данъкоплатци. В мотивите към законопроекта неоснователно се твърди, че “Основната част от добавената стойност по веригата за доставки на храни е в полза на търговците и преработвателите и много малка част остава за земеделските производители.” Официалната статистика показва друга картина: Показателят добавена стойност по факторни разходи в селското стопанство по данни на НСИ е 5,2 млрд. лв. за 2023 г., в преработката на храни е 2,7 млрд. лв. (Евростат), а в търговията на дребно с храни е 2,7 млрд. лв. (оценка на ИПИ на база данни от НСИ). В допълнение на това в периода 2019-2023 г. нормата на печалба в селското стопанство е средно 30% (ако се вземе нетния смесен доход, т.е. преди рентни и лихвени плащания, тя надхвърля 44%, или 44 лв. на всеки 100 лв. приход), докато в преработката на храни се движи между 6-8%, а в търговията на дребно тя е най-ниска – ок. 4%. Специално внимание е необходимо да се обърне на Цялостна предварителна оценка на въздействието. Прави се преглед на европейското законодателство (стр. 31-44), но се пропускат редица факти, като например: • Относно френският опит: „Доклад, издаден на 11 февруари 2025 г. от мисията за оценка на закона Egalim 2, показва, че на този етап не е възможно да се направи заключение относно икономическата ефективност на мерките, въведени от закона за защита на стойността на селскостопанското производство по цялата 1 верига за производство и дистрибуция на храни.“ „Гарантираните минимални цени ще изострят неравенствата в доходите в селското стопанство. И накрая, френският опит със закона EGalim показва, че много участници в националната хранителна верига не са ентусиазирани от този подход. В най-добрия случай подобна политика може да се прилага към специфични сектори чрез доброволни договори, но това изисква внимателна оценка на нейните 2 предимства и недостатъци.“ • Редица цитирани мерки в германското законодателство напълно кореспондират с въведените промени в българското законодателство през 2021 г., които го хармонизират с Директивата за нелоялни търговски практики (например правилата за обозначаването на търговски намаления, както и таксите, които търговците могат да начисляват към доставчици). Подобна е ситуацията с дадените примери в италианското законодателство, които също кореспондират с въведените промени в българското, посочени по-горе (напр. срокове за разплащане към доставчици – в България са дори по-строги, едностранни 1 https://www.hoganlovells.com/en/publications/evaluation-of-the-french-egalim-2-law-a-mixed-review-and- prospects-for-evolution 2 https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2025/759316/CASP_STU(2025)759316_EN.pdf промени в договорите и пр., както и таксите, които търговците е допустимо да начисляват към доставчици). • Напълно се пропуска проинфлационния ефект от хърватските законодателни мерки за ограничаване цените на някои хранителни стоки, както и на румънския опит за контролиране на надценките. Данни за инфлацията за 2024 г. показват 4% инфлация в Хърватия, 5,3% в Румъния и 2,8% в България. За 2023 г. годишната 3 инфлация в Хърватия е 10,7%, в Румъния – 10,4%, а в България – 8,6% . Забележителен пример е Унгария, в която въведените мерки за контрол на цени и надценки водят до най-високата инфлация в ЕС. Липсва трезва оценка на икономическите въздействия по цялата верига на доставка.Не са взети предвид: • продоволствената обезпеченост с българско производство в засегнатите от проектозакона стокови групи, съответно пазарния дял на модерната търговия (или търговските вериги, които попадат в обхвата на законопроекта), на традиционната търговия и на специализираните магазини (месарници, млекарници и пр.), съответно как специфичните изисквания за асортимент към големите търговци биха се отразили на вътрешното търсене. • различните бизнес модели, с които търговците на дребно се конкурират както като асортимент (вкл. микс вносни спрямо български стоки), така и ценово в засегнатите стокови групи. • логиката на подредба на търговска зала, съответно ефекта (вкл. свързаните с това разходи за преподредба, евентуална загуба на търговска площ) от въвеждането на специфичните изисквания към асортимента. • делът на промоционалните активности в продажбите на дребно на храни от засегнатите стокови групи (по данни на анализаторски компании те надхвърлят 40% дял от продажбите на бързооборотни стоки). • присъщите разходи за логистика, реклама, маркетинг и пр. на търговците на дребно, които при различните бизнес модели също може да варират значително. Без тези данни и техният анализ е невъзможно да се предвиди ефекта върху конкуренцията на пазара на дребно, съответно върху крайните цени, потребителския избор и начинът, по който ще се изменят разходите на домакинствата за хранителни стоки, както и разходите на бизнеса за изпълнение на законовите изисквания. Становището ни е, че е необходимо цялостно преосмисляне на Законопроекта поради предвидената безпрецедентна държавна намеса в търговията с храни, която ще навреди на пазара. При всяко положение държавната намеса би довела до увеличаване на разходите за правене на бизнес и допълнителен риск при работа с български производители, което ще намали тяхната конкурентоспособност, противно на преследваните цели. На следващо място допълнителните разходи ще поставят под натиск цените на българската земеделска продукция, което може да даде тласък на инфлационни процеси в период, в който потребителите са особено чувствителни, а България е на крачка пред влизане в еврозоната. 3 https://www.worlddata.info/europe/bulgaria/inflation-rates.php На този етап Законопроектът не адресира по никакъв начин тези рискове и дори не ги остойностява. Налице са концептуални дефицити на Законопроекта, които не могат да бъдат разрешени само с редакционни промени. Припомняме, че въвеждането на максимални надценки противоречи на Решение № 23/10.01.2019 г. на Комисията за защита на конкуренцията („КЗК“) по повод предходен законопроект за допълнение на Закона за защита на потребителите, с който се целеше определяне на максимални надценки на определени хранителни стоки („Решение на КЗК от 2019 г.“). Решението на КЗК от 2019 г. съдържа подробен анализ на ефекта на максимални надценки върху конкуренцията на пазара. КЗК е изразила опасения, че определянето на максимална надценка ограничава ценовата конкуренция между търговците на дребно, вкл. риск всички да определят надценка, която е равна или много близо до максималната, с което би се получил аналогичен ефект на този на забранено споразумение за фиксиране на цени . КЗК е заключила, че предложеният законопроект би довел до неблагоприятни последици за конкуренцията и съответно за пазара, вместо да реализира целта си да осигури ниски цени на стоките от първа необходимост. Считаме, че анализът на КЗК относно ефекта от въвеждането на таван на надценки е принципен и напълно относим към Законопроекта, поради което становището продължава да бъде актуално. Разбира се, допълнително становище на КЗК по новия Законопроект следва да бъде поискано в хода на законодателната процедура. От процедурна гледна точка Законопроектът представлява технически регламент по смисъла на Директива (EU) 2015/1535 установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество. Той следва да бъде нотифициран пред Европейската комисия при условията и по реда на член 5 от Директивата, респ. приемането му да бъде поставено под условие на получаване на предварителното одобрение на ЕК. 2. Въвеждане на максимална търговска надценка ЗВДЗПХ въвежда максимални търговски надценки на продуктите, предлагани от субектите по веригата на доставки, като за търговците на дребно е не повече от 20% от покупната цена (за земеделски продукти от трети страни – не повече от 10%). Това ограничение е приложимо само за търговци с годишен оборот над 20 млн. лева през предходната календарна година. Предвижда се максималните търговски надценки да се прилагат за огромен асортимент от хранителни продукти, посочени в списък към Законопроекта. На практика посочените хранителни продукти в списъка представляват основна част от асортимента храни, предлаган в магазините, т.е. ограничението за надценка ще има значителен ефект върху търговците. В Законопроекта липсва дефиниция на основното понятие - „надценка“. Вместо да се дефинира какво представлява надценка, пределният й размер e директно обвързан с покупната цена и общото посочване, че се добавят всички преки и косвени разходи. Поради липсата на дефиниция за „надценка“ не става ясно какво се включва в това понятие, респективно как е определена горната граница от 20%. Предлагането на подобно ограничение трябва да бъде подкрепено със солиден икономически анализ на пазарните условия в различните продуктови групи, за които то би било приложимо. На следващо място, ЗВДЗПХ дискриминира различните пазарни участници. Въвежда се изискване за максимална надценка единствено за търговци на храни на дребно с годишен оборот над 20 млн. лева през предходната календарна година. Припомняме, че в Решението от 2019 г. КЗК направи следните констатации по повод налагането на максимални надценки върху различните търговски обекти в зависимост от оборота им. “[…] цените в търговските вериги са по-ниски в сравнение с малките магазини, не би трябвало от тези, които предлагат по-ниски цени на стоките от първа необходимост, да се изисква допълнително намаляване на цените чрез ограничаване на надценката. Подобен подход би могъл да окаже неблагоприятно влияние върху стимулите на големите търговци на дребно да намаляват разходите си и да оптимизират дейността си.” ““Като се има предвид, че при големите търговски вериги надценката би била по- малка в сравнение с малките магазини и съответно цените на тези стоки биха намалели в по-голяма степен в търговските вериги, предложената регулация може да доведе до пренасочване на потребителите към веригите за сметка на малките магазини, които всъщност е имала за цел да постави в привилегировано положение.” “[…] предложената регулация да създаде риск от излизане от пазара на търговски вериги, както и да възпре навлизането на пазара на нови вериги. По-малкият брой участници на пазара би отслабил конкуренцията, което от своя страна може да доведе до по-високи цени” “Регулацията е насочена предимно към големите търговски вериги, но едва 10,57% от магазините на тези вериги се намират в населени места с население под 30 000 души. В същото време, по информация на МТСП, около 60% от хората, които получават социално подпомагане, живеят в населени места с население под 30 000 души. По този начин значителна част от хората с ниски доходи, на които Проектът има за цел да помогне, няма да могат да се възползват от евентуално по-ниските цени на стоки от първа необходимост, тъй като не е реалистично да се предполага, че тези хора биха пътували до съседния голям град, за да пазаруват от големите търговски вериги, още повече като се имат предвид ограничените им доходи.” Считаме, че тези съображения на КЗК продължават да са актуални и верни по отношение на проекта на ЗВДЗПХ, който предвижда налагане на граница на надценките само за големите търговски вериги. На следващо място, регулирането на „надценките“ по никакъв начин не взема предвид разпоредбата на чл. 36, ал. 4 ЗЗК, която забранява продажбата на стоки за продължителен период от време на цени, по-ниски от разходите за производството и реализацията им, т.е. под себестойност. Въвеждането на фиксиран максимум на надценка може да доведе именно до продажби под себестойност, които ЗЗК забранява, тъй като представляват форма на нелоялна конкуренция между търговците. Така би се стигнало до недопустимото положение държавна регулация да създава антиконкурентни практики, за които търговците да носят отговорност. На последно място, прави впечатление, че законопроектът предвижда абсолютно непропорционални санкции за нарушение на изискването за максимални надценки в сравнение с всички останали имуществената санкция. Имуществените санкции за нарушения на ЗВДЗПХ се движат в диапазона между 300 – 40 000 лева, а единствено при търговските надценки и рекламите и промоциите спрямо потребителите, както и максималните размери на услугите за реклама и маркетинг в договорите за доставка, санкцията достига до 300 000 лева. Предвижда се административнонаказателният орган относно търговците надценки да бъде Комисия за защита на потребителите. По този начин се придава абсолютно несвойствена функция на орган, призван да следи за спазване интересите на потребителите, а именно да извършва мониторинг за цените и търговските надценки на огромен асортимент от стоки на пазара. Извън очевидния въпрос дали е необходимо държавен орган да регулира цените на пазара в условията на пазарна икономика, стои и темата дали КЗП разполага с административен капацитет за изпълнение на тези правомощия, както и дали това няма да стане за сметка на ограничаване на ресурсите в защита на правата на потребителите. 3. Въвеждане на задължителен асортимент от български продукти Предвижда се задължение за търговци на дребно с повече от 10 търговски обекта да обособяват специално място за продажба на продукти от български земеделски производители и/или преработватели. Въвежда се задължителен асортимент от не по-малко от 50% продукти от български производители от целия асортимент от същите групи храни, предлагани в обекта. Изискването на задължително обособяване в магазините на място, в което се да предлагат храни от български земеделски производители и/или преработватели, преповтаря лошия опит от Постановление № 70 от 14 април 2020 г. за осигуряване на основни групи храни, произведени на територията на Република България, във веригите от магазини, представляващи търговски обекти. Практиката по прилагане на Постановлението показа, че от една страна обособяването на блокове за български стоки на различни по рода си продукти/продуктови групи, които са поне 50% от площта на продаваните продукти, при отчитане на оборудване, информационни/указателни табели и отстояния, води автоматично до допълнителна загуба на 20-30% площ за търговците, което представлява квази данък за дейността. Същевременно, подобно обособяване затруднява и създава объркване у потребителя, който пазарува като изхожда от разбирането за подредба на асортимента по стокови групи, а не по държава на произход на стоките. Затова подобно обособяване е напълно излишно. Проектът на ЗВДЗПХ прехвърля цялата отговорност за осигуряване на определен процент български продукти и храни на търговците, като не отчита нито ролята на останалите пазарни участници, нито предпочитанията на потребителите. Независимо че изискването по отношение дела на продуктите с български произход е отправено към търговците, изпълнението на регулацията на практика е в ръцете на потребителите и производителите: • Търговците не биха имали друг избор освен да разчитат на българските производители за производството на български храни, за да могат да осигурят законово изискуемия процентен дял. Въпреки това регулацията предвижда санкции единствено и само за търговците, без каквито и да е конкретни задължения или отговорност на производителите. • Същевременно, ако предпочитанията на потребителите доведат до надхвърляне на дела на чуждестранните стоки от продажбите в даден магазин, единственото, което търговецът може да направи, за да покрие изискванията на регулацията, е да свали от продажба чуждестранните стоки в съответната група. Това от една страна ограничава потребителския избор, а от друга страна поставя търговеца в абсурдното положение да откаже на потребителя да му продаде предпочитаната от него стока. Същевременно, рисковете от въвеждане на регулацията са огромни. Липсва анализ дали е налице достатъчно количество български продукти и храни във всяка от категориите, така че търговците на дребно да могат да изпълнят задължението си. Така например поставяме под съмнение дали е налице достатъчно количество прясно месо от едри и дребни преживни животни от български производители. Изискването за предлагане на 50% български пресни плодове и зеленчуци се отнася и до тези, които са включени в схемите за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика на ЕС. Подобна регулация води до дискриминация не само в полза на българските производители за сметка на чуждите, но и втори път в полза на български производители, които получават европейско финансиране, за сметка на тези, които не получават такова. Не може да се изключи подобна регулация да доведе до дефицит на определени стоки, както и до поява на изкуствени дефицити, включително при болести, налагащи ограничения или забрани за предлагането на определени български продукти, или природни катаклизми. По-слабата конкуренция рискува да ограничи избора на потребителите и по правило, при равни други условия, да вдигне цените на храните. Най-силно ще се повишат цените в стоковите групи, в които има недостатъчно предлагане на български стоки спрямо търсенето. Може да се очакват познатите в миналото преди либерализирането на външната търговия на България резки покачвания на цените на дадени стоки в периоди на пиково пазаруване преди определени празници. В крайна сметка най-потърпевши ще бъдат социално слабите българи, тъй като при тях делът на потребление на храни спрямо общото им потребление е най-висок. Твърде е вероятно липсата на стимули за конкуренция между производителите да доведе до влошаване на качеството на предлаганите стоки, а по линия на сивия сектор не е изключено дори предлагане на опасни за здравето на потребителите храни. В допълнение, съществува вероятност от установяване на заблуждаващи практики при посочване произхода на стоките/суровините. Няма съмнение, че регулацията ще доведе до количествени ограничения за доставчици и производители от другите държави-членки относно правото на свободно движение на стоки в ЕС, т.е. налице е грубо нарушение на ангажиментите на България в рамките на Общностния пазар. Това може да доведе до наказателна процедура срещу България и налагане на санкции от страна на Европейската комисия. Могат да се очакват реципрочни мерки от засегнати държави-членки, което може да предизвика огромни щети предвид факта, че България е нетен износител на храни (по официални данни на НСИ). Законопроектът вменява задължение на БАБХ да следи за спазване на изискванията за предлагане на български храни. Изпълнението на предлаганите задължения, предвид броя на търговците и големия асортимент, означава най-малкото ангажиране на значителен управленски ресурс и по всяка вероятност допълнително раздуване на щатни бройки в администрацията за сметка на данъкоплатеца. Освен това става въпрос за възлагане на несвойствени задачи на експерти по безопасност на храните да контролират квоти в търговския оборот. Налице е оценка на въздействието, но в нея много от нещата, коментирани от бизнеса, включително и от предходното ни становище, не са отразени. включително: дали е налице достатъчно количество български суровини и дали производителите могат да произведат стоки, съответстващи на изискванията на закона; въздействието на регулацията върху потребителския избор и цените; отражението върху инвестициите; ще създаде ли предпоставки за насърчаване на сивата икономика; дали регулацията не нарушава правото на ЕС, включително свободното движение на стоки; дали не ограничава конкуренцията между производителите и между търговците; налице ли е административен капацитет за прилагане на подобно законодателство; дали не представлява нарушение на правото на държавните помощи. В заключение припомняме, че примерът на други държави-членки също говори срещу въвеждането на подобна регулация: Така напр. на 15.02.2017 г. Европейската комисия [1] откри процедури за установяване на нарушения на правото на ЕС срещу Румъния и Унгария за това, че са въвели в националното си право протекционистки мерки, ограничаващи свободното движение на стоки и свободата на установяване. При това регулацията в Румъния е твърде сходна на предлаганата с настоящия Законопроект (големите търговци на дребно са задължени да предлагат най-малко 51% храни и селскостопански продукти от местни производители). [2] През 2016 г. по повод мотивирано становище на Европейската комисия Словакия е оттеглила текст в закон за храните, съдържащ изискване към търговските вериги с голям оборот да публикуват и докладват информация относно произхода на стоките, които предлагат. Според Европейската комисия това изискване има ефект на количествени ограничения на свободното движение на стоки, тъй като води до създаване на предубеждение на потребителя към стоките с произход извън Словакия и насърчава търговските вериги да продават местни стоки. В миналото неуспешни опити за въвеждане на мерки за насърчаване на потреблението на местни стоки са били предприемани и в други държави (напр. Ирландия, Германия). [1] http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-17-234_en.htm. [2] http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-15-6006_en.htm. 4. Въвеждат се лимит на промоционални отстъпки и на услуги във вреда на крайния потребител и производителя Въвежда се лимит на промоционалните отстъпки към крайни клиенти от 25% . Текстът на чл. 18 от Проекта е крайно неясен, но във всеки вариант на тълкуването му е вреден за крайните потребители: - в случай че законодателят има предвид максимален размер от 25 % на промоционална отстъпка от крайната цена към потребител, то подобна разпоредба представлява напълно необосновано ограничение на възможностите на потребителите да се възползват от промоционално предлагане. Разпоредбата създава и предпоставки за съгласуване между търговец и доставчик във вреда на крайния потребител – изглежда, че всяка отстъпка, която търговецът прави, независимо дали е изцяло за негова сметка или не, ще следва да бъде съгласувана с доставчика. На следващо място, мярката е абсолютно дискриминационна, тъй като забраната важи единствено за търговци на дребно с оборот над 20 млн. лева. В момента съществува ефективна конкуренция и изключително разнообразие при промоционалните отстъпки благодарение на това, че държавата не се намесва и има свобода на договаряне. Има случаи, при които е в интерес на търговеца, да предостави промоционални отстъпки и те са изцяло за негова сметка. Обратното също е възможно – например при въвеждане на нов продукт доставчикът има интерес да го наложи на пазара. Среща се и договарянето на споделяне на промоционалните отстъпки между двете страни. В някои случаи се предлагат значителни отстъпки от цената (над 25%) - за продукти с кратък или изтичащ срок на годност, разпродажба на сезонни стоки, временен асортимент и т.н., което е в интерес както на доставчика, така и на търговеца с цел избягване на брак на стоките. При това положение не изглежда оправдано, без да е налице празнота на пазара, да се създава изкуствено и по регулаторен способ ограничение на промоционалните отстъпки до 25% във вреда на крайните клиенти. В действащото законодателство има достатъчно детайлна регламентация на промоциите. Считаме, че промоциите на земеделски продукти и храни по нищо не се различават от промоциите на други стоки, поради което не е необходима нова специална уредба. В чл. 63-66 от Закона за защита на потребителите се регламентира подробно съдържанието на съобщенията за намаление на цени, както и ограничения при провеждането на промоции. Тази подробна регламентация създава сигурност, че потребителят ще разполага с пълна и точна информация, за да вземе решение за покупка. Освен това чл. 37в, ал. 1, т. 3 ЗЗК вече изрично предвижда, че договарянето на намаления на цени е допустимо по взаимно съгласие и ако се уточни срокът на промоцията и очакваните количества продукти, които ще бъдат поръчвани от купувача. - разпоредбата на чл. 18 може да се тълкува и в друг смисъл – като лимитиране на дела на стоките, които купувачът ще поръчва с отстъпка във връзка с промоционални кампании към потребителите, спрямо общият дял на договорените с доставчика продукти. Подобно ограничение също е в ущърб на крайните клиенти, тъй като не допуска допълнително закупуване на стоки по промоционални цени, което може да е необходимо за дадена кампания. Търговците на дребно ще редуцират провеждането на промоционални кампании, за да избегнат рискове от нелоялни практики към потребителите и нелоялна конкуренция поради недостатъчни наличности на акционни артикули. Същият подход законодателят следва и при поставянето на лимит на услугите по маркетинг, реклама, логистика и други – до 10% от общата доставна цена. Обръщаме внимание, че често пъти земеделските производители/доставчици нямат ресурс за собствен транспорт, реклама и маркетинг на продуктите и храните, поради което разчитат на търговеца. За много от тях използването на споделени услуги или услуги, предоставяни от търговеца, е достъпният и ефективен вариант за доставка и маркетиране на стоките. Поставянето на лимит до 10% на практика ще задължи производителя да търси алтернативни способи за подсигуряване на тези услуги, което по-скоро ще създаде затруднения и ще оскъпи тези услуги. 5. Въвеждат се допълнителни състави на НТП и санкции за нелоялни търговски практики, непропорционални на нарушението 4 През 2021 г. бяха извършени промени в Закона за защита на конкуренцията за хармонизиране на българското законодателство с Директива (ЕС) 2019/633 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно нелоялните търговски практики в отношенията между стопанските субекти във веригата за доставки на селскостопански 5 и хранителни продукти („Директива за НТП”). Приета беше нова Глава 7б, която урежда НТП специално по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти. Въведени бяха множество абсолютни и условни забрани за прилагане на нелоялни търговски практики. Директивата за НТП защитава доставчиците срещу търговски практики на купувачи, като по този начин се създава регулаторен дисбаланс в отношенията във веригата за доставка. Като държи сметка за този дисбаланс, Директивата за НТП приема като отправна точка за регулацията пазарната сила на страните и регламентира забрани за НТП, когато по-големи и по-мощни търговски партньори се опитват да налагат определени практики или договорни споразумения, които са в тяхна полза във връзка със сделки за продажба. Този подход е възприет и в Глава 7б ЗЗК. Директивата за НТП е плод на дългогодишни усилия на Европейския съюз да предложи сравнително балансиран подход при регулацията на тези отношения, който да не доведе до значително пазарно изкривяване. След като европейският законодател е анализирал и преценил кои НТП да бъдат включени в обхвата на директивата, считаме, че каквито и да е било допълнителни ограничения на пазарното поведение и договорните практики не следва да бъдат въвеждани в националното законодателство. Със Законопроекта се предлагат поредица от промени в Глава 7б в ЗЗК, които да превърнат конкретните забрани в абстрактни и подлежащи на субективно тълкуване и прилагане от органа по конкуренция: 4 ДВ бр. 17 от 2021 г., в сила от 01.11.2021 г. 5 OB, L 111/59 от 25 април 2019 г. • В чл. 37б ЗЗК се създава нова абсолютна забрана - за всяко действие/бездействие на купувача, което е “в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на доставчика“. • При забраната за отказ от доставка на нетрайни селскостопански и хранителни продукти (чл. 37б, т.1, буква „б“) се въвежда неясното понятие „толкова кратко предизвестие, че не може основателно да се очаква доставчикът да намери друг начин за търговска реализация“ вместо конкретния в момента срок от по -малко от 30 дни. • При условните забрани в чл. 37в ЗЗК към действащите изисквания - условията, които се договарят да бъдат ясни и недвусмислени, се добавя изискване условията да са справедливи. • С промяна в чл. 100 ЗЗК се променя драстично размерът на санкциите за НТП – от 300 хил. лева става на до 5% от общия оборот за предходната финансова година. Предложените промени в ЗЗК на практика обезсмислят въвеждането на Директивата за НТП през 2021 г. Независимо, че подходът на Директивата е при дефиниране на абсолютните и условни забрани за НТП винаги да са конкретни и ясни, с проекта на ЗВДЗПХ се прави точно обратното – въвеждат се забрани, които боравят с понятия, позволяващи широка интерпретация – „добросъвестна търговска практика“, „справедливост“ , „може да увреди“, „толкова кратко предизвестие“, които биха изисквали тълкуване на поведение във всеки конкретен случай без ясни критерии и би позволило административен произвол. Обръщаме внимание, че по отношение на всички гражданскоправни субекти в България важи изискването на чл. 9 от Закона за задълженията и договорите – свобода на договаряне в съответствие с повелителните норми и с добрите нрави. По отношение на търговците – важи изискването за по-високо ниво на грижа – грижата на добрия стопанин при изпълнение на задълженията им. Санкцията за нарушение на добрите нрави/грижата на добрия търговец е уредена отново на плоскостта на гражданското, търговското право – ангажиране на гражданската отговорност за вреди на нарушителя. Във всеки случай обаче изискването за ангажирането на отговорността е доказване пред съд на нарушението на добрите нрави, грижата на добрия търговец. Затова е непонятно желанието на законодателят да уреди дискреция на административен орган, външен за правоотношението, да квалифицира дали поведение съответства на добросъвестна търговска практика или не, както и административна отговорност за нарушение. По отношение на въвеждането на изискване условията по договорите да са „справедливи“ и въвеждането на административен контрол върху това изискване възразяваме категорично. Справедливостта е абстрактна категория, която не случайно не е нормативно закрепена като изискване в нормативен акт. В отношенията между търговци, каквито са тези между доставчик и купувач, не би могло да се говори за справедливост, а единствено за икономически интерес, който всяка от страните има и преследва удовлетворяването му в максимална степен при преговори и сключване на договори. Затова изглежда абсурдно да се въвежда административен надзор и контрол върху условията по търговски договори, още повече за тълкуването им от административен орган дали са справедливи. Същевременно, санкцията за поведение, което може по пътя на тълкуването да бъде прието, че нарушава подобни общи и абстрактни забрани, е непропорционална и на практика би могла да доведе до прекратяване на търговската дейност от търговеца – до 5% от оборота. Въвеждането на санкции в процент от оборота, още повече от целия оборот на предприятието, преобладаващата част от който няма никаква връзка с извършеното нарушение, изглежда необосновано и непропорционално. Характерно за санкциите върху оборота е, че има висок риск да се окажат прекомерни и затова трябва да се направи внимателна преценка дали е необходимо да бъдат въвеждани. В конкретния случай това не се налага от характера на нарушенията, които не са свързани с нарушения на функционирането или структурата на пазара. Предложените санкции са моделирани по санкциите в ЗЗК за нарушения на конкуренцията, без да се време предвид, че са непропорционално тежки за нарушенията и в крайна сметка несправедливи. За сравнение, при антитръстови нарушения имуществената санкция е до 10 на сто, но дори при тези най-тежки нарушения като основа за изчисляване служат приходите от продажби на съответните продукти / стоки, които са или биха били засегнати от нарушението. В изготвената оценка за съотвествие всички горни аргументи не са съобразени. Въпреки че казва, че има съдебна практика на СЕС, в която се приема, че мерки като санкции трябва да бъдат подходящи и минимално инвазивни, всъщност заложената санкция води именно до необоснована инвазивност и прекомерна тежест за търговците. Въпреки че предложителите на законопроекта признават, че санкцията е спорна, те не я коригират. 6. Въвеждат се множество ненужни регистрационни режими на субектите и стоките по веригата на доставки Предвижда се създаване на регистър на първите изкупвачи и административно задължение за регулярно предоставяне на информация от изкупвачите - за изкупено количество продукти, качество и среднопретеглена изкупна цена по видове земеделски продукти. Под претекст, че се въвеждат изисквания на чл. 168 и чл. 172а на Регламент 1308/2013 г. договарянето при изкупуване на първични земеделски продукти се замества от администриране от държавата – със закон се уреждат изисквания за форма на договора, задължително съдържание на договора, допълнително съдържание на договора, изисквания по отношение на срока на договора и начините за прекратяване. Нещо повече, държавен орган ще следва да следи за съответствието на договорите с тези изисквания с правомощия да налага санкции. Предвижда се създаване на електронна система за проследимост на земеделските продукти и се създава административно задължение за ежемесечно въвеждане на данни в регистъра от търговците – вид земеделски продукти и храни, количества, среднопретеглена покупна и продажна цена. На първо място, подобни допълнителни регистрационни режими и допълнителни административни задължения са абсолютно ненужни и само биха довели до допълнителна административна тежест за субектите. Административното въвеждане на детайлна информация за продукти и цени в централизирана държавна система не изглежда присъща на действаща пазарна икономика. Не на последно място, поставянето на подобно задължение би изисквало от субектите да отделят допълнителен човешки и технически ресурс , за да изпълнят надлежно задълженията си, което би било свързано с допълнителни разходи както за изкупвачите, така и за търговците. Допълнителните разходи биха намерили отражение в цените на продуктите, т.е. вместо заявеното намерение със Законопроекта да бъдат намалени цените, допълнителната административна тежест би довела до по-високи разходи, респ. цени. На следващо място, изискването от търговците да предоставят изключително подробна информация за предлаганите земеделски храни и продукти, включително среднопретеглена покупна и продажна цена, изглежда неоправдано и ще доведе до изкривяване на пазара. В Законопроекта липсва каквато и да е било обосновка каква е целта на събирането на тази детайлна информация. Същевременно се предвижда част от нея да бъде публична – “среднопретеглени цени на земеделските продукти и храни по цялата верига на доставки“, а до пълната информация да имат достъп широк кръг от органи, като по преценка на министъра на икономиката и индустрията този кръг може да бъде разширен. Публикуването на информация за среднопретеглена покупна и продажна цена на продуктите във всеки търговец на дребно би било пагубно за пазара. Ценовата конкуренция между търговците на дребно и свободата им да определят независимо цените, на които предлагат стоките, както и да договарят покупните цени от доставчици, е в основната на свободния пазар. Само при наличие на автономия на предприятията при вземане на решения относно цените, на които да продават, може да се очаква провеждането на ефективен конкурентен процес на пазара. Излишно изглежда да споменаваме, че ценовата конкуренция е винаги в интерес на потребителите. Със Законопроекта на практика се предлага ценовата конкуренция да отпадне, тъй като данните за покупните и продажните цени на всеки търговец ще са публични, респективно те ще се трансформират в минимални /фиксирани цени. Това означава отпадане на ценовата конкуренция на пазара и де факто определяне на цените на стоките от държавата чрез публикации на сайт. Припомняме предходни инициативи на държавата за мониторинг и докладване на цени в специалната платформа https://foodprice.bg/. Две години след създаване и съществуването на тази платформа все още не е известен какъв е ефектът от нея, няма анализ дали изобщо е имала желания ефект на пазара. Вместо анализ на действащата платформа и най-вече дали е постигнала целта си, се въвежда законово задължение за търговците на дребно за задължително предоставяне на информация в регистър. Разширява са изключително много обхвата на информацията – от продукти от малката пазарска кошница до всички земеделски храни и продукти. С оглед горното СМТ се противопоставя на самоцелното въвеждане на подобни административни тежести за бизнеса без какъвто и да е било анализ на ефекта на предходни регулации със сходен ефект. На следващо място следва да се отбележи, че в Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. (обн., ДВ, бр. 26 от 26.03.2025 г.) е предвидено създаване на търговско дружество, което ще осъществява дейност, конкурентна на дейността на част от обхванатите от законопроекта субекти. Едноличен собственик на капитала ще бъде Министерството на земеделието и храните, на което в същото време са възложени и специални правомощия по законопроекта, включително въвеждане на данните в регистъра по чл. 6. Подобни законодателни решения водят до допълнителни рискове и потенциални конфликт на интереси. 7. Нотификация на мярката пред ЕК. Становище от КЗК Предложените мерки за определяне на граница надценката за определени стоки и за задължителен асортимент български стоки биха подлежали на нотификация по Директива 2006/123/ЕО за услугите на вътрешния пазар и по Директива 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г. установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество. Търговията на дребно представлява услуга по смисъла на Директива 2006/123/ЕО и в същото време отговаря и на понятието „технически регламент“ по смисъла на Директива (ЕС) 2015/1535. Поради това проектът на ЗВДЗПХ следва да бъде предоставен на Европейската комисия и на другите държави членки за становище на основание Директива 2006/123/ЕО и Директива (ЕС) 2015/1535 преди приемането му. Също така, с оглед на предходното категорично становище на КЗК от 2019 г. по подобен законопроект и описаните по-горе основателни съмнения за несъответствие с конкурентното право, Проектът на ЗНХП следва да бъде изпратен на КЗК за анализ и становище по реда на ЗЗК – производство по застъпничество за конкуренцията. 8. Контролни правомощия на множество държавни органи Законопроектът предвижда създаване на контролни правомощия по спазване на ЗВДЗПХ на множество държавни органа - БАБХ, Областни дирекции „Земеделие“ и КЗП, което не изглежда нито ефективно, нито оправдано. Търговците на дребно са вече обект на строг контрол от всички държавни органи. Сектор търговия с храни е обект на строг контрол от държавните органи, вкл. на регистрационен режим по ЗХ и контрол от страна на БАБХ. Търговските обекти са директно свързани с Национална агенция по приходите и всяка продажба се отчита директно към данъчните органи. Търговците на дребно регулярно предоставят информация на Националния статистически институт за сделките, които сключват, поради което изискването от ново на информация за продажбите, цените и търговските условия е напълно излишно. Оправомощаването на нови държавни органи с контролни правомощия, както и създаването на нови структури като т.нар. „Обсерватория“ по чл. глава пета от проекта, е напълно неоправдано, вкл. и поради факта, че всъщност контролни правомощия по отношение на тези обществени отношения, както и правомощия по анализ на пазара има Комисията за защита на конкуренцията.и. Надяваме се предложенията на Сдружението за модерна търговия да бъдат възприети и законопроектът да бъде изцяло преосмислен, на основата на детайлна оценка на въздействието и оценка на съответствието му с европейското и българското право. С уважение, ___________________________ Николай Вълканов Изпълнителен директор на Сдружение за модерна търговия

Изх. № 025-07/16.07.2025 г. ДО: Г-Н РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Г-Н ГЕОРГИ ТАХОВ МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ Г-Н ПЕТЪР ДИЛОВ МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА И ИНДУСТРИЯТА Електронни адреси за консултацията: s.minkov@government.bg RDecheva@mzh.government.bg KRaykov@mzh.government.bg ОТНОСНО: Допълнение към Становище по проект на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни (наш Изх. № 024-07/14.07.2025 г.) УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОДА МИНИСТРИ, Във връзка със Становище на Асоциация на земеделските производители в България (АЗПБ) по проекта на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) за нов Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни (ЗВДЗПХ), внасяме допълнително повдигнати от наши членове коментари след анализа на Становището, а и в контекста на обявените в понеделник от правителството намерения за промени в Закона за въвеждане на еврото, които предвиждат допълнителни мерки срещу необосновано покачване на цените, базирани на анализа и резултатите от извършените от началото на месец юни проверки на НАП и КЗП. Според членовете на нашата асоциация, секторите мляко и млечни продукти, месо от едри и дребни преживни животни, плодове, зеленчуци и мед, където са основните проблеми с несправедливото разпределяне на добавената стойност във веригата на доставки „от фермата до трапезата“, ощетяването на производителите, изкривяването на пазара и крайната цена от търговските вериги, необоснованото покачване на цените за крайните потребители, е редно да бъдат включени в обхвата на новата регулация за организация на отношенията между участници по веригата на доставки на земеделски продукти и храни (веригата на доставки), предложена в проекта на ЗВДЗПХ. С оглед на специфичните особености и на пълноценно функциониращите вериги на доставки за групите храни/стоки от секторите „свине“ и „птици“, считаме, че прилагането на предложените в законопроекта мерки би довело до сериозни затруднения и изкривявания и по тази причина е целесъобразно да бъдат изключени от обхвата му. 1/2 С цел предотвратяване на нелоялни търговски практики, които водят до изкривяване на конкуренцията и пазарни изкривявания, намираме за целесъобразно да се преустанови практиката на договаряне от веригите на нови търговски условия всяка година чрез допълнителни анекси към основния договор с търговските вериги и да се въведе изискване всички идентични продукти в една и съща стокова група, предлагани на пазара, да бъдат с еднаква надценка. Съществуването на различни надценки и практики на един и същи артикул на различни производители, които поставят производителите в неравностойно положение, води до изкривяване на конкурентната среда. Относно предвидените в Раздел III „Реклами и промоции“ разпоредби и с цел постигане на прозрачност и баланс на промоционалните цени, справедливост за производителите, преустановяване на допълнителното им натоварване с разходи начислявани от търговците, както и за информираността на потребителите за действителната цена на продуктите, подкрепяме предложенията от Становището на Асоциация на млекопреработвателите в България и сдружение „Български традиционни млечни продукти“ за допълнителния на проектозакона, свързани с „Промоционалният дял да е до 25% от общия оборот за съответния артикул; Максималната промоционална отстъпка да е до 5% от производителя,а общата отстъпка на брошура да е 10% /за да кореспондира с 20% надценка при регулярни цени/; Валидността на промоциите да се изписва във фактурите по време на промоция,а не после с кредитно известие на други количества; Цената на брошурите да не се увеличава всяка година; При промоциите да се посочва действителната цена на млечния продукт или група млечни продукти и причината на промоцията, по видим за потребителя начин.“ Относно предложените разпоредби в Раздел IV „Специфични изисквания за асортимент“ и с оглед стимулиране на българския земеделски производител, гарантиране на реализацията на продукцията му, както и постигането на позитивни ефекти в цялата верига на доставки, повече заетост, повече данъци, предлагане и консумация български храни, намираме за целесъобразно при възможност и след анализ на определени групи храни, количествата предлагани от български земеделски производители и/или преработватели храни да бъдат завишени над предложеното в проекта на ЗВДЗПХ, което би могло да се постигне например при групата на българското сурово мляко и млечните продукти, произведени от българско сурово мляко. С УВАЖЕНИЕ, ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ Председател на УС на АЗПБ 2/2

ДО ГОСПОДИН РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Д-Р ГЕОРГИ ТАХОВ МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ ГОСПОДИН ПЕТЪР ДИЛОВ МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА И ИНДУСТРИЯТА ГОСПОДИН РОСЕН КАРАДИМОВ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА СТАНОВИЩЕ относно проект за Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, качен за публично обсъждане на 13 юни 2025 година УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЖЕЛЯЗКОВ, УВАЖАЕМИ ДОКТОР ТАХОВ, УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДИЛОВ, УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КАРАДИМОВ, С оглед предоставената ни възможност да изразим становището си по публикувания за обществено обсъждане Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и Стр.1 от 28 храни, като национално представителни организации и браншови организации, които активно участват в професионалния диалог, представяме своевременно своето становище по проекта. На първо място бихме желали да изразим своята изненада от факта, че нито едно от нашите съображения, представени още на етапа на експертно обсъждане на законопроекта, не е било взето предвид, а сериозните ни притеснения остават без отговор. В тази връзка си позволяваме да повторим отново всичките си аргументи, като се надяваме този път да бъдем чути, тъй като представеният законопроект е с особено висока степен на риск /обстоятелство подробно изложено и в съпътстващата проекта 1 „Цялостна предварителна оценка на въздействие“ /. За нас е необяснимо противоречието между констатирания в глава „Оценка на риска“ изключително висок риск от негативно въздействие, включително за създаваните със Закона условия: ▪ за ограничаване на конкуренцията, ▪ изкривяване на пазара и ▪ повишаване на цените, с крайните изводи на окончателната оценка на въздействие, които не са основани на никакви конкретни факти, нещо повече – отричат обективни такива. 1. Както отбелязахме и в предходното ни становище ние сме убедени че в една добре функционираща верига на доставки всички звена – земеделски производители, преработватели, логистични звена и търговци на едно и дребно имат своето важно значение и не следва нито едно от тях както да бъде поставено в неравностойно положение, така и да има привилегирована позиция. Създаването на условия за справедливо разпределение и подкрепа на развитието на отделните участници от фермата до трапезата е фокус на дискусията, както на европейско ниво, така и в България и ние приветстваме тази дискусия и търсенето на нормативни механизми за създаване на устойчив баланс. Този устойчив баланс обаче не означава директна държавна намеса и разпределение на печалбите по веригата на доставки, каквато на практика е заложена в представения ни законопроект. Подобна намеса не само противоречи с нормативните правила на европейския пазар и подкопава конкуренцията, но създава опасност от нарушаване на доставките и влошаване на продоволствената осигуреност на населението. 1 т.5.3.1 Оценка на риска страници 83-89 – оценка на риска на вариант 3 – регулация, чрез нов закон Стр.2 от 28 В проекта, целящ да изгради по-добра структура на взаимодействие на участниците на пазара и по-ясни правила, е вплетен кризисен режим на директно преразпределение на печалбата, каквото е недопустимо при свободна пазарна икономика и при „свободна стопанска инициатива“, на която е базирана икономиката ни съгласно член 19 от Конституцията на Република България и какъвто режим не съществува в нито една друга демократична държава. Законопроектът се позовава на липса на цялостна рамка от мерки на национално ниво, която да гарантира прозрачност, проследяемост и равнопоставеност в отношенията между участниците във веригата на доставки на земеделски продукти и храни и директно заменя правилата на търсенето и предлагането с административно определени маржове на печалба без абсолютно никаква логика и аргументация за разликата на допустимата печалба на различните правни субекти по веригата на доставки. Липсва логика и аргументация защо на земеделските производители се предоставя гарантирана печалба от минимум 10% /никъде в световната правна действителност няма субекти, на които държавата да предоставя гарантирана минимална печалба, каквото е предложението/, на преработвателите - максимална от 20%, на търговците на едро - от 10% и на търговците на дребно с над 20 млн. оборот - от 20%, а за продуктите от внос от трети страни – от 10%. В Приложение 1 към Оценката на въздействие се твърди, че не може да се говори за държавна помощ, но реално създавайки различни условия за различните участници по веригата на доставки – гарантирана печалба за едни и ограничения за други, на практика се създава именно такъв преференциален режим, визиран в института на „държавна помощ“ по смисъла на законодателството на ЕС. Изцяло поддържаме становището на Министър Дилов, изразено в писмо изх. № 91- 00-26/25.02.2025г, че към настоящия момент в България не съществува криза и прекомерна инфлация, която да налага подобни крайни мерки. Съгласно официалните данни на НСИ за февруари 2025г. месечната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ), е 0.6% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за февруари 2025 г. спрямо февруари 2024 г. е 4.0%. , а тази на „Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ само (+0.8%). Нещо повече – България отговаря на всички критерии за членство в еврозоната, вкл. този за инфлацията, което беше потвърдено с докладите на ЕК. Въвеждането на извънредни по своето естество мерки, които предварителната оценка на въздействие определя като високо рискови и застрашаващи изкривяването на пазара и дори повишаване на цените, без да е налице кризисна Стр.3 от 28 ситуация, са немотивирани, непропорционални и създава послание за правна и икономическа несигурност. 2. Отрицателни ефекти на предложената мярка за преработвателите: В предварителната оценка на въздействие, без абсолютно никакви данни и анализ се излага твърдение, че законопроектът „би имал еднакъв положителен ефект за всички“. Това твърдение е не само недоказано и невярно, но се опровергава от анализа на риска в самия документ. Факт е, че подобен краен вариант на регулиране на цени не е прилаган никъде в Европа – анализът включен в Оценката на въздействие на законопроекта потвърждава това. Към настоящия момент единствените примери са за регулиране на надценки само на търговци на дребно. Опитите за подобни мерки в Унгария доведоха до това тя да има най-високата инфлация на хранителни продукти за периода след въвеждане на мерките и срещу нея бе предприета наказателна процедура от ЕК. През септември 2024 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови, че ограниченията, наложени от Унгария върху цените на основните хранителни продукти и задължителните изисквания за съхранение за търговците на дребно нарушават конкуренцията в ЕС и правилата на вътрешния пазар. След успешно обжалване от страна на SPAR, Съдът на ЕС установи, че наложените от Унгария тавани на цените нарушават пазарната конкуренция и ограничават свободното движение на стоки в рамките на ЕС. Чрез фиксиране на максималните цени на дребно и задължителните нива на складови наличности, унгарското правителство се е намесило в механизма на свободното ценообразуване, давайки на местните производители и продавачи несправедливо предимство пред чуждестранните конкуренти. Решението подчерта, че контролът върху цените е нарушил ефективността на пазара, което е довело до недостиг и увеличаване на разходите за търговците на дребно, и по-висока обща инфлация на храните, която достигна почти 50% на годишна база през 2023 г. — най- високата в ЕС. Считаме, че предложената със законопроекта регулация по същността си наподобява тази в случая с Унгария. Само преди няколко дни, на 18 юни 2025г. Европейската комисия реши да започне ново производство за установяване на нарушение на Правото на ЕС, като изпрати две официални уведомителни писма на Унгария (INFR(2025)2052 и INFR(2025)2102) във връзка с налаганите от Унгария ограничения на ценовия марж за надценките на 30 хранителни и 30 нехранителни стоки, които те въведоха тази година през месец март за срок от 3 месеца, който в последствие удължиха до август. Подобни мерки има и в Гърция, но същите са различни от предлаганите. В повечето Стр.4 от 28 случаи са въпрос на доброволен ангажимент на магазините, само за търговците на едро. Фактът, че гръцките потребители продължават да са недоволни и организират бойкот на магазините, води до извода, че такива ограничителни мерки не работят. От всички представени в Цялостната предварителна оценка на въздействие примери, реално само в Германия и в Полша няма проблеми с инфлацията и необосновано нарастване на цените на храните, а именно там действа модела не на директна намеса на държавата, а на засилени мерки за защита на конкурентното право, които са най-добрият регулатор на пазара. Реално в Германия и Полша и останалите държави с ниски нива на инфлация се прилага обсъждания модел 2, т.е. засилване на действащите конкурентни норми и привеждането им в ефективна регулация, което следва да е подходът и в България. Твърдението, изразено на страница 104 от Цялостната предварителна оценка на въздействие, че повечето държави членки имат вече специални закони, не отговаря на истината и не се подкрепя от подробния анализ в самия документ. Нито една държава не е пристъпила към директна регулация на всички участници по веригата, каквото е предложението, а малкото съществуващи ограничителни мерки са временни и с кризисен характер, докато в България предлаганият закон цели държавното регулиране на цените да е постоянно действащо. На практика това означава да се заменят пазарните правила с държавно регулирана икономика, каквато имаше до 1989г. Започнатата нова процедура срещу специалния закон в Унгария потвърждава нашата теза, че подобно законодателство противоречи на нормите на ЕС, дори когато ограниченията са временни, а в предложения законопроект те са заложени като постоянно действащ механизъм на ценообразуване. В законопроекта липсва дефиниция какво е „преработвател“. Никой до момента не е наложил ограничение на преработвателите на храни и никъде в Европа няма гарантирана печалба на производители на земеделски продукти или на който и да било ключов икономически сектор. От една страна подобна свръхрегулация, не само нарушава регламентите за държавна помощ и конкурентните правила, но и рискува отлив от инвеститори на българския пазар, тъй като преработвателната индустрия изисква огромни инвестиции в технологични линии, машини, оборудване и обучение на персонал, а ограниченията на възвращаемостта ги поставя в риск. Възможността без каквито и да било критерии Министерският съвет да разширява списъка на действие на тази рестриктивна регулация ще превърне България в несигурно място за разширяване и нови инвестиции в сектор Храни, което би нанесло сериозни, а в Стр.5 от 28 някои случаи дори необратими вреди върху конкурентоспособността и устойчивостта на хранително-вкусовата ни промишленост. Законопроектът и Окончателната оценка на въздействието му в никаква степен не отчитат изключително неблагоприятния ефект и рисковете, който предложената мярка ще има върху производителите на хранителни продукти, въпреки, че те са отбелязани в оценката на риска: 1. Мярката има потенциал да доведе до увеличаване цените на останалите хранителни продукти, за да бъде компенсирана загубата на рентабилност при засегнатите от нея продукти, отново за сметка на техните продажби и пазарен дял. 2. Създава се стимул за елиминиране на късите вериги на доставка и заместването им с дълги вериги, като маржът ще се генерира на предходните нива на търговия спрямо търговията на дребно. 3. Регулираната надценка има потенциал да служи като фокусна точка на координация между търговците на дребно и то на ниво надвишаващо сегашните конкурентни нива за някои видове стоки. 4. Създава се възможност за съществено изкривяване на конкуренцията между отделните продукти и марки, посредством изкуствена регулаторна намеса в ценооборазуването, необоснована от конкурентни и пазарни фактори – като това е изрично подчертано в таблицата на страница 89 от Предварителната оценка на въздействие. 5. Биха се разрушили съществуващите към момента вериги на доставки, като предварителната оценка на въздействие не съдържа анализ с какво ще бъдат заменени, а само отбелязва, че степента на риск е много висока. Реално се създава риск за продоволствената сигурност с оглед, че при замяната на пазарна икономика с държавно администрирани правила, съществува реална опасност от отлив и фалиране на производители и търговци /констатиран в оценката на риска/, тъй като за разлика от тоталитарната икономика държавата не може да принуди дружествата, за които снабдяването с храни е неизгодно да го правят. Така възниква реален риск преработвателите да останем без необходимите суровини, което би могло да доведе до сериозно изкривяване и дестабилизиране на пазара на храни. 6. Предлаганите текстове противоречат на Конституционния принцип на свободна стопанска инициатива прогласен в член 19, алинея 1 на конституцията. В свое решение по повод на кампанията „Достъпно за вас“, в която супермаркетите на доброволен принцип определяха една стока от съответна категория с фиксирана надценка, КЗК Стр.6 от 28 постанови, че подобна мярка, дори доброволна, води до недопустимо ограничаване на ценовата конкуренция между търговците и нарушава конституционния принцип на свободна стопанска инициатива. Когато тази мярка е задължителна и доведена до крайност, като се прилага за всички участници по веригата на доставки, тя безспорно противоречи на Конституцията и подкопава принципите на пазарната икономика. Тълкуването представено в Приложение:1 на Конституционните норми е произволно. Факт е, че законопроектът ограничава постановената свободна стопанска инициатива без да се доказва пропорционалност или обществен интерес от по-висока степен. Защитата на интересите на една група производители за сметка на цялото общество, което ще плаща по-високите цени и ще понесе риска от изкривяване и недостиг на продукти на пазара не е обществен интерес от по-висока степен, който би могъл да оправдае пренебрегване на конституционен принцип. 3. Законопроектът следва да бъде нотифициран пред Европейската комисия: Законопроектът съдържа разпоредби, които представляват технически регламенти по смисъла на Директива (ЕС) 2015/1535, която изисква държавите членки да проведат нотификационна процедура преди приемането му. Държавите членки са задължени да уведомяват Европейската комисия за нови технически регламенти преди тяхното приемане, за да могат Европейската комисия и другите държави членки да направят оценка на тяхната съвместимост с правото на ЕС. Ако в рамките на процедурата се установи несъответствие, държавата членка може да бъде призована да измени или оттегли проекта. Според съдебната практика на Съда на ЕС, ненотифицирането на такива разпоредби води до тяхната неприложимост, като компетентните национални органи нямат право да ги прилагат спрямо икономическите оператори. Пример за това е дело C-194/94 CIA Security International SA, в което Съдът на ЕС постановява, че национална разпоредба, която не е била надлежно нотифицирана пред Европейската комисия, не може да бъде прилагана. Друг сходен случай е дело C- 159/00 Sapod Audic, в което Съдът също потвърждава, че ненотифицирани технически регламенти не могат да бъдат правно обвързващи. Липсата на нотификация може да доведе и до правна несигурност и съдебни спорове, в които засегнатите икономически оператори биха могли да оспорят законността на прилагането на тези разпоредби пред националните съдилища и Европейската комисия. 4. Законопроектът предвижда регулация на надценките на „земеделски продукти и храни, определени в списък“, без ясни критерии как се определят продуктите в този списък и няма дори елемент на ограничаване на продуктите в Стр.7 от 28 рамките на основни продукти и на практика обхватът на мерките може да касае стотици произволно избрани артикули. Това означава, че обхватът на ограниченията е практически неясен, като не само не дава правна сигурност на участниците на пазара и потенциалните нови инвеститори, но прави невъзможно планиране дейността на производителите на храни, тъй като във всеки един момент техните продукти могат да бъдат добавени в списъка по Раздел II Търговски надценки. Това противоречи и с условието евентуални извънредни мерки да бъдат пропорционални и временни. От друга страна въведените термини „надценка“ и „производствена себестойност“ не са дефинирани и нямат еднозначно значение. Терминът „надценка“ се употребява предимно в разговорната реч и обхвата на термина може да варира значително в зависимост от характера на дейността. Аналогично е положението и с „производствената себестойност“, в която за различни индустрии е възможно разпределение на разходите на ниво продукт в много различна степен. Например – невъзможно е да се разпредели себестойността при разфасоване на трупно месо върху отделните разфасовки и съответно продукти произведени от различната част от животното. При месодобива и последващото разделяне на кланичните трупове на различни разфасовки не съществува механизъм за ценообразуване на отделните срезове по логиката на себестойността. Или казано по друг начин, не съществува себестойност на бут, филе, плешка или който и да е друг продукт, който се добива при транжирането на месото. Допълнителна комплексност и аморфност на проблема се създава и от факта, че не съществуват две еднакви прасета с еднакви пропорции. Това е само един пример за практическата неприложимост на предложената регулация. Подобна обективна невъзможност за определяне на себестойност на отделни производни на технологичния процес съществува при почти всички преработвателни индустрии и това изобщо не е анализирано в Предварителната оценка на въздействие. Друг обективен проблем, който прави практически невъзможно определянето на себестойност на отделните продукти е, че в едно предприятие, с едни и същи машини и ресурси / електро енергия, човешки ресурси, амортизационни отчисления, транспорт, маркетинг, административни разходи и др./ се произвеждат множество, понякога десетки и стотици различни артикули и е невъзможно да се калкулира пълна себестойност на отделните продукти. Липсва обективен механизъм за разпределение на общите разходи между отделните продукти, а тяхното механично разпределяне би довело до сериозни изкривявания в ценообразуването и до намаляване на Стр.8 от 28 конкурентоспособността на българската продукция. Това прави невъзможно да се формира обективна производствена себестойност на ниво продукт, каквото и да включва тя като идея на авторите на закона и съответно няма база за определяне на „надценката“ спрямо тази база, която предполагаемо би формирала продажната цена на продукта. Законопроектът и Предварителната оценка на неговото въздействие изобщо не отчитат факта, че себестойността на продукта през настоящата година се различава от тази през следващия производствен цикъл. Ограничаването на надценката не е равнозначно на ограничаване на печалбата, а представлява ограничаване на възможността преработвателят да осигури необходимите суровини и да покрие разходите за следващия производствен цикъл. 5. В цитираното по-горе становище на министъра на икономиката се отбелязва, че „липсва както правно основание, така и орган на изпълнителната власт, който да разполага със съответния капацитет и финансов ресурс, за да осъществява контрол на надценките“ - няма административен капацитет за осъществяване на контрол на подобни надценки. В Предварителната оценка на въздействие се твърди, че законопроектът „има незначителна административна тежест“ /стр.67/, което не отговаря на реалността. Член 34 на представения законопроект предвижда това да се извършва от длъжностни лица, определени от Комисия на защита на потребителите. От наличната публична информация за състава и структурата на тази Комисия е ясно, че без назначаване на значителен брой нови служители контролът на прилагането на предлаганата нормативна разпоредба би бил невъзможен поради огромния асортимент и обем на стокооборота. В Предварителната оценка се посочва, че не е необходимо създаването на нови административни структури. На практика обаче, въвеждането на електронна система за проследимост изисква значителен административен ресурс, с какъвто съществуващите структури обективно не разполагат. Очевидно авторите на Предварителната оценка не осъзнават в пълна степен мащаба и разнообразието на земеделските продукти и храни, предлагани на пазара и какъв огромен обем би представлявал подобен регистър, съответно каква би била реалната административна трудност за предприятията, които трябва ежемесечно с електронен подпис да качват данни за всичките си продукти по класове. Създаването на Обсерватория на веригата на доставки, предвидена в Глава пета на законопроекта също реално създава значителна тежест и за администрацията. Стр.9 от 28 6. Законът, в частта му относно регулиране на надценките, се прилага само за търговци на едро с оборот над 20 милиона годишно, което поставя по-малките магазини в изключително неизгодната позиция клиентите да са привличани изкуствено от големите магазини, с идеята, че там ще има „евтини стоки“. Реално вместо да подкрепя малкия бизнес, държавата ще прави безплатна реклама на големите търговци, за сметка на малките, която създава реален риск от фалити на малките и микро предприятия, занимаващи се с търговия на дребно. Изненадващото за нас е, че в предварителната оценка на въздействие този риск за МСП е констатиран, но в последващите глави анализът напълно изключва това и дава положителна оценка на ефекта на законопроекта върху МСП без каквито и да било мотиви и доказателства в подкрепа на това твърдение. 7. Създава се правна несигурност: 1/ Предоставя се възможност на Министерския съвет да определя кои са основните видове храни, за които се прилага рестриктивната регулация на надценките, без никакви критерии как ще бъдат определяни тези храни и без никакви правила за начина на осъществяване, освен, че ще бъдат „посочени в списък“. Липсва каквато и да е яснота относно обхвата на тези видове храни и основанията за включването им в подобен списък. На практика с решение на Министерския съвет списъкът може да се променя непрекъснато, да бъде неограничен, както и да се удължи срока за прилагане за неопределено време без конкретни мотиви, аргументиращи пропорционалност на подобен род кризисни мерки. 3/ Липсва ясен и обоснован мотив, който да налага прилагането на подобни кризисни мерки. Предложението създава опасен прецедент за немотивирана държавна намеса в свободния пазар, което е в противоречие с действащите европейски регулации и принципи на пазарната икономика и по-специално на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти. Регламентът категорично допуска нарушаване на принципите на свободно ценообразуване единствено при изрична цел на мярката, като мярката следва да е „пропорционална за постигането на въпросната цел и че също така е годна да я постигне“. В настоящия законопроект няма такава цел и мерките са безспорно непропорционални. Значителната инфлация не само на хранителните продукти не е изолиран национален проблем, а глобална тенденция, обусловена от натрупването на редица фактори в световен мащаб. Това не може да служи като основание за нарушаване на конституционни принципи и на основите на Стр.10 от 28 конкурентното право. Още повече, че инфлационният натиск в България вече е овладян, като доказателство за това е изпълнението на критериите за членство в еврозоната и очакването страната ни да бъде приета. Предложението за подмяна на механизмите на развита пазарна икономика с държавно администрирано определяне на цените е изключително притеснително. Подобна мярка не може да бъде обоснована единствено с цел подобряване на пазарното положение на даден икономически субект. Това не представлява обективна цел по смисъла на Регламента и не оправдава отклонение от неговите разпоредби. От друга страна предварителната оценка на въздействие преценява, че законопроектът е обективно неприложим и дава „0“ оценка на приложимост. За нас е напълно необосновано и в разрез с всяка логическа последователност как, въпреки че е неприложим и практически неосъществим, в Окончателната оценка на въздействие законопроектът получава най-висока оценка за ефективност. Именно тази оценка е посочена като основен мотив за избора на вариант З – изготвяне на нов законопроект за преодоляване на установените дефицити?! 8. Предлаганият законопроект влиза в нарушение на правото на Европейския съюз и договора за функциониране на Европейския Съюз (чл. 258, чл. 34, чл. 36, чл. 49 от ДФЕС) Законопроектът съдържа разпоредби, които противоречат на принципите на свободното движение на стоки и услуги в рамките на ЕС, както и на правилата за свободно установяване. Конкретните нарушения включват: Чл. 34 ДФЕС – Всяко количествено ограничение или мярка с равностоен ефект върху вноса е забранено. Такова представлява изискването на чл. 21, ал. 2 от законопроекта във веригите от магазини, представляващи търговски обекти за продажба на дребно на храни, които разполагат с 10 и повече търговски обекта на територията на страната, количествата храни от български земеделски производители и/или преработватели да не могат да бъдат по-малко от 50 на сто от целия асортимент от същите групи храни, предлагани в обекта. Налице е последователна и обстойна практика на Европейската комисия и Съда на ЕС, че подобни мерки са несъвместими с правото на Съюза. Разпоредбите на законопроекта предвиждат изискване за вписване в специален регистър на първите изкупвачи на земеделски продукти, което създава допълнителни административни тежести и може да затрудни търговията в рамките на ЕС. Това е в противоречие с утвърдената съдебна практика на Съда на Европейския съюз, според която всяка мярка, която може да възпрепятства или ограничи трансграничната търговия Стр.11 от 28 и може да доведе до дискриминация на вносни продукти, е несъвместимо с правото на ЕС. Чл. 36 ДФЕС – Позволява изключения от свободното движение на стоки само по съображения, като защита на обществения ред, обществената сигурност, здравето и живота на хората и животните. Въведените административни изисквания не са пропорционални на заявените цели, тъй като не са подкрепени с анализ, доказващ, че са единственото възможно средство за постигане на легитимните цели. Съгласно принципа на пропорционалност, всяко ограничение трябва да бъде подходящо, необходимо и пропорционално спрямо преследваната цел, което не е демонстрирано в настоящия законопроект. Чл. 49 ДФЕС – Забранява ограничения върху свободата на установяване на предприятия от други държави членки. Въвеждането на допълнителни изисквания за регистрация, отчетност и административен контрол създава необосновани бариери пред чуждестранните икономически оператори. Това поставя предприятията от други държави членки в по-неблагоприятно положение спрямо местните стопански субекти, което представлява дискриминация и нарушение на принципа на равно третиране. Съгласно установената съдебна практика член 49 ДФЕС изисква премахването на мерките, които засягат свободата на установяване. Всички мерки, които забраняват, възпрепятстват или правят по-слабо привлекателно упражняването на тази свобода, трябва да се разглеждат като такива ограничения (вж. напр. дело C-719/18, Vivendi, т. 5). Това включва и случаите, в които предприятията са лишени от възможността да получат достъп до пазара на приемащата държава членка при нормална и действителна конкуренция (вж. напр. дело C-327/12, SOA, т. 37, дело C-442/02, CaixaBank France, т. 13 и 14, съединени дела C-94/04 и C-202/94, Cipolla и др., т. 59, дело C-384/08, Attansio Group, т. 45). Чл. 258 ДФЕС – В случай че законопроектът бъде приет и приложен, Европейската комисия може да стартира наказателна процедура срещу България за нарушение на правото на ЕС. Подобни процедури могат да доведат до финансови санкции и принудителни мерки за изменение или отмяна на несъвместимите разпоредби. Обосновка и пропорционалност: Установена съдебна практика е, че ограниченията на свободата на установяване може да бъдат обосновани с императивни съображения от обществен интерес, при условие че не са дискриминационни, че са подходящи да гарантират осъществяването на преследваната цел и не надхвърлят необходимото за постигането на тази цел (вж. напр. съединени дела C-94/04 и C-202/04 Стр.12 от 28 Cipolla и др., т. 61). Съгласно съдебната практика ако разглежданата в главното производство ограничителна разпоредба е дискриминационна, тя може да бъде обоснована единствено със съображенията за обществен интерес, предвидени в членове 51 и 52 от ДФЕС (дело C-375/14, Laezza, т. 26). 9. Предлаганият проект е в пряко противоречие с Регламент (ЕС) № 1308/2013 Законопроектът за пределни надценки на хранителните продукти влиза в пряко противоречие с Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти. На първо място, подобен подход влиза в пряко противоречие с разпоредбите на чл. 168, ал. 6 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, съответно чл. 148, ал. 4 от него, съгласно който „6. Всички елементи на договорите за доставка на селскостопански продукти, сключени от производители, прекупвачи, преработватели или дистрибутори, включително елементите, посочени в параграф 4, буква в), се договарят свободно между страните.“ Тази разпоредба изрично и изчерпателно определя случаите, в които държавите членки могат да въведат национални мерки, дерогиращи от свободата на договаряне и това са: „а) когато държава членка реши писмените договори за доставка на селскостопански продукти да бъдат задължителни в съответствие с параграф 1, тя може да установи минимален срок на действие, който да се прилага единствено към писмените договори между производител и първия прекупвач на селскостопанските продукти. Този минимален срок трябва да е с продължителност от най-малко шест месеца и не трябва да нарушава правилното функциониране на вътрешния пазар; б) когато държава членка реши, че първият прекупвач на селскостопански продукти трябва да направи писмена оферта за договор на производителя в съответствие с параграф 1, тя може да предвиди офертата да включва минимален срок на действие на договора, определен от националното законодателство за тази цел. Този минимален срок трябва да е с продължителност от най-малко шест месеца и не трябва да нарушава правилното функциониране на вътрешния пазар. Втора алинея не засяга правото на производителя да откаже прилагането на подобен минимален срок, при условие че отказът е в писмена форма. В такъв случай страните са свободни да договарят всички елементи на договора, включително елементите, посочени в параграф 4, буква в).“ Стр.13 от 28 Не случайно, европейският законодател акцентира, че свободата на договаряне обхваща елементите в параграф 4, буква в) на чл. 168, т.е. всички елементи касаещи цената. Очевидно предвидените изрични изключения от свободата на договаряне имат за цел да предотвратят възможността държавите членки да въвеждат именно такива ограничения, каквито се предвиждат в настоящия законопроект. Следва да се обърне внимание, че съдържащите се в законопроекта ограничения и намеси в ценообразуването влизат пряко в обхвата на чл. 168 от Регламента и оттам представляват недопустимо ограничаване на свободата на договаряне в противоречие с ал. 6 от него, доколкото касаят „договори за доставка на селскостопански продукти, сключени от производители, прекупвачи, преработватели или дистрибутори“. По повод аналогична национална регулация касаеща надценките на хранителни продукти в Унгария, недопускаща прилагане на различна надценка на стоки с произход от Унгария и такива от други държави, в своето решение /РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав) от 11 март 2021 година(*) По дело C‑400/19 с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения по член 258 ДФЕС, предявен на 23 май 2019 г., Европейска комисия, срещу Унгария./ Съдът на Европейския съюз изрично сочи, че: „35 … съгласно постоянната практика на Съда, когато има регламент за обща организация на пазарите в определен сектор, държавите членки са длъжни да се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да я нарушат или да създадат изключение от нея. Несъвместими с обща организация на пазарите са и правилата, които пречат на доброто ѝ функциониране, дори съответната област да не е уредена изчерпателно от посочената обща организация на пазарите (решение от 13 ноември 2019 г., Lietuvos Respublikos Seimo narių grupė, C‑2/18, EU:C:2019:962, т. 29 и цитираната съдебна практика). 36 В това отношение следва най-напред да се припомни, че макар Комисията да се позовава не на нарушение на конкретна разпоредба от Регламент № 1308/2013, а на нарушение на целия Регламент, това не променя факта, че при липсата на механизъм за ценообразуване свободното определяне на продажната цена от свободната конкуренция е съставен елемент на посочения регламент и представлява израз на принципа на свободното движение на стоки в условия на ефективна конкуренция (вж. в този смисъл решение от 13 ноември 2019 г., Lietuvos Respublikos Seimo narių grupė, C‑2/18, EU:C:2019:962, т. 37 и цитираната съдебна практика).“ Стр.14 от 28 Фактът, че Регламент (ЕС) №1308/2013, съставляващ основата на общата селскостопанска политика на ЕС, прогласява принципа на свободното определяне на продажната цена от свободната конкуренция, като израз на принципа на свободното движение на стоки в условия на ефективна конкуренция, който не допуска въвеждането от страна на държавите-членки на ценова регулация, освен в изрично предвидените от Регламента случаи, се потвърждава от множество други решения на Съда на ЕС2 . Всяко отклонение от този принцип, заложен в Регламента е допустимо единствено, ако това отклонение преследва цел различна от тази преследвана от общата селскостопанска политика и по-конкретно тази на Регламент (ЕС) № 1308/2013 г., както и ако въпросната мярка е пропорционална за постигането на въпросната цел и че също така е годна да я постигне. Няма съмнение, че целта на предложените в законопроекта мерки, свързани с ограничения на договарянето на цените, не е различна, а съвпада с една от основните цели на общата селскостопанска политика, имплементирана посредством Регламент (ЕС) № 1308/2013 г., а именно „д) да се гарантира, че доставяните продукти достигат до потребителите на разумни цени. “ В това отношение, законопроектът се намира в пряка колизия с практиката на Съда на ЕС, недопускаща държавите-членки да приемат национални мерки, преследващи цели, мерките за чието постигане вече предмет на правна уредба на Съюза, в нарушение или изключение от начините за постигането им предвидени в нея. Начинът за постигане на посочената цел на ниво Регламент (ЕС) № 1308/2013 г. е ясно уреден в Част IV от него, а именно посредством гарантиране на свободната конкуренция, а не чрез ценова регулация, в т.ч. на маржа/надценката. Това потвърждават както Европейската комисия, така и Съдът на ЕС във връзка с цитираната практика. Предложената със законопроекта мярка не е и годна да постигне тази цел, което е друго фундаментално изискване за нейната допустимост, както сочи Съдът на ЕС в цитираната по-горе практика. В тази връзка, по повод намесата на държавата в определянето на търговската надценка на хранителни продукти, Съдът ясно сочи че: „40 Всъщност, както по същество изтъква Комисията, тази мярка представлява намеса в свободата на търговците на дребно да определят своите маржове на печалба, като им пречи да продават продукти, които са идентични, но са с произход от различни държави, с по-голям или по-малък марж на печалба, и по този начин да могат или да се Стр.15 от 28 възползват от по-ниската покупна цена на някои селскостопански и хранителни продукти, идентични с други продукти, или да компенсират чрез прилагането на по- ниски маржове на печалба неблагоприятното конкурентно положение, произтичащо от по-високите покупни цени на такива продукти. … 42 Ето защо следва да се констатира, че разглежданата мярка противоречи на принципа на свободно определяне на продажните цени от свободната конкуренция, който, както следва от точка 36 от настоящото решение, е съставен елемент на Регламент № 1308/2013, и поради това тя може да наруши този регламент.“ 10. Предложеният проект на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни има потенциал да наруши вече установени бизнес модели, при които производството и преработката се извършват от едно и също юридическо лице или свързани фирми. Това включва и широко използваната практика на ишлеме. Много предприятия в хранително-вкусовата промишленост работят по модел, при който земеделският производител и преработвателят са едно и също лице или свързани фирми. Законопроектът въвежда нови изисквания и регулации и това може да доведе до изкуствено разделяне на тези дейности и да наруши съществуващата икономическа логика. В сектора на преработката на земеделски продукти и храни често се използва ишлеме, при което един производител предоставя суровината, а друг – технологичната обработка. Предложеният законопроект ограничава този модел и това ще затрудни ишлеме-договорите. В проекта и в Предварителната оценка на въздействие липсва и оценка на въздействието му върху съществуващите бизнес модели в агрохранителната индустрия, което както отбелязахме по-горе създава риск за продоволствената сигурност, тъй като ще разруши съществуващите, без яснота дали и как ще се изградят нови. 11. Изключително притеснителни са и разпоредбите ограничаващи правата на договаряне на сделките със земеделска продукция и преди всичко член 9 алинея 1 т.3., който въвежда реално минимална изкупна цена на земеделската продукция и нещо повече въвежда гарантирана 10% печалба на производителите на земеделска продукция. През 2024 година Европейската комисия предложи за обсъждане пакет мерки за подпомагане на земеделските производители, с което да се подобри позицията на земеделските стопани. Като част от предложенията се обсъжда евентуално въвеждане Стр.16 от 28 като нелоялна търговска практика купуването на земеделска продукция под себестойност. При обсъждането на тази идея се открояват редица сериозни проблеми. Всяко земеделско стопанство има различна себестойност на продукцията, а купувачът няма как да я знае, нито може да носи отговорност за спазването ѝ. Въвеждането на евентуалната забрана за изкупуване под себестойност би могло да лиши производители с по-високи производствени разходи от възможността да реализират продукцията си. Това създава реален риск от увеличаване на загубите и изхвърляне на храни, именно поради високата им себестойност. Подобни предложения представляват особено сериозна заплаха за държави членки вкл. България, които граничат с трети страни, за които подобни минимални цени няма да се прилагат. Това създава реален риск евтини земеделски продукти от тези страни да изместят изцяло българското производство, подкопавайки конкурентоспособността на местните производители и застрашавайки устойчивостта на аграрния сектор. В тази връзка дебатът на европейско ниво е предпазлив и все още се обсъжда, как да не се застрашат вътрешнообщностните доставки на храни. На този фон, без какъвто и да било анализ на въздействието на този елемент в Предварителната оценка, представеният проект предвижда въвеждането на минимална цена, която надхвърля обичайните пазарни механизми, като изисква не само покриване на себестойността, но и гарантирана минимална печалба от 10%. В представената предварителна оценка на въздействието няма никакъв икономически анализ как реално ще се отрази подобна мярка на изкуствена регулация на цените на конкурентоспособността на българските земеделци. Има бланкетно твърдение, което не се основава на никакви икономически закони и правила, че ще се подобри пазарната позиция на земеделците. Това би било факт, ако не живеем в свободна пазарна икономика и общ европейски пазар. Това изкуствено регулиране на цените не само би застрашило българските земеделски производители, като направи продукцията им неконкурентноспособна, но ще ги направи рискови, тъй като с неспазването на изискванията за минимална цена за изкупвача /често преработвателното предприятие/ е свързано със санкция. Напълно нелогично купувачът ще се окаже отговорен и ще носи заплахата от санкция за купуване под себестойност и без осигуряване на 10% надценка, като той няма никакъв начин предварително да знае каква е себестойността на даден продукт от съответен производител. Така на практика при заплаха от санкция, която купувачът няма как да избегне и да се чувства защитен, купувачите ще се насочат към други пазари и ще купуват земеделска продукция от Стр.17 от 28 чужбина, не само от трети страни, но и от останалите членки на ЕС като Полша и Румъния, където такъв риск не съществува. В представената оценка на въздействие липсва какъвто и да е икономически анализ в тази насока. Още по-неадекватно е това предложение спрямо продукти, които, макар и да не се продават на борса, се продават по борсови цени, каквито са зърнените и маслодайни култури. Спрямо тях, влизането в сила на предложения законопроект би означавало разрушаване на един от най- работещите сектори на земеделието. Подобни разпоредби са неприложими за почти всички земеделски продукти – напр. изкупуването на месо, което е основна суровина в месопреработвателната индустрия в България. Използваното свинско месо е около 40 % от местен добив от страната и около 60 % от внос от страни от ЕС (основно Испания, Германия, Франция, Белгия и др.). При такава структура на основната суровина е очевидно, че цената на българските прасета ще се определя основно от цените на прасетата в ЕС. Начинът, по който се осъществява ценообразуването на прасетата в основните страни производителки в ЕС е на базата на борсови или тържищни индекси, които се определят и публикуват за всяка една страна на седмична база. Във всяка една държава има организация, която по определена методика определя тези индекси и пазарните участници ги прилагат за конкретните си сделки. Или иначе казано, изкупните цени на прасетата и респ. цените на трупното месо и отделните разфасовки се определят и променят на седмична база. Това ценообразуване в ЕС се пренася респективно и при определяне на изкупните цени на прасетата и свинското месо и в България или може да се направи обоснован извод, че цените на прасетата и свинското месо в България се определят от търговията на стокови борси и тържища и поради тази причина законът не би могъл да се прилага по отношение на свинете и свинското месо съгласно чл. 1 (4) т. 2., а евентуално изкуствено наложено ценообразуване ще ги направи неконкурентноспособни и ще увеличи процентът на вносно месо в преработвателната индустрия. Такова изискване по т.3. на алинея 1 на чл.9 от законопроекта за минимална надценка/цена не само няма в цитираната разпоредба на чл.168, параграф 4, б.“в“ от Регламент (ЕС) №1308/2013, но и глобално в нито една от държавите с пазарна икономика, и категорично следва да бъде премахнато. Нормата на член 10 на законопроекта, с която се определят критерии за ценообразуване също е в противоречие с член 19, алинея 1 от Конституцията и нормите на европейското право, включително на цитирания Регламент (ЕС) №1308/2013 година Стр.18 от 28 където изрично се казва, че „Всички елементи на договорите за доставка на земеделска продукция се договарят свободно между страните“ и че могат само да се заложат определени фактори на ценообразуване, но държавата няма правото да определя тези фактори. Изискването за сключване на писмени договори за сделките с минимален срок на действие с продължителност от най-малко шест месеца е практически неприложимо за повечето земеделски продукти поради тяхната сезонност и специфика на ценообразуването. Напр. цените на животните се определят и променят най-малко на седмична база, а понякога и по-често на база цените на месото в ЕС, както обяснихме по- горе. Количествата и графиците на товарене между фермите и кланиците се договарят за максимум 2-3 дни напред и при такава динамика на пазара не е възможно сключването на по-дългосрочни договори. Характерът на пазара не предполага и сключването на договори въобще, защото такива би трябвало да се сключват за всеки камион, което е невъзможно и необосновано нито за продавачите, нито за купувачите. В конкретния случай е от съществено значение да се осъзнае, че налагането на подобни завишени изисквания към договорите ще създаде изкуствени бариери и ще направи българските земеделски продукти напълно неконкурентоспособни, което противоречи на заявените цели на законопроекта. 12. Законопроектът, под предлог за повишаване на прозрачността и проследимостта, предвижда неоправдано увеличаване на административната тежест за операторите, като на места изискванията са практически неизпълними: ▪ с неясна цел се въвежда Раздел II «Регистър на първи изкупвач“ , нещо повече – създават се нормативни изисквания за първи изкупвач, на които той следва да отговаря, без мотиви за това. Няма яснота защо се поставят тези изисквания. Създаването на този регистрационен режим при бързооборотния пазар на хранителни стоки е необоснована административна тежест. Когато едно преработвателно предприятие днес закупува едни продукти, а утре се налага спешно да осигури други, изискването за непрекъснато деклариране на подобни оперативни промени, без ясно обоснована полза, е необосновано и административно неефективно. Този регистър би бил особена пречка за чуждестранни дружества, желаещи да купят земеделска продукция от България и на практика ще представляват бариера за продажба на българска земеделска продукция в чужбина. Тези разпоредби са абсурдни за повечето сектори – напр. изкупуване на месо и зърнени култури. Първите изкупвачи на животинската продукция от фермите са Стр.19 от 28 кланиците, а на оставащото в страната зърно - мелниците. Това са дружества, надлежно регистрирани и подложени на контрол от множество компетентни органи, притежаващи всички необходими разрешителни за осъществяване на дейността си. Въвеждането на допълнителна регистрация с неясна цел е необосновано, поражда сериозно недоумение и не намира никаква икономическа или пазарна логика. Това би довело до още по-голяма административна тежест за сектор, който и без това е силно натоварен с нормативни и документални изисквания; ▪ изискванията на чл.14 всички търговци на земеделска продукция и храни да подават ежемесечно до 20-то число информация за вид земеделска продукция и храни, количества земеделска продукция и храни и средно претеглена цена на тези земеделски продукти и храни по класове е не само огромна административна тежест без ясна полза, но спрямо производството на храни е невъзможна за реализиране. Повечето предприятия в хранителната индустрия произвеждат десетки, а в някои случаи и стотици различни продукти всеки месец, с вариращи характеристики, качество и цена. Категорично възразяваме срещу изискването за ежемесечно подаване на информация за всички храни по класове с електронен подпис. Това представлява не само непосилна административна тежест, но и създава сериозен риск за нарушаване на търговската тайна , която е от особено важно значение за всяко предприятие и гарантира ефективна конкуренция, водеща до оптимални за потребителя цени. Въвеждането на термина „среднопретеглена покупна и продажна цена“ с идеята, че така ще се избягва отделната цена на артикулите, показва пълно непознаване на оборота при производството на храни! В много случаи предприятията сключват дългосрочни /повечето случаи едногодишни/ договори за доставка на своите продукти по трайно определени цени. Изтичането на информация за така наречените „средно претеглени“ цени за дадено предприятие ще го постави в изключително неблагоприятно положение както спрямо конкуренти на пазара така и спрямо клиенти. Твърдението и абсурдните калкулации на административния разход на дружествата като незначителен, са неверни и не отчитат, че подобна дейност, изискваща боравене с електронен подпис, не може да се осъществяват от лица срещу възнаграждение от по 10/20 лева, както е заложено в документа. През последните години хранително-вкусовата индустрия вече беше обременена с тежкия отчетен режим за стоките с висок фискален риск, който сам по себе си води до значителна допълнителна административна тежест. Налагането на подобни административни изисквания върху всички производители и търговци на храни представлява сериозно натоварване, което в представената оценка е Стр.20 от 28 опасно подценено. Подобен подход създава реален риск от фалити на малки и средни предприятия и неминуемо ще доведе до поскъпване на храните, тъй като всички допълнителни разходи в крайна сметка се прехвърлят върху потребителя. Допълнителна административна тежест представляват и изискванията на чл. 7, ал. 1 и ал. 3 и чл. 12, ал. 1 и 2, всички договори по веригата на доставки да се подписват преди доставката на продуктите и то с квалифицирани електронни подписи и от двете страни, или чрез електронна платформа за търговия. Така се създават предпоставки за драстично усложняване на процесите, както и за генериране на допълнителни разходи за всички участници по веригата, защото както е известно, всяко издаване и поддържане на квалифициран електронен подпис е свързано със заплащането на такси към съответния оператор и наличие на квалифициран персонал. Не е ясно и какво се има предвид под „електронна платформа за търговия“, но този вариант за сключване е обвързан с разходи по създаване и поддържане на платформата. Считаме, че държавата разполага с достатъчно ефективни механизми за събиране на подобна информация чрез данъчните отчети на предприятията. Настояваме да не се въвеждат допълнителни административни задължения за производителите, за да може да се съсредоточим върху същинската ни дейност – осигуряване на храни и напитки за населението. Никъде в европейската регулация не се изисква подобна допълнителна тежест, която създава риск от изтичане на чувствителна търговска информация. 13. Специфични изисквания за асортимент, въведени с Раздел IV на законопроекта създават реални условия за недостиг на основни храни на българския пазар и за рязкото им поскъпване. Това е отбелязано на страница 84 от предварителната оценка: „Макар да е възможно подобна мярка да бъде оправдана с легитимна цел, като например насърчаване на местното производство или защита на селскостопанския сектор, тя би могла да бъде считана за несъразмерна, ако не бъде подкрепена с конкретни доказателства, че представлява единствения необходим и най-малко ограничителен способ за постигане на съответната цел. Практиката на Съда на ЕС и действията на Комисията срещу подобни мерки в други държави членки показват, че липсата на яснота, доказана необходимост и обективни критерии води до приемане на подобни правила като нарушение на вътрешния пазар. - Чл. 20-21 – Въвеждането на квоти за предлагане на продукти от български производители (минимум 50%), предполага и суровината да е българска и това може да бъде разглеждано като нарушение на принципите на свободната търговия в ЕС и да Стр.21 от 28 доведе до санкции срещу България. ▪ При определени категории продукти, като свинското месо, вътрешното производство в България не покрива дори 50% от потреблението. Въвеждането на подобни регулации създава реален риск от недостиг на стоките на пазара или от значително увеличение на цените им. За съжаление, в предварителната оценка напълно липсват данни за реалното потребление по продуктови категории, както и за производствения капацитет в страната, което прави невъзможна обективната оценка на последиците — включително дали няма да се стигне до празни рафтове и драстично повишение на цените при прилагане на тези мерки. Оценката на риска отчита, че този риск е много висок. Примерът с неблагоприятната селскостопанска пролет тази година, която доведе до почти пълна загуба на българската реколта от череши поради измръзване в периода на цъфтеж, ясно показва рисковете от подобна регулация. Ако предложената мярка вече беше в сила, това би означавало, че череши изобщо не биха могли да се продават на българския пазар, тъй като местна продукция няма, а предлагането на вносна под 50% от българската би довело до санкции за търговците. Подобни мерки представляват опасен експеримент, който не може да бъде оправдан нито с аргумента за подкрепа на родното производство, нито с грижа за земеделците, тъй като реално застрашава наличността на стоки и дори продоволствената сигурност на страната; ▪ за сектори като производството на българско саламурено сирене и кашкавал подобни разпоредби са необясними предвид факта, че почти няма производство на тези продукти извън страната, тъй като са специфични само за нашия пазар; ▪ при липса на ясна дефиниция какво са „сезонни плодове и зеленчуци“ подобни изисквания, особено свързани с наказателни санкции са неизпълними и биха били само поле за корупционни практики; ▪ Изискването българските продукти да бъдат изложени на обособени места е нелогично от гледна точка на потребителското поведение. Потребителите пазаруват по продуктови категории, затова е напълно обосновано българските продукти да бъдат разположени на същите щандове, където потребителят очаква да ги намери. Това осигурява удобство, по-лесен избор и реална възможност за предпочитание към местното производство. В противен случаи потребителите ще са лишени от възможността за избор и сравнение на продуктите от категорията и по-вероятно е да се стигне до намаляване на потреблението на извадените извън обособените за съответната категория места български продукти, вместо да се промотира тяхната употреба. Стр.22 от 28 На страница 21-22 на документа Приложение 1 – по повод становищата на заинтересованите страни се потвърждава нашето твърдение, че ограничението на асортимента противоречи на правилата на ЕС като се казва: „По повод на специфичните изисквания за местен асортимент Планираното с правителствената концепция задължение да се предлагат храни от български земеделски производители и/или преработватели, които да бъдат представяни в обособени зони в търговските обекти, би могло да породи сериозни съмнения относно неговата съвместимост с правото на ЕС, в частност с член 34 от ДФЕС, регламентиращ свободното движение на стоки. Макар мярката формално да не въвежда пряка забрана или количествено ограничение спрямо вносните продукти, тя би могла да има ефект, равносилен на бариера за навлизане, ако води до географско ограничаване на достъпа на вносни стоки до определени от икономическия оператор търговски позиции. Подобна намеса, макар и под формата на допустимо в определени случаи национално правило, би могла да постави вносителите и търговците в неравностойно положение, като да ограничи техния конкурентен достъп до ключови елементи на търговското представяне, вкл., видимост, позициониране и потребителско внимание. По този начин, предвиденото в проекта на концепция изискване за обособяване на зони за определени продукти в търговските обекти, свързани с местното производство или преработвателна промишленост, може да се тълкува като мярка, която, макар да не засяга физическите характеристики на вносните продукти, ограничава търговската им видимост и възможност за конкурентно представяне. Още повече, ако тази мярка води до преференциално третиране на определена категория стоки (национални продукти) и едновременно с това ограничава икономическата свобода на търговците, които трябва да поддържат определено количество от асортимента си само от нея, тя би могла да представлява пример за равностойна на ограничение върху вноса. Редом с това, въпреки че тази разпоредба не въвежда фискално задължение в класическия смисъл, тя би могла да се квалифицира като квази-регулаторно ограничение на търговската свобода с икономически ефект, тъй като предопределя начина на използване на ограничените търговски ресурси, а именно търговска площ и разположение на стоките. Налице е практика на равнище Съюз точно от този тип. По отношение на Словакия през 2015 г. Европейската комисия установява, че национален закон задължава големите търговски вериги да покажат на входа на магазина, в уебсайта си Стр.23 от 28 и пред словашкото министерство на земеделието какъв процент от оборота им идва от продажба на храни от местни производители. Комисията счита, че това правило непряко насърчава търговците да предпочитат национални продукти и влияе на потребителите да избират родно производство, като така ограничава достъпа на вносни стоки до пазара, в нарушение на чл. 34 от ДФЕС за свободното движение на стоки . През 2016 г. Румъния приема закон, изискващ от големите търговци на дребно (с годишен оборот над 2 000 000 евро) да закупуват поне 51% от определени хранителни продукти от местни производители и да осигуряват специални изложбени площи за румънски продукти. Европейската комисия инициира производство за установяване на нарушение срещу Румъния през 2017 г., като в официалното уведомително съобщение сочи, че тези мерки нарушават свободното движение на стоки и свободата на установяване в ЕС. Комисията подчертава, че подобни ограничения са допустими само при доказан и пропорционален обществен интерес като, например, защита на здравето, какъвто от правителството не са успели да обосноват. В резултат на това Румъния отменя тези изисквания през 2020 г..... Макар да е възможно подобна мярка да бъде оправдана с легитимна цел, като например насърчаване на местното производство или защита на селскостопанския сектор, тя би могла да бъде считана за несъразмерна, ако не бъде подкрепена с конкретни доказателства, че представлява единствения необходим и най-малко ограничителен способ за постигане на съответната цел. Практиката на Съда на ЕС и действията на Комисията срещу подобни мерки в други държави членки показват, че липсата на яснота, доказана необходимост и обективни критерии води до приемане на подобни правила като нарушение на вътрешния пазар.“ 14. Ограничения върху промоциите и рекламите и изискването те да бъдат детайлно описани в договора следва да бъдат изследвани подробно преди да се пристъпи към прилагането им. Търговската практика е да се сключват едногодишни договори за доставка на храни, при които е нереалистично да се заложи предварително конкретни параметри на кампанията. Необходимо е да се изготви подробен и обоснован анализ на предлаганите проценти в чл. 18 и чл. 19 от законопроекта, вкл. оценка на реалните им икономически последици. В предварителната оценка на въздействието липсва подобен анализ. Не е ясно дали предвидените ограничения няма да доведат до ограничаване на промоционалните Стр.24 от 28 активности, което би било в ущърб както на производителите, така и на потребителите. Например, при продукти с ниска себестойност, фиксирана търговска надценка от 10% може да се окаже недостатъчна, за да се стимулира продажбата им. Всяко ограничение на свободната търговия следва да бъде основано на задълбочен анализ и обективна преценка на въздействието върху пазара. Създаването на изискване в чл. 18 от законопроекта, че промоционалните отстъпки не трябва да надвишават 25% от целия обем по договора и следва да бъдат предварително определени от страните, влиза в пряк конфликт с правото на конкуренцията на ЕС (чл. 101 от ДФЕС) и свързаната с него практика на Съда на ЕС и на Европейската комисия относно забраната за поддържането на цените при препродажба (resale price maintenance). Нещо повече, то подвежда участниците във веригата по снабдяване с храни към сключването на забранени споразумения съгласно правото на ЕС, поведение, което води до възможността за налагане на санкции от Европейската комисия на тези предприятия, предвид трайната практика на ЕК и СЕС, че пазарните оператори са длъжни да съобразят и приложат с приоритет правната рамка на Съюза, независимо от националната правна рамка, която й противоречи. 15. Създаването на национална Обсерватория на веригата на доставки на земеделски продукти и храни, предвидено в глава пета, на този етап е прибързано и нереалистично. В представената оценка на въздействие изобщо липсва анализ на това предложение и как то би могло да се реализира. През юли 2024 година бе създадена Европейска Обсерватория. Съгласно европейските нормативни документи, се очаква тепърва Европейската обсерватория да разработи методология и показатели за оценка и наблюдение на структурата на разходите и разпределението на маржове и добавена стойност. Съгласно европейския регламент Европейската обсерватория ще работи в тясно сътрудничество със секторни обсерватории – мляко, месо, захар, плодове и зеленчуци и т.н. Тя ще се съсредоточи върху експертен анализ единствено на храни, които пряко използват земеделска продукция, а не на всички храни. Провеждането на анализ върху целия продуктов асортимент храни, произвеждани в ЕС, е не само практически невъзможно, но и икономически необосновано. Предвид гореизложеното, да се създаде национална обсерватория преди да е изготвена рамката за анализ, е нелогично и само би създало допълнителна администрация. Предложението обсерваторията да се състои единствено от представители на различни министерства, без участие на експерти с доказана квалификация в изготвяне на ценови анализи и специализация в тази област, е Стр.25 от 28 нереалистично. Още по-нереалистично е очакването такава структура да извършва полезен и обективен анализ на всички цени на храни на тримесечна база. Подобна идея показва липса на разбиране за мащаба и разнообразието на продуктите в хранително- вкусовата индустрия. Дори Европейската обсерватория, с целия си експертен капацитет и институционална тежест, предвижда извършване на анализ на годишна, а не месечна или тримесечна основа. Опитът, който имаме от Националния съвет по храните в изготвянето на годишен доклад за състоянието на сектора, показва, че подобни високо специализирани аналитични дейности следва да се извършват от специализирани експертни звена, с научен капацитет, за да произвеждат полезна и вярна аналитична информация. В предлагания вариант националната обсерватория само би създала условия за изтичане на чувствителна информация и загуба на административен ресурс. 16. С оглед въвеждане на реално работещ контрол на веригата на доставки, предлагаме да се отчете оценката на риска изложена в Предварителната оценка, съгласно която вариант 2 – „Регулаторен – промени в действащата правна уредба“ има най-нисък риск за МСП, ниски административни разходи и няма да доведе до изкривяване на пазара. Убедени сме, че правилният подход за подобряване на функционирането на веригата на доставки е чрез открито обсъждане и формулиране на конкретни, целенасочени мерки, които да надградят действащата рамка за защита от нелоялни търговски практики. Това следва да се случи в сътрудничество с новия състав на КЗК, като се запазят основните принципи на пазарната икономика и се избегне разрушаването на установените пазарни правила. Такова е решението в държавите, които са пример за успешно действащи вериги на доставки и ниска инфлация като Германия и Нидерландия. Предвид гореизложените аргументи, считаме, че предложеният законопроект не съответства на правото на Европейския съюз и може да доведе до сериозни негативни правни и икономически последици за България и не е работещ и приложим вариант за подобряване веригата на доставки на храни. Ние подкрепяме идеята да се потърсят начини за подкрепа и засилване на пазарната позиция на земеделските производители, но това следва да е в посока създаване стимули за коопериране и подобряване на защитата от нелоялни търговски практики чрез промени в действащата правна уредба – Вариант 2 съгласно предварителната оценка, а не чрез кризисни мерки, които биха застрашили функционирането на веригите на доставки и продоволствената сигурност. Стр.26 от 28 Настояваме за пълна откритост пред обществото, което е в заблуда, че целта на този законопроект е понижаване на цените - такава цел не е нито формулирана в самия проект, нито е постижима чрез предлаганите текстове. Още повече – в самата оценка на въздействието се посочва като риск с висока степен на вероятност именно повишаването на цените в резултат от ограничаване на конкуренцията и възможния недостиг на определени стоки на пазара, ако проектът бъде приет. На страница 85 от Цялостната предварителна оценка на въздействието изрично пише: „Следва да се вземе предвид и потенциалът от парадоксален ефект, при който чрез увеличаване на разходите във веригата (административни разходи, разходи за съответствие, потенциално намаляване на конкурентния натиск върху маржовете), Вариантът може неволно да допринесе и за по-високи потребителски цени, като по този начин е възможно да стимулира инфлацията в чувствителен момент. България наскоро преживя висока инфлация на храните – индексът на потребителските цени на храните се повиши значително в периода 2022 - 2023 г., въпреки че годишната инфлация спадна до 4,7% до декември 2023 г. Всеки допълнителен натиск върху цените би бил икономически и политически нежелателен. Макар предвидената на концептуално ниво известна форма на отклонение от свободния пазар да е насочена към осигуряването по-голяма равнопоставеност в отношенията по веригата на доставки и пропорционалност при разпределението на добавената стойност по веригата на доставки, съществува риск подобни промени да не постигнат целите си или дори да доведат до нежелани ефекти, като намалена конкуренция, неефективност, по-високи цени или увеличен сив сектор.“ Разчитаме, че като отговорни представители на изпълнителната власт няма да допуснете индустрията и потребителите да бъдат изложени на подобен риск. Предлагаме вместо това да се изготви задълбочен анализ за идентифициране на необходимите промени в Закона за защита на конкуренцията и да се предложи нормативно решение за подобряване функционирането на веригата на доставки чрез изменения в съществуващото законодателство, без приемане на нов закон. Всякакви предложени мерки следва първо да бъдат обсъдени в рамките на Националния съвет по храните и в конструктивен диалог със земеделските производители и останалите участници във веригата на доставки. Само по този начин може да се постигне реален ефект, без да се застрашават пазарните механизми и Стр.27 от 28 сигурността на снабдяването на потребителите с хранителни продукти. С уважение, Асоциация на месопреработвателите в България Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България Асоциация на производителите на рибни продукти БГ ФИШ Национална лозаро-винарска камера Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите Сдружение на производителите на растителни масла и преработватели на маслопродукти в България Сдружение „Храни и напитки България“ Съюз на пивоварите в България Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци Съюз на производителите на захар и захарни продукти Съюз на птицевъдите в България Асоциация на индустриалното свиневъдство в България Асоциация на свиневъдите в България Съюз на българските мелничари Стр.28 от 28

Рег. № 03-432/07.07.2025 НБСХС НАЦИОНАЛЕН БРАНШОВИ СЪЮЗ НА ХЛЕБАРИТЕ И СЛАДКАРИТЕ НАЦИОНАЛЕН БРАНШОВИ СЪЮЗ НА ХЛЕБАРИТЕ И СЛАДКАРИТЕ гр. София 1000, ул. „Бачо Киро" 5, вх. А, ап. 25, office@nbabc.bg , тел.: 0889494040 www.nbabc.bg Утвърден стандарт България Министерски съвет вх. № 08.00-358 04.07.2025 г. СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ МЕЛНИЧАРИ 1606 София, ул."Владайска" № 29, ет. 2, офис 6 ; тел. (359 2) 426 40 40 www.ubm-bg.org ubm1991@gmail.com Изх. № 72 1 / 04.07.2025 г. ДО ГОСПОДИН РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Относно: Проект на Решение на Министерски съвет за одобряване проект на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни пуснат на обществено обсъждане на 13.06.2025г. до 14.07.2025г. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЖЕЛЯЗКОВ, Във връзка с обществено обсъждане на Проект на Решение на Министерски съвет за одобряване проект на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни и готвения Списък по чл. 15 на земеделски продукти и храни включени в електронна система към Министерство на икономиката и индустрията с информация относно средно претеглени цени на същите по цялата верига на доставки , двете браншови организации – Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите и Съюз на българските мелничари предлагаме БЯЛ хляб 650 гр. , хляб ДОБРУДЖА 650 гр. и брашно тип 500 -1 кг да са произведени по Утвърден стандарт „България". Утвърден стандарт „България" е браншови стандарт. Технологичната документация на произведените продукти по него- хляб и брашно, са разработени и се актуализират съвместно с експерти от БАБХ в работни групи. Утвърдени със Заповед №РД 11-2697/14.12.17 г. и Заповед №РД 11-2168/04.11.19 г. на изпълнителният директор на Българска агенция за безопасност на храните. Самата документация включва последователност на процесите и определяне характеристиките на продуктите произведени от висококачествена българска пшеница, с липса на добавки и консерванти гарантираща високо качество. Нашите мотиви са следните: - Уеднаквено качество на цитираните храни- брашно и хляб; - Същите се произвеждат по обща рецептура, заложена по Утвърден стандарт „България"; - Фирмите, които работят по Утвърден стандарт ‚България" се водят в специален Регистър на ползвателите на стандарта. Те са добросъвестни данъкоплатци и са в светлата част на НБСХС НАЦИОНАЛЕН БРАНШОВИ СЪЮЗ НА ХЛЕБАРИТЕ И СЛАДКАРИТЕ НАЦИОНАЛЕН БРАНШОВИ СЪЮЗ НА ХЛЕБАРИТЕ И СЛАДКАРИТЕ гр. София 1000, ул. „Бачо Киро" 5, вх. А, ап. 25, office@nbabc.bg , тел.: 0889494040 www.nbabc.bg Утвърден стандарт България СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ МЕЛНИЧАРИ 1606 София, ул."Владайска" № 29, ет. 2, офис 6 ; тел. (359 2) 426 40 40 www.ubm-bg.org ubm1991@gmail.com икономиката. Фирмите се наблюдават и се контролират пряко от Българска агенция по безопасност на храните; - Социалният отзвук на произведени по Утвърден стандарт „България" храни- брашно и хляб ще бъде много висок, защото ще гарантира вкус и качество за най-уязвимите потребителски групи. Вярваме, че ще вземете в предвид нашите предложения. С уважение: Мариана Кукушева Председател на УС на НБСХС Юри Папазов Председател на УС на СБМ

АПП АСОЦИАЦИЯ НА ПРОМИШЛЕНОТО ПТИЦЕВЪДСТВО ДО МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГОСПОДИН РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ ДО МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ Д-Р ГЕОРГИ ТАХОВ ДО МИНИСТЪРА НА ИКОНОМИКАТА И ИНДУСТРИЯТА ГОСПОДИН ПЕТЪР ДИЛОВ ОТ АСОЦИАЦИЯ НА ПРОМИШЛЕНОТО ПТИЦЕВЪДСТВО ГОСПОДИН ДАНИЕЛ БОЖАНКОВ ОТНОСТНО: Становище по закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, публикуван за обществено обсъждане на 13.06.2025 година. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЖЕЛЯЗКОВ, УВАЖАЕМИ ДОКТОР ТАХОВ, УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДИЛОВ, Във връзка с публикувания за обществено обсъждане проект на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, АПП АСОЦИАЦИЯ НА ПРОМИШЛЕНОТО ПТИЦЕВЪДСТВО изразяваме следното становище от името на Асоциацията на промишленото птицевъдство: 1. Необходимост от ясно разграничаване на произхода на продуктите Подкрепяме усилията на законодателя за гарантиране на прозрачност и проследимост по веригата на доставки. В същото време обръщаме внимание, че вносът на пилешки продукти в България достига до 50%, което се отразява пряко в предлагането в търговските вериги. Нееднократно се сблъскваме с практиката внесена суровина (месо или субпродукти) да бъде преработвана в България и продуктът да се рекламира като "български", което подвежда потребителите и нарушава принципа на честна конкуренция. Настояваме в закона изрично да се въведе дефиниция за "български продукт", която да включва произхода на основната суровина, а не само мястото на преработка или пакетиране. 2. Приложимост на закона и към яйца и птиче месо Настояваме в обхвата на закона и в списъка на продуктите, за които се прилагат специални правила по отношение на надценки, да бъдат запазени ясно и категорично яйцата и пилешкото месо – продукти от първостепенно значение за хранителния режим на българските граждани. Понастоящем достъпът на български производители до търговските вериги е силно ограничен, като основна част от доставките се осъществява чрез няколко доминиращи дистрибутори. Това ограничава възможностите на производителите да доставят директно и поставя в неравностойно положение родното производство спрямо вноса. АПП АСОЦИАЦИЯ НА ПРОМИШЛЕНОТО ПТИЦЕВЪДСТВО 3. Проблеми при дефиниране на надценката Проектът на закон въвежда ограничение на надценките (чл. 15), което по същество цели да защити потребителите. Въпреки това, определянето на надценката "върху покупната цена след добавяне на разходите по реализация" създава възможност за изкривяване на смисъла на търговската надценка. Ако се включват търговските разходи в основата за изчисление, на практика не се регулира надценката, а се разрешава до 20% чиста печалба, което е несъвместимо с целите на закона. Настояваме надценката да се дефинира като процент върху реалната стойност на придобиване (без включване на допълнителни разходи), за да се осигури адекватна защита на крайния потребител. 4. Санкции, адекватни на пазарната мощ на търговските вериги Подкрепяме въвеждането на административнонаказателни мерки, но изразяваме сериозно притеснение, че предвидените глоби в диапазона 5 000 – 300 000 лв. (чл. 32–35) нямат възпиращ ефект за големите търговски вериги с обороти от десетки и стотици милиони левове. Предлагаме санкциите за нарушения от страна на търговци с оборот над 20 млн. лв. да бъдат процент от годишния им оборот, аналогично на предложението в ЗИД на Закона за защита на конкуренцията (§5, т. 4 – до 5% от оборота). Само по този начин ще бъде постигната превенция и ще се ограничи злоупотребата с пазарна власт. Заключение: Считаме, че законопроектът е важна стъпка към постигане на баланс по веригата на доставки, но без ясно дефинирани критерии за произход, АПП АСОЦИАЦИЯ НА ПРОМИШЛЕНОТО ПТИЦЕВЪДСТВО справедлив достъп до пазара и ефективни санкции, целите му няма да бъдат изпълнени. Асоциацията на промишленото птицевъдство е готова да участва в допълнителни работни срещи и да предостави експертна информация относно производствените и търговски характеристики на сектора „Яйца и птиче месо“. С уважение, Даниел Божанков, Председател на УС на Асоциация на промишленото птицевъдство Дата: 14.07.2025г.

Проект ЗАКОН ЗА ВЕРИГАТА НА ДОСТАВКИ НА ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОДУКТИ И ХРАНИ Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. (1) Този закон урежда: организация на отношенията между участници по веригата на доставки на земеделски продукти и храни (веригата на доставки); правила за определяне на надценка във веригата на доставки; правила за промоции и реклами във веригата на доставки; създаване и функции на обсерватория на веригата на доставки. (2) Законът се прилага за физически и юридически лица, които осъществяват дейност по веригата на доставки на територията на Република България. (3) Всеки спор относно прилагане на разпоредбите на този закон е от изключителната компетентност на българските съдилища при спазване на правото на Европейския съюз и международните договори, ратифицирани от Република България. (4) Законът не се прилага по отношение на: 1. търговията с тютюн, коноп (канабис), цвят на маслодайна роза, лозаро – винарски продукти и фуражи; 2. търговията със земеделски продукти и храни на стокови борси, тържища, пазари на производители и чрез фючърсни договори; 3. публични организации, учебни заведения или социални учреждения и юридически лица съгласно Закона за вероизповеданията и Закона за кооперациите; 4. обекти за търговия с храни от разстояние и подвижни обекти за търговия с храни. Чл. 2. Законът се прилага за постигане на следните цели: 1. създаване на условия за справедливо разпределение на добавената стойност по веригата за доставки; 2. постигане на баланс и прозрачност в търговските отношения между участниците във веригата на доставки; 3. подобряване на достъпа до информация, проследимост и регулиране на търговските практики. Глава втора ИЗКУПУВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОДУКТИ Раздел I Първи изкупвачи Чл. 3. Изкупуването на земеделски продукти е първа продажба на едро на земеделските продукти от техния производител. Чл. 4. Първите изкупвачи на земеделски продукти са физически или юридически лица, които са търговци по смисъла на чл. 1 от Търговския закон или на законодателството на държава членка на ЕС, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, регистрирани по реда на чл. 6 и: разполагат с обекти за производство и/или преработка на храни, регистрирани по реда на чл. 26 или одобрени по реда на чл. 31 от Закона за храните; и/или разполагат с регистрирани обекти за дистрибуция на храни по реда на чл. 26 или одобрени по реда на чл. 31 от Закона за храните и/или; използват превозни средства за транспортиране на храни, които отговарят на изискванията на Глава втора, Раздел III от Закона за храните. Чл. 5. Първите изкупвачи са длъжни да подават в регистъра по чл. 6 до двадесето число на месеца информация за предходния месец за: изкупеното количество земеделски продукти по видове и където е приложимо съответнотото качество; среднопретеглени изкупни цени по видове продукти и качество, където е приложимо. Раздел II Регистър на първи изкупвачи Чл. 6. (1) Министерството на земеделието и храните създава и поддържа на интернет страницата си публичен електронен регистър на първите изкупвачи на земеделски продукти по чл. 4. Регистърът осигурява ползване на информация от други регистри поддържани на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните, Българската агенция по безопасност на храните и други административни структури. (2) Регистърът по ал. 1 съдържа за всеки търговец: 1. ЕИК/БУЛСТАТ; 2. наименование, седалище и адрес на управление; 3. вид изкупувани земеделски продукти и/или храни; 4. среднопретеглени изкупни цени по видове продукти. (3) За вписване в регистъра по ал. 1 първите изкупвачи подават в съответната областна дирекция „Земеделие“, по седалище и адрес на управление, заявление по образец, утвърден със заповед на министъра на земеделието и храните. (4) Заявлението се проверява от длъжностни лица в съответната областна дирекция „Земеделие“ и лицето се вписва в регистъра в срок до 10 работни дни от подаване на заявлението. (5) При установяване на нередовности директорът на областна дирекция „Земеделие“ писмено уведомява заявителя, като определя срок за отстраняването им до 10 работни дни. (6) В срок до 5 работни дни от отстраняване на нередовностите по ал. 5 лицето се вписва в регистъра като първи изкупвач. (7) Когато след изтичане на срока, определен по ал. 5, нередовностите не са отстранени, директорът на областна дирекция „Земеделие“ със заповед мотивирано отказва вписване в регистъра. (8) Заповедта за отказ по ал. 7 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (9) При всяка промяна в обстоятелствата по ал. 2, настъпила след вписване в регистъра, търговците уведомяват в 10-дневен срок съответната областна дирекция „Земеделие“, като подават заявление по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните. Информацията служебно се отразява в регистъра. (10) Регистрацията по ал. 1 е безсрочна. Такси за регистрация не се дължат. Директорът на областна дирекция „Земеделие“ със заповед заличава регистрацията при: 1. прекратяване на дейността на първия изкупвач; 2. прекратяване или ликвидация на юридическото лице; 3. смърт на физическото лице; 4. заявление от първия изкупвач. (11) Заповедта по ал. 10 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (12) Информацията в регистъра по ал. 1 се въвежда от: 1. длъжностни лица, оправомощени от министъра на земеделието и храните/директора на областна дирекция „Земеделие“; 2. първите изкупвачи. (13) За въвеждане на информацията по чл. 5 се създава профил в регистъра. (14) Въвеждането на информацията от първите изкупвачи се осъществява чрез създаден в регистъра профил с квалифициран електронен подпис или персонален идентификационен код, издаден от Националната агенция за приходите. (15) Първите изкупвачи на сурово мляко се регистрират по реда на чл. 55д от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (ЗПООПЗПЕС) и се присъединяват служебно в регистъра по ал. 1. Глава трета ДОГОВОРИ ЗА ИЗКУПУВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОДУКТИ И ХРАНИ Чл. 7. (1) Договорите за изкупуване на земеделски продукти и храни се сключват в писмена форма преди доставката на продуктите съгласно чл. 168, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 1308/2013 от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (ОВ, L 347/671 от 20 декември 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1308/2013“. (2) Изискването за писмена форма по ал. 1 е спазено и когато първият изкупвач е направил предложение/оферта в писмена форма за договор за доставка на земеделските продукти и храни съгласно чл. 168, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 1308/2013 и е получил от земеделския стопанин отговор, че я приема във вида, в който е предложена. (3) Договорът по ал. 1 може да бъде сключен в електронна форма, когато е подписан от двете страни с квалифицирани електронни подписи или когато е сключен чрез електронна платформа за търговия. (4) Алинея 1 не се прилага за договорите за продажби на благотворителни организации за приготвяне на храна за хора в неравностойно положение, при хранителното банкиране и за продажбите на земеделски продукти на учебни заведения по чл. 47а от ЗПООПЗПЕС. (5) Изискването за писмена форма по ал. 1 не се прилага, когато плащането и предаването на земеделските продукти между страните е в един и същи момент и има издадена фактура. Чл. 8. (1) Договорите за изкупуване на земеделски продукти се сключват с минимален срок на действие с продължителност от най-малко шест месеца съгласно чл.168, параграф 6, ал. 2, б. „а“от Регламент (ЕС) № 1308/2013. (2) Производителят на земеделски продукти, включително организация или група на производители, може да откаже прилагането на минималния срок на договора по ал. 1 при условие, че отказът е в писмена форма съгласно чл. 168, параграф 6, ал. 3 от Регламент (ЕС) № 1308/2013. (3) Когато договорите за изкупуване на земеделски продукти са сключени като безсрочни, в тях се определя срок на предизвестие за прекратяване, който не може да бъде със срок по-малък от един месец. Чл. 9. (1) Договорите за изкупуване на земеделски продукти включват съгласно чл. 168, параграф 4, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 1308/2013 най-малко следното: 1. идентификация на договарящите се страни; 2. вида на земеделските продукти; 3. цената на продуктите, която да не е по-ниска от производствените разходи, да включва не по-малко от 10% надценка от размера им и: а) е непроменлива или б) се изчислява въз основа на комбинация от различни фактори, посочени в договора, които могат да включват обективни показатели, индекси или методи за изчисляване на крайната цена, отразяващи промените в пазарните условия и производствените разходи, доставеното количество и качеството или състава на изкупуваните земеделски продукти; 4. количеството и качеството на изкупуваните земеделски продукти и графика на доставките; 5. срока на договора, а когато е безсрочен и срока на предизвестие за прекратяване; когато минималната продължителност на договора надхвърля шест месеца, той включва клауза за преразглеждане, която може да бъде задействана от земеделския стопанин; 6. сроковете и начина на плащане; 7. правилата за изкупуване или доставка на земеделски продукти; 8. правилата, приложими в случай на непреодолима сила; 9. основания, ред и последици от прекратяването на договора. (2) По искане на една от страните по договорите за изкупуване на земеделски продукти в тях се включват: 1. метод за определяне на качеството на продуктите; 2. допълнителна манипулация или заготовка на земеделските продукти, както и начин на нейното извършване, контрол и допълнително заплащане; 3. клаузи за споделяне на стойността съгласно чл. 172а от Регламент (ЕС) № 1308/2013. (3) Допуска се цената по ал. 1, т. 3 да е по-ниска от производствените разходи в случаите на непреодолима сила. Чл. 10. (1) Критериите за определяне на цената съгласно чл. 168, параграф 4, б. „в“, i, второ тире от Регламент (ЕС) № 1308/2013 включват: един или повече показатели, свързани с производствени разходи в земеделското производство и/ или промените в тези разходи; един или повече показатели, свързани с цените на земеделските продукти и храните и промените в тези цени, регистрирани на пазара или пазарите, на които работи купувачът; един или повече показатели, свързани с количествата, състава, качеството, произхода и проследимостта на продуктите или тяхното съответствието със спецификацията, когато има такава. Чл. 11. Договорите за изкупуване на сурово мляко се сключват в съответствие с изискванията на Раздел IIв на Глава пета от ЗПООПЗПЕС. Глава четвърта ТЪРГОВИЯ СЪС ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОДУКТИ И ХРАНИ СЛЕД ПЪРВИЧНО ИЗКУПУВАНЕ Раздел I Договорни отношения и система за проследимост Чл. 12. (1) Договорите за покупко-продажба на земеделски продукти и храни се сключват в писмена форма преди доставката на продуктите. (2) Договорът по ал. 1 може да бъде сключен в електронна форма, когато е подписан от двете страни с квалифицирани електронни подписи или когато е сключен чрез електронна платформа за търговия. (3) Алинея 1 не се прилага при доставка на благотворителни организации за приготвяне на храна за хора в неравностойно положение, при хранителното банкиране и за продажбите на земеделски продукти на учебни заведения по чл. 47а от ЗПООПЗПЕС. (4) Всяко изменение на сключен договор за покупко-продажба по ал.1 е в писмена форма и включва обосновка за необходимата промяна; (5) Всички условия за промоции и реклами се договарят изрично между страните при сключването на договора в ал. 1 и включват най-малко: условия, уреждащи провеждането на кампании, промоции, реклами, брошури и др., като се уточнява предмет, обем, срок – начална и крайна дата, начини на изпълнение и възнаграждението за тези услуги и други дейности, предназначени за насърчаване на търговските отношения между страните; (6) Изискването за писмена форма по ал. 1 не се прилага, когато плащането и предаването на земеделските продукти между страните е в един и същи момент и има издадена фактура. Чл. 13. (1) Създава се електронна система за проследимост на веригата за доставки на земеделски продукти и храни (системата) към Министерство на икономиката и индустрията. Системата се състои от публична и специализирана част. Публичната част съдържа информация относно среднопретеглени цени на земеделските продукти и храни по цялата верига на доставки, които се публикуват до 20 –то всеки месец за предходния месец. Специализираната част на системата е за служебно ползване. (2) В системата информация предоставят и получават следните институции: 1. Министерство на икономиката и индустрията; 2. Министерство на земеделието и храните; 3. Обсерватория на веригата на доставки на земеделски продукти и храни; 4. Министерство на финансите; 5. Държавна комисия за стоковите борси и тържищата; 6. Агенция „Митници“; 7. Национална агенция за приходите; 8. Комисия за защита на конкуренцията; 9. Комисия за защита на потребителите 10. Други административни структури, определени с писмено споразумение. (3) Институциите по ал. 1 предоставят по електронен път в системата по ал. 1 информация, имаща отношение към проследимостта на храните, в съответствие с данните, поддържани в администрираните от тях информационни системи. (4) Информация от системата могат да получават и други държавни и съдебни органи при необходимост. (5) Информацията по ал. 4 се предоставя със заповед на министъра на икономиката и индустрията. Чл. 14. (1) Търговците на земеделски продукти и храни са длъжни да се регистрират с ЕИК в електронната система по чл. 13 по ред, определен с акт на министъра на икономиката и индустрията. (2) До 20-то число всеки месец лицата, извършващи търговия със земеделски продукти и храни след първично изкупуване, въвеждат в системата следните данни за търгуваните в предходния месец: 1. вид земеделски продукти и храни; 2. количества земеделски продукти и храни; 3. среднопретеглена покупна и продажна цена за всеки продукт по клас и качество, където е приложимо. (3) Алинея 1 не се прилага за търговци на дребно с годишен оборот до 20 млн. лв. за последната календарна година. Раздел II Търговски надценки Чл. 15. По отношение на покупко-продажба на земеделски продукти и храни, определени в списък, приет с решение на Министерския съвет, се въвеждат следните максимални търговски надценки, както следва: 1. за преработвател – не повече от 20% спрямо производствената себестойност на продукта, изчислена съгласно действащите счетоводни разпоредби; 2. за търговец на едро по цялата верига на доставки – не повече от 10% от покупната цена след добавяне на преките и косвени разходи за съответните продукти; 3. за търговец на дребно с оборот над 20 млн. лева. – не повече от 20% от покупната цена след добавяне на разходите по реализация на съответните продукти. Чл. 16. Търговските надценки се прилагат върху стойността без ДДС за земеделските продукти и храни, определени в списъка по чл. 15. Чл. 17. За земеделските продукти и храни, определени в списъка по чл. 15, които се внасят от трети страни на територията на Република България и не се въвеждат в процеса на преработка/клане, търговската надценка за вносителя е не повече от 10% от данъчната основа, определена съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗДДС. Раздел III Реклами и промоции Чл. 18. При покупко-продажба на земеделски продукти и храни към краен потребител промоционалните отстъпки не трябва да надвишават 25% от прогнозния обем по договора на годишна база и следва да бъдат предварително определени от страните. Чл. 19. (1) При покупко-продажба на земеделски продукти и храни между доставчик и търговец на дребно услугите, свързани с маркетинг, реклама, логистика и др. услуги за промотиране, не могат да надвишават 10% от общата покупна цена на годишна база за съответния продукт. (2) Алинея 1 се прилага по отношение на търговци на дребно с оборот над 20 млн. лева. Раздел IV Специфични изисквания за асортимент Чл. 20. Във веригите от магазини, представляващи търговски обекти за продажба на дребно на храни, които разполагат с 10 и повече търговски обекта на територията на страната, на обособените места, на които се предлагат мляко и млечни продукти, прясно месо от едри и дребни преживни животни, свине и птици, яйца, пчелен мед, пресни сезонни плодове и зеленчуци, задължително се предлагат храни от български земеделски производители и/или преработватели, регистрирани по Закона за подпомагане на земеделските производители и/или по Закона за храните. Чл. 21. Количествата храни по чл. 20 от български земеделски производители и/или преработватели не могат да бъдат по-малко от 50 на сто от количествата на целия асортимент от същите групи храни, предлагани в обекта. Глава пета ОБСЕРВАТОРИЯ НА ВЕРИГАТА НА ДОСТАВКИ НА ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОДУКТИ И ХРАНИ Чл. 22. (1) Към Министерския съвет се създава Обсерватория на веригата на доставки на земеделски продукти и храни (Обсерваторията); (2) Обсерваторията се ръководи от заместник министър-председател, заместник-председател е министърът на икономиката и индустрията; (3) В състава на обсерваторията се включват представители на Министерството на финансите, Министерството на икономиката и индустрията, Министерството на земеделието и храните, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за защита на потребителите, Националния статистически институт, Национална агенция за приходите, Агенция „Митници“ и Комисията по стокови борси и тържища. (4) Министерският съвет приема правилник за устройството и дейността на обсерваторията. Чл. 23. (1) Обсерваторията на веригата на доставки на земеделски продукти и храни: събира информация от държавните органи и организации и участниците във всички етапи на веригата за доставки за нейното функциониране; изследва производствените разходи на етапа на селскостопанското производство, разходите за преработка и разходите за дистрибуция по цялата верига за доставки на земеделски продукти и храни, както и разпределението на добавената стойност по цялата верига за доставки на земеделски продукти и храни; анализира основната структура на цените на земеделски продукти и храните с по-голямо относително значение в производството и потреблението и факторите, причиняващи тяхното развитие, в различните етапи на тяхното формиране; провежда редовни проучвания за установяване формирането на крайните цени на храните. (2) Всяко тримесечие обсерваторията публикува обобщени доклади за изследваните продукти по сектори със съответните производствени разходи. (3) Обсерваторията внася в Народното събрание годишен доклад за състоянието на функционирането на веригата на доставки на земеделски продукти и храни. Чл. 24. Държавните органи и организации, както и участниците във всички етапи на веригата на доставки са длъжни да оказват съдействие и да предоставят информация и документи, свързани с дейностите на обсерваторията по чл. 23, ал. 1. Глава шеста АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Чл. 25. (1) На лице, което изкупува земеделски продукти от производител с цел преработка или препродажба без регистрация като първи изкупвач, се налага глоба или имуществена санкция от 5000 до 20 000 лв. (2) При повторно извършено нарушение глобата, съответно имуществената санкция, е в трикратен размер на глобата, съответно на имуществената санкция, по ал. 1. Чл. 26. (1) На земеделски производител, който доставя земеделски продукти без писмен договор с регистриран първи изкупвач, се налага глоба или имуществена санкция от 500 до 2 000 лв. (2) При повторно извършено нарушение глобата, съответно имуществената санкция, е в трикратен размер на глобата, съответно на имуществената санкция, по ал. 1. Чл. 27. (1) На първи изкупвач, който не изпълни задължението по чл. 5, се налага глоба или имуществена санкция от 300 до 1 000 лв. (2) При повторно извършено нарушение глобата, съответно имуществената санкция, е в трикратен размер на глобата, съответно на имуществената санкция, по ал. 1. Чл. 28. На първи изкупвач, който не изпълни задължението по чл. 6, ал. 9, се налага глоба или имуществена санкция от 500 до 2 000 лв. Чл. 29. (1) На първи изкупвач, който сключи договор за изкупуване на земеделски продукти в нарушение на чл. 7 – 10 се налага глоба или имуществена санкция в размер от 2 000 до 4 000 лв. (2) При повторно извършено нарушение глобата, съответно имуществената санкция, е в трикратен размер на глобата, съответно на имуществената санкция, по ал. 1. Чл. 30. (1) Който не изпълни задължението по чл. 12, ал. 1 и 5, се наказва с глоба или имуществена санкция от 10 000 лв. до 40 000 лв.(2) При повторно извършено нарушение глобата, съответно имуществената санкция, е в трикратен размер на глобата, съответно на имуществената санкция, по ал.1. Чл. 31. (1) Който не изпълни задължението по чл. 14, ал. 1, се наказва с глоба или имуществена санкция от 20 000 лв до 50 000 лв. (2) Който не изпълни задължението по чл. 14, ал. 2, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 2 000 до 4 000 лв. Чл. 32. За нарушение на изискванията по чл. 15 и чл. 17 се налага имуществена санкция в размер от 5 000 лв. до 300 000 лв. Чл. 33. За нарушение на изискванията по чл. 18 и чл. 19, ал. 1 се налага имуществена санкция в размер от 5 000 лв. до 300 000 лв. Чл. 34. Който не изпълни задължение по чл. 20, се наказва с имуществена санкция в размер от 5 000 до 10 000 лв. Чл. 35. Който не изпълни задължение по чл. 21, се наказва с имуществена санкция в размер от 5 000 до 10 000 лв. Чл. 36. Установяването на нарушенията, съставянето на актове, издаването, обжалването и изпълнението на наказателни постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Чл. 37. (1) Лице, което отказва да съдейства или препятства изпълнението на контролните органи, се наказва с глоба от 3 000 лв. до 5 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция от 6 000 лв. до 10 000 лв. Чл. 38. (1) За други нарушения на закона се налага глоба от 1 000 лв. до 3 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, а при повторно нарушене от 2 000 лв. до 4 000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция от 2 000 лв. до 6 000 лв., а при повторно нарушене от 4 000 лв. до 8 000 лв. Чл. 39. (1) Глобите и имуществените санкции по този закон се намаляват с 50% при заплащането им в 7-дневен срок от връчването на наказателното постановлене на нарушителя. Когато глобата или имуществената санкция е била обжалвана и потвърдена от съда, същата се дължи в пълен размер. (2) Не се налагат глоби и имуществени санкции на задължените лица за неизпълнение на задължения за въвеждане на информация в регистъра и системата по чл. 13, когато по технически причини липсват или са ограничени техните функции. Чл. 40. (1) Нарушенията по чл. 25, 26, 27, 28 и 29 се установяват с актове на длъжностни лица от областните дирекции „Земеделие“. (2) Наказателните постановление по ал. 1 се издават от директора на съответната областна дирекция „Земеделие“ или от оправомощено от него длъжностно лице. Чл. 41. (1) Нарушенията по чл. 30, 31, 32 и 33 се установяват с актове на длъжностни лица, определени от председателя на Комисията за защита на потребителите. (2) Длъжностните лица от Комисията за защита на потребителите имат право и: 1. на достъп до всички документи, свързани пряко или косвено с нарушение на този закон, независимо от формата на документа; 2. да разпоредят на всяко лице да предостави сведения за нарушения на този закон, които са му известни. (3) Наказателните постановление по ал. 1 се издават от председателя на Комисията за защита на потребителите. Чл. 42. (1) Нарушенията по чл. 34 и 35 се установяват с актове на длъжностни лица, определени от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните или от оправомощено от него лице. (2) Наказателните постановление по ал. 1 се издават от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните Чл. 43. Актовете за установяване на административните нарушения и наказателните постановления могат да се връчват на всяко физическо лице, което се намира в търговския обект и което е в граждански или трудови правоотношения с лицето, срещу което са издадени. Чл. 44. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Допълнителна разпоредба § 1. По смисъла на този закон: „Верига на доставки“ е последователно прехвърляне на собствеността върху земеделски продукти и храни от производител до краен потребител през първи изкупвач, търговец на едро и търговец на дребно, в първоначален или в преработен вид; „Краен потребител“ е последният потребител на даден хранителен продукт, който няма да използва храната като част от операция или дейност на предприятие за производство на храни; „Непреодолима сила“ са обстоятелствата, посочени в чл. 3 от Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1306/2013 (ОВ, L 435/187 от 6.12.2021 г.), както и други обстоятелства, договорени от страните; „Повторно нарушение“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение; „Производители на земеделски продукти“ са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена растителна и/или животинска продукция; Среднопретеглената цена (PMP) представлява резултата определен от следната формула и където: PMP = (∑Pi * Qi) / (∑ Qi): ∑Pi = Сума от цената на всяка стока. Qi = Количество от съответната закупена стока. ∑Qi = Общо количество от всички стоки; „Търговец на дребно“ е търговец, който извършва продажба на стоки директно на крайни потребители; „Търговец на едро“ е търговец, който извършва търговска продажба по смисъла на Търговския закон. Преходни и заключителни разпоредби § 2. (1) Министерският съвет приема правилника по чл. 22, ал. 4 в 6-месечен срок от влизането в сила на закона. (2) Образците на документи по този закон се утвърждават от съответните компетентни органи в в двумесечен срок от влизането му в сила. (3) Министерският съвет приема списъка по чл. 15, ал. 1 в едномесечен срок от влизането му в сила. § 3. (1) В едногодишен срок от влизането в сила на този закон министърът на земеделието и храните въвежда в действие публичния регистър по чл. 6. (2) Министърът на земеделието и храните със заповед определя дата на въвеждането в действие на регистъра по чл. 6. Заповедта се публикува на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните не по-късно от 14 дни преди датата на въвеждането му в действие. (3) Компетентните дирекции в Министерството на земеделието и храните и в Българската агенция по безопасност на храните предоставят за служебно вписване в регистъра