Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на правосъдието

Становище от съгласуване на частична предварителна оценка на въздействието на проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на правосъдието Страница 1 от 3 Становище администрацията на Съгласуването се извършва на основание на Министерския чл. 21, ал. 5 от Закона за съвет нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Частична Проект на съвет за изменение Постановление на Министерския и допълнение на Становище по ред: Единствено съгласуване Устройствения правилник на Министерството на Номер и дата: 4 . 7 . 2 0 2 5 г . X 0 4 .0 4 - 6 3 / 0 4 .0 7 .2 0 2 5 правосъдието S ig n e d b y : L y u b o m ir P la m e n o v P e t k o v В отговор на №: 03-00-140/03.07.2025 г. Институция: Министерство на правосъдието Диспозитив: Съгласува с препоръки Основание: Чл. 30б, ал.3, т. 2, б. „а“ от Устройствения Министерския съвет администрация правилник на и на неговата I. Относно Предлагаме актуалното състояние министерството и какви са изводите Напомняме, от Ръководството Раздел 1 „Проблем/проблеми за яснота на изложението в и уредба, каква е настоящата как следва да се промени, от този анализ и др. че за представянето на проблема за извършване на предварителна за решаване“: този раздел да се щатна численост извършван ли е функционален в този раздел могат оценка на въздействието. опише по-подробно какво е на засегнатите звена в анализ на дейността и да се използват насоките II. Относно При съдържа всеки проблема. Във кратко описание прилагането му. акт, но и изпълнение на този раздел 4 „Варианти на представянето на вариантите в този вариант и какво означава да се връзка с това представянето на какво съдържа вариантът и чак Например Вариант 2 включва не предприемането на съответните нормативен акт. В този смисъл действие. Анализ на раздел е необходимо приложи съответният всеки от вариантите е след това да се само изработването и организационни и други предлагаме въздействията”: първо да се опише какво вариант за решаване на необходимо да се допълни с направят изводи за ефектите от приемането на нормативен мерки за осигуряване на представянето на Вариант 2 да се * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Становище от съгласуване на частична предварителна оценка на въздействието на проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на правосъдието Страница 2 от 3 допълни първо с описание на подхода, който е възприет при изработването на проекта на нормативен акт и съответно – взети ли са предвид и как следните общи насоки при изработването на окончателния проект на нормативен акт: 1. При определяне на числеността да бъдат съобразени разпоредбите на §16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията (обн. ДВ, бр. 15 от 2012 г.) и Механизма за извършване на компенсирани промени в рамките на числеността на персонала на администрацията на изпълнителната власт, одобрен с решението по т. 3 от Протокол № 66 от заседанието на Съвета за административната реформа на 6 декември 2021 г. 2. При структурирането на общата администрация да бъдат съобразени разпоредбите на чл. 7 от Закона за администрацията. 3. При вътрешното структуриране да бъдат съобразени нормативите за численост, предвидено в Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. 4. Да бъде установено разпределението на работното време съгласно чл. 51 и чл. 52 от Закона за държавния служител. 5. Да бъдат спазени указанията съгласно писмо № 02.04-231 от 14 юли 2023 г. на главния секретар на Министерския съвет до главните секретари на министерствата. Като следваща стъпка предлагаме да се опишат всички други действия и мерки, които е необходимо да се предприемат за реализиране на варианта (например създаване на организация, осигуряване на финансови и други ресурси, уреждане на трудови и служебни правоотношения и др.). Напомняме, че за изграждане на вариантите също могат да се използват насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието. ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. **** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. Становище от съгласуване на частична предварителна оценка на въздействието на проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на правосъдието Страница 3 от 3 И. Д. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „КООРДИНАЦИЯ И МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“ В АДМИНИСТРАЦИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ 4 . 7 . 2 0 2 5 г . X S ig n e d b y : Is k r e n P a v lo v Iv a n o v ИСКРЕН ИВАНОВ

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на правосъдието Нормативен акт: Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на правосъдието, приет с Постановление № 38 на Министерския съвет от 2015 г. (обн., ДВ, бр. 16 от 2015 г.; изм. и доп., бр. 48 от 2015 г., бр. 54 от 2018 г., бр. 5 от 2019 г., бр. 15 от 2020 г., бр. 28 от 2021 г., бр. 60, 70 и 82 от 2022 г. и бр. 10 и 104 от 2023 г.) Лица за контакт: д-р Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“ г-жа Даниела Белчина – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“ телефон за връзка: 02 9237 349 електронна поща: l_talev@justice.government.bg телефон за връзка: 02 9237 311 електронна поща: dany@justice.government.bg г-н Филип Савов – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“ телефон за връзка: 02 9237 463 електронна поща: F_Savov@justice.government.bg 1. Проблем за решаване: 1. Несъответствие между функциите на Устройствения правилник с междувременно нормативни актове. Структурата на изпълнение на функциите. 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и възможност посочете числови стойности. В действащата редакция на Устройствения отразени настъпилите промени, свързани с сътрудничество и проверка (МСП), съответно с Национален координационен механизъм за върховенство (последно изм., бр. 58 от 2024 г.), с промените в Министерството на правосъдието, предвидени в настъпилите изменения в законите и други административните звена не способства за оптимално причините за неговото/тяхното възникване. По правилник на Министерството на правосъдието не са осъществявания в България до 2019 г. Механизъм за Постановление № 240 на МС от 2019 г. за създаване на на правото и на Съвет за неговото прилагане Конституцията на Република България (обн., ДВ, бр. 100 от 2015 г.), както и с последващите промени в Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 28 от 2016 г.), Закона за противодействие на корупцията (ЗПК), Рамково решение 2009/315/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 година относно организацията и съдържанието на обмена на информация, получена от регистрите за съдимост, между държавите-членки; Решение 2009/316/ПВР на Съвета от 6 април 2009 година за създаване на Европейска информационна система за съдимост (ECRIS) в изпълнение на член 11 от Рамково решение 2009/315/ПВР; Регламент (ЕС) 2019/816 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година за създаване на централизирана система за установяване на държавите членки, разполагащи с информация за присъди срещу граждани на трети държави и лица без гражданство (ECRIS-TCN), с цел допълване на Европейската информационна система за съдимост и за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1726, Закона за мерките срещу изпирането на пари, Наредбата за общите изисквания за мрежова и информационна сигурност чл. 3, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност, приета от Министерския съвет (обн., ДВ, бр. 59 от 2019 г., изм.) и др. Уредената в настоящата редакция на Устройствения правилник на Министерството на правосъдието структура на административните звена не способства за оптимално изпълнение на функциите. Към настоящия момент информационната сигурност се осигурява от звено „Сигурност“, докато в съответствие с чл. 3, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност, приета от Министерския съвет (обн., ДВ, бр. 59 от 2019 г., изм.) е необходимо да има отделен служител на пряко подчинение на министъра. Смесването на функциите по управление на собствеността и по провеждане на обществени поръчки не позволява осъществяване на добър контрол в отделните дейности. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Проблемът не може да се реши в рамките на съществуващата нормативна уредба чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. За актуализиране на подзаконовия нормативен акт с оглед оптимизиране и регламентиране на реално осъществяваните дейности от администрацията на Министерството на правосъдието е необходимо съгласно чл. 6, т. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) да се подготви проект на Постановление на Министерския съвет, с което да се измени и допълни Устройственият правилник на Министерството на правосъдието (УП на МП), приет с Постановление № 38 на Министерския съвет от 2015 г., (обн., ДВ, бр. 16 от 2015 г.) 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащият УП на МП не е актуализиран и не е в съответствие с горепосочените нормативни актове. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Министерството на правосъдието следва да изпълнява възложените му с горепосочените закони и други нормативни актове функции, като осигури подходяща организация на работата. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършвани последващи оценки на подзаконовия нормативния акт, както и анализи за изпълнението на политиката. 2. Недостатъчна кадрова обезпеченост за изпълнение на функциите на министерството. 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. Настоящата численост на персонала в организационните структури и административните звена в Министерството е 273 щатни бройки. Администрацията е обща и специализирана съгласно чл. 5 от Закона за администрацията. Общата администрация подпомага осъществяването на правомощията на органа на държавна власт като ръководител на съответната администрация, създава условия за осъществяване на дейността на специализираната администрация и извършва техническите дейности по административното обслужване, а специализираната администрация подпомага осъществяването на правомощията на органа на държавна власт, свързани с неговата компетентност. В съответствие с чл. 12, ал. 1, т. 4, предложение второ от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, при разработването и утвърждаването на длъжностното разписание задължително се спазват нормативи за численост на администрацията, като числеността на персонала в общата администрация следва да е до 30 на сто общата численост на персонала. Според т. 1 от същия член, числеността на лицата, заемащи ръководни длъжности, не може да надвишава 15 на сто от определената обща численост, като в общата численост на администрацията не се включват изборните длъжности (министър, зам.-министри). Предвид гореизложеното се предлага промяна в общата численост и структура на МП. Общата численост на персонала на МП да възлиза на 284 щатни бройки (щ.бр.), както следва: - Политически кабинет - 9 щ. бр., в т. ч. 3 заместник-министри, 1 началник на кабинета, 1 парламентарен секретар, 3 съветника към кабинета, директор на дирекция „Връзки с обществеността и протокол“, в съответствие със задължителния минимум по чл. 12, ал. 1, т. 3, предложение последно от Наредбата за прилагане н класификатора на длъжностите в администрацията, а в процентно съотношение под нормативно установения минимум за МП – 14,15 щ. бр., което представлява до 5% от общата численост. - на пряко подчинение на органа – 22 щ. бр., в т. ч. Звено „Служител по сигурността на информацията“– 2 щ. бр., Дирекция „Вътрешен одит“ - 10 щ. бр., Инспекторат по чл. 46 от Закона за администрацията – 10 щ. бр. Длъжности на пряко подчинение на органа – 3 щ. бр., в т. ч. главен секретар, финансов контрольор и служител по мрежова и информационна сигурност. - обща администрация – 75 щ. бр.; - специализирана администрация – 175 щ. бр. По този начин е спазена разпоредбата на наредбата за съотношение между обща и специализирана администрация, като в случая съотношението е 26,5 % (при максимум 30 %), към 62,19 % при максимум 70 %. Спазен е изискуемият по закон процент за ръководни длъжности, изчислен на база общия брой ръководни позиции (без изборните длъжности) - 30 щ. бр., в т. ч. началниците на отдели, които се предвиждат след приемане на постановлението, което в процентно съотношение представлява 10,7 %. В изпълнение на основната си дейност експертите от Дирекция „Съвет по законодателство“ участват в подготовката на множество проекти на нормативни актове от компетентност на Министерството на правосъдието и в значителен брой работни групи, инициирани от други ведомства. В хода на дейността представителите на дирекцията изготвят заповеди, писма и др. кореспонденция, доклади, мотиви, проекти на решения на Министерския съвет, проекти на постановления на Министерския съвет, придружителни писма, проекти на изменителни актове, предварителни частични или цялостни оценки на въздействието, последващи оценки на въздействието и др. Представители на Дирекцията участват съвместно с ръководството в обсъждането на проектите на нормативни актове от компетентност на Министерството в комисиите на Народното събрание и подготвят необходимите документи - изложение на ръководството пред съответната комисия, допълнителна информация, статистика и др. Дирекцията изготвя становища по преюдициални запитвания съвместно с дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси‘‘, отговори до физически и юридически лица и институции, становища по постъпили запитвания по Закона за достъп до обществена информация и становища по въпроси, поставени от други дирекции в МП. Анализът на дейността сочи, че с настоящата численост не може да се осигури постигане на изискуемите резултати и да се отговори на всички предизвикателства и очаквания. Към момента за изпълнение на възложените задачи недостигът води до прекомерна натовареност на служителите. Дирекция „Електронно правосъдие и регистри“ изпълнява освен обичайните дейности по информационно обслужване на Министерството, в т.ч. дигитализация на процесите, така и поддържане на специализирани нормативноустановени национални регистри, като освен за поддръжката, отговаря и за воденето, вписването и удостоверяването на данни, обявяването на актовете и изпълнението на електронни услуги. В резултат от законодателни промени на дирекцията са възложени допълнителни дейности. Съгласно Регламент (ЕС) № 655/2014 министерството има функции относно европейска заповед за запор на банкови сметки. Министерството води регистър по чл. 9б от Закона за мерките срещу изпирането на пари. Дирекцията осигурява техническата поддръжка на Автоматизираната информационна система за производство по несъстоятелност и стабилизация, в съдействие на ДЛР и на съдилищата при получаването и обявяването на актове в Регистъра по несъстоятелност на предприемача по чл.760е от Търговския закон; съгласно чл. 5 от Наредба № Н-1 от 14 април 2025 г. за условията и реда за водене, съхраняване и достъп до регистъра по несъстоятелност по чл. 760е от Търговския закон, издадена от министъра на правосъдието (обн., ДВ, бр. 36 от 2025 г.), министърът на правосъдието определя със заповед служителите, които извършват действия по вписване и обявяване на актовете и обстоятелствата в регистъра, предоставяне на административни услуги от регистъра, както и служителите, които осъществяват контрол върху тези действия. Дирекцията изпълнява функции по Регламент (ЕС) 2019/816 за създаване на централизирана система за установяване на държавите членки, разполагащи с информация за присъди срещу граждани на трети държави и лица без гражданство (ECRIS-TCN). Следва да се отбележи, че в българския регистър за съдимост – ЦАИС „Съдебен статус“ са налице 40 000 записа, които следва да се подадат в двумесечния срок след влизането в експлоатация на ECRIS-TCN. За подаването на коректна информация е необходимо всеки запис да бъде прегледан относно начин на изписване на имената и проверка за наличен номер от регистър с пръстови отпечатъци AFIS, воден от Националния институт по криминалистика (НИК) към МВР. На 26.11.2021 г. стартира наказателна процедура срещу Република България от Европейската комисия за неизпълнение на задълженията по обмен на данни за съдимост чрез Европейската информационна система за съдимост (ECRIS), В доклада си ЕК отчита факта, че Република България е сред страните, към които има отправени най-голям брой запитвания, но отчита, че към 2019 г. сме успявали да отговорим едва на 30-35% от получените запитвания. Въпреки напредъка след въвеждане на ЦАИС „Съдебен статус“, дирекцията не може да отговори на почти на 10% от получените запитвания. Изисква се ръчно обработване на данни на осъдени лица, често с повече от 5 присъди, които изискват неструктурираните данни да се подадат в структуриран вид, което е трудоемък процес, който следва да бъде обезпечен с човешки ресурс. По отношение на дейностите на Дирекция "Българско гражданство" по подготовка на заседанията на Съвета по гражданството се установява, че към настоящия момент има приблизително 51 985 висящи преписки. От тях около 27 700 са забавени преписки, по които министърът на правосъдието е следвало в срока по чл. 35, ал. 1 от Закона за българското гражданство да направи предложение до вицепрезидента на Република България. В тази връзка следва да се отбележи, че натрупването на голям брой просрочени преписки също така е в резултат на по-кратките срокове, въведени със Закона за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство (обн. ДВ, от 2021 г.). Във връзка със завишения контрол от страна на институциите по чл. 33, ал. 3 от Закона за българското гражданство при проверките на гражданите на трети държави, които желаят да придобият българско гражданство, определените по-кратки срокове се оказаха недостатъчни по отношение извършване на проверки и проучване на чужденци, които живеят в чужбина. Налице са затруднения в срочното и пълно осъществяване на правомощията на Инспектората на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Приложени са всички възможни мерки относно организацията на работа, но те не са дали достатъчен ефект за преодоляване на горепосочените затруднения. Поради това е необходимо увеличаване на щатната численост на горепосочените дирекции. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Констатирана е необходимост от увеличаване на щатната численост на горепосочените дирекции. Тъй като тя е уредена в Устройствения правилник на Министерството на правосъдието, необходима е неговата изрична промяна. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Няма директни задължения, но министерството дължи да изпълни задълженията, следващи от правото на Европейския съюз, за което е необходимо и подобряване на кадровата обезпеченост. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършвани последващи оценки на подзаконовия нормативния акт, както и анализи за изпълнението на политиката. 2. Цел: По Проблем 1: 1. Привеждане на подзаконовия акт в съответствие с измененията в други нормативни актове 2. Оптимизиране на административната структура на Министерството на правосъдието. По Проблем 2: 1. Своевременно и пълноценно изпълнение на функциите на министерството. 3. Заинтересовани страни: ➢ Министерството на правосъдието и служителите в него – 273 щ. бр. ➢ Висшият съдебен съвет 25 души; ➢ Органите на съдебната власт и държавни органи, включително други министерства с оглед на разпоредбите на § 16 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията (обн., ДВ, бр. 15 от 2012 г., изм.) ➢ Държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписване; ➢ Всички физически и юридически лица, които имат отношение към изброените дейности, извършвани от Министерството на правосъдието в рамките на правомощията му, включително и в административното обслужване и административните услуги, предоставяни от Министерството на правосъдието. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). С оглед на спецификата на регулираните с проекта на подзаконов нормативен акт обществени отношения не е възможно да се посочи точен брой на потенциалните страни. 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: Вариант 1 „Без действие“: Описание: Вариантът „Без действие“ се характеризира с непредприемане на никакви действия. По Проблем 1: Не се приема акт от МС, поради което няма да се актуализира подзаконовият нормативен акт с оглед оптимизиране и регламентиране на реално осъществяваните дейности от администрацията на Министерството на правосъдието. Няма да бъде извършено необходимото съобразяване с настъпилите нормативни промени. Запазва се липсата на по-ефективен подход към организирането в работата на административните звена. Няма да се постигне баланс между ефективност, оптимизация и по-добро управление на ресурсите и повишаване на качеството на административните процеси. По Проблем 2: Ще има кадрови недостиг, поради което ще се стига до забавено и непълно изпълнение на функциите на министерството. Това може да увреди заинтересованите граждани, организации и държавни органи. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма идентифицирани. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Ще се застрашават или увредят правата и интересите на страните в производствата (заинтересованите граждани, организации), държавни органи, както и ще има забавяне в изпълнението на функциите на министерството, вкл. свързани с подобряване на нормативната база, и др. Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се отчитат. Административна тежест: При този вариант административната тежест не се променя. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на правосъдието, приет с Постановление № 38 на Министерския съвет от 2015 г., обн., ДВ, бр. 16 от 2015 г.“: Описание: Приема се постановление на МС и се предприемат последващи организационни мерки. По Проблем 1: Привежда се Устройственият правилник в съответствие с измененията в други нормативни актове и се оптимизира административната структура на Министерството на правосъдието. Регламентират се реално осъществяваните дейности от администрацията на Министерството на правосъдието. Ще се направят стъпки за постигане на баланс между ефективност, оптимизация и по-добро управление на ресурсите и повишаване на качеството на административните процеси. По Проблем 2: Задоволяват се кадровите нужди, поради което ще бъде постигнато по-своевременно и пълно изпълнение на функциите на министерството. Ефективното изпълнение на задълженията на служителите в преструктурираните дирекции ще бъде осигурено чрез вътрешно компенсирано преразпределение на нормативната численост на МП, както и чрез откриване на нови щатни бройки, които не могат да бъдат осигурени чрез вътрешно преструктуриране в рамките на общата щатна численост на МП, с цел осигуряване на необходимия административен капацитет. Администрацията е обща и специализирана съгласно чл. 5 от Закона за администрацията. Общата администрация подпомага осъществяването на правомощията на органа на държавна власт като ръководител на съответната администрация, създава условия за осъществяване на дейността на специализираната администрация и извършва техническите дейности по административното обслужване, а специализираната администрация подпомага осъществяването на правомощията на органа на държавна власт, свързани с неговата компетентност. В съответствие с чл. 12, ал. 1, т. 4, предложение второ от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, при разработването и утвърждаването на длъжностното разписание задължително се спазват нормативи за численост на администрацията, като числеността на персонала в общата администрация следва да е до 30 на сто общата численост на персонала. Според т. 1 от същия член, числеността на лицата, заемащи ръководни длъжности, не може да надвишава 15 на сто от определената обща численост, като в общата численост на администрацията не се включват изборните длъжности (министър, зам.-министри). Предвид гореизложеното се предлага промяна в общата численост и структура на МП. Общата численост на персонала на МП да възлиза на 284 щатни бройки (щ.бр.), както следва: - Политически кабинет - 9 щ. бр., в т. ч. 3 заместник-министри, 1 началник на кабинета, 1 парламентарен секретар, 3 съветника към кабинета, директор на дирекция „Връзки с обществеността и протокол“, в съответствие със задължителния минимум по чл. 12, ал. 1, т. 3, предложение последно от Наредбата за прилагане н класификатора на длъжностите в администрацията, а в процентно съотношение под нормативно установения минимум за МП – 14,15 щ. бр., което представлява до 5% от общата численост. - на пряко подчинение на органа – 22 щ. бр., в т. ч. Звено „Служител по сигурността на информацията“– 2 щ. бр., Дирекция „Вътрешен одит“ - 10 щ. бр., Инспекторат по чл. 46 от Закона за администрацията – 10 щ. бр. Длъжности на пряко подчинение на органа – 3 щ. бр., в т. ч. главен секретар, финансов контрольор и служител по мрежова и информационна сигурност. - обща администрация – 75 щ. бр.; - специализирана администрация – 175 щ. бр. По този начин е спазена разпоредбата на наредбата за съотношение между обща и специализирана администрация, като в случая съотношението е 26,5 % (при максимум 30 %), към 62,19 % при максимум 70 %. Спазен е изискуемият по закон процент за ръководни длъжности, изчислен на база общия брой ръководни позиции (без изборните длъжности) - 30 щ. бр., в т. ч. началниците на отдели, които се предвиждат след приемане на постановлението, което в процентно съотношение представлява 10,7 %. Общата администрация се изменя по следния начин: - Дирекция „Канцелария“ се преименува на Дирекция „Административно обслужване“ с непроменена щатна численост 13 щ. бр.; - Дирекция „Правни дейности“ с непроменена щатна численост 10 щ. бр.; - Дирекция „Управление на човешките ресурси“ с непроменена щатна численост 7 щ. бр. - Дирекция „Управление на собствеността“ с досегашни 22 щ. бр. се разделя в две дирекции с цел осъществяване на по-добър контрол в отделните дейности с наименования: Дирекция „Управление на собствеността“ с 14 щ. бр. и Дирекция „Обществени поръчки“ с 8 щ. бр. - Дирекция „Финанси и бюджет“ остава непроменена по структура и численост с 15 щ. бр. - Дирекция „Връзки с обществеността и протокол“ остава непроменена по структура и в съответствие с чл. 7, ал. 2 от Закона за администрацията, но намалена с 1 щ. бр. – директор, която преминава към политическия кабинет, в съответствие с чл. 28, ал. 2, предл. второ от Закона за администрацията. Специализираната администрация се реорганизира така: Инспекторатът на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт остава непроменен по структура, но с увеличена численост с 2 щ. бр. Дирекция „Съвет по законодателство“ понастоящем изпълнява следните функции: - изработва проекти на закони и подзаконови нормативни актове, свързани със съдебната система и с дейностите, които са в рамките на компетентността на министъра; - при изработването на проекти на нормативни актове анализира стандартите и препоръките на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия) и на Консултативния съвет на европейските съдии; - подготвя становища относно конституционността и законосъобразността на проектите на закони и подзаконови нормативни актове преди внасянето им за разглеждане от Министерския съвет; - подготвя по искане на председателя на съответната водеща комисия на Народното събрание становища по законопроекти, внесени от народни представители; - участва в изработването на проекти на нормативни актове, с които се приемат мерки на национално ниво, необходими за изпълнението и прилагането на актове на ЕС; - участва в проучването на резултатите от прилагането на законите и изготвя предложения за изменение и систематизиране на законодателството; - подготвя становища по конституционни дела, по които страна е министърът, освен в случаите, в които министърът изрично е възложил подготовката на друга дирекция; - подпомага подготовката на участието на министъра за заседанията на Министерския съвет съвместно с други дирекции, когато това е необходимо; - участва в екипи за извършване на оценка на въздействие на проекти на нормативни актове съвместно с експерти от дирекции, които имат отношение към изготвяния проект; - подпомага министъра при упражняване на правомощията му във връзка с разпределянето на субсидията за политическите партии и коалиции съгласно разпоредбите на Закона за политическите партии, като следи за настъпили промени в нормативната уредба, която е относима към планирането и разпределянето на държавните субсидии за политическите партии и коалиции; - подпомага експертно дейността на изследователските екипи към Съвета за криминологични изследвания, включително им осигурява достъп до информацията от Единната информационна система за противодействие на престъпността, необходима за целите на конкретното изследване. Изброените конкретни дейности не изчерпват ангажираността на дирекцията по отношение на изпълнението на дългосрочните цели и оперативните задачи на институцията. Експертите участват активно в изпълнението и отчитането на мерките от Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, от компетентност на МП. Дирекцията предоставя информация относно напредъка на България в диалога с Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, въпросника на Европейската комисия за ефикасност на правосъдието (CEPEJ), ежегодната подготовка на годишния Доклад за върховенство на правото в Европейския съюз и др. Дирекцията е ангажирана и с изпълнение на дейности по присъединителния процес на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), които включват изпълнение на ролята на водеща институция по препоръки на ОИСР, както и подготовката на проекти на нови нормативни актове за осигуряване на съответствие с препоръките. Дирекцията е ангажирана и с подготовката на законодателни изменения във връзка с Плана за изпълнение на препоръчаните действия, включени в приетия на 18 май 2022 г. Доклад за България от Пети оценителен кръг на Комитета на експертите за оценка на мерките срещу изпирането на пари към Съвета на Европа, приет с Решение № 998 от 12 декември 2022 г. на Министерския съвет. Експерти от дирекцията са членове на Съвета по международно осиновяване при МП, както и на Експертната комисия за подпомагане дейността на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления, създаден по силата на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления. В изпълнение на основната си дейност експертите от дирекцията участват в подготовката на множество проекти на нормативни актове от компетентност на МП и в значителен брой работни групи, инициирани от други ведомства. В хода на дейността представителите на дирекцията изготвят заповеди, писма и др. кореспонденция, доклади, мотиви, проекти на решения на Министерския съвет, проекти на постановления на Министерския съвет, придружителни писма, проекти на изменителни актове, предварителни частични или цялостни оценки на въздействието, последващи оценки на въздействието и др. Експертите имат задължение да публикуват нормативните актове, изработени в МП, заедно с целия придружаващ пакет (проект на акт, мотиви, оценка на въздействието, становище на дирекция „Модернизация на администрацията“, справка по чл. 32 ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, справка по чл. 26, ал. 5 от Закона за нормативните актове) за провеждане на обществени консултации на Портала за обществени консултации и на интернет страницата на МП, като допълнително следят и публикуват всички постъпили становища по проектите на нормативни актове на Портала за обществени консултации. Представители на дирекцията участват съвместно с ръководството в обсъждането на проектите на нормативни актове от компетентност на МП в комисиите на Народното събрание и подготвят необходимите документи – изложение на ръководството пред съответната комисия, допълнителна информация, статистика и др. Дирекцията изготвя становища по преюдициални запитвания съвместно с дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси‘‘, отговори до физически и юридически лица и институции, становища по постъпили запитвания по Закона за достъп до обществена информация и становища по въпроси, поставени от други дирекции в МП. Анализът на дейността сочи, че с настоящата численост не може да се осигури постигане на изискуемите резултати и да се отговори на всички предизвикателства и очаквания. Към момента за изпълнение на възложените задачи недостигът се компенсира с периодично полагане на извънреден труд, което от своя страна води до прекомерната натовареност на служителите. В тази връзка е предвидено увеличение на щатната численост на дирекция „Съвет по законодателство“ с 5 щатни бройки с цел осигуряване на съответните дейности. Дирекция „Стратегическо развитие и програми“ се преименува на Дирекция „Стратегическо развитие, програми и проекти“, оставайки непроменена по структура, но с намалена с 2 щ. бр. численост. Дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“ остава непроменена по структура и численост. Дирекция „Взаимодействие със съдебната власт“ към момента се състои от 14 щ. бр. При анализ на дейността се установява, че дирекцията работи безпроблемно и изпълнява задачите си качествено и без забавяне, независимо че трайно незаети към 20 март 2025 г. са 2 щ. бр. В тази връзка е предвидено намаляване на щатната численост с 2 щ. бр., които да преминат към Дирекция „Съвет по законодателство“ с оглед мотивираната по-горе необходимост. Дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека“ остава непроменена по структура и численост. Дирекция „Електронно правосъдие и регистри“ изпълнява следните дейности по УПМП: - организира и участва при разработването и актуализацията на дългосрочната стратегия на МП и на второстепенните разпоредители с бюджет в областта на информационните и комуникационните технологии, като ги съобразява с вътрешните и международните стратегически документи в областта на електронното управление и електронното правосъдие; - отговаря за поетапното изпълнение на залегналите цели в стратегическите документи и прилагането на вътрешната и международната нормативна база и стандарти в областта на информационната сигурност и киберсигурността; - участва във вътрешни и международни проекти и програми, разработване на концепции, предложения за промени на нормативни документи, свързани с електронното управление и електронното правосъдие; - организира планирането, изграждането и поддръжката на информационната инфраструктура на МП; - отговаря за цялостната работоспособност на информационната инфраструктура, предоставяните вътрешни и външни информационни услуги, надеждното и сигурно съхранение на данни; - оказва съдействие на служителите от МП във връзка с електронното управление; - приема молби и издава свидетелства за съдимост на граждани, родени в чужбина или с неизвестно месторождение; - изготвя справки за съдимост, поискани за служебни цели от съда, прокуратурата, органите на Министерството на вътрешните работи, следствието, местата за лишаване от свобода, ведомствата и др.; - получава изпратените от съдилищата бюлетини, които завежда в азбучен контролен регистър и ги съхранява заедно с изготвените картони в картотеката; - обработва постъпилите от чужди държави сведения за осъдени български граждани в чужбина и предоставя на други държави информация и копия на бюлетините за съдимост на чужди граждани, осъдени на територията на Република България; - извършва удостоверяване с „APOSTILLE“ на актове на съдилищата и нотариусите в съответствие с Декларацията по чл. 6, ал. 1 от Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове от 1961 г. (в сила за Република България от 30 април 2001 г.); - поддържа и води Единния регистър на медиаторите и на организациите, които обучават медиатори; - води регистър на публичните услуги, извършвани от МП като администратор на лични данни по Закона за защита на личните данни; - подпомага министъра при осъществяване на правомощията му по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, включително поддържа и води Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, и специален регистър на чужденците към Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност. В допълнение Дирекцията вече извършва и следните дейности: - по Регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки, с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела. - съгласно чл. 3 от Наредба № Н-1 от 2024 г. регистърът по чл. 9б ЗМИП се води от министъра на правосъдието, а вписванията в регистъра се извършват от служители по регистрацията, определени със заповед на министъра на правосъдието. Възприета е практика за служител по регистрацията да се определят длъжностни лица по регистрацията (ДЛР) по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), посочени със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, за срок от 45 дни. Дирекцията следи и докладва изтичането на срока и за всяко определено ДЛР, осигурява електронен подпис, профил и достъп и съдействие за изпълнение на възложените задължения. Осигурява се и обратна връзка и отговори на сигнали и жалби от потребителите на регистъра по чл. 9б ЗМИП. Командироването на ДЛР обаче е временно решение, което затруднява значително дейността на Агенция по вписванията, тъй като ангажира човешки ресурс, който работи по ЗТРЮЛНЦ. - Дирекция ЕПР осигурява техническата поддръжка на Автоматизираната информационна система за производство по несъстоятелност и стабилизация, в това число поддържането на сървърите в изправност и постоянен мониторинг върху работоспособността им. Системата има изградена връзка с информационните системи на окръжните и апелативни съдилища в страната, но информацията и актовете в производството по настоятелност и стабилизацията на предприемача не е възможно да се прехвърля изцяло автоматизирано, поради което се осигурява съдействие на ДЛР и на съдилищата при получаването и обявяването на актове в Регистъра по несъстоятелност на предприемача по чл.760е от Търговския закон, в т. ч. осигуряване на обратна връзка със съдилищата за публикуване на актове в Регистъра по несъстоятелност на предприемачите. Съгласно чл. 5 от Наредба № Н-1 от 2025 г. за условията и реда за водене, съхраняване и достъп до регистъра по несъстоятелност по чл. 760е от Търговския закон, издадена от министъра на правосъдието (обн., ДВ, бр. 36 от 2025 г.), министърът на правосъдието определя със заповед служителите, които извършват действия по вписване и обявяване на актовете и обстоятелствата в регистъра, предоставяне на административни услуги от регистъра, както и служителите, които осъществяват контрол върху тези действия. - В изпълнение на Регламент (ЕС) 2019/816 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година за създаване на централизирана система за установяване на държавите членки, разполагащи с информация за присъди срещу граждани на трети държави и лица без гражданство (ECRIS-TCN), с цел допълване на Европейската информационна система за съдимост и за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1726, в двумесечен срок след влизане в експлоатация на системата (очаквано през юли 2025 г.), държавите членки са длъжни да подадат информация за наличните в регистрите за съдимост данни за осъдени на тяхна територия граждани на трети страни. В българския регистър за съдимост – ЦАИС „Съдебен статус“ са налице 40 000 записа, които следва да се подадат в двумесечния срок след влизането в експлоатация на ECRIS-TCN. За подаването на коректна информация е необходимо всеки запис да бъде прегледан относно начин на изписване на имената и проверка за наличен номер от регистър с пръстови отпечатъци AFIS, воден от Националния институт по криминалистика (НИК) към МВР. На 26.11.2021 г. стартира наказателна процедура срещу Република България от Европейската комисия за неизпълнение на задълженията по обмен на данни за съдимост чрез Европейската информационна система за съдимост (ECRIS), произтичащи от Директива (ЕС) 2019/884 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за изменение на Рамково решение 2009/315/ПВР на Съвета във връзка с обмена на информация за гражданите на трети държави и във връзка с Европейската информационна система за съдимост (ECRIS) и за замяна на Решение 2009/316/ПВР на Съвета (ОВ, L 151/143 от 7 юни 2019 г.). В доклада си Европейската комисия отчита факта, че Република България е сред страните, към които има отправени най-голям брой запитвания, но отчита, че към 2019 г. сме успявали да отговорим едва на 30- 35% от получените запитвания. След въвеждане на ЦАИС „Съдебен статус“ през септември 2022 г. резултатите са значително подобрени, поради което наказателната процедура беше преустановена на 13 март 2025 г. Въпреки горното, дирекцията не може да отговори на почти 10% от получените запитвания. Изисква се ръчно обработване на данни на осъдени лица, често с повече от 5 присъди, които изискват неструктурираните данни да се подадат в структуриран вид, което е трудоемък процес, който следва да бъде обезпечен с човешки ресурс. С горните мотиви се предвижда да се обособи специализиран отдел в състав от служители по регистрация за водене и вписване на данни, обявяване на актове и обстоятелства в регистрите, водени от МП, извършване на електронни административни услуги и др. относими дейности. В тази връзка е предвидено преименуване на Дирекцията от „Електронно правосъдие и регистри“ на „Информационни системи, дигитализация и електронни регистри“, и увеличение на щатната численост с 4 щатни бройки с цел осигуряване на съответните дейности. Дирекция „Българско гражданство“ извършва експертен преглед преписките по молби за промяна на гражданството. Постъпилите молби са: за 2022 г. - 20 825 бр., от които подадени 12 280 бр. в МП и 8545 бр. чрез дипломатически или консулски представителства в чужбина; за 2023 г. - 25 071 бр., от които подадени 11 848 бр. в МП и 13 223 бр. чрез дипломатически или консулски представителства в чужбина; за 2024 г. - 23 926 бр., от които подадени 10 366 бр. в МП и 13 560 бр. чрез дипломатически или консулски представителства в чужбина; от 01.01.2025 г. до 01.06.2025 г. - 3 854 бр., от които подадени 2027 бр. в МП и 1827 бр. чрез дипломатически или консулски представителства в чужбина. Проведените за същия период интервюта в МП са: 2022 г. - 12 280 бр., в т.ч. 5070 бр. с лица, направили предварителна електронна резервация на дата и час за подаване на молба, и 7210 бр. с лица без предварителна резервация; 2023 г. - 11 848 бр., в т.ч. 5572 бр. с лица, направили предварителна електронна резервация на дата и час за подаване на молба, и 6276 бр. с лица без предварителна резервация; 2024 г. - 10 366 бр., в т.ч. 5342 бр. с лица, направили предварителна електронна резервация на дата и час за подаване на молба, и 5024 бр. с лица без предварителна резервация; от 01.01.25 г. до 01.06.25 г. - 2 027 бр., в т.ч. 936 бр. с лица, направили предварителна електронна резервация на дата и час за подаване на молба, и 1091 бр. с лица без предварителна резервация. Разгледаните преписки от Съвета по гражданството са: 2022 г. - 13 004 бр.; 2023 г. - 26 121 бр.; 2024 г. - 24 804 бр.; от 01.01.2025 г. до 01.06.2025 г. - 4 844 бр. По отношение на дейностите по подготовка на заседанията на Съвета по гражданството се установява, че към настоящия момент има приблизително 51 985 висящи преписки: през 2022 г. – 4 580 бр.; през 2023 г. – 21 465 бр.; през 2024 г. – 22 087 бр.; от 01.01 до 01.06.2025 г. – 3 853 бр. От тях около 27 700 са забавени преписки, по които министърът на правосъдието е следвало в срока по чл. 35, ал. 1 от Закона за българското гражданство, да направи предложение до вицепрезидента на Република България. В тази връзка следва да се отбележи, че натрупването на голям брой просрочени преписки е в резултат и на по-кратките срокове, въведени със Закона за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство (обн., ДВ, бр. 21 от 2021 г.), които се оказаха недостатъчни за администрирането и проучването на кандидатите за българско гражданство. Във връзка със завишения контрол от страна на институциите по чл. 33, ал. 3 от Закона за българското гражданство при проверките на гражданите на трети държави, които желаят да придобият българско гражданство, определените по-кратки срокове се оказаха недостатъчни по отношение извършване на проверки и проучване на чужденци, които живеят в чужбина. Общият брой преписки за българско гражданство, с неприключили допълнителни проверки, възложени от Съвета по гражданството, поради възникнали съмнения относно достоверността на приложените документи, с които се удостоверява основанието за натурализация, а именно – български произход, е 3 018 бр. Проверките се осъществяват от Националния институт по криминалистика към МВР, чрез дирекция „Миграция“ – МВР и чрез дирекция „Консулски отношения“ при МВнР от съответните дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина и след приключването им, преписките отново ще бъдат включени за разглеждане от Съвета по гражданството, след експертен преглед и оценка на резултатите от проверките. Проблемът с големия брой постъпващи молби за промяна на гражданството, както и със забавеното разглеждане на преписките във връзка с българското гражданство, могат да бъдат преодолени с нови щатни бройки, които да обезпечат изпълнението на обема от дейности и функциите на дирекция „Българско гражданство“. В тази връзка с проекта на акт се предвижда увеличение на щатната численост на дирекция „Българско гражданство“ с 4 щатни бройки с цел осигуряване на съответните дейности. По отношение на Дирекция „Международна правна закрила на детето и международни осиновявания“ не се предвижда промяна в наименованието, структурата, дейността и числеността. На пряко подчинение на министъра са следните звена и служители: Звено „Сигурност“ е обособено в съответствие с чл. 23 във връзка с чл. 20, ал. 4 от Закона защита на класифицираната информацията и § 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на Закона за финансово управление и контрол на публичните средства. То включва служител по сигурността на информацията, главен експерт и младши експерт. След извършен анализ се идентифицират дейности, вменени на звено „Сигурност“, които следва да преминат към самостоятелен, пряко подчинен на министъра, служител по мрежова и информационна сигурност. В тази връзка е предвидено намаляване на щатната численост на звено „Сигурност“ от 3 на 2 щ. бр. и преименуването му в звено „Служител по сигурността на информацията“. Дирекция „Вътрешен одит“ остава непроменена по структура и численост от 10 щ. бр., в съответствие с чл. 14, ал. 1, т. 4 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор. Инспекторат по чл. 46 от Закона за администрацията остава непроменен по структура и численост от 10 щ. бр., в съответствие с чл. 6, ал. 3, т. 5 от Наредбата за структурата и минималната численост на инспекторатите, реда и начина за осъществяване на дейността им и взаимодействието със специализираните контролни органи. На пряко подчинение на министъра на правосъдието са главният секретар, 1 щ. бр. финансов контрольор и 1 щ. бр. служител по мрежова и информационна сигурност. Необходимото увеличение на щатната численост от общо 16 щ.бр. (както се посочи по-горе: 5 в дирекция „Съвет по законодателство“, 4 щ. бр. в преименуваната дирекция „Информационни системи, дигитализация и електронни регистри“; 2 щ. бр. за Инспектората по Закона за съдебната власт; 4 щ. бр. в дирекция „Българско гражданство“; 1 щ. бр. за служител по мрежова и информационна сигурност) се предвижда да се осигури в съответствие с § 16 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията (обн., ДВ, бр. 15 от 2012 г., изм.), отчасти чрез вътрешно преструктуриране и отчасти чрез предоставени в отговор на изпратеното до всички министерства писмо с изх. рег. № 04-00-13/22.04.2025 г. щатове, както следва: - прехвърляне на 2 щ. бр. от Дирекция „Взаимодействие със съдебната власт“; - прехвърляне на 2 щ. бр. от Дирекция „Стратегическо развитие и програми“; - прехвърляне на 1 щ. бр. от Звено „Сигурност“; - компенсирана промяна от Министерството на вътрешните работи съгласно писмо рег. № 812100- 9100/14.05.2025 г. – 2 щ. бр.; - компенсирана промяна от Министерството на икономиката и индустрията съгласно писмо рег. № 04-14-18/02.05.2025 г. – 3 щ. бр.; - компенсирана промяна от Министерството на иновациите и растежа съгласно писмо рег. № 04-13- 14-2/16.05.2025 г. – 5 щ. бр.; - компенсирана промяна от Изпълнителната агенция по лекарствата съгласно писмо от Министерството на здравеопазването с рег. № 04-14-20/28.05.2025 г.– 1 щ. бр. По посочените причини се изменя приложението към член 11, ал. 2 УПМП относно числеността на персонала и се извършват изменения в устройствените правилници на ведомствата, от които се получават щатни бройки. В допълнение, след изменението на Устройствения правилник се предвижда предприемане на организационни и други мерки, включително изменение на вътрешноведомствени актове (правила, длъжностно разписание) и провеждане на процедури по заемане на свободните щатни бройки. В резултат от този вариант ще бъдат гарантирани правата на граждани, организации и държавни органи. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма да се застрашават или увреждат правата и интересите на страните в производствата (заинтересованите граждани, организации), държавни органи. Ще се преодолее забавянето в изпълнението на функциите на министерството, вкл. свързани с подобряване на нормативната база, и др. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се очакват отрицателни въздействия. Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се отчитат. Административна тежест: Не се изискват допълнителни разходи за гражданите и организациите. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 3: ,,Ненормативна намеса‘‘: Описание: Този вариант предполага разрешаване на идентифицирания проблем в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности чрез обучения, изготвяне на указания или насоки и др. Този вариант не може да преодолее посочените проблеми, тъй като ще бъде в противоречие с чл. 6, т. 1 ЗНА. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани положителни икономически, социални или екологични въздействия вследствие на прилагането на този вариант. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се отчитат. Административна тежест: При този вариант административната тежест не се променя. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната 5. Сравняване на вариантите: Степени на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. 5.1. други По предвидените изпълнение проблем 1 в Устройствения нормативни актове. на функциите.“ „Несъответствие между правилник Структурата на функциите с междувременно административните на Министерството настъпилите звена не на правосъдието, изменения в законите и способства за оптимално Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане на постановление“ Вариант 3 „Ненормативна намеса“ т с о н в и Цел 1: Привеждане на подзаконовия акт в съответствие с измененията в други нормативни актове. ниска висока ниска т к е ф Е Цел 2: Оптимизиране на административна та структура на Министерството на правосъдието. ниска висока ниска т с о н с а Цел 1: Привеждане на подзаконовия акт в съответствие с измененията в други нормативни актове. ниска висока ниска к и ф Е Цел 2: Оптимизиране на административна та структура на Министерството на правосъдието. ниска висока ниска т с о н а в у Цел 1: Привеждане на подзаконовия акт в съответствие с измененията в други нормативни актове. ниска висока ниска с а л г ъ С Цел 2: Оптимизиране на административна та структура на Министерството на правосъдието. ниска висока ниска 5.2. По министерството.“ проблем 2 „Недостатъчна кадрова обезпеченост за изпълнение на функциите на Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане на постановление“ Вариант 3 „Ненормативна намеса“ т с о н в и т к е ф Е Цел 1: Своевременно и пълноценно изпълнение на функциите на министерството. ниска висока ниска т с о н с а к и ф Е Цел 1: Своевременно и пълноценно изпълнение на функциите на министерството. ниска висока ниска т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1: Своевременно и пълноценно изпълнение на функциите на министерството. ниска висока ниска 6. Избор допълнение № 38 на поставените Осъществяването Препоръчва на препоръчителен цели. на Вариант се Вариант 2: на Устройствения Министерския съвет вариант: При 2 позволява в „Приемане на правилник на от 2015 г., обн., реализирането на максимална степен Постановление Министерството ДВ, бр. 16 от 2015 първия и третия да се изпълни на Министерския на правосъдието, г. вариант не се постигат поставената цел. съвет се изменение и приет с Постановление 6.1. Промяна препоръчителния в административната вариант тежест (включително по за физическите и отделните юридическите проблеми): лица от прилагането на 6.2. на 1.2. В дейност: Създават случай удостоверителен ли се нови/засягат препоръчителния вариант че се предвижда лицензионен, и по какъв ли се (включително създаване нов регистрационен; за начин това съществуващи регулаторни по отделните регулаторен режим, отделна стелка или съответства с режими проблеми)? посочете действие: постигането на целите). и услуги от прилагането неговия вид (за стопанска разрешителен, уведомителен; Не се създава нов регулаторен режим. 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Не попада в обхвата. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. Не попада в обхвата. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. Не попада в обхвата. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. Не се изменят регулаторни режими или административни услуги. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП)(включително по отделните проблеми)? Актът засяга пряко МСП Актът не засяга МСП 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани. 7. Консултации: Проектът на Постановление на Министерския съвет ще бъде публикуван на интернет страницата на Министерството на правосъдието и на Портала за обществени консултации за срока по чл. 26 ЗНА. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? 10. Приложения: Устройствен правилник на Министерството на правосъдието. 11. Информационни източници: https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2136458719 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: 10.7.2025 г. X д-р Любомир Талев директор на дирекция СЗ Signed by: Lyubomir Nikolaev Talev Дата: 09.07.2025 г.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Министър на правосъдието ПРОЕКТ! ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДОКЛАД от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ – МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО ОТНОСНО: проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на правосъдието УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОДА ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛИ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация внасям за разглеждане от Министерския съвет проект на Постановление за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на правосъдието, приет с Постановление № 38 на Министерския съвет от 2015 г. (обн., ДВ, бр. 16 от 2015 г., изм.). I. Причини, които налагат приемането на предложения проект на акт В резултат на настъпилите изменения в законите и други нормативни актове е налице несъответствие на функциите на Министерството на правосъдието (МП), регламентирани в Устройствения правилник на Министерството на правосъдието (УПМП), приет с Постановление № 38 на Министерския съвет от 2015 г., (обн., ДВ, бр. 16 от 2015 г.). Освен това структурата на административните звена в МП не способства за оптимално изпълнение на неговите функции. За актуализиране на подзаконовия нормативен акт с оглед оптимизиране и регламентиране на реално осъществяваните дейности съгласно чл. 6, т. 1 от Закона за нормативните актове е необходимо да се подготви проект на постановление на Министерския съвет. Необходимо е в съответствие със Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (обн., ДВ, бр. 100 от 2015 г.), както и със Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната Електронен документ, подписан с ел. подпис. Докладът съдържа интегрирани файлови приложения във формат .doc 1 власт (обн., ДВ, бр. 28 от 2016 г.) да се отрази цялостно в УПМП отпадането на ангажиментите по управление на имуществото на съдебната власт, които с промените се предоставиха на пленума на Висшия съдебен съвет. Следва да се отразят настъпилите промени, свързани с осъществявания в България до 2019 г. Механизъм за сътрудничество и проверка. С цел запазване на постигнатия напредък, продължаване на наблюдението на национално ниво и докладване пред обществеността с Постановление № 240 на Министерския съвет от 2019 г. (обн., ДВ, бр. 76 от 2019 г.) и неговите изменения беше създаден Национален координационен механизъм за върховенство на правото и Съвет за неговото прилагане, съпредседатели на който са министърът на правосъдието и представляващият Висшия съдебен съвет. В тази връзка е необходимо уреждане на съответните дейности на администрацията, подпомагаща министъра на правосъдието по ангажиментите, свързани със съпредседателството на Съвета и участието в заседанията на Висшия съдебен съвет. Също така е необходимо отразяването в УПМП на реално осъществявани дейности, свързани с приемането, обработването и съхраняването на декларациите по чл. 49, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК) на държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписване, спрямо които министърът на правосъдието се явява орган по назначаването съгласно § 2, ал. 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на ЗПК. Министерството на правосъдието следва да поддържа и публичния регистър на лицата, придобили юридическа правоспособност по чл. 297а, т. 6 от Закона за съдебната власт. Считано от 1 август 2022 г. влезе в сила Регламент 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 година относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца (Регламент 2019/1111), който отмени Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни дела и дела за родителска отговорност, по който МП е централен орган. Необходимо е правилникът да отговори на задълженията на МП като орган по данните за съдимост в изпълнение на Рамково решение 2009/315/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 година относно организацията и съдържанието на обмена на информация, получена от регистрите за съдимост, между държавите-членки; Решение 2009/316/ПВР на Съвета от 6 април 2009 година за създаване на Европейска информационна система за съдимост (ECRIS) в изпълнение на член 11 от Рамково решение 2009/315/ПВР; Регламент (ЕС) 2019/816 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година за създаване на централизирана система за установяване на държавите членки, разполагащи с информация за присъди срещу граждани на трети държави и лица без гражданство (ECRIS-TCN), с цел допълване на Европейската информационна система за съдимост и за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1726. Считано от месец януари 2018 г. МП не поддържа Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел, като дейността се администрира от Агенцията по вписванията. Изменена беше Наредба № 8 от 2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост. Беше приета Наредба № Н-3 от 2023 г. за воденето, съхраняването и достъпа до информационната система за единна входна точка за запорите на движими вещи, подлежащи на регистрация по силата на закон, и за организацията, правилата и дейността на онлайн платформата за електронни публични търгове. Бяха изменени чл. 618в, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс; чл. 760е от Търговския закон, чл. 9б от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). Необходимо е съобразяване и на Регламент (ЕС) 2022/850 относно системата e-CODEX. Дейността по информационната сигурност следва да се приведе в съответствие с чл. 3, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност, приета от Министерския съвет Електронен документ, подписан с ел. подпис. Докладът съдържа интегрирани файлови приложения във формат .doc 2 (обн., ДВ, бр. 59 от 2019 г., изм.), като ще се извършва от отделен служител със специфични, нормативно определени задължения, а не от общо звено „Сигурност“, както досега. Устройственият правилник следва да бъде приведен в съответствие със Закона за вътрешния одит в публичния сектор. Структурата и функционалните характеристики на отделни административни звена, определени в действащия УПМП, водят до затруднения в оперативното изпълнение на част от функциите и задачите на МП, от една страна, а от друга – до нужда от увеличаване капацитета на отделни звена, натоварени с редица нови задачи, произтичащи от актуализиране на законите и транспониране на директиви на Европейския съюз (ЕС) в националното законодателство на Република България. Съществуващата към настоящия момент щатна численост е недостатъчна за изпълнение на функциите и неоптимално разпределена, което налага извършване на структурни промени, подобрено разпределение на административния капацитет и повишаване на кадровата обезпеченост на МП. II. Цели на предложения проект на акт С предложените изменения и допълнения на УПМП се цели: - привеждане на подзаконовия акт в съответствие с измененията в други нормативни актове; - оптимизиране на административната структура на МП; - своевременно и пълноценно изпълнение на функциите на министерството. III. Основни положения в проекта на акт 1. С проекта в УПМП се отразяват измененията във функционалната компетентност на МП в съответствие с действащото законодателство. С оглед на актуализиране на функциите се предлагат промени по отношения на следните дирекции: „Финанси и бюджет“, „Взаимодействие със съдебната власт“, „Вътрешен одит“, „Канцелария“, „Съвет по законодателство“, „Стратегическо развитие и планиране“, „Електронно правосъдие и регистри“ и „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“. Отразява се следващото от посочените по-горе промени в Конституцията и Закона за съдебната власт отпадане на ангажиментите по управление на имуществото на съдебната власт, които се осъществяваха от министъра на правосъдието, а с промените се предоставиха на пленума на Висшия съдебен съвет. Урежда се приемането, обработването и съхраняването на декларациите по чл. 49, ал. 1 ЗПК на държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписване, както и поддържането на публичния регистър на лицата, придобили юридическа правоспособност по чл. 297а, т. 6 от Закона за съдебната власт. Прецизират се текстовете на разпоредбите от УПМП, касаещи дейността на дирекция „Вътрешен одит“ с оглед тяхното привеждане в съответствие със Закона за вътрешния одит в публичния сектор. Предлага се и актуализация на функциите на дирекция „Канцелария“ с оглед изменените приоритети, изпълнявани от дирекцията. В тази връзка е извършен анализ, въз основа на който е установена необходимост от изменение и допълнение на редица текстове във връзка с разпоредбите в актуалното законодателство и обвързаността им с функциите на дирекция „Канцелария“ и по-конкретно привеждането им в съответствие с Електронен документ, подписан с ел. подпис. Докладът съдържа интегрирани файлови приложения във формат .doc 3 Административнопроцесуалния кодекс, Наредбата за административно обслужване, Наредбата за обмена на документи в администрацията и Наредбата за Административния регистър. Наименованието на дирекцията се променя на „Административно обслужване“. Прецизират се разпоредбите относно функционалната компетентност на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“. Подзаконовият акт се привежда в съответствие с измененията в Постановление № 240 от 24 септември 2019 г. за създаване на национален координационен механизъм за върховенство на правото и на съвет за неговото прилагане (обн., ДВ, бр. 76 от 2019 г.; загл. изм.), както и с решение от 15 септември 2023 г. Европейската комисия за прекратяване на осъществявания в България до 2019 г. Механизъм за сътрудничество и проверка, като напредъкът на България в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията продължи да бъде оценяван в рамките на годишния цикъл на ЕС за върховенството на закона и редовните годишни доклади на Европейската комисия, както е в случая с всички останали държави – членки на ЕС. Регламентира се извършването на съответните дейности от администрацията, подпомагаща министъра на правосъдието по ангажиментите, свързани със съпредседателството на Съвета и участието в заседанията на Висшия съдебен съвет. Предлагат се промени в наименованието и функциите на дирекция „Стратегическо развитие и програми“. С промените се въвеждат и нови функции, с които се цели изричното регламентиране на извършваната от дирекцията дейност по осъществяване координация и комуникация с Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия) в процеса на изпълнението на международните ангажименти на България в сферата на върховенството на правото, както и координационната дейност на дирекцията по европейските механизми, относими към съдебната реформа и върховенството на правото (Годишен доклад на Европейската комисия за върховенството на правото, Механизъм за обусловеност от върховенството на правото, Процедура по чл. 7 от Договора за ЕС, Европейският семестър). Въвежда се и нова функция относно задължението на дирекцията да следи за напредъка в изпълнението на Приоритет 10 „Институционална рамка“ на Националната програма за развитие България 2030 в областите от компетентността на МП. Предлага се прецизиране на разпоредбите относно функционалната компетентност на дирекция „Международна правна закрила на детето и международни осиновявания“ с цел привеждане в съответствие с влизането в сила на Регламент 2019/1111. Вследствие на това МП е определено за централен орган по Регламент 2019/1111, за което Европейската комисия е уведомена. Прецизират се правомощията на дирекция „Електронно правосъдие и регистри“ (с променено наименование) във връзка с измененията на правната уредба на: съдебния статус на лицата; защитата на личните данни; юридическите лица с нестопанска цел; както и новата уредба на запорите на движими вещи, онлайн публични търгове, несъстоятелността на предприемача, системата e-CODEX, европейската заповед за запор, регистрите във връзка с мерките срещу изпирането на пари. Обособява се в отделен раздел уредба на Служителя по мрежовата и иформационната сигурност. Предлагат се изменения и допълнения в изпълнение на препоръки на Главния инспекторат към Министерския съвет по отношение привеждане в съответствие с приетите нормативни промени, в частност със Закона за противодействие на корупцията, в сила от 06.10. 2023 г. Електронен документ, подписан с ел. подпис. Докладът съдържа интегрирани файлови приложения във формат .doc 4 2. Подобрява се структурирането и организацията на работата на административни звена, за да се постигне баланс между ефективност, оптимизация и по-добро управление на ресурсите и повишаване на качеството на административните процеси. Ефективното изпълнение на задълженията на служителите в преструктурираните дирекции ще бъде осигурено чрез вътрешно компенсирано преразпределение на нормативната численост на МП, както и чрез откриване на нови щатни бройки, които не могат да бъдат осигурени чрез вътрешно преструктуриране в рамките на общата щатна численост на МП, с цел осигуряване на необходимия административен капацитет. Администрацията е обща и специализирана съгласно чл. 5 от Закона за администрацията. Общата администрация подпомага осъществяването на правомощията на органа на държавна власт като ръководител на съответната администрация, създава условия за осъществяване на дейността на специализираната администрация и извършва техническите дейности по административното обслужване, а специализираната администрация подпомага осъществяването на правомощията на органа на държавна власт, свързани с неговата компетентност. В съответствие с чл. 12, ал. 1, т. 4, предложение второ от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, при разработването и утвърждаването на длъжностното разписание задължително се спазват нормативи за численост на администрацията, като числеността на персонала в общата администрация следва да е до 30 на сто общата численост на персонала. Според т. 1 от същия член, числеността на лицата, заемащи ръководни длъжности, не може да надвишава 15 на сто от определената обща численост, като в общата численост на администрацията не се включват изборните длъжности (министър, зам.-министри). Предвид гореизложеното се предлага промяна в общата численост и структура на МП. Общата численост на персонала на МП да възлиза на 284 щатни бройки (щ.бр.), както следва: - Политически кабинет - 9 щ. бр., в т. ч. 3 заместник-министри, 1 началник на кабинета, 1 парламентарен секретар, 3 съветника към кабинета, директор на дирекция „Връзки с обществеността и протокол“, в съответствие със задължителния минимум по чл. 12, ал. 1, т. 3, предложение последно от Наредбата за прилагане н класификатора на длъжностите в администрацията, а в процентно съотношение под нормативно установения минимум за МП – 14,15 щ. бр., което представлява до 5% от общата численост. - на пряко подчинение на органа – 22 щ. бр., в т. ч. Звено „Служител по сигурността на информацията“– 2 щ. бр., Дирекция „Вътрешен одит“ - 10 щ. бр., Инспекторат по чл. 46 от Закона за администрацията – 10 щ. бр. Длъжности на пряко подчинение на органа – 3 щ. бр., в т. ч. главен секретар, финансов контрольор и служител по мрежова и информационна сигурност. - обща администрация – 75 щ. бр.; - специализирана администрация – 175 щ. бр. По този начин е спазена разпоредбата на наредбата за съотношение между обща и специализирана администрация, като в случая съотношението е 26,5 % (при максимум 30 %), към 62,19 % при максимум 70 %. Спазен е изискуемият по закон процент за ръководни длъжности, изчислен на база общия брой ръководни позиции (без изборните длъжности) - 30 щ. бр., в т. ч. началниците на отдели, които се предвиждат след приемане на постановлението, което в процентно съотношение представлява 10,7 %. Общата администрация се изменя по следния начин: - Дирекция „Канцелария“ се преименува на Дирекция „Административно обслужване“ с непроменена щатна численост 13 щ. бр.; - Дирекция „Правни дейности“ с непроменена щатна численост 10 щ. бр.; Електронен документ, подписан с ел. подпис. Докладът съдържа интегрирани файлови приложения във формат .doc 5 - Дирекция „Управление на човешките ресурси“ с непроменена щатна численост 7 щ. бр. - Дирекция „Управление на собствеността“ с досегашни 22 щ. бр. се разделя в две дирекции с цел осъществяване на по-добър контрол в отделните дейности с наименования: Дирекция „Управление на собствеността“ с 14 щ. бр. и Дирекция „Обществени поръчки“ с 8 щ. бр. - Дирекция „Финанси и бюджет“ остава непроменена по структура и численост с 15 щ. бр. - Дирекция „Връзки с обществеността и протокол“ остава непроменена по структура и в съответствие с чл. 7, ал. 2 от Закона за администрацията, но намалена с 1 щ. бр. – директор, която преминава към политическия кабинет, в съответствие с чл. 28, ал. 2, предл. второ от Закона за администрацията. Специализираната администрация се реорганизира така: Инспекторатът на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт остава непроменен по структура, но с увеличена численост с 2 щ. бр. С Решение № 431 от 30 юни 2025 г. Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за международния търговски арбитраж. На 2 юли 2025 г. законопроектът бе одобрен на първо гласуване от Комисията по конституционни и правни въпроси на Народното събрание. Законопроектът предвижда разширяване на обхвата на последващия административен контрол, осъществяван от министъра на правосъдието. Инспекторатът на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт ще може да извършва и случайни проверки без конкретен повод и ще има служебен достъп до електронния архив на всички висящи и приключили арбитражни дела. Наред със съществуващата възможност за издаване на задължителни указания до арбитражите, се въвежда и възможност министърът на правосъдието да разпореди заличаване на арбитраж от регистъра при извършване на системни тежки нарушения на закона. Тези нови правомощия на министъра на правосъдието изискват допълълнително кадрово обезпечаване на щатната численост на Инспектората с 2 щатни бройки. Дирекция „Съвет по законодателство“ понастоящем изпълнява следните функции: - изработва проекти на закони и подзаконови нормативни актове, свързани със съдебната система и с дейностите, които са в рамките на компетентността на министъра; - при изработването на проекти на нормативни актове анализира стандартите и препоръките на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия) и на Консултативния съвет на европейските съдии; - подготвя становища относно конституционността и законосъобразността на проектите на закони и подзаконови нормативни актове преди внасянето им за разглеждане от Министерския съвет; - подготвя по искане на председателя на съответната водеща комисия на Народното събрание становища по законопроекти, внесени от народни представители; - участва в изработването на проекти на нормативни актове, с които се приемат мерки на национално ниво, необходими за изпълнението и прилагането на актове на ЕС; - участва в проучването на резултатите от прилагането на законите и изготвя предложения за изменение и систематизиране на законодателството; - подготвя становища по конституционни дела, по които страна е министърът, освен в случаите, в които министърът изрично е възложил подготовката на друга дирекция; - подпомага подготовката на участието на министъра за заседанията на Министерския съвет съвместно с други дирекции, когато това е необходимо; Електронен документ, подписан с ел. подпис. Докладът съдържа интегрирани файлови приложения във формат .doc 6 - участва в екипи за извършване на оценка на въздействие на проекти на нормативни актове съвместно с експерти от дирекции, които имат отношение към изготвяния проект; - подпомага министъра при упражняване на правомощията му във връзка с разпределянето на субсидията за политическите партии и коалиции съгласно разпоредбите на Закона за политическите партии, като следи за настъпили промени в нормативната уредба, която е относима към планирането и разпределянето на държавните субсидии за политическите партии и коалиции; - подпомага експертно дейността на изследователските екипи към Съвета за криминологични изследвания, включително им осигурява достъп до информацията от Единната информационна система за противодействие на престъпността, необходима за целите на конкретното изследване. Изброените конкретни дейности не изчерпват ангажираността на дирекцията по отношение на изпълнението на дългосрочните цели и оперативните задачи на институцията. Експертите участват активно в изпълнението и отчитането на мерките от Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, от компетентност на МП. Дирекцията предоставя информация относно напредъка на България в диалога с Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, въпросника на Европейската комисия за ефикасност на правосъдието (CEPEJ), ежегодната подготовка на годишния Доклад за върховенство на правото в Европейския съюз и др. Дирекцията е ангажирана и с изпълнение на дейности по присъединителния процес на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), които включват изпълнение на ролята на водеща институция по препоръки на ОИСР, както и подготовката на проекти на нови нормативни актове за осигуряване на съответствие с препоръките. Дирекцията е ангажирана и с подготовката на законодателни изменения във връзка с Плана за изпълнение на препоръчаните действия, включени в приетия на 18 май 2022 г. Доклад за България от Пети оценителен кръг на Комитета на експертите за оценка на мерките срещу изпирането на пари към Съвета на Европа, приет с Решение № 998 от 12 декември 2022 г. на Министерския съвет. Експерти от дирекцията са членове на Съвета по международно осиновяване при МП, както и на Експертната комисия за подпомагане дейността на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления, създаден по силата на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления. В изпълнение на основната си дейност експертите от дирекцията участват в подготовката на множество проекти на нормативни актове от компетентност на МП и в значителен брой работни групи, инициирани от други ведомства. В хода на дейността представителите на дирекцията изготвят заповеди, писма и др. кореспонденция, доклади, мотиви, проекти на решения на Министерския съвет, проекти на постановления на Министерския съвет, придружителни писма, проекти на изменителни актове, предварителни частични или цялостни оценки на въздействието, последващи оценки на въздействието и др. Експертите имат задължение да публикуват нормативните актове, изработени в МП, заедно с целия придружаващ пакет (проект на акт, мотиви, оценка на въздействието, становище на дирекция „Модернизация на администрацията“, справка по чл. 32 ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, справка по чл. 26, ал. 5 от Закона за нормативните актове) за провеждане на обществени консултации на Портала за обществени консултации и на интернет страницата на МП, като допълнително следят и публикуват всички постъпили становища по проектите на нормативни актове на Портала за обществени консултации. Представители на дирекцията участват съвместно с ръководството в обсъждането на проектите на нормативни актове от компетентност на МП в комисиите на Народното събрание и подготвят необходимите документи – изложение на ръководството пред съответната комисия, допълнителна информация, статистика и др. Дирекцията изготвя становища по преюдициални Електронен документ, подписан с ел. подпис. Докладът съдържа интегрирани файлови приложения във формат .doc 7 запитвания съвместно с дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси‘‘, отговори до физически и юридически лица и институции, становища по постъпили запитвания по Закона за достъп до обществена информация и становища по въпроси, поставени от други дирекции в МП. Анализът на дейността сочи, че с настоящата численост не може да се осигури постигане на изискуемите резултати и да се отговори на всички предизвикателства и очаквания. Към момента за изпълнение на възложените задачи недостигът се компенсира с периодично полагане на извънреден труд, което от своя страна води до прекомерната натовареност на служителите. В тази връзка е предвидено увеличение на щатната численост на дирекция „Съвет по законодателство“ с 5 щатни бройки с цел осигуряване на съответните дейности. Дирекция „Стратегическо развитие и програми“ се преименува на Дирекция „Стратегическо развитие, програми и проекти“, оставайки непроменена по структура, но с намалена с 2 щ. бр. численост. Дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“ остава непроменена по структура и численост. Дирекция „Взаимодействие със съдебната власт“ към момента се състои от 14 щ. бр. При анализ на дейността се установява, че дирекцията работи безпроблемно и изпълнява задачите си качествено и без забавяне, независимо че трайно незаети към 20 март 2025 г. са 2 щ. бр. В тази връзка е предвидено намаляване на щатната численост с 2 щ. бр., които да преминат към Дирекция „Съвет по законодателство“ с оглед мотивираната по-горе необходимост. Дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека“ остава непроменена по структура и численост. Дирекция „Електронно правосъдие и регистри“ изпълнява следните дейности по УПМП: - организира и участва при разработването и актуализацията на дългосрочната стратегия на МП и на второстепенните разпоредители с бюджет в областта на информационните и комуникационните технологии, като ги съобразява с вътрешните и международните стратегически документи в областта на електронното управление и електронното правосъдие; - отговаря за поетапното изпълнение на залегналите цели в стратегическите документи и прилагането на вътрешната и международната нормативна база и стандарти в областта на информационната сигурност и киберсигурността; - участва във вътрешни и международни проекти и програми, разработване на концепции, предложения за промени на нормативни документи, свързани с електронното управление и електронното правосъдие; - организира планирането, изграждането и поддръжката на информационната инфраструктура на МП; - отговаря за цялостната работоспособност на информационната инфраструктура, предоставяните вътрешни и външни информационни услуги, надеждното и сигурно съхранение на данни; - оказва съдействие на служителите от МП във връзка с електронното управление; - приема молби и издава свидетелства за съдимост на граждани, родени в чужбина или с неизвестно месторождение; - изготвя справки за съдимост, поискани за служебни цели от съда, прокуратурата, органите на Министерството на вътрешните работи, следствието, местата за лишаване от свобода, ведомствата и др.; - получава изпратените от съдилищата бюлетини, които завежда в азбучен контролен регистър и ги съхранява заедно с изготвените картони в картотеката; Електронен документ, подписан с ел. подпис. Докладът съдържа интегрирани файлови приложения във формат .doc 8 - обработва постъпилите от чужди държави сведения за осъдени български граждани в чужбина и предоставя на други държави информация и копия на бюлетините за съдимост на чужди граждани, осъдени на територията на Република България; - извършва удостоверяване с „APOSTILLE“ на актове на съдилищата и нотариусите в съответствие с Декларацията по чл. 6, ал. 1 от Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове от 1961 г. (в сила за Република България от 30 април 2001 г.); - поддържа и води Единния регистър на медиаторите и на организациите, които обучават медиатори; - води регистър на публичните услуги, извършвани от МП като администратор на лични данни по Закона за защита на личните данни; - подпомага министъра при осъществяване на правомощията му по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, включително поддържа и води Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, и специален регистър на чужденците към Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност. В допълнение Дирекцията вече извършва и следните дейности: - по Регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки, с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела. - съгласно чл. 3 от Наредба № Н-1 от 2024 г. регистърът по чл. 9б ЗМИП се води от министъра на правосъдието, а вписванията в регистъра се извършват от служители по регистрацията, определени със заповед на министъра на правосъдието. Възприета е практика за служител по регистрацията да се определят длъжностни лица по регистрацията (ДЛР) по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), посочени със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, за срок от 45 дни. Дирекцията следи и докладва изтичането на срока и за всяко определено ДЛР, осигурява електронен подпис, профил и достъп и съдействие за изпълнение на възложените задължения. Осигурява се и обратна връзка и отговори на сигнали и жалби от потребителите на регистъра по чл. 9б ЗМИП. Командироването на ДЛР обаче е временно решение, което затруднява значително дейността на Агенция по вписванията, тъй като ангажира човешки ресурс, който работи по ЗТРЮЛНЦ. - Дирекция ЕПР осигурява техническата поддръжка на Автоматизираната информационна система за производство по несъстоятелност и стабилизация, в това число поддържането на сървърите в изправност и постоянен мониторинг върху работоспособността им. Системата има изградена връзка с информационните системи на окръжните и апелативни съдилища в страната, но информацията и актовете в производството по настоятелност и стабилизацията на предприемача не е възможно да се прехвърля изцяло автоматизирано, поради което се осигурява съдействие на ДЛР и на съдилищата при получаването и обявяването на актове в Регистъра по несъстоятелност на предприемача по чл.760е от Търговския закон, в т. ч. осигуряване на обратна връзка със съдилищата за публикуване на актове в Регистъра по несъстоятелност на предприемачите. Съгласно чл. 5 от Наредба № Н-1 от 2025 г. за условията и реда за водене, съхраняване и достъп до регистъра по несъстоятелност по чл. 760е от Търговския закон, издадена от министъра на правосъдието (обн., ДВ, бр. 36 от 2025 г.), министърът на правосъдието определя със заповед служителите, които извършват действия по вписване и обявяване на актовете и обстоятелствата в регистъра, предоставяне на административни услуги от регистъра, както и служителите, които осъществяват контрол върху тези действия. Електронен документ, подписан с ел. подпис. Докладът съдържа интегрирани файлови приложения във формат .doc 9 - В изпълнение на Регламент (ЕС) 2019/816 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година за създаване на централизирана система за установяване на държавите членки, разполагащи с информация за присъди срещу граждани на трети държави и лица без гражданство (ECRIS-TCN), с цел допълване на Европейската информационна система за съдимост и за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1726, в двумесечен срок след влизане в експлоатация на системата (очаквано през юли 2025 г.), държавите членки са длъжни да подадат информация за наличните в регистрите за съдимост данни за осъдени на тяхна територия граждани на трети страни. В българския регистър за съдимост – ЦАИС „Съдебен статус“ са налице 40 000 записа, които следва да се подадат в двумесечния срок след влизането в експлоатация на ECRIS-TCN. За подаването на коректна информация е необходимо всеки запис да бъде прегледан относно начин на изписване на имената и проверка за наличен номер от регистър с пръстови отпечатъци AFIS, воден от Националния институт по криминалистика (НИК) към МВР. На 26.11.2021 г. стартира наказателна процедура срещу Република България от Европейската комисия за неизпълнение на задълженията по обмен на данни за съдимост чрез Европейската информационна система за съдимост (ECRIS), произтичащи от Директива (ЕС) 2019/884 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за изменение на Рамково решение 2009/315/ПВР на Съвета във връзка с обмена на информация за гражданите на трети държави и във връзка с Европейската информационна система за съдимост (ECRIS) и за замяна на Решение 2009/316/ПВР на Съвета (ОВ, L 151/143 от 7 юни 2019 г.). В доклада си Европейската комисия отчита факта, че Република България е сред страните, към които има отправени най-голям брой запитвания, но отчита, че към 2019 г. сме успявали да отговорим едва на 30-35% от получените запитвания. След въвеждане на ЦАИС „Съдебен статус“ през септември 2022 г. резултатите са значително подобрени, поради което наказателната процедура беше преустановена на 13 март 2025 г. Въпреки горното, дирекцията не може да отговори на почти 10% от получените запитвания. Изисква се ръчно обработване на данни на осъдени лица, често с повече от 5 присъди, които изискват неструктурираните данни да се подадат в структуриран вид, което е трудоемък процес, който следва да бъде обезпечен с човешки ресурс. С горните мотиви се предвижда да се обособи специализиран отдел в състав от служители по регистрация за водене и вписване на данни, обявяване на актове и обстоятелства в регистрите, водени от МП, извършване на електронни административни услуги и др. относими дейности. В тази връзка е предвидено преименуване на Дирекцията от „Електронно правосъдие и регистри“ на „Информационни системи, дигитализация и електронни регистри“, и увеличение на щатната численост с 4 щатни бройки с цел осигуряване на съответните дейности. Дирекция „Българско гражданство“ извършва експертен преглед преписките по молби за промяна на гражданството. Постъпилите молби са: за 2022 г. - 20 825 бр., от които подадени 12 280 бр. в МП и 8545 бр. чрез дипломатически или консулски представителства в чужбина; за 2023 г. - 25 071 бр., от които подадени 11 848 бр. в МП и 13 223 бр. чрез дипломатически или консулски представителства в чужбина; за 2024 г. - 23 926 бр., от които подадени 10 366 бр. в МП и 13 560 бр. чрез дипломатически или консулски представителства в чужбина; от 01.01.2025 г. до 01.06.2025 г. - 3 854 бр., от които подадени 2027 бр. в МП и 1827 бр. чрез дипломатически или консулски представителства в чужбина. Проведените за същия период интервюта в МП са: 2022 г. - 12 280 бр., в т.ч. 5070 бр. с лица, направили предварителна електронна резервация на дата и час за подаване на молба, и 7210 бр. с лица без предварителна резервация; 2023 г. - 11 848 бр., в т.ч. 5572 бр. с лица, направили предварителна електронна резервация на дата и Електронен документ, подписан с ел. подпис. Докладът съдържа интегрирани файлови приложения във формат .doc 10 час за подаване на молба, и 6276 бр. с лица без предварителна резервация; 2024 г. - 10 366 бр., в т.ч. 5342 бр. с лица, направили предварителна електронна резервация на дата и час за подаване на молба, и 5024 бр. с лица без предварителна резервация; от 01.01.25 г. до 01.06.25 г. - 2 027 бр., в т.ч. 936 бр. с лица, направили предварителна електронна резервация на дата и час за подаване на молба, и 1091 бр. с лица без предварителна резервация. Разгледаните преписки от Съвета по гражданството са: 2022 г. - 13 004 бр.; 2023 г. - 26 121 бр.; 2024 г. - 24 804 бр.; от 01.01.2025 г. до 01.06.2025 г. - 4 844 бр. По отношение на дейностите по подготовка на заседанията на Съвета по гражданството се установява, че към настоящия момент има приблизително 51 985 висящи преписки: през 2022 г. – 4 580 бр.; през 2023 г. – 21 465 бр.; през 2024 г. – 22 087 бр.; от 01.01 до 01.06.2025 г. – 3 853 бр. От тях около 27 700 са забавени преписки, по които министърът на правосъдието е следвало в срока по чл. 35, ал. 1 от Закона за българското гражданство, да направи предложение до вицепрезидента на Република България. В тази връзка следва да се отбележи, че натрупването на голям брой просрочени преписки е в резултат и на по-кратките срокове, въведени със Закона за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство (обн., ДВ, бр. 21 от 2021 г.), които се оказаха недостатъчни за администрирането и проучването на кандидатите за българско гражданство. Във връзка със завишения контрол от страна на институциите по чл. 33, ал. 3 от Закона за българското гражданство при проверките на гражданите на трети държави, които желаят да придобият българско гражданство, определените по-кратки срокове се оказаха недостатъчни по отношение извършване на проверки и проучване на чужденци, които живеят в чужбина. Общият брой преписки за българско гражданство, с неприключили допълнителни проверки, възложени от Съвета по гражданството, поради възникнали съмнения относно достоверността на приложените документи, с които се удостоверява основанието за натурализация, а именно – български произход, е 3 018 бр. Проверките се осъществяват от Националния институт по криминалистика към МВР, чрез дирекция „Миграция“ – МВР и чрез дирекция „Консулски отношения“ при МВнР от съответните дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина и след приключването им, преписките отново ще бъдат включени за разглеждане от Съвета по гражданството, след експертен преглед и оценка на резултатите от проверките. Проблемът с големия брой постъпващи молби за промяна на гражданството, както и със забавеното разглеждане на преписките във връзка с българското гражданство, могат да бъдат преодолени с нови щатни бройки, които да обезпечат изпълнението на обема от дейности и функциите на дирекция „Българско гражданство“. В тази връзка с проекта на акт се предвижда увеличение на щатната численост на дирекция „Българско гражданство“ с 4 щатни бройки с цел осигуряване на съответните дейности. По отношение на Дирекция „Международна правна закрила на детето и международни осиновявания“ не се предвижда промяна в наименованието, структурата, дейността и числеността. На пряко подчинение на министъра са следните звена и служители: Звено „Сигурност“ е обособено в съответствие с чл. 23 във връзка с чл. 20, ал. 4 от Закона защита на класифицираната информацията и § 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на Закона за финансово управление и контрол на публичните средства. То включва служител по сигурността на информацията, главен експерт и младши експерт. След извършен анализ се идентифицират дейности, вменени на звено „Сигурност“, които следва да преминат към самостоятелен, пряко подчинен на министъра, служител по мрежова и информационна сигурност. В тази връзка е предвидено намаляване на щатната численост на звено „Сигурност“ от 3 на 2 щ. бр. и преименуването му в звено „Служител по сигурността на информацията“. Електронен документ, подписан с ел. подпис. Докладът съдържа интегрирани файлови приложения във формат .doc 11 Дирекция „Вътрешен одит“ остава непроменена по структура и численост от 10 щ. бр., в съответствие с чл. 14, ал. 1, т. 4 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор. Инспекторат по чл. 46 от Закона за администрацията остава непроменен по структура и численост от 10 щ. бр., в съответствие с чл. 6, ал. 3, т. 5 от Наредбата за структурата и минималната численост на инспекторатите, реда и начина за осъществяване на дейността им и взаимодействието със специализираните контролни органи. На пряко подчинение на министъра на правосъдието са главният секретар, 1 щ. бр. финансов контрольор и 1 щ. бр. служител по мрежова и информационна сигурност. Необходимото увеличение на щатната численост от общо 16 щ.бр. (както се посочи по-горе: 5 в дирекция „Съвет по законодателство“, 4 щ. бр. в преименуваната дирекция „Информационни системи, дигитализация и електронни регистри“; 2 щ. бр. за Инспектората по Закона за съдебната власт; 4 щ. бр. в дирекция „Българско гражданство“; 1 щ. бр. за служител по мрежова и информационна сигурност) се предвижда да се осигури в съответствие с § 16 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията (обн., ДВ, бр. 15 от 2012 г., изм.), отчасти чрез вътрешно преструктуриране и отчасти чрез предоставени в отговор на изпратеното до всички министерства писмо с изх. рег. № 04-00- 13/22.04.2025 г. щатове, както следва: - прехвърляне на 2 щ. бр. от Дирекция „Взаимодействие със съдебната власт“; - прехвърляне на 2 щ. бр. от Дирекция „Стратегическо развитие и програми“; - прехвърляне на 1 щ. бр. от Звено „Сигурност“; - компенсирана промяна от Министерството на вътрешните работи съгласно писмо рег. № 812100- 9100/14.05.2025 г. – 2 щ. бр.; - компенсирана промяна от Министерството на икономиката и индустрията съгласно писмо рег. № 04-14- 18/02.05.2025 г. – 3 щ. бр.; - компенсирана промяна от Министерството на иновациите и растежа съгласно писмо рег. № 04-13-14- 2/16.05.2025 г. – 5 щ. бр.; - компенсирана промяна от Изпълнителната агенция по лекарствата съгласно писмо от Министерството на здравеопазването с рег. № 04-14-20/28.05.2025 г.– 1 щ. бр. По посочените причини се изменя приложението към член 11, ал. 2 УПМП относно числеността на персонала и се извършват изменения в устройствените правилници на ведомствата, от които се получават щатни бройки. IV. Очаквани резултати от прилагането на проекта на акт В резултат от предложените изменения и допълнения УПМП ще бъде приведен в съответствие с измененията в други нормативни актове и ще се оптимизира административната структура на Министерството на правосъдието. Ще бъдат регламентирани реално осъществяваните и дължимите дейности от администрацията на Министерството на правосъдието. Ще се направят стъпки за постигане на баланс между ефективност, оптимизация и по-добро управление на ресурсите и повишаване на качеството на административните процеси. Електронен документ, подписан с ел. подпис. Докладът съдържа интегрирани файлови приложения във формат .doc 12 Друга очаквана последица от приемане на постановлението ще бъде задоволяване на кадровите нужди, което ще доведе до по-своевременно и пълно изпълнение на функциите на МП. Ще бъдат гарантирани правата на граждани, организации, държавни органи и лица, осъществяващи публични функции, които имат отношение към изброените дейности, извършвани от МП в рамките на правомощията му, включително и в административното обслужване и административните услуги. V. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Необходимите разходи за персонал за допълнителните 11 щатни бройки в годишен размер са общо 1 453 600 лева, в т.ч. по разходен § 01-02 „Заплати и възнаграждения на персонала нает по служебни правоотношения“ – 607 200 лв.; § 05-00 „Задължителни осигурителни вноски от работодатели“ – 200 400 лв., както и разходи в размер на 646 000 лв. за прилагане на чл. 19, т. 5 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация. Изменението в Устройствения правилник се предвижда да влезе в сила от 1 август 2025 г., поради което за 2025 г. необходимите разходи са в размер на 336 500 лева за новите 11 щатни бройки и 161 500 лева за прилагането на чл. 19, т. 5 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация. Средствата за 2025 г. в общ размер на 498 000 лв. ще бъдат обезпечени чрез преструктуриране на разходите/трансферите по централния бюджет за 2025 г. За 2026 г. и следващите години разходите в размер на 1 453 600 лв. ще бъдат предвидени по бюджета на Министерство на правосъдието в хода на бюджетната процедура. В изпълнение на чл. 26, ал. 3 и ал. 4, предл. второ от Закона за нормативните актове проектът на постановлението се публикува на Портала за обществени консултации, като срокът за предложения и становища по него е по изключение 14 дни предвид на това, че по предложените промени в структурата на МП се предвижда централизирана система за установяване на държавите членки, разполагащи с информация за присъди срещу граждани на трети държави и лица без гражданство (ECRIS-TCN) да започне работа до края на месец август 2025 г., а доработката и въвеждането на новите функционалности на Автоматизираната информационна система за производство по несъстоятелност и стабилизация в изпълнение на промените в Търговския закон следва да бъде извършена през следващите няколко месеца, за които цели МП следва да е обезпечено с човешки ресурс. В изпълнение на чл. 20, ал. 2 от Закона за нормативните актове по проекта на постановлението е извършена частична предварителна оценка на въздействието. Проектът на акт не съдържа разпоредби, свързани с въвеждането на регулаторни режими. С проекта на постановление не се въвеждат норми на европейското право, поради което не е приложена справка за съответствието му с него. Проектът на постановление води до въздействие върху държавния бюджет за 2025 г. и следващите години, поради което е приложена финансова обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „а” от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Проектът на акт е съгласуван в съответствие с чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, като получените становища са отразени съгласно приложената справка. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, Електронен документ, подписан с ел. подпис. Докладът съдържа интегрирани файлови приложения във формат .doc 13 УВАЖАЕМИ ГОСПОДА ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛИ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, С оглед гореизложеното и на основание чл. 8, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, предлагам Министерският съвет да разгледа и приеме приложения проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на правосъдието. Електронен документ, подписан с ел. подпис. Докладът съдържа интегрирани файлови приложения във формат .doc 14

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т Проект! П О С Т А Н О В Л Е Н И Е № от ……………………….. 2025 година За изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на правосъдието, приет с Постановление № 38 на Министерския съвет от 2015 г. (обн., ДВ, бр. 16 от 2015 г.; изм. и доп., бр. 48 от 2015 г., бр. 54 от 2018 г., бр. 5 от 2019 г., бр. 15 от 2020 г., бр. 28 от 2021 г., бр. 60, 70 и 82 от 2022 г. и бр. 10 и 104 от 2023 г.) На основание чл. 6, т. 1 от Закона за нормативните актове, чл. 109, ал. 2 и 3 от Закона за публичните финанси и чл. 79, ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. М И Н И С Т Е Р С К И Я Т С Ъ В Е Т П О С Т А Н О В И : § 1. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 11 се изменя така: „11. съпредседателства Съвета за прилагане на Националния координационен механизъм за върховенство на правото и координира дейностите, свързани с годишния Доклад за върховенство на правото на Европейската комисия;“. 2. Създава се нова т. 21: „21. осъществява общо ръководство и контрол при обмена на данни за съдимост с държави – членки на Европейския съюз, и други държави по сключени международни договори;“ 3. Досегашната т. 21 става т. 22. § 2. В чл. 8, ал. 3 т. 3 се изменя така: 1 „3. следи за напредъка по изпълнение на Националния координационен механизъм за върховенство на правото;“. § 3. В наименованието на глава трета след думата „Министерството“ се добавя „на правосъдието“. § 4. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Министерството е структурирано в дирекции, звено „Служител по сигурността на информацията“, инспекторати, финансов контрольор и служител по мрежова и информационна сигурност.“ 2. В ал. 2 думите „в административните звена“ се заличават. 3. Създава се ал. 3: „(3) Министърът утвърждава длъжностното разписание по предложение на главния секретар.“ § 5. В чл. 13 ал. 2 се изменя така: „(2) Главният секретар ръководи, координира и контролира функционирането на Министерството, като: 1. отговаря за планирането и отчетността при изпълнение на ежегодните цели на Министерството; 2. организира, ръководи, координира, контролира, отчита се и носи отговорност пред министъра за дейността и за изпълнението на задачите на Министерството; 3. осигурява организационната връзка между политическия кабинет и административните звена в Министерството; 4. ръководи, координира и контролира подготовката на становища на министъра по материали за заседания на Министерския съвет; 5. осъществява координация и контрол в процеса на подготовката и изпълнението на бюджета и отговаря за законосъобразното и целесъобразното разходване на средствата по бюджета на Министерството; 6. организира разпределението на задачите между административните звена на Министерството; 7. създава условия за нормална и ефективна работа на звената в Министерството; 8. осъществява общ контрол за изпълнението на възложените задачи; 2 9. контролира и отговаря за работата с документите, за съхраняването им и за опазването на информацията; 10. организира вътрешния и външния документооборот на Министерството и административното обслужване на физическите и юридическите лица, като утвърждава съответните вътрешни правила за неуредените в Наредбата за административното обслужване въпроси; 11. ръководи, координира и контролира подготовката на становища на министъра по материали за заседания на Министерския съвет и отговаря за архивирането им; 12. координира и контролира дейността по управлението на държавната собственост, предоставена на Министерството; 13. утвърждава длъжностните характеристики на служителите в Министерството; 14. координира и контролира дейностите по управление на човешките ресурси в Министерството; 15. организира работата с предложенията и сигналите в съответствие с разпоредбите на глава осма от Административнопроцесуалния кодекс; 16. контролира изпълнението на дейностите и задачите, свързани с отбранително- мобилизационната подготовка и за предотвратяване на вредните последици в случай на извънредни обстоятелства; 17. осъществява взаимодействие с главния секретар на Министерския съвет; 18. осъществява други дейности, възложени му с нормативен акт или със заповед на министъра. § 6. В чл. 14, ал. 2 се правят следните допълнения: 1. В т. 2 след думите „които се“ се добавя „съгласуват с одитния комитет и се“; 2. В т. 10 след думата „министъра“ се добавя „и на одитния комитет“. § 7. Член 15 се изменя така: „Чл. 15. (1) Инспекторатът е на пряко подчинение на министъра и осигурява изпълнението на контролните му функции при провеждането на държавната политика, като осъществява административен контрол в Министерството, включително върху дейността на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра. (2) При осъществяване на дейността си инспекторатът се ръководи от принципите по чл. 2, ал. 1 от Закона за администрацията и чл. 18 от Закона за държавния служител, както и от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. (3) Дейността на инспектората е насочена към всеобхватно, обективно, безпристрастно и точно изясняване на проверяваните случаи и предлагане на мерки за тяхното решаване с цел: 3 1. предотвратяване и отстраняване на нарушения при функционирането на администрацията на Министерството и на второстепенните разпоредители с бюджет по бюджета на Министерството; 2. независима и обективна оценка на дейността на администрацията; 3. подобряване работата на администрацията. (4) Инспекторатът осъществява дейността си в съответствие със стратегически и годишни планове и съгласно вътрешни правила, изготвени въз основа на наредбата по чл. 46б, ал. 2 от Закона за администрацията и утвърдени от министъра. (5) Инспекторатът изпълнява контролните си функции, като: 1. подпомага министъра при изпълнението на националните стратегии и програми в областта на противодействието на корупцията; 2. извършва планови и извънпланови проверки на структури, дейности и процеси в администрацията; 3. прави оценка на корупционния риск по реда на методологията по чл. 46, ал. 1, т. 5 от Закона за противодействие на корупцията и предлага мерки за ограничаването му; 4. проверява изпълнението на задължителните указания, които са дадени от компетентните контролни органи при проверки в Министерството, във второстепенните разпоредители с бюджет, включително задължителните предписания на органите, които упражняват държавен контрол върху дейността по здравното обслужване в местата за лишаване от свобода; 5. събира и анализира информация и извършва проверки за установяване на нарушения, прояви на корупция и неефективна работа на администрацията; 6. осъществява контрол и извършва проверки по Закона за противодействие на корупцията, като проверява декларациите по чл. 49, ал. 1 от закона; 7. следи за спазването на законите, подзаконовите и вътрешноведомствените актове за организацията на работата от служителите на администрацията; 8. може да предлага образуване на дисциплинарно производство при констатирани нарушения на служебните задължения, както и на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, независимо че деянието може да е основание за търсене и на друг вид отговорност от служителите; 9. извършва проверка по сигнали срещу незаконни или неправилни действия или бездействия на служители от администрацията; 10. извършва проверки по предоставянето на административни услуги; 11. съставя актове за установяване на административни нарушения при констатирани нарушения от страна на служителите от администрацията, когато това е предвидено в закон; 12. изпраща сигнали до органите на прокуратурата, когато при проверки установи данни за извършено престъпление; 4 13. прави предложения за нови или за изменение на вътрешноведомствените актове, регламентиращи организацията на работата и дейността на администрацията; 14. осъществява и други функции във връзка с административния контрол, които произтичат от нормативни актове или са възложени от министъра, съобразно правомощията си. (6) Инспекторатът изготвя стратегически и годишен план за дейността си, които се утвърждават от министъра, и ежегодно представя отчет за тяхното изпълнение. (7) За всяка конкретна проверка Инспекторатът изготвя доклад до министъра за резултатите, анализира причините и обстоятелствата, свързани с констатираните нарушения, и предлага мерки за отстраняването им. (8) Инспекторатът извършва планови и извънпланови проверки въз основа на заповед на министъра или негово писмено разпореждане. (9) Инспекторатът не извършва проверки в търговските дружества с държавно участие в капитала и държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. (10) Инспекторатът не извършва проверки относно бюджетната дисциплина. (11) Инспекторатът изпраща на Главния инспекторат при Министерския съвет ежегодно до 1 март доклад за извършените проверки през предходната година. (12) При осъществяване на дейността си Инспекторатът си взаимодейства с Главния инспекторат при Министерския съвет, специализираните контролни органи, създадени по специални закони, специализираните държавни комисии и съвети за контрол в съответната област, омбудсмана на Република България и органите на местното самоуправление и на изпълнителната власт в общините, както и с обществените посредници. § 8. Наименованието на раздел V на глава трета се изменя на „Звено „Служител по сигурността на информацията“. § 9. В чл. 16 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думата „Сигурност“ се заменя със „Служител по сигурността на информацията“. 2. Алинея 2 се отменя. 3. В ал. 3 думата „Сигурност“ се заменя със „Служител по сигурността на информацията“. § 10. В глава трета се създава раздел VІ „а“ с чл. 17а: „Служител по мрежова и информационна сигурност 5 Чл. 17а. Служителят по мрежова и информационна сигурност е на пряко подчинение на министъра и отговаря за сигурността на администрирането, експлоатацията и поддръжката на хардуер и софтуер, като: 1. координира и организира дейностите, свързани с постигане на високо ниво на мрежова и информационна сигурност на министерството, и следи за спазване на вътрешните правила по мрежова и информационна сигурност и за прилагане на законите, подзаконовите нормативни актове, стандартите, политиките и целите в областта на информационната сигурност; 2. участва в наблюдението на системите за мрежова и информационна сигурност в Министерството; 3. участва в изготвянето на политики, правила, процедури, планове за справяне с инциденти и други относими документи, които са свързани с мрежовата и информационната сигурност; 4. ръководи периодичните оценки на рисковете за мрежовата и информационната сигурност; 5. при възникване на инцидент уведомява Центъра за реагиране при инциденти CERT България в сроковете и по реда на Закона за киберсигурност; 6. води регистър на инцидентите; 7. анализира инцидентите с мрежовата и информационната сигурност и причините за възникването им и предлага мерки за намаляването и предотвратяването им; 8. следи за появата на нови киберзаплахи, като предлага мерки за противодействието им; 9. предлага и координира обучения във връзка с мрежовата и информационната сигурност; 10. не по-малко от веднъж годишно, както и при поискване и при необходимост изготвя доклади за състоянието на мрежовата и информационната сигурност и ги представя на министъра.“ § 11. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 думата „Канцелария“ се заменя с „Административно обслужване“. 2. Създава се т. 4а: „4а. дирекция „Обществени поръчки“. § 12. Член 19 се изменя така: „Чл. 19. Дирекция „Административно обслужване“: 6 1. организира и осъществява деловодната дейност и цялостното обслужване на документооборота посредством административна информационна система; 2. осъществява дейностите по класиране, архивиране и съхраняване на електронни документи и документи на хартиен носител на Министерството; 3. приема, обработва и насочва по компетентност кореспонденцията, постъпила в Министерството, адресирана до министъра, до заместник-министрите, до началника на политическия кабинет, до главния секретар и до ръководителите на административни звена; 4. извършва справки и изготвя заверени копия на документи, съхранявани в електронния и учрежденския архив на Министерството; 5. осигурява необходимата информация на членовете на политическия кабинет и на главния секретар, свързана със заседанията на Министерския съвет; 6. разработва проекти на вътрешни правила и инструкции за деловодната дейност, документооборота и за архивната дейност на Министерството; 7. организира информирането на дирекциите относно актовете на Министерския съвет, отнасящи се до дейността на Министерството и на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра; 8. изпълнява функциите на администратор на административната информационна система на Министерството; 9. организира приемна на Министерството по постъпили жалби и писма на граждани; 10. извършва дейността по приемането на заявления и искания, жалби и протести, сигнали и предложения от граждани и организации, включително изслушването на техните предложения и сигнали в определени и предварително оповестени дни и часове, съгласно глава осма от Административнопроцесуалния кодекс; 11. организира и осигурява дейностите по разглеждането и решаването на сигналите и предложенията на гражданите съвместно с дирекция „Правни дейности“. 12. осъществява общата организация на административното обслужване в Министерството, изготвя справки и отчети за дейността по административното обслужване, както и анализи и оценки за подобряването му; 13. осигурява дейностите по административното обслужване на физическите и юридическите лица на принципа „едно гише“ в Центъра за административно обслужване на Министерството чрез различни комуникационни канали; 14. организира и координира прилагането на комплексното административно обслужване съгласно изискванията на Административнопроцесуалния кодекс; 15. организира и координира дейностите по предоставяне на административни услуги и информация на физически и юридически лица и изготвя периодични анализи, справки и отчети за изпълнението им; 16. осъществява заявяването за вписване на административните услуги, предоставяни от Министерството, както и настъпилите промени или заличавания в тях в Регистъра на 7 услугите, и извършва вписване на данните от отчетите за административното обслужване и регулиране в Интегрираната информационна система на държавната администрация.“ § 13. В чл. 20 се правят следните допълнения: 1. Точка 3 се изменя така: „3. осъществява процесуалното представителство по дела, в това число и изпълнителни производства, заведени от и срещу министъра като орган на изпълнителната власт и Министерството на правосъдието, пред съдилищата, арбитражите и други независими специализирани държавни органи, като извършва следните действия: а) комплектува и препраща подадените жалби срещу административни актове, издадени от министъра или от оправомощени от него лица. б) изготвя и подава жалби срещу административни актове, отнасящи се до дейността на министъра и Министерството; в) изготвя искови молби, заявления за издаване на заповеди за изпълнение и молби за издаване на изпълнителни листове за вземания на Министерството; г) изготвя и подава молби за образуване на изпълнителни дела за принудително събиране на вземания на Министерството; д) изготвя жалби и сигнали до Прокуратурата на Република България във връзка с констатирани неправомерни действия на трети лица срещу интересите на Министерството; е) изготвя отговори на искови молби, становища и писмени защити по съдебните производства, по които страна е Министерството; ж) извършва необходимите действия за изпълнение на съдебните актове, отнасящи се до въпроси изключително от правомощията на министъра.“ 2. В т. 4 думите „действия по“ се заменят с „необходимите правни действия за“. 3. Точка 6 се изменя така: „6. обработва постъпилите в Министерството заявления за достъп до обществена информация и изготвя проекти на писма и решения за предоставяне или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по Закона за достъп до обществена информация;“. 4. Създават се т. 11 – 17: „11. изпраща съдебни актове на компетентните дирекции със становище относно тяхната изпълняемост и при поискване от други дирекции предоставя такова становище относно други съдебни актове; 12. анализира съдебната практика по прилагането на административните актове, свързани с дейността на Министерството, и прави предложения за усъвършенстването им или за правилното им прилагане; 13. анализира и обобщава състоянието на висящите дела; 8 14. подпомага ръководството и звената на Министерството с оглед на законосъобразното осъществяване на техните функции; 15. следи за изменения в нормативната уредба в областта на административното обслужване и уведомява за тях съответните дирекции; 16. подпомага изготвянето на вътрешни правила относно административното обслужване; 17. въвежда и поддържа информацията за делата, водени от Министерството, в система за контрол и управление на делата.“ § 14. В чл. 21 се правят следните изменения: 1. В т. 8 думите „както и имотите, предоставени за нуждите на съдебната власт“ се заличават. 2. Точка 9 се отменя. § 15. В чл. 22 т. 17 – 24 се отменят. § 16. Създава се чл. 22а: „Чл. 22а. Дирекция „Обществени поръчки“: 1. организира планирането на обществените поръчки и изготвя график за възлагане на обществени поръчки; 2. участва в подготовката и провеждането при възлагане на обществените поръчки по реда на Закона за обществените поръчки за избор на изпълнител, както и при сключването на договорите за обществени поръчки; 3. отговаря за разработването, изменението и допълнението на вътрешните правила за управление на цикъла на обществените поръчки; 4. осъществява процесуално представителство пред Комисията за защита на конкуренцията и пред Върховния административен съд във връзка с жалби, подадени по реда на Закона за обществените поръчки, при изрично упълномощаване от министъра; 5. води и поддържа регистър на проведените обществени поръчки; 6. отговаря за съхраняването на документацията по проведените процедури за възлагане на обществени поръчки; 7. изготвя анализи и правни становища, които са свързани с провежданите в Министерството и във второстепенните разпоредители с бюджет обществени поръчки; 8. подготвя и изпраща необходимата информация до Агенцията по обществени поръчки и до Европейската комисия за публикуване в "Официален вестник" на Европейския съюз, когато е приложимо.“ 9 § 17. В чл. 23 се правят следните изменения: 1. Точка 1 се изменя така: „1. прилага подходящи политики и стратегии за ефективно управление на човешките ресурси с цел успешно изпълнение на стратегическите цели на Министерството;“ 2. В т. 4 думите „проекти на документи“ се заменят с „проекти и съгласува по законосъобразност документите“. 3. В т. 10 думите „чл. 35, ал. 1 от ЗПКОНПИ“ се заменят с „чл. 49, ал. 1 ЗПК“. 4. В т. 16 думите „и служителите“ и „и със създаването на условия за добра мотивация на служителите“ се заличават. § 18. В чл. 25 се правят следните изменения: 1. Точка 3 се изменя така: „ 3. дирекция „Стратегическо развитие, програми и проекти“; 2. Точка 7 се изменя така: „7. дирекция „ Информационни системи, дигитализация и електронни регистри“. § 19. В чл. 27, т. 6 накрая се добавя „съвместно с други дирекции, които имат отношение към съответния закон“. § 20. Член 28 се изменя така: „Чл. 28. Дирекция „Стратегическо развитие, програми и проекти“: 1. анализира и обобщава информация по хоризонталния Механизъм за върховенството на правото и подпомага провеждането на експертните мисии за изготвяне на годишните доклади на Европейската комисия; 2. подпомага министъра по отношение на диалога с Европейката комисия в рамките на Механизма за върховенството на правото и други инструменти на Европейската комисия в сферата на правосъдието; 3. разработва проект на график за изпълнение на мерките и дейностите от компетентност на Министерството, свързани с Националния координационен механизъм за върховенство на правото; 4. участва в процеса на изработване на годишното Информационно табло на Европейския съюз в областта на правосъдието и анализира резултатите за Република България; 5. осъществява координация и комуникация с Европейска комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия) в процеса на изпълнението на международните ангажименти на България в сферата на върховенството на правото; 6. координира изпълнението на мерки от компетентността на Министерството, произтичащи от различни европейски механизми, засягащи съдебната реформа и върховенството на правото; 10 7. участва в разработването, координирането, изпълнението и отчитането на стратегически документи в сферата на върховенството на правото; 8. се информира и обобщава информация за законопроектите и предприетите законодателни инициативи по изпълнение на мерките и дейностите на Министерството; 9. подпомага експертно министъра при осъществяване на функциите му на програмен оператор, изпълняваща агенция, бенефициент и др. във връзка с международни програми и проекти и поддържа актуална информация в съществуващите бази данни за изпълняваните проекти; 10. осъществява методическо ръководство и мониторинг на звената за изпълнение на проектите – при разработването, управлението и изпълнението на проекти, финансирани от чуждестранни донори, за модернизиране на правосъдието, по които бенефициент е Министерството и неговите структури; 11. участва в процеса на разработване на програми, финансирани от Европейския съюз и от други международни организации и институции, в частта от компетентност на Министерството; 12. участва в процеса на разработване на стратегически документи на Министерството, в които са заложени мерки, за които е необходимо финансово осигуряване със средства от чуждестранни донори; 13. съвместно с потенциални бенефициенти в системата на Министерството извършва оценка на потребностите от външно финансиране на изпълняваните от Министерството политики и програми и идентифицира подходящи донорски програми; 14. подпомага организационно-технически дейността на съвети, които се председателстват от министъра, като изпълнява функциите на секретариат; 15. подпомага политическото ръководство на Министерството в хода на изпълнение и отчитане на правителствената програма в частта „Правосъдие“; 16. подпомага главния секретар в процеса на планиране и отчитане на изпълнението на ежегодните цели на Министерството и на Стратегията за управление на риска; 17. следи за напредъка в изпълнението на Приоритет 10 „Институционална рамка“ на Националната програма за развитие „България 2030“ в областите от компетентността на Министерството.“ § 21. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 4 се изменя така: „4. уведомява ръководството на Министерството и дирекция „Съвет по законодателството“ за необходимостта от предприемане на мерки на национално ниво и участва в изработването на проекти на нормативни актове, необходими за въвеждането, изпълнението и прилагането на актове на Европейския съюз, в областите от компетентност на министерството и изпраща необходимата информация за това по съответния ред до Европейската комисия;“ 2. Създава се т. 4а: „4а. се информира за законопроектите и предприетите законодателни инициативи по изпълнение на мерките и дейностите на Министерството;“ 3. В т. 5 след думата „правосъдието“ се добавя „и защита на личните данни“. 4. В т. 6 думите „областта на“ се заличават. 5. Точка 9 се изменя така: 11 „9. осъществява функциите на централен орган, възложени на Министерството на правосъдието по актове на Европейския съюз и международни договори в областта на международната правна помощ по граждански и наказателни дела, екстрадициите, трансферите на осъдени лица, трансферите на наказателни производства и признаването и изпълнението на съдебни и други актове;“ 6. Точка 10 се отменя. 7. В т. 11 след думата „информация“ се добавя „в рамките на компетентността на Министерството“. § 22. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 3 думите „организацията на“ се заменят с „участието му в“. 2. Създава се нова т. 5а: „5а. образува, води и съхранява служебни досиета на държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията, частните съдебни изпълнители, нотариусите и синдиците;“. 3. В т. 6 „съдебните изпълнители“ се заменят с „държавните съдебни изпълнители“. 4. Създава се т. 6а: „6а. приема, обработва и съхранява декларациите по чл. 49, ал. 1 ЗПК на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията и води публичен регистър на подадените декларации;“. 5. В т. 7 думите „в интернет“ се заменят с „извършва справки по досиетата на вещите лица от всички списъци за територията на цялата страна в информационната система „Единен регистър на вещите лица“. 6. Точка 8 се изменя така: „8. подготвя документацията, свързана с разпределянето на стажант-юристите, и осъществява дейностите по подготовка и провеждане на изпита за придобиване на юридическа правоспособност;“ 7. Създава се т. 8а: „8а. поддържа публичен регистър на лицата, придобили юридическа правоспособност, по чл. 297а, т. 6 от Закона за съдебната власт;“. 8. Точка 23 се изменя така: „23. подпомага министъра при осъществяване на правомощията му по контрол по изпълнение на задължението за внасяне на ежегодна вноска за професионална квалификацията на синдиците и по организирането на квалификацията на синдиците;“. 9. Създава се т. 24: „24. поддържа актуална информация в Автоматизираната информационна система за производство по несъстоятелност и стабилизация за включване и изключване на синдиците 12 от списъка по чл. 655, ал. 1, т. 5 от Търговския закон и проведената професионална квалификация на синдиците.“ § 23. Член 32 се изменя така: „Чл. 32. Дирекция „Информационни системи, дигитализация и електронни регистри“: 1. организира и участва при разработването и актуализацията на дългосрочната стратегия на Министерството и на второстепенните разпоредители с бюджет в областта на информационните и комуникационните технологии, като ги съобразява с вътрешните и международните стратегически документи в областта на електронното управление и електронното правосъдие; 2. отговаря за поетапното изпълнение на залегналите цели в стратегическите документи и прилагането на вътрешната и международната нормативна база и стандарти в областта на информационната сигурност, киберсигурността, специализираните информационни системи и регистри; 3. участва във вътрешни и международни проекти и програми, разработване на концепции, предложения за промени на нормативни актове, свързани с електронното управление и електронното правосъдие; 4. организира планирането, изграждането и поддръжката на информационната инфраструктура на Министерството; 5. организира планирането, изграждането и поддръжката на специализираните информационни системи и регистри; 6. отговаря за цялостната работоспособност на информационната инфраструктура, специализираните информационни системи, предоставяните вътрешни и външни информационни услуги, надеждното и сигурно съхранение на базите данни; 7. оказва съдействие на служителите от Министерството във връзка с изискванията за дигитална компетентност и информационна сигурност, необходими за изпълнение на служебните задължения; 8. поддържа ЦАИС „Съдебен статус“ с централна база данни съдимост; 9. завежда в азбучен указател изпратените от съдилищата бюлетини за съдимост или бюлетини по чл. 78а от Наказателния кодекс за лицата, родени в чужбина или с неизвестно месторождение, въвежда данните в ЦАИС „Съдебен статус“ и съхранява хартиените бюлетини в картотека; 10. отбелязва в хартиения и в електронния бюлетин получените относими сведения или настъпилите обстоятелства; 11. приема заявления и издава свидетелства за съдимост на граждани на гише или по електронен път; 13 12. изготвя справки за съдимост, поискани за служебни цели от съда, прокуратурата, органите на Министерството на вътрешните работи, следствието, местата за лишаване от свобода, ведомствата и др.; 13. извършва дейностите, възложени на Министерството като централен орган по Рамково решение 2009/315/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 година относно организацията и съдържанието на обмена на информация, получена от регистрите за съдимост, между държавите – членки на Европейския съюз, 14. извършва дейностите, възложени на Министерството като централен орган по Регламент (ЕС) 2019/816 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година за създаване на централизирана система за установяване на държавите членки, разполагащи с информация за присъди срещу граждани на трети държави и лица без гражданство (ECRIS- TCN), с цел допълване на Европейската информационна система за съдимост и за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1726; 15. обработва постъпилите от трети държави сведения за осъдени български граждани в чужбина и предоставя на други държави в структуриран вид информация от бюлетините за съдимост на чужди граждани, осъдени на територията на Република България, съгласно подписани двустранни и многостранни договори за сътрудничество; 16. извършва удостоверяване с „APOSTILLE“ на актове на съдилищата и нотариусите в съответствие с Декларацията по чл. 6, ал. 1 от Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове от 1961 г. (в сила за Република България от 30 април 2001 г.); 17. поддържа Електронен регистър на удостоверените с „APOSTILLE“ документи, с цел превенция и проверка за автентичност на удостоверяването; 18. поддържа и води Единния регистър на медиаторите и на организациите, които обучават медиатори; 19. подпомага министъра при осъществяване на правомощията му по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, включително поддържа и води специален регистър на чужденците към Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност; 20. отговаря за дейностите по воденето, съхраняването и достъпа до информационната система за единна входна точка на запорите на движими вещи, подлежащи на регистрация по силата на закон, и по организацията и дейността на онлайн платформата за електронни публични търгове; 21. извършва дейностите, възложени на Министерството като централен информационен орган по чл. 14 от Регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела; 14 22. извършва дейностите по вписване или обявяване на актовете и обстоятелствата в поддържания от Министерството регистър по несъстоятелност по чл. 760е от Търговския закон; 23. извършва дейности по вписване и заличаване в публичния електронен регистър към министъра на правосъдието по чл. 9б от Закона за мерките срещу изпирането на пари; 24. поддържа точка за достъп на компютъризирана система за трансграничен електронен обмен на данни в областта на съдебното сътрудничество по граждански и наказателни дела е-Codex; 25. организира управлението на удостоверенията за електронни подписи в Министерството; 26. администрира системата за видеонаблюдение на Министерството.“ § 24. В чл. 33, т. 11 думите „на хартиен и“ се заличават. § 25. В чл. 34, т. 2 се правят следните изменения: 1. В буква „б“ думите „Регламент № 2201/2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и по делата, свързани с родителската отговорност“ се заменят с „Регламент № 2019/1111 на Съвета от 25.06.2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца“; 2. В буква „е“ думите „Регламент № 2201/2003 г.“ се заменят с „Регламент № 2019/1111 г.“. § 26. В чл. 36 се правят следните изменения: 1. В ал. 2 думите „завеждането“ се заменят с „регистриране“. 2. В ал. 3 думите „деловодната дейност и документооборота“ се заменят с „вътрешния оборот на електронни документи и документи на хартиен носител“. § 27. В чл. 38 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „телеграф, телекс, факс“ се заличават. 2. В ал. 2 думите „преписки, изпратени с копие до министъра“ се заличават. 15 3. В ал. 4 след думата „нецензурни“ се добавя „или обидни“. § 28. Приложението към чл. 11, ал. 2 се изменя така: „Численост на персонала в организационните структури и административните звена в Министерството – 284 щатни бройки „ 16 Политически кабинет, в т.ч. експерти и технически сътрудници 9 дирекция „Вътрешен одит“ 10 Инспекторат по чл. 46 от Закона за администрацията 10 звено „Служител по сигурността на информацията“ 2 главен секретар 1 служител по мрежова и информационна сигурност 1 финансов контрольор 1 Обща администрация, 75 в т.ч.: дирекция „Административно обслужване“ 13 дирекция „Правни дейности“ 10 дирекция „Управление на човешките ресурси“ 7 дирекция „Финанси и бюджет“ 15 дирекция „Управление на собствеността“ 14 дирекция „Обществени поръчки“ 8 дирекция „Връзки с обществеността и протокол“ 8 Специализирана администрация, 175 в т.ч.: Инспекторат на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт 18 дирекция „Съвет по законодателство“ 25 дирекция „Стратегическо развитие, програми и проекти“ 13 дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“ 26 дирекция „Взаимодействие със съдебната власт“ 12 дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека“ 13 дирекция „Информационни системи, дигитализация и електронни регистри“ 25 дирекция „Българско гражданство“ 27 дирекция „Международна правна закрила на детето и международни осиновявания“ 16 ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 29. В Устройствения правилник на Министерството на иновациите и растежа, приет с Постановление № 20 на Министерския съвет от 2021 г. (обн., ДВ, бр. 17 от 2022 г., изм. и доп., бр. 81 от 2023 г.), се правят следните изменения: 1. В чл. 11, ал. 2 числото „402“ се заменя с „397“. 2. В приложението към чл. 11, ал. 3: а) в наименованието числото „402“ се заменя с „397“; б) на ред „Специализирана администрация“ числото „326“ се заменя с „321“; в) на ред „Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ числото „278“ се заменя с „273“. § 30. В Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи, приет с Постановление № 207 на Министерския съвет от 2014 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2014 г.; изм. и доп., бр. 28, 67, 75 и 85 от 2015 г., бр. 2, 9, 86 и 90 от 2016 г., бр. 4, 9, 19, 22 и 33 от 2017 г., бр. 70 и 97 от 2018 г., бр. 12, 47 и 85 от 2019 г., бр. 48 и 99 от 2020 г., бр. 20 и 31 от 2021 г., бр. 13 и 71 от 2023 г., бр. 58 от 2024 г.), в чл. 104, ал. 1 числото „51 526“ се заменя с „51 524“. § 31. В Устройствения правилник на Министерството на икономиката и индустрията, приет с Постановление № 20 на Министерския съвет от 2022 г. (обн., ДВ, бр. 17 от 2022 г., изм. бр. 53 от 2022 г., изм. и доп., бр. 48 и бр. 81 от 2024 г.,), се правят следните изменения: 1. В чл. 11, ал. 2 числото „395“ се заменя с „392“. 2. В приложението към чл. 6, ал. 8 и чл. 11, ал. 3: а) в наименованието числото „395“ се заменя с „392“; б) на ред „Обща администрация“ числото „104“ се заменя със „103“; в) на ред „дирекция „Административно обслужване и електронно управление“ числото „19“ се заменя с „18“; г) на ред „Специализирана администрация“ числото „257“ се заменя с „255“; д) на ред „дирекция „Икономическа политика“ числото „23“ се заменя с „22“. е) на ред „дирекция „Европейски въпроси и законодателство на ЕС за стоки и услуги“ числото „28“ се заменя с „27“. § 32. В Устройствения правилник на Изпълнителната агенция по лекарствата, приет с Постановление № 169 на Министерския съвет от 2009 г. (обн., ДВ, бр. 52 от 2009 г.; изм. и 17 доп., бр. 69 от 2009 г., бр. 5 и 83 от 2011 г., бр. 22 от 2012 г., бр. 7 и 30 от 2013 г., бр. 24, 74 и 84 от 2014 г., бр. 44 от 2015 г., бр. 60 от 2017 г. и бр. 50 от 2022 г.), се правят следните изменения: 1. В чл. 11, ал. 2 числото „194“ се заменя със „193“. 2. В приложението към чл. 11, ал. 3: а) в наименованието числото „194“ се заменя със „193“; б) на ред „Обща администрация“ числото „34“ се заменя с „33“; в) на ред дирекция „Правни, административно-финансови дейности и управление на качеството“ числото „34“ се заменя с „33“. § 33. (1) Одобрява допълнителни разходи за персонал по бюджета на Министерството на правосъдието за 2025 г. в размер на 498 000 лв. по „Политика в областта на правосъдието“, бюджетна програма „Правна рамка за функционирането на съдебната система“. (2) Средствата по ал. 1 да се осигурят за сметка на преструктуриране на разходите/трансферите по централния бюджет за 2025 г. (3) Министърът на правосъдието да извърши съответните промени по бюджета на Министерството правосъдието за 2025 г. и да уведоми министъра на финансите. (4) Министърът на финансите да извърши произтичащите промени по централния бюджет за 2025 г. § 34. В едномесечен срок от влизането в сила на постановлението заместник министър- председателят и министър на иновациите и растежа, министърът на вътрешните работи, министърът на правосъдието, министърът на икономиката и индустрията и изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лекарствата привеждат административните структури в съответствие с постановлението. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: ГАБРИЕЛА КОЗАРЕВА 18 Главен секретар на Министерството на правосъдието: Венера Милова Директор на дирекция „Съвет по законодателство” в Министерството на правосъдието: Любомир Талев 19