Проект на Постановление за изменение и допълнение на Тарифата за таксите по Закона за електронните съобщения

Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщенияСъгласно чл. 147, ал. 1 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), размерът на таксите по закона, сроковете и начинът на плащането им се определят с тарифа за таксите, разработена от КРС и приета от Министерския съвет.С Решение № 363 от 12.12.2024 г. КРС е приела резултатите от проведените обществени консултации, открити с Решение № 273/19.09.2024 г. във връзка с извършен Анализ на необходимостта от преразглеждане на Тарифата за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС в съответствие с чл. 53, ал. 2 от ЗЕС. Проектът на постановлението е приет с Решение № 129 от 27.03.2025 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС/Комисията).Въз основа на получените становища и извършения детайлен сравнителен анализ на таксите се предлагат следните изменения и допълнения в Тарифата:Изменение на размера на административната годишна такса за контрол Предлага се размера на административната годишна такса за контрол по чл. 5, ал. 2 от Тарифата да се промени от 0,291 на сто на 0,265 на сто. Мотивите за това предложение се основават на изискването на чл. 139, ал. 1 от ЗЕС, според което размерът на административните такси, дължими от лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на закона, съответства на административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им. В рамките на ежегодния анализ на необходимостта от преразглеждане на Тарифата, КРС е установила, че административната годишна такса за контрол следва да се намали. По този начин разходите за дейностите по чл. 139 от ЗЕС ще се финансират от приходите от такси съгласно изискванията на същата разпоредба. 2. Привеждане на таксите от лева в евро след приемане на еврото като официална парична единицаПредложените от КРС изменения в Тарифата за таксите, които се събират от Комисията по Закона за електронните съобщения, свързани с действието на Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ), обхващат две групи: първата е съобразно правилата за превалутиране и закръгляване, определени в чл. 12 и чл. 13 от закона, а втората – се отнася до стойности на такси, посочени в лева, при които прилагането на принципа за приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро не е достатъчно за гарантирането на правната и институционалната сигурност и промяната в стойността съгласно принципа би могла да доведе до нежелани последици за изпълнение на функциите и задачите на КРС за постигане на целите по чл. 4 от Закона за електронните съобщения.С оглед отразяването на промените, които ще настъпят в областта на дължимите държавни такси след въвеждане на еврото в страната и в изпълнение на мерките, залегнали в Националния план за въвеждане на еврото в Република България, са предвидени промени в Тарифата. Таксите са превалутирани в съответствие с правилата за превалутиране и закръгляване, определени в чл. 12 и чл. 13 от ЗВЕРБ.По изключение за част от таксите предложеният размер в евро е определен като сумата в левове е разделена на две. Този подход е предложен за такси с инцидентен характер, които са приложими за ограничен брой дейности. Предвид това, с предложението се цели постигане на пропорционалност между административната тежест за заявителите и реалния обем на административната услуга, предоставяна в тези случаи. Възможните постъпления от тези такси са незначителни за цялостната бюджетна рамка и не представляват регулярни или планирани постъпления, които биха могли да бъдат отчетени като постоянен източник на приходи. В този смисъл, тези такси няма да окажат пряко въздействие върху бюджета.За еднократните такси за издаване и/или изменение и допълнение на разрешение с честотно планиране, както и годишните такси, за които се запазва правилото за превалутиране, е направено предложение в чл. 16 при изчисляване на общия дължим размер стойността да се закръглява към цяло число в полза на предприятията. Промяната няма да окаже пряко въздействие върху бюджета. Направеното предложение е в съответствие и с изискването на принципа на защита на потребителите, посочен в Концепцията за Закона за въвеждане на еврото в Република България и Националния план за въвеждане на еврото в Република България, според който въвеждането на еврото не следва да нанася щети на българските физически и юридически лица. В случаи, в които не могат да бъдат точно преобразувани съгласно правилата за закръгляване, таксите и данъците към държавата следва да се закръгляват надолу.Таксите в Тарифата са от изключенията, посочени в чл. 7а, ал. 6 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, като такси в област със значение за защита на особено важни държавни или обществени интереси, поради което редът за тяхното определяне е в съответствие с чл. 139, ал. 1 от ЗЕС. Таксите в Тарифата не се подчиняват и на общия ред, установен в Закона за държавните такси. 3. Прецизиране на текстове и редакционни промениПредложено е изменение в чл. 1, т. 2 е с цел поясняване на източника за определяне броя на регистрираните жители, при определяне размера на годишните такси за ползване на ограничен ресурс, диференцирани по зони. Предложението е съобразено с чл. 1 от Регламент (ЕО) № 763/2008 на Европейския парламент и на съвета от 9 юли 2008 г. (Регламента), в който са установени общи правила за представяне на изчерпателни данни за населението и жилищния фонд на десетгодишни периоди. Предлага се да бъде посочен източникът за определяне на броя на регистрираните жители по чл. 1, т. 2, а именно: данните от последното официално преброяване на населението, извършено от Националния статистически институт.Изменени са чл. 2, ал. 7 и чл. 13, ал. 4 с оглед прилаганата практика до момента за аналогични изчисления, като в същото време дава яснота и прозрачност при изчисляване на дължимата еднократна и годишна такса при непълна година. Предлага се всяко тримесечие да има 90 дни, като по този начин годината се състои от 360 дни. По този начин ясно се посочва правилото за определяне на броя на дните между две дати и броя на дните в годината при изчисляване на съответните такси.Предложението е съобразено с чл. 145 от ЗЕС и чл. 13, ал. 1 от Тарифата, според които годишната такса се заплаща на четири равни вноски до края на тримесечието, за което се отнасят. Следователно, за нуждите на тарифата се приема, че годината се състои от 360 дни. Така се гарантира пропорционално изчисление на таксата спрямо реалния срок на ползване, без да се налагат административно тежки и прецизни сметки за действителните календарни дни. По този начин предприятията ще имат яснота как се изчисляват таксите при промени или прекратяване по средата на периода.Настоящата процедура на обществено обсъждане се провежда на основание чл. 18 от ЗЕС. В рамките на 30-дневен срок всички заинтересовани страни могат да подадат до Министерството на транспорта и съобщенията своите предложения и бележки по проекта.Проектът е публикуван в електронен вид на страницата на Министерство на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет.Лице за контакт:Яна Грозеваначалник на отдел „Развитие на електронните съобщения“, Дирекция „Съобщения“Министерство на транспорта и съобщениятаТел.: 02/9409228ygrozeva@mtitc.government.bg

Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения Съгласно чл. 147, ал. 1 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), размерът на таксите по закона, сроковете и начинът на плащането им се определят с тарифа за таксите, разработена от КРС и приета от Министерския съвет. С Решение № 363 от 12.12.2024 г. КРС е приела резултатите от проведените обществени консултации, открити с Решение № 273/19.09.2024 г. във връзка с извършен Анализ на необходимостта от преразглеждане на Тарифата за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС в съответствие с чл. 53, ал. 2 от ЗЕС. Проектът на постановлението е приет с Решение № 129 от 27.03.2025 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС/Комисията). Въз основа на получените становища и извършения детайлен сравнителен анализ на таксите се предлагат следните изменения и допълнения в Тарифата: Изменение на размера на административната годишна такса за контрол Предлага се размера на административната годишна такса за контрол по чл. 5, ал. 2 от Тарифата да се промени от 0,291 на сто на 0,265 на сто. Мотивите за това предложение се основават на изискването на чл. 139, ал. 1 от ЗЕС, според което размерът на административните такси, дължими от лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на закона, съответства на административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им. В рамките на ежегодния анализ на необходимостта от преразглеждане на Тарифата, КРС е установила, че административната годишна такса за контрол следва да се намали. По този начин разходите за дейностите по чл. 139 от ЗЕС ще се финансират от приходите от такси съгласно изискванията на същата разпоредба. 2. Привеждане на таксите от лева в евро след приемане на еврото като официална парична единица Предложените от КРС изменения в Тарифата за таксите, които се събират от Комисията по Закона за електронните съобщения, свързани с действието на Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ), обхващат две групи: първата е съобразно правилата за превалутиране и закръгляване, определени в чл. 12 и чл. 13 от закона, а втората – се отнася до стойности на такси, посочени в лева, при които прилагането на принципа за приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро не е достатъчно за гарантирането на правната и институционалната сигурност и промяната в стойността съгласно принципа би могла да доведе до нежелани последици за изпълнение на функциите и задачите на КРС за постигане на целите по чл. 4 от Закона за електронните съобщения. С оглед отразяването на промените, които ще настъпят в областта на дължимите държавни такси след въвеждане на еврото в страната и в изпълнение на мерките, залегнали в Националния план за въвеждане на еврото в Република България, са предвидени промени в Тарифата. Таксите са превалутирани в съответствие с правилата за превалутиране и закръгляване, определени в чл. 12 и чл. 13 от ЗВЕРБ. По изключение за част от таксите предложеният размер в евро е определен като сумата в левове е разделена на две. Този подход е предложен за такси с инцидентен характер, които са приложими за ограничен брой дейности. Предвид това, с предложението се цели постигане на пропорционалност между административната тежест за заявителите и реалния обем на административната услуга, предоставяна в тези случаи. Възможните постъпления от тези такси са незначителни за цялостната бюджетна рамка и не представляват регулярни или планирани постъпления, които биха могли да бъдат отчетени като постоянен източник на приходи. В този смисъл, тези такси няма да окажат пряко въздействие върху бюджета. За еднократните такси за издаване и/или изменение и допълнение на разрешение с честотно планиране, както и годишните такси, за които се запазва правилото за превалутиране, е направено предложение в чл. 16 при изчисляване на общия дължим размер стойността да се закръглява към цяло число в полза на предприятията. Промяната няма да окаже пряко въздействие върху бюджета. Направеното предложение е в съответствие и с изискването на принципа на защита на потребителите, посочен в Концепцията за Закона за въвеждане на еврото в Република България и Националния план за въвеждане на еврото в Република България, според който въвеждането на еврото не следва да нанася щети на българските физически и юридически лица. В случаи, в които не могат да бъдат точно преобразувани съгласно правилата за закръгляване, таксите и данъците към държавата следва да се закръгляват надолу. Таксите в Тарифата са от изключенията, посочени в чл. 7а, ал. 6 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, като такси в област със значение за защита на особено важни държавни или обществени интереси, поради което редът за тяхното определяне е в съответствие с чл. 139, ал. 1 от ЗЕС. Таксите в Тарифата не се подчиняват и на общия ред, установен в Закона за държавните такси. 3. Прецизиране на текстове и редакционни промени Предложено е изменение в чл. 1, т. 2 е с цел поясняване на източника за определяне броя на регистрираните жители, при определяне размера на годишните такси за ползване на ограничен ресурс, диференцирани по зони. Предложението е съобразено с чл. 1 от Регламент (ЕО) № 763/2008 на Европейския парламент и на съвета от 9 юли 2008 г. (Регламента), в който са установени общи правила за представяне на изчерпателни данни за населението и жилищния фонд на десетгодишни периоди. Предлага се да бъде посочен източникът за определяне на броя на регистрираните жители по чл. 1, т. 2, а именно: данните от последното официално преброяване на населението, извършено от Националния статистически институт. Изменени са чл. 2, ал. 7 и чл. 13, ал. 4 с оглед прилаганата практика до момента за аналогични изчисления, като в същото време дава яснота и прозрачност при изчисляване на дължимата еднократна и годишна такса при непълна година. Предлага се всяко тримесечие да има 90 дни, като по този начин годината се състои от 360 дни. По този начин ясно се посочва правилото за определяне на броя на дните между две дати и броя на дните в годината при изчисляване на съответните такси. Предложението е съобразено с чл. 145 от ЗЕС и чл. 13, ал. 1 от Тарифата, според които годишната такса се заплаща на четири равни вноски до края на тримесечието, за което се отнасят. Следователно, за нуждите на тарифата се приема, че годината се състои от 360 дни. Така се гарантира пропорционално изчисление на таксата спрямо реалния срок на ползване, без да се налагат административно тежки и прецизни сметки за действителните календарни дни. По този начин предприятията ще имат яснота как се изчисляват таксите при промени или прекратяване по средата на периода. Настоящата процедура на обществено обсъждане се провежда на основание чл. 18 от ЗЕС. В рамките на 30-дневен срок всички заинтересовани страни могат да подадат до Министерството на транспорта и съобщенията своите предложения и бележки по проекта. Проектът е публикуван в електронен вид на страницата на Министерство на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет. Лице за контакт: Яна Грозева началник на отдел „Развитие на електронните съобщения“, Дирекция „Съобщения“ Министерство на транспорта и съобщенията Тел.: 02/9409228 ygrozeva@mtitc.government.bg

М О Т И В И Проектът на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения (проекта) е приет с Решение № 206 от 19.06.2025 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС/Комисията), след провеждане на процедура по обществено обсъждане, съобразно изискванията на Закона за електронните съобщения (ЗЕС). На основание чл. 18 от ЗЕС министърът на транспорта и съобщенията е необходимо да проведе обществено обсъждане преди внасяне в Министерския съвет на подзаконовите актове, предвидени в закона. Съгласно чл. 147, ал. 1 от ЗЕС, размерът на таксите по закона, сроковете и начинът на плащането им се определят с тарифа за таксите, разработена от КРС и приета от Министерския съвет. На основание чл. 53, ал. 2 от ЗЕС Комисията извършва ежегоден анализ на необходимостта от преразглеждане на Тарифата. С Решение № 363 от 12.12.2024 г. КРС приема резултатите от проведените обществени консултации по Анализ на необходимостта от преразглеждане на Тарифата, изготвен въз основа на данните, посочени в Отчета за приходи и разходи на КРС за 2023 г., Отчета за касовото изпълнение на бюджета и сметките за средства от Европейския съюз и чуждите средства на КРС към 31.12.2023 г., и Обяснителната записка за касовото изпълнение на бюджета и сметките за средства от Европейския съюз и чуждите средства на КРС към 31.12.2023 г. В проекта на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения се предлагат следните изменения и допълнения в тарифата: I. Изменение на размера на административната годишна такса за контрол Предлага се в чл. 5, ал. 2 думите „0,291 на сто“ да се заменят с „0,265 на сто“. Мотивите за това предложение се основават на изискването на чл. 139, ал. 1 от ЗЕС, съгласно което размерът на административните такси, дължими от лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на закона, съответства на административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им. В рамките на ежегодния анализ на необходимостта от преразглеждане на Тарифата, КРС е установила, че административните разходи, посочени в чл. 139, ал. 1 от ЗЕС, не съответстват на размера на административните такси. Според разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗЕС в случай, че се установи разлика между общата сума на събраните административни такси и административните разходи на комисията, КРС предлага на Министерския съвет изменение на тарифата по чл. 147 относно размера на административната такса за контрол. Предвид изложеното, отчитайки резултатите от анализа и с оглед спазване на изискванията на ЗЕС, е налице необходимост от изменение на размера на административната годишна такса за контрол на 0,265 на сто, която следва да бъде приложена за 2026 г. По този начин разходите за дейностите, посочени в чл. 139 от ЗЕС ще се финансират от приходите от такси съгласно изискванията на същата разпоредба. II. Привеждане на таксите, определени в тарифата от лева в евро след приемане на еврото като официална парична единица в Република България С проекта се предлага превалутиране на всички приложими такси. Със Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) се уреждат принципите, правилата и процедурите за въвеждане на еврото като парична единица на Република България. В § 6, ал. 1, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗВЕРБ е предвидено, че държавните органи в 6-месечен срок от влизането в сила на закона предприемат мерки по изменения и допълнения в подзаконови нормативни актове, необходими за изпълнението на закона във връзка с въвеждане на еврото като парична единица в Република България. Предложените от КРС изменения в Тарифата за таксите, които се събират от Комисията по Закона за електронните съобщения, свързани с действието на ЗВЕРБ, обхващат две групи: първата е съобразно правилата за превалутиране и закръгляване, определени в чл. 12 и чл. 13 от закона, а втората – се отнася до стойности на такси, посочени в лева, при които прилагането на принципа за приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро не е достатъчно за гарантирането на правната и институционалната сигурност и промяната в стойността съгласно принципа би могла да доведе до нежелани последици за изпълнение на функциите и задачите на КРС за постигане на целите по чл. 4 от Закона за електронните съобщения. С оглед отразяването на промените, които ще настъпят в областта на дължимите държавни такси след въвеждане на еврото в страната и в изпълнение на мерките, залегнали в Националния план за въвеждане на еврото в Република България, са предвидени промени в Тарифата. Таксите са превалутирани в съответствие с правилата за превалутиране и закръгляване, определени в чл. 12 и чл. 13 от ЗВЕРБ. По изключение за част от таксите предложеният размер в евро е определен като сумата в левове е разделена на две. Този подход е предложен за такси с инцидентен характер, които са приложими за ограничен брой дейности. Предвид това, с предложението се цели постигане на пропорционалност между административната тежест за заявителите и реалния обем на административната услуга, предоставяна в тези случаи. Възможните постъпления от тези такси са незначителни за цялостната бюджетна рамка и не представляват регулярни или планирани постъпления, които биха могли да бъдат отчетени като постоянен източник на приходи. В този смисъл, тези такси няма да окажат пряко въздействие върху бюджета. За еднократните такси за издаване и/или изменение и допълнение на разрешение с честотно планиране, както и годишните такси, за които се запазва правилото за превалутиране, е направено предложение в чл. 16 при изчисляване на общия дължим размер стойността да се закръглява към цяло число в полза на предприятията. Промяната няма да окаже пряко въздействие върху бюджета. Направеното предложение е в съответствие и с изискването на принципа на защита на потребителите, посочен в Концепцията за Закона за въвеждане на еврото в Република България и Националния план за въвеждане на еврото в Република България, според който въвеждането на еврото не следва да нанася щети на българските физически и юридически лица. В случаи, в които не могат да бъдат точно преобразувани съгласно правилата за закръгляване, таксите и данъците към държавата следва да се закръгляват надолу. Таксите в Тарифата са от изключенията, посочени в чл. 7а, ал. 6 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, като такси в област със значение за защита на особено важни държавни или обществени интереси, поради което редът за тяхното определяне е в съответствие с чл. 139, ал. 1 от ЗЕС. Таксите в Тарифата не се подчиняват и на общия ред, установен в Закона за държавните такси. III. Прецизиране на текстове и редакционни промени Предложеното изменение в чл. 1, т. 2 е с цел поясняване на източника за определяне броя на регистрираните жители, при определяне размера на годишните такси за ползване на ограничен ресурс, диференцирани по зони. Предложението е съобразено с чл. 1 от Регламент (ЕО) № 763/2008 на Европейския парламент и на съвета от 9 юли 2008 г. (Регламента), в който са установени общи правила за представяне на изчерпателни данни за населението и жилищния фонд на десетгодишни периоди. С чл. 5 от Регламента за първа референтна година се определя 2011 г., а Комисията (Евростат) определя следващите референтни години в началото на всяко десетилетие. В тази връзка се предлага да бъде посочен източникът за определяне на броя на регистрираните жители по чл. 1, т. 2, а именно: данните от последното официално преброяване на населението, извършено от Националния статистически институт. Предложението за промени в чл. 2, ал. 7 и чл. 13, ал. 4 е с оглед прилаганата практика до момента за аналогични изчисления, като в същото време дава яснота и прозрачност при изчисляване на дължимата еднократна и годишна такса при непълна година. Предлага се всяко тримесечие да има 90 дни, като по този начин годината се състои от 360 дни. По този начин ясно се посочва правилото за определяне на броя на дните между две дати и броя на дните в годината при изчисляване на съответните такси. Предложението е съобразено с чл. 145 от ЗЕС и чл. 13, ал. 1 от Тарифата, според които годишната такса се заплаща на четири равни вноски до края на тримесечието, за което се отнасят. Следователно, за нуждите на тарифата се приема, че годината се състои от 360 дни. Това е утвърдена и лесна за прилагане практика, използвана в сферата на финансите, при която се улесняват изчисленията при дължими суми за непълни периоди. Използването на реалните календарни дни изисква постоянни справки, особено при високосни години или различни месеци. Принципът 1/360 елиминира необходимостта от такива проверки и намалява риска от технически грешки. В допълнение, се гарантира пропорционално изчисление на таксата спрямо реалния срок на ползване, без да се налагат административно тежки и прецизни сметки за действителните календарни дни. По този начин предприятията ще имат яснота как се изчисляват таксите при промени или прекратяване по средата на периода.

Образецът на частична предварителна оценка на въздействието влиза в сила от 01 януари 2021 г. Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Комисия за регулиране на съобщенията Нормативен акт: Постановление за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения ……………………………………………… Лице за контакт: Златка Асенова - директор на „Финансови и административни дейности“ КРС дирекция в Телефон и ел. поща: Тел. 02 9492722; email: zasenova@crc.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1: Разлика между общата административните разходи на Комисията Съгласно чл. 139, ал. 1 от Закона административните такси, дължими от изпълнение на изискванията на същия закон, на Комисията за регулиране на съобщенията координиране и сътрудничество, хармонизация изготвяне и прилагане на подзаконови и контрол по изпълнението им. През 2024 г., въз основа на данните ежегоден анализ на необходимостта от от КРС по ЗЕС. В резултат от анализа посочени в чл. 139, ал. 1 от ЗЕС, надвишават лицата, осъществяващи електронни съобщения Анализът е публикуван за обществени адрес: сума за за лицата, трябва нормативни от 2023 преразглеждане е в на събраните административни такси и регулиране на съобщенията. електронните съобщения (ЗЕС), размерът на осъществяващи електронни съобщения в да съответства на административните разходи (КРС/Комисията), необходими за международно и стандартизация, анализ и контрол на пазара, актове и издаване на административни актове г., на основание чл. 53, ал. 2 от ЗЕС, е извършен на Тарифата за таксите, които се събират установено, че административните разходи на КРС, размера на административните такси, събрани от изпълнение на изискванията на ЗЕС. консултации на интернет страницата на КРС на https://crc.bg/bg/statii/2657/krs-otkri-procedura-po-obshtestveni-konsultacii-na-analiz-po-chl- 53-al-2-ot-zakona-za-elektronnite-saobshteniq-zes-na-neobhodimostta-ot-prerazglejdane-na-tarifata-za- taksite-koito-se-sabirat-ot-krs-po-zes. С Решение № 363 от 12.12.2024 консултации на Анализ на КРС по чл. 53, Анализът е извършен съгласно реда Вътрешни правила за определяне размера 141 от ЗЕС (Вътрешни/те правила). г. КРС ал. 2 от и на прие резултатите от проведените обществени ЗЕС, открити с Решение № 273 от 19.09.2024 г. начина, разписан в приети от КРС на 10.08.2023 г. административната годишна такса за контрол по чл. 2 При извършване на анализа са взети предвид данните, посочени в Отчета за приходи и разходи на КРС за 2023 г. (ОПР), Отчета за касовото изпълнение на бюджета и сметките за средства от Европейския съюз и чуждите средства на КРС към 31.12.2023 г. (ОКИБ) и Обяснителната записка за касовото изпълнение на бюджета и сметките за средства от Европейския съюз и чуждите средства на КРС към 31.12.2023 г. (Обяснителната записка), публикувани на интернет страницата на Комисията. Проблем 2: Прецизиране на текстове, касаещи определяне на еднократни и годишни такси за непълна година и поясняване източника за определяне броя на регистрираните жители, при определяне размера на годишните такса за ползване на ограничен ресурс диференцирани по зони. Разпоредбите на чл. 1, т. 2, чл. 2, ал. 7, чл. 13, ал. 4 от Тарифата, следва да се прецизират с цел по- голяма яснота и прозрачност при формиране на съответните такси. Проблем 3: Привеждане на таксите от лева към евро след приемане на еврото за национална валута. Със Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) (обн. ДВ, бр. 70 от 2024 г.) се уреждат принципите, правилата и процедурите за въвеждане на еврото като парична единица на Република България. В тази връзка, в пар. 6, ал. 1, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗВЕРБ е предвидено, че държавните органи в 6-месечен срок от влизането в сила на закона предприемат мерки по изменения и допълнения в подзаконови нормативни актове, необходими за изпълнението на закона във връзка с въвеждане на еврото като парична единица в Република България. С оглед горното е необходимо държавните органи навременно да инициират действия за извършване на промени в подзаконовите нормативни актове от тяхна компетентност, съдържащи стойности, посочени в левоев, при които прилагането на принципа на приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро не е достатъчно за гарантирането на гореспоменатата правна и институционална сигурност и промяната в стойността съгласно принципа би могла да доведе до съществени и нежелани правни последици. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Проблемите не могат да се решат в рамките на съществуващата нормативна уредба чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Промените не могат да бъдат регламентирани в друг акт, освен чрез изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Няма задължителни действия, произтичащи от актове от правото на ЕС. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са изготвяни последващи оценки на въздействието на проекта на акт. 2. Цел: Цел 1 „Постигане на съответствие между размера на административните такси, дължими от лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на ЗЕС, и на 3 административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им“ За изпълнение на целта е необходимо изменение в размера на административната годишна такса за контрол в съответствие с чл. 53, ал. 1 от ЗЕС. С това ще се постигне съответствие между общата сума на събраните административни такси и административните разходи на комисията. Цел 2 „Прецизиране на текстове и редакционни промени в Тарифата за таксите, които се събират от КРС“. Редакционните промени и прецизирането на текстовете са с цел внасяне на по-голяма яснота при определяне на съответните еднократни и годишни такси . Цел 3 „Предприемане на необходимите действия за прилагането на Законът за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70 от 2024 г.) и Решение на Народното събрание за ускоряване и завършване на процеса по практическата подготовка за приемане на еврото в Република България (Обн. ДВ, бр. 64 от 2024 г.). Въвеждането на еврото като парична единица в Република България, което ще се осъществи на основание Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, изисква промени в действащото национално законодателство с оглед адаптирането му към новата парична единица. В контекста на техническата подготовка за членството на страната ни в еврозоната се констатира необходимост подготвителните и последващи действия във връзка с въвеждането на еврото като официална парична единица в България да бъдат правно уредени в българското законодателство. С оглед отразяването на промените, които ще настъпят в областта на дължимите държавни такси след замяната на лева с еврото като национална валута и в изпълнение на мерките, залегнали в Националния план за въвеждане на еврото в Република България, са предвидени промени в Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: По проблем 1: 3.1. Всички предприятия с годишни брутни приходи, равни на или над 100 000 лв. от цялата дейност по предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, без ДДС – по данни на предприятията, представени с годишните им отчети за дейността за 2023 г.: 346 предприятия са реализирали брутни приходи, равни на или над 100 000 лв. от цялата дейност по предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, без ДДС. От тях 339 предприятия отговарят на критериите по чл. 3 от Закона за малките и средни предприятия, като 6 от тях са придобити от Виваком („НЕТУОРКС – БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, „ОНЛАЙН ДИРЕКТ“ ЕООД, „ПАУЪРНЕТ“ ЕООД, „ТВН ДИСТРИБУЦИЯ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, „Нет 1“ ЕООД „ИНТЕРНЕТ ГРУП“ ЕООД) . 3.2. Държавни органи в лицето на Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на електронното управление и Комисията за регулиране на съобщенията – 3 бр. 4 По проблем 2: 3. Всички предприятия с дължима еднократна такса и дължима годишна такса при непълна година – променлив брой. По проблем 3: 3.1. Всички граждани и предприятия, ползващи предоставяните от КРС услуги, чиито права ще бъдат гарантирани при превалутиране на таксите от лев към евро в тяхна полза . Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Разлика между общата сума на събраните административни такси и административните разходи на комисията. Вариант 1 „Без действие“: Описание: В случай, че не се измени размера на административната годишна такса за контрол от 0,291% на 0,265%, разходите за дейностите, посочени в чл. 139 от ЗЕС няма да съответстват на размера на административните такси, дължими от лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на ЗЕС. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Ще има относително положително икономическо въздействие следствие прилагането на този вариант върху посочените в т. 3.4. заинтересовани страни - Държавни органи в лицето на Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на електронното управление, и Комисията за регулиране на съобщенията. Те получават приходи от административната годишна такса за контрол, която към момента е 0,291% от годишните брутни приходи на предприятия с годишни брутни приходи, равни на или над 100 000 лв. от цялата дейност по предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, без ДДС, след приспадане на трансферните плащания към други предприятия за взаимно свързване на мрежи и за достъп, транзит, роуминг, услуги с добавена стойност, както и разходи за уреждане на авторски и сродни права за радио- и телевизионни програми. Не са идентифицирани очаквани положителни социални или екологични въздействия следствие прилагането на този вариант върху посочените в т. 3 заинтересовани страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Прилагането на този вариант ще има относително отрицателно въздействие върху заинтересованите страни по т. 3.1. Всички предприятия с годишни брутни приходи, равни на или над 100 000 лв. от цялата дейност по предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, без ДДС. Те ще продължат да плащат административната годишна такса за контрол, която към момента е 0,291% от годишните брутни приходи от цялата дейност по предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, без ДДС, след приспадане на трансферните плащания към други предприятия за взаимно свързване на мрежи и за достъп, транзит, роуминг, 5 услуги с добавена стойност, както и разходи за уреждане на авторски и сродни права за радио- и телевизионни програми. В известна степен може да се каже, че прилагането на вариант 2 „Без действие“ ще има отрицателно социално въздействие, тъй като разходите за дейностите, посочени в чл. 139 от ЗЕС няма да съответстват на размера на административните такси, дължими от лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на ЗЕС. Това ще бъде непоследователен през годините подход за определяне административната такса контрол, което ще създаде предпоставки за възражения от страна на заинтересованите страни по т. 3.1. Не са идентифицирани отрицателни екологични въздействия върху нито една от заинтересованите страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: В случай, че размера на административната годишна такса за контрол се запази, ще е налице противоречие с изискването на чл. 139, ал. 1 от ЗЕС. За малките и средните предприятия Въздействия върху малките и средните предприятия: предприятията, декларирали приходи от предоставяне на обществени електронни съобщения в размер равни на или над 100 000 лв. за 2023 г. ще има относително отрицателно въздействие, тъй като ще продължат да плащат административната годишна такса за контрол, която към момента е 0,291% от годишните брутни приходи от цялата дейност по предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, без ДДС, вместо изчислена на база данните за 2023 г. 0,265%. Няма ефект върху административната тежест. Административна тежест: 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2: „Изменение на размера на административната годишна такса за контрол“ Описание: При този вариант текстът на чл. 5, ал. 2 от Тарифата за таксите се изменя с оглед спазване на изискванията на ЗЕС и необходимост от изменение на размера на административната годишна такса за контрол от 0,291% на 0,265%. По този начин ще е изпълнено условието на чл. 139 от ЗЕС, съгласно който размерът на административните такси, дължими от лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на същия закон, трябва да съответства на административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им. Предложеното изменение е: В чл. 5, ал. 2 думите „в размер 0,291 на сто“ се заменят с „годишната такса по ал. 1 е в размер 0,265 на сто“. Предложението е направено в резултат от извършен през 2024 г. , въз основа на данните от 2023 г., на основание чл. 53, ал. 2 от ЗЕС, ежегоден анализ на необходимостта от преразглеждане на Тарифата за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС, в който е установено, че административните разходи на КРС, посочени в чл. 139, ал. 1 от ЗЕС, надвишават размера на административните такси, събрани от лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на ЗЕС. 6 С Решение № 273 от 19.09.2024 г. КРС откри обществени консултации на Анализ по чл. 53, ал. 2 от ЗЕС и с Решение № 363 от 12.12.2024 г. прие резултатите от него. Анализът е извършен съгласно ред и начин, определен във Вътрешните правила по чл. 141 от ЗЕС, приети от КРС на 10.08.2023 г. При извършения през 2024 г. анализ са взети предвид данните, посочени в Отчета за приходи и разходи на КРС за 2023 г. (ОПР), Отчета за касовото изпълнение на бюджета и сметките за средства от Европейския съюз и чуждите средства на КРС към 31.12.2023 г. (ОКИБ) и Обяснителната записка за касовото изпълнение на бюджета и сметките за средства от Европейския съюз и чуждите средства на КРС към 31.12.2023 г. (Обяснителната записка), публикувани на интернет страницата на Комисията. Съгласно Вътрешните правила, за целите на определяне на административните разходи на КРС за осъществяване на дейностите, посочени в чл. 139 от ЗЕС, е определен коефициент на средна ангажираност на целия личен състав на КРС по ЗЕС (КАЗЕС) в размер на 62%. Коефициентът е определен въз основа на чл. 8 от Вътрешните правила и изчислен на база чл. 9 от същите правила. Общият размер на разходите (ОР1), на база на които се калкулират разходите, необходими за обезпечаване на дейностите по чл. 139 от ЗЕС, респ. чл. 2 от Вътрешните правила (ОАР1), e 8 802 846 лв. Въз основа на информацията в Обяснителната записка, се прави анализ на относимостта на разходите към дейностите по ЗЕС, като се отчитат всички правомощия на КРС, в т.ч. дейностите по другите нормативни актове. Изключват се разходите, които се отнасят към правомощията на КРС по Закона за пощенските услуги, Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, които са в размер на 2 473 136 лв. Наред с това се изключват разходите за санкции в размер на 577 лв. Като се отчита факта, че разходите на КРС за членски внос и за командировки по ЗЕС са изцяло относими към осигуряване на дейностите по чл. 139 от ЗЕС, респ. чл. 2 от Вътрешните правила, на първия етап от определянето на общите административни разходи (ОАР1), тези разходи също се изключват, предвид необходимостта от цялостното им включване при финалното определяне на стойността на ОАР1. Въз основа на изчислената стойност на ОР1 след прилагане на КАЗЕС се калкулира размера на ОАР1, като се включват и разходите на КРС за членски внос и за командировки по ЗЕС. Така изчислената стойност на ОАР1, необходима за обезпечаване на дейностите по чл. 139 от ЗЕС, респ. чл. 2 от Вътрешните правила е 5 498 751,99 лв. Стойността на капиталовите разходи, свързани с обезпечаване на дейностите по чл. 2 от Вътрешните правила, се определя въз основа на амортизационните отчисления за предходната календарна година (ОАР2). Те се калкулират на базата на общите разходи за амортизации (ОР2), отчетени от КРС за предходната година, които съответстват на разходите в отчетна група "Бюджет" на раздел Б, група I, т. 3 на ОПР към 31.12.2023 г. От посочената в ОПР стойност се приспадат разходите, които се отнасят към правомощията на КРС по Закона за пощенските услуги, Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, които са в размер на 711 379 лв. Съответно получената стойност на ОР2 е 2 746 510,55 лв. За определяне на стойността на ОАР2, към изчислените ОР2 се прилага КАЗЕС и получената сума е 1 689 150,76 лв. Сумата на ОАР1 и ОАР2 представлява общите административни разходи (ОАР) на КРС за обезпечаване на дейностите по чл. 139 от ЗЕС, респ. чл. 2 от Вътрешните правила, като за 2023 г. тя е в размер на 7 187 902,74 лв. Видно от публикувания на интернет страницата на КРС Годишен доклад за 2023 г.: https://crc.bg/bg/rubriki/764/godishen-doklad-na-komisiqta-za-regulirane-na-saobshteniqta-za-2023-g, събраните приходи от АГТК за 2023 г. са в размер на 4 509 500 лв. Приходите на КРС от такси за административни услуги за 2023 г. са в размер на 21 300 лв. Сумата на общите приходи от административни такси в размер на 4 530 800 лв. не съответства на административните разходи на КРС по чл. 139 от ЗЕС. 7 Въз основа на Вътрешните правила се определя общата сума от годишните брутни приходи по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2 на всички задължени предприятия за 2023 г. въз основа на декларираните в КРС данни. С оглед коректност при определянето на общата сума на годишните брутни приходи се включват със стойност 0 лв. приходите, които след корекциите по реда на чл. 141, ал. 1 от ЗЕС, са с отрицателна стойност, предвид факта, че участието им със знак минус в общата сума на приходи води до изкуственото занижаване на стойността, въз основа на която се генерира таксата за контрол. Получената сума е в размер на 2 690 410 322,55 лв. С оглед отразяване на влиянието на разпоредбите на чл. 147, ал. 5 от ЗЕС и чл. 5, ал. 3 от Тарифата, които определят случаите на освобождаване от АГТК на предприятия, чийто годишни брутни приходи са под определен праг, е определен коригиращ коефициент в размер на 1,005. За целта въз основа на декларираните данни се изчислява сумата от годишните брутни приходи, предоставени с годишните въпросници за дейността от всички предприятия за 2023 г. и се отнася към изчислената обща сума на годишните некоригирани по реда на чл. 141, ал. 1 от ЗЕС приходи, предоставени с годишните въпросници за дейността на всички предприятия, задължени да заплащат АГТК за 2023 г. За да се определи конкретен размер на АГТК, чрез който ще се постигне съответствие между административните разходи на КРС за дейностите по чл. 139 и приходите от административни такси, от стойността на общите административни разходи в размер на 7 187 902,74 лв. се приспадат приходите от еднократните такси за административни услуги в размер на 21 314,5 лв. Получената стойност се отнася към общата сума от годишните брутни приходи по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Вътрешните правила на всички задължени предприятия за 2023 г., умножени с коригиращия коефициент. Полученият резултат се умножава по 100 с оглед определяне на процента АГТК от брутните приходи, коригирани по реда на чл. 141 от ЗЕС, чрез който се постига съответствие между административните приходи и административните разходи на КРС за осъществяване на дейностите по чл. 139 от ЗЕС. Въз основа на представените данни процента на АГТК е изчислен в размер на 0,265%. Заключение: С оглед спазване изискванията на ЗЕС, е налице необходимост от изменение на размера на АГТК на 0,265%. По този начин разходите за дейностите, посочени в чл. 139 от ЗЕС ще се финансират от приходите от такси съгласно изискванията на същата разпоредба от ЗЕС и в съответствие с данните за 2023 г. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Съгласно чл. 141, ал. 1 и 2 от ЗЕС, размерът на административната годишна такса за контрол е до 1,2 на сто от годишните брутни приходи от предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги без включен данък върху добавената стойност след приспадане на трансферните плащания към други предприятия за взаимно свързване на мрежи и за достъп, транзит, роуминг, услуги с добавена стойност, както и разходи за уреждане на авторски и сродни права за радио- и телевизионни програми. В брутните приходи от предоставянето на електронни съобщителни мрежи и услуги се включват и всички приходи, произтичащи от ползването на ограничения ресурс. Таксата се заплаща от лицата, осъществяващи обществени електронни съобщения, до 15 юли на следващата година и се изчислява на база на приходите и разходите, информацията за които е предоставена от предприятията по реда на чл. 40 от ЗЕС. В резултат на новия размер на АГТК, се очаква еднократно намаление на приходите за годината, в която ще бъде заплатен новия размер на годишната такса за контрол - 2027 г. Проектът на акт предвижда промяната да влезе в сила от 01.01.2026 г. Предвид задължението на КРС по чл. 53, ал. 2 от ЗЕС, ежегодно ще бъде извършван анализ за наличието на разлика между общата сума на събраните административни такси и административните разходи на комисията ще се оценява какъв ще бъде размера на годишната такса за контрол през следващите години, съответно какъв ще бъде размера на приходите, постъпващи от тази такса. 8 Положителните въздействия върху заинтересованите страни по т. 3. - Всички предприятия с годишни брутни приходи, равни на или над 100 000 лв. от цялата дейност по предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, без ДДС се изразяват в намаляване на разходите им през 2027 г. за административна такса контрол към КРС. През 2026 г. те ще заплащат административната годишна такса за контрол 0,291%, която ще се измени през 2027 г. на 0,265% от годишните брутни приходи от предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги. Не са идентифицирани положителни екологични въздействия за нито една от групите заинтересовани страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Очаква се незначително отрицателно въздействие следствие на прилагането на този вариант върху посочените в т. 3 заинтересовани страни: Държавни органи в лицето на Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на електронното управление и Комисията за регулиране на съобщенията. Очакваното намаление на приходите от АГТК през 2027 г., на база условно направени изчисления на усреднения приход от таксата за периода 2022 г. - 2023 г. (в случай, че приходите на предприятията се запазят) показват, че в резултат на намалението в размера на таксата от 0.291 % за 2025 г. на 0.265 %, биха постъпили еднократно 446 хил. лв. по- малко приходи в държавния бюджет спрямо 2026 г. Очакваното отрицателно финансово въздействие върху бюджета ще е еднократно през 2027, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 53 от ЗЕС анализът на необходимостта от промяна на административната такса контрол се извършва ежегодно, за да се гарантира, че се взимат предвид измененията на разходите и приходите на КРС през годините. Въздействието ще намери отражение: - за КРС – намаление в приходите от такси, администрирани от КРС; - за МТС – намаление в размера на трансферите, постъпващи в съответствие с чл. 19, ал. 1 от ЗЕС; - за МЕУ – намаление в размера на трансферите, постъпващи в съответствие с чл. 19, ал. 1 от ЗЕС. Не се очакват отрицателни социални/екологични въздействия за нито една от групите заинтересовани страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Ще бъде спазено изискването на чл. 139, ал. 1 от ЗЕС. Въздействия върху малките и средните предприятия: Промяната има пряко въздействие върху малките и средните предприятия, когато годишните им брутни приходи от цялата дейност по предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, без ДДС, са равни на или над 100 000 лв. и надвишават трансферните плащания към други предприятия за взаимно свързване на мрежи и за достъп, транзит, роуминг, услуги с добавена стойност, както и разходи за уреждане на авторски и сродни права за радио- и телевизионни програми, които се приспадат. За сумата, с която посочените приходи надвишават посочените трансфери, тези предприятия ще дължат административна такса за контрол в размер на 0,265% през 2027 г. вместо определената в размер на 0,291% за 2026 г. Административна тежест: Административната тежест за малките и средните предприятия с годишни брутни приходи от цялата дейност по предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, без ДДС, равни на или над 100 000 лв. се намалява с размера на изменението на административната годишна такса за контрол . Съгласно данните, анализирани за 2023 г. очакваното намаление на приходите от АГТК ще бъде за сметка на 346 бр. предприятия, декларирали приходи от предоставяне на обществени електронни съобщения в размер равни на или над 100 000 лв. за 2023 г. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 9 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 4.2. По проблем 2: Прецизиране на текстове и редакционни промени в Тарифата за таксите, които се събират от КРС. Вариант 1 „Без действие“: Описание: В случай, че не се прецизират предложените текстове в Тарифата, няма да се внесе яснота и прозрачност при формиране на съответните еднократни и годишни такси. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани положителни (икономически, социални или екологични) въздействия следствие прилагането на този вариант върху посочените в т. 3 заинтересовани страни. - предприятия, ползващи или имащи намерение да ползват радиочестотен спектър и производители, вносители и дистрибутори на оборудване, необходимо за изграждането на новата инфраструктура. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани отрицателни (икономически, социални или екологични) въздействия следствие прилагането на този вариант върху посочените в т. 3 заинтересовани страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма пряко въздействие върху малките и средните предприятия. Няма ефект върху административната тежест. Административна тежест: 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2: „Прецизиране на текстове и редакционни промени в Тарифата за таксите, които се събират от КРС“ Описание: Съгласно чл. 1, т. 2 от Тарифата, размерът на годишната такса за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс се диференцира по зони, според броя на регистрираните жители. Съгласно чл. 1 от Регламент (ЕО) № 763/2008 на Европейския парламент и на съвета от 9 юли 2008 г. (Регламента) са установени общи правила за представяне на изчерпателни данни за населението и жилищния фонд на десетгодишни периоди. С чл. 5 от Регламента за първа референтна година се определя 2011 г. Комисията (Евростат) определя следващите референтни години в началото на всяко десетилетие. В тази връзка с цел по-голяма яснота се предлага изменение на чл. 1, т. 2 за 10 източника на информация, според който се определя броя на регистрираните жители в съответната зона. Конкретните предложения за изменение са: В чл. 1, т.2 се правят следните изменения: 1. Чл. 1, т. 2 се изменя така: „2. Според броя на регистрираните жители, съгласно данните от последното официално преброяване на населението, извършено от Националния статистически институт“. С оглед прилаганата практика до момента и осигуряване на яснота и прозрачност при изчисляване на дължимата еднократна и годишна такса при непълна година се предлагат текстове указващи правилото за определяне на броя на годините като коефициент, закръглен до втория знак след десетичната запетая, както и определяне броя на дните между две дати и броя на дните в годината при изчисляване на еднократните и годишните такси. Посоченото е съобразено и с чл. 143 от ЗЕС и чл. 13, ал. 1, според които годишната такса се заплаща на четири равни вноски до края на тримесечието, за което се отнасят. Следователно всяко тримесечие е съставено от 90 дни, всеки месец от 30 дни, а годината от 360 дни (12 м.*30 дни). В чл. 2, ал. 7 се правят следните изменения: 1. Във формулата: След текста „Продължителността на разрешението в години“ се добавя „като при непълен брой години, същите се изчисляват като коефициент, който се закръгля до втория знак след десетичната запетая“. В чл. 13 се добавя нова ал. 4: 1. Ал. (4) Дневният размер на таксата по чл. 2, ал. 7 и 6-8 е равен на 1/360 част от годишния размер. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се очакват положителни (икономически/социални/екологични) въздействия върху групите заинтересовани страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се очакват отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия върху групите заинтересовани страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Наличие на съответствие с чл. 1 от Регламент (ЕО) № 763/2008 Въздействия върху малките и средните предприятия: Прецизиране и по-голяма яснота на разпоредбите на Тарифата. Няма ефект върху административната тежест, предвид че и до момента Административна тежест: се прилага същия подход при изчисляване на съответните такси. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 11 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 4.3. По проблем 3: „Приемане на необходимите изменения в Тарифата за прилагането на Законът за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70 от 2024 г.) и Решение на Народното събрание за ускоряване и завършване на процеса по практическата подготовка за приемане на еврото в Република България (Обн. ДВ, бр. 64 от 2024 г.). Вариант 1 „Без действие“: Описание: При този вариант няма да бъде нормативно уреден кръгът от въпроси по т. 3. от Раздел 1 на настоящата частична предварителна оценка на въздействието, свързани с адаптиране на националната правна рамка в областта на плащанията за обезпечаване въвеждането на еврото в страната. В резултат на гореизложеното, заинтересованите страни няма да разполагат с точна информация по отношение на размера на дължимите такси за услугите, предоставяни съгласно ЗЕС. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани положителни (икономически, социални или екологични) въздействия следствие прилагането на този вариант върху посочените в т. 3 заинтересовани страни. - предприятия, ползващи или имащи намерение да ползват радиочестотен спектър и производители, вносители и дистрибутори на оборудване, необходимо за изграждането на новата инфраструктура. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: В случай, че не бъдат приети необходимите нормативни промени, посочени в т. 3 от Раздел 1 от настоящата частична предварителна оценка на въздействието, след въвеждането на еврото като парична единица в Република България ще съществува неяснота по отношение на стойността на дължимите такси за услугите, предоставяни съгласно Закона за електронните съобщения. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма пряко въздействие върху малките и средните предприятия. Пропускането на възможността за приемането на предложеното Административна тежест: изменение за промените свързани с прилагането на Законът за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70 от 2024 г.) и Решение на Народното събрание за ускоряване и завършване на процеса по практическата подготовка за приемане на еврото в Република България (Обн. ДВ, бр. 64 от 2024 г.) с настоящото ПМС за изменение на Тарифата ще увеличи административната тежест. Увеличението на административната тежест се очаква да се прояви като иницииране на нова, втора процедура за изменение на Тарифата в рамките на една година, само за измененията предложени във връзка с подготовката на страната за преминаване към евро като национална валута. Това от своя страна е възможно да създаде допълнително увеличение на административната тежест, изразяващо се в отлагане във времето и риск от пропускане на сроковете за навременни промени, свързани със въвеждането на еврото като национална валута. 12 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2: „Приемане на необходимите изменения в Тарифата за прилагането на Законът за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70 от 2024 г.) и Решение на Народното събрание за ускоряване и завършване на процеса по практическата подготовка за приемане на еврото в Република България (Обн. ДВ, бр. 64 от 2024 г.). Описание: При този вариант ще бъде уреден нормативно кръгът от въпроси по т. 3. на Раздел 1 от настоящата частична предварителна оценка на въздействие, целящи правното обезпечаване на въвеждането на еврото в страната в областта на плащанията. За нормативното уреждане на посочените въпроси ще бъде предложено следното нормативно изменение в Тарифата за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС : 1. В чл. 2, ал. 2, т. 3, чл. 6, ал. 3, т. 3 и 4, чл. 6, ал. 9, и 10, чл. 7, ал. 2, 3 и 9, чл. 10, ал. 2, т. 1 и ал. 4 думите „100 лева“ се заменят с „50 евро“. 2. Таксите в евро в чл. 2, ал. 9 и 10, чл. 10, ал. 3, както и в Таблиците в чл. 9, ал. 1 и чл. 10, ал. 1, също се изменят като сумата в левове е разделена на две. 3. Таксите по чл. 2, 6, 7 и 8, с изключение на посочените по т. 1 и 2 се превалутират при прилагане на официалния валутен курс и в съответствие с правилата за превалутиране, като се закръглят до цяло число в полза на предприятията. Таксите са превалутирани в съответствие с правилата за превалутиране и закръгляване, определени в чл. 12 и 13 от ЗВЕРБ. По изключение от горното, таксите, които са определени в евро като сумата в левове е разделена на две, са с инцидентен характер и няма да окажат пряко въздействие върху бюджета. За еднократните такси за издаване и/или изменение и допълнение на разрешение с честотно планиране, както и годишните такси, за които се запазва правилото за превалутиране, е направеното предложение за закръгляване към цяло число в полза на предприятията. Промяната няма да окаже пряко въздействие върху бюджета. Направеното предложение е в съответствие и с изискването и принципа на защита на потребителите, посочен в Концепцията за Закона за въвеждане на еврото в Република България и Националния план за въвеждане на еврото в Република България, според който въвеждането на еврото не следва да нанася щети на българските физически и юридически лица. В случаи, в които не могат да бъдат точно преобразувани съгласно правилата за закръгляване, таксите и данъците към държавата следва да се закръгляват надолу. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Очакват се положителни въздействия върху заинтересованите страни по т. 3. Въвеждането на описаните нормативни промени ще повиши яснотата относно размера на дължимите държавни такси за услугите, предоставяни съгласно ЗЕС и ще създаде условия за безпроблемното им функциониране при въвеждане на еврото като национална валута. Не се очакват положителни екологични въздействия за групите заинтересовани страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се очакват отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия върху групите заинтересовани страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) 13 Република (Обн. услуги 1.2. Специфични завършване ДВ, финансите. техническата Въздействия въздействия. Административна предложения и се 1.1. Опишете въздействия, Опишете въздействия: Съответствие на Тарифата България (обн. ДВ, бр. 70 от 2024 г.) и на процеса по практическата подготовка бр. 64 от 2024 г.) с оглед Писмо изх. Това ще се отрази в повишаване на подготовка на страната за членство в върху малките и средните Административната тежест: се предлага закръгляване на таксите в улеснява заплащането в брой, предвид че (въздействията върху малките и средните качествено (при възможност – и количествено) всички включително върху всяка заинтересована страна/група значителни и кои специфичните въздействия с акцент върху малките и средните информиране, такси, регулаторни режими, със Законът Решение на Народното за приемане на № 91-00-498/12.09.2024 готовността за еврозоната. предприятия: Не тежест намалява, полза на крайните новите такси предприятия; административна значителни потенциални заинтересовани страни. второстепенни. предприятия и административни за въвеждане на събрание за ускоряване еврото в Република г. от министърът своевременното финализиране са идентифицирани предвид че с ползватели на са цели числа. тежест) икономически, социални и екологични Пояснете кои въздействия се очаква да административната тежест (задължения услуги и др.) еврото в и България на на очаквани направените съответните бъдат за 5. Степени Сравняване на на вариантите: изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане изменението на Тарифата“ т с о Цел 1: Разлика между общата сума на събраните административни такси и административните разходи на комисията 3 1 н в и т к Цел 2: Прецизиране на текстове и редакционни промени. 3 1 е ф Е Цел 3: Привеждане на таксите от лева към евро след приемане на еврото за национална валута. 3 1 т с о Цел 1: Разлика между общата сума на събраните административни такси и административните разходи на комисията 3 1 н с а к и Цел 2: Прецизиране на текстове и редакционни промени. 3 1 ф Е Цел 3: Привеждане на таксите от лева към евро след приемане на еврото за национална валута. 3 1 т с о н Цел 1: Разлика между общата сума на събраните административни такси и административните разходи на комисията 3 1 а в у с а Цел 2: Прецизиране на текстове и редакционни промени. 3 1 л г ъ С Цел 3: Привеждане на таксите от лева към евро след приемане на еврото за национална валута. 3 1 1.2. Посочете ефикасност, 1.1. Сравнете вариантите чрез сравняване на ключовите степента, в която вариантите ще изпълнят определените ефективност, чрез която се измерва степента, до която която отразява степента, до която целите могат да бъдат разходи; съгласуваност, която показва степента, до която вариантите им положителни и цели, съгласно основните вариантите постигат постигнати при определено съответстват на отрицателни въздействия. критерии за сравняване на целите на предложението; ниво на ресурсите или при действащите стратегически документи. вариантите: най-малко 14 6. Избор на препоръчителен вариант: По проблем 1: Вариант 2 „Изменение на размера на административната годишна такса за контрол“. По проблем 2: Вариант 2 „Прецизиране на текстове и редакционни промени в Тарифата за таксите, които се събират от КРС“. По проблем 3: Вариант 2 „Приемане на необходимите изменения в Тарифата за прилагането на Законът за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70 от 2024 г.) и Решение на Народното събрание за ускоряване и завършване на процеса по практическата подготовка за приемане на еврото в Република България (Обн. ДВ, бр. 64 от 2024 г.). Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): По проблем 1: При този вариант административната тежест ще има известно намаляване на финансовите разходи през 2027 г. само за предприятията, на които годишните им брутни приходи от цялата дейност по предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, без ДДС, са равни на или над 100 000 лв. и надвишават трансферните плащания към други предприятия за взаимно свързване на мрежи и за достъп, транзит, роуминг, услуги с добавена стойност, както и разходи за уреждане на авторски и сродни права за радио- и телевизионни програми, които се приспадат. За останалите предприятия няма ефект. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. 15 Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Актът засяга пряко МСП при избор на препоръчителния вариант по Проблем 1, както е посочено в специфичните въздействия, доколкото намалява административната тежест от гледна точка на финансовите разходи. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не се очаква възникването на съдебни спорове от предлаганата промяна. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗЕС, преди приемане на решение по важни въпроси от обществена значимост за развитието на електронните съобщения, КРС провежда обществени консултации. В тази връзка и с оглед спазване на принципите на прозрачност, публичност и консултативност, залегнали в разпоредбите на ЗЕС, с Решение № 273 от 19.09.2024 г., КРС откри процедура за обществени консултации на изготвения Анализ на Комисията за регулиране на съобщенията по чл. 53, ал. 2 от ЗЕС. С Решение № 363 от 12.12.2024 г. КРС прие резултатите от проведените обществени консултации, които са публикувани на страницата на КРС в интернет на адрес https://www.crc.bg/bg/statii/2691/komisiqta-za-regulirane-na-saobshteniqta-krs-prie-rezultatite-ot- provedenite-obshtestveni-konsultacii-vav-vrazka-s-izvarshen-analiz-po-chl-53-al-2-ot-zes. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Проектът за изменение и допълнение на Тарифата ще бъде публикуван за обществено обсъждане за 30 дни на интернет страницата на Комисията за регулиране на съобщенията в рубриката „Обществено обсъждане и консултации“. В рамките на процедурата ще се даде възможност на заинтересованите страни да представят своите предложения и становища относно приложения подход за определяне на таксите, както и очакванията им за развитие на сектора следствие на предложените изменения. Справката за отразяването на постъпилите предложения и становища ще бъде публикувана на интернет страницата на Комисията за регулиране на съобщенията. Проектът на Тарифата ще се съгласува в съответствие с чл. 32, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация с всички министерства, предвид значението му за изпълнението на целите, заложени в стратегическите документи, посочени в т. 6 Положителни въздействия от настоящия документ. 16 Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: 1. Годишен доклад на КРС за 2023 г. https://www.crc.bg/bg/rubriki/764/godishen-doklad-na-komisiqta-za-regulirane-na-saobshteniqta-za-2023-g 2. Анализ на КРС по чл. 53, ал. 2 от ЗЕС Приложение__анализ_тарифа_такси.pdf 3. Годишен финансов отчет на КРС за 2023 г. https://www.crc.bg/bg/rubriki/771/godishen-finansov-otchet-na-komisiqta-za-regulirane-na- saobshteniqta-v-izpalnenie-na-dds-08-21-12-2023-g. 4. Закон за електронните съобщения https://crc.bg/files/zakoni/ЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ.pdf 5. Вътрешни правила за определяне размера на административната годишна такса за контрол по чл. 141 от ЗЕС https://www.crc.bg/bg/rubriki/130/regulatorni-politiki-principi-pravila Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Златка Асенова - директор на дирекция „Финансови и административни дейности“ в КРС Дата: … Подпис: … 17

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т ___________________________________________________________________ П О С Т А Н О В Л Е Н И Е №... от ............................................ 2025 г. за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения, приета с Постановление № 374 на Министерския съвет от 2011 г. (oбн. ДВ, бр. 107 от 2011 г., изм. и доп. бр. 103 от 2012 г., бр. 27 от 2014 г., бр. 27 от 2015 г., бр. 7 от 2016 г., бр. 3 от 2017 г., бр. 70 от 2018 г., бр. 30 от 2020 г., бр. 30 от 2023 г. и бр. 84 от 2024 г.) М И Н И С Т Е Р С К И Я Т С Ъ В Е Т П О С Т А Н О В И: § 1. В чл. 1, т. 2 накрая се поставя запетая и се допълва: „съгласно данните от последното официално преброяване на населението, извършено от Националния статистически институт“. § 2. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 таблицата се изменя така: № Вид мрежа Такса по ред   (в евро) 1. Електронни съобщителни мрежи от радиослужба радиоразпръскване за: 1.1. (отм. – ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 1.01.2015 г.) 1.2. наземно цифрово радиоразпръскване в обхват 470-694 MHz – за всяка едночестотна мрежа 3 067,75 1.3. наземно аналогово радиоразпръскване в УКВ обхвата –за всяка станция 255,65 1.4. наземно цифрово радиоразпръскване в обхват 174-230 MHz – за всяка едночестотна мрежа 2 812,11 1.5. наземно аналогово радиоразпръскване в обхватите на дълги, средни и къси вълни – за всяка станция 766,94 1.6.  наземно цифрово радиоразпръскване, в обхватите на дълги, средни и къси вълни – за всяка станция 1 533,88 2. Електронни съобщителни мрежи от подвижна радиослужба за собствени нужди за всеки симплексен радиоканал в зона на обслужване с максимален размер: 2.1. до 2 км 102,26 2.2. до 20 км 204,52 2.3. до 50 км 255,65 2.4. до 120 км поне за една радиостанция на надморска височина над 1000 м 357,90 2.5. с национален обхват 971,45 3. електронни съобщителни мрежи от спътникови радиослужби 3.1. за всяка земна станция, свързваща се с геостационарни спътникови системи 409,03 3.2. за всяка земна станция, свързваща се с негеостационарни спътникови системи, състояща се от една или повече антени 409,03 3.3. (отм. – ДВ, бр. 30 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) 4. Електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“ –за всеки предавател 4.1. до 50 GHz 127,82 4.2. над 50 GHz 25,56 5. (отм. – ДВ, бр. 30 от 2023 г.) 6. електронна съобщителна мрежа за обслужване на корабоплаването и предоставяне на информационни услуги на корабния трафик 6 135,50 7. Електронна съобщителна мрежа от радиослужбите въздушна подвижна, радиолокация и радионавигация за управление на въздушното движение и осигуряване на аеронавигационното обслужване на полетите на гражданското въздушно пространство 6 135,50 8. електронна съобщителна мрежа от негеостационарна/и спътникова/и система/и 2 556,46 9. позиция на геостационарна орбита със съответния радиочестотен спектър 2 556,46 10. Електронна съобщителна PAMR мрежа от подвижна радиослужба с предоставяне на услуги на затворена група потребители, за всеки 1 kHz в зона на обслужване с максимален размер: 2 556,46 10.1. до 2 км 17,90 10.2. до 50 км 40,90 10.3. с национален обхват 155,94 11. земна подвижна мрежа GSM-R/RMR 12 271,01 12. (отм. –- ДВ, бр. 30 от 2023 г.) 13. Интегрирана мобилна спътникова система 2 556,46 14. Електронна съобщителна мрежа, използваща радиочестотен спектър за производствени нужди 255,65 2. В ал. 2 се правят следните изменения: а) в т. 2 думите „100 лв.“ се заменят с „50 евро“; б) в т. 3 думите „100 лв.“ се заменят с „50 евро“. 3. В ал. 6 таблицата се изменя така: № по ред Вид мрежа Такса (в евро) 1. PAMR мрежи с предоставяне на обществени услуги в обхват 420 MHz, за всеки 1 kHz 51,13 2. PAMR мрежи с предоставяне на обществени услуги в обхват 460 MHz, за всеки 1 kHz 51,13 3. Наземни мрежи, позволяващи предоставяне на електронни съобщителни услуги в обхват 1,5 GHz, за заемана честотна лента 1 MHz 20 451,68 4. Наземни мрежи, позволяващи предоставяне на електронни съобщителни услуги в обхват 2,6 GHz, за заемана честотна лента 1 MHz 56 242,11 5. Наземни мрежи, позволяващи предоставяне на електронни съобщителни услуги в обхват 3,6 GHz, за заемана честотна лента 1 MHz 20 451,68 6. Електронни съобщителни мрежи в обхват 26 GHz, за заемана честотна лента 1 MHz 818,07 4. В ал. 7 след думите „П – продължителността на разрешението в години“ се поставя запетая и се добавя „като при непълен брой години, същите се изчисляват като коефициент, който се закръгля до втория знак след десетичната запетая“. 5. В ал. 8 таблицата се изменя така: № по ред Обхвати Единична цена на MHz (в евро) 1. 700 MHz 36 813,02 2. 800 MHz 36 813,02 3. 900 MHz 51 129,19 4. 1800 MHz 38 346,89 5. GHz 23 008,13 6. В ал. 9 думите „15 000 лв.“ се заменят със „7 500 евро“. В ал. 10 думите „500 лв.“ се заменят с „250 евро“. § 3. В чл. 5 се правят следните изменения: 1. В ал. 2 думите „0,291 на сто“ се заменят с „0,265 на сто“, а думите „100 000 лв.“ се заменят с „51 129,19 евро“. 2. В ал. 3 думите „100 000 лв.“ се заменят с „51 129,19 евро“. § 4. В чл. 6 се правят следните изменения: В ал. 1 таблицата се изменя така: № по ред Вид мрежа зона зона зона зона зона зона І ІІ ІІІ ІV V VІ (в евро) (в евро) (в евро) (в евро) (в евро) (в евро) 1 Електронни съобщителни мрежи от радиослужба радиоразпръскване за:             1.1. наземно цифрово радиоразпръскване в обхват 174-230 MHz - за всяка едночестотна мрежа  -  - 1 789,52 3 476,78 7 669,38 12 782,30 1.2. (наземно цифрово радиоразпръскване в обхват 470-694 MHz за всяка едночестотна мрежа -   - 6 135,50 10 225,84 19 429,09 30 677,51 1.3. наземно аналогово радиоразпръскване в УКВ обхвата - за всяка станция и разрешена мощност на изхода на предавателя:  - -  -   - -  -  1.3.1. до 50 W включително 23,01 57,78 92,03 230,08 345,12 - 1.3.2. до 100 W включително 46,02 115,04 184,07 460,16 690,24 - 1.3.3. до 200 W включително 57,78 133,45 225,48 575,20 863,06 - 1.3.4. до 300 W включително 69,02 151,85 266,89 690,24 1 035,37 - 1.3.5. до 400 W включително 80,78 170,26 308,31 805,28 1 208,18 - 1.3.6. до 500 W включително 92,03 184,07 345,12 920,33 1 380,49  - 1.3.7. до 600 W включително  - 230,08 552,20 1 150,41 1 725,61 5 061,79 1.3.8. до 700 W включително  - 276,1 759,27 1 380,49 2 070,73 5 521,95 1.3.9. до 800 W включително  - 322,11 966,34 1 610,57 2 415,85 5 982,12 1.3.10. до 900 W включително  - 368,13 1 173,41 1 840,65 2 760,98 6 442,28 1.3.11. до 1000 W включително  - 460,16 1 380,49 2 300,81 3 221,14 6 902,44 1.3.12. до 1100 W включително -   - 1 472,52 2 415,85 3 589,27 7 362,60 1.3.13. до 1200 W включително  -  - 1 564,55 2 530,89 3 957,40 7 822,77 1.3.14. до 1300 W включително  -  - 1 656,59 2 645,94 4 325,53 8 282,93 1.3.15. до 1400 W включително -   - 1 748,62 2 760,98 4 693,66 8 743,09 1.3.16. до 1500 W включително  -  - 1 840,65 2 876,02 5 061,79 9 203,25 1.3.17. над 1500 W -  -  2 300,81 3 451,22 6 902,44 11 504,07 1.4. (отм. - ДВ, бр. 30 от 2023 г.)             2 Електронни съобщителни мрежи от подвижна радиослужба за собствени нужди за всеки симплексен радиоканал в зона на обслужване с максимален размер:             2.1. до 2 км 51,13 86,92 127,82 -   -  - 2.2. до 20 км 102,26 153,39 204,52 -   - -  2.3. до 50 км 153,39 204,52 296,55  - -   - 2.4. до 120 км поне за една радиостанция на надморска височина над 1000 м 296,55 332,34 383,47  - -  -  2.5. с национален обхват -  1 533,88 -  -  3 (отм. - ДВ, бр. 70 от 2018 г., в сила от 24.08.2018 г.)             4 (отм. - ДВ, бр. 70 от 2018 г., в сила от 24.08.2018 г.)             5 Електронна съобщителна мрежа от радиослужбите въздушна подвижна, радиолокация и радионавигация за управление на въздушното движение и осигуряване на аеронавигационно обслужване на полетите на гражданското въздушно пространство -   - -  -  -  46 016,27 6 Електронна съобщителна мрежа за обслужване на корабоплаването и предоставяне на информационни услуги на корабния трафик -   -  -  - -  6 135,50 7 Електронна съобщителна мрежа от негеостационарна/и спътникова/и система/и, за всеки 1 MHz на предавателен канал (Земя-Космос)             7.1. за обхватите под 18,4 GHz  -  -  - -  -  30,68 7.2. за обхватите над 18,4 GHz -   -  -  - -  15,34 8 (отм. - ДВ, бр. 30 от 2023 г.)             9 Електронна съобщителна PAMR мрежа от подвижна радиослужба с предоставяне на услуги на затворена група потребители, за всеки 1 kHz в зона на обслужване с максимален размер:             9.1. до 2 км 10,23 15,34 20,45  -  -  - 9.2. до 50 км 25,56 33,23 48,57  -  -  - 9.3. с национален обхват  -  -  - 153,39  -  - 10 Позиции на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър, за всеки 1 MHz на предавателен канал (Земя-Космос)             10.1. за обхватите под 18,4 GHz  -  -  -  -  - 30,68 10.2. за обхватите над 18,4 GHz  -  -  -  -  - 15,34 11 PAMR мрежа с предоставяне на обществени услуги в обхват 420 MHz, за всеки 1 kHz  -  -  -  -  - 102,26 12 PAMR мрежа с предоставя-не на обществени услуги в обхват 460 MHz, за всеки 1 kHz  - -  -  -  - 102,26 2. В ал. 2 таблицата се изменя така: № по ред Мощност Радиопредаватели и радиостанции за наземно аналогово радиоразпръскване за територията на Република България Радиопредаватели и радиостанции за наземно аналогово радиоразпръскване за територия извън Република България Радиопредаватели и радиостанции за наземно цифрово радиоразпръскване, за територията на Република България Радиопредаватели и радиостанции за наземно цифрово радиоразпръскване, за територия извън Република България (в kW) (в евро) (в евро) (в евро) (в евро) 1 до 10 включително 511,29 255,65 766,94 511,29 2 до 30 включително 766,94 511,29 1 533,88 1 022,58 3 до 100 включително 1 533,88 766,94 3 067,75 2 045,17 4 над 100 2 556,46 1 022,58 7 669,38 5 112,92 3. В ал. 3 се правят следните изменения: а) в т. 3 думите „100 лв.“ се заменят с „50 евро“; б) в т. 4 думите „100 лв.“ се заменят с „50 евро“. 4. В ал. 9 думите „0,50 лв.“ се заменят с „0,25 евро“, а думите „100 лв.“ се заменят с „50 евро“. 5. В ал. 10 думите „100 лв.“ се заменят с „50 евро“. § 5. В чл. 7 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 таблицата се изменя така: № по ред Вид мрежа Такса за 1 MHz (в евро) 1 електронни съобщителни мрежи от спътникови радиослужби на предавателен канал (Земя-Космос)   1.1. за обхватите под 18,4 GHz 102,26 1.2. за обхватите над 18,4 GHz 5,11 2 Наземни мрежи, позволяващи предоставяне на електронни съобщителни услуги 2.1. в обхват 700 MHz 33 233,97 2.2. в обхват 800 MHz 33 233,97 2.3. в обхват 900 MHz или в обхват 1800 MHz 33 233,97 2.4. в обхват 1,5 GHz 2 045,17 2.5. в обхват 2 GHz 33 233,97 2.6. в обхват 2,6 GHz 4 601,63 2.7. в обхват 3,6 GHz 2 045,17 3 електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“ – за 1 км, за брой използвани носещи честоти в обхвати:   3.1. до 10 GHz 1,23 3.2. от 10 GHz до 24 GHz 0,92 3.3. от  27 GHz до 35 GHz 0,77 3.4. от 35 GHz до 50 GHz 0,61 3.5. над 50 GHz 0,15 4 (отм. – ДВ, бр. 30 от 2023 г.)    5 Електронни съобщителни мрежи в обхват 26 GHz 217,30 В ал. 2 думите „100 лв.“ се заменят с „50 евро“. В ал. 3 думите „100 лв.“ се заменят с „50 евро“. В ал. 4 думите „9 лв.“ се заменят с „4,60 евро“. В ал. 5 думите „2 500 лв.“ се заменят с „1 278,23 евро“. В ал. 7 се правят следните изменения: а) в т. 1 думите „50 000 лв.“ се заменят с „25 564,59 евро“; б) в т. 2 думите „300 000 лв.“ се заменят с „153 387,56 евро“. В ал. 9 думите „100 лв.“ се заменят с „50 евро“. § 6. В чл. 8, ал. 1 таблицата се изменя така: № по ред Вид номерационни ресурси Такса (в евро) 1 За национално значим номер с 8-цифрена дължина 0,09 2 За национално значим номер с 9-цифрена дължина 0,07 3 (изм. – ДВ, бр. 30 от 2023 г., отм. – ДВ, бр. 84 от 2024 г.)   4 За номер след код „700“ 0,82 5 За номер след код „800“ 0,82 6 За номер след код „90“ 2,05 7 За национално значим номер за достъп до услугата комутируем достъп до интернет   7.1. за номер с формат 13АХ 1 278,23 7.2. за номер с формат 13АХУ 255,65 7.3. за номер с формат 13АХУZ 25,56 8 За номер за достъп до справочни услуги 118ХУ 1 278,23 9 За национално значим номер с 12-цифрена дължина за достъп до услуги, при които се използва комуникация машина-машина (М2М) 0,05 10 За кратки номера от ННП с първа цифра „1“ 10.1. за номер с дължина три цифри 7 669,38 10.2. за номер с дължина четири цифри 3 067,75 10.3. за номер с дължина пет цифри 766,94 11 За код за избор на оператор 1 227,10 12 За код на мобилна мрежа (MNC) или (Т)MNC) 511,29 13 За международен код за идентификация на мрежата за предаване на данни (DNIC) 511,29 14 За международен код на точка за сигнализация (ISPC) 255,65 15 За национален код на точка за сигнализация (NSPC) 25,56 § 7. В чл. 9 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 таблицата се изменя така: № Вид дейност Такса по ред   (в евро) 1. За провеждане на изпит за радиолюбител 10 2. За издаване на разрешително за правоспособност на радиолюбител 4 3. За преиздаване на документ за правоспособност на радиолюбители 2,50 4. За издаване на:   4.1. хармонизирано радиолюбителско свидетелство (НАRЕС) на български, английски, немски и френски език 10 4.2. СЕРТ лицензия на радиолюбител на български, английски, немски и френски език 10 5. За издаване на удостоверение за вписване в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗЕС 7,50 6. За разглеждане на заявление за издаване на разрешение 40 7. За разглеждане на заявление за изменение и/или допълнение на разрешение 25 8. За разглеждане на заявление за прехвърляне на разрешение или на част от правата и съответните задължения, включени в разрешение за ползване на радиочестотен спектър, както и отдаване под наем на радиочестотен спектър 22,50 9. За разглеждане на заявление за промяна на срока на действие на разрешението 15 10. За разглеждане на заявление за вписване, добавяне на нов участък - за всеки предавател, или изменение на техническите параметри - за всеки предавател на участък в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЕС.  5 11. За издаване на дубликат на документи, издадени от комисията:   11.1. за първа страница 2,50 11.2. за всяка следваща страница 0,25 12. За издаване на копие от документи:   12.1. за първа страница 1,00 12.2. за всяка следваща страница 0,10 13. За предоставяне на комплект конкурсни/тръжни книжа и документи за участие в конкурс/търг:   13.1. за електронни съобщителни мрежи с национален обхват или зона, обхващаща над 2 000 000 жители 2000 13.2. за електронни съобщителни мрежи в зона, обхващаща до 2 000 000 жители 750 13.3. за електронни съобщителни мрежи в зона, обхващаща до 500 000 жители 400 14. За разглеждане на искане по чл. 56 от ЗЕС 450 15. За предоставяне на копие от технически документ, включително на международна организация, когато това е регламентирано   15.1. - на електронен носител 2,50 15.2. на хартиен носител:   - за първа страница 2,50   - за всяка следваща страница 0,25 В ал. 3 думите „всеки пълен лев“ се заменят с „всяко пълно евро“. § 8. В чл. 10 се правят следните изменения: В ал. 1 таблицата се изменя така: № Вид дейност Такса по ред   (в евро) 1. За изменение на идентификационни данни, за всяко разрешение 15 2. За промяна на срока на действие на разрешението 15 3. За прехвърляне на разрешение 175 В ал. 2, т. 1 думите „100 лв.“ се заменят с „50 евро“. В ал. 3 думите „360 лв.“ се заменят със „180 евро“. В ал. 4 думите „100 лв.“ се заменят с „50 евро“. § 9. В чл. 13 се създава ал. 4: „(4) Дневният размер на таксата по чл. 2, ал. 7, чл. 6, чл. 7 и чл. 8 е равен на 1/360 част от годишния размер.“. § 10. Създава се чл. 16: „Чл. 16. При изчисляване на общия дължим размер на съответната такса по чл. 2, ал. 1, ал. 6-8, чл. 6, ал. 1 и 2, чл. 7, ал. 1, 5 и 7 и чл. 8, ал. 1 стойността се закръгля до цяло число в полза на предприятията.“. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 11. (1) Параграф 3, т. 1 влиза в сила от 1 януари 2026 г. и се прилага за административната годишна такса за контрол, считано от 2026 г. (2) Дължимата административна годишна такса за контрол по чл. 5, ал. 2 за 2025 г., която се заплаща до 15 юли 2026 г., е в размер 0,291 на сто. (3) Параграф 2, т. 1-3, 5-7, параграф 3, т. 2, параграфи 4-8 и параграф 10 влизат в сила от датата, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: ГАБРИЕЛА КОЗАРЕВА ________________________________________________________________________ Главен секретар на Министерството на транспорта и съобщенията: Директор на дирекция „Правна“ в Министерството на транспорта и съобщенията:

ТАБЛИЦА с постъпилите становища и резултатите от проведеното от Министерство на транспорта и съобщенията обществено обсъждане по проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения Заинтересовани лица Предложения Статус Мотиви Общи бележки Илия Христозов Кое обществено обсъждане е легитимно? Продължава странната и неправилна практика, един и същ проект на нормативен акт, в случая „Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения“ да се публикува за обществено обсъждане от две различни ведомства – КРС и МТС. В минали години тези проекти се публикуваха едновременно, което поне спестяваше време, но сега се публикуват последователно във времето, което е още по-вредно, защото се ангажира административния ресурс на редица ведомства и заинтересованите предприятия. Първо, този проект беше публикуван за обществено обсъждане от КРС на 22.04.2025 г., тук: https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?@lang=bg-BG&Id=9071 и на 19.06.2025 г. с Решение № 206 от 19.06.2025 г. КРС: „Приема резултатите от проведеното обществено обсъждане па проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения“, „Приема проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения“ и изпраща проекта „заедно с всички документи към него“ „до Министерство на транспорта и съобщенията за провеждане на процедура по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерски съвет и на неговата администрация“. Въпреки че процедурата по чл. 32 не изисква ново обществено обсъждане, сега същият проект на ПМС е публикуван от МТС, тук: https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?@lang=bg-BG&Id=9332 с незначителни корекции спрямо приетия проект от КРС на 19.06.2025 г. Важно е да се отбележи, че въпреки че общественото обсъждане отдавна е приключило ( на 19.06.2025 г.), КРС все още не е публикувала справката за постъпилите предложения, приетите предложения, местата и текстовете, в които са отразени приетите предложения, и мотивите за неприетите. С това свое бездействие КРС е извършела нарушение на изискванията на чл. 36, ал. 4 от ЗЕС. Това е неизпълнение и на т. 2 от Решение № 206 от 19.06.2025 г. на КРС: „2. Резултатите от проведеното обществено обсъждане да се публикуват на страницата на Комисията за регулиране на съобщенията в Интернет и на Портала за обществени консултации.“ Ако горепосочената справка беше публикувана, от нея щеше да е видно с какви неадекватни и необосновани аргументи не са приети моите становища и предложения за изменение на проекта на ПМС. Затова тук отново ще представя моите предложения и се надявам, че този път експертите от МТС ще ги анализират задълбочено и безпристрастно. Ясно е, че провеждането на две обществени обсъждания от различни ведомства е нелогично (когато няма съществени разлики между двата проекта, а в случая разликите са незначителни), а освен това е и незаконосъобразно. В нормативните документи ясно е регламентирано, кой трябва да подлага на обществено обсъждане съответен нормативен акт. Следователно въпросът е, кое от двете обществени обсъждания е легитимно? Необходимо е да се отбележи, че една от причините за допускане на гореизложената ситуация са някои слабости в законовата уредба на ЗЕС. На първо място трябва да се обърне внимание, че с оглед на факта, че всяка промяна на Тарифата за таксите по чл. 147 от ЗЕС задължително се подлага на обществено обсъждане преди внасянето й в Министерския съвет, не е необходима предварително още една обществена консултация относно анализа на необходимостта от преразглеждане на тарифата за таксите, защото се получават две последователни обществени консултации по една и съща тема. Заинтересуваните страни ще имат възможност да изразят становище в общественото обсъждане на проекта на Тарифата при внасянето й в Министерския съвет. Освен това, е лишено от всякакъв смисъл, анализът на независим регулаторен орган, какъвто е КРС, да се подлага на обществена консултация. Това е нонсенс. Каква е независимостта на КРС, след като неин анализ може да се промени в резултат на обществена консултация, както например това се случи през 2022 г. когато в първоначалния проект на анализ, поставен на обществено обсъждане с Решение на КРС № 245/07.07.2022 г. беше констатирано, че липсва необходимост от промяна на таксите, но в последствие в резултат на предложенията на заинтересованите лица в процеса на обществената консултация, се направи нов анализ, в който имаше вече изводи за значително намаляване на редица такси. През 2023 г. анализът на КРС също беше променен в посока на намаляване на някои такси. Законовото изискване за този анализ е в чл. 53, ал. 2 от ЗЕС: „Чл. 53. (2 ) Комисията ежегодно извършва анализ на необходимостта от преразглеждане на тарифата по чл. 147 и провежда обществени консултации по реда на чл. 37.“ Тази разпоредба предлагам при следващо изменение на ЗЕС да се измени във вида: „Чл. 53. (2) Комисията по своя инициатива може да извършва анализ на необходимостта от преразглеждане на тарифата по чл. 147.“ Важно е да се отбележи, че настоящата редакция на чл. 53, ал. 2 е в резултат на ЗИД на ЗЕС (ДВ, бр. 20 от 2021 г.) с който трябваше да бъде транспониран в своята цялост Европейския кодекс за електронни съобщения, (Кодекса), установен с Директива (EC) 2018/1972 на ЕП и на Съвета от 11 декември 2018 г. (Директивата), но в самата Директива липсва изискване за обществени консултации на анализите на регулаторните органи. Следователно е неясна и спорна причината за това изменение на чл. 53. Предишната редакция на чл. 53 от ЗЕС (до 2021 г. ) беше: „Чл. 53. (1) В случай че очакваните приходи за съответната година не покриват разходите на комисията, разликата се осигурява чрез промени в размера на административната такса за контрол. (2) Комисията ежегодно до 30 септември на текущата година предлага на Министерския съвет да приеме изменение на тарифата за таксите, които се събират от комисията. Таксите се събират от 1 януари следващата година.“ и тази предишна редакция на чл. 53 е имала значително по-висока практическа стойност и ефект, от сегашната му редакция, която в последните две години е една от причините за редица проблеми и спорове при заплащането на някои такси. Основният мотив за така предложеното по-горе изменение на чл. 53, ал. 2 от ЗЕС са именно изискванията на Директивата, а вече и на Акта за цифровите услуги. Разпоредбите им изрично изискват всяка държава членка да гарантира независимостта на националния регулаторен орган, който за конкретния случай е КРС. Съображение 37 от Директивата е: „37) Независимостта на националните регулаторни органи беше засилена при прегледа на регулаторната рамка за електронните съобщения, извършен през 2009 г., с цел гарантиране на по-ефективно прилагане на регулаторната рамка и увеличаване на техните правомощия и предсказуемостта на техните решения. За тази цел трябваше да се въведе изрична разпоредба в националното законодателство, която да гарантира, че при изпълнение на своите задачи, националният регулаторен орган е защитен срещу външна намеса или политически натиск, които могат да застрашат неговата независима оценка на въпросите, пред които е изправен. Такова външно влияние прави един национален законодателен орган неподходящ за ролята на национален регулаторен орган съгласно регулаторната рамка.” В чл. 8 на Директивата се регламентира, че: „…националните регулаторни органи действат независимо и обективно, включително при разработването на вътрешните процедури и организацията на персонала, функционират в условия на прозрачност и отчетност в съответствие с правото на Съюза и не търсят, нито приемат указания от други органи във връзка с изпълнението на задачите, възложени им съгласно националното законодателство, което прилага правото на Съюза. Единствено апелативните органи, създадени в съответствие с член 31, имат правомощия да спират действието или да отменят решения на националните регулаторни органи.“ Тези и някои други разпоредби от Директивата, които са пряко свързани с осигуряването на независимостта на КРС, не са транспонирани в ЗЕС и това спомага за наличието на такива разпоредби като чл. 53, ал. 2, които уронват независимостта на КРС. Но на практика, понеже Директива 2018/1972 отдавна е влязла в сила, следователно разпоредбата на чл. 53, ал. 2, в частта й „и провежда обществени консултации по реда на чл. 37“ е „мъртъв“ текст, защото противоречи на Директивата. Освен това, според чл. 37 ал. 1 от ЗЕС обществени консултации се провеждат „преди приемане на решение по важни въпроси от обществена значимост за развитие на електронните съобщения“. Видно е, че законодателят е наблегнал, че въпросите трябва да са „важни“ и че трябва да са от „обществена значимост“. Считам, че промяната на таксите може да е важен въпрос за самите предприятия, но едва ли е важен въпрос от обществена значимост за гражданите, защото самите такси са незначителен процент от всичките разходи на предприятията на годишна база, така че едва ли тяхната промяна с няколко процента ще окаже влияние на цената на услугата. Следователно не е налице дори правно основание за провеждането на такива консултации. Консултациите би следвало да се провеждат само при наистина важни въпроси, защото в противен случай техният принос девалвира. Освен това е ясно, че провеждането на консултации по въпроси свързани с размер на такси е на практика безсмислено (освен по отношението за прозрачност и предварителна информираност), защото практически трудно може да се намери компромис между двете страни в такива случаи. Не случайно подобни въпроси са изключени със закон от възможните въпроси, които могат да се поставят на референдуми. Не се приема Процедурите по обществено обсъждане, провеждани от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС/ Комисията) и Министерството на транспорта и съобщенията (МТС) произтичат от изрични законови разпоредби. Съгласно разпоредбите на чл. 18 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), министърът на транспорта и съобщенията преди издаване или внасяне в Министерския съвет на подзаконовите актове, предвидени в този закон, публикува съобщение за изготвения проект, текста на проекта, мотивите и предварителната оценка на въздействието на страницата на МТС в интернет и на Портала за обществени консултации. По отношение на възраженията, свързани с анализа на необходимостта от преразглеждане на тарифата по чл. 147 от ЗЕС, е необходимо да се отчита разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от закона, съгласно която КРС има нормативно установено задължение да проведе обществени консултации на резултатите от анализа. „Йеттел България“ ЕАД Основните предложения за изменения в проекта са свързани с въвеждането на еврото в България като национална валута и с промяна в размера на административна годишна такса за контрол, дължима за дейността през 2026 г. В изпълнение на пар. 6, ал. 1, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) (обн. ДВ, бр. 70 от 2024 г.) КРС е предприела необходимите мерки за изменение и допълнение в Тарифата за таксите, необходими за изпълнението на закона във връзка с въвеждане на еврото като парична единица в Република България. В изготвената частична предварителна оценка на въздействието (ЧПОВ) регулаторът е посочил, че „В случай, че не бъдат приети необходимите нормативни промени, посочени в т. 3 от Раздел 1 от настоящата частична предварителна оценка на въздействието, след въвеждането на еврото като парична единица в Република България ще съществува неяснота по отношение на стойността на дължимите такси за услугите, предоставяни съгласно Закона за електронните съобщения“. Посочва се също така и че въвеждането на промените „ще повиши яснотата относно размера на дължимите държавни такси за услугите, предоставяни съгласно ЗЕС“. Считаме за нужно да посочим, че предложеното изменение в този вид – директна замяна на таксите от лева в евро (превалутирани според принципите, описани в ЧПОВ) може да доведе до: Несигурност относно приложимите такси в периода от влизането в сила на Тарифата до приемането на еврото като национална валута Неяснота относно начина на превалутиране при възстановяване/прихващане на недължимо платени или събрани преди въвеждането на еврото такси Във връзка с горното, предлагаме в проекта на ПМС за изменение и допълнение на Тарифата да се включат: преходна разпоредба, с която се урежда валутата на плащане до приемането на еврото в България; допълнителна разпоредба, с която се уточнява начина на превалутиране при възстановяване или прихващане на недължимо платени или събрани преди въвеждането на еврото такси. Съгласно чл. 53 от ЗВЕРБ, тези плащания се извършват в евро, като превалутирането се извършва съгласно правилата за превалутиране по чл. 12 и за закръгляване по чл. 13. Предвид, това, че за някои от таксите в Проекта (таксите в чл. 2, ал. 9 и 10, чл. 10, ал. 3, както и в Таблиците в чл. 9, ал. 1 и чл. 10, ал. 1) не се прилагат правилата за превалутиране съгласно ЗВЕРБ, подходът би следвало да се уточни в допълнителна разпоредба. Приема се частично По отношение на притесненията, изложени в бележка относно приложимите такси в периода от влизането в сила на промените в тарифата до приемането на еврото като национална валута, считаме че не е налице неяснота в прилагането на правилата относно въвеждането на еврото в Република България. Материята относно смяната на приложимата в държавата валута е детайлно уредена Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ). Условията за заплащане на такси до приемането на еврото са ясно посочени и в проекта, а именно в разпоредбата на §11, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби. До влизане в сила на съответните параграфи, които въвеждат заплащането на таксите във евро, заплащането ще се осъществя в български левове. По отношение на искането за въвеждане на разпоредба, с която се уточнява начина на превалутиране при възстановяване или прихващане на недължимо платени или събрани преди въвеждането на еврото такси, е приложима разпоредбата на чл. 42 от ЗВЕРБ. В случай, че са налице недължимо платени или събрани такси преди приемане на еврото като национална валута, същите следва да бъдат възстановени при спазване на изискванията на чл. 12 и 13 от ЗВЕРБ. Въпреки посоченото считаме, че няма пречка да се въведе изрична разпоредба в проекта, с цел яснота и избягване на противоречиви тълкувания при правоприлагането. „ЦЕТИН България“ ЕАД По отношение на еднократните такси предлагаме да бъде използван подхода в чл. 9 и чл. 10 от Проекта, като еднократните такси по самите таблици се закръглят до цяло число в полза на предприятията. Пример: „3 067,75“ да стане „3 067“, „409,03“ да стане „409“. Мотиви: Посочените такси, освен че са еднократни, са и в малки размери. Допълнително, такъв подход на закръгляне е направен и в самия Проект – таблиците по чл. 9 и чл. 10 от Проекта. Не на последно по важност място, предложението би довело и до по-лесно администриране от самата КРС на посочените такси. Да бъде предвидена ПЗР, с която да бъде регламентиран въпроса за дължимата валута до приемането на еврото за национална валута в Република България. Мотиви: Предложението е с цел правна сигурност. В Проекта не е уреден въпроса относно приложимите такси в периода от влизането в сила на новата Тарифа до приемането на еврото като национална валута. Не се приема По отношение на т. 1 от становището е необходимо да се отчита, че подходът, посочен в § 7 и 8 от проекта (по отношение на чл. 9 и 10 от тарифата), е обоснован от вида на съответните такси и липсата на голямо въздействие върху бюджета. Предложението в бележката да се приложи метод на закръгляване в полза на предприятията и по отношение на еднократните такси би имало по-значимо въздействие върху бюджета, поради което не може да бъде прието. В § 10 от проекта е предвидено закръгляване до цяло число на общия размер на заплащаната еднократна такса по чл. 2 от тарифата, което е в полза на задължените предприятия. По отношение на т. 2 от становището са относими аргументите по идентична бележка на „Йеттел България“ ЕАД, посочени по-горе. По § 1 от проекта „Виваком България“ ЕАД Съгласно Проекта се предвижда разпоредбата на чл. 1, ал. 2 да бъде допълнена с цел поясняване на източника за определяне на броя жители при определяне на размера на годишните такси за ползване на ограничен ресурс, диференциран по зони. Конкретно предложението е да се ползват данни за населението на база последното официално преброяване на населението, извършено от Националния статистически институт. На мнение сме, че предложението за допълнение следа да се прецизира като се реферира към актуални данни за населението за последната година по следните аргументи: • Съгласно публикуваната на интернет страницата на Националния статистически институт (НСИ) информация1 НСИ ежегодно публикува данни за населението към 31.12 на съответната година. Поддържаната от НСИ онлайн база данни (Информационна система Инфостат: infostat.nsi.bg/infostat/pages/module.jsf?x_2=80 е публично достъпна и позволява извличането на справки за населението по различни критерии, включително по населени места и за различни периоди. Преглед на резултатите от справка за населението по общини, например, за периода 2021-2024 г. показва, че е налице ясно изразена динамика в броя на населението. За разглеждания период във всички 30 общини с най-голям брой жители (58,6% от населението в страната) населението намалява. В общини като Добрич, Пазарджик, Русе и Видин процентното изменение е интервала 10%-14%. С оглед наблюдаваните трайни тенденции във вътрешната миграция на населението тези процентни изменения ще са още по-добре изявени при оценка за период от 10 години, какъвто е периода между две национални преброявания. • Цитираният в мотивите към Проекта Регламент (ЕО) № 763/2008 на Европейския парламент и на съвета от 9 юли 2008 г. (Регламента) определя общи правила за извършване на преброявания на населението и жилищния фонд с цел осигуряване на сравнимост на общностно ниво, но той не изключва поддържането от страна на държавите-членки на актуална статистика за населението към края на всяка календарна година. Нещо повече, чл. 4 от Регламента допуска за държавите членки да ползват за целите на националните преброявания данни от преброявания, базирани на регистри (чл.4, т.1, б. “б”), какъвто е характерът на данните за населението към 31.12, публикувани ежегодно от НСИ. При изготвянето на статистиката за населението към края на всяка година НСИ се позовава2 на данните от предходната година и данните за естественото и механично движение на населението през текущата година, което се установява по настоящ адрес. Данните за преброяванията са отправна точка за статистиката към края на 31.12, следователно няма основание да се счита, че последната е неактуална и изготвена в нарушение на принципите на Регламента. Във връзка с гореизложеното предлагаме предложението за изменение на чл. 1, т. 2 от Тарифата за таксите да бъде прецизирано, както следва: “2. Според броя на регистрираните жители, съгласно публикуваните от Националния статистически институт данни за населението към 31.12 за последната година”. 1 https://www.nsi.bg/statistical-data/206/651 2 https://www.nsi.bg/statistical-data/206 Не се приема Споделяме изложеното в бележката, че практически е възможно да се получат известни разминавания в актуалността на данните за броя на населението. Същевременно обаче е необходимо да се отчита, че данните за населението към 31.12 се публикуват от НСИ до края на месец април в годината след отчетната година. Това означава, че в периода до края на месец април при изчисляване на съответните такси, включително и при ползване на предвидената отстъпка до края на месец март, актуалните данни все още няма да бъдат налични. Посоченото може да доведе до обективни затруднения в работата на КРС по изчисление, респективно събиране на дължимите такси (включително ползване на отстъпки от предприятията), предвид определените срокове за плащането им. Също така, прилагането на годишните данни за населението би довело до ежегодна промяна в резултат на преизчисляване на таксите, което затруднява осигуряването на принципа на предвидимост. Регламент (ЕО) № 763/2008 на Европейския парламент и на съвета от 9 юли 2008 г. от друга страна установява общи правила за представяне на данни за населението и жилищния фонд, които гарантират пълнота и съпоставимост. По § 3 от проекта Илия Христозов Отново се правят незаконосъобразни и некоректни промени в Тарифата по чл. 147, ал. 1 от ЗЕС За поредна година се предлагат незаконосъобразни изменения в Тарифата за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС. Това важи особено за предложения нов размер на административна годишна такса за контрол (АГТК) и за необоснованото и незаконосъобразно отлагане на нейното прилагане. На предишни обществени обсъждания съм обосновавал защо тези (а и други) изменения са незаконосъобразни и съм предлагал конкретни изменения, но моите предложения не се приемаха от КРС и МТС с повърхностни и неадекватни аргументи. По-долу отново ще представя отново моите подробно обосновани аргументи за незаконосъобразността и некоректността на предложените изменения (особено за АГТК) в така предложения проект на ПМС. Тези предложени изменения създават реални предпоставки за наличието на съдебни искове от страна на предприятията от сектора на електронните съобщения, което допълнително ще забави въвеждането на новия размер на АГТК, което ще намали постъпленията в държавния бюджет с милиони лева. Това забавяне ще се добави към сегашното близо 4-годишно забавяне поради неадекватни и забавени действия на КРС и МТС. Важно е да се отбележи, че след проведеното обществено обсъждане на този проект, КРС все още не е публикувала справката за постъпилите предложения, приетите предложения, местата и текстовете, в които са отразени приетите предложения, и мотивите за неприетите. С това свое бездействие КРС е извършела нарушение на изискванията на чл. 36, ал. 4 от ЗЕС. Ако горепосочената справка беше публикувана, от нея щеше да е видно с какви неадекватни и необосновани аргументи не са приети моите становища и предложения за изменение на проекта на ПМС. Затова, тук отново ще представя моите предложения и се надявам, че този път експертите от МТС ще ги анализират задълбочено и безпристрастно. Как си покриват разходите другите регулатори? В процеса на минали обществени консултации за измененията в Тарифата, редица предприятия и техните браншови организации изразяваха становище, че според тях не е правилно и законосъобразно КРС да си покрива разходите с административната годишна такса за контрол (АГТК). Например, Сдружението за електронни комуникации (СЕК) изрази мнението, че „Според СЕК нито една друга държавна структура не покрива директно разходите си от контрол върху сектора си.“ Факт е, че и други регулатори имат в устройствените си закони разпоредби, които регламентират, че разходите по надзора/контрола трябва да се покриват с административните такси. Друг е въпросът, в каква степен се изпълняват тези законови разпоредби във всеки отделен случай. Но всяко неспазване на тези законови разпоредби ощетява държавния бюджет и е крайно време това да се има предвид. Ще дам един пример с Българска народна банка (БНБ), в която правилно се разбират и прилагат европейските и националните регламентиращи документи. Прилагам един линк: https://www.mediapool.bg/bnb-vavezhda-taksa-nadzor-vapreki-118-mln-lv-byudzhet-news313309.html от който е видно, че БНБ покрива своите разходи с такса „надзор“ от много време. В Закона за БНБ има следните разпоредби: „Чл. 59а. (Нов – ДВ, бр. 106 от 2018 г.) (1) Българската народна банка може да събира годишни такси за покриване на административните разходи, произтичащи от функциите по надзор и преструктуриране на поднадзорни лица. (2) Редът за определяне на размера и начинът на събиране на таксите по ал. 1 се определят с наредба на Българската народна банка.“ и тези разпоредби явно се спазват от БНБ в пълен обем, по начин, подробно регламентиран в Наредба № 40 от 1.12.2020 г. за определяне на размера на таксите за покриване на административните разходи на Българската народна банка, произтичащи от функциите по надзор и преструктуриране, издадена от управителя на БНБ, обн., ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г. Внимателният анализ на тази наредба ще покаже, че в нея са регламентирани същите принципи за определяне и срокове за заплащане на таксата, за които аз от години настоявам пред КРС, но моите предложения са били отхвърляни от мнозинството на КРС. Методологията и процедурата за събирането на надзорните такси са регламентирани в Регламент (ЕС) № 1163/2014 на Европейската централна банка от 22 октомври 2014 година относно надзорните такси (Регламента). Този регламент може да бъде намерен например на този сайт: https://www.bankingsupervision.europa.eu/about/fees/html/index.bg.html където са посочени и отделните срокове за осъществяване на процедурата. От тези срокове ясно е видно, че изчислението на размера на дължимата такса за миналата календарна година се прави в началото на настоящата календарна година и плащането на таксата става до средата на настоящата календарна година. Такава е практиката в ЕС. В този регламент има следните разпоредби: „Член 5 1. Основата за определяне на годишните надзорни такси са годишните разходи, като те се възстановяват чрез плащането на тези годишни надзорни такси. 2. Сумата на годишните разходи се определя въз основа на сумата на годишните разноски, състоящи се от разноските, направени от ЕЦБ през съответния период на таксуване, които са свързани пряко или косвено с надзорните ѝ задачи. Член 12 1. Известие за таксата се издава ежегодно от ЕЦБ до всяко задължено лице за таксата в срок до шест месеца от началото на следващия период на таксуване. 2. В известието за таксата се посочват начините, чрез които се плаща годишната надзорна такса. Задълженото лице за таксата изпълнява изискванията, посочени в известието за таксата по отношение на плащането на годишната надзорна такса. 3. Дължимата сума съгласно известието за таксата се плаща от задълженото лице за таксата в срок до 35 дни от датата на издаване на известието за таксата.“ Няма да ги коментирам горните разпоредби, защото те са ясни и потвърждават направените от мен изводи. Но изводи трябва да си направят и КРС и другите регулатори, в чиито устройствени закони има разпоредби, които регламентират, че разходите по надзора/контрола трябва да се покриват с административните такси, но тези разпоредби не се прилагат в пълен обем. Сгрешен е посоченият в проекта размер на таксата за контрол – какви са причините и какво следва? В това становище ще докажа, че посоченият в проекта на ПМС размер от „0,265 на сто“ на административната годишна такса за контрол (АГТК) е невярно изчислен в по-голям размер и следователно е във вреда на предприятията. Това невярно изчисление е направено в следствие на грубо нарушаване на процедурата за определяне на АГТК, така както е регламентирана тази процедура в приетите от КРС „Вътрешни правила за определяне размера на административната годишна такса за контрол по чл. 141 от ЗЕС“ (Правилата) на 10.08.2023 г., при чието приемане имам изразено особено мнение, което е налично в протокола от заседанието на адрес https://crc.bg/bg/statii/2455/avgust-2023-g В това особено мнение съм предложил пълния текст на изготвената от мен „Методика за определяне размера на административната годишна такса за контрол по чл. 141 от ЗЕС“ (Методиката), с приложени към нея таблици, от които става пределно ясен и прозрачен начинът на определянето на всички параметри, от които зависи определянето на АГТК. Освен това става ясно от кого зависи определянето на важните междинни резултати и кой носи отговорност за това. Целта на предложената от мен Методика беше да осигури пълна прозрачност и обективност на целия процес на определянето на размера на АГТК. Приетите от КРС Правила (публикувани на сайта на КРС https://crc.bg/bg/rubriki/130/regulatorni-politiki-principi-pravila) не могат да осигурят дори и в малка степен прозрачност и обективност на процеса. Дадените обяснения в Частичната предварителна оценка на въздействието (ЧПОВ), приложена към проекта на ПМС са недостатъчни за осигуряване на прозрачност, а освен това са неясни и непълни. Дадени са само някои от междинните резултати, но не са дадени най-важните и определящите от тях. Както ще докажа по-долу, някои от тези междинни резултати са изчислени невярно и по неправилен начин. В процеса на миналите обществени консултации за измененията в Тарифата, редица предприятия и техните браншови организации правеха забележки и обръщаха внимание, че процесът и информацията за определяне на новия размер на АГТК не са прозрачни и достъпни. Според мен, това е абсолютно вярно, за което и съм предлагал да бъдат публикувани и всички таблици с междинните изчисления, но тези мои предложения бяха отхвърляни от останалите членове на КРС, което логично доведе до сегашната ситуация на допуснати грешки. Важно е да се отбележи, че няма възможен начин някой извън КРС да открие допуснатите грешки, по простата причина, че няма достъп до значимата информация за процеса на определяне на размера на АГТК, а тази информация не може да се причисли към някакъв вид защитена от закон информация. Всъщност, аз сега имам възможност да докажа допуснатите грешки, защото съм имал достъп до тази информация, която беше приложена като таблици и обяснения към доклада за заседанието на КРС на 19.09.2024 г., на което беше разгледан Анализа на КРС по чл. 53 от ЗЕС за промените в тарифата по чл. 147, ал. 1 от ЗЕС. Нека да преминем към показване и доказване на допуснатите грешки. В чл. 12, ал. 3, т. 1 - 5 от Правилата е посочена формулата, по която се определя размерът на АГТК, а именно: „(3) На основание чл. 53, ал. 1, като се отчитат изискванията на чл. 139 и чл. 147, ал. 5 от ЗЕС и съгласно чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от тези вътрешни правила, размерът на административна годишна такса за контрол се определя по формулата: АГТК = 100 × (ОАР – ОЕТАУ) / (ОГПЗП × KК), където: 1. АГТК е размерът (в проценти) на административната годишна такса за контрол. Закръглява се до хилядна от процента надолу; 2. ОАР е общия размер на административните разходи на КРС за дейностите по ЗЕС през предходната година, изчислен по реда на чл. 7; 3. ОЕТАУ е общата сума на събраните еднократни такси за административни услуги по ЗЕС през предходната година, изчислена по реда на чл. 10, ал. 3; 4. ОГПЗП е общата сума от годишните брутни приходи по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2 на всички задължени предприятия за предходната календарна година, определена по реда на ал. 1;“ 5. КК е коригиращ коефициент, който отразява влиянието на разпоредбите на чл. 147, ал. 5 от ЗЕС и чл. 5, ал. 3 от Тарифата, които определят случаите на освобождаване от АГТК на предприятия, чийто годишни брутни приходи са под определен праг, и се изчислява по следната формула: КК = ƩГППj / ƩГНПЗПi, където: КК е коригиращ коефициент, отразяващ влиянието на разпоредбите на чл. 147, ал. 5 от ЗЕС и чл. 5, ал. 2 и 3 от Тарифата, които регламентират, че АГТК се заплаща само от предприятията, чийто размер на годишните брутни приходи е не по-малко от 100000 лв. Закръглява се до хилядна нагоре; ƩГППj е сумата от годишните брутни приходи, предоставени с годишните въпросници за дейността от всички предприятия за предходната година; ƩГНПЗПi е общата сума на годишните некоригирани по реда на чл. 141, ал. 1 от ЗЕС приходи, предоставени с годишните въпросници за дейността на всички предприятия, задължени да заплащат АГТК за предходната година.“ В ЧПОВ (стр. 6 и 7) е посочено, че: ОАР = 7 187 902,74 лв. ОЕТАУ = 21 314,50 лв. ОГПЗП = 2 690 410 322,55 лв. КК = 0,005 Сега ще докажа, че коефициентът КК = 0,005 е определен погрешно. В ЧПОВ не са показани изходните данни на параметрите за определянето на КК, които са ƩГППj и ƩГНПЗПi. Тези данни могат да се намерят само в изходните таблици, които бяха приложени към доклада за заседанието на КРС на 19.09.2024 г., но тези таблици не са достъпни за обществеността. В таблиците тези параметри са изчислени, както следва: ƩГППj = 3856050082,73 лв. ƩГНПЗПi = 3836318681,82 лв. и като ги заместим във формулата КК = ƩГППj / ƩГНПЗПi, получаваме КК = 1,005143 и като закръглим тази стойност „до хилядна нагоре“, както е регламентирано в чл. 12, ал. 3, т. 5 от Правилата, получаваме: КК = 1,006 и като изчислим АГТК със стойността на КК = 1,006 получаваме стойността за АГТК = 0,264787 %, която като закръглим „до хилядна от процента надолу“, каквото е изискването на чл. 12, ал. 3, т. 1 от Правилата, получаваме крайната стойност АГТК = 0,264 %, която се различава от обявената стойност в проекта с една хилядна. Макар и разликата да е малка, то стойността АГТК = 0,264 % е в полза на предприятията и това е реална предпоставка за завеждане на съдебни искове от предприятията и тяхното спечелване (защото изчислението е извършено в нарушение на Правилата), което от своя страна ще доведе до допълнително забавяне на прилагането на новия размер на АГТК, което ще увеличи милионните загуби в държавния бюджет, които се получиха в следствие на 4-годишното забавяне на въвеждането на новия размер на АГТК. Ако анализираме внимателно изходните данни, така както са показани в таблиците, които не са обществено достояние и извършим правилно указаните в Правилата изчисления и закръгления, ще се убедим, че има и други грешки, които са допуснати в ЧПОВ. Без да се впускам в подробни обяснения ще посоча следното. В ЧПОВ, а и в правилата не е указано кой и как определя най-важният параметър, от който в най-голяма степен зависи крайния резултат. Това е КАСАЗЕС (коефициент на средната ангажираност на служителите от специализираната администрация с дейностите по чл. 2, ал. 2 от Правилата). Този коефициент е изчислен в изходните таблици на 0,66382, но с правилното закръгление (до хилядна надолу) се получава 0,663. Тук ще отворя една скоба и ще поясня, че различните закръгления, които се регламентират в Правилата са с цел да се осигури (такива са изискванията на регламентиращите документи – Европейският кодекс за електронните съобщения и ЗЕС) винаги получаването на крайния резултат в полза на предприятията (по-нисък размер на АГТК) и закръглението се прави по-принцип до 4-тата значеща цифра, с цел осигуряване на по-голяма точност. За съжаление, в Правилата са пропуснати уточняването на закръглението за някои от параметрите, въпреки че съм обръщал внимание на този пропуск. Други изходни данни, които са посочени в таблиците за 2023 г. са: СССА = 138,816 ССКРС= 5 ССОА = 53,502 ССОАН = 0 Груба допусната грешка е, че без някакви аргументи и обосновка, параметърът ССОАН (общия ССБ на служителите в тях за предходната календарна година, които не са изпълнявали дейности по ЗЕС) е приет от КРС за равен на нула, което според мен не е вярно и което допълнително увеличава крайния резултат за АГТК и е във вреда на предприятията, което е реална предпоставка за справедливо съдебно оспорване. Според мен, стойността на ССОАН трябва да е равна на средния списъчен брой на звеното за Вътрешен одит. Има и редица други допуснати грешки както в ЧПОВ (например стойността на КАЗЕС е дадена 62% (стр. 6), а в изходните таблици е 0,615), така и в Правилата, но сега няма да се спирам на тях, защото нееднократно съм ги посочвал в предишни мои становища, а и ще ги анализирам в следващо мое становище. Важно е обаче да се обърне внимание на причините за тези допуснати грешки. Наличието на голям брой грешки, на практика изключва възможността за техническа грешка, защото може да се обясни допускането на една грешка да е по технически причини, но множество грешки не може да са технически. Вече има и друг пределно ясен аргумент, че допуснатите грешки не са технически или по невнимание. На заседанието на КРС на 19.06.2025 г., когато се разглеждаше точката за проекта на това ПМС, експерт от КРС, който е участвал в работната група, която е определяла новия размер на АГТК, ясно и категорично заяви своето становище, че при определянето на новия размер на таксата от 0,265 на сто, са спазени всички изисквания на Вътрешните правила за определяне размера на административната годишна такса за контрол по чл. 141 от ЗЕС. Същият експерт участваше активно и при разработването на самите Правила, така че е много добре запознат с техните изисквания. На същото заседание аз на два пъти се опитах да обоснова своето твърдение, че така направеното изчисление на таксата за контрол в размер на 0,265 на сто е в грубо нарушение на самите Вътрешни правила, но бях прекъсван от председателя на КРС с репликата да не правя квалификации. По този начин председателят на КРС попречи да представя пред комисията в пълнота и на спокойствие своите аргументи и на практика защити неправилните действия на работната група и на практика потули тяхната грешка. Вероятно това е оказало някакво влияние мнозинството от комисията да приеме едно погрешно решение за размера на таксата за контрол. Подобни случаи биха били невъзможни, ако е регламентира възможността да се правят подробни протоколи от заседанията на КРС и ако можеше да се изготвят особените мнения след заседанията на комисията и да се публикуват със съответното решение, които са част от моите предложения за промяна на сега действащите Вътрешни правила за провеждането на заседанията на КРС, но и тези мои предложения не са приети от КРС. Вследствие на това горепосочено становище на експерта може да се направи категоричния извод, че не съществува възможност за допусната техническа грешка. Остават три възможности, като първата е, всичко написано в ЧПОВ и начина за изчисляване на размера на таксата да са верни, а да са грешни моите разсъждения и изводи. Другите две възможности са некомпетентност или умисъл от страна на КРС. Всеки може да прецени за себе си коя е вероятната възможност. На основание горепосочените съображения и факти, както и следващите мои становища по това обществено обсъждане, предлагам отново да се определи стойността на КАСАЗЕС с необходимата точност и да се изчислят правилно останалите параметри, които определят размера на АГТК. С цел осигуряване на прозрачност на процеса на определяне на размера на АГТК, предлагам да се публикуват изходните таблици и поясненията към тях, от които може да се добие ясна представа за всички етапи на процедурата. Това може да стане и в или към Таблицата/справка с получените становища, която се изготвя след общественото обсъждане. Преизчисляването на размера на АГТК не трябва да се използва като причина/основание за ново обществено обсъждане, защото липсва някаква юридическа или друга причина за това. Факт е, че за поредна година КРС забавя приключването на обществената консултация (началото на този процес започна още миналата година), което от своя страна води до забавяне на определянето на новия размер на таксата от МС и необходимост от тълкуване, от кога трябва да влезе в сила новата такса. Щеше да е интересно, но липсват подробни протоколи, от които щеше да е видно какви становища са изразявали членовете на КРС и някои от експертите по въпроса за съдържанието на приетите от КРС Правила. Но такива протоколи няма и сега не може да се покаже чия е заслугата за тази ситуация. Считам, че няма логика и не е законосъобразно, една процедура, по която се определя размерът на законоустановена такса на стотици предприятия, да бъде регламентирана във Вътрешни правила на КРС. Този документ трябва да бъде една подробна и прозрачна Методика (има подобни методики, изготвени от други регулатори) и дори трябва да бъде регламентиран в ЗЕС, което нееднократно съм предлагал, но е било отхвърляно. Като основа на тази Методика може да послужи Наредба № 40 от 1.12.2020 г. за определяне на размера на таксите за покриване на административните разходи на Българската народна банка, произтичащи от функциите по надзор и преструктуриране, издадена от управителя на Българската народна банка, обн., ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г. Внимателният анализ на тази наредба ще покаже, че в нея са регламентирани същите принципи за определяне и срокове за заплащане на таксата, за които аз от години настоявам пред КРС, но моите предложения са били отхвърляни от мнозинството на КРС. Важно е да се отбележи, че според Наредба № 40 на БНБ, определянето на размера и заплащането на таксата става без някаква санкция или намеса от Министерския съвет. И в това има много логика, защото процедурата е подробно регламентирана в закон (Закона за БНБ) и в подзаконов нормативен акт (Наредба № 40), а и реалното определяне на размера на таксата зависи само от данни и събития, които са от миналата календарна година и са лесно проверими. Затова предлагам по аналогичен начин да се процедира и с определянето и заплащането на АГТК. В ЗЕС са регламентирани основните принципи за определяне на АГТК и срока за нейното заплащане. Необходимо е само да се изготви една Методика на базата на съществуващите Правила, която да е регламентирана от ЗЕС и обнародвана в ДВ. И в този случай, няма да е нужна санкцията на МС и няма да са нужни две различни обществени обсъждания на два документа (на Анализа на КРС по чл. 53 от ЗЕС и проекта на ПМС за промяна в Тарифата), които на практика съдържат една и съща информация. В сегашния случай КРС проведе и двете обществени обсъждания и на двата документа (на Анализа на КРС по чл. 53 от ЗЕС и проекта на ПМС за промяна в Тарифата). Настоящото обществено обсъждане от МТС е реално трето по този случай. Аз многократно през годините съм правил предложения да има само едно обществено обсъждане, а не две (а в настоящия случай са дори три) на едно и също съдържание и да има Методика, която да е регламентирана в ЗЕС, но моите предложения бяха отхвърляни от КРС. За новия размер на административната годишна такса за контрол Много е важно да се обърне внимание и ще го обоснова по-долу, че няма повишаване на размера на административната годишна такса за контрол (както твърдят някои браншови организации), а таксата се привежда към законосъобразния й размер, който трябва да заплащат предприятията според изискванията на ЗЕС. Факт е, че много години (над 10) предприятията са заплащали по-ниски такси от законоустановения им размер, защото отговорното ведомство (КРС) не е изпълнявало законовите изисквания на чл. 53, ал. 1 от ЗЕС, във връзка с чл. 139, ал. 1 от ЗЕС. По този начин приходът в държавния бюджет е бил намален с милиони левове. Не е вярно твърдението, което са изказвали някои предприятия и техните браншови организации, че е налице увеличение на размера на таксата. Дори и при миналогодишното обществено обсъждане, в Частичната предварителна оценка на въздействието (ЧПОВ), изготвена от КРС, беше направен изводът, че ще се увеличи административната тежест върху предприятията. Всъщност, едва миналата година беше направена първата плаха стъпка за определяне на реалния законоустановен размер на административната годишна такса за контрол (АГТК), който досега е бил значително по-нисък. Ще обоснова чрез разпоредбите на ЗЕС, защо това е така. Размерът на АГТК е определен в закона (ЗЕС) в чл. 141, ал. 1 и е „до 1,2 на сто от годишните брутни приходи от предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги…“. Видно е, че законодателят не е определил конкретен размер, а е указал само максималната му граница. Следователно тази законова норма не се нарушава, дори не се и приближава до максималната позволена стойност. Но в чл. 139, ал. 1 от ЗЕС: „Чл. 139. (1) Размерът на административните такси, дължими от лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на този закон, съответстват на административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им.“ законодателят ясно е посочил какъв трябва да е общият размер на административните такси (АГТК плюс еднократните такси за административни услуги според чл. 139, ал. 2) и този размер трябва да съответства на „на административните разходи на комисията, необходими за…“. Следователно е пределно ясно, че трябва да е приключила финансовата година и едва тогава може да се изчислят колко са били административните такси, дължими от предприятията и колко са били „административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им“ и съответно да се направи сравнение спрямо тях. А в чл. 53, ал. 1 от ЗЕС: „Чл. 53. (1) В случай на разлика между общата сума на събраните административни такси и административните разходи на комисията, комисията предлага на Министерския съвет изменение на тарифата по чл. 147 относно размера на административната такса за контрол.“ ясно е посочено какво се прави при констатирана разлика между „събраните административни такси и административните разходи на комисията“, а именно да се предложи на МС да измени тарифата по чл. 147, ал. 1 с новия размер на АГТК, който разбира се, трябва предварително да се определи. Следователно, от горепосочените законови разпоредби става пределно ясно, че замисълът, който е вложил законодателят в тях е, че всяка календарна година трябва да се определя такъв размер на АГТК, който да осигурява равенство/съответствие на извършените административни разходи от КРС за дейностите по ЗЕС през предходната календарна година и общия сбор на платените през предходната календарна година еднократни такси за административни услуги плюс АГТК, която трябва да платят предприятията през настоящата календарна година. Горният извод се потвърждава и от текста в ЧПОВ: „Таксата се заплаща от лицата, осъществяващи обществени електронни съобщения, до 15 юли на следващата година и се изчислява на база на приходите и разходите, информацията за които е предоставена от предприятията по реда на чл. 40 от ЗЕС.“, но буквално със следващия абзац на този текст: „В резултат на новия размер на АГТК, се очаква еднократно намаление на приходите за годината, в която ще бъде заплатен новия размер на годишната такса за контрол - 2027 г. Проектът на акт предвижда промяната да влезе в сила от 01.01.2026 г.“ се въвежда пълно противоречие с по-горния абзац, а и с изискванията на ЗЕС. Някои предприятия цитират решения на Конституционния съд в защита на своята обосновка, че новият размер на таксата трябва да се прилага за бъдеще време, но цитираните решения на КС не са релевантни с този казус. Тук ще обоснова защо тези решения на КС нямат връзка със заплащането на АГТК. Ще цитирам едно от становищата на мобилно предприятие (което се подкрепя и от експертите и от мнозинството в КРС), което бе представено по време на минала обществена консултация: „Предвид изложеното, считаме че без всякакво съмнение промяната в размера на годишната такса трябва да се отнася за календарната година следваща публикуване на изменението. Задълженията за данъци и такси следва да са установени отнапред. Такава е категоричната практика на Конституционния съд на Република България, която трябва да бъде взета предвид в настоящия случай. Особено важно за това е Решение № 9 от 20 юни 1996 г. по к.д. № 9/96 г., в което категорично се заявява: „Република България е правова държава и се управлява според Конституцията и законите на страната, пред които всички граждани са равни - чл.4, ал.1 и чл.6, ал.2, изр.1 от Конституцията. Проява на конституционните принципи за правова държава и законност в областта на данъчното право е правилото за неретроактивност на данъчната норма. Конституционният съд не е чужд на разбирането, че данъчният закон действа занапред, от влизането му в сила насетне. Нормите, с които се въвеждат данъчни задължения или данъчни утежнения, трябва да бъдат създадени преди времето, за което те се отнасят. Гражданите трябва да знаят предварително, преди настъпването на финансовата година данъците и техния размер, които те ще плащат.“. Мобилните предприятия и КРС правилно са посочили общото правило, че „Задълженията за данъци и такси следва да са установени отнапред“, но явно не са отчели, че и това правило е спазено, защото законодателят е посочил ясно, че задължението за дължимите административни такси трябва да съответства на административните разходи на комисията, т.е. размерът на задължението (таксата) е принципно точно определен, а в законът е определен само максималният размер на тази такса (1,2 на сто, който размер дори не е близко до сегашната стойност), за да се премахне възможността за произволно повишаване на размера на таксата и да са защитени предприятията. Не трябва да се забравя и че има голяма принципна разлика за причините за дължимите данъци и за дължимите такси. Таксите, за разлика от данъците, се дължат за някаква извършена услуга (контролът е вид такава услуга) и следователно размерът на разходите за някои услуги, които не са еднократни, а са извършвани в някакъв период от време, може да бъде точно определен само след приключване на съответния период, а в конкретния случай този период е приключил в края на предходната календарна година и следователно таксата е дължима до 15 юли на настоящата година. Следователно няма никакво нарушение на ЗЕС или други закони, а всичко си е законосъобразно и е съгласно разпоредбите на ЗЕС. Спазена е и разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от Конституцията: „Чл. 60. (1) Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество.“, защото е изпълнено изискването размерът на таксата да е установена със закон (до 1,2 на сто от годишните приходи, съгласно чл. 141, ал. 1 от ЗЕС) и това изискване не е нарушено с новия размер на таксата, който е значително по-малък от максимално разрешения по закон). За да се изпълни обаче изискването, че таксата да е според доходите/приходите е ясно, е трябва да е изминала календарната година, за която се отнася таксата и тогава да се определи нейният размер, каквото е всъщност и моето становище. По аналогичен начин (както предложения по-горе от мен) е регламентирана процедурата за определяне и сроковете на заплащане на таксата за надзор от банките в Наредба № 40 от 1.12.2020 г. за определяне на размера на таксите за покриване на административните разходи на Българската народна банка, произтичащи от функциите по надзор и преструктуриране, издадена от управителя на Българската народна банка, обн., ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г. Какъв трябва да е реалният размер на таксата за контрол? В процеса на изготвянето на този проект, на етапа „Анализ по чл. 53, ал. 2 от ЗЕС на необходимостта от преразглеждане на Тарифата за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС“ (Анализа) бяха допуснати редица грешки при изчисляването на новия размер на административната годишна такса за контрол (АГТК), което значително намалява нейния размер и ще доведе до по-ниски приходи в държавния бюджет от тази такса в размер на милиони лева. На практика се повтарят същите грешки, които бяха допуснати и при предишния анализ на КРС и за които вече съм изразявал моето становище и съм предлагал начини за отстраняването им. Същите грешки КРС допусна и при общественото обсъждане на проекта на ПМС за измененията в Тарифата. Важно е да се отбележи, че КРС все още не е публикувала справката за постъпилите предложения, приетите предложения, местата и текстовете, в които са отразени приетите предложения, и мотивите за неприетите. С това свое бездействие КРС е извършила нарушение на изискванията на чл. 36, ал. 4 от ЗЕС. Ако горепосочената справка беше публикувана след приключването на общественото обсъждане за проекта на ПМС, от нея щеше да е видно с какви неадекватни и необосновани аргументи не са приети моите становища и предложения за изменение на проекта на ПМС. На заседанието на КРС на 19.06.2025 г., когато се разглеждаше точката за проекта на това ПМС, аз на два пъти се опитах да обоснова своето твърдение, че така направеното изчисление на таксата за контрол в размер на 0,265 на сто е в грубо нарушение на самите Вътрешни правила, но бях прекъсван от председателя на КРС с репликата да не правя квалификации. По този начин председателят на КРС попречи да представя пред комисията в пълнота и на спокойствие своите аргументи и на практика защити неправилните действия на работната група и потули тяхната грешка. Понеже моите аргументи за допуснатите грешки при определяне на размера на АГТК не се приеха миналия път, сега отново ще ги повторя и се надявам, че този път експертите от МТС ще ги анализират задълбочено и безпристрастно. На първо място, предложеният нов размер на АГТК (0,265 на сто) е значително по-малък от реалния му размер. Този нов размер на АГТК е определен в нарушение дори на „Вътрешни правила за определяне размера на административната годишна такса за контрол по чл. 141 от Закона за електронните съобщения“ (Вътрешните правила). Дадените обяснения в Анализа по чл. 53, а и в Частичната предварителна оценка на въздействието (ЧПОВ), приложена към проекта на ПМС са недостатъчни за осигуряване на прозрачност, а освен това са неясни и непълни. Тези обяснения са представени по начин, който не позволява да се проследи детайлно какъв е пътят за получаване на крайния резултат и кой носи отговорност за междинните резултати при изчисленията, които от своя страна определят крайния резултат. Първата грешка е, че от „общият размер на разходите (ОР1), на база на които се калкулират разходите, необходими за обезпечаване на дейностите по чл. 139 от ЗЕС“ се изключват „разходите, които се отнасят към правомощията на КРС по Закона за пощенските услуги, Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, които са в размер на 2 473 136 лв.“ (стр. 6 на ЧПОВ). Това е груба грешка и е в противоречие дори с чл. 7, т. 4 от приетите от КРС „Вътрешни правила за определяне размера на административната годишна такса за контрол по чл. 141 от Закона за електронните съобщения“ (Вътрешните правила). Според чл. 7, т. 4 от Вътрешните правила, „ОР1 е общият размер на разходите, които съответстват на разходите в „Бюджет-отчет“ на раздел Б „Разходи и придобиване на нефинансови активи“, група I „Плащания за текущи нелихвени разходи“ на Отчета за касовото изпълнение на бюджета на КРС към 31.12. на предходната календарна година, включително разходи за издръжка, разходи за застраховане и други финансови услуги, разходи за възнагражденията на персонала, разходи за осигурителни вноски, разходи за платени данъци и такси, включително и разходите от националното съфинансиране по оперативните програми на ЕС, като се изключат разходите за платените административни санкции от КРС“. Във Вътрешните правила няма никакви други разпоредби, които да позволяват или да регламентират изключването на някакви други разходи от получената стойност на ОР1. Следователно трябва да се изключат само „разходите за санкции в размер на 577лв.“ и получената стойност е ОР1. Това е така, защото коефициентът на средна ангажираност на целия личен състав на КРС по ЗЕС (КАЗЕС) е определен на базата на целия личен състав на КРС, включително и личния състав, който е ангажиран само с дейности по ЗПУ (и по всички други закони) и затова този коефициент трябва да се приложи към цялата обща сума (без разходите за санкции) на разходите на КРС. Тук ще покажа каква трябва да бъде правилната калкулация на ОР1. За целта представям таблица с всички ненулеви разходи по параграфи в раздел Б, група I на „Отчета за касовото изпълнение на бюджета на КРС“ към 31.12.2023 г., включително и разходите от националното съфинансиране по оперативните програми на ЕС. Параграф Наименование на параграфа Сума (лева) 01-00 Заплати и възнаграждения 6 739 460 02-00 други възнаграждения 209 038 05-00 Осигуровки 1 886 399 10-13 постелен инвентар и облекло (разход за предпазно облекло) 6 503 10-15 материали 252 957 10-16 вода, горива, енергия 229 981 10-20 външни услуги 1 496 648 10-30 текущ ремонт 89 868 10-51 командировки 116 821 10-52 командировки в чужбина 244 196 10-62 застраховки 46 234 10-69 други финансови услуги 1 830 10-92 санкции 577 10-98 други некласифицирани по параграфи разходи 120 19-01 платени държавни данъци, такси, наказателни лихви и санкции 4 823 19-81 платени общински данъци, такси, наказателни лихви и санкции 36 076 46-00 членски внос 84 852 Според Вътрешните правила от горните разходи трябва да се изключат само разходите за платените административни санкции от КРС. Това е параграф 10-92 „санкции“ от таблицата в размер на 577 лв. Аз допълнително ще изключа и параграф 10-69 „други финансови услуги“ и параграф 10-98 „други некласифицирани по параграфи разходи“, защото нямам точна информация за какво се отнасят тези разходи. Освен това ще изключа и параграф 19-01 „платени държавни данъци, такси, наказателни лихви и санкции“ и параграф 19-81 „платени общински данъци, такси, наказателни лихви и санкции“, защото в наименованията им има думите „наказателни лихви и санкции“, но няма информация каква точно част от тях са тези „наказателни лихви и санкции“. Във връзка с това имам една препоръка към счетоводството на КРС, в бъдеще да дава по-подробна и детайлна разбивка на тези параграфи, за да има по-голяма прецизност при изчисленията. На практика размерът на допълнително изключените суми е 42849 лв., който на практика е много по-малък от цялата сума на ОР1 и следователно незабележимо ще намали крайния резултат. След като се изключат горепосочените параграфи остават следните параграфи в таблицата: Параграф Наименование на параграфа Сума (лева) 01-00 Заплати и възнаграждения 6 739 460 02-00 други възнаграждения 209 038 05-00 Осигуровки 1 886 399 10-13 постелен инвентар и облекло (разход за предпазно облекло) 6 503 10-15 материали 252 957 10-16 вода, горива, енергия 229 981 10-20 външни услуги 1 496 648 10-30 текущ ремонт 89 868 10-51 командировки 116 821 10-52 командировки в чужбина 244 196 10-62 застраховки 46 234 46-00 членски внос 84 852 Общият размер на всички разходи в тази таблица е 11 402 957 лв. и това е реалният размер на ОР1. Следователно за общият размер на разходите (ОР1) трябва да се приеме сумата 11 402 957 лв. Същият принцип важи и за стойността на капиталовите разходи, която се определя въз основа на амортизационните отчисления за предходната календарна година (ОР2). Не е правилно от тази стойност да „се приспадат разходите, които се отнасят към правомощията на КРС по Закона за пощенските услуги, Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, които са в размер на 711 379 лв.“ Това е така, защото според чл. 7, т. 5 от Вътрешните правила „ОР2 е общият размер на разходите, които съответстват на разходите в отчетна група „Бюджет“ на раздел Б „Разходи“, група I „Текущи нелихвени разходи“, т. 3 „Разходи за амортизации“ на Отчета за приходите и разходите на КРС към 31.12. на предходната календарна година;“. Във Вътрешните правила няма никакви други разпоредби, които да позволяват или да регламентират изключването на някакви други разходи от получената стойност на ОР2. Съответно получената стойност на ОР2 е 2 746 510,55 лв., както е посочено в Анализа е в явно противоречие с чл. 7, т. 5 от Вътрешните правила. Правилно е за стойността на ОР2 да се вземе предвид цялата сума от 3 457 889,55 лв. (2 746 510,55 + 711 379). Тук ще отворя една скоба и ще задам въпроса, защо се посочват разходи по „Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма“ и какви дейности на КРС е имало по тези закони през календарната 2023 г., че е необходимо да се посочват изрично, а и колко точно са били тези разходи. Освен това в приетите от КРС Вътрешни правила тези закони не са посочени изрично, но са изрично посочени в чл. 9, ал. 2 други закони (Закона за пощенските услуги, Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги), за които според Вътрешните правила задължително трябва да се „отчетат всички изпълнени дейности, свързани с правомощията, функциите и задачите, възложени на КРС съответно по“ тези закони, което на практика означава да се определи коефициентът на средна ангажираност на личния състав от специализираната администрация на КРС по тези закони. Това не е направено и не е посочено в Анализа или в доклада на работната група и следователно е извършено нарушение на Вътрешните правила. Въз основа на новата и вярно изчислена стойност на ОР1, след прилагане на КАЗЕС (който при правилно изчисление е 0,614) се калкулира размера на ОАР1. Така изчислената стойност на ОАР1, необходима за обезпечаване на дейностите по чл. 139 от ЗЕС, респ. чл. 2, ал. 2 от Вътрешните правила е 7 001 415,59 лв. Съответно, за определяне на стойността на ОАР2, към изчислените ОР2 се прилага КАЗЕС и получената сума е 2 123 144,18 лв. Сумата на ОАР1 и ОАР2 представлява общите административни разходи на КРС (ОАР) за обезпечаване на дейностите по чл. 139 от ЗЕС, респ. чл. 2, ал. 2 от Вътрешните правила, като за 2023 г. тя се получава в размер на 9 124 559 лв. При посочените по-горе нови и правилни стойности на ОР1 и ОР2 се получава нова по-висока стойност на размера на АГТК в размер на 0,336 на сто, което е с 27 % по-висок резултат от 0,265 на сто, а на годишна база това означава над 1,9 милиона лева повече приходи в държавния бюджет от такса контрол. Важно е да се отбележи, че в Анализа и в ЧПОВ не е посочена стойността на коефициента на ангажираност на специализираната администрация на КРС (КАСАЗЕС). Този коефициент е много важен и определящ и от него основно зависи крайния резултат. Въпреки това неговата стойност не е обявена в ЧПОВ, както не са обявени и редица други базови параметри, от които зависи крайния резултат. Този факт води до невъзможност заинтересованите лица да се убедят във достоверността на Анализа и на ЧПОВ в тази му част. В една от изходните таблици към доклада на работната група този коефициент е определен на стойност 0,663, но не става ясно кой и как го е определил и кой носи отговорност за неговата достоверност и следователно този основен параметър е определен непрозрачно и не може да му се кредитира доверие. Считам, че тази стойност от 0,663 е занижена и реалната стойност на КАСАЗЕС е около 0,78 и това може да се покаже по различни начини. При КАСАЗЕС = 0,78 стойността на АГТК ще е още по-висока, но това ще е реалната и обективна стойност за тази такса. Трябва да се отбележи, че основната част от допуснатите грешки и неточности са в резултат на грешките и неточностите в приетите от КРС „Вътрешни правила за определяне размера на административната годишна такса за контрол по чл. 141 от Закона за електронните съобщения“ на 10.08.2023 г., при чието приемане имам изразено особено мнение, което е налично на адрес https://crc.bg/bg/statii/2455/avgust-2023-g На основание горепосочените съображения и факти, предлагам отново да се определи стойността на КАСАЗЕС, да се прецизират стойностите за ОР1 и ОР2 и да се изчисли реалната стойност на АГТК. Това обаче не трябва да се използва като причина/основание за ново обществено обсъждане на проекта на ПМС, защото липсва някаква юридическа или друга причина за това. Накрая ще направя едно предложение, с което да се разбере, че приложеният по-горе от експертите на КРС (и одобрен от мнозинството в комисията) начин за изчисляване на АГТК по ЗЕС чрез приспадане на „разходите, които се отнасят към правомощията на КРС по Закона за пощенските услуги, Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма“ е напълно погрешен. Целта на това предложение е, при горепоказаните изходни данни за 2023 г. да се намери АГТК по ЗПУ като се приспадат разходите, които се отнасят към правомощията на КРС по ЗЕС по аналогичен начин, както го правят експертите в КРС и сега. След това да се съпоставят получените резултати и ще се види колко много административни разходи на КРС ще останат непокрити от евентуалните постъпления от таксите. Не се приема Изчислението на размера на такса контрол е осъществено от КРС за нуждите на проекта, в качеството й на независим регулаторен орган, съобразно изискванията на ЗЕС. Актовете на Комисията могат да бъдат обект на оспорване по отношение на тяхната законосъобразност по реда, определен в закона. Предложението за изготвяне и приемане на Методика, като отделен нормативен акт, вече е било част от проект за изменение и допълнение на тарифата. Посоченото предложение е обсъдено в рамките на процедури по обществено обсъждане и съгласуване по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация и е приета като основателна забележката, че предвиждането в тарифата на допълнителен акт на КРС влиза в противоречие с изискванията на чл. 147, ал. 1 от ЗЕС. Съгласно посочената разпоредба, размерът на таксите, сроковете и начинът на плащането им се определят с тарифа за таксите, приета от Министерския съвет по предложение на Комисията. С оглед посоченото съответното предложение за нормативни промени е оттеглено. В случай, че се установи необходимост, няма пречки КРС да предложи допълнение в текстовете на тарифата. По отношение на възраженията, свързани с вътрешната организация на провеждане на заседанията на КРС, както и отношенията между членовете на комисията и администрацията, изразяваме становище, че същите не следва да са част от обсъждането на промени в нормативен акт. Илия Христозов Разпоредбите на § 3, т. 1 и 2 от проекта касаят превалутирането на сега действащия праг от 100000 лв., под който предприятията са освободени от заплащането на АГТК. Този праг според проекта се изменя на „51 129,19 евро“, което точно съответства на 100000 лв. при определения курс 1,95583. Считам, че такава прецизност е излишна в случая и предлагам разпоредбите на § 3, т. 1 и 2 от проекта да се изменят така: 1. В ал. 2 думите „0,291 на сто“ се заменят с „0,264 на сто“, а думите „100 000 лв.“ се заменят с „50 000 евро“. 2. В ал. 3 думите „100 000 лв.“ се заменят с „50 000 евро“. Мотиви: Първо, стойността от 100000 лв. си е една условна граница и няма необходимост да се превръща абсолютно точно в евро. Второ, разликата между „51 129,19 евро“ и „50 000 евро“ е незначителна, около 2 %. Освен това, предлагам изобщо да се премахне този праг и всички предприятия да заплащат АГТК, защото така е коректно и ще има равнопоставеност между всички предприятия. Този праг не е задължителен, а даден като възможност в Европейския кодекс за електронните съобщения и съответно в чл. 147, ал. 5 от ЗЕС. Освен това, този праг оказва пренебрежимо малко влияние върху разходите на предприятията, защото в най-тежкия случай на приходи от 100000 лв. и при АГТК = 0,264 на сто, годишната такса, която ще заплати предприятието е 264 лв. или 22 лв. месечно. Следователно пределно е ясно, че това е едно безсмислено „облекчение“ и е само отчитане на дейност. Още веднъж обръщам внимание и правя уточнението, че горното мое предложение в § 3, т. 1 за размер „0,264 на сто“ е с условности (защото според мен реалният размер на таксата трябва да е по-висок, което ще докажа по-долу в становището с наименование „Какъв трябва да е реалният размер на таксата за контрол“), но само по този начин може да се преодолеят последиците от необоснованото забавяне от страна на КРС и да не се ощетят предприятията с предложения в проекта размер на АГТК от 0,291 на сто. В противен случай, предприятията ще бъдат ощетени незаконосъобразно с прилагането на по-големия размер от 0,291 на сто през следващата година и това създава предпоставки за съдебни искове от тяхна страна. Не се приема Правилата на чл. 5, ал. 2 и 3 от тарифата произтичат от разпоредбата на чл. 147, ал. 5 от ЗЕС. Въведеното облекчение за по-малки оператори е с цел да не им бъдат възлагани финансови и административни тежести. Мярката е обоснована от създаване на условия за конкуренция и развитие на по-малките предприятия. Предвид посоченото не са налице основания да бъде прието предложението за нейното заличаване. Аргументите за равнопоставеност между предприятията не могат да бъдат споделени, доколкото прилагането на този принцип следва да отчита вида предприятията. По § 5 от проекта Илия Христозов За допусната нормативна празнота и за изменение на чл. 7, ал. 1 от Тарифата Отново ще обърна внимание на една допусната нормативна празнота в Тарифата за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС (Тарифата), за която вече предложих варианти за отстраняването й по време на предишно обществено обсъждане на проекта на ПМС за изменение на Тарифата, които могат да се видят тук: https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8347&success=1#addcomment Тогава КРС, съвместно с МТС, не приеха моите предложения с мотиви, които според мен са неадекватни и за които също ще стане въпрос по-долу. Причината за моите предложения е следната. В резултат на измененията в Тарифата, на основание ДВ, бр. 30 от 2023 г., разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 3.2 и 3.3 от таблицата се измениха, а т. 5 си остана в предишния вид, както следва: „Чл. 7. (1) (Изм. бр. 30 от 2023 г.) За ползване на радиочестотен спектър чрез електронни съобщителни мрежи се събира годишна такса според заеманата честотна лента, както следва: № по ред Вид мрежа Такса за 1 MHz (в лв.) 3. (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2023 г.) Електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“ – за 1 км, за честота: 3.2. (изм. – ДВ, бр. 30 от 2023 г.) от 10 GHz до 24 GHz 1,80 3.3. (изм. – ДВ, бр. 30 от 2023 г.) от 27 GHz до 35 GHz 1,50 5. (Нова – ДВ, бр. 70 от 2018 г., в сила от 24.08.2018 г., изм., бр. 30 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) Електронни съобщителни мрежи в обхват 26 GHz 425 Съгласно Решение за изпълнение (ЕС) 2019/784, изменено с Решение 2020/590/ЕС, обхват 26 GHz има строго определени граници и те са в рамките на радиочестотната лента 24,25-27,5 GHz. Следователно, внимателният анализ на разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 3.2, т. 3.3 и т. 5 от таблицата разкрива, че радиочестотната лента от 24 GHz до 24,25 GHz е пропусната в тези разпоредби и за нейното ползване няма определена такса, което е нормативна празнота и води до липсата на приходи от такси от тази лента, защото е пропуснато да се регламентират тези такси в Тарифата. А радиочестотната лента от 27 GHz до 27,5 GHz се дублира, както в т. 3.3, така и в т. 5 с две различни такси (различни и по размер и по начин на определяне), което води до неяснота и необходимост от тълкуване, когато тази радиочестотна лента се ползва от електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“. Освен това, съгласно Решение за изпълнение (ЕС) 2019/784, изменено с Решение 2020/590/ЕС, обхват 26 GHz (24.25 – 27.5 GHz) е определен за ползване от наземни системи, позволяващи предоставянето на безжични широколентови електронни съобщителни услуги. Според горецитираните европейски документи, работата на електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“ в обхват 26 GHz се допуска временно, по изключение, и при спазване на строги изисквания и ограничения. Факт е, че някои мобилни оператори все още имат в обхват 26 GHz разположени съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“ и това води до предпоставки за намаляване на приходите от таксите и до липса на мотивация за пренасянето на работата на тези мрежи (от вида „точка към точка“) в други честотни обхвати, каквито са изискванията на европейските документи. От гореизложеното е видно, че в резултат на измененията в Тарифата, на основание ДВ, бр. 30 от 2023 г., е допусната вероятно техническа грешка в разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 3.2 и 3.3 от таблицата, която следва да бъде поправена. За преодоляване на горепосочените проблеми и нормативни празноти, предлагам с нови разпоредби към § 5, т. 1 от проекта на ПМС, разпоредбите на точки 3.2, 3.3 и 5 от таблицата към чл. 7, ал. 1 да се изменят в един от двата варианта: Вариант 1: № по ред Вид мрежа Такса за 1 MHz (в лв.) 3. (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2023 г.) Електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“ – за 1 км, за честота: 3.2. от 10 GHz до 24,25 GHz 1,80 3.3. от 27,5 GHz до 35 GHz 1,50 5. (Нова – ДВ, бр. 70 от 2018 г., в сила от 24.08.2018 г., изм., бр. 30 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) Електронни съобщителни мрежи в обхват 26 GHz 425 При Вариант 1 ползваният радиочестотен ресурс в обхват 26 GHz от електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“ ще се заплаща с таксата по т. 5. или Вариант 2 № по ред Вид мрежа Такса за 1 MHz (в лв.) 3. (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2023 г.) Електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“ – за 1 км, за честота: 3.2. от 10 GHz до 27 GHz 1,80 3.3. (изм. – ДВ, бр. 30 от 2023 г.) от 27 GHz до 35 GHz 1,50 5. Наземни електронни съобщителни мрежи за предоставяне на безжични широколентови електронни съобщителни услуги в обхват 26 GHz 425 При Вариант 2 ползваният радиочестотен ресурс в обхват 26 GHz от електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“ ще се заплаща с таксата по т. 3.2 или 3.3. Един от критериите за избора на един от двата варианта може да бъде анализът, при кой от тях приходът от таксите ще бъде по-голям и да се предпочете именно този вариант. Необходимо е да се отбележи, че след време, когато в обхват 26 GHz няма да има електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“, разпоредбите на точки 3.2 и 3.3 трябва бъдат във вида от Вариант 1, а разпоредбата на т. 5 ще е във вида от Вариант 2. Гореизложеното предложение за изменение на разпоредбите на точки 3.2, 3.3 и 5 от таблицата към чл. 7, ал. 1 няма нужда да бъде подлагано на нова обществена консултация, защото е ясно, че е допусната техническа грешка и е налице законова празнота, която трябва да бъде отстранена. Тук ще изложа и някои аргументи, с които да обоснова защо мотивите, с които не се приеха моите предложения от КРС и МТС са неадекватни. Мотивите на КРС бяха еднакви с мотивите на МТС и могат да се видят на стр. 37 в приложената „Справка за отразяване на предложенията и становищата“, тук: https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8347&success=1#addcomment Тези мотиви на КРС и МТС, с който те обосновават неприемането на моите аргументи и предложения са следните: „Не е допусната нормативна празнота нито техническа грешка при изменението на Тарифата през 2023 г. Конкретните радиочестотни ленти от съответните обхвати (700 MHz, 800 MHz, 900 MHz, 1800 MHz, 2600 MHz, 3600 MHz, 10 GHz, 24 GHz, 26 GHz 27 GHz, 35 GHz и т.н.) са определени в правилата за използване на радиочестотния спектър за електронни съобщителни мрежи, приети на основание на чл. 66а, ал. 3 от Закона за електронните съобщения и не е необходимо да бъдат определяни излишно и в Тарифата. Освен това някои честотни обхвати се използват съвместно от различни по вид мрежи (спътникови, неподвижни и др.) и не е целесъобразно в Тарифата да се посочват конкретните честотни ленти. Към настоящия момент обхват 26 GHz или радиочестотна лента 24,25-27,5 GHz в България може да се използва както за мобилни, така и за неподвижни мрежи.“ От тези мотиви е видно, че те нямат нещо общо с поставения от мен проблем за разрешаване. Те самите потвърждават, че обхват 26 GHz е в радиочестотна лента 24,25-27,5 GHz и следователно си е неопровержим факт моето твърдение, че „радиочестотната лента от 24 GHz до 24,25 GHz е пропусната в тези разпоредби и за нейното ползване няма определена такса, което е нормативна празнота и води до липсата на приходи от такси от тази лента, защото е пропуснато да се регламентират тези такси в Тарифата. А радиочестотната лента от 27 GHz до 27,5 GHz се дублира, както в т. 3.3, така и в т. 5 с две различни такси (различни и по размер и по начин на определяне)“. Следователно, колкото и да твърдят КРС и МТС, че: „Не е допусната нормативна празнота нито техническа грешка при изменението на Тарифата през 2023 г.“ изложените факти си остават неопровергани и наистина е неразбираемо за мен това поведение на КРС и МТС, с което те упорито отказват да признаят допуснатата грешка и съответно да вземат мерки за нейното отстраняване. При обсъждането на настоящия проект на изменение на Тарифата отново изложих в КРС своите аргументи за нормативна празнота, но отново те не бяха приети от КРС, но вече с нови обяснения, които могат да се видят на 4, 5 и 6 стр. в Таблицата за постъпилите становища, която е публикувана на сайта на КРС тук: https://crc.bg/bg/statii/2691/komisiqta-za-regulirane-na-saobshteniqta-krs-prie-rezultatite-ot-provedenite-obshtestveni-konsultacii-vav-vrazka-s-izvarshen-analiz-po-chl-53-al-2-ot-zes Там може да се прочете следния аргумент на КРС – „Ползваният радиочестотен ресурс в обхват 26 GHz от електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“ и към момента се заплаща с таксата по т. 5, защото радиочестотният спектър по тези разрешения вече е предоставен като блок.“ Това твърдение на КРС се разминава с фактите, защото е факт, че в обхват 26 GHz радиочестотният спектър е предоставен не само като регламентираните в европейските документи блокове от 200 MHz, а някои от мобилните предприятия ползват и честотни ленти с размер по-малък от 200 MHz и тези честотни ленти се ползват за неподвижна радиослужба от вида „точка към точка“. Освен това, от разпоредбите на Тарифата ясно е видно, че размерът на таксите за един и същ честотен диапазон изобщо не зависи от начина на предоставяне (на блокове или на честотни ленти), а зависи от начина на използване на този ресурс, а в случая тези мобилни предприятия, които ползват обхват 26 GHz за неподвижна радиослужба от вида „точка към точка“ са облагодетелствани, защото могат да прилагат по-изгодната такса по т. 5 и по този начин се намаляват постъпленията в бюджета. Не се приема Посоченото предложение вече е разглеждано в предходни обсъждания на промени в тарифата, като КРС е изложила подробно и обосновано своите аргументи по отношение на начина на разпределение на честотните ленти. По § 11 от проекта Илия Христозов С така предложената разпоредба на §11, ал. 1 от проекта на ПМС, се отлага заплащането на новоизчисления размер на АГТК чак за 2027 г., като изрично с §11, ал. 2 се регламентира, че през 2026 г. да се заплаща АГТК в размер 0,291 на сто, така както е определен миналата година на базата на данните за предприятията и за КРС от 2022 г. Това е едно нелогично, неадекватно и незаконосъобразно решение, което разкрива, че съставителите на този проект нямат никаква представа от същината и предназначението на АГТК. Освен това, това решение ще ощети предприятията. Многократно през годините съм посочвал и съм обосновавал, че замисълът, който е вложил законодателят в законовите разпоредби на ЗЕС е, че всяка календарна година трябва да се определя такъв размер на АГТК, който да осигурява равенство/съответствие на извършените административни разходи от КРС за дейностите по ЗЕС през предходната календарна година и общия сбор на платените през предходната календарна година еднократни такси за административни услуги плюс АГТК, който размер трябва да платят предприятията през настоящата календарна година. Този принцип е заложен и в регламентираната процедура за определяне и сроковете на заплащане на таксата за надзор от банките в Наредба № 40 от 1.12.2020 г. за определяне на размера на таксите за покриване на административните разходи на Българската народна банка, произтичащи от функциите по надзор и преструктуриране, издадена от управителя на Българската народна банка, обн., ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г. Внимателният анализ на тази наредба ще покаже, че в нея са регламентирани същите принципи за определяне и срокове за заплащане на таксата, за които аз от години настоявам пред КРС, но моите предложения са били отхвърляни от мнозинството на КРС. В конкретния случай, в резултат на необосновано забавяне на процедурата от КРС, вече е невъзможно определянето и прилагането на новия размер на таксата да стане до средата на тази година, затова се налага новият размер да се прилага през следващата календарна година. Следователно новият размер от „0,265 на сто“ (или колкото се преизчисли при строго спазване на изискванията на Правилата), трябва да замести размерът от „0,291 на сто“, който беше определен миналата година. За да се изпълни горепосоченото, предлагам § 11, ал. 1 и 2 от проекта да се изменят във вида: „§ 11. (1) Параграф 3, т. 1 влиза в сила от 1 януари 2025 г. и се прилага за административната годишна такса за контрол, считано от 2025 г. (2) Дължимата административна годишна такса за контрол по чл. 5, ал. 2 за 2025 г., която се заплаща до 15 юли 2026 г., е в размер 0,264 на сто.“ Важно е да се отбележи и правя уточнението, че горното мое предложение в ал 2 за размер „0,264 на сто“ е с условности (защото според мен реалният размер на таксата трябва да е по-висок, което ще докажа по-долу в становището с наименование „Какъв трябва да е реалният размер на таксата за контрол“), но само по този начин може да се преодолеят последиците от необоснованото забавяне от страна на КРС и да не се ощетят предприятията с предложения в проекта размер на АГТК от 0,291 на сто. В противен случай, предприятията ще бъдат ощетени незаконосъобразно с прилагането на по-големия размер от 0,291 на сто през следващата година и това създава предпоставки за съдебни искове от тяхна страна. Факт е, че в последните две години, КРС значително и необосновано забавяше приемането на своите анализи, което не позволи да се приемат съответните ПМС в рамките на календарните години, което доведе до реални проблеми и неясноти при плащането на тази и някои други такси. За тази календарна година дори още не е започнал процесът по Анализа на необходимостта от преразглеждане на тарифата по чл. 147 от ЗЕС, което отново ще доведе до закъснение на процеса. И отново възниква въпросът за причините за тази допусната незаконосъобразност на проекта от КРС. И отново ще повторя предишния мой извод за причините за тази допусната грешка. Характерът на грешката на практика изключва възможността за техническа грешка. Остават три възможности, като първата е, всичко написано в § 11 от проекта да е вярно, а да са грешни моите разсъждения и изводи. Другите две възможности са некомпетентност или умисъл. Всеки може да прецени за себе си коя е вероятната възможност. И още веднъж ще аргументирам моето становище, че АГТК трябва да се заплаща до 15 юли през настоящата календарна година, на базата на данните за приходите на предприятията и разходите на КРС през изминалата календарна година. В своите становища през миналите консултации някои мобилни оператори и техните браншови организации изказваха мнението, „че без всякакво съмнение промяната в размера на годишната такса трябва да се отнася за календарната година следваща публикуване на изменението“. Някои предприятия дори цитират решения на КС в защита на своята обосновка, но цитираните решения на КС не са релевантни с този казус. Считам, че подобни твърдения нямат някаква логика или подкрепа от действащата нормативна база. Законодателят ясно е определил в ЗЕС кога трябва да се заплаща АГТК и как трябва да се изчислява. Един внимателен анализ на разпоредбите на ЗЕС разкрива, че няма никакво закононарушение, ако годишната такса за контрол се заплаща в годината, в която е определен новият й размер и дори нещо повече, точно това е смисълът, който е вложил законодателят в законовите разпоредби в ЗЕС и в Тарифата. От законовите норми в ЗЕС става пределно ясно, че замисълът, който е вложил законодателят в тях е, че всяка календарна година трябва да се определя такъв размер на АГТК, който да осигурява равенство/съответствие, от едната страна, на извършените административни разходи от КРС за дейностите по ЗЕС през предходната календарна година и от другата страна, на общия сбор на платените през предходната календарна година еднократни такси за административни услуги плюс АГТК, която трябва да платят предприятията през настоящата календарна година (която се изчислява на базата техните приходи (ясно дефинирани в чл. 141, ал. 1 от ЗЕС) през предходната календарна година). Следователно, ако се приеме становището на мобилните предприятия, че „считаме че без всякакво съмнение промяната в размера на годишната такса трябва да се отнася за календарната година следваща публикуване на изменението“, то това ще е сериозно нарушение на изискванията на ЗЕС. По тази причина не могат да се приемат аргументите на мобилните оператори, че планираното увеличение на АГТК, трябва да бъде приложимо най-рано за календарната година, следваща публикуването на постановлението на Министерски съвет за изменение на Тарифата. Считам, че съгласно изискванията на ЗЕС, новият дължим размер на АГТК за предходната календарна година трябва да се заплати от предприятията през настоящата календарна година до 15 юли (на базата на данните от предходната календарна година) и това трябва да се регламентира ясно в Постановлението на МС относно промяната на Тарифата, за да няма неясноти и необходимост от тълкуване. В този смисъл е пределно ясна и разпоредбата на чл. 141, ал. 2 от ЗЕС: „(2) Таксата по ал. 1 се заплаща от лицата, осъществяващи обществени електронни съобщения, до 15 юли на следващата година и се изчислява на база на приходите и разходите по ал. 1, информацията за които е предоставена от предприятията по реда на чл. 40.“ Отлагането на прилагането на новия размер на годишната такса за контрол ще намали приходите в бюджета с още милиони левове, а трябва да се отчита и фактът, че вече четвърта година не се актуализира размера на АГТК съгласно новите изисквания на ЗЕС от март 2021 г., което също е намалило значително приходите от тази такса в бюджета. В тази връзка, незаконосъобразна е разпоредбата на § 11, ал. 1 от проекта на ПМС, с която се регламентира, че разпоредбата на § 3, т. 1 (която се отнася за промяната на размера на административната годишна такса за контрол от 0,291 на сто на 0,265 на сто) ще влезе в сила на практика след 01.01.2027 г. (тогава ще се заплаща таксата в този размер на 0,265 на сто), което е едно необосновано и незаконосъобразно отлагане, което в случая не е в интерес на предприятията. С цел, да не се допуска по нататъшно допълнително намаляване на приходите в бюджета с още милиони левове, предлагам § 11, ал. 1 и 2 от преходните и заключителни разпоредби на ПМС да се изменят по гореуказания начин. След като влезе в сила това ПМС вече ще е в сила новия размер на таксата от 0,264 на сто (ако се приеме да е този размер, макар че той е изкуствено занижен), който ще се прилага през 2026 г. при плащането на таксата до 15 юли 2026 г. Разбира се, най-правилно и законосъобразно ще бъде, през 2026 г. (до 15 юли 2026 г.) предприятията да заплащат АГТК, която да е определена на базата на данните за приходите на предприятията и разходите на КРС през 2025 г. Не се приема По същество в бележката се предлага въвеждане на изменение в таксата контрол с обратна сила. Посоченият подход е неприемлив, защото води до правна несигурност за задължените субекти и невъзможност те да са запознати предварително с дължимите за определен период такси. Важно е да се отчита и Решение № 9 от 20 юни 1996 г. на Конституционния съд по к.д. № 9/96 г., в което изрично се посочва, че ретроактивно действие на данъци и такси не следва да се допуска. Аргументите в бележката, че обратното действие е заложено в разпоредбите на ЗЕС не кореспондират с действителното съдържание на законовите норми. Съгласно чл. 53, ал. 1 и 2 от ЗЕС, КРС е задължена ежегодно да извършва анализ и при необходимост да предлага изменение на тарифата на МС. От посочената норма не може да се извлече правило за обратно действие на таксите. Таксите следва да се прилагат занапред, независимо от предвидената възможност за ежегодно изменение и допълнение на тарифата. Само по този начин правата на задължените субекти ще бъдат защитени.