Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване проект на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни

Национална асоциация на млекопреработвателите бул. „Васил Левски" № 106 гр. София, България е-майл: n_a_m@abv.bg телефон: +359 886 210 311 Изх.№ 43/12.08.2025г. ДО МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛЕИЕТО И ХРАНИТЕ Д-Р ГЕОРГИ ТАХОВ ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛЕИЕТО И ХРАНИТЕ СТЕФАН БУРДЖЕВ ДИРЕКТОРА на Дирекция „Политики по агрохранителната верига" към МЗХ Д-Р ИЛИЯН КОСТОВ ДОПЪЛНИТЕЛНО СТАНОВИЩЕ ОТ: Сдружение „НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ НА МЛЕКОПРЕРАБОТВАТЕЛИТЕ" /Сдружение "НАМ"/, чрез председателя на УС - Владислав Дончев Михайлов ОТНОСНО: Списъкът на земеделските продукти и храни, които ще бъдат включени в Решение на Министерския съвет, съгласно чл.15 от Проектозакона за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, публикуван за обществено обсъждане на портала за обществени консултации на 29.07.2025 г. УВАЖАЕМИ Д-Р ТАХОВ, УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БУРДЖЕВ, УВАЖАЕМИ Д-Р КОСТОВ, „Във връзка с публикувания за обществено обсъждане Проектозакон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, след извършен по-внимателен и задълбочен преглед на 1 съдържанието на приложения към него Списък на земеделските продукти и храни констатирахме, че в него не е включен продуктът „кашкавал" Следва да се има предвид, че макар кашкавалът от овче или козе мляко да е с по-специфичен характер и пазарна ниша, кашкавалът от краве мляко представлява широкоразпространен и традиционен за българската трапеза основен хранителен продукт, който: - се консумира ежедневно от значителна част от населението, във всички възрастови групи; - представлява част от основния набор храни, осигуряващи балансирано и здравословно хранене; - е важен източник на белтъчини, калций и други незаменими хранителни вещества, необходими за правилното функциониране на организма; - има трайно присъствие в кулинарната и културната традиция на България, като е неизменен елемент от националната кухня. Изключването на кашкавала от краве мляко от посочения списък води до непълно и неточно отразяване на реалната потребителска и пазарна структура на основните храни в България. Този продукт заема значителен дял в хранителната кошница на българските домакинства, като се консумира целогодишно и във всички региони на страната. Липсата му в списъка би могла да създаде предпоставки за ограничаване на достъпа до него, както и за нарушаване на баланса в снабдяването с основни хранителни продукти. Считаме, че включването на кашкавала от краве мляко е от съществено значение както за производителите, които ще имат по-стабилна пазарна среда и възможност за устойчиво развитие, така и за търговците, които ще могат да отговорят на потребителското търсене. Най-важното – това ще гарантира интересите на крайните потребители, осигурявайки им достъп до утвърден и традиционен продукт с висока хранителна стойност. В тази връзка и с настоящото допълнително становище, настояваме кашкавалът от краве мляко да бъде включен в Списъка на земеделските продукти и храни към Законопроекта, който ще бъде утвърден с Решение на Министерския съвет. С уважение: .................... Владислав Дончев Михайлов- Председател на УС на НАМ 2

Национална асоциация на млекопреработвателите НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ НА МЛЕКОПРЕРАБОТВАТЕЛИТЕ бул. „Васил Левски“ № 106 гр. София, България е-майл: n_a_m@abv.bg телефон: +359 886 210 311 Изх.№ 42/11.08.2025г. ДО МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛЕИЕТО И ХРАНИТЕ Д-Р ГЕОРГИ ТАХОВ ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛЕИЕТО И ХРАНИТЕ СТЕФАН БУРДЖЕВ ДИРЕКТОРА на Дирекция „Политики по агрохранителната верига“ към МЗХ Д-Р ИЛИЯН КОСТОВ СТАНОВИЩЕ ОТ: Сдружение „НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ НА МЛЕКОПРЕРАБОТВАТЕЛИТЕ“ /Сдружение “НАМ“/, чрез председателя на УС - Владислав Дончев Михайлов ОТНОСНО: Законопроект за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, публикуван за обществено обсъждане на портала за обществени консултации на 29.07.2025 г. УВАЖАЕМИ Д-Р ТАХОВ, УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БУРДЖЕВ, УВАЖАЕМИ Д-Р КОСТОВ, „Законът за веригата на доставки на земеделски продукти и храни“ – ЗВДЗПХ е отдавна необходим за по-пълното и ясно очертаване на ролите на всички участници в хранителната верига, тяхната пазарна тежест, както и делът на всеки участник при разпределяне на надценките от крайната продажна цена. Законът е необходим и чакан, защото с годините липсата на такава 1 нормативна уредба за защита на по-слабите и уязвими участници по веригата, създаде огромен дисбаланс. На все още крехкият и неукрепнал български пазар се позиционираха компании с огромен ресурс и опит, многократно превъзхождащ едва прохождащите български, земеделци, животновъди, преработватели производители и дори търговци. Огромни корпорации с милиардни капитали и операции в световен мащаб превзеха последната брънка на хранителната верига, и ползвайки /законно/ своя опит и капитал подчиниха цялата хранителна верига, и заеха господстващо положение в продажбата на храни и земеделски продукти. Разбира се тяхното навлизане на пазара бе придружено и с множество позитиви: предлагане на значително по-широк асортимент стоки, налагане на изисквания за високо качество, износ, изсветляване на голяма част от сектора и много други. И разбира се пазарният дял на т. нар представители на „модерната търговия логично нарасна до процент, който им осигури т. нар „господстващо пазарно положение“. Позиция от която на практика диктуват търговските условия на по-малките по веригата и превръщат преговорите в ултиматуми „или работите по нашите условия или излизате от пазара“. Този процес нито е нов, нито резултата от липсата на адекватни регулации е изненадващ. Множество европейски държави са се сблъсквали и продължават да се борят с този проблем, къде успешно къде по-малко, но за всички вече е ясно, че без регулация и арбитраж, просто по-малките бизнес оператори по веригата нямат шанс. Те не могат да се развият, да инвестират и закономерно просто отмират. Казусът изначално е изключително комплексен, от една страна стоят свободата на предприемачество, свободата на пазара, основните принципи на ЕС за свободното движение на хора и стока, а от другата продоволствената сигурност и социалната справедливост на българският народ. От едната страна стои естествената и законово изискана цел за по-висока печалба на всяка компания, от другата страна седи необходимостта на всяка държава да произвежда храна и да осигурява насъщният на своя народ. Това обяснява и бавната и внимателна регулаторна намеса. Резултатът от този процес, обаче ясно изкристализира в началото на годината, когато потребители от почти всички съседни нам държави, включително членки на ЕС, бойкотираха търговските вериги като спонтанна реакция срещу непосилните цени на хранителните продукти. Последваха множество проверки и анализи които ясно показаха и на потребителите и на Държавните органи, къде точно се намира най-високата надценка по хранителната верига и кой точно и как се възползва от „господстващото си положение“ , което ни показа ясно до къде води дисбаланса в хранителната верига и пазара. Именно решението на този вече ясно локализиран проблем е тежката задача пред Закона за хранителната верига. Ясно е че всяка нова регулация и намеса на пазара поражда притеснения у повечето участници и изначалното противопоставяне срещу текстовете в него. Разбира се най-големите търговски оператори са най-притеснени, защото една печеливша и работеща до момента за тях пазарна и бизнес стратегия е заплашена. Големи и вече конституирани участници по другите брънки на хранителната верига също са притеснени, защото те с много годишни усилия са успели да се задържат на пазара и дори да започнат инвестиции в своето развитие. Това са усилия и труд буквално на едно поколение и той не бива да бъде неглижиран. Това налага текстовете на този Закон да бъдат изключително внимателно съставени, обсъдени и преценени от множество страни и позиции. Неправилна или грешна регулация важаща за цялата хранителна верига може да има лавино-образен ефект с огромни размери. Неясно формулирани изисквания или неправилен или липсващ контрол могат да постигнат точно обратният ефект. Законодателният подход в тази Пазарна регулация е да нормира и ограничи нивата на надценки на всички участници в Хранителната верига. Чл.2. Законът се прилага за постигане на следните цели: 1. създаване на условия за справедливо разпределение на добавената стойност по веригата за доставки; 2. постигане на баланс и прозрачност в търговските отношения между участниците във веригата на доставки; 3. подобряване на достъпа до информация, проследимост и регулиране на търговските практики. Целта би трябвало да бъде да се постигне баланс, който да не позволи на нито един участник в нея да бъде в положение да определя спекулативно своята надценка и от там печалба, за сметка на потребителите и/или другите участници по хранителната верига. За съжаление обаче смятаме, че в последната си версия този проект не изпълнява тази цел и дори напротив създава предпоставки за съвсем противоположни резултати. Това е ясно видимо когато се разгледат мерките заложени основно в чл. 17 и се транспонират върху участниците във веригата: Производители Чл. 9. (1) Договорите за изкупуване на земеделски продукти включват съгласно чл. 168, параграф 4, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 1308/2013 най-малко следното: ………… 3. цената на продуктите, която да не е по-ниска от производствените разходи, да включва не по-малко от 10% надценка от размера им и: а) е непроменлива или б) се изчислява въз основа на комбинация от различни фактори, посочени в договора, които могат да включват обективни показатели, индекси или методи за изчисляване на крайната цена, отразяващи промените в пазарните условия и производствените разходи, доставеното количество и качеството или състава на изкупуваните земеделски продукти обективните показатели, индекси или методи за изчисляване на крайната цена“ следва да бъдат предварително определени в договора за изкупуване на земеделски продукти. На практика на първия участник във веригата не се въвежда „таван“ на надценката, а се въвежда минимална такава. Бидейки най-уязвимата и важна брънка във веригата подобен подход евентуално би подпомогнал развитието на този сектор, при все че към момента той е и най-субсидирания и подпомаган от държавата субект от веригата. Себестойността на първичния земеделски продукт е комбинация от вложените в него материали, труд и време. И е зависима от цената на тези елементи. Към настоящия момент тенденцията е за увеличение на цената на труда и множество материали, равнена по средната ценатa на същият продукт предлаган от други държави членки на ЕС. С оглед различните географски особености: нива на субсидиране, технологично развитие, оптимизация и обем на производство; европейските производители биха могли и произвеждат първични земеделски продукти при значително по-ниски себестойности. При нормативно ограничение на минимум 10% надценка се крие риск от изпадане в положение на неконкурентност. Преработватели Чл. 17. (1) По отношение на покупко-продажба на определени земеделски продукти и храни се въвеждат следните максимални търговски надценки: 1. за преработвател – не повече от 20% спрямо производствената себестойност на продукта, изчислена съгласно действащите счетоводни разпоредби; В тази категория влизат голяма част от членовете на НАМ. И съответно най-лесно бихме могли да анализираме евентуалния ефект от нормативната уредба. Болшинството наши членове изразяват мнение, че трудно биха достигнали 20% заложен таван на надценката. Тук по-скоро притеснението е, че текста с нищо не променя моментно и то пазарно статукво. И последващите вменени права на Търговците на едро с оборот над 20 млн. лева, в чл. 20 и 21, дава основание за продължаващата порочна практика на обратно фактуриране на услуги и дейности, които не са желани или необходими на Преработвателите. Може би подходът с минимален праг на надценките, по подобие на Производителите, би бил по-балансиращ, но той пък крие същият риск за ръст в крайните цени. Търговци на едро Чл. 17. (1) По отношение на покупко-продажба на определени земеделски продукти и храни се въвеждат следните максимални търговски надценки: ………… 2. за търговец на едро по цялата верига на доставки – кумулативно не повече от 10% от покупната цена; В първоначалният си вид тази алинея позволяваше на т.нар. търговци на едро да поставят максимум 10% търговска надценка след приспадане на всички преки и косвени разходи. Първо е важно да се определи ролята на търговците на едро в хранителната верига, а именно да снабдяват т. нар. „традиционна търговия“. Която по същество представлява мрежата от всички останали малки търговски обекти в България, оцеляла след навлизането на „модерната търговия“. Това са малки отдалечени обекти, с малък асортимент и стокооборот. Назад във годините почти всички производители или преработватели снабдяваха директно, но с намаляване на техния брой и оборот, това стана все по-трудно, и не малко се отказаха започвайки работа с търговци на едро или дистрибутори, които зареждат обектите в един или няколко региона с много хранителни категории, като по този начин финансово усмислиха тази дейност. Те често извършват съхранението, търговските договаряния, превоза и снабдяването на тези малки обекти. Тези дейност представлават техните преки и косвени разходи. В сегашния вид на текста те имат право на 10% надценка без да вземат в предвид тези разходи, а те особено когато говорим за продукти с къс срок на годност и изискване за хладилна верига много често ги надвишават. Логично интересът на този вид търговски оператори да доставя млечни продукти на практика изчезва. Наши членове вече биват уведомявани от техни партньори, че при влизане на този текст ще преустановят доставка на млечни продукти. А това крие риск от създаване на допълнителен дисбаланс, от който полза биха имали единствени големите търговски оператори, а част от потребителите на по- отдалечени места от страната на практика могат до останат без достъп до основни хранителни продукти. Възможно е някои производители отново да изградят собствена дистрибуция , но това не е кратък и прост процес. Търговци на едро с оборот над 20 млн. лева Чл. 17. (1) По отношение на покупко-продажба на определени земеделски продукти и храни се въвеждат следните максимални търговски надценки: ………… 3. за търговец на дребно с оборот над 20 млн. лева. – не повече от 20% от покупната цена. Търговците на дребно с оборот над 20 млн. лева от своя страна получават 20% надценка, както и правото на 10% разходи за маркетинг, логистика и т.н. в чл. 21 , както и правото до 25% от прогнозния обем по договора между доставчика и търговеца на дребно на годишна база в чл. 20. Обичайна практика с оглед по-силната пазарна позиция е договорните условия да се „диктуват„ едностранно и съответно на доставчика да му бъдат фактурирани обратно именно тези разходи което на практика означава, че именно господстващият и диктуващ правилата пазарен фактор – субект на настоящия законопроект получава правото и то по Закон да има над 2 пъти по-голяма надценка, а съответно и печалба от всички останали участници по хранителната верига. На практика най-облагодетелстваните отново са те, а ограниченията върху останалите участници по хранителната верига заплашват да забавят или дори спрат тяхното и без това значително по-бавно развитие . Според нас в този вид Законът би произвел по-скоро негативни отколкото балансиращи резултати. Поради това предлагаме: 1. Да се премахнат ограниченията от преработвателите и от търговците на едро. Или да се върне първия вариант на текста за търговците на едро. А именно да имат право на: до 10% търговска надценка след преки и косвени разходи. 2. Да се въведе забрана за обратно фактуриране на маркетинг, логистика, промоции, включително и да не се допуска прехвърлянето им отново към доставчиците, с вкарването им в „нето-нето-нето“ цени. 3. Да се въведе такава забрана и в нелоялните търговски практики в ЗЗК през преходните или заключителни разпоредби на Закона. Само при постигане на балансирано положение на пазара Законът би постигнал и крайната си цел, потребителите да получат качествени хранителни продукти на адекватна цена и не би позволило на един или друг участник във веригата да се облагодетелства на негов гръб. Вярваме, че така отправеното предложение ще бъде взето предвид и прието от страна на Министерството на земеделието и храните в рамките на процедурата по обществено обсъждане. С уважение: …………………………… Владислав Дончев Михайлов- Председател на УС на НАМ

АМБ АПБНБ НБСХС НАВК NWWC СЪЮЗ НА ПРЕРАБОТВАТЕЛИТЕ НА ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ Съюз на производителите на захар и захарни продукти СЪЮЗ НА ПИВОВАРИТЕ В БЪЛГАРИЯ СЪЮЗ НА ПТИЦЕВЪДИТЕ В БЪЛГАРИЯ ХРАНИ НАПИТКИ БЪЛГАРИЯ FOOD DRINK BULGARIA BG FISH АСОЦИАЦИЯ НА СВИНЕВЪДИТЕ В БЪЛГАРИЯ АИСБ ДО ГОСПОДИН РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Д-Р ГЕОРГИ ТАХОВ МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ ГОСПОДИН ПЕТЪР ДИЛОВ МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА И ИНДУСТРИЯТА СТАНОВИЩЕ относно проект за Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, качен за публично обсъждане на 29 юли 2025 година УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЖЕЛЯЗКОВ, УВАЖАЕМИ ДОКТОР ТАХОВ, УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДИЛОВ, С оглед предоставената ни възможност за становище по публикувания за обществено обсъждане редактиран вариант Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, като национално представителни браншови организации, бихме искали да изразим своето становище: На първо място следва да подчертаем, че в редактирания вариант на законопроекта не само не са взети предвид основателните ни притеснения, които изложихме в рамките на процеса по Стр.1 от 18 публично обсъждане до 13.07.2025г., но и текстовете, по които представихме най-категорични аргументи, че ще доведат до нежелани последици за всички участници по веригата на доставки и най-вече за потребителите, са редактирани в посока засилване на негативния им пазарен ефект. И в редактираната Оценка на въздействие по представения нов вариант отново и категорично се потвърждава нашето мнение, че законопроектът е с особено висока степен на риск /подробно изложен в „Цялостна предварителна оценка на въздействие" стр.82-90/, като създава условия за: 1. ограничаване на конкуренцията и застрашаване на всички участници по веригата на доставки – земеделци, преработватели, търговци и потребители; 2. изкривяване на пазара и повишаване на цените, създава риск за продоволствената сигурност чрез липса на определени стоки и прекомерно високи цени на други; 3. влошаване на инвестиционния климат поради несигурна среда, рестрикции, и непредвидимост, като ще доведе до още по-голям спад на промишленото производство. Като цяло Законопроектът, макар и базиран на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти, влиза в противоречие с множество негови разпоредби и реално застъпва командно-административен подход в управлението на търговските отношения по веригата на доставка и решения познати от периода на плановата икономика, които бяха изоставени преди повече от 30 години при преминаване към пазарна икономика. Прегледът на практиките в останалите европейски страни, изложен в самия законопроект показва, че никъде няма такава цялостна директна намеса на държавата в процеса на ценообразуване. За това твърдението, че подобна намеса е необходима и допустима, за да се изпълни някаква европейска регулация, не само е невярно, а предлаганите мерки в голяма степен противоречат на законодателството на Европейския съюз. Единствените примери за подобна директна държавна намеса са в Унгария, срещу която ЕК вече е започнала наказателна процедура и в Румъния, където все пак надценките са след отчитане на разходите при всички участници по веригата на доставки, за разлика от предлагания опасен редактиран български вариант, където на търговците не се отчитат дори разходите по дейността. Това представлява не само икономически необоснована, но и правно уязвима намеса в пазарните отношения. И двете държави са пример за най-висока инфлация (особено при храните) към момента в ЕС и ярко доказателство, че пътят на прекомерна държавна намеса, убиваща конкуренцията и изкривяваща пазара, води единствено до негативни последици, от които страда бизнесът и най-вече и потребителите, особено по-неплатежоспособните такива. Настояваме за пълна откритост пред обществото, което е в заблуда, че целта на този законопроект е понижаване на цените - такава цел не е формулирана в самия проект, нито е постижима чрез предлаганите текстове. Напротив - създават се реални условия за недостиг на основни храни на българския пазар и за рязкото им поскъпване, поради ограничена конкуренция Стр.2 от 18 и предвидената минимална изкупна цена за земеделските производители, които реално могат да покачват цените си без ограничение под натиска на изискването за 50% български продукти, за млечните дори за 80%. От друга страна, ако при предходното обсъждане на проекта, съществуваше социално напрежение породено от опасения за покачване на цените в периода на въвеждане на еврото, което евентуално би могло да мотивира някакви временни извънредни мерки, то към настоящия момент, след приемане на промените в Закона за въвеждане на еврото в Република България, които на практика предвиждат замразяване на потребителските цени за период от една година, необходимостта от извънредна регулация дори в посока ограничаване евентуален ръст на цените е напълно необоснована. Тъй като вече неколкократно изложихме подробно своите опасения, тук ще се спрем само на най-критичните от тях и на промените спрямо предходния вариант, които на места превръщат регуацията в правен абсурд: 1. *Приложно поле* На първо място, фундаментален въпрос, който се повдига, е въпросът относно приложното поле на законопроекта, в контекста на факта, че огромна част от търговията с храни и селскостопански продукти, които се реализират на българския пазар, се реализира на международна база – в рамките на вътрешния пазар на ЕС и с трети държави. Съгласно чл. 1, ал. 2 от законопроекта „Законът се прилага за физически и юридически лица, които осъществяват дейност по веригата на доставки на територията на Република България." Така определен, предметът на регулираните обществени отношения остава неясен. *Липсва яснота по какъв начин дейността на съответните физически и юридически лица ще бъде отнесена към територията на Република България*. Например, очевидно е, че при един презграничен договор за доставка на храни, поне единият от участниците не осъществява дейност по веригата на доставки на територията на страната. В този случай възниква въпросът - биха ли били приложими разпоредбите на закона за договорното отношение като цяло или те биха били приложими само за едната от страните, а не и за другата? *Ако ограниченията по закона касаят само пазарни отношения, които се реализират изцяло и само между участници на територията на страната, то те биха били във вреда на местните пазарни участници, за сметка на международните такива, които не биха били предмет на такива ограничения.* Нещо повече, създава се правна несигурност по отношение на кои отношения във веригата на доставка би се прилагал законопроектът. Това не само създава предпоставка за непоследователно и произволно правоприлагане, но и би било в противоречие с принципа на свободното движение на стоки в рамките на ЕС, както излагаме по-надолу. Предвидената в чл. 1, ал. 3 изключителна компетентност на българските съдилища по отношение на всеки спор относно прилагане на разпоредите на закона, влиза в пряко Стр.3 от 18 противоречие с разпоредбите на чл. 24 и следващите от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Тези норми изчерпателно уреждат материята на изключителната компетентност на съдилищата на държавите-членки в областта на гражданските и търговските дела. Въвеждането на подобна изключителна юрисдикция е в противоречие с уредената предвидена с акт на Съюза уредба по въпроса с пряко действие във всички държави членки, включително и в България. Чл. 13, ал. 2 и член 17, алинея 2 на практика предвиждат, че предметът на закона може да се определя и променя едностранно с посочените решения на МС, което създава несигурна бизнес среда и е предпоставка за силен застой на икономиката и отдръпване на международни инвеститори. Необходимо е продуктите, които попадат в обхвата на мерките да бъдат ясно и точно дефинирани и да бъдат закрепени в закона, а не да се предостави в едноличната дискреция на Министерски съвет. Подобен подход би поставил бизнеса в постоянна несигурност и в ситуация на непредвидимост относно това дали и кога произвежданите или разпространявани от него продукти, ще попаднат под регулациите на този закон. 2. *Ограничаване на свободата на договаряне* - Законопроектът се намесва дълбоко в свободата на договаряне. Подобен подход, влиза в пряко противоречие с разпоредбите на чл. 168, ал. 6 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, съответно чл. 148, ал. 4 от него, съгласно който „*6. Всички елементи на договорите за доставка на селскостопански продукти, сключени от производители, прекупвачи, преработватели или дистрибутори, включително елементите, посочени в параграф 4, буква в), се договарят свободно между страните.*" Посочената разпоредба на чл. 168 от Регламента, изрично и изчерпателно посочва случаите, в които държавите-членки могат да въведат национални разпоредби, които дерогират от свободата на договаряне и това са: „а) когато държава членка реши писмените договори за доставка на селскостопански продукти да бъдат задължителни в съответствие с параграф 1, тя може да установи минимален срок на действие, който да се прилага единствено към писмените договори между производител и първия прекупвач на селскостопанските продукти. Този минимален срок трябва да е с продължителност от най-малко шест месеца и не трябва да нарушава правилното функциониране на вътрешния пазар; б) когато държава членка реши, че първият прекупвач на селскостопански продукти трябва да направи писмена оферта за договор на производителя в съответствие с параграф 1, тя може да предвиди офертата да включва минимален срок на действие на договора, определен от националното законодателство за тази цел. Този минимален срок трябва да е с продължителност от най-малко шест месеца и не трябва да нарушава правилното функциониране на вътрешния Стр.4 от 18 пазар. Втора алинея не засяга правото на производителя да откаже прилагането на подобен минимален срок, при условие че отказът е в писмена форма. В такъв случай страните са свободни да договарят всички елементи на договора, включително елементите, посочени в параграф 4, буква в)." Не случайно, европейският законодател акцентира, че свободата на договаряне обхваща елементите в параграф 4, буква в) на чл. 168, т.е. всички елементи касаещи цената. *Очевидно е, че с предвидените изрични изключения от тази свобода, целта е да не се допусне държавите-членки да въвеждат ограничения на свободното договаряне именно от вида, които законопроектът цели да въведе със законопроекта.* В законопроекта такива ограничения се съдържат в чл. 9, ал. 1, т. 3 (където се предвижда въвеждането на цена на изкупуване не по-ниска от производствените разходи, както и минимална надценка от 10%); чл. 9, ал. 1 т. 5, който предвижда че „когато минималната продължителност на договора надхвърля шест месеца, той включва клауза за преразглеждане, която може да бъде задействана от земеделския стопанин"; чл. 9, ал. 1 т. 10. който предвижда изискване за уреждане на основания, ред и последици от прекратяването на договора; чл. 9, ал. 2 и ал. 3; чл. 12, ал. 4 в частта му относно изискването за „обосновка на необходимата промяна"; чл. 12, ал. 5 относно изискването „Всички условия за промоции и реклами се договарят изрично между страните при сключването на договора" и т.н.; чл. 17 относно въвежданите максимални надценки по веригата за доставка на храни и селскостопански продукти; чл. 19 относно въвежданата максимална надценка на вносителя; чл. 20 относно предвижданите максимални промоционални отстъпки и максимални промоционални количества като процент от прогнозния обем на договора; чл. 21 относно предвижданата максимална стойност на услугите, свързани с маркетинг, реклама, логистика и др. услуги за промотиране и др. Следва да се обърне внимание, че тези разпоредби влизат пряко в обхвата на чл. 168 от Регламента и оттам представляват недопустимо ограничаване на свободата на договаряне в противоречие с ал. 6 от него, доколкото посочените договори представляват „договори за доставка на селскостопански продукти, сключени от производители, прекупвачи, преработватели или дистрибутори". Законопроектът не предоставя никакви критерии, по които определени стоки биха били вкарани в обхвата на ценовата регулация, съгласно чл. 17 от него, а други биха били оставени извън. Очевидно това е предпоставка за произволно разширяване на обхвата на ценово регулиране, поставяйки едни производители, прекупвачи, преработватели или дистрибутори в неравноправно положение спрямо други в зависимост от вида на произвежданите или търгувани стоки. Вече представихме нашите аргументи за негативното въздействие от замяната на пазарните правила с държавно регулирана икономика – режим на директно преразпределение на Стр.5 от 18 печалбата чрез въвеждане на задължителна минимална изкупна цена на земеделската продукция, която гарантирана печалба от 10% за земеделските производители и максимална надценка за всички останали участници на пазара и подчертахме колко е важно запазването свободата на договаряне между стопанските субекти при производството и търговията с бързооборонти стоки, каквито са храните. *За съжаление в представения редактиран вариант, това не само не е взето предвид, а ограниченията на т. нар. „надценки" с редакцията са доведени до абсурд.* *а/ Противно на мотивите на законопроекта, с който се цели по-справедливо преразпределение и подкрепа на земеделските производители, въвеждането на минимални изкупни цени – себестойност плюс 10%, реално създава риск от негативен ефект за тях.* Ако изкуствено налаганата цена е по-висока от пазарната, на която се продават продукти в чужбина, българските производители ще са принудени да изхвърлят продукция или да я продават на по-ниската пазарна цена, но ще дължат данък върху 10% от нея, дори и реално да не са реализирали печалба. *Изискването за задължителни 50% български продукти, което на пръв поглед дава сигурност и възможност за евентуално още по-високи цени на българските земеделски продукти, също е само привидно в полза на земеделските производители, и безспорно накърнява интересите на потребителите.* Ако в един магазин българските зеленчуци са значително по-скъпи от вносните, независимо, че са като количество 50%, няма да правят необходимият оборот за да печелят земеделците, тъй като българският потребител е ценовочувствителен и ще купува по-евтините чужди стоки. *Не ясен остава въпросът, какво става при подобни случаи с нарастналите загуби от изхвърляне на такива продукти, които магазините ще са длъжни да държат до последно за да покриват изискването за % български продукти, без дори да могат под заплаха от санкция да продадат на промоция повече от 10% поради предлаганата в член 20, алинея 2 рестриктивна забрана за промоции над 10%. Докато* целият Европейски съюз разработва програми за намаляване на хранителните отпадъци, предлаганият текст обективно създава риск от рязко увеличаване на изхвърляната храна. *Прилагането на изискването за минимална изкупна цена не отчита спецификите на отделните браншове по отношение на производството и реализацията на продуктите.* При голяма част от продуктите, като яйца и други индустриално произвеждани земеделски продукти напр. месо, подобно задължително завишаване на печалбата ще ги направи неконкурентоспособни и практически непродаваеми, като ще доведе до повишаване на цената им за потребителите. Такива производители ще бъдат изтласкани от пазара поради по-високи неконкурентни цени, породени от нормативно определена минимална надценка. В резултат евтини земеделски продукти от други страни като Украйна, Полша, Испания, Гърция и Македония ще изместят българските, подкопавайки конкурентоспособността и устойчивостта на аграрния сектор. Стр.6 от 18 *Още по-неадекватно е подобно нормативноопределено ценообразуване спрямо продукти като зърнени култури, маслодайни култури и месо, които не се търгуват на борсата и не са изключени от обхвата на закона, но се цените им се определят в зависимост от борсови и тържищни котировки,* в някои сектори на седмична база. Такова изискване за минимални изкуствени изкупни цени ще изправи преработвателите в маслодобивната и месопреработвателната промишленост пред огромни, практически нерешими проблеми. *Изключителен проблем за самите земеделци би била практическата невъзможност за изчисляване на себестойност на продукцията към момента на продажбата й,* тъй като разходите се залагат най-често през едната счетоводна година, а продуктът узрява на полето през следващата. Голяма част от сделките се договарят авансово, когато земеделецът не знае какъв е конкретния добив, за да раздели пропорционално заложените разходи. Много често някои елементи от себестойността като торове се купуват на едро и се използват за няолко реколти и различни култури, които узряват по различно време, поради което земеделецът не знае предварително върху колко продукция следва да рездели този разход. Неясен е въпросът как се отразяват в себестойността инвестиции като техника, инвентар, обслужване на банкови задължения, вода. *Още по-абсурден е фактът, че законопроектът налага санкция за неспазване на изискването за минимална цена на изкупвача, т.е. на фабриката или търговеца, които купуват земеделската продукция, а те нямат никаква възможност да знаят каква е била фактическата стойност на купуваната от тях продукция* без евентуално да правят ревизия на счетоводството на земеделския производител. б/ *В предходния вариант въпреки, че липсваше обоснованост защо и как са определени процентите на надценките за останалите участници по веригата на доставки на пазара, надценките поне не влючваха разходите по извършването на съответната дейност. В новия вариант всички логистични, търговски, оперативни, маркетингови и административни разходи на търговците на едро и търговците на дребно трябва да са включени в рамките на 10% надценка за търговците на едро и 20% за търговците на дребно.* При търговците на дребно редактираният текст е доведен до правен абсурд: „за търговец на едро по цялата верига на доставки – *кумулативно* не повече от 10% от покупната цена" или на практика 10% надценка общо за всички търговци на едро по веригата на доставки, като не е ясно как изобщо може да се подели тази надценка при повече от един търговец и кой в такъв случай носи отговорност, ако общият процент на надценка на търговците надвиши тези 10%. *Така предложените рестриктивни норми на член 17, алинея 1 на законопроекта, не отчитат спецификите на отделните производства и дейности и създават висок реален риск от това земеделските продукти да не достигат до потребителя и да се създаде продоволствена криза.* За по-голяма яснота ще дадем пример – когато земеделският продукт е евтин (пр. картофи с изкупна цена към момента 60 стотинки за килограм), но обемен или изискващ спецфично Стр.7 от 18 съхранение, вероятността е огромна 10% или 20% от стойността на продукта да са много под разходите за неговото транспортиране, логистика, сортиране, пакетиране, съхранение в хладилни условия, осигуряване на непрекъснат мониторинг дали е в срок на годност при бързоразвалящи се продукти напр. като мляко и т.н. *Рискът търговците на едро на земеделска продукция да откажат да изпълняват изключително важната си роля да окрупняват продукцията и да снабдяват с достатъчни количества фабриките на преработвателите и магазините е голям,* тъй като едва ли с 6 стотинки на килограм/60 лева на тон/ те биха си покрили разходите. Няма реално механизъм, който да принуди пазарни субекти да изпълняват дейност, която не носи положителен икономически ефект за тях. *Така на практика ще се прекъснат съществуващите вериги на доставки, без проектът да предлага с какво ще бъдат заменени.* Такава оценка няма и в представената Оценка на въздействие. Едва ли земеделските стопани ще бъдат подпомогнати, ако няма кой да изкупува продукцията от фермите им. Все още в повечето сектори основен проблем е това, че преобладават малки стопанства, които не могат сами да осигурят достатъчно количество и постоянна доставка за фабрики и магазини. Следва държавата да предвиди мерки за засилване кооперирането и обединението на тези производства, за осигуряване на по-добрата им пазарна позиция, а не да ги лишава от възможността да достигат до пазара, какъвто ще бъде ефектът, ако търговците на едро нямат икономически смисъл от изпълнението на функцията си. При търговците на дребно, явно за да бъдат притиснати да продават земеделски продукти и храни, дори ако процентът надценка не покрива разходите им, в член 22, алинея 1 е предвидено *„ Във веригите от магазини, представляващи търговски обекти за продажба на дребно на храни, които разполагат с 10 и повече търговски обекта на територията на страната задължително се предлагат прясно месо от едри и дребни преживни животни, свине и птици, яйца, пчелен мед, пресни сезонни плодове и зеленчуци, произведени от български земеделски производители и/или преработватели, регистрирани по Закона за подпомагане на земеделските производители и/или по Закона за храните."* **Тази разпоредба сама по себе си е прецедент и противоречие с член 19., ал.2 от Конституцията, тъй като задължава под натиска от санкция пазарен субект да продава стоки, при определена цена, която може да акумулира загуба за него.** Следва да се обърне внимание, че надценките на различните нива на търговия с хранителни стоки варират значително между различните продукти и продуктови групи и отразяват конкурентните условия в страната и на световния пазар. Установеното със законопроекта общо максимално ниво от 10% или 20% по същество може да е значително по-високо от обичайното за някои продукти и значително по-ниско от това при други. **Особено притеснителен е текстът на Чл.18, алинея 2 „Търговците на дребно с оборот над 20 млн. лева определят еднакви по размер надценки за идентични продукти в една и съща стокова група." Такова изискване, търговците на дребно с оборот над 20 млн. лева да** Стр.8 от 18 определят еднакви по размер надценки за идентични продукти в една и съща стокова група би довело до втвърдяване на пазара, стесняване на асортимента на търговците и затрудняване навлизането на нови продукти, доколкото то не отчита оборотността на продуктите като ключов фактор при определянето на цените и надценките. Един нов, непознат и съответно по-ниско оборотен продукт, за да е атрактивен, трябва да предложи по-висока възможност за марж на единица продукт. Също се отнася за нишови продукти и продукти в по-високия ценови сегмент. Присъствието на такива продукти в асортимента на търговците е в интерес и на потребителите, защото повишава разнообразието на пазара и задоволява в най-висока степен вкусовете и предпочитанията на различните потребители. При въвеждане на изискване за един и същ марж/надценка в дадена продуктова група търговецът би предпочел само онези високо оборотни продукти, с които в най-голяма степен би максимизирал брутната си рентабилност, за сметка на останалите, нови, нишови и по-ниско оборотни, посочени по-горе, което ще доведе до ограничаване на асортимента в ущърб на потребителите и реално ще предотврати навлизането на пазара на нови продукти, като ограничи конкуренцията. Не бива да се пренебрегва, че нивото на надценката зависи не само от местната и международната доставна цена на продукта, от еластичността на търсенето, от конкуренцията в страната и на международния пазар, но и от оборотността на стоката. Надценка от 10% или 20% може да води до свръхпечалба за една високооборотна стока, но да направи една по-бавно оборотна стока губеща като цяло (т.е. приходът е недостатъчен да покрие разходите за дистрибуция). в/ Рисковете за преработватели на хранителни продукти: - загуба на конкурентоспособност, ако са принудени да купуват земеделски суровини по нормативно завишени цени и при риск от административна санкция /фабриките няма как да знаят себестойността на продуктите, но са заплашени от санкция, ако купуват под себестойност/; - увеличаване цените на останалите хранителни продукти, за да бъде компенсирана загубата на рентабилност от засегнатите от мерките продукти, ще засегне продукти, които привидно не са обект на мерките; - евентуалното отпадане на търговците на едро от веригите на доставка при тяхна незаинтересованост при рестриктивен марж от 10%, ще доведе до още по-големи проблеми в снабдяването с местни суровини и ще подтикне фабриките да купуват от чужбина; - за голяма част от производствата изчисляването на себестойност е практически невъзможно – пример разделяне себестойност при разфасовка на животински продукти; - производства, използващи продукти, които не се търгуват на борсата, но по борсови цени, като месопреработвателни, маслодобивни предприятия, мелничари и много други няма как да работят с български суровини при изкуствено наложени цени. В повечето сектори българските суровини вече са недостатъчни, а така проблемът ще ескалира, което неизбежно ще се отрази негативно както на цените, така и на предлагането; Стр.9 от 18 - ще се разрушат съществуващите към момента вериги на доставки и работещи модели като производство на ишлеме, производства, при които производство и преработка се извършват от едно и също юридическо лице или свързани фирми; - инвестициите в преработвателни предприятия са огромни и таван на надценките за преработвателите и правната несигурност на участниците на пазара прави невъзможно планиране дейността и генериране на нови инвестиции; - мярката има потенциал да увеличи дела на собствените марки на търговците на дребно, където търговците ще са в състояние в най-голяма степен да максимизират своя брутен марж, за сметка на продуктите под марка на останалите производители. Очакването ни е, че продуктите, които ще бъдат предлагани под предвидения регулаторен максимум по чл. 17 от законопроекта, в голямата си част ще бъдат именно собствени марки на търговците на дребно; - препятства се навлизането на пазара на нови продукти в ниския ценови сегмент, които за да бъдат включени в асортимента, следва да предложат на търговеца по-висока процентна рентабилност, макар и при по-ниска оборотност, така че да бъдат атрактивни за него. Фиксираните надценки ще бъдат бариера за нови продукти на преработвателите, както беше посочено по-горе в изложението; - ограничаването на размера на насрещните плащания за услуги препятства възможността за инвестиции на производителите в реклама при търговците на дребно, което отново би имало за резултат затрудняване на пускането на нови продукти на пазара и неговото „втвърдяване“; - както вече отбелязахме по-горе, регулираната надценка има потенциал да служи като фокусна точка на координация между търговците на дребно и то на ниво надвишаващо сегашните конкурентни нива за някои видове стоки, т.е. до повишаване на цените; - не на последно място по значимост, създава се възможност за съществено изкривяване на конкуренцията между отделните продукти и марки, посредством изкуствена регулаторна намеса в ценообразуването, необоснована от конкурентни и пазарни фактори. - рискът от разрастване на сивата икономика, която за разлика от нашите членове няма да се съобразява с рестриктивните правила, е висок, а натискът, упражняван от сивата икономика, в комбинация с натиска от държавни ограничения, ще постави изрядните производители пред дилемата да прекратят производството си, тъй като няма да са конкурентоспособни. - От друга страна въведените термини „надценка“ и „производствена себестойност“ не са дефинирани и нямат еднозначно значение. Терминът „надценка“ се употребява предимно в разговорната реч и обхвата на термина може да варира значително в зависимост от характера на дейността. Аналогично е положението и с „производствената себестойност“, в която за различни индустрии е възможно разпределение на разходите на ниво продукт в много различна степен. Например – невъзможно е да се разпредели себестойността при разфасоване на трупно месо върху отделните разфасовки и съответно продукти произведени от различната част от животното. При месодобива и последващото разделяне на кланичните трупове на различни Стр.10 от 18 разфасовки не съществува механизъм за ценообразуване на отделните срезове по логиката на себестойността. Или казано по друг начин, не съществува себестойност на бут, филе, плешка или който и да е друг продукт, който се добива при транжирането на месото. Допълнителна комплексност и аморфност на проблема се създава и от факта, че не съществуват напр. две еднакви прасета с еднакви пропорции. Това е само един пример за практическата неприложимост на предложената регулация. Подобна обективна невъзможност за определяне на себестойност на отделни производни на технологичния процес съществува при почти всички преработвателни индустрии и това изобщо не е анализирано в Предварителната оценка на въздействие. - Според дефинициите не е ясно под какво определение попадат производителите на храни - като изкупвачи или преработващи предприятия. Считаме, че компании, които произвеждат продукти от вече обработени суровини, не би трябвало да попадат в определението преработвател, но не е ясно докъде се простира и как се прилага регулацията за надценките когато земеделски продукт след преработка не се продава на пазара на дребно, а се използва за последваща преработка. Например ако захарното цвекло е преработено в захар, а след това тази захар постъпи във фабрика за консерви, не е ясно как се прилагат изискванията за надценки в подобен случай; - не е ясно как се прилага законът когато и продавач и купувач са част от една икономическа група. Въвеждането на ограничения в надценката реално означава цялата икономика да работи с една и съща търговска политика, което е различно от принципите на свободна пазарна икономика. Като следствие от ограничението на средствата, които бизнесът ще може да отделя за реклама, трябва да се вземе в предвид и последицата, че ще отпаднат всички инвестиции, които бизнесът прави за телевизия, радио, интернет реклама и всички останали медийни изяви, което в дългосрочен план ще повлияе и изключително негативно върху лансирането на нови продукти и в крайна сметка ще доведе до стагнация и финансови загуби, както за бизнеса, така и за медийната индустрия. г) задължителна форма за сключване на договорите В българското право писмената форма като форма за действителност е изключение, а не правило. Според чл. 26 от ЗЗД, договорът е действителен, ако не противоречи на закона, добрите нрави и обществения ред. Писмената форма се изисква само когато: законът изрично я предвижда (напр. при сделки с недвижими имоти) или страните са я уговорили като условие за действителност. В случая, законопроектът налага писмената форма като задължителна за действителност, което противоречи на принципа на свободата на договаряне, създава административна тежест, особено за малки производители не отчита практиката на бързи сделки при нетрайни продукти. Допускането на изключение само при едновременна доставка и плащане с фактура (чл. 7, ал. 5 и чл. 12, ал. 6) е твърде ограничено и не обхваща реалните бизнес нужди. Изискването за използване само на квалифициран електронен подпис (КЕП) като форма за Стр.11 от 18 действителност на договорите следва да бъде преразгледано. Съгласно чл. 25 от Регламент (ЕС) № 910/2014, всички електронни подписи са правно признати и не могат да бъдат дискриминирани. Законът следва да допуска и други форми на електронен подпис, особено в случаи с нисък риск или при малки стопански субекти, като се запази КЕП като препоръчителна, но не задължителна форма. д/ Посочените тавани на надценка, ще постави компаниите в ситуация да продават „под разход“, в нарушение на ЗЗК и ще ги изправи пред фалити, но това ще доведе и до по-нисък данък и корпоративен и ДДС, което неминуемо ще се отрази и на националния бюджет. 3. Изискването за минимален дял на храни от български земеделски производители и/или преработватели - Недоумение буди отново предвиденото в законопроекта изискване за минимален дял от 50% на храни от български земеделски производители и/или преработватели във веригите от магазини, представляващи търговски обекти за продажба на дребно на храни, които разполагат с 10 и повече търговски обекта на територията на страната, както и изискването за задължително закупуване на храни от местни производители, съответно 80% от целия асортимент за продуктите: кисело мляко, прясно мляко, краве сирене, овче сирене, биволско сирене, козе сирене, извара. От една страна Министерството на земеделието и храните ясно съзнава, че подобни изисквания ще доведат до започване на наказателна процедура от Европейската комисия. Подобно изискване беше въведено през 2020 г. във връзка с пандемията от COVID-19 и вече беше предмет на наказателна процедура срещу България, в рамките на която Европейската комисия посочи, че то се намира в пряко противоречие със свободното движение на стоки съгласно чл. 34 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и свободата на установяване съгласно чл. 49 ДФЕС въпреки, че тогава имаше реална извънредна ситуаци, а сега нищо не мотивира подобни мерки. От друга страна за нас е необяснимо, защо при положение, че в Приложение 1 на документите, качени за публично обсъждане, рискът от наказателна процедура е изчерпателно описан от юристите на вносителя, текстовете вместо да отпаднат, в новия вариант са придобили още по-непазарен и противоречив вариант, като се въвежда задължение търговците да продават тези продукти и изискване за вече 80% български млечни продукти. На страница 21-23 на Приложение 1 пише: „По повод на специфичните изисквания за местен асортимент Планираното с правителствената концепция задължение да се предлагат храни от български земеделски производители и/или преработватели, които да бъдат представяни в обособени зони в търговските обекти, би могло да породи серизони съмнения относно неговата съвместимост с правото на ЕС, в частност с член 34 от ДФЕС, регламентиращ Стр.12 от 18 свободното движение на стоки. Макар мярката формално да не въвежда пряка забрана или количествено ограничение спрямо вносните продукти, тя би могла да има ефект, равносилен на бариера за навлизане, ако води до географско ограничаване на достъпа на вносни стоки до определени от икономическия оператор търговски позиции. Подобна намеса, макар и под формата на допустимо в определени случаи национално правило, би могла да постави вносителите и търговците в неравностойно положение, като да ограничи техния конкурентен достъп до ключови елементи на търговското представяне, вкл., видимост, позициониране и потребителско внимание. По този начин, предвиденото в проекта на концепция изискване за обособяване на зони за определени продукти в търговските обекти, свързани с местното производство или преработвателна промишленост, може да се тълкува като мярка, която, макар да не засяга физическите характеристики на вносните продукти, ограничава търговската им видимост и възможност за конкурентно представяне. Още повече, ако тази мярка води до преференциално третиране на определена категория стоки (национални продукти) и едновременно с това ограничава икономическата свобода на търговците, които трябва да поддържат определено количество от асортимента си само от нея, тя би могла да представлява пример за равностойна на ограничение върху вноса. Редом с това, въпреки че тази разпоредба не въвежда фискално задължение в класическия смисъл, тя би могла да се квалифицира като квази-регулаторно ограничение на търговската свобода с икономически ефект, тъй като предопределя начина на използване на ограничените търговски ресурси, а именно търговска площ и разположение на стоките. Налице е практика на равнище Съюз точно от този тип. По отношение на Словакия през 2015 г. Европейската комисия установява, че национален закон задължава големите търговски вериги да покажат на входа на магазина, в уебсайта си и пред словашкото министерство на земеделието какъв процент от оборота им идва от продажба на храни от местни производители. Комисията счита, че това правило непряко насърчава търговците да предпочитат национални продукти и влияе на потребителите да избират родно производство, като така ограничава достъпа на вносни стоки до пазара, в нарушение на чл. 34 от ДФЕС за свободното движение на стоки . През 2016 г. Румъния приема закон, изискващ от големите търговци на дребно (с годишен оборот над 2 000 000 евро) да закупуват поне 51% от определени хранителни продукти от местни производители и да осигуряват специални изложбени площи за румънски продукти. Европейската комисия инициира производство за установяване на нарушение срещу Румъния през 2017 г., като в официалното уведомително съобщение сочи, че тези мерки нарушават свободното движение на стоки и свободата на установяване в ЕС. Комисията подчертава, че подобни ограничения са допустими само при доказан и пропорционален обществен интерес като, например, защита на здравето, какъвто от Стр.13 от 18 правителството не са успели да обосноват. В резултат на това Румъния отменя тези изисквания през 2020 г. Аналогичен случай се открива и в Унгария, срещу която Комисията през 2017 г. също предприема ответни мерки. В страната законът изисква прилагане на еднаква търговска надценка върху местни и вносни продукти, независимо от валутните колебания, което може да доведе до неблагоприятно третиране на вноса и нарушаване на свободното движение на стоки (чл. 34 ДФЕС). Унгария по същия начин не успява да защити своето решение. В тази връзка е показателен е още един случай от Словакия от 2020 г. Европейската комисия изпраща официално уведомление до страната с искане за премахване ограниченията в сектора на търговията с храни, които според Комисията създават по-благоприятни маркетингови условия за местни продукти и ограничават свободата на търговците да определят продуктовия си асортимент и подредбата на търговската площ. Съгласно действащото законодателство най-малко половината от продуктите, популяризирани в листовките в магазините, трябва да са със словашки произход. Тези мерки се приема, че нарушават правилата на ЕС относно свободното движение на стоки (чл. 34 ДФЕС) и свободата на установяване (чл. 49 ДФЕС) . Макар да е възможно подобна мярка да бъде оправдана с легитимна цел, като например насърчаване на местното производство или защита на селскостопанския сектор, тя би могла да бъде считана за несъразмерна, ако не бъде подкрепена с конкретни доказателства, че представлява единственият необходим и най-малко ограничителен способ за постигане на съответната цел. Практиката на Съда на ЕС и действията на Комисията срещу подобни мерки в други държави членки показват, че липсата на яснота, доказана необходимост и обективни критерии води до приемане на подобни правила като нарушение на вътрешния пазар." Освен опасността от наказателна процедура, въвеждането на подобно нормативно задължение за 50% българска продукция, ако тя е с по-висока цена от вносната поради задължителни минимални изкупни цени на българските продукти, то формалното спазване на изискването ще доведе само до изхвърляне на големи количества храна, която ценови чувствителният български потребител дори да предпочита, няма да купува. Този текст е особено проблематичен поради пълната липса на анализ на реално произвежданите от български производители продукти от изброените групи, както и потреблението на населението. При някои от посочените в член 22 продукти като месо и сезонни плодове и зеленчуци съществува реален риск от недостиг на продукти поради недостатъчното производство в страната. Особено висок е този риск спрямо сезонните плодове и зеленчуци, поради силната зависимост на продукцията от климатичните условия. Липсва ясна дефиниция кои са сезонни плодове и зеленчуци, което прави практическото Стр.14 от 18 приложение на този текст невъзможно. Настояваме Министерството на земеделието и храните да представи подробни данни за производството на изброените продукти и потреблението на същите в страната. При недостиг на стоки от дадена категория съществуват обективни предпоставки за спекула и липсата им на пазара. 4. Въвеждане на ограничение на промоциите в чл.20 на законопроекта ще доведе до рязко повишаване на цените, тъй като реално към момента българският потребител купува огромен дял от стоките на промоции, които надвишават значително ограничението от 10%. Тъй като това е нормативно условие и няма да попада под рестриктивните норми на новоприетите промени в Закона за въвеждане на еврото в България, то въвеждането на подобно ограничение, без дори да се посочва ясен и конкретен мотив, чий интерес защитава това, ще доведе до общо поскъпване на потребяваните от домакинствата стоки още в деня на влизане в сила на законопроекта и ще застраши процеса по адаптиране към еврото. Считаме, че не следва да има подобно ограничение в закона. Сериозен аргумент против ограничението за продажба на стоки на промоция не по-голяма от 10% е, че разпоредбата ще доведе до увеличаване количеството изхвърляни залежали стоки, които няма да могат да бъдат реализирани с по-голяма промоция в рамките на срока им на годност. 5. Това са основни проблеми в законопроекта, които директно застрашават нормалното функциониране на веригата за доставки на храни. Освен това съществуват множество други сериозни юридически проблеми като: - Несъвместима с Конституцията на страната е разпоредбата на §6, ал. 2 от законопроекта, съгласно действието на разпоредбите на чл. 17,18, 19, 20, 21, 22 и 23 се определя с акт на Министерския съвет след изтичането на 18 месеца от влизане в сила на закона. В нито един от публикуваните за обществено обсъждане документи не са посочени мотиви защо е определен срокът на действие на 18 месеца, нито при какви критерии евентуално Министерски съвет би имал правото да удължи този срок; - чл. 42 от проекта на ЗВДЗПХ се предвижда „Актовете за установяване на административните нарушения и наказателните постановления могат да се връчват на всяко физическо лице, което се намира в търговския обект и което е в граждански или трудови правоотношения с лицето, срещу което са издадени“. На практика това означава, че актове могат да бъдат връчвани на доставчици, намиращи се в магазина, хигиенист, портиер и дори на всеки клиент, който с паркирането на автомобила си на платения паркинг на магазина и изтегляне на талонче за плащане на таксата, реално влиза в правоотношение с магазина. Настояваме този текст да отпадне, тъй като за налагане на санкция всяко лице следва да бъде уведомено, за да може да Стр.15 от 18 реализира правото си на защита, а връчването на акта на някакво трето лице, което няма нищо общо с административното наказване, не дава никакви гаранции, че това лице ще уведоми своевременно наказвания. Не става ясно кое налага различно третиране от законодателя в един и същ нормативен акт на сходни обществени отношения, свързани с връчването по чл. 36 и по чл. 42. С конкретната разпоредба се нарушава правото на защита на нарушителя в административно-наказателния процес, защото няма гаранция, че той ще бъде уведомен за връчването изобщо или своевременно, но спрямо него ще действа правна фикция, че той е уведомен. От сега е ясно, че подобни наказателни постановления ще бъдат отменяни от съда. Голяма част от предвидените в закона санкции се основават на база субективна преценка на служител от съответния държавен орган дали е спазено изискване, например дали е налице достатъчна обосновка за промяна на договор между страните. Това създава предпоставки за произвол и несправедливи наказания. 6. Законопроектът създава риск за веригата на доставки и продоволствената сигурност, но и ще доведе до рязко влошаване на инвестиционната среда в България. Огромната правна несигурност и постоянната заплаха от санкции ще доведе до масово оттегляне на инвеститори от индустрията, която поради спецификата изисква значителни инвестиции. Без възможност за ефективно планиране и при риск във всеки един момент списъкът с нормативно регулирани продукти да бъде разширен, тези инвестиции ще станат невъзможни. Още по-опасно за икономиката на страната ни е това, че подобна регулация би създала опасен прецедент за възможна държавна намеса на всеки пазар – днес държавата счита, че разпределението на печалбата във веригата на доставки на храни не й харесва, но утре може да предприеме същото и спрямо всяка индустря – фармацефтична, мебелна, производство на дрехи и обувки и други. Посланието, което инвеститорите ще получат за цялостния икономически климат в страната ще бъде силно негативно и ще унищожи всички положителние ефекти и стабилността, които членството ни в еврозоната носи. Предвид гореизложените аргументи, считаме, че предложеният законопроект не съответства на правото на Европейския съюз и Конституцията на Република България и ще доведе до сериозни негативни правни и икономически последици за страната. Този проект не е работещ и приложим инструмент за подобряване на веригата за доставки на храни, което е обективно отразено в оценката на въздействие, която му поставя оценка 0 за приложимост. Във връзка с това, законопроектътследва да бъде оттеглен. С оглед въвеждане на реално работещ контрол на веригата на доставки, предлагаме да се отчете оценката на риска изложена в Предварителната оценка, съгласно която вариант 2 – „Регулаторен – промени в действащата правна уредба“ има най-нисък риск за Стр.16 от 18 МСП, ниски административни разходи и няма да доведе до изкривяване на пазара. Убедени сме, че правилният подход за подобряване на функционирането на веригата за доставки е чрез открито обсъждане и формулиране на конкретни, целенасочени мерки, които да надградят съществуващата рамка за защита от нелоялни търговски практики. Такова е решението в държави като Германия и Нидерландия, които са пример за ефективно функциониращи вериги за доставки и ниска инфлация, където има най-малко изкривяване на веригите за доставки. Ние отново заявяваме своята подкрепа за подобряване на пазарната позиция на земеделските производители, но усилията трябва да се насочат към създаване на стимули за коопериране и подобряване на защитата от нелоялни търговски практики чрез промени в действащата правна уредба – Вариант 2 съгласно предварителната оценка. Всякакви кризисни мерки, които биха застрашили функционирането на веригите за доставки и продоволствената сигурност, са неприемливи и противоречат на интересите на земеделските производители и обществото като цяло.. На страница 85 от „Цялостната предварителна оценка на въздействието" изрично пише: „Следва да се вземе предвид и потенциалът от парадоксален ефект, при който чрез увеличаване на разходите във веригата (административни разходи, разходи за съответствие, потенциално намаляване на конкурентния натиск върху маржовете), Вариантът може неволно да допринесе и за по-високи потребителски цени, като по този начин е възможно да стимулира инфлацията в чувствителен момент. България наскоро преживя висока инфлация на храните – индексът на потребителските цени на храните се повиши значително в периода 2022 - 2023 г., въпреки че годишната инфлация спадна до 4,7% до м.декември 2023 г. Всеки допълнителен натиск върху цените би бил икономически и политически нежелателен. Макар предвидената на концептуално ниво известна форма на отклонение от свободния пазар да е насочена към осигуряването на по-голяма равнопоставеност в отношенията по веригата за доставки и пропорционалност при разпределението на добавената стойност по веригата за доставки, съществува риск, подобни промени да не постигнат целите си или дори да доведат до нежелани ефекти, като намалена конкуренция, неефективност, по-високи цени или увеличен сив сектор." Разчитаме, че като отговорни представители на изпълнителната власт няма да допуснете индустрията и потребителите да бъдат изложени на подобен риск. Предлагаме вместо това да се изготви задълбочен анализ за идентифициране на необходимите промени в Закона за защита на конкуренцията и да се предложи нормативно решение за подобряване функционирането на веригата за доставки чрез изменения в съществуващото законодателство, без приемане на нов закон. Тези предложения следва да бъдат обсъдени в рамките на Националния съвет по храните и в конструктивен диалог със Стр.17 от 18 земеделските производители и останалите участници във веригата на доставки. Само по този начин може да се постигне реален ефект, без да се застрашават пазарните механизми и сигурността на снабдяването на потребителите с хранителни продукти. С уважение, Асоциация на месопреработвателите в България Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България Асоциация на производителите на рибни продукти БГ ФИШ Национална лозаро-винарска камера Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите Сдружение на производителите на растителни масла и преработватели на маслопродукти в България Сдружение „Храни и напитки България" Съюз на пивоварите в България Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци Съюз на производителите на захар и захарни продукти Съюз на птицевъдите в България Асоциация на индустриалното свиневъдство в България Асоциация на свиневъдите в България Съюз на българските мелничари Стр.18 от 18

Проект ЗАКОН ЗА ВЕРИГАТА НА ДОСТАВКИ НА ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОДУКТИ И ХРАНИ Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. (1) Този закон урежда: организация на отношенията между участници по веригата на доставки на земеделски продукти и храни (веригата на доставки); мерки за наблюдение и контрол на цените; правила за промоции и реклами във веригата на доставки; (2) Законът се прилага за физически и юридически лица, които осъществяват дейност по веригата на доставки на територията на Република България. (3) Всеки спор относно прилагане на разпоредбите на този закон е от изключителната компетентност на българските съдилища при спазване на правото на Европейския съюз и международните договори, ратифицирани от Република България. (4) Законът не се прилага по отношение на: 1. търговията с тютюн, коноп (канабис), цвят на маслодайна роза, бира, лозаро – винарски продукти и фуражи; 2. търговията със земеделски продукти и храни на стокови борси, тържища, пазари на производители и чрез фючърсни договори; 3. предоставянето на социални услуги и други социални дейности; 4. публични организации, учебни заведения и юридически лица съгласно Закона за вероизповеданията и Закона за кооперациите; 5. обекти за търговия с храни от разстояние и подвижни обекти за търговия с храни. Чл. 2. Законът се прилага за постигане на следните цели: 1. създаване на условия за справедливо разпределение на добавената стойност по веригата за доставки; 2. постигане на баланс и прозрачност в търговските отношения между участниците във веригата на доставки; 3. подобряване на достъпа до информация, проследимост и регулиране на търговските практики. Глава втора ОТНОШЕНИЯ ПО ВЕРИГАТА ЗА ДОСТАВКИ Раздел I Първично изкупуване на земеделски продукти Чл. 3. Изкупуването на земеделски продукти е първа продажба на едро на земеделските продукти от техния производител. Чл. 4. Първите изкупвачи на земеделски продукти са физически или юридически лица, които са търговци по смисъла на чл. 1 от Търговския закон или на законодателството на държава членка на ЕС, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, регистрирани по реда на чл. 6 и: разполагат с обекти за производство и/или преработка на храни, регистрирани по реда на чл. 26 или одобрени по реда на чл. 31 от Закона за храните; и/или разполагат с регистрирани обекти за дистрибуция на храни по реда на чл. 26 или одобрени по реда на чл. 31 от Закона за храните и/или; използват превозни средства за транспортиране на храни, които отговарят на изискванията на Глава втора, Раздел III от Закона за храните. Чл. 5. Първите изкупвачи са длъжни да подават в регистъра по чл. 6 до двадесето число на месеца информация за предходния месец за: изкупеното количество земеделски продукти по видове и където е приложимо съответнотото качество; среднопретеглени изкупни цени по видове продукти и качество, където е приложимо. Чл. 6. (1) Министерството на земеделието и храните създава и поддържа на интернет страницата си публичен електронен регистър на първите изкупвачи на земеделски продукти по чл. 4. Регистърът се поддържа като електронна информационна система. Регистърът осигурява ползване на информация от други регистри поддържани на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните, Българската агенция по безопасност на храните и други административни структури. (2) Регистърът по ал. 1 съдържа за всеки търговец: 1. ЕИК/БУЛСТАТ; 2. наименование, седалище и адрес на управление; 3. вид изкупувани земеделски продукти и/или храни; 4. среднопретеглени изкупни цени по видове продукти. (3) За вписване в регистъра по ал. 1 първите изкупвачи подават в съответната областна дирекция „Земеделие“, по седалище и адрес на управление, заявление по образец, утвърден със заповед на министъра на земеделието и храните. Заявлението може да бъде подадено по електронен път с КЕП. (4) Длъжностните лица в съответната областна дирекция „Земеделие“ извършват проверка на заявлението и изпълнението на изискванията по чл. 4. Когато изискванията са спазени, лицето се вписва в регистъра в срок до 10 работни дни от подаване на заявлението. (5) При установяване на нередовности директорът на областна дирекция „Земеделие“ писмено уведомява заявителя, като определя срок за отстраняването им до 10 работни дни. (6) В срок до 5 работни дни от отстраняване на нередовностите по ал. 5 лицето се вписва в регистъра като първи изкупвач. (7) Когато след изтичане на срока, определен по ал. 5, нередовностите не са отстранени, директорът на областна дирекция „Земеделие“ със заповед мотивирано отказва вписване в регистъра. (8) Заповедта за отказ по ал. 7 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (9) При всяка промяна в обстоятелствата по ал. 2, настъпила след вписване в регистъра, търговците уведомяват в 10-дневен срок съответната областна дирекция „Земеделие“, като подават заявление по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните. Информацията служебно се отразява в регистъра. (10) Регистрацията по ал. 1 е безсрочна. Такси за регистрация не се дължат. Директорът на областна дирекция „Земеделие“ със заповед заличава регистрацията при: 1. прекратяване на дейността на първия изкупвач; 2. прекратяване или ликвидация на юридическото лице; 3. смърт на физическото лице; 4. заявление от първия изкупвач. (11) Заповедта по ал. 10 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (12) Информацията в регистъра по ал. 1 се въвежда от: 1. длъжностни лица, оправомощени от министъра на земеделието и храните/директора на областна дирекция „Земеделие“; 2. първите изкупвачи. (13) За въвеждане на информацията по чл. 5 се създава профил в регистъра. (14) Въвеждането на информацията от първите изкупвачи се осъществява чрез създаден в регистъра профил с квалифициран електронен подпис или персонален идентификационен код, издаден от Националната агенция за приходите. (15) Първите изкупвачи на сурово мляко се регистрират по реда на чл. 55д от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (ЗПООПЗПЕС) и се присъединяват служебно в регистъра по ал. 1. Чл. 7. (1) Договорите за изкупуване на земеделски продукти и храни се сключват в писмена форма преди доставката на продуктите съгласно чл. 168, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 1308/2013 от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (ОВ, L 347/671 от 20 декември 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1308/2013“. (2) Изискването за писмена форма по ал. 1 е спазено и когато първият изкупвач е направил предложение/оферта в писмена форма за договор за доставка на земеделските продукти и храни съгласно чл. 168, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 1308/2013 и е получил от земеделския стопанин отговор, че я приема във вида, в който е предложена. (3) Договорът по ал. 1 може да бъде сключен в електронна форма, когато е подписан от двете страни с квалифицирани електронни подписи или когато е сключен чрез електронна платформа за търговия. (4) Алинея 1 не се прилага за договорите за продажби на благотворителни организации за приготвяне на храна за хора в неравностойно положение, при хранителното банкиране и за продажбите на земеделски продукти на учебни заведения по чл. 47а от ЗПООПЗПЕС. (5) Изискването за писмена форма по ал. 1 не се прилага, когато плащането и предаването на земеделските продукти между страните е в един и същи момент и има издадена фактура. Чл. 8. (1) Договорите за изкупуване на земеделски продукти се сключват с минимален срок на действие с продължителност от най-малко шест месеца съгласно чл.168, параграф 6, ал. 2, б. „а“от Регламент (ЕС) № 1308/2013. (2) Производителят на земеделски продукти, включително организация или група на производители, може да откаже прилагането на минималния срок на договора по ал. 1 при условие, че отказът е в писмена форма съгласно чл. 168, параграф 6, ал. 3 от Регламент (ЕС) № 1308/2013. (3) Когато договорите за изкупуване на земеделски продукти са сключени като безсрочни, в тях се определя срок на предизвестие за прекратяване, който не може да бъде със срок по-малък от един месец. Чл. 9. (1) Договорите за изкупуване на земеделски продукти включват съгласно чл. 168, параграф 4, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 1308/2013 най-малко следното: 1. идентификация на договарящите се страни; 2. вида на земеделските продукти; 3. цената на продуктите, която да не е по-ниска от производствените разходи, да включва не по-малко от 10% надценка от размера им и: а) е непроменлива или б) се изчислява въз основа на комбинация от различни фактори, посочени в договора, които могат да включват обективни показатели, индекси или методи за изчисляване на крайната цена, отразяващи промените в пазарните условия и производствените разходи, доставеното количество и качеството или състава на изкупуваните земеделски продуктиобективните показатели, индекси или методи за изчисляване на крайната цена“ следва да бъдат предварително определени в договора за изкупуване на земеделски продукти. 4. количеството и качеството на изкупуваните земеделски продукти и графика на доставките; 5. срока на договора, а когато е безсрочен и срока на предизвестие за прекратяване; когато минималната продължителност на договора надхвърля шест месеца, той включва клауза за преразглеждане, която може да бъде задействана от земеделския стопанин; 6. начина и срока на плащане, който не може да бъде по-дълъг от 30 дни от получаване на продуктите или 15 дни от издаване на фактурата; при договорите с периодични доставки сроковете се изчисляват от датата на всяка доставка; 7. правилата за изкупуване или доставка на земеделски продукти; 8. правилата, приложими в случай на непреодолима сила; 9. условия за връщане на земеделските продукти; 10. основания, ред и последици от прекратяването на договора. (2) По искане на една от страните по договорите за изкупуване на земеделски продукти в тях се включват: 1. метод за определяне на качеството на продуктите; 2. допълнителна манипулация или заготовка на земеделските продукти, както и начин на нейното извършване, контрол и допълнително заплащане; 3. клаузи за споделяне на стойността съгласно чл. 172а от Регламент (ЕС) № 1308/2013. (3) Допуска се цената по ал. 1, т. 3 да е по-ниска от производствените разходи в случаите на непреодолима сила. (4) В договорите за изкупуване на земеделски продукти и храни не могат да се включват клаузи, при които: 1. вече приета доставка на стоки от купувача се връща обратно на продавача, без да е извършено съответното заплащане за нея; 2. цената на продуктите се намалява за влошено качество, замърсяване, бракуване и/или липси, които са настъпили след тяхното предаване на купувача; при спор относно качеството на бързоразваляща се продукция купувачът, по искане на продавача приема земеделските продукти, като се вземат контролни проби за разрешаване на спора, включително чрез лабораторно изследване, като в този случай плащането на цената на приетата продукция се осъществява след получаване на резултатите от проверките и установяване действителното качество на доставката. Чл. 10. (1) Критериите за определяне на цената съгласно чл. 168, параграф 4, б. „в“, i, второ тире от Регламент (ЕС) № 1308/2013 включват: 1. един или повече показатели, свързани с производствени разходи в земеделското производство и/ или промените в тези разходи; 2. един или повече показатели, свързани с цените на земеделските продукти и храни и промените в тези цени, регистрирани на пазара или пазарите, на които работи купувачът; 3. един или повече показатели, свързани с количествата, състава, качеството, произхода и проследимостта на земеделските продукти и храни или тяхното съответствие със спецификацията, когато има такава. Чл. 11. Договорите за изкупуване на сурово мляко се сключват в съответствие с изискванията на Раздел IIв на Глава пета от ЗПООПЗПЕС. Раздел II Търговия със земеделски продукти и храни след първично изкупуване Чл. 12. (1) Договорите за покупко-продажба на земеделски продукти и храни се сключват в писмена форма преди доставката на продуктите. (2) Договорът по ал. 1 може да бъде сключен в електронна форма, когато е подписан от двете страни с квалифицирани електронни подписи или когато е сключен чрез електронна платформа за търговия. (3) Алинея 1 не се прилага при доставка на благотворителни организации за приготвяне на храна за хора в неравностойно положение, при хранителното банкиране и за продажбите на земеделски продукти на учебни заведения по чл. 47а от ЗПООПЗПЕС. (4) Всяко изменение на сключен договор за покупко-продажба по ал.1 е в писмена форма и включва обосновка за необходимата промяна; (5) Всички условия за промоции и реклами се договарят изрично между страните при сключването на договора в ал. 1 и включват най-малко: условия, уреждащи провеждането на кампании, промоции, реклами, брошури и др., като се уточнява предмет, обем, срок – начална и крайна дата, начини на изпълнение и възнаграждението за тези услуги и други дейности, предназначени за насърчаване на търговските отношения между страните; (6) Изискването за писмена форма по ал. 1 не се прилага, когато плащането и предаването на земеделските продукти между страните е в един и същи момент и има издадена фактура. Глава трета МЕРКИ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ И КОНТРОЛ НА ЦЕНИТЕ Раздел I Мерки за наблюдение Чл. 13. (1) Мерки за наблюдение на цените на земеделски продукти и храни се приемат с решение на Министерския съвет по предложение от министъра на икономиката и индустрията и министъра на земеделието и храните. (2) Условията и реда за прилагане на мерките, както и вида на земеделските продукти и храни се определя с решението по ал. 1. Чл. 14. Мерките за наблюдение на цените на земеделски продукти и храни, определени с решението по чл. 13, ал. 1 са: 1. публикуване на ценови листи на интернет страницата на търговеца; 2. задължително предоставяне на данни за цените на земеделските продукти и храни. Чл. 15. (1) Мярката за публикуване на ценови листи на интернет страницата на търговеца се осъществява чрез публикуването им в цифров вид във формат .xml или csv, подходящ за автоматизирана обработка. (2) Търговецът е длъжен да актуализира на интернет страницата си в реално време ценовите листи, за които се прилага мярката по ал.1, включително тези за продажбите от разстояние. (3) При публикуване на цените по ал. 2 търговецът е длъжен да спазва условията, определени в решението по чл. 13, ал. 1. (4) При промоции търговецът е длъжен да посочва промоционалната и предишната цена. (5) Изискванията на ал. 1-4 се прилагат за търговци на дребно с оборот над 20 млн. лева. Чл. 16. (1) Мярката за задължително предоставяне на данни за цените на земеделските продукти и храни представлява предоставяне на данни в определени периоди от време на Комисия за защита на потребителите. (2) При определяне на мярката по ал. 1 търговецът е длъжен да предостави данни за цените съгласно решението по чл. 13, ал.1. Раздел II Търговски надценки Чл. 17. (1) По отношение на покупко-продажба на определени земеделски продукти и храни се въвеждат следните максимални търговски надценки: 1. за преработвател – не повече от 20% спрямо производствената себестойност на продукта, изчислена съгласно действащите счетоводни разпоредби; 2. за търговец на едро по цялата верига на доставки – кумулативно не повече от 10% от покупната цена; 3. за търговец на дребно с оборот над 20 млн. лева. – не повече от 20% от покупната цена. (2) Министерският съвет приема с решение списък на земеделските продукти и храни по ал. 1. Чл. 18. (1) Търговските надценки се прилагат върху стойността без ДДС за земеделските продукти и храни, определени в списъка по чл. 17. (2) Търговците на дребно с оборот над 20 млн. лева определят еднакви по размер надценки за идентични продукти в една и съща стокова група. Чл. 19. За земеделските продукти и храни, определени в списъка по чл. 17, които се внасят от трети страни на територията на Република България и не се въвеждат в процеса на преработка/клане, търговската надценка за вносителя е не повече от 10% от данъчната основа, определена съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗДДС. Раздел III Реклами и промоции Чл. 20. (1) При покупко-продажба на земеделски продукти и храни количествата, за които се прилагат промоционалните отстъпки към краен потребител, не трябва да надвишават 25% от прогнозния обем по договора между доставчика и търговеца на дребно на годишна база и следва да бъдат предварително определени от страните за съответния продукт. (2) Определената промоционална отстъпка е до 10% от предишната цена, от които не повече от половината са за сметка на доставчика. (3) Алинея 1 и 2 се прилага по отношение на търговци на дребно с оборот над 20 млн. лева. Чл. 21. (1) При покупко-продажба на земеделски продукти и храни между доставчик и търговец на дребно услугите, свързани с маркетинг, реклама, логистика и др. услуги за промотиране, не могат да надвишават 10% от общата покупна цена на годишна база за съответния продукт. (2) Алинея 1 се прилага по отношение на търговци на дребно с оборот над 20 млн. лева. Раздел IV Специфични изисквания за асортимент Чл. 22. (1) Във веригите от магазини, представляващи търговски обекти за продажба на дребно на храни, които разполагат с 10 и повече търговски обекта на територията на страната задължително се предлагат прясно месо от едри и дребни преживни животни, свине и птици, яйца, пчелен мед, пресни сезонни плодове и зеленчуци, произведени от български земеделски производители и/или преработватели, регистрирани по Закона за подпомагане на земеделските производители и/или по Закона за храните. (2) Количествата храни по ал.1 произвидени от български земеделски производители и/или преработватели не могат да бъдат по-малко от 50 на сто от количествата на целия асортимент от същите групи храни, предлагани в обекта. Чл. 23. (1) Във веригите от магазини по чл. 22, ал.1 задължително се предлагат мляко и млечни продукти, произведени от български земеделски производители и/или преработватели, регистрирани по Закона за подпомагане на земеделските производители и/или по Закона за храните. (2) За продуктите: кисело мляко, прясно мляко, краве сирене, овче сирене, биволско сирене, козе сирене, извара количествата храни, произведени изцяло от българско сурово мляко от земеделски производители и/или преработватели, регистрирани по Закона за подпомагане на земеделските производители и/или по Закона за храните не могат да бъдат по-малко от 80% от целия асортимент. Глава четвърта АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Чл. 24. (1) На физическо лице, което изкупува земеделски продукти от производител без регистрация като първи изкупвач се налага глоба в размер от 4 000 до 10 000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв. (3) При повторно извършено нарушение глобата, съответно имуществената санкция, е в трикратен размер на глобата, съответно на имуществената санкция, по ал. 1 и ал. 2. Чл. 25. (1) На земеделски производител физическо лице, който доставя земеделски продукти без писмен договор с регистриран първи изкупвач, се налага глоба в размер от 400 до 1 500 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1 000 до 3 000 лв. (3) При повторно извършено нарушение глобата, съответно имуществената санкция, е в трикратен размер на глобата, съответно на имуществената санкция, по ал. 1 и ал. 2. Чл. 26. (1) На първи изкупвач физическо лице, който не изпълни задължението по чл. 5, се налага глоба в размер от 300 до 1 000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2 000 лв. (3) При повторно извършено нарушение глобата, съответно имуществената санкция, е в трикратен размер на глобата, съответно на имуществената санкция, по ал. 1 и ал. 2. Чл. 27. (1) На първи изкупвач физическо лице, който не изпълни задължението по чл. 6, ал. 9, се налага глоба или имуществена санкция от 500 до 2 000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1 000 до 3 000 лв. (3) При повторно извършено нарушение глобата, съответно имуществената санкция, е в трикратен размер на глобата, съответно на имуществената санкция, по ал. 1 и ал. 2. Чл. 28. (1) На първи изкупвач физическо лице, който сключи договор за изкупуване на земеделски продукти в нарушение на чл. 7 – 10 се налага глоба в размер от 2 000 до 4 000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 3 000 до 5 000 лв. (3) При повторно извършено нарушение глобата, съответно имуществената санкция, е в трикратен размер на глобата, съответно на имуществената санкция, по ал. 1 и ал. 2. Чл. 29. (1) На физическо лице, което не изпълни задължението по чл. 12, ал. 1 и 5, се налага глоба в размер от 2 000 лв. до 4 000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 3 000 до 5 000 лв. (3) При повторно извършено нарушение глобата, съответно имуществената санкция, е в трикратен размер на глобата, съответно на имуществената санкция, по ал.1 и ал. 2. Чл. 30. За нарушение на изискванията по чл. 17, 18, ал. 2 и 19 се налага имуществена санкция в размер от 5 000 лв. до 30 000 лв. Чл. 31. За нарушение на изискванията по чл. 20 и 21, ал. 1 се налага имуществена санкция в размер от 5 000 лв. до 30 000 лв. Чл. 32. Който не изпълни задължение по чл. 22 и 23, се наказва с имуществена санкция в размер от 5 000 до 10 000 лв. Чл. 33. Установяването на нарушенията, съставянето на актове, издаването, обжалването и изпълнението на наказателни постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Чл. 34. (1) На физическо лице, което отказва да съдейства или препятства изпълнението на контролните органи, се наказва с глоба в размер от 3 000 лв. до 5 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 6 000 лв. до 10 000 лв. Чл. 35. (1) За други нарушения на закона на физическо лице се налага глоба в размер от 1 000 лв. до 3 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, а при повторно нарушене от 2 000 лв. до 4 000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2 000 лв. до 6 000 лв., а при повторно нарушене от 4 000 лв. до 8 000 лв. Чл. 36. (1) Глобите и имуществените санкции по този закон се намаляват с 50% при заплащането им в 7-дневен срок от връчването на наказателното постановлене на нарушителя. Когато глобата или имуществената санкция е била обжалвана и потвърдена от съда, същата се дължи в пълен размер. (2) Не се налагат глоби и имуществени санкции на задължените лица за неизпълнение на задължения за въвеждане на информация в регистъра и системата по чл. 13, когато по технически причини липсват или са ограничени техните функции. Чл. 37. (1) Нарушенията по чл. 24, 25, 26, 27 и 28 се установяват с актове на длъжностни лица от областните дирекции „Земеделие“. (2) Наказателните постановление по ал. 1 се издават от директора на съответната областна дирекция „Земеделие“ или от оправомощено от него длъжностно лице. Чл. 40. (1) Нарушенията по чл. 29, 30, 31 и 31 се установяват с актове на длъжностни лица, определени от председателя на Комисията за защита на потребителите. (2) Длъжностните лица от Комисията за защита на потребителите имат право и: 1. на достъп до всички документи, свързани пряко или косвено с нарушение на този закон, независимо от формата на документа; 2. да разпоредят на всяко лице да предостави сведения за нарушения на този закон, които са му известни. (3) Наказателните постановление по ал. 1 се издават от председателя на Комисията за защита на потребителите. Чл. 41. (1) Нарушенията по чл. 32 се установяват с актове на длъжностни лица, определени от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните или от оправомощено от него лице. (2) Наказателните постановление по ал. 1 се издават от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните Чл. 42. Актовете за установяване на административните нарушения и наказателните постановления могат да се връчват на всяко физическо лице, което се намира в търговския обект и което е в граждански или трудови правоотношения с лицето, срещу което са издадени. Чл. 43. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Допълнителна разпоредба § 1. По смисъла на този закон: „Верига на доставки“ е последователно прехвърляне на собствеността върху земеделски продукти и храни от производител до краен потребител през първи изкупвач, търговец на едро и търговец на дребно, в първоначален или в преработен вид; „Краен потребител“ е краен потребител по смисъла на чл. 3, т. 18 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните. „Непреодолима сила“ са обстоятелствата, посочени в чл. 3 от Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1306/2013 (ОВ, L 435/187 от 6.12.2021 г.), както и други обстоятелства, договорени от страните; „Повторно нарушение“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение; „Производители на земеделски продукти“ са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена растителна и/или животинска продукция; Среднопретеглената цена (PMP) представлява резултата определен от следната формула и където: PMP = (∑Pi * Qi) / (∑ Qi): ∑Pi = Сума от цената на всяка стока. Qi = Количество от съответната закупена стока. ∑Qi = Общо количество от всички стоки; „Търговец на дребно“ е търговец, който извършва продажба на стоки директно на крайни потребители; „Търговец на едро“ е търговец, който извършва търговска продажба по смисъла на Търговския закон. „Ценова листа“ е списък на артикули с техните цени и количества. Трябва да посочим как се определя процентното съотношение на 20 млн оборот по този закон Преходни и заключителни разпоредби § 2. (1) Образците на документи по този закон се утвърждават от съответните компетентни органи в двумесечен срок от влизането му в сила. (2) Министерският съвет приема списъка по чл. 17, ал. 1 в едномесечен срок от влизането му в сила по предложение на министъра на земеделието и храните и министъра на икономиката. § 3. (1) В едногодишен срок от влизането в сила на този закон министърът на земеделието и храните въвежда в действие публичния регистър по чл. 6. (2) Министърът на земеделието и храните със заповед определя дата на въвеждането в действие на регистъра по чл. 6. Заповедта се публикува на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните не по-късно от 14 дни преди датата на въвеждането му в действие. (3) Компетентните дирекции в Министерството на земеделието и храните и в Българската агенция по безопасност на храните предоставят за служебно вписване в регистъра по чл. 6 наличната информация в регистъра по чл. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, чл. 26 и чл. 31 от Закона за храните за търговци, включително и за регистрираните като земеделски стопани. Информацията се предоставя всеки месец и след въвеждане на регистъра в действие за служебна актуализация на наличната информация. § 4. В Закона за защита на конкуренцията (обн., ДВ, бр. 102 от 2008 г.; изм., бр. 42 от 2009 г., бр. 54 и 97 от 2010 г., бр. 73 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 56 от 2015 г., бр. 2, 7 и 77 от 2018 г., бр. 17 и 28 от 2019 г., бр. 17 от 2021 г. и бр. 84 от 2023 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 37б: а) създава се нова ал. 1: „(1) Забранява се всяко действие или бездействие на купувач в отношенията с доставчик във веригата за доставка на селскостопански и хранителни продукти, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на доставчика.“ б) досегашната ал. 1 става ал. 2 и в нея: аа) в основния текст след думите „Забранени са“ се добавя „и следните“, а думата „като“ се заличава. бб) точка 2 се изменя така: „2. отказ от купувача на поръчки за нетрайни селскостопански и хранителни продукти с толкова кратко предизвестие, че не може основателно да се очаква доставчикът да намери друг начин за търговска реализация или за употреба на тези продукти; предизвестие от по-малко от 30 дни се счита винаги за такова кратко предизвестие. в) досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „ал. 1“ се заменят с „ал. 2“. г) досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея навсякъде думите „ал. 1“ се заменят с „ал. 2“. 2. В чл. 37в: а) в ал. 1: аа) в основния текст думите „ясни и недвусмислени“ се заменят „ясни, недвусмислени и справедливи“. бб) в т. 2 думите „на купувача“ се заличават. б) в ал. 2 думите „по негово искане“ се заличават. 3. В чл. 37д, ал. 1 и ал. 2 навсякъде в текста „ал. 1“ се заменя с „ал. 2“. 4. В чл. 100: а) Алинея 2 се изменя така: „(2) За нарушение на забраните по чл. 37б и 37в комисията налага на купувач на селскостопански и хранителни продукти имуществена санкция в размер до 5 на сто от общия оборот за предходната финансова година.“ б) алинея 6 се отменя. в) алинея 10 се отменя. г) алинея 12 се отменя. § 5. В Закона за стоковите борси и тържищата (обн., ДВ, бр. 93 от 1996 г.; изм., бр. 41 и 153 от 1998 г., бр. 18 от 1999 г., бр. 20 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 30, 34, 80 и 85 от 2006 г., бр. 53 от 2007 г., бр. 42 и 82 от 2009 г., бр. 18 и 97 от 2010 г., бр. 39 и 42 от 2011 г., бр. 38 и 77 от 2012 г., бр. 12 и 14 от 2015 г., бр. 85 и 103 от 2017 г., бр. 7 от 2018 г., бр. 52 от 2020г., бр. 84 от 2023 г. и бр. 41 от 2024 г.) в чл. 55, ал. 2 думите „или от физически лица, регистрирани по Закона за подпомагане на земеделските производители“ се заличават. § 6. (1) Законът влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник. (2) Разпоредбите на чл. 17, 18, 19, 20, 21, 22 и 23 се прилагат за срок от 18 месеца от влизане в сила на този закон. Нов срок на прилагане може да се определи с акт на Министерския съвет. (3) Действащите договори се привеждат в съответствие с разпоредбите на чл. 17, 18, 19, 20, 21, 22 и 23 в срок до 60 дни от влизане в сила на закона.

Мотиви към проекта на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни В периода от 2011 г. до днес българската държава предприема поредица от инициативи, включително приема различни по своя характер и интензитет мерки, насочени към гарантиране на ефективно функциониране на веригата на доставки на земеделски продукти и храни. Всички те целят стабилизиране на отделните звена и изравняване на положението на най-слабите и уязвими участници в нея, каквито са земеделските производители. Целта е обезпечаване на устойчива добавена стойност за всички участващи във веригата оператори, която е в полза на потребителите, постигната в условията на реална конкуренция и равнопоставеност. След присъединяването на Република България към Европейския съюз, процесът на консолидация, довел до появата на концентрация на големи икономически оператори – търговски вериги в целия сектор на търговия със стоки на дребно, по-специално храни и бързооборотни стоки, на ниво Съюз, наричани „търговски вериги“, обхваща и нашата страна. Непосредственият ефект от този процес е бързото навлизане на пазара на изключително силни търговци на дребно, притежаващи значително по-голяма сила на пазара в сравнение с преобладаващо дребните български производители и доставчици. На следващо място е бързото придобиване от тези икономически оператори на сериозен пазарен дял в сектора на търговията на дребно, което променя баланса в отношенията им с доставчиците и производителите. Накрая, тези икономически оператори се позиционират като най-значимия канал за реализиране на продукцията на доставчиците и производителите и като най-доброто средство за достъп до крайните потребители. Кумулацията на всички тези съвкупности от фактори води до появата на възможност за икономически силните контрагенти да определят и да налагат определени условия на пазара, които са в тяхна полза и които както доставчиците, така и крайните потребители са принудени да спазват. Основополагащи дефицити при функционирането на веригата на доставки на храни и земеделски продукти са: краткосрочност и едностранност, непредвидимост и неравнопоставеност. Краткосрочността се изразява в масовата практика, прилагана и днес, на едногодишно уговаряне или сключване на договори, която в почти всички случаи се използва като основание, при новирането на срока за следващата година, да бъде постигнато и изменение в правната уредба на отношенията, водещо до по-изгодни условия за търговеца на дребно. Едностранността се проявява както при определянето на цените и при налагането на основната отстъпка и допълнителните отстъпки от производителите и доставчиците, така и в други случаи, каквито са например внезапното намаляване на крайната цена на даден продукт по еднолично решение на търговеца, да продава дадена стока на загуба за определен период от време. Непредвидимостта се свързва с факта, че много често крайната цена и начинът на нейното образуване от търговеца се определят непрозрачно и по критерии, които остават скрити за производителя и доставчика. Неясен е и общият процент на надценка, който големите търговци на дребно слагат върху доставната цена, както и наличието на допълнителни отстъпки, които често имат извънреден характер или се прилагат инцидентно. Всичко това води до правна и стопанска несигурност за производителите и доставчиците, които са в невъзможност за предвиждане на техните бизнес очаквания в краткосрочен план, както и за устойчиво дългосрочно бизнес планиране. Равнопоставеността в договорните отношения между търговците на дребно, от една страна, и производителите и доставчиците, от друга, е само привидна. Последните като най-уязвимите участници във веригата на доставки не разполагат с голям избор от канали за реализация на продукцията си и често са поставени в положение на зависимост, предизвикано от опасения за евентуално прекратяване на техните договори. Това дава възможност на другата, по-силна страна по договора, да налага допълнителни изисквания и условия, отклоняващи се от предварително уговореното. За справяне с основните проблеми при функционирането на веригата на доставки на земеделски продукти и храни са предприети сериозни усилия и мерки както в България, така и на ниво ЕС включително чрез регулаторни мерки. Понастоящем липсват достатъчно и солидни данни, въз основа на които може да бъде оценена ефективността и въздействието им спрямо пазарното поведение, ценовата динамика и защитата на по-слабите участници по веригата на доставки. През последните няколко години наблюдаваните глобални процеси, обхванали световните и европейския пазари, са довели до значими структурни изменения във веригата на доставки, които се изразяват във висока концентрация и трансгранична интеграция на компаниите в сектора на преработката на храни, но най-вече в сферата на продажбите на дребно. Запазването на функционираща, прозрачна, справедлива и ефикасна система за търговия е от съществено значение, за да се отговори на евентуалните негативни ефекти от изменението на климата и да се гарантира сигурността на снабдяването на населението с храни. Проектът на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни е насочен към цялостно подобряване на функционирането на веригата на доставки на земеделски продукти и храни, водещо до повишаване на нейната ефективност и ефикасност и до намаляване на дисбаланса в отношенията между различните участници в нея, в полза на потребителите и обществото като цяло. Основна цел е чрез установяване на ясни, честни и видими за цялото общество правила, по които възникват и се развиват отношенията между участниците по веригата на доставки на земеделски продукти и храни, да се осигури среда на прозрачност в договарянето, проследимост на функционирането и равнопоставеност в отношенията между участниците по веригата, а от там пропорционално разпределение на добавената стойност от нея, базирано на лоялната конкуренция. С приемането на специален закон за регулиране по нов начин на отношенията по веригата на доставки на земеделски продукти и храни ще бъде създадена специална правна уредба на договорите за изкупуване на земеделски продукти, включително въвеждане на задължителна писмена форма на договорите за изкупуване на първични земеделски продукти, както и определянето на минималното задължително съдържание на договорите за изкупуване с възможности за тяхното допълване по волята на страните. Това по своята същност са мерки за прозрачност, правна сигурност и равнопоставеност. Основната част от добавената стойност по веригата за доставки на храни е в полза на търговците и преработвателите и много малка част остава за земеделските производители. Последните, като звеното с най-слаби преговорни позиции във веригата на доставки, се нуждаят от специална защита при сключването и изпълнението на договорите за изкупуване. За нейното постигане се въвеждат минимални срокове на действие на договорите за изкупуване на първични земеделски продукти, които отчитат продължителността на производствения цикъл в земеделието, забрана на определени договорни клаузи в договорите за изкупуване, както и срокове за плащане на цената, които са насочени към осигуряване на по-справедливо разпределение на добавената стойност за първичните производители във веригата на доставки. Въвежда се дефиниция за първи изкупвачи - лицата, които са на страната на купувача при първата продажба на едро на земеделските продукти от техния производител. Тези лица следва да отговарят на определени изисквания и да са вписани в публичен електронен регистър на първите изкупвачи на земеделски продукти, поддържан от Министерство на земеделието и храните, който позволява ползване на информация и от други регистри на публични органи и институции. Въвеждат се временни мерки за наблюдение на цените на земеделски продукти и храни, които включват публикуване на ценови листи на интернет страницата на търговците и задължително предоставяне на данни за цените на земеделски продукти и храни в определени периоди от време на Комисия за защита на потребителите. Мерките се приемат с решение на Министерския съвет по предложение от министъра на икономиката и индустрията и министъра на земеделието и храните. Тези интервенции на практика представляват мерки за проследимост. По отношение на покупко-продажба на списък от земеделски продукти и храни, определени с решение на Министерския съвет, се планира въвеждането на максимални търговски надценки за участниците по веригата на доставки като: преработватели, търговци на едро и търговци на дребно с определен оборот над 20 млн. лева, които да бъдат посочени като конкретни проценти, изчислени от съответната стойност, отговаряща на звеното от веригата, в рамките на което се реализират дадените отношения. При покупко-продажба на земеделски продукти и храни количествата, за които се прилагат промоционалните отстъпки към краен потребител, не трябва да надвишават 25% от прогнозния обем по договора между доставчика и търговеца на дребно на годишна база и следва да бъдат предварително определени от страните за съответния продукт. Определената промоционална отстъпка следва да е до 10% от предишната цена, от които не повече от половината са за сметка на доставчика. При покупко-продажба на земеделски продукти и храни между доставчик и търговец на дребно услугите, свързани с маркетинг, реклама, логистика и др. услуги за промотиране, не могат да надвишават 10% от общата покупна цена на годишна база за съответния продукт. Въвеждат се специфични изисквания за асортимент във веригите от магазини, представляващи търговски обекти за продажба на дребно на храни, които разполагат с 10 и повече търговски обекта на територията на страната. Най-малко 50 на сто от целия асортимент от предлаганите в обекта хранителни продукти от групи храни от 50% от количествата на целия асортимент от следните групи храни: прясно месо от едри и дребни преживни животни, свине и птици, яйца, пчелен мед, пресни сезонни плодове и зеленчуци следва да са от български земеделски производители или преработватели, а за продуктите кисело мляко, прясно мляко, краве сирене, овче сирене, биволско сирене, козе сирене и извара количествата храни, произведени изцяло от българско сурово мляко от земеделски производители и/или преработватели, регистрирани по Закона за подпомагане на земеделските производители и/или по Закона за храните следва да бъдат не по-малко от 80% от целия им асортимент. Това на практика са изравнителни мерки, целящи постигане на равнопоставеност и пропорционалност при разпределянето на добавената стойност по цялата верига на доставки. С приемането на новия закон ще се постигне цялостно подобряване на функционирането на веригата на доставки по начин, който повишава ефективността и конкурентоспособността на секторите на производство на земеделски продукти и храни и намалява дисбаланса в търговските отношения между различните оператори по веригата за създаване на стойност, в рамките на лоялната конкуренция, която е от полза не само за този сектор и за крайните потребители, но и за държавата и цялото общество. Ще се гарантира продоволствената сигурност чрез най-пълноценно функциониране на веригата на доставки на земеделски продукти и храни и общественото здраве чрез гарантиране на доставката на достатъчно висококачествени и безопасни храни. Ще се подобри благосъстоянието на възрастните хора и другите социално уязвими групи от обществото. С приемането и прилагането на нормативния акт ще се осигури оптимално ниво на подготвеност за посрещане на евентуални негативни ефекти от настъпването на климатични промени, намаляване на текущото ниво на образуване на отпадъци, поради възможностите за увеличаване обемите на реализация на произведени храни и друга земеделска продукция и въвеждане на устойчиви модели на потребление и производство за преминаване към по-щадящи околната среда работни процеси. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ

2025 Период на извършване: март 2025 – май 2025 2025 Период на извършване: март 2025 – май 2025 (Образецът е одобрен от Съвета за административната реформа на 03 септември 2020 г.) Доклад с цялостна предварителна оценка на въздействието на проект на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни Доклад с цялостна предварителна оценка на въздействието на проект на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни Съдържание Съдържание 2 Въведение 6 1. Описание на проблемите 9 2. Заинтересовани страни 25 3. Цели 27 4. Варианти на действие 29 4.0. Вариант 0: „Без действие“ 46 4.1. Вариант 1: „Нерегулаторен“ 47 4.2. Вариант 2: „Регулаторен - промени в действащата правна уредба“ 50 4.3. Вариант 3: „Регулаторен – изцяло нов специален закон“ 52 5. Анализ на въздействията 58 5.1. Определяне на икономическите, социални и екологични въздействия 59 5.2. Качествена оценка на по-значимите въздействия и специфичните им аспекти 62 5.3. Количествена оценка на най-значимите въздействия и на специфичните им аспекти 67 5.3.1. Оценка на риска 71 5.4. Административна тежест 90 5.5. Оценка на въздействието върху малките и средните предприятия (МСП - тест) 106 5.6. Описание на разходите и ползите върху заинтересованите страни 119 5.6.1. Анализ „разходи–ползи“ 121 6. Сравняване на вариантите 135 6.1. Сравняване на ключовите положителни и отрицателни въздействия на всеки вариант 136 6.2. Сравняване на изследваните варианти 137 6.3. Класиране на вариантите и идентифициране на препоръчителен вариант 139 7. Препоръчителен вариант 139 8. Обществени консултации 146 9. Последваща оценка на въздействието 147 10. Източници 149 11. Приложения 151 [Структурата, представена в настоящия образец е в изпълнение на чл. 22, ал. 2 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието] Списък на използваните съкращения Съкращение Пълно наименование БАБХ Българска агенция за безопасност на храните БВП Брутен вътрешен продукт БНД Брутен национален доход ДКСБТ Държавна комисия по стоковите борси и тържищата ЕК Европейска комисия ЕС Европейски съюз ЗЗК Закон за защита на конкуренцията ЗНА Закон за нормативните актове ЗОАРАКСД Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност КЗК Комисия за защита на конкуренцията КЗП Комисия за защита на потребителите МЗХ Министерство на земеделието и храните МС Министерски съвет МСП Малки и средни предприятия НС Народно събрание НАП Национална агенция за приходите ОВ Оценка на въздействието ОИСР Организация за икономическо сътрудничество и развитие ОСП Обща селскостопанска политика ПМС Постановление на Министерския съвет РМС Решение на Министерския съвет Списък на таблиците Таблица № Заглавие/описание на таблицата 1 Свързване на вариантите с идентифицирания проблем 2 Представяне на значимите икономически, социални, и екологични въздействия на вариантите 3 Матрица на въздействията на Вариант 0: „Без действие“ 4 Матрица на въздействията на Вариант 1: „Нерегулаторен“ 5 Матрица на въздействията на Вариант 2: „Регулаторен - промени в действащата правна уредба“ 6 Матрица на въздействията на Вариант 3: „Регулаторен - изцяло нов специален закон“ 7 Количествена оценка на най-значимите въздействия и на специфичните им аспекти 8 Обобщение на оценката на риска по категории 9 Обосновани разпределени тежести на критериите за мултикритериен анализ 10 Резултати от анализа на вариантите по избраните критерии 11 Стъпки при провеждане на МСП-тест 12 Разходи и ползи за заинтересованите страни 13 Анализ „разходи–ползи“ на Вариант 0 (хил. лв.) 14 Анализ „разходи–ползи“ на Вариант 1 (хил. лв.) 15 Анализ „разходи–ползи“ на Вариант 2 (хил. лв.) 16 Анализ „разходи–ползи“ на Вариант 3 (хил. лв.) 17 Класиране на вариантите според резултатите от анализа „разходи–ползи“ 18 Резултати от експериментална оценка за съответствие на фактическите отношения по веригата на доставки с правилата на конкуренция Списък на Фигурите Фигура № Заглавие/описание на фигурата 1 Дърво на проблемите 2 Дърво на целите 3 Вариант 0 – Оценка на риска по категории 4 Вариант 1 – Оценка на риска по категории 5 Вариант 2 – Оценка на риска по категории 6 Вариант 3 – Оценка на риска по категории 7 Сравнителна матрица на риска на оценяваните варианти 8 Визуализация на матрицата на риска на оценяваните варианти 9 Представяне на всеки вариант по избраните критерии 10 Крайни претеглени резултати от мултикритерийния анализ * Този образец на доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието е изготвен с цел определяне на структурата на докладите от извършени оценки и да определи необходимите им реквизити. ** С образеца се цели и унифициране на подходите по оформяне на докладите, като екипът, извършващ оценката на въздействие, свободно може да видоизменя и допълва включените реквизити съобразно спецификата на извършваната оценка. *** Образецът детайлизира предвиденото в Закона за нормативните актове, Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието и Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието, прието с Решение № 728 на Министерския съвет от 05 декември 2019 г. Въведение Методологическа рамка Настоящият доклад съдържа резултатите от изготвена цялостна предварителна оценка на въздействието (ОВ) на обмисляна, разработвана и обсъждана концепция за нова публична политика на българското правителство, в лицето на Министерството на земеделието и храните (МЗХ). На концептуално ниво политиката предвижда поредица от мерки, целящи регулиране по нов начин, различен от досегашните, на обществените отношения между участниците по веригата на доставки на земеделски продукти и храни в България. При разработването на цялостната предварителна ОВ е използвана приетата от Министерския съвет, в края на 2020 г., методологическа рамка за извършване на предварителна оценка на въздействието, приложима за оценките, изготвяни от изпълнителната власт. Същата е допълнително адаптирана и надградена от Центъра за оценка на въздействието на законодателството на база възприетите от него най-добри практики, генерирани през последните 15 години, постоянно усъвършенствани и осъвременявани в съответствие с най-новите европейски и световни тенденции в тази област. Приложената методология е основана на следните нормативни актове и методологически документи: 1. Закон за нормативните актове; 2. Наредба за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието; 3. Ръководство за извършване на предварителна оценка на въздействието от 2019 г.; 4. Насоки за по-добро регулиране на Европейската комисия от 2021 г.; 5. Инструментариум към Насоките за по-добро регулиране на ЕК от 2023 г. и други. Цялостната предварителна ОВ е извършена от интердисциплинарен екип на Центъра за оценка на въздействието на законодателството в изпълнение на договор за възлагане на услуги, свързани с: „Изготвяне на цялостна предварителна оценка на въздействието на проект на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни“, сключен с МЗХ. ОВ е изготвена при спазване на действащата национална регулаторна рамка на законово ниво и при пълно съобразяване с приетата от българската държава методологическа рамка. Описание на контекста на оценяваната публична политика През 2011 г. българската държава, съвместно с основните заинтересовани страни, предприема поредица от действия, насочени към намирането на най-добрия вариант на политика за подобряване на регулаторната среда, целяща въвеждането на условия на реална конкуренция между всички икономически оператори по веригата производител на суровини – преработвател – дистрибутор – търговец и по-специално в сектора на търговията на дребно с бързооборотни стоки. Тази инициатива на държавата започва с провеждането на анкетно проучване, събирането на становища, извършването на експертни оценки, сравнителноправни изследвания и публични обсъждания с участието на всички заинтересовани страни – доставчици и търговци, неправителствените организации и сдруженията на бизнеса при максимална откритост и прозрачност, реализирани от тогавашното Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. В него е създадена и междуведомствена работна група за анализ на проблемите между големи търговски вериги и български производители и доставчици, за преглед на практиките в България и други държави членки на Европейския съюз на регулациите и контрола и за изготвяне на конкретни предложения на мерки за преодоляването на съществуващите проблеми. В края на своята дейност, работната група стига до заключението, че е необходимо въвеждане на мерки за правно регулиране, с предложение те да бъдат реализирани на ниво законов нормативен акт, чрез изменения и допълнения към действащия Закон за защита на конкуренцията (ЗЗК). За да провери наличието на тази необходимост, както и да направи избора на държавата максимално информиран, основан на ясни, всеобхватни и балансирани доказателства и мотивиран с изводи, извлечени чрез изцяло прозрачен анализ на данни, министерството възлага на Центъра за оценка на въздействието на законодателството услуга с предмет изготвяне на пълна предварителна оценка на въздействието на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията. Оценката на въздействието от 2012 г. служи за солидна обективна основа при обосноваването на първите по рода си в новата ни история предложения за промени в законодателството, целящи премахване или ограничаване на явления като: „упражняване на пазарна мощ”, „злоупотреба с икономическа зависимост”, „злоупотреба със значителна пазарна сила”, „изключителна сила при водене на преговори” и др., довели до появата на нелоялни търговски практики по веригата производители на суровини – преработватели – дистрибутори – търговци на дребно, специално на храни и бързооборотни стоки. През 2015 г. с изменения и допълнения в ЗЗК е въведена самостоятелна Глава седма „а“, озаглавена „Злоупотреба с по-силна позиция при договаряне“, с която е дефинирано легално понятието за по-силна позиция при договаряне и е въведена изрична забрана за злоупотреба с такава. С преходните и заключителните разпоредби на същите изменения и допълнения в ЗЗК са въведени нови разпоредби в Закона за храните, с които са предвидени забрани за включването на конкретни клаузи в договорите между производителите и доставчиците, наричани договори за покупка на храни за последваща продажба, които имат за цел да предотвратят прилагането на посочените по-горе нелоялни търговски практики по тази верига на доставки. През 2021 г. ЗЗК е променен като Глава седма „а“ „Злоупотреба с по-силна позиция при договаряне“ е отменена. Въведена е нова Глава седма „б“ със заглавие „Нелоялни търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти“, чийто разпоредби са действащи и понастоящем. В нея за първи път в българския правен ред са предвидени абсолютни и относителни забрани за нелоялни търговски практики в отношенията между купувачите и доставчиците във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти. През пролетта на 2023 г. българската държава, в лицето на Министерството на икономиката и индустрията и МЗХ, създава информационния портал за наблюдение и сравнение на цените на част от хранителните продукти в малката потребителска кошница в България www.foodprice.bg. На портала са включени данни за около 30 основни хранителни продукта. Заедно с това системата помага да се проследят изкупните цени на основни суровини като мляко, слънчоглед и др. Това предоставя възможност на потребителя да получи цялата информация за формирането на цената от суровина до краен продукт на рафта. Информацията относно цените на внос от трети страни се събира от Агенция „Митници“, докато Националната агенция за приходите предоставя данни за стоките в рамките на Европейския съюз. Данните от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) се извличат от регистрираните стокови тържища в 22 области в страната. Цените, с които ДКСБТ борави са тези на едро, среднопретеглени на база продадено количество. Обработката и анализът на данните се осъществяват чрез специално разработен софтуер на Държавната комисия. Цените на дребно биват обединени от Системата за агропазарна информация и се предоставят от МЗХ. Те се наблюдават ежеседмично по области на страната, като са обхванати както големите търговски вериги, така и по-малките търговски обекти. В тях не се включват промоции в търговските обекти, а данните са налични както на национално ниво, така и за всяка административна област. Порталът предоставя информация и за цените на 11 основни хранителни продукти (олио, ориз, захар, прясно мляко, кисело мляко, масло, бяло сирене, кашкавал, яйца, цяло пиле охладено, адаптирано сухо мляко) и в 7 европейски държави. Данните се предоставят на седмична база от търговските аташета към Министерството на икономиката и индустрията. Те се събират от 3 до 4 големи вериги, като приоритетно се избират такива, които оперират и в България. В мониторинга са включени европейските столици Берлин, Виена, Париж, Букурещ, Атина, Прага и Загреб, като е предоставена информация и за нивата на данъчната надценка във всяка от европейските държави. Още при откриването на портала правителството обявява, че разработва два изцяло нови проекта на Закон за надценките на храни и Закон за търговията с храни, както и планира да приеме Наредбата за Централния регистър за проследимост на храните. В средата на 2023 г. Министерството на икономиката и индустрията предлага проект на изцяло нов Закон за надценките на хранителните продукти, който е с подчертано антикризисен характер. Неговото действие е ограничено до шест месеца, което е обвързано с очакванията в рамките на този период да се задействат нормалните пазарни механизми и да се проявят съответните пазарни конкурентни взаимодействия, които да доведат до овладяване на рязкото нарастване на цените на хранителните стоки, продиктувано от повишаващите се цени на енергията и суровините. От всички планирани от българското правителство мерки през 2023 г. обаче, реализирана остава само една. Това е горепосоченият информационен портал за наблюдение и сравнение на цените на част от хранителните продукти в малката потребителска кошница. Към настоящия момент липсва яснота относно степента на неговата ефективност и оценка доколко той е допринесъл за постигането на заложените цели. Описание на проблемите [Дефинирането на проблема е основополагащата ключова аналитична стъпка (първа от общо шест) в процеса по извършване на предварителна оценка на въздействието (Ръководство, РМС № 728 от 2019 г., стр. 18). По правило една предварителна оценка на въздействието изследва един възникнал проблем. Ако с предложения нормативен акт се решават повече от един проблем (което е повече от нормално), следва доклада за цялостна предварителна оценка на въздействие да са интегрирани „обособени оценки за всеки дефиниран проблем“ (Ръководство, РМС № 728 от 2019 г., стр. 26). Това е причината в доклада да се съдържа повече от един разгледан проблем.] Описание на проблема/ите или въпросите, които се уреждат с проекта на нормативен акт (винаги, когато е възможно, проблемът трябва да има количествен показател (Ръководство, РМС № 728 от 2019 г., стр. 19)). Описание на причините за тяхното възникване; Описание на проблемите в прилагането на съществуващото законодателство; Описание на нововъзникналите обстоятелства. През целия посочен близо 15-годишен период, считано от 2011 г. до днес, българската държава предприема поредица от инициативи, включително приема различни по своя характер и интензитет мерки, насочени към гарантиране на ефективно функциониране на веригата на доставки на земеделски продукти и храни. Всички те целят стабилизиране на отделните звена и изравняване на положението на най-слабите и уязвими участници в нея, каквито са земеделските производители. Целта е обезпечаване на устойчива добавена стойност за всички участващи във веригата оператори, която е в полза на потребителите, постигната в условията на реална конкуренция и равнопоставеност. Нулев пакет с предложения Инициативата на българската държава, започнала през 2011 г. и завършила през 2012 г. с изготвянето на Пълна предварителна оценка на въздействието на Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията е наречена нулев пакет, защото тя не завършва с реализирането на препоръчания от оценката вариант на действие, който е промени в ЗЗК. Дефинираните към онзи момент проблеми са следните: „В отношенията по веригата производител на суровини – преработвател – дистрибутор – търговец и по-специално в сектора на търговията на дребно с бързооборотни стоки се наблюдават търговски практики, при които едни икономически оператори - големи търговци на дребно, благодарение на своите позиции на пазара, се стремят едностранно да налагат изгодни за тях условия на други икономически оператори – производители/доставчици, имащи значително по-слаби позиции на същия пазар, което сочи на поведение, определяно като упражняване на пазарна мощ, злоупотреба с икономическа зависимост, злоупотреба със значителна пазарна сила, изключителна сила при водене на преговори и др.“ Според ОВ от 2012 г., след присъединяването на България към ЕС процесът на консолидация, довел до появата на концентрация на големи икономически оператори - търговски вериги в целия сектор на търговия със стоки на дребно, по-специално храни и бързооборотни стоки, на ниво Съюз, наричани „търговски вериги“, обхваща и нашата страна. Непосредственият ефект от този процес е бързото навлизане на пазара на изключително силни търговци на дребно, притежаващи значително по-голяма сила на пазара в сравнение с преобладаващо дребните български производители и доставчици. На следващо място е бързото придобиване от тези икономически оператори на сериозен пазарен дял в сектора на търговията на дребно, което променя баланса в отношенията им с доставчиците и производителите. Накрая, тези икономически оператори се позиционират като най-значимия канал за реализиране на продукцията на доставчиците и производителите и като най-доброто средство за достъп до крайните потребители. Кумулацията на всички тези съвкупности от фактори води до появата на възможност за икономически силните контрагенти да определят и да налагат определени условия на пазара, които са в тяхна полза и които както доставчиците, така и крайните потребители са принудени да спазват. От доставчиците, най-често на бързооборотни стоки и храни, се изисква твърдо определена търговска отстъпка при доставка на стоки, съчетана със задължението за правенето на многобройни, различни и разнообразни допълнителни или допълващи отстъпки, които според вида си са наричани такси, бонуси, премии, рабати, санкции, глоби, неустойки и други. В доклада с ОВ от 2012 г. се констатира и това, че благодарение на своята по-голяма икономическа сила някои търговци на дребно на бързооборотни стоки и храни могат да си позволят понякога да налагат изключително ниски изкупни цени. Това може да води до по-изгодни условия за крайните потребители, както и да мотивира доставчиците и производителите да намират варианти за оптимизация и подобряване на ефективността си на работа. Но прекалено големият ценови натиск върху тях може да влияе негативно на конкуренцията на пазара и да изтласка едни конкуренти за сметка на други, особено когато това са по-малки доставчици на пазара. ОВ установява и това, че има случаи, при които българските доставчици са третирани по различен начин в сравнение с чуждестранните, причината за което са централните споразумения на последните с търговските вериги, осигуряващи им по-добри търговски условия. Още през 2012 г., основополагащите дефицити при функционирането на веригата на доставки на храни и земеделски продукти са обобщени по следния начин: краткосрочност и едностранност, непредвидимост и неравнопоставеност. Краткосрочността се изразява в масовата практика, прилагана и днес, на едногодишно уговаряне или сключване на договори, която в почти всички случаи се използва като основание, при новирането на срока за следващата година, да бъде постигнато и изменение в правната уредба на отношенията, водещо до по-изгодни условия за търговеца на дребно. Едностранността се проявява както при определянето на цените и при налагането на основната отстъпка и допълнителните отстъпки от производителите и доставчиците, така и в други случаи, каквито са например внезапното намаляване на крайната цена на даден продукт по еднолично решение на търговеца, да продава дадена стока на загуба за определен период от време. Непредвидимостта се свързва с факта, че много често крайната цена и начинът на нейното образуване от търговеца се определят непрозрачно и по критерии, които остават скрити за производителя и доставчика. Неясен е и общият процент на надценка, който големите търговци на дребно слагат върху доставната цена, както и наличието на допълнителни отстъпки, които често имат извънреден характер или се прилагат инцидентно. Всичко това води до правна и стопанска несигурност за производителите и доставчиците, които са в невъзможност за предвиждане на техните бизнес очаквания в краткосрочен план, както и за устойчиво дългосрочно бизнес планиране. Равнопоставеността в договорните отношения между търговците на дребно, от една страна, и производителите и доставчиците, от друга, е само привидна. Последните като най-уязвимите участници във веригата на доставки не разполагат с голям избор от канали за реализация на продукцията си и често са поставени в положение на зависимост, предизвикано от опасения за евентуално прекратяване на техните договори. Това дава възможност на другата, по-силна страна по договора, да налага допълнителни изисквания и условия, отклоняващи се от предварително уговореното. Първи пакет законови мерки Съвременната история на опитите на българската държава за публична намеса в обществените отношения по веригата на доставки на земеделски продукти и храни за разрешаване на горните дефицити започва с първия пакет законодателни мерки от 2015 г. За първи път в ЗЗК е въведена препоръчаната още през 2012 г. забрана на всяко действие или бездействие на предприятие с по-силна позиция при договаряне, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на по-слабата страна при договарянето или на потребителите. Със закона е дадена дефиниция за недобросъвестност на забранените действия или бездействия, които са определени като такива, поради факта че нямат обективно икономическо основание и са посочени примери като: 1. необоснован отказ да се доставят или закупят стоки или услуги; 2. налагане на необосновано тежки или дискриминационни условия или 3. неоснователно прекратяване на търговски отношения. ЗЗК от 2015 г. е заложил и съответните обективни показатели, по които може да се установи наличието на по-силна позиция при договаряне, каквито са: 1. характеристиките на структурата на съответния пазар; 2. конкретното правоотношение между засегнатите предприятия; 3. степента на зависимост между тях; 4. характерът на дейността им и разликата в нейния мащаб; 5. вероятността за намиране на алтернативен търговски партньор, включително съществуването на алтернативни източници на снабдяване, канали за разпространение и/или клиенти. Със същият пакет от мерки са извършени изменения и допълнения в общия секторен Закон за храните (отм.), като са предвидени конкретни забрани, касаещи основното съдържание на договора за покупка на храни за последваща продажба. Според отменения Закон за храните, този договор не може да: 1. съдържа забрана или ограничение за страна по договора да предлага или закупува стоки или услуги на или от трети лица; 2. съдържа забрана или ограничение за страна по договора да предоставя същите или по-добри търговски условия на трети лица; 3. предвижда санкции при предоставяне на същите или по-добри търговски условия на трети лица; 4. се изменя едностранно, освен ако това е изрично предвидено в договора; 5. предвижда възнаграждения за услуги, които не са реално предоставени; 6. предвижда прехвърляне на неоправдан или непропорционален търговски риск към една от страните; 7. предвижда срок за плащане, по-дълъг от 30 дни от датата на получаване на фактурата за доставка или друга покана за плащане; 8. съдържа забрана или ограничение за страна по договора да прехвърля вземания на трети лица. Законът изрично прогласява нищожността на всякакви уговорки, които нарушават посочените забрани. С нова глава в Закона за храните е предвидено и създаването на Национален консултативен съвет за по-добро функциониране на веригата на предлагане на храни, към министъра на земеделието и храните, който обединява в състава си представители на изпълнителната власт и професионалните организации на производителите на храни и браншовите организации на търговците на храни. Неговите основни функции са свързани с даването на становища, мнения и препоръки по проблеми, установени по веригата на предлагане на храни и по проекти на нормативни актове, включително по тяхното прилагане, и др. Със същите промените в Закона за храните се създава и Помирителна комисия към министъра на земеделието и храните, чиято основна задача е да съдейства за извънсъдебно разрешаване на спорове между производители и търговци на храни, включително и за спазването на добрите практики и неприлагането на нелоялни търговски практики. Измененията от първия пакет законови мерки от 2015 г. на практика завършват инициативата на българската държава, започнала през 2011 г. и преминала през изготвянето на цялостната предварителна ОВ от 2012 г. Това, преди всичко, е доказателство, че в периода 2012 – 2015 г. проблемите, идентифицирани още през 2011 г., са продължили да съществуват. В този смисъл, законовите мерки от 2015 г. са насочени към разрешаването на проблеми, които са напълно идентични с тези, установени през 2011 г. Липсват данни да е изготвяна последваща ОВ, която да установи, на базата на безспорни данни и доказателства, каква е била ефективността, ефикасността и полезността от този пакет от законодателни мерки. В последствие същите са отменени или заменени с нови, което означава, че не са постигнали своите цели, а държавата е била принудена да потърси други варианти на действие за адресиране на проблемите, които е следвало да бъдат разрешени. Втори пакет законови мерки Вторият пакет със законови мерки е приет през 2021 г. Той е още по-целенасочен и конкретен от първия. С него за първи път в българското законодателство с въвеждат експлицитни забрани (абсолютни и условни) на списък от нелоялни търговски практики, специално по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти. Този пакет е призван да въведе в националното ни законодателство изискванията, предвидени в Директива (ЕС) 2019/633 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно нелоялните търговски практики в отношенията между стопанските субекти във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти. За целта, в основния антимонополен национален ЗЗК са въведени поредица от нови разпоредби, произтичащи от Директива (ЕС) 2019/633. На първо място е разширена компетентността на КЗК, като тя е определена като национален правоприлагащ орган по директивата. На следващо място, в закона е включена нова Глава седма „б“, озаглавена „Нелоялни търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти“, която е действаща и понастоящем. С нея са предвидени абсолютни и условни забрани на нелоялни търговски практики в отношенията между купувачите и доставчиците във веригата на доставки на селскостопански и хранителни продукти. Абсолютните забрани представляват в своята същност определените от ЕК десет „черни“ нелоялни търговски практики, които са: • извършване на плащане за нетрайни селскостопански и хранителни продукти по-късно от 30 дни от договореното; • извършване на плащане за други селскостопански и хранителни продукти по-късно от 60 дни от договореното; • отказ от поръчки на нетрайни селскостопански и хранителни продукти с кратко предизвестие; • едностранни промени в договора от страна на купувача; • плащания, които не са свързани с конкретна сделка; • прехвърляне на доставчика на риска от похабяване и бракуване; • отказ на купувача да потвърди в писмен вид договор за доставка въпреки искане на доставчика; • неправомерно използване на търговски тайни от страна на купувача; • предприемане на ответни търговски действия от купувача; • прехвърляне на разходи за разглеждане на жалби на клиенти към доставчика. ЗЗК урежда и т.нар. условни забрани, които не позволяват прилагането на определени нелоялни търговски практики, освен ако те не са предварително ясно и недвусмислено договорени между страните по договора за доставка на селскостопански и хранителни продукти. Това са т.нар. от ЕК шест „сиви“ нелоялни търговски практики, както следва: • връщане на непродадени продукти; • плащане от доставчика за складиране, излагане и включване в продуктовата гама на негови продукти; • плащане от доставчика за промоция; • плащане от доставчика за предлагане на пазара; • плащане от доставчика за реклама; • плащане от доставчика за персонал на купувача, ангажиран с оборудване на помещения. Законът ясно е предвидил кръга от субекти със съответните годишни обороти, които попадат в обхвата на тези забрани и различните хипотези, в които забраните не се прилагат. Това, което прави сериозно впечатление от новото европейско законодателство, е, че на ниво на ЕС са установени и съответно забранени нови и непознати към 2011 г. нелоялни търговски практики, както от черния, така от сивия списък. От черния списък нови нелоялни търговски практики са например неправомерното придобиване или използване на търговска тайна на доставчика, отправянето на предупреждение към доставчика да не упражнява свои законни права като подаване на жалби и други под страх от предприемане на ответни търговски действия или покриването от доставчика на разходи, направени от търговеца по разглеждане на жалби на потребители във връзка с продажбата на продукти, доставени от него и др. В списъка на „сивите“ нелоялни търговски практики нова е практиката на искане на заплащане от доставчика на купувача на разходи (най-често за персонал) за оборудване или поддържане на помещения, използвани за продажбата на продуктите на доставчика. Това сочи, че списъкът с нелоялните търговски практики, прилагани от купувачите, специално по веригата на доставки на земеделски продукти и храни в целия Съюз, се е обогатил и разширил. Съществувалите до този момент практики са еволюирали, претърпели са определена модификация или са се появили изцяло нови. За обезпечаване наблюдението и контрола за изпълнение на закона е изменена частта от него, посветена на компетентността на КЗК, като са предвидени нови правомощия относно извършването на проверки на място, заедно с нови процедури за събиране на доказателства. В тази връзка са уредени права за влизане на служители на комисията в помещенията, превозните средства и другите обекти, използвани от предприятията, сдруженията на предприятия или купувачите на селскостопански и хранителни продукти, включително в домовете на всеки представител или член на управителните органи или на персонала. Установени са и правила за преглеждане и изземване на всякакви документи на всички възможни носители във връзка с тяхната дейност, както и за снемане и документиране на показания и други действия по събирането на доказателства. Регламентирани са и хипотезите, при които въпросните обекти могат да бъдат запечатвани за определен срок. Глава дванадесета от ЗЗК е разширена, като регламентираното в нея преди промените от 2021 г. отделно производство по установяване на нарушения и налагане на санкции при нарушаване на забрана за нелоялна конкуренция, след тях обхваща и нарушенията на забраните за нелоялни търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти. В глава четиринадесета от закона са предвидени изрични имуществени санкции за нарушение на абсолютните и относителните забрани на нелоялни търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти. В допълнителните разпоредби на ЗЗК са въведени новите легални дефиниции за „селскостопански и хранителни продукти“, „нетрайни селскостопански и хранителни продукти“, „купувач на селскостопански и хранителни продукти“, „доставчик на селскостопански и хранителни продукти“ и други, които са идентични с определенията, дадени в Директива (ЕС) 2019/633. Директивата залага и схема за проследяемост, мониторинг и последваща оценка на собственото си представяне. Тя предвижда създаването и управлението на публичен уебсайт от Комисията, който осигурява възможност за обмен на информация между правоприлагащите органи, предоставя данни за контакт с тях и връзки към техните интернет страници или тези на други компетентни органи на държавите членки, както и предоставя информация относно мерките за транспониране на акта. Директивата урежда задължение за държавите членки да гарантират, че техните правоприлагащи органи публикуват годишен доклад за дейностите си, които попадат в нейния обхват. В него те посочват броя на получените жалби и броя на започналите или приключилите разследвания в рамките на предходната година. За всяко приключило разследване докладът съдържа обобщено описание на случая, на резултата от разследването и, ако е приложимо, на взетото решение, при спазване на изискванията за поверителност. Според директивата, до 15 март на всяка година държавите членки изпращат на Европейската комисия доклад относно нелоялните търговски практики в отношенията между стопанските субекти във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти. Той следва да съдържа по-конкретно всички съществени данни относно прилагането и изпълнението на правилата по нея в съответната държава членка в рамките на предходната година. Директива (ЕС) 2019/633 задължава Комисията до 1 ноември 2025 г. да извърши първата последваща оценка на въздействието на нейното изпълнение, която следва да се отнася най-малко до: ефективността на мерките, предприети на национално равнище с цел борба с нелоялните търговски практики във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти и до ефективността на сътрудничеството между компетентните правоприлагащи органи. За основа на последващата ОВ ще се ползват годишните доклади от държавите членки. Според последния публикуван отчет за дейността на КЗК за 2023 г., през отчетния период комисията е била изключително активна и в сектора на търговия с хранителни продукти. Били са образувани три антитръстови производства, предвид наблюдаваното през първите месеци на годината на пазара на хранителни продукти в страната, значително и масово увеличение на цените на бързооборотните стоки, определяни като основни, което особено осезаемо е засегнало интересите на българските потребители. Въпреки отчетеното от НСИ в края на 2023 г. забавяне на инфлацията в страната, цените на хранителните стоки са останали на относително високо ниво. По тази тема отчетът на Комисията приключва с пожелателното изречение, че тя ще продължи да следи поведението на всички участници в сектора на взаимосвързаните пазари на производството и търговията с жизнено важни хранителни стоки, с оглед предприемане на евентуални действия от нейна страна, които да подпомогнат конкурентния процес и да допринесат за правилното развитие на пазарната среда. В същия годишен отчет за дейността си през 2023 г. КЗК посочва, че предвид последните изменения в ЗЗК и въвеждането на забранените търговски практики във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти, основни приоритети в дейността на Комисията в областта на нелоялната конкуренция и нелоялните търговски практики ще бъдат съдействието за развитието на конкурентната среда и защитата на свободната инициатива в стопанската дейност, защитата на селскостопанските производители и доставчиците на селскостопански и хранителни продукти чрез практиката по прилагане на разпоредбите от Глава седма и Глава седма „б“ от ЗЗК. В тази връзка се предвижда да бъдат изпълнени следните цели: 1. непрекъснат мониторинг върху поведението на предприятията при осъществяване на стопанската им дейност с оглед спазването на действащите забрани за нелоялна конкуренция и по-конкретно разпространението на реклами, които могат да имат заблуждаващ характер, провеждането на промоции, включително и такива с предоставяне на награди със значителна стойност, обвързани с извършването на покупки и др.; 2. мониторинг върху поведението на предприятията – купувачи на селскостопански и хранителните продукти с оглед спазването на забраните за нелоялни търговски практики в съответния сектор; 3. популяризиране на практиката на КЗК при установяване на нарушения по Глава седма и Глава седма „б” от ЗЗК чрез публикуване на специализирана информация, участие в срещи и семинари с представители на бизнеса, регулаторни органи, неправителствени организации и др.; 4. повишаване на ефективността при прилагането на ЗЗК във връзка с установяване на нарушенията по Глава седма и Глава седма „б” от ЗЗК, включително чрез активен диалог и взаимодействие с други държавни органи, браншови асоциации, включително в сектора на селскостопански и хранителни продукти, както и органи за саморегулация в лицето на Националния съвет за саморегулация, който следи за етиката в търговската комуникация. В раздел „Новини“ на интернет страницата на КЗК е публикувана новина от 07.03.2023 г., според която Комисия за защита на конкуренцията разширява обхвата на инициираното проучване за нелоялни търговски практики от страна на големите хранителни вериги при доставката на селскостопански и хранителни продукти. До настоящия момент са изискани данни и доказателства от Комисията за защита на потребителите, от асоциации на производители на хранителни продукти и от доставчици на определени продукти. Поетапно се очаква да постъпват съответните документи, като в хода на проучването КЗК разширява неговия обхват по отношение на продуктите, чийто цени са особено чувствителни за потребителите, като изисква допълнителни данни от множество производители и доставчици. Целта на проучването е събирането на надлежни данни и доказателства относно поведението на големите търговски вериги в отношенията им с техните доставчици – дали същите понасят необосновано тежки търговски условия по смисъла на чл. 37в и чл. 37в от ЗЗК, което рефлектира при формирането на цените към крайните потребители. По-конкретно, според КЗК, подобно поведение би могло да се изразява в неправомерното налагане на такси, отстъпки и други търговски условия, които са в ущърб на доставчиците и водят до намаление на доставните цени, от една страна. От друга страна, следва да се установи дали това се отразява при формирането на крайните цени към потребителите, или ползите от наложените условия остават само за търговските вериги, и още повече, дали цените на дребно дори се увеличават. В случай че от събраните информация и доказателства възникнат основателни съмнения за извършени нарушения на ЗЗК, КЗК ще се самосезира, за да санкционира и прекрати неправомерните действия. Близо две години по-късно, отново в раздел „Новини“, на 12.02.2025 г. КЗК обявява, че „във връзка с наблюдаваното през последните месеци повишение на цените на храните от първа необходимост в страната, с оглед правомощията си Комисията за защита на конкуренцията информира обществеността, че инициира извършването на предварително проучване на всички данни и фактори, обуславящи наблюдавания ръст на цените в сектора“. Посочено е, че през последните години е осъществяван непрекъснат мониторинг на конкурентната среда на пазара, за което свидетелстват множеството извършени анализи и антитръстови проучвания. Изследвани са основните фактори, въздействащи върху динамиката на цените на дребно на жизнено важни хранителни стоки и е установено, че повишението на цените се наблюдава в редица европейски държави и по-конкретно, в съседни на страната. Те в значителна степен се обуславят от глобалните икономически процеси, увеличените производствени разходи и външните пазарни влияния. КЗК изрично декларира, че правомощията й „не включват и установяването и санкционирането на спекула от страна на търговците, съответно овладяване на инфлационните процеси“. Комисията призовава гражданите и бизнеса да подават сигнали при съмнения за незаконни практики и напомня, че разпространяването на съмнения за картели в публичното пространство може да възпрепятства ефективното упражняване на правомощията на КЗК за разкриване на тайни споразумения, които ограничават конкуренцията. През последните години КЗК последователно обявява своите приоритети при образуване на производства по Глава девета и Глава дванадесета в нейни годишни документи, публикувани на официалния й уебсайт. Във всеки от тези периоди секторът на храните и регулирането на веригата на доставки на земеделски продукти и храни са включени сред приоритетните области на правоприлагане. През 2022 г. Комисията определя като приоритетни наблюдението върху производството и търговията с основни хранителни стоки и прилагането на забраните за нелоялни търговски практики във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти, както и контрола върху рекламата и поведението на предприятията в условията на пандемия и нарастваща цифровизация на пазарите. През 2023 г., в условията на установен рязък скок в цените на основни хранителни продукти, КЗК обявява началото на секторни проучвания и подчертава значението на събирането на данни относно поведението на търговските вериги. Формулировката на приоритетите на КЗК за 2023 г. по отношение на сектора на храните повтаря бланкетно тази, заложена за 2022 г. Единствената разлика се открива в обосновката за динамиката на цените на хранителните стоки – през 2022 г. тя се свързва конкретно с въздействието на пандемията от COVID-19, докато през 2023 г. причините са отнесени до недостига на суровини и основни продукти вследствие на войната в Украйна и въведените икономически санкции спрямо Руската федерация. През 2024 г. КЗК определя по идентичен начин като основни приоритети в сектора на храните наблюдението върху предлагането, етикетирането и промотирането на хранителни продукти от първа необходимост, контрола върху заблуждаващата реклама и ценовите практики, както и активното взаимодействие с браншови организации за проследяване на отношенията между производители, доставчици и големи търговски вериги с оглед установяване и ограничаване на нелоялни търговски практики по веригата на доставки. В плановете си за 2025 г., по отношение на изминалата 2024 г., КЗК декларира, че секторът на производството и търговията с хранителни продукти отново е сред основните приоритети на органа, като са били извършени редица анализи и антитръстови проучвания, свързани с динамиката на цените на дребно и влиянието на фактори като суровини, енергийни разходи, инфлация и глобални пазарни процеси, но отново, без да се дава конкретика. КЗК е установила, че ценовите тенденции в страната се основават, от една страна, на обективни икономически фактори, а от друга, на такива, породени от международната обстановка. Въпреки това са идентифицирани потенциални пречки за конкуренцията, поради което комисията ще продължи активно наблюдение върху пазарното поведение и комуникацията на участниците. Последно публикуваният годишен отчет на КЗК е от 2023 г. Това, предвид настоящата изключителна динамика в развитието на разглежданите обществени отношения, със сигурност означава, че той до голяма степен е изгубил своята актуалност. Данните от уебсайта на институцията показват, че публикуването на отчетите за предходната година се осъществява със значително закъснение – в рамките на 6 до 11 месеца след приключването й. Освен това, всички отчетени действия от КЗК, в качеството й на национален орган по Директива (ЕС) 2019/633, се изчерпват до декларативни ангажименти, набелязване на приоритети и планиране или продължаване на предприети действия по нейното прилагане. Изводът, който може да бъде направен дотук е, че липсват публично достъпни данни за доклади, изготвени от българската КЗК и от българското правителство за 2022 и 2023 г. в изпълнение на изискванията по Директива (ЕС) 2019/633. Това препятства възможността за извършване на анализ и формиране на каквито и да било заключения относно въздействията от нейното въвеждане в националното законодателство на България в периода от 2021 г. до днес. Трети пакет с предложения Третият пакет от предложения на българската държава, насочени към разрешаване на същите проблеми от 2023 г., включва комбинация от законови и други мерки. Последните имат за цел да обезпечат по-висока ефективност на прилагането на предвижданите законови промени. Предлага се едновременно приемането на два нови закона, които впоследствие са обединени в един общ. Планира се и приемането на наредба за текуща проследяемост на отношенията по веригата на доставки на земеделски продукти и храни. Създаден е и информационен портал за наблюдение и сравнение на цените на част от хранителните продукти в малката потребителска кошница. Скоро след публичното представяне, посветено на стартирането на портала за обществена консултация, е публикуван проект на Наредба за Централния регистър за проследимост на храните. В частичната предварителна ОВ към него се посочва, че воденето на централен регистър за проследимост на храните е съществен елемент от безопасността на храните, защитата на общественото здраве, управлението на рисковете за безопасността на храните, цените и инфлационните процеси в сектора и др. Чрез свързването на регистъра с възможността за проследяване, бизнес операторите на храни ще могат да гарантират, че произвеждат, обработват и дистрибутират храни и земеделски продукти по безопасен и прозрачен начин, поддържайки доверието на потребителите в доставките на храни на достъпни цени. Според ОВ към проекта за наредба, в последните години делът на внесените в страната хранителни стоки, плодове и зеленчуци и зърно се е увеличил на годишна база, което от своя страна е довело до значително въздействие върху хранителната верига с различни по своите мащаби последствия. Един от основните проблеми, свързани с липсата на проследимост е, че невинаги може лесно да се проследи произходът и качеството на продуктите, което води до потенциални рискове за здравето и безопасността на потребителите. Освен това, когато внесените количества не се проследяват правилно, се оказва предизвикателство да се определи колко от конкретен продукт е наличен на пазара, което води до колебания в цената и потенциално допринася за пикове на цените след свръхпроизводство. Друг фактор е, че притокът на вносни храни и зърно може да засегне местните фермери и производители, които може да се борят да се конкурират с по-ниските цени, предлагани от вносните стоки. Това води до намаляване на производството на местно отгледаните храни и отрицателно въздействие върху икономиката. Изводът, който се прави в ОВ, е, че нерегулираният внос може да има сложно и широкообхватно въздействие върху веригата на доставки на храни и да доведе до различни предизвикателства, като рискове за здравето и безопасността, конкуренция с местни производители и колебания в цените. За да се справи с тях, е важно от държавата да бъдат въведени регулации и системи за проследяване, които гарантират безопасността и качеството на вносните продукти и защитават местните фермери и стабилността на местните хранителни пазари. По тази причина с проекта на наредба се урежда функционирането, обхвата, реда и сроковете за подаване и получаване на информация от Централния регистър за проследимост на храните по веригата за доставки на ниво търговия на едро в страната. Той осигурява централизиране, ползване и обобщаване на събраната информацията за храните и зърното, в това число и пресните плодове и зеленчуци, виното, спиртните напитки и останалите продукти, както и ползването ѝ за нуждите на компетентните органи. По отношение на портала, още при обявяването на неговото начало е предвидено следващо ниво на надграждане на неговите функционалности, което да включва създаването на възможността информация на него да могат да подават търговски вериги и държавните публични предприятия с годишен оборот над 30 млн. лв. Плановете са те да предоставят информация на ежеседмична база за най-ниската цена по продукти, но без такива в промоция, като се ангажират с това, че тази цена няма да бъде по-висока за декларирания период. На портала е създадено и меню „Контролна дейност“, което дава актуална информация за проверките на контролните органи. Заедно с това има и бърза връзка за подаване на сигнал към всяка от компетентните институции – КЗП, КЗК и БАБХ. През 2023 г. Министерството на икономиката и индустрията предлага проект на изцяло нов Закон за надценките на хранителните продукти. В ОВ към законопроекта се посочва, че ценовата енергийна криза в резултат от войната в Украйна, е тласнала цените на производител нагоре, което бързо се е отразило и на потребителските цени, когато годишната инфлация е достигнала своя пик от 18,7% за месец септември 2022 г. спрямо същия месец от 2021 г. Въпреки че общият индекс на потребителските цени намалява оттогава, инфлацията при хранителните продукти нараства последователно, като достига 26,6% през ноември месец 2022 г. Този ръст на цените не би могъл да обоснове напълно увеличението с почти 50% на цените на дребно на някои хранителни продукти, които присъстват в малката потребителска кошница. Пазарът не съумява в разумен срок да се саморегулира, така че да постигне оптимални ценови равнища въз основа на конкурентния натиск от отделните участници. Основна причина за това е необичайно високата инфлация, която внася риск в системата на търговията, поради което пазарните участници предпочитат да се презастраховат от бъдещо покачване на цените. Според ОВ към законопроекта от 2023 г., последните данни за развитието на пазара за търговия на дребно с хранителни продукти очертават ситуация, при която нормалните пазарни механизми не сработват или забавят своето действие в степен, в която не могат да се проявят пазарните конкурентни взаимодействия. Това поставя потребителите в ситуация, налагаща им да намалят нормалното физическо потребление на основни хранителни продукти поради свитата покупателна способност на разполагаемия доход, особено на групата потребители с ниски до средни доходи. Към момента на изготвяне на ОВ към законопроекта от 2023 г. не съществува законодателство, което да урежда ценовите нива по веригата на доставка за храни и в частност на определени хранителни стоки от първа необходимост. С приемането на предлагания Закон за надценките на хранителни продукти се адресират проблемите, свързани с високата инфлация и намаленото потребление на хранителни продукти, като временно се определя таван на надценките за поне един артикул от най-ниския ценови диапазон на съответна група продукти. Законопроектът за надценките на хранителните продукти има също така за цел временно да се регулират ценовите нива на определени основни хранителни продукти при минимална намеса в пазарните отношения. Поради тази причина, приложното му поле е ограничено до търговията на дребно с определени видове храни. Задължените лица от страна на бизнеса са ограничени до предприятия с годишен търговски оборот над 30 млн. лв., което изключва всички микро и малки предприятия. Законопроектът адресира и пазарните несъответствия в условията на висока инфлация с минимална административна намеса в пазарните отношения съобразно очакваните резултати и при ограничаване на кръга на засегнати лица и периода на действие. От представеното дотук може да се заключи, че за справяне с основните проблеми при функционирането на веригата на доставки на земеделски продукти и храни, които са стояли пред държавата още през 2011 г., свързани с нелоялните търговски практики, са предприети сериозни усилия и мерки както в България, така и на ниво ЕС. Понастоящем липсват достатъчно и солидни данни, въз основа на които може да бъде оценена ефективността и въздействието им спрямо пазарното поведение, ценовата динамика и защитата на по-слабите участници по веригата на доставки. Едно от основните направления на дейност на КЗК през 2023 г. е било образуването на антитръстови производства. Причината за тях е била наблюдаваното значително и масово увеличение на цените на бързооборотните стоки, определяни като основни, което особено осезаемо е засегнало интересите на българските потребители през първите месеци на годината. Въпреки отчетеното от НСИ в края на 2023 г. забавяне на инфлацията в страната, цените на хранителните стоки са останали на относително високо ниво. Една от основните икономически констатации, стоящи в основата на обосновката относно наложителността от приемането на нов Закон за надценките на хранителните продукти, предложен от българската държава през 2023 г., е неоправдано високият ръст на цените на дребно на някои хранителни продукти от малката потребителска кошница, съпоставен с движението на общият индекс на потребителските цени и инфлацията при хранителните продукти в периода 2021 – 2022 г. Изводът, който се прави към онзи момент е, че пазарът не съумява в разумен срок да се саморегулира, така че да постигне оптимални ценови равнища въз основа на конкурентния натиск от отделните участници. Това сочи на система, която се намира в риск, поради несработване на нормалните пазарни конкурентни взаимодействия. То създава условия за неконкурентно поведение и за прилагане на нелоялни търговски практики на по-силните участници в нея и обратно, поставя по-уязвимите участници в подчертано непривилегировано положение. От всичко това може да се направи изводът, че основополагащите дефицити при функционирането на веригата на доставки на храни и земеделски продукти, установени още през 2012 г., като краткосрочност и едностранност, непредвидимост и неравнопоставеност, продължават да съществуват и към настоящия момент. Те играят ролята на основни двигатели за проявлението на проблемите в отношенията по тази верига и за възникването на нови. При появата на обективни външни фактори, като временно завишени нива на инфлация, операторите с по-силна позиция при договаряне по веригата на доставки на земеделски продукти и храни, които могат да налагат своите правила веднага, са реагирали в посока завишаване на цените. След отпадането или отслабване на действието на тези фактори обаче, същите оператори не са реагирали по идентичен начин, като не са свалили тези цени. Това са нововъзникнали проблеми, които са резултат от същите двигатели, които особено силно засягат крайните участници по веригата, които са и най-уязвимите оператори в нея. Такива са производителите на селскостопанска продукция и доставчиците на храни, от една страна и крайните потребители, от друга. Именно това е наложило, за първи път от 2011 г. до днес, при третия пакет с предложения за публична интервенция в отношенията по веригата на доставки на земеделски продукти и храни, от страна на българската държава да се залага на интегрирания подход, който, освен чисто законови промени, включва и други мерки. Целта е била създаването на цялостен механизъм, с който, макар и временно, и под формата на антикризисна мярка, с прякото участие на търговските вериги в целия процес по подаване на информация, да се разрешат тези новопоявили се проблеми с крайните цени на основните хранителни продукти. В основата на идеята за тези предложения са стоели същите дефицити, свързани с липсата на прозрачност и проследимост, водещи до липсата на равнопоставеност и пропорционалност в отношенията между участниците по веригата на доставки на земеделски продукти и храни. Поради тази причина, усилията на държавата са били насочени към установяването на реална конкуренция, която се основава на прозрачност в договарянето и проследимост на функционирането на отношенията по веригата на доставки, което да гарантира равнопоставеност между участниците в нея и пропорционалност при разпределението на реализираната добавена стойност по нея. За съжаление, този подход не намира своята същинска реализация. Това е причината проблемите, които е трябвало да бъдат адресирани с този пакет, свързани с растящите цени на основните хранителни продукти, да останат неразрешени и днес, свидетелство за което е наблюдаваното обществено недоволство. От началото на 2025 г. в МЗХ е създадена работна група, която има за задача да разработи и обсъди със заинтересованите страни концепция за нова публична политика на българското правителство, която включва различни по своя характер мерки, целящи справяне с основните недостатъци, водещи до появата на наблюдаваните проблеми по веригата на доставки на земеделски продукти и храни. Според концепцията, основна задача на тази верига е да задоволи потребностите на населението, като осигури достатъчно висококачествени и безопасни храни, не само като количеството, но и по отношение на техния асортимент и качество. Оттук, нейното стабилно функциониране и дългосрочна устойчивост са предпоставки за осигуряването на безопасност на храните и гарантиране на продоволствената сигурност на страната. Концепцията има за цел, чрез избора на подходящи инструменти и мерки за интервенция, да бъдат обхванати всички участници, които си взаимодействат по веригата на доставки на земеделски продукти и храни, по начин, който гарантира единство на пазара, така че производството на първични земеделски продукти и храни да може да се развие и да реализира пълния си потенциал. В концепцията се казва, че през последните няколко години наблюдаваните глобални процеси, обхванали световните и европейския пазари, са довели до значими структурни изменения във веригата на доставки, които се изразяват във висока концентрация и трансгранична интеграция на компаниите в сектора на преработката на храни, но най-вече в сферата на продажбите на дребно. Запазването на функционираща, прозрачна, справедлива и ефикасна система за търговия е от съществено значение, за да се отговори на евентуалните негативни ефекти от изменението на климата и да се гарантира сигурността на снабдяването на населението с храни. Изводът е, че голяма част от дефицитите, които са установени преди около 15 г., при функционирането на веригата на доставки на земеделски продукти и храни и в отношенията на основните оператори в нея, продължават да съществуват и днес. Неяснотата и непрозрачността при договарянето между производителите и доставчиците, от една страна, и търговците на дребно, от друга, продължават да играят ролята на ключови предпоставки за само привидната равнопоставеност между тези две страни. В тази ситуация икономически по-силните субекти продължават да се ползват от възможността да налагат своите условия и изисквания на по-слабите. Това поставя последните в условията на икономическа уязвимост, непредвидимост на дейността и трайна правна несигурност. Дефиниране на проблема: Липса на цялостна рамка от мерки на национално ниво, която гарантира прозрачност, проследяемост и равнопоставеност в отношенията между участниците във веригата на доставки на земеделски продукти и храни. Липса на цялостна рамка от мерки на национално ниво, която гарантира прозрачност, проследяемост и равнопоставеност в отношенията между участниците във веригата на доставки на земеделски продукти и храни Правна уредба и инструментариум Правоприлагане и администриране Неравнопоставеност и правна несигурност за по-уязвимите участниците във веригата на доставки Непропорционално разпределение на добавената стойност по веригата на доставки Липса на интегриран подход Частични нормативни промени Невъзможност за проследяване на отношенията Непрозрачност на отношенията по веригата за доставки Липса на цялостна рамка от мерки на национално ниво, която гарантира прозрачност, проследяемост и равнопоставеност в отношенията между участниците във веригата на доставки на земеделски продукти и храни Правна уредба и инструментариум Правоприлагане и администриране Неравнопоставеност и правна несигурност за по-уязвимите участниците във веригата на доставки Непропорционално разпределение на добавената стойност по веригата на доставки Липса на интегриран подход Частични нормативни промени Невъзможност за проследяване на отношенията Непрозрачност на отношенията по веригата за доставки Фигура 1. Дърво на проблемите ЕФЕКТИ ПРОБЛЕМ ПРИЧИНИ ДВИГАТЕЛИ Заинтересовани страни Идентифицирането на заинтересованите от оценяваните политики или норми страни е основен процедурен етап в извършването на предварителната оценка на въздействието. Именно въздействието върху заинтересованите страни на разглежданите варианти стои в основата на оценката. Поради това правилното набелязване на заинтересовани страни е от ключово значение за целия процес по оценка. (Ръководство, РМС № 728 от 2019 г., стр. 26). NB! За всеки отделен проблем, разгледан в оценката, заинтересованите страни могат да варират, като за единия проблем една част от тях да отпаднат, а за друг от проблемите - да се добавят други заинтересовани страни. Възможните начини за провеждане на консултации са посочени в Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието (РМС № 728 от 2019 г.) и Стандартите за провеждане на обществени консултации (одобрени от Съвета за административната реформа на 16 септември 2019 г.).] Посочете всички потенциални засегнати и заинтересовани страни, върху които предложението ще окаже пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи, др.). Когато заинтересованите страни се посочват по групи е необходимо да се посочи техният брой, за да се определи мащаба на въздействията. За постигане на възможно най-широко покритие на всички потенциални заинтересовани страни от оценяваната политика в ОВ е приложен инструментът за идентифициране на заинтересованите страни, прилаган от Европейската комисия, който включва: І. набелязване на всички заинтересовани страни, които имат отношение към или се интересуват от съответната област на политика; ІІ. определяне на целеви групи, различни от „очевидните“ заинтересовани страни, за които съществува риск да бъдат изключени от процеса по консултиране и оценка; ІІІ. сортиране на заинтересованите страни в съответствие със степента на интерес, влияние и експертни познания върху конкретната политика, стратегия или инициатива, която е обект на оценка; ІV. групиране на набелязаните заинтересовани страни по категории. Списъкът на преките адресати, засегнатите и заинтересованите страни от една бъдеща публична интервенция, целяща подобряване на регулирането на обществените отношения в разглежданата материя, неизчерпателно включва следните групи: българските земеделски производители; бизнес операторите, които преработват или извършват дистрибуция на храни; търговците на едро и дребно с храни; браншовите и съсловни организации на посочените оператори; Министерството на земеделието и храните; Министерство на икономиката и индустрията; Българска агенция по безопасност на храните; Държавна комисия за стоковите борси и тържищата; Комисия за защита на конкуренцията; Комисия за защита на потребителите; Агенция Митници; Национална агенция за приходите; всички потребители; българската държава и обществото като цяло. В изпълнение на ЗНА, Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието на МС и Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието, прието с Решение № 728 на МС от 05.12.2019 г., като част от процеса по извършване на ОВ, по инициатива на МЗХ е проведена предварителна консултация по реда на Раздел V от Наредбата по основните моменти от концепцията за нова публична политика за обсъждане на необходимостта от евентуална регулаторна интервенция в обществените отношения между участници по веригата на доставки на земеделски продукти и храни в България. Консултацията е обявена през м. март 2025 г., със срок за провеждане от 14 дни, като процедурен етап от процеса по изготвяне на цялостната предварителна оценка на въздействието. Освен спазването на нормативните изисквания, тя има за основна цел да послужи и като ценен информационен канал за събиране на данни, информация, мнения и становища от заинтересованите страни относно очакваните ефекти от евентуална публична намеса за промяна в регулирането на разглежданите обществени отношения. Представяне на становищата в синтезиран вид и анализ на основните виждания, изразени от заинтересованите страни, в рамките на предварителната консултация се съдържат в Приложение 1. Обобщен преглед и анализ на становищата на заинтересованите страни към настоящия доклад с цялостна предварителна ОВ. Цели [Определянето на целите е втората основна аналитична стъпка (втора от общо шест) при извършването на оценка на въздействието. То се намира в тясна взаимовръзка с дефинирането на проблема (Ръководство, РМС № 728 от 2019 г., стр. 22). В тази връзка ако в оценката се решават няколко проблема, то за всеки от тях е необходимо да се определят цели.] Посочете целите, които се поставят при регулирането на обществените отношения с проекта на нормативен акт, по конкретен и измерим начин и график за тяхното постигане. Какъв ефект би имала промяната и спрямо кого? Целите са три групи - общи, конкретни и оперативни (Ръководство, РМС № 728 от 2019 г., стр. 23) 3.1. Обща цел Цялостно подобряване на функционирането на веригата на доставки на земеделски продукти и храни, водещо до повишаване на нейната ефективност и ефикасност и до намаляване на дисбаланса в отношенията между различните участници в нея, в полза на потребителите и обществото като цяло. 3.2. Конкретни цели Установяване на ясни, честни и видими за цялото общество правила, по които възникват и се развиват отношенията между участниците по веригата на доставки на земеделски продукти и храни. Създаване на среда на прозрачност в договарянето, проследимост на функционирането и равнопоставеност в отношенията между участниците по веригата на доставки на земеделски продукти и храни, което води и до базирано на лоялна конкуренция пропорционално разпределение на добавената стойност от нея. 3.3. Оперативни цели Избор на вариант на действие, включващ въвеждането на мерки на национално ниво, водещи до пълноценно разрешаване на дефинираните проблеми, чрез отстраняване на двигателите, стоящи в тяхната основа и/или до прекъсване на причинно-следствената връзка между двигателите, проблемите и техните проявления. Фигура 2. Дърво на целите Постигането на тези цели би имало еднакъв положителен ефект за всички набелязани групи заинтересовани страни. За преките адресати на мерките, процедурите и правилата това би означавало по-добри условия и нови възможности за бизнес, по-голяма правна сигурност и по-голямо доверие в държавата. За държавата тяхното осъществяване би довело да създаването на благоприятна среда за бизнеса и най-вече за гражданите, които се явяват крайни потребители. Полезните ефекти от реализирането на горните цели биха могли да се проявят веднага след предприемането на действията и въвеждането на мерките, избрани като средства за тяхното постигане, като веднага в конкретния случай означава след изтичането на първия времеви цикъл, в рамките на който бъдат събрани, анализирани и отчетени официални данни и доказателства, например след приключване на първата финансова година. Варианти на действие [Определянето на вариантите за решаването на всеки един от проблемите е третата ключова аналитична стъпка (трета от общо шест) в процеса по изготвяне на предварителна оценка на въздействие. Когато в цялостната предварителна оценка на въздействието се решава повече от един проблем, след определянето на целите за всеки от тях се разработват и вариантите за действие за всеки един от проблемите. Когато се извършва оценка на въздействието на нормативен акт, никога не се оценяват като алтернативни варианти приемането или неприемането на нормативния акт (особено ако това е предвидено в правото на ЕС или в акт от по-висока степен). Изследват се реалните алтернативи за действие, насочени към разрешаване на проблема, така както той би бил (или вече е бил) поставен при оценката на акта от по-висока степен или на акта на орган на ЕС. (Ръководство, РМС № 728 от 2019 г., стр. 25 - 26). Препоръчва се вариантите да са между 4 и 7. Това е така, тъй като при определянето на вариантите, често има три „служебни“ варианта: Вариантът „Без действие“ – той е задължителен и служи за отправна точка при сравняването на вариантите и евентуално при избора на най-подходящия. Вариант „Фаворит“ – вариантът, който волно или неволно още с формулирането на проблема, изниква в съзнанието на членовете на екипа още преди аналитичната част „Краен, очевидно неприемлив вариант” – вариантът, който често се появява само да покаже, че вариантът „Фаворит“ е приемливото решение (т.е. създава се, за да подкрепи варианта „Фаворит“). Това е причина да се очаква поне четвърти вариант, който не означава че е правилният, а просто диференцира и „балансира“ анализа. Точно тази логика е представена в табличната форма по-долу – за всеки проблем се разработват варианти за действие за неговото решаване. Табличната форма визуализира логиката на анализа/структурата на доклада и не е задължителна.] В основата на тази ключова аналитична стъпка от оценката на въздействието стои разбирането, че разрешаването на идентифицираните проблеми, при едновременното постигане на дефинираните цели, може да се постигне по различни начини. От гледна точка на постигането на конкретните и оперативните цели, ОВ е призвана да спомогне за вземането на информирано решение относно оптималния вариант, чрез който ще се постигне най-доброто съотношение между ползи и разходи, при най-ниско ниво на рискове и най-пълно задоволяване интересите на всички групи заинтересовани страни. От съществено значение тук е да бъде разгледан широк списък от алтернативни варианти на действие, да се подходи с мислене извън стандартните рамки, с отдаване на дължимото внимание на различни подходи. Запазването докрай на мислене, отворено за нови идеи, е важно, дори когато анализът в ОВ е започнал от една идея, виждане на заинтересована страна или политическо решение за това как дадено предложение за промяна може и трябва да изглежда. Предварително зададената рамка от политики в конкретно анализираната област не следва да оказва влияние върху реално съществуващите други възможности за избор на модел, които да бъдат надеждно обосновани като алтернативни варианти на действие в процеса на оценка на въздействието. Стремежът е вариантите на действие да са ясно свързани с целите и да са пропорционални на разрешаваните проблеми. ОВ следва да предложи въздържане от намеса или обратното подходящи интервенции за разрешаване на проблемите. В последния случай тя трябва да разгледа инструментите, чрез които да бъде осъществена всяка от интервенциите, като постави на анализ предимствата и недостатъците на всеки един от тях. Това най-общо могат да са нерегулаторни мерки, регулаторни мерки или комбинация от двете. Нерегулаторните мерки, наричани още алтернативи на регулирането, са интервенции с по-нисък интензитет. Те включват действие или действия, при които публичната намеса в проблемните обществени отношения е значително по-лека. С такъв вариант не се въвежда радикална промяна в организацията на проблемните отношения, не се приемат изменения или допълнения в стратегическата или регулаторната рамка, а се предприемат действия, които са техни заместители. Класически примери за такива мерки са корегулирането, саморегулирането, квазирегулирането и други подобни на тях. Предимствата при този тип интервенции са свързани със значително по-малките разходи на ресурси и възможността за често бързото проявление на техните положителни въздействия, когато е налице достатъчно подходяща среда за тях. Предвид необвързващия им характер обаче, тяхната ефективност може да се окаже спорна и разколебана. Това е валидно особено за държави като българската, при които има силно изразен регулаторен инстинкт всички проблеми да се решават чрез приемането на законодателство. Той, от своя страна, е довел до отглеждането на съответстващия му регулаторен рефлекс на адресатите, особено на администрацията, да не се признава валидност и стойност на никакви други правила освен на такива, съдържащи се в законовите и подзаконовите нормативни актове. Регулаторните мерки включват приемането на правнообвързващи правила под формата на законови или подзаконови правни норми, които фиксират изискванията и предписват конкретно поведение на техните адресати - физическите и юридическите лица, държавата и нейните институции. Тяхното предимство е, че позволяват постигането на яснота относно очакваното правомерно действие и улесняват разпознаването на неправомерното поведение. Те обаче често изискват значителен ресурс, включително човешки, организационен и времеви, необходими за тяхното разработване, приемане, въвеждане в действие, администриране, спазване и прилагане. Това означава извършването на непосредствени разходи – веднага, още при тяхното разработване и най-често отдалечено във времето реализиране на свързваните с тях ползи и положителни въздействия. Основните задачи за разрешаване при конструирането на вариантите за публична намеса в отношенията между участниците по веригата на доставки на земеделски продукти и храни са няколко основни групи: 1. проучване на подходящи практики на справяне с подобни или идентични на нашите проблеми от други държави членки на ЕС; 2. гарантиране на съответствие на разглежданите национални мерки за действие с правото на ЕС; 3. обезпечаване на съвместимостта, кореспондирането и лесното интегриране и сработване на оценяваните мерки с действащата национална рамка от политики и норми в същата област. За целите на ОВ е проведено кратко изследване чрез сравнителноправния метод на законодателства и практики, представляващи успешни модели на регулиране или респективно, на отказ от регулиране на отношенията между доставчици и производители, от една страна, и големи търговци на дребно, от друга, прилагани за справянето с проблеми, аналогични на разглежданите, с цел извършване на селекция и евентуално адаптирано реципиране у нас. Паралелно с него е направен и преглед на относимите нормативни актове и политики на ЕС в същата област на интервенция за предварително осигуряване на съответствието на предлаганите национални мерки с тези действащи на ниво ЕС. Франция Държавата разполага с една от най-строгите системи на регулиране на веригата на доставки на земеделски продукти и храни, в която тя активно следи за необходимия баланс чрез значителен институционален апарат от контролни органи. Законодателството цели защита на земеделските производители и налага висока прозрачност в търговските отношения. Още през 1996 г. се приема Закона Loi Galland, целящ да ограничи дисбаланса между доставчиците и търговците и да защити малките магазини. Ефектите му са противоречиви, отчасти поради съдържащите се в него неясни дефиниции. Наблюдава се временно повишение на цените на популярни марки с над 4% през първото полугодие след влизането му в сила, което впоследствие леко се коригира надолу след период на адаптация. В крайна сметка обаче, броят на продуктите, които се продават на загуба, е намалял драстично, като законът дори е насърчил развитието на собствени марки. Централно място понастоящем в политиката на Франция относно агрохранителната верига заемат разпоредбите на Търговския кодекс (Code de commerce). Той регламентира договорните отношения при търговията със селскостопански и хранителни продукти. Особено значение има Дял IV, който утвърждава принципите на прозрачност и забранява поведение, нарушаващо свободната конкуренция. Френското законодателство цели да балансира икономическите сили чрез насърчаване на кооперирането между производителите в рамките на специални организации и асоциации. В последните години действа и Закон № 2023-221, приет на 30 март 2023 г., с който се цели допълнително укрепване на баланса в търговските отношения между доставчици и търговци на дребно. Законът урежда отношенията при предлагането на продукти и услуги на френския пазар, като налага конкретни правила срещу нелоялните практики и цели да предотврати дисбаланса в правата и задълженията между страните. Акцентът се поставя върху ограничаването на непропорционалните цени и прекомерното влияние върху по-слабите участници във веригата. Значително внимание в страната е отделено и на регулирането на промоционалните практики. Що се отнася до търговските отстъпки, законът от 2023 г. въвежда количествени и стойностни ограничения върху тях, според които намалението не може да надвишава 34% от крайната продажна цена или 25% от договорения обем на продажбите. Те важат за всички канали на дистрибуция, включително онлайн търговията. С допълнителни мерки, въведени със Закон № 2023-451 от 9 юни 2023 г., се регулира и маркетинговото влияние на някои икономически оператори чрез изисквания за прозрачност при спонсорирано съдържание и стриктни правила за договорните отношения при рекламните кампании. Наред с това, френската правна рамка обхваща и регулациите, свързани с входните такси и условията на плащане и контрол върху търговските договори. Контролът на отношенията по веригата се осъществява съвместно от няколко държавни органа, сред които водеща роля има Генералната дирекция за конкуренция, потребителски въпроси и контрол на измамите (DGCCRF), както и специализираните структури като Органа за конкуренция (Autorité de la concurrence). Налице е и възможност за осъществяване на медиация в търговските отношения с хранителни и селскостопански продукти от Комитета за уреждане на търговски спорове в областта на селското стопанство /MRCA/, който се радва на изключително широк мандат. Отделно от това, още през 2018 г. с наредба със срочно действие, последователно удължавано на няколко пъти до 15 април 2026 г., са въведени и временни механизми за ограничаване на промоционалните практики. Предвидено е ограничение върху промоциите на хранителни продукти, като те не могат да надвишават 34% от продажната цена към потребителя и 25% от обема на продаваните стоки по промоция, с цел защита на първичните производители, възстановяване на баланса в преговорите и противодействие на дъмпинг. Във Франция, с цел осигуряване на прозрачност и проследимост на въздействието от ограниченията върху промоциите и маржовете на препродажба, законът EGalim 3 въвежда и допълнителни задължения за докладване от страна на икономическите оператори, както и стриктна регулация на логистичните санкции (финансова неустойка или наказателна такса, която търговец на дребно налага на доставчик, когато последният не изпълни договорени логистични условия), включително тяхното ограничаване до 2% от стойността на поръчаните стоки, забрана за прилагане със задна дата над една година и възможност за временното им спиране от държавата при извънредни обстоятелства. Германия Германия също е въвела комплексна правна и етична регламентация, обединяваща националното и европейското законодателство, за да гарантира справедливите търговски отношения между всички участници във веригата от доставки. Силен акцент се поставя върху защитата от злоупотреба с пазарна сила, особено спрямо малките икономически оператори. Гражданският кодекс (Bürgerliches Gesetzbuch) урежда търговските договорни отношения, а със специален закон срещу ограниченията на конкуренцията се цели предпазване срещу злоупотреби с пазарна сила, особено от страна на големите търговски вериги. Надзорът се осъществява от Федералния картелен орган (Bundeskartellamt). Ноторен пример от неговата практика е този за глобена търговска верига в рамките на около 90 млн. евро за натиск върху доставчици. Ценообразуването в страната е пазарно регулирано, но подчинено на силно антимонополно законодателство. Германия прилага правила при промоционалните продажби, включително чрез ограничения върху обема на продуктите, предлагани с отстъпка, без обаче да налага обща забрана. Регулациите са насочени към защита на потребителите и поддържане на честната конкуренция. Защитата на конкуренцията и потребителите се осъществява посредством правилата на Закона срещу нелоялната конкуренция (UWG), който забранява подвеждащите търговски практики и договорите с неравноправни условия. Онлайн търговията на храни и земеделски продукти също попадат под обхвата на нормативната уредба. Промоционалните отстъпки и маркетинговите практики също се регулират от специални разпоредби, закрепени в Наредбата за обозначаване на цените (PAngV), UWG и Закона за отстъпките (Rabattgesetz). Законодателството изисква пълна прозрачност при обявяване на намаленията – например, намаления тип „-50%“ са допустими само ако старата цена е била действително прилагана през последните 30 дни. Забранени са дъмпингът, манипулативните техники и практики като „примамка и подмяна“ (Bait and Switch). Продажбата под себестойност е разрешена само в ограничени случаи, например, при ликвидации или специални разпродажби. През 2023 г. страната транспонира Директива (ЕС) 2019/633, като приема Закона за задължението за надлежна проверка по веригата на доставки (Lieferkettengesetz). Той задължава компаниите с над 3 000 служители (от 2024 г. – над 1 000) да следят за нарушения на правата на човека, трудовите и екологични стандарти при доставчиците. По отношение на входните такси (Regalgebühren), макар да няма изрична федерална забрана, те също подлежат на строг контрол, като трябва да бъдат икономически обосновани, недискриминационни и уредени със споразумения. Условията за плащане също са обект на регулация. Широко разпространена е практиката „сконто“, при която се предлага отстъпка от 2–3% за плащане в кратък срок. Начисляването на допълнителни такси при поискване на по-ранно плащане е допустимо само ако е предварително договорено при разумни и пропорционални условия. Маркетинговите дейности не са задължителни по закон, но ако се прилагат, подлежат на регулация съгласно Закона срещу нелоялната конкуренция, Федералния закон за защита на данните и други секторни нормативни актове, като директният и онлайн маркетинг изискват изрично съгласие от потребителите и пълна прозрачност относно съдържанието и условията на рекламната комуникация. Италия Италия се храктеризира също с детайлно регулирана верига на доставки на земеделски продукти и храни, насочено към защита на националните хранителни и земеделски продукти. Законодателството е едно от най-строгите в ЕС и цели да прилага правилата на Директива (ЕС) 2019/633. Веригата на доставки на земеделски продукти и храни има ясно изградена традиционна структура. В центъра й стоят кооперативите, защитаващи интересите на производителите, следвани от складовете на едро и разпределителните звена към търговски вериги и малки магазини. В основата на италианската правна уредба стои Законодателен указ № 198/2021. Механизмите за разплащане са строго регулирани, като заплащането на стоките се извършва при доставка или в срок от 30 до 90 дни в зависимост от трайността, под надзора на данъчната администрация. При забавяне на плащане, лихвата се дължи автоматично, без възможност за отказ от страна на доставчика. Договорните отношения се уреждат задължително писмено (ad substantiam), като всеки договор трябва да съдържа ясно дефинирани клаузи за определени факти, сред които цена, обем, срокове, характеристики на продукта, условия за доставка и плащане. Законът забранява редица нелоялни търговски практики, включително: забавените плащания, едностранните промени в договорите, анулирането на поръчки с кратко предизвестие, прехвърлянето на несвързани разходи върху доставчика и др. Продажбата под себестойност също е забранена, с изключение на точно определени случаи. Географските и климатични дадености позволяват широк спектър на производство, което води до 90% разпространение на италиански продукти в търговската мрежа. На фона на висока конкуренция и силно развитото търсене на местни продукти, Италия прилага специфични национални практики, като например, запазване на квоти за млечни продукти и производство на паста от твърда пшеница. Сред основните рестрикции се откроява и забраната за използване на електронни търгове с двойно намаление на селскостопански и хранителни продукти, при които доставчиците се принуждават да подбиват цените си в непрозрачни и агресивни условия; прилагането на обременителни договорни клаузи, като, например, задължение за включване на нови продукти в асортимента или поставяне на конкретни стоки на определени места в търговския обект; налагането на неоправдано и непропорционално прехвърляне на икономически риск от една страна към нейния контрагент и др. Практиките, които в момента са допустими, единствено ако са ясно договорени, включват искане за заплащане на маркетинг, реклама, разходи за съхранение и позициониране на продуктите, връщане на непродадени стоки без обезщетение и др. Ако се предвиждат такива разходи, купувачът трябва да предостави на доставчика предварителна писмена прогноза, а в определени случаи и писмена оценка на разходите на доставчика и критериите, които стоят в основата на тази оценка. Промоциите на хранителни продукти също трябва да бъдат прозрачни и да не подвеждат потребителя. Например, намалената цена не може да бъде рекламирана, ако преди това продуктът не е бил продаван на пълната му стойност за определен период. Отстъпките за продукти с изтичащ срок на годност са позволени, но трябва да бъдат ясно обозначени. Не се въвеждат количествени ограничения за промоциите, но се очаква да се спазват принципите на лоялната конкуренция и да не се стимулират ненужни покупки. Макар да няма конкретна уредба за входните такси, те често са предмет на договаряне между производителите и търговските вериги и попадат под действието на принципите за договорната прозрачност. Подобна е ситуацията и с маркетинговите разходи. Макар да няма задължителен регламент, те се третират като позволени само при предварителна договорка. Санкциите, предвидени от италианското законодателство за нарушения във веригата на агрохранителните доставки, са сериозни и пропорционални на оборота на нарушителите. За някои съществени нарушения по закона се налага глоба до 5% от оборота за предходната финансова година, но не по-малка от 2 000 евро. При нарушаване на други разпоредби или неспазване на сроковете за плащане, санкциите достигат съответно до 3,5%. По-сериозни нарушения като едностранни промени в договори или наложени неоснователни разходи водят до санкции до 5% от оборота, но не по-малко от 30 000 евро. При договорени практики, прилагани без съгласие, глобата е до 3%, но минимум 15 000 евро. Нарушения като продажби под себестойност, нелоялни договорни условия и маркетингов натиск водят до санкции между 3 и 4% от оборота, а при съвместни нарушения или повторност, санкциите се удвояват, утрояват и могат да достигнат до 10% от оборота на икономическия оператор. Хърватия Хърватия е хармонизирала своето законодателство с правото на ЕС. Характерно е, че страната въвежда прагова система за определяне на значителна пазарна сила и изисква договорна отчетност между участниците във веригата на доставки. Значителна част от търговските практики в Хърватия в търговията с хранителни стоки са уредени в Закона за забрана на нелоялните търговски практики по веригата за доставки на храни, приет през 2017 г., последно изменен и допълнен през 2024. През 2021 законът търпи изменение и допълнение с цел хармонизиране на хърватското законодателство с Директивата на ЕС 2019/633. През 2021 е приета и Наредба за земеделските и хранителните продукти, бързоразвалящите се и чувствителните за производството и пазара земеделски и хранителни продукти. Законът за забрана на нелоялните търговски практики установява правилата и мерките срещу злоупотреба със значителна преговорна сила от страна на купувачи, преработватели и търговци спрямо доставчиците. Целта е да се гарантират и защитят справедливите и лоялни търговски отношения в цялата верига, включително лица в общественото хранене и публични субекти. Той забранява натиска при договаряне чрез налагане на нелоялни практики и се прилага за договори за продажба, покупка и доставка на селскостопански и хранителни продукти, както и за услуги от купувача към доставчика – независимо от приложимото право, ако поне една от страните има стопанска дейност в ЕС. В хърватската правна уредба купувач със „значителна преговорна сила“ е всеки клиент с годишен приход от поне 15 млн. HRK (около 1.99 млн. EUR), без да се включват вътрешногруповите приходи и данъци като ДДС. Законът изисква договорите между доставчиците и клиентите на селскостопански и хранителни продукти да са в писмена форма и да включват ясно определени елементи като цена, качество, срокове за плащане и доставка, място и продължителност на договора. Плащанията трябва да се извършват до 30 дни за бързоразвалящи се и до 60 дни за останалите продукти, считано от по-късната от датите на фактурата или края на доставния период. Законът въвежда 43 забранени нелоялни търговски практики, като някои са допустими, но само при предварително писмено споразумение. Сред абсолютно забранените са: едностранната промяна или прекратяването на договор без основание; искането за нерегламентирани плащания; злоупотребата с търговски тайни, продажбата под себестойност на чувствителни продукти и др. Контролът и санкциите се осъществяват от Хърватската агенция за защита на конкуренцията чрез внезапни проверки и административни глоби. Паралелно с тези правила, в периода 2022-2023 г., Хърватия е приела четири антикризисни пакета срещу инфлацията на стойност 5,2 млрд. евро. От септември 2023 г. стартира петият пакет, който ограничава цените на 30 основни продукта, включително 8 хранителни. През януари 2025 г. Министерството на икономиката на Хърватия въвежда разширени мерки за директен контрол на цените с цел облекчаване на инфлацията и защита на уязвимите групи. През февруари 2025 г. правителството внася в парламента и приема по ускорена процедура Закон за извънредни мерки за контрол на цените. Законът създава специфична правна рамка, позволяваща временното въвеждане на ценови ограничения при извънредни пазарни обстоятелства като инфлационен натиск, нестабилност на пазара или спекулативни ценови практики. Законът предвижда няколко вида мерки, които могат да се прилагат самостоятелно или в комбинация, според пазарната ситуация. Основната мярка е определянето на максимална продажна цена, над която не може да се продава. Друга важна мярка е връщане на цените към предходно ниво (например от определен минал период). Мерките могат да се прилагат с правителствено решение по предложение на Министерството на икономиката. Ключова промяна е и разширяването на обхвата – от 30 на 70 продукта с ограничени цени, от които над 50 са хранителни. Продуктовите категории са определени въз основа на потребителската кошница и след консултации със заинтересованите страни. Търговците са задължени да осигурят поне един представителен продукт от всяка категория и да предоставят видима, четлива и ясна информация за приложените мерки. Освен това цените трябва да се актуализират онлайн в реално време, осигурявайки автоматизиран достъп до ценовите данни. Търговците са задължени да публикуват редовните и промоционалните си ценоразписи онлайн в структуриран формат (.xml или .csv) и да осигурят достъп до тях чрез приложения за автоматизирано събиране и обществен контрол. Освен това те трябва да показват и предишната цена на продукта за проследимост на увеличението. С оглед максимална прозрачност е въведено задължение за ясно визуално обозначаване на ограничените по цена продукти чрез етикети и плакати с визуален идентификатор. В магазините с площ над 400 кв.м. се изисква обособяване на специална зона за тези артикули, освен ако не се изисква хладилно съхранение. Търговците трябва да осигурят поне един продукт от всяка категория под ценови контрол и да премахнат други такива артикули от други продуктови групи, където това е приложимо. Законът предвижда също така регулярни прегледи на мерките и активна комуникация със заинтересованите страни за адаптация спрямо пазарната динамика. Контролът се осъществява от Държавния инспекторат, който има правомощие да налага административни санкции, включително временно спиране на продажбата при нарушения. Глобите варират от 3 000 до 30 000 евро за юридически лица и от 1 000 до 6 000 евро за физически лица. Полша Полската държава въвежда концепцията за „договорно предимство“ и прилага строги забрани за злоупотреба с икономическа сила. Страната разграничава „черни“ и „сиви“ практики, като разчита на силен контрол и солидна санкционна система. Отношенията по веригата на доставки на земеделски продукти и храни първоначално са уредени със закона от 2016 г., като в края на 2021 г. влиза в сила нов закон, с който се транспонира Директива (ЕС) 2019/633. За разлика от европейския акт обаче, законът изрично забранява нелоялното използване на договорно предимство не само от купувача срещу доставчика, но и обратно, като цели да защитава и двете страни. Той се прилага при значителна икономическа диспропорция между страните, определяна чрез разликите в техния оборот, съгласно праговете в директивата. В практиката се отчита, че най-често по-силният икономически купувач злоупотребява с доставчика, затова законът разширява определението за „купувач“, включвайки и субектите по полския Закон за обществените поръчки, тъй като терминът „публичен орган“, използван в директивата, няма правна дефиниция в полското законодателство. Договорно предимство, според правилата, възниква при значителна разлика в икономическата сила между доставчик и купувач на селскостопански или хранителни продукти. Използването му се счита за нелоялно, ако едновременно противоречи на добрите нрави и накърнява или застрашава съществен интерес на другата страна. Законът предвижда два типа практики: „черни“, които са абсолютно забранени, и „сиви“, допустими само при определени условия, като компетентен орган по контрол на тези въпроси е председателят на Службата за конкуренция и защита на потребителите (UOKiK). Сред напълно забранените („черни“) практики са: забавеното плащане – над 30 дни за бързо развалящи се продукти и над 60 дни за останалите; анулирането на поръчки за бързо развалящи се продукти по-малко от 30 дни преди доставката; едностранната промяна на договорните условия от купувача; неоправданото намаляване на договорената цена след доставка; исканията за несвързани с продажбата плащания от доставчика; изискването на обезщетения за вреди, настъпили у купувача без вина на доставчика; отказът от писмено потвърждение на договорени условия при поискване; искането на компенсации за жалби от потребители, когато причините не са по вина на доставчика и др. Разрешените, но подлежащи на предварително ясно и писмено договаряне между купувача и доставчика практики („сиви практики“) включват: връщането на непродадени селскостопански и хранителни продукти без заплащане; начисляването на такса от доставчика за съхранение, представяне или пускане на пазара на неговите продукти; поемането от доставчика на разходите за отстъпки при промоции; заплащането от доставчика за реклама и маркетинг на продуктите и др. Нелоялното използване на договорно предимство в Полша подлежи на санкции. Глобата може да достигне до 3% от оборота за финансовата година, предхождаща налагането й. Ако даден субект не предостави информация, подаде невярна или подвеждаща такава, или възпрепятства проверка, може да бъде глобен с до 50 милиона евро. Освен това, физическите лица на ръководни длъжности също могат да бъдат санкционирани с глоба до петдесеткратния размер на средното месечно възнаграждение в сектора на предприятията. Освен значителните финансови санкции държавата чрез компетентните органи може да задължава нарушителите да компенсират засегнатите доставчици и да променят практиките си. Полша не е въвела допълнителни ограничения или мерки за регулиране на цените, но действащата нормативна рамка се прилага строго и последователно. Практиката по контрол сочи, че Службата за конкуренция и защита на потребителите е наложила значителни санкции на водещи търговски вериги за системно прилагане на нелоялни търговски практики спрямо доставчици. Такава е глобата в размер над 22 млн. евро, наложена на търговец за логистични такси, които неправомерно са били начислявани на доставчиците. Друга компания получава санкция от близо 30 млн. евро за отстъпки със задна дата, въведени без предварително споразумение. Трета е санкционирана с над 20 млн. евро за начисляване на фиктивни такси за „рафтове“, обучения и маркетинг, които не са били договорени или предоставени. Четвърта е обект на две решения – първото е от 2021 г. за забавени плащания и второто от 2023 г. за отстъпки със задна дата – като дружеството е задължено да върне събраните суми с лихвите. Най-голямата глоба е наложена на икономически оператор за изискване на отстъпки без предварително договорени условия, която е на стойност над 182 млн. евро. Унгария Унгария прилага сдържан подход към регулациите и оставя широки възможности за договаряне между страните. Законодателството в сектора се основава на нормите на ЕС, без значими национални отклонения. Изключение правят въведените през 2022 г. временни регулации, включващи ценови тавани за основни стоки. От 1 февруари 2022 г. до 31 юли 2023 г. е в сила постановление на унгарското правителство, което задължава търговците да прилагат регулирани цени за определени количества основни храни като захар, брашно и мляко. Целта е да се осигури достъпност при икономическа несигурност. Въпреки намерението на правителството да защити потребителите, тази регламентация е обжалвана от австрийска търговска верига, която преди това е глобена по силата на постановлението. Образувано е дело пред Съда на Европейския съюз, който през септември 2024 г. постановява, че мярката противоречи на правото на ЕС. Според Съда, постановлението нарушава принципите на свободната конкуренция и не е пропорционално на преследваните цели. Към настоящия момент Унгария не прилага постоянни регулаторни механизми за приоритизиране на местните производители на храни в търговските вериги. Въпреки това, държавата си запазва правото на временна намеса при необходимост, особено с оглед защита на потребителите и уязвимите социални групи. В този контекст е въведена онлайн система за мониторинг на цените на основни хранителни продукти, чиято основна цел е да гарантира прозрачност относно ценовите промени в рамките на големите търговски вериги, като търговската политика в страната остава относително либерална. Промоционалните кампании не подлежат на специфична нормативна регулация, като търговците самостоятелно определят условията за тяхното провеждане, не начисляват допълнителни такси на доставчиците за включване в рекламни брошури и не съществуват задължителни изисквания по отношение на размера на предоставяните отстъпки. Единственото регулаторно ограничение се отнася до минималната крайна продажна цена с включен ДДС, която не следва да бъде по-ниска от цената на придобиване, с изключение на случаите, при които продуктите са с наближаващ срок на годност. При някои основни хранителни стоки, като, например, олиото и яйцата, в рамките на промоционалните кампании се прилагат количествени ограничения. Що се отнася до търговските взаимоотношения между доставчиците и търговските вериги, практиката на т.нар. „входни такси“ за достъп до търговски обекти е съществувала, но е била преустановена по време на пандемията от COVID-19, тъй като е била счетена за несъвместима с действащото европейско законодателство. Въпреки това, в практиката продължава да съществува очакване доставчиците да поемат разходите, свързани с маркетинговите дейности или предоставянето на допълнителни отстъпки, договорени в рамките на съвместни кампании с търговците. Нормативна уредба, регулираща прилагането на допълнителни такси при предсрочно плащане от страна на търговеца, също не съществува. На практика обаче често се прилага механизмът „сконто“, при който търговецът изисква допълнителна търговска отстъпка в замяна на по-кратък срок за извършване на плащането – обикновено в рамките на 5 до 7 календарни дни. В същото време, съгласно действащата нормативна уредба, законово установените срокове за плащане са до 30 календарни дни за хранителни продукти и до 60 календарни дни за нехранителни стоки. На разположение са възможности за факторинг, които се осъществяват чрез банкови институции или специализирани дружества. Съгласно действащото унгарско законодателство, търговските оператори, които реализират загуба за период, надвишаващ две последователни години, подлежат на отнемане на лиценза за дейност. Участието на доставчиците в маркетингови програми не е предмет на задължителна регулация. По време на пандемията от COVID-19 на доставчиците на хранителни стоки не са били налагани маркетингови такси, като усилията са били насочени предимно към предоставяне на ценови отстъпки в рамките на доставките. В настоящия момент условията за участие в маркетингови кампании се договарят индивидуално между търговските вериги и техните доставчици. Паралелно с действащите пазарни механизми, държавата прилага и допълнителни мерки, насочени към защита на социално уязвими групи. Сред предстоящите инициативи в тази посока е въвеждането на механизъм за възстановяване на данък върху добавената стойност при закупуването на определени хранителни продукти от страна на пенсионери. Гърция Гърция се стреми да прилага стриктно европейските правила, но на практика все още изпитва трудности в овладяването на нелоялните търговски практики. Реформите в законодателството са придружени от недоволство на земеделските производители и активни потребителски бойкоти. В Гърция са въведени както конкретни законодателни, така и специфични мерки на гъвкавото право, регулиращи отношенията между участниците във веригата на доставки. Основната цел на тези мерки е осигуряването на справедлива конкуренция и защита на по-малките доставчици от нелоялни търговски практики, които се проявяват вследствие на дисбаланс в пазарната сила между участниците. Основният нормативен акт, действащ в оценяваната област, е Закон 4792/2021, чрез който се транспонира Директива (ЕС) 2019/633. Той съдържа конкретни забрани за нелоялни практики като неплащане на доставени продукти в рамките на 30 дни от получаването им или връщане на продукти без споразумение или обезщетение. Забранени са и налагането на неуговорени такси или плащания и едностранното изменение или анулиране на договори без споразумение. Нормативният акт предвижда процедури за обжалване и санкции. Законът се прилага за всички предприятия, работещи по веригата на доставки на селскостопански продукти и храни, независимо от размера или правната им форма. Прилагането му се осъществява от Комитета за борба с нелоялните търговски практики към Министерството на развитието на селските райони и храните. С оглед защита на потребителя, в страната са наложени множество мерки за повишаване на прозрачността, като например, задължение за етикетиране на произхода на месото и млякото, което подробно указва страните на производство, преработка и опаковане. В отговор на нарастващите цени на храните, гръцкото правителство въвежда и допълнителни мерки за повишаване на прозрачността на цените. От септември 2023 г. големите вериги супермаркети са длъжни да предоставят на властите ценовите листи на своите доставчици за основни хранителни продукти. Що се отнася до промоциите, въпреки че не са предвидени конкретни ограничения за обема на продуктите, които могат да бъдат продадени в рамките на промоция, търговците на дребно трябва да се придържат към общите законови изисквания, приложими към търговските практики и рекламатата в Гърция. Строги изисквания има и относно етикетирането и наличностите на промоционални продукти. Забраняват се действия като изкуствено покачване на цените преди промоция, липсата на достатъчна наличност или подвеждащите твърдения в рекламата. Регламентирани дейтално нормативно са и обществените отношения, свързани с разплащанията. Основният срок за плащане между търговци и производители е закрепен на 60 дни от датата на получаване на стоките или услугите, освен ако няма друга изрична уоговрка. Този срок може да бъде до 90 дни в случаите, когато е изрично договорен между страните и ако условията на договора позволяват такава удължена времева рамка, но това трябва да бъде ясно посочено и прието от двамата участници. Ако плащането не бъде извършено в рамките на договорените срокове, производителят или доставчикът могат да изискват заплащане на лихви за просрочие. Страните могат да договорят и разходи за събиране на дълга, като тези разходи също могат да бъдат на тежест на забавилия плащането търговец. През 2024 г. в Гърция е въведен и Етичен кодекс за намаления на цените с оферти, отстъпки и промоции, с незадължителен храктер. Крайната му цел е предпазването на потребителите от всяка подвеждаща или нелоялна информация за намаления на цените. Кодексът урежда изчерпателно реда и условията за обявяване и провеждане на намаления, като въвежда изисквания за прозрачност, избягване на подвеждащи практики и коректно информиране на потребителите. Освен това, според правилата, промоциите не трябва да подвеждат потребителите или да създават нелоялна конкуренция. Търговците на дребно трябва да спазват разпоредбите на законодателството в областта за конкуренцията и защитата на потребителите, като гарантират прозрачност и честност в своите оферти. Промоциите не трябва да подвеждат потребителите или да създават нелоялна конкуренция. Новият кодекс въвежда и значителни промени, свързани с начина на определяне и прилагане на референтните цени при намаления. Основният акцент е, че референтната цена вече няма да бъде първоначалната или препоръчителната цена, а най-ниската цена, на която продуктът реално е бил продаван през последните 30 дни. Това правило важи и при последователни или постепенни намаления. Препоръчителната цена не може да се използва като база за намаления, а само за сравнение. Освен това, при продължителност на намалението над 60 дни, то може да бъде счетено за нелоялна практика. За нетрайни продукти правилото за референтна цена не важи. Също така, забранява се повишаването на цените точно преди пакетни оферти, а рекламите тип „примамка“ не трябва да подвеждат относно наличности и условия. Персоналните отстъпки не подлежат на референтно ценообразуване, освен ако обхващат голяма група клиенти. Очакванията са промените да доведат до значителни ограничения в промоционалните практики, да се намали броят на промоционалните продукти и честотата на офертите, да се ограничат on pack промоциите и стикерите (като „1+1 безплатно“, „3 на цената на 2“ и др.), освен ако производителят не контролира тяхното поставяне и изтегляне в срок. Офертите трябва да се правят в сътрудничество със супермаркетите и с контролирана продължителност поради нуждата от промени в производствените линии. Онлайн и физическите магазини следва бъдат равнопоставени по отношение на прилагането на новите правила, като всички несъответствия с кодекса ще се считат за нелоялна търговска. Според данните, на практика, мерките вече показват резултати. През 2024 г. е отчетено средно намаление на цените на стоките в супермаркетите с 0.94% спрямо предходната година, както и стабилизация на ценовите нива. Очаква се адаптацията към новите правила да доведе до по-устойчива и прозрачна търговска среда с ограничени възможности за спекулации и злоупотреби. Румъния Румъния прилага извънредни регулации върху търговските надценки за определени основни хранителни продукти, с цел овладяване на цените и защита на потребителите. Законодателството предвижда максимални проценти на надценка по цялата верига на доставки и задължава търговците да спазват срокове за плащане. За целта, държавата разчита както на детайлно законодателство, така и на осъществяването на стриктен контрол. През 2023 г., в отговор на последиците от високата инфлация и пазарните сътресения, румънското правителство приема Извънредна наредба № 67/2023, с която въвежда временни мерки срещу прекомерното увеличение на цените на определени селскостопански и хранителни продукти. Мярката е продиктувана от извънредната ситуация, свързана с войната в Украйна и последвалото рязко поскъпване на енергията и суровините. С цел защита на обществения интерес, стабилността на потреблението и подкрепа на икономическата активност, се въвежда регулация за ограничаване на ценовия натиск върху основни стоки от първа необходимост. Румъния въвежда временна мярка за ограничаване на цените на 14 групи основни храни (вкл. хляб, мляко, месо, зеленчуци и др.) за срок от три месеца, с цел защита на потребителите след енергийната криза и ръста на цените. Мярката обхваща всички икономически оператори по веригата на доставки и предвижда глоби между 100 000 и 2 000 000 леи (20 000 – 400 000 евро) при нарушения. Седмица след въвеждането на правилата се отчита спад в цените до 34% при плодовете и зеленчуците и до 12% при месни и млечни продукти. Според външни оценки към февруари 2024 г., се отбелязва намаление на средните цени в големите търговски вериги за почти всички регулирани хранителни продукти след влизането в сила на мерките. Отчита се средно 11% намаление на разходите за стоки и услуги, необходими за достоен живот на семейство с две деца. С оглед на това, мерките за регулиране на веригата на доставки на земеделски продукти и храни биват допълнени и удължени с последваща наредба, като продуктите в списъка се увеличават на 21. В последствие, мярката за ограничаване на прекомерното поскъпване на определени селскостопански и хранителни продукти бива удължена до края на 2024 г. с приемането на Закон № 63/2024, който изменя и допълва Извънредна наредба № 5/2024 и Наредба № 67/2023. По този начин се продължава действието на ограниченията върху търговските надценки по цялата верига на доставки до 31 декември 2024 г. На 18 декември правителството отново удължава мерките до средата на 2025 г. Така, към настоящия момент, за избрани 21 селскостопански и хранителни продукти (вкл. бял хляб, брашно, захар месни и млечни продукти и др.), представляващи основната потребителска кошница, все още се прилагат пределни стойности на търговските надценки. Според въведените ограничения, преработвателите могат да начисляват надценка максимум 20% спрямо производствената себестойност на продукта, изчислена съгласно действащите счетоводни разпоредби, която включва преки и косвени разходи. Търговската надценка, прилагана кумулативно по цялата дистрибуторска верига, независимо от броя на дистрибуторите във веригата, може да бъде максимум 5% спрямо покупната цена, към която се добавят оперативните разходи. Коефициентът на търговска надценка, прилаган от търговеца към продажбите на дребно и „кеш енд кери“, може да бъде максимум 20% в сравнение с покупната цена, към която се добавят преките и косвените разходи на търговеца. Редът за определяне на цените на склад за продуктите трябва да бъде единен както за продуктите със собствена марка на производителя, така и за продуктите със собствена марка на търговеца. За селскостопански и хранителни продукти, които влизат на територията на Румъния и не се въвеждат в процеса на преработка/клане, квотата за търговска надценка е максимум 5% от покупната цена, към която се добавят преките и косвените разходи. Тези продукти са: олио, захар, брашно, царевичен грис, свинско, пилешко, говеждо, за количества пакетиран продукт над 5 кг., съответно 5 л. Търговските надценки се прилагат върху стойността без ДДС на селскостопански и хранителни продукти за описаните по-горе продукти. Що се отнася до плащанията, според съществуващ в страната закон е въведено задължение за търговските вериги да извършват плащания по фактури в срок до 30 календарни дни от датата на получаването им. През 2022 г. е приет и Закон № 81/2022 относно нелоялните търговски практики, с който се транспонира Директива (ЕС) 2019/633, като за последните години румънският Съвет по конкуренцията отбелязва значителен напредък в прилагането на новата правна рамка. Отделно, в Румъния действа и закон, според който търговските вериги са задължени да заплащат издадените към тях фактури в срок от 30 календарни дни след получаването на същите. Отчитайки събраните дотук в ОВ данни и находки, както и дефинираните проблеми, вариантите на действие, които предстои да бъдат оценени, търсят оптималния баланс на правата и интересите на адресатите, засегнатите и заинтересованите страни и на държавата и нейните задължения като пълноправен член на ЕС. В настоящата ОВ са разработени, представени, поставени на задълбочен анализ и оценени 4 варианта на действие. Вариант 0: „Без действие“ e първият и задължителен за разглеждане, наричан още нулев вариант, който служи за основа при теоретичното конструиране на т.нар. базисен сценарий. При разработването и представянето на вариантите ОВ прилага подхода на „по-лекото докосване” при регулирането. Чрез него на аналитично изпитание последователно се поставят варианти с постепенно нарастващ интензитет на намеса. Целта е да се избегне широко прилаганият от нас регулаторен инстинкт или рефлекс, при който всеки проблем в обществените отношения се разрешава директно с най-инвазивната форма на интервенция. Този подход, от една страна, пести ресурси на държавата, а от друга предотвратява риска от свръхрегулация, нормативна инфлация или непропорционална публична намеса в частноправни отношения. Това генерира по-голямо доверие на адресатите на регулиране в държавата, което има за свой краен резултат повишена ефективност от прилагането на избраните мерки за действие. Останалите варианти съдържат предложения за конкретни проактивни интервенции, чрез които се преследва подобряване на съществуващата ситуация и разрешаване на установените проблеми. Това са: 1. Вариант 1: „Нерегулаторен“, който разглежда възможното приложение на различни по своя характер „меки мерки“, които не предвиждат намеса на регулаторно ниво. 2. Вариант 2: „Регулаторен - промени в действащата правна уредба“, който предвижда конкретни интервенции на регулаторно ниво, чрез въвеждането на промени в действащите нормативни актове, уреждащи същата материя и 3. Вариант 3: „Регулаторен – изцяло нов специален закон“, който предвижда целенасочена и радикална публична намеса чрез уреждане на проблемните обществени отношения по първичен начин с нов законов нормативен акт. Първият вариант (нерегулаторен) включва подход на публична намеса чрез мерки, алтернативни на класическото правно регулиране, каквито са саморегулирането, корегулирането или квазирегулиране. Те могат да бъдат съчетани и с различни практически, информационни, методологически или други доброволни инструменти, които нямат юридическа сила, но които биха могли да доведат до разрешаване на идентифицираните проблеми, при едновременно реализиране на заложените цели. Такива са, например, организирането на национална информационна кампания, провеждането на обучения за потребители или експерти от държавната администрация, приемането на етичен кодекс или създаването на специализиран интернет портал и други подобни. Вторият и третият вариант (регулаторни) включват прилагането на мерки със съответно висок и най-висок интензитет на намеса и степен на определеност. Тяхната непосредствена цел, отчетливо изразена при третия, е ясно и недвусмислено запълване на съществуващи дефицити в действащото българско законодателство. Подходът на регулаторната намеса основно се стреми към уреждане по нов начин на обществените отношения по веригата на доставки на земеделски продукти и храни. Поначало, при всеки регулаторен вариант, на първо място се прибягва до разработването и въвеждането на инструменти за правно регулиране, насочени към подобряване на действащата нормативна уредба. Когато проблемите са от такова естество, че не могат да бъдат разрешени чрез подобни действия, се обмисля приемането на изцяло нов закон, който чрез общи и задължителни за всички правила за поведение да уреди трайно и по първичен начин обществените отношения, засегнати от проблемите. Така, подобряването на правната среда в дадена сфера от обществения живот чрез усъвършенстване на регулирането на действащите в нея отношения като процес може да включва различни по своята природа действия и мерки според дефицитите, които следва да бъдат адресирани като: 1. промяна в съществуващата правна рамка, чрез интервенция в действащ закон или подзаконов нормативен акт с цел нейното цялостно усъвършенстване или 2. приемане на нов специален законов или подзаконов нормативен акт, който да се концентрира изцяло върху проблемните обществени отношения и по целенасочен и изчерпателен начин да предвиди нова уредба на тези отношения. Крайният преследван резултат от тези действия следва да е един и същ – приемането на ясна, разбираема и непротиворечива национална уредба, която води до ефективно правоприлагане на национално ниво и пълно, съответстващо на правото на ЕС и на приложимите за държавата ни международни ангажименти, регулиране на обществените отношения в разглежданата област. Оценяваните тук два регулаторни варианта са разработени и поставени на аналитично изпитание и задълбочено изследване в ОВ в отговор именно на вече посочените проблеми и техните двигатели. Те предвиждат провеждането на адекватна на съществуващите нужди интервенция, водеща до промяна в действащото до момента регулиране, респективно, в запълване на празноти в него чрез нова правна уредба. Вариантът, който бъде препоръчан от ОВ ще следва да води до максимално постигане на целите при оптимално справяне с проблемите, което означава, че той следва да неутрализира проявлението на техните двигатели или да прекъсва причинно-следствената връзка между тях, проблемите и техните последици. Решението за избор на най-подходящите мерки, чрез които въпросната политика ще бъде реализирана, ще бъде взето в края на ОВ след анализа на въздействията и сравняването на вариантите, според техните ползи и разходи, рискове и по множеството други критерии, включени в методологическата рамка на оценката. 4.0. Вариант 0: „Без действие“ При нулевия вариант не се предлага публична интервенция в обществените отношения, а въздържание от такава, като се разчита на това идентифицираните проблеми да се решат от само себе си, съответно, от влиянието на други фактори на средата или в резултат от начина, по който съответната система от публични политики, норми, мерки и институции функционира към момента. Този вариант, наричан още Вариант „Не прави нищо“, означава да не се предприемат никакви действия на публична намеса в обществените отношения, които попадат в обхвата на оценяваната сфера на политики. Той е задължителен за анализиране, предвид възприетите общ курс и тенденции в ЕС за оптимизиране на законодателството и намаляване на административната и регулаторна тежест, съвременните подходи на по-доброто регулиране в ЕС, който предполага приемането на ново законодателство в краен случай, след изчерпване на целия спектър от останали инструменти, който предлага действащата уредба, включително чрез нейното опростяване. При Вариант 0: „Без действие“ се изхожда от позицията, че когато проблемът възниква в среда, в която действат дългогодишно установени пазарни правила, принципи на свободната конкуренция и утвърдени демократични традиции, от гледна точка на държавата би било по-ефективно и ефикасно засегнатите обществени отношения да се оставят да се регулират сами – от самата среда, от самите принципи и стандарти, като се заложи на обоснованото предположение, че проблемът би се саморазрешил без каквато и да е външна намеса. Вариант 0: „Без действие“ е за предпочитане и в хипотезите, когато има достатъчно доказателства, че проблемът не е свързан с липсата на въведени мерки за регулиране, а по-скоро с лошо правоприлагане или недостатъчна степен на постигане на поставените цели. Вариантът е най-подходящ и в случаите, когато са налице достатъчно факти и фактори от обективната действителност, като например устойчива честна конкурентна среда, трайно възприети лоялни търговски практики и справедливи пазарни условия, съчетани с добре функционираща отговорна администрация, и високо ниво на правосъзнание на лицата и техните общности, участващи в разглежданите обществени отношения, които правят достатъчно реалистична вероятността набелязаните проблеми да се разрешат от само себе си. Нулевият вариант вече е бил въвеждан от българската държава. Това е периодът 2012 – 2015 г. на т.нар. в тази ОВ „нулев пакет с предложения“. За този период са установени поредица от основополагащи недостатъци при функционирането на веригата на доставки на храни и земеделски продукти като краткосрочност и едностранност, непредвидимост и неравнопоставеност в отношенията между участниците в нея, но държавата не е предприела никакви действия по публична намеса, целяща тяхното отстраняване. По сходен начин, през същия времеви период, с меки мерки или инструменти на „гъвкавото право“ е реагирала и Европейската комисия. През 2011 г. ръководеният от Комисията Форум на високо равнище за подобряване на функционирането на веригата на доставки на храни одобрява набор от принципи за добри практики във вертикалните отношения по веригата за доставки на храни, приети от организации, представляващи мнозинството оператори във веригата на доставки на храни. През 2014 г. ЕК приема Съобщение относно борбата с нелоялните търговски практики във веригата за доставки на храни между предприятия, а през 2016 г. излиза с доклад относно нелоялните търговски практики във веригата за доставки на храни между предприятия). В предложенията си Комисията очертава характеристиките, които е желателно да залегнат в националната рамка и доброволните рамки за управление на нелоялните търговски практики във веригата за доставки на храни. Не всички посочени характеристики са намерили място в правната рамка или в доброволните режими на управление в държавите членки, поради което разпространението на тези практики остава основна тема в политическия дебат в Съюза. През 2016 г. със своя резолюция относно нелоялните търговски практики във веригата за доставка на храни Европейският парламент за първи път призовава Комисията да предприеме активни действия по регулиране като представи предложение за правна рамка на Съюза относно нелоялните търговски практики. Съветът изисква от Европейската комисия своевременно да изготви оценка на въздействието, за да предложи законодателна рамка на Съюза или незаконодателни мерки за борба с нелоялните търговски практики. Комисията изготвя оценката на въздействието, като преди това провежда открита обществена консултация и други целенасочени консултации в рамките на този процес. От тях се установява това, което българската държава вече е осъзнала още през 2012 г., че крупните оператори представляват значителен дял от общата стойност на производството. Чак през 2019 г. ЕС стига до решението, че е наложителен изричен съюзен нормативен акт, касаещ нелоялните търговски практики в отношенията между стопанските субекти по веригата на доставки на селскостопански и хранителни продукти, в резултат на което е приета Директива (ЕС) 2019/633 на Европейския парламент и Съвета. 4.1. Вариант 1: „Нерегулаторен“ Вариант 1 включва предприемането на описаните вече по-горе „меки мерки“, изразяващи се в прилагането на модели на корегулиране, саморегулиране или квазирегулиране или възприемането на различни нерегулативни подходи, които на практика насърчават съществуващото регулиране или подобряването на функциониране на проблемните обществени отношения. Такива са организирането на национални информационни кампании, въвеждането на методологически инструменти като насоки, ръководства, правила за работа или приемането на кодекси за поведение, доброволни стандарти или споразумения, които са без задължителна правна сила за участниците по веригата на доставки. Целта при тези подходи е без да се стига до намеса от държавата с мерки, които имат правнообвързващ характер, да се постигне разрешаване на идентифицираните проблеми, при едновременно постигане на поставените цели. При този вариант не се реализира нормативна промяна, не се приемат изменения или допълнения в законови или подзаконовите нормативни актове, а се предлагат действия, обезпечаващи тяхното по-пълноценно прилагане. Саморегулирането е често срещано явление в икономическите, професионалните и финансовите сектори, при което операторите в тях на доброволен принцип се съгласяват да приемат и спазват определен минимален праг от изисквания за качество на дейността, правила за поведение, морални норми и други. В някои случаи държавата също може да има ограничено участие в този процес, като, например, предостави експертна помощ и съвети. В други случаи самите правила, създадени по пътя на саморегулирането, може да намират своята основа в законодателството. Корегулирането е форма на саморегулиране, при което даден сектор разработва и администрира собствените си правила, а държавата дава само правното основание, като осигурява привеждането в действие на правилата, приети чрез корегулиране. Квази - регулирането се ползва от държавата, за да накара даден сектор да спазва определени правила и стандарти, каквито са например приети от нея кодекси за практика, ръководства, национални планове за действие или програми и др. По подобие на саморегулирането, квази - регулирането, е по-гъвкав и по-целенасочен подход за организиране на обществените отношения, в сравнение с приемана от държавата правна уредба. То поначало има за резултат и по-добро спазване на правилата. Ползите от саморегулирането, корегулиране и квази - регулирането като цяло се свързват с по-ниски разходи за администриране на държавата. Те поначало се считат за по-целенасочени и отговарящи на обществените отношения, за регулирането на които са предназначени, тъй като са съобразени със специфичните нужди и са базирани на максимално достоверна информация, предоставена от самите адресати на регулирането, затова се определят и като подходи с по-високо ниво на релевантност. Отличават се с по-висока гъвкавост, фокусираност и бързина при тяхното прилагане. Позволяват и своевременно да бъдат изменяни или отменяни и в този смисъл са способни в по-голяма степен да откликнат на необходимостите на отношенията или средата, които регулират. Основните рискове, съществуващи при саморегулирането, корегулирането и квази - регулирането, се свързват с ограниченията на конкуренцията, например, чрез поставянето на бариери за навлизане в дадения сектор. Тези алтернативни на традиционното правно регулиране подходи, често могат да доведат и до намаляване на избора на потенциалните адресати например, чрез налагане на завишени стандарти, които те не покриват. Държавните органи или институциите, в чиято компетентност попадат отношенията, уреждани чрез подходите на саморегулиране, корегулиране и квази -регулиране, по принцип дават официално одобрение на актовете, с които те се реализират, следят за тяхното спазване и прилагане, могат да отправят препоръки за тяхното усъвършенстване и да оттеглят одобрението си за онези от тях, които не работят добре. Те са отговорни и за цялостния мониторинг, контрол, оценка и отчитане на резултатите от реализираните подходи на регулиране чрез алтернативни на правото инструменти. Според Стандартите за прилагане на алтернативни регулаторни подходи на Министерски съвет, в области, които не са обхванати от съществуващата нормативна уредба, компетентните органи могат да предприемат действия за насърчаване на прилагането на саморегулаторни инициативи чрез ненормативни актове (soft law), като насоки, препоръки, кодекси и др., които определят критерии, приоритети и други, за постигане на определени обществени цели. Отговорност на институциите е в рамките на своята текуща дейност да разглеждат съществуващи практики по саморегулиране с оглед установяване на тяхното съответствие с обществените интереси. При установяване на практики, които застрашават или могат да застрашат, защитени от закона права, компетентният орган предприема необходимите мерки за гарантиране на спазването на тези права, включително, за преустановяване на констатираните нарушения съгласно установения ред. Вариант 1: „Нерегулаторен“, както беше посочено, може да включва организирането и провеждането на национална разяснителна кампания, която да бъде широко популяризирана, включително чрез средствата за масова информация. Той може да предвижда като мярка приемането на кодекси за поведение, доброволни стандарти или споразумения, които са без задължителна правна сила, изработването на общ документ с практически характер, под формата на наръчник или сборник с указания и инструкции, по който да бъдат проведени обучения за засегнатите страни, включително да бъде осигурена публичност и осведоменост на заинтересованите страни и обществото като цяло и други подобни. Типична нерегулаторна мярка представлява и създаването на специализиран интернет портал и други подобни. Такава вече е била въведена от българската държава през 2023 г. с изграждането на информационния портал за наблюдение и сравнение на цените на част от хранителните продукти в малката потребителска кошница в България www.foodprice.bg. Неговата основна цел е постигане на по-голяма прозрачност за ценообразуването по веригата за доставки на храни, както и обезпечаване на ефективността на планирани от правителството бъдещи нормативни промени. Последните обаче остават нереализирани, при което и към настоящия момент порталът функционира, т.е. на практика е налице въведен нерегулаторен вариант за справяне със същите или идентични проблеми, които са обект на изследване и в настоящата ОВ. Планираното към онзи момент от правителството последващо ниво на надграждане на функционалностите на портала да включва създаването на възможността информация на него да могат да подават търговски вериги и държавните публични предприятия с годишен оборот над 30 млн. лв. остава нереализирано. Една от планираните нерегулаторни мерки, съпътстваща портала, включва и идеята тези субекти да предоставят информация на ежеседмична база за най-ниската цена по продукти, но без такива в промоция, както и доброволно да се ангажират с това, че тази цена няма да бъде по-висока за декларирания период. Последното е вид самостоятелна нерегулаторна мярка във формата на доброволно съглашение между държавата и съответните оператори на пазара. Планирано е и последващо надграждане на портала с възможност за предоставянето на актуална информация за проверките на контролните органи с установена бърза връзка за подаване на сигнали към отделните компетентни институции като – КЗП, КЗК и БАБХ. Основните рискове, с които поначало се свързва изборът на алтернативни на правното регулиране варианти, са общи и специфични за отделните държави. Общите се отнасят до неефективността на санкциите при неспазване на доброволните правила, оттам до появата на своеобразен нов сив сектор от бизнес оператори, които отказват да спазват тези правила, както и до възможност от объркване сред заинтересованите страни и цялото общество относно актуалните изисквания и стандарти, които участниците на съответния пазар следва да спазват. Специфичните за отделните държави рискове при избора на алтернативни на правното регулиране варианти се свързват с общото ниво на правосъзнание на обществото, с доверието в държавата и готовността на правните субекти да спазват нейните правила, с авторитета и силата на отделните професионални или браншови организации, със установените традиции за нормосъобразно, респективно, аномно поведение от адресатите на правното регулиране и др. Това са обективни предпоставки, при липсата на които не би могло да се очаква пълноценно сработване на алтернативните на правото подходи за регулиране. Описаните по-горе мерки са останали само на ниво планиране. Въпреки липсата на фокусиран анализ за ефективността и полезността от действието на портала за изминалия двугодишен период, от всички събрани данни и доказателства от ОВ е видно, че проблемите, които е трябвало да бъдат разрешени с него, продължават да съществуват, а някои от тях са намерили и своето развитие и надграждане. 4.2. Вариант 2: „Регулаторен - промени в действащата правна уредба“ При този вариант не се въвежда радикална нормативна промяна, не се приема изцяло нов нормативен акт, а се предприемат отделни действия по подобряване на правната уредба, която се съдържа в съществуващите нормативни актове. Този вариант може да се отнася до нова настройка на действащите мерки по регулиране, към изменението на средата или до фокусиране на нормативните правила с цел насочване към разрешаване на установените проблеми в обществените отношения. Поначало вариантите, предпоставящи регулаторна намеса, следва да търсят разрешаване на проблемите чрез интервенция, която да гарантира възможно най-ефективно и ефикасно постигане на поставените цели и едновременно с това осигуряване на предвидимост на правоприлагането. Най-често с тях се преследва достъпност, прозрачност, качество, бързина на процедурите и функциониране на институциите, изцяло в полза на адресатите на регулирането и заинтересованите страни. Много често, когато е налице непоследователна, парцелирана, фрагментирана или противоречива действаща уредба, съдържаща се в поредица от нормативни актове, хаотично или многократно изменяни в кратък период от време, се прибягва до някои от способите, прилагани широко в правото на ЕС, каквито са опростяване, консолидиране или унификация на действащата правна уредба, като се прибягва именно до такъв вариант на действие. Основанията за това Вариант 2: „Регулаторен - промени в действащата правна уредба“ да бъде поставен на разглеждане и задълбочен анализ от ОВ са същите като при Вариант 3 – установени дефицити във отношенията между участниците по веригата на доставки на земеделски продукти и храни, при действието на сегашната национална правна уредба. Единствено интензитетът на регулаторната намеса в настоящия вариант е по-нисък от този при Вариант 3 и подходите, с които се предлага това да бъде извършено, са различни. При този вариант би могло да се търси разрешаване на проблемите и постигане на поставените цели чрез следващи промени ЗЗК, който се явява общият хоризонтален закон, действащ на национално ниво, който регламентира защитата срещу споразумения, решения и съгласувани практики, злоупотребата с монополно и господстващо положение на пазара, защитата срещу нелоялната конкуренция или нелоялни търговски практики между стопански субекти по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти и др. Същият може да се реализира и с интервенция със следващи изменения и допълнения в общия секторен Закон за храните, където да бъде усъвършенствано регулирането в отношенията между страните по договорите за покупка, доставка и продажба на храни. Този регулаторен вариант, който предвижда промени в действащата уредба, вече е бил въвеждан в българската правна действителност и то на два пъти – с първия и втория пакет законови мерки. Първият пакет законови мерки донякъде е прилагал интегрирания подход на регулаторна интервенция, при който общата дефиниция за определено антиконкурентно положение и забраната на конкретните нелоялни практики, прилагани в резултат от него са уредени в ЗЗК. Специалните забрани на нелоялни търговски практики по веригата на доставки на храни са регулирани в Закона за храните. А за целите на проследяването, наблюдението и анализа на действието и въздействията от тези нормативни промени са създадени нарочни органи към министъра на земеделието и храните. С втория пакет законови мерки, българската държава транспонира Директива (ЕС) 2019/633, която предвижда въвеждането на минимален стандарт на защита срещу нелоялните търговски практики по веригата на доставки на земеделски продукти и храни с цел даването на възможност на държавите членки да включат съответните правила в националния си правен ред по начин, който да осигури създаването на унифицирани и съгласувани режими съгласно правото на Съюза. Националните законови мерки са следвали изцяло интегрирания подход на интервенция, възприет от ЕС. Изводът е, че българската държава два пъти последователно, в периода 2015 – 2021 г. е избирала и прилага два варианта, които са идентични с оценявания тук Вариант 2: „Регулаторен - промени в действащата правна уредба“. Въпреки това, понастоящем липсват достатъчно данни и доказателства тези варианти да са постигнали своите цели и да са довели