Проект на Постановление на Министерския съвет за определяне размера на минималната работна заплата за страната от 1 януари 2026 г.

Класификация на информацията ниво 1, TLP-GREEN ПРОЕКТ! ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Д О К Л А Д от Борислав Гуцанов – министър на труда и социалната политика ОТНОСНО: Проект на Постановление на Министерския съвет за определяне размера на минималната работна заплата за страната от 1 януари 2026 г. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМА ГОСПОДА ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛИ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация (УПМСНА), внасям за разглеждане проект на Постановление на Министерския съвет за определяне на размер от 1 213 лв. (620.20 евро) на минималната работна заплата за страната от 1 януари 2026 г. Минималната работна заплата е най-ниското възнаграждение за положен труд, определено в нормативен акт на правителството и един от основните инструменти за провеждане на подоходната политика. В условията на икономическа среда, изпълнена с предизвикателства и предвид присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г., повишаването на размера на минималната работна заплата за 2026 г. ще окаже положително въздействие върху реалните доходи и съответно върху покупателната способност на работниците. Важен приоритет за правителството е поддържането на покупателната способност на най-нископлатените работници и осигуряването на адекватност на заплащането им, като същевременно се запазят работните места и бизнеса в условията на несигурна международна обстановка. Установената практика в България е минималната работна заплата за страната да бъде ежегодно актуализирана в търсенето на адекватно равнище, което отговаря едновременно както на отчетените макроикономически показатели, така и на очакваните макроикономически прогнози. Актуализацията, която се основава на динамичните социално-икономически трансформации, има за цел да регламентира цената на нискоквалифицираната работна престация, като отчита широкопрофилното въздействие на този подоходен показател както по отношение на социалното развитие, така и по отношение на конкурентоспособността на българските предприятия. Липсата на актуализация на минималната заплата ще окаже негативно въздействие върху реалните доходи на работниците и върху способността на българския бизнес да прилага успешно моделите на управление в съответствие с икономическото развитие. Тя е инструмент с потенциал да повлияе положително на конкурентоспособността и жизненото равнище, за да се смекчат икономическите и социалните последици, породени от цялостната непредсказуемост на международната среда и инфлационните процеси. Предлаганият размер на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. ще допринесе за повишаване на мотивацията на най-нискодоходната част от работната сила за търсене на работа, реализиране и задържане на трудовия пазар, за повишаване на жизненото равнище, намаляване на риска от бедност сред работещите и намаляване на подоходното неравенство, както и за стимулиране на вътрешното търсене. Ръководейки се от разпоредбите на чл. 244 от Кодекса на труда, макроикономическите прогнози за 2026 г., достигнатите равнища на средната работна заплата, както и от препоръчителните референтни стойности, свързани с адекватността при определяне на минималната работна заплата, заложени в Директива 2022/2041 на Европейския парламент и Съвета относно адекватните минимални работни заплати в ЕС, предложеният размер на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. е 1 213 лв. Средногодишно, съотношението между размера на минималната работна заплата от 1 213 лв. към средната работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната 2024 г. и първите две тримесечия на текущата 2025 година, е 50%. Ефектите от размера на прогнозната минимална работна заплата за 2026 г. са разчетени в индикативен размер, в съответствие с разпоредбите на чл. 244 от Кодекса на труда. При размер от 1 213 лв. (620,20 евро) от 1 януари 2026 г. минималната работна заплата ще се увеличи със 136 лв. (69,54 евро), с което ще бъде реализиран ръст от 12,6% спрямо определения от 01.01.2025 г. размер от 1 077 лв. При определяне на размер от 1 213 лв. за 2026 г. ще се съхрани и доразвие националната практика за определяне на размера на минималната работна заплата, както по отношение на използваните статистически данни, така и по отношение на целите за прозрачност и прогнозируемост на действащия механизъм. Определянето на нов, по-висок размер на минималната работна заплата е фактор за повишаване на жизненото равнище на най-нискодоходната част от пазара на труда, запазване на работните места и приобщаване на работната сила към изискванията на пазара на труда. Правното основание за приемане на постановлението за определяне на минималната работна заплата за страната е чл. 244, ал. 1, т.1 от Кодекса на труда. Съгласно разпоредбите на Кодекса на труда, минималната работна заплата за страната за следващата календарна година се определя в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година и не може да е по-ниска от определената за предходната година. Необходимите средства за изпълнение на Постановлението се осигуряват в рамките на предвидените средства по бюджетите на бюджетните организации. 2 Изплащането на минималната работна заплата в търговските дружества е за сметка на съответните дружества. Предложеният проект на акт не води до въздействие върху държавния бюджет по смисъла на чл. 35, ал. 2, т. 6 от УПМСНА и не налага разходването на допълнителни финансови средства. Към проекта на Постановление е изготвена и приложена финансова обосновка съгласно образеца по приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от УПМСНА. Не се прави хармонизация с европейското законодателство и e изготвена частична предварителна оценка на въздействието по чл. 35, ал. 1, т. 8 от УПМСНА. Проектът на Постановление на Министерския съвет за определяне на размер на минималната работна заплата за страната за 2026 г. е съгласуван в съответствие с разпоредбите на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Направените бележки и предложения са отразени съгласно приложената справка. Проектът на нормативен акт е консултиран и в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Съгласно чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове проектът на Постановление на Министерския съвет за определяне на размер на минималната работна заплата за страната за 2026 г., заедно с доклада и частичната предварителна оценка на въздействието, бяха публикувани на интернет-страницата на Министерството на труда и социалната политика и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет със срок за представяне на становища и предложения до 30 дни. След приключването на обществената консултация по чл. 26, ал. 3 на ЗНА и преди днешното заседание, на интернет-страницата на Министерството на труда и социалната политика и на Портала за обществени консултации на МС е публикувана справка за постъпилите предложения, заедно с мотиви за неприетите предложения. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОДА ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛИ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 8, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, предлагам Министерският съвет да приеме приложения проект на Постановление, с което размера на минималната месечна работна заплата за страната от 1 януари 2026 г. да бъде определен на 1 213 лв. (620,20 евро) и на минималната часова работна заплата - на 7,31 лв. (3,74 евро). X БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ Министър на труда и социалната политика 3

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т Проект! П О С Т А Н О В Л Е Н И Е № от 2025 година ЗА определяне размера на минималната работна заплата за страната М И Н И С Т Е Р С К И Я Т С Ъ В Е Т П О С Т А Н О В И : Член единствен. (1) Определя от 1 януари 2026 г. размер на минималната месечна работна заплата за страната 1 213 лв. (620,20 eвро) и на минималната часова работна заплата 7,31 лв. (3,74 евро) при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица. (2) Размерът на минималната месечна работна заплата по ал. 1 се определя за пълен работен месец. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. В чл. 1, ал. 4 от Постановление № 66 на Министерския съвет от 1996 г. за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните организации (обн., ДВ, бр. 29 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 76 и 92 от 1997 г., бр. 5 от 1999 г., бр. 53 от 2000 г., бр. 100 от 2005 г., бр. 14 от 2008 г., бр. 4 от 2009 г., бр. 51, 91 и 93 от 2011 г., бр. 49, 80 и 103 от 2012 г., бр. 17, 53, 80, 97 и 110 от 2013 г., бр. 2 и 105 от 2014 г., бр. 42 от 2015 г., бр. 1 и 103 от 2016 г., бр. 11, 58 и 102 от 2017 г., бр. 107 от 2018 г., бр. 101 от 2019 г., бр. 103 от 2020 г., бр. 102 от 2021 г., бр. 25, 36 и 99 от 2022 г., бр. 1, 58, 87 и 105 от 2023 г. и бр. 61 от 2024 г., бр. 90 и бр. 107 от 2024 г.) думите „1077 лв. от 1 януари 2025 г.“ се заменят с „1213 лв. (620,20 eвро) от 1 януари 2026 г.“. § 2. В Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, приета с Постановление № 129 на Министерския съвет от 2012 г. (обн., ДВ, бр. 49 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 80 и 103 от 2012 г., бр. 5 и 27 от 2013 г., бр. 5 и 50 от 2014 г., бр. 9 от 2015 г., бр. 1, 32, 36, 68, 76 и 103 от 2016 г., бр. 11, 44, 58 и 102 от 2017 г., бр. 107 от 2018 г., бр. 1, 5, 93 и 101 от 2019 г., бр. 9, 18, 66, 78, 93 и 103 от 2020 г. , бр. 21 от 2021 г., бр. 25, 37, 55, 57, 60, 62 и 70 от 2022 г., бр. 1, 81 и 87 от 2023 г., бр. 30, бр. 39 и бр. 90 от 2024 г.), в приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 и в приложение № 2 към чл. 4 навсякъде числата „1077“, „1080“, „1100“, „1150“ и „1200“ се заменят с „1 213 (620,20 евро)”. § 3. Необходимите средства за изпълнението на постановлението в организациите по § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси се осигуряват в рамките на утвърдените по бюджетите им разходи. § 4. До приемането на Националния план за действие по заетостта за 2026 г. субсидираното от държавния бюджет трудово възнаграждение на лицата, наети на минимална работна заплата по насърчителните мерки по чл. 36, ал. 1, чл. 46, чл. 50, чл. 51, ал.1, чл. 51, ал. 2, чл. 55г и чл. 55д от Закона за насърчаване на заетостта и по програми за заетост по Закона за насърчаване на заетостта, както и за наетите лица с висше образование на длъжности, за заемането на които минималното образователно и квалификационно ниво съгласно НКПД 2011 г. е определено като завършена степен на висше образование по Национална програма „Помощ за пенсиониране”, Национална програма „Мелпомена” и Националната програма за обучение и заетост на хора с трайни увреждания, се определя от 1 януари 2026 г. в размер 1 213 лв. (620,20 eвро) за пълен работен месец при осемчасов работен ден и 7,31 лв. (3,74 евро) часова работна заплата. § 5. Постановлението се приема на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда. § 6. Постановлението влиза в сила от 1 януари 2026 г. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: ГАБРИЕЛА КОЗАРЕВА X X ДИМИТЪР ТЪРПОВ МОМЧИЛ МАСЛАРОВ ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МТСП ДИРЕКТОР НА Д ПООП

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на транспорта и съобщенията /МТС/ Нормативен акт: Проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за правилата и нормите за проектиране, изграждане и премахване на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции ……………………………………………… Лице за контакт: Женета Рогова – държавен експерт, дирекция „Цифрова свързаност“, МТС Телефон и ел. поща: +359 2 9409475 jrogova@mtitc.government.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1 Действащите Наредба № 35 от изграждане и въвеждане в експлоатация на прилежащата им инфраструктура (ДВ, бр. правилата за изграждане на мобилни отпаднало правно основание и не могат да новите технологични и правни изисквания. уредба, която изисква приемането на нов 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното Предлаганият проект на наредба отчита установени на основата на Наредба № 35 от изграждане и въвеждане в експлоатация на прилежащата им инфраструктура (ДВ, бр. 99 от на транспорта, информационните технологии развитие и благоустройството на основание съобщения (ЗЕС) и Наредба № 21 от 2007 далекосъобщителни мрежи и съоръжения, информационни технологии и съобщения благоустройството (ДВ, бр. 41 от 22.05.2007 далекосъобщенията (отм.). 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например 2012 г. за правилата и нормите за проектиране, кабелни електронни съобщителни мрежи и 99 от 2012 г.) и Наредба № 21 от 2007 г. за далекосъобщителни мрежи и съоръжения са с бъдат изменяни или допълвани, за да отразят Поради това е налице празнота в нормативната единен акт. възникване. По възможност посочете числови стойности. правилата и практиките в регулираната област, 2012 г. за правилата и нормите за проектиране, кабелни електронни съобщителни мрежи и 2012 г.) (Наредба № 35/2012), приета от министъра и съобщенията и министъра на регионалното чл. 286, ал. 5 (отм.) от Закона за електронните г. за правилата за изграждане на мобилни приета от председателя на Държавната агенция за и министъра на регионалното развитие и г.) на основание чл. 167, ал. 2 от Закона за съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа съвместни инспекции между няколко органа и др.). 2 Проектът запълва празнота и внася нормативна яснота, като заменя актове с отпаднало основание. Поради липсата на валидна правна делегация тези актове не биха могли да бъдат изменяни и допълвани, за да се отчетат новостите в развитието на технологиите или общата правна рамка. Създаването на единен нормативен акт, включващ всички видове физическа инфраструктура, и съдържащ съвременни правила в урежданата област, ще улесни проектирането и изграждането на физическата инфраструктура и ще изпълни изискването на чл. 47, ал. 5 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура. Проектът ще допринесе да се създадат условия за успешна реализация на инвестиция „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България“, заложена за изпълнение в НПВУ. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Не е възможно проблемът да бъде разрешен при действието на съществуващата нормативна уредба, поради липсата на валидна правна делегация. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Предложените промени са в изпълнение на чл. 47, ал. 5 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (ЗЕСМФИ). Съгласно тази разпоредба, създадена с последните промени на закона (обн., ДВ, бр. 35 от 2025 г.), Министерският съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията приема наредба, с която определя правилата и нормите за проектиране, изграждане и премахване на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции. Проектът на Наредба е част от пакета нормативни актове, които имат за цел да облекчат процедурите за планиране и изграждане на цифрови мрежи и да насърчат инвестиционния процес, както и да гарантират изпълнението на инвестициите, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършвани последващи оценки на нормативния акт, както и анализи за изпълнение на политиката. 2. Цел 1: Осигуряване на правна яснота чрез заместване на остарели и невалидни нормативни актове с единен, съвременен документ, който гарантира сигурност за инвеститорите и администрацията до края на 2025 г. Предложеният проект на постановление за приемане на Наредба за правилата и нормите за проектиране, изграждане и премахване на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции е в изпълнение на чл. 47, ал. 5 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (ЗЕСМФИ). Съгласно тази разпоредба, създадена с последните промени на закона (обн., ДВ, бр. 35 от 2025 г.), Министерският съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията приема наредба, с която определя правилата и нормите за проектиране, изграждане и премахване на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции. 3 Цел 2: Насърчаване на инвестициите и облекчаване на процедурите за изграждане на цифрова инфраструктура в съответствие със стратегическите документи на ЕС и НПВУ, включително чрез развитие на мрежи в слабо населени райони и въвеждане на мобилни мрежи от пето поколение и т.н., с което ще се осигури гигабитова свързаност за поне 350 000 души. Наред с трайно установените правила предвид развитието на технологиите, проектът включва редица новости, най-вече по отношение на физическата инфраструктура, предназначена за разполагане на приемно-предавателни станции, което отразява тенденциите за все по-широко използване на мобилни комуникации. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: 1. Бизнес сектор: оператори на електронни съобщителни мрежи и/или услуги съгласно Регистъра на лицата, уведомили КРС за намеренията си да предоставят обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, оператори на физическа инфраструктура, строителни и проектантски фирми, както и екплоатационни дружества,чиито съоръжения често се използват за разполагане на мрежи. 2. Държавни и общински органи: компетентните държавни органи по ЗЕСМФИ, Агенцията по геодезия, картография и кадастър, 265 общини, които по смисъла на ЗЕСМФИ са мрежови оператори, 28 областни администрации, органите на ДНСК и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), която има ключова роля в прилагането,контрола и решаването на спорове. 3. Гражданско общество и индивидуални субекти: крайните потребители/граждани, които ще усетят пряк ефект от подобреното качество и достъп до услуги, особено в отдалечените райони, както и собствениците на сгради и имоти, засегнати от правилата за изграждане и съвместно ползване на инфраструктура. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: „Приемане на Наредба за правилата и нормите за проектиране, изграждане и премахване на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции“ Вариант 1 „Без действие“: Описание: При този вариант, няма да се запълни празнотата и да се внасе необходимата нормативна яснота, като се заменят актовете с отпаднало основание. Поради липсата на валидна правна делегация тези актове не биха могли да бъдат изменяни и допълвани, за да се отчетат новостите в развитието на технологиите или общата правна рамка, което ще окаже влияние: 4 • За мрежовите оператори – продължаваща правна несигурност, затруднен инвестиционен процес и липса на ясни правила за съвместно ползване, водещи до по-високи разходи и дублиране на инфраструктура. • За държавните и общински администрации – затруднено правоприлагане поради липса на валидна нормативна база, неефективни процедури и риск от съдебни спорове. • За строителните и проектантските фирми - несигурност в проектите, забавяне и несъответствие с актуалните стандарти. • За крайните потребители – ограничен достъп до високоскоростни услуги, забавено разгръщане на мрежи и риск от изоставена инфраструктура. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При прилагането на Вариант 1, не са идентифицирани положителни въздействия по отношение на нито една от заинтересованите страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант, няма да се запълни празнота и да се внасе необходимата нормативна яснота, като се заменят актовете с отпаднало основание. Поради липсата на валидна правна делегация тези актове не биха могли да бъдат изменяни и допълвани, за да се отчетат новостите в развитието на технологиите или общата правна рамка. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма въздействие върху малките и средните предприятия. Административна тежест: Няма идентифицирана административна тежест. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на Наредба за правилата и нормите за проектиране, изграждане и премахване на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции“: Описание: Предлаганият проект на наредба отчита правилата и практиките в регулираната област, установени на основата на Наредба № 35 от 2012 г. за правилата и нормите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на кабелни електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура (ДВ, бр. 99 от 2012 г.) (Наредба № 35/2012), приета от министъра 5 на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството на основание чл. 286, ал. 5 (отм.) от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и Наредба № 21 от 2007 г. за правилата за изграждане на мобилни далекосъобщителни мрежи и съоръжения, приета от председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения и министъра на регионалното развитие и благоустройството (ДВ, бр. 41 от 22.05.2007 г.) на основание чл. 167, ал. 2 от Закона за далекосъобщенията (отм.). Тъй като тези актове са с отменено правно основание, след приемането на новата уредба и от съображения за правна сигурност те ще бъдат изрично отменени от приелите ги компетентни органи (министъра на транспорта и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството). Наред с това и предвид развитието на технологиите, проектът включва редица новости, най-вече по отношение на физическата инфраструктура, предназначена за разполагане на приемно- предавателни станции. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Създаването на единен нормативен акт, включващ всички видове физическа инфраструктура, и съдържащ съвременни правила в урежданата област, ще улесни проектирането и изграждането на физическата инфраструктура и ще изпълни изискването на чл. 47, ал. 5 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура. Проектът ще допринесе да се създадат условия за успешна реализация на инвестиция „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България“, заложена за изпълнение в НПВУ. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани отрицателни икономически, социални, екологични въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Предложеният проект на постановление е в изпълнение на чл. 47, ал. 5 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (ЗЕСМФИ). Съгласно тази разпоредба, създадена с последните промени на закона (обн., ДВ, бр. 35 от 2025 г.), Министерският съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията приема наредба, с която определя правилата и нормите за проектиране, изграждане и премахване на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции. Новата наредба е част от пакета нормативни актове, които имат за цел да облекчат процедурите за планиране и изграждане на цифрови мрежи и да насърчат инвестиционния процес, както и да гарантират изпълнението му. Наред с трайно установените правила предвид развитието на технологиите, проектът включва редица новости, най-вече по отношение на физическата инфраструктура, предназначена за разполагане на приемно-предавателни станции. 6 В националното законодателство и европейското право се обръща все повече внимание на съвместното разполагане на мрежи и съвместното използване на физическа инфраструктура, тъй като това води до редица икономии и предимства за операторите и потребителите. Затова при проектирането и изграждането на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и на приемно-предавателни станции, трябва да се отчита възможността за бъдещото развитие на електронните съобщителни мрежи, както и да се осигурява възможност за съвместното ѝ използване от предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги. Този подход е изцяло в синхрон с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2024/1309 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 година за мерки за намаляване на разходите за разполагане на гигабитови електронни съобщителни мрежи, за изменение на Регламент (ЕС) 2015/2120 и за отмяна на Директива 2014/61/ЕС (Акт за гигабитовата инфраструктура). В глава втора „Физическа инфраструктура, предназначена за подземно разполагане на електронни съобщителни мрежи“ в три отделни раздела са включени общите изисквания за изграждането на такава инфраструктура, а също и специалните изисквания, в зависимост от това дали инфраструктурата се изгражда във или извън границите на урбанизираните територии. Осъвременени са изискванията по отношение на маркировката на този вид физическа инфраструктура. Тя включва директно маркиране върху повърхността на тръбната физическа инфраструктура, наземни репери, активни или пасивни подземни честотни маркери и положена в изкопа сигнална лента, като така се отчитат новостите в технологиите. Минималната информация, която се маркира директно, позволява идентифициране на собственика на мрежата и трайното посочване на данни за самата мрежа, като са дадени алтернативи за нейното поставяне с цел осигуряването на гъвкавост, надеждност и икономичност при маркирането. Предлаганите правила за маркирането на инфраструктурата отчитат стремежа да се избегне засягане на електронни съобщителни работи и интереса на потребителите от електронни съобщителни услуги с добро качество, несмущавани от чести повреди в мрежата. В глава трета „Физическа инфраструктура, предназначена за въздушно разполагане на електронни съобщителни мрежи“ е направено препращане към ЗУТ относно категоризацията на строежите на тази инфраструктура, което има за цел яснота и избягване на спорове при правоприлагането. В глава четвърта „Физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на приемно- предавателни станции“ в четири раздела са регламентирани общите и специални изисквания за изграждането на този тип инфраструктура, в зависимост от вида ѝ. Отчетена е необходимостта по време на изграждането на физическата инфраструктура да се осигуряват здравословни и безопасни условия на труд, като е указана приложимата специална правна уредба. Включено е изброяване на органите и лицата, натоварени с осъществяването на контрол по време на строителството на физическата инфраструктура. 7 По отношение на стълбове, кулите и другата физическа инфраструктура, трайно прикрепена към терена чрез бетонов фундамент в съответния раздел отново е посочена категоризацията в различните хипотези на изграждане, както и в случаите на реконструкция и основен ремонт. Относно проектирането са регламентирани необходимите елементи на проекта, специфичните допълнителни документи, които са част от строителната документация (актове за скрити работи при изграждане на заземители и при полагане на силови захранващи кабели, протоколи за измерване на съпротивлението на защитното заземяване, протоколи за измерване на параметрите на мълниезащитната уредба, протоколи за измерване на нивата на електромагнитните полета и оценка за съответствието им с изискванията на Наредба № 9 от 1991 г. за пределно допустими нива на електромагнитни полета в населени територии и определяне на хигиенно-защитни зони около излъчващи обекти, технически паспорт, съставен при спазване на изискванията на Наредба № 5 от 2006 за техническите паспорти на строежите). Тези специфични елементи, създават допълнителни гаранции за спазването на характерните за тези строежи технически правила, включително относно нивата на електромагнитните полета, като така се подчертава особеното значение на грижата за здравето на гражданите. В глава пета „Физическа инфраструктура в сгради“ са посочени приложимите към физическата инфраструктура правила, по-специално с оглед противопожарна безопасност и отстояния от друга сградна инфраструктура – отоплителна или газова инсталация и електрическа инсталация. С цел свободно използване на вече създадена инфраструктура в сградите и осигуряване на „мобилност“ на потребителите, както и за лесно и несмущавано обслужване на мрежите, се изисква точките за достъп на сградите да разполагат със свободно пространство за съвместно разполагане на елементи на електронни съобщителни мрежи, и да бъдат подходящо разположени, така че операторите на електронни съобщителни мрежи да имат лесен достъп до тях. В глава шеста „Премахване на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и на приемно-предавателни станции“ са регламентирани конкретните срокове и отговорните лица за премахването на физическа инфраструктура и едновременния демонтаж на електронната съобщителна мрежа, разположена в премахваната инфраструктура.Уредбата има за цел да преодолее негативните практики на „изоставена“ инфраструктура и мрежа, която се наблюдава в редица сгради, чрез създаването на ясни правила. Това ще окаже положителен ефект в т.ч.: • За мрежовите оператори – ускорен инвестиционен процес, по-ниски разходи, правна сигурност и насърчаване на съвместното ползване. • За държавните и общински администрации – уеднаквени правила, улеснено правоприлагане, по-ефективни процедури и по-нисък риск от спорове. • За крайните потребители – по-бърз достъп до високоскоростни услуги, по-голяма сигурност чрез премахване на изоставена инфраструктура и засилен контрол върху електромагнитните полета. Въздействия върху малките и средните предприятия: 8 улеснява мрежи. Няма 1.1. 1.2. Приемането по-достъпни. проектиране предавателни Административна въздействия, Опишете на Наредбата ще има процедурите, намалява Чрез ясни и унифицирани и изграждане, а облекчените станции създават нови тежест: идентифицирана административна (въздействията върху малките Опишете качествено (при възможност – и включително върху всяка заинтересована специфичните въздействия с акцент върху информиране, такси, значително положително административните пречки и правила се условия за изграждане възможности за участие тежест. и средните предприятия; количествено) всички значителни страна/група заинтересовани страни. значителни и кои второстепенни. малките и средните предприятия регулаторни режими, административни въздействие върху МСП, тъй рисковете, правейки инвестициите намаляват разходите и сроковете на инфраструктура за приемно- на МСП в развитието на мобилните административна тежест) потенциални икономически, социални и екологични Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат и административната тежест (задължения услуги и др.) като за за За действие разрешаване на съществуващия № 2. проблем е препоръчително да бъде избран вариант на 5. Степени 5.1. Сравняване По на вариантите: на изпълнение по критерии: проблема : 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане на Наредба за правилата и нормите за проектиране, изграждане и премахване на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и приемно- предавателни станции.“ т с о Цел 1: Осигуряване на правна яснота чрез заместване на остарели и невалидни нормативни актове с единен, съвременен документ, който гарантира сигурност за инвеститорите и администрацията 3) ниска 1) висока н в и т к е ф Е Цел 2: Насърчаване на инвестициите и облекчаване на процедурите за изграждане на цифрова инфраструктура в съответствие със стратегическите документи на ЕС и НПВУ, включително чрез развитие на мрежи в слабо населени райони и въвеждане на мобилни мрежи от пето поколение и т.н. , с което ще се 3) ниска 1) висока 9 осигури гигабитова свързаност за поне 350 000 души. Цел 1: Осигуряване на правна яснота чрез заместване на остарели и невалидни нормативни актове с единен, съвременен документ, който гарантира сигурност за инвеститорите и администрацията 3) ниска 1) висока т с о н с а к и ф Е Цел 2: Насърчаване на инвестициите и облекчаване на процедурите за изграждане на цифрова инфраструктура в съответствие със стратегическите документи на ЕС и НПВУ, включително чрез развитие на мрежи в слабо населени райони и въвеждане на мобилни мрежи от пето поколение и т.н. , с което ще се осигури гигабитова свързаност за поне 350 000 души. 3) ниска 1) висока т Цел 1: Осигуряване на правна яснота чрез заместване на остарели и невалидни нормативни актове с единен, съвременен документ, който гарантира сигурност за инвеститорите и администрацията 3) ниска 1) висока с о н а в у с а л г ъ С Цел 2: Насърчаване на инвестициите и облекчаване на процедурите за изграждане на цифрова инфраструктура в съответствие със стратегическите документи на ЕС и НПВУ, включително чрез развитие на мрежи в слабо населени райони и въвеждане на мобилни мрежи от пето поколение и т.н. , с което ще се осигури гигабитова свързаност за поне 350 000 души. 3) ниска 1) висока 1.2. Посочете ефикасност, 1.1. Сравнете вариантите чрез сравняване степента, в която вариантите ще изпълнят ефективност, чрез която се измерва която отразява степента, до която целите съгласуваност, която показва степента, до която на ключовите им положителни определените цели, съгласно степента, до която вариантите могат да бъдат постигнати при разходи; вариантите съответстват на и отрицателни въздействия. основните критерии за сравняване на вариантите: постигат целите на предложението; определено ниво на ресурсите или при най-малко действащите стратегически документи. 6. Избор на препоръчителен вариант: 10 По проблем 1: Вариант 2 „Приемане на Наредба за правилата и нормите за проектиране, изграждане и премахване на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции.“. Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): 11 Не се идентифицирани възможни конкретни рискове от при прилагането на Вариант 2. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. На основание чл. 26, ал. 3 и ал. 4, изр. първо от Закона за нормативните актове, проектът на акт ще бъде публикуван на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията, както и на Портала за обществени консултации за срок от 30 дни. На основание чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, проектът на акт ще бъде съгласуван със заинтересованите министерства и ведомства. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? Предложеният проект на постановление на Министерския съвет не е свързан с транспониране на актове на Европейския съюз, поради което не се налага по акта да бъде изготвена справка за съответствие с европейското право. 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: Закон за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (Обн. ДВ, бр. 35 от 25 април 2025 г.) Регламент (ЕС) 2024/1309 (Акт за гигабитовата инфраструктура) Документи на ЕС „Digital Decade Targets 2030“ Национален план за възстановяване и устойчивост (част „Свързаност“). Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Златина Николова директор на дирекция „Цифрова свързаност“, МТС Дата: 27.08.2025 г. Подпис: X Златина Николова Директор на дирекция "Цифрова свързан. . .

Класификация на информацията Ниво 0 , TLP-WHITE 1 ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА СПРАВКА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СТАНОВИЩА ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РАЗМЕРА НА МИНИМАЛНАТА ЗА 2026 Г. КОНСУЛТАЦИИ РАБОТНА ПО ПРОЕКТ НА ЗАПЛАТА ЗА СТРАНАТА № Организация/потребител (вкл. начина на получаване на предложението) Предложения и становища Приети/ неприети Мотиви 1. mario Получено е на 27 август 2025 г. , 10:05:30 ч. на портала за обществени консултации (www.strategy.bg) Спешна актуализация на Наредбата за заплатите на служителите в ДА Дами и господа, Не се приема Предложението не е пряко относимо към проекта на Постановление на Министерския съвет за определяне размера на минималната работна заплата за С предложението за определяне размера на минималната работна заплата за страната на 1213 лв. се налага спешна актуализация на Приложение № 1 към чл.3, ал. 2 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация. Пример: Ниво Изпълнител ще се окаже с минимална и максимална заплата една и съща от 1213 лв. Всички степени 1, 2, 3 и 4 в частта максимална заплата трябва да се вдигнат нагоре...Надявам се, че ще обърнете внимание на това! страната, тъй като с проекта в Приложение 1 към чл. 3, ал. 2 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация се определят минималните, а не максималните размери на основните месечни заплати по нива и степени. След приемането на проекта на акт следва да бъде изпратено писмо до администрацията на Министерския съвет с оглед координация на правителствената политика в областта на държавната администрация. Класификация на информацията Ниво 0 , TLP-WHITE 2 2. Асоциация на индустриалния капитал в България Получено е на 15 септември 2025 г., с Изх. № 253/ 15.09.2025 г. на портала за обществени консултации (www.strategy.bg) АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЬЛГАРИЯ ДО Г-Н БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ, МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА Stanovisthe_AIKB_ MRZ - 2025.pdf Относно: Проект на Постановление на Министерския съвет за определяне размера на минималната работна заплата за страната от януари-2026 г. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР, Във връзка с публикувания за обществено обсъждане на портала за обществени консултации проект на Постановление на Министерския съвет за определяне размера на минималната работна заплата за страната от 1 януари 2026 г., представяме на Вашето внимание становището на Асоциацията на Индустриалния капитал в България (АИКБ). На 1 февруари 2023 г. Народното събрание на Република България прие Закон за изменение й допълнение на Кодекса на труда (обн. ДВ, бр. 14 от 1 0 февруари 2023 т.), според който Министерският съвет е задължен ежегодно, до I септември да определя минималната работна заплата за страната. Според разпоредбите тя трябва да бъде 50% от средната БРУТНА работна заплата за дванадесетмесечен период, който включва последните две тримесечия на предходната и първите две тримесечия на текущата година. Съгласно чл. 244 от Кодекса на труда, ОСНОВНАТА минимална работна заплата не може да бъде по-ниска от тази, установена през предходната година. Не се приема Минималната работна заплата е най-ниското възнаграждение за положен труд, определено в нормативен акт на правителството. Правното основание за определяне на размера на минималната работна заплата за страната за 2026 г. е чл. 244 от Кодекса на труда, който е приложен при определянето на конкретния размер в проекта на Постановление на Министерския съвет. Класификация на информацията Ниво 0 , TLP-WHITE 3 Тази законодателна промяна е грешен и ВРЕДЕН опит за транспониране па Директива (ЕС) 2022/2041 и е резултат на стремежа на народни представители от различни парламентарни групи да спечелят избиратели чрез популистки предложения. В нарушение на принципите на тристранния диалог и на изискването на Директива (ЕС) 2022/2041 за неговото насърчаване, на обществено обсъждане е предложен проект на Постановление на Министерския съвет, публикуван на 26.08.2025 г., който, следвайки простата линейна логика на чл. 244, предлага размер на ОСНОВНАТА минимална работна заплата на 1213 лева (620,20 евро). Асоциацията на индустриалния капитал България, в качеството си на отговорен социален партньор и национално представителна работодателска организация, изразява категорична позиция срещу предложението на Министерския съвет за увеличаване на минималната работна заплата (МРЗ) на 1213 лв. (620,20 евро) от 1 януари 2026 г., което представлява ръст от 12,6% спрямо сегашния размер от 1077 лв. Това предложение, макар и представено като мярка за подкрепа на доходите на близо 600 000 души, игнорира сериозните икономически рискове и дисбаланси, които вече се проявяват в българския пазар па труда. АИКБ настоява за преразглеждане на предложението и предлага да не се увеличава МРЗ за 2026 г., тьй като тя вече е нараснала изпреварващо през последните три години, надвишавайки значително обективни икономически показатели. АИКБ настоява за отмяна на чл. 244 от Кодекса на труда, чиято неадекватност е восновата .на настоящите проблеми. Разпоредбата противоречи на Конвенция № 131 на Международната организация на труда за определяне на минимална заплата от 1970 г., ратифицирана от България през 2018 г., както и е в разрез с Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския парламент и на Съвета от 19 от октомври 2022 година относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз. Конкретните аргументи са свързани с: 1. Негативи последици за пазара на труда в България от неадекватното увеличение на МРЗ за страната За последните три години, от влизане в сила на изменението в чл. 244 КТ. размерът на минималната работна заплата се е увеличил с над 15%- за 2025 г. с 19.62%, за 2024 г., а настоящото предложение за размера на МРЗ от 01.01.2026 г. предвижда увеличение с още 12.63%. Кумулативният ръст на МРЗ за периода 2023-2026 г. би бил над 55%. при реален ръст на икономиката за същия период около 10% и натрупана инфлация в размер на около 10%, което означава, че за периода на действие на чл. 244 от КТ Класификация на информацията Ниво 0 , TLP-WHITE 4 МРЗ расте над 2.5 пъти по-бързо от обективните икономически показатели, обуславящи растежа й. Вече отчетливо се наблюдават негативните ефектите на значителните икономически дисбаланси на пазара на труда, предизвикани от рязкото и необосновано покачване на МРЗ в страната. Големи компании затварят заводите си и местят производството си в други държави. Основната причина за освобождаването на хиляди работници са растящите разходи за труд, които правят производствата в България неконкурентни. Същевременно освободените служители (без образование и квалификация) се присъединят към редиците на безработните и зависят от държавните помощи за безработица. Ефектът за публичните финанси на държавата се проявява като загуба на приходи от социални осигуровки и данъци и увеличение на разходите като помощи за безработица, тьй като липсват достатъчно други работодатели, които да наемат освободените кадри, а дори и да има такива предприятия, тежестта на новата минималната работна заплата се усеща и при тях. Когато минималното заплащане расте, това пряко се отразява на разходите на предприятието. Тъй като компанията не може да увеличи производителността си със същия темп, продукцията й се оскъпява. В тази ситуация са почти всички предприятия, които разчитат на многоброен и ръчен труд, който логично е нископлатен. Особено засегнати са предприятията, които произвеждат продукция с ниска добавена стойност в различни икономически сектори - като например текстилната промишленост,. селското стопанство, хотелиерството. и ресторантьорството, охранителна дейност и др. Административното повишение на МРЗ създава трайно увеличение на разходите за труд, тъй като веднъж увеличени възнагражденията практически, не могат да бъдат редуцирани. Освен този пряк ефект неминуемо е и настъпването на вторичен ефект— възнагражденията на служителите, имащи по-висока квалификация, опит и знания, се доближава до възнагражденията на лица, които нямат такива трудови качества и характеристики. което ги демотивира да продължават да повишават квалификацията и производителността си. За да бъдат запазени, тези служители също ще трябва да получат увеличение на възнагражденията, което ще има стъпаловиден ефект в предприятията, без това да е обосновано от реалии икономически и пазарни условия. Друга негативна последица от рязкото и икономически необосновано повишаване на МРЗ за страната е доближаването на минималната и медианната работна заплата и разрастването на сивата икономика. В някои региони на страната и в някои икономически дейност, произвеждащи Класификация на информацията Ниво 0 , TLP-WHITE 5 продукти с писка добавена стойност, има огромна опасност от това работниците и служителите да получават официално еднакви заплати, без оглед на образование, квалификация или сложност на работата. Част от тези работници вероятно получават и ще получават т.нар. „заплата в плик”. Увеличаването на сивата икономика е неизбежно и представлява значителен негативен ефект от неадекватното увеличение на МРЗ. Неадекватната минимална работна заплата разрушава пазара на труда в България, както минималната пенсия разруши справедливостта на пенсионната система и около 50% от пенсионерите получават еднаква минимална пенсия без оглед на осигурителния си принос. Неадекватната МРЗ увеличава регионалните различия. Само работещите в Софияград получават средна работна заплата, която надвишава средната за страната. Работещите в останалите 27 области получават работни заплати под средната за страната. Разликата между София-град и Смолян е почти двойна, ако се гледат данните за юни 2025 г. В столицата средната брутна заплата достига З 467 лв., докато в Смолян тя е 1 790 лв. Разликата продължава да е значителна, като само три области - Враца (вследствие на атомната централа), Варна и София-област са със средни възнаграждения над 2200 лв., което е с над хиляда лева по-ниско от столицата. 2. Увеличаването на МРЗ като най-мощният инструмент за увеличаване на инфлацията Според класическите икономически теории, включително теорията за спиралата на заплатите и цените, увеличаването на МРЗ представлява един от най-мощните инструменти за стимулиране на инфлацията. Когато МРЗ се повишава административно, без съответстващ ръст в производителността това води до директно увеличаване на разходите за труд в предприятията. За да компенсират тези разходи, предприятията са принудени да повишат цените на своите продукти и услуги,. което от своя страна подхранва инфлационния натиск. Този ефект е особено силен в сектори с ниска добавена стойност и висока зависимост от нискоквалифициран труд, където маржовете на печалба са тесни и възможностите за автоматизация -- ограничени. В резултат на това се създава порочен кръг - по-високи заплати водят до по-високи цени, които на свой ред провокират искания за още по- високи заплати, за да се компенсира загубата на покупателна способност. Последните данни от НСИ показват, че годишната инфлация за юли 2025 г. - 0 е 5,3 /0, а натрупаната от началото на годината — 3.2 %, което вече надвишава прогнозите и подчертава уязвимостта на икономиката към такива шокове. В контекста на предстоящото влизане на България в Еврозоната от 1 януари Класификация на информацията Ниво 0 , TLP-WHITE 6 2026 г. това предложение е особено проблематично. Основния страх на населението след приемането на еврото е от покачване на цените. Въпреки това точно от 1 януари 2026 г. правителството предлага да увеличи МРЗ, а оттам и редица други свързани възнаграждения, с 12,6%. Това е в пряко противоречие с всички мерки и заявки на правителството за борба с инфлацията. Вместо да се фокусира върху антиинфлационни мерки, предложението рискува да усили ценовия натиск точно в момента на смяна на валутата, което може да доведе до загуба на доверие в икономическата политика и допълнителни социални напрежения. З. Противоречие на текста на чл. 244 от Кодекса на труда с Конвенция № 131 па Международната организация на труда за определяне на минималната работна заплата, приета на 22 1970 г. в Женева, ратифицирана от България (обн. ДВ. бр.12 от 6 февруари 2018г,) Съгласно чл. 5, ал. 4 от КРБ международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в. сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Считаме, че чл. 244 на КТ, обнародван в ДВ, бр. 14 от 2023 г. противоречи на чл. 2, З и 4 от Конвенция № 131 на Международната организация на труда за определяне на минималната работна заплата, приета на 22 юни 1970 г. в Женева, ратифицирана от Република България през 2018 г. (обн. ДВ. бр. 12 от 6 февруари 2018 г.). Актуалната редакция на чл. 244 от Кодекса на труда е в противоречие с изискванията на чл. З и чл. 4 от Конвенция № 131, тъй като: - установеният ред за определяне и актуализиране на .минималната работна заплата не се основава на критерии, които отчитат въпросните елементи, посочени в чл. З на Конвенцията. На практика този ред въвежда автоматичност, базирана единствено (и то неправилно) на статистически данни за БРУТНАТА средната работна заплата. Критериите, формулирани „в чл. 244, игнорират изцяло икономическите фактори, идентифицирани в точка „6” на Конвенцията, и е спорно дали изискванията в точка „а“ са адекватно адресирани. Освен това чрез възприетия механизъм се обезличава ролята па социалните партньори в определянето и актуализацията на критериите за минималната работна заплата. Това е особено явно, когато се разгледа текстът на чл. 2 от Конвенция №131, който утвърждава законовата сила на минималните заплати и подчертава,че свободата на колективното договаряне трябва да се запази изцяло. С въвеждането на механизма за определяне на МРЗ за станал чл. 244, ал. 2 Класификация на информацията Ниво 0 , TLP-WHITE 7 от Кодекса на труда, социалното партньорство е сведено до форматна администраторска роля, без реална възможност за влияние върху процеса на определяне на минималната работна заплата. Тази разпоредба не е в синхрон с целите и духа на Конвенция № 131 на МОТ, което подкопава социалния диалог и ерозира ролята на социалните партньори по този важен въпрос. АИКБ, изразява твърдо становище, че съдържанието на чл. 244 противоречи на разпоредбите на Конвенция N2 [31, ратифицирана от Република България през 2018 г. С оглед на факта. че ратифицирането на дадена конвенция на МОТ приравнява нейния статут на сключен международен договор, нейните разпоредби имат приоритет пред съществуващото национално законодателство, в частност над чл. 244 от Кодекса на труда. 4. Чл. 244 от Кодекса ма труда противоречи н на духа, и на буквата на Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз. Законът за изменение и допълнение на Кодекса на труда бе обнародван в Държавен вестник, бр. 14 на 10 февруари 2023 г., скоро след приемането на Директива (ЕС) 2022/2041 па Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г, ОТНОСНО адекватните Минимални работни заплати в Европейския съюз. Страната ни разполагаше с двугодишен период за транспониране на директивата в националното законодателство. Текстът на чл. 244 от Кодекса на труда, както и съдържащата се в него формула противоречат както на духа, така и на буквата на Директива (ЕС) 2022/2041, В текста на директивата няма указание. че размерът на минималната работна заплата трябва да бъде изчислен чрез някаква формула. Освен това духът на директивата е изцяло насочен към укрепване, засилване и разширяване на обхвата на колективното договаряне и социалния диалог между социалните партньори работодателските организации и синдикатите. Въведената промяна чрез неясно (най-малко защото не се указва каква МРЗ - основна или с включени допълнителни възнаграждения) прилагане на формулата ОСНОВНА МРЗ = 50% от БРУТНАТА СРЗ представлява съществено отклонение от принципите на колективното договаряне и социалния диалог. Това с най-сериозното предизвикателство, поставено пред индустриалните отношения в България след възстановяването на трипартизма и бипартизма след 10 ноември 1989 г. Наличието на такава Класификация на информацията Ниво 0 , TLP-WHITE 8 императивна формула елиминира възможността за претвори, споразумения и сключване на колективни договори. Изключва се всяка възможност за маневриране или отчитане па Специфични обстоятелства, като минималната работна заплата се определя чрез един елементарен линеен подход. В директивата водещата роля се определя на диалога между социалните партньори. като основният стремеж е постигането на балансирана преговорна позиция между тях като гарант за социален мир и входящо развитие. Държавата има функция на фасилитатор на този диалог, както и да закрепи законово резултатите от него, но не и като страна, заемаща позиция от едната му страна в ущърб на другата. Определянето на икономически показатели чрез преговори представлява сама по себе си оптимизационна процедура. Договорените параметри са винаги по-близки до реалността отколкото абстрактните съображения на държавните служители и политици. Впрочем самият текст, на Директивата по пай-добър начин илюстрира колко несъвместимо и противоречиво на нейните принципи е „решението за определяне на минималната работна заплата, предвидено в чл. 244 от Кодекса на труда. Точка втора от член 5 на Директивата гласи: „2. Националните критерии, посочени в параграф 1 включват, най-малко следните елементи: а) покупателната способност на законоустановените минимални работни заплати, като се взема предвид издръжката на живота; б) общото равнище на работните заплати и тяхното разпределение в) темпа на растеж на работните заплати; г) дългосрочните равнища и развитието на националната производителност. ” Средната БРУТНА работна заплата (СРЗ) несъмнено се влияе от различни икономически фактори, но не е достатъчна като самостоятелен параметър за изпълнение дори на минималните изисквания на Директивата. Особено това се отнася до точка „г)“, която разглежда „дългосрочните равнища и развитието на националната производителност." Въз основана тези съображения Асоциацията на индустриалния капитал в България отговорно заявява, че няма да оттегли от дневния си ред въпроса за отмяната на чл. 244 от Кодекса на труда, тъй като той оказва негативно влияние върху бизнес средата и Индустриалните отношения в страната. Въпросната разпоредба създава една рекурентна зависимост и положителна обратна връзка, която води до автоматично нарастване на стойността на МРЗ, независимо от състоянието на икономиката. И така до практически изравняване на медианната с минималната работна заплата. Щетите, нанесени на икономиката с тази разпоредба, вече се измерват с Класификация на информацията Ниво 0 , TLP-WHITE 9 редица напускащи страната ни световни компании и хиляди закрити работни места. 5. Принципни и фактически грешки при изчисляването на минималната работна заплата (МРЗ) но формулата от чл. 244 на Кодекса на труда (КТ) Още преди извършването на промените в Кодекса на труда, които доведоха „до приемането на формулата, въведена в чл. 244, в дискусиите многократно се подчертаваше, че минималната месечна работна заплата представлява ОСНОВНА заплата. В контраст средната БРУТНА месечна работна заплата използвана за изчисляване на минималната, не е ОСНОВНА, БРУТНА и обхваща множество допълнителни плащания. За необходимостта от такова съответствие (брутна: брутна, респективно основна: основна) пряко указва текстът на- Директивата на ЕС. Методологията на- НСИ за статистически данни за средната брутна месечна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение посочва, че брутна работна заплата е възнаграждението, което лицето получава за положения от него труд преди приспадането на задължителните и доброволните вноски за социално и здравно осигуряване и данъчните начисления за сметка на наетото лице. Брутната работна заплата на наетите лица включва начислените средства за: основна заплата за отработено време или извършена работа; възнаграждение за основен и допълнителен платен годишен отпуск и други видове платени отпуски съгласно КТ и ЗДС (обучение и приемен изпит в учебно заведение, Отпуск за изпълнение на граждански и обществени задължения,- отпуск на синдикални дейци, служебни и творчески отпуски, платен отпуск за две и повече живи деца); възнаграждение за извънреден труд; допълнителни трудови възнаграждения за продължителна работа, нощен труд, работа при вредни или други специфични условия на труд, работа в празнични и почивни дни, за по-висока лична квалификация и др. съгласно КТ или договорени чрез колективен трудов договор; допълнително материално стимулиране под формата на месечни и тримесечни премии; годишни премии, 13-та и 14-та заплата. Следва ла се отбележи още едно ключово обстоятелство. За целите на Класификация на информацията Ниво 0 , TLP-WHITE X ДИМИТЪР ТЪРПОВ ГЛАВЕН СЕКРЕТАР 10 социалното осигуряване Договорите за управление и контрол (ДУК) са приравнени на трудови договори, но по своята същност те не са трудови договори, а са договори, сключени съгласно Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), и страните по тях са възложител и изпълнител, а не работодател и работник, Съгласно данни от НСИ значителна част от лицата, работещи по Договори за управление и контрол (ДУК), отчитат и декларират пред НСИ доходите си като получени от трудово правоотношение. Това води до съществено изкривяване на данните за средната БРУТНА месечна работна заплата. От гореизложеното следва, че при правилно .изчисление (ОСНОВНА МРЗ = 50% от ОСНОВНА СРЗ) размерът на минималната работна заплата би бил по-нисък от настоящия. Поради това считаме, че исканията за увеличаване на МРЗ до 1213 лева са несъстоятелни. Заключение АИКБ настоява Министерският съвет да оттегли предложението за увеличаване на МРЗ за 2026 г. и да запази сегашния й размер. Това е необходимо, за да се избегнат допълнителни дисбаланси на пазара на труда, да се поддържа конкурентоспособността на българската икономика и да се гарантира стабилен преход към Еврозоната. АИКБ апелира кратки срокове да бъдат предприети действия по отмяна на чл. 244 КТ и изработване на адекватен механизъм за определяне на МРЗ, с реално и действено участие на социалните партньори в процеса, утвърждаващ договорното начало и на базата на обективни икономически критерии, отразяващи реалното развитие на икономиката, пазара на труда и покупателната способност, в изпълнение на европейското законодателство.

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на труда и социалната политика Нормативен акт: Проект на Постановление на Министерския съвет за определяне размер на минимална работна заплата за страната от 01.01.2026 г. Лице за контакт: Светослав Илонов, главен експерт в отдел „Жизнено равнище и демографска политика“, Телефон и ел. поща: 02/8119 515 svetoslav.ilonov@mlsp.government.bg дирекция „Жизнено равнище, демографска политика и социални инвестиции“ 1. Проблем/проблеми за решаване: Необходимост от актуализиране на минималната Постановление за определяне на нов размер на 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и По възможност посочете числови стойности. Минималната работна заплата е най-ниското определено в нормативен акт на правителството. Правното основание за приемане на постановлението работна заплата е чл. 244 от Кодекса на труда. В България установената практика е минималната ежегодно актуализирана в търсенето на адекватно както на отчетените макроикономически макроикономически прогнози. Актуализацията, която икономически трансформации има за цел да регламентира работна престация, като отчита широкопрофилното както по отношение на социалното развитие, конкурентоспособността на българските предприятия. Актуализацията на минималната работна настъпилите изменения и да подпомогне реализацията прилагането й както по отношение на заетостта отношение на ограничаване на неравенството, вътрешното потребление. Друг съществен риск, който работна заплата е ограниченото предлагане на работна и дисбаланс между нейното търсене и предлагане, икономиката в средносрочен и дългосрочен план. На 19 октомври 2022 г. се прие Директивата заплати в ЕС 2022/2041, одобрена от Европейския официален вестник L275/33 от 25.10.2022 г. На 1 февруари 2023 г. Народното събрание прие Както е записано в Мотивите към законопроекта измененията се базират на Директива (ЕС) 2022/2041 работни заплати в Европейския съюз. Съгласно работна заплата за страната за следващата календарна текущата година в размер на 50 на сто от средната работна заплата и приемане на минималната работна заплата за 2026 г. причините за неговото/тяхното възникване. възнаграждение за положен труд, за определяне на минималната работна заплата за страната да бъде равнище, което отговаря едновременно показатели, така и на очакваните се основава на динамичните социално- цената на нискоквалифицираната въздействие на този подоходен показател така и по отношение на заплата е необходима, за да отчете на положителни промени в периода на и конкурентоспособността, така и по бедността сред работещите и свиването на налага актуализация на минималната сила и рисковете от негативна промяна което може да ограничи капацитета на за адекватните минимални работни парламент и Съвета и публикувана в изменение в Кодекса на труда в чл.244. за изменение и допълнение на КТ, относно адекватните минимални чл.244 от Кодекса на труда минималната година се определя до 1 септември на брутна работна заплата за период от 12 2 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година и не може да е по-ниска от определената за предходната година. През юни месец, съгласно публикувания от Европейската централна банка (ЕЦБ) Доклад за конвергенцията, България е отбелязала добър напредък към икономическа конвергенция с еврозоната от 2024 г. насам. Тази положителна оценка на конвергенцията подготвя условията България да въведе еврото от 1 януари 2026 г. и да стане двадесет и първата държава- членка на ЕС, присъединила се към еврозоната. От друга страна, България остава с най-ниската минимална заплата в Европейския съюз. След последната актуализация на минималната работна заплата (ПМС № 359 от 23.10.2024 г.) на 1 077 лв. от 01.01.2025 г., социално-икономическата и статистическата среда се отклониха значително от естествената си прогресия, поради цялостната непредсказуемост на международната обстановка и инфлационните процеси. Това води до засилване на несигурността относно перспективите пред икономическата активност и инфлацията в България и затруднява тяхното прогнозиране. Нарастване на отчетената през последните години инфлация оказа негативно въздействие върху способността на нискодоходните работници да задоволяват своите и на техните семейства минимални потребности. Тези промени, бидейки различни от цикличните социално-икономически дефицити, свързани със структурни видоизменения, поставят необходимостта от актуализация на размера на минималната работна заплата. Някои от тенденциите, като например ръстът на средната работна заплата за страната, се запазиха в очакваните граници, но това се дължи в известна степен на засилване ролята на държавата в икономиката и в определянето на извънредни доходи, помощи, компенсации, а не на балансирано икономическо развитие и разгръщане на икономическия потенциал на страната в условията на социална стабилност и сигурност. В този контекст се вписва и засиленото икономическо търсене в резултат на възстановяването на икономиката. През януари 2024 г. месечната инфлация, измерена с Индекса на потребителските цени (ИПЦ), е 0,5%, а годишната инфлация за януари 2024 г. спрямо януари 2023 г. е 3,8%. Средногодишната инфлация за периода февруари 2023 - януари 2024 г. спрямо периода февруари 2022 - януари 2023 г. е 8,4%. Според Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) през януари 2024 г. месечната инфлация е 0,1%, а годишната инфлация за януари 2024 г. спрямо януари 2023 г. е 3,9%. Средногодишната инфлация за периода февруари 2023 - януари 2024 г. спрямо периода февруари 2022 - януари 2023 г. е 7,8%. През февруари 2024 г. месечната инфлация, измерена с ИПЦ, е 0,3%, а годишната инфлация за февруари 2024 г. спрямо февруари 2023 г. е 3,3%. Инфлацията от началото на годината (февруари 2024 г. спрямо декември 2023 г.) е 0,8%, а средногодишната инфлация за периода март 2023 - февруари 2024 г. спрямо периода март 2022 - февруари 2023 г. е 7,4%. Според ХИПЦ през февруари 2024 г. месечната инфлация е 0.3%, а годишната инфлация за февруари 2024 г. спрямо февруари 2023 г. е 3.5%. Инфлацията от началото на годината (февруари 2024 г. спрямо декември 2023 г.) е 0.4%, а средногодишната инфлация за периода март 2023 - февруари 2024 г. спрямо периода март 2022 - февруари 2023 г. е 6.9%. През март 2024 г. месечната инфлация, измерена с ИПЦ, е 0.2%, а годишната инфлация за март 2024 г. спрямо март 2023 г. е 3.0%. Инфлацията от началото на годината (март 2024 г. спрямо декември 2023 г.) е 1.0%, а средногодишната инфлация за периода април 2023 - март 2024 г. спрямо периода април 2022 - март 2023 г. е 6.5%. Според ХИПЦ през март 2024 г. месечната инфлация е 0.2%, а годишната инфлация за март 2024 г. спрямо март 2023 г. е 3.1%. Инфлацията от началото на годината (март 2024 г. 3 спрямо декември 2023 г.) е 0.7%, а средногодишната инфлация за периода април 2023 - март 2024 г. спрямо периода април 2022 - март 2023 г. е 6.2%. През април 2024 г. месечната инфлация, измерена с ИПЦ, е -0.3%, а годишната инфлация за април 2024 г. спрямо април 2023 г. е 2.4%. Инфлацията от началото на годината (април 2024 г. спрямо декември 2023 г.) е 0.7%, а средногодишната инфлация за периода май 2023 - април 2024 г. спрямо периода май 2022 - април 2023 г. е 5.7%. През април 2024 г. според ХИПЦ месечната инфлация е -0.1%, а годишната инфлация за април 2024 г. спрямо април 2023 г. е 2.5%. Инфлацията от началото на годината (април 2024 г. спрямо декември 2023 г.) е 0.6%, а средногодишната инфлация за периода май 2023 – април 2024 г. спрямо периода май 2022 – април 2023 г. е 5.5%. През май 2024 г. месечната инфлация, измерена с ИПЦ, е -0.2%, а годишната инфлация за май 2024 г. спрямо май 2023 г. е 2.3%. Инфлацията от началото на годината (май 2024 г. спрямо декември 2023 г.) е 0.4%, а средногодишната инфлация за периода юни 2023 – май 2024 г. спрямо периода юни 2022 - май 2023 г. е 5.1%. Според ХИПЦ през май 2024 г. месечната инфлация е 0.0%, а годишната инфлация за май 2024 г. спрямо май 2023 г. е 2.7%. Инфлацията от началото на годината (май 2024 г. спрямо декември 2023 г.) е 0.6%, а средногодишната инфлация за периода юни 2023 – май 2024 г. спрямо периода юни 2022 – май 2023 г. е 5.1%. Към м. юни 2024 г. по данни на НСИ месечната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ), е -0.2%, а годишната инфлация за юни 2024 г. спрямо юни 2023 г. е 2.5% . Инфлацията от началото на годината (юни 2024 г. спрямо декември 2023 г.) е 0.2%, а средногодишната инфлация за периода юли 2023 - юни 2024 г. спрямо периода юли 2022 - юни 2023 г. е 4.6%. Според ХИПЦ през юни 2024 г. месечната инфлация е 0.2%, а годишната инфлация за юни 2024 г. спрямо юни 2023 г. е 2.8%. Инфлацията от началото на годината (юни 2024 г. спрямо декември 2023 г.) е 0.7%, а средногодишната инфлация за периода юли 2023 – юни 2024 г. спрямо периода юли 2022 – юни 2023 г. е 4.7%. Към м. юли 2024 г. месечната инфлация, измерена с ИПЦ, е 0.8%, а годишната инфлация за юли 2024 г. спрямо юли 2023 г. е 2.4%. Инфлацията от началото на годината (юли 2024 г. спрямо декември 2023 г.) е 1.1%, а средногодишната инфлация за периода август 2023 - юли 2024 г. спрямо периода август 2022 - юли 2023 г. е 4.1%. Според ХИПЦ през юли 2024 г. месечната инфлация е 1.2%, а годишната инфлация за юли 2024 г. спрямо юли 2023 г. е 2.8%. Инфлацията от началото на годината (юли 2024 г. спрямо декември 2023 г.) е 1.9%, а средногодишната инфлация за периода август 2023 - юли 2024 г. спрямо периода август 2022 - юли 2023 г. е 4.3%. Към м. август 2024 г. месечната инфлация, измерена с ИПЦ, е 0.1%, а годишната инфлация за август 2024 г. спрямо август 2023 г. е 2.1%. Инфлацията от началото на годината (август 2024 г. спрямо декември 2023 г.) е 1.2%, а средногодишната инфлация за периода септември 2023 - август 2024 г. спрямо периода септември 2022 - август 2023 г. е 3.6%. Според ХИПЦ през август 2024 г. месечната инфлация е 0.1%, а годишната инфлация за август 2024 г. спрямо август 2023 г. е 2.4%. Инфлацията от началото на годината (август 2024 г. спрямо декември 2023 г.) е 2.0%, а средногодишната инфлация за периода септември 2023 - август 2024 г. спрямо периода септември 2022 - август 2023 г. е 3.8%. Към месец септември 2024 г. месечната инфлация, измерена с ИПЦ, е -1.0%, а годишната инфлация за септември 2024 г. спрямо септември 2023 г. е 1.2%. Инфлацията от началото на годината (септември 2024 г. спрямо декември 2023 г.) е 0.1%, а средногодишната инфлация за периода октомври 2023 - септември 2024 г. спрямо периода октомври 2022 - септември 2023 г. е 3.2%. Според ХИПЦ през септември 2024 г. месечната инфлация е -1.1%, а годишната инфлация за септември 2024 г. спрямо септември 2023 г. е 1.5%. Инфлацията от началото на 4 годината (септември 2024 г. спрямо декември 2023 г.) е 0.8%, а средногодишната инфлация за периода октомври 2023 - септември 2024 г. спрямо периода октомври 2022 - септември 2023 г. е 3.4%. Към месец октомври 2024 г. месечната инфлация, измерена с ИПЦ, е 1.1%, а годишната инфлация за октомври 2024 г. спрямо октомври 2023 г. е 1.8%. Инфлацията от началото на годината (октомври 2024 г. спрямо декември 2023 г.) е 1.2%, а средногодишната инфлация за периода ноември 2023 - октомври 2024 г. спрямо периода ноември 2022 - октомври 2023 г. е 2.9%. Според ХИПЦ през октомври 2024 г. месечната инфлация е 0.6%, а годишната инфлация за октомври 2024 г. спрямо октомври 2023 г. е 2.0%. Инфлацията от началото на годината (октомври 2024 г. спрямо декември 2023 г.) е 1.5%, а средногодишната инфлация за периода ноември 2023 - октомври 2024 г. спрямо периода ноември 2022 - октомври 2023 г. е 3.1%. Към месец ноември 2024 г. месечната инфлация, измерена с ИПЦ, е 0.6%, а годишната инфлация за ноември 2024 г. спрямо ноември 2023 г. е 2.1%. Инфлацията от началото на годината (ноември 2024 г. спрямо декември 2023 г.) е 1.8%, а средногодишната инфлация за периода декември 2023 - ноември 2024 г. спрямо периода декември 2022 - ноември 2023 г. е 2.6%. Според ХИПЦ през ноември 2024 г. месечната инфлация е 0.3%, а годишната инфлация за ноември 2024 г. спрямо ноември 2023 г. е 2.0%. Инфлацията от началото на годината (ноември 2024 г. спрямо декември 2023 г.) е 1.7%, а средногодишната инфлация за периода декември 2023 - ноември 2024 г. спрямо периода декември 2022 - ноември 2023 г. е 2.8%. Към месец декември 2024 г. месечната инфлация, измерена с ИПЦ, е 0.4%, а годишната инфлация за декември 2024 г. спрямо декември 2023 г. е 2.2%. Инфлацията от началото на годината (декември 2024 г. спрямо декември 2023 г.) е 2.2%, а средногодишната инфлация за периода януари 2024 - декември 2024 г. спрямо периода януари 2023 - декември 2023 г. е 2.4%. Според ХИПЦ през декември 2024 г. месечната инфлация е 0.3%, а годишната инфлация за декември 2024 г. спрямо декември 2023 г. е 2.1%. Инфлацията от началото на годината (декември 2024 г. спрямо декември 2023 г.) е 2.1%, а средногодишната инфлация за периода януари 2024 - декември 2024 г. спрямо периода януари 2023 - декември 2023 г. е 2.6%. Към месец януари 2025 г. по данни на НСИ месечната инфлация, измерена с ИПЦ, е 2.0%, а годишната инфлация за януари 2025 г. спрямо януари 2024 г. е 3.8%. Средногодишната инфлация за периода февруари 2024 - януари 2025 г. спрямо периода февруари 2023 - януари 2024 г. е 2.4%. Според ХИПЦ през януари 2025 г. месечната инфлация е 1.8%, а годишната инфлация за януари 2025 г. спрямо януари 2024 г. е 3.8%. Средногодишната инфлация за периода февруари 2024 - януари 2025 г. спрямо периода февруари 2023 - януари 2024 г. е 2.6%. Към месец февруари 2025 г. месечната инфлация, измерена с ИПЦ, е 0.6%, а годишната инфлация за февруари 2025 г. спрямо февруари 2024 г. е 4.0%. Инфлацията от началото на годината (февруари 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 2.6%, а средногодишната инфлация за периода март 2024 - февруари 2025 г. спрямо периода март 2023 - февруари 2024 г. е 2.5%. Според ХИПЦ през февруари 2025 г. месечната инфлация е 0.4%, а годишната инфлация за февруари 2025 г. спрямо февруари 2024 г. е 3.9%. Инфлацията от началото на годината (февруари 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 2.2%, а средногодишната инфлация за периода март 2024 - февруари 2025 г. спрямо периода март 2023 - февруари 2024 г. е 2.6%. Към м. март 2025 г. месечната инфлация измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ) е 0.2%, а годишната инфлация за март 2025 г. спрямо март 2024 г. е 4.0%. Инфлацията от началото на годината (март 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 2.8%, а средногодишната 5 инфлация за периода април 2024 - март 2025 г. спрямо периода април 2023 - март 2024 г. е 2.6%. Според ХИПЦ през март 2025 г. месечната инфлация е 0.3%, а годишната инфлация за март 2025 г. спрямо март 2024 г. е 4.0% . Инфлацията от началото на годината (март 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 2.5%, а средногодишната инфлация за периода април 2024 - март 2025 г. спрямо периода април 2023 - март 2024 г. е 2.7%. Към месец април 2025 г. месечната инфлация, измерена с ИПЦ, е -0.8%, а годишната инфлация за април 2025 г. спрямо април 2024 г. е 3.5%. Инфлацията от началото на годината (април 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 1.9%, а средногодишната инфлация за периода май 2024 - април 2025 г. спрямо периода май 2023 - април 2024 г. е 2.7%. Според ХИПЦ през април 2025 г. месечната инфлация е -1.2%, а годишната инфлация за април 2025 г. спрямо април 2024 г. е 2.8%. Инфлацията от началото на годината (април 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 1.3%, а средногодишната инфлация за периода май 2024 - април 2025 г. спрямо периода май 2023 - април 2024 г. е 2.7%. Към месец май 2025 г. месечната инфлация, измерена с ИПЦ, е 0.0%, а годишната инфлация за май 2025 г. спрямо май 2024 г. е 3.7%. Инфлацията от началото на годината (май 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 1.9%, а средногодишната инфлация за периода юни 2024 - май 2025 г. спрямо периода юни 2023 - май 2024 г. е 2.8%. Според ХИПЦ през май 2025 г. месечната инфлация е 0.1%, а годишната инфлация за май 2025 г. спрямо май 2024 г. е 2.9%. Инфлацията от началото на годината (май 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 1.3%, а средногодишната инфлация за периода юни 2024 - май 2025 г. спрямо периода юни 2023 - май 2024 г. е 2.7%. Към месец юни 2025 г. месечната инфлация, измерена с ИПЦ, е 0.4%, а годишната инфлация за юни 2025 г. спрямо юни 2024 г. е 4.4%. Инфлацията от началото на годината (юни 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 2.4%, а средногодишната инфлация за периода юли 2024 - юни 2025 г. спрямо периода юли 2023 - юни 2024 г. е 2.9%. Според ХИПЦ през юни 2025 г. месечната инфлация е 0.4%, а годишната инфлация за юни 2025 г. спрямо юни 2024 г. е 3.1%. Инфлацията от началото на годината (юни 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 1.8%, а средногодишната инфлация за периода юли 2024 - юни 2025 г. спрямо периода юли 2023 - юни 2024 г. е 2.8%. Към месец юли 2025 г. по данни на НСИ месечната инфлация, измерена с ИПЦ, е 1.7%, а годишната инфлация е 5.3%. Инфлацията е измерена чрез ИПЦ, като месечната инфлация се отнася за юли 2025 г. спрямо предходния месец, а годишната инфлация е за юли 2025 г. спрямо същия месец на предходната година. Инфлацията от началото на годината (юли 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 4.1%, а средногодишната инфлация за периода август 2024 - юли 2025 г. спрямо периода август 2023 - юли 2024 г. е 3.2%. Натрупаната инфлация, измерена с ИПЦ, за последните три години (юли 2025 г. спрямо юли 2022 г.) е 17.0%, а за последните пет години (юли 2025 г. спрямо юли 2020 г.) е 41.2%. Според ХИПЦ през юли 2025 г. месечната инфлация е 1.4%, а годишната инфлация за юли 2025 г. спрямо юли 2024 г. е 3.4%. Инфлацията според ХИПЦ от началото на годината (юли 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 3.2%, а средногодишната инфлация за периода август 2024 - юли 2025 г. спрямо периода август 2023 - юли 2024 г. е 2.8%. Натрупаната инфлация, измерена с ХИПЦ, за последните три години (юли 2025 г. спрямо юли 2022 г.) е 14.6%, а за последните пет години (юли 2025 г. спрямо юли 2020 г.) е 34.6%. През 2024 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство е 12 857 лв. и нараства с 18.5% спрямо 2023 година. За последните десет години (2015 - 2024 г.) общият доход средно на лице от домакинство се увеличава 2.6 пъти. 6 В структурата на общия доход с най-висок относителен дял е работната заплата. През 2024 г. той е 55,0%, което е с 0,2 процентни пункта повече в сравнение с 2023 г. и без изменение спрямо 2015 година. Доходите от всички социални трансфери (пенсии, обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) формират 32,2% от общия доход на домакинствата през 2024 година. От получените социални трансфери с най-висок относителен дял в общия доход на домакинствата са доходите от пенсии – 30,0%, което е с 1,8 процентни пункта по-малко в сравнение с 2023 г. и с 4,0 процентни пункта повече в сравнение с 2015 година. През 2024 г. относителният дял на доходите на домакинствата от самостоятелна заетост в общия доход на домакинствата e 7,2%, увеличава се с 1,5 процентни пункта в сравнение с 2023 г. и достига нивото си от 2015 година. Относителният дял на дохода от трудова дейност извън работната заплата е 1,3% и се увеличава спрямо 2023 г. с 0,4 процентни пункта, а спрямо 2015 г. намалява с 1,9 процентни пункта. През 2024 г. българските домакинства са изразходвали 11 712 лв. средно на лице, което е с 16,6% повече в сравнение с 2023 година. За периода 2015 - 2024 г. разходите на домакинствата се увеличават 2,5 пъти. Относителният дял на потребителския разход от общите разходи на домакинствата намалява от 83,3% през 2015 г. на 80,8% през 2024 година. По данни на НСИ от Наблюдението на домакинските бюджети тримесечният общ доход средно на лице от домакинство през второто тримесечие на 2025 г. е 3 620 лв. и нараства с 12.6% спрямо същия период на 2024 година. В структурата на общия доход с най- висок относителен дял е доходът от работна заплата (58.3%), следван от доходите от пенсии (28.3%) и от самостоятелна заетост (7.6%). Спрямо второто тримесечие на 2024 г. относителният дял на дохода от работна заплата се увеличава с 2.1 процентни пункта, от самостоятелна заетост - с 0.3 процентни пункта, а от пенсии намалява с 0.8 процентни пункта. Тримесечният общ разход средно на лице от домакинство през второто тримесечие на 2025 г. е 3 157 лв. и се увеличава с 11.7% спрямо същия период на предходната година. В структурата на общия разход с най-голям относителен дял са разходите за храна и безалкохолни напитки (30.1%), следвани от разходите за данъци и социални осигуровки (15.9%), за жилище (14.7%), и за транспорт и съобщения (11.0%). Размерът на минималната работна заплата оказва влияние при определянето на възнагражденията на голяма част от наетите лица и е основен инструмент за провеждане на подоходната политика, т.е. липсата на актуализация на минималната работна заплата ще окаже негативно въздействие върху реалните доходи и съответно върху покупателната способност на работниците, както и върху способността на българския бизнес да моделира успешно моделите на управление в съответствие с икономическото развитие и перспектива. Първостепенна цел на актуализация на минималната работна заплата към този момент би следвало да е съхранение на капацитета и надграждане на подоходната политика в сферата на доходите. Сред факторите, които обосновават необходимостта от актуализация са рисковете от забавяне на българската икономика, рисковете върху заетостта, развитието на производителността на труда, недостатъчната степен на покритие на колективното трудово договаряне, последиците от инфлационните процеси в страната и несигурната международна обстановка, както и несигурността в прогнозите за икономическо развитие през следващата година. Актуализацията на минималната работна заплата следва да бъде координирана със съответните процеси по надграждане и в други области, като например линията на бедност, социалното включване, социалното подпомагане по начин, който да балансира различните 7 интереси, свързани с ползотворното участие на пазара на труда на оптимално количество работна сила и при оптимална реципрочна рентабилност за заинтересованите страни. През последните години работната заплата нараства с ускорени темпове, като отбелязва устойчив ръст. През 2020 г. работната заплата продължава да нараства, въпреки пандемията, причинена от разпространението на COVID-19. Средната брутна месечна работна заплата (СРЗ) отбелязва ръст от 9,8% (достигайки 1 391 лв.), в обществения сектор средната месечна заплата през 2020 година е 1 437 лв. (ръст от 11,1% спрямо 2019 г.), в частния сектор средната заплата е 1 376 лв. (ръст от 9,2%). Тази тенденция се запазва и през 2021 г., като средната работна заплата отчита ръст от 12,2% (достигайки 1 561 лв.), в обществения сектор тя е 1 660 лв. (ръст от 15,5%) .) и в частния сектор 1 529 лв. (ръст от 11,1%). През 2024 и 2025 г. СРЗ в страната продължава да расте устойчиво, като през 2024 г. средната месечна работна заплата отбелязва ръст от 13,9% (достигайки 2 323 лв.), в обществения сектор е 2 400 лв. (ръст от 14,8%), а в частния сектор 2 297 лв. (ръст от 13,4%). През първото тримесечие на 2023 г. средната работна заплата нараства със 17,3% спрямо същото тримесечие на предходната година и достига до 1 882 лв. В обществения сектор тя бележи ръст от 16,5% (1 861 лв.), а в частния – ръст от 17,6% (1 889 лв.). Спрямо предходното тримесечие (четвъртото тримесечие на 2022 г.) средната работна заплата нараства с 0,4%. През 2024 и 2025 г. СРЗ в страната продължава да расте устойчиво, като през четвъртото тримесечие на 2024 г. средната месечна работна заплата отбелязва ръст спрямо същия период на предходната година от 13,7% (достигайки 2 413 лв.), в обществения сектор тя е 2 572 лв. (ръст от 12,0%), а в частния сектор – 2 358 лв. (ръст от 14,2%). През първото тримесечие на 2024 г. средната месечна работна заплата e 2 198 лв. и нараства спрямо четвъртото тримесечие на 2023 г. с 3,5%. В обществения сектор спрямо предходното тримесечие тя намалява с 5,4 % (2 173 лв.), а в частния бележи ръст от 6,9% (2 207 лв.). Спрямо първото тримесечие на 2023 г. средната месечна работна заплата общо за страната нараства с 16,8%. През първото тримесечие на 2024 г. наетите по трудово и служебно правоотношение нарастват с 32,2 хил., или с 1,4% спрямо четвъртото тримесечие на 2023 г., като достигат 2,32 милиона. Спрямо първото тримесечие на 2023 г. наетите лица в страната нарастват с 0,6%, или с 12,8 хил. души. През второто тримесечие на 2024 г. средната месечна работна заплата e 2 296 лв. и нараства спрямо първото тримесечие на 2024 г. с 4,5%. В обществения сектор спрямо предходното тримесечие тя бележи ръст от 9,6 % (2 382 лв.), а в частния – ръст от 2,7% (2 267лв.). Спрямо второто тримесечие на 2023 г. средната месечна работна заплата общо за страната нараства със 17,3%. Наетите по трудово и служебно правоотношение към края на юни 2024 г. нарастват с 28,1 хил., или с 1,2% спрямо края на март 2024 г., като достигат 2,35 млн. души. В края на юни 2024 г. в сравнение с края на юни 2023 г. броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение нараства с 15,6 хил., или с 0,7%. Общият брой на заетите лица през третото тримесечие на 2024 г. е 2 964.8 хил., от които 1 571.2 хил. мъже и 1 393.5 хил. жени. В сравнение с трето тримесечие на 2023 г. броят на заетите лица няма промяна. Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 53.8%, като при мъжете този дял е 60.0%, а при жените - 48.1%. Общият брой на заетите лица през четвъртото тримесечие на 2024 г. е 2 929,1 хил., от които 1 544,4 хил. мъже и 1 384,7 хил. жени. В сравнение с четвърто тримесечие на 2024 г. броят на заетите лица намалява с 0,78%. Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 53,2%, като при мъжете този дял е 59,1%, а при жените – 47,9%. 8 Общият брой на заетите лица през първото тримесечие на 2025 г. е 2 910,9 хил., от които 1 546,1 хил. мъже и 1 364,8 хил. жени. В сравнение с първото тримесечие на 2024 г. броят на заетите лица нараства с 0,1%. Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 52,8%, като при мъжете този дял е 59,1%, а при жените – 47,2%. Общият брой на заетите лица през второто тримесечие на 2025 г. е 2 934.1 хил., от които 1 554.2 хил. мъже и 1 379.9 хил. жени. В сравнение с второ тримесечие на 2024 г. броят на заетите лица нараства с 0,1%. Относителният дял на заетите от населението на възраст 15 и повече навършени години е 53.2%, като при мъжете този дял е 59.3%, а при жените - 47.7%. По данни на НСИ безработните лица през второто тримесечие на 2024 г. са 130,3 хил., от които 71,8 хил. (55,1%) са мъже и 58,5 хил. (44,9%) - жени. В сравнение с второто тримесечие на 2023 г. броят на безработните намалява с 10,7 хил., или със 7,6%. За същия период коефициентът на безработица намалява с 0,3 процентни пункта и достига 4,3%, съответно 4,4% при мъжете и 4,1% при жените. Безработните лица през третото тримесечие на 2024 г. са 110,3 хил., от които 62,0 хил. (56,1%) са мъже и 48,4 хил. (43,9%) - жени. В сравнение с третото тримесечие на 2023 г. броят на безработните намалява с 14,7 хил., или с 11,8%. Коефициентът на безработица е 3,6% и е с 0,4 процентни пункта по-нисък в сравнение с трето тримесечие на 2023 година. От всички безработни лица 19,1% са с висше образование, 52,3% - със средно, и 28,6% - с основно или по-ниско образование. Коефициентите на безработица по степени на образование са съответно 1,8% за висше образование, 3,5% за средно образование и 11,4% за основно и по- ниско образование. Безработните лица през четвъртото тримесечие на 2024 г. са 116,7 хил., от които 70,6 хил. (60,5%) са мъже и 46,0 хил. (39,5%) - жени. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2023 г. броят на безработните намалява с 11,9 хил., или с 9,3%. За същия период коефициентът на безработица намалява с 0,4 процентни пункта и достига 3,8%, съответно 4,4% при мъжете и 3,2% при жените. От всички безработни лица 19,7% са с висше образование, 47,9% - със средно, и 32,4% - с основно или по-ниско образование. Коефициентите на безработица по степени на образование са съответно 1,9% за висше образование, 3,6% за средно образование и 15,8% за основно и по-ниско образование. Безработните лица през първото тримесечие на 2025 г. са 116,7 хил., от които 63,0 хил. (53,9%) са мъже и 53,7 хил. (46,1%) - жени. В сравнение с първото тримесечие на 2024 г. броят на безработните намалява с 35,8 хил., или с 23,5%. Коефициентът на безработица е 3,9%, или с 1,1 процентни пункта по-нисък в сравнение с първото тримесечие на 2024 година. Коефициентът на безработица е 3.9% при мъжете и 3.8% при жените. От всички безработни лица 14,2% са с висше образование, 50,9% - със средно, и 34,9% - с основно или по-ниско образование. Коефициентите на безработица по степени на образование са съответно 1,4% за висше образование, 3,7% за средно образование и 15,4% за основно и по-ниско образование. Безработните лица през второто тримесечие на 2025 г. са 110.5 хил., от които 60.8 хил. (55.0%) са мъже и 49.7 хил. (45.0%) жени. В сравнение с второто тримесечие на 2024 г. броят на безработните намалява с 19,8 хил., или с 15,2%. Коефициентът на безработица е 3.6%, съответно 3.8% при мъжете и 3.5% при жените. От всички безработни 13.4% са с висше образование, 52.2% - със средно, и 34.4% - с основно или по-ниско образование. Коефициентите на безработица по степени на образование са съответно 1.3% за висше образование, 3.5% за средно образование и 13.0% за основно и по- ниско образование. През третото тримесечие на 2024 г. средната месечна работна заплата e 2 275 лв. и нараства спрямо третото тримесечие на 2023 г. с 13,8%. В обществения сектор тя бележи ръст от 11,9 % (2 331 лв.), а в частния – ръст от 14,3% (2 256 лв.). Спрямо второто тримесечие на 2024 г. средната месечна работна заплата общо за страната намалява с 0,9%. 9 По предварителни данни на НСИ през третото тримесечие на 2024 г. наетите по трудово и служебно правоотношение намаляват с 22,8 хил., или с 1,0% спрямо второто тримесечие, като достигат 2,33 милиона. Спрямо третото тримесечие на 2023 г. наетите лица в страната нарастват с 1,2%, или с 26,9 хил. души. През четвъртото тримесечие на 2024 г. средната работна заплата /СРЗ/ общо за страната e 2 413 лв., нараства с 13,7% в сравнение със същото тримесечие на 2023 г. През четвъртото тримесечие на 2024 г. средната брутна месечна работна заплата нараства с 6,1% спрямо третото тримесечие на 2024 г. По предварителни данни през четвъртото тримесечие на 2024 г. наетите по трудово и служебно правоотношение нарастват с 25,7 хил., или с 1,1% спрямо четвърто тримесечие на 2023 г., като достигат 2,31 милиона. Спрямо третото тримесечие на 2024 г. наетите лица в страната намаляват с 0,5%, или с 11,7 хил. души. През първото тримесечие на 2025 г. средната месечна работна заплата e 2 443 лв. и нараства спрямо четвъртото тримесечие на 2024 г. с 1,2%. Спрямо първото тримесечие на 2024 г. средната месечна работна заплата общо за страната нараства с 11,1%. В обществения сектор бележи ръст от 9,2 % (2 373 лв.), а в частния бележи ръст от 11,8% (2 467 лв.). През първото тримесечие на 2025 г. наетите по трудово и служебно правоотношение нарастват с 33,1 хил., или с 1,4% спрямо първото тримесечие на 2024 г., като достигат 2,35 милиона. Спрямо четвъртото тримесечие на 2024 г. наетите лица в страната нарастват с 1,7%, или с 39,5 хил. души. През второто тримесечие на 2025 г. средната месечна работна заплата e 2 572 лв. и се увеличава спрямо първото тримесечие на 2025 г. с 5,3%, спрямо второто тримесечие на 2024 г. средната месечна работна заплата нараства с 12,0%. Наетите по трудово и служебно правоотношение към края на юни 2025 г. нарастват с 31,2 хил., или с 1,3% спрямо края на март 2025 г., като достигат 2,38 млн. души по предварителни данни на Националния статистически институт. В края на юни 2025 г. в сравнение с края на юни 2024 г. броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение нараства с 36,2 хил., или с 1,5%. От началото на 2025 г. влияние върху икономическите процеси и доходите продължава да оказва цялостната непредсказуемост на международната среда и последиците от инфлационните процеси. Съгласно Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025–2028 г. (АСБП), растежът на икономиката ще се повиши до 2,8% през 2025 г. и до 3% през 2026 г. Средногодишната инфлация ще продължи да се забавя от 2,4% през 2025 г., 2,3% през 2026 г. и ще достигне до 2%. Външното търсене ще доведе до ускорение на растежа на износа и ще се отрази положително на частната инвестиционна активност, а растежът на публичните инвестиции ще продължи да бъде движен от разходите по линия на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). В периода 2027-2028 г. растежът на БВП ще се забави до 2% поради изчерпване на положителния ефект от инвестициите по ПВУ през 2028 г. по линия най-вече на очакваната низходяща динамика при международните цени. Отрицателният принос на енергийните стоки постепенно ще намалява към края на прогнозния хоризонт. Приносът на компонентите на базисната инфлация също ще се свива, но ще остане водещ за формиране на инфлацията във връзка с прогнозираното нарастване на вътрешното търсене, както и на разходите за труд в икономиката. Съгласно Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025–2028 г. (АСБП) се очаква заетостта да забави своя годишен темп на нарастване от 0,5 през 2025 г. до 0,3% през 2026 г. и до 0,1% през 2027 г. През 2024 г. номиналният растеж на компенсацията на един нает е оценен на 14,3%. През 2025 г. се очаква нарастването на доходите от труд да се забави, но въпреки това техните ръстове ще се запазят относително високи. За 2025 г. очакването е компенсациите на един 10 нает да се повишат с 9,1%, като основен принос ще има увеличението на минималната работна заплата от началото на 2025 г. и увеличаването на работните заплати в някои дейности от обществената сфера. Нарастването на доходите от труд ще се забави по- съществено през 2026 г. – до 5,0%, успоредно с очакваното ускоряване на растежа на реалната производителност. В периода 2027 и 2028 г. номиналният растеж на компенсацията на един нает се очаква да се забави, съответно до 4,0% и 3,5%. По отношение на нарастването на реалната производителност на труда за 2024 г. се очаква тя да нарасне с 1,6%, след което да се повишава с темпове, вариращи в интервала 2,3- 2,7% през следващите две години, в съответствие с нарастването на реалния БВП. Растежът на производителността на труда заедно с по-ниското нарастване на доходите от труд в края на прогнозния период ще доведе и до ограничаване на растежа на номиналните разходи за труд на единица продукция (НРТЕП) до около 1,5% през 2028 г. Рисковете от динамичната макроикономическа среда се дължат на последиците от ръста на инфлацията през последните години и цялостното влияние на международната обстановка. Тези рискове са свързани главно с възможността за евентуална ескалация или разрастване на конфликтите в международен план и възникване на допълнителни затруднения в доставките на суровини и материали. Кризата създава риск за нископлатените работници, включително тези на минимална работна заплата, тъй като те могат да бъдат застрашени от загуба на работа, намалено работно време и последвала загуба на доходи. Инициативата на ЕС чрез разработената Директива (ЕС) 2022/2041 относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз, подкрепя идеята, че адекватните минимални работни заплати могат да ограничат намалението на доходите при икономически спад, да помогнат за стабилизиране на вътрешното търсене и да гарантират, че работниците имат достъп до възможности за заетост. Европейската агенция за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) в Годишния преглед на минималните работни заплати през 2023 г. на държавите-членки прави констатации за въздействието на Директива 2022/2041 на ЕС върху определянето на минималната работна заплата в отделните държави. Едно от ранните въздействия е, че ориентировъчните референтни стойности, определени в Директивата (50% от средната и 60% от медианната работна заплата), се прилагат все по-често в законопроекти или цели (Белгия, България, Ирландия, Испания, Словакия), или се използват за действителни увеличения (Германия, Хърватия). В годишния преглед на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofоund) за минималните работни заплати за 2024 г. се посочва, че само малък брой държави са направили законодателни промени по отношение на минималните работни заплати през 2023 г. Най-съществените промени се отнасят за България, която е предефинирала процеса по определяне на минималните работни заплати и е включила индикативна референтна стойност в съотношение съм средната работна заплата в законодателството си. Като друг пример за промяна е посочена Малта, в която за първи път е създадена процедура, ръководена от тристранна експертна комисия. При описанието на извършените промени по държави е отбелязано, че промените в България са вдъхновени от Директивата за адекватните минимални работни заплати в ЕС. В годишния преглед на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Еurofound) е констатирано, че има група от 10 страни, в които увеличенията на МРЗ са поне 10%. Най-голямо увеличение има в Полша (21,5%), следвана от Хърватия и България (20%), Унгария (15%), Естония и Латвия (13%), Ирландия (12%), Малта (11%) и Литва и Румъния (10%). Покупателната способност на националните минимални работни заплати се е подобрила във всички страни на ЕС, с изключение на Франция (където остава стабилна) 11 между януари 2023 г. и януари 2024 г. Значително повишаване на покупателната способност (над 10%) се наблюдава в група от 11 държави. Тази група включва главно страни от Централна и Източна Европа (Латвия, Хърватия, България, Полша, Унгария, Литва, Словения, Румъния), както и Португалия, Ирландия и Германия (поради много големи номинални повишения в Ирландия през 2024 г. и Германия през 2023 г.). Сред мнозинството от държавите-членки на ЕС покупателната способност на лицата с МРЗ е възстановена като цяло през януари 2023 г., а по-скромни увеличения на реалните заплати са отчетени в Румъния, Холандия, Латвия, Испания, Словения и България. По данни на ЕВРОСТАТ, през юли 2024 г. най-ниската минимална работна заплата е в България – 477 евро, а най-високата е в Люксембург – 2 570 евро. В сравнение с юли 2023 г. най-ниското възнаграждение у нас бележи ръст от 78 евро, а в Люксембург – ръст от близо 70 евро. В годишния преглед на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Еurofound) през 2025 г. е констатирано, че брутните национални минимални ставки на работната заплата са се увеличили между януари 2024 г. и януари 2025 г. в 21 от 22-те държави-членки, които имат национална минимална работна заплата. Значително е увеличението в повечето държави-членки от Централна и Източна Европа: в Румъния е имало увеличения с почти 23% (поради редовната актуализация през януари 2025 г. и ad hoc интервенция през юли 2024 г.), над 15% в Хърватия и България, 12% в Литва, 10% в Чехия и Полша, 9% в Унгария и Словакия и 8% в Естония. Покупателната способност на националните минимални работни заплати се е подобрила във всички страни на ЕС, с изключение на Кипър. Страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) като цяло имат най-ниските нива на минимални заплати в ЕС. По данни на ЕВРОСТАТ, най-ниската минимална работна заплата е в България – 551 евро, а най-високата е в Люксембург – 2 638 евро. Предпоследна е Унгария със 707 евро, което е с над 28% повече от България. В Латвия минималната работна заплата е 740 евро, или с почти 35% повече от България. В Румъния минималната работна заплата е 814 евро, или с 47,7% повече от България. По данни на НСИ от тримесечното наблюдение на наетите лица, отработеното време, средствата за работна заплата и други разходи за труд, назначените на минимална основна работна заплата по трудов договор и пълно работно време към второто тримесечие на 2022 г. са около 485 458 души, като намаляват с 4,8% на годишна база. Назначените на минимална основна работна заплата по трудов договор и пълно работно време към третото тримесечие на 2022 г. са около 483 926, като намаляват с 4,7% на годишна база. През четвъртото тримесечие на 2022 г. назначените на минимална основна работна заплата по трудов договор и пълно работно време намаляват на годишна база с 5,6% и са около 470 044. Назначените на минимална основна работна заплата по трудов договор и пълно работно време към първо тримесечие на 2023 г. са около 430 888, като намаляват с 6,6% на годишна база. Назначените на минимална основна работна заплата по трудов договор и пълно работно време към второ тримесечие на 2023 г. са около 442 403 души, като намаляват с 8,9% на годишна база. Назначените на минимална основна работна заплата по трудов договор и пълно работно време към трето тримесечие на 2023 г. са около 436 382 души, като намаляват с 9,8% на годишна база. Назначените на минимална основна работна заплата по трудов договор и пълно работно време към четвърто тримесечие на 2023 г. са около 418 042 души, като намаляват с 11,1% на годишна база. Назначените на минимална основна работна заплата по трудов договор и пълно работно време към първо тримесечие на 2024 г. са около 421 949 души, като намаляват с 2,1% на годишна база. Назначените на минимална основна работна заплата по трудов договор и пълно работно време през второ тримесечие на 2024 г. са около 438 708 души , като намаляват с 0,8% на годишна база. Назначените на минимална основна работна заплата към третото тримесечие на 2024 г. са около 433 372 души, като намаляват с 0,7% на 12 годишна база. Назначените на минимална основна работна заплата по трудов договор и пълно работно време към четвъртото тримесечие на 2024 г. са около 419 359 души, като нарастват с 0,3% на годишна база. Назначените на минимална основна работна заплата по трудов договор и пълно работно време към първото тримесечие на 2025 г. са около 424 052 души, като нарастват с 0,5% на годишна база. Назначените на минимална основна работна заплата по трудов договор и пълно работно време към второто тримесечие на 2025 г. са около 456 703, като нарастват с 4,1%. Съотношението на минималната работна заплата от 1 077 лв. от 01.01.2025 г. към средната работна заплата (2 425,8 лв.) за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на 2024 г. и първите две на 2025 г. е 44,4%. Спрямо средната работна заплата (2 572 лв.) за второто тримесечие на 2024 г. съотношението е 41,9%. Тази съпоставка показва отклонение от насоките на Директива 2022/2041 и разпоредбите в чл.244 от Кодекса на труда и налага задълбочен мониторинг на доходите през 2024 г., т.е. идентифицирана е необходимост за предприемане на конкретни действия в рамките на периода на прилагане на актуализираната стойност по начин, който да запази постиженията на социалния модел в страната, като гарантира балансирано развитие на различните подоходни групи и се съобразява с провежданата бюджетна политика. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Идентифицираният проблем е възможно да бъде решен единствено чрез актуализиране размера на минималната работна заплата за следващата година с приемане на Постановление на Министерския съвет за определяне размер на минималната работна заплата за страната. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. С ПМС № 359 от 23.10.2024 г. е определена минимална работна заплата от 01.01.2025 г. в размер на 1 077 лв., минимална часова работна заплата от 6,49 лв. при нормална продължителност на работното време от 8 часа и при 5-дневна работна седмица. Съгласно разпоредбите на чл.244 от Кодекса на труда и отчитайки последиците от инфлационните процеси в страната през последните години и несигурността пред икономическото развитие, е необходимо за 2026 г. да бъде прието постановление за определяне размера на минималната работна заплата и на минималната часова работна заплата от 01.01.2026 г. При запазване размера на минималната работна заплата от 1077 лв. през 2026 г. няма да бъдат спазени разпоредбите на Кодекса на труда. Получава се несъответствие между размера на определената минимална работна заплата за 2025 г. от 1 077 лв., ръста на средната работна заплата, прогнозите за ръст на БВП, възстановяването на пазара на труда и в същото време не може да се изключат, макар и намаляващи, инфлационните процеси в страната. Очакванията за коефициента на безработица са той да следва постоянна тенденция на намаление през периода 2025-2028 г., като се предвижда да намалее от 4,1% за 2025 г. до 4,0% през 2026 г., 2027 г. и 2028 г. Очакванията за нарастването на доходите от труд ще се забави по-съществено през 2026 г. Коефициентът на икономическа активност на населението във възрастовата група 15- 64 г. през 2024 г. е 74,0% и също се задържа близо до достигнатото през предходната година равнище (73,9%). През второто тримесечие на 2025 г. коефициентът на икономическа активност за населението на възраст 15 - 64 навършени години е 73.7%, като в сравнение с второто тримесечие на 2024 г. намалява с 0.4 процентни пункта. По данни на НСИ безработните лица през третото тримесечие на 2024 г. са 110,3 хил., от които 62,0 хил. (56,1%) са мъже и 48,4 хил. (43,9%) - жени. В сравнение с третото 13 тримесечие на 2023 г. броят на безработните намалява с 14,7 хил., или с 11,8%. Коефициентът на безработица е 3,6% и е с 0,4 процентни пункта по-нисък в сравнение с трето тримесечие на 2023 година. Коефициентът на икономическа активност за населението на възраст 15 - 64 навършени години е 74,4%, като в сравнение с третото тримесечие на 2023 г. намалява с 0.2 процентни пункта. Безработните лица през четвъртото тримесечие на 2024 г. са 116,7 хил., от които 70,6 хил. (60,5%) са мъже и 46,0 хил. (39,5%) - жени. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2023 г. броят на безработните намалява с 11,9 хил., или с 9,3%. За същия период коефициентът на безработица намалява с 0,4 процентни пункта и достига 3,8%, съответно 4,4% при мъжете и 3,2% при жените. Коефициентът на безработица е 3,8%, или с 0,4 процентни пункта по-нисък в сравнение с четвъртото тримесечие на 2023 година. Коефициентът на икономическа активност за населението на възраст 15 - 64 навършени години е 73,6%, като в сравнение с четвъртото тримесечие на 2023 г. намалява с 0,1 процентни пункта. Безработните лица през първото тримесечие на 2025 г. са 116,7 хил., от които 63,0 хил. (53,9%) са мъже и 53,7 хил. (46,1%) - жени. В сравнение с първото тримесечие на 2024 г. броят на безработните намалява с 35,8 хил., или с 23,5%. Коефициентът на безработица е 3,9%, или с 1,1 процентни пункта по-нисък в сравнение с първото тримесечие на 2024 година. Коефициентът на икономическа активност за населението на възраст 15 - 64 навършени години е 73,3%, като в сравнение с първото тримесечие на 2024 г. намалява с 0,7 процентни пункта. Коефициентът на безработица е 3,9% при мъжете и 3,8% при жените. От всички безработни лица 14,2% са с висше образование, 50.9% - със средно, и 34,9% - с основно или по-ниско образование. Безработните лица през второто тримесечие на 2025 г. са 110.5 хил., от които 60.8 хил. (55.0%) са мъже и 49.7 хил. (45.0%) жени. В сравнение с второ тримесечие на 2024 г. броят на безработните намалява с 19,8 хил., или с 15,2%. Коефициентът на безработица е 3.6%, съответно 3.8% при мъжете и 3.5% при жените. Общият брой на заетите лица през третото тримесечие на 2024 г. е 2 964,8 хил., от които 1 571,2 хил. мъже и 1 393,5 хил. жени. В сравнение с трето тримесечие на 2023 г. броят на заетите лица се увеличава с 0,03%. Общият брой на заетите лица през четвъртото тримесечие на 2024 г. е 2 929,1 хил., от които 1 544,4 хил. мъже и 1 384,7 хил. жени. В сравнение с четвърто тримесечие на 2024 г. броят на заетите лица намалява с 0,78%. Общият брой на заетите лица през първото тримесечие на 2025 г. е 2 910,9 хил., от които 1 546,1 хил. мъже и 1 364,8 хил. жени. В сравнение с първото тримесечие на 2024 г. броят на заетите лица нараства с 0,1%. Общият брой на заетите лица през второто тримесечие на 2025 г. е 2 934.1 хил., от които 1 554.2 хил. мъже и 1 379.9 хил. жени. В сравнение с второ тримесечие на 2024 г. броят на заетите лица нарастват с 3,8%. Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 - 64 навършени години е 71.0% и остава без промяна в сравнение със същото тримесечие на 2024 година. Безработните лица през второто тримесечие на 2025 г. са 110,5 хил., от които 60,8 хил. (55,0%) са мъже и 49,7 хил. (45,0%) - жени. В сравнение с второ тримесечие на 2024 г. броят на безработните намалява с 19,8 хил., или с 15,2%. Коефициентът на безработица е 3.6%, или с 0.7 процентни пункта по-нисък в сравнение с второто тримесечие на 2024 година. Коефициентът на икономическа активност за населението на възраст 15 - 64 навършени години е 73.7%, като в сравнение с второто тримесечие на 2024 г. намалява с 0.4 процентни пункта. Съгласно Пролетната макроикономическа прогноза на Министерство на финансите за 2025 г., през 2024 г. българската икономика регистрира годишен ръст на заетостта от 1,1%, който бе повлиян най-вече от увеличаването на броя на заетите в услугите и строителството. Прогнозата за следващите години е заетостта да продължи да нараства, макар и със забавени темпове спрямо предходните три години. За 2025 г. ръстът на заетостта се очаква да бъде 0,6% и да се забави до 0,3% през 2026 г., а през 2027 и 2028 г. се очаква броят на заетите да се запази практически непроменен. Забавянето на годишния темп на растеж на заетостта се 14 обуславя най-вече от неблагоприятните демографски процеси в страната и все по-трудното увеличаване на предлагането на труд единствено чрез ресурси на местния трудов пазар. Номиналният ръст на компенсацията на един нает достигна 10,4% през 2024 г. и бе по- нисък от очакваното в есенната прогноза. Показателят все още остава висок, движен основно от повишението на минималната работна заплата, според механизма за актуализирането ѝ в Кодекса на труда, както и поради по-високите разходи за заплати в бюджетния сектор. През 2025 г. се очаква забавянето на нарастването на доходите от труд да продължи, като в номинално изражение темпът на растеж на показателя е оценен на 8,7%. Основен принос за нарастването ще има увеличението на минималната работна заплата от началото на 2025 г. и увеличаването на работните заплати в някои дейности от обществената сфера. Нарастването на доходите от труд ще се забави по-съществено през 2026 г. – до 4,3%, успоредно с очакваното ускоряване на растежа на реалната производителност на труда. В периода 2027 и 2028 г. номиналният растеж на компенсацията на един нает се очаква да се забави, съответно до 4,0% и 3,5%. Реалната производителност на труда се повиши до 1,7% през 2024 г. спрямо 0,8% през 2023 г. Най-висок ръст се наблюдаваше в сектор индустрия (2,1%). При услугите ръстът на показателя е (2,0%). Оценките за динамиката на показателя в периода 2026–2028 г. се различава спрямо представените в есенната прогноза, като се очаква по-съществено ускорение на производителността през 2025 г., следвайки повишаването на реалния растеж на БВП. Очакваното продължаващо забавяне на нарастването на доходите от труд и увеличението на производителността на труда ще доведе до ограничаване на растежа на номиналните разходи за труд на единица продукция (НРТЕП) като от 6,2% през 2025 г. в края на прогнозния период те ще достигнат 1,3%. Съгласно Пролетната макроикономическа прогноза на Министерство на финансите през 2025 г. се очаква растежът на икономиката да се ускори до 3%, подкрепен от публичните разходи. През 2026 г. растежът на БВП ще се забави до 2,5% поради по-слабо нарастване на публичното потребление и спад на публичните инвестиции (по линия на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), европейски фондове и национални инвестиции). В същото време растежът на потреблението и на външното търсене ще подкрепят нарастването на частните инвестиции. Очаква се ускорение на растежа на износа, движено основно от търговията със стоки. В периода 2027–2028 г. растежът на БВП ще се забави до 2,4–2,2% поради изчерпване на положителния ефект от инвестициите по ПВУ, забавяне в растежа на потреблението на домакинствата в синхрон с това на доходите и забавяне на нарастването на износа в съответствие с външното търсене. Съгласно Пролетната макроикономическа прогноза на Министерство на финансите за 2025 г. очакванията са за ускорение на средногодишната инфлация през 2025 г. до 3,6% (при 2,6% за 2024 г.). Годишният темп на инфлация постепенно ще се забави до 2,8% в края на годината. Очаква се най-голям принос да имат услугите, следвани от храните. Енергийните стоки ще имат отрицателен принос предвид очаквания спад на международните цени на суровия петрол. През 2026 г. инфлацията в края на годината ще се забави до 2,6%, а средногодишната инфлация очакваме да се свие до 2,2%. Приносите по основни компоненти на ХИПЦ през 2026 г. ще бъдат подобни на тези през 2025 г. Предвид прогнозираното нарастване на частното потребление, услугите ще запазят водещия си принос, следвани от храните. Поевтиняването на транспортните горива ще бъде по-слабо по линия на очакваната ценова динамика на нефта. Средногодишната инфлация ще продължи да се забавя до 2% през 2028 г. във връзка с низходящата динамика на международните цени. Съгласно изследването на НСИ прогнозните оценки за 2024 г., представени в изследването „България и ЕС: паритети на покупателната способност и брутен вътрешен продукт на човек от населението през 2024 г.“ (налични към 19.03.2025 г. ) през 2024 г. се наблюдават значителни различия в БВП на човек от населението, изразен в СПС, между 15 страните от ЕС. Десет държави, представляващи около 34% от населението на ЕС, надвишават средното за ЕС равнище на БВП на човек от населението. Люксембург и Ирландия отбелязват най-високи нива, съответно 141 % и 111% над средното за ЕС, значително преди Нидерландия (35% над средното за ЕС равнище), Дания (28%) и Белгия (17%). България е държавата-членка с най-нисък БВП на човек от населението - с 34% под средното за ЕС. Гърция и Латвия също отбелязват нива под средното за ЕС, съответно с 30% и 29%. По предварителни данни през третото тримесечие на 2024 г. БВП на един зает се увеличава реално с 1,7 % в сравнение със същото тримесечие на предходната година. Брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает през третото тримесечие на 2024 г. нараства с 1,9% в сравнение с третото тримесечие на 2023 г., а БДС за един отработен човекочас се увеличава реално с 3,6%. По предварителни данни през четвъртото тримесечие на 2024 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на един зает се увеличава реално с 3,1% в сравнение със същото тримесечие на предходната година. Брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает през четвъртото тримесечие на 2024 г. нараства с 3,7% в сравнение с четвъртото тримесечие на 2024 г., а БДС за един отработен човекочас се увеличава реално с 5,5%. По предварителни данни през първото тримесечие на 2025 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на един зает се увеличава реално с 1,5% в сравнение със същото тримесечие на предходната година. Брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает през първото тримесечие на 2025 г. нараства с 1,2% в сравнение с първото тримесечие на 2024 г., а БДС за един отработен човекочас се увеличава реално с 2,5%. През първото тримесечие на 2025 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 3,1% в сравнение с първото тримесечие на 2024 г. и с 0,6% спрямо четвъртото тримесечие на 2024 г. според сезонно изгладени данни по предварителни данни на НСИ. През второто тримесечие на 2025 г. БВП се увеличава с 3.1% спрямо второто тримесечие на предходната година, а брутната добавена стойност нараства с 2.5% по сезонно изгладени данни. През второто тримесечие на 2025 г. спрямо предходното тримесечие БВП, по сезонно изгладени данни по експресни оценки, нараства с 0.7% Брутната добавена стойност нараства с 0.6%. Крайното потребление регистрира ръст от 6.5% спрямо второто тримесечие на предходната година по сезонно изгладени данни. Износът и вносът на стоки и услуги намаляват съответно с 4.9% и с 0.6%. Същественото нарастване на икономическата активност и търсенето на труд в страната през 2024 г. и 2025 г. обуславя до известна степен ускорения растеж на доходите от труд в частния сектор. Допълнителен принос ще има и планираното увеличение на минималната работна заплата. Разгледано общо за икономиката обаче, възходящият тренд на развитие няма да е толкова ясно изразен, защото приносът на публичния сектор ще е значително по- ограничен. Тази тенденция се очаква да се запази, като се очаква частният сектор да има водещо значение за растежа на доходите в икономиката. През юни 2025 г. месечната инфлация, измерена с ИПЦ, е 0.4%, а годишната инфлация за юни 2025 г. спрямо юни 2024 г. е 4.4%. Инфлацията от началото на годината (юни 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 2.4%, а средногодишната инфлация за периода юли 2024 - юни 2025 г. спрямо периода юли 2023 - юни 2024 г. е 2.9%. Според ХИПЦ през юни 2025 г. месечната инфлация е 0.4%, а годишната инфлация за юни 2025 г. спрямо юни 2024 г. е 3.1%. Инфлацията от началото на годината (юни 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 1.8%, а средногодишната инфлация за периода юли 2024 - юни 2025 г. спрямо периода юли 2023 - юни 2024 г. е 2.8%. Към месец юли 2025 г. по данни на НСИ месечната инфлация, измерена с ИПЦ, е 1.7%, а годишната инфлация е 5.3%. Инфлацията от началото на годината (юли 2025 г. спрямо 16 декември 2024 г.) е 4.1%, а средногодишната инфлация за периода август 2024 - юли 2025 г. спрямо периода август 2023 - юли 2024 г. е 3.2%. Според ХИПЦ през юли 2025 г. месечната инфлация е 1.4%, а годишната инфлация за юли 2025 г. спрямо юли 2024 г. е 3.4%. Инфлацията от началото на годината (юли 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 3.2%, а средногодишната инфлация за периода август 2024 - юли 2025 г. спрямо периода август 2023 - юли 2024 г. е 2.8%. Съгласно АСБП за периода 2025-2028 г., средногодишното повишение на хармонизирания индекс на потребителските цени през 2025 г. се прогнозира да бъде 2,4 %, а в края на 2026 г. - да се забави до 2,3 %. През последните години линията на бедност, определена от изследването „Статистика на доходите и условията на живот EU-SILC“, нараства в съответствие с ръста на доходите на населението. През 2021 г. с ПМС № 277 от 12 август се прие изменение на Методиката за определяне размера на линията на бедност, като се въведе един показател за определяне на бедността – линията на бедност, определена по изследването EU-SILC. През 2022 г. с ПМС № 286 от 21 септември 2022 г. се прие размер на линията на бедност за страната от 01.01.2023 г. - 504 лв. При размер от 504 лв., линията на бедност за страната през 2023 г. нараства с 22,0%, или с 91 лв., спрямо тази за 2022 г. През 2023 г. с ПМС № 212 от 02 ноември 2023 г. се прие размер на линията на бедност за страната от 01.01.2024 г. - 526 лв. При размер от 526 лв., линията на бедност за страната през 2024 г. нараства с 4,4%, или с 22 лв., спрямо тази за 2023 г. Съотношението между минималната работна заплата и линията на бедност за страната за 2024 г. е 56,4%. През 2024 г. с ПМС № 328 от 30 септември 2024 г. се прие размер на линията на бедност за страната от 01.01.2025 г. - 638 лв. При размер от 638 лв., линията на бедност за страната през 2025 г. нараства с 21,3%, или с 112 лв., спрямо тази за 2024 г. Съотношението между минималната работна заплата и линията на бедност за страната за 2025 г. е 59,2%. Съгласно Методиката за определяне размера на линията на бедност за страната и резултатите от изследването „Статистика на доходите и условията на живот EU-SILC“, се предвижда с ПМС да бъде определен размер на линията на бедност за страната за 2026 г. от 764 лв. При запазване размера на минималната работна заплата от 1077 лв. през 2026 г., нетният размер на минималната работна заплата (835,7 лв.) ще e с 9,4% по-висок от предложения за приемане размер на линията на бедност за страната за 2026 г. Независимо от динамиката в икономическата среда, стремежът е към относително запазване на постигнатото съотношение между нетна минимална заплата към линията на бедност за страната. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по- висока степен или актове от правото на ЕС. Постановлението за определяне на размера на минималната работна заплата за страната е в пълно съответствие с Кодекса на труда. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи на изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Изготвяни са редица експертни анализи с елемент на оценка, в които се прави заключение, че нарастването на минималната работна заплата не оказва негативно влияние върху заетостта сред нискоквалифицираните работници и наети на минимална работна заплата. Минималната работна заплата е инструмент за намаляване на бедността. Ускореният темп на нарастване на минималната работна заплата след 2016 г. допринася за намаляване на риска от бедност сред работещите от 11,6% през 2016 г. на 10% през 2021 г. Най-ниска 17 стойност е достигната през 2019 г. от 9,0%. През 2016 г. работещите бедни са 335 128 и намаляват с 13,5% до 289 785 лица през 2020 г. През 2021 г. делът на бедните сред заетите лица във възрастовата група 18 - 64 години нараства спрямо предходната година с 0,3 процентни пункта до 10,0%. През 2022 г. делът на бедните сред заетите лица във възрастовата група 18 - 64 години остава непроменен спрямо предходната година – 10,0%. През 2023 г. делът на бедните сред заетите във възрастовата група 18 - 64 години нараства спрямо предходната година – 11,7%. През 2024 г. делът на бедните сред заетите във възрастовата група 18 - 64 години нараства спрямо предходната година с 0.4 процентни пункта - до 12.1%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Рискът от бедност сред работещите жени е с 2.5 процентни пункта по-нисък от този при мъжете. Не са извършвани последващи оценки на въздействието. 2. Цели: Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най- конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. Определянето на минималната работна заплата представлява един от елементите на политиката, насочена към преодоляване на бедността и удовлетворяване на нуждите на работниците и техните семейства. Цел 1: Осигуряване на необходимата социална защита за наетите лица по отношение на минималните допустими равнища на работните заплати; Цел 2: Размерът на минималната работна заплата да следва икономическите реалности и възможностите на бюджета; Цел 3: Да се изпълнят икономическите и социални критерии, заложени в Конвенция № 131 на МОТ, на които трябва да отговаря размерът на минималната работна заплата; Цел 4: Да се реализира стабилизиращата функция на работната заплата в макроикономически план, мотивиране към заетост на наетите на минимална работна заплата и създаване на условия и предпоставки за задържането им на пазара на труда; Цел 5: Да се постигне задоволяване на минималните жизнени потребности на хората, работещи на минимална работна заплата и намаляване на риска от бедност; Цел 6: Ограничаване на рисковете за заетостта; Цел 7: Нарастването на минималната работна заплата като част от процеса на конвергенция на доходите; Цел 8: Способства за намаляване на неравенството в разпределението на доходите. 3. Заинтересовани страни: Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). Размерът на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. засяга: - работниците и служителите, наети на минимална работна заплата; - работодателите, наемащи нискоквалифициран персонал; - социалните партньори в лицето на национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите, които участват в колективното трудово договаряне. Съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 3 от КСО размерът на минималния месечен осигурителен доход не може да бъде по-малък от размера на минималната работна заплата за 18 съответната година. Ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за календарната година се определя минимален месечен размер на осигурителния доход по икономически дейности и квалификационни групи професии, който не може да бъде по- малък от минималната работна заплата. По данни на НСИ от тримесечното наблюдение на наетите лица, отработеното време, средствата за работна заплата и други разходи за труд, наетите на минимална основна работна заплата към третото тримесечие на 2024 г. са около 433 372 души, като намаляват с 0,7% на годишна база. Назначените на минимална основна работна заплата по трудов договор и пълно работно време към четвъртото тримесечие на 2024 г. са около 419 359 души, като нарастват с 0,3% на годишна база. Назначените на минимална основна работна заплата по трудов договор и пълно работно време към първото тримесечие на 2025 г. са около 424 052 души, като нарастват с 0,5% на годишна база. Назначените на минимална основна работна заплата по трудов договор и пълно работно време към второто тримесечие на 2025 г. са около 456 703 души, като нарастват с 4,1% на годишна база. 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем: Необходимост от приемане на Постановление за определяне на нов размер на минималната работна заплата за 2026 г. Вариант „Без действие“: „Запазване на размера на минималната работна заплата през 2026 г. от 1 077 лв., или 551 евро (550,66 евро по официалния валутен курс на лева към еврото на БНБ)“: Както беше посочено в т.1.1, продължаващата тенденция за ръст на средната работна заплата за страната се запази и отбеляза двуцифрен ръст, но това се дължи в голяма степен на засилване ролята на държавата в икономиката и в определянето на извънредни доходи, помощи, компенсации, а не единствено на икономически ръст. Съгласно одобрената АСБП за периода 2025–2028 г. растежът на БВП се очаква да достигне до 2,8% през 2025 г., до 3,0% през 2026 г. и до 2,0% през 2027 г. и 2028 г. През третото тримесечие на 2024 г. сезонно изгладените данни за брутния вътрешен продукт (БВП) показват ръст от 2,8% в сравнение със същото тримесечие на предходната година и повишение от 0,8% спрямо второто тримесечие на 2024 година. Брутната добавена стойност нараства с 2,5% на годишна база и с 0,7% на тримесечна база. Крайното потребление регистрира ръст от 4,8% през третото тримесечие на 2024 г. спрямо третото тримесечие на предходната година по сезонно изгладени данни. Износът на стоки и услуги нараства с 0.1%, а вносът на стоки и услуги - с 3,1%. През четвъртото тримесечие на 2024 г. сезонно изгладените данни за брутния вътрешен продукт (БВП) показват ръст от 3,3% в сравнение със същото тримесечие на предходната година и повишение от 0,9% спрямо третото тримесечие на 2024 година. Брутната добавена стойност нараства с 3,0% на годишна база и с 0,8% на тримесечна база. Крайното потребление регистрира ръст от 5,8% спрямо четвъртото тримесечие на предходната година по сезонно изгладени данни. Износът на стоки и услуги намалява с 1,8%, а вносът на стоки и услуги нараства с 2,2%. През първото тримесечие на 2025 г. сезонно изгладените данни за брутния вътрешен продукт (БВП) показват ръст от 3,1% в сравнение със същото тримесечие на предходната година и повишение от 0,6% спрямо четвъртото тримесечие на 2024 година. Брутната добавена стойност нараства с 2,5% на годишна база и с 0,5% на тримесечна база. Крайното потребление e 28 937,9 млн. лв., заема 80,1% относителен дял от БВП и регистрира ръст от 7,2% спрямо първото тримесечие на предходната година по сезонно изгладени данни. Износът на стоки и услуги намалява с 3,3%, а вносът на стоки и услуги нараства с 4,6%. 19 През второто тримесечие на 2025 г. БВП се увеличава с 3.1% спрямо второто тримесечие на предходната година, а брутната добавена стойност нараства с 2.5% по сезонно изгладени данни. Безработните лица през третото тримесечие на 2024 г. са 110,3 хил., от които 62,0 хил. (56,1%) са мъже и 48,4 хил. (43,9%) - жени. В сравнение с третото тримесечие на 2023 г. броят на безработните намалява с 14,7 хил., или с 11,8%. Коефициентът на безработица е 3,6% и е с 0,4 процентни пункта по-нисък в сравнение с трето тримесечие на 2023 година. От всички безработни лица 19,1% са с висше образование, 52,3% - със средно, и 28,6% - с основно или по-ниско образование. Коефициентите на безработица по степени на образование са съответно 1,8% за висше образование, 3,5% за средно образование и 11,4% за основно и по- ниско образование. Безработните лица през четвъртото тримесечие на 2024 г. са 116,7 хил., от които 70,6 хил. (60,5%) са мъже и 46,0 хил. (39,5%) - жени. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2023 г. броят на безработните намалява с 11,9 хил., или с 9,3%. За същия период коефициентът на безработица намалява с 0,4 процентни пункта и достига 3,8%, съответно 4,4% при мъжете и 3,2% при жените. От всички безработни лица 19,7% са с висше образование, 47,9% - със средно, и 32,4% - с основно или по-ниско образование. Коефициентите на безработица по степени на образование са съответно 1,9% за висше образование, 3,6% за средно образование и 15,8% за основно и по-ниско образование. Безработните лица през първото тримесечие на 2025 г. са 116,7 хил., от които 63,0 хил. (53,9%) са мъже и 53,7 хил. (46,1%) - жени. В сравнение с първото тримесечие на 2024 г. броят на безработните намалява с 35,8 хил., или с 23,5%. Коефициентът на безработица е 3,9%, или с 1,1 процентни пункта по-нисък в сравнение с първото тримесечие на 2024 година. Коефициентът на безработица е 3.9% при мъжете и 3.8% при жените. От всички безработни лица 14,2% са с висше образование, 50,9% - със средно, и 34,9% - с основно или по-ниско образование. Коефициентите на безработица по степени на образование са съответно 1,4% за висше образование, 3,7% за средно образование и 15,4% за основно и по-ниско образование. Безработните лица през второто тримесечие на 2025 г. са 110.5 хил., от които 60.8 хил. (55.0%) са мъже и 49.7 хил. (45.0%) жени. В сравнение с второто тримесечие на 2024 г. броят на безработните намалява с 19,8 хил., или с 15,2%. Общият брой на заетите лица през второто тримесечие на 2025 г. е 2 934.1 хил., от които 1 554.2 хил. мъже и 1 379.9 хил. жени. В сравнение с второ тримесечие на 2024 г. броят на заетите лица нарастват с 3,8%. Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 - 64 навършени години е 71.0% и остава без промяна в сравнение със същото тримесечие на 2024 година. Безработните лица през второто тримесечие на 2025 г. са 110,5 хил., от които 60,8 хил. (55,0%) са мъже и 49,7 хил. (45,0%) - жени. В сравнение с второ тримесечие на 2024 г. броят на безработните намалява с 19,8 хил., или с 15,2%. Коефициентът на безработица е 3.6%, или с 0.7 процентни пункта по-нисък в сравнение с второто тримесечие на 2024 година. Коефициентът на икономическа активност за населението на възраст 15 - 64 навършени години е 73.7%, като в сравнение с второто тримесечие на 2024 г. намалява с 0.4 процентни пункта. Липсата на актуализация на МРЗ ще окаже негативен ефект върху доходите на хората, предвид новата икономическа реалност след приемане на еврото. Изоставането на доходите ще намали покупателната способност на потребителите и може да породи негативен ефект върху пазара на труда и икономиката. Запазването на размера на минималната работна заплата от 1 077 лв. през 2026 г. ще окаже негативен ефект върху потенциала за договаряне на минималните работни заплати по икономически дейности. 20 На 19.10.2022 г. ЕП прие Директива 2022/2041 за адекватните минимални работни заплати в ЕС, в която са заложени референтни стойности за минималната работна заплата - 50% от средната работна заплата и 60% от медианната работна заплата. Последните актуални данни за медианната работна заплата са за октомври 2022 г. – 1 144 лв. медианна заплата. При екстраполиране на медианната заплата с ръста на средната работна заплата за 2024 г. (по налични последни годишни данни), според експертни разчети на МТСП медианната заплата за 2024 г. би била в размер на 1 501 лв. Съотношението между размера на минималната работна заплата от 1077 лв. и прогнозния размер на медианната работна заплата за 2024 г. от 1 501 лв. ще бъде в рамките на 71,8%. При прогноза за ръст на средната заплата в рамките на прогнозния ръст на компенсациите на един нает от 5,0% през 2026 г. и запазване на размера на минималната работна заплата от 1 077 лв. през 2026 г., съотношението между минималната и средната заплата ще се намали спрямо предходната година. По данни на НСИ през третото тримесечие на 2024 г. средната работна заплата /СРЗ/ общо за страната е 2 275 лв., през четвъртото тримесечие на 2024 г. тя е 2 413 лева, през първото тримесечие на 2025 г. тя е 2 443 лв. а през второто тримесечие на 2025 г. – тя е 2572 лв. Средната брутна работна заплата за страната за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година е в размер на 2 425,8 лв., съотношението минимална работна заплата от 1 077 лв. към средната работна заплата за страната за период от 12 месеца възлиза на 44,4%, тоест съотношението няма да отговаря на разпоредбите на чл. 244 от Кодекса на труда. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. Описание: Запазването на размера на минималната работна заплата от 1 077 лв. през 2026 година ще допринесе за увеличаване рисковете от дефицит на работна сила, намаляване на реалната покупателна способност на работещите и съответно намаляване на вътрешното потребление, увеличаване на недекларираната заетост, както и може да провокира емиграция на работната сила. Запазването на ръста на СРЗ би способствало за увеличаване на неравенствата и рисковете от изпадане в бедност. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: • Запазването на размера на МРЗ ще облекчи МСП в частта разходи за труд; • Съхраняване на работните места за нискоквалифицираните работници; • Доходите на нискоквалифицираната работна сила няма да имат въздействие върху инфлационните процеси през 2026 г. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Отрицателните въздействия за заинтересованите страни при този вариант на действие са следните: • Запазеният размер на минималната работна заплата няма да е в съответствие с посочените ориентировъчни референтни стойности в Директива 2022/2041 за адекватните минимални работни заплати на страните в Европейския съюз; • Няма да се изпълнят икономическите и социални критерии, заложени в Конвенция № 131 на МОТ, на които трябва да отговаря размера на минималната работна заплата; 21 • Няма да се реализира стабилизиращата функция на работната заплата в макроикономически план, мотивиране към заетост на наетите на минимална работна заплата и създаване на условия и предпоставки за задържането им на пазара на труда; • При размер на официалната линия на бедност от 764 лв. за 2026 г. и запазване размера на минималната работна заплата от 1077 лв., нетният доход на наетите на МРЗ ще бъде в размер на 835,7 лв. и ще надвишава с 9,4% линията на бедност; • Ще се намали покупателната способност на най-нискодоходната част от заетите, реалните доходи на наетите на минимална работна заплата ще намалеят спрямо размера им при предишната актуализация на минималното възнаграждение за положен труд; • Ще се ограничи търсенето и потреблението на стоки и услуги, което ще намали възможностите за възстановяване и растеж; • Запазеният размер на минималната работна заплата ще бъде недостатъчен и незадоволителен за гарантиране на относително достоен живот; • Ще се увеличи рискът от бедност за наетите на минимална работна заплата; • Със запазване на размера на минималната заплата през 2026 г. ще бъде нарушен процесът на конвергенция на доходите; • Политиките за преодоляване на бедността няма да съответстват на актуалните тенденции в разпределението на доходите; Определянето на минималната работна заплата е основен инструмент на подоходната политика, която оказва влияние върху доходите от труд като цяло. Липсата на актуализация на минималната заплата ще окаже негативно въздействие и ще ограничи ефектите й върху макроикономическите процеси в страната. При реализиране на този вариант няма да бъдат изпълнени поставените цели и няма да се решат констатираните проблеми. Вариант „Без действие“: „Запазване на размера на минималната работна заплата от 1077 лв. през 2026 г.“ не оказва влияние върху свободното движение на стоки, услуги, капитали и работници. Няма да доведе до улесняване на въвеждането и разпространението на нови производствени методи, технологии и продукти. Вариантът на действие няма отношение към интелектуалната собственост и към академичните или промишлени изследвания и не допринася за повишаване на производителността и ефективността на ресурсите. Не ограничава свободата на движение на стоки, на капитали, свободата на предоставяне на услуги и свободното движение на работници. По отношение на балансираното демографско развитие: Вариант „Без действие“: „Запазване на размера на минималната работна заплата от 1077 лв. през 2026 г.“ не води до насърчаване на раждането, отглеждането и възпитанието на деца и до подобряване на репродуктивното здраве на населението. За периода 2020-2024 г. механичният прираст е положителен. За 2020 г. коефициентът на нетна миграция е +4.4‰ (плюс 30 715 души). За 2021 г. коефициентът на нетна миграция е +1.8‰ (плюс 12 706 души), за 2022 г. коефициентът на нетна миграция е +4.2‰ (плюс 27 444 души).За 2023 г. коефициентът на нетна миграция е +6.4‰ (плюс 41 580 души) и за 2024 г. е +6.0‰ (плюс 39 187 души). През 2024 г. 13 002 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като 55.1% от тях са мъже. Емигрантите на възраст 0-14 г. са 7.7%, тези на възраст 15-64 години са 82.7%, а на 65 и повече навършени години – 9.6% от всички емигранти. Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (16.9%), Обединеното кралство (13.9%) и Франция (8.9%). 22 Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната. През 2024 г. 52 189 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България, от тях 51,5% са граждани на страни извън Европейския съюз, 34,9% имат българско гражданство, а 13,6% са граждани на държави от ЕС. Относителният дял на мъжете е 55,9%, а на жените – 44,1%. Сред дошлите да живеят в страната 16.0% са във възрастовата група 0 - 14 години, 72,9% са на възраст 15 - 64 години, а на 65 и повече навършени години са 11.1% от имигрантите. Най- висок е делът на имигрантите от Турция (21,8%), Украйна (16,6%) и Сирия (10,5%). Вариантът не води до смекчаване на негативните последици от застаряването на населението и до възприемане на модел за активен и продуктивен живот на възрастните хора в добро здраве. Той не предвижда адаптиране на социалните системи или на някоя от тях към демографските промени на застаряването на населението – пазар на труда; пенсионноосигурителната система; системата за социално подпомагане, закрила и дългосрочни грижи; здравеопазване, образование, култура и др. Този вариант на действие не води до положителни ефекти върху обезлюдяването в някои региони; не води до подобряване на инфраструктурата и качеството на живота в различните райони на страната. Не създава условия за възраждане на селските райони и за намаляване на различията между населените места; не води до подобряване на транспортната, търговската и други обслужващи инфраструктури на селските и пограничните райони за задържане на населението в тях. Вариантът не води до опазване и поддържане на екологичната и ергономичната среда за живот и до намаляване на регионалните диспропорции чрез децентрализация и създаване на регионален капацитет за динамично икономическо развитие. Вариант „Без действие“ няма пряко отношение към: неприкосновеността на личния живот; правото на добра администрация, достъпа до правосъдие и до управлението; общественото здраве; сигурността и обществения ред; културата; климата и климатичните промени; транспорта и използването на енергия; биоразнообразието; чистотата на атмосферния въздух; качеството на водите и водните запаси; качеството на почвата; възобновяемите или не възобновяемите ресурси; влиянието на фирмите и потребителите върху околната среда; отпадъците/генериране/ рециклиране; и към грижите за животните. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Този вариант на действие няма да окаже въздействие върху малките и средните предприятия, в частта на разходите за труд, разходите за труд на работодателите за един нает на минимална работна заплата през 2026 г. ще останат без промяна. Административна тежест: Вариант „Без действие“: „Запазване на размера на минималната работна заплата от 1 077 лв. през 2026 г.“ няма ефект върху административната тежест. Вариант 1 „Приемане на проект на Постановление на Министерския съвет за определяне на минималната работна заплата за страната от 01.01.2026 г. в размер на 1213 лв., или 620 евро (620,20 евро по официалния валутен курс на лева към еврото на БНБ): 23 Несигурността и цялостната непредсказуемост на международната среда и инфлационните процеси влошиха очакванията за икономическия растеж през 2024 г. и първото полугодие на 2025 г. Към м. юли 2024 г. месечната инфлация, измерена с ИПЦ, е 0.8%, а годишната инфлация за юли 2024 г. спрямо юли 2023 г. е 2.4%. Инфлацията от началото на годината (юли 2024 г. спрямо декември 2023 г.) е 1.1%, а средногодишната инфлация за периода август 2023 - юли 2024 г. спрямо периода август 2022 - юли 2023 г. е 4.1%. Според ХИПЦ през юли 2024 г. месечната инфлация е 1.2%, а годишната инфлация за юли 2024 г. спрямо юли 2023 г. е 2.8%. Инфлацията от началото на годината (юли 2024 г. спрямо декември 2023 г.) е 1.9%, а средногодишната инфлация за периода август 2023 - юли 2024 г. спрямо периода август 2022 - юли 2023 г. е 4.3%. Към м. август 2024 г. месечната инфлация, измерена с ИПЦ, е 0.1%, а годишната инфлация за август 2024 г. спрямо август 2023 г. е 2.1%. Инфлацията от началото на годината (август 2024 г. спрямо декември 2023 г.) е 1.2%, а средногодишната инфлация за периода септември 2023 - август 2024 г. спрямо периода септември 2022 - август 2023 г. е 3.6%. Според ХИПЦ през август 2024 г. месечната инфлация е 0.1%, а годишната инфлация за август 2024 г. спрямо август 2023 г. е 2.4%. Инфлацията от началото на годината (август 2024 г. спрямо декември 2023 г.) е 2.0%, а средногодишната инфлация за периода септември 2023 - август 2024 г. спрямо периода септември 2022 - август 2023 г. е 3.8%. Към месец септември 2024 г. месечната инфлация, измерена с ИПЦ, е -1.0%, а годишната инфлация за септември 2024 г. спрямо септември 2023 г. е 1.2%. Инфлацията от началото на годината (септември 2024 г. спрямо декември 2023 г.) е 0.1%, а средногодишната инфлация за периода октомври 2023 - септември 2024 г. спрямо периода октомври 2022 - септември 2023 г. е 3.2%. Според ХИПЦ през септември 2024 г. месечната инфлация е -1.1%, а годишната инфлация за септември 2024 г. спрямо септември 2023 г. е 1.5%. Инфлацията от началото на годината (септември 2024 г. спрямо декември 2023 г.) е 0.8%, а средногодишната инфлация за периода октомври 2023 - септември 2024 г. спрямо периода октомври 2022 - септември 2023 г. е 3.4%. Към месец октомври 2024 г. месечната инфлация, измерена с ИПЦ, е 1.1%, а годишната инфлация за октомври 2024 г. спрямо октомври 2023 г. е 1.8%. Инфлацията от началото на годината (октомври 2024 г. спрямо декември 2023 г.) е 1.2%, а средногодишната инфлация за периода ноември 2023 - октомври 2024 г. спрямо периода ноември 2022 - октомври 2023 г. е 2.9%. Според ХИПЦ през октомври 2024 г. месечната инфлация е 0.6%, а годишната инфлация за октомври 2024 г. спрямо октомври 2023 г. е 2.0%. Инфлацията от началото на годината (октомври 2024 г. спрямо декември 2023 г.) е 1.5%, а средногодишната инфлация за периода ноември 2023 - октомври 2024 г. спрямо периода ноември 2022 - октомври 2023 г. е 3.1%. Към месец ноември 2024 г. месечната инфлация, измерена с ИПЦ, е 0.6%, а годишната инфлация за ноември 2024 г. спрямо ноември 2023 г. е 2.1%. Инфлацията от началото на годината (ноември 2024 г. спрямо декември 2023 г.) е 1.8%, а средногодишната инфлация за периода декември 2023 - ноември 2024 г. спрямо периода декември 2022 - ноември 2023 г. е 2.6%. Според ХИПЦ през ноември 2024 г. месечната инфлация е 0.3%, а годишната инфлация за ноември 2024 г. спрямо ноември 2023 г. е 2.0%. Инфлацията от началото на годината (ноември 2024 г. спрямо декември 2023 г.) е 1.7%, а средногодишната инфлация за периода декември 2023 - ноември 2024 г. спрямо периода декември 2022 - ноември 2023 г. е 2.8%. Към месец декември 2024 г. месечната инфлация, измерена с ИПЦ, е 0.4%, а годишната инфлация за декември 2024 г. спрямо декември 2023 г. е 2.2%. Инфлацията от началото на 24 годината (декември 2024 г. спрямо декември 2023 г.) е 2.2%, а средногодишната инфлация за периода януари 2024 - декември 2024 г. спрямо периода януари 2023 - декември 2023 г. е 2.4%. Според ХИПЦ през декември 2024 г. месечната инфлация е 0.3%, а годишната инфлация за декември 2024 г. спрямо декември 2023 г. е 2.1%. Инфлацията от началото на годината (декември 2024 г. спрямо декември 2023 г.) е 2.1%, а средногодишната инфлация за периода януари 2024 - декември 2024 г. спрямо периода януари 2023 - декември 2023 г. е 2.6%. Към месец януари 2025 г. по данни на НСИ месечната инфлация, измерена с ИПЦ, е 2.0%, а годишната инфлация за януари 2025 г. спрямо януари 2024 г. е 3.8%. Средногодишната инфлация за периода февруари 2024 - януари 2025 г. спрямо периода февруари 2023 - януари 2024 г. е 2.4%. Според ХИПЦ през януари 2025 г. месечната инфлация е 1.8%, а годишната инфлация за януари 2025 г. спрямо януари 2024 г. е 3.8%. Средногодишната инфлация за периода февруари 2024 - януари 2025 г. спрямо периода февруари 2023 - януари 2024 г. е 2.6%. Към месец февруари 2025 г. месечната инфлация, измерена с ИПЦ, е 0.6%, а годишната инфлация за февруари 2025 г. спрямо февруари 2024 г. е 4.0%. Инфлацията от началото на годината (февруари 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 2.6%, а средногодишната инфлация за периода март 2024 - февруари 2025 г. спрямо периода март 2023 - февруари 2024 г. е 2.5%. Според ХИПЦ през февруари 2025 г. месечната инфлация е 0.4%, а годишната инфлация за февруари 2025 г. спрямо февруари 2024 г. е 3.9%. Инфлацията от началото на годината (февруари 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 2.2%, а средногодишната инфлация за периода март 2024 - февруари 2025 г. спрямо периода март 2023 - февруари 2024 г. е 2.6%. Към м. март 2025 г. месечната инфлация измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ) е 0.2%, а годишната инфлация за март 2025 г. спрямо март 2024 г. е 4.0%. Инфлацията от началото на годината (март 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 2.8%, а средногодишната инфлация за периода април 2024 - март 2025 г. спрямо периода април 2023 - март 2024 г. е 2.6%. Според ХИПЦ през март 2025 г. месечната инфлация е 0.3%, а годишната инфлация за март 2025 г. спрямо март 2024 г. е 4.0% . Инфлацията от началото на годината (март 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 2.5%, а средногодишната инфлация за периода април 2024 - март 2025 г. спрямо периода април 2023 - март 2024 г. е 2.7%. Към месец април 2025 г. месечната инфлация, измерена с ИПЦ, е -0.8%, а годишната инфлация за април 2025 г. спрямо април 2024 г. е 3.5%. Инфлацията от началото на годината (април 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 1.9%, а средногодишната инфлация за периода май 2024 - април 2025 г. спрямо периода май 2023 - април 2024 г. е 2.7%. Според ХИПЦ през април 2025 г. месечната инфлация е -1.2%, а годишната инфлация за април 2025 г. спрямо април 2024 г. е 2.8%. Инфлацията от началото на годината (април 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 1.3%, а средногодишната инфлация за периода май 2024 - април 2025 г. спрямо периода май 2023 - април 2024 г. е 2.7%. Към месец май 2025 г. месечната инфлация, измерена с ИПЦ, е 0.0%, а годишната инфлация за май 2025 г. спрямо май 2024 г. е 3.7%. Инфлацията от началото на годината (май 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 1.9%, а средногодишната инфлация за периода юни 2024 - май 2025 г. спрямо периода юни 2023 - май 2024 г. е 2.8%. Според ХИПЦ през май 2025 г. месечната инфлация е 0.1%, а годишната инфлация за май 2025 г. спрямо май 2024 г. е 2.9%. Инфлацията от началото на годината (май 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 1.3%, а средногодишната инфлация за периода юни 2024 - май 2025 г. спрямо периода юни 2023 - май 2024 г. е 2.7%. Към месец юни 2025 г. месечната инфлация, измерена с ИПЦ, е 0.4%, а годишната инфлация за юни 2025 г. спрямо юни 2024 г. е 4.4%. Инфлацията от началото на годината 25 (юни 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 2.4%, а средногодишната инфлация за периода юли 2024 - юни 2025 г. спрямо периода юли 2023 - юни 2024 г. е 2.9%. Според ХИПЦ през юни 2025 г. месечната инфлация е 0.4%, а годишната инфлация за юни 2025 г. спрямо юни 2024 г. е 3.1%. Инфлацията от началото на годината (юни 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 1.8%, а средногодишната инфлация за периода юли 2024 - юни 2025 г. спрямо периода юли 2023 - юни 2024 г. е 2.8%. Според ИПЦ към месец юли 2025 г. по данни на НСИ месечната инфлация е 1.7%, а годишната инфлация е 5.3%. Инфлацията от началото на годината (юли 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 4.1%, а средногодишната инфлация за периода август 2024 - юли 2025 г. спрямо периода август 2023 - юли 2024 г. е 3.2%. Според ХИПЦ през юли 2025 г. месечната инфлация е 1.4%, а годишната инфлация за юли 2025 г. спрямо юли 2024 г. е 3.4%. Инфлацията от началото на годината (юли 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 3.2%, а средногодишната инфлация за периода август 2024 - юли 2025 г. спрямо периода август 2023 - юли 2024 г. е 2.8%. През третото тримесечие на 2024 г. средната работна заплата /СРЗ/ общо за страната достига до 2 275 лв., като нараства с 13,8 % номинално в сравнение със същото тримесечие на 2023 г. и намалява с 0,9% спрямо второ тримесечие на 2024 г. През четвъртото тримесечие на 2024 г. средната брутна месечна работна заплата достига 2 413 лева, като нараства с 13,7% спрямо четвърто тримесечие на 2023 г. и със 6,1% спрямо трето тримесечие на 2023 г. През първото тримесечие на 2025 г. средната месечна работна заплата e 2 443 лв. и нараства с 11,1% спрямо първо тримесечие на 2024 г. и с 1,2% спрямо четвъртото тримесечие на 2024 г. През второто тримесечие на 2025 г. средната месечна работна заплата e 2 572 лв. и се увеличава спрямо първото тримесечие на 2025 г. с 5,3%, спрямо второто тримесечие на 2024 г. средната месечна работна заплата нараства с 12,0%. Правното основание за приемане на Постановлението за определяне на минималната работна заплата е чл. 244 от Кодекса на труда. Съгласно чл. 244, ал. 1 от КТ минималната работна заплата за страната за следващата календарна година се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година и не може да е по-ниска от определената за предходната година. По данни на НСИ през третото тримесечие на 2024 г. средната работна заплата /СРЗ/ общо за страната е 2 275 лв., през четвъртото тримесечие на 2024 г. средната брутна месечна работна заплата е 2 413 лева, през първото тримесечие на 2025 г. средната месечна работна заплата e 2 443 лв., а през второто тримесечие на 2025 г. средната месечна работна заплата е 2 572 лв. Средната брутна работна заплата за страната за период от 12 месеца е в размер на 2 425,8 лв. Съгласно разпоредбите на чл.244 от КТ минималната работна заплата за 2026 г. като 50% от средната работна заплата за страната ще е в размер на 1 213 лв. (1212,88 лв.). При размер от 1 213 лв. за 2026 г. минималната работна заплата ще реализира ръст от 136 лв., или 12,6% спрямо определената от 01.01.2025 г. минимална работна заплата от 1 077 лв. Предлаганият размер съответства на заложените в Директивата за адекватните работни заплати на ЕС препоръчителни референтни стойности - минималната работна заплата да бъде 50% от средната работна заплата, като е съобразен с икономическите и социални критерии, заложени в Конвенция № 131 на МОТ. Последните актуални данни за медианната работна заплата са за октомври 2022 г. – 1 144 лв. медианна заплата. При екстраполиране на медианната заплата с ръста на средната работна заплата за 2024 г. (по налични последни годишни данни), според експертни разчети 26 на МТСП медианната заплата за 2024 г. би била в размер на 1 501 лв. Съотношението между размера на минималната работна заплата от 1213 лв. и прогнозния размер на медианната работна заплата за 2024 г. от 1 501 лв. ще бъде в рамките на 80,8%. При прогноза за ръст на средната заплата в рамките на прогнозния ръст на компенсациите на един нает от 5,0% през 2026 г. и запазване на размера на минималната работна заплата от 1 077 лв. през 2026 г., съотношението между минималната и средната заплата ще се намали спрямо предходната година. Предлаганият размер на минимална работна заплата за 2025 г. от 1 213 лв. е в съответствие с тенденцията на нарастване на средната работна заплата. Съгласно Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025–2028 г. (АСБП), растежът на икономиката да се повиши до 2,8% през 2025 г. и до 3% през 2026 г. В периода 2027-2028 г. растежът на БВП ще се забави до 2% поради изчерпване на положителния ефект от инвестициите по ПВУ, забавяне в растежа на потреблението на домакинствата в синхрон с това на доходите и забавяне на нарастването на износа в съответствие с външното търсене. Средногодишната инфлация ще продължи да се забавя от 2,4% през 2025 г., 2,3% през 2026 г. и да достигне до 2% през 2028 г. по линия най-вече на очакваната низходяща динамика при международните цени. Отрицателният принос на енергийните стоки постепенно ще намалява към края на прогнозния хоризонт. Приносът на компонентите на базисната инфлация също ще се свива, но ще остане водещ за формиране на инфлацията във връзка с прогнозираното нарастване на вътрешното търсене, както и на разходите за труд в икономиката. Съгласно Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025–2028 г. (АСБП) се очаква заетостта да забави своя годишен темп на нарастване от 0,5% през 2025 г. до 0,3% през 2026 г. и до 0,1% през 2027 г. Повишаването на размера на минималната работна заплата оказва положително въздействие за повишаване на мотивацията на най-нискодоходната част от работната сила за търсене на работа, реализиране и задържане на трудовия пазар, за компенсиране и запазване на жизненото равнище, за намаляване на риска от бедност сред работещите, както и намаляване на подоходното неравенство. Предлаганият размер на минимална работна заплата за 2026 г. от 1 213 лв. е в съответствие с прогнозите за ръст на БВП. Чрез присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г., страната ще влезе в новата икономическа реалност с минимална работна заплата от 1 213 лв., или около 620 евро. Повишаването на размера на минималната работна заплата за 2026 г. ще окаже положително въздействие върху реалните доходи и съответно върху покупателната способност на работниците. Съгласно Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025–2028 г. се очаква заетостта да забави своя годишен темп на нарастване до 0,5% през 2025 г. и до 0,3% през 2026 г. Прогнозите са компенсацията на един нает през 2025 г. да достигне до 9,1%, като през 2026 г. да достигне до 5,0% и до 4,0% през 2026 г. През 2024 г. номиналният растеж на компенсацията на един нает е оценен на 14,3%. През 2025 г. се очаква нарастването на доходите от труд да се забави, но въпреки това техните ръстове ще се запазят относително високи. Нарастването на доходите от труд ще се забави по-съществено през 2026 г. – до 5,0%, успоредно с очакваното ускоряване на растежа на реалната производителност. Предлаганият размер на минимална работна заплата за 2026 г. от 1 213 лв. е в съответствие с прогнозите на пазара на труда. По предварителни данни през третото тримесечие на 2024 г. БВП на един зает се увеличава реално с 1,7 % в сравнение със същото тримесечие на предходната година. 27 Брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает през трето тримесечие на 2024 г. нараства с 1,9% в сравнение с третото тримесечие на 2023 г., а БДС за един отработен човекочас се увеличава реално с 3,6%. По предварителни данни през четвъртото тримесечие на 2024 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на един зает се увеличава реално с 3,1% в сравнение със същото тримесечие на предходната година. Брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает през четвъртото тримесечие на 2024 г. нараства с 3,7% в сравнение с четвъртото тримесечие на 2024 г., а БДС за един отработен човекочас се увеличава реално с 5,5%. По предварителни данни на НСИ през първото тримесечие на 2025 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на един зает се увеличава реално с 1,5% в сравнение със същото тримесечие на предходната година. Брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает през първото тримесечие на 2025 г. нараства с 1,2% в сравнение с първото тримесечие на 2024 г., а БДС за един отработен човекочас се увеличава реално с 2,5%. През първото тримесечие на 2025 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 3,1% в сравнение с първото тримесечие на 2024 г. и с 0,6% спрямо четвъртото тримесечие на 2024 г. според сезонно изгладени данни по предварителни данни на НСИ. През второто тримесечие на 2025 г. БВП се увеличава с 3.1% спрямо второто тримесечие на предходната година, а брутната добавена стойност нараства с 2.5% по сезонно изгладени данни. През второто тримесечие на 2025 г. спрямо предходното тримесечие БВП, по сезонно изгладени данни по експресни оценки, нараства с 0.7%. Брутната добавена стойност нараства с 0.6%. Определянето на нов, по-висок размер на минималната работна заплата от 1 213 лв. за 2026 г. ще благоприятства за запазване на жизненото равнище на най-нискодоходната част от пазара на труда. 3.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. Описание: С приемане на Постановлението за определяне размера на минималната работна заплата за страната от 1 213 лв. през 2026 г. ще бъдат реализирани поставените цели. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Положителните въздействия за заинтересованите страни при този вариант на действие са следните: • С приемане на Постановлението ще се увеличи размерът на минималната работна заплата със 136 лв. (около 69,54 eвро), или с 12,6% през 2026 г.; • Ще се реализира стабилизиращата функция на работната заплата в макроикономически план, мотивиране към заетост на наетите на минимална работна заплата и създаване на условия и предпоставки за задържането им на пазара на труда; • Нетният доход на наетите на минимална работна заплата ще нарасне през 2026 г. с 12,6 % спрямо този за 2025 г. и ще достигне 941,26 лв. (около 481,26 евро); • Ще се подкрепи вътрешното търсене на стоки и услуги и ще продължат процесите по ограничаване на неравенството и рисковете от изпадане в бедност; • Повишаването на размера на минималната работна заплата за 2026 г. ще окаже положително въздействие върху реалните доходи и съответно върху покупателната способност на работниците, предвид присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. • Раздалечаването на равнището на нетната минимална заплата от 28 линията на бедност е в пряка връзка с отчитане на показателите от чл.3 на Конвенция № 131 на МОТ за определяне на минимална работна заплата и индикаторите за определяне на адекватна минимална заплата от Директивата за адекватните минимални работни заплати в ЕС 2022/2041; • Ще има благоприятно въздействие върху жизненото равнище на най- нискодоходната част от работната сила. Нетната минимална заплата ще бъде с 23,2% по-висока от линията на бедност за страната от 764 лв. по изследването „Статистика на доходите и условията на живот“ ЕU-SILC. • Ще окаже благоприятно влияние върху пазара на труда; • Социални партньори – участие в провеждането на политика в областта на жизненото равнище и доходите в съответствие с икономическите и социални предизвикателства; • При този вариант ще се съхрани и доразвие националната практика за определяне на размера на минималната работна заплата както по отношение на използваните статистически данни, така и по отношение на целите за прозрачност и прогнозируемост на действащия механизъм. • При реализиране на този вариант ще бъдат по-добре защитени хората, наети на минимална работна заплата, имайки предвид рисковете пред прогнозите, породени от възможността за евентуална ескалация на напрежението в международен план и възникване на допълнителни нарушения в доставките на суровини и материали от участващите в конфликта страни. • Минималният осигурителен доход по икономически дейности и квалификационни групи професии ще бъде определен в размер от 1 213 лв. Повишаването на минималния осигурителен доход със 136 лв. ще окаже положително въздействие върху приходите в държавния бюджет и в бюджета на ДОО. При реализиране на Вариант 1 „Приемане на проект на Постановление на Министерския съвет за определяне на минималната работна заплата за страната от 01.01.2026 г. в размер на 1 213 лв.“ ще бъдат изпълнени поставените цели и ще се решат констатираните проблеми, както и защитени в оптимално възможна степен интересите на заинтересованите страни. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Работодатели, които реализират ниска добавена стойност от икономическата си дейност могат да изпитат недостиг от средства за увеличение на инвестициите с цел повишаване на конкурентоспособността си. Вариантът на действие няма отношение към правото на собственост, научноизследователската и развойна дейност. Няма да доведе до улесняване на въвеждането и разпространението на нови производствени методи, технологии и продукти. Вариантът на действие оказва въздействие върху определени сектори и региони, не ограничава свободата на движение на стоки, на капитали, свободата на предоставяне на услуги и свободното движение на работници. По отношение на балансираното демографско развитие: Вариант 1 не води до задържане на темповете на намаляване на броя на населението. Не води до насърчаване на раждането, отглеждането и възпитанието на деца и до подобряване на репродуктивното здраве на населението. Този вариант не оказва влияние върху здравословното състояние на населението и намаляване на общата, преждевременната, детската и майчината смъртност. Не води до повишаване на средната продължителност на живота и на продължителността на живота в добро здраве. Вариантът на действие не води до 29 намаляване на общата заболеваемост и до превенция на социално значими болести. Не води и до създаване на здравословни и безопасни условия на труд. Не води до смекчаване на негативните последици от застаряването на населението и до възприемане на модел за активен и продуктивен живот на възрастните хора в добро здраве. Вариантът на действие не предвижда адаптиране на социалните системи или на някоя от тях към демографските промени на застаряването на населението – пазар на труда; пенсионноосигурителната система; системата за социално подпомагане, закрила и дългосрочни грижи; здравеопазване, образование, култура и др. Този вариант на действие не ограничава диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в някои региони; не води до подобряване на инфраструктурата и качеството на живота в различните райони на страната. Не създава условия за възраждане на селските райони и за намаляване на различията между населените места; не води до подобряване на транспортната, търговската и други обслужващи инфраструктури на селските и пограничните райони за задържане на населението в тях. Вариант 1 не води до опазване и поддържане на екологичната и ергономичната среда за живот и до намаляване на регионалните диспропорции чрез децентрализация и създаване на регионален капацитет за динамично икономическо развитие. Вариантът на действие не улеснява и не ограничава приспособяването към промените и използването на технологични иновации на работното място. Вариант 1 няма пряко отношение към: неприкосновеността на личния живот; правото на добра администрация, достъпа до правосъдие и до управлението; общественото здраве; сигурността и обществения ред; културата; климата и климатичните промени; транспорта и използването на енергия; биоразнообразието; чистотата на атмосферния въздух; качеството на водите и водните запаси; качеството на почвата; възобновяемите или невъзобновяемите ресурси; влиянието на фирмите и потребителите върху околната среда; отпадъците /генериране/ рециклиране; и към грижите за животните. 2.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Специфични въздействия: Този вариант на действие няма други специфични въздействия, извън посочените по-горе. Въздействия върху малките и средните предприятия: Този вариант оказва въздействие върху малките и средните предприятия. Работодатели, които реализират ниска добавена стойност от икономическата си дейност могат да изпитат нужда от средства за увеличение на инвестициите с цел повишаване на конкурентоспособността си. Доколкото такъв недостиг ще е в ограничени размери поради балансирания характер на Вариант 1, то той може лесно да бъде компенсиран чрез различните финансови инструменти, които са достъпни за МСП, както и чрез въвеждането на мерки за повишаване предприемаческата ефективност и ефикасност. Административна тежест: При Вариант 1 няма ефект върху административната тежест. 5. Сравняване на вариантите: Степени на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска ; 4) ниска. ; 5) ниска. 5.1. По проблем „Необходимост от актуализиране на минималната работна заплата и приемане на Постановление за определяне нов размер на минималната работна заплата за 2026 г.“ Цел 1: Осигуряване на необходимата социална защита за наетите лица по отношение на минималните допустими равнища на работните заплати; Цел 2: Размерът на минималната работна заплата да следва икономическите реалности и възможностите на бюджета; Цел 3: Да се изпълнят икономическите и социални критерии, заложени в Конвенция № 131 на МОТ, на които трябва да отговаря размерът на минималната работна заплата; 30 Цел 4: Да се реализира мотивиране към заетост на наетите Цел 5: Да се постигне Цел 7: Нарастването на Цел 8: Способства стабилизиращата функция на работната заплата на минимална работна заплата и задържането им на пазара на труда; задоволяване на минималните жизнени минимална заплата и намаляване на риска от Цел 6. Ограничаване на рисковете за минималната работна заплата като част на доходите; за намаляване на неравенството в в макроикономически план, създаване на условия и предпоставки за потребности на хората, работещи на бедност; заетостта; от процеса на конвергенция разпределението на доходите. Вариант „Без действие“ Запазване на размера на минималната работна заплата от 1 077 лв. (551 евро) Вариант 1 Приемане на ПМС с размер на МРЗ от 1 213 лв. (620 евро) Цел 1: Осигуряване на необходимата социална защита за наетите лица по отношение на минималните допустими равнища на работните заплати ниска висока Цел 2: Размерът на минималната работна заплата да следва икономическите реалности и възможностите на бюджета ниска висока Цел 3: Да се изпълнят икономическите и социални критерии, заложени в Конвенция № 131 на МОТ, на които трябва да отговаря размерът на минималната работна заплата средна висока т с о н в и т к е ф Е Цел 4: Да се реализира стабилизиращата функция на работната заплата в макроикономически план, мотивиране към заетост на наетите на минимална работна заплата и създаване на условия и предпоставки за задържането им на пазара на труда средна висока Цел 5: Да се постигне задоволяване на минималните жизнени потребности на хората, работещи на минимална заплата и намаляване на риска от бедност; ниска средна Цел 6. Ограничаване на рисковете за заетостта висока висока Цел 7: Нарастването на минималната работна заплата като част от процеса на конвергенция на доходите ниска средна 31 Цел 8: Способства за намаляване на неравенството в разпределението на доходите. ниска висока Цел 1:Осигуряването на необходимата социална защита за наетите лица по отношение на минималните допустими равнища на работните заплати ниска висока Цел 2: Размерът на минималната работна заплата да следва икономическите реалности и възможностите на бюджета средна висока Цел 3: Да се изпълнят икономическите и социални критерии, заложени в Конвенция № 131 на МОТ, на които трябва да отговаря размерът на минималната работна заплата средна висока т с о н с а к и ф Е Цел 4: Да се реализира стабилизиращата функция на работната заплата в макроикономически план, мотивиране към заетост на наетите на минимална работна заплата и създаване на условия и предпоставки за задържането им на пазара на труда ниска висока Цел 5: Да се постигне задоволяване на минималните жизнени потребности на хората, работещи на минимална заплата и намаляване на риска от бедност ниска висока Цел 6: Ограничаване на рисковете за заетостта ниска висока Цел 7: Нарастването на минималната работна заплата като част от процеса на конвергенция на доходите ниска средна Цел 8: Способства за намаляване на неравенството в разпределението на доходите. ниска висока 32 Цел 1: Осигуряването на необходимата социална защита за наетите лица по отношение на минималните допустими равнища на работните заплати средна висока Цел 2: Размерът на минималната работна заплата да следва икономическите реалности и възможностите на бюджета ниска средна Цел 3: Да се изпълнят икономическите и социални критерии, заложени в Конвенция № 131 на МОТ, на които трябва да отговаря размерът на минималната работна заплата ниска средна т с о н а в у с а л г ъ С Цел 4: Да се реализира стабилизиращата функция на работната заплата в макроикономически план, мотивиране към заетост на наетите на минимална работна заплата и създаване на условия и предпоставки за задържането им на пазара на труда ниска висока Цел 5: Да се постигне задоволяване на минималните жизнени потребности на хората, работещи на минимална заплата и намаляване на риска от бедност ниска висока Цел 6: Ограничаване на рисковете за заетостта висока средна Цел 7: Нарастването на минималната работна заплата като част от процеса на конвергенция на доходите ниска средна Цел 8: Способства за намаляване на неравенството в разпределението на доходите ниска средна 1.2. 1.1. Сравнете вариантите чрез Посочете степента, в която ефективност, чрез която се сравняване на ключовите им положителни вариантите ще изпълнят определените сравняване на вариантите: измерва степента, до която вариантите и отрицателни въздействия. цели, съгласно основните критерии за постигат целите на предложението; 33 ефикасност, която отразява степента, до която целите могат да бъдат постигнати при определено ниво на ресурсите или при най-малко разходи; съгласуваност, която показва степента, до която вариантите съответстват на действащите стратегически документи. 6. Избор на препоръчителен вариант: По проблем „Необходимост от актуализиране на минималната работна заплата и приемане на Постановление за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната от 01.01.2026 г.“ Препоръчителен за решаване на поставения проблем е Вариант 1. Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? 34 В България минималната работна заплата е определена на национално ниво за цялата страна и за всички работници, независимо от отрасъла, в който са заети. Очаква се да има положително въздействие върху повишаване на мотивацията и заинтересоваността за запазване на работните места, повишаване качеството на работната сила, намаляване на нелоялната конкуренция. Разходът на работодателите за един отработен час на минимална часова работна заплата от 01.01.2026 г. ще е 7,31 лв. (изчислена стойност 7,3072) при нормална продължителност на работното време от 8 часа и при 5-дневна работна седмица, като ще нарасне с 0,82 лв. (0,69 лв. за труд и 0,13 лв. за осигуровки). Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани потенциални рискове при реализиране на Вариант 1. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: Проектът на нормативен акт ще бъде съгласуван в съответствие с чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Проектът ще бъде обсъден в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Проектът на Постановление на Министерския съвет за определяне размера на минималната работна заплата за страната за 2026 г. ще бъде публикуван на Портала за обществени консултации на Министерския съвет и на интернет-страницата на Министерството на труда и социалната политика, за получаване на предложения и становища в нормативноустановения срок. Справката за отразените становища ще бъде публикувана на Портала за обществени консултации на Министерския съвет и на интернет-страницата на Министерството на труда и социалната политика. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 35 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? ( преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: 1. Тримесечно наблюдение на НСИ на наетите лица, отработеното време, средствата за работна заплата и други разходи за труд; 2. Годишната статистика на заетостта и разходите за труд се основава на наблюдението на заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд, което е изчерпателно за всички предприятия от обществения сектор и частния сектор, независимо от вида на тяхната икономическа дейност и действащото законодателство, по което са създадени и регистрирани; 3. Тримесечно наблюдение на НСИ на производителността на труда, заетите лица и отработеното време; 4. Инфлация и индекси на потребителските цени на НСИ; 5. Тримесечно наблюдение на НСИ за брутния вътрешен продукт (БВП); 6. Пролетна макроикономическа прогноза на Министерство на финансите за 2025 г.; 7. Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025-2028 г., приета с Решение № 88 на Министерския съвет от 24.02.2025 г; 8. Годишен преглед на минималните работни заплати за 2023, 2024 г. и 2025 г. – Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд (EUROFOUND). 2. Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Златина Найденова, за директор на дирекция „Жизнено равнище, демографска политика и социални инвестиции“ Дата: 21.08.2025 г. Подпис: 21.8.2025 г. X ЗН ЗЛАТИНА НАЙДЕНОВА За директор на Д Ж РДПСИ Signed by: Zlatina Ivanova Naydenova /Съгласно Заповед №РД-14-2636/13.08.2025 г./

АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ Отговорният бизнес – за бизнес по правилата. Изх. № 253/15.09.2025 г. ДО Г-Н БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ, МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА Относно: Проект на Постановление на Министерския съвет за определяне размера на минималната работна заплата за страната от 1 януари 2026 г.¹ УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР, Във връзка с публикувания за обществено обсъждане на портала за обществени консултации проект на Постановление на Министерския съвет за определяне размера на минималната работна заплата за страната от 1 януари 2026 г., представяме на Вашето внимание становището на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). На 1 февруари 2023 г. Народното събрание на Република България прие Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда (обн. ДВ, бр. 14 от 10 февруари 2023 г.), според който Министерският съвет е задължен ежегодно, до 1 септември да определя минималната работна заплата за страната. Според разпоредбите тя трябва да бъде 50% от средната БРУТНА работна заплата за дванадесетмесечен период, който включва последните две тримесечия на предходната и първите две тримесечия на текущата година. Съгласно чл. 244 от Кодекса на труда, ОСНОВНАТА минимална работна заплата не може да бъде по-ниска от тази, установена през предходната година. Тази законодателна промяна е грешен и ВРЕДЕН опит за транспониране на Директива (ЕС) 2022/2041 и е резултат на стремежа на народни представители от различни парламентарни групи да спечелят избиратели чрез популистки предложения. В нарушение на принципите на тристранния диалог и на изискването на Директива (ЕС) 2022/2041 за неговото насърчаване, на обществено обсъждане е предложен проект на Постановление на Министерския съвет, публикуван на 26.08.2025 г., който, следвайки простата линейна логика на чл. 244, предлага размер на ОСНОВНАТА минимална работна заплата на 1213 лева (620,20 евро). Асоциацията на индустриалния капитал в България, в качеството си на отговорен социален партньор и национално представителна работодателска организация, изразява категорична позиция срещу предложението на Министерския съвет за увеличаване на ¹ https://strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=9491 1 минималната работна заплата (МРЗ) на 1213 лв. (620,20 евро) от 1 януари 2026 г., което представлява ръст от 12,6% спрямо сегашния размер от 1077 лв. Това предложение, макар и представено като мярка за подкрепа на доходите на близо 600 000 души, игнорира сериозните икономически рискове и дисбаланси, които вече се проявяват в българския пазар на труда. АИКБ настоява за преразглеждане на предложението и предлага да не се увеличава МРЗ за 2026 г., тъй като тя вече е нараснала изпреварващо през последните три години, надвишавайки значително обективни икономически показатели. АИКБ настоява за отмяна на чл. 244 от Кодекса на труда, чиято неадекватност е в основата на настоящите проблеми. Разпоредбата противоречи на Конвенция № 131 на Международната организация на труда за определяне на минимална заплата от 1970 г., ратифицирана от България през 2018 г., както и е в разрез с Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз. Конкретните аргументи са свързани с: 1. Негативни последици за пазара на труда в България от неадекватното увеличение на МРЗ за страната За последните три години, от влизане в сила на изменението в чл. 244 КТ, размерът на минималната работна заплата се е увеличил с над 15% - за 2025 г., с 19.62%, за 2024 г. , а настоящото предложение за размера на МРЗ от 01.01.2026 г. предвижда увеличение с още 12.63%. Кумулативният ръст на МРЗ за периода 2023-2026 г. би бил над 55%, при реален ръст на икономиката за същия период около 10% и натрупана инфлация в размер на около 10%, което означава, че за периода на действие на чл. 244 от КТ МРЗ расте над 2.5 пъти по-бързо от обективните икономически показатели, обуславящи растежа й. Вече отчетливо се наблюдават негативните ефектите на значителните икономически дисбаланси на пазара на труда, предизвикани от рязкото и необосновано покачване на МРЗ в страната. Големи компании затварят заводите си и местят производството си в други държави. Основната причина за освобождаването на хиляди работници са растящите разходи за труд, които правят производствата в България неконкурентни. Същевременно освободените служители (без образование и квалификация) се присъединят към редиците на безработните и зависят от държавните помощи за безработица. Ефектът за публичните финанси на държавата се проявява като загуба на приходи от социални осигуровки и данъци и увеличение на разходите като помощи за безработица, тъй като липсват достатъчно други работодатели, които да наемат освободените кадри, а дори и да има такива предприятия, тежестта на новата минималната работна заплата се усеща и при тях. Когато минималното заплащане расте, това пряко се отразява на разходите на предприятието. Тъй като компанията не може да увеличи производителността си със същия темп, продукцията ѝ се оскъпява. В тази ситуация са почти всички предприятия, които разчитат на многоброен и ръчен труд, който логично е нископлатен. Особено засегнати са предприятията, които произвеждат продукция с ниска добавена стойност в различни икономически сектори - като например текстилната промишленост, селското стопанство, хотелиерството и ресторантьорството, охранителна дейност и др. Административното повишение на МРЗ създава трайно увеличение на разходите за труд, тъй като веднъж увеличени, възнагражденията практически не могат да бъдат редуцирани. Освен този пряк ефект, неминуемо е и настъпването на вторичен ефект– възнагражденията на служителите, имащи по-висока квалификация, опит и знания, се 2 доближава до възнагражденията на лица, които нямат такива трудови качества и характеристики, което ги демотивира да продължават да повишават квалификацията и производителността си. За да бъдат запазени, тези служители също ще трябва да получат увеличение на възнагражденията, което ще има стъпаловиден ефект в предприятията, без това да е обосновано от реални икономически и пазарни условия. Друга негативна последица от рязкото и икономически необосновано повишаване на МРЗ за страната е доближаването на минималната и медианната работна заплата и разрастването на сивата икономика. В някои региони на страната и в някои икономически дейност, произвеждащи продукти с ниска добавена стойност, има огромна опасност от това работниците и служителите да получават официално еднакви заплати, без оглед на образование, квалификация или сложност на работата. Част от тези работници вероятно получават и ще получават т.нар. „заплата в плик". Увеличаването на сивата икономика е неизбежно и представлява значителен негативен ефект от неадекватното увеличение на МРЗ. Неадекватната минимална работна заплата разрушава пазара на труда в България, както минималната пенсия разруши справедливостта на пенсионната система и около 50% от пенсионерите получават еднаква минимална пенсия без оглед на осигурителния си принос. Неадекватната МРЗ увеличава регионалните различия. Само работещите в София-град получават средна работна заплата, която надвишава средната за страната. Работещите в останалите 27 области получават работни заплати под средната за страната. Разликата между София-град и Смолян е почти двойна, ако се гледат данните за юни 2025 г. В столицата средната брутна заплата достига 3 467 лв., докато в Смолян тя е 1 790 лв. Разликата продължава да е значителна, като само три области - Враца (вследствие на атомната централа), Варна и София-област са със средни възнаграждения над 2200 лв., което е с над хиляда лева по-ниско от столицата. 2. Увеличаването на МРЗ като най-мощният инструмент за увеличаване на инфлацията Според класическите икономически теории, включително теорията за спиралата на заплатите и цените, увеличаването на МРЗ представлява един от най-мощните инструменти за стимулиране на инфлацията. Когато МРЗ се повишава административно, без съответстващ ръст в производителността, това води до директно увеличаване на разходите за труд в предприятията. За да компенсират тези разходи, предприятията са принудени да повишат цените на своите продукти и услуги, което от своя страна подхранва инфлационния натиск. Този ефект е особено силен в сектори с ниска добавена стойност и висока зависимост от нискоквалифициран труд, където маржовете на печалба са тесни и възможностите за автоматизация – ограничени. В резултат на това се създава порочен кръг - по-високи заплати водят до по-високи цени, които на свой ред провокират искания за още по-високи заплати, за да се компенсира загубата на покупателна способност. Последните данни от НСИ показват, че годишната инфлация за юли 2025 г. е 5,3 %, а натрупаната от началото на годината – 3,2 %, което вече надвишава прогнозите и подчертава уязвимостта на икономиката към такива шокове. В контекста на предстоящото влизане на България в Еврозоната от 1 януари 2026 г. това предложение е особено проблематично. Основният страх на населението след приемането на еврото е от покачване на цените. Въпреки това точно от 1 януари 2026 г. 3 правителството предлага да увеличи МРЗ, а оттам и редица други свързани възнаграждения, с 12,6%. Това е в пряко противоречие с всички мерки и заявки на правителството за борба с инфлацията. Вместо да се фокусира върху антиинфлационни мерки, предложението рискува да усили ценовия натиск точно в момента на смяна на валутата, което може да доведе до загуба на доверие в икономическата политика и допълнителни социални напрежения. 3. Противоречие на текста на чл. 244 от Кодекса на труда с Конвенция № 131 на Международната организация на труда за определяне на минималната работна заплата, приета на 22 юни 1970 г. в Женева, ратифицирана от България (обн. ДВ. бр.12 от 6 февруари 2018г.) Съгласно чл. 5, ал. 4 от КРБ международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Считаме, че чл. 244 на КТ, обнародван в ДВ, бр. 14 от 2023 г. противоречи на чл. 2, 3 и 4 от Конвенция № 131 на Международната организация на труда за определяне на минималната работна заплата, приета на 22 юни 1970 г. в Женева, ратифицирана от Република България през 2018 г. (обн. ДВ. бр.12 от 6 февруари 2018 г.). Актуалната редакция на чл. 244 от Кодекса на труда е в противоречие с изискванията на чл. 3 и чл. 4 от Конвенция № 131, тъй като: - установеният ред за определяне и актуализиране на минималната работна заплата не се основава на критерии, които отчитат въпросните елементи, посочени в чл. 3 на Конвенцията. На практика този ред въвежда автоматичност, базирана единствено (и то неправилно) на статистически данни за БРУТНАТА средната работна заплата. Критериите, формулирани в чл. 244, игнорират изцяло икономическите фактори, идентифицирани в точка „б" на Конвенцията, и е спорно дали изискванията в точка „а" са адекватно адресирани. Освен това чрез възприетия механизъм се обезличава ролята на социалните партньори в определянето и актуализацията на критериите за минималната работна заплата. Това е особено явно, когато се разгледа текстът на чл. 2 от Конвенция № 131, който утвърждава законовата сила на минималните заплати и подчертава, че свободата на колективното договаряне трябва да се запази изцяло. С въвеждането на механизма за определяне на МРЗ за страната в чл. 244, ал. 2 от Кодекса на труда, социалното партньорство е сведено до формална администраторска роля, без реална възможност за влияние върху процеса на определяне на минималната работна заплата. Тази разпоредба не е в синхрон с целите и духа на Конвенция № 131 на МОТ, което подкопава социалния диалог и ерозира ролята на социалните партньори по този важен въпрос. АИКБ изразява твърдо становище, че съдържанието на чл. 244 противоречи на разпоредбите на Конвенция № 131, ратифицирана от Република България през 2018 г. С оглед на факта, че ратифицирането на дадена конвенция на МОТ приравнява нейния статут на сключен международен договор, нейните разпоредби имат приоритет пред съществуващото национално законодателство, в частност над чл. 244 от Кодекса на труда. 4 4. Чл. 244 от Кодекса на труда противоречи и на духа, и на буквата на Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз Законът за изменение и допълнение на Кодекса на труда бе обнародван в Държавен вестник, бр. 14 на 10 февруари 2023 г., скоро след приемането на Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз. Страната ни разполагаше с двугодишен период за транспониране на директивата в националното законодателство. Текстът на чл. 244 от Кодекса на труда, както и съдържащата се в него формула, противоречат както на духа, така и на буквата на Директива (ЕС) 2022/2041. В текста на директивата няма указание, че размерът на минималната работна заплата трябва да бъде изчислен чрез някаква формула. Освен това духът на директивата е изцяло насочен към укрепване, засилване и разширяване на обхвата на колективното договаряне и социалния диалог между социалните партньори - работодателските организации и синдикатите. Въведената промяна чрез неясно (най-малко защото не се указва каква МРЗ - основна или с включени допълнителни възнаграждения) прилагане на формулата ОСНОВНА МРЗ = 50% от БРУТНА СРЗ представлява съществено отклонение от принципите на колективното договаряне и социалния диалог. Това е най-сериозното предизвикателство, поставено пред индустриалните отношения в България след възстановяването на трипартизма и бипартизма след 10 ноември 1989 г. Наличието на такава императивна формула елиминира възможността за преговори, споразумения и сключване на колективни договори. Изключва се всяка възможност за маневриране или отчитане на специфични обстоятелства, като минималната работна заплата се определя чрез един елементарен линеен подход. В директивата водещата роля се определя на диалога между социалните партньори, като основният стремеж е постигането на балансирана преговорна позиция между тях като гарант за социален мир и възходящо развитие. Държавата има функция на фасилитатор на този диалог, както и да закрепи законово резултатите от него, но не и като страна, заемаща позиция от едната му страна в ущърб на другата. Определянето на икономически показатели чрез преговори представлява сама по себе си оптимизационна процедура. Договорените параметри са винаги по-близки до реалността, отколкото абстрактните съображения на държавните служители и политици. Впрочем самият текст на Директивата по най-добър начин илюстрира колко несъвместимо и противоречиво на нейните принципи е „решението" за определяне на минималната работна заплата, предвидено в чл. 244 от Кодекса на труда. Точка втора от член 5 на Директивата гласи: „2. Националните критерии, посочени в параграф 1, включват най-малко следните елементи: а) покупателната способност на законоустановените минимални работни заплати, като се взема предвид издръжката на живота; б) общото равнище на работните заплати и тяхното разпределение; в) темпа на растеж на работните заплати; г) дългосрочните равнища и развитието на националната производителност." Средната БРУТНА работна заплата (СРЗ) несъмнено се влияе от различни икономически фактори, но не е достатъчна като самостоятелен параметър за изпълнение 5 дори на минималните изисквания на Директивата. Особено това се отнася до точка „г)", която разглежда „дългосрочните равнища и развитието на националната производителност." Въз основа на тези съображения Асоциацията на индустриалния капитал в България отговорно заявява, че няма да оттегли от дневния си ред въпроса за отмяната на чл. 244 от Кодекса на труда, тъй като той оказва негативно влияние върху бизнес средата и индустриалните отношения в страната. Въпросната разпоредба създава една рекурентна зависимост и положителна обратна връзка, която води до автоматично нарастване на стойността на МРЗ, независимо от състоянието на икономиката. И така до практически изравняване на медианната с минималната работна заплата. Щетите, нанесени на икономиката с тази разпоредба, вече се измерват с редица напускащи страната ни световни компании и хиляди закрити работни места. 5. Принципни и фактически грешки при изчисляването на минималната работна заплата (МРЗ) по формулата от чл. 244 на Кодекса на труда (КТ) Още преди извършването на промените в Кодекса на труда, които доведоха до приемането на формулата, въведена в чл. 244, в дискусиите многократно се подчертаваше, че минималната месечна работна заплата представлява ОСНОВНА заплата. В контраст - средната БРУТНА месечна работна заплата (СРЗ), използвана за изчисляване на минималната, не е ОСНОВНА, а БРУТНА и обхваща множество допълнителни плащания. За необходимостта от такова съответствие (брутна:брутна, респективно основна:основна) пряко указва текстът на Директивата на ЕС. Методологията на НСИ за статистически данни за средната брутна месечна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение посочва, че брутна работна заплата е възнаграждението, което лицето получава за положения от него труд преди приспадането на задължителните и доброволните вноски за социално и здравно осигуряване и данъчните начисления за сметка на наетото лице. Брутната работна заплата на наетите лица включва начислените средства за: • основна заплата за отработено време или извършена работа; • възнаграждение за основен и допълнителен платен годишен отпуск и други видове платени отпуски съгласно КТ и ЗДС (обучение и приемен изпит в учебно заведение, отпуск за изпълнение на граждански и обществени задължения, отпуск на синдикални дейци, служебни и творчески отпуски, платен отпуск за две и повече живи деца); • възнаграждение за извънреден труд; • допълнителни трудови възнаграждения за продължителна работа, нощен труд, работа при вредни или други специфични условия на труд, работа в празнични и почивни дни, за по-висока лична квалификация и др. съгласно КТ или договорени чрез колективен трудов договор; • допълнително материално стимулиране под формата на месечни и тримесечни премии; • годишни премии, 13-та и 14-та заплата. Следва да се отбележи още едно ключово обстоятелство. За целите на социалното осигуряване договорите за управление и контрол (ДУК) са приравнени на трудови договори, но по своята същност те не са трудови договори, а са договори, сключени съгласно Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), и страните по тях са възложител и изпълнител, а не 6 работодател и работник. Съгласно данни от НСИ значителна част от лицата, работещи по Договори за управление и контрол (ДУК), отчитат и декларират пред НСИ доходите си като получени от трудово правоотношение. Това води до съществено изкривяване на данните за средната БРУТНА месечна работна заплата. От гореизложеното следва, че при правилно изчисление (ОСНОВНА МРЗ = 50% от ОСНОВНА СРЗ) размерът на минималната работна заплата би бил по-нисък от настоящия. Поради това считаме, че исканията за увеличаване на МРЗ до 1213 лева са несъстоятелни. Заключение АИКБ настоява Министерският съвет да оттегли предложението за увеличаване на МРЗ за 2026 г. и да запази сегашния ѝ размер. Това е необходимо, за да се избегнат допълнителни дисбаланси на пазара на труда, да се поддържа конкурентоспособността на българската икономика и да се гарантира стабилен преход към Еврозоната. АИКБ апелира в кратки срокове да бъдат предприети действия по отмяна на чл. 244 КТ и изработване на адекватен механизъм за определяне на МРЗ, с реално и действено участие на социалните партньори в процеса, утвърждаващ договорното начало и на базата на обективни икономически критерии, отразяващи реалното развитие на икономиката, пазара на труда и покупателната способност, в изпълнение на европейското законодателство. С УВАЖЕНИЕ, РУМЕН РАДЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ 7