Проект на Наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води предназначени за питейно-битово водоснабдяване и за водоснабдяване за производство на бутилирани води, за лечебни цели, за профилактика, за отдих и спорт

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ Проект! X ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДОКЛАД от МАНОЛ ГЕНОВ МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ Относно: Проект на Постановление на Министерския съвет за одобряване на проект на Наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и за водоснабдяване за производство на бутилирани води, за лечебни цели, за профилактика, за отдих и спорт УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОДА ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛИ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация (УПМСНА), внасям за разглеждане проект на Постановление на Министерския съвет (РМС) за одобряване на проект на Наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води, предназначени за питейно-битово Страница 1 от 3 водоснабдяване и за водоснабдяване за производство на бутилирани води, за лечебни цели, за профилактика, за отдих и спорт (Наредба). С разработения проект на Наредба се изпълнява разпоредбата на чл. 135, ал. 1, т. 6 от Закона за водите. 1. Цели, които се поставят с предложения акт С проекта на Наредбата, МС ще изпълни задължението си по чл. 135, ал. 1, т. 6 от Закона за водите. Целта на тази Наредба е опазване на водоизточниците и съоръженията, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, за водоснабдяване за производство на бутилирани води, за производство на храни и лекарствени продукти за повърхностни води, подземни води и минерални води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и за водоснабдяване за производство на бутилирани води, за лечебни цели, за профилактика, за отдих, спорт и други цели. За опазването на водите от замърсяване и увреждане, както и от бъдещо замърсяване на водите, с цел осигуряване на чиста питейна вода и за опазване на общественото здраве, в приложение № 1 и № 2 на Наредбата са заложени мерки за забрана, ограничаване или ограничаване при доказана необходимост на дейности, които биха довели до влошаване състоянието на водите, както и засягане и компрометиране на водовземните съоръжения. Проекта на Наредба ще допринесе за постигане на приоритетите и целите, заложени в програмата на правителството за управление на Република България за периода 2025-2029 г. 2. Причини, които налагат приемането на предложения акт С проекта на наредба Министерски съвет ще изпълнени задължението си по чл. 135, ал. 1, т. 6 от Закона за водите да приеме наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно- битово водоснабдяване и на минералните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и за водоснабдяване за производство на бутилирани води, за лечебни цели, за профилактика, за отдих и спорт. Към момента действащата Наредба № 3 от 16 октомври 2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, не е актуализирана от датата на обнародването й (ДВ бр.88 от 27 Октомври 2000г.) спрямо приложимата нормативна уредба в областта на водите. 3. Очаквани резултати от прилагането на проекта на акт С изготвения проект на Наредба се очаква увеличаване на броя проектирани и фактически изградени СОЗ около водоизточниците за питейно – битово водоснабдяване. С намаляването на размерите на пояс I на СОЗ около подземните водоизточници ще се облекчи процесът на стопанисване на поясите от титулярите на разрешителните за водовземане, в т.ч. ВиК дружества и други оператори. Министерски съвет ще изпълни задължението си по чл. 135, ал. 1, т. 6 от Закона за водите. Чрез наредбата допълнително ще се актуализира и прецизира съществуващата нормативна уредба, която е от 16.10.2000 г. Настъпилите през годините промени в нормативна уредба в областта на водите, налагат същите да бъдат отразени и в настоящата наредба. В наредбата е предвиден ред за решаване на случаите, в които определянето на пояс I около съоръженията за минерални води следва да е с по-малки размери и е невъзможно да са в нормативно-допустимите граници, при наличието на теренни или инфраструктурни особености. С наредбата ще се облекчи процеса на определянето и стопанисване на поясите на СОЗ. Ще бъдат решени случаите, в които определянето на пояс I около водовземните съоръжения за подземни и минерални води с по-малки размери, предвид наличието на теренни или инфраструктурни особености. 4. Въздействие върху държавния бюджет Страница 2 от 3 Предложеният проект на акт няма да окаже въздействие върху държавния бюджет. Изготвена и приложена е финансова обосновка, съгласно Приложение № 2.2. към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от УПМСНА. 5. Съответствие на проекта с правото на ЕС Не се налага да бъде изготвена справка за съответствие с европейското право, тъй като с проекта не се транспонират директиви на Европейския съюз. 6. Проведени обществени консултации по предложения акт, както и резултатите от тях Проектът на акт, заедно с доклада, мотивите и частичната предварителна оценка на въздействие, са публикувани за обществени консултации на интернет страницата на МОСВ и на Портала на Министерския съвет за обществени консултации, съгласно изискванията на чл. 26, ал. 2, 3 и 4 от Закона за нормативните актове и чл. 85 от УПМСНА. Предложеният проект е съгласуван по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация и е приложена справка за отразяване на получените становища. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОДА ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛИ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, С оглед гореизложеното и на основание чл. 8, ал. 4, т.1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, предлагам да се приеме предложения проект на Постановление на Министерския съвет за одобряване на проект на Наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и за водоснабдяване за производство на бутилирани води, за лечебни цели, за профилактика, за отдих и спорт. Приложения: 1. Проект на Постановление на Министерския съвет; 2. Проект на Наредба; 3. Мотиви към проекта на нормативен акт; 4. Частичната предварителна оценка на въздействието на проекта; 5. Финансова обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от УПМСНА – одобрена от министъра на финансите; 6. Проект на съобщение до средствата за масово осведомяване; 7. Оригинали на получените становища от ведомствата; 8. Справка за отразените становища по чл. 32 от УПМСНА; 9. Справка за отразяване на становища, постъпили в процеса на обществени консултации; X МАНОЛ ГЕНОВ Министър на околната среда и водите Страница 3 от 3

Проект! НАРЕДБА за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води предназначени за питейно-битово водоснабдяване и за водоснабдяване за производство на бутилирани води, за лечебни цели, за профилактика, за отдих и спорт Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. (1) С тази наредба се определят изискванията и мерките за опазване на водоизточниците и водовземните съоръжения, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, за водоснабдяване за производство на бутилирани води, за производство на храни и лекарствени продукти за: 1. повърхностни води; 2. подземни води; 3. минерални води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и за водоснабдяване за производство на бутилирани води, за лечебни цели, за профилактика, за отдих, спорт и други цели. (2) За опазване на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване се определят зони за защита на водите и санитарно-охранителни зони (СОЗ): 1. СОЗ около водовземните съоръжения за питейно-битово водоснабдяване и около водовземните съоръжения за минерални води; 2. зони за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване. (3) Разпоредбите на тази наредба не се прилагат за водоизточник за индивидуално водовземане за собствени потребности на гражданите по смисъла на Закона за водите. Чл. 2. (1) Водоизточници по чл. 1 са: 1. повърхностните водни обекти или части от тях; 2. водовземните съоръжения за подземни, в т.ч. и минерални, води. (2) Водовземните съоръжения по чл. 1 са съоръжения, чрез които се отнемат води от водоизточника и средствата за измерване към тях, в т.ч. и съоръженията за акумулиране и/или третиране на води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване. Чл. 3. (1) Зоните за защита на повърхностните и подземните води, предназначени за питейно- битово водоснабдяване и мерките за опазването им, посочени в Закона за водите, се определят в плановете за управление на речните басейни и осигуряват опазването на водните тела, които: 1. се използват за питейно-битово водоснабдяване и имат средно денонощен дебит над 10 куб.м. или служат за водоснабдяване на повече от 50 човека; 2. се предвижда да бъдат използвани за питейно-битово водоснабдяване; (2) Зоните за защита на водите по ал.1 включват: 1. територията на водосбора на повърхностните водни тела; 2. земната повърхност над подземните водни тела и водосбора на свързаните с подземното водно тяло повърхностни водни тела или участъци от тях. (3) Зоните за защита, определени по ал.1 се актуализират с актуализацията на Плановете за управление на речните басейни. (4) Зоните за защита на водите включват СОЗ, определени и оразмерени при условията и по реда на глава четвърта на тази наредба. (5) СОЗ обхващат: 1. акваторията и територията около водоизточниците за питейно-битово водоснабдяване от повърхностни води; 2. територията и/или подземния воден обект около водовземните съоръжения за питейно-битово водоснабдяване от подземни води и за минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и други цели. (6) СОЗ осигуряват: 1. физическа охрана на водоизточника и/или водовземното съоръжение; 2. защита срещу постъпване на замърсители във водоизточниците; 3. запазване на водоизточника в състояние, позволяващо ползването му за питейни цели от бъдещите поколения. Чл. 4. (1) В СОЗ се определят охранителни режими, с които се забраняват, ограничават, наблюдават, спират и контролират дейности, които унищожават, увреждат или застрашават да предизвикат отрицателна промяна на качеството и/или количеството на водите, непосредствено или като увредят елементите на околната среда. (2) Охранителните режими за подземните води се разпростират и върху проучването, добива и използването на подземните, в т.ч. и минералните води. Чл. 5. Забранява се експлоатация на водоизточник и/или водовземно съоръжение, без определена и изградена СОЗ. Чл. 6. (1) СОЗ осигуряват опазване на водоизточниците и водовземните съоръжения от разрушаване и пряко въвеждане на замърсяващи вещества, през водовземните съоръжения или във водите, използвани за питейно-битово водоснабдяване. (2) СОЗ се състоят от три пояса: 1. най-вътрешен пояс I - за строга охрана непосредствено около водоизточника и/или водовземното съоръжение от човешки дейности, които могат да увредят ползваната вода; 2. среден пояс II - за охрана на водоизточника от: а) замърсяване с химични, биологични, бързо разпадащи се, лесно разградими и силно сорбируеми вещества; б) дейности, водещи до намаляване на ресурсите на водоизточника и/или проектния дебит на водовземното съоръжение; в) други дейности, водещи до влошаване качествата на добиваната вода и/или състоянието на водоизточника; 3. външен пояс III - за охрана на водоизточника от: а) замърсяване с химични, бавно разпадащи се, трудно разградими, слабо сорбируеми и несорбируеми вещества; б) дейности, водещи до намаляване на ресурсите на водоизточника и/или проектния дебит на водовземното съоръжение; в) други дейности, водещи до влошаване качествата на добиваната вода и/или състоянието на водоизточника. Чл. 7. (1) Пояс I, заедно с оградата и маркировката му, е неразделна част от водоизточника и/или водовземното съоръжение. (2) В пояс I се разрешават само дейности, свързани с експлоатацията на водоизточника и/или водовземното съоръжение, в т.ч. изграждане на електрозахранваща система, използваща енергия от възобновяеми източници, само с цел електроснабдяване на водовземните съоръжения. (3) Достъп в пояс I имат само лицата, които стопанисват и експлоатират водоизточниците и водовземните съоръжения, както и контролните органи. Чл. 8. (1) В пояс I на водоизточниците и водовземните съоръжения за питейно-битово водоснабдяване от повърхностни води и от води на естествени извори се разрешават и дейности, свързани с изпълнението на противоерозионни, залесителни и отгледни горскостопански мероприятия. (2) Дейностите по ал. 1 се изпълняват така, че да не увреждат водоизточника, водовземните и измервателните съоръжения и да не влошават качествата на водите. Чл. 9. (1) В поясите II и III се забраняват, ограничават или ограничават при доказана необходимост дейностите, посочени в приложения № 1 и 2. (2) Когато по време на водовземането се установи, че някоя от ограничените дейности по приложения № 1 и 2 влошава количеството и/или качеството на добиваната вода, тази дейност се забранява от органа по чл. 35, определил СОЗ. (3) Когато резултатите от проведения национален или собствен мониторинг покажат влошаване на състоянието на водното тяло, тази дейност се забранява или ограничава от органа по чл. 35, определил СОЗ, в съответствие с приложимите мерки от ПУРБ. (4) Дейностите по ал. 2 и 3 се забраняват или ограничават от органа по чл. 35, определил СОЗ, с изменение или допълнение на заповедта за определяне на СОЗ. (5) Изпълнението на забраните или ограниченията по ал. 2 и 3 се контролира от басейновата дирекция. Чл. 10. (1) Публична държавна собственост са земите, заети от най-вътрешния пояс I на СОЗ на водоизточниците и водовземните съоръжения за питейно-битово водоснабдяване, публична държавна собственост, и на водовземните съоръжения за минерални води по чл. 14, т. 2 от Закона за водите. (2) Публична общинска собственост са земите на най-вътрешния пояс I на СОЗ на водоизточниците и водовземните съоръжения, с изключение на тези по ал. 1. (3) Частна собственост са земите на най-вътрешния пояс I на СОЗ около водовземните съоръжения за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване. (4) Земите, заети от най-вътрешния пояс I на СОЗ на водоизточниците и водовземните съоръжения за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води в защитените територии – изключителна държавна собственост, не променят собствеността си. (5) Общ пояс I за няколко водоизточника и/или водовземните съоръжения се определя, ако разстоянията между отделните пояси на съседните водоизточници и/или водовземни съоръжения са по-малки от 10 м, освен в случаите, когато съществува техническа или теренна невъзможност за изграждането на отделен пояс I. Чл. 11. Заустването на отпадъчни води в повърхностни водни обекти, попадащи в пояси II и III на СОЗ, се разрешава когато качеството на заустените води по емисионни стойности не влошава определеното състояние на повърхностното водно тяло в ПУРБ и при индивидуални емисионни ограничения, определени в издаденото разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект. Чл. 12. (1) При аварийни случаи в границите на СОЗ, които могат да предизвикат замърсяване на водите, лицата от чиято дейност е предизвикана аварията, извършват: 1. ограждане мястото на аварията и осигуряване на неговата охрана; 2. подходяща обработка на разлетите и разсипани вещества със сорбционни материали; 3. събиране, неутрализиране или унищожаване на разлетите или разсипани вещества; 4. ликвидиране на последиците от аварията. (2) В случаите по ал. 1 незабавно се уведомяват басейновата дирекция, органите на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ и общината, на чиято територия е станала аварията. (3) Директорът на съответната басейнова дирекция незабавно разпорежда прекратяване на водовземането от водоизточници, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и от минерални води в зоната на аварията и уведомява съответната регионална здравна инспекция към Министерството на здравеопазването за инцидента. Глава втора СОЗ ОКОЛО ВОДОИЗТОЧНИЦИ И ВОДОВЗЕМНИ СЪОРЪЖЕНИЯ ЗА ПИТЕЙНО-БИТОВО ВОДОСНАБДЯВАНЕ ОТ ПОВЪРХНОСТНИ ВОДИ Раздел I СОЗ около водовземни съоръжения от реки Чл. 13. Границите на пояс I при водовземане от реки, се определят: 1. на не повече от 30 м от двете страни на речното легло и до 50 м по течението след водовземното съоръжение; 2. в зависимост от надморската височина на повърхностното водно тяло, над водовземното съоръжение срещу течението: а) 500 м при водовземни съоръжения, разположени до 800 м, надморска височина; б) 200м при водовземни съоръжения, разположени между 800 – 1000 м надморска височина; в) 50м при водовземни съоръжения, разположени между 1000-1500 м надморска височина; г) до 50 м при водовземни съоръжения, разположени над 1500 м надморска височина. 3. В националните паркове, поддържани резервати и резервати, както и при обоснована техническа или теренна невъзможност за изграждане на пояс І-ви, същият се определя само с координати на определящите точки с минимални размери, като конфигурацията му се нанася в подходящ мащаб върху извадка от кадастралната карта. Чл. 14. (1) Границите на пояс II се определят в зависимост от степента на замърсяване и самопречиствателната способност на реката, вида на замърсителите и специфичните местни условия. (2) Самопречиствателната способност на реката се определя за всяка конкретна река или част от нея по подходяща методика, избрана в зависимост от: 1. протичащото в реката водно количество; 2. съдържанието на биоразградими органични вещества; 3. съдържанието на разтворен кислород; 4. характерните хидробионти; 5. наличието на токсични вещества и/или тежки метали; 6. други параметри, характерни за конкретния воден обект. (3) При липса на данните, посочени в ал. 1 и до изграждане на пречиствателни станции за повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, се допуска границите на пояс II да се определят, както следва: 1. на разстояние 3000 м от пояс I нагоре по течението на реката; 2. на не повече от 1500 м от двете страни на реката, считано от границата на водния обект; 3. по течението на реката след водовземното съоръжение границата на пояс II съвпада с границата на пояс I. (4) След набиране на данните по ал. 1 пояс II на СОЗ се актуализира. Чл. 15. (1) Границите на пояс III се определят на не повече от 25 000 м, както нагоре по течението, така и от двете страни на реката над мястото на водовземното съоръжение. (2) В случаите, в които нагоре по течението на реката съществува друго водовземане за питейно- битово водоснабдяване, границите на пояс III се определят до границата на пояс I на второто водовземане. Раздел II СОЗ около язовири и езера Чл. 16. (1) Пояс I при водовземания от язовири включва акваторията от язовирната стена до разстояние 1000 м от водовземното съоръжение срещу течението, както и ивица с широчина 50 м от границата на водния обект. (2) Пояс I при водовземания от езера включва водната площ и бреговата ивица с широчина 50 м от всички страни, измервана при най-високо водно ниво. (3) В националните паркове, поддържани резервати и резервати, както и при обоснована техническа или теренна невъзможност за изграждане на пояс І-ви, същият се определя само с координати на определящите точки с минимални размери, като конфигурацията му се нанася в подходящ мащаб върху извадка от кадастралната карта. Чл. 17. (1) Границите на пояс II се определят въз основа на самопречиствателната способност на язовира или езерото, количествените и качествените характеристики на водите от втичащите се реки и повърхностния отток от прилежащите терени. (2) Самопречиствателната способност на язовира или езерото се определя за всеки конкретен воден обект по подходяща методика, избрана в зависимост от: 1. степента на завиреност; 2. разстоянието от водовземното съоръжение до границите на водния обект; 3. качеството на втичащите се в язовира или езерото води; 4. параметрите по чл. 14, ал. 2, т. 2 - 6. (3) При липса на данните по ал. 1 пояс II обхваща цялата акватория на язовира или езерото и бреговата ивица с широчина не по-малка от 500 м от границата на водния обект. (4) В случаите по ал. 3 се набират необходимите данни за тригодишен период с цел проектиране окончателните граници на пояс II по реда на ал. 1. Чл. 18. Границите на пояс III се определят при условията на чл. 15, като се включат и водосборните области на събирателните деривации и вливащите се в тях реки. Чл. 19. По брега на язовира или езерото се предвижда ивица с широчина до 200 м, в която се проектират противоерозионни мероприятия. Глава трета СОЗ ОКОЛО ВОДОИЗТОЧНИЦИ ЗА ПИТЕЙНО-БИТОВО ВОДОСНАБДЯВАНЕ ОТ ПОДЗЕМНИ ВОДИ И ОКОЛО ВОДОИЗТОЧНИЦИТЕ НА МИНЕРАЛНИ ВОДИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ПИТЕЙНО-БИТОВО ВОДОСНАБДЯВАНЕ И ЗА ВОДОСНАБДЯВАНЕ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА БУТИЛИРАНИ ВОДИ, ЗА ЛЕЧЕБНИ ЦЕЛИ, ЗА ПРОФИЛАКТИКА, ЗА ОТДИХ И СПОРТ Чл. 20. (1) За водоизточници в защитени и незащитени водни обекти и за водоизточници, разположени в границите на населените места, размерът на пояс I е от 5 до 15 м от всички страни на водоизточника. (2) Допустимо е границите на пояс I да бъдат по-малки от посочените в ал. 1 в случаите, в които има обоснована невъзможност и ограничения на терен, включително при наличие на изградена инфраструктура или особености на ландшафта по местонахождението на водоизточника или са разположени в границите на национални паркове, резервати и поддържани резервати. (3) В националните паркове, поддържани резервати и резервати, както и при обоснована техническа или теренна невъзможност за изграждане на пояс І-ви, същият се определя само с координати на определящите точки с минимални размери, като конфигурацията му се нанася в подходящ мащаб върху извадка от кадастралната карта. (4) При техническа или теренна невъзможност за изграждане на пояс I, собствеността на имота/тите, засегнати от пояса, начина на трайно ползване и вида на територията, не се променят. Чл. 21. (1) Границата на пояс II се определя като вертикална проекция върху земната повърхност на кривата, описана от всички точки от подземния воден обект, водата от които за 400 дни би достигнала до водоизточника. (2) Размерът на пояс II се определя в зависимост от средногодишния проектен експлоатационен дебит на водоизточника, от хидрогеоложките параметри на подземния воден обект или частта от него и граничните условия, но площта не може да бъде по-малка от 25 % от площта на пояс III. Чл. 22. (1) Границата на пояс III се определя като вертикална проекция върху земната повърхност на кривата, описана от всички точки от подземния воден обект, водата от които за 25 години би достигнала до водоизточника. (2) Размерът на пояс III се определя в зависимост от средногодишния проектен експлоатационен дебит на водоизточника, от хидрогеоложките параметри на подземния воден обект или частта от него и граничните условия. Чл. 23. (1) Пояс I за съоръжения за изкуствено подхранване на подземните води включва територията, заета от съоръжения за изкуствено подхранване, и ивица с широчина 15 м от всичките ѝ страни. (2) В случаите, когато разстоянието между пояс I на водоизточника и пояс I на водовземните съоръжения по ал. 1 е до 25 м, се определя общ пояс I. (3) Пояс II и III за водовземните съоръжения за изкуствено подхранване на подземните води се определят при условията на чл.21 и чл. 22. Глава четвърта ПРОУЧВАНЕ, ПРОЕКТИРАНЕ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СОЗ Раздел I Проучване и проектиране на СОЗ около водоизточниците и водовземните съоръжения за питейно-битово водоснабдяване от повърхностни води Чл. 24. (1) СОЗ за водоизточниците и/или водовземните съоръжения за питейно-битово водоснабдяване от повърхностни води се определят в процеса на проучването и проектирането на водоснабдителната система. (2) Проучването и проектирането на СОЗ се възлага от възложителя – водоползвател, титуляр на разрешителното за водовземане, на лица с професионална квалификация „магистър-инженер“ по съответната специалност. (3) Необходимите средства за проучване и проектиране на СОЗ се осигуряват от възложителя по ал. 2. Чл. 25. Проектът на СОЗ съдържа: 1. резултатите от предпроектните проучвания; 2. хидроложки и климатични данни; 3. хидрогеоложки условия; 4. оразмеряване на СОЗ при условията и по реда на глава втора, раздели I и II; 5. координатен регистър на характерните точки от поясите на СОЗ в координатна система БГС2005 и WGS 84 /заверен от лице притежаващо документ за правоспособност по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър/ - в цифров вид; 6. пълен списък на имоти, засегнати части от имоти, вид собственост, вид територия и информация за собствениците попадащи в границите на СОЗ - пояси Ι, ΙΙ и ΙΙΙ, в т. ч. посочени площи на засегнатите имоти; 7. специализирана карта с нанесени граници на СОЗ - пояси Ι, ΙΙ и ΙΙΙ върху действаща кадастрална карта, кадастрален план или карта на възстановената собственост; 8. граници на СОЗ - пояси Ι, ΙΙ и ΙΙΙ, представени в цифров вид във формат на записа по чл. 12, т. 5 от Закона за кадастъра и имотния регистър. 9. карта в подходящ мащаб в обхвата на СОЗ с означение на: а) границите на водния обект, от който се осъществява водовземането; б) границите на другите повърхностни водни обекти; в) населените места; г) пътищата; д) съществуващите и потенциалните източници на замърсяване, в т.ч. местата на заустване на отпадъчни води; е) начин на земеползване; ж) данните за горските насаждения и вида им; з) данните за собствеността на земята; и) границите на пояси I, II и III; к) местата за общо ползване на водите; л) други характерни точки в границите на водния обект нагоре по течението на реката, свързани с риск от замърсяване на водата; 10. обяснителна записка, в която се мотивират ограниченията и забраните в отделните пояси, режимът на земеползване на селскостопанските площи; 11. екзекутивни чертежи или проект на водовземните съоръжения с означение на най-вътрешния пояс I на СОЗ; 12. данни за капацитета и технологията на пречиствателната станция; 13. данни за количеството и качеството на отпадъчните води в зоната и начините за тяхното пречистване и повторно използване; 14. протоколи от изпитване на водите - актуални към датата на внасяне на проекта на СОЗ, от съответното водовземно съоръжение, изготвени от акредитирана лаборатория по показатели и параметри, указани в действащата нормативна уредба за качеството на повърхностните води, предназначени за питейно-битови цели; 15. означение на местата на вземане на водни проби от водоизточника; 16. таксационна характеристика на земите и насажденията от горския фонд, скици от лесоустройствените карти на районите, включени в пояси I, II и III на зоната; 17. мероприятия за ограничаване и ликвидиране на замърсителите в пояси II и III, в т.ч. срокове за възстановяване на териториите и за привеждане на заварени в тези територии дейности, които са несъвместими с определените охранителни режими в съответствие с изискванията на наредбата; 18. предвидени дейности за използване на земите в границите на пояс I, осигуряващи възстановяването, обновяването и поддържането на насажденията в тях. Раздел II Проучване и проектиране на СОЗ около водоизточници за питейно-битово водоснабдяване от подземни води и около водоизточниците на минерални води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и за водоснабдяване за производство на бутилирани води, за лечебни цели, за профилактика, за отдих, спорт и други цели Чл. 26. Териториите и границите на поясите на СОЗ се определят въз основа на комплексен анализ и прогноза на геоложки, хидрогеоложки, тектонски, морфоложки, хидроложки, санитарно- хигиенни, климатични, лесоустройствени, териториално устройствени и други показатели и съображения, които в съвкупност отчитат условията на околната среда, нейната уязвимост, както и показателите и прогнозата за възможни антропогенни въздействия с отрицателни последици за подземните води. Чл. 27. (1) СОЗ около водоизточници за питейно-битово водоснабдяване от подземни води и около водовземни съоръжения на минерални води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване се проектират на етапа на обосновка на водовземането за пресни подземни води и въз основа на утвърдените експлоатационни ресурси на минералните води. (2) Проучването и проектирането на СОЗ по ал. 1 се възлага от възложителя – водоползвател, титуляр на разрешителното за водовземане от подземни води или от стопанисващия водовземното съоръжение за минерални води, на лица с професионална квалификация „магистър-инженер“ по съответната специалност. (3) Необходимите средства за проучване и проектиране на СОЗ се осигуряват от възложителя по ал. 2. Чл. 28. (1) СОЗ се оразмеряват при условията на чл. 20-22 и въз основа на: 1. резултатите от хидрогеоложкото проучване и прогнозата за хидродинамичната обстановка в процеса на експлоатация на подземните води; 2. хидроложка и екологична оценка за състоянието на повърхностните води в района; 3. оценка и прогноза за състоянието на подземното водно тяло или находището на минерални води и на земната повърхност над него. (2) СОЗ се оразмеряват чрез математическо моделиране. Чл. 29. Едновременно с определянето и оразмеряването на СОЗ се определят и охранителните режими в съответните пояси. Чл. 30. (1) Проектът на СОЗ съдържа: 1. определените в доклада за хидрогеоложкото проучване респ. обосновката на водовземането, хидрогеоложки параметри, хидрогеоложки условия, гранични условия, локалните експлоатационни ресурси на водоизточника, средногодишния експлоатационен дебит, максимално допустимо понижение; 2. състояние на водоизточника; 3. екзекутивни чертежи или проект на водоизточника; 4. протоколи от изпитване на водите - актуални към датата на внасяне на проекта на СОЗ, от съответното водовземно съоръжение, изготвени от акредитирана лаборатория по показатели и параметри, указани в действащата нормативна уредба за подземни води, предназначени за питейно- битови цели и минералните води; 5. визуализация на модела по чл. 28, ал. 2 в план в подходящ мащаб; 6. конфигурацията, размерите и площта на територията или териториите от пояс I, приведена към площ на правоъгълен многоъгълник, както и местоположението, идентификационните номера и информация за собствениците на попадащите в тези площи имоти или части от тях; 7. конфигурацията на изчислените пояс II и пояс III; 8. координатен регистър на характерните точки от поясите на СОЗ в координатна система БГС2005 и WGS 84, заверен от лице притежаващо документ за правоспособност по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър - в цифров вид; 9. пълен списък на имоти, засегнати части от имоти, вид собственост, вид територия и информация за собствениците попадащи в границите на СОЗ - пояси Ι, ΙΙ и ΙΙΙ, в т. ч. посочени площи на засегнатите имоти; 10. специализирана карта с нанесени граници на СОЗ - пояси Ι, ΙΙ и ΙΙΙ върху действаща кадастрална карта, кадастрален план или карта на възстановената собственост; 11. граници на СОЗ - пояси Ι, ΙΙ и ΙΙΙ, представени в цифров вид във формат на записа по чл. 12, т. 5 от Закона за кадастъра и имотния регистър. 12. повърхностните водни обекти в обсега на определената зона; 13. съществуващи и потенциални замърсители в границата на зоната; 14. ограничения и забрани в охранителните пояси; 15. мероприятия за ограничаване и ликвидиране на замърсителите в пояси II и III, в т.ч. срокове за възстановяване на териториите и за привеждане на заварени в тези територии дейности, които са несъвместими с определените охранителни режими в съответствие с изискванията на наредбата; 16. предвидени дейности за използване на земите в границите на пояс I, осигуряващи възстановяването, обновяването и поддържането на насажденията в тях; (2) Когато водоизточниците работят при взаимодействие помежду си, оразмеряването по ал. 1 се извършва за цялата водовземна система за пояси II и III, а за пояс I - поотделно за всеки водоизточник и при условията на чл. 10, ал. 4. (3) Ограничаването или ограничаването при доказана необходимост на дейности в обхвата на СОЗ се извършва в зависимост от оценката на риска от замърсяване и увреждане на подземните води в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 2 от Закона за водите. Чл. 31. Актуализация на СОЗ се допуска при доказана необходимост, както и при необходимост от привеждане в съответствие с изискванията на тази наредба. Чл. 32. Действието на определена СОЗ се прекратява със заповед на компетентния орган по чл. 35 от настоящата наредба за отмяна на заповедта за определяне на СОЗ при: 1. естествено или изкуствено изчезване на водния обект; 2. настъпили трайни изменения на техническите параметри на водовземното съоръжение, правещи невъзможно използването му и когато е отпаднала необходимостта от определяне на СОЗ; 3. обстоятелствата по чл. 50а, ал. 3 от Закона за водите, считано от датата на приемане на плана за управление на речните басейни; 4. ликвидиране на водовземното съоръжение. Раздел III Ограничаване на дейности в СОЗ Чл. 33. (1) Собствениците и ползвателите на земи в границите на СОЗ около водоизточниците и водовземните съоръжения за питейно-битово водоснабдяване и на минерални води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и за водоснабдяване за производство на бутилирани води, за лечебни цели, за профилактика, за отдих и спорт, са длъжни да спазват забраните и ограниченията, определени за пояса от СОЗ, в който попада имотът. (2) Осъществяване на дейност в границите на пояси II и III, за която е регламентирано ограничение или ограничение при доказана необходимост, се разрешава след извършване на преценка/оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционните предложения съгласно приложения № 1 и 2 от Закона за опазване на околната среда, с която да се докаже, че дейността няма да доведе до негативни последствия за водоизточника. (3) Дейностите извън ал. 2, които не попадат в приложения № 1 и 2 от Закона за опазване на околната среда и за които в границите на пояси II и III е регламентирано ограничение или ограничение при доказана необходимост в съответната заповед за определяне на СОЗ, се осъществяват след представяне от инициатора на конкретни изследвания, изготвени от правоспособни лица, че дейността няма да доведе до негативни последствия за водоизточника и след съгласуване от директора на съответната басейнова дирекция. Чл. 34. Отчуждаването на земите, заети от пояс I, се извършва по реда на Закона за държавната собственост или по реда на Закона за общинската собственост. Раздел IV Определяне на СОЗ Чл. 35. СОЗ се определят: 1. със заповед на директора на басейновата дирекция; 2. със заповед на министъра на околната среда и водите на СОЗ на минералните води, на водовземни съоръжения, разположени в границите на националните паркове, на комплексните и значими язовири по приложение № 1, използвани за питейно-битово водоснабдяване и в случаите, в които СОЗ е разположена на територията на повече от един район за басейново управление на водите; Чл. 36. (1) За определяне на СОЗ собственикът или стопанисващия водоснабдителната система или водовземното съоръжение подава искане, към което се прилага проект на СОЗ, разработен по реда на тази наредба. (2) Искането се подава до: 1. директора на басейновата дирекция, на чиято територия е разположено водовземното съоръжение, на което се определя СОЗ - в случаите по чл. 35, т. 1; 2. министъра на околната среда и водите - в случаите по чл. 35, т. 2. (3) В случаите по ал. 2, т. 2 министърът на околната среда и водите изпраща проекта на СОЗ на директорите на съответните басейнови дирекции за провеждане на съгласувателната процедура по чл. 37, като за водеща се определя басейновата дирекция, на чиято територия попада водовземното/ите съоръжение/я. (4) Искането по ал. 1 и приложения към него проект на СОЗ се подават в един екземпляр, в качеството му на оригинал на хартиен носител, и негов пълен цифров аналог – върху електронен носител или по електронен път, подписани със средство за електронна идентификация. Чл. 37. (1) В едномесечен срок от получаване на искането органите по чл. 35 извършват преценка на проекта на СОЗ. (2) В 7-дневен срок от изтичането на срока по ал. 1, директорът на басейновата дирекция, а в случаите на чл. 35, т. 2 министърът или директорът на водещата дирекция уведомяват заявителя писмено, при наличие на несъответствия и изисква отстраняването им в двумесечен срок. (3) След отстраняване на несъответствията от страна на заявителя, басейновите дирекции изпращат проекта на СОЗ за становище на компетентните регионални органи на Министерството на здравеопазването и Министерството на земеделието и храните, със срок за произнасяне един месец. Когато със СОЗ се засягат територии от национален парк, проектът на СОЗ се изпраща за становище и на директора на Дирекцията на националния парк. (4) Когато в срока по ал. 3 не постъпи становище, се приема, че съответното ведомство няма бележки и/или предложения към проекта на СОЗ. (5) В 7-дневен срок от изтичането на срока по ал. 3, директорът на басейновата дирекция, а в случаите на чл. 35, т. 2 директорът на водещата дирекция, изпраща на заявителя всички постъпили бележки и предложения на органите по ал. 3, за отразяването им в проекта на СОЗ, в срок до два месеца. (6) Проектът на СОЗ с отразените бележки и/или предложения в 7-дневен срок, се изпраща от директора на басейновата дирекция, а в случаите на чл. 35, т. 2 от директора на водещата дирекция, на органа дал бележките и предложенията за становище, което трябва да бъде изразено в срок до 20 дни. (7) След отразяване на бележките и/или предложенията на органите по ал. 3, директорът на басейновата дирекция изпраща на кметовете на общините, на територията на които се разполага СОЗ, проекта на СОЗ на електронен носител. (8) В срок до 3 дни след получаването на проекта на СОЗ, кметовете на съответните общини осигуряват обществен достъп до проекта, като поставят съобщение на интернет страницата си (ако има такава) и на общодостъпно място, за срок не по-малко от 30 дни, за запознаване на лицата, чиито имоти попадат в границите на проектираната СОЗ с охранителните режими в пояс II и III, за представяне на писмени становища и възражения. (9) В 7-дневен срок от изтичане на срока по ал. 8 писмените становища и възражения се изпращат в съответната басейнова дирекция. Чл. 38. (1) При наличие на противоречиви предложения и възражения по чл. 37, ал. 5 и 8, проектът на СОЗ и направените предложения, и възражения се разглеждат от: 1. басейновия съвет в случаите по чл. 35, т. 1; 2. висшия консултативен съвет по водите в случаите по чл. 35, т. 2. (2) За резултатите от разглеждането по предходната алинея се съставя протокол, с който се предлагат за определяне на органите по чл. 35 границите на СОЗ и охранителните режими в нея. Чл. 39. Актът за определяне на СОЗ и нейните пояси се изпраща в 10-дневен срок на съответните кметове на общини, Агенцията по геодезия, картография и кадастър и на регионалните органи на Министерството на земеделието и храните, Министерство на здравеопазването, както и до заинтересованите лица, които са дали предложения/възражения в процедурата. Чл. 40. (1) В срок до три месеца от определянето на СОЗ, възложителят е длъжен да инициира разработване на подробен устройствен план (ПУП) по реда на Закона за устройство на територията за обособяване на имот на пояс I на СОЗ, за промяна на предназначението, вида на територията и начина на трайно ползване. (2) Възложителят на СОЗ да предприеме действия по актуване на имота, представляващ пояс I, като: 1. публична държавна собственост – около водовземните съоръжения, публична държавна собственост 2. публична общинска собственост – около водовземните съоръжения, публична общинска собственост 3. в останалите случаи собствеността на имота не се променя. (3) В едноседмичен срок след актуването на имота по ал. 2, т. 1 и т. 2, представляващ пояс I, възложителят на СОЗ заявява нанасяне на поясите на СОЗ в съответната Служба по геодезия, картография и кадастър върху кадастралните карти, в кадастралния план на съответната община или в Картите на възстановената собственост. (4) В случаите по ал. 2, т. 3, възложителят на СОЗ директно заявява нанасяне на поясите на СОЗ в съответната Служба по геодезия, картография и кадастър върху кадастралните карти, в кадастралния план на съответната община или в Картите на възстановената собственост . Чл. 41. (1) В срок до три месеца след актуването на имота, представляващ пояс I, възложителят изгражда и маркира пояс I на СОЗ, за което писмено уведомява директора на съответната басейнова дирекция. (2) В едномесечен срок от уведомяването по ал. 1, директорът на басейновата дирекция със своя заповед назначава комисия за приемане изпълнението на СОЗ. В комисията се включват представители на общините, компетентните регионални органи на Министерството на здравеопазването и Министерството на земеделието и храните, на чиято територия е разположена СОЗ, предварително определени от ръководителите на съответните администрации. Когато СОЗ засяга територия на национален парк, в комисията се включва и представител на съответната Дирекция на националния парк. (3) За приемане на СОЗ, комисията по ал. 1 съставя приемателен протокол, който в случаите по чл. 35, т. 2 се изпраща в 7-дневен срок на министъра на околната среда и водите. Чл. 42. (1) Проектът на СОЗ се съхранява в съответната басейнова дирекция в случаите по чл. 35, т. 1 и в Министерството на околната среда и водите в случаите по чл. 35, т. 2. (2) В техническите архиви на общините се съхраняват копия от определените СОЗ и техните пояси за териториите на съответните общини, изпратени от органа, който ги е определил. Чл. 43. Органът по чл. 35 изпраща на Гражданската въздухоплавателна администрация към Министерството на транспорта и съобщенията акта по чл. 39, в случаите, в които е забранено разпръскване на торове и пестициди. Глава пета МАРКИРОВКА, ЕКСПЛОАТАЦИЯ, ОХРАНА И КОНТРОЛ НА СОЗ Раздел I Маркировка на СОЗ Чл. 44. (1) Най-вътрешният пояс I от СОЗ се огражда с трайна ограда с височина не по-малка от 1,40 м, която се сигнализира с предупредителни надписи върху табели, поставени на добре видимо разстояние една от друга, изработени съгласно приложение № 3 (фиг. 1). (2) При водовземания от реки и язовири в национални паркове, резервати и поддържани резервати, вместо оградата по ал. 1, се допуска и ограда от жив плет от бодливи храсти от местни видове. (3) Когато най-вътрешният пояс I се намира в границите на населените места, курорти или в близост до магистрални пътища и архитектурни ансамбли, оградата се съобразява с местните условия и архитектурни изисквания. (4) Табелите по ал. 1 са с размери 300/400 мм, а надписите - с червен цвят върху жълт фосфоресциращ фон. (5) Вратите на оградата трябва да се заключват и да бъдат с размери, позволяващи свободно обслужване на водовземните съоръжения. (6) На входа и на колове, на 2 м от оградата, на видимо разстояние една от друга се поставят табели на височина не по-малка от 1,5 м от терена до долния ръб на табелата. (7) Границата на пояс I по акваторията се сигнализира с ярко оцветени шамандури с жълти и червени вертикални ивици с надпис „Внимание! Санитарно - охранителна зона пояс I. Влизането строго забранено“, като надводната част трябва да е с височина не по-малка от 400 мм. (8) Когато пояс I е разположен в близост до туристически обекти или в близост с път, водещ до такива обекти, надписите се правят и на английски език, като се поставя знакът съгласно приложение № 3 (фиг. 2), който трябва да е с диаметър 200 мм и се поставя над табелите по ал. 1. Чл. 45. (1) Пояс II се сигнализира с ясно видими предупредителни надписи и табели, поставени на видимо разстояние едни от други и изработени съгласно приложение № 3 (фиг. 3). (2) Границите на пояс II по терена се обозначават с табели с размери 600/800 мм, монтирани на колове или съществуващи дървета и огради, на видимо разстояние една от друга и на всички пътища, водещи към пояса на СОЗ и на височина 1,5 м от терена на долния им ръб, като надписите се правят с червен цвят на жълт фосфоресциращ фон. (3) Границите на пояс II по водната повърхност се означават с шамандури на жълти и червени вертикални ивици, като надводната част е с височина най-малко 300 мм. Раздел II Експлоатация и контрол на СОЗ Чл. 46. (1) СОЗ на водовземните съоръжения за питейно-битово водоснабдяване от повърхностни и подземни води се експлоатират от водоползвателите - титуляри на разрешителните за водовземане. (2) СОЗ на водовземни съоръжения на минерални води се експлоатират от: 1. басейновата дирекция - за минералните води, изключителна държавна собственост; 2. общината - за минералните води, публична общинска собственост и за минерални води - изключителна държавна собственост, предоставени за безвъзмездно управление и ползване на съответните общини; 3. концесионерите - за водовземни съоръжения на минерални води, когато същите са предоставени на концесия. Чл. 47. Предвидените оздравителни и укрепителни мероприятия се изпълняват до включването на водоизточника и/или водовземното съоръжение в експлоатация. Чл. 48. Лицата по чл. 46 организират наблюдение за спазването на охранителните режими в границите на СОЗ. Чл. 49. (1) Земеделските земи и горските територии, попадащи в пояс I на зоната, се използват съгласно Закона за горите и съотносимите нормативни уредби. (2) Горските територии в пояси II и III се прекатегоризират в специални горски територии и се стопанисват, и ползват по действащи горскостопански планове/програми. Чл. 50. (1) Контролът по експлоатацията на СОЗ се осъществява от: 1. министъра на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица - в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 1; 2. директорът на съответната басейнова дирекция или оправомощени от него длъжностни лица - във всички останали случаи. (2) Контролът за спазване на санитарно-хигиенните изисквания в рамките на СОЗ се осъществява от органите на Министерството на здравеопазването. ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на тази наредба: 1. „водовземни съоръжения за подземни, в т. ч. и минерални води“ са вертикални съоръжения – сондажи /тръбни кладенци, шахтови кладенци; кладенци с хоризонтални дренажни лъчи (тип „Раней“); дренажи; каптажи на естествени извори и системи за изкуствено подхранване; 2. „водонепропусклив пласт“ е такъв пласт, през който замърсител не може да достигне от повърхността до подземните води, чрез конвективен пренос, за период от 25 години; 3. „вредни вещества“ са веществата по наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 2 от Закона за водите; 4. „гранични условия“ са гранични условия по контурите на подземния воден обект, характеризиращи взаимоотношението му с околната среда и други водни обекти; 5. „експлоатация на СОЗ“ са дейностите за маркировка на СОЗ, поддържане на маркировката, благоустрояване, озеленяване, оздравяване, укрепване и други с цел предпазване на водата от замърсяване, както и охрана на СОЗ и провеждането на мониторинг за количеството и качеството на водата в рамките на СОЗ; 6. „забрана“ е безусловното забраняване на дейности, които могат да доведат до замърсяване на водите и ликвидиране на водоизточника; 7. „защитен подземен воден обект“ е подземен воден обект, над който е разположен водонепропусклив пласт; 8. „ограничение при доказана необходимост“ е условната забрана за дейности, които могат да доведат до несъществено замърсяване на водите, която важи до доказване на противното от инициатора на дейността; 9. „ограничение“ е условната забрана на дейности, които могат да доведат до съществено замърсяване на водите, която важи до доказване на противното от инициатора на дейността; 10. „опасни вещества“ са веществата, съгласно списъка на описаните опасни вещества в наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 2, 8 и 13 от Закона за водите; 11. „самопречиствателна способност на водите“ е способността да се възстановяват първоначалните свойства и състав на водите, когато те са замърсени под въздействието на съвкупност от всички природни процеси; 12. „хидрогеоложки параметри“ са параметрите, характеризиращи подземния воден обект, подземните води, съдържащи се в него, и движението на водите в рамките на подземния воден обект; 13. „определяне на СОЗ“ е определянето с административен акт на границите на поясите на СОЗ и охранителните режими в тях. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. Наредбата се приема на основание чл. 135, т. 6 от Закона за водите. § 3. Границите и охранителните режими на определените СОЗ по реда на Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (обн., ДВ, бр. 88 от 27.10.2000 г.), се запазват. Процедурите по определяне на СОЗ, стартирали по реда на Наредба № 3 от 16.10.2000 г. се завършват по реда на настоящата наредба. § 4. Указания по прилагане на наредбата се дават от Министерски съвет. Приложение № 1 към чл. 9, ал. 1 Забрани (З), ограничения (О) и ограничения при доказана необходимост (ОДН) в СОЗ - пояси II и III около водоизточници и водовземните съоръжения за питейно- битово водоснабдяване от повърхностни води № по ред Видове дейности Пояс II Пояс III 1. Добив на подземни богатства О О 2. Изграждане на надземни и подземни строителни съоръжения с изключение на реконструкция и модернизация на основните водоснабдителни съоръжения О - 3. Използване терена за нови или съществуващи гробища за нови погребения З ОДН 4. Създаване нови и разширяване съществуващи селищни територии за постоянно и сезонно ползване без изградени канализационни и пречиствателни съоръжения, съответстващи на техническите изисквания З ОДН 5. Полагане водопроводи, несвързани с водоснабдителната система ОДН - 6. Полагане тръбопроводи, провеждащи нефт и други вредни или токсични вещества З З 7. Прокарване пътища и магистрали О ОДН 8. Изграждане сервизи, автомивки и паркинги З ОДН 9. Изграждане съоръжения и промишлени дейности, водещи до повишаване съдържанието на еутрофизиращи вещества във водата З ОДН 10. Изграждане подземни резервоари и хранилища за опасни вещества З З 11. Животновъдни ферми (без свинекомплекси) З О 12. Свинекомплекси З З 13. Лични животновъдни стопанства ОДН - 14. Наторяване с течен оборски тор З ОДН 15. Наторяване с оборски тор и/или компост О - 16. Наторяване с неорганични торове О ОДН 17. Използване на препарати за растителна защита О ОДН 18. Изграждане на силажни ями О - 19. Напояване и наторяване с отпадъчни води О ОДН 20. Ползване на въздухоплавателни средства за разпръскване торове и пестициди З З Приложение № 2 към чл. 9, ал. 1 Забрани (З), ограничения (О) и ограничения при доказана необходимост (ОДН) в СОЗ - пояси II и III около водоизточници за питейно-битово водоснабдяване от подземни води и около водоизточници на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди 21. Аквакултури З З 22. Използване на плавателни средства с двигател с вътрешно горене З О 23. Къмпинги и ваканционни лагери З ОДН 24. Почивни станции и други подобни З ОДН 25. Извършване на сечи, с изключение на санитарна и отгледна сеч О ОДН 26. Пране с химически препарати и/или избелващи средства З З № по ред Видове дейности Пояс II Пояс III За незащитени подземни обекти 1. Пряко отвеждане на води, съдържащи опасни и вредни вещества, в подземните води З З 2. Дейности, които водят до непряко отвеждане на опасни вещества, в т.ч.: - на земната повърхност З О - между земната повърхност и водното ниво З О 3. Дейности, които водят до непряко отвеждане на вредни вещества, в т.ч.: - на земната повърхност О ОДН - между земната повърхност и водното ниво З О 4. Преработка и съхраняване на радиоактивни вещества и отпадъци З З 5. Добив на подземни богатства, в т.ч. инертни и строителни материали: - между земната повърхност и водното ниво О ОДН - под водното ниво З О 6. Торене при съдържание на нитрати в подземните води: - до 35 мг/л (mg/l) О - - над 35 мг/л (mg/l) З О 7. Използване на препарати за растителна защита, в т.ч. и разпръскването им с въздухоплавателни средства З О 8. Напояване с води, съдържащи опасни и вредни вещества З О Приложение № 3 към чл. 43, ал. 1 и 4, чл. 44, ал. 1 , чл. 45, ал. 1 Маркировка на СОЗ (пояси) 9. Напояване с подземни води от същия подземен воден обект О ОДН 10. Изграждане на геоложки, хидрогеоложки и инженерногеоложки проучвателни съоръжения, в т.ч. и водовземни съоръжения за подземни води в подземния воден обект О ОДН За защитени водни обекти 11. Пряко отвеждане на води, съдържащи опасни и вредни вещества в подземните води З З 12. Добив на подземни богатства З ОДН 13. Дейности, нарушаващи целостта на водонепропускливия пласт над подземния воден обект З О 14. Изграждане на геоложки, хидрогеоложки и инженерногеоложки проучвателни съоръжения, в т.ч. и водовземни съоръжения за подземни води в подземния воден обект О ОДН Табелата е с размери 300 x 400 мм, а надписите са с червен цвят върху жълт фосфоресциращ фон. Поставя се на входа и на колове, на 2 м от оградата, на височина не по-малка от 1,5 м от терена до долния ръб на табелата. Знакът е с диаметър 200 мм, а надписите са на английски език, с червен цвят върху жълт фосфоресциращ фон. Поставя се над табелата за пояс I на санитaрно-охранителната зона, в случаите когато пояс I е разположен в близост до обект на международния туризъм или в близост с път, водещ до такъв обект. Табелата е с размери 600 x 800 мм, а надписите са с червен цвят върху жълт фосфоресциращ фон. Поставя се на колове или съществуващи огради и дървета, на височина 1,5 м от терена до долния ръб на табелата. Фиг. 4 Табелата е с размери 600 x 800 мм, оцветена в червено и жълто, като жълтият цвят е от страната на позволения терен за обработване, а червеният - от страната на терена, забранен за обработване от селскостопанската авиация. Поставя се хоризонтално, на височина от терена 1,5 - 2 м.

Проект! МОТИВИ Към проекта на Наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно- битово водоснабдяване и на минералните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и за водоснабдяване за производство на бутилирани води, за лечебни цели, за профилактика, за отдих и спорт 1. Целите, които се поставят С проекта на Наредбата, МС ще изпълни задължението си по чл. 135, ал. 1, т. 6 от Закона за водите. Целта на тази Наредба е опазване на водоизточниците и съоръженията, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, за водоснабдяване за производство на бутилирани води, за производство на храни и лекарствени продукти за повърхностни води, подземни води и минерални води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и за водоснабдяване за производство на бутилирани води, за лечебни цели, за профилактика, за отдих, спорт и други цели. За опазването на водите от замърсяване и увреждане, както и от бъдещо замърсяване на водите, с цел осигуряване на чиста питейна вода и за опазване на общественото здраве, в приложение № 1 и № 2 на Наредбата са заложени мерки за забрана, ограничаване или ограничаване при доказана необходимост на дейности, които биха довели до влошаване състоянието на водите, както и засягане и компрометиране на водовземните съоръжения. Проекта на Наредба ще допринесе за постигане на приоритетите и целите, заложени в програмата на правителството за управление на Република България за периода 2025-2029 г. 2. Причини, които налагат приемането на акта С проекта на наредба Министерски съвет ще изпълнени задължението си по чл. 135, ал. 1, т. 6 от Закона за водите да приеме наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и за водоснабдяване за производство на бутилирани води, за лечебни цели, за профилактика, за отдих и спорт. Към момента действащата Наредба № 3 от 16 октомври 2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно- охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, не е актуализирана от датата на обнародването й (ДВ бр.88 от 27 Октомври 2000г.) спрямо приложимата нормативна уредба в областта на водите. 3. Финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Предложеният проект на акт не оказва въздействие върху държавния бюджет. Изготвена и приложена е финансова обосновка, съгласно Приложение № 2.2. към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от УПМСНА. 4. Очаквани резултати от прилагането на проекта на акт С изготвения проект на Наредба се очаква увеличаване на броя проектирани и фактически изградени СОЗ около водоизточниците за питейно – битово водоснабдяване. С намаляването на размерите на пояс I на СОЗ около подземните водоизточници ще се облекчи процесът на стопанисване на поясите от титулярите на разрешителните за водовземане, в т.ч. ВиК дружества и други оператори. Министерски съвет ще изпълни задължението си по чл. 135, ал. 1, т. 6 от Закона за водите. Чрез наредбата допълнително ще се актуализира и Страница 1 от 2 прецизира съществуващата нормативна уредба, която е от 16.10.2000 г. Настъпилите през годините промени в нормативна уредба в областта на водите, налагат същите да бъдат отразени и в настоящата наредба. В наредбата е предвиден ред за решаване на случаите, в които определянето на пояс I около съоръженията за минерални води следва да е с по-малки размери и е невъзможно да са в нормативно-допустимите граници, при наличието на теренни или инфраструктурни особености. С наредбата ще се облекчи процеса на определянето и стопанисване на поясите на СОЗ. Ще бъдат решени случаите, в които определянето на пояс I около водовземните съоръжения за подземни и минерални води с по-малки размери, предвид наличието на теренни или инфраструктурни особености. 5. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз Не се налага да бъде изготвена справка за съответствие с европейското право, тъй като с проекта не се транспонират директиви на Европейския съюз. Страница 2 от 2

Образецът на частична предварителна оценка на въздействието влиза в сила от 01 януари 2021 г. Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на околната и водитe среда Нормативен акт: Проект на Наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно- битово водоснабдяване и на минералните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и за водоснабдяване за производство на бутилирани води, за лечебни цели, за профилактика, за отдих и спорт 2025г. Лице за контакт: Илияна Тодорова, дирекция „Управление водите“, МОСВ на Телефон и електронна поща: тел: 02/940-66-71, е-мейл: itodorova@moew.government.bg 1. Проблем: 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и числови стойности. Не са изпълнени задълженията на Министерски приемане на наредба за зоните за водоснабдяване (ПБВ) и на минералните и за водоснабдяване за производство на отдих и спорт. Към момента действащата Наредба № 3 от проектиране, утвърждаване и водоизточниците и съоръженията за минерални води, използвани за лечебни, актуализирана от датата на обнародването спрямо приложимата нормативна уредба в С прилагането на съществуващата нормативна бъдат отстранени с подготвения нормативен Проблем 1: Не е изпълнено Закона за водите. Проблем 2: Липсата на административни действащата Наредба № 3 води до причините защита води, бутилирани 16 експлоатация питейно-битово й областта акт, задължението забавяне за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете съвет по чл. 135, ал. 1, т. 6 от Закона за водите за на водите, предназначени за питейно-битово предназначени за питейно-битово водоснабдяване води, за лечебни цели, за профилактика, за октомври 2000 г. за условията и реда за проучване, на санитарно-охранителните зони около водоснабдяване и около водоизточниците на профилактични, питейни и хигиенни нужди, не е (Наредба № 3) (ДВ бр.88 от 27 Октомври 2000г.) на водите. уредба са установени проблеми, които се цели да като: на Министерски съвет по чл. 135, ал. 1, т. 6 от срокове за съгласуване на проектите за СОЗ в на процедурите по определяне на СОЗ с години. 2 Проблем 3: Значителна част от водовземните съоръжения за ПБВ на населението от подземни води, стопанисвани от ВиК операторите нямат определени и/или изградени СОЗ, поради липса на гъвкавост за определяне на по-малки размери на пояс I на СОЗ за пряка охрана на съоръженията, за които ще се изисква значително по-малък човешки, времеви и финансов ресурс. Проблем 4: Липса на условия и възможност за определянето на СОЗ около водоизточници в Национални паркове, поддържани резервати и резервати, както и на водовземни съоръжения за минерални води, за които има теренни или инфраструктурни особености за изграждането на пояс I на СОЗ. Проблем 5: Изпълнение на изискванията на Закон за електронното управление (ЗЕУ) за предоставяне на документацията за определяне на СОЗ по електронен път. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Без изменения на съществуващото законодателство не е възможно намиране на решение на констатираните през годините от 2000 г. до сега проблеми. Не може да се изпълни задължението на Министерски съвет, без предприемане на действия за издаване на Наредбата. Липсата на административни срокове за съгласуване на проектите за СОЗ в действащата Наредба № 3 води до значителни забавяния в процедурите по тяхното определяне. В редица случаи процесът продължава години, което забавя изпълнението на задълженията по Закона за водите и създава затруднения за ВиК операторите и титулярите на разрешителните за водовземане за самостоятелно ПБВ за пряка охрана на съоръженията. Голяма част от водовземните съоръжения за ПБВ от подземни води, стопанисвани от ВиК операторите, нямат определени и/или изградени СОЗ. Причината е липсата на нормативна гъвкавост за определяне на по-малки размери на пояс I за пряка охрана на съоръженията. Това затруднява операторите и води до необходимост от значителен човешки, времеви и финансов ресурс. Липса на алтернативи на изграждане на определените СОЗ около водоизточници, разположени в Национални паркове, поддържани резервати и резервати, както и при водовземни съоръжения за минерални води, разположени в райони с теренни или инфраструктурни ограничения. Настоящата уредба не допуска техническо решение за минимални или специфични пояси, което на практика блокира определянето на СОЗ за тези обекти. Неизпълнение на изискванията на ЗЕУ относно предоставянето и съгласуването на документацията за определяне на СОЗ по електронен път. В действащата Наредба № 3 липсва уредба за електронен обмен на документи, което е в противоречие с принципите на електронното управление и води до допълнителна административна тежест. Чрез наредбата допълнително ще се актуализира и прецизира съществуващата нормативна уредба, която е от 16.10.2000 г. Настъпилите през годините промени в нормативна уредба в областта на водите, налагат същите да бъдат отразени и в настоящата наредба. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблемите, тъй като понастоящем Наредба № 3 от 2000 г. не предлага алтернативи за определяне на размерите на пояс I при подземните и минерални води. Настъпилите през годините промени в нормативна уредба в областта на водите, налагат същите да бъдат отразени и в настоящата наредба. В действащата към момента Наредба № 3 от 2000 г. не е предвиден ред за решаване на случаите, в които определянето 3 на пояс I около водовземните съоръжения за подземни и минерални води следва да е с по-малки размери, при наличието на теренни или инфраструктурни особености. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Съгласно чл.135, ал.1, т.6 от Закона за водите, Министерският съвет приема тази Наредба. Налице са задължителни действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен – Закона за водите, но не са налице задължителни действия, породени от актове на правото на ЕС. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Последваща оценка на въздействие не е извършвана. 2. Цели: Цел 1: С проекта на Наредбата, МС ще изпълни задължението си по чл. 135, ал. 1, т. 6 от Закона за водите. Цели се опазване на водоизточниците и съоръженията, предназначени за питейно- битово водоснабдяване, за водоснабдяване за производство на бутилирани води, за производство на храни и лекарствени продукти за повърхностни води, подземни води и минерални води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и за водоснабдяване за производство на бутилирани води, за лечебни цели, за профилактика, за отдих, спорт и други цели. За опазването на водите от замърсяване и увреждане, както и от бъдещо замърсяване на водите, с цел осигуряване на чиста питейна вода и за опазване на общественото здраве, в приложение № 1 и № 2 на Наредбата са заложени мерки за забрана, ограничаване или ограничаване при доказана необходимост на дейности, които биха довели до влошаване състоянието на водите, както и засягане и компрометиране на водовземните съоръжения. Цел 2: Регламентиране на административни срокове за съгласуване на проектите за СОЗ, като се въвеждат конкретни срокове за съгласуване и одобрение, намаляване на времето за административно обработване на проектите, както и подобряване на координацията между МОСВ, басейновите дирекции и ВиК операторите/титулярите на разрешителните за водовземане за самостоятелно ПБВ; ускоряване на процедурите по определяне на СОЗ; намаляване на административната тежест. Цел 3: Осигуряване на нормативна гъвкавост при определяне на размерите на пояс I на СОЗ на съоръженията за водовземане от подземни води за ПБВ и минерални води. Създаване на възможност за определяне на намалени размери на пояс I при наличие на обоснована техническа необходимост. Цел 4: Залагане на алтернативи на изграждане на определените СОЗ около водоизточници, разположени в Национални паркове, поддържани резервати и резервати или при наличие на теренни и инфраструктурни ограничения, което блокира процедурите по изграждане на СОЗ. Цел 5: Създаване на възможност за подаване и съгласуване по електронен път на документацията по определяне на СОЗ. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др. 1. Бизнес/предприемачи 4 пряко засегнати: водоползватели, титулярите на разрешителните за водовземане за ПБВ; косвено засегнати: граждани, бизнеси в близост до водоизточници за ПБВ и минералните води. Държавни органи – министерства и органи към тях - Министерство на околната среда и водите, Басейнови дирекции за управление на водите, Националните паркове; - Министерство на регионалното развитие и благоустройството - принципал на ВиК оператори; - Министерство на здравеопазването; - Министерство на земеделието и храните; Новите правила намаляват административната тежест, съкращават сроковете и улесняват процеса по определяне на СОЗ, което ще доведе до по-гъвкаво и ефективно използване, респ. управление на водите. 2. Граждани/техни представители - населението, което ползва водата за питейно-битови нужди и минералните води. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблеми: С изготвения проект на Наредба се очаква увеличаване на броя проектирани и фактически изградени СОЗ около водоизточниците за питейно – битово водоснабдяване. С намаляването на размерите на пояс I на СОЗ около подземните водоизточници ще се облекчи процесът на стопанисване на поясите от титулярите на разрешителните за водовземане, в т.ч. ВиК дружества и други оператори. Министерски съвет ще изпълни задължението си по чл. 135, ал. 1, т. 6 от Закона за водите. Чрез наредбата допълнително ще се актуализира и прецизира съществуващата нормативна уредба, която е от 16.10.2000 г. Настъпилите през годините промени в нормативна уредба в областта на водите, налагат същите да бъдат отразени и в настоящата наредба. В наредбата е предвиден ред за решаване на случаите, в които определянето на пояс I около съоръженията за минерални води следва да е с по-малки размери и е невъзможно да са в нормативно-допустимите граници, при наличието на теренни или инфраструктурни особености. С наредбата ще се облекчи процеса на определянето и стопанисване на поясите на СОЗ. Ще бъдат решени случаите, в които определянето на пояс I около водовземните съоръжения за подземни и минерални води с по-малки размери, предвид наличието на теренни или инфраструктурни особености. Вариант 1 „Бездействие“: 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. Описание: В случай на непредприемане на действия по приемане на Наредбата, няма да има възможност за решаване на описаните проблеми, а именно: Министерски съвет няма да изпълни задължението си по чл. 135, ал. 1, т. 6 от Закона за водите; няма да има увеличаване на броя проектирани и фактически изградени СОЗ около водоизточниците за питейно – битово водоснабдяване; няма да бъде облекчен процесът на проектиране и стопанисване на поясите от титулярите на 5 разрешителните за водовземане, в т.ч. ВиК дружества и други оператори; няма да се актуализира и прецизира съществуващата нормативна уредба, която е от 16.10.2000 г.; няма да бъдат решени случаите, в които определянето на пояс I около водовземните съоръжения за подземни и минерални води с по-малки размери, предвид наличието на теренни или инфраструктурни особености. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При вариант „Без действие“ не се очакват положителни икономически, социални и екологични въздействия, тъй като с предложения проект на Наредба няма да бъдат постигнати целите за решаване на идентифицираните проблеми. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Липсата на такава Наредба ще доведе до продължаващи затруднения за защита и опазване на повърхностните, подземни води, използвани за питейно-битово водоснабдяване и минералните води и водовземните съоръжения. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: не. Въздействия върху малките и средните предприятия: не са идентифицирани преки въздействия. Административна тежест: няма. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2: „Предприемане на нормативни промени“ Описание: Вариант 2 предвижда нова Наредба за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони (СОЗ) около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди. Проектът на наредба е структуриран, както следва: 1. Общи разпоредби - обхват и цел на наредбата; дефиниции на ключови понятия; принцип на прилагане. 2. Проучване и проектиране на СОЗ около водоизточниците и водовземните съоръжения за питейно-битово водоснабдяване от повърхностни, подземни и минерални води, вкл. и възможност за адаптиране на размерите на пояс I при специфични хидрогеоложки условия. 3. Ред за съгласуване и определяне на СОЗ - въвеждане на ясни административни срокове за всяка фаза на процедурата; възможност за подаване на документацията по електронен път; ред за публичност и информиране на заинтересованите страни. 4. Изисквания към поясите на СОЗ - детайлно описание на минималните размери; възможност за намаляване на пояс I при наличие на обосновани теренни и инфраструктурни ограничения; въвеждане на възможност за определяне на СОЗ с координатни граници около водоизточници, 6 разположени в Национални паркове, поддържани резервати и резервати или при наличие на теренни и инфраструктурни ограничения. 5. Охранителни режими и контрол - ясно разписани забрани, ограничения и допустими дейности за всеки пояс; задължения на собствениците и ползвателите на територии в рамките на СОЗ; 6. Преходни и заключителни разпоредби – приемане на Наредбата съгласно чл. 135, ал. 1, т. 6; условия за продължаване на текущи процедури за определяне на СОЗ, съгласно новата Наредба. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Целта на нормативната промяна е изпълнение на задължението на МС по чл. 135, ал. 1, т. 6 от Закона за водите, както и да се осъвремени и оптимизира съществуващата уредба, като се премахнат идентифицираните административни и технически затруднения, произтичащи от остарялата Наредба № 3 от 16.10.2000 г. В проекта на Наредбата са регламентирани административни срокове за съгласуване на проектите за СОЗ, като се въвеждат конкретни срокове за съгласуване и одобрение, намаляване на времето за административно обработване на проектите. Осигурява се нормативна гъвкавост при определяне на размерите на пояс I на СОЗ на съоръженията за водовземане от подземни води за ПБВ и минерални води. Създава се възможност за определяне на намалени размери на пояс I при наличие на обоснована техническа необходимост; ускоряване на процедурите по определяне на СОЗ; намаляване на административната тежест. Заложени са алтернативи на изграждане на определените СОЗ около водоизточници, разположени в Национални паркове, поддържани резервати и резервати или при наличие на теренни и инфраструктурни ограничения, което блокира процедурите по изграждане на СОЗ. Проектът на Наредба дава възможност за подаване и съгласуване по електронен път на документацията по определяне на СОЗ. 1. Бизнес/предприемачи Намаляване на административната тежест при определяне на СОЗ. 2. Държавни органи Ще бъде оптимизирана процедурата по определяне на СОЗ. 3. Граждани/техни представители По-добро опазване на качеството на повърхностните, подземни води, използвани за питейно- битово водоснабдяване и минералните води и водовземните съоръжения. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се очаква отрицателен икономически, социален и екологичен ефект . (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: няма Въздействия върху малките и средните предприятия: Не са идентифицирани преки въздействия. Административна тежест: Предлаганият проект на Наредба ще доведе до облекчаване на административната тежест. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 7 1.2. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група значителни Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките информиране, такси, регулаторни всички значителни потенциални заинтересовани страни. и кои второстепенни. и средните предприятия и режими, административни икономически, социални и екологични Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат административната тежест (задължения за услуги и др.) 5. Степени Сравняване на вариантите: на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Предприемане на нормативни промени “ т с о н в и т к е ф Е Цел 1: С проекта на Наредбата, МС ще изпълни задължението си по чл. 135, ал. 1, т. 6 от Закона за водите. Цели се опазване на водоизточниците и съоръженията, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, за водоснабдяване за производство на бутилирани води, за производство на храни и лекарствени продукти за повърхностни води, подземни води и минерални води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и за водоснабдяване за производство на бутилирани води, за лечебни цели, за профилактика, за отдих, спорт и други цели. За опазването на водите от замърсяване и увреждане, както и от бъдещо замърсяване на водите, с цел осигуряване на чиста питейна вода и за опазване на общественото здраве, в приложение № 1 и № 2 на Наредбата са заложени мерки за забрана, ограничаване или ограничаване при доказана необходимост на дейности, които биха довели до влошаване състоянието на водите, както и засягане и компрометиране на водовземните съоръжения. 3 1 Цел 2: Регламентиране на административни срокове за съгласуване на проектите за СОЗ, като се въвеждат конкретни срокове за съгласуване и одобрение, намаляване на времето за административно обработване на проектите, както и подобряване на координацията между МОСВ, басейновите дирекции и ВиК операторите/титулярите на разрешителните за водовземане за самостоятелно ПБВ; ускоряване на 3 1 8 процедурите по определяне на СОЗ; намаляване на административната тежест. Цел 3: Осигуряване на нормативна гъвкавост при определяне на размерите на пояс I на СОЗ на съоръженията за водовземане от подземни води за ПБВ и минерални води. Създаване на възможност за определяне на намалени размери на пояс I при наличие на обоснована техническа необходимост. 3 1 Цел 4: Залагане на алтернативи на изграждане на определените СОЗ около водоизточници, разположени в Национални паркове, поддържани резервати и резервати или при наличие на теренни и инфраструктурни ограничения, което блокира процедурите по изграждане на СОЗ. 3 1 Цел 5: Създаване на възможност за подаване и съгласуване по електронен път на документацията по определяне на СОЗ. 3 1 т с о н с а к и ф Е Цел 1: С проекта на Наредбата, МС ще изпълни задължението си по чл. 135, ал. 1, т. 6 от Закона за водите. Цели се опазване на водоизточниците и съоръженията, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, за водоснабдяване за производство на бутилирани води, за производство на храни и лекарствени продукти за повърхностни води, подземни води и минерални води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и за водоснабдяване за производство на бутилирани води, за лечебни цели, за профилактика, за отдих, спорт и други цели. За опазването на водите от замърсяване и увреждане, както и от бъдещо замърсяване на водите, с цел осигуряване на чиста питейна вода и за опазване на общественото здраве, в приложение № 1 и № 2 на Наредбата са заложени мерки за забрана, ограничаване или ограничаване при доказана необходимост на дейности, които биха довели до влошаване състоянието на водите, както и 3 1 9 засягане и компрометиране на водовземните съоръжения. Цел 2: Регламентиране на административни срокове за съгласуване на проектите за СОЗ, като се въвеждат конкретни срокове за съгласуване и одобрение, намаляване на времето за административно обработване на проектите, както и подобряване на координацията между МОСВ, басейновите дирекции и ВиК операторите/титулярите на разрешителните за водовземане за самостоятелно ПБВ; ускоряване на процедурите по определяне на СОЗ; намаляване на административната тежест. 3 1 Цел 3: Осигуряване на нормативна гъвкавост при определяне на размерите на пояс I на СОЗ на съоръженията за водовземане от подземни води за ПБВ и минерални води. Създаване на възможност за определяне на намалени размери на пояс I при наличие на обоснована техническа необходимост. 3 1 Цел 4: Залагане на алтернативи на изграждане на определените СОЗ около водоизточници, разположени в Национални паркове, поддържани резервати и резервати или при наличие на теренни и инфраструктурни ограничения, което блокира процедурите по изграждане на СОЗ. 3 1 Цел 5: Създаване на възможност за подаване и съгласуване по електронен път на документацията по определяне на СОЗ. 3 1 т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1: С проекта на Наредбата, МС ще изпълни задължението си по чл. 135, ал. 1, т. 6 от Закона за водите. Цели се опазване на водоизточниците и съоръженията, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, за водоснабдяване за производство на бутилирани води, за производство на храни и лекарствени продукти за повърхностни води, подземни води и минерални води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и за 3 1 10 водоснабдяване за производство на бутилирани води, за лечебни цели, за профилактика, за отдих, спорт и други цели. За опазването на водите от замърсяване и увреждане, както и от бъдещо замърсяване на водите, с цел осигуряване на чиста питейна вода и за опазване на общественото здраве, в приложение № 1 и № 2 на Наредбата са заложени мерки за забрана, ограничаване или ограничаване при доказана необходимост на дейности, които биха довели до влошаване състоянието на водите, както и засягане и компрометиране на водовземните съоръжения. Цел 2: Регламентиране на административни срокове за съгласуване на проектите за СОЗ, като се въвеждат конкретни срокове за съгласуване и одобрение, намаляване на времето за административно обработване на проектите, както и подобряване на координацията между МОСВ, басейновите дирекции и ВиК операторите/титулярите на разрешителните за водовземане за самостоятелно ПБВ; ускоряване на процедурите по определяне на СОЗ; намаляване на административната тежест. 3 1 Цел 3: Осигуряване на нормативна гъвкавост при определяне на размерите на пояс I на СОЗ на съоръженията за водовземане от подземни води за ПБВ и минерални води. Създаване на възможност за определяне на намалени размери на пояс I при наличие на обоснована техническа необходимост. 3 1 Цел 4: Залагане на алтернативи на изграждане на определените СОЗ около водоизточници, разположени в Национални паркове, поддържани резервати и резервати или при наличие на теренни и инфраструктурни ограничения, което блокира процедурите по изграждане на СОЗ. 3 1 Цел 5: Създаване на възможност за подаване и съгласуване по електронен 3 1 11 път на документацията по определяне на СОЗ. 1.1. 1.2. ефективност, ефикасност, разходи; съгласуваност, Сравнете вариантите чрез сравняване на ключовите им Посочете степента, в която вариантите ще изпълнят чрез която се измерва степента, до която вариантите която отразява степента, до която целите могат която показва степента, до която вариантите положителни и отрицателни въздействия. определените цели, съгласно основните постигат целите на да бъдат постигнати при определено съответстват на действащите критерии за сравняване на вариантите: предложението; ниво на ресурсите или при най-малко стратегически документи. 6. Вариант Посочете Избор на препоръчителен вариант: 2 „Предприемане на нормативни препоръчителните варианти за решаване на поставения промени“ проблем/проблеми. 6.1. всички към 1.1. 1.2. Промяна в административната тежест прилагането на препоръчителния вариант Въздействия върху малките и средните Административна тежест: Приемането на физически и юридически лица, а би осъществяване на дейността. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични Ако се предвижда въвеждането на такса, представете ограничаване на административното регулиране за физическите и (включително по предприятия: Не са Наредбата няма пряка се отразил само на въздействия на препоръчителния образуването на нейния размер и административния контрол юридическите лица от отделните проблеми): идентифицирани. административна тежест за лицата, имащи стопански интерес вариант за решаване на всеки проблем. съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за върху стопанската дейност. 6.2. 1.1. 1.2. В отделна 1.3. 1.4. на услуги. 1.5. Създават ли се нови/засягат ли се прилагането на препоръчителния вариант Въздействия върху малките и средните Административна тежест: Промените водят до намаляване на Изборът следва да е съотносим с посочените специфични случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, стелка или действие: разрешителен, уведомителен; Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно административното регулиране и административния контрол Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят Неприложимо. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните съществуващи регулаторни (включително по предприятия: няма административната тежест. въздействия на избрания вариант. посочете неговия вид (за стопанска удостоверителен и по какъв начин изискванията на чл. 3, ал. 4 върху стопанската дейност. ли на изискванията на чл. 10 – разпоредби на Закона за режими и услуги от отделните проблеми)? идентифицирани преки въздействия дейност: лицензионен, регистрационен; за това съответства с постигането на целите). от Закона за ограничаване на 12 от Закона за дейностите по предоставяне дейностите по предоставяне на услуги. 12 Неприложимо. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. Неприложимо. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Избраният вариант не въвежда забрани и ограничени и няма да доведе до закриване на предприятия. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: ……………………………………………………………..……………………………… …………………………………………………………………………………………….. …………………………………………………………………………………………….. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Проектът на наредба, мотивите за неговото приемане, доклада и частичната предварителна оценка на въздействие на нормативния акт ще бъдат публикувани за обществени консултации за 30 дни на Портала за обществени консултации и на интернет страницата на МОСВ. След приключването на обществените консултации и преди приемането на нормативния акт, ще бъде публикувана справка за постъпилите предложения/бележки, заедно с обосновка за неприетите предложения на Портала за обществени консултации и на интернет страницата на МОСВ. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 13 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: Няма Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: Неприложимо Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Илияна Тодорова – директор, дирекция „Управление на водите“ Дата: ………...2025 г. Подпис: …

Становище от съгласуване на частична предварителна оценка на въздействието на проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води, предназначени за питейно- битово водоснабдяване и за водоснабдяване за производство на бутилирани води, за лечебни цели, за профилактика, за отдих и спорт Страница 1 от 4 администрацията Съгласуването се извършва на Становище на на Министерския основание чл. 21, ал. 5 от Закона съвет за нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Частична Постановление на Наредба Министерския съвет за Становище по ред: Единствено съгласуване приемане на водите, предназначени за зоните за защита на за питейно- битово Номер и дата: R e c o v e r a b le S ig n a t u r e 0 4 .0 9 - 7 8 / 2 8 .1 0 .2 0 2 5 X водоснабдяване и на минералните води, S ig n e d b y : L y u b o m ir P la m e n o v P e tk o v предназначени водоснабдяване и за питейно- битово за водоснабдяване за В отговор на №: 95-00-3864-22/24.10.2025 г. производство на лечебни цели, за спорт бутилирани води, за профилактика, за отдих и Институция: Министерство на околната среда и водите Диспозитив: Съгласува с препоръки Основание: Чл. 30б, ал.3, т. 2, б. „а“ от Устройствения съвет и на неговата правилник на Министерския администрация I. Относно В точка 1 върху административната посочват и анализират здраве. Посочено е, намиране на решение това е необходимо например под формата следва да бъдат Препоръчително които да илюстрират оператори, случаи раздел 1 „Проблем/проблеми липсва ясно формулиран и и правната конкретни проблеми, че „без изменения на на констатираните ясно да се идентифицират на „Проблем 1“, разгледани подробно в е в оценката на мащаба на установените на нецелесъобразно за решаване“: конкретизиран проблем. необходимост от приемане свързани със съществуващото през годините от 2000 и систематизират „Проблем 2“ и т.н.. подточките на раздела. въздействието да се затруднения, като определени граници на Текстът се фокусира предимно на нова наредба, без да се защитата на водите и общественото законодателство не е възможно г. до сега проблеми“. С оглед на съществуващите проблеми, Именно тези конкретни проблеми представят и количествени данни, например брой засегнати ВиК санитарно-охранителните зони Становище от съгласуване на частична предварителна оценка на въздействието на проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води, предназначени за питейно- битово водоснабдяване и за водоснабдяване за производство на бутилирани води, за лечебни цели, за профилактика, за отдих и спорт Страница 2 от 4 (СОЗ), както и очакваното намаление на финансовата тежест при оптимизация на поясите, в частност пояс I. Като възможни проблеми могат да се посочат, например, липсата на достатъчна гъвкавост при прилагането на съвременни хидрогеоложки методи за определяне на СОЗ, наличието на спорни или трудно приложими режими в поясите I, II и III, недостатъчно ефективна защита на водите, включително данни, сочещи евентуално влошаване на тяхното качество и други. II. Относно раздел 2 „Цели“: Формулираните цели към момента са твърде общи и се свеждат основно до изпълнение на законовото задължение по чл. 135, ал. 1, т. 6 от Закона за водите, без да се конкретизират очакваните резултати от прилагането на новата наредба. Необходимо е целите да бъдат по-ясно и измеримо дефинирани, така че да показват по какъв начин чрез новия нормативен акт ще се постигне реално решаване на проблемите. Примерни формулировки на конкретни цели биха могли да включват повишаването на ефективността и функционалността на санитарно-охранителните зони, намаляването на административната и финансовата тежест за ВиК операторите, подобряването на качеството и безопасността на питейните води и др. Препоръчително е към целите да се добави индикативен график за тяхното постигане, както и обвързване с действащите стратегически документи в сектора. Това би позволило по-добра проследимост и съгласуваност на политиките. Определянето на относими и измерими цели ще създаде предпоставки, след изтичане на определен период на прилагане на наредбата, да се оцени доколко целите са постигнати. Във връзка с това препоръчваме формулирането на качествено и/или количествено измерими индикатори, съответстващи на установените проблеми, като се използват насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието. III. Относно раздел 3 „Заинтересовани страни“: В раздела правилно са идентифицирани основните групи заинтересовани страни, но е необходимо по-ясно разграничаване между пряко и косвено засегнатите. Препоръчваме да се включи информация относно броя и типа на засегнатите страни – например ВиК оператори, общини, контролни органи, граждани и бизнес субекти. Също така да се уточни степента на въздействие, като се посочи дали прилагането на новата наредба оказва пряко или индиректно Становище от съгласуване на частична предварителна оценка на въздействието на проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води, предназначени за питейно- битово водоснабдяване и за водоснабдяване за производство на бутилирани води, за лечебни цели, за профилактика, за отдих и спорт Страница 3 от 4 влияние върху тяхната дейност и да се определи характера на въздействието, както и конкретните аспекти, в които то се проявява, като например административна тежест, финансови разходи или промени в оперативните процеси. Такъв подход би осигурил по-голяма прозрачност при анализа на въздействието и би позволил по-добра аргументация на избраните регулаторни решения. IV. Относно раздел 4 „Варианти на действие“: В представената оценка на въздействието липсва разгледан вариант с нормативна намеса, включващ неговото пълно съдържание и същност. Положителните въздействия от приемането на новата уредба са описани бегло, без да е изяснено в резултат на какви конкретни действия или мерки се очаква постигането на определени резултати. Не са уточнени и очакваните ангажименти, както и предвидените дейности по изпълнение на изискванията на новата уредба. С оглед на това предлагаме представянето на Вариант 2 да започне с ясно описание на неговото съдържание и същност. След това да бъдат посочени конкретните нормативни промени, които се предвиждат - в случая това включва описание на структурата и съдържанието на новата наредба. Необходимо е да бъдат разгледани другите съпътстващи действия и мерки, ангажиментите на компетентните органи и на отделните групи заинтересовани и засегнати страни, както и изискванията за реализиране на предвидените промени. Необходимо е да се уточни дали предлаганите промени изискват допълнителни финансови средства или други ресурси, както и как ще бъдат осигурени. Следва да се анализира как промените ще се отразят върху административната тежест, а в случай че промените не засягат някой от изброените аспекти, това следва изрично да бъде посочено. V. Относно раздел 5 „Сравняване на вариантите“: Настоящият раздел следва да бъде попълнен в съответствие с формулираните в раздел 2 цели, обозначени като „Цел 1“, „Цел 2“ и т.н. Сравнението между разглежданите варианти трябва да се извърши именно спрямо степента, в която всеки от тях допринася за постигането на съответните цели. Това ще позволи по-обективна и аргументирана оценка на ефективността на вариантите, както и избор на най-подходящия подход за решаване на идентифицираните проблеми. Становище от съгласуване на частична предварителна оценка на въздействието на проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води, предназначени за питейно- битово водоснабдяване и за водоснабдяване за производство на бутилирани води, за лечебни цели, за профилактика, за отдих и спорт Страница 4 от 4 * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. **** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „КООРДИНАЦИЯ И МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“ В АДМИНИСТРАЦИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ Re co ve rable Signature X Signed by: Iskre n Pa vlo v Iva no v ИСКРЕН ИВАНОВ

СПРАВКА за отразяване на предложенията и становищата от обществените консултации на ПРОЕКТ на Наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и за водоснабдяване за производство на бутилирани води, за лечебни цели, за профилактика, за отдих и спорт 1 Институция/Физическ и лица Предложение Приема/Не приема предложението Мотиви Сдружение „Балканка” С настоящото Ви уведомяваме, че възразяваме срещу публикувания на 05.11.2025, проект на Наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води предназначени за питейно-битово водоснабдяване и за водоснабдяване за производство на бутилирани води, за лечебни цели, за профилактика, за отдих и спорт/Наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване / /Сериен номер:4000367352037/, която се открива на следния линк: https://www.moew.government.bg/bg/proekt-na-naredba-za-zonite-za- zastita-na-vodite-prednaznacheni-za-pitejno-bitovo-vodosnabdyavane- pbv-i-na-mineralnite-vodi-prednaznacheni-za-pbv-i-za-vodosnabdyavane- za-proizvodstvo-na-butilirani-vodi-za-lechebni-celi-z-20270/ Основанията за възразяване са следните: 1. Публикуваният проект на наредба представлява несъществено редактирана версия на изготвената и приета през 2000 г. и прилагана до сега Наредба № 3 за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони /СОЗ/ около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди /Наредба № 3/ и ПРЕДЛАГАМЕ ВАШИЯТ ПРОЕКТ ДА БЪДЕ ПРЕРАБОТЕН ОСНОВНО, тъй като този проект: - не съответства нито терминологично, нито по смисъл, на духа и на разпоредбите на Закона за водите и подзаконовите актове към него, Не се приема Направени констатации 2 въвеждащи в националното законодателство изискванията Европейското право и - не отстранява пороците при прилагане на Наредба № 3 от влизането й в сила през 2000 г. до момента. 2. Конкретни бележки и предложения: 2.1. Във връзка с осигуряване на съответствие със Закона за водите, респ. Директива 2000/60 за установяване на рамката за управление на водите /РДВ/, дъщерните й директиви и ръководствата от Общата стратегия за прилагането им, както и с Директива 2020/2184 относно качеството на водата, предназначена за консумация от човека /Директива за питейните води/: 2.1.1. РДВ изисква задължително да се опазват повърхностните и подземните водни тела, определени като зони за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и там, където е необходимо, да се определят предпазни зони /от които във водното тяло могат да попаднат замърсители/ и допълнителни защитни зони /у нас наричани СОЗ/. Българският законодател е предвидил и изискване за задължително определяне на СОЗ, поради което чл.119, ал.5 от ЗВ изисква „Мерките за опазване на водните тела по ал. 4, т. 1, редът и начинът за определяне на санитарно-охранителните зони по ал. 4, т. 2, забраните и ограниченията в техните граници се определят с наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6“, т.е. съществена част на наредбата следва да е посветена на опазване на водните тела, определени като зони за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и мерките за опазването им. Публикуваният Ваш проект на наредба споменава зоните за защита на водите само в чл.3 /преразказващ неточно чл.119 и чл.119а от ЗВ/, като постановява в нарушение на ЗВ, че „мерките за опазването им, посочени в Закона за водите, се определят в плановете за управление на речните басейни“. Изискването за определяне на мерките за опазване природните води в зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване в ПУРБ е въведено с §144а, ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗВ (обн. ДВ, бр. 65/2006 г., попр. ДВ, бр. 66/2006 г.., изм. ДВ, бр. 22/2007 г., Не се приема В чл. 3 от проекта на Наредба се има предвид, че зоните за защита на повърхностните и подземните води са посочени в Закона за водите, а мерките за опазването им се определят в ПУРБ. Списък на дейностите, забранени или ограничени в зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване са определени в Приложение № 1 към Националния каталог от мерки от ПУРБ. Приложенията към проекта на Наредба реферират към Националния каталог от мерки. В проекта на Наредба са предвидени по-строги конкретни забрани, ограничения и ограничения при доказана необходимост за 3 изм. ДВ, бр. 95/2009 г., изм. ДВ, бр. 98/2018 г.), НО като преходна разпоредба - ДО приемането на наредбата по чл.135, ал.1, т.6, чийто проект е предмет на настоящето становище. А в Закона за водите няма изрично предвидени конкретни мерки за опазване нито на зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, нито за СОЗ. Затова предлагаме в тази част от Вашата нова Наредба да се систематизират всички изисквания на Закона за водите и подзаконовите актове към него, както и изискванията, обективирани в специалното Ръководство № 16 за зоните за защита на подземните води, предназначени за питейно водоснабдяване: https://circabc.europa.eu/ui/group/9ab5926d-bed4-4322-9aa7- 9964bbe8312d/library/aef48d98-7715-4828-a7ee-df82a6df4afb/details, ...вкл. изискванията и забраните, свързани с опазване на водните тела, определени като зони за защита. Така в ПУРБ следва да останат само всякакви възможи допълнителни мерки, които са извън обхвата на Ръководството! осъществяване на дейности, които биха довели до влошаване на количествените и качествени характеристики на водите за ПБВ, както и компроментиране работата на съоръженията. Мерките се определят в ПУРБ, които се актуализират на 6 години, в зависимост от състоянието на водните тела Параграф 144а от ЗВ има за цел да регламентира определянето на СОЗ по реда на Наредба № 3/2000 г. до приемането на Наредбата по чл. 135, т. 6 от ЗВ 2.1.2. Европейското и национално право определят приоритетни и приритетно-опасни вещества, вкл. стандартите за качество, както и стандарти за качество на питейните води. В проекта на Наредба Ви, вкл. в Допълнителната разпоредба, не се споменават такива вещества, но са дефинирани вредни и опасни вещества. Докато за подземните води в Наредба № 1 са посочени някои групи вещества /приоритетни и приоритетно опасни/, определени като опасни вещества, понятието вредни вещества не е дефинирано никъде в действащото законодателство. Не се приема Не е предмет на настоящия проект на Наредба, като списък на вредни вещества е разписан в Наредба № 1/2007 г. 4 2.1.3. РДВ забранява пряко замърсяване на подземните води и непрякото им замърсяване с приоритетни вещества, а Директивата за опазване на подземните води от замърсяване и влошаване изисква изпълнението на превантивни мерки за опазване на подземните води /чл.6/, като тези изисквания са въведени с Наредба № 1 за проучване, ползване и опазване на подземните води. Ето защо настояваме в тази част от новата Ви Наредба дефинираните превантивни мерки да намерят своето място. Приема се Добавени са забрани в Приложение 2 в проекта на Наредба 2.1.4. Директивата за питейните води изисква да се извършва оценка на риска, както на водосборните области /водните тела/, от които се черпят води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, така и за водоснабдителните системи /СОЗ/. Затова предлагаме проектът на Наредбата Ви да въведе специфичните изисквания, касаещи оценката на риска и в зоните за защита, и в СОЗ, вкл.съобразно приетото разпределение на отговорностите, при транспониране на директивата в Наредба № 9 за изискванията към качеството на водата, използвана за питейно-битови цели /Наредба № 9/, както и мерките по чл.5-14 от Директивата за питейните води, така че да бъде изпълнено следното изискването на чл.4, т.2: „Държавите членки гарантират, че взетите мерки за прилагане на настоящата директива се основават на принципа на предпазливостта и по никакъв начин не водят, пряко или косвено, до влошаване на настоящото качество на водата, предназначена за консумация от човека, нито до увеличаване на замърсяването на водите, използвани за добиването на вода, предназначена за консумация от човека.“, ...с което ще бъде изпълнено и изискването, съгласно наказателна процедура ENV-FN258-INFR(2025)2030-BG. Не се приема Оценка на риска по цялата водоснабдителна система се прави съгласно изискванията на Наредба № 9/2001 г., която се отнася за обработените води, достигащи до крайния потребител и не е необходимо същото да се въвежда и в настоящата Наредба. 2.1.5. В проекта на наредба следва да се включат задължително мерки, за директна, 100-процентова забрана на дейности, които могат да доведат до увреждане/унищожаване на източници на ПБВ или до невъзможност за използване на такива източници с цел ПБВ в бъдеще, нищо че те в момента може и да не се използват като такива! Тази забрана е супер важна на фона на повсеместното унищожение на такива източници с цел задоволяване само на частни икономически интереси и за малко рушвети! Такива случаи има десетки, ако не и стотици! Приема се по принцип Забрани за такива дейности са предвидени в Приложенията към проекта на Наредба, са допълнени и актуализирани 5 2.1.6. В проекта на наредба следва да се включат задължително мерки, свързани с черпенето на води и заустването на отпадъчни води в зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, за да не се стига до ситуации правещи невъзможно ползването на водите за питейно-битово водоснабдявавне. Пример за това са подземните водни тела, определени като зони за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване в Хасковския и в Пловдивския регион, където поради разрешено /а вероятно И неразрешено/ черпене и понижаване на водните нива, водите са с концентрация на уран, неколкократно превишаваща определения стандарт за качество в Директивата за питейните води и Наредба № 9. Приема се частично По отношение на черпеното на водите се прилага разрешителен режим съгласно изискванията на ЗВ и не е предмет на тази Наредба. Мерките по отношение на водочерпенето се включват в ПУРБ Текстът на чл. 11 е прецизиран по отношение на заустването 2.1.7. В проекта на наредба настояваме да се включат най-малко следните забрани в зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване: „1. разрешаване на дейности или разширяването на дейности, при които се емитират, обезвреждат, депонират или съхраняват: а) приоритетни и/или приоритетни вещества, определени в наредбата по чл.135, ал.1, т.17; 4 б) опасни вещества, определени в Приложение № 3 към чл. 103, ал. 1 от ЗООС; в) устойчиви органични замърсители, определени съгласно Реламент /ЕО/ № 850/2004 г. за устойчивите органични замърсители и измененията му; 2. пряко отвеждане на замърсители в подземните води или непряко отвеждане, чрез просмукване, на приоритетни вещества в подземните води; 3. изземване на геоложки пластове покриващи подземните водни тела; 4. разкриване на подземните води на повърхността; 5. издаване на разрешителни за водовземане за всяка друга цел, когато съществува риск да се: а) намали количеството на повърхностни или подземни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване на населението; Приема се частично По т. 1а са добавени забрани в Приложенията към проекта на Наредба. По т. 1б определението е прецизирано съгласно ЗВ По т. 2 е прецизиран текста в Приложенията към проекта на Наредба Списък на дейностите, забранени или ограничени в зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване са определени в Приложение № 1 към Националния каталог от мерки от ПУРБ. 6 б) създаде допълнително понижение на водното ниво във водовземни съоръжения за подземни води за питейно-битово водоснабдяване на населението; в) привличат замърсени води от повърхностни водни тела с по-ниско от добро екологично и/или химично състояние и/или от други подземни водни тела в лошо състояние и/или от съседни, замърсени части на подземното водно тяло, от което се черпи водата; г) понижава нивото на подземните води до степен, която да доведе до привличане на резидентни замърсители от водоносния хоризонт, в който е формирано водното тяло; /Това е случаят в Хасково, например/ д) намалява оттокът на повърхностните водни обекти до степен, която да доведе до привличане на замърсители от седиментите или намаляване на оттока във водното тяло, в което са заустени отпадъчни води; 6. реинжектиране и инжектиране на води в подземни водни обекти; Приложенията към проекта на Наредба реферират към Националния каталог от мерки. В проекта на Наредба са предвидени по-строги конкретни забрани, ограничения и ограничения при доказана необходимост за осъществяване на дейности, които биха довели до влошаване на количествените и качествени характеристики на водите за ПБВ, както и компроментиране работата на съоръженията. Мерките в зоните за защита на водите се определят в ПУРБ, които се актуализират на 6 години, в зависимост от състоянието на водните тела Издаването на Разрешителните за водовземане и ползване съгласно ЗВ, се извършва спрямо мерките в ПУРБ (чл. 62 от ЗВ) 7 2.1.8. Настояваме забраните и ограниченията, дефинирани в приложенията, вкл. в границите на СОЗ на населените места, да се конкретизират съобразно установените рискове за водните тела, като например се забрани: 1. заустване на отпадъчни води в повърхностните водни тела, вкл. когато санитарно-охранителната зона е около водовземни съоръжения за подземни води от първото от повърхността водно тяло; 2. разрешаване на дейности, водещи до замърсяване с биологични вещества, вкл. изграждане на животновъдни ферми; 3. депониране на отпадъци; 4. извършване на дейности, определени като опасност и опасни събития за водосборите/зоните на подхранване на точките на водовземане за питейно- битово водоснабдяване при оценката на риска по реда на наредбата по чл.135, ал.1, т.3; Приема се частично Т. 1 и 3 са отразени е в Приложенията към проекта на Наредба По т. 2 има забрани за животновъдни ферми По т. 4 оценката на риска се извършва по реда на Наредба № 9/2001 г. 2.1.9. Също така настояваме в пояс II на СОЗ да се включат следните условия и забрани: 1. Забранява се провеждането на сечи, с изключение на отгледни сечи, принудителни сечи, санитарни сечи и технически сечи. 2. Отгледните сечи се допускат с интензивност до 10 % за всяко отделно насаждение, веднъж на десетгодишен период. 3. Принудителните и санитарните сечи се провеждат на основание Закона за горите при бедствия, пожари и каламитети или с цел тяхното предотвратяване, и след задължително съгласуване със съответната РИОСВ и кмета или кметския наместник на населеното място, в чието землище попада насаждението. Съгласувателната процедура е за максимален срок от 10 работни дни. 4. Техническите сечи се провеждат само, ако са утвърдени в Областните планове за развитие на горските територии или са с противопожарни цели, или за борба с ерозията и пороите. 5. Забранява се прокарване и ново строителство на горски пътища, с изключение на: такива за противопожарни нужди; за достъп до водовземните съоръжения; както и такива, които са утвърдени в Областните планове за развитие на горските територии. Пътищата за противопожарни нужди и за достъп до водовземните съоръжения се прокарват и ремонтират след предписание на компетентния орган. Приема се частично Текстовете са прецизирани съгласно становище на компетентен орган 8 2.1.10. Използваните в проекта на наредба термини да се съобразят с термините приети в европейското и националното законодателство в областта на водите. Не се приема Няма конкретни предложения, направени са редакции спрямо становищата на заинтересованите страни 9 2.2. Във връзка с отстраняване на пороците при прилагане на Наредба № 3 от 2000 г. до момента: 2.2.1. Настояваме да се изпълни и приложи анализ на 25 годишното прилагане на Наредба № 3 за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони /СОЗ/ около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди /Наредба № 3/, като преди отново да се предложат редица нейни основни разпоредби да се отговори на следните въпроси: 2.2.1.а. Колко са определените СОЗ за повърхностни води и за колко от тях в проектите, респ. заповедите, пояс II е определен при прилагане на разпоредбите на чл.16, ал.1 и 2 и чл.19, ал.1 и 2 /в разглеждания проект – чл.14, ал.1 и 2 и чл.17, ал.1 и 2/, като са взети предвид „степента на замърсяване и самопречиствателната способност на реката, вида на замърсителите и специфичните местни условия“ и „самопречиствателната способност на язовира или езерото, количествените и качествените характеристики на водите от втичащите се реки и повърхностния отток от прилежащите терени“? И отгворът е... НУЛА. 2.2.1.б. За колко СОЗ за повърхностни води за пояс II са събрани данни и същите са съответно актуалзирани на основание чл.16, ал.4 и чл.19, ал.4 /в проекта чл.14, ал.4 и чл.17, ал.4/? И отгворът е... НУЛА. 2.2.1.в. За колко от определените СОЗ за подземни води в „защитени водни обекти“ в проектите за СОЗ е доказано, че са защитени, по смисъла на дефинициите по §1, т.7 и т.2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 3 /аналогични в проекта на наредба/.? И отгворът е... НУЛА. 2.2.1.г. На базата на какви изследвания и за кои замърсители е доказано, че „замърсител не може да достигне от повърхността до подземните води, чрез конвективен пренос, за период от 25 години“? И отгворът е... На никакви! Ние нито сме чували, нито сме виждали през последните 25 години да са извършвани, макар и лабораторно, миграционни опити – за определяне на миграционните параметри, с които се изчислява скростта на движение на даден замърсител и едва ли се очаква такива опити да се изпълнят от тук нататък. 2.2.1.д. Колко от определените СОЗ за подземни води в проектите за СОЗ са оразмерени въз основа на „резултатите от специално изпълнено хидрогеоложко проучване и прогноза 6 Не се приема Анализът не е предмет на проекта на Наредбата. С настоящият проект на Наредба са въведени ясни срокове за процедиране от компетентните органи. По отношение на определените СОЗ информация е налична в ГИСУВД. 10 за хидродинамичната обстановка в процеса на експлоатация на подземните води; хидроложка и екологична оценка за състоянието на повърхностните води в района; оценка и прогноза за състоянието на подземното водно тяло или находището на минерални води и на земната повърхност над него и оценка и прогноза на земеползването и на урбанизацията на територията“? /чл.30, в проекта чл.28/? И отгворът е... 2.2.1.е. В колко от тези проучвания са опитно определени всички хидрогеоложки параметри, използвани при оценките – вкл. коефициента на нивопредаване, който се определя само с наблюдателни сондажи, каквито не сме чували да се изграждат в последните 25 години, колматацията на речните легла и др.? 2.2.1.ж. В колко от тези случаи в проектите за СОЗ при оценките и оразмеряването на пояси II и III, са взети предвид другите черпения в района, респ. действителната хидродинамична обстановка в района? 2.2.1з. За колко от определените СОЗ, съответно за повърхностни и за подземни води, в проектите на СОЗ е изпълнена оценка и са предложени „мероприятия за ограничаване и ликвидиране на замърсителите в пояси II и III, в т.ч. срокове за саниране на териториите и за привеждане на заварени в тези територии дейности, които са несъвместими с определените охранителни режими в съответствие с изискванията на наредбата“/чл.27, т.14 и чл.32, т.14 – в проекта съответно чл.25, т.17 и чл.30, т.15/ и в колко заповеди за СОЗ съдържат такивав меркии? 2.2.1.и. За колко от определените СОЗ, съответно за повърхностни и за подземни води, в проектите на СОЗ са предвивдени конкретни мерки за опазване на водите в границите на СОЗ, а не са изкопирани приложенията от Наредба № 3? 2.2.1.к. За колко от определените СОЗ, съответно за повърхностни и за подземни води, за „ограничени“ и „ограничени при доказана необходимост“ дейности – съгласно легалните дефиниции представляващи условни забрани, в проектите на СОЗ и в заповедите за определяне на СОЗ е предвидено да се извършат изискващите се действия от инициаторите на дейностите, доказващи че няма риск за замърсяване на водите /ДР, § 1, т.8 и 9/? 2.2.1.з. В колко случаи е извършено приемане на изпълнението на СОЗ? 11 2.2.2. В случай, че отговорите на въпросите по 2.2.1. клонят към нула, както е много добре известно, предлагаме да се преосмисли възлагането на „проекти“ на магистър-инженери, с което ще се избегне харченето на и без това недостатъчните средства на ВиК операторите за получаване на „проекти“, не съдържащи нищо конкретно свързано с опазване на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, а само измислени оразмерявания въз основа на измислени, несъществуващи/непосочени архивни и литературни данни /водещи включително до куриози трите пояса на СОЗ да са с площ по-малка от тази на двора на водоползвателя/, както и предвидените съгласувателни процедури, от които не произтича нищо, свързано с опазване на водите. Не се приема Във връзка с чл. 1 на Закона за Камарата на Архитектите и Инженерите в Инвестиционното Проектиране за подготовката на проекти в проекта на Наредбата е добавено изискване за представяне на актуален документ, удостоверяващ пълната проектантска правоспособност на лицата, изготвили проекта на СОЗ Задължение на Водоползвателите - титуляри на разрешителни, е да предприемат съответните действия във връзка с определяне на санитарно- охранителните зони на съоръженията за питейно- битово водоснабдяване и тези за минерални води, използвани за лечение, профилактика, питейно- битови цели и бутилиране, на основание чл. 48, ал. 1 от ЗВ 12 Досега всичките тия дейности бяха Пълна Измама, затова настояваме: 2.2.2.а. Аналогично на предвиденото за повърхностни води се предвидят административно определяни граници на поясите на СОЗ за подземни води, при което СОЗ без проблем могат да бъдат очертавани от басейновите дирекции; Не се приема В проекта на Наредбата не е предвидено административно определяне на пояси II и III. Задължение на Водоползвателите - титуляри на разрешителни, е да предприемат съответните действия във връзка с определяне на санитарно- охранителните зони на съоръженията за питейно- битово водоснабдяване и тези за минерални води, използвани за лечение, профилактика, питейно- битови цели и бутилиране, на основание чл. 48, ал. 1 от ЗВ 2.2.2.б. В наредбата да се дефинират категоричните забрани в границите на СОЗ, които да заместят алаабализми от сорта на ограничено и ограничено при доказана необхадимост; Не се приема В Допълнителната разпоредба към наредбата е дадена ясна дефиниция на термините “ограничение“ и „ограничение при доказана необходимост“ За голяма част от дейностите е наложена забрана за извършването им, както и са въведени нови такива, въз основа на 13 получени становища от общественото обсъждане 2.2.2.в. Да се определят редът и начинът, за планирнето и изпълнението на конкретни допълнителни мерки в зависимост от извършените оценки на риска във водосборните 7 райони и за конкретните водоснабдителни системи, съобразно разпределението на отговорностите между компетентните органи и ВиК операторите, прието в Наредба № 9. Не се приема Оценка на риска по цялата водоснабдителна система се прави съгласно изискванията на Наредба № 9/2001 г. 2.2.2.г. Да се редактират разпоредбите за изискващите се документи за определяне на СОЗ, като в тях се включат само данните, които не са налични при органите за управление на водите и други администртивни органи, вкл.РЗИ, МЗХ и общината, и да се изисква представянето на документи, които са налични или могат да се подготвят от ВиК опертора/водоползвателя. Не се приема Не е посочено каква част от информацията може да се изисква служебно към проекта за СОЗ, като такава информация към момента на изготвяне на проекта на Наредба не е идентифицирана 2.2.2.д. Да се определят целите разкрити площи на карстовите и карстово- пукнатинните водни тела като санитарно-охранителни зони, Не се приема СОЗ се определят въз основа на определените хидрогеоложки проучвания респ. обосновката на водовземането, хидрогеоложки параметри, хидрогеоложки условия, гранични условия, локалните експлоатационни ресурси на водоизточника, средногодишния експлоатационен дебит, максимално допустимо понижение; състояние на водоизточника и конструкцията на 14 водовземното съоръжение. В поясите на СОЗ биха попаднали потенциално големи площи, които нямат хидравлична връзка с водовземното съоръжение. На база цялата информация от проучването се моделират и определят оптималните размери на СОЗ. 2.2.3. Настояваме аналогично на предвиденото за повърхностни води, да се въведат адмнистративно определяни пояси II и III около вертикални и хоризонтални съоръжения за подземни води, съответно: 2.2.3.а. за първите от повърхността водни тела /водните тела разположени в хоризонт 1 - вертикалната позиция на водното тяло, съгласно подхода за характеризиране/: пояс II с радиус не по-малък от 1500 м около водовземните съоръжения и пояс III с радиус не по-малък от 5000 м около водовземните съоръжения. 2.2.3.б. за по-дълбоко разположените водни тела /водните тела разположени в хоризонт 2 и следващи - вертикалната позиция на водното тяло, съгласно подхода за характеризиране/: пояс II с радиус не по-малък от 1000 м около водовземните съоръжения и пояс III с радиус не по-малък от 3000 м около водовземните съоръжения. Не се приема В проекта на Наредбата не е предвидено административно определяне на пояси II и III 2.2.4. Предвид спецификата на динамиката на изворите, при която движението на подземните води към тях е естествено /не зависещо от човека/, поради което не може да се определя проектен дебит и специфичните параметри, определящи движението на подземните води към тях са много различни от тези за съоръжения работещи с регулиран/проектен дебит /за литературна справка – учебниците по динамика на подземните води/, предлагаме да се предвиди изрична разпоредба за определяне на СОЗ, около каптирани естествени извори, като: Пояс II около водовземни съоръжения за подземни води – каптирани естествени извори обхваща територията на водосборната област /зоната на Не се приема На база цялата информация от проучването в проекта за СОЗ се моделират и определят оптималните размери на поясите на СОЗ. 15 подхранване/ на извора, която не може да бъде с радиус, по-малък от 1500 м около водовземното съоръжение. Пояс III около водовземни съоръжения за подземни води – каптирани естествени извори обхваща територията, ограничена от вододелите на повърхностните води.“ 2.2.5. В проекта на наредба да се предвиди по изключение оразмеряване, чрез конкретни изследвания и изчисления, САМО ако водоползвателят извърши съответните полеви проучвания за осигуряване на конкретните данни, необходими за това, а не да гледа в тавана! Не се приема Проектът на Наредба не ограничава набирането на конкретни данни чрез полеви проучвания, необходими за това, като същевременно не може да се обхване всеки конкретен случай, като изключение. Задължение на проектанта е да прецени необходимостта от набирането на актуални данни. 22.2.6. В случай, че в проекта на наредба се предвиди оразмеряване чрез конкретни изчисления на поясите на СОЗ за вертикални и хоризонтални водовземни съоръжения, работещи при определен проектен дебит Не се приема Виж горната бележка. Това е терминология, която е научна и не е необходимо бъде или определено понижение на водното ниво, настояваме задължително: 2.2.6.а. Да се дефинират понятията за: „Математически модел“ - опростени формули, получени при решаване на системата от диференциални уравнения, описваща движението на подземните води, при допускания съответстващи на конкретна схематизация на хидрогеоложките условия /концептуален модел/ и в зависимост от вида на водовземните съоръжения. 8 „Компютърен модел“ - модел, изследван със софтуерен продукт, в който са въведени голям обем реални данни, получени в резултат от конкретни проучвания и изследвания, позволяващи моделирането на средата /хидрогеоложките условия/ – както в зоната на аерация /неводонаситените покриващи пластове, през които се просмукват водите преди да достигнат до водното тяло/, така и във водното тяло, в които се движат подземните води. да заложена в проекта на Наредба. В становището, получено от КИИП, не е идентифицирана необходимост от дефинирането на подобни определения. 16 2.2.6.б. Оразмеряване на СОЗ чрез компютърни модели да се допуска само при: - проведени детайлни хидрогеоложки проучвания в административно определените граници на СОЗ по т.2.2.3, при които са извършени полевите проучвания и изследвания за всички характеристики на водното тяло и включените в математическия модел, описващ движението на подземните води съобразно съставения концептуален модел /схематизация на хидрогеоложките условия/ и опитно определените /по наблюдателен сондаж/ хидрогеоложки параметри, вкл. водопроводимост, коефициент на нивопредаване и влиянието на филтрационните граници, съгласно чл.4-11 от Наредба № 1 за проучване, ползване и опазване на подземните води. - моделна област не по-малка от административно опрделените граници на пояс III, съгласно предложението по т.2.2.3. - включване в съставените модели на всички съществуващи /законно или незакнно/ водовземания в моделната област, вкл. от кладенци за собствени потребности на гражданите. 2.2.7. „Проектиране“ на СОЗ чрез възлагане да се предвиди само ако: - се осигурява конкретна оценка на всеки източник на натиск /водовземане или замърсител/ и въздействието му в границите на СОЗ и - се предвиждат конкретни мерки за намаляване на натиска. Според нас е целесъобразно това да се прави в процедурата по оценка на риска за водоснабдителните системи, която се /ще се/ изпълнява от ВиК операторите, съгласно Наредба № 9. Не се приема Задължение на Водоползвателите - титуляри на разрешителни, е да предприемат съответните действия във връзка с определяне на санитарно- охранителните зони на съоръженията за питейно- битово водоснабдяване и тези за минерални води, използвани за лечение, профилактика, питейно- битови цели и бутилиране, на основание чл. 48, ал. 1 от ЗВ 17 2.3. Във връзка с отстраняване на технически несъответствия: 2.3.1. да се употребяват съответно на легалните дефиниции термините „водно тяло“ и „воден обект“. Опазват се водите, т.е. водните тела. Не се приема Термините са съобразени със ЗВ 2.3.2. да се преосмисли използването на термина „водоизточник“, предвид възприетите термини в ЗВ. Във всички случаи източникът на вода е съответното водно тяло, а водовземането се осъществява чрез различни по вид, но водовземни съоръжения и фактическии СОЗ са около водовземните съоръжения. Останалата част извън СОЗ е зоната за защита на водите; Не се приема Не става ясно какво точно е предложението 2.3.3. смятаме, че се експлоатират само водовземни съоръжения. Водните тела се ползват;. Приема се 2.3.4. в чл.2, ал.2 неправилно са преписани и обединени части от чл.1 и 2 от Наредба № 3, като към водовземните съоръжения недопустимо са отнесени. и съоръженията за акумулиране и/или третиране на води; Приема се 2.3.5. Предвидената ал.3 в чл.23 няма физически смисъл. Подхранването е изливане/нагнетяване на повърхностни или подземни води в определена площ/точка от подземното водно тяло И не е ясен смисълът на въведеното в тази алинея изискване от чл.21 и чл.22 за изчисления на основата на времето на достигане на вода от пласта наоколо, до съоръженията за подхранване. В този случай процесът е обратен – при наливане/нагнетяване водата/замърсената вода се разпространява в пласта около съоръжението. Всъщност, на Вас може и нещо да Ви е ясно, де, обаче не е ясно на разтревожената общественост! Не се приема Не става ясно какво точно е предложението 2.3.6. В чл.30 ал.3 е предвидено „Ограничаването или ограничаването при доказана необходимост на дейности в обхвата на СОЗ се извършва в зависимост от оценката на риска от замърсяване и увреждане на подземните води в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 135, ал. 1, т.2 от Закона за водите.“ В тази наредба отдавна не съществуват такива изисквания. Това бяха изисквания на Наредба № 1 от 2000 г. за проучването, ползването и опазването на подземните води, отменена през 2007 г. Не се приема Текстът е прецизиран съгласно Наредба № 1 от 2007 г. ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Уважаеми дами и господа, Както вече сте разбрали от гореизложеното, Наредбата Ви не става за Нищо. Абсурдите в тази Ваша неръкотворна творба са толкова много, че те гарантират ликвидирането на все повече източници на ПБВ в страната със същото темпо, с което това ликвидиране ставаше и досега, само в полза 18 на частни икономически интереси, от които и някои от Вас да почерпят неследващи се облаги! Само си прочетете текста на новия член 5, който е преписан една към едно от старата наредба за СОЗ, за да видите за какво Безумие става дума! И да не вземете да си вярвате, че с нещо сте полезни на обществото, ей? За постоянната и несекваща загуба на източници на ПБВ Вие носите безспорна вина И ако имате обичайното нахалство и този път да не се вслушате в чудесните ни предложения от това Възражение, сами знаете какво ще последва, ако не си промените хартията, защото в нея няма абсолютно нищо, което да доведе до каквото и да било подобрение за опазването на питейните води в страната. Ние вярваме, че Вие не можете да се съмнявате в безкрайния ни медиен и комуникационен потенциал, нито в контактите ни с някои европейски институции, за да си вярвате от своя страна, че няма да вземем мерки измамите Ви да престанат най-после! Предварително благодарим на всички за разбирането и за съдействието в преследване на общата ни цел - опазване на водите и съхранение на природата в страната. „ВиК“ ООД гр. Кърджали Процедурите за издаване на разрешителни за водовземане и учредяване на СОЗ са тежки, скъпи и продължителни. Големия обем документация, която трябва да се предостави / Закон за водите, Раздел II / и Наредба №3/16.10.2000г. налага продължителни и многобройни контакти, уточнения и пояснения с общините, проектантите, Агенцията по геодезия, картография и кадастър, лабораториите за анализ на води и др. Не се приема Няма конкретно предложение Съгласно разпоредбите на чл.144, ал.2т.5 от Наредба №1 се предоставя заверена от съответния компетентен орган актуална скица на поземлените имоти или копие от кадастрални карта с нанесено местоположение на съоръженията, като за трайно предназначение на територията: Територия, заета от води и водни обекти. Срока за издаване на скицата зависи от Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Собственикът на поземления имот, а не възложителя има право да подаде искане за издаване на скицата в Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Не се приема Не относимо към проекта на Наредбата 19 Изисква се Нотариално заверено писмено съгласие от собственика на имота в който са или ще бъдат разположени съоръженията за водовземане/ чл.145, ал.2, т.2 от Наредба № 1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води /. В случай, че имота не е собственост на общината /частен имот/ и собственика /или негов наследник/ е извън страната, това възпрепятства вземането на съгласие. Последващо отчуждаване на частните имоти , попадащи в пояс 1 на СОЗ е в компетенцията на общините и отнема доста време. Не се приема Няма конкретно предложение При учредяването на СОЗ на повърхностни и/или подземни водоизточници оразмеряването на поясите се определя с математическо моделиране. Не се приемат съществуващите вече обособени СОЗ , които в повечето случаи са с по-малки размери /изградени по стари наредби/. При спазване на нормативните изисквания се засягат много имоти /частни/ около съществуващата СОЗ и това е причина за значително забавяне приемането и учредяването на СОЗ. Оразмеряването и маркировката на пояс I е съответно за по-голяма площ. Изисква повече време и ресурси. Не се приема Няма конкретно предложение Според чл.11, ал.1 от Наредба №3 от 16.10.2000г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатацията на СОЗ около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване - Публична държавна собственост или /ПОС/ са земите, заети от най- вътрешния пояс I - ви на СОЗ на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване. Поземлените имоти, попадащи в пояс I - ви на СОЗ трябва да са с необходимите характеристики, а именно: вид собственост- Държавна публична или публична общинска /ПОС/, вид територия - Територия, заета от води и водни обекти. В тази връзка е необходимо разработването на подробен устройствен план ПУП/ по реда на устройство на територията /ЗУТ/ за промяна на предназначението на територията на поземлените имоти, които са част от пояс I - ви на СОЗ. В някои от случаите броя на засегнатите имоти е доста голям и отнема доста Не се приема Няма конкретно предложение 20 ресурси и време. Собственикът на поземления имот, а не възложителя има право да подаде искане за издаване на скица или нанасяне на поясите в Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Чл.40.(1) В срок до три месеца от определянето на СОЗ възложителят е длъжен да инициира разработване на подробен устройствен план (ПУП) по реда на закона за устройство на територията за обособяване на имот на пояс I на СОЗ, за промяна на предназначението, вида на територията и начина на трайно ползване. (2) Възложителят на СОЗ да предприеме действия по актуване на имота, представляващ пояс I. (3) В едномесечен срок след актуването на имота по ал.2, т.1 и т.2, представляващ пояс I, възложителят на СОЗ заявява нанасяне на поясите на СОЗ в съответната Служба по геодезия , картография и кадастър върху кадастралните карти, в кадастралния план на съответната община или в Картите на възстановената собственост. Не се приема В чл. 39 е създадена нова алинея 2, съгласно която Агенцията по геодезия, картография и кадастър нанася поясите на СОЗ. Съгласно чл. 124б, ал. 5 разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план може да се даде от органите по ал. 1 - 4 и по искане и за сметка от заинтересувани лица - собственици на поземлени имоти, концесионери, лица, които имат право да строят в чужд имот по силата на закон, или други лица, определени в закон. „Южноцентрално държавно предприятие“ гр. Смолян МЗХ Не подкрепяме направеното предложение на текста в Приложение № 1 към чл. 9, ал.1, т. 25 „Извършване на сечи, с изключение на санитарна и отгледна сеч“. С разпоредбата на чл. 49, ал. 1 и ал.2 от Наредбата е посочено, че земеделските земи и горските територии, попадащи в пояс I на зоната, се използват съгласно Закона за горите и съотносимите нормативни уредби, а горските територии в пояси II и III се прекатегоризират в специални горски територии и се стопанисват, и ползват по действащи горскостопански планове/програми. За горскостопанските планове и програми преди тяхното утвърждаване се Не се приема Текстът е допълнен и прецизиран 21 провеждат необходимите съгласувателни процедури по реда на екологичното законодателство от компетентния орган по околна среда. За осигуряване защитата на горските територии в пояс I от болести, вредители, пожари и други абиотични въздействия, би следвало при необходимост да се предвиди извършването и на профилактични мероприятия, като провеждането на санитарни и принудителни сечи. Проекта на Наредбата засяга и провеждането на лесовъдски дейности. Една от тях е и провеждането на сечите в горите. С тях се цели подобряване състоянието на горите, възобновяване, запазване на генетичните ресурси, както и запазване и увеличаване на основните функции на гората, каквато е и водоохранната функция. Сечите се провеждат при спазване принципите за природосъобразно, многофункционално и устойчиво стопанисване на горите и изискванията за поддържане, опазване и възстановяване на биологичното разнообразие в тях. Съгласно чл. 101 от Закона за горите, сечите се провеждат за възобновяване, отглеждане и подобряване състоянието на горите. С така наложената забрана за провеждане на възобновителни, селекционни, принудителни и технически сечи във в границите на Пояс II и Пояс III не могат да се постигнат техните цели, като: – осигуряване на възобновяване за създаване на ново поколение гора; – опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и генетичния фонд; – подобряване на здравословното състояние на горите и предотвратяване на опасността от каламитети; – опазване на горските територии от пожари; 22 – реализиране на национални обекти и общински обекти от първостепенно значение по смисъла на Закона за държавната собственост и Закона за устройство на територията. За да изпълняват дълготрайно и в най-голяма степен водоохранната си функция, в рамките на съответните СОЗ, горите трябва да бъдат здрави и жизнени, по възможност със смесен състав от подходящи местни видове и да са разнообразни по възраст. Създаването и поддържането на такива гори предполага постоянна, отговорна и планирана лесовъдска дейност. Изсичането на гори (голите сечи) са забранени в семенните гори от 1993 г., а във всички гори без тополовите, върбовите и нискостеблените със Закона за горите от 2011 г.В резултат на съхнения и каламитети може да са наблюдавани отделни случаи на принудителни и санитарни голи сечи, чрез които е избегнат потенциално по-сериозен проблем. В подобни случаи освободените територии се залесяват своевременно, където е нужно и не само в публичните гори. Цялостна забрана за извеждане на всички видове сечи, с изключение на санитарна и отгледна сеч, ще е пречка за прилагане на предвидените лесовъдски системи, подходящи за целите на стопанисване на насажденията, които да гарантират всички функции на насажденията дългосрочно. Въвеждането на забрани ще затрудни процеса по възобновяване на зрелите насаждения и дългосрочното подържане на устойчиви гори. Наличието на подобни забрани ще затрудни направляването на процеса на естествената трансформация, като в резултат сукцесионните процеси ще се развиват в посока, която може да доведе до развитието и разпространението на нежелани и инвазивни горскодървесни видове. С предложените ограничения и забрани няма да бъде възможно и извеждането на технически сечи, част от които представляват мероприятия за опазване на горските територии от пожари и такива, 23 свързани с изграждане и поддържане на обектите на техническа инфраструктура – електропроводи, водопроводи и др., на обекти по чл. 153, ал. 1 от Закона за горите, както и реализирането на национални обекти и общински обекти от първостепенно значение по смисъла на Закона за държавната собственост и Закона за устройство на територията. Австрийското дружество за намаляване рисковете от природни бедствия, което е НПО е изготвило предварителен доклад за оценка на риска в засегнатите от наводнението на 2 септември 2022 села Каравелово и Богдан. В него е посочено, че подобни събития ще се случват отсега нататък по-често, ако не се вземат превантивни технически мерки за защита. За справянето с такива ситуации е необходимо интегрирано управление на риска, като управлението на горите не бива да бъде пренебрегвано. В тази връзка с въвеждането на забраните няма как да бъдат изпълнени техникоукрепителни съоръжения за борба срещу ерозията и пороите по реда на Наредба № 5 от 31 юли 2014 г. за строителството в горските територии без промяна на предназначението им. Голяма част от съоръженията на водоснабдителната система също попадат в СОЗ и за тяхната безопасна експлоатация и ремонт е необходимо да се извършват технически сечи в засегнатите горски територии, което с предложените текстове ще е забранено. Това от своя страна ще възпрепятства ползването на водите, предназначени за питейно- битово водоснабдяване и на минералните води, което пък ще обезмисли определянето на СОЗ около водовземните съоръжения, тъй като същото ще бъде компроментирано без съпътстващата инфраструктура. Забраната за провеждане на технически сечи възпрепятства и прокарване на горски пътища в СОЗ, което на практика прави невъзможно строителството на такива пътища и в териториите между отделните СОЗ. Това от своя страна ще възпрепятства ефективното стопанисване на значителна част от горите, както и ефективното изпълнение на една от 24 основните дейности на държавните предприятия вменена с чл. 165 от Закона за горите, а именно организирането и провеждането на мероприятия по защитата на горските територии от пожари. Собствеността на горските територии, попадащи в Санитарно- охранителните зони принадлежи не само на държавата, а и на физически и юридически лица, както и на общини. При въвеждане на ограничения и забрани ще са налице предпоставки за сериозни икономически загуби за местните общности и собствениците на горските територии от пропуснати ползи от добива на дървесина. Това обуславя необходимостта от предвиждане на действащи компенсационни механизми за обезщетения за пропуснати ползи. Във връзка с гореизложеното правя следното предложение от проекта на „Наредбата“ да отпадне ограничителния режим за извършване на сечи и по – конкретно текста в Приложение № 1 към чл. 9, ал.1, т. 25 „Извършване на сечи, с изключение на санитарна и отгледна сеч“, като мотивите ми затова са подробно изложени в настоящото становище. „Водоснабдяване и канализация” ООД - Търговище Съгласно писмо на „Български ВиК холдинг” ЕАД с изх. № ОК- 1908/18.11.2025г., Ви уведомяваме, че се запознахме с предложените Проект на Наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно- битово водоснабдяване и на минералните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и за водоснабдяване за производство на бутилирани води, за лечебни цели, за профилактика, за отдих и спорт, и Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели. Констатираме, че : 1. Проекта на Наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно- битово водоснабдяване и на минералните води, заменя съществуващата НАРЕДБА № 3 от 16.10.2000г. за условията и реда Не се приема Няма конкретно предложение 25 за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно- охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно- битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди. 2. Проекта за изменение и допълнение на Наредба № 9 е съгласно нормите включени в Директива (ЕС) 2020/2184 относно качеството на водата, предназначена за консумация от човека (преработена) (OB, L 435 от 2020г.) Проекта е свързан с изменения и изисквания относно пунктовете за мониторинг на питейната вода от чешма. Въвежда се принципа на предпазливост, като контрола се възлага изцяло на регионалните здравни инспекции (РЗИ). 1. Относно Проекта на Наредба за зоните за защита на водите, Приема се Създаден е нов параграф предназначени за питейно- битово водоснабдяване...; 3 в ПРЕХОДНИ И Важно и съществено обстоятелство в новата Наредба е чл. 5 съгласно който се забранява експлоатацията на водоизточник и водовземни съоръжения без определена и изградена СОЗ. В момента за част от водоизточниците няма проектирани, утвърдени и изградени пояс II и пояс III от СОЗ. За да се изградят тези пояси изисква време и наличие на финансови средства. Поради тази причина се очаква, че при приемане на Наредбата тези водоизточници ще бъдат в нарушение на чл. 5; Във връзка с описаното по- горе, предлагам да се потърси възможност за включване на период от време за определяне и изграждане на пояс II и пояс III от СОЗ на действащи водоизточници в експлоатация, за които няма; ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Относно §3 от Преходните и заключителни разпоредби, предлагам за случаите когато определянето на СОЗ е в процедура и бъде приета преди влизане в сила на проекта за Наредба може да се извърши по реда на съществуващата Наредба № 3 от 16.10.2000 г. Приема се Създаден е нов параграф 5 Относно Приложение 1 към чл. 9, ал. 1 за дейностите в Пояс II, и Пояс III предлагам да се забрани заустването на отпадъчни води в повърхностни водни обекти попадащи в Пояс II, и непречистени отпадъчни води в повърхностни водни обекти попадащи в Пояс III; Приема се Текстът на чл. 11 е прецизиран 26 2. Относно Проекта за изменение и допълнение на Наредба № 9; Не се приема Не е относимо към - Съгласно предложението в §5 пунктовете за мониторинг по чл.9, ал.11 ще се определят само от РЗИ. По действащата сега Наредба № 9, те се определят съвместно от водоснабдителните организации и РЗИ на местата съгласно чл. 6, ал. 1. Във връзка с горното изменение предлагам след определяне на пунктовете само от РЗИ, да бъдат съгласувани с Водоснабдителните организации. По останалите изменения, се приема предложения текст Наредбата Асоциация на българските ползватели на дървесина С настоящото искаме отново да изразим нашето сериозно безпокойство от ситуацията в страната по отношение устойчивото управление на горите. Горите в България са основно държавни и общински (над 85 % от всички гори) и би следвало да се управляват устойчиво и в интерес на обществото, изпълнявайки всички функции - икономическа, социална и екологична. Горското стопанство само произвежда около 0,5 % от БВП, а дървопреработвателната индустрия и производство на мебели - над 3-4 % от БВП и е с реална възможност за достигане до 5-6%, което го прави един от създаващите най-голяма добавена стойност в страната. Интерес и отговорност на държавата е дървесината да се преработва в България, създавайки хиляди работни места в потенциално застрашените от обезлюдяване планински и полупланински региони, добавена стойност и приходи в бюджета, създавайки ясни правила и регламентирайки потреблението на дървесината, толерирайки каскадната й употреба и създаването на продукти с висока добавена стойност и дълъг жизнен цикъл. От друга страна Българската гора трябва да изпълнява едновременно многостранни функции - да съхранява биоразнообразието, да подобрява водния баланс на териториите /водоохранна ф-я/, да предпазва от ерозия почвата, и от срутища и свлачища прилежащата инфраструктура, да създава условия за рекреация и туризъм, да е единствен източник на обли дървени материали за строителството, индустрията и местното население, да предоставя редица други недървесни горски продукти като гъби, билки, горски плодове, да е надеждно убежище на дивеча, да фиксира и съхранява дългосрочно въглеродния диоксид, да регулира локалния Не се приема Текстът е допълнен и прецизиран 27 климат, да е резервоар на генетично разнообразие и пр.. Постигането на баланс из между всички тези очаквани от обществото функции на горите е трудоемко, но не е невъзможно. Главни действащи лица в тази трудна задача от един век насам са лесовъдите, на основата на устойчивото стопанисване на горите. Водоохранната функция на гората представлява способността й да намалява относителното участие на онези пера от водния баланс, които могат да имат потенциално вредно въздействие върху прилежащите територии (напр. повърхностния отток води до ерозия). За да изпълняват дълготрайно и в най-голяма степен тази своя функция, горските насаждения трябва да са изградени от здрави дървета, по възможност със смесен състав от подходящи местни видове и да са разнообразни по възраст. Създаването и поддържането на подобни насаждения предполага активна, постоянна лесовъдска дейност. Всичко това е известно на лесовъдската наука и практика от много години и е залегнало в основите на всички горски проекти, планове и програми. Съществуват редица правила в Наредби 8 и 18 на Изпълнителна агенция по горите, които задължават отговорните институции и лицата по веригата на стопанисване да съгласуват своите дейности с МОСВ и ВиК, общините и останалите засегнати. Искаме да изразим нашето становище относно предложения Проект на Наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води предназначени за питейно-битово водоснабдяване и за водоснабдяване за производство на бутилирани води, за лечебни цели, за профилактика, за отдих и спорт. Считаме, че ограничаването на дейности лесовъдски няма да допринесе за подобряване експлоатацията на санитарно-охранителните зони, но ще е катастрофално за Българската гора - ще ликвидира на практика ефективната защита на горите от бедствия - пожари, нападения от насекоми, ветроломи, снеголоми и т.н., както и ще намали нейната устойчивост поради реалната невъзможност за стопанисване на горите на база най-добрите лесовъдски практики. Сега действащия Закон за водите и Наредба 8 и 18 дават добра възможност за защита и устойчиво 28 управление обсъждане институции, Ето Извършване В Приложение на горите и водните и работни групи с включени научните среди и браншовите защо предлагаме в на сечи, с изключение случай, че това предложение 1 следните промени: ресурси. Те са приети експерти от организации. Приложение 1 да на санитарна и не се приеме, след обществено различните държавни отпадне № отгледна сеч. предлагаме 25 в № по ред Видове дейности Пояс II Пояс III 25. Извършване на сечи, с изключение на санитарна и отгледна сеч ОДН - 7. Прокарване пътища и магистрали одн ОДН „Кроношпан България“ ЕООД С безпокойство управление всички обществото, екологична. от БВП и от отговорност създавайки обезлюдяване приходи потреблението създаването цикъл. От настоящото искаме отново от ситуацията в на горите. Горите в България са основно гори) и би следвало да се изпълнявайки всички Горското стопанство само дървопреработвателната индустрия и е с реална възможност за създаващите най-голяма добавена на държавата е дървесината хиляди работни места планински и полупланински в бюджета, създавайки на дървесината, на продукти с висока друга страна Българската да изразим страната по отношение държавни и управляват устойчиво функции - икономическа, произвежда около производство на достигане до 5-6%, стойност в да се в потенциално региони, ясни правила и толерирайки каскадната добавена стойност гора трябва нашето устойчивото общински (над 85 и в интерес социална 0,5 % от мебели - над което го прави страната. Интерес преработва в България, застрашените добавена стойност регламентирайки й употреба и дълъг да изпълнява сериозно % от на и БВП, а 3-4 % един и от и и жизнен Не се приема Текстът е допълнен и прецизиран 29 едновременно многостранни функции - да съхранява биоразнообразието, да подобрява водния баланс на териториите /водоохранна ф-я/, да предпазва от ерозия почвата, и от срутища и свалачища прилежащата инфраструктура, да създава условия за рекреация и туризъм, да е единствен източник на обли дървени материали за строителството, индустрията и местното население, да предоставя редица други недървесни горски продукти като гъби, билки, горски плодове, да е надеждно убежище на дивеча, да фиксира и съхранява дългосрочно въглеродния диоксид, да регулира локалния климат, да е резервоар на генетично разнообразие и пр.. Постигането на баланс из между всички тези очаквани от обществото функции на горите е трудоемко, но не е невъзможно. Главни действащи лица в тази трудна задача от един век насам са лесовъдите, на основата на устойчивото стопанисване на горите. Водоохранната функция на гората представлява способността й да намалява относителното участие на онези пера от водния баланс, които могат да имат потенциално вредно въздействие върху прилежащите територии (напр. повърхностния отток води до ерозия). За да изпълняват дълготрайно и в най-голяма степен тази своя функция, горските насаждения трябва да са изградени от здрави дървета, по възможност със смесен състав от подходящи местни видове и да са разнообразни по възраст. Създаването и поддържането на подобни насаждения предполага активна, постоянна лесовъдска дейност. Всичко това е известно на лесовъдската наука и практика от много години и е залегнало в основите на всички горски проекти, планове и програми. Съществуват редица правила в Наредби 8 и 18 на Изпълнителна агенция по горите, които задължават отговорните институции и лицата по веригата на стопанисване да съгласуват своите дейности с МОСВ и ВиК, общините и останалите засегнати. Искаме да изразим нашето становище относно предложения Проект на Наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води предназначени за питейно-битово водоснабдяване и за водоснабдяване за производство на бутилирани води, за лечебни цели, за профилактика, за отдих и спорт. Считаме, че ограничаването на дейности лесовъдски няма да допринесе за подобряване експлоатацията на санитарно-охранителните зони, но ще е катастрофално за Българската гора - ще ликвидира на практика ефективната защита на горите от бедствия - пожари, нападения от насекоми, ветроломи, снеголоми и т.н., както и ще намали нейната 30 устойчивост база и Наредба управление обсъждане институции, Ето защо сечи, с В случай, Приложение поради реалната най-добрите лесовъдски практики. 8 и 18 дават добра на горите и водните и работни групи с включени научните среди и браншовите предлагаме в Приложение изключение на санитарна и че това предложение 1 следните промени: невъзможност за стопанисване Сега действащия възможност за ресурси. Те са приети експерти от организации. 1 да отпадне № отгледна сеч. не се приеме, на Закон за защита и след различните 25 Извършване предлагаме горите на водите устойчиво обществено държавни на в № по ред Видове дейности Пояс II Пояс III 25. Извършване на сечи, с изключение на санитарна и отгледна сеч ОДН - 7. Прокарване пътища и магистрали одн ОДН „Фазерлес“ АД С безпокойство управление от всички на социална 0.5 % от мебели - 6%, което в страната. преработва потенциално полупланински създавайки настоящото искаме отново от ситуацията в на горите. Горите в България са основно гори) и би следвало да се обществото, изпълнявайки и екологична. Горското БВП, а дървопреработвателната над 3-4 % от БВП и е с го прави един от създаващите Интерес и отговорност в България, създавайки застрашените от региони, добавена ясни правила и да изразим страната по отношение държавни и управляват всички функции стопанство само индустрия реална възможност най-голяма на държавата е хиляди обезлюдяване стойност и регламентирайки нашето устойчивото общински (над устойчиво и в - икономическа, произвежда и производство за достигане добавена дървесината работни места планински приходи в потреблението сериозно 85 % интерес около на до 5- стойност да се в и бюджета, на Не се приема Текстът е допълнен и прецизиран 31 дървесината, толерирайки каскаднага й употреба и създаването на продукти с висока добавена стойност и дълъг жизнен цикъл. От друга страна Българската гора трябва да изпълнява едновременно многостранни функции - да съхранява биоразнообразиего. да подобрява водния баланс на териториите /водоохранна ф-я/, да предпазва от ерозия почвата, и от срутища и евалачища прилежащата инфраструктура, да създава условия за рекреация и туризъм, да е единствен източник на обли дървени материали за строителството, индустрията и местното население, да предоставя редица други недървесни горски продукти като гъби, билки, горски плодове, да е надеждно убежище на дивеча, да фиксира и съхранява дългосрочно въглеродния диоксид, да регулира локалния климат, да е резервоар на генетично разнообразие и пр.. Постигането на баланс из между всички тези очаквани от обществото функции на горите е трудоемко, но не е невъзможно. Главни действащи лица в тази грудна задача от един век насам са лесовъдите, на основата на устойчивото стопанисване на горите. Водоохранната функция на гората представлява способността й да намалява относителното участие на онези пера от водния баланс, които могат да имат потенциално вредно въздействие върху прилежащите територии (напр. повърхностния отток води до ерозия). За да изпълняват дълготрайно и в най-голяма степен тази своя функция, горски те насаждения трябва да са изградени от здрави дървета, по възможност със смесен състав от подходящи местни видове и да са разнообразни по възраст. Създаването и поддържането на подобни насаждения предполага активна, постоянна лесовъдска дейност. Всичко това е известно на лесовъдската наука и практика от много години и е залегнало в основите на всички горски проекти, планове и програми. Съществуват редица правила в Наредби 8 и 18 па Изпълнителна агенция по горите, които задължават отговорните институции и лицата но веригата на стопанисване да съгласуват своите дейности с МОСВ и ВиК, общините и останалите засегнати. 32 Искаме да изразим нашето становище относно предложения Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, приет с Постановление № 74 на Министерския съвет от 1991 г. Считаме, за подобряване ще е практика нападения нейната на горите Закон за устойчиво обществено различните организации. Ето защо че ограничаването на експлоатацията на катастрофално за ефективната защита на от насекоми, ветроломи, устойчивост поради реалната на база най-добрите водите и Наредба 8 и 18 управление на горите и обсъждане и работни държавни институции, предлагаме в Приложение дейности лесовъдски санитарно-охранителните Българската гора - горите ог снеголоми и т.н.. невъзможност лесовъдски практики. дават добра възможност водните ресурси. групи с включени научните среди 1 да отпадне № няма да ще ликвидира бедствия - както и ще за Сега за Те са и 25 допринесе зони, но на ножари, намали стопанисване действащия защита и приети след експерти от браншовите Извършване на сечи, с изключение на саиитарна и отгледна сеч. В случай, Приложение че това предложение 1 следните промени: не се приеме, предлагаме в № по ред Видове дейности Пояс II Пояс III 25. Извършване на сечи, с изключение на санитарна и отгледна ОДН - 33 7. сеч Прокарване пътища и магистрали одн ОДН „Водоснобдяване и канализация“ ООД - Враца представляват показатели момента „ВиК“ да извършват за да проби за оскъпяване, навременния ново са оператор Предложените нови показатели сериозно затруднение изискват специализирана не са налични в Лабораторния ООД - Враца. В страната има изследванията по изпълним регулаторните анализ в други населени допълнителна логистика, контрол. Необходимите оборудване, поддръжка и изключително високи за за мониторинг за ВиК операторите. апаратура и изпитвателен едва две лаборатории, новите изисквания. задължения, ще трябва места, което води забавяне на инвестиции обучение на персонал финансовите възможности на питейната Част методи, комплекс които Това да до резултатите за закупуване от друга на вода от тези които към към могат означава, че изпращаме значително и риск за на страна един ВиК Не се приема Не е относимо към проекта на Наредбата Освен на водата се прехвърля разрешени замърсители Басейновите източниците и забрани. операторите, институциите, създава потребителите. това е важно да се подчертае, в трети пояс на единствено върху ВиК определени стопански не се контролират дирекции трябва на замърсяване и Въвеждането на нови, без паралелно засилване които управляват допълнителен натиск върху че отговорността санитарно-охранителните операторите. В дейности и от ВиК да гарантират спазването на поставените по-високи на отговорността водните ресурси, операторите, без за зони не тези дружествата. контрол изисквания и е необосновано реална качеството следва да територии са потенциалните Именно върху ограничения към ВиК контрола на и полза за Не се приема Контролът по спазването на забраните и ограниченията в границите на санитарно- охранителните зони е на БД, на основание чл. 188, ал. 1, т. 10 от ЗВ Като счита, че и своята заключение, „Водоснабдяване е необходимо в проекта на отговорността на Басейновите водеща роля в защитата на и канализация“ Наредбата ясно дирекции, които качеството на ООД да бъде следва да питейната - Враца разписана поемат вода от Не се приема Контролът по спазването на забраните и ограниченията в границите на санитарно- охранителните зони е на сеч 7. Прокарване пътища и магистрали одн ОДН 34 водоизточниците, особено в зоните, където са позволени различни стопански дейности. Тези ангажименти трябва да бъдат изрично включени в нормативния текст, за да има реален и работещ контрол върху факторите, които могат да компрометират водите. БД, на основание чл. 188, ал. 1, т. 10 от ЗВ Що се отнася до предвидените нови изисквания за анализ на допълнителни показатели, които могат да бъдат извършвани само в ограничен брой специализирани лаборатории и водят до значителни разходи за оператора, считаме че същите следва да бъдат набавяни по служебен път от компетентните затова органи. По този начин ще се гарантира точен и независим контрол върху качеството на водата, без да се създава непосилна финансова и организационна тежест за ВиК операторите. Това решение би довело до по-реалистична, икономически обоснована и изпълнима регулация, която няма да застрашава нормалната дейност по осигуряване на качествено питейно водоснабдяване Не се приема Не е относимо към проекта на Наредбата 35 „Североизточно държавно предприятие“ ДП-Шумен След запознаване с Проекта на НАРЕДБА за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води предназначени за питейно-битово водоснабдяване и за водоснабдяване за производство на бутилирани води. за лечебни цели, за профилактика, за отдих и спорт и по-конкретно с разпоредбите на чл.8. чл. 9 и т.25 от приложение №1, представяме следното становище, относно предвидените ограничения за дейностите по стопанисване на горските територии: На база на дългогодишния опит, натрупан с работа в горите, считаме, че ограниченията, които налага проекта на Наредбата противоречи на целите, поставени в основата на лесовъдството, а именно прилагане на научно- обосновани лесовъдски системи в горите с цел непрекъснато осигуряване на техните функции по възпроизводство, водорегулация, осигуряване на условия за развитие на микро и макрофлората. в съчетание с естетически, рекреационни, социални и икономически функции. С оглед тази тяхна многофунционалност, стои задачата планирането на дейности в горите да е комплексно, а не едностранно само в посока на нейните водоохранни и водорегулиращи функции. Значителна част от горските територии попадат в границите на СОЗ, поради което е необходим баланс между защита на водите и устойчивото управление на горите, а не налагане на прекомерни или неясни ограничения. Относно режимите в I пояс на СОЗ: Съгласно проекта на наредбата в Чл. 8. (1) са записани дейностите, които са разрешени за изпълнение, което по подразбиране води до забрана за извеждане на санитарни и принудителни сечи, извършване на противопожарни мероприятия и др. горскостопански дейности. Абсолютната забрана за водене на сечи трябва да бъде съобразена с необходимостта от санитарни и принудителни сечи при каламитети. снеголоми, ветровали и нападения от вредители, а всички противопожарни дейности следва да бъдат разрешени без изключение във всички пояси. Пожарите представляват най-голямата заплаха както за горите, така и за качеството на водите В текстовете на чл.9, (1) В поясите II и III се предвижда възможност да се забраняват, ограничават или ограничават при доказана необходимост дейностите, посочени в приложения № I и 2 и по конкретно т.25 от Приложение №1 ,.Извършване на сечи, с изключение Приема се частично 36 на санитарна и отгледна сеч“. Така разписан текста изключва всички възобновителни сечи, сечите за индивидуално производство на висококачествена дървесина, техническите и принудителните сечи, което води до ограничаване на лесовъдските дейности върху голяма площ, целящи поддържане на множеството функции на горите, включително и водоохранните. Липсата на дефинирани критерии и методика, с които по безспорен начина да се установи и докаже необходимостта от ограничаване или забрана за изпълнение на съответните дейности, посочени в приложение №1 и 2, води до риск от субективни тълкования и необосновани забрани, включително върху санитарни сечи, които са критично важни за поддържане и подобряване на здравословното състояние на насажденията и предотвратяване на опасността от каламитети. Дейностите в горски територии се провеждат съгласно утвърдени от ИАГ Горскостопански планове/ГСП/, съгласувани с МОСВ, съобразени със Закона за горите, Наредба №8 за Сечите в горите и се контролират от РДГ, ИАГ и други институции, като забраната/ограничението за водене на санитарни, принудителни, отгледай и възобновителни сечи при липса на научно обоснована необходимост по-скоро би довело до влошаване състоянието на горите и качеството на водите. Съгласно гореизложените мотиви, СИДП ДП предлага текстовете в чл.8, чл.9 и т.25, от Приложение 1 към Наредбата да бъдат изменени по следния начин: 37 1. В чл.8 (1) след думата „залесителни“ се добави „противопожарни“, а след думата „мероприятия“ се добави „санитарни и принудителни сечи“. Приема се 2. В чл.9 (1) в края на изречението се добави „когато има научно обосновано основание“. Не се приема За опазването на водите от замърсяване и увреждане, както и от бъдещо замърсяване на водите, с цел осигуряване на чиста питейна вода и за опазване на общественото здраве, в приложение № 1 и № 2 на Наредбата са заложени мерки за забрана, ограничаване или ограничаване при доказана необходимост на дейности, които биха довели до влошаване състоянието на водите, както и засягане и компрометиране на водовземните съоръжения. В тази връзка в чл. 33, ал.2 е предвидено, че осъществяване на дейност в границите на пояси II и III, за която е регламентирано ограничение или ограничение при доказана необходимост, се разрешава след извършване на преценка/оценка на въздействието върху 38 околната среда на инвестиционните предложения съгласно приложения № 1 и 2 от Закона за опазване на околната среда, с която да се докаже, че дейността няма да доведе до негативни последствия за водоизточника 3. Текста на т.25. от Приложение 1 да бъде заменен с текста „Извършване на голи сечи. с изключение на санитарна и принудителна.“ Приема се Текстът е прецизиран 4. Да се регламентират в наредбата или като приложение към нея критериите, показателите и лицата, които следва да извършат преценката за налагане на ограниченията и забраните за извършване на съответните дейности в границите на СОЗ. Горите не са източник на риск за питейните води - напротив, те са основният естествен филтър и стабилизатор на водните ресурси. Добре управляваните гори подобряват количеството и качеството на питейните води, предпазват от ерозия и повишават екосистемната устойчивост. Не се приема В чл. 33, ал.2 е предвидено, че осъществяване на дейност в границите на пояси II и III, за която е регламентирано ограничение или ограничение при доказана необходимост, се разрешава след извършване на преценка/оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционните предложения съгласно приложения № 1 и 2 от Закона за опазване на околната среда, с която да се докаже, че дейността няма да доведе до негативни последствия за водоизточника 39 В допълнение към горното в чл. 49, ал.2 от проекта на Наредбата е посочено, че горските територии в пояси II и III се прекатегоризират в защитни горски територии и се стопанисват съгласно Закона за горите и подзаконовите нормативни актове. Българска фондация Биоразнообразие Предложеният на обществени консултации (https://www.strategy.bg/bg/public- consultations/11815) „Проект на Не се приема В наредбата е предвиден ред за (БФБ) Наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно- битово водоснабдяване и на минералните води предназначени за питейно- битово водоснабдяване и за водоснабдяване за производство на бутилирани води, за лечебни цели, за профилактика, за отдих и спорт" (нар. Проект) безспорно е стъпка напред към актуализиране на остарялата нормативна рамка, но чувствително отслабва превенцията в най- вътрешния пояс и допуска твърде широк диапазон от рискови дейности „с условия“ във външните пояси и в тази връзка е отстъпление от утвърдени режими и норми. Във връзка с това Българска фондация Биоразнообразие (БФБ) изказва следното становище по така предложения Проект: 1. в предложения Проект на наредба се наблюдава ограничаване на превенцията, правната и техническа защита на зоните в удобство на операторите Проектът допуска драстично намаляване на пояс I за подземни води до 5-15 м, включително необоснована възможност за още по-малки размери или само координатни точки при „обоснована невъзможност“, вкл. и в защитени територии. Това е правно и експертно неприемливо, защото превръща най-вътрешната, критична зона от бариера за риск в решаване на случаите, в които определянето на пояс I около съоръженията за минерални води следва да е с по-малки размери и е невъзможно да са в нормативно- допустимите граници, при наличието на теренни или инфраструктурни особености. С наредбата ще се облекчи процеса на определянето, отчуждаването и стопанисването на поясите на СОЗ. Ще бъдат решени случаите, в които определянето на пояс I около 40 административен компромис, мотивиран изрично с „облекчаване процеса на стопанисване за титулярите“, вместо с предпазния принцип и чл. 135 от ЗВ. Препоръки: • Минималната ширина на пояс I да се завиши (напр. > 30 м за подземни води в равнинни условия и > 50 м при уязвими колектори, карст и др.), като всяко намаляване да е изключение, допустимо само при строго дефинирани критерии и въз основа на независим хидрогеоложки доклад, одобрен от компетентен орган и подлежащ на обществен контрол. • В чл. 20, ал. 2-4 да отпаднат текстовете, позволяващи „минимални размери“ или формални СОЗ само с координати без реална физическа защита; в защитени територии да се търси съвместимост с режима, но не за сметка на водната сигурност. водовземните съоръжения за подземни и минерални води с по-малки размери, предвид наличието на теренни или инфраструктурни особености. В приложенията за пояси II-III високорискови дейности като добив на подземни богатства, строителство на пътища/магистрали, промишлени обекти с опасни вещества да бъдат със статут на „Забрани“ поне в пояс II за питейни източници с обществено значение, вместо „Ограничения“ и „Ограничения с доказана необходимост“, защото доказуемо създават неприемлив аварийно и кумулативен риск. 2. Охранителни режими в пояси II-III В приложенията редица високорискови дейности са „Ограничения“ (с условия) вместо „Забрани“ - напр. добив на подземни богатства и прокарване на пътища/магистрали. Така тежестта да „докаже безвредност“ се пренася в процедура по съгласуване, където капацитетът на контрол често е ограничен и критериите често не се прилагат обективно. Препоръка: за дейности с висок риск от аварийни/дифузни замърсявания да се въведе режим „Забрана“ поне в пояс II около питейни източници с ключово значение. Приема се частично Коригирано по отношение на добив на подземни богатства и промишлени обекти с опасни вещества 3. Интеграция с ПУРБ БФБ приема за положителна промяна предложението „зоните за защита“ да се определят и актуализират в ПУРБ, което затваря цикъла планиране- изпълнение- преглед. Процедурите предвиждат разглеждане на спорове от Басейнов съвет и/или Висшия консултативен съвет - добър механизъм, ако се прилага прозрачно. БФБ изказва резерви, относно състава на този съвет, Приема се 41 неговата неясна функция и непрозрачност при взимане на решения, както и приоритизирането на политическите пред експертните аспекти в решенията. Препоръка: В Проекта на наредбата формулировката е непълна и подвеждаща - коректно е да се изписва пълното наименование „Висш консултативен съвет по водите към МОСВ“ с изрично позоваване на чл. 9 ЗВ. 4. Обществени, социални и финансови аспекти Предлага се 30-дневен обществен достъп до проектите на СОЗ, но комуникационният фокус е към засегнатите собственици; препоръчително е изрично да се добави възможност за становища от широката общественост (НПО, потребители, здравни експерти), и да се публикуват ГИС-извадки и онлайн модели, вкл. достъп до нетехнически резюмета за широката общественост. Проектът на наредбата твърди „без въздействие върху държавния бюджет“, при положение че самата наредба задължава: изграждане на огради и маркировка за пояс I, актуване/нанасяне в кадастъра, мониторинг, контрол и др. Това е вътрешно противоречие и реален риск наредбата да остане на хартия или да се компенсира чрез по-малки пояси с цел спестяване на разходи. Препоръки: • Да се ревизира частичната оценка на въздействието и да се признае необходимостта от държавно и/или общинско съфинансиране за: отчуждаване/актуване на имоти за пояс I, изграждане и поддръжка на огради и маркировка, мониторинг. • Да се въведе текст, че липсата на средства не е основание за намаляване на размерите на пояс I под минимално установените или за неприлагане на охранителните режими. • Да се предвиди възможност за целеви програми/фонд за СОЗ, включително чрез водни такси и европейски средства, така че титулярите да не бъдат стимулирани да пестят за сметка на сигурността. Не се приема В проекта на Наредба не е ограничено използването на финансиране от други източници. Намаляването на размерите на пояс I е целесъобразно по отношение на отчуждаването и стопанисването на големи площи, което от своя страна възпрепятства реализирането на пояс I, респ. защитата на съоръженията. 42 5. Натура 2000 и защитени територии Текстът предвижда специално третиране при национални паркове и резервати, но не съдържа изрична връзка с Натура 2000 (оценка за съвместимост, кумулативни въздействия, чл. 6 ЗБР). Мотивите твърдят, че не е нужно съответствие с правото на ЕС, защото не се „транспонират директиви“. Това е юридически недостатъчно: макар наредбата да не е транспониращ акт, тя трябва да е в съответствие с Директива 2000/60/ЕО (Рамкова директива за водите - РДВ) и Директива (ЕС) 2020/2184 за питейните води, които изискват превенция и защитени зони за водовземанията (чл. 7 РДВ и риск-базиран подход по Директивата за питейните води). Препоръки: • В общите разпоредби да се добави изричен текст, че при определяне и прилагане на СОЗ и зони за защита задължително се спазват изискванията на: РДВ, Директива за питейните води, Директивата за местообитанията и Директивата за птиците, както и чл. 31-33 от ЗБР. • Да се въведе норма, че проекти за СОЗ и всички разрешени дейности в пояси II- III подлежат на преценка за необходимост от ОВОС/ЕО и оценка за съвместимост с Натура 2000, когато има вероятност от значимо въздействие - с директна препратка към чл. 6(3) от Директивата за местообитанията и съответните текстове в ЗООС и ЗБР. Това не е опция, а задължение на държавата. • В случаите, когато СОЗ попада върху защитени територии или Натура 2000 зони, режимите по наредбата да не могат да отслабват, а само да допълват и повишават защитата на предмета на опазване и да гарантират постигане на целите на управление и обявяване на териториите. Не се приема Директивите са транспонирани в приложимата нормативна уредба. Наредбата е съобразена с изискванията на Закона за водите. В чл. 9, ал. 3 от проекта на Наредба е посочено, че когато резултатите от проведения национален или собствен мониторинг покажат влошаване на състоянието на водното тяло, тази дейност се забранява или ограничава от органа по чл. 35, определил СОЗ, в съответствие с приложимите мерки от ПУРБ. Съгласно чл. 33, ал. 2 от проекта на Наредба осъществяване на дейност в границите на пояси II и III, за която е регламентирано ограничение или ограничение при доказана необходимост, се разрешава след извършване на преценка необходимостта от извършване на оценка или оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционните предложения съгласно 43 приложения № 1 и 2 от Закона за опазване на околната среда, с която да се докаже, че дейността няма да доведе до негативни последствия за водоизточника.. 6. Техническо качество и контрол Проектът правилно изисква математическо моделиране и хидрогеоложки/екологични оценки при оразмеряване на СОЗ, но не предвижда изрично публично проследим мониторинг (напр. публикуване на данни и актуализиране на режимите при влошаване). Проектът предвижда съхраняване на проектите за СОЗ в басейновите дирекции, МОСВ и общините, но не гарантира пълна, лесна и машинно-четима Не се приема СОЗ са налични в Геоинформационната система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), обществено достъпна на интернет страницата на МОСВ (https://gwms.eea.governme публичност. Същевременно Директива 2000/60/ЕО и Директивата за nt.bg/giswmr/), която се питейните води изискват риск-базиран подход, прозрачност и интегрирана информация. Препоръки: • Да се въведе изискване всички действащи СОЗ и зони за защита да бъдат публикувани в единен национален публичен ГИС портал (shape- файлове, координати, режими), синхронизиран с ПУРБ, кадастъра и регистрите за разрешителни. • Да се запише задължителен оперативен мониторинг на качеството и количеството на водите във и около СОЗ, с минимални показатели, честота и отговорни страни, а резултатите да се публикуват онлайн в реално или почти реално време. • Да се предвиди автоматичен механизъм: при установено влошаване (по мониторинг или инцидент) компетентният орган е длъжен в кратък срок да преразгледа СОЗ, да затегне режимите и при нужда да забрани рискови дейности (разширен чл. 9, ал. 2-3 с ясни срокове и санкции). актуализира, съобразно идентифицирани нужди. От друга страна заповедите за СОЗ се публикуват на интернет страниците на МОСВ и Басейновите дирекции. Мониторинга е предмет на друга Наредба. В чл. 9, ал. 3 от проекта на Наредба е посочено, че когато резултатите от проведения национален или собствен мониторинг покажат влошаване на състоянието на водното тяло, тази дейност се забранява или ограничава от органа по чл. 35, определил СОЗ, в съответствие с 44 приложимите мерки от ПУРБ. 7. Преходни разпоредби Запазването на вече определените СОЗ и довършването на започнатите процедури е правилно и осигурява правна приемственост. Не се приема Направена е констатация 8. Принцип на недопускане на влошаване, климатични и институционални рискове Предложеният проект не съдържа изричен принцип на недопускане на влошаване спрямо действащата Наредба № 3, РДВ и Директивата за питейните води. Чрез драстично редуциране на пояс I и разширяване на изключенията за рискови дейности в пояси II-III, проектът реално понижава нивото на защита на питейните водоизточници, което е недопустимо, както от гледна точка на предпазния принцип, така и от гледна точка на международните и европейските задължения на България. Липсва и системно отчитане на климатичните промени и екстремните събития - засушавания, екстремни валежи, наводнения, пожари - въпреки че риск-базираният подход по европейското законодателство изисква защитените зони и санитарно- охранителните зони да се проектират за реалните и бъдещите условия, а не за остарели климатични режими. Това води до подценяване на риска от замърсяване и компрометиране на водовземания при ситуации, които вече са регулярна част от климатичната реалност. Допълнителен сериозен риск произтича от широко използваните режими „Ограничения“ и „Ограничения с доказана необходимост“ без ясно разписани правно обвързващи критерии за „доказана необходимост“, надделяващ обществен интерес и липса на алтернатива. В този си вид проектът оставя твърде голям обем неограниченост при разрешаване на високорискови дейности в зони за питейни води, което създава условия за непоследователни решения и корупционен натиск. За да се избегне това, е необходимо за най-рисковите дейности „Ограничения с доказана необходимост“ да отпадне и да бъде заменено със „Забрана“, а за останалите случаи да се въведат строги и проверими критерии. БФБ не оценява Проектът на наредба в настоящия си вид като крачка напред към по- силна превенция и по-сигурно управление на зоните за защита на питейните води, а компромисна норма, която носи три Приема се частично Виж т. 2 от предложенията на БФБ 45 съществени системни риска: 1. повишена уязвимост на водоизточниците и потенциално влошаване качеството на питейната вода; 2. правна несигурност и вероятност от процедури срещу България за неспазване на европейското законодателство; 3. разширяване на възможностите за произвол и лобистки решения в зони, които следва да са с най-висок обществен приоритет за защита. Във връзка с горното Българска фондация Биоразнообразие препоръчва Проект на Наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води предназначени за питейно-битово водоснабдяване и за водоснабдяване за производство на бутилирани води, за лечебни цели, за профилактика, за отдих и спорт да бъде преработен и допълнен с направените предложения и препоръки в това, и в другите постъпили в хода на обществените консултации становища 46 Асоциaция на парковете в България Представеният за обществени консултации проект на наредба, е морално остарял, неотговарящ на проблемите в България за осигуряване на количество и качество на питейната вода за всеки български гражданин, като някои от разпоредбите му противоречат на основни норми, заложени както в българското, така и в европейското законодателство. Новият проект на наредба практически преписва съществуващите текстове от Наредба №3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди вместо да решава отдавна съществуващи пробле ми с влошеното качество на водите за питейно-битови цели на много места в страната чрез осигуряване на защитата на СОЗ. Фактите по отношение на неуспеха на Наредба 3/2000 г са видими. По данни на ВИК пред КЕРВ през 2024 г, водните оператори оперират с 8256 основни и резервни водоизточници. За 10 % от населените места липсва информация за водоизточниците, доколкото нямат ВиК оператор. Отново към 2024г има определени 2478 санитарно-охранителни зони на източниците на питейни води. Предложената наредба не адресира нито един от недостатъците на действащата към момента Наредба № 3/2000, която 25 година след приемането и и 15 години след крайния срок не се успя да осигури СОЗ за всички източници за питейни води, като: • обвързване на задължение за определяне на СОЗ само на източниците на питейни води с издадено разрешително за водоползване на ВиК оператор. В момента 10% от населените места нямат ВиК оператор - това са 564 села с 39 681 постоянни жители по данни на държавния ВиК холдинг и ВиК дружествата; • обвързване на задължението за определяне на СОЗ единствено към титуляра на разрешителното за водовземане. До момента основна спънка към определянето на СОЗ е липсата на финансови ресурси във ВиК 47 операторите. Осигуряването на питейна вода е задължение на местните власти и най-малко общините трябва също да са задължени да осигурят средства за проектирането на СОЗ, както имат ангажименти за развитие на ВиК инфраструктурата; • липсата на квалифицирани кадри за изработване на проектите на СОЗ отново не е адресирана. Предлагаме да включите в наредбата предложението за съществуването на буферни зони около източниците за питейни води, направено от нар. представител Младен Шишков председател на Временна комисия за установяване на всички факти и обстоятелства относно проблемите с безводието в страната и други народни представители в проект на ЗИД на Закона за водите 51-554-01¬112 ( https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/166468 ) • недостигът на питейна вода с необходимите качества за периода 2020-2025 от повърхностни източници на питейни води, различни от язовири показва, че досегашните режими на СОЗ не осигуряват на населението необходимото качество и количество на питейните води. Предложените допълвания към текстовете на действащата наредба, оформени като нова наредба имат съществени проблеми, като: 1. Мерките за защита на водите се гарантират с увеличаване на размерите на първия пояс на СОЗ около водовземни съоръжения от реки и около водоизточници за питейно-битово водоснабдяване от подземни води и около водоизточниците на минерални води, предназначени за питейно- битово водоснабдяване и за водоснабдяване за производство на бутилирани води за лечебни цели, за профилактика, за отдих и спорт или с по-голямо пречистване, но не и с намаляване границите на пояса, каквото се регламентира с проекта на наредбата на МОСВ в чл. 13 и чл. 20. 2. Наредбата ограничава учредяването на СОЗ само до процеса на проучването и проектирането на водоснабдителните системи. В България има огромен брой източници, изградени по време на социализма за малките населени места и махали по така наречената "стопанска сметка”, които в момента се ползват, но нямат учредени СОЗ. Наредбата предвижда да не се ползват, което естествено е невъзможно доколкото те са единствен източника нпитейна вода за съответните граждани. Отделно даже и да се 48 издадат разрешение за ползване на води, за тях няма задължение за определяне на СОЗ доколкото наредбата предвижда това да става само в процеса на проучването и проектирането на водоснабдителната система. 3. Наредбата предвижда възможността да се учредяват и занапред СОЗ на източници на питейна вода в национални паркове, резервати и поддържани резервати. Обръщаме вниманието Ви, че разпоредбите на чл. 17 и чл.27 на Закона за защитените територии забраняват ползването на води в резерватите и поддържаните резервати, а чл. 21 ограничава водоползването в националните паркове само до нуждите на посетителите в него. МОСВ като компетентен орган по управлението на водите и на резерватите, поддържаните резервати и национални паркове трябва да намери подходящите механизми съществуващото ползването на води за ПБВ да бъде изведено извън техните граници, без да отваря възможността за нови водохващания от повърхностни води. Отбелязваме, че при спазване на режимите на защитените територии няма никакво значение дали водохващането от повърхностни води е в границите на защитената територия или извън тях по отношение качеството и количеството на водите. 4. Наредбата не разглежда случаите за необходимостта от учредяване на СОЗ на туристически и публични чешми използвани за питейни цели. Те нямат ползвател но се използват масово в националните и природни паркове, туристическите маршрути и са единствен източник за питейни води в някои населени места. Определянето на отговорно лице за тяхното учредяване ( общини, дирекции на природни и национални паркове) би гарантирало количество и качество на питейните води, които се ползват от туристи и жители. Напомняме, че в Природен парк Витоша има определени СОЗ на 10 туристически чешми финансирани от ОПОС 2007- 2014. 49 Предлагаме и конкретните си забележки по текстовете на проекто наредбата, както следва: Глава първа 1. Предлагаме да отпадне член 5. Този текст съществуваше и към момента в Наредба 3/2000 г , но не е прилаган защото влиза в конфликт с човешкото право на достъп до питейна вода. Не се приема В чл. 200, ал. 1, т. 26 от ЗВ е предвидена глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, експлоатацията на водовземни съоръжения за питейно-битово водоснабдяване или за минерални води без изградена санитарно- охранителна зона - от 1000 до 5000 лв. Отделно от това с отпадането на чл. 5 няма да се стимулират водоползвателите за определяне и изграждане на СОЗ, а е важно да се отчете, че СОЗ има за цел опазването на водите от замърсяване и увреждане, както и от бъдещо замърсяване на водите, за осигуряване на чиста питейна вода и за опазване на общественото здраве 50 2. В член 6 е пропуснато да се посочи, че СОЗ гарантират проектното количество и качеството на водите във водовземните съоръжения за срока на действие на разрешителното за водоползване. Не се приема СОЗ има за цел недопускане влошаване на качеството и количеството на водата и опазване на съоръженията, и не е обвързан със срока на разрешителното. 3. Предлагаме да отпадне член 8 алинеи 1 и 2 . Този текст съществува и в Наредба 3/2020, но практически не се прилага. Не съществува стопанска необходимост от залесяване в територии, в които няма да се ползва дървесина, за да трябва да се залесява и да се извършват отгледни сечи. Не се приема Текстът е прецизиран съгласно становища на компетентните ведомства 4. Съгласно императивните разпоредби на Закона за водите пояс I на СОЗ е поясът, осигуряващ най-строга охрана, която не се постига с разрешените дейности в чл. 8, ал.1 Затова предлагаме ограничаване на сечите в пояс I, както в горски така и в земеделски територии. Не се приема Текстът е прецизиран съгласно становища на компетентните ведомства 5. Текстът в чл. 9 алинеи 1, 2 и 3 съществува в действащата наредба 3/2020 но не отговаря на изискванията на ЗНА и АПК. В текста на наредбата трябва да е описано ясно кой и как установява, че една дейност води до влошаване на състоянието на водното тяло. Колко трябва да е влошено състоянието, за да последва изменение на заповедта за СОЗ? Кой може да изпраща сигнали за влошаване на качеството и т.н. Считаме за грешно да се обвързват режимите на СОЗ с приложимите мерки на ПУРБ. Ако ПУРБ не е предвидил някоя мярка, това означава ли, че ограните няма да спрат дейности, които водят до влошаване на качеството или намаляване на качеството на питейните води? Не се приема В чл. 9, ал. 3 от проекта на Наредба изрично е посочено, че когато резултатите от проведения национален или собствен мониторинг покажат влошаване на състоянието на водното тяло, тази дейност се забранява или ограничава от органа по чл. 35, определил СОЗ, в съответствие с приложимите мерки от ПУРБ. Всеки и под всякаква форма може да подаде 51 сигнал до компетентните органи. Резултатите от мониторинга се анализират от определения за тази цел компетентен орган – Басейнова дирекция. На базата на резултатите от мониторинга се определя натиска върху водното тяло и от своя страна се определят мерките в ПУРБ. Съгласно ЗВ и ЗООС има достатъчно механизми за забрана и ограничаване на дейности, които водят до влошаване на качеството или намаляване на качеството на питейните води 6. Независимо, че новата наредба прехвърля от Наредба3/2020 според нас съществуването на ограничения и ограничения при доказана необходимост нарушава основен принцип на правовата държава и административният процес, а именно принципа на съразмерност. Чл. 6 на АПК посочва изрично, че административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и че административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Това означава, че всяко ограничение на действията на гражданите и юридическите лица трябва да е само и единствено при доказана необходимост, а не изобщо. Още повече, че определението на двата термина се различава от един термин съществено-несъществено, който е резултат на преценка на компетентния орган и задължително изисква да е извършена преценката. Предлагаме в наредбата да остане само Не се приема СОЗ има за цел недопускане влошаване на качеството и количеството на водата и опазване на съоръженията. В Допълнителната разпоредба към наредбата е дадена ясна дефиниция на термините “ограничение“ и „ограничение при доказана необходимост“ 52 един израз и той е “ограничение при доказана необходимост” 7. За чл.10 алинеи 1 и 2 предлагаме да отпаднат доколкото не са разписани ясно и могат да се тълкуват превратно. Като цяло считаме за неподходящо с тази наредба да се регламентира промяна на собственост, доколкото правото на собственост е конституционно право и съгласно трайната практика на Конституционния съд се регламентира единствено чрез закон. Не се приема Текстовете са съобразно разпоредбите на ЗВ 8. Предлагаме ако не отпадне да бъде преработен и текста в чл. 10 ал. 3 . Още в член 1, ал.3 е посочено, че разпоредбите на тази наредба не се прилагат за водоизточник за индивидуално водовземане за собствени потребности на гражданите по смисъла на Закона за водите. Текстът трябва ясно да изключва идеята за учредяване на СОЗ на кладенци или на сонди в дворовете на гражданите. Вероятно алинеята разглежда водовземане за ПБВ на юридически лица за търговски цели, то трябва да бъде разписана специално в различните случаи, когато водовземните съоръжения са в общински или частни земи. Ще дадем пример - водовземните съоръжения в територии публична общинска или държавна собственост на юридическо лице, не могат да се придобият от него, което ще осуети възможността за учредяване на СОЗ. Не се приема В чл. 1, ал. 3 от проекта на Наредба ясно е регламентирано, че разпоредбите на тази наредба не се прилагат за водоизточник за индивидуално водовземане за собствени потребности на гражданите по смисъла на Закона за водите. СОЗ се определя на съоръженията за водовземане от подземни води, използвани за самостоятелно ПБВ на юридически лица за търговски цели, като в тези случаи съоръженията, респ. имотите, са тяхна собственост. 53 9. С чл. 11 на проекто-наредбата вместо да се ограничи заустването на отпадъчни води в пояси II и III на СОЗ, се разрешава дори и при индивидуални емисионни ограничения. Разрешителният режим в наредбата не е съобразен с изпълнението на чл. 3 и 4 от Директивата за пречистването на градските отпадъчни води (Директива 91/271/ЕИО), както и със съществуващата наказателна процедура срещу България и ще задълбочи проблемите с неприлагането и. Приема се Чл. 11 е прецизиран 10. В Първа глава предлагаме да се включи и съществуването на буферни зони около източници за питейни води, за които още няма определени СОЗ. Приема се Създадена е нова ал. 2 към чл. 5 Глава Втора Раздел I 11. Да се включи член, който да гарантира качеството и количеството на питейните води до обявяване на СОЗ с примерен текст, който е заимстван от предложението на нар. пр. Младен Шишков и др: “чл. До обявяването на СОЗ около водовземни съоръжения от реки на съществуващи водохващания действат буферни зони. Буферните зони се разполагат 3500 метра над водовземното съоръжение, 50 метра под него и 1500 метра встрани от двете страни. Режимите на буферните зони е режимът на най-вътрешния пояс 1 по настоящата наредба.” Приема се Създадена е нова ал. 2 към чл. 5 12. С чл. 13, т. 3, чл. 16, ал. 3 и чл. 20, ал. 3 от Проекто-наредбата първият пояс на СОЗ в защитени територии, категории национален парк, резерват и поддържан резерват се позволява при физическа невъзможност да се нанасят границите на пояса единствено върху извадка от кадастралната карта. Отпадането на изискването за теренно обозначение ще увреди най- строгата зона на защита на водоизточника за питейно- битово водоснабдяване, доколкото е занижен контролът и режимът за санкции на свободно движещите се туристи в районите с питейно-битови водоизточници. Теренното отбелязване на СОЗ може да се извърши чрез система от наземни колове оцветени с подходящи цветове. От друга страна следва да се има предвид, че не всички общини в Република България имат съвременни одобрени кадастрални планове. Често кадастралните карти са изчертани на инженерно платно - мелинекс, тъй като са одобрени през 80те Приема се Направено е допълнение в чл. 44, ал. 2 54 години на миналия век, без да са отразени последните им изменения с ПУП и да имат подземен кадастър. Обозначаването на пояс I на СОЗ върху тях би утежнило работата на общинските служители и би загубила следата на вече обявените СОЗ. Глава Втора Раздел II 13. В чл. 17, ал. 4 в проекто-наредбата липсва компетентен орган, който да събира данните за определяне на границите на пояс II на СОЗ. Не се приема Водоползвателят има задължение да набере данните, които се включват в проекта на СОЗ по чл. 25 от проекта на Наредба 14. Да се включи член, който да гарантира качеството и количеството на питейните води до обявяване на СОЗ с примерен текст, който е заимстван от предложението на нар.пред. Младен Шишков и др: чл. До обявяването на СОЗ около водовземни съоръжения от язовири около съществуващи водохващания действат буферни зони. Буферните зони обхваща цялата акватория на язовира или езерото и бреговата ивица с широчина не по-малка от 500 м от границата на водния обект. Режимите на буферните зони е режимът на най-вътрешния пояс 1 по настоящата наредба. Приема се Създадена е нова ал. 2 в чл. 5 Глава Трета 15. Предлагаме да се включи член, който да гарантира качеството и количеството на питейните води до обявяване на СОЗ с примерен текст, който е заимстван от предложението на нар.пред. Младен Шишков и др: чл. До обявяването на СОЗ около водовземни съоръжения от водоизточници за питейно-битово водоснабдяване от подземни води и около водоизточниците на минерални води, предназначени за питейно- битово водоснабдяване и за водоснабдяване за производство на бутилирани води, за лечебни цели, за профилактика, за отдих и спорт язовири на съществуващи водохващания действат буферни зони. Буферните зони включват цялата територия около водовземните съоръжения в ивица от 50 метра. Режимите на буферните зони е режимът на най-вътрешния пояс 1 по настоящата наредба. Приема се частично Създадена е нова ал. 2 в чл. 5 55 16. Чл. 20, ал. 4 не кореспондира с чл. 10 на проекто-наредбата. Приема се Чл. 10, ал. 4 от проекта на Наредба е допълнена 17. В чл. 22 да се включи и отпадналият текст от наредба 3/2000 “(3) Към територията по ал. 1 се включват и граничещите с нея чувствителни зони, определени по реда на наредбата за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници.”” Не се приема Уязвими зони се определят със Заповед на министъра на ОСВ за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници. Те са включени и в зоните за защита на водите, определени в ПУРБ, за които са предвидени мерки за тяхното опазване Глава Четвърта Раздел I 18. В чл. 24 ал. 2 е необходимо да се посочи каква е специалността на експертите които могат да изработват проекти на СОЗ. Приема се Текстът е общ за всички видове водовземания от повърхностни, подземни и минерални води, специалността е според спецификата на водовземане. Текстовете на чл. 25 и чл. 30 са допълнени по отношение на правоспособността на лицата, изготвящи проекта 19. В чл.24 трябва да се включи нова алинея със следното съдържание “Проучването и проектирането на СОЗ на публични чешми, за които няма издадено разрешение за водовземане, се възлага от съответната община, а за територията на националните и природни паркове от съответната дирекция. Проучването и проектирането на публични чешми може да се извършва и от трети лица със съгласието на общините или дирекциите на природните и национални паркове. “ Не се приема Чешмата не е обект за който се изисква СОЗ, СОЗ се прави само на водовземните съоръжения, които захранват чешмите. Общото водовземане е по реда на чл. 41, ал. 2 и 3 от ЗВ 56 20. Да се преосмисли необходимостта от точки 13, 16 и 18 на чл.25 доколкото не допринасят за обявяването на зоните, част от тях са публична информация, а част от тях не подлежат на регламентиране със заповедите на СОЗ. Не се приема Т. 13 се изисква във връзка с т. 17 Т. 16 е коригирана в съответствие със становище на компетентен орган В т. 18 са включени дейности, които допринасят за нормалното функциониране на съоръжението и опазването на водите Глава Четвърта Раздел II 21. Да се преосмисли необходимостта от точки 16 на чл.30 доколкото не допринасят за обявяването на зоните, защото не подлежи на регламентиране със заповедите на СОЗ. Не се приема В т. 16 са включени дейности, които допринасят за нормалното функциониране на съоръжението и опазването на водите 22. Членове 31 и 32 да се преместят в Раздел Четвърти където е тяхното място. В чл. 32 т.1 да отпадне определението “изкуствено”. Няма никакво изкуство в унищожаването на воден обект под въздействието на човека. Приема се частично Чл. 31 и 32 са преместени в Раздел Четвърти. Термините – „естествено и изкуствено“, са съгласно чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗВ Глава Четвърта Раздел III 23. В член 33 е необходимо да се включи нова алинея, която да посочи редът, при който се произнася компетентният орган. Ние предлагаме това да се извършва през режимите по чл. 31 на Закона за биологичното разнообразие, поради неговото всеобщо действие с примерно съдържание “ Преценката по ал. 3 се извършва от РИОСВ или МОСВ чрез процедурата по чл. 31 на Закона за биологичното разнообразие.” Приема се Текстът е прецизиран 24. На член 34 е необходимо допълнение, което да регламентира отчуждаването на територии в полза на юридически лица . Даваме примерен текст: Приема се 57 25. Придобиването на земите, заети от най-вътрешния пояс I на СОЗ около водовземните съоръжения за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване се извършва по реда на Закона за собствеността. Глава Трета Раздел IV 26. В чл. 36 ал. 1 предлагаме да се замени изразът “собственикът или стопанисващия водоснабдителната система или водовземното съоръжение” с “инициаторът” , което ще позволи да се включат в процесът по създаване на СОЗ общините, дирекциите на природните или национални паркове и трети заинтересовани лица. Целта на тази наредба е да се ускори процесът по създаване на СОЗ, а не да се затруднява. Ако е необходимо може да се създаде отделен член, който да определя кой може да бъде инициатор на създаването на СОЗ. Не се приема Текстът е съгласно чл. 48, ал. 1, т. 5 от ЗВ 27. Категорично възразяваме срещу разпоредбата на член 40 ал.1, която предвижда разработване на ПУП за пояс I , което допълнително ще оскъпи процедурата, т.е. ще я забави и затрудни, както и срещу промяната на вида на територията и начина на трайно ползване, които също ще затруднят създаването на СОЗ и нарушават закони като закона за горите или ЗСПЗЗ. Режимите в СОЗ могат да се спазват без тези имоти да се изключват от горските или земеделски територии, което за общините и държавата е свързано и с промяна на стопанина на териториите. Като цяло считаме за неподходящо с тази наредба да се регламентира промяна на собственост, доколкото правото на собственост е конституционно право и съгласно трайната практика на Конституционния съд се регламентира единствено чрез закон. Не се приема Разработването на ПУП е регламентирано в ЗУТ, като в процедурата следва да се спазва и относимата нормативна уредба. В чл. 32 от ЗДС, респ. чл. 21 от ЗОС, след разработване на ПУП е предвидена смяна на собственост на имоти и части от имоти собственост на физически или юридически лица, след принудително отчуждаване за задоволяване на държавни/общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. 58 28. Да се прецизират разпоредбите на чл. 40, ал. 2, т. 3 и чл. 40, ал. 4 с оглед коментарите по-горе за определяне на СОЗ от юридически лица при индивидуално потребление на води за ПБВ. Не се приема Текстът в чл. 40 (нов чл. 38), ал. 2, т. 3 е прецизиран 29. В чл. 41. ал. 1 се предлагаме да се добави следния текст след възложителят: “заедно с правоспособно лице по ЗКИР или длъжностно лице от МОСВ”. Не се приема Няма нормативно изискване за вменяване на тези дейности на посочените лица, вж. чл. 48, ал. 1, т. 5 от ЗВ 30. В чл. 41 предлагаме да се добави нова алинея, в която се казва какво съдържа уведомлението за до директора на съответната басейнова дирекция и в случаите по чл. 35, ал. 1 - МОСВ : скица, изготвена от правоспособно лице по ЗКИР, в която са означени границите на СОЗ, снимков материал за налична теренна маркировка. Приема се частично Теренната маркировка се проверява на място от комисията Глава Пета Раздел I 31. В член 44 ал.1 предлагаме да се преоцени изразът “с предупредителни надписи върху табели, поставени на добре видимо разстояние една от друга,”. Границите на един пояс I най-често са дълги километри, което означава стотици табели и ще представлява на първо място извънмерен разход за ВиК оператора, който ще го обезсърчи да създава СОЗ и на второ място ще доведе до трайни негативни промени в ландшафта. Ограничаването единствено до пътищата и подходите към границите на пояса ще е достатъчно. Табелите се слагат за хората, а не за животните. Не се приема Пояс I е за физическа защита на водоизточника и съоръжението и следва да бъде добре обозначен 32. В член 44 ал.2 е необходимо да се промени доколкото в резервати не може да се залесява с бодливи местни видове храсти, а в националните ни паркове няма и такива видове, Предлагаме да се замени с текст предвиждащ колове през 20 метра боядисани в жълто и черно. Не се приема Текстът е прецизиран съобразно становище на компетентен орган, посочени са местни видове 33. В член 45 предлагаме да се преоцени изразът “ясно видими предупредителни надписи и табели, поставени на видимо разстояние едни от други”. Границите на един пояс II най-често са дълги десетки километри, което означава стотици или хиляди табели и ще представлява на първо място извънмерен разход за ВиК оператора, който ще го Приема се 59 обезсърчи да създава СОЗ и на второ място ще доведе до трайни негативни промени в ландшафта. Ограничаването единствено до пътищата и подходите към границите на пояса ще е достатъчно. Табелите се слагат за хората, а не за животните. 34. Предлагаме да се създаде нов член регламентиращ теренна маркировка на пояс III на СОЗ ,която да е задължителна ако със заповедта на СОЗ се въвеждат забрани за действия от физически лица. Приема се Допълнен е чл. 45 Глава Пета Раздел II 35. В член 48 е посочено, че водоползвателите, басейновите дирекции и общините организират наблюдение за спазването на охранителните режими в границите на СОЗ. Наблюдение за спазване на режимите би било недостатъчно ако липсва административен контрол на нарушенията, Според нас водоползвателите и концесионерите са търговски дружества и не могат да оказват административен контрол по спазване на административен акт. Басейновите дирекции и общините могат да оказват административен контрол, но басейновите дирекции и повечето от общините нямат никакъв капацитет за масов контрол върху 5 % от територията на страната, колкото заемат потенциално СОЗ на всички източници за питейни води. Необходимо е да се използва изцяло и капацитета на други държавни органи с персонал на място, като държавните горски предприятия, РДГ, дирекциите на националните и природни паркове за да може да се надяваме режимите на СОЗ да се спазват и заради това настояваме да се включат и тези органи в техният обхват на действие. Не се приема В ЗВ са регламентирани компетенциите по осъществяване на контрола в СОЗ 36. Предлагаме да отпадне член 49 който не създава нови права или задължения за никоя заинтересована страна или държавен орган. Не се приема Текстът на чл. 49 е прецизиран съгласно становище на компетентен орган по Закона за горите Преходни и заключителни разпоредби 37. Предлагаме да се запазят и СОЗ обявени преди приемането на Наредба 3/2020, доколкото с предложените текстове те престават да съществуват. Не се приема С Наредбата не се отменят старите Заповеди за СОЗ и същите са в сила до издаването на нова Заповед за СОЗ 60 Приложения 38. Предлагаме да се ревизират изцяло представените приложения като се обединят категориите ограничения (О) и ограничения при доказана необходимост (ОДН). Не се приема СОЗ има за цел недопускане влошаване на качеството и количеството на водата и опазване на съоръженията. В Допълнителната разпоредба към наредбата е дадена ясна дефиниция на термините “ограничение“ и „ограничение при доказана необходимост“ 39. Предлагаме да се осъвременят термините в приложенията. Например почивни станции не се строят от години. Приема се 40. Предлагаме да се включат термини, които определят какво се случва със заварени строежи в СОЗ. Например ако е забранено полагане тръбопроводи провеждащи нефт, то разрешено ли е да функционират вече изградени тръбопроводи в една СОЗ? Не се приема Забраната касае ново полагане 41. Предлагаме да се допълнят категориите с глаголи, там където няма. Например категорията “аквакултури” която е забранена. Какво е забранено - изграждане на нови или функциониране на съществуващи стопанства за развъждане на аквакултури? Приема се 42. Доколкото тези таблици практически дублират таблиците на Наредба 3/2000 която е писана при липса на информация е необходимо да се променят ограниченията и забраните за някои човешки въздействия или да се включат нови, които не са съществували към онзи момент. Например добива на подземни богатства категорично трябва да бъде забранен в СОЗ пояс II. Същото предлагаме да се забрани в пояс II и напояване и наторяване с отпадъчни води, добив на подземни богатства, в т.ч. инертни и строителни материали: между земната повърхност и водното ниво за подземни води и за повърхностни води (това води до намаляване на ерозионния базис респективно води до спадане на водното ниво). Приема се частично Прецизирани са Приложения 1 и 2 от проекта на Наредба 61 „Северозападно държавно предприятие“ ДП-Враца В проекта на новата наредба, формулировката в текста на Приложение №1, т. 25. „Извършване на сечи, с изключение на санитарна и отгледна сеч“, ограничава провеждането на принудителни и на възобновителни сечи в значителни по площ територии, които към момента не биха могли да бъдат дори приблизително изчислени. Предвидените сечи в горскостопанските планове се извършва съгласно НАРЕДБА № 8 ОТ 5 АВГУСТ 2011 Г. ЗА СЕЧИТЕ В ГОРИТЕ, а ползването на дървесина се определя на база лесовъдски показатели като възраст, пълнота, зрялост, наличие на възобновяване и не може да бъде насочено към насаждения, където определен признак не отговаря за извеждане на определен вид сеч. Целта на всички видове сечи е подобряване защитните и водоохранните функции на горите, устойчивостта на насажденията, намаляване риска от пожари, болести и вредители. Стопанисване на горите, попадащи в горските типове природни местообитания, включени в европейската екологична мрежа Натура 2000. Промените в Наредба №8 от нейното приемане 2011 година до момента са насочени именно към ограничения при извършване на сечите, както и: -намаляване на площите върху които се извършва сеч; -намаляване интензивността на сечта в гори със специални функции; -увеличаване на възобновителният период; -увеличаване площта на разно възрастните насаждения; -естествено възобновяване на горите; -дейности подпомагащи естествените процеси на развитие на горските екосистеми. Логично е и СОЗ да имат определени ограничения, а наличните системи за стопанисване на горите със специални функции да се прилагат и за тях. Наредба № 8 определя интензивността на отгледните сечи в рамката от 10- 25 %. Такава е и допустимата интензивност при главните сечи. На практика сечите се различават по целта, която трябва да постигнат, а не по процента на отсечена дървесна маса. Ограничението да не се извеждат принудителни сечи по никакъв начин не би допринесло за увеличаване водоохранната и водозадържаща функция Приема се Текстът е прецизиран 62 на гората. Тяхното наименование показва, че необходимостта от тази сеч е свързано с непредвидими природни фактори. Това ограничение ще затрудни поддържането на горите в добро фитосанитарно състояние и да доведе до влошаване на изпълняваните от тях функции, включително водоохранните. Смятам, че е възможно по гъвкаво определяне на ограниченията по отношение на сечите в СОЗ. При формиране на зоните, съгласно чл. 30, ал. 1, т. 14 на проекта на Наредбата, е възможно да бъдат прецизирани конкретните мероприятия/сечи/, съгласно приетите горскостопански планове. В обобщение може да се отбележи, че липсва и приблизителна оценка на предвидените промени: ограничението върху каква площ от горската територия ще се наложи? С колко ще се намали ползването на дървесина и кои сектори от икономиката ще се повлияят директно или косвено? Препоръката на Администрацията на Министерски съвет за уточняване степента на въздействие при прилагането на новата наредба и влиянието което ще оказва е основателна и би следвало да насочи по-горе посочените въпроси, към задълбочен анализ от професионалисти от различни сфери. 63 „Географ“ ООД По чл. 10, ал. 5 от проекта на наредба (5) Общ пояс I за няколко водоизточника и/или водовземните съоръжения се определя, ако разстоянията между отделните пояси на съседните водоизточници и/или водовземни съоръжения са по-малки от 10 м, освен в случаите, когато съществува техническа или теренна невъзможност за изграждането на отделен пояс I. Предложение за изменение: „Общ пояс I за няколко водоизточника и/или водовземните съоръжения се определя, ако разстоянията между отделните пояси на съседните водоизточници и/или водовземни съоръжения са по- малки от 10 м, освен в случаите, когато съществува техническа или теренна невъзможност за изграждането на общ пояс I“. Мотиви: Най-вероятно техническа грешка, като вместо „отделен пояс“ трябва да стане „общ пояс“. Приема се По чл. 13, т. 2 от проекта на наредба 2. в зависимост от надморската височина на повърхностното водно тяло, над водовземното съоръжение срещу течението: а) 500 м при водовземни съоръжения, разположени до 800 м, надморска височина; б) 200м при водовземни съоръжения, разположени между 800 – 1000 м надморска височина; в) 50м при водовземни съоръжения, разположени между 1000- 1500 м надморска височина; г) до 50 м при водовземни съоръжения, разположени над 1500 м надморска височина. 3. В националните паркове, поддържани резервати и резервати, както и при об Предложение за изменение: 2. в зависимост от надморската височина на повърхностното водно тяло, над водовземното съоръжение срещу течението до 50 м. Мотиви: Разстояние от 500 метра нагоре по течението, 50 метра надолу по течението и до 30 метра от двете страни на леката обикновено представляват огромни площи, които практически не могат да бъдат оградени с трайна ограда. По този начин съоръженията практически остават без никаква ограда. Много по ефективно би било намаляването на пояс I СОЗ с цел физическо опазване на водоизточника и поставянето и поддържането на ограда около него. Приема се частично Текстът е коригиран 64 По проекта на наредбата: чл. 20 (1) За водоизточници в защитени и незащитени водни обекти и за водоизточници, разположени в границите на населените места, размерът на пояс I е от 5 до 15 м от всички страни на водоизточника. Предложение за изменение: Чл. 20. (1) За водоизточници в защитени и незащитени водни обекти и за водоизточници, разположени в границите на населените места, размерът на пояс I е от 5 до 15 м от всички страни на водоизточника или по-голяма по преценка на проектанта, съобразно теренните и геоложки условия. Мотиви:Необходимо е да се предвиди възможност, пояса да е по-голям от 15 метра, ако теренните и геоложки условия го изискват. Например при дренажи, където не е ясно къде е разположен събирателния дренаж или при места, където ще остане неизползваема част от съществуващ имот и практически е по-правилно да се учреди по-голям пояс I 15 метра. Решението за това е редно да се вземе от проектанта, който е запознат с конкретните условия на обекта. Приема се По проекта на наредбата: Чл. 21. (1) Границата на пояс II се определя като вертикална проекция върху земната повърхност на кривата, описана от всички точки от подземния воден обект, водата от които за 400 дни би достигнала до водоизточника. Предложение за изменение: Чл. 21. (1) Границата на пояс II се определя като вертикална проекция върху земната повърхност на кривата, описана от всички точки от подземния воден обект, до която замърсител, попаднал във водата за 400 дни би достигнал до водоизточника. Мотиви: Правилно е да се прогнозира достигането на замърсител до водоизточника, а не водата. По този начин ще се отчита сорбционния капацитет на почвите и скалите от геоложкия профил. Без взимане предвид на сорбционния капацитет на почвата санитарно-охранителните зони ще станат безкрайно големи. Приема се 65 По проекта на наредбата: Чл. 22. (1) Границата на пояс III се определя като вертикална проекция върху земната повърхност на кривата, описана от всички точки от подземния воден обект, водата от които за 25 години би достигнала до водоизточника. Предложение за изменение: Чл. 22. (1) Границата на пояс III се определя като вертикална проекция върху земната повърхност на кривата, описана от всички точки от подземния воден обект, до която замърсител, попаднал във водата за 25 години би достигнала до водоизточника. Мотиви: Правилно е да се прогнозира достигането на замърсител до водоизточника, а не водата. По този начин ще се отчита сорбционния капацитет на почвите и скалите от геоложкия профил. Без взимане предвид на сорбционния капацитет на почвата санитарно-охранителните зони ще станат безкрайно големи. Приема се По проекта на наредбата: Чл. 25, т. 5 5. координатен регистър на характерните точки от поясите на СОЗ в координатна система БГС2005 и WGS 84 /заверен от лице притежаващо документ за правоспособност по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър/ - в цифров вид; Предложение за изменение: 5. координатен регистър на характерните точки от поясите на СОЗ в кадастрална координатна система БГС2005 и географски координати в координатна система БГС2005 /заверен от лице притежаващо документ за правоспособност по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър/ - в цифров вид; Мотиви: Координатна система БГС 2005 е разделена на две зони – 34 и 35. Това в много случаи би довело до объркване, особенно на контакта на двете зони. Много по-удобно е използването на Кадастрална координатна система БГС2005, тъй като тя покрива територията на цялата страна. WGS 84 е елипсоид, а не координатна система. Предполагаме, че смисъла на текста е бил именно да се предоставят географски координати. От друга страна е редно географските координати да се представят в приетата в България координатна система БГС2005, която се базира на геодезическата Приема се 66 референтна система GRS80 (идентична с WGS 84) По проекта на наредбата: Чл. 30, т. 8 8. координатен регистър на характерните точки от поясите на СОЗ в координатна система БГС2005 и WGS 84, заверен от лице притежаващо документ за правоспособност по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър - в цифров вид; Предложение за изменение: 8. координатен регистър на характерните точки от поясите на СОЗ в Кадастрална координатна система БГС2005 и географски координати в координатна система БГС2005, заверен от лице притежаващо документ за правоспособност по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър - в цифров вид; Мотиви: Координатна система БГС 2005 е разделена на две зони – 34 и 35. Това в много случаи би довело до объркване, особенно на контакта на двете зони. Много по-удобно е използването на Кадастрална координатна система БГС2005, тъй като тя покрива територията на цялата страна. WGS 84 е елипсоид, а не координатна система. Предполагаме, че смисъла на текста е бил именно да се предоставят географски координати. От друга страна е редно географските координати да се представят в приетата в България координатна система БГС2005, която се базира на геодезическата референтна система GRS80 (идентична с WGS 84) Приема се По проекта на наредбата: Чл. 33, ал. 2 (2) Осъществяване на дейност в границите на пояси II и III, за която е регламентирано ограничение или ограничение при доказана необходимост, се разрешава след извършване на преценка/оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционните предложения съгласно приложения № 1 и 2 от Закона за опазване на околната среда, с която да се докаже, че дейността няма да доведе до негативни последствия Приема се 67 за водоизточника. Предложение за изменение: (2) Осъществяване на дейност в границите на пояси II и III, за която е регламентирано ограничение или ограничение при доказана необходимост, се разрешава след извършване на преценка необходимостта от извършване на оценка или оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционните предложения съгласно приложения № 1 и 2 от Закона за опазване на околната среда, с която да се докаже, че дейността няма да доведе до негативни последствия за водоизточника. Мотиви: Пълното изписване на текста би възпрепятствало неправилното тълкуване в последствие. По проекта на наредбата: Чл. 40, ал.3 (3) В едноседмичен срок след актуването на имота по ал. 2, т. 1 и т. 2, представляващ пояс I, възложителят на СОЗ заявява нанасяне на поясите на СОЗ в съответната Служба по геодезия, картография и кадастър върху кадастралните карти, в кадастралния план на съответната община или в Картите на възстановената собственост. Предложение за изменение: (3) В двумесечен срок след актуването на имота по ал. 2, т. 1 и т. 2, представляващ пояс I, възложителят на СОЗ заявява нанасяне на поясите на СОЗ в съответната Служба по геодезия, картография и кадастър върху кадастралните карти, в кадастралния план на съответната община или в Картите на възстановената собственост. Мотиви: Едноседмичен срок е твърде кратък срок и е твърде вероятно да не може да бъде спазен. Приема се частично Срокът е намален до един месец По проекта на наредбата: Чл. 44, ал. 6 (6) На входа и на колове, на 2 м от оградата, на видимо разстояние една от друга се поставят табели на височина не по-малка от 1,5 м от терена до долния ръб на табелата. Предложение за изменение: Не се приема Текстовете за маркировката в глава 5 от проекта на Наредбата се прилага за всички СОЗ, включително и повърхностни, които са със значителни размери. 68 (6) На входа се поставят табели на височина не по-малка от 1,5 м от терена до долния ръб на табелата. Мотиви: Размерите на пояс I от СОЗ са малки и не е необходимо поставянето на допълнителни табели на 2 метра от оградата. По проекта на наредбата: Чл. 45, ал. 1 (1) Пояс II се сигнализира с ясно видими предупредителни надписи и табели, поставени на видимо разстояние едни от други и изработени съгласно приложение № 3 (фиг. 3). (2) Границите на пояс II по терена се обозначават с табели с размери 600/800 мм, монтирани на колове или съществуващи дървета и огради, на видимо разстояние една от друга и на всички пътища, водещи към пояса на СОЗ и на височина 1,5 м от терена на долния им ръб, като надписите се правят с червен цвят на жълт фосфоресциращ фон. (3) Границите на пояс II по водната повърхност се означават с шамандури на жълти и червени вертикални ивици, като надводната част е с височина най-малко 300 мм. Предложение за изменение: Чл. 45. (1) Границите на пояс II по водната повърхност се означават с шамандури на жълти и червени вертикални ивици, като надводната част е с височина най-малко 300 мм. Мотиви: Използването на земите в пояс II СОЗ се дефинира от имотите, в които попада самия пояс, респективно собственика на имота следва да е наясно с ограниченията, наложени от съответния пояс. Сигнализирането на терен е трудно, в много случаи дори невъзможно и не носи практична полза . Не се приема Обозначаването с табели информира за наличието на забрани и ограничения и в сухоземната част ТП „Държавно горско стопанство Кресна“ Във връзка с публикуван за обществено обсъждане проект на Наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води предназначени за питейно-битово водоснабдяване и за водоснабдяване за производство на бутилирани води, за лечебни цели, за профилактика, за отдих и спорт, предвидена да замени Наредба № 3 от 16 октомври 2000 г., ТП „ДГС КРЕСНА“ възразява срещу Приема се Текстът е прецизиран 69 предложения проект, поради следното: По отношение на проекта на чл.9 ал.4 - в изречението, касаещо забраната на дейностите в пояси II и III, определени в Приложение № 1 към чл. 9, ал. 1, се съдържа прикрито изземване на функции. Сред тези дейности фигурират и „25. Извършване на сечи, с изключение на санитарна и отгледна сеч". Предложено е, че дейностите се забраняват или ограничават от „органа по чл. 35, определил СОЗ, който в случаите на СОЗ в териториите стопанисвани от държавните горски стопанства, поделения на държавните предприятия по чл. 163 от ЗГ, се явява директорът на съответната басейнова дирекция. Така косвено се изземват правомощията на директорите на регионалните дирекции по горите или изпълнителния директор на ИАГ, на които е вменено това право чрез Наредба N° 8 от 5 август 2011 г. за сечите в горите, която е изготвена във връзка с чл.101, ал. З от Закона за горите. Чисто от правна позиция, това е недопустимо, защото не може с подзаконов акт от един закон да се променя процедура определена с друг закон. По- целесъобразно е да се разпише процедура по съгласувано спиране на сечите при доказана необходимост. Въпреки, че и в тази насока има неяснота защото тази необходимост определена като „влошаване на количеството и/или качеството на добиваната вода", е неясно как ще се определи каква част от намаленото количество се дължи на изведена сеч и каква на влошените климатични показатели, касаещи обема на валежите. Отделно на това, не е аргументирана косвената забрана на възобновителни и принудителни сечи. Принудителните сечи са идентични като същност със санитарните сечи, като разликата е в причината за повредите - при санитарните се дължат на биотични фактори, а при принудителните на абиотчни. А със забраната и на възобновителните сечи се ограничава и възможността за поддържане на проходимостта на горските пътища в поясите II и III, които в болшинството от случаите изпълняват и противопожарна функция. Т.е. неоснователно се повишава пожарния риск в тези територии, а и се залага неизпълнение на изискванията на Противопожарните планове на всяко стопанство територията на което има СОЗ. Не трябва да се пропуска и фактът, че с предложеното преди време изменение на ЗВ, беше приложена обосновка, която изобщо не съответстваше на реалността в изчисляването на отрицателното въздействие на промените върху горскостопанския сектор, както и местните икономики. Този фактор ще окаже влияние като цяло на всички 70 местни икономики точно поради фактът, че при реализирането на забраните и ограниченията ще се намали ползването на дървесина. А това евентуално ще доведе до криза в подсигуряването на дървесни ресурси на местното население и дървопреработвателната промишленост и съответстващата на последното загуба на работни места. Не на последно място по важност е, че не се вземат предвид, че със Закона за горите и поднормативните му актове, както и изискванията сертифицирането на горите са въведени доста ограничения по отношение на извеждането и количеството добивана дървесина: - съобразно изисквания на Наредбата за сечите и Наредбата за инвентаризация и планиране в горските територии;- съобразно изисквания на Горската сертификация, касаещи забрана за извършване на сечи, около речни корита, както и в ГФС и насаждения, представителни образци на хабитати; - съобразно редуцирането на ползването от възобновителни сечи в семенни насаждения над 100 г. с 30 % назначено със заповед на Министъра на земеделието от 2022г. ТП „ Държавно горско стопанство -Айтос“ Във връзка с публикуван в сайта на МОСВ проект на Наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води предназначени за питейно-битово водоснабдяване и за водоснабдяване за производство на бутилирани води, за лечебни цели, за профилактика, за отдих и спорт, по частта касаеща стопанисването на горските територии в границите на санитарно-охранителните зони, изразявам своето отрицателно становище. В чл. 9 , ал. 1 от горецитираният проект на наредба е посочено, че в границите на пояс II и III на СОЗ се забраняват, ограничават или ограничават при доказана необходимост дейностите, посочени в приложения № 1 и 2. Съгласно т. 25 от приложение № 1, за „извършване на сечи , с изключение на санитарна и отгледна сеч” в пояс II на СОЗ има „ограничения”, а в пояс III на СОЗ - „ограничения при доказана необходимост”.Промяната в проекта на текущата наредба, спрямо действащата към момента Наредба № 3 от 16 октомври 2000 г., касаеща стопанисването на горите в пояс II и III на СОЗ, ограничава воденето както на възобновителни сечи, така и извеждането на технически и принудителни сечи.Налагането на ограничения от този вид, а именно забрана за извеждане на голяма част от видовете сечи, би имало по-скоро негативен ефект, отколкото положителен за промяната в качеството и/или количеството на водите. По отношение на възобновителните сечи: Приема се Текстът е прецизиран 71 • Възобновителни сечи се съобразяват с природните условия, типовете месторастения, вида и характера на насажденията и възобновяването, както и комплексните защитни и специални функции, които изпълнява всяко насаждение; • С провеждането на възобновителни сечи се очаква да се създадат разновъзрастни насаждения със сложна вертикална и хоризонтална структура, подобрени таксационни показатели (вкл. пълнотата), а оттам и с по-добри почвозащитни и водоохранни функции; • Важни за предотвратяване затлачването на язовирите и опазване на чистотата на водата са съпътстващите и последващи възобновителната сеч мероприятия – изсичане на подлеса, опазване и отглеждане на подраста, допълване на възобновяването, разкъсване на кореновата система на акацията; • При планиране и извеждане на сечите се прилага избор на подходяща техника при сечта и извоза на дървесина, почистване на отпадъците след сечта, възстановяване на евентуални щети върху почвата, които биха създали условия за ерозирането ѝ. По отношение на техническите сечи: • Техническите сечи се налагат, поради необходимост от изграждане на линейни инфраструктурни обекти, от национална и/или местна значимост /газопроводи, електропроводи и т.н./ или необходимост от ремонт на съществуващи или изграждане на нови елементи от горскопътната мрежа, което при неизпоълнение възпрепятства изпълнението на всички предвидени горскостопански дейности; • Същите са предвидени по горскостопански план, ако касаят ремонт и/или поддръжка на съществуваща инфраструктира или се одобряват за всеки отделен случай от служители на Регионалните дирекции по горите, като преди одобрение се съгласуват с Регионалните инспекции по околна среда и водите. По отношение на принудителните сечи: 72 • Принудителните сечи се провеждат единствено и само по предписание на Регионалните дирекции по горите и/или Лесозащитните станции, което се съгласува с Регионалните инспекции по околна среда и водите; • Провеждането на принудителни сечи се налага при констатирано увреждане на горските територии от абиотични фактори /снеголом, снеговал, ветролом, ветровал/, засягащи предимно едроплощни нарушения в горските територии. Неизвеждане на принудителни сечи след подобно едроплощно нарушение, при което в насажденията е налично голямо количество паднала дървесина, затруднява достъпа до тях, което в последствие създава повишен риск от развитие на пожари, както и последващо овладяване и гасене. Считам, че ограничаване и/или ограничаване при доказана необходимост на всички лесовъдските мероприятия в границите на пояс II и III на СОЗ, би се отразило по-скоро негативно на поставените цели. Лесовъдството с всички негови способи и методи цели подобряване структурата и здравословното състояние на горите, диференцирано за всяко едно насаждение, респ. различно при различните обстоятелства. Поради всички гореизложени обстоятелства, изразявам своето отрицателно становище по отношение т. 25 от Приложение № 1, във връзка с чл. 9, ал. 1 от проекта на Наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води предназначени за питейно-битово водоснабдяване и за водоснабдяване за производство на бутилирани води, за лечебни цели, за профилактика, за отдих и спорт. „Регионална дирекция по горите“ - Благоевград Във връзка с предложения на обсъждане Проект на Наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово, изразяваме следното становище. Съгласно изпратеният проект се предвижда в зона II и III да се наложи ограничението „Извършване на сечи, с изключение на санитарна и отгледна сеч“. Предлагаме о ограничението да се изключат и принудителните сечи и формулировката да стане „Извършване на сечи, с изключение на санитарна, принудителна и отгледна сеч“. Приема се Текстът е прецизиран 73 Мотиви: Съгласно чл. 35. ал.1 от Наредба 8 от 5 август 2011 година за сечите в горите, принудителни сечи се провеждат при наличие на повреди, причинени от абиотични въздействия. В този случай се отсичат повредени и/или повалени дървета с цел усвояване на дървесината. Освен за усвояване на дървесината, принудителните сечи имат и санитарен характер, тъй като с изнасяне на повредената дървесина от горите се намаляват възможностите за увеличаване на популациите на вредители по дървесните видове и се подобрява здравословното състояние на горите. В тази връзка, смятаме че като лесовъдска необходимост от провеждане те не се различават съществено от санитарните и следва да се включат в дейностите по т. 25 от Приложение № 1 към чл. 9 на обсъжданата наредба. ТП „Държавно горско стопанство - Ново Паничaрево“ ТП „ДГС Ново Паничарево“ е ПРОТИВ предвидените промени в проекта на „Наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно- битово водоснабдяване за питейно-битово водоснабдяване за водоснабдяване за производство на бутилирани води, за лечебни цели, за профилактика, за отдих и спорт“ отнасящи се в текста „Извършване на сечи с изключение на санитарна и отгледна сеч“ в Приложение №1, т.25, което на практика забранява извеждането на принудителни и възобновителни сечи на значителни на площ горски територии с различна собственост - държавна, общинска, частна и др. В предложението за промяна на Наредбата няма посочени мотиви и направен анализ от експерти за причините с доказано отрицателно въздействие налагащи ограничение и забрана на тези сечи в санитарно охранителните зони. Всички горски територии попадащи във санитарно охранителните зони са гори попадащи в Натура 2000, където са заложени мерки ограничаващи сечите в тях и съобразени с европейските директиви, като моментното им състояние е повече от Добро, не само по мнение на колегията, но и от независими експерти от международни организации извършващи ежегодни одити по спазване на принципите и критериите на Националния стандарт на България - FSC-STD-BGR-02-2025 V-2.0. Тези одити са гарант за природосъобразното и устойчиво стопанисване на горските територии. В България за разлика от доста страни в Европа за забранени голите сечи, при които се изсича целия дървостой и в последствие изкуствено се залесява. Тук са възприети много по екологосъобразни, но сложни лесовъдски системи, при които се цели чрез постепенни разреждания и точково отваряне на малки пространства да се стимулира появата на Приема се Текстът е прецизиран 74 естествен подраст който постепенно да заеме мястото и изпълнява своите функции. По този начин се имитират естествените природни процеси при които се цели и постига разновъзрастна, структурно разнообразна, устойчива гора осигуряваща постоянна горска среда. Ограничаването на принудителните и възобновителните сечи в горите на санитарно охранителните зони ще доведе, не само до влошаване на тяхното фитосанитарно състояние респективно и до влошаване на техните водоохранни функции, но също така това ограничение ще бъде в противоречие с вече утвърдените и действащи Горско стопански планове (ГСП) и заложените за изпълнения мероприятия в тях, като същите са одобрени от ИАГ и съгласувани с МОСВ и се контролират от РДГ, ИАГ и други институции.Тази забрана е изключително крайна и ще се отрази негативно от една страна горските и ловни стопанства, държавните горски предприятия, общините, частните горовладелци и др. собственици на гори а от друга страна на дървопреработващите предприятия и ползвателите на дървесина. С тази забрана ще бъде заличен трудът и полаганите системни грижи за Българските гори на поколения лесовъди - за тяхното създаване, стопанисване и опазване, с което всички ние се гордеем, изучаваме и прилагаме утвърдения и доказал се, както от научна така и от практическа гледна точка, опит. Северноцентрално държавно предприятие - ДП Габрово Във връзка с публикувания проект на горепосочената Наредба изразяваме своите притеснения относно предложените изменения в текста на Приложение №1, т.25 по действащата Наредба №3 в зони II и III на разпоредбата „Изсичане на гори, с изключения на отгледна сеч“. Действащата до сега Наредба позволяваше тълкуване, че планираните възобновителни сечи не се приравняват към „изсичане на гори“, поради което практиката допускаше тяхното провеждане. В проекта на новата Наредба формулировката е заменена с „Извършване на сечи, с изключение на санитарна и отгледна сеч“, което на практика ограничава провеждането както на принудителни, така и на възобновителни и технически сечи в значителни по площ територии. Това би могло да затрудни поддържането на горите в добро фитосанитарно състояние и да доведе до влошаване на изпълняваните от тях функции, включително водоохранни. Поради описаните съображения предлагаме да се извърши следната промяна в т.25 от Приложение №1 - текста да бъде следния: „Забранява се извършването на възобновителни сечи с интензивност над 25% и възобновителен период под 20 години “ Приема се Текстът е прецизиран 75 Югоизточно държавно преприятие – ДП Сливен 1. В чл.8, ал.1 е записано, че „В пояс I на водоизточниците и водовземните съоръжения за питейно-битово водоснабдяване от повърхностни води и от води на естествени извори се разрешават и дейности, свързани с изпълнението на противоерозионни, залесителни и отгледни горскостопански мероприятия. “ Така записан текстът води до тълкуванието, че останалите горскостопански мероприятия са забранени. От гледна точка на фито-санитарното състояние на горските насаждения, а оттам и на качеството на питейната вода, е редно да се разреши и извеждането на санитарни и принудителни сечи. Санитарните сечи се провеждат, при наличие на повреди по насажденията, причинени от биотични въздействия (болести, неприятели и други видове патогени), а принудителните сечи - при повреди, причинени от абиотични въздействия (пожари, снеголоми, ветровали и други природни катаклизми). С оглед на гореизложеното предлагаме: В чл.8, а. 1 да се добави текста: „ както и санитарни и принудителни сечи. “. Приема се В т.25 на Приложение № 1, към чл. 9, ал. 1, се ограничава извеждането на сечи в пояс II и III на санитарно-охранителните зони (СОЗ), с изключение единствено на санитарна и отгледна сеч, като специално за пояс III се допуска изключение, при доказана необходимост. Това са изключително крайни ограничения, при това на огромна площ, като се има предвид, че съгласно чл.14, ал.З, т.1 границите на пояс II могат да достигнат „до ЗОООм от пояс I, нагоре по течението на реката", а съгласно чл.15, ал.1, границите на пояс III могат да достигнат „до 25000м, както нагоре по течението на реката, така и от двете страни на реката, над мястото на водовземното съоръжение“ и по аналогичен начин, при водовземни съоръжения от язовири и езера (чл.17 и чл.18). Това означава, че в обхвата на най-външния пояс III някои държавни горски, или ловни стопанства, могат да попаднат практически с цялата си площ. Тяхната дейност така ще се ограничи само до извеждане на санитарни и отгледни сечи. Тук следва да се има предвид, че сечите в горите се извеждат, при условие, че са планирани в утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) горскостопански план. Самия горскостопански план, преди утвърждаването му, преминава през решение за преценяване на вероятната степен на значително отрицателно въздействие от Министерство на околната среда и водите (МОСВ), т.е. планираните сечи Приема се Текстът е прецизиран 76 са проверени и одобрени от МОСВ. Планираните сечи са съобразени с Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите, а така също и с режимите за устойчиво управление на горите в Натура 2000, Националния сертификационен стандарт и всички други ограничения, произхождащи от други нормативни документи. Следва да се отбележи също, че с изключение на голата сеч, при останалите видове сечи не се отсича целия наличен в насаждението дървостой, а интензивността им варира най-често между 10% - 30%, т.е. извеждането на сечта не води до обезлесяване на територията. Възобновителните сечи се провеждат с цел осигуряване на възобновяване и създаване на ново поколение гора, което е естествен процес в горските екосистеми. Възобновителния период при тези сечи е 20 - 40г. Техническите сечи се извеждат за поддържане на обектите на техническата инфраструктура, както и за изпълнение на различни противопожарни мероприятия. Принудителните сечи, както беше описано в т.1 се извеждат при наличие на повреди от абиотични въздействия. Ограничаването на тези сечи ще доведе до влошаване състоянието на насажденията и до влошаване на качеството на питейната вода в дългосрочен план. Удачно е да се ограничи извеждането на гола сеч, когато е на площи по-големи от 2 ха, а доказването на необходимост допълнително да се регламентира, тъй като в момента не става ясно какъв ще е редът за доказване на необходимостта. С оглед на гореизложеното предлагаме: Текстът в т.25 на Приложение № 1, към чл.9, ал.1 да се измени така: „Извеждането на голи сечи, на площи по-големи от 2,0ха“, като ограничението важи и за пояс II и за пояс III. „Софийска вода“ АД Във връзка с проекта за изменение на Наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване (ПБВ) и на минералните води, предназначени за ПБВ и за водоснабдяване за производство на бутширани води, за лечебни цели, за профилактика, за отдих и спорт, по-долу излагаме нашето предложение: Чл. 8. (1) В пояс I на водоизточниците и водовземните съоръжения за питейно-битово водоснабдяване от повърхностни води и от води на естествени извори се разрешават и дейности, свързани с изпълнението на Не се приема В чл. 7, ал. 2 от проекта на Наредбата е посочено, че в пояс I се разрешават само дейности, свързани с експлоатацията на водоизточника и/или водовземното съоръжение. Предложените в нова ал. 3 дейности са допустими, 77 противоерозионни, залесителни и отгледни горскостопански мероприятия. (2) Дейностите по ал. 1 се изпълняват така, че да не увреждат водоизточника, водовземните и измервателните съоръжения и да не влошават качествата на водите. Да се включи изричен текст свързан с поддръжката на зелените площи в СОЗ пояс I, и опазването на водовземните и водопроводните съоръжения, а именно: „(3) В зоните около водовземните съоръжения, водопроводи, канали и други инженерни съоръжения в пояс I се забранява засаждането и се допуска премахването на саморасла дървовидна растителност с дълбока коренова система, когато застрашава целостта, устойчивостта или функционалността на съоръженията“. Надяваме се нашето предложение да бъде разгледано и взето под внимание. тъй като са свързани с експлоатацията на съоръжението. Отделно текста в чл. 8, ал. 1 е допълнен с дейности по отношение на противопожарни санитарни и принудителни сечи “Университет по архитектура, строителство и геодезия” - УАСГ Проектът за горепосочената наредба е изготвен по силата на чл. 135, ал. 1, т. 6 от Закона за водите. По своята същност той представлява актуализация на Наредба № 3 от 16 октомври 2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди. Въпреки положените усилия за подобряване на нормативната рамка по отношение на опазване на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване (първостепенна за всяка държава задача) в предложената проектонаредба не е направена комплексна оценка на сложността на този проблем и не са взети предвид повишените изисквания към питейната вода, заложени в Наредба № 9 от 16 март 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели. Считаме, че предложеният проект за наредба трябва цялостно да се ревизира, като се проведат обществени консултации с всички заинтересовани страни. По-долу са дадени коментари по някои основни проблеми, които набелязахме в предложените текстове. Катедра „Водоснабдяване, канализация и пречистване на води“ в УАСГ изразява готовност за съдействие за подобряване на съдържанието на проектонаредбата Не се приема По същество текстът е констатация 78 Относно заглавието на