Проект на нова Наредба за определяне на концесионното плащане за добив на подземни богатства

ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА ПРОЕКТ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Д О К Л А Д ОТ ЖЕЧО СТАНКОВ – МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА И ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА –МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ Относно: Проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за определяне на концесионното плащане за добив на подземни богатства по Закона за подземните богатства УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, чл. 61, ал. 3 от Закона за подземните богатства и § 89, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредба на Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства (обн. ДВ, бр. 79 от 2020 г.) и във връзка с § 6, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., предлагаме на Вашето внимание проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за определяне на концесионното плащане за добив на подземни богатства по Закона за подземните богатства. Със Закона за подземните богатства (ЗПБ) е регламентирано задължението на концесионера за заплащане на концесионно плащане, като съгласно чл. 61, ал. 1 от цитирания нормативен акт размерът на концесионното плащане се определя в зависимост от вида, групата и ценността на подземните богатства, както и от специфичните условия за осъществяване на добива и първичната преработка. Към момента принципите, по които се определя концесионното плащане за добив на подземни богатства и начините за определяне на конкретния му размер са регламентирани с Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства (Наредбата). Наредбата е обнародвана в „Държавен вестник“, бр. 59 от 1999 г., с последващи изменения и допълнения, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 46 от 12 юни 2007 г. 1 Изработването на проекта на нова Наредба за определяне на концесионното плащане за добив на подземни богатства по Закона за подземните богатства е в изпълнение на задължението, произтичащо от разпоредбите на § 89, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредба на Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства (обн. ДВ, бр. 79 от 2020 г.) и § 6, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. Съгласно § 89, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредба на Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, Министерският съвет приема наредбата по чл. 61, ал. 3 в едногодишен срок от влизането в сила на закона. Съгласно чл. 61, ал. 3 от ЗПБ конкретният размер на концесионното плащане за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1 от закона, включително минималният му размер, се определя съгласно наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката и на министъра на финансите. С § 6, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. е предвиден срок за внасяне на проекта на наредба в Министерския съвет, а именно 30 юни 2025 г. В тази връзка, със Заповед № Е-РД-16-23/10.01.2025 г. на министъра на енергетиката, е сформирана работна група, включваща представители на администрацията на Министерството на енергетиката, подпомагаща министъра на енергетиката при осъществяването на нормативно установените му функции на единен орган по управление на подземните богатства, която да разработи проект на Наредба за определяне на концесионното плащане за добив на подземни богатства по Закона за подземните богатства. С последваща Заповед № Е-РД-16-160/05.03.2025 г. на министъра на енергетиката, изменена със Заповед № Е-РД-16-215/02.04.2025 г. на министъра на енергетиката, е сформирана междуинституционална работна група, включваща освен представители на администрацията на Министерството на енергетиката, подпомагаща министъра на енергетиката при осъществяването на нормативно установените му функции на единен орган по управление на подземните богатства, и представители на администрацията на Министерския съвет, на Министерството на финансите, както и на минно-добивния бранш (Българската минно-геоложка камара, Българската асоциация на производителите на инертни материали, концесионери по предоставени концесии за добив на подземни богатства). Междуинституционалната работна група е сформирана със задача да разгледа и обсъди проекта на Наредба за определяне на концесионното плащане за добив на подземни богатства по Закона за подземните богатства, изготвен от работната група, назначена със Заповед № Е-РД-16- 23/10.01.2025 г. на министъра на енергетиката. 2 В изпълнение на цитираните заповеди е разработен проект на Наредба. Целите на предложения проект на наредба са: - размерът на дължимото концесионно плащане за добив на подземни богатства по реда на ЗПБ да бъде адаптиран към динамичните икономически условия, свързани с интензивното развитие на миннодобивния отрасъл – търсене, проучване и добив на подземни богатства; - по-справедливо разпределение на икономическите ползи от добива на подземни богатства между концедент и концесионер, при отчитане на: срока на откупуване и възвръщаемостта на вложените инвестиции при добива, повишената ефективност по концесионните договори за концесионерите, в резултат на удължаване сроковете по тях, във връзка с настъпили изменения в ЗПБ (чл. 36, ал. 2 и ал. 3), възвръщаемостта на вложените инвестиции при добива, невъзобновяемия характер на публичния ресурс, източник на ползите и пазарното търсене на крайните продукти от него; - регламентиране на дължимото концесионно плащане за добив на дълбоки геотермални ресурси – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 8 от ЗПБ, които са създадени като група подземни богатства със Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства (обн. ДВ, бр. 86 от 2023 г.); - да се уеднакви терминологията на Наредбата в съответствие със Закона за подземните богатства. Към 1 декември 2025 г. са сключени 524 концесионни договора за добив на подземни богатства, разпределени по групи подземни богатства, както следва: 1. метални полезни изкопаеми – 19 договора 2. неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали – 74 договора 3. нефт и природен газ – 17 договора 4. твърди горива – 17 договора 5. строителни материали – 318 договора 6. скалнооблицовъчни материали – 78 договора 7. минни отпадъци – 1 договор. Съответно приходите от концесионна дейност (без таксите, които се събират по ЗПБ и по Закона за държавните такси) за 2021 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г. се разпределят, както следва: За 2021 г. приходите са в общ размер на 114 627 820 лв., от които: приходи от концесионни плащания – 92 655 394 лв. приходи от данък върху добавената стойност – 18 534 236 лв. приходи от лихви и неустойки - 3 438 189 лв. приходи от бонуси при подписване на договори за търсене и проучване или за проучване на подземни богатства (при провеждане на конкурсни процедури) – 765 3 000 лв. По групи подземни богатства, постъпленията от концесионни плащания без ДДС са разпределени, както следва: енергийни полезни изкопаеми - нефт, природен газ и твърди горива – 10 478 670 лв. метални полезни изкопаеми – 52 596 286 лв. неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали – 6 741 049 лв. строителни и скалнооблицовъчни материали – 22 074 389 лв. За 2022 г. приходите са в общ размер на 128 859 167 лв., от които: приходи от концесионни плащания – 107 034 19 лв. приходи от данък върху добавената стойност – 21 486 148 лв. приходи от лихви и неустойки - 1 646 396 лв. приходи от бонуси при подписване на договори за търсене и проучване или за проучване на подземни богатства (при провеждане на конкурсни процедури) – 339 000 лв. По групи подземни богатства, постъпленията от концесионни плащания без ДДС са разпределени, както следва: енергийни полезни изкопаеми - нефт, природен газ и твърди горива – 17 916 493 лв. метални полезни изкопаеми – 60 806 699 лв. неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали – 7 443 557 лв. строителни и скалнооблицовъчни материали – 20 867 270 лв. За 2023 г. приходите са в общ размер на 128 791 760 лв., от които: приходи от концесионни плащания – 107 273 409 лв. приходи от данък върху добавената стойност – 21 448 351лв. приходи от лихви и неустойки - 3 329 955 лв. приходи от бонуси при подписване на договори за търсене и проучване или за проучване на подземни богатства (при провеждане на конкурсни процедури) – 70 000 лв. По групи подземни богатства, постъпленията от концесионни плащания без ДДС са разпределени, както следва: енергийни полезни изкопаеми - нефт, природен газ и твърди горива – 13 034 659 лв. метални полезни изкопаеми – 57 491 660 лв. неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали – 9 288 166 лв. строителни и скалнооблицовъчни материали – 27 458 924 лв. За 2024 г. приходите са в общ размер на 137 875 991,06 лв., от които: приходи от концесионни плащания – 114 885 552 лв. 4 приходи от данък върху добавената стойност – 22 990 439,06 лв. приходи от лихви и неустойки - 2 565 629 лв. приходи от бонуси при подписване на договори за търсене и проучване или за проучване на подземни богатства (при провеждане на конкурсни процедури) – 0 лв. По групи подземни богатства, постъпленията от концесионни плащания без ДДС са разпределени, както следва: енергийни полезни изкопаеми - нефт, природен газ и твърди горива – 7 024 871 лв. метални полезни изкопаеми – 63 271 701 лв. неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали – 10 614 316 лв. строителни и скалнооблицовъчни материали – 33 974 664 лв. В съответствие с разпоредбата на чл. 61, ал. 5 от ЗПБ по бюджета на общините по местонахождение на обектите на концесия за посочените периоди са постъпили съответно приходи в общ размер на 45 743 603 лв. за 2021 г., 53 026 371 лв. за 2022 г., 53 556 621,50 лв. за 2023 г. и 57 758 385,42 лв. за 2024 г. Въз основа на практическите резултати от прилагането на действащата Наредба за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства, се предлага изменение по отношение размера на дължимото концесионно плащане за добив на подземни богатства по реда на ЗПБ, както следва: • Метални полезни изкопаеми Действащата към момента Методика не предвижда заплащане на концесионно плащане в случаите, когато концесионерът не осъществява добив на подземни богатства от находище на метални полезни изкопаеми. Предлага се заплащане на минимално концесионно плащане в случай, че не се осъществява добив на подземни богатства, като размерът на минималното плащане не може да бъде по-нисък от стойността, определена на базата на 30 на сто от предвидения средногодишен добив за срока на концесията и минималната граница на концесионното плащане. В резултат на обособяване на отделни подгрупи („олово и цинк“, „благородни метали“ и „метални полезни изкопаеми, извън олово и цинк и благородни метали“) се предлага диференциран подход при определяне на минималната и максималната граница на концесионното плащане, както следва: ➢ За подгрупа „олово и цинк“ процентния размер на минималната и максималната граница на концесионно плащане се запазва по действащата към момента Наредба за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства (обн. ДВ, бр. 59 от 1999 г., изм. и доп. ДВ, бр. 46 от 2007 5 г.), съответно минималната граница се определя на 0,8 на сто, а максималната – на 4 на сто; ➢ За подгрупа „благородни метали“ – минималната граница се определя на 2 на сто, а максималната - на 6 на сто; ➢ За подгрупа „метални полезни изкопаеми, извън олово и цинк и благородни метали“ – минималната граница се определя на 2 на сто, а максималната – на 5 на сто. Предложението за запазване на процентния размер на минималната и максималната граница на концесионно плащане за добив на подземни богатства – метални полезни изкопаеми от подгрупа „олово и цинк“ по действащата към момента Наредба за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства (обн. ДВ, бр. 59 от 1999 г., изм. и доп. ДВ, бр. 46 от 2007 г.), се обуславя от обстоятелството, че добивът на оловно-цинкови руди е изцяло подземен и се извършва във все по-трудни минно-геоложки условия. Експлоатираните рудни тела са с малка мощност и ниски метални съдържания, което води до увеличаване на загубите. Същевременно етапът на експлоатация, на който се намират тези находища към момента, изисква навлизане в дълбочина, което от своя страна изисква значителни по размер инвестиции, както за повишаване на ефективността и безопасността на добива, така и за разкриване и приръстяване на нови запаси с цел дългосрочно експлоатиране на находищата и създаване на устойчива икономическа среда. За всички подгрупи от групата на металните полезни изкопаеми се запазва въведения през 2007 г. принцип „плъзгаща се скала“, при който размерът на концесионното плащане се определя в зависимост от рентабилността на нетните приходи от продажби на добитите от обекта на концесията подземни богатства. По този начин се постига по-справедливо разпределение на ползите между концесионера и концедента от осъществяване на дейността, респ. концесионното плащане е функция от общите ползи от концесионната дейност, справедливо разпределени между страните по концесионното правоотношение. При прилагане на този принцип държавното вземане нараства с повишаване на рентабилността, като максималният процентен размер на концесионното плащане е съответно 4 на сто при рентабилност 50 на сто и над нея за подгрупа „олово и цинк“, 6 на сто при рентабилност 50 на сто и над нея за подгрупа „благородни метали“ и 5 на сто при рентабилност 50 на сто и над нея за подгрупа „метални полезни изкопаеми, извън олово и цинк и благородни метали“. • Неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали Предлага се запазване на процентния размер на концесионното плащане по действащата към момента Наредба за принципите и методиката за определяне на 6 концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства (обн. ДВ, бр. 59 от 1999 г., изм. и доп. ДВ, бр. 46 от 2007 г.), а именно – 4 на сто; стойностите на концесионното плащане за единица добито подземно богатство се увеличават с приблизително 20 на сто и се индексират ежегодно с процента на увеличение на цените на неметалните полезни изкопаеми- индустриални минерали, по информация, предоставена от Националния статистически институт, при базова статистическа информация за цените за 2021 г. Базата за определяне на минималният размер на дължимото годишно концесионно плащане от 30 на сто от средногодишния добив за срока на концесията се запазва. • Нефт и природен газ: Предлага се отпадане на избора на концедента да определя размера на концесионното плащане като процент от брутния добив или общия приход от дейността, свързана с обекта на концесия, чрез скала на R-фактор. Размерът на концесионното плащане ще се определя само като процент от общия приход от дейността, свързана с обекта на концесия чрез скала на R-фактор. Предлага се заплащане на минимално концесионно плащане за добив на нефт и природен газ, като същото не може да бъде по-ниско от стойността, определена на базата на 10 на сто от предвидения средногодишен добив за срока на концесията и минималния процент на концесионното плащане в следните граници: R-фактор Процент на концесионното плащане < 1,50 3,5% 1,50-1,74 7,0% 1,75-1,99 9,0% до 11,49% 2,00-2,49 11,50% до 13,99% 2,50-2,99 14,0% до 19,99% =и> 3,00 20,0% до 35,0% При стойност на R-фактора от 1,75 до 1,99 формира концесионно плащане от 9,0% до 11,49% от общия приход от дейността, като всяко увеличение на R-фактора с 0,01 увеличава процента на концесионното плащане с 0,10%; При стойност на R-фактора от 2 до 2,49 формира концесионно плащане от 11,50% до 13,99% от общия приход от дейността, като всяко увеличение на R- фактора с 0,01 увеличава процента на концесионното плащане с 0,05%; 7 При стойност на R-фактора от 2,50 до 2,99 формира концесионно плащане от 14,00% до 19,99% от общия приход от дейността, като всяко увеличение на R-фактора с 0,01 увеличава процента на концесионното плащане с 0,12%; При стойност на R-фактора, равна на или над 3,00 формира концесионно плащане от 20,0% до 35,0% от общия приход от дейността, като всяко увеличение на R-фактора с 0,01 увеличава процента на концесионното плащане с 0,2%. Средногодишният добив се определя с предложението за предоставяне на концесия въз основа на финансово-икономическия анализ или обосновка, изготвена от концесионера. • Твърди горива Предлага се отпадане на избора на концедента да определя размера на концесионното плащане като процент от брутния добив или общия приход от дейността, свързана с обекта на концесия, чрез скала на R-фактор; размерът на концесионното плащане ще се определя само като процент от общия приход от дейността, свързана с обекта на концесия чрез скала на R-фактор; предлага се заплащане на минимално концесионно плащане за добив на твърди горива, като същото не може да бъде по-ниско от стойността, определена на базата на 10 на сто от предвидения средногодишен добив за срока на концесията. Средногодишният добив се определя с предложението за предоставяне на концесия въз основа на финансово-икономическия анализ или обосновка, изготвена от концесионера. Минималният процент на концесионното плащане се запазва по действащата към момента Наредба за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства (обн. ДВ, бр. 59 от 1999 г., изм. и доп. ДВ, бр. 46 от 2007 г.). • Строителни и скалнооблицовъчни материали Предлага се запазване на процентния размер на концесионното плащане по действащата към момента Наредба за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства (обн. ДВ, бр. 59 от 1999 г., изм. и доп. ДВ, бр. 46 от 2007 г.), а именно 7 на сто за строителните матирали и 4 на сто за скалнооблицовъчните материали; стойностите на концесионното плащане за единица добито подземно богатство се увеличават с приблизително 20 на сто и се индексират ежегодно с процента на увеличение на цените на строителните и скалнооблицовъчните материали по информация, предоставена от Националния статистически институт, при базова статистическа информация за цените за 2021 г. Базата за определяне на минималният размер на дължимото годишно концесионно плащане от 30 на сто от средногодишния добив за срока на концесията се запазва; дължимото концесионно плащане за добив на скалнооблицовъчни материали се формира като сбор от дължимото концесионно 8 плащане за добитите подземните богатства, използвани като скалнооблицовъчни материали и дължимото концесионното плащане за добитите подземни богатства, използвани за строителни цели. Чрез предложеното изменение се цели справедливо разпределение на ползите между страните по концесионното правоотношение, при отчитане на пазарното търсене на крайните строителни продукти, породени от динамично развиващия се строителен отрасъл. • Дълбоки геотермални ресурси В резултат на изменение и допълнение на Закона за подземните богатства (обн. ДВ, бр. 86 от 2023 г.) е създадена нова група подземни богатства – дълбоки геотермални ресурси, за която действащата Наредба не съдържа уредба за начина на формиране на концесионно плащане, дължимо за добив на подземни богатства от тази нова група. Предлага се дължимото концесионно плащане за добив на подземни богатства от посочената група да се определи в размер на 4 на сто от нетните приходи от продажби. Минималният размер на дължимото годишно концесионно плащане за добив на дълбоки геотермални ресурси не може да бъде по-нисък от стойността, определена като произведение на 30 на сто от предвидения с решението за предоставяне на концесията за добив средногодишен добив на енергия от дълбоките геотермални ресурси за срока на концесията и средно претеглената продажна цена на добитата енергия за съответния период, която се определя на основата на данни, предоставени от концесионера, но не по-ниска от пазарната цена, определена на база неконтролирани сделки между несвързани лица. В съответствие с изискванията на Закона за въвеждане на еврото в Република България, концесионното плащане за единица добито подземно богатство за неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали, строителни и скалнооблицовъчни материали е определено в евро. Проектът на Наредба е съобразен с групите подземни богатства, регламентирани с чл. 2, ал. 1 от ЗПБ, респ. от неговия обхват са изключени скъпоценните и полускъпоценните камъни. В законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. и в Актуализираната бюджетна прогноза за периода 2026 – 2028 г., представляваща мотиви към Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., е заложен по-висок размер на приходите от концесионни плащания по бюджетите на министерствата и Министерския съвет, и по бюджетите на общините, считано от 01.01.2026 г. В тази връзка, предложеният проект на акт не води до въздействие върху държавния бюджет, поради което е приложена финансова обосновка на основание чл. 35, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. 9 За приемането на проекта на акт не се изискват допълнителни разходи/трансфери/други плащания. Проектът на Постановление на Министерския съвет е съгласуван в съответствие с разпоредбите на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация и на основание чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове е публикуван за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерството на енергетиката, на интернет страницата на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет. Получените становища, заедно със справка за приетите и неприетите бележки, са приложени към настоящия доклад. Предложеният проект на Постановление не е свързан с транспониране на актове на Европейския съюз, поради което не се налага да бъде изготвена справка за съответствие с европейското право. Въз основа на извършен анализ и проведени обсъждания както по проекта на Закон за концесиите (обн. ДВ, бр. 96 от 2017 г.), така и по проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства (обн. ДВ, бр. 79 от 2020 г.) е установено, че подземните богатства са изключени от обхвата и приложното поле на Директива 2014/23/ЕС. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, С оглед изложеното, на основание чл. 61, ал. 3 от Закона за подземните богатства и § 89, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредба на Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства (обн. ДВ, бр. 79 от 2020г.) във връзка с § 6, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., и чл. 8, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, предлагаме на Министерския съвет да приеме приложения проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за определяне на концесионното плащане за добив на подземни богатства по Закона за подземните богатства. ПРИЛОЖЕНИЯ: 1. Проект на Постановление на Министерския съвет; 2. Проект на Наредба за определяне на концесионното плащане за добив на подземни богатства по Закона за подземните богатства; 3. Финансова обосновка; 4. Частична предварителна оценка на въздействието; 10 5. Становище на дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ в Администрацията на Министерския съвет по частичната предварителна оценка на въздействието; 6. Справка за съгласувателни становища; 7. Съгласувателни становища по чл. 32 от УПМСНА; 8. Съобщение за средствата за масово осведомяване. С уважение, X X ЖЕЧО СТАНКОВ ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА Министър на енергетиката Министър на финансите 11

Проект НАРЕДБА за определяне на концесионното плащане за добив на подземни богатства по Закона за подземните богатства Чл. 1. Наредбата урежда условията и реда за определяне на конкретния, включително минималният размер на концесионното плащане по Закона за подземните богатства (ЗПБ). Чл. 2. Концесионното плащане е цената, която концесионерът заплаща на концедента за предоставеното му право на експлоатация на подземни богатства чрез добив от съответното находище. Чл. 3. Концесионното плащане се определя в зависимост от вида, групата и ценността на подземните богатства, както и от специфичните условия за осъществяване на добива или добива и преработката при отчитане на размера на фактическата или очакваната икономическа изгода и начина на разпределяне на икономическата изгода между концесионера и концедента. Чл. 4. (1) Конкретният размер на концесионното плащане за всеки съответен период от срока на концесията, определен с концесионния договор, наричан по- нататък "съответния период", се определя, както следва: КП = БКП x ПКП, където: КП е размерът на концесионното плащане; БКП е базата за изчисляване на концесионното плащане; ПКП е процентният размер на концесионното плащане. (2) Базата за изчисляване на концесионното плащане изразява размера на фактическата или очакваната икономическа изгода от предоставеното право на концесионера да добива подземни богатства от находището. (3) Процентният размер на концесионното плащане е количественият израз на съотношението, в което получената икономическа изгода се разпределя между концесионера и концедента. Чл. 5. Процентният размер на концесионното плащане е в зависимост от вида, групата и ценността на подземните богатства, както и от специфичните условия за осъществяване на добива или добива и преработката. Чл. 6. (1) Конкретният размер на концесионното плащане не може да бъде по- нисък от съответния минимален размер, който се дължи и се заплаща от концесионера независимо от крайния финансов резултат от дейността му. (2) Конкретният, включително минималният размер на концесионното плащане се определят съгласно чл. 9-15. 1 Чл. 7. За находища на подземни богатства с доказани неблагоприятни минно- геоложки, техноложки и икономически характеристики или за възстановяване на добива от находища с преустановен добив в района на общини с трайна безработица Министерският съвет може да приеме решение за: 1. освобождаване на концесионера от концесионно плащане за период до 5 години, или 2. намаляване размера на концесионното плащане до 50 на сто от вече определения за период до 5 години. Чл. 8. (1) Концесионерът организира и осъществява счетоводното отчитане на дейността си в съответствие със Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти, като осигурява всеобхватното хронологично регистриране на счетоводната информация в аналитични и синтетични счетоводни сметки за всяка отделна концесия. (2) Концесионерът изготвя и предоставя на министъра на енергетиката отчети за определяне размера на концесионното плащане за всеки съответен отчетен период, съгласно концесионния договор. Чл. 9. Конкретният размер на концесионното плащане за подземните богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗПБ – метални полезни изкопаеми, се определя съгласно приложение № 1. Чл. 10. Конкретният размер на концесионното плащане за подземните богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗПБ – неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали, се определя съгласно приложение № 2. Чл. 11. Конкретният размер на концесионното плащане за подземните богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗПБ – нефт и природен газ, се определя съгласно приложение № 3. Чл. 12. Конкретният размер на концесионното плащане за подземните богатства по чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗПБ – твърди горива, се определя съгласно приложение № 4. Чл. 13. Конкретният размер на концесионното плащане за подземните богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗПБ – строителни материали и скалнооблицовъчни материали, се определя съгласно приложение № 5. Чл. 14. Конкретният размер на концесионното плащане за подземните богатства по чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗПБ – минни отпадъци се определя съгласно съответното приложение към чл. 9, 10, 11, 12 или 13. Чл. 15. (1) Конкретният размер на концесионното плащане за подземните богатства по чл. 2, ал. 1, т. 8 от ЗПБ – дълбоки геотермални ресурси, е 4 на сто от нетните приходи от продажби. (2) Минималният размер на дължимото годишно концесионно плащане не може да бъде по-нисък от стойността, определена като произведение на 30 на сто от предвидения с решението за предоставяне на концесията средногодишен добив на енергия от дълбоките геотермални ресурси за срока на концесията и 2 среднопретеглената продажна цена на добитата енергия за съответния период, която се определя на основата на данни, предоставени от концесионера, но не по-ниска от пазарната цена, определена на база неконтролирани сделки между несвързани лица. ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА Параграф единствен. Наредбата се приема на основание чл. 61, ал. 3 от Закона за подземните богатства. Приложение № 1 към чл. 9 3 Конкретен, включително минимален размер на концесионното плащане за метални полезни изкопаеми 1. Концесионното плащане за метални полезни изкопаеми се определя за единица добито подземно богатство за съответния период, както следва: 1.1. процентният размер на концесионното плащане (ПКП) се определя по следната формула: ПКП = ПKПmin + a (Ro-Rmin), където: ПКП е процентният размер на концесионното плащане за съответния период от срока на концесията; ПКПmin е минималният процентен размер на концесионното плащане за вида подземно богатство; а-коефициент на пропорционалност и се изчислява по следната формула: ПКПmах - ПКПmin а = --------------------- , където: Rmax - Rmin ПКПmax е максималният процентен размер на концесионното плащане за вида подземно богатство; Rmax е горната граница на рентабилността, съответстваща на максимално допустимия процентен размер на концесионното плащане за вида подземно богатство, в %; Rmin е долната граница на рентабилността, съответстваща на минимално допустимия процентен размер на концесионното плащане за вида подземно богатство, в процент (%); Ro е рентабилността на нетните приходи от продажби на обекта на концесията за предходния годишен период, в процент (%), и се изчислява по следната формула: СФР Ro = ------ 100, В %, където: П СФР е счетоводният финансов резултат (печалбата/загубата) по отчета за приходите и разходите/отчета за доходите за обекта на концесията за предходния годишен период преди начисляването на разходите за данъци от печалбата; П са нетните приходи от продажби на крайните продукти от добитото подземно богатство за предходния годишен период; крайните продукти от добитото подземно богатство се определят с концесионния договор; 4 1.2. Нетните приходи от продажби на крайните продукти от добитото подземно богатство се определят при условията и по реда на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти; 1.3. В случаите, когато размерът на показателя Ro е по-малък от размера на показателя Rmin, процентният размер на концесионното плащане за съответния период от срока на концесията е равен на минималния процентен размер на концесионното плащане за вида подземно богатство; 1.4. Границите на минималния и максималния процентен размер в съответствие с вида на подземното богатство и границите на рентабилност от дейността, свързана с обекта на концесията, се определят, както следва: 1.5. Конкретният минимален процентен размер на концесионното плащане (ПКПmin), съответно коефициентът на пропорционалност (а), се определя въз основа на финансово-икономическия анализ или обосновка, в границите съгласно таблицата по т. 1.4; 1.6. Базата за изчисляване на концесионното плащане (БКП) е стойността на добитите подземни богатства за съответния период, определена съгласно т. 1.7 или т. 1.8; 1.7. За подземните богатства, съдържащи метали, за цените на които Лондонската метална борса поддържа информация, стойността на добитите подземни богатства се определя като произведение от съдържащите се в тях метали, определени в 5 Вид подземно богатство - метални полезни Граници плащане на концесионното (в %) Граници а (в на рентабилностт %) Коефициент на пропорцио- налност изкопаеми: ПКП min ПКП max R min R max a а) олово и цинк 0,8 4 10 50 0,080 б) благородни метали 2 6 10 50 0,100 в) метални полезни изкопаеми, извън посочените по б. „а“ и „б“ 2 5 10 50 0,075 концесионния договор, и средноаритметичната им цена съгласно обявените цени на Лондонската метална борса за съответния период; 1.8. За металните полезни изкопаеми, които не се търгуват на Лондонската метална борса, стойността на добитите подземни богатства се определя като произведение от количеството добито подземно богатство и среднопретеглената му продажна цена за съответния период, но не по-ниска от пазарната цена, определена на база неконтролирани сделки между несвързани лица, а при износ - не по-ниска от минималната цена за съответния продукт по данни от "Метал Бюлетин" (https://www.fastmarkets.com/metal-bulletin-is-part-of-fastmarkets/) или друг официален бюлетин, когато тези данни не се съдържат в „Метал Бюлетин“; 2. При извършване на изчисленията се правят следните закръгления за: 2.1. а (коефицент на пропорционалност) - до петия знак след десетичната запетая, където е необходимо; 2.2. R (рентабилност) - до втория знак след десетичната запетая; 2.3. ПКП (процентния размер на концесионното плащане за съответния период) - до петия знак след десетичната запетая, където е необходимо; 2.4. Получените след изчисленията суми - до втория знак след десетичната запетая. 3. Минималният размер на дължимото годишно концесионно плащане по т. 1 не може да бъде по-нисък от стойността, определена на базата на 30 на сто от предвидения средногодишен добив за срока на концесията и минималната граница на концесионното плащане (в %) съгласно т. 1.4 - 1.5, и: - средноаритметичната им цена съгласно обявените цени на Лондонската метална борса за съответния период за подземните богатства, съдържащи метали, за цените на които Лондонската метална борса поддържа информация; - среднопретеглената му продажна цена за съответния период, но не по-ниска от пазарната цена, определена на база неконтролирани сделки между несвързани лица, а при износ – не по-ниска от минималната цена за съответния продукт по данни от "Метал Бюлетин" (https://www.fastmarkets.com/metal-bulletin-is-part-of- fastmarkets/) или друг официален бюлетин, когато тези данни не се съдържат в „Метал Бюлетин“ за металните полезни изкопаеми, които не се търгуват на Лондонската метална борса. 4. Средногодишният добив по т. 3 се определя с предложението за предоставяне на концесия въз основа на финансово-икономическия анализ или обосновка. 5. Когато с решението за предоставяне на концесия не е определен средногодишен добив за срока на концесията, конкретният, включително минималният размер на концесионно плащане се определя въз основа на средногодишния добив от съгласувания цялостен работен проект за добив и първична преработка на подземни богатства. Приложение № 2 към чл. 10 Конкретен, включително минимален размер на концесионното 6 плащане за неметални полезни изкопаеми-индустриални минерали 1. Концесионното плащане за неметални полезни изкопаеми-индустриални минерали, се определя за единица добито подземно богатство за съответния период, както следва: 1.1. Процентният размер на концесионното плащане (ПКП) е 4 на сто от базата за изчисляване на концесионното плащане (БКП); 1.2. Базата за изчисляване на концесионното плащане е среднопретеглената продажна цена на добито подземно богатство за съответния период, която се определя на основата на данни, предоставени от концесионера, но не по-ниска от пазарната цена, определена на база неконтролирани сделки между несвързани лица; при липса на официална информация за пазарната цена, определена на база неконтролирани сделки между несвързани лица в България, продажната цена за съответния период се определя на основата на данни, предоставени от концесионера, но не по-ниска от себестойността на добитото подземно богатство, определена от концесионера; 1.3. Концесионното плащане за единица добито подземно богатство не може да бъде по-ниско от следните стойности за съответния вид подземни богатства: а) кварц-каолинова суровина – 0,73 евро/тон; б) варовици, доломити, мергели за индустриални цели – 0,27 евро/тон; в) глини, в т.ч. огнеупорна пръст - 0,44 евро/тон; г) фелдшпат - 0,27 евро/тон; д) талк, кварц – 0,80 евро/тон; е) кварцови пясъци – 0,36 евро/тон; ж) бентонит – 0,61 евро/тон; з) перлит - 0,44 евро/тон; и) флуорит - 0,53 евро/тон; й) каменна сол - 0,09 евро/тон; к) други индустриални суровини – 0,38 евро/тон. 1.4. Стойностите на концесионното плащане за единица добито подземно богатство по т. 1.3 се индексират ежегодно с процента на увеличение на цените на неметалните полезни изкопаеми - индустриални минерали, по информация, предоставена от Националния статистически институт, при базова статистическа информация за цените за 2021 г.; 2. Минималният размер на дължимото годишно концесионно плащане не може да бъде по-нисък от стойността, определена на базата на 30 на сто от средногодишния добив за срока на концесията и предвидените стойности за единица добито подземно богатство съгласно т. 1.3 и т. 1.4; 3. Средногодишният добив по т. 2 се определя с предложението за предоставяне на концесия въз основа на финансово-икономически анализ или обосновка. 7 4. Когато с решението за предоставяне на концесия не е определен средногодишен добив за срока на концесията, конкретният, включително минималният размер на концесионно плащане се определя въз основа на средногодишния добив от съгласувания цялостен работен проект за добив и първична преработка на подземни богатства. Приложение № 3 към чл. 11 Конкретен, включително минимален размер на концесионното 8 плащане за добив на нефт и природен газ 1. Размерът на концесионното плащане за добив на нефт и природен газ се определя като процент от общия приход от дейността, свързана с обекта на концесия, чрез скала на R-фактор. 2. Формулата за изчисляване на R-фактора е: R-фактор = ОКП/ОКР, където: ОКП е размерът на общите кумулативни приходи от дейността, свързана с обекта на концесия, за всички отчетни периоди, намален със заплатените концесионни плащания; ОКР - размерът на общите кумулативни разходи по дейността, свързана с обекта на концесия (търсене, проучване, оценяване, разработване, експлоатация), за всички отчетни периоди, като не се включват заплатените концесионни плащания. 3. Изчисленият R-фактор се прилага при определяне процента на концесионното плащане в следните граници: R-фактор Процент на концесионното плащане съгласно т. 1 < 1,50 3,5% 1,50-1,74 7,0% 1,75-1,99 9,0% до 11,49% 2,00-2,49 11,50% до 13,99% 2,50-2,99 14,0% до 19,99% =и> 3,00 20,0% до 35,0% 3.1. При стойност на R-фактора от 1,75 до 1,99 формира концесионно плащане от 9,0% до 11,49% от общия приход от дейността, като всяко увеличение на R- фактора с 0,01 увеличава процента на концесионното плащане с 0,1039%; 3.2. При стойност на R-фактора от 2 до 2,49 формира концесионно плащане от 11,50% до 13,99% от общия приход от дейността, като всяко увеличение на R- фактора с 0,01 увеличава процента на концесионното плащане с 0,0508%; 3.3. При стойност на R-фактора от 2,50 до 2,99 формира концесионно плащане от 14,00% до 19,99% от общия приход от дейността, като всяко увеличение на R- фактора с 0,01 увеличава процента на концесионното плащане с 0,1222%; 9 3.4. При стойност на R-фактора, равна на или над 3,00 формира концесионно плащане от 20,0% до 35,0% от общия приход от дейността, като всяко увеличение на R-фактора с 0,01 увеличава процента на концесионното плащане с 0,2%. 4. Концесионното плащане се заплаща като процент от общия приход от добитите през отчетния период нефт и газ, доведени до търговски продукт. 5. Минималният размер на дължимото годишно концесионно плащане не може да бъде по-нисък от стойността, определена на базата на 10 на сто от предвидения средногодишен добив за срока на концесията, минималния процент на концесионното плащане съгласно т. 3 и среднопретеглената продажна цена на добитото подземно богатство за съответния период, определена на основата на данни, предоставени от концесионера, но не по-ниска от пазарната цена, определена на база неконтролирани сделки между несвързани лица. 6. Средногодишният добив по т. 5 се определя с предложението за предоставяне на концесия въз основа на финансово-икономически анализ или обосновка. 7. Когато с решението за предоставяне на концесия не е определен средногодишен добив за срока на концесията, конкретният, включително минималният размер на концесионно плащане се определя въз основа на средногодишния добив от съгласувания цялостен работен проект за добив и първична преработка на подземни богатства. Приложение № 4 към чл. 12 Конкретен, включително минимален размер на концесионното плащане за добив на твърди горива 10 1. Размерът на концесионното плащане за добив на твърди горива се определя като процент от общия приход от дейността, свързана с обекта на концесия, чрез скала на R-фактор. 2. Формулата за изчисляване на R-фактора е: R-фактор = ОКП / ОКР, където: ОКП е размерът на общите кумулативни приходи от дейността, свързана с обекта на концесия, за всички отчетни периоди, намален със заплатените концесионни възнаграждения; ОКР - размерът на общите кумулативни разходи по дейността, свързана с обекта на концесия (търсене, проучване, оценяване, разработване, експлоатация), за всички отчетни периоди, като не се включват заплатените концесионни възнаграждения. 3. Изчисленият R-фактор се прилага при определяне процента на концесионното плащане в следните граници: R-фактор Процент на концесионното плащане съгласно т. 1 < 1,00 2,0% 1,00-1,49 3,0% 1,50- 1,99 4,0% 2,00-2,49 6,0% 2,50-2,99 8,0% > 3,00 10,0% 4. Концесионното плащане се заплаща като процент от общия приход от добитите през отчетния период твърди горива, доведени до търговски продукт. 5. Минималният размер на дължимото годишно концесионно плащане не може да бъде по-нисък от стойността, определена на базата на 10 на сто от предвидения средногодишен добив за срока на концесията, минималния процент на концесионното плащане съгласно т. 3 и среднопретеглената продажна цена на добитото подземно богатство за съответния период, която се определя на основата на данни, предоставени от концесионера, но не по-ниска от пазарната цена, определена на база неконтролирани сделки между несвързани лица; 6. Средногодишният добив по т. 5 се определя с предложението за предоставяне на концесия въз основа на финансово-икономическия анализ или обосновка. 11 7. Когато с решението за предоставяне на концесия не е определен средногодишен добив за срока на концесията, конкретният, включително минималният размер на концесионно плащане се определя въз основа на средногодишния добив от съгласувания цялостен работен проект за добив и първична преработка на подземни богатства. Приложение № 5 към чл. 13 Конкретен, включително минимален размер на концесионното 12 плащане за добив на строителни и скалнооблицовъчни материали 1. Концесионното плащане се определя за единица добито подземно богатство за съответния период, както следва: 1.1. За строителните материали процентният размер на концесионното плащане (ПКП) е 7 на сто от базата за изчисляване на концесионното плащане (БКП); 1.2. За скалнооблицовъчните материали процентният размер на концесионното плащане (ПКП) е 4 на сто от базата за изчисляване на концесионното плащане (БКП). 2. Базата за изчисляване на концесионното плащане е среднопретеглената продажна цена на добито подземно богатство за съответния период, която се определя на основата на данни, предоставени от концесионера, но не по-ниска от пазарната цена, определена на база неконтролирани сделки между несвързани лица. 3. Концесионното плащане за единица добито подземно богатство не може да бъде по-ниско от следните стойности, групирани по полезни изкопаеми: 3.1. За строителни материали: а) скали за трошени фракции (за пътища, за пълнител за бетон, за вар, за цимент и др.) - 0,27 евро/тон; б) глини, мергели и др. за строителна керамика - 0,27 евро/тон; в) пясък и чакъл – 0,36 евро/тон; г) глини, мергели и др. за фина и битова керамика – 0,44 евро/тон; д) суров гипс – 1,16 евро/тон; 3.2. за скалнооблицовъчни материали: а) седиментни и метаморфни скали (варовици, мрамори, гнайси, шисти, пясъчници и др.) – 8,89 евро/куб. м; б) интрузивни и вулкански скали (гранити, риолити, габро и др.) – 10,67 евро/куб. м ; в) скали за добив на плочи (гнайси, шисти, пясъчници и др.) – 8,89 евро/куб. м. 4. Минималните стойности на концесионното плащане за единица добито подземно богатство по т. 3 се индексират ежегодно с процента на увеличение на цените на строителните и скалнооблицовъчните материали по информация, предоставена от Националния статистически институт, при базова статистическа информация за цените за 2021 г. 5. Концесионното плащане за съответния период при добив на скалнооблицовъчни материали се определя като сбор от дължимото концесионното плащане за добитите подземни богатства, използвани като скалнооблицовъчни материали и дължимото концесионно плащане за добитите подземните богатства, използвани за строителни цели; 6. Минималният размер на дължимото годишно концесионно плащане не може да бъде по-нисък от стойността, определена на базата на 30 на сто от предвидения 13 средногодишен добив за срока на концесията и предвидените стойности за единица добито подземно богатство съгласно т. 3–5; 7. Средногодишният добив по т. 6 се определя с предложението за предоставяне на концесия въз основа на финансово-икономически анализ или обосновка. 8. Когато с решението за предоставяне на концесия не е определен средногодишен добив за срока на концесията, конкретният, включително минималният размер на концесионно плащане се определя въз основа на средногодишния добив от съгласувания цялостен работен проект за добив и първична преработка на подземни богатства. 14

Образецът на частична предварителна оценка на въздействието влиза в сила от 01 януари 2021 г. Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на енергетиката Министерство на финансите Нормативен акт: Проект на Наредба за определяне на концесионното плащане за добив на подземни богатства по Закона за подземните богатства м. юни 2025 г. съгласно РМС № 261/29.04.2025 г. Лице за контакт: За МЕ: Румен Биков-директор на дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“ (ПРКК) Цвета Милева-началник на отдел „Концесии и разрешения“ в дирекция ПРКК Боряна Койчева-държавен експерт в отдел „Концесии и разрешения“ в дирекция ПРКК Веселина Кинанева – държавен експерт в отдел „Концесии и разрешения“ в дирекция ПРКК Елина Спасова – държавен инспектор в отдел „Контрол“ в дирекция ПРКК За МФ: Галин Желев-директор на дирекция „Стратегическо планиране и управление на капиталовите инвестиции, държавно участие и концесии“ (СПУКИДУК) Диана Влахова-началник на отдел „Концесии и държавно участие“ в дирекция СПУКИДУК Венета Маркова-старши експерт в отдел „Концесии и държавно участие“ в дирекция СПУКИДУК Телефон и ел. поща: За МЕ e-mail: r.bikov@me.government.bg, тел. 02 92 63 282 e-mail: ts.mileva@me.government.bg, тел. 02 92 63 210 e-mail: b.koycheva@me.government.bg, тел. 02 92 63 239 e-mail: v.kinaneva@me.government.bg, тел. 02 92 63 169 e-mail: e.spasova@me.government.bg, тел. 02 92 63 251 За МФ: e-mail: G.Zhelev@minfin.bg, тел. 02 9859 2530 e-mail: D.Vlahova@minfin.bg, тел. 02 9859 2290 e-mail: V.Markova@minfin.bg, тел. 02 9859 2540 Проблем/проблеми за решаване: Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 3, ал. 1 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) подземните богатства са изключителна държавна собственост. Подземните богатства са невъзобновяем публичен ресурс. Със ЗПБ е регламентирано задължението на концесионера за заплащане на концесионно плащане, като съгласно чл. 61, ал. 1 от цитирания нормативен акт размерът на концесионното плащане се определя в зависимост от вида, групата и ценността на подземните богатства, както и от специфичните условия за осъществяване на добива и първичната преработка. Към момента принципите, по които се определя концесионното плащане за добив на подземни богатства и начините за определяне на конкретния му размер са регламентирани с Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства (Наредбата). Наредбата е приета с Постановление № 127 на Министерския съвет от 21 юни 1999г. и е обнародвана в „Държавен вестник“, бр. 59 от 1999г., с последващи изменения и допълнения, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 46 от 12 юни 2007г. Съгласно чл. 2 от Наредбата концесионното възнаграждение е цената, която концесионерът заплаща на концедента за предоставеното му право на експлоатация на подземни богатства чрез добив от съответното находище. Съгласно чл. 3 от цитираната Наредба концесионното възнаграждение зависи от икономическата изгода, която концесионерът получава от добитото подземно богатство и се определя въз основа на източниците на икономическата изгода, размера на фактическата или очакваната икономическа изгода и начина на разпределяне на икономическата изгода между концесионера и концедента. Процентният размер на концесионното възнаграждение е в зависимост от вида на подземните богатства и специфичните условия за осъществяване на добива, като за всяка група подземни богатства конкретният размер на концесионното възнаграждение се определя по методика, съгласно съответните приложения. Към момента действащата нормативна уредба не предвижда заплащане на минимално концесионно плащане в случаите, когато концесионерът не осъществява добив на подземни богатства от находище на метални полезни изкопаеми, от находище на нефт и природен газ или от находище на твърди горива, което от своя страна предпоставя неравнопоставеност с концесионерите по предоставени концесии за добив от находища на подземни богатства от останалите групи по чл. 2, ал. 1 от ЗПБ (неметални полезни изкопаеми –индустриални минерали, строителни и скалнооблицовъчни материали); налице е несъответствие с групирането на подземните богатства, регламентирано с чл. 2, ал. 1 от ЗПБ. Също така, в резултат на изменение и допълнение на Закона за подземните богатства (обн. ДВ, бр. 86 от 2023 г.) е създадена нова група подземни богатства – дълбоки геотермални ресурси, за които действащата Наредба не съдържа уредба за начина на формиране на концесионно плащане, дължимо за добив на подземни богатства от тази нова група. Към 1 май 2025 г. са сключени 524 концесионни договора за добив на подземни богатства, като приходите от концесионно плащане постъпват в държавния бюджет и по бюджета на съответните общини по местонахождение на съответните находища, за които са предоставени концесии за добив. Съгласно чл. 61, ал. 5, изречение трето от ЗПБ, когато концесията е за добив на общоразпространени полезни изкопаеми (строителни и скалнооблицовъчни материали) от находище със запаси в обем до 500 хил. куб. м, цялото концесионно плащане се превежда по бюджета на съответните общини. В останалите случаи, по бюджета на съответните общини, се превежда 50 на сто от концесионното плащане. Въз основа на практическите резултати от прилагането на действащата Наредба за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства, се предлага изменение по отношение размера на дължимото концесионно плащане за добив на подземни богатства по реда на ЗПБ. Наблюдава се засилен икономически интерес към дейностите по търсене и проучване, респ. добив на подземни богатства на територията на страната. При над 95% от концесионните договори за добив на подземни богатства, при които предстои изтичане на определения при сключването им срок, концесионерите подават заявления за удължаване на срока с период, съответстващ с данните за оставащите запаси или запаси и ресурси в находището след изтичане на срока на съответната концесия. От своя страна, размерът на дължимото концесионно плащане за добив на подземни богатства не е адаптирано спрямо динамичните икономически условия, свързани с развитието на търсещо-проучвателната и добивна дейност. Със Закона за изменение и допълнение на ЗПБ (обн. ДВ, бр. 79 от 2020г.) се даде възможност концесионните договори за добив на подземни богатства да бъдат с продължителност до 50 години, като при определени условия срокът може да бъде удължен до 60 години. Тази продължителност не е обвързана с първоначално определения срок при сключването на договорите, за разлика от концесиите за строителство и услуги по Закона за концесиите. Удължаването на срока на проектите/концесиите, при равни други условия, повишава тяхната ефективност в полза на инвеститорите, респективно концесионерите. Проектът на нова Наредба за определяне на концесионното плащане за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства е изготвен в изпълнение на задължението, произтичащо от разпоредбите на чл. 61, ал. 3 от ЗПБ във връзка с § 89, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредба на Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства (обн. ДВ, бр. 79 от 2020г.). Съгласно чл. 61, ал. 3 от ЗПБ конкретният размер на концесионното плащане за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1 от закона, включително минималният му размер, се определя съгласно наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката и на министъра на финансите. Съгласно § 89, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредба на Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, Министерският съвет приема наредбата по чл. 61, ал. 3 в едногодишен срок от влизането в сила на закона. Също така в резултат на изменение и допълнение на Закона за подземните богатства (обн. ДВ, бр. 86 от 2023 г.) е създадена нова група подземни богатства – дълбоки геотермални ресурси, за които действащата Наредба не съдържа уредба за начина на формиране на концесионно плащане, дължимо за добив на подземни богатства от тази нова група. Наред с посоченото следва да бъде отчетено и обстоятелството, че с § 6, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. е предвиден срок за внасяне на проекта на наредба в Министерския съвет, а именно 30 юни 2025 г. В тази връзка, посоченият проект е включен в Оперативната програма на Министерския съвет за периода април – юни 2025 г., приета с Решение № 261 на Министерския съвет от 29 април 2025 г. С проекта на постановление на Министерския съвет за приемане на проекта на Наредба за определяне на концесионното плащане за добив на подземни богатства по Закона за подземните богатства се предвижда отмяна на действащата Наредба за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства, приета с Постановление № 127 на Министерския съвет от 1999 г. (обн., ДВ, бр. 59 от 1999 г., изм. и доп. бр. 46 от 2007 г.). 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Предлаганата нормативна промяна не може да се осъществи чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Предлаганата нормативна промяна произтича от разпоредбата на чл. 61, ал. 3 от ЗПБ във връзка с § 89, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредба на Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства (обн. ДВ, бр. 79 от 2020г.), Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства (обн. ДВ, бр. 86 от 2023 г.), с който се създава нова група подземни богатства – дълбоки геотермални ресурси, както и от разпоредбата на § 6, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Съгласно чл. 61, ал. 3 от ЗПБ конкретния размер на концесионното плащане за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, включително минималният му размер, се определя съгласно наредба, приета от МС по предложение на министъра на енергетиката и на министъра на финансите. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства (обн. ДВ, бр. 86 от 2023 г.) е създадена нова група подземни богатства – дълбоки геотермални ресурси. С § 6, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. е предвиден срок за внасяне на проекта на наредба в Министерския съвет - 30 юни 2025 г. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършвани последващи оценки на въздействието на нормативния акт. Цели: С проекта на Наредба за определяне на концесионното плащане за добив на подземни богатства по Закона за подземните богатства се цели: - размерът на дължимото концесионно плащане за добив на подземни богатства по реда на ЗПБ да бъде адаптиран към динамичните икономически условия, свързани с интензивното развитие на миннодобивния отрасъл – търсене, проучване и добив на подземни богатства; - по-справедливо разпределение на икономическите ползи от добива на подземни богатства между концедент и концесионер, при отчитане на: срока на откупуване и възвръщаемостта на вложените инвестиции при добива, повишената ефективност по концесионните договори за концесионерите, в резултат на удължаване сроковете по тях, във връзка с настъпили изменения в ЗПБ (чл. 36, ал. 2 и ал. 3), възвръщаемостта на вложените инвестиции при добива, невъзобновяемия характер на публичния ресурс, източник на ползите и пазарното търсене на крайните продукти от него; - регламентиране на дължимото концесионно плащане за добив на дълбоки геотермални ресурси – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 8 от ЗПБ. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: Министерство на енергетиката; Министерство на финансите; Лица, на които са предоставени права за подземни богатства; към момента са сключени 524 договора за предоставяне на концесии за добив на подземни богатства и 68 разрешения за търсене и проучване на подземни богатства на територията на страната; Общини, на чиято територия са разположени находища на подземни богатства; съгласно чл. 61, ал. 5, изр. второ от ЗПБ част от концесионното плащане в размер на 50 на сто се превежда по бюджетите на общините по местонахождение на концесионните площи; когато концесията е за добив на общоразпространени полезни изкопаеми (строителни и скалнооблицовъчни материали) от находище със запаси в обем до 500 000 куб. м., цялото концесионно плащане се превежда по бюджетите на съответните общини; към момента 186 общини получават приходи по реда на чл. 61, ал. 5 от ЗПБ; Всички лица, които имат интерес от това да регистрират находище на подземни богатства, респ. да заявят предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по реда на ЗПБ; Българска минно-геоложка камара; Българска асоциация на производителите на инертни материали; Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Вариант 1 „Без действие“: Описание: В случай, че проектът на Наредба за определяне на концесионното плащане за добив на подземни богатства по Закона за подземните богатства не бъде приет, няма да се изпълни изискването на чл. 61, ал. 1 от ЗПБ във връзка с § 89, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредба на Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства (обн. ДВ, бр. 79 от 2020г.) и § 6, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., в т.ч. няма да бъдат изпълнени приходите от концесии, планирани в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025 – 2028 г., приета с Решение № 88 на Министерския съвет от 24 февруари 2025 г. Размерът на дължимото концесионно плащане за добив на подземни богатства няма да бъде адаптиран към динамичните икономически условия, свързани с интензивното развитие на дейността по търсене и проучване на подземни богатства, респ. предоставянето на концесии за добив на подземни богатства на територията на страната. Към момента дължимото концесионно плащане, включително и неговия минимален размер се определя за всяка група подземни богатства по методика, съгласно съответните приложения към действащата Наредба, приета с ПМС № 127 от 1999г. (обн. ДВ, бр. 59 от 1999г., изм. и доп. ДВ, бр. 46 от 2007г.). Няма да бъде регламентирано дължимо концесионно плащане за добив на дълбоки геотермални ресурси – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 8 от ЗПБ. Към момента размерът на дължимото и заплащано концесионно плащане по концесионните договори за добив на подземни богатства не е адаптиран към динамичните икономически условия, свързани с интензивното развитие на миннодобивния отрасъл (търсене, проучване и добив на подземни богатства). Действащата нормативна уредба не предвижда заплащане на минимално концесионно плащане в случаите, когато концесионерът не осъществява добив на подземни богатства от находище на метални полезни изкопаеми, от находище на нефт и природен газ или от находище на твърди горива, което от своя страна предпоставя неравнопоставеност с концесионерите по предоставени концесии за добив от находища на подземни богатства от останалите групи по чл. 2, ал. 1 от ЗПБ (неметални полезни изкопаеми –индустриални минерали, строителни и скалнооблицовъчни материали); налице е несъответствие с групирането на подземните богатства, регламентирано с чл. 2, ал. 1 от ЗПБ. В резултат на изменение и допълнение на Закона за подземните богатства (обн. ДВ, бр. 86 от 2023 г.) е създадена нова група подземни богатства – дълбоки геотермални ресурси, за които действащата Наредба не съдържа уредба за начина на формиране на концесионно плащане, дължимо за добив на подземни богатства от тази нова група. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: По отношение на всички заинтересовани страни този вариант не оказва положително въздействие. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Вариантът не оказва отрицателно екологично въздействие. По отношение на заинтересованите страни Министерство на енергетиката, Министерство на финансите и общините, на чиято територия са разположени находища на подземни богатства, за които са предоставени концесии за добив, този вариант ще окаже негативно икономическо и социално въздействие, тъй като няма да доведе до осъвременяване на размерите на концесионните плащания, съответно до повишаване на приходите от концесионно плащане; няма да се регламентира концесионно плащане за дълбоки геотермални ресурси. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Прилагането на Вариант 1 няма специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Прилагането на Вариант 1 ще окаже въздействие върху малки и средни предприятия, доколкото същите мога да бъдат заявители или титуляри на права за подземни богатства (търсене и проучване или добив на подземни богатства). Административна тежест: Прилагането на Вариант 1 няма да повлияе върху административната тежест. Към момента съгласно чл. 61, ал. 4 от ЗПБ за целите на изчисляване на размера на концесионното плащане всеки концесионер организира и осъществява счетоводното отчитане на дейността си в съответствие със Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти, като осигурява всеобхватното хронологично регистриране на счетоводната информация в аналитични и синтетични счетоводни сметки за всяка отделна концесия. С решенията на Министерския съвет за предоставяне на концесии за добив на подземни богатства, както и с концесионните договори е регламентирано задължение за концесионерите да представят шестмесечни отчети (по част от договорите – тримесечни отчети) за действително добитите количества подземни богатства за съответния отчетен период, както и отчети за дължимото концесионно плащане за съответното шестмесечие (тримесечие). Прилагането на Вариант 1 не изисква предоставяне на други допълнителни документи, различни от описаните. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на проект на Наредба за определяне на концесионното плащане за добив на подземни богатства по Закона за подземните богатства“: Описание: Проектът на наредба урежда условията и реда за определяне на конкретния и минималния размер на концесионното плащане за предоставено право на експлоатация на подземни богатства чрез добив от находища на подземни богатства по чл. 2, ал. 1 от Закона за подземните богатства. Проектът на наредба съдържа 15 членове, две заключителни разпоредби и 5 приложения, съгласно които се определя конкретния и минималния размер на дължимото концесионно плащане за добив на подземни богатства по ЗПБ. Всяко от приложенията съответства на конкретната група подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т.1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 от ЗПБ. По групи подземни богатства минималният размер на дължимото концесионно плащане се определя, както следва: 1. метални полезни изкопаеми - минималният размер на дължимото годишно концесионно плащане не може да бъде по-нисък от стойността, определена на базата на 30 на сто от предвидения средногодишен добив за срока на концесията и минималната граница на концесионното плащане (в %), съгласно т. 2 от Приложение № 1 към чл. 9 от проекта на Наредба; 2. неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали - минималният размер на дължимото годишно концесионно плащане не може да бъде по-нисък от стойността, определена на базата на 30 на сто от средногодишния добив за срока на концесията и предвидените стойности за единица добито подземно богатство, съгласно т. 1 от Приложение № 2 към чл. 10 от проекта на Наредба; 3. нефт и природен газ - минималният размер на дължимото годишно концесионно плащане не може да бъде по-нисък от стойността, определена на базата на 10 на сто от предвидения средногодишен добив за срока на концесията и минималния процент на концесионното плащане, съгласно т. 3 от Приложение № 3 към чл. 11 от проекта на Наредба; 4. твърди горива - минималният размер на дължимото годишно концесионно плащане не може да бъде по-нисък от стойността, определена на базата на 10 на сто от предвидения средногодишен добив за срока на концесията и минималния процент на концесионното плащане, съгласно т. 3 от Приложение № 4 към чл. 12 от проекта на Наредба; 5. строителни и скалнооблицовъчни материали - минималният размер на дължимото годишно концесионно плащане не може да бъде по-нисък от сумата, определена на базата на 30 на сто от предвидения средногодишен добив за срока на концесията и предвидените стойности за единица добито подземно богатство, съгласно т. 1 – 5 от Приложение № 5 към чл. 13 от проекта на Наредба; Независимо от групата подземни богатства, средногодишният добив се определя въз основа на финансово-икономически анализ или обосновка на концесията. Посоченото изискване е в съответствие с разпоредбите на чл. 45, ал. 4 и на чл. 54, ал. 2, т. 3 от ЗПБ. Съгласно чл. 45, ал. 4 от ЗПБ, предложението на министъра на енергетиката за предоставяне на концесия за добив чрез търг съдържа мотиви относно неговата законосъобразност и целесъобразност, формирани на базата на концесионни анализи, включващи екологичен, финансово-икономически и правен анализ, съответстващи на изискванията по приложение № 1 към закона. Съгласно чл. 54, ал. 2, т. 3 от ЗПБ, за предоставяне на концесия за добив по право се подава заявление, към което се прилагат концесионни обосновки – правна и финансово-икономическа обосновка, съответстващи на изискванията, определени в приложение № 2 към закона. Към момента, съгласно чл. 61, ал. 4 от ЗПБ, за целите на изчисляване на размера на концесионното плащане, всеки концесионер организира и осъществява счетоводното отчитане на дейността си в съответствие със Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти, като осигурява всеобхватното хронологично регистриране на счетоводната информация в аналитични и синтетични счетоводни сметки за всяка отделна концесия. С решенията на Министерския съвет за предоставяне на концесии за добив на подземни богатства, както и с концесионните договори е регламентирано задължение за концесионерите да представят шестмесечни отчети (по част от договорите – тримесечни отчети) за действително добитите количества подземни богатства за съответния отчетен период, както и отчети за дължимото концесионно плащане за съответното шестмесечие (тримесечие). Към момента финансово-икономическите анализи (обосновки) се разглеждат от специализираната администрация на Министерството на енергетиката и се използват за определяне размера на дължимото концесионно плащане по концесии за добив на подземни богатства, респ. се използват при изготвянето на актовете на концедента за предоставяне на концесии за добив на подземни богатства. Финансово-икономическите анализи (обосновки) се разглеждат и от специализираната администрация на Министерството на финансите и от администрацията на Министерския съвет при съгласуване на проектите на финансови обосновки към проектите на актове на концедента за предоставяне на концесии за добив на подземни богатства. Специализираната администрация на Министерството на енергетиката осъществява текущ контрол по изпълнение на договорните задължения, включително на описаните задължения за предоставяне на отчети, както и на задължението за концесионно плащане. Предлаганият проект на Наредба не изисква предоставяне на други допълнителни документи, различни от описаните, не се дължат други такси, освен дължимото концесионно плащане. За изпълнение на предлагания проект на Наредба не се предвиждат финансови или други ресурси, включително не се предвижда наемане на допълнителен персонал. В резултат на приемането на проекта на Наредба за определяне на концесионното плащане за добив на подземни богатства по Закона за подземните богатства дължимото концесионно плащане за добив на подземни богатства по реда на ЗПБ ще бъде адаптирано към динамичните икономически условия, свързани с интензивното развитие на дейността по търсене и проучване на подземни богатства, респ. предоставянето на концесии за добив на подземни богатства на територията на страната; ще се постигне по-справедливо разпределение на ползите между концедент и концесионер, при отчитане възвръщаемостта на вложените инвестиции при добива на отделните видове подземни богатства и пазарното търсене на крайните продукти от него; ще се регламентира концесионно плащане, дължимо за добив на дълбоки геотермални ресурси – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 8 от ЗПБ, като се предвижда същото да се определи като процент от нетните приходи от продажби (4%); ще се създадат условия да бъдат изпълнени приходите от концесии, планирани в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025 – 2028 г., приета с Решение № 88 на Министерския съвет от 24 февруари 2025 г. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Вариантът не оказва екологично въздействие върху заинтересованите страни. По отношение заинтересованите страни Министерство на енергетиката, Министерство на финансите и общините, на чиято територия са разположени находища на подземни богатства, за които са предоставени концесии за добив, този вариант оказва положително икономическо и социално въздействие, тъй като ще доведе по повишаване на приходите от концесионно плащане, респ. ще допринесе за повишаване на приходите от концесии за добив на подземни богатства в държавния бюджет и по бюджета на общините, на чиято територия са разположени находища на подземни богатства. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Вариантът не оказва екологично въздействие върху заинтересованите страни. Вариантът би могъл да окаже отрицателно икономическо/социално въздействие върху лицата, на които са предоставени права за подземни богатства предвид предвиденото с проекта на Наредба за определяне на концесионното плащане за добив на подземни богатства по Закона за подземните богатства увеличаване на процентния размер на дължимото концесионно плащане. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: няма. Въздействия върху малките и средните предприятия: няма Административна тежест: проектът на Наредба за определяне на концесионното плащане за добив на подземни богатства по Закона за подземните богатства не води до увеличаване на административната тежест. Към момента, съгласно чл. 61, ал. 4 от ЗПБ, за целите на изчисляване на размера на концесионното плащане, всеки концесионер организира и осъществява счетоводното отчитане на дейността си, в съответствие със Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти, като осигурява всеобхватното хронологично регистриране на счетоводната информация в аналитични и синтетични счетоводни сметки за всяка отделна концесия. С решенията на Министерския съвет за предоставяне на концесии за добив на подземни богатства, както и с концесионните договори е регламентирано задължение за концесионерите да предоставят шестмесечни отчети (по част от договорите – тримесечни отчети) за действително добитите количества подземни богатства за съответния отчетен период, както и отчети за дължимото концесионно плащане за съответното шестмесечие (тримесечие). (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 3 „Нерегулативна намеса“: Описание: Прилагането на Вариант 3 означава да се запази съществуващата нормативна уредба, като се приложат нерегулаторни мерки. В конкретния случай този вариант не може да се приложи, тъй като конкретният размер на дължимото концесионно плащане за добив на подземни богатства, включително неговия минимален размер се определя с подзаконов нормативен акт, приет от МС. Съгласно проекта на подзаконов нормативен акт, конкретният размер на концесионното плащане не може да бъде по-нисък от съответния минимален размер, който се дължи и се заплаща от концесионера, независимо от крайния финансов резултат от дейността му. По групи подземни богатства минималният размер на дължимото концесионно плащане се определя, както следва: 1. метални полезни изкопаеми - минималният размер на дължимото годишно концесионно плащане не може да бъде по-нисък от стойността, определена на базата на 30 на сто от предвидения средногодишен добив за срока на концесията и минималната граница на концесионното плащане (в %), съгласно т. 2 от Приложение № 1 към чл. 9 от проекта на Наредба; 2. неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали - минималният размер на дължимото годишно концесионно плащане не може да бъде по-нисък от стойността, определена на базата на 30 на сто от средногодишния добив за срока на концесията и предвидените стойности за единица добито подземно богатство, съгласно т. 1 от Приложение № 2 към чл. 10 от проекта на Наредба; 3. нефт и природен газ - минималният размер на дължимото годишно концесионно плащане не може да бъде по-нисък от стойността, определена на базата на 10 на сто от предвидения средногодишен добив за срока на концесията и минималния процент на концесионното плащане, съгласно т. 3 от Приложение № 3 към чл. 11 от проекта на Наредба; 4. твърди горива - минималният размер на дължимото годишно концесионно плащане не може да бъде по-нисък от стойността, определена на базата на 10 на сто от предвидения средногодишен добив за срока на концесията и минималния процент на концесионното плащане, съгласно т. 3 от Приложение № 4 към чл. 12 от проекта на Наредба; 5. строителни и скалнооблицовъчни материали - минималният размер на дължимото годишно концесионно плащане не може да бъде по-нисък от сумата, определена на базата на 30 на сто от предвидения средногодишен добив за срока на концесията и предвидените стойности за единица добито подземно богатство, съгласно т. 1 – 5 от Приложение № 5 към чл. 13 от проекта на Наредба. Регламентира се концесионно плащане, дължимо за добив на дълбоки геотермални ресурси – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 8 от ЗПБ, като се предвижда същото да се определи като процент от нетните приходи от продажби (4%). Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Вариант 3 няма да има позитивни отражения за нито една от заинтересованите страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Прилагането на Вариант 3 обуславя риск от незаконосъобразно определяне на концесионното плащане за добив на подземни богатства, поради което същият е непрепоръчителен. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Прилагането на Вариант 3 няма специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Прилагането на Вариант 3 няма да окаже въздействие върху малките и средни предприятия. Административна тежест: Прилагането на Вариант 3 няма да повлияе върху административната тежест. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 5. Сравняване на вариантите: Степени на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. 5.1. По проблем 1: Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 Вариант 3 Ефективност Цел 1: Размерът на дължимото концесионно плащане за добив на подземни богатства по реда на ЗПБ да бъде адаптиран към динамичните икономически условия, свързани с интензивното развитие на миннодобивния отрасъл – търсене, проучване и добив на подземни богатства. 3 1 3 Цел 2: По-справедливо разпределение на ползите между концедент и концесионер, при отчитане възвръщаемостта на вложените инвестиции при добива на отделните видове подземни богатства и пазарното търсене на крайните продукти от него. 3 1 3 Цел 3: Регламентиране на дължимото концесионно плащане за добив на дълбоки геотермални ресурси – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 8 от ЗПБ. 3 1 3 Ефикасност Цел 1: Размерът на дължимото концесионно плащане за добив на подземни богатства по реда на ЗПБ да бъде адаптиран към динамичните икономически условия, свързани с интензивното развитие на миннодобивния отрасъл – търсене, проучване и добив на подземни богатства. 3 1 3 Цел 2: По-справедливо разпределение на ползите между концедент и концесионер, при отчитане възвръщаемостта на вложените инвестиции при добива на отделните видове подземни богатства и пазарното търсене на крайните продукти от него. 3 1 3 Цел 3: Регламентиране на дължимото концесионно плащане за добив на дълбоки геотермални ресурси – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 8 от ЗПБ. 3 1 3 Съгласуваност Цел 1: Размерът на дължимото концесионно плащане за добив на подземни богатства по реда на ЗПБ да бъде адаптиран към динамичните икономически условия, свързани с интензивното развитие на миннодобивния отрасъл – търсене, проучване и добив на подземни богатства. 3 1 3 Цел 2: По-справедливо разпределение на ползите между концедент и концесионер, при отчитане възвръщаемостта на вложените инвестиции при добива на отделните видове подземни богатства и пазарното търсене на крайните продукти от него. 3 1 3 Цел 3: Регламентиране на дължимото концесионно плащане за добив на дълбоки геотермални ресурси – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 8 от ЗПБ. 3 1 3 1.1. Сравнете вариантите чрез сравняване на ключовите им положителни и отрицателни въздействия. 1.2. Посочете степента, в която вариантите ще изпълнят определените цели, съгласно основните критерии за сравняване на вариантите: ефективност, чрез която се измерва степента, до която вариантите постигат целите на предложението; ефикасност, която отразява степента, до която целите могат да бъдат постигнати при определено ниво на ресурсите или при най-малко разходи; съгласуваност, която показва степента, до която вариантите съответстват на действащите стратегически документи. 6. Избор на препоръчителен вариант: По проблем 1: Вариант 2 „Приемане на проект на Наредба за определяне на концесионното плащане за добив на подземни богатства по Закона за подземните богатства“ е препоръчителен вариант за действие спрямо решаването на посочения проблем. Аргументите за това са свързани със следното: 1. Вариант 2 се отличава с най-висока степен на ефективност във връзка с неговата целесъобразност и с най-висок потенциал за постигане на посочените цели; 2. Вариант 2 се характеризира с най-висока степен на ефикасност сред идентифицираните варианти на действие, с оглед ефекта от повишаване публичните приходи (в държавния бюджет и по бюджетите на общините, на чиято територия са разположени находища на подземни богатства); 3. Вариант 2 съдържа най-голям потенциал за изпълнение на държавната политика, насочена към рационално използване на подземните богатства – изключителна държавна собственост. Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Прилагането на Вариант 2 няма да доведе до промяна в административната тежест, тъй като не се предвижда нов регулаторен режим, няма изискване за предоставяне на допълнителни документи, различни от изискуемите до момента. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Прилагането на Вариант 2 няма да засегне съществуващи регулаторни режими и услуги. Предлаганият проект на акт урежда условията и реда за определяне на конкретния и минималния размер на концесионното плащане за предоставено право на експлоатация на подземни богатства чрез добив от находища на подземни богатства по чл. 2, ал. 1 от Закона за подземните богатства. Съществуващият към момента режим по предоставяне на концесии за добив на подземни богатства не се засяга. Съгласно чл. 61, ал. 1 от ЗПБ концесионерът дължи концесионно плащане, размерът на което се определя в зависимост от вида, групата и ценността на подземните богатства, както и от специфичните условия за осъществяване на добива и първичната преработка. Съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗПБ, концесионното плащане е цената, която концесионерът заплаща на концедента за предоставеното му право на експлоатация на подземни богатства чрез добив от съответното находище. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Прилагането на Вариант 2 няма да доведе до създаване на нови регистри. Съгласно чл. 17 от ЗПБ министърът на енергетиката организира набирането, поддържането в актуално състояние и съхраняването на данните по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър за разрешенията за търсене и поддържане и за проучване, предоставени при условията и по реда на закона, и създаването на специализирани карта и регистър и информационна система въз основа на тези данни, както и въз основа на данни от кадастъра. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗПБ Министерството на енергетиката организира създаването и поддържа специализирана карта и регистър на концесиите за добив, предоставени при условията и по реда на този закон. Предлаганият проект на Наредба не предвижда промяна в описаните регистри. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Проектът на Наредба ще окаже въздействие върху малки и средни предприятия, доколкото същите мога да бъдат заявители или титуляри на права за подземни богатства (търсене и проучване или добив на подземни богатства). Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Възможни са съдебни спорове с лица, на които са предоставени права за подземни богатства. Посоченият риск е минимизиран, тъй като действащата нормативна уредба, регламентираща предоставянето на права за добив на подземни богатства (чл. 66б, ал. 1 от ЗПБ) предвижда, че концесионният договор може да се изменя и/или допълва по взаимно съгласие на страните с допълнително споразумение. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: ……………………………………………………………..……………………………… …………………………………………………………………………………………….. …………………………………………………………………………………………….. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Проектът на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за определяне на концесионното плащане за добив на подземни богатства по Закона за подземните богатства ще бъде публикуван на интернет страницата на Министерството на енергетиката, на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации, като на заинтересованите лица ще бъде предоставен 30-дневен срок за становища, предложения и възражения. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? Приемането на нормативния акт не произтича от правото на Европейския съюз. 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? Не се изисква извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици. (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: 1. Закон за подземните богатства (обн. ДВ, бр. 23 от 12.03.1999 г.; изм., бр. 28 от 04.04.2000 г.; изм., бр. 108 от 14.12.2001 г.; изм. и доп., бр. 47 от 10.05.2002 г.; изм., бр. 86 от 30.09.2003 г.; изм., бр. 28 от 01.04.2005 г.; в сила от 01.04.2005 г.; изм., бр. 94 от 25.11.2005 г.; в сила от 25.11.2005 г.; изм., бр. 30 от 11.04.2006 г.; в сила от 12.07.2006 г.; изм. и доп., бр. 36 от 02.05.2006 г.; в сила от 01.07.2006 г.; изм., бр. 37 от 05.05.2006 г., в сила от 01.07.2006 ; изм. и доп., бр. 55 от 06.07.2007 г., в сила от 06.07.2007 г.; изм. и доп., бр. 70 от 08.08.2008 г.; изм., бр. 19 от 13.03.2009 г., в сила от 10.04.2009 г.; изм., бр. 82 от 16.10.2009 г., в сила от 16.10.2009 г.; изм. и доп., бр. 46 от 18.06.2010 г., в сила от 18.06.2010 г.; доп., бр. 61 от 06.08.2010 г.; изм. и доп., бр. 100 от 21.12.2010 г.; изм., бр. 19 от 08.03.2011 г., в сила от 08.03.2011 г.; доп., бр. 14 от 17.02.2012 г., в сила от 17.02.2012 г.; изм. и доп., бр. 45 от 15.06.2012 г., в сила от 01.09.2012 г.; изм., бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г.; изм., бр. 98 от 28.11.2014 г., в сила от 28.11.2014 г.; изм., бр. 14 от 20.02.2015 г.; изм. и доп., бр. 56 от 24.07.2015 г., в сила от 24.07.2015 г. ; изм. и доп., бр. 96 от 01.12.2017 г., в сила от 03.01.2018 г.; изм. и доп., бр. 77 от 18.09.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.; доп., бр. 98 от 27.11.2018 г., в сила от 27.11.2018 г.; изм. и доп., бр. 79 от 08.09.2020 г.; изм. и доп., бр. 17 от 26.02.2021 г.; изм. и доп., бр. 86 от 13.10.2023 г., в сила от 13.10.2023 г.); 2. Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 г. (обн. ДВ, бр. 26 от 27.03.2025 г.); 3. Наредба за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства, приета с ПМС № 127 от 21.06.1999г. (обн. ДВ, бр. 59 от 1999г., изм. и доп. бр. 46 от 12 юни 2007г.); 4. Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025 – 2028 г., приета с Решение № 88 на Министерския съвет от 24.02.2025 г. Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Румен Биков Галин Желев директор на дирекция „Природни ресурси, директор на дирекция концесии и контрол“, МЕ „Стратегическо планиране и управление на капиталовите инвестиции, държавно участие и концесии“, МФ

С П Р А В К А ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ НА ПРОЕКТ НА НАРЕДБА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОНЦЕСИОННОТО ПЛАЩАНЕ ЗА ДОБИВ НА ПОДЗЕМНИ БОГАТСТВА ПО ЗАКОНА ЗА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА № Организация/потребител /вкл. начина на получаване на предложението/ Бележки и предложения Приети/ неприети Мотиви 1. Българска минно-геоложка камара – предложението е получено по електронна поща на 22.12.2025 г. и е заведено с вх. № Е-92-00- 1353/29.12.2025 г. на МЕ 1. В Приложение № 1 към чл. 9: 1.1. Предлагаме т. 1.4 да се редактира по следния начин: Благородните метали да не се обособяват в самостоятелен вид така, както е посочено в б. „б“ от Наредбата, а да бъдат част от металните полезни изкопаеми, с изключение на тези по б. „а“, с максимална граница на концесионно плащане 5%. Аргументи: По предложението за отделяне на благородните метали в самостоятелен вид, с по-висок размер на максимална граница на концесионно плащане от 6% не бе постигнато съгласие в работната група, назначена със Заповед № Е-РД-16-160/05.03.2025 г. на Министъра на енергетиката. Така предложените текстове не са в съответствие с постигнатите компромисни решения на работната група, назначена с цитираната заповед. Считаме, че такова разделяне не е правилно. Горна граница от 6 % на максималния процентен размер на концесионното плащане за благородни метали не отчита адекватно пазарните и икономически реалности и нивата на концесионните плащания в другите държави и влияе негативно върху конкурентоспособността на българските предприятия, добиващи благородни метали. Не се приема Металните полезни изкопаеми са диференцирани в три подгрупи със съответните гранични стойности в резултат на проведените обсъждания по време на работа на работната група, назначена със Заповед № Е-РД-16-160/05.03.2025 г., изм. със Заповед № Е-РД-16- 215/02.04.2025 г., вкл. при съобразяване на становища на БМГК с изх. № 024/21.03.2025 г., изх. № 025/21.03.2025 г., изх. № 027/04.04.2025 г., изх. № 031/10.04.2025 г. и изх. № 033/17.04.2025 г., при отчитане и на международните практики. Следва да се има предвид, че за подгрупа „олово и цинк“ процентният размер на 2 В процеса на дискусиите в работната група имахме възможност да обясним, че с напредването на жизнения цикъл на рудниците съдържанието на металите закономерно намалява, което увеличава производствените разходи. По тази причина, концесионерите на находища, които са в напреднал жизнен цикъл се опасяват, че значителното увеличаване на размера на концесионните плащания ще обуслови затруднения за инвестиции, които да повишат ефективността на процесите и модернизацията на оборудването. Пазарните цени на металните полезни изкопаеми са с цикличен характер, които се определят на международните стокови борси и се влияят освен от търсенето и предлагането, а и от геополитически и социални фактори, които са непредвидими. С оглед на горното, настояваме да отпадне предвиденото в проекта на Наредба отделяне на благородните метали в отделна група и заложения по-висок максимален процентен размер на концесионното плащане за тези метали в размер на 6%. минималната и максималната граница на концесионно плащане се запазва по действащата към момента Наредба, което е съобразено с обстоятелството, че добивът на оловно-цинкови руди е изцяло подземен и се извършва във все по-трудни минно-геоложки условия, както и с етапа на експлоатация, на който се намират тези находища към момента. За всички подгрупи от групата на металните полезни изкопаеми е запазен въведеният през 2007 г. принцип „плъзгаща се скала“, при който размерът на концесионното плащане се определя в зависимост от рентабилността на нетните приходи от продажби на добитите от обекта на концесията подземни богатства, като по този начин се постига по-справедливо разпределение на ползите между концесионера и концедента от осъществяване 3 на дейността, респ. концесионното плащане е функция от общите ползи от концесионната дейност, справедливо разпределени между страните по концесионното правоотношение. Също така, определянето на концесионното плащане чрез обвързване с рентабилността на дружеството-концесионер, води до това, че размерът на концесионното плащане за групата на металните полезни изкопаеми винаги е съответстващ и функция на приходите на концесионера и съответно на пазарните цени на металните полезни изкопаеми за съответния период, макар и те да са с цикличен характер. Обръщаме внимание, че цитираната горна граница от 6 % за максималния процентен размер на концесионното плащане за благородни метали би се достигнала само в случаите, когато отчетената 4 рентабилност на нетните приходи от продажби е 50% и по-висока. При определяне на граничните стойности са взети предвид и отчетените в предходни години приходи от продажби, нетни печалби, концесионни плащания. 1.2. Предлагаме текста на т. 5 да се редактира по следният начин: „Когато с решението за предоставяне на концесия не е определен средногодишен добив за срока на концесията, минималният размер на концесионно плащане се определя на базата на 30 на сто от средногодишния добив от съгласувания цялостен работен проект за добив и първична преработка на подземни богатства.“ Аргументи: Предложението е обосновано от условието на т. 3 на Приложение № 1 на Наредбата, според което „минималният размер на дължимото годишно концесионно плащане по т. 1 не може да бъде по-нисък от стойността, определена на базата на 30 на сто от предвидения средногодишен добив за срока на концесията……..“. Без тази редакция, текстът може да се тълкува и прилага по различен начин и ще са налице различни условия за определяне на размера на минималното концесионно плащане за обекти, за които в решението за предоставяне на концесия е определен средно годишният добив и обектите, за които в решението за предоставяне на Приема се Отразено е в т. 5 на Приложение № 1 към чл. 9 от проекта на наредба, като текстът е прецизиран; 5 концесия не е определен такъв. 2. Приложение № 2 към чл. 10: Предлагаме текста на т. 4 да се редактира по следния начин: „Когато с решението за предоставяне на концесия не е определен средногодишен добив за срока на концесията, минималният размер на концесионно плащане се определя на базата на 30 на сто от средногодишния добив от съгласувания цялостен работен проект за добив и първична преработка на подземни богатства.“ Аргументи: Предложението е обосновано от условието на т. 2 на Приложение № 2 на Наредбата, според което „минималният размер на дължимото годишно концесионно плащане не може да бъде по-нисък от стойността, определена на базата на 30 на сто от предвидения средногодишен добив за срока на концесията…..“. Без тази редакция, текстът може да се тълкува и прилага по различен начин и ще са налице различни условия за определяне на размера на минималното концесионно плащане за обекти, за които в решението за предоставяне на концесия е определен средно годишният добив и обектите, за които в решението за предоставяне на концесия не е определен такъв. Приема се Отразено е в т. 4 на Приложение № 2 към чл. 10 от проекта на наредба, като текстът е прецизиран; 3. Приложение № 3 към чл. 11: Приема се Отразено е в т. 7 на Приложение № 3 към чл. 11 от проекта на 6 Предлагаме текста на т. 7 да се редактира по следния начин: „Когато с решението за предоставяне на концесия не е определен средногодишен добив за срока на концесията, минималният размер на концесионно плащане се определя базата 10 наредба, като текстът е прецизиран; въз основа на на на сто от средногодишния добив от съгласувания цялостен работен проект за добив и първична преработка на подземни богатства.“ Аргументи: Предложението е обосновано от условието на т. 5 на Приложение № 3 на Наредбата, според което „минималният размер на дължимото годишно концесионно плащане не може да бъде по-нисък от стойността, определена на базата на 10 на сто от предвидения средногодишен добив за срока на концесията, ………“. Без тази редакция, текстът може да се тълкува и прилага по различен начин и ще са налице различни условия за определяне на размера на минималното концесионно плащане за обекти, за които в решението за предоставяне на концесия е определен средно годишният добив и обектите, за които в решението за предоставяне на концесия не е определен такъв. 4. Приложение № 4 към чл. 12: Предлагаме текста на т. 7 да се редактира по следния начин: „Когато с решението за предоставяне на концесия не е определен средногодишен добив за срока на концесията, минималният размер на концесионно плащане се определя база 10 добив Приема се Отразено е в т. 7 на Приложение № 4 към чл. 12 от проекта на наредба, като текстът е прецизиран; въз основа на на сто от средногодишния от 7 съгласувания цялостен работен проект за добив и първична преработка на подземни богатства.“ Аргументи: Предложението е обосновано от условието на т. 5 на Приложение № 4 на Наредбата, според което „минималният размер на дължимото годишно концесионно плащане не може да бъде по-нисък от стойността, определена на базата на 10 на сто от предвидения средногодишен добив за срока на концесията“. Без тази редакция, текстът може да се тълкува и прилага по различен начин и ще са налице различни условия за определяне на размера на минималното концесионно плащане за обекти, за които в решението за предоставяне на концесия е определен средно годишният добив и обектите, за които в решението за предоставяне на концесия не е определен такъв. 5. Приложение № 5 към чл. 13: 5.1. Предлагаме текста на т. 2 да се редактира, като се допълни по следния начин: „Базата за изчисляване на концесионното плащане е среднопретеглената продажна цена на добито подземно богатство за съответния период, която се определя на основата на данни, предоставени от концесионера, но не по-ниска от пазарната цена, определена на база неконтролирани сделки между несвързани лица; при липса на официална информация за пазарната цена, определена на база неконтролирани сделки между несвързани лица в България, продажната цена за съответния период се определя на основата на данни, предоставени от концесионера, но не по-ниска от По т. 5.1 – приема се По т. 5.1 – отразено е в т. 2 от Приложение № 5 към чл. 13 от проекта на наредба; 8 себестойността на добитото подземно богатство, определена от концесионера.” Аргументи: Предлаганото допълнение е в съответствие с текста на т. 1.2. от Приложение № 2 към чл. 10. 5.2. Предлагаме текста на т. 8 да се редактира последния начин: „Когато с решението за предоставяне на концесия не е определен средногодишен добив за срока на концесията, минималният размер на концесионно плащане се определя на базата на 30 на сто от средногодишния добив от съгласувания цялостен работен проект за добив и първична преработка на подземни богатства.“ Аргументи: Предложението е обосновано от условието на т. 6 на Приложение № 5 на Наредбата, според което „минималният размер на дължимото годишно концесионно плащане по т. 1 не може да бъде по-нисък от стойността, определена на базата на 30 на сто от предвидения средногодишен добив за срока на концесията…….“. Без тази редакция, текстът може да се тълкува и прилага по различен начин и ще са налице различни условия за определяне на размера на минималното концесионно плащане за обекти, за които в решението за предоставяне на концесия е определен средно годишният добив и обектите, за които в решението за предоставяне на концесия не е определен такъв. По т. 5.2 – приема се По т. 5.2 - Отразено е в т. 8 на Приложение № 5 към чл. 13 от проекта на наредба, като текстът е прецизиран; 2. „Проучване и добив на нефт и газ“ АД – предложението е получено Предлага в Приложение № 3, т. 7 да придобие следната редакция: Приема се Отразено е в т. 7 на Приложение № 3 към чл. 11 от проекта на 9 по електронна поща на 05.01.2026 г. „7. Когато с решението за предоставяне на концесия не е определен средногодишен добив за срока на концесията, минималният размер на концесионното плащане се определя въз основа на 10 на сто от средногодишния добив от съгласувания цялостен работен проект за добив и първична преработка на подземните богатства.“ Мотиви: Предлага да се уточни, че основата 1 10 на сто от средногодишния добив, за да бъде разпоредбата в съответствие с т. 5 от Приложение № 3; Предлага в т. 7 от Приложение № 3 да отпадне „конкретният“ размер на концесионното плащане. По Приложение № 3 размерът на концесионното плащане за добив на нефт и природен газ се определя като процент от общия приход от дейността, свързана с обекта на концесията, черз скала на R-фактор. По Приложение № 3 конкретният размер на концесионното плащане не се определя на основа на добито количество, поради което в т. 7 на Приложение № 3 от проекта на наредба следва да отпадне „конкретният“. наредба, като текстът е прецизиран; 3. „Девня Варовик“ АД, с. Чернево, „Солвей Соди“ АД и „Хайделберг Матириълс Девня“ АД – предложението е постъпило с вх. № Е-26-С- 8/08.01.2026 г. От името на „Девня Варовик“ АД, с. Чернево (концесионер на находище за неметални полезни изкопаеми – варовици от находище „Девня“) и на акционерите му, и основни потребители на добивания варовик, „Солвей Соди“ АД и „Хайделберг Матириълс Девня“ АД бихме искали да изразим становище по публикувания за обществено обсъждане проект на Наредба за определяне на концесионното плащане за добив на подземни богатства по Закона за подземните богатства („Проектът“). Не се приема Видно от доклада на вносителите, проектът на нова наредба е изготвен в резултат на работата на междуинституционална работна група, включваща освен представители на администрацията на Министерството на 10 Въпреки, че Проектът не намира приложение към концесионния договор на „Девня Варовик“ АД с оглед евентуалната бъдеща възможност за продължаване на срока му след неговото изтичане (35 години от 2000 г.) и при това за адаптиране на договореностите между страните към променящите са условия, в т.ч. и нормативни изменения, намираме за важни законозателните инициативи, свързани с концесионирането и с определянето на правата и задълженията на страните. Като отговорни инвеститори и едни от значимите индустриални работодатели в България, отчитаме променената икономическа среда, инфлационните процеси и стремежа на държавата да гарантира справедлив приход от ползването на подземни богатства. Въпреки това след задълбочен анализ на Проекта, идентифицираме рискове, които биха имали несъразмерен негативен ефект върху индустриалното производство (химическата и циментовата промишленост). Предлагаме корекции, които да балансират фискалния интерес на държавата със запазването на конкурентноспособността на стратегически предприятия. Икономически ефект и заключение: Направеният от нас анализ показва, че предложеното увеличение на ставките за добив на суровини за индустриални цели би довело до драстичен ръст на годишните концесионни плащания. Това представлява сериозен удар върху себестойността на крайния продукт и поставя заводите в Девня в неблагоприятна позиция спрямо глобалните конкуренти в ЕС и извън него. Комбинацията от геополитическа нестабилност и растящи разходи за въглеродни емисии вече ерозира конкурентоспособността ни спрямо производители енергетиката, подпомагаща министъра на енергетиката при осъществяването на нормативно установените му функции на единен орган по управление на подземните богатства, и представители на администрацията на Министерския съвет, на Министерството на финансите, както и на минно-добивния бранш (Българската минно- геоложка камара (БМГК), Българската асоциация на производителите на инертни материали (БАПИМ), концесионери по предоставени концесии за добив на подземни богатства). По време на работа на междуинституционалната работна група представителите на миннодобивния бранш (БМГК, БАПИМ) предоставиха мотивирани становища и предложения по проекта на наредба, вкл.и разчети. В резултат на проведените обсъждания, предложенията на представителите на 11 извън ЕС. Допълнителната фискална тежест върху добива може да се окаже критичния фактол, който да направи производството в България икономически необосновано. Макар, че определянето на концесионните плащания да е от национална компетентност, считаме, че размерите им следва да са съобразени с целите и принципите на Регламент (ЕС) 2024/1252 (Акт за критичните суровини). Тези размери следва да са насочени към укрепването на всички етапи от веригата на стойността, които водят до намаляване на стратегическите зависимости на ЕС. В този смисъл минерали, изпозвани като междинни продукти в затворени индустриални процеси не е подходящо за бъдат третирани фискално като крайни пазарни суровини. Подобна диференциация е напълни в синхрон с целите на ЕС за сигурни и устойчиви доставки на суровини и за укрепване на индустриалната независимост чрез поддържането на вътрешни вериги на висока добавена стойност. Европейската практика показва, че диференцираният подпод осигурява по- балансирано третиране на суровините и по-висок общ фискален ефект. Прилагането му за индустриални цели води до преструктуриране на публичните приходи, без да ги намалява. При наличието на работещо предприятие, което заплаща данъци и оказва големи икономически ефекти върху регионалната икономика, приходите за бюджета се формират от разширената данъчна основа по цялата индустриална верига, а не от добивната такса ката самостоятелен източник на приходи. Освен това прилагането на диференцирани ставки за добива на междинни непреработени суровини не представлява държавна помощ. Същото не предоставя миннодобивния бранш (БМГК, БАПИМ) са приети и отразени в проекта на наредба. Няма конкретно предложение по проекта на наредба. 12 селективно предимство на предприятието и произтича от естеството и общата логика на фискално-концесионната система. Като стратегически инвеститор в България ние силно вярваме в потенциала на местната индустрия и искаме да продължим развитието си тук. За да бъде това възможно обаче, се нуждаем от предвидима среда, която не наказва производствата с висока добавена стойност. Готови сме да представим детайлни разчети и да участваме в работна група за прецизиране на текстовете.