Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, приета с Постановление № 38 на Министерския съвет от 2008 г.

ПРОЕКТ! ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДОКЛАД ОТ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ – МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО ОТНОСНО: Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, приета с Постановление № 38 на Министерския съвет от 2008 г. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация внасям за разглеждане проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, приета с Постановление № 38 на Министерския съвет от 2008 г. (обн., ДВ, бр. 22 от 2008 г.). 1. Причини, които налагат приемането на подзаконовия нормативен акт Законът за несъстоятелност на физическите лица (ЗНФЛ) беше приет от Народното събрание на 19 юни 2025 г. и обнародван в „Държавен вестник“, бр. 54 от 4 юли 2025 г. Законът урежда производство по несъстоятелност на физическите лица, които са неплатежоспособни добросъвестни длъжници и желаят задълженията им към всички кредитори да бъдат удовлетворени в едно общо съдебно производство. Производството по несъстоятелност има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за освобождаване на добросъвестния длъжник от заплащане на неудовлетворените вземания. Провеждането на производството по несъстоятелност предоставя възможност за погасяване на неудовлетворените вземания при определени условия, с което длъжникът ще бъде освободен от задължение за тяхното заплащане. Производството по несъстоятелност на физическите лица е съобразено с ограничените възможности на неплатежоспособния длъжник да заплаща разноските в производството - държавни такси, възнаграждение на синдика, разходи за попълване, оценяване и разпределение на масата на несъстоятелността. Съгласно чл. 13, ал. 3 ЗНФЛ в производството по несъстоятелност се събират държавни такси съгласно тарифа, приета от Министерския съвет, като таксата е проста. В чл. 100, ал. 3 ЗНФЛ се предвижда заплащане на проста държавна такса за разглеждане на молбата за установяване на условията за погасяване на задължения съгласно тарифа, приета от Министерския съвет. По предложение от Министерството на правосъдието в закона бяха уредени допълнителни условия за намаляване на разноските в производството по несъстоятелност, за да бъде по-достъпно за неплатежоспособния длъжник. Законът предвиди, че дейността на синдика може да бъде осъществявана от държавен съдебен изпълнител и в този случай за дейностите по чл. 22, ал. 1 ЗНФЛ вместо възнаграждение се събира държавна такса. В Протокол № 22 от заседанието на Комисията по правни въпроси към Пленума на Висшия съдебен съвет, проведено на 10 ноември 2025 г., са разгледани постъпилите становища на органите на съдебната власт относно размера на държавните такси по ЗНФЛ. Съдилищата възприемат два подхода за определяне на държавните такси. Първият е за освобождаване от първоначални разноски и заплащане на такса в нисък размер при приключване на производството, за да се гарантира реален достъп до процедурата за лицата в затруднено материално положение. Вторият подход, подкрепен и от Върховния касационен съд, предлага конкретно структурирани и предвидими фиксирани такси за основните процесуални действия, включително за обжалванията. Върховният касационен съд предлага най-систематизиран модел, обвързан с ниски базови суми и ясно разписани такси за действия на синдика (държавния съдебен изпълнител), като преобладава стремежът към съразмерност и предвидимост. Съгласно § 15 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ДВ, бр. 87 от 2025 г., в сила от 17 октомври 2025 г.) Министерският съвет приема необходимите изменения и допълнения на тарифите за таксите в съответствие с чл. 13, ал. 3 от Закона за несъстоятелност на физическите лица, в тримесечен срок от влизането му в сила. 2. Предложения за изменение и допълнение на правната уредба С предлагания проект на Постановление се предвижда допълнение на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, приета с Постановление № 38 на Министерския съвет от 2008 г. (обн., ДВ, бр. 22 от 2008 г.). При определяне на размера на таксите са съобразени изискванията на чл. 2 от Закона за държавните такси и правилата в глава осма „Такси и разноски“ на ГПК, които се прилагат за съдебните производства. Предложената такса е проста, подобно на таксата за молба за обявяване в несъстоятелност на едноличен търговец, търговско дружество и на друго юридическо лице, а не върху цената на иска. Конкретните размери на таксите са съобразени с мотивите на законодателя, с предложенията на органите на съдебната власт и с размера на таксите по други подобни производства в Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс. Предложената нова такса не е разходно ориентирана, тя е в съответствие с конституционния принцип за съобразяване на таксите с доходите и имуществото на гражданите, установен в чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България. Основната функция на правораздаването е да защити гражданите и юридическите лица при нарушаване на правата им и тази функция може да бъде реализирана единствено чрез гарантиране на действителен достъп до правосъдие. Когато едно лице, за да защити правата си по съдебен ред, следва да заплати в полза на държавата парична сума, надвишаваща значително средномесечния му доход, то това реално ще ограничи конституционно гарантираното му право по чл. 56 и чл. 120, ал. 2 от Конституцията за достъп до правосъдие. Елемент от тази гаранция е и финансовата достъпност на съдебните услуги, защото заплащането на държавни такси е част от нормативно установения ред за упражняване на правото на съдебна защита. Следователно, съдебните такси не следва да са пречка за реализиране на конституционното право на съдебна защита поради липса на финансови възможности. Освен с посочените конституционни разпоредби правото на достъп до съд е гарантирано и с чл. 6, ал.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, ратифицирана със закон, приет от НС на 31 юли 1992 г. (ДВ, бр. 66 от 1992 г.). Съдържанието на това право многократно е тълкувано от Европейския съд за правата на човека, който приема, че то следва да може да бъде упражнено без съответната държава да поставя каквито и да било правни и практически пречки, освен ако е налице законна цел за това. Предвид гореизложеното, в проекта на Постановление на Министерския съвет се предлага допълнение на Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приета с Постановление на Министерския съвет № 38 от 2008 г. Новите разпоредби на чл. 25а от проекта предвиждат, че по молба за откриване на производство по несъстоятелност и по молба за установяване на предпоставките за погасяване на задълженията по Закона за несъстоятелност на физическите лица се събира се събира такса в размер на 10 евро. За обжалване пред въззивна и касационна инстанция се събират такси в размер на половината от таксата. В раздел II от Тарифата се създава нов член 58б за таксите, които се събират от държавния изпълнител за извършване на предвидените в Закона за несъстоятелност на физическите лица: за съставяне на списък на приетите и неприетите вземания – 50 евро; за извършване на опис на имуществото и установяване на масата на несъстоятелността – 25 евро; за изготвяне и предлагане на план за погасяване на задълженията на длъжника – 50 евро; за изготвяне на сметка за разпределение – 15 евро. 3. Цели, които се поставят с приемането на подзаконовия нормативен акт Проектът на нормативен акт има за цел да създаде условия за ефективен достъп до правосъдие и защита на правата и законните интереси на гражданите в производството по несъстоятелност. 4. Очаквани резултати от прилагането на нормативния акт В резултат от прилагането на нормативния акт се очаква образуване на съдебни производства по несъстоятелност по искане на неплатежоспособните физическите лица, приключили с удовлетворяване на вземанията във възможно най-голяма степен и погасяване на неудовлетворените вземания. 5. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Предложеният проект на акт не води до въздействие върху държавния бюджет и се придружава от финансова обосновка, съгласно приложение № 2.2 на чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. 6. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз Проектът на постановление не съдържа разпоредби, въвеждащи норми на правото на Европейския съюз в българското законодателство, поради което не се налага изготвяне на справка за съответствие с европейското право. В изпълнение на чл. 20, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) е извършена частична предварителна оценка на въздействието на законопроекта. Съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗНА проектът на акт, заедно с мотивите към него, частичната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ на Министерския съвет са публикувани на интернет страницата на Министерството на правосъдието, както и на Портала за обществени консултации към Министерския съвет, като на заинтересованите страни е предоставен 30-дневен срок за предложения и становища. За постъпилите становища е съставена справка по чл. 26, ал. 5 от ЗНА, която е публикувана на интернет страницата на Министерството на правосъдието, както и на Портала за обществени консултации към Министерския съвет. Проектът е съгласуван в съответствие с чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, като направените бележки и предложения са отразени в приложената справка – таблица. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, С оглед на гореизложеното и на основание чл. 8, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, предлагам Министерският съвет да разгледа и приеме приложения проект на Постановление за изменение и допълнение на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, приета с Постановление № 38 на Министерския съвет от 2008 г. (обн., ДВ, бр. 22 от 2008 г.). МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО:

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на правосъдието Нормативен акт: Проект на Постановление на Министерския съвет за допълнение на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, приета с Постановление № 38 на Министерския съвет от 2008 г. ……………………………………………… Лице за контакт: Светла Стойкова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“ Донка Аврамова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“ Телефон и ел. поща: 02/ 9237 522 Svetla_Stoykova@justice.government.bg 02/ 9237 341 d_avramova@justice.government.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1 „Невъзможност за образуване на съдебни производства по несъстоятелност по искане на неплатежоспособни физически лица в съответствие с изискванията на Закона за несъстоятелност на физическите лица“ 1.1. Кратко описание на проблема и причините за неговото възникване: Законът за несъстоятелност на физическите лица (ЗНФЛ), приет от Народното събрание на 19 юни 2025 г. и обнародван в „Държавен вестник“, бр. 54 от 4 юли 2025 г., въведе възможност за образуване на производство по несъстоятелност на физически лица, които са неплатежоспособни добросъвестни длъжници и желаят задълженията им към всички кредитори да бъдат удовлетворени в едно общо съдебно производство. Производството по несъстоятелност има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за освобождаване на добросъвестния длъжник от заплащане на неудовлетворените вземания. В производството по несъстоятелност се вземат предвид интересите на кредиторите, на длъжника и на неговото семейство. Образуването на производството по несъстоятелност би предоставило възможност за погасяване на неудовлетворените вземания с изтичане на определен срок и при определени условия, с което длъжникът ще бъде освободен от задължение за тяхното заплащане. Производството по несъстоятелност на физическите лица е съобразено с ограничените възможности на неплатежоспособния длъжник да заплаща разноските в производството - държавни такси, възнаграждение на синдика, разходи за попълване, оценяване и разпределение на масата на несъстоятелността. Съгласно чл. 13, ал. 3 ЗНФЛ в производството по несъстоятелност се събират държавни такси съгласно тарифа, приета от Министерския съвет, като таксата е проста. В чл. 100, ал. 3 ЗНФЛ се предвижда заплащане на проста държавна такса за разглеждане на молбата за установяване на условията за погасяване на задължения съгласно тарифа, приета от Министерския съвет. По предложение от Министерството на правосъдието в закона бяха уредени допълнителни условия за намаляване на разноските в производството по несъстоятелност, за да бъде по-достъпно за неплатежоспособния длъжник. Законът предвиди, че дейността на синдика може да бъде осъществявана от държавен съдебен изпълнител и в този случай за дейностите по чл. 22, ал. 1 ЗНФЛ вместо възнаграждение се събира държавна такса. Съгласно § 15 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ДВ, бр. 87 от 2025 г., в сила от 17 октомври 2025 г.) Министерският съвет приема необходимите изменения и допълнения на тарифите за таксите в съответствие с чл. 13, ал. 3 от Закона за несъстоятелност на физическите лица, в тримесечен срок от влизането му в сила. 1.2. Възможности за решаване на проблема в рамките на съществуващото законодателство: Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, приета с Постановление № 38 на Министерския съвет от 2008 г. (обн. ДВ., бр. 22 от 2008 г., изм. и доп., бр. 50 от 2008 г., бр. 24 от 2013 г. и бр. 35 от 2017 г.) към момента не урежда такси за производствата по ЗНФЛ. Това налага да бъде прието и Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, което да уреди дължимите такси по ЗНФЛ. Проблемът не може да бъде разрешен единствено чрез организационни или технологични мерки, тъй като измененията в тарифата са императивно предписани. В българското право на конституционно ниво е въведен принципът за законоустановеност на държавните такси – чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България, съответно чл. 1 от Закона за държавните такси. Съгласно § 15 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ДВ, бр. 87 от 2025 г., в сила от 17 октомври 2025 г.) Министерският съвет приема необходимите изменения и допълнения на тарифите за таксите в съответствие с чл. 13, ал. 3 от Закона за несъстоятелност на физическите лица, в тримесечен срок от влизането му в сила. 1.3. Причини действащата нормативна рамка да не позволява решаване на проблема: Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК не предвижда размери на държавни такси за новосъздаваните производства по ЗНФЛ, а размерите на таксите не може да се извеждат по аналогия. С оглед на това, § 15 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел предвижда в 3-месечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет да приеме необходимите изменения и допълнения в Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. 1.4. Задължения, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или от правото на Европейския съюз: Предложеният проект на подзаконов нормативен акт се издава на основание и в изпълнение на законовите разпоредби на чл. 13, ал. 3 и чл. 100, ал. 3 ЗНФЛ. Проектът на постановление не съдържа разпоредби, въвеждащи норми на правото на Европейския съюз в българското законодателство, поради което не се налага изготвяне на справка за съответствие с европейското право. 1.5. Последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политики: Въвеждането на производство по несъстоятелност на физическите лица е част от общия процес на изграждане на ефективна, прозрачна и справедлива правосъдна система, която осигурява реален достъп до правосъдие, бързина и прозрачност в съдебните производства, разширяването на обхвата на електронното правосъдие и провеждането на истинска реформа, която да доведе до връщане на доверието на гражданите в съдебната власт. Законът за несъстоятелност на физическите лица има пряко отношение към изпълнението на основни приоритети в управлението на страната и в частност – в сектор „Правосъдие“ съгласно Програмата за управление на Република България за периода 2025 г. - 2029 г., приета с Решение № 91 на Министерския съвет 24 февруари 2025 г. Към настоящия момент подзаконова уредба (наредба и съответни пера от тарифа) на таксите, събирани в производството по несъстоятелност на физическите лица, не съществува. Поради това и не са извършвани последващи оценки на този нормативен акт или анализ за изпълнение на политиката. 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? 2. Цели: Цел 1. „Създаване на условия за ефективен достъп до правосъдие и защита на правата и законните интереси на гражданите в производството по несъстоятелност.“ Въвеждането на такси, събирани в производството по несъстоятелност, ще позволи да се уреди размерът на таксите в производството по несъстоятелност, което да позволи на физическите лица - неплатежоспособни добросъвестни длъжници да искат откриване на производство за удовлетворяване на кредиторите и освобождаване от заплащане на неудовлетворените вземания. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: 3.1. Физически лица добросъвестни длъжници С оглед на факта, че се създават правила за прилагане на изцяло нов закон, който предстои да бъде прилаган занапред, броят на физическите лица, отговарящи на усовията за производството по несъстоятелност, не може да бъде точно установен. 3.2. Кредитори на лица, по чието искане е образувано производство по несъстоятелност Броят на тези физически и юридически лица не може да бъде установен точно, но се очаква техният брой да бъде по-голям от броя на лицата по т. 3.1. 3.3. Държавните съдебни изпълнители Съгласно Заповед № СД-03-20/10.02.2022 г. на министъра на правосъдието броят на държавните съдебни изпълнители е 210 щатни бройки, разпределени в 113 районни съдилища. Към 24 ноември 2025 г. са назначени 212 държавни съдебни изпълнители. 3.6. Съдилища Компетентни да разглеждат производствата по несъстоятелност са 113-те районни съдилища, 28-те окръжни съдилища, разглеждащи въззивни жалби, и Върховният касационен съд. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Вариант 1. „Без действие“: Описание: Не се извършват нормативни промени, нито се предприемат други мерки. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се образуват производства по несъстоятелност на физически лица по ЗНФЛ, с оглед на което не може да се постигнат целите на законодателната реформа. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Няма. Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма. Административна тежест: Не се променя. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2. „Изменение и допълнение на Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК“: Описание: С предлагания проект на Постановление се предвижда допълнение на Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приета с Постановление № 38 на Министерския съвет от 2008 г. (обн. ДВ., бр. 22 от 2008 г., изм. и доп., бр. 50 от 2008 г., бр. 24 от 2013 г. и бр. 35 от 2017 г.). При определяне на размера на таксите са съобразени изискванията на чл. 2 от Закона за държавните такси и правилата в глава осма „Такси и разноски“ на ГПК, които се прилагат за съдебните производства. Предложената такса е проста, подобно на таксата за молба за обявяване в несъстоятелност на едноличен търговец, търговско дружество и на друго юридическо лице, а не върху цената на иска. Конкретните размери на таксите са съобразени с мотивите на законодателя, с предложенията на органите на съдебната власт и с размера на таксите по други подобни производства в Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс. Предложената нова такса не е разходно ориентирана, тя е в съответствие с конституционния принцип за съобразяване на таксите с доходите и имуществото на гражданите, установен в чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България. Основната функция на правораздаването е да защити гражданите и юридическите лица при нарушаване на правата им и тази функция може да бъде реализирана единствено чрез гарантиране на действителен достъп до правосъдие. Когато едно лице, за да защити правата си по съдебен ред, следва да заплати в полза на държавата парична сума, надвишаваща значително средномесечния му доход, то това реално ще ограничи конституционно гарантираното му право по чл. 56 и чл. 120, ал. 2 от Конституцията за достъп до правосъдие. Елемент от тази гаранция е и финансовата достъпност на съдебните услуги, защото заплащането на държавни такси е част от нормативно установения ред за упражняване на правото на съдебна защита. Следователно, съдебните такси не следва да са пречка за реализиране на конституционното право на съдебна защита поради липса на финансови възможности. Освен с посочените конституционни разпоредби правото на достъп до съд е гарантирано и с чл. 6, ал.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, ратифицирана със закон, приет от НС на 31 юли 1992 г. (ДВ, бр. 66 от 1992 г.). Съдържанието на това право многократно е тълкувано от Европейския съд за правата на човека, който приема, че то следва да може да бъде упражнено без съответната държава да поставя каквито и да било правни и практически пречки, освен ако е налице законна цел за това. Въведените с проекта нови разпоредби на чл. 25а предвиждат, че по молба за откриване на производство по несъстоятелност и по молба за установяване на предпоставките за погасяване на задълженията по Закона за несъстоятелност на физическите лица се събира се събира такса в размер на 10 евро. Този размер е съобразен с първоначално предложения в Законопроекта за несъстоятелност на физическите лица, по който са провеждани обществени консултации и обсъждания. За обжалване пред въззивна и касационна инстанция се събират такси в размер на половината от таксата, какъвто подход вече е въведен в чл. 25 от действащата тарифа. В раздел II от Тарифата се създава нов член 58б за таксите, които се събират от държавния изпълнител за извършване на предвидените в Закона за несъстоятелност на физическите лица: за съставяне на списък на приетите и неприетите вземания – 50 евро; за извършване на опис на имуществото и установяване на масата на несъстоятелността – 25 евро; за изготвяне и предлагане на план за погасяване на задълженията на длъжника – 50 евро; за изготвяне на сметка за разпределение – 15 евро. С оглед на обстоятелството, че правомощията на държавния съдебен изпълнител в индивидуалното изпълнение по ГПК са различни от тези по ЗНФЛ, при определяне на таксите за съставяне на списък на приетите вземания и за план за погасяване са съобразени мотивите на законопроекта за установяване на прости такси, които са съобразени с възможностите на неплатежоспособния длъжник. Доколкото съставяне на списъците на приетите вземания п очл. 45, ал. 4 ЗНФЛ представлява установяване на вземанията на всички кредитори на длъжника, а планът за погасяване сочи начините на удовлетворяване на всеки от кредиторите на несъстоятелността – чрез отсрочване или разсрочване на плащанията, частично или цялостно опрощаване на задълженията и извършване на действия и сделки с имуществото на длъжника, за тези действия на ДСИ се предвижда такса, която е по-голяма от тази за описа и и за изготвяне на сметката за разпределение – 50 евро. Със Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) (обн. ДВ, бр. 70 от 2024 г.) се уреждат принципите, правилата и процедурите за въвеждане на еврото като парична единица на Република България. Във връзка с това, в пар. 6, ал. 1, т. 2 от Преходните и заключителните разпоредби Към ЗВЕРБ е предвидено, че държавните органи в 6-месечен срок от влизането в сила на закона предприемат мерки по изменения и допълнения в подзаконови нормативни актове, необходими за изпълнението на закона във връзка с въвеждане на еврото като парична единица в Република България. Планира се нормативният акт да влезе в сила след 1 януари 2026 г., което е след датата на официалното въвеждане на еврото за официална валута в Република България. С оглед на това, стойността на таксите в проекта на нормативен акт е посочена в евро. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: С приемането на нормативния акт ще се осигури възможност за физически лица, които са неплатежоспособни добросъвестни длъжници, да бъде освобожден от заплащане на неудовлетворените вземания, като същевременно бъдат справедливо удовлетворени кредиторите му. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Няма. Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма. Административна тежест: Предлаганите промени в Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ще доведат до минимално повишаване на административните разходи за физическите лица, които искат образуването на производство по несъстоятелност. Административните разходи са оправдани поради очаквания положителен ефект от образуване на съдебни производства по несъстоятелност по искане на неплатежоспособните физическите лица, приключили с удовлетворяване на вземанията във възможно най-голяма степен и погасяване на неудовлетворените вземания. При определяне на размера на таксите са съобразени изискванията на чл. 2 от Закона за държавните такси и правилата в глава осма „Такси и разноски“ на ГПК, които се прилагат за съдебните производства. Предложената такса е проста, подобно на таксата по искове за обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, а не върху цената на иска. Предложените такси не са разходно ориентирани, а са в съответствие с конституционния принцип за съобразяване на таксите с доходите и имуществото на гражданите, установен в чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България. Вариант 3 „Ненормативна намеса“: Описание: Не се извършват нормативни промени. Вариант 3 предполага разрешаване на идентифицирания проблем чрез осигуряване на методическа подкрепа посредством провеждане на информационни кампании и обучения, изготвяне на указания, насоки с цел укрепване на административния капацитет и оптимизиране на административните процедури. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Дефинираният в т. 1 проблем не може да бъде разрешен единствено чрез организационни или технологични мерки, тъй като измененията в тарифата са императивно предписани в чл. 60 от Конституцията на Република България, чл. 1 ЗДТ. При ненормативна намеса няма да бъде възможно образуването на производства по несъстоятелност на физически лица по ЗНФЛ и ще бъдат накърнени правата и интересите на гражданите добросъвестни длъжници. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма. Административна тежест: При този вариант административната тежест не се променя. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 5. Сравняване на вариантите: Степени на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. 5.1. По проблем 1: Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Допълнение на Тарифа № 1 към ЗДТ“ Вариант 3 „Ненормативна намеса“ Ефективност Цел 1: „Невъзможност за образуване на съдебни производства по несъстоятелност по искане на неплатежоспособни физически лица в съответствие с изискванията на Закона за несъстоятелност на физическите лица“ Ниска Висока Ниска Ефикасност Цел 1: „Невъзможност за образуване на съдебни производства по несъстоятелност по искане на неплатежоспособни физически лица в съответствие с изискванията на Закона за несъстоятелност на физическите лица“ Ниска Висока Ниска Съгласуваност Цел 1: „Невъзможност за образуване на съдебни производства по несъстоятелност по искане на неплатежоспособни физически лица в съответствие с изискванията на Закона за несъстоятелност на физическите лица“ Ниска Висока Ниска 1.1. Сравнете вариантите чрез сравняване на ключовите им положителни и отрицателни въздействия. 1.2. Посочете степента, в която вариантите ще изпълнят определените цели, съгласно основните критерии за сравняване на вариантите: ефективност, чрез която се измерва степента, до която вариантите постигат целите на предложението; ефикасност, която отразява степента, до която целите могат да бъдат постигнати при определено ниво на ресурсите или при най-малко разходи; съгласуваност, която показва степента, до която вариантите съответстват на действащите стратегически документи. 6. Избор на препоръчителен вариант: По проблем 1: Вариант 2 „Изменение и допълнение на Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК“: Приема се Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, с което се определят такси по производството по несъстоятелност на физическите лица по ЗНФЛ - за откриване на производство по несъстоятелност и по молба за установяване на предпоставките за погасяване на задълженията по ЗНФЛ, за съставяне на списък на приетите и неприетите вземания, за извършване на опис на имуществото и установяване на масата на несъстоятелността, за изготвяне и предлагане на план за погасяване на задълженията на длъжника и за изготвяне на сметка за разпределение. По този начин се постига висока степен на изпълнение на критериите за ефективност, ефикасност и съгласуваност по отношение на целта за „Създаване на условия за ефективен достъп до правосъдие и защита на правата и законните интереси на гражданите в производството по несъстоятелност“. При избор на вариант 1 „Без действие“ и вариант 3 „Ненормативна намеса“ описаният по-горе проблем въобще не би бил разрешен. Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Предлаганите промени в Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ще доведат до минимално повишаване на административните разходи за лицата, които инициират образуването на производства по несъстоятелност. Административните разходи са оправдани поради очаквания положителен ефект от създаването на възможност за водене на такива производства по изричното желание на физическите лица добросъвестни длъжници. Възприетият при формирането на таксите подход, подкрепен и от Върховния касационен съд, предлага конкретно структурирани и предвидими фиксирани такси за основните процесуални действия, включително за обжалванията. Върховният касационен съд предлага най-систематизиран модел, обвързан с ниски базови суми и ясно разписани такси за действия на синдика (държавния съдебен изпълнител), като преобладава стремежът към съразмерност и предвидимост. Предложените такси съответстват и на закрепения в чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България принцип за съобразяване на таксите с доходите и имуществото на гражданите, тъй като в противен случай би ограничило правото на гражданите на достъп до правосъдие. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? МСП ще бъдат облагодетелствани от очакваната положителна промяна върху правната сигурност, правораздаването, защитата на правата и законните им интереси, доколкото може да бъдат кредитори в производството по несъстоятелност като кредитори. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Няма. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: …………………………………………………………………………………………….. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Подготовката на проекта на нормативния акт е извършена в рамките на работна група, създадена със заповед на министъра на правосъдието. В изпълнение на чл. 20, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) ще бъде извършена частична предварителна оценка на въздействието на законопроекта. Съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗНА проектът на акт, заедно с мотивите към него, частичната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ на Министерския съвет ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на правосъдието, както и на Портала за обществени консултации към Министерския съвет. Срокът за предложения и становища по проекта ще бъде 30 дни. Проектът ще бъде съгласуван в съответствие с чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: 1. Извлечение от протокол № 22, т. 4 от заседание на Комисията по правни въпроси към Пленума на Висшия съдебен съвет, проведено на 10 ноември 2025 г., ведно с приетата таблица и мотивите по нея; 2. Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приета с Постановление № 38 на Министерския съвет от 2008 г. (обн. ДВ., бр. 22 от 2008 г., изм. и доп., бр. 50 от 2008 г., бр. 24 от 2013 г. и бр. 35 от 2017 г.). Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: 1. Закон за несъстоятелност на физическите лица – законопроект, мотиви, обсъждания и приет закон: https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/165930 2. Закон за несъстоятелност на физическите лица - https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=235619 3. Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, приета с ПМС № 38 от 2008 г. (обн., ДВ, бр. 2008 г.); https://lex.bg/laws/ldoc/2135581301 4. Решение № 295 от 16.01.2004 г. на ВАС по адм. д. № 7738/2003 г. (обн., ДВ, бр. 6 от 2004 г.) https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=22257 Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Дата: Подпис: