Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на Република България, приета с Постановление № 200 на Министерския съвет от 2005 г.

Основната цел на предложения проект на Постановление на Министерския съвет е да бъдат въведени в националната правна система изискванията на Делегирана директива (ЕС) 2025/811. На реализирането ѝ са посветени разпоредбите на § 12, допълнителната разпоредба на § 21 и заключителните разпоредби § 22 и § 23 от проекта на постановление. Първата от тях (§ 12 от проекта на постановление) предвижда в глава четвърта на Наредбата, носеща наименованието „Система за докладване в морските пространства на Република България“, да бъде създаден раздел IIа със заглавие „Докладване в района на система за задължително докладване“, включващ чл. 28а, чл. 28б и чл. 28в. Систематичното място на новото подразделение е избрано като е съобразена логиката на конструиране на глава четвърта на Наредбата – от разпоредби, уреждащи задълженията на по-ограничен кръг лица (капитани на кораби, отговарящи на конкретни изисквания, корабни агенти и корабни оператори на такива кораби) да предоставят на компетентните български органи информация (да докладват), защото посещават или отплават от българско морско пристанище, през разпоредби, регламентиращи задълженията за докладване на по-широк кръг лица (капитани на кораби с бруто тонаж 300 БТ и повече), чиито кораби навлизат в установените райони за рутинен доклад, до разпоредби, уреждащи задълженията за докладване на възможно най-широк кръг адресати (капитани на кораби, независимо от техния вид и бруто тонаж), чиито кораби се намират където и да е в морските пространства на Република България. Новите чл. 28а, чл. 28б и чл. 28в уреждат: 1) кръга на задължените да докладват лица – капитаните на кораби с бруто тонаж 300 БТ и повече, навлизащи в район на Черно море, в който е установена система за задължително докладване, приета от ИМО в съответствие с Правило 11 от глава V на Конвенция SOLAS и използвана от Република България в съответствие с Резолюция А.851(20) на Общото събрание на ИМО от 27 ноември 1997 г.; 2) компетентния български орган, на който следва да бъде предоставен докладът – Изпълнителна агенция „Морска администрация“; 3) информацията, която трябва да бъде докладвана – всички данни по т. 4 от Приложение I на Директива 2002/59/ЕО, включително и тези, въведени с Делегирана директива (ЕС) 2025/811; 4) начина, по който следва да бъде извършвано докладването – по електронен път; 5) задължението за докладване на всяка промяна във вече предоставената информация; 6) изискването информацията – предмет на задължително докладване, да бъде отразена в предложението до ИМО за приемане на система за задължително докладване или за изменение на съществуваща система за задължително докладване (изискване на чл. 5, параграф 2 от Директива 2002/59/ЕО) и 7) реда за оповестяване на района на системата за задължително докладване, както и на изискванията относно подлежащата на докладване информация и сроковете и способите за предоставянето ѝ на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ – чрез „Известия до мореплавателите“. С допълнителната разпоредба на § 21 от проекта на постановление се изпълнява изискването на чл. 2, параграф 1, ал. 1 от Делегирана директива (ЕС) 2025/811 да бъде извършено позоваване на акта на вторичното право на Европейския съюз чиито изисквания се въвеждат в националното законодателство. Позоваването се прави в съответствие с разпоредбите на чл. 32, ал. 2, т. 4, буква „а“ и чл. 40, ал. 2, т. 3 от Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (обн., ДВ, бр. 39 от 1974 г., доп., бр. 7 от 1978 г. и бр. 57 от 1980 г., изм., бр. 46 от 2007 г.). Създаването на уредба на докладването от кораби, навлизащи в района на система за задължително докладване, налага внасянето на промяна и в § 33 от Допълнителните разпоредби на Постановление № 287 на Министерския съвет от 7 декември 2010 г. за изменение и допълнение на Наредбата за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на Република България и в българския морски отговорен район за търсене и спасяване, приета с Постановление № 200 на Министерския съвет от 2005 г. (ДВ, бр. 76 от 2005 г.) (обн., ДВ, бр. 97 от 2010 г.) – § 22 от Заключителните разпоредби на проекта на постановление, с който се уеднаквява използваната в Наредбата терминология. Предложението подзаконовият нормативен акт да влезе в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ (заключителната разпоредба на § 23 от проекта на постановление) е съобразено с изискването на чл. 2, параграф 1, ал. 2 от Делегирана директива (ЕС) 2025/811 съответната държава членка да започне да прилага изменените правила за докладване в зоните за задължително докладване незабавно след приемането им. С останалите текстове, включени в проекта на Постановление на Министерския съвет, се цели усъвършенстване на действащите разпоредби на Наредбата. При създаването на Наредбата преди 20 години, както и при последващите изменения и допълнения е бил следван подход на максимално придържане към текста на Директива 2002/59/ЕО, който в определени случаи достига до степен на буквално възпроизвеждане на текстовете в официалния им български превод. Наред с това през този 20-годишен период КТК и ЗМПВВППРБ – двата законодателни акта, за изпълнение на разпоредби от които е издадена Наредбата, претърпяха съществени изменения. Значителна част от актовете на международното право, към които се правят препратки в директивата и в Наредбата, към момента на създаване на съответната национална препращаща разпоредба не са били обнародвани в „Държавен вестник“, докато сега обнародването е факт и наименованието, с което международният акт е обозначен в Наредбата се различава от установеното по-късно, при обнародването на акта на международното право в „Държавен вестник“, наименование на български език. В резултат от описаното понастоящем Наредбата съдържа разпоредби, които: 1) съдържат термини, несъответстващи на понятийния апарат на КТК и ЗМПВВППРБ (например: „пристанище Варана-запад“ вместо „пристанищен терминал Варна-запад“, „отказан достъп“ вместо „забранено посещение на пристанище“ и т.н.); 2) съдържат термини, несъответстващи на трайно установени в правната ни система понятия (например: „удостоверение за сключена застраховка“ вместо „застрахователен сертификат“); 3) съдържат неправилно използвани термини (например: „тонаж“ и „тона“ вместо „бруто тонаж“ и „бруто тона“, когато става дума за една от основните характеристики на кораба – неговата пълна вместимост, „брегова черта“ вместо „брегова линия“, „име“ вместо „наименование“, когато става дума за техническото название на опасен или замърсяващ околната среда товар, „корабособственик“ вместо „корабопритежател“, когато става дума за лицето, което експлоатира кораба от свое име); 4) не изпълняват изцяло или не изпълняват точно изискванията чл. 40, ал. 2, т. 3 и 4 от Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове относно вида на данните, които следва да бъдат посочени при първо позоваване на акт на вторичното право на Европейския съюз или на акт на международното право, по който Република България е страна; 5) следва да бъдат приведени в съответствие с изискванията на чл. 9, ал. 1 от Закона за нормативните актове за кратко формулиране на правните норми и на чл. 41 от Указ № 883 от 1974 г. за неговото прилагане като се премахне излишното повтаряне на всички данни за актовете на международното право при второ и следващо препращане или като се използват последователно възприетите съкращения за обозначаването им при многократно позоваване; 6) препращат към национален правен акт, чието наименование в последствие е било променено или съдържат неточна препратка. Към тази група разпоредби трябва да бъдат причислени също § 13, т. 1 от проекта на постановление относно изменение на чл. 29, ал. 1 от Наредбата и § 14, т. 2 от проекта на постановление относно изменение на чл. 29а, ал. 3 от Наредбата, чиято задача е да бъде отразена извършената в Изпълнителна агенция „Морска администрация“ организационна промяна, изразяваща се в създаване на Главна дирекция „Аварийно-спасителна дейност“ и обособяването като структурна единица в нея на Морски спасително-координационен център. В същата група предложени с проекта на постановление промени влизат § 17, т. 2 относно отмяна на чл. 32, ал. 2 и 3 от Наредбата и § 19 относно създаване на чл. 34 в глава пета „Административнонаказателни разпоредби“ на Наредбата. Тяхната задача е разпоредбите, които уреждат задълженията на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ да предоставя информация за установените нарушения на правилата на Наредбата и наложените за тях наказания на държавите на знамето, както и на Европейската комисия и останалите държави членки на Европейския съюз чрез системата SafeSeaNet, да бъдат поставени на систематичното им място. Очакваните резултати от предлагания проект на акт са: • въвеждане в националното законодателство на изискванията на Делегирана директива (ЕС) 2025/811; • отстраняване на установените в някои от разпоредбите на подзаконовия нормативен акт недостатъци и привеждането им в пълно съответствие с изискванията на Закона за нормативните актове, Указ № 883 от 1974 г. за неговото прилагане, както и в синхрон с другите относими актове от националната правна система. Предлаганият проект на Постановление на Министерския съвет не води до въздействие върху държавния бюджет. За изпълнението му не са необходими допълнителни разходи, трансфери или други плащания по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията или на други бюджетни организации, поради което е изготвена и към този доклад се прилага одобрена финансова обосновка съгласно Приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б” от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Изготвена е и към този доклад се прилага таблица за съответствие на националното право с нормите на Делегирана директива (ЕС) 2025/811 на Комисията от 19 февруари 2025 г. за изменение на приложение I към Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на информацията, която трябва да се съобщава на системите за отчет на корабите, както и становище на Работна група 9 „Транспортна политика“ към Съвета по европейските въпроси.

ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ДОКЛАД от Гроздан Караджов – заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията Относно: проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на Република България, приета с Постановление № 200 на Министерския съвет от 2005 г. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖО И ГОСПОДА МИНИСТРИ, На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, внасям за разглеждане проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на Република България, приета с Постановление № 200 на Министерския съвет от 2005 г. (обн., ДВ, бр. 76 от 2005 г., изм. и доп., бр. 97 от 2010 г., бр. 24 от 2012 г., изм., бр. 93 от 2015 г., бр. 37 от 2021 г. и бр. 36 от 2022 г.). Наредбата за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на Република България (наричана по-нататък за краткост „Наредбата“) е издадена въз основа на законовата делегация на чл. 60 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ) и чл. 244а от Кодекса на търговското корабоплаване (КТК) и регламентира обществените отношения, възникващи във връзка с: 1) установяването, прилагането, изменянето и отменянето на системите за движение и докладване в морските пространства на Република България; 2) установяването, изграждането и поддържането на система за управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на Република България; 3) осъществяването на контрол по отношение на изграждането и поддържането на системата за управление на трафика и информационното обслужване на корабоплаването, както и по отношение на предоставянето на услуги по управление на трафика и информационното обслужване на корабоплаването и на обмяната на информация с други системи, предвидени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. С Наредбата в националното законодателство са въведени изискванията на Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 г. за създаване на система на Общността за контрол на движението на корабите и за информация и отменяща Директива 93/75/ЕИО на Съвета (ОВ, L 208, 5 август 2002 г.), с нейните последващи изменения и допълнения (наричана по-нататък за краткост „Директива 2002/59/ЕО“). На 18 май 2025 г. влезе в сила Делегирана директива (ЕС) 2025/811 на Комисията от 19 февруари 2025 г. за изменение на приложение I към Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на информацията, която трябва да се съобщава на системите за отчет на корабите (ОВ, L 2025/811, 28 април 2025 г.) (наричана по-нататък за краткост „Делегирана директива (ЕС) 2025/811“). С чл. 1 от Делегирана директива (ЕС) 2025/811 се изменя Приложение I, т. 4, буква „Ч“ на Директива 2002/59/ЕО. Промяната засяга видовете информация, която трябва да бъде докладвана на заинтересованата крайбрежна държава членка на Европейския съюз от капитана на кораб, навлизащ в район на система за задължително докладване. Освен информация за навигационния статус на кораба и за характеристиките и приблизителното количество на горивото на кораби с бруто тонаж над 1000 БТ, в бъдеще ще следва да бъде докладвана информация и за застрахователните сертификати, намиращи се на борда на кораба и доказващи наличието на застраховка за морски искове, както и информация за свидетелствата за наличие на застраховка или друго финансово обезпечаване на гражданска отговорност, издадени в съответствие с три международни конвенции: 1) Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт, 1992 г., съставена в Лондон на 27 ноември 1992 г. (обн., ДВ, бр. 105 от 2004 г.), ратифицирана със закон – обн., ДВ, бр. 91 от 2003 г., с нейните последващи изменения и допълнения; 2) Международната конвенция относно гражданската отговорност за щети, причинени от замърсяване с корабно гориво, 2001 г., съставена в Лондон на 23 март 2001 г. (обн., ДВ, бр. 38 от 2008 г.), ратифицирана със закон – обн., ДВ, бр. 38 от 2007 г., и 3) Международната конвенция за изваждане на потънало имущество от Найроби, 2007, изготвена в Найроби на 18 март 2007 г. (обн., ДВ, бр. 40 от 2015 г.), ратифицирана със закон – обн., ДВ, бр. 92 от 2011 г. Съгласно изискването на чл. 5 от Директива 2002/59/ЕО задължението за докладване на информацията по Приложение I, т. 4, буква „Ч“ от същата възниква само, когато кораб с бруто тонаж 300 БТ и повече навлиза в района на система за задължително докладване, която е: 1) приета от Международната морска организация (ИМО) в съответствие с Правило 11 от глава V на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г., изготвена в Лондон на 1 ноември 1974 г., както е изменена с Протокола от 1988 г. изготвен в Лондон на 11 ноември 1988 г. (обн., ДВ, бр. 12 от 2005 г.), ратифицирана с указ – обн., ДВ, бр. 61 от 1983 г., с нейните последващи изменения и допълнения (наричана по нататък за краткост „Конвенция SOLAS“) и 2) използвана от заинтересованата държава членка в съответствие с Общите принципи за системите за докладване от корабите и изисквания за докладване от корабите, включително насоки за докладване на инциденти, свързани с опасни товари, вредни вещества и/или замърсители на морската среда, приети с Резолюция А.851(20) на Общото събрание на ИМО от 27 ноември 1997 г. Правило 11 от глава V на Конвенция SOLAS предоставя на крайбрежните държави правото на преценка дали с оглед на конкретните условия, свързани с безопасността на корабоплаването и опазването на морската околна среда от замърсяване от кораби, е необходимо да бъде създадена система за задължително докладване и да предложи на ИМО да я приеме. Понастоящем в Черно море, в това число и в морските пространства на Република България, такава зона няма. Съгласно Наредбата в морските пространства на Република България са установени 2 района за рутинен доклад, обслужвани съответно от брегови център Варна и брегови център Бургас. По отношение на тези райони се прилагат в голяма степен посочените по-горе Общи принципи, приети с Резолюция А.851(20) на Общото събрание на ИМО, но самите зони не са приети от ИМО, поради което не попадат в обхвата на изискванията на чл. 5 от Директива 2002/59/ЕО. Основната цел на предложения проект на Постановление на Министерския съвет е да бъдат въведени в националната правна система изискванията на Делегирана директива (ЕС) 2025/811. На реализирането ѝ са посветени разпоредбите на § 12, допълнителната разпоредба на § 21 и заключителните разпоредби § 22 и § 23 от проекта на постановление. Първата от тях (§ 12 от проекта на постановление) предвижда в глава четвърта на Наредбата, носеща наименованието „Система за докладване в морските пространства на Република България“, да бъде създаден раздел IIа със заглавие „Докладване в района на система за задължително докладване“, включващ чл. 28а, чл. 28б и чл. 28в. Систематичното място на новото подразделение е избрано като е съобразена логиката на конструиране на глава четвърта на Наредбата – от разпоредби, уреждащи задълженията на по-ограничен кръг лица (капитани на кораби, отговарящи на конкретни изисквания, корабни агенти и корабни оператори на такива кораби) да предоставят на компетентните български органи информация (да докладват), защото посещават или отплават от българско морско пристанище, през разпоредби, регламентиращи задълженията за докладване на по-широк кръг лица (капитани на кораби с бруто тонаж 300 БТ и повече), чиито кораби навлизат в установените райони за рутинен доклад, до разпоредби, уреждащи задълженията за докладване на възможно най-широк кръг адресати (капитани на кораби, независимо от техния вид и бруто тонаж), чиито кораби се намират където и да е в морските пространства на Република България. Новите чл. 28а, чл. 28б и чл. 28в уреждат: 1) кръга на задължените да докладват лица – капитаните на кораби с бруто тонаж 300 БТ и повече, навлизащи в район на Черно море, в който е установена система за задължително докладване, приета от ИМО в съответствие с Правило 11 от глава V на Конвенция SOLAS и използвана от Република България в съответствие с Резолюция А.851(20) на Общото събрание на ИМО от 27 ноември 1997 г.; 2) компетентния български орган, на който следва да бъде предоставен докладът – Изпълнителна агенция „Морска администрация“; 3) информацията, която трябва да бъде докладвана – всички данни по т. 4 от Приложение I на Директива 2002/59/ЕО, включително и тези, въведени с Делегирана директива (ЕС) 2025/811; 4) начина, по който следва да бъде извършвано докладването – по електронен път; 5) задължението за докладване на всяка промяна във вече предоставената информация; 6) изискването информацията – предмет на задължително докладване, да бъде отразена в предложението до ИМО за приемане на система за задължително докладване или за изменение на съществуваща система за задължително докладване (изискване на чл. 5, параграф 2 от Директива 2002/59/ЕО) и 7) реда за оповестяване на района на системата за задължително докладване, както и на изискванията относно подлежащата на докладване информация и сроковете и способите за предоставянето ѝ на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ – чрез „Известия до мореплавателите“. С допълнителната разпоредба на § 21 от проекта на постановление се изпълнява изискването на чл. 2, параграф 1, ал. 1 от Делегирана директива (ЕС) 2025/811 да бъде извършено позоваване на акта на вторичното право на Европейския съюз чиито изисквания се въвеждат в националното законодателство. Позоваването се прави в съответствие с разпоредбите на чл. 32, ал. 2, т. 4, буква „а“ и чл. 40, ал. 2, т. 3 от Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (обн., ДВ, бр. 39 от 1974 г., доп., бр. 7 от 1978 г. и бр. 57 от 1980 г., изм., бр. 46 от 2007 г.). Създаването на уредба на докладването от кораби, навлизащи в района на система за задължително докладване, налага внасянето на промяна и в § 33 от Допълнителните разпоредби на Постановление № 287 на Министерския съвет от 7 декември 2010 г. за изменение и допълнение на Наредбата за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на Република България и в българския морски отговорен район за търсене и спасяване, приета с Постановление № 200 на Министерския съвет от 2005 г. (ДВ, бр. 76 от 2005 г.) (обн., ДВ, бр. 97 от 2010 г.) – § 22 от Заключителните разпоредби на проекта на постановление, с който се уеднаквява използваната в Наредбата терминология. Предложението подзаконовият нормативен акт да влезе в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ (заключителната разпоредба на § 23 от проекта на постановление) е съобразено с изискването на чл. 2, параграф 1, ал. 2 от Делегирана директива (ЕС) 2025/811 съответната държава членка да започне да прилага изменените правила за докладване в зоните за задължително докладване незабавно след приемането им. С останалите текстове, включени в проекта на Постановление на Министерския съвет, се цели усъвършенстване на действащите разпоредби на Наредбата. При създаването на Наредбата преди 20 години, както и при последващите изменения и допълнения е бил следван подход на максимално придържане към текста на Директива 2002/59/ЕО, който в определени случаи достига до степен на буквално възпроизвеждане на текстовете в официалния им български превод. Наред с това през този 20-годишен период КТК и ЗМПВВППРБ – двата законодателни акта, за изпълнение на разпоредби от които е издадена Наредбата, претърпяха съществени изменения. Значителна част от актовете на международното право, към които се правят препратки в директивата и в Наредбата, към момента на създаване на съответната национална препращаща разпоредба не са били обнародвани в „Държавен вестник“, докато сега обнародването е факт и наименованието, с което международният акт е обозначен в Наредбата се различава от установеното по-късно, при обнародването на акта на международното право в „Държавен вестник“, наименование на български език. В резултат от описаното понастоящем Наредбата съдържа разпоредби, които: 1) съдържат термини, несъответстващи на понятийния апарат на КТК и ЗМПВВППРБ (например: „пристанище Варана-запад“ вместо „пристанищен терминал Варна-запад“, „отказан достъп“ вместо „забранено посещение на пристанище“ и т.н.); 2) съдържат термини, несъответстващи на трайно установени в правната ни система понятия (например: „удостоверение за сключена застраховка“ вместо „застрахователен сертификат“); 3) съдържат неправилно използвани термини (например: „тонаж“ и „тона“ вместо „бруто тонаж“ и „бруто тона“, когато става дума за една от основните характеристики на кораба – неговата пълна вместимост, „брегова черта“ вместо „брегова линия“, „име“ вместо „наименование“, когато става дума за техническото название на опасен или замърсяващ околната среда товар, „корабособственик“ вместо „корабопритежател“, когато става дума за лицето, което експлоатира кораба от свое име); 4) не изпълняват изцяло или не изпълняват точно изискванията чл. 40, ал. 2, т. 3 и 4 от Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове относно вида на данните, които следва да бъдат посочени при първо позоваване на акт на вторичното право на Европейския съюз или на акт на международното право, по който Република България е страна; 5) следва да бъдат приведени в съответствие с изискванията на чл. 9, ал. 1 от Закона за нормативните актове за кратко формулиране на правните норми и на чл. 41 от Указ № 883 от 1974 г. за неговото прилагане като се премахне излишното повтаряне на всички данни за актовете на международното право при второ и следващо препращане или като се използват последователно възприетите съкращения за обозначаването им при многократно позоваване; 6) препращат към национален правен акт, чието наименование в последствие е било променено или съдържат неточна препратка. Към тази група разпоредби трябва да бъдат причислени също § 13, т. 1 от проекта на постановление относно изменение на чл. 29, ал. 1 от Наредбата и § 14, т. 2 от проекта на постановление относно изменение на чл. 29а, ал. 3 от Наредбата, чиято задача е да бъде отразена извършената в Изпълнителна агенция „Морска администрация“ организационна промяна, изразяваща се в създаване на Главна дирекция „Аварийно-спасителна дейност“ и обособяването като структурна единица в нея на Морски спасително-координационен център. В същата група предложени с проекта на постановление промени влизат § 17, т. 2 относно отмяна на чл. 32, ал. 2 и 3 от Наредбата и § 19 относно създаване на чл. 34 в глава пета „Административнонаказателни разпоредби“ на Наредбата. Тяхната задача е разпоредбите, които уреждат задълженията на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ да предоставя информация за установените нарушения на правилата на Наредбата и наложените за тях наказания на държавите на знамето, както и на Европейската комисия и останалите държави членки на Европейския съюз чрез системата SafeSeaNet, да бъдат поставени на систематичното им място. Очакваните резултати от предлагания проект на акт са: въвеждане в националното законодателство на изискванията на Делегирана директива (ЕС) 2025/811; отстраняване на установените в някои от разпоредбите на подзаконовия нормативен акт недостатъци и привеждането им в пълно съответствие с изискванията на Закона за нормативните актове, Указ № 883 от 1974 г. за неговото прилагане, както и в синхрон с другите относими актове от националната правна система. Предлаганият проект на Постановление на Министерския съвет не води до въздействие върху държавния бюджет. За изпълнението му не са необходими допълнителни разходи, трансфери или други плащания по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията или на други бюджетни организации, поради което е изготвена и към този доклад се прилага одобрена финансова обосновка съгласно Приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б” от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Изготвена е и към този доклад се прилага таблица за съответствие на националното право с нормите на Делегирана директива (ЕС) 2025/811 на Комисията от 19 февруари 2025 г. за изменение на приложение I към Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на информацията, която трябва да се съобщава на системите за отчет на корабите, както и становище на Работна група 9 „Транспортна политика“ към Съвета по европейските въпроси. Към този доклад се прилагат частична предварителна оценка на въздействието на проекта на акт и становище на дирекция „Модернизация на администрацията“ в Администрацията на Министерския съвет за съгласуването ѝ. В съответствие с чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове и в изпълнение на чл. 35, ал. 2, т. 7 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация проектът на Постановление на Министерския съвет и мотивите за приемането му са подложени на обществено обсъждане, като за целта са публикувани на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и в Портала за обществени консултации на Министерския съвет. Резултатите от проведеното обществено обсъждане са представени в приложената към този доклад справка. Проектът на постановление и придружаващите го документи са съгласувани по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Постъпилите бележки и предложения са отразени в справка, приложена към настоящия доклад. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖО И ГОСПОДА МИНИСТРИ, Предвид изложеното и на основание чл. 8, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, предлагам Министерският съвет да приеме представения проект на постановление. С уважение, Заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № от 2026 г. ЗА изменение и допълнение на Наредбата за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на Република България, приета с Постановление № 200 на Министерския съвет от 2005 г. (обн., ДВ, бр. 76 от 2005 г., изм. и доп., бр. 97 от 2010 г., бр. 24 от 2012 г., изм., бр. 93 от 2015 г., бр. 37 от 2021 г. и бр. 36 от 2022 г.) МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. В чл. 2 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „кораби с тонаж над 300 бруто тона включително“ се заменят с „кораби с бруто тонаж 300 бруто тона (БТ) и повече“. 2. В ал. 2, т. 4 думата „тона“ се заменя с „БТ“. § 2. В чл. 10, ал. 2 думите „на одобрения от Международната морска организация (ИМО) „Наръчник на стандартни морски изрази за комуникация“ се заменят с „от Наръчника на стандартни морски изрази за комуникация, одобрен с Резолюция А.918(22) на Общото събрание на Международната морска организация (ИМО) от 29 ноември 2001 г.“. § 3. В чл. 11, ал. 1 се правят следните изменения: 1. В т. 1, буква „а“ думите „пристанище Варна-запад“ се заменят с „пристанищен терминал Варна-запад“. 2. В т. 2, буква „а“ думата „черта“ се заменя с „линия“. § 4. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 навсякъде в текста след думите „директора на дирекция „Морска администрация – Варна“ се добавя „и капитан на пристанище Варна“, а след думите „директора на дирекция „Морска администрация – Бургас“ се добавя „и капитан на пристанище Бургас“. 2. В ал. 3 думите „(SOLAS 74/88) (ДВ, бр. 12 от 2005 г.)“ се заменят с „от 1974 г., изготвена в Лондон на 1 ноември 1974 г., както е изменена с Протокола от 1988 г. изготвен в Лондон на 11 ноември 1988 г. ( Конвенция SOLAS) (обн., ДВ, бр. 12 от 2005 г.), ратифицирана с указ – обн., ДВ, бр. 61 от 1983 г.“. § 5. В чл. 13 се правят следните допълнения: 1. В ал. 4 след думите „предотвратяване на замърсяването“ се поставя запетая и се добавя „приет с Резолюция А.741(18) на Общото събрание на ИМО от 4 ноември 1993 г.“. 2. В ал. 6 след думите „превоз на опасни“ се добавя „и/или замърсяващи“, а след думите „по море и“ се добавя „на опасни товари“. § 6. В чл. 15, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 3 след думата „предотвратяване“ се добавя „на“, след думата „кораби“ се поставя запетая и думите „(MARPOL 73/78) (ДВ, бр. 12 от 2005 г.)“ се заменят с „1973 г., съставена в Лондон на 2 ноември 1973 г., изменена с Протокол от 1978 г., съставен в Лондон на 17 февруари 1978 г. (Конвенция MARPOL 73/78) (обн., ДВ, бр. 12 от 2005 г.), ратифицирана със закон – обн., ДВ, бр. 94 от 2004 г.“. 2. В т. 4 думите „отказан достъп“ се заменят със „забранено посещение на пристанище“, думите „Приложение I-1“ се заменят с „Приложение I, раздел II, т. 2А“ и в края на текста се добавя „(ОВ, L 131, 28 май 2009 г.), с нейните последващи изменения и допълнения“. § 7. В чл. 23, ал. 1 се правят следните изменения: 1. В основния текст думите „Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS 74/78) (ДВ, бр. 12 от 2005 г.)“ се заменят с „Конвенция SOLAS“. 2. В т. 1 думите „сигурност на кораб“ се заменят със „сигурност на кораба“. 3. В т. 4 думата „предишни“ се заменя с „предишните“. 4. Точка 8 се изменя така: „8. информацията по Правило 5 от глава XI-2 на Конвенция SOLAS.“ § 8. В чл. 24, ал. 1 се правят следните изменения: 1. В основния текст думата „Общността“ се заменя с „Европейския съюз“. 2. В т. 3 думите „кодексите IMDG, IBC и IGC“ се заменят с „Международния кодекс за превоз на опасни товари по море (IMDG Code), приет с Резолюция А.716(17) на Общото събрание на ИМО от 6 ноември 1991 г. (обн., ДВ, бр. 73, 74, 75 и 76 от 2021 г.), Международния кодекс за конструкцията и оборудването на кораби, превозващи опасни химикали в наливно състояние (IBC Code), приет с Резолюция MSC.4(48) на Комитета по морска безопасност на ИМО от 17 юни 1983 г. (обн., ДВ, бр. 43 от 2019 г.) и Международния кодекс за конструкцията и оборудването на корабите, превозващи втечнени газове в наливно състояние (IGC Code), приет с Резолюция MSC.5(48) на Комитета по морска безопасност на ИМО от 17 юни 1983 г.“. 3. В т. 4 думите „кодекса INF“ се заменя с „Международния кодекс за безопасен превоз на пакетирано отработено ядрено гориво, плутоний и високо радиоактивни отпадъци на борда на кораби (INF Code), приет с Резолюция MSC.88(71) на Комитета по морска безопасност на ИМО от 27 май 1999 г. (обн,, ДВ, бр. 28 от 2021 г.)“. 4. В т. 9 думите „на ИМО“ се заменят с „на Комитета по морска безопасност на ИМО от 5 юни 2009 г.“. § 9. В чл. 25 се правят следните изменения: 1. В т. 3 думите „на назначение или от пилотското място“ се заличават. 2. В т. 6 думата „имена“ се заменя с „наименования“. 3. В т. 8 думите „кодексите IMDG, IBC и IGC“ се заменят с „IMDG Code, IBC Code и IGC Code“. 4. В т. 9 думите „кодекса INF“ се заменят с „INF Code“. § 10. В чл. 25а, ал. 1, т. 4 думите „в пилотната станция“ се заменят с „пилотското място“. § 11. В чл. 27, ал. 1, т. 10 думите „ИМО клас“ се заменят с „клас за опасност на товара по ИМО“. § 12. Създава се раздел IIа „Докладване от кораби, навлизащи в зона за задължително докладване“ с чл. 28а – 28в: „Раздел IIа Докладване в района на система за задължително докладване Чл. 28а. (1) Капитанът на всеки кораб, който навлиза в район на Черно море, в който е установена система за задължително докладване, приета от ИМО в съответствие с Правило 11 от глава V на Конвенция SOLAS и използвана от Република България в съответствие с Общите принципи за системите за докладване от корабите и изисквания за докладване от корабите, включително насоки за докладване на инциденти, свързани с опасни товари, вредни вещества и/или замърсители на морската среда, приети с Резолюция А.851(20) на Общото събрание на ИМО от 27 ноември 1997 г., докладва на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ следната информация: 1. идентификация на кораба: а) име на кораба; б) повиквателен сигнал (позивни); в) ИМО идентификационен номер; г) идентификационен номер от морската подвижна служба – „MMSI номер“; 2. дата и час; 3. местоположение по ширина и дължина или истинския пеленг и разстояние в морски мили от ясно обозначен ориентир, обозначен на навигационната карта; 4. курс; 5. скорост; 6. пристанище на назначение и очаквано време на пристигане; 7. товар, а в случай че на борда има опасни товари – количество и клас за опасност на товара по ИМО; 8. адрес, на който може да се получи информация относно товара; 9. общ брой на лицата на борда; 10. друга информация: а) за кораби с бруто тонаж над 1000 БТ – характеристики и приблизително количество на горивото; б) навигационен статус; в) един или повече застрахователни сертификати, издадени от застрахователя и намиращи се на борда на кораба, които доказват наличието на застраховка за морски искове в съответствие с чл. 4 от Директива 2009/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно застраховката на корабособствениците за морски искове (ОВ, L 131, 28 май 2009 г.), както и свидетелства за наличие на застраховка или друго финансово обезпечаване на гражданска отговорност, издадени в съответствие с: аа) Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт, 1992 г. съставена в Лондон на 27 ноември 1992 г. (обн., ДВ, бр. 105 от 2004 г.), ратифицирана със закон – обн., ДВ, бр. 91 от 2003 г.), с нейните последващи изменения и допълнения (CLC 92); бб) Международната конвенция относно гражданската отговорност за щети, причинени от замърсяване с корабно гориво, 2001 г., съставена в Лондон на 23 март 2001 г. (обн., ДВ, бр. 38 от 2008 г.), ратифицирана със закон – обн., ДВ, бр. 38 от 2007 г. (Bunkers Convention, 2001) и вв) Международната конвенция за изваждане на потънало имущество от Найроби, 2007, изготвена в Найроби на 18 март 2007 г. (обн., ДВ, бр. 40 от 2015 г.), ратифицирана със закон – обн., ДВ, бр. 92 от 2011 г. (Wreck Removal Convention). (2) Капитанът на кораба предава доклада по ал. 1 по електронен път. (3) Капитанът на кораба незабавно информира Изпълнителна агенция „Морска администрация“ по реда на ал. 2 за всяка промяна в информацията по ал. 1. Чл. 28б. Информацията по чл. 28а, ал. 1 е задължителен елемент от предложението до ИМО за приемане на система за задължително докладване или за изменение на съществуваща система за задължително докладване. Чл. 28в. Районът на Черно море, в който е установена система за задължително докладване по чл. 28а, ал. 1, както и изискванията относно подлежащата на докладване информация и сроковете и способите за предоставянето ѝ на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ се оповестяват в „Известия до мореплавателите“. § 13. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, в основния текст думите „дирекция „Морска администрация – Варна“, изпълняваща“ се заменят с „Морския спасително-координационен център Варна (МСКЦ) в Главна дирекция „Аварийно-спасителна дейност“ на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, изпълняващ“, думите „спасителен координационен“ се заменят със „спасително-координационен“, а думите „разположен във Варна“ се заличават. 2. В ал. 2, т. 8 думите „на Асамблеята на Международната морска организация – „Общи принципи за корабни докладни системи и корабни докладни изисквания, включително насоки за докладване на инциденти, свързани с опасни товари, вредни вещества и/или морски замърсители“ се заменят с „на Общото събрание на ИМО“. § 14. В чл. 29а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2: а) в основния текст думите „резолюции A.949(23) и A.950(23) на ИМО“ се заменят с „резолюции на Общото събрание на ИМО A.1184(33) от 6 декември 2023 г. и A.950(23) от 5 декември 2003 г.“; б) в т. 1 думите „дирекция „Морска администрация – Варна“, изпълняваща функциите на морски спасителен координационен център на Република България, разположен във Варна, отговорна“ се заменят с „МСКЦ, отговорен“, а запетаята след думата „тревога“ и думите „и на дирекция „Морска администрация – Бургас“ се заличават. 2. В ал. 3, изречение първо думите „изпълняваща функциите на морски спасителен координационен център на Република България, разположен във Варна“ и запетаите преди и след тях се заличават, а след думата „кораб“ се поставя запетая и думите „и за получаване“ се заменят с „както и на МСКЦ, отговорен за получаване“. § 15. В чл. 29б навсякъде в текста след думите „Директорът на дирекция „Морска администрация – Варна“ се добавя „и капитан на пристанище Варна“, а след думите „директорът на дирекция „Морска администрация – Бургас“ се добавя „и капитан на пристанище Бургас“. § 16. В чл. 29в се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думата „удостоверение“ се заменя със „застрахователен сертификат“, а думата „корабособственици“ се заменя с „корабопритежателя“. 2. В ал. 2: а) в изречение първо след думите „директорът на дирекция „Морска администрация – Варна“ се добавя „и капитан на пристанище Варна“, след думите „директорът на дирекция „Морска администрация – Бургас“ се добавя „и капитан на пристанище Бургас“ и думата „удостоверение“ се заменя със „застрахователен сертификат“; б) в изречение второ думите „това удостоверение“ се заменят с „този застрахователен сертификат“. § 17. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, изречение първо след думите „директора на дирекция „Морска администрация – Варна“ се добавя „и капитан на пристанище Варна“, а след думите „директора на дирекция „Морска администрация – Бургас“ се добавя „и капитан на пристанище Бургас“. 2. Алинея 2 се отменя. 3. Алинея 3 се отменя. § 18. В чл. 33, ал. 2 думата „упълномощени“ се заменя с „оправомощени“. § 19. В глава пета „Административнонаказателни разпоредби“ се създава чл. 34: „Чл. 34. (1) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ уведомява незабавно държавата на знамето за установени нарушения, извършени от кораби, които плават под нейно знаме, и за наложените за тях наказания. (2) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ предоставя на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ информация за установените нарушения и наложените наказания, която се въвежда в SafeSeaNet.“ § 20. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 4 думите „бруто тона“ се заменят с „БТ“, а думите „от Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS 74/78)“ се заменят с „на Конвенция SOLAS“. 2. В § 4а: а) в ал. 1 думите „на ИМО“ се заменят с „на Общото събрание на ИМО от 29 ноември 2001 г.“; б) в ал. 3 думите „за товароносимост“ се заменят с „по ал. 1“. 3. В § 4б, ал. 1 думите „Правило на SOLAS V/19-1“ се заменят с „Правило 19-1 от глава V на Конвенция SOLAS“. 4. В § 4в думите „Правило 19.2.4 от глава V на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS 74/78)“ се заменят с „Правило 19, т. 2.4 от глава V на Конвенция SOLAS“. 5. В § 5, навсякъде в текста думите „бруто тона“ се заменят с „БТ“, а думите „Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS 74/78)“ се заменят с „Конвенция SOLAS“. 6. В § 5а думите „Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS 74/78)“ се заменят с „Конвенция SOLAS“, а думите „опростено устройство за регистрация на данни за рейса“ се заменят със „S-VDR“. 7. В § 5б: а) в т. 1 след думите „и на Съвета“ се добавя „от 6 май 2009 г. за правилата за безопасност и стандартите за пътническите кораби (ОВ L 163, 25 юни 2009 г.), с нейните последващи изменения и допълнения“; б) в т. 3 думите „от Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS 74/78)“ се заменят с „на Конвенция SOLAS“. 8. В § 6: а) точка 4 се изменя така: „4. „IMDG Code“ е Международният кодекс за превоз на опасни товари по море в неговата актуална версия.“ б) в т. 5 думите „IBC кодекс“ се заменят с „IBC Code“, думата „насипно“ се заменя с „наливно“ и накрая на текста се поставя запетая и се добавя „в неговата актуална версия“; в) в т. 6 думите в кавички „IGC кодекс“ се заменят с „IGC Code“ и думите „пренасящи наливно втечнен газ“ се заменят с „превозващи втечнени газове в наливно състояние, в неговата актуална версия“; г) в т. 7 думите „BC кодекс“ се заменят с „BC Code“ и думите „за твърди товари в насипно състояние“ се заменят със „за превоз на твърди насипни товари, приет с Резолюция MSC.193(79) на Комитета по морска безопасност на ИМО от 3 декември 2004 г., заменен от Международния кодекс за превоз на твърди насипни товари по море (IMSBC Code), приет с Резолюция MSC.268(85) на Комитета по морска безопасност на ИМО от 4 декември 2008 г. (обн., ДВ, бр. 11 и 12 от 2002 г.)“; д) в т. 8 думите „INF кодекс“ се заменят с „INF Code“ и в края на текста се добавя „на борда на кораби в неговата актуална версия“; е) в т. 9 навсякъде в текста думата „кодекса“ се заменя „Code“; ж) в т. 10 навсякъде в текста думите „Международната конвенция за предотвратяване замърсяването от кораби (MARPOL 73/78) (ДВ, бр. 12 от 2005 г.)“ се заменят с „Конвенция MARPOL 73/78“. з) точка 14 се изменя така: „14. „Резолюция A.917(22)“ на Общото събрание на ИМО е резолюцията, приета на 29 ноември 2001 г в рамките на Двадесет и втората сесия на Общото събрание на ИМО и озаглавена „Насоки за употреба на AIS на борда на кораби“, изменена с Резолюция A.956(23) на Общото събрание на ИМО от 5 декември 2003 г., заменена от Резолюция А.1106(29) на Общото събрание на ИМО от 2 декември 2015 г.“; и) точка 15 се изменя така: „15. „Резолюция A.949 (23)“ на Общото събрание на ИМО е резолюцията, приета на 5 декември 2003 г. в рамките на Двадесет и третата сесия на Общото събрание на ИМО и озаглавена „Насоки относно местата за убежище на нуждаещи се от помощ кораби“, заменена от Резолюция A.1184(33) на Общото събрание на ИМО от 6 декември 2023 г.“; к) точка 16 се изменя така: „16. „Резолюция A.950 (23)“ на Общото събрание на ИМО е резолюцията, приета на 5 декември 2003 г. в рамките на Двадесет и третата сесия на Общото събрание на ИМО и озаглавена „Служби за морска помощ (MAS)“.“ л) в т. 20 думите „Конвенцията SAR за търсене и спасяване по море“ се заменят с „Международната конвенция за търсене и спасяване по море, 1979 г., съставена в Хамбург на 27 април 1979 г. (обн., ДВ, бр. 75 от 1999 г.), ратифицирана със закон – обн., ДВ, бр. 47 от 1999 г.“ м) в т. 21 думите „Правило на SOLAS V/19-1“ се заменят с „Правило 19-1 от глава V на Конвенция SOLAS“. ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 21. С постановлението се въвеждат изискванията на Делегирана директива (ЕС) 2025/811 на Комисията от 19 февруари 2025 г. за изменение на приложение I към Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на информацията, която трябва да се съобщава на системите за отчет на корабите (ОВ, L 2025/811, 28 април 2025 г.). ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 22. В Постановление № 287 на Министерския съвет от 7 декември 2010 г. за изменение и допълнение на Наредбата за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на Република България и в българския морски отговорен район за търсене и спасяване, приета с Постановление № 200 на Министерския съвет от 2005 г. (ДВ, бр. 76 от 2005 г.) (обн., ДВ, бр. 97 от 2010 г.), в § 33, т. 1 от Допълнителните разпоредби думите „задължителен отчет“ се заменят със „задължително докладване“. § 23. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: ГАБРИЕЛА КОЗАРЕВА ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– Главен секретар на Министерството на транспорта и съобщенията: Директор на дирекция „Правна“ на Министерството на транспорта и съобщенията:

Мотиви Основната цел на предложения проект на Постановление на Министерския съвет е да бъдат въведени в националната правна система изискванията на Делегирана директива (ЕС) 2025/811. На реализирането ѝ са посветени разпоредбите на § 12, допълнителната разпоредба на § 21 и заключителните разпоредби § 22 и § 23 от проекта на постановление. Първата от тях (§ 12 от проекта на постановление) предвижда в глава четвърта  на Наредбата, носеща наименованието „Система за докладване в морските пространства на Република България“, да бъде създаден раздел IIа със заглавие „Докладване в района на система за задължително докладване“, включващ чл. 28а, чл. 28б и чл. 28в. Систематичното място на новото подразделение е избрано като е съобразена логиката на конструиране на глава четвърта на Наредбата – от разпоредби, уреждащи задълженията на по-ограничен кръг лица (капитани на кораби, отговарящи на конкретни изисквания, корабни агенти и корабни оператори на такива кораби) да предоставят на компетентните български органи информация (да докладват), защото посещават или отплават от българско морско пристанище, през разпоредби, регламентиращи задълженията за докладване на по-широк кръг лица (капитани на кораби с бруто тонаж 300 БТ и повече), чиито кораби навлизат в установените райони за рутинен доклад, до разпоредби, уреждащи задълженията за докладване на възможно най-широк кръг адресати (капитани на кораби, независимо от техния вид и бруто тонаж), чиито кораби се намират където и да е в морските пространства на Република България. Новите чл. 28а, чл. 28б и чл. 28в уреждат: 1) кръга на задължените да докладват лица – капитаните на кораби с бруто тонаж 300 БТ и повече, навлизащи в район на Черно море, в който е установена система за задължително докладване, приета от ИМО в съответствие с Правило 11 от глава V на Конвенция SOLAS и използвана от Република България в съответствие с Резолюция А.851(20) на Общото събрание на ИМО от 27 ноември 1997 г.; 2) компетентния български орган, на който следва да бъде предоставен докладът – Изпълнителна агенция „Морска администрация“; 3) информацията, която трябва да бъде докладвана – всички данни по т. 4 от Приложение I на Директива 2002/59/ЕО, включително и тези, въведени с Делегирана директива (ЕС) 2025/811; 4) начина, по който следва да бъде извършвано докладването – по електронен път; 5) задължението за докладване на всяка промяна във вече предоставената информация; 6) изискването информацията – предмет на задължително докладване, да бъде отразена в предложението до ИМО за приемане на система за задължително докладване или за изменение на съществуваща система за задължително докладване (изискване на чл. 5, параграф 2 от Директива 2002/59/ЕО) и 7) реда за оповестяване на района на системата за задължително докладване, както и на изискванията относно подлежащата на докладване информация и сроковете и способите за предоставянето ѝ на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ – чрез „Известия до мореплавателите“. С допълнителната разпоредба на § 21 от проекта на постановление се изпълнява изискването на чл. 2, параграф 1, ал. 1 от Делегирана директива (ЕС) 2025/811 да бъде извършено позоваване на акта на вторичното право на Европейския съюз чиито изисквания се въвеждат в националното законодателство. Позоваването се прави в съответствие с разпоредбите на чл. 32, ал. 2, т. 4, буква „а“ и чл. 40, ал. 2, т. 3 от Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (обн., ДВ, бр. 39 от 1974 г., доп., бр. 7 от 1978 г. и бр. 57 от 1980 г., изм., бр. 46 от 2007 г.). Създаването на уредба на докладването от кораби, навлизащи в района на система за задължително докладване, налага внасянето на промяна и в § 33 от Допълнителните разпоредби на Постановление № 287 на Министерския съвет от 7 декември 2010 г. за изменение и допълнение на Наредбата за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на Република България и в българския морски отговорен район за търсене и спасяване, приета с Постановление № 200 на Министерския съвет от 2005 г. (ДВ, бр. 76 от 2005 г.) (обн., ДВ, бр. 97 от 2010 г.) – § 22 от Заключителните разпоредби на проекта на постановление, с който се уеднаквява използваната в Наредбата терминология. Предложението подзаконовият нормативен акт да влезе в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ (заключителната разпоредба на § 23 от проекта на постановление) е съобразено с изискването на чл. 2, параграф 1, ал. 2 от Делегирана директива (ЕС) 2025/811 съответната държава членка да започне да прилага изменените правила за докладване в зоните за задължително докладване незабавно след приемането им. С останалите текстове, включени в проекта на Постановление на Министерския съвет, се цели усъвършенстване на действащите разпоредби на Наредбата. При създаването на Наредбата преди 20 години, както и при последващите изменения и допълнения е бил следван подход на максимално придържане към текста на Директива 2002/59/ЕО, който в определени случаи достига до степен на буквално възпроизвеждане на текстовете в официалния им български превод. Наред с това през този 20-годишен период КТК и ЗМПВВППРБ – двата законодателни акта, за изпълнение на разпоредби от които е издадена Наредбата, претърпяха съществени изменения. Значителна част от актовете на международното право, към които се правят препратки в директивата и в Наредбата, към момента на създаване на съответната национална препращаща разпоредба не са били обнародвани в „Държавен вестник“, докато сега обнародването е факт и наименованието, с което международният акт е обозначен в Наредбата се различава от установеното по-късно, при обнародването на акта на международното право в „Държавен вестник“, наименование на български език. В резултат от описаното понастоящем Наредбата съдържа разпоредби, които: 1) съдържат термини, несъответстващи на понятийния апарат на КТК и ЗМПВВППРБ (например: „пристанище Варана-запад“ вместо „пристанищен терминал Варна-запад“, „отказан достъп“ вместо „забранено посещение на пристанище“ и т.н.); 2) съдържат термини, несъответстващи на трайно установени в правната ни система понятия (например: „удостоверение за сключена застраховка“ вместо „застрахователен сертификат“); 3) съдържат неправилно използвани термини (например: „тонаж“ и „тона“ вместо „бруто тонаж“ и „бруто тона“, когато става дума за една от основните характеристики на кораба – неговата пълна вместимост, „брегова черта“ вместо „брегова линия“, „име“ вместо „наименование“, когато става дума за техническото название на опасен или замърсяващ околната среда товар, „корабособственик“ вместо „корабопритежател“, когато става дума за лицето, което експлоатира кораба от свое име); 4) не изпълняват изцяло или не изпълняват точно изискванията чл. 40, ал. 2, т. 3 и 4 от Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове относно вида на данните, които следва да бъдат посочени при първо позоваване на акт на вторичното право на Европейския съюз или на акт на международното право, по който Република България е страна; 5) следва да бъдат приведени в съответствие с изискванията на чл. 9, ал. 1 от Закона за нормативните актове за кратко формулиране на правните норми и на чл. 41 от Указ № 883 от 1974 г. за неговото прилагане като се премахне излишното повтаряне на всички данни за актовете на международното право при второ и следващо препращане или като се използват последователно възприетите съкращения за обозначаването им при многократно позоваване; 6) препращат към национален правен акт, чието наименование в последствие е било променено или съдържат неточна препратка. Към тази група разпоредби трябва да бъдат причислени също § 13, т. 1 от проекта на постановление относно изменение на чл. 29, ал. 1 от Наредбата и § 14, т. 2 от проекта на постановление относно изменение на чл. 29а, ал. 3 от Наредбата, чиято задача е да бъде отразена извършената в Изпълнителна агенция „Морска администрация“ организационна промяна, изразяваща се в създаване на Главна дирекция „Аварийно-спасителна дейност“ и обособяването като структурна единица в нея на Морски спасително-координационен център. В същата група предложени с проекта на постановление промени влизат § 17, т. 2 относно отмяна на чл. 32, ал. 2 и 3 от Наредбата и § 19 относно създаване на чл. 34 в глава пета „Административнонаказателни разпоредби“ на Наредбата. Тяхната задача е разпоредбите, които уреждат задълженията на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ да предоставя информация за установените нарушения на правилата на Наредбата и наложените за тях наказания на държавите на знамето, както и на Европейската комисия и останалите държави членки на Европейския съюз чрез системата SafeSeaNet, да бъдат поставени на систематичното им място. Очакваните резултати от предлагания проект на акт са: въвеждане в националното законодателство на изискванията на Делегирана директива (ЕС) 2025/811; отстраняване на установените в някои от разпоредбите на подзаконовия нормативен акт недостатъци и привеждането им в пълно съответствие с изискванията на Закона за нормативните актове, Указ № 883 от 1974 г. за неговото прилагане, както и в синхрон с другите относими актове от националната правна система. Предлаганият проект на Постановление на Министерския съвет не води до въздействие върху държавния бюджет. За изпълнението му не са необходими допълнителни разходи, трансфери или други плащания по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията или на други бюджетни организации, поради което е изготвена и към този доклад се прилага одобрена финансова обосновка съгласно Приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б” от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Изготвена е и към този доклад се прилага таблица за съответствие на националното право с нормите на Делегирана директива (ЕС) 2025/811 на Комисията от 19 февруари 2025 г. за изменение на приложение I към Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на информацията, която трябва да се съобщава на системите за отчет на корабите, както и становище на Работна група 9 „Транспортна политика“ към Съвета по европейските въпроси.

Образецът на частична предварителна оценка на въздействието влиза в сила от 01 януари 2021 г. Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на транспорта и съобщенията Нормативен акт: Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на Република България, приета с Постановление № 200 на Министерския съвет от 2005 г. Лице за контакт: Павлинка Ковачева – главен експерт в отдел „Международни регулации и сътрудничество“, дирекция „Международни и национални регулации на корабоплаването“, Изпълнителна агенция „Морска администрация” Телефон и ел. поща: 0700 10 145 pavlinka.kovacheva@marad.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1: Налице е необходимост от въвеждане в националното законодателство на изискванията на Делегирана директива (ЕС) 2025/811 на Комисията от 19 февруари 2025 г. за изменение на приложение I към Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на информацията, която трябва да се съобщава на системите за отчет на корабите (ОВ, L 2025/811, 28 април 2025 г.) Делегирана директива (ЕС) 2025/811 влезе в сила на 18 май 2025 г. С чл. 1 от нея се изменя Приложение I, т. 4, буква „Ч“ на Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 г. за създаване на система на Общността за контрол на движението на корабите и за информация и отменяща Директива 93/75/ЕИО на Съвета (ОВ, L 208, 5 август 2002 г.), с нейните последващи изменения и допълнения. Промяната засяга видовете информация, която трябва да бъде докладвана на заинтересованата крайбрежна държава – членка на Европейския съюз, от капитана на кораб, навлизащ в зона за задължително докладване, като освен информация за навигационния статус на кораба и за характеристиките и приблизителното количество на горивото на кораби с бруто тонаж над 1000 БТ, в бъдеще ще следва да бъде докладвана информация и за застрахователните сертификати, издадени от застрахователя, намиращи се на борда на кораба и доказващи наличието на застраховка за морски искове, както и информация за свидетелствата за наличие на застраховка или друго финансово обезпечаване на гражданска отговорност, издадени в съответствие с три международни конвенции – Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт, 1992 г. съставена в Лондон на 27 ноември 1992 г. (обн., ДВ, бр. 105 от 2004 г.), ратифицирана със закон – обн., ДВ, бр. 91 от 2003 г.), с нейните последващи изменения и допълнения; Международната конвенция относно гражданската отговорност за щети, причинени от замърсяване с корабно гориво, 2001 г., съставена в Лондон на 23 март 2001 г. (обн., ДВ, бр. 38 от 2008 г.), ратифицирана със закон – обн., ДВ, бр. 38 от 2007 г. и Международната конвенция за изваждане на потънало имущество от Найроби, 2007, изготвена в Найроби на 18 март 2007 г. (обн., ДВ, бр. 40 от 2015 г.), ратифицирана със закон – обн., ДВ, бр. 92 от 2011 г. Необходимо е да се отбележи, че съгласно изискването на чл. 5 от Директива 2002/59/ЕО, задължението за докладване на информацията по Приложение I, т. 4, буква „Ч“ възниква само, когато кораб навлиза в зона за задължително докладване, която е приета от Международната морска организация (ИМО) в съответствие с Правило 11 от глава V на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г., изготвена в Лондон на 1 ноември 1974 г., както е изменена с Протокола от 1988 г. изготвен в Лондон на 11 ноември 1988 г. (обн., ДВ, бр. 12 от 2005 г.), ратифицирана с указ – обн., ДВ, бр. 61 от 1983 г. (Конвенция SOLAS) и която се използва от заинтересованата държава членка в съответствие с Общите принципи за системите за докладване от корабите и изисквания за докладване от корабите, включително насоки за докладване на инциденти, свързани с опасни товари, вредни вещества и/или замърсители на морската среда, приети с Резолюция А.851(20) на Общото събрание на ИМО от 27 ноември 1997 г. Правило 11 от глава V на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. предоставя на крайбрежните държави правото на преценка дали с оглед на конкретните условия, свързани с безопасността на корабоплаването и опазването на морската околна среда от замърсяване от кораби, е необходимо да създаде зона за задължително докладване и да я предложи на ИМО за одобряване. Към настоящия момент в морските пространства на Република България, както и в Черно море, като цяло, такава зона няма. Изискванията на Директива 2002/59/ЕО са въведени в българското законодателство с разпоредбите на Наредбата за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на Република България, приета с Постановление № 200 на Министерския съвет от 2005 г. (обн., ДВ, бр. 76 от 2005 г., изм., бр. 97 от 2010 г., изм. и доп,, бр. 24 от 2012 г., изм., бр. 93 от 2015 г., бр. 37 от 2021 г. и бр. 36 от 2022 г.). Този подзаконов нормативен акт регламентира всички видове информация, които корабите, отправили се към българско морско пристанище или отплаващи от такова, както и тези, навлизащи в зоните за рутинен доклад, установени в морските пространства на Република България или претърпели произшествие в нашите морски пространства, трябва да предоставят на компетентните български органи с оглед на функциониращите системи за докладване и за управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването. Следва да се отбележи, че в установените в българските морски пространства зони за рутинен доклад се прилагат в голяма степен посочените по-горе Общи принципи, приети с Резолюция А.851(20) на Общото събрание на ИМО, но самите зони не са одобрени от ИМО, поради което не покриват изискванията на чл. 5 от Директива 2002/59/ЕО. Описаният проблем № 1 не може да бъде разрешен в рамките на съществуващото законодателство, защото става дума за нови изисквания на вторичното право на Европейския съюз, чието въвеждане в националната правна система е осъществимо само посредством нормативна промяна – създаване на съответните разпоредби в Наредбата за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на Република България. Проблем 2: Установена е необходимост от усъвършенстване на някои от действащите разпоредби на Наредбата за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на Република България Наредбата за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на Република България е приета преди 20 години. Прилагането ѝ в последните няколко години сочи, че част от действащите разпоредби се нуждаят от усъвършенстване, с оглед постигане на следните цели: 1) използвани в текстовете на наредбата термини да бъдат приведени в пълно съответствие с понятийния апарат на Кодекса на търговското корабоплаване, Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България и подзаконовите актове по тяхното прилагане (например, използваният в чл. 15, ал. 2, т. 4 от наредбата израз „кораби, на които е отказан достъп“ би следвало да бъде заменен с „кораби, на които е забранено посещение на пристанище“, тъй като терминът „забрана за посещение на пристанище има установено правно значение); 2) да се постигне максимално точно изпълнение на изискванията на чл. 40, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 4 от Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (обн., ДВ, бр. 39 от 1974 г., доп., бр. 7 от 1978 г. и бр. 57 от 1980 г., изм., бр. 46 от 2007 г.) относно вида и последователността на посочване на данните за акта от вторичното право на Европейския съюз или за акта на международното право, по който Република България е страна, при първо препращане; 3) да бъде изпълнено точно изискването на чл. 9, ал. 1 от Закона за нормативните актове за кратко формулиране на правните норми чрез премахване на излишното повтаряне на всички данни за актове на международното право при второ и следващо позоваване; 4) да бъде отразена настъпилата промяна в наименованията на нормативни актове от националната правна система, към които се прави препращане или да бъде посочено точно възприетото при обнародването в „Държавен вестник“ (извършено след влизане в сила на съответната разпоредба на наредбата) наименование на български език на международен акт, по който Република България е страна; 5) да бъде отразена извършената в Изпълнителна агенция „Морска администрация“ организационна промяна (създаването на Главна дирекция „Аварийно-спасителна дейност“ и обособяването като структурна единица в нея на Морския спасително-координационен център). Отстраняването на описаните по-горе „недостатъци“ на действащи разпоредби на нормативен акт може да бъде извършено само по пътя на неговото изменение. Към настоящия момент не е извършвана последваща оценка на въздействието на Наредбата за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на Република България. 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? 2. Цели: По проблем 1: Цел 1: Въвеждане на изискванията на Делегирана директива (ЕС) 2025/811 в българското законодателство. По проблем 2: Цел 1: Внасяне на необходимите промени в действащите разпоредби на Наредбата за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на Република България, които се нуждаят от усъвършенстване. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: По проблем 1: Пряко засегнати: капитаните на кораби с бруто тонаж над 300 БТ, които навлизат в зона за задължително докладване – доколкото към настоящия момент няма установена такава зона и съответно не е ясно каква част от морските пространства на Република България тя би обхващала, броят на лицата, които биха били засегнати не може да бъде посочен; с оглед на обстоятелството, че транзитният трафик през българските морски пространства не е особено голям, и предвид факта, че през 2024 г. общо над 3 000 кораба от международно плаване са посетили българските морски пристанища за обществен транспорт, като посещението в пристанище предполага преминаване през такава зона, когато бъде създадена, може да се приеме, че броят на засегнатите би бил около 3 000 души; Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и в частност неговото специализирано поделение дирекция „Ръководство на корабния трафик – Черно море“, което има около 85 служители; Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и по-специално Главна дирекция „Аварийно-спасителна дейност“ и дирекциите „Морска администрация – Варна“ и дирекция „Морска администрация – Бургас“ (общо около 35 души). Косвено засегнати: Не са идентифицирани. По проблем 2: Пряко засегнати: корабопритежателите и капитаните на кораби с бруто тонаж над 300 БТ, които посещават българските морски пристанища за обществен транспорт (през 2024 г. общо над 3 000 кораба от международно плаване са посетили българските морски пристанища за обществен транспорт); корабните агенти, предоставящи услугите си на плаващи под чуждо знаме кораби, които посещават българските морски пристанища за обществен транспорт (около 100 юридически лица); капитаните на кораби, плаващи в морските пространства на Република България, безопасността на чиито кораби е била засегната от морско произшествие, или които разполагат с информация за произшествие, засягащо безопасността на корабоплаването, за причинено замърсяване на морската околна среда или за ситуация, която би могла да причини замърсяване (през 2024 г. са получени общо 36 сигнала за замърсяване на морската околна среда; не е получен нито един сигнал за произшествие или инцидент, засягащ безопасността на конкретен кораб или безопасността на корабоплаването); Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и в частност неговото специализирано поделение дирекция „Ръководство на корабния трафик – Черно море“, което има около 85 служители; Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и по-специално Главна дирекция „Аварийно-спасителна дейност“ и дирекциите „Морска администрация – Варна“ и дирекция „Морска администрация – Бургас“ (общо около 35 души). Косвено засегнати: Не са идентифицирани. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Вариант „Без действие“: Описание: При вариант „Без действие“ изискванията на Делегирана директива (ЕС) 2025/811 няма да бъдат въведени в националното законодателство. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани позитивни (икономически/социални/екологични) въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Република България няма да изпълни задължението, произтичащо от членството ѝ в Европейския съюз, да въведе изискванията на акт на вторичното право, който няма пряко приложение; образуване на процедура за нарушение срещу Република България от страна на Европейската комисия в съответствие с чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз; евентуално сезиране на Съда на Европейския съюз, ако нарушението междувременно не бъде отстранено, и евентуално налагане на финансови санкции на Република България. Тези негативни въздействия са значителни и се проявяват по отношение на българските компетентни органи, идентифицирани като пряко засегнати страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Сред идентифицираните засегнати страни няма микро-, малки и средни предприятия, предвид критериите на чл. 3 от Закона за малките и средните предприятия. Административна тежест: Няма промяна в административната тежест. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 1 „Приемане на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на Република България“: Описание: При Вариант 1 изискванията на Делегирана директива (ЕС) 2025/811 ще бъдат въведени в националното законодателство. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: ще бъде изпълнено задължението на Република България като държава – членка на Европейския съюз, да въведе изискванията на акта на вторичното право, който няма пряко приложение; ще се избегне опасността от образуване на процедура за нарушение срещу Република България от страна на Европейската комисия в съответствие с чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз; ще се избегне евентуално сезиране на Съда на Европейския съюз и евентуално налагане на финансови санкции на Република България. Посочените положителни въздействия са значителни и се проявяват по отношение на всички идентифицирани пряко засегнати страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Сред идентифицираните засегнати страни няма микро-, малки и средни предприятия, предвид критериите на чл. 3 от Закона за малките и средните предприятия. Административна тежест: Ако и когато в морските пространства на Република България бъде създадена зона за задължително докладване, административната тежест по отношение на капитаните на кораби с бруто тонаж над 300 БТ, които навлизат в такава зона, би се повишила. Това увеличение би било незначително, защото и към настоящия момент капитаните на кораби с бруто тонаж над 300 БТ, които навлизат в установена в морските пространства на Република България зона за рутинен доклад, предоставят на компетентните български органи по-голямата част от информацията, изискуема при задължителното докладване. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 4.2. По проблем 2: Вариант „Без действие“: Описание: При вариант „Без действие“ разпоредбите на Наредбата за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на Република България ще продължат да действат в актуалната към момента редакция, като ще продължи да съществува установеното несъответствие с нормативни актове от по-висока или от същата степен от същата сфера на нормативно регулиране, както и с изискванията на Закона за нормативните актове и указа за неговото прилагане. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани позитивни (икономически/социални/екологични) въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: нарушение на принципа за съответствие на по-ниския по степен нормативен акт на актове от по-висока степен; недостатъчно високо ниво на правна сигурност с оглед на факта, че в действащите редакции на част от разпоредбите на наредбата: посочените наименования на актове на международното право, по които Република България е страна, не съответстват на наименованията, с които тези актове са станали част от националната правна система; посочените наименования на национални правни актове са неактуални; посочени актове на Международната морска организация са заменени с нови; предвидено е докладването на произшествия да се извършва не пред надлежната към днешна дата структура на Изпълнителна агенция „Морска администрация“; опасност от неточно прилагане на част от разпоредбите от страна на адресатите на правните норми; опасност от възникване на съдебни спорове относно съдържанието на правните норми и тяхното прилагане. Тези негативни въздействия са значителни и се проявяват по отношение на всички идентифицирани пряко засегнати страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Почти всички корабни агенти и голяма част от корабопритежателите, идентифицирани като пряко засегнати страни, са микро-, малки и средни предприятия. В този смисъл, описаните по-горе отрицателни въздействия ще ги засегнат, но ефектът върху тях ще бъде същият, както и по отношение на останалите лица, които попадат в същата засегната група, но нямат качеството „МСП“. Не са идентифицирани други, специфични въздействия върху малките и средни предприятия. Административна тежест: Няма промяна в административната тежест. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 1 „Приемане на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на Република България“: Описание: При Вариант 1 констатираните „недостатъци“ на част от действащите разпоредби на Наредбата за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на Република България ще бъдат отстранени. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: точно прилагане на принципа за съответствие на по-ниския по степен нормативен акт на актове от по-висока степен; установяване на максимално високо ниво на правна сигурност и създаване на условия за правилно разбиране и точно прилагане на правните норми; премахване на опасността от възникване на съдебни спорове относно съдържанието на правните норми и тяхното прилагане. Посочените положителни въздействия са значителни и се проявяват по отношение на всички идентифицирани пряко засегнати страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Почти всички корабни агенти и голяма част от корабопритежателите, идентифицирани като пряко засегнати страни, са микро-, малки и средни предприятия. В този смисъл, описаните по-горе положителни въздействия ще ги засегнат, но ефектът върху тях ще бъде същият, както и по отношение на останалите лица, които попадат в същата засегната група, но нямат качеството „МСП“. Не са идентифицирани други, специфични въздействия върху малките и средни предприятия. Административна тежест: Няма промяна в административната тежест. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 5. Сравняване на вариантите: Степени на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. 5.1. По проблем 1: Вариант „Без действие“ Вариант 1 Ефективност Цел 1: Въвеждане на изискванията на Делегирана директива (ЕС) 2025/811 в българското законодателство. 3) ниска 1) висока Ефикасност Цел 1: Въвеждане на изискванията на Делегирана директива (ЕС) 2025/811 в българското законодателство. 3) ниска 1) висока Съгласуваност Цел 1: Въвеждане на изискванията на Делегирана директива (ЕС) 2025/811 в българското законодателство. 3) ниска 1) висока 5.2. По проблем 2: Вариант „Без действие“ Вариант 1 Ефективност Цел 1: Внасяне на необходимите промени в действащите разпоредби на Наредбата за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на Република България, които се нуждаят от усъвършенстване. 3) ниска 1) висока Ефикасност Цел 1: Внасяне на необходимите промени в действащите разпоредби на Наредбата за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на Република България, които се нуждаят от усъвършенстване. 3) ниска 1) висока Съгласуваност Цел 1: Внасяне на необходимите промени в действащите разпоредби на Наредбата за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на Република България, които се нуждаят от усъвършенстване. 3) ниска 1) висока 1.1. Сравнете вариантите чрез сравняване на ключовите им положителни и отрицателни въздействия. 1.2. Посочете степента, в която вариантите ще изпълнят определените цели, съгласно основните критерии за сравняване на вариантите: ефективност, чрез която се измерва степента, до която вариантите постигат целите на предложението; ефикасност, която отразява степента, до която целите могат да бъдат постигнати при определено ниво на ресурсите или при най-малко разходи; съгласуваност, която показва степента, до която вариантите съответстват на действащите стратегически документи. 6. Избор на препоръчителен вариант: По Проблем 1: Вариант 1 „Приемане на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на Република България“. По Проблем 2: Вариант 1 „Приемане на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на Република България“. Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): По Проблем 1: Увеличаване на административната тежест за капитаните на кораби с бруто тонаж над 300 БТ, които навлизат в зона за задължително докладване би било налице, ако и когато такава зона бъде създадена в морските пространства на Република България. Това увеличение би било незначително, защото и към настоящия момент капитаните на кораби с бруто тонаж над 300 БТ, които навлизат в установена в морските пространства на Република България зона за рутинен доклад, докладват по-голямата част от данните, изискуеми при задължителното докладване. По Проблем 2: 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? По Проблем 1: Прилагането на препоръчителния вариант няма да доведе до създаване на нови регулаторни режими или административни услуги. С проекта на Постановление на Министерския съвет не се засягат съществуващи регулаторни режими или административни услуги и не се въвеждат нови изисквания към доставчиците на услуги, които изисквания да са свързани с достъпа до услуги или с упражняването на дейност по предоставяне на услуги. По Проблем 2: Прилагането на препоръчителния вариант няма да доведе до създаване на нови регулаторни режими или административни услуги. С проекта на Постановление на Министерския съвет не се засягат съществуващи регулаторни режими или административни услуги и не се въвеждат нови изисквания към доставчиците на услуги, които изисквания да са свързани с достъпа до услуги или с упражняването на дейност по предоставяне на услуги. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? По Проблем 1: По Проблем 2: Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? По Проблем 1: Почти всички пристанищни оператори са микро-, малки и средни предприятия, но ефектът на проекта на акт върху тях ще бъде същият, както и по отношение на останалите лица, които попадат в същата засегната група, но нямат качеството „МСП“. По Проблем 2: Почти всички собственици на територията и пристанищната инфраструктура на пристанища за обществен транспорт или на терминали от такива пристанища, както и почти всички пристанищни оператори (в това число и концесионерите на терминали – държавна собственост, от пристанищата за обществен транспорт) са микро-, малки и средни предприятия, но ефектът на проекта на акт върху тях ще бъде същият, както и по отношение на останалите лица, които попадат в същата засегната група, но нямат качеството „МСП“. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани рискове от прилагането на препоръчителния вариант. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: ……………………………………………………………..……………………………… Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Проектът на Постановление на Министерския съвет и проектът на доклад на вносителя ще бъдат публикувани за обществено обсъждане на официалната интернет страница на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет. Заинтересованите лица ще разполагат с 30-дневен срок, в който да изразят становища по тях. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? Въвеждат се изискванията на Делегирана директива (ЕС) 2025/811 на Комисията от 19 февруари 2025 г. за изменение на приложение I към Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на информацията, която трябва да се съобщава на системите за отчет на корабите (ОВ, L 2025/811, 28 април 2025 г.). Текстът на директивата е достъпен на електронен адрес: https://eur-lex.europa.eu/eli/dir_del/2025/811/oj. Делегирана директива (ЕС) 2025/811 е приета от Европейската комисия в съответствие с правомощията, делегирани ѝ с разпоредбите на чл. 27, параграф 2 и чл. 27а от Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 г. за създаване на система на Общността за контрол на движението на корабите и за информация и отменяща Директива 93/75/ЕИО на Съвета (ОВ, L 208, 5 август 2002 г.), с нейните последващи изменения и допълнения. Текстът на директивата е достъпен на електронен адрес: http://data.europa.eu/eli/dir/2002/59/2025-05-18. Оценка на въздействието на ниво Европейски съюз не е извършвана. 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: Допълнителна информация е налична на посочените в т. 11 интернет адреси. Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: https://eur-lex.europa.eu/eli/dir_del/2025/811/oj http://data.europa.eu/eli/dir/2002/59/2025-05-18 https://www.imorules.com/IMORES_A851.20.html https://web7.ciela.net/100/structurecontent/getcontent/0?d=21.11.2025:44279 https://vtmis.bg/bg https://www.marad.bg/bg/taxonomy/term/275 https://www.marad.bg/sites/default/files/upload/documents/2025-02/Godishen%20doklad%20IAMA_2024.pdf Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Цветомир Николов – директор на дирекция „Международни и национални регулации на корабоплаването“ в Изпълнителна агенция „Морска администрация“ Дата: 20.11.2025 г. Подпис: