Проект на Постановление на Министерския съвет за определяне на реда и начина на използване на ресурса, възстановен на финансовия инструмент по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014-2020 след края на периода на допустимост на разходите

Образецът на частична предварителна оценка на въздействието влиза в сила от 01 януари 2021 г. Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на финансите Министерство на иновациите и растежа Нормативен акт: Проект на Постановление на Министерския съвет за реда и начина на използване на ресурса, възстановен на финансовия инструмент по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014-2020 след края на периода на допустимост на разходите ……………………………………………… Лице за контакт: Илияна Илиева Директор на Главна дирекция Телефон и ел. поща: +35929329220 i.ilieva@mig.gov.bg „Европейски фондове конкурентоспособност“ за 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1 „Липса на нормативно ресурси от финансови инструменти от като задължение по договори за гаранции, европейските фондове, генерирани след след изтичане на срока на финансовите 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за Съгласно Регламент (ЕС) № 1303/2013 на година за определяне на общоприложими развитие, Европейския социален фонд, развитие на селските райони и Европейския общи разпоредби за Европейския фонд Кохезионния фонд и Европейския фонд за № 1083/2006 на Съвета, за програмния държавите членки ресурсите, възстановени отнесени към подкрепата от европейските в съответствие с целите на програмата или мерки, за да гарантират, че тези ресурси, периода на допустимост, следва да бъдат установени инвестиции края неговото/тяхното Европейския фонд за морско период на генерирани инвестирани правила за използване на възстановените или от освобождаване на ресурси, поети които могат да бъдат отнесени към подкрепата от на периода на допустимост на разходите и/или споразумения, сключени за тяхното изпълнение.“ възникване. По възможност посочете числови стойности. парламент и на Съвета от 17 декември 2013 разпоредби за Европейския фонд за регионално Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за за морско дело и рибарство и за определяне на регионално развитие, Европейския социален фонд, дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 2014-2020 г. беше предвидено задължение към финансовите инструменти, които могат да бъдат структурни и инвестиционни фондове, да се използват програмите. Държавите следва приемат необходимите за период от поне осем години след края на отново след извършване на пазарна оценка 2 или в рамките на същия финансов инструмент, или — след излизането на тези ресурси от финансовия инструмент — в други финансови инструменти, или под друга форма на подкрепа. В изпълнение на тази разпоредба Законът за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление съгласно чл. 5, ал. 5 (разпоредбата е обн. в ДВ, бр. 13 от 2020 г.) предвиди, че ресурсите, възстановени на финансовите инструменти от инвестиции или от освобождаването на ресурси, поети като задължение по договори за гаранции, включително изплащане на главници и печалби и други приходи или доходи, като лихви, гаранционни такси, дивиденти, капиталова печалба или всякакви други постъпления от инвестиции, които могат да бъдат отнесени към подкрепата от европейските фондове, генерирани след края на периода на допустимост на разходите и/или след изтичане на срока на финансовите споразумения, се прехвърлят на Националния фонд и се включват като активи на сметката за средства от Европейския съюз на Националния фонд. Към настоящия момент възстановеният ресурс по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014-2020 (ОПИМСП) е в размер на 48 353 532 евро. Важно е да се подчертае, че действащата нормативна рамка предвижда единствено задължение за прехвърляне на средствата към Национален фонд, но не и реда и начина на тяхното последващо разходване. Във връзка с горното съгласно чл. 5, ал. 6 от ЗУСЕФСУ (обн. в ДВ, бр. 51 от 2022 г.) редът и начинът за използване на възстановения ресурс по ОПИМСП, както и конкретните условия, въз основа на които ще се извършва това, се определят с подзаконов нормативен акт по съвместно предложение на министъра на финансите и министъра, отговорен за изпълнението на мерките, които ще се финансират с ресурса, като част от ангажиментите по управление на помощта, предоставяна от ЕС. Проблемът относно липсата на нормативна уредба е свързан с уреждането на някои принципни въпроси с подзаконовата уредба, досежно изискванията и правилата на европейските фондове. Това са положения, които имат за цел да определят задачите и ролите на отговорните институции и органи, както и сроковете и правилата, механизма и условията въз основа на които и в рамките на съответните програми, възстановеният ресурс ще бъде реинвестиран. Да се създаде възможност за децентрализиране на инвестиционния подход чрез избор на лица, които да управляват ресурсите, като се отчитат спецификите на отделните програмни приоритети и цели. Да се осигури прозрачност и обоснованост при избора на тези лица и се предвидят правила за осъществяване на мониторинг върху реинвестирания ресурс с цел докладване и статистически анализи на очакваните пазарните ефекти. Не на последно място, да се гарантира мултипликационният ефект на възстановените средства, като се посочат правилата за реинвестиране във финансови инструменти или чрез друга форма на подкрепа, като се акцентира върху тенденциите за устойчивост и растеж въз основа на адекватна пазарна оценка. Без решаването на този проблем възстановеният ресурс, който се включва в сметката за средства от Европейския съюз на Националния фонд, остава неизползваем без да спомага за реализирането на целите на програмата и икономически ефект. С предложения акт се дава възможност тези средства да бъдат използвани в степен, която отговаря най-пълно на съществуващите пазарни нужди от инвестиции и/или друга форма на подкрепа в изпълнение на изискванията на европейското законодателство. В тази връзка следва да се приемат отделни нормативни актове за всяка програма, по която няма сключени или действащи финансови споразумения след периода на допустимост на разходите за периода 2014-2020 г., с които да се регламентират тези отношения, като се отчетат конкретните условия за реинвестиране на тези ресурси с оглед спецификите на програмите. Във връзка с горното, изготвеният проект на нормативен акт съдържа разпоредби относно институциите и органите, отговорни за провеждането на политиките, част от които е съответната програма и които имат преки задължения за управлението на средствата, правилата за извършването на оценката на пазарните условия, действието на акта по отношение на сключените 3 финансови споразумения и др. Предвидени са правила за определяне на лицата или органите, които ще предоставят ресурса или ще изпълняват финансов инструмент, както и условията за предоставянето на възстановения ресурс на финансов инструмент или друга форма на подкрепа. По този начин се гарантира въз основа на прозрачен и законов механизъм използването на възстановения ресурс от финансови инструменти за инвестиционните цели и приоритети на програмите, като се осигурява дългосрочен ефект на тези инвестиции най-малко за период от осем години от края на допустимост на разходите по съответните програми. Проектът на постановление е изготвен съвместно и се предлага да бъде приет от министъра на иновациите и растежа, като отговорен за изпълнението на ОПИМСП и министъра на финансите. В рамките на тези централни органи на изпълнителната власт са идентифицирани възстановени ресурси от финансови инструменти по ОПИМСП, за които няма действащи финансови споразумения между съответния управляващ орган на програмата и финансови посредници или мениджъри за управление на тяхното реинвестиране след периода на допустимост на разходите в съответствие с европейските правила. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Проблемът не може да бъде решен в рамките на съществуващото законодателство. В проекта на акт се определят неустановените към момента условия и правила за определяне на реда и начина на използване на възстановения ресурс от инвестиции във финансови инструменти. 1.2. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема поради факта, че тези обществени отношения не са регламентирани към момента с нормативен акт, каквото е законовото изискване. 1.3. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Съгласно чл. 5, ал. 6 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление редът и начинът на използване на ресурса по ал. 5 се определят с постановление на Министерския съвет по съвместно предложение на министъра на финансите и министъра, отговорен за изпълнението на мерките, които ще се финансират с ресурса. 1.4. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършени последващи оценки на нормативния акт, както и анализи за изпълнението на политиката 2. Цел/цели Цел 1: Определяне на реда и начина на използване на ресурса, възстановен на финансовия инструмент по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014-2020 след края на периода на допустимост на разходите с оглед ефективното му реинвестиране. Цел 2: Насърчаване на инвестициите в частния сектор и улесняване достъпа до финансиране за развитие, растеж и диверсификация на МСП в стратегическите приоритети в областта на иновациите, растежа и повишаването на конкурентоспособността. С приемането на настоящото ПМС се възлага на министъра на иновациите и растежа в срок от 6 месеца да предприеме действия по организиране и приключване изготвянето на оценка на пазарните условия, която да определи областите и формите на подкрепа за реинвестиране на възстановените средства. 4 Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: 1. Министерство на иновациите и растежа чрез Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ в качеството му на Управляващ орган на ОПИМСП, финансирана от Европейския фонд за регионално развитие. Управляващият орган е отделна структура в Министерството на иновациите и растежа. Разходването на средствата от програмите чрез финансови инструменти е изцяло в отговорността на управляващия орган, който извършва проверки и осъществява контрол по отношение на предоставянето на финансовата подкрепа чрез финансови инструменти. 2. Европейската комисия и Европейския инвестиционен фонд. ОПИМСП представлява гаранционен финансов инструмент, финансиран със средства от Европейския фонд за регионално развитие, който се изпълнява непряко от ЕК и Европейския инвестиционен фонд (чл. 39, параграф 2 на Регламент (ЕС) 2013/1303) 3. „Фонд мениджър на финансовите инструменти в България“ ЕАД – съгласно ЗУСЕФСУ финансовите инструменти, финансирани със средства от европейските фондове за споделено управление (ЕФСУ), се изпълняват чрез структура с Холдингов фонд. Холдинговият фонд е създаден под отговорността на управляващ орган, с цел да изпълнява един или повече специални фондове. Холдинговият фонд в България е създаден като обособен финансов ресурс от програмите и се управлява въз основа на сключено финансово споразумение съгласно т.1 по-горе. Лицето, определено да управлява Холдинговия фонд, е "Фонд мениджър на финансови инструменти в България" – ЕАД – еднолично търговско дружество с държавно участие в капитала. 4. Субекти, управляващи и изпълняващи специални фондове – това са публичноправни или частноправни субекти, които изпълняват задачи на фонд, който чрез Холдинговия фонд по т.2 и т.3 предоставя финансови продукти (капиталови или квазикапиталови инвестиции, заеми и гаранции) на крайните получатели. Субектите, които управляват и изпълняват специален фонд най-често са финансови посредници, като кредитни институции, небанкови финансови институции, инвестиционни фондове. 5. Крайни получатели – това са юридически или физически лица, получаващи подкрепа от фондовете чрез финансов инструмент. Най-често крайни получатели са предприятия, общини, физически лица и др. 6. Структурите съгласно Решение на Министерския съвет № 712/2020, отговорни за координацията, отчетността и одита на програмите, финансирани от ЕФСУ, които предоставят подкрепа чрез финансови инструменти, като дирекция „Национален фонд“ в Министерство на финансите, дирекция „Централно координационно звено“ в АМС, ИА „Одит на средствата от ЕС“, „Държавен фонд земеделие“, Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от Европейските земеделски фондове“. 7. Национално представените работодателски организации, които имат съществен принос при идентифицирането на пазарните потребности и бариерите пред бизнеса. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: „Липса на нормативно установени правила за използване на възстановените ресурси от финансови инструменти от инвестиции или от освобождаване на ресурси, поети като задължение по договори за гаранции, които могат да бъдат отнесени към 5 подкрепата от европейските фондове, генерирани след края на периода на допустимост на разходите и/или след изтичане на срока на финансовите споразумения, сключени за тяхното изпълнение.“ Вариант 1 „Без действие“: Описание: При този вариант няма да има ясна и унифицирана уредба по отношение на участниците и техните задължения и отговорности в процеса по управление на възстановени средства от ОПИМСП, което препятства използването на ресурса. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани положителни въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: В случай, че не бъде приет проектът на Постановление на Министерския съвет за реда и начина на използване на ресурса, възстановен на финансовия инструмент по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014-2020 след края на периода на допустимост на разходите, който се включва в сметката за средства от Европейския съюз на Националния фонд, остава неизползваем без да спомага за реализирането на целите на програмата. При този вариант значителен публичен ресурс остава неизползван и не генерира икономическа стойност, което представлява пропусната полза за МСП. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани. Въздействия върху малките и средните предприятия: Невъзможност за използване на осигурен ресурс. Административна тежест: Не е идентифицирана. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на проект на Постановление на Министерския съвет за реда и начина на използване на ресурса, възстановен на финансовия инструмент по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014-2020, след края на периода на допустимост на разходите по Споразумението за финансиране, сключено между Република България и Европейския инвестиционен фонд на 2 март 2016 г. във връзка с изпълнението на Инициативата за малки и средни предприятия на Европейската комисия Описание: С постановлението се определят редът и начинът на използване на възстановения ресурс от инвестиции във финансови инструменти или друга форма на подкрепа. Нормите са съобразени с изискванията на Закона за нормативните актове и Указ № 883/1974 г. Тъй като с проекта на постановление не се предвиждат промени в съществуващи услуги или режими, не се установява и промяна на административната тежест. 6 средства посочен средни на Няма за реда програма Не са растеж стратегия Не е 1.1. 1.2. Положителни Осигуряване предпоставки в предложеното безвъзмездна МСП. Отрицателни и допустимост Специфични Въздействия Възстановените „Насърчаване и инструмент интелигентна Административна въздействия, Опишете (икономически/социални/екологични) на възможност за реинвестиране след края на периода на допустимост за ефективното и ефикасно оценката на пазарните условия, ПМС. Независимо от вида финансова помощ, възстановените предприятия, насърчавайки и (върху всяка заинтересована (икономически/социални/екологични) негативни въздействия от приемането начина на използване на ресурса, „Инициатива за малки и средни на разходите. (върху всяка заинтересована въздействия: идентифицирани. върху малките и средните средства следва да се използват на инвестициите в частния диверсификация на МСП“. В за прилагане на политиките за насърчаване на малките и специализация 2021-2030, тежест: идентифицирана (въздействията върху малките и Опишете качествено (при възможност – и количествено) включително върху всяка заинтересована страна/група значителни специфичните въздействия с акцент върху малките информиране, такси, регулаторни на възстановените на разходите разходване на която следва да бъде на подкрепата – по ОПИМСП подкрепяйки инвестициите страна/група заинтересовани въздействия: на проекта на възстановен на предприятия“ страна/група заинтересовани предприятия: в съответствие сектор и улесняване този смисъл очакваме и постигане на средни предприятия, Националната програма средните предприятия; всички значителни заинтересовани страни. и кои второстепенни. и средните предприятия режими, административни въздействия: от финансови по ОПИМСП и средствата. Ефектът от извършена след чрез финансови средства ще стигнат за иновации, развитие страни) Постановление на Министерския финансовия инструмент по 2014-2020 след края на страни) с целите на ОПИМСП, достъпа до финансиране положително целите, заложени в Иновационната за развитие на България административна тежест) потенциални икономически, социални и Пояснете кои въздействия се и административната тежест услуги и др.) инструменти осигуряване на това ще бъде приемането на инструменти или до малки и и растеж съвет Оперативна периода на а именно: за развитие, въздействие и Националната стратегия за 2030. екологични очаква да бъдат (задължения за 5. Степени 5.1. Сравняване По на вариантите: на изпълнение по критерии: 1) проблем 1: висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане на акта“ т с о н в и т к е ф Е Цел 1: Определяне на реда и начина на използване на ресурса, възстановен на финансовия инструмент по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014-2020 след края на ниска висока 7 периода на допустимост на разходите с оглед ефективното му реинвестиране Цел 2: Насърчаване на инвестициите в частния сектор и улесняване достъпа до финансиране за развитие, растеж и диверсификация на МСП в стратегическите приоритети в областта на иновациите, растежа и повишаването на конкурентоспособността. ниска висока т с о н с а к и ф Е Цел 1: Определяне на реда и начина на използване на ресурса, възстановен на финансовия инструмент по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014-2020 след края на периода на допустимост на разходите с оглед ефективното му реинвестиране Цел 2: Насърчаване на инвестициите в частния сектор и улесняване достъпа до финансиране за развитие, растеж и диверсификация на МСП в стратегическите приоритети в областта на иновациите, растежа и повишаването на конкурентоспособността. ниска ниска висока висока т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1: Определяне на реда и начина на използване на ресурса, възстановен на финансовия инструмент по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014-2020 след края на периода на допустимост на разходите с оглед ефективното му реинвестиране Цел 2: Насърчаване на инвестициите в частния сектор и улесняване достъпа до финансиране за развитие, растеж и диверсификация на МСП в стратегическите приоритети в областта на иновациите, растежа и повишаването на конкурентоспособността. ниска ниска висока висока 1.2. Посочете ефикасност, 1.1. Сравнете вариантите чрез сравняване на степента, в която вариантите ще изпълнят ефективност, чрез която се измерва степента, която отразява степента, до която целите могат съгласуваност, която показва степента, до която ключовите им положителни определените цели, съгласно до която вариантите постигат да бъдат постигнати при разходи; вариантите съответстват на и отрицателни въздействия. основните критерии за сравняване целите на предложението; определено ниво на ресурсите или действащите стратегически на вариантите: при най-малко документи. 8 6. Избор на препоръчителен вариант: По проблем 1: Вариант 2 „Приемане на проект на Постановление на Министерския съвет за реда и начина на използване на ресурса, възстановен на финансовия инструмент по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014-2020 след края на периода на допустимост на разходите. Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не се очаква промяна на административната тежест, тъй като с проекта на постановление не се установяват регистрационни режими и допълнителни изисквания за справки и документи. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Предлаганият проект на Постановление на Министерския съвет за реда и начина на използване на ресурса, възстановен на финансовия инструмент по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014-2020 след края на периода на допустимост на разходите адресира задължение за регламентиране на тези обществени отношения посредством подзаконов нормативен акт. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. 9 Проектът цели уреждане на отношения, които възникват във връзка с изпълнението на финансовите инструменти. Проектът няма за цел засягане на съществуващи режими и услуги, не урежда нови режими и услуги и не засяга дейността на регистри. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? С проекта на акт не се създава/променя административната тежест за физическите и юридическите лица, не се създават нови регулаторни режими, нито се засягат съществуващи такива и в резултат не се установява непропорционално негативно въздействие върху МСП. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани потенциални рискове при реализирането на Вариант 2 - приемане на проект на Постановление на Министерския съвет. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от Закон за нормативните актове, проектът на Постановление на Министерския съвет, докладът към него, частичната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Координация и модернизация на администрацията” при Министерския съвет ще бъдат публикувани за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерството на иновациите и растежа и на Портала за обществени консултации за срок не по-кратък от 30 дни. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 10 …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета. Окончателен доклад за изпълнението на Оперативна програма „Инициатива за МСП“ 2014-2020 Ресурсът в размер на 48 353 532 евро е определен в съответствие с „Политиката за излизане“, уредена в Приложение № 8, т. 8 от Споразумението за финансиране, сключено между Република България и Европейския инвестиционен фонд на 2 март 2016 г., във връзка с изпълнението на Инициативата за малки и средни предприятия на Европейската комисия. След края на 2023 г. Европейският инвестиционен фонд извършва актуализация на приноса на държавата членка към инструмента, в резултат на което възстановява освободения ресурс, който към момента възлиза на 48 353 532 евро. Сумата включва натрупаните приходи от гаранционни такси и лихви, както и освободените средства от операции, свързани с амортизацията на приноса на държавата членка, както и неусвоени средства. Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Дата: Подпис: X

Становище на администрацията на Министерския съвет Съгласуването се извършва на основание чл. 21, ал. 5 от Закона за нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Постановление на Министерския съвет за реда и начина на използване на ресурса, възстановен на финансовия инструмент по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014-2020 след края на периода на допустимост на разходите Становище по ред: Номер и дата: В отговор на №: 03-00-37/24.03.2026 г. Институция: Министерство на иновациите и растежа Диспозитив: Основание: от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация Относно раздел 1 „Проблем/проблеми за решаване“: Описанието на проблема е фокусирано основно върху правната рамка, без да се отчита в достатъчна степен икономическата същност и значимостта на ресурса. Необходимо е изрично да бъде посочен размерът на възстановения ресурс от 48 353 532 евро, тъй като това е ключов аргумент за мащаба на инициативата и нейното значение за повишаване конкурентоспособността на МСП и на националната икономика като цяло. Допълнително е важно да се подчертае, че действащата нормативна рамка предвижда единствено задължение за прехвърляне на средствата към Национален фонд. При липса на подзаконовата уредба, ресурсът остава икономически неактивен, което би противоречало на принципите за ефективно управление на средствата от ЕС. Относно раздел 2 „Цели“: В представената оценка на въздействието липсва самостоятелен раздел „Цели“. Макар в сравнителната таблица на раздел 5 да е формулирана цел, тя е процедурна, не отразява реалния икономически резултат, а представлява по-скоро средство за неговото постигане. Необходимо е целите да бъдат дефинирани така, че да отразяват същността на мярката, а именно ефективното реинвестиране на възстановения ресурс, с оглед преодоляване на пазарните дефицити при финансирането на МСП. В тази връзка, към целите следва да бъдат определени измерими и времево обвързани показатели, които да позволяват проследяване на изпълнението. Предлагаме целите да бъдат обвързани и със стратегическите приоритети в областта на иновациите, растежа и повишаването на производителността, така че ресурсът да бъде насочен към дейности с висока добавена стойност и значим икономически ефект. Относно раздел 3 „Заинтересовани страни“: Списъкът на заинтересовани страни е изчерпателен в институционален аспект, но липсва конкретика по отношение на прекия икономически ефект. Препоръчваме да бъде посочен прогнозен брой на МСП, които могат да бъдат подкрепени с наличния ресурс. Предлагаме към заинтересованите страни да бъдат включени и национално представителните работодателски организации, които имат съществен принос при идентифицирането на пазарните потребности и бариерите пред бизнеса. Относно раздел 4 „Варианти на действие. Анализ на въздействията“: Вариант 1 „Без действие“ е непълен и не отчита негативните последици от липсата на интервенция. Следва изрично да се посочи, че при този вариант значителен публичен ресурс остава неизползван и не генерира икономическа стойност, което представлява съществена пропусната полза за МСП. Предлагаме анализът да бъде допълнен с оценка на ефектите върху достъпността на финансирането за МСП, както развитието и конкурентоспособността на сектора. При представянето на Вариант 2 предлагаме да бъде описан конкретният ред и начин за използване на възстановения ресурс. Положителното въздействие върху МСП е препоръчително да бъде подкрепено с количествени оценки – очакван ефект, прогнозен брой подкрепени предприятия и обем на привлеченото допълнително частно финансиране, базирани на опита от предходния програмен период. Относно Раздел 5 „Сравняване на вариантите“: Празните позиции за „Цел 2“ и „Цел 3“ следва да бъдат попълнени с ясно формулирани стратегически цели, съответстващи на преработения раздел „Цели“. Относно Раздел 7 „Консултации” Обръщаме внимание, че в раздел 7 не е изрично посочен срокът за провеждане на обществените консултации. Съгласно чл. 26 от Закона за нормативните актове „срокът за предложения и становища по проектите, публикувани за обществени консултации по ал. 3, е не по-кратък от 30 дни. При изключителни случаи и изрично посочване на причините в мотивите, съответно в доклада, съставителят на проекта може да определи друг срок, но не по-кратък от 14 дни.“ Препоръчваме този срок да бъде изрично посочен, за да се гарантира прозрачност и ефективно участие на заинтересованите страни. Относно Раздел 11 „Информационни източници“: Предлагаме разделът да бъде допълнен с конкретни източници, използвани за количественото определяне на ресурса и идентифициране на пазарните дефицити, включително данни от Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН); отчети на дирекция „Национален фонд“ към Министерство на финансите; анализи на изпълнението на ОПИМСП 2014-2020, както и статистически източници на данни за състоянието на МСП в България. *   Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. **   При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. ***   На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището ****   На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „КООРДИНАЦИЯ И МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“ В АДМИНИСТРАЦИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ИСКРЕН ИВАНОВ

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т ПРОЕКТ! ПОСТАНОВЛЕНИЕ от ……………….. година ЗА определяне на реда и начина на използване на ресурса, възстановен на финансовия инструмент по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014-2020 след края на периода на допустимост на разходите М И Н И С Т Е Р С К И Я Т С Ъ В Е Т П О С Т А Н О В И: Чл. 1. (1) С постановлението се определят редът и начинът на използване на ресурса, възстановен на финансовия инструмент по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014-2020 (ОПИМСП) след края на периода на допустимост на разходите. (2) Ресурсът по ал. 1 е в размер на 48 353 532 евро. (3) Ресурсът се предоставя за управление на Министерството на иновациите и растежа при спазване на изискването на чл. 45 от Регламент (ЕС) № 1303 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета. (4) Средствата по ал. 1 и ал. 2 представляват национален публичен ресурс, който в зависимост от резултатите от извършена оценка на пазарните условия, се предоставя чрез следните форми на подкрепа: а) финансови инструменти; б) безвъзмездни средства; в) комбинация между а) и б). (5) Оценката на пазарните условия по ал. 4 се изготвя под ръководството на Министерството на иновациите и растежа преди подписване на документите по чл. 9, ал. 1. Оценката може да бъде преразгледана или актуализирана по предложение на Министерството на иновациите и растежа или лицето, изпълняващо и управляващо Холдинговия фонд и може да се основава на съществуващи или актуализирани оценки. (6) Министерството на иновациите и растежа публикува на своята интернет страница резюме на извършената пазарна оценка или обобщени резултати на оценката, както и нейни актуализации. (7) Подкрепата чрез финансови инструменти се предоставя на крайните получатели, които се очаква да бъдат финансово жизнеспособни и за които няма достатъчно финансиране от пазарни източници. (8) Подкрепата чрез финансови инструменти може да се предоставя за съществуващи или новосъздадени финансови инструменти. (9) Лицата, отговорни за предоставянето на ресурса предприемат необходимите мерки, свързани с предотвратяването на измами, корупция, конфликт на интереси и двойно финансиране от други програми и механизми на Европейския съюз, както и от други национални или международни източници на финансиране. Чл. 2. Отговорни за предоставянето, управлението, наблюдението и контрола на ресурса по чл. 1, ал. 1 са: 1. Дирекция „Национален фонд” в Министерство на финансите, която подпомага министъра на финансите при провеждане на националната политика по прилагане на финансови инструменти и управлява сметката за средства от Европейския съюз; 2. Министерството на иновациите и растежа чрез Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ като Управляващ орган на Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014-2020. Чл. 3. Отговорности на дирекция „Национален фонд” в Министерство на финансите: 1. Поддържа информация за финансовото изпълнение на възстановения ресурс, както и осъществява наблюдение на напредъка в изпълнението, плащанията и планирането на средствата от възстановения ресурс на финансови инструменти, като част от сметката за средствата от Европейския съюз на Националния фонд; 2. Организира финансово-счетоводната отчетност на възстановения ресурс и изготвя финансово-счетоводна информация за касовото изпълнение на бюджета по Единната бюджетна класификация и на начислена основа, както и годишен финансов отчет на сметката за средства от Европейския съюз на Националния фонд; 3. Осигурява банковото обслужване и администрирането на системата от кодове в СЕБРА за нуждите на управлението на средствата от възстановения ресурс от финансови инструменти, изгражда и поддържа структурата на банковите сметки в съответствие с нормативните изисквания; 4. Осигурява предоставянето на възстановения ресурс от финансовия инструмент на Министерството на иновациите и растежа чрез залагане на лимити в СЕБРА; 5. Съгласува документите, посочени в чл. 9, ал. 1, както и техните изменения. 6. Разработва при необходимост инструкции и указания към Министерство на иновациите и растежа и контролира спазването им. Чл. 5. Отговорности на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ в Министерството на иновациите и растежа: 1. Организира изготвянето на оценката по чл. 1, ал. 4 и ал. 5; 2. Извършва подбор на операции; 3. Осигурява функционирането на ефективна и адекватна система за вътрешен контрол съгласно Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор. 4. Следи за законосъобразното повторно използване на възстановените средства на финансовия инструмент в съответствие с приложимата национална и европейска нормативна уредба; 5. Осъществява текущ мониторинг на изпълняваните операции и извършва плащания в съответствие с утвърдени вътрешни правила; 6. Въвежда ефективни и пропорционални мерки и процедури за борба с измамите, корупция, конфликт на интереси и двойно финансиране. 7. Предотвратява, открива и коригира случаи на неправомерно изплатени и надплатени суми по операциите. Чл. 6. Ресурсът по чл. 1, ал. 1 се предоставя: 1. чрез структура с Холдингов фонд под отговорността на Министерството на иновациите и растежа, и/или; 2. чрез структура без Холдингов фонд, при финансови инструменти, изпълнявани пряко от управляващ орган в случаите на финансови продукти, предоставяни под формата на заеми и гаранции, и/или; 3. пряко от Министерството на иновациите и растежа при предоставяне на ресурса чрез безвъзмездни средства.  Чл. 7. Предоставянето на ресурса чрез финансови инструменти, за чието изпълнение отговаря Министерството на иновациите и растежа се извършва чрез: 1. инвестирането му в капитала на юридическо лице; 2. отделни финансови блокове или доверителни сметки. Чл. 8. (1) Министерството на иновациите и растежа избира субекта, който изпълнява и управлява Холдинговия фонд, в случаите на чл. 6, т. 1 или субектите, които изпълняват и управляват специални фондове или субектите - предоставящи съответните заеми в случаите на чл. 6, т. 2 или бенефициентите, в случаите на чл. 6, т. 3. (2) При спазване на правилата за обществени поръчки лицето по чл. 5 може пряко да възложи изпълнението на финансов инструмент, съгласно чл. 6, т. 1 на: 1. Фонд мениджър на финансови инструменти в България ЕАД; 2. Европейска инвестиционна банка и/или Европейски инвестиционен фонд; 3. международна финансова институция, в която Република България е акционер; 4. банка или институция, публична собственост, учредена като юридическо лице, което извършва финансова дейност на професионална основа, която отговаря на всички условия по-долу: а) няма пряко частно капиталово участие, с изключение на неконтролни и неблокиращи форми на частно капиталово участие, които се изискват от разпоредби на националното законодателство в съответствие с договорите и които не оказват решаващо влияние върху съответната банка или институция, и с изключение на формите на частно капиталово участие, които не дават възможност за влияние върху решенията, свързани с ежедневното управление на финансовия инструмент, получаващ подкрепа от ресурса по чл. 1, ал. 1; б) действа в рамките на мандат за обществена политика, даден от съответния орган на Република България на национално или регионално равнище, който включва — като изключителна дейност или като част от дейността ѝ — извършването на дейности за икономическо развитие, допринасящи за постигане на целите, за които е предоставен ресурса по чл. 1, ал. 1; в) извършва — като изключителна дейност или като част от дейността си — дейности за икономическо развитие, допринасящи за постигане на целите за които е предоставен ресурса по чл. 1, ал. 1, в региони, области на политиката или сектори, в които като цяло не съществува достъп до финансиране от пазарни източници или този достъп е недостатъчен; г) извършва дейност, без да е насочена основно към постигането на максимални печалби, но гарантира дългосрочна финансова стабилност за дейностите си; д) гарантира чрез подходящи мерки в съответствие с приложимото право, че възлагането на поръчката, не води до пряка или непряка полза за търговски дейности; е) подлежи на надзор от независим орган в съответствие с приложимото право. 5. други субекти, които попадат в обхвата на чл. 14 на Закона за обществените поръчки. (3) Избраният от Министерството на иновациите и растежа съгласно чл. 8, ал. 2 субект, който да изпълнява и управлява Холдинговия фонд може да избере от своя страна други субекти, които да изпълняват специалните фондове и/или субекти предоставящи заеми и да сключва с тях финансови или оперативни или гаранционни споразумения. (4) Подборът на субекти, изпълняващи специален фонд, или на субекти, предоставящи заеми, както и на крайни получатели, се извършва чрез открити, прозрачни, пропорционални и недискриминационни процедури, като не се допуска конфликт на интереси, съгласно приложимото законодателство. Подборът на бенефициенти в случаите на чл. 6, т. 3 се извършва по реда определен в ЗУСЕФСУ или по друг нормативно определен ред. Чл. 9. (1) Условията за предоставяне на възстановения ресурс от финансови инструменти се определят във: финансово споразумение подписано между министъра на иновациите и растежа или надлежно оправомощени от него длъжностни лица и на субекта, изпълняващ и управляващ холдингов фонд, при предоставяне на ресурса съгласно чл. 6, т. 1; финансово или оперативно или гаранционно споразумение подписано между надлежно упълномощени представители на управляващия орган и субекта, изпълняващ специален фонд или субекти, предоставящи съответните заеми, при предоставяне на ресурса съгласно чл. 6, т. 2. 3.  договор, сключен по реда на ЗУСЕФСУ или по друг нормативно определен ред - при предоставяне на ресурса съгласно чл. 6, т. 3. (2) Споразуменията по ал. 1, т. 1 включват най-малко следните елементи: 1. инвестиционната стратегия или политика на финансовия инструмент, включително механизмите за изпълнение, финансовите продукти, които ще се предлагат, целевите крайни получатели и предвижданото комбиниране с друга форма на подкрепа (където е целесъобразно); 2. бизнес план или равностоен документ за финансовия инструмент, който ще се прилага, включително очакван мултиплициращ ефект; 3. целевите резултати, които финансовия инструмент се очаква да постигне, за да допринесе за осъществяването на заложените цели; 4. разпоредбите за мониторинг на изпълнението на инвестициите и потоците от сделки, включително докладване от финансовия инструмент пред холдинговия фонд, ако е приложимо и пред управляващия орган; 5. изискванията за одит, като например минималните изисквания за документацията, която следва да се поддържа на равнище финансов инструмент (и, когато е целесъобразно и приложимо, на равнище холдингов фонд), както и изискванията по отношение на поддържането на отделна документация за различните форми на подкрепа, където е приложимо, включително разпоредби и изисквания във връзка с достъпа на одитни органи до документи, за да се осигури ясна одитна следа; 6. изискванията и процедурите за управление на генерирани лихви и други печалби, включително допустими касови операции или инвестиции, както и отговорностите и задълженията на съответните страни; 7. разпоредби относно изчисляването и плащането на направени разходи за управлението или на такси за управлението на финансовия инструмент, като таксите за управление се определят въз основа на качеството на изпълнение; 8. разпоредби относно повторното използване на ресурси, и политиката в случай на излизане на приноса от възстановения ресурс от конкретния финансов инструмент; 9. условията за евентуално цялостно или частично оттегляне на приноса от възстановения ресурс за финансиране на финансови инструменти, включително холдинговия фонд, където е приложимо; 10. разпоредбите, с които се гарантира, че органите, изпълняващи финансови инструменти, управляват финансовите инструменти по независим начин и съобразно съответните професионални стандарти и действат изключително в интерес на страните, осигуряващи принос към финансовия инструмент; 11. разпоредбите за приключване на финансовия инструмент; 12. условията и редът за предоставяне на приноса от възстановения ресурс на финансовия инструмент; 13. ред и условия, с които да се гарантира, че чрез договорни споразумения крайните получатели спазват изискванията за видимост, прозрачност и комуникация когато е приложимо; 14. оценка и подбор на органите за изпълнение на финансовите инструменти, включително покани за изразяване на интерес или процедури за обществени поръчки; 15. допустимите разходи и инвестиции, допустимите крайни получатели, индикаторите, които да бъдат изпълнени и целите които да бъдат постигнати. (3) Финансовата отговорност на Министерството на иновациите и растежа не може да надвишава сумата на възстановения финансов ресурс по смисъла на чл.1, ал. 1. (4) Министерството на иновациите и растежа съгласува споразуменията по ал. 1, т. 1 и техните изменения с Министерство на финансите преди подписването им. При споразумения с международни организации съгласуването се осъществява в рамките на междуведомственото съгласуване по чл. 31, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. (5) Проектите на документи, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на проекти и операции за финансови инструменти се съгласуват с Министерство на финансите по отношение на спазване на правилата за предоставяне на държавна помощ. Чл. 10. Данните за всяка операция, финансирана със средства от възстановения ресурс на финансовия инструмент, необходими за управлението, наблюдението, оценката, контрола и одита, включително данни за отделните участници в операциите се въвеждат, събират, систематизират и съхраняват в структуриран вид в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ИСУН) съгласно раздел четвърти от ЗУСЕФСУ в съответствие с функционалностите на системата. Чл. 11. Органът по чл. 3, т. 1 за целите на изпълнение на отговорностите по чл. 4 може да изисква от Министерството на иновациите и растежа допълнителна финансова, техническа и административна информация и други документи, като същите се предоставят в разумен срок от получаване на искането, освен ако не е указано друго. Чл. 12. Изискванията и правилата по отношение на извършването на плащания, отпускане на лимити, предоставянето на прогнози, счетоводната отчетност и възстановяване на неправомерно изплатените и надплатени средства се определят в нормативен акт/указания на министъра на финансите. ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на Постановлението: „Бенефициент” е: а) публичен или частен субект, образувание със или без правосубектност или физическо лице, които отговарят за започването на операциите или за започването и изпълнението им; б) в контекста на публично-частните партньорства (ПЧП) — публичният субект, започващ операция на ПЧП, или частният партньор, избран за нейното изпълнение; в) в контекста на схемите за държавна помощ — предприятието, което получава помощта или субектът, предоставящ помощта, когато той отговаря за започването на операциите или за започването и изпълнението им; „Гаранция” е писмен ангажимент за поемане на отговорност за целия дълг или цялото задължение на трето лице или за част от тях или за успешното изпълнение от това трето лице на неговите задължения, в случай че настъпи събитие, водещо до предявяване на гаранцията, като например неизпълнение на задължението за плащане по заем. „Заем” e споразумение, което задължава заемодателя да предостави на заемополучателя договорена парична сума за договорен срок и според което заемополучателят е длъжен да изплати тази сума в договорения срок. „Инструмент за поделяне на риска” е финансов инструмент, който позволява поделянето на определен риск между два или повече субекта, ако е целесъобразно — в замяна на договорено възнаграждение. „Kапиталова инвестиция” e предоставяне на капитал на дадено дружество, инвестиран пряко или непряко в замяна на собствеността в съответното дружество или част от нея, като инвеститорът на капитал може да упражнява определен управленски контрол спрямо дружеството и да участва в разпределението на неговите печалби. „Квазикапиталова инвестиция” е вид финансиране, нареждащо се между собствения капитал и дълга, което носи по-висок риск от първостепенния дълг и по-нисък риск от базовия собствен капитал и което може да бъде структурирано като дълг, обикновено необезпечен и подчинен, а в някои случаи конвертируем в капитал, или в привилегирован капитал. „Краен получател” е юридическо или физическо лице, получаващо подкрепа от финансов инструмент. „Мултиплициращ ефект” е размерът на инвестициите, направени в допустими крайни получатели, разделен на размера на предоставения за повторно инвестиране възстановен ресурс от финансови инструменти. „Операция” е а) проект, договор, действие или група проекти; б) в контекста на финансовите инструменти — принос от възстановен ресурс от финансови инструменти за финансов инструмент и последващата финансова подкрепа, предоставена от съответния финансов инструмент на крайните получатели. „Специален фонд” е фонд, чрез който холдингов фонд предоставя финансови продукти на крайните получатели; „Субект, изпълняващ финансов инструмент” означава публичноправен или частноправен субект, който изпълнява задачи на холдингов фонд или на специален фонд. „Финансов инструмент” е форма на подкрепа, предоставяна чрез Холдингов фонд, чрез която на крайни получатели се предоставят финансови продукти. „Финансов продукт” е капиталови или квазикапиталови инвестиции, заеми и гаранции или други инструменти за поделяне на риска, като, когато е целесъобразно, може да бъдат комбинирани с други форми на финансова подкрепа. „Холдингов фонд” е фонд под отговорността на МИР, създаден с цел да изпълнява един или повече специални фондове. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. Постановлението се приема на основание чл. 5, ал. 6 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление. § 2. В срок до 6 месеца от влизане в сила на Постановлението, Министерството на иновациите и растежа предприема действия по организиране и приключване изготвянето на оценката по чл. 1, ал. 4 и ал. 5. § 3. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

ПРОЕКТ ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДОКЛАД от ИРЕНА МЛАДЕНОВА – МИНИСТЪР НА ИНОВАЦИИТЕ И РАСТЕЖА И ГЕОРГИ КЛИСУРСКИ –МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ Относно: Проект на Постановление на Министерския съвет за определяне на реда и начина на използване на ресурса, възстановен на финансовия инструмент по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014-2020 след края на периода на допустимост на разходите УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация внасяме за разглеждане проект на Постановление на Министерския съвет за определяне на реда и начина на използване на възстановения ресурс от инвестиции във финансови инструменти или друга форма на подкрепа. 1. Причини, които налагат приемането акта В Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета, за програмния период 2014-2020 г. беше предвидено задължение към държавите-членки ресурсите, възстановени на финансовите инструменти, които могат да бъдат отнесени към подкрепата от европейските структурни и инвестиционни фондове, да се използват в съответствие с целите на програмата или програмите или в рамките на същия финансов инструмент, или — след излизането на тези ресурси от финансовия инструмент — в други финансови инструменти. Държавите следва да приемат необходимите мерки, за да гарантират, че тези ресурси, генерирани за период от поне осем години след края на периода на допустимост, следва да бъдат инвестирани отново след извършване на пазарна оценка за необходимостта от същите финансови инструменти или под друга форма на подкрепа. В изпълнение на тази разпоредба Законът за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) съгласно чл. 5, ал. 5 (разпоредбата е обн. в ДВ, бр. 13 от 2020 г.) предвиди, че ресурсите, възстановени на финансовите инструменти от инвестиции или от освобождаването на ресурси, поети като задължение по договори за гаранции, включително изплащане на главници и печалби и други приходи или доходи, като лихви, гаранционни такси, дивиденти, капиталова печалба или всякакви други постъпления от инвестиции, които могат да бъдат отнесени към подкрепата от европейските фондове, генерирани след края на периода на допустимост на разходите и/или след изтичане на срока на финансовите споразумения, се прехвърлят на Националния фонд и се включват като активи на сметката за средства от Европейския съюз на Националния фонд. Съгласно чл. 5, ал. 6 от същия закон редът и начинът на използване на ресурса следва да се определят с постановление на Министерския съвет по съвместно предложение на министъра на финансите и министъра, отговорен за изпълнението на мерките, които ще се финансират с ресурса. Във връзка с горното и на основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация и предвид чл. 5, ал. 6 от ЗУСЕФСУ (обн. в ДВ, бр. 51 от 2022 г.) предлагаме редът и начинът за използване на възстановения ресурс на финансовия инструмент по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014-2020 (ОПИМСП) след края на периода на допустимост на разходите да бъде регламентиран с приемане на предложения проект на постановление на Министерския съвет. Необходимостта от приемането на подзаконовия акт е свързана с липсата на нормативна уредба относно възстановени средства от европейските структурни и инвестиционни фондове. ЗУСЕФСУ определя случаите, в които няма действащо споразумение за управление на възстановените средства по финансови инструменти, това да се извършва с постановление на Министерския съвет. В тази връзка необходимостта от определяне на отговорна институция, която ще управлява възстановения ресурс по ОПИМСП, както и конкретните условия, въз основа на които ще се извършва това, се определя с подзаконов нормативен акт, изготвен от отговорните органи на изпълнителната власт за провеждане на политиката по управление на финансови инструменти, като част от ангажиментите по управление на помощта, предоставяна от ЕС. 2. Цели, които се поставят с приемането на акта Проблемът относно липсата на нормативна уредба е свързан с уреждането на някои принципни въпроси с подзаконовата уредба, които имат за цел да определят задачите и ролите на отговорните институции и органи, както и сроковете и правилата, механизма и условията въз основа на които и в рамките на съответните програми, възстановения ресурс ще бъде реинвестиран. Да се създаде възможност за децентрализиране на инвестиционния подход чрез избор на лица, които да управляват ресурсите, като са отчитат спецификите на отделните програмни приоритети и цели. Да се осигури прозрачност и обоснованост при избора на тези лица и се предвидят правила за осъществяване на мониторинг върху реинвестирания ресурс с цел докладване и статистически анализи на очакваните пазарните ефекти. Не на последно място, да се гарантира мултипликационния ефект на възстановените средства като се посочат правилата за реинвестиране във финансови инструменти или чрез друга форма на подкрепа, като се акцентира върху тенденциите за устойчивост и растеж въз основа на адекватна пазарна оценка. Без решаването на този проблем възстановеният ресурс, който се включва в сметката за средства от Европейския съюз на Националния фонд, остава неизползваем без да спомага за реализирането на целите на програмите. С предложения акт се дава възможност тези средства да бъдат използвани в степен, която отговаря най-пълно на съществуващите пазарни нужди от инвестиции и/или друга форма на подкрепа в изпълнение на изискванията на европейското законодателство. В тази връзка следва да се приемат отделни нормативни актове за всяка програма самостоятелно, по която няма сключени или действащи финансови споразумения след периода на допустимост на разходите за периода 2014-2020 г., с които да се регламентират тези отношения, като се отчетат конкретните условия за реинвестиране на тези ресурси с оглед спецификите на използваните финансови инструменти. 3. Очаквани резултати от прилагането на акта, включително финансови, ако има такива Във връзка с горното, изготвения проект на нормативен акт съдържа разпоредби относно отговорните институции и органи, които имат преки задължения за управлението на тези средства, правилата за извършването на оценката на пазарните условия, действието на акта по отношение на сключените финансови споразумения и др. Предвидени са правила за определяне на лицата или органите, които ще предоставят ресурса или ще изпълняват финансов инструмент, както и условията за предоставянето на възстановения ресурс на финансов инструмент. По този начин се гарантира въз основа на прозрачен и законов механизъм използването на възстановения ресурс от финансови инструменти за инвестиционните цели и приоритети на програмите като се осигурява дългосрочен ефект на тези инвестиции най-малко за период от осем години от края на допустимост на разходите по съответните програми. За изпълнението на проекта на постановление на Министерския съвет не са необходими допълнителни разходи/трансфери/други плащания. Предложеният проект на акт няма да доведе до въздействие върху държавния бюджет на Република България, поради което към проекта на акт е приложена финансова обосновка съгласно приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. 4. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз С предложеният проект на Постановление на Министерския съвет не се въвеждат норми на европейското право, поради което не се налага изготвяне на анализ и таблица за съответствие с правото на Европейския съюз. В изпълнение на чл. 20, ал. 2 от Закона за нормативните актове е извършена частична предварителна оценка на въздействието на проекта на Постановление. Съгласно Закон за нормативните актове, проектът на Постановление на Министерския съвет, докладът към него, частичната предварителна оценка на въздействието са били публикувани за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации. Материалите са съгласувани по реда на чл. 32 и чл. 34 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, като получените становища, заедно със справката за приетите и неприетите бележки, са приложение към настоящия доклад. Проектът на постановление е изготвен съвместно от министъра на иновациите и растежа и министъра на финансите в съответствие с разпоредбата на чл. 5, ал. 6 от ЗУСЕФСУ. В рамките на тези централни органи на изпълнителната власт са идентифицирани възстановени ресурси от финансови инструменти, за които няма действащи финансови споразумения между съответните управляващи органи на програми и финансови посредници или мениджъри за управление на тяхното реинвестиране след периода на допустимост на разходите в съответствие с европейските правила. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, С оглед на гореизложеното и на основание чл. 8, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, предлагамe Министерският съвет да разгледа и приеме проекта на постановление за определяне на реда и начина на използване на ресурса, възстановен на финансовия инструмент по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014-2020 след края на периода на допустимост на разходите. Приложения: Проект на Постановление на Министерския съвет за определяне на реда и начина на използване на възстановения ресурс от инвестиции във финансови инструменти или друга форма на подкрепа. Одобрена финансова обосновка в съответствие с изискванията на чл. 35, ал. 1, т. 4, б. „б“ от УПМСНА. Постъпили становища по чл. 32 от УПМСНА и справка за отразяването им. Частична предварителна оценка на въздействието. Съобщение за средствата за масово осведомяване. Постъпили становища и справка за отразяването им. Електронен носител. ИРЕНА МЛАДЕНОВА МИНИСТЪР НА ИНОВАЦИИТЕ И РАЗСТЕЖА ГЕОРГИ КЛИСУРСКИ МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

1 за начина отразяване на постъпилите на използване на ресурса, СПРАВКА предложения и становища от обществените консултации, получени в възстановен на финансовия инструмент по Оперативна програма на периода на допустимост на разходите срока за съгласуване на „Инициатива за малки проекта на ПМС за определяне на реда и и средни предприятия“ 2014-2020 след края № Организация/потребител /вкл. начина на получаване на предложението/ Предложения и становища Приети/ неприети Мотиви 1. Управителен съвет на Камарата на счетоводителите в България Писмо, вх. № 03-00-37- 2/30.03.2026 I. Общи бележки Проектът на постановление урежда реда, начина и контролните механизми за използването на възстановения публичен ресурс в размер на 48 353 532 евро, съгласно съгласно чл. 5, ал. 6 от ЗУСЕФСУ и чл. 45 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. В този контекст се налага да бъдат анализирани основните аспекти – финансово-счетоводната отчетност, вътрешният контрол и съответствието с приложимите нормативни изисквания. II. Финансово-счетоводна отчетност 1. Съгласно чл. 3 на проекта ,Дирекция „Национален фонд“ към МФ поддържа информация за финансовото изпълнение на възстановения ресурс и организира финансово-счетоводната отчетност както на касова, така и на начислена основа. Това е в пълно съответствие с изискванията на чл. 8, ал. 2 и чл. 10, ал. 1 от Закона за публичните финанси, според които средствата от ЕС се управляват чрез обособени сметки със статут на публични финанси, а всяко движение се остойностява и отчита отделно в рамките на Единната бюджетна класификация. 2. Счетоводната отчетност и отчетността по сметките за средства от европейските фондове, в т.ч. по Кохезионната политика и ОПИМСП, следва да спазва както националните стандарти, утвърдени от министъра на финансите, така и стандартите за публичен сектор съгласно чл. 164 от ЗПФ и глава петнадесета от ЗПФ спрямо изискванията на ЗСч. 3. Предвидената възможност за предоставяне на ресурса чрез различни инструменти (финансови, безвъзмездни, комбинирани), изисква ясно счетоводно разграничаване на дейностите и поддържане на отделни аналитични сметки по всяка форма на финансиране, съответно и гарантиране на отчетната проследимост спрямо одитна следа – чл. 57, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗУСЕФСУ. 4. В контекста на финансовите инструменти и холдинговите фондове, проектът коректно възприема дефинициите по тълкувателния речник в §1 на проекта, синхронизирани с дефинициите по чл. 2 от Регламент (ЕС) № 651/2014 и ЗУСЕФСУ, което има значение за унифицирана отчетност и при последващи проверки и докладване и избягване на двойствено счетоводно 2 третиране при капиталови, квазикапиталови, гаранционни и заемни инструменти. 5. Изготвянето на годишен финансов отчет на сметката за средства от ЕС (чл. 3, т. 2 от проекта) следва да отговаря на формата и съдържанието, определени с националния сметкоплан, указания и КФО, с публикуване по реда на чл. 166-170 от ЗПФ. III. Контролни механизми 1. В проекта подробно са разписани отговорностите на дирекция „Национален фонд“, Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ (МИР) и възможните изпълнители на финансови инструменти. Това кореспондира с изискването за многостепенно управление и разделение на функциите – чл. 9, ал. 1-4 от ЗУСЕФСУ. 2. Изрично е посочено задължението всяка операция да бъде въведена и проследявана чрез ИСУН (чл. 10), което осигурява възможност за автоматизирано систематично отразяване на одобрените разходи, плащания, показатели за изпълнение, възникнали вземания и задължения, което е в съответствие с Наредбата за функционирането на ИСУН и чл. 21, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. 3. Изискванията за контрол върху двойното финансиране (чл. 3,, ал. 9; чл. 5, т. 6), измами, конфликт на интереси, и съвместими процедури за подбор – пропорционалност, прозрачност и липса на конфликт на интереси (чл. 8, ал. 4), отговарят на хоризонталните принципи на Регламент (ЕС) № 1303/2013 – доброто финансово управление, контрол и партньорство. 4. Проектът осигурява условия за проследимост на всеки индивидуален договор за финансиране (чл. 9), като регламентира елементи на финансовите, оперативните или гаранционните споразумения които включват процедури за одит, отчетност и условия за приключване – изисквания, изведени от чл. 46, 47 и 48 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. 5. Предвидено е въвеждане на система за текущ мониторинг, контрол на неправомерно изплатени средства и възстановяване (чл. 5, т. 7; чл. 12), което изпълнява изискванията на чл. 62 и чл. 64а от ЗУСЕФСУ и чл. 75-77, 106 ЗПФ. IV. Съответствие с приложимото европейски и национално право 1. Проектът стъпва върху чл. 5, ал. 6 от ЗУСЕФСУ, като коректно препраща към възможността този вид ресурс да се използва по ред, установен с постановление на МС, като изрично отрича възможността за противоречие със стандартите на Регламент (ЕС) № 1303/2013, регламентиращи повторното използване на възстановения ресурс. 2. Формулираните в проекта дефиниции са съобразени с определенията по европейското и национално право – отнасящи 3 се до „бенефициент“, „финансов инструмент“, „гаранция“, „краен получател“, както и технологията за използване за финансовите и нефинансовите форми на подкрепа. 3. Като добра практика за предотвратяване на правни рискове е предвидена изричната възможност за съгласуване с Министерството на финансите както по всички документи за допустимост, сключвани с финансови посредници/управляващи (чл. 3, т. 5; чл. 9, ал. 4-5), така и по въпросите за държавна помощ, което съответства на националната и европейската регулация за допустимост и прозрачност на публичните средства и избягване на неправомерна държавна помощ съгласно Регламент (ЕС) № 651/2014 и националния режим. 4. Въвеждането на прозрачност чрез публикуването на отчетни и одитни документи, както и въвеждането на публичност на условията за кандидатстване, е в пълно съответствие с принципите на прозрачност и отчетност по ЗСч (чл. 15, т. 1, чл. 29, ал. 10). V. Препоръки • Препоръчва се да се разпише детайлен механизъм за оценка и контрол на риска в процеса на предоставяне на ресурсите, особено във връзка с нови или комбинирани форми на подкрепа, с оглед предотвратяване на неправомерно разходване/двойно финансиране. • Счетоводната политика и анализът на степента на аналитичност при водене на сметкоплана да бъдат обект на постоянно съгласуване с МФ и КФН, вкл. при въвеждане на нови КФО/отчети. VI. Заключение От гледна точка на приложимата счетоводна уредба, контролните изисквания и тълкуването на националното и европейското законодателство, проектът на постановление е изготвен в съответствие с високите стандарти в областта на управлението на публични средства и финансов съюз. Прилагането му ще позволи законосъобразното, прозрачно и ефективно многогодишно управление на възстановения ресурс, отчитайки всички изисквания за отчетност, вътрешен контрол, одит и прозрачност. Приема се по принцип. Демаркацията в контекста на области на намеса се изследва преди предоставяне на финансиране, а конкретните проверки за двойно финансиране се извършват на различните етапи на изпълнение в обхвата на финансиращата страна и изпълняващия получател. Счетоводната политика на МИР като бюджетна организация изцяло се съобразява с нормативните постановки, произтичащи от ЗПФ, както и с методическите указания на Министъра на финансите, включително за аналитично отчитане за различните форми на финансиране. Специфичните изисквания, включително в контекста на счетоводно отчитане между страните по споразуменията за финансиране се определят в подписаните споразумения като те фундаментално следват приложимите законови изисквания при разходване на публичен ресурс. 2. info@nif.government.bg Уважаеми дами и господа, 20.04.2026 Във връзка с проекта на Постановление на Министерския съвет за определяне на реда и начина на използване на ресурса, възстановен на финансовия инструмент по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014–2020, изразяваме настоящата позиция относно необходимостта 4 Национален иновационен фонд (НИФ) да бъде изрично определен като допустим получател и инструмент за управление на този ресурс: Националният иновационен фонд е създаден като регулярен инструмент на държавата за публична подкрепа на иновациите в онези приоритетни области и етапи на развитие, в които са налице ясно идентифицирани пазарни дефицити и в които без целенасочена държавна намеса не може да се постигне необходимото ниво на технологично, пазарно и екосистемно развитие. В този смисъл НИФ не следва да дублира съществуващите публични или частни механизми, а да ги допълва чрез фокусирани и селективни интервенции с висока добавена стойност, насочени към стратегически значими пропуски в националната иновационна система. Основната мисия на фонда е да редуцира технологичния и инвестиционния риск, като повишава технологичната и пазарната готовност на комерсиализируеми иновации чрез предвидимо, пазарно-ориентирано и навременно финансиране. Това предполага НИФ да функционира не просто като грантов разпределител, а като активен публичен инструмент, който структурира прехода от идея и proof-of-concept към валидирана технология, първи клиенти, включване в европейски програми и достъп до частен капитал. Именно поради тази стратегическа роля въпросът за капацитета на НИФ е ключов. При ограничен бюджет фондът не може да изпълни функцията, която самата концепция му възлага – да бъде достъпен, предвидим и полезен механизъм за стимулиране на българските иноватори, да ги подпомага по пътя им към европейските вериги на стойност и да действа като трамплин към международни програми и пазари. При недостатъчен ресурс НИФ би останал символичен механизъм с ограничен обхват и фрагментирано въздействие, вместо да се превърне в стратегически инструмент за индустриална и технологична трансформация. В тази връзка необходимостта от увеличаване на капацитета на НИФ произтича пряко от естеството на пазарните дефицити в сферата на иновациите в България. Макар екосистемата да включва различни участници и инструменти – центрове за компетентност и върхови постижения, фондове за технологичен трансфер, акселератори, ангелски мрежи, фондове за рисков капитал, цифрови иновационни хъбове, процедури по европейски програми и международни схеми – между тях продължават да съществуват съществени пропуски. 5 На първо място, налице е отчетлив дефицит на регулярно и предвидимо грантово финансиране за фазите на продуктово развитие между ранното доказване на концепция и първите реални внедрявания, тоест в диапазона приблизително от TRL 3 до TRL 7. Именно в тези фази рискът е прекалено висок за частните инвеститори, а иновацията все още не е достатъчно зряла, за да привлече устойчиво пазарно финансиране. Това формира класическата „valley of death“, в която значителен брой технологично обещаващи решения не достигат до пазар. На второ място, липсва навременност и ритмичност на инструментите. Значимите схеми с национален ефект, особено тези, финансирани по европейски програми, са по природа периодични, тежки и нерегулярни. Това означава, че много качествени проекти остават извън подкрепа просто защото са възникнали в неподходящ момент. НИФ следва да компенсира именно този дефицит чрез по-постоянни, повтаряеми и предвидими форми на прием и оценка. На трето място, редица бенефициенти с висок иновационен потенциал остават недостатъчно обхванати от наличните инструменти – особено стартиращи иновативни предприятия, компании с радикални технологични решения, големи предприятия с научноизследователски фокус, както и организации, които имат капацитет да играят системна роля в екосистемата. Това пряко съвпада с концептуалните приоритети на НИФ по отношение на видовете бенефициенти. Следователно необходимостта от по-голям капацитет на НИФ не се изчерпва с бюджетен аспект, а е пряко свързана със способността на фонда да осигури ефективен преход от иновационни разработки към пазарна реализация в условията на установени несъвършенства при този преход, в много случаи и провали. Същевременно НИФ следва да работи едновременно на три нива: фирмено, екосистемно и позиционно. На фирмено ниво фондът следва да подпомага иновативните предприятия да повишават технологичната и пазарната си готовност и да достигат до реална комерсиализация. На екосистемно ниво НИФ трябва да създава устойчив поток от по-качествени и по-зрели иновационни проекти, които да захранват националната и европейската инвестиционна и програмна среда. На позиционно ниво фондът следва да допринася за подобряване на мястото на България в европейската иновационна карта и за повишаване на 6 националната видимост и надеждност в стратегически технологични области. Поради това НИФ не бива да се разглежда само като самостоятелен финансиращ орган. Фондът има потенциал да изпълнява ролята на мост към европейски и международни механизми – включително EIC, Eurostars, Eureka, DIANA, ESA и други програми, в които българските участници трябва да бъдат по-системно позиционирани. Тази роля изисква НИФ да може да ко-финансира, да създава plug-in схеми, да подкрепя подготовката на кандидатури, да осигурява надеждна оценка и да създава предвидим „pipeline“ от подготвени компании и консорциуми. При ограничен бюджет тази мостова функция остава силно ограничена. НИФ би могъл да участва само епизодично, без да осигури критична маса от проекти, последователност на подкрепата и достатъчно доверие в неговата роля на стратегически национален партньор. Следователно увеличаването на капацитета е необходимо не само за повече на брой проекти, а за реално позициониране на НИФ в европейската иновационна архитектура. Стратегическите приоритети на НИФ са с ясен акцент върху нивата на технологична готовност, като приоритетно място заемат TRL 4 до TRL 6, следвани от TRL 7 до TRL 9, а след това TRL 1 до TRL 3. Тази логика е напълно обоснована от структурата на съществуващите пазарни дефицити и трябва да се отрази в бюджетната рамка на НИФ. Именно фазите TRL 4–6 са мястото, където най-често се проявява недостигът на подходящо финансиране. Това са етапите, в които концепцията вече е доказана в базов смисъл, но проектът все още изисква значителни ресурси за инженерно развитие, функционален прототип, тестове, валидиране, лабораторни и полеви изпитвания, киберсигурност, подготовка за сертификация и изграждане на пазарна хипотеза. Без публичен инструмент с достатъчна гъвкавост и капацитет именно тук голяма част от проектите отпадат. В същото време подкрепата за TRL 7–9 също е важна, но трябва да остане свързана с допустими изследователски, експериментални и демонстрационни дейности, а не с обикновена пазарна експанзия или внедряване за нуждите на общата дигитализация. Тези по-късни фази са критични за постигане на първи референтни клиенти, пилоти, демонстрации в реална среда и достъп до последващо частно финансиране. 7 Подкрепата за TRL 1–3 следва да се разглежда като началото на входящата фуния – особено когато става дума за обещаващи научни и технологични решения с потенциал за преминаване към по-зрели фази. Но без достатъчен ресурс за последващите TRL 4– 6 и TRL 7–9, финансирането на ранните етапи само по себе си не води до структурен резултат. Следователно бюджетът на НИФ трябва да е достатъчен, за да обезпечи цялата логика на прехода между приоритетните TRL нива, а не само отделни и изолирани намеси. И именно поради гореизложеното НИФ следва да работи не с единични мерки, а с портфейл от инструменти, подчинени на ясна стратегическа логика. Това означава различни типове подкрепа за различни етапи от развитието на иновациите, различни групи бенефициенти и различни позиции във веригата на финансиране. Подобен подход предполага съчетаване на по-малки и бързи инструменти за доказване на концепция, по-съществени механизми за прототипиране и валидиране, както и по-сложни схеми за пазарна готовност, първи внедрявания, ко-финансиране или смесени инструменти. Той предполага и възможност за надграждане – т.е. НИФ да може да подкрепя най-успешните проекти в последователни фази, а не само еднократно. При недостатъчен бюджет тази портфейлна логика на практика се разрушава. Фондът би бил принуден или да финансира ограничен брой по-скъпи проекти, без да създава достатъчна входяща фуния, или да подкрепя по-голям брой ранни проекти, но без реална възможност за последващо развитие. И в двата случая се губи стратегическият ефект: липсва селекция през етапите, липсват устойчиви пътеки към пазар и липсва доверие у бенефициентите, че НИФ може да бъде реален партньор в развитието на проекта. Затова увеличаването на бюджета е необходимо, за да бъде възможен именно замисленият в концепцията портфейлен и поетапен модел на работа. Също така НИФ в стратегията си поставя фокус върху стартиращите иновативни МСП, стартиращите иновативни големи предприятия, зрелите МСП и големи предприятия с научноизследователски фокус, както и върху елементи на иновационната екосистема като клъстери и инвеститори. Това разнообразие от допустими и приоритетни бенефициери е съществено, защото различните типове организации изпълняват различни роли в иновационния процес. 8 Стартиращите компании често носят радикални иновации и висок потенциал за растеж, но са най-изложени на рисковете на ранното развитие и почти винаги се нуждаят от грантова подкрепа преди да достигнат до частен инвеститор. Зрелите предприятия с научноизследователски фокус, от своя страна, могат да поемат по- сложни развойни задачи, да участват в по-мащабни консорциуми и да играят ролята на интегратори или първи индустриални потребители. Организациите от екосистемата пък могат да усилват лостовия и системния ефект на публичната подкрепа. Сходна е логиката и при сътрудничеството. Приоритет на НИФ са и проекти, които включват бизнес партньорства с висши училища и изследователи в по-ранните фази и с други предприятия в по- късните фази. Този подход е правилен, но той има ресурсна цена: съвместните проекти са по-сложни за подготовка, управление, оценка и мониторинг; те често изискват по-висока експертност и по-гъвкави правила. Следователно, ако НИФ действително следва да реализира заявените приоритети по бенефициенти и по сътрудничество, това налага по-голям бюджет не само за финансиране на самите проекти, но и за управленски и експертен капацитет. Допълнително НИФ, като регулярен инструмент на държавата за подкрепа на научни изследвания и иновации, целящи пазарна реализация, следва да насочва подкрепата си към проекти с крос- секторен потенциал и към области, съответстващи на националните и европейските стратегически приоритети. В практическо измерение това предполага фондът да разполага с капацитет да подкрепя и проекти в по-сложни и капиталоемки технологични домейни – като микроелектроника, космически технологии, сигурна свързаност, решения с двойна употреба, нови материали и изкуствен интелект с индустриални приложения и значение за критичната инфраструктура. В тези области цената на достигане до пазар е значително по- висока. Технологичното решение рядко е достатъчно само по себе си. Необходими са доказателства за надеждност, безопасност, киберсигурност, стандартизация, съответствие с регулаторни режими, защита на веригата на доставки, работа с лаборатории и тестови съоръжения, както и често – участие на специализирани подизпълнители и външни сертификационни организации. Именно тези разходи са решаващи, за да може дадена иновация да стане „доставяема“ и приемлива за индустриален или публичен клиент. 9 Следователно бюджет, който би бил относително достатъчен за стандартни дигитални решения с ниска бариера за внедряване, е обективно недостатъчен за по-сложни инженерни и високорегулирани приложения. Ако НИФ няма достатъчен ресурс, резултатът ще бъде изтласкване на по-сложните, но и по- стратегически значими проекти в полза на по-евтини и по-лесни за изпълнение инициативи. Това би противоречало на амбицията на фонда да има реален структурен ефект върху конкурентоспособността и позиционирането на България. В тази връзка НИФ поставя ясен приоритет върху проекти, които могат да доведат до включване в международни програми и схеми или да подготвят компаниите за привличане на рискови инвеститори. Това е една от най-съществените характеристики на НИФ – той не е крайна точка, а междинен, но критичен инструмент във веригата на финансиране. За да изпълнява тази функция, НИФ трябва да може да подкрепя: проекти с потенциал за следващо участие в EIC, Eurostars, Eureka, DIANA, ESA и други програми; проекти, които вече са преминали през предходни нива на екосистемата и имат нужда от следващо стъпало; проекти, произлизащи от съществуващата научна и иновационна инфраструктура, които трябва да бъдат „преведени“ в по-пазарно ориентирани решения. Това означава, че НИФ трябва да разполага с достатъчен ресурс, за да има реален „bridge effect“ – да подготвя проектите за следващ етап, а не само да финансира ограничена част от тяхното развитие. Без такъв ресурс фондът не може да генерира лостов ефект, не може да изгражда устойчива проектна тръба и не може да се превърне в доверен партньор нито за бенефициентите, нито за външните донори и инвеститори. Изходни параметри на бюджета на НИФ за 2026–2028 г. Одобреният годишен бюджет на НИФ е: 2026 г. – 4,412 млн. евро 2027 г. – 4,923 млн. евро 2028 г. – 5,435 млн. евро Общият одобрен ресурс за периода е 14,8 млн. евро. Предвид стратегическата роля на НИФ, описаните пазарни дефицити и необходимостта от портфейлен подход, този ресурс е обективно недостатъчен. Той не позволява едновременно: 10 покриване на приоритетните технологични нива, особено TRL 4– 6 и TRL 7–9; поддържане на достатъчна входяща фуния от по-ранни проекти; осигуряване на надграждащо финансиране за най-силните проекти; създаване на ко-финансиращи и plug-in механизми към европейски програми; подкрепа на високостойностни дейности като тестове, валидиране, сертификация, киберсигурност, външна техническа експертиза и регулаторна подготовка; изграждане на необходимия експертен и оценителен капацитет. Поради това е необходим допълнителен ресурс в два възможни сценария: реалистичен сценарий: +30 млн. евро за 2026–2028 г. разширен сценарий: +50 млн. евро за 2026–2028 г. Така общият бюджет за периода би достигнал: 44,8 млн. евро при реалистичен сценарий; 64,8 млн. евро при разширен сценарий. Количествена логика за необходимостта от минимум +30 млн. евро: Минималният праг от допълнителни 30 млн. евро не следва да се разглежда като оптимистичен или максимален сценарий, а като условие НИФ да бъде реално работещ инструмент съобразно собствената си концепция. Под този праг фондът не би могъл да изпълнява в достатъчна степен нито мисията си за редуциране на технологичния и инвестиционния риск, нито визията си за позициониране на българските иноватори в европейските вериги на стойност. Една реалистична портфейлна рамка за допълнителен ресурс от минимум 30 млн. евро би позволила следното разпределение: а) Ранни етапи и доказване на концепции (TRL 1–3 / преход към TRL 4): приблизително 7–9 млн. евро Тази част от ресурса е необходима за поддържане на достатъчна входяща фуния от проекти, за бързи и повтаряеми схеми, за подготовка на интелектуална собственост, ранни тестове и проверка на концепции. Тя създава основата за по-качествен поток към следващите етапи. б) Прототипиране, валидиране и технологично развитие (TRL 4– 6): приблизително 12–15 млн. евро Това е най-критичната зона на пазарен дефицит и следователно логично трябва да получи най-голям дял от ресурса. Тук попадат 11 инженерно развитие, функционални прототипи, тестване, валидация, лабораторни услуги, киберсигурност, подготовка за съответствие и сертификационни пътеки. Това е и сегментът, в който НИФ може да има най-голямо допълващо въздействие спрямо пазара. в) Първи внедрявания, пилоти и пазарна готовност (TRL 7–9): приблизително 6–9 млн. евро Този ресурс е необходим за експериментални внедрявания, пилоти в реална среда, работа с първи клиенти, демонстрации и подготовка за последващ достъп до рисков капитал или международни програми. Без такъв компонент голяма част от проектите биха останали „технологично обещаващи“, но не и пазарно реализуеми. г) Експертен, оценителен и координационен капацитет, вкл. международна и екосистемна функция: приблизително 1,5–3 млн. евро Това включва тематични панели, независими експерти, външни технически, пазарни и регулаторни оценки, консултативна подкрепа, подготовка на съвместни схеми, връзки с международни програми и изграждане на устойчиво управленско качество. Този елемент е задължителен, ако НИФ следва да осигурява не само финансиране, но и ефективен подбор и стратегическа насоченост. Именно при подобен минимален мащаб НИФ може да функционира като национален инструмент със стратегически ефект, а не като ограничена грантова схема с ниска системна възвръщаемост. Рисковете при запазване на сегашния бюджет са: При запазване на общ бюджет от 14,8 млн. евро за периода 2026– 2028 г. се формира висок риск НИФ да не постигне основните цели, заложени в концепцията. Първият риск е свързан с невъзможността да се поддържа балансиран портфейл от инструменти. Ще се наложи или силно ограничаване на входа от ранни проекти, или липса на ресурс за по-скъпите и по-важни фази на валидиране и пазарна готовност. Така ще отпадне самата логика на последователно развитие по TRL. Вторият риск е прекъсване на връзката между етапите. Без резерв за follow-on подкрепа много от по-силните проекти ще останат без възможност за преминаване към следващо ниво. Това ще 12 обезсмисли поетапния модел и ще намали както резултатността на проектите, така и доверието в инструмента. Третият риск е изтласкване на по-сложните стратегически проекти. Поради по-високата им цена, проекти в области като микроелектроника, космос, нови материали, сигурна свързаност или технологии с двойна употреба трудно биха могли да получат адекватна подкрепа. Това би ограничило профила на НИФ до по- евтини и по-лесни за управление проекти, без дълбок индустриален ефект. Четвъртият риск е ограничен лостов ефект спрямо европейските програми. Без достатъчен ресурс за ко-финансиране, подготовка, plug-in схеми и последваща подкрепа НИФ няма да може да функционира като ефективен трамплин към EIC, Eurostars, Eureka и други международни инструменти. Петият риск е слаб екосистемен и позиционен резултат. Вместо да подпомага устойчиво повишаване на качеството и зрелостта на българските иновации, фондът би генерирал ограничен брой фрагментирани проекти с ниска вероятност за пазарна реализация и международно разпознаване. В заключение при зададените мисия, визия, пазарна логика и приоритети, Националният иновационен фонд следва да функционира като портфейлен, поетапен и стратегически инструмент, който подпомага прехода от научно-технологична идея към валидирано и комерсиализируемо решение, включено в национални и международни вериги на стойност. Независимо от ограничения бюджет, наличието на НИФ като институционализиран национален инструмент за подкрепа на иновациите остава от съществено значение. Дори при по-нисък финансов капацитет фондът следва да продължи да изпълнява ключови функции, свързани с поддържането на минимално ниво на предвидима и навременна подкрепа за иновативни проекти, структуриране на връзката между научноизследователската дейност и пазара, както и подготовка на български участници за включване в европейски и международни програми. В подобен сценарий ролята на НИФ би била по-фокусирана и селективна, с приоритет върху най-критичните етапи на развитие и върху проекти с най-висок потенциал за последващо финансиране и интеграция във вериги на стойност. В същото време одобреният базов бюджет от приблизително 14,8 млн. евро за периода 2026–2028 г. е недостатъчен за изпълнение на пълния обхват на тази роля. Той не позволява едновременно да 13 бъдат адресирани основните пазарни дефицити, да се следват приоритетите по TRL, да се осигури подкрепа за приоритетните групи бенефициенти, да се изгради портфейл от инструменти, да се финансира преходът към пазарна готовност и да се реализира мостовата функция на НИФ към европейски и международни схеми. Допълнителен ресурс от минимум 30 млн. евро за периода 2026– 2028 г. представлява минималният праг, при който НИФ може да функционира като реално работещ и въздействащ инструмент. Само при такъв мащаб може да се осигури достатъчна фуния от проекти, ефективна селекция и надграждане, подкрепа за прототипиране, валидиране, сертификация и първи внедрявания, както и значим лостов ефект спрямо европейските програми и частното финансиране. Разширен сценарий с допълнителни 50 млн. евро би позволил по- пълно разгъване на потенциала на НИФ – по-широк портфейл от проекти, по-силен секторен и екосистемен ефект, по-активно международно позициониране и по-устойчив принос към индустриалната и технологичната трансформация на България. Насочването на възстановения ресурс към НИФ би позволило постигането на значим лостов ефект. Чрез подобряване на качеството и зрелостта на проектите фондът създава предпоставки за привличане на допълнително финансиране – както от европейски програми, така и от частни инвеститори. По този начин публичният ресурс не само се използва ефективно, но и генерира допълнителна стойност и мултиплициращ ефект в икономиката. В заключение, считаме че включването на Национален иновационен фонд като допустим получател и инструмент за управление на възстановения ресурс е стратегически обосновано и необходимо. Това решение ще позволи по-ефективно адресиране на пазарните дефицити, ще осигури последователна и предвидима подкрепа за иновативните предприятия, ще засили връзката между научните изследвания и пазарната реализация и ще допринесе за по-активното участие на българските компании в европейските и международните иновационни процеси. В тази връзка препоръчваме в окончателния текст на постановлението изрично да бъде предвидена възможност възстановеният ресурс да бъде предоставян и управляван чрез Национален иновационен фонд. Приема се по принцип. За разходването на национален публичен ресурс следва да бъдат спазвани и прилагани правилата на Закона за обществените поръчки. 14 3. office@fmfib.bg Уважаеми госпожи и господа, 23.04.2026 Във връзка с проекта на постановление на Министерския съвет за определяне на реда и начина на използване на ресурса, възстановен на финансовия инструмент по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014–2020 (ОПИМСП), „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД изразява следните коментари и предложения за промени: 1. В чл. 1. ал. 2 на проекта е посочен размер на ресурса възстановен на финансовия инструмент по ОПИМСП в абсолютна стойност от 48 353 532 евро. В тази връзка следва да се отчете, че в процеса на реинвестиране точният размер на ресурсите, възстановени на финансовите инструменти, би могъл да бъде известен едва след приключване на срока за предявяване на гаранции, погасяване на предоставените заеми и ликвидация на подкрепените дялови фондове. По ОПИМСП изпълнението е приключило, но изчерпателно определяне на средствата за реинвестиране не е удачен подход, като се има предвид, че съществува вероятност да бъде установена недопустимост, финансова корекция или друг тип грешка, която да промени този размер. Ако посочената сума представлява размера на освободените средства от ФИ по ОПИМСП към датата на подготовка на акта на МС, то следва да се има предвид че в процеса на амортизация на гарантираните заеми по ФИ по ОПИМСП е вероятно да се освободи допълнителен възстановен ресурс, което ще наложи последваща промяна на акта на МС за коригиране на стойността в чл.1, ал.2. Предвид посоченото, предлагаме, чл.1, ал.2 да се заличи, като размерът на средствата в проекта на ПМС се посочи не в конкретна стойност, а в определяем размер за периода от 8 години след края на периода на допустимост, със следната редакция на чл.1, ал.1: „Чл.1 (1) С постановлението се определят редът и начинът на използване на ресурса, възстановен на финансовия инструмент по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014-2020 (ОПИМСП) в рамките на 8 години след края на периода на допустимост на разходите.“ 1. Не се приема. 1. Размерът на публичния ресурс, предмет на разходване с проекта на постановление следва да бъде изрично посочен. Посочените в чл. 1, ал. 2 средства представляват освободени гаранции във връзка с погасявания по предоставени заеми, които са възстановени по сметката за средства на ЕС на Национален фонд. Реинвестирането на ресурса не е регулирано в споразумение между МИР и управител на Фонд на фондове, поради което с настоящия акт се урежда този процес. 15 2. В чл.3, т.5 и чл.9, ал.4 от проекта на ПМС са дефинирани правомощия на Дирекция „Национален фонд“ (ДНФ) при МФ да съгласува проектите на финансови споразумения между УО и лицето, управляващо холдингов фонд. Регламентирането на изискване за съгласуване на финансови споразумения с ДНФ не произтича от националното законодателство, включително ЗУСЕФСУ и подзаконовата нормативна база за неговото прилагане. Наред с това следва да се отчете, че дефинираните правомощия са в колизия с разпоредбите на Закона за обществените поръчки (ЗОП) и реда за провеждане на обществени поръчки от страна на УО или за прилагане на чл.14 на ЗОП, въз основа на който може да се осъществи директно възлагане на субектите, изброени в чл.8,ал.2 от проекта на ПМС. Подготовката на процедурите и проектите на договори за обществени поръчки, както и договорите, сключени по реда на чл.14 от ЗОП, и измененията на тези договори са в оперативните компетенции на Възложителя и лицето, с което се сключва съответния договор. Съгласуването на финансови, оперативни и гаранционни споразумения с Дирекция „Национален фонд“ излиза извън обхвата на функциите на тази дирекция и Министерство на финансите. Към настоящия момент, за период от над 10 години изпълнение на финансови инструменти при споделено управление в България, не е установена грешка или нередност при сключването на финансови споразумения между Управляващ орган и Холдингов фонд/Фонд на фондовете, което да налага допълнително и непредвидено в законодателството ниво на предварителен контрол от страна на ДНФ. Наред с посоченото нормативно несъответствие, въвеждането на съгласуване на документите, посочени в чл. 9, ал. 1 от проекта на ПМС, както и техните изменения представлява значителна допълнителна излишна административна тежест, която ще затрудни всички участници в процеса и ще забави процеса по реинвестиране. Аналогично на горепосоченото, дефинираните правомощия на Дирекция „Национален фонд“ при МФ в чл.3, т.6 от проекта на ПМС – „да разработва при необходимост инструкции и указания към Министерство на иновациите и растежа и контролира спазването им“ не произтичат от разпоредбите на националното законодателство, включително ЗУСЕФСУ и подзаконовата нормативна база. Наред с това, условията и редът за реинвестиране се договарят между УО и лицето, управляващо холдингов фонд, в документите по чл.9, ал.1 и не могат да се променят въз основа на указания, издадени от Дирекция „Национален фонд“ при МФ. 2. Приема се частично 2. Изискването по чл. 9, ал. 4 (чл. 8, ал. 4 след корекции) за съгласуване с Министерството на финансите има координационен характер и е във връзка с отговорностите на министъра на финансите по провеждане националната политика по прилагане на финансовите инструменти съгласно ЗУСЕФСУ и Устройствения правилник на МФ. Съгласуването не представлява намеса в оперативната самостоятелност на МИР и не засяга процедурите по Закона за обществените поръчки. Крайната отговорност за съдържанието на финансовите споразумения, както и за тяхното съответствие с приложимото законодателство, остава изцяло в Министерството на иновациите и растежа. В проекта на акт е заличен чл. 3, ал. 5, като е оставена разпоредбата на чл. 9, ал. 4 (чл.8, ал. 4 след корекции), където съгласуване е предвидено само по отношение на финансовите споразумения между МИР и ХФ. В проекта на акт е заличена разпоредбата на чл. 3, т.6. 16 В чл.3, т.1 от проекта на ПМС са въведени правомощия на Дирекция „Национален фонд“ при МФ да осъществява наблюдение на напредъка в изпълнението на операции, финансирани с възстановени средства. С горепосочените текстове в проекта на ПМС са въведени квази- контролни функции за дирекция „Национален фонд“, по аналогия с функциите й на сертифициращ орган за програмен период 2014- 2020 и счетоводен орган за програмен период 2021-2027 г. по отношение на средствата от ЕСИФ/ЕФСУ, вкл. даване на задължителни указания и инструкции, както и правомощия, извън установените с регламентите за ЕСИФ и ЕФСУ и ЗУСЕФСУ, като съгласуване на проектите на споразумения за финансиране и техните изменения, изискване на административна информация (в чл. 11) и др. Същевременно, основанието на което се възлагат тези функции е посочено в чл. 2, ал. 1 от проекта на ПМС и се аргументира с функцията по подпомагане на министъра на финансите при провеждане на националната политика по прилагане на финансови инструменти и управление сметката за средства от Европейския съюз. Доколкото възложените на дадена административна структура контролни функции следва да са базирани на законово основание (европейско или национално), то консултативната функция на ДНФ по подпомагане на министъра на финансите във връзка с националната политика по финансови инструменти не може да бъде възприета като валидно законово основание. Предвид посоченото предлагаме в проекта на ПМС да се заличат чл.3, т.5, чл.3, т.6, чл.9, ал.4, както и изразът „осъществява наблюдение на напредъка в изпълнението“ в чл.3, т.1. 3. В чл.8, ал.2 на проекта на ПМС е предвидено УО да може да възложи ресурса на ФМФИБ, ЕИБ или ЕИФ, МФИ, в която Република България е акционер или банка или институция, публична собственост, учредена като юридическо лице, което извършва финансова дейност на професионална основа, която отговаря на изчерпателно изброени условия. Считаме, че посочената ал.2 на чл.8, следва да се заличи или да се остави единствената законосъобразна възможност, а именно възлагане на ФМФИБ. Съгласно параграф 9 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗУСЕФСУ, „§ 9. Лицето, изпълняващо Холдинговия фонд, управлява Фонд на фондовете за финансовите инструменти, съфинансирани от ЕФСУ за 3. Приема се първата част на предложението Изразът „осъществява наблюдение на напредъка в изпълнението“ в чл. 3, т. 1 от проекта на акт не е заличен предвид, че изискването ще допринесе за изпълнение отговорностите на министъра на финансите по провеждане националната политика по прилагане на финансовите инструменти съгласно ЗУСЕФСУ и Устройствения правилник на МФ. Осъществяването на наблюдение на напредъка не цели предприемане на допълнителния действия от ХФ, финансови посредници, крайни получатели, бенефициенти, а цели основно предоставяне на регулярна информация от МИР по отношение напредъка по изпълнението, изготвена на база вече докладваната такава съгласно подписани споразумения и договори. 3. Ал. 2 на чл. 8 е заличена изцяло. В допълнение виж. бел. по т. 2 по-горе. 17 програмния период 2014 – 2020 г., както и изпълнява функциите и на холдингов фонд за инструментите за финансов инженеринг по Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" и Оперативна програма "Регионално развитие", съфинансирани от ЕФРР за програмния период 2007 – 2013 г., след изтичането на срока на действие на рамковите и финансовите споразумения, сключени между Република България и Европейския инвестиционен фонд по инициативата JEREMIE и между Република България и Европейската инвестиционна банка по инициативата JESSICA, както и управлява ресурсите, прехвърлени по реда на чл. 5, ал. 5 от Програмата за развитие на селските райони, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони за програмния период 2007 – 2013 г.“. Като допълнителен аргумент относно приложимостта на този подход е и систематичното място на уредбата, относима към рециклирания ресурс от финансови инструменти и реда за неговото възлагане. Разпоредбите на ал. 5 и ал. 6 са неразделна част от член 5 на ЗУСЕФСУ, който урежда: - начина на изпълнение на финансови инструменти в Република България, а именно чрез Холдингов фонд, - начина на структуриране на Холдинговия фонд – като обособен финансов ресурс, - правният документ, въз основа на който се управлява ресурса -споразумение за финансиране, както и страните по него - лицето, което изпълнява Холдинговия фонд – ФМФИБ ЕАД. В случай, че законодателят е възнамерявал да разшири кръга от субекти по отношение на възстановения ресурс по финансови инструменти, то той би създал отделна разпоредба, както е подходено с чл. 5а от ЗУСЕФСУ, в която се регламентира делегация за допълнителна правна уредба относно финансовите инструменти. 4. В чл.9, ал.5 е регламентирано изискване проектите на документи, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на проекти и операции за финансови инструменти се съгласуват с МФ по отношение на спазване на правилата за предоставяне на държавна помощ. Посоченият текст е излишен в проекта на ПМС, доколкото редът и условията за съгласуване за спазване на правилата за предоставяне държавни помощи с 18 министъра на финансите е уреден в Закона за държавните помощи и правилника за неговото прилагане, които са приложими както за помощи с национален публичен ресурс, така и за помощи със средства от ЕС и възстановени средства от ФИ със средства от ЕС. Предвид посоченото предлагаме чл.9, ал.5 в проекта на ПМС да се заличи. 5. В чл. 10 е регламентирано въвеждане в структуриран вид на информацията по управление на всяка операция, финансирана с рециклирания ресурс, както и за участниците в нея в ИСУН. В тази връзка следва да се отчете, че проектът на ПМС урежда управлението на възстановени средства от ФИ, които са национален ресурс, а ИСУН е система за управление на средствата от ЕФСУ. Наред с посоченото, в ИСУН не са разработени подходящи функционалности за управление на ФИ. Съществуващите в ИСУН модули за договори за БФП не са съобразени със спецификите на ФИ и тяхното прилагане за ФИ би довело до сериозна административна тежест. Предвид посоченото предлагаме чл.10 в проекта на ПМС да се заличи и да се запази съществуващата практика, при която информацията за реинвестирането на възстановените средства по ФИ по инициативите JEREMIE и JESSICA в рамките на ОПКБИ 2007- 2013 и ОПРР 2007-2013 не се въвежда в ИСУН. 6. В чл. 12 относно изискванията и правилата по отношение на извършването на плащания, отпускане на лимити, предоставянето на прогнози, счетоводната отчетност и възстановяване на неправомерно изплатените и надплатени средства е предвидено същите да се определят алтернативно чрез издаване на нормативен акт или указания на министъра на финансите. Доколкото двата подхода са неравностойни (единият предполага издаване на нормативен акт, а другият не), то в проекта на ПМС следва да се установи ясна разпоредба относно реда за приемане на тези правила. 7. Наред с горепосоченото, е видно, че при подготовка на проекта на ПМС са реципирани множество текстове от правилата за средствата от ЕС, което не е нормативно изискуемо и редуцира възможностите за гъвкавост в процеса на реинвестиране. Възстановеният ресурс по финансови инструменти осигурява възможност за по-гъвкаво управление и не е необходимо в чл.9, ал.2 на проекта на ПМС да се копира изцяло съдържанието на Приложение № X от Регламент 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета. Подготовката на споразумения за реинвестиране на възстановени средства и респективно минимално изискуемото съдържание на споразуменията следва да остане в компетенциите на съответния управляващ орган, при 4. Приема се. 5. Не се приема. 6. Приема се. 4. Посоченият текст на ал. 5 е заличен. 5. Считаме, че ИСУН е напълно подходяща система за управление, наблюдение, оценка, контрол и одит на рециклираните средства. Използването й няма да затрудни отговорните за рециклирания ресурс органи, вместо да се изгражда и въвежда нова информационна система. 6. В проекта на Постановление е премахнат текста „нормативен акт“. С уважение, X Главен секретар, Министерство на иновациите и растежа 19 спазване на изискването за съответствие с целите на политиката на програмата. Посоченото е относимо и към предвидените изисквания за „видимост, прозрачност и комуникация“ (чл.9, ал.2, т.13 от проекта на ПМС), който е реципиран от чл.50 на Регламент 2021/1060, докато за възстановения ресурс следва да се прилагат значително по-облекчени изисквания. Предвид посоченото предлагаме в чл.9, ал.2 да се заличи изчерпателното изброяване на задължителни елементи на споразуменията, като алинея 2 се редактира така: „Чл. 9(2) С документите по алинея 1 следва да се осигури повторно използване на ресурса по чл.1, ал.1 в съответствие с целите на политиката на програмата“. 7. Не се приема. 7. Доколкото липсва нормативна уредба за реда и начина на разходване на рециклирани средства по ОПИМПС, с приемането на проекта на ПМС се определят конкретните изисквания и условия, въз основа на които ще се извършва това.