Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране

ПРОЕКТ! Закон за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране (обн., ДВ, бр. 77 от 2011 г.; изм., бр. 21 от 2012 г., бр. 109 от 2013 г., бр. 27 от 2014 г., бр. 22 и 34 от 2015 г., бр. 42, 76 и 95 от 2016 г., бр. 62, 95 и 103 от 2017 г., бр. 15, 20, 24, 27 и 77 от 2018 г., бр. 83, 94 и 102 от 2019 г., бр. 26, 28 и 64 от 2020 г., бр. 12 и 21 от 2021 г., бр. 16, 25 и 51 от 2022 г., бр. 65, 84, 85 и 106 от 2023 г., бр. 70 и 79 от 2024 г., бр. 49, 54, 64 и 99 от 2025 г. и бр. 25 от 2026 г.) § 1. В чл. 3а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „Европейския орган за ценни книжа и пазари и на Европейския банков орган“ се заменят с „Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП), Европейския банков орган (ЕБО) и Европейския съвет за системен риск (ЕССР)“ и след тях се поставя запетая. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) При извършване на своята дейност лицата по чл. 1 спазват и изискванията на приложимите насоки и препоръки, за които Комисията е взела решение по ал. 1.“ 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3. § 2. В чл. 13 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 се създава т. 11: „11. избраните инструменти за управление на ликвидността по чл. 24д.“ 2. В ал. 2 се създава т. 15: „15. избраните инструменти за управление на ликвидността по чл. 24д.“ § 3. В чл. 21, ал. 1 думите „чл. 22“ се заменят с „чл. 24д“. § 4. Член 22 се отменя. § 5. Създава се глава трета „б“ с чл. 24д – 24и: „Глава трета „б“ ИНСТРУМЕНТИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЛИКВИДНОСТТА Чл. 24д. (1) При управление на ликвидността колективните инвестиционни схеми прилагат най-малко инструментите за управление на ликвидността, посочени в приложението към закона. (2) Колективната инвестиционна схема избира поне два подходящи инструмента за управление на ликвидността от инструментите по т. 2 – 8 от приложението по ал. 1, след като извърши оценка на целесъобразността на тези инструменти с оглед следваната инвестиционна стратегия, ликвиден профил и политика за обратно изкупуване. (3) Избраните по ал. 2 инструменти се посочват в устава, съответно в правилата на фонда, за използването им в интерес на притежателите на дялове на колективната инвестиционна схема. (4) Не се допуска изборът по ал. 2 да включва единствено инструментите за управление на ликвидността по т. 5 и 6 от приложението по ал. 1. (5) Когато колективната инвестиционна схема е получила разрешение като фонд на паричния пазар съгласно Регламент (ЕС) 2017/1131 за целите на ал. 2 може да избере 1 само един инструмент за управление на ликвидността по т. 2 – 8 от приложението по ал. 1. Чл. 24е. (1) Колективната инвестиционна схема приема и прилага като част от правилата за управление на ликвидността подробни политики и процедури за използването или преустановяване използването на всеки избран инструмент за управление на ликвидността, както и за оперативните и административните договорености, свързани с използването на съответния инструмент. (2) Инструментът за управление на ликвидността по т. 8 от приложението по чл. 24д, ал. 1 може да се използва единствено с цел удовлетворяване на искания за обратно изкупуване от професионални инвеститори, и само когато искането за обратно изкупуване е пропорционално на активите, държани от колективната инвестиционна схема. (3) В случаите по ал. 2 обратното изкупуване може да не е пропорционално на активите, държани от колективната инвестиционна схема, когато същата се предлага единствено на професионални инвеститори, или колективната инвестиционна схема представлява борсово търгуван фонд съгласно чл. 24а и инвестиционната й политика възпроизвежда състава на определен индекс на акции или облигации. Чл. 24ж. (1) Колективната инвестиционна схема може, в интерес на притежателите на дялове, да използва инструмента за управление на ликвидността по т. 1 от приложението към чл. 24д, ал. 1, като временно спре емитирането и обратното изкупуване на дяловете си или да използва, или да преустанови използването на други инструменти за управление на ликвидността по т. 2 – 8 от същото приложение, като прилага чл. 24д, ал. 2. Колективната инвестиционна схема може също така, в интерес на притежателите на дялове, да използва механизъм за разделяне на активи (side pockets) по т. 9 от приложението към чл. 24д, ал. 1. (2) В случаите по ал. 1 колективната инвестиционна схема може да използва инструмента по т. 1 или по т. 9 от приложението към чл. 24д, ал. 1, само в изключителни случаи, ако обстоятелствата го налагат и е в интерес на притежателите на дялове, включително в следните случаи: 1. когато на регулиран пазар, на който съществена част от активите на колективната инвестиционна схема са допуснати или се търгуват, сключването на сделки е прекратено, спряно или е подложено на ограничение; 2. когато не могат да бъдат оценени правилно активите или задълженията на колективната инвестиционна схема или тя не може да се разпорежда с тях, без да увреди интересите на притежателите на дялове; 3. когато се вземе решение за прекратяване или преобразуване чрез сливане или вливане на колективната инвестиционна схема при условията и по реда на глава четиринадесета. Чл. 24з. (1) При изключителни обстоятелства, в интерес на инвеститорите и след консултация с колективната инвестиционна схема, съответно с управляващото дружество, Комисията може да изиска да бъде използван или да бъде преустановено използването на инструмента за управление на ликвидността по т. 1 от приложението към чл. 24д, ал. 1, когато съществуват рискове за защитата на инвеститорите или за финансовата стабилност, които по разумен и балансиран начин налагат това. (2) Комисията уведомява за предприетите действия по ал. 1 компетентните органи на другите държави членки, където се предлагат дяловете на колективната инвестиционна схема, компетентните органи на държавата членка по произход на управляващото дружество, ЕОЦКП и – ако са налице потенциални рискове за стабилността и целостта на финансовата система – ЕССР. 2 Чл. 24и. (1) В случаите по чл. 24ж и 24з колективната инвестиционна схема незабавно уведомява Комисията, когато използва или преустанови използването на инструмент за управление на ликвидността: 1. по т. 1 от приложението по чл. 24д, ал. 1; 2. по т. 2 – 8 от приложението по чл. 24д, ал. 1, по начин, който не е в рамките на обичайния ход на дейността, както е предвидено в правилата на фонда или в устава на инвестиционното дружество. (2) Колективната инвестиционна схема уведомява Комисията преди да използва или преустанови използването на инструмента за управление на ликвидността по т. 9 от приложението към чл. 24д, ал. 1 в срок до края на работния ден от вземането на решение за използването, съответно преустановяване използването на инструмента. (3) Комисията уведомява незабавно компетентните органи на държавата членка по произход на управляващото дружество, компетентните органи на другите държави членки, в които се предлагат дяловете на колективната инвестиционна схема, ЕОЦКП и – ако са налице потенциални рискове за стабилността и целостта на финансовата система – ЕССР, за всяко уведомление, получено в съответствие с ал. 1 и 2. (4) Колективната инвестиционна схема, съответно управляващото дружество уведомява притежателите на дялове в случаите по ал. 1 за взетото решение за спиране на обратното изкупуване, както и при последващо решение за възобновяването му, както и за използването или преустановяване използването на други инструменти за управление на ликвидността от приложението по чл. 24д, ал. 1, когато не са в рамките на обичайния ход на дейността. Колективната инвестиционна схема, съответно управляващото дружество, оповестява на интернет страницата си решението за спиране на обратното изкупуване, съответно за възобновяването му, както и за използването, съответно преустановяване на използването на други инструменти за управление на ликвидността, а когато дяловете са приети за търговия на регулиран пазар, следва да уведоми и пазара в срока по ал. 2.“ § 6. В чл. 33, ал. 2 думите „Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП)“ се заменят с „ЕОЦКП“. § 7. В чл. 37а се правят следните изменения: 1. В ал. 2 т. 3 се изменя така: „3. депозитарят е проявил необходимите компетентност, грижа и старание при подбора и определянето на всяко трето лице, на което иска да делегира част от функциите си, освен когато това трето лице е централен депозитар на ценни книжа, действащ в качеството на инвестиращ централен депозитар на ценни книжа по смисъла на чл. 1, буква „e“ от Делегиран регламент (ЕС) 2017/392 на Комисията от 11 ноември 2016 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти относно лицензирането, надзора и оперативните изисквания за централни депозитари на ценни книжа (ОВ, L 65/48 от 10 март 2017 г.), наричан по-нататък „Делегиран регламент (ЕС) 2017/392“, и ще проявява необходимите компетентност и дължима грижа при периодичния преглед и постоянния мониторинг на всяко трето лице, на което е делегирал част от функциите си, и на договореностите с третото лице по отношение на делегираните му функции.“ 2. Алинея 6 се изменя така: „(6) Предоставянето на услуги от системи с окончателност на сетълмента на ценни книжа по глава осма от Закона за платежните услуги и платежните системи от централен депозитар на ценни книжа, действащ в качеството на емитиращ централен депозитар на ценни книжа по смисъла на чл. 1, буква „д“ от Делегиран регламент (ЕС) 3 2017/392, не се счита за делегиране на попечителските функции на депозитаря. Предоставянето на услуги от централен депозитар на ценни книжа, действащ в качеството на инвестиращ централен депозитар на ценни книжа, се счита за делегиране на попечителските функции.“ § 8. В чл. 46, ал. 2 след думите „активите си“ се поставя запетая, а думите „само при изключителни обстоятелства на регулирания пазар, на който преобладаващо се търгуват прехвърлимите ценни книжа, участващи в състава на индекса“ се заменят с „когато това е оправдано от изключителни пазарни обстоятелства, по-специално на регулираните пазари, където силно доминират някои прехвърлими ценни книжа или някои инструменти на паричния пазар“. § 9. В чл. 50 се създава ал. 4: „(4) Когато колективната инвестиционна схема използва механизъм за разделяне на активи (side pockets) по т. 9 от приложението към чл. 24д, ал. 1 посредством отделяне на активи, отделените активи може да бъдат изключени от изчисляването на ограниченията, предвидени по тази глава.“ § 10. В чл. 57, ал. 9 след думите „информация за инвеститорите“ се поставя запетая и се добавя „включително наименованието на колективната инвестиционна схема“ и се поставя запетая. § 11. В чл. 86 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 се създават т. 5 – 7: „5. приемане и предаване на нареждания във връзка с един или повече финансови инструменти; 6. предоставяне на трето лице на услуги, които вече изпълнява във връзка с управлявана от него колективна инвестиционна схема или във връзка с предоставяни допълнителни услуги, при условие, че всеки потенциален конфликт на интереси, породен от предоставянето на тези услуги, се управлява по подходящ начин; 7. администриране на бенчмаркове в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС и на Регламент (ЕС) № 596/2014 (OB, L 171/1 от 29 юни 2016 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/1011“.“ 2. В ал. 7 думите „т. 2 – 4“ се заменят с „т. 2 – 6“. 3. В ал. 8 в изречение второ думите „услугите по ал. 2, т. 3 и 4, без да е разрешено предоставянето на услугите по ал. 2, т. 2“ се заменят с „услугите по ал. 2, т. 7, които се използват в управляваните колективни инвестиционни схеми и национални инвестиционни фондове“ и се създава изречение трето „Управляващите дружества нямат право да администрират бенчмаркове в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/1011, които се използват в управляваните колективни инвестиционни схеми и/или национални инвестиционни фондове.“ § 12. В чл. 93 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 в текста преди т. 1 думите „и прокурист“ се заменят с „и/или прокурист“, а думите „и опит по отношение на типа колективни инвестиционни схеми, които дружеството управлява“ се заличават. 2. В ал. 2 думите „две лица“ се заменят с „две физически лица“. 4 3. Създава се нова ал. 3: „(3) Лицата по ал. 2 трябва да бъдат с местожителство в Република България или друга държава членка, и да са наети на пълно работно време от управляващото дружество или да са изпълнителни членове или членове на ръководния орган на управляващото дружество, ангажирани на пълно работно време да ръководят стопанската дейност на това управляващо дружество и да притежават опит по отношение на типа колективни инвестиционни схеми, които дружеството управлява.“ 4. В ал. 6 думите „Изискванията на ал. 1 не се прилагат“ се заменят с „Алинея 5 не се прилага“. § 13. В чл. 95 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2: а) в т. 5 накрая се поставя запетая и се добавя „с посочване на човешките и техническите ресурси, които ще бъдат използвани за осъществяване на дейността на управляващото дружество, информация за лицата по чл. 93, ал. 2, включително: а) описание на ролята, длъжността и позицията на тези лица в йерархията; б) описание на йерархичната структура и задълженията на тези лица в рамките на управляващото дружество и извън него; в) преглед на времето, което всяко от тези лица разпределя за изпълнението на всяко задължение; г) информация за начина, по който управляващото дружество възнамерява да изпълни задълженията си съгласно този закон и чл. 3, параграф 1, чл. 6, параграф 1, буква „а“ и чл. 13, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/2088, както и подробно описание на подходящите човешки и технически ресурси, които ще бъдат използвани от управляващото дружество за тази цел;“; б) създава се нова т. 10: „10. информация относно договореностите за делегиране и превъзлагане на функции и дейности на трети лица съгласно изискванията на чл. 106, включваща най- малко: а) наименованието и съответния идентификационен код на управляващото дружество; б) данни за всяко трето лице, включително наименование, единен идентификационен код, седалище и надзорен орган, когато е приложимо; в) подробно описание на наетите човешки и използваните технически ресурси в управляващото дружество за изпълнение на ежедневни задачи по управление на портфейла или по управление на риска, и наблюдение на делегираната дейност; г) кратко описание на делегираната функция по управление на портфейла и по управление на риска по отношение на всяка колективна инвестиционна схема, която управлява или възнамерява да управлява, включително данни дали делегирането е частично или пълно; д) описание на мерките за периодична надлежна проверка за наблюдение на делегираната дейност;“ в) досегашната т. 10 става т. 11. 2. Създава се ал. 6: „(6) Управляващото дружество информира Комисията за всякакви съществени промени в условията, при които е издаден лиценза му и по-специално съществени промени в информацията, предоставена в съответствие с този член, преди приемането им.“ § 14. Създава се чл. 104а: 5 „Чл. 104а. (1) Управляващото дружество, във връзка с управляваните от него колективни инвестиционни схеми с произход от Република България, е длъжно да представя редовно в Комисията информация за инструментите, в които инвестират управляваните от него колективни инвестиционни схеми, пазарите, на които е член или на които търгува активно, както и за експозициите и активите на колективната инвестиционна схема. Информацията по изречение първо включва необходимите идентификатори за свързване на предоставените данни за активите, за колективните инвестиционни схеми и за управляващото дружества, с други надзорни или публично достъпни източници на данни. (2) За всяка управлявана от него колективна инвестиционна схема с произход от Република България управляващото дружество предоставя информация за: 1. инструментите за управление на ликвидността, включително текущия избор на инструменти за управление на ликвидността, както и всяко тяхно използване, съответно преустановяване на използването; 2. текущия рисков профил на колективната инвестиционна схема, включително пазарния риск, ликвидния риск, риска от контрагента и други рискове, включително оперативния риск, и общия размер на използвания от колективната инвестиционна схема ливъридж; 3. резултатите от извършените стрес тестове на ликвидността; 4. информация относно договореностите за делегиране на трети лица на функциите по управление на портфейла или по управление на риска, както следва: а) информация за третите лица, като се посочват единен идентификационен код и когато е приложимо идентификационният код на правния субект, наименование и местожителство или седалище или клон, дали те са свързани лица с управляващото дружество, дали са лицензирани или регулирани субекти за целите на управлението на активи, посочване на техния надзорен орган, когато е приложимо, включително идентификаторите на третите лица, които са необходими за свързване на предоставената информация с други надзорни или публично достъпни източници на данни; б) броя на служителите на пълно работно време, наети от управляващото дружество за извършване на ежедневни задачи във връзка с управлението на портфейла или управлението на риска; в) списък и описание на делегираните на трети лица функции и дейности, свързани с управлението на портфейла или управлението на риска; г) когато функцията по управление на портфейла е делегирана на трето лице - данни относно размера и процента на активите на колективната инвестиционна схема, които са предмет на делегиране във връзка с тази функция; д) броя на служителите на пълно работно време, наети от управляващото дружество за наблюдение на делегираните дейности и функции; е) броя и датите на извършените от управляващото дружество периодични прегледи за надлежна проверка с цел наблюдение на делегираната дейност, списък на установените пропуски и, когато е приложимо, предприетите коригиращи мерки за справяне с тези пропуски, както и датата, до която тези мерки трябва да бъдат приложени; ж) когато има договорености за последващо превъзлагане - информацията, която се изисква по букви „а“, „в“ и „г“ по отношение на третите лица - страни по тези договорености, и дейностите, свързани с функциите по управление на портфейла и управление на риска, които са последващо възложени; з) началната дата и датата на изтичане на срока на действие на договореностите за делегиране и за превъзлагане; 6 5. списък на държавите членки, в които дяловете на колективната инвестиционна схема действително се предлагат на пазара от управляващото дружество или от назначен от негово име дистрибутор. (3) Заместник-председателят може да изисква периодично или при необходимост информация в допълнение към посочената в ал. 1 и 2, за целите на ефективното наблюдение на системния риск, за което уведомява ЕОЦКП. (4) При извънредни обстоятелства и когато това е необходимо, за да се осигури стабилността и целостта на финансовата система или да се насърчи дългосрочният устойчив растеж, Комисията може да наложи допълнителни изисквания за докладване при получаване на искане от ЕОЦКП. (5) Управляващото дружество представя в Комисията информацията по ал. 1 и 2 в сроковете и по образец за докладване, определени в приложимите делегирани актове на Европейската комисия, като допълнителни изисквания могат да се определят с наредба.“ § 15. В чл. 105 се създава ал. 3: „(3) Когато по инициатива на трето лице управляващото дружество управлява или възнамерява да управлява колективна инвестиционна схема от името и за сметка на това трето лице, включително когато схемата използва наименованието на такова трето лице – инициатор, или когато управляващото дружество е назначило такова трето лице – инициатор по чл. 106, управляващото дружество, като взема предвид всички конфликти на интереси, представя в Комисията, в 7-дневен срок от вземане на съответното решение, подробни обяснения и доказателства как изпълнява изискванията на ал. 1, т. 4, като посочва разумните мерки, които е предприело за предотвратяване на конфликти на интереси, произтичащи от отношенията с третото лице, или, когато тези конфликти на интереси не могат да бъдат предотвратени, как то идентифицира, управлява, наблюдава и, когато е приложимо, разкрива тези конфликти на интереси, за да се предотврати неблагоприятното им въздействие върху интересите на колективната инвестиционна схема и нейните инвеститори.“ § 16. В чл. 106 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 думите „функции и действия по чл. 86, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и 4“ се заменят с „функции, действия и услуги по чл. 86, ал. 1 и 2 и ал. 2“, а запетаята след тях се заличава; б) точки 1 и 2 се изменят така: „1. уведомява Комисията преди сключването на договор с трето лице за съществените условия на договора; 2. сключването на договор с трето лице не трябва да създава пречки за ефективното упражняване на надзорните функции на комисията или на заместник- председателя, както и да възпрепятства управляващото дружество при управлението на дейността на колективната инвестиционна схема, съответно националния инвестиционен фонд, или при предоставянето на допълнителни услуги, да действа в най- добър интерес на инвеститорите и клиентите;“ в) в т. 5 накрая се добавя „и клиентите“; г) в т. 6 накрая се добавя „и да предоставя съответните услуги“; д) в т. 7 думите „функции и действия“ се заменят с „функции, действия и услуги“; е) в т. 8 след думите „делегирането на функции“ се добавя „или услуги“, след думите „инвестиционен фонд или“ се добавя „или за доставчик на услугите по чл. 86, ал. 2“, а думите „или по начин, по който ще изпълнява и функции само по приемане и 7 предаване на информация“ се заменят с „и функциите му да се сведат само до приемане и предаване на информация („пощенска кутия“); ж) създава се т. 9: „9. управляващото дружество трябва да бъде в състояние да обоснове с обективни причини цялата си структура на делегиране.“ 2. В ал. 3 в текста преди т. 1 думите „функции и действия“ се заменят с „функции, действия и услуги“. 3. В ал. 5 думите „функции и действия“ се заменят с „функции, действия и услуги“. 4. Създава се нова ал. 6: „(6) Делегирането на функции или услуги по ал. 1 и последващото делегиране по ал. 5 не освобождава управляващото дружество от отговорността към клиентите, управляваните колективни инвестиционни схеми и техните инвеститори. Управляващото дружество гарантира, че изпълнението на дейностите и предоставянето на услугите, посочени в по чл. 86, ал. 1 и 2, са в съответствие с този закон, като спазването на това задължение се прилага независимо от регулаторния статус или местонахождението на третото лице, на което е делегирано изпълнението им.“ 5. Досегашната ал. 6 става ал. 7. 6. Създава се ал. 8: „(8) Когато трето лице, за което се прилагат изискванията на Закона за пазарите на финансовите инструменти или Кодекса за застраховането, от свое име предлага дяловете пряко или чрез основаващи се на животозастраховане инвестиционни продукти на колективна инвестиционна схема, изискванията, посочените в ал. 1, т. 3 – 7, не се прилагат, независимо от наличието на сключен договор за дистрибуция между управляващото дружество и третото лице.“ § 17. В чл. 108, ал. 6 числото „15 000“ се заменя с „50 000“. § 18. В чл. 159, ал. 1 след думите „държави членки“ се поставя запетая и се добавя „с ЕОЦКП и ЕССР“. § 19. В чл. 160 се създават ал. 2 и 3: „(2) Когато колективна инвестиционна схема е с произход от Република България, Комисията незабавно предоставя информация по чл. 90 - 100 и чл. 104а, събрана за надзорни цели, на ЕОЦКП, на ЕБО, на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и на ЕССР, когато тази информация е необходима за изпълнение на техните правомощия. Комисията предоставя информацията по изречение първо и на Европейската система на централните банки, когато това е необходимо за статистически цели. (3) Когато колективна инвестиционна схема е с произход от Република България, Комисията незабавно предоставя информацията по ал. 2 и на компетентните органи на други пряко засегнати държави членки, ако управляващото дружество, върху което Комисията осъществява надзор или колективната инвестиционна схема, управлявана от това управляващо дружество, биха могли потенциално да представляват сериозен източник на риск от контрагента за кредитна институция или други системно значими институции в други държави членки, или за стабилността на финансовата система в друга държава членка.“ § 20. Създават се чл. 161а и 161б: 8 „Чл. 161а. (1) Когато колективна инвестиционна схема с произход от друга държава членка се предлага в Република България, Комисията може, когато има основателни причини за това, да поиска от компетентните органи на държавата членка по произход на колективната инвестиционна схема да упражнят незабавно правомощията си по чл. 98, параграф 2 от Директива 2009/65/ЕО, различни от тези по буква „й“ от същия параграф, като посочи причините за своето искане възможно най- конкретно и да информира за това ЕОЦКП, както и ЕССР, когато са налице потенциални рискове за стабилността и целостта на финансовата система. (2) Когато колективна инвестиционна схема с произход от Република България се предлага в друга държава членка, Комисията може да упражни правомощията по ал. 1 при получаване на мотивирано искане от компетентния орган на приемащата държава членка и без неоправдано забавяне информира за упражнените правомощия и констатациите си компетентните органи на приемащата държава членка на колективната инвестиционна схема, ЕОЦКП, както и ЕССР, когато са налице потенциални рискове за стабилността и целостта на финансовата система. Чл. 161б. (1) Комисията може да упражни правомощията по чл. 24з, ал. 1 по отношение на колективна инвестиционна схема с произход от Република България при получаване на мотивирано искане от компетентния орган на приемащата държава членка, в която се предлага схемата или от компетентния орган от държавата членка по произход на управляващото дружество, което управлява колективната инвестиционна схема с произход от Република България. (2) Комисията може да отправи мотивирано искане до компетентния орган от държава членка по произход на колективна инвестиционна схема, която се предлага в Република България или до компетентния орган от държава членка по произход на колективната инвестиционна схема, управлявана от управляващо дружество с произход от Република България, да упражни правомощията по чл. 84, параграф 2, буква „б“ от Директива 2009/65/ЕО, като информира ЕОЦКП и ако са налице потенциални рискове за стабилността и целостта на финансовата система – ЕССР. (3) Когато Комисията не е съгласна с искането по ал. 1, тя уведомява за това съответните компетентни органи по ал. 1, ЕОЦКП и ЕССР, когато ЕССР е бил информиран за това искане, като посочва причините за несъгласието си. (4) В случаите по ал. 3 и при получено становище от ЕОЦКП Комисията може да упражни съответните правомощия по ал. 1. Когато Комисията не действа в съответствие със становището по изречение първо или не възнамерява да се съобрази с него, тя информира за това ЕОЦКП и компетентните органи на приемащата държава членка на колективната инвестиционна схема, като посочва причините да не се съобрази или за намерението да не се съобрази със становището.“ § 21. В чл. 183, ал. 3 думите „чл. 22“ се заменят с „глава трета „б“. § 22. В чл. 187 се създава ал. 8: „(8) Когато национален инвестиционен фонд използва механизъм за разделяне на активи (side pocket) по т. 9 от приложението към чл. 24д, ал. 1 посредством отделяне на активи, отделените активи може да бъдат изключени от изчисляването на ограниченията, предвидени в този член.“ § 23. Създава се чл. 194а: „Чл. 194а. (1) Алтернативен инвестиционен фонд с произход от Република България може да бъде учреден като: 1. търговско дружество със седалище и адрес на управление на територията на 9 Република България; 2. договорен фонд, за който се прилага Законът за задълженията и договорите, с изключение на чл. 359, ал. 2 и 3, чл. 360, 362, чл. 363, букви „в“ и „г“ и чл. 364, доколкото в този закон или в правилата на фонда не е предвидено друго. (2) Алтернативен инвестиционен фонд, който е организиран като акционерно дружество или командитно дружество с акции, издава само безналични акции. (3) Алтернативният инвестиционен фонд, който е организиран като договорен фонд, може да е само от отворен тип по смисъла на чл. 1 от Делегиран регламент (ЕС) № 694/2014 на Комисията от 17 декември 2013 г. за допълване на Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за определяне на категориите лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (ОВ, L 183/18 от 24 юни 2014 г.), наричан по-нататък „Делегиран регламент (ЕС) № 694/2014“. Дяловете на алтернативен инвестиционен фонд, който е организиран като договорен фонд, се вписват в „Централен депозитар“ АД. (4) Алтернативен инвестиционен фонд, който е организиран като търговско дружество може да е само от затворен тип по смисъла на Делегиран регламент (ЕС) № 694/2014, което не изключва възможността да изкупува обратно акциите си по реда на Търговския закон. (5) Алтернативен инвестиционен фонд, който е организиран като договорен фонд от отворен тип, по искане на притежателите на дялове, изкупува обратно своите дялове по цена, основаваща се на нетната стойност на активите. (6) Правилата на алтернативен инвестиционен фонд, който е организиран като договорен фонд от отворен тип, съдържат: 1. наименованието на фонда; 2. данни за лицето, което организира и управлява фонда; 3. основните цели и ограниченията на инвестиционната дейност, както и инвестиционната политика на фонда; 4. типа инвестиционна стратегия съгласно т. 10 на приложение IV от Делегиран регламент (ЕС) № 231/2013 на Комисията от 19 декември 2012 г. за допълване на Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на освобождаванията, общите условия във връзка с дейността, депозитарите, ливъриджа, прозрачността и надзора (ОВ, L 83/1 от 22 март 2013 г.), наричан по-нататък „Делегиран регламент (ЕС) 231/2013“; 5. допустим размер на инвестициите по видове активи; 6. методи за оценка на активите и пасивите; 7. правата, които дават дяловете; 8. разпределението на правата и задълженията между притежателите на дялове и лицето, управляващо алтернативния инвестиционен фонд; 9. срока на затворения период, ако се предвижда такъв; 10. условията и реда за изчисляване на нетната стойност на активите, емисионната стойност и цената на дяловете при обратно изкупуване и на дивидента, ако такъв се предвижда; 11. условията и реда за емитиране на дялове, за обратното им изкупуване, условията за спиране на обратното изкупуване и за разпределяне на дивидента, когато такъв е предвиден, или за реинвестирането му; 12. таксите, които се удържат при продажба и обратно изкупуване на дяловете; 13. възнаграждението на лицето, управляващо алтернативния инвестиционен фонд; 14. условията за избор на депозитар и изискванията за сключване на договор за депозитарни услуги, когато типа активи предполага назначаване на депозитар, условията 10 за замяна на депозитаря и правилата за осигуряване интересите на притежателите на дялове, в случай на такава замяна; 15. условията за прекратяване на фонда, условията за замяна на лицето, управляващо алтернативния инвестиционен фонд, както и правилата за осигуряване интересите на инвеститорите; 16. информация за мерките за предотвратяване предлагане на дяловете на алтернативния инвестиционен фонд на непрофесионални инвеститори, включително когато лицето, управляващо фонда, ползва услуги на трети лица за предоставяните на фонда услуги. (7) Уставът, съответно дружественият договор на алтернативен инвестиционен фонд по ал. 4 освен данните, които се изискват съгласно Търговския закон, съдържат съответно и данните по ал. 6, т. 2 – 8 и 13 - 16, както и реда и начина за разпределяне на дивиденти.“ § 24. Създава се чл. 194а: „Чл. 194б. (1) Лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, което учредява алтернативен инвестиционен фонд като договорен фонд от отворен тип, подава заявление за вписване на фонда в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 7 от Закона за Комисията за финансов надзор. (2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат: 1. данни за наименованието, седалището и адреса на управление на лицето; 2. данни за наименованието, седалището и адреса на управление на договорния фонд; 3. правилата по чл. 194а, ал. 5, или проекти на тези документи за договорния фонд, който заявителят възнамерява да управлява; 4. други данни и документи, установени с наредба. (3) Комисията се произнася по заявлението по ал. 1 в едномесечен срок от получаването му, а когато са били поискани допълнителни сведения и документи - в едномесечен срок от получаването им, съответно от изтичане на срока за предоставянето им. Член 201, ал. 6 - 8 и 12 се прилагат съответно. (4) Комисията може да откаже вписването, ако представените данни и документи са непълни, съдържат противоречия или не отговарят на изискванията на закона. (5) Заявлението по ал. 1 може да бъде подадено едновременно със заявлението по чл. 214, съответно заявление за издаване на лиценз на лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, като подадените заявления се разглеждат едновременно по реда на чл. 214, съответно по реда за разглеждане на заявлението за издаване на лиценз. (6) Агенцията по вписванията вписва договорния фонд в регистър БУЛСТАТ, след като извърши служебна проверка за вписването на договорния фонд във водения от Комисията регистър по чл. 30, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор. (7) Условията и редът за отписване на алтернативен инвестиционен фонд по ал. 1 се уреждат с наредба.“ § 25. В чл. 198 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 се създават т. 4 и 5: „4. предоставяне на заеми от името на алтернативния инвестиционен фонд; 5. обслужване на дружества за секюритизация.“ 2. В ал. 5 се създават т. 5 – 7: „5. предоставяне на трето лице на услуги, които вече изпълнява във връзка с управляван от него алтернативен инвестиционен фонд, или във връзка с предоставяни допълнителни услуги, при условие че всеки потенциален конфликт на интереси, породен 11 от предоставянето на тези услуги, се управлява по подходящ начин; 6. администриране на бенчмаркове в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/1011. 7. дейности по обслужване на кредити в съответствие със Закона за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити.“ 3. Алинея 11 се изменя така: „(11) Лице, което управлява алтернативни инвестиционни фондове, не може да администрира бенчмаркове в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/1011, които се използват в управляваните от него алтернативни инвестиционни фондове.“ § 26. В чл. 200 след думите „най-малко две“ се добавя думата „физически“. § 27. В чл. 201 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2, т. 1: а) в буква „а“ думите „уставът и другите учредителни актове“ се заменят с „фирма, съответния идентификационен код на правния субект, уставът и другите учредителни актове“; б) в буква „в“ след думите „квалификация и опит“ се поставя запетая и се добавя „включително: аа) описание на ролята, длъжността и позицията на тези лица в йерархията; бб) описание на йерархичната структура и задълженията на тези лица в рамките на лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове и извън него; вв) преглед на времето, което всяко от тези лица разпределя за изпълнението на всяко задължение; гг) описание на човешките и техническите ресурси, които подпомагат дейностите на тези лица;“; в) в буква „г“ след думите „глава двадесет и първа“ се добавя „задълженията си по чл. 3, параграф 1, чл. 6, параграф 1, буква „а“ и чл. 13 от Регламент (ЕС) 2019/2088“, а след думите „глава двадесет и втора“ се поставя запетая и се добавя „както и подробно описание на подходящите човешки и технически ресурси, които следва да бъдат използвани от заявителя за тази цел“; г) в буква „ж“ след думите „договори за възлагане“ се добавя „и превъзлагане“, а след думите „трето лице“ се поставя запетая и се добавя „съдържащи най-малко следната информация: аа) данни за всяко трето лице, включително наименование, съответен идентификационен код, седалище и надзорен орган, когато е приложимо; бб) подробно описание на наетите човешки и използваните технически ресурси от лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, за изпълнение на ежедневни задачи по управление на портфейла или по управление на риска, и наблюдение на делегираната дейност; вв) кратко описание на делегираната функция по управление на портфейла и по управление на риска по отношение на всеки алтернативен инвестиционен фонд, който заявителят управлява или възнамерява да управлява, включително данни дали делегирането е частично или пълно; гг) описание на мерките за периодична надлежна проверка за наблюдение на делегираната дейност;“. 2. В ал. 14 изречение второ се изменя така: „Всяко тримесечие Комисията информира ЕОЦКП за издадените разрешения, както и за всички промени във водения от Комисията регистър по чл. 30, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор.“ § 28. В чл. 204 се правят следните изменения и допълнения: 12 1. Създава се нова ал. 4: „(4) Всяко тримесечие Комисията информира ЕОЦКП за всички решения за отнемане на лиценз, както и за всички промени във водения от Комисията регистър по чл. 30, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор.“ 2. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6. § 29. В чл. 209 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 5 думите „посочена като отказваща съдействие държава или територия в списъка на Работната група за финансови действия“ се заменят с „определена от Европейската комисия като високорискова трета държава с делегиран акт по чл. 9, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ, L 141/73 от 5 юни 2015 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2015/849“; б) в т. 6 думите „член 26 от Модел на данъчна спогодба за доходите и имуществото на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие относно доходите и капитала, осигуряващо ефективен обмен на информация по данъчни въпроси“ се заменят с „чл. 26 от Модела на данъчна конвенция за доходите и капитала на Организацията за икономическо сътрудничество, осигуряващо ефективен обмен на информация по данъчни въпроси, и третата държава е посочена в приложение I към заключенията на Съвета относно преработения списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели“. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Ако след издаване на лиценз по чл. 207, ал. 1 настъпят обстоятелствата по ал. 1, т. 5 или 6, в рамките на подходящ срок, но не повече от две години, лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове от трета държава предприема мерки, необходими за коригиране на положението по отношение на управляваните от него алтернативни инвестиционни фондове, като надлежно отчита интересите на инвеститорите.“ 3. Досегашните ал. 2 - 6 стават съответно ал. 3 - 7. § 30. В чл. 220 се създава ал. 4: „(4) Когато по инициатива на трето лице лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, управлява или възнамерява да управлява алтернативни инвестиционни фондове от името и за сметка на това трето лице, включително когато фондът използва наименованието на такова трето лице – инициатор, или когато лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, е назначило такова трето лице – инициатор по чл. 222, лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, като взема предвид всички конфликти на интереси, представя в Комисията, в 7-дневен срок от вземане на съответното решение, подробни обяснения и доказателства как изпълнява изискванията на ал. 1, т. 4, като посочва разумните мерки, които е предприело за предотвратяване на конфликти на интереси, произтичащи от отношенията с третото лице, или, когато тези конфликти на интереси не могат да бъдат предотвратени, как то идентифицира, управлява, наблюдава и, когато е приложимо, разкрива тези конфликти на интереси, за да се предотврати неблагоприятното им въздействие върху интересите на алтернативния инвестиционен фонд и нейните инвеститори.“ 13 § 31. В чл. 222 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 думите „определени свои функции“ се заменят с „една или повече от функциите или услугите, посочени в чл. 198, ал. 1 и 5“; б) точка 2 се изменя така: „2. делегирането на функции или услуги не е в степен, в която лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, вече не може да се смята за такова или за доставчик на услуги, посочени в чл. 198, ал. 5, и функциите му да се сведат само до приемане и предаване на информация („пощенска кутия“);“ 2. В ал. 5 текстът преди т. 1 се изменя така: „(5) Трето лице, на което са делегирани функции или услуги от лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, може последващо да делегира една или повече от тези функции или услуги, както и лице, на което тези функции или услуги са последващо делегирани, може допълнително да делегира някоя от тях, ако са изпълнени следните условия:“ 3. Алинея 7 се изменя така: „(7) Делегирането на функции или услуги по ал. 1 и последващото делегиране по ал. 5 не освобождава лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, от отговорността към клиентите, управляваните алтернативни инвестиционни фондове и техните инвеститори. Лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, гарантира, че изпълнението на дейностите и предоставянето на услугите, посочени в чл. 198, ал. 1 и предоставянето на услугите, посочени в чл. 198, ал. 5, са в съответствие с този закон, като спазването на това задължение се прилага независимо от регулаторния статус или местонахождението на третото лице, на което е делегирано изпълнението им.“ 4. Създава се нова ал. 8: „(8) Когато трето лице, за което се прилагат изискванията на Закона за пазарите на финансови инструменти или Кодекса за застраховането, от свое име пряко предлага дялове или акции на алтернативен инвестиционен фонд или чрез основаващи се на животозастраховане инвестиционни продукти, изискванията по ал. 1, 3 – 7 не се прилагат, независимо от наличието на сключен договор за дистрибуция между лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове и третото лице.“ 5. Досегашните ал. 8 и 9 стават съответно ал. 9 и 10. § 32. В чл. 228, ал. 2 след думите „чл. 198, ал. 5“ се поставя запетая и се добавя „т. 1 – 4“. § 33. В чл. 230 се създават ал. 5 и 6: „(5) За алтернативните инвестиционни фондове от отворен тип се прилагат съответно изискванията относно инструментите за управление на ликвидността по глава трета „б“. (6) За алтернативните инвестиционни фондове, които извършват дейност по предоставяне на заеми по смисъла на § 1, т. 49 от допълнителните разпоредби, но не са алтернативни инвестиционни фондове, предоставящи заеми, по смисъла на § 1, т. 51 от допълнителните разпоредби, се прилагат съответно разпоредбите на раздел IV, с изключение на чл. 237е и чл. 237з, ал. 1 - 5.“ § 34. В чл. 233 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 се създава т. 4: 14 „4. кредитна институция по чл. 197, ал. 7 със седалище на територията на Европейския съюз и установена в друга държава членка, когато са спазени условията по ал. 16.“ 2. В ал. 3: а) в т. 3 думите „отказваща съдействие държава или територия в списъка на Работната група за финансови действия“ се заменят с „високорискова трета държава, определена от Европейската комисия с делегиран акт по чл. 9, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/849“. б) в т. 4 думите „член 26 от Модел на данъчна спогодба за доходите и имуществото на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, осигуряващо ефективен обмен на информация по данъчни въпроси“ се заменят с „чл. 26 от Модела на данъчна конвенция за доходите и капитала на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, гарантиращо ефективен обмен на информация по данъчни въпроси, включително многостранни данъчни споразумения, и че третата държава не е посочена в приложение I към заключенията на Съвета относно преработения списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели“. 3. В ал. 7, т. 3 след думите „третото лице“ се поставя запетая, добавя се „освен когато това трето лице е централен депозитар на ценни книжа, действащ в качеството на инвестиращ централен депозитар на ценни книжа по смисъла на чл. 1, буква „e“ от Делегиран регламент (ЕС) 2017/392“ и се поставя запетая. 4. Алинея 8 се изменя така: „(8) Предоставянето на услуги от централен депозитар на ценни книжа, действащ в качеството на емитиращ централен депозитар на ценни книжа по смисъла на чл. 1, буква „д“ от Делегиран регламент (ЕС) 2017/392, не се счита за делегиране на попечителските функции на депозитаря. За целите на този член предоставянето на услуги от централен депозитар на ценни книжа, действащ в качеството на инвестиращ централен депозитар на ценни книжа, се счита за делегиране на попечителските функции.“ 5. Алинея 15 се изменя така: „(15) При поискване депозитарят по чл. 35, както и депозитар със седалище или клон в Република България, предоставя на Комисията и на компетентния орган на алтернативния инвестиционен фонд и на компетентния орган на лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, цялата информация, която е свързана с изпълнение на задълженията му и която е необходима за надзорни цели на Комисията или на компетентните органи на друга държава членка.“ 6. Създава се нова ал. 16: „(16) В случаите по ал. 2, т. 4, лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, изпраща до Комисията обосновано искане за определянето на депозитар, установен в друга държава членка, като в това искане обосновава липсата на предлагане на депозитарни услуги в Република България, които да отговорят ефективно на нуждите на алтернативния инвестиционен фонд предвид на неговата инвестиционна стратегия, при условие, че общата сума на активите на националния депозитарен пазар на Република България, поверени за съхранение, от името на алтернативни инвестиционни фондове от Европейския съюз, лицензирани или регистрирани съгласно приложимото национално право и управлявани от лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове от Европейския съюз, не надхвърля 50 милиарда евро или тяхната равностойност в друга валута. В случаите по изречение второ, активите поверени за съхранение от депозитари и собствените активи на депозитарите не се вземат предвид.“ 7. Създават се ал. 17 - 20: 15 „(17) В случаите по ал. 16, Комисията може да разреши определянето на депозитар, установен в друга държава членка само след извършена оценка за всеки отделен случай относно липсата на предлагане на съответните депозитарни услуги в Република България предвид инвестиционната стратегия на алтернативния инвестиционен фонд. Комисията информира ЕОЦКП за всяко разрешение за определянето на депозитар, установен в друга държава членка. (18) Условията по ал. 3, т. 3 и 4 трябва да са спазени към момента на определянето на депозитаря. Ако третата държава, в която е установен депозитаря, е определена като високорискова трета държава, определена от Европейската комисия с делегиран акт по чл. 9, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/849, или бъде добавена в приложение I към заключенията на Съвета относно преработения списък на Европейския съюз на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели, след като бъде определен депозитарят, в рамките на подходящ срок се определя нов депозитар, като надлежно се отчитат интересите на инвеститорите. Срокът по изречение второ не може да е по-дълъг от две години. (19) Когато Комисията е компетентен орган на депозитаря, но не и на алтернативния инвестиционен фонд или на лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, тя незабавно предоставя на компетентния орган на алтернативния инвестиционен фонд или на лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове всяка информация, която е от значение за упражняването на надзорните му правомощия. (20) Когато Комисията е компетентен орган на алтернативния инвестиционен фонд или на лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, но не и на депозитаря, тя незабавно предоставя на компетентния орган на депозитаря всяка информация относно алтернативния инвестиционен фонд и за лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, която е от значение за упражняването на надзорните му правомощия.“ 8. Досегашната ал. 16 става ал. 21. § 35. В чл. 236 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, във връзка с управляваните от него алтернативни инвестиционни фондове с произход от Република България, е длъжно да представя редовно в Комисията информация за инструментите, в които инвестират управляваните от него фондове, пазарите, на които е член или на които търгува активно, както и за експозициите и активите на алтернативния инвестиционен фонд. Информацията по изречение първо включва необходимите идентификатори за свързване на предоставените данни за активите, за алтернативните инвестиционни фондове и за лицето, което ги управлява, с други надзорни или публично достъпни източници на данни.“. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) За всеки управляван от него алтернативен инвестиционен фонд с произход от Република България лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, предоставя информация за: 1. дела на активите на алтернативния инвестиционен фонд, които са обект на специално третиране поради ниската им ликвидност; 2. прилаганите нови подходи за управление на ликвидността; 3. текущия рисков профил на алтернативния инвестиционен фонд, включително пазарния риск, ликвидния риск, риска от контрагента, и други рискове, включително оперативния риск, и общия размер на използвания от фонда ливъридж; 16 4. информация относно договореностите за делегиране на трети лица на функциите по управление на портфейла или по управление на риска, както следва: а) информация за третите лица, като се посочват тяхното наименование и местожителство или седалище или клон, дали те са свързани с лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, дали са лицензирани или регулирани субекти за целите на управлението на активи, посочване на техния надзорен орган, когато е приложимо, включително идентификаторите на третите лица, които са необходими за свързване на предоставената информация с други надзорни или публично достъпни източници на данни; б) броя на служителите на пълно работно време, наети лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове за извършване на ежедневни задачи във връзка с управлението на портфейла или управлението на риска; в) списък и описание на делегираните на трети лица функции и дейностите, свързани с управлението на портфейла или управлението на риска списък и описание на дейностите, свързани с функциите по управление на портфейла и по управление на риска, които са делегирани; г) когато функцията по управление на портфейла е делегирана на трето лице - данни относно размера и процента на активите на алтернативния инвестиционен фонд, които са предмет на делегиране във връзка с тази функция; д) броя на служителите на пълно работно време, наети от лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове за наблюдение на договореностите за делегиране; е) броя и датите на извършените периодични прегледи за надлежна проверка с цел наблюдение на делегираната дейност, списък на установените пропуски и, когато е приложимо, предприетите коригиращи мерки за справяне с тези пропуски, както и датата, до която тези мерки трябва да бъдат приложени; ж) когато има договорености за последващо възлагане — информацията, която се изисква по букви „а“, „в“ и „г“ по отношение на третите лица, страни по тези договорености, и дейностите, свързани с функциите по управление на портфейла и по управление на риска, които са последващо възложени; з) началната дата и датата на изтичане на срока на действие на договореностите за делегиране и превъзлагане. 5. резултатите от стрес тестовете, проведени в съответствие с чл. 229, ал. 2, т. 2 и чл. 230, ал. 2; 6. списък на държавите членки, в които дяловете или акциите на алтернативния инвестиционен фонд действително се предлагат от лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове или от дистрибутор, който действа от името на това лице. 7. информация за всеки управляван от него алтернативен инвестиционен фонд или предлаган на територията на Европейския съюз алтернативен инвестиционен фонд от трета държава, инвестиращ при ниво на ливъридж, осигуряващ му експозиция, надхвърлящ три пъти стойността на активите му: а) общото ниво на ливъридж; б) информация за източника на използвания ливъридж в зависимост от това, дали е в резултат на заемане на парични средства или ценни книжа, или е в резултат на използване на деривативни финансови инструменти; в) идентификация на петте най-големи заемодателя и размера на предоставените от всеки от тях заемни средства; г) информация за повторно използване на активите по договори с използване на ливъридж; д) допълнителна информация и доказателства за основателността и спазването на ограниченията, определени с чл. 229, ал. 2, т. 3.“ 17 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така: „(3) При извънредни обстоятелства и когато това е необходимо, за да се осигури стабилността и целостта на финансовата система или да се насърчи дългосрочният устойчив растеж, Комисията може да наложи допълнителни изисквания за докладване при получаване на искане от ЕОЦКП.“ 4. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5. 5. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и се изменя така: „(6) Лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, представя в Комисията информацията по ал. 1 и 2 в сроковете и по образец за докладване, определени в приложимите делегирани актове на Европейската комисия, като допълнителни изисквания могат да бъдат определени с наредба на Комисията.“ § 36. В чл. 237 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 1 буква „а“ се изменя така: „а) наименование на алтернативния инвестиционен фонд, описание на инвестиционната стратегия и целите на алтернативния инвестиционен фонд, информация за мястото на установяване на всеки главен алтернативен инвестиционен фонд и за мястото на установяване на базовите фондове, ако алтернативния инвестиционен фонд е фонд, инвестиращ във фондове, описание на видовете активи, в които алтернативния инвестиционен фонд може да инвестира, на техниките, които той може да прилага, както и на всички свързани с тях рискове, всички приложими ограничения за инвестиране, обстоятелствата, при които алтернативния инвестиционен фонд може да използва ливъридж, позволените видове и източници на ливъридж и на свързаните с тях рискове, всички ограничения за използването на ливъридж и всякакви договорености за повторно използване на обезпечения и активи, както и максималното ниво на ливъридж, което лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове има право да използва от името на алтернативния инвестиционен фонд;“ б) точка 8 се изменя така: „8. описание на управлението на ликвидния риск на алтернативния инвестиционен фонд, включително правата за обратно изкупуване както при нормални, така и при извънредни обстоятелства, на съществуващите споразумения за обратно изкупуване с инвеститорите и на възможността и условията за използване на инструментите за управление на ликвидността, избрани в съответствие с чл. 230;“ в) точка 10 се изменя така: „10. списък на таксите, разходите и разноските, които се поемат от лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове във връзка с дейността на алтернативния инвестиционен фонд и които се разпределят пряко или непряко на алтернативния инвестиционен фонд.“ 2. В ал. 3 се създават т. 3 - 5: „3. съставът на портфейла на предоставените заеми; 4. ежегодно всички такси, разходи и разноски, които са били пряко или непряко поети от инвеститорите; 5. ежегодно всяко предприятие майка, дъщерно дружество или дружество със специална цел, използвано от или от името на лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове във връзка с инвестициите на алтернативния инвестиционен фонд.“ § 37. В глава двадесет и първа се създава раздел IV с чл. 237е-237о: 18 „Раздел IV ИЗИСКВАНИЯ КЪМ АЛТЕРНАТИВНИТЕ ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ, ПРЕДОСТАВЯЩИ ЗАЕМИ Чл. 237e. (1) Лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, гарантира, че управляван от него алтернативен инвестиционен фонд, предоставящ заеми, е от затворен тип. (2) Алтернативен инвестиционен фонд, предоставящ заеми, може да бъде от отворен тип, при условие че лицето, което го управлява, докаже пред Комисията, че правилата и политиките за управление на ликвидния риск на фонда са в съответствие с неговата инвестиционна стратегия и политика за обратно изкупуване. (3) Ограничението по ал. 1 не засяга праговете, ограниченията и условията, определени в Регламент (ЕС) № 345/2013, Регламент (ЕС) № 346/2013 и Регламент (ЕС) 2015/760. Чл. 237ж. (1) Лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, гарантира, че условната стойност на заемите, предоставени на всеки отделен заемополучател от алтернативен инвестиционен фонд, не надвишава общо 20 % от капитала на фонда, когато заемополучателят е едно от следните лица: 1. финансово предприятие по смисъла на § 1, т. 16 от допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането; 2. алтернативен инвестиционен фонд; 3. колективна инвестиционна схема. (2) Ограничението по ал. 1 не засяга праговете, ограниченията и условията, определени в Регламент (ЕС) № 345/2013, Регламент (ЕС) № 346/2013 и Регламент (ЕС) 2015/760. Чл. 237з. (1) Лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, гарантира, че ливъриджът на управляван от него алтернативен инвестиционен фонд, предоставящ заеми, представлява не повече от: 1. 175 %, когато алтернативният инвестиционен фонд е от отворен тип; 2. 300 %, когато алтернативният инвестиционен фонд е от затворен тип. (2) Ливъриджът на алтернативен инвестиционен фонд, предоставящ заеми, се изразява като съотношение между експозицията на фонда, изчислена по метода на задълженията съгласно Делегиран регламент (ЕС) 231/2013, и нетната стойност на активите му. (3) Споразуменията за предоставяне на заеми, които са изцяло покрити от договорни капиталови ангажименти на инвеститорите в алтернативен инвестиционен фонд, предоставящ заеми, не се включват в експозицията за изчисляване на съотношението по ал. 2. (4) Когато алтернативен инвестиционен фонд, предоставящ заеми, нарушава изискванията, предвидени в настоящия член, и нарушението е извън контрола на лицето, което го управлява, последното предприема в подходящ срок, но не по-късно от 6 месеца от възникване на нарушението, необходимите мерки за коригиране на позицията, като надлежно отчита интересите на инвеститорите в алтернативния инвестиционен фонд. (5) Когато алтернативен инвестиционен фонд, предоставящ заеми, чиято дейност по отпускане на заеми се състои единствено от предоставяне на акционерни заеми и условната стойност на тези заеми не надвишава общо 150 % от капитала на алтернативния инвестиционен фонд изискванията по ал. 1 не се прилагат. (6) Ограничението по чл. 237ж, ал. 1: 19 1. се прилага до датата, определена в правилата, учредителните документи или проспекта на алтернативния инвестиционен фонд, но не по-късно от 24 месеца от датата на първото записване на дялове или акции на алтернативния инвестиционен фонд; 2. спира да се прилага, след като лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, започне да продава активи на алтернативния инвестиционен фонд, за да изкупи обратно дялове или акции като част от процедурата по ликвидация/прекратяване на алтернативния инвестиционен фонд; както и 3. временно спира да се прилага в случай на увеличаване или намаляване на капитала на алтернативния инвестиционен фонд, като надлежно се вземат предвид интересите на инвеститорите в алтернативния инвестиционен фонд, като спирането е ограничено във времето до строго необходимия период, и във всеки случай е с продължителност не повече от 12 месеца. (7) При определяне на датата по ал. 6, т. 1 се вземат предвид специфичните характеристики на активите, в които инвестира алтернативния инвестиционен фонд. При изключителни обстоятелства и след представяне на надлежно обоснован план за инвестиции, с решение на заместник-председателя този срок може да бъде удължен с не повече от 12 месеца. Чл. 237и. Лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, гарантира, че управляван от него алтернативен инвестиционен фонд не може да предоставя заеми на: 1. лицето, което го управлява или на неговите служители; 2. депозитаря на алтернативния инвестиционен фонд или третите лица, на които депозитарят е делегирал функции по отношение на алтернативния инвестиционен фонд в съответствие с чл. 233; 3. лице, на което лицето, което го управлява е делегирало функции в съответствие с чл. 222 или на служителите на това лице; 4. лице в рамките на същата група по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството, като лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, с изключение на случаите, когато това лице е финансово предприятие, финансиращо изключително кредитополучатели, които не са посочени в т. 1- 3. Чл. 237к. Когато алтернативен инвестиционен фонд предоставя заеми, постъпленията от заемите, намалени с всички допустими такси за неговото управление, се разпределят изцяло към алтернативния инвестиционен фонд. Всички разходи и разноски, свързани с администрирането на заемите, се оповестяват в съответствие с чл. 237, ал. 3. Чл. 237л. Алтернативен инвестиционен фонд не може да предоставя заеми на потребители, по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, на територията на Република България и да обслужва кредити, предоставени на такива потребители. Чл. 237м. Лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, не може да управлява алтернативен инвестиционен фонд, предоставящ заеми, чиято инвестиционна стратегия е насочена единствено към прехвърляне на тези заеми и експозиции на трети лица. Чл. 237н. (1) Лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, гарантира, че управляван от него алтернативен инвестиционен фонд задържа 5 % от условната стойност на всеки заем, който фондът е предоставил и впоследствие е прехвърлил на трети лица. Този процент от всеки заем се задържа: 1. до падежа — за заеми, чийто падеж е до осем години, или за заеми, отпуснати на потребители, независимо от техния падеж; 20 2. за период от най-малко осем години — за други заеми. (2) Изискванията по ал. 1 не се прилагат, когато: 1. лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, започне да продава активи на алтернативен инвестиционен фонд, за да изкупи обратно дялове или акции като част от ликвидацията на фонда; 2. разпореждането е необходимо за целите на спазването на ограничителни мерки, приети съгласно чл. 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), или на изискванията по отношение на продуктите; 3. продажбата на заема е необходима, за да може лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, да прилага инвестиционната стратегия на управляван от него алтернативен инвестиционен фонд в най-добър интерес на инвеститорите на фонда; 4. продажбата на заема се дължи на влошаване на риска, свързан със заема, установено от лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове като част от неговото наблюдение и оценка и процес на управление на риска, посочен в чл. 229, ал. 4, и насрещната страна е информирана за това влошаване при закупуването на заема. (3) Заместник-председателят може да изиска от лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, съответните доказателства за спазване на условията за прилагане на ал. 2. Чл. 237о. (1) Лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, прилага ефективни политики, процедури и процеси за предоставяне на заеми във връзка с дейностите по предоставяне на заеми. (2) За целите на ал. 1 лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, за всеки управляван алтернативен инвестиционен фонд, осъществяващ дейност по предоставяне на заеми, включително когато този фонд придобива експозиция по заеми чрез трети лица, приема и прилага политики, процедури и процеси за оценка на кредитния риск и за администриране и наблюдение на кредитния портфейл, поддържа тези политики, процедури и процеси актуални и ефективни и ги преразглежда редовно и поне веднъж годишно. (3) Изискванията на ал. 1 и 2 не се прилагат при предоставянето на акционерни заеми, когато условната стойност на тези заеми не надвишава общо 150 % от капитала на алтернативния инвестиционен фонд.” § 38. В чл. 240 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 3 думите „посочена като отказваща съдействие държава или територия в списъка на Работната група за финансови действия“ се заменят с „определена от Европейската комисия като високорискова трета държава с делегиран акт по чл. 9, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/849“; б) в т. 4 думите „член 26 от Модел на данъчна спогодба за доходите и имуществото на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, осигуряващо ефективен обмен на информация по данъчни въпроси“ се заменят с „чл. 26 от Моделa на данъчна конвенция за доходите и капитала на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, осигуряващо ефективен обмен на информация по данъчни въпроси, включително многостранни данъчни споразумения, и третата държава не е посочена в приложение I към заключенията на Съвета относно преработения списък на Европейския съюз на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели.“ 2. В ал. 2: а) в т. 2 думите „посочена като отказваща съдействие държава или територия в списъка на Работната група за финансови действия“ се заменят с „определена от 21 Европейската комисия като високорискова трета държава с делегиран акт по чл. 9, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/849“; б) създава се т. 3: „3. сключено е споразумение между Република България, третата държава, в която е седалището на лицето, управляващо алтернативният инвестиционен фонд, и всяка друга държава членка, в която дялове или акции на алтернативния инвестиционен фонд ще бъдат предлагани, в съответствие със стандартите, установени в чл. 26 от Модела на данъчна конвенция за доходите и капитала на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, осигуряващо ефективен обмен на информация по данъчни въпроси, включително многостранни данъчни споразумения, и тази трета държава не е посочена в приложение I към заключенията на Съвета относно преработения списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели.“ § 39. В чл. 241, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 4 думите „посочена като отказваща съдействие държава или територия в списъка на Работната група за финансови действия“ се заменят с „определена от Европейската комисия като високорискова трета държава с делегиран акт по чл. 9, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/849“. 2. Създава се т. 5: „5. третата държава, в която е установен алтернативният инвестиционен фонд, е подписала споразумение с държавата членка по произход на лицензираното лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове и с всяка друга държава членка, в която се планира да се предлагат дяловете или акциите на алтернативния инвестиционен фонд от третата държава, което напълно отговаря на стандартите, установени в чл. 26 от Модела на данъчна конвенция на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие относно доходите и капитала, осигуряващо ефективен обмен на информация по данъчни въпроси, включително многостранни данъчни споразумения, и третата държава не е посочена в приложение I към заключенията на Съвета относно преработения списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели.“ § 40. В чл. 242 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „по смисъла на § 1, ал. 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти“ се заличават. 2. В ал. 2 в текста преди т. 1 думите „по смисъла на § 1, ал. 1, т. 11 от допълнителните разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти“ се заличават. § 41. В глава двадесет и втора, раздел I се създава чл. 242а: „Чл. 242a. (1) Лице по чл. 201, получило лиценз по този закон, може да предлага дялове или акции на алтернативен инвестиционен фонд, установен в Република България или установен в друга държава членка, който инвестира предимно в акции на определено дружество, на служителите на това дружество или на свързаните с него субекти в рамките на спестовни схеми или схеми за участие на служителите на национална или трансгранична основа. (2) Когато алтернативен инвестиционен фонд по ал. 1, установен в друга държава членка, се предлага на служители на територията на Република България , не се прилагат допълнителни изисквания в допълнение към приложимите в държавата членка по произход на алтернативния инвестиционен фонд.“ 22 § 42. В чл. 247 думите „по смисъла на § 1, ал. 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти“ и „по смисъла на § 1, ал. 1, т. 11 от допълнителните разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти“ се заличават. § 43. В чл. 250 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „по смисъла на § 1, ал. 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти“ се заличават. 2. В ал. 2 в текста преди т. 1 думите „по смисъла на § 1, ал. 1, т. 11 от допълнителните разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти“ се заличават. § 44. В чл. 251 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, т. 3 думите „не е посочена като отказваща съдействие държава или територия в списъка на Работната група за финансови действия“ се заменят с „определена от Европейската комисия като високорискова трета държава с делегиран акт по чл. 9, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/849“. 2. В ал. 1 се създава т. 4: „4. сключено е споразумение между Република България, третата държава, в която е установено лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове или алтернативният инвестиционен фонд, и държавата членка, в която дялове или акции на алтернативния инвестиционен фонд ще бъдат предлагани, в съответствие със стандартите, установени в чл. 26 от Модела на данъчна конвенция на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие относно доходите и капитала, осигуряващо ефективен обмен на информация по данъчни въпроси, включително многостранни данъчни споразумения, и третата държава не е посочена в приложение I към заключенията на Съвета относно преработения списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели.“ § 45. В чл. 258 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 3 се изменя така: „(3) Комисията предоставя на разположение цялата информация, събрана в съответствие с чл. 236, по отношение на всички лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, върху които упражнява надзор, както и информацията, събрана съгласно чл. 201. Когато лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, е с произход от Република България, незабавно предоставя информация по чл. 236, събрана по чл. 201, на ЕОЦКП, на ЕБО, на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и на ЕССР, когато тази информация е необходима за изпълнение на техните правомощия. Комисията предоставя информацията по чл. 236 и на Европейската система на централните банки, когато това е необходимо за статистически цели.“ 2. Създава се нова ал. 4: „(4) Когато лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, е с произход от Република България, Комисията незабавно предоставя информацията по ал. 3 и на компетентните органи на други пряко засегнати държави членки и на двустранна основа, ако лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, върху което Комисията осъществява надзор или алтернативния инвестиционен фонд, управляван от това лице, биха могли потенциално да представляват сериозен източник на риск от контрагента за кредитна институция или други системно значими институции в други държави членки, или за стабилността на финансовата система в друга държава членка.“ 23 3. Досегашната ал. 4 става ал. 5. § 46. Създават се чл. 259а и 259б: „Чл. 259а. (1) Когато Комисията има обосновани основания да смята, че лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, върху чиято дейност не упражнява надзорни правомощия, извършва или е извършило нарушения на Директива 2011/61/ЕС, тя уведомява за това ЕОЦКП и компетентните органи на държавата членка по произход и приемащите държави членки на съответното лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове. (2) Когато лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, е с произход от Република България, Комисията може да упражни правомощията по чл. 246, ал. 1, т. 8 при получаване на мотивирано искане от компетентния орган на приемащата държава членка на лицето и информира за упражнените правомощия и констатациите си ЕОЦКП и ЕССР, когато са налице потенциални рискове за стабилността и целостта на финансовата система. (3) Когато Комисията не е съгласна с искането по ал. 2, тя уведомява за това съответните компетентни органи по ал. 2, ЕОЦКП и ЕССР, когато ЕССР е бил информиран за това искане, като посочва причините за несъгласието си. (4) В случаите по ал. 3 и при получено становище от ЕОЦКП Комисията може да упражни съответните правомощия по ал. 2. Когато Комисията не действа в съответствие със становището по изречение първо или не възнамерява да се съобрази с него, тя информира за това ЕОЦКП и компетентните органи на приемащата държава членка на колективната инвестиционна схема, като посочва причините да не се съобрази или за намерението да не се съобрази със становището. (5) Когато лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, е с произход от Република България, Комисията може да упражни правомощията по чл. 246, ал. 1 при получаване на мотивирано искане от компетентния орган на приемащата държава членка на лицето. В случаите по изречение първо Комисията информира за упражнените правомощия и констатациите си компетентния орган на приемащата държава членка на лицето, управляващо алтернативни инвестиционни схеми, ЕОЦКП и ЕССР, когато са налице потенциални рискове за стабилността и целостта на финансовата система. Чл. 259б. В случаите когато Комисията е компетентен орган на алтернативния инвестиционен фонд или на лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, но не и на депозитаря, установен в друга държава членка, и има основателни причини да предполага, че депозитарят, върху който не упражнява надзор, извършва или е извършил действия, които са в противоречие с изискванията на Директива 2011/61/ЕС незабавно уведомява възможно най-подробно за това ЕОЦКП и компетентния орган на съответния депозитар.“ § 47. В чл. 264, ал. 1, т. 8 след думите „да вземе решение“ се поставя запетая, а думите „за временно спиране на емитирането и обратното изкупуване на дялове или акции на колективна инвестиционна схема или друго предприятие за колективно инвестиране, включително когато същото е в обществен интерес“ се заменят с „в интерес на притежателите на дялове в изключителни случаи и след консултация с лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, за използване или преустановяване на използването на инструмента за управление на ликвидността по т. 1 от приложението към чл. 24д, ал. 1, когато съществуват рискове за защита на инвеститорите или за финансовата стабилност, които по разумен и балансиран начин налагат такова използване или преустановяване на използването“. 24 § 48. В чл. 273 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 1 думите „500 до 4000 лв.“ се заменят с „250 до 2000 евро“; б) в т. 2 думите „чл. 229, ал. 4 и ал. 5, изречение първо“ се заменят с „чл. 229, ал. 6 и ал. 7, изречение първо“, а думите „1000 до 4000 лв.“ се заменят с „500 до 2000 евро“; в) в т. 3 след думите „член 93, ал. 7, изречение първо“ се добавя „и трето“, а думите „2000 до 5000 лв.“ се заменят с „1000 до 2500 евро“; г) в т. 4 думите „3000 до 10 000 лв.“ се заменят с „1500 до 5000 евро“; д) в т. 5 след думата „член“ се добавя „237к, изречение второ, чл. 95, ал. 6, чл.“, а думите „4000 до 10 000 лв.“ се заменят с „2000 до 5000 евро“; е) в т. 6 след думите „чл. 24в, ал. 2 и 3“ се поставя запетая и се добавя „чл. 24е, ал. 2, чл. 24ж, ал. 1 и 2, чл. 24и, ал. 1 и 2“, а думите „10 000 до 20 000 лв.“ се заменят с „5000 до 10 000 евро“; ж) в т. 7 – 10 думите „10 000 до 20 000 лв.“ се заменят с „5000 до 10 000 евро“; з) в т. 11 думите „20 000 до 200 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 100 000 евро“; и) в т. 12 думите „1000 до 5 000 000 лв.“ се заменят с „500 до 2 500 000 евро“; к) в т. 13 думите „чл. 105, ал. 1“ се заменят с „чл. 105, ал. 1 и 3“, след думите „чл. 185“ се поставя запетая и се добавя „чл. 194а, ал. 3, чл. 220, ал. 4“, след думите „чл. 231, ал. 2“ се поставя запетая и се добавя „чл. 237е, ал. 1, чл. 237ж, ал. 1, чл. 237з, ал. 1 и 4, чл. 237и, ал. 1, чл. 237н, ал. 1“, а думите „4000 до 5 000 000 лв.“ се заменят с „2000 до 2 500 000 евро“; л) в т. 14 думите „чл. 22, ал. 1 - 4“ се заменят с „чл. 24и, ал. 4“, след думите „чл. 102, ал. 1 и 2“ се поставя запетая и се добавя „чл. 104а, ал. 1, 2 и 5, чл. 194а, ал. 5, чл. 198, ал. 11, чл. 237к, изречение първо, чл. 237л, чл. 237м“, а думите „10 000 до 5 000 000 лв.“ се заменят с „5000 до 2 500 000 евро“; м) в т. 15 думите „20 000 до 5 000 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 2 500 000 евро“; н) в т. 16 думите „10 000 до 20 000 лв.“ се заменят с „5000 до 10 000 евро“. 2. В ал. 2: а) в т. 1 думите „1000 до 10 000 лв.“ се заменят с „500 до 5000 евро“; б) в т. 2 думите „4000 до 10 000 лв.“ се заменят с „2000 до 5000 евро“; в) в т. 3 думите „10 000 до 20 000 лв.“ се заменят с „5000 до 10 000 евро“; г) в т. 4 думите „5000 до 10 000 лв.“ се заменят с „2500 до 5000 евро“; д) в т. 5 думите „10 000 до 20 000 лв.“ се заменят с „5000 до 10 000 евро“; е) в т. 6 – 10 думите „20 000 до 40 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 20 000 евро“; ж) в т. 11 думите „40 000 до 300 000 лв.“ се заменят с „20 000 до 150 000 евро“; з) в т. 12 думите „4000 до 10 000 000 лв.“ се заменят с „2000 до 5 000 000 евро“; и) в т. 13 думите „10 000 до 10 000 000 лв.“ се заменят с „5000 до 5 000 000 евро“; к) в т. 14 думите „20 000 до 10 000 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 5 000 000 евро“; л) в т. 15 думите „40 000 до 10 000 000 лв.“ се заменят с „20 000 до 5 000 000 евро“; м) в т. 16 думите „20 000 до 40 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 20 000 евро“. 3. В ал. 4 думите „5000 до 20 000 лв.“ се заменят с „2500 до 10 000 евро“, а думите „10 000 до 50 000 лв.“ се заменят с „5000 до 25 000 евро“. 4. В ал. 5: а) в т. 1 думите „1000 до 5000 лв.“ се заменят с „500 до 2500 евро“, а думите „2000 до 20 000 лв.“ се заменят с „1000 до 10 000 евро“; б) в т. 2 думите „4000 до 10 000 лв.“ се заменят с „2000 до 5000 евро“, а думите „10 000 до 20 000 лв.“ се заменят с „5000 до 10 000 евро“; в) в т. 3 думите „5000 до 10 000 лв.“ се заменят с „2500 до 5000 евро“, а думите „10 000 до 40 000 лв.“ се заменят с „5000 до 20 000 евро“; 25 г) в т. 4 думите „5000 до 10 000 лв.“ се заменят с „2500 до 5000 евро“, а думите „10 000 до 20 000 лв.“ се заменят с „5000 до 10 000 евро“; д) в т. 5 думите „10 000 до 20 000 лв.“ се заменят с „5000 до 10 000 евро“, а думите „20 000 до 40 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 20 000 евро“; е) в т. 6 – 10 думите „20 000 до 40 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 20 000 евро“, а думите „40 000 до 100 000 лв.“ се заменят с „20 000 до 50 000 евро“; ж) в т. 11 думите „50 000 до 300 000 лв.“ се заменят с „25 000 до 150 000 евро“, а думите „100 000 до 500 000 лв.“ се заменят с „50 000 до 250 000 евро“; з) в т. 12 думите „4000 до 5 000 000 лв.“ се заменят с „2000 до 2 500 000 евро“, а думите „10 000 до 10 000 000 лв.“ се заменят с „5000 до 5 000 000 евро“; и) в т. 13 думите „10 000 до 5 000 000 лв.“ се заменят с „5000 до 2 500 000 евро“, а думите „20 000 до 10 000 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 5 000 000 евро“; к) в т. 14 думите „20 000 до 5 000 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 2 500 000 евро“, а думите „40 000 до 10 000 000 лв.“ се заменят с „20 000 до 5 000 000 евро“; л) в т. 15 думите „50 000 до 5 000 000 лв.“ се заменят с „25 000 до 2 500 000 евро“, а думите „100 000 до 10 000 000 лв.“ се заменят с „50 000 до 5 000 000 евро“; м) в т. 16 думите „10 000 до 50 000 лв.“ се заменят с „5000 до 25 000 евро“, а думите „20 000 до 100 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 50 000 евро“; н) в т. 17 думите „20 000 до 40 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 20 000 евро“, а думите „40 000 до 100 000 лв.“ се заменят с „20 000 до 50 000 евро“. 5. В ал. 6 думите „1000 до 10 000 лв.“ се заменят с „500 до 5 000 евро“, а думите „2000 до 50 000 лв.“ се заменят с „1000 до 25 000 евро“. 6. В ал. 7 думите „2000 до 20 000 лв.“ се заменят с „1000 до 10 000 евро“, а думите „10 000 до 100 000 лв.“ се заменят с „5000 до 50 000 евро“. § 49. В чл. 273б се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „2500 до 1 400 000 лв.“ се заменят с „1250 до 700 000 евро“, а думите „5 000 до 2 800 000 лв.“ се заменят с „2500 до 1 400 000 евро“. 2. В ал. 2 думите „1500 до 700 000 лв.“ се заменят с „750 до 350 000 евро“, а думите „3000 до 1 400 000 лв.“ се заменят с „1500 до 700 000 евро“. 3. В ал. 3 думите „20 000 до 10 000 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 5 000 000 евро“, а думите „40 000 до 20 000 000 лв.“ се заменят с „20 000 до 10 000 000 евро“. 4. В ал. 4 думите „10 000 до 5 000 000 лв.“ се заменят с „5000 до 2 500 000 евро“, а думите „20 000 до 10 000 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 5 000 000 евро“. § 50. В чл. 273в се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „5000 до 5 000 000 лв.“ се заменят с „2500 до 2 500 000 евро“, а думите „10 000 до 10 000 000 лв.“ се заменят с „5000 до 5 000 000 евро“. 2. В ал. 2 думите „10 000 до 40 000 лв.“ се заменят с „5000 до 5 000 000 евро“, а думите „20 000 до 10 000 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 10 000 000 евро“. 3. В ал. 3 думите „20 000 до 80 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 7 500 000 евро“, а думите „40 000 до 30 000 000 лв.“ се заменят с „20 000 до 15 000 000 евро“. § 51. В чл. 273г се правят следните изменения: 1. В ал. 1 – 3 думите „10 000 лв. до 5 000 000 лв.“ се заменят с „5000 до 2 500 000 евро“. 2. В ал. 4 думите „500 000 лв. до 10 000 000 лв.“ се заменят с „250 000 до 5 000 000 евро“. 3. В ал. 6 думите „2000 до 20 000 лв.“ се заменят с „1000 до 10 000 евро“, а думите „20 000 до 1 400 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 750 000 евро“. 26 § 52. В чл. 273д се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „1500 до 20 000 лв.“ се заменят със „750 до 10 000 евро“, а думите „4000 до 40 000 лв.“ се заменят с „2000 до 20 000 евро“. 2. В ал. 2 думите „20 000 до 100 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 50 000 евро“, а думите „40 000 до 200 000 лв.“ се заменят с „20 000 до 100 000 евро“. § 53. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1 се създават т. 45 – 52: „45. „Професионален инвеститор“ е всеки инвеститор, който е считан за професионален клиент или при поискване може да бъде третиран като професионален клиент по смисъла на § 1, ал. 1, т. 10 от допълнителните разпоредби към Закона за пазарите на финансови инструменти. 46. „Непрофесионален инвеститор“ е всеки инвеститор, който е считан за непрофесионален клиент по смисъла на § 1, ал. 1, т. 11 от допълнителните разпоредби към Закона за пазарите на финансови инструменти. 47. „Централен депозитар на ценни книжа“ е понятие по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от допълнителните разпоредби към Закона за пазарите на финансови инструменти. 48. „Капитал на алтернативен инвестиционен фонд“ е сумата от съвкупните капиталови вноски и записания и непоискан капитал на алтернативния инвестиционен фонд, изчислена на база сумите за инвестиране след приспадане на всички съответни такси, разходи и разноски, които се поемат пряко или косвено от инвеститорите. 49. „Предоставяне на заем“ означава предоставянето на заем: а) пряко от алтернативния инвестиционен фонд в качеството му на първоначален кредитор; или б) непряко чрез трета страна или дружество за секюритизация, което предоставя заем за или от името на алтернативен инвестиционен фонд, или за или от името на лицето, управляващо алтернативния инвестиционен фонд, по отношение на фонда, когато лицето, управляващо алтернативния инвестиционен фонд или самият фонд участва в структурирането на заема или в определянето или предварителното договаряне на неговите характеристики, преди да придобие експозиция по заема. 50. „Акционерен заем“ означава заем, който е предоставен от алтернативен инвестиционен фонд на предприятие, в което той притежава пряко или непряко най- малко 5 % от капитала или от правата на глас, и който не може да бъде продаден на трети лица, независимо от капиталовите инструменти, притежавани от фонда в същото предприятие. 51. „Алтернативен инвестиционен фонд, предоставящ заеми“ е алтернативен инвестиционен фонд: а) чиято инвестиционна стратегия се състои преимуществено в предоставянето на заеми; или б) чиито предоставени заеми имат условна стойност, която представлява най- малко 50 % от нетната стойност на активите му. 52. „Алтернативен инвестиционен фонд, използващ ливъридж“ е алтернативен инвестиционен фонд, чиито експозиции се увеличават от лицето, което го управлява, чрез заемане на парични средства или ценни книжа, чрез ливъридж, включен в деривативни позиции, или по друг начин.“ 2. В § 2 се създава т. 12: „12. Директива (ЕС) 2024/927 на Европейския парламент и на Съвета от 13 март 2024 г. за изменение на директиви 2011/61/ЕС и 2009/65/ЕО по отношение на договореностите за делегиране, управлението на ликвидния риск, надзорната отчетност, 27 предоставянето на депозитарни услуги и услуги по отговорно пазене и предоставянето на заеми от алтернативни инвестиционни фондове (ОВ, L 2024/927 от 26 март 2024 г.).“ § 54. Създава се приложение към чл. 24д, ал. 1: „Приложение към чл. 24д, ал. 1 Инструменти за управление на ликвидността 1. ,,Спиране на записването, обратното изкупуване и откупуването“ – временно не се допуска записване, обратно изкупуване или откупуване на дяловете или акциите на фонда. 2. ,,Ограничение за обратно изкупуване“ – временно и частично ограничаване на правото на притежателите на дялове или на акционерите да изискат обратно изкупуване на техните дялове или акции, така че само определена част от дяловете или акциите на инвеститорите да може да бъде обратно изкупена. 3. ,,Удължаване на сроковете на предизвестие“ – увеличаване на периода, в рамките на който притежателите на дялове или акционерите са задължени да уведомят управителите на фонда за своето намерение за обратно изкупуване на дяловете или акциите. 4. ,,Такса за обратно изкупуване“ – такса в рамките на предварително определен диапазон, която отчита разходите за осигуряване на ликвидност на фонда. Таксата се заплаща от притежателите на дялове или акционерите при обратно изкупуване на дяловете или акциите. Начисляването и размерът на таксата се определят така, че да се гарантира, че притежателите на дялове или акционерите, които остават във фонда, не са несправедливо ощетени. 5. ,,Променливо ценообразуване“ – предварително определен механизъм, чрез който нетната стойност на активите на дяловете или акциите на инвестиционен фонд се коригира чрез прилагането на коефициент („коефициент на променливост“). Коефициентът на променливост отразява разходите за осигуряване на ликвидност на фонда. 6. ,,Двойно ценообразуване“ – предварително определен механизъм, чрез който цените за записване, обратно изкупуване и откупуване на дяловете или акциите на инвестиционен фонд се определят чрез коригиране на нетната стойност на активите на един дял или акция с коефициент. Коефициентът, използван за корекцията, отразява разходите за осигуряване на ликвидност на фонда. 7. ,,Такса за запазване на стойността на базовите активи“ – такса, която се заплаща на фонда от притежател на дялове или акционер при записване, обратно изкупуване или откупуване на дялове или акции. Таксата компенсира фонда за разходите за ликвидност, направени поради размера на съответната сделка. Начисляването на таксата се осъществява така, че да се гарантира, че останалите притежатели на дялове или акционери не са несправедливо ощетени. 8. ,,Обратно изкупуване в натура“ – прехвърляне на активи, държани от фонда, вместо изплащане на парични средства, с цел удовлетворяване на исканията за обратно изкупуване на притежателите на дялове или акционерите. 9. ,,Механизъм за разделяне на активи“ („side pockets“) – отделяне на определени активи от останалите активи на фонда. Активите се отделят, когато техните 28 икономически или правни характеристики са се променили съществено или когато те са станали несигурни поради изключителни обстоятелства.“ Преходни и заключителни разпоредби § 55. (1) Лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, които предоставят заеми, които са учредени преди 15 април 2024 г. се счита, че до 16 април 2029 г. отговарят на изискванията на чл. 237е - 237з. (2) До 16 април 2029 г., когато условната стойност на заемите, отпуснати от алтернативен инвестиционен фонд на всеки отделен заемополучател, или ливъриджът на алтернативен инвестиционен фонд е над ограниченията по чл. 237ж, съответно по чл. 237з, не се изисква от лицата, управляващи тези алтернативни фондове, да увеличават тази стойност или този ливъридж. Когато условната стойност на заемите, отпуснати от алтернативен инвестиционен фонд на всеки отделен заемополучател, или ливъриджът на алтернативен инвестиционен фонд е под ограниченията по чл. 237ж, съответно по чл. 237з, не се изисква от лицата, управляващи тези алтернативни фондове, да увеличават тази стойност или този ливъридж над тези ограничения. (3) Лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, които предоставят заеми, които са учредени преди 15 април 2024 г. и които не набират допълнителен капитал след 15 април 2024 г., се счита, че отговарят на изискванията на чл. 237е-237з по отношение на тези алтернативни инвестиционни фондове. (4) Лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, които предоставят заеми, които са учредени преди 15 април 2024 г., могат да решат да спазват изискванията на чл. 237е - 237з, при условие че са уведомили Комисията за това. § 56. Учредените алтернативни инвестиционни фондове, които са от затворен тип, привеждат уставите, съответно дружествените си договори, с изискванията на чл. 194а, ал. 7 в 12-месечен срок от влизането в сила на този закон, а останалите лица, които осъществяват дейност по Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, привеждат дейността си в съответствие с този закон в шестмесечен срок от влизането му в сила. § 57. В Закона за Българската народна банка (обн., ДВ, бр. 13 от 2024 г.; изм. и доп., бр. 26, 50 и 54 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г.) в чл. 17, т. 24 думите „както и одобрява или отказва одобрението на бенчмаркове за лихвени проценти, изготвени в трета държава“ и запетаята преди тях се заличават. § 58. В Закона за пазарите на финансови инструменти (обн., ДВ, бр. 15 от 2018 г.; попр., бр. 16 от 2018 г.; изм., бр. 24 и 98 от 2018 г., бр. 17, 83, 94 и 102 от 2019 г., бр. 26, 28 и 64 от 2020 г., бр. 12 и 21 от 2021 г., бр. 16, 25 и 51 от 2022 г., бр. 8, 65, 66, 84 и 85 от 2023 г., бр. 70 и 79 от 2024 г., бр. 99 от 2025 г. и бр. 16 и 25 от 2026 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 3, ал. 1 думите „Комисията за финансов надзор („комисията“) и от заместник-председателя на комисията, ръководещ Управление „Надзор на инвестиционната дейност („заместник-председателя“)“ се заменят с „Комисията за финансов надзор, наричана по-нататък „Комисията“ и от заместник-председателя на Комисията, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, наричан по- нататък „заместник-председателя“. 2. В чл. 9: 29 а) в ал. 2 навсякъде след думите „инвестиционните посредници“ се поставя запетая и се добавя „с изключение на банките – инвестиционни посредници“, а думите „от комисията“ се заменят с „от Комисията“; б) в ал. 9 думата „комисията“ се заменя с „Комисията“. 2. В чл. 24: а) в ал. 1 след думите „инвестиционен посредник“ се поставя запетая и се добавя „с изключение на банка – инвестиционен посредник“, а думата „комисията“ се заменя с „Комисията“; б) в ал. 2 след думите „инвестиционния посредник“ се поставя запетая и се добавя „с изключение на банка – инвестиционен посредник, съгласно чл. 50, параграф 5 от Делегиран регламент (ЕС) 2023/2830“; в) в ал. 3 и 6 думата „комисията“ се заменя с „Комисията“. 3. В чл. 31, ал. 1: а) точка 5 се изменя така: „5. престане да отговаря на изискванията за издаване на разрешението или наруши изискванията за извършване на дейността съгласно издаденото разрешение;“ б) създава се т. 6: „6. извърши и/или допусне извършването на грубо нарушение или на системни нарушения на изискванията на чл. 50, параграфи 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2023/2830.“ 4. В чл. 70а: а) в ал. 1: аа) в текста преди т. 1 думите „трябва да“ се заличават; бб) в т. 1 думите „доставчика на проучването, в което се посочва кои части от всички комбинирани такси или съвместни плащания за услуги по изпълнение и за проучвания се отнасят до проучванията“ се заменят с „третата страна - доставчик на проучването, в което се посочва методика за възнаграждение, включително как общите разходи за проучване се вземат предвид при определянето на общите такси за инвестиционните услуги“; вв) в т. 2 думите „за съвместните плащания за услуги по изпълнение и за проучвания, извършени към трети страни, предоставящи проучвания, както и“ се заменят с „за избора си да плаща съвместно или поотделно за услуги по изпълнение и за проучвания и им предоставя своята политика относно плащанията за услуги по изпълнение и за проучвания, включително вида на информацията, която може да бъде предоставена в зависимост от избора на метод на плащане от инвестиционния посредник и, когато е приложимо, начина, по който инвестиционният посредник предотвратява или управлява конфликтите на интереси, когато плаща съвместно за услуги по изпълнение и за проучвания“; гг) точка 3 се изменя така: „3. инвестиционният посредник ежегодно оценява качеството, пригодността и стойността на използваните проучвания, както и способността на използваното проучване да допринесе за по-добри инвестиционни решения;“ дд) създава се т. 4: „4. инвестиционният посредник избере да плаща отделно за услуги по изпълнение и за проучвания от трети страни, и предоставянето на проучвания от трети страни на инвестиционния посредник се получава срещу: а) преки плащания от инвестиционния посредник от собствените му ресурси; или б) плащания от отделна сметка за плащане за проучвания, контролирана от инвестиционния посредник.“ б) създават се ал. 3 – 5: 30 „(3) Не се считат за проучвания коментарите относно търговията и другите индивидуализирани консултантски услуги по търговия, свързани с изпълнението на сделка с финансови инструменти. (4) При спазване на ал. 1, т. 3, когато инвестиционен посредник получава проучване от трета страна – доставчик на проучвания, който не участва в услуги по изпълнение и не е част от група за финансови услуги, включваща инвестиционен посредник, който предлага услуги по изпълнение или посреднически услуги, предоставянето на такова проучване на инвестиционния посредник се счита за изпълнение на задължението по ал. 1. (5) Инвестиционният посредник води регистър на общите разходи, когато са му известни и които са свързани с предоставените му проучвания от трети страни. Информацията по изречение първо се предоставя ежегодно на клиентите на инвестиционния посредник, при поискване.“ 5. Създава се чл. 70б: „Допълнителни изисквания към проучванията Чл. 70б. (1) Проучванията, които инвестиционният посредник предоставя на клиентите си, както и на потенциалните си клиенти, които са изготвени от инвестиционния посредник или от трети страни, и които се използват от инвестиционния посредник, неговите клиенти или потенциални клиенти, трябва да са безпристрастни, ясни и да не въвеждат в заблуждение. (2) Проучванията по ал. 1 трябва да са ясно означени като проучвания или да са означени с подобни термини, и да са спазени всички приложими към проучванията условия, предвидени в Делегиран регламент (ЕС) 2017/565. (3) Когато инвестиционният посредник предоставя услуги по управление на портфейл или други инвестиционни услуги или допълнителни услуги, гарантира, че проучванията, които разпространява сред клиентите си или потенциални клиенти, са означени като „проучване със средства на емитента“, когато те са частично или изцяло платени от емитент, и са изготвени при спазване на кодекса за поведение на ЕС за проучвания със средства на емитента, разработен от ЕОЦКП. (4) Инвестиционният посредник, който изготвя или разпространява проучвания, платени със средства на емитента, е длъжен да разполага с организационни механизми, за да гарантира, че тези проучвания се изготвят в съответствие с кодекса за поведение на Европейския съюз за проучвания със средства на емитента и с изискванията по ал. 1 - 3. (5) Всеки емитент може да подаде своето проучване, платено със средства от него, съгласно ал. 3 до Комисията, като гарантира, че то е придружено от метаданни, в които се посочва, че информацията е в съответствие с кодекса за поведение на Европейския съюз за проучвания със средства на емитента. Проучванията по изречение първо не се считат за регулирана информация по смисъла на параграф 1, т. 41 от допълнителните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, нито за инвестиционно проучване по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 5, и Комисията не упражнява надзор върху него. (6) На заглавната страница на всяко проучване, означено като „проучване със средства на емитента“, по виден и ясен начин се посочва, че то е изготвено в съответствие с кодекса за поведение на Европейския съюз за проучвания със средства на емитента. Всеки друг материал от проучване, който е изцяло или частично платен от емитента, но не е изготвен в съответствие с кодекса за поведение на Европейския съюз за проучвания със средства на емитента, се означава като маркетингово съобщение.“ 6. В глава осма, раздел VII в наименованието накрая се добавя „на МСП“. 7. В чл. 122: а) в заглавието накрая се добавя „на МСП“; 31 б) в ал. 1 думите „е МСТ, за която“ се заменят с „на МСП, означава МСТ или сегмент от МСТ, за които“, а думите „която разполага“ се заменят с „които разполагат“; в) в ал. 3 след думите „пазар за растеж“ се добавя „на МСП“, а думата „спре“ се заменя с „престане“. 8. В чл. 123: а) в заглавието накрая се добавя „на МСП“; б) в ал. 1 след думите „регистриране на МСТ“ се добавя „или сегмент от МСТ“, а след думите „пазар за растеж“ се добавя „на МСП“; в) в ал. 3 след думите „ал. 1“ се добавя „и 5 и чл. 126“ и след думите „като пазар за растеж“ се добавя „на МСП или до сегмент от МСТ“, а накрая се добавя „на МСП“; г) в ал. 4 думата „комисията“ се заменя с „Комисията“; д) създава се нова ал. 5: „(5) Сегментът от МСТ, регистриран като пазар за растеж на МСП, трябва да отговаря и на следните изисквания: 1. да е ясно отделен от другите сегменти от МСТ, организирана от инвестиционния посредник, да бъде с различно наименование, отделен правилник, отделна маркетингова стратегия и различна реклама, както и със специално определен идентификационен код на пазара за този сегмент; 2. сделките, извършвани на сегмента, да са ясно отделени от пазарната дейност на другите сегменти от МСТ; 3. инвестиционния посредник, който организира съответната МСТ, да предоставя пълен списък на финансовите инструменти, допуснати до търговия, както и всякаква друга информация, по искане на Комисията.“ е) досегашната ал. 5 става ал. 6; ж) досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 6“. 9. В чл. 124, ал. 2 и 3 след думите „пазарите за растеж“ се добавя „на МСП“. 10. В чл. 125: а) в заглавието накрая се добавя „на МСП“; б) в ал. 1: аа) в текста преди т. 1 след думите „отписване на МСТ“ се поставя тире и се добавя „пазар за растеж на МСП или сегмент от нея“, а след думите „пазарите за растеж“ се добавя „на МСП“; бб) в т. 1 след думите „чл. 122, ал. 1“ се добавя „и чл. 123, ал. 5“, а думата „комисията“ се заменя с „Комисията“; вв) в т. 2 след думите „чл. 122, ал. 1“ се добавя „и чл. 123, ал. 5“; гг) в т. 3 след абревиатурата „МСТ“ се добавя „или сегмент от нея“; дд) в т. 4 накрая се добавя „на МСТ“; в) в ал. 2 след абревиатурата „МСТ“ добавя „или сегмент от нея“, а след думите „пазарите за растеж“ се добавя „на МСП“. 11. В чл. 126: а) в заглавието накрая се добавя „на МСП“; б) в ал. 1 и 2 след думите „пазар за растеж“ се добавя „на МСП“; в) създава се ал. 3: „(3) Когато финансовите инструменти са допуснати до търговия на място за търговия, което не е пазар за растеж на МСП, емитентът трябва да бъде уведомен за всяко приложимо към него задължение, свързано с корпоративното му управление или предварителното, текущото или инцидентното разкриване на информация.“ 12. В чл. 127 навсякъде след абревиатурата „МСТ“ се добавя „или сегмент от нея като пазар за растеж на МСП“. 13. В чл. 154: 32 а) в ал. 1 думата „комисията“ се заменя с „Комисията“; б) алинея 3 се изменя така: „(3) Пазарен оператор може да организира и МСТ като пазар за растеж на МСП или сегмент от МСТ, при спазване на чл. 122 – 127. 14. В глава дванадесета, раздел II се създава чл. 180а: „Специални условия за допускане на акции до търговия Чл. 180а. (1) Правилата по чл. 180, ал. 1 гарантират, че прогнозната пазарна капитализация на емитента, чиито акции са заявени за допускане до търговия, или когато не може да бъде определена – капиталът и резервите на емитента, включително печалбата или загубата за последната финансова година, възлизат на най-малко 1 000 000 евро. (2) Алинея 1 не се прилага за допускането до търговия на акции, които са заменяеми с акции, които са вече допуснати до търговия. (3) Регулираният пазар установява към момента на подаване на заявление за допускане до търговия на акции спазването на поне едно от следните условия: 1. достатъчен брой акции да се притежава от обществеността (неограничен кръг лица); 2. акциите да се притежават от достатъчен брой акционери; 3. пазарната стойност на акциите, притежавани от обществеността (неограничен кръг лица), да представлява достатъчен дял от записания капитал в съответния клас акции. (4) Критериите за спазване на условията по ал. 3 се определят с правилата по чл. 180, ал. 1.“ 15. В чл. 227с ал. 2 се отменя. 16. В чл. 276: а) в ал. 1: аа) в текста преди т. 1 навсякъде думата „комисията“ се заменя с „Комисията“; бб) т. 7 и 6 думата „комисията“ се заменя с „Комисията“; вв) създават се т. 29 – 31: „29. да предприеме всички необходими мерки, за да провери дали инвестиционните посредници разполагат с организационни механизми, гарантиращи, че проучванията със средства на емитента, които те изготвят или разпространяват, са в съответствие с кодекса за поведение на Европейския съюз за проучвания със средства на емитент; 30. да спре разпространението от инвестиционните посредници на всяко проучване със средства на емитента, което не е изготвено в съответствие с кодекса за поведение на Европейския съюз за проучвания със средства на емитента; 31. да информира обществеността с предупреждение, когато проучване, означено като изготвено „със средства на емитента“ и разпространено от инвестиционен посредник, не е изготвено в съответствие с кодекса за поведение на Европейския съюз за проучвания със средства на емитента.“ б) в ал. 2, 8 - 12 навсякъде думата „комисията“ се заменя с „Комисията“; в) алинея 14 се изменя така: „(14) Когато установи, че лице е извършило или извършва дейност в нарушение на Регламент (ЕС) 2016/1011 и на актовете по неговото прилагане: 1. заместник-председателят може да приложи мерките по чл. 41, параграф 1, букви „з“ и „й“ и чл. 42, параграф 2, букви „а“ и „в“ от Регламент (ЕС) 2016/1011, и мярката по ал. 1, т. 1; 2. Комисията може да приложи мерките по чл. 41, параграф 1, букви „ж“, „и“, „к“, „л“ и чл. 42, параграф 2, букви „б“, „г“ и „д“ от Регламент (ЕС) 2016/1011.“ 33 г) в ал. 17 – 21 думата „комисията“ се заменя с „Комисията“; д) създава се ал. 22: „(22) При определяне на вида принудителна мярка по ал. 14 Комисията, съответно заместник-председателят, взема предвид обстоятелствата по чл. 43 от Регламент (ЕС) 2016/1011.“ 6. В чл. 279, ал. 1, 3 и 4 думите „чл. 276, ал. 1, т. 1 и 20, ал. 14 и 15“ се заменят с „чл. 276, ал. 1, т. 1, 20, 29 -31, ал. 14, т. 1 и ал. 15“, след думите „чл. 276, ал. 1, т. 2 – 19а, 21 – 28“ се добавя „и ал. 14, т. 2“ и навсякъде думата „комисията“ се заменя с „Комисията“. 7. В чл. 290: а) в ал. 1, т. 4 след цифрата „70“ се заменя с „чл. 70 – 70б“, а след думите „чл. 180, ал. 1 – 4 и 8“ се поставя запетая и се добавя „чл. 180а“; б) в ал. 6 думата „комисията“ се заменя с „Комисията“; в) в ал. 9: аа) в т. 8 думите „от 20 000 до 1 000 000 лв.“ се заменят с „от 10 000 до по-голямата сума между 500 000 евро и 5 на сто от общия годишен оборот според последните налични отчети, одобрени от управителните органи на лицето“, думите „40 000 до по-голямата сума между 2 000 000 лв.“ се заменят с „20 000 до по-голямата сума между 1 000 000 евро“, а накрая се поставя точка и запетая и се добавя „когато лицето е дъщерно дружество, съответният брутен приход е брутният приход от консолидирания отчет на крайното предприятие майка за предходната година“; бб) в т. 9 думите „от 10 000 до 250 000 лв.“ се заменят с „от 5 000 до по-голямата сума между 125 000 евро и 1 на сто от общия годишен оборот според последните налични отчети, одобрени от управителните органи на лицето“, думите „20 000 до по-голямата сума между 500 000 лв.“ се заменят с „10 000 до по-голямата сума между 250 000 евро“, а накрая се поставя точка и запетая и се добавя „когато лицето е дъщерно дружество, съответният брутен приход е брутният приход от консолидирания отчет на крайното предприятие майка за предходната година“; 8. В чл. 295, ал. 1 думите „чл. 13, параграф 3“ се заменят с „чл. 50, параграфи 2 и 3“. 9. В чл. 298: а) в ал. 1 в изречение първо думата „комисията“ се заменя с „Комисията“ и думите „издадено наказателно постановление“ се заменят с „наложено наказание“, а в изречение второ накрая се поставя запетая и се добавя „съответно влизане в сила на сключеното споразумение“; б) в ал. 4, 8 и 10 думата „комисията“ се заменя с „Комисията“. 10. В чл. 300: а) в заглавието след думите „Оповестяване на“ се добавя „принудителни административни мерки и“, а накрая се добавя „и Регламент (ЕС) 2016/1011“; б) досегашният текст става ал. 1 и в него думата „комисията“ се заменя с „Комисията“; б) създават се ал. 2 и 3: „(2) Комисията, съответно заместник-председателят, оповестява на интернет страницата на Комисията всяка приложена принудителна административна мярка и наложено наказание за нарушаване на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/1011 при спазване на чл. 45 от същия регламент. (3) Комисията ежегодно представя на ЕОЦКП обобщена информация относно приложените принудителни административни мерки и наложените наказания за нарушаване на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/1011 при спазване на чл. 45, параграф 5 от същия регламент.“ 34 11. В допълнителните разпоредби: а) в § 2, ал. 1 се създава т. 15: „15. Директива (ЕС) 2024/2811 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2024 г. за изменение на Директива 2014/65/ЕС с цел повишаване на привлекателността на публичните капиталови пазари в Съюза за дружествата и улесняване на достъпа до капитал за малките и средните предприятия и за отмяна на Директива 2001/34/ЕО (ОВ, L 2024/2811 от 14 ноември 2024 г.).“ б) в § 3, ал. 2 навсякъде думата „комисията“ се заменя с „Комисията“; в) в § 4: аа) в ал. 3 думите „чл. 5, ал. 4, чл. 64, ал. 2, чл. 65, ал. 1, 2 и 5, чл. 67, чл. 69, ал. 2 и 3, чл. 71, 72, 73, чл. 76, чл. 77, чл. 78, 81, чл. 82, чл. 85, ал. 1 и 8, чл. 86, 92, чл. 93, ал. 1, 3, 4 и 5 и чл. 94“ се заменят „чл. 22, ал. 1, чл. 65, ал. 1, т. 1-12, 14 и 15, чл. 67, чл. 69, чл. 71-74, чл. 76-79, 81, чл. 82, чл. 85, ал. 1 и 8, чл. 86, 92, чл. 93, ал. 1, 3, 4 и 5, чл. 94, чл. 99 и 100“, думите „по-нататък „Регламент“ се заменят с „по-нататък „Делегиран регламент“, думите „чл. 86, ал. 2, т. 2 – 4“ се заменят с „чл. 86, ал. 2, т. 2 – 5“, а след думите „чл. 198, ал. 5“ се поставя запетая и се добавя „т. 1 – 4“; бб) в ал. 7 думата „комисията“ се заменя с „Комисията“. 12. Навсякъде в останалите текстове на закона думата „комисията“ се заменя с „Комисията“. § 59. В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. 59 от 2006 г.; изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 52, 59 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 23, 24, 44, 93 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 101 от 2010 г., бр. 77 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 44 от 2012 г., бр. 52, 70 и 109 от 2013 г., бр. 22, 27, 35 и 53 от 2014 г., бр. 14, 22, 50, 62 и 94 от 2015 г., бр. 33, 59, 62, 81, 95 и 98 от 2016 г., бр. 63, 97 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 16, 20, 22, 51, 77, 98 и 106 от 2018 г., бр. 37, 42, 83, 94 и 96 от 2019 г., бр. 11, 13, 14, 18 и 64 от 2020 г., бр. 12 и 21 от 2021 г., бр. 25 и 51 от 2022 г., бр. 65, 66, 84 и 85 от 2023 г., бр. 13, 70 и 79 от 2024 г. и бр. 49, 50, 54, 63, 67 и 99 от 2025 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 2 ал. 6 се изменя така: „(6) Банките, които имат право да извършват дейност по ал. 2, т. 9, могат да оферират пряко за сметка на клиенти в търгове за двудневен спот при условията и по реда на Делегиран регламент (ЕС) 2023/2830 на Комисията от 17 октомври 2023 г. за допълване на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета чрез определяне на правила относно графика, управлението и други аспекти на търга на квоти за емисии на парникови газове (OВ, L 2023/2830 от 20 декември 2023 г.), наричан по- нататък „Делегиран регламент (ЕС) 2023/2830“ след разрешение от БНБ съгласно член 50, параграф 5 от същия регламент. Редът и условията за издаване на разрешението, необходимите документи за издаването му, както и основанията за отказ се определят с наредба на БНБ.“ 2. В чл. 14, ал. 2 след думите „колективно финансиране“ се поставя запетая и се добавя „както и по искането за издаване на разрешение по чл. 2, ал. 6“. 3. В чл. 16, ал. 2 след думите „колективно финансиране“ се поставя запетая и се добавя „съответно отказва издаването на разрешение по чл. 2, ал. 6“. 4. В чл. 103, ал. 14 думите „Регламент (ЕС) № 1031/2010“ се заменят с „Делегиран регламент (ЕС) 2023/2830“. 5. В чл. 151, ал. 1 думите „Регламент (ЕС) № 1031/2010“ се заменят с „Делегиран регламент (ЕС) 2023/2830“. 5. В чл. 152, ал. 1 думите „Регламент (ЕС) № 1031/2010“ се заменят с „Делегиран регламент (ЕС) 2023/2830“. 35 § 60. В Закона за Комисията за финансов надзор (обн., ДВ, бр. 8 от 2003 г.; изм., бр. 31, 67 и 112 от 2003 г., бр. 85 от 2004 г., бр. 39, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 56, 59 и 84 от 2006 г., бр. 52, 97 и 109 от 2007 г., бр. 67 от 2008 г., бр. 24 и 42 от 2009 г., бр. 43 и 97 от 2010 г., бр. 77 от 2011 г., бр. 21, 38, 60, 102 и 103 от 2012 г., бр. 15 и 109 от 2013 г., бр. 34, 62 и 102 от 2015 г., бр. 42 и 76 от 2016 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2017 г. – бр. 57 от 2017 г.; изм., бр. 62, 92, 95 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 24, 27, 77 и 101 от 2018 г., бр. 12, 17, 42, 83, 94 и 102 от 2019 г., бр. 26 и 64 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 16, 25 и 51 от 2022 г., бр. 8, 60, 65, 84 и 85 от 2023 г., бр. 26, 31, 49, 54, 63, 67 и 99 от 2025 г. и бр. 16 и 25 от 2026 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 12, ал. 1, т. 17 след думите „Регламент (ЕС) 2016/1011“ се добавя „за изпълнението на задълженията от поднадзорните субекти по чл. 3, параграф 1, т. 17, букви „б“ – „ж“, „й“ „к“ и „м“ от Регламент (ЕС) 2016/1011“, след думите „Българската народна банка“ се добавя „или ЕОЦКП“ и се поставя запетая, а думите „чл. 40, ал. 3“ се заменят с „чл. 40, параграф 3“. 2. В чл. 13, ал. 1: а) в т. 19: аа) в буква „а“ накрая се поставя запетая и се добавя „и искове за спиране на регистърно производство“; бб) в буква „б“ думите „Закона за публичното предлагане на ценни книжа и актовете по прилагането му“ се заменят със „законите по чл. 1 и актовете по тяхното прилагане“; б) в т. 33 думите „одобрява или отказва одобрението на бенчмаркове, изготвени в трета държава, по Регламент (ЕС) 2016/1011“ и запетаята преди тях се заличават. 3. В чл. 20, ал. 1 се създава изречение второ: „Член 1, ал. 2 от Закона за администрацията не се прилага“. 4. В чл. 25, ал. 1: а) създава се нова т. 15: „15. пред изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и данъчните органи от други държави членки, относно дейността на предприятията за колективно инвестиране и техните депозитари, управляващите дружества и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове;“ б) досегашните т. 15 – 17 стават съответно т. 16 – 18. 5. В чл. 27, ал. 5 думите „таксата за осъществяване на общ финансов надзор“ се заменят с „такса по ал. 2“. 6. В чл. 30, ал. 1, т. 1 накрая се добавя „на МСП“. § 61. В Закона за платежните услуги и платежните системи (обн., ДВ, бр. 20 от 2018 г.; изм., бр. 17, 37, 42 и 94 от 2019 г., бр. 13 от 2020 г., бр. 12 от 2021 г., бр. 25 и 45 от 2022 г., бр. 8, 66 и 84 от 2023 г., бр. 79 от 2024 г., бр. 49, 54, 64 и 67 от 2025 г. и бр. 25 от 2026 г.) в чл. 183, ал. 2 думите „букви „д“ – „й“ се заменят с „букви „д“ – „к“. § 62. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн., ДВ, бр. 114 от 1999 г.; изм., бр. 63 и 92 от 2000 г., бр. 28, 61, 93 и 101 от 2002 г., бр. 8, 31, 67 и 71 от 2003 г., бр. 37 от 2004 г., бр. 19, 31, 39, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 80, 84, 86 и 105 от 2006 г., бр. 25, 52, 53 и 109 от 2007 г., бр. 67 и 69 от 2008 г., бр. 23, 24, 42 и 93 от 2009 г., бр. 43 и 101 от 2010 г., бр. 57 и 77 от 2011 г., бр. 21 и 94 от 2012 г., бр. 103 и 109 от 2013 г., бр. 34, 61, 62, 95 и 102 от 2015 г., бр. 33, 42, 62 и 76 от 2016 г., бр. 62, 91 и 95 от 2017 г., бр. 7, 15, 20, 24 и 77 от 2018 г., бр. 17, 83, 94 и 102 от 2019 г., бр. 26, 28 и 64 от 2020 г., бр. 12 и 21 от 2021 г., бр. 16, 25 и 51 от 2022 г., бр. 8, 65 и 84 от 2023 г., бр. 70 и 36 72 от 2024 г., бр. 54, 67 и 99 от 2025 г. и бр. 16 и 25 от 2026 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 89г, ал. 1 думите „8 000 000 евро“ се заменят с „12 000 000 евро“. 2. В чл. 89д, ал. 4, изречение първо думите „или специфичното резюме на проспекта на ЕС за растеж“ се заличават. 3. В чл. 89е, ал. 1 думите „ чл. 1, параграф 3“ се заменят с „чл. 4, параграф 1“, a думите „или когато съгласно същия регламент и тази глава няма задължение за публикуване на проспект“ се заличават. 1 4. Създава се чл. 89ж : 1 „Чл. 89ж . Лицата, които отговарят на изискванията на чл. 14а, параграф 1 от Регламент (EС) 2017/1129, може да изготвят проспект на ЕС за последващо емитиране в съответствие с чл. 14а, параграфи 2-8 от същия регламент.“ 5. Член 89з се изменя така: „Чл. 89з. Лицата, които отговарят на изискванията на чл. 15а, параграф 1 от Регламент (EС) 2017/1129, може да изготвят проспект на ЕС за емитиране за растеж в съответствие с чл. 15а, параграф 2 – 8 от същия регламент.“ 6. В чл. 89н, ал. 2 думите „чл. 27, параграф 3, ал. 2“ се заменят с „чл. 27, параграф 2, ал. 2“, думите „може да бъде предоставено“ се заменят с „се предоставя“, a думите „или на език, който е обичаен в областта на международните финанси“ се заличават. 7. В чл. 221: а) в ал. 1: аа) в т. 1 думите „500 до 1000 лв.“ се заменят с „250 до 500 евро“; бб) в т. 2 думите „1000 до 2000 лв.“ се заменят с „500 до 1000 евро“; вв) в т. 3 думите „3000 до 5000 лв.“ се заменят с „1500 до 2500 евро“; гг) в т. 4 думите „7000 до 10 000 лв.“ се заменят с „3500 до 5000 евро“; дд) в т. 5 думите „10 000 до 20 000 лв.“ се заменят с „5000 до 10 000 евро“; ее) в т. 6 думите „1000 до 700 000 лв.“ се заменят с „500 до 350 000 евро“; жж) в т. 7 думите „1000 до 500 000 лв.“ се заменят с „500 до 250 000 евро“; зз) в т. 8 думите „10 000 до 20 000 лв.“ се заменят с „5000 до 10 000 евро“; ии) в т. 9 думите „1000 до 50 000 лв.“ се заменят с „500 до 25 000 евро“; кк) в т. 10 думите „500 до 50 000 лв.“ се заменят с „250 до 25 000 евро“; б) в ал. 2: аа) в т. 1 думите „1000 до 2000 лв.“ се заменят с „500 до 1000 евро“; бб) в т. 2 думите „2000 до 5000 лв.“ се заменят с „1000 до 2500 евро“; вв) в т. 3 думите „5000 до 10 000 лв.“ се заменят с „2500 до 5000 евро“; гг) в т. 4 думите „10 000 до 20 000 лв.“ се заменят с „5000 до 10 000 евро“; дд) в т. 5 думите „20 000 до 30 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 15 000 евро“; ее) в т. 6 думите „2000 до 1 400 000 лв.“ се заменят с „1000 до 700 000 евро“; жж) в т. 7 думите „2000 до 1 000 000 лв.“ се заменят с „1000 до 500 000 евро“; зз) в т. 8 думите „20 000 до 40 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 20 000 евро“; ии) в т. 9 думите „2000 до 100 000 лв.“ се заменят с „1000 до 50 000 евро“; кк) в т. 10 думите „1000 до 100 000 лв.“ се заменят с „500 до 50 000 евро“; в) в ал. 4 думите „5000 до 50 000 лв.“ се заменят с „2500 до 25 000 евро“, а думите „50 000 до 100 000 лв.“ се заменят с „25 000 до 50 000 евро“; г) в ал. 5 думите „20 000 до 50 000 лв.“ се заменят с „10 00 до 25 000 евро“, а думите „50 000 до 100 000 лв.“ се заменят с „25 000 до 50 000 евро“; д) в ал. 6 думите „5000 до 20 000 лв.“ се заменят с „2500 до 10 000 евро“, а думите „10 000 до 50 000 лв.“ се заменят с „5000 до 25 000 евро“; е) в ал. 8: 37 аа) в т. 1 думите „500 до 2000 лв.“ се заменят с „250 до 1000 евро“, а думите „2000 до 5000 лв.“ се заменят с „1000 до 2500 евро“; бб) в т. 2 думите „2000 до 5000 лв.“ се заменят с „1000 до 2500 евро“, а думите „5000 до 10 000 лв.“ се заменят с „2500 до 5000 евро“; вв) в т. 3 думите „5000 до 10 000 лв.“ се заменят с „2500 до 5000 евро“, а думите „10 000 до 20 000 лв.“ се заменят с „5000 до 10 000 евро“; гг) в т. 4 думите „10 000 до 20 000 лв.“ се заменят с „5000 до 10 000 евро“, а думите „20 000 до 50 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 25 000 евро“; дд) в т. 5 думите „20 000 до 30 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 15 000 евро“, а думите „30 000 до 40 000 лв.“ се заменят с „15 000 до 20 000 евро“; ее) в т. 6 думите „50 000 до 100 000 лв.“ се заменят с „25 000 до 50 000 евро“, а думите „100 000 до 200 000 лв.“ се заменят с „50 000 до 100 000 евро“; жж) в т. 7 думите „10 000 до 50 000 лв.“ се заменят с „5000 до 25 000 евро“, а думите „20 000 до 100 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 50 000 евро“; зз) в т. 8 думите „20 000 до 40 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 20 000 евро“, а думите „40 000 до 100 000 лв.“ се заменят с „20 000 до 50 000 евро“; ж) в ал. 9 думите „10 000 до 5 000 000 лв.“ се заменят с „5000 до 2 500 000 евро“, а думите „20 000 до 10 000 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 5 000 000 евро“; з) в ал. 10 и 12 думите „10 000 до 500 000 лв.“ се заменят с „5000 до 250 000 евро“, а думите „20 000 до 1 000 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 500 000 евро“. 8. В чл. 221а: а) в ал. 1 думите „3000 до 4 000 000 лв.“ се заменят с „1500 до 2 000 000 евро“; б) в ал. 2, т. 1 думите „5000 до 20 000 000 лв.“ се заменят с „2500 до 10 000 000 евро“. 9. В § 1г от допълнителните разпоредби: а) в ал. 1 т. 14 се отменя; б) в ал. 2 т. 6 се отменя. § 63. В Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (обн., ДВ, бр. 76 от 2016 г.; изм., бр. 105 от 2016 г., бр. 95 от 2017 г., бр. 15 и 77 от 2018 г., бр. 17, 83 и 94 от 2019 г., бр. 51 от 2022 г. и бр. 25 от 2026 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 3, ал. 1 след думите „и актовете по прилагането му“ се поставя запетая и се добавя „както и изискванията на приложимите насоки на Европейския орган за ценни книжа и пазари, за които Комисията за финансов надзор, наричана по-нататък „Комисията“, е взела решение за прилагането им съгласно чл. 13, ал. 1, т. 26 от Закона за Комисията за финансов надзор“. 2. В чл. 4: а) в ал. 1 думите „наричана по-нататък „комисията“ и запетаите преди и след тях се заличават, думата „комисията“ се заменя с „Комисията“, а думите „прилагането му“ се заменят с „прилагането им“; б) алинея 2 се изменя така: „(2) Комисията упражнява правомощията на компетентен орган по чл. 13, чл. 19, параграф 9, чл. 24 – 26, 29, чл. 30, параграф 2, букви „в“ – „ж“, чл. 33 и 34 от Регламент (ЕС) № 596/2014 по предложение на заместник-председателя.“ в) в ал. 3 думата „комисията“ се заменя с „Комисията“. 3. В чл. 15, т. 4 думите „чл. 27, 28 и 29“ се заменят с „чл. 27 и 29“. 4. В чл. 20: а) в ал. 1 думата „комисията“ се заменя с „Комисията“; б) в ал. 2 се създава нова т. 2: 38 „2. разпореди принудително възстановяване на реализираната печалба или избегнатата загуба в резултат на нарушението, доколкото размерът им може да бъде определен;“ в) в ал. 3: аа) в текста преди т. 1 думата „комисията“ се заменя с „Комисията“; бб) в т. 1 след думите „инвестиционни посредници“ се поставя запетая и се добавя „администратори на бенчмаркове или поднадзорни доставчици на входящи данни“ и се поставя запетая; вв) точка 2 се изменя така: „2. в случай на повторни или системни нарушения на чл. 14 или 15 от Регламент (ЕС) № 596/2014 забрана от най-малко 10 години за всяко лице, което изпълнява ръководни функции в инвестиционен посредник, администратор на бенчмаркове или поднадзорен доставчик на входящи данни, или всяко друго физическо лице, което носи отговорност за нарушението, да изпълнява ръководни функции в инвестиционни посредници, администратори на бенчмаркове или поднадзорни доставчици на входящи данни;“ г) в ал. 6 думите „при спазване на изискванията за защита на личните данни“ се заличават; д) създава се нова ал. 7: „(7) Когато установи, че банка - инвестиционен посредник извършва дейността си в нарушение на този закон, на Регламент (ЕС) № 596/2014 или на актовете по прилагането му, заместник-председателят може да приложи мерките по чл. 22, ал. 2, т. 1 и/или да предложи на Българската народна банка прилагането на мерките по чл. 103, ал. 2 от Закона за кредитните институции. Българската народна банка уведомява заместник- председателя за решението си в срок един месец от получаването на предложението на заместник-председателя.“ е) досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думата „Комисията“ се заменя със „Заместник-председателят“. 5. В чл. 21: а) в ал. 1 думата „комисията“ се заменя с „Комисията“; б) алинеи 2 и 3 се изменят така: „(2) Уведомяването и съобщаването в производството по ал. 1 се извършват по реда на чл. 18а, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс и при прилагане на чл. 61 от същия кодекс. Уведомяването, съответно съобщаването, се смята за извършено в деня на изтеглянето на уведомлението, съответно съобщението, от адресата. В случай че уведомлението или съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок от неговото изпращане, уведомяването, съответно съобщаването, се смята за извършено в първия ден след изтичането на този срок. (3) Когато не е налична информацията по чл. 18а, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс, уведомленията и съобщенията се извършват по реда на чл. 18а, ал. 8 от същия. Когато уведомяването и съобщаването не може да бъде извършено по реда на изречение първо, уведомяването, съответно съобщаването, то се смята за извършено с публикуването на уведомлението, съответно съобщението, на интернет страницата на Комисията. Публикуването се удостоверява с протокол, съставен от длъжностни лица, определени със заповед на председателя на Комисията.“ в) в ал. 4 думата „комисията“ се заменя с „Комисията“. 6. Член 23 се изменя така: „Чл. 23. (1) Който извърши или допусне извършването на нарушение на: 1. член 4, параграф 1 или чл. 11 от Регламент (ЕС) № 596/2014, или на актовете по прилагането на чл. 4 или чл. 11 от същия регламент, се наказва с глоба в размер от 250 39 до 250 000 евро, а при повторно нарушение – от 500 до 500 000 евро, ако деянието не съставлява престъпление; 2. член 14 или 15 от Регламент (ЕС) № 596/2014, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 2 500 000 евро, а при повторно нарушение – от 20 000 – 5 000 000 евро, ако деянието не съставлява престъпление; 3. член 16 от Регламент (ЕС) № 596/2014 или на актовете по прилагането на чл. 16 от същия регламент, се наказва с глоба в размер от 1 000 до 500 000 евро, а при повторно нарушение – от 2 000 до 1 000 000 евро, ако деянието не съставлява престъпление; 4. член 17 от Регламент (ЕС) № 596/2014 или на актовете по прилагането на чл. 17 от същия регламент, се наказва с глоба в размер от 1000 до 500 000 евро, а при повторно нарушение – от 2000 до 1 000 000 евро, ако деянието не съставлява престъпление; 5. член 18 или 19 от Регламент (ЕС) № 596/2014 или на актовете по прилагането на чл. 18 или 19 от същия регламент, се наказва с глоба в размер от 250 до 250 000 евро, а при повторно нарушение – от 500 до 500 000 евро, ако деянието не съставлява престъпление; 6. член 20 от Регламент (ЕС) № 596/2014 или на актовете по прилагане на чл. 20 от същия регламент се наказва с глоба в размер от 250 до 250 000 евро, а при повторно нарушение – от 500 до 500 000 евро, ако деянието не съставлява престъпление; 7. наредбата по чл. 3, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 250 до 125 000 евро, а при повторно нарушение – от 500 до 250 000 евро, ако деянието не съставлява престъпление; (2) За нарушения по ал. 1 на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размери, както следва: 1. за нарушения по ал. 1, т. 1– от 250 до 500 000 евро, а при повторно нарушение – от 1000 до 500 000 евро; 2. за нарушения по ал. 1, т. 2 – от 25 000 до 7 500 000 евро или до 7,5 на сто от годишния оборот на лицето съгласно последния му отчет, одобрен от ръководния орган, а при повторно нарушение – от 50 000 до 15 000 000 евро или до 15 на сто от годишния оборот на лицето съгласно последния му отчет, одобрен от ръководния орган; 3. за нарушения по ал. 1, т. 3 – от 2 500 до 1 250 000 евро или до 1 на сто от годишния оборот на лицето съгласно последния му отчет, одобрен от ръководния орган, а при повторно нарушение – от 5 000 до 2 500 000 евро или до 2 на сто от годишния оборот на лицето съгласно последния му отчет, одобрен от ръководния орган; 4. за нарушения по ал. 1, т. 4 – от 2 500 евро до по-голямата сума между 1 250 000 евро, съответно 500 000 евро, когато юридическото лице е малко или средно предприятие, и 1 % от годишния оборот на лицето съгласно последния му отчет, одобрен от ръководния орган, а при повторно нарушение – от 5 000 евро до по-голямата сума между 2 500 000 евро, съответно 1 000 000 евро, когато юридическото лице е малко или средно предприятие, и 2 % от годишния оборот на лицето съгласно последния му отчет, одобрен от ръководния орган; 5. за нарушения по ал. 1, т. 5 – от 1 000 евро до по-голямата сума между 500 000 евро, съответно 200 000 евро, когато юридическото лице е малко или средно предприятие, и 0,4 % от годишния оборот на лицето съгласно последния му отчет, одобрен от ръководния орган, а при повторно нарушение – от 2 000 евро до по-голямата сума между 1 000 000 евро, съответно 400 000 евро, когато юридическото лице е малко или средно предприятие, и 0,8 % от годишния оборот на лицето съгласно последния му отчет, одобрен от ръководния орган; 6. за нарушения по ал. 1, т. 6 – от 1 000 до 500 000 евро или до 0,4 на сто от годишния оборот на лицето съгласно последния му отчет, одобрен от ръководния орган, 40 а при повторно нарушение – от 2 000 до 1 000 000 евро или до 0,8 на сто от годишния оборот на лицето съгласно последния му отчет, одобрен от ръководния орган; 7. за нарушения по ал. 1, т. 7 – от 500 до 250 000 евро, а при повторно нарушение - от 1 000 до 500 000 евро. (3) Когато лицето е дружество майка или дъщерно дружество, съответният годишен оборот по ал. 2, т. 2 – 6 е общият годишен оборот съгласно консолидирания отчет на крайното предприятие майка за предходната година. (4) При несъобразяване с приложена принудителна административна мярка по чл. 20 извършителите и допустителите се наказват с глоба в размер от 2500 до 25 000 евро. (5) За нарушения по ал. 4 на юридически лица и еднолични търговци се налага имуществена санкция в размер от 5 000 до 50 000 евро. (6) В случаите по ал. 1, т. 2 с наказанията по ал. 1, т. 2 се наказват и подбудителите, помагачите и укривателите, като се вземат предвид характерът и степента на тяхното участие. (7) Доходите, придобити в резултат на нарушението, се отнемат в полза на държавата в степента, в която не могат да бъдат възстановени в пълен размер на увредените лица. (8) Когато стойността на реализираната печалба или избегнатата загуба в резултат на нарушение по ал. 1, т. 1 – 6 може да бъде определена, на физическото или юридическото лице се налага глоба или имуществена санкция в троен размер на получената печалба или избегнатата загуба вследствие на нарушението, но не по-малко от съответния минимален размер по ал. 1, т. 1 – 6 или ал. 2, т. 1 - 6. (9) При определяне на наказанието по ал. 1 – 5 и 8 заместник-председателят взема предвид обстоятелствата по чл. 31 от Регламент (ЕС) № 596/2014. (10) Лице, което в едномесечен срок от влизането в сила на наказателно постановление не плати наложената му имуществена санкция, дължи лихва в размер на законната лихва за периода от датата, следваща датата на изтичане на едномесечния срок, до датата на плащането. 7. В § 1 от допълнителните разпоредби се създава т. 8: „8. „Малко или средно предприятие“ е понятие по смисъла на чл. 30, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 596/2014.“ 8. Навсякъде в останалите текстове на закона думата „комисията“ се заменя с „Комисията“. § 64. В Закона за пазарите на криптоактиви (обн., ДВ, бр. 54 от 2025 г.; изм. и доп., бр. 67 от 2025 г. и бр. 25 от 2026 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 3, ал. 1 думите „Българската народна банка“ се заменят с „компетентните органи по чл. 1, ал. 2 от Закона за кредитните институции и чл. 182а, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи“. 2. В чл. 37: а) в ал. 1 думите „1400 до 700 000 лв.“ се заменят с „700 до 350 000 евро“, а думите „2800 до 1 400 000 лв.“ се заменят с „1400 до 700 000 евро“; б) в ал. 2 думите „10 000 лв.“ се заменят с „5000 евро“, думите „5 000 000 лв.“ се заменят с „2 500 000 евро“, думите „20 000 лв.“ се заменят с „10 000 евро“, а думите „10 000 000 лв.“ се заменят с „5 000 000 евро“; в) в ал. 3 думите „20 000 лв.“ се заменят с „10 000 евро“, думите „5 000 000 лв.“ се заменят с „2 500 000 евро“, думите „40 000 лв.“ се заменят с „20 000 евро“, а думите „10 000 000 лв.“ се заменят с „5 000 000 евро“; 41 г) в ал. 4 думите „25 000 лв.“ се заменят с „12 500 евро“, думите „5 000 000 лв.“ се заменят с „2 500 000 евро“, думите „50 000 лв.“ се заменят с „25 000 евро“, а думите „10 000 000 лв.“ се заменят с „5 000 000 евро“; д) в ал. 5 думите „2000 лв.“ се заменят с „1000 евро“, думите „4000 лв.“ се заменят с „2000 евро“, думите „5000 лв.“ се заменят с „2500 евро“, а думите „10 000 лв.“ се заменят с „5000 евро“. 3. В чл. 38: а) в ал. 1 думите „5000 до 1 000 000 лв.“ се заменят с „2500 до 500 000 евро“, а думите „10 000 до 2 000 000 лв.“ се заменят с „5000 до 1 000 000 евро“; б) в ал. 2 думите „25 000 до 5 000 000 лв.“ се заменят с „12 500 до 2 500 000 евро“, а думите „50 000 до 10 000 000 лв.“ се заменят с „25 000 до 5 000 000 евро“; в) в ал. 3: аа) в т. 1 думите „10 000 лв.“ се заменят с „5000 евро“, думите „2 500 000 лв.“ се заменят с „1 250 000 евро“, думите „20 000 лв.“ се заменят с „10 000 евро“, а думите „5 000 000 лв.“ се заменят с „2 500 000 евро“; бб) в т. 2 думите „50 000 лв.“ се заменят с „25 000 евро“, думите „15 000 000 лв.“ се заменят с „7 500 000 евро“, думите „100 000 лв.“ се заменят с „50 000 евро“, а думите „30 000 000 лв.“ се заменят с „15 000 000 евро“; г) в ал. 4 думите „5 000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 10 000 лв.“ се заменят с „2 500 евро, а при повторно нарушение – не по-малко от 5 000 евро“, а думите „10 000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 20 000 лв.“ се заменят с „5 000 евро, а при повторно нарушение - не по-малко от 10 000 евро“. 4. В чл. 39: а) в ал. 1 думите „1000 до 3000 лв.“ се заменят с „500 до 1500 евро“, думите „3000 до 5000 лв.“ се заменят с „1500 до 2500 евро“, думите „5000 до 10 000 лв.“ се заменят с „2500 до 5000 евро“, а думите „10 000 до 20 000 лв.“ се заменят с „5000 до 10 000 евро“; б) в ал. 2 думите „10 000 до 40 000 лв.“ се заменят с „5 000 до 20 000 евро“, а думите „40 000 до 80 000 лв.“ се заменят с „20 000 до 40 000 евро“. 5. В чл. 40: а) в ал. 1 думите „10 000 до 20 000 лв.“ се заменят с „5 000 до 10 000 евро“, а думите „20 000 до 40 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 20 000 евро“; б) в ал. 2 думите „20 000 до 40 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 20 000 евро“, а думите „40 000 до 100 000 лв.“ се заменят с „20 000 до 50 000 евро“. 6. В чл. 41: а) в ал. 1: аа) в т. 1 думите „1 400 до 700 000 лв.“ се заменят с „700 до 350 000 евро“, а думите „2800 до 1 400 000 лв.“ се заменят с „1400 до 700 000 евро“; бб) в т. 2 думите „1 000 до 3000 лв.“ се заменят с „500 до 1500 евро“, а думите „3000 до 5000 лв.“ се заменят с „1500 до 2500 евро“; вв) в т. 3 думите „10 000 до 20 000 лв.“ се заменят с „5000 до 10 000 евро“, а думите „20 000 до 40 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 20 000 евро“; б) в ал. 3: аа) в т. 1 думите „10 000 лв.“ се заменят с „5000 евро“, думите „5 000 000 лв.“ се заменят с „2 500 000 евро“, думите „20 000 лв.“ се заменят с „10 000 евро“, а думите „10 000 000 лв.“ се заменят с „5 000 000 евро“; бб) в т. 2 думите „10 000 до 40 000 лв.“ се заменят с „5000 до 20 000 евро“, а думите „40 000 до 80 000 лв.“ се заменят с „20 000 до 40 000 евро“; вв) в т. 3 думите „20 000 до 40 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 20 000 евро“, а думите „40 000 до 100 000 лв.“ се заменят с „20 000 до 50 000 евро“. 7. В чл. 42: 42 а) в ал. 1 думите „2000 до 500 000 лв.“ се заменят с „1000 до 250 000 евро“, а думите „4000 до 1 000 000 лв.“ се заменят с „2000 до 500 000 евро“; б) в ал. 2 думите „1000 до 5000 лв.“ се заменят с „500 до 2500 евро“, а думите „5000 до 10 000 лв.“ се заменят с „2500 до 5000 евро“; в) в ал. 3 думите „500 до 1000 лв.“ се заменят с „250 до 500 евро“, а думите „1000 до 2000 лв.“ се заменят с „500 до 1000 евро“; г) в ал. 4: аа) в т. 1 думите „4000 до 1 000 000 лв.“ се заменят с „2000 до 500 000 евро“, а думите „8000 до 2 000 000 лв.“ се заменят с „4000 до 1 000 000 евро“; бб) в т. 2 думите „5000 до 10 000 лв.“ се заменят с „2500 до 5000 евро“, а думите „10 000 до 50 000 лв.“ се заменят с „5000 до 25 000 евро“. § 65. В Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици (обн., ДВ, бр. 1 от 2014 г.; изм., бр. 22 и 102 от 2015 г., бр. 48 от 2016 г., бр. 96 от 2017 г., бр. 15, 27 и 94 от 2018 г. и бр. 41 и 79 от 2024 г.) в чл. 3 се създават т. 4а и 4б: „4а. участие в процедура за получаване на лиценз за извършване на дейност като издател на токени, обезпечени с активи, или като доставчик на услуги за криптоактиви по Закона за пазарите на криптоактиви, или участие в дружество, което притежава лиценз по същия закон, когато процентът на участие представлява квалифицирано участие по смисъла на същия закон; 4б. участие в процедура за получаване на лиценз за извършване на дейност като доставчик на услуги за колективно финансиране по Закона за публичното предлагане на ценни книжа, или участие в дружество, което притежава лиценз по същия закон, когато процентът на участие представлява квалифицирано участие по смисъла на същия закон;“ § 66. В Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация (обн., ДВ, бр. 21 от 2021 г.; изм., бр. 25 и 51 от 2022 г., бр. 70 от 2024 г. и бр. 50 и 67 от 2025 г. и бр. 25 от 2026 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 65: а) в ал. 1: аа) в т. 1 думите „1000 до 4000 лв.“ се заменят с „500 до 2000 евро“; бб) в т. 2 думите „4000 до 10 000 лв.“ се заменят с „2000 до 5000 евро“; вв) в т. 3 думите „10 000 до 20 000 лв.“ се заменят с „5000 до 10 000 евро“; б) в ал. 2: аа) в т. 1 думите „2000 до 8000 лв.“ се заменят с „1000 до 4000 евро“; бб) в т. 2 думите „8000 до 20 000 лв.“ се заменят с „4000 до 10 000 евро“; вв) в т. 3 думите „20 000 до 40 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 20 000 евро“; в) в ал. 3: аа) в т. 1 думите „2000 до 10 000 лв.“ се заменят с „1000 до 5000 евро“, а думите „4000 до 20 000 лв.“ се заменят „2000 до 10 000 евро“; бб) в т. 2 думите „10 000 до 20 000 лв.“ се заменят с „5000 до 10 000 евро“, а думите „20 000 до 40 000 лв.“ се заменят „10 000 до 20 000 евро“; вв) в т. 3 думите „20 000 до 40 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 20 000 евро“, а думите „40 000 до 80 000 лв.“ се заменят „20 000 до 40 000 евро“; г) в ал. 4 думите „500 до 1000 лв.“ се заменят „250 до 500 евро“, а думите „1000 до 2000 лв.“ се заменят „500 до 1000 евро“; д) в ал. 5 думите „2000 до 10 000 лв.“ се заменят с „1000 до 5000 евро“, а думите „4000 до 20 000 лв.“ се заменят „2000 до 10 000 евро“; 43 е) в ал. 5 думите „4000 до 20 000 лв.“ се заменят с „2000 до 10 000 евро“, а думите „8000 до 40 000 лв.“ се заменят „4000 до 20 000 евро“. 2. В чл. 66: а) в ал. 1 думите „10 000 до 5 000 000 лв.“ се заменят с „5000 до 2 500 000 евро“; б) в ал. 2 думите „20 000 до 10 000 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 5 000 000 евро“; в) в ал. 3 думите „20 000 лв.“ се заменят с „10 000 евро“, думите „5 000 000 лв.“ се заменят с „2 500 000 евро“, думите „40 000 лв.“ се заменят с „20 000 евро“, а думите „10 000 000 лв.“ се заменят с „5 000 000 евро“; г) в ал. 4 думите „10 000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 20 000 лв.“ се заменят с „5000 евро, а при повторно нарушение – не по-малко от 10 000 евро“, а думите „20 000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 40 000 лв.“ се заменят с „10 000 евро, а при повторно нарушение - не по-малко от 20 000 евро“. 3. В чл. 67: а) в ал. 1 думите „20 000 до 50 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 25 000 евро“, а думите „40 000 до 100 000 лв.“ се заменят с „20 000 до 50 000 евро“; б) в ал. 2 думите „50 000 до 100 000 лв.“ се заменят с „25 000 до 50 000 евро“, а думите „100 000 до 200 000 лв.“ се заменят с „50 000 до 100 000 евро“. § 67. В Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. 13 от 2016 г.; изм. и доп., бр. 34 от 2016 г., бр. 63, 85, 96 и 102 от 2017 г., бр. 7, 15, 17, 24, 30, 49, 77, 80, 86, 102 и 105 от 2018 г., бр. 17, 83 и 102 от 2019 г., бр. 23 и 107 от 2020 г., бр. 62 от 2022 г., бр. 84, 86, 88, 105 и 108 от 2023 г., бр. 11 и 67 от 2024 г., бр. 61 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г.) се правят следните допълнения: 1. В чл. 36а се създава точка 4: „4. индикативните план-графици по чл. 230а от закона.“ 2. Създава се чл. 230а: „Задължение за изготвяне и публикуване на индикативен план-график Чл. 230. (1) В срок до 30 ноември всеки възложител е длъжен да изготви и публикува в профила на купувача, поддържан на платформата по чл. 39а, индикативен план-график за обществените поръчки или рамковите споразумения, които възнамерява да възложи през следващата календарна година по реда на този закон. Възложителят публикува текущо информация за всяка настъпила промяна в индикативния план- график. (2) Индикативният план-график се изготвя по образец, одобрен от изпълнителния директор на Агенцията по обществени поръчки.“ 3. Създава се чл. 256д: „Чл. 256д. Възложител, който не изпълни задължението си по чл. 230а се наказва с глоба от 250 до 500 евро.“ § 68. Параграф 58, т. 4 – 7, т. 8, букви „а“ – „в“ и „д“, т. 10 и 12, т. 13, буква „б“, т. 14, т. 16, буква „а“, подбуква „вв“ влиза в сила от 6 юни 2026 г., а § 14, 19 и 35 влизат в сила от 16 април 2027 г. 44

МОТИВИ към законопроект за изменение и допълнение на Законa за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране I. Цели, които се поставят с предложения законопроект за изменение и допълнение на Законa за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране С предложения Законопроект за изменение и допълнение на Законa за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране се предприемат мерки по прилагането, свързани със следните законодателни актове от правото на Европейския съюз: • Директива (ЕС) 2024/927 на Европейския парламент и на Съвета от 13 март 2024 година за изменение на директиви 2011/61/ЕС и 2009/65/ЕО по отношение на договореностите за делегиране, управлението на ликвидния риск, надзорната отчетност, предоставянето на депозитарни услуги и услуги по отговорно пазене и предоставянето на заеми от алтернативни инвестиционни фондове (Директива (ЕС) 2024/927); • Директива (ЕС) 2024/2811 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2024 година за изменение на Директива 2014/65/ЕС с цел повишаване на привлекателността на публичните капиталови пазари в Съюза за дружествата и улесняване на достъпа до капитал за малките и средните предприятия и за отмяна на Директива 2001/34/ЕО (Директива (ЕС) 2024/2811); • Регламент (ЕС) 2024/2809 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2024 година за изменение на регламенти (ЕС) 2017/1129, (ЕС) № 596/2014 и (ЕС) № 600/2014 с цел повишаване на привлекателността на публичните капиталови пазари в Съюза за дружествата и улесняване на достъпа до капитал за малките и средните предприятия (Регламент (ЕС) 2024/2809); • Делегиран Регламент (ЕС) 2023/2830 на Комисията от 17 октомври 2023 година за допълване на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета чрез определяне на правила относно графика, управлението и други аспекти на търга на квоти за емисии на парникови газове (Делегиран Регламент (ЕС) 2023/2830); • Регламент (ЕС) 2025/914 на Европейския парламент и на Съвета от 7 май 2025 година за изменение на Регламент (ЕС) 2016/1011 по отношение на обхвата на правилата за бенчмарковете, използването в Съюза на бенчмаркове, изготвяни от администратор, намиращ се в трета държава, и някои изисквания за докладване. II. Причини за приемането на актa 1. Непълнота на уредбата за извършване на дейност, налагаща въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2024/927 С оглед въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2024/927 е необходимо да бъдат приети изменения и допълнения в Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране в срок до 16.04.2026 г. Основните изменения, произтичащи от Директива 2011/61/ЕС обхващат предоставянето на услуги (включително на трети лица), лицензирането на ЛУАИФ, делегирането на функции, инструментите за управление на ликвидността, ролята на централните депозитари на ценни книжа (ЦДЦК), предоставянето на заеми от АИФ, режимите за ЛУАИФ установен извън ЕС, както и изискванията за разкриване на информация. С цел повишаване на ефективността на дейностите на ЛУАИФ в ЗДКИСДПКИ се разширява обхвата на услугите, които се разрешават на ЛУАИФ като се включват следните дейности: администриране на бенчмаркове в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/1011; обслужване на кредити в съответствие с Директива (ЕС) 2021/2167, както и второстепенни услуги. Във връзка с лицензионния режим на ЛУАИФ, при подаване на заявление за лицензиране, ЛУАИФ следва да предостави на Комисията за финансов надзор информация относно човешките и техническите ресурси, които използва за изпълнение на своите функции и, когато е приложимо, за упражняване на надзор върху своите подизпълнители. По отношение на услугите, които могат да предоставят на трети лица, ЛУАИФ ще имат право да изпълняват в полза на трети лица същите функции и дейности, които вече изпълняват във връзка с управляваните от тях АИФ, при условие че всеки потенциален конфликт на интереси, породен от предоставянето на тази функция или дейност на трети лица, се управлява по подходящ начин. Тези функции и дейности включват корпоративни услуги, като например човешки ресурси и информационни технологии (ИТ), както и ИТ услуги по управление на портфейл и управление на риска. За да могат ЛУАИФ, управляващи АИФ от отворен тип, установени в държава членка, да се справят с натиска за обратно изкупуване при неблагоприятни пазарни условия, от ЛУАИФ се изисква да изберат и да включат в устава или учредителните документи на АИФ поне два инструмента за управление на ликвидността от списък, съдържащ се в приложение към закона. Изключение е предвидено за АИФ, който е лицензиран като фонд на паричния пазар (понастоящем няма такъв тип фондове в България) - тогава има право да избере само един инструмент за управление на ликвидността. Инструментите за управление на ликвидността следва да бъдат подходящи за инвестиционната стратегия, ликвидния профил и политиката на обратно изкупуване на АИФ. ЛУАИФ следва да задейства такива инструменти за управление на ликвидността, когато това е необходимо за защита на интересите на инвеститорите на АИФ. В допълнение, ЛУАИФ, управляващи АИФ от отворен тип, следва винаги да имат възможност за временно спиране на записването, обратното изкупуване или задействането на механизъм за разделяне на активи при изключителни обстоятелства и на основание защита на интересите на инвеститорите на АИФ. Когато ЛУАИФ вземе решение да спре записването и обратното изкупуване, то следва да уведоми Комисията, когато Република България е държава членка по произход на управителя. Когато ЛУАИФ вземе решение да задейства или деактивира механизъм за разделяне на активи също следва да уведоми Комисията в разумен срок преди задействането или деактивирането на този инструмент за управление на ликвидността. ЛУАИФ следва също така да уведоми Комисията, когато задейства или деактивира всеки друг инструмент за управление на ликвидността по начин, който не е в рамките на обичайния ход на дейността, съгласно учредителните документи на АИФ. Това ще позволи на надзорните органи по-добре да предотвратят потенциалното разпространение на натиска върху ликвидността на пазара като цяло. Освен новите разпоредби, приложими за ЛУАИФ, Директива (ЕС) 2024/927 дава допълнителни правомощия на националните компетентни органи. Комисията за финансов надзор може да изисква от ЛУАИФ да активира или деактивира инструмента за спиране на обратното изкупуване и записването на дялове при извънредни обстоятелства, когато това е в интерес на инвеститорите и когато съществуват рискове за защитата на инвеститорите или финансовата стабилност и след консултация с ЛУАИФ. В рамките на произтичащите от Директива (ЕС) 2024/927 изменения в ЗДКИСДПКИ се въвеждат следните опции: Съгласно чл. 6, параграф 4 от Директива 2011/61/ЕС и идентичната промяна в чл. 6, параграф 3 от Директива 2009/65/ЕО се разрешава на външен ЛУАИФ да предоставя услуги по администриране на бенчмаркове в съответствие с Регламент (EС) 2016/1011, дейности по обслужване на кредити в съответствие с Директива (ЕС) 2021/2167, както и второстепенни услуги: всяка друга функция или дейност, която вече се изпълнява от ЛУАИФ, съответно управляващо дружество във връзка с управляван от него АИФ, съответно ПКИПЦК, при условие че всеки потенциален конфликт на интереси, породен от предоставянето на тази функция или дейност се управлява. С директивата се хармонизират на ниво ЕС правилата, приложими за ЛУАИФ, управляващи фондове, които предоставят заеми, за да се подобри управлението на риска в рамките на финансовия пазар и да се повиши прозрачността за инвеститорите. Разпоредбите в директивата, които са приложими за ЛУАИФ, управляващи АИФ, които предоставят заеми, не възпрепятстват държавите членки да установяват национални рамки с по-рестриктивни правила за някои категории АИФ. В тази връзка, съгласно чл. 15, параграф 4ж от Директива 2011/61/ЕС държава членка може да забрани на АИФ, предоставящи заеми, да предоставят заеми на потребители на дребно на нейна територия, и може да забрани на АИФ да обслужват кредити, предоставени на такива потребители на нейна територия. След извършен анализ и справка относно практиките на други държави членки, в рамките на което са получени отговори от Европейската асоциация на управителите на активи - EFAMA, Австрия, Хърватия, Кипър, Словения, Люксембург и Румъния, става ясно, че гореизброените, включително Ирландия и Португалия, ще се възползват от опцията в директивата и ще забранят на АИФ да предоставят заеми нa потребители на дребно. Основните мотиви са свързани със защитата на потребителите на дребно. С оглед гореизложеното, се предлага Република България да се възползва от посочената опция и да се забрани на АИФ да предоставят заеми на потребители на дребно. Също така, съгласно опцията по чл. 21, параграф 5а от Директива 2011/61/ЕС се предлага Република България да се възползва от същата като се дава правомощие на Комисията за финансов надзор да може да разрешава на кредитна институция със седалище на територията на Съюза, която е лицензирана в съответствие с Директива 2006/48/ЕО и установена в друга държава членка, да бъде определена за депозитар, ако са изпълнени определените в закона условия. В допълнение към вече съществуващите изисквания, информацията, разкривана на инвеститорите преди сключване на договор се допълва с описание на възможността и условията за използване на избраните инструменти за управление на ликвидността и списък на таксите, разходите и разноските на ЛУАИФ във връзка с дейността на АИФ, като определена част от информация трябва да бъде предоставена и на Комисията. Във връзка с Директива 2009/65/ЕО се предлагат изменения в ЗДКИСДПКИ по отношение на режима на лицензиране и делегиране на функции, регулаторното третиране на попечителите, изискванията за надзорна отчетност и наличието и използването на инструменти за управление на ликвидността, които са аналогични на тези в Директива 2011/61/ЕС с оглед гарантиране, че условията за управляващите дружества на ПКИПЦК са сравними с тези на ЛУАИФ. С цел повишаване на ефективността на дейностите на управляващите дружества се разширява и обхватът на услугите, които тези дружества да предоставят, в допълнение към управлението на ПКИПЦК. В допълнение, в хода на въвеждането на изискванията на директивата в ЗКДИСДПКИ се налагат и други прецизиращи изменения в него, констатирани в надзорната практика на Комисията за финансов надзор. Съобразно идентифицираната необходимост от хармонизация спрямо изискванията на чл. 53, пара. 2 от Директива 2009/65/ЕО се прецизира разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗДКИСДПКИ относно инвестиционните лимити. Предложената редакция цели да избегне неяснота на текста и затруднено прилагане на нормата настъпили вследствие на разминавания в официалния превод на уредбата в директивата. Предлагат се и допълнителни разпоредби относно АИФ с произход Република България, включително относно тяхната правна форма. Следва да се отбележи, че Директива 2011/61/ЕС не създава уредба на АИФ, а урежда тези фондове посредством правила за управляващите ги лица - регулацията е от гледна точка на управлението на АИФ, без да се регулира дейността им. Допусканото от Директива 2011/61/ЕС разнообразие на организационни форми, липсата на ограничения относно възможните инвестиции и съответно инвестиционни политики, както и на конкретни правила във връзка с привличането на инвестиции, значително разширяват кръга на предприятията, които могат да бъдат квалифицирани като АИФ. Към момента в българското законодателство са предвидени изисквания единствено по отношение на националните инвестиционни фондове (НИФ). С предлаганото изменение се определят допустимите правни форми, в които може да бъде учреден АИФ с произход Република България, който не е НИФ, като освен допустимите съгласно българското право форми за извършване на стопанска дейност, регламентирани в Търговския закон, изрично е предвидена форма за учредяване като договорен фонд така, както е предвидена тази форма за НИФ. Въведени са изисквания по отношение на съдържанието на учредителните документи на АИФ и тяхната организация с оглед функционирането на АИФ, като такъв от отворен или затворен тип. 2. Непълнота на уредбата относно изискванията за допускане до търговия, включително пазар за растеж на МСП, проучванията, проспекта за допускане до търговия и административно-наказателните разпоредби, налагаща въвеждане на мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2024/2809 изискванията и Директива (ЕС) 2024/2811 Поради необходимостта от създаване на условия за прилагане на измененията, настъпили с приемането на Регламент (ЕС) 2024/2809 и въвеждането на Директива (ЕС) 2024/2811, като част от така наречения пакет “Listing Act”, се налагат изменения в приложимата национална нормативна уредба в срок до 5 юни 2026 г. и по-конкретно – Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за публичното предлагане на ценни книжа и Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти. Посредством горепосочения Регламент (ЕС) 2024/2809 се изменят праговете за публикуване на проспект, наименованията на отделните видове проспекти за облекчено допускане до търговия, както и административнонаказателните разпоредби срещу пазарните злоупотреби. Законопроектът предвижда промени в националното законодателство с цел адаптиране към измененията в Регламент (ЕС) 2017/1129, които уреждат изискванията за изготвяне, одобряване публикуване и разпространение на проспекти при публично предлагане на ценни книжа и/или допускането им до търговия на регулиран пазар в държавите членки. Съществуващата правна рамка създава пречки, свързани с размера, сложността и високите разходи за подготовка на проспекти, особено за дружества, включително малки и средни предприятия (МСП), които кандидатстват за достъп до публичните пазари за първи път чрез първично публично предлагане, както и за дружества, които извършват вторични емисии на дялови и недялови ценни книжа. В съответствие с измененията в Регламент (ЕС) 2024/2809 досегашният праг за освобождаване от задължението за изготвяне и публикуване на проспект при публично предлагане на ценни книжа се повишава на 12 000 000 евро в рамките на Съюза. В националното законодателство се предлага прагът по чл. 89в, ал. 1 от ЗППЦК да бъде увеличен от 8 000 000 евро на 12 000 000 евро. Под този праг публичното предлагане ще бъде освободено от задължението за изготвяне на проспект, при условие че не се изисква паспортизиране. Не се предлага България да се възползва от дерогацията за определяне на праг от 5 млн. евро, тъй като този праг беше въведен през 2020 г., а през 2022 г. беше повишен до максималния по Регламент (ЕС) 2017/1129, определен на 8 млн. евро към този момент. Освобождаването ще обхваща и предлагания на ценни книжа, които предстои да бъдат допуснати до търговия на регулиран пазар или на пазар за растеж на МСП, които са заменими с ценни книжа, вече допуснати до търговия на същия регулиран пазар или пазар за растеж на МСП, включително е предвидено и кумулативното изпълнение на определени условия. С Регламент (ЕС) 2024/2809 се облекчава режимът за изготвяне на проспекти чрез въвеждане на нови форми на документация, насочени към намаляване на административната тежест и разходите за емитентите. Въвежда се проспект на ЕС за последващо емитиране, който предлага опростена структура и съдържание, като включва само минималната информация, определена в Регламента за проспектите в зависимост от видовете ценни книжа. Този проспект е предназначен за емитенти, чиито ценни книжа са били допуснати до търговия на регулиран пазар или пазар за растеж на МСП най-малко през предходните 18 месеца без прекъсване, и които са изпълнили изискванията за периодично и текущо оповестяване съгласно приложимите актове на ЕС. Новият формат ще обхваща както публично предлагане, така и допускане до търговия на регулиран пазар на ценни книжа, които са заменими или не са заменими с вече търгувани ценни книжа. Това ще даде възможност на дружества, които се стремят да преминат от пазар за растеж на МСП към регулиран пазар, да използват този облекчен режим. Новата законодателна рамка предвижда също въвеждането на проспект на ЕС за емитиране за растеж, който е създаден специално за МСП и емитенти, отговарящи на определени критерии. Целта е да се намали сложността на процеса по допускане до търговия и да се ограничат разходите за по-малките участници на пазара. С оглед необходимостта от адаптация спрямо измененията в Регламент (ЕС) № 596/2014 относно пазарните злоупотреби, настоящият законопроект съдържа и предложения за изменения и допълнения в Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, който осигурява рамката за прилагане на мерките срещу злоупотреби с вътрешна информация, незаконно разкриване и манипулиране на пазара, както и гарантира целостта на финансовите пазари и защитава интересите на инвеститорите. Същевременно, чрез Директива (ЕС) 2024/2811 се приемат редица изменения целящи стимулиране на капиталовия пазар и намаляване на административната тежест и разходи. В частност, проектът предвижда промени в Закона за пазарите на финансови инструменти за транспониране на Директива (ЕС) 2024/2811, като се допълва действащата уредба приложима към проучванията, изготвяни от инвестиционни посредници. Предлага се въвеждането на организационни механизми, гарантиращи, че проучванията платени частично или изцяло със средства на емитента се изготвят в съответствие с кодекс за поведение на ЕС за проучвания със средства на емитента, което цели да повиши доверието в такива проучвания и използването им. Също така, за да се поощри развитието специализирани пазари и да се ограничи организационната тежест за инвестиционните посредници или пазарните оператори, организиращи многостранни системи за търговия (МСТ), се разрешава даден сегмент от МСТ да подаде заявление за регистрация като пазар за растеж на МСП, при условие че този сегмент е ясно отделен от останалата част от МСТ. Във връзка с хармонизиране на изискванията за допускане до търговия и осигуряване на достатъчна степен на разпределение на съответния клас акции сред обществеността, се предлага Република България да се възползва от дерогацията по чл. 51а, параграф 5 от Директива (ЕС) 2024/2811 който позволява държавите членки да установят алтернативни критерии за достатъчно публично разпределение, вместо фиксиран процент, който е най-малко 10% от записания капитал. В тази връзка, следва да се посочи, че структурата на регулирания пазар в Република България се характеризира с висока концентрация на собствеността при значителен брой емитенти, сравнително ограничен мащаб на публичните емисии, по-ниска вторична ликвидност спрямо големите пазари в ЕС и ограничена инвеститорска база в сравнение с големите европейски регулирани пазари. В този смисъл, е налице необходимост от пропорционален и икономически обоснован подход поради което по-подходящо решение е прилагането на дерогацията като основен механизъм за гарантиране на достатъчно публично разпределение, чрез въвеждане на един или повече от изброените критерии. Този подход предоставя необходимата регулаторна гъвкавост и съответства на целта на европейския законодател да бъдат отчетени различията между отделните национални капиталови пазари. В съответствие с директивата се предлага конкретизация на измеримите критерии в правилника на регулирания пазар, подлежащ на одобрение и контрол от Комисията за финансов надзор. 3. Непълнота на уредбата, налагаща други изменения, произтичащи от актове от правото на Европейския съюз Отмяната на Регламент (ЕС) № 1031/2010 на Комисията от 12 ноември 2010 г. относно графика, управлението и други аспекти на търга на квоти за емисии на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността извършена с приемането на Делегиран регламент (ЕС) 2023/2830 изисква ясно да се уреди нормативно разпределение на правомощията между Комисията за финансов надзор и Българската народна банка за издаване на разрешение за участие в търговията на инвестиционни посредници и кредитни институции, съответно на изискванията за отказ от издаване на разрешение във връзка с квотите за емисии на парникови газове. Това налага приемането на изменения на националната уредба в Закона за пазарите на финансови инструменти, както и в Закона за кредитните институции, с цел прецизиране разпределението на правомощията между институциите при предоставяне на разрешение за търговия с квоти за емисии на инвестиционните посредници. С оглед осигуряване на мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2025/914 за изменение на Регламент (ЕС) 2016/1011 по отношение на обхвата на правилата за бенчмарковете, се предлагат изменения и допълнения в Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за платежнтие услуги и платежните системи, Закона за Българската народна банка и в Закона за Комисията за финансов надзор относно разпределението на правомощия между националните органи във връзка с режимите за одобрение и надзор на бенчмаркове. 4. Необходимост от актуализиране на имуществените санкции и глобите в евро, налагани по реда на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за пазарите на криптоактиви и Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация и допълване на правомощията на Комисията за финансов надзор в Закона за Комисията финансов надзор Във връзка с въвеждането на еврото като официална валута в Република България с проекта на ЗИД на ЗДКИСДПКИ се предлагат изменения в Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти Закона за пазарите на криптоактиви и Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация като се предлага санкциите и глобите да бъдат посочени в евро. В допълнение се предлагат и изменения в Закона за Комисията за финансов надзор, в следните насоки: С оглед ефективното осигуряване на защитата на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица се предлага Комисията за финансов надзор да има правомощие да иска спиране на висящо регистърно производство във връзка с ефективното осигуряване на защитата на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица. За да се постанови спиране на регистърното производство, е необходимо да се подаде иск по чл. 536 от Гражданския процесуален кодекс, във връзка с чл. 19, ал. 6 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. След сезиране на съда с искане за спиране на регистърно производство, съдът следва да установи и да се произнесе за наличието на всички законови предпоставки за извършване на такова спиране. Следва да се отбележи, че на основание чл. 13, ал. 1, т. 19, буква „а“ от Закона за Комисията за финансов надзор органът има правомощия да предявява искове за установяване на недопустимост или нищожност на вписвания в търговския регистър, както и за несъществуване на вписано обстоятелство. Това са исковете с правна квалификация по чл. 29, ал. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Искът по чл. 29, ал. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е предвиден за защита срещу пороци на вече извършени вписвания, като в този смисъл разяснения са дадени в Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г., поставено по тълк.д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС. Също така се предлага Комисията за финансов надзор да има правомощие да поиска от съда прогласяване нищожност на сделки, свързани с дейността на поднадзорните й лица, сключени в нарушение на секторните закони, по които има компетентност. Предложението цели запълване празнота в правото и оправомощаване на Комисията да защитава интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица при установяване в надзорната й практика на сделки, сключени в нарушение на секторните закони. Следва да се отбележи, че понастоящем на основание чл. 13, ал. 1, т. 19, буква „б“ от Закона за Комисията за финансов надзор, органът има правомощие да иска от съда прогласяване на нищожност на сделки, свързани с дейността на контролираните от нея лица или сключени в нарушение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа и актовете по прилагането му. В допълнение, съгласно чл. 2, ал. 4 от Закона за Комисията за финансов надзор Комисията за финансов надзор, при осъществяване на своите правомощия, е независима от изпълнителната власт и се отчита за дейността си пред Народното събрание. В тази връзка статутът на Комисията за финансов надзор я изключва от кръга на органите, за които се прилага Законът за администрацията, но в практиката е налице противоречиво тълкуване. Прилагането на общите правила по Закона за администрацията поражда допълнителна административна тежест, като в някои случаи се констатира несъответствие между общите и специфичните правила, което създава правна несигурност. Предложението цели гарантиране независимостта на Комисията за финансов надзор, изследвана и от международните партньори на Република България и в частност, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Със законопроекта се предлага и допълнение по чл. 3 от Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици, като в обхвата на забраните за дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, и на контролираните от тях лица се добавя забрана да участват в процедура по лицензиране като издател на токени, обезпечени с активи, като доставчик на услуги за криптоактиви, както и да придобиват квалифицирано дялово участие в такива лица. Забранява се също така да участват в процедура по лицензиране като доставчик на услуги за колективно финансиране или да придобиват квалифицирано дялово участие в такива дружества. 5. Със законопроекта се предлага допълнение и в Закона за обществените поръчки във връзка с поет ангажимент на Република България към Европейската комисия в процеса на предоговаряне (по чл. 21 от Регламент (ЕС) 2021/241) на целите по Реформа C10.R10 Обществени поръчки от НПВУ, свързани с намаляване дела на процедурите на договаряне (NCB – no call for bids) и на договорите, сключени въз основа на получена само една оферта (SB – single bid) и е елемент от ключов етап 245а от Реформата, който е включен в пето плащане. С предложението се цели насърчаване на възложителите към постигане на по- добро планиране при организирането на процеса по възлагане на обществени поръчки, което от своя страна ще допринесе за по-добро постигане на целта на Закона за обществените поръчки, а именно осигуряване в най-голяма степен на ефективност при разходването на публични средства, включително и на средствата, предоставяни от европейски фондове и програми. Предвидена е и санкция, насочена към осигуряване изпълнението на въведеното задължение и постигане целта на предлаганата промяна, което ще допринесе за реализиране на очакваните резултати. III. Финансови средства, необходими за прилагането на новата уредба Прилагането на предвидените в Закона за изменение и допълнение на Законa за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране не е свързано с допълнителни разходи/трансфери/други плащания. Не се очаква увеличение на административната тежест за ЛУАИФ във връзка с регулаторното докладване, тъй като събирането и обменът на информация чрез надзорната отчетност ще бъде подобрено и намалено дублиращото се докладване. Възможно е ЛУАИФ, управляващи АИФ, които предоставят заеми, да имат допълнителни разходи поради новите изисквания към тях за управление на риска, за да се отчете специфичният кредитен риск, пред който са изправени тези фондове. Изискването към управителите на фондове от отворен тип (АИФ и ПКИПЦК) да избират инструменти за управление на ликвидността, които да могат да активират при определени условия, би наложило промени в документацията на фонда (включително проспекта) за някои продукти, които понастоящем не разполагат с такива инструменти. Ползите за финансовата система оправдават тези еднократни разходи, тъй като мениджърите на фондовете ще могат да управляват ликвидния риск по-ефективно и да се въздържат от спешни продажби. Новосъздадените фондове няма да понасят разходи, тъй като допълнителните инструменти за управление на риска ще бъдат част от тяхното заявление за разрешение. Приемането на измененията и допълненията свързани с въвеждането на мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2024/2809 изискванията и Директива (ЕС) 2024/2811 ще доведе до намаляване на административната тежест и разходите свързани с освобождаването от задължението за изготвяне на пълен проспект при малки публични предлагания (под новите прагове), опростените процедури за докладване и разкриване на информация намаляват разходите за емитентите (особено за МСП), разходите за регистриране на даден сегмент от МСТ като пазар за растеж на пазари. Във връзка с предложените изменения относно предоставянето на разрешения на инвестиционни посредници и кредитни институции за търговия с квоти за емисии в търгове за двудневен спот няма да има ефект върху съществуващите нива на административна тежест и разходи, тъй като се прецизират надзорните правомощия на Българската народна банка и Комисията за финансов надзор и не се изменя по същество действащия режим. IV. Очаквани резултати от прилагането на новата уредба По-широкото използване на инструменти за управление на ликвидността и възможността националните компетентни органи да задействат по-специфични такива инструменти ще подобрят финансовата стабилност на АИФ и ПКИПЦК и ще осигурят по-добра защита на инвеститорите. Наличието на по-изчерпателни данни при регулаторното докладване ще позволи по-доброто проследяване на натрупването на риск в системата. Допълнителното уточняване на правилата за делегиране ще гарантира, че инвеститорите в АИФ и ПКИПЦК са по-добре защитени от потенциална злоупотреба при делегиране на функции и услуги. Хармонизираната регулаторна рамка за ЛУАИФ, които управляват фондове, предоставящи заеми, ще позволи на тези фондове да работят на нови пазари и да се разрастват, като предоставят на реалната икономика източник на алтернативно финансиране. Същевременно се очаква да бъдат отчетени намаляване на административната тежест и разходите вследствие на разрешението за инвестиционните посредници и операторите на МСТ да регистрират даден сегмент от МСТ като пазар за растеж на МСП ще се намалят разходите за организиране на такива пазари, както и стимулиране на капиталовия пазар във връзка с прилагането на дерогацията по чл. 51а, параграф 5 като основен механизъм за гарантиране на достатъчно публично разпределение, чрез въвеждане на един или повече от изброените в него критерии ще гарантира прозрачност, предвидимост за емитентите и защита на инвеститорите, при запазване на ефективната надзорна роля на Комисията за финансов надзор. В допълнение се отчита положително въздействие, което би се проявило спрямо МСП, поради наличието на ясна правна рамка за публично предлагане без проспект или с проспект при облекчени условия, което ще улесни достъпа им до финансиране от капиталовите пазари. В резултат на въвеждането на мерки по прилагането Делегиран регламент (ЕС) 2023/2830 на Комисията ще се създаде хармонизирана рамка за участниците на пазара - инвестиционни посредници и кредитни институции, като се гарантира съответствие с европейските стандарти и намалява правната несигурност. Въвеждането на законодателна уредба за определяне на имуществените санкции и глобите в евро ще създаде условия за плавен преход към новата валутна среда и укрепване на при прилагането на санкционните разпоредби. Предложените изменения в Закона за Комисията за финансов надзор целят да усъвършенстват нейната дейност, като ѝ предоставят необходимите правни инструменти за по-ефективна защита интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица. Приемането на промяната в Закона за обществените поръчки в изпълнение на НПВУ цели постигане на предвидимост относно очакваните за реализация обществени поръчки в страната, което ще има ефект, както върху управлението на процесите по възлагане, така и върху бюджетната дисциплина. В допълнение, събирането на информация за планираните обществени поръчки в страната ще окаже влияние и върху дейността на органите с контролни функции в системата на обществените поръчки, като допринесе за оптимизиране на тяхната дейност. V. Съответствие с правото на Европейския съюз Законопроектът изготвен от междуведомствена работна група с представители на Министерството на финансите, Комисията за финансов надзор, Министерския съвет, Българската народна банка и пазарните участници и е в изпълнение на мярка №186 от Плана за действие за 2026 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в ЕС приет с РМС №84 от 23.01.2026 г. Със законопроекта се въвеждат изисквания на правото на Европейския съюз, поради което към него са приложени справки за съответствието с Директива (ЕС) 2024/927 и Директива (ЕС) 2024/2811. По законопроекта са проведени обществени консултации съгласно чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове, като законопроектът и мотивите към него, частичната предварителната оценка на въздействието и становището на дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ към Министерския съвет по нея са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации. В съответствие с чл. 26, ал. 5 от Закона за нормативните актове, справката за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения в резултат на проведените обществени консултации е публикувана на интернет страницата на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации. Съгласно чл. 1, параграф 4 от Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г. установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (Директива (ЕС) 2015/1535), същата не се прилага за правилата, свързани с въпросите, които са предмет на законодателството на Съюза в областта на финансовите услуги, както са изброени неизчерпателно в приложение II към посочената директива. Наред с това, в законопроекта не се съдържат елементи и правила, които имат характеристиките на технически регламент по смисъла на Директива (ЕС) 2015/1535, включително няма технически спецификации, отнасящи се до предлагани на пазара продукти или услуги. В резултат на изложеното, не се налага нотифициране до Европейската комисия на посочения законопроект.

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на финансите Нормативен акт: Проект на Закон за изменение и допълнение на Законa за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране 2026 г. Лице за контакт: Елка Шонгова, Христина Пендичева, Пламен Телефон и ел. поща: e.shongova@minfin.bg; 02/98592475; Константинов h.pendicheva@minfin.bg; 02/98592433; p.konstantinov@minfin.bg; 02/98592406. 1. Проблеми за решаване: 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и възможност посочете числови стойности. Проблем 1 – „Непълнота на уредбата за колективно инвестиране.“ Извършването на дейност от предприятията за (ЕС) се регулира от Директива 2009/65/ЕО на Европейския относно координирането на законовите, подзаконовите предприятията за колективно инвестиране в (Директива 2009/65/ЕО) и Директива 2011/61/ЕС на относно лицата, управляващи алтернативни директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (Директива 2011/61/ЕС). Директива 2009/65/ЕО установява единни правила, позволяващи тяхното лицензирани управляващи дружества, а Директива (хедж) фондове и установява правилата за лицензиране, фондове. След направен преглед на прилагането и приложното комисия (ЕК) стигна до заключението, че с цел осигуряване на алтернативните инвестиционни фондове (АИФ) е правилата за лицата, управляващи алтернативни АИФ, предоставящи заеми, както и че е необходимо отношение на ЛУАИФ, които делегират функциите третиране на субектите, които предоставят услуги по трансграничният достъп до депозитарни услуги, да се улесни използването на инструменти за управление на Освен това ЕК счита, че редица Директива 2011/61/ЕС, са еднакво важни за дейностите третиране на попечителите, съгласувана надзорна дублиранията и излишните изисквания, както и за управление на ликвидността са също толкова необходими ЕК предложи да се измени и Директива 2009/65/ЕО, за директиви. В резултат на това на 26.03.2024 г. бе публикувана парламент и на Съвета от 13 март 2024 година за отношение на договореностите за делегиране, управлението причините за неговото/тяхното възникване. По извършване на дейност на предприятията за колективно инвестиране на ниво Европейски съюз парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. и административните разпоредби относно прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. инвестиционни фондове и за изменение на (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010 обхваща колективните инвестиционни фондове, трансгранично управление и предлагане от 2011/61/ЕС обхваща управлението на алтернативни надзор и контрол на управителите на такива поле на Директива 2011/61/ЕС, Европейската на по-висока ефективност при управлението необходимо да бъдат хармонизирани на ниво ЕС инвестиционни фондове (ЛУАИФ), които управляват да се уточнят стандартите, които се прилагат по си на трети лица, за да се осигури равностойно отговорно пазене („попечители“), да се подобри оптимизира събирането на данни за надзора и да се ликвидността в целия Съюз. въпроси, засегнати при преразглеждането на на ПКИПЦК: строг режим на делегиране, равно отчетност, по-конкретно чрез премахването на хармонизиран подход при използването на инструменти и за управлението на ПКИПЦК. В тази връзка да се хармонизират по-добре изискванията на двете Директива (ЕС) 2024/927 на Европейския изменение на директиви 2011/61/ЕС и 2009/65/ЕО по на ликвидния риск, надзорната отчетност, 2 предоставянето на депозитарни услуги и услуги по отговорно пазене и предоставянето на заеми от алтернативни инвестиционни фондове (Директива (ЕС) 2024/927). Основните изменения в Директива 2011/61/ЕС са в следните насоки: - Предоставяне на услуги, лицензиране и делегиране на функции С цел повишаване на ефективността на дейностите на ЛУАИФ се разширява обхвата на услугите, които държавите-членки могат да разрешат на ЛУАИФ да предоставя: администриране на бенчмаркове в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС и на Регламент (ЕС) № 596/2014 (Регламент (EС) 2016/1011); дейност по обслужване на кредити в съответствие с Директива (ЕС) 2021/2167 на Европейския парламент и на Съвета oт 24 ноември 2021 година относно лицата, обслужващи кредити и купувачите на кредити и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС (Директива (ЕС) 2021/2167) и второстепенни услуги: всяка друга функция или дейност, която вече се изпълнява от ЛУАИФ във връзка с управляван от него АИФ или във връзка с услуги, които то предоставя, при условие че всеки потенциален конфликт на интереси, породен от предоставянето на тази функция или дейност на други лица, се управлява по подходящ начин. Услугите по администриране на бенчмаркове и предоставяне на заеми понастоящем не са позволени в националното законодателство, съответно националната правна уредба следва да се измени и да се разшири обхвата на предлаганите от ЛУАИФ с произход Република България.услуги. Липсва правна уредба и на второстепенните услуги, което следва да се регламентира. Във връзка с лицензионния режим на ЛУАИФ, при подаване на заявление за лицензиране, ЛУАИФ следва да предостави на компетентните органи информация относно човешките и техническите ресурси, които използва за изпълнение на своите функции и, когато е приложимо, за упражняване на надзор върху своите подизпълнители. ЛУАИФ следва да назначи поне две физически лица, които ръководят дейността му и са наети на пълно работно време, или са изпълнителни членове или членове на управителния орган на ЛУАИФ, и които са с местожителство в Съюза. Тези изисквания понастоящем не са предвидени в националното законодателство, съответно липсва правна уредба и Комисията за финансов надзор не разполага с правомощия да изисква посочената информация, съответно да изисква назначаването на посочените физически лица от ЛУАИФ с произход Република България. Като част от режима за надзорна отчетност, ЛУАИФ следва редовно да предоставят на компетентните органи информация относно договореностите за делегиране на функции и услуги, което включва делегирането на колективни или дискреционни функции по управление на портфейл, или функции по управление на риска, по отношение на всеки управляван от тях АИФ. Тези изисквания понастоящем не са предвидени в националното законодателство, съответно липсва правна уредба и Комисията за финансов надзор не разполага с правомощия да изисква посочената информация. - Инструменти за управление на ликвидността За да могат ЛУАИФ, управляващи АИФ от отворен тип, установени в държава членка, да се справят с натиска за обратно изкупуване при неблагоприятни пазарни условия, от ЛУАИФ се изисква да изберат и да включат в устава или учредителните документи на АИФ поне два инструмента за управление на ликвидността от списък, съдържащ се в приложение към директивата. Изключение е предвидено за АИФ, който е лицензиран като фонд на паричния пазар - тогава има право да избере само един инструмент за управление на ликвидността. Инструментите за управление на ликвидността следва да бъдат подходящи за инвестиционната стратегия, ликвидния профил и политиката на обратно изкупуване на АИФ. ЛУАИФ следва да задейства такива инструменти за управление на ликвидността, когато това е необходимо за защита на интересите на инвеститорите на АИФ. В допълнение, ЛУАИФ, управляващи АИФ от отворен тип, следва винаги да имат възможност за временно спиране на записването, обратното изкупуване или задействането на механизъм за разделяне на активи при изключителни обстоятелства и на основание защита на интересите на инвеститорите на АИФ. Когато ЛУАИФ вземе решение да спре записването, обратното изкупуване и откупуването, то следва без неоправдано забавяне да уведоми компетентните органи на своята държава членка по произход. Когато ЛУАИФ вземе решение да задейства или деактивира механизъм за разделяне на активи (side pockets), то следва да уведоми компетентните органи на своята държава членка по произход в разумен срок преди 3 задействането или деактивирането на този инструмент за управление на ликвидността. ЛУАИФ следва също така да уведоми компетентните органи на своята държава членка по произход, когато задейства или деактивира всеки друг инструмент за управление на ликвидността по начин, който не е в рамките на обичайния ход на дейността, както е предвидено в устава или учредителните документи на АИФ. Това ще позволи на надзорните органи по-добре да предотвратят потенциалното разпространение на натиска върху ликвидността на пазара като цяло. Освен новите разпоредби, приложими за ЛУАИФ, Директива (ЕС) 2024/927 дава допълнителни правомощия на националните компетентни органи (НКО). НКО може да изисква от ЛУАИФ да активира или деактивира инструмента за спиране на обратното изкупуване и записването на дялове при извънредни обстоятелства когато това е в интерес на инвеститорите и когато съществуват рискове за защитата на инвеститорите или финансовата стабилност и след консултация с ЛУАИФ. Изискванията относно инструментите за управление на ликвидността понастоящем не са предвидени в националното законодателство, съответно липсва правна уредба и Комисията за финансов надзор не разполага с правомощия да следи за прилагането им, както и не разполага с допълнителни правомощия да да изисква от ЛУАИФ да активира или деактивира инструмента за спиране на обратното изкупуване и записването на дялове при извънредни обстоятелства. - Предоставяне на депозитарни и попечителски услуги Депозитарите играят важна роля в защитата на интересите на инвеститорите и следва да могат да изпълняват задълженията си независимо от вида на попечителя, който съхранява активите на АИФ или ПКИПЦК. Поради това, когато предоставят услуги по съхранение на активи на АИФ и ПКИПЦК, е необходимо централните депозитари на ценни книжа (ЦДЦК) да бъдат включени във веригата на попечителите, за да се гарантира, че във всички случаи е налице стабилен информационен поток между попечителя на активите и депозитаря. За да се избегне излишна работа, депозитарите не следва да извършват предварителна надлежна проверка, когато възнамеряват да делегират на ЦДЦК попечителските услуги. Тези изключения понастоящем не са предвидени в националното законодателство, съответно липсва правна уредба. Съгласно промените в Директива 2011/61/ЕС държавата членка по произход на АИФ от ЕС може да позволи на своите компетентни органи да разрешат кредитна институция със седалище на територията на Съюза, която е лицензирана в съответствие с Директива 2006/48/ЕО и установена в друга държава членка, да бъде определена за депозитар, ако са изпълнени определени условия. Тази възможност понастоящем не е предвидена в националното законодателство, съответно действащата уредба следва да се допълни за да се позволи и на кредитни институции с лиценз от ЕС да предоставят такива услуги на ЛУИАФ с произход от Република България. В допълнение към съществуващите условия за това кога депозитар, установен в трета държава, може да бъде определен за депозитар на АИФ извън ЕС, с промените се уточнява, че третата държава трябва да не е високорискова трета държава съгласно Директивата на ЕС за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Това изискване следва да се прецизира в националното законодателство, което понастоящем реферира към държава или територия в списъка на Работната група за финансови действия, съгласно действащата до момента Директива 2011/61/ЕС. Съгласно изменителната директива задължениета на депозитаря за предоставяне на информация на НКО се променя, като депозитарят трябва да предоставя информация при поискване не само на своя НКО, но и на НКО на АИФ и ЛУАИФ. Освен това НКО могат да изискват всякаква информация, която депозитарят е получил при изпълнение на своите задължения. Тези изсквания към депозитарите понастоящем не са предвидени в националното законодателство, съответно липсва правна уредба и Комисията за финансов надзор не разполага с правомощия да следи за прилагането им и да изисква посочената информация да й бъде предоставена, когато Република България е държава по произход на АИФ или ЛУИАФ. - Предоставяне на заеми от АИФ Правилата, приложими за ЛУАИФ, управляващи фондове, които предоставят заеми се хармонизират на ниво ЕС, за да се подобри управлението на риска в рамките на финансовия пазар и да се повиши прозрачността за инвеститорите. Разпоредбите в директивата, които са приложими за ЛУАИФ, 4 управляващи АИФ, които предоставят заеми, не възпрепятстват държавите членки да установяват национални рамки с по-рестриктивни правила за някои категории АИФ. Предоставянето на заеми невинаги се извършва пряко от АИФ. Може да има случаи, в които АИФ предоставя заем непряко чрез трето лице или дружество за секюритизация, което предоставя заема за или от името на АИФ, или за или от името на ЛУАИФ по отношение на АИФ, преди да придобие експозиция по заема. С цел да се избегне заобикаляне на Директива 2011/61/ЕС, когато този АИФ или ЛУАИФ участва в структурирането на заема или в определянето или предварителното договаряне на неговите характеристики, тези случаи се считат за дейности по предоставяне на заеми и са предмет на посочената директива. Алтернативните инвестиционни фондове, които предоставят заеми на потребители, подлежат на изискванията на други инструменти на правото на Съюза, приложими към потребителските кредити, включително Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8) и Директива (ЕС) 2021/2167. Тези инструменти на правото на Съюза предвиждат основните механизми за защита на кредитополучателите на равнището на Съюза. Въпреки това и от императивни съображения от обществен интерес, държавите членки могат да забранят предоставянето на заеми от АИФ на потребители на тяхна територия. В тази връзка в чл. 15, параграф 4ж от Директива 2011/61/ЕС е предвидена опция за държавите членки да могат да забранят на АИФ, предоставящи заеми, да предоставят заеми на потребители, определени в член 3, буква а) от Директива № 2008/48/ЕО на тяхна територия, и да могат да забранят на АИФ да обслужват кредити, предоставени на такива потребители на тяхна територия. Тази забрана не засяга предлагането в Съюза на АИФ, които предоставят заеми на потребители или обслужват кредити, предоставени на потребители. Предоставянето на услуги по предоставянето на заеми понастоящем не са предвидени в националното законодателство, съответно липсва правна уредба и Комисията за финансов надзор не разполага с правомощия да следи за прилагането им. Съответно, националното законодателство следва да се измени с оглед въвеждането на забраната за предоставяне на заеми на потребители. - Промени, относими към ЛУАИФ от трета държава Управление или предлагане на АИФ в ЕС от ЛУАИФ извън ЕС Съгласно промените третата държава, в която е установен ЛУАИФ извън ЕС, трябва да не е определена като високорискова трета държава съгласно чл. 9, параграф 2 от Директива (EС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ L, 141/73 от 5 юни 2015 г.)и да не фигурира в приложение I към списъка на ЕС на несътрудничещите юрисдикции за данъчни цели (т.нар. „черен списък“). Това изискване следва да се прецизира в националното законодателство, което понастоящем реферира към държава или територия в списъка на Работната група за финансови действия, съгласно действащата до момента Директива 2011/61/ЕС. - Допълване на изискванията за разкриване на информация На инвеститорите В допълнение към вече съществуващите изисквания, информацията, разкривана на инвеститорите преди сключване на договор, по отношение на всеки АИФ от ЕС, който ЛУАИФ управлява, и всеки АИФ (от ЕС или извън ЕС), който ЛУАИФ предлага в ЕС, се допълва с описание на възможността и условията за използване на избраните инструменти за управление на ликвидността и списък на таксите, разходите и разноските на ЛУАИФ във връзка с дейността на АИФ. Периодичната информация включва състава на всеки портфейл от предоставени заеми и ежегодно за всички такси, разходи и разноски, понесени пряко или непряко от инвеститорите и всяко дружество майка, дъщерно дружество или дружество със специална цел, използвано във връзка с инвестициите на АИФ от или за сметка на ЛУАИФ. Тези изисквания за докладване не са предвидени в националното законодателство, съответно липсва правна уредба и Комисията за финансов надзор не разполага с правомощия да следи за прилагането им. На националните компетентни органи В допълнение към съществуващите изисквания, определена информация трябва да бъде предоставена на съответния НКО по отношение на всеки АИФ от ЕС, който ЛУАИФ управлява и всеки 5 АИФ (от ЕС или извън ЕС), който ЛУАИФ предлага в ЕС. Тази информация включва: активите на всеки АИФ заедно с необходимите идентификатори; общата сума на ливъриджа, който АИФ използва; информация за споразуменията за делегиране относно управлението на портфейла или функциите по управление на риска. Тези изисквания за докладване не са предвидени в националното законодателство, съответно липсва правна уредба и Комисията за финансов надзор не разполага с правомощия да следи за прилагането им. Промените в Директива 2009/65/ЕО по отношение на режима на лицензиране и делегиране на функции, регулаторното третиране на попечителите, изискванията за надзорна отчетност и наличието и използването на инструменти за управление на ликвидността са подобни на тези в Директива 2011/61/ЕС с оглед гарантиране, че условията за управляващите дружества на ПКИПЦК са сравними с тези на ЛУАИФ. С цел повишаване на ефективността на дейностите на управляващите дружества се разширява обхватът на услугите, които държавите-членки могат да разрешат на тези дружества да предоставят, в допълнение към управлението на ПКИПЦК: администриране на бенчмаркове в съответствие с Регламент (EС) 2016/1011); приемане и предаване на нареждания във връзка с един или повече финансови инструменти и допълнителни услуги: всяка друга функция или дейност, която вече се изпълнява от управляващото дружество във връзка с управлявана от него колективна инвестиционна схема или управляван национален инвестиционен фонд в съответствие с този член, или във връзка с предоставяни от него допълнителни услуги съгласно ал. 2, при условие че всеки потенциален конфликт на интереси, породен от предоставянето на тази функция или дейност на други страни, се управлява по подходящ начин. Както е посочено по-горе, посочените изисквания не са предвидени в националното законодателство, съответно липсва правна уредба и Комисията за финансов надзор не разполага с правомощия да следи за прилагането им. В хода на въвеждането на изискванията на директивата в Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране (ЗДКИСДПКИ) се налагат и други прецизиращи изменения в него, констатирани в надзорната практика на Комисията за финансов надзор (КФН) или установени от пазарните участници. Съобразно идентифицираната необходимост от страна на пазарните участници за хармонизация спрямо изискванията на чл. 53, пара. 2 от Директива 2009/65/ЕО се прецизира разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗДКИСДПКИ относно инвестиционните лимити. Предложената редакция цели да избегне неяснота на текста и затруднено прилагане на нормата настъпили вследствие на разминавания в официалния превод на уредбата в директивата. От страна на Комисияза за финансов надзор се предлагат допълнителни разпоредби относно АИФ с произход Република България, включително относно тяхната правна форма. Следва да се отбележи, че Директива 2011/61/ЕС не създава уредба на АИФ, а урежда тези фондове посредством правила за управляващите ги лица - регулацията е от гледна точка на управлението на АИФ, без да се регулира дейността им. Допусканото от Директива 2011/61/ЕС разнообразие на организационни форми, липсата на ограничения относно възможните инвестиции и съответно инвестиционни политики, както и на конкретни правила във връзка с привличането на инвестиции, значително разширяват кръга на предприятията, които могат да бъдат квалифицирани като АИФ. Към момента в българското законодателство са предвидени изисквания единствено по отношение на националните инвестиционни фондове (НИФ). С предлаганото изменение се определят допустимите правни форми, в които може да бъде учреден АИФ с произход Р. България, който не е НИФ, като освен допустимите съгласно българското право форми за извършване на стопанска дейност, регламентирани в Търговския закон, изрично е предвидена форма за учредяване като договорен фонд така, както е предвидена тази форма за НИФ. Въведени са изисквания по отношение на съдържанието на учредителните документи на АИФ и тяхната организация с оглед функционирането на АИФ, като такъв от отворен или затворен тип. Проблем 2 – „Непълнота на уредбата относно предоставянето на разрешение на инвестиционни посредници и кредитни институции за търговия с квоти за емисии в търгове за двудневен спот“ Регламент (ЕС) № 1031/2010 на Комисията от 12 ноември 2010 г. относно графика, управлението и други аспекти на търга на квоти за емисии на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови 6 газове в рамките на Общността беше отменен с Делегиран регламент (ЕС) 2023/2830 на Комисията от 17 октомври 2023 година за допълване на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета чрез определяне на правила относно графика, управлението и други аспекти на търга на квоти за емисии на парникови газове. Това налага изменение на националната уредба в Закона за пазарите на финансови инструменти, както и в Закона за кредитните институции, като е необходимо да се прецизира разпределението на правомощията между КФН и Българската народна банка (БНБ) при издаване на разрешение за участие в търговията на инвестиционни посредници и кредитни институции, както и на изискванията за отказ от издаване на разрешение. По-конкретно, националната уредба следва да се прецизира с оглед правомощията на Комисията за финансов надзор по спазване на изискванията от страна на инвестиционните посредници, които не са банки, съответно правомощията на Българската народна банка по отношение на банките. В същото време, следва да се уточни, че БНБ издава разрешение след становище от страна на КФН с оглед правомощията на последната по спазване на Регламента за пазарните злоупотреби, приложим и при търга на квоти за емисии на парникови газове. Проблем 3 – „Непълнота на уредбата относно изискванията за допускане до търговия, включително на пазар за растeж на МСП, проучванията, проспекта за допускане до търговия и административнонаказтелните разпоредби срещу пазарните злоупотреби“ Приемането на Регламент (ЕС) 2024/2809 от 23 октомври 2024 година за изменение на регламенти (ЕС) 2017/1129, (ЕС) № 596/2014 и (ЕС) № 600/2014 с цел повишаване на привлекателността на публичните капиталови пазари в Съюза за дружествата и улесняване на достъпа до капитал за малките и средните предприятия (OВ L, 2024/2809 от 14 ноември 2024 г.) (Регламент (ЕС) 2024/2809), и Директива (ЕС) 2024/2811 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2024 година за изменение на Директива 2014/65/ЕС с цел повишаване на привлекателността на публичните капиталови пазари в Съюза за дружествата и улесняване на достъпа до капитал за малките и средните предприятия и за отмяна на Директива 2001/34/ЕО (т. нар пакет Listing Act) налагат изменение и допълване на националната уредба в Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за публичното предлагане на ценни книжа и Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти. С посочения регламент се изменят праговете за публикуване на проспект, наименованията на отделните видове проспекти за облекчено допускане до търговия, както и административнонаказателните разпоредби срещу пазарните злоупотреби. Прагът, под който не изисква публикуване на проспект преди приемането на Регламент (ЕС) 2024/2809 беше 8 милиона евро, като с регламента се повишава на 12 милиона евро. В същото време е предвидена дерогация за държавите да определят по изключение праг от 5 милиона евро. Въвеждат се нови облечени проспекти за определени категории, като проспект на ЕС за последващо емитиране, и се заменя проспекта на ЕС за растеж с проспект на ЕС за последващо емитиране за растеж. С Директива (ЕС) 2024/2811 се допълва действащата уредба приложима към проучванията, изготвяни от инвестиционни посредници. Въвеждат се организационни механизми, гарантиращи, че проучванията платени частично или изцяло със средства на емитента се изготвят в съответствие с кодекс за поведение на ЕС за проучвания със средства на емитента, което цели да повиши доверието в такива проучвания и използването им. Този кодекс за поведение на ЕС се приеме с регулаторни технически стандарти, разработени от Европейски орган за ценни книжа и пазари. Също така, за да се поощри развитието на такива специализирани пазари и да се ограничи организационната тежест за инвестиционните посредници или пазарните оператори, организиращи многостранни системи за търговия (МСТ), е необходимо да се разреши на даден сегмент от МСТ да подаде заявление за регистрация като пазар за растеж на МСП, при условие че този сегмент е ясно отделен от останалата част от МСТ. За да се отчетат по-добре характеристиките и размерите на емисиите на акции, държавите членки следва да могат да разрешат алтернативни начини за измерване на това дали достатъчен брой акции са били разпределени на обществеността. Спазването на прага от 10 % или на алтернативните изисквания, предвидени на национално равнище за осигуряване на минимален свободно търгуван обем, следва да се оценява към момента на допускането до търговия. В този смисъл, държавите членки имат възможност да определят праг от 10% или да се възползват от дерогацията за алтернативните изисквания, предвидени на национално равнище за осигуряване на минимален свободно търгуван обем, следва да се оценява към момента на допускането до търговия. 7 Предвид изложеното са константирани следните празноти в националното законодателство: Необходимо е изменение в националното законодателство с оглед констатиранита епълнота в националното законодателство относно повишения праг за освобождаване от задължение за проспект както и следва да се допълни уредбата относно наименованията и видовете облекчени проспекти. В съшото време следва да се допълнят съгласно регламента за пазарнтие злоупотреби и липси в административнонаказателните разпоредби срещу пазарните злоупотреби. Националната рамка не съдържа изисквания относно организационни механизми, гарантиращи, че проучванията платени частично или изцяло със средства на емитента се изготвят в съответствие с кодекс за поведение на ЕС за проучвания със средства на емитента и следва да се отстрани тази непълнота. В допълнение, националната правна рамка следва да се допълни и с прага от 10 % или с алтернативни изисквания, за осигуряване на минимален свободно търгуван обем акции, към момента на допускането им до търговия. Проблем 4: „Необходимост от актуализиране на имуществените санкции и глобите в евро, налагани по реда на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за пазарите на криптоактиви и Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация, допълване на правомощията на Комисията за финансов надзор в Закона за Комисията финансов надзор и допълване на Закона за обществените поръчки, свързани с поет ангажимент на Република България към Европейската комисия в процеса на предоговаряне (по чл. 21 от Регламент (ЕС) 2021/241) на целите по Реформа C10.R10 Обществени поръчки от НПВУ“ Във връзка с въвеждането на еврото като официална валута в Република България се идентифицира необходимост от нормативна адаптация на стойностите на имуществените санкции и глобите в Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за пазарите на криптоактиви и Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация, които са определени в лева. След датата на въвеждане на еврото размерите на имуществените санкции и глобите следва да се определят, като равностойността в евро на определените в нормативните актове стойности в лева. Подобно несъответствие би довело до затруднения при прилагането на административнонаказателните разпоредби. Следването на възприетата практика за своевременно изменение на нормативната уредба ще осигури плавен преход към новата валута, и ще гарантира стабилност и предвидимост в прилагането на санкционните режими. В същото време се предлага и допълване на правомощията на Комисията за финансов надзор в Закона за КФН в следните насоки: В надзорната практика на Комисията за финансов надзор в последните години се установява необходимост КФН да има правомощието да иска спиране на висящо регистърно производство във връзка с ефективното осигуряване на защитата на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица. За да се постанови спиране на регистърното производство, е необходимо да се подаде иск по чл. 536 от Гражданския процесуален кодекс, във връзка с чл. 19, ал. 6 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. С предложението Комисията се оправомощава да сезира съда с искане за спиране на регистърно производство, който ще установява и ще се произнесе за наличието на всички законови предпоставки за извършване на спирането. Предлага се Комисията за финансов надзор да има правомощия да поиска от съда прогласяване нищожност на сделки, свързани с дейността на поднадзорните й лица, сключени в нарушение на секторните закони, по които има компетентност. Предложението цели запълване празнота в правото и оправомощаване на Комисията да защитава интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица при установяване в надзорната й практика на сделки, сключени в нарушение на секторните закони. В същото време, съгласно чл. 2, ал. 4 от Закона за Комисията за финансов надзор Комисията за финансов надзор, при осъществяване на своите правомощия, е независима от изпълнителната власт и се отчита за дейността си пред Народното събрание. В тази връзка може да се направи обоснован извод, че този статут на Комисията за финансов надзор я изключва от кръга на органите, за които се прилага 8 Законът за администрацията, но в практиката напоследък се формира и обратното тълкуване. На следващо място Законът за Комисията за финансов надзор предвижда приемането на Правилник за устройството и дейността на Комисията и нейната администрация. Този правилник урежда структурата, длъжностите и функциите на администрацията на Комисията за финансов надзор, което изключва необходимостта от прилагане на общите правила по Закона за администрацията. Прилагането на общите правила по Закона за администрацията поражда допълнителна административна тежест, като в някои случаи се констатира несъответствие между общите и специфичните правила, което създава правна несигурност. Предложението цели гарантиране независимостта на Комисията за финансов надзор, изследвана и от международните партньори на Република България и в частност Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Със законопроекта се предлага допълнение и в Закона за обществените поръчки във връзка с поет ангажимент на Република България към Европейската комисия в процеса на предоговаряне (по чл. 21 от Регламент (ЕС) 2021/241) на целите по Реформа C10.R10 Обществени поръчки от НПВУ, свързани с намаляване дела на процедурите на договаряне (NCB – no call for bids) и на договорите, сключени въз основа на получена само една оферта (SB – single bid) и е елемент от ключов етап 245а от Реформата, който е включен в пето плащане. С предложението се цели насърчаване на възложителите към постигане на по-добро планиране при организирането на процеса по възлагане на обществени поръчки, което от своя страна ще допринесе за по-добро постигане на целта на Закона за обществените поръчки, а именно осигуряване в най-голяма степен на ефективност при разходването на публични средства, включително и на средствата, предоставяни от европейски фондове и програми. Наред с това, предлаганата промяна е насочена и към постигане на предвидимост относно очакваните за реализация обществени поръчки в страната, което ще има ефект, както върху управлението на процесите по възлагане, така и върху бюджетната дисциплина. В допълнение, събирането на информация за планираните обществени поръчки в страната ще окаже влияние и върху дейността на органите с контролни функции в системата на обществените поръчки, като допринесе за оптимизиране на тяхната дейност. Не на последно място, събирането на посочената информация ще има пряко отражение и върху мониторинга на пазара на обществените поръчки в страната и за извършване на анализи с оглед идентифициране и предприемане на конкретни мерки за повишаване на конкуренцията при осъществяване на възлагателния процес. Предвидена е и санкция, насочена към осигуряване изпълнението на въведеното задължение и постигане целта на предлаганата промяна, което ще допринесе за реализиране на очакваните резултати. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Посочените проблеми не могат да бъдат решени в рамките на съществуващото национално и европейско законодателство или чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Посоченият проблем 1 не може да се разреши в рамките на действащата нормативна уредба, поради необходимостта от въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2024/927 в националното законодателство. Посоченият проблем 2 не може да се разреши в рамките на действащата нормативна уредба, поради необходимостта от създаване на условия за прилагане на Делегиран регламент (ЕС) 2023/2830 на Комисията. Посоченият проблем 3 не може да се разреши в рамките на действащата нормативна уредба, поради необходимостта от създаване на условия за прилагане на измененията, настъпили с приемането на Регламент (ЕС) 2024/2809 и Директива (ЕС) 2024/2811. Посоченият проблем 4 не може да се разреши в рамките на действащата нормативна уредба, поради необходимостта от определяне на имуществените санкции и глобите в евро, в контекста на въвеждането 9 на еврото като официална валута в Република България, както и с оглед липсата на предлаганите допълнителни правомощия на Комисията в ЗКФН към момента. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Проблем 1: С оглед въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2024/927, въвеждаща промени в две директиви, е необходимо да бъдат приети изменения и допълнения в Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране до 16.04.2026 г. Проблем 2: Поради необходимостта от създаване на условия за прилагане на измененията, настъпили с приемането на Делегиран регламент (ЕС) 2023/2830 на Комисията се налагат изменения в Закона за пазарите на финансови инструменти, както и в Закона за кредитните институции като се прецизира разпределението на правомощията между Комисията за финансов надзор и Българската народна банка при издаване на разрешение за участие в търговията на инвестиционни посредници и кредитни институции, както и на изискванията за отказ от издаване на разрешение. Проблем 3: Поради необходимостта от създаване на условия за прилагане на измененията, настъпили с приемането на Регламент (ЕС) 2024/2809 и въвеждането на Директива (ЕС) 2024/2811 се налагат изменения в националната уредба в Закона за пазарите на финансови, Закона за публичното предлагане на ценни книжа и Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти . Проблем 4: Необходимостта от нормативна адаптация на законоустановените стойности от левове произтича от възприетата практика за своевременно определяне на стойностите в евро и същевременно гарантира правна яснота за поднадзорните субекти при въвеждането на еврото като официална парична единица на Република България. В същото време, допълването на Закона за обществените поръчки е свързано с поет ангажимент на Република България към Европейската комисия в процеса на предоговаряне (по чл. 21 от Регламент (ЕС) 2021/241) на целите по Реформа C10.R10 Обществени поръчки от НПВУ. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не е извършвана последваща оценка на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране по смисъла на чл. 22 от Закона за нормативните актове. 2. Цели: 1. По проблем 1 – Осигуряване на по-ефективно управление на предприятията за колективно инвестиране и по-висока защита на инвеститорите в тези предприятия. 2. По проблем 2 и 3 – Осигуряване на пълно съответствие на националното законодателство с цел правилното прилагане на европейските и национални разпоредби и непротиворечиво тълкуване и прилагане от страна на адресатите на акта. 3. По проблем 4 – Нормативно уреждане и осигуряване на ясна и предвидима рамка за определяне на имуществените санкции и глобите в евро по реда на посочените в Проблем 4 закони, допълване на правомощията на Комисията за финансов надзор и допълване на Закона за обществените поръчки с оглед изпълнение на целите по Реформа C10.R10 Обществени поръчки от НПВУ. 3. Заинтересовани страни: По проблем 1: Основните заинтересовани страни, върху които новата правна уредба ще окаже влияние са: Към 31 октомври 2025 г. на територията на страната осъществяват дейност, следните дружества, получили лиценз или разрешение от Комисията за финансов надзор: 1. Управляващи дружества – 32 бр., като 20 са управляващи дружества, които не притежават друго качество, 1 е клон на чуждестранно управляващо дружество, 8 са управляващи дружества, които са и регистрирани лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, 3 са управляващи дружества, които са и лицензирани лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове. 10 2. Колективни инвестиционни схеми – 114 бр., от които 101 са договорни фондове, като 1 от тях е с 16 подфонда, 13 са борсово търгувани фондове. 3. Лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове – 29 бр., като 23 са регистрирани, от които 8 са и управляващи дружества, 4 са лицензирани, от които 3 са и управляващи дружества, 1 е самоуправляващ се национален инвестиционен фонд от затворен тип (този НИФ е включен и в следващата категория), и 1 е самоуправляващ се АИФ (този АИФ е включен и в следващата категория, доколкото същият е самоуправляващ се). 4. Алтернативни инвестиционни фондове – 40 бр., 23 са АИФ, от които 2 са самоуправляващи се (1 самоуправляващ се НИФ от затворен тип и 1 самоуправляващ се АИФ), 3 са НИФ от затворен тип; 14 са НИФ от отворен тип. 5. Инвестиционни посредници – 34 бр. 6. Банки – инвестиционни посредници – 16 бр. Засегнат орган за надзор: 1. Комисията за финансов надзор – в качеството й на компетентен орган за надзор на управляващите дружества, колективните инвестиционни схеми, ЛУАИФ, АИФ и техните депозитари. 2. Българската народна банка - в качеството й на компетентен орган за надзор на кредитните институции. По проблем 2: Основните заинтересовани страни, върху които новата правна уредба ще окаже влияние са: 1. Инвестиционни посредници, получили разрешение по чл. 9, ал. 2 от ЗПФИ – 1 бр. 2. Кредитни институции, получили разрешение по чл. 2, ал. 6 от Закона за кредитните институции -1 бр. Засегнати органи за надзор: 1. Комисията за финансов надзор – в качеството й на компетентен орган за надзор на инвестиционните посредници. 2. Българската народна банка – в качеството й на компетентен орган за надзор на кредитните институции. По проблем 3: Основните заинтересовани страни, върху които новата правна уредба ще окаже пряко влияние са: Към 31 октомври 2025 г. на територията на страната осъществяват дейност: 1. Публични дружества - 185 бр. 2. Емитенти – 56 бр. 3. Акционерни дружества със специална инвестиционна цел – 50 бр. 4. Дружества, желаещи да се допуснат до търговия по облекчения режим – не може да се представят предварителни данни. Основни заинтересовани страни, върху които новата правна уредба ще окаже косвено влияние, са: -Настоящи и потенциални инвеститори; Засегнат орган за надзор: Комисията за финансов надзор – в качеството й на компетентен орган по Закона за публичното предлагане на ценни книжа и Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти. По проблем 4: Основните заинтересовани страни, върху които новата правна уредба ще окаже влияние са: Към 31 октомври 2025 г. на територията на страната осъществяват дейност, следните дружества, получили лиценз или разрешение от Комисията за финансов надзор: 1. Управляващи дружества – 32 бр., като 20 са управляващи дружества, които не притежават друго качество, 1 е клон на чуждестранно управляващо дружество, 8 са управляващи дружества, които са и регистрирани лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, 3 са управляващи дружества, които са и лицензирани лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове. 11 2. Колективни инвестиционни схеми – 114 бр., от които 101 са договорни фондове, като 1 от тях е с 16 подфонда, 13 са борсово търгувани фондове. 3. Лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове – 29 бр., като 23 са регистрирани, от които 8 са и управляващи дружества, 4 са лицензирани, от които 3 са и управляващи дружества, 1 е самоуправляващ се национален инвестиционен фонд от затворен тип (този НИФ е включен и в следващата категория), и 1 е самоуправляващ се АИФ (този АИФ е включен и в следващата категория, доколкото същият е самоуправляващ се). 4. Алтернативни инвестиционни фондове – 40 бр., 23 са АИФ, от които 2 са самоуправляващи се (1 самоуправляващ се НИФ от затворен тип и 1 самоуправляващ се АИФ), 3 са НИФ от затворен тип; 14 са НИФ от отворен тип. 5. Инвестиционни посредници – 34 бр. 6. Банки – инвестиционни посредници – 16 бр. 7. Публични дружества - 185 бр. 8. Емитенти – 56 бр. 9. Акционерни дружества със специална инвестиционна цел – 50 бр. 10. Възложители на обществени поръчки съгласно ЗОП. Засегнати органи за надзор: Комисията за финансов надзор – в качеството й на компетентен орган за надзор на дружествата от небанковия финансов сектор. Агенцията за обществените поръчки 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията 4.1. По Проблем 1 – „Непълнота на уредбата за извършване на дейност на предприятията за колективно инвестиране.“ Вариант 1 „Без действие“ се използва като основа за сравнение на възможните опции, като това помага да бъде идентифицирано въздействието на разглежданите варианти. Този вариант проектира развитие на настоящата ситуация без промени в националната нормативна уредба и регулаторна намеса. Описание: Липсата на съответствие на националната правна уредба с изискванията на Директива (ЕС) 2024/927 може да доведе до предприемане на наказателна процедура по чл. 258 от Договора за функциониране на Европейския съюз срещу Република България. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант не се очакват положителни въздействия. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: В хипотезата на Вариант 1 „Без действие“ се очертават негативни въздействия, произтичащи от недостатъчна ефективност при управление на предприятията за колективно инвестиране и защита на инвеститорите в тези предприятия по Проблем 1. При този вариант няма да се подобри надзорния контрол и прозрачността на дейностите на АИФ и ПКИПЦК, за да се управляват по-добре рисковете, които те могат да представляват за финансовата система, и да се идентифицират потенциални нови рискове. Когато пазарните данни, предоставени на надзорните органи, съдържат пропуски или не са достатъчно подробни, способността им да изпълняват тази ключова роля е затруднена. Това може да доведе до пренебрегване на натрупването и разпространението на рискове за финансовата система като цяло. Различаващите се национални регулаторни подходи във връзка с дейността на АИФ, които предоставят заеми създават регулаторен арбитраж и различни равнища на защита на инвеститорите. Като се има предвид бързо развиващият се пазар на частни кредити следва да се обърне внимание на микропруденциалните и макропруденциалните рискове, които предоставянето на заеми от АИФ, би могло да породи и разпространи във финансовата система. В тази връзка липсата на единни правила, приложими за ЛУАИФ, управляващи АИФ, които предоставят заеми създава затруднения при идентифицирането и управлението на тези рискове и съответно до недостатъчна защита на инвеститорите. 12 Различията в тълкуването на правните изисквания за управителите на фондове, които делегират функциите си на трети лица, или различните национални надзорни практики водят до пропуски и намаляват общото ниво на защита на инвеститорите и доверието в пазара. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Не са идентифицирани въздействия. Административна тежест: При този вариант няма да има ефект върху административната тежест. Вариант 2 „Приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране“: Описание: Вариант 2 предвижда да бъдат извършени необходимите изменения и допълнения съобразно гореизброените европейски нормативни актове. По този начин ще се осигури по-ефективно управление на предприятията за колективно инвестиране и по-добра защита на инвеститорите в тези предприятия. За целта се предлага приемането на Закон за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране. Чрез Вариант 2 в националното законодателство ще бъдат приети мерки, чрез които да се осигури въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2024/927 и ще се постигне съответствие с европейското законодателство. Опции и дискреции, произтичащи от Директива 2011/61/EС и предлаган вариант за действие: 1. Опция по чл. 6, параграф 4 – държавите членки могат да разрешат на външно ЛУАИФ да предоставя следните услуги: - администриране на бенчмаркове в съответствие с Регламент (EС) 2016/1011; - дейност по обслужване на кредити в съответствие с Директива (ЕС) 2021/2167; - второстепенни услуги: всяка друга функция или дейност, която вече се изпълнява от ЛУАИФ във връзка с управляван от него АИФ в съответствие с член 6, или във връзка с услуги, които то предоставя в съответствие с чл. 6, параграф 4, при условие че всеки потенциален конфликт на интереси, породен от предоставянето на тази функция или дейност на други страни, се управлява по подходящ начин. Предлага се Република България да се възползва от посочената опция. 2. Опция по чл. 15, параграф 4ж – държава членка може да забрани на АИФ, предоставящи заеми, да предоставят заеми на потребители, определени в член 3, буква а) от Директива № 2008/48/ЕО на нейна територия, и може да забрани на АИФ да обслужват кредити, предоставени на такива потребители на нейна територия. Тази забрана не засяга предлагането в Съюза на АИФ, които предоставят заеми на потребители или обслужват кредити, предоставени на потребители. Упражняването на тази опция е оправдано от съображения за обществен интерес, както се посочва и в съображение 15 от преамбюла на Директивата (ЕС) 2024/927. Участието на АИФ в извършването на дейности по потребителско кредитиране, пряко или косвено чрез трета страна или дружество за секюритизация може да изложи финансовата система на значителни рискове. Като се има предвид принципът, установен в съображение 13 от Директива (ЕС) 2024/927, според който се очаква АИФ да отпускат заеми на дружества, по-специално на МСП, за които традиционните източници на кредитиране са по-трудни за достъп, не е изключено в областта на потребителското кредитиране АИФ също да имат по-висока толерантност за риск от традиционните кредитори, а това би могло да благоприятства агресивното поведение при отпускане на кредити, увеличавайки риска от свръхзадлъжнялост на потребителите, като неустойчивото разширяване на кредитирането би могло да генерира системни рискове. След извършено проучване относно практиките на други държави членки, в рамките на което са получени отговори от Европейската асоциация на управителите на активи - EFAMA, Австрия, Хърватия, Кипър, Словения, Люксембург и Румъния, става ясно, че изброените ще се възползват от опцията в директивата и ще забранят на АИФ да предоставят заеми но потребители на дребно. В допълнение е направено проучване на нормативната уредба, публикувана на интернет страниците на компететните органи в държавите членки. От извършения анализ е видно, че Ирландия и Португалия също възнамеряват 13 да се възползват от посочената опция. Основните мотиви са свързани със защитата на потребителите. За определени държави липсва информация, с оглед етапа от законодателния им процес на въвеждане на директивата, а при други, за които е налице информация, че позволяват предлагането на дребни потребители, преди транспониране на директивата, са въведени допълнителни строги изисквания за упражняване на такава дейност. С оглед гореизложеното, се предлага Република България да се възползва от посочената опция. 3. Опция по чл. 21, параграф 5а - държавата членка по произход на АИФ от ЕС може да позволи на своите компетентни органи да разрешат на кредитна институция със седалище на територията на Съюза, която е лицензирана в съответствие с Директива 2006/48/ЕО и установена в друга държава членка, да бъде определена за депозитар, ако са изпълнени следните условия: а) компетентните органи са получили обосновано искане от ЛУАИФ да разрешат определянето на депозитар, установен в друга държава членка, и в това искане се доказва липсата на предлагане на депозитарни услуги в държавата членка по произход на АИФ, които да са в състояние да отговорят ефективно на нуждите на АИФ предвид на неговата инвестиционна стратегия; както и б) общата сума на активите на националния депозитарен пазар на държавата членка по произход на АИФ, поверени за съхранение, както е посочено в параграф 8 от настоящия член, от името на АИФ от ЕС, лицензирани или регистрирани съгласно приложимото национално право в съответствие с член 4, параграф 1, буква к), точка i) и управлявани от ЛУАИФ от ЕС, не надхвърля 50 милиарда евро или тяхната равностойност в друга валута. Предлага се Република България да се възползва от посочената опция. Опции и дискреции, произтичащи от Директива 2009/65/EО и предлаган вариант за действие: Опция по чл. 6, параграф 3 – държавите членки могат да разрешават на управляващите дружества да предоставят, в допълнение към управлението на ПКИПЦК, следните услуги : - администриране на бенчмаркове в съответствие с Регламент (EС) 2016/1011); - приемане и предаване на нареждания във връзка с един или повече финансови инструменти; - като допълнителни услуги: всяка друга функция или дейност, която вече се изпълнява от управляващото дружество във връзка с управлявана от него колективна инвестиционна схема или управляван национален инвестиционен фонд в съответствие с този член, или във връзка с предоставяни от него допълнителни услуги съгласно ал. 2, при условие че всеки потенциален конфликт на интереси, породен от предоставянето на тази функция или дейност на други страни, се управлява по подходящ начин. Предлага се Република България да се възползва от посочената опция. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: По-широкото използване на инструменти за управление на ликвидността и възможността националните компетентни органи да задействат по-специфични такива инструменти ще подобрят финансовата стабилност на АИФ и ПКИПЦК и ще осигурят по-добра защита на инвеститорите. Наличието на по-изчерпателни данни при регулаторното докладване ще позволи по-доброто проследяване на натрупването на риск в системата. Допълнителното уточняване на правилата за делегиране ще гарантира, че инвеститорите в АИФ и ПКИПЦК са по-добре защитени от потенциална злоупотреба при делегиране на функции и услуги. Включването на ЦДЦК във веригата на попечителските услуги ще осигури по-високо равнище на защита на инвеститорите, която депозитарите имат за цел да гарантират. Хармонизираната регулаторна рамка за ЛУАИФ, които управляват фондове, предоставящи заеми, ще позволи на тези фондове да работят на нови пазари и да се разрастват, като предоставят на реалната икономика източник на алтернативно финансиране. Възможностите за трансграничен достъп до депозитарни услуги и осигуряването на еднакви условия на конкуренция за фондовете, предоставящи заеми се очаква да доведат до увеличение на предлагането и конкуренцията в тази област и да направят пазара на АИФ по-ефективен. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма данни, че при този вариант ще има пряко или косвено отрицателно икономическо, социално и екологично въздействие. Специфични въздействия: 14 Въздействия върху малките и средните предприятия: Промените, които ще бъдат направени във връзка с изискванията за ЛУАИФ, управляващи АИФ, които предоставят заеми, ще бъдат от полза за предприятията, включително МСП. Това ще улесни по- голямата активност, ще увеличи конкуренцията в този сектор и ще позволи на АИФ да предоставят кредити, осигурявайки алтернативно финансиране за МСП — особено за МСП, за които може да е трудно или скъпо да получат кредит от традиционните кредитори. Очаква се разходите за такова финансиране да се намалят. Административна тежест: При този вариант не се очаква увеличение на административната тежест за ЛУАИФ във връзка с регулаторното докладване, тъй като събирането и обменът на информация чрез надзорната отчетност ще бъде подобрено и намалено дублиращото се докладване. Възможно е ЛУАИФ, управляващи АИФ, които предоставят заеми, да имат допълнителни разходи поради новите изисквания към тях за управление на риска, за да се отчете специфичният кредитен риск, пред който са изправени тези фондове. На този етап в регистъра на КФН няма вписани такива дружества. Включването на ЦДЦК във веригата за съхранение на активи ще доведе до ограничени еднократни разходи за преразглеждане на договорните отношения между депозитарите и ЦДЦК. Изискването към управителите на фондове от отворен тип (АИФ и ПКИПЦК) да избират инструменти за управление на ликвидността, които да могат да активират при определени условия би наложило промени в документацията на фонда (включително проспекта) за някои продукти, които понастоящем не разполагат с такива инструменти. Не е възможно да се изчислят за сектора в тази връзка, тъй като не съществува точна информация за това колко фонда вече имат инструменти за управление на ликвидността, предвидени в документацията на фонда. Следва да се имат предвид и разходите във връзка с преразглеждане на документацията на фонда веднъж годишно поради различни други регулаторни изисквания. Може обаче да се предположи, че ползите за финансовата система оправдават тези еднократни разходи, тъй като мениджърите на фондовете ще могат да управляват ликвидния риск по- ефективно и да се въздържат от спешни продажби. Новите фондове, не би следвало да понасят нови разходи, тъй като допълнителните инструменти за управление на риска ще бъдат част от тяхното заявление. Новите изисквания, свързани с делегирането, биха могли да доведат до допълнителни разходи за някои фондове, които понастоящем нямат необходимия брой служители на пълен работен ден, отговорни за надзора на делегираните функции и услуги. 4.2. По Проблем 2 – „Непълнота на уредбата относно предоставянето на разрешение на инвестиционни посредници и кредитни институции за търговия с квоти за емисии в търгове за двудневен спот“ Вариант 1 „Без действие“ се използва като основа за сравнение на възможните опции, като това помага да бъде идентифицирано въздействието на разглежданите варианти. Този вариант проектира развитие на настоящата ситуация без промени в националната нормативна уредба и регулаторна намеса. Описание: Регламент (ЕС) № 1031/2010 на Комисията от 12 ноември 2010 г. относно графика, управлението и други аспекти на търга на квоти за емисии на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността беше отменен с Делегиран регламент (ЕС) 2023/2830 на Комисията от 17 октомври 2023 година за допълване на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета чрез определяне на правила относно графика, управлението и други аспекти на търга на квоти за емисии на парникови газове. При този вариант, ако не се приеме изменение на националната уредба в Закона за пазарите на финансови инструменти, както и в Закона за кредитните институции, няма да се направи ясно нормативно разпределение на правомощията между КФН и БНБ за издаване на разрешение за участие в търговията на инвестиционни посредници и кредитни институции, съответно на изискванията за отказ от издаване на разрешение. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: 15 При този вариант не се очакват положителни въздействия. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма данни, че при този вариант ще има пряко или косвено отрицателно икономическо, социално и екологично въздействие. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма данни, че Вариант „Без действие“ има пряко или косвено въздействие върху МСП, засегнати от проблем 2. Административна тежест: Вариант 1 „Без действие“ няма ефект върху административната тежест. Вариант 2 „Приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране“, с който се изменят чрез преходни и заключителни разпоредби Закона за пазарите на финансови инструменти и Закона за кредитните институции“ Описание: Вариант 2 предвижда изменения чрез преходните и и заключителни разпоредби на Закон за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, с който се изменят чрез преходни и заключителни разпоредби Закона за пазарите на финансови инструменти и Закона за кредитните институции, като се прецизира разпределението на правомощията между КФН и БНБ при издаване на разрешение за участие в търговията на инвестиционни посредници и кредитни институции, както и на изискванията за отказ от издаване на разрешение. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Въвеждането на мерки по прилагането Делегиран регламент (ЕС) 2023/2830 на Комисията ще създаде предвидима и хармонизирана рамка за участниците на пазара, включително инвестиционни посредници и кредитни институции, като гарантира съответствие с европейските стандарти и намалява правната несигурност. Преки ползи: ясни и унифицирани правила за участие в търговете, които гарантират правна сигурност и предвидимост; съответствие с европейските изисквания, което намалява риска от противоречива практика. Очаквани ефекти: укрепване на доверието в регулаторната рамка и стабилността на сектора; създаване на условия за по-ефективно управление на риска и интеграция в европейската система за търговия с емисии. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма данни, че при този вариант ще има пряко или косвено отрицателно икономическо, социално и екологично въздействие. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма данни за пряко или косвено въздействие върху МСП при Вариант 2. Административна тежест При този вариант няма да има ефект върху административната тежест, тъй като се прецизират надзорните правомощия на БНБ и КФН, както и приложимата уредба по издаване на разрешение, не по същество на действащия режим. 4.3. По Проблем 3 – „Непълнота на уредбата относно изискванията за допускане до търговия, включително на пазар за растeж на МСП, проучванията, проспекта за допускане до търговия и административнонаказтелните разпоредби срещу пазарните злоупотреби“ Вариант 1 „Без действие“ се използва като основа за сравнение на възможните опции, като това помага да бъде идентифицирано въздействието на разглежданите варианти. Този вариант проектира развитие на настоящата ситуация без промени в националната нормативна уредба и регулаторна намеса. Описание: 16 Ако не се приеме изменение и допълване на националната уредба в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти и Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, няма да се въведат измененият по- висок праг от 12 млн. евро, под който може да не се изготвя и публикува проспект за публично предлагане и няма да се съобразят наименованията на отделните видове проспекти за облекчено допускане до търговия, съответно няма да се допълнят разпоредбите относно административно- наказателните разпоредби срещу пазарните злоупотреби. Съответно няма да се допълни действащата уредба приложима към проучванията, изготвяни от инвестиционни посредници няма да се въведат организационни механизми, гарантиращи, че проучванията платени частично или изцяло със средства на емитента се изготвят в съответствие с кодекс за поведение на ЕС за проучвания със средства на емитента. Също така, няма да се поощри развитието на специализирани пазари и да се ограничи организационната тежест за инвестиционните посредници или пазарните оператори, организиращи многостранни системи за търговия (МСТ), като се разреши на даден сегмент от МСТ да подаде заявление за регистрация като пазар за растеж на МСП, при условие че този сегмент е ясно отделен от останалата част от МСТ. В същото време няма да се отчетат по-добре характеристиките и размерите на емисиите на акции и да се разрешат алтернативни начини за измерване на това дали достатъчен брой акции са били разпределени на обществеността. Липсата на съответствие на националната правна уредба може да доведе до предприемане на наказателна процедура по чл. 258 от Договора за функциониране на Европейския съюз срещу Република България. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант не се очакват положителни въздействия. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Ако не се предприемат изменения и допълнения в Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) и Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, националната правна уредба няма да бъде приведена в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2024/2809 и Директива (ЕС) 2024/2811. Това ще доведе до следните негативни последици за заинтересованите страни: За публичните дружества (185 броя): Липсата на актуализирани прагове за освобождаване от задължението за изготвяне на проспект ще запази високата административна и финансовата тежест при малки публични предлагания. На практика по този начин ще бъдат ограничени възможностите за набиране на капитал при по-ниски разходи и ще се намали конкурентоспособността на дружествата на капиталовия пазар. За емитентите (56 броя): Невъвеждането на новите видове проспекти за облекчено допускане до търговия ще затрудни процеса по вторично предлагане и преминаване от пазар за растеж на МСП към регулиран пазар. Това ще доведе до забавяне на достъпа до небанково финансиране и ще увеличи разходите за подготовка на документация. По отношение на допускането до търговия, няма да бъдат въведени алтернативните възможности за осигуряване на минимален свободно търгуван обем от акции за нови емитенти. Липсата на съответствие с европейското законодателство може да доведе до започване на наказателна процедура по чл. 258 от Договора за функциониране на ЕС срещу Република България. Това би имало негативен ефект върху имиджа на страната и може да доведе до финансови санкции. В обобщение, вариант „без действие“ ще запази съществуващите бариери пред достъпа до капиталовите пазари, ще увеличи административната тежест за участниците и ще създаде риск от правни санкции на европейско ниво. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: При Вариант 1„Без действие“ ще има пряко или косвено въздействие върху МСП, засегнати от проблем 3 поради липсата на ясна правна рамка за публично предлагане без проспект, както и с проспект при облекчени условия, което ще затрудни достъпа до финансиране от капиталовите пазари. Административна тежест: Вариант 1 „Без действие“ няма ефект върху административната тежест. 17 Вариант 2 „Приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране“ с който се изменят чрез преходни и заключителни разпоредби Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти и Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“; Описание: Вариант 2 предвижда приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране“, с който се изменят чрез преходни и заключителни разпоредби Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти и Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти. Настоящият вариант предвижда промени в националното законодателство с цел адаптиране към измененията в Регламент (ЕС) 2017/1129 чрез Регламент (ЕС) 2024/2809, които уреждат изискванията за изготвяне, одобряване публикуване и разпространение на проспекти при публично предлагане на ценни книжа и/или допускането им до търговия на регулиран пазар в държавите членки. Съществуващата правна рамка създава пречки, свързани с размера, сложността и високите разходи за подготовка на проспекти, особено за дружества, включително малки и средни предприятия (МСП), които кандидатстват за достъп до публичните пазари за първи път чрез първично публично предлагане, както и за дружества, които извършват вторични емисии на дялови и недялови ценни книжа. В съответсвие с измененията в Регламент (ЕС) 2024/2809 досегашният праг за освобождаване от задължението за изготвяне и публикуване на проспект при публично предлагане на ценни книжа се повишава на 12 000 000 евро в рамките на Съюза. В националното законодателство се предлага прагът по чл. 89в, ал. 1 от ЗППЦК да бъде увеличен от 8 000 000 евро на 12 000 000 евро. Под този праг публичното предлагане ще бъде освободено от задължението за изготвяне на проспект, при условие че не се изисква паспортизиране. Не се предлага България да се възползва от дерогацията за определяне на праг от 5 млн. евро, тъй като този праг беше въведен през 2020 г., а през 2022 г. беше повишен до максималния по Регламент (ЕС) 2017/1129, определен на 8 млн. евро към този момент. Освобождаването ще обхваща и предлагания на ценни книжа, които предстои да бъдат допуснати до търговия на регулиран пазар или на пазар за растеж на МСП, които са заменими с ценни книжа, вече допуснати до търговия на същия регулиран пазар или пазар за растеж на МСП, включително е предвидено и кумулативното изпълнение на определени условия. Допълнително се въвежда задължение за КФН, в случай че не вземе решение по проспект в сроковете, определени в чл. 20 от Регламент (ЕС) 2017/1129, да уведоми емитента, предложителя или лицето, което кандидатства за допускане до търговия, както и ЕОЦКП, за причините за забавянето. Липсата на решение не се счита за одобрение на заявлението. С Регламент (ЕС) 2024/2809 се предвижда облекчаване на режима за изготвяне на проспекти чрез въвеждане на нови форми на документация, насочени към намаляване на административната тежест и разходите за емитентите. Първата промяна е въвеждането на проспект на ЕС за последващо емитиране, който предлага опростена структура и съдържание, като включва само минималната информация, определена в приложения IV и V на Регламента за проспектите в зависимост от видовете ценни книжа. Този проспект е предназначен за емитенти, чиито ценни книжа са били допуснати до търговия на регулиран пазар или пазар за растеж на МСП най-малко през предходните 18 месеца без прекъсване, и които са изпълнили изискванията за периодично и текущо оповестяване съгласно приложимите актове на ЕС. Новият формат ще обхваща както публично предлагане, така и допускане до търговия на регулиран пазар на ценни книжа, които са заменими или не са заменими с вече търгувани ценни книжа. Това ще даде възможност на дружества, които се стремят да преминат от пазар за растеж на МСП към регулиран пазар, да използват този облекчен режим. Втората ключова промяна е въвеждането на проспект на ЕС за емитиране за растеж, който е създаден специално за МСП и емитенти, отговарящи на определени критерии. Този проспект съдържа по- лесно изпълними изисквания и се изготвя като единен документ, включващ информацията, посочена в приложения VII или VIII от Регламента за проспектите, в зависимост от видовете ценни книжа. Целта е 18 да се намали сложността на процеса по допускане до търговия и да се ограничат разходите за по-малките участници на пазара. Настоящият вариант предвижда и промени в националното законодателство с цел адаптиране към измененията в Регламент (ЕС) № 596/2014 относно пазарната злоупотреба. Законът за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти осигурява рамката за прилагане на мерките срещу злоупотреби с вътрешна информация, незаконно разкриване и манипулиране на пазара, като гарантира целостта на финансовите пазари и защитава интересите на инвеститорите. Предлаганите промени включват въвеждане на пропорционалност на санкциите, за да се избегне прекомерно натоварване на МСП. Очаква се тези изменения да доведат до намаляване на административната тежест, подобряване на правната яснота и повишаване на ефективността на надзорните механизми, като същевременно се запази високото ниво на защита на инвеститорите и целостта на финансовите пазари. Настоящият вариант предвижда промени и в Закона за пазарите на финансови инструменти за транспониране на Директива (ЕС) 2024/2811 се допълва действащата уредба приложима към проучванията, изготвяни от инвестиционни посредници. Предлага се въвеждането на организационни механизми, гарантиращи, че проучванията платени частично или изцяло със средства на емитента се изготвят в съответствие с кодекс за поведение на ЕС за проучвания със средства на емитента, което цели да повиши доверието в такива проучвания и използването им. Също така, за да се поощри развитието специализирани пазари и да се ограничи организационната тежест за инвестиционните посредници или пазарните оператори, организиращи многостранни системи за търговия (МСТ), се разрешава даден сегмент от МСТ да подаде заявление за регистрация като пазар за растеж на МСП, при условие че този сегмент е ясно отделен от останалата част от МСТ. Във връзка с новия чл. 51а на Директива (ЕС) 2024/2811, който въвежда изисквания към държавите членки да гарантират, че към момента на допускане на акции до търговия на регулиран пазар е налице достатъчна степен на разпределение на съответния клас акции сред обществеността, следва да се отбележи, че разпоредбата предвижда процентно изискване по параграф 4 (най-малко 10% от записания капитал да се притежава от обществеността), както и дерогация по параграф 5, който позволява държавите членки да установят алтернативни критерии за достатъчно публично разпределение. Структурата на регулирания пазар в Република България се характеризира с висока концентрация на собствеността при значителен брой емитенти, сравнително ограничен мащаб на публичните емисии, по-ниска вторична ликвидност спрямо големите пазари в ЕС и ограничена инвеститорска база в сравнение с големите европейски регулирани пазари. В този смисъл, отчитайки необходимостта от пропорционален и икономически обоснован подход се предлага като по-подходящо решение прилагането на дерогация по чл. 51а, параграф 5 като основен механизъм за гарантиране на достатъчно публично разпределение, чрез въвеждане на един или повече от изброените критерии. Този подход предоставя необходимата регулаторна гъвкавост и съответства на целта на европейския законодател да бъдат отчетени различията между отделните