Проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс

Изработването на предложения законопроект е продиктувано от спешната необходимост да се предприемат действия за изпълнение на предвиденото в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), в Стълб ,,Справедлива България“, Компонент ,,Бизнес среда“, буква „г“ Реформи и инвестиции, Реформа 2: ,,Противодействие на корупцията“, където са предвидени изменения в правната рамка, свързани с гарантиране на ефективността на наказателния процес. Националният план за възстановяване и устойчивост изисква да се въведе „право на държавния орган, направил съобщението за извършено престъпление, както и на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, Агенцията за държавна финансова инспекция и Сметната палата, когато прокурорът прекратява наказателно производство за престъпление по чл. 201, чл. 202, ал. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, чл. 219, ал. 3 и 4, чл. 220, 224, 225б, 225в, 254а, чл. 254б, ал. 2, чл. 282, 282а, 283, 283а, 283б, чл. 294, ал. 4 във връзка с ал. 2, чл. 301, 302, 302а, 304, 304а, 304б, 305, 305а, 307 и чл. 387, ал. 3 от Наказателния кодекс, както и всяко едно друго престъпление, извършено във връзка с изброените по-горе, извършени от лицата по чл. 74, ал. 1 от Закона за Сметната палата, независимо дали производството е започнало въз основа на техен сигнал, да обжалват по съдебен ред постановленията на прокурора за прекратяване или спиране на наказателното производство“. След приемането на ЗИДНПК (обн., ДВ, бр. 48 от 2023 г.) е констатирано нетърпимо положение на празнота в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), по отношение на разпоредба на чл. 411д, в която е налице препратка към правилата на несъществуващ текст на разпоредба на чл. 243а НПК. Възникналото положение на празнота в закона, предвид наличието на препратка към несъществуваща норма, създава ситуация, при която механизмът за търсене на отговорност на главния прокурор не би могъл да функционира правилно. Това обстоятелство налага прецизиране на законовата уредба в глава тридесет и първа „а“ от НПК. На следващо място с измененията в чл. 368 от НПК, обнародвани в ДВ, бр. 97 от 2025 г., компетентният орган, пред който се подават исканията за ускоряване на разследването, е административният ръководител на съответната прокуратура. С направената промяна се застрашава в голяма степен изпълнението основното право на гражданите на бърз процес, тъй като ускоряването му ще зависи от вътрешно-институционален механизъм за контрол, който не би могъл да бъде максимално подчинен на обективност и безпристрастност. По отношение на така формулираната разпоредба на чл. 368, ал. 3 НПК е образувано и производство пред Конституционния съд (дело № 1/2026 г.) поради предполагаемо противоречие с Конституцията на Република България. С предложените конкретни промени се цели: - да се изпълнят в максимален обем изискванията на Националния план за възстановяване и устойчивост по отношение на механизма за осъществяване на съдебен контрол върху постановлението на прокурора за прекратяване или за спиране на наказателното производство за престъпление по чл. 201, чл. 202, ал. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, чл. 219, ал. 3 и 4, чл. 220, 224, 225б, 225в, 254а, чл. 254б, ал. 2, чл. 282, 282а, 283, 283а, 283б, чл. 294, ал. 4 във връзка с ал. 2, чл. 301, 302, 302а, 304, 304а, 304б, 305, 305а, 307 и чл. 387, ал. 3 от Наказателния кодекс, както и за всяко едно друго престъпление, извършено във връзка с изброените по-горе, извършени от лицата по чл. 74, ал. 1 от Закона за Сметната палата; - да се създаде работещ механизъм за контрол върху постановленията за прекратяване на наказателно производство за престъпление, извършено от главния прокурор, и създаване на възможност за назначаване на прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, едновременно с назначаването на прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор; - ефективно да се ускори наказателното производство, чрез предвиждане на промяна на компетентния орган, пред който се отправят исканията за ускоряване.

Проект! ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС (oбн., ДВ, бр. 86 от 2005 г.; изм., бр. 46 и 109 от 2007 г., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 12, 27, 32 и 33 от 2009 г., бр. 15, 32 и 101 от 2010 г., бр. 13, 33, 60, 61 и 93 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм., бр. 19, 20, 25 и 60 от 2012 г., бр. 17, 52, 70 и 71 от 2013 г., бр. 21 от 2014 г., бр. 14, 24, 41, 42, 60, 74 и 79 от 2015 г., бр. 32, 39, 62, 81 и 95 от 2016 г., бр. 13, 63 и 101 от 2017 г., бр. 7 и 44 от 2018 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2018 г. – бр. 87 от 2018 г.; изм., бр. 96 от 2018 г., бр. 7, 16 и 83 от 2019 г., бр. 98, 103 и 110 от 2020 г., бр. 9, 16 и 20 от 2021 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 41 от 2021 г.; изм., бр. 80 от 2021 г.; Решение № 13 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 85 от 2021 г.; изм., бр. 32 и 62 от 2022 г., бр. 48, 69, 84 и 86 от 2023 г., бр. 18, 36 и 39 от 2024 г., бр. 61, 65 и 97 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г.) § 1. В чл. 243 ал. 4 се изменя така: „(4) Препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници и на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа.“ § 2. Създава се чл. 243а: „Съдебен контрол върху постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебно производство за престъпление по чл. 68 от Закона за Сметната палата Чл. 243а. (1) При прекратяване на наказателно производство за престъпления по чл. 201, чл. 202, ал. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, чл. 219, ал. 3 и 4, чл. 220, 224, 225б, 225в, 254а, чл. 254б, ал. 2, чл. 282, 282а, 283, 283а, 283б, чл. 294, ал. 4 във връзка с ал. 2, чл. 301, 302, 302а, 304, 304а, 304б, 305, 305а, 307 и чл. 387, ал. 3 от Наказателния кодекс, както и за всяко едно друго престъпление, извършено във връзка с изброените по-горе, извършени от лицата по чл. 74, ал. 1 от Закона за Сметната палата, не се прилага чл. 243, ал. 4. (2) В случаите по ал. 1 прокурорът изпраща препис от постановлението за прекратяване в тридневен срок от постановяването му: 1. на съответния първоинстанционен съд за произнасяне по обосноваността и законосъобразността му и 2. на обвиняемия, пострадалия или неговите наследници и на ощетеното юридическо лице. (3) Съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание не по-късно от един месец от постъпването му, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. (4) С определението съдът може да: 1. потвърди постановлението; 2. измени постановлението относно основанията за прекратяване на наказателното производство и разпореждането с веществените доказателства; 3. отмени постановлението и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона. 1 (5) Определението по ал. 4 може да се протестира от прокурора и да се обжалва от лицата по ал. 2, т. 2 пред съответния въззивен съд в седемдневен срок от съобщаването му. (6) Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание с определение, което е окончателно. (7) При отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство започва да тече нов срок по чл. 234 за извършване на разследването.“ § 3. В чл. 244 ал. 3 се изменя така: „(3) При спиране на наказателното производство прокурорът изпраща препис от постановлението на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници и на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа. В случаите на чл. 25, ал. 1, т. 6 прокурорът уведомява пострадалия или неговите наследници за правата по чл. 80.“ § 4. Създава се чл. 244а: „Съдебен контрол върху постановлението на прокурора за спиране на досъдебно производство за престъпление по чл. 68 от Закона за Сметната палата Чл. 244а. (1) При спиране на наказателното производство за престъпление по чл. 201, чл. 202, ал. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, чл. 219, ал. 3 и 4, чл. 220, 224, 225б, 225в, 254а, чл. 254б, ал. 2, чл. 282, 282а, 283, 283а, 283б, чл. 294, ал. 4 във връзка с ал. 2, чл. 301, 302, 302а, 304, 304а, 304б, 305, 305а, 307 и чл. 387, ал. 3 от Наказателния кодекс, както и за всяко едно друго престъпление, извършено във връзка с изброените по-горе, извършени от лицата по чл. 74, ал. 1 от Закона за Сметната палата, не се прилага чл. 244, ал. 3. (2) В случаите по ал. 1 прокурорът изпраща препис от постановлението за спиране в тридневен срок от постановяването му: 1. на съответния първоинстанционен съд за произнасяне по обосноваността и законосъобразността му и 2. на обвиняемия, пострадалия или неговите наследници и на ощетеното юридическо лице. (3) Съдът се произнася еднолично в закрито заседание не по-късно от седем дни от постъпване на делото в съда с определение, което е окончателно. (4) При отмяна на постановлението за спиране на наказателното производство по реда на ал. 2 започва да тече нов срок по чл. 234 за извършване на разследването. (5) В случаите по чл. 244, ал. 1, т. 3 наказателното производство се спира за срок не повече от една година.“ § 5. В чл. 368 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 3 се изменя така: „(3) Искането по ал. 1 и 2 се прави чрез прокурора, който е длъжен незабавно да изпрати делото в съда.“ 2. Създава се ал. 4: „(4) Съдът се произнася еднолично в закрито заседание в 15-дневен срок.“ § 6. В чл. 411г се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Едновременно с извършването на действията по чл. 411а, ал. 3, преписката по чл. 411а, ал. 1 се разпределя на принципа на случайния подбор при спазване на изискванията на чл. 360б от Закона за съдебната власт и на съдия, определен по реда на чл. 112, ал. 7 от Закона за съдебната власт, който се назначава за заместник на главния 2 прокурор за осъществяване на контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, при условията и по реда на чл. 173а, ал. 4 от Закона за съдебната власт.“ 2. Създават се ал. 4-10: „(4) При прекратяване на наказателно производство за престъпления, извършени от главния прокурор, прокурорът за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, изпраща препис от постановлението за прекратяване в тридневен срок от постановяването му: 1. на Софийския градски съд за произнасяне по обосноваността и законосъобразността му и 2. на обвиняемия, пострадалия или неговите наследници и на ощетеното юридическо лице. (5) Съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание не по-късно от един месец от постъпване му, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. (6) С определението съдът може да: 1. потвърди постановлението; 2. измени постановлението относно основанията за прекратяване на наказателното производство и разпореждането с веществените доказателства; 3. отмени постановлението и да върне делото на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, със задължителни указания относно прилагането на закона. (7) Определението по ал. 6 може да се протестира от прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, и да се обжалва от лицата по ал. 4, т. 2 пред съответния въззивен съд в седемдневен срок от съобщаването му. (8) Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание с определение, което е окончателно. (9) При отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство започва да тече нов срок по чл. 234 за извършване на разследването.“ § 7. Член 411д се отменя. § 8. В чл. 419, ал. 1 след думите „чл. 243, ал. 6, т. 1 и 2“ се добавя „чл. 243а, ал. 4, т. 1 и 2“, а след думите „чл. 384, ал. 4“ се добавя „чл. 411г, ал. 6, т. 1 и 2“. § 9. В чл. 420, ал. 1 се създава изречение трето: „Искане за възобновяване на наказателно дело за престъпления, извършени от главния прокурор, може да направи прокурорът за осъществяване на контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, на когото са станали известни обстоятелствата по чл. 422, ал. 1.“ ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ 3 § 10. В 14-дневен срок от влизането в сила на този закон общото събрание на наказателната колегия на Върховния касационен съд одобрява списък по чл. 112, ал. 7 от Закона за съдебната власт. Списъкът се актуализира при настъпила промяна в състава на съдиите от наказателната колегия на Върховния касационен съд. § 11. В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64 от 2007 г.; изм., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 25, 33, 42, 102 и 103 от 2009 г., бр. 59 от 2010 г., бр. 1, 23, 32, 45, 81 и 82 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм., бр. 20, 50 и 81 от 2012 г., бр. 15, 17, 30, 52, 66, 70 и 71 от 2013 г., бр. 19, 21, 53, 98 и 107 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 28, 39, 50, 62 и 76 от 2016 г., бр. 13 от 2017 г.; Решение № 1 на Конституционния съд от 2017 г. – бр. 14 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 63, 65, 85, 90 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 49 и 77 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 19 от 2019 г.; изм., бр. 29, 64 и 83 от 2019 г., бр. 11, 86, 103, 109 и 110 от 2020 г., бр. 16 от 2021 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 41 от 2021 г.; Решение № 6 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 43 от 2021 г.; изм., бр. 80 от 2021 г., бр. 15, 24 и 32 от 2022 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 56 от 2022 г.; изм., бр. 62 от 2022 г., бр. 11, 48, 66, 69, 84, 86 и 108 от 2023 г., бр. 18 и 67 от 2024 г., бр. 6, 63, 65 и 87 от 2025 г. и бр. 16 и 17 от 2026 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 112 се създава ал. 7: „(7) Общото събрание на наказателната колегия на Върховния касационен съд одобрява списък от действащи съдии на длъжност съдия във Върховния касационен съд от наказателната колегия, измежду които, при необходимост, на случаен принцип се разпределя преписката в случаите по чл. 411г от Наказателно-процесуалния кодекс.“ 2. В чл. 139 се създава нова ал. 4: „(4) В предвидените в ал. 1 заместници на главния прокурор не се включва назначеният по реда на чл. 173, ал. 4 заместник на главния прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, и на него не може да се възлагат правомощията на главния прокурор по чл. 138, ал. 1, т. 2, 7 и 11.“ 3. В чл. 173а ал. 4 се изменя така: „(4) В случаите по чл. 411г, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс по реда на чл. 112, ал. 7 се определя съдия измежду съдиите от наказателната колегия на Върховния касационен съд, който да изпълнява функциите на прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор. Ръководителят на наказателната колегия на Върховния касационен съд незабавно уведомява прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, която назначава определения съдия за заместник на главния прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор.“ § 12. В Закона за специалните разузнавателни средства (обн., ДВ, бр. 95 от 1997 г.; изм., бр. 70 от 1999 г., бр. 49 от 2000 г., бр. 17 от 2003 г., бр. 86 от 2005 г., бр. 45 и 82 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г., бр. 43 и 109 от 2008 г., бр. 88, 93 и 103 от 2009 г., бр. 32 и 88 от 2010 г., бр. 1 и 13 от 2011 г., бр. 44 от 2012 г., бр. 17, 52, 70 и 111 от 2013 г., бр. 53 4 и 107 от 2014 г., бр. 14, 42, 56, 74 и 79 от 2015 г., бр. 39, 81 и 103 от 2016 г., бр. 63, 84 и 103 от 2017 г., бр. 7 и 56 от 2018 г., бр. 17 и 37 от 2019 г., бр. 69 от 2020 г., бр. 32 и 62 от 2022 г., бр. 6 и 84 от 2023 г., бр. 61 и 94 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 13, ал. 3: а) създава се ново изречение трето: „Искането за използване на специални разузнавателни средства за престъпления, осъществени от главния прокурор или от негов заместник, включително и в случаите по ал. 4, се подава от прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор.“; б) досегашното изречение трето става изречение четвърто. 2. В чл. 15, ал. 4, т. 1 съюзът „и“ се заличава и след думата „следователи“ се добавя „главния прокурор или негов заместник“. 5

МОТИВИ към законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс 1. Причини, които налагат приемането на предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс Причините, които налагат приемането на предложения законопроект, са продиктувани от спешната необходимост да се предприемат действия за изпълнение на предвиденото в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), в Стълб ,,Справедлива България“, Компонент ,,Бизнес среда“, буква „г“ Реформи и инвестиции, Реформа 2: ,,Противодействие на корупцията“, където са предвидени изменения в правната рамка, свързани с гарантиране на ефективността на наказателния процес. На първо място Националният план за възстановяване и устойчивост изисква да се въведе право на държавния орган, направил съобщението за извършено престъпление, както и на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, Агенцията за държавна финансова инспекция и Сметната палата, когато прокурорът прекратява наказателно производство за престъпление по чл. 201, чл. 202, ал. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, чл. 219, ал. 3 и 4, чл. 220, 224, 225б, 225в, 254а, чл. 254б, ал. 2, чл. 282, 282а, 283, 283а, 283б, чл. 294, ал. 4 във връзка с ал. 2, чл. 301, 302, 302а, 304, 304а, 304б, 305, 305а, 307 и чл. 387, ал. 3 от Наказателния кодекс, както и всяко едно друго престъпление, извършено във връзка с изброените по-горе, извършени от лицата по чл. 74, ал. 1 от Закона за Сметната палата, независимо дали производството е започнало въз основа на техен сигнал, да обжалват по съдебен ред постановленията на прокурора за прекратяване или спиране на наказателното производство. През 2023 г. със Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (ЗИДНПК) (ДВ, бр. 48 от 2023 г.) 49-ото Народно събрание прие част от необходимите изменения и допълнения в НПК, свързани с повишаване на ефективността на наказателните производства и защита правата на пострадалите от престъпления, и регламентира механизъм за търсене на наказателна отговорност на главния прокурор и на неговите заместници. Законът беше приет в изпълнение на задълженията на държавата по член 46 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, като бяха взети предвид препоръките, направени от европейските партньори, и мерките, заложени в НПВУ, които бяха съобразени с националната правна система. След приемането на ЗИДНПК (обн. ДВ, бр. 48 от 2023 г.) е констатирано нетърпимо положение на празнота в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), по отношение на разпоредба на чл. 411д, в която е налице препратка към правилата на несъществуващ текст на разпоредба на чл. 243а НПК. В чл. 411д НПК са конкретизирани специалните правила за отмяна на постановление за прекратяване на наказателното производство за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, което не е било обжалвано пред съд. Разпоредбата е част от механизма за търсене на отговорност на главния прокурор, систематизиран в глава тридесет и първа „а“ от НПК. Препратката към несъществуващия чл. 243а НПК е предвидена с цел процесуална икономия по отношение на общите основания за прекратяване на наказателното производство, както и на особените основанията, при наличието на които главният прокурор може да отмени постановление за прекратяване на наказателно производство и след изтичането на предвидения в закона срок за това. 1 Възникналото положение на празнота в закона, предвид наличието на препратка към несъществуваща норма, създава ситуация, при която механизмът за търсене на отговорност на главния прокурор не би могъл да функционира правилно. Това обстоятелство налага прецизиране на законовата уредба в глава тридесет и първа „а“ от НПК. На следващо място с измененията в чл. 368 от НПК, обнародвани в ДВ, бр. 97 от 2025 г., компетентният орган, пред който се подават исканията за ускоряване на разследването, е административният ръководител на съответната прокуратура. С направената промяна се застрашава в голяма степен изпълнението основното право на гражданите на бърз процес, тъй като ускоряването му ще зависи от вътрешно- институционален механизъм за контрол, който не би могъл да бъде максимално подчинен на обективност и безпристрастност. По отношение на така формулираната разпоредба на чл. 368, ал. 3 НПК е образувано и производство пред Конституционния съд (дело № 1/2026 г.) поради предполагаемо противоречие с Конституцията на Република България. 2. Цели на предложения проект на акт за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс Целите на настоящия законопроект са: ➢ да се изпълнят в максимален обем изискванията на Националния план за възстановяване и устойчивост по отношение на механизма за осъществяване на съдебен контрол върху постановлението на прокурора за прекратяване или за спиране на наказателното производство за престъпление по чл. 201, чл. 202, ал. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, чл. 219, ал. 3 и 4, чл. 220, 224, 225б, 225в, 254а, чл. 254б, ал. 2, чл. 282, 282а, 283, 283а, 283б, чл. 294, ал. 4 във връзка с ал. 2, чл. 301, 302, 302а, 304, 304а, 304б, 305, 305а, 307 и чл. 387, ал. 3 от Наказателния кодекс, както и за всяко едно друго престъпление, извършено във връзка с изброените по-горе, извършени от лицата по чл. 74, ал. 1 от Закона за Сметната палата; ➢ да се създаде работещ механизъм за контрол върху постановленията за прекратяване на наказателно производство за престъпление, извършено от главния прокурор, и създаване на възможност за назначаване на прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, едновременно с назначаването на прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор; ➢ ефективно да се ускори наказателното производство, чрез предвиждане на промяна на компетентния орган, пред който се отправят исканията за ускоряване. 3. Същност на законодателните промени 3.1. Въвежда се задължителен съдебен контрол за обоснованост и законосъобразност върху постановленията за прекратяване или спиране на наказателно производство за престъпление по чл. 201, чл. 202, ал. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, чл. 219, ал. 3 и 4, чл. 220, 224, 225б, 225в, 254а, чл. 254б, ал. 2, чл. 282, 282а, 283, 283а, 283б, чл. 294, ал. 4 във връзка с ал. 2, чл. 301, 302, 302а, 304, 304а, 304б, 305, 305а, 307 и чл. 387, ал. 3 от Наказателния кодекс, както и за всяко едно друго престъпление, извършено във връзка с изброените по-горе, извършени от лицата по чл. 74, ал. 1 от Закона за Сметната палата. Предвиденото законово изменение е и в изпълнение на предвидената в мярка 222, елемент 2.3 от Националния план за възстановяване и устойчивост активна легитимация на „държавните органи, подали сигнала за извършено престъпление, както и Комисията 2 за противодействие на корупцията, Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, Агенцията за държавна финансова инспекция и Сметната палата, в случай че разследването не е започнало вследствие на техния сигнал“. С въвеждането на задължителния съдебен контрол отпада необходимостта от изрично изброяване определен кръг лица, които имат право да обжалват пред съд постановлението за спиране или прекратяване на наказателното производство. Задължителният съдебен контрол за обоснованост и законосъобразност ще гарантира в максимална степен справедлив наказателен процес за престъпления, които в своята голяма част са такива без пострадал. Липсата на процесуалната фигура на пострадалия или ощетеното юридическо лице при т.нар. „корупционни престъпления“ води на практика до липса на заинтересовано лице, което да защити своите права, инициирайки съдебен контрол върху постановления на прокурора, който по своята същност преграждат по-нататъшното развитие на процеса. 3.2. Промените в глава тридесет и първа „а“ „Особени правила за разглеждане на дела за престъпления от общ характер, извършени от главния прокурор или от негов заместник“ в НПК са в две основни посоки: На първо място се предлага назначаването на прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, да се осъществява по ред, който е аналогичен на този за назначаването на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, а именно предложената разпоредба на чл. 112, ал 7 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). В нея се предвижда Общото събрание на Върховния касационен съд да одобри списък на съдии от наказателната колегия на Върховния касационен съд, измежду които да се разпредели на случаен принцип преписката по чл. 411а НПК. Предлага се списъкът да е само от наказателните съдии във Върховния касационен съд с оглед на това да се спази принципът на НПК, че вътрешно-институционалният контрол на актовете на прокурора в досъдебното производство се осъществява от горестоящ прокурор. Съдиите във Върховния касационен съд са тези с най-висок ранг и стаж и следва само измежду тях да се избира такъв, който да се назначи за прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследване престъпления, извършени от главния прокурор. В списъка по чл. 112, ал. 6 ЗСВ се предвиждат и съдии с ранг на съдия във Върховния касационен съд от наказателните отделения на апелативните и окръжните съдилища, които последните седем години преди включването им в списъка са работили като съдии по наказателни дела. Предвид това е възможно на практика, ако списъка е само този по чл. 112, ал. 6 ЗСВ, преписката по чл. 411а НПК да се разпредели за разследване на съдия от Върховния касационен съд, а за контрол върху неговите действия да се разпредели на съдия от апелативен или окръжен съд. Предвижда се това назначаване да се извършва едновременно с назначаването на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, а не както е в настоящия момент едва при привличане на главния прокурор като обвиняем или при постановяване на прекратяване на наказателното производство. Мотивите за това предложениe се основават на разбирането, че следва да се спази общият принцип в наказателния процес по отношение на действията на прокурора в рамките на воденето на досъдебното производство и участието в съдебното производство и възможността за осъществяване на институционален контрол върху тях от страна на горестоящ прокурор. С предложението този основен принцип се запазва и в случаите на разследване на престъпление, извършено от главния прокурор. Съобразно действащата нормативна уредба до момента на привличане на главния прокурор като обвиняем, ако наказателното производство не е прекратено, няма назначен прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния 3 прокурор, и действията на последния остават без възможност за контрол и преразглеждане по смисъла на чл. 46, ал. 4, респективно чл. 411г, ал. 2 и 3 от НПК. На следващо място се предлага постановлението за прекратяване на наказателно производство за престъпление, извършено от главния прокурор да подлежи на задължителен съдебен контрол. Предлага се постановлението за прекратяване да се изпраща в тридневен срок от постановяването му както на Софийския градски съд, така и на обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице. Компетентният съд разглежда делото и се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Предлага се производството да е двуинстанционно с възможност за подаване на протест от страна на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, или подаване на жалба от някое от заинтересованите лица. С въвеждане на задължителен съдебен контрол отпада необходимостта от наличието на специален ред за отмяна на постановление за прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано пред съд, поради което се предвижда и разпоредбата на чл. 411д НПК да бъде отменена. С оглед посочените по-горе предложения се правят и съответни промени в Закона за съдебната власт. Предлага се и допълнение в Закона за специалните разузнавателни средства, което предвижда искане за прилагане на специални разузнавателни средства за престъпления, осъществени от главния прокурор или от заместник на главния прокурор, да може да отправи прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор. Към настоящият момент няма предвидена такава възможност, а с оглед необходимостта от осигуряване на всички възможности за събиране на доказателства е необходимо да се прецизира уредбата в Закона за специалните разузнавателни средства с посоченото допълнение. 3.4. В проекта се прави предложение по отношение на създаване на възможност за преглед по реда на глава тридесет и трета „Възобновяване на наказателни дела“ на влязло в сила определение на съда за прекратяване на наказателното производство по проектната разпоредба на чл. 411г, ал. 6, т. 1 и 2 НПК при наличие на обстоятелствата, посочени в чл. 422, ал. 1 от НПК. Предвид специфичния характер на производството по разследване на престъпление, извършено от главния прокурор, се предлага компетентният орган, който да може да отправи искане за възобновяване да е прокурорът за осъществяване на контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, на когото в съответния момент са станали известни обстоятелствата по чл. 422, ал. 1 НПК. Предвид факта, че посочените в чл. 422, ал. 1 НПК обстоятелства стават известни или са налице в доста по-късен момент от момента на влизане в сила на съдебното определение по предложената разпоредба на чл. 411г, ал. 6 НПК се презумира, че прокурорът за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, на когото са станали известни обстоятелствата по чл. 422, ал. 1 НПК, няма да е същият, който е постановил прекратяването. Това е така поради факта, че най-дългият срок, за които може да бъде назначен конкретен прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор съгласно Закона за съдебната власт е две години. 3.5. Предлага се компетентният орган, пред който се отправят исканията за ускоряване на разследването, да бъде съответния първоинстанционен съд, с оглед на постигане на максимално справедлив наказателен процес, предвиждайки съдебен контрол върху действия на прокурора. В допълнение се предлага срокът за произнасяне да се редуцира от едномесечен в 15-дневен, с цел да се ускори наказателното производство. 4 4. Очаквани резултати от прилагането на проекта на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс Очакваните резултати от прилагането на настоящия проект са: - с въвеждането на задължителен съдебен контрол на постановленията за прекратяване или спиране на наказателни производства за престъпления по чл. 201, чл. 202, ал. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, чл. 219, ал. 3 и 4, чл. 220, 224, 225б, 225в, 254а, чл. 254б, ал. 2, чл. 282, 282а, 283, 283а, 283б, чл. 294, ал. 4 във връзка с ал. 2, чл. 301, 302, 302а, 304, 304а, 304б, 305, 305а, 307 и чл. 387, ал. 3 от Наказателния кодекс, както и за всяко едно друго престъпление, извършено във връзка с изброените по-горе, извършени от лицата по чл. 74, ал. 1 от Закона за Сметната палата, ще се изпълнят в максимална степен заложените ангажименти по Националния план за възстановяване и устойчивост, както и ще се осигурят допълнителни гаранции за правилното приложение на материалния и процесуалния закон; - предложенията, свързани с разследването на престъпления, извършени от главния прокурор, ще доведат до уеднаквяване на гаранциите за извършване на пълно, всестранно и обективно разследване чрез въвеждане на изискването да се назначи прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, още в най-ранна фаза на производството. С предлагането на задължителния съдебен контрол върху постановленията за прекратяване на наказателно преследване срещу главния прокурор в най-висока степен се препятства възможността за неправилни или необосновани действия на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, който имат за резултат преграждане на по-нататъшно разследване; - промяната на компетентния орган, който да се произнася по искане за ускоряване на наказателното производство по реда на чл. 368 НПК, ще даде важна гаранция, че действията по разследването ще се извършват своевременно, с което се постига основното право на гражданите за справедлив и бърз наказателен процес. 5. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба За изпълнението на предвидените промени не са необходими допълнителни разходи, трансфери или други плащания. Предложеният проект на акт не води до въздействие върху държавния бюджет. Законопроектът не съдържа разпоредби, свързани с въвеждането на регулаторни режими. Проектът на закон не съдържа разпоредби, въвеждащи актове на Европейския съюз, поради което към него не са изготвени таблица за съответствие с правото на ЕС. Към законопроекта е приложена справка за съответствието му с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека. Законопроектът е публикуван за провеждане на обществени консултации за срок от 14 дни с оглед на необходимостта да се предприемат спешни мерки от страна на Република България за изпълнение на предвиденото в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), в Стълб ,,Справедлива България“, Компонент ,,Бизнес среда“, буква „г“ Реформи и инвестиции, Реформа 2: ,,Противодействие на корупцията“. 5

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на правосъдието Нормативен акт: Проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (ЗИД на НПК) ………………………………………… Лице за контакт: Кристина Лазарова, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“ Телефон и ел. поща: 02/ 9237 564 K_lazarova@justice.government.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1. Необходимост да се предприемат действия Националния план за възстановяване и устойчивост Компонент ,,Бизнес среда“, буква „г“ Реформи и корупцията“, където са предвидени изменения в правната ефективността на наказателния процес. Официално е констатирано от Европейската комисия план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), в Стълб среда“, буква „г“ Реформи и инвестиции, Реформа 2: където са предвидени изменения в правната рамка, наказателния процес. Констатирано е нетърпимо положение на празнота в отношение на разпоредба на чл. 411д, в която е налице текст на разпоредба на чл. 243а НПК. В чл. 411д НПК са отмяна на постановление за прекратяване на наказателното престъпления, извършени от главния прокурор, което не е част от механизма за търсене на отговорност на главния първа „а“ от НПК. Препратката към несъществуващия чл. икономия по отношение на общите основания за прекратяване на особените основанията, при наличието на които главният за прекратяване на наказателно производство и след изтичането Възникналото положение на празнота в закона, несъществуваща норма, създава ситуация, при която механизмът прокурор не би могъл да функционира правилно. Това уредба в Глава тридесет и първа „а“ от НПК. 1.1. Кратко описание на проблема и причините за неговото за изпълнение на предвиденото в (НПВУ), в Стълб ,,Справедлива България“, инвестиции, Реформа 2: ,,Противодействие на рамка, свързани с гарантиране на неизпълнение на предвиденото в Националния ,,Справедлива България“, Компонент ,,Бизнес ,,Противодействие на корупцията“, мярка 222 свързани с гарантиране на ефективността на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) по препратка към правилата на несъществуващ конкретизирани специалните правилата за производство за разследване на било обжалвано пред съд. Разпоредбата е прокурор, систематизиран в глава тридесет и 243а НПК е предвидена с цел процесуална на наказателното производство, както и прокурор може да отмени постановление на предвидения в закона срок за това. предвид наличието на препратка към за търсене на отговорност на главния обстоятелство налага прецизиране на законовата възникване: 2 Причините, които налагат приемането на предложения законопроект, са продиктувани от спешната необходимост да се предприемат действия за изпълнение на предвиденото в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), в Стълб ,,Справедлива България“, Компонент ,,Бизнес среда“, буква „г“ Реформи и инвестиции, Реформа 2: ,,Противодействие на корупцията“, където са предвидени изменения в правната рамка, свързани с гарантиране на ефективността на наказателния процес. На първо място Националният план за възстановяване и устойчивост изисква да се въведе право на „държавния орган, направил съобщението за извършено престъпление, както и на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, Агенцията за държавна финансова инспекция и Сметната палата“, когато прокурорът прекратява наказателно производство за престъпление по чл. 201, чл. 202, ал. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, чл. 219, ал. 3 и 4, чл. 220, 224, 225б, 225в, 254а, чл. 254б, ал. 2, чл. 282, 282а, 283, 283а, 283б, чл. 294, ал. 4 във връзка с ал. 2, чл. 301, 302, 302а, 304, 304а, 304б, 305, 305а, 307 и чл. 387, ал. 3 от Наказателния кодекс, както и всяко едно друго престъпление, извършено във връзка с изброените по-горе, извършени от лицата по чл. 74, ал. 1 от Закона за Сметната палата, независимо дали производството е започнало въз основа на техен сигнал, да обжалват по съдебен ред постановленията на прокурора за прекратяване или спиране на наказателното производство. През 2023 г. със Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (ЗИДНПК) (ДВ, бр. 48 от 2023 г.) 49-ото Народно събрание прие част от необходимите изменения и допълнения в НПК, свързани с повишаване на ефективността на наказателните производства и защита правата на пострадалите от престъпления, и регламентира механизъм за търсене на наказателна отговорност на главния прокурор и на неговите заместници. Законът беше приет в изпълнение на задълженията на държавата по член 46 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, като бяха взети предвид препоръките, направени от европейските партньори, и мерките, заложени в НПВУ, които бяха съобразени с националната правна система. След приемането на ЗИДНПК (обн. ДВ, бр. 48 от 2023 г.) е констатирано нетърпимо положение на празнота в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) по отношение на разпоредба на чл. 411д, в която е налице препратка към правилата на несъществуващ текст на разпоредба на чл. 243а НПК. В чл. 411д НПК са конкретизирани специалните правилата за отмяна на постановление за прекратяване на наказателното производство за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, което не е било обжалвано пред съд. Разпоредбата е част от механизма за търсене на отговорност на главния прокурор, систематизиран в глава тридесет и първа „а“ от НПК. Препратката към несъществуващия чл. 243а НПК е предвидена с цел процесуална икономия по отношение на общите основания за прекратяване на наказателното производство, както и на особените основанията, при наличието на които главният прокурор може да отмени постановление за прекратяване на наказателно производство и след изтичането на предвидения в закона срок за това. Възникналото положение на празнота в закона предвид наличието на препратка към несъществуваща норма създава ситуация, при която механизма за търсене на отговорност на главния прокурор не би могъл да функционира правилно. Това обстоятелство налага прецизиране на законовата уредба в глава тридесет и първа „а“ от НПК. На следващо място с измененията в чл. 368 НПК, обнародвани в ДВ, бр. 97 от 2025 г., компетентният орган, пред който се подават исканията за ускоряване на разследването, е административният ръководител на съответната прокуратура. С направената промяна се застрашава в голяма степен осъществяването на основното право на гражданите на бърз процес, тъй като 3 ускоряването му ще зависи от вътрешно-институционален механизъм за контрол, който не би могъл да бъде максимално подчинен на обективност и безпристрастност. По отношение на така формулираната разпоредба на чл. 368, ал. 3 НПК е образувано и производство пред Конституционния съд (дело № 1/2026 г.) поради предполагаемо противоречие с Конституцията на Република България. 1.2. Възможности за решаване на проблема в рамките на съществуващото законодателство: Необходими са законодателни изменения за решаване на констатирания в т. 1 проблем за решаване. Идентифицираният проблем не е възможно да бъде решен в рамките на съществуващото законодателство, чрез промяна на организацията на работа, с институционални мерки, а единствено чрез законодателни изменения и допълнения. 1.3. Причини действащата нормативна рамка да не позволява решаване на проблема: Действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема. Заложените в проекта цели могат да се постигнат единствено със законодателни промени в съответния акт. 1.4. Задължения, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или от правото на Европейския съюз: 1.5. Последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политики: Не са извършвани последващи оценки на въздействието на нормативния акт. 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? 2. Цели: Цел 1: Изпълнение в максимален обем на изискванията на Националния план за възстановяване и устойчивост по отношение на механизма за осъществяване на съдебен контрол върху постановлението на прокурора за прекратяване или за спиране на наказателното производство за престъпление по чл. 201, чл. 202, ал. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, чл. 219, ал. 3 и 4, чл. 220, 224, 225б, 225в, 254а, чл. 254б, ал. 2, чл. 282, 282а, 283, 283а, 283б, чл. 294, ал. 4 във връзка с ал. 2, чл. 301, 302, 302а, 304, 304а, 304б, 305, 305а, 307 и чл. 387, ал. 3 от Наказателния кодекс, както и за всяко едно друго престъпление, извършено във връзка с изброените по-горе, извършени от лицата по чл. 74, ал. 1 от Закона за Сметната палата; Цел 2: Създаване на работещ механизъм за контрол върху постановленията за прекратяване на наказателно производство за престъпление, извършено от главния прокурор, и създаване на възможност назначаване на прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, едновременно с назначаването на прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: - Министерският съвет; - Министерството на правосъдието; - Органите на съдебната власт – съдии, прокурори, следователи; 4 - Министерството на вътрешните работи; - Пострадалите лица по смисъла на чл. 74 от НПК; - Обвиняеми и подсъдими лица; - Адвокатите, предоставящи защита по наказателни дела. С оглед на спецификата на регулираните с проекта на нормативен акт обществени отношения в областта на наказателният процес не е възможно да се посочи точен брой на потенциалните заинтересовани страни. 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Необходимост да се предприемат действия за изпълнение на предвиденото в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), в Стълб ,,Справедлива България“, Компонент ,,Бизнес среда“, буква „г“ Реформи и инвестиции, Реформа 2: ,,Противодействие на корупцията“, където са предвидени изменения в правната рамка, свързани с гарантиране на ефективността на наказателния процес. Вариант 1 „Без действие“: Описание: Не се извършват нормативни промени, нито се предприемат други мерки. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: - Не се осигурява изпълнение на предвиденото в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), в Стълб ,,Справедлива България“, Компонент ,,Бизнес среда“, буква „г“ Реформи и инвестиции, Реформа 2: ,,Противодействие на корупцията“, където са предвидени изменения в правната рамка, свързани с гарантиране на ефективността на наказателния процес. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Няма. Въздействия върху малките и средните предприятия: Законопроектът не регулира обществени отношения, свързани с дейността на МСП. Административна тежест: Не се променя. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс“: Описание: - Въвежда се задължителен съдебен контрол за обоснованост и законосъобразност върху постановленията за прекратяване или спиране на наказателно производство за престъпление по чл. 201, чл. 202, ал. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, чл. 219, ал. 3 и 4, чл. 220, 224, 225б, 225в, 254а, чл. 254б, ал. 2, чл. 282, 282а, 283, 283а, 283б, чл. 294, ал. 4 във връзка с ал. 2, чл. 301, 302, 302а, 304, 304а, 5 304б, 305, 305а, 307 и чл. 387, ал. 3 от Наказателния кодекс, както и за всяко едно друго престъпление, извършено във връзка с изброените по-горе, извършени от лицата по чл. 74, ал. 1 от Закона за Сметната палата. Предвиденото законово изменение е и в изпълнение на предвидената в мярка 222, елемент 2.3 от Националния план за възстановяване и устойчивост за „активна легитимация на държавните органи, подали сигнала за извършено престъпление, както и Комисията за противодействие на корупцията, Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, Агенцията за държавна финансова инспекция и Сметната палата, в случай че разследването не е започнало вследствие на техния сигнал“. С въвеждането на задължителния съдебен контрол отпада необходимостта от изрично изброяване определен кръг лица, които имат право да обжалват пред съд постановлението за спиране или прекратяване на наказателното производство. - Предлага се назначаването на прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, да се осъществява по ред, който е аналогичен на този за назначаването на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, а именно проектната разпоредба на чл. 112, ал 7 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). В нея се предвижда Общото събрание на Върховния касационен съд да одобри списък на съдии от наказателната колегия на Върховния касационен съд, измежду които да се разпредели на случаен принцип преписката по чл. 411а НПК. Предвижда се това назначаване да се извършва едновременно с назначаването на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, а не както е в настоящия момент едва при привличане на главния прокурор като обвиняем или при постановяване на прекратяване на наказателното производство Мотивите за това предложение са в желанието да се спази общият принцип в наказателния процес по отношение на действията на прокурора в рамките на воденето на досъдебното производство и участието в съдебното производство и възможността за осъществяване на институционален контрол върху тях от страна на горестоящ прокурор. С предложението се запазва този основен принцип и в случаите на разследване на престъпление, извършено от главния прокурор. Съобразно действащата нормативна уредба до момента на привличане на главния прокурор като обвиняем, ако наказателното производство не е прекратено, няма назначен прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор и действията на последния остават без възможност за контрол и преразглеждане по смисъла на чл. 46, ал. 4, респективно чл. 411г, ал. 2 и 3 от НПК. - На следващо място се предлага постановлението за прекратяване на наказателно производство за престъпление, извършено от главния прокурор, да подлежи на задължителен съдебен контрол. Предлага се постановлението за прекратяване да се изпраща в тридневен срок от постановяването му както на Софийския градски съд, така и на обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице. Компетентният съд разглежда делото и се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Предлага се производството да е двуинстанционно с възможност за подаване на протест от страна на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или подаване на жалба от някое от заинтересованите лица. С въвеждане на задължителен съдебен контрол отпада необходимостта от наличието на специален ред за отмяна на постановление за прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано пред съд, поради което се предвижда и разпоредбата на чл. 411д НПК да бъде отменена. 6 - В проекта се прави предложение по отношение на създаване на възможност за преглед по реда на глава тридесет и трета „Възобновяване на наказателни дела“ на влязло в сила определение на съда за прекратяване на наказателното производство по проектната разпоредба на чл. 411г, ал. 6, т. 1 и 2 НПК при наличие на обстоятелствата, посочени в чл. 422, ал. 1 НПК. Предвид специфичния характер на производството по разследване на престъпление, извършено от главния прокурор, се предлага компетентният орган, който да може да отправи искане за възобновяване, да е прокурорът за осъществяване на контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, на когото в съответния момент са станали известни обстоятелствата по чл. 422, ал. 1 НПК. Предвид факта, че посочените в чл. 422, ал. 1 НПК обстоятелства стават известни или са налице в доста по-късен момент от момента на влизане в сила на съдебното определение по предложената разпоредба на чл. 411г, ал. 6 НПК се презумира, че прокурорът за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, на когото са станали известни обстоятелствата по чл. 422, ал. 1 НПК, няма да е същият, който е постановил прекратяването. Това е така поради факта, че най-дългият срок, за които може да бъде назначен конкретен прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, съгласно Закона за съдебната власт е две години. - Предлага се компетентният орган, пред който се отправят исканията за ускоряване на разследването да бъде съответния първоинстанционен съд, с оглед постигане на максимално справедлив наказателен процес, предвиждайки съдебен контрол върху действия на прокурора. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант ще се: - изпълнени предвиденото в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), в Стълб ,,Справедлива България“, Компонент ,,Бизнес среда“, буква „г“ Реформи и инвестиции, Реформа 2: ,,Противодействие на корупцията“, където са предвидени изменения в правната рамка, свързани с гарантиране на ефективността на наказателния процес - създаде работещ механизъм за контрол върху постановленията за прекратяване на наказателно производство за престъпление, извършено от главния прокурор и създаване на възможност за назначаване на прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор едновременно с назначаването на прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се предвиждат негативни въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Няма. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се предвижда въздействие върху малките и средни предприятия. Административна тежест: Проектът не регулира предоставянето на административни услуги и не въвежда нови задължения за физическите и юридическите лица и в този смисъл няма отношение към административната тежест за физическите и юридическите лица. 7 Вариант Описание: Не е За този Проектът 1.1. 1.2. 3 нормативен Положителни Няма. Отрицателни Дефинираният Специфични Не са Въздействия физическите физическите Административна физическите Опишете включително „Н ЕНОРМАТИВНА възможно предприемането акт. вариант са присъщи в т. 1 проблем въздействия: идентифицирани върху малките не регулира и юридическите и юридическите тежест: и юридическите (въздействията качествено (при възможност върху всяка заинтересована Опишете специфичните НАМЕСА “: на (икономически/социални/екологични) (върху всяка заинтересована (икономически/социални/екологични) всички негативни не може да бъде (върху всяка заинтересована очаквани и средните предоставянето на лица и в този лица. При този вариант лица. върху малките и – и количествено) страна/група въздействия с акцент върху информиране, такси, организационни мерки. въздействия: страна/група заинтересовани въздействия: въздействия на разрешен чрез страна/група заинтересовани специфични въздействия. предприятия: административни услуги смисъл няма отношение не се очаква намаляване средните предприятия; всички значителни потенциални заинтересовани страни. Пояснете кои второстепенни. малките и средните предприятия регулаторни режими, административни Необходимо е уреждането страни) Вариант 1. организационни мерки страни) и не въвежда към на административна тежест) икономически, социални въздействия се очаква да и административната услуги и др.) на проблема с нови задължения за административната тежест за административната тежест за и екологични въздействия, бъдат значителни и кои тежест (задължения за 5. Степени 5.1. Сравняване По на вариантите: на изпълнение по проблем 1: критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант „Без действие“ Вариант 2 „Изменение и допълнение на НПК Вариант 3 „Ненормативна намеса“ т с о н в и т к е ф Е Цел 1: Изпълнение в максимален обем изискванията на Националния план за възстановяване и устойчивост по отношение на механизма за осъществяване на съдебен контрол върху постановлението ниска висока ниска 8 на прокурора за прекратяване или за спиране на наказателното производство за престъпление по чл. 201, чл. 202, ал. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, чл. 219, ал. 3 и 4, чл. 220, 224, 225б, 225в, 254а, чл. 254б, ал. 2, чл. 282, 282а, 283, 283а, 283б, чл. 294, ал. 4 във връзка с ал. 2, чл. 301, 302, 302а, 304, 304а, 304б, 305, 305а, 307 и чл. 387, ал. 3 от Наказателния кодекс, както и за всяко едно друго престъпление, извършено във връзка с изброените по- горе, извършени от лицата по чл. 74, ал. 1 от Закона за Сметната палата Цел 2: Създаване на работещ механизъм за контрол върху постановленията за прекратяване на наказателно производство за престъпление, извършено от главния прокурор и създаване на възможност назначаване на прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор едновременно с назначаването на 9 прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор т с о н с а к и ф Е Цел 1: Изпълнение в максимален обем изискванията на Националния план за възстановяване и устойчивост по отношение на механизма за осъществяване на съдебен контрол върху постановлението на прокурора за прекратяване или за спиране на наказателното производство за престъпление по чл. 201, чл. 202, ал. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, чл. 219, ал. 3 и 4, чл. 220, 224, 225б, 225в, 254а, чл. 254б, ал. 2, чл. 282, 282а, 283, 283а, 283б, чл. 294, ал. 4 във връзка с ал. 2, чл. 301, 302, 302а, 304, 304а, 304б, 305, 305а, 307 и чл. 387, ал. 3 от Наказателния кодекс, както и за всяко едно друго престъпление, извършено във връзка с изброените по- горе, извършени от лицата по чл. 74, ал. 1 от Закона за Сметната палата Цел 2: Създаване на работещ механизъм за контрол върху постановленията за прекратяване на наказателно производство за престъпление, ниска висока ниска 10 извършено от главния прокурор и създаване на възможност назначаване на прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор едновременно с назначаването на прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1: Изпълнение в максимален обем изискванията на Националния план за възстановяване и устойчивост по отношение на механизма за осъществяване на съдебен контрол върху постановлението на прокурора за прекратяване или за спиране на наказателното производство за престъпление по чл. 201, чл. 202, ал. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, чл. 219, ал. 3 и 4, чл. 220, 224, 225б, 225в, 254а, чл. 254б, ал. 2, чл. 282, 282а, 283, 283а, 283б, чл. 294, ал. 4 във връзка с ал. 2, чл. 301, 302, 302а, 304, 304а, 304б, 305, 305а, 307 и чл. 387, ал. 3 от Наказателния кодекс, както и за ниска висока ниска 11 всяко едно друго престъпление, извършено във връзка с изброените по- горе, извършени от лицата по чл. 74, ал. 1 от Закона за Сметната палата Цел 2: Създаване на работещ механизъм за контрол върху постановленията за прекратяване на наказателно производство за престъпление, извършено от главния прокурор и създаване на възможност назначаване на прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор едновременно с назначаването на прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор 1.2. ефикасност, 1.1. Сравнете Посочете степента, в която ефективност, чрез която отразява степента, съгласуваност, която показва вариантите чрез сравняване вариантите ще изпълнят която се измерва степента, до която целите могат степента, до която на ключовите им положителни определените цели, съгласно до която вариантите постигат да бъдат постигнати при вариантите съответстват на и отрицателни въздействия. основните критерии за целите на предложението; определено ниво на ресурсите действащите стратегически сравняване на вариантите: или при най-малко разходи; документи. 6. По Посочете Избор проблем процесуалния на препоръчителен 1: Вариант кодекс“. препоръчителните варианти за вариант: 2 Нормативна решаване на поставения намеса: „Изменение проблем/проблеми. и допълнение на Наказателно- 6.1. на Промяна в административната препоръчителния вариант тежест (включително за физическите и по отделните юридическите лица проблеми): от прилагането 12 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за о граничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Няма. 13 Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: …………………………………………………………………………………………….. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Законопроектът ще бъде публикуван за провеждане на обществени консултации за срок от 14 дни с оглед на необходимостта да се предприемат спешни мерки от страна на Република България за изпълнение на предвиденото в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), в Стълб ,,Справедлива България“, Компонент ,,Бизнес среда“, буква „г“ Реформи и инвестиции, Реформа 2: ,,Противодействие на корупцията“. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? . 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: 1. Наказателно-процесуален кодекс 2. Закон за съдебната власт Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: 1. https://lex.bg/laws/ldoc/2135512224 2. https://lex.bg/laws/ldoc/2135560660 Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: 14 25.3.2026 г. X д-р Любомир Талев Директор на дирекция СЗ Signed by: Lyubomir Nikolaev Talev

СПРАВКА ПО ЧЛ. 26, АЛ. 5 ОТ ЗАКОНА ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СТАНОВИЩА ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ ПО ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС Декларирани от лицето данни Портал за дали то действа обществени от свое име, или консултации и защитава Приети/ № Предложения и становища Мотиви интернет страница определена неприети на Министерство позиция от на правосъдието името на друго лице или група лица 1. Асоциацията на прокурорите в България изразява сериозно несъгласие с предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. В представения му вид проектът не предлага последователна и принципно издържана реформа, а въвежда фрагментарни, селективни и вътрешно противоречиви решения, които поставят под съмнение равенството пред закона, правната предвидимост, институционалната логика на наказателния процес и независимостта на прокурора. Още по-притеснително е, че наред с промените в НПК проектът въвежда съществени Асоциация на Не са изменения и в Закона за съдебната власт, както и в Закона за прокурорите в декларирани специалните разузнавателни средства, при това чрез България данни преходните и заключителните разпоредби. 03.04.2026 г. Проектът засяга едновременно няколко различни и самостоятелно значими теми: общия режим на обжалване на постановленията за прекратяване и спиране, специален съдебен контрол за определени престъпления, извършени от лицата по чл. 74, ал. 1 от Закона за Сметната палата, специален режим по делата срещу главния прокурор; нови правила по чл. 368 НПК, изменения в ЗСВ, както и промени в режима по ЗСРС. Това смесване на различни по предмет и характер въпроси в един кратък законопроект е първият ясен белег, че липсва единна законодателна концепция. Вместо кодификационна последователност се наблюдава натрупване на отделни 1 механизми, събрани в общ текст без достатъчна вътрешна логика. I. Законопроектът създава селективен процесуален режим, Не се приема. Въвеждането на вместо общо правило т.нар. Най-същественият порок на проекта е, че той не реформира по „задължителен“ общ начин режима за съдебен контрол върху прокурорските съдебен контрол актове, а създава извънреден ред за ограничен кръг дела и лица. върху С новите чл. 243а и 244а в НПК се предвижда, че при постановленията определени престъпления, извършени от лицата по чл. 74, ал. 1 на прокурора за от Закона за Сметната палата, няма да се прилага общият ред прекратяване и по чл. 243, ал. 4 и чл. 244, ал. 3 НПК, а прокурорът ще бъде спиране на длъжен служебно да изпраща постановленията за прекратяване наказателни и спиране на съда за произнасяне по обосноваността и производства за законосъобразността им. точно определен Така един и същ по правна природа прокурорски акт се поставя кръг под различен режим не според общ процесуален критерий, а престъпления е според това кого засяга конкретното производство. При едни въз основа на дела ще действа общият ред и контролът ще се развива по няколко установения модел. При други дела ще има автоматичен, принципни служебен и задължителен съдебен контрол, без изобщо да е мотива. На нужно процесуална инициатива на страните. Това е селективен първо място това подход, който трудно може да бъде обяснен с общ принцип на са престъпления, наказателния процес. Той създава неравно третиране и поражда които поради риск от персонализирано законодателство. същността на Ако законодателят смята, че прокурорските постановления за изпълнителното прекратяване и спиране трябва да подлежат на по-силен им деяния и съдебен контрол, това следва да бъде уредено като общо качеството на правило. Ако пък не смята, че такъв модел е необходим по субекта оформят принцип, тогава той не следва да се въвежда избирателно само особена висока за определени субекти и определени производства. Законът не степен на може да бъде едновременно общ по форма и персонално обществена насочен по съдържание. опасност, обществен отзвук и значимост. Обществените 2 отношения, които засягат са от особена важност, защото те освен материалното измерение на престъпния резултат, имат и отражение върху основите на държавната власт, нейната стабилност, сигурност и възможност да се грижи и опазва своите граждани. На следващо място, освен високата степен на обществена опасност и значимост, тези престъпления се отличават с това, че в по-голямата си част са такива без пострадал. Липсата на пострадал прави невъзможно упражняването на обичайния процесуален начин за проверка на 3 постановленията на прокурора, които преграждат по- нататъшното развитие на наказателното производство. Именно поради тази две основни причини се предлага въвеждането на задължителен съдебен контрол върху посочените постановления. Целта на предложението е максимално ефективен и справедлив наказателен процес, в случаите когато няма кой активно легитимиран участник в процеса да упражни правото си на защита срещу актове на прокурора. II. Обхватът на новите чл. 243а и 244а е неясен, разтеглив и Частично се Наименованието 4 вътрешно противоречив приема. на предложените Показателно е още самото наименование на новите чл. 243а и разпоредби на 244а. То сочи „съдебен контрол върху постановлението на чл. 243а и 244а е прокурора … за престъпление по чл. 68 от Закона за Сметната формулирано по палата“, но съдържанието на самите разпоредби не урежда правилата на престъпление по този текст, а съдържа дълъг списък от правната престъпления по Наказателния кодекс, извършени от лицата по техника така, че чл. 74, ал. 1 от Закона за Сметната палата. Тоест още то да е кратко, заглавието на новите разпоредби не съответства на тяхното но в същото реално съдържание. Това не е маловажен редакционен дефект, време да дава а симптом за неточна и непрецизна нормативна конструкция. достатъчна Още по-проблемна е формулировката, че специалният режим яснота за ще се прилага и за „всяко едно друго престъпление, извършено съдържанието на във връзка с изброените по-горе“. Тази формула е прекомерно нормата. Именно широка, неясна и непредвидима. Не е ясно какво точно поради тази означава „във връзка“ — функционална връзка, фактическа причина в връзка, времева връзка, връзка по предмет, по мотив или по наименованието участие. Не е ясно и кой ще прави тази първоначална на разпоредбата квалификация, от която зависи дали ще се приложи общият или е използвана извънредният ред. Така текстът отваря широко поле за общата противоречива практика и за спор още на входа на препратка към производството. текста на чл. 68 С други думи, проектът едновременно създава изключение и го от Закона за формулира по начин, който не позволява ясно да се предвиди Сметната палата, границата на това изключение. Това е несъвместимо с където е дадена изискването правната норма да бъде ясна, предвидима и дефиниция на ограничена. понятието „корупция“, обхващащо същите наказателни състави, които са посочени и в последствие в самите разпоредби. Но същото е прецизирано с 5 оглед бележката. В този смисъл противоречие и неяснота по отношение на съдържанието на предлаганите разпоредби не съществува. По отношение на коментара относно „всяко едно друго престъпление, извършено във връзка с изброените по- горе“ в наказателната теория и практика е недвусмислено дефинирано какво означава връзка между престъпни деяния и как тя се установява и доказва. III. Предложеният модел поставя под съмнение Не се приема. По отношение независимостта на прокурора извеждането на Прокурорът е магистрат, който упражнява правомощията си конкретни въз основа на закона, доказателствата и вътрешното си постановления убеждение. Съдебният контрол е нормален елемент от на прокурора, наказателния процес, но той следва да бъде балансиран и които да изграден върху общи правила. Новите чл. 243а и 244а обаче не подлежат на предвиждат просто съдебен контрол, а автоматичен, служебен задължителен 6 и задължителен контрол в избрани случаи, при който самият съдебен контрол прокурор е длъжен да изпрати акта си на съда. са дадени Така законът внушава, че в едни производства прокурорската аргументи в т. 1. преценка следва да се ползва с общото институционално По отношение доверие, а в други — не. Този подход подкопава на обхвата на независимостта на прокурора не защото допуска контрол, а съдебния защото въвежда специален режим на предварително недоверие контрол, а само за определени категории дела. В резултат се получава именно опасна логика: не се укрепва общият ред, а се изваждат избрани произнасяне по казуси от него. обосноваността Проблемът се задълбочава от това, че съдът ще се произнася не и само по законосъобразността, а и по обосноваността на законосъобразно постановленията, и то еднолично и в закрито заседание. Това стта на акта, разширява съдебната намеса в сферата на прокурорската бихме искали да оценка по делото и измества традиционния баланс между припомним функциите на съда и прокуратурата. действащите текстове от НПК, а именно – чл. 213, ал. 5, чл. 243, ал. 5 и чл. 411б, ал. 2. Тук е важно да се отбележи, че тази формулировка датира в текста на чл. 243 НПК още от влизането му в сила през 2006 г. IV. Проектът съдържа необясними асиметрии и Приема се Отново бихме фрагментарни решения частично. искали да При прекратяването по чл. 243а е предвидено двуинстанционно отбележим, че произнасяне — първоинстанционен съд и въззивен съд. При процедурата по спирането по чл. 244а съдът се произнася еднолично в закрито съдебен контрол заседание в седемдневен срок, като определението е на окончателно. Няма убедително обяснение защо при една постановлението 7 извънредна процедура законодателят дава две инстанции, а при на прокурора за друга — само една, още повече при положение че и двата спиране на случая засягат съществени прокурорски актове в досъдебната наказателно фаза. производство е Още по-фрагментарен е подходът при делата, свързани с действаща в този главния прокурор. Там проектът урежда специален режим за си вид още от прекратяване по чл. 411г, но не изгражда симетрично уреден влизането в сила режим за спиране, както прави при чл. 243а и 244а за другата на НПК през категория случаи. Така в един и същи законопроект са 2006 г. използвани различни модели за различни извънредни режими, Едноинстанцион без да е ясно какъв е общият принцип, който ги обединява. ната процедура е Същевременно проектът прави и напълно отделна промяна в обусловена от чл. 368 НПК, по който въвежда нов ред съдът да се произнася факта, че еднолично в закрито заседание в 15-дневен срок. Независимо спирането е от конкретния предмет на чл. 368, самото му включване временно допълнително показва, че законопроектът няма ясен, единен и действие и не последователен предмет. прегражда пътя на наказателното производство окончателно, както е при прекратяване му. Спирането е действие при което съгласно чл. 245 НПК се извършват действия по издирване на извършителя и са въведени конкретни хипотези, при които наказателното производство се възобновява от прокурора. Ето 8 защо, законодателят още със създаването на НПК е възприел „по-лека“ съдебна процедура по контрол спрямо този вид акт на прокурора. Именно този подход е следван и при създаването на предлаганите нови разпоредби на чл. 243а и 244а. При изготвянето на настоящия проект са следвани утвърдените принципи още от създаване на НПК. Предложението, засягащо разпоредбата на чл. 368 НПК е с оглед връщане на законовото положение преди изменението му, обнародвано в ДВ, бр. 97 от 9 2025 г. С посоченото изменение се допусна създаването на „квази“ контрол за бързина на процеса, предоставяйки го в правомощията на административн ия ръководител на прокурора, който е забавил процеса. Подобен контрол не би бил нито обективен, нито ефективен. Няма логика да се предостави контрол на длъжностно лице, което по длъжностните си задължения би следвало да следи за законосъобразно то и навременно изпълнение на функциите на подчинените му служители. В този случай би 10 се получил парадоксът самият контролиращ да признае липсата на контрол от негова страна по механизма на вътрешноведомс твения контрол. По отношение на бележката, че липсва разпоредба, уреждаща съдебен контрол и на постановлението за спиране на наказателно производство за престъпления, извършени от главния прокурор, същата се приема и е отразена в проекта. V. Налице са явни редакционни и препращащи грешки Приема се. Отразено е в Проектът съдържа най-малко две отчетливи законодателни проекта. грешки. Първо, в чл. 244а, ал. 4 е записано, че при отмяна на постановлението за спиране „по реда на ал. 2“ започва да тече нов срок по чл. 234 НПК. Но ал. 2 не урежда съдебна отмяна, а единствено изпращането на преписите до съда и страните. Очевидно е, че препращането е сгрешено. Подобна грешка в 11 централен текст на нова процедура е недопустима, защото показва липса на необходимата нормативна прецизност. Второ, в § 11, т. 2 проектът предвижда новата ал. 4 на чл. 139 ЗСВ да се отнася за заместник на главния прокурор, „назначения по реда на чл. 173, ал. 4“, докато в т. 3 на същия параграф самият проект изменя чл. 173а, ал. 4. Т.е. в рамките на един и същи проект се появява очевидно несъответствие между препращащите разпоредби. Това е класически пример за лоша законодателна техника. Тези дефекти не са „дребни технически неточности“. Те са признак, че проектът не е изработен с необходимата степен на яснота и съгласуваност, а когато се променя наказателнопроцесуална и устройствена материя, такава непълнота е особено опасна. VI. Механизмът по делата срещу главния прокурор създава Не се приема. Предложенията хибридна и трудно защитима фигура в проекта не С измененията в чл. 411г НПК и § 11 ЗСВ проектът предвижда предвиждат по- преписката по чл. 411а, ал. 1 да се разпределя и на съдия, никакъв начин определен по реда на чл. 112, ал. 7 ЗСВ, който впоследствие се промяна на назначава за заместник на главния прокурор, за да осъществява действащата контрол върху действията на прокурора за разследване на конструкция по престъпления, извършени от главния прокурор. Същевременно назначаването на новата ал. 4 на чл. 139 ЗСВ постановява, че този заместник не прокурор, се включва в предвидените в ал. 1 заместници на главния разследващ прокурор и не може да упражнява част от правомощията му. престъпления Така проектът създава фигура с трудно определим статус: извършени от действащ съдия от наказателната колегия на ВКС, определен главния по списък, назначаван от прокурорската колегия на ВСС за прокурор и заместник на главния прокурор, но същевременно неприравнен прокурор, напълно на останалите негови заместници. Не е ясно как точно осъществяващ се съчетават статутът на съдия и функциите на прокурорски контрол върху контролен орган; не е ясно какво се случва при отвод, пречка, действията на несъвместимост или отпадане на основанията; не е ясно и защо прокурора, именно съдия следва да бъде използван като носител на разследващ контролни прокурорски функции, вместо да се търси решение в престъпления рамките на ясно разграничените институционални роли. извършени от Тук е и най-видимият практически абсурд на предложението. главния 12 Проектът създава специална фигура, защото очевидно не вярва, прокурор. че общият ред е достатъчен. Но щом се създава нов Проектът контролиращ прокурор, неизбежно възниква въпросът кой единствено контролира него, как се гарантира неговата безпристрастност и прецизира по какъв ред се търси отговорност при негово действие или текстовете бездействие. Законодателната логика започва да произвежда относно т.нар. нови гаранции за новосъздадени гаранции, вместо да укрепва „контролиращ общите правила. прокурор“, който бидейки назначен за заместник на главния прокурор не следва и не може да се приравни на основните заместници на главния прокурор, на които той може да възлага свои правомощия. „Контролиращия т прокурор“ ще е с ранга на заместник на главния прокурор, но без възможността да му се прехвърлят правомощия, които са извън функциите, за които е назначен. На следващо място ще 13 отбележим, че не се създава нов „контролиращ прокурор“, а само се предлага промяна в момента, в който той се определя и назначава, а именно още при старта на наказателното производство. Във връзка с коментара за липса на контролиращ на контролиращия прокурор, ще напомним, че в наказателния процес над горестоящия прокурор при упражняване на функциите му по чл. 46, ал. 4 НПК няма определен „по-горестоящ“. VII. Проектът предвижда и други практически и системни Не се приема. „Рестартирането слабости “ на сроковете за Предложението всеки път, когато съдът отмени постановление разследване при за прекратяване или спиране, да започва да тече нов срок по чл. отмяна на 234 НПК, създава риск от циклично рестартиране на сроковете постановленията и от удължаване на разследванията чрез последователни за прекратяване отменителни актове. В името на по-силен контрол проектът и спиране е може да произведе точно обратния резултат — повече въведено още 14 процесуално време, повече повторяемост и по-малка през 2008 г. за предвидимост. чл. 243 НПК и Към това се добавя и краткият 14-дневен срок по § 10, в който през 2006 г. за общото събрание на наказателната колегия на ВКС трябва да чл. 244 НПК и с одобри списък по чл. 112, ал. 7 ЗСВ. Проектът обаче не настоящия съдържа критерии как се формира този списък, как се проект не се поддържа неговата актуалност, как се процедира при предвижда изчерпване, несъвместимост, отвод или натовареност. Т.е. промяна в този създава се нов механизъм, без да се уреди докрай неговата режим, а същият практическа изпълнимост. се прехвърля Не е уреден изрично и преходният режим за вече започнали към новите производства, въпреки че проектът отменя чл. 411д, променя разпоредби на чл. 411г и създава нови правомощия по чл. 420, ал. 1 НПК за чл. 243а и чл. искане за възобновяване. При такава чувствителна материя 244а, именно с липсата на ясни преходни правила сама по себе си е източник оглед на бъдещи спорове и тълкувателни затруднения. продължаване и Накрая, проектът разширява през § 12 и режима по ЗСРС, като спазване на говори за искания за СРС за престъпления, осъществени от общите главния прокурор или от негов заместник, докато принципи на процесуалните изменения в НПК в представения текст са НПК. формулирани основно около престъпления, извършени от Съгласно главния прокурор. Това поставя въпрос за вътрешната проекта синхронизация между отделните части на проекта и списъкът по чл. допълнително показва, че материята е развивана на парчета, а 112, ал. 7 ЗСВ е не като единно решение. списък от действащи съдии на длъжност съдия във Върховния касационен съд от наказателната колегия. При съставянето му не са предвидени критерии, а единствено се изисква да са 15 действащи съдии от наказателната колегия на ВКС, което е изцяло обективно притежавано качество. В преходните разпоредби е даден срок, в който общото събрание на наказателната колегия на ВКС да одобри този списък първоначално след влизане в сила на закона. След първоначалното му одобряване същият ще подлежи само на актуализиране според промените в състава на съдиите в наказателната колегия. Няма предвидени преходни разпоредби, уреждащи заварени 16 производства по чл. 411г, чл. 411д и чл. 420, тъй като такива липсват поради няколко причини. Към настоящият момент чл. 411д НПК на практика не работи, предвид използването на препратка към несъществуващ текст и по него не би могло да има висящо производство. Относно чл. 411г и чл. 420 предложените промени са с действие за в бъдеще, поради което не се налага уреждане на заварени отношения. Промените в ЗСРС имат за цел запълване на празнота по отношение предоставяне на всички възможни процесуални 17 способи за разследване на прокурора, разследващ престъпления, извършени от главния прокурор. Пропуск, направен още със създаването на глава тридесет и първа „а“ от НПК. Промените са изцяло, свързани с основните промени в законопроекта, поради което отговарят на изискванията на Закона за нормативните актове относно допустимите промени в други закони в заключителните разпоредби. VIII. Слабостите на законодателната техника са Не се приема. Предлаганите самостоятелно основание проектът да бъде преработен промени в ЗСВ и Независимо от принципните възражения, законодателната ЗСРС са изцяло, техника на проекта е самостоятелно основание той да не бъде свързани с подкрепен в този му вид. Законопроект, озаглавен като основните изменение на НПК, не следва чрез преходните и промени в заключителните разпоредби да прокарва съществени и законопроекта, 18 самостоятелно значими изменения и в ЗСВ, и в ЗСРС, ако целта поради което е открит, прозрачен и пълноценен законодателен дебат. Това не отговарят на са редакционни съгласувания, а реални промени в изискванията на устройствената архитектура на съдебната власт и в режима на Закона за специалните разузнавателни средства. нормативните Доброто законодателство не се познава само по декларираната актове относно му цел, а по точността на понятията, вътрешната допустимите съгласуваност, ясното приложно поле и предвидимостта на промени в други последиците. Именно по тези критерии представеният проект закони в не издържа. заключителните разпоредби. По- Заключение конкретно Асоциацията на прокурорите в България счита, че съгласно чл. 10, предложеният законопроект следва да бъде оттеглен или ал. 1 от Закона цялостно преработен. за нормативните В този му вид той: актове • не изгражда общо правило, а създава селективни обществени изключения; отношения от • поставя под съмнение независимостта на прокурора чрез една и съща извънреден модел на автоматичен съдебен контрол; област се • допуска неравно третиране на сходни прокурорски уреждат с един, актове според това кого засягат; а не с няколко • използва неясни и разтегливи формулировки; нормативни • съдържа явни редакционни и препращащи грешки; актове от същата • създава хибридни фигури и трудно защитими степен. институционални решения; • разширява предмета си скрито чрез преходни и заключителни разпоредби; • не решава системно проблемите на процеса, а добавя нови. Реформа в наказателния процес е необходима, но тя трябва да бъде изградена върху ясни, общи и еднакво приложими правила. Правовата държава не се укрепва чрез специални режими за специални случаи. Доверието в правосъдието не се възстановява чрез законодателно недоверие към отделни прокурорски актове. А равенството пред закона не търпи избирателни изключения. 19