проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата

ПРОЕКТ! ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Д О К Л А Д от НАЙДЕН ТОДОРОВ МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА Относно: проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР – ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, На основание чл. 31, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, внасям за разглеждане от Министерски съвет проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата. Законът за закрила и развитие на културата (ЗЗРК) е основният нормативен акт в България, който урежда принципите на държавната политика в областта на културата, организацията и финансирането на културните институти, както и статута на творците. С оглед на динамиката в сектора и натрупания практически опит се налага усъвършенстване на неговите разпоредби за повишаване на прозрачността, ефективността и устойчивостта на културния сектор. С предложените промени се въвеждат инструменти за детайлно наблюдение и класификация на културните организации и професионалните артисти и специалисти в областта на културата и модернизиране на системата на финансиране на държавните културни институти. По този начин ще се осигури стабилност, предвидимост и възможности за стратегическо планиране на културната политика в страната. Предлага се и актуализиране и синхронизиране на основни понятия в съответствие със специалното законодателство в областта на културата и културното наследство. 1. Предлага се създаване на законова делегация за приемане на подзаконов нормативен акт - наредба от Министерския съвет по предложение на министъра на културата, с която да се регламентират условията и редът за категоризиране на държавните културни институти, тяхното финансиране въз основа на стандарти, както и наблюдението, анализа и оценката на тяхната дейност. В системата на държавните културни институти към министъра на културата (музеи, театри, опери и др.), които към настоящия момент са 103 на брой, функционират модели на финансиране и изисквания към дейността, които са развити във времето поетапно и без достатъчно ясна и последователна нормативна рамка, включително по отношение на тяхното категоризиране, финансиране, наблюдение, анализ 1 | 6 и оценка на дейността. Държавните музеи към министъра на културата се финансират на принципа на делегирания бюджет по стандарти, определени с решение на Министерския съвет, допълвани от собствени приходи (билети, услуги, дарения и проектно финансиране). Съществуващият модел на финансиране осигурява базова устойчивост на функционирането им, но същевременно ограничава финансовата им автономия, включително поради липсата на възможност за формиране и самостоятелно управление на преходни остатъци, както и поради отсъствието на нормативно регламентирани механизми за актуализиране на стандартите за финансиране. Това възпрепятства реализирането на инвестиции в експозиционна дейност, материална база и кадрово развитие. Посочените дефицити затрудняват устойчивото развитие на музейните институции и обосновават необходимостта от нормативно регламентиране на по-гъвкави механизми за финансиране и управление на средствата, които да гарантират по-ефективно планиране и дългосрочно развитие на музейната дейност. При 51 държавни културни института в сферата на сценичните изкуства настоящата система за финансиране води до натрупване на системни дисбаланси и ограничени възможности за въвеждане на предвидими и балансирани принципи при планирането и финансирането на дейността на тези институти. Общият бюджет на държавните културни институти в областта на сценичните изкуства за 2025 г. възлиза на 209, 6 млн. лв., от които над 85% са разходи за персонал. Останалите приблизително 15% от бюджета са предназначени за покриване на текуща издръжка и за реализиране на творческа дейност, чиито разходи нарастват ежегодно, без това увеличение да намира адекватно отражение в размера на предоставяното бюджетно финансиране за държавните културни институти. В рамките на тези средства се включват и разходите за създаване на творчески продукт, които са ограничени и недостатъчни за постигане на целите за високо художествено качество, съпоставимо с европейските стандарти и достижения в съответната област. Наред с това, при формирането на финансирането на държавните културни институти не се отчитат в достатъчна степен реалните разходи, необходими за създаването и представянето на културни продукти. С оглед на необходимостта от конкурентоспособност спрямо съвременните световни тенденции, както на национално, така и на международно ниво, е необходимо на българската публика да се представят утвърдени световни артисти и продукции в областта на музиката и театъра. Това обаче е трудно постижимо при наличните ограничени финансови ресурси. Изброените обстоятелства водят до трайно и ежегодно нарастване на разходите, което от своя страна поражда устойчив дисбаланс между необходимото и предоставеното бюджетно финансиране на държавните културни институти. Анализът на прилагането на системата на делегирания бюджет в областта на сценичните изкуства (въведена от 1.01.2013 г. и изменени – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г., бр. 70 от 2024 г.) показва трайни финансови дефицити в отделни институти, породени от отсъствие на обективни критерии за разпределение на средствата и невъзможност за съпоставима оценка на резултатите от дейността. 2. Предлагат се редица прецизиращи и изясняващи правни норми, като се предвижда съгласуване с министъра на културата на условията на конкурсите за директори на общинските културни институти (чл. 9, ал. 5), както и на конкурсите за директори на държавни културни институти към ведомства (чл. 9, ал. 5). Въвежда се изрично изискване 2 | 6 директорите на държавни културни институти да подписват и подават декларация за липсата на обстоятелствата по чл. 9, ал. 1 като се създава ново изискване, свързано с незаемане на ръководна или контролна длъжност в политически партии и/или коалиции. 3. Следващата промяна в закона е обусловена от неефективно функциониращата и ненапълно изградена система от публични регистри по Закона за закрила и развитие на културата. Действащата законова уредба предвижда поддържането на публични регистри, които следва да осигуряват информация за културните организации и професионалните артисти и специалисти в областта на културата като инструмент за провеждане на държавната културна политика. На практика обаче регистровата система не функционира ефективно и не изпълнява в пълна степен своите цели. Със Закона за изменение и допълнение на ЗЗРК (обн., ДВ, брой 16 от 2024 г.) се регламентира действащият информационен регистър на културните организации да бъде заменен от публичен електронен регистър на културните организации, както се въведе задължение за създаване на публичен електронен регистър на професионалните артисти и специалисти в областта на културата. Въпреки, че законът предвижда създаването на публични електронни регистри за културни организации и професионални артисти, към момента те не функционират пълноценно и не предоставят точна и пълна информация за сектора, което ограничава възможността за ефективно планиране и насочване на публични средства. По отношение на регистъра по чл. 14, ал. 4 се предлагат промени, които имат за цел създаване на условия за добиване на ясна картина на субектите в културния сектор. Чрез промяната в чл. 15 се разширява кръга от обстоятелства, подлежащи на вписване в регистъра, а именно: код на дейността по Класификацията на икономическите дейности на Националния статистически институт и предмет на дейност в съответствие с §1, т. 3 от Допълнителните разпоредби. Предвидено е за водене на регистъра да бъде използвана системата по чл. 52а от Закона за електронното управление, тъй като към момента не е изпълнена разпоредбата на чл. 14, ал. 4 за съхранение на информацията чрез електронна база данни, управлявана от информационна система. С изменението на текста и регламентирането на използване на системата по чл. 52а от ЗЕУ ще се унифицира подхода при воденето на регистри в Министерство на културата, както и ще се спести публичен финансов ресурс. Регистърът ще позволява публичен достъп до информация за държавните, общинските и частните културни организации, ще предоставя ясна статистика за активните участници в културния сектор и ще подпомогне формулирането на политики и програми за финансиране на ефективно развиващите се институции. Чрез въвеждането на ясни критерии за вписване, изискване за годишна отчетност, регистърът ще осигури инструмент за наблюдение, анализ и планиране на културната политика на национално и регионално ниво. Въвежда се изискването за подаване на годишен отчет за дейността си през предходната календарна година по образец, който ще бъде утвърден с наредбата за водене на регистъра. По отношение на регистъра по чл. 14, ал. 4а също се разширява кръга от обстоятелства, подлежащи на вписване в регистъра: единен граждански номер или личен номер на чужденец – само за служебно ползване; код на професията съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите или код на дейността по Класификацията на 3 | 6 икономическите дейности на Националния статистически институт; правно основание за осигуряване съгласно предвиденото в осигурителното законодателство; вид заетост; степен на образование и професионална квалификация и област на дейност в сферата на културата. За изграждането и поддържането на този регистъра ще се ползва системата по чл. 52а от Закона за електронното управление, което ще гарантира единен и ефективен подход при воденето и поддържането на данните. Друг ключов момент в предложените промени е въвеждането на подаването на отчет за дейността в сферата на културата на вписано в регистъра лице за предходната календарна година по образец, който ще бъде утвърден с подзаконов нормативен акт на министъра на културата, съгласувано с министъра на електронното управление. Предложените изменения ще бъдат ключови за изработването на реален инструмент за мониторинг на културните организации и артистичната дейност в страната и на по-късен етап ще бъде основата на формирането на реални политики по отношение на културата и изкуствата. Съществена част от предложените промени са насочени към разрешаване на системните дисбаланси и проблеми в моделите на финансиране и изискванията за дейността на държавните културни институти. 4. Анализът на финансирането на държавните културни институти в сферата на сценичните изкуства показва, че въведената през 2010 г. система на делегиран бюджет е предоставила самостоятелност на институциите и възможност за формиране на репертоар и творчески колективи в съответствие с профила на института. Въпреки това, липсата на ясна нормативна уредба, контролни механизми и обвързване с национални политики доведе до финансови дефицити, неравномерно разпределение на средства и зависимост от приходите от билети и спонсорство. Пандемията от Ковид-19 показа необходимостта от по-гъвкав, но предвидим и контролиран модел на финансиране, който съчетава стабилност и стимули за качествена творческа дейност. В чл. 23а, ал. 1 се предлага допълване на разпоредбата, като наред със средствата за осъществяване на дейности в областта на сценичните изкуства и за реализиране на творчески проекти, финансирани на конкурсен принцип се добавят и такива за реализиране на държавна задача, поставена от министъра на културата, свързана с популяризиране на автори, произведения, изпълнители и събития, с цел развитието на българската култура и за изпълнение на национални програми за развитие на изкуствата и културата, одобрени с решение на Министерския съвет. Регламентира се, че министърът на културата утвърждава формули за разпределение на средствата по чл. 23а, ал. 1, т. 1 в съответствие с наредбата по чл. 4а. Предлага се въвеждането на двукомпонентен модел на делегиран бюджет, включващ ,,основен компонент“ за съответната група държавни културни институти и ,,допълнителни компоненти“, които да отчитат спецификата на културните институти и обективни географски, демографски, икономически, инфраструктурни, художествени и др. показатели, с които се диференцират различните нива на разходите при упражняване на дейност в областта на сценичните изкуства; реализиране съвместни продукции с други културни организации и професионални артисти; както и фактори, които ограничават дейността в изпълнение на противоепидемични мерки, извънредно положение и форсмажорни обстоятелства. С изменението на чл. 23а ще се дефинира по-прецизно целта 4 | 6 на разпределението на средствата и ще се въведе възможността Министерство на културата да поставя държавни задачи, свързани с популяризиране на автори, произведения, изпълнители и събития, свързани с развитието на българската култура. Дефинирането на подобна възможност има за цел да даде инструмент на държавата за формиране на политики и път за развитие в контекста на липсата на стратегия за развитие на българската култура. Предложени са промени и в чл. 23д, касаещи финансирането на държавни културни институти в областта на културното и аудио-визуалното наследство и библиотечното дело. Освен промяна в наименованието на раздела „Раздел Ia“ чрез включването на дейностите в областта на аудио-визуалното наследство, осъществявани от Българската национална филмотека, се предлагат терминологични промени за синхронизиране наименованието на Центъра за подводна археология със Закона за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно определянето на Центъра за подводна археология за институт от категория 2 под егидата на ЮНЕСКО като "Институт за подводно наследство" (обн., ДВ, бр. 25 от 10.03.2026 г.). Предвижда се, стандартите за финансиране на културните институти в областта на културното аудио-визуалното наследство и библиотечното дело също да се уредят в наредбата по чл. 4а. 5. С проекта е извършена актуализация и синхронизация на остарели дефиниции, за да се осигури съответствие с реалното функциониране на културния сектор и действащото законодателство. Предложено е замяна на термина ,,културно-историческо наследство“ с ,,културно наследство“, както и на „културни ценности“ с „културни продукти“. Съображението е, че културните ценности по смисъла на ЗЗРК не могат да бъдат създавани и не всички културни организации работят в тази сфера, както и с оглед дефиницията за културна ценност в чл. 7, ал. 2 от Закона за културното наследство. С предложения законопроект се усъвършенстват действащите дефиниции за „култура“ и „културна организация“, както и се създават нови за „професионален артист”, „специалист в областта на културата”, „професионалната дейност в областта на културата”, „културен продукт“ и „държавна задача“. Въпреки немалкия обем от предлагани промени, настоящият законопроект представлява само първата стъпка от процеса на усъвършенстване на правния режим на държавната политика в областта на културата, организацията и финансирането на културните институти, както и статута на творците. Към предложения проект на акт е приложена необходимата финансова обосновка за актове, които не оказват въздействие върху държавния бюджет, съгласно чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б” от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. С проекта не се транспонира европейско законодателство, поради което не се налага изготвяне на справка за съответствие с европейското право съгласно чл. 35, ал. 2, т. 5 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. В изпълнение на чл. 20, ал. 2 от Закона за нормативните актове е извършена частична предварителна оценка на въздействието на законопроекта, която съгласно чл. 30г от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е съгласувана с дирекция „Координация и модернизация на администрацията“. 5 | 6 В изпълнение на чл. 26, ал. 4 от Закона за нормативните актове проектът е публикуван на интернет страницата на Министерството на културата и на Портала за обществени консултации за срок от 14 дни. Мотивите за определянето на съкратен срок за провеждане на обществени консултации е за да бъдат преодолени съществени нормативни дефицити в уредбата и финансирането на държавните културни институти, публичните регистри в сектора на културата, което затруднява прилагането на закона и провеждането на държавна политика в културата. Със законопроекта се създава правна основа за последващи неотложни действия по изработването на подзаконова нормативна уредба и техническа подготовка по въвеждането на регистрите. Законопроектът е съгласуван по реда на чл. 32-34 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Направените бележки и предложения са отразени съгласно приложената справка. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР – ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, С оглед гореизложеното, на основание чл. 8, ал. 4, т. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, предлагам да разгледате и одобрите предложения законопроект. X Найден Тодоров Министър на културата 6 | 6

Проект ! Закон за изменение и допълнение на Закон за закрила и развитие на културата (обн., ДВ, бр. 50 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 34 от 2001 г., бр. 75 от 2002 г., бр. 55 от 2004 г., бр. 28, 74, 93, 99 и 103 от 2005 г., бр. 21, 41 и 106 от 2006 г., бр. 84 от 2007 г., бр. 19, 42 и 74 от 2009 г., бр. 13, 50 и 97 от 2010 г., бр. 25 и 54 от 2011 г., бр. 77 и 102 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 96 от 2015 г., бр. 16 от 2016 г., бр. 7, 28, 88, 94 и 103 от 2018 г., бр. 47 и 100 от 2019 г., бр. 26, 44 и 52 от 2020 г., бр. 18 от 2022 г., бр. 56, 84 и 108 от 2023 г. и бр. 16 от 2024 г. и бр. 16 от 2026 г.) § 1. В чл. 2, т. 4 думите „обогатяване на културно-историческото наследство“ се заменят с „представяне на културното наследство.“ § 2. В чл. 3, ал. 1 се изменя така: „(1) „Културните организации осъществяват дейности по създаването, съхраняването, разпространяването и/или изпълнението на културни продукти, както и дейностите по опазване и представяне на културното наследство. “ § 3. В чл. 4, ал. 1 след думата „държавни“ се поставя запетая и се добавя „регионални“. § 4. Създава се чл. 4а: „Чл. 4а. Условията и редът за категоризиране на държавните културни институти, тяхното финансиране въз основа на категориите, както и наблюдението, анализа и оценката на дейността им се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на културата.“ § 5. В чл. 5, ал. 6, т. 1 думите „и чл. 7, ал. 5“ се заличават. § 6. В чл. 6 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 накрая се добавят думите „или със закон“. 2. В ал. 3 се създава изречение второ: „Условията на конкурса се съгласуват с министъра на културата.“ § 7. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Държавни културни институти с национално значение са тези културни институти, които изпълняват общонационални и представителни функции по създаване, съхранение, разпространяване 1 и/или изпълнение на културни продукти, както и дейностите по опазване и представяне на културното наследство.“ 2. В ал. 2 думите „наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на културата“ се заменят с „наредбата по чл. 4а“; 3. Създава се ал. 7: „(7) Директорите на държавни културни институти по ал. 1: 1. въз основа на концепцията по ал. 5 изготвят стратегически план за развитието на културния институт за срока по ал. 4, който се одобрява от министъра на културата в съответствие с чл. 2; 2. ежегодно до 31 март представят на министъра на културата доклад за дейността на културния институт за предходната година. § 8. В чл. 9, ал. 5 се създава изречение второ: „Условията на конкурса се съгласуват с Министерството на културата.“ § 9. В чл. 9а се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 се създава т. 4: „4. заемат ръководна или контролна длъжност в политически партии и/или коалиции.“ 2. Създава се ал. 4: „(4) При встъпване в длъжност директорите на културни институти подписват и подават декларация за липсата на обстоятелствата по ал. 1, т. 1-4.“ § 10. В чл. 14 се правят следните изменения: 1. Алинея 4 се изменя така: „(4) Министерството на културата създава, води и поддържа публичен електронен регистър на културните организации. За изграждане и поддържане на регистъра се използва системата по чл. 52а от Закона за електронното управление.“ 2. Алинея 6 се отменя. § 11. Чл. 15 се изменя така: „ Чл. 15 (1) Вписването, заличаването на обстоятелства и обявяването на актове в регистъра по чл. 14, ал. 4 се извършват по партида на юридическото лице в електронна форма въз основа на подадено заявление в електронна форма. (2) В регистъра по чл. 14, ал. 4 се вписват: 1. наименование на културната организация; 2. единен идентификационен код от търговския регистър, регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или код по БУЛСТАТ; 3. код на дейността по Класификацията на икономическите дейности на Националния статистически институт; 4. предмет на дейност в съответствие с §1, т. 3 от Допълнителните разпоредби; 5. форма на собственост - държавна, общинска, частна, със смесено участие; 6. акт на създаване; 2 7. седалище и адрес на управление; 8. адрес за кореспонденция; 9. трите имена на представляващото лице/лица. (3) Ежегодно до 15 май вписаните в регистъра юридически лица подават годишен отчет за дейността си през предходната календарна година по образец, утвърден с наредбата по ал. 10. Отчетът се обявява по партидата на лицето. (4) При установяване на нередовности и непълноти в предоставените данни заявителят се уведомява писмено, като му се предоставя срок от 10 работни дни за отстраняване на нередовностите с указание, че ако те не бъдат отстранени, производството ще бъде прекратено. (5) В 14-дневен срок от подаване на заявлението по ал. 1 или от отстраняването на нередовностите по ал. 4 министърът на културата или оправомощено от него длъжностно лице: 1. извършва вписване; 2. отказва вписване с мотивирана заповед 3. заличава културната организация от регистъра по чл. 14, ал. 4. (6) При промяна на обстоятелство по ал. 2 се подава заявление в електронна форма за вписване на промяната в 14-дневен срок от нейното настъпване. (7) Заличаване на културната организация от регистъра по чл. 14, ал. 4 се извършва със заповед на министъра на културата или оправомощено от него длъжностно лице при: 1. прекратяване на дейността; 2. заличаване на регистрацията на културната организация от търговския регистър, регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или регистър БУЛСТАТ; 3. смърт на физическото лице – търговец; 4. подадено заявление за доброволно заличаване; 5. извършено вписване въз основа на неверни данни, неистински документи или на документи с невярно съдържание; 6. промяна на дейността, която води до несъвместимост за извършване на културна дейност. 7. промяна на код на дейността по Класификацията на икономическите дейности на Националния статистически институт; 8. промяна на дейността по § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби; 9. неподаден годишен отчет съгласно ал. 3. (8) Заповедта, с която се отказва вписване в регистъра по чл. 14, ал. 4 или се извършва заличаване на вписването, може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (9) За вписване, заличаване на обстоятелства и обявяване на актове в регистъра по чл. 14, ал. 4 не се събират държавни такси. (10) Редът за водене на регистъра по чл. 14, ал. 4 се определя с наредба на министьра на културата, съгласувано с министъра на електронното управление. (11) Съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, и организации, предоставящи обществени услуги, не може да изискват доказване на обстоятелства, вписани в регистъра по чл. 14, ал. 4. 3 § 12. Чл. 15а се изменя така: „Чл. 15а (1) Вписването, заличаването на обстоятелства и обявяването на актове в регистъра по чл. 14, ал. 4а се извършват по персонална партида на лицето въз основа на подадено заявление в електронна форма. На вписване подлежат: 1. трите имена на лицето; 2. единен граждански номер или личен номер на чужденец – само за служебно ползване; 3. код на професията съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите или код на дейността по Класификацията на икономическите дейности на Националния статистически институт; 4. правно основание за осигуряване съгласно предвиденото в осигурителното законодателство; 5. вид заетост; 6. степен на образование и професионална/и квалификация/и; 7. област на дейност в сферата на културата. (2) Областите на дейност на професионалните артисти и специалисти в областта на културата се определят с наредбата по ал. 10. (3) Ежегодно до 15 май на календарната година, вписаните в регистъра лица подават отчет за дейността си през предходната календарна година, по образец, съгласно наредбата по чл. 14, ал.4а. Отчетът се обявява по партидата на лицето. (4) При установяване на нередовности и непълноти в предоставените данни, министърът на културата или оправомощено от него длъжностно лице уведомява заявителя, като му предоставя 10 работни дни за отстраняване на нередовностите с указание, че ако те не бъдат отстранени, процедурата ще бъде прекратена. (5) В 14-дневен срок от подаване на заявлението по ал. 1 или от отстраняването на нередовностите по ал. 4 министърът на културата или оправомощено от него длъжностно лице: 1. извършва вписване; 2. отказва вписване с мотивирана заповед; 3. заличава вписването. (6) Вписването, заличаването на обстоятелства и обявяването на актове в регистъра по чл. 14, ал. 4а се извършва в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството, съответно от неговата промяна. (7) Заличаване от регистъра се извършва със заповед на министъра на културата или оправомощено от него длъжностно лице при: 1. смърт на физическото лице; 2. подадено заявление за доброволно заличаване; 3. неподаден годишен отчет съгласно ал. 3. (8) Заповедта, с която се отказва вписване в регистъра по чл. 14, ал. 4а или се извършва заличаване на вписването, може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. 4 (9) За вписване, заличаване на обстоятелства и обявяването на актове в регистъра по чл. 14, ал. 4а не се събират държавни такси. (10) Редът за водене на регистъра по чл. 14, ал. 4а се определя с наредба на министъра на културата, съгласувано с министъра на електронното управление. (11) За водене на регистъра по чл. 14, ал. 4а се осигурява достъп до регистъра на населението – Национална база данни „Население“, регистъра БУЛСТАТ, регистъра на заетостта и регистъра на задължените лица, създадени и поддържани от Националната агенция за приходите и регистъра на чужденците.“ § 13. В чл. 17, ал. 2 думите „националните културни ценности“ се заменят с „българската култура“ § 14. В чл. 20, т. 1 думите „културните ценности“ се заменят с „българската култура“. § 15. В чл. 21, ал. 1, изречение първо се изменя така: „Министърът на културата внася ежегодно в Министерския съвет културен календар на национално значими събития и чествания.“ § 16. В чл. 23а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създават т. 3 и 4: „3. реализиране на държавна задача, поставена от министъра на културата, свързана с популяризиране на автори, произведения, изпълнители и събития, с цел развитието на българската култура; 4. изпълнение на национални програми за развитие на изкуствата и културата, одобрени с решение на Министерския съвет.“ 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Министърът на културата утвърждава формули за разпределение на средствата по ал. 1, т. 1 в съответствие с наредбата по чл. 4а. Утвърдените формули могат да бъдат променяни със заповед на министъра на културата при изменение на бюджета на Министерството на културата.“ 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) Формулите за разпределение на средствата по ал. 2 се състоят от основен и допълнителни компоненти: 1. основен компонент, който се определя за съответна група държавни културни институти спрямо тяхната категория, съгласно наредбата по чл. 4а. 2. допълнителни компоненти, които отчитат: а) спецификата на държавните културни институти и са определени в наредбата по чл. 4а; б) реализирани съвместни продукции с други културни организации и професионални артисти; в) ограничаването на дейността в изпълнение на противоепидемични мерки, извънредно положение и други форсмажорни обстоятелства, определени със закон или въведени с друг акт на държавен орган. 4. Алинея 4 се отменя. 5 §17. Наименованието на Раздел Iа се променя така: Раздел Iа „Финансиране на държавни културни институти в областта на културното и аудио- визуалното наследство и библиотечното дело“ § 18. В чл. 23д се правят следните изменения: 1. В ал. 1: а) в основния текст думите „Центъра за подводна археология“ се заменят с „Института за подводно наследство“; б) в т. 1 думите „подводните археологически проучвания“ се заменят с „проучванията, включително археологическите в областта на подводното наследство“. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Средствата от държавния бюджет по ал. 1, т. 1 се определят на база на стандарти, определени в наредбата по чл. 4а.“ § 19. В чл. 24а, ал. 1 се правят следните изменения: 1. В т. 1 думите „културни ценности“ се заменят с „културни продукти“; 2. В т. 2 думите „културни ценности“ се заменят с „културни продукти“; § 20. В чл. 30, ал. 1, т. 4 след думите „чл. 26, ал. 8, изречение трето“ се добавя „от Закона за авторското право и сродните му права“, поставя се запетая и след думите „чл. 33, изречение първо“ се добавя „от Закона за авторското право и сродните му права“. § 21. В чл. 32, т. 2 думите „културно-историческото наследство“ се заменят с „културното наследство“. § 22. В §1 на Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 1 се изменя така: „1. „Култура“ е съвкупност от творчески, художествени, духовни и интелектуални дейности, чрез които се създават, съхраняват, разпространяват и/или изпълняват културни продукти, както и дейностите, свързани с опазването и представянето на културното наследство, и които утвърждават идентичността и допринасят за развитие на обществото.“ 2. Точка 2 се отменя. 3. Точка 3 се изменя така: „3. „Културна организация“ е структура, създадена съгласно чл. 4, ал. 1 или учредена съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 и 2, с код на дейност по Класификация на икономическите дейности в областта на културата и изкуствата и предмет на дейност, свързан със създаване, съхраняване, разпространение и изпълнение на културни продукти в областта на театъра, музиката, киното, аудиовизията, визуалните 6 изкуства, литературата, художествения превод, танца, цирка, архитектурата, дизайна, както и дейностите, свързани с опазването и представянето на културното наследство.“ 4. Точка 6 се изменя така: „6. „Културно наследство“ е това, по смисъла на Закона за културното наследство. 5. Създават се т. 8 - 12: „8. „Професионален артист“ е лице, което упражнява професионална дейност в областта на културата и/или изкуствата, свързана със създаване и/или изпълнение на културен продукт. 9. „Специалист в областта на културата“ е лице, което упражнява професионална дейност в областта на културата, включително в образователната, научната и изследователската дейност, свързана с подготовката, техническото осигуряване, управлението, разпространението, съхранението и изследването на културни продукти и/или културно наследство, без да е пряк автор и/или изпълнител. 10. „Професионалната дейност в областта на културата” е тази дейност, която се осъществява от лица със специализирани познания в изкуствата и културата и съответно образование и опит. 11. „Културен продукт“ е резултат от дейност в областта на културата, който има художествена, духовна или културна стойност и е предназначен за представяне пред публика; 12. „Държавна задача“ е конкретна задача в областта на културата, свързана с осъществяването на дейността на държавен културен институт, поставена с писмен акт от министъра на културата на определен държавен културен институт.“ Преходни и заключителни разпоредби § 23. Образуваните и неприключили до влизането в сила на закона производства по вписване в регистъра по чл. 14, ал. 4 се довършват по досегашния ред. § 24. (1) Вписаните до влизането в сила на този закон културни организации в регистъра по чл. 14, ал. 4 подават заявление за вписване, съдържащо данните по чл. 15, ал. 2 в едногодишен срок от влизането в сила на § 11. (2) След изтичане на срока по ал. 1 вписването в регистъра по чл. 14, ал. 4 се заличава служебно и издадените удостоверения се обезсилват. §25. (1) В едногодишен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема наредбата по чл. 4а. (2) В шестмесечен срок от приемането на наредбата по чл. 4а, министърът на културата извършва категоризиране на държавните културни институти. § 26. В шестмесечен срок от влизането в сила на закона министърът на културата привежда наредбите по чл. 15, ал. 10 и чл. 15а, ал. 10 в съответствие с този закон. § 27. До влизането в сила на актовете по § 25 и 26 се прилага действащата подзаконова нормативна уредба, доколкото не противоречи на този закон. § 28. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 11, който влиза в сила една година след обнародването на закона в „Държавен вестник“. 7

МОТИВИ към проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата (обн., ДВ, бр. 50 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 34 от 2001 г., бр. 75 от 2002 г., бр. 55 от 2004 г., бр. 28, 74, 93, 99 и 103 от 2005 г., бр. 21, 41 и 106 от 2006 г., бр. 84 от 2007 г., бр. 19, 42 и 74 от 2009 г., бр. 13, 50 и 97 от 2010 г., бр. 25 и 54 от 2011 г., бр. 77 и 102 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 96 от 2015 г., бр. 16 от 2016 г., бр. 7, 28, 88, 94 и 103 от 2018 г., бр. 47 и 100 от 2019 г., бр. 26, 44 и 52 от 2020 г., бр. 18 от 2022 г., бр. 56, 84 и 108 от 2023 г. и бр. 16 от 2024 г. и бр. 16 от 2026 г.) Законът за закрила и развитие на културата (ЗЗРК) е основният нормативен акт в България, който урежда принципите на държавната политика в областта на културата, организацията и финансирането на културните институти, както и статута на творците. С оглед на динамиката в сектора и натрупания практически опит се налага усъвършенстване на неговите разпоредби за повишаване на прозрачността, ефективността и устойчивостта на културния сектор. С предложените промени се въвеждат инструменти за детайлно наблюдение и класификация на културните организации и професионалните артисти и специалисти в областта на културата и модернизиране на системата на финансиране на държавните културни институти. По този начин ще се осигури стабилност, предвидимост и възможности за стратегическо планиране на културната политика в страната. Предлага се и актуализиране и синхронизиране на основни понятия в съответствие със специалното законодателство в областта на културата и културното наследство. 1. Предлага се създаване на законова делегация за приемане на подзаконов нормативен акт - наредба от Министерския съвет по предложение на министъра на културата, с която да се регламентират условията и редът за категоризиране на държавните културни институти, тяхното финансиране въз основа на стандарти, както и наблюдението, анализа и оценката на тяхната дейност. В системата на държавните културни институти към министъра на културата (музеи, театри, опери и др.), които към настоящия момент са 103 на брой, функционират модели на финансиране и изисквания към дейността, които са развити във времето поетапно и без достатъчно ясна и последователна нормативна рамка, включително по отношение на тяхното категоризиране, финансиране, наблюдение, анализ и оценка на дейността. Държавните музеи към министъра на културата се финансират на принципа на делегирания бюджет по стандарти, определени с решение на Министерския съвет, допълвани от собствени приходи (билети, услуги, дарения и проектно финансиране). Съществуващият модел на финансиране осигурява базова устойчивост на функционирането им, но същевременно ограничава финансовата им автономия, включително поради липсата на възможност за формиране и самостоятелно управление на преходни остатъци, както и поради отсъствието на нормативно регламентирани механизми за актуализиране на стандартите за финансиране. Това възпрепятства реализирането на инвестиции в експозиционна 1age дейност, материална база и кадрово развитие. Посочените дефицити затрудняват P устойчивото развитие на музейните институции и обосновават необходимостта от нормативно регламентиране на по-гъвкави механизми за финансиране и управление на средствата, които да гарантират по-ефективно планиране и дългосрочно развитие на музейната дейност. При 51 държавни културни института в сферата на сценичните изкуства настоящата система за финансиране води до натрупване на системни дисбаланси и ограничени възможности за въвеждане на предвидими и балансирани принципи при планирането и финансирането на дейността на тези институти. Общият бюджет на държавните културни институти в областта на сценичните изкуства за 2025 г. възлиза на 209, 6 млн. лв., от които над 85% са разходи за персонал. Останалите приблизително 15% от бюджета са предназначени за покриване на текуща издръжка и за реализиране на творческа дейност, чиито разходи нарастват ежегодно, без това увеличение да намира адекватно отражение в размера на предоставяното бюджетно финансиране за държавните културни институти. В рамките на тези средства се включват и разходите за създаване на творчески продукт, които са ограничени и недостатъчни за постигане на целите за високо художествено качество, съпоставимо с европейските стандарти и достижения в съответната област. Наред с това, при формирането на финансирането на държавните културни институти не се отчитат в достатъчна степен реалните разходи, необходими за създаването и представянето на културни продукти. С оглед на необходимостта от конкурентоспособност спрямо съвременните световни тенденции, както на национално, така и на международно ниво, е необходимо на българската публика да се представят утвърдени световни артисти и продукции в областта на музиката и театъра. Това обаче е трудно постижимо при наличните ограничени финансови ресурси. Изброените обстоятелства водят до трайно и ежегодно нарастване на разходите, което от своя страна поражда устойчив дисбаланс между необходимото и предоставеното бюджетно финансиране на държавните културни институти. Анализът на прилагането на системата на делегирания бюджет в областта на сценичните изкуства (въведена от 1.01.2013 г. и изменени – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г., бр. 70 от 2024 г.) показва трайни финансови дефицити в отделни институти, породени от отсъствие на обективни критерии за разпределение на средствата и невъзможност за съпоставима оценка на резултатите от дейността. 2. Предлагат се редица прецизиращи и изясняващи правни норми, като се предвижда съгласуване с министъра на културата на условията на конкурсите за директори на общинските културни институти (чл. 9, ал. 5), както и на конкурсите за директори на държавни културни институти към ведомства (чл. 9, ал. 5). Въвежда се изрично изискване директорите на държавни културни институти да подписват и подават декларация за липсата на обстоятелствата по чл. 9, ал. 1 като се създава ново изискване, свързано с незаемане на ръководна или контролна длъжност в политически партии и/или коалиции. 3. Следващата промяна в закона е обусловена от неефективно функциониращата и ненапълно изградена система от публични регистри по Закона за закрила и развитие на културата. Действащата законова уредба предвижда поддържането на публични регистри, които следва да осигуряват информация за културните организации и професионалните артисти и специалисти в областта на културата като инструмент за 2age P провеждане на държавната културна политика. На практика обаче регистровата система не функционира ефективно и не изпълнява в пълна степен своите цели. Със Закона за изменение и допълнение на ЗЗРК (обн., ДВ, брой 16 от 2024 г.) се регламентира действащият информационен регистър на културните организации да бъде заменен от публичен електронен регистър на културните организации, както се въведе задължение за създаване на публичен електронен регистър на професионалните артисти и специалисти в областта на културата. Въпреки, че законът предвижда създаването на публични електронни регистри за културни организации и професионални артисти, към момента те не функционират пълноценно и не предоставят точна и пълна информация за сектора, което ограничава възможността за ефективно планиране и насочване на публични средства. По отношение на регистъра по чл. 14, ал. 4 се предлагат промени, които имат за цел създаване на условия за добиване на ясна картина на субектите в културния сектор. Чрез промяната в чл. 15 се разширява кръга от обстоятелства, подлежащи на вписване в регистъра, а именно: код на дейността по Класификацията на икономическите дейности на Националния статистически институт и предмет на дейност в съответствие с §1, т. 3 от Допълнителните разпоредби. Предвидено е за водене на регистъра да бъде използвана системата по чл. 52а от Закона за електронното управление, тъй като към момента не е изпълнена разпоредбата на чл. 14, ал. 4 за съхранение на информацията чрез електронна база данни, управлявана от информационна система. С изменението на текста и регламентирането на използване на системата по чл. 52а от ЗЕУ ще се унифицира подхода при воденето на регистри в Министерство на културата, както и ще се спести публичен финансов ресурс. Регистърът ще позволява публичен достъп до информация за държавните, общинските и частните културни организации, ще предоставя ясна статистика за активните участници в културния сектор и ще подпомогне формулирането на политики и програми за финансиране на ефективно развиващите се институции. Чрез въвеждането на ясни критерии за вписване, изискване за годишна отчетност, регистърът ще осигури инструмент за наблюдение, анализ и планиране на културната политика на национално и регионално ниво. Въвежда се изискването за подаване на годишен отчет за дейността си през предходната календарна година по образец, който ще бъде утвърден с наредбата за водене на регистъра. По отношение на регистъра по чл. 14, ал. 4а също се разширява кръга от обстоятелства, подлежащи на вписване в регистъра: единен граждански номер или личен номер на чужденец – само за служебно ползване; код на професията съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите или код на дейността по Класификацията на икономическите дейности на Националния статистически институт; правно основание за осигуряване съгласно предвиденото в осигурителното законодателство; вид заетост; степен на образование и професионална квалификация и област на дейност в сферата на културата. За изграждането и поддържането на този регистъра ще се ползва системата по чл. 52а от Закона за електронното управление, което ще гарантира единен и ефективен подход при воденето и поддържането на данните. отчет заДругдейносттаключовв сфератамомент внапредложенитекултурата на променивписано ве регистъравъвежданетолиценазаподаванетопредходнатана 3Page календарна година по образец, който ще бъде утвърден с подзаконов нормативен акт на министъра на културата, съгласувано с министъра на електронното управление. Предложените изменения ще бъдат ключови за изработването на реален инструмент за мониторинг на културните организации и артистичната дейност в страната и на по-късен етап ще бъде основата на формирането на реални политики по отношение на културата и изкуствата. Съществена част от предложените промени са насочени към разрешаване на системните дисбаланси и проблеми в моделите на финансиране и изискванията за дейността на държавните културни институти. 4. Анализът на финансирането на държавните културни институти в сферата на сценичните изкуства показва, че въведената през 2010 г. система на делегиран бюджет е предоставила самостоятелност на институциите и възможност за формиране на репертоар и творчески колективи в съответствие с профила на института. Въпреки това, липсата на ясна нормативна уредба, контролни механизми и обвързване с национални политики доведе до финансови дефицити, неравномерно разпределение на средства и зависимост от приходите от билети и спонсорство. Пандемията от Ковид-19 показа необходимостта от по-гъвкав, но предвидим и контролиран модел на финансиране, който съчетава стабилност и стимули за качествена творческа дейност. В чл. 23а, ал. 1 се предлага допълване на разпоредбата, като наред със средствата за осъществяване на дейности в областта на сценичните изкуства и за реализиране на творчески проекти, финансирани на конкурсен принцип се добавят и такива за реализиране на държавна задача, поставена от министъра на културата, свързана с популяризиране на автори, произведения, изпълнители и събития, с цел развитието на българската култура и за изпълнение на национални програми за развитие на изкуствата и културата, одобрени с решение на Министерския съвет. Регламентира се, че министърът на културата утвърждава формули за разпределение на средствата по чл. 23а, ал. 1, т. 1 в съответствие с наредбата по чл. 4а. Предлага се въвеждането на двукомпонентен модел на делегиран бюджет, включващ ,,основен компонент“ за съответната група държавни културни институти и ,,допълнителни компоненти“, които да отчитат спецификата на културните институти и обективни географски, демографски, икономически, инфраструктурни, художествени и др. показатели, с които се диференцират различните нива на разходите при упражняване на дейност в областта на сценичните изкуства; реализиране съвместни продукции с други културни организации и професионални артисти; както и фактори, които ограничават дейността в изпълнение на противоепидемични мерки, извънредно положение и форсмажорни обстоятелства. С изменението на чл. 23а ще се дефинира по- прецизно целта на разпределението на средствата и ще се въведе възможността Министерство на културата да поставя държавни задачи, свързани с популяризиране на автори, произведения, изпълнители и събития, свързани с развитието на българската култура. Дефинирането на подобна възможност има за цел да даде инструмент на държавата за формиране на политики и път за развитие в контекста на липсата на стратегия за развитие на българската култура. Предложени са промени и в чл. 23д, касаещи финансирането на държавнии библиотечнотокултурнидело.институтиОсвен впромянаобласттав нанаименованиетокултурното и аудио-визуалнотона раздела „РазделнаследствоIa“ чрез 4Page включването на дейностите в областта на аудио-визуалното наследство, осъществявани от Българската национална филмотека, се предлагат терминологични промени за синхронизиране наименованието на Центъра за подводна археология със Закона за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно определянето на Центъра за подводна археология за институт от категория 2 под егидата на ЮНЕСКО като "Институт за подводно наследство" (обн., ДВ, бр. 25 от 10.03.2026 г.). Предвижда се, стандартите за финансиране на културните институти в областта на културното аудио-визуалното наследство и библиотечното дело също да се уредят в наредбата по чл. 4а. 5. С проекта е извършена актуализация и синхронизация на остарели дефиниции, за да се осигури съответствие с реалното функциониране на културния сектор и действащото законодателство. Предложено е замяна на термина ,,културно-историческо наследство“ с ,,културно наследство“, както и на „културни ценности“ с „културни продукти“. Съображението е, че културните ценности по смисъла на ЗЗРК не могат да бъдат създавани и не всички културни организации работят в тази сфера, както и с оглед дефиницията за културна ценност в чл. 7, ал. 2 от Закона за културното наследство. С предложения законопроект се усъвършенстват действащите дефиниции за „култура“ и „културна организация“, както и се създават нови за „професионален артист”, „специалист в областта на културата”, „професионалната дейност в областта на културата”, „културен продукт“ и „държавна задача“. Въпреки немалкия обем от предлагани промени, настоящият законопроект представлява само първата стъпка от процеса на усъвършенстване на правния режим на държавната политика в областта на културата, организацията и финансирането на културните институти, както и статута на творците. 5age P

Образецът на частична предварителна оценка на въздействието влиза в сила от 01 януари 2021 г. Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на културата Нормативен акт: Закон за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата ☐ Не е включен в законодателна/оперативна програма на Министерския съвет ☐ Включен е в законодателна/оперативна програма на Министерския съвет за първото полугодие на 2026 г. Лице за контакт: Юлияна Градинарска, държавен експерт дирекция „Културно наследство, музеи изобразителни изкуства“. Екатерина Кънчева, директор на дирекция „Сценични изкуства и художествено образование“ в и Телефон и ел. поща: 94 00 937 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1 „Нормативна рамка, категоризирането, наблюдението и културни институти към министъра на 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за В системата на държавните културни театри, опери и др.), които към настоящия финансиране и изисквания към дейността, ясна и последователна нормативна рамка, финансиране, наблюдение, анализ и оценка Държавните музеи към министъра бюджет по стандарти, определени с решение приходи (билети, услуги, дарения и финансиране осигурява базова устойчивост финансовата им автономия, включително самостоятелно управление на преходни регламентирани механизми за актуализиране реализирането на инвестиции в експозиционна Посочените дефицити затрудняват устойчивото необходимостта от нормативно регламентиране управление на средствата, които да гарантират на музейната дейност. която анализа които на на проектно на остатъци, на не осигурява достатъчно условия за на дейността и финансирането на държавните културата“ неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. институти към министъра на културата (музеи, момент са 103 на брой, функционират модели на са развити във времето поетапно и без достатъчно включително по отношение на тяхното категоризиране, дейността. културата се финансират на принципа на делегирания на Министерския съвет, допълвани от собствени финансиране). Съществуващият модел на функционирането им, но същевременно ограничава поради липсата на възможност за формиране и както и поради отсъствието на нормативно стандартите за финансиране. Това възпрепятства дейност, материална база и кадрово развитие. развитие на музейните институции и обосновават на по-гъвкави механизми за финансиране и по-ефективно планиране и дългосрочно развитие 2 При 51 държавни културни института в сферата на сценичните изкуства настоящата система за финансиране води до натрупване на системни дисбаланси и ограничени възможности за въвеждане на предвидими и балансирани принципи при планирането и финансирането на дейността на тези институти. Общият бюджет на държавните културни институти в областта на сценичните изкуства за 2025 г. възлиза на 209, 6 млн. лв., от които над 85% са разходи за персонал. Останалите приблизително 15% от бюджета са предназначени за покриване на текуща издръжка и за реализиране на творческа дейност, чиито разходи нарастват ежегодно, без това увеличение да намира адекватно отражение в размера на предоставяното бюджетно финансиране за държавните културни институти. В рамките на тези средства се включват и разходите за създаване на творчески продукт, които са ограничени и недостатъчни за постигане на целите за високо художествено качество, съпоставимо с европейските стандарти и достижения в съответната област. Наред с това, при формирането на финансирането на държавните културни институти не се отчитат в достатъчна степен реалните разходи, необходими за създаването и представянето на културни продукти. С оглед на необходимостта от конкурентоспособност спрямо съвременните световни тенденции, както на национално, така и на международно ниво, е необходимо на българската публика да се представят утвърдени световни артисти и продукции в областта на музиката и театъра. Това обаче е трудно постижимо при наличните ограничени финансови ресурси. Изброените обстоятелства водят до трайно и ежегодно нарастване на разходите, което от своя страна поражда устойчив дисбаланс между необходимото и предоставеното бюджетно финансиране на държавните културни институти. Анализът на прилагането на системата на делегирания бюджет в областта на сценичните изкуства (въведена от 1.01.2013 г. и изменени – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г., бр. 70 от 2024 г.) показва трайни финансови дефицити в отделни институти, породени от отсъствие на обективни критерии за разпределение на средствата и невъзможност за съпоставима оценка на резултатите от дейността. Конкретните нормативни празноти включват:(а) липса на законова делегация за приемане на наредба, уреждаща условията и реда за категоризиране на ДКИ; (б) невъзможност министърът на културата да упражнява системно и съпоставимо наблюдение върху дейността на институтите въз основа на стратегически планове. Съществуващите механизми не предоставят достатъчно ефективни инструменти за въвеждане на нормативно регламентирани условия и ред за категоризиране на държавните културни институти към министъра на културата, както и за системно наблюдение, анализ, оценка и контрол на тяхната дейност, което в отделни случаи налага вземането на спешни управленски решения с краткосрочен характер. Тази липса затруднява по- ефективното използване на публичните ресурси, провеждането на последователна държавна културна политика и контролната функция на министъра в рамките на системата на тези институти. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Не е възможно проблемът да бъде решен в рамките на съществуващото законодателство единствено чрез промени в организацията на работа или чрез въвеждане на технологични решения. Идентифицираните затруднения произтичат от нормативно установени модели на финансиране и организация на дейността между различните категории културни институти, които са уредени на законово ниво. Липсата на ясни принципи за финансиране и на механизми за стратегическо управление не може да бъде преодоляна чрез административни мерки, тъй като администрацията е длъжна да прилага действащите нормативни разпоредби. Въвеждането на нови организационни практики или технологични решения би имало ограничен ефект, доколкото основните параметри на финансирането и дейността са нормативно определени. Поради това е необходима законодателна промяна и приемане на подзаконов нормативен акт, който да регламентира детайлно моделите на финансиране и дейността в съответствие с държавната културна политика, провеждана от министъра на културата. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. 3 Не е възможно проблемът да бъде решен в рамките на съществуващото законодателство единствено чрез промени в организацията на работа или чрез въвеждане на технологични решения. Идентифицираните затруднения произтичат от липсата на достатъчно ясна нормативна рамка за категоризирането, наблюдението и анализа на дейността и финансирането на държавните културни институти към министъра на културата, които следва да бъдат уредени на нормативно ниво. Въвеждането на нови организационни практики или технологични решения би имало ограничен ефект, доколкото е необходима изрична нормативна регламентация на условията и реда за категоризиране, наблюдение, контрол и анализ на дейността на държавните културни институти към министъра на културата 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Необходимостта от предприемане на действия произтича от задължението на държавата да създава условия за развитие и закрила на културата съгласно чл. 23 от Конституцията на Република България, както и от правомощията на министъра на културата да провежда държавната политика в областта на културата. Същевременно в Закона за закрила и развитие на културата е предвидено приемането на подзаконов нормативен акт по чл. 14, ал. 6, който следва да уреди условията и реда за наблюдение и оценка на дейността на държавните културни институти към министъра на културата. Предвид функционалната връзка между наблюдението и анализа на дейността, тяхното категоризиране и финансирането на тези институти е необходимо създаването на цялостна нормативна рамка в тази област. Освен това принципите на добро финансово управление, ефективност, прозрачност и отчетност при разходването на публични средства, установени в Закона за публичните финанси, изискват наличие на ясни нормативно регламентирани механизми за планиране, наблюдение и анализ на дейността на държавните културни институти към министъра на културата. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не e извършвана последваща оценка на въздействие на ЗЗРК, както и анализи по отношение на моделите на финансиране и дейността на държавните културни институти. В рамките на дейността на Министерството на културата обаче са извършвани вътрешни наблюдения и анализи върху прилагането на съществуващите механизми за финансиране и оценка на дейността на държавните културни институти към министъра на културата, включително при подготовката на бюджетните процедури и нормативни документи. Те показват наличие на устойчиви затруднения при прилагането на съпоставими критерии за наблюдение и анализ на дейността на институциите и ограничени възможности за въвеждане на по-предвидими подходи при планирането на тяхното финансиране. Натрупаната административна практика и обратната връзка от държавните културни институти към министъра на културата потвърждават необходимостта от прецизиране на нормативната рамка в тази област. Проблем 2 „Неефективно функциониране и непълно изградена система от публични регистри по реда на Закона за закрила и развитие на културата “ 2.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. Съществуващата нормативна уредба предвижда поддържането на публични регистри, които следва да осигуряват информация за културните организации и професионалните артисти и специалисти в областта на културата като инструмент за провеждане на държавната културна политика. На практика обаче регистровата система не функционира ефективно и не изпълнява в пълна степен своите цели. Публичният регистър на културните организации не е изграден като съвременен електронен регистър, липсват достатъчно механизми за актуализация и структуриране на данните, а наличната информация е недостатъчна за извършване на анализи и планиране на политики в сектора. Към момента в регистъра по чл. 14, ал. 4 от ЗЗРК са вписани 3 445 юридически лица. 4 Значителна част от вписванията са неактуални или непълни – по експертна оценка на администрацията над 40% от вписаните организации не са актуализирали данните си в рамките на последните три години. Публичният регистър на професионалните артисти и специалисти в областта на културата по чл. 14, ал. 4а не е въведен в действие поради липса на подзаконова рамка. Макар създаването на подзаконова нормативна уредба да е възможно в рамките на действащата законова регламентация, настоящите законови разпоредби не осигуряват достатъчно ясен обхват на подлежащите на вписване данни, включително по отношение на формите и интензивността на заетост на лицата в сектора, което ограничава възможностите регистърът да изпълнява функциите си като инструмент за събиране на надеждна информация за заетостта в културния и творческия сектор и за разработване на политики в тази област. Публичните регистри на културните организации и на професионалните артисти и специалисти в областта на културата ще бъдат изградени в средата по чл. 52а от Закон за електронното управление, като финансирането за тяхното поддържане ще бъде осигурено от Министерство на електронното управление. 2.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Проблемът не може да бъде решен изцяло в рамките на съществуващото законодателство чрез организационни или технологични мерки. По отношение на регистъра на културните организации, макар технологично да е възможно изграждането на електронна система, действащата нормативна уредба не предвижда достатъчно ясно задължения за предоставяне, актуализиране и валидиране на информацията, както и обхвата на събираните данни. Липсват нормативни основания за въвеждане на съвременни електронни процеси и за използване на данните за целите на културната политика. По отношение на регистъра на професионалните артисти и специалисти в областта на културата законът предвижда съществуването му, но не съдържа достатъчно ясна законова рамка относно неговото предназначение, съдържание, правни последици и връзката му с публичните политики и мерки за подкрепа в сектора. Това е възпрепятствало изграждането на устойчив и функциониращ регистър единствено чрез организационни действия. С оглед на изложеното организационни промени или внедряване на технологични решения не са достатъчни без изменение на законовите разпоредби, които да създадат правно основание за изграждане и поддържане на функциониращи електронни регистри. 2.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащата нормативна рамка не позволява изграждането на ефективни и функционални регистри, тъй като законът урежда тяхното съществуване формално, без да определя ясно тяхната роля като инструмент за формиране, прилагане и оценка на културната политика. По отношение на регистъра на културните организации липсват достатъчно конкретни законови разпоредби относно обхвата на данните, задълженията за тяхното предоставяне и актуализиране, както и възможността за използване на информацията за аналитични и управленски цели. Това води до ограничена приложимост на регистъра и невъзможност той да изпълнява функцията си на надежден източник на информация за сектора. По отношение на регистъра на професионалните артисти и специалисти в областта на културата законовата уредба не дефинира достатъчно ясно неговото предназначение, съдържание и връзка с публичните политики и мерки за подкрепа, което затруднява създаването на устойчив модел на функциониране. 2.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Предлаганите изменения съответстват на европейските политики за цифрова трансформация на публичната администрация и изграждане на надеждни публични регистри като основа за формиране на политики, основани на данни. 5 2.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършвани последващи оценки на разпоредбите, уреждащи регистрите по Закона за закрила и развитие на културата. Анализите на административната практика при поддържането на регистъра на културните организации показват затруднения, свързани с актуалността и пълнотата на информацията, ограничена функционалност на регистъра и невъзможност данните да бъдат използвани ефективно за анализ и планиране на културната политика. По отношение на регистъра на артистите практическото му нефункциониране през периода на действие на закона представлява индикатор за несъответствие между нормативната уредба и реалните потребности и възможности за прилагането ѝ. Проблем 3 „Несъгласуваност и непълнота на легалните дефиниции в законодателството в областта на културата “ 3.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности Действащият Закон за закрила и развитие на културата съдържа легални дефиниции на основни понятия „култура“ и „културна организация“, които не са актуализирани спрямо съвременните разбирания за културния сектор и не са в достатъчна степен съответстващи с други нормативни актове в областта на културата, основно със Закона за културното наследство. Налице са различия в съдържанието и обхвата на ключови понятия, използвани в двата закона, като например понятието „културни ценности“, което води до различно тълкуване на сходни обществени отношения в рамките на един и същ сектор на публичната политика. Липсата на терминологична и концептуална съгласуваност създава затруднения при прилагането на законодателството, както от административните органи, така и от културните организации и професионалните участници в сектора. Липсата на легална дефиниция на „професионален артист“ и „специалист в областта на културата“ затрудни създаването на регистъра по чл. 14, ал. 4а, въведен с промени в Закона за закрила и развитие на културата (ДВ, бр. 16 от 2024 г.) Конкретните практически последствия от липсата на тези дефиниции включват: (а) невъзможност за определяне на кръга лица, подлежащи на вписване в регистъра по чл. 14, ал. 4а – администрацията не разполага с критерии, по които да ограничи „професионалните артисти" от лицата, занимаващи се с любителско изкуство, което блокира практическото изграждане на регистъра повече от две години след законовото му предвиждане; (б) различно третиране от финансиращи органи на субекти, извършващи идентична дейност, поради противоречащи понятия в ЗЗРК и ЗКН – при кандидатстване по програми, отнасящи се до „опазване на културно наследство", съществува неяснота дали субектите по ЗЗРК попадат в обхвата им предвид разминаването в дефиниция на понятието „културна ценност“ в двата закона; относно условията за достъп до схеми за публично финансиране, обвързани с понятието „професионална дейност в областта на културата“. Въвеждането на ясни дефиниции ще отстрани тези практически пречки и ще определи прецизно кои субекти имат право на достъп до регистровите режими и свързаното с тях публично финансиране, без да изключва субекти, ползвали се от тази подкрепа по досегашния ред. 3.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Проблемът не може да бъде решен чрез организационни мерки или технологични решения, тъй като произтича от съдържанието на действащи законови разпоредби. Различията в използваните легални дефиниции в Закона за закрила и развитие на културата и Закона за културното наследство, създават правна несигурност и затруднения при прилагането на законодателството. Административната практика не може да преодолее тези противоречия, тъй като тълкуването не може да замести законовата яснота. Ето защо е необходима законодателна 6 промяна, чрез която да се актуализират и синхронизират основните понятия в културното законодателство. 3.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащата нормативна рамка съдържа легални дефиниции, които не са съгласувани помежду си и не отразяват в достатъчна степен развитието на културния сектор и съвременните политики в областта на културата. Несъответствията между понятия, използвани в различни закони, включително между Закона за закрила и развитие на културата и Закона за културното наследство, водят до различно тълкуване и прилагане на сходни правни категории. Това създава правна несигурност както за администрацията, така и за културните организации и професионалните участници в сектора. Тъй като легалните дефиниции могат да бъдат изменяни единствено чрез законодателна процедура, действащата нормативна рамка не позволява преодоляване на проблема без законодателна намеса. 3.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Предприемането на действия произтича от принципите на правната сигурност, предвидимост и съгласуваност на нормативната уредба, установени в Закона за нормативните актове. Съгласно изискванията за системност и вътрешна съгласуваност на законодателството, нормативните актове следва да използват последователна терминология и съвместими легални дефиниции. Наличието на различни значения на сходни понятия в отделни закони създава затруднения при правоприлагането и противоречи на принципите на добро регулиране. Предлаганите изменения имат за цел привеждане на нормативната уредба в съответствие с тези изисквания. 3.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не е извършвана последваща оценка на въздействие на ЗЗРК. Необходимостта от актуализиране на дефинициите е установена в процеса на правоприлагане, при което са идентифицирани затруднения, произтичащи от различното съдържание на сходни понятия в отделни закони. Практиката показва, че липсата на терминологична съгласуваност води до нееднакво тълкуване и прилагане на нормативната уредба, което обосновава необходимостта от законодателна намеса. 2. Цели: Цел 1 „Създаване на нормативна рамка за категоризирането, наблюдението и анализа на дейността на държавните културни институти към министъра на културата като основа за по-предвидимо планиране и финансиране на тяхната дейност.“ Да се създадат условия за нормативно регламентиране на категоризирането, наблюдението и анализа на дейността на държавните културни институти към министъра на културата чрез приемане на подзаконов нормативен акт, който да осигури основа за по-предвидимо планиране и финансиране на тяхната дейност и за прилагане на съпоставими критерии при оценката на резултатите от тяхната работа. Индикатор 1.1: Приемане на наредба на Министерския съвет по чл. 4а от ЗЗРК, уреждаща условията и реда за категоризиране, финансиране, наблюдение, анализ и оценка на дейността на ДКИ — в срок до 12 месеца от влизането на закона в сила. Индикатор 1.2: Категоризирани ДКИ към министъра на културата — до 6 месеца от влизането в сила на наредбата. 7 Индикатор 1.3: Изготвяне и одобряване от министъра на стратегически план за развитие по чл. 7, ал. 7 от ЗЗРК от директорите на всички ДКИ с национално значение — до 31 декември на годината, следваща годината на категоризирането. Индикатор 1.4: Подаден годишен доклад за дейността по чл. 7, ал. 7, т. 2 от всички ДКИ с национално значение — процент на изпълнение: 100% от задължените институти до 31 март на следващата година. Индикатор 1.5: Прилагане на формулите за разпределение по чл. 23а, ал. 2, утвърдени в съответствие с наредбата, при разпределението на средствата за всички ДКИ — считано от бюджетната процедура за годината, следваща приемането на наредбата. Цел 2 „Изграждане на пълноценни публични електронни регистри на културните организации и професионалните артисти и специалисти в областта на културата“ Да се въведе модерна информационна инфраструктура с актуални данни за културния сектор, която да подпомага анализите, планирането и оценката на националната културна политика. За изграждането и поддържането на регистрите да се използва системата по чл. 52а от ЗЕУ. Индикатор 2.1: Въвеждане в действие на регистъра по чл. 14, ал. 4 (на културните организации) в системата по чл. 52а от ЗЕУ — в срок до 12 месеца от влизането на закона в сила. Индикатор 2.2: Въвеждане в действие на регистъра по чл. 14, ал. 4а (на професионалните артисти и специалисти) в системата по чл. 52а от ЗЕУ — в срок до 12 месеца от влизането на закона в сила. Индикатор 2.3: Извършена еднократна пререгистрация на всички вписани субекти в регистъра по чл. 14, ал. 4 — процент на обхват: до 100% от вписаните към данните за влизане в силата на наредбата, в срок до 12 месеца от въвеждането на регистъра. Индикатор 2.4: Осигурен автоматизиран служебен обмен на данни между регистъра по чл. 14, ал. 4 и поне три от следните системи: търговски регистър, регистър БУЛСТАТ, регистър на НАП за заетостта, регистър на НСИ по КИД — до края на годината, следваща въвеждане на регистъра в действие. Индикатор 2.5: Подаден годишен отчет по чл. 15, ал. 3 от всички вписани в регистъра на юридическите лица — процент на изпълнение: не по-малко от година 80% в първата; 95% до третата година от въвеждането на задължението. Цел 3 „Актуализиране и синхронизиране на легалните дефиниции в областта на културата“ Целта е да се премахнат противоречията между различни закони, да се уточнят основните понятия и да се осигури правна сигурност при прилагането на нормативната уредба. Индикатор 3.1: Пълно отстраняване на противоречията между ЗЗРК и Закона за културното наследство по отношение на понятията „култура“, „културна организация“, „културно наследство“ и „културни ценности/продукти“ — с влизането в силата на закона. Индикатор 3.2: Функциониращ регистър по чл. 14, ал. 4а, чието изграждане е станало невъзможно поради липсата на дефиниция за „професионален артист" и „специалист в областта на културата“. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: Посоченият брой заинтересовани страни е ориентировъчен и е определен въз основа на налични административни данни и експертна оценка за обхвата на културния сектор. 8 Проблем 1 „Нормативна рамка, която не осигурява достатъчно условия за категоризирането, наблюдението и анализа на дейността и финансирането на държавните културни институти към министъра на културата“ 1. Министерство на културата – като първостепенен разпоредител с бюджет. 2. Държавни културни институти – 103 бр. – пряко засегнати от въвеждането на нормативна рамка за категоризиране, наблюдение и анализ на дейността им. 3. Граждани и публики – непряко засегнати чрез качеството, достъпа и устойчивостта на предоставяните културни услуги. Проблем 2 „Неефективно функциониране и непълно изградена система от публични регистри по Закона за закрила и развитие на културата “ 1. Министерство на културата – органът, който поддържа регистрите и използва информацията за формиране на политики. 2. Културни организации, подлежащи на вписване в регистъра – към настоящия момент са вписани 3 445 бр. организации. 3. Самоосигуряващи се лица в сектора на културните и творчески индустрии – 4 604 бр. по данни от Агенция по вписванията към април 2023 г. 4. Малки и средни предприятия в културния и творческия сектор частни търговски дружества, осъществяващи дейност в сектора – вписани в регистъра или подлежащи на вписване. Оценката на въздействието върху тях е различна от тази за ЮЛНЦ: търговските дружества са пряко засегнати от административните изисквания за вписване и отчетност, като допълнителните разходи за съответствие могат да повлияят на конкурентоспособността им спрямо нерегистрирани участници в сектора. 5. Юридически лица с нестопанска цел (сдружения, фондации, читалища) – значителна група сред вписаните организации, за която административното натоварване е относително по- голямо поради ограничен административен капацитет. За тази група е особено важно осигуряването на служебен обмен на данни и опростени форми за отчетност. 6. Общини (265 бр.) – пряко засегнати, тъй като общинските културни организации (читалища, общински театри, музеи, галерии) са сред субектите, подлежащи на вписване в регистъра по чл. 14, ал. 4. Промените в регистровия режим пряко рефлектират върху административните задължения на общините като учредители и финансиращи органи на тези структури. 7. Национално сдружение на общините в Република България (НСОРБ). 8. Други административни органи, използващи данни от публични регистри – непряко засегнати чрез възможностите за обмен на информация. Проблем 3 „Несъгласуваност и непълнота на легалните дефиниции в законодателството в областта на културата “ 1. Министерство на културата – прилага нормативната уредба и осъществява координация на културната политика; 2. Административни органи, прилагащи културното законодателство – структури на изпълнителната власт и специализирани администрации; 3. Културни институти и културни организации – които прилагат нормативните дефиниции при осъществяване на дейността си. 4. Съдебни и контролни органи – непряко засегнати поради необходимостта от тълкуване на несъгласувани понятия. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 9 Предвид характера на идентифицираните проблеми, които произтичат от действащата нормативна уредба, възможностите за тяхното преодоляване чрез организационни или административни мерки в рамките на съществуващото законодателство са ограничени. Поради това са разгледани два основни варианта за действие – вариант „Без действие“ и вариант „Приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата. 4.1. По проблем 1: „Нормативна рамка, която не осигурява достатъчно условия за категоризирането, наблюдението и анализа на дейността и финансирането на държавните културни институти към министъра на културата“ Вариант „Без действие“: Описание: При вариант „Без действие“ не се предприемат изменения в Закона за закрила и развитие на културата и не се създава подзаконова нормативна уредба, уреждаща условията и реда за категоризиране, наблюдение и анализ на дейността на държавните културни институти към министъра на културата. Запазва се действащата нормативна рамка и съществуващата практика по прилагането ѝ от Министерството на културата. Финансирането на държавните културни институти към министъра на културата продължава да се осъществява по съществуващите механизми при липса на нормативно регламентирани условия и ред за тяхното категоризиране и за системно наблюдение и анализ на дейността им. Управленските решения продължават да се реализират в условията на ограничени нормативни инструменти за прилагане на съпоставими критерии при планирането и оценката на дейността на тези институти. Административната практика запазва водеща роля при преодоляване на възникващи практически затруднения чрез вътрешни указания, индивидуални решения и текущи управленски подходи, без възможност за въвеждане на ясна и предвидима нормативна рамка за категоризирането, наблюдението и анализа на дейността на държавните културни институти към министъра на културата. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При реализиране на вариант „Без действие“ не възникват допълнителни разходи за държавния бюджет, свързани с разработването, приемането и прилагането на нова подзаконова нормативна уредба, уреждаща условията и реда за категоризиране, наблюдение и анализ на дейността на държавните културни институти към министъра на културата. Запазването на действащата нормативна рамка позволява да се избегнат финансови ангажименти, произтичащи от въвеждането на нови изисквания и процедури, както и необходимостта от ресурсно обезпечаване на процеси по тяхното прилагане. Държавните културни институти към министъра на културата продължават да функционират при съществуващите условия на финансиране, което осигурява краткосрочна финансова предвидимост на текущите бюджети и избягване на преходни разходи, свързани с адаптиране към нова нормативна рамка за категоризиране, наблюдение и анализ на дейността им. Липсата на промени означава също, че не се налага инвестиция в административно преструктуриране, актуализиране на вътрешни процедури или адаптация на персонала във връзка с нови нормативни изисквания. В краткосрочен план ще се запази институционалната стабилност, тъй като дейността на държавните културни институти към министъра на културата продължава да се осъществява в рамките на познатата нормативна и организационна среда. Избягват се промени, които биха могли временно да затруднят функционирането на институциите, включително адаптиране към нови изисквания, свързани с категоризирането, наблюдението и анализа на тяхната дейност. Персоналът и ръководствата на институциите продължават работа при установени практики, което 10 намалява риска от краткосрочни организационни затруднения и несигурност в периода на евентуален преход към нова нормативна рамка. При реализацията на варианта не се очакват преки или косвени екологични въздействия, тъй като той не предвижда промени в дейности, свързани с използването на ресурси, инфраструктура или околна среда. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: При реализиране на вариант „Без действие“ се запазват съществуващите ограничения в нормативните инструменти за въвеждане на условия и ред за категоризиране, наблюдение и анализ на дейността на държавните културни институти към министъра на културата. Това ограничава възможностите на Министерството на културата за прилагане на съпоставими критерии при планирането и финансирането на дейността на тези институти и създава необходимост от компенсиране на нормативните дефицити чрез текущи административни решения, което увеличава административното натоварване и създава предпоставки за непоследователност в управленските практики. Държавните културни институти към министъра на културата продължават да функционират в условията на нормативна рамка, която не създава достатъчно условия за прилагане на единни подходи при категоризирането, наблюдението и анализа на тяхната дейност. Това ограничава възможностите за по-предвидимо планиране на дейността им и за въвеждане на съпоставими критерии при оценката на резултатите от тяхната работа и при разпределението на публичните ресурси. Запазва се зависимостта от краткосрочни управленски решения и ограничената предвидимост при планиране на дейността, което затруднява устойчивото развитие на институциите. Приблизителна оценка на негативното финансово въздействие „от бездействие“: при наблюдавани отклонения на разходите от обективно обоснованите нива в диапазона 8–12% за отделни ДКИ (въз основа на вътрешни одитни констатации и данни от бюджетните процедури), годишният потенциален ефект от неефективно разпределение на публични средства в системата се оценява на 46,6 млн. евро за 2025 г. от общия бюджет на системата. Запазването на съществуващата система означава, че тези средства продължават да се разпределят без съпоставима обективна основа, без системен мониторинг и без обвързаност с оценими резултати от дейността на институтите. По отношение на гражданите и публиките се запазват съществуващите ограничения във възможностите за системно подобряване на качеството и устойчивостта на предоставяните културни услуги, доколкото липсата на нормативно регламентирани механизми за категоризиране, наблюдение и анализ на дейността на държавните културни институти към министъра на културата ограничава възможностите за прилагане на съпоставими критерии при планирането и оценката на тяхната дейност. По отношение на екологичните въздействия не се очакват съществени ефекти при реализиране на вариант „Без действие“, тъй като запазването на действащата нормативна рамка не е свързано с промени в използването на природни ресурси, инфраструктура или дейности с въздействие върху околната среда. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: При реализиране на вариант „Без действие“ не се очаква пряко въздействие върху малките и средните предприятия, тъй като съществуващата нормативна рамка, уреждаща категоризирането, наблюдението и анализа на дейността и финансирането на държавните културни институти към министъра на културата, не въвежда нови регулаторни режими, административни задължения или изисквания към предприятията в културния и творческия сектор. Запазването на действащата нормативна рамка не променя условията за осъществяване на дейност от страна на малките и средните предприятия и не създава допълнителни разходи или 11 административна тежест за тях. Възможно е косвено въздействие върху част от малките и средните предприятия, които осъществяват партньорска дейност с държавни културни институти към министъра на културата, доколкото запазването на съществуващата нормативна рамка не създава условия за въвеждане на по-съпоставими критерии при планирането и финансирането на дейността на тези институти. Това въздействие се оценява като ограничено по обхват и непряко по характер. Административна тежест: При реализиране на вариант „Без действие“ не се въвеждат нови административни режими, задължения за информиране или изисквания към заинтересованите страни, поради което не се наблюдава увеличение на административната тежест. Същевременно се запазва съществуващата административна рамка, свързана с планирането и финансирането на дейността на държавните културни институти към министъра на културата при липса на нормативно регламентирани условия и ред за тяхното категоризиране, наблюдение и анализ на дейността им. Липсата на нормативни изменения не създава условия за въвеждане на съпоставими критерии при наблюдението и анализа на дейността на държавните културни институти към министъра на културата и води до запазване на съществуващите организационни ограничения при прилагането на действащите административни практики. В резултат административната тежест за заинтересованите страни остава непроменена, като продължава необходимостта от прилагане на текущи административни решения за преодоляване на практическите затруднения, произтичащи от ограниченията на действащата нормативна рамка. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 1 „Приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата“: Описание: При този вариант се предвижда приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, чрез който се създават нормативни основания за въвеждане на условия и ред за категоризиране, финансиране, наблюдение и анализ на дейността на държавните културни институти към министъра на културата. С приемането на законодателните изменения се създават условия за прилагане на съпоставими критерии при оценката на дейността на държавните културни институти към министъра на културата и за подобряване на предвидимостта при планирането на тяхната дейност. Очакваният ефект е създаване на нормативна рамка, която да подпомогне провеждането на последователна държавна политика в рамките на системата на държавните културни институти към министъра на културата. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При реализиране на варианта се очакват положителни икономически и социални въздействия, свързани с въвеждането на по-ясна и предвидима нормативна рамка за категоризиране, наблюдение и анализ на дейността на държавните културни институти към министъра на културата като основа за планиране и финансиране на тяхната дейност. Това ще създаде предпоставки за прилагане на съпоставими критерии при оценката на дейността на тези институти и за по-добро съответствие между предоставяните публични средства и резултатите от тяхната работа. Очаква се приемането на законодателните изменения да създаде условия за по- ефективно използване на публичните ресурси в рамките на системата на тези институти. Въвеждането на нормативно регламентирани условия и ред за категоризиране, наблюдение и анализ на дейността им ще подпомогне повишаването на прозрачността при оценката на резултатите от тяхната работа и ще създаде предпоставки за по-устойчиво развитие на дейността им в средносрочен и дългосрочен план. Административен ресурс: прилагането на систематичен 12 мониторинг върху 103 ДКИ ще изисква допълнителен експертен капацитет – по предварителна оценка около 2–3 щатни длъжности или преориентиране на еквивалентен ресурс от съществуващи служители в Министерство на културата. Разходът се оценява ориентировъчно на около 38 267 – 58 901 евро/год. (76 800 – 115 200 лв./год.) (при средна издръжка за експертна длъжност от 19 634 евро/год. (38 400 лв./год.) 19 634 евро/год. В социален аспект се очаква създаване на по-добри условия за развитие на държавните културни институти към министъра на културата и за подобряване на качеството на предоставяните от тях културни услуги чрез въвеждане на по-ясни механизми за наблюдение и анализ на дейността им. Това ще създаде предпоставки за по-последователно планиране на културните дейности и за повишаване на устойчивостта на предоставяните културни услуги за гражданите и публиките. Не се очакват съществени преки екологични въздействия при реализирането на варианта, тъй като предвидените изменения са насочени към усъвършенстване на нормативната рамка за категоризиране, наблюдение и анализ на дейността на държавните културни институти към министъра на културата и не предвиждат дейности, свързани с използване на природни ресурси или въздействие върху околната среда. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: При реализиране на варианта се очакват ограничени по обхват отрицателни икономически и социални въздействия, които имат предимно краткосрочен и преходен характер и са свързани основно с необходимостта от адаптиране на Министерството на културата и държавните културни институти към министъра на културата към новата нормативна рамка за категоризиране, наблюдение и анализ на тяхната дейност. Въвеждането на подзаконовата нормативна уредба ще изисква допълнителна организационна и експертна ангажираност, включително актуализиране на вътрешни правила и процедури и участие в процесите по прилагане на новите нормативно регламентирани условия и ред. В краткосрочен план е възможно възникване на ограничени допълнителни разходи, свързани с привеждане на дейността на държавните културни институти към министъра на културата и на Министерството на културата в съответствие с новите изисквания, както и с необходимостта от организационна подготовка за прилагане на условията и реда за категоризиране, наблюдение и анализ на дейността на тези институти. Въвеждането на новата нормативна рамка може временно да създаде необходимост от адаптиране на установени административни практики, което представлява преходно социално въздействие върху дейността на институциите. Не се очакват съществени отрицателни въздействия върху гражданите и публиките, като възможните ефекти се оценяват като временни и свързани основно с процеса на институционална адаптация. Категоризирането на ДКИ по групи ще определи стандартите за финансиране по категории, което косвено може да рефлектира върху системите за трудово възнаграждение в институтите. При изготвянето на наредбата по чл. 4а е необходимо да се извърши оценка на въздействието върху нивата на заплащане в отделните категории ДКИ, за да се избегнат неочаквани ефекти върху социалното осигуряване и разходите за персонал в тяхната съвкупност, а оттам – и върху консолидирания държавен бюджет. Не се очакват отрицателни екологични въздействия при реализирането на варианта, тъй като предвидените изменения са насочени към усъвършенстване на нормативната рамка за категоризиране, наблюдение и анализ на дейността на държавните културни институти към министъра на културата и не предвиждат дейности, свързани с използване на природни ресурси или въздействие върху околната среда. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: 13 При реализиране на варианта не се очаква пряко въздействие върху малките и средните предприятия, тъй като предвидените изменения са насочени към създаване на нормативна рамка за категоризиране, наблюдение и анализ на дейността на държавните културни институти към министъра на културата и не въвеждат нови регулаторни режими, административни задължения, лицензионни или регистрационни изисквания към предприятията в културния и творческия сектор. Същевременно се очаква ограничено косвено положително въздействие върху част от малките и средните предприятия, осъществяващи дейност в културния сектор, доколкото създаването на по-ясна и предвидима нормативна рамка за функционирането на държавните културни институти към министъра на културата създава предпоставки за по-добра предвидимост при планирането на съвместни дейности и партньорства с тях. Това въздействие се оценява като непряко и с ограничен обхват. Административна тежест: При реализиране на варианта се очаква в краткосрочен план възникване на ограничено допълнително административно натоварване за Министерството на културата и държавните културни институти към министъра на културата, свързано със създаването, въвеждането и прилагането на новата нормативна рамка за категоризиране, финансиране, наблюдение и анализ на дейността на тези институти. Това включва необходимост от адаптиране на вътрешни правила и процедури, участие в процесите по разработване и прилагане на подзаконовия нормативен акт, както и привеждане на административните практики в съответствие с новите нормативно регламентирани условия и ред. В средносрочен и дългосрочен план се очаква създаването на ясна нормативна рамка за категоризиране, финансиране, наблюдение и анализ на дейността на държавните културни институти към министъра на културата да създаде условия за оптимизиране на административните процеси и намаляване на необходимостта от текущи компенсиращи административни решения, произтичащи от ограниченията на действащата нормативна рамка. Това ще създаде предпоставки за по-предвидимо планиране на дейността на тези институти и за повишаване на ефективността на административните процеси в рамките на системата на държавните културни институти към министъра на културата 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 4.2. По проблем 2: „Неефективно функциониране и непълно изградена система от публични регистри по Закона за закрила и развитие на културата “ Вариант: „ Без действие “: Описание: При реализиране на вариант „Без действие“ се запазва действащата нормативна рамка относно регистрите на културните организации и професионалните артисти и специалисти в областта на културата по Закона за закрила и развитие на културата, като продължават да съществуват установените ограничения в тяхното функциониране като инструмент за формиране и провеждане на последователна държавна политика в областта на културата. Регистърът на културните организации продължава да функционира при ограничени възможности за поддържане на актуална, структурирана и съпоставима информация за организациите в сектора, както и без възможност за пълноценно използване на данните за целите на стратегическото планиране и анализа на културните и творческите индустрии. Запазва се съществуващият модел на поддържане на регистъра, при който липсват условия за въвеждане на съвременни електронни механизми за обмен и използване на информацията като част от системата на публичните регистри. 14 По отношение на регистъра на професионалните артисти и специалисти в областта на културата продължава да липсва възможност за неговото практическо функциониране като ефективен инструмент за формиране на политики в съответствие с първоначално заложените цели. В процеса на подготовка на подзаконовата нормативна уредба по чл. 15а от Закона за закрила и развитие на културата е установено, че действащата разпоредба не създава достатъчно нормативни основания за събиране на необходимия обем данни за формите на заетост и професионалната дейност на лицата в културния сектор, което ограничава възможността регистърът да изпълнява функциите си като инструмент за разработване на политики и за събиране на надеждна информация за заетостта в културния и творческия сектор. Запазването на действащата нормативна рамка не създава условия за въвеждане на механизми за поддържане на актуална информация за реално заетите лица в сектора и подаване на периодична информация за извършваната дейност. Това ограничава възможностите за използване на регистъра като инструмент за формиране на политики за подкрепа на професионалните артисти и специалисти в областта на културата. Запазва се съществуващият модел на административно обслужване, при който липсват условия за изграждане на публични електронни регистри с възможности за автоматизиран обмен на информация с други административни органи, което ограничава възможностите за намаляване на административната тежест за културните организации и лицата в културния сектор и за ефективно използване на регистрите като инструмент за управление на секторните политики. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При реализиране на вариант „Без действие“ се запазва съществуващата нормативна рамка за водене на регистъра на културните организации, без да възниква необходимост от извършване на пререгистрация на вече вписаните организации, което предотвратява възникването на еднократна административна и ресурсна ангажираност за организациите и администрацията. За Министерството на културата и останалите административни органи не възниква необходимост от адаптиране на съществуващите административни процедури и информационни системи към нов модел на поддържане на електронни регистри и разширен обмен на данни. По отношение на регистъра на професионалните артисти и специалисти в областта на културата не могат да бъдат идентифицирани положителни въздействия при вариант „Без действие“, тъй като регистърът не функционира на практика. В този смисъл запазването на действащата нормативна рамка не води до избягване на административни задължения за тези лица, тъй като такива към момента не се прилагат ефективно. По отношение на малките и средните предприятия в културния и творческия сектор се запазват съществуващите условия за вписване и поддържане на обстоятелства в регистъра на културните организации без въвеждане на нови изисквания за предоставяне на допълнителна информация. За останалите административни органи не възникват задължения за адаптиране на информационните системи за обмен на данни с електронни регистри в сектора на културата. Не се очакват екологични въздействия при реализиране на вариант „Без действие“, тъй като запазването на действащата нормативна рамка за регистрите не е свързано с промени в използването на природни ресурси или въвеждане на нови административни процеси с отражение върху околната среда. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: При реализиране на вариант „Без действие“ се запазват съществуващите ограничения във функционирането на регистрите на културните организации и професионалните артисти и специалисти в областта на културата като инструмент за провеждане на последователна държавна политика в сектора. Липсата на възможност за поддържане на съвременни електронни регистри с актуална и структурирана информация ограничава възможностите на Министерството на културата за стратегическо планиране, наблюдение и оценка на секторните политики, както и за ефективно използване на публичните ресурси в областта на културата. 15 Запазването на действащия модел на поддържане на регистъра на културните организации не създава условия за осигуряване на пълнота, актуалност и съпоставимост на информацията за организациите в културния и творческия сектор, което ограничава възможностите за анализ на структурата и развитието на сектора и за формиране на политики, основани на надеждни данни. Липсата на електронни механизми за поддържане и използване на регистъра ограничава възможностите за автоматизиран обмен на информация с други административни органи и създава предпоставки за запазване на по-висока административна тежест при вписване и актуализиране на обстоятелства. По отношение на регистъра на професионалните артисти и специалисти в областта на културата запазването на действащата редакция на чл. 15а от Закона за закрила и развитие на културата не създава достатъчно нормативни условия за изграждане на регистър, който да изпълнява в пълна степен функциите си като инструмент за формиране на политики и събиране на надеждна информация за заетостта в културния и творческия сектор. Макар регистърът да може да бъде въведен чрез подзаконов нормативен акт, действащата законова рамка ограничава обхвата на данните, които могат да бъдат събирани и поддържани, включително по отношение на формите и интензивността на заетост на лицата в сектора. Това би ограничило възможностите за използването му като инструмент за анализ на структурата на заетостта в сектора и за разработване на мерки за подкрепа на професионалните артисти и специалисти в областта на културата. За културните организации и лицата, подлежащи на вписване в регистрите, включително част от малките и средните предприятия в културния и творческия сектор, се запазват съществуващите ограничения във възможностите за електронно административно обслужване и обмен на информация с администрацията, което създава предпоставки за поддържане на по-висока административна тежест при взаимодействието с публичните регистри и ограничава възможностите за участие в политики и програми, основани на актуална секторна информация. Другите административни органи продължават да разполагат с ограничени възможности за използване на данни от регистрите чрез електронен обмен на информация, което затруднява междуинституционалната координация и ефективното използване на публичните регистри като инструмент за управление на политики. Не се очакват съществени екологични въздействия при реализиране на вариант „Без действие“, тъй като запазването на действащата нормативна рамка за регистрите не е свързано с дейности, оказващи влияние върху използването на природни ресурси или върху околната среда. В същото време липсата на възможност за въвеждане на електронни регистри не създава условия за оптимизиране на административните процеси чрез намаляване на използването на хартиени документи и административни ресурси. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: При реализиране на вариант „Без действие“ не се създават нови административни задължения за малките и средните предприятия в културния и творческия сектор, които подлежат на вписване в регистъра на културните организации. Запазват се съществуващите условия за вписване и поддържане на обстоятелства в регистъра на културните организации, без необходимост от извършване на пререгистрация или предоставяне на допълнителна информация извън действащите изисквания. Същевременно запазването на действащата нормативна рамка не създава условия за въвеждане на електронни регистри с възможности за автоматизиран обмен на информация и електронно административно обслужване, което ограничава възможностите за намаляване на административната тежест за предприятията при взаимодействие с администрацията. Липсата на съвременна електронна среда за поддържане на регистъра създава предпоставки за запазване на по-висока административна ангажираност при актуализиране на информацията и участие в процедури, свързани с публичните политики в сектора. 16 По отношение на регистъра на професионалните артисти и специалисти в областта на културата, част от които осъществяват дейност като самостоятелно заети лица или чрез малки и средни предприятия, запазването на действащата нормативна рамка не създава условия за изграждане на функциониращ инструмент за идентифициране на заетите лица в сектора и за разработване на политики за тяхната подкрепа. Това ограничава възможностите за използване на регистъра като инструмент за създаване на по-благоприятна среда за развитие на културните и творческите индустрии. Административна тежест: При реализиране на вариант „Без действие“ не се въвеждат нови административни режими, задължения за информиране или изисквания към заинтересованите страни във връзка с воденето и поддържането на регистрите на културните организации и професионалните артисти и специалисти в областта на културата. В този смисъл административната тежест формално остава непроменена. Същевременно се запазва съществуващият модел на поддържане на регистъра на културните организации, при който липсват възможности за пълноценно електронно административно обслужване и автоматизиран обмен на информация с други административни органи. Това създава предпоставки за поддържане на по-висока административна ангажираност за културните организации, включително част от малките и средните предприятия в културния и творческия сектор, при вписване и актуализиране на обстоятелства в регистъра. По отношение на регистъра на професионалните артисти и специалисти в областта на културата запазването на действащата нормативна рамка не създава условия за изграждане на функциониращ публичен електронен регистър, който да осигурява възможности за електронно вписване и поддържане на актуална информация за заетостта в сектора. Това ограничава възможностите за намаляване на административната тежест за лицата, подлежащи на вписване, както и за използване на регистъра като инструмент за ефективно административно обслужване и формиране на политики. За Министерството на културата и другите административни органи се запазват съществуващите ограничения при използването на регистрите като част от системата на публичните електронни регистри и при осъществяването на обмен на информация по служебен път, което затруднява оптимизирането на административните процеси и ефективното използване на наличните данни. Вариант 1 „ Приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата“: Описание: При този вариант се предвижда изменение и допълнение на разпоредбите на Закона за закрила и развитие на културата, свързани с воденето и поддържането на регистрите на културните организации и професионалните артисти и специалисти в областта на културата, с цел създаване на условия за изграждане и функциониране на публични електронни регистри като инструмент за формиране и провеждане на последователна държавна политика в сектора. По отношение на регистъра на културните организации се създават условия за неговото развитие като публичен електронен регистър с възможности за поддържане на актуална, структурирана и съпоставима информация за организациите в културния и творческия сектор и за осъществяване на автоматизиран обмен на данни с други административни органи. Предвижда се извършване на пререгистрация на вече вписаните културни организации с цел актуализиране и структуриране на наличната информация и осигуряване на условия за пълноценното функциониране на регистъра като част от системата на публичните електронни регистри. По отношение на регистъра на професионалните артисти и специалисти в областта на културата се предвижда разширяване на обхвата на данните, подлежащи на вписване, включително информация за формите на заетост и интензивността на извършваната дейност, с оглед отразяване на спецификата на професионалната дейност в културния сектор. Предвижда се 17 също създаване на нормативни условия за изграждане на регистъра като инструмент за събиране на надеждна статистическа информация за заетостта в културата, изкуствата, културните и творческите индустрии и културното наследство, както и за използването му при разработването на политики за подкрепа на професионалните артисти и специалисти в областта на културата, включително във връзка с инициативите на европейско ниво за разработване на общ статут на артиста. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При реализиране на варианта се създават условия за изграждане и функциониране на публични електронни регистри на културните организации и професионалните артисти и специалисти в областта на културата като инструмент за формиране и провеждане на последователна държавна политика в сектора. Въвеждането на електронен модел на поддържане на регистрите създава предпоставки за осигуряване на актуална, структурирана и съпоставима информация за участниците в културния и творческия сектор, което ще подпомогне стратегическото планиране, наблюдението и оценката на секторните политики от страна на Министерството на културата. По отношение на културните организации, включително значителна част от малките и средните предприятия в културния и творческия сектор, се създават условия за подобряване на административното обслужване чрез въвеждане на електронни механизми за вписване и поддържане на информацията в регистъра, както и за улесняване на взаимодействието с администрацията чрез автоматизиран обмен на данни с други административни органи. Очаква се това да допринесе за намаляване на административната ангажираност при поддържане на регистрационните обстоятелства и за създаване на по-предвидима среда за участие в политики и програми в сектора. По отношение на професионалните артисти и специалисти в областта на културата се създават условия за изграждане на функциониращ регистър, който ще позволи събиране на надеждна информация за формите и интензивността на заетост в сектора, включително с оглед отразяване на спецификата на професионалната дейност в културата. За Министерството на културата и другите административни органи се създават условия за по-ефективно използване на данните от регистрите чрез автоматизиран обмен на информация и интегриране на регистрите като част от системата на публичните електронни регистри, което ще подпомогне междуинституционалната координация и ще създаде възможности за разработване на политики, основани на надеждна и актуална информация за сектора. Въвеждането на механизъм за пререгистрация на вече вписаните културни организации ще създаде условия за актуализиране и структуриране на наличната информация в регистъра, което ще подобри качеството на данните и ще позволи използването им като надеждна основа за анализ на развитието на културния и творческия сектор. Не се очакват съществени преки екологични въздействия при реализиране на варианта, като въвеждането на електронни регистри създава предпоставки за оптимизиране на административните процеси чрез намаляване на използването на хартиени документи и административни ресурси при поддържането на регистрационната информация. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: При реализиране на варианта се очаква възникване на ограничени по обхват отрицателни икономически и социални въздействия с предимно краткосрочен и преходен характер, свързани основно с адаптирането на заинтересованите страни към новата нормативна рамка за водене и поддържане на регистрите на културните организации и професионалните артисти и специалисти в областта на културата. По отношение на културните организации, включително част от малките и средните предприятия в културния и творческия сектор, се предвижда извършване на пререгистрация на вече вписаните организации с цел актуализиране и структуриране на наличната информация в регистъра, което представлява еднократна административна ангажираност за организациите и 18 администрацията. В началния етап на въвеждане на електронния регистър е възможно да възникне необходимост от адаптиране към новите изисквания за предоставяне и актуализиране на информацията, което може да доведе до ограничено допълнително административно натоварване в преходния период. По отношение на професионалните артисти и специалисти в областта на културата въвеждането на задължение за подаване на годишна информация за извършваната дейност в сектора представлява ново административно задължение, свързано с поддържането на актуалност на информацията в регистъра. За Министерството на културата и другите административни органи се очаква възникване на допълнителна организационна и експертна ангажираност, свързана с изграждането и поддържането на електронните регистри, както и с адаптирането на административните процеси към новите механизми за събиране и обмен на информация. В краткосрочен план това може да доведе до необходимост от ресурсно обезпечаване на процесите по въвеждане на новия модел на поддържане на регистрите. Не се очакват съществени отрицателни екологични въздействия при реализиране на варианта, тъй като предвидените изменения са свързани основно с въвеждането на електронни административни механизми и не предполагат дейности с влияние върху използването на природни ресурси или върху околната среда. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: При реализиране на варианта се очаква пряко въздействие върху част от малките и средните предприятия в културния и творческия сектор, които подлежат на вписване в регистъра на културните организации по Закона за закрила и развитие на културата. Въвеждането на електронен модел за водене и поддържане на регистъра създава условия за подобряване на административното обслужване чрез улесняване на процедурите по вписване и актуализиране на обстоятелства, както и чрез създаване на възможности за автоматизиран обмен на информация с други административни органи. Очаква се това да допринесе за намаляване на административната ангажираност на предприятията при взаимодействие с администрацията в средносрочен и дългосрочен план. Въвеждането на механизъм за пререгистрация на вече вписаните културни организации представлява еднократна административна ангажираност за предприятията, свързана с актуализиране на информацията в регистъра. Тази ангажираност има преходен характер и е насочена към осигуряване на пълнота и съпоставимост на данните в регистъра като основа за неговото функциониране като публичен електронен регистър. По отношение на професионалните артисти и специалисти в областта на културата, част от които осъществяват дейност като самостоятелно заети лица или чрез малки и средни предприятия, въвеждането на механизъм за поддържане на актуална информация чрез подаване на годишна информация за извършваната дейност представлява ново административно задължение, насочено към осигуряване на надеждна информация за заетостта в сектора. Същевременно създаването на функциониращ регистър създава условия за по-добро идентифициране на участниците в културния и творческия сектор и за разработване на политики за тяхната подкрепа. Административна тежест: При реализиране на варианта се очаква възникване на ограничено допълнително административно натоварване в краткосрочен план, свързано с въвеждането на новия модел за водене и поддържане на регистрите на културните организации и професионалните артисти и специалисти в областта на културата. Това включва и извършване на пререгистрация на вече вписаните културни организации с цел актуализиране и структуриране на информацията в регистъра, както и адаптиране на заинтересованите страни към новите изисквания за поддържане на регистрационните обстоятелства. 19 По отношение на регистъра на професионалните артисти и специалисти в областта на културата въвеждането на механизъм за поддържане на актуална информация чрез подаване на годишна информация за извършваната дейност в сектора представлява ново задължение за вписаните лица, насочено към осигуряване на надеждна и актуална информация за заетостта в културния сектор и за изграждане на статистическа основа за разработване на секторни политики. Същевременно въвеждането на публични електронни регистри създава условия за намаляване на административната тежест в средносрочен и дългосрочен план чрез улесняване на процедурите по вписване и актуализиране на информацията, намаляване на необходимостта от предоставяне на данни, които вече са налични в други публични регистри, и създаване на възможности за автоматизиран обмен на информация между административните органи по служебен път. За Министерството на културата и другите административни органи се създават условия за оптимизиране на административните процеси чрез използване на електронни механизми за събиране и обработка на информацията и интегриране на регистрите като част от системата на публичните електронни регистри. * При повече от един поставен проблем мултиплицирайте Раздел 4.1. 4.3. По проблем 3: Несъгласуваност и непълнота на легалните дефиниции в законодателството в областта на културата “ Вариант „ Без действие“: Описание: При реализиране на вариант „Без действие“ се запазват действащите дефиниции в Закона за закрила и развитие на културата, част от които не съответстват в достатъчна степен на съвременните разбирания за обхвата на културните дейности и културния сектор, както и не са напълно съгласувани с използваната терминология в други нормативни актове в областта на културата, основно в Закона за културното наследство. Това създава предпоставки за различно тълкуване на основни понятия при прилагането на законодателството и затруднява провеждането на последователна държавна политика в сектора. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При реализиране на вариант „Без действие“ се запазва действащата терминологична рамка на Закона за закрила и развитие на културата, без да възниква необходимост от адаптиране на заинтересованите страни към нови или прецизирани дефиниции. За Министерство на културата, културните институти и останалите участници в културния сектор не възникват допълнителни организационни или административни ангажименти, свързани с прилагането на нова терминология при изпълнението на действащите нормативни изисквания. За културните организации и лицата, осъществяващи дейност в културния сектор, включително малките и средните предприятия, не възникват нови изисквания за съобразяване на дейността им с промени в обхвата на използваните понятия в закона. Запазва се съществуващата практика по прилагане на нормативната уредба без необходимост от допълнителни разяснения или организационни промени. Не се очакват екологични въздействия при реализиране на вариант „Без действие“, тъй като запазването на действащите дефиниции не е свързано с дейности, оказващи влияние върху използването на природни ресурси или върху околната среда. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: При реализиране на вариант „Без действие“ се запазват съществуващите несъответствия между част от дефинициите в Закона за закрила и развитие на културата и използваната терминология в други нормативни актове в областта на културата, основно в Закона за културното наследство. Това създава предпоставки за различно тълкуване на основни понятия при прилагането на нормативната уредба и затруднява постигането на по-висока степен на съгласуваност между отделните елементи на законодателната рамка в сектора. Запазването на 20 действащите дефиниции ограничава възможностите за по-прецизно определяне на обхвата на културните дейности и участниците в културния сектор, което затруднява прилагането на нормативната уредба и провеждането на последователна държавна политика в областта на културата. Това може да създаде предпоставки за нееднаква практика при прилагането на закона от различните административни органи и културни институти. По отношение на културните организации и лицата, осъществяващи дейност в културния сектор, включително малките и средните предприятия, запазването на несъгласуваността в използваните понятия не създава условия за достатъчна правна яснота относно обхвата на прилагането на отделни разпоредби на закона и може да затрудни участието им в политики и механизми за подкрепа в сектора. Не се очакват съществени екологични въздействия при реализиране на вариант „Без действие“, тъй като запазването на действащите дефиниции не е свързано с дейности, оказващи влияние върху използването на природни ресурси или върху околната среда. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: При реализиране на вариант „Без действие“ не се очакват преки въздействия върху малките и средните предприятия, тъй като запазването на действащите дефиниции в Закона за закрила и развитие на културата не въвежда нови административни задължения или регулаторни изисквания за предприятията. Административна тежест: При реализиране на вариант „Без действие“ не се въвеждат нови административни режими, задължения за информиране или изисквания към заинтересованите страни. Административната тежест формално остава непроменена. Вариант 1 „Приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата“: Описание: При този вариант се предвижда изменение и допълнение на част от дефинициите в Закона за закрила и развитие на културата с цел тяхното прецизиране и съгласуване със съвременните разбирания за обхвата на културния сектор, както и с използваната терминология в други нормативни актове в областта на културата, основно със Закона за културното наследство. Измененията имат за цел да създадат по-голяма яснота при прилагането на закона, да подпомогнат последователното използване на основните понятия в нормативната уредба и да създадат условия за по-добра съгласуваност между отделните елементи на законодателната рамка в сектора. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При реализиране на варианта се създават условия за постигане на по-висока степен на съгласуваност между използваните дефиниции в Закона за закрила и развитие на културата и терминологията в други нормативни актове в областта на културата, основно със Закона за културното наследство. Това ще допринесе за повишаване на правната яснота и за по-еднакво прилагане на нормативната уредба от административните органи и културните институти. По отношение на културните организации и лицата, осъществяващи дейност в културния сектор, включително малките и средните предприятия, се създават условия за по-ясно определяне на обхвата на използваните понятия и за по-добра предвидимост при прилагането на нормативната рамка. Очаква се това да подпомогне провеждането на последователна държавна политика в областта на културата и да улесни прилагането на мерки и механизми за подкрепа в сектора. Не се очакват съществени преки екологични въздействия при реализиране на варианта, тъй като предложените изменения са свързани с прецизиране на нормативната терминология и не 21 среда. органи развитие изменения за да предполагат Отрицателни При краткосрочен и необходимост актуализираните Не културните административни Не измененията Специфични Въздействия При предприятия, използваните административни допринесат Административна При информиране възникне административни подобряване дейности с (върху реализиране на характер, участниците в на културата. от съобразяване дефиниции. се очакват организации, имат предимно режими се очакват са свързани въздействия: върху малките реализиране на тъй като дефиниции режими за по-голяма тежест: реализиране на или изисквания ограничена практики на правната влияние върху всяка заинтересована (икономически/социални/екологични) варианта се свързани основно културния сектор Възможно е в на съществени отрицателни включително терминологичен или задължения. отрицателни екологични единствено с (върху всяка заинтересована и средните варианта не се предложените в Закона за или задължения правна яснота при варианта не се към необходимост с прецизираната яснота и улесняване използването на страна/група очакват ограничени с необходимостта към прецизираната началния етап на вътрешни документи икономически малките и средните и уточняващ въздействия прецизиране на страна/група предприятия: очакват преки изменения са закрила и развитие за прилагането въвеждат нови заинтересованите от съобразяване терминология, на прилагането природни заинтересовани въздействия: по обхват от адаптиране терминология прилагане на и или предприятия, характер при реализиране нормативната заинтересовани страни) въздействия свързани с на културата предприятията. Очаква на нормативната административни страни. Възможно на като в на нормативната ресурси или страни) отрицателни на в Закона измененията административни социални въздействия тъй като и не на варианта, терминология върху малките прецизиране и и не се уредба в режими, е в вътрешни средносрочен уредба. върху околната въздействия с административните за закрила и да възникне практики с върху предложените въвеждат нови тъй като и средните съгласуване на въвеждат нови измененията да сектора. задължения краткосрочен план документи и план се очаква 5. Степени 5.1. културни Сравняване По категоризирането, на вариантите: на изпълнение по проблем 1: институти към критерии: 1) „Нормативна наблюдението и министъра на висока; 2) средна; рамка, която не анализа на дейността културата“ 3) ниска. осигурява и финансирането достатъчно на условия за държавните Вариант „Без действие“ Вариант 1 Вариант 2 Вариант n т с о н в и т к е ф Е Цел 1: „Създаване на нормативна рамка за категоризирането, наблюдението и анализа на дейността на държавните културни институти към министъра на културата като ниска висока 22 основа за по- предвидимо планиране и финансиране на тяхната дейност“ т с о н с а к и ф Е Цел 1: „Създаване на нормативна рамка за категоризирането, наблюдението и анализа на дейността на държавните културни институти към министъра на културата като основа за по- предвидимо планиране и финансиране на тяхната дейност“ ниска средна т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1: „Създаване на нормативна рамка за категоризирането, наблюдението и анализа на дейността на държавните културни институти към министъра на културата като основа за по- предвидимо планиране и финансиране на тяхната дейност“ ниска висока 1.2. Посочете ефикасност, 1.1. Сравнете степента, в която ефективност, чрез която отразява степента, съгласуваност, която показва вариантите вариантите която чрез сравняване ще изпълнят се измерва степента, до която целите степента, до която могат на ключовите им определените цели, до която вариантите да бъдат постигнати разходи; вариантите съответстват съгласно положителни и отрицателни основните критерии постигат целите при определено на действащите на ниво въздействия. за сравняване предложението; на ресурсите или стратегически на вариантите: при най-малко документи. 5.2. регистри По проблем 2: „Неефективно по реда на Закона за закрила и функциониране и развитие на непълно изградена културата “ система от публични Вариант „Без действие“ Вариант 1 Вариант 2 Вариант n т с о н в и т к е ф Е Цел 2: „Изграждане на пълноценни публични електронни регистри на културните организации и професионалните ниска висока 23 артисти и специалисти в областта на културата“ т с о н с а к и ф Е Цел 2: „Изграждане на пълноценни публични електронни регистри на културните организации и професионалните артисти и специалисти в областта на културата“ ниска висока т с о н а в у с а л г ъ С Цел 2: „Изграждане на пълноценни публични електронни регистри на културните организации и професионалните артисти и специалисти в областта на културата“ ниска висока * При повече от един поставен проблем мултиплицирайте таблицата за всеки отделен проблем. 5.3. По законодателството проблем 3: в областта „Несъгласуваност на културата и непълнота “ на легалните дефиниции в Вариант „Без действие“ Вариант 1 Вариант 2 Вариант n т с о н в и т к е ф Е Цел 3: „Актуализиране и синхронизиране на легалните дефиниции в областта на културата“ ниска висока т с о н с а к и ф Е Цел 3: „Актуализиране и синхронизиране на легалните дефиниции в областта на културата“ ниска висока с о н а в у с а л г ъ С Цел 3: „Актуализиране и синхронизиране т на легалните дефиниции в областта на ниска висока 24 културата“ * При повече от един поставен проблем мултиплицирайте таблицата за всеки отделен проблем. 6. По културни приемане дейността постигане висока на на условията въпреки в министъра По регистри Закон приемане условия за приемане създава обхват има създава Избор проблем категоризирането, изменение нормативни подзаконов дейността По държавните законодателни От съответства областта финансирането, проблем за организации формиране на По поставената намаляване поддържане еднократен От на препоръчителен 1: „Нормативна институти към и допълнение Предпочитан вариант на Закон за изменение Вариантът „Без условия за на държавните на поставената степен на ефективност, нормативен на тези институти. отношение на за прилагане на културни изменения необходимостта от гледна точка на на правомощията на културата наблюдението на културата като 2: „Неефективно по реда на Закона изменение и Предпочитан вариант на Закон за изменение Вариантът „Без за изграждане и и професионалните и провеждане на законодателни нормативни основания данните и възможности отношение на цел, докато на административната на регистрите характер. гледна точка на условия за подобряване вариант: рамка, наблюдението и министъра на Закона за за решаване и допълнение действие“ се оценява въвеждане на културни цел. Вариантът тъй като акт, уреждащ ефикасността съпоставими институти към създава условия ограничени съгласуваността на министъра и създава и анализа инструмент функциониране за закрила допълнение на за решаване и допълнение действие“ се оценява функциониране артисти на изменения за изграждане за ефикасността вариантът с тежест и служебен съгласуваността на която не анализа на дейността на културата“, закрила и развитие на идентифицирания на Закона с ниска степен условия и ред за институти към с приемане на създава необходимите условията и реда вариантът „Без критерии при министъра на за по-предвидимо преходни вариантът с на културата условия за нормативно на дейността на за по-последователно и непълно и развитие на Закона за закрила на идентифицирания на Закона с ниска степен на публични и специалисти в последователна държавна се оценява с и поддържане автоматизиран обмен вариантът „Без приемане на чрез обмен на информация, вариантът с междуинституционалната осигурява и финансирането Вариант 1 на културата“ проблем за закрила и на ефективност, категоризиране, министъра на законодателни нормативни за категоризиране, действие“ не планирането и културата, докато планиране административни усилия. приемане на за провеждане уреждане държавните планиране изградена културата“, и развитие на проблем за закрила и на ефективност, електронни областта на политика висока степен на на електронни на информация. действие“ не законодателни изменения въвеждане на като приемане на координация достатъчно на „Приемане е вариантът, развитие на тъй като наблюдение културата и изменения основания наблюдение води до оценката на вариантът с на тяхната законодателни на държавната на културни на тяхната система Вариант 1 културата“ е вариантът, развитие на тъй като регистри на културата като в сектора. ефективност, регистри води до създава електронни предвидената законодателни и за условия за държавните на Закон за предвиждащ културата. не създава и анализ на не позволява се оценява с за приемане и анализ подобряване на дейността на приемане на дейност изменения политика категоризирането, институти към дейност. от публични „Приемане на предвиждащ културата. не създава културните инструмент Вариантът с тъй като с разширен постигане на условия за механизми за пререгистрация изменения използване на 25 регистрите като инструмент за разработване на политики, основани на надеждна и актуална информация за културния сектор. По проблем 3: „Несъгласуваност и непълнота на легалните дефиниции в законодателството в областта на културата “, Вариант 1 „Приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата“ Предпочитан вариант за решаване на идентифицирания проблем е вариантът, предвиждащ приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата. Вариантът „Без действие“ се оценява с ниска степен на ефективност, тъй като не води до прецизиране и съгласуване на използваните дефиниции и не създава условия за подобряване на правната яснота при прилагането на нормативната уредба в областта на културата. Вариантът с приемане на законодателни изменения се оценява с висока степен на ефективност, тъй като създава условия за съгласуване на терминологията с други нормативни актове в сектора и за по- еднакво прилагане на закона. По отношение на ефикасността вариантът „Без действие“ не води до постигане на поставената цел, докато вариантът с приемане на законодателни изменения позволява постигането ѝ без въвеждане на допълнителни административни режими или съществени разходи. От гледна точка на съгласуваността вариантът с приемане на законодателни изменения създава условия за по-висока степен на съгласуваност на нормативната рамка в областта на културата и за последователно използване на основните понятия в законодателството. Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): ☒ Ще се увеличи ☒ Ще се намали ☐ Няма ефект При прилагане на препоръчителните варианти по трите проблема се очаква едновременно ограничено увеличаване и намаляване на административната тежест за физическите и юридическите лица. По отношение на измененията, свързани със създаването на нормативна рамка за категоризиране, наблюдение и анализ на дейността на държавните културни институти към министъра на културата, се очаква краткосрочно ограничено увеличаване на административната ангажираност, свързано с адаптиране на административните практики към новата нормативна рамка, като в средносрочен план се създават условия за по-предвидимо планиране на дейността на тези институти и намаляване на необходимостта от компенсиращи текущи административни решения. По отношение на измененията, свързани с регистрите на културните организации и професионалните артисти и специалисти в областта на културата, се предвижда еднократно увеличаване на административната тежест, свързано с извършване на пререгистрация на вече вписаните културни организации и въвеждане на задължение за подаване на годишна информация за дейността от страна на вписаните лица. В средносрочен и дългосрочен план се очаква намаляване на административната тежест чрез въвеждане на публични електронни регистри и създаване на възможности за електронно административно обслужване и служебен обмен на информация между административните органи. По отношение на измененията, свързани с прецизиране на дефинициите в закона, не се предвижда въвеждане на нови административни режими или задължения за физическите и юридическите лица и не се очаква съществено въздействие върху административната тежест. С проекта на нормативен акт не се предвижда въвеждане на нови такси. Въпреки отсъствието на нови такси, въвеждането на задължение за пререгистрация и ежегодна отчетност представлява реално ново административно натоварване за лицата в сектора. Количествена оценка 26 по Модела на стандартните разходи (МСР): (а) еднократен разход за пререгистрация – при средно 45 мин. за попълване и подаване на заявление × 3 445 организации × 7,28 евро/ч. (14,23 лв./ч. ) (алтернативна стойност на времето) – ориентировъчно 25 064 евро (49 020 лв.) за сектора; от страна на администрацията – около 30 мин. × 3 445 заявления × 10,23 евро/ч. или (20 лв./ч.)– ориентировъчно 35 228 евро (68 900 лв.) еднократен разход за МК; (б) ежегоден разход за подаване на годишен отчет – при средно 2 ч./год. × 3 445 ЮЛ × 7,28 евро/ч. 20(14,23 лв./ч. ) – ориентировъчно 50 127 евро/год. (98 040 лв./год.) за сектора. Тези разходи следва да бъдат минимизирани чрез: автоматизирано събиране на данни по служебен път от НАП, НСИ, Агенция по вписванията и регистър БУЛСТАТ; опростен образец за отчет; електронно подаване без явяване на гише. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? ☒ Да По отношение на измененията, свързани с регистрите на културните организации и професионалните артисти и специалисти в областта на културата (Проблем №2), се предвижда усъвършенстване на съществуващи административни процедури чрез въвеждане и развитие на публични електронни регистри, без да се създават нови регулаторни режими. ☒ Не По отношение на измененията, свързани със създаването на нормативна рамка за категоризиране, наблюдение и анализ на дейността на държавните културни институти към министъра на културата (Проблем №1) не се създават нови регулаторни режими в техническия смисъл на понятието. Въпреки това изводът, че тези изменения не засягат услугите, е формален и следва да бъде допълнен. Категоризирането на ДКИ по групи обвързва стандартите за финансиране с категорията на всеки институт, което пряко определя обема и видовете предоставяни от него услуги за граждани и публики. С оглед на задължението за гарантиране на достъп до култура по чл. 23 от Конституцията е необходимо при разработването на наредбата по чл. 4а да се оцени дали предлаганите критерии за категоризиране са неутрални по отношение на географската достъпност до услуги – в частност дали институти в по-малки или отдалечени общини няма да бъдат поставени в неравностойно положение при разпределението на средствата. По отношение на прецизирането на дефинициите в закона (Проблем №3) – промяната в понятията, определящи кои субекти са „културни организации" и какво е „културна дейност", пряко влияе върху обхвата на регулаторния режим на вписване и оттам – върху достъпа до финансиране и програми за подкрепа на съответните субекти. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? 27 ☐ Да …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………..……………………… ☒ Не Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? ☒ Актът засяга пряко МСП Прилагането на препоръчителния вариант по Проблем №2 засяга пряко част от микро-, малките и средните предприятия в културния и творческия сектор по отношение на измененията, свързани с регистъра на културните организации по Закона за закрила и развитие на културата, тъй като част от вписаните в регистъра организации осъществяват дейност като микро-, малки и средни предприятия. Предвижда се извършване на еднократна пререгистрация на вече вписаните организации с цел актуализиране на информацията в регистъра, както и въвеждане на електронен модел за поддържане на регистъра, който създава условия за подобряване на административното обслужване и за намаляване на административната тежест в средносрочен и дългосрочен план чрез електронно вписване и служебен обмен на информация между административните органи. По отношение на измененията, свързани с регистъра на професионалните артисти и специалисти в областта на културата, част от които осъществяват дейност като самостоятелно заети лица или чрез микро-, малки и средни предприятия, се въвежда задължение за подаване на годишна информация за дейността, насочено към поддържане на актуална информация за заетостта в сектора, като въздействието се оценява като ограничено по обхват. За микропредприятията (с до 10 заети и оборот до 2 млн. евро) и самоосигуряващите се творци всяко допълнително изискване за предоставяне на информация е свързано с преки разходи на време и средства, непропорционални спрямо по-големите участници в сектора. Промяната в легалните дефиниции (Проблем №3) – по-специално въвеждането на понятията „професионален артист“ и „културен продукт“ – ще се отрази на допустимостта на малките фирми до публично финансиране и програми за подкрепа. В тази връзка се препоръчват следните мерки: (а) предвиждане на опростен образец на годишен отчет за микропредприятия и самоосигуряващи се лица; (б) автоматизирано събиране на данни по служебен път от НАП, НСИ и Агенция по вписванията, без да се изисква повторно предоставяне на налична информация; (в) включване на представителни организации на МСП в сектора на културата в консултационния процес по чл. 26 от Закона за нормативните актове. ☒ Актът не засяга МСП По отношение на измененията, свързани със създаването на нормативна рамка за категоризиране, финансиране, наблюдение и анализ на дейността на държавните културни институти към министъра на културата (Проблем №1), както и измененията, свързани с прецизиране на дефинициите в закона (Проблем №3), не се предвижда пряко въздействие върху микро-, малките и средните предприятия. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): По Проблем № 1: Един от основните потенциални рискове при прилагането на препоръчителния вариант е свързан с необходимостта от своевременно приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ условията и реда за категоризиране, финансиране, наблюдение и анализ на дейността на държавните културни институти към министъра на културата. Забавяне в 28 приемането на този акт би могло да ограничи ефективността на предвидените законодателни изменения и да отложи постигането на очакваните резултати, свързани с въвеждането на съпоставими критерии при планирането и оценката на дейността на тези институти. По Проблем № 2: По отношение на изграждането и поддържането на публичните електронни регистри на културните организации и професионалните артисти и специалисти в областта на културата съществува риск от възникване на организационни и технически затруднения в началния етап на въвеждане на новия модел на поддържане на регистрите, включително във връзка с извършването на пререгистрация на вече вписаните организации и адаптирането на административните процеси към електронна среда. Съществува и риск от непълнота или забавяне при подаването на информация от страна на лицата, подлежащи на вписване в регистрите, което може да повлияе на качеството на събираните данни в началния етап на функциониране на регистрите. По Проблем № 3: По отношение на измененията, свързани с прецизиране на дефинициите в закона, е възможно в началния етап на прилагане да възникне необходимост от допълнително тълкуване и уеднаквяване на административната практика. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: ☐ Проведени консултации ……………………………………………………………..……………………………… …………………………………………………………………………………………….. …………………………………………………………………………………………….. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. ☒ Предстоят обществени консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове На основание чл. 26, ал. 4 от Закона за нормативните актове проектът на ЗИД на ЗЗРК ще се публикува на интернет страницата на Министерството на културата и на Портала за обществени консултации за срок от 14 дни. Мотивите за определянето на съкратен срок за провеждане на обществени консултации е за да бъдат преодолени съществени нормативни дефицити в уредбата и финансирането на държавните културни институти, публичните регистри в сектора на културата, което затруднява прилагането на закона и провеждането на държавна политика в културата. Със законопроекта се създава правна основа за последващи неотложни действия по изработването на подзаконова нормативна уредба и техническа подготовка по въвеждането на регистрите. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? ☐ Да …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………..……………………… ☒ Не 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? ☐ Да ☒ Не 29 (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………..……………………… Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: Постановление № 262 от 30.07.2021 г. за определяне на второстепенните разпоредители с бюджет по бюджета на Министерството на културата Регистъра на културните организации по чл. 14, чл. 4 от ЗЗРК Постановление № 88 на МС от 1.06.2023 г. за утвърждаване на единни разходни стандарти за финансиране на държавните културни институти, осъществяващи дейности в областта на сценичните изкуства Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: X X Екатерина Джумалиева Екатерина Кънчева Директор на дирекция КНМИИ Директор на дирекция СИХО Име и длъжност: Дата: 07.04.2026 Подпис:

Становище от съгласуване на частична предварителна оценка на въздействието на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата Страница 1 от 4 администрацията Съгласуването се извършва Становище на на Министерския на основание чл. 21, ал. 5 от съвет Закона за нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Частична Закон за изменение и допълнение на Становище по ред: Единствено съгласуване Закона за закрила и развитие на културата Номер и дата: X В отговор на №: 03-00-98/01.04.2026 г. Институция: Министерство на културата Диспозитив: Съгласува с препоръки Основание: Чл. 30б, ал.3, т. 2, б. „а“ от Устройствения и на неговата правилник на Министерския съвет администрация I. Относно В началната на Закона за Министерския конкретизират II. Относно По Проблем препоръчваме, на управлявания специфичните По Проблем препоръчваме да Препоръчваме да на новите системи фондове или др.). По Проблем формално съгласуване проекта на акт: част на формуляра е закрила и развитие на съвет. За осигуряване на периодът на програмата и раздел 1 1: Описанието на където са налични, да се бюджет и дефицити, законови празноти, които 2: По отношение се допълнят с актуални се посочи прогнозен разчет и ясно посочване на 3: актуализирането с други нормативни посочено, че проектът културата е включен пълна проследимост поредният номер, под „Проблем/проблеми за решаване“: „системни дисбаланси“ включат конкретни генерирани от текущата възпрепятстват на констатациите данни за състоянието на финансовия източника на финансиране на легалните дефиниции актове ( Закона за на Закон за изменение и допълнение в Законодателната програма на е необходимо изрично да се който фигурира законопроектът. е твърде общо, поради което данни: брой засегнати институти, обем рамка. Следва да се посочат контролните функции на министъра. за неефективност на регистрите на съществуващите регистри. ресурс за технологичното изграждане (бюджет на МК, европейски не следва да се ограничава до културното наследство). Необходимо Становище от съгласуване на частична предварителна оценка на въздействието на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата Страница 2 от 4 е да се обоснове как липсата на конкретни понятия е довела до практически затруднения и как новите дефиниции ще повлияят на кръга от правоимащи лица за публично финансиране. III. Относно раздел 2 „Цели“: Формулираните цели не отговарят на изискванията за конкретика и измеримост. Част от тях се ограничават до създаване на нормативна рамка, което е инструмент за постигането на целите на политиката. Препоръчваме да се посочат конкретни индикатори за изпълнение, например по отношение на броя регистри и обхвата на регистрираните субекти (напр. процент автоматизиран обмен на данни, съкращаване на времето за административно обслужване и др.), интеграцията със съответните информационни системи и др., както и индикативен график за постигането им. IV. Относно раздел 3 „Заинтересовани страни“: По отношение на Проблем 2 предлагаме да се направи ясно разграничение между частните и публичните културни организации, за да се оцени по-точно специфичното въздействие на регистровия режим върху различните групи субекти. Смятаме също така, че общините и Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) също могат да бъдат включени като заинтересована страна, предвид очакваните преки ефекти от предлаганите промени. V. Относно раздел 4 „Варианти на действие. Анализ на въздействията“: Препоръчваме за Проблем 1, във Вариант „Без действие“, при възможност да се направи приблизително остойностяване на негативното въздействие, чрез оценка на неефективно изразходваните публични средства в сектора. По отношение на Вариант 1 въвеждането на нови механизми за наблюдение върху 103 държавни културни институти неизбежно ще изисква допълнителен експертен и технологичен ресурс, който следва да бъде количествено оценен в анализа на въздействията. Също така предлагаме да се разгледа и социалното въздействие върху заетите в сектора, тъй като категоризирането на институтите може да рефлектира върху трудовите възнаграждения, а оттам да окаже влияние и върху държавния бюджет. Препоръчваме административна тежест да се отчете в оценката, като се остойностят разходите свързани с пререгистрация на 3445-те културни организации, чрез посочване на нужния ресурс както за администрацията, така и за бизнеса. Допълнително, считаме за некоректно, че няма да възникнат разходи за държавния бюджет при изграждането на нова информационна инфраструктура и нейната интеграцията със системите Становище от съгласуване на частична предварителна оценка на въздействието на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата Страница 3 от 4 на електронното управление. Следва да се изясни източникът на финансиране за софтуерното обезпечаване на регистрите. Анализът на Вариант 1 за Проблем 3 остава непълен и по отношение на легалните дефиниции, тъй като тяхната промяна не е просто терминологичен акт, а механизъм, който пряко може да засегне кръга от субекти с право на достъп до определени видове държавна подкрепа. По отношение на административната тежест, препоръчваме да се отчете актуализацията на подзаконовите актове и вътрешните правила на местно и национално ниво, произтичаща от промяната в терминологията. VI. Относно Раздел 6.1 „Промяна в административната тежест“: Въвеждането на задължение за пререгистрация и ежегодно подаване на информация за дейността представлява съществено ново натоварване за физическите и юридическите лица в сектора. Необходимо е да се отчете промяната в административната тежест, като бъде изчислена спрямо всяка заинтересована страна/група и се направят прогнозни разчети на разходите на засегнатите субекти (в човеко часове и паричен еквивалент). Изчисленията могат да бъдат извършени с Модела на стандартните разходи, съответно Калкулаторът на Портала за обществени консултации. Твърди се, че тежестта ще се намали в средносрочен план, без да са представени конкретни доказателства за осигурена техническа свързаност и списък на документите, които ще бъдат събирани по служебен път. Следва да се изясни дали подаването на годишна информация ще бъде обвързано със санкции при неизпълнение (напр. заличаване от регистъра). Липсата на нови такси е положителна стъпка, но тя не компенсира разхода на време и ресурс, който се вменява на лицата в културния сектор. VII. Относно Раздел 6.2 „Регулаторни режими и услуги“: По отношение на Проблем 1, намираме за формален извода, че категоризирането на държавните културни институти не засяга услугите. Предлагаме да се изясни каква е връзката между административното категоризиране, възможностите за финансиране и последващото предоставяне на културни услуги, за да се гарантира обективност при оценката на въздействията. VIII. Относно раздел 6.4 „Въздействие върху МСП“: С промените пряко се засягат МСП чрез задължителната пререгистрация и новото ежегодно отчитане, но липсва оценка на разходите, за съобразяване с тези изисквания. Становище от съгласуване на частична предварителна оценка на въздействието на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата Страница 4 от 4 Необходимо е да се изследва дали административната тежест е пропорционална на целите на акта. Обръщаме внимание, че за микропредприятията и самоосигуряващите се лица в сектора на културата всяко допълнително изискване за предоставяне на информация е свързано с преки разходи на време и средства. Следва да се аргументира дали промяната в легалните дефиниции (Проблем 3) ще се отрази на допустимостта на малките фирми до публично финансиране. Препоръчваме да се предвиди облекчен режим за микропредприятията и автоматизирано събиране на данни по служебен път, за да не се превръща регистърът в бариера за дейността на МСП в културния сектор. IX. Относно извършване на последваща оценка на въздействието: За осигуряване на проверката на съотношението между формулираните цели и постигнатите резултати е необходимо в заключителните разпоредби на законопроекта да бъде посочено в какъв срок ще бъде извършена последваща оценка на въздействието на закона и кой е компетентният орган, който ще организира нейното извършване. * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището **** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „КООРДИНАЦИЯ И МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“ В АДМИНИСТРАЦИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ X ИСКРЕН ИВАНОВ