Проект на Правилник за устройството и организацията на дейността на Комисията за защита от дискриминация (ПУОДКЗД)

Настоящият проект се предлага на основание чл. 46, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр). Нуждата от нов подзаконов нормативен акт е продиктувана от динамичното развитие на обществените отношения и необходимостта от кодификация на процедурните правила. Проектът е изготвен и в отговор на обективната необходимост от цялостна актуализация на подзаконовата нормативна уредба, уреждаща дейността на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Същият се предлага в условията на належаща нужда от радикална модернизация на подзаконовата рамка, уреждаща дейността на единствения специализиран орган по равенството в Република България. Действащият до момента Правилник от 2005г. е морално остарял и не съответства на динамиката на съвременните административни процеси. Същият е претърпял множество частични изменения, които водят до фрагментираност и вътрешно противоречие на нормите. Проектът на нов правилник цели да преодолее тази „нормотворческа разпокъсаност“. Досега устройството на КЗД и правилата за производство бяха уредени в отделни актове, което създаваше предпоставки за процесуално объркване и противоречива практика на Върховния административен съд (ВАС). Фактическата необходимост за приемане на изцяло нов Првилник се обуславя и от необходимостта да се прекрати паралелното съществуване на „Правилник за устройството дейността на Комисията за защита от дискриминация“ и отделни „Правила за производството“, които не представляват нормативен акт, като се създаде единен, предвидим и прозрачен механизъм за защита на правата на гражданите. С настоящия проект се постига консолидация на посоената правна материя. Водеща причина за приемане на нов Правилник за устройството и организацията на дейността на Комисията за защита от дискриминация /Правилника/ е както необходимостта от привеждане на подзаконовата нормативна уредба в съответствие с актуалните промени в Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) и други относими закони (напр. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и Гражданския процесуален кодекс /ГПК/), така и направеният анализ и установените недостатъци на досегашната регламентация. Необходимо е освен това да се извърши оптимизиране на административната структура на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ с цел по-бързо и ефективно провеждане на производството по защита от дискриминация и по-добро разпределение на функциите между общата и специализираната администрация, както и между специализираните отдели на последната. Определянето на съкратен срок за консултации е продиктувано от обстоятелството, че новите изисквания на ЕС налагат цялостна реорганизация на процедурната рамка на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), включително по отношение на нейната независимост и ресурси. Предвид обема на необходимите промени и задължителния характер на срока за нотификация пред Европейската комисия, всяко забавяне над определения 14-дневен срок би поставило Република България в риск от неизпълнение на задълженията, произтичащи от правото на Съюза, и стартиране на наказателни процедури след 19 юни 2026 г.

МОТИВИ КЪМ ПРОЕКТ НА ПРАВИЛНИК ЗА УСТРОЙСТВОТО И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ 1. ПРИЧИНИ, КОИТО НАЛАГАТ ПРИЕМАНЕТО (ЧЛ. 28, АЛ. 2, Т. 1 ОТ ЗНА) Настоящият проект се предлага на основание чл. 46, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр). Нуждата от нов подзаконов нормативен акт е продиктувана от динамичното развитие на обществените отношения и необходимостта от кодификация на процедурните правила. Проектът е изготвен и в отговор на обективната необходимост от цялостна актуализация на подзаконовата нормативна уредба, уреждаща дейността на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Същият се предлага в условията на належаща нужда от радикална модернизация на подзаконовата рамка, уреждаща дейността на единствения специализиран орган по равенството в Република България. Действащият до момента Правилник от 2005г. е морално остарял и не съответства на динамиката на съвременните административни процеси. Същият е претърпял множество частични изменения, които водят до фрагментираност и вътрешно противоречие на нормите. Проектът на нов правилник цели да преодолее тази „нормотворческа разпокъсаност“. Досега устройството на КЗД и правилата за производство бяха уредени в отделни актове, което създаваше предпоставки за процесуално объркване и противоречива практика на Върховния административен съд (ВАС). Фактическата необходимост за приемане на изцяло нов Првилник се обуславя и от необходимостта да се прекрати паралелното съществуване на „Правилник за устройството дейността на Комисията за защита от дискриминация“ и отделни „Правила за производството“, които не представляват нормативен акт, като се създаде единен, предвидим и прозрачен механизъм за защита на правата на гражданите. С настоящия проект се постига консолидация на посоената правна материя. Водеща причина за приемане на нов Правилник за устройството и организацията на дейността на Комисията за защита от дискриминация /Правилника/ е както необходимостта от привеждане на подзаконовата нормативна уредба в съответствие с актуалните промени в Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) и други относими закони (напр. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и Гражданския процесуален кодекс /ГПК/), така и направеният анализ и установените недостатъци на досегашната регламентация. Необходимо е освен това да се извърши оптимизиране на административната структура на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ с цел по-бързо и ефективно провеждане на производството по защита от дискриминация и по-добро разпределение на функциите между общата и специализираната администрация, както и между специализираните отдели на последната. Основни фактори, налагащи приемането на нов Првилник са: Динамиката в обществените отношения, изразяваща се в увеличен брой жалби и нарастващата сложност на казусите, изисква по-добра както материална така и процесуална уредба. Досегашната регламентация не позволяваше в пълна степен прилагането на съвременни технологични решения, което водеше до забавяне на производствата и процесуална неефективност. Необходимост от консолидация като проектът обедини в един акт както устройството на администрацията, така и правилата за производство, които досега бяха разпръснати в отделни вътрешни правила. Нужно е детайлно регламентиране като се открои спецификата в наина на производство пред Комисията и детайлно се разпишатна процедурните правила за работата на КЗД като колегиален орган. Трябва детайлно да се уреди и пътя на документооборота – от постъпването на жалбата или сигнала до окончателното архивиране на преписката. Необходимо е също ясно структуриране на специализираната администрация в три ключови направления: производство, анализ и международна дейност и регионално представителство. Трябва подробно да бъдат уредени правомощията на докладчика и подпомагащите го експерти, за да се гарантира обективното изясняване на истината в производството. Необходимо е въвеждането на възможност за подаване на жалби по електронен път и провеждане на заседания чрез видеоконференция. Нужно е ясно разписване на условията за допустимост и редовност на жалбите и сигналите, за да се гарантира правна сигурност както за подателите, така и за ответните страни. Трябва да се установи реда за налагане на принудителните административни мерки и задължителните предписания, тъй като те представляват мощни инструменти за преустановяване на текуща дискриминация и предотвратяване на бъдеща. Необходимост от детайлно разписване на контролните функции на Комисията след постановяване на окончателното решение за да се гарантира, че актовете на КЗД постигат своите цели. ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРОЕКТА ПО ГЛАВИ И РАЗДЕЛИ Проектът на Правилник е структуриран в шест глави, като глава пета се състои от пет раздела. ГЛАВА ПЪРВА ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ В първа глава „Общи положения“ е изрично нормативно уреден статута на Комисията за защита от дискриминация като независим специализиран държавен орган. С глава първа се уреждат юридическия статут и автономност на Комисията (чл. 1 – чл. 4). Проектът потвърждава статута на КЗД като независим специализиран държавен орган и юридическо лице на бюджетна издръжка. Определянето на Комисията като първостепенен разпоредител с бюджетни средства (чл. 2, ал. 1, т. 3) гарантира финансовата и оперативната независимост на органа, което е ключово изискване на европейските директиви за органите по равнопоставеност. Проектът детайлизира източниците на финансиране, включително участието в международни програми, което е жизненоважно за обмена на добри практики в рамките на ЕС. ГЛАВА ВТОРА УСТРОЙСТВО И ПРАВОМОЩИЯ НА КОМИСИЯТА Глава втора урежда правния статут и компетентност на КЗД като независим колегиален орган. Разпоредбата на чл. 6 систематизира широкоспектърните правомощия на КЗД, като ги адаптира към съвременните изисквания за активна защита от дискриминация. Направено е ясно разграничение между санкциониращите функции и превантивните и аналитични функции. Акцентирано е на засилената роля на КЗД в рамките на европейската мрежа на органите по равнопоставеност (EQUINET) и нуждата от постоянен мониторинг на съответствието с правото на ЕС. Разширяването на правомощията в чл. 6, т. 13 и т. 14 (съответствие с правото на ЕС) е продиктувано от изискванията на директивите за равенство (2000/43/ЕО и др.). За разлика от предходната уредба, тук се вменява задължение за приемане на шестмесечни работни програми (чл. 6, т. 21), което позволява гъвкаво планиране на контролната дейност спрямо актуалните обществени процеси. Задължението за ежегоден отчет пред Народното събрание и публикуването на мащабен доклад на всеки четири години осигуряват системна информация за състоянието на равенството в страната и подпомогат законодателя при формирането на държавните политики. Новост в проекта е детайлното разписване на правомощията на председателя в посока административна децентрализация. Прецизирани са правомощията му като административен ръководител и орган по назначаването. Проведено е ясно разграничаване на неговите функции по отношение на финансовото управление (бюджет), управлението на човешките ресурси и представителството, за да се гарантира безпрепятственото функциониране на Комисията като колективен орган. Правомощието на Председателя да определя броя и специализацията на заседателните състави (вкл. ad hoc състави) позволява бърза реакция при постъпване на специфични жалби, изискващи експертиза в конкретни области на дискриминация. Чл. 12 поставя законова бариера пред разгласяването на чувствителна търговска или лична информация, което е критично за доверието на юридиеските лица и гражданите в КЗД. ГЛАВА ТРЕТА СТРУКТУРА И ФУНКЦИИ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА (ЧЛ. 15 – ЧЛ. 25) Тук се поставя акцентът върху административната ефективност и функционалната специализация. Обособяването на обща и специализирана администрация, подкрепена от служител по сигурността на информацията и финансов контрольор, гарантира съответствие със Закона за финансовото управление и контрол (ЗФУКПС) и Закона за защита на класифицираната информация. Детайлизирана е ролята на финансовия контрольор в съответствие със ЗФУКПС. Това е наложително, за да се осигури ефективен контрол върху публичните средства и да се гарантира, че всяко поето задължение е законосъобразно. Проектът въвежда ясно разделение между ръководството и административното обслужване, ръководено от Главен секретар. Чрез правомощията на Главния секретар (т. 3 и т. 4 на чл. 16) се цели строг контрол върху документооборота и сроковете по преписките. Правомощията на Главния секретар по чл. 16 са критични за избягване на процесуални нарушения. Правилното призоваване гарантира, че решенията на КЗД няма да бъдат отменяни от съда на формални основания. В проекта са детайлно разписани правомощията на дирекциите и отделите в Комисията. Общата администрация се структурира така, че да освободи специализираните състави от технически и логистични задачи, фокусирайки се върху управлението на собствеността и правното обслужване. Детайлизирани са функциите на дирекция ФСДУС, отговорна за бюджетния процес. Ясно са разграничени отговорностите по веригата: от планирането на бюджета до текущото му изпълнение и отчитане. Това гарантира, че КЗД, като първостепенен разпоредител, ще спазва стриктно Закона за публичните финанси и Закона за счетоводството. Същевременно, включването на дейности по поддръжка на материалната база и транспорта е наложително за осигуряване на нормални условия за работа на заседателните състави и регионалните представители. Чрез изричната забрана за съвместяване на функции се постига обективност при финансовите операции и се предотвратяват конфликтите на интереси. Осигурява се ежемесечен контрол върху разходите и приходите чрез оборотни ведомости и счетоводни баланси. Прецизира се процеса по изготвяне на ведомостите в съответствие с трудовото и осигурителното законодателство. Осъществяването на предварителен контрол за законосъобразност върху всички заповеди и вътрешни актове минимизира риска от трудови спорове и незаконосъобразни административни действия. Изричното задължение на деловодството да следи за процесуалните срокове е гаранция за бързина на производството, което е основен принцип в ЗЗДискр. Разпоредбите на проекта структурират административното обслужване в три ясно разграничени звена (Регистратура, Деловодство и Архив). Това е наложително, за да се гарантира проследяемост на всяко съобщение и да се предотврати загуба на документи или неспазване на законови срокове, което би довело до нищожност на актовете на Комисията. Регламентирането на архива осигурява надеждно съхранение на чувствителна информация и установява ясен ред за предаване на преписки към други органи и за тяхното унищожаване съгласно Закона за Националния архивен фонд. Детайлизира се ролята на дирекция АПИО в производството по ЗЗДискр – от първоначалната проверка за редовност на жалбите (т. 2) до процесуалното представителство пред съдилищата (т. 4). Включването на информационното обслужване и поддръжката на интернет страницата (т. 11 и 12) е продиктувано от изискванията на Закона за електронното управление и необходимостта от лесен достъп на гражданите до решенията на органа. Дирекция „Специализирано производство, анализ и превенция“ е „моторът“ на Комисията осигуряващ експертна подкрепа на докладчиците. Обособяването на специализираната администрация в отдели за „Специализирано производство“, „Анализ, превенция и международно сътрудничество“ и „Регионални представители“ цели оптимизация на работния процес. Функционирането на специализиран отдел „Анализ, превенция и международно сътрудничество“ е продиктувано от ангажиментите на Република България по правото на ЕС и международните договори, по които е страна. Изрично е регламентирана подкрепата за Съвета за наблюдение по Закона за хората с увреждания, което отразява разширените отговорности на КЗД в националната рамка за защита на правата на човека. Практиката показва, че членовете на КЗД са свръхнатоварени с проучване на факти. Нормативно се утвърждава ролята на „подпомагащия експерт“ (чл. 23), чиято дейност позволява на членовете на Комисията да се концентрират върху правната квалификация и постановяването на акта. Детайлизира се ролята на експертите в отдела „Специализирано производство“. Тяхното участие е критично за качественото проучване на фактите и обстоятелствата по преписки, които често са с висока правна и фактическа сложност. Въвеждането на йерархичен ред за определяне на подпомагащ експерт гарантира равномерно натоварване и висок професионален контрол. Децентрализация чрез регионални представители (чл. 25). Регионалните представители са натоварени с функции по приемане на жалби и методическа помощ на място. Това е стратегическа мярка за осигуряване на реален достъп до защита за уязвимите групи в отдалечените райони, като същевременно подпомагат докладчиците при проучванията на територията на страната. Възлагането на проучвателни действия на регионалните представители съкращава сроковете за приключване на преписките, като избягва ненужни командировки на експерти от София. Тяхната роля се засилва от „пощенска кутия“ до активни органи по проучване и превенция на място. Това е директен отговор на изискването за децентрализация на защитата срещу дискриминация. Чрез информационните кампании и участието в местни дискусии се постига активна превенция на местно ниво. ГЛАВА ЧЕТВЪРТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА (ЧЛ. 26 – ЧЛ. 30) Въвежда се изискване за минимум 5 гласа за общите въпроси (чл. 26), което гарантира легитимност на актовете на Комисията. Предвиждането на средства за облекло, здравно осигуряване и жилищно настаняване (чл. 27, ал. 4, 5, 7 и 8) се цели създаване на конкурентна среда, която да привлече висококвалифицирани кадри в условията на трудовия пазар в София. Чрез чл. 29 се дава възможност на административното ръководство бързо да реагира на променящи се обстоятелства чрез вътрешни заповеди и правилници, без да се налага промяна в основния акт. ГЛАВА ПЕТА ПРОИЗВОДСТВО (ЧЛ. 31 – ЧЛ. 66) Това е „процесуалното ядро“ на Правилника. Тук се реализира основната цел – бързина и ефективност на производството. Раздел I ОБРАЗУВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВО Въвежда се възможност за подаване на жалби и сигнали по електронен път с квалифициран електронен подпис, което е продиктувано от изискванията за дигитализация на администрацията и улесняване на достъпа до правосъдие. Регламентирането на реквизитите на жалбата цели да се избегне подаването на неясни или необосновани искания, които биха забавили работата на Комисията. Чл. 33 систематизира основанията за прекратяване, включително 3-годишния давностен срок и забраната за преразглеждане на вече решени от съд или КЗД спорове (res judicata). Това предпазва правната система от противоречиви актове и гарантира стабилност на правоотношенията. Процесуалните филтри (чл. 33) изискват декларация за липса на висящ съдебен спор, което цели предотвратяване на паралелни производства и противоречиви актове, спазвайки принципа non bis in idem, като така гарантира правна сигурност. Задължението за прилагане на документи и заверени копия (чл. 33, ал. 2, т. 3) осигурява стабилна основа за последващото проучване от страна на докладчиците. Забраната за разглеждане на анонимни сигнали (чл. 33, ал. 3) е стандартна мярка срещу злоупотреба с право и гарантира, че страните в производството са ясно идентифицирани. Прецизира се уредбата на самосезирането с чл. 34 като се установяват строги изисквания към докладите на членовете, за да се гарантира, че всяко служебно започнато производство почива на сериозни фактически и правни основания. С чл. 37 се въвежда строга процедура по проверка на редовност и допустимост, която ще намали натоварването на заседателните състави с нередовни жалби. С разпоредбата се възлага на дирекция „АПИО“ предварителна проверка на жалбите, което ще предотврати натоварването на заседателните състави с нередовни или неясни искания. Проектът въвежда стриктни преклузивни срокове, които целят дисциплиниране на страните и администрацията. Прецизират се и филтрите за редовност, като се дава възможност на гражданите да поправят документите си, преди да се стигне до прекратяване. Въвежда се 7- дневен срок за отстраняване на нередовности по жалбите. Двустепенната проверка на редовността предотвратява прибързано прекратяване на преписки поради технически грешки на жалбоподателите. Разпореждането за определяне на заседателен състав (чл. 37, ал. 6) се издава едва след като е потвърдена редовността на жалбата, което пести време на членовете на Комисията от разглеждане на негодни искания. Може да се изисква отстраняване на нередовности на всеки етап от производството, което от своя страна гарантира, че крайният акт ще почива върху редовни документи, дори ако пропускът е установен в по-късна фаза. Изричното потвърждаване на липсата на държавни такси (чл. 39) е в синхрон със ЗЗДискр. и европейските изисквания за гарантиране на безпрепятствен достъп до правосъдие за уязвими групи. Осигуряването на безплатно производство е ключов инструмент за защита на най-уязвимите групи от обществото, които често не разполагат със средства. Раздел II ЗАСЕДАТЕЛНИ СЪСТАВИ Постоянните състави се специализират по защитени признаци, което повишава качеството на правния анализ. Въвеждането на специализирани постоянни състави е продиктувано от нуждата от дълбока експертиза по конкретните признаци на дискриминация (раса, пол, увреждане и др.). Това позволява на членовете на Комисията да развият специфична практика и да познават детайлно относимото национално и международно законодателство. Правомощието на Председателя да създава ad hoc състави (чл. 40, ал. 3) цели бърза реакция при извънредно натоварване или специфични казуси, които не попадат в обичайната специализация. Изключително важна е забраната на вносителя на доклад за самосезиране да участва в решаващия състав – гаранция за обективност, съответстваща на правото на справедлив процес. Чрез ал. 4 на чл. 40 се постига прозрачност при определяне на докладчик като се дава приоритет на споразумението между членовете на състава, което насърчава колегиалността и професионалното разпределение на натовареността. Забраната за упълномощаване (чл. 42) подчертава строго личния характер на мандата на членовете на КЗД и гарантира, че преценката по вътрешно убеждение не може да бъде делегирана. Принципът на неизменност на състава след обявяване на преписката за решаване е ключова гаранция за справедливост – решението трябва да бъде взето от хората, които са участвали пряко в събирането и преценката на доказателствата. РАЗДЕЛ III ПРОЦЕДУРА ПО ПРОУЧВАНЕ Чрез чл. 44 се вменява задължение за всестранно изследване на фактите и за пълно изясняване на фактическия състав, което е гаранция срещу повърхностни или необосновани решения. Определя се базов срок от 30 дни за изясняване на фактическата обстановка, с възможност за удължаване само при фактическа сложност. Срокът е съобразен с изискванията за процесуална икономия в АПК. Целта е гарантиране на правото на „процес в разумен срок“. Установен е баланс между прозрачност и конфиденциалност - докато Комисията има пълен достъп до информация, тя същевременно е длъжна да пази личните данни и класифицираната информация. Това цели защита на конкурентоспособността на проверяваните търговски дръжества и личната сфера на гражданите. Предвидена е възможност (чл. 45) за привличане на външни експерти за казуси с висока фактическа сложност (напр. специфични медицински или други стандарти). Критериите за техния подбор включват доказана експертиза и липса на конфликт на интереси. Чрез чл. 49 се създава механизъм за санкциониране на пасивността или активното противодействие срещу проучването, което е жизненоважно за ефективността на КЗД. Разпоредбите установяват императивно задължение за държавните и местните органи, както и за частноправните субекти, да предоставят информация. Критично важно е уточнението, че професионалната или търговската тайна не са основание за отказ от съдействие. Това е наложително, тъй като дискриминационните практики често са прикрити зад вътрешнофирмени правила или търговски решения. Чрез обединяването на преписки (чл. 50, ал. 3) се постига единство в практиката, процесуална икономия и се избягва призоваването на едни и същи страни по множество свързани дела. Възможността за спиране на сроковете въведена в чл. 51 представлява защитна клауза в случай на неоказване на съдействие от държавни органи, като по този начин се дисциплинират външните субекти чрез препратка към административнонаказателната отговорност. Това предпазва Комисията от изтичане на инструктивни срокове поради външни фактори и гарантира, че проучването ще бъде всестранно. С новата уредба в чл. 53 докладът-заключение служи като „мост“ между проучването и заседанието. Той конституира страните и фиксира доказателствената тежест (чл. 9 от ЗЗДискр.). Това внася предвидимост за страните още преди първото заседание и съкращава времето за провеждане на открити заседания. РАЗДЕЛ IV ЗАСЕДАНИЯ Чл. 54, ал. 2 е ключова за законосъобразността на крайния акт. Тя вменява задължение на докладчика да предостави достъп до преписката на страните преди откритото заседание. Това гарантира принципа на състезателност и дава възможност на страните да подготвят своите възражения и доказателствени искания, с което да реализират правото си на защита. Регламентирането на представителството чрез адвокати или пълномощници с нотариална заверка осигурява на страните професионална правна помощ и легитимност на действията на техните представители. Препращането към ГПК осигурява правна сигурност при призоваването и стабилност на производството, както и минимизира риска от отмяна на решенията поради неправилно уведомяване. Възможността за съдействие от МВР и регионалните представители гарантира откриваемостта на страните дори при опити за укриване. Институтът на отвода и самоотвода по реда на ГПК е гаранция за безпристрастност. Това е наложително, за да се изключи всяко съмнение в обективността на членовете на състава при наличие на родствени връзки, интерес от изхода на делото или други предубеждения. Въвеждането на 7-дневен срок за насрочване на заседание след приключване на проучването цели да предотврати излишно забавяне на финалната фаза. Принципът на публичност (открити заседания) е заложен като правило, а провеждането на закрити заседания е ограничено само до хипотезите на чл. 136 от ГПК (защита на държавна тайна, личен живот или търговски интерес). Чрез насърчаване на помирението и окончателно решаване на спора в кратки срокове (14 дни за постановяване на решение за одобряване) още в първото заседание се цели процесуална икономия и бързина, които пестят време и ресурси на страните и държавата. Целта на споразумението е не просто прекратяване на преписката, а постигане на съгласие, което удовлетворява пострадалото лице и предотвратява бъдещи нарушения. С придаването на одобреното споразумение на силата на изпълнително основание се гарантира, че постигнатите договорености няма да останат само „на хартия“, а ще бъдат обект на пряк контрол от страна на КЗД. Важен елемент е гаранцията за обективност при производства по самосезиране – вносителите на доклада участват в помирението като страна, но остават изключени от решаващия състав, за да се избегне конфликт на интереси. Въвежда се задължение за страните да представят всичките си доказателства и възражения още в първото заседание. Това цели пресичане на практиките за изкуствено забавяне на делата („шиканиране“) и гарантира бързина на производството. Възможността за призоваване на свидетели и външни експерти (чл. 59, ал. 2) в открито заседание позволява на състава да провери събраните при проучването доказателства чрез пряко и непосредствено изслушване.Чрез възможността за разпореждане на лично явяване (чл. 59, ал. 3) и непосредствено изслушване на свидетели, съставът разполага с всички инструменти за изясняване на истината и формиране на правилно вътрешно убеждение. Новост е въвеждането на възможност за провеждане на заседания на Комисията посредством видеоконференция. Това е мотивирано от необходимостта за процесуална икономия. Видеоконференцията позволява участие в заседанията при обективна невъзможност за явяване (здравословни причини, отдалеченост), като гарантира, че производството няма да бъде „шиканирано“. Това е особено приложимо за свидетели от чужбина или отдалечени райони, като гарантира, че делото няма да бъде отлагано заради неявяване по обективни причини. Освен това може да служи за спестяване на разходи и време за страните, намиращи се извън София. Препращането към АПК по отношение на експертизите и задължителното изготвяне на видеозапис при дистанционни заседания осигурява доказателствена стабилност и висока степен на достоверност на събрания материал. Изискването за подписване на протоколите от председателя и протоколчика (чл. 61) цели процесуална прозрачност и е гаранция за вярното отразяване на извършените действия и направените изявления. Чрез чл. 60 се установява ясен механизъм за преход от устни състезания към постановяване на решение, като председателят е длъжен да съобщи срока за произнасяне, което създава предвидимост за страните. РАЗДЕЛ V РЕШЕНИЯ 14-дневният срок за произнасяне на решение след последно заседание ще осигури бързина на административното производство и е от съществено значение за предотвратяване на продължаващи дискриминационни практики, както и гарантира бърза реакция на държавния орган. Особеното мнение се разглежда като неразделна част от решението (чл. 64 ал. 3), което позволява на съда да се запознае с всички правни доводи, изложени в хода на обсъждането. Нов момент е уредбата на хиптезата на неподписване на решение. В този случай по предложение на останалите членове на състава председателят на Комисията определя нов състав и връща преписката за разглеждане в открито заседание. Регламентира се технологията на вземане на решение. Важен момент е забраната за отказ от подпис (ал. 4) и задължението за мотивиране на особеното мнение в кратък 3-дневен срок. Това предотвратява блокирането на работата на състава и гарантира, че страните ще получат окончателния акт без неоправдано забавяне. Чл. 65 урежда задължителните реквизити на решението като подробно описва съдържанието на диспозитвната част. Изискването за прецизна диспозитивна част с вид и размер на санкциите и мерките цели лесна изпълняемост на акта и яснота на санкционния режим за нарушителя. Указването на органа и срока за обжалване създава правна сигурност и е ключов елемент от правото на защита на страните, като гарантира, че те са надлежно информирани за възможностите за съдебен контрол. Основна цел на решението на КЗД, така както е уредено, е не просто наказването на нарушителя, а възстановяването на правовия ред. Това поставя акцента върху защитата на пострадалото лице, а не само върху държавната репресия. Разпоредбата на чл. 65 систематизира правомощията на състава не само да санкционира, но и активно да интервенира в незаконни административни или трудови отношения. Предвидените задължителните предписания (чл. 65, ал. 2, т. 4,) целят промяна в организационната култура на работодателите и длъжностните лица, за да се изкоренят системните причини за неравно третиране. Ясното дефиниране на момента на влизане в сила (чл. 66) внася процесуална яснота и предотвратява спорове относно изпълняемостта на решенията, особено в случаите на потвърдени от съда актове или одобрени споразумения. Чрез чл. 66 се установяват ясни критерии за това кога един акт на КЗД става окончателен и подлежи на задължително изпълнение. Това е критично за правовия ред, за да се знае кога настъпва стабилитетът на административния акт и кога започват да текат сроковете за принудително изпълнение. ГЛАВА ШЕСТА: ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЯТА (ЧЛ. 67 – ЧЛ. 71) Административният акт е безпредметен, ако не бъде изпълнен. Без ефективен механизъм за изпълнение, решенията на КЗД биха останали само декларативни. Най- слабото звено в досегашната практика беше контролът върху изпълнението на влезлите в сила решения. Въвежда се процедура, при която неизпълнението на решение на КЗД води до образуване на ново административнонаказателно производство. Това придава на актовете на Комисията необходимата изпълнителна сила. Проектът овластява Комисията да изисква документи дори при наличие на „защитена от закон тайна“. Методиката на проверките на място включва съставяне на констативни протоколи, които имат силата на официално доказателство за установените факти. Разпоредбите на чл. 67 ясно разграничават доброволното от принудителното изпълнение, като въвеждат задължение за нарушителите да информират Комисията за предприетите мерки. Препращането към Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) за събиране на глобите осигурява ефективна държавна принуда чрез органите на НАП при липса на доброволно плащане. Новата уредба въвежда последващ контрол, мониторинг върху принудителните административни мерки и възможност за налагане на нови санкции при неизпълнение на влязло в сила решение. Чрез едномесечния срок за доброволно изпълнение (чл. 67, ал. 4) се цели бързо възстановяване на законосъобразността и събиране на бюджетните приходи от санкции. Институтът на поканата за доброволно изпълнение (чл. 68, ал.1) цели да даде последна възможност на задълженото лице да изпълни акта без допълнителни разноски и намеса на други органи, което намалява административната тежест. Възможността за изпращане на решенията на други органи за сведение (чл. 68, ал. 2) е не само израз на институционално взаимодействие, но и засилва обществения контрол и превенцията на дискриминацията в публичния сектор. Ефективност на правната защита се въвежда с разпоредбата на чл. 69 посредством принципа за избор на „най-ефективен начин за изпълнение“, който дава на администрацията гъвкавост да постигне целта на закона спрямо конкретиката на всеки казус. С чл. 70 се въвежда процедурен ред за санкциониране на неизпълнението на решения на КЗД. Това придава на Комисията реални лостове за въздействие върху нарушителите. Чрез ал. 3 на чл. 70 се създава механизъм за сигнализиране на висшестоящи органи при неизпълнение от страна на администрацията, което цели пресичане на институционалния отказ от правосъдие. Дирекция „Административно-правно и информационно обслужване“ уведомява председателя при констатиране на неизпълнение на решение на Комисията. Председателят определя член на състава постановил решението, който съставя акт за установяване на административно нарушение и го внася за разглеждане на заседание на Комисията, която приема решение за налагане на административно наказание и определя вида и размера му. Разпоредбите на чл. 70 въвеждат активни форми на контрол – проверки на място и съставяне на констативни протоколи, което гарантира, че нарушителите няма да подходят формално към наложените им мерки. Особено важно е регламентирането на процедурата, която позволява на КЗД да налага нови санкции при неизпълнение на влязло в сила решение. Това превръща актовете на Комисията в императивни и гарантира авторитета на държавния орган. Чл. 71 поставя ясна граница кога едно производство е „окончателно приключило“. Това става с реалното констатиране на изпълнението на предписанията, споразумението или принудителните административнин мерки. Дирекция „Административно-правно и информационно обслужване“ изготвя доклад до Комисията за извършения контрол по решението. КЗД разглежда доклада и приема решение за изпълнението. Предложената преходна разпоредба на § 3 цели гарантиране на правната сигурност и предвидимост в дейността на Комисията за защита от дискриминация. С регламентирането на принципа, че започналите производства се довършват по досегашния ред, се избягва рискът от процесуални усложнения и забавяне на преписките, породени от промяна в правилата в хода на самото производство. 2. ЦЕЛИ, КОИТО СЕ ПОСТАВЯТ С ПРОЕКТА (ЧЛ. 28, АЛ. 2, Т. 2 ОТ ЗНА) Основната цел на проекта е създаването на модерна и прозрачна институционална рамка в работата на Комисията, която да гарантира бързина и ефикасност при защитата на правата на гражданите. Създаване на прозрачна рамка за източниците на финансиране, включително възможността за работа по международни програми, което е жизненоважно за обмена на добри практики в ЕС. Гарантиране, че практиката на КЗД е в синхрон с най-новите международни норми и стандарти за равнопоставеност. Засилване на институционалното партньорство и позициите на КЗД в международни мрежи (като EQUINET) и ефективно участие в изготвянето на национални доклади и становища. Гарантиране на прозрачност пред обществото и предвидимост на контролната дейност посредством поддържането на публичен регистър и приемането на шестмесечни работни програми. Подкрепа на пострадалите от дискриминация, ключов елемент от достъпа до правосъдие, която се постига посредством дейността на Комисията като консултант и помощник на засегнатите лица. Повишаване на правната култура на местните общности и общинските власти за защитата от дискриминация и възможностите за превенция. Преминаване от реактивен модел (само разглеждане на жалби) към активна превенция чрез семинари, анализи и проекти. Създаване на модерно административно обслужване, което да улеснява достъпа на гражданите до услугите на Комисията. Дигитализация и ускоряване на вътрешния документооборот. Прецизиране на правилата за провеждане на заседанията и процедурите по подаване на жалби по електронен път. Чрез функционалното разпределение на секретар-деловодителите към конкретни заседателни състави се цели специализация и по-тясно сътрудничество с докладчиците. Овластяване на членовете на Комисията като активни участници в подобряването на административната среда чрез предложения за оптимизация, поощряване и дисциплинарни мерки. Регламентиране на ролята на администрацията като обслужващо звено, което е предпоставка за професионалното изпълнение на функциите на членовете на КЗД. Ясно разграничаване на правомощията на административните звена за избягване на дублиращи се функции. Оптимизация на административната структура, като се въвежда ясна диференциация между обща и специализирана администрация. Ключов елемент е уредбата на дирекция „Специализирано производство, анализ и превенция“, която концентрира експертния капацитет в три основни направления: проучване, международен анализ и регионално представителство. Това ще позволи на Комисията не само да санкционира нарушенията, но и да засили своята превантивна функция. Процесуална икономия и недопускане на паралелни производства чрез задължителната декларация за липса на висящ съдебен спор. Пълна прозрачност и отчетност при движението на входящата и изходящата кореспонденция. Активно подпомагане на засегнатите лица и осигуряване на актуална информация за движението на техните преписки. Постигане на висока експертиза чрез специализация на заседателните състави по конкретни признаци на дискриминация и разширен състав от петима членове при множествена дискриминация като гаранция за обективност при най-сложните казуси. Пълно изясняване на истината при проучването и събирането на доказателства. Използване на института на помирението за постигане на възстановително правосъдие, при което страните сами намират решение на спора, а одобреното споразумение придобива силата на изпълнително основание. Прецизиране на обхвата на контролната дейност на КЗД, която се простира не само върху ЗЗДискр, но и върху всички други закони, касаещи равното третиране. 3. ФИНАНСОВИ И ДРУГИ СРЕДСТВА (ЧЛ. 28, АЛ. 2, Т. 3 ОТ ЗНА) Приемането на проекта не изисква допълнителни средства от държавния бюджет. Издръжката на Комисията остава в рамките на утвърдения бюджет. Предложената обща численост от 89 щатни бройки е съобразена с текущия капацитет, като се извършва вътрешно преразпределение на функциите с цел по-висока добавена стойност на административния труд. Проектът не натоварва бюджета, а оптимизира съществуващия ресурс. Чрез предложената структура се постига баланс между бързина, прозрачност и юридическа прецизност. Прилагането на Правилника е финансово обезпечено в рамките на общата численост от 89 щатни бройки и утвърдения бюджет на КЗД. Социалните придобивки са обвързани с наличието на бюджетни средства, което гарантира фискална дисциплина. Модернизацията чрез електронни услуги и видеоконференции в средносрочен план ще намали разходите за пощенски услуги и командировки на персонала. 4. ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ (ЧЛ. 28, АЛ. 2, Т. 4 ОТ ЗНА) Ясното разписване на правомощията на регионалните представители по места – от първоначалния прием на жалби до активното участие в проучването на преписки ще децентрализира оперативната тежест и ще позволи събирането на доказателства директно в района на нарушението, което ще повиши обективността на производството. Очаква се повишаване на ефективността при разглеждането на преписките, съкращаване на сроковете за произнасяне и подобряване на административното обслужване на гражданите. Постигане на по-добра координация и бързина при администриране на жалбите. Реално гарантиране на принципа на равенство пред закона чрез липсата на икономическите пречки за иницииране на производство. Намаляване на броя на нередовните жалби чрез ясни указания към гражданите какво трябва да съдържа документът. По-бързо администриране на постъпилите жалби и сигнали благодарение на електронната форма на подаване. Гарантиране на законосъобразността на производството още от фазата на неговото образуване и намаляване на жалбите пред съда срещу прекратителни актове на КЗД, тъй като на гражданите е предоставена достатъчна възможност да поправят документите си. Намаляване на административните разходи чрез своевременно прекратяване на производства, които са извън компетентността на органа или са погасени по давност. Намаляване на средната продължителност на производствата чрез новите правила за призоваване и провеждане на заседания, което ще доведе до съкращаване на времето за приключване на преписките. Намаляване на риска от процесуални пропуски при връчване на призовки и съобщения. По-добра подготовка на членовете на заседателните състави за заседанията чрез гарантиране на „разумен срок“ за запознаване с материалите. Гарантиране на правото на защита в разумен срок с въвеждането на преклузивни 30-дневни срокове за проучване и 14- дневни инструктивни срокове за произнасяне. По-ефективно разглеждане на сложни случаи на множествена дискриминация чрез използване на по-широк експертен капацитет. По-висока разкриваемост на скрити форми на дискриминация благодарение на широкия достъп до документи и обяснения. Намаляване на опитите за укриване на доказателства чрез изричното препращане към принудителното им събиране по реда на ЗЗДискр. Повишаване на професионализма в проучването чрез привличане на специализирани външни експерти под ръководството на докладчика. Повишаване на качеството на доказателствения материал чрез спиране на производството до получаване на необходимата информация от държавни институции. Гарантиране на прозрачност и доверие в работата на КЗД чрез надлежно конституиране на страните. Намаляване на „процесуалното шиканиране“ и изкуственото забавяне на преписките чрез използване на органите на МВР при призоваване. Облекчаване на страните и намаляване на административните разходи за пътувания и отлагания на дела посредством въвеждането на възможност за видеоконференции. Намаляване на отлаганията на заседания поради неявяване на страни, благодарение на дистанционната форма на участие. Увеличаване на дела на доброволно уредените спорове, което води до по-трайно отстраняване на дискриминационните практики. По-висока степен на доброволно изпълнение на поетите ангажименти от страна на нарушителите. Намаляване на броя на обжалваните актове пред съда, тъй като споразумението почива на волята на двете страни. Повишаване на легитимността на актовете на КЗД чрез стриктно спазване на съдопроизводствените стандарти на АПК и ГПК. По-висока процесуална дисциплина на страните при представяне на доказателства още на ранен етап. Пълна документална и техническа обезпеченост на проведените процесуални действия чрез комбинацията от протокол и видеозапис при видеоконференция. Съкращаване на времето между приключване на устните състезания и получаването на готовото решение от страните. Минимизиране на риска от отмяна на актовете на КЗД от съда, което ще се постигне посредством препращането към и прилагането на стандартите на ГПК и АПК в производството пред КЗД. Гарантиране на обективността на решенията чрез ясно разписаните правила за отвод. Намаляване на риска от отмяна на решения поради процесуални нарушения, свързани със замяна на членове на състава в решаващата фаза. По- висока степен на прозрачност при формиране на волята на заседателния състав. Повишаване на качеството на мотивите в решенията на КЗД благодарение на задълбоченото експертно подпомагане. Ускоряване на процеса по финализиране на актовете чрез стриктния режим за особените мнения. Повишаване на доверието в актовете на КЗД чрез гарантиране на безпристрастност при самосезиране. Намаляване на броя на отменените решения поради липса на мотиви или формални пороци в диспозитива. Яснота за страните относно правните последици от решението и момента, в който то става задължително за всички органи и лица. По-прецизните процедури ще доведат до по-малко отменени решения от ВАС. Уеднаквяване на практиката по налагане на принудителни административни мерки. Повишаване на събираемостта на наложените глоби и имуществени санкции. Реално преустановяване на дискриминационните практики чрез активен контрол върху принудителните административни мерки. Подобряване на обратната връзка за специфичните проблеми с дискриминацията в различните региони. Увеличаване на броя на защитените лица в отдалечени региони в резултат на реална методическа помощ на място от регионалните представители, включително увеличаване на броя на подадените сигнали от уязвими групи в провинцията поради улеснения достъп. По-ефективен контрол върху изпълнението на решенията на КЗД на територията на цялата страна. Подобряване на публичния образ на КЗД чрез засилена информационна дейност и повишаване на общественото доверие чрез своевременно информиране на медиите. Новата структура ще позволи по-фокусирана работа по превенция на дискриминацията и провеждане на информационни кампании. По-добра отчетност на резултатите от дейността на КЗД пред обществото и държавните институции. Минимизиране на риска от финансови грешки и незаконосъобразни разходи. Оптимизиране на бюджетните разходи чрез ясна отговорност за изпълнението на бюджета и стопанисването на имуществото. Оптимизиране на разходите за поддръжка на материалната база чрез планиране на ремонтите и застраховането. Успешно усвояване на средства по международни проекти, което ще облекчи държавния бюджет при провеждането на информационни кампании. Постигане на висока степен на отчетност пред Министерството на финансите и Сметната палата. Намаляване на риска от счетоводни грешки и забавяне при изготвянето на финансовите отчети. По-високо качество на административното обслужване чрез утвърждаване на модерни системи за документооборот. Оптимизиране на управлението на човешките ресурси чрез прецизни длъжностни характеристики и щатни разписания, повишена стабилност на състава и професионална експертиза. По-ефективно взаимодействие с други държавни органи (Сметна палата, НС, органи по ЗХУ). По-добра защита на правата на хората с увреждания чрез професионално администриране на Съвета за наблюдение. Гарантиране на конфиденциалността на производството пред КЗД. Намаляване на рисковете от изтичане на информация или нерегламентирани публични прояви. По-висока сигурност при работата с лични данни и защитена информация. Повишено качество на годишните отчети чрез включване на задълбочени анализи на тенденциите в дискриминацията. 5. СЪОТВЕТСТВИЕ С ПРАВОТО НА ЕС (ЧЛ. 28, АЛ. 2, Т. 5 ОТ ЗНА) Проектът е в пълно съответствие с изискванията на основните антидискриминационни директиви 2000/43/ЕО, 2000/78/ЕО, 2006/54/ЕО, (ЕС) 2024/1499 и (ЕС) 2024/1500 като гарантира, че националният орган по равенството разполага с необходимия инструментариум за независима подкрепа на жертвите на дискриминация. С нормите на чл. 6 се гарантира мониторингът на българското законодателство спрямо правото на ЕС, което е пряко задължение на КЗД като орган по равенството. Уредбата на правомощията за събиране на доказателства, защитата на жертвите и безплатният характер на производството (чл. 38) директно обслужват изискванията за „ефективни, пропорционални и възпиращи“ санкции. Използването на видеоконференции е в синхрон с европейските политики за цифровизация на правосъдието. Новият Правилник издига КЗД до стандартите на водещите европейски институции по равнопоставеност (EQUINET). Предложеният проект на Правилник е разработен с цел пълно съответствие с разпоредбите на Директива (ЕС) 2024/1499 и Директива (ЕС) 2024/1500. По отношение на съдебните спорове (чл. 10 от директивите): Предлаганото допълнение в чл. 6, ал. 2, т. 5 от ПУОДКЗД с текста „след предварително получено съгласие на лицето“ адресира отчетеното „непълно“ съответствие. Този текст изрично въвежда изискването на директивите относно процесуалната легитимация на органа по въпросите на равенството да предявява искове от името на жертви. По отношение на доклади и стратегическо планиране (чл. 17 от директивите): Предлаганите точки 22 и 23 в чл. 7 от ПУОДКЗД въвеждат задължителните изисквания за приемане на работна програма и публикуване на четиригодишен доклад, с което се постига пълно съответствие в тази област. Предложените разпоредби не противоречат на актовете на правото на ЕС, а способстват за по-доброто им прилагане на национално ниво. На основание чл. 26, ал. 4, изречение второ от Закона за нормативните актове, Комисията за защита от дискриминация обявява обществена консултация по проекта на нормативен акт в срок от 14 /четиринадесет/ дни, считано от деня на публикуването му. Изключителният характер на съкратения срок се налага поради обективната необходимост от своевременно съобразяване на подзаконовата нормативна уредба с изискванията на Директива (ЕС) 2024/1499 на Съвета от 14 май 2024 г. относно стандартите за органите по въпросите на равенството и Директива (ЕС) 2024/1500 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 г. относно стандартите за органите по въпросите на равенството в областта на равното третиране. Тъй като директивите въвеждат засилени изисквания към независимостта, ресурсите и процесуалните правомощия на органите по равенство, какъвто е КЗД, забавянето в приемането на Правилника би довело до несъответствие с правото на ЕС и риск от стартиране на наказателни процедури срещу Република България за ненавременно имплементиране на европейските стандарти. Спешността е продиктувана от императивния характер на европейските норми и необходимостта от създаване на адекватна процедурна рамка, която да гарантира ефективното упражняване на правата на гражданите съгласно новите минимални изисквания на Съюза. Съгласно разпоредбите на двете директиви, държавите членки са длъжни да въведат в действие законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с тях, в срок до 19 юни 2026 г. Предвид обема на необходимите промени и задължителния характер на срока за нотификация пред Европейската комисия, всяко забавяне над определения 14-дневен срок би поставило Република България в риск от неизпълнение на задълженията, произтичащи от правото на Съюза, и стартиране на наказателни процедури след 19 юни 2026 г.

ПРОЕКТ! ПРАВИЛНИК ЗА УСТРОЙСТВОТО И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С този правилник се уреждат устройството и организацията на дейността на Комисията за защита от дискриминация, наричана по-нататък "Комисията". Чл. 2. (1) Комисията е: 1. независим специализиран държавен орган; 2. юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. София; 3. със самостоятелен бюджет и е първостепенен разпоредител с бюджетни средства. (2) Комисията осъществява контрол по прилагането и спазването на Закона за защита от дискриминация и други закони, уреждащи равенство в третирането. Чл. 3. Дейността на Комисията се подпомага от администрация. Чл. 4. Финансовото осигуряване на дейността на Комисията се осъществява чрез: 1. субсидии от държавния бюджет; 2. участие в международни програми; 3. други приходи, предвидени в закон. Глава втора УСТРОЙСТВО И ПРАВОМОЩИЯ НА КОМИСИЯТА Чл. 5. Комисията е постоянно действащ колегиален орган и се състои от девет члена, включително председател и заместник-председател. Чл. 6. (1) Комисията осъществява своите правомощия в съответствие със Закона за защита от дискриминация. (2) Комисията за защита от дискриминация: 1. установява нарушения на Закона за защита от дискриминация или други закони, уреждащи равенство в третирането, извършителят на нарушението и засегнатото лице; 2. постановява мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушението и възстановяване на първоначалното положение; 3. налага предвидените санкции и прилага мерки за административна принуда; 1 4. дава задължителни предписания с оглед спазването на Закона за защита от дискриминация и други закони, уреждащи равенство в третирането; 5. обжалва административните актове, постановени в нарушение на Закона за защита от дискриминация или други закони, уреждащи равенство в третирането, завежда искове пред съда и встъпва като заинтересувана страна по дела, заведени по Закона за защита от дискриминация или други закони, уреждащи равенство в третирането след предварително получено съгласие на лицето; 6. прави предложения и препоръки до държавни и общински органи за преустановяване на дискриминационни практики и за отмяна на техни актове, издадени в нарушение на Закона за защита от дискриминация или други закони, уреждащи равенство в третирането; 7. поддържа публичен регистър за издадените от нея и влезли в сила решения; 8. дава становища по проекти на нормативни актове за съответствието им със законодателството за предотвратяване на дискриминация, както и препоръки за приемане, изменение, допълнение и отменяне на нормативни актове; 9. предоставя помощ и съдействие на засегнатите лица при подаването на жалби за дискриминация; 10. провежда независими проучвания, свързани с дискриминация; 11. публикува доклади и прави препоръки по всички въпроси, свързани с дискриминацията; 12. взаимодейства с държавни органи, органи на местното самоуправление и с граждански организации при или по повод подготовката на нормативни актове засягащи равенството в третирането, както и при разработването на проекти и програми за предотвратяване и противодействие на дискриминация; 13. осъществява наблюдение и предприема мерки за съответствие на българското антидискриминационно законодателство с правото на ЕС и международноправните актове; 14. осъществява сътрудничество с международни органи и организации в областта на антидискриминационната политика; 15. дава становища по проекти на нормативни актове, засягащи равното третиране; 16. приема методически указания, свързани с оперативната и контролната дейност на Комисията; 17. приема по предложение на председателя правилника за вътрешния ред и структурата на администрацията, както вътрешните правила за работната заплата; 18. oпределя с решение териториалния обхват на действие на регионалните представители на Комисията; 19. налага административно наказание за неизпълнение на решение на Комисията; 20. приема проект за бюджет за всяка следваща година; 2 21. приема годишния отчет за дейността на Комисията; 22. на всеки шест месеца приема работна програма, в която се определят приоритети и бъдещи дейности; 23. на всеки четири години публикува доклад във връзка с равното третиране и дискриминацията. Чл. 7. Комисията предоставя на Народното събрание ежегодно до 31 март отчет за дейността си. Отчетът се изпраща и на Президента на Републиката. Чл. 8. Председателят на Комисията: 1. представлява Комисията или упълномощава лица, които да я представляват; 2. организира и ръководи дейността на Комисията; 3. свиква и ръководи заседанията на Комисията; 4. образува постоянни специализирани състави, разширени състави и ad hoc състави; 5. определя броя и членовете на постоянните специализирани състави по защитени признаци и членовете на ad hoc заседателните състави; 6. определя членовете на разширените състави; 7. утвърждава структурата на администрацията; 8. сключва, изменя и прекратява трудовите договори, назначава, определя ранговете и освобождава от заеманата длъжност работниците и служителите в администрацията; 9. сключва, изменя и прекратява граждански договори; 10. командирова членовете на Комисията, служителите от администрацията и външните експерти в страната и в чужбина; 11. при необходимост възлага и допълнителна работа на членове на Комисията, която се заплаща; 12. образува преписки по жалби и сигнали; 13. организира привеждането в изпълнение на решенията на Комисията и контролира тяхното спазване; 14. организира изработването на становища по законопроекти и по проекти за подзаконови нормативни актове; 15. възлага извършването на анализи на приключилите дела по обжалвани решения на Комисията пред Върховния административен съд; 16. изпълнява бюджета на Комисията като първостепенен разпоредител с бюджет; 17. информира обществеността за дейността на Комисията чрез средствата за масово осведомяване; 3 18. стопанисва и отговаря за имуществото на Комисията; 19. приема и утвърждава щатното разписание на служителите на Комисията и утвърждава вътрешните правила за работната заплата, след приемане от Комисията; 20. утвърждава реда за администриране на документите в Комисията, както и тяхното движение; 21. утвърждава методически указания, свързани с дейността на Комисията; 22. правомощията на председателя в негово отсъствие се осъществяват от заместник-председателя или от изрично определен член на състава на Комисията; 23. определя членове и заместник-членове, които да бъдат представители на Комисията в Съвета за наблюдение по чл. 11 от Закона за хората с увреждания, както и определя членовете на Съвета, когато дейността на Съвета се администрира от Комисията. Чл. 9. Заместник-председателят: 1. подпомага председателя на Комисията; 2. замества председателя при негово отсъствие; Чл. 10. Членовете на Комисията: 1. са равнопоставени; 2. осъществяват правомощията си съобразно закона и този правилник и задачите, възложени им от председателя; 3. могат да участват в конкурсните комисии по Закона за държавния служител; Чл. 11. Членовете на Комисията имат право да: 1. правят мотивирани предложения за награждаване и налагане на дисциплинарни наказания, както и за прекратяване на трудовите и служебните правоотношения на служителите на Комисията; 2. правят предложения за изменение и допълнение на този правилник, както и за създаване, изменение или допълнение на други вътрешни нормативни актове; 3. правят предложения за оптимизация на работата на Комисията; 4. правят други предложения, свързани с организацията на дейността на Комисията и нейното социално-битово и финансово обезпечаване. (2) Предложенията по ал. 1, т. 2 се приемат с решение на Комисията. Чл. 12. Председателят, заместник-председателят и членовете на Комисията, са длъжни добросъвестно да изпълняват своите задължения, да спазват служебната тайна на заседанията при вземане на решения, както и производствена, търговска или друга защитена от закона тайна, станала им известна при изпълнението на техните функции. Чл. 13. В случаите, когато длъжностите председател, заместник-председател и член на Комисията се заемат от лица с висше юридическо образование и придобита юридическа правоспособност, придобитият стаж се признава за юридически стаж по смисъла на § 2, 4 ал. 2 от Закона за държавния служител и чл. 43 от Закона за защита от дискриминация, за юридически стаж по смисъла на Закона за съдебната власт, за професионален стаж и опит в областта на административното и финансовото право и финансовия контрол по чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за Сметната палата, както и професионален стаж и опит в обработката и защитата на личните данни. Чл. 14. Заместник-председателят, членовете на комисията и служителите от администрацията могат да правят изявления по въпроси, свързани с дейността на Комисията, пред средствата за масово осведомяване само ако са изрично упълномощени от председателя. Глава трета СТРУКТУРА И ФУНКЦИИ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА Чл. 15. (1) В своята дейност Комисията за защита от дискриминация се подпомага от администрация, която се състои от: 1. главен секретар; 2. финансов контрольор; 3. служител по сигурността на информацията; 4. обща администрация; 5. специализирана администрация. (2) Общата и специализираната администрация е организирана в дирекции, численият състав, на които е даден в приложение № 1 към този правилник. (3) В случаите, когато длъжност в дирекция "Специализирано производство, анализ и превенция" и дирекция „Административно-правно и информационно обслужване“ към комисията се заема от служител с висше юридическо образование и придобита юридическа правоспособност, придобитият стаж се признава за юридически стаж по смисъла на § 2, ал. 3 от Закона за държавния служител и чл. 43 от Закона за защита от дискриминация, за юридически стаж по смисъла на Закона за адвокатурата, за юридически стаж по смисъла на Закона за съдебната власт, за професионален стаж и опит в областта на административното и финансовото право и финансовия контрол по чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за Сметната палата, както и професионален стаж и опит в обработката и защитата на личните данни. Чл. 16. Главният секретар ръководи, организира, координира и контролира функционирането на администрацията, като: 1. осъществява административното ръководство на администрацията в изпълнение на актовете на председателя на Комисията; 2. следи за точното им спазване; 3. контролира и отговаря за работата с документите и тяхното съхраняване; 5 4. организира дейността, разпределя задачите и следи за изпълнението им в администрацията на Комисията; 5. изготвя проекти на заповеди за състава на работните групи, които подпомагат докладчиците при извършване на проучване по отделните преписки; 6. уведомява членовете и заинтересуваните лица и изготвя дневния ред за заседанията на Комисията; 7. организира редовното призоваване на страните; 8. организира и отговаря за управлението на ползваните недвижими имоти и движими вещи, предоставени на Комисията; 9. изпълнява и други задачи, възложени му от председателя. Чл. 17. (1) Финансовият контрольор е на пряко подчинение на председателя на Комисията. (2) Финансовият контрольор осъществява предварителен контрол за законосъобразност на всички решения и действия, свързани с финансовата дейност на Комисията, като: 1. проверява всички документи и приложения към тях, въз основа на които се поемат задължения или се извършва разход, съответно преди вземане на решението за поемане на задължението или извършване на разхода; 2. осъществява предварителен контрол преди вземане на решения или извършване на действия, свързани с разпореждане на активи и стопанисване на имущество. (3) При осъществяването на предварителния контрол финансовият контрольор одобрява или отказва да одобри предложенията за поемане на задължения или извършване на разходи. (4) Финансовият контрольор осъществява своята дейност съгласно Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор и указанията на министъра на финансите. (5) Финансовият контрольор не може да съвместява отговорности по одобрение, изпълнение и осчетоводяване съгласно чл. 13, ал. 3, т. 2 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор. Чл. 18. Служителят по сигурността на информацията е на пряко подчинение на председателя на Комисията, изпълнява възложените му със Закона за защита на класифицираната информация задачи и отговаря за надлежното създаване, обработване, съхраняване, предаване и защита на класифицираната информация. Чл. 19. (1) Общата администрация подпомага правно, информационно и технически дейността на Комисията и на специализираната администрация и извършва дейности по административното обслужване на лицата. (2) Общата администрация е организирана в следните дирекции: 1. Финансово-стопански дейности и управление на собствеността; 6 2. Административно, правно и информационно обслужване. Чл. 20. Дирекция "Финансово-стопански дейности и управление на собствеността": 1. отговаря за организацията на финансовата дейност, вътрешнофинансовия контрол, счетоводството и отчетността в Комисията в съответствие с разпоредбите на закона; 2. организира отчитането на приходите и разходите на Комисията по единната бюджетна класификация в съответствие с определения бюджет; 3. изготвя годишен проект за разпределение на бюджета на Комисията; 4. съставя месечни и годишни отчети за изпълнение бюджета на Комисията; 5. изготвя ежемесечни оборотни ведомости, както и годишния счетоводен баланс; 6. изготвя месечни ведомости за заплатите на служителите; 7. отговаря за ремонтните работи на сградата на Комисията, както и за поддържането, застраховането и съхранението на материалната база; 8. организира поддържането, ремонта, прегледите и транспортното обслужване на Комисията, регистрира и застрахова превозните ѝ средства; 9. приема, съхранява и предоставя на дирекциите постъпилите в Комисията активи; 10. изготвя справки поискани от държавни органи и органи на местното самоуправление и други институции; 11. извършва и други дейности, възложени от председателя. Чл. 21. (1) Дирекция "Административно-правно и информационно обслужване": 1. съдейства за защита на правата на лицата засегнати от дискриминация; 2. извършва преценка за допустимост и редовност на постъпилите в Комисията жалби, сигнали, заявления и молби; 3. организира изпращането на кореспонденцията и актовете на Комисията на техните адресати; 4. изпраща до съответните съдилища заверени копия на преписките и след разпореждане на председателя осигурява процесуалното представителство на Комисията пред тях; 5. предоставя информация за движението на преписките и делата; 6. подготвя проекти на договори, както и на заповеди и разпореждания на председателя на Комисията и следи за тяхната законосъобразност; 7. подпомага заседателните състави на Комисията по ред определен от председателя; 8. следи за законосъобразността на вътрешноведомствените актове на Комисията; 7 9. осъществява контрол, привежда и следи за изпълнението на влезлите в сила решения и задължителни предписания на Комисията; 10. информира Комисията за изпълнението на принудителните административни мерки; 11. осигурява съответствие с изискванията на Закона за киберсигурност, Нaредбата за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност и Директива относно мерките за високо общо ниво на киберсигурност в съюза (ЕС) 2022/2555 (NIS 2); 12. поддържа страницата на Комисията в интернет; 13. организира поддръжка на техниката и комуникациите на Комисията и обезпечава тяхната изправност; 14. осъществява връзките на Комисията със средствата за масово осведомяване; 15. поддържа връзка с други информационни центрове и осигурява актуална информация; 16. подготвя съобщения и справки за средствата за масово осведомяване, държавни органи и граждански организации след съгласуване с председателя; 17. обработва и съхранява библиотечния фонд на Комисията; 18. разработва и предлага за утвърждаване от председателя щатното разписание; 19. разработва и предлага за утвърждаване от главния секретар длъжностните характеристики за държавните служители и лицата по трудово правоотношение от Комисията; 20. изготвя проекти на заповеди във връзка с възникването, изменението и прекратяването на служебните и трудовите правоотношения; 21. създава, води и съхранява служебните досиета на служителите в Комисията; 22. извършва и други дейности възложени от председателя. (2) Административното обслужване е организирано в регистратура, деловодство и архив. (3) Регистратурата: 1. приема и регистрира входящата кореспонденция; 2. регистрира и изпраща изходящата кореспонденция; 3. осигурява информация за получената и изпратена кореспонденция; 4. води разносна книга; 5. разпределя и насочва постъпилата кореспонденция; 6. организира подреждането и поддържането на документооборота; 7. изпълнява и други задължения по документооборота; 8 8. извършва и други дейности, възложени от председателя. (4) Деловодството: 1. осъществява деловодното оформяне на документооборота, свързан с образуваните преписки; 2. приобщава към преписките входящите и изпраща към съответните адресати изходящите документи; 3. извършва вписвания в съответните деловодни книги; 4. изпраща уведомленията за призоваване и съобщенията по преписките; 5. следи за спазване на процесуалните срокове; 6. представя преписките на докладчиците, председателя на състава и неговите членове и изпълнява техните указания; 7. организира и поддържа подреждането на преписките в деловодството; 8. предоставя справки по преписките; 9. предава за съхранение в архива приключените преписки; 10. изготвя график на откритите заседания по преписките; 11. извършва и други дейности, възложени от председателя. (5) Архивът: 1. приема от регистратурата и от деловодството деловодните книги и приключените преписки в края на всяка година; 2. води архивната книга; 3. отговаря за съхранението на предадените преписки и документи; 4. извършва справки по предадените преписки, книги и документи; 5. по разпореждане на председателя изпраща на други органи поисканите от тях преписки и документи и следи за срочното им връщане; 6. след изтичане на срока за съхраняване на преписки и документи, уведомява председателя и по негово указание извършва действия за тяхното унищожаване по съответния ред; 7. води отчетност за унищожените преписки и документи; 8. извършва и други дейности възложени от председателя. Чл. 22. Специализираната администрация на Комисията за защита от дискриминация е организирана в дирекция "Специализирано производство, анализ и превенция", която се състои от отдел „Специализирано производство“, отдел „Анализ, превенция и международно сътрудничество“ и отдел „Регионални представители“. 9 Чл. 23. (1) Отдел "Специализирано производство" подпомага дейността по проучването на фактите и обстоятелствата по преписките, възложени на заседателните състави на Комисията, съобразно изискванията на Закона за защита от дискриминация и този правилник. (2) Определянето на подпомагащ експерт по преписка се извършва с разпореждане на председателя на Комисията по предложение на началника на отдел „Специализирано производство“ съгласувано от директора на дирекция "Специализирано производство, анализ и превенция". (3) Експертите от отдела подпомагат дейността на заседателните състави, като: 1. подпомагат докладчика в хода на проучването по определената му преписка; 2. спазват указанията, дадени им от докладчика във връзка с проучването; 3. съблюдават спазването на процесуалните срокове, съобщават за тяхното изтичане и съгласувано с докладчика по преписката предприемат предвидените в чл. 59 от Закона за защита от дискриминация действия; 4. съгласувано с докладчика по преписката изготвят уведомления за призоваване и други необходими за проучването документи; 5. подпомагат докладчика при подготовката на проектите на решенията по възложените им преписки; 6. предават в деловодството решението по преписката за изпращане на страните, а преписката – за съхранение; 7. информират своевременно прекия им ръководител за възникнали проблеми при осъществяване на вменените им задължения; 8. участват в изготвянето на годишния доклад за дейността на Комисията в частта, свързана с функциите на отдела; 9. извършват и други дейности, възложени им от председателя на Комисията. (4) Експертите са длъжни да не разпространяват информация и лични данни станала им известни при или по повод изпълнение на задълженията им. Чл. 24. Отдел „Анализ, превенция и международно сътрудничество“ осъществява следните функции: 1. анализира практиката на Комисията за съответствието й с международните норми; 2. проучва международните норми, касаещи прилагането на принципа на равенство на гражданите пред закона, като при необходимост подпомага изготвянето на специализирани становища и доклади; 3. участва в дейността на Комисията по превенция и борба с дискриминацията; 4. съдейства за сътрудничеството между Комисията и международни организации; 10 5. подпомага Комисията за популяризиране политиката на равнопоставеност в различните сфери на обществения живот по време на семинари, работни групи, форуми и срещи с компетентни органи и организации; 6. участва и съдейства в дейността по изготвяне и реализиране на вътрешни и международни проекти на Комисията; 7. изготвя проекти на становища и доклади във връзка с функциите на Комисията при участие в работни групи и инициативи на национални органи и международни институции и организации; 8. подпомага Комисията при администриране на дейността на Съвета за наблюдение по Закона за хората с увреждания в периода, през който Съветът се председателства от Комисия за защита от дискриминация; 9. участва в изготвянето на годишния доклад за дейността на Комисията в частта, свързана с функциите на отдела; 10. извършва и други дейности, възложени от председателя. Чл. 25. (1) Териториалният обхват на действие на регионалните представители се определя с решение на Комисията. (2) Регионалните представители: 1. оказват методическа помощ и дават консултации по Закона за защита от дискриминация; 2. приемат и завеждат жалби, сигнали, заявления и молби на физически или юридически лица, по ред, установен със заповед на председателя на Комисията; 3. извършват действия по проучване на преписките възложени от началника на отдела или директора на дирекцията, съгласно указанията на докладчика по преписката; 4. подпомагат Комисията при осъществяване на действия по изпълнение на нейни актове; 5. поддържат комуникация с останалите отдели и дирекции на Комисията по повод извършваната от тях дейност; 6. участват в провеждане на информационни кампании за популяризиране на Закона за защита от дискриминация сред заинтересуваните лица; 7. участват в инициативи по въпроси от сферата на дискриминацията и защитата на правата и свободите на човека; 8. информират своевременно прекия им ръководител за възникнали проблеми при осъществяване на вменените им задължения; 9. участват в изготвянето на годишния доклад за дейността на Комисията в частта, свързана с функциите на отдела; 10. извършват и други дейности възложени от председателя. 11 (3) Регионалните представители представят, чрез началника на отдел „Регионални представители“ съгласувано с директора на дирекция "Специализирано производство, анализ и превенция" на Председателя на КЗД за утвърждаване: 1. месечни планове за превантивна дейност; 2. месечни, 6-месечни и годишни отчети за дейността си. Глава четвърта ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА Чл. 26. (1) Деветчленният състав разглежда и решава общите въпроси на Комисията. (2) Заседанията на Комисията по ал. 1 се считат за редовни, ако на тях присъстват не по-малко от петима от членовете. (3) Заседанията на Комисията започват с установяване на необходимия кворум. На заседанията могат да присъстват лица поканени от Комисията. (4) Заседанията на Комисията се водят от председателя, а когато той отсъства - от заместник-председателя. (5) Материалите по дневния ред на заседанията се предоставят на членовете на Комисията от главния секретар в разумен срок, а в неотложни случаи непосредствено преди заседанието. (6) Комисията взема решенията си с явно гласуване и мнозинство не по-малко от пет гласа, като отсъстващ член не може да делегира правата си на друг. (7) Решенията на Комисията се подписват от всички членове, участвали в гласуването. (8) Решенията се считат за приети, след като са подписани от присъстващите членове. (9) За заседанията на Комисията се води протокол, който се изготвя най-късно до три дни след провеждането им. Чл. 27. (1) Служителите на Комисията са на 5-дневна работна седмица. (2) Работното време на служителите на Комисията се определя със заповед на председателя. (3) Работното време на членовете на Комисията е ненормирано. (4) Комисията не провежда открити заседания от 15 юли до 1 септември. Чл. 28. (1) За отлично изпълнение на служебните си задължения членовете и служителите могат да бъдат награждавани с предметни или парични награди при наличие на бюджетни средства. 12 (2) Награждаването се извършва със заповед на председателя на Комисията по предложение на прекия ръководител или на член на Комисията. (3) С решение на Комисията при особено тежки случаи от здравословен или семеен характер може да се отпусне еднократна финансова помощ. (4) Членовете на Комисията и служителите имат право на парични средства за представително облекло. Размерът на средствата за членовете на Комисията е до четири минимални месечни работни заплати за всяка календарна година. Индивидуалният размер на средствата се определя от председателя на Комисията. Служителите получават нормативно определените средства. (5) При наличие на бюджетни средства членовете на Комисията и служителите могат да ползват допълнително здравно осигуряване. Изборът на осигурител, условията и редът за ползване на предоставяните от него здравноосигурителни услуги се извършват с решение на Комисията. (6) Членовете на Комисията се осигуряват за всички осигурителни случаи с процент за трета категория труд и се застраховат по рисковите застраховки "Живот" и "Злополука". (7) Комисията при възможност осигурява на членовете си жилище в София за срока на мандата им, ако те или членове на семейството им не притежават на територията на Столична община жилище. (8) При възможност Комисията осигурява жилище на нуждаещите се служители с установена жилищна нужда на територията на Столична община, ако те или членовете на семейството им не притежават жилище на територията на Столична община, при условия и по ред, определени във Вътрешните правила за реда и условията за отдаване под наем на ведомствените жилища на Комисия за защита от дискриминация. Чл. 29. Със заповед на председателя могат да се уреждат и други въпроси по организацията на работа на Комисията. Чл. 30. Правата и задълженията на служителите на комисията се регламентират с правилник за вътрешния трудов ред. Глава пета ПРОИЗВОДСТВО Раздел Първи ОБРАЗУВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВО Чл. 31. Производство пред Комисия за защита от дискриминация се образува по: 1. жалба на засегнати лица; 2. инициатива на Комисията за самосезиране по доклад от неин член; 3. сигнали на физически и юридически лица, на държавни и общински органи. 13 Чл. 32. Жалбите и сигналите трябва да бъдат в писмена форма, на български език, а когато са на чужд език да са придружени от превод, заверен от лицето. Жалби и сигнали могат да бъдат подавани и по електронен път, когато са подписани с квалифициран електронен подпис. Чл. 33. (1) Жалбата или сигналът трябва да съдържат: 1. името или наименованието на подателя, ЕГН или ЕИК, телефон за връзка и електронен адрес; 2. адреса или седалището и адреса на управление на подателя; 3. изложение на обстоятелствата, на които се основава жалбата или сигнала; 4. в какво се състои искането към Комисията; 5. дата и подпис на лицето, което подава жалбата или сигнала, или на негов представител. (2) Към жалбата или сигнала се прилагат: 1. пълномощно, когато жалбата или сигналът се подават от пълномощник; 2. декларация, че към момента на подаване на жалбата или сигнала до Комисията няма заведено дело или висящо производство по същия спор и/или на същото правно основание между същите страни пред съд; 3. заверени копия или оригинали на документи и книжа в подкрепа на жалбата или сигнала. (3) Анонимни жалби и сигнали не се разглеждат от Комисията. (4) Жалбата не може да съдържа нецензурни думи, обиди или заплахи. Чл. 34. (1) Комисията може да образува производство по писмен доклад от неин член. (2) Докладът съдържа: 1. трите имена и длъжността на вносителя на доклада; 2. описание на нарушението и изложение по фактическия му състав; 3. доказателствен материал по изложението; 4. мотивирано предложение за образуване на производство от Комисията; 5. декларация от вносителя на доклада, че към момента на внасянето му за разглеждане от Комисията, няма заведено дело или висящо производство по същия спор или на същото правно основание между същите страни пред съд; 6. дата и подпис на вносителя. (3) Комисията разглежда доклада на свое заседание и приема решение да се образува или да не се образува производство. При приемане на решение за образуване на производство председателят издава разпореждане. 14 (4) Членовете на Комисията, по чийто доклад е образувано производството, нямат право да участват в заседателния състав и вземането на решение. Чл. 35. Образуваното производство се прекратява, когато: 1. са изтекли три години от извършване на нарушението; 2. се установи, че по същия спор, между същите страни има заведено дело или има влязло в сила решение на съда; 3. се установи, че по същия спор, между същите страни има влязло в сила решение на Комисията; 4. подателят оттегли жалбата или сигнала; 5. жалбата или сигнала не са от компетентност на Комисията; 6. нередовностите на жалбата или сигнала не са отстранени в срок. Чл. 36. Комисията изпраща жалбата или сигнала до компетентния орган, когато установи, че не са от нейната компетентност. Чл. 37. (1) Председателят на Комисията със свое разпореждане образува производство по подадените жалби и сигнали. (2) С разпореждането за образуване председателят възлага на дирекция „Административно-правно и информационно обслужване“ да извърши проверка относно съответствието им с изискванията на чл. 32, чл. 33 и чл. 35 от този правилник. (3) След проверка дирекция „Административно-правно и информационно обслужване“ указва на лицето подало жалбата или сигнала да отстрани констатираните нередовности в седмодневен срок. (4) При неизпълнение на указанията, дирекция „Административно-правно и информационно обслужване“ изпраща повторно уведомление, че при неотстраняване на нередовностите в срока по ал. 3, преписката ще бъде прекратена. (5) При неизпълнение на указанията по ал. 4, дирекция „Административно-правно и информационно обслужване“ уведомява председателя и представя проект на решение за прекратяване на преписката. Производството се прекратява с решение на ad hoc заседателен състав, образуван с разпореждане на председателя на Комисията. (6) Когато жалбата или сигнала отговарят на изискванията по ал. 1 или констатираните нередовности са отстранени в срок, председателят на Комисията определя с разпореждане заседателния състав, който разглежда преписката. Чл. 38. Нередовности на жалбата или сигнала могат да бъдат отстранени в хода на цялото производство пред Комисията. Чл. 39. (1) За производството пред Комисията не се събират държавни такси. (2) Направените разноски за нуждите на производството са за сметка на Комисията. Възнаграждения за адвокатска работа не се заплащат от Комисията. 15 Раздел Втори ЗАСЕДАТЕЛНИ СЪСТАВИ Чл. 40. (1) Заседателните състави и техните членове се определят от председателя на Комисията. Председателят на Комисията образува постоянни специализирани състави, разширени състави и ad hoc състави. (2) Постоянните заседателни състави се специализират по признаците посочени в чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация. (3) Ad hoc състави се образуват в случаите предвидени по този правилник, при върнати от съда преписки на Комисията за ново произнасяне и по преценка на председателя. (4) В седмодневен срок от разпореждането за образуване на производството, членовете на заседателния състав, определят с доклад до председателя на Комисията докладчик и председател на състава. В случай, че не се споразумеят председателят на Комисията ги определя. (5) Председателят на Комисията, при необходимост, може да променя постоянните състави, да разпореди заместване в други състави и да създава ad hoc заседателни състави. Чл. 41. Постоянните заседателни състави се състоят от трима членове, а в случаите на множествена дискриминация, се състоят от петима членове. Чл. 42. Членовете на заседателните състави присъстват на заседанията лично и упълномощаване не се допуска. Чл. 43. (1) Съставът, обявил преписката за решаване, не може да бъде променян до приемане на решението. (2) При невъзможност за участие на член на състава в приемане на решението по ал. 1, председателят на Комисията издава разпореждане за промяна на състава, като преписката се връща за разглеждане в открито заседание с призоваване на страните. Раздел Трети ПРОЦЕДУРА ПО ПРОУЧВАНЕ Чл. 44. Докладчикът по преписката е длъжен да изясни: 1. фактите и обстоятелствата отнасящи се до извършеното нарушение; 2. фактическия състав на нарушението; 3. страните по спора. Чл. 45. (1) При необходимост в своята работа докладчикът се подпомага от експерти от специализираната администрация, от служителите от общата администрация и от външни експерти. 16 (2) При необходимост външни експерти се определят от председателя на Комисията по предложение на докладчика по преписката. (3) Експертите събират, систематизират и анализират информацията, необходима за провеждане на производството. Чл. 46. При осъществяване на своите правомощия докладчикът, пряко или посредством определените експерти и служители, има право: 1. да изисква документи и информация, свързани с проучването; 2. да изисква обяснения от лица, свързани с преписката; 3. да събира доказателства по своя преценка и да изисква съдействие от всички органи. Чл. 47. (1) Всички лица, органи на държавната власт, на местното самоуправление и местната администрация са длъжни да оказват съдействие на Комисията, като предоставят исканите документи, сведения и информация. В случаите на неоказване съдействие на Комисията, лицата носят отговорност по Закона за защита от дискриминация. (2) Наличието на защитена от закон тайна не може да бъде основание за отказ от съдействие. Документите, сведенията и информацията съдържащи такава, се съхраняват по начин неосигуряващ достъп на трети лица. Чл. 48. (1) Събраните документи и получената информация по преписката се използват само за целите на производството. (2) Членовете на Комисията, служителите и външните експерти, са длъжни да не разгласяват информацията, която им е станала известна при или по повод осъществяване на тяхната дейност. Чл. 49. Когато съществува опасност от изгубване или укриване на доказателства, или при особено затруднение при тяхното събиране, принудителното им събиране се извършва по реда на чл. 57 от Закона за защита от дискриминация. Чл. 50. (1) Проучването се извършва в срок до 30 дни от датата на предаване на преписката на докладчика срещу подпис. (2) При фактическа или правна сложност, по предложение на докладчика по преписката, председателят на Комисията с разпореждане може да удължи срока на проучването до 30 дни. (3) При постъпили жалби или сигнали, в които участват едни и същи страни или които имат един и същ предмет, по предложение на докладчика, председателят на Комисията може с разпореждане да обедини преписките в едно производство. (4) Ако в хода на проучването възникнат съмнения за извършено престъпление, Комисията изпраща преписката на прокуратурата. Чл. 51. Сроковете спират да текат, когато докладчикът е възпрепятстван в своето проучване от държавен орган или орган на местното самоуправление или местната 17 администрация и това представлява пречка за пълното и всестранното изясняване на обстоятелствата. Чл. 52. (1) Производството пред Комисията може да се спира на основанията предвидени в Закона за защита от дискриминация, Административнопроцесуалния кодекс и този правилник. (2) Спирането се извършва с решение на заседателния състав. Чл. 53. (1) Процедурата по проучване приключва с изготвяне на доклад- заключение от докладчика по преписката. С доклада-заключение се конституират страните. (2) Докладът-заключение съдържа: 1. обстоятелствата, по жалбата, сигналът или доклада по чл. 34; 2. правната квалификация на правата, претендирани от жалбоподателя, сигналоподателя или в доклада по чл. 34, както и възраженията на ответната страна; 3. разпределението на доказателствената тежест по чл. 9 от Закона за защита от дискриминация; 4. указание до председателя на състава за: а). насрочване на заседание с призоваване на страните в седмодневен срок; б). уведомяване на страните, че в първото заседание могат да заявят желание за помирение и да представят писмено споразумение; в). уведомяване на страните, че са длъжни в първото заседание да представят всички доказателства, да направят и обосноват всичките си искания, възражения и да се произнесат по направените от другата страна възражения; г). уведомяване на страните, че тези от тях, които са редовно призовани, при отлагане на производството по преписката не се призовават повторно. Раздел Четвърти ЗАСЕДАНИЯ НА КОМИСИЯТА Чл. 54. (1) След приключване на предварителното проучване, председателят на състава насрочва заседание в седмодневен срок от получаване на преписката от докладчика. (2) На страните се предоставя възможност да се запознаят със събраните по преписката материали. (3) Страните по преписката, свидетели и външни експерти и се уведомяват за датата и часа на насроченото открито заседание. Чл. 55. (1) Призоваването на страните и уведомяването на заинтересуваните лица се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс. При необходимост 18 призоваването се извършва със съдействието и на съответния регионален представител на Комисията. (2) Представители на страните по пълномощие могат да бъдат адвокатите, както и представителите по чл. 32 от Гражданския процесуален кодекс. (3) Гражданите и организациите могат да се представляват с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа и от други граждани или организации. Чл. 56. (1) Заседанията на съставите са открити. (2) Закрити заседания се провеждат на основанията и по реда, предвидени в чл. 136 от Гражданския процесуален кодекс. Чл. 57. Членовете на заседателния състав се отвеждат на основанията и по реда, предвидени в членове 22-24 от Гражданския процесуален кодекс. Чл. 58. (1) В първото заседание председателят на състава поканва страните да се помирят. При съгласие на страните се насрочва дата за помирително производство. В случай, че страните не се помирят, производството продължава, като споразумение между тях може да бъде постигнато по всяко време до приемане на решението. (2) Когато бъде постигнато споразумение между страните, заседателният състав го одобрява с решение и прекратява преписката. Съставът постановява решението си в 14 дневен срок. (3) Когато споразумението се отнася само за част от спора, производството продължава за частта, за която не е постигнато споразумение. (4) Одобреното споразумение подлежи на контрол за спазването му от Комисията. (5) Когато производството по преписката е по инициатива на Комисията като страна в помирителното производство участва членът или членовете на Комисията, внесли доклада за самосезиране. Членът или членовете на Комисията, внесли доклада за самосезиране, не участват в заседателния състав. Чл. 59. (1) В първото заседание всяка страна е длъжна да представи писмени доказателства, да направи и обоснове всичките си искания и възражения и да се произнесе по направените от другата страна възражения. В случаите на самосезиране страна в производството е членът или членовете на Комисията, внесли доклада за самосезиране. (2) В първото заседание се изслушват допуснатите от състава свидетели и външни експерти. В случаите на назначаване на експертиза се прилагат съответните разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс. (3) Когато е необходимо, съставът може да разпореди личното явяване на страна или заинтересувано лице за даване на обяснения. (4) По съображения за сигурност или други важни причини Комисията може да постанови страна или неин представител, свидетел, вещо лице или преводач да участва в открито заседание чрез видеоконференция. В тези случаи Комисията уведомява страните и участниците за условията за провеждане на видеоконференция най-късно седем дни преди датата на насроченото заседание. 19 (5) По искане на страна или друг участник в производството, при обективна невъзможност за лично явяване, Комисията може да постанови участието му в отделни процесуални действия да се извърши чрез видеоконференция. В този случай изискването за уведомление по ал. 4 не се прилага. В открито заседание председателят на състава докладва постъпилата молба и излага съображенията си за провеждане на видеоконференция. (6) За проведеното заседание и извършените процесуални действия чрез видеоконференция се изготвят протокол и видеозапис, които се прилагат по преписката. Чл. 60. (1) След като счете, че спорът е изяснен от фактическа и правна страна, председателят на състава предоставя възможност на страните за становища. (2) След изслушване на становищата на страните, председателят на състава закрива заседанието и съобщава срока за произнасяне на решение. Чл. 61. За заседанията се води протокол. Протоколът се подписва от председателя на състава и от протоколчика. Чл. 62. Председателят на състава може да налага глоби в размера по чл. 305 от Административнопроцесуалният кодекс за: 1. нарушение на реда в заседание; 2. неизпълнение на разпорежданията на състава; 3. използване на нецензурни думи, обиди и заплахи, насочени към състава, лице от администрацията и участващите в производството. Раздел Пети РЕШЕНИЕ Чл. 63. Заседателният състав се произнася с решение не по-късно от 14 дни след провеждане на заседанието, на което преписката е обявена за решаване. Чл. 64. (1) Проектът на решението се изготвя от докладчика по преписката. (2) Решението се взема с обикновено мнозинство от членовете на заседателния състав с явно гласуване и се подписва от тях. (3) Член на състава, който не е съгласен с решението на мнозинството, подписва решението с особено мнение, което мотивира. Особеното мнение е част от решението и се изготвя в 3-дневен срок от подписването на решението. (4) Член на състава не може да откаже да подпише решението. Когато член на състава не подпише решението, по предложение на останалите членове на състава председателят на Комисията определя нов състав и връща преписката за разглеждане в открито заседание. Чл. 65. (1) Решението е писмено и съдържа: 1. наименованието на органа и заседателния състав, който го е издал; 20 2. фактическите и правните основания за издаването му; 3. диспозитивна част; 4. постигнатото между страните споразумение; 5. пред кой орган и в какъв срок решението може да се обжалва; 6. подписи на членовете на състава. (2) Диспозитивната част съдържа: 1. установяване на извършеното нарушение или че не е извършено такова, като оставя жалбата без уважение; 2. установяване на нарушителя и засегнатото лице, които се индивидуализират с посочване на ЕГН или ЕИК и адрес или по друг начин; 3. определяне на вида и размера на нарушението, вида и размера на глобата, имуществената санкция или принудителната административна мярка, която може да бъде: а). даване на задължителни предписания на работодателите и длъжностните лица за отстраняване на нарушения на законодателството за предотвратяване на дискриминация; б). спиране на изпълнението на незаконни решения или нареждания на работодатели, които водят или могат да доведат до дискриминация; 6. указания за предотвратяване и преустановяване на нарушението и възстановяване на първоначалното положение; 7. одобряване на споразумението при постигнато помирение. (2) Диспозитивът на решението може да съдържа и препоръка. Чл. 66. Решенията на Комисия за защита от дискриминация влизат в сила, когато: 1. не са обжалвани в срок; 2. подадената жалба не е уважена и има влязъл в сила съдебен акт, с който решението на Комисията е потвърдено; 3. с решението на Комисията се одобрява постигнатото от страните споразумение. Глава шеста ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЯТА Чл. 67. (1) Дирекция „Административно-правно и информационно обслужване“ контролира изпълнението на постановените решения от Комисията. (2) Лице, на което е наложена принудителна административна мярка, е длъжно да предприеме мерки за изпълнение и да уведоми писмено за това Комисията в определения срок, който не може да бъде по-дълъг от един месец от датата на получаването на решението. 21 (3) Алинея 2 се прилага за одобрените споразумения. (4) Лице, на което с влязло в сила решение е наложено административно наказание "глоба" или "имуществена санкция", следва да изпълни задължението си доброволно в едномесечен срок. (5) В случаите, когато не е налице доброволно изпълнение, наложените с решенията глоби и имуществени санкции се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Чл. 68. (1) За подлежащите на изпълнение решения се изпраща покана за доброволно изпълнение, която съдържа: 1. име, съответно наименование и адрес на задълженото лице; 2. данни за изпълнителното основание и произтичащото от него задължение; 3. предупреждение за пристъпване към принудителни действия при липса на доброволно изпълнение в дадения срок; 4. размерът на наложените глоба или имуществената санкция, както и на разноските, в случай че задължението не бъде изпълнено доброволно; (2) Копие от решението може да се изпрати и на други органи за сведение или за предприемане на съответни действия. Чл. 69. Действията по изпълнение на решението се осъществяват по начин, който с оглед особеностите на конкретния случай ще осигури ефективно изпълнение. Чл. 70. (1) Контролът по изпълнението на решението включва: 1. събиране на доказателства, установяващи изпълнението; 2. проверка на място за установяване на факти и обстоятелства по изпълнението; 3. други необходими действия. (2) При извършване на проверки на място съставя констативен протокол. (3) В случай на неизпълнение на решението от длъжностни лица, копие от решението се изпраща и на компетентните органи, заедно с предложения за предприемане на действия. (4) При констатиране на неизпълнение на решение на Комисията дирекция „Административно-правно и информационно обслужване“ уведомява председателя. (5) Председателят определя член на състава постановил решението, който съставя акт за установяване на административно нарушение и го внасят за разглеждане на заседание на Комисията. Комисията приема решение за налагане на административно наказание като определя вида и размера. (6) Решенията на Комисията за налагане на административно наказание, подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. 22 Чл. 71. (1) Контролът по изпълнение на решенията приключва с тяхното изпълнение. (2) За извършения контрол по решението дирекция „Административно-правно и информационно обслужване“ изготвя доклад до Комисията. В доклада се отразяват направените констатации за изпълнението. Комисията разглежда доклада и приема решение за изпълнението. (3) Когато с решението са дадени задължителни предписания производството приключва окончателно след констатиране на тяхното изпълнение. (4) Когато с решението са наложени принудителни административни мерки, производството приключва окончателно след констатиране на тяхното изпълнение от страна на органите по чл. 67, ал. 3 и ал. 4 от Закона за защита от дискриминация. (5) Когато с решението е одобрено споразумение, производството приключва окончателно след еднократно констатиране на изпълнението му от страните по него. ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. По смисъла на този правилник: 1. "Видеоконференция" е комуникационна връзка чрез техническо средство за едновременно предаване и приемане на образ и звук между участници в процеса, намиращи се на различни места, позволяваща записване и съхраняване на информацията на електронен носител. 2. "Нецензурни думи" са неприлични и непристойни думи, използвани от страна или неин представител в производството. 3. "Обиди" са думи или поведение, оскърбяващи или засягащи достойнството и името на членовете на заседателния състав или участници в производство. 4. "Заплахи" са закани чрез думи и поведение, които внушават страх в членовете на заседателния състав, администрацията и участниците в производство, с цел да се възпрепятства тяхната работа. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. Правилата на чл. 13 и чл. 15, ал. 3, се прилагат и по отношение на заварените случаи, възникнали преди влизането в сила на този правилник. § 3. (1) Започналите и незавършени до влизането в сила на този Правилник производства пред Комисията за защита от дискриминация се довършват по досегашния ред. (2) Започнало производство по смисъла на ал. 1 е това, по което към датата на влизане в сила на този Правилник има образувана преписка с разпореждане на председателя на КЗД или са подадени редовни жалба или сигнал в деловодството на КЗД. 23 § 4. Този правилник се издава на основание чл. 46, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация и отменя Правилника за устройството и дейността на Комисията за защита от дискриминация, издаден от председателя на Комисията за защита от дискриминация, обн., ДВ, бр. 57 от 12.07.2005 г., изм. и доп., бр. 54 от 4.07.2006 г., изм., бр. 28 от 3.04.2007 г., бр. 106 от 14.12.2007 г., изм. и доп., бр. 40 от 18.04.2008 г., изм., бр. 92 от 24.10.2008 г., изм. и доп., бр. 8 от 29.01.2013 г., в сила от 29.01.2013 г., изм., бр. 103 от 29.11.2013 г., в сила от 29.11.2013 г., доп., бр. 87 от 31.10.2017 г., в сила от 31.10.2017 г. Правилникът е приет на заседание на Комисията за защита от дискриминация на ………. 2026г. ———————————————————————————————— Приложение № 1 към чл. 15, ал. 2 Комисия за защита от дискриминация Обща численост 89 в т.ч.: 1. Изборни длъжности съгласно ЗЗДискр. 9 1.1. Председател 1 1.2. Зам.-председател 1 1.3. Членове 7 2. Администрация 80 2.1. Главен секретар 1 2.2. Финансов контрольор 1 2.3. Служител по сигурност на информацията 1 2.4. Специализирана администрация 50 2.5. Обща администрация 27 24

ЧАСТИЧНА ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ПРОЕКТ НА ПРАВИЛНИК ЗА УСТРОЙСТВОТО И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ 1. Идентифициране на проблемите Към момента устройството на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) и процедурните правила за производствата са уредени в отделни актове („Правилник за устройството“ и отделни „Правила за производството“), което създава предпоставки за процесуално объркване и противоречива съдебна практика на Върховния административен съд (ВАС). Действащият правилник от 2005г. е морално остарял и не съответства на променената нормативна рамка и на динамиката на съвременните административни процедури. Липсата на електронни процедури води до забавяне на производствата и излишни разходи за страните и бюджета. Досегашната уредба не позволява прилагането на съвременни технологични решения, като подаване на жалби с квалифициран електронен подпис (КЕП) и видеоконферентни заседания. Установени са дефицити при контрола върху изпълнението на влезлите в сила решения и налагането на принудителни административни мерки, което обезсмисля защитната функция на Комисията. 2. Цели на проекта Освен основната кодификация, проектът си поставя следните стратегически и оперативни цели: Чрез изричното разписване на правилата за производство (срокове, доказателствена тежест, преклузии) се цели минимизиране на субективния фактор и гарантиране на еднакво третиране на всички страни в процеса. Чрез въвеждането на института на „подпомагащия експерт“ и тясно специализираните състави се цели изготвянето на по-задълбочени и юридически издържани решения, които да устояват на последващ съдебен контрол пред административните съдилища и ВАС. Цели се превръщането на регионалните представители в активни органи за „бърза реакция“ на местно ниво, което да свали административната и финансова тежест от гражданите, живеещи извън столицата. Чрез структурирането на отделен отдел „Анализ“, Комисията цели не само да санкционира нарушенията, но и да идентифицира системни проблеми в обществото чрез независими проучвания и доклади, което е ключово изискване на правото на ЕС. Една от основните цели е насърчаване на споразумението (помирението) като по- бърз и по-евтин начин за решаване на спорове, като му се придава реална изпълнителна сила. Чрез детайлизиране на процедурите по мониторинг и налагане на нови санкции за неизпълнение, проектът цели да прекрати практиката на пренебрегване на задължителните предписания на Комисията. Цели се подобряване на координацията между специализираната и общата администрация, за да се гарантира максимална ефективност на публичния ресурс при стриктно спазване на бюджетната дисциплина. 3. Идентифициране на заинтересованите страни Граждани и юридически лица: Пострадали от дискриминация, жалбоподатели, сигналоподатели и ответни страни в производствата. Държавни и местни органи: Като субекти, задължени да съдействат на КЗД и да изпълняват нейните предписания. Администрацията на КЗД: Членове на Комисията и служители в общата и специализираната администрация. Административните съдилища и ВАС: По отношение на съдебния контрол върху актовете на КЗД. 4. Варианти на действие Вариант 0 „Без действие“ Описание: Запазва се сегашното положение и съществуващата не осъвременена и фрагментирана уредба. Рискове: Продължаваща „нормотворческа разпокъсаност“. Продължаващо забавяне на преписките. Риск от нови отмени на решения на КЗД от съда поради процедурни пороци. Остава високата административна тежест поради липса на електронни услуги. Вариант 1 „Приемане на нов Правилник“: Описание: Цялостна актуализация, въвеждане на нови процедури и оптимизирана структура. Последици: Пълно осъвременяване и консолидация на правилата. Това е препоръчителният вариант, който адресира всички идентифицирани проблеми. Създаване на модерна европейска институция. Извод: Вариант 1 е единственият възможен за постигане на модерно и ефективно административно производство в сферата на антидискриминацията. 5. Анализ на въздействията Тип въздействие Описание Икономическо Фискална неутралност Не се предвиждат допълнителни разходи. Не се изискват допълнителни бюджетни средства. В средносрочен план се очаква намаляване на разходите за командировки и пощенски услуги чрез дигитализацията. По- висока събираемост на глобите и имуществените санкции чрез НАП. Социално Подобрен достъп до правосъдие за уязвими групи, включително в отдалечени райони чрез регионалните представители. Проектът превръща регионалните представители от „пощенски кутии“ в активни органи по превенция. Въвеждането на дистанционно участие в заседанията спестява време и разходи на страните в производствата пред Комисията. Яснота относно редовността на жалбите. Нужда от минимална дигитална грамотност за ползване на електронни услуги, което намалява значително административната тежест. Въвеждането на КЕП за подаване на жалби или сигнали премахва нуждата от физическо присъствие или пощенски разходи. Административно Оптимизация на работните процеси придружена от първоначално натоварване по внедряване на новите правила и обучение на състава. Дисциплиниране на страните. Засилен контрол върху изпълнението на решенията. Намалено натоварване чрез предварителна проверка на редовността от дирекция „АПИО“. Намаляване на рискът от „шиканиране“ и дълги производства посредством въвеждането на ясни правила като по този начин се създава и предвидимост за страните. 6. Оценка на административната тежест Административната тежест намалява за гражданите чрез възможността за дистанционно участие и електронно подаване на документи. Премахват се излишни административни стъпки при проверка на редовността на жалбите. 7. Съответствие с правото на Европейския съюз Проектът е в пълно съответствие с антидискриминационните директиви (2000/43/ЕО, 2000/78/ЕО и 2006/54/ЕО). Той издига КЗД до стандартите на европейската мрежа EQUINET, като гарантира независима подкрепа на жертвите и „ефективни и възпиращи“ санкции. 8. Мониторинг и индикатори за успех За измерване на ефекта след 12 месеца ще се следят следните показатели: 1. Количествени индикатори (Ефективност на процеса) Степен на съкращаване на производствата: Процентно намаление на средната продължителност на една преписка (от образуване до решение) спрямо предходната година (цел: минимум 20% съкращаване). Дял на електронните жалби: Процент на жалбите и сигналите, подадени чрез КЕП или Системата за сигурно електронно връчване (цел: минимум 10% през първата година). Намаляване на отменените актове: Понижаване на броя на решенията на КЗД, отменени от Върховния административен съд (ВАС) поради процедурни нарушения (цел: под 15%). Брой проведени видеоконферентни заседания: Брой дистанционни изслушвания, реализирани по реда на новия чл. 59 от Правилника. 2. Качествени индикатори (Социално и правно въздействие) Брой утвърдени споразумения: Ръст на успешно приключилите производства чрез процедура по помирение (индикатор за „възстановително правосъдие“). Ефективност на регионалните представители: Брой проучвания и събиране на доказателства, извършени на място в страната без командироване на служители от София. Повишаване на събираемостта: Процент на реално постъпилите суми от наложени глоби и имуществени санкции след въвеждане на новия механизъм за контрол. Изпълнение на решенията: Брой извършени проверки по реда на мониторинга за спазване на задължителните предписания и наложени принудителни административни мерки при неизпълнение. 3. Икономически индикатори (Фискална дисциплина) Спестявания от логистика: Намаление на бюджетните разходи за пощенски услуги и хартиени консумативи вследствие на дигитализацията. Оптимизация на административния ресурс: Съотношение между приключени преписки и обща численост на администрацията (89 бройки) – целта е повишаване на производителността на всеки щатен служител. Заключение: Приемането на Правилника е необходимо за модернизиране на КЗД и осигуряване на ефективна защита срещу дискриминация в съответствие с европейските стандарти.