Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България, приета с Постановление № 280 на Министерския съвет от 1998 г.

Промените в наредбата са обусловени от ежегодно определяните от Евроконтрол стойности на базовата таксова единица „прелитане“ и на лихвения процент за просрочие, което налага всяка промяна да се извършва чрез нормативно изменение всяка година. Наредбата фиксира и конкретен размер на терминалната таксова единица, който не е променян от 2019 г., без да се предвижда механизъм за периодична актуализация спрямо икономическите условия. С проекта се предлага да бъдат променени следните разпоредби: 1.1. размерът на лихвата, дължима при неспазване на срока за плащане на таксите по чл. 3, ал. 2, т. 1 за въздухоплавателни средства с максимално излетно тегло, равно или по-голямо от 2,0 т, и таксата по чл. 3, ал. 2, т. 2, да бъде изменен от 13,79 на сто на 12,38 на сто (чл. 7, ал. 2 от наредбата) и размерът на осреднената таксова единица за прелитане (t1) да бъде изменен от 29,54 евро на 31,97 евро (чл. 18, ал. 3 от наредбата); 1.2. размерът на осреднената таксова единица за обслужване в зоните и районите на летищата (t2) за летище София (LBSF) да бъде изменен от 135,06 евро на 150,00 евро (чл. 19, ал. 3 от Наредбата); 1.3. отстъпките за стимулиране развитието на трафика на летище Варна и на летище Бургас (точка 7 от Приложение № 2 към чл. 11, ал. 1; чл. 13, ал. 2 и 3; чл. 16, ал. 2 от Наредбата). Мотивите за предложените изменения и допълнения са както следва: I. Първите предлагани изменения с § 1 и § 2 от проекта касае чл. 7, ал. 2 и чл. 18, ал. 3 от същата, в които ежегодно се публикуват размерите на: а) осреднената базова таксова единица за аеронавигационно обслужване при прелитане във въздушното пространство на Република България; б) лихвения процент за просрочено плащане на таксите за аеронавигационно обслужване. По отношение на таксовите единици „прелитане“ са приложими документите на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ICAO), Принципите за установяване на разходната база за пътни такси и за изчисляване на административната таксова единица на Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (Евроконтрол) съгласно Многостранното споразумение за пътните такси от 12 февруари 1981 г. (обн. ДВ, бр. 77 от 1999 г.), както и Регламент за изпълнение (ЕС) № 2019/317 на Комисията за определяне на схема за ефективност и за таксуване в Единното европейско небе. Този регламент предвижда изготвяне и одобряване на План за ефективност на ниво държава със заложени задължителни цели за постигане в четири ключови области на ефективност – безопасност, околна среда, капацитет на въздушното пространство и разходна ефективност. По отношение на оценката на Плана за ефективност, Регламентът залага три критерия за оценка на приноса към постигане на общоевропейските цели на ключовия показател в област разходна ефективност: - Критерий 1 – изменение на установените разходи на обслужена единица (ОЕ) за всяка година от трети референтен период (РПЗ); - Критерий 2 – дългосрочно изменение на установените разходи на ОЕ на годишна база за втори и трети референтни периоди (РП2 и РПЗ); - Критерий 3 – доставчиците на аеронавигационно обслужване се групират по сходни оперативни и икономически характеристики с цел оценяване на разходната им ефективност, като удовлетворяването на критерия се постига с установени разходи на ОЕ, по-ниски от средната стойност на този показател на сравнителната група. Отклонения от тези критерии са допустими дотолкова, че да се позволи постигане на целите в ключова област „Капацитет на въздушното пространство“ или при прилагане на мерки за преструктуриране, които да донесат ползи на ползвателите на аеронавигационно обслужване в следващи референтни периоди. Съобразно изискванията на европейското законодателство, Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГД ГВА) и Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ (ДП РВД) са изготвили План за ефективност за четвъртия референтен период, започващ на 1.01.2025 г. и завършващ на 31.12.2029 г. (ПЕ РП4). Планът е одобрен с Решение (ЕС) 2025/1054 на Комисията от 19 май 2025 година относно съгласуваността на целите за ефективност, включени в проектоплана за ефективност, представен от България в съответствие с Регламент (ЕО) № 549/2004 на Европейския парламент и на Съвета, с валидните за целия Европейски съюз цели за ефективност, отнасящи се за четвъртия референтен период на схемата за ефективност и за таксуване в Единното европейско небе (нотифицирано под номер С(2025) 2920). Консултативният процес по размера на таксовите единици „прелитане“ включва ежегодно провеждани многостранни консултации, организирани от Разширения комитет по пътните такси към Евроконтрол, съгласно процедурни правила разработени в изпълнение на чл. 5.2 от Многостранното споразумение за установяване на обща система за пътни такси. Консултативни сесии на Разширения комитет във връзка с таксовите единици за 2026 г. са проведени на 17-18 юни 2025 г. и 19-20 ноември 2025 г. В тях взеха участие представители на всички държави-членки на Евроконтрол, на асоциациите на авиокомпаниите (IATA, A4E), на дирекция „Мобилност и транспорт“ към Европейската комисия и на Централното бюро за пътни такси, което отговаря за проверката, оценката, изчисляването и събирането на такси „прелитане“. Таксовата единица „прелитане“ се определя от всяка държава на основа на прогнозните данни за годишната разходна база, броя на обслужените единици, генерирани в обслужваното въздушно пространство на Република България и разходите на Евроконтрол по администриране на системата за събиране на аеронавигационните такси при прелитане. Във връзка с чл. 7 от Многостранното споразумение, Евроконтрол има задължението да оцени предложените национални таксови единици за съответствие с приложимите правила и представяната информация на провежданите многостранни консултации, и след тяхното одобрение да събира дължимите пътни такси в изпълнение на чл. 8 от същото споразумение. В резултат на проведените консултативни срещи и успешното завършване на консултативния процес, с Решение № 25/185 от 27.11.2025 г. на Разширената комисия на Евроконтрол са определени размерите на таксовите единици за всяка държава членка. Базовата таксова единица „прелитане” за Република България за 2026 г. е в размер на 31,97 евро, в който е включен и компонент, отразяващ разходите на Бюрото за събиране на таксите за аеронавигационно обслужване към Евроконтрол в размер на 0,10 евро. След консултации в Разширения комитет за пътните такси и Временния съвет на Евроконтрол, с Решение № 25/186 от 27.11.2025 г. Разширената комисия е одобрила лихвен процент за просрочено плащане на таксите за аеронавигационно обслужване при прелитане през 2026 г. в размер на 12,38% на годишна база, който е приложим за всички държави членки на организацията. Ползвателите на въздушното пространство са уведомени чрез електронния канал на Европейската комисия Policy Reporting Platform и заплащат определените таксови единици от 1 януари 2026 г. II. С § 3 от проекта се променя размерът на осреднената таксова единица за обслужване в зоните и районите на летищата (t2) за летище „Васил Левски“ – София (LBSF), предвидена в чл. 19, ал. 3 от наредбата, като от 135,06 евро се увеличава на 150,00 евро. Настоящият размер на осреднената таксова единица за обслужване в зоните и районите на летищата от 135,06 евро за летище „Васил Левски“ – София (код по ICAO LBSF) е влязъл в сила на 1.01.2019 г. и е валиден до момента. Той е определен по реда на Регламент за изпълнение (ЕС) № 390/2013 на Комисията от 3 май 2013 г. за установяване на схема за ефективност за аеронавигационни услуги и мрежови функции. Съгласно разпоредбите на член 1, параграф 4 на регламента, летище „Васил Левски“ – София попада в обхвата на схемата за ефективност във втория референтен период 2015–2019 г. (РП2) като летището с най-голям брой движения на търговски въздушен транспорт по правилата за полети по прибори на година на територията на Република България. Планът за ефективност за РП2 предвижда осреднената таксова единица за обслужване в зоните и районите на летищата за летище „Васил Левски“ – София да намалява постепенно от 415,57 BGN (212,48 EUR) през 2015 г. до 409,80 BGN (209,53 EUR) през 2019 г. В съответствие с т. 2.2 от Приложение V на Регламент за изпълнение (ЕС) № 391/2013 на Комисията от 3 май 2013 година за установяване на обща схема за таксуване на аеронавигационното обслужване, терминалната таксова единица за всяка година от референтния период се получава като с прогнозния общ брой единици терминално обслужване за съответната година се раздели алгебричната сума от следните елементи: • установените разходи в номинално изражение за съответната година, както е определено в плана за ефективност; • инфлационна корекция между прогнозната и реалната инфлация; • възстановяването на разходи за преструктуриране; • преносите, произтичащи от прилагането на механизма за поделяне на риска, свързан с въздушното движение; • преносите от предходния референтен период, произтичащи от прилагането на механизма за поделяне на разходите; • бонусите и санкциите, произтичащи от схемите за финансово стимулиране; • прекомерните или недостатъчните възстановявания в резултат на колебания във въздушното движение; • за първите два референтни периода — прекомерните или недостатъчните възстановявания, понесени от държавите членки до 2014 г. включително; • приспадане на други приходи. През всички години на РП2 действителните обслужени единици в зоните и районите на летищата са били по-високи от планираните. Този резултат, съчетан с по-нисък от планирания кумулативен индекс на инфлацията, е довел до суми, които е следвало да бъдат върнати на ползвателите на въздушното пространство чрез механизма на споделяне на риска от трафика и корекции на единичната ставка въз основа на инфлацията. Вследствие на по-високите от планираните обслужени единици в зона LBSF през 2017 г. и на по-ниския от планирания кумулативен индекс на инфлацията за периода 2015-2017 г., таксовата единица за 2019 г. е изчислена на 264,16 BGN (135,06 EUR) (с 35,5 % по-ниска от планираната) и остава непроменена до настоящия момент. В третия референтен период 2020-2024 г. е приложим Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/317 на Комисията от 11 февруари 2019 година за определяне на схема за ефективност и за таксуване в Единното европейско небе, отменящ регламенти за изпълнение (ЕС) № 390/2013 и (ЕС) № 391/2013. В член 1, параграф 3 на регламента е определено, че същият се прилага за аеронавигационно обслужване, предоставяно на летища, с 80 000 или повече движения на търговския въздушен транспорт на година по правилата за полети по прибори, изчислени съгласно разпоредбите на член 2, параграф 10. Отчитайки ниския общ брой движения (респ. единици терминално обслужване) на летище “Васил Левски” – София в абсолютно изражение, при което корекциите за инфлация и трафик могат да окажат значително въздействие и прекомерна волатилност върху единичната ставка, България взима решение да не прилага схемата за ефективност по отношение на терминалните услуги през РП3 и настоящия РП4 (каквато възможност е предвидена в член 1, параграф 3 на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/317). В началото на 2020 г. са планирани действия за преразглеждане на осреднената таксова единица за обслужване в зоната на летище „Васил Левски“ – София. Избухването на пандемията от COVID-19 през м. март 2020 г. предизвиква отлагане на плановете, първоначално поради липсата на надеждна прогноза за възстановяване на трафика, а впоследствие с оглед на неблагоприятното въздействие, което увеличеният размер на таксата би оказал върху крехкото възстановяване на трафика от/до LBSF до 2022 г. Направена е симулация на изчисление на осреднената таксова единица за РП3 въз основа на действителните разходи, относими към аеронавигационно обслужване в зона LBSF, като са компенсирани изцяло значителните отрицателни корекции от 2018 г. и от 2019 г., пренесени съответно в 2020 г. и 2021 г. Потенциално валидната за 2020 г. таксова единица би била 381,56 BGN/195,09 EUR, а тази за 2021 г. 328,82 BGN/168,12 EUR. В резултат от запазването на размера на таксовата единица на нивото от 2019 г. (264,16 BGN/135,06 EUR), може да се направи извод, че всички корекции за RP2, произтичащи от схемата за ефективност, са били изцяло възстановени на ползвателите, в съответствие с приложимата за референтния период регулаторна рамка. В същото време, българският доставчик на аеронавигационно обслужване в зоната на летище „Васил Левски“ – София е поддържал високи нива на безопасност и качество на услугата, в подкрепа на възстановяване на трафика. През 2023 г. и 2024 г. броят на движенията в зона LBSF леко надвишава този през 2019 г., като допълнително се стабилизира към края на 2025 г. Това позволява да се изготви надеждна средносрочна прогноза за единиците обслужване и да се пристъпи към постепенно нормализиране на таксовата единица, съответстваща на текущите и прогнозни нива на разходите. Общата тенденция за периода 2020-2024 г. (РП3) при основните показатели като инфлация, трафик, измерен в брой единици обслужване, разходи за персонал и други оперативни разходи, съпоставена с 2019 г., може да бъде обобщена както следва: кумулативно инфлацията е нараснала с 31%, трафикът с 13%, а разходите за персонал с 33,7 %, което е в съответствие с инфлацията, но е по-ниско от инфлацията и ръста на трафика, взети заедно. Другите оперативни разходи са по-нестабилни в своята динамика, но кумулативното увеличение за периода е около 5 %. В периода 2025-2029 г. (РП4), доставчикът на аеронавигационно обслужване в зоната на летище „Васил Левски“ – София предвижда организационни мерки и инвестиции (като например доставка и въвеждане в експлоатация на дигитална кула), насочени към поддържане на безопасността на полетите, увеличаване на капацитета, измерен чрез брой обслужвани кацания и отлитания на въздухоплавателни средства за час, и подобряване на ефективността на разходите, относими към аеронавигационното обслужване в зона LBSF. Разходите за възнаграждения следват динамиката на инфлацията и ръста на трафика, като производителността на персонала се увеличава посредством нововъведения в организацията на работа и обучение за работа на допълнителни работни позиции. Очаква се увеличение на разходите за социални осигуровки и обезщетения в резултат от законови промени. Другите оперативни разходи се колебаят в зависимост от цените на енергията и инфлацията, но като цяло се очаква увеличението им да бъде по-умерено. Под влияние на силните инфлационни процеси в Европа в периода 2022-2024 г., цените на оборудването също имат тенденция към повишение, понякога с изненадващо високи темпове. През 2025 г. в зона LBSF са обслужени 68 385 въздушни движения. Предвид очаквания ръст до края на РП4, има реален потенциал от началото на РП5 (2030-2034 г.) летище „Васил Левски“ – София отново да бъде включено в схемата за ефективност. Това би довело до необходимост от рязко покачване на размера на таксовата единица, което би оказало сдържащ върху полетните програми на неговите ползватели. За да се избегне подобен ефект, необходимо е да започне плавен процес на нормализиране на осреднената таксова единица до постигане на разходно ориентиран размер в края на РП4. Предлага се да бъде определена осреднена таксова единица в размер на 150 евро за аеронавигационно обслужване в зона LBSF, в сила от 1 юни 2026 г., което представлява увеличение от 11% спрямо прилаганата до момента. В преходния период на плавно нормализиране на таксовата единица се предвижда ежегодна актуализация от около 5 %, съобразена с тенденциите в обслужените единици, действително извършените разходи и инфлационните процеси, отразени в актуализирана прогноза за оставащите години от РП4. В подкрепа на предложението е изготвена съпоставка с приложимите през 2025 г. и 2026 г. такси за терминално обслужване в държавите членки на Единното Европейско небе, както и някои съседни държави (Турция, Сърбия, Северна Македония), изчислени за два основни типа въздухоплавателни средства – Ербъс A320 (с максимално излетно тегло 79 тона) и Боинг B737 MAX 8 (с максимално излетно тегло 82.6 тона). Разчетът показва, че настоящата такса за аеронавигационно обслужване в зона LBSF остава една от най-ниската, дори и след предложеното увеличение през 2026 г. Предложението е консултирано с представители на ползвателите на въздушното пространство, изпълняващи полетни програми до и от летищата за обществено ползване в Република България, на 11.02.2026 г. Въздушните превозвачи са дали висока оценка на прозрачния процес по определяне на осреднената таксова единица за обслужване в зона LBSF, както и на избрания подход за плавно нормализиране на нейния размер в периода на РП4, който дава по-дългосрочна перспектива за ползвателите на българското въздушно пространство. III. С § 4 от проекта се предлага изменение в точка 7 от Приложение № 2 към чл. 11, ал. 1, чл. 13, ал. 2 и 3, чл. 16, ал. 2 от наредбата, предвиждащо отстъпки върху основната такса за обслужване на пътници и върху таксата за кацане, с целогодишен обхват, включващ и високия летен сезон на летище Варна и на летище Бургас. Видовете такси, които се събират в летищата за обществено ползване в Република България са определени в чл. 120, ал. 1 на Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ). Съгласно чл. 122, ал 1 от ЗГВ Министерският съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията определя с наредба размера на таксите, реда и случаите, при които те се събират (с изключение на летището, попадащо под обхвата на Директива 2009/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно летищните такси). Конкретният размер на таксите, събирани на летище Варна и летище Бургас, е определен в Приложение № 2 на Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България. Като концесионер и летищен оператор съгласно Договора за концесия на гражданско летище за обществено ползване Бургас и гражданско летище за обществено ползване Варна, сключен на 10.09.2006 г. с Република България, представлявана от министъра на транспорта и съобщенията („Договор за концесия“/„Концесионен договор“), в сила от 10.11.2006 г., „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД е оправомощено да събира летищните такси от въздушните превозвачи за срока на концесията, на основание чл. 120, ал. 1 и ал. 5, т. 2 от ЗГВ, и в съответствие с основното право на концесионера по чл. 2.1.2 от Договора за концесия, съобразно разпоредбите на чл. 32 от същия. Определянето на размера на летищните такси се извършва от концедента въз основа на принципа на покриване на разходите за регулираните дейности за съответния срок от Генералния план (текущият срок на Генералния план е периодът 2022-2026 г.). Концедентът има право да изменя летищните такси по всяко време, с писмено уведомление, отправено до концесионера, ако прогнозите и предварителните оценки, съдържащи се в одобрения Генерален план, не са изпълнени при променени икономически условия в сектора, като концесионерът също има право да предлага такива промени. Съгласно предвиденото в чл. 32.2, абзац трети от Концесионния договор, размерът на летищните такси се съгласува по реда на чл. 34 от Концесионния договор, а концедентът осигурява изменянето и допълването на Наредбата за летищните такси, така че прилагането на съгласуваните летищни такси да бъде възможно винаги през срока на концесията. Настоящите размери на летищните такси, които ползвателите на летище Варна и летище Бургас заплащат, са определени в Приложение № 2 на Наредба за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България, и са в сила от 15 април 2024 г. С последното изменение на Приложение № 2, като неделима част от системата от летищни такси, е въведена програма от отстъпки върху базовия размер на публикуваните таксови единици, за стимулиране развитието на трафика на летище Варна и на летище Бургас. Отстъпките са достъпни за всички ползватели (настоящи и потенциални) и се предоставят по обективни критерии. Целта им е като цяло да повишат конкурентоспособността на двете летища на местния и международния пазар, като провокират интерес към дестинацията от страна на авиокомпаниите и стимулират развитието на нови целогодишни и сезонни въздушни маршрути и устойчиво възстановяване и развитие на летищния трафик. Приложното поле на действащите стимулиращи отстъпки не обхваща периода на активния летен сезон от м. юни до м. септември, включително. В края на 2025 г. концесионерът „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД анализира ефекта от програмата и установява, че тя не дава желания резултат върху общия ръст на пътникопотока на летище Бургас и летище Варна. Възстановяването на трафика изостава спрямо ревизираната през 2024 г. прогноза и за двете летища, под влияние на трудно преодолими фактори извън контрола на летищния оператор, като: • фактори от геополитически характер, свързани със загуба на ключови пазари със съществен дял в общия трафик на летища Бургас и Варна до 2019 г. (Русия, Беларус и Украйна); • предизвикателства пред развитието на нови пазари извън Европа във връзка с визови ограничения; • промени в бизнес модела на някои авиокомпании от традиционни чартърни полети към отдаване под наем на въздухоплавателни средства и екипажи (т.нар. „мокър лизинг“) и затруднения по осигуряване на заместващ превозвач за важни пазари (напр. Германия); • капацитетни затруднения и принудително свиване на полетни програми на базирани превозвачи; • интензивна конкуренция от страна на други летища и туристически дестинации в региона (Турция, Гърция, Хърватска, Албания). Програмата за стимулиране развитието на трафика е оказала известен положителен ефект по отношение на броя на заминаващите пътници от летище Варна през месеците извън активния сезон, като стимулиращи отстъпки са изплатени само на двама въздушни превозвачи. По отношение на летния туристически сезон, темповете на възстановяване на трафика след пандемията Covid-19 и за двете летища са незадоволителни и остават под средните нива за Европа и региона. Въз основа на анализа, „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД достига до извода, че последващото развитие на трафика на двете летища изисква подобрен маркетингов механизъм, който да отговаря на очакванията на заявилите интерес въздушни превозвачи. В края на м. ноември 2025 г. концесионерът е внесъл предложение за нова Програма за стимулиране развитието на трафика на летище Бургас и летище Варна, която да замени въведената през м. април 2024 г. В нея са предвидени отстъпки с целогодишен обхват, включващ и високия летен сезон, приложими върху базовите таксови единици за обслужване на пътници и за кацане. Първоначалното предложение е консултирано с експерти от МТС и ГД ГВА, чиито препоръки са отразени в актуализирана програма, представена от „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД в края на м. март 2026 г. Важните моменти в предложението са: - период на валидност на Програмата, съвпадащ изцяло със следващия период на Генералния план по договора за концесия – 01.01.2027-31.12.2031 г.; - прогноза за трафика на летище Варна и летище Бургас за периода на Генерален план 2027-2031 в съответствие с изготвената от външен пазарен консултант - очакван средногодишен темп на растеж за периода от 5.3%; - прогноза за приходите, разходите и финансовия резултат за регулираните летищни дейности, включваща планирано увеличение на таксовите единици от 2027 г. – прогнозен дефицит в авиационния сегмент периода на Генерален план 2027-2031- в размер на 52 569 хил. евро общо за двете летища, очакван дефицит за текущия период - 61 154 хил. евро; - прогноза на общите за двете летища приходи от неавиационни дейности, наземно обслужване и други източници за периода на Генерален план 2027-2031 – средногодишен ръст от 6.8%; прогнозен средногодишен ръст на пълното концесионно възнаграждение – 6.1%; - променен стимул за достигнат обем на пътнически трафик (заминаващи пътници), обхващащ три времеви диапазона – нисък сезон (януари-май и октомври-декември), висок сезон (юли и август) и крила на високия сезон (юни и септември); 15 нива на обем годишен трафик за всяко летище, диапазони, съобразени със специфичните особености на всяко летище; намаляващи размери на отстъпките в най‑високите обемни групи (нива 10–15) за периода 2027–2029 г.; поетапно редуциране на отстъпките във всички нива в последните две години - 15% намаление от първоначалните стойности за 2030 г. и 30% за 2031 г.; - допълнителен стимул за авиопревозвачи, изпълняващи полетни програми и до двете летища – увеличение на отстъпката за обем при определени условия; - нов стимул за ежегоден ръст на пътническия трафик, приложим при достигане на определени критерии - ефективен инструмент за привличане на нови авиокомпании и насърчаване на съществуващите превозвачи да увеличават своите полетни програми; достижим и за сезонно опериращи авиокомпании с по-малки обеми превозени пътници; - нов стимул за базирано на летище Бургас или летище Варна въздухоплавателно средство за периода на летния IATA сезон - цели да насърчи превозвачи да базират самолет за изпълнение на туристически полетни програми, с което да допринесат за възстановяването на организирания входящ туризъм от ключови емитиращи пазари. Така предложената програма за стимулиране развитието на трафика на летище Варна и летище Бургас се отличава с финансова устойчивост при средногодишен темп на растеж на сумата на стимулиращите отстъпки от 4.6%, сравнен с изпреварващ средногодишен ръст на трафика. Структурата и интензитетът на стимулите позволяват да се постигне балансираност по отношение на ползвателите, като отстъпките, които авиокомпаниите с най-голям трафик биха получили, намаляват на средностойностно ниво от първата към последната година на прилагане на програмата и остават значително под нивото на базовата таксова единица за обслужване на заминаващ пътник, която понастоящем е 11.90 евро. Критериите за предоставяне на стимулите отговарят на изискванията за прозрачност и пропорционалност на мярката. Под положителното въздействие на новата програма от стимули в периода на нейното прилагане 2027-2031 г. ще бъде създадена основа за възход и преодоляване на негативния финансов резултат през следващите периоди на Генералния план, когато размерът на инвестициите няма да е толкова голям и външното финансиране ще бъде изплатено. 2. Целите, които се поставят с предлагания акт: Конкретните цели, които се поставят с предложените промени в подзаконовия нормативен акт по отношение на летищните такси са: Осигуряване на съответствие с нормативните изисквания, произтичащи от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/317, съображение 32, чл. 122, ал. 1 на ЗГВ и чл. 22, ал. 1 на наредбата. Осигуряване на достатъчно приходи за покриване на оперативните разходи за дейността по аеронавигационно обслужване в зоната на летище „Васил Левски“ – София, при поддържане на високи показатели на безопасност и регулярност на полетите, качество на услугите и ефективност на разходите, в съответствие с принципите, заложени в схемата за ефективност и таксуване, приложима в Единното Европейско небе. Поддържане на висока конкурентоспособност на предлаганите услуги по аеронавигационно обслужване в зоните и районите на летищата по отношение на останалите държави от Единното Европейско небе и съседните такива чрез разпределяне в няколко последователни години на тежестта за ползвателите от налагащото се увеличение на осреднената таксова единица за аеронавигационно обслужване в зоната на летище „Васил Левски“ – София (LBSF). Ускорено възстановяване и стабилизиране на летищния трафик, подпомогнато от въвеждането на подобрена Програма от стимулиращи отстъпки – ръст на пътникопотока в края на периода на Генерален план 2027-2031 г. спрямо 2026 г. около 30% общо за двете летища. Повишена конкурентоспособност на летище Варна и летище Бургас на международния пазар и подобрена въздушна свързаност на Черноморския регион, чрез въвеждане на подобрена Програма от стимулиращи отстъпки, предвиждаща постигането на увеличен брой опериращи авиокомпании/обслужвани директни маршрути в края на периода на Генерален план 2027-2031 г. спрямо 2026 г.: по над 6 новопривлечени въздушни превозвачи и по 15 новооткрити маршрута за летище Варна и за летище Бургас. 3. Финансови и други средства, необходими за прилагането на акта: Приемането на предложения проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България не изисква осигуряването на финансови или други средства за прилагането му, тъй като всички регламентирани в проекта дейности/услуги се извършват в рамките на утвърдения бюджет на администрацията за съответната бюджетна година. 4. Очаквани резултати от прилагането на акта, включително финансови: Предлаганите изменения в Наредбата преследват взаимно допълващи се цели: първо, да бъдат осигурени достатъчно приходи за покриване на оперативните разходи за дейността по аеронавигационно обслужване в зоната на летище „Васил Левски“ – София (LBSF) при поддържане на високи показатели на безопасност и регулярност на полетите, качество на услугите и ефективност на разходите, в съответствие с принципите, заложени в схемата за ефективност и таксуване, приложима в Единното Европейско небе; второ, поддържане на висока конкурентоспособност на предлаганите услуги по аеронавигационно обслужване в зоните и районите на летищата по отношение на останалите държави от Единното Европейско небе и съседните такива чрез разпределяне в няколко последователни години на тежестта за ползвателите от налагащото се увеличение на осреднената таксова единица за аеронавигационно обслужване в зоната на летище „Васил Левски“ – София (LBSF); трето, с актуализирането на таксовата единица „прелитане“ и лихвения процент за просрочено плащане се осигурява привеждане на националната уредба в съответствие с актовете на Европейския съюз и решенията на Разширената комисия към Евроконтрол, в сила от 1 януари 2026 г.; четвърто, чрез измененията в програмата за стимулиране на трафика на летищата Варна и Бургас се цели активизиране на маркетинговите инструменти за привличане на нови авиопревозвачи и маршрути, подобряване на целогодишната свързаност и постигане на устойчив ръст на пътникопотока в рамките на периода на Генерален план 2027–2031 г. Очакваните резултати от прилагането на проекта са свързани, от една страна, с осигуряване на законосъобразно и прозрачно определени размери на таксовата единица за терминално обслужване на летище „Васил Левски“ София, както и на таксовата единица „прелитане“ и лихвения процент за просрочено плащане, определени при прилагане на действащата правна рамка на ЕС и след проведени консултации със заинтересованите страни, което ще подпомогне безопасното, екологосъобразно, качествено и ефективно предоставяне на аеронавигационните услуги от доставчика на аеронавигационно обслужване на ползвателите на въздушното пространство на Република България. Предложеният проект на акт оказва въздействие върху държавния бюджет по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, с оглед на което е изготвена и приложена финансова обосновка съгласно Приложение № 2.1 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „а“ от правилника. Проектът на постановление не е свързан с въвеждане на актове от правото на Европейския съюз, поради което не е изготвена и не се прилага към настоящия доклад справка за съответствието с правото на Европейския съюз. В съответствие с чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове, проектът на постановление, докладът, частичната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ са публикувани на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет за срок от 30 дни.

Проект! Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т ПОСТАНОВЛЕНИЕ ....от…….. 2026 г. ЗА изменение на Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България, приета с Постановление № 280 на Министерския съвет от 1998 г. (обн., ДВ, бр. 2 от 1999 г. , изм. и доп., бр. 15 от 2000 г., бр. 9 от 2001 г., бр. 62 от 2001 г., бр. 19 от 2002 г., изм., бр. 16 от 2003 г., бр. 32 от 2004 г., доп., бр. 71 от 2004 г., изм., бр. 15 от 2005 г., бр. 96 от 2005 г., бр. 22 от 2006 г., изм. и доп., бр. 1 от 2007 г., бр. 25 от 2007 г., изм., бр. 34 от 2008 г.; Решение № 5551 от 14.05.2008 г. на ВАС на РБ – бр. 92 от 2008 г.; изм. и доп., бр. 28 от 2010 г., изм., бр. 20 от 2011 г., изм. и доп., бр. 107 от 2011 г., бр. 94 от 2012 г., бр. 38 от 2013 г., доп., бр. 41 от 2014 г., изм. и доп., бр. 67 от 2014 г., бр. 45 от 2015 г., изм., бр. 11 от 2016 г., бр. 21 от 2017 г., изм. и доп., бр. 102 от 2017 г., изм., бр. 20 от 2018 г., изм. и доп., бр. 46 от 2019 г., бр. 46 от 2020 г., бр. 91 от 2021 г., бр. 44 от 2022 г., бр. 30 от 2024 г., бр. 49 от 2025 г., бр. 1 от 2026 г.) МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. В чл. 7, ал. 2 думите „13,79 на сто“ се заменят с „12,38 на сто“. § 2. В чл. 18, ал. 3 думите „29,54 евро“ се заменят с „31,97 евро“. § 3. В чл. 19, ал. 3 думите „135,06 евро“ се заменят с „150,00 евро“. § 4. Точка 7 от Приложение № 2 към чл. 11, ал. 1, чл. 13, ал. 2 и 3 и чл. 16, ал. 2 се изменя така: „7. Отстъпки за стимулиране развитието на трафика: 7.1. Върху таксата за обслужване на пътници са приложими следните отстъпки за стимулиране на нов целогодишен маршрут по международна линия: Период на приложимост Отстъпка на заминаващ пътник (възрастен) от приложимия размер на таксата Летище Варна Летище Бургас Година 1 7 евро 11 евро Година 2 5 евро 8 евро Година 3 3 евро 6 евро Отстъпката за нов целогодишен маршрут по международна линия е приложима целогодишно, от датата на първия полет по маршрута до изтичане на тригодишния период, и не се комбинира с други отстъпки. 7.2. Върху таксата за обслужване на пътници са приложими следните отстъпки за стимулиране на нов сезонен маршрут по международна линия, изпълняван най-малко веднъж седмично в продължение на минимум три последователни месеца или изпълнени най-малко 20 заминаващи пътнически полета в рамките на три последователни месеца, във всяка от трите години: Период на приложимост Отстъпка на заминаващ пътник (възрастен) от приложимия размер на таксата Летище Бургас и Летище Варна Година 1 6 евро Година 2 5 евро Година 3 4 евро Отстъпката е приложима през цялата година и не се комбинира с други отстъпки. 7.3. Върху таксата за обслужване на пътници са приложими следните отстъпки на база достигнат общ годишен обем от заминаващи пътници по международни линии за летище Варна и летище Бургас: 7.3.1 Отстъпки, приложими за периода 1 януари 2027 г. – 31 декември 2029 г. Летище Варна Заминаващи пътници Отстъпка на заминаващ пътник (възрастен) от приложимия размер на таксата, евро окт.-май юни и септ. юли и авг. Ниво от до Ниво 1 70 000 79 999 1.50 € 0.80 € 0.50 € Ниво 2 80 000 91 999 1.60 € 0.80 € 0.60 € Ниво 3 92 000 109 999 1.80 € 0.90 € 0.70 € Ниво 4 110 000 133 999 2.10 € 1.10 € 0.80 € Ниво 5 134 000 164 999 2.40 € 1.40 € 1.00 € Ниво 6 165 000 201 999 2.80 € 1.70 € 1.20 € Ниво 7 202 000 245 999 3.30 € 2.10 € 1.50 € Ниво 8 246 000 295 999 3.90 € 2.50 € 1.80 € Ниво 9 296 000 352 999 4.60 € 3.00 € 2.20 € Ниво 10 353 000 416 999 5.10 € 3.50 € 2.50 € Ниво 11 417 000 487 999 5.80 € 4.00 € 2.90 € Ниво 12 488 000 565 999 6.60 € 4.70 € 3.40 € Ниво 13 566 000 650 999 7.50 € 5.40 € 3.80 € Ниво 14 651 000 742 999 8.30 € 6.00 € 4.30 € Ниво 15 743 000 > 9.20 € 6.70 € 4.80 € Летище Бургас Заминаващи пътници Отстъпка на заминаващ пътник (възрастен) от приложимия размер на таксата, евро окт.-май юни и септ. юли и авг. Ниво от до Ниво 1 70 000 74 999 2.00 € 1.80 € 1.50 € Ниво 2 75 000 80 999 2.10 € 1.80 € 1.50 € Ниво 3 81 000 87 999 2.20 € 1.90 € 1.50 € Ниво 4 88 000 95 999 2.30 € 2.00 € 1.50 € Ниво 5 96 000 104 999 2.40 € 2.10 € 1.50 € Ниво 6 105 000 114 999 2.60 € 2.20 € 1.60 € Ниво 7 115 000 126 999 2.80 € 2.30 € 1.70 € Ниво 8 127 000 140 999 3.00 € 2.40 € 1.80 € Ниво 9 141 000 156 999 3.50 € 2.90 € 2.30 € Ниво 10 157 000 174 999 4.30 € 3.80 € 3.20 € Ниво 11 175 000 194 999 5.70 € 5.20 € 4.70 € Ниво 12 195 000 229 999 6.20 € 5.70 € 5.20 € Ниво 13 230 000 264 999 7.20 € 6.60 € 6.10 € Ниво 14 265 000 314 999 7.90 € 7.40 € 6.80 € Ниво 15 315 000 > 9.20 € 8.20 € 7.60 € 7.3.2 Отстъпки, приложими за периода 1 януари – 31 декември 2030 г. Летище Варна Заминаващи пътници Отстъпка на заминаващ пътник (възрастен) от приложимия размер на таксата, евро окт.-май юни и септ. юли и авг. Ниво от до Ниво 1 70 000 79 999 1.30 € 0.70 € 0.50 € Ниво 2 80 000 91 999 1.40 € 0.70 € 0.60 € Ниво 3 92 000 109 999 1.60 € 0.80 € 0.60 € Ниво 4 110 000 133 999 1.80 € 1.00 € 0.70 € Ниво 5 134 000 164 999 2.10 € 1.20 € 0.90 € Ниво 6 165 000 201 999 2.40 € 1.50 € 1.10 € Ниво 7 202 000 245 999 2.90 € 1.80 € 1.30 € Ниво 8 246 000 295 999 3.40 € 2.20 € 1.60 € Ниво 9 296 000 352 999 4.00 € 2.60 € 1.90 € Ниво 10 353 000 416 999 4.60 € 3.10 € 2.30 € Ниво 11 417 000 487 999 5.20 € 3.60 € 2.60 € Ниво 12 488 000 565 999 5.90 € 4.20 € 3.00 € Ниво 13 566 000 650 999 6.70 € 4.80 € 3.40 € Ниво 14 651 000 742 999 7.40 € 5.40 € 3.90 € Ниво 15 743 000 > 8.20 € 6.00 € 4.30 € Летище Бургас Заминаващи пътници Отстъпка на заминаващ пътник (възрастен) от приложимия размер на таксата, евро окт.-май юни и септ. юли и авг. Ниво от до Ниво 1 70 000 74 999 1.70 € 1.50 € 1.30 € Ниво 2 75 000 80 999 1.80 € 1.60 € 1.30 € Ниво 3 81 000 87 999 1.90 € 1.70 € 1.30 € Ниво 4 88 000 95 999 2.00 € 1.70 € 1.30 € Ниво 5 96 000 104 999 2.10 € 1.80 € 1.30 € Ниво 6 105 000 114 999 2.30 € 1.90 € 1.40 € Ниво 7 115 000 126 999 2.40 € 2.00 € 1.50 € Ниво 8 127 000 140 999 2.60 € 2.10 € 1.60 € Ниво 9 141 000 156 999 3.00 € 2.50 € 2.00 € Ниво 10 157 000 174 999 3.90 € 3.40 € 2.90 € Ниво 11 175 000 194 999 5.10 € 4.60 € 4.20 € Ниво 12 195 000 229 999 5.60 € 5.10 € 4.60 € Ниво 13 230 000 264 999 6.40 € 5.90 € 5.50 € Ниво 14 265 000 314 999 7.10 € 6.60 € 6.10 € Ниво 15 315 000 > 8.20 € 7.40 € 6.80 € 7.3.3 Отстъпки, приложими за периода 1 януари – 31 декември 2031 г. Летище Варна Заминаващи пътници Отстъпка на заминаващ пътник (възрастен) от приложимия размер на таксата, евро окт.-май юни и септ. юли и авг. Ниво от до Ниво 1 70 000 79 999 1.10 € 0.60 € 0.40 € Ниво 2 80 000 91 999 1.20 € 0.60 € 0.50 € Ниво 3 92 000 109 999 1.30 € 0.70 € 0.50 € Ниво 4 110 000 133 999 1.50 € 0.80 € 0.60 € Ниво 5 134 000 164 999 1.70 € 1.00 € 0.70 € Ниво 6 165 000 201 999 2.00 € 1.20 € 0.90 € Ниво 7 202 000 245 999 2.40 € 1.50 € 1.10 € Ниво 8 246 000 295 999 2.80 € 1.80 € 1.30 € Ниво 9 296 000 352 999 3.30 € 2.10 € 1.60 € Ниво 10 353 000 416 999 3.80 € 2.60 € 1.90 € Ниво 11 417 000 487 999 4.30 € 3.00 € 2.10 € Ниво 12 488 000 565 999 4.90 € 3.50 € 2.50 € Ниво 13 566 000 650 999 5.50 € 4.00 € 2.80 € Ниво 14 651 000 742 999 6.10 € 4.50 € 3.20 € Ниво 15 743 000 > 6.80 € 4.90 € 3.50 € Летище Бургас Заминаващи пътници Отстъпка на заминаващ пътник (възрастен) от приложимия размер на таксата, евро окт.-май юни и септ. юли и авг. Ниво от до Ниво 1 70 000 74 999 1.40 € 1.30 € 1.10 € Ниво 2 75 000 80 999 1.50 € 1.30 € 1.10 € Ниво 3 81 000 87 999 1.60 € 1.40 € 1.10 € Ниво 4 88 000 95 999 1.70 € 1.40 € 1.10 € Ниво 5 96 000 104 999 1.70 € 1.50 € 1.10 € Ниво 6 105 000 114 999 1.90 € 1.60 € 1.20 € Ниво 7 115 000 126 999 2.00 € 1.70 € 1.20 € Ниво 8 127 000 140 999 2.10 € 1.70 € 1.30 € Ниво 9 141 000 156 999 2.50 € 2.10 € 1.70 € Ниво 10 157 000 174 999 3.20 € 2.80 € 2.40 € Ниво 11 175 000 194 999 4.20 € 3.80 € 3.50 € Ниво 12 195 000 229 999 4.60 € 4.20 € 3.80 € Ниво 13 230 000 264 999 5.30 € 4.90 € 4.50 € Ниво 14 265 000 314 999 5.90 € 5.40 € 5.00 € Ниво 15 315 000 > 6.80 € 6.10 € 5.60 € 7.3.4. Заминаващите пътници се изчисляват отделно за летище Варна и за летище Бургас. 7.3.5. При достигане на определено ниво, всички заминаващи пътници (възрастни) получават съответния размер на отстъпката за съответното ниво и сезон. 7.3.6. Авиокомпании, изпълняващи полети на Летище Бургас и Летище Варна с минимум 50 000 заминаващи пътници по международни линии на всяко летище и минимум 250 000 заминаващи пътници по международни линии общо за двете летища на годишна база, получават допълнително увеличение от 33% върху отстъпката на база достигнат обем за съответното летище. 7.3.7. Отстъпката на база общ годишен обем от заминаващи пътници по международни линии не се комбинира с отстъпките за нов целогодишен или нов сезонен маршрут, както и с отстъпката за базирано въздухоплавателно средство. 7.4. Върху таксата за обслужване на пътници са приложими следните отстъпки за достигнат общ ръст от минимум 1000 заминаващи пътници на годишна база по международни линии: Летище Отстъпка на заминаващ пътник (възрастен) от приложимия размер на таксата, евро окт.-май юни и септ. юли и авг. Летище Варна 8 евро 6 евро 3 евро Летище Бургас 11 евро 7 евро 4 евро 7.4.1. Ръстът се изчислява спрямо предходната година, отделно за летище Варна и за летище Бургас. 7.4.2. Отстъпката се прилага за всички допълнителни заминаващи пътници (възрастни) от съответното летище, за съответния сезон. 7.4.3. Отстъпката за ръст се комбинира с отстъпката на база достигнат обем, при условие че крайната отстъпка на заминаващ пътник (на годишна база) не надвишава размера на таксата за обслужване на пътници. 7.4.4. Отстъпката за ръст не се комбинира с отстъпките за нов целогодишен или нов сезонен маршрут, както и с отстъпката за базирано въздухоплавателно средство. 7.5. Върху таксата за кацане са приложими следните отстъпки за базирано въздухоплавателно средство на авиокомпания, изпълняваща редовни и/или чартърни пътнически полети до/от летище Варна или летище Бургас: Брой кацания за един ИАТА летен сезон Отстъпка от приложимия размер на такса кацане за съответното ВС Период на прилагане 2027 г. 2028 г. 2029 г. 2030 г. 2031 г. 230-359 70% 60% 50% 40% 30% 360-599 80% 70% 60% 50% 40% > 600 90% 80% 70% 60% 50% 7.5.1. Отстъпката се изчислява на комбинирана база за Летище Бургас и Летище Варна, отделно за всяка авиокомпания, базираща въздухоплавателни средства, отговарящи на приложимите критерии в т. 7.5. 7.5.2. Отстъпката е приложима за базирано поне едно въздухоплавателно средство, изпълняващо пътнически полети, за най-малко три последователни месеца и при минимален оперативен праг от 230 кацания за съответния ИАТА летен сезон. 7.5.2. Отстъпката за базирано въздухоплавателно средство не се комбинира с други отстъпки. 7.6. За да могат да се възползват от която да било от отстъпките при покриване на критериите за получаването им, авиокомпаниите трябва да кандидатстват писмено. Ако даден маршрут и/или част от трафика на дадена авиокомпания отговаря на критериите за получаване на повече от една отстъпки, които не се комбинират помежду си, авиокомпанията следва да посочи във формуляра коя отстъпка желае да бъде приложена за съответния маршрут/трафик. 7.7. Ако авиокомпания се класира за отстъпка за достигнат обем и/или ръст, но избере да се възползва от една от отстъпките по т. 7.1., 7.2. или 7.5., обемът и/или ръстът на пътническия трафик, генериран от новия маршрут/базираното въздухоплавателно средство, се приспадат от общия обем заминаващи пътници на авиокомпанията, подлежащ на отстъпка за достигнат годишен обем и/или ръст. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ: § 5. Параграф 1 и § 2 влизат в сила от 1 януари 2026 г. § 6. Параграф 3 влиза в сила от 1 юни 2026 г. § 7. Параграф 4 влиза в сила от 1 януари 2027 г. МИНИСТЪР - ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Радев ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: Мария Томова Главен секретар на Министерството на транспорта и съобщенията: Директор на дирекция „Правна“ в Министерството на транспорта и съобщенията:

МОТИВИ за направените предложения за промени в Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България, приета с Постановление № 280 на Министерския съвет от 1998 г. Промените в наредбата са обусловени от ежегодно определяните от Евроконтрол стойности на базовата таксова единица „прелитане“ и на лихвения процент за просрочие, което налага всяка промяна да се извършва чрез нормативно изменение всяка година. Наредбата фиксира и конкретен размер на терминалната таксова единица, който не е променян от 2019 г., без да се предвижда механизъм за периодична актуализация спрямо икономическите условия. С проекта се предлага да бъдат променени следните разпоредби: размерът на лихвата, дължима при неспазване на срока за плащане на таксите по чл. 3, ал. 2, т. 1 за въздухоплавателни средства с максимално излетно тегло, равно или по-голямо от 2,0 т, и таксата по чл. 3, ал. 2, т. 2, да бъде изменен от 13,79 на сто на 12,38 на сто (чл. 7, ал. 2 от наредбата) и размерът на осреднената таксова единица за прелитане (t1) да бъде изменен от 29,54 евро на 31,97 евро (чл. 18, ал. 3 от наредбата); размерът на осреднената таксова единица за обслужване в зоните и районите на летищата (t2) за летище София (LBSF) да бъде изменен от 135,06 евро на 150,00 евро (чл. 19, ал. 3 от Наредбата); отстъпките за стимулиране развитието на трафика на летище Варна и на летище Бургас (точка 7 от Приложение № 2 към чл. 11, ал. 1; чл. 13, ал. 2 и 3; чл. 16, ал. 2 от Наредбата). Мотивите за предложените изменения и допълнения са както следва: I. Първите предлагани изменения с § 1 и § 2 от проекта касае чл. 7, ал. 2 и чл. 18, ал. 3 от същата, в които ежегодно се публикуват размерите на: а) осреднената базова таксова единица за аеронавигационно обслужване при прелитане във въздушното пространство на Република България; б) лихвения процент за просрочено плащане на таксите за аеронавигационно обслужване. По отношение на таксовите единици „прелитане“ са приложими документите на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ICAO), Принципите за установяване на разходната база за пътни такси и за изчисляване на административната таксова единица на Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (Евроконтрол) съгласно Многостранното споразумение за пътните такси от 12 февруари 1981 г. (обн. ДВ, бр. 77 от 1999 г.), както и Регламент за изпълнение (ЕС) № 2019/317 на Комисията за определяне на схема за ефективност и за таксуване в Единното европейско небе. Този регламент предвижда изготвяне и одобряване на План за ефективност на ниво държава със заложени задължителни цели за постигане в четири ключови области на ефективност – безопасност, околна среда, капацитет на въздушното пространство и разходна ефективност. По отношение на оценката на Плана за ефективност, Регламентът залага три критерия за оценка на приноса към постигане на общоевропейските цели на ключовия показател в област разходна ефективност: - Критерий 1 – изменение на установените разходи на обслужена единица (ОЕ) за всяка година от трети референтен период (РПЗ); - Критерий 2 – дългосрочно изменение на установените разходи на ОЕ на годишна база за втори и трети референтни периоди (РП2 и РПЗ); - Критерий 3 – доставчиците на аеронавигационно обслужване се групират по сходни оперативни и икономически характеристики с цел оценяване на разходната им ефективност, като удовлетворяването на критерия се постига с установени разходи на ОЕ, по-ниски от средната стойност на този показател на сравнителната група. Отклонения от тези критерии са допустими дотолкова, че да се позволи постигане на целите в ключова област „Капацитет на въздушното пространство“ или при прилагане на мерки за преструктуриране, които да донесат ползи на ползвателите на аеронавигационно обслужване в следващи референтни периоди. Съобразно изискванията на европейското законодателство, Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГД ГВА) и Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ (ДП РВД) са изготвили План за ефективност за четвъртия референтен период, започващ на 1.01.2025 г. и завършващ на 31.12.2029 г. (ПЕ РП4). Планът е одобрен с Решение (ЕС) 2025/1054 на Комисията от 19 май 2025 година относно съгласуваността на целите за ефективност, включени в проектоплана за ефективност, представен от България в съответствие с Регламент (ЕО) № 549/2004 на Европейския парламент и на Съвета, с валидните за целия Европейски съюз цели за ефективност, отнасящи се за четвъртия референтен период на схемата за ефективност и за таксуване в Единното европейско небе (нотифицирано под номер С(2025) 2920). Консултативният процес по размера на таксовите единици „прелитане“ включва ежегодно провеждани многостранни консултации, организирани от Разширения комитет по пътните такси към Евроконтрол, съгласно процедурни правила разработени в изпълнение на чл. 5.2 от Многостранното споразумение за установяване на обща система за пътни такси. Консултативни сесии на Разширения комитет във връзка с таксовите единици за 2026 г. са проведени на 17-18 юни 2025 г. и 19-20 ноември 2025 г. В тях взеха участие представители на всички държави-членки на Евроконтрол, на асоциациите на авиокомпаниите (IATA, A4E), на дирекция „Мобилност и транспорт“ към Европейската комисия и на Централното бюро за пътни такси, което отговаря за проверката, оценката, изчисляването и събирането на такси „прелитане“. Таксовата единица „прелитане“ се определя от всяка държава на основа на прогнозните данни за годишната разходна база, броя на обслужените единици, генерирани в обслужваното въздушно пространство на Република България и разходите на Евроконтрол по администриране на системата за събиране на аеронавигационните такси при прелитане. Във връзка с чл. 7 от Многостранното споразумение, Евроконтрол има задължението да оцени предложените национални таксови единици за съответствие с приложимите правила и представяната информация на провежданите многостранни консултации, и след тяхното одобрение да събира дължимите пътни такси в изпълнение на чл. 8 от същото споразумение. В резултат на проведените консултативни срещи и успешното завършване на консултативния процес, с Решение № 25/185 от 27.11.2025 г. на Разширената комисия на Евроконтрол са определени размерите на таксовите единици за всяка държава членка. Базовата таксова единица „прелитане” за Република България за 2026 г. е в размер на 31,97 евро, в който е включен и компонент, отразяващ разходите на Бюрото за събиране на таксите за аеронавигационно обслужване към Евроконтрол в размер на 0,10 евро. След консултации в Разширения комитет за пътните такси и Временния съвет на Евроконтрол, с Решение № 25/186 от 27.11.2025 г. Разширената комисия е одобрила лихвен процент за просрочено плащане на таксите за аеронавигационно обслужване при прелитане през 2026 г. в размер на 12,38% на годишна база, който е приложим за всички държави членки на организацията. Ползвателите на въздушното пространство са уведомени чрез електронния канал на Европейската комисия Policy Reporting Platform и заплащат определените таксови единици от 1 януари 2026 г. II. С § 3 от проекта се променя размерът на осреднената таксова единица за обслужване в зоните и районите на летищата (t2) за летище „Васил Левски“ – София (LBSF), предвидена в чл. 19, ал. 3 от наредбата, като от 135,06 евро се увеличава на 150,00 евро. Настоящият размер на осреднената таксова единица за обслужване в зоните и районите на летищата от 135,06 евро за летище „Васил Левски“ – София (код по ICAO LBSF) е влязъл в сила на 1.01.2019 г. и е валиден до момента. Той е определен по реда на Регламент за изпълнение (ЕС) № 390/2013 на Комисията от 3 май 2013 г. за установяване на схема за ефективност за аеронавигационни услуги и мрежови функции. Съгласно разпоредбите на член 1, параграф 4 на регламента, летище „Васил Левски“ – София попада в обхвата на схемата за ефективност във втория референтен период 2015–2019 г. (РП2) като летището с най-голям брой движения на търговски въздушен транспорт по правилата за полети по прибори на година на територията на Република България. Планът за ефективност за РП2 предвижда осреднената таксова единица за обслужване в зоните и районите на летищата за летище „Васил Левски“ – София да намалява постепенно от 415,57 BGN (212,48 EUR) през 2015 г. до 409,80 BGN (209,53 EUR) през 2019 г. В съответствие с т. 2.2 от Приложение V на Регламент за изпълнение (ЕС) № 391/2013 на Комисията от 3 май 2013 година за установяване на обща схема за таксуване на аеронавигационното обслужване, терминалната таксова единица за всяка година от референтния период се получава като с прогнозния общ брой единици терминално обслужване за съответната година се раздели алгебричната сума от следните елементи: • установените разходи в номинално изражение за съответната година, както е определено в плана за ефективност; • инфлационна корекция между прогнозната и реалната инфлация; • възстановяването на разходи за преструктуриране; • преносите, произтичащи от прилагането на механизма за поделяне на риска, свързан с въздушното движение; • преносите от предходния референтен период, произтичащи от прилагането на механизма за поделяне на разходите; • бонусите и санкциите, произтичащи от схемите за финансово стимулиране; • прекомерните или недостатъчните възстановявания в резултат на колебания във въздушното движение; • за първите два референтни периода — прекомерните или недостатъчните възстановявания, понесени от държавите членки до 2014 г. включително; • приспадане на други приходи. През всички години на РП2 действителните обслужени единици в зоните и районите на летищата са били по-високи от планираните. Този резултат, съчетан с по-нисък от планирания кумулативен индекс на инфлацията, е довел до суми, които е следвало да бъдат върнати на ползвателите на въздушното пространство чрез механизма на споделяне на риска от трафика и корекции на единичната ставка въз основа на инфлацията. Вследствие на по-високите от планираните обслужени единици в зона LBSF през 2017 г. и на по-ниския от планирания кумулативен индекс на инфлацията за периода 2015-2017 г., таксовата единица за 2019 г. е изчислена на 264,16 BGN (135,06 EUR) (с 35,5 % по-ниска от планираната) и остава непроменена до настоящия момент. В третия референтен период 2020-2024 г. е приложим Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/317 на Комисията от 11 февруари 2019 година за определяне на схема за ефективност и за таксуване в Единното европейско небе, отменящ регламенти за изпълнение (ЕС) № 390/2013 и (ЕС) № 391/2013. В член 1, параграф 3 на регламента е определено, че същият се прилага за аеронавигационно обслужване, предоставяно на летища, с 80 000 или повече движения на търговския въздушен транспорт на година по правилата за полети по прибори, изчислени съгласно разпоредбите на член 2, параграф 10. Отчитайки ниския общ брой движения (респ. единици терминално обслужване) на летище “Васил Левски” – София в абсолютно изражение, при което корекциите за инфлация и трафик могат да окажат значително въздействие и прекомерна волатилност върху единичната ставка, България взима решение да не прилага схемата за ефективност по отношение на терминалните услуги през РП3 и настоящия РП4 (каквато възможност е предвидена в член 1, параграф 3 на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/317). В началото на 2020 г. са планирани действия за преразглеждане на осреднената таксова единица за обслужване в зоната на летище „Васил Левски“ – София. Избухването на пандемията от COVID-19 през м. март 2020 г. предизвиква отлагане на плановете, първоначално поради липсата на надеждна прогноза за възстановяване на трафика, а впоследствие с оглед на неблагоприятното въздействие, което увеличеният размер на таксата би оказал върху крехкото възстановяване на трафика от/до LBSF до 2022 г. Направена е симулация на изчисление на осреднената таксова единица за РП3 въз основа на действителните разходи, относими към аеронавигационно обслужване в зона LBSF, като са компенсирани изцяло значителните отрицателни корекции от 2018 г. и от 2019 г., пренесени съответно в 2020 г. и 2021 г. Потенциално валидната за 2020 г. таксова единица би била 381,56 BGN/195,09 EUR, а тази за 2021 г. 328,82 BGN/168,12 EUR. В резултат от запазването на размера на таксовата единица на нивото от 2019 г. (264,16 BGN/135,06 EUR), може да се направи извод, че всички корекции за RP2, произтичащи от схемата за ефективност, са били изцяло възстановени на ползвателите, в съответствие с приложимата за референтния период регулаторна рамка. В същото време, българският доставчик на аеронавигационно обслужване в зоната на летище „Васил Левски“ – София е поддържал високи нива на безопасност и качество на услугата, в подкрепа на възстановяване на трафика. През 2023 г. и 2024 г. броят на движенията в зона LBSF леко надвишава този през 2019 г., като допълнително се стабилизира към края на 2025 г. Това позволява да се изготви надеждна средносрочна прогноза за единиците обслужване и да се пристъпи към постепенно нормализиране на таксовата единица, съответстваща на текущите и прогнозни нива на разходите. Общата тенденция за периода 2020-2024 г. (РП3) при основните показатели като инфлация, трафик, измерен в брой единици обслужване, разходи за персонал и други оперативни разходи, съпоставена с 2019 г., може да бъде обобщена както следва: кумулативно инфлацията е нараснала с 31%, трафикът с 13%, а разходите за персонал с 33,7 %, което е в съответствие с инфлацията, но е по-ниско от инфлацията и ръста на трафика, взети заедно. Другите оперативни разходи са по-нестабилни в своята динамика, но кумулативното увеличение за периода е около 5 %. В периода 2025-2029 г. (РП4), доставчикът на аеронавигационно обслужване в зоната на летище „Васил Левски“ – София предвижда организационни мерки и инвестиции (като например доставка и въвеждане в експлоатация на дигитална кула), насочени към поддържане на безопасността на полетите, увеличаване на капацитета, измерен чрез брой обслужвани кацания и отлитания на въздухоплавателни средства за час, и подобряване на ефективността на разходите, относими към аеронавигационното обслужване в зона LBSF. Разходите за възнаграждения следват динамиката на инфлацията и ръста на трафика, като производителността на персонала се увеличава посредством нововъведения в организацията на работа и обучение за работа на допълнителни работни позиции. Очаква се увеличение на разходите за социални осигуровки и обезщетения в резултат от законови промени. Другите оперативни разходи се колебаят в зависимост от цените на енергията и инфлацията, но като цяло се очаква увеличението им да бъде по-умерено. Под влияние на силните инфлационни процеси в Европа в периода 2022-2024 г., цените на оборудването също имат тенденция към повишение, понякога с изненадващо високи темпове. През 2025 г. в зона LBSF са обслужени 68 385 въздушни движения. Предвид очаквания ръст до края на РП4, има реален потенциал от началото на РП5 (2030-2034 г.) летище „Васил Левски“ – София отново да бъде включено в схемата за ефективност. Това би довело до необходимост от рязко покачване на размера на таксовата единица, което би оказало сдържащ върху полетните програми на неговите ползватели. За да се избегне подобен ефект, необходимо е да започне плавен процес на нормализиране на осреднената таксова единица до постигане на разходно ориентиран размер в края на РП4. Предлага се да бъде определена осреднена таксова единица в размер на 150 евро за аеронавигационно обслужване в зона LBSF, в сила от 1 юни 2026 г., което представлява увеличение от 11% спрямо прилаганата до момента. В преходния период на плавно нормализиране на таксовата единица се предвижда ежегодна актуализация от около 5 %, съобразена с тенденциите в обслужените единици, действително извършените разходи и инфлационните процеси, отразени в актуализирана прогноза за оставащите години от РП4. В подкрепа на предложението е изготвена съпоставка с приложимите през 2025 г. и 2026 г. такси за терминално обслужване в държавите членки на Единното Европейско небе, както и някои съседни държави (Турция, Сърбия, Северна Македония), изчислени за два основни типа въздухоплавателни средства – Ербъс A320 (с максимално излетно тегло 79 тона) и Боинг B737 MAX 8 (с максимално излетно тегло 82.6 тона). Разчетът показва, че настоящата такса за аеронавигационно обслужване в зона LBSF остава една от най-ниската, дори и след предложеното увеличение през 2026 г. Предложението е консултирано с представители на ползвателите на въздушното пространство, изпълняващи полетни програми до и от летищата за обществено ползване в Република България, на 11.02.2026 г. Въздушните превозвачи са дали висока оценка на прозрачния процес по определяне на осреднената таксова единица за обслужване в зона LBSF, както и на избрания подход за плавно нормализиране на нейния размер в периода на РП4, който дава по-дългосрочна перспектива за ползвателите на българското въздушно пространство. III. С § 4 от проекта се предлага изменение в точка 7 от Приложение № 2 към чл. 11, ал. 1, чл. 13, ал. 2 и 3, чл. 16, ал. 2 от наредбата, предвиждащо отстъпки върху основната такса за обслужване на пътници и върху таксата за кацане, с целогодишен обхват, включващ и високия летен сезон на летище Варна и на летище Бургас. Видовете такси, които се събират в летищата за обществено ползване в Република България са определени в чл. 120, ал. 1 на Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ). Съгласно чл. 122, ал 1 от ЗГВ Министерският съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията определя с наредба размера на таксите, реда и случаите, при които те се събират (с изключение на летището, попадащо под обхвата на Директива 2009/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно летищните такси). Конкретният размер на таксите, събирани на летище Варна и летище Бургас, е определен в Приложение № 2 на Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България. Като концесионер и летищен оператор съгласно Договора за концесия на гражданско летище за обществено ползване Бургас и гражданско летище за обществено ползване Варна, сключен на 10.09.2006 г. с Република България, представлявана от министъра на транспорта и съобщенията („Договор за концесия“/„Концесионен договор“), в сила от 10.11.2006 г., „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД е оправомощено да събира летищните такси от въздушните превозвачи за срока на концесията, на основание чл. 120, ал. 1 и ал. 5, т. 2 от ЗГВ, и в съответствие с основното право на концесионера по чл. 2.1.2 от Договора за концесия, съобразно разпоредбите на чл. 32 от същия. Определянето на размера на летищните такси се извършва от концедента въз основа на принципа на покриване на разходите за регулираните дейности за съответния срок от Генералния план (текущият срок на Генералния план е периодът 2022-2026 г.). Концедентът има право да изменя летищните такси по всяко време, с писмено уведомление, отправено до концесионера, ако прогнозите и предварителните оценки, съдържащи се в одобрения Генерален план, не са изпълнени при променени икономически условия в сектора, като концесионерът също има право да предлага такива промени. Съгласно предвиденото в чл. 32.2, абзац трети от Концесионния договор, размерът на летищните такси се съгласува по реда на чл. 34 от Концесионния договор, а концедентът осигурява изменянето и допълването на Наредбата за летищните такси, така че прилагането на съгласуваните летищни такси да бъде възможно винаги през срока на концесията. Настоящите размери на летищните такси, които ползвателите на летище Варна и летище Бургас заплащат, са определени в Приложение № 2 на Наредба за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България, и са в сила от 15 април 2024 г. С последното изменение на Приложение № 2, като неделима част от системата от летищни такси, е въведена програма от отстъпки върху базовия размер на публикуваните таксови единици, за стимулиране развитието на трафика на летище Варна и на летище Бургас. Отстъпките са достъпни за всички ползватели (настоящи и потенциални) и се предоставят по обективни критерии. Целта им е като цяло да повишат конкурентоспособността на двете летища на местния и международния пазар, като провокират интерес към дестинацията от страна на авиокомпаниите и стимулират развитието на нови целогодишни и сезонни въздушни маршрути и устойчиво възстановяване и развитие на летищния трафик. Приложното поле на действащите стимулиращи отстъпки не обхваща периода на активния летен сезон от м. юни до м. септември, включително. В края на 2025 г. концесионерът „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД анализира ефекта от програмата и установява, че тя не дава желания резултат върху общия ръст на пътникопотока на летище Бургас и летище Варна. Възстановяването на трафика изостава спрямо ревизираната през 2024 г. прогноза и за двете летища, под влияние на трудно преодолими фактори извън контрола на летищния оператор, като: • фактори от геополитически характер, свързани със загуба на ключови пазари със съществен дял в общия трафик на летища Бургас и Варна до 2019 г. (Русия, Беларус и Украйна); • предизвикателства пред развитието на нови пазари извън Европа във връзка с визови ограничения; • промени в бизнес модела на някои авиокомпании от традиционни чартърни полети към отдаване под наем на въздухоплавателни средства и екипажи (т.нар. „мокър лизинг“) и затруднения по осигуряване на заместващ превозвач за важни пазари (напр. Германия); • капацитетни затруднения и принудително свиване на полетни програми на базирани превозвачи; • интензивна конкуренция от страна на други летища и туристически дестинации в региона (Турция, Гърция, Хърватска, Албания). Програмата за стимулиране развитието на трафика е оказала известен положителен ефект по отношение на броя на заминаващите пътници от летище Варна през месеците извън активния сезон, като стимулиращи отстъпки са изплатени само на двама въздушни превозвачи. По отношение на летния туристически сезон, темповете на възстановяване на трафика след пандемията Covid-19 и за двете летища са незадоволителни и остават под средните нива за Европа и региона. Въз основа на анализа, „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД достига до извода, че последващото развитие на трафика на двете летища изисква подобрен маркетингов механизъм, който да отговаря на очакванията на заявилите интерес въздушни превозвачи. В края на м. ноември 2025 г. концесионерът е внесъл предложение за нова Програма за стимулиране развитието на трафика на летище Бургас и летище Варна, която да замени въведената през м. април 2024 г. В нея са предвидени отстъпки с целогодишен обхват, включващ и високия летен сезон, приложими върху базовите таксови единици за обслужване на пътници и за кацане. Първоначалното предложение е консултирано с експерти от МТС и ГД ГВА, чиито препоръки са отразени в актуализирана програма, представена от „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД в края на м. март 2026 г. Важните моменти в предложението са: - период на валидност на Програмата, съвпадащ изцяло със следващия период на Генералния план по договора за концесия – 01.01.2027-31.12.2031 г.; - прогноза за трафика на летище Варна и летище Бургас за периода на Генерален план 2027-2031 в съответствие с изготвената от външен пазарен консултант - очакван средногодишен темп на растеж за периода от 5.3%; - прогноза за приходите, разходите и финансовия резултат за регулираните летищни дейности, включваща планирано увеличение на таксовите единици от 2027 г. – прогнозен дефицит в авиационния сегмент периода на Генерален план 2027-2031- в размер на 52 569 хил. евро общо за двете летища, очакван дефицит за текущия период - 61 154 хил. евро; - прогноза на общите за двете летища приходи от неавиационни дейности, наземно обслужване и други източници за периода на Генерален план 2027-2031 – средногодишен ръст от 6.8%; прогнозен средногодишен ръст на пълното концесионно възнаграждение – 6.1%; - променен стимул за достигнат обем на пътнически трафик (заминаващи пътници), обхващащ три времеви диапазона – нисък сезон (януари-май и октомври-декември), висок сезон (юли и август) и крила на високия сезон (юни и септември); 15 нива на обем годишен трафик за всяко летище, диапазони, съобразени със специфичните особености на всяко летище; намаляващи размери на отстъпките в най‑високите обемни групи (нива 10–15) за периода 2027–2029 г.; поетапно редуциране на отстъпките във всички нива в последните две години - 15% намаление от първоначалните стойности за 2030 г. и 30% за 2031 г.; - допълнителен стимул за авиопревозвачи, изпълняващи полетни програми и до двете летища – увеличение на отстъпката за обем при определени условия; - нов стимул за ежегоден ръст на пътническия трафик, приложим при достигане на определени критерии - ефективен инструмент за привличане на нови авиокомпании и насърчаване на съществуващите превозвачи да увеличават своите полетни програми; достижим и за сезонно опериращи авиокомпании с по-малки обеми превозени пътници; - нов стимул за базирано на летище Бургас или летище Варна въздухоплавателно средство за периода на летния IATA сезон - цели да насърчи превозвачи да базират самолет за изпълнение на туристически полетни програми, с което да допринесат за възстановяването на организирания входящ туризъм от ключови емитиращи пазари. Така предложената програма за стимулиране развитието на трафика на летище Варна и летище Бургас се отличава с финансова устойчивост при средногодишен темп на растеж на сумата на стимулиращите отстъпки от 4.6%, сравнен с изпреварващ средногодишен ръст на трафика. Структурата и интензитетът на стимулите позволяват да се постигне балансираност по отношение на ползвателите, като отстъпките, които авиокомпаниите с най-голям трафик биха получили, намаляват на средностойностно ниво от първата към последната година на прилагане на програмата и остават значително под нивото на базовата таксова единица за обслужване на заминаващ пътник, която понастоящем е 11.90 евро. Критериите за предоставяне на стимулите отговарят на изискванията за прозрачност и пропорционалност на мярката. Под положителното въздействие на новата програма от стимули в периода на нейното прилагане 2027-2031 г. ще бъде създадена основа за възход и преодоляване на негативния финансов резултат през следващите периоди на Генералния план, когато размерът на инвестициите няма да е толкова голям и външното финансиране ще бъде изплатено. Целите, които се поставят с предлагания акт: Конкретните цели, които се поставят с предложените промени в подзаконовия нормативен акт по отношение на летищните такси са: Осигуряване на съответствие с нормативните изисквания, произтичащи от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/317, съображение 32, чл. 122, ал. 1 на ЗГВ и чл. 22, ал. 1 на наредбата. Осигуряване на достатъчно приходи за покриване на оперативните разходи за дейността по аеронавигационно обслужване в зоната на летище „Васил Левски“ – София, при поддържане на високи показатели на безопасност и регулярност на полетите, качество на услугите и ефективност на разходите, в съответствие с принципите, заложени в схемата за ефективност и таксуване, приложима в Единното Европейско небе. Поддържане на висока конкурентоспособност на предлаганите услуги по аеронавигационно обслужване в зоните и районите на летищата по отношение на останалите държави от Единното Европейско небе и съседните такива чрез разпределяне в няколко последователни години на тежестта за ползвателите от налагащото се увеличение на осреднената таксова единица за аеронавигационно обслужване в зоната на летище „Васил Левски“ – София (LBSF). Ускорено възстановяване и стабилизиране на летищния трафик, подпомогнато от въвеждането на подобрена Програма от стимулиращи отстъпки – ръст на пътникопотока в края на периода на Генерален план 2027-2031 г. спрямо 2026 г. около 30% общо за двете летища. Повишена конкурентоспособност на летище Варна и летище Бургас на международния пазар и подобрена въздушна свързаност на Черноморския регион, чрез въвеждане на подобрена Програма от стимулиращи отстъпки, предвиждаща постигането на увеличен брой опериращи авиокомпании/обслужвани директни маршрути в края на периода на Генерален план 2027-2031 г. спрямо 2026 г.: по над 6 новопривлечени въздушни превозвачи и по 15 новооткрити маршрута за летище Варна и за летище Бургас. Финансови и други средства, необходими за прилагането на акта: Приемането на предложения проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България не изисква осигуряването на финансови или други средства за прилагането му, тъй като всички регламентирани в проекта дейности/услуги се извършват в рамките на утвърдения бюджет на администрацията за съответната бюджетна година. Очаквани резултати от прилагането на акта, включително финансови: Предлаганите изменения в Наредбата преследват взаимно допълващи се цели: първо, да бъдат осигурени достатъчно приходи за покриване на оперативните разходи за дейността по аеронавигационно обслужване в зоната на летище „Васил Левски“ – София (LBSF) при поддържане на високи показатели на безопасност и регулярност на полетите, качество на услугите и ефективност на разходите, в съответствие с принципите, заложени в схемата за ефективност и таксуване, приложима в Единното Европейско небе; второ, поддържане на висока конкурентоспособност на предлаганите услуги по аеронавигационно обслужване в зоните и районите на летищата по отношение на останалите държави от Единното Европейско небе и съседните такива чрез разпределяне в няколко последователни години на тежестта за ползвателите от налагащото се увеличение на осреднената таксова единица за аеронавигационно обслужване в зоната на летище „Васил Левски“ – София (LBSF); трето, с актуализирането на таксовата единица „прелитане“ и лихвения процент за просрочено плащане се осигурява привеждане на националната уредба в съответствие с актовете на Европейския съюз и решенията на Разширената комисия към Евроконтрол, в сила от 1 януари 2026 г.; четвърто, чрез измененията в програмата за стимулиране на трафика на летищата Варна и Бургас се цели активизиране на маркетинговите инструменти за привличане на нови авиопревозвачи и маршрути, подобряване на целогодишната свързаност и постигане на устойчив ръст на пътникопотока в рамките на периода на Генерален план 2027–2031 г. Очакваните резултати от прилагането на проекта са свързани, от една страна, с осигуряване на законосъобразно и прозрачно определени размери на таксовата единица за терминално обслужване на летище „Васил Левски“ София, както и на таксовата единица „прелитане“ и лихвения процент за просрочено плащане, определени при прилагане на действащата правна рамка на ЕС и след проведени консултации със заинтересованите страни, което ще подпомогне безопасното, екологосъобразно, качествено и ефективно предоставяне на аеронавигационните услуги от доставчика на аеронавигационно обслужване на ползвателите на въздушното пространство на Република България. Предложеният проект на акт оказва въздействие върху държавния бюджет по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, с оглед на което е изготвена и приложена финансова обосновка съгласно Приложение № 2.1 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „а“ от правилника. Проектът на постановление не е свързан с въвеждане на актове от правото на Европейския съюз, поради което не е изготвена и не се прилага към настоящия доклад справка за съответствието с правото на Европейския съюз. В съответствие с чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове, проектът на постановление, докладът, частичната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ са публикувани на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет за срок от 30 дни. Катерина Граматикова-Иванова Началник на кабинета Иван Марков Анелия Маринова Главен секретар на МТС Главен директор на ГД ГВА

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на транспорта и съобщенията Нормативен акт: Проект за изменение на Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България ……………………………………………… Лице за контакт: Цветина Илиева Старши юрисконсулт Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ Телефон и ел. поща: 02 937 1072, e-mail: tsilieva@caa.bg Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1. „Действащите размери на базовата таксова единица „прелитане“ и лихвения процент за просрочие не отразяват актуалните европейски регулаторни решения на Евроконтрол и приложимата правна рамка на ЕС за схемата за ефективност и таксуване в Единното европейско небе“. I. В разпоредбите на чл. 7, ал. 2 и чл. 18, ал. 3 от Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България (Наредбата), ежегодно се определят размерите на: а) осреднената базова таксова единица за аеронавигационно обслужване при прелитане във въздушното пространство на Република България; б) лихвения процент за просрочено плащане на таксите за аеронавигационно обслужване. По отношение на таксовите единици „прелитане“ са приложими документите на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ICAO), Принципите за установяване на разходната база за пътни такси и за изчисляване на административната таксова единица на Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (Евроконтрол) съгласно Многостранното споразумение за пътните такси от 12 февруари 1981 г. (обн. ДВ, бр. 77 от 1999 г.), както и Регламент (ЕС) № 2019/317 на Комисията за определяне на схема за ефективност и за таксуване в Единното европейско небе. Този регламент предвижда изготвяне и одобряване на План за ефективност на ниво държава със заложени задължителни цели за постигане в четири ключови области на ефективност – безопасност, околна среда, капацитет на въздушното пространство и разходна ефективност. По отношение на оценката на Плана за ефективност, Регламентът залага три критерия за оценка на приноса към постигане на общоевропейските цели на ключовия показател в област разходна ефективност: - Критерий 1 – изменение на установените разходи на обслужена единица (ОЕ) за всяка година от трети референтен период (РПЗ); - Критерий 2 – дългосрочно изменение на установените разходи на ОЕ на годишна база за втори и трети референтни периоди (РП2 и РПЗ); - Критерий 3 – доставчиците на аеронавигационно обслужване се групират по сходни оперативни и икономически характеристики с цел оценяване на разходната им ефективност, като удовлетворяването на критерия се постига с установени разходи на ОЕ, по-ниски от средната стойност на този показател на сравнителната група. Отклонения от тези критерии са допустими дотолкова, че да се позволи постигане на целите в ключова област „Капацитет на въздушното пространство“ или при прилагане на мерки за преструктуриране, които да донесат ползи на ползвателите на аеронавигационно обслужване в следващи референтни периоди. Съобразно изискванията на европейското законодателство, Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГД ГВА) и Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ (ДП РВД) са изготвили План за ефективност за четвъртия референтен период, започващ на 1.01.2025 г. и завършващ на 31.12.2029 г. (ПЕ РП4). Планът е одобрен с Решение (ЕС) 2025/1054 на Комисията от 19 май 2025 година относно съгласуваността на целите за ефективност, включени в проектоплана за ефективност, представен от България в съответствие с Регламент (ЕО) № 549/2004 на Европейския парламент и на Съвета, с валидните за целия Европейски съюз цели за ефективност, отнасящи се за четвъртия референтен период на схемата за ефективност и за таксуване в Единното европейско небе (нотифицирано под номер С(2025) 2920). Консултативният процес по размера на таксовите единици „прелитане“ включва ежегодно провеждани многостранни консултации, организирани от Разширения комитет по пътните такси към Евроконтрол, съгласно процедурни правила, разработени в изпълнение на чл. 5.2 от Многостранното споразумение за установяване на обща система за пътни такси. Консултативни сесии на Разширения комитет във връзка с таксовите единици за 2026 г. са проведени на 17-18 юни 2025 г. и 19-20 ноември 2025 г. В тях взимат участие представители на всички държави-членки на Евроконтрол, на асоциациите на авиокомпаниите (IATA, A4E), на Главна дирекция „Мобилност и транспорт“ на Европейската комисия и на Централното бюро за пътни такси, което отговаря за проверката, оценката, изчисляването и събирането на такси „прелитане“. Таксовата единица „прелитане“ се определя от всяка държава на основа на прогнозните данни за годишната разходна база, броя на обслужените единици, генерирани в обслужваното въздушно пространство на Република България, и разходите на Евроконтрол по администриране на системата за събиране на аеронавигационните такси при прелитане. Във връзка с чл. 7 от Многостранното споразумение, Евроконтрол има задължението да оцени предложените национални таксови единици за съответствие с приложимите правила и представяната информация на провежданите многостранни консултации, и след тяхното одобрение да събира дължимите пътни такси в изпълнение на чл. 8 от същото споразумение. В резултат на проведените консултативни срещи и успешното завършване на консултативния процес, с Решение № 25/185 от 27.11.2025 г. на Разширената комисия на Евроконтрол са определени размерите на таксовите единици за всяка държава членка. Базовата таксова единица „прелитане” за Република България за 2026 г. е в размер на 31,97 евро, в който е включен и компонент, отразяващ разходите на Бюрото за събиране на таксите за аеронавигационно обслужване към Евроконтрол в размер на 0,10 евро. След консултации в Разширения комитет за пътните такси и Временния съвет на Евроконтрол, с Решение № 25/186 от 27.11.2025 г. Разширената комисия е одобрила лихвен процент за просрочено плащане на таксите за аеронавигационно обслужване при прелитане през 2026 г. в размер на 12,38% на годишна база, който е приложим за всички държави членки на организацията. Ползвателите на въздушното пространство са уведомени чрез електронния канал на Европейската комисия Policy Reporting Platform и заплащат определените таксови единици от 1 януари 2026 г. Проблем 2. „Продължително прилагане на занижен размер на осреднената таксова единица за терминално обслужване на летище „Васил Левски“ – София (LBSF), който не отразява актуалните разходи, инфлационни процеси и прогнозен ръст на трафика.“ С нормата на чл. 19, ал. 3 от Наредбата е определен размерът на осреднената таксова единица за обслужване в зоните и районите на летищата (t2) за летище „Васил Левски“ – София (LBSF). Настоящият размер на осреднената таксова единица за обслужване в зоните и районите на летищата от 135,06 евро за летище „Васил Левски“ – София (код по ICAO LBSF) е влязъл в сила на 1.01.2019 г. и е валиден до момента. Той е определен по реда на Регламент за изпълнение (ЕС) № 390/2013 на Комисията от 3 май 2013 г. за установяване на схема за ефективност за аеронавигационни услуги и мрежови функции. Съгласно разпоредбите на член 1, параграф 4 на регламента, летище „Васил Левски“ – София попада в обхвата на схемата за ефективност във втория референтен период 2015–2019 г. (РП2) като летището с най-голям брой движения на търговски въздушен транспорт по правилата за полети по прибори на година на територията на Република България. Планът за ефективност за РП2 предвижда осреднената таксова единица за обслужване в зоните и районите на летищата за летище „Васил Левски“ – София да намалява постепенно от 415,57 BGN (212,48 EUR) през 2015 г. до 409,80 BGN (209,53 EUR) през 2019 г. В съответствие с т. 2.2. от Приложение V към Регламент за изпълнение (ЕС) № 391/2013 на Комисията от 3 май 2013 година за установяване на обща схема за таксуване на аеронавигационното обслужване, терминалната таксова единица за всяка година от референтния период се получава като с прогнозния общ брой единици терминално обслужване за съответната година се раздели алгебричната сума от следните елементи: • установените разходи в номинално изражение за съответната година, както е определено в плана за ефективност; • инфлационна корекция между прогнозната и реалната инфлация; • възстановяването на разходи за преструктуриране; • преносите, произтичащи от прилагането на механизма за поделяне на риска, свързан с въздушното движение; • преносите от предходния референтен период, произтичащи от прилагането на механизма за поделяне на разходите; • бонусите и санкциите, произтичащи от схемите за финансово стимулиране; • прекомерните или недостатъчните възстановявания в резултат на колебания във въздушното движение; • за първите два референтни периода — прекомерните или недостатъчните възстановявания, понесени от държавите членки до 2014 г. включително; • приспадане на други приходи. През всички години на РП2 действителните обслужени единици в зоните и районите на летищата са били по-високи от планираните. Този резултат, съчетан с по-нисък от планирания кумулативен индекс на инфлацията, е довел до суми, които е следвало да бъдат върнати на ползвателите на въздушното пространство чрез механизма на споделяне на риска от трафика и корекции на единичната ставка въз основа на инфлацията. Вследствие на по-високите от планираните единици обслужване през 2017 г. и на по-ниския от планирания кумулативен индекс на инфлацията за периода 2015-2017 г., таксовата единица за 2019 г. е изчислена на 264,16 BGN (135,06 EUR) (с 35,5 % по-ниска от планираната) и остава непроменена до настоящия момент. В третия референтен период 2020-2024 г. е приложим Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/317 на Комисията от 11 февруари 2019 година за определяне на схема за ефективност и за таксуване в Единното европейско небе, отменящ регламенти за изпълнение (ЕС) № 390/2013 и (ЕС) № 391/2013. В член 1, параграф 3 на регламента е определено, че същият се прилага за аеронавигационно обслужване, предоставяно на летища, с 80 000 или повече движения на търговския въздушен транспорт на година по правилата за полети по прибори, изчислени съгласно разпоредбите на член 2, параграф 10. Отчитайки ниския общ брой движения (респ. единици терминално аеронавигационно обслужване) на летище „Васил Левски“ – София в абсолютно изражение, при което корекциите за инфлация и трафик могат да окажат значително въздействие и прекомерна волатилност върху единичната ставка, България взима решение да не прилага схемата за ефективност по отношение на услугите в зона LBSF през РП3 и настоящия РП4 (каквато възможност е предвидена в член 1, параграф 3 на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/317). В началото на 2020 г. са планирани действия за преразглеждане на осреднената таксова единица за обслужване в зоната на летище „Васил Левски“ – София. Избухването на пандемията от COVID-19 през м. март 2020 г. предизвиква отлагане на плановете, първоначално поради липсата на надеждна прогноза за възстановяване на трафика, а впоследствие с оглед на неблагоприятното въздействие, което увеличеният размер на таксата би оказал върху крехкото възстановяване на трафика от/до LBSF до 2022 г. Направена е симулация на изчисление на осреднената таксова единица за РП3 въз основа на действителните разходи, относими към аеронавигационно обслужване в зона LBSF, като са компенсирани изцяло значителните отрицателни корекции от 2018 г. и от 2019 г., пренесени съответно в 2020 г. и 2021 г. Потенциално валидната за 2020 г. таксова единица би била 381,56 BGN/195,09 EUR, а тази за 2021 г. – 328,82 BGN/168,12 EUR. В резултат от запазването на размера на таксовата единица на нивото от 2019 г. (264,16 BGN/135,06 EUR), може да се направи извод, че всички корекции за RP2, произтичащи от схемата за ефективност, са били изцяло възстановени на ползвателите, в съответствие с приложимата за референтния период регулаторна рамка. В същото време, българският доставчик на аеронавигационно обслужване в зоната на летище „Васил Левски“ – София е поддържал високи нива на безопасност и качество на услугата, в подкрепа на възстановяване на трафика. През 2023 г. и 2024 г. броят на движенията в зона LBSF леко надвишава този през 2019 г., като допълнително се стабилизира към края на 2025 г. Това позволява да се изготви надеждна средносрочна прогноза за единиците аеронавигационно обслужване и да се пристъпи към постепенно нормализиране на таксовата единица, съответстваща на текущите и прогнозни нива на разходите. Общата тенденция за периода 2020-2024 г. (РП3) при основните показатели като инфлация, трафик, измерен в брой единици обслужване, разходи за персонал и други оперативни разходи, съпоставена с 2019 г., може да бъде обобщена както следва: кумулативно инфлацията е нараснала с 31%, трафикът с 13%, а разходите за персонал с 33,7 %, което е в съответствие с инфлацията, но е по-ниско от инфлацията и ръста на трафика, взети заедно. Другите оперативни разходи са по-нестабилни в своята динамика, но кумулативното увеличение за периода е около 5 %. В периода 2025-2029 г. (РП4), доставчикът на аеронавигационно обслужване в зоната на летище „Васил Левски“ – София предвижда организационни мерки и инвестиции (като например доставка и въвеждане в експлоатация на дигитална кула), насочени към поддържане на безопасността на полетите, увеличаване на капацитета, измерен чрез брой обслужвани кацания и отлитания на въздухоплавателни средства за час, и подобряване на ефективността на разходите, относими към аеронавигационното обслужване в зона LBSF. Разходите за възнаграждения следват динамиката на инфлацията и ръста на трафика, като производителността на персонала се увеличава посредством нововъведения в организацията на работа и обучение за работа на две работни позиции. Очаква се увеличение на разходите за социални осигуровки и обезщетения в резултат от законови промени. Другите оперативни разходи се колебаят в зависимост от цените на енергията и инфлацията, но като цяло се очаква увеличението им да бъде по-умерено. Под влияние на силните инфлационни процеси в Европа в периода 2022-2024 г., цените на оборудването също имат тенденция към повишение, понякога с изненадващо високи темпове. През 2025 г. в зона LBSF са обслужени 68 385 въздушни движения. Предвид очаквания ръст до края на РП4, има реален потенциал от началото на РП5 (2030-2034 г.) летище „Васил Левски“ – София отново да бъде включено в схемата за ефективност. Това би довело до рязко покачване на размера на таксовата единица, което би могло да повлияе отрицателно върху полетните програми на неговите ползватели. За да се избегне подобен ефект, необходимо е да започне плавен процес на нормализиране на осреднената таксова единица до постигане на разходно ориентиран размер на таксата в края на РП4. Предлага се да бъде определена осреднена таксова единица в размер на 150 евро за аеронавигационно обслужване в зона LBSF, в сила от 1 юни 2026 г., което представлява увеличение от 11% спрямо прилаганата до момента. В преходния период на плавно нормализиране на таксовата единица се предвижда ежегодна актуализация от около 5 %, съобразена с тенденциите в трафика, разходите и инфлационните процеси, отразени в актуализирана прогноза за оставащите години от РП4. В подкрепа на предложението е изготвена съпоставка с приложимите през 2025 г. и 2026 г. такси за терминално обслужване в държавите членки на Единното Европейско небе, както и някои съседни държави (Турция, Сърбия, Северна Македония), изчислени за два основни типа въздухоплавателни средства – Ербъс A320 (с максимално излетно тегло 79 тона) и Боинг B737 MAX 8 (с максимално излетно тегло 82.6 тона). Разчетът показва, че настоящата такса за терминално аеронавигационно обслужване в зона LBSF остава най-ниската (с изключение на Испания през 2025/2026 г. и Гърция през 2026 г.), дори и след предложеното увеличение през 2026 г. Предложението е консултирано с представители на ползвателите на въздушното пространство, изпълняващи полетни програми до и от летищата за обществено ползване в Република България, на 11.02.2026 г. Въздушните превозвачи са дали висока оценка на прозрачния процес по определяне на осреднената таксова единица за обслужване в зона LBSF, както и на избрания подход за плавно нормализиране на нейния размер в периода на РП4, който дава по-дългосрочна перспектива за ползвателите на българското въздушно пространство. Проблем 3. „Недостатъчна ефективност на действащата програма за отстъпки върху летищните такси на Летище Варна и Летище Бургас за постигане на целите за възстановяване и устойчив ръст на трафика.“ В точка 7 от Приложение № 2 към чл. 11, ал. 1; чл. 13, ал. 2 и 3; чл. 16, ал. 2 от Наредбата се предвиждат отстъпки за стимулиране развитието на трафика, отнасящи се до летище Варна и до летище Бургас. Видовете такси, които се събират в летищата за обществено ползване в Република България са определени в чл. 120, ал. 1 на Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ). Съгласно чл. 122, ал 1 от ЗГВ. Министерският съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията определя с наредба размера на таксите, реда и случаите, при които те се събират (с изключение на летището, попадащо под обхвата на Директива 2009/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно летищните такси). Конкретният размер на таксите, събирани на летище Варна и летище Бургас, е определен в Приложение № 2 на Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България. Като концесионер и летищен оператор съгласно Договора за концесия на гражданско летище за обществено ползване Бургас и гражданско летище за обществено ползване Варна, сключен на 10.09.2006 г. с Република България, представлявана от министъра на транспорта и съобщенията („Договор за концесия“/„Концесионен договор“), в сила от 10.11.2006 г., „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД (ФТСЕМ АД) е оправомощено да събира летищните такси от въздушните превозвачи за срока на концесията, на основание чл. 120, ал. 1 и ал. 5, т. 2 от ЗГВ, и в съответствие с основното право на концесионера по чл. 2.1.2 от Договора за концесия, съобразно разпоредбите на чл. 32 от същия. Определянето на размера на летищните такси се извършва от концедента въз основа на принципа на покриване на разходите за регулираните дейности за съответния срок от Генералния план (текущият срок на Генералния план е периодът 2022-2026 г.). Концедентът има право да изменя летищните такси по всяко време, с писмено уведомление, отправено до концесионера, ако прогнозите и предварителните оценки, съдържащи се в одобрения Генерален план, не са изпълнени при променени икономически условия в сектора, като концесионерът също има право да предлага такива промени. Съгласно предвиденото в чл. 32.2, абзац трети от Концесионния договор, размерът на летищните такси се съгласува по реда на чл. 34 от Концесионния договор, а концедентът осигурява изменянето и допълването на Наредбата за летищните такси, така че прилагането на съгласуваните летищни такси да бъде възможно винаги през срока на концесията. Настоящите размери на летищните такси, които ползвателите на летище Варна и летище Бургас заплащат, са определени в Приложение № 2 на Наредба за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България, и са в сила от 15 април 2024 г. С последното изменение на Приложение № 2, като неделима част от системата от летищни такси, е въведена програма от отстъпки върху базовия размер на публикуваните таксови единици, за стимулиране развитието на трафика на летище Варна и на летище Бургас. Отстъпките са достъпни за всички ползватели (настоящи и потенциални) и се предоставят по обективни критерии. Целта им е като цяло да повишат конкурентоспособността на двете летища на местния и международния пазар, като провокират интерес към дестинацията от страна на авиокомпаниите и стимулират развитието на нови целогодишни и сезонни въздушни маршрути и устойчиво възстановяване и развитие на летищния трафик. Приложното поле на действащите стимулиращи отстъпки не обхваща периода на активния летен сезон от м. юни до м. септември, включително. В края на 2025 г. концесионерът ФТЕСМ АД анализира ефекта от програмата и установява, че тя не дава желания резултат върху общия ръст на пътникопотока на летище Бургас и летище Варна. Възстановяването на трафика изостава спрямо ревизираната през 2024 г. прогноза и за двете летища, под влияние на трудно преодолими фактори извън контрола на летищния оператор, като: • фактори от геополитически характер, свързани със загуба на ключови пазари със съществен дял в общия трафик на летища Бургас и Варна до 2019 г. (Русия, Беларус и Украйна); • предизвикателства пред развитието на нови пазари извън Европа във връзка с визови ограничения; • промени в бизнес модела на някои авиокомпании от традиционни чартърни полети към отдаване под наем на въздухоплавателни средства и екипажи (т.нар. „мокър лизинг“) и затруднения по осигуряване на заместващ превозвач за важни пазари (напр. Германия); • капацитетни затруднения и принудително свиване на полетни програми на базирани превозвачи; • интензивна конкуренция от страна на други летища и туристически дестинации в региона (Турция, Гърция, Хърватска, Албания). Програмата за стимулиране развитието на трафика е оказала известен положителен ефект по отношение на броя на заминаващите пътници от летище Варна през месеците извън активния сезон, като стимулиращи отстъпки са изплатени само на двама въздушни превозвачи. По отношение на летния туристически сезон, темповете на възстановяване на трафика след пандемията Covid-19 и за двете летища са незадоволителни и остават под средните нива за Европа и региона. Въз основа на анализа, ФТЕСМ АД достига до извода, че последващото развитие на трафика на двете летища изисква подобрен маркетингов механизъм, който да отговаря на очакванията на заявилите интерес въздушни превозвачи. В края на м. ноември 2025 г. концесионерът е внесъл предложение за нова Програма за стимулиране развитието на трафика на летище Бургас и летище Варна, която да замени въведената през м. април 2024 г. В нея са предвидени отстъпки с целогодишен обхват, включващ и високия летен сезон, приложими върху базовите таксови единици за обслужване на пътници и за кацане. Първоначалното предложение е консултирано с експерти от МТС и ГД ГВА, чиито препоръки са отразени в актуализирана програма, представена от ФТЕСМ АД в края на м. март 2026 г. Важните моменти в предложението са: период на валидност на Програмата, съвпадащ изцяло със следващия период на Генералния план по договора за концесия – 01.01.2027-31.12.2031 г.; прогноза за трафика на летище Варна и летище Бургас за периода на Генерален план 2027-2031 в съответствие с изготвената от външен пазарен консултант - очакван средногодишен темп на растеж за периода от 5.3%; прогноза за приходите, разходите и финансовия резултат за регулираните летищни дейности, включваща планирано увеличение на таксовите единици от 2027 г. – прогнозен дефицит в авиационния сегмент периода на Генерален план 2027-2031- в размер на 52 569 хил. евро общо за двете летища, очакван дефицит за текущия период - 61 154 хил. евро; прогноза на общите за двете летища приходи от неавиационни дейности, наземно обслужване и други източници за периода на Генерален план 2027-2031 – средногодишен ръст от 6.8%; прогнозен средногодишен ръст на пълното концесионно възнаграждение – 6.1%; променен стимул за достигнат обем на пътнически трафик (заминаващи пътници), обхващащ три времеви диапазона – нисък сезон (януари-май и октомври-декември), висок сезон (юли и август) и крила на високия сезон (юни и септември); 15 нива на обем годишен трафик за всяко летище, диапазони, съобразени със специфичните особености на всяко летище; намаляващи размери на отстъпките в най‑високите обемни групи (нива 10–15) за периода 2027–2029 г.; поетапно редуциране на отстъпките във всички нива в последните две години - 15% намаление от първоначалните стойности за 2030 г. и 30% за 2031 г.; допълнителен стимул за авиопревозвачи, изпълняващи полетни програми и до двете летища – увеличение на отстъпката за обем при определени условия; нов стимул за ежегоден ръст на пътническия трафик, приложим при достигане на определени критерии - ефективен инструмент за привличане на нови авиокомпании и насърчаване на съществуващите превозвачи да увеличават своите полетни програми; достижим и за сезонно опериращи авиокомпании с по-малки обеми превозени пътници; нов стимул за базирано на летище Бургас или летище Варна въздухоплавателно средство за периода на летния IATA сезон - цели да насърчи превозвачи да базират самолет за изпълнение на туристически полетни програми, с което да допринесат за възстановяването на организирания входящ туризъм от ключови емитиращи пазари. Така предложената програма за стимулиране развитието на трафика на летище Варна и летище Бургас се отличава с финансова устойчивост при средногодишен темп на растеж на сумата на стимулиращите отстъпки от 4.6%, сравнен с изпреварващ средногодишен ръст на трафика. Структурата и интензитетът на стимулите позволяват да се постигне балансираност по отношение на ползвателите, като отстъпките, които авиокомпаниите с най-голям трафик биха получили, намаляват на средностойностно ниво от първата към последната година на прилагане на програмата и остават значително под нивото на базовата таксова единица за обслужване на заминаващ пътник, която понастоящем е 11.90 Евро. Критериите за предоставяне на стимулите отговарят на изискванията за прозрачност и пропорционалност на мярката. Под положителното въздействие на новата програма от стимули в периода на нейното прилагане 2027-2031 г. ще бъде създадена основа за възход и преодоляване на негативния финансов резултат през следващите периоди на Генералния план, когато размерът на инвестициите няма да е толкова голям и външното финансиране ще бъде изплатено. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Не е възможно проблемите да се решат в рамките на съществуващото законодателство, доколкото за изпълнението на решенията на Евроконтрол и прилагането на Регламент (ЕС) 2019/317, както и за нормализиране на осреднената таксова единица за аеронавигационно обслужване в зоната на летище „Васил Левски“ – София и замяна на действащата програма за стимулиране развитието на трафика на летище Варна и летище Бургас с по-ефективна такава, е необходимо изрично изменение на подзаконовия нормативен акт 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. По проблем 1: Действащата нормативна рамка не позволява автоматично или административно актуализиране на размера на базовата таксова единица „прелитане“ и на лихвения процент за просрочие, тъй като техните стойности се определят ежегодно въз основа на решения на Евроконтрол, приети в рамките на Многостранното споразумение за пътните такси. Националната наредба съдържа конкретни числови стойности, поради което всяка тяхна промяна изисква нормативно изменение. Липсва механизъм за автоматично въвеждане в националното право на приетите на международно ниво таксови единици и лихвен процент. По проблем 2: Сегашният размер на осреднената таксова единица е фиксиран в наредбата като конкретна стойност (135,06 евро), в сила от 2019 г. Нормативната рамка не предвижда автоматичен механизъм за периодична актуализация въз основа на действителните разходи, инфлация, трафик или инвестиционни потребности. След решението на България да не прилага схемата за ефективност за терминални аеронавигационни услуги през РП3 и РП4 по реда на Регламент (ЕС) 2019/317, липсва регулаторен механизъм на европейско ниво, който да наложи актуализация на таксата. Това означава, че без изрично изменение на наредбата размерът остава непроменен, независимо от съществените изменения в икономическата среда (инфлация, разходи за персонал и други оперативни разходи, инвестиции, ръст на трафика). По проблем 3: Съществуващата програма за стимулиране развитието на трафика е нормативно закрепена в Приложение № 2 към наредбата и съдържа конкретни параметри, включително ограничения в обхвата (изключване на активния летен сезон). Тъй като размерите и условията на отстъпките, като неразделна част от приложимата система от такси, са уредени на ниво подзаконов нормативен акт, те не могат да бъдат адаптирани гъвкаво в отговор на пазарни промени, конкурентен натиск и геополитически фактори без изменение на Наредбата. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Предложените изменения произтичат от задължения по: Решение № 25/185 от 27.11.2025 г. на Разширената комисия на Евроконтрол, с което е определена таксовата единица „прелитане“ за 2026 г.; Решение № 25/186 от 27.11.2025 г. на Разширената комисия на Евроконтрол, с което е одобрен лихвеният процент за просрочено плащане. Въвеждането на тези стойности в националната нормативна уредба е задължително, за да се осигури съответствие с правото на ЕС и международните ангажименти на Република България. По отношение на осреднената таксова единица за аеронавигационно обслужване в зоните и районите на летищата измененията произтичат от разпоредбите на Закона за гражданското въздухоплаване. По отношение на летищните такси за летищата Варна и Бургас, вкл. прилаганите върху тях стимулиращи отстъпки, измененията произтичат от разпоредбите на Закона за гражданското въздухоплаване и сключения концесионен договор. 2. Цели: А) по проблем 1 и проблем 2: Цел 1. Осигуряване на съответствие с нормативните изисквания, произтичащи от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/317, съображение 32, чл. 122, ал. 1 на ЗГВ и чл. 22, ал. 1 на Наредбата. Цел 2. Осигуряване на достатъчно приходи за покриване на оперативните разходи за дейността по аеронавигационно обслужване в зоната на летище „Васил Левски“ – София, при поддържане на високи показатели на безопасност и регулярност на полетите, качество на услугите и ефективност на разходите, в съответствие с принципите, заложени в схемата за ефективност и таксуване, приложима в Единното Европейско небе (ЕЕН). . Цел 3. Поддържане на висока конкурентоспособност на предлаганите услуги по аеронавигационно обслужване в зоните и районите на летищата по отношение на останалите държави от Единното Европейско небе и съседните такива чрез разпределяне в няколко последователни години на тежестта за ползвателите от налагащото се увеличение на осреднената таксова единица за аеронавигационно обслужване в зоната на летище „Васил Левски“ – София (LBSF). . Б) по проблем 3 Цел 4. Ускорено възстановяване и стабилизиране на летищния трафик, подпомогнато от въвеждането на подобрена Програма от стимулиращи отстъпки – ръст на пътникопотока в края на периода на Генерален план 2027-2031 г. спрямо 2026 г.: около 30% общо за двете летища. Цел 5. Повишена конкурентоспособност на летище Варна и летище Бургас на международния пазар и подобрена въздушна свързаност на Черноморския регион, чрез въвеждане на подобрена Програма от стимулиращи отстъпки, предвиждаща постигането на увеличен брой опериращи авиокомпании/обслужвани директни маршрути в края на периода на Генерален план 2027-2031 г. спрямо 2026 г.: по над 6 новопривлечени въздушни превозвачи и по 15 новооткрити маршрута за летище Варна и за летище Бургас. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: А) по проблем 1 и проблем 2: 1) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ – национален надзорен орган съгласно чл. 16в от ЗГВ; 2) Държавно предприятие ,,Ръководство на въздушното движение; 3) Авиационните оператори, прелитащи във въздушното пространство на Република България, ползватели на аеронавигационно обслужване – ориентировъчен брой 1000 оператори (по данни за 2025 г.); 4) Авиационните оператори, осъществяващи редовни и чартърни полети до/от летище „Васил Левски“ – София - ориентировъчен брой 50 оператори. Б) По проблем 3: 1) Министерство на транспорта и съобщенията – като концедент по Договора за концесия на гражданско летище за обществено ползване Бургас и гражданско летище за обществено ползване Варна; 2) „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД – концесионер на летище Варна и летище Бургас; 3) Въздушните превозвачи, осъществяващи търговски превози на пътници и товари до/от летище Варна и до/от летище Бургас – ориентировъчен брой 64 (по данни за 2025 г.). ; Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Вариант 1 „Без действие“: Описание: При този вариант не се приема изменение на Наредбата и се запазват действащите текстове и стойности. По проблем 1: По отношение на таксова единица „прелитане“ и лихвен процент не се предприема изменение на чл. 7, ал. 2 и чл. 18, ал. 3 от Наредбата. В чл. 7, ал. 2 годишният размер на лихвата, дължима при неспазване на срока за плащане на таксите по чл. 3, ал. 2, т. 1 за въздухоплавателни средства с максимално излетно тегло, равно или по-голямо от 2,0 т, и таксата по чл. 3, ал. 2, т. 2 ще бъде запазена в размер на 13,79 на сто. В чл. 18, ал. 3 размерът на осреднената таксова единица за прелитане (t1) ще остане в размер на 29,54 евро. В националната уредба остават публикувани миналогодишните стойности на таксовата единица „прелитане“ и лихвения процент за просрочено плащане, въпреки че от 1 януари 2026 г. се таксуват новите стойности, определени по реда, предвиден в Регламент за изпълнение (ЕС) № 2019/317 на Европейската комисия (ЕК) за определяне на схема за ефективност и за таксуване в Единното европейско небе и Многостранното споразумение за пътните такси от 12 февруари 1981 г., с решения на Разширената комисия на Евроконтрол. По проблем 2: По отношение на терминалната таксова единица за летище „Васил Левски“ – София, вариант „Без действие“ би довел до запазване на занижения ѝ размер от 135,06 евро, определен през 2019 г., независимо от настъпилите икономически промени (инфлация, ръст на разходите и трафика, с последващ риск от скокообразно увеличение на таксовата единица в началото на петия референтен период. По проблем 3: По отношение на стимулиращите отстъпки за летище Варна и летище Бургас, обсъжданият вариант би довел до запазване на действащата програма за отстъпки с ограничен сезонен обхват. Без въвеждане на ефективен целогодишен механизъм за стимулиране постигането на целите за ускорено възстановяване, стабилизиране и устойчив ръст на трафика остава затруднено. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: По проблем 1: Няма положителни въздействия за всички заинтересовани страни относно лихвения процент по чл. 7, ал. 2 и таксовата единица по чл. 18, ал. 3 от Наредбата. Ползвателите на въздушното пространство реално заплащат актуализираните размери от 1 януари 2026 г., таксувани от Евроконтрол. Засегнати страни: всички заинтересовани по раздел 3А. По проблем 2: Констатират се положителни въздействия само за ползвателите на въздушното пространство (авиационни оператори) относно таксата по чл. 19, ал. 3 от Наредбата, с която е определен размерът на осреднената таксова единица за обслужване в зоните и районите на летищата (t2) за летище „Васил Левски“ – София (LBSF). Същата би запазила временно настоящия си по-нисък размер от 135,06 евро. В този смисъл, приемането на този вариант би довело до краткосрочна финансова полза за авиационните оператори, с оглед липса на незабавно увеличение на разходите, но с риск от последващо скокообразно увеличение. Засегнати страни: Авиационни оператори – краткосрочна икономическа полза; Доставчик на аеронавигационно обслужване – липса на положителен ефект. По проблем 3: Няма положителни въздействия за всички заинтересовани страни по Раздел 3Б. Действащата програма за отстъпки за летище Варна и летище Бургас би запазила основния си недостатък - ограничен сезонен обхват, без възможност да въздейства ефективно върху увеличение на трафика и въздушната свързаност на дестинациите., респективно – приходите на Концесионера и Концесионното възнаграждение на концедента. . Засегнати страни: всички заинтересовани по раздел 3Б. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: По проблем 1: Публикуваните в Наредбата настоящи размери на таксовата единица „прелитане“ и лихвения процент за просрочено плащане няма да съответстват на действителния им размер, определен по реда на директно приложимото право на ЕС, в сила от 1 януари 2026 г. Засегнати страни: всички заинтересовани по раздел 3А. По проблем 2: Вариант „Без действие“ по този проблем би довел до непълно покриване на действителните оперативни разходи на доставчика на аеронавигационно обслужване в зоната на летище „Васил Левски“ – София, вследствие на настъпилите икономически промени от 2019 г. до настоящия момент, до ограничени възможности за инвестиции и модернизация, както и риск от рязък ценови скок при очакваното включване на зона LBSF в схемата за ефективност през следващия референтен период. Засегнати страни: Доставчик на аеронавигационно обслужване – непосредствен финансов риск, отрицателно въздействие върху качеството и ефективността на услугите; Авиационни оператори – бъдещ риск от рязко увеличение на таксата; По проблем 3: Неприемането на предложеното изменение в точка 7 от Приложение № 2 към чл. 11, ал. 1; чл. 13, ал. 2 и 3; чл. 16, ал. 2 от Наредбата, отнасящо се до отстъпки за стимулиране развитието на трафика на летище Варна и на летище Бургас, би довело до невъзможността за постигане на целта за подобряване на конкурентоспособността и устойчивото развитие на трафика на посочените летища. Това би било свързано с продължаваща загуба на пазарни позиции спрямо регионални конкуренти, както и няма да се реализира в пълна степен туристическият потенциал на съответните региони, а за пътуващите не биха се открили нови възможности за удобни директни въздушни връзки до предпочитани дестинации. Без въвеждане на ефективен маркетингов инструмент, какъвто представляват подобрените стимулиращи отстъпки върху летищната такса за обслужване на пътници, няма да се създадат необходимите предпоставки за по-бързото възстановяване на пътническия и самолетния трафик до нивата от 2019 г. и развитието му през следващите години, доколкото настоящите и потенциалните нови ползватели на двете летища няма да могат да се ползват от възможностите, които биха им били предоставени при въвеждането на разработената подобрена програма. Отрицателно влияние би имало и върху приходите от регулирани дейности на Концесионера на летищата Варна и Бургас, а Концедентът би получавал концесионно възнаграждение в намален размер, чието формиране е в пряка обвързаност с трафика и таксите, събирани в двата обекта на концесията. ; Засегнати страни: всички заинтересовани по раздел 3Б. Специфични въздействия: няма Въздействия върху малките и средните предприятия: няма Административна тежест: без промяна 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на Постановление на Министерския съвет за изменение на Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България“: Описание: С проекта на Постановление се предлага да бъдат изменени разпоредбите в Наредбата, отнасящи се до: По проблем 1: размера на лихвата, дължима при неспазване на срока за плащане на таксите по чл. 3, ал. 2, т. 1 за въздухоплавателни средства с максимално излетно тегло, равно или по-голямо от 2,0 т, и таксата по чл. 3, ал. 2, т. 2, като същата се измени от 13,79 на сто на 12,38 на сто (чл. 7, ал. 2 от Наредбата) и размера на осреднената таксова единица за прелитане (t1), който да бъде изменен от 29,54 евро на 31,97 евро (чл. 18, ал. 3 от Наредбата). Във връзка с посочените изменения, на първо място, в националната уредба биха се въвели новоопределените от Разширената комисия на Евроконтрол стойности на таксовата единица „прелитане“ за 2026 г. и на лихвения процент за просрочено плащане. По този начин се гарантира изпълнение на задълженията на Република България по правото на ЕС и по Многостранното споразумение за пътните такси, както и се осигурява правна сигурност за ползвателите на въздушното пространство. Актуализацията има технически и задължителен характер и предотвратява нормативно несъответствие. По проблем 2: размерът на осреднената таксова единица за обслужване в зоните и районите на летищата (t2) за летище София (LBSF) се изменя от 135,06 евро на 150,00 евро (чл. 19, ал. 3 от Наредбата). С посоченото изменение се предвижда поетапно нормализиране на осреднената таксова единица за обслужване в зоните и районите на летищата за летище „Васил Левски“ – София чрез увеличаването ѝ до 150 евро през 2026 г. и последващо ежегодно увеличение до края на четвъртия референтен период. Предлаганият размер отчита настъпилите икономически промени – висока инфлация, ръст на оперативните разходи, динамика на трафика и необходимост от инвестиции в модернизация (вкл. внедряване на нови технологични решения). Подходът е балансиран, тъй като не възстановява незабавно икономически обоснованото равнище на таксата, а въвежда умерено увеличение с перспектива за постепенно достигане на устойчиво ниво в рамките на референтния период. По този начин се избягва рискът от рязко нарастване на таксите в бъдеще, включително при повторно включване на летище „Васил Левски“ – София в схемата за ефективност от началото на следващия референтен период. По проблем 3: отстъпките за стимулиране развитието на трафика на летище Варна и на летище Бургас“ (точка 7 от Приложение № 2 към чл. 11, ал. 1; чл. 13, ал. 2 и 3; чл. 16, ал. 2 от Наредбата). Изменението предвижда подобрена програма от отстъпки върху основната таксова единица за обслужване на пътници и таксата кацане с целогодишен обхват, включващ и високия летен сезон, за разлика от действащата разпоредба, ограничаваща отстъпките до извънактивните сезони (от 1 януари до 31 май и от 1 октомври до 31 декември). Новият подход отразява реалните пазарни условия и засилената регионална конкуренция, както и необходимостта от по-ефективен маркетингов инструмент за привличане и задържане на въздушни превозвачи и развитие на нови въздушни маршрути. Очакваният ефект е подобряване на конкурентоспособността на двете летища, ускоряване на възстановяването на трафика и положително отражение върху туристическия сектор и регионалната икономика. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: По проблем 1: Чрез актуализирания размер на таксовата единица „прелитане“ се гарантира безопасното, с грижа за околната среда, качествено и ефикасно осигуряване на аеронавигационните услуги, предоставяни от ДП „Ръководство на въздушното движение“ на ползвателите на въздушното пространство на Република България, в съответствие със заложените в националния План за ефективност за четвъртия референтен период цели по ефективност, наблюдавани от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ – национален надзорен орган по смисъла на чл. 16в от ЗГВ. Осигурява се съответствие на националната уредба с решенията на Евроконтрол и приложимото право на ЕС, като се гарантира финансова устойчивост и предвидимост на системата за аеронавигационно обслужване. Засегнати страни: всички заинтересовани по раздел 3А. По проблем 2: Предложеният за публикуване в Наредбата нов размер на таксовата единица за аеронавигационно обслужване в зоните и районите на летищата за летище „Васил Левски“ – София е определен по законоустановения ред, при прилагане на действащата правна рамка на ЕС и проведени консултации със заинтересованите страни. С това се подпомага безопасното, с грижа за околната среда, качествено и ефикасно осигуряване на аеронавигационните услуги, предоставяни от доставчика на аеронавигационно обслужване на ползвателите на въздушното пространство на Република България, изпълняващи полети до/от летище „Васил Левски“ – София. С приемането на предложеното изменение в Наредбата на размера на осреднената таксова единица за обслужване в зоните и районите на летищата (t2) за летище „Васил Левски“ – София (LBSF) ще бъде поставена основа за правилно прилагане на европейската и националната правна рамка, произтичащи от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/317, Регламент (ЕС) 2024/2803 на европейския парламент и на съвета от 23 октомври 2024 година за реализирането на Единното европейско небе и Закона за гражданското въздухоплаване. С приемането на промените би се постигнало поетапно и балансирано нормализиране на таксите, което намалява риска от бъдещи резки увеличения. Засегнати страни: Доставчик на аеронавигационно обслужване – по-добро покриване на реалните разходи, натрупани вследствие на инфлация и ръст на оперативните разходи; осигуряване на финансов ресурс за инвестиции в модернизация и нови технологии и повишаване на дългосрочната финансова устойчивост. Авиационни оператори, изпълняващи полети до летище „Васил Левски“ – София – избягва се рискът от рязко и значително увеличение на таксата в бъдеще и се осигурява предвидимост чрез поетапен и умерен подход. По проблем 3: Приемането на предложението би довело до подобрена програма за стимулиране развитието на трафика, на летище Варна и на летище Бургас (точка 7 от Приложение № 2 към чл. 11, ал. 1; чл. 13, ал. 2 и 3; чл. 16, ал. 2 от Наредбата). Проектът ще съдейства за постигане на целите за стабилизиране и устойчиво увеличаване на пътническия и самолетния трафик на Летище Бургас и Летище Варна в дългосрочен план. В резултат се очаква нарастване на приходите на концесионера както от регулираните летищни такси, така и от търговските дейности, при по-добра съпоставимост между приходи и разходи. За концедента приемането на проекта ще има положително фискално отражение, изразяващо се в ежегодно увеличение на постъпленията в държавния бюджет от по-високия размер на дължимото Годишно концесионно възнаграждение. Ползвателите на двете летища ще могат да се възползват от стимулиращи отстъпки върху таксата за обслужване на пътници, които ще се прилагат в съответствие с националната и правната рамка на ЕС. Това ще повиши привлекателността на дестинациите и ще създаде предпоставки за откриване и развитие на въздушни линии към нови пазари и региони. Очакваното увеличение на броя на опериращите авиокомпании, самолетодвиженията и пътниците ще доведе до икономии от мащаба, като фиксираните разходи на летищния оператор ще се разпределят върху по-голям обем трафик. За крайните потребители положителният ефект ще се изразява в по-широк избор от дестинации и по-добри възможности при планиране и осъществяване на пътуванията, при достъпни цени на самолетните билети, което ще повиши общата им удовлетвореност от предоставяните услуги. Засегнати страни: всички заинтересовани по раздел 3Б. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: По проблем 1: Няма идентифицирани негативни икономически, социални и екологични въздействия. Приетите от Евроконтрол такси вече се заплащат от ползвателите на въздушното пространство. Засегнати страни: всички заинтересовани по раздел 3А. По проблем 2: Отрицателно въздействие (икономическо) би се идентифицирало при авиационните оператори, изпълняващи полети до/от летище „Васил Левски“ – София, ,–, поради повишаването на размера на осреднената таксова единица за обслужване в зоните и районите на летищата (t2) за летище София (LBSF) от 135,06 евро на 150,00 евро (чл. 19, ал. 3 от Наредбата). Въпреки това, следва да се отбележи, че посоченото увеличение е обосновано, доколкото действащата таксова единица не е променяна от 2019 г., когато е била определена в занижен размер в резултат от прилагането на корекции по механизмите, заложени в Схемата за ефективност и таксуване за втория референтен период. По предложението са проведени предварителни консултации с представители на ползвателите на въздушното пространство, изпълняващи полетни програми до и от летищата за обществено ползване в Република България, които са оценили подхода за плавно нормализиране на таксата в годините до края настоящия референтен период Засегнати страни: Авиационни оператори – пряко увеличение на разходите за аеронавигационни такси в зона LBSF поради повишаване на t2 от 135,06 евро на 150,00 евро. По проблем 3: Не се идентифицират отрицателни икономически, социални, екологични и други специфични въздействия от прилагането на подобрена Програма от отстъпки за развитието на трафика на летище Варна и летище Бургас. Засегнати страни: всички заинтересовани по раздел 3Б. Специфични въздействия: няма Въздействия върху малките и средните предприятия: няма Административна тежест: Предложените изменения на Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България, в частта по проблем 2: увеличение на осреднената таксова единица за обслужване в зоните и районите на летищата (t2) за летище София (LBSF) от 135,06 евро на 150,00 евро (чл. 19, ал. 3 от Наредбата), макар и минимално ще доведат до увеличаването на административната тежест, но същите не представляват прекомерна финансова тежест за авиокомпаниите, ползващи въздушното пространство на Република България. Макар да се наблюдават ограничени краткосрочни увеличения на разходите за авиационните оператори, средносрочните и дългосрочните икономически и стратегически ползи значително надвишават потенциалните отрицателни ефекти. По отношение на проблем 1: увеличаването на размера на таксовата единица „прелитане“, както бе посочено, същата вече се заплаща в увеличените размери по силата на решенията на Разширената комисия на Евроконтрол, а в допълнение за тях са проведени консултации. Съответно по проблем 1 и 3 няма промяна в административната тежест. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 5. Сравняване на вариантите: Степени на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. 5.1. По проблем 1: Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане на Постановление на Министерския съвет за изменение на Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България“ Ефектив-ност Цел 1 ниска висока Ефикас-ност Цел 1 ниска висока Съгласува-ност Цел 1 ниска висока 5.2. По проблем 2: Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане на Постановление на Министерския съвет за изменение на Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България“ Ефектив-ност Цел 2 ниска висока Ефикас-ност Цел 2 ниска висока Съгласува-ност Цел 2 ниска висока Ефектив-ност Цел 3 ниска висока Ефикас-ност Цел 3 ниска висока Съгласува-ност Цел 3 ниска висока 5.3. По проблем 3: Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане на Постановление на Министерския съвет за изменение на Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България“ Ефектив-ност Цел 4 ниска висока Ефикас-ност Цел 4 ниска висока Съгласува-ност Цел 4 ниска висока Ефектив-ност Цел 5 ниска висока Ефикас-ност Цел 5 ниска висока Съгласува-ност Цел 5 ниска висока Сравнението по критериите – ефективност, ефикасност и съгласуваност на двата предложени варианта показва, че при прилагане на Вариант 2 ще бъде постигната заложената цел, поради което Вариант 2 е препоръчителният вариант. 6. Избор на препоръчителен вариант: По проблем 1: Вариант 2 „Приемане на Постановление на Министерския съвет за изменение на Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България“. Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Увеличението на осреднената таксова единица за прелитане (t1) от 29,54 евро на 31,97 евро и на таксата за обслужване в зоните и районите на летищата (t2) за летище София (LBSF) от 135,06 евро на 150,00 евро може да се разглежда като фактор, водещ до увеличаване на административната тежест, който потенциално би наложил на авиационните оператори допълнителни административни действия, свързани с актуализиране на финансовите отчети и счетоводните процедури. Въпреки това, тези увеличения са минимални и не променят съществено съществуващите административни процеси. Осреднената таксова единица за прелитане вече се прилага по силата на решенията на Евроконтрол от 01.01.2026 г., което означава, че операторите са запознати с изискванията за нейното отчитане и плащане. Освен това, проведените предварителни консултации с ползвателите на въздушното пространство гарантират, че промените не създават нови значителни задължения. Така, въпреки номиналното увеличение на таксите, административната тежест за авиационните оператори не се увеличава съществено. Едновременно с посоченото, следва да се отбележи, че за част от заинтересованите субекти (авиационни оператори) административната тежест би се намалила в друг аспект, а именно с намаляване на размера на лихвата, дължима при неспазване на срока за плащане на таксите по чл. 3, ал. 2, т. 1 за въздухоплавателни средства с максимално излетно тегло, равно или по-голямо от 2,0 т, и таксата по чл. 3, ал. 2, т. 2 се намаля от 13,79 на сто на 12,38 на сто (чл. 7, ал. 2 от Наредбата), както и за ползвателите на летище Варна и летище Бургас, с оглед предвижданите целогодишни отстъпки за стимулиране развитието на трафика (точка 7 от Приложение № 2 към чл. 11, ал. 1; чл. 13, ал. 2 и 3; чл. 16, ал. 2 от Наредбата). Макар да се наблюдават ограничени увеличения на разходите за авиационните оператори, с част от измененията административната тежест се намалява, с оглед на което се постига балансиран характер на измененията, а в допълнение средносрочните и дългосрочните икономически и стратегически ползи значително надвишават потенциалните отрицателни ефекти. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Не се създават нови регистри, както и не се засягат съществуващи такива. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Промяната на наредбата оказва влияние върху авиокомпаниите, които ползват аеронавигационни услуги във въздушното пространство на Република България и няма да окаже въздействие върху МСП, съгласно изложените мотиви в предложения Вариант 2 за действие. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): По проблем 1: Не се идентифицират конкретни потенциални рискове от прилагането на Вариант 2 „Приемане на Постановление на Министерския съвет за изменение на Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България“ по отношение на този проблем. Лихвеният процент за просрочие и базовата таксова единица „прелитане (чл. 7, ал. 2 и чл. 18, ал. 3 от Наредбата) вече са влезли в сила и се заплащат по силата на решенията на Евроконтрол, считано от 01.01.2026 г. По проблем 2: Увеличението на осреднената таксова единица за обслужване в зоните и районите на летищата (t2) за летище София (LBSF) от 135,06 евро на 150,00 евро (чл. 19, ал. 3 от Наредбата) ще доведе до известно нарастване на разходите за аеронавигационни такси на ползвателите на въздушното пространство. Независимо от това, следва да бъде отбелязано, че дори с увеличението, таксовата единица се запазва сред най-ниските в ЕС, а и се минимизира рискът от рязък ценови скок при очакваното включване на летище „Васил Левски“ – София в схемата за ефективност през следващия референтен период. По проблем 3: Не се идентифицират конкретни потенциални рискове от прилагането на Вариант 2 „Приемане на Постановление на Министерския съвет за изменение на Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България“ по отношение на този проблем. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Обществена консултация ще се проведе в обичайния срок от 30 дни, по реда на чл. 26 от Закона за нормативните актове, като проектът на акт, заедно с мотивите за неговото приемане и частична предварителна оценка на въздействието му, както и становището по оценката на дирекция „Модернизация на администрацията“ в Министерския съвет, ще бъдат публикувани на официалната интернет страница на Министерството на транспорта и съобщенията и в Портала за обществени консултации на Министерския съвет. Постъпилите бележки и предложения ще бъдат отразени в справка, която ще бъде публикувана на официалната интернет страница на Министерството на транспорта и съобщенията. Приетите бележки и предложения ще бъдат съответно отразени в проекта на нормативния акт. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? Проектът не е свързан с въвеждане на норми от правото на ЕС. Независимо от това, с предложеното изменение в Наредбата на размера на осреднената таксова единица за обслужване в зоните и районите на летищата (t2) за летище София (LBSF) ще бъде поставена основа за правилно прилагане на европейската и националната правна рамка, произтичащи от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/317, Регламент (ЕС) 2024/2803 на европейския парламент и на съвета от 23 октомври 2024 година за реализирането на Единното европейско небе и произтичащите от него актове за изпълнение. С предложените изменения на размера на базова таксова единица „прелитане” и лихвения процент за забавено плащане за 2026 г. в Наредбата ще се осигури съответствие с изискванията на европейската и националната правна рамка, произтичащи от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/317, съображение 32, както и чл. 122, ал. 1 на ЗГВ и чл. 22, ал. 1 на Наредбата. 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: Решения на Евроконтрол: 1. https://www.eurocontrol.int/sites/default/files/2025-12/eurocontrol-ecn-decision-25-185-en.pdf 2. https://www.eurocontrol.int/sites/default/files/2025-12/eurocontrol-ecn-decision-25-186-en_0.pdf Национални нормативни актове: Закон за гражданското въздухоплаване Наредба за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България Концесия за услуга за гражданско летище за обществено ползване Бургас и гражданско летище за обществено ползване Варна Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: няма Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: