Проект на Наредба за Регистъра за прозрачност

На 19 март 2026 г. 51-вото Народно събрание прие Закон за прозрачност при представителство на интереси (ЗППИ), обнародван в „Държавен вестник“, бр. 30 от 27 март 2026 г. Новата законодателна уредба има за цел да осигури прозрачност на контактите с представителите на публичната власт, равноправен достъп и ред, по който всички заинтересовани физически и юридически лица – представители на интереси, да изразяват мнение и да оказват въздействие в процеса на изработване на нормативни актове и на други актове, които имат значение за определянето на основните насоки на обществено развитие, както и осигуряване на широка представителност при формулирането на политики, засягащи голям кръг лица.За осигуряване на прозрачност в процеса на вземане на решения в чл. 19, ал. 1 ЗППИ е предвидено създаването на Регистър за прозрачност към Сметната палата (Регистъра) като основен инструмент за осъществяване на целта на закона.Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗППИ редът за вписване, заличаване и удостоверяване на факти и обстоятелства в Регистъра се определя в наредба, издадена от министъра на правосъдието, съгласувано с председателя на Сметната палата и министъра на електронното управление . В чл. 8, ал. 6 ЗППИ е предвидено със същата наредба да се определят условията и редът за поддържане на календарите за срещи, включително изискванията относно формата на данните и автоматизирания обмен с Регистъра за прозрачност. С предложения проект на Наредба за Регистъра за прозрачност (проекта на Наредба) се урежда редът за вписване, заличаване и удостоверяване на факти и обстоятелства в Регистъра за прозрачност, условията и реда за поддържане на календарите по чл. 8, ал. 5 от ЗППИ, включително изискванията относно формата на данните и автоматизирания обмен с Регистъра. Предвижда се достъпът до Регистъра да се осъществява чрез информационна система на интернет страницата на Сметната палата. С предлаганата правна уредба се цели:• регламентиране на условията и реда за функциониране на информационната система на Регистъра за прозрачност;• осигуряването на стандарти и процедури, които гарантират прозрачност и отчетност при вземането на управленски решения;• осигуряването на условия за прозрачност и публичност при представителството на интереси и постигане на правомерни обществени, групови и частни интереси;• създаване на улеснен достъп до процесите по формулиране политики чрез създаване на възможност за проследяване, документиране и оповестяване на основните външни интервенции от началото до края на процеса.Като специфична цел, която се поставя с проекта на Наредба, следва да се отбележи и необходимостта от отчитане в цялост на изпълнението на етап 223 от реформа C10.R2: Противодействие на корупцията – „Влизане в сила на правен(ни) акт(ове) за уреждане на лобистките дейности“ от НПВУ. В рамките на цялостното задоволително изпълнение на описания етап се включват както приемане на Закон за прозрачност при представителство на интереси (обн., ДВ, бр. 30 от 2026 г.), така и на всички подзаконови нормативни актове, свързани с неговото приложение.

Проект! Наредба за Регистъра за прозрачност Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. (1) Тази наредба урежда: 1. реда за вписване, заличаване и удостоверяване на факти и обстоятелства в Регистъра за прозрачност по чл. 19, ал. 3 от Закона за прозрачност при представителство на интереси („закона“), наричан по-нататък „Регистъра“; 2. условията и реда за поддържане на календарите по чл. 8, ал. 5 от закона, включително изискванията относно формата на данните и автоматизирания обмен с Регистъра. (2) Регистърът се създава, води и поддържа от Сметната палата при условията на чл. 4а от Закона за електронното управление. Чл. 2. (1) Регистърът съдържа информация за лицата и обстоятелствата, подлежащи на вписване по силата на закона. (2) Достъпът до Регистъра, както и вписването и заличаването на обстоятелства в него, се осъществяват чрез информационна система на интернет страницата на Сметната палата. Чл. 3. Председателят на Сметната палата определя със заповед длъжностните лица, които поддържат Регистъра и имат правомощията по чл. 15, ал. 4 и чл. 23, ал. 1 и 2 от закона. Чл. 4. (1) Обработването на лични данни при създаването, воденето, поддържането и използването на Регистъра и на календарите за срещи се извършва при спазване на изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/679“, и на Закона за защита на личните данни. (2) Сметната палата като администратор на лични данни в Регистъра осигурява на субектите на данни достъпна информация относно обработването на личните им данни и условия за упражняване на правата им по Регламент (ЕС) 2016/679, доколкото упражняването на тези права не е ограничено със закон. 1 Глава втора ВПИСВАНЕ В РЕГИСТЪРА Чл. 5. (1) На вписване в Регистъра подлежат представители на интереси, които отговарят на условията по чл. 13 от закона. (2) За физически лица се вписват: 1. единен граждански номер (ЕГН), а за чужденци – личен номер на чужденец (ЛНЧ) или дата на раждане; 2. имена; 3. данни за контакт – електронен адрес и номер на мобилен телефон; 4. сфера на дейност/област на интерес; 5. данни за проекти на актове по чл. 3, ал. 1 от закона, по които се осъществява представителство на интереси, включително сигнатура на акта от интернет страницата на Народното събрание и/или номер на консултацията на проекта на акт от Портала за обществени консултации, когато е приложимо; 6. ако физическото лице е едноличен търговец или предприемач – брой лица, ангажирани за осъществяване на представителство на интереси; 7. декларация дали представителството се осъществява срещу заплащане, или безплатно. (3) За юридически лица се вписват: 1. идентификационен код на юридическото лице, а за регистрирани в чужбина юридически лица – наименование на органа по регистрация и код от държавата по регистрация, или номер на делото, водено в регистриращия орган; 2. наименование и правна форма; 3. имена на представляващите организацията при вписването 4. данни за контакт – електронен адрес и номер на мобилен телефон; 5. сфера на дейност/област на интерес; 6. данни за проекти на актове по чл. 3, ал. 1 от закона, по които се осъществява представителство на интереси, включително сигнатура на акта от интернет страницата на Народното събрание и/или номер на консултацията на проекта на акт от Портала за обществени консултации, когато е приложимо; 7. брой служители или ангажирани в друга правна форма лица, извършващи представителство на интереси; 8. декларация дали представителството се осъществява срещу заплащане, или безплатно. (4) Сферите на дейност по ал. 2, т. 4 и ал. 3, т. 5 се определят въз основа на номенклатурата на областите на политики, използвана в Портала за обществени консултации, а областта на интерес се определя с посочване на органа по чл. 5 от закона, към чиято дейност представителят има интерес. (5) Когато представителството на интереси се осъществява срещу заплащане, лицата декларират данните по ал. 2, т. 1 и 2, съответно по ал. 3, т. 1 и 2 за лицето, по чието възлагане се осъществява представителството. Информацията се вписва в Регистъра по начин, който осигурява ясно разграничаване между представителя на интереси и възложителя. (6) Вписването в Регистъра се осъществява в едномесечен срок от настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 13, ал. 1 от закона. (7) При вписване в Регистъра лицата по ал. 2 и 3 декларират верността на въведената информация с декларация по образец съгласно приложението. 2 (8) Промени във вписаните обстоятелства се отбелязват в 7-дневен срок от настъпването им. (9) При промяна на данните в първични регистри по чл. 12, ал. 2 от закона съответните обстоятелства се отразяват автоматично в Регистъра. Чл. 6. (1) Вписванията в Регистъра се извършват по електронен път лично от физическото лице или от законния представител на юридическото лице. Вписването може да бъде извършено от упълномощено лице с изрично писмено пълномощно или по реда на чл. 24 от Закона за електронното управление. (2) Лицето, извършващо вписването, се идентифицира по реда на чл. 5, ал. 2, т. 1 – 3 от Закона за електронното управление. (3) След попълване на всички данни и подписване на декларацията по чл. 5, ал. 7 данните се вписват и публикуват в Регистъра, като регистрацията не подлежи на одобрение от служител на Сметната палата, освен в случаите по чл. 7, ал. 1. (4) При вписване на представител на интереси в Регистъра се генерира уникален регистрационен номер, който се посочва при провеждане на срещи и представяне на становища пред органите и лицата по чл. 5 от закона. Чл. 7. (1) Когато вписването се извършва от упълномощено лице, длъжностните лица по чл. 3 проверяват редовността на заявените обстоятелства в 7-дневен срок от подаване на данните, като статусът на вписването се отразява в Регистъра с отбелязване „в процес на проверка“. (2) При установяване на нередовност в заявените обстоятелства чрез Регистъра се изпраща електронно съобщение с указания за отстраняването ѝ в 7-дневен срок. (3) При неизпълнение на дадените указания в срока по ал. 2 заявените данни се заличават от Регистъра, за което лицето се уведомява с електронно съобщение чрез системата. Чл. 8. (1) Представителят на интереси може да заличи вписването си в Регистъра, когато преустанови дейността си и в продължение на не по-малко от 6 месеца за него не са били налице предпоставките по чл. 13, ал. 1 от закона. (2) Длъжностните лица по чл. 3 извършват служебно заличаване на вписано лице в Регистъра при: 1. смърт или поставяне под запрещение на физическото лице; 2. прекратяване на дейността на юридическото лице; 3. заличаване на юридическото лице. (3) Заличаването по ал. 2 се извършва в 30-дневен срок от узнаване на съответното обстоятелство, въз основа на: 1. служебно получена информация чрез автоматизиран обмен с регистрите по чл. 12, ал. 2 от закона; 2. постъпило уведомление от компетентен орган; 3. представен официален документ. (4) Заличените вписвания се отбелязват като такива и данните се съхраняват за срок от 5 години, след което се изтриват. 3 Глава трета КАЛЕНДАР ЗА СРЕЩИ Чл. 9. (1) Органите и лицата по чл. 5 от закона отразяват проведените лични срещи с представители на интереси в своите календари за срещи в 3-дневен срок от провеждането им. (2) Календарът за срещи се изгражда и поддържа: 1. чрез модул „Календар за срещи“, част от информационната система на Регистъра; или 2. чрез самостоятелна информационна система на съответния орган или лице по чл. 5 от закона. (3) Календарите по ал. 1 се поддържат по начин, който осигурява автоматизиран обмен и свързаност на данните с Регистъра за прозрачност. (4) Органите и лицата по чл. 5 от закона определят лицата, които имат право на достъп и работа с календарите за срещи, включително с модул „Календар за срещи“, част от информационната система на Регистъра. Органите и лицата по чл. 5 от закона са задължени да информират Сметната палата за лицата, които са упълномощени за работа с календара и които ще имат достъп до него. (5) Достъпът до модул „Календар за срещи“ се осъществява след електронна идентификация по реда на Закона за електронното управление. Чл. 10. (1) За всяка среща в календара задължително се отразяват: 1. дата на срещата; 2. тема на срещата, свързана с проект на акт по чл. 3, ал. 1 от закона, включително сигнатура от интернет страницата на Народното събрание и/или номер на консултацията на проекта на акт от Портала за обществени консултации, когато е приложимо; 3. имената и длъжностите на присъствалите лица от страна на органа или лицето по чл. 5 от закона; 4. имената на присъствалите представители на интереси; 5. регистрационният номер на представителя на интереси в Регистъра, ако е вписан; 6. наименование на юридическото лице, от името на което се осъществява представителството на интереси, когато е приложимо; 7. пореден номер на срещата, когато по същия въпрос е проведена повече от една среща. (2) При подаване на информация в календара към Регистъра се генерира уникален регистрационен номер на личната среща, който се публикува като част от календара на интернет страницата на съответната институция. (3) Промени в подадената информация могат да се извършат в 3-дневен срок от получаване на уникалния номер на личната среща. Чл. 11. (1) След публикуване на проект на акт на Портала за обществени консултации и/или на интернет страницата на Народното събрание органът или лицето по чл. 5 от закона своевременно създава в Календара за срещи хипервръзка към регистрационните номера на срещите, свързани с изготвянето на проекта. (2) При отбелязване на информацията по ал. 1 Регистърът осигурява свързаност между проекта на акт и проведените срещи с представители на интереси. При регистрацията на акта по ал. 1 автоматично се изпраща съобщение за публикувания проект на акт до всички 4 представители на интереси, взели участие в проведените срещи по темата. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. Наредбата се издава на основание чл. 8, ал. 6; чл. 14, ал. 5; чл. 15, ал. 4 и чл. 19, ал. 3 от Закона за прозрачност при представителство на интереси. § 2. Регистърът се създава в 6-месечен срок от издаване на наредбата, като председателят на Сметната палата издава заповед за въвеждането му в експлоатация. Заповедта се публикува на интернет страницата на Сметната палата. Приложение към чл. 5, ал. 7 ДЕКЛАРАЦИЯ по чл. 5, ал. 7 от Наредбата за регистъра за прозрачност Подписаният/ата ..............................................................................................................................., (име, презиме и фамилия) ЕГН/ЛНЧ/дата на раждане за чужденец/ ......................................................................................., постоянен адрес: ..............................................................................................................................., настоящ адрес: .................................................................................................................................., л. к. № ...................................., издадена на ...................................................................................... от …................................................................................................................................................., в качеството ми на физическо лице – представител на интереси/законен представител на юридическо лице – представител на интереси по смисъла на чл. 13 ал. 1 от Закона за прозрачност при представителство на интереси, (вярното се подчертава) Декларирам, че вписаните от мен обстоятелства са верни. Известно ми е, че за деклариране на неверни обстоятелства нося наказателна отговорност по чл. 313, ал. 1 от Наказателния кодекс. ...................... (дата) гр. ................. ДЕКЛАРАТОР: МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО: 5

МОТИВИ КЪМ ПРОЕКТА НА НАРЕДБА ЗА РЕГИСТЪРА ЗА ПРОЗРАЧНОСТ 1. Причини, които налагат издаването на предложения проект на Наредба за регистъра за прозрачност В изпълнение на поетия ангажимент в процеса по присъединяване към ОИСР за осигуряване на съответствие на националното законодателство с Препоръка на Съвета относно принципите за прозрачност и почтеност в лобирането (OECD/LEGAL/0379) и в изпълнение на мярка „Влизане в сила на законодателни мерки за регулиране на лобистки дейности“ (Q4/2023), стълб „Справедлива България“, компонент „Бизнес среда“, от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), одобрен с Решение № 203 от 7 април 2022 г. на Министерския съвет, бе приет Закон за прозрачност при представителство на интереси (ЗППИ) от 51-вото Народно събрание на 19 март 2026 г. и обнародван в „Държавен вестник“, бр. 30 от 27 март 2026 г. Новата законодателна уредба има за цел да осигури прозрачност на контактите с представителите на публичната власт, равноправен достъп и ред, по който всички заинтересовани физически и юридически лица – представители на интереси, да изразяват мнение и да оказват въздействие в процеса на изработване на нормативни актове и на други актове, които имат значение за определянето на основните насоки на обществено развитие, както и осигуряване на широка представителност при формулирането на политики, засягащи голям кръг лица. За осигуряване на прозрачност в процеса на вземане на решения в чл. 19, ал. 1 ЗППИ е предвидено създаването на Регистър за прозрачност към Сметната палата като основен инструмент за осъществяване на целта на закона. На вписване в Регистъра подлежат представители на интереси, които осъществяват представителство на интереси редовно по занятие; представителството на интереси се осъществява по търговски начин за трети лица, или е възложено срещу възнаграждение. Предвидени са и изключения от изискванията за вписване в Регистъра за прозрачност с цел да не бъдат ограничавани конституционно гарантирани права или права, произтичащи от закон или международен договор – част от вътрешното право на страната по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията а Република България. Законът за прозрачност при представителство на интереси предвижда вписването в Регистъра да се извършва самостоятелно по електронен път, като регистрацията не подлежи на одобрение от служител на администрацията. Това действие е важно проявление на принципа на добросъвестност и почтеност. Лицата предприемат вписване, когато сами преценят, че предпоставките за това са налице. За улесняване на процеса на проверка на подадените данни за лицата законът изрично урежда възможността за автоматичен обмен на данни между Регистъра за прозрачност и регистър БУЛСТАТ, търговския регистър и регистъра на 1 юридическите лица с нестопанска цел, единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) и единния регистър за чужденци по чл. 54, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България, при спазване на принципите на оперативна съвместимост. В Регистъра се посочват ограничени по обем данни за самите лица, за кръга на интереси, които представляват, и за това дали представителството се осъществява срещу заплащане, или безплатно. Юридическите лица предоставят информация и за броя на служителите, които работят за тях като представители на интереси. В чл. 8, ал. 5 ЗППИ се предвижда също личните срещи с представители на интереси да се отразяват в календара за срещи на органа или лицето по чл. 5, който е свързан с Регистъра за прозрачност. Регистърът ще осигурява възможност за извършване на справки чрез търсене по конкретни индивидуални идентификационни данни и ще осъществява обмен на данни с интернет страниците на органите и лицата по чл. 5 ЗППИ, Портала за обществени консултации, поддържан от Министерския съвет, и интернет страницата на Народното събрание, на която се публикуват предложенията по внесените законопроекти, при спазване на принципите на оперативна съвместимост. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗППИ редът за вписване, заличаване и удостоверяване на факти и обстоятелства в Регистъра се определя в наредба, издадена от министъра на правосъдието, съгласувано с председателя на Сметната палата и министъра на 1 електронното управление . В чл. 8, ал. 6 ЗППИ е предвидено със същата наредба да се определят условията и редът за поддържане на календарите за срещи, включително изискванията относно формата на данните и автоматизирания обмен с Регистъра за прозрачност. 2. Предлагана правна уредба в проекта на Наредба за Регистъра за прозрачност Структурата на проекта на Наредба за Регистъра за прозрачност (проекта на Наредба/Наредбата) е обособена четири подразделения – три глави, съответно: „Общи положения“, „Вписване в Регистъра“ и „Календар за срещи“, и заключителни разпоредби. В глава първа „Общи положения“ се регламентира обхватът на Наредбата, която в съответствие със законовата делегация урежда реда за вписване, заличаване и удостоверяване на факти и обстоятелства в Регистъра за прозрачност (Регистъра), условията и реда за поддържане на календарите по чл. 8, ал. 5 от ЗППИ, включително изискванията относно формата на данните и автоматизирания обмен с Регистъра. Предвижда се създаването, воденето и поддържането на Регистъра да се осъществява от Сметната палата в съответствие с изискванията на чл. 4а от Закона за електронното управление, като достъпът до Регистъра ще се осъществява чрез информационна система на интернет страницата на Сметната палата. На края на глава първа се съдържат разпоредби, свързани със защита на личните данни, съобразно 1 С оглед на промяната в структурата и състава на Министерския съвет съгласуването на проекта ще се извърши с министъра на иновациите и дигиталната трансформация. 2 изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.) и на Закона за защита на личните данни. В глава втора „Вписване в Регистъра“ са посочени данните за физическите и юридическите лица, които подлежат на вписване в Регистъра, както и необходимостта да декларират верността на въведената от тях информация с декларация по образец – приложение към проекта на Наредба. В случаите когато представителството на интереси се осъществява срещу заплащане, е предвидено изискването информацията да се вписва в Регистъра по начин, който осигурява ясно разграничаване между представителя на интереси и възложителя. Уреждат се и сроковете за вписване в Регистъра и последващо отбелязване на промяна на вписаните обстоятелства. Регламентирана е възможността за автоматично отразяване (чрез автоматичен обмен на данни) в Регистъра при настъпила промяна на информацията в първичните регистри по чл. 12, ал. 2 ЗППИ, а именно: в регистър БУЛСТАТ, търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) и единния регистър за чужденци по чл. 54, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България. Урежда се редът и начинът за вписване в Регистъра, в хипотезите когато се извършва лично или от упълномощено лице. При лично подаване на данните в Регистъра, регистрацията няма да подлежи на одобрение, докато при регистрация от пълномощник, редовността на заявените обстоятелства ще се проверява от упълномощено от председателя на Сметната палата лице. В случай на нередовност на подадените данни, длъжностното лице ще изпраща указания за отстраняването ѝ в 7-дневен срок, като при неизпълнение заявените данни се заличават от Регистъра. Предвидени са и условията, при които представителят на интереси може самостоятелно да заличи вписването си в Регистъра, а също и хипотезите на служебно заличаване от длъжностните лица при Сметната палата. В глава трета „Календар за срещи“ се определят условията и редът за изграждането и поддържането на календарите за срещи. Създава се възможност органите и лицата по чл. 5 ЗППИ да изградят самостоятелна информационна система на свой календар за срещи или да използват изграден модул в информационната система на Регистъра – „Календар за срещи“. Връзката между календарите за срещи и Регистъра се осъществява по начин, който осигурява автоматизиран обмен на данни между тях. Уточнен е обхватът на информацията, която ще се отразява в календара за срещи, срокът за извършване на промени в подадената информация, както и създаването на връзка в Регистъра между публикуваните проекти на актове на Портала за обществени консултации и/или интернет страницата на Народното събрание и срещите, станали част от съдържанието на проекта на акт. В заключителните разпоредби е предвидено в 6-месечен срок от издаване на Наредбата да бъде създаден Регистърът. Този срок е необходим с оглед на необходимостта от провеждането на съответните законови процедури и самото техническото изграждане на 3 информационната система на Регистъра и въвеждането му в експлоатация със заповед на председателя на Сметната палата. 3. Цели, които се с поставят с проекта на Наредба за Регистъра за прозрачност: • регламентиране на условията и реда за функциониране на информационната система на Регистъра за прозрачност; • осигуряването на стандарти и процедури, които гарантират прозрачност и отчетност при вземането на управленски решения; • осигуряването на условия за прозрачност и публичност при представителството на интереси и постигане на правомерни обществени, групови и частни интереси; • създаване на улеснен достъп до процесите по формулиране политики чрез създаване на възможност за проследяване, документиране и оповестяване на основните външни интервенции от началото до края на процеса. Като специфична цел, която се поставя с проекта на Наредба, следва да се отбележи и необходимостта от отчитане в цялост на изпълнението на етап 223 от реформа C10.R2: Противодействие на корупцията – „Влизане в сила на правен(ни) акт(ове) за уреждане на лобистките дейности“ от НПВУ. В рамките на цялостното задоволително изпълнение на описания етап се включват както приемане на Закон за прозрачност при представителство на интереси (обн., ДВ, бр. 30 от 2026 г.), така и на всички подзаконови нормативни актове, свързани с неговото приложение. 4. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба За прилагане на новата правна уредба е необходимо да се осигури финансиране за изграждане на Регистъра за прозрачност и за неговото функциониране. Необходимите средства за изпълнение на проекта на акт за 2026 г. се осигуряват на основание чл. 3, ал. 3 от Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. и ще се предвидят по бюджета на Сметната палата в хода на актуализиране на разчетите по проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г. Предложеният проект на нормативен акт не води до въздействие върху държавния бюджет. 5. Очаквани резултати от прилагането на проекта на Наредба за Регистъра за прозрачност: • създаване на структурирана база данни в електронна форма, съдържаща обстоятелствата, подлежащи на вписване по силата на ЗППИ; • повишаване на доверието в процесите по формулиране на политики чрез осигуряване на прозрачност в процеса на вземане на управленски решения; • повишаване на доверието на организациите, представляващи интереси, и насърчаване на по-активното им участие в процеса на приемане на нормативни и стратегически актове по всички теми от публичния дневен ред; 4 • създаване на законодателен отпечатък чрез осигуряване на улеснен достъп до всички етапи в процеса по вземане на управленски решения. Специфичен резултат от издаването на Наредбата е изпълнението на етап 223 от реформа C10.R2: Противодействие на корупцията – „Влизане в сила на правен(ни) акт(ове) за уреждане на лобистките дейности“, което е включено в рамките на четвъртото искане за плащане по НПВУ. 6. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз и други изисквания С проекта на наредба не се въвеждат изисквания на европейското законодателство, поради което не се налага изготвяне на справка за съответствие с европейското право. Проектът не съдържа разпоредби, свързани с въвеждане на регулаторни режими. На основание чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове проектът на Наредба за Регистъра за прозрачност е публикуван на интернет страницата на Министерството на правосъдието и на Портала за обществени консултации, като на заинтересованите лица се предостави 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. По-краткият срок е обусловен от следните причини: 1. Съгласно § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за прозрачност при представителство на интереси чл. 7, ал. 4, чл. 8, ал. 5, чл. 9 и чл. 12 – 23 влизат в сила 9 месеца от обнародването на закона в „Държавен вестник“. Предвид обстоятелството, че ЗППИ е обнародван в ДВ, бр. 30 от 27 март 2026 г., то същите влизат в сила от 28 декември 2026 г. Отложеното влизане в сила на така изброените разпоредби е пряко свързано с изграждането и въвеждането в експлоатация на Регистъра за прозрачност. Този срок е необходим с оглед на изпълнението на съответните законови процедури и самото техническото изграждане на информационната система на Регистъра и въвеждането му в експлоатация със заповед на председателя на Сметната палата. Част от законовите процедури е и издаването на Наредба от министъра на правосъдието, съгласувано с председателя на Сметната палата и министъра на електронното управление, което съгласно § 3 от преходните и заключителните разпоредби на ЗППИ е предвидено да стане в тримесечен срок от влизането в сила на закона. Наличието на подзаконов нормативен акт е абсолютно необходимо и представлява задължително условие за започване на правните и технически процедури по изграждането на Регистъра за прозрачност. Съгласно чл. 4а, ал. 1, изречение първо от Закона за електронното управление Регистър е структурирана база данни, чието предназначение е да съхранява и да бъде доверен автентичен източник на данни, за чието водене съществува законово основание и нормативно определен ред за вписване заличаване и/или удостоверяване на факти и обстоятелства. За да се спазят законовите и техническите изисквания, и най-вече срокът на влизане в сила на разпоредбите относно Регистъра за прозрачност – чл. 7, ал. 4, чл. 8, ал. 5, чл. 9 и чл. 12 – 23 ЗППИ, Наредбата следва да бъде обнародвана в „Държавен вестник“ не по-късно от 30 юни 2026 г. 2. Както беше отбелязано по-горе, специфичната цел, която се поставя с проекта на Наредба, е необходимостта от цялостно отчитане на етап 223 от реформа C10.R2: Противодействие на корупцията – „Влизане в сила на правен(ни) акт(ове) за уреждане на лобистките дейности“ от НПВУ, което е обусловено както от приемане на Закон за прозрачност 5 при представителство на интереси (обн., ДВ, бр. 30 от 2026 г.), така и всички подзаконови нормативни актове, свързани с неговото приложение. В тази връзка в последната кореспонденция на Министерството на правосъдието с Работната група за реформи и инвестиции в Европейската комисия се уточнява от страна на Европейската комисия, че крайният срок за приемането на Наредбата е 1 юли 2026 г. Спазването на срока е от изключително значение за цялостното задоволително изпълнение на етапа. В противен случай е налице риск от спиране изплащането на безвъзмездна финансова помощ съгласно чл. 24, пар. 6 от Регламент (ЕС) 2021/231 на Европейския парламент и на Съвета от 12.02.2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост. 6

СПРАВКА ПО ЧЛ. 26, АЛ. 5 ОТ ЗАКОНА ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СТАНОВИЩА ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ ПО ПРОЕКТ НА НАРЕДБА ЗА РЕГИСТЪРА ЗА ПРОЗРАЧНОСТ Декларирани от лицето данни дали то Портал за действа от обществени свое име, или консултации и защитава Приети/ № интернет Предложения и становища Мотиви определена неприети страница на позиция от Министерство името на на правосъдието друго лице или група лица Предлага се в чл. 5 от проекта да бъде създадена нова ал. 2: „(2) Не се отчитат като контакти за целите на вписването в Регистъра писмени становища, предложения и възражения, подадени от физически лица в рамките на обществени консултации по законоустановен ред, включително чрез Предложението е извън Портала за обществени консултации, когато са подадени от обхвата на законовата тяхно име, без възнаграждение и в защита на обществени Елисавета делегация. Обществените Действа от каузи, доколкото участието им не представлява Георгиева отношения във връзка с 1. (чрез Портала за свое име професионално, търговско или възмездно представителство Не се приема. предоставянето на обществени на интереси.“ консултации – на 17 Съответно досегашните алинеи след ал. 1 следва да бъдат становища в хода на юни 2026 г.) обществените консултации преномерирани. са уредени в чл. 8, ал. 3 ЗППИ. Мотиви: Предложеният текст има уточняващ характер и не дерогира Закона за прозрачност при представителство на интереси. Той не изключва лицата, които действително осъществяват представителство на интереси редовно по занятие, по търговски начин или срещу възнаграждение. Целта е да се направи ясно разграничение между 1 професионалното лобиране и гражданското участие в обществени консултации. Подаването на становища, предложения и възражения от физически лица в рамките на обществени консултации е форма на участие в процеса по изработване на нормативни и административни актове. Когато това участие се извършва от името на самото физическо лице, без възнаграждение и в защита на обществени каузи, то не следва механично да се отчита като контакт за целите на вписването в Регистъра. При липса на подобно уточнение съществува риск активни граждани, експерти и участници в граждански инициативи да бъдат поставени в режим, предназначен за професионално, търговско или възмездно представителство на интереси. Това би могло да доведе до необосновано затрудняване и обезкуражаване на гражданското участие, особено по теми от значим обществен интерес. Прозрачността при представителството на интереси е необходима, но тя следва да бъде насочена към професионалното, организирано и възмездно влияние върху процеса на вземане на решения, а не към обикновеното участие на граждани в публични консултации. Подобно уточнение би било в съответствие и с европейската практика, при която режимите за прозрачност разграничават професионалното представителство на интереси от личното гражданско участие, подаването на становища, петиции, предложения и мнения в рамките на публични консултации. 1. Предложение по чл. 9, ал. 4 от проекта: 1. Приема се по 1. Редът и техническият Да се добави текст, уточняващ реда и формата на принцип. начин за уведомяване са уведомяване на Сметната палата за упълномощените лица – част от функционалната Не са например чрез автоматизирана функционалност в самия реализация на Национално декларирани модул „Календар за срещи“. информационната система и сдружение на данни не е необходимо да бъдат 2. общините в Мотиви: детайлно регламентирани в Република Предложеният текст създава задължение за информиране на наредбата. България Сметната палата, без да определя начин, срок и форма на (чрез деловодната система на МП – на 17 уведомяване. юни 2026 г.) 2 2. Предложение по чл. 11, ал. 1 от проекта: 2. Приема се 2. Предложението е Предлага се следната редакция на чл. 11, ал. 1: след редакция. отразено в проекта на акт. „След публикуване на проект на акт на Портала за обществени консултации и/или на интернет страницата на Народното събрание органът или лицето по чл. 5 от закона своевременно създава в Календара за срещи хипервръзка към регистрационните номера на срещите, свързани с изготвянето на проекта, включително когато проектът е публикуван на интернет страницата на съответната община по реда на чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове.“ Мотиви: Действащата редакция обвързва задължението за свързаност единствено с публикуване на Портала за обществени консултации и/или сайта на Народното събрание. Чл. 7, ал. 2 ЗППИ посочва ЗМСМА като приложим ред за достъп до проекти на актове. Съгласно чл. 26, ал. 3, изр. второ ЗНА, когато съставителят на проекта е орган на местното самоуправление, публикуването се извършва на интернет страницата на съответната община и/или общинския съвет. Порталът по ЗППИ е канал единствено за органите на изпълнителната власт. Доколкото чл. 9 ЗППИ (нормата, от която произтича чл. 11 от Наредбата) изброява само Портала и страницата на Народното събрание като елементи на „законодателния отпечатък“, механизмът на чл. 11 не намира приложение в случаите, когато съставител на проект е общинският съвет. Поради това, предлагаме поне в рамките на технически възможната свързаност да се предвиди изрично позоваване на общинските интернет страници. 3. Други предложения: Голяма част от общинските администрации, особено в по- 3. Приема се по 3. Предложението не малките общини, нямат опит с подобни регистрационни и принцип. изисква нормативна календарни системи. По тази причина предлагаме в уреждане, но може да бъде оперативен порядък след влизането в сила на наредбата да се реализирано организационно проведе работна среща с представители на НСОРБ, след приемането на Министерството на правосъдието и Сметната палата относно наредбата. 3 провеждането на обучения за служителите от общинските администрации, отговорни за поддържане на календарите по чл. 9. 1. Предлага се да се създаде нова алинея към чл. 5: 1. Приема се по 1. В чл. 20 от Закона за (…) „ЕГН, ЛНЧ и датата на раждане не се публикуват в принцип. прозрачност при публичната част на регистъра и са достъпни единствено за представителство на целите на идентификацията, поддържането на регистъра и интереси е предвидено осъществяването на законово предвидения контрол.“ Регистърът да е публичен, с изключение на Мотиви: информацията за ЕГН или Съгласно проекта в регистъра се вписват ЕГН, съответно ЛНЧ (дата на раждане на ЛНЧ на физическите лица. Считаме, че следва изрично да чужденец) и данните за бъде уредено, че тези данни се използват единствено за контакт на лицата. В чл. 4, целите на идентификацията и предотвратяване на ал. 1 и 2 от проекта на дублиращи регистрации, без да бъдат достъпни в публичната Наредба е предвидена част на регистъра. уредба относно Национална организация на Подобно решение би било в съответствие с принципа за обработването на личните митническите свеждане на обработваните лични данни до необходимия данни и доколкото същата 3. агенти(чрез деловодната декларираниНе са минимумриска от съгласнонеправомерноРегламентизползване(ЕС) 2016/679на чувствителнаи би ограничилолична препращанормативникъмактовеотносимитеот по- система на МП – на 19 данни информация. висока степен, не е юни 2026 г.) необходимо допълване. 2. Предлага се да се предвиди отделно визуализиране в 2. Приема се по 2. Информацията вече се публичния интерфейс на регистъра на статуса: принцип. събира по силата на закона. - „представителство срещу възнаграждение“; Отделното ѝ визуализиране - „представителство без възнаграждение“. в публичния интерфейс би повишило прозрачността без Мотиви: да създава допълнителна Проектът правилно предвижда деклариране дали административна тежест. представителството на интереси се осъществява срещу Реализацията може да бъде заплащане или безвъзмездно. предвидена при 4 Считаме обаче, че тази информация следва да бъде ясно и разработването на видимо разграничена в публичния интерфейс на регистъра. информационната система. Това ще позволи на гражданите, институциите и Конкретната реализация и заинтересованите лица по-лесно да разграничават обхватът на визуализираната професионалното представителство на интереси от информация следва да бъдат участието на организации и лица, които защитават преценени при собствени позиции без възнаграждение. разработването на По този начин ще се постигне по-висока степен на информационната система. прозрачност и ще се избегнат погрешни интерпретации относно характера на съответното участие. 3. Приема се 3. Предлага се допълване на чл. 6 с нова алинея: след редакция. 3. Извършена е редакция на „Вписаните представители на интереси посочват чл. 11, ал. 1 от проекта по регистрационния си номер при подаване на становища, аналогично предложение на предложения и други документи по проекти на нормативни Сметната палата на актове, както и при участие в работни групи, обществени Република България. обсъждания и официални срещи с органите и лицата по чл. 5 от закона.“ Мотиви: Една от основните цели на закона и на проекта на наредба е осигуряването на прозрачност и проследимост на участието в процеса на изработване на политики и нормативни актове. Проектът предвижда генериране на уникален регистрационен номер за всеки вписан представител на интереси. Считаме, че този номер следва да бъде използван последователно във всички официални форми на участие в законодателния процес. Подобно решение би: - улеснило проследяването на участието във всички етапи на законодателния процес; - създало по-пълен законодателен отпечатък; - повишило прозрачността без съществена административна тежест; - позволило по-лесно свързване между проведените срещи, представените становища и конкретните нормативни 5 инициативи. 4. Предлага се при публикуването на резултатите от 4. Приема се по 4. Относим е коментарът по обществените консултации да се посочва регистрационният принцип. т. 3. номер на представителя на интереси, когато подателят е вписан в Регистъра за прозрачност. Това би осигурило последователност между отделните елементи на системата и би допринесло за постигането на целта за пълна проследимост на процеса по формиране на политики. 5. Предложението 5. Проектът предвижда значителен обем информация за 5. Приема се по съответства на принципите поддържане и актуализиране, както и кратки срокове за принцип. на Закона за електронното отразяване на настъпили промени. управление и на Предлага се при изграждането и експлоатацията на предвидения в закона информационната система да се прилага принципът на автоматизиран обмен на пропорционалност, така че административните изисквания данни. Реализацията следва да не възпрепятстват участието на професионални, да се предвиди при браншови, работодателски и неправителствени организации разработването на в процеса на изработване на политики. информационната система. В тази връзка се подкрепя предвиденият автоматизиран обмен на данни с първичните регистри и се предлага тази функционалност да бъде използвана в максимална степен, включително чрез автоматично попълване на налични данни и ограничаване на необходимостта от многократно въвеждане на идентична информация. Мотиви: Предложените по-горе допълнения биха допринесли за: - по-добра защита на личните данни; - по-ясно разграничаване между различните форми на представителство на интереси; - по-пълна проследимост на участието в законодателния процес; - по-ефективно и балансирано прилагане на нормативната уредба. 6 1. Необосновано съкращаване на срока: 1. Не се приема. 1. На основание чл. 26, ал. 3 Публикуваната консултация е обявена за периода 11.06 – и 4 от Закона за 25.06.2026 г., тоест точно 14 дни минимумът, допустим само нормативните актове по изключение. Мотивите обосновават съкращаването с две проектът на Наредба за причини: първо, че разпоредбите за Регистъра (чл. 7, ал. 4, Регистъра за прозрачност е чл. 8, ал. 5, чл. 9 и чл. 12-23 ЗППИ) влизат в сила на 28 публикуван на интернет декември 2026 г. и наредбата трябва да е обнародвана не по- страницата на късно от 30 юни 2026 г.; второ, че Европейската комисия е Министерството на посочила 1 юли 2026 г. като краен срок за приемане на правосъдието и на Портала наредбата по етап 223 от НПВУ, с риск от спиране на за обществени консултации, плащане по чл. 24, пар. б от Регламент (ЕС) 2021/241. като на заинтересованите Текстът на чл. 26, ал. 4 ЗНА, който предвижда възможността лица се предостави 14- за използването на съкратен срок използва конкретен термин дневен срок за предложения – „изключителен случай“. Изключителният случай, наред с и становища по проекта. По- Не са другите си характеристики, не трябва да е обстоятелство, краткият срок е обусловен от Асоциация декларирани което е предварително известно и не може да бъде следните причини: „Прозрачност без данни предизвикан от самата администрация, в случая чрез 1. Съгласно § 8 от граници“ нейното бездействие. преходните и (чрез деловодната Сроковете, които мотивите изтъкват, са известни заключителните разпоредби 4. система на МП – на 19 юни 2026 г. и по ел. предварително и с голяма точност. Законът е обнародван на на Закона за прозрачност поща – на 25.06.2026 27 март 2026 г. Той има деветмесечният срок за влизане в при представителство на г.) сила (§ 8 ЗППИ) и тримесечният срок за издаване на интереси чл. 7, ал. 4, чл. 8, наредбата (§ 3 ЗППИ) текат от тогава. Срокът на ЕК по ал. 5, чл. 9 и чл. 12 – 23 НПВУ също е дългосрочно известен. Тоест натискът във влизат в сила 9 месеца от времето произтича от собственото забавяне на обнародването на закона в администрацията да започне процедурата по-рано, а не от „Държавен вестник“. външно, внезапно появило се, непредвидимо обстоятелство. Предвид обстоятелството, че „Изключителен случай“ по смисъла на нормата предполага ЗППИ е обнародван в ДВ, извънредност и непредвидимост – а не управленско бр. 30 от 27 март 2026 г., то закъснение, чиито последици се прехвърлят върху същите влизат в сила от 28 участниците в консултацията чрез драстично намаляване на декември 2026 г. срока за консултации, независимо от сложността на Отложеното влизане в сила материята и големия кръг адресати на правната норма. на така изброените Законодателят предвижда само по изключение скъсяването разпоредби е пряко свързано на този срок като изисква това да бъде мотивирано от важни с изграждането и причини. Преценката за причините, които налагат въвеждането в експлоатация скъсяването на срока е от компетентността на подготвящия на Регистъра за прозрачност. издаването на нормативния акт орган, но наличието на Този срок е необходим с 7 мотиви и тяхното съдържание подлежат на съдебен контрол оглед на изпълнението на – проверява се дали са формално налични, но и дали съответните законови обосновават действително „изключителна” необходимост. процедури и самото ВАС последователно приема, че неспазването на техническото изграждане на изискването за мотивиране на по-краткия срок представлява информационната система съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна на Регистъра и въвеждането на акта поради съществено нарушение на правилата за му в експлоатация със неговото приемане. заповед на председателя на Сметната палата. Част от законовите процедури е и издаването на Наредба от министъра на правосъдието, съгласувано с председателя на Сметната палата и министъра на електронното управление, което съгласно § 3 от преходните и заключителните разпоредби на ЗППИ е предвидено да стане в тримесечен срок от влизането в сила на закона. Наличието на подзаконов нормативен акт е абсолютно необходимо и представлява задължително условие за започване на правните и технически процедури по изграждането на Регистъра за прозрачност. Съгласно чл. 4а, ал. 1, изречение първо от Закона за електронното управление Регистър е структурирана база данни, чието предназначение е да съхранява и да бъде доверен автентичен източник на данни, за чието водене съществува законово 8 основание и нормативно определен ред за вписване заличаване и/или удостоверяване на факти и обстоятелства. За да се спазят законовите и техническите изисквания, и най-вече срокът на влизане в сила на разпоредбите относно Регистъра за прозрачност – чл. 7, ал. 4, чл. 8, ал. 5, чл. 9 и чл. 12 – 23 ЗППИ, Наредбата следва да бъде обнародвана в „Държавен вестник“ не по- късно от 30 юни 2026 г. 2. Както беше отбелязано по-горе, специфичната цел, която се поставя с проекта на Наредба, е необходимостта от цялостно отчитане на етап 223 от реформа C10.R2: Противодействие на корупцията – „Влизане в сила на правен(ни) акт(ове) за уреждане на лобистките дейности“ от НПВУ, което е обусловено както от приемане на Закон за прозрачност при представителство на интереси (обн., ДВ, бр. 30 от 2026 г.), така и всички подзаконови нормативни актове, свързани с неговото приложение. В тази връзка в последната кореспонденция 9 на Министерството на правосъдието с Работната група за реформи и инвестиции в Европейската комисия се уточнява от страна на Европейската комисия, че крайният срок за приемането на Наредбата е 1 юли 2026 г. Спазването на срока е от изключително значение за цялостното задоволително изпълнение на етапа. В противен случай е налице риск от спиране изплащането на безвъзмездна финансова помощ съгласно чл. 24, пар. 6 от Регламент (ЕС) 2021/231 на Европейския парламент и на Съвета от 12.02.2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост. 2. Процедурно възражение: липсваща съгласувателна 2. Не се приема. 2. Извършено е съгласуване позиция на Сметната палата и на министъра на с двете ведомства на електронното управление: проекта, който е публикуван Съгласно чл. 19, ал. 3 ЗППИ редът за вписване, заличаване и за обществени консултации. удостоверяване на факти и обстоятелства в Регистъра се Становищата им са отразени определя с наредба, издадена от министъра на правосъдието, в настоящата справка. съгласувано с председателя на Сметната палата и министъра на електронното управление (понастоящем – министъра на иновациите и дигиталната трансформация). Аналогично, чл. 8, ал. 6 ЗППИ изисква именно тази наредба да определи условията и реда за поддържане на календарите за срещи, включително формата на данните и автоматизирания обмен с Регистъра. Това е законова делегация към съвместно 10 нормотворчество. Регистърът се създава и води от Сметната палата (чл. 19, ал. ЗППИ), тя е администратор на личните данни (чл. 4 от проекта), нейният председател определя длъжностните лица (чл. 3 от проекта) и председателят на този орган издава заповедта за въвеждане в експлоатация (§ 2 от проекта). Същевременно целият модел на автоматизиран обмен с регистър БУЛСТАТ, Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, ЕСГРАОН и Единния регистър за чужденци (чл. 12, ал. 2 ЗППИ; чл. 5, ал. 9 от проекта), както и оперативната съвместимост по чл. 4а от Закона за електронното управление, са в ресора на министъра на електронното управление/дигиталната трансформация. Въпреки това в публикувания пакет (проект на акт и мотиви, вер. 1.0 от 11.06.2026 г.) не е видна позицията на двете съвместно отговорни ведомства като елемент на съгласувателната процедура. Текстът на проекта също не е представен като съвместен. Мотивите дори отбелязват в бележка под линия, че съгласуването „ще се извърши” – тоест към момента на откриване на общественото обсъждане то предстои. Това поражда два проблема: - Обществената консултация по чл. 26 от Закона за нормативните актове следва да се провежда върху акта, какъвто ведомствата го предлагат съвместно. Ако текстът подлежи на съществено съгласуване след консултацията, гражданите и организациите коментират проект, който може да бъде променен по непрозрачен за тях начин, а вече депозираните становища – да изгубят предмет. Това нарушава логиката на консултацията и противоречи на законовата логика, върху която тя се извършва. Противоречи и с принципа на откритост по чл. 7 ЗППИ. - Този подход не позволява съдържанието на представения за обсъждане проект да бъде преценен и от гледна точка на техническата осъществимост на ключови разпоредби (автоматичен обмен, интерфейси, машинно четим формат, връзка с Портала за обществени консултации и сайта на Народното събрание). Тази оценка не може да бъде направено без ангажимента на органа, който отговаря за 11 електронното управление, и на самата Сметна палата като оператор на системата. Текстът следва да се оттегли за преработка, да се публикува консолидираната позиция на Сметната палата и на министъра на иновациите и дигиталната трансформация по проекта и обсъждането да се проведе върху общия- съгласуван текст. В работата по техническата част е уместно ранно включване на специалисти от Сметната палата и от ведомството по електронното управление, както и на администраторите на свързваните регистри, доколкото именно те носят отговорността за обмена и визуализацията на данните. В противен случай съществува риск от съдебна отмяна поради съществени нарушения на правилата по издаване на акта. 3. Необосновано нарастване на административната тежест: Проектът на Наредба на места разширява обема на въвежданите данни и действия отвъд необходимото, в противоречие с принципа на процесуална и административна икономия и с изричната законова идея за автоматичен обмен на данни (чл. 12, ал. 2 и чл. 18, ал. 2 ЗППИ). Основните проблеми са: 3.1. Повторно въвеждане на данни, които вече са в 3.1. Не се 3.1. Противоречи на чл. 15, публични регистри: Идентификационни и адресни данни приема. ал. 1 и 2 ЗППИ. на физически и юридически лица, представляващите, правната форма и т.н. се съдържат в Търговския регистър, регистъра на ЮЛНЦ, БУЛСТАТ, ЕСГРАОН и Единния регистър за чужденци. Законът изрично предвижда автоматичен обмен с тях; следователно Наредбата трябва да възприеме модел „еднократно събиране – служебно извличане“, а ръчното попълване да е по изключение. В този смисъл данните по чл. 5, ал. 3, т. 1– 2 и съответните данни за физически лица следва да се извличат служебно. 3.2. Дублиране на проектите на актове: Член 5, ал. 2, т. 5 и 3.2. Не се 3.2. Предложението ал. 3, т. 6 изискват от представителя да въвежда данни за приема. противоречи на чл. 14, ал. 1, проекта на акт, включително сигнатура и номер на т. 5 и ал. 2, т. 6 във връзка с 12 консултация. Това на практика кара задълженото лице да изискването на чл. 15, ал. 2 „пресъздава” официален проект. По-икономичното и ЗППИ относно изискването законосъобразно решение е проектите да се създават за лично вписване на първично от компетентната администрация или да се обстоятелствата. импортират от Портала за обществени консултации и сайта на Народното събрание (с което законът вече предвижда свързаност – чл. 9 и чл. 18, ал. 2 ЗППИ), а представителят само да избира съществуващ проект или да посочва временна тема, която впоследствие автоматично се свързва с официалния проект. 3.3. Декларация за достоверност при всяко вписване и 3.3. Не се 3.3. Съгласно Закона за всяка промяна: Декларацията по чл. 5, ал. 7 приема. електронното управление (приложението) е под наказателна отговорност по чл. 313 регистър е структурирана НК. При честа актуализация на обстоятелства (7-дневен срок база данни, чието по чл. 5, ал. 8) и автоматично отразяване на промени от предназначение е да първичните регистри (чл. 5, ал. 9) изискването за нова пълна съхранява и да бъде доверен декларация при всяка промяна е непропорционално. автентичен източник на Декларацията следва да се подава при първоначално данни. вписване и да се подписва отново само при промяна на При регистрация в обстоятелства, които лицето въвежда ръчно, а не при Регистъра за прозрачност не служебно отразени промени. Не е необходимо да се се изискват документи за декларират обстоятелства които са извлечени от официални вписване и по тази причина регистри, които имат именно такава цел – да удостоверяват декларацията е единствен факти и обстоятелства през органите на публичната власт и източник на информация. третите лица. Такава е и логиката на прокламираната Относим е и коментарът по държавна политика. т. 3.1. 3.4. Кратки и несъразмерни срокове: Тридневният срок 3.4. Не се 3.4. Не се съдържа за отразяване на срещи (чл. 9, ал. 1) и тридневният срок за съдържа предложение за нормативна корекции (чл. 10, ал. 3) - доколкото законът не определя предложение за промяна. такива срокове, въвеждането им не може да бъде обвързано нормативна с правни последици. Те могат да бъдат само инструктивни. промяна. Като цяло административната тежест следва да пада предимно върху системата (чрез автоматизация), а не върху задължените лица. В противен случай се рискува обезкуражаване на гражданското и експертното участие, 13 особено по теми от значим обществен интерес, докато лица, попадащи в изключенията, остават необременени – дисбаланс, който би довел до избягване на регистрационния режим. 4. Логически и правни несъответствия между закона и проекта на Наредба: 4.1. Проверка по редовност само при пълномощник (чл. 4.1. Приема се 4.1. Наредбата, както и 6 – 7) срещу забраната за одобрение (чл. 15, ал. 1 ЗППИ): по принцип. ЗППИ, не разграничава Член 15, ал. 1 ЗППИ постановява, че вписванията се нередовност при заявено извършват самостоятелно и регистрацията не подлежи на вписване лично или чрез одобрение от служител на администрацията. Проектът обаче пълномощник и в двата въвежда в чл. 7 проверка на редовността и статус „в процес случая при констатиране на на проверка“ за случаите на вписване чрез пълномощник, нередовност вписването докато при лично подаване (чл. 6, ал. 3) проверка няма. подлежи на заличаване. При Законът не прави такова разграничение между лично и вписване чрез пълномощник упълномощено вписване по отношение на предварителния проверката ще се ограничи контрол – чл. 15, ал. 4 ЗППИ урежда последващо заличаване до формална/техническа на нередовни вписвания, без значение как са подадени. Така проверка на проектът създава за част от лицата квазиодобрителен режим, представителната власт какъвто законът изключва. (пълномощното), без Предложение: Проверката при вписване чрез пълномощник преценка по същество дали да се ограничи до формална/техническа проверка на лицето „има право“ да се представителната власт (пълномощното), без преценка по впише. същество дали лицето „има право“ да се впише, и без При всички вписвания обвързване на самото публикуване с предварително проверката за редовност ще одобрение; контролът върху редовността да следва общия се осъществява чрез последващ ред по чл. 15, ал. 4 ЗППИ. автоматичен обмен на данни с регистрите по чл. 12, ал. 2 ЗППИ. 4.2. Заличаване на данни като последица от 4.2. Не се 4.2. Текстът е в съответствие неизпълнение на указания (чл. 7, ал. 3) срещу приема. с чл. 15, ал. 4 ЗППИ, който санкционната процедура по чл. 23 ЗППИ: Член 7, ал. 3 от не предвижда изричен акт. проекта предвижда, че при неизпълнение на указания в 7- дневен срок заявените данни „се заличават“ с електронно съобщение. Това смесва два различни законови института: последващото заличаване на нередовни вписвания (чл. 15, 14 ал. 4 ЗППИ) и административнонаказателната процедура (чл. 23 ЗППИ – протокол, предписание, АУАН, наказателно постановление от председателя на Сметната палата, с 14- дневни срокове и съдебно обжалване по ЗАНН). Заличаването засяга статуса на лицето и упражняването на правата по чл. 17 ЗППИ, поради което следва да се извършва с изричен акт, подлежащ на оспорване, а не чрез съобщение с неустановен автор. 4.3. Реквизити на календара за срещи (чл. 10, ал. 1) 4.3. Не се 4.3. В Наредбата е направена надхвърлят чл. 8, ал. 5 ЗППИ: Член 8, ал. 5 ЗППИ приема. само конкретизация на изчерпателно изброява какво се отразява за всяка среща: предвидените за вписване дата, присъствали лица, обсъждана тема и пореден номер, обстоятелства. когато срещите по даден въпрос са повече от една. Проектът (чл. 10, ал. 1) добавя нови задължителни реквизити – длъжности на присъствалите, регистрационен номер на представителя, наименование на юридическото лице, сигнатура/номер на консултацията. Доколкото наредбата не може да дописва закона, добавянето на задължителни реквизити надхвърля делегацията. Дописване представлява и използването на общия термин – „среща“. Законът говори само за „лични срещи“ – други форми на комуникация не подлежат на отразяване в календара. 4.4. Срок за отразяване на срещите (чл. 9, ал. 1) без 4.4. Не се 4.4. Текстът съответства на законова опора: Член 9, ал. 1 от проекта въвежда 3-дневен приема. чл. 15 ЗППИ. срок за отразяване на проведените срещи. Член 8, ал. 5 ЗППИ не предвижда срок. Въвеждането на нов срочен ангажимент за органите по чл. 5 е допустимо само доколкото се квалифицира като част от „реда“ за поддържане на календарите по чл. 8, ал. 6, но не следва да бъде обвързвано с неблагоприятни правни последици. 4.5. Препращане към „чл. 13 от закона“ без отчитане на 4.5. Не се 4.5. Проектът на Наредба не изключенията по чл. 13, ал. 3 (чл. 5, ал. 1 от проекта): приема. препраща към чл. 13 ЗППИ, Член 5, ал. 1 от проекта предвижда, че на вписване подлежат а към условията по чл. 13 от 15 представители, които отговарят на условията по чл. 13 от закона, чрез които условия закона. Задължението за вписване обаче произтича от чл. 13, ясно са разграничени лицата, ал. 1, докато чл. 13, ал. 3 изброява изрични изключения които подлежат на вписване (адвокати, съсловни организации, политически партии, в Регистъра. синдикати, работодателски организации, медии, религиозни общности, дипломатически представители и др.). Общото препращане „по чл. 13“ е неточно и може да създаде впечатление, че и изключените лица подлежат на вписване. Позоваването трябва да се прецизира на „чл. 13, ал. 1“. 4.6. Номенклатура на сферите на дейност (чл. 5, ал. 4) без 4.6. Не се 4.6. Разпоредбата изрична делегация: Член 5, ал. 4 от проекта определя, че приема. съответства на чл. 14, ал. 1, сферите на дейност се установяват въз основа на т. 4 ЗППИ и представлява номенклатурата на областите на политики от Портала за конкретизация на общото обществени консултации. Подходът е разумен и осигурява понятие „сфера на дейност“. обща таксономия (в съответствие с чл. 9 и чл. 18, ал. 2 ЗППИ), но законът не съдържа изрична делегация за въвеждане на класификатор. Правно-технически този текст се явява ,„дописване” на закона и следва да отпадне. 4.7. Удостоверяване на факти и обстоятелства – уредено 4.7. Не се 4.7. Законът в чл. 18, ал. 1 в закона, но липсващо в проекта: Член 19, ал. 3 ЗППИ приема. осигурява възможност изрично възлага на наредбата да уреди и „удостоверяване на единствено за извършване на факти и обстоятелства“ в Регистъра. Проектът съдържа справки и в уредбата не се подробни правила за вписване и заличаване, но не урежда предвижда извършването на издаването на удостоверения, въпреки че това е изричен административни услуги. елемент от делегацията и практическа необходимост (напр. удостоверение за актуално състояние, за вписване по област и/или проект, за заличаване, за липса на вписване). Проектът на наредба следва да се допълни с раздел или разпоредба за видовете удостоверения и реда за издаването им. Изрично трябва да се посочи, че удостоверението няма характер на разрешение за дейност, а само удостоверява факти към определен момент. 4.8. Деклариране срещу заплащане или не – на ниво 4.8. Приема се 4.8. Предложението не профил или на ниво проект: Член 14, ал. 1, т. 7 и ал. 2, т. 8 по принцип. изисква нормативна ЗППИ изискват декларация дали представителството е уреждане, а практическото 16 възмездно или не, а при възмездно – данни за възложителя осъществяване на (чл. 14, ал. 3). Едно лице може да представлява безвъзмездно вписването, съответно обществен интерес по една тема и възмездно частен интерес декларирането на по друга. Проектът не урежда ясно дали декларацията е обстоятелствата по чл. 14, обща за профила, или по отделен проект, съответно област ал. 1, т. 7 и ал. 2, т. 8 ЗППИ на интерес. Това трябва да се прецизира, и с оглед на следва да се предвиди при използваното понятие – възлагане, което предполага разработването на възмезден двустранен договор, който по своята същност информационната система. изключва за свой предмет защита на обществения интерес. Това налага изрично да се уреди, че декларацията за възмездност или безвъзмездност и данните за възложителя се подават поотделно и самостоятелно са всеки отделен случай, а не като обща характеристика на профила (чл. 5, ал. 5 от проекта). 4.9. Маркиране „проверен“, съответно „непроверен“ и 4.9. Не се 4.9. Визуализирането на риск от квазилицензионен ефект, съответно приема. статуса на процеса на преобразуване на регистрационния режим в вписване не превръща разрешителен: Статусът „в процес на проверка“ по чл. 7, режима в „разрешителен“, ал. 1 от проекта, ако се визуализира публично, може да тъй като се проверява създаде впечатление за две категории легитимност на единствено верността на вписаните лица. Това би противоречало на декларативния заявените обстоятелства по характер на вписването по чл. 15, ал. 1 ЗППИ. реда на чл. 12, ал. 2 ЗППИ. Законът не предвижда разграничаване на „проверени“ и „непроверени“ лица. Това може да бъде само вътрешен статус, който не следва да се отразява като легитимност в публичния интерфейс. 5. Заключение: Проектът на Наредба следва да остане в рамките на 5. Приема се по 5. Не се съдържат конкретни законовата делегация по чл. 8, ал. 6 и чл. 19, ал. 3 ЗППИ: Да принцип. предложения. урежда реда за вписване, заличаване и удостоверяване и условията за поддържане на календарите, без да създава нови основания за регистрация, нови задължени лица, нови реквизити или нов предварителен контрол извън закона. Настояваме общественото обсъждане да се проведе върху текста, съгласуван съвместно от Министерството на правосъдието, Сметната палата и министъра на иновациите 17 и дигиталната трансформация, с видима тяхна позиция; Да се възприеме изрично разграничаване на гражданското участие от професионалното представителство на интереси при декларирането дали представителството е възмездно или не; Да се намали административната тежест чрез служебно извличане и автоматизация и да се отстранят посочените несъответствия между закона и проекта на Наредбата. 1. Относно обхвата на проверката извършвана от 1. Приема се по 1. Не се налага промяна в длъжностните лица: принцип. текста, тъй като при всички Член 7, ал. 1 да се измени така: вписвания проверката за „Чл. 7. (1) Длъжностните лица по чл. 3 проверяват дали: редовност ще се 1. е подадено заявление за вписване или заличаване на осъществява чрез обстоятелства при спазване на предвидените за това форма и автоматичен обмен на данни ред с регистрите по чл. 12, ал. 2 2. заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е ЗППИ. вписано 3. заявлението изхожда от оправомощено лице; Български Не са 4. към заявлението са приложени всички документи съгласно център за декларирани изискванията на закон (алтернативно - е представена нестопанско данни декларация по чл. 5, ал. 7)“. право (чрез ел. поща и 5. деловодната система Мотиви: на МП – на 22 юни Съгласно чл. 15 ЗППИ „Вписванията в Регистъра се 2026 г.) извършват самостоятелно от лицата по чл. 13, ал. 1 по Публикувано на портала за електронен път, като регистрацията не подлежи на обществени одобрение от служител на администрацията. … Нередовни консултации вписвания се заличават от служители, определени с наредбата по чл. 19, ал. 3, в едноседмичен срок от връчване на съобщение на заявилото вписване лице, с което му се дават указания да отстрани нередовностите“. В проекта на Наредба се предвижда проверка от страна на длъжностно лице и съответно издаване на указания само в случай, че заявеното вписване е извършено чрез пълномощник (чл. 7). Според чл. 7 на проекта на Наредбата ще се „проверяват редовността на заявените обстоятелства“ което поставя въпроса какъв е нейният обхват. В тази връзка се предлага чл. 7 да се замени с по-ясна формулировка, която да се 18 основава на принципа на формална проверка по отношение на заявените за вписване обстоятелства, какъвто принцип е възприет в регистърното производство в ТРРЮЛНЦ (виж чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ). 2. Относно условията за служебно заличаване от 2. Не се приема. 2. Съгласно чл. 15, ал. 2 от Регистъра за прозрачност: закона вписването е само Предлага се служебното заличаване от Регистъра по лично или чрез отношение на запретени лица (чл. 8, ал. 2, т. 1 от проекта) да пълномощник. отпадне като възможност като неотговарящо на закона и изхождащо единствено от стереотипно разбиране за запратените, което допринася за нарушаване на гарантираните им от Конвенция за правата на хората с увреждания. Мотиви: Съгласно чл. 8 от проекта на Наредба длъжностните лица по чл. 3 извършват служебно заличаване на вписано лице в Регистъра при поставяне под запрещение на физическото лице. Такова изискване ЗППИ не поставя, а същевременно ЗППИ не дефинира „представителство на интереси“ като мандатно правоотношение. В практиката са добре известни т. нар. самозастъпници – хора принадлежащи към дадено уязвима група, които се борят за равни права. В тази връзка и запратени лица могат да са самозастъпници или да се застъпват за други каузи като извършвайки тази дейност да осъществяват представителство на интереси по смисъла на закона. 3. Относно образеца на декларация: 3. Приема се. 3. Предложението е Предлага се полетата за постоянен и настоящ адрес, както и отразено в проекта на акт. данни за идентификация на лична карта да отпаднат от образеца на декларация по чл. 5, ал. 7. Мотиви: В предложения образец на декларация са предвидени полета за попълване на постоянен и настоящ адрес както и данни за идентификация на лична карта. Тези категории лични данни 19 не се изискват от ЗППИ при вписване на обстоятелства в Регистъра за прозрачност. Същевременно, за да се идентифицира едно лице еднозначно, ЕГН (ЛНЧ) и имена са напълно достатъчни. В тази връзка изискването на данни за личен документ и адреси на физическото лице ще е в разрез с принципа на минимизация на данните заложен в Общия регламент относно защитата на данните. Взимайки пример от образеца на аналогичната декларация предвидена в чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ, предлагаме полетата за събиране на тези излишни категории лични данни да отпаднат от образеца на декларация по чл. 5, ал. 7. 4. Относно процеса по провеждане на обществена 4. Не се приема. 4. На основание чл. 26, ал. 3 консултация: и 4 от Закона за Съгласно чл. 26 ЗНА обществена консултация по проект на нормативните актове нормативен акт може да се проведе при съкратен срок при проектът на Наредба за „изключителни случаи и изрично посочване на причините.“ Регистъра за прозрачност е В конкретния случай съгласно ЗППИ наредбата, проект на публикуван на интернет която е обект на обществена консултация, следва да се страницата на приеме в тримесечен срок от влизане в сила на закона или на Министерството на 28 юни 2026, а в мотивите за съкратения срок на правосъдието и на Портала консултацията е посочено: „В тази връзка в последната за обществени консултации, кореспонденция на Министерството на правосъдието с като на заинтересованите Работната група за реформи и инвестиции в Европейската лица се предостави 14- комисия се уточнява от страна на Европейската комисия, че дневен срок за предложения крайният срок за приемането на Наредбата е 1 юли 2026 г.“ и становища по проекта. По- Тази фактология показва, че с съкратеният срок на краткият срок е обусловен от консултацията се налага поради институционално забавяне, следните причини: а не поради изключителен случай. В тази връзка изразяваме 1. Съгласно § 8 от принципното си несъгласие възможността за пълноценно преходните и гражданско участие чрез процеса по обществена заключителните разпоредби консултация да бъде ограничавана поради забавяне на на Закона за прозрачност институцията отговорно за изготвяне на нормативния акт в при представителство на условия на предвидими срокове посочени в закона. интереси чл. 7, ал. 4, чл. 8, Изискванията на ЗНА следва да са дисциплиниращи за ал. 5, чл. 9 и чл. 12 – 23 държавните органи и разширително тълкуване на условията, влизат в сила 9 месеца от при които може да се съкрати срокът за консултации, следва обнародването на закона в да се тълкуват стеснително в полза на правото на „Държавен вестник“. 20 гражданите да участват в процесите по вземане на решения. Предвид обстоятелството, че ЗППИ е обнародван в ДВ, бр. 30 от 27 март 2026 г., то същите влизат в сила от 28 декември 2026 г. Отложеното влизане в сила на така изброените разпоредби е пряко свързано с изграждането и въвеждането в експлоатация на Регистъра за прозрачност. Този срок е необходим с оглед на изпълнението на съответните законови процедури и самото техническото изграждане на информационната система на Регистъра и въвеждането му в експлоатация със заповед на председателя на Сметната палата. Част от законовите процедури е и издаването на Наредба от министъра на правосъдието, съгласувано с председателя на Сметната палата и министъра на електронното управление, което съгласно § 3 от преходните и заключителните разпоредби на ЗППИ е предвидено да стане в тримесечен срок от влизането в сила на закона. Наличието на подзаконов нормативен акт е абсолютно необходимо и представлява задължително условие за започване на правните и 21 технически процедури по изграждането на Регистъра за прозрачност. Съгласно чл. 4а, ал. 1, изречение първо от Закона за електронното управление Регистър е структурирана база данни, чието предназначение е да съхранява и да бъде доверен автентичен източник на данни, за чието водене съществува законово основание и нормативно определен ред за вписване заличаване и/или удостоверяване на факти и обстоятелства. За да се спазят законовите и техническите изисквания, и най-вече срокът на влизане в сила на разпоредбите относно Регистъра за прозрачност – чл. 7, ал. 4, чл. 8, ал. 5, чл. 9 и чл. 12 – 23 ЗППИ, Наредбата следва да бъде обнародвана в „Държавен вестник“ не по- късно от 30 юни 2026 г. 2. Както беше отбелязано по-горе, специфичната цел, която се поставя с проекта на Наредба, е необходимостта от цялостно отчитане на етап 223 от реформа C10.R2: Противодействие на корупцията – „Влизане в сила на правен(ни) акт(ове) 22 за уреждане на лобистките дейности“ от НПВУ, което е обусловено както от приемане на Закон за прозрачност при представителство на интереси (обн., ДВ, бр. 30 от 2026 г.), така и всички подзаконови нормативни актове, свързани с неговото приложение. В тази връзка в последната кореспонденция на Министерството на правосъдието с Работната група за реформи и инвестиции в Европейската комисия се уточнява от страна на Европейската комисия, че крайният срок за приемането на Наредбата е 1 юли 2026 г. Спазването на срока е от изключително значение за цялостното задоволително изпълнение на етапа. В противен случай е налице риск от спиране изплащането на безвъзмездна финансова помощ съгласно чл. 24, пар. 6 от Регламент (ЕС) 2021/231 на Европейския парламент и на Съвета от 12.02.2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост. 23 1. В чл. 1, ал. 2 да бъде направена следната редакция: 1. Приема се. 1. Предложението е След думите „Сметната палата“ изразът „при условията на отразено в проекта на акт. чл. 4а от Закона за електронното управление“ да се замени с текста „съгласно разпоредбите на Закона за електронното управление“. Мотиви: Освен в чл. 4а от Закона за електронното управление, изисквания към създаването, поддържането и воденето на регистри се съдържат и в 52б и 52в от същия. В приложното му поле са включени и общите изисквания към информационните системи. От друга страна чл. 52а от ЗЕУ дава възможност за използване на изградената и поддържана Министерство неотносимо от министъра на иновациите и дигиталната трансформация на иновациите информационна система за централизирано изграждане и и дигиталната поддържане на регистри. трансформация 2. Предлага се чл. 2, ал. 2 от проекта на наредбата да се 2. Приема се. 2. Предложението е Становище по чл. измени по следния начин: отразено в проекта на акт. 6. 7з от Закона за „Достъпът до Регистъра, както и вписването и заличаването електронното на обстоятелства в него, се осъществяват посредством управление публичен интерфейс, чрез интернет страницата на Сметната (чрез деловодната палата.“ система на МП – на 22 юни 2026 г.) Мотиви: Разпоредбата следва да се приведе в съответствие с изискванията на чл. 20 от Закона за прозрачност при представителство на интереси. 3. По отношение на чл. 7 от проекта на наредба е 3. Приема се. 3. Предложението е необходимо допълнително прецизиране на процеса по отразено в проекта на акт. вписване, чрез регламентиране на статусите на вписването и действията при преминаване между тях. Следва да бъде осигурена яснота относно отделните етапи на процедурата, независимо дали вписването се извършва лично или чрез упълномощено лице. Регистърът трябва да предоставя достъпна, логически обвързана и проследима информация относно текущия статус и предприетите 24 действия, като например: „заявяване“, „в процес на проверка“, „указания за отстраняване на нередовности“, „вписване“, „заличаване на заявените данни“, заличаване на вписването. Мотиви: Предложението цели осигуряване на правна сигурност, проследимост на административния процес и предпоставки за еднозначна техническа реализация на Регистъра. 4. Предлага се чл. 9, ал. 5 от проекта да бъде 4. Приема се 4. Предложението е редактирана в следния вид: след редакция. отразено в проекта на акт. „(5) Достъпът и работата с модул „Календар за срещи“ се осъществява след електронна идентификация по реда на чл. 5, ал. 2, т. 1-3 от Закона за електронното управление.“ Мотиви: С предложението се цели конкретизирането на средствата за идентификация с ниво на осигуреност „високо“, в съответствие с чл. 5, ал. 2, т. 1-3 от ЗЕУ. Добавена е думата “работа“, тъй като понятието е използвано и в предходната алинея по повод вписванията в „Календарите“. 1. Предложение по чл. 5, ал. 2, т. 5 и ал. 3, т. 6: 1. Не се приема. 1. Не се съдържа конкретно Разпоредбите предвиждат при вписване в Регистъра да се предложение. посочват данни за проекти на актове по чл. 3, ал. 1 от закона, по които се осъществява представителство на интереси, включително сигнатура на акта от интернет страницата на Алианс на Не са Народното събрание и/или номер на консултацията на технологичната декларирани проекта на акт от Портала за обществени консултации, индустрия данни когато е приложимо. Принципно не възразяваме срещу 7. (чрез ел. поща и изискването за вписване на проектите на актове, по които се деловодната система осъществява представителство на интереси, доколкото на2026МПг.) – на 22 юни същото произтича пряко от закона. Същевременно считаме, че предвиденото в разпоредбите позоваване на номера на консултацията от Портала за обществени консултации би могло да бъде допълнително прецизирано, че използването на този реквизит има единствено идентификационна функция по отношение на 25 съответния проект на акт и не засяга приложимия режим за участие в обществени консултации по реда на Закона за нормативните актове. Подобно уточнение би допринесло за по-голяма правна сигурност и предвидимост при прилагането на закона и наредбата. 2. Предложение за нова редакция на чл. 5, ал. 4: 2. Не се приема. 2. Областите на политики са „(4) Сферите на дейност по ал. 2, т. 4 и ал. 3, т. 5 се свързани с компетентността определят въз основа на номенклатурата на областите на на определени държавни политики, използвана в Портала за обществени консултации. органи по ясен и Областта на интерес се определя чрез посочване на недвусмислен начин в съответните области на политики и регулиране, по които Портала за обществени лицето осъществява представителство на интереси.“ консултации. Мотиви: Разпоредбата предвижда, че областта на интерес се определя чрез посочване на органа по чл. 5 от закона, към чиято дейност представителят има интерес. Подобен подход не съответства на смисъла и целите на закона. Понятието „област на интерес“ по своето естество следва да се свързва с предметни области на политики, обществени отношения и регулаторни режими, като например електронни съобщения, цифрова инфраструктура, медийна политика, киберсигурност, защита на потребителите, конкурентна политика, околна среда, транспорт, енергетика и други, а не с конкретна институция или административен орган. Една и съща област на политика често попада в компетентността на множество институции. Например въпросите на цифровата трансформация могат едновременно да бъдат предмет на дейност на Министерския съвет, ресорни министерства, независими регулатори, Народното събрание и органи на местното самоуправление. Поради това обвързването на областта на интерес с конкретен орган не позволява коректно описание на действителния предмет на представителството на интереси и създава риск от непълно, неточно или формално деклариране на информацията. Освен това подобен подход съществено ограничава 26 информативната стойност на Регистъра. Целта на закона е да осигури прозрачност относно интересите и политиките, по които се осъществява представителство на интереси. За обществото е значително по-полезно да може да установи кои лица и организации работят по теми като цифрова инфраструктура, киберсигурност или здравеопазване, отколкото да установи единствено с кои институции взаимодействат. Следва да се отчете и че органите по чл. 5 от закона представляват адресат на представителството на интереси, а не самия предмет на интереса. Използването на институционален критерий би могло да доведе до различно третиране на лица и организации, които осъществяват представителство по една и съща тема, но пред различни органи. В резултат на това регистърът няма да предоставя сравнима и последователна информация относно действителните области на представителство на интереси. 1. Проектът изисква посочване на ненужна и 1. Не се приема. 1. Чрез чл. 5, ал. 1, т. 5 и ал. утежняваща конкретика, като сигнатурата на акта (в 3, т. 6 се осигурява Народното събрание) или номера на консултацията (в практическото приложение портала за обществено осъждане), по който на чл. 9 от закона. организацията е осъществявала представителство по Сдружение Не са интереси. „Браншова декларирани Такова изискване няма в Закона. Законът в чл. 14 говори асоциация на данни единствено за проект на акт, по който се осъществява българските представителство на интереси. Обективно е възможно телекомуникаци 8. онни оператори“ представителството по интереси да се осъществява с цел (БАБТО) подобряване и усъвършенстване на законодателната уредба, в който случаи не съществува сигнатура или номер на (чрез ел. поща и консултация, по която да се дават становища. Аналогично е деловодната система и за предложенията и сигналите. Ако това изискване в на МП – на 22 юни 2026 г.) Проекта остане очакваме, че без такива данни организацията няма да може да се регистрира и на практика ще се прибягва до различни юридически еквилибристики с цел да се сдобие с необходимият номер, за да го попълни в софтуерната система за регистрация. Предложение на БАБТО: Предлагаме да отпадне 27 конкретиката и да остане максимум законовият текст – проект на акт, по който се осъществява представителство на интереси с опция за попълване на текстово поле в свободна форма, която да допуска по- широко формулиране, а не избор от падащи менюта, например: актове в областта на електронните съобщения и електронните съобщителни мрежи. 2. Необходимо е да се уточни какво означава 2. Не се приема. 2. Предложението е извън „представителство на интереси срещу заплащане” и дали обхвата на законовата браншовите асоциации, които събират членски внос, следва делегация. да се считат за такива или се има предвид възнаграждение за професионалната дейност по лобиране. Това е важно, тьй като чл. 5 от Проекта изисква при представителство на интереси срещу заплащане да се декларират лични данни за възложителя – физическо лице и в този контекст възложители ли са членовете на браншовите асоциации? Предложение на БАБТО: Предлагаме в чл. 5 например да се включи нова ал. 10 със следния примерен текст: „Не се счита, че извършват представителство на интереси срещу заплащане юридическите лица с нестопанска цел, създадени по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, когато събират членски внос от членовете си във връзка с осъществяваната от тях дейност“. 3. Проектът трябва ясно да укаже, че регистрацията е еднократен акт, както и да разграничи ясно случаите, в които регистрираното лице е длъжно да уведомява за промени в заявените данни (чл. 5, ал. 8 от Проекта казва, че промени се заявяват в 7-дневен срок). От предложения текст на чл. 5 излиза, че за всяко становище към законопроект или обществена консултация, организацията трябва да заявява промени в 7-дневен срок защото част от реквизитите на регистрацията са именно сигнатурата на акта или номера на консултацията. Подобно задължение считаме, че е лишено от логика, още повече в конкретните случаи всички становища по законопроекти или по обществено обсъждане се публикуват общодостъпно на интернет страниците на НС 28 и на портала за обществени консултации и/или органът е длъжен да обсъди и даде отговор на всяко постъпило такова също в публичен документ. Предложение на БАБТО: 3.1. Да се укаже ясно, че регистрацията е еднократен акт и че 3.1. Приема се 3.1. Предложението не не за всеки акт на представителство по интереси трябва да се по принцип. изисква нормативна прави отделна регистрация или промени в нея; уреждане, а практическото осъществяване на вписването, следва да се предвиди при разработването на информационната система. 3.2. Да се лимитират до абсолютния минимум с цел защита 3.2. Приема се 3.2. Относим е коментарът на обществения интерес и гарантиране на прозрачност по принцип. по т. 3.1. задълженията за подаване на допълнителна информация към регистъра за прозрачност и това да са само информация, която не е публична и/или не може да бъде осигурена чрез сътрудничество между регистъра и друг държавен орган/институция; 3.3. Да се удължи 7-дневният срок за заявяване на промени. 3.3. Не се 3.3. Предложението не е приема. мотивирано, същевременно вписването се извършва изцяло по електронен път и не изисква технологично време. 4. Недоумение буди разпоредбата на чл. 7 от Проекта, че 4. Приема се по 4. Наредбата, както и ЗППИ, при лично подаване на заявления в Регистъра на принцип. не разграничава нередовност прозрачността регистрацията няма да подлежи на при заявено вписване лично одобрение, но при подаване от пълномощник или чрез пълномощник и в редовността на данните ще се проверява от двата случая при упълномощено от председателят на Сметната палата лице в констатиране на 7 дневен срок и ще се дава 7-дневен срок за отстраняването нередовност вписването им. Обръщаме внимание, че пълномощникът е лице, което подлежи на заличаване. При представлява упълномощителя, като извършва правни и вписване чрез пълномощник 29 фактически действия от негово име и за негова сметка, проверката ще се ограничи чиито последици настъпват директно в правната сфера на до формална/техническа упълномощителя. В този смисъл, практиката на други проверка на регистри, като например търговския регистър или регистър представителната власт БУЛСТАТ, е да има изисквания за упълномощаването (напр. (пълномощното), без с нотариално заверен подпис или адвокатско пълномощно в преценка по същество дали обикновена писмена форма), но не и да има различна лицето „има право“ да се процедура или правни последици в зависимост от това дали впише. заявлението се подава от пълномощник или лично от При всички вписвания представляващия. На практика вероятно изключително проверката за редовност ще малък брой заявления биха се подавали лично от се осъществява чрез представляващия. автоматичен обмен на данни Предложение на БАБТО: Член 7 от Проекта да се с регистрите по чл. 12, ал. 2 редактира изцяло като се уеднакви режима на разглеждане ЗППИ. на заявленията независимо дали се подават лично или чрез пълномощник и се въведе изискване за пълномощното, например аналогично на изискванията за заявяване на вписванията в търговския регистър или регистър БУЛСТАТ. 5. В образеца на Декларацията за истинност по чл. 5, ал. 5. Приема се по 5. Извършена е редакция в 7 от Закона декларирания текст е погрешен. В Проекта принцип. текста. пише Декларирам, че вписаните от мен обстоятелства, са верни. Следва да бъде Декларирам, че заявените от мен обстоятелства са верни, доколкото тази декларация се прилага именно към заявлението, а вписването се извършва от компетентния орган. Предлага се чл. 6, ал. 4 от проекта да бъде изменен, както Не се приема. Задължението за посочване следва: на регистрационен номер е в Български институт за „При вписване на представител на интереси в Регистъра се изпълнение на чл. 9 ЗППИ – правни генерира уникален регистрационен номер.“ законодателен отпечатък. инициативи Не са Алтернативно: (чрез ел. поща и декларирани „При вписване на представител на интереси в Регистъра се 9. деловодната система данни генерира уникален регистрационен номер, който може да на МП – на 24 юни 2026 г.) бъде посочван при провеждане на срещи и представяне на Публикувано на становища пред органите и лицата по чл. 5 от закона.“ портала за обществени консултации Мотиви: Разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от проекта надхвърля законовата 30 рамка и създава риск от ограничаване на свободното участие на граждани и организации в обществения дебат. Според чл. 6, ал. 4 при вписване на представител на интереси в Регистъра се генерира уникален регистрационен номер, който се посочва при провеждане на срещи и представяне на становища пред органите и лицата по чл. 5 от закона. На първо място, подобно задължение не е предвидено в ЗППИ. Законът урежда задължението за регистрация, определя обстоятелствата, които подлежат на вписване, както и данните, които се съдържат в регистъра. Никъде законът не предвижда вписаните лица да бъдат задължавани да използват регистрационен номер при комуникация с институциите или при упражняване на правото си да представят становища и предложения. Съгласно чл. 19, ал. 3 от закона наредбата следва да уреди реда за вписване, заличаване и удостоверяване на факти и обстоятелства в регистъра. Законът не съдържа делегация за въвеждане на нови задължения за лицата, които подлежат на регистрация. Поради това изискването за посочване на регистрационен номер представлява ново материалноправно задължение, което изглежда като дописване на закона. Вторият проблем е свързан със символиката и практическите последици от подобно изискване. Един от основните аргументи в подкрепа на закона беше, че той не въвежда лицензиране или разрешителен режим за участие в процеса на формиране на политики. Задължението за представяне на регистрационен номер при срещи и становища създава различно възприятие. На практика се формира впечатление, че участието в процеса на формиране на политики е допустимо само след получаване на официален идентификатор от държавата. В по-широк смисъл това напомня и на вече установени антидемократични практики в други държави за ограничаване на работата на гражданското общество и неговото негативно „етикетиране“. Формално регистрационният номер може да не се счита за необходимост от институционално позволение за осъществяване на контакта, но неговото задължително използване при работата с институциите може да бъде 31 възприето именно като основата на разрешителен режим, както от администрацията, така и от самите граждани и организации. Това е особено чувствително в контекста на обществените дебати около закона, при които многократно бяха изразявани опасения, че режимът може да доведе до стигматизиране на граждански организации и активисти, участващи в застъпническа дейност. Особено обезпокоително е въздействието на тази разпоредба върху организациите на гражданското общество, експертните мрежи и гражданските инициативи. Значителна част от изброените участват в процесите на консултиране и изработване на политики не с цел извличане на частна облага, а за защита на обществени интереси. Въвеждането на задължение всяко становище или среща да бъде придружено от регистрационен номер може да доведе до допълнителна административна тежест и до възприемането на гражданското участие като дейност, която подлежи на специална регистрация и контрол от страна на държавата, а не като гарантирано право. Това, от своя страна, може да доведе до отказ от упражняване на законоустановени права Не е ясно и каква легитимна цел преследва въвеждането на подобно задължение. Регистърът така или иначе ще съдържа информация за всички вписани лица и ще позволява извършването на справки по различни критерии. Същевременно календарите за срещи ще съдържат имената на участниците и информация за проведените срещи. Следователно проследимостта на контактите може да бъде постигната и без въвеждането на допълнително задължение за използване на регистрационен номер. В заключение целта на закона следва да бъде повишаване на прозрачността на процеса на вземане на решения, а не създаване на допълнителни формални изисквания за упражняване на конституционно защитеното право на участие в обществения дебат. Именно поради това разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от проекта на наредба следва да бъде преразгледана 32 1. Процедурно възражение относно съкратения срок на 1. Не се приема. 1. На основание чл. 26, ал. 3 обществено обсъждане на проекта на наредба: и 4 от Закона за Изразяваме несъгласие със съкратения срок на общественото нормативните актове обсъждане. Съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от проектът на Наредба за Закона за нормативните актове, съкращаването на срока Регистъра за прозрачност е следва да представлява изключение, обосновано от наличие публикуван на интернет на особени обстоятелства. От мотивите към проекта не се страницата на установяват подобни обстоятелства. Необходимостта от Министерството на приемане на наредбата е била известна още към момента на правосъдието и на Портала приемането на ЗППИ, а необходимите действия по нейното за обществени консултации, разработване са били предвидими. Считаме, че като на заинтересованите административното забавяне не следва да се компенсира лица се предостави 14- чрез ограничаване на възможността за участие на дневен срок за предложения заинтересованите страни в процеса на обществено и становища по проекта. По- обсъждане на нормативен с акт с подобна значимост. В тази краткият срок е обусловен от връзка призоваваме за допълнителна възможност за широко следните причини: Национална Не са и задълбочено обществено обсъждане на Наредбата. 1. Съгласно § 8 от мрежа(чрез ел.напощадецатана 24 декларирани преходните и юни 2026 г. и данни заключителните разпоредби 10. деловодната система на Закона за прозрачност на МП – на 25 юни 2026 г.) при представителство на интереси чл. 7, ал. 4, чл. 8, ал. 5, чл. 9 и чл. 12 – 23 влизат в сила 9 месеца от обнародването на закона в „Държавен вестник“. Предвид обстоятелството, че ЗППИ е обнародван в ДВ, бр. 30 от 27 март 2026 г., то същите влизат в сила от 28 декември 2026 г. Отложеното влизане в сила на така изброените разпоредби е пряко свързано с изграждането и въвеждането в експлоатация на Регистъра за прозрачност. Този срок е необходим с 33 оглед на изпълнението на съответните законови процедури и самото техническото изграждане на информационната система на Регистъра и въвеждането му в експлоатация със заповед на председателя на Сметната палата. Част от законовите процедури е и издаването на Наредба от министъра на правосъдието, съгласувано с председателя на Сметната палата и министъра на електронното управление, което съгласно § 3 от преходните и заключителните разпоредби на ЗППИ е предвидено да стане в тримесечен срок от влизането в сила на закона. Наличието на подзаконов нормативен акт е абсолютно необходимо и представлява задължително условие за започване на правните и технически процедури по изграждането на Регистъра за прозрачност. Съгласно чл. 4а, ал. 1, изречение първо от Закона за електронното управление Регистър е структурирана база данни, чието предназначение е да съхранява и да бъде доверен автентичен източник на данни, за чието водене съществува законово 34 основание и нормативно определен ред за вписване заличаване и/или удостоверяване на факти и обстоятелства. За да се спазят законовите и техническите изисквания, и най-вече срокът на влизане в сила на разпоредбите относно Регистъра за прозрачност – чл. 7, ал. 4, чл. 8, ал. 5, чл. 9 и чл. 12 – 23 ЗППИ, Наредбата следва да бъде обнародвана в „Държавен вестник“ не по- късно от 30 юни 2026 г. 2. Както беше отбелязано по-горе, специфичната цел, която се поставя с проекта на Наредба, е необходимостта от цялостно отчитане на етап 223 от реформа C10.R2: Противодействие на корупцията – „Влизане в сила на правен(ни) акт(ове) за уреждане на лобистките дейности“ от НПВУ, което е обусловено както от приемане на Закон за прозрачност при представителство на интереси (обн., ДВ, бр. 30 от 2026 г.), така и всички подзаконови нормативни актове, свързани с неговото приложение. В тази връзка в последната кореспонденция 35 на Министерството на правосъдието с Работната група за реформи и инвестиции в Европейската комисия се уточнява от страна на Европейската комисия, че крайният срок за приемането на Наредбата е 1 юли 2026 г. Спазването на срока е от изключително значение за цялостното задоволително изпълнение на етапа. В противен случай е налице риск от спиране изплащането на безвъзмездна финансова помощ съгласно чл. 24, пар. 6 от Регламент (ЕС) 2021/231 на Европейския парламент и на Съвета от 12.02.2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост. 2. Необходимост от гаранции за юридическите лица с 2. Не се приема. 2. Предложението излиза нестопанска цел, учредени в обществена полза: извън обхвата на законовата По силата ЗППИ организациите в обществена полза се делегация. явяват основни адресати на регистрационния режим. Същевременно други категории субекти, които еднозначно осъществяват представителство на интереси – в т.ч. работодателски организации, синдикати, политически партии, адвокатски кантори и религиозни общности – преднамерено са изключени от приложното поле на закона. По този начин на практика граждански организации, които защитават права и интереси на деца, хора с увреждания, жертви на насилие, лица в бедност, пациенти и други уязвими групи, са поставени под поинтензивен регулаторен 36 режим от субекти, представляващи по занятие частни или професионални интереси. Наредбата не може да измени закона, но би могла да създаде механизми за по-ясно разграничаване на различните категории представителство на интереси, като по този начин прецизира законовата рамка. Конкретно, предлагаме при вписване в Регистъра да бъде предвидена изрична възможност за посочване на правноорганизационната форма на ЮЛ и конкретно дали същото е учредено в обществена полза; ведно с посочване на обстоятелството дали дейността се извършва в изпълнение на нестопанската мисия на гражданската организация. Законът съдържа редица изключения, включително за участие в работни групи, консултативни съвети, изслушвания и предоставяне на експертни мнения по покана на институции. Наредбата следва ясно и непротиворечиво да гарантира, че тези форми на демократично участие ще бъдат отбелязвани по начин, който не допуска автоматичното им третиране като „контакти“, пораждащи задължения за регистрация. В противен случай съществува риск експертното гражданско участие в консултативни тела да бъде сериозно обезкуражено и ограничено. Предлагаме също: автоматично уведомяване на организациите при вписване на среща в публичен календар; възможност за искане на корекция при неточно отразяване на информация; проследимост на направените корекции. Тези механизми са особено важни предвид възможността информацията от календарите да има значение при преценката дали валидно е възникнало задължение за регистрация. 2.1. Предлага се отпадане на изискванията за постоянен 2.1. Приема се. 2.1. Извършена е редакция в адрес, настоящ адрес и данни за идентификация на проекта на акт. лични документи от декларацията за вписване, тъй като същите не са предвидени в закона и събирането им противоречи на принципа за минимизация на данните, приложим съгласно Общия регламент относно защитата на данните (GDPR). 2.2. Предлага се Министерството на правосъдието и 2.2. Не се 2.2. Предложението излиза Сметната палата да разработят допълнителни приема. извън обхвата на законовата 37 методически указания относно прилагане на закона и делегация. наредбата. Необходимо е те да съдържат конкретни примери относно работни групи; обществени консултации; срещи по покана на институции; експертни становища; дейност на ЮЛНЦ в обществена полза. Призоваваме за активен диалог, воден от Министерство на правосъдието, относно допълнителни гаранции в защита на ЮЛНЦ, които да бъдат нормирани на подзаконово равнище. 3. Необходимост от гаранции за детското и младежко гражданско участие: Считаме за необходимо при прилагането на ЗППИ и Наредбата да бъдат отчетени особеностите на детското и младежкото участие. Национална мрежа за децата и множество други граждански организации в България целенасочено насърчават участието на деца и млади хора в процесите на формиране на политики чрез младежки съвети, консултативни формати, обществени кампании и преки срещи с представители на публичната власт. В този контекст остава неясно по какъв начин законовият режим ще се прилага спрямо групи деца и младежи, които организирано поставят пред институциите въпроси, свързани със своите права и интереси. Подобна неяснота крие риск от възпиращ ефект спрямо гражданската активност на младите хора и противоречи на международно признатия принцип за правото на децата да бъдат изслушвани и да участват във вземането на решения по въпроси, които ги засягат. 3.1. Предлага се в изрични методически указания по 3.1. Не се 3.1. Предложението излиза прилагането на закона да бъдат предвидени гаранции, че приема. извън обхвата на законовата детското и младежкото участие няма да бъде делегация. ограничавано вследствие на действието на регистрационния и санкционния режим. 4. Необходимост от отчитане на становище при Съвета 4. Не се приема. 4. Не се съдържа на Европа, което изрично потвърждава гореописаните предложение. 38 рискове: На 1 юни 2026 г. Expert Council on NGO Law към Conference of INGOs на Съвета на Европа публикува специално становище относно съвместимостта на ЗППИ с европейските стандарти. Становището идентифицира три основни групи проблеми: недостатъчна правна определеност и дефицити на законодателната техника; непропорционално засягане на организациите в обществен интерес; риск от дискриминационно третиране на неправителствени организации. Особено тревожен е изводът на международните експерти, че законът поставя организациите, застъпващи се за права на човека, демокрация, върховенство на правото, права на деца, защита на малцинства и други обществени каузи под по-тежък режим от юридическите лица, представляващи професионални и частни интереси. Тези констатации заслужават особено внимание, доколкото идват от независим международен експертен орган и поставят въпроса дали е постигнат необходимият баланс между легитимната цел за прозрачност и защитата на свободата на сдружаване, гражданското участие и демократичния процес. Считаме, че както при приемането на Наредбата, така и при последващата оценка на въздействието на закона, тези препоръки следва да бъдат внимателно отчетени от изпълнителната и законодателната власт. 5. Необходимост от цялостна законодателна ревизия на 5. Не се приема. 5. Предложението излиза ЗППИ: извън обхвата на проекта на Макар настоящото становище да касае пряко проекта на акт. Наредба по чл. 19, ал. 3, считаме, че редица от идентифицираните проблеми не могат да бъдат решени единствено на подзаконово равнище. Поради това призоваваме Министерството на правосъдието и Народното събрание да използват предвидения в преходните и заключителните разпоредби на ЗППИ период, през който законът не предвижда налагане на административни санкции, за провеждането на широк обществен дебат и за последващо прецизиране и рационализиране на законовата 39 рамка. Сред въпросите, които следва да бъдат обсъдени, са: ясното разграничаване между застъпничество на ЮЛНЦ в обществен интерес и платено лобиране в частен интерес; прецизиране на понятията „контакт“, „по търговски начин“, „специална организация“, „допълнителни материални и човешки ресурси“ и „трети лица“; преразглеждане на изключенията от регистрационния режим; оценка на обхвата и целесъобразността на предвидения санкционен режим; гаранции срещу дискриминационно третиране на гражданските организации в обществена полза. Заключение: Организациите в обществена полза са особено важен фактор на демократичния процес. Тяхната роля е да осигуряват участие в процесите на вземане на решения на хора и общности, които често не разполагат със сравним институционален, финансов или организационен ресурс, за да бъдат чути пряко от публичната власт. Поради това считаме, че прозрачността и гражданското участие не следва да бъдат противопоставяни. Напротив – устойчивата демокрация изисква едновременно прозрачни институции и активно гражданско общество. Вярваме, че чрез прецизирането на проекта на Наредба и чрез последваща законодателна ревизия на ЗППИ е възможно да бъде постигнат именно този баланс. След извършен анализ на проекта на Наредбата за Регистъра за прозрачност, публикувана в Портала за обществени Сметна палата консултации на 11.06.2026 г., считаме, че същата отговаря на на Република изискванията за прилагането на Закона за прозрачност при България представителство на интереси (3ППИ). Становище по чл. В Наредбата подробно са разписани редът за вписване, 19, ал. 3 от Закона прозрачност при заличаване и удостоверяване на обстоятелства в Регистъра за 11. представителство на прозрачност, както и условията за поддържане на интереси календарите за срещи на лицата и институциите, обхванати от закона. (чрез деловодната система на МП – на 24 Въпреки че предоставеният проект на нормативен акт юни 2026 г.) неотносимо съдържа всички задължителни реквизити по смисъла на Закона за нормативните актове и съответства на общата воля на законодателя, в текста се установяват отделни правно- технически неточности. 40 В съответствие с нормата на чл. 19, ал. З от ЗППИ Сметната палата подкрепя проекта на Наредба, като с цел осигуряване на пълно терминологично единство и съобразяване с действащата нормативна уредба, предлагаме прецизиране и редакция на следните текстове: 1. Предложение за редакция относно декларацията по чл. 5, ал. 7 от проекта на Наредба: 1.1. Приема се. 1.1. Предложението е 1.1. Диспозитивът на декларацията по чл. 5, ал. 7 да се отразено в проекта на акт. прецизира по следния начин: Декларирам достоверността на въведената информация. Известно ми е, че за деклариране на неверни данни нося наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс. Мотиви: В съответствие с императивната норма на чл. 14, ал. 3 от ЗППИ предложеният текст на чл. 5, ал. 7 от Наредбата предвижда необходимостта от деклариране на достоверността на информацията от лицата, подлежащи на вписване в Регистъра за прозрачност. Текстът на декларацията, предложен в приложение към проекта на Наредбата, следва да претърпи редакция, тьй като предвижда деклариране на достоверността на данните в случаите, в които дейността се осъществява редовно по занятие, по търговски начин за трети лица или е възложена срещу възнаграждение. Необходимо е да се направи разграничение между материална и техническа вярност на информацията, въведена в Регистъра. Целесъобразно е текстът на декларацията изрично да обвърже декларатора единствено с информацията, която той лично притежава и предоставя, а не с крайния дигитален продукт и информация, въведена от упълномощеното лице например в Регистъра. Следователно е от съществено значение текстът да бъде редактиран по начин, който ясно указва, че данните се декларират от представителя на интереси, който носи и отговорността за верността на въведената информацията. 41 1.2. Изискването в декларацията да се вписват 1.2. Приема се. 1.2. Предложението е постоянен/настоящ адрес и номер на лична карта на отразено в проекта на акт. лицето-декларатор е прекомерно и следва да отпадне, като идентификацията се ограничи единствено до три имена и единен граждански номер. Мотиви: Съгласно чл. 5, пар. 1, б. „в“ от Общия регламент за защита на данните личните данни трябва да бъдат ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват. Целта на Регистъра за прозрачност е еднозначното идентифициране на лицата, които участват в процеса по представителство на интереси. Три имена и ЕГН са напълно достатъчни за безспорното индивидуализиране на лицата, като събирането на номера на лична карта и домашен адрес надхвърля целите на наредбата. 1.3. Текстът на чл. 5, ал. 7 от Наредбата следва да бъде 1.3. Приема се. 1.3. Предложението е прецизиран по следния начин: отразено в проекта на акт. Чл. 5. (7) При вписване в Регистъра лицата декларират верността на въведената информация с декларация по образец съгласно приложението. Декларацията се подписва от лицата по чл. 13, ал. 1 от закона с квалифициран електронен подпис и се подава по електронен път. Мотиви: вж. изложените по-горе мотиви. 1.4. В чл. 6, ал. 3 от проекта на Наредба думата 1.4. Приема се. 1.4. Предложението е „подписване“ да се замени с „подаване“ отразено в проекта на акт. Мотиви: Предложението е с оглед възможността декларацията да бъде електронно подписана и подавана като част от информацията, подлежаща на деклариране. Когато декларацията е подписана по електронен път, квалифицираният електронен подпис (КЕП) инкорпорира в себе си съдържанието на документа и личните данни на автора. Самият софтуерен интерфейс на Регистъра изисква верификация чрез подаване на електронната форма. Използването на термина „подаване“ обхваща целия фактически състав на електронното изявление пред органа на властта, което прави разпоредбата много по-изчистена от правнотехническа гледна точка. 42 2. Текст на чл. 9, ал. 5 да бъде прецизиран и да придобие 2. Приема се. 2. Предложението е следното съдържание: отразено в проекта на акт. Чл. 9. (5) Достъпът до модул „Календар за срещи“, част от информационната система на Регистъра, се осъществява след идентификация със средство по чл. 5, ал. 2, т. 1-3 от Закона за електронното управление или чрез квалифицирано удостоверение за квалифициран електронен подпис. Мотиви: Предложеният текст на чл. 9, ал. 5 предвижда възможност за достъп до модул „Календар на срещи“ чрез електронна идентификация по реда на Закона за електронното управление. Настоящата формулировка на чл. 9, ал. 5 обхваща всички нива на осигуреност на електронната идентификация, включително и такива с „ниско“ ниво на сигурност (съгласно Регламент (ЕС) № 910/2014). Предвид критичното значение на Регистъра за прозрачност и необходимостта от гарантиране на авторството и автентичността на въвежданите данни в публичните календари, достъпът на длъжностните лица следва да бъде ограничен единствено до средства с „високо“ и „значително“ ниво на осигуреност. Допускането на нискотехнологични или несигурни методи за идентификация (например ПИК на НАП) създава риск от нерегламентиран достъп и компрометиране на данните в регистъра. Необходимо е да се добави уточнението, че достъпът може да се осъществи чрез квалифицирано удостоверение за квалифициран електронен подпис. Разграничението се базира на фундаменталната разлика между понятията „идентификация“ и „подписване“ в европейското и българското законодателство. Българският ЗЕУ следва структурата на Регламент № 910/2014 eIDAS, който разделя глава „Електронна идентификация“ от главата „Доверителни услуги“, част от които са електронните подписи. Следователно, макар квалифицираният електронен подпис фактически да се използва масово за идентификация в 43 портали (например Системата за сигурно електронно връчване), законът го урежда отделно от класическите средства за е-идентификация, за да не е налице ограничение при внедряването на нови, по-достъпни методи за вход без подписи. 3. Предложение за прецизиране на чл. 10 и чл. 11, ал. 1 от 3. Приема се 3. Предложението е проекта: след редакция. отразено в проекта на акт. Чл. 10. (1) За всяка среща в календара задължително се отразяват: 1. имена и длъжност на лицата, присъствали на срещата от страна на органите или лицата по чл. 5 от закона; 2. представители на интереси и други присъствали – имена на физическите лица, електронен адрес, наименование на юридическото лице и номер от регистъра по чл. 6, ал. 4 когато е приложимо. 3. дата на срещата; 4. тема на срещата, свързана с проект на акт по чл. 3, ал. 1 от закона, сигнатура от интернет страницата на Народното събрание или номер на консултация от Портала за обществени консултации (когато е приложимо), включително желаното въздействие на представителя на интереси върху съдържанието на акта. 5. предходен номер на среща, получен по реда на ал. 2. (2) При подаване на информация в календара към Регистъра се генерира уникален регистрационен номер на личната среща, който се публикува като част от календара на интернет страницата на съответната институция. (3) Промени в подадената информация могат да се извършат в 3-дневен срок от получаване на уникалния номер на личната среща. Чл. 11. (1) След публикуване на проект на акт на Портала за обществени консултации или на интернет страницата на Народното събрание, органът или лицето по чл. 5 от закона своевременно отбелязва в Регистъра номерата на срещите, станали част от съдържанието на проекта. Информацията съдържа и хипервръзка към интернет 44 Комисия за неотносимо защита на личните данни Становище по чл. 58, пар. 3, б. „б“, във вр. с чл. 36, пар. 4 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския 12. парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна страницата, на която е публикуван проектът на акт. Мотиви: Предложените промени целят ясно разграничаване на организационните, функционалните и техническите аспекти при поддържането на календарите. Допълнително са прецизирани данните за проведените срещи и е обвързано функционирането на календарите, Регистъра за прозрачност и законодателния отпечатък съгласно чл. 9 от закона. Новата редакция избягва излишни технически детайли, като създава по-устойчива и технологично неутрална нормативна уредба. Необходимо е изрично да се предвиди проследимост и последователност на информацията относно срещите, осъществени по идентична или сходна тематика. Регистрацията на всяка среща осигурява уникален номер, който да стане част от календара за срещи на съответната институция. Вписването на предходни номера на срещите и връзката между тях, осигурена от Регистъра, ще позволи проследимост и яснота на лицата – потребители на информацията относно представителството на интереси в определена тематика. Анализ на предложените текстове на проекта на Наредба за регистъра за прозрачност показват, че те не противоречат на приложимото законодателство за защита на личните данни – Регламент (ЕС) 2016/679 и Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), доколкото конкретното обработване на лични данни е регламентирано със Закона за прозрачност при представителство на интереси, а проектът на Наредбата се издава за прилагане на отделни негови разпоредби. По тези съображения и на основание чл. 58, пар. 3, б. „б“ във връзка с чл. 36, пар. 4 от Регламент (ЕС) 2016/679, след като разгледа искането Ви на редовно заседание, КЗЛД прие следното решение по Протокол № 49 от 24.06.2026 г.: КЗЛД съгласува без бележки и коментари проекта на Наредба за регистъра за прозрачност ведно с приложените мотиви. 45 на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.) и чл. 80, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни (чрез деловодната система на МП – на 24 юни 2026 г.) Екологично сдружение „За Земята“ Не са 13. (по ел. поща и чрез декларирани деловодната система на МП на 25 юни 2026 данни г.) Фондация „Грийнпийс“ 14. (по ел. поща и чрез деловодната система на МП на 25 юни 2026 Не са г.) декларирани данни Предлагаме проектът да бъде допълнен с изрична разпоредба, съгласно която да не бъде вменявано задължение за регистрация спрямо следните дейности: ● Участие в обществени консултации по Закона за нормативните актове; ● Подаване на становища по проекти на нормативни актове; ● Научна и академична дейност; Предложението излиза ● Дейност на юридически лица с нестопанска цел в Не се приема. извън обхвата на закона (чл. обществена полза, когато се осъществява в изпълнение на 13 ЗППИ). техните цели; ● Граждански инициативи, петиции и други форми на упражняване на конституционно гарантирани права. Така предложените допълнения ще предоставят нужните гаранции за защита на гражданското участие, свободата на изразяване, свободата на сдружаване и участието на обществеността в процесите на вземане на решения. Предлагаме проектът да бъде допълнен с изрична разпоредба, съгласно която да не бъде вменявано задължение за регистрация спрямо следните дейности: ● Участие в обществени консултации по Закона за Предложението излиза нормативните актове; Не се приема. извън обхвата на закона (чл. ● Подаване на становища по проекти на нормативни актове; 13 ЗППИ). ● Научна и академична дейност; ● Дейност на юридически лица с нестопанска цел в обществена полза, когато се осъществява в изпълнение на 46 Асоциация на Не са месопреработва декларирани телите в данни България Асоциация на производителит е на безалкохолни напитки в България Асоциация на производителит е на рибни 15. продукти БГ ФИШ Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите Сдружение на производителит е на растителни масла и преработватели на маслодайни култури в техните цели; ● Граждански инициативи, петиции и други форми на упражняване на конституционно гарантирани права. Така предложените допълнения ще предоставят нужните гаранции за защита на гражданското участие, свободата на изразяване, свободата на сдружаване и участието на обществеността в процесите на вземане на решения. 1. В член 14, ал. 2, т. 3 на Закона за прозрачност при 1. Приема се по 1. Разпоредбата на чл. 5, ал. представителство на интереси се предвижда в регистъра да принцип. 3, т. 3 включва всички бъдат вписвани „имена на законните представители или представляващи други лица, упълномощени да представляват организацията. организацията“. При повечето юридически лица с нестопанска цел законният представител обикновено е председателят на Управителния съвет, докато текущото управление и оперативната дейност на организацията, включително дейностите по представителство на интереси, се осъществяват от изпълнителен директор. Именно тези лица най-често подготвят, подписват и подават становища, предложения и други документи във връзка с процеса на представителство на интереси. Поради това е необходимо регистърът да позволява вписването и на такива упълномощени представители, които да могат да извършват оперативните действия по регистрация, поддържане на информацията и комуникация с администрацията. Подобно решение не само ще улесни практическото прилагане на закона, но и ще допринесе за по-висока степен на прозрачност, като предоставя ясна информация за лицата, които фактически осъществяват дейностите по представителство на интереси от името на съответната организация. В тази връзка и с оглед коректното отразяване на текстовете от Закона предлагаме в чл. 5, ал. 3, т. 3 на проекта на Наредба да бъде допълнено „и имената на други лица, упълномощени да представляват организацията“. 2. Съгласно член 17, ал. 1, точка 1 на Закона за прозрачност 2. Приема се по 2. Конкретната реализация и 47 България при представителство на интереси, представителят има принцип. обхватът на визуализираната право да „получава информация от органите и лицата по чл. информация следва да бъдат Сдружение 5 за подготвяни проекти на нормативни актове в посочени в преценени при „Храни и Регистъра области на интерес за лицето;“. Както разработването на напитки отбелязахме по-горе, браншовите организации следят и информационната система. България“ защитават интересите на своите членове във всички области и всички сфери, които биха могли да засегнат техните Съюз на интереси и законодателят коректно е отчел това. Въпреки, че пивоварите в ние сме национално представителни организации от България хранително-вкусовата индустрия, сферите на интереси, които засягат нашите членове са много повече от една – Съюз на икономика и индустрия, земеделие, рибарство, горско и преработватели ловно стопанство, правосъдие, околна среда, финансова те на плодове и политика, пазар на труда и социална политика, регионално зеленчуци развитие, здравеопазване и други. Изпълнявайки своите функции ние често даваме становища в тези и други сфери. Съюз на За да можем да осъществяваме правото си по чл. 17, ал. 1, т. производителит 1 и да получаваме информация за всички области и сфери, е на захар и които са важни за нашата дейност, както и за да може да захарни качваме пълната информация за дейността по продукти представителството ни, молим в чл. 5, ал. 3, т. 5 за бъде редактирана както следва: Спиритс „ 5. сфери на дейност/области на интерес;“. България – Това ще даде възможност с еднократно вписване да заявим Асоциация на сферите на дейност и области на интерес и в последствие производителит при дейност по представителство да можем по-точно да я е, вносителите регистрираме. и търговците на спиртни 3. Тълкувайки духа на Закона приемаме, че в регистъра 3. Приема се по 3. Относим е коментарът по напитки в следва да се вписват съгласно т. 6 всички „данни за проекти принцип. т. 2. България на актове по чл. 3, ал. 1 от закона, по които се осъществява представителство на интереси“, а не само тези към момента Съюз на на вписване в регистъра. За браншовите организации, като птицевъдите в нас, това на практика означава почти ежеседмично да България извършваме допълване или редакция на вписаните данни. Това не е отразено в текста на наредбата. Предлагаме в чл. 6 Съюз на и 7 на Наредбата към „вписването“ да се добави и българските „допълване и редактиране на данните в регистъра“, за да се 48 мелничари внесе яснота по механизма и правото на редактиране и допълване на регистъра от страна на представителя на Асоциация на интереси. свиневъдите в България 4. В много случаи, както и настоящото становище, едно 4. Не се приема. 4. Посочените изисквания за действие по представителство е подкрепено от няколко самостоятелно вписване Асоциация на представителя на интереси /в нашия случай от няколко произтичат от ЗППИ, чл. 13 индустриалното браншови организации/. От друга страна адресати на и следващите и Наредбата не свиневъдство в становищата ни и участници в срещите по обсъждането може да излезе извън България им са обичайно повече от една институции /повече от обхвата на законовата едно лица по чл. 5 на Закона за прозрачност при делегация. (по ел. поща и чрез представителност на интереси/. Това не е отчетено в деловодната система на МП на 25 юни 2026 представения текст и би създало ненужна г.) административна тежест – задължение всички представители да качат данни за действието съгласно чл. 14, ал. 3, т. 6 на Наредбата и всички лица по чл. 5 да отразят по отделно участието си в дадена среща. Считаме, че е целесъобразно и в съответствие със съвременните принципи на дигитално управление в Наредбата изрично да се предвиди възможност, когато едно становище или информация по т. 6 се подава от името на повече от едно лице представител на интереси, въвеждането на данните от един от тях да поражда служебно отразяване и по партидите на останалите участници. Това би намалило значително административната тежест както за задължените лица, така и за администрацията, като елиминира необходимостта от многократно подаване на идентична информация и би донесло правна сигурност. По същия начин при качване на данни в „календар на срещите“ съгласно член 8, алинея 5 на Закона, за проведена среща с участие на повече от едно задължено лице /например няколко зам. министри, представител на политически кабинет и няколко съветници, всеки от които е задължено лице по т. 3 на чл. 5 на закона/ от едно от участващите лица по член 5, срещата да се отразява служебно и в календарите на останалите участници в срещата. Почти на всички провеждани срещи с администрацията и различните държавни органи присъстват 49 повече от едно задължено лице по чл.5, т.3 и подобно автоматизирано служебно отразяване би спестило много време и ненужни административни усилия. Предвиждането на дадена среща за всички участници би спестило значителен административен ресурс, би повишило качеството и пълнотата на информацията в календарите и би осигурило по-висока степен на правна сигурност и прозрачност, без да се засягат целите на закона. Предлага се в Наредбата да се създаде нов чл. 5а със следната редакция: Чл. 5а. (1) При вписване на данни за лицето, по чието възлагане се осъществява представителството на интереси по чл. 5, ал. 5, информационната система на Регистъра автоматично изпраща електронно уведомление до електронния адрес на вписания възложител, ако същият е наличен в Регистъра или в регистрите по чл. 12, ал. 2 от закона. Уведомлението съдържа: 1. наименованието и регистрационния номер на представителя на интереси, извършил вписването; 2. декларираните данни за възложителя, така както са Диан Ставрев Действа от вписани в Регистъра; (чрез Портала за свое име 3. датата на вписването; Предложението излиза 16. обществени 4. информация за правото на възложителя да поиска Не се приема. консултации – на 25 проверка на верността на вписаните данни по реда на ал. 2. извън законовата делегация. юни 2026 г.) (2) Лице, вписано като възложител в Регистъра, може в 14- дневен срок от получаването на уведомлението по ал. 1, съответно от узнаването на вписването, да поиска от длъжностните лица по чл. 3 проверка на верността на декларираните данни. Искането се подава по електронен път чрез информационната система на Регистъра и съдържа конкретно посочване на данните, които се оспорват, и основанието за оспорването. (3) При постъпване на искане по ал. 2 длъжностните лица по чл. 3 уведомяват представителя на интереси, извършил вписването, и му дават 7-дневен срок за потвърждение или коригиране на данните. При непотвърждаване или при установяване на неверност на данните длъжностните лица 50 Асоциация на парковете в България Не са 17. декларирани (чрез деловодната данни система на МП – на 25 юни 2026 г.) Планини и хора Не са - Асоциация на декларирани планинските данни водачи в 18. България (чрез деловодната система на МП – на 25 юни 2026 г.) Политическа партия „Зелено движение“ Не са 19. (чрез деловодната декларирани система на МП – на 25 данни юни 2026 г.) предприемат действия по чл. 15, ал. 4 от закона за заличаване на нередовното вписване. (4) До приключване на проверката по ал. 3 данните за възложителя се отбелязват в Регистъра с указание "в процес на проверка". Резултатът от проверката се отразява в Регистъра и се съобщава на двете страни. Отправено е предложение за сезиране на Конституционния Не се съдържат конкретни съд и предложение да не се приема Наредбата по чл. 19 ал. 3 Не се приема. предложения по текстовете ЗППИ. на Наредбата. Не се съдържат конкретни Отправено е предложение за оттегляне на проекта Наредба и Не се приема. предложения по текстовете провеждане на консултации за изменение на ЗППИ. на Наредбата. 1. Първо, да се въведе изрично изключение от 1. Не се приема. 1. Предложението е извън регистрационния режим за участие в обществени обхвата на законовата консултации по Закона за нормативните актове, подаване на делегация. становища по проекти на нормативни актове, участие в граждански инициативи, петиции и други форми на упражняване на конституционно гарантирани права. 2. Второ, да се изключи от регистрационния режим 2. Не се приема. 2. Предложението е извън дейността на юридически лица с нестопанска цел в обхвата на законовата обществена полза, когато тя се извършва в изпълнение на делегация. техните общественополезни цели и не представлява възмездно представителство на възложител. 3. Трето, да се предвиди отделен и по-ясен режим за 3. Не се приема. 3. Предложението е извън 51 професионално и възмездно представителство на частни обхвата на законовата интереси, включително когато дадено лице или организация делегация. действа по възлагане, срещу възнаграждение или в полза на конкретен икономически интерес. 4. Четвърто, да се прецизира режимът за използване на регистрационен номер, така че липсата на регистрация или 4. Не се приема. 4. Разпоредбата е свързана с регистрационен номер да не може да бъде основание за приложението на Закона ограничаване на правото на граждани и организации да (законодателен отпечатък). подават становища, да участват в обществени консултации или да се обръщат към публичните институции. 5. Пето, да се въведат ясни гаранции за защита на личните 5. Не се приема. 5. В чл. 4, ал. 1 и 2 от данни. Регистърът не трябва да води до непропорционално проекта на Наредба е събиране, обработване или публично разкриване на лични предвидена уредба относно данни на граждани, експерти, представители на граждански обработването на личните организации и участници в обществени консултации. данни, и доколкото същата препраща към относимите нормативни актове от по- висока степен не необходимо допълване. 6. Шесто, да се разработят официални указания с 6. Не се приема. 6. Предложението е извън практически примери кои дейности попадат в обхвата на обхвата на законовата представителството на интереси и кои дейности не попадат в делегация. този обхват. Такива указания са необходими за правна сигурност както на гражданите и организациите, така и на администрацията. 7. Седмо, да се гарантира, че обществените консултации 7. Не се приема. 7. Предложението е извън няма да бъдат третирани като част от регистрационен режим предметния обхват на за лобистка дейност. Обществената консултация е Наредбата. механизъм за участие, а не канал за подозрение към гражданите. 8. Осмо, да се извърши допълнителна оценка за 8. Не се приема. 8. В съответствие с въздействието на проекта върху гражданското участие, изискванията на ЗНА е свободата на сдружаване, свободата на изразяване, защитата извършена цялостна 52 на личните данни и правото на участие на обществеността предварителна оценка на по екологични въпроси. въздействието по Закона. 9. ПП „Зелено движение“ настоява проектът на Наредба за 9. Не се приема. 9. Не се съдържат конкретни Регистъра за прозрачност да бъде оттеглен и изцяло предложения по текстовете преработен, като в него бъдат включени изрични гаранции на Наредбата. за гражданското участие, дейността на организациите в обществена полза, научната и експертната дейност, както и участието на обществеността по въпроси, свързани с околната среда. 1. Липса на ясно разграничение между лобиране и 1. Не се приема. 1. Не се съдържат конкретни гражданско участие и риск от стигматизация: предложения по текстовете Проектът на наредба не въвежда достатъчно ясни критерии, на Наредбата. които да разграничат представителството на интереси в обществени, групови или частни интереси. Единственият критерий, който проектът въвежда, е дали дейността се извършва срещу възнаграждение. Сам по себе си този критерий не е достатъчен за разграничаване на професионалното лобиране от общественополезното застъпничество. Законът за прозрачност на представителството на интереси изисква Българска становищата да почиват на факти, а събирането и анализа на фондация факти и данни се изисква години работа, която организации и Биоразно- експертни институции финансират през проекти, дарителство и образие партньорства. Една гражданска организация може да има 20. (чрез ел. поща и служители или експерти, които работят и по застъпчески деловодната система проекти, но това не превръща дейността й в професионално на МП – на 25 юни Не са лобиране. Същественото разграничение следва да бъде 2026 г.) декларирани направено въз основа на това дали субектите представляват данни частен интерес на трето лице с цел икономическа или друга частна полза и облага, или се изпълнява собствена общественополезна мисия, произтичаща от целите и предмета на дейност на организацията. При липса на такова разграничение организации и научни звена, които изразяват своята експертиза въз основа на работата си екологичната, социалната, образователната или други обществени сфери са поставени под сходен режим с професионални представители на корпоративни интереси. Това е концептуално неправилно и създава риск от неправомерно ограничаване на гражданското 53 участие. Международните стандарти за регулиране на лобирането подчертават необходимостта от разграничаване между професионално лобиране и гражданско участие. Регулацията на лобирането има смисъл, когато осветява частни интереси, професионално влияние и неформални канали за достъп до властта. Тя не трябва да води до ограничаване или стигматизиране на неправителствени организации, които действат в обществен интерес. Практиката на Съда на Европейския съюз също показва, че режими, които създават публично обозначаване, допълнителна административна тежест или климат на недоверие към сдружения и фондации, следва да бъдат преценени особено внимателно. В решение по дело C-78/18 Европейска комисия срещу Унгария Съдът приема, че подобни мерки могат да имат възпиращ и стигматизиращ ефект върху гражданските организации. Макар настоящият проект да има различен предмет, рискът е сходен: ако гражданските организации бъдат поставени в режим, който ги приравнява с професионални лобисти или ги представя като носители на подозрителни „интереси“, това може да подкопае доверието към гражданския сектор и да ограничи участието му в демократичния процес. 2. Обществените консултации следва да бъдат максимално 2. Не се 2. Не се съдържат конкретни достъпни и да включват широко гражданско участие: съдържат предложения по текстовете Официалните обществени консултации са механизъм, чрез конкретни на Наредбата. Съгласно чл. който държавата гарантира достъп на всички гражданите и предложения по 3ал. 3, т. 3 ЗППИ не е юридическите лица в процесите на взимане на решения. Те текстовете на представителство на следва да бъдат публичен, регламентиран и достъпен за всички Наредбата. интереси по смисъла на този процес. Участието в процедури по Закона за нормативните закон комуникацията, която актове да бъде възприемано като дейност, предполагаща се осъществява с лице по чл. регистрация като „представител на интереси“. Това изискване 5 от физическо лице, може да доведе до допълнителни притеснения на граждани и действащо в личното си организации да участват в обществени консултации, поради качество и в личен интерес, възможността това участие да доведе до нуждата от с изключение на случаите, регистрация или до последващи санкции. Поради това когато интересът му съвпада участието в такъв тип консултации трябва да бъде изключено с интерес на юридическо от допълнителни задължения, които биха могли да възпрепятстват свободното участие на всички заинтересовани лице, в което физическото страни и широката общественост. Особено притеснително е, че лице участва или има изискванията за регистрация се отнасят и до физически лица и управленски функции. 54 нерегистрирани граждански групи. 3. Наредбата не осигурява достатъчна правна сигурност и 3. Не се приема. 3. Не се съдържат конкретни предвидимост: предложения по текстовете Принципът на правовата държава изисква правните задължения на Наредбата. да бъдат ясни, предвидими и пропорционални. Когато подзаконов нормативен акт урежда задължения, свързани с участие в обществения живот и упражняване на основни права, адресатите трябва предварително да могат да разберат дали дадена дейност попада в приложното поле на режима. В проекта липсват достатъчно ясни критерии за разграничение между професионално лобиране, гражданско участие, експертна дейност и общественополезна дейност на организации с нестопанска цел. Не са посочени и дейностите, които изрично не попадат в регистрационния режим. Този проблем е особено съществен в областта на околната среда, където гражданските организации ежедневно участват в разнообразни административни производства. На практика често не е лесно да се определи дали конкретен акт представлява нормативен акт, общ административен акт или индивидуален административен акт, а в някои случаи този въпрос е предмет и на съдебни спорове. В подобна ситуация организациите не могат с необходимата степен на сигурност предварително да преценят дали участието им в дадена процедура поражда задължение за регистрация. Това създава сериозна правна несигурност и риск от санкции при добросъвестно упражняване на законово признати права на участие. Липсата на достатъчно ясни критерии създава предпоставки за разширително и непоследователно прилагане на режима от различните административни органи. При отсъствие на официален механизъм за предварително тълкуване организациите са поставени в положение сами да преценяват дали за тях възниква задължение за регистрация, което е несъвместимо с принципите на правната сигурност и предвидимост. 4. Допълнителна административна тежест и възпиращ 4. Конкретната реализация и ефект: 4. Не се приема. обхватът на визуализираната Проектът предвижда задължения за регистрация, деклариране информация следва да бъдат 55 на широк кръг обстоятелства, актуализиране на данни в кратки преценени при срокове, използване на регистрационен номер при срещи и разработването на становища, както и подаване на декларации с наказателна информационната система. отговорност. Предвиденото задължение за актуализиране на данните при промяна на обстоятелствата на практика означава, че организациите ще трябва многократно да поддържат регистрацията си във връзка с участието си по различни проекти на нормативни актове, стратегически документи и други производства. По този начин регистрационният режим се превръща не в еднократно административно действие, а в постоянен административен процес, който е несъразмерен спрямо целта на закона и отклонява ограничените ресурси на организациите от дейности в обществен интерес. Изискването преди всяко ново участие по проект на нормативен акт, общ административен акт или стратегически документ да се актуализират данни в регистъра би затруднило реалното упражняване на права. Това важи особено за малки организации, местни граждански групи и експерти, които нямат административен капацитет да следят и изпълняват сложни регистрационни изисквания. Държавата не подкрепя финансово съществуването на организации, които да изпълняват функция на коректив или експертен носител, но в същото време налага непропорционални изисквания към организациите, които зависят от административния капацитет на организациите. Резултатът може да бъде възпиращ ефект: организации и граждани да се откажат от участие не защото нямат позиция, а защото се опасяват от административни последици, санкции или публично дискредитиране и заклеймяване на организациите от регистъра като лобисти. Такъв ефект е несъвместим с целите за по-широка представителност, равноправен достъп и прозрачност. 5. Не се приема. 5. Не се съдържат 5. Участието по въпроси на околната среда е специално предложения. защитено: По въпроси, свързани с околната среда, участието на обществеността има особена правна защита. Орхуската конвенция гарантира достъп до информация, участие на обществеността при вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда. Тя е ратифицирана и е част от вътрешния правен ред на Република България. 56 Съгласно принципите на Конвенцията държавата следва да насърчава, а не да затруднява участието на обществеността в изготвянето на планове, програми, политики и нормативни актове, свързани с околната среда. Лицата и организациите, които упражняват тези права, не следва да бъдат поставяни в неблагоприятно положение поради участието си. Задълженията по Орхуската конвенция не се изчерпват с формално допускане на участие. Те изискват държавата да създава условия за реално, ефективно и навременно участие на обществеността при изработването на планове, програми, политики и нормативни актове, свързани с околната среда. Поради това всеки нов регистрационен или административен режим, който може да засегне такова участие, следва да бъде преценен не само от гледна точка на целта за прозрачност, но и от гледна точка на това дали не създава възпиращ ефект. В този смисъл не е достатъчно режимът да не забранява участието; необходимо е да бъдат предвидени ясни гаранции, че той няма да обезкуражи граждани, местни общности, експерти и природозащитни организации да упражняват правата си по въпроси на околната среда. Поставянето на такова участие под регистрационен режим, съчетан с административни задължения, потенциални санкции и възможно целенасочено дискредитиране на сектора би затруднило упражняването на права, които международното и европейското право предоставят на обществеността като гаранция за ефективно участие в опазването на околната среда. 6. Неправомерно съкратен срок за обществена консултация 6. Не се приема. 6. На основание чл. 26, ал. 3 по Наредбата: и 4 от Закона за Считаме, че не са налице убедителни основания за провеждане нормативните актове на съкратена обществена консултация. Посочените мотиви за проектът на Наредба за съкращаване на срока са свързани с обстоятелства, които са Регистъра за прозрачност е били известни на нормотвореца още при приемането на закона, публикуван на интернет въз основа на който се издава наредбата. Те са част от страницата на планирания процес по прилагане на закона и не представляват Министерството на извънредни или непредвидими обстоятелства по смисъла на чл. правосъдието и на Портала 26, ал. 4 от Закона за нормативните актове. При акт, който засяга участието на гражданите и организациите в процеса на за обществени консултации, изработване на политики и нормативни актове, съкратеният като на заинтересованите срок е особено проблематичен. Той ограничава възможността лица се предостави 14- 57 на засегнатите страни да анализират последиците, да изготвят дневен срок за предложения аргументирани становища и да предложат работещи решения. и становища по проекта. По- Това е в противоречие с целта на самата уредба — повече краткият срок е обусловен от прозрачност, участие и доверие в публичния процес. следните причини: 1. Съгласно § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за прозрачност при представителство на интереси чл. 7, ал. 4, чл. 8, ал. 5, чл. 9 и чл. 12 – 23 влизат в сила 9 месеца от обнародването на закона в „Държавен вестник“. Предвид обстоятелството, че ЗППИ е обнародван в ДВ, бр. 30 от 27 март 2026 г., то същите влизат в сила от 28 декември 2026 г. Отложеното влизане в сила на така изброените разпоредби е пряко свързано с изграждането и въвеждането в експлоатация на Регистъра за прозрачност. Този срок е необходим с оглед на изпълнението на съответните законови процедури и самото техническото изграждане на информационната система на Регистъра и въвеждането му в експлоатация със заповед на председателя на Сметната палата. Част от законовите процедури е и издаването на Наредба от министъра на правосъдието, 58 съгласувано с председателя на Сметната палата и министъра на електронното управление, което съгласно § 3 от преходните и заключителните разпоредби на ЗППИ е предвидено да стане в тримесечен срок от влизането в сила на закона. Наличието на подзаконов нормативен акт е абсолютно необходимо и представлява задължително условие за започване на правните и технически процедури по изграждането на Регистъра за прозрачност. Съгласно чл. 4а, ал. 1, изречение първо от Закона за електронното управление Регистър е структурирана база данни, чието предназначение е да съхранява и да бъде доверен автентичен източник на данни, за чието водене съществува законово основание и нормативно определен ред за вписване заличаване и/или удостоверяване на факти и обстоятелства. За да се спазят законовите и техническите изисквания, и най-вече срокът на влизане в сила на разпоредбите относно Регистъра за прозрачност – чл. 7, ал. 4, чл. 8, ал. 5, чл. 9 и чл. 12 – 23 59 ЗППИ, Наредбата следва да бъде обнародвана в „Държавен вестник“ не по- късно от 30 юни 2026 г. 2. Както беше отбелязано по-горе, специфичната цел, която се поставя с проекта на Наредба, е необходимостта от цялостно отчитане на етап 223 от реформа C10.R2: Противодействие на корупцията – „Влизане в сила на правен(ни) акт(ове) за уреждане на лобистките дейности“ от НПВУ, което е обусловено както от приемане на Закон за прозрачност при представителство на интереси (обн., ДВ, бр. 30 от 2026 г.), така и всички подзаконови нормативни актове, свързани с неговото приложение. В тази връзка в последната кореспонденция на Министерството на правосъдието с Работната група за реформи и инвестиции в Европейската комисия се уточнява от страна на Европейската комисия, че крайният срок за приемането на Наредбата е 1 юли 2026 г. Спазването на срока е от изключително значение за цялостното задоволително изпълнение 60 7 Препоръки: 7.1. Да се въведе изрично разграничение между професионално 7.1. Не лобиране срещу възнаграждение в частен интерес и приема. общественополезно застъпничество от страна на граждани, експерти, учени и юридически лица с нестопанска цел. 7.2. В Наредбата да се предвидят изрични разпоредби или 7.2. Не официални указания, които да гарантират, че не подлежат на приема. вписване в Регистъра дейности, представляващи упражняване на законово признати права на участие в обществения живот, в случаите, когато не се осъществява професионално представителство на частен интерес срещу възнаграждение. Такива дейности следва да включват най-малко: ● участие на юридически лица с нестопанска цел в обществена полза при изпълнение на техните уставни цели; ● участие на научни организации, висши училища и независими експерти при предоставяне на научни и експертни становища; ● участие на граждани и неформални граждански инициативи в обществени консултации; ● подаване на становища, предложения, сигнали, жалби и други форми на участие, предвидени в закон; ● участие в производства по Закона за нормативните актове; ● участие в процедури по Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие, Закона за водите и друго специално екологично законодателство, включително на етапа. В противен случай е налице риск от спиране изплащането на безвъзмездна финансова помощ съгласно чл. 24, пар. 6 от Регламент (ЕС) 2021/231 на Европейския парламент и на Съвета от 12.02.2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост. се 7.1. Излиза извън обхвата на законовата делегация. се 7.2. Излиза извън обхвата на законовата делегация. 61 процедурите по оценка на въздействието върху околната среда, екологична оценка и оценка за съвместимост; ● участие на обществеността, гарантирано от Орхуската конвенция и правото на Европейския съюз. 7.3. Да се изключи изискването за посочване на 7.3. Не се 7.3. Предложението излиза регистрационен номер при подаване на становища в приема. извън обхвата на законовата обществени консултации, когато участието не представлява делегация. професионално представителство на интереси по възлагане и срещу възнаграждение. 7.4. Да се предвидят задължения за публичните органи ясно да 7.4. Не се 7.4. Задълженията на обозначават вида на акта и режима на консултация, за да не се създават предпоставки за несправедливо санкциониране. приема. публичните органи са определени ясно в закона. 7.5. Да се предвиди механизъм за предварително официално 7.5. Не се 7.5. Предложението излиза тълкуване на приложното поле на закона и наредбата, чрез приема. извън обхвата на законовата който физически и юридически лица да могат да поискат делегация. становище от компетентния орган дали конкретна дейност, участие в процедура или форма на комуникация с органите на публичната власт поражда задължение за регистрация. До постановяване на такова становище не следва да се ангажира административнонаказателна отговорност при добросъвестно поведение на лицата. 7.6. Да се извърши допълнителна оценка за съответствие с 7.6. Не се 7.6. В съответствие с Конституцията, Закона за нормативните актове, Орхуската приема. изискванията на ЗНА е конвенция и Хартата на основните права на Европейския съюз. извършена цялостна предварителна оценка на въздействието по Закона. 7.7. Да се въведат изрични гаранции срещу възпиращ и 7.7. Не се 7.7. Не се съдържа стигматизиращ ефект върху гражданските организации. приема. конкретно предложение. Фондация 1. Контекст на приемането и неяснота на самия ЗППИ: 1. Не се приема. 1. Не се съдържа конкретно 21. „Програма Законът, за приложение на отделни разпоредби от който предложение. 62 достъп до предстои да бъде издадена наредбата, бе приет по информация“ и непрозрачен начин в края на март 2026 г., в края на мандата сдружение на Народното събрание. Това бе сторено без съобразяване с „Асоциация на множеството критични становища в рамките на проведеното европейските обществено обсъждане. Внасянето на проектозакона от журналисти - Не са група народни представители в парламента преди България“ декларирани изтичането на срока на общественото обсъждане само по данни себе си свидетелства за степента на демократичност и (чрез ел. поща и качество на приетия нормативен акт. За основна цел на деловодната система на МП – на 25 юни ЗППИ е обявено осигуряването на прозрачност на 2026 г.) контактите с представителите на публичната власт и осигуряване на широка представителност и равноправен достъп при формулиране на проекти за нормативни, стратегически и други актове, засягащи широк кръг лица. Вместо да бъдат постигнати тези цели, в ЗППИ е уреден режим на регистрация на частни лица, задължението за което е възложено на тях, а не на органите на публичната власт. Също така в закона са употребени редица неясни термини и изрази, позволяващи произволно и противоречиво прилагане, липсват определения на ключови понятия. Основният проблем е, че в ЗППИ са възложени задължения за гражданите и техните организации в условия на непредвидимост и неяснота, а за неизпълнението им ще бъдат налагани тежки санкции. Друг основен проблем в закона е, че вместо да се постигне прозрачност на срещите на властта и широк и равноправен достъп до процесите на вземане на решения, всъщност се възлагат непропорционални и безсмислени задължения за гражданите и техните организации. По този начин се препятства широкият достъп и създава неравноправност относно достъпа „при формулиране на проекти на нормативни“ и други актове, вместо да се улесни, обратно на заявеното в чл. 2 от ЗППИ. Чрез предлаганите текстове на наредба следваше да се даде така необходимата яснота на употребените в закона понятия и да се съдържанието на възложените задължения. Вместо това, в наредбата липсва детайлизация и по-богато съдържание на посочените неясни разпоредби от ЗППИ. 63 2. Не се приема. 2. На основание чл. 26, ал. 3 2. Неспазено законово изискване за срок на общественото и 4 от Закона за обсъждане: нормативните актове Консултацията по проекта на наредба е обявена за съкратен проектът на Наредба за срок без основание за това. Съображението, че става въпрос Регистъра за прозрачност е за закон от важно значение, не е и не може да бъде причина публикуван на интернет за съкращаване на срока за обсъждане. Не са налице страницата на бедствия, епидемии или други внезапно възникнали Министерството на фактори, за отстраняването на които да е наложително правосъдието и на Портала ограничаването на срока на обществено обсъждане. Още за обществени консултации, повече, че в самия закон и в наредбата е ясно посочено, че се като на заинтересованите засягат основни, гарантирани с Конституцията права на лица се предостави 14- гражданите и юридическите лица, което обратно на дневен срок за предложения приетото, изисква удължен, а не съкратен срок на и становища по проекта. По- обсъждане. Не на последно място, опороченият процес на краткият срок е обусловен от обсъждане на проекта за ЗППИ не просто обосновава, но следните причини: изисква най-малкото наредбата да бъде подложена на 1. Съгласно § 8 от обществена консултация в изисквания от Закона за преходните и нормативните актове нормален срок от 30 дни. заключителните разпоредби на Закона за прозрачност при представителство на интереси чл. 7, ал. 4, чл. 8, ал. 5, чл. 9 и чл. 12 – 23 влизат в сила 9 месеца от обнародването на закона в „Държавен вестник“. Предвид обстоятелството, че ЗППИ е обнародван в ДВ, бр. 30 от 27 март 2026 г., то същите влизат в сила от 28 декември 2026 г. Отложеното влизане в сила на така изброените разпоредби е пряко свързано с изграждането и въвеждането в експлоатация на Регистъра за прозрачност. Този срок е необходим с 64 оглед на изпълнението на съответните законови процедури и самото техническото изграждане на информационната система на Регистъра и въвеждането му в експлоатация със заповед на председателя на Сметната палата. Част от законовите процедури е и издаването на Наредба от министъра на правосъдието, съгласувано с председателя на Сметната палата и министъра на електронното управление, което съгласно § 3 от преходните и заключителните разпоредби на ЗППИ е предвидено да стане в тримесечен срок от влизането в сила на закона. Наличието на подзаконов нормативен акт е абсолютно необходимо и представлява задължително условие за започване на правните и технически процедури по изграждането на Регистъра за прозрачност. Съгласно чл. 4а, ал. 1, изречение първо от Закона за електронното управление Регистър е структурирана база данни, чието предназначение е да съхранява и да бъде доверен автентичен източник на данни, за чието водене съществува законово 65 основание и нормативно определен ред за вписване заличаване и/или удостоверяване на факти и обстоятелства. За да се спазят законовите и техническите изисквания, и най-вече срокът на влизане в сила на разпоредбите относно Регистъра за прозрачност – чл. 7, ал. 4, чл. 8, ал. 5, чл. 9 и чл. 12 – 23 ЗППИ, Наредбата следва да бъде обнародвана в „Държавен вестник“ не по- късно от 30 юни 2026 г. 2. Както беше отбелязано по-горе, специфичната цел, която се поставя с проекта на Наредба, е необходимостта от цялостно отчитане на етап 223 от реформа C10.R2: Противодействие на корупцията – „Влизане в сила на правен(ни) акт(ове) за уреждане на лобистките дейности“ от НПВУ, което е обусловено както от приемане на Закон за прозрачност при представителство на интереси (обн., ДВ, бр. 30 от 2026 г.), така и всички подзаконови нормативни актове, свързани с неговото приложение. В тази връзка в последната кореспонденция 66 на Министерството на правосъдието с Работната група за реформи и инвестиции в Европейската комисия се уточнява от страна на Европейската комисия, че крайният срок за приемането на Наредбата е 1 юли 2026 г. Спазването на срока е от изключително значение за цялостното задоволително изпълнение на етапа. В противен случай е налице риск от спиране изплащането на безвъзмездна финансова помощ съгласно чл. 24, пар. 6 от Регламент (ЕС) 2021/231 на Европейския парламент и на Съвета от 12.02.2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост. 3. Понятия в ЗППИ, които следва да бъдат изяснени в 3. Не се приема. 3. Съгласно чл. 51, ал. 1 Наредбата с цел яснота и предвидимост на задължението ЗНА задължително за регистриране: тълкуване на нормативен акт Основният проблем на правния режим, създаден със ЗППИ и дава органът, издал акта. Не подлежащ на доразвиване с наредбата, е употребата на е възможно с подзаконов неясни понятия при определянето на задължения, нормативен акт да се неизпълнението на които ще се санкционира с глоби в тълкуват понятия на закона. размер от 2500 – 7500 €. Така например, употребени са понятията „контакт“, „комуникация“, определения за които не са дадени, но не е изяснена и връзката и съотношението помежду им, както и с други понятия, например „обществена консултация“. Доколкото в закона изрично се приема фикцията, че 67 участието в 9 контакта с органи на властта и техните съветници в рамките на 3 месеца представлява основание за регистрация по ЗППИ, то е необходимо да се изясни какво се смята за „контакт“. Представлява ли „контакт“ официалното подаване на становище на официалния адрес на електронна поща на дадено министерство в рамките на обявено обществено обсъждане, среща в сградата на министерството с министър или заместник-министър, среща в кафене с подобна личност, телефонен разговор, разменено съобщение в социална мрежа, например Фейсбук? В еднаква степен ли се смятат за контакт кореспонденция в Месинджър и публичен диалог във Фейсбук? На тези и много други подобни въпроси, които произтичат от неясния и противоречив закон, не е даден отговор в предложената на обсъждане наредба, а тъкмо такова бе очакването на обществото от нормотворческата инициатива. 4. Участието в обществените консултации по проекти за 4. Коментарът е 4. Предложението излиза закони и подзаконови нормативни актове е право: насочен към извън предметния обхват на Друга неяснота, която е допусната в закона и се нуждае от съдържанието на наредбата. изясняване, е че се създава впечатлението, че обществените закона, а не на консултации по проекти за нормативни актове попадат в наредбата. режима на регистрация по ЗППИ. Тук следва да се подчертае обаче, че участието в процедури по обществено обсъждане на проекти на нормативни актове е регламентирано в Закона за нормативните актове (чл. 26 - 28), на общи административни актове – в чл. 66 – 72 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, а на стратегически документи – пак в чл. 66 – 74 от АПК или в отделните специални закони, като например Закона за опазване на околната среда и други. В тези закони е регламентирано право на участие на заинтересованите в тези производства по обществено участие/ обществено обсъждане/ консултации. Това участие и изразяването на позиции в тези дискусии е упражняване на лични права, а не „представителство на интереси“. Това е така, тъй като всяко физическо или юридическо лице има собствено право на участие в процесите на вземане на решения, собствено право 68 на изразяване на мнение, собствено право да разпространява информация. Тезата, че тези проявни форми на лично упражняване на права не представляват форми на лично участие, а „представителство“ на чужди интереси, противоречи на Конституцията, Европейската конвенция за правата на човека, Международния пакт за гражданските и политическите права и правото на Европейския съюз. По тази причина е необходимо в наредбата да бъдат прецизно и надлежно отграничени хипотезите на легитимно упражняване на основни права от хипотезите, в които следва да бъде регистрирано представителството на интереси в неформални контакти с властта. В настоящия текст на проекта за наредба такава уредба липсва. 5. Участието в обществените консултации по проекти за 5. Коментарът е 5. Предложението излиза стратегически документи е право: насочен към извън предметния обхват на Същите съображения, изложени в предходния параграф, са съдържанието на наредбата. приложими и по отношение на обществените консултации закона, а не на по стратегически и други документи от общо значение. В наредбата. ратифицираната и обнародвана от България Конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процесите на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда е изрично предвидено правото на участие в тези процеси. Определението на понятието „информация за околната среда“ е изключително широко и обхваща всяка информация, която се отнася до компонентите и факторите, както и друга информация. Предвиждането на условности, ограничения и тежести като предпоставка за участие в процесите на вземане на решения представляват нарушение на Конвенцията, която е пряко приложима и е с предимство пред нормите на вътрешното право, които й противоречат, съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията. В наредбата не е отчетена спецификата на обществените обсъждания на стратегически и други документи от общо значение, свързани с околната среда, което следваше да бъде направено. 6. Регистрация, календар на срещите и списъци със 6. Не се приема. 6. Не се съдържа конкретно 69 съветници: предложение. Съгласно чл. В ЗППИ не е направена ясна връзка между регистрацията на 15, ал. 1 ЗППИ вписванията лицата, извършващи „представителство на интереси“ и в Регистъра се извършват календарите на срещите. Така например не става ясно, след самостоятелно от лицата по като администрациите ще съставят и поддържат календари чл. 13, ал. 1 по електронен на срещите, каква е пречката да извършват и регистрирането път, като регистрацията не на съответните лица. Друг проблем пред прилагането на подлежи на одобрение от закона се явява неизвестността на това, кои са съветниците служител на на Министерския съвет, министрите и другите органи на администрацията. изпълнителната власт. Такива публични регистри с имената на съветниците липсват, а преди неотдавна се наложи да бъде водено съдебно дело срещу отказ по ЗДОИ, за да бъдат предоставени по заявление, подадено по реда на закона, имената на съветниците в политически кабинет. При това положение остава неясно как се очаква частните лица, които са се срещнали с такива съветници, да гадаят дали даден човек е съветник или не. Тоест, няма как незнаещите с кого са разговаряли или кореспондирали да преброят въпросната среща или кореспонденция като „контакт“ по смисъла на закона, за да установят дали трябва да се регистрират. Отговор на този въпрос в проекта за наредба също не е даден. 7. Предложения: 7. Не се приема. 7. Предложението излиза Предвид изложеното предлагаме проектът за наредба да извън обхвата на законовата бъде изцяло преработен по начин, който да дава отговор делегация. на посочените въпроси и да дава необходимата яснота на неясните и противоречиви понятия и изрази, употребени в ЗППИ. Предлагаме Министерството на правосъдието да предприеме сериозно преразглеждане на основни положения в приетия през март 2026 г. ЗППИ и да изготви нов проект на закон или съществени изменения в съществуващия закон, а след това да се изработи проект за наредба. 70