Проект на Наредба № 22 от 11.10.2018 г. за техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища

Наредба № 22 от 11.10.2018 г. за техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища (по-нататък за краткост „Наредба № 22“) е издадена в изпълнение на законовата делегация по чл. 72, ал. 3 от Кодекса на търговското корабоплаване (КТК) и с разпоредбите ѝ са въведени изискванията на Директива (ЕС) 2016/1629 на Европейския парламент и на Съвета от 14 септември 2016 г. за установяване на техническите изисквания за плавателните съдове по вътрешните водни пътища, за изменение на Директива 2009/100/ЕО и за отмяна на Директива 2006/87/ЕО (ОВ, L 252, 16 септември 2016 г.), както е изменена и допълнена с приетите от Европейската комисия Делегирана директива (ЕС) 2018/970 от 18 април 2018 г. (ОВ, L 174, 10 юли 2018 г.) и делегирани регламенти (ЕС) № 2019/1668 от 26 юни 2019 г. (ОВ, L 256, 7 октомври 2019 г.), (ЕС) 2021/1308 от 28 април 2021 г. (ОВ, L 284, 9 август 2021 г.) и (ЕС) 2023/2477 от 30 август 2023 г. (ОВ, L 2477, 7 ноември 2023 г.), поправена – ОВ, L 181, 5 юли 2019 г. (по нататък за краткост „Директива (ЕС) 2016/1629“).На 16 декември 2025 г. влезе в сила Делегиран регламент (ЕС) 2025/2177 на Комисията от 9 септември 2025 г. за изменение на Директива (ЕС) 2016/1629 на Европейския парламент и на Съвета с цел актуализиране на позоваването на последния европейски стандарт за определяне на технически изисквания за плавателните съдове по вътрешните водни пътища (ES-TRIN 2025) (ОВ, L 2177, 26 ноември 2025 г.) (Делегиран регламент (ЕС) 2025/2177), който се прилага от 1 януари 2026 г.Съгласно чл. 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2025/2177 Приложение II към Директива (ЕС) 2016/1629 се изменя, считано от 1 януари 2026 г. Приложението се отнася до корабите, плаващи по вътрешните водни пътища, спрямо които се прилагат техническите изисквания, които се съдържат в Европейския стандарт за определяне на технически изисквания за плавателните съдове от вътрешно корабоплаване (ES-TRIN), в редакцията му от 2025 г. – ES-TRIN 2025/1, вместо досегашната ES-TRIN 2023/11. Стандартът ES-TRIN е разработен от Европейския комитет за стандарти в областта на корабоплаването по вътрешните водни пътища (CESNI), създаден през 2015 г. по инициатива на Централната комисия за корабоплаване по Рейн и с подкрепата на Европейската комисия. На всеки 2 г. CESNI преразглежда и актуализира стандарта.Пълният текст на стандарта ES-TRIN съставлява съдържанието на приложение № 2 към чл. 5 от Наредба № 22, обнародвано като притурка на „Държавен вестник“. Влизането в сила на Делегиран регламент (ЕС) 2025/2177 налага това приложение да бъде изменено, така че досегашният му текст (ES-TRIN 2023/11) да бъде заменен с новата редакция на стандарта – ES-TRIN 2025/1.Предлаганият проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 22 е изготвен в изпълнение на мярка № 81 от Плана за действие за 2026 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, приет с Решение № 84 на Министерския съвет от 2026 г., и има за цел да бъдат приети национални мерки за изпълнение на Делегиран регламент (ЕС) 2025/2177.На постигането на тази цел са посветени разпоредбите на § 1 от проекта на наредба относно изменение на приложение № 2 към чл. 5 от Наредба № 22, § 2 от проекта на наредба, предвиждащ обнародване на измененото приложение № 2 като притурка на „Държавен вестник“, и заключителната разпоредба на § 3 от проекта на наредба, с които се предвижда изменителната наредба да влезе в сила от деня на обнародването ѝ в „Държавен вестник“.Както беше споменато по-горе, приложение № 2 към чл. 5 от Наредба № 22 и към този момент е обнародвано като притурка на „Държавен вестник“. Параграф 2 от проекта на наредба продължава досегашната практика, като съобразява разпоредбата на чл. 6 от Закона за „Държавен вестник“ и значителния обем на стандарта ES-TRIN 2025/1– около 550 страници, включващи множество таблици, математически формули, схеми и диаграми.Предлаганото разрешение изменителният подзаконов нормативен акт да влезе в сила незабавно, от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ се основава на следното обстоятелство: разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2025/2177, съгласно която актът на вторичното право на Европейския съюз се прилага пряко в държавите членки считано от 1 януари 2026 г.Очакваните резултати от прилагането на предлагания проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 22 са приемане на национални мерки за изпълнение на Делегиран регламент (ЕС) 2025/2177.Приемането на предлагания проект на наредба няма да окаже въздействие върху държавния бюджет. Същият не предвижда извършване на нови, неуредени до този момент дейности на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, в това число и нови административни услуги, поради което не са необходими допълнителни разходи, трансфери или други плащания по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията и Изпълнителна агенция „Морска администрация“, нито промяна в утвърдената щатна численост на последната.С предлагания проект на наредба се приемат национални мерки за изпълнение на акт на вторичното право на Европейския съюз с пряко действие (Делегиран регламент (ЕС) 2025/2177), което не налага изработване на таблица за съответствие с нормите на европейското право, но е приложено становище на Работна група 9 „Транспортна политика“ към Съвета по европейските въпроси.На основание чл. 26, ал. 2 – 4 от Закона за нормативните актове проектът на наредба, заедно с доклада към него, е публикуван за обществено обсъждане за срок от 30 дни на страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации на Министерски съвет.

Наредба № 22 от 11.10.2018 г. за техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища (по-нататък за краткост „Наредба № 22“) е издадена в изпълнение на законовата делегация по чл. 72, ал. 3 от Кодекса на търговското корабоплаване (КТК) и с разпоредбите ѝ са въведени изискванията на Директива (ЕС) 2016/1629 на Европейския парламент и на Съвета от 14 септември 2016 г. за установяване на техническите изисквания за плавателните съдове по вътрешните водни пътища, за изменение на Директива 2009/100/ЕО и за отмяна на Директива 2006/87/ЕО (ОВ, L 252, 16 септември 2016 г.), както е изменена и допълнена с приетите от Европейската комисия Делегирана директива (ЕС) 2018/970 от 18 април 2018 г. (ОВ, L 174, 10 юли 2018 г.) и делегирани регламенти (ЕС) № 2019/1668 от 26 юни 2019 г. (ОВ, L 256, 7 октомври 2019 г.), (ЕС) 2021/1308 от 28 април 2021 г. (ОВ, L 284, 9 август 2021 г.) и (ЕС) 2023/2477 от 30 август 2023 г. (ОВ, L 2477, 7 ноември 2023 г.), поправена – ОВ, L 181, 5 юли 2019 г. (по нататък за краткост „Директива (ЕС) 2016/1629“). На 16 декември 2025 г. влезе в сила Делегиран регламент (ЕС) 2025/2177 на Комисията от 9 септември 2025 г. за изменение на Директива (ЕС) 2016/1629 на Европейския парламент и на Съвета с цел актуализиране на позоваването на последния европейски стандарт за определяне на технически изисквания за плавателните съдове по вътрешните водни пътища (ES-TRIN 2025) (ОВ, L 2177, 26 ноември 2025 г.) (Делегиран регламент (ЕС) 2025/2177), който се прилага от 1 януари 2026 г. Съгласно чл. 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2025/2177 Приложение II към Директива (ЕС) 2016/1629 се изменя, считано от 1 януари 2026 г. Приложението се отнася до корабите, плаващи по вътрешните водни пътища, спрямо които се прилагат техническите изисквания, които се съдържат в Европейския стандарт за определяне на технически изисквания за плавателните съдове от вътрешно корабоплаване (ES-TRIN), в редакцията му от 2025 г. – ES-TRIN 2025/1, вместо досегашната ES-TRIN 2023/11. Стандартът ES-TRIN е разработен от Европейския комитет за стандарти в областта на корабоплаването по вътрешните водни пътища (CESNI), създаден през 2015 г. по инициатива на Централната комисия за корабоплаване по Рейн и с подкрепата на Европейската комисия. На всеки 2 г. CESNI преразглежда и актуализира стандарта. Пълният текст на стандарта ES-TRIN съставлява съдържанието на приложение № 2 към чл. 5 от Наредба № 22, обнародвано като притурка на „Държавен вестник“. Влизането в сила на Делегиран регламент (ЕС) 2025/2177 налага това приложение да бъде изменено, така че досегашният му текст (ES-TRIN 2023/11) да бъде заменен с новата редакция на стандарта – ES-TRIN 2025/1. Предлаганият проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 22 е изготвен в изпълнение на мярка № 81 от Плана за действие за 2026 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, приет с Решение № 84 на Министерския съвет от 2026 г., и има за цел да бъдат приети национални мерки за изпълнение на Делегиран регламент (ЕС) 2025/2177. На постигането на тази цел са посветени разпоредбите на § 1 от проекта на наредба относно изменение на приложение № 2 към чл. 5 от Наредба № 22, § 2 от проекта на наредба, предвиждащ обнародване на измененото приложение № 2 като притурка на „Държавен вестник“, и заключителната разпоредба на § 3 от проекта на наредба, с които се предвижда изменителната наредба да влезе в сила от деня на обнародването ѝ в „Държавен вестник“. Както беше споменато по-горе, приложение № 2 към чл. 5 от Наредба № 22 и към този момент е обнародвано като притурка на „Държавен вестник“. Параграф 2 от проекта на наредба продължава досегашната практика, като съобразява разпоредбата на чл. 6 от Закона за „Държавен вестник“ и значителния обем на стандарта ES-TRIN 2025/1– около 550 страници, включващи множество таблици, математически формули, схеми и диаграми. Предлаганото разрешение изменителният подзаконов нормативен акт да влезе в сила незабавно, от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ се основава на следното обстоятелство: разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2025/2177, съгласно която актът на вторичното право на Европейския съюз се прилага пряко в държавите членки считано от 1 януари 2026 г. Очакваните резултати от прилагането на предлагания проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 22 са приемане на национални мерки за изпълнение на Делегиран регламент (ЕС) 2025/2177. Приемането на предлагания проект на наредба няма да окаже въздействие върху държавния бюджет. Същият не предвижда извършване на нови, неуредени до този момент дейности на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, в това число и нови административни услуги, поради което не са необходими допълнителни разходи, трансфери или други плащания по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията и Изпълнителна агенция „Морска администрация“, нито промяна в утвърдената щатна численост на последната. С предлагания проект на наредба се приемат национални мерки за изпълнение на акт на вторичното право на Европейския съюз с пряко действие (Делегиран регламент (ЕС) 2025/2177), което не налага изработване на таблица за съответствие с нормите на европейското право, но е приложено становище на Работна група 9 „Транспортна политика“ към Съвета по европейските въпроси. На основание чл. 26, ал. 2 – 4 от Закона за нормативните актове проектът на наредба, заедно с доклада към него, е публикуван за обществено обсъждане за срок от 30 дни на страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации на Министерски съвет.

Европейски комитет за стандарти в корабоплаването по вътрешните водни пътища (CESNI) Европейски стандарт за определяне на технически изисквания за плавателните съдове от вътрешно корабоплаване (ES-TRIN) Забележка: Европейският стандарт за определяне на технически изисквания за плавателните съдове от вътрешно корабоплаване (ES-TRIN) е съставен на работните езици на Европейския комитет за стандарти в областта на корабоплаването по вътрешните водни пътища (CESNI) – английски, френски, нидерландски и немски. СЪДЪРЖАНИЕ ЧАСТ I ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ 1 Глава 1 Общи положения 1 Член 1.01 Oпределения 1 Член 1.02 Инструкции за прилагането на настоящия стандарт 10 Глава 2 Процедура 11 ЧАСТ II РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО КОРАБНАТА КОНСТРУКЦИЯ, СЪОРЪЖЕНИЯТА И ОБОРУДВАНЕТО 12 Глава 3 Изисквания към корабната конструкция 12 Член 3.01 Основни правила 12 Член 3.02 Якост и устойчивост 12 Член 3.03 Корпус 13 Член 3.04 Машинни и котелни отделения, бункери 14 Глава 4 Безопасно разстояние, надводен борд и скали на газене 16 Член 4.01 Безопасно разстояние 16 Член 4.02 Надводен борд 16 Член 4.03 Товарни марки 18 Член 4.04 Скали на газене 20 Член 4.05 Специфични изисквания, приложими за плавателни съдове, плаващи по водни пътища от зона 4 20 Глава 5 Маневреност 22 Член 5.01 Общи положения 22 Член 5.02 Ходови изпитвания 22 Член 5.03 Изпитвателен полигон 22 Член 5.04 Степен на натоварване на плавателни съдове и състави от плавателни съдове при ходовите изпитвания 22 Член 5.05 Използване на бордови съоръжения при ходовите изпитвания 22 Член 5.06 Предписана скорост (напред) 23 Член 5.07 Способност за спиране 23 Член 5.08 Способност за движение на заден ход 23 Член 5.09 Способност за отклоняване 23 Член 5.10 Способност за завиване 23 Глава 6 Рулева система 24 Член 6.01 Общи изисквания 24 Член 6.02 Задвижващо звено на рулевия апарат 24 Член 6.03 Хидравлично задвижващо звено на рулевия апарат 25 Член 6.04 Източник на енергия 25 Член 6.05 Ръчно задвижване 25 Член 6.06 Системи с винто-рулеви колони, водометни, крилчати движители и носови подрулващи устройства 26 Член 6.07 Индикатори и устройства за следене 26 Член 6.08 Регулатори на ъгловата скорост на завиване 26 Член 6.09 Изпитване 27 Глава 7 Рулева рубка 29 Член 7.01 Общи положения 29 Член 7.02 Безпрепятствена видимост 29 Член 7.03 Общи изисквания към оборудването за управление, индикация и следене 30 Член 7.04 Специфични изисквания към оборудването за управление, индикация и следене на главните двигатели и рулевата система 30 Член 7.05 Навигационни светлини, светлинни и звукови сигнали 32 Член 7.06 Навигационни и информационни устройства 32 Член 7.07 Радиотелефонни системи за плавателни съдове с рулеви рубки, проектирани за управление с радиолокационни средства от едно лице 33 Член 7.08 Съоръжения за вътрешнокорабна комуникация на борда 33 Член 7.09 Алармена система 34 Член 7.10 Отопление и вентилация 34 Член 7.11 Оборудване за работа с кърмови котви 34 Член 7.12 Издигащи се рулеви рубки 34 Член 7.13 Вписване в Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване за плавателни съдове с рулеви рубки, проектирани за управление с радиолокационни средства от едно лице 35 Член 7.14 Прибиращи се рулеви рубки 36 Глава 8 Конструкция на двигателя 37 Член 8.01 Общи положения 37 Член 8.02 Оборудване за безопасност 37 Член 8.03 Задвижващи системи 38 Член 8.04 Изпускателна система на двигателя 38 Член 8.05 Резервоари за гориво, тръби и принадлежности 39 Член 8.06 Съхраняване на смазочно масло, тръби и принадлежности 40 Член 8.07 Съхранение на масла, използвани в силови трансмисии, системи за управление и задействане и системи за отопление, тръбопроводи и принадлежности 41 Член 8.08 Системи за изпомпване и осушаване на трюма 42 Член 8.09 Съхранение на замърсена с нефтопродукти вода и отработени масла 43 Член 8.10 Шум от плавателни съдове 44 Глава 9 Емисии на газообразни и прахообразни замърсители от двигатели с вътрешно горене 45 Член 9.00 Определения 45 Член 9.01 Общи разпоредби 45 Член 9.02 Вписване в Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване 46 Член 9.03 Разпоредби за монтирането на двигатели с вътрешно горене 46 Член 9.04 Инструкции на производителя на двигателя 46 Член 9.05 Изпитвания на двигатели с вътрешно горене 47 Член 9.06 Изпитвания на монтажа 47 Член 9.07 Междинни изпитвания 47 Член 9.08 Специални изпитвания 48 Член 9.09 Специфични изисквания относно системи за последваща обработка на отработените газове 48 Член 9.10 Ремонт на двигатели в експлоатация 49 Глава 10 Електрическо оборудване и електрически инсталации 51 Член 10.01 Общи положения 51 Член 10.02 Електроснабдителни системи 51 Член 10.03 Защита срещу достъп до опасни части, срещу чужди твърди тела и проникване на вода 52 Член 10.04 Защита от експлозия 54 Член 10.05 Заземяване 55 Член 10.06 Максимално допустимо напрежение 55 Член 10.07 Разпределителни системи 57 Член 10.08 Връзка с брега или други външни мрежи 57 Член 10.09 Електрозахранване за друго плавателно средство 58 Член 10.10 Генератори, двигатели и трансформатори 59 Член 10.11 Батерии, акумулатори и техните зарядни устройства 58 Член 10.12 Комутационна и пусковорегулираща апаратура 61 Член 10.13 Аварийни прекъсвачи 63 Член 10.14 Арматура за инсталации 63 Член 10.15 Кабели, изолирани кабели и кабелни системи 63 Член 10.16 Осветителни инсталации 65 Член 10.17 Навигационни светлини 65 Член 10.18 Силова електроника 65 Член 10.19 Алармени системи и системи за безопасност за механични инсталации 66 Член 10.20 Условия на изпитване на електронни съоръжения 67 Член 10.21 Електромагнитна съвместимост 68 Глава 11 Специални разпоредби, приложими към електрически задвижващи системи 69 Член 11.00 Определения 69 Член 11.01 Общи разпоредби за електрическо задвижване на плавателния съд 69 Член 11.02 Генератори, трансформатори и разпределителни табла за електрическо задвижване на плавателни съдове 70 Член 11.03 Електрически двигатели за електрическо задвижване на плавателни съдове 71 Член 11.04 Силова електроника за електрическо задвижване на плавателни съдове 71 Член 11.05 Оборудване за мониторинг 71 Член 11.06 Контрол, регулиране и автоматично ограничаване на мощността 72 Член 11.07 Защита на електрическото задвижване на плавателен съд 72 Член 11.08 Изпитване на електрическото задвижване на плавателен съд 73 Глава 12 Електронно оборудване и системи 75 Глава 13 Оборудване 76 Член 13.01 Котвено оборудване 76 Член 13.02 Друго оборудване 78 Член 13.03 Преносими пожарогасители 80 Член 13.04 Постоянно монтирани противопожарни системи за защита на жилищни помещения, рулеви рубки и помещения за пътници 81 Член 13.05 Постоянно монтирани противопожарни системи за защита на машинните, котелните и помпените отделения 82 Член 13.06 Постоянно монтирани противопожарни системи за защита на предмет 90 Член 13.07 Корабни лодки 91 Член 13.08 Спасителни кръгове и спасителни жилетки 92 Глава 14 Безопасност на работното място 93 Член 14.01 Общи положения 93 Член 14.02 Защита срещу падане 93 Член 14.03 Размери на работното място 94 Член 14.04 Палубни проходи 94 Член 14.05 Достъп до работните места 94 Член 14.06 Изходи и аварийни изходи 95 Член 14.07 Подвижни стълби, стъпала и подобни приспособления 95 Член 14.08 Вътрешни помещения 95 Член 14.09 Защита против шум и вибрации 96 Член 14.10 Капаци на люковете 96 Член 14.11 Лебедки 96 Член 14.12 Кранове 97 Член 14.13 Съхранение на запалими течности 98 Глава 15 Жилищни помещения 99 Член 15.01 Общи положения 99 Член 15.02 Специални изисквания към проектирането на жилищни помещения 99 Член 15.03 Санитарни съоръжения 100 Член 15.04 Камбузи 101 Член 15.05 Инсталации за питейна вода 101 Член 15.06 Отопление и вентилация 102 Член 15.07 Други съоръжения в жилищните помещения 102 Глава 16 Работещо с гориво оборудване за отопление, приготвяне на храна и охлаждане 103 Член 16.01 Общи положения 103 Член 16.02 Използване на течни горива и оборудване, работещо с мазут 103 Член16.03 Печки с изпарителни мазутни горелки и отоплителни устройства с разпрашаващи нафтови горелки 103 Член 16.04 Печки с изпарителни мазутни горелки 104 Член 16.05 Отоплителни устройства с разпрашаващи нафтови горелки 104 Член 16.06 Вентилаторни отоплителни устройства 105 Член 16.07 Отопление с твърдо гориво 105 Глава 17 Битови уредби, работещи с втечнен газ 106 Член 17.01 Общи положения 106 Член 17.02 Инсталации 106 Член 17.03 Бутилки 106 Член 17.04 Местоположение и разположение на захранващите секции 106 Член 17.05 Резервни и празни бутилки 107 Член 17.06 Регулатори на налягането 107 Член 17.07 Налягане 107 Член 17.08 Тръбопроводи и гъвкави тръби 108 Член 17.09 Разпределителна система 108 Член 17.10 Консумиращи газ уреди и тяхното монтиране 108 Член 17.11 Вентилация и отвеждане на отработените газове 109 Член 17.12 Инструкции за експлоатация 109 Член 17.13 Приемно изпитване 109 Член 17.14 Условия на изпитване 110 Член 17.15 Атестация 111 Глава 18 Бордови станции за пречистване на отпадъчни води 112 Член 18.00 Определения 112 Член 18.01 Общи разпоредби 113 Член 18.02 Заявление за одобрение на типа 114 Член 18.03 Процедура за одобряване на типа 115 Член 18.04 Изменение на одобренията на типа 115 Член 18.05 Съответствие на одобрението на типа 117 Член 18.06 Проверка на серийните номера 117 Член 18.07 Съответствие на производството 118 Член 18.08 Несъответствие с одобрения тип бордова станция за пречистване на отпадъчни води 118 Член 18.09 Тест за инсталиране и ефективност 119 Член 18.10 Измерване на произволна проба / Специален тест 120 Член 18.11 Ръководство и инструкции за експлоатация“ 121 ЧАСТ III СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ 121 Глава 19 Специални разпоредби, приложими за пътническите плавателни съдове 121 Член 19.01 Общи разпоредби 121 Член 19.02 Корпус 122 Член 19.03 Устойчивост 124 Член 19.04 Безопасно разстояние и надводен борд 131 Член 19.05 Максимално допустим брой пътници 131 Член 19.06 Помещения и пространства за пътници 131 Член 19.07 Задвижваща система 137 Член 19.08 Устройства и оборудване за безопасност 137 Член 19.09 Спасително оборудване 138 Член 19.10 Електрическо оборудване 140 Член 19.11 Противопожарна защита 142 Член 19.12 Гасене на пожари 148 Член 19.13 Организация на безопасността 150 Член 19.14 Съоръжения за събиране и изхвърляне на отпадъчни води 152 Член 19.15 Изключения за определени пътнически плавателни съдове 152 Глава 20 Специални разпоредби, приложими за пътническите ветроходни плавателни съдове, които не плават по река Рейн (зона R) 155 Член 20.01 Прилагане на части II и III 155 Член 20.02 Изключения за някои пътнически ветроходни плавателни съдове 155 Член 20.03 Изисквания за устойчивостта на ветроходни плавателни съдове 155 Член 20.04 Изисквания относно корабната конструкция и механика 156 Член 20.05 Такелаж в общия случай 156 Член 20.06 Мачти и рангоут в общия случай 156 Член 20.07 Специални разпоредби за мачтите 157 Член 20.08 Специални разпоредби за стенгите 158 Член 20.09 Специални разпоредби за бушпритите 159 Член 20.10 Специални разпоредби относно утлегарите 159 Член 20.11 Специални разпоредби относно грот-гиковете 160 Член 20.12 Специални разпоредби за гафелите 160 Член 20.13 Общи разпоредби относно неподвижния и подвижния такелаж 160 Член 20.14 Специални разпоредби относно неподвижния такелаж 161 Член 20.15 Специални разпоредби относно подвижния такелаж 162 Член 20.16 Арматура и части на такелажа 164 Член 20.17 Платна 164 Член 20.18 Оборудване 164 Член 20.19 Изпитване 164 Глава 21 Специални разпоредби, приложими за плавателни средства, предназначени да бъдат част от тласкан или влачен състав от плавателни средства или бордово свързана група 166 Член 21.01 Плавателни средства, пригодни да тласкат 166 Член 21.02 Плавателни средства, пригодни да бъдат тласкани 166 Член 21.03 Плавателни средства, пригодни да задвижват бордово свързани групи 167 Член 21.04 Плавателни средства, пригодени да бъдат задвижвани като част от състави от плавателни средства 167 Член 21.05 Плавателни средства, пригодни да бъдат теглени 167 Член 21.06 Ходови изпитвания на състави от плавателни средства 167 Член 21.07 Вписвания в Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване 168 Глава 22 Специални разпоредби, приложими за плаващи съоръжения 169 Член 22.01 Общи положения 169 Член 22.02 Изключения 169 Член 22.03 Допълнителни изисквания 169 Член 22.04 Остатъчно безопасно разстояние 170 Член 22.05 Остатъчен надводен борд 170 Член 22.06 Изпитване за накреняване 171 Член 22.07 Потвърждаване на устойчивостта 171 Член 22.08 Потвърждаване на устойчивостта при намален остатъчен надводен борд 173 Член 22.09 Марки и скали на газене 174 Член 22.10 Плаващи съоръжения без потвърждение за устойчивост 174 Глава 23 Специални разпоредби, приложими за плавателни работни средства 175 Член 23.01 Условия за експлоатация 175 Член 23.02 Прилагане на част II 175 Член 23.03 Изключения 175 Член 23.04 Безопасно разстояние и надводен борд 175 Член 23.05 Корабни лодки 176 Глава 24 Специални разпоредби, приложими за традиционни плавателни средства 177 Член 24.01 Прилагане на части II и III 177 Член 24.02 Признаване и вписване в Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване 177 Член 24.03 Други разпоредби и изисквания 179 Глава 25 Специални разпоредби, приложими към морски плавателни съдове 180 Член 25.01 Разпоредби за река Рейн (зона R) 180 Глава 26 Специални разпоредби, приложими към плавателни средства за отдих 182 Член 26.01 Прилагане на част II 182 Глава 27 Специални разпоредби, приложими за плавателни съдове, превозващи контейнери 184 Член 27.01 Общи положения 184 Член 27.02 Ограничителни условия и метод на изчисляване на потвърждението за устойчивост за транспорта на незакрепени контейнери 184 Член 27.03 Ограничителни условия и метод на изчисляване на потвърждението за устойчивост за транспорта на закрепени контейнери 186 Член 27.04 Процедура за оценка на устойчивостта на борда 188 Глава 28 Специални разпоредби по отношение на плавателни средства с дължина над 110 m 189 Член 28.01 Прилагане на част II 189 Член 28.02 Якост 189 Член 28.03 Плавателност и устойчивост 189 Член 28.04 Допълнителни изисквания 192 Глава 29 Специални разпоредби, приложими към високоскоростни плавателни съдове 194 Член 29.01 Общи положения 194 Член 29.02 Прилагане на части II и III 194 Член 29.03 Седалки и предпазни колани 195 Член 29.04 Надводен борд 195 Член 29.05 Плавателност, устойчивост и делене на отсеци 195 Член 29.06 Рулева рубка 195 Член 29.07 Допълнително оборудване 196 Член 29.08 Затворени зони 196 Член 29.09 Изходи и маршрути за евакуация 197 Член 29.10 Противопожарна защита и гасене на пожари 197 Глава 30 Специални разпоредби, приложими за плавателни средства, оборудвани със системи за задвижване или спомагателни системи, работещи с горива с температура на възпламеняване, по-ниска или равна на 55°C 198 Член 30.00 Определение 198 Член 30.01 Приложно поле 198 Член 30.02 Общи положения 198 Член 30.03 Задачи на контролния орган и техническата служба, документация 198 Член 30.04 Оценка на риска 199 Член 30.05 Организация на безопасността 201 Член 30.06 Маркиране 202 Член 30.07 Независимо задвижване 203 Член 30.08 Пожарна безопасност 203 Член 30.09 Електрически инсталации 203 Член 30.10 Системи за контрол, наблюдение и безопасност 203 Член 30.11 Тестване 204 Глава 31 Специални разпоредби, приложими за плавателни съдове, които плават с минимален екипаж 205 Член 31.01 Оборудване на плавателния съд 205 Член 31.02 Стандарт S1 205 Член 31.03 Стандарт S2 206 ЧАСТ IV ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ 207 Глава 32 Преходни разпоредби за плавателни средства плаващи по река Рейн (зона R) 207 Член 32.01 Приложимост на преходни разпоредби към плавателни средства, които вече са в експлоатация 207 Член 32.02 Преходни разпоредби за плавателни средства, които вече са в експлоатация 207 Член 32.03 Допълнителни преходни разпоредби за плавателни средства, които са заложени за строеж на или преди 1 април 1976 г. 242 Член 32.04 Други преходни разпоредби 247 Член 32.05 Преходни разпоредби за плавателни средства, които не попадат в обхвата на член 32.01 248 Член 32.06 Корабни лодки, които са били на борда на плавателното средство преди 01.10.2003 г. 280 Глава 33 Преходни разпоредби по отношение на плавателни средства, плаващи изключително по водните пътища извън река Рейн (зона R) 282 Член 33.01 Приложимост на преходните разпоредби към плавателни средства, които вече са в експлоатация 282 Член 33.02 Преходни разпоредби за плавателни средства, които вече са в експлоатация 282 Член 33.03 Допълнителни преходни разпоредби относно плавателните средства, които са заложени за строеж преди 1 януари 1985 г. 308 Член 33.04 Корабни лодки, които са били на борда на плавателното средство преди 01.01.2009 г. 312 Член 33.05 Други преходни разпоредби 312 Приложения към Европейския стандарт 313 ЧАСТ I ИДЕНТИФИКАЦИЯ на плавателния съд И РЕГИСТЪР 314 Приложение 1 Образец на уникалния Европейски идентификационен номер на кораба (УЕИН) 314 Приложение 2 Данни за идентифицирането на плавателния съд 316 Приложение 3 ОБРАЗЦИ НА КОРАБНИ УДОСТОВЕРЕНИЯ ЗА ВЪТРЕШНО КОРАБОПЛАВАНЕ И ОБРАЗЕЦ НА РЕГИСТЪРА НА КОРАБНИТЕ УДОСТОВЕРЕНИЯ ЗА ВЪТРЕШНО КОРАБОПЛАВАНЕ 318 Раздел I Образец на Корабно удостоверение за вътрешно корабоплаване 318 Раздел II Образец на временно Корабно удостоверение за вътрешно корабоплаване 338 Раздел III Образец на допълнително Корабно удостоверение за вътрешно корабоплаване на Съюза 341 Раздел IV Образец на Сертификат за морски плавателни съдове, плаващи по Рейн 343 Раздел V Образец на Приложение „Традиционно плавателно средство“ към Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване съгласно Глава 24 345 Раздел VI Образец на регистър на Корабни удостоверения за вътрешно плаване на плавателни съдове 349 ЧАСТ II ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА СПЕЦИФИЧНО ОБОРУДВАНЕ, ИЗПОЛЗВАНО НА БОРДА 354 Приложение 4 Знаци за безопасност 354 Приложение 5 Навигационни и информационни устройства 358 Раздел I Минимални изисквания и условия на изпитване на навигационното радиолокационно оборудване, използвано за вътрешно корабоплаване 360 Раздел II Минимални изисквания и условия на изпитване на индикаторите на ъгловата скоростна завиване, използвани за вътрешно корабоплаване 366 Раздел III Изисквания по отношение на монтажа и изпитванията на показателите на навигационното радиолокационно оборудване и индикаторите на ъгловата скоростна завиване, използвани за вътрешно корабоплаване 378 Раздел IV Минимални изисквания, изисквания по отношение на монтажа и изпитванията на показателите на оборудване за AIS за вътрешно корабоплаване 382 Раздел V Минимални изисквания, изисквания по отношение на монтажа и изпитванията на показателите на тахографи за вътрешно корабоплаване 384 Раздел VI Удостоверение за монтажа и показателите за навигационно радиолокационно оборудване, индикатори на ъгловата скоростна завиване, оборудване за AIS за вътрешно корабоплаване 387 Приложение 6 Протокол за параметрите на двигателя 389 Приложение 7 Бордови станции за пречистване на отпадъчни води 395 Раздел I Допълнителни разпоредби 396 Раздел II Информационен документ №... във връзка с одобрението на типа на бордовите станции за пречистване на отпадъчни води, предназначени за инсталиране на плавателните съдове по вътрешните водни пътища 399 Раздел II Удостоверение за одобрение на типа 403 Раздел IV Система за номериране на одобренията на типа 411 Раздел V Обобщение на одобренията на типа за типовете бордови станции за пречистване на отпадъчни води 413 Раздел VI Обобщение на произведените бордови станции за пречистване на отпадъчни води 414 Раздел VII Спецификация за бордови станции за пречистване на отпадъчни води с одобрение на типа 415 Раздел VIII Протокол от изпитване на бордови пречиствателни станции за отпадъчни води 416 Раздел IX Процедура на изпитване 423 Приложение 8 Допълнителни разпоредби, приложими за експлоатацията на плавателни средства, оборудвани със задвижване или спомагателни системи, работещи с горива с температура на възпламеняване, по-ниска или равна на 55°C 435 Раздел I Дефиниции 435 Раздел II Съхранение на гориво 437 Раздел III Преобразуватели на енергия 448 Инструкции за прилагането на техническия стандарт 457 ЧАСТ I ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ 458 ESI-I-1 Попълване на Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване 458 ESI-I-2 Експерти и компетентни лица 464 ЧАСТ II РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО КОРАБНАТА КОНСТРУКЦИЯ, СЪОРЪЖЕНИЯТА И ОБОРУДВАНЕТО 467 ESI-II-1 Минимална дебелина на корпуса на баржите 467 ESI-II-2 Монтиране на листове от допълнителна корабна обшивка на корпуса 468 ESI-II-3 Минимална предписана скорост на движение напред, способност за спиране и способност за движение на заден ход 471 ESI-II-4 Способност за отклоняване и за завинване 493 ESI-II-5 Измервания на шума 499 ESI-II-6 Подходящи спомагателни средства за наблюдаване на мъртвата зона 510 ESI-II-7 Съоръжения за събиране на използвани масла 516 ESI-II-8 (оставено непопълнено) 517 ESI-II-9 одобрение и процедура за изпитване на специални котви с намалена маса 518 ESI-II-10 Автоматични спринклерни системи за вода под налягане 522 ESI-II-11 Управляемост на плавателния съд на собствен ход 524 ESI-II-12 Подходяща пожароизвестителна система 525 ESI-II-13 образец на ограничен общ план на електрическа инсталация за плавателни средства, които са заложени на или преди 1 април 1976 г. 530 ESI-II-14 Цветово означение на гърловините за прием 530 ЧАСТ III СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ 532 ESI-III-1 Прилагане на изискванията на глава 19 532 ESI-III-2 Специфични нужди на лица с намалена подвижност по отношение на безопасността 534 ESI-III-3 Здравина на водонепроницаеми прозорци 538 ESI-III-4 Система от указатели за безопасност 539 ESI-III-5 Подходящо оборудване за сигнализиране за наличието на газ 543 ESI-III-6 Свързващи системи и устройства за плавателни средства, годни да задвижват или да бъдат задвижвани в твърдо свързана съвкупност 547 ESI-III-7 Горивни резервоари на плаващи съоръжения 550 ESI-III-8 Плавателни средства за отдих 551 ESI-III-9 Доказателство за плавателност, диферент и устойчивост на разделените части на плавателен съд 552 ESI-III-10 Оборудване за плавателни съдове, които ще бъдат експлоатирани съгласно стандарти S1 или S2 553 ESI-III-11 материали, съответстващи на еквивалентни правила, вместо на Кодекса на процедурите за противопожарни изпитвания 556 ESI-III-12 Разположение на горивните танкове за метанол 556 ЧАСТ IV ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ 560 ESI-IV-1 Прилагане на преходни разпоредби 560 ЧАСТ I ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Глава 1 Общи положения Член 1.01 Определения За целите на настоящия стандарт се прилагат следните определения: 1. Видове плавателни средства 1.1 „ Плавателно средство“ е кораб (плавателен съд) или плаващо съоръжение; 1.2 „Кораб (плавателен съд)“ е кораб (плавателен съд), плаващ по вътрешните водни пътища или морски кораб; 1.3 „Кораб, плаващ по вътрешните водни пътища“ е плавателен съд, предназначен единствено или главно за вътрешно корабоплаване; 1.4 „Морски кораб“ е плавателен съд, одобрен и предназначен предимно за морско или крайбрежно корабоплаване; 1.5 „Моторен танкер“ е кораб предназначен за превоз на товари в стационарни танкове и построен да плава независимо със собствена механична уредба; 1.6 „Моторен товарен кораб“ е плавателен съд, различен от моторен танкер, предназначен за превоз на товари и построен да плава със собствена механична уредба; 1.7 „Канална баржа“ е плавателен съд за вътрешно корабоплаване с дължина не по-голяма от 38,5 m и широчина не по-голяма от 5,05 m; 1.8 „Влекач“ е кораб, построен специално за провеждане на операции по влачене; 1.9 „Тласкач“ е кораб, построен специално за придвижване на тласкан състав; 1.10 „Баржа“ е несамоходна товарна баржа или несамоходна танк-баржа; 1.11 „Танк-баржа“ е плавателен съд, предназначен за превоз на товари в стационарни танкове и построен да бъде влачен, нямащ собствена механична уредба за придвижване или имащ такава само за ограничени маневри; 1.12 „Несамоходна товарна баржа“ е плавателен съд, различен от танк-баржа, предназначен за превоз на товари и построен да бъде влачен, нямащ собствена механична уредба за придвижване или имащ такава само за ограничени маневри; 1.13 „Лихтер“ (тласкаема баржа) е танк-лихтер (тласкаема танк-баржа), товарен лихтер (товарна тласкаема баржа) или лихтер за морски превоз; 1.14 „Танк-лихтер“ (тласкаема танк-баржа) е плавателен съд, предназначен за превоз на товари в стационарни танкове, построен или специално модифициран да бъде тласкан, нямащ собствена механична уредба или имащ такава само за ограничени маневри, когато не е част от тласкан състав; 1.15 „Товарен лихтер“ (товарна тласкаема баржа) е плавателен съд, различен от тласкаем танк-лихтер, построен или специално модифициран да бъде тласкан, нямащ собствена механична уредба или имащ такава само за ограничени маневри, когато не е част от тласкан състав; 1.16 „Лихтер за морски превоз“ е лихтер, построен да бъде превозван на борда на морски кораб и за вътрешно корабоплаване; 1.17 „Пътнически кораб“ е кораб за дневно пътуване или с кабини, построен и екипиран да превозва повече от 12 пътника; 1.18 „Пътнически ветроходен кораб“ е пътническо плавателно средство, построено и екипирано да може да бъде задвижвано и с платна; 1.19 „Пътнически кораб за дневно пътуване“ е пътнически кораб без кабини за нощуване на пътниците; 1.20 „Пътнически кораб с кабини“ е пътнически плавателен съд с кабини за нощуване на пътниците; 1.21 „Високоскоростен кораб“ е плавателно средство способно да развива скорост над 40 km/h спрямо водата; 1.22 „Плаващо съоръжение“ е плаваща инсталация, носеща механично оборудване, например кранове, драги, екскаватори или елеватори; 1.23 „Плаващо работно средство“ е плавателен съд, построен и екипиран за ползване на работни участъци, като баржа за мелиоративни дейности, саморазтоварващи се или понтонни баржи, понтони или плавателни съдове за струпване на камъни; 1.24 „Плавателно средство за отдих“ е плавателен съд, който не е пътнически плавателен съд и е предназначен за спорт или развлечение; 1.25 „Корабна лодка“ е лодка предназначена за превоз, спасяване на хора и имущество и за цели свързани с експлоатацията; 1.26 „Плаващо устройство“ е плаваща конструкция, която обикновено не е предназначена за местене, като плаващ басейн, док, пристан или лодкостоянка; 1.27 „Плаващ обект“ е сал или друга конструкция, обект или съкупност от обекти способна да плава, която не е плавателен съд или плаващо съоръжение или плаващо устройство; 1.28 „Традиционно плавателно средство“ е плавателно средство, което поради възрастта, техническото му състояние или постройка, неговата рядкост, значението му за запазване на традиционни принципи или способи на вътрешно корабоплаване или значението му за продължителен срок от историческа гледна точка, заслужава да бъде съхранено и да се използва с демонстрационна цел в частност, или е реплика на такъв; 1.29 „Реплика на традиционно плавателно средство“ е плавателно средство, което в голяма степен е изградено от оригинални материали с помощта на подходящ метод на строителство, съгласно планове или шаблони за традиционно плавателно средство. 2. Съвкупности от плавателни средства 2.1 „Състав“ е твърдо свързан или влачен състав от плавателни средства; 2.2 „Формирование“е начинът, по който е образуван съставът от плавателни средства; 2.3 „Твърдо свързан състав“ е тласкан състав или бордово свързана група; 2.4 „Тласкан състав“ е съвкупност от твърдо свързани плавателни средства, най-малко едно от които е разположено пред плавателното средство, обезпечаващо придвижването на състава, наричано „тласкач“; състав, състоящ се от тласкач и тласкани плавателни средства, при съединяването на които се допуска подвижност във връзката, също се разглежда като твърдо свързан състав; 2.5 „Бордово свързана група“ е съвкупност от плавателни средства, твърдо свързани борд към борд, нито едно от които не е разположено пред плавателното средство, задвижващо съвкупността; 2.6 „Влачен състав“ е съвкупност от едно или повече плавателни средства, плаващи устройства или плаващи обекти, влачени от едно или повече самоходни плавателни средства, явяващи се част от състава. 3. Особени зони на борда 3.1 „Главно машинно отделение“ е помещение, в което са монтирани двигателите за задвижването; 3.2 „Машинно отделение“ е помещение, в което са монтирани двигатели с вътрешно горене; 3.3 „Котелно отделение“ е помещение с работещи с гориво установки, предназначени за производство на пара или подгряване на течен топлоносител; 3.4 „Електрическо сервизно помещение“ е помещение, в което са разположени компоненти от електрическа задвижваща система като контролни табла или електрически двигатели и което не е машинно отделение; 3.5 „Закрита надстройка“е водонепроницаема, твърда, непрекъсната конструкция с твърди стени, съединени с палубата по стабилен и водонепроницаем начин; 3.6 „Рулева рубка“ е помещението, в което са инсталирани всички прибори за управление и наблюдение, необходими за маневриране на плавателния съд; 3.7 „Жилищно помещение“ е пространство, предназначено за използване от лицата, които обикновено живеят на борда; такива помещения са камбузи, тоалетни и хигиенни помещения, перални, проходи, но не и рулевата рубка; 3.8 „Помещения за пътници“ са помещения на борда, предвидени за пътниците, и затворени места като салони, офиси, магазини, фризьорски салони, сушилни, перални, сауни, тоалетни, хигиенни помещения, свързващи коридори и стълбища, които не са оградени със стени; 3.9 „Център за управление“ е рулева рубка, място, което съдържа авариен електрически захранващ агрегат или части от него или място с център, с постоянно присъствие на обслужващия персонал или членове на екипажа, например за оборудване на система за противопожарна сигнализация, дистанционно управление на врати или противопожарни клапани; 3.10 „Стълбищна шахта“ е клетката на вътрешно стълбище или на асансьор; 3.11 „Салон“ е жилищно помещение или помещение за пътници. На борда на пътническите плавателни съдове камбузът не се разглежда като салон; 3.12 „Камбуз“ е помещение с печка или друг подобен уред за готвене; 3.13 „Складово помещение“ е помещение за съхранение на запалими течности или помещение с площ над 4 m2 за съхранение на провизии; 3.14 „Трюм“ е част от плавателния съд, ограничена от носови и кърмови прегради, открита или закрита посредством капаци на люкове, предназначена за превоз на стоки, които са опаковани или насипни, или за поместване на резервоари, непредставляващи част от корпуса; 3.15 „Неподвижно закрепен резервоар“ е резервоар, съединен с плавателния съд, стените на който са образувани от самия корпус или са отделени от корпуса; 3.16 „Работно място“е мястото, където членовете на екипажа изпълняват своите задължения, включително траповете, крановете и корабните лодки; 3.17 „Проход“е място, предназначено за нормално придвижване на лица и товари; 3.18 „Безопасна зона“е зоната, ограничена отвън от вертикална повърхност, преминаваща на разстояние 1/5  успоредно на контура на корпуса в равнината на максималното газене; 3.19 „Сборни пунктове“ са части на плавателния съд, които са специално защитени и в които хората се събират в случай на опасност; 3.20 „Пунктове за евакуация“ са места на плавателния съд, откъдето може да се осъществява евакуация на пътниците; 3.21 „Експлозивна атмосфера“ е смес с въздуха, при атмосферни условия, на запалими вещества под формата на газ, изпарения, прах, влакна или летящи частици, която, след като веднъж бъде запалена, позволява самостоятелно разпространение на пламъка; 3.22 „Опасна зона“ е зона, в която е налице или може да се очаква да е налице атмосфера, съдържаща експлозивни газове в количества, изискващи специални предпазни мерки относно конструкцията, инсталирането и използването на оборудването; 3.23 „Зони“ е класификация на опасните зони въз основа на честотата на възникване и времетраенето до разсейване на експлозивна атмосфера; „Зона 0“: зони, в които експлозивна атмосфера съществува непрекъснато, или за дълги периоди, или често; „Зона 1“: зони, в които при нормални условия на работа понякога е вероятно да възникне експлозивна атмосфера; „Зона 2“: зони, в които при нормални условия на работа не е вероятно да възникне експлозивна атмосфера, но дори и да възникне, ще се задържи само за кратък период. Тези зони включват зоните непосредствено граничещи със зона 1, които не са отделени една от друга по газонепроницаем начин; 3.24 „Сертифициран обезопасен вид електрическо оборудване“ е електрическо оборудване, което е било изпитано и одобрено от компетентния орган по отношение на безопасността на експлоатация в експлозивна атмосфера. 4. Морски инженерни термини 4.1 „Равнина на максималното газене“ е водна равнина, съответстваща на максималното газене, при което плавателното средство се допуска да плава; 4.2 „Безопасно разстояние“ е разстоянието между равнината на максималното газене и успоредната равнина, преминаваща през най-ниската точка, над която плавателното средство не се счита за водонепроницаемо; 4.3 „Остатъчно безопасно разстояние“ е вертикалното оставащо разстояние, в случай че плавателният съд се накрени на една страна, между равнището на водата и най-ниската точка на потопената страна, под което плавателният съд не се счита за водонепроницаем; 4.4 „Надводен борд“ или „“ е разстоянието между равнината на максималното газене и успоредната равнина, преминаваща през най-ниската точка на палубата при борда или при отсъствие на палуба , през най-ниската точка от горния ръб на бордовата обшивка на кораба; 4.5 „Остатъчен надводен борд“ е вертикалното оставащо разстояние, в случай че плавателният съд се накрени на една страна, между равнището на водата и горната повърхност на палубата в най-ниската точка на потопената страна или, при липса на палуба, в най-ниската точка на горния край на стоящата страна на кораба; 4.6 „Пределна линия“ е въображаема линия върху бордовата обшивка, минаваща на не по-малко от 10 cm под палубата на преградите и не по-малко от 10 cm под най-ниската точка на страничната обшивка, която не е водонепроницаема. При липса на палуба на преградите се използва линия, минаваща на не по-малко от 10 cm под най-ниската линия, до която външната обшивка е водонепроницаема; 4.7 „Водоизместване“ или „∀“: потопеният обем на плавателния съд, в m³, във вода с плътност 1000 kg/m³;“. 4.8 „Теглово водоизместване“ или „“ е общото тегло на плавателния съд, включително товара, в тонове; 4.9 „Коефициент на обща пълнота“ или „“ е съотношението между обемното водоизместване и произведението от дължината , ширината и газенето ; 4.10 „Надводна диаметрална равнина“ или „“ е диаметралната равнина на плавателния съд над водолинията в m2; 4.11 „Палуба на преградите“ е палубата, до която достигат изискваните водонепроницаеми прегради и от която се измерва надводният борд; 4.12 „Преграда“ е стена с определена височина, обикновено вертикална, разделяща плавателния съд и свързана с долната част на същия, обшивката или други прегради; 4.13 „Напречна преграда“ е преграда, простираща се от единия до другия борд на плавателния съд; 4.14 „Стена“ е разделителна повърхност, в повечето случаи вертикална; 4.15 „Разделителна стена“ е стена, която не е водонепроницаема; 4.16 „Дължина“ или „“ е максималната дължина на корпуса в метри, като се изключат руля и бушпритa; 4.17 „Обща дължина“или „“ е максималната дължина на плавателното средство в метри, включително цялото закрепено оборудване като части от рулевата система или захранващия агрегат, механични или други подобни приспособления; 4.18 „Дължина на водолинията“ или „“ е дължината на корпуса в метри, измерена при максималното газене; 4.19 „Ширина“ или „“ е максималната ширина на корпуса в метри, измерена по външния край на обшивката на корпуса (като се изключат гребни колела, протектори и др. подобни); 4.20 „Обща ширина“ или „“ е максималната ширина на плавателното средство в метри, включително гребни колела, протектори, механични устройства или подобни; 4.21 „Ширина на водолинията“ или „“ е ширина на корпуса в метри, измерена от външния край на обшивката на корпуса в линията на максималното газене; 4.22 „Височина“ или „“ е най-късото вертикално разстояние в метри между най-ниската точка на корпуса или кила и най-ниската точка на палубата отстрани на плавателния съд; 4.23 „Газене“ или „“ е вертикалното разстояние в метри между най-ниската точка на корпуса, като не се взимат предвид кила или други прикрепени приспособления и линията на максимално газене; 4.24 „Общо газене или „“ е вертикалното разстояние в метри между най-ниската точка на корпуса, включително килът или други прикрепени приспособления и линията на максимално газене; 4.25 „Носови перпендикуляр“: вертикалната линия в предната точка на пресичане на корпуса с линията на максимално газене; 4.26 „Габаритна ширина на палубния проход“ е разстоянието между вертикалната линия, преминаваща през най-изпъкналата част от люковия комингс върху бордовата част на палубата и вертикалната линия, преминаваща през вътрешния ръб на ограждението (фалшборд, парапет на ниво на ходилата) от външната страна на бордовата част на палубата. 4.27 (оставено непопълнено); 4.28 „водолиния на кораба празен“: водолинията, съответстваща на водоизместването на кораба празен; 4.29 „фикс пункт/фиксирана височина“: вертикалното разстояние в m между водолинията на кораба на празен на плавателния съд и най-високата точка на плавателния съд, след като всички мобилни инсталации (повдигаща се рулева рубка, радарни инсталации, сгъваеми мачти и т.н.) са били приведени в най-ниските си позиции;“. 5. Рулева система 5.1 „Рулева система“: цялото оборудване, необходимо за управление на плавателния съд, за осигуряване на маневреността, посочена в Глава 5; 5.2 „Рул“: рул или рулове с балери, включително секторните румпели и компонентите, свързващи се с рулевия апарат; 5.3 „Рулеви апарат“: част от рулевата система, която осигурява движението на руля; 5.4 „Задвижващо звено“: задвижване на рулевия апарат, разположено между източника на енергия и рулевия апарат; 5.5 (оставено непопълнено); 5.6 „Уредба за управление на руля“: съставните части и електрическите вериги за работа на силово задвижвана уредба за управление на руля; 5.7 „Задвижващо звено на рулевия апарат“: уредът за управление на рулевия апарат, неговото задвижващо звено и източник на енергия; 5.8 „Ръчно задвижване“ е система, посредством която ръчното управление на щурвала задвижва руля чрез механична трансмисия, без какъвто и да е допълнителен източник на енергия; 5.9 „Ръчно управляемо хидравлично задвижване“ е ръчно управление, което задейства хидравлична предавка; 5.10 „Регулатор на ъгловата скорост на завиване“ е оборудване, което автоматично достига и поддържа дадена ъглова скорост на завиване на плавателния съд в съответствие с предварително избрани стойности; 5.11 „място за управление, проектирано за навигация от едно лице с помощта на радиолокатор“ е място за управление организирано по такъв начин, че по време на навигация с помощта на радиолокатор плавателният съд може да бъде управляем от едно лице; 5.12 „Прибираща се рулева рубка“ е рулева рубка, чиято височина се регулира единствено чрез спускане на горната подвижна част, докато пода на рулевата рубка остава на място, или по друг свързан начин; 5.13 „Повдигаща се рулева рубка“ е рулева рубка, чиято височина се регулира от движението на цялата рулева рубка. Този тип рулева рубка може допълнително да има прибираща се горна част. 6. Свойства на конструктивните елементи и материали 6.1 „Водонепроницаем“: конструктивен елемент или устройство, монтирани, така че да не допускат проникване на вода; 6.2 „Защитен от пръски и атмосферни въздействия“: конструктивен елемент или устройство, монтирани, така че при нормални условия да пропускат само незначително количество вода; 6.2a „Незащитен отвор“ (или „отворен“ тип отвор): Отвори, които не могат да бъдат затворени с поне устойчиви на атмосферни влияния средства за затваряне трябва да се считат за незащитени отвори и, следователно, като точки за наводняване. Включва и вентилационни отвори, които трябва да останат отворени за подаване на въздух към машинното отделение или помещението за аварийния генератор за експлоатация на плавателния съд; 6.3 „Газонепроницаем“: конструктивен елемент или устройство, монтирани, така че да предотвратяват проникването на газ или пара; 6.4 „Негорим“: вещество, което нито гори, нито отделя запалими пари в такива количества, че те да са способни да се възпламенят спонтанно при достигане на температура около 750 С; 6.5 „Забавящ горенето“: материал, който не се запалва лесно или чиято повърхност най-малкото ограничава разпространяването на пламъци съгласно процедурата на изпитване, посочена в член 19.11, точка 1, буква “в”; 6.6 „Самогасящ“: характеристика на горящо вещество, която обуславя неговото изгасване в рамките на кратък период от време, след като източникът на запалване бъде отстранен, т.е. то престава да гори; 6.7 „Огнеустойчивост“: свойството на конструктивните елементи или устройства, както е удостоверено от процедурата на изпитване, посочена в член 19.11, точка 1, буква “г”; 6.8 „Кодекс на процедурите за противопожарни изпитвания“: Международният кодекс за прилагане на процедури за пожарни изпитания (Кодекс FTP), приет с Резолюция MSC.307 (88) от Комитета по морска безопасност на Международната морска организация (ИМО). „6.9 „ограничаване на огъня“: свойството на структурните компоненти или устройства, сертифицирано от процедурата за изпитване, посочена в член 19.11, т. точка 1, буква “д“. 7. Сигнални светлини, навигационно и информационно оборудване 7.1 „Сигнални светлини“: светлина от навигационни светлини за обозначаване на плавателни съдове; 7.2 „Светлинни сигнали“: светлина, използвана в допълнение на оптични или звукови сигнали; 7.3 „Навигационно радиолокационно оборудване“: електронно навигационно помощно средство за откриване и показване на заобикалящите обекти и трафика; 7.4 (остава празно); 7.5 „ECDIS оборудване за вътрешно корабоплаване“: оборудване, монтирано на борда на плавателен съд и използвано в рамките на значението на приложимото издание на ES-RIS, част I. Може да се управлява в два различни режима: информационен режим и навигационен режим; 7.6 „Информационен режим“: използване на ECDIS оборудване за вътрешно корабоплаване само за информационни цели, без радарно наслагване;; 7.7 „Навигационен режим“: използване на ECDIS оборудване за вътрешно корабоплаване с радарно наслагване за навигация на плавателно средство ; „Оборудване за AIS за вътрешно корабоплаване“: оборудване, монтирано на борда на плавателен съд и използвано по смисъла на текущото издание на стандарта ES-RIS, част II „ES-RIS“: Европейският стандарт за речни информационни услуги (ES-RIS 2025/1)2 8. Двигатели (оставено непопълнено). 9. Бордови станции за пречистване на отпадъчни води (оставено непопълнено). 10. Класификационни организации, експерти и компетентни лица 10.1. „Призната класификационна организация“: класификационна организация, която е призната в съответствие с процедурите на ЦККР или Европейския съюз (ЕС); 10.2 „Най-висок клас“: най-висок клас се присвоява на даден плавателен съд, когато: - корпусът, включително рулевият апарат и апаратът за маневриране, както и котвите и котвените вериги, отговарят на правилата, установени от призната класификационна организация, и са изградени и изпитани под нейн надзор; - задвижващият механизъм и спомагателните двигатели, механичното и електрическото оборудване, изисквани за корабни услуги, са били произведени и изпитани в съответствие с правилата на класификационната организация и инсталирани под нейн надзор; устройството като цяло е преминало успешно изпитвания след инсталацията. 10.3 „Експерт“: лице, признато от компетентния орган или от упълномощена институция, със специализирани познания в съответната област въз основа на професионалната си подготовка и опит, напълно запознато със съответните правила и регламенти и общоприетите технически правила (напр. стандартите EN, съответното законодателство, техническите правила) и способно да провери съответните системи и оборудване и да даде експертна оценка за тях; 10.4 „Компетентно лице“: лице, което е придобило достатъчни познания в съответната област въз основа на професионалната си подготовка и опит и е достатъчно запознато със съответните правила и регламенти и общоприетите технически правила (напр. стандартите EN, съответното законодателство, техническите правила), за да може да направи оценка на оперативната безопасност на съответните системи и оборудване. 11. Електрическо оборудване, инсталации и електрически системи за задвижване 11.1 „Източник на енергия“: енергиен носител или преобразувател на енергия, използван за производство на полезна енергия. За системите за задвижване на руля — подаването на електрическо захранване към рулевото задвижващо звено и рулевия апарат (обичайно произведено от бордовата мрежа или батерия, алтернативно акумулатор или двигател с вътрешно горене); 11.2 „Източник на електроенергия“ енергиен източник, от който се получава електрическа енергия (обикновено двигател с вътрешно горене с енергиен преобразувател, например генератор или батерия, или алтернативно акумулатор); 11.3 „Акумулатор“ е устройството с възможност за зареждане, за съхранение на електрическа енергия на електрохимичен принцип; 11.4 „Батерия“ е устройството без възможност за зареждане, за съхранение на електрическа енергия на електрохимичен принцип; 11.5 „Силова електроника“ инсталация, уред, модул или устройство за преобразуване на електрическа енергия с превключващи електронни устройства или система, която се състои от такива елементи. 12. Други термини 12.1 „Обслужващ персонал“: всички служители на борда на пътнически плавателен съд, които не са членове на екипажа; 12.2 „Лица с намалена подвижност“: лица с определени проблеми при ползването на обществен транспорт, като възрастни хора, хора с недъзи или със сетивни увреждания, в инвалидни колички, бременни жени и лица, които придружават малки деца; 12.3 „ADN“ (Европейско споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища). Правилата, приложени към Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища (ADN) в тяхната настояща версия; 12.4 „Удостоверение на плавателния съд за вътрешно корабоплаване“: удостоверение за вътрешно корабоплаване на Съюза или удостоверение съгласно Рейнските правила за инспекция на корабите, издадено от компетентния орган и потвърждаващо съответствието с техническите изисквания. Член 1.02 Инструкции за прилагането на настоящия стандарт Указанията, приложени към настоящия стандарт, имат за цел да улеснят и стандартизират прилагането му. Глава 2 Процедура (оставено непопълнено) ЧАСТ II РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО КОРАБНАТА КОНСТРУКЦИЯ, СЪОРЪЖЕНИЯТА И ОБОРУДВАНЕТО Глава 3 Изисквания към Корабната конструкция Член 3.01 Основни правила Плавателните съдове се строят в съответствие с добрата корабостроителна практика. Член 3.02 Якост и устойчивост 1. Корпусът трябва да бъде достатъчно здрав, за да издържи на натоварването, на което обикновено е подложен. a) В случай на новопостроени плавателни съдове или такива със значителни преустройства, които влияят на якостта на корпуса, достатъчната якост следва да се докаже с представяне на проектни изчисления. Тези доказателства не се изискват, когато е представено свидетелство за клас или атестация от призната класификационна организация; б) В случай на периодична проверка, минималната дебелина на листите от обшивката на дъното, скула и бордовете на плавателни съдове от стомана следва да бъде не по-малка от по-голямата от стойностите, получени по следните формули: за плавателни съдове с дължина над 40 m: за плавателни съдове с дължина не повече от 40 m: но не по-малко от 3,00 mm. където: = разстоянието между дънните ребра на плавателния съд (mm); = коефициент, зависещ от разстоянието между дънните ребра на корпуса за за = коефициент за обшивката на дъно, бордове или скул за дънна и бордова обшивка; за скулови листове. може да се приеме за разстоянието между дънните ребра на плавателния съд, когато се пресмята минималната дебелина на бордовата обшивка. Обаче минималната дебелина на скуловия пояс не може да бъде по-малка от дебелината на обшивката на дъното или борда. = коефициент, зависещ от типа на конструкцията: за плавателни съдове с двойно дъно и двойни отсеци с граница на трюма, когато преградата между кухия отсек и трюма е на една линия по вертикалата с комингса; за всички други типове конструкции. в) В плавателните съдове с надлъжни ребра, имащи двойно дъно и двойни бордове, минималната стойност, изчислена за дебелината на обшивката съгласно формулите в буква “б”, може да бъде намалена до изчислена стойност, удостоверена от призната класификационна организация като достатъчна якост на корпуса (надлъжна, напречна и местна якост). Обшивката се подменя, ако дебелината на листите на обшивката на дъното, скула и бордовете се окаже под допустимите стойности, определени по този начин. Минималните стойности, изчислени в съответствие с метода, са пределни стойности, като се взема предвид нормално и еднакво ниво на изхабяване и при условие, че се използва корабостроителна стомана и вътрешните конструктивни елементи, като например бордови, дънни ребра, основните надлъжни и напречни конструктивни елементи са в добро състояние и че корпусът не показва признаци за никакво претоварване на надлъжната якост. Ако тези стойности не могат да бъдат постигани, въпросните листове се ремонтират или заменят. Все пак се допускат по-малки дебелини (с разлика не повече от 10 % от изчислените стойности) за отделни места за малки области. 2. Когато се използва материал, различен от стомана, за построяването на корпуса, чрез изчисления се доказва, че якостта на корпуса (надлъжна, напречна и местна) е най-малко равна на якостта, която би била постигната при използване на стомана при допускане на минимална дебелина в съответствие с точка 1. Ако са представени свидетелство за клас или декларация, издадени от призната класификационна организация, доказването с изчисления може да бъде пропуснато. 3. Устойчивостта на плавателните съдове трябва да съответства на предвидената им употреба. Член 3.03 Корпус 1. Прегради, издигащи се до палубата, а ако няма палуба — до планшира, трябва да бъдат монтирани в следните точки: a) Първата носова непроницаема преграда се разполага на подходящо разстояние от носа на плавателния съд, така че да се осигури плавателността на натоварен плавателен съд при остатъчно безопасно разстояние от 100 mm при навлизане на вода във водонепроницаемия отсек пред първата носова непроницаема преграда. В общия случай изискването, посочено в първа алинея, се счита за изпълнено, когато първата носова непроницаема преграда е поставена на разстояние между и , измерено от носовия перпендикуляр в равнината на максималното газене. Ако това разстояние надвишава , изискването, посочено в първа алинея, следва да се докаже с изчисления. Разстоянието може да бъде намалено до . В такъв случай спазването на изискването, посочено в първа алинея, се доказва с изчисления, като се допуска, че отсекът пред първата носова непроницаема преграда и прилежащите отсеци са пълни с вода; б) Ахтерпиковата преграда се разполага на подходящо разстояние от кърмата, когато дължината на плавателния съд надвишава 25 m по такъв начин, че да се осигури плавателността на натоварен плавателен съд при остатъчно безопасно разстояние от 100 mm при влизане на вода във водонепроницаемия отсек над равнището на ахтерпиковата преграда. В общия случай изискването, посочено в първа алинея, се счита за изпълнено, ако ахтерпиковата преграда е поставена на разстояние между 1,4 m и измерени от задната точка на пресичане на корпуса с линията на максималното газене. Ако това разстояние е по-голямо от , изискването, посочено в първата алинея, се доказва чрез изчисления. Това разстояние може да се намали до 1 m. В такъв случай спазването на изискването, посочено в първа алинея, се доказва с изчисление, като се допуска, че отсекът зад ахтерпиковата преграда и непосредствено прилежащите отсеци са пълни с вода. 2. Никакви помещения или инсталации, необходими за безопасността на плавателния съд и неговата експлоатация, не могат да се намират пред равнината на първата носова непроницаема преграда или зад ахтерпиковата преграда. Това изискване не се прилага за котвеното устройство. Освен това, това изискване не се прилага за а) рулеви апарат; б) рулеви, водоструйни и циклоидно-витлови установки; или в) задвижващи инсталации, сравними с буква “б” разположени отзад на преградата на кърмовия отсек. Това включва и електрически задвижвания на тези инсталации. 3. Жилищните помещения, машинните и котелните отделения и всички работни пространства, които са част от тях, трябва да бъдат разделени от трюмовете с водонепроницаеми напречни прегради, стигащи до палубата. 4. Жилищните помещения трябва да бъдат отделни от машинните и котелните отделения и трюмовете чрез газонепроницаеми прегради и да бъдат достъпни директно откъм палубата. Там, където няма такъв достъп, трябва да има авариен изход, водещ директно към палубата. 5. Преградите, посочени в точки 1 и 3, и отделителните прегради на областите, посочени в точка 4, не трябва да имат отвори. Все пак, врати в ахтерпиковата преграда и проходи, по-специално за валове и тръбопроводи са разрешени, при условие че са проектирани, така че да не увреждат ефикасността на преградата и на отделянето на зоните. Врати в кърмовата преграда са разрешени само ако може да се определя чрез дистанционно следене от рулевата рубка дали те са отворени или затворени и да има следното указание и от двете страни: „Вратата да се затваря веднага след ползване“. 6. Водоприемните и водоотвеждащите устройства и свързаните с тях водопроводи трябва да са такива, че да не е възможно непреднамерено попадане на вода в плавателния съд. 7. Носова ата секция на плавателните съдове трябва да е построена, че котвите да не стърчат навън нито изцяло, нито частично извън бордовата обшивка. Член 3.04 Машинни и котелни отделения, бункери 1. Машинните и котелните отделения се организират по такъв начин, че оборудването в тях да може да се използва, обслужва и поддържа лесно и безопасно. 2. Танковете за течно гориво или смазочен материал, помещения за пътници и жилищните помещения не могат да имат общи стени, които да са под статичното налягане на течността, когато са в нормална експлоатация. 3. Стените, таваните и вратите на машинните и котелните отделения и бункерите се изработват от стомана или друг еквивалентен негорим материал. Изолационният материал, използван в машинните отделения, трябва да бъде защитен срещу проникване на гориво и горивни пари. Всички отвори в стените, таваните и вратите на машинните отделения, котелните отделения и бункерите са такива, че да могат да се затварят от външната страна на помещението. Заключващите устройства трябва да са изработени от стомана или друг еквивалентен негорим материал. 4. Машинните и котелните отделения и другите пространства, от които могат бъдат изпуснати запалими или токсични газове, трябва да бъдат с подходяща вентилация. 5. Трапове и стълби, осигуряващи достъп до машинните и котелните отделения и бункерите, трябва да са здраво закрепени и да са направени от стомана или друг еквивалентен удароустойчив и негорим материал. 6. Машинните и котелните отделения трябва да имат два изхода, един от които може да бъде авариен изход. Може да не е необходим втори изход, в случай че: a) общата подова площ (средната дължина × средната ширина на равнището на подовата настилка) на машинното или котелното отделение не надхвърля 35 m2; и б) разстоянието между всяка точка, където се осъществяват дейностите по обслужване или поддръжка и изхода или основата на вътрешния трап близо до изхода, осигуряващ достъп навън, не е повече от 5 m; и в) пожарогасителят е разположен в точката за обслужване, която е най-далеч от вратата на изхода и освен това, посредством дерогация от член 13.03, точка 1, буква “д”, където инсталираната мощност на двигателите не надхвърля 100 kW. 7. Допустимото ниво на звуковото налягане в машинните отделения не трябва да надвишава 110 dB(A). Точките на измерване се избират като функция на необходимата дейност за поддръжка при обичайна експлоатация на агрегата, монтиран вътре. ГЛАВА 4 БЕЗОПАСНО РАЗСТОЯНИЕ, НАДВОДЕН БОРД И СКАЛИ НА ГАЗЕНЕТО Член 4.01 Безопасно разстояние 1. Безопасното разстояние трябва да бъде най-малко 300 mm. 2. Безопасното разстояние в случай на плавателни съдове, чиито отвори не могат да бъдат затворени с устойчиви на пръски и атмосферни влияния закрития, и за плавателни съдове, плаващи с непокрити трюмове, се увеличава по такъв начин, че всеки от тези отвори да бъде най-малко 500 mm от равнината на максималното газене. 3. Въпреки това, от съображения за безопасност, контролният орган може да определи по-голяма стойност за безопасното разстояние. Член 4.02 Надводен борд 1. Надводният борд на плавателни съдове с непрекъсната палуба, без седловатост и надстройки, трябва да бъде 150 mm. 2. Надводният борд на плавателни съдове със седловатост и надстройки се изчислява по следната формула: където: 𝛼 е коригиращ коефициент, който отчита всички включени надстройки; 𝛽𝑣 е коефициент за коригиране на ефекта от наклона на носовата седловатост в резултат на наличието на надстройки в предната четвърт на дължината 𝐿 на плавателния съд; 𝛽𝑎 е коефициент, коригиращ ефекта от наклона на кърмовата седловатост в резултат на наличието на надстройки в задната четвърт на дължината 𝐿 на плавателния съд; 𝑆𝑒𝑣 е ефективната носова седловатост в mm; 𝑆𝑒𝑎 е ефективнната кърмова седловаост в mm. 3. Коефициентът 𝛼 се изчислява по следната формула: където: 𝑙𝑒𝑚 е ефективната дължина, в m, на надстройка, разположена в средната част, съответстваща на половината от дължината 𝐿 на плавателния съд; 𝑙𝑒𝑣 е ефективната дължина, в m, на надстройка в предната четвърт на дължината на плавателния съд 𝐿; 𝑙𝑒𝑎 е ефективната дължина в m на надстройка в задната четвърт на дължината на плавателния съд 𝐿. Ефективната дължина на надстройката се изчислява по следните формули: където: 𝑙 е ефективната дължина, в m, на съответната надстройка; 𝑏 е ширината, в m, на съответната надстройка; 𝐵1 е ширината на плавателния съд, в m, измерена от външната страна на вертикалните бордови стени на нивото на палубата по средата на съответната надстройка; ℎ е височината в m на съответната надстройка. Въпреки това, в случай на капаци , ℎ се получава чрез намаляване на височината на комингсите с половината от безопасното разстояние съгласно член 4.01. В никакъв случай няма да се приема стойност, превишаваща 0,36 m за ℎ. Ако или е по-малко от 0,6, ефективната дължина на надстройката е нула. 4. Коефициентите и се изчисляват, като се използват следните формули: 5. Ефективната седловатост на кърмата/носа / се изчислява по следните формули: където: 𝑆𝑣 е действителният носова седловатост, в mm; обаче 𝑆𝑣 не се приема за повече от 1000 mm; 𝑆𝑎 е действителната кърмова седловатост , в mm; обаче 𝑆𝑎 не може да се приеме за повече от 500 mm; 𝑝 е коефициент, изчислен по следната формула: е абсцисата, измерена от най-външната точка, в която наклонът е 0,25 или 0,25 (виж фигура 1). Фигура 1 Коефициентът обаче не може да се приема за по-голям от 1. 6. Ако е по-голямо от , за стойност на се приема . 7. С оглед на намаленията, посочени в точки 2-6, надводният борд трябва да бъде не по-малък от 0 mm. 8. Въпреки това, от съображения за безопасност, контролният орган може да определи по-голяма стойност за надводния борд. 9. За плавателни съдове, предназначени да работят в зони 1 и 2, контролния орган може да вземе предвид солеността при изчисляване на надводния борд. Член 4.03 Товарни марки Зона R е еквивалентна на зона 3. Равнината на максималното газене за всяка разрешена зона се определя по такъв начин, че всички изисквания относно надводния борд, безопасното разстояние и максималното проектно газене на плавателния съд да са спазени. Равнината на максимално газене се обозначава чрез ясно видими, незаличими товарни марки. Товарните марки трябва да бъдат проектирани, както следва: а) Товарните марки са в посока към кърмата с дължина 300 mm и 30 mm височина, разполага се хоризонтално и долната й линия указва максимално разрешеното газене. Ако товарната марка е за зона 3, се прави с височина 40 mm; б) Допълнителните товарни марки се ориентират към носа и отговарят на следното: аа) товарните марки за зона 3 са с размери 300 mm дължина и 40 mm височина; бб) товарните марки за зони 1 и 2 са с размери 150 mm на 30 mm. Основата е хоризонтална и се счита за максимално допустимото газене. c) Ако товарната марка за зони 3 и 4, която следва да бъде добавена отговаря на най-горните товарни марки, последната може да бъде заменена. 5. Номерът за зоната е с размери 60 mm височина и 40 mm дебелина и се слага веднага след товарната марка от страна на носа. За зона 4 номерът може да се пропусне. 6. Товарните марки спрямо точки 4 и 5 и тяхната ориентация са посочени във фигура 2. Фигура 2 7. Плавателните съдове трябва да имат най-малко три двойки товарни марки, от които едната да е на 1/2 от дължината 𝐿, а другите две да са разположени съответно на разстояние от носа и кърмата, равно на 1/6 от дължината 𝐿. 8. Маркировките или индикациите, които престават да са валидни след по-нататъшна проверка, се изтриват или маркират като вече невалидни под надзора на контролния орган. Нечетливите товарни марки могат да се заменят само под надзора на контролен орган. 9. Когато плавателен съд е бил измерен в изпълнение на Конвенцията от 1966 г. за измерване на плавателни съдове за вътрешно корабоплаване и измерената марка е на същата височина като най-горните товарни марки предписани в точка 4, тази марка се счита за товарна марка за тази зона; това трябва да бъде посочено в Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване. 10. Чрез дерогация от точка 7 а) когато плавателният съд е с дължина по-малка от 40 m 𝐿 ще е достатъчно да се поставят две двойки товарни марки на разстояние съответно от носа и кърмата, което е равно на приблизително една четвърт от дължината 𝐿; б) когато плавателните съдове не са предназначени за превоз на товари, ще са достатъчни двойка товарни марки, разположени приблизително по средата на плавателния съд. 11. Ако равнината на максимално газене на плавателен съд за една или повече зони е определена, като се приеме, че трюмовете могат да бъдат затворени по такъв начин, че да ги направят устойчиви на пръскане и атмосферни влияния, и ако разстоянието между равнината на максимално газене и горният ръб на комингсите е по-малък от допустимото безопасно разстояние за въпросната зона, то тогава се определя максималното газене за плаване с непокрити трюмове. Следното изявление се вписва в Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване: „Когато люковете на трюма са напълно или частично непокрити, плавателният съд може да бъде натоварен само до ... mm под товарната марка за зона….“ 12. В случай на плавателни съдове с отворени трюмове, в допълнение към разпоредбите на точка 7 товарните марки за съответните зони трябва да бъдат допълнени от правоъгълник с дължина 75 mm и височина 30 mm, сочещ на кърмата, чиято основа е хоризонтална и съвпадащ с нивото на максимално допустимото газене за плаване във въпросната зона с открити трюмове. 13. Товарните марки съгласно точка 12 и тяхната ориентация трябва да са в съответствие с фигура 3. Фигура 3 Член 4.04 Скали за газене 1. Плавателните съдове, чието газене може да надвишава 1 m, трябва да имат скала за газене на всеки борд към кърмата; те могат да имат допълнителни скали на газене. 2. Нулевите точки на всяка скала на газене се вземат вертикално спрямо нея в равнината, минаваща успоредно на равнината на максималното газене, минаваща през най-ниската точка на корпуса или на кила, ако има такъв. Вертикалното разстояние над нулевата точка се градуира в дециметри. Това градуиране се разполага на всяка скала от водолинията на кораба празен до 100 mm над максималното газене посредством релефни или издълбани знаци и се боядисва под формата на добре видима лента в два редуващи се цвята. Това градуиране се идентифицира с цифри на разстояние от всеки пет дециметра, отбелязани до скалата, както и в горната част на скалата. 3. Двете скали за измерване на кърмата поставени съгласно Конвенцията от 1966 г. за измерване на плавателни съдове за вътрешно корабоплаване, могат да заменят скалите за газене, при условие че включват градуировка, която отговаря на изискванията, плюс, когато е подходящо, цифри, показващи газенето. Член 4.05 Специфични изисквания, приложими за плавателни съдове, плаващи по водни пътища на зона 4 Чрез дерогация от член 4.01 безопасното разстояние на вратите и отворите, различни от люкове за трюм, за плавателни съдове, плаващи по водни пътища на зона 4, се намалява, както следва: а) за отвори, които могат да бъдат затворени, устойчиви на пръски и атмосферни влияния, до 150 mm; б) за отвори, които не могат да бъдат затворени, устойчиви на пръски и атмосферни влияния, до 200 mm. 2. Чрез дерогация от член 4.02, надводният борд на плавателните съдове, плаващи по водни пътища на зона 4 не може да бъде по-малко от 0 mm, ако се спазва безопасното разстояние съгласно точка 1. Глава 5 Маневреност Член 5.01 Общи положения 1. Плавателните съдове и съставите от плавателни съдове трябва да притежават съответна мореходност и маневреност. 2. Плавателните съдове без собствено задвижване, предназначени да бъдат влачени, трябва да отговарят на конкретните изисквания, определени от контролния орган. 3. Плавателните съдове със собствено задвижване и съставите от плавателни съдове трябва да отговарят на изискванията, посочени в членове 5.02—5.10. Член 5.02 Ходови изпитвания 1. Мореходността и маневреността се проверяват чрез ходови изпитвания. По-специално трябва да се проверява спазването на изискванията на членове 5.06—5.10. 2. Контролният орган има право да отмени всички или част от изпитванията, когато съответствието с изискванията за мореходност и маневреност е доказано по друг начин. Член 5.03 Изпитвателен полигон 1. Ходовите изпитвания, посочени в член 5.02, се провеждат на полигони, част от вътрешните водни пътища, които са определени от компетентните органи. 2. Тези изпитвателни полигони се разполагат по протежение на течаща или тиха вода, по възможност в прав участък, с дължина поне 2 km и достатъчна широчина, и се обозначават с добре различими знаци за определяне на положението на плавателния съд. 3. Трябва да бъде възможно контролният орган да определя хидроложките данни като дълбочина на водата, широчина на фарватера и средна скорост на течението в навигационния участък като функция на различни водни нива. Член 5.04 Степен на натоварване на плавателни съдове и състави от плавателни съдове при ходовите изпитвания По време на ходовите изпитвания плавателните съдове и съставите от плавателни съдове, предвидени да превозват стоки, се натоварват до не по-малко от 70 % от пълната им товароподемност, като натоварването се разпределя, така че да гарантира движението на плавателния съд на равен кил, доколкото е възможно. Ако изпитванията се провеждат с по-малък товар, разрешението за плаване по течението се ограничава до това количество товар. Член 5.05 Използване на бордови съоръжения при ходовите изпитвания 1. По време на ходовото изпитване може да се използва цялото оборудване, посочено в точки 34 и 52 от Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване, което може да се задейства от място за управление, с изключение на котвите. 2. Все пак, при изпитването, включващо маневра за завиване срещу течението, посочено в член 5.10, могат да се използват кърмови котви. Член 5.06 Предписана скорост (напред) 1. Плавателните съдове и съставите от плавателни съдове трябва да достигнат скорост спрямо водата от най-малко 13 km/h. Това изискване не е задължително, когато тласкачите работят самостоятелно. 2. Контролният орган може да разреши изключения за плавателните съдове и съставите от плавателни съдове, които плават само в устия и пристанища. 3. Контролният орган проверява способността на ненатоварения плавателен съд да развива скорост, по-голяма от 40 km/h спрямо водата. Ако това може да бъде потвърдено, в точка 52 от Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване се записва: „Плавателният съд е способен да развива скорост, по-голяма от 40 km/h спрямо водата.“ Член 5.07 Способност за спиране 1. Плавателните съдове и съставите от плавателни съдове трябва да могат да спират своевременно в посока по течението, като остават достатъчно маневрени. 2. При плавателни съдове и състави с дължина 𝐿 не повече от 86 m и широчина 𝐵 не повече от 22,90 m, способността за спиране, спомената по-горе, може да бъде заменена с възможност за завиване. 3. Способността за спиране се доказва чрез маневри за спиране, изпълнени на изпитвателен полигон, както е посочено в член 5.03, а способността за завиване — чрез маневри за завиване съгласно член 5.10. Член 5.08 Способност за движение на заден ход Когато маневрата за спиране, изисквана съгласно член 5.07, се изпълнява в тихи води, след нея се прави ходово изпитване при движение на заден ход. Член 5.09 Способност за отклоняване Плавателните съдове и съставите от плавателни съдове трябва да могат своевременно да предприемат действия за отклоняване. Способността за отклоняване се доказва чрез маневри за отклоняване, извършени на изпитвателен полигон, както е посочено в член 5.03. Член 5.10 Способност за завиване Плавателните съдове и съставите от плавателни съдове с дължина не по-голяма от 86 m или с ширина не по-голяма от 22,90 m трябва да могат да завият своевременно. Способността за завиване може да бъде заместена от способността за спиране, упомената в член 5.07. Способността за завиване се доказва с маневри за завиване срещу течението. Глава 6 Рулева система Член 6.01 Общи изисквания 1. Плавателните съдове трябва да бъдат оборудвани с надеждна рулева система за осигуряване като минимум на маневреността, изисквана съгласно Глава 5. 2. Рулевите системи с усилвател трябва да бъдат проектирани по такъв начин, че кормилото да не може да променя положението си без команда. 3. Рулевата система като цяло трябва да е проектирана за постоянен крен до 15° и температура на околната среда от — 20 °С до + 50 °С. 4. Съставните части на рулевата система трябва да са достатъчно здрави, за да могат винаги да издържат на натоварванията, на които могат да бъдат подложени при нормална експлоатация. Никакви външни сили, приложени към руля, не трябва да нарушават работоспособността на рулевия апарат и неговото задвижващо звено. 5. Рулевата система включва задвижващо звено с усилвател, ако това се изисква с оглед на силата, необходима за задействане на руля. 6. Рулевият апарат със задвижващо звено с усилвател се предпазва от претоварвания посредством система, която ограничава въртящия момент, създаван от задвижващото звено. 7. Отворите на руля са проектирани, така че да предотвратяват изпускането на замърсяващи водата масла. Член 6.02 Задвижващо звено на рулевия апарат 1. Ако рулевият апарат е със задвижващо звено с усилвател, трябва да има второ независимо задвижващо звено или допълнително ръчно задвижване. В случай на повреда или авария на задвижващото звено на системата за рулево управление, второто независимо задвижващо звено или ръчното задвижване трябва да бъде пуснато в действие в рамките на 5 секунди. 2. Ако второто задвижващо звено или ръчното задвижване не заработят автоматично, трябва да има възможност това да се направи незабавно с едно единствено действие на рулевия, което да е едновременно просто и бързо. 3. Второто задвижващо звено или ръчното задвижване също осигуряват маневреността, изисквана съгласно Глава 5. Член 6.03 Хидравлично задвижващо звено на рулевия аппарат 1. Към хидравличното задвижващо звено на рулевия апарат не могат да бъдат свързвани други консуматори на мощност. 2. Хидравличните резервоари трябва да бъдат снабдени с предупредителна система, която следи за спадане на нивото на маслото под минималното ниво, необходимо за безопасна работа. 3. Размерите, планът и подредбата на тръбопроводите следва доколкото е възможно да изключват механични повреди или повреди от пожар. 4. Хидравличните маркучи: a) трябва да се разрешават, само ако поглъщането на вибрациите или свободата на движение на компонентите прави използването им неизбежно; б) трябва да бъдат предназначени поне за максималното работно налягане; в) трябва да се подменят най-малко на всеки осем години. 5. Хидравличните цилиндри, хидравличните помпи и хидравличните двигатели, както и електродвигателите се проверяват най-малко на всеки осем години от специализирана фирма и, ако е необходимо, се ремонтират. Член 6.04 Източник на енергия 1. Рулевите системи, оборудвани с две задвижващи звена с усилвател, трябва да имат най-малко два източника на електрическа енергия. 2. Когато резервният източник на енергия на рулевия апарат с усилвател не е достъпен непрекъснато по време на движение на плавателния съд, той се заменя с буферно устройство с достатъчен капацитет за привеждане в действие на системата. 3. Когато става въпрос за източници на електроенергия, не се допуска включване на други потребители към източника, захранващ рулевата система. Член 6.05 Ръчно задвижване 1. Колелото на ръчното задвижване не трябва да се задвижва от задвижващо звено с усилвател. 2. Независимо от положението на руля при автоматично включване на ръчното задвижване не трябва да се допуска обратен удар на колелото. Член 6.06 Системи с винто-рулеви колони, водометни и крилчати движители и носови подрулващи устройства 1. Когато управлението на вектора на тягата на инсталациите с винтово-кормилни, водометни, циклоидни, винтови или носови подрулващи устройства се задейства дистанционно чрез електрически, хидравлични или пневматични средства, трябва да има две независими кормилни управления, всеки независим от другия между мястото за управление и инсталацията на витлото или задвижващото устройство, които, mutatis mutandis, отговарят на изискванията на членове 6.01 до 6.05. Тези системи не са предмет на настоящата точка, ако не са необходими за постигане на маневреността, изисквана от Глава 5, или, ако са необходими само при изпитванията за спиране. 2. При наличие на две или повече независими винто-рулеви колони, водометни или крилчати движители не е необходима резервна система за управление, в случай че плавателният съд запазва маневреността си, изисквана от Глава 5, при повреда на едно от тези устройства. Член 6.07 Индикатори и устройства за следене Положението на руля трябва да бъде ясно показано на поста за управление. В случай, че индикаторът на положението на руля е електрически, той трябва да има собствено захранване. на завиване Член 6.08 Регулатори на ъгловата скорост на завиване 1. Регулаторите на ъгловата скоростна завиване и техните съставни части отговарят на изискванията, определени в член 10.20. 2. Правилното функциониране на регулатора на ъгловата скоростна завиване се показва на поста за управление чрез зелена индикаторна светлина. Следи се за липса или недопустими колебания в подаваното напрежение и за недопустими спадове в скоростта на въртене на жироскопа. 3. Когато освен регулатора на ъгловата скоростна завиване има и други системи за управление, трябва да бъде възможно на поста за управление да се направи ясно разграничение коя от системите е била активирана. Трябва да има възможност за незабавно преминаване от една система към друга. Регулаторът на ъгловата скоростна завиване не трябва да влияе на рулевите системи. 4. Електрозахранването на регулатора на ъгловата скоростна завиване трябва да e независимо от други консуматори на мощност. 5. Жироскопите, датчиците и индикаторите на ъгловата скоростна завиване, използвани в регулаторите на ъгловата скоростна завиване, трябва да отговарят на минималните изисквания от минималните спецификации и условията на изпитване по отношение на мониторите за указване на промяната на курса за вътрешните водни пътища, както е посочено в раздел II от Приложение 5. Член 6.09 Изпитване 1. Правилното монтиране на рулевата система се проверява от контролен орган. За тази цел контролният орган може да изисква следните документи: a) описание на рулевата система; б) чертежи и информация за задвижващите звена на рулевия апарат и уредбата за управление на руля; в) информация относно рулевия апарат; г) електрическа схема на свързване; д) описание на регулатора на ъгловата скоростна завиване; е) инструкции за експлоатация и поддръжка на рулевата система. 2. Функционирането на цялата рулева система се проверява чрез ходово изпитване. Ако е монтиран регулатор на ъгловата скоростна завиване, се проверява дали могат да бъдат осигурени надеждно поддържане на предварително определен курс и безопасно преодоляване на завои. 3. Силово задвижваните рулеви системи трябва да бъдат проверявани от компетентно лице: a) преди пускането им в експлоатация; б) след повреда; в) след всяка промяна или ремонт; г) редовно, поне веднъж на три години. 4. Проверката трябва да обхване поне: a) проверка на съответствието с утвърдените чертежи и при периодични проверки, дали са внасяни изменения в системата за рулево управление; б) функционално изпитване на системата за рулево управление за всички експлоатационни възможности; в) визуална проверка и проверка за херметичност на хидравличните елементи, по-специално вентили, тръбопроводи, хидравлични маркучи, хидравлични цилиндри, хидравлични помпи и хидравлични филтри; г) визуална проверка на електрическите елементи, по-специално релета, електродвигатели и предпазни средства; д) проверка на оптичните и звукови контролни прибори 5. Издава се удостоверение за проверката, подписано от компетентното лице и посочващо датата ѝ. Глава 7 Рулева рубка Член 7.01 Общи положения 1. Рулевите рубки се разполагат по такъв начин, че рулевият да може във всеки момент да изпълнява задълженията си, докато плавателният съд е в движение. 2. При нормални условия на експлоатация звуковото налягане, създавано от плавателния съд и измервано на равнището на главата на рулевия на поста за управление, трябва да не превишава 70 dB(A). 3. Когато мястото за управление е проектирано за навигация от едно лице с помощта на радиолокатор, рулевият трябва да може да изпълнява задачата си, докато е седнал и всички инструменти за контрол или наблюдение и всички устройства, необходими за управлението на плавателния съд, трябва да бъдат разположени по такъв начин, че рулевият да може да ги използва удобно, докато плавателният съд е в двжижение, без да напуска позицията си или да изпуска радарния екран от поглед. Член 7.02 Безпрепятствена видимост 1. Трябва да има съответна безпрепятствена видимост във всички посоки от поста за управление. 2. Мъртвата зона за рулевия пред плавателния съд в състояние без товар и с половината от припасите, но без баласт, не трябва да превишава 250 m. За допълнително намаляване на мъртвата зона трябва да се използват само подходящи помощни средства. Помощните средства за намаляване на мъртвата зона могат да не бъдат взети под внимание при проверката. 3. Полето на безпрепятствена видимост за рулевия при неговото обичайно положение трябва да бъде поне на 240°от хоризонта. Полето на безпрепятствено виждане трябва да бъде поне 140° в полукръг пред плавателния съд. Никакви рамки на прозорци, постове или надстройки не могат да бъдат разположени по обичайната ос на наблюдение на рулевия. Дори в случай, когато е осигурено поле на безпрепятствена видимост от поне 240° от хоризонта, контролният орган има право да изиска други мерки и в частност монтиране на подходящи помощни средства, ако не е осигурена достатъчна безпрепятствена видимост назад. Долният край на страничните прозорци трябва да бъде разположен колкото е възможно по-ниско, а горният край на страничните и задните прозорци трябва да бъде разположен колкото може по-високо. При определяне дали изискванията на настоящия член относно видимостта от рулевата рубка са изпълнени, се приема, че рулевият има височината на нивото на очите от 1,65 m над пода в рулевата рубка на поста за управление. 4. Горният край на гледащите напред прозорци на рулевата рубка трябва да бъде достатъчно висок, за да позволи безпрепятствен поглед напред на лице, намиращо се на поста за управление. Това изискване се счита за изпълнено, когато лице на поста за управление с височина на нивото на очите 1,80 m има безпрепятствен поглед напред при ъгъл поне 10 градуса над хоризонталата на равнището на височината на очите. 5. При всякакви атмосферни условия трябва да има подходящи средства за осигуряване на ясна видимост на предните стъкла. 6. Остъкляването в рулевите рубки трябва да е от безопасно стъкло и да е с пропускане на светлината не по-малко от 75 %. За избягване на отражения, предните стъкла на рулевата рубка трябва да са незаслепяващи или монтирани, така че ефективно да не позволяват отражения. Изискването на второто изречение се счита за изпълнено, когато прозорците сa под наклон спрямо вертикалната равнина на ъгъл не по-малък от 10° и не по-голям от 25°. Член 7.03 Общи изисквания към оборудването за управление, индикация и следене 1. Оборудването за управление, необходимо за експлоатацията на плавателния съд, трябва да се привежда лесно в работно положение. Това положение трябва да е недвусмислено ясно. 2. Инструментите за следене трябва да бъдат лесни за разчитане. Трябва да има възможност тяхното осветяване да бъде намалявано до край. Източниците на светлина трябва да не са натрапчиви, нито да затрудняват разчитането на инструментите за следене. 3. Трябва да има система за изпробване на предупредителните и индикаторните светлини. 4. Трябва да бъде възможно ясно да се установява дали дадена система работи. Ако нейната работа се сигнализира с индикаторна светлина, светлината е зелена. 5. Всяка неизправност или повреда на системите, които се следят, се обозначава с червени алармени светлини. 6. Звуково предупреждение трябва да се задейства с червената предупредителна светлина. Звуковите предупреждения могат да се дават с единичен, общ сигнал. Нивото на звуковото налягане на този сигнал трябва да е по-високо от максималното ниво на звуковото налягане на околния шум в поста за управление с поне 3 dB (A). 7. Звуковото предупреждение трябва да може да бъде изключвано, след като неизправността или повредата е потвърдена. Това изключване не трябва да пречи аларменият сигнал да бъде задействан от друга неизправност. Червените алармени светлини се изключват, само когато неизправността бъде отстранена. 8. Устройствата за индикация и следене трябва да бъдат превключвани автоматично към друг захранващ източник, ако техният източник на енергия откаже. Член 7.04 Специфични изисквания към оборудването за контрол, индикация и наблюдение на главни двигатели и рулеви системи 1. Трябва да е възможно да се управляват и наблюдават главните двигатели и рулевите системи от мястото за управление. Главните двигателисъс съединител, който може да се задейства от мястото за управление или задвижващи винт с регулируема стъпка, контролиран от място за управление, трябва да могат да се пускат и спират само от машинното отделение. 2. Управлението за всеки главен двигател е под формата на единичен лост, който описва дъга във вертикална равнина, която е приблизително успоредна на надлъжната ос на плавателния съд. Движението на този лост към носа на кораба ще доведе до движение напред, докато движението на лоста към кърмата ще доведе до движение на кораба назад. Включването на съединителя и обръщането на посоката на движение трябва да се извърши около неутралното положение на този лост. Лостът трябва да се фиксира в неутрално положение. 3. (оставено непопълнено) 4. Устройствата за показване, наблюдение и аларма, изисквани от (10) и (11), трябва да бъдат разположени на мястото за управление. 5. Корабите с с място за управление, което е проектиранао за работа на едно лице с помощта на радиолокатор, се управляват с помощта на лост. Трябва да е възможно този лост да се движи лесно с ръка. Положението на лоста спрямо надлъжната ос на плавателния съд трябва да съответства точно на положението на перата на руля. Трябва да е възможно да се освободи задържането на лоста във всяка дадена позиция, без това на перата на руля да се променя. Неутралното положение на лоста трябва да бъде ясно забележимо. 6. Когато плавателният съд е оборудван с носови рул или специален рул, особено за движение на заден ход, те се задействат в рулеви позиции място за управление, което е проектиранао за работа на едно лице с помощта на радиолокатор, чрез специални лостове, които, mutatis mutandis, отговарят на изискванията, посочени в (5).. Това изискване се прилага и когато в съставите се използва рулева система, монтирана на плавателни съдове, различни от тези, които задвижват конвоя.7. Когато се използват регулатори на ъгловата скорост, трябва да е възможно управлението на скоростта на завиване да бъде освободено във всяко едно положение, без да се променя избраната скорост. Уредът за управление трябва да описва достатъчно широка дъга, за да се гарантира подходящо точно позициониране. Неутралното положение трябва да бъде ясно разграничено от другите положения. Трябва да има възможност за увеличаване или намаляване на нивото на осветеност. 8. Оборудването за дистанционно управление на цялата рулева система се монтира стабилно и се разполага по такъв начин, че избраният курс да е ясно видим. Ако оборудването за дистанционно управление може да бъде изключено, то трябва да бъде оборудвано с индикатор, показващ съответните работни условия „в експлоатация“ или „извън експлоатация“. Разположението и използването на уредите за управление трябва да са функционални. За системи, които са спомагателни спрямо рулевата система, като активни носови подрулващи устройства, оборудването за дистанционно управление, което не е постоянно монтирано, е допустимо при условие че такава спомагателна инсталация може да бъде активирана по всяко време в рулевата рубка. 9. При винто-рулеви колони, водометни и крилчати движители и носови подрулващи устройства , еквивалентни устройства се приемат като устройства за управление, индикация и наблюдение. Изискванията, посочени в (1) до (8), се прилагат, mutatis mutandis, с оглед на специфичните характеристики и устройства, избрани за гореспоменатите активни рулеви и задвижващи системи. По аналогия с (2), всяка система се управлява от лост, който се движи под формата на дъга във вертикална равнина, която е приблизително успоредна на посоката на упора /тяга/ на системата. От позицията на лоста трябва да е ясна посоката на упора, действащ върху съда. Ако винто- рулевата колона или системите за крилчати движители не се управляват с помощта на лостове, контролният орган може да разреши дерогации от (2). Тези дерогации се вписват в точка 52 от корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване. 10. Най-малко следните параметри се наблюдават на мястото за управление чрез подходящи устройства, когато е приложимо за съответната система за задвижване: а) характерната работна температура на задвижващите двигатели (например температура на охлаждащата течност на двигатели с вътрешно горене или електрически двигатели с външно охлаждане, температура на намотките или лагерите на електрическите двигатели); б) налягането на смазочното масло за двигателите и трансмисиите; в) налягането на маслото и въздуха на реверсивните модули на задвижващите двигатели, реверсивните трансмисии или витлата; г) скоростта на въртене на задвижващите двигатели; д) скоростта на въртене на двигателите; е) посоката на упора /тягата/, придадена на кораба от движителите; ж) нивото на наличното гориво в резервоарите за гориво (ниво на пълнене) или енергията в комплектите акумулатори (състояние на зареждане), захранващи задвижващите двигатели. 11. Акустична и оптична аларма съгласно член 7.03, т. 5 до т.7 трябва да се задействат на мястото за управление, след като бъде достигнато критично ниво или е открита повреда. Трябва да се задейства аларма поне за следните параметри или функции, когато е приложимо за съответната система за задвижване: а) характерната работна температура или повреда на охладителната система на задвижващите двигатели и спомагателните инсталации, които са от съществено значение за работата на задвижващите двигатели (например. силова електроника), б) налягането на смазочното масло за двигателите и трансмисиите; в) налягането на маслото и въздуха на реверсивните възли на задвижващите двигатели, реверсивните трансмисии и витлата; г) скоростта на въртене на задвижващите двигатели; д) нивото на наличното гориво в резервоарите за гориво (ниво на пълнене) или енергията в комплектите акумулатори (състояние на заряд), захранващи задвижващите двигатели; е) ниво на маслото в хидравличните цистерни, попадащо под най-ниското ниво на съдържание в съответствие с член 6.03, т. 2 и намаляване на работното налягане на хидравличната система; ж) повреда в електрическото захранване на рулевата система; з) повреда на електрическото захранване на електрическата задвижваща система; и) неизправност на регулатора на ъгловата скорост; й) повреда на необходимите буферни устройства; k) предстоящо активиране на защита срещу претоварване в съответствие с член 11.04, т.2; л) задействане на защитни устройства в съответствие с член 11.07; и м) ограничение на мощността в съответствие с член 11.06. Критичното ниво за букви “а“ и “д“ трябва да съответства на способността на кораба да извършва управление със собствен ход за най-малко 30 минути.“ Член 7.05 Навигационни светлини, светлинни и звукови сигнали 1. Навигационните светлини, техните осветители и принадлежности носят маркировка за одобрение, предписана от Директива 2014/90/ЕС, с измененията. 2. Текущите индикаторни светлини или други еквивалентни устройства, като например сигнални светлини за следене на навигационните светлини, се монтират в рулевата рубка, освен ако следенето може да се осъществява пряко от рулевата рубка. 3. В мястото за управление, проектирано за управление от едно лице с помощта на радиолокатор, на пулта за управление се монтират индикаторни светлини с цел следене на навигационните светлини и светлинните сигнали. В превключвателите на навигационните светлини трябва да са включени индикаторните светлини или да са в съседство с тях и принадлежността им към тях /превключвателите/ трябва да е означена ясно. Разположението и цветът на индикаторните светлини за навигационните светлини и светлинните сигнали трябва да съответстват на действителното положение и цвят на тези светлини и сигнали. Неизправността на навигационна светлина или светлинен сигнал трябва да доведе до изгасване на съответната индикаторна светлина или подаване на сигнал по друг начин. 4. В мястото за управление, проектирано за управление от едно лице с помощта на радиолокаторч трябва да е възможно да се активират звуковите сигнали чрез превключвател, задействан с крак. Това изискване не се прилага за сигнала „не се приближавай“ в съответствие с приложимите разпоредби на навигационните власти на държавите-членки.“ Член 7.06 Навигационни и информационни устройства 1. Навигационното радиолокационно оборудване и индикаторите на ъгловата скорост на завиване трябва да отговарят на изискванията, посочени в Приложение 5. Спазването на изискванията трябва да се определя от одобрението на типа, издадено от компетентния орган. 2. Оборудването ECDIS за вътрешно корабоплаване, което може да работи в режим на навигация, се счита за инсталация на радиолокатор . Той трябва да отговаря на изискванията на ES-RIS, части I и V. Трябва да се спазват изискванията на Приложение 5. 3. Оборудването за AIS за вътрешно корабоплаване трябва да отговаря на изискванията на ES-RIS, части II и VI. Трябва да се спазват изискванията на Приложение 5. 4. Индикаторът на ъгловата скоростна завиванесе разполага пред рулевия и в неговото полезрение. 5. В мястото за управление, проектирано за управление от едно лице с помощта на радиолокатор : a) екранът на радиолокатора не трябва да е изместен значително извън оста на полезрението на рулевия при нормалното му положение; б) радиолокационното изображение трябва да продължава да се вижда идеално без маска или екран, каквито и да са условията на осветлението извън рулевата рубка; в) индикаторът на ъгловата скоростна завиванезавиване трябва да е монтиран точно над радиолокационното изображение или под него или да е вграден в него. Член 7.07 Радиотелефонни системи за плавателни съдове с мястото за управление, проектирано за управление от едно лице с помощта на радиолокатор 1. Когато мястото за управление, проектирано за управление от едно лице с помощта на радиолокатор , приемането на информация от мрежите на плавателния съд и мрежата за навигационна информация трябва да се осъществява чрез високоговорител, а изпращането на информация — чрез фиксиран микрофон. Режимите на изпращане/приемане се избират с натискане на бутон. Не трябва да е възможно да се използват микрофоните на тези мрежи за публични съобщителни мрежи. 2. Когато мястото за управление, проектирано за управление от едно лице с помощта на радиолокатор , е оборудвано с радиотелефонна система за публична съобщителна мрежа, приемането трябва да е възможно от мястото на рулевия. Член 7.08 Съоръжения за вътрешнокорабна комуникация на борда Трябва да има вътрешни комуникационни съоръжения на борда на плавателни съдове с мястото за управление, проектирано за управление от едно лице с помощта на радиолокатор . Трябва да е възможно да се установят комуникационни връзки от поста за управление: a) с носа на плавателния съд или състава от плавателни съдове; б) с кърмата на плавателния съд или състава от плавателни съдове, ако пряка връзка не е възможна от поста за управление; в) с жилищните помещения на екипажа; г) с каютата на капитана. Приемането на всички места на тези вътрешни комуникационни връзки става чрез високоговорител, а предаването — чрез фиксиран микрофон. Връзката с носа и кърмата на плавателния съд или състава от плавателни съдове може да бъде от радиотелефонен тип. Член 7.09 Алармена система 1. Трябва да има самостоятелна алармена система, която позволява да бъдат достигнати жилищните помещения, машинните отделения и, където е приложимо, отделните помпени отделения, да бъдат достигнати. 2. В обсега на рулевия трябва да има прекъсвач за включване и изключване на алармения сигнал; прекъсвачи, които автоматично се връщат в положение изключено, след като бъдат освободени, не се допускат. 3. Нивото на силата на звука на алармения сигнал е не по-малко от 75 dB (A) в жилищните помещения. В машинните отделения и помпените отделения аларменият сигнал трябва да е под формата на мигаща светлина, видима от всички страни и ясно забележима от всяка точка. Член 7.10 Отопление и вентилация Рулевите рубки са оборудвани с ефикасни отоплителни и вентилационни системи, които могат да бъдат регулирани. Член 7.11 Оборудване за работа с кърмови котви На борда на плавателни съдове и състави с място за управление, проектирано за управление от едно лице с помощта на радиолокатор с дължина над 86 m или ширина над 22,90 m трябва да е възможно рулевият да спуска кърмовите котви от позицията си. Член 7.12 Повдигащи се рулеви рубки 1. Механично задвижваната рулева рубка с подемен механизъм и нейното оборудване трябва да са проектирани по такъв начин, че безопасността на лицата на борда да не е застрашена. 2. Повдигащата се рулева рубка не трябва да застрашава устойчивостта на кораба. 3. Здравината на повдигащата се рулева рубка, на механизма за повдигане и свързаните с тях части на кораба трябва да бъде оразмерена в съответствие с добрата корабостроителна практика. 4. Действията, извършвани от рулевата рубка, не трябва да бъдат възпрепятствани по време на повдигане и спускане. Трябва да има възможност за влизане и излизане от рулевата рубка, независимо от нейното положение. Отворът на покрива може да се използва като авариен изход, при условие че отговаря на размерите в член 14.06, т.2. 5. Трябва да е възможно повдигащият механизъм да се управлява от вътрешността на рулевата рубка. Следните индикации трябва да бъдат разположени на мястото за управление: а) налично напрежение, b) рулева рубка в най-ниско положение, в) рулевата рубка в най-високо положение, г) рулевата рубка е заключена във фиксирана позиция (ако е приложимо). 6. Повдигащият механизъм трябва да позволява рулевата рубка да спира във всички позиции. Ако съществува възможност за заключване на рулевата рубка в определена позиция, механизмът за повдигане автоматично се деактивира при заключване. Освобождаване на заключването трябва да е възможно при всички работни условия. 7. Механизмът за повдигане трябва да бъде проектиран така, че да не е възможно превишаване на крайните положения. 8. Трябва да се осигурят мерки за избягване на неконтролирано спускане на рулевата рубка. Трябва да бъдат инсталирани подходящи защитни елементи, за да се предотврати рискът от нараняване, който може да възникне при спускане. Достъпите до повдигащото устройство трябва да бъдат маркирани със символа, показан в приложение 4, фигура 1, и оборудвани с предупредително устройство, което задейства оптичен и звуков предупредителен сигнал в рулевата рубка. Всички операции по спускане трябва автоматично да задействат оптичен и яснен звуков предупредителен сигнал. 9. Повдигащите се рулеви рубки трябва да бъдат оборудвани със система за аварийно спускане, която е независима от нормалния повдигащ механизъм и може да се използва дори в случай на прекъсване на електрозахранването. Тази аварийна система трябва да се управлява от вътрешността на рулевата рубка. При използване на аварийната система скоростта на спускане не трябва да бъде по-малка от скоростта на спускане при нормални условия. 10. (оставено празно) 11. Хидравличните маркучи са: а) допустими само ако поглъщането на вибрации или свободата на движение на компонентите прави употребата им неизбежна; b) да са проектирани поне за максималното работно налягане; в) да се подновява най-късно на всеки осем години. 12. Повдигащите рулеви рубки и техните устройства се проверяват редовно, но поне веднъж на дванадесет месеца, от компетентно лице. Безопасността на инсталацията трябва да се установи чрез визуална проверка и проверка за задоволителна работа. Член 7.13 Вписване в Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване за плавателни съдове с мястото за управление, проектирано за управление от едно лице с помощта на радиолокатор Когато плавателен съд отговаря на специалните разпоредби мястото за управление, проектирано за управление от едно лице с помощта на радиолокатор, както е посочено в членове 7.01, т. 3, 7.04, т. 5 и т. 6, 7.05, т. 3 и т.4, 7.06, т. 2, 7.07, 7.08 и 7.11, в корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване се прави следното вписване: „Плаватлният съд е проектиранза управление от едно лице с помощта на радиолокатор“. Член 7.14 Прибиращи се рулеви рубки 1. Този член не се прилага за: а) демонтируеми рулеви рубки; и б) рулеви рубки, които не използват механизъм (напр. вериги, ролки, кабели, и т.н.), независимо дали се движат от човешка, електрическа, хидравлична или пневматична сила. 2. Прибиращата се рулева рубка и нейните уреди са проектирани по такъв начин, че безопасността на хората на борда не е застрашена. 3. Операциите, извършвани от рулевата рубка, не трябва да бъдат възпрепятствани по време на повдигане и понижаване. Трябва да има възможност за безопасно влизане и излизане от рулевата рубка, каквато и да е позицията. Аварийният изход може да бъде отвор в покрива, при условие че отговаря на изискванията за размерите посочени в член 14.06, точка 2. 4. Повдигащият механизъм трябва да позволява на рулевата рубка да спира във всички позиции. Ако възможността съществува за заключване на рулевата рубка в определено положение, повдигащият механизъм трябва да се деактивира автоматично при заключване. Освобождаването на ключалките трябва да е възможно при всякакви работни условия. 5. Механизмът за повдигане трябва да бъде проектиран по такъв начин, че да не е възможно да превишава крайните позиции. 6. Осигуряват се мерки за избягване на неконтролирано спускане на прибиращото се устройство на рулева рубка. Трябва да се инсталират подходящи защитни елементи, за да се предотврати рискът от нараняване, което може да е резултат от понижаване. Когато счете за необходимо, контролният орган може да изиска задействането на оптичен или звуков предупредителен сигнал по време на операции по спускане. 7. Хидравличните маркучи са: а) допустими само ако поглъщането на вибрациите или свободата на движение на компонентите прави използването им неизбежно; б) да са проектирани поне за максималното работно налягане; в) да се подменят най-късно на всеки осем години. 8. Прибиращите се рулеви рубки и техните уреди се проверяват редовно, но поне веднъж на дванадесет месеца от компетентно лице. Безопасността на инсталацията трябва да бъде установена чрез визуална проверка и проверка за задоволителна работа. Глава 8 Конструкция на двигателя Член 8.01 Общи положения 1. Двигателите и тяхното спомагателно оборудване трябва да са проектирани, построени и монтирани в съответствие с най-добрата практика. 2. Съдове под налягане, предназначени за експлоатация на борда на плавателния съд, се проверяват от експерт с цел да се удостовери, че са безопасни за експлоатация: a) преди първоначално пускане в експлоатация; б) преди повторно пускане в експлоатация след всяко изменение или ремонт; и в) редовно, най-малко на всеки пет години. Проверката включва вътрешна и външна проверка. Съдове за сгъстен въздух, чиято вътрешност не може да бъде надлежно проверена или чието състояние не може да бъде ясно установено по време на вътрешния контрол, подлежат на допълнително безразрушително изпитване или на изпитване на хидравличното налягане. Издава се удостоверение за проверката, подписано от експерта и посочващо датата на проверката. Други съоръжения, които изискват редовна проверка, в частност парните котли, другите съдове под налягане и техните принадлежности, както и асансьорите, трябва да съответстват на разпоредбите, валидни в една от държавите членки. 3. Могат да бъдат монтирани само двигатели с вътрешно горене, работещи с гориво с пламна температура над 55 °С. 4. Чрез дерогация от точка 3, плавателното средство може да бъде оборудвано със задвижващи или спомагателни системи, работещи с горива с точка на възпламеняване, равна на или по-ниска от 55 °C а) втечнен природен газ (LNG), б) метанол и в) газообразен водород. За задвижващи или спомагателни системи, работещи с тези горива, се прилагат изискванията на Глава 30 и Приложение 8 на този стандарт.“ Член 8.02 Оборудване за безопасност 1. Двигателите се монтират и оборудват, така че да бъдат достъпни за работа и поддържане и да не застрашават обслужващия персонал, отговарящ за тези дейности. Те трябва да могат да бъдат обезопасени срещу случайно пускане. 2. Главните двигатели, спомагателното оборудване, парните котли, плавателните съдове под налягане и техните принадлежности трябва да бъдат оборудвани с обезопасяващи устройства. 3. В случай на извънредна ситуация трябва да е възможно да се изключат двигателите, задвижващи нагнетателните и смукателните вентилатори от място извън помещението, където те са монтирани, и от място извън машинното отделение. 4. При необходимост съединителите на тръби, които пренасят мазут, смазочни масла и масла, използвани в силови трансмисии, в системи за управление и задействане и в системи за отопление, се екранират или предпазват по друг подходящ начин, за да се избегне пръскането или изтичането на масло върху горещи повърхности, в смукателите на двигателя или други източници на запалване. Броят на съединенията по тези тръбопроводни системи се свежда до минимум. 5. Външни тръби за пренасяне на гориво под високо налягане за дизелови двигатели между помпите за гориво под високо налягане и горивните дюзи се обезопасяват посредством тръбопроводи с кожух, способни да задържат горивото в случай на повреда на тръба под високо налягане. Тръбопроводната система с кожух включва устройства за събиране на течове и трябва да е предвидена алармена сигнализация, която се задейства при повреда в горивната тръба, като алармена сигнализация не се изисква при двигатели с не повече от два цилиндъра. Тръбопроводни системи с кожух не са необходими при двигатели на открити палуби, задвижващи брашпили и шпилове. 6. Изолацията на частите на двигателите трябва да съответства на изискванията на член 3.04, точка 3, т. 2. Член 8.03 Задвижващи системи 1. Трябва да е възможно задвижването на кораба да се пуска, спира или обръща надеждно и бързо. 2. Когато корабите имат само един задвижващ двигател, този двигател не трябва да се изключва автоматично, освен за защита срещу превишаване на скоростта. 3. Когато корабите имат само един задвижващ двигател, този двигател може да бъде оборудван с автоматично устройство за намаляване на оборите на двигателя само ако автоматичното намаляване на оборотите на двигателя е индикирано оптически и акустично в рулевата рубка и устройството за намаляване на оборотите на двигателя може да бъде изключено от мястото на рулевия. 4. Втулките на вала трябва да бъдат проектирани по такъв начин, че да предотвратяват разпространението на замърсяващи водата смазочни материали. Член 8.04 Изпускателна система на двигателя 1. Отработените газове трябва да се отвеждат напълно извън плавателния съд. 2. Предприемат се всички подходящи мерки, за да се предотврати навлизането на отработени газове в различните отделения. В рамките на тези мерки, изходящите тръби, които преминават през жилищно помещение или рулевата рубка, трябва да са покрити със защитна газонепроницаема обвивка. Хлабината между изходящата тръба и тази обвивка трябва да е отворена към външния въздух, 3. Изпускателните тръби трябва да се монтират и обезопасяват по такъв начин, че да не могат да причинят пожар. 4. Изпускателните тръби трябва да се изолират или охлаждат в машинните отделения по подходящ начин. Извън машинните отделения защитата от физически контакт може да се приеме за достатъчна мярка. Член 8.05 Резервоари за гориво, тръби и принадлежности 1. Течните горива се съхраняват в стоманени резервоари, които са неразделна част от корпуса или са здраво прикрепени към корпуса. Ако се изисква от конструкцията на плавателния съд, може да се използва равностоен по отношение на огнеустойчивостта материал. Тези изисквания не важат за резервоари с вместимост не повече от 12 литра, които са фабрично вградени в спомагателно оборудване. Резервоарите за гориво нямат общи повърхности с резервоарите за питейна вода. 2. Резервоарите за гориво и техните тръбопроводи и други принадлежности трябва да са оформени и разположени по такъв начин, че нито гориво, нито газове от него да могат случайно да попаднат във вътрешността на плавателния съд. Клапаните на резервоара, предназначени за вземане на проби от горивото или източване на вода, се затварят автоматично. 3. Резервоарите за гориво не могат да се разполагат пред първата носова водонепроницаема преграда /таранната/ или зад ахтерпиковата преграда. 4. Резервоарите за гориво и техните принадлежности не могат да се разполагат точно над двигателите или изпускателните тръби. 5. Отворите за пълнене на резервоарите за гориво трябва да бъдат ясно маркирани, а гърловините за пълнене трябва да бъдат обозначени с подходящ цвят. Това изискване се счита за изпълнено, ако са изпълнени изискванията на международния стандарт ISO 14726: 2008. 6. Отворът на пълнещата тръба на резервоарите за течни горива e на палубата, с изключение на резервоари за дневен разход. Пълнещата тръба трябва да е снабдена със съединител в съответствие с Европейски стандарт EN 12827:1999. Тези резервоари трябва да са оборудвани с отдушник, завършващ на открито над палубата и да са монтирани по такъв начин, че да не е възможно проникването на вода. Напречното сечение на вентилационната тръба е поне 1,25 пъти по-голямо от напречното сечение на пълнещата тръба. Ако резервоарите са свързани, напречното сечение на свързващата тръба е поне 1,25 пъти по-голямо от напречното сечение на пълнещата тръба. 7. Директно при изходите на резервоара тръбопроводът за разпределение на течни горива трябва да бъде снабден с бързо затварящ се клапан, който може да се управлява от палубата, дори когато въпросните помещения са затворени. Ако устройството за управление е закрито, подходът или капакът не трябва да се заключват. Работното устройство се маркира в червено. Ако устройството е скрито, то трябва да бъде маркирано със символ за „бързо затварящ се клапан на резервоара“ в съответствие с фигура 9 от приложение 4 с дължина на страната най-малко 10 cm. Първата алинея не се прилага за резервоари за гориво, монтирани директно на двигателя. 8. Тръбите за гориво, техните съединения, уплътнения и фитинги се правят от материали, годни да издържат на механичните, химичните и топлинните натоварвания, на които е вероятно да бъдат подложени. Тръбите за гориво не трябва да се излагат на неблагоприятното влияние на топлина и трябва да има възможност да бъдат проверявани по цялата им дължина. 9. Резервоарите за гориво трябва да са оборудвани с подходящо устройство за измерване на вместимостта. Устройствата за измерване на вместимостта трябва да могат да се отчитат до равнището на максимално напълване. Нивомерните стъкла трябва да са ефикасно защитени срещу повреда от удар, снабдени с автоматично затварящо устройство в основата си, а горните им краища да са свързани с резервоарите над равнището им на максимално напълване. Материалът, използван за нивомерните стъкла, не трябва да се деформира при нормални температури на средата. Измервателните тръби не трябва да завършват в жилищните пространства. Измервателните тръби, които завършват в машинно или котелно отделение, трябва да са оборудвани с подходящи самозатварящи устройства. 10. a) Горивните резервоари се обезопасяват срещу разлив на гориво при зареждане посредством подходящи технически устройства, които се записват в точка 52 от Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване; б) Ако горивото се зарежда от станции за зареждане, които имат собствени технически устройства против разлив на гориво по време на зареждане, изискванията към оборудването, посочени в буква “а” и точка 11, не се прилагат. 11. Ако резервоарите за гориво са снабдени с автоматично спирателно устройство, датчиците спират зареждането с гориво, когато резервоарът е 97 % пълен; това оборудване трябва да съответства на изискванията за „безотказност“. Ако сензорът активира електрически контакт, който може да прекъсне веригата, осигурена от бункерната станция чрез двоичен сигнал, трябва да бъде възможно да се предаде сигналът към бункерната станция посредством водонепропусклив щепсел за свързване, отговарящ на изискванията на международния стандарт IEC 60309-1: 2021 за 40 до 50 V DC, цвят на корпуса бял, позиция на заземителния контакт десет часа. 12. Резервоарите за гориво трябва да са снабдени с отвори, които се затварят херметично, позволяващи почистване и проверка. Член 8.06 Съхраняване на смазочно масло, тръби и принадлежности 1. Смазочното масло се съхранява в стоманени резервоари, които са неразделна част от корпуса или са здраво прикрепени към корпуса. Ако се изисква от конструкцията на плавателния съд, може да се използва равностоен по отношение на огнеустойчивостта материал. Тези изисквания не важат за резервоари с вместимост не повече от 25 литра. Резервоарите за смазочно масло нямат общи повърхности с резервоарите за питейна вода. 2. Резервоарите за смазочни масла, техните тръбопроводи и други принадлежности се оформят и разполагат по такъв начин, че нито смазочно масло, нито изпаренията от него да могат случайно да попаднат във вътрешността на плавателния съд. 3. Резервоарите за смазочно масло не могат да се намират пред първата носова непроницаема преграда /таранната/. 4. Резервоарите за смазочно масло и техните принадлежности не могат да се разполагат точно над двигателите или изпускателните тръби. 5. Гърловината за пълнене трябва да бъде снабдена със съединителен елемент в съответствие с европейския стандарт EN 14420-7: 2022. Мъжката страна на съединителния елемент трябва да бъде поставена върху съда и да има диаметър DN 40. За затваряне трябва да има глух съединител в съответствие със стандарта. 6. Отворите за пълнене на резервоарите за смазочно масло трябва да бъдат отчетливо маркирани, а гърловините за пълнене трябва да бъдат етикетирани с подходящ цвят. Това изискване се счита за изпълнено, ако са изпълнени изискванията на международния стандарт ISO 14726: 2008 7. Тръбите за смазочно масло, техните съединения, уплътнения и фитинги се правят от материали, годни да издържат на механичните, химичните и топлинните натоварвания, на които е вероятно да бъдат подложени. Тръбите не трябва да се излагат на неблагоприятното влияние на топлина и трябва да бъде възможно да бъдат проверявани по цялата им дължина. 8. Резервоарите за смазочно масло трябва да са оборудвани с подходящо устройство за измерване на вместимостта. Устройствата за измерване на вместимостта трябва да могат да се отчитат до равнището на максимално напълване. Нивомерните стъкла трябва да са ефикасно защитени срещу повреда от удар, снабдени с автоматично затварящо устройство в основата си, а горните им краища да са свързани с резервоарите над равнището им на максимално напълване. Материалът, използван за нивомерните стъкла, не трябва да се деформира при нормални температури на средата. Измервателните тръби не трябва да завършват в жилищните пространства. Измервателните тръби, които завършват в машинно или котелно отделение, трябва да са оборудвани с подходящи самозатварящи се устройства. Член 8.07 Съхранение на масла, използвани в силови трансмисии, системи за управление и задействане и системи за отопление, тръбопроводи и принадлежности 1. Масла, използвани в силови трансмисии, системи за управление и задействане и системи за отопление, се съхраняват в стоманени резервоари, които са неразделна част от корпуса или са здраво прикрепени към корпуса. Ако се изисква от конструкцията на плавателния съд, може да се използва равностоен по отношение на огнеустойчивостта материал. Тези изисквания не важат за резервоари с вместимост не повече от 25 литра. Резервоарите за масло, посочени в първото изречение, не трябва да имат общи повърхности с резервоарите за питейна вода. 2. Резервоарите за масло съобразно точка 1 и техните тръбопроводи и други принадлежности трябва да са оформени и разположени по такъв начин, че нито такова масло, нито изпарения от него да могат случайно да попаднат във вътрешността на плавателния съд. 3. Резервоарите за масло, посочени в точка 1, не могат да се намират пред първата носова водонепроницаема преграда /таранната/. 4. Резервоарите за масло, посочени в точка 1, и техните принадлежности не могат да се разполагат точно над двигателите или изпускателните тръби. 5. Отворите за пълнене на цистерни за масло съгласно (1) трябва да бъдат отчетливо маркирани, а гърловините за пълнене трябва да бъдат подходящо маркирани в цвят. Това изискване се счита за изпълнено, ако са спазени изискванията на международния стандарт ISO 14726: 2008. 6. Тръбите за масло по точка 1, техните съединения, уплътнения и фитинги се правят от материали, годни да издържат на механичните, химичните и топлинните натоварвания, на които е вероятно да бъдат подложени. Тръбите не трябва да се излагат на неблагоприятното влияние на топлина и трябва да бъде възможно да бъдат проверявани по цялата им дължина. 7. Резервоарите за масло, посочени в точка 1, трябва да са оборудвани с подходящо устройство за измерване на вместимостта. Устройствата за измерване на вместимостта трябва да могат да се отчитат до равнището на максимално напълване. нивомерните стъкла трябва да са ефикасно защитени срещу повреда от удар, снабдени с автоматично затварящо устройство в основата си, а горните им краища да са свързани с резервоарите над равнището им на максимално напълване. Материалът, използван за нивомерните стъкла, не трябва да се деформира при нормални температури на средата. Измервателните тръби не трябва да завършват в жилищните пространства. Измервателните тръби, които завършват в машинно или котелно отделение, трябва да са оборудвани с подходящи самозатварящи се устройства. Член 8.08 Системи за изпомпване и осушаване на трюма 1. Трябва да бъде възможно изпомпването на всеки водонепроницаем отсек поотделно. Това изискване обаче не се отнася за водонепроницаемите отсеци, които обикновено са запечатани херметично при експлоатация. 2. Плавателни съдове, които изискват екипаж, трябва да са оборудвани с две отделни осушителни помпи, които не са монтирани на едно и също място. Поне една от тях трябва да се задвижва с мотор. Все пак, при плавателни съдове с мощност до 225 kW или пълна товароподемност под 350 t или когато плавателни съдове, които не са предназначени за превоз на стоки, имат водоизместване по-малко от 250 m3, една помпа е достатъчна, независимо дали е с ръчно задвижване или с двигател. Всяка от помпите трябва да може да се използва за всеки водонепроницаем отсек. 3. Минималният капацитет на изпомпване на първата осушителна помпа се пресмята по следната формула: се пресмята по формулата: Минималният капацитет на изпомпване на втората осушителна помпа се пресмята по следната формула: се пресмята по формулата: Все пак, стойността не трябва да надвишава стойността . За пресмятането на представлява дължината на най-дългия водонепроницаем отсек. В тези формули: е дължината на въпросния водонепроницаем отсек в [m]; е изчисленият вътрешен диаметър на главната тръба в [mm]; е изчисленият вътрешен диаметър на отводната тръба в [mm]. 4. Когато осушителните помпи са свързани със система за осушаване, осушителните тръби трябва да са с вътрешен диаметър най-малко , в mm, а разклоненията им с вътрешен диаметър най-малко , в mm. Когато дължината на плавателните съдове е по-малко от 25 m, стойностите и могат да бъдат намалени до 35 mm. 5. Разрешени са единствено самозасмукващи осушителни помпи. 6. Трябва да има възможност за осушаване от десен и ляб борд на всички отсеци с плоско дъно, които са по-широки от 5 m. 7. Трябва да е възможно отводняване на ахтерпика през главното машинно отделение чрез лесно достъпно, автоматично затварящо приспособление. 8. Отклонителните тръби от отделни отсеци трябва да са свързани с главната осушителна тръба посредством заключващи се невъзвратни клапани. Отсеци или други пространства, оборудвани за приемане на баласт, се свързват с осушителна система само чрез обикновено затварящо устройство. Това изискване не се прилага за трюмовете, които могат да приемат баласт. Такива трюмове се запълват с баластна вода чрез баластни тръбопроводи, които са монтирани постоянно и отделно от осушителни тръби или чрез отводни тръби, които могат да се свържат с главната осушителна тръба чрез гъвкави тръби или гъвкави преходници. Клапаните за приемане на вода, намиращи се в дъното на трюма, не могат да се използват за тази цел. 9. Трюмовете се оборудват с нивомерни измервателни устройства. 10. Когато осушителна система включва постоянно монтирани тръбопроводи, осушителните тръби на дъното на трюма, предназначени за изпомпване на нефтосъдържащи води, са оборудвани с затварящи устройства, които са пломбирани на място от контролния орган. Броят и разположението на тези затварящи устройства се посочват Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване. 11. Заключването на затварящите устройства се разглежда като еквивалентно на пломбиране съгласно точка 10. Ключът или ключовете за заключване на затварящите устройства се означават и се съхраняват на обозначено и лесно достъпно място в машинното отделение. Член 8.09 Съхранение на замърсена с нефтопродукти вода и отработени масла 1. Трябва да е възможно да се съхранява на борда водата, замърсена с нефтопродукти и натрупана при експлоатацията. Трюмът на машинното отделение се разглежда като място за съхранение за тази цел. 2. За съхранение на отработени масла в машинното отделение трябва да има един или няколко определени съда, чиято вместимост е не по-малка от 1,5 пъти количеството на отработени масла от картерите на всички монтирани двигатели с вътрешно горене и трансмисии, заедно с хидравличните течности от резервоарите с хидравлична течност. Съединенията, използвани за опразване на съдовете, посочени по-горе, трябва да съответстват на Европейски стандарт EN 1305:2018. 3. При плавателни съдове използвани само за кратки курсове, контролният орган може да разрешава изключения от изискванията на точка 2. Член 8.10 Шум от плавателни съдове 1. Шумът, произвеждан от плавателния съд в движение, и по-специално шумовете от всмукване на въздух и изпускането на отработени газове на двигателя, трябва да бъдат заглушавани с използване на подходящи средства. 2. Нивото на звуково налягане на шума, създаван от плавателния съд в движение, не трябва да надвишава 70 dB(A), измерен на 25 m встрани от борда. 3. Освен дейностите по претоварване, нивото на звуково налягане на шума, създаван от плавателен съд на място, не трябва да надвишава 60 dB(A), измерен на 25 m встрани от борда. Глава 9 Емисии на газообразни и прахообразни замърсители от двигатели с вътрешно горене Член 9.00 Определения За целите на настоящата глава се прилагат следните определения: 1. „двигател с вътрешно горене“: преобразувател на енергия, различен от газова турбина, проектиран да преобразува химичната енергия (входяща) в механична енергия (изходяща) чрез процес на вътрешно горене; той включва, ако такива са монтирани, система за контрол на емисиите и комуникационен интерфейс (апаратна част и съобщения) между блока(овете) за електронно управление на системата на двигателя и всеки друг контролен блок; 2. „одобряване на типа“: процедурата, чрез която компетентният орган удостоверява, че даден тип двигател или фамилия двигатели отговаря на съответните административни разпоредби и технически изисквания по отношение на равнищата на емисиите от газообразни замърсители и частици, изпускани от двигателя (двигателите); 3. „фамилия двигатели“: група от двигатели, обособена от производител на двигатели, които поради своята конструкция притежават сходни характеристики относно емисиите на отработени газове и отговарят на приложимите изисквания за пределните стойности на емисиите; 4. „еталонна мощност“: полезната мощност, която се използва за определяне на приложимите пределни стойности на емисиите за двигателя; 5. „производител на двигатели“: всяко физическо или юридическо лице, което е отговорно пред органа по одобряването за всички аспекти на процеса на типово одобрение или разрешение на двигателя и за осигуряване на съответствието на производството на двигателя, и което също така е отговорно за проблемите на надзора на пазара на произведените двигатели, независимо дали участва пряко или не във всички етапи на проектирането и конструкцията на двигателя, който е предмет на процеса на типово одобрение. Член 9.01 Общи разпоредби 1. Разпоредбите на настоящата глава се прилагат за всички двигатели с вътрешно горене с еталонна мощност, по-голяма или равна на 19 kW, монтирани на борда на плавателното средство. 2. Двигателите с вътрешно горене отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) 2016/1628. Само двигатели с вътрешно горене от категориите: a) IWP; б) IWA; в) NRE с еталонна мощност под 560 kW; или г) двигатели, признати за еквивалентни съгласно Регламент (ЕС) 2016/1628 трябва да бъдат монтирани. Това съответствие се установява посредством удостоверение за одобрение на типа. 3. Контролният орган може да изиска представяне на сертификата за типово одобрение и инструкциите на производителя на двигателя съгласно член 9.04 при всеки монтаж, междинен или специален тест. 4. Mонтирането на резервни двигатели, както са определени в Регламент (ЕС) 2016/1628, е забранено. Ремонтът на съществуващ двигател обаче е разрешен при тези обстоятелства посочени в член 9.10. 5. За целите на изпълнението на задачите съгласно настоящата глава, контролният орган може да наеме техническа служба. За целите на настоящия стандарт се признават само техническите служби, нотифицирани съгласно Регламент (ЕС) 2016/1628. 6. Чрез дерогация от член 9.01, т.2, последно изречение и т. 3, чл.9.02, чл.9.03, чл.9.06, т.2, се разрешават да се монтират двигатели с вътрешно горене, които се ползват от освобождаване от полево изпитване, предоставено в съответствие с член 34, т. 4 от Регламент (ЕС) 2016/1628. Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване не трябва е валидно по-дълго от продължителността на полевото изпитване. Член 9.02 Вписване в Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване Следните данни трябва да бъдат въведени в точка 52 от корабно удостоверение за вътрешно корабоплаване за всички двигатели с вътрешно горене, монтирани на борда на плавателното средство: а) производител, б) тип двигател (означение на производителя), в) идентификационен номер, г) мощност и обороти на двигателя, д) Ако е приложимо, номер на типовото одобрение, е) Използване, за което е предназначен двигателят, ж) Място на инсталиране на борда, з) Дата на инсталиране. Член 9.03 Разпоредби за монтирането на двигатели с вътрешно горене Монтажът на двигателите в плавателните средства трябва да съответства на ограниченията, определени в приложното поле на одобрението на типа. Член 9.04 Инструкции на производителя на двигателя 1. В инструкциите, които производителят на двигателя трябва да изготви, се посочват съответните компоненти на отработените газове, както и реглажите и параметрите, чрез които може да бъде постигнато непрекъснато съответствие с пределните нива на емисиите на отработени газове. 2. Инструкциите трябва да съдържат най-малко следните данни: a) тип на двигателя и когато е уместно, фамилията двигатели с посочване на еталонна мощност и честотата на въртене; б) списък на съставните елементи и параметрите на двигателя от значение за отделянето на отработени газове; в) точни характеристики за идентифициране на позволените съставни елементи, които са от значение за отделянето на отработени газове (например каталожен номер върху елементите); г) параметрите на двигателя, имащи отношение към отделянето на отработени газове, като например регулировъчните диапазони за момента на впръскване, допустимата температура на водата за охлаждане, максималното обратно налягане на отработените газове. Член 9.05 Изпитвания на двигатели с вътрешно горене 1. По време на теста за монтаж и в случай на междинни тестове и специални тестове, контролният орган проверява текущото състояние на двигателя по отношение на компонентите, настройките и параметрите, посочени в инструкциите на производителя на двигателя. 2. Контролният орган документира изпитванията, проведени съгласно т. 1. 3. Ако монтажът, междинните и специалните изпитвания покажат, че по отношение на своите параметри, съставни елементи и настройки, двигателите с вътрешно горене, монтирани на борда, отговарят на спецификациите, посочени в документите, обхванати от член 9.01, точка 3, може да се приеме, че емисиите на отработени газове и частици от двигателите с вътрешно горене са съобразени с пределно допустимите стойности. Ако контролният орган установи, че двигател с вътрешно горене не отговаря на изискванията, посочени в документите, обхванати от член 9.01, точка 3, той изисква да се предприемат стъпки за възстановяване на съответствието на двигателя с вътрешно горене. 4. В случай на двигатели с вътрешно горене със системи за обработка на отработените газове се извършват проверки за установяване дали тези системи работят правилно в контекста на монтажа, междинното или специалното изпитване. Член 9.06 Изпитвания на монтажа 1. След монтирането на двигател с вътрешно горене на борда, но преди да започне използването му се провежда изпитване на монтажа. Това изпитване, което е част от първоначалната проверка на плавателното средство или от специална проверка по повод на монтирането на съответния двигател с вътрешно горене, довежда или до регистрация на двигателя в Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване, което следва да бъде издадено за първи път, или до изменение на съществуващото Корабно удостоверение за вътрешно корабоплаване. 2. По време на изпитването на монтажа проверката на контролния орган трябва да гарантира, че даден двигател, монтиран на борда, все още отговаря на техническите изисквания относно нивото на емисиите на газообразни замърсители и прахови частици, дори след като е претърпял изменения или адаптации след издаването на одобрението на типа. 3. Контролният орган може да не извърши изпитване на монтажа съгласно точка 1, ако двигател с вътрешно горене с еталонна мощност по-малка от 130 kW е заменен с двигател с вътрешно горене, попадащ в обхвата на същото одобрение на типа съгласно член 9.01, точка 2. Като предпоставка за това се съобщава на контролния орган за замяната на двигателя и му се предоставя копие на документа за одобрение на типа и данни за идентификационния номер на монтирания на ново двигател. Контролният орган извършва съответните изменения в точка 52 от Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване. Член 9.07 Междинни изпитвания 1. В случай на междинни изпитвания проверката на контролния орган трябва да гарантира, че монтиран на борда двигател все още отговаря на техническите изисквания относно нивото на емисиите на газообразни замърсители и прахови частици, дори след като е претърпял изменения или адаптации след изпитването на монтажа. 2. Междинните изпитвания на двигател с вътрешно горене се извършват в контекста на периодична проверка на плавателното средство. Член 9.08 Специални изпитвания 1. В случай на специални изпитвания, проверката на контролния орган трябва да гарантира, че монтиран на борда двигател все още отговаря на техническите изисквания относно нивото на емисиите на газообразни замърсители и прахови частици след всяка значителна промяна. 2. След всяка значителна промяна по двигателя, която може потенциално да повлияе на емисиите на газообразни и прахови замърсители от двигателя с вътрешно горене, трябва винаги да се провежда специално изпитване. Член 9.09 Специфични изисквания относно системи за последваща обработка на отработените газове 1. Системите за последваща обработка на отработените газове не трябва да нарушават безопасната експлоатация на плавателното средство, включително на задвижващата система и електрозахранването, нито да блокират изпускателната уредба. 2. Когато система за последваща обработка на отработените газове на двигателите с вътрешно горене, които осигуряват главното задвижване на плавателното средство, е оборудвана с устройство, позволяващо нейното заобикаляне, то трябва да отговаря на следните условия: a) В случай на отказ на системата за последваща обработка на отработените газове, активирането на устройството за заобикалянето ѝ трябва да позволява на плавателното средство да остане управляемо на собствен ход; б) В случай на задействане на устройството за заобикаляне на системата за последваща обработка системата за управление на това устройство подава звуков и светлинен алармен сигнал в рулевата рубка; в) Системата за управление на устройството за заобикаляне на системата за последваща обработка записва в постоянна компютърна памет всички инциденти във връзка с работата на двигателя с използването на това устройство. Информацията трябва да бъде лесно достъпна за компетентните органи. 3. Когато в съответствие с член 25, точка 3, буква “е” от Регламент (ЕС) 2016/1628 е инсталирана диагностична система за контрол, изискваните алармени системи трябва да задействат звуков и оптичен алармен сигнал в рулевата рубка в случай на неизправности. 4. Ако система за последваща обработка на отработени газове разчита на използването на реагент за намаляване на емисиите, изискваните алармени системи трябва да сигнализират на екипажа за нуждата от напълване на резервоара за реагент преди той да се изпразни или за необходимостта от подмяна на реагента, ако той не отговаря на спецификациите за концентрация. Когато диагностичната система за контрол, инсталирана в съответствие с член 25, точка 3, буква “е” от Регламент (ЕС) 2016/1628, може да активира намаление на мощността на двигателя с вътрешно горене, трябва да са изпълнени следните изисквания: a) задействането на намалението на мощността трябва да позволява на плавателното средство да остане управляемо на собствен ход; б) в случай на задействане на намаление на мощността, системата за контрол трябва да подава звуков и светлинен алармен сигнал в рулевата рубка; 5. Изискването по точка 1 се счита за изпълнено, когато плавателният съд е оборудван с: a) втора независима система за задвижване (дори ако тази втора система също включва система за послваща обработка на отработените газове), която позволява на плавателното средство да остане управляемо на собствен ход; или б) система за последваща обработка с устройство за нейното заобикаляне съгласно точка 2; или в) когато плавателният съд е само с едномоторна пропулсивна система – алармена система, позволяваща предупреждение за неизправност на системата за последваща обработка, комбинирана с възможност за отмяна на автоматичното изключване на двигателя, за да продължи работа най-малко 30 минути, така че да достигне безопасна котвена стоянка. 6. Системите за последваща обработка на отработени газове, които все още не са включени в обхвата на типовото одобрение на двигателя, трябва да бъдат въведени със следните данни в точка 52 от Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване за въпросния двигател: а) производител, б) обозначение на типа, c) тип на системата. Член 9.10 Ремонт на двигатели в експлоатация 1. Ремонтите на двигателя са разрешени при условие, че: а) са в съответствие с типовото одобрение и и инструкциите на производителя на двигателя; б) идентичността на ремонтирания двигател може да бъде проследена, така че оригиналният двигател, който е бил пуснат на пазара и монтиран на плавателния съд, може да бъде идентифициран. Ако ремонтът доведе до подмяна на целия двигател, се прилагат изискванията на член 9.01, т.2. По-специално, ако двигателят има различен идентификационен номер, тогава той се счита за новомонтиран двигател. 2. При извършване на техническо обслужване или ремонт на двигател с вътрешно горене с подмяна на елементи, лицето или фирмата, извършили такова техническо обслужване или ремонт трябва да предоставят доклад, който включва: а) дата на поддръжка или ремонт; б) описание на извършеното техническо обслужване или ремонт, включително състоянието на двигателя преди този ремонт и причина за ремонта; в) списък на елементите, които са били заменени или използвани на двигателя, със спецификациите от тези монтирани елементи, които показват, че двигателят все още отговаря на типовото одобрение; г) потвърждение, че след ремонт или техническо обслужване , определените компоненти, калибриране и настройки на параметрите на двигателя отговарят на инструкциите на производителя на двигателя съгласно член 9.04. д) когато е подходящо, информацията се нанася на идентификационната табела на двигателя преди ремонт и след ремонт; е) когато е подходящо, подкрепящи снимки. Глава 10 Електрическо оборудване и електрически инсталации Член 10.01 Общи положения 1. Когато няма специални изисквания за определени части от електрическата инсталация или електрическото оборудване, равнището на безопасност се смята за задоволително, ако тези части са монтирани в съответствие с одобрен европейски стандарт или според изискванията на призната класификационна организация. Съответните документи трябва да бъдат представени на контролния орган. 2. Следните документи, носещи печата на контролния орган, трябва да бъдат налични на борда: а) общи планове за цялата електрическа инсталация; б) планове на главните табла, аварийните табла, разпределителните табла, показващи най-важните технически данни като ампераж на номиналния ток на предпазители и комутационни устройства; в) указания за изискванията за захранване за електрическо сервизно оборудване; г) типове кабели с обозначение на напречните сечения на проводниците; д) за електрически системи за задвижване, диаграма на процесите и инструментите (PID) на тези системи, планове на разпределително табло, планове за разположение на помещенията за електрическо обслужване, включително местоположението на основните компоненти, както и документация за електрически задвижващи двигатели и други основни компоненти; е) схеми на електронно управление, регулиране, сигнализация и системи за безопасност; ж) планове на управляващите вериги. За безекипажните плавателни съдове не се изисква тези документи да бъдат на борда, но трябва да бъдат винаги на разположение при собственика 3. Оборудването и инсталациите трябва да бъдат проектирани за постоянен крен на плавателното средство до 15°, както и вътрешна температура от 0°C до + 40°C и температура на палубата от - 20°С до + 40°С. Те трябва да бъдат изцяло функционални до тези граници. 4. Електрическото оборудване и съоръженията трябва да бъдат лесно достъпни и лесни за поддръжка. 5. Електрическото оборудване и електрическите инсталации трябва да бъдат проектирани и монтирани, така че вибрациите, които възникват при нормална експлоатация на борда, да не причиняват неизправности или повреда. Член 10.02 Електроснабдителни системи 1. Когато плавателното средство е оборудвано с електрическа система, тази инсталация трябва да има поне два източника на енергия, така че при повреда на единия източник на енергия другият да може да захранва потребителското оборудване, необходимо за безопасната експлоатация в продължение на най-малко 30 минути. 2. Подходящото оразмеряване на електрическото захранване се доказва посредством изчисляване на потреблението. Съответен коефициент на използване може да бъде взет предвид. 3. Независимо от точка 1 по горе, член 6.04 се прилага за източници на енергия за рулеви системи. 4. Изискванията на т.1 по-горе не се прилагат за източниците на енергия на електрически системи за задвижване, които са предмет на глава 11. Член 10.03 Защита срещу достъп до опасни части, срещу чужди твърди тела и проникване на вода Видовете минимална защита за части на трайна електрическа инсталация са изложени в следната таблица: Вид минимална защита в съответствие сЕевропейски стандарт EN 60529:2014 Местоположение Генератори Двигатели Трансформатори Разпределителни табла Разпределение Превключватели Арматура за инсталации (4) Осветителни уреди/пожарни датчици и ръчни пожароизвестители Сервизни помещения, машинни отделения и помещения на рулевия апарат IP 22 IP 22 IP 22(2) IP 22(1) (2) IP 44 IP 22 Трюмове IP 55 IP 55 IP 55 IP 55 Помещения за акумулатори и шкафове за бои IP 44 и (Ex)(3) Открити палуби и открити постове за управление IP 55 IP 55 IP 55 IP 55 IP 55 Затворена рулева рубка IP 55 IP 22 IP 22 IP 22 IP 22 IP 22 Жилищни помещения с изключение на санитарни и мокри помещения IP 22 IP 20 IP 20 Санитарни и мокри помещения IP 44 IP 44 IP 44 IP 55 IP 44 Забележки: (1) Когато оборудването отделя големи количества топлина: IP 12. (2) Когато видът защита не е осигурен от самото оборудване, местоположението на оборудването трябва да отговаря на условията, посочени в таблицата. (3) Сертифициран обезопасен вид електрическо оборудване, например инсталации: a) разрешено съгласно Европейските стандарти серия EN 60079 във версията им в сила на 6 юли 2017 г., б) по-нисък минимален вид защита, в зависимост от проекта, например някои видове пожарни датчици. Ако устройствата за осветяване, пожарни датчици или ръчни пожароизвестители се използват в шкафове за акумулатор и бои, двете условия трябва да бъдат спазени. (4) За арматура за инсталации за ток от 125 A и по-голям: IP 66 (EN 60529:2014). Член 10.04 Защита от експлозия 1. Само взривообезопасено електрическо оборудване (удостоверена безопасност) може да се монтира в помещенията или зоните, където е вероятно да се натрупва експлозивна атмосфера. Това оборудване трябва да бъде изпитано и одобрено по отношение на неговата оперативна безопасност в експлозивна атмосфера от изпитваща институция, призната въз основа на национални разпоредби на една от държавите членки. Монтажът в тези помещения или зони на превключващи устройства за осветителни тела и други електрически съоръжения трябва да се избягва доколкото е възможно. При установяването на взривобезопасността трябва да се вземат предвид характеристиките на атмосферата, която е вероятно да възникне (група на взривен потенциал, температурен клас) и на изискванията на съответната зона. Информацията и ограниченията в удостоверенията за одобрение на оборудването трябва да бъдат спазвани. Класифицирането и оценяването на области с риск от експлозия трябва да се извършват и документират в съответствие с Международни стандарти EN 60079-10-1:2020 и EN 60079-10-2:2015. 2. Приложими правила за опасни зони: a) В зона 0 са разрешени само конструктивно безопасни вериги (клас на защита Ex ia) в съответствие с Международен стандарт IEC 60079-11:2012; б) В зона 1 е разрешено само защитено от експлозии електрическо оборудване (удостоверена безопасност); в) В зона 2 е необходимо да бъдат предприети мерки за защита на електрическите съоръжения, които са подходящи за вида и предназначението на работното оборудване. Одобрението в тези области е ограничено до: aa) защитено от експлозии електрическо оборудване (удостоверена безопасност); или бб) работно оборудване, което при нормална експлоатация не произвежда искри и чиито повърхности могат да влязат в контакт с външен въздух, и което не достига до недопустими температури; или вв) работно оборудване, което е защитено чрез херметизиране или което е капсулирано по устойчив на пари начин (минимален клас защита IP 55) и чиито повърхности не достигат недопустими температури. 3. За защита от експлозии на прах, се прилагат изискванията в съответствие с Европейски стандарт EN 60079-10-2:2015. 4. Опасните зони да имат отвън символ за „Предупреждение за зони, където може да възникне експлозивна атмосфера“ в съответствие с фигура 13 от приложение 4, с дължина на страната най-малко 10 cm. Член 10.05 Заземяване 1. Заземяване се изисква за електрически инсталации с напрежение над 50 V. 2. Изложени метални части, които при нормални работни условия не са под напрежение, като фундаменти и кожуси на електрическата система на електрически инсталации и немобилни електрически съоръжения, се заземяват отделно, ако не са инсталирани по такъв начин, че да са в пряк контакт с корпуса на плавателното средство . 3. Обвивките на подвижните електрически съоръжения трябва да бъдат заземени чрез допълнителен проводник, по който обикновено не тече ток и който е интегриран в захранващия кабел. Това изискване не се прилага, когато се използва трансформатор за изолация или когато оборудването има защитна изолация (двойна изолация). 4. Напречното сечение на проводниците за заземяване трябва да е най-малко равно на стойностите, получени от следната таблица: Напречно сечение на външни проводници (S) [mm2] Минимално сечение на заземяващи проводници в изолирани кабели [mm2] монтирани отделно [mm2] 0,5 ≤ S ≤ 4 същото напречно сечение като за
външния проводник 4 4 < S ≤ 16 същото напречно сечение като за външния проводник 16 < S ≤ 35 16 35 < S ≤ 120 половината от напречно сечение на външния проводник S > 120 70 Член 10.06 Максимално допустимо напрежение Следните напрежения не трябва да се превишават: Вид оборудване или инсталация Максимално допустимо напрежение Постоянен ток Еднофазен променлив ток Трифазен променлив ток Захранващи и отоплителни инсталации, включително съединителните муфи за общо ползване 250 V 250 V 690 V б) Инсталации за осветление, предаване на заповеди и информация, включително гнезда за общо ползване 250 V 250 V - в) Съединителни муфи за електрозахранване на подвижните електрически съоръжения, използвани на открити палуби или в ограничени или влажни, изградени от метал помещения, различни от котли и резервоари 1. Общи положения 50 V(1) 50 V(1) - 2. В случай, че се използва трансформатор за изолация, обслужващ едно използвано оборудване - 250 V2) - 3. В случай, че се използва оборудване, снабдено със защитна изолация (двойна изолация) 250 V 250 V - 4. В случай, че се използва използване на прекъсвач на остатъчен ток ≤ 30 mA ….. - 250 V 690 V г) Мобилно електрическо оборудване (например електрически устройства за контейнери, двигатели, вентилатори и помпи), които обичайно не се коригират по време на работа, чиито открити тоководещи части са заземени с помощта на защитен проводник, интегриран в свързващия кабел, и които са свързани с корпуса, не само от този защитен проводник, а от тяхното местоположение или от друг проводник 250 V 250 V 690 V д) Съединителни муфи за електрозахранване на мобилно електрическо оборудване, използвано в котли и резервоари 50 V1) 50 V(1) - Забележки: (1) Когато това напрежение идва от мрежи с по-високо напрежение, трябва да се използва галванична изолация (трансформатор за изолация). (2) Вторичната електрическа верига трябва да бъде изолирана от шасито за всички полярности. 2. Ако необходимите защитни мерки са спазени, по-високо напрежение е допустимо: a) за захранващи инсталации, чиято мощност налага това; б) за специални инсталации на борда, като радиоинсталации и запалителни устройства. 3. Контролният орган може да разреши други изключения в обосновани случаи, ако изискваните защитни мерки са спазени. Член 10.07 Разпределителни системи 1. Следните разпределителни системи са допустими за прав ток и еднофазен променлив ток: a) 2-проводникови системи, от които една е заземена (L1/N/PE); б) еднопроводникови системи, използващи корпуса като обратен проводник, само за местни инсталации (например стартерни устройства за двигатели с вътрешно горене) (L1/PEN); в) 2-проводникови системи, изолирани от корпуса (L1/L2/PE). 2. Следните разпределителни системи са допустими за трифазен променлив ток: a) 4-проводникови системи със заземяване на неутралната точка, неизползващи корпуса като обратен проводник (L1/L2/L3/N/PE) = мрежа (TN-S) или мрежа (ТТ); б) 3-проводникова система, изолирана от корпуса (L1/L2/L3/PE) = мрежа (IT); в) 3-проводникова система със заземяване на неутралната точка, използваща корпуса като обратен проводник, освен при крайни контури (L1/L2/L3/PEN). 3. Контролният орган има право да допусне използването на други разпределителни системи. Член 10.08 Връзка с брега или други външни мрежи Захранващото устройство, което представлява цялото бордово оборудване за пренос на електрическа енергия към плавателното средство, трябва да бъде проектирано, както следва: а) Прехвърляне от крайбрежните електрозахранващи системи: aa) За токове до 125 A трябва да се спазват изискванията на Европейските стандарти EN 158691:2019 и EN 15869-3:2019; бб) За токове по-големи от 250 A трябва да се спазват изискванията на Европейските стандарти EN 16840:2017. б) Във всички останали случаи се прилагат изискванията на точки 2-9. Посочените изисквания се считат за спазени, ако стандартите, посочени в буква “а”, се спазват за въпросната употреба. 2. Входящите захранващи линии от брегови мрежи или други външни мрежи към бордовата електрическа уредба трябва да имат постоянна връзка на борда под формата на фиксирани терминали или фиксирани съединителни муфи. Кабели от оптични връзки не подлежат на натоварване на опън. 3. Когато напрежението на връзката превиши 50 V, корпусът трябва да бъде заземен. Връзката за заземяване трябва да бъде маркирана по специален начин. 4. Защитните устройства на връзките трябва да могат да се заключват по такъв начин, че да не допускат едновременна работа на генераторите на бордовата мрежа и брегова мрежа или друга външна мрежа. Кратък период на едновременна работа се разрешава при преминаване от една система към друга без прекъсване на напрежението. 5. Връзката трябва да бъде защитена срещу къси съединения и претоварване. 6. Основното електрическо разпределително табло има индикатор, който показва дали връзката е под напрежение. 7. Трябва да бъдат инсталирани индикаторни устройства, за да може да се сравнява полярността при постоянен ток и последователността на фазите при променлив ток между връзката и бордовата мрежа. 8. Табло върху връзката трябва да посочва: a) мерките, необходими за осъществяване на връзката; б) вида на тока и номиналното напрежение, а при променлив ток — честотата. 9. Ако се използват гнезда, разчетени за сила на тока над 16 A, трябва да се предприемат стъпки за гарантиране, че включването и изключването могат да стават само, когато линията не е под напрежение. Член 10.09 Електрозахранване за друго плавателно средство 1. Когато електроенергия се подава към друго плавателно средство, трябва да съществува отделна връзка. 2. Член 10.08, точка 2 и точки 4 - 9 се прилагат mutatis mutandis. Член 10.10 Генератори, двигатели и трансформатори 1. Генератори, задвижвани от главния двигател, от вала на гребен винт или от спомагателни устройства, предназначени за друга функция, следва да бъдат проектирани като функция от диапазона на честотите на въртене, които могат да възникнат по време на експлоатация. 2. Трансформаторите трябва да бъдат монтирани на проветриви места или в добре проветрени помещения. 3. Първичните и вторични намотки на трансформатори се изпълняват по електрически изолиран начин. Автотрансформаторите са изключени от настоящия документ. 4. Трябва да са налице съответни изводи от номиналното напрежение за установяване на вторичното напрежение на трансформаторите. Автотрансформаторите са изключени от настоящия документ. 5. Двигатели, генератори и трансформатори се предоставят от производителя с табела, която освен наименованието на дружеството, серийния номер на машината и номиналната мощност трябва да съдържа основните данни за мощността. Член 10.11 Батерии, акумулатори и техните зарядни устройства 1. Акумулаторите са достъпни и поставени, така че да не се изместват от движението на плавателното средство. Те не се поставят на места, където са изложени на прекомерна топлина, силен студ, пръски, пара или изпарения. 2. Акумулаторите не трябва да бъдат поставяни в рулевата рубка, жилищните помещения и трюмовете, а в случай на пътнически плавателни съдове, в каюти, помещения за пътници и камбузи. Първото изречение не се прилага за акумулатори: a) в мобилните устройства; или б) с мощност за зареждане, по-малка от 0,2 kW. 3. Акумулатори, изискващи мощност за зареждане над 2,0 kW, се монтират в специално предвидено за тях помещение. Ако са разположени на палубата, те могат също така да бъдат поставени в шкаф. Ако е възможно акумулаторите да отделят газ, това помещение или този шкаф трябва да имат механична вентилация към откритата палуба (подаван и отвеждан въздух). 4. Мощността за зареждане се изчислява въз основа на максималния заряден ток и номиналното напрежение на акумулатора, като отчита характерните криви на зареждане на зарядното устройство. 5. Акумулаторите, изискващи мощност за зареждане над 2,0 kW, могат също да бъдат инсталирани под палубите в шкаф или кутия. Те могат също така да бъдат монтирани без кутия в машинно отделение, електрическо сервизно помещение или на всяко друго добре проветриво място, при условие че са обезопасени срещу падащи предмети и капеща вода. 6. Вътрешните повърхности на всички помещения, шкафове или сандъци, както и рафтове или други компоненти, предвидени за акумулатори, трябва да бъдат защитени срещу агресивното действие на електролита. 7. Трябва да бъде осигурена ефективна вентилация, когато акумулаторите са монтирани в затворено помещение, шкаф или сандък. Механична вентилация трябва да бъде осигурена за мощност на зареждане над a) 2,0 kW за никел-кадмиеви акумулатори; б) 3,0 kW за оловни акумулатори. Въздухът трябва да влиза откъм пода и да се изпуска през тавана, така че да се осигури пълното изхвърляне на газовете. Вентилационните тръби не трябва да съдържат устройства, които възпрепятстват въздушния поток като спирачни вентили. 8. Необходимият дебит на въздуха () се изчислява по следната формула: . където = 0,11 за акумулатори с течни електролити; = 0,03 за акумулатори със затворени клетки (електролит блокиран в гел, нетъкани влакнести материали); = ¼ от максималния ток на зарядното устройство в А; = брой клетки в серийна верига. При буферните акумулатори на бордовата мрежа, други методи на изчисление, които отчитат характерната крива на зареждане на зарядните устройства, могат да бъдат приети от контролния орган, при условие че тези методи се основават на разпоредбите на признати класификационни организации или на съответните стандарти. 9. При естествено проветряване напречното сечение на въздуховодите трябва да е достатъчно за необходимия дебит на въздуха въз основа на скорост на въздушния поток от 0,5 m/s. Напречното сечение обаче трябва да има минимална стойност: a) 80 cm2 за оловни акумулатори; б) 120 cm2 за никел-кадмиеви акумулатори. 10. При механично проветряване, трябва да бъде осигурен вентилатор, за предпочитане с изпускащо устройство; неговият мотор трябва да е извън газовия поток и въздушния поток. Вентилаторите трябва да бъдат с конструкция, която да изключва произвеждането на искри поради допир между лопатката и обшивката на вентилатора и да не допускат електростатични заряди. 11. На вратите или на капаците на помещенията, шкафовете или кутиите с акумулатори се поставя символ за „Забранено паленето на огън и пушенето“ съгласно фигура 2 от Приложение 4, с диаметър от най-малко 10 cm. 12. Зарядните устройства трябва по принцип да бъдат проектирани, така че разредените акумулатори да могат да бъдат заредени в рамките на максимум 15 часа на 80 % от техния номинален капацитет, без да се превишава токът на максималната допустима скорост на зареждане. 13. Трябва да се използват само автоматични зарядни устройства, които съответстват на характеристиките на зареждане на вида акумулатор. 14. Когато едновременно със зареждането се захранва потребителско оборудване, при избора на зарядно устройство трябва да бъдат взети под внимание изискванията за мощност на потребителското оборудване. Трябва да бъде поддържано напрежение на зареждане с максимална стойност до 120 % от номиналното напрежение, независимо от настоящите изисквания към мощността. Цифрата се увеличава до 125 % за тяговите акумулатори. 15. Изискванията на европейски стандарт EN 62619 : 2022 и EN 62620:2023 се прилагат за литиево-йонни акумулатори. 16. Трябва да се използват системи за управление на акумулатори с цел следене на акумулаторите, ако това е възможно. Литиево-йонните акумулатори трябва да бъдат оборудвани с такива системи. Тези системи включват като минимум следните функционални възможности: защита на клетки (късо съединение, външна, вътрешна, ток на претоварване, дълбоко изпускане и др.); б) контрол на зареждането, при условие че това не става с помощта на зарядното устройство; в) управление на товара; г) определяне на нивото на зареждане; д) балансиране на клетките; е) контрол на температурата; В зависимост от използването, ако е възможно, те трябва да включват още следните функционални възможности: ж) определяне на остаряването, остатъчния капацитет, вътрешно съпротивление и т.н.; з) комуникация (напр. с инвертори и контролни прибори); и) проверка на автентичността и идентификация; й) история. 17. Помещенията, в които се съхраняват литиево-йонни акумулатори, трябва да отговарят на следните изисквания: а) Тези помещения трябва да бъдат защитени срещу пожар на един или няколко литиево-йонни акумулатора въз основа на концепция за противопожарна защита, разработена от експерт: аа) като се има предвид другото оборудване, разположено в същото помещение; бб) като се вземат предвид инструкциите на производителя на литиево-йонните акумулатори; вв) включително разпоредби за алармени системи. Концепцията за противопожарна защита може да отпадне, ако литиево-йонните акумулатори са съхранени в огнеупорен корпус, който е оборудван; гг) с най-малко едно устройство за наблюдение (пожарен и термичен сензор); и дд) чрез дерогация от член 13.06, с една подходяща неподвижна пожарогасителна инсталация за защита на обекта в съответствие с член 13.06. б) В случая, посочен в буква “а” първо изречение, тези помещения трябва да бъдат екранирани с прегради A60; в) Тези помещения или литиево-йонните акумулатори, поставени в огнеупорен корпус, трябва да бъдат механично вентилирани до откритата палуба. Изпускателният отвор на вентилацията се разполага по такъв начин, че да не се застрашава безопасността на хората на борда. Тези изисквания не се прилагат, ако кумулативният капацитет на литиево-йонните акумулатори в помещението е под 20 kWh. 18. Името на производителя, серийният номер, типът и датата на монтаж на литиево-йонните акумулатори се вписват в точка 52 от Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване . 19. Изискванията на т.15, т.16, т.17 и т.18 не се прилагат за акумулатори в мобилно оборудване или с мощност на зареждане по-малка от 0,2 kW. 20. За батерии, т.1 до т.12 и т.16 се прилагат mutatis mutandis. Член 10.12 Комутационна и пусковорегулираща апаратура 1. Разпределителни табла a) Оборудването, ключовете, предпазителите и инструментите на таблата трябва да бъдат подредени на видно място и достъпни за поддръжка и ремонт. Терминалите за напрежение до 50 V и за напрежения над 50 V трябва да са разделени и съответно означени; б) Табели с маркировка, указващи веригата, трябва да бъдат прикрепени към разпределителните табла за всички прекъсвачи и уреди. Номиналният ток и веригата трябва да бъдат посочени за предпазителите. в) Когато оборудване с работно напрежение над 50 V се монтира зад врати, тоководещите елементи на това оборудване трябва да са обезопасени против случаен допир, когато вратите са отворени; г) Материалите, от които са направени разпределителните табла, трябва да са с достатъчна механична якост и трайност, да са забавящи горенето, самогасящи се и да не са хигроскопични; д) При ниско напрежение: предпазители с висок капацитет за предпазване от разрушаване са монтирани в разпределителни табла, a принадлежности и оборудване за физическа защита са на разположение за монтаж и изваждане на подобни патрони. 2. Прекъсвачи, предпазители a) Веригите на генератора и потребителско оборудване трябва да са защитени срещу къси съединения и ток на претоварване по всички незаземени проводници. За тази цел могат да бъдат използвани превключващи устройства, задействани при късо съединение и претоварване, или предпазители (с патрони). Веригите, захранващи рулевата система съгласно член 6.04, и техните управляващи вериги трябва да са защитени само срещу късо съединение. Когато прекъсвачът е топлинен, той се неутрализира или се настройва за не по-малко от двойния размер на номиналния ток; б) Изводите за потребителско оборудване от главното разпределително табло включват прекъсвач за натоварване или прекъсвач за номинален ток над 16 А; в) Потребителското оборудване, необходимо за задвижване на плавателния съд, за рулеви системи съгласно Глава 6, за индикатори за положението на руля, за системи за навигация или безопасност, както и потребителско оборудване с номинален ток над 16 А трябва да се захранват от отделни вериги; г) Веригите на потребителското оборудване, необходими за задвижване и маневриране на плавателния съд, се захранват направо от главното разпределително табло; д) Превключващите устройства се избират на база на номиналния ток, топлинната или динамичната издръжливост и изключвателната способност. Прекъсвачите едновременно изключват всички проводници под напрежение. Мястото на прекъсване трябва да бъде лесно за идентифициране; е) Патроните трябва да бъдат закрити и стопяеми и следва да бъдат изработени от порцелан или еквивалентен материал. Трябва да е възможна замяната им без никаква опасност от контакт. 3. Измерващи и следящи устройства a) Веригите на генератора, акумулатора и разпределението трябва да бъдат оборудвани с уреди за измерване и следене, необходими за безопасна експлоатация на инсталацията; б) Незаземени мрежи, където напрежението е над 50 V трябва да включват устройство за следене на изолацията, снабдено със светлинна и звукова сигнализация. В помощните инсталации, като управляващите вериги, устройството за следене на изолацията може да бъде пропуснато. 4. Поставяне на разпределителни табла: a) Разпределителните табла се разполагат в достъпни и добре проветриви помещения, за да бъдат обезопасени срещу вода и механична повреда. Тръбите и въздуховодите се разполагат, така че при течове комутационната апаратура и пусковорегулиращата апаратура да не могат да бъдат повредени. Ако тръбите трябва задължително да бъдат монтирани близо до разпределителни табла, те не трябва да имат разглобяеми връзки в близост; б) Шкафовете и нишите в стените, където са монтирани незащитени прекъсвачи, следва да са от забавящ горенето материал или защитени с метална или друга незапалима обвивка; в) Когато напрежението е над 50 V, пред главното разпределително табло, където седи операторът, се поставят скари или изолиращи подложки. Член 10.13 Аварийни прекъсвачи За маслени горелки, маслени помпи и помпи за гориво, сепаратори на масло и гориво и вентилатори на машинното отделение, аварийните прекъсвачи се монтират на централно място извън помещенията на оборудването. Член 10.14 Арматура за инсталации 1. Кабелните кутии се оразмеряват в зависимост от свързваните кабели и трябва да съответстват на използваните видове кабели. 2. Трябва да е невъзможно да бъдат объркани съединителните муфи за разпределителните вериги с различни напрежения или честоти. 3. Превключвателите трябва едновременно да превключват всички незаземени проводници във веригата. Въпреки това, еднополюсни превключватели в рамките на незаземени вериги се разрешават във вериги за осветление на жилища, с изключение на перални, , умивални и други мокри помещения. 4. Когато токът превишава 16 А, трябва да има възможност да се блокират съединителните муфи с помощта на ключ по такъв начин, че съединителите да могат да се съединяват и разединяват само при изключено захранване. Член 10.15 Кабели, изолирани кабели и кабелни системи 1. Кабелите трябва да бъдат забавящи горенето, самогасящи, водо- и маслоустойчиви. В жилищните помещения контролният орган може да разреши използването на други видове кабели, при условие, че те са ефективно защитени, забавящи горенето или самогасящи се. За да се констатира, че електрическите кабели са забавящи горенето, а) разпоредбите на Eвропейските стандарти серии EN 60332:2020; б) равностойни регламенти на една от държавите членки. трябва да бъдат спазени. 2. Проводниците на кабели, използвани за силови и осветителни вериги, трябва да са с напречно сечение минимум 1,5 mm2 на проводник. 3. Металната армировка, оплетка или броня на кабелите при нормални работни условия не трябва да се използва като проводник или за заземяване. 4. Металната оплетка и броня на кабелите в силови и осветителни инсталации се заземява поне в единия край. 5. Напречното сечение на кабелите трябва да съответства на крайната допустима максимална температура на кабелите (максимално допустим ток) и допустимия спад в напрежението. Такъв спад между главното разпределително табло и най-малко благоприятната точка на инсталацията не трябва да е повече от 5 % от номиналното напрежение за осветлението и повече от 7 % за силовите или отоплителните инсталации. 6. Кабелите трябва да са защитени срещу механични повреди. 7. Кабелните връзки трябва да са защитени срещу механичен товар и натоварване на опън. 8. Когато кабелите преминават през прегради или палуби, механичната якост, водонепропускливостта и необходимите противопожарни свойства (например негорими, забавящи горенето, огнеустойчиви свойства) на въпросните прегради или палуби не трябва да се засягат от пробивите на тези кабели. 9. Краищата и връзките на всички проводници трябва да бъдат проектирани по такъв начин, че първоначалните електрични, механични, противопожарни свойства (например негорими, забавящи горенето, огнеустойчиви свойства) на кабела да бъдат запазени. Това изискване се счита за изпълнено, ако краищата и връзките отговарят на: a) Mеждународен стандарт IEC 60092-352:2005 номер 3.28 във връзка с Приложение Г към стандарта; или б) еквивалентен регламент или стандарт, признат от една от държавите членки. Броят на кабелните връзки трябва да бъде сведен до минимум. За поправката или замяната на кабели, изречение 1 се счита за изпълнено, ако кабелните връзки отговарят на Mеждународен стандарт IEC 60092-352: 2005 номер 3.28 във връзка с Приложение Г към стандарта или правила, признати от държава членка като равностойни. 10. Кабелите, свързани с издигащи се рулеви рубки, трябва да са достатъчно гъвкави и да са оборудвани с изолация с достатъчна гъвкавост при температури до — 20 °С, както и да са устойчиви на водна пара и други изпарения, ултравиолетови лъчи и озон. 11. При изработването на отворите за преминаването на кабелния сноп противопожарните свойства на преградата не трябва да бъдат накърнявани. Това следва да се счита за изпълнено, ако кабелите отговарят на разпоредбите на Eвропейския стандарт EN 60332:2020., или на някое от правилата, признати като равностойни от държава членка. Ако случаят не е такъв, противопожарно оборудване трябва да бъде осигурено в отворите за дълги кабелни снопове (над 6 m вертикално и 14 m хоризонтално), ако кабелите не са напълно затворени от кабелни проводи. 12. Кабелите от авариен източник на електроенергия до потребителско оборудване трябва да бъдат положени, доколкото е възможно, в безопасната зона. 13. Преминаването на кабели в зони с високи температури на околната среда следва да се избягва. Ако това не е възможно: a) температурата на околната среда трябва да бъде взета предвид при определяне на максимално допустимия ток; или б) кабелът трябва да бъде защитен от повреди от топлина и огън. 14. Основните и аварийните захранващи кабели не трябва да преминават през едно и също помещение. Контролният орган може да отмени това изискване, ако: a) основните и аварийните захранващи кабели са положени максимално раздалечени едни от други; или б) кабелите за аварийно електрозахранване са огнеустойчиви. Това изискване се счита за изпълнено, ако те отговарят на изискванията на Mеждународни стандарти серии IEC 60331 във версията им в сила от 6 юли 2017 г. Член 10.16 Осветителни инсталации 1. Осветителните уреди се монтират, така че отделяната от тях топлина да не може да запали намиращите се в близост запалими предмети или части. 2. Осветителните уреди на откритите палуби се монтират, така че да не затрудняват разпознаването на сигналните светлини. 3. Когато два или повече осветителни уреда са монтирани в машинно или котелно отделение, те трябва да бъдат разпределени между поне две вериги. Това изискване се прилага и за помещения, в които са монтирани охладително оборудване, хидравлично оборудване или електрически двигатели. Член 10.17 Навигационни светлини 1. Разпределителните табла за навигационните светлини се монтират в рулевата рубка. Те се захранват от отделен кабел от главното разпределително табло или от две независими вторични разпределителни мрежи. 2. Навигационните светлини се захранват, обезопасяват и контролират поотделно от разпределителното табло за навигационни светлини. 3. Повреда на устройството съгласно член 7.05, точка 2 не трябва да влошава работата на навигационните светлини, които то контролира. 4. Няколко сигнални светлини, образуващи функционална група и монтирани заедно на едно място, могат да бъдат захранвани, контролирани и следени съвместно. Устройството за следене трябва да е в състояние да установява повреда във всяка от тези светлини. Не трябва да бъде възможно двата светлинни източника да се използват едновременно като двойна светлина (две светлини, монтирани една над друга в една кутия). Член 10.18 Силова електроника 1. Отделно устройство за изключване от електрическата мрежа трябва да бъде предоставено за всяка силова електронна система. Комбинацията бушон – превключвател следва да може да се използва за потребителско оборудване до номинален ток от 315 A. Във всички други случаи от страна на мрежата трябва да е осигурен прекъсвач на веригата. 2. Силовата електроника следва да бъде лесно достъпна за ремонт и измервания. Трябва да са осигурени подходящи устройства за проверка на функциите и откриване на неизправности. 3. Електрониката за управление и сигнализация трябва да бъде галванично разделена от енергийните мрежи. 4. Преобразуващи системи трябва да осигуряват безопасното функциониране, дори с най-големите допустими колебания в напрежението и честотата. При недопустимо високи колебания на честотата и/или напрежението на захранването, системата трябва да се изключва сама или да остава в безопасно експлоатационно състояние. 5. Електрическите заряди в модулите следва да бъдат намалени до напрежение под 50 V за по-малко от 5 секунди след изключване от мрежата. Ако е необходимо повече време за разреждане, върху изделието трябва да бъде поставен предупредителен знак. 6. Отказът на сигналите за външен контрол не трябва да води до опасно състояние. 7. Силовата електроника трябва да е проектирана и монтирана по такъв начин, че отказ на контролното напрежение да не води до опасности или повреда на системата или устройството, където силовата електроника е инсталирана, или на цялата система. 8. В инсталация, необходима за задвижването и маневреността, както и за безопасността на екипажа, плавателното средство или товара, трябва да бъдат за компоненти за следене на отделни захранващи електронни модули и подсистеми за улесняване на откриването на грешки при поява на неизправност и предотвратяване на наличието на неразкрити грешки. 9. Следенето на силовата електроника трябва надеждно да открива грешки и да не позволява те да остават неразкрити. 10. С изключение на компоненти, само устройства на силова електроника, преминали проверка на типа, могат да бъдат използвани. Ако силовата електроника има защитни устройства и устройства за следене, прегледът трябва да включва също доказателство за праговете за реагиране и координирано взаимодействие на цялото защитно оборудване и оборудване за следене. Протоколът за проверка на типа трябва да се включи в документацията на системата. Член 10.19 Алармени системи и системи за безопасност за механични инсталации Алармените системи и системите за безопасност, използвани за следене и защита на механичното оборудване, трябва да отговарят на следните изисквания: 1. Алармени системи: Алармените системи трябва да бъдат конструирани, така че евентуална повреда в алармената система да не може да доведе до повреда на оборудването или инсталацията, които се наблюдават. Двоичните предаващи устройства се проектират на принципа на тока на покой или принципа на проследяване на работното напрежение. Оптичните предупредителни сигнали трябва да останат видими, докато неизправността не бъде отстранена; алармената сигнализация с потвърждение трябва да е различима от алармена сигнализация без потвърждение. Всяка алармена сигнализация трябва да включва също звуков сигнал. Трябва да има възможност за изключване на звуковата алармена сигнализация. Изключването на един алармен сигнал не трябва да пречи на друг сигнал да се задейства по друга причина. Изключения са разрешени от контролния орган при алармени системи, които включват по-малко от пет точки на измерване. 2. Системи за безопасност: Системите за безопасност се проектират, така че да спрат или забавят работата на засегнатото съоръжение или да подадат сигнал до станция с постоянен персонал да направи това преди да се е стигнало до критична ситуация. Двоичните предаващи устройства се проектират съгласно принципа на работния ток. Ако системите за безопасност не са проектирани да бъдат самоследящи се, тяхното функциониране трябва да може да бъде проверявано. Системите за безопасност трябва да са независими от други системи. Член 10.20 Условия на изпитване на електронни съоръжения 1. Общи положения Условията за изпитване, описани в точка 2, се прилагат само за електронно оборудване, необходимо за рулевата система и задвижващия механизъм на плавателните средства, включително спомагателните им устройства. 2. Условия на изпитване a) Натоварванията, произтичащи от следните изпитвания, не трябва да причиняват повреда или неизправност на електронното оборудване. Изпитванията съгласно съответните международни стандарти, като например IEC 60092—504: 2016, освен изпитването на студоустойчивост, се извършват с включено оборудване. Тези изпитвания включват проверка на правилната работа; б) Промени в напрежението и честотата Параметри Промени продължителни краткотрайни Обща Честота напрежение 5 % 10 % 10 % 5 s 20 % 1,5 s Работа на батерията напрежение + 30 %/- 25 % - в) Изпитване на топлоустойчивост Екземплярът се загрява до температура от 55 °С в рамките на половин час. След като температурата бъде достигната, тя се поддържа 16 часа. След това се провежда работно изпитване; г) Изпитване на студоустойчивост Екземплярът се изключва и охлажда до -25 °С и се държи при тази температура два часа. След това температурата се повишава до 0 °С и се провежда работно изпитване; д) Изпитване на вибрации Изпитването на вибрации се извършва по трите оси при резонансната честота на оборудването или на компонентите за период от 90 минути във всеки отделен случай. Ако не се появи ясен резонанс, изпитването на вибрации се извършва при 30 Hz. Изпитването на вибрации се извършва при синусоидални колебания в следните граници: Общи положения: = 2,0 до 13,2 Hz; = ± 1 mm (амплитудата = 1/2 широчина на вибрацията) = 13,2 Hz до 100 Hz: ускорение ± 0,7 g. Работното оборудване, предназначено за монтиране на двигатели с вътрешно горене или рулевия апарат се изпитва, както следва: = 2,0 до 25 Hz; = ± 1,6 mm (амплитудата = 1/2 широчина на вибрацията) = 25 Hz до 100 Hz; ускорение ± 4 g. Датчиците, предназначени за монтиране в изпускателните тръби на двигатели с вътрешно горене, могат да бъдат изложени на значително по-големи натоварвания. Това следва да се вземе под внимание по време на изпитванията. 3. Изпитването за електромагнитна съвместимост се провежда въз основа на Европейски стандарти EN 61000-4-2:2009, EN 61000-4-3:2020, EN 61000-4-4:2012, при номер на степен на изпитване 3. 4. Доказателство, че електронното оборудване е подходящо за тези условия на изпитване, се предоставя от неговия производител. Удостоверение от призната класификационна организация също се смята за доказателство. Член 10.21 Електромагнитна съвместимост Функционирането на електрическите и електронните съоръжения не трябва да се влияе от електромагнитни смущения. Общите мерки, които са с еднаква важност, обхващат: прекъсване на пътищата за разпространяване на смущенията между източника и засегнатото оборудване; б) намаляване на причините за смущения при източника им; в) намаляване на чувствителността на съответните устройства към смущения. Глава 11 СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ, ПРИЛОЖИМИ КЪМ ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ СИСТЕМИ ЗА ЗАДВИЖВАНЕ Член 11.00 Определения За целите на настоящата глава се прилагат следните определения: 1. „електрическа система за задвижване“ e система за задвижване, при която пропулсорът се задвижва от електрически двигател(и), независим(и) от действителния източник на електрическа енергия (бордова електрозахранваща мрежа, отделно електрозахранване и т.н.) 2. „електрически задвижващ двигател": електрически двигател, задвижващ пропулсор Член 11.01 Общи разпоредби за електрически задвижващи системи 1. В допълнение към приложимите изисквания на глава 8, настоящата глава се прилага за електрически системи за задвижване. 2. Електрическата задвижваща система се състои най-малко от: а) подходящ брой източници на електрическа енергия aa) един източник на електрическа мощност за електрическа задвижваща система с един главен движител; бб) два източника на електрическа енергия за електрическа задвижваща система с повече от един основен движител, б) съответната разпределителна апаратура съгласно член 10.12, в) електрически задвижващ двигател, г) съответното оборудване за контрол, наблюдение и сигнализация съгласно членове 7.03 и 7.04 и д) в зависимост от конструкцията на електрическата задвижваща система, съответната силова електроника. 3. Неизправност на системата за електрическо задвижване не трябва да възпрепятства работата на плавателния съд по такъв начин, че аварийните системи, предвидени в съответствие с този стандарт, по-специално рулевото управление със собствено захранване или аварийното електрическо захранване, да бъдат засегнати. 4. Две електрически системи за задвижване могат да се считат за независими само ако а) захранващите вериги на електрическите задвижващи двигатели са напълно отделени една от друга, или б) проучване на безопасността FMEA-S показва, че нито една повреда на една електрическа задвижваща система не нарушава работата на другата, или в) те могат да бъдат отделени една от друга чрез разделително устройство, което се активира автоматично в случай на неизправност или повреда на една от електрическите системи за задвижване и което освен това може да се активира ръчно. Разделителното устройство осигурява аа) определяне на късо съединение надолу и нагоре по веригата, бб) възможност за изключване при максимален ток на късо съединение, и вв) разделение чрез изолзция между двете електрически системи за задвижване, позволяващо безопасен достъп до изключена подсекция. 5. Всеки електрически двигател трябва да бъде снабден с ръчно управлявано и специално устройство за аварийно изключване извън място за управление. Това изискване се счита за изпълнено, ако електрическите двигатели могат да бъдат изключени от съответните им разпределителни табла. Устройствата за аварийно изключване трябва да бъдат защитени срещу неволно задействане. 6. Източниците на електрическа енергия трябва да бъдат проектирани по такъв начин, че, като се вземе предвид концепцията на електрическата система за задвижване, да могат да поемат обратната мощност, възникваща по време на маневри на заден ход. Член 11.02 Генератори, трансформатори и разпределителни устройства за системи за електрическо задвижване 1. Генераторите, трансформаторите и разпределителната апаратура трябва да са проектирани за а) временни претоварвания и б) ефектите от маневрите съгласно тяхното приложение и условия на работа. 2. Горивните регулатори на двигателите с вътрешно горене на генераторите на електрическата пропулсивна систем трябва да осигуряват безопасна работа в целия скоростен диапазон и за всички условия на плаване и маневриране при единична и паралелна работа. Тази разпоредба се прилага mutatis mutandis за горивните регулатори на горивните клетки. 3. Когато генераторите са елементи на интегрирано захранване, електрическата задвижваща система не трябва да се прекъсва при включване или изключване на отделни генератори. Член 11.03 Електрически задвижващи двигатели за електрически системи за задвижване 1. Електрическите задвижващи двигатели, като се вземат предвид тяхното приложение и условия на работа, трябва да бъдат проектирани по такъв начин, че промените в натоварването, включително краткотрайни претоварвания, и маневрите да не влошават тяхната безопасна работа. 2. Електрическите задвижващи двигатели трябва да бъдат проектирани по такъв начин, че хармониците на токовете и напреженията да не влошават тяхната безопасна работа. 3. Изолацията на намотките трябва да бъде проектирана за претоварване по напрежение, които могат да възникнат поради маневри и превключващи операции. Това се счита за изпълнено, ако материалът на намотките отговаря на класове B, F или H в съответствие с европейския стандарт EN 60085:2008. Член 11.04 Силова електроника за електрически задвижващи системи 1. Изискванията за силова електроника съгласно членове 10.18 и 10.20 се прилагат със следните разпоредби. 2. Силовата електроника трябва да бъде проектирана за очакваните натоварвания, включително претоварване, по време на всички условия на работа и маневриране. 3. Ако силовата електроника е с външно охлаждане, тя трябвада може да продължи да работи с намалена мощност, ако охладителната им система се повреди и плавателният съд да е в състояние най-малко да извършва управление със собствена мощност за 30 минути. Това изискване не се прилага, ако е налице втора независима електрическа задвижваща система в съответствие с член 11.01, т. 4. 4. Възбудителните вериги, чиято повреда може да застраши безопасната работа, могат да бъдат защитени само от късо съединение. Член 11.05 Оборудване за наблюдение и сигнализация Условията на работа и работата на електрическата задвижваща система, трябва да бъдат документирани в енергонезависима компютърна памет, така че повредата да бъде лесно анализирана по проверим начин. Това изискване не се прилага за електрически задвижващи системи с обща мощност под 100 kW. Член 11.06 Контрол, регулиране и автоматично ограничаване на мощността 1. Оборудването за контрол и регулиране на системата за захранване с енергия, от която се захранва електрическа задвижваща система, трябва да предотвратява претоварване на нейните източници на енергия, нейната захранваща система и нейното потребителско оборудване чрез: а) навременно свързване на допълнителни източници на енергия или b) изключване на консуматори, които не са необходими за безопасната работа на плавателния съд, или в) само в случай, че мерките по аа) и бб) не са достатъчни за изравняване на дисбаланса на мощността, ограничавайки мощността на електрозадвижващата система за кратко време. Ограничението на мощността се прекратява автоматично, когато претоварването вече не може да възникне. 2. Свързването на друг консуматор и други електрически задвижващи двигатели не трябва да води до ограничаване на мощността на електрическите задвижващи системи. 3. В случай на изключване на отделни задвижващи агрегати в резултат на автоматично ограничаване на мощността, асиметрията на задвижването трябва да бъде сведена до минимум. Член 11.07 Защита на електрически задвижващи системи 1. Защитните устройства трябва да бъдат настроени, така че да не се задействат в случай на ситуации, посочени в членове 11.02, точка 1 и член 11.03, точка 1. 2. В случай на неизправност или повреда на системата за управление или регулиране на системите за електрическо задвижване: а) скоростта на витлото не трябва да нараства до критични нива; и б) задвижването не трябва да се реверсира от само себе си. 3. Всеки електрически задвижващ двигател трябва да бъде оборудван с: а) мониторинг на заземяване; б) диференциална защита или еквивалентно защитно устройство. 4. Трябва да бъдат осигурени следните допълнителни защитни устройства: а) защита срещу претоварване по ток и късо съединение; б) защита срещу вредни токове в лагерите върху електрическия двигател чрез резки пикове на напрежението. 5. При задействане на защитните устройства трябва да се гарантира, че: а) неизправните подсистеми се изключват избирателно или, когато е необходимо, мощността на електрическата система за задвижване се ограничава в съответствие с член 11.06; б) когато е необходимо, електрическите системи за задвижване се изключват по контролиран начин; или в) мощността, съхранявана в компонентите и във веригата на натоварване, не може да има вредно въздействие, когато те са изключени. 6. За защита на електрическата задвижваща система срещу ниско напрежение трябва да се вземат подходящи мерки за a) отделяне на засегнатите компоненти от останалата част от електрическата система за задвижване и b) предотвратяване на включването на компоненти, ако тяхната нужда от мощност може да причини ниско напрежение на източника на електрическа енергия. Разделителните устройства трябва да осигуряват изключвателна способност за максимален ток на късо съединение. Член 11.08 Тестване на електрически задвижващи системи 1. Концепцията за изпитване, предвидена от производителя или проектанта на електрическата задвижваща система трябва да бъде представена на инспекционния орган, преди да бъде пусната в експлоатация за първи път. Последното може да изисква допълнително изпитване и доказателство, потвърждаващо безопасната работа на електрическата система за задвижване и нейните функции. Това се отнася по-специално за онези случаи, когато се изисква плавателното средство да може да извършва управление със собствен ход в случай на неизправност. 2. Концепцията за изпитване обхваща най-малко: а) навигация при използване на електрически задвижващи системи на пълна мощност и нормална работа на цялото друго потребителско оборудване на борда; б) навигация при използване на електрически задвижващи системи при нормална работа с намален коефициент на натоварване на източниците на енергия с тестване на включването и изключването на различните източници на енергия; в) изпитване на електрическите задвижващи системи по време на навигация аа) в случай на повреда на източник на енергия, както и недостатъчно захранване на електрическите задвижващи системи (най-лошият случай); бб) при повреда на външно охлаждане на силова електроника или задвижващи двигатели; вв) при повреда на системите за управление и регулиране на системите за електрическо задвижване, и гг) по време на маневра за спиране (независимо от дължината на плавателния съд); г) когато е подходящо, изпитване на независимостта на електрическите задвижващи системи по време на навигация аа) в случай на повреда на един елемент от една от електрическите задвижващи системи. Освен това трябва да се докаже, че в случай на една от повредите, както е посочено в в) плавателният съд е в състояние да остане управляем на ход Контролният орган може да изиска допълнителни тестове или документация.3 Електрическата задвижваща система се проверява от контролен орган: а) преди да бъдат пуснати в експлоатация за първи път, б) преди да бъдат върнати в експлоатация след всяка голяма модификация или ремонт, в) при всяка периодична проверка. Глава 12 Електронно оборудване и системи (оставено непопълнено) Глава 13 Оборудване Член 13.01 Котвено оборудване 1. Плавателните съдове, предназначени за превоз на товари, с изключение на лихтерите за морски превоз, чиято дължина не превишава 40 m, трябва да бъдат оборудвани с носови котви, чиято обща маса се изчислява по следната формула: където е коефициент, който отчита връзката между дължината , широчината и вида на плавателния съд: за лихтери обаче се приема ; е емпиричен коефициент, даден в следната таблица: Пълна товароподемност [t] Коефициент до 50 включително 20 от 50 до 100 включително 25 от 100 до 200 включително 30 от 200 до 400 включително 45 от 400 до 650 включително 55 от 650 до 1000 включително 65 над 1000 70 2. a) Пътническите плавателни съдове и плавателните съдове, които не са предназначени за превоз на товари, с изключение на тласкачите, се оборудват с носови котви, чиято обща маса се изчислява по следната формула: ; б) Чрез дерогация от буква “а” и предвид приложимите разпоредби на навигационните служби за някои области на корабоплаването в държавите членки, за пътнически плавателни съдове, за чиито носови котви общата маса е била получена чрез следната формула, в точка 52 на Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване се вписва, че общата маса на носовите котви отговаря на изискванията, установени в член 13.01, точка 2, буква “б”: където: е коефициентът, отговарящ на точка 1, при което обаче за определяне на стойността на емпиричния коефициент вместо пълната товароподемност се използва обемното водоизместване в m3, записано в Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване. е челната площ на проекцията на повърхността, изложена на вятъра в m2. 3. Плавателните съдове, посочени в точка 1, чиято дължина не надвишава 86 m, трябва да бъдат оборудвани с кърмови котви, чиято обща маса е равна на 25 % от масата . Плавателните съдове, чиято дължина е по-голяма от 86 m, трябва да бъдат оборудвани с кърмови котви, чиято обща маса е равна на 50 % от масата , изчислена в съответствие с точка 1 или точка 2. Кърмови котви не се изискват за: кораби, за които масата на кърмовата котва ще бъде по-малка от 150 кг. б) лихтери (тласкаеми баржи) 4. Плавателни съдове, предназначени за задвижване на твърдо свързани състави, чиято дължина не превишава 86 m, се оборудват с кърмови котви, чиято обща маса е равна на 25 % от максималната маса , изчислена в съответствие с точка 1 за формированията (които се приемат за навигационна единица), одобрени и записани в Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване. Плавателните съдове, предназначени за задвижване надолу по течението на твърдо свързани състави, чиято дължина превишава 86 m, се оборудват с кърмови котви, чиято обща маса е равна на 50 % от максималната маса , изчислена в съответствие с точка 1 за формированията (които се приемат за навигационна единица), одобрени и записани в Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване. 5. Масите на котвите, определени в съответствие с точки 1 — 4, могат да бъдат намалявани за някои специални котви. 6. Общата маса , определена за носовите котви, може да се разпределя между една или две котви. Тя може да се намали с до 15 %, ако плавателният съд е оборудван само с една носова котва и клюзовата тръба е разположена в диаметралната равнина. Общата маса, изисквана за кърмовите котви за тласкачи и плавателни съдове, чиято максимална дължина превишава 86 m, може да бъде разпределена между една или две котви. Масата на най-леката котва не може да бъде по-малко от 45 % от тази обща маса. 7. Чугунени котви не са разрешени. 8. На котвите се посочва тяхната маса с цифри, които изпъкват релефно и са трайни. 9. Котви с маса над 50 kg трябва да бъдат оборудвани с брашпили. 10. Всяка носова котвена верига има минимална дължина от: a) 40 m за плавателни съдове, чиято дължина не превишава 40 m; б) най-малко 10 m повече от дължината на плавателния съд, ако той е с дължина между 30 и 50 метра; в) 60 m за плавателни съдове, чиято дължина превишава 50 m. Всяка от веригите на кърмовите котви е с минимална дължина от 40 m. Когато обаче плавателните съдове трябва да спират с носа по течението, те трябва да бъдат оборудвани с вериги на кърмовите котви с минимална дължина от 60 m. 11. Минималното натоварване на скъсване на котвените вериги се изчислява по следните формули: a) за котви с маса до 500 kg: ; б) за котви с маса над 500 kg, но не повече от 2000 kg: ; в) за котви с маса над 2000 kg: където е теоретичната маса на всяка котва, определена в съответствие с точки 1 - 4 и 6. Натоварването на скъсване на котвените вериги се посочва съгласно стандарт, който е в сила в една от държавите членки. 12. Когато котви имат по-голяма маса, отколкото изискваната по точки 1 — 6, натоварването на скъсване на котвената верига се определя като функция от действителната маса на котвата. В случаите, когато по-тежки котви със съответно по-здрави котвени вериги са на борда, само минималните стойности на масата и минималното изисквано натоварване на скъсване съгласно точки 1 - 6 и 11 се вписват в Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване. 13. Свързващи елементи като вирбел (swivels) или шегел (shackles) между котва и верига трябва да издържа на натоварване на опън с 20 % по-високо от натоварването на скъсване на съответната верига. 14. Допуска се използването на стоманени въжета вместо котвени вериги. Въжетата трябва да имат същото натоварване на скъсване, както изискваното за веригите, но трябва да са с 20 % по-дълги. Член 13.02 Друго оборудване 1. Най-малко следното оборудване в съответствие с приложимите разпоредби на навигационната служба, които са в сила в една от държавите членки, трябва да е осигурено на борда: a) радиотелефонно оборудване; б) прибори и устройства за излъчване на светлинни и звукови сигнали и за сигнализация на плавателния съд; в) самостоятелни резервни светлини за предписаните швартови светлини. 2. Трябва да бъдат налични и следните съдове: a) маркиран съд за битови отпадъци; б) отделни, маркирани съдове, с херметично затварящи се капаци, изработени от стомана или друг устойчив, незапалим материал, с подходящи размери и вместимост най-малко 10 l, за събиране на: aa) замърсени с масло парцали; бб) опасни или замърсяващи твърди отпадъци; вв) опасни или замърсяващи течни отпадъци; и, доколкото те могат да възникнат, за събиране на: гг) нефтосъдържащи води; дд) други отпадъци, съдържащи масла или грес. 3. В допълнение оборудването включва като минимум: a) швартови въжета; Плавателните съдове са оборудвани с три швартови стоманени въжета. Минималните им дължини са най-малко следните: първо въже: , но не повече от 100 m, второ въже: 2/3 от първото въже, трето въже: 1/3 от първото въже. Най-късото въже не се изисква на борда на плавателни съдове, чиято е по-малка от 20 m. Въжетата трябва да имат натоварване на скъсване , което се изчислява чрез използването на следната формула; за до 1000 m3: за над 1000 m3: За изискваните въжета на борда трябва да е налично удостоверение в съответствие с Европейски стандарт EN 10204:2004, под № 3.1. Тези въжета могат да бъдат заместени с въжета със същата дължина и натоварване на скъсване. Минималното натоварване на скъсване на тези въжета се посочва в удостоверението; б) буксирни въжета; Влекачите се оборудват с определен брой въжета, които са подходящи за експлоатацията им. Основното въже обаче е с дължина поне 100 m и има натоварване на скъсване в kN, не по-малко от една трета от общата мощност на главния(те) двигател(и) в kW. Моторни товарни плавателни съдове, моторни танкери и тласкачи, които могат да теглят, трябва да бъдат оборудвани с теглещо стоманено въже, което е най-малко 100 m дълго и чието разрушаващо натоварване в kN е не по-малко от една четвърт от общата мощност в kW, на главния(ите) двигател(и); в) хвъргало; г) бордови трап с ширина най-малко 0,40 m и дължина 4 m, чиито странични краища са обозначени с ярко оцветена ивица; този трап е оборудван с леери. Контролният орган може да разреши по-къси трапове за малки плавателни съдове; д) канджа; е) подходящ комплект за първа помощ със съдържание, което съответства на стандарта на държава членка. Комплектът за първа помощ се държи в каюта или в рулевата рубка и се съхранява, така че да бъде лесно и безопасно достъпен при необходимост. Ако комплектите за първа помощ се съхраняват под капак, същият се маркира със символа за комплект за първа помощ съгласно фигура 8 от Приложение 4, с дължина на страната не по-малко от 10 cm; ж) бинокъл 7 × 50 или с по-голям диаметър на лещите; з) табела с инструкции за спасяване и оказване на първа помощ на давещи се; и) прожектор, който може да се управлява от място на управление 4. Трябва да е налице стълба или подвижна стълба за качване на плавателните съдове, чиято странична височина над водолинията в ненатоварено състояние надвишава 1,50 m. Член 13.03 Преносими пожарогасители 1. Трябва да е осигурен най-малко един преносим пожарогасител в съответствие с Европейски стандарти EN 3-7:2007 и EN 3-8:2021 на всяко от следните места: a) в рулевата рубка; б) близо до всеки вход към жилищните помещения от палубата; в) близо до всеки вход към обслужващите пространства, до които няма достъп от жилищните помещения и в които се помещават отоплителни, кухненски или хладилни устройства на твърдо или течно гориво, или втечнен газ; г) на всеки вход към машинните и котелните отделения; д) на подходящи места под нивото на палубата в машинните и котелните отделения, така че всяка точка в помещението да е на не повече от 10 m извървяно разстояние от пожарогасител. 2. За преносимите пожарогасители, изисквани съгласно точка 1, могат да се използват само прахови пожарогасители със съдържание най-малко 6 kg или други преносими пожарогасители със същия пожарогасителен капацитет. Те трябва да са подходящи за пожари от клас A, B и C. Чрез дерогация за плавателни съдове без инсталации за втечнен газ, пожарогасителите с пяна, използващи водна филмообразуваща пяна (AFFF), устойчиви на замръзване до -20 °C, са допустими, дори ако не са подходящи за пожари от клас C. Тези пожарогасители трябва да имат минимален капацитет от 9 литра. В помещения, където има вероятност да възникнат пожари, включващи растителни или животински масла и мазнини контролният орган може да изисква един или повече преносими пожарогасители, подходящи за гасене на пожари от клас F. Такива преносими пожарогасители се вписват в точка 52 от Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване. Всички пожарогасители трябва да са подходящи за гасене на пожари в електрически системи до 1000 V. В допълнение могат да се използват пожарогасители с прах, вода или пяна, които са подходящи поне за класа на пожар, който е най-вероятно да възникне в помещението, за което са предназначени. Преносимите пожарогасители с CO2 като гасителен агент могат да се използват само за гасене на пожари в камбузи и електрически инсталации. Съдържанието на тези пожарогасители трябва да бъде не повече от 1 kg на 15 m3 от помещението, в което са предоставени за употреба. 5. Преносимите пожарогасители се проверяват най-малкото веднъж на две години от компетентно лице. Етикет от проверката, подписан от компетентното лице и съдържащ датата на проверката, се поставя върху пожарогасителя. 6. Ако преносимите пожарогасители са монтирани по такъв начин, че да не се виждат панелът, който ги закрива, се маркира със символа за пожарогасител съгласно фигура 3 от Приложение 4, с дължина на страната не по-малко от 10 сm. Член 13.04 Постоянно монтирани противопожарни системи за защита на жилищни помещения, рулеви рубки и помещения за пътници 1. За защитата на жилищните пространства, рулевите рубки и помещенията за пътници като неподвижно монтирани противопожарни системи се приемат само подходящи автоматични спринклерни системи за вода под налягане. 2. Монтирането или преустрояването на системите се извършва само от специализирани фирми. 3. Системите се изработват от стомана или равностойни негорими материали. 4. Системите трябва да могат да разпръскват вода с дебит най-малко от 5 l/m2 в минута върху площта на най-голямото помещение, подлежащо на защита. 5. Системи, разпръскващи по-малки количества вода, трябва да имат одобрение на типа съгласно Резолюция А.800 (19) на ИМО или друг стандарт, признат от една от държавите членки. Одобряването на типа се извърша от призната класификационна организация или акредитирана институция за изпитвания. Акредитираната институция за изпитвания спазва Eвропейски стандарт EN ISO/IEC 17025:2017. 6. Системите трябва да се проверяват от експерт: a) преди първоначално пускане в експлоатация; б) преди повторно пускане в експлоатация, след като са били задействани; в) преди повторно пускане в експлоатация след всяко по-съществено изменение или ремонт; и г) редовно, най-малко на всеки две години. Проверките, посочени в буква “г”, могат да бъдат извършвани от компетентно лице от компетентна фирма, специализирана в пожарогасителни системи. 7. При извършване на проверката в съответствие с точка 6, експертът или компетентното лице проверява дали системите отговарят на изискванията на настоящия член. Проверката включва като минимум: a) външен оглед на цялата система; б) функционално изпитване на системите за безопасност и дюзите; в) функционално изпитване на резервоарите под налягане и помпената система. 8. Издава се удостоверение за проверката, подписано от експерта или компетентното лице и посочващо датата на проверката. 9. Броят на монтираните системи се записва в Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване. Член 13.05 Постоянно монтирани противопожарни системи за защита на машинните, котелните и помпените отделения 1. Пожарогасителни агенти За защита на машинни отделения, котелни отделения и помпени отделения могат да се използват следните пожарогасителни агенти в неподвижно монтирани противопожарни системи: a) CO2 (въглероден диоксид); б) HFC 227 еа (хептафлуорпропан); в) IG-541 (52 % азот, 40 % аргон, 8 % въглероден двуокис); г) FK-5-1-12 (додекафлуоро-2-метилпентан-3-он); д) H2O (вода); е) K2CO3 (калиев карбонат). 2. Вентилация, засмукване на въздух: a) Въздухът за горене за задвижващите двигатели не трябва да се взема от помещения, които трябва да бъдат защитени с неподвижно монтирани противопожарни системи. Това не важи, когато са налице две отделни независими и херметично отделени главни машинни отделения или ако освен главното машинно отделение има отделно машинно отделение за носовото подрулващо устройство, което да осигурява способност на плавателния съд да остане управляем на собствен ход в случай на пожар в главното машинно отделение; б) Принудителната вентилация в защитеното помещение се изключва автоматично, ако противопожарната система се задейства; в) Трябва да има налице устройства, чрез които всички отвори, откъдето може да проникне въздух или да се изпусне газ от защитеното помещение, да могат да бъдат бързо затваряни. Трябва да може ясно да се установява дали те са отворени или затворени; г) Въздухът, който излиза от предпазните изпускателни клапани на съдовете за сгъстен въздух, монтирани в машинните отделения, трябва да се извежда навън в атмосферата; д) Свръхналягането или разреждането, възникващи от притока на пожарогасителни агенти, не трябва да разрушават елементите на околните прегради в защитеното помещение. Трябва да е възможно налягането да се изравнява безопасно; е) Защитените помещения трябва да разполагат със средства за отвеждане на пожарогасителния агент и газовете от пожара. Трябва да е възможно тези средства да бъдат управлявани от места извън защитените помещения и които не биха станали недостъпни вследствие пожар вътре в тези пространства. Ако са налице неподвижно монтирани аспирационни чадъри, трябва да е невъзможно те да бъдат задействани, докато се гаси пожар. 3. Пожароизвестителна система Защитеното помещение се наблюдава с подходяща пожароизвестителна система. Пожарният алармен сигнал трябва да се чува в рулевата рубка, жилищните помещения и защитеното помещение. 4. Тръбопроводна система: a) Пожарогасителният агент се пренася до защитеното помещение и разпръсква в него чрез фиксирана тръбопроводна система. В защитеното помещение тръбите и съответните им фитинги трябва да са изработени от стомана. Тръбите, свързващи резервоарите и удължителните елементи се изключват, при условие че използваните материали имат равностойни свойства в случай на пожар. Тръбите трябва да са защитени срещу корозия отвън и отвътре; б) Изпускателните струйници се оразмеряват и оборудват по такъв начин, че пожарогасителният агент да се разпределя равномерно. По-специално, пожарогасителният агент трябва да бъде ефективен и под плочите на настилката. 5. Задействащо устройство: a) Противопожарни системи с автоматично задействане не се допускат; б) Трябва да бъде възможно противопожарната система да се задейства от подходящо място извън защитеното помещение; в) Задействащите устройства се инсталират по такъв начин, че да могат да бъдат използвани дори и в случай на пожар, и необходимото количество пожарогасителен агент да може все още да бъде подадено дори при повреда от пожар или експлозия в защитеното помещение. Немеханичните задействащи устройства трябва да се захранват от два различни и независими един от друг източника на енергия. Тези източници на енергия се намират извън защитеното помещение. Линиите за управление в защитеното помещение се проектират, така че да останат функционални в течение поне на 30 минути в случай на пожар. Това изискване се смята за изпълнено по отношение на електрическата инсталация, ако тя е в съответствие с Международен стандарт IEC 6033121:1999. Ако задействащите устройства се монтират по такъв начин, че да не се виждат,