Проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс

ПРОЕКТ! ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 97 от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г. – бр. 120 от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 98 от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38, 57, 64, 85, 89 и 94 от 2007 г., бр. 19, 67 и 102 от 2008 г., бр. 12, 23, 27, 32, 47, 80, 93 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 32 от 2010 г., бр. 33 и 60 от 2011 г., бр. 19, 20 и 60 от 2012 г., бр. 17, 61 и 84 от 2013 г., бр. 19, 53 и 107 от 2014 г., бр. 14, 24, 41, 74, 79 и 102 от 2015 г., бр. 32 и 47 от 2016 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2016 г. – бр. 83 от 2016 г.; изм., бр. 95 от 2016 г., бр. 13, 54, 85 и 101 от 2017 г., бр. 55 от 2018 г., бр. 1, 7, 16 и 83 от 2019 г., бр. 13, 23, 28, 88, 103 и 108 от 2020 г., бр. 9 от 2021 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 84 от 2021 г.; изм., бр. 53 от 2022 г.; Решение № 13 на Конституционния съд от 2022 г. – бр. 79 от 2022 г.; Решение № 1 на Конституционния съд от 2023 г. – бр. 10 от 2023 г.; изм., бр. 67, 82 и 84 от 2023 г., бр. 23, 39, 41 и 42 от 2024 г., бр. 49 от 2025 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2025 г. – бр. 50 от 2025 г.; доп., бр. 54 от 2025 г. доп.; Решение № 8 на Конституционния съд от 2025 г. – бр. 60 от 2025 г., бр. 61, 64, 65, 87 и 115 от 2025 г. и бр. 27, 32 и 55 от 2026 г.) § 1. В чл. 93 се създава т. 33: „33. „Ограничителна мярка на Европейския съюз“ е ограничителна мярка, приета от Европейския съюз въз основа на член 29 от Договора за Европейския съюз или член 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз или установена в национален нормативен акт за прилагане на ограничителна мярка на Европейския съюз в Република България.“ § 2. В чл. 233, ал. 1 след думите „Организацията на обединените нации“ се добавя съюзът „или“, а думите „или от Европейския съюз“ се заличават. § 3. В особената част се създава глава седма „а“ с чл. 268а – 268в: „Глава седма „а“. Престъпления против ограничителните мерки на Европейския съюз Чл. 268а. (1) Който наруши забрана или ограничение или не изпълни задължение, което съставлява ограничителна мярка на Европейския съюз, като: 1 1. предостави финансови средства или икономически ресурси на обща стойност не по- малко от десет хиляди евро пряко или непряко на физическо или юридическо лице, друго правно образувание или орган, спрямо които е наложена ограничителна мярка на Европейския съюз; 2. не замрази финансови средства или икономически ресурси на обща стойност не по- малко от десет хиляди евро, принадлежащи на или притежавани, държани или контролирани от физическо или юридическо лице, друго правно образувание или орган, спрямо които е наложена ограничителна мярка на Европейския съюз; 3. предостави възможност на физическо лице, спрямо което е наложена ограничителна мярка на Европейския съюз, изразяваща се в забрана за пътуване, да влезе или да премине транзитно през територията на Република България; 4. сключи или продължи действието на сделка, чиято стойност е не по-малко от десет хиляди евро или сключи или продължи действието на сделки, чиято обща стойност е не по- малко от десет хиляди евро, с трета държава, органи на трета държава или образувания или органи, пряко или непряко притежавани или контролирани от трета държава или от органи на трета държава, включително възлагане или продължаване изпълнението на договори за обществени поръчки или концесии; 5. търгува, внася, изнася, продава, купува, прехвърля, транзитира или превозва стоки на обща стойност не по-малко от десет хиляди евро, или предоставя брокерски, застрахователни или други услуги или техническа помощ, свързани с тези стоки, на обща стойност не по-малко от десет хиляди евро; 6. търгува, произвежда, държи, предава другиму, внася, изнася, продава, купува, прехвърля, трансферира, транзитира или превозва изделия, включени в Общия списък на оръжията на Европейския съюз или изделия с двойна употреба, изброени в приложения I и IV към Регламент (ЕС) 2021/821 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2021 година за въвеждане на режим на Съюза за контрол на износа, брокерската дейност, техническата помощ, транзита и трансфера на изделия с двойна употреба (ОВ, L 206/1 от 11 юни 2021 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2021/821“, или предоставя брокерски, застрахователни или други услуги или техническа помощ, свързани с тези изделия; 7. предостави финансови услуги или извършва финансови дейности, извън посочените в т. 5 и 6 на обща стойност не по-малко от десет хиляди евро; 8. предостави услуги извън посочените в т. 7 на обща стойност не по-малко от десет хиляди евро; 9. наруши или не изпълни условията на разрешение за извършване на дейности, които при липсата на такова разрешение представляват нарушение на забрана или ограничаване, което съставлява ограничителна мярка на Европейския съюз, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба в размер от две хиляди и петстотин до десет хиляди евро, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 или 7. (2) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който: 1. използва, прехвърли на друго лице или се разпореди по друг начин с финансови средства или икономически ресурси на обща стойност не по-малко от десет хиляди евро, пряко или непряко притежавани, държани или контролирани от физическо или юридическо лице, друго правно образувание или орган, спрямо което е наложена ограничителна мярка на Европейския съюз, които следва да бъдат замразени в съответствие с ограничителна мярка на Европейския съюз, с цел укриване на тези финансови средства или икономически ресурси, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление; 2 2. предостави невярна или заблуждаваща информация с цел да се скрие фактът, че физическо или юридическо лице, друго правно образувание или орган, спрямо което е наложена ограничителна мярка на Европейския съюз, е действителният собственик или бенефициер на финансови средства или икономически ресурси на обща стойност не по- малко от десет хиляди евро, които следва да бъдат замразени в съответствие с ограничителна мярка на Европейския съюз, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление; 3. не изпълни задължение, което съставлява ограничителна мярка на Европейския съюз, за предоставяне на компетентните административни органи на информация относно замразени финансови средства или икономически ресурси на обща стойност не по-малко от десет хиляди евро или на налична информация относно финансови средства или икономически ресурси на обща стойност не по-малко от десет хиляди евро на територията на Република България, принадлежащи на или притежавани, държани или контролирани от физическо или юридическо лице, друго правно образувание или орган, спрямо което е наложена ограничителна мярка на Европейския съюз, които не са били замразени, когато тази информация е била получена при изпълнението на служебни задължения, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление. (3) Наказанието по ал. 1 се налага и на физическо лице или на лице, което управлява или представлява юридическо лице, друго правно образувание или орган, спрямо което е наложена ограничителна мярка на Европейския съюз, което не изпълни задължение, което съставлява ограничителна мярка на Европейския съюз, да докладва на компетентните административни органи за финансови средства или икономически ресурси на обща стойност не по-малко от десет хиляди евро, попадащи в юрисдикцията на Република България, които му принадлежат или са притежавани, държани или контролирани от него, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление. (4) Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от пет хиляди до двадесет и пет хиляди евро, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 или 7, когато деянието по ал. 1- 3 е извършено: 1. от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на група, организация или организирана престъпна група; 2. чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ; 3. с користна цел; 4. повторно или представлява опасен рецидив. (5) Наказва се с лишаване от свобода до пет години онзи, който, като търгува с, произвежда, държи, предава другиму, внася, изнася, продава, купува, прехвърля, трансферира, транзитира или превозва изделия, включени в Общия списък на оръжията на Европейския съюз или изделия с двойна употреба, изброени в приложения I и IV към Регламент (ЕС) 2021/821 или предоставя брокерски, застрахователни или други услуги или техническа помощ, свързани с тези изделия, по непредпазливост наруши ограничителна мярка на Европейския съюз. (6) В случаите по ал. 2, т. 1 и 2 финансовите средства или икономическите ресурси или имуществото, в което са трансформирани, се отнемат в полза на държавата, ако принадлежат на виновния и спрямо него е наложена ограничителна мярка на Европейския съюз; когато финансовите средства или икономическите ресурси липсват или са отчуждени, се присъжда тяхната равностойност; когато финансовите средства или икономическите ресурси не са 3 собственост на виновния или са в съсобственост с виновния, се присъжда тяхната равностойност. (7) Оръжието или изделията, или технологиите с двойна употреба, предмет на престъпленията по ал. 1, т. 6 и ал. 5, се отнемат в полза на държавата независимо чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност (8) В случаите по ал. 1 - 3 деецът се наказва при условията на чл. 55, ако доброволно се предаде на органите на властта, разкрие всичко, което му е известно за извършените престъпления, и по този начин съществено улесни разкриването и доказването на престъпленията. Чл. 268б. (1) Не е престъпно деянието по чл. 268а, ал. 1 - 3, извършено за предоставяне на хуманитарната помощ за нуждаещи се лица или за дейности в подкрепа на основни човешки потребности, предоставяна в съответствие с принципите на безпристрастност, хуманност, неутралност и независимост, и когато е приложимо, с международното хуманитарно право. (2) Не е престъпно деянието по чл. 268а, ал. 2, т. 3, извършено от лице, упражняващо регламентирана в Закона за адвокатурата дейност, когато информацията, която това лице е получило или получава, е от или относно някой от неговите клиенти в процеса на установяване на правното му положение, или при защита или представителство на този клиент във или по повод на производство, регламентирано в процесуален закон, което е висящо, предстои да бъде образувано или е приключило, включително при предоставяне на правна консултация за образуване или избягване на такова производство, независимо дали тази информация е получена преди, по време на или след приключване на производството. Чл. 268в. По смисъла на чл. 268а: 1. „Финансови средства“ са финансови активи и ползи от всякакъв вид, включително: пари в брой, чекове, парични вземания, менителници, платежни нареждания и други платежни инструменти; депозити във финансови институции или други образувания, наличности по сметки, дългове и дългови облигации; публично и частно търгувани ценни книжа и дългови инструменти, включително дялове и акции, сертификати, представляващи ценни книжа, облигации, полици, варанти, дългосрочни облигации със задължителна лихва и договори за деривати; лихви, дивиденти или други приходи от активи или стойност, натрупана или генерирана от активи; кредити, право на прихващане, гаранции, гаранции за изпълнение или други финансови ангажименти; акредитиви, коносаменти, документи за продажба; документи, удостоверяващи участие във фондове или финансови ресурси; криптоактиви; 2. „Икономически ресурси“ са активи от всякакъв вид, материални и нематериални, движими и недвижими, които не са финансови средства, но могат да бъдат използвани за получаване на финансови средства, стоки или услуги; 3. „Замразяване на финансови средства“ е предотвратяване на: движението, прехвърлянето, изменението или използването на финансови средства; достъпа до финансови средства; боравенето с финансови средства по начин, който би довел до промяна на техния обем, количество, местонахождение, собственост, владение, вид, предназначение или до промяна, която би позволила използване на финансови средства, включително управление на портфейл; 4 4. „Замразяване на икономически ресурси“ е предотвратяване на използването на икономически ресурси за получаване на финансови средства, стоки или услуги, включително, но не само, чрез тяхната продажба, отдаване под наем или ипотекиране. § 4. В чл. 339б след думите „Организацията на обединените нации“ се добавя съюзът „или“, а думите „или от Европейския съюз“ се заличават. ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 5. Този закон въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2024/1226 на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 година относно определянето на престъпленията и санкциите при нарушаване на ограничителните мерки на Съюза, и за изменение на Директива (ЕС) 2018/1673 (OВ L, 2024/1226 от 30 април 2024 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2018/1673“. § 6. Националният статистически институт събира от компетентните органи и предоставя на Европейската комисия статистическите данни по член 17 от Директива (ЕС) 2024/1226. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 7. В Наказателно–процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 86 от 2005 г.; изм., бр. 46 и 109 от 2007 г., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 12, 27, 32 и 33 от 2009 г., бр. 15, 32 и 101 от 2010 г., бр. 13, 33, 60, 61 и 93 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм., бр. 19, 20, 25 и 60 от 2012 г., бр. 17, 52, 70 и 71 от 2013 г., бр. 21 от 2014 г., бр. 14, 24, 41, 42, 60, 74 и 79 от 2015 г., бр. 32, 39, 62, 81 и 95 от 2016 г., бр. 13, 63 и 101 от 2017 г., бр. 7 и 44 от 2018 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2018 г. – бр. 87 от 2018 г.; изм., бр. 96 от 2018 г., бр. 7, 16 и 83 от 2019 г., бр. 98, 103 и 110 от 2020 г., бр. 9, 16 и 20 от 2021 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 41 от 2021 г.; изм., бр. 80 от 2021 г.; Решение № 13 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 85 от 2021 г.; изм., бр. 32 и 62 от 2022 г., бр. 48, 69, 84 и 86 от 2023 г. и бр. 18, 36 и 39 от 2024 г., бр. 61, 65 и 97 от 2025 г. и бр. 16 и 32 от 2026 г.), в чл. 172, ал. 2 след думите „чл. 253“ се добавя „чл. 268а, ал. 1 – 4“. § 8. В Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. 92 от 1969 г.; изм., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 и 101 от 1983 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 24 от 1987 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 105 от 1991 г., бр. 59 от 1992 г., бр. 102 от 1995 г., бр. 12 и 110 от 1996 г., бр. 11, 15, 59 и 85 от 1998 г., бр. 51, 67 и 114 от 1999 г., бр. 92 от 2000 г., бр. 25, 61 и 101 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 39 и 79 от 2005 г., бр. 30, 33, 69 и 108 от 2006 г., бр. 51, 59 и 97 от 2007 г., бр. 12, 27 и 32 от 2009 г., бр. 10, 33, 39, 60 и 77 от 2011 г., бр. 19, 54 и 77 от 2012 г., бр. 17 от 2013 г., бр. 98 и 107 от 2014 г., бр. 81 от 2015 г., бр. 76 и 101 от 2016 г., бр. 63 и 101 от 2017 г., бр. 20 и 38 от 2018 г., бр. 83 и 94 от 2019 г., бр. 13 и 109 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 25 и 51 от 2022 г., бр. 80, 84 и 106 от 2023 г., бр. 39 и 79 от 2024 г. и бр. 50, 54, 61, 64 и 115 от 2025 г. и бр. 17 от 2026 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 83а а) ал. 1 след думите „260а-260в“ се добавя „чл. 268а, ал. 1 – 4“; б) в ал. 3: 5 аа) създава се нова т. 5: „5. до 40 000 000 евро, но не по-малко от равностойността на облагата – в случаите по чл. 268а, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и 2 от Наказателния кодекс; бб) създава се т. 6: „6. до 8 000 000 евро, но не по-малко от равностойността на облагата – в случаите по чл. 268а, ал. 2, т. 3 и ал. 3 от Наказателния кодекс;“ вв) досегашната т. 5 става т. 7; в) в ал. 11 след думата „размера“ се добавя „или срока“, а след думата „санкцията „ се добавя „по ал. 1, 2 и 5“; г) в ал. 13, изречение второ се изменя така: „Когато пряката или непряката облага от престъплението по ал. 1 или имуществото - предмет на престъплението, липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност.“; д) в ал. 14 думите „ал. 1, 2, 5 и 13“ се заменят с „ал. 1, 2 и 5 и не се отнема пряката или непряката облага от престъплението по ал. 1, както и предметът на престъплението.“ 2. В чл. 83б, ал. 3 накрая се добавя „или за това, че е било създадено или използвано за някое от престъпленията по чл. 83а, ал. 2.“ § 9. В Закона за специалните разузнавателни средства (обн., ДВ, бр. 95 от 1997 г.; изм., бр. 70 от 1999 г., бр. 49 от 2000 г., бр. 17 от 2003 г., бр. 86 от 2005 г., бр. 45 и 82 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г., бр. 43 и 109 от 2008 г., бр. 88, 93 и 103 от 2009 г., бр. 32 и 88 от 2010 г., бр. 1 и 13 от 2011 г., бр. 44 от 2012 г., бр. 17, 52, 70 и 111 от 2013 г., бр. 53 и 107 от 2014 г., бр. 14, 42, 56, 74 и 79 от 2015 г., бр. 39, 81 и 103 от 2016 г., бр. 63, 84 и 103 от 2017 г., бр. 7 и 56 от 2018 г., бр. 17 и 37 от 2019 г., бр. 69 от 2020 г., бр. 32 и 62 от 2022 г., бр. 6 и 84 от 2023 г., бр. 61 и 94 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г.) в чл. 3, ал. 1 след думите „чл. 253“ се добавя „чл. 268а, ал. 1 – 4“. § 10. Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (обн., ДВ, бр. 11 от 2023 г., изм., бр. 65, 84 и 88 от 2023 г., бр. 38 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 3, ал. 1: а) създава се нова т. 5: „5. нарушения на ограничителна мярка, приета от Европейския съюз въз основа на член 29 от Договора за Европейския съюз или член 215 от Договора за функциониране на Европейския съюз;“ б) досегашната т. 5 става т. 6. 2. в чл. 20, ал. 1 се създава т. 16: „16. за сигнали по чл. 3, ал. 1, т. 5 – до съответния компетентен орган съгласно действащото законодателство.“ 6

ПРОЕКТ! МОТИВИ КЪМ ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС 1. Причини, които налагат приемането на предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс Причината, която налага приемането на предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, е необходимостта Република България да изпълни ангажимента си за транспониране в националното законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2024/1226 на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 година относно определянето на престъпленията и санкциите при нарушаване на ограничителните мерки на Съюза, и за изменение на Директива (ЕС) 2018/1673 (Директивата). Директивата е публикувана в Официалния вестник на Европейския съюз (ЕС) на 29 април 2024 г. и влезе в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ. Ограничителните мерки на Европейския съюз са основен инструмент за утвърждаване на целите на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), съгласно член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Тези цели включват отстояване на ценностите, сигурността, независимостта и целостта на ЕС, консолидиране и подкрепа за демокрацията, върховенството на закона, правата на човека и принципите на международното право и опазване на мира, предотвратяване на конфликти и укрепване на международната сигурност в съответствие с целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации. За да се осигури ефективното прилагане на ограничителните мерки на Съюза и целостта на вътрешния пазар в рамките на ЕС, както и да се постигне високо равнище на сигурност в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, с Директивата се установяват минимални правила относно определянето на престъпленията и санкциите за нарушаването им. На равнище ЕС на акта се придава приоритетно значение, като за целите на хармонизанията на материята в наказателноправната област, с Решение (ЕС) 2022/2332 на 1 Съвета от 28 ноември 2022 г. нарушаването на ограничителните мерки беше включено сред областите на престъпност по член 83, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, т.е. сред областите на особено тежка престъпност с трансгранично измерение, произтичащо от естеството или последиците на тези деяния или от особена необходимост за общо противодействие. Предвиденият в член 20, параграф 1 от Директивата едногодишен срок за въвеждането ѝ в националното законодателство изтече на 20 май 2025 г., поради което срещу България е образувана процедура за нарушение № 2025/0199 на Европейската комисия (ЕК) за неуведомявне в срок на ЕК за мерките за пълно транспониране на Директивата. На 24 юли 2025 г. българската държава е информирана с Официално уведомително писмо на ЕК. На 11 март 2026 г. ЕК изпрати на българските власти мотивирано становище по процедурата. 1 Решение (ЕС) 2022/2332 на Съвета от 28 ноември 2022 г. за определяне на нарушаването на ограничителните мерки на Съюза като област на престъпност, която отговаря на критериите, посочени в член 83, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ST/10287/2022/REV/1, ОВ L 308, 29.11.2022 г., стр. 18— 21) 1 С оглед на горното, изпълнението на задължението на Република България за надлежно въвеждане на изискванията на Директивата в националното законодателство следва да бъде приоритизирано. 2. Цели на предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс С предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ЗИДНК) се цели пълно въвеждане в националното законодателство на изискаванията на Директива (ЕС) 2024/1226 на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 година относно определянето на престъпленията и санкциите при нарушаване на ограничителните мерки на Съюза, и за изменение на Директива (ЕС) 2018/1673, чрез: • инкриминиране на деянията, свързани с нарушаване на ограничителните мерки на ЕС; • осигуряване на ефективни, възпиращи и пропорционални санкции за престъпления, свързани с нарушаване на ограничителните мерки на ЕС. В по-широк план предложеният законопроект цели осигуряване на последователно и пълно прилагане на политиката на ЕС относно ограничителните мерки. 3. Същност на законодателните промени Със законопроекта се предлага криминализиране на определени деяния, извършени в нарушение на ограничителни мерки на Съюза, и ефективни, възпиращи и пропорционални по вид и размер наказания за тях, при съобразяване с изискванията на равнище ЕС. Предвидените промени в НК са съобразени с принципите на наказателното право: определеност на наказателната норма, пропорционалност на санкциите и ефективност на наказателното преследване. В особената част на Наказателния кодекс се създава нова глава седма „а“ ,,Престъпления против ограничителните мерки на Европейския съюз“, която включва разпоредби от чл. 268а до чл. 268в включително. Новата глава седма „а“ е уредена систематично непосредствено след престъпленията против финансовата, данъчната и осигурителната системи. Тази систематика е обоснована с обстоятелството, че значителна част от деянията, инкриминирани с предлаганото допълнение на закона, засягат финансовата система и паричния оборот. Самостоятелното обособяване на главата подчертава специфичния характер на тези престъпления. Извеждането на престъпното нарушаване на ограничителните мерки на Европейския съюз в самостоятелна глава в особената част на Наказателния кодекс се налага като подход поради специфичния родов обект на тази група престъпления, а именно обществените отношения, свързани с отстояване на ценностите, сигурността, независимостта и целостта на ЕС, консолидирането и подкрепата за демокрацията, върховенството на закона, правата на човека и принципите на международното право и опазване на мира, предотвратяването на конфликти и укрепването на международната сигурност в съответствие с целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации. Основната разпоредба от Директивата, която установява престъпленията, свързани с нарушаване на ограничителните мерки, е член 3, параграф 1. Със законопроекта се предлага изискванията на тази разпоредба да бъдат въведени в националното законодателство с разпоредбите на чл. 268а, ал. 1 - 3 от Наказателния кодекс, като в ал. 2 и 3 са изведени престъпленията, изразяващи се в поведение, с което се заобикалят ограничителни мерки на ЕС. С това отграничаване на хипотезите на престъпно заобикаляне на ограничителни мерки от останалите нарушения са отчетени както особеностите на изпълнителните деяния, чрез 2 които се заобикалят ограничителните мерки, така и някои различни правни последици, които Директивата предвижда за тях. Предложената регламентация на престъпните състави в чл. 268а от законопроекта се придържа тясно към формулировките на нарушенията на ограничителните мерки, които следва да бъдат криминализирани съгласно Директивата, поради постигнатата в нея висока степен на обобщеност при дефиниране на престъпленията, свързани с нарушаване на ограничителните мерки на ЕС, при съобразяване на видовете мерки и техните формулировки в множеството актове на ЕС, с които се налагат ограничителни мерки. Ефективното прилагане на предложената разпоредба на чл. 268а от законопроекта предпоставя добро познаване на правните актове на ЕС, с които се налагат визираните в Директивата ограничителни мерки. Задължение и отговорност на всички държавни и общински органи на Република България, както и на заинтересованите юридически и физически лица, е да бъдат информирани и да изпълняват решенията и регламентите на Съвета на ЕС относно ограничителните мерки. От субективна страна регламентираните в чл. 268а, ал. 1 - 3 от законопроекта престъпления са умишлени. Единствено в чл. 268а, ал. 5, в изпълнение на изискването на член 3, параграф 3 от Директивата, е предвидено престъпление, наказуемо при форма на вината – непредпазливост. При установяването на съставите на престъпленията, свързани с ограничителните мерки на ЕС, е избран подход, насочен към избягване на риска от прекомерна криминализация, като се предлага България да се възползва от предоставената от Директивата възможност да предвиди, че нарушенията на ограничителните мерки на Съюза, засягащи финансови средства, икономически ресурси, стоки, услуги, сделки или дейности на стойност под 10 000 евро, не съставляват престъпления. За извършване на престъпленията по чл. 268а, ал. 1 - 3 се предвиждат наказания в размер лишаване от свобода от една до шест години и глоба в размер от 2 500 до 10 000 евро, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 или 7 от НК. Размерът на наказанието лишаване от свобода кореспондира с изискванията на член 5 от Директивата, като за да се избегне прекомерна диференциация и доколкото такъв подход не е типичен за българското наказателно право, не се предлага България да се възползва от предоставената от Директивата възможност да бъде предвиден по-малък максимален срок на наказанието лишаване от свобода, когато финансови средства, икономически ресурси, стоки, услуги, сделки или дейности – предмет на престъпленията, са на стойност под 100 000 евро. С предвидените алтернативни кумулативни наказания се въвеждат изискванията на член 5, параграф 5 от Директивата. Предвид изискването на член 5, параграф 2 от Директивата да се гарантира, че за всички престъпления, посочени в член 3, се предвижда максимална санкция лишаване от свобода, с цел изключване на възможността за прилагане на чл. 78а от Наказателния кодекс, за престъплението по чл. 268а, ал. 5 от законопроекта се предвижда наказание лишаване от свобода до 5 години. Разпоредбата на чл. 93 от НК се допълва чрез създаването на нова т. 33, която дефинира „ограничителна мярка на Европейския съюз“, с цел въвеждане на изискването на член 2, точка 1 от Директивата и очертаване на кръга на актовете, в които са установени тези мерки, а именно български нормативни актове по прилагане на ограничителните мерки на ЕС и актове на ЕС с пряко приложение. Актовете на ЕС, с които се налагат ограничителни мерки, са предмет на динамична актуализация, като също така при необходимост се приемат нови актове. Поради това изброяването им в Наказателния кодекс не е възможно. Добавянето на т. 33 в чл. 93 от НК с определение на понятието „ограничителна мярка на Европейския съюз“ гарантира еднопосочното тълкуване и правилно прилагане на 3 съответните престъпни състави, а с това се избягва рискът от създаване на противоречива съдебна практика по прилагането на закона. Дефиницията по член 2, точка 2 от Директивата се използва в текстовете на самите разпоредби, като се използва изразът „физическо или юридическо лице, друго правно образувание или орган, спрямо което е наложена ограничителна мярка на Европейския съюз“, целящ максимално широка дефиниция на възможната правна форма на субекта на ограничителна мярка на ЕС. Съдържанието на понятието „финансови средства“ по член 2, точка 3 от Директивата е развито в чл. 268в, т. 1, като същото се използва само за целите на новата глава седма „а“ от Наказателния кодекс. Регламентацията е необходима, тъй като в съдържащата се в Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 от 31 юли 2014 г. относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (Регламент (ЕС) № 833/2014) дефиниция за финансови средства, която сама по себе си е пряко приложима, не са включени криптоакивите. Самата дефиниция за криптоактиви е регламентирана в член 3, параграф 1, точка 5 от Регламент (ЕС) 2023/1114 на Европейския 2 парламент и на Съвета и е с пряко приложение. Въвеждането на дефинициите по чл. 2, т. 4-6 от Директивата се осъществява чрез проектните разпоредби на чл. 268в, т. 2 - 4. Определенията в чл. 268в НК следват установената терминология и осигуряват еднозначност при прилагането на новите наказателни норми. Включването им в самостоятелна разпоредба, а не в общите дефиниции на чл. 93 от НК, е обосновано с техния специфичен обхват, а именно - те са предназначени изключително за тълкуване в рамките на глава седма „а“. С чл. 268а, ал. 1 пълно и точно се въвеждат изискванията на член 3, параграф 1, букви „а“-„ж“ и буква „и“ от Директивата, като се криминализират деяния, които съставляват нарушение на ограничителни мерки на ЕС, както следва: • В чл. 268а, ал. 1, т. 1 и 2 се криминализират нарушенията на мерките, състоящи се в замразяване на финансови средства или икономически ресурси. Тези мерки включват забрана за предоставяне, пряко или косвено, на финансови средства или икономически ресурси на или в полза на физически или юридически лица, образувания или органи, спрямо които се прилагат мерки, състоящи се в замразяване на средства или икономически ресурси, както и задължение за замразяване на всички финансови средства и икономически ресурси, които принадлежат на същите лица, образувания или органи, или са притежавани, държани или контролирани от тях. По отношение на престъплението по чл. 268а, ал. 1, т. 2 следва да се има предвид, че съгласно регламентите на ЕС относно ограничителните мерки средствата и икономическите ресурси на включените в списъка лица се замразяват по силата на съответния регламент от момента на включването им в списъка (вж. например член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 269/2014). Мерките са задължителни за всички субекти на правото, респективно умишленото им нарушаване ще представлява престъпление по чл. 268а, ал. 1, т. 1 или 2. За целите на очертаване на кръга на адресатите на мярката, респективно на субектите на престъплението, следва да се реферира и към дефинициите в чл. 268в, т. 3 и 4 за „замразяване на финансови средства“ и „замразяване на икономически ресурси“. Необходимо е да се отчита обстоятелството, че прилагането на финансови санкции и по-точно замразяването на активи представляват задължение както за публичния, 2 Регламент (ЕС) 2023/1114 на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2023 г. относно пазарите на криптоактиви и за изменение на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 1095/2010 и на директиви 2013/36/ЕС и (ЕС) 2019/1937 (текст от значение за ЕИП) 4 така и за частния сектор, включително отговорност носят кредитните и финансовите институции, тъй като на практика те участват в по-голямата част от финансовите трансфери. • В чл. 268а, ал. 1, т. 3 се криминализират нарушенията на ограничителните мерки на ЕС относно ограниченията за допускане на територията на държава членка (забрани за пътуване). Такива мерки обикновено са предвидени в решения на Съвета, приети на основание член 29 от Договора за Европейския съюз. Тяхното прилагане се осъществява като държавите членки вземат необходимите национални мерки за предотвратяване на влизането или транзитното преминаване на санкционираните физически лица във всички зони на територията на дадена държава членка. • В чл. 268а, ал. 1, т. 4 се криминализират нарушения на ограничителните мерки на ЕС, изразяващи се в забрана или ограничаване на сключването или продължаването на сделки под каквато и да било форма, включително финансови сделки, както и възлагането или продължаването на изпълнението на договори за обществени поръчки или концесии, 3 4 5 6 попадащи в обхвата на директиви 2009/81/ЕО , 2014/23/ЕС , 2014/24/ЕС или 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, с трета държава, органи на трета държава или образувания и органи, пряко или непряко притежавани или контролирани от трета държава или органи на трета държава. Разпоредбата, освен за договори за обществени поръчки и концесии, се отнася до секторни сделки, забранени от регламентите на ЕС, които не се причисляват към класическите категории секторни санкции (като например забрани за внос и износ, забрани за предоставяне на услуги). Забраните за секторни сделки включват например забраната за сътрудничество по член 5аа, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 833/2014 и забраната за 7 отдаване под наем и лизинг по член 20, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1509 . • В чл. 268а, ал. 1, т. 5 се криминализират нарушения на ограничителните мерки на ЕС, изразяващи се в неизпълнение на забрана на търгуването, вноса, износа, продажбата, покупката, прехвърлянето, транзита или превоза на стоки или услуги. Нарушаването на тези забрани следва да съставлява престъпление, включително ако стоките се внасят или изнасят от или за трета държава, за да бъдат прехвърлени към местоназначение, по отношение на което забраната за внос, износ, продажба, покупка, прехвърляне, транзит или превоз на тези стоки представлява ограничителна мярка на Съюза. • В чл. 268а, ал. 1, т. 6 се криминализира търгуването, произвеждането, държането, предаването другиму, внасянето, изнасянето, продаването, купуването, прехвърлянето, трансферирането, транзитирането или превозването, когато са извършени по отношение на изделия като оръжия, военни технологии и оборудване, стоки, софтуер и технологии, които са включени в Общия списък на оръжията на Европейския съюз, приет 3 Директива 2009/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на процедурите за възлагане на някои поръчки за строителство, доставки и услуги от възлагащи органи или възложители в областта на отбраната и сигурността и за изменение на директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО (текст от значение за ЕИП); 4 Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия текст от значение за ЕИП; 5 Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО текст от значение за ЕИП; 6 Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО текст от значение за ЕИП; 7 Регламент (ЕС) 2017/1509 на Съвета от 30 август 2017 г. за ограничителни мерки срещу Корейската народнодемократична република и за отмяна на Регламент (ЕО) № 329/2007; 5 8 от Съвета на 20 февруари 2023 г. , или са изброени в приложения I и IV към Регламент (ЕС) 9 2021/821 на Европейския парламент и на Съвета , тъй като съгласно изискванията на Директивата действията с тези стоки в нарушение на ограничителни мерки следва да съставляват престъпление без значение на тяхната стойност. Изпълнителното деяние е сходно с това на действащата разпоредба на чл. 233, ал. 1 от НК във втората й хипотеза, като при нея обхватът на дейностите е по-широк от този в Директивата, както и с чл. 339б от НК. Действащите чл. 233 и чл. 339б от НК включват в своя обхват нарушения на мерки на Организацията на обединените нации, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и Европейския съюз. Именно поради това с проекта се предлага отпадането от чл. 233, ал. 1 и чл. 339б от НК на нарушаването на забрани, ограничения или санкции, наложени от ЕС и добавянето на допълнителните дейности, които са извън обхвата на Директивата, в изпълнителното деяние в проектната разпоредба на чл. 268в, ал. 1, т. 6. Така се въвежда ясна граница между новия престъпен състав и съществуващите разпоредби на НК - чл. 233 и чл. 339б и се избягва дублирането на състави на престъпления. По този начин се създава единен престъпен състав, с който да се обхващат всички възможни дейности, нарушаващи ограничителни мерки на Съюза. След изменението, чл. 233 и чл. 339б от НК ще продължат да обхващат нарушения на забрани само на Организацията на обединените нации и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, докато нарушенията на мерките на ЕС ще бъдат изцяло в обхвата на новия чл. 268а от НК. • В чл. 268а, ал. 1, т. 7 са криминализирани нарушенията на секторни икономически и финансови мерки, изразяващи се в забрана за предоставянето на финансови услуги или извършването на финансови дейности. Такива финансови услуги и дейности включват, но не се ограничават до: финансиране и предоставяне на финансова помощ, предоставяне на инвестиции и инвестиционни услуги, емитиране на прехвърлими ценни книжа и инструменти на паричния пазар, приемане на депозити, предоставяне на специализирани услуги за финансови съобщения, операции с банкноти, предоставяне на услуги по определяне на кредитен рейтинг и предоставяне на криптоактиви и портфейли (по отношение на финансови дейности вж. 5а от Регламент (ЕС) № 833/2014). Дефиниции за някои от тези дейности се съдържат в Регламент (ЕС) № 833/2014, напр. за „дейности по определяне на кредитен рейтинг“ е дефинирана в член 1, буква у), за „финансиране или финансова помощ“ в член 1, буква о) от Регламент (ЕС) № 833/2014, за „инвестиционни услуги“ в член 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 833/2014. • В чл. 268а, ал. 1, т. 8 са криминализирани нарушенията на секторни икономически и финансови мерки, изразяващи се в забрана за предоставянето на услуги, различни от финансови услуги. Такива услуги включват, но не се ограничават до: услуги по предоставяне на правни консултации, услуги по доверително управление, услуги в областта на връзките с обществеността, счетоводството, одита, воденето на счетоводни книги и данъците, консултантски услуги по управление и стопанска дейност, консултантски услуги в сферата на информационните технологии, услуги за радио- и телевизионно разпространение, архитектурни, инженерни и други услуги. 8 Общ списък на оръжията на Европейския съюз приет от Съвета на 20 февруари 2023 г. (оборудване, включено в обхвата на Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета, определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване) (актуализиращ и заменящ Общия списък на оръжията на Европейския съюз, приет от Съвета на 21 февруари 2022 г. (ОВ C 100, 1.3.2022 г., стр. 3.)) (ОВППС) 2023/C 72/02; 9 Регламент (ЕС) 2021/821 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2021 година за въвеждане на режим на Съюза за контрол на износа, брокерската дейност, техническата помощ, транзита и трансфера на изделия с двойна употреба (преработен текст); 6 • В чл. 268а, ал. 1, т. 9 е криминализирано поведение, съставляващо нарушение или неизпълнение на специалните условия на разрешенията (дерогации), предоставени от компетентните органи, за извършване на определени дейности, които при липсата на такова разрешение представляват нарушение на забрана или ограничение, което съставлява ограничителна мярка на Съюза. Всяка дейност, извършвана без разрешение, може да се смята, в зависимост от обстоятелствата по случая за нарушение на ограничителните мерки на Съюза, които се състоят в замразяване на финансови средства или икономически ресурси, забрани за пътуване, оръжейно ембарго или други секторни икономически и финансови мерки. В чл. 268а, ал. 2 и 3 пълно и точно се въвеждат изискванията на член 3, параграф 1, буква „з“ от Директивата, като се криминализират деяния, изразяващи се в поведение, с което се заобикалят ограничителните мерки на Съюза. Пример за поведение, с което се заобикалят ограничителните мерки на Съюза, което е все по-разпространено, е практиката на физически или юридически лица, други правни образувания или органи, спрямо които са наложени ограничителни мерки, да използват, прехвърлят на трета страна или по друг начин да се разпореждат с финансови средства или икономически ресурси, пряко или косвено притежавани, държани или контролирани от тях, с цел укриване на съответните финансови средства или икономически ресурси. Освен това практиката на предоставяне на невярна или заблуждаваща информация (включително непълна относима информация), с цел да се скрие фактът, че физическо или юридическо лице, друго правно образувание или орган, спрямо което са наложени ограничителни мерки, е действителният собственик или бенефициер на финансови средства или икономически ресурси, за които са приложими ограничителните мерки на Съюза, също представлява заобикаляне на ограничителните мерки на Съюза. Неспазването на задължение за докладване до компетентните административни органи, установено в актове, с които се определят ограничителни мерки на Съюза, също се криминализира съгласно изискванията на Директивата в проектната разпоредба на чл. 268а, ал. 3. Посоченото деяние е обособено в самостоятелен престъпен състав, тъй като при него субектът на престъпление е винаги физическо лице или лице, което управлява или представлява юридическо лице, друго правно образувание или орган, спрямо които е наложена ограничителна мярка на Европейския съюз. При деянията по ал. 2 на чл. 268а субектът на престъплението може да бъде всяко лице, а не само такова, спрямо което е наложена ограничителна мярка на ЕС. В съответствие с изискванията на член 8 от Директивата в чл. 268а, ал. 4 се предлага престъпленията да са по-тежко наказуеми в случаите, в които деянието е: извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на група, организация или организирана престъпна група; извършено чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ; извършено с користна цел; извършено повторно или представлява опасен рецидив. В чл. 268а, ал. 5 се регламентира отговорност за извършване на престъплението по чл. 268а, ал. 1, т. 6 по непредпазливост, като така се въвежда изискването на член 3, параграф 3 от Директивата. С чл. 268а, ал. 6 се въвежда изискването на член 10, параграф 2 от Директивата, като се предвижда в хипотезите на чл. 268а, ал. 2, т. 1 и 2 финансовите средства и/или икономическите ресурси – предмет на престъплението, да се отнемат в полза на държавата, а когато липсват или са отчуждени, да се присъжда тяхната равностойност. В посочената разпоредба е направено уточнението, че предметът на престъплението по чл. 268а, ал. 2, т. 1 и 2 ще се отнеме само ако виновният е лице, спрямо което е наложена ограничителна мярка 7 на ЕС - съгласно изискването на чл. 10, параграф 2 от Директивата. В хипотезата, когато виновното лице по чл. 268а, ал. 2, т. 1 и 2 не е лице, спрямо което е наложена ограничителна мярка на ЕС, няма да се пристъпи към отнемане на предмета на престъплението по силата на разпоредбата на чл. 268а, ал. 6. В чл. 268а, ал. 7 от проекта се предвижда отнемане на предмета на престъплението по чл. 268а, ал. 1, т. 6 и ал. 5 от НК, независимо чия собственост са, а ако липсват и ли са отчуждени се присъжда тяхната равностойност. С предложението за създаване на чл. 268а, ал. 8 се въвеждат изискванията на Директивата относно по-леката наказуемост, в случаите когато деецът се предаде на органите на властта, разкрие всичко, което му е известно за извършените престъпления, и по този начин съществено улесни разкриването и доказването на престъпленията. В разпоредбата на чл. 268б, ал. 1 се въвежда изискването на член 3, параграф 5 от Директивата относно хуманитарната помощ, доколкото Директивата няма за цел да криминализира хуманитарната помощ за нуждаещи се лица или дейности в подкрепа на основни човешки потребности, когато това се прави в съответствие с принципите на безпристрастност, хуманност, неутралност и независимост, и когато е приложимо, с международното хуманитарно право. В ал. 2 на същата разпоредба се изпълнява изискването на член 3, параграф 4 от Директивата за обявяване, че деянието не е престъпно, когато е извършено от лице, упражняващо регламентирана в Закона за адвокатурата дейност, когато информацията, която това лице е получило или получава, е от или относно някой от неговите клиенти в процеса на установяване на правното му положение, или при защита или представителство на този клиент във или по повод на производство, регламентирано в процесуален закон, което е висящо, предстои да бъде образувано или е приключило, включително при предоставяне на правна консултация за образуване или избягване на такова производство, независимо дали тази информация е получена преди, по време на или след приключване на производството. Изключването на адвокатите от задължението за докладване при упражняване на тяхната регламентирана дейност съхранява принципа за адвокатска тайна и правото на защита. За целите на въвеждане на изискванията на член 13 от Директивата в заключителните разпоредби на законопроекта се предлагат съответни допълнения в чл. 172, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс и в чл. 3, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства, така че да се осигури възможност за използването им при разследването на тези престъпления. Предложението е мотивирано от обстоятелството, че нарушаването на ограничителните мерки е включено сред областите на престъпност по член 83, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), т.е. сред областите на особено тежка престъпност с трансгранично измерение, произтичащо от естеството или последиците на тези деяния или от особена необходимост за общо противодействие. Отчита се също така, че често нарушаването на ограничителните мерки на ЕС може да бъде свързано с престъпления, попадащи в обхвата на някои от останалите изброени в член 83 от ДФЕС области на престъпност като тероризъм и изпиране на пари. Със законопроекта се предлага допълнение на чл. 83а от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), така че да бъдат изпълнени изискванията на член 7 от Директивата. Допълнението се налага във връзка с възприетия на равнище ЕС нов концептуален подход за хармонизация на санкциите за юридически лица, в чиято полза е извършено престъпление. Първата директива в областта на наказателното право с въведени минимални максимуми на размерите на имуществените санкции като сума в твърд размер или процент от оборота на юридическото лице в световен мащаб е Директива (ЕС) 2024/1203 относно защитата на околната среда чрез наказателно право. Това е 8 тенденцията по отношение на санкциите за юридически лица, която се наблюдава и в понастоящем водените преговори на равнище ЕС по няколко директиви в областта на наказателното право. В предложената редакция на чл. 83а, ал. 3, т. 5 и 6 от ЗАНН се предвижда максимум на размера на имуществената санкция, но не по-малко от равностойността на облагата, като по този начин се осигурява придържане към установения в националното законодателство модел и съблюдаване на изискванията за ефективни, пропорционални и възпиращи санкции. Предложените изменения на чл. 83а, ал. 11, 13 и 14 от ЗАНН имат за цел прецизиране на уредбата на отговорността на юридическите лица при извършено престъпление. Предлага се и съответно допълнение в Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, като така се въвежда изискването на член 14 от Директивата. Във връзка с изискването на член 17 от Директивата за ежегодно представяне на Европейската комисия определени статистически данни за престъпленията, посочени в членове 3 и 4 от Директивата и с оглед на възложените с чл. 7, ал. 1 от Закона за статистиката отговорности на Националния статистически институт (НСИ) по осъществяване на статистическата дейност на държавата, в допълнителните разпоредби на законопроекта се предлага статистическите данни да се предоставят на ЕК от НСИ. 4. Очаквани резултати от прилагането на проекта на Закон за допълнение на Наказателния кодекс: С предложеният законопроект ще бъдат изпълнени в цялост ангажиментите на Република България за въвеждане в националното законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2024/1226 на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 година относно определянето на престъпленията и санкциите при нарушаване на ограничителните мерки на Съюза, и за изменение на Директива (ЕС) 2018/1673 и прекратяване на процедурата за нарушение. 5. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба: За изпълнението на предвидените промени не са необходими допълнителни разходи, трансфери или други плащания. Предложеният проект на акт не води до въздействие върху държавния бюджет. Законопроектът не съдържа разпоредби, свързани с въвеждането на регулаторни режими. Проектът на закон съдържа разпоредби, въвеждащи акт на Европейския съюз, поради което към него е изготвена таблица за съответствие с правото на ЕС. Към законопроекта е приложена справка за съответствието му с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека. Законопроектът е публикуван за провеждане на обществени консултации за срок от 30 дни. 9

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на правосъдието Нормативен акт: Проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ЗИД на НК) м. юни 2026 г. Лице за контакт: Кристина Лазарова, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“ Телефон и ел. поща: 02/ 9237 564 K_lazarova@justice.government.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1. Необходимост да се предприемат действия законодателство на изискванията на Директива (ЕС) Съвета от 24 април 2024 г. относно определянето на на ограничителните мерки на Съюза и за изменение на 1.1. Кратко описание на проблема и причините за неговото Република България не е изпълнила задължението законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2024/1226 от 24 април 2024 г. относно определянето на престъпленията ограничителните мерки на Съюза и за изменение на Директивата е публикувана в „Официален вестник“ на ЕС 20, параграф 1 едногодишен срок за въвеждането ѝ изтече Действащият Наказателен кодекс не криминализира в деянията, които съставляват нарушаване на ограничителните Съществуващите чл. 233 и чл. 339б от НК обхващат отчасти създава правна непълнота и риск от противоречиво мерки на Съюза е определено като област на особено тежка чл. 83, параграф 1 от Договора за функционирането на Съвета). Членството на Република България в ЕС поражда изискванията на Директивата. Липсата на хармонизирана ефективното и еднообразно прилагане на ограничителните пазар. Поради неуведомяване в срок за предприети мерки за образувана процедура за нарушение № 2025/0199 на получено официално уведомително писмо, а на 11 март 2026 1.2. Възможности за решаване на проблема в рамките на за транспониране в националното 2024/1226 на Европейския парламент и на престъпленията и санкциите при нарушаване Директива (ЕС) 2018/1673 (Директивата) възникване: си за транспониране в националното на Европейския парламент и на Съвета и санкциите при нарушаване на Директива (ЕС) 2018/1673 (Директивата). на 29 април 2024 г., а предвиденият в член на 20 май 2025 г. пълния обхват, изискван от Директивата, мерки на Европейския съюз (ЕС). материята, но с различен обхват, което прилагане. Нарушаването на ограничителните престъпност с трансгранично измерение по Европейския съюз (Решение (ЕС) 2022/2332 на задължение за надлежно въвеждане на наказателноправна уредба възпрепятства мерки на Съюза и целостта на вътрешния пълно транспониране срещу България е Европейската комисия, като на 24 юли 2025 г. е г. - мотивирано становище. съществуващото законодателство: 2 Необходими са законодателни изменения за решаване на констатирания в т. 1 проблем за решаване. Директивата установява минимални правила относно определянето на престъпленията и санкциите за тях. Тяхното въвеждане изисква установяване на нови престъпни състави, наказания и легални дефиниции, което съгласно чл. 5, ал. 3 от Конституцията може да се извърши единствено със закон. Идентифицираният проблем не е възможно да бъде решен в рамките на съществуващото законодателство, чрез промяна на организацията на работа, с институционални мерки, а единствено чрез законодателни изменения и допълнения. 1.3. Причини действащата нормативна рамка да не позволява решаване на проблема: Действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема. Заложените в проекта цели могат да се постигнат единствено със законодателни промени в съответния акт. 1.4. Задължения, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или от правото на Европейския съюз: Задължения, произтичащи от Директива (ЕС) 2024/1226 на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 г. относно определянето на престъпленията и санкциите при нарушаване на ограничителните мерки на Съюза и за изменение на Директива (ЕС) 2018/1673: - инкриминиране на деяния, свързани с нарушаване на ограничителните мерки на ЕС; - осигуряване на ефективни, възпиращи и пропорционални санкции за престъпления, свързани с нарушаване на ограничителните мерки на ЕС. 1.5. Последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политики: Не са извършвани последващи оценки на въздействието на нормативния акт. 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? 2. Цели: Цел 1: Инкриминиране на деянията, свързани с нарушаване на ограничителните мерки на ЕС; Цел 2: Осигуряване на ефективни, възпиращи и пропорционални санкции за престъпления, свързани с нарушаване на ограничителните мерки на ЕС. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: - Министерският съвет; - Министерството на правосъдието; - Органите на съдебната власт – съдии, прокурори, следователи; - Министерството на вътрешните работи; - Държавни органи, прилагащи ограничителни мерки; - Национален статистически институт; - Адвокати; - Физически и юридически лица. 3 С оглед на спецификата на регулираните с проекта на нормативен акт обществени отношения в областта на наказателното право не е възможно да се посочи точен брой на потенциалните заинтересовани страни. 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Необходимост да се предприемат действия за транспониране в националното законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2024/1226 на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 г. относно определянето на престъпленията и санкциите при нарушаване на ограничителните мерки на Съюза и за изменение на Директива (ЕС) 2018/1673, чрез изменения и допълнения в Наказателния кодекс за инкриминиране на деянията, свързани с нарушаване на ограничителните мерки на ЕС и въвеждане на ефективни, възпиращи и пропорционални санкции. Вариант 1 „Без действие“: Описание: Не се извършват нормативни промени, нито се предприемат други мерки. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: - Продължаващо неизпълнение на правото на ЕС; - Ескалация на процедура за нарушение № 2025/0199 — сезиране на Съда на ЕС по чл. 258 ДФЕС и риск от имуществени санкции по чл. 260 ДФЕС (еднократно платима сума и/или периодична имуществена санкция); - правна празнота, която възпрепятства ефективното наказателно преследване на нарушенията на ограничителните мерки; - накърняване на ефективното прилагане на общата външна политика и политика на сигурност на ЕС и на репутацията на страната. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Няма. Въздействия върху малките и средните предприятия: Законопроектът не регулира обществени отношения, свързани с дейността на МСП. Административна тежест: Не се променя. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Изменение и допълнение на Наказателния кодекс“: Описание: Със законопроекта се предлага криминализиране на определени деяния, извършени в нарушение на ограничителни мерки на Съюза и въвеждане на ефективни, възпиращи и пропорционални по вид и размер наказания за тях, при съобразяване с изискванията на ЕС: 4 - В особената част на Наказателния кодекс се създава нова глава седма „а“ ,,Престъпления против ограничителните мерки на Европейския съюз“, която включва разпоредби от чл. 268а до чл. 268в включително. Тази систематика е обоснована с обстоятелството, че значителна част от деянията, инкриминирани с предлаганото допълнение на закона, засягат финансовата система и паричния оборот. Извеждането на престъпното нарушаване на ограничителните мерки на Европейския съюз в самостоятелна глава в особената част на Наказателния кодекс се налага като подход поради специфичния родов обект на тази група престъпления, а именно обществените отношения, свързани с отстояване на ценностите, сигурността, независимостта и целостта на ЕС, консолидирането и подкрепата за демокрацията, върховенството на закона, правата на човека и принципите на международното право и опазване на мира, предотвратяването на конфликти и укрепването на международната сигурност в съответствие с целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации; - При установяването на съставите на престъпленията, свързани с ограничителните мерки на ЕС, е избран подход, насочен към избягване на риска от прекомерна криминализация, като се предлага България да се възползва от предоставената от Директивата възможност да предвиди, че нарушенията на ограничителните мерки на Съюза, засягащи финансови средства, икономически ресурси, стоки, услуги, сделки или дейности на стойност под 10 000 евро, не съставляват престъпления; - Със законопроекта се предлага изискванията на член 3, параграф 1 от Директивата да бъдат въведени в националното законодателство с разпоредбите на чл. 268а, ал. 1 - 3 от Наказателния кодекс, като в ал. 2 и 3 са изведени престъпленията, изразяващи се в поведение, с което се заобикалят ограничителни мерки на ЕС. Предложената регламентация на престъпните състави в чл. 268а от законопроекта се придържа тясно към формулировките на нарушенията на ограничителните мерки, които следва да бъдат криминализирани съгласно Директивата; - От субективна страна регламентираните в чл. 268а, ал. 1 - 3 от законопроекта престъпления са умишлени. Единствено в чл. 268а, ал. 5, в изпълнение на изискването на член 3, параграф 3 от Директивата, е предвидено престъпление, наказуемо при форма на вината – непредпазливост; - За извършване на престъпленията по чл. 268а, ал. 1 - 3 се предвиждат наказания в размер лишаване от свобода от една до шест години и глоба в размер от 2 500 до 10 000 евро, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 или 7 от НК. Размерът на наказанието лишаване от свобода кореспондира с изискванията на член 5 от Директивата; - В съответствие с изискванията на член 8 от Директивата в чл. 268а, ал. 4 се предлага престъпленията да са по-тежко наказуеми в случаите, в които деянието е: извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на група, организация или организирана престъпна група; извършено чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ; извършено с користна цел; извършено повторно или представлява опасен рецидив; - С чл. 268а, ал. 6 се въвежда изискването на член 10, параграф 2 от Директивата, като се предвижда в хипотезите на чл. 268а, ал. 2, т. 1 и 2 финансовите средства и/или икономическите ресурси – предмет на престъплението, да се отнемат в полза на държавата, а когато липсват или са отчуждени, да се присъжда тяхната равностойност. В посочената разпоредба е направено уточнението, че предметът на престъплението по чл. 268а, ал. 2, т. 1 и 2 ще се отнеме само ако виновният е лице, спрямо което е наложена ограничителна мярка на ЕС - съгласно изискването на член 10, параграф 2 от Директивата. В хипотезата, когато виновното лице по чл. 268а, ал. 2, т. 5 1 и 2 не е лице, спрямо което е наложена ограничителна мярка на ЕС, няма да се пристъпи към отнемане на предмета на престъплението по силата на разпоредбата на чл. 268а, ал. 6; - В чл. 268а, ал. 7 от проекта се предвижда отнемане на предмета на престъплението по чл. 268а, ал. 1, т. 6 и ал. 5 от НК, независимо чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени се присъжда тяхната равностойност; - С предложението за създаване на чл. 268а, ал. 8 се въвеждат изискванията на Директивата относно по-леката наказуемост, в случаите когато деецът се предаде на органите на властта, разкрие всичко, което му е известно за извършените престъпления, и по този начин съществено улесни разкриването и доказването на престъпленията; - В разпоредбата на чл. 268б, ал. 1 се въвежда изискването на член 3, параграф 5 от Директивата относно хуманитарната помощ, доколкото Директивата няма за цел да криминализира хуманитарната помощ за нуждаещи се лица или дейности в подкрепа на основни човешки потребности, когато това се прави в съответствие с принципите на безпристрастност, хуманност, неутралност и независимост, и когато е приложимо, с международното хуманитарно право. В ал. 2 на същата разпоредба се изпълнява изискването на член 3, параграф 4 от Директивата за обявяване, че деянието не е престъпно, когато е извършено от лице, упражняващо регламентирана в Закона за адвокатурата дейност, когато информацията, която това лице е получило или получава, е от или относно някой от неговите клиенти в процеса на установяване на правното му положение, или при защита или представителство на този клиент във или по повод на производство, регламентирано в процесуален закон, което е висящо, предстои да бъде образувано или е приключило, включително при предоставяне на правна консултация за образуване или избягване на такова производство, независимо дали тази информация е получена преди, по време на или след приключване на производството. Изключването на адвокатите от задължението за докладване при упражняване на тяхната регламентирана дейност съхранява принципа за адвокатска тайна и правото на защита; - Разпоредбата на чл. 93 от НК се допълва чрез създаването на нова т. 33, която дефинира „ограничителна мярка на Европейския съюз“, с цел въвеждане на изискването на член 2, точка 1 от Директивата и очертаване на кръга на актовете, в които са установени тези мерки, а именно български нормативни актове по прилагане на ограничителните мерки на ЕС и актове на ЕС с пряко приложение. Добавянето на т. 33 в чл. 93 от НК с определение на понятието „ограничителна мярка на Европейския съюз“ гарантира еднопосочното тълкуване и правилно прилагане на съответните престъпни състави, а с това се избягва рискът от създаване на противоречива съдебна практика по прилагането на закона; - Дефинициите по член 2, точки 2 - 6 от Директивата се въвеждат чрез проектните разпоредби на чл. 268в, т. 2 - 4 НК. Определенията в чл. 268в НК следват установената терминология и осигуряват еднозначност при прилагането на новите наказателни норми. Включването им в самостоятелна разпоредба, а не в общите дефиниции на чл. 93 от НК, е обосновано с техния специфичен обхват, а именно - те са предназначени изключително за тълкуване в рамките на глава седма „а“; - За целите на въвеждане на изискванията на член 13 от Директивата в заключителните разпоредби на законопроекта се предлагат съответни допълнения в чл. 172, ал. 2 от Наказателно- процесуалния кодекс и в чл. 3, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства, така че да се осигури възможност за използването им при разследването на тези престъпления. Предложението е мотивирано от обстоятелството, че нарушаването на ограничителните мерки е включено сред областите на престъпност по член 83, параграф 1 от Договора за 6 функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), т.е. сред областите на особено тежка престъпност с трансгранично измерение, произтичащо от естеството или последиците на тези деяния или от особена необходимост за общо противодействие. Отчита се също така, че често нарушаването на ограничителните мерки на ЕС може да бъде свързано с престъпления, попадащи в обхвата на някои от останалите изброени в член 83 от ДФЕС области на престъпност като тероризъм и изпиране на пари; - Със законопроекта се предлага допълнение на чл. 83а от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), така че да бъдат изпълнени изискванията на член 7 от Директивата. Допълнението се налага във връзка с възприетия на равнище ЕС нов концептуален подход за хармонизация на санкциите за юридически лица, в чиято полза е извършено престъпление. В предложената редакция на чл. 83а, ал. 3, т. 5 и 6 от ЗАНН се предвижда максимум на размера на имуществената санкция, но не по-малко от равностойността на облагата, като по този начин се осигурява придържане към установения в националното законодателство модел и съблюдаване на изискванията за ефективни, пропорционални и възпиращи санкции; - Предлага се и съответно допълнение в Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, като така се въвежда изискването на член 14 от Директивата; - Във връзка с изискването на член 17 от Директивата за ежегодно представяне на Европейската комисия определени статистически данни за престъпленията, посочени в членове 3 и 4 от Директивата и с оглед на възложените с чл. 7, ал. 1 от Закона за статистиката отговорности на Националния статистически институт (НСИ) по осъществяване на статистическата дейност на държавата, в допълнителните разпоредби на законопроекта се предлага статистическите данни да се предоставят на ЕК от НСИ. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант ще се: - изпълни в цялост ангажимента за транспониране на Директива (ЕС) 2024/1226 на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 г. относно определянето на престъпленията и санкциите при нарушаване на ограничителните мерки на Съюза и за изменение на Директива (ЕС) 2018/1673; - прекратяване на процедура за нарушение № 2025/0199 на Европейската комисия (ЕК). (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се предвиждат негативни въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Няма. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се предвижда въздействие върху малките и средни предприятия. Административна тежест: Не се въвеждат нови регулаторни режими, такси или административни услуги. Националният статистически институт поема предоставянето на статистическите данни по чл. 17 от Директивата в рамките на правомощията си по чл. 7, ал. 1 от Закона за статистиката. 7 Вариант Описание: Не е За този Проектът 1.1. 1.2. 3 нормативен Положителни Няма. Отрицателни Дефинираният Специфични Не са Въздействия физическите физическите Административна физическите Опишете включително „Н ЕНОРМАТИВНА възможно предприемането акт. вариант са присъщи в т. 1 проблем въздействия: идентифицирани върху малките не регулира и юридическите и юридическите тежест: и юридическите (въздействията качествено (при възможност върху всяка заинтересована Опишете специфичните НАМЕСА “: на (икономически/социални/екологични) (върху всяка заинтересована (икономически/социални/екологични) всички негативни не може да бъде (върху всяка заинтересована очаквани и средните предоставянето на лица и в този лица. При този вариант лица. върху малките и – и количествено) страна/група въздействия с акцент върху информиране, такси, организационни мерки. въздействия: страна/група заинтересовани въздействия: въздействия на разрешен чрез страна/група заинтересовани специфични въздействия. предприятия: административни услуги смисъл няма отношение не се очаква намаляване средните предприятия; всички значителни потенциални заинтересовани страни. Пояснете кои второстепенни. малките и средните предприятия регулаторни режими, административни Необходимо е уреждането страни) Вариант 1. организационни мерки страни) и не въвежда към на административна тежест) икономически, социални въздействия се очаква да и административната услуги и др.) на проблема с нови задължения за административната тежест за административната тежест за и екологични въздействия, бъдат значителни и кои тежест (задължения за 5. Степени 5.1. Сравняване По на вариантите: на изпълнение по проблем 1: критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант „Без действие“ Вариант 2 „Изменение и допълнение на НПК Вариант 3 „Ненормативна намеса“ т с о н в и т к е ф Е Цел 1: Инкриминиране на деянията, свързани с нарушаване на ограничителните мерки на ЕС Цел 2: Осигуряване на ефективни, възпиращи и пропорционални санкции за престъпления, ниска висока ниска 8 свързани с нарушаване на ограничителните мерки на ЕС т с о н с а к и ф Е Цел 1: Инкриминиране на деянията, свързани с нарушаване на ограничителните мерки на ЕС Цел 2: Осигуряване на ефективни, възпиращи и пропорционални санкции за престъпления, свързани с нарушаване на ограничителните мерки на ЕС ниска висока ниска т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1: Инкриминиране на деянията, свързани с нарушаване на ограничителните мерки на ЕС Цел 2: Осигуряване на ефективни, възпиращи и пропорционални санкции за престъпления, свързани с нарушаване на ограничителните мерки на ЕС ниска висока ниска 1.2. ефикасност, 1.1. Сравнете Посочете степента, в която ефективност, чрез която отразява степента, съгласуваност, която показва вариантите чрез сравняване вариантите ще изпълнят която се измерва степента, до която целите могат степента, до която на ключовите им положителни определените цели, съгласно до която вариантите постигат да бъдат постигнати при вариантите съответстват на и отрицателни въздействия. основните критерии за целите на предложението; определено ниво на ресурсите действащите стратегически сравняване на вариантите: или при най-малко разходи; документи. 6. По кодекс“. Посочете Избор проблем на препоръчителен 1: Вариант препоръчителните варианти за вариант: 2 Нормативна решаване на поставения намеса: „Изменение проблем/проблеми. и допълнение на Наказателния 6.1. на Промяна в административната препоръчителния вариант тежест (включително за физическите и по отделните юридическите лица проблеми): от прилагането 9 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Няма. 10 Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: …………………………………………………………………………………………….. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Законопроектът ще бъде публикуван за провеждане на обществени консултации за срок от 30 дни . Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? . 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: 1. Наказателен кодекс 2. Наказателно-процесуален кодекс 3. Закон за специалните разузнавателни средства 4. Закон за административните нарушения и наказания 5. Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения 6. Директива (ЕС) 2024/1226 на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 година относно определянето на престъпленията и санкциите при нарушаване на ограничителните мерки на Съюза, и за изменение на Директива (ЕС) 2018/1673 Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: 1. https://lex.bg/laws/ldoc/1589654529 2. https://lex.bg/laws/ldoc/2135512224; 3. https://lex.bg/laws/ldoc/2134163459 4. https://lex.bg/laws/ldoc/2126821377 5. https://lex.bg/laws/ldoc/2137231156 11 6. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A32024L1226&qid=1780392644542 Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: 15.6.2026 г. X д-р Любомир Талев Директор на дирекция СЗ Signed by: Lyubomir Nikolaev Talev

МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО СПРАВКА ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СТАНОВИЩА ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ ПО ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС В ПЕРИОДА 26 ЮНИ – 27 ЮЛИ 2026 г. Дата и начин на постъпване Декларирани на данни дали становищет лицето действа о Име на от свое име или Приети/ № (официално,по ел. поща, лице/наименование ЮЛ позициязащитаваот Предложения и становища неприети Мотиви чрез Портала името на друго за лице/група обществени лица консултации и т.н.) ☒ Лицето От „Асоциацията на българските застрахователи“ действа от свое („АБЗ“) считаме за необходимо да вземем отношение и да име изразим пред Вас позицията си, формирана въз основа на 1. 24.07.2026Ел.поща г. застрахователиАсоциациябългарскитена ☐защитавапозицияЛицетоот становищатапрезастрахователнипредставлявамеза общественонакатообсъжданенашитедружества,браншовачленовеворганизация,чиитоПортала– застрахователнисекторнизапопубличниобявенияинтересии името на друго консултации на Министерския съвет проект на Закон за лице/група лица: изменение и допълнение на Наказателния кодекс …. („Законопроекта“), с който се цели транспонирането в Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации ☐ Няма българското национално законодателство на декларирани изискванията на Директива (ЕС) 2024/1226 относно данни определянето на престъпленията и санкциите при нарушаване на ограничителните мерки на Съюза и за изменение на Директива (ЕС) 2018/1673 („Директивата“). Като начало бихме искали принципно да изразим подкрепа за усилията, насочени към транспониране на Директива (ЕС) 2024/1226, тъй като хармонизираното криминализиране на нарушаването на ограничителните мерки на Европейския съюз в съответствие с тази директива е както съюзен ангажимент на Република България, така и необходимо условие за ефективността и равнопоставеността на стопанските субекти в рамките на вътрешния пазар. Заедно с това се налага да изтъкнем, че доколкото законопроектът засяга пряко и съществено застрахователния сектор - тъй като застрахователните услуги също подлежат на изрично инкриминиране, при условията и предпоставките по Директивата - за нас се явява особено важно към подготовката на законопроекта да бъде подходено особено внимателно и въвежданите чрез него на национално ниво наказателно-правни норми, произтичащи от Директивата, да бъдат подходящи, пропорционални и съобразени с националните условия. В тази връзка следва да отбележим, че с оглед комбинацията от широки състави, занижени форми на вина и изключително високи корпоративни санкции, предвиждани от проекторазпоредбите на законопроекта, възникват доста съществени резерви и притеснения сред нашите членове по отношение на редица от разпоредбите на законопроекта, които видимо не са формулирани с Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 2 от 42 необходимата прецизност, не са в съответствие с изискванията за законоустановеност и предвидимост на наказателната репресия (чл. 5, ал. 3 от Конституцията, чл. 7 ЕКПЧ) и имат потенциал да породят несъразмерен негативен ефект по отношение на различни аспекти на законосъобразно осъществяваната застрахователна дейност, вкл. върху застраховането на имущества, отговорности, товари, транспортни и морски рискове и други. По отношение на конкретните предложения за законодателни решения за целите на транспонирането на Директивата, намерили място в проекторазпоредбите на посочения проектозакон, считаме за нужно да изтъкнем пред Вас редицата идентифицирани проблеми и/или недостатъци на предлаганата със законопроекта уредба, както и възраженията, становищата и предложенията на нашите членове, както следва: 1. По отношение на пропорционалността при Приема се. Санкциите, инкриминиране на нарушенията и необходимостта от предвидени за диференцирането на съставите и наказанията спрямо извършване на вида, тежестта и обществената опасност на нарушенията отделните (деянията), въвеждани като престъпни състави (чл. 268а): престъпления против Считаме, че немалка част от предлаганите със ограничителните законопроекта разпоредби, целящи транспонирането на мерки на ЕС са Директивата, надхвърлят значително уредените в нея диференцирани, хармонизиращи изисквания, като внасят неясноти и като по този непропорционалности при нейното транспониране на начин същите са национално ниво, в т.ч. и на-вече по отношение на пропорционални недиференцираността на различните престъпни състави и и съответни на Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 3 от 42 на санкциите за тях - както по отношение на формите на степента на вината, така и по отношение на обуславяната от тях обществена различна обществена опасност, която видимо и напълно опасност на несъответстващо и непрепорционално е подведена в отделните предлаганите проекторазпоредби на законопроекта под инкриминирани общ знаменател за твърде широк кръг деяния и за всички деяния. форми на вина, при които те биха могли да бъдат Деянията, които извършени. имат за предмет В тази връзка бихме изтъкнали, че член 5 от финансови Директивата изисква за престъпленията да бъде средства, предвидено лишаване от свобода само като максимална имуществени санкция, но не изисква въвеждането нито на минимален, ресурси или нито на максимален срок на лишаването от свобода за услуги на всеки предвиден в директивата основен състав – тоест, стойност най- дава възможност на национално ниво минималният и малко 100 000 максималният размер на санкцията да бъдат определени евро, са по преценка на националния законодател, въздигнати в пропорционално и при съобразяване на тежестта на квалифицирани съответните престъпления спрямо националните условия. състави. Изисквания за минимален срок на лишаването от свобода в Директивата няма въобще, а за максимален срок от не по-малко от поне една, три или пет години има само за видимо по-тежки (квалифицирани) състави на конкретни нарушения, обусловени от спецификите и/или обществената опасност на съответните нарушения или от по-големия размер на стойността им – съгласно чл. 5, ал. 3 от Директивата, в общия случай за нарушения на стойност най-малко 100 000 евро, с изключение на оръжията и определени изделия с двойна употреба, при които изискването за такъв максимален срок се прилага независимо от стойността. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 4 от 42 Тоест, Директивата предвижда изискване не за минимален, а за минимален максимален срок от една година за някои нарушения, доколкото според чл. 5, ал. 3, б. „а“ от Директивата престъпленията, попадащи в обхвата на член 3, параграф 1, буква з), точки iii) и iv), се наказват с максимален срок на лишаване от свобода поне една година, при това само ако включват финансови средства или икономически ресурси на стойност най- малко 100 000 EUR. В този смисъл остава неясно защо в чл. 268а, ал. 1 от законопроекта е бил регламентиран и минимален срок от една година на санкцията лишаване от свобода – предвидено е „от една до шест години“, при това за всички видове нарушения, в т.ч. за тези, които видимо Директивата третира като относително по-леки и за които чл.5, ал.3, б. „а“ от Директивата изисква да се наказват с максимален срок на лишаване от свобода от поне една година, при това ако представляват квалифициран случай и включват финансови средства или икономически ресурси на стойност най-малко 100 000 EUR. Считаме, че при работата по законопроекта не е бил съобразен и отчетен смисълът на понятието „максимален срок“ употребено в Директивата и че липсата на диференциация на нарушенията, респективно на диференциация на санкциите спрямо тежестта и обществената опасност на различните състави на нарушенията ще представлява огромен проблем и е сериозен, дори принципен недостатък на този законопроект – включително по отношение на съпоставките спрямо различните видове нарушения и липсата на основни и квалифицирани състави на Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 5 от 42 съответните видове нарушения, в зависимост от различни разумни критерии (напр., квалифицирани състави за стойност на 100 хил. евро, както е в директивата). Считаме, че когато се касае за наказателно-правни институти и за сериозни по вид и размер санкции, в т.ч. и най-вече лишаване от свобода, подобна уравниловка на наказателната санкция, нормативно въведена при несъобразяването на тежестта и обществената опасност на инкриминираните нарушения - в т.ч. с оглед техния вид, формата на вината и евентуалните други релевантни обстоятелства - се явява недопустима. Предвид това настоятелно предлагаме законопроектът да се преоцени и преработи, като: - нарушенията да се диференцират спрямо преценката за тежест на различните видове от тях, като в допълнение санкциите да бъдат диференцирани според обществената опасност, стойността, вида и характера на нарушението, формата на вината, степента на участие и настъпилите или потенциалните обществено опасни последици (резултат). - да бъдат предвидени основни и квалифицирани състави на съответните нарушения, обусловени от разумни критерии – в т.ч. форми на вината или стойност на включваните финансови средства/ икономически ресурси – като за целта може да се изходи от логиката по чл. 5, ал. 3 от Директивата, от която става ясно кои нарушения биха могли да бъдат считани за по-тежки като основен и като квалифициран от стойността състав. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 6 от 42 - изобщо да не се предвижда минимален срок на санкцията лишаване от свобода или ако се предвиди такъв, той да е само за по-тежко квалифицираните състави на съответния вид нарушение. - да се има предвид, че „лишаването от свобода“ е предвидено в чл. 5 не като задължително приложима, а само като максимална санкция – тоест, като приложима при относително по-тежки случаи на съответните нарушения, а не за всички хипотези на нарушенията – което допуска уреждането на национално ниво и на по-леки видове санкции за съответните нарушения, когато нарушението се явява относително по-леко по логиката на различни относими критерии. - за нарушения между 10 000 и 100 000 евро да бъде предвиден по-нисък наказателен диапазон, при това без задължителен минимален срок на лишаване от свобода, какъвто не се изисква от Директивата - дори в повечето случаи въобще без задължение за налагане на такава санкция, доколкото тя е определена от директивата като максимална. Съответно, да има само национален максимален срок за този вид наказание „лишаване от свобода“, като при това той да се съобрази с вида на нарушението и с разпоредбата на чл. 5, ал.3 от Директивата – т.е. да се определи по-нисък такъв или възможност за неопределяне на такъв в по- леките хипотези, ако нарушението не попада в квалифицираните състави по чл. 5, ал.3 от Директивата или да се определи най-много в Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 7 от 42 максималния срок по тази разпоредба, ако нарушението притежава квалифициращите характеристики по посочения нормативен текст. Ако горното не се съобрази и осъществи по отношение на законопроекта, при това като разумен минимум, ще е налице свръхтранспониране, тоест твърде интензивен и нежелателен национален „gold plating“ на изискванията по Директивата, тъй като на национално ниво драстично ще бъде надхвърлен хармонизиращия стандарт по Директивата и ще се създаде прекомерен, необоснован и непропорционален национален наказателноправен риск, който при това ще наруши основни принципи при инкриминирането на деяния, в това число: принципа на субсидиарност (инкриминиране като последна мярка, при това пропорционално, тоест спрямо необходимостта, при това само доколкото е необходимо и когато обществените отношения не могат да бъдат защитени с по-леки мерки); материална съставомерност (съобразяване с обществената опасност на инкриминираното деяние, като всяка норма трябва да дефинира деяние с достатъчно висока степен на обществена опасност), съответствие на наказанието (санкцията да съответства на тежестта на извършеното престъпление и да зависи от обществената опасност на деянието и дееца), превъзпитание и превенция (наказанието да не е само възмездие, а да е съобразено с целта за превъзпитание на осъдения, както и с необходимостта възпиращ ефект за останалите членове на обществото), определеност (нормата да е ясна, точна и недвусмислена, за да може гражданите да съобразяват поведението си с нея) и други. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 8 от 42 Забележка: Следва да се има предвид, че видът и размерът на определената в закона наказателна санкция за съответно престъпление има и други наказателно правни измерения, свързани напр. с давността за образуване на наказателно производство, с възможността за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК, с някои квалификации (напр. за „тежко престъпление“) и с разпоредбите по Наказателно- процесуалния кодекс, обуславящи процесуални последици за такива престъпления, в т.ч. с мерките за неотклонение и с други процесуални последици по НПК, обвързани с размера на предвижданата от закона санкция за съответното престъпление. (който се Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 9 от 42 2. По отношение на необходимостта общата хипотеза „непредпазливост“ да бъде изключена от инкриминиране, като в чл. 268а, ал. 5 остане инкриминирана само хипотезата за „груба небрежност“ като форма на непредпазлива вина - в съответствие с чл. 3, пара. 3 от Директивата. Съгласно чл. 3, параграф 3 от Директивата, държавите членки са длъжни да криминализират деянията, свързани с изделия от Общия списък на оръжията и с изделия с двойна употреба, когато са извършени „най-малко при груба небрежност (serious negligence)“. Законопроектът обаче инкриминира и деянието, извършено „по непредпазливост“ въобще – понятие, което по чл. 11, ал. 3 НК обхваща както престъпната самонадеяност, така и небрежността във всичките ѝ степени, включително обикновената (лека) небрежност. Не се приема. последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 10 от 42 Следва да се отбележи в тази връзка, че небрежността, като форма на непредпазливост, е налице „когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди“. Съответно „грубата небрежност“ е една относително по-тежка форма на непредпазливост, която макар да не е дефинирана изрично в Наказателния кодекс, има своите измерения и е добре изяснена като форма на вината в деликтното право въобще, при това чрез дълга поредица от съдебни решения по разнообразни казуси за гражданскоправни деликти, в това число на Върховния касационен сък (ВКС). При липса на легално определение, в доктрината и съдебната практика на ВКС отдавна е прието, че груба небрежност е налице, когато не е била положена грижата, която и най-небрежният субект би положил в ситуация, подобна на процесната ( в т.ч. напр. реш. № 50118 /27.03.2023 г. ВКС, І-во т.о. по т. д. № 1457 по описа за 2021 г., реш. № 184/2016 г. по т. д. № 3092/2014 г. на ВКС II т.о., реш. № 348 от 11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 387/2010 г., IV г. о., реш. № 18/2012 г. по гр. д. № 434/2011 г. на III г.о., реш. № 33/2018 г. по гр. д. № 2292/2017 г. на III ГО, определение № 244/21.04.2011 г. по т. д. № 882/2010 г. на II т.о. и др.). Тоест, макар „грубата небрежност“ да не се отличава по форма на вината от обикновената небрежност – т.е. според субективното отношение към увреждането – тя се отличава значително от нея по степента на вината, тъй като представлява едно особено и квалифицирано неполагане на дължимата грижа – неполагане на грижата, която при съответната дейност и при подобни извършат само при една от формите на непредпазлива вина, поради което и тук този Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 11 от 42 обстоятелства би положил и най-небрежният човек, съответно най-небрежния служител или друго лице, заето с дейността. Тоест, груба небрежност би представлявало поведение (деяние), съставляващо необосновано и по-драстично спрямо средния случай пренебрегване на основни правила и/или изисквания за извършване на съответната дейност, което е довело до вреди или до осъществяването на определен нежелан и забранен резултат. Иначе казано, за да се квалифицира непредпазливостта като груба небрежност по смисъла на чл. 3, пара. 3 от Директивата, трябва в случая да се касае за неполагане на най-елементарната грижа за избягването на един осъзнат и съществуващ риск за осъществяване на незаконосъобразен и/или забранен резултат, респективно за грубо неспазване (нарушаване) на основните правила и/или изисквания, които би следвало да бъдат спазени при изпълнението на съответната дейност. Видно е, че разликата между непредпазливостта въобще и грубата небрежност, като по-интензивно нейно проявление, изобщо не е била съобразена при изготвяне на законопроекта – съответно, разпоредбата по чл. 3, пара. 3 от Директивата не е била взета предвид спрямо нейния достатъчно ясно формулиран в директивата смисъл, като се предлага да бъде транспонирана със законопроекта по начин, който считаме за неприемлив. В тази връзка считаме, че инкриминирането в чл. 268а, ал.5 на непредпазливостта във всичките и форми, а не само на „грубата небрежност“ като форма на „непредпазлива” вина, в съответствие с чл. 3, пара. 3 от Директивата, също ще представлява свръхтранспониране превозва изделия, включени в Общия списък на оръжията на Европейския Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 12 от 42 на хармонизираща уредба на ЕС, съответно ще бъде интензивен и нежелателен национален „gold plating“ на изисквания по Директивата - тъй като на национално ниво драстично ще бъде надхвърлен хармонизиращия стандарт на Директивата за инкриминиране на съответните деяния само спрямо формите на вината „умисъл“ и „груба небрежност“. Бихме отбелязали, че за застрахователите, които сключват стотици и дори хиляди застрахователни договори годишно, в т.ч. по застраховки „Товари по време на превоз“, „Отговорност на превозвача“, морски и авиационни застраховки и др., такова интензивно „gold plating“ национално транспониране би могло да означава, че всяка непредпазлива и неволна грешка на заети при тях лица, в т.ч. обусловена от неточност и/или недостатъчност на проучването, анализите или скрининга въобще на дадена застрахована пратка, имущество, риск или контрагент, може да породи лична наказателна отговорност на заети лица, обуславяща наказание лишаване от свобода до пет години, при това независимо от това колко малка е била стойността на услугата - дори при най-добросъвестно изградени и добре функциониращи системи за съответствие на конкретния застраховател. Считаме, че подобен негативен за обществото резултат нито се цели, нито се изисква от Директивата, тъй като потенциално може да стимулира проблеми или дори да предизвика масов отказ от застраховане по отношение на цели класове търговски рискове, поради риск/страх от възникване на наказателна отговорност - при това независимо от стойността на услугата - за съответните Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 13 от 42 застрахователи, служители, агенти, брокери и др. ангажирани със застраховането лица, което пък би увредило групи от нуждаещи се от такова застраховане лица, както и конкурентоспособността на редица български предприятия въобще, в това число превозвачи, износители, други. В тази връзка предлагаме в чл. 268а, ал. 5 думите „по непредпазливост“ да се заменят с „при груба небрежност“ - съответно това понятие да се дефинира в чл. 268в или в чл. 93 НК, в съответствие с чл. 3, § 3 от Директивата и съставът да се ограничи до несъзнавана груба небрежност, осъществена поради и/или при грубо нарушаване на приложимите правила или при грубо (драстично, спрямо средния случай) неполагане на дължимата грижа. Забележка: За изделията от Общия списък на оръжията и изделията с двойна употреба не е предвиден и инкриминиращ долен праг, (чл. 268а, ал. 1, т. 6), което съответства на чл. 3, пара 2 от Директивата. В тази връзка бихме обърнали внимание, че тази липса на минимален инкриминиращ долен праг, в съчетание с недиференцираната „непредпазлива“ форма на вина по чл. 268а, ал. 5, ще означава в тази хипотеза наказателна отговорност дори за незначителни по стойност застрахователни услуги, предоставени дори при най-лека форма на непредпазливост (небрежност) или професионална грешка. Поради това корекции по отношение на инкриминираната форма на вината за тази хипотеза са още по-очевидно необходими – тоест, инкриминирането на непредпазливостта само ако е Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Въпросът би могъл да възникне единствено в хипотезата на чл. 268а, ал. 2, т. 4 от предложения ЗИДНК, доколкото в случаите по чл. 268, ал. 1 и 9 от законопроекта стойността касае видове изделия. В случаите по чл. 268а, ал. 2, т. 4 от законопроекта следва да бъде отчитана стойността на застрахователнат а премия, доколкото именно с нея би се облагодетелствал Страница 14 от 42 „груба небрежност“ се явява още по-наложително, доколкото няма инкриминиращ долен праг по отношение на стойността на включената като съставомерна услуга. 2. По отношение на неяснотите при определяне на стойностния праг за инкриминиране на нарушения по отношение на застрахователните услуги. Разпоредбата по чл. 268а, ал. 1, т. 5 инкриминира предоставянето на „брокерски, застрахователни или други услуги или техническа помощ, свързани с тези стоки, на обща стойност не по-малко от десет хиляди евро“. За съжаление, от предложената редакция на нормата не става ясно дали прагът от 10 000 евро се отнася до стойността на самите услуги, изразена чрез застрахователната премия, до стойността на застрахованите стоки или до застрахователните суми (лимити на отговорност). Изискването за lex certa (от латински: „определен закон“ е фундаментален правен принцип, изискващ законите (особено наказателните) да бъдат формулирани ясно, точно и недвусмислено. Той гарантира, че гражданите могат да разберат кое поведение е забранено и какво ще бъде наказанието, предотвратявайки произвол от страна на съда) налага прагът да бъде ясно и недвусмислено определен, но от така направеното предложение, специално за предоставянето на застрахователна услуга, изобщо не става ясно какво ще представлява и как ще се определи стойността на тази услуга - тоест, дава се възможност за едно широко и Не се приема. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 15 от 42 нееднообразно тълкуване на нормата, което в наказателното право е недопустимо. Ако се приеме, че размерът на застрахователната услуга се определя от размера на застрахователната сума (застрахователния лимит на отговорността) по застрахователното правоотношение, то почти всяка застрахователна полица би преминала прага от 10 000 евро, при получена/начислена застрахователна премия многократно под този размер. Ако пък се приеме, че стойността на застрахованата стока или услуга е определяща за включването на деянието в престъпния състав, то също е възможно платената застрахователна премия и лимитът на застрахователната отговорност да са под предвидения праг от 10 000 евро, но действителната стойност на обекта на застраховане да надхвърля долната граница, предвидена в законопроекта - което също би означавало, че деянието подлежи на наказателно преследване. Считаме, че горните две тълкувания биха довели до осезаема непропорционалност между създадената обществена опасност и санкцията, предвидена в наказателната норма по отношение на застраховането - наказателната отговорност ще е значително разширена по обхват спрямо целта на Директивата. Предвид това считаме, че в законопроекта или в дефинициите към него следва изрично да се посочи конкретно кой е релевантният критерий за определяне на размера (стойността) на застрахователната услуга за целите на прилагане на предлаганите текстове, обуславящи деянието като престъпно и отговорността за него. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Компетентните органи, които следва да бъдат уведомявани в случаите, визирани в законопроекта, ще бъдат посочени в специалния административен закон, публикуван за обществено обсъждане на https://www.strate gy.bg/bg/public- consultations/1260 0. Разпоредбата на чл. 268а, ал. 5 на същия законов Страница 16 от 42 За да се избегнат гореописаните несъответствия и непропорционални тълкувания, които няма да съответстват на логиката на директивата, предлагаме изрично в законопроекта да се посочи/уточни, че прагът от 10 хил. лева за застрахователните услуги се отнася именно до стойността на предоставената застрахователна услуга, която в застраховането се изразява чрез начислената или събрана застрахователна премия. 3. По отношение на инкриминирането на задълженията за докладване В чл. 268а, ал. 2, т. 3 и ал. 3 се инкриминира неизпълнението на задължение за предоставяне на информация на „компетентните административни органи“, без тези органи да са били конкретно определени в законопроекта. В тази връзка следва да се изтъкне, че за финансовия сектор компетентни могат да бъдат едновременно Министърът на финансите, Държавна агенция Национална сигурност, Българската народна банка, Комисията за финансов надзор и други междуведомствени органи по прилагането на ограничителните мерки, като предвид това задължението за докладване става донякъде неопределено, а наказателна отговорност не може да зависи от изпълнението на недостатъчно определено задължение. Предвид това предлагаме в законопроекта да се въведе: (а) изрично препращане към органа/органите, определени в специален закон или в акт на Министерския съвет; и (б) уреждане на съотношението между това задължение и професионалната и застрахователната Приема се частично. съдържанието на това понятие се извежда от Търговския закон. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 17 от 42 тайна по чл. 149 и сл. от Кодекса за застраховането, включително изричната защита от отговорност за добросъвестно докладване, аналогична на чл. 80 ЗМИП. Считаме още, че текстът на чл. 268, ал. 3 му е неясен и противоречив. Съставите на престъпления трябва да бъдат недвусмислено и ясно легално формулирани - в съответствие с принципа за законност и недопустимост за прилагане на разширително тълкуване в наказателното право. Предвид това считаме, че предложеният текст на чл. 268а, ал. 3 следва да бъде прецизиран, като се посочи ясно дали се прилага само по отношение на лице, което управлява или представлява юридическо лице, правно образувание или орган, спрямо което е наложена ограничителната мярка или е приложим по отношение на всяко лице, което управлява или представлява юридическо лице, друго правно образувание или орган, което не е изпълнило свое задължение да докладва на компетентните административни органи за финансови средства или икономически ресурси на лице с наложени ограничителни мерки от ЕС, на обща стойност не по- малко от десет хиляди евро, попадащи в юрисдикцията на Република България, които му принадлежат или са притежавани, държани или контролирани от него, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление. Считаме също, че следва да се прецизира и уточни с допълнителна дефиниция използваният в чл.268а, ал.2 израз „... пряко или непряко притежавани, държани или контролирани от физическо или юридическо лице, друго правно образувание или орган, спрямо което е наложена ограничителна мярка на Европейския съюз.“ Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 18 от 42 В чл.268а, ал.2 е предвидено налагане на наказание и на онзи, който използва, прехвърли на друго лице или се разпореди по друг начин с финансови средства или икономически ресурси на обща стойност не по-малко от десет хиляди евро, пряко или непряко притежавани, държани или контролирани от физическо или юридическо лице, друго правно образувание или орган, спрямо което е наложена ограничителна мярка на Европейския съюз, които следва да бъдат замразени в съответствие с ограничителна мярка на Европейския съюз, с цел укриване на тези финансови средства или икономически ресурси, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление. За спазването на ограничителните мерки на ЕС е важно точно и ясно да може да се определи кога даден субект - дружество, друго правно образувание или орган, е собственост или се контролира от лице, спрямо което са наложени санкции. Съгласно насоките на Европейската комисия лице, включено в списък с ограничителни мерки, притежава даден субект, ако има „50% или повече от правата на собственост върху субекта“ или мажоритарно участие в него. Например, ако лице А, включено в списъка, притежава 50% от дружество X, всички средства и икономически ресурси на дружество X също следва да бъдат замразени и на дружеството не могат да бъдат предоставяни средства или икономически ресурси. Същото важи и при всяко дялово участие, надвишаващо 50%. В този смисъл считаме, че в чл.268а, ал.2 или в друга подходяща разпоредба на законопроекта трябва ясно да Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации С § 11 от законопроекта се предвижда едномесечен срок за влизане в сила на изменителния наказателен закон. В този срок ще имат възможност да приведат правоотношеният а, по които са страна, в съответствие с изискванията на закона. При очертаване на предложените наказателноправ ни норми България се Страница 19 от 42 се дефинират нормативно както минималният процент на собственост, така и точното съдържанието на понятието „контрол“ - за да може за целите на реализиране на наказателната репресия да се установява обвързаност между пряко санкционираните лица и лицата, свързани с тях по линия на собственост или контрол. 4. По отношение на инкриминираното „продължаване на действието на сделка“ и заварените застрахователни договори. Инкриминирането по чл. 268а, ал. 1, т. 4 на „продължаването на действието“ на сделка поставя въпроса за заварените многогодишни договори, включително застрахователни договори и договори по обществени поръчки, сключени преди влизането в сила на закона или преди налагането на съответната ограничителна мярка. Доколкото прекратяването на застрахователен договор е подчинено на императивните правила по Кодекса за застраховането, предлагаме преходна разпоредба, която да урежда срок и ред за привеждане на заварените правоотношения в съответствие, както и изрично изключване на отговорността за периода, необходим за законосъобразно прекратяване на съответния застрахователния договор. Приема се по принцип. 5. По отношение на необходимостта от правила при агрегиране на „общата стойност“, икриминираща деянията като престъпления: Не се приема. ограничителните мерки на Съюза, и за изменение на Директива (ЕС) 2018/1673, като Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 20 от 42 В чл. 268а, ал. 1 от законопроекта многократно се използва критерият „обща стойност не по-малко от десет хиляди евро“, включително чрез сумиране на няколко сделки (т. 4), но в законопроекта не съдържат ясни правила за начина и периода и критериите на това сумиране (агрегиране) до обща инкриминираща стойност, предвид което възникват редица въпроси, в това число при какви критерий ще се сумират сделките, дали се сумират сделки с един и същ контрагент, за какъв период ще се агрегират сделките, дали еднородни, но самостоятелни деяния ще се третират като едно продължавано престъпление по чл. 26 НК или като отделни деяния под прага и т.н.. Считаме, че на тези въпроси законопроектът следва ясно да отговори, при това в съответствие с правилата и съображенията към Директивата, съгласно които прагът за инкриминиране следва да се преценява само спрямо свързани деяния, като националният закон трябва да уреди изрично и ясно при какви обстоятелства и съобразно какви критерии деянията ще се преценяват като свързани за целите на агрегирането до общата инкриминираща стойност - за да може инкриминирания праг да бъде е предвидим, ясно определен и точен, в съответствие с принципите в наказателното право. Затова предлагаме в чл. 268в да се създаде ясна дефиниция и/или ясно правило и/или критерии за „свързване“ на дейния по отношение на застрахователните услуги, както и относно критериите и начините за агрегиране на сумите за свързани деяния - напр. че деяния, извършени в изпълнение на едно решение за застраховане и/или в рамките на определен Директивата, когато то включва стоки, услуги, сделки или дейности на стойност под 10 000 евро. Изискването на член 3, параграф 2 от Директивата държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че прагът от 10 000 евро или повече може да бъде достигнат чрез поредица от деяния, посочени в параграф 1, букви а), б) и г) — и) от тази разпоредба, които са свързани Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 21 от 42 период и за един и същи риск по отношение на едно и също имущество (и/или при др. подобни ясни и обективно или субективно свързващи деянията белези/критерии), ще се преценяват според общата им стойност. и са от един и същ вид, ако тези деяния са извършени от един и същ извършител, е изпълнено, като в разпоредбите на чл. 268а, ал. 2 от предложените разпоредби изрично е предвидено прагът да бъде достигнат, когато финансовите средства, икономическите ресурси, сделките или услугите са повече от една, но общата им стойност достига инкриминирания праг. По този начин извършването на множество сделки от съответен вид ще съставлява усложнение при Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 22 от 42 Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации извършване на едно престъпление и ще се изключи необходимостта от прилагане на института на продължаваното престъпление. Разпоредбата на чл. 268б, ал. 1 от законопроекта е прецизирана в съответствие с отправената препоръка. Разпоредбата на чл. 268б, ал. 2 е допълнена, като правнозадължени лица са изведени и юрисконсултите, но в останалата й част разпоредбата е непроменена, доколкото с нея се транспонира правилото по Страница 23 от 42 6. По отношение на непълнотата на декриминализиращите изключения по чл. 268б, ал. 1 и ал. 2. В Директивата изрично се предвижда изключение за криминализирането на дейности по параграфи 1, 2 и 3 на чл. 3 от Директивата, когато те са свързани с „хуманитарната помощ за нуждаещи се лица или дейности в подкрепа на основни човешки потребности, предоставяна в съответствие с принципите на безпристрастност, хуманност, неутралност и независимост, и когато е приложимо, с международното хуманитарно право“. Въпреки това в законопроекта, предназначен да транспонира Директивата в националното законодателство, е предвидено хуманитарно изключение единствено за деяния по чл. 268а, ал. 1-3, но не и за деяния по чл. 268а, ал. 5. Считаме това за пропуск и предлагаме този пропуск да се поправи - деянията по чл. 268а, ал. 5 от законопроекта също да бъдат включени в изброяването по 268б, ал.1. Подкрепяме предвиденото в чл. 268б, ал. 2 от законопроекта изключение, но се налага да изтъкнем, че Приема се. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 24 от 42 в противоречие с разпоредбите на Директивата то се явява стеснено - обхваща само лицата, упражняващи регламентирана в Закона за адвокатурата дейност, но не обхваща юристите-външни консултанти и юрисконсултите във вътрешните правни звена на предприятията, които при изпълнение на идентични по същество функции по консултиране и установяване на правното положение на дружеството биха останали извън предвижданата от директивата защита. В тази връзка предлагаме да се разшири кръга на изключените лицата съобразно функционалния критерий, предвиден в съображение 18 и в чл. 3, пара 4 от Директивата - доколкото в тях се предвижда препоръчва по-благоприятно разрешение в тази насока. При въвеждането на изключението по Директивата изрично се използва по-широкия термин „юристи“ (legal professionals), като в съображенията и правилото по чл.3, пара 4 от Директивата категорично е посочено, че „нищо в параграф 1 не може да се тълкува като налагане на юристи на задължение за докладване на информация, която са получили от или относно някой от техните клиенти, в процеса на удостоверяване на правното положение на съответния клиент, или на изпълнение на задачата за защита или представителство на съответния клиент в хода на или във връзка със съдебно производство, включително предоставяне на съвети за образуване или избягване на такова производство.“ В тази връзка считаме, че е удачно изразът „лице, упражняващо регламентирана в Закона за адвокатурата дейност“, употребен в чл. 268б, ал. 2 да бъде заменен или допълнен с „юрист, включително юрисконсулт“, което Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации С разширяването на каталога от престъпления, допускащи експлоатацията на специални разузнавателни средства (СРС) по чл. 172, ал. 2 НПК и чл. 3, ал. 1 ревизира реда за използване на СРС и доказателственат а сила на веществените доказателствени средства от експлоатацията им. С § 11 от законопроекта се предвижда Страница 25 от 42 ще е в съответствие с функционалния критерий на Директивата - като в допълнение текстът се развие в съответствие с цитирания по-горе текст на чл.3, пара 4 от Директивата, описващ съдържанието на този функционален критерий по отношение на дейността по изключението. 7. По отношение на възможността за прилагане на специални разузнавателни средства. Включването на чл. 268а, ал. 1–4 на законопроекта в каталога по чл. 3, ал. 1 на Закона за специалните разузнавателни средства (чрез §9 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на законопроекта) е по дефиниция разумно и допустимо, с оглед тежестта на престъпленията, но във връзка с това и предвид широкия и особен кръг субекти в регулираните сектори (банки, застрахователи, инвестиционни посредници) бихме обърнали внимание на необходимостта от специални изисквания за прилагането на СРС спрямо служители на поднадзорни лица - то да остане подчинено на строга преценка за субсидиарност като доказателствено средство, доколкото значителна част от релевантната информация би могла да бъде достъпена по надзорен или друг ред, без използването на СРС. Не се приема. 8. По отношение на разширяването на предметния обхват на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения Приема се по принцип. едномесечен срок Подкрепяме разширяването на предметния обхват на за влизане в сила Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или на изменителния публично оповестяващи информация за нарушения, наказателен предвидено в § 10 от Заключителните разпоредби на закон. В този законопроекта за защитата на лицата, подаващи сигнали. срок Обръщаме внимание, обаче, че задължените субекти, задължените включително застрахователите, ще следва да променят и правни субекти актуализират в тази връзка вътрешните си канали и ще имат регистри за сигнали, поради което би било удачно в възможност да преходните разпоредби да се предвиди разумен срок за приведат привеждане в съответствие, а КЗЛД да издаде указания вътрешните за изпълнение на новата т. 5 на ал. 1, чл. 3. правила за работа и други документи в съответствие с изискванията на закона. ☐ Лицето Санкциите, действа от свое Отчитаме необходимостта от транспониране на предвидени за име Директива (ЕС) 2024/1226 на Европейския парламент и извършване на на Съвета от 24 април 2024 година относно определянето отделните ☐ Лицето на престъпленията и санкциите при нарушаване на престъпления 2. 27.07.2026Ел.поща г. АсоциациябанкитеБългариявна защитавапозицияиметолице/групанаотдруголица: ограничителнитеДиректива2024 г.) (Директивата).(ЕС) 2018/1673меркиВнатази(ОВСъюза,връзка,L, 2024/1226и предложенитеза изменениеот 30 априлпо-на Приема се. противограничителнитемеркидиференцирани,на ЕС са …. долу коментарите са от позицията, че банките изцяло като по този ☒ Няма спазват ограничителни мерки на Съюза, но начин същите са декларирани същевременно считаме, че Директивата е въведена пропорционални данни непрецизно в някои части. и съответни на степента на Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 26 от 42 Като пример с по-съществен ефект бихме посочили обществена начина, по който е транспониран член 5 от Директивата. опасност на Съгласно цитирания член държавите членки отделните гарантират, че престъпленията, посочени в членове 3 и 4, инкриминирани деяния. се наказват с ефективни, пропорционални и възпиращи наказания, а за тези в член 3 гарантират лишаване от свобода само като максимална санкция. В алинея 3 на член 5 за нарушения на стойност най- малко 100 000 евро с изключение на оръжията и определени изделия с двойна употреба постановява изискването за максимален срок да се прилага при минимален срок от по една, три или пет години за определените от Директивата състави. Т.е. Директивата не изисква въвеждането нито на минимален, нито на максимален срок на лишаването от свобода за всеки предвиден в нея основен състав, а дава възможност на национално ниво минималният и максималният размер на санкцията да бъдат определени по преценка на националния законодател, пропорционално и при съобразяване на тежестта на съответните престъпления спрямо националните условия. Изисквания за минимален срок на лишаването от свобода в Директивата няма въобще, а за максимален срок има не по-малко от поне една, три или пет години само за видимо по-тежки състави на конкретни нарушения. Т.е. само минималната максимална санкция е приложима при относително по-тежки случаи на Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 27 от 42 съответните нарушения по алинея 3 на член 5, а не за всички хипотези на нарушенията. Това допуска уреждането на национално ниво и на по-леки видове санкции за съответните нарушения, когато нарушението се явява относително по-леко по логиката на различни относими критерии. Такъв подход на диференциация е следван и от държавите-членки в ЕС, които са въвели Директивата и настояваме, че това е коректния подход, който би създал хармонизирано прилагане на Директивата в целия съюз, каквато е логиката й. Затова считаме, че проектът трябва да спазва точно логиката на член 5 от Директивата, и в частност се вземе предвид прагът за тежест от 100 000 евро, който изобщо не е отразен при съставянето на проекта на ЗИД на НК. дружестватадопълнителноасоциацияБългарсканаза ☐действаимеЛицетоот свое („Проектозакона“)(ЗИД)В рамкитена Наказателнияна срокана Законза публичнокодексза изменение(НК)обсъжданепредоставямеи допълнениена проектна Приемачастично. се Санкциите,предвидениизвършванеотделните наза 3. 27.07.2026Ел.поща г. осигуряване(БАДДПО),пенсионноБългарска ☐защитавапозицияиметоЛицетонаотдруго Вашетопредложенитевъвсе нарушаватвида вниманиеи обхвата,принципитепромениредицав койтов НКнапоследнитеаргументи(чл.пропорционалност268а–268в).срещуса формулирани,Считаме,някоии правначеот престъпленияпротивограничителнитемерки на ЕС са асоциация на лице/група лица: сигурност, като се поставя под съмнение оперативната диференцирани, лицензираните …. изпълнимост и съответствието с буквата и духа на като по този инвестиционни ☒ Няма Директивана Съвета от(ЕС)24 април2024/12262024 годинана Европейскияотносно определянетопарламент и начинпропорционалнисъщите са посредници декларирани и съответни на (БАЛИП) и данни на престъпленията и санкциите при нарушаване на степента на Българската ограничителните мерки на Съюза, и за изменение на обществена Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 28 от 42 асоциация на Директива (ЕС) 2018/1673 („Директива (ЕС) 2024/1226“). опасност на управляващите Редица текстове в Законопроекта пораждат основателни отделните дружества съмнения дали българският подход не води до инкриминирани (БАУД) свръхкриминализация, особено в динамичната и деяния. високочестотна среда на капиталовите пазари. Деянията, които Основният проблем, който констатираме във връзка имат за предмет със Законопроекта е, че криминализацията на нарушения финансови на санкционни режими в сфера с висока динамика, средства, имуществени автоматизация и анонимност може да доведе до ресурси или непропорционални рискове за участниците на услуги на капиталовия пазар, без да гарантира ефективност на стойност най- санкционната политика на Европейския съюз (ЕС). малко 100 000 Наказателното право е твърде несъразмерен инструмент евро, са за среда, която разчита на бързина, обем и технологична въздигнати в автоматизация и ако се върви към криминализация на квалифицирани нарушения на санкционните режими, това следва да става състави. изключително внимателно, с отчитане на характера и Деянията, чиито спецификата на сделките на капиталовия пазар и предмет е на въвеждане на облекчения за бизнеса, където и когато това стойност до 10 е възможно при конструиране на приложимата 000 евро ще бъдат въздигнати в наказателноправна уредба. административни При прегледа на законопроекта за изменение и нарушения в допълнение на Наказателния кодекс се констатира, че специалния има за цел да въведе в националното законодателство административен изискванията на Директива ЕС 2024/1226 относно закон, определянето на нарушенията на ограничителните мерки публикуван за на ЕС като престъпления и предвиждането на ефективни обществени наказания за тях. В тази връзка се създава нов чл. 268а от консултации на https://www.strate Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 29 от 42 НК и се разширява приложното поле на имуществената gy.bg/bg/public- отговорност на юридическите лица по чл. 83а от ЗАНН. consultations/1260 Следва да се направи уточнението, че Директивата е 0. наказателноправен акт, насочен към държавите членки. Тя ги задължава да определят като престъпления Законопроектът определени нарушения на ограничителните мерки регламентира (санкциите) на ЕС, да предвидят наказания за единствено физическите лица, да въведат отговорност на наказателно- юридическите лица и да осигурят ефективно разследване правните и санкциониране на тези нарушения, тоест адресат на последици от директивата е държавата, а не пенсионноосигурителните нарушаването на дружества, инвестиционните посредници и ограничителните мерки на ЕС. управляващите дружества. По-специално например, предлаганите изменения Регламентацията засягат дейността на пенсионноосигурителните на механизма за прилагане на дружества, инвестиционните посредници и ограничителните управляващите дружества като участници във мерки и контрола финансовия сектор, доколкото се предвижда наказателна върху отговорност за нарушения на ограничителните мерки на изпълнението им ЕС, вкл. при предоставяне на финансови услуги, ще бъде дадена в неприлагане на задължения за замразяване на средства и специалния неизпълнения на задължения за предоставяне на административен информация (чл. 268а, ал. 1, т. 1, 2 и 7, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от закон, ЗИД на НК). Следва да се има предвид, че законопроектът публикуван за обществени урежда наказателноправните последици при нарушаване консултации на на ограничителните мерки, без да съдържа правила https://www.strate относно механизмите за изпълнение и контрол на gy.bg/bg/public- съответните задължения от лицата във финансовия Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 30 от 42 сектор. В тази връзка би могло да се обсъди consultations/1260 необходимостта от допълнителни указания или 0. нормативна уредба относно практическото прилагане на задълженията от пенсионноосигурителните дружества, Не се налага инвестиционните посредници и управляващите прецизиране на дружества, доколкото в действащото секторно понятията законодателство липсва специална регламентация. „нарушение на Привеждаме редица аргументи от правно-технически, забрана или на икономически, регулаторен и оперативен характер срещу ограничение“ и свръхкриминализацията на нарушаване на задълженията, „неизпълнение на свързани със спазването на санкционните режими. задължение, което съставлява ограничителна 1. Правно-технически аргументи: мярка на На първо място, възникват съмнения относно яснотата Европейския и определеността на съставите „Нарушаване на забрана съюз“, доколкото или ограничение“ и „неизпълнение на задължение“ са конкретните твърде широки понятия. Санкционните режими на ЕС форми на деяние, включват замразяване на активи, забрани за предоставяне които са на услуги, ограничения върху търговия с финансови субсумирани под тези понятия, са инструменти, изисквания за докладване, като НК изисква очертани като строга определеност на престъпния състав, а в случая отделни липсва ясно разграничение между умишлено престъпления в заобикаляне, техническо неизпълнение, грешка в чл. 268а, ал. 2 от автоматизирана система, невъзможност за проекта. идентификация на контрагента. На второ място, налице е конфликт с принципа на Не би могло да пропорционалност. Нарушенията на санкционни режими съставлява вече се санкционират административно. Въвеждането на пречка при Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 31 от 42 лишаване от свобода без ясна степен на обществена прилагането на опасност нарушава принципа наказателното право да закона големия бъде средство от последна инстанция за противодействие обем и скоростта на определен тип престъпност. на сделките, доколкото ограничителните 2. Икономически аргументи: мерки на ЕС ще Големият обем и скорост на сделките. На бъдат публично капиталовите пазари сделките се сключват за оповестявани и милисекунди, обемите са огромни, все повече се налага общодостъпни, за алгоритмичната търговия. Изискването за проверка на да могат да бъдат санкционни списъци за всеки контрагент може да се съобразявани в окаже технически невъзможно в реално време. Това реално време от всички правно създава риск участниците да бъдат наказани за нещо, задължени което обективно не могат да предотвратят. Следва да се субекти. отчита и анонимността на борсовите сделки. При търговия на регулиран пазар страните не знаят контрагента, клирингът може да се извършва от централен контрагент, идентификацията е постфактум. Следователно, субектът на сделката не може да знае дали контрагентът е санкциониран. Наказателна отговорност при липса на възможност за знание би била несъвместима с принципите на НК. Риск от намаляване на ликвидността. Участниците могат да ограничат дейността си от страх от наказателна отговорност, което допълнително ще доведе до спад на ликвидността, по-високи разходи за емитентите, по- малко доверие в пазара и в крайна сметка - по-слаб капиталов пазар. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 32 от 42 3. Регулаторни аргументи: Санкционните режими се променят динамично. Списъците на ЕС се актуализират често, понякога без предварително уведомяване, с незабавно действие. Това създава риск участниците да бъдат наказани за действие, извършено в момент, когато информацията не е била налична или достъпна. Различни са източниците на информация. Санкционните списъци се публикуват в Официалния вестник, в бази данни на ЕС, в национални регистри. Несъответствия между тях могат да доведат до наказателна отговорност за действия, основани на официална, но непълна информация. Следва да се отбележи, че административните органи вече имат правомощия, като Комисията за финансов надзор, Българска народна банка (БНБ), Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и други органи разполагат с инструментариум за контрол и санкции. Криминализацията може да доведе до паралелни производства, несъгласуваност, правна несигурност. 4. Оперативни аргументи: Автоматизираните системи за търговия и клиринг не могат да проверяват санкционни списъци в реално време за всяка транзакция. Поражда се риск от наказване на инвестиционни посредници (ИП). ИП и банки могат да бъдат наказани за действия на клиенти, които те не могат да контролират напълно. В някои случаи ще е налице Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 33 от 42 невъзможност за предотвратяване на определени нарушения, напр., когато клиент използва подставено лице, санкционирано лице търгува чрез чужд акаунт, санкционирано лице участва в сделка чрез централен контрагент. В тези случаи посредникът няма фактическа възможност да предотврати нарушението. По този начин биха могли да се породят системни рискове за капиталовия пазар, правна несигурност и отлив на участници, повишени разходи за съответствие, доколкото налагането на наказателна отговорност ще изисква нови системи за мониторинг, допълнителен персонал, правни консултации. Това увеличава разходите за всички участници. При най-лошия сценарий това би могло да доведе до потенциално блокиране на пазара, като ако участниците започнат да избягват сделки с неизвестни контрагенти, пазарът може да стане нефункционален. Във връзка с гореизложеното, твърдо заявяваме, че независимо от всички рискове и затруднения, произтичащи от спецификата и динамиката на нашия бизнес, пенсионноосигурителните дружества, инвестиционните посредници, управляващите дружества спазват в дейността си и ще продължат да спазват всички ограничения, свързани със санкционната политика на Европейския съюз. Считаме обаче, че ако се въвежда наказателна отговорност за нарушения на санкционните режими, то тя еднозначно трябва да бъде насочена към умишленото нарушаване и заобикаляне на санкционните Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 34 от 42 режими, а не към технически или обективно неизбежни нарушения. Предлагаме да се помисли и за алтернативи на криминализацията, като усъвършенстване на административните санкции, въвеждане на ясни критерии за умишленост, създаване на централизирана автоматизирана система за проверка на санкционни списъци, изключване на борсовите сделки от обхвата на наказателната отговорност, освобождаване от отговорност на ИП, банки и управляващи дружества, добросъвестно и с най-висок мащаб на дължима грижа които са изпълнили разумни мерки за съответствие. Дружествата от финансовия сектор ще бъдат максимално облекчени и подпомогнати в дейността си по спазване на санкционните режими, ако списъци със санкционираните лица бъдат централизирано публикувани в рамките на Европейския съюз и съответно периодично актуализирани. Следва законодателно да се уреди статутът на тези списъци, до които търговските дружества следва да имат достъп в реално време 24 часа в денонощие през всеки ден от седмицата, като по този начин ще се създадат реални предпоставки пенсионноосигурителните дружества, инвестиционните посредници, управляващите дружества, както и другите задължени лица да могат да спазват законодателството относно ограниченията върху сделките и търговската дейност със санкционирани лица. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 35 от 42 Във връзка с гореизложеното и предвид рисковете за капиталовия пазар, които новото законодателство може да породи, предоставяме на Вашето внимание предложение, съобразено и с характера на европейското законодателство, което предвижда „минимални“ максимални размери на наказанията за нарушаване на санкционните режими, в законопроекта да отпаднат минималните размери на наказанието „лишаване от свобода“, където такива са предвидени. По този начин в по-голяма степен ще се отчитат различните обстоятелства, свързани с конкретните казуси и ще се даде по-голяма дискреция на съдилищата при определяне и индивидуализиране на наказанията в зависимост от тежестта на нарушението, като се отчита и обстоятелството, че европейското законодателство не предвижда такива задължителни минимални граници на наказанието. Освен това българският проект на чл. 268а НК въвежда праг от 10 000 евро, докато Директива (ЕС) 2024/1226 използва праг от 100 000 евро само за определяне на тежките случаи, при които държавите членки трябва да предвидят максимално наказание най- малко 5 години лишаване от свобода. Така българският праг е 10 пъти по-нисък, българското наказание е по- тежко от минимално изискуемото, като българският подход криминализира широк кръг деяния, които ЕС не третира като тежки. По същия начин е заличено степенуването и при налагане на наказанието лишаване Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 36 от 42 от свобода. За сравнение, степенуването на наказанието е запазено като критерий при имуществените санкции за ЮЛ (§8 от законопроекта, с който се изменя ЗАНН). Това означава, че българският законопроект е по- строг от директивата, като считаме, че по този начин е налице непропорционалност при транспонирането, което следва да бъде избегнато. Предлагаме съответните текстове да бъдат преработени, за да се постигне по-пълно съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2024/1226 и българският бизнес и финансов сектор да не бъдат поставени в по- тежки условия за извършване на дейност от европейските си аналози. Във връзка с проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, публикуван на ☐ Лицето Портала за обществени консултации на 26 юни 2026 г. с действа от свое име № 12479К, Българската народна банка (БНБ) изразява следното становище: ☐ Лицето 1. По § 1 от законопроекта: Не се Ограничинителн защитава 27.07.2026 г. Българска позиция от Предложената с този параграф редакция на т. 33 в чл. приема. ите мерки се 4. Ел.поща народна банка иметолице/групана друголица: 93Директиваот Наказателния(ЕС) 2024/12261,кодекс (НК)доколкотоизлиза извънс неяобхвата(и съсна установяватактове нав …. санкционните регламенти на Европейския съюз) не се Европейския съюз, които са предвижда установяване на ограничителни мерки на ☒ Няма пряко приложими декларирани Съюза в национален нормативен акт на държава членка, за държавите данни извън тези, приети на основание чл. 29 от Договора за членки на съюза. Европейския съюз и чл. 215 от Договора за Би могло, в функционирането на Европейския съюз. Въпросната бъдеще да се Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 37 от 42 разпоредба не е съгласувана и с тази на новата т. 5 в чл. установят мерки, 3, ал. 1 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали които да налагат или публично оповестяващи информация за нарушения, приемането на чието създаване се предлага с § 10 от законопроекта. национален акт за тяхното Изглежда горното се дължи на допълване в въвеждане. Това е законопроекта на дефиницията по чл. 2, т. 1 от Директива хипотезата, която (ЕС) 2024/1226 на Европейския парламент и на Съвета от се обхваща с 24 април 2024 г. относно определянето на престъпленията предлаганата и санкциите при нарушаване на ограничителните мерки дефиниция в чл. на Сьюза, и за изменение на Директива (ЕС) 2018/1673 с 93, т. 33 от част от текста на чл. 3, параграф 1 от нея. Следва обаче да проекта. се има предвид, че втората от двете разпоредби визира национални мерки по прилагане на ограничителни мерки на ЕС когато са необходими (но не и самостоятелни такива, приети от съответната държава членка), и част от фактическия състав на престъпленията по чл. 3 от директивата. 2. По § 3 от законопроекта: Компетентните С предложената ал. 3 на чл. 268а от НК се Приема се. органи, които криминализира недокладването от страна на физическо следва да бъдат лице или лице, което управлява или представлява уведомявани в юридическо лице, друго правно образувание или орган, случаите, на компетентните административни органи за финансови визирани в средства или икономически ресурси на обща стойност не законопроекта, по-малко от десет хиляди евро, попадащи в ще бъдат юрисдикцията на Република България, които му посочени в специалния принадлежат или са притежавани, държани или административен контролирани от него. В същото време, със закон, Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 38 от 42 законопроекта не се определя национален компетентен публикуван за административен орган, на който следва да се докладва обществено тази информация, и не се създава ред за докладване, обсъждане на който би бил необходим за практическото прилагане на https://www.strate gy.bg/bg/public- тази уредба. consultations/1260 В тази връзка отбелязваме, че при обсъждането през 0. 2025 г. в рамките на Координационната група по прилагане на ограничителните мерки на ЕС на подготвения от Министерството на външните работи проект на Закон за международните ограничителни мерки, в което взе участие и заместник-министър на правосъдието, от страна на председателя на групата беше направено предложение тези функции да бъдат възложени на Държавна агенция „Национална Разпоредбата на сигурност“. чл. 268в, т. 1 от По отношение на дефиницията за финансови средства, законопроекта е която се въвежда с чл. 268в, т. 1 от НК, обръщаме прецизирана в съответствие с внимание, че след думата „включително“ следва да се направеното добавят думите „но не само“ с оглед постигане на пълно предложение. съответствие с текста на чл. 2, т. 3 от директива (ЕС) 2024/1226. Приема се 3. по чл. 7, параграф 1 от Директива (ЕС) 2024/1226: принципно. Компетентните Изискванията на този параграф не се въвеждат изцяло органи, които в националното право със законопроекта, каквато следва да бъдат уведомявани в възможност е предвидена в основния му текст, но случаите, причините за този подход не са пояснени в мотивите към визирани в законопроекта. законопроекта, както и Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 39 от 42 Ако на следващ етап бъде взето решение съответните предвидените във визирания параграф мерки да бъдат процедури за това въведени изцяло в българското право, считаме, че това ще бъдат следва да стане в специалните секторни нормативни посочени в специалния актове, регулиращи дейността на съответните задължени административен субекти, като бъдат определени/посочени и закон, компетентните органи за тяхното прилагане (напр. по публикуван за отношение на банковите лицензи това е Европейската обществено централна банка съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2013, обсъждане на законопроект се предвиждат и закони, посочени в становището. биха могли да се обогатят от Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 40 от 42 нормативен акт). В БНБ бяха тази връзка допълваме, че от страна на направени предложения за съответните изменения и допълнения в Закона за кредитните институции и Закона за платежните услуги и платежните системи при обсъждането на гореупоменатия проект на Закон за международните ограничителни мерки. 4. по чл. 7, параграф 2 от директива (ЕС) 20241226: Със законопроекта се предвижда налагането на разписаните в този параграф санкции да се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) от съда по предложение на прокурор. В същото време, не са предвидени механизми за съобразяване на обстоятелства, свързани напр. със стабилността на финансовите пазари, какъвто механизъм Не се приема. е налице в чл. 122, ал. 2 от Закона за мерките срещу извършено изпирането на пари (виж и чл. 7, параграф 1, буква „з“ от престъпление, не директивата). Подобен механизъм е необходим с оглед и би могло да се на разпоредбите на чл. 83а, ал. 5, т. 5 и чл. 83д, ал. 6 от въведе изискването по ЗАНН. чл. 122, ал. 2 от ЗМИП, доколкото в случаите по чл. 83а и следващите от ЗАНН се касае до санкции, налагани от съд, а не от административен орган. 5. по чл. 12 и чл. 15- 17 от Директива (ЕС) 2024/1226: Не се Изискванията на въпросните разпоредби не се приема. Частта от изискванията на въвеждат в националното право със законопроекта, като Директивата, както беше посочено по-горе, с него не се определят и чието национални компетентни органи (с изключение на транспониране правораздавателните и правоохранителните такива, изисква които вече разполагат със съответните правомощия по законодателни Наказателно-процесуалния кодекс и ЗАНН), предвид мерки е въведена което текстовете на § 5 от допълнителните разпоредби на в настоящия законопроекта и т. 2 от мотивите към него не са изцяло проект с предложения § 6. коректни. В останалата част, изискванията на Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 41 от 42 Директивата ще се изпълнят с организационни междуинституци онални мерки. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 42 от 42