Проект на Закон за изменение на Закона за държавния печат и националното знаме на Република България

ПРОЕКТ! ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ ПЕЧАТ И НАЦИОНАЛНОТО ЗНАМЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (Обн., ДВ, бр. 47 от 1998 г.; изм., бр. 33 и 69 от 1999 г., бр. 95 от 2005 г., бр. 24 от 2006 г., бр. 92 от 2011 г. и бр. 108 от 2018 г.) § 1. В чл. 13 ал. 1 се изменя така: „(1) В Министерството на правосъдието в електронна форма се води регистър, в който се вписват по реда на постъпването им всички актове, върху които е положен държавният печат. Регистърът съдържа следните данни: 1. пореден номер; 2. дата на вписване; 3. акт, подлежащ на вписване; 4. вид на акта; 5. брой заверени преписи.“ Заключителни разпоредби § 2. В Закона за нотариусите и нотариалната дейност (обн., ДВ, бр. 104 от 1996 г.; изм., бр. 117, 118 и 123 от 1997 г., бр. 24 от 1998 г., бр. 69 от 1999 г., бр. 18 от 2003 г., бр. 29 и 36 от 2004 г., бр. 19 и 43 от 2005 г., бр. 30, 39 и 41 от 2006 г., бр. 59 и 64 от 2007 г., бр. 50 и 69 от 2008 г., бр. 42, 47 и 82 от 2009 г., бр. 87 от 2010 г., бр. 32, 41 и 82 от 2011 г., бр. 38 и 95 от 2012 г., бр. 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 50 от 2015 г., бр. 105 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 7 и 77 от 2018 г., бр. 107 от 2020 г. и бр. 84 от 2023 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 11: а) в ал. 1 след думата „името“ се добавя „притежаваните гражданства“; б) алинея 2 се изменя така: ,,(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат: 1. документи за самоличност, трудов стаж и платена държавна такса; 2. диплома за завършено висше юридическо образование, освен ако образователно- квалификационната степен е придобита след 1 януари 2012 г. и номерът или електронният номер на дипломата е посочен в заявлението; 3. декларация по чл. 8, ал. 1, т. 5, 6 и 7 и медицинско удостоверение; 4. удостоверение за придобита юридическа правоспособност, ако е издадено преди 1 март 2011 г.; 5. удостоверение за гражданство, ако кандидатът не е български гражданин; 6. свидетелство за съдимост, ако кандидатът притежава или е притежавал чуждо гражданство.“; в) в ал. 3 накрая се добавя: „освен ако удостоверението е издадено след месец април 2009 г. и неговият номер е посочен в заявлението“; г) създава се ал. 6: „(6) Министерството на правосъдието има право на безплатен достъп и справки от Регистър на населението – Национална база данни „Население“, поддържан от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за данните по чл. 8, ал. 1.“; 2. В чл. 41, ал. 2 изречение второ се изменя така: ,,Към заявлението се прилагат документите по чл. 11, ал. 2, т. 2 – 6 и документ за самоличност.“ 3. В чл. 46, ал. 2 думите „същите документи и заповедта по ал. 5, изречение първо“ се заменят с „документ за самоличност, свидетелство за съдимост, ако кандидатът не е български гражданин, декларация по чл. 8, ал. 1, т. 5, 6 и 7 и медицинско удостоверение“. § 3. В Закона за частните съдебни изпълнители (обн., ДВ, бр. 43 от 2005 г.; изм., бр. 39 от 2006 г., бр. 31, 59 и 64 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 97 от 2010 г., бр. 82 от 2011 г., бр. 49 от 2012 г., бр. 86 и 103 от 2017 г., бр. 77 от 2018 г. и бр. 86 и 107 от 2020 г.) в чл. 7 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думата „името“ се добавя „притежаваните гражданства“. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат: 1. документи за самоличност, трудов стаж, месторабота и платена държавна такса; 2. диплома за завършено висше юридическо образование, освен ако образователно- квалификационната степен е придобита след 1 януари 2012 г. и номерът или електронният номер на дипломата е посочен в заявлението; 3. декларация по чл. 5, ал. 1, т. 5, 6 и 7 и медицинско удостоверение; 4. удостоверение за придобита юридическа правоспособност, ако е издадено преди 1 март 2011 г.; 5. свидетелство за съдимост, ако кандидатът притежава или е притежавал и чуждо гражданство.“ 3. Създава се ал. 4: „(4) Министерството на правосъдието има право на безплатен достъп и справки от Регистър на населението – Национална база данни „Население“, поддържан от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за данните по чл. 5, ал. 1.“ § 4. В Закона за Националната агенция за приходите (обн., ДВ, бр. 112 от 2002 г.; изм., бр. 114 от 2003 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 105 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г., бр. 12, 32, 42 и 95 от 2009 г., бр. 15, 51, 54, 97, 98 и 99 от 2010 г., бр. 38 и 94 от 2012 г., бр. 109 от 2013 г., бр. 60, 94 и 95 от 2015 г., бр. 58 и 105 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 7 и 38 от 2018 г., бр. 13, 94, 96 и 100 от 2019 г., бр. 38 и 105 от 2020 г., бр. 56 и 102 от 2022 г., бр. 66 и 84 от 2023 г., бр. 65 от 2025 г. и бр. 16, 30, 51 и 55 от 2026 г.) в чл. 24 се създава ал. 3: „(3) Агенцията предоставя безплатно на съдилищата чрез автоматизиран обмен информация от Регистъра по заетостта за броя на лицата със съществуващи трудови правоотношения с юридически лица в производства по стабилизация и несъстоятелност.“ § 5. Параграфи 1 и 4 влизат в сила шест месеца след обнародването на закона в „Държавен вестник“.

МОТИВИ към проекта на Закон за изменение на Закона за държавния печат и националното знаме на Република България І. Причини, които налагат приемането на акта Оптимизирането на административните и съдебните производства в услуга на гражданите налага системното въвеждане на мерки за тяхното опростяване и цифровизиране. 1. В „Държавен вестник“, бр. 80 от 2023 г. бяха обнародвани изменения и допълнения в Закона за електронното управление (ЗЕУ), с които е въведено: - определение за регистър (чл. 4а, ал. 1) и изискване за неговото водене да съществува законово основание; - изрично задължение административните органи да водят регистрите, възложени им със закон, в електронна форма (чл. 4а, ал. 2); - общи правила за водене на регистри (чл. 52б); - общ ред за вписване, заличаване и удостоверяване (чл. 52в). За подпомагане на изпълнението на въведеното с чл. 4а, ал. 2 ЗЕУ изискване министърът на иновациите и дигиталната трансформация създава и поддържа Информационна система за централизирано изграждане и поддържане на регистри (ИСЦИПР), която е регламентирана с новия чл. 52а ЗЕУ. Чрез нея Министерството на иновациите и дигиталната трансформация ще предоставя на административните органи възможност да създадат и водят в електронен вид законово изисквани регистри, които не разполагат със специализирана информационна система,. В Приложението към т. 1 от Постановление на Министерския съвет № 232 от 2023 г. за приемане на график за привеждане на регистрите на административните органи в съответствие със Закона за електронното управление чрез използването на Информационната система за централизирано изграждане и поддържане на регистри е включен Регистърът на актовете с положен държавен печат, поддържан от Министерството на правосъдието. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за държавния печат и националното знаме на Република България и чл. 20, т. 5, буква „а“ от Устройствения правилник на Министерството на правосъдието Министерството на правосъдието води специален регистър, в който се вписват по реда на постъпването им всички актове, върху които е положен държавният печат. Общите правила за водене на регистри, и по-конкретно чл. 52б, ал. 1, т. 1, буква „б“ ЗЕУ, изискват в закона, който предвижда водене на регистъра, да се определят обстоятелствата, актовете и фактите, които се вписват в регистъра. Посоченото императивно изискване налага изменение в чл. 13, ал. 1 от Закона за държавния печат и националното знаме на Република България. 2.1. С Решение № 233 на Министерския съвет от 29 март 2024 г. е приет План за намаляване на административната тежест (Плана). По мярка № 172 от него който е идентифицирано, че Законът за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) изисква от кандидатите в конкурсите за нотариуси да прилагат към заявлението си документи, съдържащи обстоятелства, които могат да бъдат установени по служебен път. 2.2. Освен това действащият ЗННД изисква при всяко последващо вписване на помощник-нотариус по заместване към заявлението да се представят същите документи, които вече са представени при издаването на първоначалната заповед за вписване, и които се съхраняват в Министерството на правосъдието, както и самата първоначална заповед за вписване на помощник-нотариуса по заместване, която се издава от министъра на правосъдието, съответно също се съхранява в Министерството на правосъдието. Както е отчетено в мярка № 173 от Плана, подобно изискване е нецелесъобразно, тъй като фактът на раждането, завършването на образование, придобиването на правоспособност и наличието на минимално изискуемия юридически стаж не се променят или прекратяват във времето, за да има необходимост от повторното им доказване. 2.3. Законът за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) също предвижда, че за участие в конкурс кандидатите прилагат към заявлението си документи, част от които могат да бъдат набавени по служебен път, както е обърнато внимание в мярка № 175 от Плана. 3.1 В ЗННД и ЗЧСИ се предвижда кандидатите в различните процедури да предоставят при всички случаи диплома за завършено юридическо образование, а в чл. 11, ал. 1 ЗННД – и удостоверение за признаване на придобито в чужбина образование. Министерството на образованието обаче поддържа регистър на дипломите, издадени след 1 януари 2012 г., съответно на удостоверенията след месец април 2009 г., до който може да бъде установен служебен достъп, поради което представянето на препис от диплома след тази дата представлява излишна административна тежест. 3.2. В ЗННД се изисква при кандидатстване да се предоставя и документ за месторабота. Това изискване е остаряло и ненужно и не кореспондира с изискванията за заемане на съответните длъжности. Докато документът за стаж е важен за доказване на ценз, изискването за отделен документ за месторабота често се дублира с данните от трудовата книжка или служебната бележка за стаж. В съвременната практика местоработата към момента на кандидатстване не носи добавена стойност за преценката на качествата на кандидата, която да не може да бъде извлечена по служебен път или чрез декларацията за несъвместимост. Наред с това, посоченото изискване е неприложимо по отношение на лица, които към момента не работят. Не съществува и установен формат за този документ. 3.3. Действащата редакция на чл. 41, ал. 2 ЗННД предвижда към заявлението за заемане на длъжността помощник-нотариус да се прилагат документи, включително такива, удостоверяващи наличието на трудов стаж, както и документ за платена държавна такса. Посочените изисквания са неприложими спрямо помощник- нотариусите тъй като законът не поставя изискване за притежаване на стаж с определена продължителност. При това положение изискването за представяне на документи, удостоверяващи стаж, е лишено от правно основание и създава излишна административна тежест за кандидатите, без да обслужва никакъв законодателен интерес. Доколкото производството по вписване на помощник-нотариус не е обвързано с дължима държавна такса, изискването за представяне на документ за нейното заплащане е лишено от съдържание. 4. Провеждането на икономическа политика изисква наличието на достоверна информация относно участниците в стопанството както на фазата на започване на бизнес, така и в случаите на затруднения в дейността на предприятията и тяхното прекратяване или оздравяване. Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година за рамките за превантивно преструктуриране, за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване на ефективността на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132 (Директива за преструктурирането и несъстоятелността) (OB L 172 от 26 юни 2019 г.) предвижда като мярка за мониторинг на производствата по преструктуриране (стабилизация), несъстоятелност и опрощаване (погасяване) на задължения да се набира статистическа информация относно тези производства. Според член 29, параграф 1 държавите – членки на Европейския съюз, следва да събират и обобщават ежегодно, на национално равнище, данни относно броя на производствата, за които са били подадени молби или които са били открити; средната продължителност на производствата от подаване на заявлението или от откриването им; броя на производствата според техния изход, включително недопустими, отхвърлени и оттеглени молби. Параграф 3 предоставя възможност на държавите членки да събират и обобщават и друга информация (средните разходи за всеки вид производство; средната събираемост на вземанията по видове кредитори; броя на предприемачите, започнали нова стопанска дейност; броя на съкратените работни места). Параграф 4 поставя изискване държавите членки да правят разбивка на данните според размера на длъжниците, които не са физически лица (буква „а“); според това, дали длъжниците са физически или юридически лица (буква „б“); и според това, дали производствата, водещи до опрощаване на задължения, засягат само предприемачите или всички физически лица. Съгласно параграф 6, изречение второ и параграф 7 данните се съобщават на Европейската комисията въз основа на утвърден от нея стандартен формуляр до 31 декември от календарната година след годината, за която са събрани. Съгласно съображение 93 от същата директива формулярът за уведомяване следва да съдържа списък на вариантите, които могат да бъдат взети под внимание от държавите членки при определяне на размера на длъжника, като се посочат един или няколко елемента от определението на микро-, малки и средни предприятия, съответно големи предприятия, които са общи за правните системи на всички държави членки. Списъкът следва да включва възможността за определяне на размера на длъжника единствено въз основа на броя на работниците. Изискването за събиране на статистическа информация е въведено в българското законодателство чрез чл. 377а от Закона за съдебната власт, според който Висшият съдебен съвет предоставя за публикуване на Министерството на правосъдието и Агенцията по вписванията информацията по член 24, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно производството по несъстоятелност (ОВ, L 141/19 от 5 юни 2015 г.), както и данни относно производствата по несъстоятелност, стабилизация и погасяване на задължения. В изпълнение на законовата делегация пленумът на Висшия съдебен съвет, съгласувано с министъра на правосъдието, е издал Наредба № 9 от 30 октомври 2023 г. за условията и реда за предоставяне от Висшия съдебен съвет на информацията по чл. 24, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно производството по несъстоятелност, както и данни относно производствата по несъстоятелност, стабилизация и погасяване на задължения (обн., ДВ, бр. 93 от 2023 г.) С цел в съответствие с изискването на член 29, параграф 4, буква „а“ от Директивата за преструктурирането и несъстоятелността агрегираните данни да бъдат разбити според размера на длъжниците, е необходимо показателите за тези размери да бъдат въвеждани още при образуване на всяко отделно съдебно производство. За страните по делата не съществува изрично нормативно предвиждане да предоставят такива данни, а когато производството се образува по искане на кредитор – той и поначало не разполага с тях. Изискването на информация директно от съда или снабдяването на страните с удостоверение за сдобиване с такава информация, както и издаването на удостоверения от съответния орган би довело до разходи на време и ресурси за съдебната система, за органите, предоставящи информацията, както и за страните по делата. Пълноценни и актуални данни относно размера на предприятията не се събират от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, тъй като режимът по чл. 4а от Закона за малките и средните предприятия е декларативен, а данните се подават единствено при желание на съответното предприятие да се ползва от определени мерки по този закон. Търговският регистър не поддържа данни за броя на работниците и служителите. Съобразно националното и европейското законодателство Националният статистически институт е обвързан от задължение за неразгласяване на придобитата информация. Същевременно, особено след измененията в Кодекса на труда, обнародвани в ДВ, бр. 85 от 2023 г., в тридневен срок от възникване или изменение на трудово правоотношение и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателите подават електронни трудови записи, като съвкупността от всички единни електронни трудови записи изгражда регистъра по заетостта, воден от Националната агенция за приходите. Аналогично задължение имат и органите по инспекция по труда, когато констатират наличието на трудово правоотношение. ІІ. Предлагани промени в проекта 1. С проекта се предлага изменение на чл. 13, ал. 1 от Закона за държавния печат и националното знаме на Република България, чрез което изрично се определят обстоятелствата, актовете и фактите, които се вписват в регистъра, в съответствие с чл. 52б, ал. 1, т. 1, буква „б“ ЗЕУ. Административните органи, които ще изграждат регистрите си чрез ИСЦИПР, са длъжни да подадат в Министерството на иновациите и дигиталната трансформация заявление за изграждането им. Когато не са констатирани недостатъци и са налице основанията за изграждане на регистъра, министърът на иновациите и дигиталната трансформация или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за изграждане на заявения регистър. Заповедта съдържа параметрите на регистъра, който ще се изгражда, и срока за изграждането му. Във връзка с това, съобразявайки необходимото технологично време за изграждане на регистъра чрез ИСЦИПР, се предлага параграф 1 да влезе в сила 6 месеца след обнародването на закона в „Държавен вестник“. 2.1. Със заключителна разпоредба се изменя ЗННД, като в чл. 11 отпада изискването за представяне на акт за раждане от кандидатите – български граждани. Урежда се данните от Регистър на населението – Национална база данни „Население“, поддържани от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, да се предоставят безплатно на Министерството на правосъдието за целите на конкурсните процедури. Запазва се задължението за представяне на свидетелство за съдимост и удостоверение за гражданство по отношение на кандидатите, които не са български граждани, поради невъзможност за служебно установяване на съответните обстоятелства. 2.2. На следващо място се предлагат изменения в чл. 46, ал. 2, като отпада изискването за представяне на документите, с които Министерството на правосъдието вече разполага (за раждане, за завършено висше юридическо образование и придобита юридическа правоспособност, за трудов стаж, за предходно вписване на помощник- нотариуса по заместване), както и документ за платена държавна такса, доколкото за последващо вписване на помощник- нотариус по заместване такава не се дължи. 2.3. Чрез заключителна разпоредба се правят аналогични изменения в чл. 7 ЗЧСИ с цел отпадане на изискването на акт за раждане и служебно установяване на наличието на българско гражданство. 3.1. Освен това с измененията в чл. 11 и 46 ЗННД отпада и изискването за предоставяне на документ за месторабота. 3.2. Предоставя се възможност на кандидатите в различните процедури по ЗННД и ЗЧСИ, завършили своето юридическо образование след 1 януари 2012 г., да изберат дали да предоставят копие от дипломата си, или да посочат само нейния номер или електронен номер. По същия начин кандидатите за нотариуси, чиито дипломи са признати след месец април 2009 г., могат да посочат номера на съответното удостоверение. По отношение на дипломите и удостоверенията, издадени преди тези дати, се запазва режимът за задължителното им представяне поради невъзможност за извършване на справка по електронен ред. 3.3. В чл. 41, ал. 2 ЗННД отпада изискването към заявлението за заемане на длъжността помощник-нотариус да се прилагат документи, удостоверяващи наличието на трудов стаж, както и документ за платена държавна такса. 4. Със заключителна разпоредба се предлага в чл. 24 от Закона за Националната агенция за приходите, уреждащ събирането и предоставянето от нея на данни, включително спрямо съдилищата, да бъде създадена ал. 3, предвиждаща тя да предоставя на съдилищата информация относно броя на работниците и служителите в предприятията, които не са физически лица. Макар работниците и служителите често да са заинтересовани страни в производствата и с оглед спазване на правата им съдилищата да могат да обработват на по-късен етап с данни за индивидуалните им правоотношения, поначало няма нужда информацията за статистически цели да съдържа лични данни. Тази информация следва да е актуална към момента на поискването, като включва работниците и служителите, за които са подадени записи за възникване на трудово правоотношение и не са подадени записи за заличаването или прекратяването му („съществуващи трудови правоотношения“). Информацията се ограничава до данните, с които агенцията разполага. Класифицирането на предприятието като микро, малко, средно или голямо следва да се извършва от съда на последващ етап и не е предмет на настоящия законопроект. Предоставянето следва да се извършва чрез автоматизиран обмен на информация (например по заявка чрез средата за междурегистров обмен на справочна и удостоверителна информация – RegiX). За да бъдат съгласувани и настроени съответните информационни системи, се предвижда в тази част законът да влезе в сила шест месеца, след като бъде обнародван. ІІІ. Цели, които се поставят с проекта 1. Привеждане в съответствие на Закона за държавния печат и националното знаме на Република България с изискванията на чл. 52б, ал. 1, т. 1, буква „б“ от Закона за електронното управление; 2. Облекчаване на гражданите – кандидати за нотариуси, за помощник-нотариуси и за повторно вписване като помощник-нотариуси по заместване, както и на кандидатите за частни съдебни изпълнители от представяне на документи и данни, с които администрацията разполага, или които не са необходими; 3. Намаляване на документооборота и нуждата от съхраняване на документи. 4. Създаване на облекчен ред, по който необходимите сведения относно размера на длъжниците в производствата по несъстоятелност да бъдат набавяни и въвеждани в информационните системи на съдилищата за нуждите на последващото обобщаване на статистическите данни. ІV. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Министерството на иновациите и дигиталната трансформация предоставя ИСЦИПР безвъзмездно. Със закона се предвижда данните от Регистър на населението – Национална база данни „Население“ за целите на конкурсните процедури да се предоставят безплатно на Министерството на правосъдието. Информационната система на Националната агенция на приходите вече разполага с функционалности за предоставяне на данни посредством RegiX, така че надграждането ѝ с допълнителен вид справки може да се извърши в рамките на съществуващата поддръжка. Автоматизираният обмен избягва нуждата от преработка на информационната система и от кадрово обезпечаване за издаване на удостоверения. По отношение на органите на съдебната власт законопроектът не налага извършване на разходи. Задължението за събиране на информацията относно размера на длъжниците в производствата по несъстоятелност, стабилизация и опрощаване следва от Директивата за преструктурирането и несъстоятелността, чл. 377а от Закона за съдебната власт и издадената за прилагането му наредба. За получаването на информацията не са необходими допълнителни инвестиции, тъй като средата за междурегистров обмен поддържа клиентско приложение за консуматори, използващи услугите през уеб браузър, достъпен на всеки компютър. Евентуално надграждане на Единната информационна система за съдилищата за интеграция със системата на Националната агенция по приходите или Средата за междурегистров обмен е въпрос на преценка по целесъобразност на пленума на Висшия съдебен съвет. Следователно за прилагане на новата правна уредба не са необходими финансови и други средства. V. Очаквани резултати от прилагането на акта 1. Привеждане на Регистъра на актовете с положен държавен печат в съответствие със Закона за електронното управление чрез използването на информационната система за централизирано изграждане и поддържане на регистри. 2. Намаляване на административната тежест за гражданите. 3. Създаване на конкретно нормативно основание за автоматизирано предоставяне на данни за производствата по несъстоятелност, стабилизация и погасяване на задължения. 4. Спестяване на органите на съдебната власт, Националната агенция по приходите, гражданите и юридическите лица на време и разходи за труд и консумативи за изискването, предоставянето и обобщаването на информация относно размера на длъжниците. VІ. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз Предлаганите изменения в Закона за националната агенция за приходите ще улеснят съда за набавяне на информация относно размера на длъжника, която има отношение към събирането на статистика за производствата по несъстоятелност във връзка с ангажиментите на България за изпълнение на Директивата за преструктурирането и несъстоятелността. В останалата си част законопроектът не е свързан с прилагането актове от правото на Европейския съюз.

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на правосъдието Нормативен акт: Проект на Закон за изменение на Закона за държавния печат и националното знаме на Република България Май – юни 2026 г. Лице за контакт: Филип Савов – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“; Телефон и ел. поща: 02/9237 463 F_Savov@justice.government.bg Силвия Соколова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“. 02/9237 410 S_Sokolova@justice.government.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и посочете числови стойности. 1.1.1. Регистърът на актовете, върху електронна форма и не е пълноценно боравенето с него, стабилността и използваемостта В „Държавен вестник“, бр. 80 от 2023 Закона за електронното управление (ЗЕУ), с които 1. определение за регистър (чл. 4а, ал. законово основание; 2. изрично задължение административните закон, в електронна форма (чл. 4а, ал. 2); 3. общи правила за водене на регистри (чл. 4. общ ред за вписване, заличаване и За подпомагане на изпълнението на административните органи да водят регистрите електронна форма, министърът на иновациите и Информационна система за централизирано която е регламентирана с новия чл. 52а ЗЕУ. дигиталната трансформация ще предостави на и водят законово изисквани регистри, които не система в електронен вид. причините за неговото/тяхното възникване. По възможност които се полага държавен печат, не се води в регламентиран на законово ниво, което затруднява на информацията. г. бяха обнародвани изменения и допълнения в е въведено: 1) и изискване за тяхното водене да съществува органи да водят регистрите, възложени им със 52б); удостоверяване (чл. 52в). въведеното с чл. 4а, ал. 2 ЗЕУ изискване и базите данни, възложени им със закон, в дигиталната трансформация създава и поддържа изграждане и поддържане на регистри (ИСЦИПР), Чрез нея Министерството на иновациите и административните органи възможност да създадат разполагат със специализирана информационна 2 Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за държавния печат и националното знаме на Република България (ЗДПНЗРБ) и чл. 20, т. 5, буква „а“ от Устройствения правилник на Министерството на правосъдието (УПМП), Министерство на правосъдието води специален регистър, в който се вписват по реда на постъпването им всички актове, върху които е положен държавният печат. Общите правила за водене на регистри, и по-конкретно чл. 52б, ал. 1, т. 1, буква „б“ ЗЕУ, изискват в закона, който предвижда водене на регистъра, да се определят обстоятелствата, актовете и фактите, които се вписват в регистъра. Посоченото императивно изискване налага изменение в чл. 13, ал. 1 ЗДПНЗРБ. 1.1.2. Действащите разпоредби на Закона за нотариусите и нотариалната дейност и Закона за частните съдебни изпълнители предвиждат представяне на документи при кандидатстване за нотариус, помощник-нотариус, помощник-нотариус по заместване и частен съдебен изпълнител, които вече са представени, или обстоятелства в тях могат да бъдат установени служебно. С Решение № 233 на Министерския съвет от 29 март 2024 г. е приет План за намаляване на административната тежест (Плана). По мярка № 172 от него е идентифицирано, че Законът за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) изисква от кандидатите в конкурсите за нотариуси да прилагат към заявлението си документи, съдържащи обстоятелства, които могат да бъдат установени по служебен път. Освен това действащият ЗННД изисква при всяко последващо вписване на помощник- нотариус по заместване към заявлението да се представят същите документи, които вече са представени при издаването на първоначалната заповед за вписване, и които се съхраняват в Министерството на правосъдието, както и самата първоначална заповед за вписване на помощник- нотариуса по заместване, която се издава от министъра на правосъдието, съответно също се съхранява в Министерството на правосъдието. Както е отчетено в мярка № 173 от Плана, подобно изискване е нецелесъобразно, тъй като фактът на раждането, завършването на образование, придобиването на правоспособност и наличието на минимално изискуемия юридически стаж не се променят или прекратяват във времето, за да има необходимост от повторното им доказване. Законът за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) също предвижда, че за участие в конкурс кандидатите прилагат към заявлението си документи, част от които могат да бъдат набавени по служебен път, както е обърнато внимание в мярка № 175 от Плана. 1.1.3. Липса на облекчен ред, по който необходимите сведения относно размера на длъжниците в производствата по несъстоятелност да бъдат набавяни и въвеждани в информационните системи на съдилищата за нуждите на последващото обобщаване на статистическите данни. Изискването за събиране на статистическа информация е въведено в българското законодателство чрез чл. 377а от Закона за съдебната власт, според който Висшият съдебен съвет предоставя за публикуване на Министерството на правосъдието и Агенцията по вписванията информацията по член 24, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно производството по несъстоятелност (ОВ, L 141/19 от 5 юни 2015 г.), както и данни относно производствата по несъстоятелност, стабилизация и погасяване на задължения. В изпълнение на законовата делегация пленумът на Висшия съдебен съвет, съгласувано с министъра на правосъдието, е издал Наредба № 9 от 30 октомври 2023 г. за условията и реда за предоставяне от Висшия съдебен съвет на информацията по чл. 24, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно производството по несъстоятелност, както и данни относно производствата по несъстоятелност, стабилизация и погасяване на задължения (обн., ДВ, бр. 93 от 2023 г.) С цел в съответствие с изискването на член 29, параграф 4, буква „а“ от Директивата за преструктурирането и несъстоятелността агрегираните данни да бъдат разбити според размера на длъжниците, е необходимо показателите за тези размери да бъдат въвеждани още при образуване 3 на всяко отделно съдебно производство. За страните по делата не съществува изрично нормативно предвиждане да предоставят такива данни, а когато производството се образува по искане на кредитор – той и поначало не разполага с тях. Изискването на информация директно от съда или снабдяването на страните с удостоверение за сдобиване с такава информация, както и издаването на удостоверения от съответния орган би довело до разходи на време и ресурси за съдебната система, за органите, предоставящи информацията, както и за страните по делата. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Проблемите не могат да бъдат решени в рамките на действащите правни норми, нито чрез промяна в организацията на работа или чрез въвеждане на нови технологични възможности. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. 1.3.1. Действащата нормативна рамка не позволява решаването на проблема, тъй като регистърът, който води Министерството на правосъдието, не отговаря на изискванията на ЗЕУ. Изискването на последния е именно обстоятелствата и актовете, които се вписват в регистъра, да са изброени в закон, а такъв законов текст по отношение на регистъра, не съществува. 1.3.2. Решение № 233 на Министерския съвет от 29 март 2024 г. предвижда мерките от плана да се изпълняват чрез законодателна инициатива. Тъй като изискването за представяне на повтарящите се документи понастоящем е регламентирано в закон, за неговото отпадане също е необходим закон. 1.3.3. Констатираният в т. 1.1.3 проблем не може да бъде преодолян чрез организационни или технически мерки. Необходими са изменения в Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), които да предвидят Агенцията да предоставя на съдилищата информация относно броя на работниците и служителите в предприятията, които не са физически лица. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Няма задължителни действия, произтичащи от актове от правото на ЕС или от нормативни актове от по-висока степен. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършвани последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката. 2. Цели: Цел 1: ,,Привеждане на Закона за държавния печат и националното знаме на Република България в съответствие с изискванията на чл. 52б, ал. 1, т. 1, буква „б“ от Закона за електронното управление.’’ Цел 2: ,,Намаляване на административната тежест при процедурите по ЗННД и ЗЧСИ.’’ Цел 3: ,,Създаване на облекчен ред, по който необходимите сведения относно размера на длъжниците в производствата по несъстоятелност да бъдат набавяни и въвеждани в информационните системи на съдилищата за нуждите на последващото обобщаване на статистическите данни.’’ 4 Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: 1. Министерството на правосъдието; 2. Държавните органи, върху чийто актове се полага държавният печат – Великото народно събрание, Народното събрание; президента и министрите, които приподписват указите му; ведомствата, които отговарят за ратификация, утвърждаване, приемане или присъединяване към международен договор; ръководителите на дипломатическите представителства и на постоянните представители на Република България при международни организации. За последните години в регистъра са вписани следния брой актове: • 2022 г. – 292 броя; • 2023 г. – 274 броя; • 2024 г. – 313 броя; • 2025 г. – 389 броя. 3. Нотариалната камара; 4. Камарата на частните съдебни изпълнители; 5. Нотариуси, помощник-нотариуси, помощник-нотариуси по заместване - 843; 6. Частни съдебни изпълнители – 177; 7. Националната агенция за приходите; 8. Висшия съдебен съвет - 25 члена. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Вариант 1 „Без действие“: Описание: Вариантът „Без действие“ се характеризира с непредприемането на никакви действия, които пряко да адресират дефинирания проблем. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани положителни икономически, социални или екологични въздействия вследствие на прилагането на този вариант. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: 5 1. Регистърът по чл. 13, ал. 1 ЗДПНЗРБ и чл. 20, т. 5, буква „а“ УПМП няма на отговаря на изискванията на ЗЕУ и това ще възпрепятства включването му в Информационната система за централизирано изграждане и поддържане на регистри. 2. Ще остане излишно висок документооборотът и нуждата от съхраняване на документи в Министерството на правосъдието. Няма да бъде изпълнена мерките от Плана за намаляване на административната тежест, приет с Решение № 233 на Министерския съвет от 29 март 2024 г. 3. Няма да бъде създаден облекчен ред, по който необходимите сведения относно размера на длъжниците в производствата по несъстоятелност да бъдат набавяни и въвеждани в информационните системи на съдилищата за нуждите на последващото обобщаване на статистическите данни. Провеждането на икономическа политика изисква наличието на достоверна информация относно участниците в стопанството както на фазата на започване на бизнес, така и в случаите на затруднения в дейността на предприятията и тяхното прекратяване или оздравяване. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се отчитат. Административна тежест: При този вариант административната тежест не се променя. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2: ,,Ненормативна намеса‘‘: Описание: Този вариант предполага разрешаване на идентифицирания проблем чрез обучения, изготвяне на указания или насоки. Този вариант не може да преодолее посочените проблеми. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани положителни икономически, социални или екологични въздействия вследствие на прилагането на този вариант. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: 1. Регистърът по чл. 13, ал. 1 ЗДПНЗРБ и чл. 20, т. 5, буква „а“ УПМП няма на отговаря на изискванията на ЗЕУ и това ще възпрепятства включването му в Информационната система за централизирано изграждане и поддържане на регистри. Ако той бъде електронизиран самостоятелно, това ще доведе до неоправдани разходи за бюджета. 2. Тъй като изискванията за представяне на документи са законови, ще продължат затрудненията на кандидатите в процедурите по ЗННД и ЗЧСИ. Ще останат излишно високи документооборотът и нуждата от съхраняване на документи в Министерството на правосъдието. Няма да бъде изпълнена мярка от Плана за намаляване на административната тежест, приет с Решение № 233 на Министерския съвет от 29 март 2024 г. 6 3. Ако не се предприемат нормативни изменения няма да бъде създаден облекчен ред, по който необходимите сведения относно размера на длъжниците в производствата по несъстоятелност да бъдат набавяни и въвеждани в информационните системи на съдилищата за нуждите на последващото обобщаване на статистическите данни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се отчитат. Административна тежест: При този вариант административната тежест не се променя. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 3 „Приемане на Закон за изменение на Закона за държавния печат и националното знаме на Република България‘‘ Описание: 1. Законово се регламентира воденето на регистъра на актове, върху които е положен държавният печат в електронна форма, както и неговите реквизити. 2. Със заключителна разпоредба се изменя ЗННД, като в чл. 11 отпада изискването за представяне на акт за раждане от кандидатите – български граждани. Урежда се данните от Регистър на населението – Национална база данни „Население“, поддържани от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, да се предоставят безплатно на Министерството на правосъдието за целите на конкурсните процедури. Запазва се задължението за представяне на свидетелство за съдимост и удостоверение за гражданство по отношение на кандидатите, които не са български граждани, поради невъзможност за служебно установяване на съответните обстоятелства. 3. На следващо място се предлагат изменения в чл. 46, ал. 2, като отпада изискването за представяне на документите, с които Министерството на правосъдието вече разполага (за раждане, за завършено висше юридическо образование и придобита юридическа правоспособност, за трудов стаж, за предходно вписване на помощник-нотариуса по заместване), както и документ за платена държавна такса, доколкото за последващо вписване на помощник-нотариус по заместване такава не се дължи. 4. Чрез заключителна разпоредба се правят аналогични изменения в чл. 7 ЗЧСИ с цел отпадане на изискването на акт за раждане и служебно установяване на наличието на българско гражданство. 5. С измененията в чл. 11 и 46 ЗННД отпада и изискването за предоставяне на документ за месторабота. 6. Предоставя се възможност на кандидатите в различните процедури по ЗННД и ЗЧСИ, завършили своето юридическо образование след 1 януари 2012 г., да изберат дали да предоставят копие от дипломата си, или да посочат само нейния номер или електронен номер. По същия начин кандидатите за нотариуси, чиито дипломи са признати след месец април 2009 г., могат да посочат номера на съответното удостоверение. По отношение на дипломите и удостоверенията, издадени преди тези дати, се запазва режимът за задължителното им представяне поради невъзможност за извършване на справка по електронен ред. 7 7. В чл. 41, ал. 2 ЗННД отпада изискването към заявлението за заемане на длъжността помощник-нотариус да се прилагат документи, удостоверяващи наличието на трудов стаж, както и документ за платена държавна такса. 8. Със заключителна разпоредба се предлага в чл. 24 от Закона за Националната агенция за приходите, уреждащ събирането и предоставянето от нея на данни, включително спрямо съдилищата, да бъде създадена ал. 3, предвиждаща тя да предоставя на съдилищата информация относно броя на работниците и служителите в предприятията, които не са физически лица. Макар работниците и служителите често да са заинтересовани страни в производствата и с оглед спазване на правата им съдилищата да могат да обработват на по-късен етап с данни за индивидуалните им правоотношения, поначало няма нужда информацията за статистически цели да съдържа лични данни. Тази информация следва да е актуална към момента на поискването, като включва работниците и служителите, за които са подадени записи за възникване на трудово правоотношение и не са подадени записи за заличаването или прекратяването му („съществуващи трудови правоотношения“). Информацията се ограничава до данните, с които агенцията разполага. Класифицирането на предприятието като микро, малко, средно или голямо следва да се извършва от съда на последващ етап. Предоставянето следва да се извършва чрез автоматизиран обмен на информация (например по заявка чрез средата за междурегистров обмен на справочна и удостоверителна информация – RegiX). Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При реализирането на този вариант може да се очаква: 1. Регистърът по чл. 13, ал. 1 ЗДПНЗРБ и чл. 20, т. 5, буква „а“ УПМП ще бъде приведен в съответствие с общите правила за водене на регистри, и по-конкретно чл. 52б, ал. 1, т. 1, буква „б“ ЗЕУ. Това ще позволи включването му в Информационната система за централизирано изграждане и поддържане на регистри. Ще се облекчи боравенето с него, стабилността и използваемостта на информацията, без да се разходват ненужни бюджетни средства. 2. Ще се облекчат на кандидатите в процедурите по ЗННД и ЗЧСИ. Ще се намали на документооборотът и нуждата от съхраняване на документи в Министерството на правосъдието. Ще бъдат изпълнени мерките от Плана за намаляване на административната тежест, приет с Решение № 233 на Министерския съвет от 29 март 2024 г. 3. Ще бъде създаден облекчен ред, по който необходимите сведения относно размера на длъжниците в производствата по несъстоятелност да бъдат набавяни и въвеждани в информационните системи на съдилищата за нуждите на последващото обобщаване на статистическите данни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма идентифицирани негативни въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се отчита. 8 1.1. 1.2. Административна административната социални Опишете тежест: тежест на (въздействията върху малките Опишете качествено (при възможност и екологични въздействия, страни. Пояснете кои въздействия специфичните въздействия тежест (задължения за информиране, Предлаганите кандидатите в процедурите и средните – и количествено) включително върху се очаква да с акцент върху малките такси, регулаторни промени ще доведат по ЗННД и предприятия; административна всички значителни всяка заинтересована бъдат значителни и и средните режими, до намаляване ЗЧСИ. тежест) потенциални икономически, страна/група заинтересовани кои второстепенни. предприятия и административната административни услуги и др.) на 5. Степени 5.1. Сравняване По на вариантите: на изпълнение по критерии: проблем 1: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Ненормативна намеса“ Вариант 3 „Приемане на проекта на Закон за изменение на Закона за държавния печат и националното знаме на Република България“ т с о н в и т к е ф Е Цел 1: ,,Привеждане на Закона за държавния печат и националното знаме на Република България в съответствие с изискванията на чл. 52б, ал. 1, т. 1, буква „б“ от Закона за електронното управление.’’ Цел 2: ,,Намаляване на административната тежест за кандидатите при процедурите по ЗННД и ЗЧСИ.‘‘ Цел 3: ,,Създаване на облекчен ред, по който необходимите сведения относно размера на длъжниците в производствата по несъстоятелност да бъдат набавяни и въвеждани в информационните системи на съдилищата за нуждите на последващото обобщаване на статистическите данни.’’ ниска ниска висока 9 т с о н с а к и ф Е Цел 1: ,,Привеждане в съответствие на Закона за държавния печат и националното знаме на Република България с изискванията на чл. 52б, ал. 1, т. 1, буква „б“ от Закона за електронното управление.’’ Цел 2: ,,Намаляване на административната тежест за кандидатите при процедурите по ЗННД и ЗЧСИ.‘‘ Цел 3 : ,,Създаване на облекчен ред, по който необходимите сведения относно размера на длъжниците в производствата по несъстоятелност да бъдат набавяни и въвеждани в информационните системи на съдилищата за нуждите на последващото обобщаване на статистическите данни.’’ ниска ниска висока т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1: ,,Привеждане в съответствие на Закона за държавния печат и националното знаме на Република България с изискванията на чл. 52б, ал. 1, т. 1, буква „б“ от Закона за електронното управление.’’ Цел 2: ,,Намаляване на административната тежест за кандидатите при процедурите по ЗННД и ЗЧСИ.‘‘ Цел 3: ,,Създаване на облекчен ред, по който необходимите сведения относно размера на длъжниците в ниска ниска висока 10 производствата по несъстоятелност да бъдат набавяни и въвеждани в информационните системи на съдилищата за нуждите на последващото обобщаване на статистическите данни.’’ 1.2. цели. 1.1. Посочете ефективност, ефикасност, съгласуваност, При Осъществяването Сравнете вариантите чрез степента, в която вариантите чрез която се измерва която отразява степента, която показва степента, реализирането на първия на третия вариант сравняване на ключовите ще изпълнят сравняване на степента, до която до която целите ресурсите или при до която вариантите документи. и втория позволява в им положителни и определените цели, вариантите: вариантите постигат могат да бъдат най-малко разходи; съответстват на вариант не се максимална степен отрицателни въздействия. съгласно основните целите на предложението; постигнати при определено действащите постигат поставените да се изпълнят критерии за ниво на стратегически цели. поставените 6. Вариант Избор националното на препоръчителен вариант: 3 „Приемане на проекта знаме на Република Посочете препоръчителните на Закон за България’’ варианти за решаване изменение на Закона на поставения за държавния проблем/проблеми. печат и 6.1. 1.1. 1.2. Ако по Промяна прилагането се чл. 7а в административната на препоръчителния Изборът следва да е съотносим с предвижда въвеждането на от Закона за ограничаване на тежест за вариант посочените специфични решаване на всеки такса, представете административното стопанската физическите и (включително по отделните въздействия на проблем. образуването на нейния регулиране и дейност. юридическите лица от проблеми): препоръчителния вариант размер съгласно административния контрол за Методиката върху 6.2. Създават прилагането ли се нови/засягат на препоръчителния ли се съществуващи вариант регулаторни (включително по отделните режими и услуги проблеми)? от 11 Прилагането на препоръчителния вариант няма да доведе до създаване или промяна на съществуващи регулаторни режими по отношение на актовете, върху които се полага държавен печат. Промяната в ЗННД и ЗЧСИ ще доведе до намаляване на обема документи, които кандидатите трябва да набавят и представят. Предоставянето на информация от Националната агенция за приходите на съдилищата следва да се извършва чрез автоматизиран обмен на информация (например по заявка чрез средата за междурегистров обмен на справочна и удостоверителна информация – RegiX). 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Прилагането на препоръчителния вариант няма да доведе до създаване на регистри. В резултат на прилагането на измененията в ЗДПНЗРБ регистърът на актовете, върху които се полага държавен печат, ще се модернизира и електронизира. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. 12 Проектът на акт ще се съгласува с всички министри и с администрацията на Министерския съвет, в съответствие с чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Проектът ще се публикува на интернет страницата на Министерството на правосъдието и на Портала за обществени консултации, съгласно изискванията на чл. 26 от Закона за нормативните актове и чл. 85 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: • ЗДПНЗРБ; • ЗННД; • ЗЧСИ; • ЗНАП; • ЗЕУ; • УПМП. Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: • https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2134401024 • https://www.lex.bg/laws/ldoc/2133897733 • https://lex.bg/laws/ldoc/2135555445 • https://justice.government.bg/home/index/69d57997-273f-4455-a053-e77f1336262f • https://lex.bg/laws/ldoc/2135503796 • https://lex.bg/laws/ldoc/2135461320 Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: 15.7.2026 г. X Д-р Любомир Талев директор на дирекция СЗ Signed by: Lyubomir Nikolaev Talev