Проект на Закон за публично-частното партньорство

МОТИВИ към проекта на Закон за публично-частното партньорство 1.Причини, които налагат приемането на закона Развитието на публичната инфраструктура е сред основните предпоставки за икономически растеж, регионално развитие и повишаване качеството на публичните услуги. През последните години необходимостта от значителни инвестиции в транспортната, енергийната, водната, социалната, здравната, образователната и цифровата инфраструктура нараства, докато възможностите на публичните бюджети остават ограничени. Два са основните проблема, които налагат приемането на Закон за публично-частните партньорства: А) Ограничен интерес на частните инвеститори за участие в публично- частни партньорства поради липсата на цялостна нормативна рамка, която да регламентира публично-частното партньорство като самостоятелен механизъм за реализиране на проекти от обществен интерес. В България липсва цялостна нормативна и институционална рамка, която да регламентира подготовката, оценката, одобрението, възлагането и управлението на публично-частните партньорства като самостоятелен механизъм за реализиране на проекти от обществен интерес. Това възпрепятства привличането на частни инвестиции, ефективното управление на публичните ресурси и модернизацията на публичната инфраструктура. Развитието на публично-частното партньорство в България изостава в сравнение с редица европейски държави, което ограничава възможностите за привличане на частни инвестиции и за по-ефективно предоставяне на публични услуги. Данните на Европейския експертен център за публично-частни партньорства към Европейската инвестиционна банка потвърждават това изоставане. Базовото състояние показва, че към 2025 г. в България практически не се реализират нови ПЧП проекти – средно 0–1 проекта годишно. Съгласно годишния доклад на Европейския експертен център за публично-частни партньорства от 2024 г., през периода 2019–2023 г. в България са реализирани ПЧП проекти на обща стойност приблизително 880 млн. евро, докато през същия период в Гърция, напр. общата стойност на реализираните проекти достига 2,31 млрд. евро. Б) Липса на ефективна институционална организация за координация, методическо подпомагане и изграждане на административен капацитет при подготовката, оценката, възлагането и управлението на публично-частни партньорства. Наред с липсата на цялостна нормативна рамка в България липсва и ефективна институционална организация за координация и подпомагане на публично-частните партньорства. Анализите на Европейския експертен център за публично-частни партньорства сочат, че сред основните институционални пречки се открояват липсата на последователна държавна политика за развитие на ПЧП, недостатъчният административен и експертен капацитет на публичната администрация, отсъствието на единна методическа подкрепа и координация между компетентните органи. Липсата на институционална организация затруднява подготовката и реализирането на качествени ПЧП проекти, води до нееднаква административна практика, увеличава времето и разходите за подготовка на проектите и ограничава възможностите за последователно прилагане на модела на публично- частното партньорство. Законопроектът урежда целия жизнен цикъл на проекта – от идентифицирането на инвестиционната необходимост, през анализа и структурирането на проекта, до неговото изпълнение, мониторинг и приключване. Създава се институционална рамка чрез Междуведомствен съвет за публично-частни партньорства към Министерския съвет и Специализирано звено за публично-частни партньорства към Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията, което ще осигури по-високо качество на инвестиционните решения и по-добра защита на обществения интерес. Въвежда се изискване министърът на финансите да изготвя становище, съдържащо оценка относно спазване на фискалните правила и ограничения по Закона за публичните финанси, по всички проекти за ПЧП. Въвеждат се правила относно: - предварително одобряване на проектите след предварителна процедура за оценка дали даден проект следва да бъде реализиран именно чрез публично- частно партньорство; - извършването на анализ на икономическата обоснованост на проекта, който включва разходите за жизнения цикъл на проекта, очакваните ползи, разпределението на рисковете, отражението върху държавния бюджет, социално- икономическите ефекти и сравнителен модел при осъществяване на проекта чрез използване единствено на публични средства. - процедурата за избор на частен партньор при гарантиране запазването на принципите на равнопоставеност и недопускане на дискриминация, свободна конкуренция, пропорционалност, публичност и прозрачност; - сключването на договор за ПЧП, неговото съдържание, условията за изменение, прекратяване и правоприемство; - възможността договорът за ПЧП да се сключи с проектно дружество, учредено за целта във формата на капиталово търговско дружество; - институционалното публично-частно партньорство като форма на ПЧП чрез „предприятия за ПЧП“; - проектното финансиране - източници, включително уредбата на правата на финансиращите институции с цел да се улесни проектното финансиране (сключване на преки споразумения; встъпване в права; право да заменят неизправен частен партньор и др.); - създаване на публичен регистър като електронна база данни за проектите за ПЧП; - участието на чуждестранни юридически лица в процедурите за ПЧП и като частни партньори по договори за ПЧП. Извън обхвата на закона са съществуващите форми на публично-частно партньорство: 1. концесиите, които се възлагат и изпълняват при условията и по реда на Закона за концесиите, Закона за подземните богатства, Закона за водите по отношение на концесиите за минерална вода и на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие за концесиите на морски плажове; 2. обществените поръчки, които се възлагат и изпълняват при условията и по реда на Закона за обществените поръчки. 2. Цели, които се поставят Законопроектът има за цел да създаде единна национална политика за публично-частните партньорства и да определи правилата за сътрудничество между публичен партньор и частен партньор в рамките публично-частното партньорство (ПЧП). Законът цели мобилизиране на частен капитал и ноу-хау при реализацията на публични инфраструктурни проекти, предвид лошото състояние на публичните финанси, както и създаване на възможност за елиминиране на корупционния риск и инхаус процедурите. Основните негови цели са: • насърчаване на ефективното реализиране на публични инвестиции чрез привличане на частен капитал Настоящото законодателно предложение се стреми да преодолее инфраструктурния дефицит в условия на бюджетни ограничения чрез създаването на нормативни предпоставки за привличане на частно финансиране, управленска експертиза и иновативни решения при реализирането на проекти от обществен интерес. Изграждането на единен механизъм, с който да се регламентира пред- проектната подготовка, координацията и управлението на публично-частното партньорство. Целта е да се повиши интересът на инвеститорите за участие в проекти от обществен интерес. Очаква се в рамките на следващите пет години проектите за ПЧП да нараснат от два за периода 2019- 2023 г. до поне пет за периода 2026-2030 г. • формулиране на единна национална политика и правна рамка за преодоляване на правния вакуум по отношение на проектите за ПЧП Очакван резултат в краткосрочен план е законодателното предложение да създаде условия за висока степен на правна предвидимост за партньорите и за прилагането на координиран подход при планирането и реализирането на проекти на национално и местно равнище. Законодателното предложение в краткосрочен план ще допринесе за уеднаквяване на практиките на действащите към момента административни структури, ангажирани с подготовката, възлагането, управлението и мониторинга на проекти от обществен интерес. • въвеждане на стандарти за управление на риска, прозрачност и оценка на ефективността Очакван резултат е въвеждането на предварителна оценка за икономическа ефективност и оценка на риска, с което се гарантира висока степен на икономическа ефективност, качество на услугата и разпределение на риска в съчетание със строги механизми за отчетност и контрол, както и пълна защита на обществения интерес. Предвижда се въвеждането на задължителна предварителна оценка на ефективността и целесъобразността на реализацията на проекта, както и на анализ на неговата икономическа обоснованост, изготвяни въз основа на единна методология и методическа подкрепа. Предвижда се необходимият административен и експертен капацитет за прилагането на новата нормативна уредба да бъде изграден в срок до една година от влизането в сила на законодателното предложение. 3. Очаквани резултати от прилагането на закона Очаква се повишаване качеството на инвестиционната подготовка, по- ефективно използване на публичните средства, по-добро управление на фискалните рискове, привличане на повече частни инвестиции и по-висока правна сигурност за инвеститорите, което в съвкупност ще подобри качеството на публичните инвестиции, и ще гарантира прозрачност, отчетност и защита на публичното имущество. 4. Финансови и други средства, необходими за прилагането на закона Прилагането на закона не изисква предоставянето на допълнителни бюджетни средства от държавния бюджет. 5. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз Предложеният законопроект не въвежда изисквания на актове на Европейския съюз и не съдържа разпоредби, с които се транспонира европейско законодателство. Разпоредбите на законопроекта са съобразени с основните принципи на правото на Европейския съюз, включително принципите на правна сигурност, прозрачност, пропорционалност и свободна стопанска инициатива, и не противоречат на действащото право на Европейския съюз. 6. Заключение Предложеният законопроект се очаква да генерира съществени икономически ползи чрез подобряване на инвестиционната среда и създаване на условия за привличане на допълнителен частен капитал. Въвеждането на ясни правила за структуриране на проектите, предварителна оценка на тяхната ефективност и разпределение на рисковете между публичния и частния партньор ще повиши предвидимостта за инвеститорите и ще насърчи участието на финансови институции, инвестиционни фондове и други пазарни участници. Предложеният законопроект също така създава възможност за привличане на инвеститори, които прилагат устойчиви и иновативни практики при реализирането на инвестиционни проекти. По този начин се създават предпоставки за по-широко внедряване на съвременни технологии, енергийно ефективни решения и екологично устойчиви модели на управление на инфраструктурата и публичните услуги.

РЕЗЮМЕ НА ЦЯЛОСТНА ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО Институция: Нормативен акт: Министерство на икономиката, инвестициите Проект на Закон за публично-частното и индустрията партньорство Период на извършване на оценката: Юни - юли 2026 г. От какво ниво възниква необходимостта от предприемане на действието? Лице за контакт: Телефон и ел. поща: Теодор Михайлов +359 940 7446 t.mihailov@mi.government.bg 1. Проблеми, цели и варианти на действие 1.1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1 „Ограничен интерес на частните инвеститори за участие в публично-частни партньорства поради липсата на цялостна нормативна рамка, която да регламентира публично-частното партньорство като самостоятелен механизъм за реализиране на проекти от обществен интерес.“ В България липсва цялостна нормативна и институционална рамка, която да регламентира подготовката, оценката, одобрението, възлагането и управлението на публично-частните партньорства като самостоятелен механизъм за реализиране на проекти от обществен интерес. Това възпрепятства привличането на частни инвестиции, ефективното управление на публичните ресурси и модернизацията на публичната инфраструктура. Развитието на публично-частното партньорство в България изостава в сравнение с редица европейски държави, което ограничава възможностите за привличане на частни инвестиции и за по-ефективно предоставяне на публични услуги. Данните на Европейския експертен център за публично-частни партньорства към Европейската инвестиционна банка потвърждават това изоставане. Базовото състояние показва, че към 2025 г. в България практически не се реализират нови ПЧП проекти – средно 0–1 проекта годишно. Съгласно годишния доклад на Центъра от 2024 г., през периода 2019–2023 г. в България са реализирани ПЧП проекти на обща стойност приблизително 880 млн. евро, докато през същия период в Гърция общата стойност на реализираните проекти достига 2,31 млрд. евро. Проблем 2 „Липса на ефективна институционална организация за координация, методическо подпомагане и изграждане на административен капацитет при подготовката, оценката, възлагането и управлението на публично-частни партньорства.“ Наред с липсата на цялостна нормативна рамка, в България липсва и ефективна институционална организация за координация и подпомагане на публично-частните партньорства. Анализите на Европейския експертен център за публично-частни партньорства сочат, че сред основните институционални пречки се открояват липсата на последователна държавна политика за развитие на ПЧП, недостатъчният административен и експертен капацитет на публичната администрация, отсъствието на единна методическа подкрепа и координация между компетентните органи. Липсата на институционална организация затруднява подготовката и реализирането на качествени ПЧП проекти, води до нееднаква административна практика, увеличава времето и разходите за подготовка на проектите и ограничава възможностите за последователно прилагане на модела на публично-частното партньорство. 1.2. Цели: Цел 1 „Насърчаване на ефективното реализиране на публични инвестиции чрез привличане на частен капитал“ Основна цел на настоящото законодателно предложение е преодоляване на инфраструктурния дефицит в условия на бюджетни ограничения чрез създаването на нормативни предпоставки за привличане на частно финансиране, управленска експертиза и иновативни решения при реализирането на проекти от обществен интерес. Изграждането на единен механизъм, с който да се регламентира пред-проектна подготовка, координацията и управлението на публично- частното партньорство ще повиши интереса на инвеститорите за участие в проекти от широк обществен интерес. Очаква се в рамките на следващите пет години проектите за ПЧП да нараснат от два за периода 2019- 2023 г. до поне пет за периода 2026-2030 г. Цел 2 „Формулиране на единна национална политика и правна рамка, с цел да се преодолее правния вакуум по отношение на проектите за ПЧП“ Очакван резултат в краткосрочен план е законодателното предложение да създаде условия за висока степен на правна предвидимост за партньорите и за прилагането на координиран подход при планирането и реализирането на проекти на национално и местно равнище. Законодателното предложение в краткосрочен план ще да допринесе за уеднаквяване на практиките на действащите към момента административни структури, ангажирани с подготовката, възлагането, управлението и мониторинга на проекти от обществен интерес. Цел 3 „Въвеждане на стандарти за управление на риска, прозрачност и оценка на ефективността“ Очакван резултат е въвеждането на предварителна оценка за икономическа ефективност и оценка на риска, с което се гарантира висока степен на икономическа ефективност, качество на услугата и разпределение на риска в съчетание със строги механизми за отчетност и контрол, както и пълна защита на обществения интерес. Предвижда се въвеждането на задължителна предварителна оценка на ефективността и целесъобразността на реализацията на проекта, както и на анализ на неговата икономическа обоснованост, изготвяни въз основа на единна методология и методическа подкрепа. Предвижда се необходимият административен и експертен капацитет за 2 прилагането на новата нормативна уредба да бъде изграден в срок до една година от влизането в сила на законодателното предложение 1.3. Варианти за действие: 1.3.1. По проблем 1: „Ограничен интерес на частните инвеститори за участие в публично- частни партньорства поради липсата на цялостна нормативна рамка, която да регламентира публично-частното партньорство като самостоятелен механизъм за реализиране на проекти от обществен интерес.“ Вариант „Без действие“: Запазва се статуквото на нормативен вакуум и правна несигурност след отмяната на предходния закон, като обществените отношения извън Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите остават неуредени. Вариант „Приемане на нов Закон за публично-частното партньорство“: Приема се нов ЗПЧП с хоризонтален характер, уреждащ целия жизнен цикъл на проектите. Въвежда се правна сигурност и се повишава интересът на инвеститорите за участие в ПЧП. Ускоряват се проекти от обществен интерес включително подобрена инфраструктура и поддръжка Вариант „Частични промени в ЗОП и Закона за концесиите“: Вариантът не предвижда приемане на нов закон. Приемат се изменения в Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите с цел механично добавяне на изисквания за предпроектни анализи и споделяне на рискове. 1.3.2. По проблем 2: „Липса на ефективна институционална организация за координация, методическо подпомагане и изграждане на административен капацитет при подготовката, оценката, възлагането и управлението на публично-частни партньорства.“ Вариант „Без действие“: Запазва се статуквото на липса на единен подход, експертен капацитет Не се изгражда на централизирана експертна структура или методическо звено, което да подпомага възложителите. Проектите реализирани с централизирана методическа подкрепа ще се запазят на сегашното базово нулево ниво. Вариант „Приемане на нов Закон за публично-частното партньорство“: Изгражда се административен капаците и единно прилагане на най-добрите практики за прилагане на ПЧП чрез приемане на нов Закон за ПЧП. Изгражда се механизъм с хоризонтален характер, уреждащ целия жизнен цикъл на проектите, въвеждащ компетентни органи и инструменти за предварителна оценка и управление на риска. Вариант „Частични промени в ЗОП и Закона за концесиите“: Приемат се изменения в Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите с цел механично добавяне на изисквания за предпроектни анализи и споделяне на рискове, без да се централизира държавната политика за ПЧП и единен механизъм за методическа подкрепа. 2. Препоръчителен вариант 3 2.1. По проблем 1: „Ограничен интерес на частните инвеститори за участие в публично- частни партньорства поради липсата на цялостна нормативна рамка, която да регламентира публично-частното партньорство като самостоятелен механизъм за реализиране на проекти от обществен интерес.“ Вариант „Приемане на нов Закон за публично-частното партньорство“ Описание: Новият закон създава единна и предвидима правна рамка, която осигурява ясно разпределение на правомощията, стандартизирани процедури и последователен подход при подготовката, оценката и управлението на проектите за публично-частно партньорство. Това създава предпоставки за повишаване на доверието на инвеститорите и за по-активно участие на частния сектор в реализирането на проекти от обществен интерес. Положителни (икономически/социални/икономически) въздействия в тригодишна перспектива: Икономически въздействия: Законопроектът се очаква да генерира съществени икономически ползи чрез подобряване на инвестиционната среда и създаване на условия за привличане на допълнителен частен капитал. Въвеждането на ясни правила за структуриране на проектите, предварителна оценка на тяхната ефективност и разпределение на рисковете между публичния и частния партньор ще повиши предвидимостта за инвеститорите и ще насърчи участието на финансови институции, инвестиционни фондове и други пазарни участници. Предложеният законопроект също така създава възможност за привличане на инвеститори, които прилагат устойчиви и иновативни практики при реализирането на инвестиционни проекти. По този начин се създават предпоставки за по-широко внедряване на съвременни технологии, енергийно ефективни решения и екологично устойчиви модели на управление на инфраструктурата и публичните услуги. Социални въздействия: Ускорява се преодоляването на инфраструктурния дефицит чрез по- бързо изграждане на магистрали, тунели, мостове и ВиК мрежи без натоварване на държавния фиск. Осигурява се възможност за мащабна модернизация на социалната сфера - болници, училища, детски градини и спортни зали. Екологични въздействия: Актът предоставя легален инструмент за привличане на частно финансиране и иновативно ноу-хау в подкрепа на зеления преход. Това стимулира по-бързото внедряване на модерни технологии за чиста енергия, екологично съобразно управление на отпадъците и изграждането на интелигентен, нискоемисионен градски транспорт в духа на концепцията за умни градове. Отрицателни (икономически/социални/икономически) въздействия в тригодишна перспектива: Не са идентифицирани. Отрицателно въздействия са налице при липса на единна правна рамка, което предпоставя ограничено привличане на инвестиции, а финансовите разходи и рискове оставят изцяло за сметка на държавния бюджет. . Специфични въздействия в тригодишна перспектива: - Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма въздействие върху малките и средните предприятия. - Административна тежест: 4 Административната тежест за бизнеса е пренебрежимо ниска, поради това, че оценка за ефективността на реализацията на проекта и анализ за икономическата обосновка се извършват от държавните органи, органите на местното самоуправление, публично-правни организации и публичните предприятия. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант: Забавяне на стартирането на първите ПЧП проекти вследствие на необходимостта от изготвяне на подзаконови нормативни актове, методики и указания за прилагане на закона. Потенциален риск от обжалвания и съдебни спорове при провеждането на процедурите за избор на частен партньор, което може да забави реализацията на отделни проекти. 2.2. По проблем 2: „Липса на ефективна институционална организация за координация, методическо подпомагане и изграждане на административен капацитет при подготовката, оценката, възлагането и управлението на публично-частни партньорства“ Вариант „Приемане на нов Закон за публично-частното партньорство“ Описание: Липсата на последователна държавна политика за развитие на ПЧП, недостатъчният административен и експертен капацитет на публичната администрация, отсъствието на единна методическа подкрепа и координация между компетентните органи затруднява подготовката и реализирането на качествени ПЧП проекти. Приемането на законодателното предложение ще уеднакви административна практика, ще намали времето и разходите за подготовка на проектите и увеличи възможностите за последователно прилагане на модела на публично-частното партньорство. Положителни (икономически/социални/икономически) въздействия в тригодишна перспектива: Икономически въздействия: Чрез създаването на специализирано звено по публично-частни партньорства в рамките на законодателното предложение се изгражда устойчив експертен и административен капацитет, осигурява се единно прилагане на нормативната уредба и предоставян на методическа подкрепа. По този начин се гарантира по-висока икономическа ефективност, по-добро качество на предоставяните услуги и оптимално разпределение на рисковете в сравнение с алтернативните способи за тяхното изпълнение Социални въздействия: Ускорява се преодоляването на инфраструктурния дефицит, трайно се повишава качеството на публичните услуги, тъй като частният партньор е договорно обвързан с дългосрочната поддръжка на активите през целия им жизнен цикъл. Екологични въздействия: Единното прилагане на механизъм за проектна подготовка и повишения експертен потенциал ще допринесе за привличане на частно финансиране и иновативно ноу-хау в подкрепа на зеления преход. Отрицателни (икономически/социални/икономически) въздействия в тригодишна перспектива: Не са идентифицирани. Отрицателно въздействия е налице при липса единна политика за развитие и прилагане на проекти с публично-частен характер. . Специфични въздействия в тригодишна перспектива: 5 - Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма въздействие върху малките и средните предприятия. - Административна тежест: Административната тежест за бизнеса е пренебрежимо ниска, поради това, че оценка за ефективността на реализацията на проекта и анализ за икономическата обосновка се извършват от държавните органи, органите на местното самоуправление, публично-правни организации и публичните предприятия. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант: Съществува риск от потенциално първоначално нарастване на разходи за подготовка на проектите поради задължителното извършване на предварителни анализи, включително анализ „Value for Money“, финансова оценка и оценка на риска. 3. Разходи и ползи от вариантите за действие Варианти за действие: Общи годишни разходи Общи годишни ползи Съдейства за положително икономическо въздействие, за повишаване дела на привлечени частни инвестиции при реализирането на проекти за ПЧП. Регламентирането на Препоръчителен вариант: единна правна и институционална Прилагането на закона не Вариант „Приемане на нов рамка за публично-частните предполага увеличение на разходи Закон за публично-частното за държавния бюджет. партньорства ще допринесе за по- партньорство“ ефективно използване на публичните ресурси, оптимално разпределение на рисковете между публичния и частния сектор и повишаване на ефективността на публичните инвестиции. 6 3.1. По проблем 1: „Ограничен частни партньорства поради регламентира публично-частното реализиране на проекти от интерес на частните инвеститори липсата на цялостна партньорство като обществен интерес.“ за участие в публично- нормативна рамка, която да самостоятелен механизъм за Преки допълнителни годишни бюджетни разходи не се очакват, но вариантът е свързан със значителни непреки икономически разходи под формата на Този вариант съдейства за пропуснати инвестиции и запазване на настоящото Вариант „Без действие“ ограничени възможности за статукво. развитие на публичната инфраструктура. Вариантът води до запазване на високата бюджетна тежест за финансиране на публичната инфраструктура. При този вариант се очакват ограничени допълнителни административни разходи, същевременно не се постига Съдейства за ограничено съществено облекчаване на въздействие върху натиска върху държавния бюджет Вариант Частични промени инвестиционната среда и за и фискалната устойчивост, тъй в ЗОП и Закона за като липсва цялостен механизъм за частично подобряване на концесиите„“ мобилизиране на частен капитал практиката по реализиране на отделни инфраструктурни при реализирането на мащабни проекти. инфраструктурни проекти. Вследствие на това възможностите за оптимизиране на публичните разходи остават ограничени. Варианти за действие: Общи годишни разходи Общи годишни ползи Не се очаква значително увеличение на текущите разходи за държавния бюджет. Предвижда се Препоръчителен вариант: дейностите по координация, Единното прилагане на най-добри практики за проектна подготовка Вариант „Приемане на нов методическа подкрепа и на ПЧП съдейства за повишаване Закон за публично-частното наблюдение на публично-частните на ефективността на публичната партньорство“ партньорства да се осъществяват в администрация рамките на съществуващите административни структури и численост на персонала. 7 3.2. По проблем 2: Липса на методическо подпомагане и оценката, възлагането и ефективна институционална изграждане на административен управлението на публично-частни организация за координация, капацитет при подготовката, партньорства“ Преки допълнителни годишни бюджетни разходи не се очакват, но вариантът е свързан със Този вариант съдейства за ограничени възможности за запазване на настоящото Вариант „Без действие“ развитие на публичната статукво. инфраструктура поради липса на единна държавна политика за ПЧП. При този вариант се очакват ограничени допълнителни административни разходи, Вариант Частични промени същевременно липсата на Съдейства по-скоро за запазване в ЗОП и Закона за цялостен единен механизъм за на настоящото статукво.. концесиите„“ мобилизиране на частен капитал възпрепятства качественото предоставяне на публични услуги. при реализирането на мащабни 4. Проведени консултации Консултации: Предвид спецификата на законопроекта, при избора на форма за консултиране е отчетена необходимостта от структуриран диалог с компетентни и практически ангажирани участници, пряко заинтересовани от механизмите, които законопроектът ще даде възможност да се използват в ПЧП. Поради това е избран комбиниран подход за провеждане на консултациите, включващ фокус групи и целеви писмени консултации със заинтересовани страни. Избраната форма е съобразена и с установения в оценката на въздействието широк кръг заинтересовани страни. Законопроектът засяга пряко публични партньори, включително държавни органи, органи на местното самоуправление, публичноправни организации и публични предприятия, както и частни партньори – търговци и техни обединения. Същевременно нормативната уредба има отношение към финансиращи институции, работодателски и синдикални организации, професионални и бизнес организации, международни инвеститори и други институции и организации, имащи отношение към реализацията на инфраструктурни проекти. Към оценката на въздействие е приложена Справка за резултатите от проведените консултации, приетите предложения и обосновка за неприетите предложения. 5. Привеждане в действие и изпълнение 8 Проектът на Закон за публично-частното партньорство влиза в сила от 3 От коя дата предложението влиза в сила? дни след обнародването му в „Държавен вестник“, в съответствие с чл. 5, ал. 5 от Конституцията на РБ Коя институция ще отговаря за изпълнението на предложението и за контрола? Междуведомствен съвет за публично-частни партньорства към Министерския съвет одобрява проектите, които ще се изпълняват чрез публично-частни партньорства Съставът на Съвета включва министъра на икономиката, инвестициите и индустрията, министъра на иновациите и дигиталната трансформация, министъра на финансите, министъра на транспорта и съобщенията, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министърът на околната среда и водите, министъра на земеделието и храните и министъра на енергетиката. Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията отговаря за дейността на специализираното звено за публично-частни партньорства, което подпомага дейността на Съвета и оказва методическа помощ на публичните партньори. Министърът на финансите осъществява предварителен контрол на проектите за публично- частно партньорство. Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията издава методика за изготвяне на сравнителния модел на публично изпълнение, съгласувано с министъра на финансите Публичният партньор упражнява контрол по изпълнението. Име, длъжност и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на цялостната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Теодор Михайлов, директор на дирекция „Правна“ Дата: X 9 Подпис:

2020 Доклад за цялостна предварителна оценка на въздействието на проекта на Закон за публично-частно партньорство Период на извършване: юли 2026 Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Закон за публично-частно партньорство Съдържание Съдържание ........................................................................................................................................... 2 1. Описание на проблема ................................................................................................................. 4 2. Заинтересовани страни ................................................................................................................. 7 3. Цели ................................................................................................................................................ 8 4. Варианти на действие ................................................................................................................. 11 5. Анализ на въздействията ............................................................................................................ 12 5.1. Определяне на икономическите, социални и екологични въздействия........................ 12 Вариант 1: „Без действие“ (Запазване на статуквото) .................................................................. 12 Вариант 2: „Приемане на нов Закон за публично-частното партньорство“............................... 13 „Вариант 3: „Частични промени в ЗОП и Закона за концесиите“................................................ 13 5.2. Качествена оценка на по-значимите въздействия и специфичните им аспекти ........... 15 Качествена оценка на по-значимите въздействия и специфичните им аспекти при решаването на Проблем 1 Ограничен интерес на частните инвеститори за участие в публично-частни партньорства поради липсата на цялостна нормативна рамка, която да регламентира публично-частното партньорство като самостоятелен механизъм за реализиране на проекти от обществен интерес.:......................................................................... 15 5.3. Количествена оценка на най-значимите въздействия и на специфичните им аспекти 19 5.4. Административна тежест .................................................................................................... 22 5.5. Оценка на въздействието върху малките и средните предприятия (МСП - тест).......... 22 5.6. Описание на разходите и ползите върху заинтересованите страни............................... 25 6. Сравняване на вариантите.......................................................................................................... 26 6.1. Сравняване на ключовите положителни и отрицателни въздействия на всеки вариант 26 6.2. Сравняване на изследваните варианти ............................................................................. 26 6.3. Класиране на вариантите и идентифициране на препоръчителен вариант .................. 28 7. Препоръчителен вариант............................................................................................................ 28 8. Обществени консултации ........................................................................................................... 29 9. Последваща оценка на въздействието...................................................................................... 31 10. Източници................................................................................................................................. 31 11. Приложения ............................................................................................................................. 31 2 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Закон за публично-частно партньорство Списък на използваните съкращения Списък на таблиците 3 | Страница Съкращение Пълно наименование ПЧП Публично-частно партньорство ЗК Закон за концесиите ЗОП Закон за обществените поръчки ЗПЧП Закон за публично-частното партньорство МСП Малки и средни предприятия МИИИ Министерство на икономиката, иновациите и индустрията МФ Министерство на финансите Таблица № Заглавие/описание на таблицата Таблица №1 Варианти на действие Таблица №2 Определяне на основните и специфични въздействия Таблица №3 Качествена оценка на по-значимите въздействия във вариант „Без действие“ Таблица №4 Качествена оценка на по-значимите въздействия във вариант „Приемане на нов Закон за публично-частното партньорство“ Таблица №5 Качествена оценка на по-значимите въздействия във вариант „Вариант 3 „Частични промени в ЗОП и Закона за концесиите“: Таблица №6 Описание на разходите и ползите върху заинтересованите страни Таблица №7 Сравнение на ключовите положителни и отрицателни въздействия Таблица №8 Сравнение на вариантите на въздействие Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Закон за публично-частно партньорство 1. Описание на проблема 1.1. Описание на проблема или въпросите, които се уреждат с проекта на нормативен акт. Описание на причините за тяхното възникване; Проблем 1: Ограничен интерес на частните инвеститори за участие в публично- частни партньорства поради липсата на цялостна нормативна рамка, която да регламентира публично-частното партньорство като самостоятелен механизъм за реализиране на проекти от обществен интерес. Развитието на публично-частното партньорство в България изостава в сравнение с редица европейски държави, което ограничава възможностите за привличане на частни инвестиции и за по-ефективно предоставяне на публични услуги. Данните на Европейския експертен център за публично-частни партньорства към Европейската инвестиционна банка потвърждават това изоставане. Съгласно годишния доклад на Центъра от 2024 г., през периода 2019–2023 г. в България са реализирани ПЧП проекти на обща стойност приблизително 880 млн. евро, докато през същия период в Гърция общата стойност на реализираните проекти достига 2,31 млрд. евро. Същевременно държави като Франция, Германия, Испания и Португалия последователно прилагат модела на публично-частното партньорство при изграждането и управлението на транспортна, здравна, образователна, енергийна и социална инфраструктура. Натрупаният институционален опит, развитата нормативна рамка и наличието на специализирани звена за подготовка на проекти позволяват ПЧП да функционира като ефективен механизъм за привличане на частни инвестиции и оптимизиране на публичните разходи. В България подобна устойчива практика все още не е изградена, поради което страната рядко попада сред европейските пазари с нови ПЧП сделки, достигнали финансово приключване. Основна причина за ограничения интерес на частните инвеститори е липсата на цялостна нормативна рамка, която да регламентира подготовката, оценката, одобрението, възлагането и управлението на публично-частните партньорства. След отмяната на Закона за публично-частното партньорство през 2017 г. липсва обща хоризонтална правна уредба, която да определя условията и критериите за избор на ПЧП като предпочитан модел за реализиране на публични инвестиции. Действащите разпоредби на Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите изпълняват различни регулаторни функции и уреждат предимно процедурите по избор на изпълнител или концесионер, без да съдържат методология за предварителна оценка на икономическата целесъобразност, разпределението на риска и добавената стойност от прилагането на модела на ПЧП. Допълнителни фактори, идентифицирани в анализите на Европейския експертен център за публично-частни партньорства, също ограничават интереса на частните инвеститори. Сред тях се открояват честите законодателни изменения и нормативната нестабилност, предпочитането на безвъзмездното финансиране от европейските фондове пред използването на механизми за споделяне на риска с частния сектор, както и повишеният регулаторен и институционален риск, който влияе върху инвестиционната активност на потенциалните частни партньори. 4 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Закон за публично-частно партньорство Следва да се подчертае, че основният проблем не е липсата на правна възможност за реализиране на публично-частни партньорства, а липсата на цялостна нормативна рамка, която да създава предвидими правила за подготовката, оценката, възлагането и управлението на ПЧП и по този начин да осигурява необходимата правна сигурност за публичните и частните партньори. Проблем 2: Липса на ефективна институционална организация за координация, методическо подпомагане и изграждане на административен капацитет при подготовката, оценката, възлагането и управлението на публично-частни партньорства Наред с липсата на цялостна нормативна рамка, в България липсва и ефективна институционална организация за координация и подпомагане на публично-частните партньорства. Липсата на единна законова рамка се допълва от отсъствието на централен координиращ орган и стандартизирани процедури за подготовка, оценка и управление на проектите. В резултат отделните възложители прилагат различни подходи при идентифицирането, структурирането и оценката на инвестиционните инициативи, което води до фрагментирана практика, недостатъчно качество на предпроектната подготовка и ограничен административен капацитет за реализиране на комплексни инфраструктурни проекти. Анализите на Европейския експертен център за публично-частни партньорства сочат, че сред основните институционални пречки се открояват липсата на последователна държавна политика за развитие на ПЧП, недостатъчният административен и експертен капацитет на публичната администрация, отсъствието на единна методическа подкрепа и координация между компетентните органи. Липсата на институционална организация затруднява подготовката и реализирането на качествени ПЧП проекти, води до нееднаква административна практика, увеличава времето и разходите за подготовка на проектите и ограничава възможностите за последователно прилагане на модела на публично-частното партньорство. 1.2 Описание на проблемите в прилагането на съществуващото законодателство; Проблемите в прилагането на действащата нормативна уредба произтичат от функционалната неприложимост на Закона за обществените поръчки (ЗОП) и Закона за концесиите (ЗК) по отношение на специфичните изисквания на ПЧП. Тези актове уреждат единствено процедурния ред за избор на съответния изпълнител или концесионер, но в тях липсват правни институти, критерии и методология за извършване на предварителна оценка на ефективността, които да определят кога и защо моделът на ПЧП е най-подходящият подход за реализиране на конкретна публична инвестиция. Поради липсата на хоризонтална рамка и единни стандарти, в практиката на отделните публични възложители се наблюдава съществена фрагментация, нееднакво прилагане на принципите за партньорство и занижено качество на предпроектната подготовка. Съществуващото законодателство не предлага механизми за комплексно структуриране 5 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Закон за публично-частно партньорство на сложни инфраструктурни проекти, уреждащи балансираното споделяне на дългосрочните рискове, което води до системни затруднения за възложителите и засилена правна несигурност за потенциалните частни инвеститори. 1.3 Описание на нововъзникналите обстоятелства. Нововъзникналите обстоятелства се обуславят от настъпилия нормативен вакуум след отмяната на предходния Закон за публично-частното партньорство, което остави националната правна система без специализиран секторен инструмент за съвместно финансиране и управление на активи. Този вакуум съвпада по време с експоненциално нарастващия инвестиционен натиск върху държавата и общините за модернизация на транспортната, енергийната, водната, социалната, здравната, образователната и цифровата инфраструктура. В условия на обективно ограничени и недостатъчни фискални възможности на публичните бюджети за самостоятелно покриване на тези нужди, липсата на законов регламент за алтернативно привличане на частен капитал и ноу-хау се явява нововъзникнало критично ограничение пред икономическия растеж и регионалното развитие. II. Необходимост от държавна намеса Необходимостта от законодателна намеса чрез приемането на предложения закон се налага от невъзможността констатираните дефицити и регулаторен вакуум да бъдат преодолени по административен път или чрез тълкуване на действащата нормативна уредба. Предлаганият закон въвежда общи хоризонтални правила за подготовката, оценката и управлението на публично-частните партньорства, като изрично не дублира съществуващите процедури по ЗОП и ЗК, а урежда процедурата за определяне на частен партньор, която се открива с решение на публичния партньор, след одобрение от Министерския съвет, съответно от общинския съвет. Държавната намеса е императивно необходима за преодоляване на съществуващите затруднения пред публичните възложители и потенциалните инвеститори, породени от липсата на единни стандарти. Чрез закона се създава нова институционална рамка за координация, предварителен контрол и методическа помощ. Тази централизирана подкрепа ще осигури уеднаквяване на практиката, по-високо качество на инвестиционните решения, оптимално разпределение на задачите и рисковете и по-добра защита на обществения интерес и фискалната устойчивост. 6 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Закон за публично-частно партньорство 2. Заинтересовани страни Законопроектът за публично-частното партньорство (ЗПЧП) засяга широк кръг заинтересовани страни, които могат да бъдат разграничени на пряко и косвено засегнати в зависимост от характера и степента на въздействие на предлаганата нормативна уредба. Предлаганият Закон за публично-частното партньорство (ЗПЧП) засяга широк кръг заинтересовани страни, като създава правна рамка за подготовката, възлагането, изпълнението и контрола върху проектите за публично-частно партньорство. С оглед характера и степента на въздействие заинтересованите страни могат да бъдат обособени в две основни групи – пряко и косвено засегнати. Пряко засегнати заинтересовани страни: • Публични партньори – държавни органи, органи на местното самоуправление, публичноправни организации и публични предприятия по смисъла на чл. 5 от законопроекта. Те ще инициират, подготвят, възлагат, управляват и контролират изпълнението на проектите за публично-частно партньорство. • Частни партньори – търговци и техни обединения по смисъла на чл. 6 от законопроекта, които ще участват в реализирането на проектите чрез предоставяне на финансиране, експертиза, строителство, експлоатация, поддръжка и управление на обекти и услуги от обществен интерес. • Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията – като водещо ведомство по прилагането на закона, чрез министъра и създаденото към него Специализирано звено за публично-частни партньорства, което подпомага подготовката, оценката, координацията, методическото осигуряване и мониторинга на проектите. • Компетентните държавни органи – Министерският съвет, Министерството на финансите, общинските съвети при проекти с общинско участие, органите за финансов контрол и одит, както и предвиденият в законопроекта Междуведомствен съвет за публично-частни партньорства, които осъществяват координация, предварителен контрол, мониторинг и надзор по прилагането на закона. Косвено засегнати заинтересовани страни: • Гражданите и юридическите лица – ползватели на публични услуги, които са крайните бенефициенти от реализирането на проектите и се очаква да получат ползи чрез подобряване на качеството, достъпността и ефективността на обществените услуги и публичната инфраструктура. • Бизнесът, включително предприятия, които не участват пряко като частни партньори, но могат да бъдат изпълнители, подизпълнители, доставчици или ползватели на създадената инфраструктура и услуги. • Финансови и кредитни институции, които могат да участват във финансирането на проектите за публично-частно партньорство и чиито дейности ще бъдат повлияни от създадената нормативна рамка= 7 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Закон за публично-частно партньорство • Чуждестранни инвеститори, за които законът създава предвидима и прозрачна правна среда за участие в проекти за публично-частно партньорство в Република България. • Браншови организации, търговски камари и организации на работодателите, които представляват интересите на потенциалните участници в проектите и могат да участват в процеса на обществено обсъждане и усъвършенстване на нормативната уредба. • Организации на гражданското общество, академичната общност и други неправителствени организации, които могат да участват в обществените консултации, да осъществяват граждански мониторинг и да подпомагат формирането на политики в областта на публично-частните партньорства. 3. Цели Проблем 1. Ограничен интерес на частните инвеститори за участие в публично-частни партньорства поради липсата на цялостна нормативна рамка, която да регламентира публично-частното партньорство като самостоятелен механизъм за реализиране на проекти от обществен интерес. Цел 1: Насърчаване на ефективното реализиране на публични инвестиции чрез привличане на частен капитал Основната цел на настоящото законодателно предложение е преодоляване на инфраструктурния дефицит в условия на бюджетни ограничения чрез създаването на нормативни предпоставки за привличане на частно финансиране, управленска експертиза и иновативни решения при реализирането на проекти от обществен интерес. Чрез регламентиране на ясен и предвидим механизъм за публично-частно партньорство се създават условия за по-ефективно използване на публичните ресурси, оптимално разпределение на рисковете между публичния и частния сектор и повишаване на качеството и устойчивостта на публичната инфраструктура и предоставяните обществени услуги, без да се създава допълнителен натиск върху публичните финанси. Изграждането на единен механизъм в рамките на шест месеца от приемането на законодателното предложение ще регламентира пред-проектна подготовка, координацията и управлението на публично-частното партньорство като повиши интереса на инвеститорите за участие в проекти от широк обществен интерес. Целта е в рамките на следващите пет години проектите за ПЧП да нараснат от два за периода 2019- 2023 г. до поне пет за периода 2026-2030 г. Цел 2: Формулиране на единна национална политика и правна рамка, с цел да се преодолее правния вакуум по отношение на проектите за ПЧП Създаването на хоризонтална нормативна уредба, насочена към преодоляване на съществуващата нормативна разпокъсаност и фрагментираност на административната практика, представлява ключова предпоставка за повишаване на правната сигурност и укрепване на доверието на инвеститорите. 8 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Закон за публично-частно партньорство Чрез въвеждането на специализирана процедура, институционална рамка и единна методология за управление на публично-частните партньорства като самостоятелен механизъм, както и чрез регламентирането на нови правни форми на сътрудничество, включително институционално ПЧП чрез смесени предприятия, се създават условия за висока степен на правна предвидимост за партньорите и за прилагането на координиран подход при планирането и реализирането на проекти на национално и местно равнище. Предвижда се законодателното предложение в краткосрочен план да допринесе за уеднаквяване на практиките на действащите към момента административни структури, ангажирани с подготовката, възлагането, управлението и мониторинга на проекти от обществен интерес, като по този начин повиши ефективността, последователността и прозрачността на административната дейност. Проблем 2. Липса на ефективна институционална организация за координация, методическо подпомагане и изграждане на административен капацитет при подготовката, оценката, възлагането и управлението на публично-частни партньорства. Цел 1: Въвеждане на стандарти за управление на риска, прозрачност и оценка на ефективността Целта включва въвеждането на задължителна предварителна оценка на ефективността и целесъобразността на реализацията на проекта, както и на анализ на неговата икономическа обоснованост, изготвяни въз основа на единна методология и методическа подкрепа. В тази връзка се предвижда прилагането на международно признати аналитични инструменти, включително Value for Money Analysis и Public Sector Comparator, които да служат като механизъм за предварителна оценка и филтриране на проектните предложения. Законодателното предложение има за цел да гарантира, че реализацията на проекти чрез публично-частно партньорство осигурява по-висока икономическа ефективност, по- добро качество на предоставяните услуги и оптимално разпределение на рисковете в сравнение с алтернативните способи за тяхното изпълнение. Едновременно с това се предвижда въвеждането на ефективни механизми за отчетност, прозрачност и контрол, насочени към защита на обществения интерес, устойчивото управление на публичните ресурси и опазването на държавното и общинското имущество. Създаването на специализирано звено по публично-частни партньорства представлява съществен елемент от институционалната рамка на предлаганата реформа. Основните му функции са свързани с изграждането на устойчив експертен и административен капацитет, осигуряването на единно прилагане на нормативната уредба, предоставянето на методическа подкрепа на компетентните органи и извършването на оценки на риска при подготовката и изпълнението на проектите. Съществено значение има и ролята на Министерството на финансите, което в рамките на своите компетентности осъществява оценка на фискалните последици от проектите за 9 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Закон за публично-частно партньорство публично-частно партньорство и гарантира спазването на принципите на фискална устойчивост и бюджетна дисциплина. Предвижда се необходимият административен и експертен капацитет за прилагането на новата нормативна уредба да бъде изграден в срок до една година от влизането в сила на законодателното предложение. 10 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Закон за публично-частно партньорство 4. Варианти на действие Таблица №1 Варианти на действие 11 | Страница Вариант „Без действие“: Вариант 2: „ Приемане на нов Закон за публично- частното партньорство “ Вариант 3: „Частични промени в ЗОП и Закона за концесиите“ Проблем 1: Ограничен интерес на частните инвеститори за участие в публично-частни партньорства поради липсата на цялостна нормативна рамка, която да регламентира публично-частното партньорство като самостоятелен механизъм за реализиране на проекти от обществен интерес. Описание: Запазва се статуквото на нормативен вакуум и правна несигурност след отмяната на предходния закон, като обществените отношения извън ЗОП и ЗК остават неуредени. Рискове: Блокиране на частния капитал, ограничен интерес от участие в проекти от обществен интерес, бавно изграждане на инфраструктура и затруднения при поддръжката й. Липса на гъвкавост и слабо участие на частни инвеститори в съвместни предприятия. Описание: Приема се нов ЗПЧП с хоризонтален характер, уреждащ целия жизнен цикъл на проектите. Въвежда се правна сигурност и се повишава интересът на инвеститорите за участие в ПЧП. Ускоряват се проекти от обществен интерес включително подобрена инфраструктура и поддръжка. Рискове: Забавяне на стартирането на първите ПЧП проекти вследствие на необходимостта от изготвяне на подзаконови нормативни актове, методики и указания за прилагане на закона. Описание: Не се приема нов закон, а се правят изменения в ЗОП и ЗК с цел механично добавяне на изисквания за предпроектни анализи и споделяне на рискове Рискове: Нормативно претоварване и вътрешно противоречие в ЗОП и ЗК, тъй като те уреждат само избора на изпълнител; Интересът на инвеститорите от участие в ПЧП не се активира. Проблем 2: Липса на ефективна институционална организация за координация, Описание: Запазва се статуквото на липса на единен подход, експертен Описание: Изгражда се административен капаците и единно прилагане на най- добрите практики Описание: Приемат се изменения в Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите с цел Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Закон за публично-частно партньорство 5. Анализ на въздействията 5.1. Определяне на икономическите, социални и екологични въздействия Вариант 1: „Без действие“ (Запазване на статуквото) Икономически въздействия: Липсата на единна правна рамка, разпокъсаността между ЗОП и Закона за концесиите блокират привличането на частен, банков и пенсионен капитал поради липса на 20-30 годишни правни гаранции за бизнеса. Целият финансов натиск и рискове (строителни и пазарни) остават изцяло за сметка на държавния бюджет и данъкоплатеца, което налага тегленето на нови заеми, трупа публичен дълг и принуждава възложителите да продължат фрагментирана административна практика без централизирана методическа подкрепа. Социални въздействия: Задълбочава се инфраструктурният дефицит в страната, което спира обновяването и изграждането на стратегически обекти като магистрали, ВиК мрежи, болници, училища и детски градини поради недостиг на публични средства. Качеството на обществените услуги продължава да спада, тъй като при класическото възлагане изпълнителите нямат ангажимент за дългосрочна 12 | Страница методическо подпомагане и изграждане на административен капацитет при подготовката, оценката, възлагането и управлението на публично-частни партньорства. капацитет Не се изгражда на централизирана експертна структура или методическо звено, което да подпомага възложителите. Проектите реализирани с централизирана методическа подкрепа ще се запазят на сегашното базово нулево ниво. Рискове: Лошо и неефективно предпроектно планиране; неоптимално разпределение на рисковете и заплаха за фискалната устойчивост. за прилагане на ПЧП. Изгражда се механизъм с хоризонтален характер, уреждащ целия жизнен цикъл на проектите, въвеждащ компетентни органи и инструменти за предварителна оценка и управление на риска. Рискове: Административно натоварване за публичните партньори при усвояване на новите аналитични инструменти; риск от забавяне на първите процедури до структуриране на компетентните органи. механично добавяне на изисквания за предпроектни анализи и споделяне на рискове, без да се централизира държавната политика за ПЧП и единен механизъм за методическа подкрепа. Рискове: Липсата на централизиран орган за координация и методическа помощ води до различно и фрагментирано прилагане на правила и неоптимално разпределение на рисковете и заплаха за фискалната устойчивост. Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Закон за публично-частно партньорство поддръжка, което води до бърза амортизация на активите и постоянни извънредни разходи за ремонти. Екологични въздействия: Блокира се зеленият преход на страната поради невъзможността за привличане на алтернативно частно финансиране и пазарно ноу- хау за мащабни екологични каузи. Това спира внедряването на модерни технологии за чиста енергия, интелигентно управление и рециклиране на отпадъци, както и прехода към нискоемисионен умен градски транспорт. Вариант 2: „Приемане на нов Закон за публично-частното партньорство“ Икономически въздействия: Създаването на единна хоризонтална рамка елиминира нормативния хаос и осигурява 20–30 годишни гаранции за бизнеса, което отключва инвестиционния потенциал на частния капитал, банките и пенсионните фондове. Бюджетите се облекчават от необходимостта за изцяло авансово финансиране, намалява се публичният дълг, а въвеждането на Value for Money анализи гарантира ефективност на разходите. Строителните и пазарните рискове се прехвърлят балансирано към частния сектор, предпазвайки данъкоплатеца от финансови загуби при забавяне или дефекти. Социални въздействия: Ускорява се преодоляването на инфраструктурния дефицит чрез по-бързо изграждане на магистрали, тунели, мостове и ВиК мрежи без натоварване на държавния фиск. Осигурява се възможност за мащабна модернизация на социалната сфера - болници, училища, детски градини и спортни зали. Трайно се повишава качеството на публичните услуги, тъй като частният партньор е договорно обвързан с дългосрочната поддръжка на активите през целия им жизнен цикъл. Екологични въздействия: Актът предоставя легален инструмент за привличане на частно финансиране и иновативно ноу-хау в подкрепа на зеления преход. Това стимулира по-бързото внедряване на модерни технологии за чиста енергия, екологично съобразно управление на отпадъците и изграждането на интелигентен, нискоемисионен градски транспорт в духа на концепцията за умни градове. „Вариант 3: „Частични промени в ЗОП и Закона за концесиите“ Икономически въздействия: Механичното вграждане на предпроектни анализи и правила за споделяне на рискове в ЗОП и ЗК създава риск от вътрешни нормативни противоречия и правна несигурност за пазарните субекти, тъй като тези закони уреждат единствено процедури по избор. Частният, банковият и пенсионният капитал остават скептични към дългосрочни 20-30 годишни инвестиции поради липсата на изричен хоризонтален закон и централизиран компетентен орган, който да координира практиката и да предоставя единна методическа помощ на възложителите. Фискалният натиск и рискът от трупане на нов държавен дълг намаляват само частично и фрагментирано, а данъкоплатецът остава изложен на правни спорове поради липсата на дефинирани институти като step-in rights и смесени предприятия. Социални въздействия: Модернизацията на стратегическата инфраструктура (магистрали, тунели, ВиК мрежи) и социалната сфера (болници, училища, детски 13 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Закон за публично-частно партньорство градини) се осъществява с бавни темпове и при хетерогенна административна практика на отделните възложители. Качеството на публичните услуги се подобрява частично, но липсата на единни стандарти за управление на целия жизнен цикъл на активите затруднява ефективното обвързване на частния сектор с дългосрочната последваща поддръжка, което запазва рисковете от бърза амортизация. Екологични въздействия: Зеленият преход се подпомага ограничено, тъй като измененията в процесуалните закони не осигуряват достатъчно стимули и гъвкави оперативни модели за привличане на мащабно частно финансиране и пазарно ноу- хау. Внедряването на технологии за чиста енергия, управление на отпадъци и нискоемисионен умен градски транспорт остава усложнено и зависимо от капацитета на отделните ведомства да структурират сложни екологични договори без хоризонтална рамка. Таблица №2 Определяне на основните и специфични въздействия 14 | Страница Проблем 1: Ограничен частни партньорства регламентира интерес на поради публично-частното реализиране на частните инвеститори липсата на цялостна партньорство като проекти от обществен за участие нормативна самостоятелен интерес. в публично- рамка, която да механизъм за Икономически въздействия Социални въздействия Екологични въздействия Въздействие върху МСП Вариант 1 „Без действие“: Нисък интерес на частния капитал за участие в ПЧП. Финансовият разходи и рискове остават изцяло за сметка на държавния бюджет Нивото на изграждане на инфраструктурните обекти остава ниско Невъзможността за привличане на алтернативно частно финансиране спира внедряването на иновативни екологосъобразни технологии .. Няма Вариант 2 „Приемане на нов Закон за публично-частното партньорство“: Повишени инвестиции и фискална ефективност Подобрено качество ва публичната инфраструктура. Ускорен зелен преход и иновации Няма Вариант 3 „Частични промени в ЗОП и Закона за концесиите“: Ограничено привличане на инвестиции и липса на правна сигурност Бавна модернизация и неравномерно качество на услугите. Липсата на единни стандарти за управление на целия жизнен цикъл не обвързва частния сектор с дългосрочната последваща поддръжка Ограничена подкрепа за зеления преход и иновациите Няма Проблем 2: Липса методическо подготовката, на ефективна подпомагане и оценката, институционална изграждане на възлагането и управлението партньорства. организация за административен на координация, капацитет при публично-частни Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Закон за публично-частно партньорство 5.2. Качествена оценка на по-значимите въздействия и специфичните им аспекти По значимите въздействия за всеки от вариантите са описани, както следва: Качествена оценка на по-значимите въздействия и специфичните им аспекти при решаването на Проблем 1 Ограничен интерес на частните инвеститори за участие в публично-частни партньорства поради липсата на цялостна нормативна рамка, която да регламентира публично- частното партньорство като самостоятелен механизъм за реализиране на проекти от обществен интерес.: Таблица №3 Качествена оценка на по-значимите въздействия във вариант „Без действие“ 15 | Страница Икономически въздействия Социални въздействия Екологични въздействия Въздействие върху МСП Вариант 1 „Без действие“: Липса на последователна държавна политика за развитие на ПЧП; отсъствие на методическа подкрепа и координация между компетентните органи. Ниско реализация проекти интерес. поддържане изградената качество при на от обществен Затруднено на инфраструктура. Липсата на институционална подкрепа възпрепятства частното финансиране и внедряването на иновативни екологосъобразни технологии. Изоставяне в прехода към въглеродно неутрална икономика.. Няма Вариант 2 „Приемане на нов Закон за публично-частното партньорство“: Прилагането на единен модел и най-добри практики при проектното планиране повишава качеството и ефективността на инвестиционния процес Подобрено на публични качество изгражданата инфраструктура и предоставяните услуги Ускорено навлизане на зелени иновативни технологии. Няма Вариант 3 „Частични промени в ЗОП и Закона за концесиите“: Липса на единна методическа подкрепа и координация между компетентните органи. Ограничено прилагане на реализация липса ноу-хау. на модела ПЧП за на инфраструктура и на иновации и Ограничена подкрепа за зеления преход и иновациите Няма Проблем 1 Ограничен инвеститори за участие партньорства поради нормативна рамка, публично-частното интерес на в публично-частни липсата на която да регламентира партньорство частните цялостна като Вариант: „Без действие“ Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Закон за публично-частно партньорство Съгласно данните на Европейския експертен център за публично-частни партньорства към Европейската инвестиционна банка България изостава в развитието и практическото прилагане на публично-частните партньорства. При отсъствие на целенасочена нормативна и институционална намеса се очаква тази тенденция да се запази и задълбочи, което ще ограничи възможностите за мобилизиране на частен капитал и за ефективно реализиране на публични инвестиции. Таблица №4 Качествена оценка на по-значимите въздействия във вариант „Приемане на нов Закон за публично-частното партньорство“ 16 | Страница самостоятелен проекти от обществен механизъм за реализиране интерес. на Вероятност въздействието да се прояви Нисък интерес на частния капитал за участие в ПЧП. Финансовият разходи и рискове остават изцяло за сметка на държавния бюджет Нивото на обекти на изграждане инфраструктурните остава ниско Невъзможността за привличане на алтернативно частно финансиране спира внедряването на иновативни екологосъобразни технологии .. Ниска Средна Висока Х Х Х Проблем 2 институционална координация, изграждане на при подготовката, управлението партньорства. Липса на ефективна организация методическо подпомагане административен капацитет оценката, възлагането на публично-частни за и и Вариант: „Без действие“ Вероятност въздействието да се прояви Липса на последователна държавна политика за развитие на ПЧП; отсъствие на методическа подкрепа и координация между компетентните органи. Ниско от на качество при реализация на проекти обществен интерес. Затруднено поддържане изградената инфраструктура. Липсата на институционална подкрепа възпрепятства частното финансиране и внедряването на иновативни екологосъобразни технологии. Изоставяне в прехода към въглеродно неутрална икономика.. Ниска Средна Х Висока Х Х Проблем 1 Ограничен инвеститори за партньорства нормативна рамка, публично-частното самостоятелен проекти от обществен интерес на частните участие в публично-частни поради липсата на цялостна която да регламентира партньорство механизъм за реализиране интерес. като на Вариант 2 публично-частното „Приемане на нов Закон за партньорство“: Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Закон за публично-частно партньорство Вариант 2 се очаква да окаже положително икономическо въздействие за привличане на частни инвестиции при реализирането на проекти за ПЧП. Регламентирането на единна правна и институционална рамка за публично-частните партньорства ще допринесе за по-ефективно използване на публичните ресурси, оптимално разпределение на рисковете между публичния и частния сектор и повишаване на ефективността на публичните инвестиции. Таблица №5 Качествена оценка на по-значимите въздействия във вариант „Вариант 3 „Частични промени в ЗОП и Закона за концесиите“:“ 17 | Страница Вероятност въздействието да се прояви Повишени инвестиции фискална ефективност и Подобрено качество ва публичната инфраструктура. Ускорен зелен преход и иновации Ниска Средна Х Х Висока Х Проблем 2 институционална координация, изграждане на при подготовката, управлението партньорства. Липса на организация методическо подпомагане административен оценката, възлагането на публично-частни ефективна капацитет за и и Вариант 2 публично-частното „Приемане на нов Закон за партньорство“: Вероятност въздействието да се прояви Прилагането на единен модел и най-добри практики при проектното планиране повишава качеството ефективността инвестиционния процес и на Подобрено качество на изгражданата инфраструктура и предоставяните публични услуги Ускорено навлизане на зелени иновативни технологии. Ниска Средна Х Х Висока Х Проблем 1. Ограничен инвеститори за партньорства нормативна рамка, публично-частното самостоятелен проекти от обществен интерес на участие в публично-частни поради липсата на която да регламентира партньорство механизъм за реализиране интерес. частните цялостна като на Вариант 3 „ и Закона Частични промени в ЗОП за концесиите “: Вероятност въздействието да се прояви Ограничено привличане на инвестиции и липса на правна сигурност Бавна неравномерно услугите. стандарти целия обвързва дългосрочната поддръжка модернизация и качество на Липсата на единни за управление на жизнен цикъл не частния сектор с последваща Ограничена подкрепа за зеления преход и иновациите Ниска Средна Х Висока Х Х Проблем 2. институционална координация, Липса на организация методическо подпомагане ефективна за и Вариант 3 „ и Закона Частични промени в ЗОП за концесиите “: Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Закон за публично-частно партньорство Частичните изменения в Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите биха могли да подобрят отделни елементи от подготовката и възлагането на проекти с характеристики на публично-частно партньорство, без обаче да създадат цялостна правна рамка за прилагането на този механизъм. В резултат се очаква ограничено въздействие върху инвестиционната среда, тъй като ще продължи да липсва единен режим за структуриране на ПЧП, което ограничава предвидимостта за инвеститорите и възможностите за привличане на дългосрочен частен капитал. Предложеният междинен вариант би допринесъл за частично подобряване на практиката по реализиране на отделни инфраструктурни проекти, но не би преодолял установените различия в административния капацитет и подходите на отделните възложители. Липсата на единни правила за подготовка, управление и мониторинг на публично- частните партньорства ограничава потенциала за устойчиво повишаване на качеството на публичните услуги и за ускорено модернизиране на инфраструктурата от обществен интерес. 18 | Страница изграждане на при подготовката, управлението партньорства. административен оценката, възлагането на публично-частни капацитет и Вероятност въздействието да се прояви Липса на единна методическа подкрепа и координация между компетентните органи. Ограничено модела реализация иновации прилагане на на ПЧП за на инфраструктура и липса на и ноу-хау. Ограничена подкрепа за зеления преход и иновациите Ниска Средна Х Висока Х Х Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Закон за публично-частно партньорство 5.3. Количествена оценка на най-значимите въздействия и на специфичните им аспекти Проблем 1. Ограничен интерес на частните инвеститори за участие в публично-частни партньорства поради липсата на цялостна нормативна рамка, която да регламентира публично-частното партньорство като самостоятелен механизъм за реализиране на проекти от обществен интерес. Вариант 1 „Без действие“: Въздействие 1: Не се очаква увеличение на броя на реализираните ПЧП проекти. Очаква се броят на новите ПЧП проекти да остане практически непроменен – средно 0–1 проекта годишно, което означава максимум 5 проекта за периода 2026– 2030 г. При липса на законодателна реформа не се очаква значимо увеличение на привлечения частен капитал. Въздействие 2: Размерът на привлечените частни инвестиции ще остане на настоящите ниски нива. За периода 2019–2023 привлеченият частен капитал възлиза на приблизително 880 млн. евро. При липса на законодателна реформа не се очаква значимо увеличение, а прогнозата за привлечения частен капитал към 2030 г. е да се запази в същия размер без промяна. Въздействие 3: Няма да се увеличи делът на публичните инвестиции, реализирани чрез ПЧП. Липсата на нормативна рамка, ще доведе до запазване на сегашното състояние, при което 100 % от потенциалните ПЧП инициативи ще се подготвят без единна методология. Към настоящия момент в България не съществува нормативно изискване за задължително извършване на анализ за икономическа ефективност (Value for Money), поради което неговото приложение практически е 0 %. Липсата на единна методика, липсата на нормативно изискване не прилагането за предварителна оценка за икономическа ефективност (Value for Money) и оценка на разпределението на риска ще повлияят негативно върху публичните партньори и техните намерения за реализиране на ПЧП. Вариант 2 „Приемане на нов Закон за публично-частното партньорство“: Въздействие 1 Увеличаване броя на реализираните ПЧП проекти.: Приемането на нов Закон за публично-частното партньорство се очаква да доведе до съществено подобряване на институционалната и нормативната среда за подготовка, оценка и реализиране на ПЧП проекти. Базовото състояние показва, че към 2025 г. в България практически не се реализират нови ПЧП проекти – средно 0–1 проекта годишно. С въвеждането на единна нормативна рамка, стандартизирани процедури и централизирана методическа подкрепа се очаква броят на реализираните проекти постепенно да достигне между 2 и 5 проекта годишно. Реалистична прогноза е за периода 2026-2030 г. броя реализирани проекти да се увеличи в интервала 10–15 проекта общо. 19 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Закон за публично-частно партньорство Въздействие 2 Увеличаване размера на привлечените частни инвестиции в публичната инфраструктура. За периода 2019–2023 г. общият размер на привлечения частен капитал възлиза приблизително на 880 млн. евро. При функционираща нормативна рамка и по-висока правна сигурност се очаква за периода 2026–2030 г. привлеченият частен капитал да достигне най-малко 2 млрд. евро. Това ще позволи реализирането на повече инфраструктурни проекти без натиск върху фискалната устойчивост и без увеличаване на бюджетните разходи. Въздействие 3 Намаляване на времето за подготовка и структуриране на проектите чрез единна процедура. Понастоящем подготовката на един ПЧП проект протича по различни административни практики и обикновено продължава над 18 месеца може да се проточи над 2 години. С приемането на закон и въвеждане на унифицирани процедури, както и стандартни договорни модели, методически указания, централизирана експертна подкрепа се очаква средната продължителност да намалее съществено. Това ще доведе до съкращаване на времето за подготовка и структуриране на проектите и до по-бързо стартиране на инвестиционните проекти. Вариант 3 „Изменения в ЗОП и Закона за концесиите“ Въздействие 1 :Ограничено увеличение на броя на проектите с характеристики на ПЧП. С предлаганият вариант се очаква да се подобрят само отделни аспекти на подготовката и реализирането на проекти с характеристики на ПЧП, но без преодоляване на основните структурни и институционални дефицити на действащата правна рамка. Поради това количествените ефекти са ограничени. При базова стойност от 0–1 реализиран проекта годишно към 2025 г. се очаква броя на проектите да достигне 1–2 проекта годишно до 2030 г. Увеличението е ограничено поради липсата на единен нормативен режим, специализирани процедури и централизирана институционална подкрепа. Въздействие 2 Частично увеличение на привлечените частни инвестиции. Размерът на привлечения частен капитал се очаква да нарасне от приблизително 880 млн. евро за периода 2019–2023 г. до около 1,2 млрд. евро за периода 2026–2030 г. Увеличението се дължи на частично подобряване на нормативната среда, но остава значително под потенциала, който би могъл да бъде реализиран при специализиран закон за ПЧП. Въздействие 3 Ограничено намаляване на административната тежест при подготовката на проекти: Очаква се административната тежест при подготовката на проектите да бъде ограничено намалена чрез прецизиране на отделни процедури в Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите. Продължителността на подготовката на проектите може да бъде съкратена приблизително с 15–25 %, което съответства на намаляване на средния срок за подготовка с около 3–6 месеца. Независимо от това срока за подготовка и структуриране на проекти ще остане дълъг, и ще продължат да съществуват различни административни практики при отделните възложители. Проблем 2.. Липса на ефективна институционална организация за координация, методическо подпомагане и изграждане на административен капацитет при подготовката, оценката, възлагането и управлението на публично-частни партньорства 20 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Закон за публично-частно партньорство Вариант 1 „Без действие“: Въздействие 1: Не се очаква съществено подобрение в административния капацитет на възложителите. Не се очаква изграждане на централизирана експертна структура или методическо звено, което да подпомага възложителите. Това ще доведе до запазване на ниския административен капацитет, особено на общинско ниво. Проектите реализирани с централизирана методическа подкрепа ще се запазят на сегашното базово нулево ниво. Вариант 2 „Приемане на нов Закон за публично-частното партньорство“: Въздействие 1 Увеличаване броя на проектите, преминали предварителна оценка за икономическа ефективност. Към настоящия момент в България не съществува нормативно изискване за задължително извършване на предварителен анализ за икономическа ефективност (Value for Money), поради което неговото приложение практически е 0 %. Новият закон предвижда задължително извършване на такава оценка за всеки проект. Делът на проектите с проведен предварителен анализ за икономическа ефективност ще нарасне от 0 % на 100 %. Всички бъдещи ПЧП проекти ще бъдат подлагани на икономическа оценка преди започване на процедурата и ще бъде намален риска от избор и провеждане на финансово неефективни проекти. Въздействие 2 Увеличаване броя на публичните органи, използващи стандартизирани методики за подготовка на ПЧП. С приемането на закона всички публични органи, всички общини ще могат да използват единна методика при подготовката на новите проекти. Към момента не функционира национален механизъм за централизирана експертна подкрепа. С приемането на закона се предвижда изграждането на такъв механизъм, който ще предоставя методически указания, стандартизирани документи, експертна помощ при подготовката на проектите. Този механизъм гарантира, че 100 % от новите ПЧП проекти ще получават централизирана методическа подкрепа, ще се намали вероятността от процедурни грешки, ще се повиши качеството на проектната документация, ще има по-висока успеваемост при реализиране на проектите. Вариант 3 „Изменения в ЗОП и Закона за концесиите“ Въздействие 1 Частично увеличение на проектите с предварителен икономически анализ. Тъй като измененията не предвиждат въвеждане на задължително нормативно изискване за извършване на предварителен анализ за икономическа ефективност (Value for Money), делът на проектите с такъв анализ формално остава 0 %. Възможно е отделни възложители да извършват подобни оценки по собствена инициатива, но това няма да представлява системна и задължителна практика, поради което не се очаква измеримо изменение на индикатора. Въздействие 2 Запазване на различията в административната практика между отделните възложители. При този вариант не се създава централизирана структура за методическо подпомагане на възложителите. Броят на публичните партньори, използващи стандартизирана методика и методическа подкрепа, остава 21 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Закон за публично-частно партньорство 0, а различията в административната практика между отделните възложители се запазват. 5.4. Административна тежест Административната тежест за бизнеса е пренебрежимо ниска, поради това, че оценка за ефективността на реализацията на проекта и анализ за икономическата обосновка се извършват от държавните органи, органите на местното самоуправление, публичноправни организации и публичните предприятия. 5.5. Оценка на въздействието върху малките и средните предприятия (МСП - тест) В съответствие с изискванията на Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието и Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието, прието с РМС № 728/2019 г. са извършени всички необходимите етапи от анализ за въздействие върху малките и средните предприятия (МСП тест). Анализът обхваща идентифицирането на потенциално засегнатите предприятия, преценката за необходимостта от провеждане на целеви консултации с техни представители, както и оценката за наличие на специфично регулаторно въздействие. Резултатите от проведения анализ показват, че предлаганите нормативни решения не пораждат пряко или непропорционално въздействие върху малките и средните предприятия. Не са установени административни, регулаторни или финансови изисквания, насочени специфично към тази категория стопански субекти, нито последици, които да ги поставят в различно положение спрямо останалите икономически оператори. Законодателното предложения не съдържа административни изисквания към предприятията, напротив разширява възможността за МСП да участват в ПЧП като изпълнители или подизпълнители на такъв тип проекти. Констатациите от проведения МСП тест са отразени и интегрирани при анализа на разгледаните варианти на действие и са взети предвид при оценката на очакваните икономически и административни последици от законодателното предложение. Вариант 1 „Без действие“: При Вариант 1 „Без действие“ не се предвижда приемането на нова нормативна уредба, като продължава да се прилага действащият правен режим. Поради това не се очаква възникване на ново или различно въздействие върху малките и средните предприятия в сравнение със съществуващото положение. Липсата на законодателна намеса не въвежда нови административни, регулаторни или финансови задължения за стопанските субекти, нито променя условията за участие на икономическите оператори в реализирането на проекти от обществен интерес. В съответствие с Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието е извършена преценка относно необходимостта от провеждане на МСП тест. МСП не са идентифицирани като самостоятелна група адресати на 22 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Закон за публично-частно партньорство предлаганата нормативна уредба, тъй като законът е насочен към регламентиране на обществените отношения между публичните партньори и частните партньори при реализирането на публично-частни партньорства, без да установява специфичен режим, приложим единствено към предприятията според техния размер. В рамките на проведените консултации са взети предвид становищата на организации, които представляват интересите на бизнеса и в частност МСП и е установена необходимост от провеждане на целеви консултации, тъй като не се предвиждат мерки, които да оказват специфично или непропорционално въздействие върху тази категория стопански субекти. С оглед липсата на ново регулаторно въздействие върху малките и средните предприятия не се налага извършването на количествено измерване на въздействието, нито разглеждането на алтернативни мерки за неговото ограничаване. Същевременно при този вариант се запазват съществуващата нормативна разпокъсаност, липсата на единна институционална и методологическа рамка за публично-частните партньорства и различията в административната практика. Тези обстоятелства продължават да оказват влияние върху всички потенциални участници в процедурите, независимо от техния размер, без да пораждат специфични или непропорционални последици за малките и средните предприятия. Вариант 2 „Приемане на нов Закон за публично-частното партньорство“: При Вариант 2, предвиждащ приемането на нов Закон за публично-частното партньорство, не се очаква пряко въздействие върху малките и средните предприятия. Законодателното предложение има за предмет създаването на самостоятелна хоризонтална правна рамка за подготовката, възлагането, реализирането и управлението на публично-частните партньорства, като урежда правомощията на компетентните органи, процедурите и механизмите за оценка, контрол и управление на проектите от обществен интерес. Предлаганата уредба не въвежда специфични административни, регулаторни или финансови задължения, насочени към малките и средните предприятия, нито изменя условията за упражняване на тяхната стопанска дейност. В съответствие с Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието е извършена преценка относно необходимостта от провеждане на МСП тест. МСП не са идентифицирани като самостоятелна група адресати на предлаганата нормативна уредба, тъй като законът е насочен към регламентиране на обществените отношения между публичните партньори и частните партньори при реализирането на публично-частни партньорства, без да установява специфичен режим, приложим единствено към предприятията според техния размер. В рамките на проведените консултации са взети предвид становищата на организации, които представляват интересите на бизнеса и в частност МСП и е установена необходимост от провеждане на целеви консултации, тъй като предвидените мерки не оказват специфично или непропорционално въздействие върху тази категория предприятия. С оглед липсата на пряко и специфично въздействие върху малките и средните предприятия не се налага извършването на количествено измерване на 23 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Закон за публично-частно партньорство въздействието, нито разработването на специални мерки за неговото ограничаване. Независимо от това, приемането на нов Закон за публично-частното партньорство се очаква да създаде по-висока степен на правна сигурност, прозрачност и предвидимост при реализирането на проекти от обществен интерес чрез въвеждането на единна нормативна, институционална и методологическа рамка. Тези ползи имат общ характер и са приложими спрямо всички икономически оператори, които отговарят на условията за участие в съответните процедури, включително малките и средните предприятия, без да създават преференциален или ограничителен режим за тях. Не са идентифицирани непропорционални въздействия по отношение на категориите предприятия според размера им. Вариант 3 „Изменения в ЗОП и Закона за концесиите“ При Вариант 3, предвиждащ реализиране на необходимите промени чрез изменения в Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите, не се очаква пряко въздействие върху малките и средните предприятия. Предлаганият подход е насочен към изменение на действащата правна рамка за възлагане и изпълнение на проекти от обществен интерес и не въвежда специфични административни, регулаторни или финансови задължения за малките и средните предприятия.. В съответствие с Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието е извършена преценка относно необходимостта от провеждане на МСП тест. МСП не са идентифицирани като самостоятелна група адресати на предлаганата нормативна уредба, тъй като законът е насочен към регламентиране на обществените отношения между публичните партньори и частните партньори при реализирането на публично-частни партньорства, без да установява специфичен режим, приложим единствено към предприятията според техния размер. В рамките на проведените консултации са взети предвид становищата на организации, които представляват интересите на бизнеса и в частност МСП и е установена необходимост от провеждане на целеви консултации, тъй като не се предвиждат мерки, които да оказват специфично или непропорционално въздействие върху тази категория стопански субекти. С оглед липсата на пряко и специфично въздействие върху малките и средните предприятия не се налага извършването на количествено измерване на въздействието, нито разглеждането на алтернативни мерки за неговото ограничаване. Независимо от това, вариантът не преодолява съществуващата нормативна фрагментираност и различията в административната практика при реализирането на публично-частни партньорства, поради което не създава необходимите предпоставки за изграждане на единна институционална и методологическа рамка. Тези последици са общи за всички потенциални участници в процедурите и не представляват специфично въздействие върху малките и средните предприятия. 24 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Закон за публично-частно партньорство 5.6. Описание на разходите и ползите върху заинтересованите страни Таблица №6 Описание на разходите и ползите върху заинтересованите страни 25 | Страница По проблем 1: „Ограничен публично-частни рамка, която да регламентира самостоятелен механизъм интерес.“ интерес на партньорства поради за реализиране частните инвеститори липсата на цялостна публично-частното партньорство на проекти от за участие в нормативна като обществен Вариант 1 „Без действие“: Вариант 2 „Приемане на нов Закон за публично- частното партньорство“: Вариант 3 „Частични промени в ЗОП и Закона за концесиите„ Потребители: Разходи: 0 Ползи: 0 Разходи: 0 Ползи: Изградена допълнителна ин фрастуктура. Разходи: 0 Ползи: 0 Предприятия, вкл. МСП: Разходи: 0 Засегнати МСП: 0 Ползи: 0 Разходи: 0 Засегнати МСП: 0. Ползи: Повишаване дела на привлечени частни инвестиции при реализирането на проекти за ПЧП ефективно използване на публичните ресурси, оптимално разпределение на рисковете между публичния и частния сектор Разходи: 0 Засегнати МСП: 0 Ползи: 0 Администрация Разходи: 0 Ползи: 0 Разходи: 0 Ползи: Разходи: 0 Ползи: 0 По проблем 2: „Липса на координация, методическо административен капацитет управлението на ефективна подпомагане при публично-частни институционална и изграждане на подготовката, оценката, партньорства“ организация за възлагането и Вариант 1 „Без действие“: Вариант 2 „Приемане на нов Закон за публично- частното партньорство“: Вариант 3 „Частични промени в ЗОП и Закона за концесиите„ Потребители: Разходи: 0 Ползи: 0 Разходи: 0 Ползи: 0 Разходи: 0 Ползи: 0 Предприятия, вкл. МСП: Разходи: 0 Засегнати МСП: 0 Ползи: 0 Разходи: 0 Засегнати МСП: 0. Ползи: Подобрено обслужване и правна сигурност при реализация на ПЧП. Разходи: 0 Засегнати МСП: 0 Ползи: Ограничено нарастване на привлечените частни инвеститори Администрация Разходи: 0 Ползи: 0 Разходи: 0 Ползи: Единно прилагане на най-добри практики и повишаване на ефективността на публичната администрация. Разходи: 0 Ползи: 0 Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Закон за публично-частно партньорство 6. Сравняване на вариантите Препоръчителен е втория вариант, тъй като е най-балансиран, въздейства негативно на относително най-малък брой засегнати страни. Той е и най-добрият вариант от гледна точка на рисковете при административната намеса в пазарните отношения. 6.1. Сравняване на ключовите положителни и отрицателни въздействия на всеки вариант Таблица №7 Сравнение на ключовите положителни и отрицателни въздействия 6.2. Сравняване на изследваните варианти Таблица №8 Сравнение на вариантите на въздействие 26 | Страница Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане на нов Закон публично-частното партньорство“ за Вариант 3 „Частични промени в ЗОП и Закона за концесиите„ Икономически въздействия Насърчаване на реализиране на инвестиции чрез привличане частен капитал и капацитет ефективното публични на експертен Липсата на единна правна рамка, привличането на частен капитал. Финансовите рискове остават за сметка на държавния бюджет блокира разходи и изцяло Повишени инвестиции фискална ефективност и Ограничено привличане на инвестиции и правна сигурност Социални въздействия Подобрена инфраструктура публични услуги и Без промяна Въвеждат се на стандарти за управление на риска, прозрачност и оценка на ефективността Бавна модернизация и неравномерно качество на услугите. Липсата на единни стандарти за управление на целия жизнен цикъл не обвързва частния сектор с дългосрочната последваща поддръжка Екологични въздействия Ускорено навлизане на иновативни технологии. зелени Без промяна Привличане на частно финансиране и иновативно ноу-хау допринася а ускорено внедряване на иновативни технологии в областта на чистата енергия, енергийната ефективност, кръговата икономика и екологосъобразното управление на отпадъците, както и за развитието на интелигентни, устойчиви и нискоемисионни транспортни системи. Съществува възможност за привличане на инвеститори, прилагащи устойчиви бизнес практики, но при липсата на самостоятелна и цялостна нормативна рамка за публично-частните партньорства този процес ще се осъществява фрагментарно и без последователна държавна политика за насърчаване на устойчивите инвестиции. „Без Вариант 1 действие“ Вариант 2 Вариант 3 „Частични промени в ЗОП и Закона за концесиите„ Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Закон за публично-частно партньорство 27 | Страница Приемане на нов Закон за публично-частното партньорство“ Ефективност Цел 1: Насърчаване на ефективното реализиране на публични инвестиции чрез привличане на частен капитал +/- ++ + Цел 2: Формулиране на единна национална политика и правна рамка, с цел да се преодолее правния вакуум по отношение на проектите за ПЧП -- + +/- Цел 3: Въвеждане на стандарти за управление на риска, прозрачност и оценка на ефективността -- ++ – Ефикасност – ++ + Съгласуваност Не. + Не. Риск за прилагане Съществува риск от неефективно планиране, липса на интерес от инвеститорите и липса на правна сигурност. Съществува риск от първоначално забавяне при проектното планиране. Съществува риск от неефективно планиране, липса на интерес от инвеститорите. Ограничаване на частния капитал, за участие в проекти от обществен интерес, бавно изграждане на инфраструктура и затруднения при поддръжката й. + – +/- Неефективно предпроектно планиране; неоптимално разпределение на рисковете и заплаха за фискалната устойчивост. +- – + Първоначално забавяна при подготовка на проектите поради въвеждането на нова методология за извършване на предварителни анализи, финансова оценка и оценка на риска. – + +/- Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Закон за публично-частно партньорство 6.3. Класиране на вариантите и идентифициране на препоръчителен вариант Съгласно извършеното сравнение вариантите по всички показателите: ефективност, ефикасност, съгласуваност и риск за прилагане, съгласно заложените цели, най- високо е оценен втория вариант 2 „Приемане на нов Закон за публично-частното партньорство“. 7. Препоръчителен вариант Предложеният вариант за приемане на самостоятелен Закон за публично-частното партньорство представлява най-ефективното решение за преодоляване на установените нормативни и институционални дефицити в действащата уредба, както по отношение на идентифицираните ефекти по проблем 1: „Ограничен интерес на частните инвеститори за участие в публично-частни партньорства поради липсата на цялостна нормативна рамка, която да регламентира публично-частното партньорство като самостоятелен механизъм за реализиране на проекти от обществен интерес“, така и по отношение на проблем 2: „Липса на ефективна институционална организация за координация, методическо подпомагане и изграждане на административен капацитет при подготовката, оценката, възлагането и управлението на публично-частни партньорства.“ За разлика от запазването на съществуващото положение или извършването на частични изменения в Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите, новият закон създава единна и предвидима правна рамка, която осигурява ясно разпределение на правомощията, стандартизирани процедури и последователен подход при подготовката, оценката и управлението на проектите за публично-частно партньорство. Това създава предпоставки за повишаване на доверието на инвеститорите и за по-активно участие на частния сектор в реализирането на проекти от обществен интерес. Законопроектът се очаква да генерира съществени икономически ползи чрез подобряване на инвестиционната среда и създаване на условия за привличане на допълнителен частен капитал. Въвеждането на ясни правила за структуриране на проектите, предварителна оценка на тяхната ефективност и разпределение на рисковете между публичния и частния партньор ще повиши предвидимостта за инвеститорите и ще насърчи участието на финансови институции, инвестиционни фондове и други пазарни участници. Същевременно ще се създадат предпоставки за по-ефективно използване на публичните ресурси и ограничаване на необходимостта от изцяло бюджетно финансиране на инфраструктурни проекти. Допълнително предимство на предложения вариант е въвеждането на единни стандарти за управление на риска, прозрачност и оценка на ефективността на проектите. Чрез задължителното прилагане на предварителни анализи и механизми за контрол се създават условия за по-обосновано вземане на решения относно избора на модела за реализация на публичните инвестиции. Това ще допринесе за намаляване на вероятността от неефективно разходване на публични средства, ще подобри отчетността на участниците в процеса и ще осигури по-висока степен на защита на обществения интерес. 28 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Закон за публично-частно партньорство Предложеният законопроект също така създава възможност за привличане на инвеститори, които прилагат устойчиви и иновативни практики при реализирането на инвестиционни проекти. По този начин се създават предпоставки за по-широко внедряване на съвременни технологии, енергийно ефективни решения и екологично устойчиви модели на управление на инфраструктурата и публичните услуги. Очакваният резултат е не само подобряване на качеството на публичните активи и услуги, но и по-ефективно постигане на националните и европейските цели в областта на устойчивото развитие и зеления преход. Въз основа на извършеното сравнение по отношение на ефективността, ефикасността, съгласуваността и риска препоръчителен вариант за интервенция и при двата идентифицирани проблема е Вариант 2 „Приемане на нов Закон за публично- частното партньорство“. 8. Обществени консултации Съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, провеждането на консултации със заинтересованите страни е задължителна част от извършването на цялостна предварителна оценка на въздействието и предшества обществените консултации по реда на чл. 26 от Закона за нормативните актове. Съгласно чл. 24, ал. 2 от Наредбата консултациите могат да бъдат провеждани чрез различни форми, включително срещи със заинтересованите страни, фокус групи, интервюта и други подходящи форми съобразно спецификата на проекта на нормативен акт. Предвид спецификата на законопроекта, при избора на форма за консултиране е отчетена необходимостта от структуриран диалог с компетентни и практически ангажирани участници, пряко заинтересовани от механизмите, които законопроектът ще даде възможност да се използват в ПЧП. Поради това е избран комбиниран подход за провеждане на консултациите, включващ фокус групи и целеви писмени консултации със заинтересовани страни. Избраната форма е съобразена и с установения в оценката на въздействието широк кръг заинтересовани страни. Законопроектът засяга пряко публични партньори, включително държавни органи, органи на местното самоуправление, публичноправни организации и публични предприятия, както и частни партньори – търговци и техни обединения. Същевременно нормативната уредба има отношение към финансиращи институции, работодателски и синдикални организации, професионални и бизнес организации, международни инвеститори и други институции и организации, имащи отношение към реализацията на инфраструктурни проекти. В рамките на консултационния процес са предоставени становища от широк кръг заинтересовани страни. Писмени становища бяха предоставени от национално представителните организации на работодателите – Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара, Българската търговско- промишлена палата и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България; от национално представителните организации на работниците и 29 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Закон за публично-частно партньорство служителите – Конфедерацията на независимите синдикати в България и Конфедерацията на труда „Подкрепа“; от Българската предприемаческа асоциация (BESCO) и Националното сдружение на общините в Република България. Добри практики на държавите членки бяха представени от двустранните търговски камари в страната, от български служби по търговско-икономическите въпроси в чужбина, както и на „Делойт България“ ЕООД, предвид експертизата на дружеството в областта на финансовите, одитните, данъчно-правните и консултантските услуги. В консултационния процес бяха включени и компетентни държавни институции и администрации, сред които Дирекция „Стратегическо развитие, координация и концесии“ на администрацията на Министерския съвет, Министерството на финансите, Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Постъпилите становища показват принципно положително отношение към необходимостта от приемане на самостоятелен Закон за публично-частното партньорство. В тях се подкрепя необходимостта от развитие на нормативната уредба с цел по-ефективно използване на публичните средства и привличане на частен капитал, експертиза и ноу-хау при реализацията на публични инфраструктурни проекти. Наред с общата подкрепа за целите на законопроекта заинтересованите страни идентифицират редица въпроси, които следва да бъдат прецизирани в последващия процес на разработване на законопроекта. Сред основните коментари са необходимостта от ясно определяне на приложното поле на закона и разграничаването му от режимите на обществените поръчки и концесиите; прецизиране на взаимодействието с европейската правна рамка; по-пълна регламентация на отношенията между публичния и частния партньор; ясно разпределение на институционалните компетентности; определяне на конкретни срокове за извършване на отделните процедури и предварителния контрол; както и уреждане на редица механизми, свързани с финансирането и защитата на интересите на финансиращите институции. Взети са предвид становищата на заинтересованите страни по отношение на уреждането на процедурата по ПЧП, която да регулира сключването на договори, тяхното възлагане, изпълнение и контрол. По този начин проведените консултации изпълниха не само функцията по информиране на заинтересованите страни относно необходимостта и основните параметри на предложената нормативна интервенция, но и предоставиха възможност за идентифициране и анализ на практически рискове и предложения за подобряване на законопроекта. Резултатите от консултациите ще бъдат взети предвид при разработването на нормативната рамка. Те потвърждават изводите от оценката на въздействието, че приемането на самостоятелен Закон за публично-частното партньорство представлява най-подходящият вариант за преодоляване на установените нормативни и институционални дефицити. В оценката този вариант е определен като препоръчителен по отношение и на двата идентифицирани проблема – ограничения интерес на частните инвеститори и липсата на ефективна институционална 30 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Закон за публично-частно партньорство организация за координация, методическо подпомагане и изграждане на административен капацитет. Към оценката на въздействие е приложена Справка за резултатите от проведените консултации, приетите предложения и обосновка за неприетите предложения. 9. Последваща оценка на въздействието Последваща оценка на въздействието да се извърши пет години след приемането на Закон за публично-частното партньорство. 10. Източници - Закон за нормативните актове; - Закон за обществените поръчки; - Закон за концесиите; - Наредба за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието; - Ръководство за извършване на предварителна оценка на въздействието - (РМС № 728 от 2019 г.); - Европейски експертен център за публично-частни партньорства. 11. Приложения Резюме на цялостна предварителна оценка на въздействието. Справка за резултатите от проведените консултации, приетите предложения и обосновка за неприетите предложения. 31 | Страница

ПРОЕКТ ЗАКОН ЗА ПУБЛИЧНО-ЧАСТНОТО ПАРТНЬОРСТВО ГЛАВА ПЪРВА ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Раздел I ПРЕДМЕТ, ЦЕЛИ И ПРИНЦИПИ Чл. 1. (1) Този закон определя правилата за сътрудничество между публичен партньор и частен партньор в рамките публично-частното партньорство (ПЧП). (2) Публично-частно партньорство е насочено към съвместното осъществяване на проект, в който партньорите договарят разпределяне на финансирането, задачите и рисковете между публичния и частния партньор. (3) Публично-частното партньорство се осъществява при приемане и спазване на правила от партньорите, чрез които се осигурява непрекъсваемост, достъпност и сигурност на публичните услуги и инфраструктура. (4) Този закон не се прилага за следните форми на публично-частно партньорство: 1. концесиите, които се възлагат и изпълняват при условията и по реда на Закона за концесиите, Закона за подземните богатства, Закона за водите по отношение на концесиите за минерална вода и на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие за концесиите на морски плажове; 2. обществените поръчки, които се възлагат и изпълняват при условията и по реда на Закона за обществените поръчки. Чл. 2. Целите на ПЧП са: 1. подобряване качеството на публичните услуги; 2. ефективно използване на публичните ресурси; 3. привличане на частни инвестиции и експертиза; 4. оптимално разпределение на рисковете; 5. защита на обществения интерес и фискалната устойчивост; 6. защита на публичното имущество. Чл. 3. Публично-частното партньорство се основава на принципите на: 1. равнопоставеност на публичния и частния партньор; 2. разпределение на рисковете между публичния и частния партньор в зависимост от способността им да ги управляват ефективно; 3. публичност и прозрачност на възлагането и изпълнението на договорите; 4. икономическа ефективност при осигуряване на оптимално съотношение между ползи и разходи; 5. защита на обществения интерес и качество на предоставяните услуги; 6. дългосрочност на публично-частното партньорство, необходима за устойчивото постигане на целите на проект. Раздел II ОБЕКТИ И СУБЕКТИ Чл. 4. (1) Публично-частно партньорство е дългосрочно договорно правоотношение за постигане на резултат от обществен интерес, при което се споделят рисковете, ресурсите и отговорностите между един или няколко публични партньори и един или няколко частни партньори. (2) Публично-частни партньорства са предмет на този закон, при условие, че са изпълнени едновременно следните условия: 1. целта е изпълнение на проект, свързан с компетентността или предмета на дейност на публичния партньор, предвидени в закон, договор или учредителен акт; 2. частният партньор поема оперативния риск при осъществяването на проекта; 3. финансовите средства за осъществяване на проекта, изцяло или частично се осигуряват от частния партньор. Чл. 5. Публични партньори са държавните, регионалните или местните органи, публичноправните организации, както и обединения от един или повече такива органи и/или от една или повече такива публичноправни организации и публичните предприятия. Чл. 6. Частни партньори са търговци, обединения от търговци, избрани по реда на този закон. ГЛАВА ВТОРА ИНСТИТУЦИОНАЛНА РАМКА Чл. 7. (1) Създава се Междуведомствен съвет за публично-частни партньорства към Министерския съвет, наричан по-нататък „Съвета“. (2) Съветът определя или отказва с мотивирано решение проектите за ПЧП, които се осъществяват по реда на този закон. (3) Съветът осъществява координация между компетентните държавни органи при подготовката и изпълнението на проекти за ПЧП. (3) Съставът на Съвета включва председател – заместник министър-председател и министър на икономиката, инвестициите и индустрията и членове: министъра на иновациите и дигиталната трансформация, министъра на финансите, министъра на транспорта и съобщенията, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на околната среда и водите, министъра на земеделието и храните, министъра на енергетиката, министъра на образованието и науката, министъра на културата и министъра на младежта и спорта. (4) Съветът приема правилник за организацията и дейността си. (5) Към Съвета се създава секретариат, чийто експертни и технически функции се определят в правилника по ал. 4. Секретариатът е звено в администрацията на Министерския съвет. Чл. 8. (1) В Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията се създава Специализирано звено за публично-частни партньорства, наричано по-нататък „Звеното“, с участие на представители на Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията, Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на отбраната, Министерството на околната среда и водите, Министерството на иновациите и дигиталната трансформация, Министерството на земеделието и храните, Министерството на културата, Министерството на туризма, Министерството на младежта и спорта, Българската агенция за инвестиции, Агенцията за обществени поръчки, дирекция от специализираната администрация на Министерския съвет, определена със заповед на министър-председателя и Националното сдружение на общините в Република България. (2) Звеното по ал. 1: 1. разглежда внесените проекти за ПЧП; 2. извършва предварителна проверка за пълнотата на документацията за проекта и при установени нередовности предлага на министъра на икономиката, инвестициите и индустрията да предприеме действията по чл. 9, ал. 1; 3. анализира проекта по отношение на разпределянето на риска, собствеността върху вещите и правата, държавните помощи и националната сигурност; 4. изпраща проекта на министъра на финансите за становище по чл. 10, ал. 1 незабавно след постъпването му или отстраняването на нередовностите; 5. изготвя становище с предложение за определяне или отказ относно проекта за осъществяване по реда на този закон. В случаите на отказ предлага на Съвета препращане по компетентност на орган по чл. 39, ал. 1 от Закона за концесиите (ЗК) или на възложител по Закона за обществените поръчки (ЗОП); 6. окомплектова и внася проектите за одобрение от Съвета; 7. оказва методическа помощ на публичните партньори. (3) Поименният състав на Звеното се определят със заповед на министъра на икономиката, инвестициите и индустрията по предложение на ръководителите на ведомствата и организациите по ал. 1. (4) Действията по разглеждане на проекта, изпращането му за становище от министъра на финансите, прилагане на необходимите документи и материали по преписката, а в случай на получено положително становище по чл. 10, ал. 1 - и внасянето на проекта за одобрение от Съвета, се извършва в срок до 60 дни от датата на постъпване на заявление за разглеждане на проект в Министерството на икономиката, инвестициите индустрията. Чл. 9. (1) В 14-дневен срок от постъпване на заявлението за разглеждане на проект министърът на икономиката, инвестициите и индустрията може да укаже на вносителя на проекта да отстрани нередовностите в заявлението или да представи допълнителни документи, като му предоставя 14-дневен срок за това. Указания за отстраняване на нередовности или представяне на документи могат да се дадат еднократно. (2) Срокът за произнасяне по чл. 8, ал. 4 започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите. Чл. 10. (1) Министърът на финансите изготвя становище, съдържащо оценка относно спазване на фискалните правила и ограничения по Закона за публичните финанси, по всички проекти за ПЧП, в срок до 45 дни от получаването им по чл. 8, ал. 2, т. 4. (2) При отрицателно становище на министъра на финансите, Звеното предлага на Съвета да откаже одобряването на проекта. Чл. 11. (1) За целите на прилагането на този закон Съветът и Звеното могат да изискват информация от държавни органи, общини, публични предприятия и други публичноправни организации. (2) Органите и лицата по ал. 1 са длъжни да съдействат и да предоставят поисканата информация в определен от Съвета или Звеното срок. ГЛАВА ТРЕТА ПОДГОТОВКА И ОДОБРЕНИЕ НА ПРОЕКТИ Чл. 12. В производството за избор на проект за ПЧП се осъществява преценка за целесъобразността, финансовата устойчивост и съответствието на проекта с обществения интерес. Чл. 13. (1) Производството по избор на проект за ПЧП започва по инициатива на публичен партньор. (2) Производството по ал. 1 може да започне и по предложение на потенциален частен партньор при условията на чл. 17. Чл. 14. (1) За всеки проект за ПЧП публичният партньор изготвя предварителна оценка за ефективността на осъществяването му чрез ПЧП в сравнение с ефективността на осъществяването му чрез използване единствено на публични средства. (2) При извършването на оценката по ал. 1, публичният партньор съобразява разпределението на задачите и рисковете между публичния партньор и частния партньор, прогнозните разходи и приходи за целия жизнен цикъл на проекта и времето, необходимо за неговото изпълнение. (3) Предварителната оценка по ал. 1 задължително включва анализ на икономическата обоснованост на проекта, който съдържа оценка за икономическата ефективност, качество на услугата и разпределение на риска в предложения проект на ПЧП в сравнение с други възможни форми на реализиране. (4) Анализът по ал. 3 включва: 1. разходите за жизнения цикъл на проекта; 2. очакваните ползи; 3. разпределението на рисковете; 4. отражение върху държавния бюджет; 5. социално-икономическите ефекти; 6. сравнителен модел при осъществяване на проекта чрез използване единствено на публични средства. Чл. 15. (1) Сравнителният модел по чл. 14, ал. 4, т. 6 съдържа прогнозна оценка на разходите, рисковете, необходимия период и резултатите в случай на осъществяване на проекта изцяло чрез публични средства. (2) Сравнителният модел се изготвя съгласно методика, определена в правилник за прилагане на закона. Чл. 16. (1) Публичният партньор изготвя мотивирано предложение за проект за ПЧП, което внася със заявление до Съвета. Заявлението се внася в Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията. (2) Предложението по ал. 1 съдържа описание на проекта, предварителната оценка за ефективността на проекта по чл. 14, ал. 1 и правен анализ на собствеността върху вещите и правата. (3) При подаване на заявлението публичният партньор декларира изрично, че проектът няма да се реализира по реда на ЗОП или ЗК. (4) Предложението на публичния партньор се придружава от становище за съответствие с правилата за държавните помощи. Чл. 17. (1) Потенциален частен партньор може да подаде предложение за проект за ПЧП чрез внасяне на заявление в Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията за разглеждане от Звеното. (2) Предложението по ал. 1 съдържа най-малко: 1. описание на проекта; 2. предварителен финансов модел; 3. правен анализ на собствеността върху вещите и правата; 4. предложение за разпределение на рисковете; 5. информацията по чл. 14, ал. 4, т. 1, 2, 3 и 5. (3) Внасянето на предложение от потенциалния частен партньор не поражда право на възлагане, предимство или други изключителни права за вносителя. Чл. 18. Звеното внася проекта за ПЧП за одобрение от Съвета, като прилага становището на министъра на финансите по реда на чл. 10, ал. 1 и становището по чл. 8, ал. 2, т. 5. Чл. 19. Проектът се определя за осъществяване чрез ПЧП по реда на този закон когато: 1. е насочен към постигане на резултат от обществен интерес; 2. е в съответствие с национални, регионални или секторни стратегии в съответния отрасъл, ако такива са приети; 3. осигурява по-добра икономическа и финансова ефективност спрямо алтернативни модели, насочени към задоволяване на същия обществен интерес; 4. е в съответствие с правилата за държавните помощи; 5. не са налице пречки съгласно становището на министъра на финансите по чл. 9, ал. 3; 6. не създава риск за националната сигурност. Чл. 20. Проектът не се определя за осъществяване чрез ПЧП по реда на този закон, когато: 1. не са налице условията по чл. 19, или 2. проектът ще се осъществява по реда на ЗК или на ЗОП. Чл. 21. (1) Решението по чл. 7, ал. 2 се приема с мнозинство от 2/3 от общия брой от членовете на Съвета и се мотивира. (2) Съветът уведомява заявителя за постановеното решение. Чл. 22. (1) Решението на Съвета по чл. 7, ал. 2 може да бъде обжалвано по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (2) Обжалването не спира изпълнението на решението по чл. 7, ал. 2. Чл. 23. (1) Въз основа на влязлото в сила решение на Съвета по чл. 7, ал. 2, публичният партньор, внесъл заявлението: 1. открива процедурата за избор на частен партньор по реда на този закон; 2. подготвя документацията, свързана с процедурата за възлагане на договора за ПЧП. (2) Условията и редът за провеждане и видовете процедури за възлагане на изпълнението на договори за ПЧП и необходимото съдържание на тръжната документация се уреждат в правилника по чл. 15, ал. 2. Чл. 24. (1) В случай, че производството е започнало по искане на лице по реда на чл. 13, ал. 2, но Съветът установи, че предвид естеството на предложения проект, исканото ПЧП следва да се осъществи по реда на Закона за обществените поръчки или по реда на Закона за концесиите, с решението си Съветът отказва да определи проекта като ПЧП по реда на този закон. (2) В случаите по ал. 1 Съветът изпраща предложението за разглеждане от компетентния орган по ЗОП или ЗК заедно с препис от постановеното решение за отказ за определяне на проекта за ПЧП по реда на този закон. ГЛАВА ЧЕТВЪРТА ИЗБОР НА ЧАСТЕН ПАРТНЬОР Чл. 25. Изборът на частен партньор се извършва по начин, гарантиращ запазването на принципите на равнопоставеност и недопускане на дискриминация, свободна конкуренция, пропорционалност, публичност и прозрачност. Чл. 26. (1) Процедурата за определяне на частен партньор се открива с решение на публичния партньор, след одобрение от Министерския съвет, съответно от общинския съвет. (2) С решението за откриване на процедурата се одобряват обявление за откриване на процедурата и документация за избор на частен партньор за осъществяване на ПЧП. (3) Публичният партньор публикува на своята официална интернет страница информация за проекта, определен за ПЧП и обявление за започване на процедура за избор на частен партньор. Чл. 27. (1) Процедурата за избор на частен партньор приключва с мотивирано решение, което се издава от публичния партньор. (2) С решението за избор на частен партньор се конкретизират техническите и функционалните изисквания, финансово-икономическите изисквания и правните изисквания в съответствие с офертата на участника, избран за частен партньор, и се определя срок за сключване на договор за ПЧП. Чл. 28. Условията и редът за провеждане на процедурата за избор на частен партньор се определят с правилника по чл. 15, ал. 2. ГЛАВА ПЕТА ДОГОВОР ЗА ПУБЛИЧНО-ЧАСТНО ПАРТНЬОРСТВО. ПРОЕКТНО ДРУЖЕСТВО Раздел I Общи разпоредби Чл. 29. (1) Договорът за ПЧП е договор със срок не по-кратък от 10 години и не по- дълъг от 35 години, с който публичният партньор и частният партньор уреждат условията за съвместно изпълнение на проект за ПЧП. (2) Случаите, в които срокът на договора по ал. 1 може да бъде изменен се определят в правилника по чл. 15, ал. 2. Чл. 30. (1) Договорът за ПЧП се сключва в съответствие с офертата на участника, избран за частен партньор. (2) Договорът за ПЧП се сключва в писмена форма и съдържа: 1. страните по договора; 2. предмета на договора: а) описание на проекта; б) обхват на дейностите, които се извършват в рамките на проекта за ПЧП; в) показатели за резултат и качество. 3. влизането в сила и срока на договора: а) общ срок на договора; б) етапи на изпълнение, ако изпълнението предвижда; в) условия за удължаване на срока. 4. правата и задълженията на страните, условията и срокове за тяхното изпълнение: а) задължения на публичния партньор; б) задължения на частния партньор; в) ограничения за подизпълнение и прехвърляне на права и/или задължения. 5. финансовия модел и възнагражденията: а) размера и източниците на финансиране от страна на частния партньор; б) размера, сроковете и начина на плащане; в) клауза за индексация 6. разпределението на рисковете между страните. 7. условия и ред за извършване на отчетност и контрол за изпълнение на задълженията на частния партньор: а) механизмите за текущ контрол; б) отчетност; в) гаранции за изпълнение на договора, отговорност при неизпълнение. 8. условията и реда за изменение на договора: а) допустими изменения; б) ред за изменение; в) защита на обществения интерес. 9. реда за прекратяване на договора: а) основания за прекратяване; б) последици от прекратяването; в) обезщетения. 10. управлението при извънредни обстоятелства и непреодолима сила; 11. разрешаването на спорове: а) приложимо право; б) компетентен съд. 12. условията и реда за предаване на обекта след прекратяване или изтичане на срока на договора, в случаите когато е приложимо; 13. условията за встъпване в и упражняване на права на кредиторите при неизпълнение на частния партньор; 14. условията и реда за застраховане на обекта, с който се извършва дейността от обществен интерес, и на обектите, предоставени за извършване на допълнителна стопанска дейност и/или предоставяне на допълнителни услуги извън дейността от обществен интерес; 15. механизми за възстановяване на околната среда при нанесени екологични вреди. Чл. 31. При съобразяване на икономическия баланс на договора за ПЧП, страните уговарят режим и срок за упражняване на правата върху вещите и други материални права, придобити или възникнали по време на изпълнението на проекта и във връзка с неговото осъществяване. Чл. 32. (1) При изпълнение на договора за ПЧП се осъществява одит на частния партньор по ред, определен в правилника по чл. 15, ал. 2. (2) Страните по договора за ПЧП са длъжни да осигурят водене и съхраняване на документацията и защита на информацията във връзка с изпълнението на договора. (3) Частният партньор осигурява публичност за изпълнението на договора за ПЧП. Чл. 33. При прекратяване на договора за ПЧП частният партньор предава на публичния партньор вещите и правата, предоставени от публичния партньор, придобити или възникнали при изпълнението на проекта, при условия предвидени в договора. Раздел II Изменение и прекратяване на договора. Правоприемство. Чл. 34. (1) Договорът за публично-частно партньорство може да бъде изменян само на основанията, предвидени в него, както и в този закон. (2) Не се допуска изменение на договора, което: 1. променя съществено характера на проекта и/или ПЧП; 2. нарушава принципите на конкуренцията; 3. води до необосновано икономическо предимство за частния партньор; 4. води до промяна на икономическия баланс по договора. 5. заобикаля правилата на този закон. (3) Изменение на договора за ПЧП чрез замяна на частния партньор не се допуска, освен при преобразуване с промяна на правната форма или преобразуване с универсално правоприемство. Чл. 35. (1) При преобразуване с промяна на правната форма или преобразуване с универсално правоприемство при частния партньор в срок до три месеца от вписване на преобразуването в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел правоприемникът на частния партньор подписва допълнително споразумение към договора за ПЧП за оставащия срок на договора. (2) С допълнителното споразумение към договора за ПЧП по ал. 1 не могат да се променят условията, правата и задълженията по договора. Чл. 36. (1) При настъпване на непредвидени обстоятелства, извън контрола на страните, които съществено нарушават първоначално договорения икономически баланс, страните са задължени да договорят неговото възстановяване. (2) Искането се отправя към другата страна с мотивирано предложение въз основа на нов комплексен анализ на обстоятелствата, довели до нарушаване на икономическия баланс. (3) Възстановяването на икономическия баланс се извършва по начин, който: 1. е пропорционален на настъпилите последици; 2. е съвместим с приложимия специален закон. (4) Възстановяването на икономическия баланс не може да води до промяна на основния предмет, характера или икономическата същност на договора. (5) С мотивираното предложение се обосновава изменение или допълнение на договора относно: 1. техническите параметри и/или вида и обема на извършваните от частния партньор дейности от обществен интерес; 2. срока на договора; 3. условията и реда за финансиране от частния партньор и/или за предоставяне на финансова подкрепа от публичния партньор; 4. други условия, определени с обявлението. (6) В случаите по ал. 5, т. 2 срокът може да се намали или удължи с не повече от една трета от първоначално договорения срок. (7) Измененията и допълненията на договора за ПЧП се извършват с допълнително споразумение. Чл. 37. Икономическият баланс може да бъде нарушен и когато: 1. в резултат на промени в законодателството или с акт на регулаторен орган са се променили условията за финансиране, строителство, управление или поддържане на обекта, с който се извършва дейността от обществен интерес, и/или условията за предоставяне на услугата от обществен интерес; 2. в резултат на непреодолима сила се преустановят дейности по договора; 3. погине целият или част от обекта, с който се извършва дейността от обществен интерес, или настъпи обективна невъзможност за ползването му по предназначение, освен в случаите, когато погиването или обективната невъзможност се дължи на виновно действие или бездействие на частния партньор; 4. възникне опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за околната среда, за човешкото здраве, за защитените територии, зони и обекти и за обществения ред. Чл. 38. (1) Договорът за ПЧП се прекратява с изтичането на срока. (2) В случаите по ал. 1 публичният партньор няма задължение да прави изравнителни плащания или други компенсации за достигане на определената норма на възвръщаемост на частния партньор. Чл. 39. Договорът за ПЧП може да бъде прекратен едностранно или по взаимно съгласие на страните в случаите по чл. 37, когато икономическият баланс не може да бъде възстановен по реда на чл. 36. Чл. 40. (1) При неизпълнение на договора за ПЧП изправната страна може да го прекрати, след като даде на другата страна подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за прекратен. Предупреждението се прави писмено по ред и в срокове, определени в договора. (2) Публичният партньор може да прекрати договора, без да даде срок за изпълнение, при съществено неизпълнение от частния партньор на основни задължения, определени с договора. Чл. 41. При предсрочно прекратяване на договора за ПЧП частният партньор е длъжен да изпълнява задълженията си до поемането им от посочено от публичния партньор лице, но не повече от 6 месеца. Чл. 42 (1) При прекратяване на договора за ПЧП се извършва окончателно уреждане на отношенията между публичния и частния партньор. (2) В случаите по ал. 1 се прилагат разпоредбите на чл. 33 относно предаването на вещите и правата. (3) При прекратяване на договора за ПЧП публичният партньор е длъжен да приеме план за непрекъсваемост на услугата, включително чрез заместващ/временен партньор. Раздел III Проектно дружество Чл. 43. (1) Договорът за ПЧП може да се сключи с проектно дружество, което се учредява за тази цел във формата на капиталово търговско дружество. (2) Възможността за осъществяване на ПЧП чрез сключване на договор с проектно дружество се определя от публичния партньор в документацията за избор на частен партньор или по предложение на икономически оператор или група оператори, участващи в процедурата по избор. Чл. 44. (1) Проектното дружество не може да извършва дейности, които не са свързани с изпълнението на договора за ПЧП. (2) При нарушаване на забрана по ал. 1 публичният партньор има право да прекрати договора за ПЧП. Раздел IV Институционално публично-частно партньорство Чл. 45. (1) Институционално публично-частно партньорство е форма на ПЧП, при която публичен партньор и един или повече частни партньори участват съвместно в търговско дружество, създадено за осъществяване на проект по този закон, наричано по-нататък „предприятие за ПЧП“. (2) Предприятието за ПЧП е капиталово дружество, което се учредява и осъществява дейността си при условията и по реда на Търговския закон. (3) Предприятието за ПЧП се учредява и осъществява дейност единствено за изпълнение на проекта за публично-частно партньорство. Чл. 46. (1) В институционално ПЧП могат да участват: 1. държавата; 2. общините; 3. публичните предприятия; 4. частни партньори. (2) Частният партньор се избира по реда на глава четвърта. (3) Участието на държавата и общините в предприятие за ПЧП се определя в документацията за избор на частен партньор. Чл. 47. (1) Публичните предприятия могат да участват в предприятия за ПЧП чрез парични и/или непарични вноски в капитала им. (2) Държавата и общините могат да участват в капитала на предприятията за ПЧП чрез парични и/или непарични вноски в капитала им, необходимо за изпълнение на проекта. (3) Участието на публичния партньор по ал. 1 и 2 се определя с решение на Министерския съвет, съответно на общинския съвет, при спазване правилата за държавните помощи. Чл. 48. (1) Имуществото, предоставено като непарична вноска от държавата, общините и публичните предприятия, се използва единствено за изпълнение на проекта за ПЧП. (2) Не се допуска промяна на предназначението на недвижимо имуществото по ал. 1 без решение на органа, одобрил участието на публичния партньор. Чл. 49. Предприятието за ПЧП не може да извършва разпоредителни сделки и да учредява обезпечения върху недвижимите имоти, внесени в капитала от публичния партньор. Чл. 50. (1) Управлението на предприятието за ПЧП се осъществява при спазване принципите на прозрачност, отчетност и защита на обществения интерес. (2) Публичният съдружник, независимо от дела му в капитала, има блокираща квота при вземането на следните решения: 1. изменение на устава или на дружествения договор; 2. увеличаване и намаляване на капитала; 3. сключване на сделките по чл. 236, ал. 2 от Търговския закон; 4. извършване на разпоредителни сделки с имущество - предмет на непарична вноска на публичния партньор; 5. преобразуване и прекратяване на дружеството 6. поемане на задължения над размера, определен в устава или дружествения договор. (3) Частният партньор няма право да изкупи дела на публичния партньор в капитала на предприятието за ПЧП. Чл. 51. Частният партньор няма право да прехвърля своите акции или дружествени дялове без предварително писмено съгласие на публичния партньор. Чл. 52. (1) При прекратяване на предприятието за ПЧП публичният партньор има право на предимство пред трети лица, да придобие недвижим имот по пазарни цени в случаите, когато това е необходимо за осигуряване непрекъснатостта на обществената услуга. (2) В случая по ал. 1, предприятието за ПЧП може да извърши разпоредителна сделка по ал. 1 или части от него на трето лице само след като го предложи за изкупуване на публичния партньор и представи на нотариус писмен отказ. В отказа се посочват условията, при които е било предложено изкупуването. Чл. 53. Предприятието за ПЧП подлежи на одит и контрол от компетентните държавни органи съобразно тяхната компетентност. ГЛАВА ШЕСТА ПРОЕКТНО ФИНАНСИРАНЕ И КОНТРОЛ Раздел I Източници на финансиране Чл. 54. (1) Финансирането на проектите за ПЧП се осъществява при спазване на принципите на фискална устойчивост, прозрачност и защита на обществения интерес. (2) Проектите за ПЧП могат да се финансират чрез: 1. средства на частния партньор; 2. плащания от публичния партньор, включително под формата на плащания за наличност; 3. приходи от ползватели; 4. средства от европейски фондове и други международни финансови инструменти; 5. комбинирани модели на финансиране. (3) Финансирането на проектите за ПЧП се структурира по начин, който не води до заобикаляне на бюджетната дисциплина или до създаване на скрити публични задължения. (4) Не се допуска чрез договор за ПЧП да се заобикалят ограниченията относно поемането на многогодишни ангажименти, държавен дълг, държавни гаранции или други ограничения, установени със закон. Чл. 55. (1) Финансирането на проекти за ПЧП може да се извършва изцяло или частично на принципа на проектното финансиране. (2) При ПЧП, изпълнявано чрез проектно финансиране, вземанията на кредиторите за обслужване на дълга и възвръщаемостта на капитала на инвеститорите се изплащат за сметка на приходите от експлоатацията на обекта на партньорството. Чл. 56. (1) Плащанията от публичния партньор се извършват само в рамките на финансовия модел на договора и при постигане на предварително определени критерии за изпълнение и качество. (2) Плащанията могат да бъдат намалявани или спирани при неизпълнение съгласно условията на договора. (3) Плащанията от публичния партньор не се дължат за периоди, през които услугата не е предоставяна или показателите за наличност и качество не са постигнати. (4) Методиката за определяне на плащанията и корекциите при неизпълнение се включва в договора и се публикува в публичния регистър по чл. 68, ал. 1, освен в случаите по чл. 68, ал. 4. Чл. 57. (1) Финансирането на проектното дружество се осигурява чрез комбинация от собствен капитал, подчинен дълг и привлечен капитал, съгласно съотношението, заложено в договора за ПЧП. (2) Собственият капитал и подчиненият дълг се осигуряват от акционерите/съдружниците в проектното дружество и не могат да бъдат намалявани или изтегляни без съгласието на публичния партньор и кредиторите преди пълното погасяване на привлечения капитал. (3) Привлеченият капитал за проектно финансиране може да се осигурява чрез: 1. банкови кредити от местни и чуждестранни финансови институции; 2. финансиране от международни финансови организации; 3. емитиране на корпоративни или проектни облигации при условията на Закона за публичното предлагане на ценни книжа; 4. безвъзмездна финансова помощ от фондовете на Европейския съюз или националния бюджет, когато това е съвместимо с правилата за държавните помощи. Чл. 58. (1) Проектното дружество има право да рефинансира съществуващия привлечен капитал, когато това води до подобряване на финансовите условия на проекта, намаляване на общите разходи за обслужване на дълга или оптимизиране на профила на риска. (2) Рефинансирането по ал. 1 се извършва след предварително писмено одобрение от публичния партньор, при условие че финансовите ползи от него се споделят между публичния партньор и проектното дружество съгласно съотношението, определено в договора за ПЧП, въз основа на представен от проектното дружество актуализиран финансов модел и сравнителен анализ. (3) Публичният партньор се произнася в срок до 14 дни от подаване на искането. (4) Одобрението по ал. 2 не се изисква, ако рефинансирането е било изрично предвидено с конкретни параметри в първоначалния финансов модел към договора за ПЧП. (5) Рефинансирането не може да води до увеличаване на финансовите задължения или рисковете за публичния партньор, нито до намаляване на заложените технически и експлоатационни стандарти на обекта на ПЧП. (6) Когато рефинансирането води до повишаване на финансовата възвръщаемост на собствения капитал на частния партньор над нивата, договорени в първоначалния финансов модел, реализираната финансова полза се споделя между публичния и частния партньор. (7) Съотношението на споделяне по ал. 6 се определя в договора за ПЧП. (8) Делът на публичния партньор от ползата при рефинансиране може да бъде получен чрез: 1. намаляване на тарифите/таксите за крайните потребители; 2. ако не е налице възможност за изпълнение на т. 1 – намаляване на бъдещите регулярни плащания за наличност, дължими от публичния партньор; 3. ако не е налице възможност за изпълнение на т. 1 и 2 –допълнителни инвестиции в обекта на ПЧП за сметка на проектното дружество; 4. ако не е налице възможност за изпълнение на т. 1, 2 и 3 - еднократно плащане от проектното дружество към бюджета на публичния партньор; Чл. 59. (1) Публичният партньор може да сключва преки споразумения с финансиращите институции, осигуряващи дългово финансиране за проекта, и с проектното дружество. (2) Прякото споразумение по ал. 1 има за цел да защити приемствеността на публичната услуга и да обезпечи правата на финансиращите институции при неизпълнение от страна на проектното дружество. (3) Прякото споразумение задължително съдържа следните клаузи: 1. задължение на публичния партньор да информира писмено финансиращите институции преди прекратяване на договора за ПЧП; 2. гратисен период, в който финансиращите институции могат да отстранят нарушенията на проектното дружество; 3. правото на финансиращите институции да заменят проектното дружество с упълномощен управител или нов частен партньор. 4. реда за превеждане на компенсации при предсрочно прекратяване директно към заложените сметки на кредиторите. (4) Прякото споразумение се одобрява от Министерския съвет или от съответния общински съвет едновременно с проекта на договор за ПЧП. (5) Разпоредбите на прякото споразумение не могат да увеличават максималния размер на финансовите ангажименти на публичния партньор, заложени в договора за ПЧП. Чл. 60. За обезпечаване на вземанията на финансиращите институции, проектното дружество може да учредява следните обезпечения в полза на кредиторите: 1. залог върху търговското предприятие на проектното дружество или върху отделни негови елементи по реда на Закона за особените залози; 2. залог върху всички акции или дялове от капитала на проектното дружество; 3. залог върху вземанията на проектното дружество, произтичащи от договора за ПЧП. Чл. 61. (1) Публичният партньор няма право да прехвърля свои права и задължения по договора за ПЧП или да обременява с тежести обекта на ПЧП по начин, който застрашава интересите на кредиторите, без тяхното изрично писмено съгласие. (2) При прекратяване на договора за ПЧП преди изтичане на срока му, публичният партньор дължи обезщетение, съобразно основанието за прекратяване, договореното разпределение на рисковете и остатъчната стойност на проекта като обезщетението не може да включва задължение на частния партньор към финансиращи институции, които не са поети или гарантирани от публичния партньор по силата на договора и приложимото законодателство. (3) Правилото по ал. 2 не се прилага ако прекратяването е по вина на частния партньор и кредиторите са отказали да упражнят правото си на заместване. Чл. 62. (1) С цел осигуряване на непрекъснатост на предоставянето на обществената услуга и опазване на публичния интерес, финансиращите институции имат право временно да встъпят в правата и задълженията на частния партньор (проектното дружество) по договора за ПЧП. (2) Правата по ал. 1 се упражняват при: 1. настъпване на събитие на неизпълнение по договора за ПЧП, което дава право на публичния партньор да го прекрати едностранно; 2. настъпване на събитие на неизпълнение по договорите за финансиране (кредитните споразумения); 3. откриване на производство по несъстоятелност за проектното дружество. (3) Условията и редът за упражняване на правото на временно встъпване се уреждат в тристранно споразумение между публичния партньор, частния партньор и финансиращите институции (или техен представител). (4) Тристранното споразумение по ал. 3 се сключва едновременно с договора за ПЧП или допълнително, след одобрение от Министерския съвет или от съответния общински съвет. Чл. 63. (1) В случаите по чл. 62, ал. 2, т. 1 публичният партньор е длъжен да изпрати писмено предизвестие до финансиращите институции, преди да предприеме действия по прекратяване на договора за ПЧП поради неизпълнение. (2) Предизвестието по ал. 1 съдържа подробно описание на неизпълнението и определя срок, в който финансиращите институции могат да: 1. поискат от частния партньор да отстрани неизпълнението; 2. задействат процедурата по временно встъпване. Чл. 64. (1) Финансиращите институции упражняват правото си на временно встъпване чрез писмено уведомление до публичния партньор, в което посочват: 1. решението си за временно встъпване; 2. лицето, което ще изпълнява функциите на частния партньор. (2) Публичният партньор може да откаже да одобри заместващия партньор само по съображения за националната сигурност, обществения ред или ако заместващият партньор не отговаря на условията за участие в ПЧП, на които е отговарял частният партньор. Отказът се мотивира. Чл. 65. Временното встъпване се прекратява в следните случаи: 1. с пълното отстраняване на нарушенията и възстановяване на нормалното изпълнение на проекта от първоначалния частен партньор; 2. с окончателното заместване на частния партньор с нов частен партньор по реда на чл. 63; 3. при невъзможност на заместващият партньор да се справи с управлението на проекта, като в този случай публичният партньор възстановява правото си да прекрати договора за ПЧП. Чл. 66. (1) Финансиращите институции имат право, със съгласието на публичния партньор, окончателно да прехвърлят договора за ПЧП на трето лице. (2) Новият частен партньор трябва да отговаря на критериите за подбор, определени в първоначалната процедура за възлагане на ПЧП. Раздел II Контрол върху изпълнението на договорите за ПЧП. Регистър на проектите за ПЧП Чл. 67. (1) По време на изпълнението на договора за ПЧП публичният партньор упражнява текущ контрол върху изпълнението на проекта от страна на частния партньор, чрез: 1. проследяване на заложените показателите за изпълнение съгласно сключения договор; 2. одит и отчетност; 3. планови и извънредни проверки за изпълнение на договорните задължения. (2) В случай че при осъществяването на контрола по ал. 1 се установи, че обекта, използван от частния партньор за реализация на проекта, е в техническо състояние, което сочи за неправилното му използване, публичният партньор приканва частния партньор да предприеме съответните мерки за привеждането на обекта в надлежно техническо състояние. Договорът за ПЧП определя последствията от не приемането на мерки, имащи за цел привеждането на актива в надлежно техническо състояние. (3) Частният партньор е длъжен да докладва текущо на публичния партньор за състоянието на изпълнението на проекта и за техническото състояние на актива, използван от частния партньор за изпълнението на проекта. Правилата, редът и честотата на докладването се определят в договора за ПЧП. (4) Контролът по ал. 1 не може да води до поемане на оперативното управление от публичния партньор. (5) Публичният партньор ежегодно изготвя доклад за изпълнението на проекта, който се публикува в публичния регистър по чл. 68, ал. 1. Докладът съдържа най-малко данни за: 1. общия размер на договорените плащания от публичния партньор; 2. максималния размер на плащанията; 3. годишния профил на плащанията; 4. условните задължения; 5. предоставените гаранции; 6. механизмите за индексация; 7. размера на компенсациите при прекратяване; 8. съществените изменения на финансовия модел; 9. рефинансиранията; 10. поетите задължения от публични предприятия; 11. информация за извършените действия от частния партньор. Чл. 68. (1) Създава се публичен регистър като електронна база данни за проектите за ПЧП по този закон. (2) В регистъра по ал. 1 се вписват следните данни: 1. решенията за одобряване на проектите за ПЧП; 2. информация за сключените договори и всички анекси; 3. годишните доклади по чл. 67, ал. 5 и всички доклади от проверки, одити и др.; 4. информация за прекратяване на договорите за ПЧП. (3) За проектите за ПЧП в регистъра по ал. 1 не се публикува информация, представляваща класифицирана информация, търговска тайна или друга защитена от закона информация. (4) Регистърът се поддържа от Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията. Чл. 69. (1) Лицата, участващи в подготовката, оценяването, възлагането, контрола и изпълнението на проекти за ПЧП, са длъжни да декларират липсата на конфликт на интереси. (2) При възникване на конфликт на интереси съответното лице е длъжно незабавно да се отведе от участие в съответната дейност. (3) Декларациите по ал. 1 се съхраняват от съответния публичен партньор за срока на договора за ПЧП. Чл. 70. За целите на отчетността и статистиката на публичните финанси, министърът на финансите може да изисква от страните по договора за ПЧП да представят отчети и друга информация, като определи съдържанието, формата и срока за представяне. Чл. 71. Сметната палата и органите на Агенцията за държавна финансова инспекция извършват последващия външен контрол по изпълнение на този закон в рамките на своите правомощия. ГЛАВА СЕДМА УЧАСТИЕ НА ЧУЖДЕСТРАННИ ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА Чл. 72. (1) В процедурите за ПЧП и като частни партньори по договори за ПЧП могат да участват чуждестранни юридически лица, както и обединения с участие на такива лица, при условията на равнопоставеност, прозрачност и недискриминация. (2) Чуждестранните юридически лица имат същите права и задължения като местните юридически лица, освен ако в закон или в правото на Европейския съюз е предвидено друго. (3) Публичният партньор може да изиска, когато това е обосновано с предмета, сложността или рисковия профил на проекта, частният партньор да учреди проектно дружество на територията на Република България след избора му. (4) Не се допуска въвеждането на изисквания или условия, които водят до пряка или непряка дискриминация на чуждестранни юридически лица. (5) Участието на чуждестранни инвеститори се осъществява при спазване на приложимото национално законодателство и правото на Европейския съюз относно скрининга на преките чуждестранни инвестиции. Чл. 73. (1) Когато проектът за ПЧП попада в приложното поле на законодателството относно скрининга на преките чуждестранни инвестиции, участието на чуждестранния инвеститор се допуска след провеждане на съответната процедура. (2) До приключване на процедурата по ал. 1 не може да бъде сключен договор за ПЧП или да бъде учредено смесено предприятие по този закон. (3) При отрицателно решение на компетентния орган по скрининг участието на чуждестранния инвеститор не се допуска. ГЛАВА ОСМА РАЗРЕШАВАНЕ НА СПОРОВЕ И ОБЖАЛВАНЕ Чл. 74. Договорът за ПЧП не може да предвижда използване на медиация или друг способ за извънсъдебно уреждане на спорове. Чл. 75. Всяко решение по процедура за избор на частен партньор подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 76. Спорове за сключване, изпълнение, прекратяване, действителност и тълкуване на договорите за ПЧП се решават от националния съд по реда на Глава тридесет и втора „Производство по търговски спорове“ на Гражданския процесуален кодекс. ГЛАВА ДЕВЕТА АДМИНИСТРАТИВНО-НАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Чл. 77. (1) Кмет на община или ръководител на публичноправна организация или публично предприятие, който сключи договор за проект с обществен интерес, съгласно § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на закона в нарушение на този закон, се наказва с глоба от 2 500 до 5 000 евро, ако деянието не съставлява престъпление. (2) Министър, който сключи договор за проект с обществен интерес, съгласно § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на закона в нарушение на този закон, се наказва с глоба от 5 000 до 10 000 евро, ако деянието не съставлява престъпление. (3) Глобата по ал. 1 и ал. 2 се налага и на лицето, подписало договора от страна на частния партньор. Чл. 78. За нарушение по чл. 26, ал. 3 виновното лице се наказва с глоба 1 000 до 3 000 евро. Чл. 79. (1) Актовете за установяване на нарушения по този закон, констатирани от органи на Сметната палата, се съставят от длъжностни лица, оправомощени от председателя на Сметната палата, в срок 6 месеца от откриване на нарушителя, но не по-късно от три години от извършването им. (2) Наказателните постановления се издават от председателя на Сметната палата или от оправомощени от него длъжностни лица. Чл. 80. (1) Актовете за установяване на нарушения по този закон, констатирани от органи на Агенцията за държавна финансова инспекция, се съставят от длъжностни лица на Агенцията за държавна финансова инспекция в срок 6 месеца от откриване на нарушителя, но не по-късно от три години от извършването им. (2) Наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от оправомощени от него длъжностни лица. Чл. 81. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на този закон: 1. „Проект с обществен интерес” е стратегическа инициатива със съществен инвестиционен обем и дългосрочен времеви хоризонт, обхващащ фазите на планиране, реализация и експлоатация. Неговата основна цел е осигуряването на общодостъпни ползи за обществото и постигането на дългосрочна устойчивост. 2. „Жизнен цикъл на проекта“ включва всички етапи от подготовката, проектирането, финансирането, изграждането, експлоатацията, поддръжката и прекратяването на проекта. 3. „Икономически баланс на договора“ е съотношението между поетите рискове, задължения, разходи и очаквани приходи на страните към момента на сключване на договора. 4. „Собствен капитал“ са средствата, които акционерите или съдружниците инвестират директно в проектното дружество срещу получаване на дял или акции. 5. „Подчинен дълг“ е заем, предоставен на проектното дружество от самите негови акционери/съдружници. 6. „Привлечен капитал“ е външното финансиране, осигурено от трети страни (кредитори), което проектното дружество е длъжно да върне при определен срок и лихва. ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 2. В 6-месечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема правилника по чл. 15, ал. 2.