Проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс

Проект! ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО- ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС (oбн., ДВ, бр. 86 от 2005 г.; изм., бр. 46 и 109 от 2007 г., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 12, 27, 32 и 33 от 2009 г., бр. 15, 32 и 101 от 2010 г., бр. 13, 33, 60, 61 и 93 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм., бр. 19, 20, 25 и 60 от 2012 г., бр. 17, 52, 70 и 71 от 2013 г., бр. 21 от 2014 г., бр. 14, 24, 41, 42, 60, 74 и 79 от 2015 г., бр. 32, 39, 62, 81 и 95 от 2016 г., бр. 13, 63 и 101 от 2017 г., бр. 7 и 44 от 2018 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2018 г. – бр. 87 от 2018 г.; изм., бр. 96 от 2018 г., бр. 7, 16 и 83 от 2019 г., бр. 98, 103 и 110 от 2020 г., бр. 9, 16 и 20 от 2021 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 41 от 2021 г.; изм., бр. 80 от 2021 г.; Решение № 13 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 85 от 2021 г.; изм., бр. 32 и 62 от 2022 г., бр. 48, 69, 84 и 86 от 2023 г., бр. 18, 36 и 39 от 2024 г., бр. 61, 65 и 97 от 2025 г. и бр. 16, 32, 51 и 59 от 2026 г.) § 1. В чл. 159а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думата „умишлени“ се заличава. 2. Създава се ал. 7: „(7) Алинеи 1 – 6 не се прилагат в случаите, когато данните по ал. 1, т. 1, 3 и 5 се изискват само с цел установяването на самоличността на потребителя и не са свързани с осъществяването на повиквания или предаването на съобщения, като тази цел задължително се посочва в искането.“ § 2. Създават се чл. 159б – чл. 159д: „Предоставяне на данни за регистрация на домейн и данни за абоната от доставчик в друга държава Чл. 159б. (1) Органите на досъдебното производство или съдът могат да поискат от доставчик на услуги на информационното общество, който се намира на територията на друга държава, да им предостави данни за регистрация на домейн, ако това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна. (2) Наблюдаващият прокурор в досъдебното производство и съдът в съдебното производство могат да поискат от предприятие по смисъла на чл. 159а, ал. 1 или доставчик на услуги на информационното общество, които се намират на територията на друга държава, да им предоставят данни за абоната на компютърно-информационна услуга, ако това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна. 1 Искане към друга държава за предоставяне на данни за абоната или за трафика Чл. 159в. (1) Когато това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна, съдът в съдебното производство или наблюдаващият прокурор в досъдебното производство изпраща искане за предоставяне на данни за абоната на компютърно-информационна услуга до компетентния орган на другата държава. (2) За данни за трафика искането се изпраща от съда в съдебното производство или от наблюдаващия прокурор в досъдебното производство въз основа на мотивирано разпореждане на съдия от съответния първоинстанционен съд, издадено по реда на чл. 159а, ал. 2 – 5. Предоставяне на данни за абоната или за трафика на друга държава по нейно искане Чл. 159г. (1) Данни за абоната на компютърно-информационна услуга се предоставят на компетентен орган на друга държава по негово искане, ако това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна. (2) Предоставянето на данни за трафика се осъществява въз основа на мотивирано разпореждане на председателя на окръжния съд по седалището на предприятието по чл. 159а, ал. 1 или на доставчика на услуги на информационното общество или от оправомощен от него съдия, издадено по реда на чл. 159а, ал. 2 – 5, по искане на съответната окръжна прокуратура. (3) Когато искането се отнася до дейността на предприятия и доставчици по ал. 2, чиито седалища се намират в районите на повече от един окръжен съд, мотивираното разпореждане се издава от председателя на Софийския градски съд или от оправомощен от него съдия по искане на Софийската градска прокуратура. Уведомяване на засегнатото лице Чл. 159д. (1) Съдът в съдебното производство и наблюдаващият прокурор в досъдебното производство уведомяват лицето, за което са изискани данни по реда на чл. 159а, за осъществения достъп, когато това няма да затрудни провеждането на наказателното производство. (2) Когато лицето, за което са изискани данните, пребивава на територията на Република България, ал. 1 се прилага и: 1. в случаите по чл. 159в, ал. 2; 2. когато бъде издадена европейска заповед за предоставяне по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2023/1543 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2023 година относно европейските заповеди за предоставяне и европейските заповеди за запазване на електронни доказателства в рамките на наказателните 2 производства и за изпълнението на наказания лишаване от свобода вследствие на наказателни производства (OB, L 191/118 от 28 юли 2023 г.).“ § 3. В чл. 165 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думата „кореспонденция“ се добавя „включително осъществявана чрез електронни съобщения“. 2. В ал. 3 думите „чл. 114а – 114и, чл. 114л – 114п и чл. 354а от Наказателния кодекс“ се заменят с „ал. 1“, а думата „недоставена“ се заличава. 3. Алинея 6 се отменя. Допълнителна разпоредба § 4. Този закон въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2023/1544 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2023 година за установяване на хармонизирани правила относно определянето на определени форми на установяване и определянето на представители за целите на събирането на електронни доказателства по наказателни производства (OB, L 191/181 от 28 юли 2023 г.). Преходни и заключителни разпоредби § 5. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон предприятията по чл. 262a, ал. 1 от Закона за електронните съобщения и доставчиците по чл. 4б, ал. 1 от Закона за електронната търговия предоставят на Комисията за регулиране на съобщенията, съответно на Комисията за защита на потребителите, информацията относно данните по чл. 262a, ал. 4 от Закона за електронните съобщения, съответно чл. 4б, ал. 4 от Закона за електронната търговия. § 6. Инфраструктурата по § 8, т. 1 се изгражда в срок до шест месеца от влизане в сила на този закон. § 7. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 53 от 2014 г.; изм., бр. 98 и 107 от 2014 г., бр. 14, 24, 56 и 61 от 2015 г., бр. 81, 97, 98 и 103 от 2016 г., бр. 13 от 2017 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2017 г. – бр. 26 от 2017 г.; изм., бр. 58, 97 и 103 от 2017 г., бр. 7 и 10 от 2018 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2018 г. – бр. 48 от 2018 г.; изм., бр. 55 и 77 от 2018 г., бр. 7, 17, 34 и 58 от 2019 г., бр. 60 и 85 от 2020 г., бр. 20 от 2021 г., бр. 22, 56 и 62 от 2022 г., бр. 48, 67 и 84 от 2023 г., бр. 18, 19, 33 и 70 от 2024 г., бр. 52 и 100 от 2025 г. и бр. 16, 17, 51, 55 и 66 от 2026 г.) се правят следните допълнения: 1. В чл. 39 се създава ал. 12: „(12) Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“: 1. е звено за контакт 24/7 по чл. 35 от Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство и орган по чл. 8, параграф 10, букви „a” и „б“ от Втория 3 допълнителен протокол към Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство за засилено сътрудничество и разкриване на електронни доказателства. 2. съдейства на оперативно-издирвателните органи на МВР при осъществяване на дейностите по чл. 123а.“ 2. В част втора, глава пета се създава раздел IIIа с чл. 123а: „Раздел IIIа Обмен на данни Чл. 123а. (1) За предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления и издирване на лица оперативно-издирвателните органи на МВР могат да поискат от доставчик на услуги на информационното общество или от предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, които се намират на територията на друга държава, да предоставят данни за регистрация на домейн и данни за абоната, ако това е предвидено в ратифициран, обнародван и влязъл в сила международен договор, по който Република България е страна. (2) За данни за трафика искането се изпраща до компетентния орган на другата държава след писмено разрешение от председателя на съответния районен съд или от оправомощен от него съдия. (3) Алинея 2 се прилага и за данни за абоната, ако другата държава изисква искането за тях да бъде издадено под надзора на съдебен орган. (4) Исканията по ал. 1 - 3 се изпращат до другата държава чрез звеното за контакт по чл. 39, ал. 12, т. 1. (5) За целите на международното сътрудничество, ако това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна, в спешни случаи звеното за контакт по чл. 39, ал. 12, т. 1 може да поиска от доставчик на услуги на информационното общество или от предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, данни, за чието предоставяне не е установен специален ред.“ § 8. В Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. 41 от 2007 г.; изм., бр. 109 от 2007 г., бр. 36, 43 и 69 от 2008 г., бр. 17, 35, 37 и 42 от 2009 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 45 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 82, 89 и 93 от 2009 г., бр. 12, 17, 27 и 97 от 2010 г., бр. 105 от 2011 г., бр. 38, 44 и 82 от 2012 г., бр. 15, 27, 28, 52, 66 и 70 от 2013 г., бр. 11, 53, 61 и 98 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2015 г. – бр. 23 от 2015 г.; изм., бр. 24, 29, 61 и 79 от 2015 г., бр. 50, 95, 97 и 103 от 2016 г., бр. 58, 85 и 101 от 2017 г., бр. 7, 21, 28, 77 и 94 от 2018 г., бр. 17, 47, 74, 94 и 100 от 2019 г., бр. 28, 51, 62 и 69 от 2020 г.; Решение № 15 на Конституционния съд от 2020 г. – бр. 101 от 2020 г.; изм., бр. 105 от 2020 г., бр. 20 от 2021 г., бр. 15 и 32 от 2022 г., бр. 58 и 84 от 2023 г., бр. 41, 70 и 79 от 2024 г. и бр. 35, 61, 95, 99 и 100 от 2025 г., бр. 16, 17, 51, 55, Решение № 8 на Конституционния съд от 2026 г., изм. бр. 66 от 2026 г.) се правят следните допълнения: 4 1. В чл. 30, ал. 1 се създава т. 35: „35. изгражда и поддържа инфраструктура за целите на осигуряване на прилагането на член 19 от Регламент (ЕС) 2023/1543 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2023 година относно европейските заповеди за предоставяне и европейските заповеди за запазване на електронни доказателства в рамките на наказателните производства и за изпълнението на наказания лишаване от свобода вследствие на наказателни производства (OB, L 191/118 от 28 юли 2023 г.), наричан по- нататък „Регламент (ЕС) 2023/1543“.“ 2. В чл. 251з се създават ал. 4 и 5: „(4) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, предоставят директно на компетентен орган на друга държава данни за абоната по негово искане, когато това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна. (5) При наличие на съмнение относно законосъобразността и автентичността на полученото искане по ал. 4 предприятията се консултират с Върховната касационна прокуратура.” 3. В глава петнадесета се създава чл. 262а: „(1) Предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, които са задължени по смисъла на член 2 от Директива (ЕС) 2023/1544 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2023 година за установяване на хармонизирани правила относно определянето на определени форми на установяване и определянето на представители за целите на събирането на електронни доказателства по наказателни производства (OB, L 191/181 от 28 юли 2023 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2023/1544“, и които: 1. имат седалище и адрес на управление на територията на Република България, определят поне един адресат за получаването и изпълнението на решения и заповеди по член параграф 2 от Директива (ЕС) 2023/1544. 2. нямат седалище и адрес на управление на територията на Република България, но предлагат услуги в страната, могат да определят адресат за получаването и изпълнението на решения и заповеди по член 1, параграф 2 от Директива (ЕС) 2023/1544. (2) Предприятията по ал. 1 предоставят на определения от тях адресат всички необходими средства за целите на изпълнението на решенията и заповедите. (3) Адресатът трябва да има адрес на територията на държава членка, в която предприятието по ал. 1 предлага своите услуги. (4) В шестмесечен срок от датата на уведомлението по чл. 66, ал. 1 предприятието по ал. 1 предоставя на комисията информация за определения адресат, като посочва данни за връзка, вкл. актуален адрес, електронен адрес и езиците, които могат да се ползват в кореспонденцията с него. В случай че предприятието определи повече от един адресат, се посочват държавите членки, за които този адресат отговаря, в зависимост от 5 това коя държава членка издава решението или заповедта по член 1, параграф 2 от Директива (ЕС) 2023/1544. (5) При промяна на данните по ал. 4 предприятието по ал. 1 уведомява комисията в срок до 24 часа. (6) Алинеи 1 - 5 не се прилагат, когато предприятието по ал. 1 предоставя услуги единствено на територията на Република България. (7) В седемдневен срок от получаването на информацията по ал. 4 или 5, Комисията за регулиране на съобщенията я изпраща на Министерството на правосъдието с цел публикуването ѝ на портала на Европейската съдебна мрежа по наказателноправни въпроси. (8) Комисията за регулиране на съобщенията свързва адресатите, определени по реда на ал. 1, с децентрализираната информационна система по чл. 19 от Регламент (ЕС) 2023/1543 посредством инфраструктурата по чл. 30, ал. 1, т. 35.“ 4. В чл. 311 се създава нова ал. 5: „(5) Контролът по членове 10 и 11 от Регламент (ЕС) 2023/1543, както и по чл. 262а, ал. 1 - 5 се осъществява от комисията.“ 5. В чл. 312, ал. 1 думите „върху електронните съобщения“ се заменят с „по чл. 311“. 6. Създават се чл. 327а и 327б: „Чл. 327а. (1) При нарушение на членове 10 или 11 от Регламент (ЕС) 2023/1543 на предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, или на определения от него по реда на чл. 262а адресат, се налага имуществена санкция или глоба в размерa по член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2023/1543. (2) Предприятието и адресатът, ако е друго лице, отговарят солидарно в случай на налагане на имуществена санкция или глоба по ал. 1. Солидарната отговорност не се прилага, когато деянието, извършено от предприятието или адресата, съставлява престъпление. Чл. 327б. За нарушения по чл. 262а, ал. 1 - 5 на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 6000 евро.” 7. В чл. 337 се създава ал. 3: „(3) Комисията образува производство по установяване на нарушение на членове 10 и 11 от Регламент (ЕС) 2023/1543 след сезиране и получаване от окръжната прокуратура по седалището на предприятието, предоставящo обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, на необходимата информация, относима към извършеното нарушение.“ 8. В § 1 от допълнителните разпоредби се създава т. 7a: 6 „7a. „Данни за абоната“ по смисъла на чл. 251з, ал. 4 са всички налични в предприятието сведения за потребител на електронна съобщителна услуга, различни от данните по чл. 251и и данните за съдържанието на съобщенията, които позволяват да се установи видът на ползваната услуга и техническите мерки, взети спрямо нея; времетраенето на услугата; самоличността на потребителя, неговият адрес, телефонен номер или друг номер за връзка и данните за фактуриране и разплащане. Технически мерки са всички технически решения, мрежови елементи и оборудване, които позволяват на абоната да използва дадена електронна съобщителна услуга, включително прилежащите услуги към нея.“ § 9. В Закона за електронната търговия (oбн., ДВ, бр. 51 от 2006 г.; изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 41 от 2007 г., бр. 82 от 2009 г., бр. 77 и 105 от 2011 г., бр. 57 от 2015 г., бр. 94 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г., бр. 96 от 2020 г., бр. 15 и 53 от 2022 г., бр. 99 от 2025 г. и бр. 13 и 55 от 2026 г.) се правят следните допълнения: 1. Създават се чл. 4б и 4в: „Определяне на адресат за целите на събирането на електронни доказателства по наказателни производства Чл. 4б. (1) Доставчици на услуги на информационното общество, които са задължени по смисъла на член 2 от Директива (ЕС) 2023/1544 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2023 година за установяване на хармонизирани правила относно определянето на определени форми на установяване и определянето на представители за целите на събирането на електронни доказателства по наказателни производства (OB, L 191/181 от 28 юли 2023 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2023/1544“, и които: 1. имат седалище и адрес на управление на територията на Република България, определят поне един адресат за получаването и изпълнението на решения и заповеди по член 1, параграф 2 от Директива (ЕС) 2023/1544. 2. нямат седалище и адрес на управление на територията на Република България, но предлагат услуги в страната, могат да определят адресат за получаването и изпълнението на решения и заповеди по член 1, параграф 2 от Директива (ЕС) 2023/1544. (2) Доставчиците по ал. 1 предоставят на определения от тях адресат всички необходими средства за целите на изпълнението на решенията и заповедите. (3) Адресатът трябва да има адрес на територията на държава членка, в която доставчикът по ал. 1 предлага своите услуги. (4) В шестмесечен срок от започването на предоставянето на услуги на територията на Република България доставчикът по ал. 1 предоставя на Комисията за защита на потребителите информация за определения адресат, като посочва данни за връзка, вкл. актуален адрес, електронен адрес и езиците, които могат да се ползват в кореспонденцията с него. В случай че доставчикът определи повече от един адресат, се посочват държавите членки, за които този адресат отговаря в зависимост от това коя 7 държава членка издава решението или заповедта по член 1, параграф 2 от Директива (ЕС) 2023/1544. (5) При промяна на данните по ал. 4 доставчикът по ал. 1 уведомява комисията в срок до 24 часа. (6) Алинеи 1 - 5 не се прилагат, когато доставчикът по ал. 1 предоставя услуги единствено на територията на Република България. (7) В седемдневен срок от получаването на информацията по ал. 4 или 5, Комисията за защита на потребителите я изпраща на: 1. Министерството на правосъдието с цел публикуването ѝ на портала на Европейската съдебна мрежа по наказателноправни въпроси; 2. Комисията за регулиране на съобщенията, която свързва адресатите, определени по реда на ал. 1, с децентрализираната информационна система по член 19 от Регламент (ЕС) 2023/1543 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2023 година относно европейските заповеди за предоставяне и европейските заповеди за запазване на електронни доказателства в рамките на наказателните производства и за изпълнението на наказания лишаване от свобода вследствие на наказателни производства (OB, L 191/118 от 28 юли 2023 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2023/1543”, посредством инфраструктурата по чл. 30, ал. 1, т. 35 от Закона за електронните съобщения. Международно сътрудничество Чл. 4в. (1) Доставчиците на услуги на информационното общество предоставят директно на компетентен орган на друга държава данни за регистрация на домейн и данни за абоната по негово искане, когато това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна. (2) При наличие на съмнение относно законосъобразността и автентичността на полученото искане по ал. 1 доставчиците се консултират с Върховната касационна прокуратура.” 2. Създават се чл. 24б и 24 в: „Чл. 24б. (1) При нарушение на членове 10 или 11 от Регламент (ЕС) 2023/1543 на доставчик на услуги или на определения от него по реда на чл. 4б адресат се налага имуществена санкция или глоба в размерa по чл. 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2023/1543. (2) Доставчикът и адресатът, ако е друго лице, отговарят солидарно в случай на налагане на имуществена санкция или глоба по ал. 1. Солидарната отговорност не се прилага, когато деянието, извършено от доставчика или адресата, съставлява престъпление. Чл. 24в. Доставчик на услуги, който извърши нарушение по чл. 4б, ал. 1 - 5, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1000 до 6000 евро.“ 8 3. В § 1 от допълнителните разпоредби се създават т. 11 и 12: „11. „Данни за регистрация на домейн“ са името, адресът, електронната поща и телефонният номер на титуляря на домейн услугата, както и други данни, които позволяват установяването на неговата самоличност. 12. „Данни за абоната“ са всички налични в доставчика сведения за потребител на услуга на информационното общество, които позволяват да се установи видът на ползваната услуга и техническите мерки, взети спрямо нея; времетраенето на услугата; самоличността на потребителя, неговият адрес, телефонен номер или друг номер за връзка и данните за фактуриране и разплащане. Технически мерки са всички технически решения, мрежови елементи и оборудване, които позволяват на абоната да използва услуга на информационното общество, включително прилежащите услуги към нея.“ § 10. В Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (обн., ДВ, бр. 60 от 1988 г.; изм., бр. 59 от 1993 г., бр. 12 от 1996 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 92 от 2000 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 30 и 33 от 2006 г., бр. 43 от 2008 г., бр. 17 от 2009 г., бр. 38 и 98 от 2012 г., бр. 7 от 2018 г., бр. 94 от 2019 г., бр. 48 и 84 от 2023 г., бр. 36 от 2024 г., бр. 63 от 2025 г. и бр. 16, 51 и 59 от 2026 г.) в чл. 2, ал. 1 се създава т. 11: „11. незаконосъобразен достъп до данни за трафика.“ § 11. В Закона за Европейската заповед за разследване (обн., ДВ, бр. 16 от 2018 г.; изм., бр. 32 от 2022 г. и бр. 36 от 2024 г.) в глава четвърта се създава чл. 33а: „Изпълнение на Европейска заповед за разследване за събиране на данни Чл. 33а. (1) Европейска заповед за разследване може да бъде издадена с цел искане към Република България за събиране на данни за абоната на компютърно- информационна услуга или данни по чл. 159а, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. (2) Компетентният орган по изпълнението на Европейската заповед за разследване изпраща искането до съответния адресат, определен от предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, по реда на чл. 262а от Закона за електронните съобщения или от доставчика на услуги на информационното общество по реда на чл. 4б от Закона за електронната търговия.” § 12. В Закона за защита на личните данни (обн., ДВ, бр. 1 от 2002 г.; изм., бр. 70 и 93 от 2004 г., бр. 43 и 103 от 2005 г., бр. 30 и 91 от 2006 г., бр. 57 от 2007 г., бр. 42 от 2009 г., бр. 94 и 97 от 2010 г., бр. 39, 81 и 105 от 2011 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 81 от 2016 г., бр. 85 и 103 от 2017 г., бр. 7 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 93 от 2019 г.; изм., бр. 11 и 84 от 2023 г., бр. 70 от 2024 г. и бр. 16, 51 и 69 от 2026 г.) се създава чл. 85а: „Чл. 85a. При нарушение на член 13, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2023/1543 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2023 година относно европейските заповеди за предоставяне и европейските заповеди за запазване на електронни доказателства в рамките на наказателните производства и за изпълнението на наказания 9 лишаване от свобода вследствие на наказателни производства (OB, L 191/118 от 28 юли 2023 г.), наричан по-нататък Регламент (ЕС) 2023/1543, на предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, доставчик на услуги на информационното общество или определен от тях адресат по смисъла на чл. 262а от Закона за електронните съобщения, съответно по чл. 4б от Закона за електронната търговия, се налага глоба или имуществена санкция в размерa по чл. 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2023/1543.“ 10

Проект! Мотиви към проекта на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс 1. Причини, които налагат приемането на предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс С настоящия проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателно- процесуалния кодекс (ЗИД на НПК) се предлага приемането на необходимите изменения и допълнения в националното законодателство с оглед: • привеждането му в съответствие с разпоредбите на Втория допълнителен протокол към Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство на Съвета на Европа и за целите на последващата ратификация на Протокола; • осигуряване на прилагането на Регламент (ЕС) 2023/1543 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2023 година относно европейските заповеди за предоставяне и европейските заповеди за запазване на електронни доказателства в рамките на наказателните производства и за изпълнението на наказания лишаване от свобода вследствие на наказателни производства; • въвеждането на изискванията на Директива (ЕС) 2023/1544 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2023 година за установяване на хармонизирани правила относно определянето на определени форми на установяване и определянето на представители за целите на събирането на електронни доказателства по наказателни производства. • изпратено от Европейската комисия на 27 март 2026 г. официално уведомително писмо за образуване на процедура за нарушение № 2026/0155 по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Процедурата е за неуведомяване в срок на Европейската комисия за мерките за пълно транспониране в българското законодателство на Директива (ЕС) 2023/1544 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2023 година за установяване на хармонизирани правила относно определянето на определени форми на установяване и определянето на представители за целите на събирането на електронни доказателства по наказателни производства. Срокът за транспониране на директивата е бил 18 февруари 2026 г. 2. Цели на предложения проект на акт за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс Целта на предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателно- процесуалния кодекс е привеждане на вътрешното законодателство в съответствие с европейски и международни актове в областта на наказателнопроцесуалното право, практиката на Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека, както 1 и повишаване на ефективността на правната уредба и осъвременяването ѝ с оглед развитието на информационните технологии и способите за комуникация. 3. Същност на законодателните промени Предложенията могат да бъдат разделени в няколко категории: 3.1. Привеждане на националното законодателство в съответствие с разпоредбите на Втория допълнителен протокол към Конвенцията в кибернетичното пространство на Съвета на Европа Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство от 2001 г. („Конвенцията“) е основополагаща глобална правна рамка за сътрудничество и противодействие на престъпленията в киберпространството. Тя е ратифицирана от 80 държави - 45 държави - членки на Съвета на Европа (СЕ), в това число България, и 35 държави извън Съвета на Европа. Поради всеобщо признатата необходимост от приемането на мерки, които да ускорят трансграничния обмен на електронни доказателства за целите на наказателното производство, в рамките на Съвета на Европа през м. юни 2017 г. беше инициирано разработването на Втори допълнителен протокол към Конвенцията за засилено сътрудничество и разкриване на електронни доказателства. Протоколът следва да послужи като инструмент за засилване на сътрудничеството между публичния и частния сектор за борба срещу престъпността с оглед на значителните предизвикателства пред съдебните и разследващите органи - нови форми на изпълнителни деяния на традиционни престъпни прояви, все по-съществени вредни последици от наднационален характер, условия за по-лесно укриване на недобросъвестните лица и др. Протоколът беше официално открит за подписване на международна конференция на 12-13 май 2022 г. в гр. Страсбург, Франция и подписан от редица държави, включително и България. С оглед на необходимостта от засилено и успешно сътрудничество между държавните органи и субектите в частния сектор, чрез разпоредбите на Втория допълнителен протокол се цели създаването на по-голяма правна сигурност по отношение на условията, при които доставчиците на услуги могат да отговарят на непосредствени искания, отправени от съдебните органи за целите на предоставяне на достъп до конкретни данни в цифров формат. Вторият допълнителен протокол създава възможност за директна комуникация между компетентните органи на една държава с доставчик на услуги, който се намира на територията на друга държава. Протоколът включва и разпоредби от традиционен тип за оказване на сътрудничество между съдебните органи на съдоговарящите страни, като последните разполагат с правото да изискват предоставянето или запазването на данни от доставчици, които попадат в тяхната юрисдикция. По този ред ще се прилагат две процедури – за изпълнение на заповед за бързо предоставяне на данни за абоната и на данни за трафика, както и специална процедура за бързо разкриване на съхранени компютърни данни в спешни случаи. 2 ➢ Оправомощаване на националните компетентни органи (съд, прокуратура, Министерството на вътрешните работи) в съответствие с разпоредбите на Протокола Правомощия на органите в наказателното производство В съответствие с чл. 6 и 7 от Протокола с предложения чл. 159б в НПК се въвеждат правомощия за органите на досъдебното производство и за съда да изискват директно от доставчик на услуги на информационното общество и от предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, които се намират на територията на друга държава, която е страна по Протокола, данни за регистрация на домейн и/или данни за абоната на компютърно-информационна услуга („данни за абоната“). Същевременно Протоколът предвижда и алтернативен режим, който се доближава до традиционните методи на международното сътрудничество в наказателноправната област относно предоставянето на данни за абоната и данни за трафика. За целите на привеждането на вътрешното право в съответствие с член 8 от Протокола, който урежда този въпрос, се създава чл. 159в НПК, чрез който съдът в съдебното производство или наблюдаващият прокурор в досъдебното производство се оправомощават да изискват от компетентния орган на другата държава горепосочените два вида данни. По отношение на трафичните данни искането се изпраща след мотивирано съдебно разпореждане в съответствие с приложимата по националното законодателство процедура по чл. 159а, ал. 2 – 5 НПК. В реципрочните случаи съгласно Протокола, когато искането е изпратено от друга държава към България, окръжната прокуратура по седалището на доставчика или предприятието (в съответствие с направеното съобщение по член 8, параграф 10, буква „б“ от Протокола) предоставя на компетентния орган на другата държава данни за абоната и/или данни за трафика. За данните на трафика отново се прилагат чл. 159а, ал. 2 - 5 НПК, като разрешението се предоставя от председателя на окръжния съд по седалището на предприятието или на доставчика или от оправомощен от него съдия с мотивирано разпореждане. Когато искането се отнася до дейността на предприятия и доставчици, чиито седалища се намират в районите на повече от един окръжен съд, мотивираното разпореждане се издава от председателя на Софийския градски съд или от оправомощен от него съдия по искане на Софийската градска прокуратура. Правомощия на органите извън наказателното производство Тъй като разпоредбите на Протокола не се ограничават единствено до действията на компетентните органи в рамките на наказателното производство, в заключителните разпоредби на законопроекта се предлагат допълнения в Закона за Министерството на вътрешните работи. С предложенията изрично се уреждат правомощията на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ като звено за контакт 24/7 по член 35 от Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство и орган по член 8, параграф 10, букви „a” и „б“ от Протокола, който съдейства на оперативно- 3 издирвателните органи на Министерството на вътрешните работи (МВР) при осъществяване на дейностите, произтичащи от текстовете на Протокола. В съответствие с членове 6 и 7 от Протокола органите на МВР се оправомощават да поискат от доставчик или предприятие, което се намира на територията на друга държава, да предоставят данни за регистрация на домейн и данни за абоната за целите на предотвратяването, разкриването и разследването на престъпления и издирването на лица. Поради по-високата чувствителност на данните за трафика те не се изискват директно от доставчика, а единствено чрез компетентния орган на другата държава и след писмено разрешение от председателя на съответния районен съд или от оправомощен от него съдия. Този режим се прилага и за данни за абоната, ако другата държава изисква искането за тях да бъде издадено под надзора на съдебен орган. Всички искания от органите на МВР ще се изпращат чрез звеното за контакт 24/7 в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ – централизирането на тази дейност е целесъобразно от гледна точка на естеството на международното сътрудничество, тъй като в противен случай ще бъде налице твърде широк кръг от изпращащи органи (ако бъдат изброени всички структури на МВР, посочени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). В подобен случай съществува по-голям риск компетентният орган на получаващата държава да се усъмни в автентичността на отправеното искане. В ЗМВР се предвижда и в спешни случаи в съответствие с Протокола звеното за контакт 24/7 да може да поиска от доставчик на услуги на информационното общество или от предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, данни, за чието предоставяне не е установен специален ред. Включването на този текст се налага поради следните съображения – понастоящем съгласно Конвенцията от 2001 г. след получаване на искане от звено за контакт 24/7 на друга държава Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ има право единствено да изиска запазването на данни, които впоследствие се предоставят на другата държава въз основа на молба за правна помощ (или Европейска заповед за разследване, ако молещата държава е членка на Европейския съюз). Член 9 от Втория допълнителен протокол предоставя възможност за съдействие без молба за правна помощ в спешни случаи, поради което звеното за контакт следва да бъде оправомощено да изисква директно получаване на данните, а не само тяхното запазване. Поради това е необходимо да се създаде допълнително правно основание извън случаите, в които има специален ред за предоставяне на данните (например реда за изискване на данни за трафика по ЗЕС). ➢ Оправомощаване на субекти в частния сектор в съответствие с разпоредбите на Протокола В съответствие с член 6, параграф 2 и член 7, параграф 2 от Протокола се предлагат допълнения в Закона за електронната търговия (ЗЕТ) (създава се чл. 4в), както и в Закона за електронните съобщения (създаване на ал. 4 и 5 на чл. 251з), съгласно които доставчиците на услуги на информационното общество и предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, предоставят директно на компетентен орган на друга държава данни за регистрация на домейн и данни за абоната 4 по негово искане, когато това е предвидено в Протокола. Същевременно се създава специална гаранция, според която всеки доставчик или предприятие ще има възможността да се консултира с Върховната касационна прокуратура при възникване на съмнение относно законосъобразността и автентичността на полученото искане. Освен това за целите на последователното прилагане на всички разпоредби, произтичащи от привеждането на националното законодателство в съответствие с Протокола, в Закона за електронната търговия се създават и дефиниции на понятията „данни за регистрация на домейн“ и „данни за абоната“. 3.2. Осигуряване на прилагането на Регламент (ЕС) 2023/1543 и въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2023/1544 ➢ Наказателно-процесуален кодекс В член 3, точка 10 от Регламент (ЕС) 2023/1543 се въвежда категория „данни, поискани единствено с цел идентифициране на ползвателя“. Според дефиницията това са „IP адреси и, когато е необходимо, съответните портове при източника и времеви печат, а именно датата и часа или технически еквиваленти на тези идентификатори и свързаната с тях информация, когато това се изисква от правоохранителните или от съдебните органи единствено с цел идентифициране на ползвателя в конкретно наказателно разследване.“ За тях Регламентът създава по-облекчен режим за събиране в рамките на наказателното производство, който е приравнен на правилата за потребителските данни. За целите на осигуряването на прилагането на Регламента и тъй като сходна категория не съществува в националното ни право, се създава ал. 7 на чл. 159а НПК, съгласно която ал. 1 - 6 на същия член не се прилагат, когато данните по ал. 1, т. 1, 3 и 5 се изискват само с цел установяването на самоличността на потребителя и не са свързани с осъществяването на повиквания или предаването на съобщения, като целта трябва задължително да се посочи в искането. Останалите данни (по чл. 159а, ал. 1, т. 2, 4 и 6 НПК) по-скоро винаги имат отношение към осъществяването на повиквания, предаването на съобщения или други действия, например свързани с функционирането на мобилните апарати в рамките на съобщителната мрежа. Когато изискванията на новосъздадената ал. 7 са изпълнени, данните ще се събират не на основание чл. 159а, а в съответствие с чл. 159 НПК. ➢ Закон за електронните съобщения и Закон за електронната търговия За целите на въвеждането на изискванията на Директива (ЕС) 2023/1544 в Закона за електронните съобщения (по отношение на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги) и в Закона за електронната търговия (спрямо доставчиците на услуги на информационното общество) се създават нови разпоредби относно определянето на адресат за целите на събирането на електронни доказателства по наказателни производства (в законопроекта изрично е уредена хипотеза и за заварените случаи). Тези две категории попадат в приложното поле на двата акта - съответно член 2, точка 1 от Директива (ЕС) 2023/1544 и член 3, точка 3 от Регламент 5 (ЕС) 2023/1543 с изключение на предприятията и доставчиците, които предоставят услуги единствено на територията на Република България. Допълват се и административнонаказателните разпоредби на двата закона във връзка със случаите, в които предприятията и доставчиците нарушават задълженията, които произтичат от разпоредбите, които транспонират Директива (ЕС) 2023/1544, както и тези, които произтичат от непосредственото приложение на Регламент (ЕС) 2023/1543. За целите на осигуряване на прилагането на чл. 19 от Регламент (ЕС) 2023/1543 се предвижда в шестмесечен срок от влизането в сила на закона Комисията за регулиране на съобщенията да изгради и поддържа инфраструктура (точка за достъп до системата e- CODEX), която дава възможност за цифрова свързаност в рамките на Европейския съюз и чрез която адресатите, определени по реда на Закона за електронните съобщения и Закона за електронната търговия, ще се свържат с децентрализираната информационна система, за да получават удостоверенията за европейска заповед за предоставяне и запазване на електронни доказателства. Въпреки че съгласно Закона за електронните съобщения и Закона за електронната търговия по отношение на доставчиците на услуги, които попадат в приложното поле на Регламент (ЕС) 2023/1543 и Директива (ЕС) 2023/1544, контролна дейност освен Комисията за регулиране на съобщенията осъществява и Комисията за защита на потребителите, създаването на две отделни точки за достъп би било нецелесъобразно от гледна точка на необходимите финансови средства. В допълнение е необходимо да се уточни защо не е възможно да се ползват вече изградените e-Codex точки към прокуратурата, Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието. Съществуващите e-Codex точки са част от информационната инфраструктура на посочените органи и са предназначени да обслужват обмена на информация, свързана с дейността на съответните институции. Наличната инфраструктура е изградена за конкретни функционални и организационни нужди, като параметрите ѝ са съобразени както с очакваното натоварване, така и с приложимите изисквания за информационна и киберсигурност. Допускането на външни доставчици на услуги до същата инфраструктура би създало предпоставки за нарушаване на установените механизми за разделяне на мрежите, системите и обработваните данни. Следва да се отчете и обстоятелството, че доставчиците на услуги представляват самостоятелни частноправни субекти с различно равнище на организационни и технически мерки за сигурност. При евентуално компрометиране на профил на доставчик би възникнала възможност за неоторизиран достъп до e-Codex точката, което от своя страна би могло да доведе до: нерегламентиран достъп до вътрешни информационни ресурси; разкриване или неправомерно обработване на чувствителна информация; засягане на автентичността, целостта и надеждността на обменяните данни и др. Предоставянето на достъп на външни частни субекти би наложило радикална промяна в цялата политика за управление на достъпа, което е технически сложно, рисково и само по себе си би създало рискове за уязвимост. Съвременните стандарти за киберсигурност, вкл. препоръчваните от Агенцията на ЕС за киберсигурност (ENISA) и Европейската комисия, изискват отделни, изолирани точки на достъп за различни категории участници. Използването на една и съща точка за съдебни органи и частни 6 доставчици противоречи на принципа на разделяне на системата, мрежата или данните на независими една от друга зони, така че пробив в една част да не компрометира цялата система. Използването на обща точка би могло да бъде квалифицирано като неспазване на нормативните задължения, вкл. по Общия регламент за защита на данните (GDPR), както и като създаване на недопустим риск по отношение на киберсигурността. Поради тези причини необходимостта от изграждането на нова е-Codex точка е не само технически обоснована, но и задължителна от гледна точка на сигурността. Това решение гарантира както ефективното прилагане на европейското законодателство, така и защитата на критичната инфраструктура. ➢ Закон за Европейската заповед за разследване За целите на транспонирането на член 3, параграф 3 от Директива (ЕС) 2023/1544 в Закона за Европейската заповед за разследване се създава чл. 33а, съгласно който компетентният орган по изпълнението на Европейската заповед за разследване изпраща искането за предоставяне на съответните данни до адресата, определен от предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи или обществени електронни съобщителни услуги, или от доставчика на услуги на информационното общество по реда на предложените нови разпоредби в Закона за електронните съобщения и в Закона за електронната търговия. ➢ Закон за защита на личните данни В административнонаказателните разпоредби на Закона за защита на личните данни се предвижда налагането на санкция, в случай че предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи или обществени електронни съобщителни услуги, доставчик на услуги на информационното общество или определен от тях адресат не изпълни задължение, произтичащо от член 13, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2023/1543 (осигуряване на поверителността, опазването на тайната и цялостността на удостоверението за европейска заповед за предоставяне или на удостоверението за европейска заповед за запазване и на данните, които са предоставени или запазени), тъй като в тези случаи компетентен орган е Комисията за защита на личните данни. 3.3. Предложения, произтичащи от практиката на Съда на Европейския съюз и на Европейския съд по правата на човека ➢ Уведомяване на засегнатото лице и правни средства за защита Съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 17 ноември 2022 г. (дело С- 350/21) с предмет преюдициално запитване, отправено от Специализирания наказателен 1 съд на основание член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕС във връзка с чл. 7, 8 и 11 1 Директива 2002/58/ЕС относно обработването на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните съобщения. 7 и чл. 52, пар. 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и във връзка 2 с чл. 13 и 54 от Директива (ЕС) 2016/680 , същите трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда достъп от страна на националните органи, компетентни в областта на разследването на престъпления, до законно запазени данни за трафик и данни за местонахождение, без да гарантира, че лицата, до чиито данни са имали достъп тези национални органи, са били уведомени за това в степента, предвидена от правото на Съюза, и без посочените лица да разполагат с правно средство за защита срещу неправомерен достъп до тези данни. Проблемът относно липсата на специално правно средство за защита в рамките на уредбата за достъпа до данни за трафика е изтъкнат и в решението на Европейския съд по правата на човека от 11 януари 2022 г. по делото „Екимджиев и други срещу България“. В него се посочва, че не е налице средство за обезщетяване на лицата в случай на неправомерен достъп до данни. Настоящият законопроект има за цел да разреши именно проблемите с липсата на уведомяване на засегнатото лице, както и с липсата на средство за защита на пострадалия от неправомерен достъп. Поради тази причина се предлагат допълнения в НПК (създава се чл. 159д „Уведомяване на засегнатото лице“) и в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Предложеният режим в ЗОДОВ следва логиката на отговорността на държавата за вреди от незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства по чл. 2, ал. 1, т. 7 и цели привеждане на законодателството в съответствие с минималните правозащитни стандарти в тази област. Предложеното допълнение е необходимо, защото не всички случаи на противозаконно събиране на трафични данни попадат в приложното поле на новия раздел IX от глава четиринадесета на НПК (във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 10 ЗОДОВ) - например когато достъпът до данните се получава по реда на Закона за електронните съобщения. 3.4. Други предложения, свързани с повишаване на ефективността на правната уредба и осъвременяването ѝ с оглед развитието на информационните технологии и способите за комуникация В законопроекта се предлага заличаването на думата „умишлени“ в ал. 2 на чл. 159а НПК (по отношение на видовете престъпления, за разследването на които могат да се събират данни за трафика). Изискването „тежки умишлени“ отива отвъд предписанията на чл. 34, ал. 2 от Конституцията, съгласно който изключение от принципа за неприкосновеност на тайната на кореспонденцията и на другите съобщения се допуска само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления, без да посочва изрично формата на вина. По този начин компетентните органи се лишават от възможността да получават достъп до трафични данни, вкл. данни за местоположението, с оглед разкриването на извършени по непредпазливост тежки престъпления. Същевременно, в Наказателния кодекс 2 Директива (ЕС) 2016/680 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни. 8 съществуват редица престъпни състави, при които настъпилият резултат от извършеното по непредпазливост деяние е достатъчно значителен (например пътнотранспортно произшествие с множество пострадали). Освен това с предложеното изменение се цели и уеднаквяване на правната уредба за събирането на данни с трафика с тази по Закона за електронните съобщения (чл. 251б, ал. 2). В допълнение се предлагат и изменения в чл. 165 НПК с цел привеждането му в съответствие с новите реалности в областта на комуникацията, извършвана чрез информационните технологии. Тъй като огромната част от кореспонденцията в днешни дни е електронна, а в тези случаи хипотезата „недоставена“ е изключителна рядкост, запазването на думата „недоставена“ практически обезсмисля съществуването на ал. 3. Освен това понастоящем ал. 3 не се прилага за електронната поща, т.е. кореспонденция от електронна поща се събира само с предварително съдебно решение. Понятието в ал. 6 „електронна поща“ не отговаря на терминологията, която се използва в Закона за електронните съобщения, поради което се предлага приложното поле на чл. 165 НПК да се разшири чрез включване на всякаква кореспонденция чрез електронни съобщения, вкл. съдържанието на електронната поща, чрез допълнение на ал. 1. С оглед на разширяването на приложното поле на ал. 3 и към електронната кореспонденция се създава възможност режимът за неотложност да се прилага спрямо всички тежки престъпления. По този начин във връзка с разследването на тежката престъпност ще се реши и проблемът, повдигнат например в Решение № 530 от 4.01.2012 г. на Върховния касационен съд - в съвременния свят при претърсване и изземване на компютърна информационна система (чл. 163, ал. 6 НПК) в условията на неотложност е твърде вероятно да се открият данни, които имат двойствена природа. От една страна те представляват компютърни данни по смисъла на НК, но от друга - могат да се приравнят на кореспонденция, за която е приложим редът по чл. 165 НПК, съгласно който в съответствие с действащата досега нормативна уредба тя може да се изземе единствено с предварително съдебно разпореждане (с изключение на терористичните престъпления и престъпните деяния по чл. 354а от Наказателния кодекс). 4. Очаквани резултати от прилагането на проекта на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс Очакваните резултати от приемането на проекта на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс са: ➢ подобряване на трансграничния достъп до електронни доказателства чрез въвеждането на специален режим, съгласно който разследващите органи на държавите членки могат да се обръщат директно към доставчиците на услуги на територията на Европейския съюз във връзка с предоставянето и запазването на данни, необходими за целите на наказателния процес (чрез осигуряване на прилагането на Регламент (ЕС) 2023/1543); ➢ хармонизиране на вътрешното законодателство в съответствие с Директива (ЕС) 2023/1544, която установява правила за определянето на представител на доставчиците, които предлагат услуги на територията на Европейския съюз, който да 9 получава и изпълнява заповедите за предоставяне и запазване на данни по Регламент (ЕС) 2023/1543 (закриване на процедура за нарушение № 2026/0155); ➢ повишаване на ефективността на правната уредба и осъвременяването ѝ с оглед развитието на информационните технологии и способите за комуникация чрез привеждането ѝ в съответствие с разпоредбите на Втория допълнителен протокол към Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство на Съвета на Европа и с практиката на Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс е включен в т. 66, мярка № 194 от Законодателната програма на Министерския съвет за периода май - юни 2026 г., приета с Решение на Министерския съвет № 414 от 20 май 2026 г. 5. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Предложеният проект на акт ще окаже въздействие върху държавния бюджет и се придружава от финансова обосновка съгласно приложение № 2.1 на чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Общо необходимите допълнителни финансови средства за прилагане на проекта на акт са в размер 72 000 евро на годишна база, считано от 2027 г. Средствата са за изграждане и поддържане от страна на КРС на инфраструктура (точка за достъп до системата Е-Codex) за целите на прилагането на Регламент (ЕС) 2023/1543, както и за разходи за персонал на експертите, които ще изпълняват възложените с проекта на ЗИД на НПК нови правомощия за КРС. Разпределени са както следва: - за изграждане и поддръжка на точка за достъп до системата Е-Codex – 31 000 евро за 2027 г. и всяка следваща година; - за разходи за персонал – 41 000 евро за 2027 г. и всяка следваща година. Разходите не са предвидени по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията и в тази връзка е необходимо осигуряването им с цел обезпечаване на новите дейности, произтичащи от промените с предложения проект на ЗИД на НПК. Законопроектът не съдържа разпоредби, свързани с въвеждането на регулаторни режими. Проектът на закон съдържа разпоредби, въвеждащи актове на Европейския съюз, поради което е изготвена таблица за съответствие с правото на ЕС. Към законопроекта е приложена справка за съответствието му с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека. 10

Образецът на частична предварителна оценка на въздействието влиза в сила от 01 януари 2021 г. Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на правосъдието Нормативен акт: Проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (ЗИД на НПК). Периода април – юни 2026 г. Лице за контакт: Александър Стефанов, държавен експерт дирекция „Съвет по законодателство“ Министерство на правосъдието, ел. поща: Al_Stefanov@justice.government.bg; Емилия Александрова, държавен експерт дирекция „Съвет по законодателство“ Министерство на правосъдието, ел. поща: Em_Aleksandrova@justice.government.bg Богдан Млъчков, главен експерт в „Международно правно сътрудничество европейски въпроси“, ел. поща: B_Mlachkov@justice.government.bg. в на в на дирекция и Телефон и ел. поща: 02/9237 344 02/9237 314 02/9237 418 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1. Необходимост от привеждане с разпоредбите на Втория допълнителен пространство на Съвета на Европа. пространство от 2001 г. („Конвенцията“) сътрудничество и противодействие на от 80 държави - 45 държави - членки на държави извън Съвета на Европа. Поради мерки, които да ускорят трансграничния наказателното производство, в рамките на разработването на Втори допълнителен сътрудничество и разкриване на електронни инструмент за засилване на сътрудничеството престъпността с оглед на значителните - нови форми на изпълнителни деяния вредни последици от наднационален недобросъвестните лица и други. престъпленията Съвета обмен Съвета протокол на Протоколът на националното законодателство в съответствие протокол към Конвенцията в кибернетичното Конвенцията за престъпленията в кибернетичното е основополагаща глобална правна рамка за в киберпространството. Тя е ратифицирана на Европа (СЕ), в това число България, и 35 всеобщо признатата необходимост от приемането на на електронни доказателства за целите на на Европа през м. юни 2017 г. беше инициирано (Протокола) към Конвенцията за засилено доказателства. Протоколът следва да послужи като между публичния и частния сектор за борба срещу предизвикателства пред съдебните и разследващите органи традиционни престъпни прояви, все по-съществени характер, условия за по-лесно укриване на беше официално открит за подписване на 2 международна конференция на 12-13 май 2022 г. в гр. Страсбург, Франция и подписан от редица държави, включително и България. Проблем 2. Необходимост от осигуряване на прилагането на Регламент (ЕС) 2023/1543 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2023 година относно европейските заповеди за предоставяне и европейските заповеди за запазване на електронни доказателства в рамките на наказателните производства и за изпълнението на наказания лишаване от свобода вследствие на наказателни производства (OB, L 191 от 28 юли 2023 г.). Проблем 3. Необходимост от въвеждането на изискванията на Директива (ЕС) 2023/1544 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2023 година за установяване на хармонизирани правила относно определянето на определени форми на установяване и определянето на представители за целите на събирането на електронни доказателства по наказателни производства. (OB, L 191/181от 28 юли 2023 г.). Проблем 4. Липса на специални правни средства за защита при достъпа до данни за трафика и данни за местонахождението на трети лица във и извън наказателното производство. 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. Проблем 1. Необходимо е да се предприемат действия за законодателни промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), като в съответствие с члeнове 6 и 7 от Протокола да бъдат предвидени възможности за органите на досъдебното производство и за съда, да изискват директно от доставчик на услуги на информационното общество и от предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, които се намират на територията на друга държава, която е страна по Протокола, данни за регистрация на домейн и/или данни за абоната на компютърно-информационна услуга („данни за абоната“). Същевременно Протоколът предвижда и алтернативен режим, който се доближава до традиционните методи на международното сътрудничество в наказателноправната област относно предоставянето на данни за абоната и данни за трафика. За целите на привеждането на вътрешното право в съответствие с член 8 от Протокола, който урежда този въпрос, следва да бъде предвидена възможност съдът в съдебното производство или наблюдаващият прокурор в досъдебното производство да изискват от компетентния орган на другата държава горепосочените два вида данни. Тъй като разпоредбите на Протокола не се ограничават единствено до действията на компетентните органи в рамките на наказателното производство, в заключителните разпоредби на законопроекта следва да се предвидят допълнения и в Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). В съответствие с член 6, параграф 2 и член 7, параграф 2 от Протокола следва да бъдат предвидени допълнения и в Закона за електронната търговия (ЗЕТ), както и в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), съгласно които доставчиците на услуги на информационното общество и предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, предоставят директно на компетентен орган на друга държава данни за регистрация на домейн и данни за абоната по негово искане, когато това е предвидено в Протокола. Проблем 2. В член 3, точка 10 от Регламент (ЕС) 2023/1543 се въвежда категория „данни, поискани единствено с цел идентифициране на ползвателя“. Според дефиницията това са „IP адреси и, когато е необходимо, съответните портове при източника и времеви печат, а именно датата и часа или технически еквиваленти на тези идентификатори и свързаната с тях информация, когато това се изисква от правоохранителните или от съдебните органи единствено с цел 3 идентифициране на ползвателя в конкретно наказателно разследване.“ За тях Регламентът създава по-облекчен режим за събиране в рамките на наказателното производство, който е приравнен на правилата за потребителските данни. За целите на осигуряването на прилагането на Регламента и тъй като сходна категория не съществува в националното ни право, следва да се предвидят изменения и допълнения в разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). В административнонаказателните разпоредби на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) следва да бъде предвидено налагането на санкция, в случай че предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи или обществени електронни съобщителни услуги, доставчик на услуги на информационното общество или определен от тях адресат не изпълни задължение, произтичащо от член 13, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2023/1543 (осигуряване на поверителността, опазването на тайната и цялостността на удостоверението за европейска заповед за предоставяне или на удостоверението за европейска заповед за запазване и на данните, които са предоставени или запазени), тъй като в тези случаи компетентен орган е Комисията за защита на личните данни. По сходни съображения във връзка с неизпълнението на задължения, произтичащи от члленове 10 и 11 от Регламент (ЕС) 2023/1543, се предлагат и допълнения в Закона за електронната търговия и Закона за електронните съобщения. Проблем 3. За целите на въвеждането на изискванията на Директива (ЕС) 2023/1544 в Закона за електронните съобщения (ЗЕС) (по отношение на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги) и в Закона за електронната търговия (ЗЕТ) (спрямо доставчиците на услуги на информационното общество) следва да бъдат предвидени разпоредби относно определянето на адресат за целите на събирането на електронни доказателства по наказателни производства (в законопроекта изрично е уредена хипотеза и за заварените случаи). Тези две категории попадат в приложното поле на двата акта - съответно член 2, точка 1 от Директива (ЕС) 2023/1544 и член 3, точка 3 от Регламент (ЕС) 2023/1543 с изключение на предприятията и доставчиците, които предоставят услуги единствено на територията на Република България. Допълват се и административнонаказателните разпоредби на двата закона във връзка със случаите, в които предприятията и доставчиците нарушават задълженията, които произтичат от разпоредбите, които транспонират Директива (ЕС) 2023/1544, както и тези, които произтичат от непосредственото приложение на Регламент (ЕС) 2023/1543. За целите на транспонирането на член 3, параграф 3 от Директива (ЕС) 2023/1544 в Закона за Европейската заповед за разследване (ЗЕЗР) следва да се превиди изпълнение на Европейска заповед за разследване за събиране на данни за абоната и данни за трафика. Проблем 4. Съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 17 ноември 2022 г. (дело С-350/21) с предмет преюдициално запитване, отправено от Специализирания наказателен съд на основание член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕС във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и във връзка с членове 13 и 54 от Директива (ЕС) 2016/680, същите трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда достъп от страна на националните органи, компетентни в областта на разследването на престъпления, до законно запазени данни за трафик и данни за местонахождение, без да гарантира, че лицата, до чиито данни са имали достъп тези национални органи, са били уведомени за това в степента, предвидена от правото на Съюза, и без посочените лица да разполагат с правно средство за защита срещу неправомерен достъп до тези данни. Проблемът относно липсата на специално правно средство за защита в рамките на уредбата за достъпа до данни за трафика е изтъкнат и в решението на Европейския съд по правата на човека от 11 януари 2022 г. по делото „Екимджиев и други срещу България“. В него се посочва, че не е налице средство за обезщетяване на лицата в случай на неправомерен достъп до данни. Поради това проблемите с липсата на уведомяване на засегнатото лице, както и с липсата на средство за защита на пострадалия от неправомерен достъп следва да намерят своето законодателно решение, 4 чрез допълнения в разпоредби на НПК и в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Не е възможно изброените по-горе проблеми 1-4 да бъдат решeни в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане само на нови технологични възможности. Проблем 1. Необходимо е да се предприемат действия за законодателни промени в НПК, ЗМВР, ЗЕТ, ЗЕС, предвид привеждане на вътрешното законодателство в съответствие с Протокола към Конвенцията за засилено сътрудничество и разкриване на електронни доказателства. Проблем 2. Необходимо е да се предприемат действия за законодателни промени в НПК, ЗЕС, ЗЕТ и ЗЗЛД, с оглед осигуряване на прилагането на Регламент (ЕС) 2023/1543 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2023 година относно европейските заповеди за предоставяне и европейските заповеди за запазване на електронни доказателства в рамките на наказателните производства и за изпълнението на наказания лишаване от свобода вследствие на наказателни производства. Проблем 3. Необходимо е да се предприемат действия за законодателни промени в ЗЕС, ЗЕТ, ЗЕЗР с оглед осигуряване на мерки за въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2023/1544 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2023 година за установяване на хармонизирани правила относно определянето на определени форми на установяване и определянето на представители за целите на събирането на електронни доказателства по наказателни производства. Проблем 4. Необходимо е да се предприемат действия за законодателни промени в НПК и ЗОДОВ, с оглед разрешаване на проблемите с липсата на уведомяване на засегнатото лице, както и с липсата на средство за защита на пострадалия от неправомерен достъп. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Проблем 1. Действащата нормативна рамка не позволява решаване на идентифицирания по-горе проблем, тъй като не е съобразена с новия подход, предвиден във Втория допълнителен протокол към Конвенцията в кибернетичното пространство на Съвета на Европа, който позволява директна комуникация между компетентен орган в една съдоговаряща страна и частен субект, който е установена в друга. Проблем 2. Действащата нормативна рамка не позволява решаване на идентифицирания по-горе проблем, тъй като не са осигурени мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2023/1543 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2023 година относно европейските заповеди за предоставяне и европейските заповеди за запазване на електронни доказателства в рамките на наказателните производства и за изпълнението на наказания лишаване от свобода вследствие на наказателни производства. Проблем 3. Действащата нормативна рамка не позволява решаване на идентифицирания по-горе проблем, тъй като не са осигурени мерки за въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2023/1544 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2023 година за установяване на хармонизирани правила относно определянето на определени форми на установяване и определянето на представители за целите на събирането на електронни доказателства по наказателни производства. 5 Пробем 4. Действащата нормативна рамка не позволява решаване на идентифицирания по-горе проблем, тъй като не са предвидени специални правни средства за защита при достъпа до данни за трафика и данни за местонахождението на трети лица в и извън наказателното производство. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Проблем 1. Необходимост от законодателни промени в НПК, ЗМВР, ЗЕТ, ЗЕС в съответствие с Протокола към Конвенцията за засилено сътрудничество и разкриване на електронни доказателства. Проблем 2. Необходимост от законодателни промени в НПК, ЗЕС, ЗЕТ и ЗЗЛД, с оглед на прилагането на Регламент (ЕС) 2023/1543 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2023 година относно европейските заповеди за предоставяне и европейските заповеди за запазване на електронни доказателства в рамките на наказателните производства и за изпълнението на наказания лишаване от свобода вследствие на наказателни производства. Проблем 3. Необходимост от законодателни промени в ЗЕС, ЗЕТ, ЗЕЗР с изискванията на Директива (ЕС) 2023/1544 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2023 година за установяване на хармонизирани правила относно определянето на определени форми на установяване и определянето на представители за целите на събирането на електронни доказателства по наказателни производства. Проблем 4. Необходимост от привеждане на вътрешното законодателство в съответствие с практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) и на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), а именно Решение на Съда на Европейския съюз от 17 ноември 2022 г. (дело С-350/21) с предмет преюдициално запитване, отправено от Специализирания наказателен съд и Решението на Европейския съд по правата на човека от 11 януари 2022 г. по делото „Екимджиев и други срещу България“, което налага законодателни промени в НПК и ЗОДОВ. Единствено чрез законови промени е възможно да се осигури съответствие на вътрешното законодателство с разпоредбите на Протокола към Конвенцията в кибернетичното пространство на Съвета на Европа, прилагането на Регламент (ЕС) 2023/1543 и въвеждането на изискванията на Директива (ЕС) 2023/1544, както и съответствие с практиката на СЕС и ЕСПЧ. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях ? Не са извършвани последващи оценки на въздействието на нормативния акт, както и анализи на изпълнението на политиката. 2. Цели: Цел 1. Привеждане на вътрешното законодателство в съответствие с разпоредбите на Втория допълнителен протокол към Конвенцията в кибернетичното пространство на Съвета на Европа и за целите на последващата ратификация на Протокола чрез законодателни промени в НПК, ЗМВР, ЗЕТ, ЗЕС. Цел 2. Привеждане на вътрешното законодателство с оглед осигуряване на прилагането на Регламент (ЕС) 2023/1543 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2023 година относно европейските заповеди за предоставяне и европейските заповеди за запазване на електронни доказателства в рамките на наказателните производства и за изпълнението на наказания лишаване от свобода вследствие на наказателни производства чрез законодателни промени в НПК, ЗЕС, ЗЕТ и ЗЗЛД. Цел 3. Привеждане на вътрешното законодателство в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2023/1544 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2023 година за установяване на 1 CASE OF EKIMDZHIEV AND OTHERS v. BULGARIA, жалба № 70078/12, https://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-218290 6 хармонизирани правила относно определянето на определени форми на установяване и определянето на представители за целите на събирането на електронни доказателства по наказателни производства чрез законодателни промени в ЗЕС, ЗЕТ, ЗЕЗР. Цел. 4. Съобразяване на тълкуването, дадено с Решение на Съда на Европейския съюз от 17 ноември 2022 г. (дело С-350/21) с предмет преюдициално запитване, отправено от Специализирания наказателен съд и Решението на Европейския съд по правата на човека от 11 януари 2022 г. по делото „Екимджиев и други срещу България“1, чрез законодателни промени НПК и ЗОДОВ. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. - Заинтересовани страни: - Министерския съвет; - Министерството на правосъдието; - Министерството на вътрешните работи; - Министерството на транспорта и съобщенията; - Комисия за регулиране на съобщенията; - Комисия за защита на потребителите; - Комисия за защита на личните данни; - Предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или обществени електронни съобщителни услуги, и доставчици на услуги на информационното общество; - Държавата и общините, които отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове; - Органите на съдебната власт – съдии, прокурори, следователи; - Адвокатите, предоставящи защита по наказателни дела; - Обвиняеми и подсъдими лица; - Пострадалите лица по смисъла на чл. 74 НПК; - Физически и юридически лица, чиито права и законни интереси могат да бъдат засегнати. С оглед на спецификата на регулираните с проекта на нормативен акт обществени отношения в областта на наказателното право не е възможно да се посочи точен брой на потенциалните заинтересовани страни. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблеми 1-4: 7 Вариант 1 „Без действие“: Описание: Вариантът „Без действие“ се характеризира с непредприемането на никакви действия, които пряко да са адресирани към дефинираните по-горе проблеми 1-4. При такъв вариант констатираните проблеми ще продължат да съществуват и няма да бъдат постигнати заложените цели. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се наблюдават. ( върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) При този вариант няма да бъде осигурено: 1. Привеждане на вътрешното законодателство в съответствие с разпоредбите на Втория допълнителен протокол към Конвенцията в кибернетичното пространство на Съвета на Европа и за целите на последващата ратификация на Протокола чрез законодателни промени в НПК, ЗМВР, ЗЕТ, ЗЕС. 2. Привеждане на вътрешното законодателство с оглед осигуряване на прилагането на Регламент (ЕС) 2023/1543 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2023 година относно европейските заповеди за предоставяне и европейските заповеди за запазване на електронни доказателства в рамките на наказателните производства и за изпълнението на наказания лишаване от свобода вследствие на наказателни производства чрез законодателни промени в НПК, ЗЕС, ЗЕТ и ЗЗЛД. 3. Привеждане на вътрешното законодателство в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2023/1544 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2023 година за установяване на хармонизирани правила относно определянето на определени форми на установяване и определянето на представители за целите на събирането на електронни доказателства по наказателни производства, чрез законодателни промени в ЗЕС, ЗЕТ, ЗЕЗР. 4. Съобразено тълкуването, дадено с Решение на Съда на Европейския съюз от 17 ноември 2022 г. (дело С-350/21) с предмет преюдициално запитване, отправено от Специализирания наказателен съд и Решението на Европейския съд по правата на човека от 11 януари 2022 г. по делото „Екимджиев и други срещу България“, чрез законодателни промени в НПК и ЗОДОВ. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не се наблюдават. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се наблюдават. Административна тежест: Няма промяна. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2. „Приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-поцесуалния кодекс“: При този вариант предложените изменения и допълнения в НПК се свеждат до следното: Предложенията могат да бъдат разделени в няколко категории: 3.1. Привеждане на националното законодателство в съответствие с разпоредбите на Втория допълнителен протокол към Конвенцията в кибернетичното пространство на Съвета на Европа и за целите на последваща ратификицаия на Протокола Оправомощаване на националните компетентни органи (съд, прокуратура, Министерството на вътрешните работи) в съответствие с разпоредбите на Втория допълнителен протокол към Конвенцията в кибернетичното пространство на Съвета на Европа и за целите на последващата ратификация на Протокола (Протокола) 8 Правомощия на органите в наказателното производство В съответствие с нови членове 6 и 7 от Протокола с предложения чл. 159б в НПК се въвеждат правомощия за органите на досъдебното производство и за съда да изискват директно от доставчик на услуги на информационното общество и от предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, които се намират на територията на друга държава, която е страна по Протокола, данни за регистрация на домейн и/или данни за абоната на компютърно-информационна услуга („данни за абоната“). Същевременно Протоколът предвижда и алтернативен режим, който се доближава до традиционните методи на международното сътрудничество в наказателноправната област относно предоставянето на данни за абоната и данни за трафика. За целите на привеждането на вътрешното право в съответствие с член 8 от Протокола, който урежда този въпрос, се създава чл. 159в НПК, чрез който съдът в съдебното производство или наблюдаващият прокурор в досъдебното производство се оправомощават да изискват от компетентния орган на другата държава горепосочените два вида данни. По отношение на трафичните данни искането се изпраща след мотивирано съдебно разпореждане в съответствие с приложимата по националното законодателство процедура по чл. 159а, ал. 2 – 5 НПК. В реципрочните случаи съгласно Протокола, когато искането е изпратено от друга държава към България, окръжната прокуратура по седалището на доставчика или предприятието (в съответствие с направеното съобщение по член 8, параграф 10, буква „б“ от Протокола) предоставя на компетентния орган на другата държава данни за абоната и/или данни за трафика. За данните на трафика отново се прилагат чл. 159а, ал. 2 - 5 НПК, като разрешението се предоставя от председателя на окръжния съд по седалището на предприятието или на доставчика или от оправомощен от него съдия с мотивирано разпореждане. Когато искането се отнася до дейността на предприятия и доставчици, чиито седалища се намират в районите на повече от един окръжен съд, мотивираното разпореждане се издава от председателя на Софийския градски съд или от оправомощен от него съдия по искане на Софийската градска прокуратура. Правомощия на органите извън наказателното производство Тъй като разпоредбите на Протокола не се ограничават единствено до действията на компетентните органи в рамките на наказателното производство, в заключителните разпоредби на законопроекта се предлагат допълнения в Закона за Министерството на вътрешните работи. С предложенията изрично се уреждат правомощията на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ като звено за контакт 24/7 по член 35 от Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство и орган по член 8, параграф 10, буква „a” и „б“ от Протокола, който съдейства на оперативно-издирвателните органи на Министерството на вътрешните работи (МВР) при осъществяване на дейностите, произтичащи от текстовете на Протокола. В съответствие с членове 6 и 7 от Протокола органите на МВР се оправомощават да поискат от доставчик или предприятие, което се намира на територията на друга държава, да предоставят данни за регистрация на домейн и данни за абоната за целите на предотвратяването, разкриването и разследването на престъпления и издирването на лица. Поради по-високата чувствителност на данните за трафика те не се изискват директно от доставчика, а единствено чрез компетентния орган на другата държава и след писмено разрешение от председателя на съответния районен съд или от оправомощен от него съдия. Този режим се прилага и за данни за абоната, ако другата държава изисква искането за тях да бъде издадено под надзора на съдебен орган. Всички искания от органите на МВР ще се изпращат чрез звеното за контакт 24/7 в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ – централизирането на тази дейност е целесъобразно от гледна точка на естеството на международното сътрудничество, тъй като в противен случай ще бъде налице твърде широк кръг от изпращащи органи (ако бъдат изброени всички структури на МВР, посочени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). В подобен случай съществува по-голям риск компетентният орган на получаващата държава да се усъмни в автентичността на отправеното искане. В ЗМВР се предвижда и в спешни случаи в съответствие с Протокола звеното за контакт 24/7 да може да поиска от доставчик на услуги на информационното общество или от предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, данни, за чието предоставяне не е установен специален ред. Включването на този текст се налага поради следните съображения – понастоящем съгласно Конвенцията от 2001 г. след получаване на искане от звено за контакт 24/7 на друга държава Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ има право единствено да изиска запазването на данни, 9 които впоследствие се предоставят на другата държава въз основа на молба за правна помощ (или Европейска заповед за разследване, ако молещата държава е членка на Европейския съюз). Член 9 от Втория допълнителен протокол предоставя възможност за съдействие без молба за правна помощ в спешни случаи, поради което звеното за контакт следва да бъде оправомощено да изисква директно получаване на данните, а не само тяхното запазване. Поради това е необходимо да се създаде допълнително правно основание извън случаите, в които има специален ред за предоставяне на данните (например реда за изискване на данни за трафика по ЗЕС). Оправомощаване на субекти в частния сектор в съответствие с разпоредбите на Протокола В съответствие с член 6, параграф 2 и член 7, параграф 2 от Протокола се предлагат допълнения в Закона за електронната търговия (ЗЕТ) (създава се чл. 4в), както и в Закона за електронните съобщения (създаване на ал. 4 и 5 на чл. 251з), съгласно които доставчиците на услуги на информационното общество и предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, предоставят директно на компетентен орган на друга държава данни за регистрация на домейн и данни за абоната по негово искане, когато това е предвидено в Протокола. Същевременно се създава специална гаранция, според която всеки доставчик или предприятие ще има възможността да се консултира с Върховната касационна прокуратура при възникване на съмнение относно законосъобразността и автентичността на полученото искане. Освен това за целите на последователното прилагане на всички разпоредби, произтичащи от привеждането на националното законодателство в съответствие с Протокола, в Закона за електронната търговия се създават и дефиниции на понятията „данни за регистрация на домейн“ и „данни за абоната“, както и за „данни за абоната“ в Закона за електронните съобщения. 3.2. Осигуряване на прилагането на Регламент (ЕС) 2023/1543 и въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2023/1544 Наказателно-процесуален кодекс В член 3, точка 10 от Регламент (ЕС) 2023/1543 се въвежда категория „данни, поискани единствено с цел идентифициране на ползвателя“. Според дефиницията това са „IP адреси и, когато е необходимо, съответните портове при източника и времеви печат, а именно датата и часа или технически еквиваленти на тези идентификатори и свързаната с тях информация, когато това се изисква от правоохранителните или от съдебните органи единствено с цел идентифициране на ползвателя в конкретно наказателно разследване.“ За тях Регламентът създава по-облекчен режим за събиране в рамките на наказателното производство, който е приравнен на правилата за потребителските данни. За целите на осигуряването на прилагането на Регламента и тъй като сходна категория не съществува в националното ни право, се създава ал. 7 на чл. 159а НПК, съгласно която ал. 1 - 6 на същия член не се прилагат, когато данните по ал. 1, т. 1, 3 и 5 се изискват само с цел установяването на самоличността на потребителя и не са свързани с осъществяването на повиквания или предаването на съобщения, като целта трябва задължително да се посочи в искането. Останалите данни (по чл. 159а, ал. 1, т. 2, 4 и 6 НПК) по-скоро винаги имат отношение към осъществяването на повиквания, предаването на съобщения или други действия, например свързани с функционирането на мобилните апарати в рамките на съобщителната мрежа. Когато изискванията на новосъздадената ал. 7 са изпълнени, данните ще се събират не на основание чл. 159а, а в съответствие с чл. 159 НПК. Закон за електронните съобщения и Закон за електронната търговия За целите на въвеждането на изискванията на Директива (ЕС) 2023/1544 в Закона за електронните съобщения (по отношение на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги) и в Закона за електронната търговия (спрямо доставчиците на услуги на информационното общество) се създават нови разпоредби относно определянето на адресат за целите на събирането на електронни доказателства по наказателни производства (в законопроекта изрично е уредена хипотеза и за заварените случаи). Тези две категории попадат в приложното поле на двата акта - съответно член 2, точка 1 от Директива (ЕС) 2023/1544 и член 3, точка 3 от Регламент (ЕС) 2023/1543 с изключение на 2 Директива 2002/58/ЕС относно обработването на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните съобщения. 3 Директива (ЕС) 2016/680 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни. 10 предприятията и доставчиците, които предоставят услуги единствено на територията на Република България. Допълват се и административнонаказателните разпоредби на двата закона във връзка със случаите, в които предприятията и доставчиците нарушават задълженията, които произтичат от разпоредбите, които транспонират Директива (ЕС) 2023/1544, както и тези, които произтичат от непосредственото приложение на Регламент (ЕС) 2023/1543. Закон за Европейската заповед за разследване За целите на транспонирането на член 3, параграф 3 от Директива (ЕС) 2023/1544 в Закона за Европейската заповед за разследване се създава чл. 33а, съгласно който компетентният орган по изпълнението на Европейската заповед за разследване изпраща искането за предоставяне на съответните данни до адресата, определен от предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи или обществени електронни съобщителни услуги или от доставчика на услуги на информационното общество по реда на предложените нови разпоредби в Закона за електронните съобщения и в Закона за електронната търговия. Закон за защита на личните данни В административнонаказателните разпоредби на Закона за защита на личните данни се предвижда налагането на санкция, в случай че предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи или обществени електронни съобщителни услуги, доставчик на услуги на информационното общество или определен от тях адресат не изпълни задължение, произтичащо от член 13, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2023/1543 (осигуряване на поверителността, опазването на тайната и цялостността на удостоверението за европейска заповед за предоставяне или на удостоверението за европейска заповед за запазване и на данните, които са предоставени или запазени), тъй като в тези случаи компетентен орган е Комисията за защита на личните данни. 3.3. Предложения, произтичащи от практиката на Съда на Европейския съюз и на Европейския съд по правата на човека Уведомяване на засегнатото лице и правни средства за защита Съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 17 ноември 2022 г. (дело С-350/21) с предмет преюдициално запитване, отправено от Специализирания наказателен съд на основание 2 член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕС във връзка с чл. 7, 8 и 11 и чл. 52, пар. 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и във връзка с чл. 13 и 54 от Директива (ЕС) 3 2016/680 , същите трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда достъп от страна на националните органи, компетентни в областта на разследването на престъпления, до законно запазени данни за трафик и данни за местонахождение, без да гарантира, че лицата, до чиито данни са имали достъп тези национални органи, са били уведомени за това в степента, предвидена от правото на Съюза, и без посочените лица да разполагат с правно средство за защита срещу неправомерен достъп до тези данни. Проблемът относно липсата на специално правно средство за защита в рамките на уредбата за достъпа до данни за трафика е изтъкнат и в решението на Европейския съд по правата на човека от 11 януари 2022 г. по делото „Екимджиев и други срещу България“. В него се посочва, че не е налице средство за обезщетяване на лицата в случай на неправомерен достъп до данни. 11 Настоящият законопроект има за цел да разреши именно проблемите с липсата на уведомяване на засегнатото лице, както и с липсата на средство за защита на пострадалия от неправомерен достъп. Поради тази причина се предлагат допълнения в НПК (създава се чл. 159д „Уведомяване на засегнатото лице“) и в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Предложеният режим в ЗОДОВ следва логиката на отговорността на държавата за вреди от незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства по чл. 2, ал. 1, т. 7 и цели привеждане на законодателството в съответствие с минималните правозащитни стандарти в тази област. Предложеното допълнение е необходимо, защото не всички случаи на противозаконно събиране на трафични данни попадат в приложното поле на новия раздел IX от глава четиринадесета на НПК (във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 9 ЗОДОВ) - например когато достъпът до данните се получава по реда на Закона за електронните съобщения. 3.4. Други предложения, свързани с повишаване на ефективността на правната уредба и осъвременяването ѝ с оглед развитието на информационните технологии и способите за комуникация В законопроекта се предлага заличаването на думата „умишлени“ в ал. 2 на чл. 159а НПК (по отношение на видовете престъпления, за разследването на които могат да се събират данни за трафика). Изискването „тежки умишлени“ отива дори отвъд предписанията на чл. 34, ал. 2 от Конституцията, съгласно който изключение от принципа за неприкосновеност на тайната на кореспонденцията и на другите съобщения се допуска само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления, без да посочва изрично формата на вина. По този начин компетентните органи се лишават от възможността да получават достъп до трафични данни, вкл. данни за местоположението, с оглед разкриването на извършени по непредпазливост тежки престъпления. Същевременно, в Наказателния кодекс съществуват редица престъпни състави, при които настъпилият резултат от извършеното по непредпазливост деяние е достатъчно значителен (например пътнотранспортно произшествие с множество пострадали). Освен това с предложеното изменение се цели и уеднаквяване на правната уредба за събирането на данни с трафика с тази по Закона за електронните съобщения (чл. 251б, ал. 2). В допълнение се предлагат и изменения в чл. 165 НПК с цел привеждането му в съответствие с новите реалности в областта на комуникацията, извършвана чрез информационните технологии. Тъй като огромната част от кореспонденцията в днешни дни е електронна, а в тези случаи хипотезата „недоставена“ е изключителна рядкост, запазването на думата „недоставена“ практически обезсмисля съществуването на ал. 3. Освен това понастоящем ал. 3 не се прилага за електронната поща, т.е. кореспонденция от електронна поща се събира само с предварително съдебно решение. Понятието в ал. 6 „електронна поща“ не отговаря на терминологията, която се използва в Закона за електронните съобщения, поради което се предлага приложното поле на чл. 165 НПК да се разшири чрез включване на всякаква кореспонденция чрез електронни съобщения, вкл. съдържанието на електронната поща, чрез допълнение на ал. 1. С оглед на разширяването на приложното поле на ал. 3 и към електронната кореспонденция се създава възможност режимът за неотложност да се прилага спрямо всички тежки престъпления. По този начин във връзка с разследването на тежката престъпност ще се реши и проблемът, повдигнат например в Решение № 530 от 4.01.2012 г. на Върховния касационен съд - в съвременния свят при претърсване и изземване на компютърна информационна система (чл. 163, ал. 6 НПК) в условията на неотложност е твърде вероятно да се открият данни, които имат двойствена природа. От една страна те представляват компютърни данни по смисъла на НК, но от друга - могат да се приравнят на кореспонденция, за която е приложим редът по чл. 165 НПК, съгласно който в съответствие с действащата досега нормативна уредба тя може да се изземе единствено с предварително съдебно разпореждане (с изключение на терористичните престъпления и престъпните деяния по чл. 354а от Наказателния кодекс). Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Предложените изменения и допълнения в нормативната уредба ще доведат до: 12 - подобряване на трансграничния достъп до електронни доказателства чрез въвеждането на специален режим, съгласно който разследващите органи на държавите членки могат да се обръщат директно към доставчиците на услуги на територията на Европейския съюз във връзка с предоставянето и запазването на данни, необходими за целите на наказателния процес (чрез осигуряване на прилагането на Регламент (ЕС) 2023/1543); - хармонизиране на вътрешното законодателство в съответствие с Директива (ЕС) 2023/1544, която установява правила за определянето на представител на доставчиците, които предлагат услуги на територията на Европейския съюз, който да получава и изпълнява заповедите за предоставяне и запазване на данни по Регламент (ЕС) 2023/1543; - повишаване на ефективността на правната уредба и осъвременяването ѝ с оглед развитието на информационните технологии и способите за комуникация чрез привеждането ѝ в съответствие с разпоредбите на Втория допълнителен протокол към Конвенцията в кибернетичното пространство на Съвета на Европа и с практиката на Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се наблюдават. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не се наблюдават. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не оказва. Административна тежест: Не се очаква увеличаване на административната тежест, доколкото разширяването на правомощията на КРС, КЗП и КЗЛД е насочено към по-ефективно прилагане на регулаторната рамка. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 3 „Ненормативна намеса“: При този вариант няма да бъде осигурено: 1. Привеждане на вътрешното законодателство в съответствие с разпоредбите на Втория допълнителен протокол към Конвенцията в кибернетичното пространство на Съвета на Европа и за целите на последващата ратификация на Протокола чрез законодателни промени НПК, ЗМВР, ЗЕТ, ЗЕС. 2. Привеждане на вътрешното законодателство с оглед осигуряване на прилагането на Регламент (ЕС) 2023/1543 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2023 година относно европейските заповеди за предоставяне и европейските заповеди за запазване на електронни доказателства в рамките на наказателните производства и за изпълнението на наказания лишаване от свобода вследствие на наказателни производства чрез законодателни промени в НПК, ЗЕТ, ЗЕС и ЗЗЛД. 3. Привеждане на вътрешното законодателство в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2023/1544 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2023 година за установяване на хармонизирани правила относно определянето на определени форми на установяване и определянето на представители за целите на събирането на електронни доказателства по наказателни производства, чрез законодателни промени в ЗЕС, ЗЕТ, ЗЕЗР. 13 2022 делото Описание: на Не се 1.1. 1.2. 4. г. наказателен Положителни Отрицателни Специфични Въздействия Административна Опишете въздействия, Опишете Съобразено тълкуването, дадено (дело С-350/21) с предмет съд и Решението на „Екимджиев и други срещу Прилагането на организационни констатираните проблеми 1-4. (икономически/социални/екологични) наблюдават. (върху всяка (икономически/социални/екологични) (върху всяка заинтересована въздействия: Не се наблюдават. върху малките и средните тежест: Няма промяна. (въздействията върху малките качествено (при възможност – и включително върху всяка заинтересована специфичните въздействия с акцент върху информиране, такси, с Решение на преюдициално Европейския съд по България“, чрез и институционални заинтересована страна/група страна/група предприятия: Не и средните предприятия; количествено) всички значителни страна/група заинтересовани значителни и кои второстепенни. малките и средните регулаторни режими, Съда на запитване, отправено правата на човека законодателни мерки въздействия: заинтересовани страни) въздействия: заинтересовани страни) се наблюдават. административна потенциални страни. Пояснете предприятия и административни услуги Европейския съюз от 17 от от 11 януари промени в НПК и няма да доведе до тежест) икономически, социални и кои въздействия се очаква административната тежест и др.) ноември Специализирания 2022 г. по ЗОДОВ. решаване екологични да бъдат (задължения за 5. Степени 5.1. Сравняване По на вариантите: на изпълнение по критерии: проблем 1: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант 1 Вариант 2 Вариант 3 т с о н в и т к е ф Е Цел 1. Привеждане на вътрешното законодателство в съответствие с разпоредбите на Втория допълнителен протокол към Конвенцията в кибернетичното пространство на Съвета на Европа и за целите на последващата ратификация на Протокола чрез законодателни промени НПК, ЗМВР, ЗЕТ, ЗЕС. Ниска Висока Ниска т с о н с а к и ф Е Цел 1: Привеждане на вътрешното законодателство в съответствие с разпоредбите на Втория допълнителен протокол към Конвенцията в кибернетичното пространство на Съвета на Европа и за целите на последващата ратификация на Протокола чрез Ниска Висока Ниска 14 законодателни промени НПК, ЗМВР, ЗЕТ, ЗЕС. т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1: Привеждане на вътрешното законодателство в съответствие с разпоредбите на Втория допълнителен протокол към Конвенцията в кибернетичното пространство на Съвета на Европа и за целите на последващата ратификация на Протокола чрез законодателни промени НПК, ЗМВР, ЗЕТ, ЗЕС. Ниска Висока Ниска 5.2. По проблем 2: Вариант 1 Вариант 2 Вариант 3 т с о н в и т к е ф Е Цел: 2 Привеждане на вътрешното законодателство в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2023/1544 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2023 година за установяване на хармонизирани правила относно определянето на определени форми на установяване и определянето на представители за целите на събирането на електронни доказателства по наказателни производства, чрез законодателни промени в ЗЕС, ЗЕТ, ЗЕЗР. Ниска Висока Ниска т с о н с а к и ф Е Цел: 2 Привеждане на вътрешното законодателство в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2023/1544 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2023 година за установяване на хармонизирани правила относно определянето на определени форми на установяване и определянето на представители за целите на събирането на електронни доказателства по наказателни производства, чрез законодателни промени в ЗЕС, ЗЕТ, ЗЕЗР. Ниска Висока Ниска 15 т с о н а в у с а л г ъ С Цел: 2 Привеждане на вътрешното законодателство в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2023/1544 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2023 година за установяване на хармонизирани правила относно определянето на определени форми на установяване и определянето на представители за целите на събирането на електронни доказателства по наказателни производства, чрез законодателни промени в ЗЕС, ЗЕТ, ЗЕЗР. Ниска Висока Ниска 5.3. По проблем 3: Вариант 1 Вариант 2 Вариант 3 т с о н в и т к е ф Е Цел 3: Привеждане на вътрешното законодателство в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2023/1544 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2023 година за установяване на хармонизирани правила относно определянето на определени форми на установяване и определянето на представители за целите на събирането на електронни доказателства по наказателни производства, чрез законодателни промени в ЗЕС, ЗЕТ, ЗЕЗР. Ниска Висока Ниска т с о н с а к и ф Е Цел 3: Привеждане на вътрешното законодателство в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2023/1544 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2023 година за установяване на хармонизирани правила относно определянето на определени форми на установяване и определянето на представители за целите на събирането на електронни Ниска Висока Ниска 16 доказателства по наказателни производства, чрез законодателни промени в ЗЕС, ЗЕТ, ЗЕЗР. т с о н а в у с а л г ъ С Цел 3: Цел 3: Привеждане на вътрешното законодателство в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2023/1544 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2023 година за установяване на хармонизирани правила относно определянето на определени форми на установяване и определянето на представители за целите на събирането на електронни доказателства по наказателни производства, чрез законодателни промени в ЗЕС, ЗЕТ, ЗЕЗР. Ниска Висока Ниска 5.4. По проблем 4: Вариант 1 Вариант 2 Вариант 3 т с о н в и т к е ф Е Цел: 4 Съобразяване на тълкуването дадено с Решение на Съда на Европейския съюз от 17 ноември 2022 г. (дело С- 350/21) с предмет преюдициално запитване, отправено от Специализирания наказателен съд и Решението на Европейския съд по правата на човека от 11 януари 2022 г. по делото „Екимджиев и други срещу България“, чрез законодателни промени в НПК и ЗОДОВ. Ниска Висока Ниска т с о н с а к и ф Е Цел: 4 Съобразяване на тълкуването дадено с Решение на Съда на Европейския съюз от 17 ноември 2022 г. (дело С- 350/21) с предмет преюдициално запитване, отправено от Специализирания наказателен съд и Решението на Европейския съд по правата на Ниска Висока Ниска 17 човека от 11 януари 2022 г. по делото „Екимджиев и други срещу България“, чрез законодателни промени в НПК и ЗОДОВ. т с о н а в у с а л г ъ С Цел: 4 Съобразяване на тълкуването дадено с Решение на Съда на Европейския съюз от 17 ноември 2022 г. (дело С- 350/21) с предмет преюдициално запитване, отправено от Специализирания наказателен съд и Решението на Европейския съд по правата на човека от 11 януари 2022 г. по делото „Екимджиев и други срещу България“, чрез законодателни промени в НПК и ЗОДОВ. Ниска Висока Ниска 1.1. 1.2. Сравнете Посочете ефикасност, вариантите чрез сравняване на ключовите им степента, в която вариантите ще изпълнят ефективност, чрез която се измерва която отразява степента, до която целите съгласуваност, която показва степента, до която положителни и определените цели, степента, до която могат да бъдат разходи; вариантите отрицателни въздействия. съгласно основните вариантите постигат целите постигнати при определено съответстват на действащите критерии за сравняване на на предложението; ниво на ресурсите или при стратегически документи. вариантите: най-малко 6. Избор Вариант кодекс“ Посочете на 2 препоръчителен вариант: „Приемане на проект на Закон препоръчителните варианти за решаване на за изменение и поставения проблем/проблеми. допълнение на Наказателно-процесуалния 6. 1. 1.1. 1.2. Промяна препоръчителния Изборът Ако се в административната тежест вариант (включително следва да е съотносим с посочените предвижда въвеждането на такса, представете ограничаване на административното за физическите по отделните специфични въздействия на образуването на регулиране и административния и юридическите проблеми): препоръчителния нейния размер съгласно контрол върху лица от прилагането вариант за решаване на всеки Методиката по чл. 7а от стопанската дейност. на проблем. Закона за 6.2. на 1.1. 1.2. В отделна 1.3. Създават Изборът случай че стелка Мотивирайте административното ли се нови/засягат ли се препоръчителния вариант (включително следва да е съотносим с посочените специфични се предвижда създаване нов регулаторен или действие: разрешителен, уведомителен; създаването на новия регулаторен режим регулиране и административния контрол съществуващи по отделните въздействия на режим, посочете неговия удостоверителен и съгласно изискванията върху стопанската регулаторни режими проблеми)? избрания вариант. вид (за стопанска по какъв начин това на чл. 3, ал. 4 от дейност. и услуги от дейност: лицензионен, съответства с постигането Закона за ограничаване на прилагането регистрационен; за на целите). 18 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги.Директива 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6 .3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5 . Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не се очакват. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс ще бъде публикуван на Портала за обществени консултации в съответствие с изискванията на чл. 26 от Закона за нормативните актове за срок от 30 дни. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? • Директива (ЕС) 2023/1544 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2023 година за установяване на хармонизирани правила относно определянето на определени форми на установяване и определянето на представители за целите на събирането на електронни доказателства по наказателни производства. • Регламент (ЕС) 2023/1543 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2023 година относно европейските заповеди за предоставяне и европейските заповеди за запазване на 19 електронни доказателства в рамките на наказателните производства и за изпълнението на наказания лишаване от свобода вследствие на наказателни производства; • Решение на Съда на Европейския съюз от 17 ноември 2022 г. (дело С-350/21) с предмет преюдициално запитване, отправено от Специализирания наказателен съд; 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: Наказателно-процесуален кодекс, Закон за Министерството на вътрешните работи; Закон за електронните съобщения; Закон за електронната търговия; Закон за отговорността на държавата и общините за вреди; Закон за Европейската заповед за разследване; Закон за защита на личните данни. Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: 1. Наказателно-процесуален кодекс - https://lex.bg/index.php/laws/ldoc/2135512224; 2. Закон за Министерството на вътрешните работи - https://lex.bg/laws/ldoc/2136243824; 3. Закон за електронните съобщения - https://lex.bg/laws/ldoc/2135553187; 4. Закон за електронната търговия - https://lex.bg/laws/ldoc/2135530547; 5. Закон за отговорността на държавата и общините за вреди - https://lex.bg/laws/ldoc/2131785730; 6. Закон за Европейската заповед за разследване - https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2137181039; 7. Закон за защита на личните данни - https://lex.bg/laws/ldoc/2135426048; 8. Директива (ЕС) 2023/1544 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2023 година за установяване на хармонизирани правила относно определянето на определени форми на установяване и определянето на представители за целите на събирането на електронни доказателства по наказателни производства - https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32023L1544; 9. Регламент (ЕС) 2023/1543 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2023 година относно европейските заповеди за предоставяне и европейските заповеди за запазване на електронни доказателства в рамките на наказателните производства и за изпълнението на наказания лишаване от свобода вследствие на наказателни производства - https://eur-lex.europa.eu/legal- content/BG/TXT/?uri=CELEX:32023R1543; 10. Конвенция за престъпления в киберпространството - https://eur-lex.europa.eu/BG/legal- content/summary/convention-on-cybercrime.html; 11. Конвенция за престъпления в кибернетичното пространство: Втори допълнителен протокол- https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=OJ:JOC_2023_214_R_0018. 20 12. Решение на Съда на Европейския съюз от 17 ноември 2022 г. (дело С-350/21) - https://eur- lex.europa.eu/collection/eu-law/eu-case-law.html?locale=bg; 13. Решение на Европейския съд по правата на човека от 11 януари 2022 г. по делото „Екимджиев и други срещу България“ - CASE OF EKIMDZHIEV AND OTHERS v. BULGARIA, жалба № 70078/12, https://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-218290. Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: д-р Любомир Талев, директор на дирекция „Съвет по законодателство“ 3.9.2026 г. X д-р Любомир Талев директор на дирекция СЗ Signed by: Lyubomir Nikolaev Talev