Проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за условията и реда за създаване, поддържане и ползване на регистъра на пощенските кодове в Република България

Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 8 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ), Комисията за регулиране на съобщенията (КРС, Комисията) разработва и поддържа регистър на пощенските кодове и приема система за образуване на пощенските кодове на мрежата на пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга и на другите пощенски оператори. Законът предвижда обстоятелствата, вписвани в регистъра, както и условията и редът за неговото създаване, поддържане и ползване, да се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на КРС.Към настоящия момент липсва подзаконов нормативен акт, който да урежда официалния ред за създаване, поддържане, актуализиране и ползване на регистъра на пощенските кодове. Това води до нормативна непълнота относно статута на регистъра, съдържанието на вписваните данни, източниците на информация, реда за актуализация, условията за публичен и служебен достъп, възможностите за автоматизиран електронен обмен, както и процедурите за корекция на грешки, непълноти или несъответствия.Липсата на нормативно уреден регистър създава практически затруднения в сектора на пощенските услуги. Те се изразяват в неточности при точната адресна идентификация, проверката и валидирането на пощенски кодове, както и при обработката, сортирането и доставката на пощенски пратки. Наличието на неточна, непълна или неуеднаквена адресна информация води до риск от грешки, забавяния, върнати пратки, допълнителни логистични разходи и по-ниска ефективност при предоставянето на пощенски и куриерски услуги.Необходимостта от приемането на наредбата не се ограничава единствено до сектора на пощенските услуги. Единната и актуална справочна информация за пощенските кодове и свързаната с тях адресна информация има значение и за електронната търговия, административното обслужване, електронното управление, дейността на държавните органи и общините, обмена на данни между регистри и информационни системи, както и за службите за спешна помощ и службите за сигурност.С проекта на наредба се цели създаване на подзаконова нормативна рамка за официалното функциониране на Регистъра на пощенските кодове в Република България като единен, пълен, актуален и достъпен източник на справочна информация за пощенските кодове и свързаната с тях адресна информация.Основните цели на проекта са:– да се уредят условията и редът за създаване, поддържане, актуализиране и ползване на регистъра на пощенските кодове;– да се определят обстоятелствата, вписвани в регистъра, както и източниците на информация за неговото поддържане;– да се регламентират правомощията и отговорностите на КРС във връзка с администрирането, актуализирането и осигуряването на достъп до регистъра;– да се осигури публичен достъп до справочна информация за пощенските кодове и свързаната с тях адресна информация;– да се създадат условия за служебен достъп и автоматизиран електронен обмен на данни с други регистри и информационни системи;– да се уреди ред за подаване и разглеждане на сигнали за грешки, непълноти или несъответствия в регистъра;– да се създаде функционална връзка между Регистъра на пощенските кодове и системата за образуване на пощенските кодове, приемана от КРС.За прилагането на проекта на акт не са необходими допълнителни разходи, трансфери или други плащания от държавния бюджет. Не се предвижда необходимост от допълнително финансиране извън утвърдения бюджет на Комисията.Необходимите организационни, технически и съпътстващи финансови ресурси за създаването, поддържането и интеграцията на Регистъра на пощенските кодове, включително чрез RegiX и/или други интерфейси за електронен обмен на данни, ще бъдат обезпечени от КРС чрез организационни промени, оптимизиране на вътрешните процеси и използване на наличния административен, технически и финансов ресурс в рамките на утвърдения бюджет на Комисията.С приемането на наредбата ще се създаде нормативна основа за официалното функциониране на Регистъра на пощенските кодове като единен, актуален и достъпен източник на справочна информация. Това ще позволи по-точна идентификация на адресируемите обекти и по-надеждно използване на пощенските кодове от пощенските оператори, гражданите, бизнеса, държавните органи, общините и други заинтересовани лица.В областта на пощенските услуги се очаква регистърът да подпомогне по-точната обработка, сортиране и доставка на пощенски пратки, да намали риска от грешни или забавени доставки и да създаде условия за по-ефективна логистика и по-добро качество на обслужване. За пощенските оператори това ще има значение както при ежедневната обработка на пратки, така и при интеграцията на вътрешните им информационни системи със справочни и навигационни решения.Очакваният положителен ефект обхваща различни сфери. За бизнеса и електронната търговия регистърът ще създаде условия за по-точна проверка и валидиране на адресна информация, намаляване на върнатите пратки, ограничаване на логистичните разходи и по-ефективна обработка на поръчки. За държавните органи и общините ще създаде предпоставки за по-добро административно обслужване, уеднаквяване на адресната информация и по-надежден обмен на данни между информационни системи. За службите за спешна помощ и сигурност по-точната адресна идентификация ще подпомогне идентифицирането на адреси и по-ефективната реакция при инциденти. В по-широк план наличието на единен официален източник на актуална информация за пощенските кодове ще създаде предпоставки за повишаване на оперативната съвместимост между информационните системи и за развитието на процесите по цифровизация в публичния и частния сектор, като по този начин значението на регистъра надхвърля непосредственото му приложение в областта на пощенските услуги.Чрез възможностите за публичен достъп, служебен достъп и автоматизиран електронен обмен на данни, включително чрез RegiX и/или други интерфейси, ще се подпомогнат оперативната съвместимост, еднократното събиране и многократното използване на данни, както и намаляването на ръчните проверки и несъответствията между различни информационни масиви.Проектът не създава нов разрешителен, регистрационен или лицензионен режим за извършване на стопанска дейност. За физическите лица не възниква административна тежест, тъй като публичният достъп до справочна информация от регистъра ще бъде свободен, безплатен и няма да изисква регистрация. За пощенските оператори е възможно да възникне ограничена еднократна административна тежест, свързана със заявяване на достъп и подготовка на необходимата информация за автоматизиран електронен обмен на данни, която е оценена чрез Модела на стандартните разходи в частичната предварителна оценка на въздействието.Проектът на постановление и проектът на наредба не въвеждат изисквания на правото на Европейския съюз и с тях не се извършва транспониране на директива или прилагане на регламент на Европейския съюз.Материята относно създаването, поддържането и ползването на регистър на пощенските кодове е от компетентността на държавите членки. Проектът не противоречи на правото на Европейския съюз и е съобразен с принципите на електронното управление, оперативната съвместимост, прозрачността, достъпността и защитата на данните.С оглед на това не е необходимо изготвяне на справка за съответствие с правото на Европейския съюз.

ПРОЕКТ! НАРЕДБА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА СЪЗДАВАНЕ, ПОДДЪРЖАНЕ И ПОЛЗВАНЕ НА РЕГИСТЪРА НА ПОЩЕНСКИТЕ КОДОВЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Раздел първи Общи положения Чл. 1. С настоящата наредба се определят обстоятелствата, които се вписват в регистъра на пощенските кодове, условията и редът за неговото създаване, поддържане и ползване. Чл. 2. (1) Регистърът на пощенските кодове е публичен и осигурява единна, пълна, актуална и достъпна база данни с валидните пощенски кодове (ПК) в Република България. Регистърът на пощенските кодове не съдържа лични данни. (2) Пощенският код е уникален буквено-цифров код, който се създава по алгоритъм за конкретен адресируем обект (АО). Алгоритъмът се определя от Комисията за регулиране на съобщенията, наричана по-нататък КРС или „Комисията“. (3) Адресируем обект по ал. 2 е недвижим имот – сграда, самостоятелен обект, или етаж в самостоятелен обект с възможност за пощенско обслужване. Чл. 3. (1) Достъпът до регистъра на пощенските кодове се осъществява по електронен път чрез уеб портал с потребителски интерфейс. (2) Публичният портал на регистъра на пощенските кодове предоставя интерфейс на български и на английски език. Чл. 4. При прилагане на наредбата се спазват следните принципи: 1. законосъобразност и съответствие с принципите на електронното управление; 2. сигурност и защита на данните; 3. ефективност и съвместимост с други национални регистри и информационни системи; 4. прозрачност и проследимост; 5. равнопоставеност на всички ползватели. Раздел втори Съдържание на регистъра на пощенските кодове Чл. 5. В регистъра на пощенските кодове се вписват следните обстоятелства за всеки адресируем обект: 1. населено място (град/село), област, община, локализационна единица (площад, булевард, улица, жилищен комплекс, квартал и други), номер, вход, етаж, апартамент, местност; 2. пощенски код, образуван съгласно системата за образуване на пощенските кодове на мрежата на пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга и на другите пощенски оператори по чл. 15, ал. 1, т. 8 от ЗПУ; 3. предназначение на недвижимия имот съгласно класификатора за предназначението по приложение № 4 към чл. 16, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г., за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (обн. ДВ, бр. 4 от 2017 г.); 4. географските координати на АО, когато такива данни са налични; 5. дата на последната актуализация на записа; 6. данни за промяна в статуса на записа за адресируемия обект при неговото преобразуване, отпадане, заличаване или архивиране, когато такива данни са налични. Чл. 6. (1) Всеки адресируем обект се идентифицира чрез Уникален идентификатор на адресируем обект (УИАО). (2) Уникалният идентификатор на адресируем обект представлява четирисимволен кодов компонент чрез който се идентифицират всички АО. УИАО използва символи от следния приоритетен списък: А, В, С, Е, К, М, Н, Р, Т, У, Х, 0–9. В случай на изчерпване или техническа невъзможност, се допуска използване на разширен набор от символи: A–Z и 0–9. Чл. 7. (1) Всеки обект с УИАО се визуализира чрез геоподложка, създадена на база географски данни с отворен лиценз. (2) Географската обвързаност се извършва автоматично въз основа на координатите, подадени от Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) или други компетентни органи. Чл. 8. Регистърът на пощенските кодове извършва транслитерация на адресите по реда на Закона за транслитерацията. По отношение на населените места регистърът извършва транслитерацията налична в ЕКАТТЕ. Раздел трети Създаване, поддържане и ползване на регистър на пощенските кодове Чл. 9. Регистърът на пощенските кодове се създава и поддържа посредством централизирана информационна система, управлявана от КРС. Чл. 10. (1) Комисията е администратор на информацията в регистъра. (2) Комисията прилага организационни и технически мерки за защита и архивиране на данните. Чл. 11. (1) Служителите на КРС, които създават, поддържат и администрират регистъра се определят със заповед на председателя на Комисията. (2) Служителите осъществяват възложените им дейности с информационната система на регистъра посредством защитен служебен потребителски и сигурен механизъм за идентификация, автентикация и оторизация. Чл. 12. (1) Регистърът на пощенските кодове предоставя безвъзмездно справочна информация чрез интеграция със средата за междурегистров обмен RegiX. (2) Регистърът на пощенските кодове използва справочна информация от национални информационни системи и регистри, съдържащи данни, необходими за поддържането му, чрез интеграция със средата за междурегистров обмен RegiX. (3) Регистърът на пощенските кодове получава справочна информация от национални информационни системи и регистри, съдържащи данни, необходими за поддържането му и чрез автоматизиран електронен обмен на данни по стандартизирани формати и протоколи през приложно-програмен интерфейс (API). Когато липсва техническа възможност за автоматична интеграция информацията се въвежда ръчно. Чл. 13. (1) Автоматизираният обмен на данни по чл. 12, ал. 3 се осъществява чрез API и стандартизирани формати за структурирани данни, като XML, JSON, CSV или други, в съответствие със Закона за електронното управление и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове относно общите изисквания към информационните системи, регистрите и стандартите за оперативна съвместимост и информационна сигурност. (2) За идентификация на АО се използват кадастралните идентификатори на АГКК и информацията за всички недвижими имоти в страната, налична в Кадастрално-административната информационна система на АГКК или други уникални идентификатори на обекти. (3) Централизираната информационна система по чл. 9 извършва автоматизирани периодични актуализации на данните в Регистъра на пощенските кодове, от Кадастрално-административната информационна система на АГКК, чрез обмен на данни по чл. 12, ал. 3. Периодичността на актуализациите се определя от Комисията, като се вземат предвид всички технически параметри при обмена на данни. (4) Автоматизиран обмен на данни от Регистъра на пощенските кодове се осъществява при спазване на технически изисквания, определени от Комисията, включително относно идентификацията и автентикацията на ползвателите. (5) Комисията публикува на интернет страницата си техническите спецификации и документацията, необходими за интеграция с регистъра, както и условията за автоматизиран достъп и предоставяне на структурирани набори от данни. Чл. 14. (1) При настъпване на промени в административно-териториалното деление на страната или на данните, постъпили от национални регистри и информационни системи чрез автоматизиран обмен или по реда на чл. 13, включително кадастрални и други уникални идентификатори, които водят до изменение на пощенските кодове промените се отразяват в публичния електронен портал на регистъра чрез актуализация на съответните пощенски кодове на засегнатите адресируеми обекти. (2) Данните в Регистъра на пощенските кодове се актуализират автоматизирано в срок до 30 работни дни от настъпването на промените. (3) Историята на извършените актуализации се съхранява в системата безсрочно за целите на проследимостта и проверимостта на данните. Чл. 15. (1) Всяко лице може да подаде сигнал до КРС за несъответствие, непълнота или грешка в регистъра чрез публичния портал на системата. (2) Когато постъпилият сигнал се отнася до данни, за които Комисията е първичен администратор на данните, тя се произнася по него и предприема необходимите действия в срок до 30 дни от постъпването му. (3) Когато сигналът се отнася до данни, които се създават, поддържат или изменят от първичен администратор на данни, Комисията препраща сигнала за разглеждане по компетентност на съответния първичен администратор в срок до 7 дни от постъпването му. (4) След получаване на информация от първичния администратор на данните Комисията предприема необходимите действия за актуализация на данните в регистъра, когато това е необходимо и уведомява подателя на сигнала за резултата. Чл. 16. (1) Регистърът на пощенските кодове е достъпен чрез електронен портал, поддържан от Комисията. (2) Чрез портала се предоставя възможност за търсене по пощенски код, точен адрес, кадастрален идентификатор или географски координати. (3) Крайни потребители на Регистъра на пощенските кодове са физически и юридически лица, които осъществяват достъп до публичния електронен портал за извършване на неавтоматизирани справки с потребителския интерфейс на портала. (4) Достъпът по ал. 3 е свободен и не изисква регистрация, като не обхваща автоматизиран, периодичен или системен обмен на данни, както и извличане или предоставяне на данни от регистъра. (5) Държавните органи могат да ползват регистъра безвъзмездно за изпълнение на своите правомощия, включително посредством автоматизиран обмен на данни и извличане на структурирани данни от регистъра. (6) Пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга ползва регистъра безвъзмездно за изпълнение на своите задължения, включително посредством автоматизиран обмен на данни и извличане на структурирани данни от регистъра. (7) Крайните потребители на регистъра могат да получат за целите на своята дейност безвъзмезден автоматизиран обмен на данни с регистъра, посредством Интерфейси за приложно програмиране (API) и възмезден достъп до структурирани данни от регистъра, както следва: 1. автоматизирания обмен на данни се извършва чрез API чрез подаване на заявление по образец и създаване на потребителски профил в системата; 2. възмезден достъп до структурирани данни от регистъра за юридически и физически лица се извършва при условия и ред, определени от КРС. (8) Достъпът до структурираните данни от регистъра по ал. 7, т. 2 се извършва след заплащане на такси, регламентирани в Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за пощенските услуги. Преходни и заключителни разпоредби § 1. Наредбата се издава на основание чл. 15, ал. 1, т. 8 от Закона за пощенските услуги. § 2. Достъпът по чл. 16, ал. 7, т. 2 се предоставя след приемане на изменение в Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за пощенските услуги, съгласно чл. 16, ал. 8.

МОТИВИ Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 8 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ), Комисията за регулиране на съобщенията (КРС, Комисията) разработва и поддържа регистър на пощенските кодове и приема система за образуване на пощенските кодове на мрежата на пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга и на другите пощенски оператори. Законът предвижда обстоятелствата, вписвани в регистъра, както и условията и редът за неговото създаване, поддържане и ползване, да се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на КРС. Към настоящия момент липсва подзаконов нормативен акт, който да урежда официалния ред за създаване, поддържане, актуализиране и ползване на регистъра на пощенските кодове. Това води до нормативна непълнота относно статута на регистъра, съдържанието на вписваните данни, източниците на информация, реда за актуализация, условията за публичен и служебен достъп, възможностите за автоматизиран електронен обмен, както и процедурите за корекция на грешки, непълноти или несъответствия. Липсата на нормативно уреден регистър създава практически затруднения в сектора на пощенските услуги. Те се изразяват в неточности при точната адресна идентификация, проверката и валидирането на пощенски кодове, както и при обработката, сортирането и доставката на пощенски пратки. Наличието на неточна, непълна или неуеднаквена адресна информация води до риск от грешки, забавяния, върнати пратки, допълнителни логистични разходи и по-ниска ефективност при предоставянето на пощенски и куриерски услуги. Необходимостта от приемането на наредбата не се ограничава единствено до сектора на пощенските услуги. Единната и актуална справочна информация за пощенските кодове и свързаната с тях адресна информация има значение и за електронната търговия, административното обслужване, електронното управление, дейността на държавните органи и общините, обмена на данни между регистри и информационни системи, както и за службите за спешна помощ и службите за сигурност. С проекта на наредба се цели създаване на подзаконова нормативна рамка за официалното функциониране на Регистъра на пощенските кодове в Република България като единен, пълен, актуален и достъпен източник на справочна информация за пощенските кодове и свързаната с тях адресна информация. Основните цели на проекта са: – да се уредят условията и редът за създаване, поддържане, актуализиране и ползване на регистъра на пощенските кодове; – да се определят обстоятелствата, вписвани в регистъра, както и източниците на информация за неговото поддържане; – да се регламентират правомощията и отговорностите на КРС във връзка с администрирането, актуализирането и осигуряването на достъп до регистъра; – да се осигури публичен достъп до справочна информация за пощенските кодове и свързаната с тях адресна информация; – да се създадат условия за служебен достъп и автоматизиран електронен обмен на данни с други регистри и информационни системи; – да се уреди ред за подаване и разглеждане на сигнали за грешки, непълноти или несъответствия в регистъра; – да се създаде функционална връзка между Регистъра на пощенските кодове и системата за образуване на пощенските кодове, приемана от КРС. За прилагането на проекта на акт не са необходими допълнителни разходи, трансфери или други плащания от държавния бюджет. Не се предвижда необходимост от допълнително финансиране извън утвърдения бюджет на Комисията. Необходимите организационни, технически и съпътстващи финансови ресурси за създаването, поддържането и интеграцията на Регистъра на пощенските кодове, включително чрез RegiX и/или други интерфейси за електронен обмен на данни, ще бъдат обезпечени от КРС чрез организационни промени, оптимизиране на вътрешните процеси и използване на наличния административен, технически и финансов ресурс в рамките на утвърдения бюджет на Комисията. С приемането на наредбата ще се създаде нормативна основа за официалното функциониране на Регистъра на пощенските кодове като единен, актуален и достъпен източник на справочна информация. Това ще позволи по-точна идентификация на адресируемите обекти и по-надеждно използване на пощенските кодове от пощенските оператори, гражданите, бизнеса, държавните органи, общините и други заинтересовани лица. В областта на пощенските услуги се очаква регистърът да подпомогне по-точната обработка, сортиране и доставка на пощенски пратки, да намали риска от грешни или забавени доставки и да създаде условия за по-ефективна логистика и по-добро качество на обслужване. За пощенските оператори това ще има значение както при ежедневната обработка на пратки, така и при интеграцията на вътрешните им информационни системи със справочни и навигационни решения. Очакваният положителен ефект обхваща различни сфери. За бизнеса и електронната търговия регистърът ще създаде условия за по-точна проверка и валидиране на адресна информация, намаляване на върнатите пратки, ограничаване на логистичните разходи и по-ефективна обработка на поръчки. За държавните органи и общините ще създаде предпоставки за по-добро административно обслужване, уеднаквяване на адресната информация и по-надежден обмен на данни между информационни системи. За службите за спешна помощ и сигурност по-точната адресна идентификация ще подпомогне идентифицирането на адреси и по-ефективната реакция при инциденти. В по-широк план наличието на единен официален източник на актуална информация за пощенските кодове ще създаде предпоставки за повишаване на оперативната съвместимост между информационните системи и за развитието на процесите по цифровизация в публичния и частния сектор, като по този начин значението на регистъра надхвърля непосредственото му приложение в областта на пощенските услуги. Чрез възможностите за публичен достъп, служебен достъп и автоматизиран електронен обмен на данни, включително чрез RegiX и/или други интерфейси, ще се подпомогнат оперативната съвместимост, еднократното събиране и многократното използване на данни, както и намаляването на ръчните проверки и несъответствията между различни информационни масиви. Проектът не създава нов разрешителен, регистрационен или лицензионен режим за извършване на стопанска дейност. За физическите лица не възниква административна тежест, тъй като публичният достъп до справочна информация от регистъра ще бъде свободен, безплатен и няма да изисква регистрация. За пощенските оператори е възможно да възникне ограничена еднократна административна тежест, свързана със заявяване на достъп и подготовка на необходимата информация за автоматизиран електронен обмен на данни, която е оценена чрез Модела на стандартните разходи в частичната предварителна оценка на въздействието. Проектът на постановление и проектът на наредба не въвеждат изисквания на правото на Европейския съюз и с тях не се извършва транспониране на директива или прилагане на регламент на Европейския съюз. Материята относно създаването, поддържането и ползването на регистър на пощенските кодове е от компетентността на държавите членки. Проектът не противоречи на правото на Европейския съюз и е съобразен с принципите на електронното управление, оперативната съвместимост, прозрачността, достъпността и защитата на данните. С оглед на това не е необходимо изготвяне на справка за съответствие с правото на Европейския съюз.

Образецът на частична предварителна оценка на въздействието влиза в сила от 01 януари 2021 г. Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Комисия за регулиране съобщенията на Нормативен акт: Постановление за приемане на Наредба за условията и реда за създаване, поддържане и ползване на регистъра на пощенските кодове в Република България ……………………………………………… Лице за контакт: Боряна Стоева – директор на „Регулиране“ дирекция Телефон и ел. поща: 02/949 2928 bstoeva@crc.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: „Липса на нормативно установен ред пощенските кодове в Република информация за пощенските кодове и наредба по чл. 15, ал. 1, т. 8 от Закона официалното функциониране, на регистъра използване от пощенските оператори, 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите възможност посочете числови стойности. До момента наредбата по чл. 15, ал. 1, т. 8 изискване на закона. Това създава правна на регистъра на пощенските кодове, като а в липса на нормативна рамка, която актуализирането и ползването на регистъра. във връзка с разработването, поддържането, регистъра, както и изискванията за прозрачност, оператори, гражданите, бизнеса, държавните Практическите последици от тази нормативна валидиране на пощенски кодове и адресна електронен обмен на данни и оперативна риск от грешки и забавяния при доставката организационни и логистични разходи за възможности за използване на актуална административни и електронни услуги. за България свързаната за гражданите, и от ЗПУ непълнота проблемът да Не са органи съвместимост на пощенските създаване, поддържане и ползване на регистър на като официален източник на справочна с тях адресна информация. При липса на на пощенските услуги (ЗПУ), ще се възпрепятства неговата публичност, достъпност, актуалност и бизнеса, държавните органи и общините.“ причините за неговото/тяхното възникване. По не е приета, с което не е изпълнено императивното по отношение на официалното функциониране се изразява не в липса на техническа готовност, уреди статута, съдържанието, поддържането, регламентирани правата и задълженията на КРС актуализирането и осигуряване на ползването на публичност и достъпност на данните за пощенските и общините. непълнота се изразяват в затруднения при проверка и информация, ограничени възможности за автоматизиран с други регистри и информационни системи, пощенски пратки, водещи както до допълнителни оператори и търговците, така и до ограничени справочна информация при предоставянето на 2 Липсата на цялостна правна, организационна и функционална рамка за официалното създаване, поддържане, актуализиране и ползване на регистъра на пощенските кодове в Република България възпрепятства създаването на условия, съответстващи на нуждите на съвременната икономика, електронната търговия и държавната администрация. Това води до пропуснати възможности за по- ефективни и надеждни услуги за гражданите и бизнеса, до забавяне на процесите по цифрова трансформация и до ограничено прилагане на съвременни практики за изграждане на системи за адресна идентификация. В резултат, разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 8 от ЗПУ остава неприложима на практика, доколкото липсва необходимият подзаконов нормативен акт, който да я въведе. Следователно проблемът не може да бъде решен без приемането на наредбата. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Проблемът не може да бъде решен единствено чрез организационни мерки или чрез въвеждане на нови технологични възможности, тъй като чл. 15, ал. 1, т. 8 от ЗПУ изрично изисква условията и редът за създаване, поддържане и ползване на регистъра да бъдат уредени с наредба на Министерския съвет по предложение на КРС. Не е възможно проблемът да бъде решен по друг начин, освен чрез приемането на Наредба на Министерския съвет, която да определи условията и реда за създаване, поддържане и ползване на регистъра на пощенските кодове съгласно чл. 15, ал. 1, т. 8 от ЗПУ. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащата нормативна рамка съдържа законова делегация, но липсва подзаконовият нормативен акт, който да я изпълни. Поради това не са нормативно определени съдържанието на регистъра, условията за достъп, редът за актуализация и корекция на данните, механизмите за интеграция с други регистри и ролята на КРС като орган, който разработва и поддържа регистъра. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. От правото на Европейския съюз не произтичат конкретни изисквания за въвеждане на регистър за пощенски кодове. Регулирането на тази материя е от компетентността на държавите членки. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? До момента не са извършвани последващи оценки на нормативен акт, уреждащ условията и реда за създаване, поддържане и ползване на регистъра на пощенските кодове, тъй като такъв подзаконов нормативен акт не е приеман. 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? 2. Цели: Да се създаде и въведе подзаконова нормативна рамка за официалното създаване, поддържане и ползване на регистър на пощенските кодове в съответствие с чл. 15, ал. 1, т. 8 от ЗПУ, като по този начин се преодолее правният вакуум и се гарантира пълното прилагане на закона. Специфични цели: 1 https://www.nsi.bg/statistical-data/315/923 2 https://www.nsi.bg/statistical-data/315/921 3 https://www.nsi.bg/statistical-data/314/914 4 https://www.nsi.bg/statistical-data/311/894 3 – да се определят обстоятелствата, вписвани в регистъра; – да се уреди редът за създаване, поддържане и ползване на регистъра; – да се определят правомощията и отговорностите на КРС във връзка с администрирането на регистъра; – да се осигури публичен безплатен достъп до справочна информация чрез електронен портал на гражданите и на държавните институции; – да се създадат условия за електронен обмен на данни и оперативна съвместимост с други национални регистри и информационни системи; – да се уреди ред за сигнализиране и корекция при грешки или непълноти в регистъра. Индикативен график: – 2026 г. – приемане на наредбата от Министерския съвет; – 2026 г. – официализиране на регистъра на пощенските кодове; – 2026 г. – осигуряване на нормативна основа за публичен достъп, актуализация на данните и електронен обмен. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: Граждани – всички физически лица, които използват пощенски, куриерски, електронни и административни услуги, базирани на пощенски кодове и адресна информация. По данни на Националния статистически институт (НСИ) през 2025 г. 86,5% от лицата на възраст между 16 и 74 1 г. регулярно използват интернет ; 35,9% използват интернет за взаимодействие с административни 2 органи и публични институции , а 51,2% са купували стоки и услуги по интернет за лични цели през 3 последните 12 месеца . Пощенски оператори – лицензираните и регистрираните пощенски оператори по ЗПУ, включително операторът със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга и операторите, предоставящи неуниверсални пощенски услуги. По данни на КРС към 31.12.2025 г. общият брой на лицензираните/регистрираните по ЗПУ оператори е 218, от които 87 реално са предоставяли пощенски услуги. КРС – като орган, който съгласно ЗПУ разработва и поддържа регистъра на пощенските кодове в Република България и осигурява условията за неговото поддържане, актуализиране и ползване. Бизнес и електронна търговия – търговци, електронни платформи, онлайн магазини, доставчици на логистични и куриерски услуги и други предприятия, които използват пощенски кодове и адресна информация при продажби, доставки, клиентско обслужване и обработка на поръчки. По данни на Националния статистически институт (НСИ) относно използването на информационни и комуникационни технологии в предприятията, през 2024 г. 16,2% от предприятията са продавали 4 стоки и услуги по интернет . 4 Микро-, малки и средни предприятия (МСП) – предприятия, които могат да бъдат засегнати както като пощенски оператори, куриерски и логистични дружества, така и като електронни търговци и ползватели на справочна информация от регистъра. Държавни органи и общини – администрации, които поддържат или използват адресна информация при предоставяне на административни услуги, водене на регистри, служебен обмен на данни и изпълнение на публични функции. Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК) – доколкото при създаването, съпоставянето или актуализирането на данните в регистъра могат да се използват кадастрални идентификатори, пространствени данни или друга относима информация. Администратори на други регистри и информационни системи – органи и организации, от чиито регистри или информационни системи може да се получава информация или към които може да се предоставя справочна информация чрез служебен или автоматизиран електронен обмен. Служби за спешна помощ – национална система 112, спешна медицинска помощ, пожарна безопасност и защита на населението, органите на МВР и други структури, за които точната адресна идентификация има значение при локализиране на събития и реакция при инциденти. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: „Липса на нормативно установен ред за създаване, поддържане и ползване на регистъра на пощенските кодове в Република България като официален източник на справочна информация за пощенските кодове съгласно чл. 15, ал. 1, т. 8 от ЗПУ.“ Вариант 1 „Без действие“: Описание: При този вариант не се приема подзаконов нормативен акт, с който да се уреди редът за създаване, поддържане и ползване на регистъра на пощенските кодове в Република България съгласно чл. 15, ал. 1, т. 8 от ЗПУ. При този вариант, независимо от наличието на техническа готовност за въвеждане на електронна система, регистърът не може да функционира като нормативно уреден официален регистър. Това би запазило правната непълнота и би ограничило възможностите за пълноценен публичен достъп и използване на регистъра от институции и пощенски оператори. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант не са идентифицирани положителни въздействия върху нито една от заинтересованите страни/групи. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Граждани: • Продължаващи затруднения при получаване на пратки; • Грешки и забавяния при доставки поради дублиране или липса на уникални кодове; 5 • Липса на публичен електронен достъп до справочна информация за проверка и валидиране на пощенски кодове и адресна информация; • Неефективни услуги и невъзможност за надеждна локализация при спешни ситуации. Пощенски оператори: • Повишени разходи за логистика и обработка на пратки поради грешки и допълнителна работа по корекция на адреси; • Невъзможност за интеграция на системите с цифрови платформи и навигационни услуги. КРС: Запазва се правната непълнота относно изпълнението на правомощието по чл. 15, ал. 1, т. 8 от ЗПУ, съгласно което КРС разработва и поддържа Регистъра на пощенските кодове и приема система за образуване на пощенските кодове на мрежата на пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга и на другите пощенски оператори. При липса на подзаконов нормативен акт няма да са уредени условията и редът за официалното създаване, поддържане, актуализиране и ползване на регистъра, както и връзката между регистъра и приетата от КРС система за образуване на пощенските кодове. Това ограничава възможността за осигуряване на публичност, достъпност, актуалност и надеждност на данните, както и за въвеждане на ясни процедури за корекции и електронен обмен. Бизнес и електронна търговия: • Невъзможност за автоматична валидация на адреси при онлайн покупки, което води до грешки в поръчките и отказани доставки; • Повишени разходи и забавяния при доставката на стоки до крайни клиенти; • Повишени разходи за върнати пратки, поради неточен адрес и рекламации за изплащане на обезщетения; • Ограничени възможности за развитие на електронната търговия и изоставане спрямо конкуренцията на европейския пазар; • Намалено доверие от страна на клиентите поради неточни или закъснели доставки. МСП: запазват се затрудненията за предприятията, които използват пощенски кодове и адресна информация при доставки, електронна търговия, клиентско обслужване и обработка на поръчки. Липсата на официален и актуален регистър може да води до грешни или забавени доставки, върнати пратки, допълнителни логистични разходи и необходимост от ръчни проверки. Държавни органи и общини: • Липса на електронен регистър, който да бъде интегриран с националните информационни системи; • Пропуснати възможности за модернизация и по-ниска ефективност при предоставянето на административни услуги; • Несъответствие със стратегическите приоритети на държавната политика за цифрова трансформация и електронно управление. АГКК: не се създава нормативно уреден механизъм за използване или съпоставяне на кадастрални идентификатори, пространствени данни и друга относима информация при идентифициране на адресируемите обекти. Това ограничава оперативната съвместимост и съгласуваното използване на данни за целите на точната адресна идентификация. Администратори на други регистри и информационни системи: запазва се липсата на уредени условия за служебен и автоматизиран електронен обмен на справочна информация с други регистри и информационни системи. Това ограничава еднократното събиране и многократното използване на данни и увеличава риска от несъответствия между различни информационни масиви. 6 Служби за спешна помощ: • Затруднения при локализиране на адреси; • По-дълго време за реакция при аварийни и кризисни ситуации; • Липса на интегрирана система за навигация и надеждно географско насочване. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не се идентифицират Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се идентифицират нови въздействия спрямо съществуващото положение, но се запазват съществуващите затруднения за МСП, които използват адресна информация при доставки, електронна търговия и клиентско обслужване. Административна тежест: Не се идентифицира 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на предложената Наредба“: Описание: Приемане на Наредба за условията и реда за създаване, поддържане и ползване на регистъра на пощенските кодове в Република България съгласно чл. 15, ал. 1, т. 8 от ЗПУ и създаване на централен електронен регистър с индивидуални пощенски кодове за всеки адресируем обект. Вариант 2 предвижда приемане на Наредба за условията и реда за създаване, поддържане и ползване на Регистъра на пощенските кодове в Република България. Приемането на наредбата е правният инструмент за реализиране на варианта, като чрез него се урежда не само формалното създаване на регистъра, но и цялостният ред за неговото функциониране. С наредбата се предвижда да бъдат уредени: вписваните в регистъра обстоятелства; източниците на информация; редът за първоначално попълване, поддържане и актуализиране на данните; правомощията и задълженията на КРС във връзка с поддържането на регистъра; условията за публичен достъп до справочна информация; условията за служебен достъп и автоматизиран електронен обмен на данни; редът за ползване на регистъра от пощенски оператори, държавни органи, общини и други заинтересовани лица; както и редът за подаване и разглеждане на сигнали за грешки, непълноти или несъответствия в данните. Очакваните въздействия от този вариант произтичат както от преодоляването на нормативната непълнота, така и от създаването на условия за използване на официална, поддържана и актуализирана справочна информация за пощенските кодове и свързаната с тях адресна информация. Това следва да подпомогне по-надеждната адресна идентификация, по-ефективната обработка и доставка на пощенски пратки, възможността за автоматизиран електронен обмен на данни и по-ефективното предоставяне на административни и електронни услуги. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Граждани: • По-бързи и точни доставки на пощенски пратки; • Намаляване на грешките и закъсненията при обслужване; • Достъп до публичен портал за проверка и верифициране на адрес; • Повишена сигурност чрез по-точна локализация при спешни ситуации. 7 Пощенски оператори: • Възможност за точна идентификация на адресите чрез индивидуални пощенски кодове; • Намалени разходи за логистика и обработка на пратки; • Повишена ефективност при сортиране и доставка; • Възможност за интеграция на системите с цифрови платформи и навигационни услуги. • Повишаване качеството на универсалната пощенска услуга, предоставяна от „Български пощи“ ЕАД. Съгласно чл.15а, т. 6 и чл.15а, ал. 2 от ЗПУ, КРС има задължение да контролира спазването на нормативите за качеството на универсалната пощенска услуга и извършва годишно отчитане на изпълнението на тези нормативи чрез ежегодното им измерване от независима организация. Резултатите от измерване на времето за пренасяне "от край до край" на единични пратки с предимство и пощенски пратки от първи клас в мрежата на пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга през последните години не постигна изискванията на нормативите относно времето за доставяне на пощенските пратки с предимство. Като през 2025 г. задължения оператор „Български пощи“ ЕАД достига едва 51,4% за Д+1 при норматив от „не по-малко от 80%“. КРС: създава се ясна нормативна основа за изпълнение на правомощието по чл. 15, ал. 1, т. 8 от ЗПУ, съгласно което КРС разработва и поддържа регистъра на пощенските кодове и приема система за образуване на пощенските кодове на мрежата на пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга и на другите пощенски оператори. Наредбата урежда условията и реда за създаване, поддържане, актуализиране и осигуряване на ползването на Регистъра на пощенските кодове, като създава необходимата връзка между регистъра и приетата от КРС система за образуване на пощенските кодове. По този начин се осигурява по-ясна, последователна и функционална рамка за прилагане на системата за образуване на пощенските кодове, както и за поддържане на актуални, надеждни и достъпни данни в регистъра. Бизнес и електронна търговия: • Автоматична валидация на адреси при онлайн покупки; • По-малко грешки и отказани доставки; • Намалени разходи и по-кратко време за доставка на стоки до крайни клиенти; • Подобрена конкурентоспособност и по-голямо доверие от страна на клиентите; • Разширени възможности за участие в трансгранична електронна търговия. МСП: очакват се положителни въздействия, свързани с по-точна проверка и валидиране на адресна информация, намаляване на грешните или отказани доставки, ограничаване на разходите за върнати пратки и по-ефективна обработка на поръчки. За част от МСП, които доброволно изберат автоматизиран обмен на данни, могат да възникнат ограничени еднократни организационни или технически разходи за адаптация на вътрешни процеси или информационни системи. АГКК: създават се условия за използване на кадастрални идентификатори, пространствени данни и друга относима информация при идентифицирането на адресируемите обекти, доколкото това е необходимо за точността, актуалността и надеждността на данните в регистъра. Администратори на други регистри и информационни системи: създават се условия за служебен и автоматизиран електронен обмен на справочна информация между регистъра на пощенските кодове и други национални регистри и информационни системи, при спазване на изискванията за оперативна съвместимост, информационна сигурност и служебно събиране на данни. Държавни органи и общини: 8 • Създаване на електронен регистър и възможност за интегриране с националните информационни системи; • Повишена ефективност при предоставяне на административни услуги чрез автоматизирана проверка на адреси; • Намаляване на административната тежест и ръчните проверки; • Съответствие със стратегическите приоритети на държавната политика за цифрова трансформация и електронно управление. Служби за спешна помощ: • Възможност за прецизна локализация на адресите; • Намаляване на времето за реакция при аварийни и кризисни ситуации; • Интеграция с навигационни и картографски системи. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се очакват съществени отрицателни въздействия. Възможни са ограничени еднократни организационни и технически разходи за адаптация на вътрешни системи и процеси при пощенските оператори, електронните търговци и други заинтересовани лица, които ще интегрират регистъра в своята дейност. Предвижда се въвеждане на такси в Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по ЗПУ за достъп до структурирани данни от регистъра при условията на чл. 16, ал.7, т.2 от Наредбата. Този достъп е опционален и не препятства пощенските оператори да използват за целите на своята дейност безвъзмезден автоматизиран обмен на данни с регистъра, посредством Интерфейси за приложно програмиране (API) при условията на чл. 16, ал.7, т.1 от Наредбата. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Идентифицират се специфични въздействия, свързани с ползването на регистъра от пощенските оператори и от други заинтересовани лица, които ще го използват за целите на своята дейност. За пощенските оператори въздействията произтичат от необходимостта да използват актуална и официална справочна информация от регистъра на пощенските кодове при осъществяване на дейността си, включително за целите на по-точна адресна идентификация, обработка, сортиране и доставка на пощенски пратки. В зависимост от избрания начин на ползване на регистъра за част от тях може да възникне необходимост от организационна или техническа адаптация, включително при автоматизиран електронен обмен на данни или интеграция със собствени информационни системи. За останалите заинтересовани лица, включително електронни търговци, логистични дружества, МСП, електронни платформи и други ползватели, заявяването на автоматизиран обмен или еднократен достъп има доброволен характер и зависи от избрания от тях начин на ползване на регистъра. Проектът не създава нов разрешителен, регистрационен или лицензионен режим за извършване на стопанска дейност. Възможно е обаче за пощенските оператори да възникне ограничено административно взаимодействие, свързано със заявяване на достъп, сключване на договор или изпълнение на организационно-технически условия за автоматизиран обмен на данни, доколкото тези действия са необходими за ползването на регистъра при осъществяване на дейността им. Необходимите организационни, технически и евентуално финансови ресурси за създаването, поддържането и интеграцията на регистъра на пощенските кодове, включително чрез RegiX и/или други интерфейси за електронен обмен на данни, ще бъдат обезпечени от КРС чрез организационни промени, оптимизиране на вътрешните процеси и използване на наличния административен, 9 предвижда режим. на на заявяване за За има Поради свързано 1.1. включително 1.2. технически Въздействия въздействия, логистични информационни Административна пощенските автоматизиран гражданите информация заинтересовани електронни нормативно ограничено с Опишете Опишете и финансов ресурс в необходимост от върху малките и свързани с по-точна загуби. За част от системи или тежест: Не се Прилагането на препоръчителния административната тежест за кодове е свързано на достъп, сключване на електронен обмен не възниква от регистъра е свободен, лица, включително платформи и други доброволен характер и произтича установено задължение. това евентуалното увеличение и относимо основно осъществяването на (въздействията върху качествено (при възможност – и върху всяка заинтересована страна/група специфичните въздействия с акцент информиране, рамките на утвърдения допълнително финансиране средните предприятия: валидация на адреси, МСП могат да възникнат вътрешни процеси при създава нов вариант обаче пощенските оператори, с изпълнението на договор или изпълнение на данни. административна тежест, тъй безплатен и не електронни търговци, ползватели, заявяването от избрания от тях на административната към пощенските оператори, тяхната дейност. малките и средните предприятия; количествено) всички значителни заинтересовани страни. второстепенни. върху малките и средните такси, регулаторни режими, бюджет на Комисията. На този етап не се извън бюджета на КРС. Очакват се предимно положителни намаляване на грешните доставки и по-ниски ограничени разходи за адаптация на използване на регистъра. разрешителен, регистрационен или лицензионен може да доведе до ограничено увеличение доколкото за тях ползването на регистъра дейността им и може да бъде свързано със на организационно-технически условия като публичният достъп до справочна изисква регистрация. За останалите логистични дружества, МСП, на автоматизиран или еднократен достъп начин на ползване на регистъра, а не от тежест следва да се разглежда като доколкото ползването на регистъра е административна тежест) потенциални икономически, социални и екологични въздействия, Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои предприятия и административната тежест (задължения за административни услуги и др.) 5. Степени 5.1. Сравняване По на вариантите: на изпълнение по критерии: проблем 1: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант „Без действие“ Вариант: Приемане на Наредба за условията и реда за създаване, поддържане и ползване на регистъра на пощенските кодове в Република България съгласно чл. 15, ал. 1, т. 8 от ЗПУ т с о н в и т к е ф Е Цел 1: Да се създаде и въведе нормативна рамка за изграждането, поддържането и ползването на регистър на пощенските кодове в съответствие с чл. 15, ал. 1, т. 8 от ЗПУ 3) ниска 1) висока 10 т с о н с а к и ф Е Цел 1: Да се създаде и въведе нормативна рамка за изграждането, поддържането и ползването на регистър на пощенските кодове в съответствие с чл. 15, ал. 1, т. 8 от ЗПУ 3) ниска 1) висока т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1: Да се създаде и въведе нормативна рамка за изграждането, поддържането и ползването на регистър на пощенските кодове в съответствие с чл. 15, ал. 1, т. 8 от ЗПУ 3) ниска 1) висока 1.2. Посочете ефикасност, 1.1. Сравнете вариантите чрез степента, в която вариантите ефективност, чрез която се която отразява степента, до която съгласуваност, която показва степента, сравняване на ключовите им ще изпълнят определените цели, измерва степента, до която вариантите целите могат да бъдат разходи; до която вариантите съответстват положителни и отрицателни въздействия. съгласно основните критерии за сравняване на вариантите: постигат целите на предложението; постигнати при определено ниво на ресурсите или при най-малко на действащите стратегически документи. 6. По чл. 15, проблем. оглед ЗПУ, регистъра услуги. Избор проблем поддържане ал. на както на препоръчителен 1: Вариант 2 „Приемане и ползване на регистъра 1, т. 8 от ЗПУ“ е Вариант 2 се отличава с премахването съществуващ и необходимостта от и гарантирането на Посочете препоръчителните вариант: на Проекта на на пощенските препоръчителен вариант на най-висока степен на законов вакуум установяване на ясни оперативна съвместимост варианти за решаване Наредба за условията и реда за създаване, кодове в Република България съгласно действие спрямо решаването на посочения ефективност, ефикасност и съгласуваност, с свързан с делегацията на чл. 15, ал. 1, т. 8 от процедурни правила за поддържане на и прозрачност в сектора на пощенските на поставения проблем/проблеми. 6.1. които За доколкото дейността данни. Промяна прилагането Прилагането ще пощенските изпълнение информация. пощенските подготовка Тази в административната на препоръчителния на препоръчителния използват публичен кодове. За тях не се на допълнителни оператори може да за тях ползването на им и може да бъде на необходимата тежест не представлява тежест за физическите вариант (включително вариант не създава електронен достъп до предвижда подаване административни изисквания възникне ограничено Регистъра на пощенските свързано със заявяване информация за осигуряване нов разрешителен, и юридическите лица от по отделните проблеми): административна тежест за физическите лица, справочна информация от Регистъра на на заявление, заплащане на такса или за ползване на публичната справочна увеличение на административната тежест, кодове е свързано с осъществяването на на достъп, сключване на договор или на автоматизиран електронен обмен на регистрационен или лицензионен режим за 5 https://www.nsi.bg/press-release/naeti-lica-i-sredna-rabotna-zaplata-8938 11 извършване на стопанска дейност, а е свързана единствено с реда за ползване на регистъра и се очаква да бъде ограничена, пропорционална и еднократна. За останалите заинтересовани лица, включително електронни търговци, логистични дружества, МСП, електронни платформи и други ползватели, заявяването на автоматизиран или еднократен достъп има доброволен характер и произтича от избрания от тях начин на ползване на регистъра, а не от нормативно установено задължение. Подаването на сигнали за грешки, непълноти или несъответствия също представлява възможност за ползвателите, а не тяхно задължение. Административната тежест за пощенските оператори е оценена чрез Модела на стандартните разходи, като са отчетени само административните действия по запознаване с условията, подаване на заявление за достъп и подготовка на необходимата информация за заявяване на достъп или за осигуряване на автоматизиран електронен обмен на данни. Изчислението е извършено при следните допускания: 2 часа, необходими за извършване на административните действия; 87 пощенски оператори, които реално са предоставяли пощенски услуги към края на 2025 г.; 1 изпълнение на дейността през първата година от прилагането; и средна месечна работна заплата 2342 лв. за икономическа дейност „Транспорт, складиране и пощи“. По данни на КРС към края на 2025 г. общият брой на лицензираните/регистрираните по ЗПУ оператори е 218, от които 87 реално са предоставяли пощенски услуги. Стойността 2342 лв. е използвана като последна налична месечна стойност по данни на НСИ за средната брутна месечна работна заплата в 5 икономическа дейност „Транспорт, складиране и пощи“ за декември 2025 г. Въз основа на посочените параметри общият административен товар през първата година от прилагането възлиза на 2397,11 лв. или 1225.62 евро. Този разход следва да се разглежда като ограничена еднократна административна тежест, относима основно към пощенските оператори, доколкото заявяването на достъп и подготовката на необходимата информация са свързани с ползването на регистъра при осъществяване на тяхната дейност. В изчислението не са включени разходи за техническа интеграция, получаване на възмезден достъп до структурирани данни от регистъра, адаптиране на информационни системи, обучение на персонал или вътрешна организация, тъй като те представляват организационни и технически разходи, а не административна тежест по Модела на стандартните разходи. В средносрочен план се очаква въвеждането на регистъра да доведе до намаляване на оперативната тежест за пощенските оператори и за други ползватели, които използват адресна информация в дейността си, чрез по-точна адресна идентификация, по-малко ръчни проверки, намаляване на грешните доставки и по-ефективен електронен обмен на данни. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Не се създава нов разрешителен, регистрационен или лицензионен режим за извършване на стопанска дейност. Прилагането на препоръчителния вариант не поставя започването или 12 упражняването на стопанска дейност в зависимост от предварително разрешение, регистрация или лиценз, извън вече установените режими по действащото законодателство. С проекта на наредба се уреждат условията и редът за създаване, поддържане, актуализиране и ползване на Регистъра на пощенските кодове в Република България. Възможните процедури по заявяване на достъп, сключване на договор за автоматизиран електронен обмен или подаване на сигнал за грешки и непълноти представляват ред за ползване и поддържане на регистъра, а не самостоятелен регулаторен режим за достъп до стопанска дейност. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Препоръчителният вариант предвижда създаването на нов регистър – Регистър на пощенските кодове в Република България. Интеграцията на регистъра на пощенските кодове в общата регистрова среда ще се осъществи чрез системата за междурегистров обмен RegiX съгласно изискванията на Закона за електронното управление и приложимите подзаконови актове. Като администратор на регистъра КРС ще осигури необходимите интерфейси за електронен обмен на данни със съществуващи национални регистри, поддържани от други институции. По този начин ще се гарантира автоматизирана верификация на адреси, намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса, както и възможност за еднократно въвеждане и многократно използване на данните, в съответствие с принципите на цифровата трансформация и електронното управление. Връзка със съществуващи регистри: • Не се засягат пряко други държавни регистри, но се създават условия за интеграция с тях. Препоръчителният вариант предвижда нормативно уреждане на регистъра на пощенските кодове в Република България. Регистърът следва да бъде интегриран в общата регистрова инфраструктура при спазване на приложимите изисквания за оперативна съвместимост, информационна сигурност, служебен обмен на данни и еднократно събиране и многократно използване на информацията. При създаването и поддържането на регистъра следва да се предвиди възможност за обмен или съпоставяне на данни с относими регистри и информационни системи, включително такива, поддържани от общини, Агенцията по геодезия, картография и кадастър и други администратори на данни, когато това е необходимо за осигуряване на точност, актуалност и пълнота на информацията. Интеграцията с други регистри и информационни системи следва да бъде реализирана при ясно определяне на източниците на информация, отговорностите на съответните администратори, реда за актуализация и реда за отстраняване на несъответствия между данните. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 13 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Препоръчителният вариант оказва въздействие върху микро-, малките и средните предприятия, доколкото част от тях използват пощенски кодове и адресна информация при осъществяване на пощенски, куриерски, логистични, търговски, електронно-търговски или свързани информационни услуги. Въздействието е относимо към проблема, свързан с липсата на нормативно уреден ред за създаване, поддържане, и ползване на Регистъра на пощенските кодове като официален източник на справочна информация. Засегнати групи МСП могат да бъдат малки и средни пощенски оператори, куриерски и логистични дружества, електронни търговци, онлайн магазини, електронни платформи, както и други предприятия, които използват адресна информация при обработка на поръчки, доставки, клиентско обслужване, фактуриране или обмен на данни. Очакваните положителни въздействия върху МСП са свързани с възможността за използване на официална, актуална и поддържана справочна информация за пощенските кодове и свързаната с тях адресна информация. Това ще създаде условия за по-точна проверка и валидиране на адреси, намаляване на грешните или отказани доставки, ограничаване на разходите за върнати пратки и рекламации, по-бърза обработка на поръчки и по-добро клиентско обслужване. За МСП, които извършват електронна търговия или предоставят логистични и куриерски услуги, регистърът може да подпомогне по-ефективното планиране на доставки и намаляването на оперативни загуби, произтичащи от неточна или непълна адресна информация. За част от МСП могат да възникнат ограничени еднократни организационни или технически разходи, когато те изберат да използват регистъра чрез автоматизиран електронен обмен на данни или чрез интеграция със собствени информационни системи. Такива разходи могат да бъдат свързани с адаптиране на вътрешни процеси, настройване на интерфейси, актуализиране на софтуерни решения или обучение на служители. Тези разходи не произтичат от въвеждане на нов разрешителен, регистрационен или лицензионен режим, а от избрания от съответното предприятие начин на ползване на регистъра. За МСП, които ще използват единствено публичния електронен достъп до справочна информация от регистъра, не се очакват съществени разходи или административна тежест, тъй като публичният достъп е свободен, безплатен и не изисква регистрация. За МСП, които са пощенски оператори, е възможно да възникне ограничена административна тежест, доколкото ползването на регистъра е свързано с осъществяването на тяхната дейност и може да бъде свързано със заявяване на достъп, сключване на договор или изпълнение на организационно-технически условия за автоматизиран електронен обмен на данни. Тази тежест е отчетена в раздел 6.1. Общият ефект от препоръчителния вариант върху МСП се оценява като предимно положителен. Очакваните ползи от по-точната адресна идентификация, намаляването на грешките при доставки, по-ефективната обработка на поръчки и възможността за електронен обмен на данни надвишават възможните ограничени еднократни разходи за адаптация при предприятията, които доброволно изберат по-висока степен на интеграция с регистъра. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): • Риск от непълнота, неточност или неактуалност на въведените данни в регистъра. 14 • Риск от забавяне на техническата реализация, включително при осигуряването на публичен достъп, служебен достъп или автоматизиран електронен обмен на данни. • Риск от недостатъчен административен, технически или финансов ресурс. • Риск от несъответствия между данните в регистъра на пощенските кодове и данните в други регистри или информационни системи. • Риск от правни спорове или възражения, свързани с точността, актуалността или използването на данните в регистъра. • Риск, свързан с информационната сигурност и непрекъсваемостта на достъпа до регистъра. Посочените рискове са управляеми и не променят извода, че Вариант 2 е препоръчителен. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: ……………………………………………………………..……………………………… …………………………………………………………………………………………….. …………………………………………………………………………………………….. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Проектът на Наредба ще бъде публикуван за обществено обсъждане по реда на чл. 26 от Закона за нормативните актове в срок от 30 дни. Справката за отразяването на постъпилите предложения и становища ще бъде публикувана на интернет страницата на КРС и на Портала за обществени консултации. В рамките на обществените консултации следва да бъдат събрани становища по следните основни въпроси: достатъчно ли е ясно определен обхватът на данните, вписвани в регистъра; подходящи ли са предвидените условия за публичен и служебен достъп; създават ли условията за автоматизиран обмен непропорционална административна или техническа тежест за пощенските оператори, електронните търговци и МСП; необходими ли са допълнителни преходни срокове за адаптация на информационните системи на заинтересованите страни; необходими ли са допълнителни правила относно обмена на данни с други регистри и информационни системи. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? 15 Не се изисква извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието, тъй като не се очакват значителни отрицателни икономически, социални или екологични последици от прилагането на проекта на нормативен акт. Предложеният вариант не създава нов разрешителен, регистрационен или лицензионен режим за извършване на стопанска дейност и не въвежда съществени нови финансови задължения за гражданите или бизнеса. Идентифицираните възможни въздействия са свързани основно с ограничена административна тежест основно за пощенските оператори и ограничени организационни и технически действия за заинтересованите лица, които изберат по-висока степен на интеграция с регистъра, както и с необходимост от техническо обезпечаване от страна на КРС. Тези въздействия могат да бъдат анализирани в рамките на частичната предварителна оценка на въздействието и не обосновават необходимост от цялостна предварителна оценка. (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: Не е приложимо. Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: Портал за обществени консултации; Данни на НСИ; ЗПУ; Закон за електронното управление; Закон за нормативните актове; Наредба за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието; Устройствен правилник на Министерския съвет и на неговата администрация; Данни и анализи на КРС относно пазара на пощенски услуги; Национална програма „Цифрова трансформация на България 2023–2030 г.“; Национална стратегия за развитие на електронното управление. Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Боряна Стоева – директор на дирекция „Регулиране“ в КРС Дата: 11.09.2026 г. Подпис:

Становище на администрацията на Министерския съвет Съгласуването се извършва на основание чл. 21, ал. 5 от Закона за нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за условията и реда за създаване, поддържане и ползване на регистъра на пощенските кодове в Република България Становище по ред: Номер и дата: В отговор на №: 02-00-40 от 23.04.2026 г. Институция: Комисия за регулиране на съобщенията Диспозитив: Основание: от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация  Относно раздел 1 „Проблем/проблеми за решаване“: Проблемът следва да бъде изведен не само като липса на подзаконов нормативен акт, а и чрез описание на фактическото състояние и неблагоприятните последици, които произтичат от него. В случая, за целите на оценката на въздействието е необходимо да се посочи как отсъствието на нормативно уреден, единен, актуален и достъпен регистър на пощенските кодове се отразява върху надеждната адресна идентификация, възможността за проверка и валидиране на адреси, обмена на данни, предоставянето на пощенски и административни услуги, както и върху дейността на гражданите, бизнеса, пощенските оператори, държавните органи и общините. В този смисъл липсата на наредба следва да бъде представена като нормативна причина за проблема, а не като негово единствено съдържание. В тази връзка предлагаме информацията за проблема да бъде допълнена, като се включи описание на практическите последици от липсата на нормативно уреден регистър, включително затруднения при проверка и валидиране на пощенски кодове и адреси, ограничени възможности за автоматизиран обмен на данни и интеграция с други регистри, риск от грешки и забавяния при доставката на пощенски пратки, допълнителни разходи за пощенски оператори и електронни търговци, както и ограничени възможности за използване на актуална адресна информация при предоставянето на административни услуги. II. Относно раздел 3 „Заинтересовани страни“: Препоръчваме разделът да бъде допълнен с всички институции и групи лица, които ще имат отношение към създаването, поддържането и използването на Регистъра на пощенските кодове в Република България. В тази връзка следва в заинтересованите страни да бъдат включени: - Комисията за регулиране на съобщенията, тъй като тя създава и поддържа регистъра и е администратор на информацията в него; - Агенцията по геодезия, картография и кадастър – с оглед използването на кадастрални идентификатори и други данни; - администраторите на други регистри и информационни системи, от които ще се получава или към които ще се предоставя справочна информация. Също така, когато е възможно, следва да бъде посочен и приблизителният брой на засегнатите лица/организации по отделните групи заинтересовани страни. Например, по данни на Комисията за регулиране на съобщенията, към края на 2024 г. общият брой на лицензираните/регистрираните по Закона за пощенските услуги оператори е 181, от които 86 реално са предоставяли пощенски услуги. За бизнеса с електронна търговия биха могли да се използват данни на Националния статистически институт за използване на информационни и комуникационни технологии в предприятията, според които за 2024 г. 16,2% от предприятията са продавали стоки и услуги по интернет. III. Относно раздел 4 „Варианти на действие“. Анализ на въздействията: Препоръчваме описанието на Вариант 2 да бъде допълнено, като не се ограничава само до факта, че се предвижда приемане на наредба. Приемането на наредбата е правният инструмент за реализиране на предлагания вариант, но за целите на оценката на въздействието следва да бъде описано какво конкретно се предлага да бъде уредено чрез нея – създаване и първоначално попълване на регистъра, съдържание на вписваните данни, източници на информация, ред за поддържане и актуализация, условия за публичен и служебен достъп, ред за ползване от пощенски оператори и други заинтересовани лица, електронен обмен с други регистри и информационни системи, както и ред за подаване и разглеждане на сигнали за грешки или непълноти. Това е необходимо, за да бъдат обосновано анализирани очакваните въздействия от предложения вариант на действие, включително евентуалните разходи за техническото обезпечаване на процеса. По отношение на специфичните въздействия, свързани с административната тежест, е необходимо да бъде прецизиран изводът относно нейната липса. В специфичните въздействия е посочено, че не се създава нов разрешителен, регистрационен или лицензионен режим. Това обстоятелство само по себе си не е достатъчно, за да се направи извод, че не възниква административна тежест. Административната тежест следва да се разглежда не само през въвеждането на регулаторен режим, но и с оглед на задълженията за информиране, подаване на заявления, сключване на договори, предоставяне на данни, подаване на сигнали, поддържане на интеграции и други форми на административно взаимодействие. В анализа на Вариант 2 следва да бъде отчетено и възможното финансово и организационно въздействие върху КРС като администратор на новия регистър. Създаването на регистъра, интеграцията му чрез RegiX и осигуряването на интерфейси за електронен обмен на данни със съществуващи национални регистри предполагат технически, организационни и евентуално финансови ресурси. Поради това следва да се изясни по какъв начин ще бъдат обезпечени тези дейности. IV. Относно раздел 6.1. „Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)“ Изводът в т. 6.1, че прилагането на препоръчителния вариант няма ефект върху административната тежест за физическите и юридическите лица, следва да бъде допълнително обоснован. Това е необходимо поради факта, че пощенските оператори и другите заинтересовани страни ще ползват регистъра при условия, определени от КРС, както и обстоятелството, че автоматизираният обмен на данни от регистъра ще се предоставя по договор или по заявление за еднократен достъп. Тези обстоятелства могат да предполагат административно взаимодействие, включително подаване на заявления, сключване на договори, изпълнение на технически изисквания или други условия за достъп, поради което следва да бъде изяснено дали и в каква степен възниква административна тежест за юридическите лица и другите заинтересовани ползватели. В случаите, в които се очаква промяна в административната тежест, подходящ метод за нейната оценка е Моделът на стандартните разходи, съответно Калкулаторът на Портала за обществени консултации. V. Относно раздел 6.4. „ По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)?“ В т. 6.4 следва да се допълни конкретен анализ на въздействието върху МСП, тъй като в оценката е отбелязано, че избраният вариант на действие ги засяга пряко. Следва да се посочи кои групи МСП ще бъдат засегнати и по какъв начин. *   Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. **   При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. ***   На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. ****   На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „КООРДИНАЦИЯ И МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“ В АДМИНИСТРАЦИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ИСКРЕН ИВАНОВ