Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството

ПРОЕКТ! ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр. 95 от 2015 г.; изм. и доп., бр. 74, 95 и 97 от 2016 г., бр. 85, 92 и 97 от 2017 г., бр. 15, 22 и 98 от 2018 г., бр. 13, 37 и 96 от 2019 г., бр. 26, 28, 104 и 105 от 2020 г., бр. 19 от 2021 г., бр. 105 от 2023 г., бр. 70, 72 и 79 от 2024 г., бр. 17, 26, 61 и 115 от 2025 г., бр. 25, 27, 30 и 67 от 2026 г.) § 1. В чл. 2, т. 2 накрая се добавя „и клоновете на чуждестранните юридически лица с нестопанска цел“. § 2. В чл. 3, ал. 4 думите „50 000 лв.“ се заменят с „50 000 евро”. § 3. В чл. 19 се правят следните изменения: 1. В ал. 2: а) в т. 1 думите „900 000 лв.“ се заменят с „450 000 евро“; б) в т. 2 думите „1 800 000 лв.“ се заменят с „900 000 евро“; 2. В ал. 3: а) в т. 1 думите „10 000 000 лв.“ се заменят с „5 000 000 евро“; б) в т. 2 думите „20 000 000 лв.“ се заменят с „10 000 000 евро“; 3. В ал. 4: а) в т. 1 думите „50 000 000 лв.“ се заменят с „25 000 000 евро“; б) в т. 2 думите „100 000 000 лв.“ се заменят с „50 000 000 евро“; 4. В ал. 5: а) в т. 1 думите „50 000 000 лв.“ се заменят с „25 000 000 евро“; б) в т. 2 думите „100 000 000 лв.“ се заменят с „50 000 000 евро“. § 4. В чл. 21 се правят следните изменения: 1. В ал. 2: а) в т. 1 думите „10 000 000 лв.“ се заменят с „5 000 000 евро“; б) в т. 2 думите „20 000 000 лв.“ се заменят с „10 000 000 евро“; 2. В ал. 3: а) в т. 1 думите „50 000 000 лв.“ се заменят с „25 000 000 евро“; б) в т. 2 думите „100 000 000 лв.“ се заменят с „50 000 000 евро“; 3. В ал. 4: а) в т. 1 думите „50 000 000 лв.“ се заменят с „25 000 000 евро“; б) в т. 2 думите „100 000 000 лв.“ се заменят с „50 000 000 евро“. § 5. В чл. 28, ал. 2 думите „200 000 лв.“ се заменят с „130 000 евро“. § 6. В чл. 29, ал. 3 думите „200 000 лв.“ се заменят с „130 000 евро“. § 7. В чл. 37 се правят следните изменения: 1. В ал. 1, т. 1: а) в буква „а“ думите „4 000 000 лв.“ се заменят с „2 050 000 евро“; б) в буква „б“ думите „8 000 000 лв.“ се заменят с „4 100 000 евро“. 2. В ал. 4: а) в т. 1 думите „1 000 000 лв.“ се заменят с „510 000 евро“; а) в т. 2 думите „2 000 000 лв.“ се заменят с „1 020 000 евро“; а) в т. 3 думите „1 000 000 лв.“ се заменят с „510 000 евро“. 1 ПРОЕКТ! § 8. В чл. 37а досегашният текст става ал. 1 и се създава ал. 2: „(2) Одиторското заключение за изразяване на ограничена сигурност по устойчивостта се изготвя по начин, съобразен с правото на защитените предприятия във веригата на стойността, да откажат да предоставят на отчитащото се предприятие информация, която надвишава информацията, посочена в доброволните стандарти.“ § 9. В чл. 39, ал. 2 думите „Големите предприятия, както и малките и средните предприятия, които са предприятия от обществен интерес съгласно § 1, т. 22, буква "а" от допълнителните разпоредби, с изключение на микропредприятията“ се заменят с „Предприятията, които към 31 декември на отчетния период надвишават едновременно 450 000 000 евро нетни приходи от продажби и 1 000 души средна численост на персонала за отчетния период“. § 10. В чл. 41 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „Големите предприятия, както и малките и средните предприятия, които са предприятия от обществен интерес съгласно § 1, т. 22, буква “а“ от допълнителните разпоредби“ се заменят с „Предприятията, които към 31 декември на отчетния период надвишават едновременно 450 000 000 евро нетни приходи от продажби и 1 000 души средна численост на персонала за отчетния период“. 2. В ал. 2 т. 1 се отменя. § 11. В чл. 48 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3 думата „Предприятията“ се заменя с „Отчитащите се предприятия по чл. 41, ал. 1“. 2. В ал. 5 думата „предприятието“ се заменя с „отчитащото се предприятие“. 3. Алинея 7 се изменя така: „(7) Отчитащото се предприятие може да не включи в отчета си за устойчивостта следното: 1. по изключение, информация, чието оповестяване би нанесло сериозна вреда на търговската позиция на предприятието, когато са изпълнени едновременно следните условия: а) подобен пропуск не пречи на обективното и балансирано разбиране за развитието, резултатите от дейността и състоянието на предприятието или на свързаните с него основни рискове или основни въздействия; б) предприятието не може да представи информацията на обобщена основа или по друг начин, който би му позволил да постигне целите на отчитането по устойчивостта без това да нанесе сериозна вреда на търговската позиция на предприятието. 2. информация, съответстваща на интелектуален капитал, интелектуална собственост, ноу-хау, технологична информация или резултати от иновации, когато тази информация е търговска тайна съгласно определението в чл. 3 от Закона за защита на търговската тайна; 3. класифицирана информация съгласно определението в чл. 2, т. 7 от Регламент (ЕС) 2023/2418 на Европейския парламент и на Съвета от 18 октомври 2023 година за създаване на Инструмент за укрепване на европейската отбранителна промишленост чрез съвместни поръчки (OB, L 2023/2418 от 26 октомври 2023 ); 4. друга информация, която се ползва от защита от неразрешен достъп или разкриване с оглед на задължения, предвидени в други правни актове на Европейския съюз или в българското законодателство, или за да се гарантира неприкосновеността на личния живот или сигурността на физическо лице, или сигурността на юридическо лице.“ 4. Създава се нова ал. 8: „(8) Отчитащо се предприятие прилага ал. 7 само ако за всеки вид информация, която не е включена в отчета за устойчивостта, са изпълнени едновременно и следните условия: 1. предприятието е оповестило факта, че съответната информация не е включена в отчета за устойчивостта; 2 ПРОЕКТ! 2. предприятието оценява към края на всеки отчетен период дали са налице основанията информацията да не бъде включвана в отчета за устойчивостта.“ 5. Досегашната ал. 8 става ал. 9 и се изменя така: „(9) Информацията по ал. 1 - 8 се оповестява в съответствие с изискванията на Европейските стандарти за отчитане на устойчивостта.“. 6. Досегашната ал. 9 става ал. 10, а досегашните ал. 10, 11 и 12 се отменят. § 12. В чл. 49 думите „по чл. 48, ал. 1 - 9 и ал. 11 и 12“ се заменят с „по чл. 48“. § 13. В чл. 50 се правят следните изменения: 1. В ал. 1, т. 2, буква „в“ думите „ал. 1 - 9“ се заличават. 2. В ал. 2, т. 2, буква „в“ думите „ал. 1 - 9“ се заличават. 3. В ал. 5 думите „Освобождаването по ал. 1 – 4 не се прилага“ се заменят с „Когато са изпълнени условията на ал. 1- 4, освобождаването се прилага и“. § 14. В чл. 51 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „Предприятието майка на голяма група“ се заменят с „Предприятието майка на група, която към 31 декември на отчетния период надвишава на консолидирана основа едновременно 450 000 000 евро нетни приходи от продажби и 1 000 души средна численост на персонала за отчетния период“ и се поставя запетая. 2. В ал. 3 думите „Предприятието майка на голяма група“ се заменят с „Отчитащото се предприятие по ал. 1“. 3. Алинея 7 се изменя така: „(7) Отчитащото се предприятие по ал. 1 може да не включи в консолидирания отчет за устойчивостта следното: 1. по изключение, информация, чието оповестяване би нанесло сериозна вреда на търговската позиция на групата, когато са изпълнени едновременно следните условия: а) подобен пропуск не пречи на обективното и балансирано разбиране за развитието, резултатите от дейността и състоянието на групата или на свързаните с нея основни рискове или основни въздействия; б) отчитащото се предприятие не може да представи информацията на обобщена основа или по друг начин, който би му позволил да постигне целите на отчитането на устойчивостта без това да нанесе сериозна вреда на търговската позиция на групата. 2. информация, съответстваща на интелектуален капитал, интелектуална собственост, ноу-хау, технологична информация или резултати от иновации, когато тази информация е търговска тайна съгласно определението в чл. 3 от Закона за защита на търговската тайна; 3. класифицирана информация съгласно определението в чл. 2, т. 7 от Регламент (ЕС) 2023/2418 на Европейския парламент и на Съвета от 18 октомври 2023 година за създаване на Инструмент за укрепване на европейската отбранителна промишленост чрез съвместни поръчки (OB, L 2023/2418 от 26 октомври 2023 г.); 4. друга информация, която се ползва от защита от неразрешен достъп или разкриване с оглед на задължения, предвидени в други правни актове на Европейския съюз или в българското законодателство, или за да се гарантира неприкосновеността на личния живот или сигурността на физическо лице, или сигурността на юридическо лице.“. 4. Създава се нова ал. 8: „(8) Отчитащо се предприятие по ал. 1 прилага ал. 7, само ако за всеки вид информация, която не е включена в отчета за устойчивостта, са изпълнени едновременно и следните условия: 1. в консолидирания отчет за устойчивостта отчитащото се предприятие е оповестило факта, че съответната информация не е включена; 2. отчитащото се предприятие оценява към края на всеки отчетен период дали са налице основанията информацията да не бъде включвана в консолидирания отчет за устойчивостта.“. 3 ПРОЕКТ! 5. Досегашната ал. 8 става ал. 9 и в нея думите „предприятието майка“ се заменят с „отчитащото се предприятие“. 6. Създават се нови ал. 10 и 11: „(10) Когато през отчетния период в групата е извършено придобиване, както и при напускане на групата на дъщерно предприятие, отчитащото се предприятие може да не включи в консолидирания отчет за устойчивостта за този период информация, свързана с предприятията, участвали в придобиването или напусналото групата дъщерно предприятие. (11) Когато отчитащото се предприятие е приложило ал. 10, то посочва това обстоятелство в консолидирания отчет за устойчивостта и включва информация относно всяко значително събитие, което е засегнало предприятие, участвало в придобиването или напуснало групата през отчетния период, и което оказва влияние върху въздействията на групата върху въпросите по устойчивостта, или свързаните с тях рискове или възможности.“ 7. Досегашната ал. 9 става ал. 12 и в нея думите „по ал. 1-7“ се заменят с „по ал. 1-8“. 8. досегашната ал. 10 става ал. 13 и в нея думите „предприятието майка“ се заменят с „отчитащото се предприятие“. 9. Създава се ал. 14: „(14) Предприятие майка, което е финансово холдингово дружество, чиито дъщерни предприятия имат бизнес модели и дейности, които са независими едни от други, може да не включва в своя консолидиран доклад за дейността консолидиран отчет за устойчивостта с информация за въздействието на групата върху въпросите по устойчивостта, както и информация за начина, по който въпросите по устойчивостта засягат развитието, резултатите и състоянието на групата.“. § 15. Създава се чл. 51а: „Чл. 51а. (1) Отчитащо се предприятие по чл. 41, ал. 1 или по чл. 51, ал. 1 изпълнява изискванията за отчитане на информация за веригата на стойност по чл. 48, ал. 5 или съответно чл. 51, ал. 5, като използва информация, получена пряко от предприятията в неговата верига на стойност, или оценки за тази информация, ако е целесъобразно. (2) Отчитащо се предприятие за целите на отчитането на устойчивостта може да поиска информация от защитено предприятие, което участва в неговата верига на стойността, при условията на ал. 3-7. (3) Отчитащото се предприятие може да установи дали предприятие от неговата верига на стойност е защитено предприятие въз основа на писмена декларация от това предприятие без да извършва проверка на съдържащата се в декларацията информация. (4) Отчитащото се предприятие не може да се позове на декларацията по ал. 2, когато знае или разумно може да се очаква да знае, че декларацията от предприятието от неговата верига на стойност е с явно невярно съдържание. (5) Защитено предприятие може да откаже предоставянето на информация, превишаваща обхвата на доброволните стандарти. (6) Когато отчитащо се предприятие иска, пряко или непряко, информация от защитени предприятия за целите на отчитането на устойчивостта, и част или цялата такава информация превишава информацията, посочена в доброволните стандарти, отчитащото се предприятие задължително информира защитените предприятия относно: 1. информацията, която превишава обхвата на информацията, посочена в доброволните стандарти; 2. правото по ал. 5 на защитените предприятия да откажат предоставяне на информацията, която превишава информацията, посочена в доброволните стандарти. (7) Договори и други съглашения между отчитащо се и защитено предприятие не могат да съдържат задължения за защитеното предприятие да предоставя на отчитащо се предприятие с цел изпълнение на изискванията за отчитане на устойчивостта информация, превишаваща обхвата на доброволните стандарти. Всяка договорна клауза, която противоречи на предходното изречение, не е обвързваща, като това не засяга останалите клаузи на договора. 4 ПРОЕКТ! (8) Отчитащо се предприятие, което е отчело необходимата информация за неговата верига на стойност без да е включило информация от защитени предприятия, която превишава обхвата на доброволните стандарти, се счита, че е изпълнило задължението за отчитане на информацията за веригата на стойност по чл. 48, ал. 5 или чл. 51, ал. 5. (9) Алинеи 5 - 8: 1. не засягат искания за информация за цели, различни от отчитането на устойчивостта, включително искания, свързани с провеждането на процес по комплексна проверка; 2. не създават задължения за предприятията във веригата на стойността да предоставят информация за целите на отчитането на устойчивостта.“. § 16. В чл. 52 думите „ал. 1 - 9“ се заменят с думите „ал. 1 - 12“. § 17. В чл. 52а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, т. 2, буква „в“ думите „ал. 1 – 9“ се заменят с „ал. 1 – 9 и ал. 12“. 2. В ал. 2, т. 2, буква „в“ думите „ал. 1 – 9“ се заменят с „ал. 1 – 9 и ал. 12“. 3. В ал. 5 думите „Освобождаването по ал. 1 – 4 не се прилага“ се заменят с „Когато са изпълнени условията на ал. 1- 4, освобождаването се прилага и“. § 18. В чл. 52б се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Дъщерни предприятия на крайно предприятие майка, регулирано от законодателството на трета държава, публикуват консолидирания отчет за устойчивостта на предприятието от трета държава, ако към 31 декември на предходния отчетен период нетните приходи от продажби на дъщерното предприятие надвишават 200 000 000 евро съгласно неговия индивидуален годишен финансов отчет.“ 2. В ал. 2 думите „150 000 000 евро за всеки от последните два отчетни периода, включително текущия“ се заменят с „450 000 000 евро за всеки от последните два поредни годишни отчетни периода на крайното предприятие майка от трета държава“. 3. В ал. 3 думите „по чл. 51, ал. 2, т. 1, букви "в" – "д", т. 2 – 5 и, когато е приложимо, по чл. 51, ал. 2, т. 7“ се заменят с „по чл. 51, ал. 2, т. 1, букви "в" – "д", т. 2 – 6 и, когато е приложимо, по чл. 51, ал. 2, т. 8“. 4. В ал. 4 се правят следните изменения: а) в т. 2 думите „150 000 000 евро за всеки от последните два отчетни периода, включително текущия“ се заменят с „450 000 000 евро за всеки от последните два поредни годишни отчетни периода на предприятието от трета държава“. б) в т. 3 числото „40 000 000“ се заменя с „200 000 000“. 5. Създава се ал. 11: „(11) Когато предприятието от трета държава е финансово холдингово предприятие, чиито дъщерни предприятия имат бизнес модели и дейности, които са независими едни от други, дъщерните предприятия по ал. 1 и клоновете по ал. 4 могат да не публикуват консолидирания отчет за устойчивостта на предприятието от трета държава.“. § 19. В чл. 68, ал. 1 думите „5 000 до 15 000 лв.“ се заменят с „3 700 до 11 150 евро“, а думите „10 000 до 20 000 лв.“ се заменят с „7 450 до 14 900 евро“. § 20. В чл. 68а, ал. 1 думите „20 000 до 200 000 лв.“ се заменят с „10 200 до 102 250 евро“, a думите „100 000 до 10 000 000 лв“ се заменят с „51 100 до 5 112 900 евро“. § 21. В чл. 69, ал. 1 навсякъде съкращението „лв.“ се заменя с „евро“. § 22. В чл. 70, ал. 1 навсякъде съкращението „лв.“ се заменя с „евро“. 5 ПРОЕКТ! § 23. В чл. 71, ал. 1 навсякъде съкращението „лв.“ се заменя с „евро“. § 24. В чл. 72 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 навсякъде съкращението „лв.“ се заменя с „евро“. 2. В ал. 2 думите „или не спази изискуемия формат,“ се заличават, думите „1 000 до 3 000 лв.“ се заменят с „500 до 1 500 евро“, a думите „2 000 до 15 000 лв.“ се заменят с „1 000 до 7 650 евро“. 3. В ал. 3 думите „500 до 3 000 лв.“ се заменят с „250 до 1 500 евро“, a думите „2 000 до 5 000 лв“ се заменят с „1 000 до 2 550 евро“. § 25. В чл. 73, ал. 1 думите „1 000 до 3 000 лв.“ се заменят с „500 до 1 500 евро“, a думите „2 000 до 15 000 лв“ се заменят с „1 000 до 7 650 евро“. § 26. В член 74, ал. 1 се изменя така: „(1) Който е задължен и не публикува финансов отчет, доклад за дейността с отчет за устойчивостта, отчет за устойчивостта по чл. 52б, одиторски доклад или доклад за изразяване на сигурност върху отчета за устойчивостта в сроковете по чл. 38 или не спази изискуемия формат и ред и начин на маркиране, се наказва с глоба в размер от 100 до 1 500 евро, а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният документ, но не по- малко от 100 евро.“ § 27. В чл. 75, ал. 1 думите „500 до 5 000 лв.“ се заменят с „250 до 2 550 евро“, а думите „2 000 до 10 000 лв“ се заменят с „1 000 до 5 100 евро“. § 28. В чл. 76: 1. В ал. 1 думите „500 до 5 000 лв.“ се заменят с „250 до 2 550 евро“, а думите „2 000 до 10 000 лв“ се заменят с „1 000 до 5 100 евро“. 2. В ал. 2 думите „500 до 5 000 лв.“ се заменят с „250 до 2 550 евро“. § 29. В чл. 77, ал. 1 навсякъде съкращението „лв.“ се заменя с „евро“. § 30. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1: а) в т. 11, буква „в“ се изменя така: „в) за предприятията, регулирани от законодателството на трета държава, по чл. 52б - приходите, определени от или по смисъла на рамката за финансово отчитане, на базата на която се съставят финансовите отчети на предприятието“. б) създава се т. 11а: „11а. „Средна численост на персонала за отчетния период“ е средносписъчният брой на персонала на предприятието, изчислен за отчетния период по реда на чл. 4в от Закона за малките и средните предприятия.“ в) точка 39 се изменя така: „39. „Доброволни стандарти“ за целите на глава седма, раздели III и IV са стандартите, чието използване е доброволно и са приети с делегиран акт на Европейската комисия съгласно чл. 29ва от Директива 2013/34/ЕС.“. г) създават се т. 42-44: „42. „Отчитащо се предприятие“ за целите на глава седма, раздели III и IV е всяко предприятие по чл. 41, ал. 1 или предприятие майка по чл. 51, ал. 1, което е задължено да изготвя отчет/консолидиран отчет за устойчивостта. 43. „Защитено предприятие“ за целите на глава седма, раздели III и IV, е предприятие, различно от отчитащо се предприятие, което едновременно: 6 ПРОЕКТ! а) към края на предходния отчетен период не надвишава 1 000 души средна численост на персонала; и б) е част от веригата на стойността на отчитащо се предприятие. Дъщерните предприятия не са защитени предприятия по отношение на предприятието майка. Дъщерните предприятия на предприятие майка, което е защитено предприятие, не са защитени предприятия, освен ако самите те не отговарят на критериите по букви „а“ и „б“. 44. „Бизнес модели и дейности, които са независими едни от други“ за целите на чл. 51, ал. 13 и чл. 52б, ал. 11, са такива, при които дъщерните предприятия на финансово холдингово предприятие не са тясно свързани помежду си чрез своята стопанска дейност, например когато дейностите на едно дъщерно предприятие не са предпоставка или не подпомагат пряко дейностите на друго дъщерно предприятие.“ 2. В § 2 се създава т. 8: „8. Директива (ЕС) 2026/470 на Европейския парламент и на Съвета от 24 февруари 2026 година за изменение на директиви 2006/43/ЕО, 2013/34/ЕС, (ЕС) 2022/2464 и (ЕС) 2024/1760 по отношение на някои изисквания за отчитане на предприятията във връзка с устойчивостта и някои изисквания за дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта (OB L, 2026/470, 26.2.2026 г).”. Преходни и заключителни разпоредби § 31. В преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр. 72 от 2024 г., изм. бр. 17 и 115 от 2025 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 30: а) в ал. 1: аа) точка 2 се изменя така: „2. 2027 г.: а) за предприятия, които към 31 декември на отчетния период надвишават едновременно 450 000 000 евро нетни приходи от продажби и 1 000 души средна численост на персонала за отчетния период; б) за предприятия майки на група, които към 31 декември на отчетния период надвишават на консолидирана основа едновременно 450 000 000 евро нетни приходи от продажби и 1 000 души средна численост на персонала за отчетния период.“ бб) точка 3 се отменя. б) създават се ал. 3 и 4: „(3) Предприятията и предприятията майки на голяма група по ал. 1, т. 1 могат да изберат да изготвят отчетите си за устойчивостта за 2026 г. в съответствие с изискванията на европейските стандарти за отчитане на устойчивостта, приети с Делегиран регламент (ЕС) 2023/2772 на Комисията от 31 юли 2023 година за допълнение на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета чрез стандарти за отчитането във връзка с устойчивостта (последно изменен с Делегиран регламент (ЕС) 2025/1416 на Комисията) или в съответствие с изискванията на друг делегиран акт за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2023/2772, приет съгласно член 29б от Директива 2013/34/ЕС. (4) Предприятията и предприятията майки на голяма група по ал. 1, т. 1 могат да не включват отчет за устойчивостта, съответно консолидиран отчет за устойчивостта, в доклада за дейността по глава седма за 2026 г., когато към 31 декември 2026 г. предприятието или групата на консолидирано ниво не надвишава едновременно 450 000 000 евро нетни приходи от продажби и 1 000 души средна численост на персонала за отчетния период.“ 2. Параграф 32 се изменя така: „§ 32. За целите на чл. 48, ал. 5 и чл. 51, ал. 5 за първите три отчетни периода, за които предприятието или предприятието майка изготвя отчет за устойчивостта, в случай че не е налице цялата необходима информация относно веригата на стойност, отчитащото се 7 ПРОЕКТ! предприятие включва в отчета информация с пояснение относно усилията, направени от него за получаване на необходимата информация за веригата на стойност, причините, поради които не е могло да получи цялата необходима информация, както и плановете си да я получи в бъдеще.“ § 32. (1) При определяне на категорията си за 2026 г. предприятията и групите предприятия използват критериите на изменените чл. 19 и чл. 21. (2) Промяна в категорията се извършва по реда на чл. 20 и чл. 22. § 33. Първият отчетен период, за който отчитащите се предприятия прилагат изискването по чл. 41, ал. 3 и чл. 44, ал. 2 да маркират своите отчети за устойчивостта, е периодът, през който са влезли в сила правила относно маркирането чрез Делегиран регламент (ЕС) 2019/815.“. § 34. В Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ДВ, бр. 27 от 2026 г.), в § 193 от преходните и заключителните разпоредби думите „30 септември“ се заменят с „31 декември“. 8

М О Т И В И към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството 1. Въвеждане в българското законодателство на Директива (ЕС) 2026/470 на Европейския парламент и на Съвета от 24 февруари 2026 година за изменение на директиви 2006/43/ЕО, 2013/34/ЕС, (ЕС) 2022/2464 и (ЕС) 2024/1760 по отношение на някои изисквания за отчитане на предприятията във връзка с устойчивостта и някои изисквания за дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта ▪ Причини, които налагат приемането на законопроекта От 18 март 2026 г. е в сила Директива (ЕС) 2026/470 на Европейския парламент и на Съвета от 24 февруари 2026 година за изменение на директиви 2006/43/ЕО, 2013/34/ЕС, (ЕС) 2022/2464 и (ЕС) 2024/1760 по отношение на някои изисквания за отчитане на предприятията във връзка с устойчивостта и някои изисквания за дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта (Директива (ЕС) 2026/470). Директивата беше приета в резултат от идентифицираната от Европейската комисия необходимост за опростяване на законодателството, включително по отношение на изискванията за отчитане на устойчивостта съгласно Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (Счетоводната директива). Основна цел на Директива (ЕС) 2026/470 е опростяване на европейското законодателство, чрез което ще се намали административната тежест и ще се създаде по- благоприятна бизнес среда. По отношение на счетоводното законодателство, с Директивата се стеснява обхвата на задължените за отчитане на устойчивостта предприятия, като в него вече попадат само тези предприятия, които към края на отчетния период надвишават едновременно нетни приходи от продажби от 450 млн. евро и средна численост на персонала 1 000 души за отчетния период. Предприятията майки изготвят консолидиран отчет на устойчивостта, ако на консолидирано ниво надвишават едновременно посочените два критерия. Директивата предвижда и нови хипотези за освобождаване или опростено докладване, от които предприятие майка може да се възползва: 1) когато има промени в състава на групата (новопридобито или напуснало предприятие), предприятието майка може да не включи информация за новопридобитото или напусналото групата предприятие в консолидирания отчет за устойчивостта за съответния отчетен период; 2) когато предприятие майка е финансово холдингово дружество, то може да не изготви консолидиран отчет за устойчивостта при условие, че неговите дъщерни предприятия имат бизнес модели и дейности, които са независими едни от други. Променят се също и критериите относно задължението на дъщерно предприятие или клон да публикува (консолидиран) отчет за устойчивостта от името на крайно предприятие майка (съответно предприятие), регулирано от законодателството на трета държава. Новите критерии са, както следва: 1) за дъщерното предприятие или за клона – за предходния отчетен период то трябва да надвишава 200 млн. евро нетни приходи от продажби; 2) за предприятието, регулирано от законодателството на трета държава – за всеки от последните два поредни годишни отчетни периода показателите на това предприятие трябва да надвишават 450 млн. евро нетни приходи от продажби в ЕС. 1 Директивата въвежда „защита“ за част от предприятията, които са във веригата на стойността на отчитащите се предприятия, а именно за тези, които към края на предходния отчетен период не надвишават средна численост на персонала от 1 000 души за отчетния период („защитени предприятия“). Когато отчитащите се предприятия изискват информация от предприятията в тяхната верига на стойността, те не могат да изискат от защитените предприятия информация, която е извън обхвата на доброволните стандарти. В случай че отчитащо се предприятие изиска информация, която надвишава е над посоченото в доброволните стандарти, то информира защитеното предприятие относно информацията, която е извън обхвата, както и правото на защитеното предприятие да откаже да я предостави. Предоставената защита е единствено по отношение на отчитането на устойчивостта, като не засяга други задължения за предоставяне или споделяне на информация, произтичащи от закон или от правото на Европейския съюз. Разширява се кръга на информацията, която може да не бъде включена в отчета по устойчивостта от отчитащото се предприятие – с информация, чието оповестяване сериозно би засегнало търговската му позиция, както и информация, която може да се определи като търговска тайна по смисъла на Директива (ЕС) 2016/943 и информация, която би накърнила неприкосновеността на личния живот на физическите лица или сигурността на физическите или юридическите лица. Директива (ЕС) 2026/470 дава правна възможност на Европейската комисия да приеме делегиран акт за опростяване на европейските стандарти за отчитане на устойчивостта, приети чрез Делегиран регламент (ЕС) 2023/2772 на Комисията от 31 юли 2023 година за допълнение на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета чрез стандарти за отчитането във връзка с устойчивостта. Европейската комисия вече одобри и доброволен стандарт за отчитане, където е посочена информацията, която отчитащите се предприятия могат да искат от защитените предприятия. Очаква се преразгледаните стандарти да влязат в сила до края на тази година. С цел намаляване на допълнителни данни за отчитане (datapoints), директивата отмени задължението на Комисията да приема секторни стандарти като вместо това, при необходимост, ще публикува специални секторни насоки, които да улесняват прилагането на стандартите за даден сектор. Директива (ЕС) 2026/470 дава възможност на държавите членки да освободят от задължението за отчитане на устойчивостта предприятията от т. нар. „първа вълна“, които не покриват новите критерии, за отчетните 2025 г. и 2026 г. Съгласно Директивата, държавите членки могат да въведат освобождаване на членовете на административните, управителните и надзорните органи на дадено предприятие, действащи в рамките на предоставените им с националното право правомощия, да не носят колективна отговорност само по отношение на изготвянето на (консолидирания) доклада за дейността в изискуемия формат. Не е предвидено освобождаване от отговорност относно публикуването на докладите в съответния формат. Република България е задължена да транспонира в националното си законодателство разпоредбите на Директива (ЕС) 2026/470, отнасящи се до отчитането на устойчивостта, в срок до 19 март 2027 година. ▪ Целите, които се поставят Основната цел на законопроекта е чрез транспониране изискванията на Директива (ЕС) 2026/470 да се постигне хармонизиране на Закона за счетоводството с измененията в Счетоводната директива. По този начин, освен че ще се изпълни задължението на Република България за транспониране на разпоредбите, ще се постигнат и целите, заложени в самата Директива, а именно опростяване на регулаторната рамка и намаляване на административната тежест. В допълнение, въвеждат се и измененията в Директива (ЕС) 2 2022/2464 чрез освобождаване на предприятията да изготвят отчет за устойчивостта за 2026 г., ако не отговарят на новите критерии. ▪ Финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Предложените промени в Закона за счетоводството не са свързани с разходи за данъчно задължените лица и не изискват допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост. ▪ Очаквани резултати от прилагането С приемането на направените предложения за изменение и допълнение на Закона за счетоводството България ще изпълни ангажимента си за въвеждане в българското законодателство на чл. 2 и чл. 3 от Директива (ЕС) 2026/470. По този начин се осигурява изпълнението на ангажимента по транспониране на чл. 2 и чл. 3 от Директивата в посочения за това срок, както и условия за постигане на заложените в нея цели. Предложените промени намаляват административната тежест спрямо съществуващите до момента правила като се стеснява обхвата на задължените предприятия, опростяват се изискванията за отчитане на устойчивостта и се въвежда защита за предприятията във веригата на стойността на отчитащите се предприятия. ▪ Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз С направеното предложение се въвеждат разпоредби на чл. 2 и чл. 3 на Директива (ЕС) 2026/470. Разпоредбите на тези норми на директивата следва да бъдат въведени в националното законодателство, не по-късно от 19 март 2027 година. Законопроектът не трябва да бъде нотифициран преди приемането му в съответствие с Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество. 2. Прецизиране на разпоредби на Закона за счетоводството 2.1. Относно обхвата на задължените по закона лица ▪ Причини, които налагат приемането на законопроекта В чл. 2 от Закона за счетоводството са посочени лицата, за които законът е приложим, като в т. 2 са посочени юридическите лица с нестопанска цел. С оглед прецизиране на разпоредбата, по подобие на клоновете на чуждестранните търговци, със законопроекта се предлага добавянето и на клоновете на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел. ▪ Целите, които се поставят Прецизиране на обхватът на задължените по Закона за счетоводството предприятия. ▪ Финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Предложените промени не са свързани с разходи за данъчно задължените лица и не изискват допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост. ▪ Очаквани резултати от прилагането Внася се яснота по отношение на приложното поле на Закона за счетоводството. 3 ▪ Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз С направените предложения не се транспонират актове на Европейския съюз. 2.2. Относно определението за „нетни приходи от продажби“ “ и „средна численост на персонала за отчетния период“ ▪ Причини, които налагат приемането на законопроекта Констатирана неточност на дефиницията за „нетни приходи от продажби“ от гледна точка на прилагането на Директива 2013/34/ЕС по отношение на отчитането по устойчивостта. Дефиницията е допълнена за предприятията по чл. 52б, като се имат предвид предприятията от трети държави. Установена е необходимост от уточняване на обхвата на понятието за средна численост на персонала за счетоводни цели. Показателят стана основен при определянето на предприятията като отчитащи се или защитени във връзка с преразгледаните правила за отчитането на устойчивостта. С оглед на голямото значение на този показател при определянето на правата и задълженията на предприятията, Европейската Комисия счита, че биха могли да се прилагат правилата на чл. 5 от Приложението към Препоръка на Комисията от 6 май 2003 година относно дефиницията на микропредприятията, малките и средните предприятия. С оглед на това, че посочената разпоредба отговаря на тази в Закона за малките и средните предприятия, в Закона за счетоводството се препраща към даденото определение в Закона за малките и средните предприятия. За счетоводни цели, този критерий се прилага, както при отчитането на устойчивостта, така и когато предприятията и групите предприятия определят своята категория, от което произтичат различни права и задължения за тях. ▪ Целите, които се поставят Прецизиране на определението за „нетни приходи от продажби“ по отношение на предприятията от трети държави, за които техни дъщерни предприятия и клонове, установени в Република България имат задължението да публикуват отчета им за устойчивостта. Въвеждането на легална дефиниция за средната численост на персонала цели въвеждането на единен подход от предприятията при изчисляването на показателя за счетоводни цели. ▪ Финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Предложените промени не са свързани с разходи за данъчно задължените лица и не изискват допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост. ▪ Очаквани резултати от прилагането Прецизира се даденото в Закона за счетоводството определение за „нетни приходи от продажби“. Въвеждането на дефиниция за средна численост на персонала ще гарантира по- ясното прилагане на закона. ▪ Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз С направените предложения не се транспонират актове на Европейския съюз. 2.3. Удължаване на срока за изготвяне и приемане на национален счетоводен стандарт за счетоводно отчитане на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и на фондовете за извършване на плащания по смисъла на Кодекса за социално осигуряване 4 ▪ Причини, които налагат приемането на законопроекта С § 193 на Преходните и заключителни разпоредби (в сила от 21.03.2026 г.) на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн. - ДВ, бр. 27 от 2026 г.) е определен срок за изготвяне и приемане на национален счетоводен стандарт за счетоводно отчитане на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и на фондовете за извършване на плащания по смисъла на Кодекса за социално осигуряване, които е 30 септември 2026 година. Констатирана е необходимост от повече време за извършването на анализ за необходимостта от приемане на подобен счетоводен стандарт и неговото съдържание. ▪ Целите, които се поставят Осигуряване на необходимото технологично време за осъществяване на процедурата. ▪ Финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Предложените промени не са свързани с разходи за данъчно задължените лица и не изискват допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост. ▪ Очаквани резултати от прилагането Ефективност от обсъждане на промяната. ▪ Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз С направените предложения не се транспонират актове на Европейския съюз. 3. Изменения на паричните стойности в Закона за счетоводството 3.1 Посочване на определените с Директива 2013/34/ЕС суми в евро ▪ Причини, които налагат приемането на законопроекта Съгласно § 5, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България - ЗВЕРБ (в сила от датата, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз - ДВ, бр. 70 от 2024 г.) действащите нормативни актове, които уреждат задължения за плащане на такси, санкции, глоби и други публични задължения към държавата и общините в български левове, продължават да се прилагат в съответствие с предвидените в този закон правила за превалутиране. В съответствие с ал. 2 на същата разпоредба когато паричната сума в левове е посочена в закон или в подзаконов нормативен акт като резултат от въвеждане в българското законодателство на правен акт на Европейския съюз, в който изрично е посочена съответна сума в евро, при изменение на закона, съответно на подзаконовия нормативен акт, се посочва сумата в евро от правния акт на Европейския съюз. Предложените изменения в чл. 19 и чл. 21 от ЗСч пренасят стойностите на показателите за балансова стойност на активите и нетни приходи от продажби при категоризиране на предприятията и групите според размера им, така както са заложени в чл. 3 на Счетоводната директива, изменена с Делегирана директива (ЕС) 2023/2775 на Комисията от 17.10.2023г. за изменение на Директива 2013/34/ЕС на ЕП и на Съвета по отношение на изменение на показателите за размер за микро-, малките, средните и големите предприятия и за групите. ▪ Целите, които се поставят 5 Целта на предложената промяна е да се синхронизират праговете, заложени в чл. 3 от Директива 2013/34/ЕС като същевременно бъдат спазени изискванията на ЗВЕРБ. ▪ Финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Предложените промени не са свързани с разходи за данъчно задължените лица и не изискват допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост. ▪ Очаквани резултати от прилагането Коректно представяне на стойности, произтичащи от Директива 2013/34/ЕС по отношение на праговете за категоризиране на предприятията и на групите предприятия. ▪ Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз С направените предложения не се транспонират актове на Европейския съюз. Предложението е в съответствие с вече предвидените в ЗВЕРБ изисквания. 3.2. Актуализиране на парични стойности, включително и на глобите и имуществените санкции, и посочването им в евро Във връзка с направен анализ на паричните стойности в закона с оглед превалутирането им в евро, са констатирани стойности, които не са променяни от влизането в сила на Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр. 95 от 8.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) Сред тях са голяма част от установените с административнонаказателните разпоредби глоби и санкции, с изключение на тези, свързани с отчитането на устойчивостта и фалшивото счетоводство. За изминалите години инфлацията обезцени санкциите, които вече имат символичен характер и са загубили превантивната си роля. Сегашните размери не отговарят на изискванията на ЕС за ефективни и пропорционални санкции. За актуализацията на глобите и санкциите са предложени стойности, при прилагане на следната диференциация: За санкции, непроменяни от 2016 г.: Размерът от лева се запазва в евро, което компенсира дългогодишния инфлационен натиск и изравнява тежестта на наказанието със съвременния стандарт на живот. За санкции, непроменяни в периода 2020 – 2023 г.: Размерът се актуализира с 50 на сто, като е съобразен с инфлационните процеси. За санкции, приети или променяни в периода 2024 – 2026 г.: Размерът в евро се превалутира и резултатът се закръглява надолу до най-близкото кратно на 50. Във връзка с актуализацията на стойносттите в закона, със законопроекта е предложено повишаване на прага по чл. 3, ал. 4 на ЗСч за възможността за едностранно счетоводно записване от едноличните търговци до стойност, близка до действащия праг за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност, както и на праговете по преферинциалните режими на чл. 28, ал. 2 и чл. 29, ал. 3 от ЗСч относно задълженията за инвентаризация и съдържанието на годишния финансов отчет на предприятия, чиито нетни приходи от продажби са под определения в закона размер. По отношение на праговете за извършване на независим финансов одит на малките предприятия и на юридическите лица с нестопанска цел е предложено показателите да бъдат превалутирани и закръглени като стойност, доколкото на същите е извършен преглед при предходна актуализация на праговете за малките предприятия през 2024 година. ▪ Целите, които се поставят 6 Повишаване ефективността на глобите и имуществените санкции като инструмент за превенция от нарушение на счетоводното законодателство. Актуализация на стойностите в лева по закона и посочването им в евро. ▪ Финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Предложените промени не са свързани с разходи за данъчно задължените лица, които спазват нормативната уредба, и не изискват допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост. ▪ Очаквани резултати от прилагането Актуализиране на парични стойности и защита на коректните задължени по закона лица чрез ефективно санкциониране на недобросъвестните субекти. ▪ Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз С направените предложения не се транспонират актове на Европейския съюз. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове, по проекта на акт са проведени обществени консултации, като проектът на акт, мотивите към него, частичната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ в администрацията на Министерския съвет са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации. На основание чл. 26, ал. 4, изречение първо от Закона за нормативните актове, обществените консултации са проведени със срок 30 дни. 7

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на финансите Нормативен акт: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството Второто полугодие на 2026 година Лице за контакт: Даниела Нонина – началник на отдел „Счетоводно законодателство“, дирекция „Данъчна политика“ Телефон и ел. поща: taxpolicy@minfin.bg 1. Проблеми за решаване: 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и възможност посочете числови стойности. Проблем 1: Необходимост от транспониране Европейския парламент и на Съвета от 24 февруари 2006/43/ЕО, 2013/34/ЕС, (ЕС) 2022/2464 и (ЕС) отчитане на предприятията във връзка с грижа на дружествата във връзка с законодателство и на законодателството, устойчивостта. На 18 март влезе в сила Директива (ЕС) 2026/470 24 февруари 2026 година за изменение на директиви 2024/1760 по отношение на някои изисквания за устойчивостта и някои изисквания за дължима грижа (Директива (ЕС) 2026/470). Директивата беше Европейската комисия необходимост за опростяване устойчивостта, включително на изискванията по С чл. 2 и 3 от Директива (ЕС) 2026/470 се рамка относно отчитането на устойчивостта и Промените са насочени към опростяване на регулаторната тежест и осигуряване на по-пропорционален подход, ниво на надеждност на информацията за устойчивостта. намаляване на сложността на европейското което да се намали административната тежест и Директивата стеснява обхвата на задължените които към края на отчетния период надвишават продажби от 450 млн. евро и средна численост на Предприятията майки изготвят консолидиран отчет надвишават едновременно посочените два критерия. които дадено предприятие майка може да се възползва: 1) когато има промени в състава на групата предприятието майка може да не включи информация предприятие в консолидирания отчет за устойчивостта причините за неговото/тяхното възникване. По на чл. 2 и 3 от Директива (ЕС) 2026/470 на 2026 година за изменение на директиви 2024/1760 по отношение на някои изисквания за устойчивостта и някои изисквания за дължима устойчивостта по отношение на счетоводното регламентиращо изразяването на сигурност по на Европейския парламент и на Съвета от 2006/43/ЕО, 2013/34/ЕС, (ЕС) 2022/2464 и (ЕС) отчитане на предприятията във връзка с на дружествата във връзка с устойчивостта приета в резултат от идентифицираната от на законодателството за отчитане на Директива 2013/34/ЕС (Счетоводната директива). извършват съществени изменения в европейската изразяването на сигурност по тази информация. рамка, намаляване на административната като същевременно се запазва необходимото Основна цел на Директива (ЕС) 2026/470 е законодателство за отчитане на устойчивостта, чрез да се създаде по-благоприятна бизнес среда. предприятия, като в него попадат тези предприятия, едновременно критериите за нетни приходи от персонала 1 000 души за отчетния период. на устойчивостта, ако на консолидирано ниво Директивата предвижда нови хипотези, от (новопридобито или напуснало предприятие), за новопридобитото или напусналото групата за съответния отчетен период; 2 2) когато предприятие майка е финансово холдингово дружество, то може да не изготви консолидиран отчет за устойчивостта при условие, че неговите дъщерни предприятия имат бизнес модели и дейности, които са независими едни от други. Променят се също и критериите относно задължението на дъщерно предприятие или клон да публикува (консолидиран) отчет за устойчивостта от името на предприятие, регулирано от законодателството на трета държава. Новите критерии са, както следва: 1) за дъщерното предприятие и за клона – за предходния отчетен период нетните приходи от продажби на предприятието съответно клона трябва да надвишават 200 млн. евро; 2) за предприятието, регулирано от законодателството на трета държава – за последните два отчетни периода нетните приходи от продажби в ЕС на това предприятие трябва да надвишават 450 млн. евро. Директивата въвежда „защита“ за предприятията, които са във веригата на стойността на отчитащите се предприятия, и които към края на предходния отчетен период не надвишават средна численост на персонала от 1 000 души за отчетния период (т. нар. „защитени предприятия“). Когато отчитащите се предприятия изискват информация от предприятията в тяхната верига на стойността, те не могат да изискат от защитените предприятия информация, която е извън обхвата на доброволните стандарти. Предоставената защита е единствено по отношение на отчитането на устойчивостта, като не засяга други задължения за предоставяне или споделяне на информация, произтичащи от закон или от правото на Европейския съюз. Разширява се кръга на информацията, която може да не бъде включена в отчета по устойчивостта от отчитащото се предприятие – с информация, чието оповестяване сериозно би засегнало търговската му позиция, както и информация, която може да се определи като търговска тайна по смисъла на Директива (ЕС) 2016/943 и информация, която би накърнила неприкосновеността на личния живот на физическите лица или сигурността на физическите или юридическите лица. Директива (ЕС) 2026/470 дава правна възможност на Европейската комисия да приеме делегиран акт за опростяване на европейските стандарти за отчитане на устойчивостта, приети чрез Делегиран регламент (ЕС) 2023/2772 на Комисията от 31 юли 2023 година за допълнение на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета чрез стандарти за отчитането във връзка с устойчивостта. Европейската комисия вече одобри и доброволен стандарт за отчитане, където е посочена информацията, която отчитащите се предприятия могат да искат от защитените предприятия. Очаква се преразгледаните стандарти да влязат в сила до края на тази година. С цел намаляване на допълнителни данни за отчитане (datapoints), директивата отмени задължението на Комисията да приема секторни стандарти като вместо това, при необходимост, ще публикува специални секторни насоки, които да улесняват прилагането на стандартите за даден сектор. Директива (ЕС) 2026/470 дава възможност на държавите членки да освободят от задължението за отчитане на устойчивостта предприятията от т. нар. „първа вълна“, които не покриват новите критерии, за отчетните 2025 г. и 2026 г. Съгласно Директивата, държавите членки могат да въведат освобождаване на членовете на административните, управителните и надзорните органи на дадено предприятие, действащи в рамките на предоставените им с националното право правомощия, да не носят колективна отговорност само по отношение на изготвянето на (консолидирания) доклада за дейността в изискуемия формат. Не е предвидено освобождаване от отговорност относно публикуването на докладите в съответния формат. Република България е задължена да транспонира разпоредбите на чл. 2-3 от Директива (ЕС) 2026/470 в националното си законодателство в срок до 19 март 2027 година. Проблем 2: Констатирани пропуски и неточности в Закона за счетоводството Идентифициран е пропуск, свързан с приложното поле на Закона за счетоводството (ЗСч). В чл. 2 са посочени тези лица, за които ЗСч е приложим, като в цитираната разпоредба не са включени клоновете на чуждестранните юридически лица с нестопанска цел. 3 Установена е неточност при транспонирането на дефиницията за „нетни приходи от продажби“ по отношение на предприятия от трети държави, които имат дъщерни предприятия и/или клонове на територията на Република България. Липсва единен подход при изчисляването на критерия „средна численост на персонала“ за счетоводни цели. Съгласно насоки на Европейската комисия, за определянето на посочения критерий може да се прилага Препоръка на Комисията от 6 май 2003 година относно дефиницията на микропредприятията, малките и средните предприятия. Дадената в чл. 5 от Препоръката дефиниция е въведена в Закона за малките и средни предприятия. Констатирана е необходимост от повече време за извършването на анализ за необходимостта от приемане на национален счетоводен стандарт за счетоводно отчитане на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и на фондовете за извършване на плащания по смисъла на Кодекса за социално осигуряване и неговото съдържание. Проблем 3: Неактуализирани парични стойности, включително и на глобите и имуществените санкции Във връзка с прегледа на паричните стойности в Закона и превалутирането им в евро, бяха установени стойности, които не са промянени от влизането му в сила от 2016 г. Голяма част и от административнонаказателните разпоредби също не са актуализирани от посочения период, с изключение на тези, свързани с отчитането на устойчивостта и фалшивото счетоводство. Вследствие на неактуализираните глоби и санкции, санкционна рамка на ЗСч е остаряла, непропорционална и неефективна, което води до загуба на тяхната превантивна и санкционна функция. Единствено по отношение на размера на глобите и санкциите по чл. 68 и чл. 68а не е идентифицирана необходимост от актуалиция, поради скорошното им изменение и допълнение във връзка с присъединяването на Република България към ОИСР. Установени са разпоредби със стойности в лева, които произтичат от правото на ЕС и които трябва да бъдат посочени в размера в евро от съответния акт в съответствие с §5 от ПЗР на Закона за въвеждане на еврото в РБ. Такива са показателите по чл. 19 и чл. 21 от Закона за счетоводството относно категориите предприятия и групи предприятия, които трябва да пренасят стойностите на показателите за балансова стойност на активите и нетни приходи от продажби според размера им, така както са заложени в чл. 3 на Счетоводната директива. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Проблеми 1, 2 и 3 не могат да бъдат решени в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. Проблем 1 е продиктуван от несъответствие с европейското законодателство в областта на счетоводството. Ако не се предприемат действия по транспониране на описаните промени и ЗСч не се измени, то в националното ни законодателство ще се запази по-широк кръг от задължени лица да изготвят отчет за устойчивостта при условията на по-сложни регулаторни изисквания. Освен това, България няма да може да приложи опцията за освобождаване на някои от предприятията за отчетната 2026 г. По този начин предприятията биха понесли ненужна административна тежест, в резултат на което би се намалила тяхната конкурентоспособност. В допълнение, ако Република България не транспонира Директива (ЕС) 2026/470 в посочения в директивата срок, Европейската комисия може да стартира наказателна процедура срещу страната. Проблем 2 е свързан с констатиран пропуск в приложното поле на ЗСч, неточно транспониране на дефиниция, произтичаща от Директива 2013/34/ЕС, уеднаквяване на методологията за изчисляване на критерия „средна численост на персонала“ и осигуряване на технологично време за анализ и изготвяне на национален счетоводен стандарт. Проблем 3 произтича от неактуализирани парични стойности, включително и на предвидените в ЗСч глоби и имуществени санкции. Ако не бъдат актуализирани, глобите и 4 имуществените санкциите губят своята ефективност като инструмент за превенция от нарушение на счетоводното законодателство. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Проблем 1: Действащата нормативна уредба не позволява разрешаването на посочения проблем, тъй като сега действащият Закон за счетоводството обхваща много по-голям кръг от задължени за отчитането на устойчивостта лица, не предвижда въведените в Директива (ЕС) 2026/470 облекчения за предприятията, липсва дефиниция за „защитено предприятие“ и „отчитащо се предприятие“. По отношение на проблеми 2 и 3 също следва да се предприемат законодателни промени, поради констатираните нормативни несъответствия и необходимост от актуализиране на паричните стойности, включително и във връзка със синхронизиране на Закона за счетоводството с Директива 2013/34/ЕС (по отношение на „нетни приходи от продажби“ и праговете по чл. 19 и чл. 21). 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Проблем 1 произтича от задължението на Република България да транспонира Директива (ЕС) 2026/470 на Европейския парламент и на Съвета от 24 февруари 2026 година за изменение на директиви 2006/43/ЕО, 2013/34/ЕС, (ЕС) 2022/2464 и (ЕС) 2024/1760. Проблем 2 е свързан и с необходимостта от синхронизирането на разпоредба на ЗСч с Директива 2013/34/ЕС (определението за „нетни приходи от продажби“ за предприятията по чл. 52б от Закона). В съответствие с § 5, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България, посочените стойностни показатели в Проблем 3 трябва да се приведат в съответствие с тези по чл. 3 от Директива 2013/34/ЕС. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не е извършвана последваща оценка на Закона за счетоводството по смисъла на чл. 22 от Закона за нормативните актове. 2. Цели: По проблем 1: Цел 1: Намаляване на административната тежест чрез стесняване на обхвата на задължените предприятия по Закона за счетоводството, опростяване на изискванията за отчитане на устойчивостта и въвеждане на защита за предприятията във веригата на стойността на отчитащите се предприятия. По проблем 2: Цел 1: Отстраняване на констатирани пропуски, неточности и неяснота по прилагането на Закона за счетоводството чрез прецизиране на обхвата на задължените по Закона за счетоводството предприятия и на дадените в допълнителните разпоредби на закона определения. По проблем 3: Цел 1: Актуализиране на паричните стойности за възстановяване на обхвата на преференциите на малкия бизнес по отношение на възможността за едностранно счетоводно записване от едноличните търговци, относно задълженията за инвентаризация, както и за съдържанието на годишния финансов отчет на предприятия, чиито нетни приходи от продажби са под определения в закона размер. Цел 2: Гарантиране на възпиращата и санкционната функции на глобите и имуществените санкции. 5 3. Заинтересовани страни: 3.1. По проблем 1: 1. Предприятия, които надвишават едновременно 450 млн. евро (900 млн. лв.) нетни приходи от продажби и 1 000 души средна численост на персонала (предприятията в новия обхват за отчитане на устойчивостта) – около 20 бр. предприятия; 2. Предприятия, които биха попаднали в установения към момента обхват за отчитане на устойчивостта, но не са задължени съгласно новите критерии – общо около 960 предприятия: - Големи предприятия от обществен интерес с персонал над 500 души, но под 1 000 души – около 30 бр. предприятия; - Предприятия от обществен интерес, които са предприятия майки на голяма група и са с персонал над 500 души – около 20 предприятия; - Всички останали големи предприятия, извън посочените в т. 1 – около 620 бр. предприятия; - Всички останали предприятия майки на големи групи, извън посочените в т. 2 – не може да се предостави информация – около 150 предприятия; - Малки и средни предприятия от обществен интерес, които не са микропредприятия, и чиито ценни книжа са допуснати за търговия на регистриран пазар в ЕС – около 140 бр. предприятия; 3. Регистрираните одитори, в качеството им на изпълнители на услугите по задължителни ангажименти за сигурност по устойчивостта – 409 регистрирани одитори по устойчивостта (физически лица) и 59 одиторски дружества (по данни от интернет страницата на Комисията за контрол над регистрираните одитори към 08.09.2026 г.), както и ИДЕС, който организира и провежда изпитите за придобиване на квалификация на регистрирани одитори по устойчивостта; 4. Инвеститори; кредитори; служители и работници; специалисти по устойчивостта; граждани и граждански организации; 5. Държавни институции, които имат контролни функции – НАП, Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори. 3.2. По проблеми 2 и 3: 1. Нефинансови и финансови предприятия, които попадат в обхвата на ЗСч и са задължени да водят счетоводна отчетност – 477 780 бр. по данни на НСИ за 2024 г. 2. Органи, осъществяващи контрол: НАП, други държавни органи. Данните за броя на заинтересованите лица са на база информация от НСИ за 2024 г. и от годишните финансови отчети за 2024 година. 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията 4.1. По проблем 1: Необходимост от транспониране на Директива (ЕС) 2026/470 на Европейския парламент и на Съвета от 24 февруари 2026 година за изменение на директиви 2006/43/ЕО, 2013/34/ЕС, (ЕС) 2022/2464 и (ЕС) 2024/1760 по отношение на някои изисквания за отчитане на предприятията във връзка с устойчивостта и някои изисквания за дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта. Вариант 1: „Без действие“ Вариант 1 „Без действие“ се използва като основа за сравнение на възможните опции, като това помага да бъде идентифицирано въздействието на разглежданите варианти. Този вариант проектира развитие на настоящата ситуация без промени в националната нормативна уредба и регулаторна намеса. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: 6 За част от заинтересованите страни (неправителствени организации, гражданското общество и др.), които не подкрепят мерките за опростяване на европейското законодателство за отчитането на устойчивостта, Вариант 1 би имал положително въздействие, тъй като ще се запази по-широкия кръг от задължени предприятия. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Този вариант не съответства на основната цел на Директива (ЕС) 2026/470 за намаляване на административната тежест. Бизнесът ще понесе значително по-високи разходи отколкото изисква европейската рамка след измененията. Българските предприятия ще бъдат поставени в по- неблагоприятно положение спрямо предприятията от други държави членки, транспонирали новите критерии и изисквания, вследствие на което се намалява тяхната конкурентоспособност. Неспазването на посочения в Директивата срок за транспонирането й (за членове 2 и 3 е 19 март 2027 г.) е предпоставка за започване на наказателна процедура срещу Република България на основание чл. 258 от Договора за функциониране на ЕС, риск от финансови санкции, както и необходимост от последващо ускорено и непланирано транспониране. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Вариантът оказва въздействие върху малките и средни предприятия (МСП), тъй като с Директива (ЕС) 2026/470 се въвежда „защита“ за предприятията, които за предходния отчетен период са със средна численост на персонала под 1000 души, голяма част от които са МСП. Отчитащите се предприятия ограничават исканията си за информация към защитените предприятия във веригата им на стойност до информацията, която е посочена в доброволните стандарти. Вариантът има въздействие и върху МСП, чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати до търговия на регулирания пазар в държава членка на Европейския съюз. Съгласно сега действащия ЗСч те също са задължени да изготвят отчет за устойчивостта, като първият отчетен период, за който трябва да представят своите отчети, е 2028 г. Директива (ЕС) 2026/470 изключва тези предприятия от задължените да се отчитат, тъй като водещи са само общите критерии, въведени за всички предприятия по отношение на нетни приходи от продажби и средна численост на персонала. Административна тежест: Ако не се предприемат мерки за въвеждане на облекченията в българското счетоводно законодателство, то за българските предприятия се запазва по-високата административна тежест. Вариант 2 „Приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството“: При Вариант 2 ЗСч ще бъде актуализиран и синхронизиран с разпоредбите на европейското законодателство по отношение на отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта и ще се осигури възможност за постигане на целите, заложени в Директива (ЕС) 2026/470. Обхватът ще бъде ограничен само до тези предприятия и предприятия майки, които покриват новите, завишени критерии, а именно: 450 мил. евро нетни приходи от продажби и 1000 души средна численост на персонала за съответния период на индивидуално или съответно на консолидирано ниво. МСП ще бъдат изключени от обхвата за задължително отчитане (тези, чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар в държава членка на ЕС). Ще се въведе защита за предприятията, които за предходния на отчетния период са със средна численост на персонала под 1000 души, по отношение на информацията, която може им бъде искана за целите на отчитането на устойчивостта. Разширява се кръга на информацията, която може да не бъде включена в отчета по 7 устойчивостта от отчитащото се предприятие. За отчитащите се предприятия майки ще се въведе възможност за: 1) при промени в състава на групата, предприятието майка може да не включи информация за новопридобитото или напусналото групата предприятие в консолидирания отчет за устойчивостта за съответния отчетен период; 2) ако предприятието майка е финансово холдингово дружество, то може да не изготви консолидиран отчет за устойчивостта при условие, че неговите дъщерни предприятия имат бизнес модели и дейности, които са независими едни от други. Ще се стесни и кръгът от дъщерните предприятия и клонове на предприятия, които се регулират от законодателството на трети държави, които ще имат задължение да публикуват (консолидирания) отчет за устойчивостта от името на това трето предприятие, като критериите се повишат, както следва: • за дъщерните предприятия и клонове – ако за предходния отчетен период нетните им приходи от продажби надвишават 200 млн. евро; • за предприятието, регулирано от законодателството на трета страна – ако за всяко от последните два поредни годишни отчетни периода нетните им приходи от продажби в ЕС надвишават 450 млн. евро. С приемането на законопроекта Република България ще се възползва от предоставената с Директива (ЕС) 2026/470 възможност да бъдат освободени за 2026 г. задължените да се отчитат предприятия от т.нар. „първа вълна“, при условие че не покриват новите критерии за нетни приходи от продажби и средна численост на персонала. Чрез изменение на Закона за счетоводството ще бъде изпълнено задължението на Република България като държава членка на ЕС за въвеждане на разпоредбите на чл. 2 и чл. 3 от Директива (ЕС) 2026/470 в националното законодателство. С приемането на ЗИД на Закона за счетоводството ще се постигне хармонизация с европейското счетоводно законодателство по отношение на отчитането на устойчивостта, което води до повишаване конкурентоспособността на предприятията. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Националното законодателство ще бъде приведено в съответствие с правото на Европейския съюз и ще се осигури постигане на основната цел, заложена в Директива (ЕС) 2026/470 за намаляване на административната тежест. Намаляват се разходите във връзка със събирането и обработването на данни, закупуването на специализиран софтуер за отчитането на устойчивостта, разходите, свързани с ангажимента за изразяването на сигурност по устойчивостта, вътрешни ресурси и обучение. Защитените предприятия (тези, които не надхвърлят средна численост на персонала от 1 000 човека, тоест „защитените предприятия“) ще имат законовото право да откажат предоставянето на информация, която надхвърля посочената в доброволните стандарти при отправени към тях искания от задължените предприятия. Отчитащите се предприятия ще могат да прилагат преразгледаните европейски стандарти за отчитане на устойчивостта при изготвянето на отчетите за устойчивостта, както и ще имат право при определени условия да пропускат отчитането на даден вид информация (напр. класифицирана информация по смисъла на член 2, точка 7 от Регламент (ЕС) 2023/2418; информация, съответстваща на интелектуален капитал, интелектуална собственост, ноу- хау, технологична информация или резултати от иновации, която би представлявала търговска тайна съгласно определението в член 2, точка 1 от Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета и др.). Финансовите холдингови дружества ще могат да се възползват от предоставената възможност да не изготвят консолидиран отчет за устойчивостта, в случай че бизнес моделите и дейността на предприятията от групата са независими едни от други. Чрез завишаване на критериите се намалява и броя на дъщерните предприятия и клоновете на предприятия от трети държави, задължени да публикуват отчет за устойчивостта от името на това трето предприятие. 8 Гарантира се своевременно транспониране на Директива (ЕС) 2026/470, с което се избягва стартиране на процедура за нарушение от Европейската комисия. Осигурява се и правна сигурност за предприятията относно техните задължения и сроковете им за изпълнение. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Предвид стесняването на обхвата и преразгледаните европейски стандарти за отчитане на устойчивостта, значително ще се намали обемът и видът на отчитаната информацията по въпросите за устойчивостта. При обсъждането на обхвата на отчитащите се предприятия някои европейски държави, в т.ч. България (съобразно приетата Рамкова позиция на Република България по досието), изразиха своята подкрепа по предложения от Комисията обхват (големи предприятия с персонал над 1000 души), тъй като с допълнителния критерий от 450 млн. евро се стеснява много обхвата на задължените предприятия. Следва да се има предвид, че в Директивата са приети разпоредби, съгласно които Комисията е длъжна да прави периодична оценка на необходимостта от промяна на обхвата и съответно неговото разширяване. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Вариантът има въздействие върху две групи МСП: - МСП, чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати до търговия на регулирания пазар в държава членка на Европейския съюз – отпада задължителното им за отчитане на устойчивостта, - МСП като част от „защитените“ предприятия във веригата на стойността на отчитащите се предприятия – отчитащите се предприятия не могат да искат от тях информация, превишаваща обхвата на доброволните стандарти, а в случай на отправено такова искане – те ще имат правото да откажат предоставянето й. Административна тежест: Основната цел на Директива (ЕС) 2026/470 е намаляване на административната тежест чрез стесняване на обхвата на задължените предприятия и въвеждане на по-лесни за прилагане правила и рамка за изготвянето му. Това води до намаляване на разходите, свързани с изготвянето на отчета за устойчивостта, напр. за внедряване на специфичен софтуер, наемане на консултанти за одит по устойчивост, събиране на данни от веригата на стойността, възлагане и изпълнение на ангажименти за сигурност по устойчивостта и др. 4.2. По проблем 2: Констатирани пропуски и неточности в Закона за счетоводството Вариант 1 „Без действие“ Вариант 1 „Без действие“ се използва като основа за сравнение на възможните опции, като това помага да бъде идентифицирано въздействието на разглежданите варианти. Този вариант проектира развитие на настоящата ситуация без промени в националната нормативна уредба и регулаторна намеса. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант не се очакват положителни въздействия. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант констатираните пропуски няма да бъдат отстранени. С оглед непълното приложно поле на Закона за счетоводството, някои предприятия няма да бъдат задължени да спазват неговите изискванията на ЗСч. 9 Неправилната дефиниция за „нетни приходи от продажби“ относно предприятията от трети държави ще доведе до погрешно прилагането на разпоредбите при определянето на показателя по отношение на дъщерни предприятия и клонове на тези предприятия. Липсата на достатъчно време за анализ и изготвяне може да доведе до неизготвяне в срок на национален счетоводен стандарт или до пропуски в съдържанието му. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Вариант 1 „Без действие“ няма да окаже въздействие върху малките и средните предприятия. Административна тежест: Този вариант няма ефект върху административната тежест. Вариант 2: „Приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството“: Вариант 2 предвижда да бъдат включени клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел в приложното поле на закона, прецизиран определението за „нетни приходи от продажби“, въвеждане на определение за „средна численост на персонала за отчетния период“ и удължаването на срока за изготвяне и приемане на националния счетоводен стандарт за съответните фондове за допълнително пенсионно осигуряване и за фондовете за извършване на плащания по смисъла на Кодекса за социално осигуряване. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант на действие се отстраняват неточности в Закона за счетоводството, с оглед коректното прилагане на закона. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма данни, че при този вариант ще има пряко или косвено отрицателно икономическо, социално и екологично въздействие. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Вариантът няма да окаже въздействие върху малките и средните предприятия. Административна тежест: Този вариант няма ефект върху административната тежест. Разширяването на приложното поле на закона с клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел е предвид постигането на аналогичност с нормите относно търговците и за равнопоставеност с регистрираните в страната юридически лица с нестопанска цел. В случай на извършване на дейност, тези лица и към момента следва да се отчитат счетоводно, с оглед на което не се идентифицират случаи на увеличение на административната тежест. 4.3. По Проблем 3: Неактуализирани парични стойности, включително на глобите и имуществените санкции Вариант 1 „Без действие“ Вариант 1 „Без действие“ се използва като основа за сравнение на възможните опции, като това помага да бъде идентифицирано въздействието на разглежданите варианти. Този вариант проектира развитие на настоящата ситуация без промени в националната нормативна уредба и регулаторна намеса. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: 10 При този вариант не се очакват положителни икономически, социални и екологични въздействия. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант, санкциите остават в размерите, определени през 2016 г., без актуализация и без посочването им в ЗСч в евро. Това води до тяхното обезценяване, поради кумулативната инфлация, която по данни на НСИ за периода е в размер над 50%. По този начин те губят своята цел да възпират и наказват неспазването на счетоводното законодателство. По отношение на останалите разпоредби (с изключение на чл. 19 и чл. 21), ако не бъдат актуализирани, предвидените в тях облекчения няма да могат да се прилагат от кръга предприятия, за които са били предназначени при въвеждане на преференцията. В допълнение, няма да бъдат спазени изискванията на ЗВЕРБ. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Вариант 1 „Без действие“ няма да окаже въздействие върху малките и средните предприятия. Административна тежест: Вариант 1 „Без действие“ няма ефект върху административната тежест. Вариант 2: „Приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството“ За актуализацията на глобите и санкциите са предложени стойности, коригирани с инфлацията от индексите на потребителските цени от датата на въвеждането им до юни 2026 година. По- конкретно, за периода януари 2016 – юни 2026 инфлацията от индекса на потребителските цени на НСИ е в размер на 59,7 на сто, за периода януари 2024 г. – юни 2026 г. – е 9,8 на сто и за периода юли 2024 г. – юни 2026 г. – е 9,2 на сто. Актуализирани са паричните стойности относно предоставени преференции по закона за предприятията. Повишени са следните прагове: • по чл. 3, ал. 4 относно възможността за отчитане на дейността по способа на едностранно счетоводно записване - от 50 000 лева на 50 000 евро; • по чл. 28, ал. 2 относно освобождаването от задължението за извършване на годишна инвентаризация – от 200 хил. лв. на 130 хил. евро; • по чл. 29, ал. 3 относно съдържанието на годишния финансов отчет – от 200 хил. лева на 130 хил. евро. По отношение на праговете за извършване на независим финансов одит на малките предприятия и на юридическите лица с нестопанска цел не е установена необходимост от промяна на размера на праговете, предвид че за същите е извършен преглед при предходна актуализация на праговете за малките предприятия през 2024 година. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Актуализирания размер ще доведе до по-стриктно спазване на счетоводното законодателство. Повишените прагове в посочените разпоредби (в чл. 3, ал. 4, чл. 28, ал. 2 и чл. 29, ал. 3) позволява на повече предприятия да се възползват от мерките, предвидени в тях. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант не се очакват отрицателни икономически, социални и екологични въздействия. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: 11 ще по които финансов имат Административна В чл. 2013/34/ЕС. директивата предприятия да категорията предприятие предприятие, Вариантът ще окаже въздействие върху малките и възможността да прилагат преференциалните мерки тежест: 19 и чл. 21 показателите са посочени в евро, така Тъй като при транспонирането на стойностите минимално закръгление до цяло число, в може да възникнат случаи на предприятия променят категорията си вследствие на промяната. е от микропредприятие към малко предприятие по смисъла на закона, това може да увеличи в случай че то се е ползвало до момента от отчет със съкратено съдържание по чл. 29, ал. 4 средните по закона. както са в лева през зависимост от с гранични Ако в или от административната възможността и 6 от ЗСч. предприятия като повечо установени в чл. 3 от 2024 г. е направено показателите на конкретните стойности на показателите, подобна хипотеза промяната малко предприятие към тежест за конкретното за представяне на от тях Директива допустимо на средно годишен 5. Степени По Сравняване проблем на вариантите: на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 1: 3) ниска. Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството“ т с о н в и т к е ф Е Цел 1: Намаляване на административната тежест чрез стесняване на обхвата на задължените предприятия, опростяване на изискванията за отчитане на устойчивостта и въвеждане на защита за предприятията във веригата на стойността на отчитащите се предприятия. Ниска Висока т с о н с а к и ф Е Цел 1: Намаляване на административната тежест чрез стесняване на обхвата на задължените предприятия, опростяване на изискванията за отчитане на устойчивостта и въвеждане на защита за предприятията във веригата на стойността на отчитащите се предприятия. Ниска Висока т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1 “Намаляване на административната тежест чрез стесняване на обхвата на задължените предприятия, опростяване на изискванията за отчитане на устойчивостта и въвеждане на защита за предприятията във веригата на стойността на отчитащите се предприятия” Ниска Висока По проблем 2: Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане на проект на Закон за изменение и 12 допълнение на Закона за счетоводството“ т с о н в и т к е ф Е Цел 1: Отстраняване на констатирани пропуски и неточности Ниска Висока т с о н с а к и ф Е Цел 1: Отстраняване на констатирани пропуски и неточности Ниска Висока т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1: Отстраняване на констатирани пропуски и неточности Ниска Висока По проблем 3: Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството“ т с о н в и Цел 1: Актуализиране на паричните стойности за възстановяване на обхвата на преференциите на малкия бизнес Ниска Висока т к е ф Е Цел 2: Гарантиране на възпиращата и санкционната функции на глобите и имуществените санкции Ниска Висока т с о н с Цел 1: Актуализиране на паричните стойности за възстановяване на обхвата на преференциите на малкия бизнес Ниска Висока а к и ф Е Цел 2: Гарантиране на възпиращата и санкционната функции на глобите и имуществените санкции Ниска Висока 13 т с о н а в Цел 1: Актуализиране на паричните стойности за възстановяване на обхвата на преференциите на малкия бизнес Ниска Висока у с а л г ъ С Цел 2: Гарантиране на възпиращата и санкционната функции на глобите и имуществените санкции Ниска Висока 6. Вариант Въз Закон Избор счетоводството“. основа препоръчителният за на препоръчителен вариант: 2 „Приемане на проект на Закон за на резултатите от сравнението на двата вариант на действие по проблеми 1, 2 изменение и допълнение на Закона за счетоводството. изменение и варианта може и 3 е Вариант допълнение на Закона да бъде направен извод, 2: Приемане на проект за че на 6.1. По оглед отчетите изразяване Промяна прилагането проблем По в административната тежест за физическите на препоръчителния вариант (включително 1: проблем 1: Измененията ще доведат до намаляване както на броя на задължените предприятия, информация, респективно разходите по изготвянето на сигурност по устойчивостта. и по отделните намаляване на така и на и юридическите лица от проблеми): административната тежест, обхвата на включваната възлагането на ангажименти с в за По проблем 2: По проблем 3: 6.2. Създават прилагането ли се нови/засягат ли се съществуващи на препоръчителния вариант (включително регулаторни по отделните режими и услуги от проблеми)? 6.3. Създават (включително ли се нови регистри от прилагането на по отделните проблеми)? препоръчителния вариант 14 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? По проблем 1: Промените, които се предвиждат в препоръчителния вариант за действие (приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за счетоводството) във връзка с въвеждането в българското законодателство на Директива (ЕС) 2026/470, ще доведат до въздействие върху МСП. Отпада задължението за изготвяне на отчет за устойчивостта от МСП, чийто прехвърлими ценни книжа са допуснати до търговия на регулирания пазар в държава - членка на Европейския съюз. Ограничава се информацията, която отчитащите се предприятия може да изискат от МСП във веригата си на стойност във връзка с изготвянето на отчета по устойчивостта. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани потенциални рискове по проблеми 1, 2 и 3 при реализирането на Вариант 2 “Приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството“. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове по проекта на акт ще бъдат проведени обществени консултации като законопроектът, мотивите към него, частичната предварителната оценка на въздействието и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ в Министерски съвет ще бъдат публикувани на Портала за обществени консултации и на Интернет страницата на Министерството на финансите, за срок от 30 дни. Проектът на акт ще се съгласува и с всички министерства и с дирекциите от администрацията на Министерския съвет, с чиято функционална компетентност е свързан, в съответствие с чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. По проекта ще бъде проведено съгласуване в рамките на Работна група № 27 „Счетоводна политика и независим финансов одит“, в съответствие с ПМС 85, съответно ще бъде изготвено и становище на работната група. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? Приемането на законопроекта произтича от необходимостта да бъдат въведени изискванията на чл. 2 и 3 от Директива (ЕС) 2026/470 по отношение на отчитането на 15 устойчивостта, както и със синхронизирането на някои разпоредби на Закона за счетоводството с Директива 2013/34/ЕС и Директива (ЕС) 2022/2464. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? 10. Приложения: 11. Информационни източници: 1. “Една опростена и по-експедитивна Европа: Съобщение относно изпълнението и опростяването”: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=CELEX:52025DC0047 2. Commission staff working document accompanying the documents proposal for a Directive of the European Parliament and of the Council amending Directives 2006/43/EC, 2013/34/EU, (EU) 2022/2464 and (EU) 2024/1760 as regards certain corporate sustainability reporting and due diligence requirements proposal for a directive of the European Parliament and of the Council amending Directives (EU) 2022/2464 and (EU) 2024/1760 as regards the dates from which member states are to apply certain corporate sustainability reporting and due diligence requirements and specifying further steps: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX:52025SC0080 3. “Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на директиви 2006/43/ЕО, 2013/34/ЕС, (ЕС) 2022/2464 и (ЕС) 2024/1760 по отношение на някои изисквания за отчитане на предприятията във връзка с устойчивостта и за дължима грижа”: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:52025PC0081 4. Директива (ЕС) 2026/470 на Европейския парламент и на Съвета от 24 февруари 2026 година за изменение на директиви 2006/43/ЕО, 2013/34/ЕС, (ЕС) 2022/2464 и (ЕС) 2024/1760 по отношение на някои изисквания за отчитане на предприятията във връзка с устойчивостта и някои изисквания за дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32026L0470 5. Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:02013L0034-20260318 16 6. Ръководство за прилагане и тълкуване на Директива 2013/34/ЕС относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните с тях доклади на някои видове предприятия https://finance.ec.europa.eu/publications/guidance-implementation-and-interpretation-directive- 201334eu-accounting-rules_en 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Мина Янкова, с.д. директор на дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите X С.Д. ДИРЕКТОР МИНА ЯНКОВА

Стр. 1 от 3 Становище администрацията на Съгласуването се извършва на основание на Министерския чл. 21, ал. 5 от Закона за съвет нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Частична Закон за изменение счетоводството и допълнение на Закона за Становище по ред: Повторно съгласуване Номер и дата: 1 6 . 9 . 2 0 2 6 г . X 0 4 .0 1 - 8 3 / 1 6 .0 9 .2 0 2 6 г . S ig n e d b y : M ir o s la v a V a s ile v a D o k o v a В отговор на №: 03-00-416/10.09.2026 г. Институция: Министерство на финансите Диспозитив: Съгласува с препоръки Основание: Чл. 30б, ал.3, т. 2, б. „а“ от Устройствения Министерския съвет администрация правилник на и на неговата I. Относно Препоръчваме резултати от констатирани позволява да се Относно на облекченията за отношение на съответните прагове, възможността за да се конкретизира II. Относно 1. Относно счетоводството“: В описанието регулаторна намеса. за отстраняване на раздел 2 „Цели“: целите по проблем 2 да бъдат отделните предложени действия. пропуски, неточности и неяснота установи какво конкретно подобрение проблем 3, препоръчваме да бъдат предприятията и с ефективността облекченията следва да се изясни включително за кои групи прилагане на облекчени изисквания. очакваното подобрение в раздел 4 „Варианти на действие. вариант 2 по проблем 2 на вариант 2 следва да се Посочено е общо, че ще бъдат констатираните пропуски и конкретизирани, Общата формулировка по прилагането на се цели да бъде формулирани отделни на глобите и какъв резултат се предприятия се По отношение спазването на счетоводното Анализ на „Констатирани пропуски конкретизира извършени необходимите несъответствия. чрез посочване на очакваните „Отстраняване на Закона за счетоводството“ не постигнато. цели, свързани с обхвата имуществените санкции. По очаква от повишаването на цели да бъде разширена на санкциите, препоръчваме законодателство. въздействията“: и неточности в Закона за съдържанието на предлаганата нормативни промени Предлагаме да бъдат описани Стр. 2 от 3 основните предложения – включването на клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел в приложното поле на закона, прецизирането на определението за „нетни приходи от продажби“, въвеждането на определение за „средна численост на персонала за отчетния период“ и удължаването на срока за изготвяне и приемане на националния счетоводен стандарт за съответните фондове за допълнително пенсионно осигуряване и за фондовете за извършване на плащания по смисъла на Кодекса за социално осигуряване. Препоръчваме да бъде допълнен анализът на очакваните въздействия и обосновката на изводите за липса на отражение върху административната тежест и малките и средните предприятия. По-специално, относно клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел е необходимо да се изясни дали предложените действия ще доведат до възникване на допълнителни задължения за тях. В случай, че се разширява кръгът на задължените лица, следва да се конкретизират задълженията, които ще възникнат за тях, и да се оценят свързаните разходи и административна тежест. В тази връзка, в случаите, в които се очаква промяна в административната тежест, подходящ метод за нейната оценка е Моделът на стандартните разходи, съответно Калкулаторът на Портала за обществени консултации. 2. Относно вариант 2 по проблем 3 „Неактуализирани парични стойности, включително и на глобите и имуществените санкции“: В анализа на административната тежест на вариант 2 е посочено, че промяната на стойностните показатели по чл. 19 и чл. 21 от Закона за счетоводството ще доведе до увеличаване на административната тежест за част от предприятията. Необходимо е да се конкретизира кои категории и групи предприятия може да бъдат засегнати, какви допълнителни задължения може да възникнат за тях и какви разходи се очакват, като по възможност се посочи приблизителният брой на засегнатите лица във всяка група. III. Относно извършването на последваща оценка на въздействието: За осигуряване на проверката на съотношението между формулираните цели и постигнатите резултати е необходимо в заключителните разпоредби на законопроекта да бъде посочено в какъв срок ще бъде извършена последваща оценка на въздействието на закона и кой е компетентният орган, който ще организира нейното извършване. Стр. 3 от 3 * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. **** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. ИСКРЕН ИВАНОВ ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „КООРДИНАЦИЯ И МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“ В АДМИНИСТРАЦИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ 16.9.2026 г . X Sign ed by: Iskren Pavlo v Ivan o v

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ СПРАВКА ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СТАНОВИЩА ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО Дата и начин на постъпване на Декларирани данни дали лицето становището Име на действа от свое име или защитава Приети/ № лице/наименование Предложения и становища Мотиви (официално, по ел. ЮЛ позиция от името на друго неприети поща, чрез Портала за лице/група лица обществени консултации и т.н.) АИКБ подкрепя предложените изменения, свързани с отчитането на устойчивостта. Проектът предвижда задължителното отчитане да се прилага за предприятия, които едновременно надвишават 450 млн. евро 01.10.2026 г. нетни приходи от продажби и 1 000 души Получено по ел. средна численост на персонала. Това ще поща и официално, изведе значителен брой предприятия извън вх. № 15-00-117. обхвата на задължителното отчитане и е Асоциация на ☐ Лицето действа от свое име правилна стъпка към възстановяване на 1. Не са декларирани капиталиндустриалнияв България ☐ Лицето защитава позиция от името принципаважна за АИКБна пропорционалност.е защитата на малкитеОсобенои данни дали АИКБ (АИКБ) на друго лице/група лица: …. средните предприятия, които са доставчици действа от свое име на големи дружества, задължени да изготвят или защитава позиция устойчивост на отчетност. Проектът въвежда от името на друго категория „защитено предприятие“ и изрично лице/група лица. дава възможност такова предприятие да откаже предоставянето на информация, надхвърляща доброволните стандарти, а договорни клаузи, задължаващи го да предоставя повече информация за целите на отчитането на устойчивостта са Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации необвързващи. Формалното освобождаване на МСП от задължение за отчетност би било безпредметно, ако големите предприятия могат просто да прехвърлят собствените си информационни задължения към доставчиците си по веригата на стойността. АИКБ настоява да не се въвеждат национални изисквания над минимално необходимите съгласно европейското право и защитата на МСП да не бъде заобикаляна чрез подзаконови актове или договорна практика. АИКБ смята, че принципно правилно е изискването за разумна сигурност да бъде заменено с режим на ограничена сигурност при верифицирането на информацията за устойчивостта, тъй като самата Директива (ЕС) 2026/470 е насочена към по- пропорционална рамка и намаляване на прекомерните административни и финансови разходи при отчитането на устойчивостта. Наред с принципната ни подкрепа за измененията считаме, че следва да бъде осигурен допълнителен преходен период за предприятията от т.нар. „първа вълна“, които продължават да попадат в обхвата на задължителното отчитане. Съществените промени в европейската рамка и стандартите бяха направени в хода на самата 2026 г., когато предприятията вече трябваше да организират събирането на данни, вътрешните контроли, процесите по веригата на стойността и подготовката за независима проверка. Изборът между старите и преработените стандарти не решава този практически проблем, тъй като и в двата случая липсва пълен отчетен период при предварително известни и окончателни Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Не се приема. Предложението не е в съответствие с европейското законодателство. Въвеждането на срокове, различни от посочените в Директива (ЕС) 2022/2464 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 година за изменение на Регламент (ЕС) № 537/2014, Директива Страница 2 от 22 правила. Допълнително следва да се отчете, 2004/109/ЕО, че ангажиментът за сигурност по Директива устойчивостта изисква изричен избор на 2006/43/ЕО и регистриран одитор от компетентния орган Директива на предприятието, а самите одитори също се 2013/34/ЕС, по нуждаят от време за подготовка и планиране отношение на на ангажимента. Поради това АИКБ предлага отчитането на първият задължителен отчет за предприятията във устойчивостта по променената рамка за връзка с предприятията от „първата вълна“, които устойчивостта остават в нейния обхват, да бъде за отчетната (CSRD), е 2027 г. Това ще намали еднократната предпоставка за административна тежест и ще позволи стартиране на първият отчет да бъде изготвен върху данни, наказателна събирани последователно през целия отчетен процедура срещу период. Република България от страна на Европейската комисия. 1. Новите ал. 10 и 11 на чл. 51 транспонират само „придобиване“, а Директивата изрично урежда „придобивания или сливания“ Разпоредба: § 14, т. 6 (нови ал. 10 и 11 на чл. 51 — изключение при промени в състава на 12.10.2026 г. чрез групата). Портала за ☒ Лицето действа от свое име Проектът гласи: „(10) Когато през отчетния 2. обществени Даниел Топалов ☐ Лицето защитава позиция от името период в групата е извършено придобиване, Приема се. консултации към на друго лице/група лица: …. както и при напускане на групата на дъщерно Министерски съвет предприятие, отчитащото се предприятие може да не включи … информация, свързана с предприятията, участвали в придобиването …“, а ал. 11 — „предприятие, участвало в придобиването“. Новият чл. 29а, § 4а, първа алинея от Директива 2013/34/ЕС (въведен с чл. 2, т. 5, буква „в“ от Директива (ЕС) 2026/470) гласи: „в случаите, когато съставът Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 3 от 22 на групата се е променил през финансовата година поради придобивания или сливания на предприятия, предприятието майка може да реши да не включва в консолидирания доклад за дейността … информацията … по отношение на предприятията, които са участвали в придобиване или сливане“. Правото е предоставено пряко на предприятието майка, без опция за държавата; изпускането на „сливане“ е непълно транспониране (чл. 5, § 1 от Директива 2026/470 — срок 19 март 2027 г.). Предложение № 1. В § 14, т. 6, в новата ал. 10 на чл. 51 думите „е извършено придобиване“ се заменят с „е извършено придобиване или сливане“ и думите „участвали в придобиването“ се заменят с „участвали в придобиването или сливането“, а в новата ал. 11 думите „участвало в придобиването“ се заменят с „участвало в придобиването или сливането“. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 4 от 22 2. Определението в § 1, т. 44 ДР препраща към алинея, която след преномерирането урежда друго Разпоредба: § 30, т. 1, буква „г“ (нова т. 44 от § 1 ДР — „бизнес модели и дейности, които са независими едни от други“). Определението е „за целите на чл. 51, ал. 13 и чл. 52б, ал. 11“. След преномерирането по § 14, т. 8 ал. 13 на чл. 51 е досегашната ал. 10 — информиране на представителите на работниците (действащият чл. 51, ал. 10, сайтът на МП, ред. ДВ, бр. 67/2026). Изключението за финансово холдингово Приема се. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Предложеният текст на законопроекта отразява правилно директивата, предвид изискването за „едновременно“ покриване и на двата критерия, съответно двата критерия да не надвишава посочените прагове, то предприятието може да не изготвя отчет. Допълнително, текстът съответства Страница 5 от 22 предприятие е създадено като ал. 14 (§ 14, т. 9). Предложение № 2. В § 30, т. 1, буква „г“, в т. 44 думите „чл. 51, ал. 13“ се заменят с „чл. 51, ал. 14“. 3. Новият чл. 51а, ал. 4 препраща към декларация „по ал. 2“, а декларацията е уредена в ал. 3 Разпоредба: § 15 (нов чл. 51а, ал. 4 — недобросъвестно позоваване на декларацията на защитено предприятие). Ал. 2 урежда правото да се поиска информация, а ал. 3 — „писмена декларация от това предприятие“. Ал. 4 гласи: „не може да се позове на декларацията по ал. 2“. Предложение № 3. В § 15, в чл. 51а, ал. 4 думите „декларацията по ал. 2“ се заменят с „декларацията по ал. 3“. Приема се. 4. Условието за освобождаване за 2026 г. допуска прочит, по-тесен от Директивата Разпоредба: § 31, т. 1, буква „б“ (нова ал. 4 на § 30 от ПЗР на ЗИД на ЗСч, ДВ, бр. 72 от 2024 г. — освобождаване на „първата вълна“ за 2026 г.). Проектът освобождава предприятие, което „не надвишава едновременно 450 000 000 евро нетни приходи от продажби и 1 000 души средна численост на персонала“. Изразът допуска и прочита „не надвишава нито един от двата показателя“, т.е. само предприятие под двата прага. Дерогацията в чл. 5, § 2 от Директива (ЕС) 2022/2464 (нова алинея, въведена с чл. 3, т. 1, буква „в“ от Директива 2026/470) гласи: „предприятия или Не се приема. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации на изказа в останалите разпоредби за установяване на задължението за отчитане (чл. 41 и чл. 51). Нанесена е корекция в частичната предварителна оценка на въздействието и в законопроекта. Посочената разпоредба (чл. 68) е променена 2023 г., съответно нейният размер, в съответствие с възприетия подход, следва да се актуализира с приблизително 50 на Страница 6 от 22 емитенти, които не надвишават нетен оборот от 450 000 000 EUR или среден брой от 1 000 служители“ — освобождава се и предприятие, което е под само един от праговете, което съответства на кумулативния критерий за обхвата. Чл. 9, ал. 1 ЗНА. Предложение № 4. В § 31, т. 1, буква „б“, в новата ал. 4 думите „не надвишава едновременно 450 000 000 евро нетни приходи от продажби и 1 000 души средна численост на персонала за отчетния период“ се заменят с „не надвишава 450 000 000 евро нетни приходи от продажби или 1 000 души средна численост на персонала за отчетния период“. 5. Размерите по чл. 68 противоречат едновременно на оценката на въздействието и на методиката в мотивите Разпоредба: § 19 (чл. 68, ал. 1 — санкции при нарушение на чл. 9). Оценката на въздействието (раздел 1.1, проблем 3) гласи: „Единствено по отношение на размера на глобите и санкциите по чл. 68 и чл. 68а не е идентифицирана необходимост от актуалиция, поради скорошното им изменение“. Чл. 68, ал. 1 е изменен с ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г. По методиката в мотивите (т. 3.2) санкциите, „приети или променяни в периода 2024 – 2026 г.“, се превалутират и „закръглява[т] надолу до най-близкото кратно на 50“ — така проектът постъпва с чл. 68а (20 000 лв. → 10 200 евро; 200 000 лв. → 102 250 евро). Сметката за чл. 68: 5 000 ÷ 1,95583 = 2 556,46 → 2 550; 15 000 ÷ 1,95583 = 7 669,38 → 7 650; Не се приема. 2013/34/ЕС (Счетоводна директива), с което Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 7 от 22 10 000 ÷ 1,95583 = 5 112,92 → 5 100; 20 000 ÷ 1,95583 = 10 225,84 → 10 200. Проектът предлага 3 700 / 11 150 / 7 450 / 14 900 евро — коефициент между 1,447 и 1,457 спрямо превалутираната сума, който не съответства нито на превалутиране, нито на правилото „+50 на сто“ (то би дало 3 800 / 11 500 / 7 650 / 15 300 евро). Уточнявам, че бележката е за числото, а не за начина на представяне: отговор „санкцията е актуализирана с инфлацията“ би противоречал на изричното изречение в оценката на въздействието. Ако увеличението е целено, моля мотивът по тази точка да посочи коефициента и причината по чл. 28, ал. 2, т. 1 ЗНА — в този случай предложението се счита за оттеглено. Предложение № 5. В § 19 думите „3 700 до 11 150 евро“ се заменят с „2 550 до 7 650 евро“, а думите „7 450 до 14 900 евро“ се заменят с „5 100 до 10 200 евро“. 6. Нарушението „неспазен формат“ се прехвърля от чл. 72, ал. 2 към чл. 74 със санкция в процент от оборота, без обяснение в мотивите Разпоредба: § 24, т. 2 (чл. 72, ал. 2) и § 26 (чл. 74, ал. 1). § 24, т. 2 заличава от чл. 72, ал. 2 думите „или не спази изискуемия формат,“ (санкция за предприятието 2 000–15 000 лв., по проекта 1 000–7 650 евро), а § 26 добавя в чл. 74, ал. 1 „или не спази изискуемия формат и ред и начин на маркиране“, където имуществената санкция е „от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период … но не по-малко от 100 евро“. За отчитащо се предприятие (по определение с над 450 000 Не се приема. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации доклада за дейността в единния електронен формат за отчитане, определен в Делегиран регламент (ЕС) 2019/815, тъй като се счита, че самият процес по изготвяне е технически. За ръководителя остава задължение единствено по отношение на публикуването на доклада в изискуемия формат. Чрез предложената редакция се цели облекчаване на предприятията по отношение на самия процес по изготвянето на (консолидирания) доклада за дейността. Страница 8 от 22 000 евро нетни приходи) долната граница става над 450 000 евро за грешка във формата или маркирането — около 59 пъти горната граница на досегашната санкция (7 650 евро). Мотивите (т. 3.2) не споменават преместването. Чл. 51 от Директива 2013/34/ЕС изисква санкциите да са „ефективни, пропорционални и възпиращи“; за маркирането самата Директива (нов чл. 29г) предвижда, че до приемането на правилата чрез Делегиран регламент (ЕС) 2019/815 предприятията не са длъжни да маркират. Ако последицата е целена, моля мотивът да посочи причината по чл. 28, ал. 2, т. 1 ЗНА — в този случай предложението се счита за оттеглено. Предложение № 6. В § 24, т. 2 думите „думите „или не спази изискуемия формат,“ се заличават,“ се заличават, а в § 26, в чл. 74, ал. 1 думите „или не спази изискуемия формат и ред и начин на маркиране“ се заличават (нарушението остава в чл. 72, ал. 2). 7. § 34 „удължава“ срок, изтекъл на 30.09.2026 г., до дата, която може да изтече преди обнародването на закона Разпоредба: § 34 (§ 193 от ПЗР на ЗИД на КСО, ДВ, бр. 27 от 2026 г.). Действащият § 193 гласи: „Министерският съвет приема национален счетоводен стандарт за счетоводно отчитане на фондовете за допълнително пенсионно Приема се. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 9 от 22 осигуряване и на фондовете за извършване на плащания по смисъла на Кодекса за социално осигуряване в срок до 30 септември 2026 г.“ (ДВ, бр. 27 от 17.03.2026 г.). Срокът е изтекъл една седмица след откриването на консултацията; консултацията приключва на 23.10.2026 г., след което законопроектът минава през Министерския съвет и Народното събрание и влиза в сила три дни след обнародването (чл. 5, ал. 5 КРБ). Замяната само на „30 септември“ с „31 декември“ оставя срок до 31 декември 2026 г. и риск изменението да бъде обнародвано след него. Тъй като срокът е „до“, по-късна дата не пречи стандартът да бъде приет по-рано. Чл. 9, ал. 1 ЗНА. Предложение № 7. В § 34 думите „„30 септември“ се заменят с „31 декември““ се заменят с „„30 септември 2026 г.“ се заменят с „31 март 2027 г.““. 8. Мотивите твърдят, че запазването на сумата в евро „компенсира“ инфлацията, а сметката по данните на самата оценка показва реално увеличение с 22,5 на сто над инфлацията Разпоредба: мотиви, т. 3.2; § 21–23, § 24, т. 1 и § 29 (чл. 69–71, чл. 72, ал. 1 и чл. 77). Мотивите: „За санкции, непроменяни от 2016 г.: Размерът от лева се запазва в евро, което компенсира дългогодишния инфлационен натиск“. Оценката на въздействието (раздел 4.3) посочва инфлация по ИПЦ на НСИ „за периода януари 2016 – юни 2026 … 59,7 на сто“. Замяната „лв.“ → „евро“ е увеличение с 95,58 на сто (×1,95583); 1,95583 ÷ 1,597 = 1,2247, т.е. реално увеличение с 22,47 на сто Приема се. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 10 от 22 над натрупаната инфлация. Бележката не оспорва политиката, а изискването на чл. 28, ал. 2, т. 1 и 4 ЗНА мотивите да отразяват действителния ефект. Предложение № 8. В мотивите, т. 3.2, изречението „За санкции, непроменяни от 2016 г.: Размерът от лева се запазва в евро, което компенсира дългогодишния инфлационен натиск и изравнява тежестта на наказанието със съвременния стандарт на живот.“ се заменя със: „За санкции, непроменяни от 2016 г.: размерът в лева се запазва в евро, което представлява увеличение с 95,58 на сто при натрупана инфлация по индекса на потребителските цени на НСИ от 59,7 на сто за периода януари 2016 г. – юни 2026 г.“ 9. Технически бележки В § 7, т. 2 трите подточки са означени с „а)“, „а)“, „а)“. Предложение № 9. В § 7, т. 2 означенията на втората и третата подточка „а)“ се заменят съответно с „б)“ и „в)“. Приема се. 10. В § 26 въвеждащият текст е „В член 74, ал. 1 се изменя така:“ — със запетая, без подлог и с изписване „член“ вместо „чл.“ (Указ № 883). Предложение № 10. В § 26 думите „В член 74, ал. 1 се изменя така:“ се заменят с „В чл. 74 ал. 1 се изменя така:“. Приема се. 11. В § 11, т. 3 (чл. 48, ал. 7, т. 3), § 14, т. 3 (чл. 51, ал. 7, т. 3) и § 30, т. 2 (§ 2, т. 8 ДР) съкращението на Официален вестник е изписано с латински букви „OB“ (проверено Приема се. 13. § 33 е собствена преходна разпоредба на закона, но завършва със затварящи кавички и точка („Делегиран регламент (ЕС) 2019/815.“.“), като текст, който се вмъква в друг акт; така остава неясно дали той не замества действащия § 33 от ПЗР на ЗИД на ЗСч (ДВ, бр. 72 от 2024 г.), който определя 2028 г. като първа година за дъщерните предприятия и клоновете на предприятия от трети държави. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Съгласно въведената дефиниция в Закона за счетоводството (в § 1, т. 28 от Допълнителните разпоредби), коректният термин е холдингово дружество“. Извършени са промени в разпоредбите на § 18, т. 5 и § 30, т. 1, буква „г“ от законопроекта. Приема се. Страница 11 от 22 с търсене, чувствително към азбуката — 3 съвпадения); в § 11, т. 3 след „26 октомври 2023“ липсва „г.“, а в § 30, т. 2 — точката след „г“. Предложение № 11. В § 11, т. 3, § 14, т. 3 и § 30, т. 2 съкращението „OB“, изписано с латински букви, се заменя с „ОВ“ на кирилица; в § 11, т. 3 думите „26 октомври 2023 )“ се заменят с „26 октомври 2023 г.)“, а в § 30, т. 2 думите „26.2.2026 г)“ се заменят с „26.2.2026 г.)“. 12. В § 14, т. 9 (нова ал. 14 на чл. 51) е използвано „финансово холдингово дружество“, а в § 18, т. 5 (чл. 52б, ал. 11) и § 30, т. 1, буква „г“ (т. 44) — „финансово холдингово предприятие“, както е и в чл. 29а, § 7а от Директива 2013/34/ЕС. Предложение № 12. В § 14, т. 9, в новата ал. 14 на чл. 51 думите „финансово холдингово дружество“ се заменят с „финансово холдингово предприятие“. Не се приема. Предложение № 13. В § 33 затварящите кавички след думите „Делегиран регламент (ЕС) 2019/815.“ се заличават. На основание чл. 26, ал. 5 от Закона за нормативните актове моля всяко от изложените по-горе възражения, бележки и предложения да бъде разгледано и отразено в справката за постъпилите предложения като отделна позиция, по посочения пореден номер, с изрични самостоятелни мотиви за приемането или отхвърлянето му, без обединяване или общ отговор по няколко точки. При квалификация „приема се“ моля да бъде посочен конкретният текст от акта, в който предложението е отразено — съответно член, алинея и точка, а при акт с таблична структура — приоритет, мярка и наименование на колоната. Уточнявам, че отбелязване „приема се по принцип“, при което текстът на акта остава непроменен, ще бъде тълкувано от подателя като неприемане по смисъла на чл. 26, ал. 5 от Закона за нормативните актове, което поражда задължение за мотивирана обосновка. Уведомявам, че при отразяване на бележките без самостоятелни мотиви по всяка позиция или при квалификация „приема се по принцип“ без посочен изменен текст, изложените предложения ще бъдат подадени повторно като предложение по чл. 107, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, по което на основание чл. 118 АПК се дължи мотивирано произнасяне в двумесечен срок със съобщаване на подателя. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 12 от 22 1. Уважаеми господа, Във връзка с чл.38 от Закона за счетоводството, чл.92 ал.3 от Закона за Корпоративното подоходно облагане чл.7 ал.1 т.16 Закон за Статистиката чл. 15 ал.3 от Закона за Търговския регистър, чл. 15 ал.4 от Закона за Търговския регистър Моля да разгледате и включите в допълнителните разпоредби на настоящият закон следният текст: § 35 В Закона за Статистиката, чл.27 се добавя ал.7 със следният текст: 22.10.2026 г. чрез ☒ Лицето действа от свое име 3. обществениПортала за Преслав Недев ☐ Лицето защитава позиция от името "Органдокументите,на Статистикатакоито по силатапроверявана закондалисе Не се приема. Предложениетоизвън приложнотое консултации на друго лице/група лица: …. съставят с нотариално удостоверен подпис поле на или с нотариално удостоверен подпис и публикувания съдържание, са въведени в базата данни на законопроект. Информационната система по чл. 28б от Независимо от това, Закона за нотариусите и нотариалната предложението е дейност, и дали представените документи изпратено за съответстват на въведените данни за тях в разглеждане на Информационната система;" Националния Текстът е идентичен на сега действащият статистически чл.21 ал.9 от Закона за Търговския регистър. институт. Пропускът е направен в миналото Народно събрание, с приемането на Закон за изменение и допълнение на Закона за статистиката - ДВ, бр.67 от 2025 в който се "изгражда и поддържа информационна система „Единна входна точка“ за подаване на годишни отчети за дейността, съдържащи Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 13 от 22 статистически справки, счетоводни документи и годишни финансови отчети." В момента няма орган, който да проверява истинността на нотариално заверените пълномощни, дори повече, съществуването им се отрича и "респондентите" - задължени лица по ЗСч, ЗКПО и ЗДДФЛ са задължени да "упълномощават" отново по електронен път пълномощник в портала https://portal.nsi.bg , което многократно увеличава административната тежест, особено, когато респондентите - юридически лица са представлявани от две, три и повече управители, прокуристи и т.н. Сигурен съм, разбирате, че е несериозно всеки един от тях да купува електронен подпис за еднократно упълномощаване. Същото неудобство го има и при адвокатите (чл.15 ал.1 т.4 Закон за Търговския регистър) 1. ДО Г-н Гълъб Донев Заместник министър-председател и Министър на финансите на Република 23.10.2026 г. чрез България Портала за Антон Свраков ☐ Лицето действа от свое име ул. „Г. С. Раковски“ № 102 4. обществени Илия Илиев ☒ Лицето защитава позиция от името консултации на друго лице/група лица: София 1040 Регистрирани одитори Относно: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството публикуван на портала за обществени консултации на 23.09.2026 г. с номер на консултация 12732-К Уважаеми господин Донев, Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 14 от 22 Във връзка с публикувания за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството бихме желали да изразим нашата принципна подкрепа за предлаганите изменения, насочени към привеждане на националното законодателство в съответствие с европейската нормативна рамка, опростяване на регулаторните изисквания и намаляване на административната тежест за предприятията. Като специалисти с професионален опит в областта на счетоводството, финансовото отчитане и независимия финансов одит считаме, че заявената от правителството политика за ограничаване на ненужните регулации предоставя подходяща възможност за по-широк преглед на действащите национални изисквания, включително на тези, които надхвърлят задължителния минимум, установен от правото на Европейския съюз. В този контекст предлагаме при обсъждането на законопроекта да бъдат разгледани и следните допълнителни изменения. 1. Преглед и прецизиране на обхвата на предприятията от обществен интерес (ПОИ) Предлагаме в §1, т. 22 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството да Не се приема. Предложеното отпаднат букви „ж“, „з“, „и“, „к“ и „л“. По изменение е извън този начин ще се запази статутът на предмета на предприятия от обществен интерес за предлаганите в категориите по букви „а“–„е“, включително разглеждания пенсионноосигурителните дружества, законопроект големите инвестиционни посредници и промени в ЗСч. съответните колективни инвестиционни Предложението схеми и управляващи дружества. изисква Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 15 от 22 Предложението отчита, че Директива провеждането на 2013/34/ЕС и Директива 2006/43/ЕО консултации с установяват задължителни категории всички предприятия от обществен интерес, като заинтересовани допускат държавите членки да определят и страни, което с оглед допълнителни категории. Това е национална късното постъпване възможност, а не общо европейско на предложението е задължение. За предприятията в невъзможно към енергетиката, газовия сектор, ВиК сектора, момента предвид както и за посочените държавни транспортни необходимостта от предприятия, специалният статут следва да своевременно бъде обоснован с конкретен обществен риск, въвеждане в а не само със секторната им принадлежност. българското законодателство на Качеството на финансовата отчетност и изискванията на задължителният независим финансов одит европейското следва да се запазят съобразно общите и законодателство по специалните приложими разпоредби. отношение Предлаганото изменение засяга специалния отчитането на режим за предприятията от обществен устойчивостта. интерес, свързан с допълнителни изисквания за ротация, одитни комитети, независимост и Същевременно, докладване, а не представлява предложение следва да се за освобождаване от одит. отбележи, че предложението не е Предложена редакция: „В §1, т. 22 от достатъчно допълнителните разпоредби букви „ж“, „з“, обосновано от гледна „и“, „к“ и „л“ се отменят.“ С оглед правната точка на сигурност предлагаме да се оцени счетоводното необходимостта от съгласуващи и преходни законодателство. разпоредби в специалните закони. Предоставените аргументи относно изискванията за одитните комитети, ротация и др. не произтичат от разпоредбите на Закона за Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 16 от 22 счетоводството или на Директива 2013/34/ЕС (Счетоводната директива). Независимо от горното, след съответното мотивиране на предложението по отношение на включените в него предприятия, същото ще бъде взето предвид при подготовката и обсъждането с всички заинтересовани страни на следващи промени в ЗСч. и оценка на въздействието върху заинтересованите страни. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 17 от 22 2. Санкции при неизпълнение на задължението за независим финансов одит Предвиденото в проекта превалутиране на санкциите по чл. 75, ал. 1 предоставя повод за отделна оценка на тяхната достатъчност и възпиращ ефект. Според нас размерите следва да бъдат преразгледани по същество, наред с повишаване на ефективността на контрола. Неизпълнението на задължението за независим финансов одит лишава ползвателите на финансовите отчети от предвидената в закона независима одиторска проверка. Поради това санкционният режим следва да осигурява ефективно възпиране и Не се приема. 3. Срок за публикуване на финансовите отчети на одитираните предприятия Предлагаме да бъде преразгледан срокът по чл. 38 от Закона за счетоводството, като за предприятията, чиито годишни финансови отчети подлежат на задължителен независим финансов одит, срокът да бъде до 31 юли на следващата година, вместо до 30 септември. Своевременното публично оповестяване на одитираната финансова информация е съществено за кредиторите, инвеститорите, контрагентите и другите ползватели. Публикуването девет месеца след края на отчетния период значително намалява актуалността на данните. По-ранният срок би подобрил прозрачността и дисциплината на финансовото отчитане, без да се въвеждат нови по съдържание отчетни документи. По- ранното публикуване би осигурило и на заинтересованите държавни институции, включително Националния статистически институт (НСИ), по-навременен достъп до надеждна и одитирана финансова информация, която може да подпомогне Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации По принцип подкрепяме предложението да бъде преразгледан и съответно съкратен срока за публикуване на годишните финансови отчети. Това следва да се извърши след по- широко обсъждане на конкретните Не се приема. възможни срокове, с оглед намирането на разумно, балансирано решение както за бизнеса, така и за ползвателите на информацията в ГФО, в т.ч. НСИ и други държавни органи. В допълнение на това следва да се има Страница 18 от 22 пропорционалност спрямо тежестта на нарушението. Като основа за обсъждане предлагаме в чл. 75, ал. 1 диапазоните да бъдат 1 500–5 000 евро за физическите лица и 4 000–10 000 евро за предприятията. Едновременно с това е необходимо да се засили контролът по изпълнението на задължението за одит и прилагането на санкциите. Посочените размери са предложение за обсъждане, което следва да бъде обосновано с оценка на въздействието. статистическите анализи, наблюдението на предвид, че срокът в икономическите процеси и изпълнението на Закона за техните функции. счетоводството е изменен през 2020 г. Предлагаме промяната да се ограничи до (ДВ, 104 от 2020 г., в предприятията, подлежащи на задължителен сила от 1.01.2021 г.), одит, с подходящ преходен период и със като удължаването запазване на специалните по-кратки срокове, на срока е когато такива са предвидени в друг закон. мотивирано във При редактирането следва да се отчетат и връзка с удължения предвидените в § 34 от разглеждания проект срок по ЗКПО и промени на преходни разпоредби, свързани ЗДДФЛ. В тази със сроковете за публикуване, за да се избегне връзка, евентуалното противоречие между различни режими. му преразглеждане следва да бъде отново обсъждано Заключение едновременно със сроковете в Ние подкрепяме принципната насока на посочените законопроекта за опростяване и намаляване нормативни актове. на административната тежест. Предлагаме успоредно с измененията относно отчитането на устойчивостта да бъдат разгледани и изложените три предложения. Те съчетават намаляване на непропорционалната регулация с по-ефективно прилагане на задължителния одит и по-навременна публичност на финансовата информация. Изразяваме готовност да участваме в експертно обсъждане на конкретните нормативни редакции и оценката на въздействието им. С уважение, Антон Свраков ДЕС и Регистриран одитор Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 19 от 22 Илия Илиев ДЕС и Регистриран одитор Във връзка с провежданата обществена консултация подкрепям усилията за привеждане на националното законодателство в съответствие с актуалната европейска нормативна рамка и за намаляване на административната тежест при отчитането на устойчивостта. Същевременно считам, че законодателните изменения предоставят възможност да бъде преодоляна една съществена празнота в действащата уредба – липсата на изрични изисквания за професионална компетентност на лицата, които организират, подготвят и координират отчитането на устойчивостта. 23.10.2026 г. чрез ☒ Лицето действа от свое име Член 18 от Закона за счетоводството Портала за установява конкретни изисквания за 5. обществени Desislava Beleva ☐ Лицето защитава позиция от името образование и професионален стаж към консултации на друго лице/група лица: …. съставителите на финансови отчети. Отчитането на устойчивостта обаче изисква различни, мултидисциплинарни компетентности, свързани с устойчивото управление, оценката на съществеността, управлението на въздействията, рисковете и възможностите и прилагането на европейските стандарти за отчетност. Предлагам в Закона за счетоводството да бъде създаден нов чл. 18а със следното съдържание: „Чл. 18а. (1) Организирането, подготовката и координацията на отчитането на устойчивостта по глава седма се осъществяват от лица, притежаващи подходящо образование, професионална Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Транспонираната със законопроекта директива не поставя изисквания по отношение на съставителите на отчета за устойчивостта. От друга страна, споделяме по Не се приема. принцип изложените мотиви за установяване на изисквания относно професионална компетентност на лицата, които съставят отчетите за устойчивостта. Въвеждането на конкретни изисквания следва да бъде съобразено със законодателството в областта на образованието и професионалната квалификация. С Страница 20 от 22 квалификация или практически опит в оглед на това, областта на устойчивото управление, въпросът ще бъде отчитането на устойчивостта или други допълнително относими професионални области. проучен, анализиран и разгледан при (2) Професионалната компетентност по ал. 1 бъдещи промени на включва познаване на приложимите ЗСч. нормативни изисквания и стандарти за отчитане на устойчивостта, както и знания и умения за оценка на съществеността, идентифициране и управление на въздействията, рисковете и възможностите, свързани с устойчивостта. (3) Предприятията осигуряват необходимата професионална компетентност чрез свои служители, външни специалисти или екипи от специалисти с допълващи се компетентности, съобразно характера, обхвата и сложността на дейността си. (4) Прилагането на този член не освобождава административните, управителните и надзорните органи на предприятието от отговорностите им за отчитането на устойчивостта, установени с този закон.“ Мотиви Предложението следва законодателната логика на чл. 18, като отчита специфичния характер на отчитането на устойчивостта и необходимостта от самостоятелно признаване на съответната професионална компетентност. То не създава нова регулирана професия, не въвежда допълнителни отчетни задължения и не изисква назначаването на отделен специалист във всяко предприятие. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 21 от 22 Предприятията запазват свободата да организират процеса според своите потребности, като осигуряват необходимите знания и практически умения чрез вътрешни или външни специалисти. Предложението е съобразено и с Принципите за корпоративно управление на Г-20/ОИСР (2023 г.), които подчертават значението на надеждната корпоративна отчетност и отговорността на управителните органи за качеството на предоставяната информация. Считам, че въвеждането на подобна разпоредба ще допринесе за повишаване на качеството на отчетите за устойчивост и за по-ясното признаване на професионалната експертиза, необходима за тяхната подготовка. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 22 от 22