Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане

Проект ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 52, 108 и 110 от 2007 г., бр. 69 и 106 от 2008 г., бр. 32, 35 и 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51, 77 и 99 от 2011 г., бр. 40 и 94 от 2012 г., бр. 15, 16, 23, 68, 91, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 35, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 74, 75 и 97 от 2016 г., бр. 58, 85, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 15, 91, 98, 102, 103 и 105 от 2018 г., бр. 24, 64, 96, 101 и 102 от 2019 г., бр. 18, 28, 38, 69, 104, 107 и 110 от 2020 г., бр. 14 и 21 от 2021 г., бр. 8, 14, 17, 25, 51, 99, 100 и 104 от 2022 г., бр. 66, 86, 102, 106 и 108 от 2023 г., бр. 42, 70 и 72 от 2024 г., бр. 26, 97 и 113 от 2025 г. и бр. 30 и 55 от 2026 г.) § 1. В чл. 50, ал. 1, т. 2 думите „седемстотин лева“ се заменят с „хиляда евро“. § 2. В чл. 51, ал. 1, т. 1, б. „г“, подбуква „бб“ думите „седемстотин лева“ се заменят с „хиляда евро“. § 3. В чл. 70 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 цифрата „5” се заменя с „10”. 2. В ал. 2 изречение второ се изменя така: „Когато до датата на данъчния контрол данъчно задълженото лице не е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба, на същото се осигурява възможност да заяви, че желае да упражни правото си на избор за пренасяне на данъчна загуба по изречение първо.“ § 4. В чл. 71 ал. 1 се изменя така: „(1) Данъчната загуба се приспада при определяне на данъчния финансов резултат в размер на 70 на сто от положителния данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба. Когато данъчната загуба е по-малка от 70 на сто от положителния данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба, при определяне на данъчния финансов резултат се приспада пълният й размер.” § 5. В чл. 72 думите „5-годишният” се заменят с „10-годишният”. § 6. В чл. 73 се правят следните изменения: 1. В ал. 2 цифрата „5” се заменя с „10”. 2. В ал. 3 думите „5-годишния“ се заменят с „10-годишния“. § 7. В чл. 74, ал. 1 цифрата „5” се заменя с „10”. § 8. В чл. 75, ал. 6 след думите „Алинеи 1 – 4“ думата „не“ се заличава, а думите „са изтекли поне“ се заменят с „не са изтекли“. § 9. В чл. 79 се създава изречение второ: „Неупражняването на право на избор по чл. 70, ал. 2, изречение първо и по чл. 217, ал. 3 и 4 в срока по чл. 92, ал. 2 не се смята за грешка по смисъла на тази глава.“ 1 § 10. В чл. 117 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 след думите „приемащото дружество“ се добавя „/лице“, а навсякъде след думите „приемащите дружества“ се добавя „/лица“. 2. В ал. 2 след думите „приемащите дружества“ се добавя „/лица“. 3. Създава се ал. 4: „(4) Когато датата на преобразуването е преди изтичането на срока за подаване на годишната данъчна декларация за предходната година и същата не е подадена, тя се подава от лицата по ал. 1 в срок от 1 март до 30 юни на годината на преобразуването. Данъкът се внася в срок до 30 юни на годината на преобразуването.“ § 11. В чл. 201 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 5 думата „правоприемника“ се заменя с „лицата по ал. 8“. 2. Създават се ал. 8 и 9: „(8) При преобразуване на данъчно задълженото лице, включително и при преобразуване по силата на закон, декларацията се подава от новоучредените или приемащи дружества/лица както и от правоприемника по силата на закона, в срока по ал. 1. При преобразуване чрез разделяне декларацията се подава от едно от новоучредените или приемащите дружества или от един от правоприемниците по силата на закон. (9) Когато датата на преобразуване е преди изтичането на срока за подаване на данъчната декларация за данъчния период преди преобразуването и същата не е подадена, тя се подава от лицата по ал. 8 в срока по ал. 1.“ § 12. В чл. 202 се създават ал. 7 и 8: „(7) При преобразуване на данъчно задълженото лице, включително и при преобразуване по силата на закон, данъкът се внася от новоучредените или приемащи дружества/лица, както и от правоприемника по силата на закона, в сроковете за декларирането му. (8) Когато датата на преобразуване е преди изтичането на срока за внасяне на данък по ал. 1 или 2 за данъчния период преди преобразуването и същият не е внесен, той се внася от лицата по ал. 7 в съответния срок по ал. 1 и 2.“ § 13. Създава се чл. 205а: „Социални разходи за ваучери за храна на електронен носител по чл. 209а Чл. 205а. Социалните разходи за ваучери за храна на електронен носител по чл. 209а се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.“ § 14. В чл. 209а, ал. 1, в основния текст съкращението „лв.“ се заменя с „евро“. § 15. В чл. 214, ал. 2 съкращението „лв.“ се заменя с „евро“. § 16. В чл. 216, ал. 2 думите „3 на сто“ се заменят със „7 на сто“. § 17. В чл. 217 се създават ал. 6-7: „(6) При преобразуване на данъчно задълженото лице, включително и при преобразуване по силата на закон, данъкът върху разходите се декларира в годишната данъчната декларация, подавана за годината, в която е извършено преобразуването, от новоучредените или приемащи дружества/лица както и от правоприемника по силата на закона. При преобразуване чрез разделяне декларацията се подава от едно от 2 новоучредените или приемащите дружества или от един от правоприемниците по силата на закон. (7) Когато датата на преобразуване е преди изтичането на срока за подаване на годишната данъчна декларация за предходната година и същата не е подадена, тя се подава от лицата по ал. 6 в срок от 1 март до 30 юни на годината на преобразуването. Данъкът върху разходите се внася в срок до 30 юни на годината на преобразуването.“ § 18. В чл. 218а се правят следните допълнения: 1. В ал. 3 накрая се създава изречение второ: „Данъкът се внася в същия срок.“. 2. Създават се ал. 4 и 5: „(4) При преобразуване на данъчно задълженото лице, включително и при преобразуване по силата на закон, данъкът за данъчния период, през който е извършено преобразуването, се декларира и внася от новоучредените или приемащи дружества/лица, както и от правоприемника по силата на закона, в съответните срокове за деклариране и внасяне на данъците, предвидени в тази част. При преобразуване чрез разделяне декларацията се подава от едно от новоучредените или приемащите дружества или от един от правоприемниците по силата на закон. (5) Когато датата на преобразуване е преди изтичането на срока за подаване на данъчна декларация за данъчния период преди преобразуването и същата не е подадена, тя се подава от лицата по ал. 4 в срока за деклариране на данъка за съответния данъчен период. Данъкът се внася в сроковете, определени в тази част.“ § 19. Член 260г се изменя така: 25 „Чл. 260г. Данъчно задължено лице по чл. 260е и чл. 260я дължи: 1. първичен допълнителен данък, и/или 2. вторичен допълнителен данък, и/или 3. национален допълнителен данък.“ 1 § 20. В чл. 260л се правят следните изменения: 1. Наименованието се изменя така: „Преходен облекчен режим при вторично облагане с допълнителен данък“. 2. Думите „преди 31 декември 2026 г.“ се заменят с „на или преди 3 януари 2027 г.“. § 21. В чл. 260н се създават ал. 22 и 23: „(22) Подаващото информация съставно образувание може да упражни избор за съставно образувание за срок от пет данъчни периода за целите на ал. 2, т. 2 да не се прилага ал. 1, т. 2, б. „а“, подбуква „бб“. (23) Подаващото информация съставно образувание може да упражни избор за срок от пет данъчни периода печалби или загуби от курсови разлики по хеджиране на валутен риск от участия в собствеността, отчетени в нетния счетоводен финансов резултат на съставно образувание, да се считат за изключена печалба или загуба от участия за целите на ал. 2, т. 3, доколкото: 1. печалбите или загубите от курсови разлики са свързани с инструменти за хеджиране на валутен риск от участия в собствеността, с изключение на дялово участие в портфейл; 2. печалбите или загубите от курсови разлики са отчетени в другия всеобхватен доход в консолидирания финансов отчет на групата; 3 3. хеджиращият инструмент се счита за ефективен съгласно одобрените счетоводни стандарти, в съответствие с които е изготвен консолидираният финансов отчет на групата. Данъкът, дължим във връзка с печалба от курсови разлики по предходното изречение, се взема предвид за целите на чл. 260т, ал. 3.“ § 22. В чл. 260ш, ал. 11 думите „за който е бил дължим“ се заменят с „в който е бил дължим“. § 23. Наименованието на глава тридесет и четвърта „е“ се изменя така: „Постоянни облекчени режими и изключения“ 2 § 24. В чл. 260я , ал. 2 се създава т. 6: „6. юрисдикцията не прилага разпоредба от законодателството си, която е 16 аналогична на чл. 260я , ал. 4.“ 3 § 25. В чл. 260я се правят следните изменения: 1. Наименованието се изменя така: „Опростени изчисления за съставни образувания с незначителен размер“. 2. Алинея 1 се изменя така: 38 „(1) За целите на чл. 260я подаващото информация съставно образувание може да упражни избор за данъчен период, при който размерът на допустимите приходи, коригираните включени данъци и допустимата печалба или загуба на съставните образувания с незначителен размер в юрисдикция се изчисляват опростено по реда на ал. 3. Изборът по изречение първо се прилага поотделно за едно или повече съставни образувания с незначителен размер в юрисдикцията и само за данъчния период, за който е упражнен.“ 16 § 26. В чл. 260я се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2, изречение второ думите „и на приложимата“ се заменят с „и приложимата“. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Не се вземат предвид за целите на ал. 2: 1. отсрочени данъчни активи, формирани във връзка с позиции, които са изключени при определянето на допустимите печалби или загуби съгласно глава тридесет и четвърта „в“, когато тези отсрочени данъчни активи са формирани във връзка със стопанска операция, извършена след 30 ноември 2021 г. 2. отсрочени данъчни активи, формирани във връзка с признаване на разходи или загуби за данъчни цели, без да са били извършени такива разходи; 3. отсрочени данъчни активи, формирани във връзка с авансово платен данък върху доходи, които няма да бъдат взети предвид при определянето на допустимата печалба или загуба; 4. отсрочени данъчни активи, формирани във връзка с договореност с държавата, сключена или изменена след 30 ноември 2021 г., когато договореността дава право на данъчно задълженото лице на данъчен кредит или друго данъчно облекчение; 5. отсрочени данъчни активи, формирани във връзка с избор, упражнен или изменен от съставно образувание след 30 ноември 2021 г., с което с обратна сила се променя третирането на стопанска операция по отношение на определянето на облагаемата му печалба за данъчна година, за която вече е подадена данъчна декларация или е определен данък от органа по приходите; 4 6. отсрочени данъчни активи и пасиви, когато данъчната основа на активите и пасивите е формирана съгласно корпоративен данъчен режим, влязъл в сила след 30 ноември 2021 г. и преди началото на преходния период в юрисдикция, която преди влизането му в сила не е прилагала корпоративен данък; 7. отсрочени данъчни активи, доколкото са формирани във връзка със загуба, реализирана повече от пет данъчни периода преди датата на влизане в сила на корпоративен данъчен режим в юрисдикция, която преди влизането в сила на този данъчен режим не е прилагала корпоративен данък.“ 3. Създава се нова ал. 4: „(4) Разходи за отсрочени данъци, свързани с отсрочени данъчни активи и пасиви 22 по ал. 3, т. 4-6, не се вземат предвид за целите на чл. 260у и чл. 260я , т. 3.“ 4. Създават се ал. 5-7: 22 „(5) Независимо от ал. 4, за целите на чл. 260у и чл. 260я , т. 3 могат да се вземат предвид разходи за отсрочени данъци, свързани с: 1. отсрочени данъчни активи по ал. 3, т. 4 и 5 – за данъчни периоди, започващи на или след 1 януари 2024 г. и преди 1 януари 2026 г., с изключение на данъчни периоди, завършващи след 30 юни 2027 г.; 2. отсрочени данъчни активи по ал. 3, т. 6 – за данъчни периоди, започващи на или след 1 януари 2025 г. и преди 1 януари 2027 г., с изключение на данъчни периоди, завършващи след 30 юни 2028 г. (6) За целите на ал. 5 се вземат предвид разходи за отсрочени данъци в размер до 20 на сто от размера на отсрочените данъчни активи, определен при по-ниската от 15 на сто и приложимата в юрисдикцията данъчна ставка за съответния данъчен период, но не повече от размера, който би бил определен към 18 ноември 2024 г. като се вземе предвид действащото законодателство, счетоводното третиране на отсрочените данъчни активи, условията на договореността с държавата, упражнените избори и други обстоятелства, съществували към тази дата. Ограничението по изречение първо се определя общо за данъчните периоди по ал. 5, т. 1, съответно за данъчните периоди по ал. 5, т. 2. (7) За целите на ал. 5 и 6 не се вземат предвид разходи за отсрочени данъци, свързани с: 1. отсрочени данъчни активи по ал. 3, т. 4, когато договореността с държавата е сключена или изменена след 18 ноември 2024 г.; 2. отсрочени данъчни активи по ал. 3, т. 5, когато изборът е упражнен или изменен след 18 ноември 2024 г.; 3. отсрочени данъчни активи и пасиви по ал. 3, т. 6, когато корпоративният данъчен режим е влязъл в сила след 18 ноември 2024 г.“ 5. Досегашната ал. 4 става ал. 8. 6. Създават се ал. 9-11: „(9) За целите на ал. 8 не се вземат предвид отсрочени данъчни активи и пасиви, формирани в резултат от трансфера. Независимо от изречение първо, придобиващото съставно образувание може да формира отсрочен данъчен актив до размера на платения от разпореждащото съставно образувание данък върху печалбата от трансфера и до размера на отсрочен данъчен актив при разпореждащото съставно образувание, който би бил взет предвид за целите на ал. 2, с изключение на такъв по ал. 3, т. 4-6, но е бил отписан или не бил е формиран от разпореждащото съставно образувание поради това, че печалбата от трансфера е била включена в данъчната му печалба или загуба. Размерът на отсрочения данъчен актив по изречение второ не може да превишава 15 на сто от разликата между данъчната основа на трансферирания актив за придобиващото съставно образувание и неговата балансова стойност, определена съгласно ал. 8. 5 (10) Приходите от отсрочени данъци, отчетени от придобиващото съставно образувание във връзка с формирането на отсрочен данъчен актив не се вземат предвид за целите на чл. 260т. (11) За целите на този член „договореност с държавата“ е всяко споразумение, решение, постановление, предоставена помощ или действие от страна на държавата, както и всяко изменение или допълнение на съществуващо такова, с което се предоставя на данъчно задълженото лице право на данъчен кредит или друго данъчно облекчение, което не би възникнало в случай че липсва такава договореност.“ 17 § 27. В чл. 260я наименованието се изменя така: „Преходно облекчение за изключението за съществена стопанска дейност“ § 28. В глава тридесет и четвърта „и“ наименованието на раздел II се изменя така: „Раздел II Преходен облекчен режим“. 20 § 29. В чл. 260я , ал. 1, в основния текст думите „31 декември 2026 г.“ се заменят с „31 декември 2027 г.“, а думите „30 юни 2028 г.“ се заменят с „30 юни 2029 г.“. 22 § 30. В чл. 260я , т. 5, б. „в“ накрая се добавя „и 2027 г.“. 27 § 31. В чл. 260я се правят следните допълнения: 1. В ал. 5 след думите „глави тридесет и четвърта „а“ – „к““ се добавя „и тридесет и четвърта „н““. 2. В ал. 6 се създава изречение второ: „Когато функционалната валута за счетоводни цели по смисъла на чл. 260н, ал. 1, т. 6, б. „б“ на едно или повече съставни образувания на многонационална група предприятия, разположени в страната, не е евро, подаващото информация съставно образувание може да упражни избор за срок от пет данъчни периода националният допълнителен данък за всички съставни образувания на многонационална група предприятия, разположени в страната, да се изчислява във валутата на представяне на консолидирания финансов отчет на групата.“ 33 § 32. В чл. 260я се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Когато датата на прекратяването е преди изтичането на срока за подаване на данъчна декларация за предходен данъчен период и същата не е подадена, тя се подава в 31 32 срока по ал. 1. В този случай се прилагат чл. 260я , ал. 4 или чл. 260я , ал. 2.“ 34 § 33. В чл. 260я се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Когато датата на прекратяването е преди изтичането на срока за внасяне на националния допълнителен данък за предходен данъчен период и същият не е внесен, 31 32 той се внася в срока по ал. 1. В този случай се прилагат чл. 260я , ал. 4 или чл. 260я , ал. 2.“ § 34. В част пета „а“ се създават глави тридесет и четвърта „м“ и тридесет и 36 55 четвърта „н“ с чл. 260я - 260я : „Глава тридесет и четвърта „м“ Система за паралелни данъчни режими 6 Раздел I Паралелен облекчен режим Паралелен облекчен режим 36 Чл. 260я . (1) По избор на подаващото информация съставно образувание първичният и вторичният допълнителен данък на многонационална група предприятия за дадена юрисдикция за данъчен период се считат за равни на нула, когато разположените в тази юрисдикция съставни образувания от тази група отговарят на условията за прилагане на паралелен облекчен режим. (2) Съставните образувания от многонационална група предприятия отговарят на условията за прилагане на паралелен облекчен режим за данъчен период, когато крайното образувание майка на тази група е разположено в юрисдикция с допустим паралелен данъчен режим за този данъчен период. (3) Изборът по ал. 1 се прилага и по отношение на първичния и вторичния допълнителен данък, които се дължат във връзка с участие в съвместно предприятие или дъщерно предприятие на съвместно предприятие, което се държи от съставно образувание от многонационална група предприятия с крайно образувание майка, разположено в юрисдикция с допустим паралелен данъчен режим. (4) Юрисдикциите с допустим паралелен данъчен режим се публикуват в централния регистър на интернет страницата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. (5) Алинея 1 се прилага за данъчни периоди, започващи на 1 януари 2026 г. или по-късно, така както е посочено в централния регистър, публикуван на интернет страницата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. (6) Националният допълнителен данък по глава тридесет и четвърта „л“ се определя без да се взема предвид прилагането на ал. 1. Раздел II Облекчен режим за крайно образувание майка Облекчен режим за крайно образувание майка 37 Чл. 260я . (1) По избор на подаващото информация съставно образувание вторичният допълнителен данък на многонационална група предприятия за юрисдикцията на крайното образувание майка за данъчен период се счита за равен на нула, когато разположените в тази юрисдикция съставни образувания от тази група отговарят на условията за прилагане на облекчен режим за крайно образувание майка. (2) Многонационална група предприятия отговаря на условията за прилагане на облекчен режим за крайно образувание майка за данъчен период, когато крайното образувание майка на тази група е разположено в юрисдикция с допустим данъчен режим за крайно образувание майка за този данъчен период. (3) Юрисдикциите с допустим данъчен режим за крайно образувание майка се публикуват в централния регистър на интернет страницата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. (4) Алинея 1 се прилага за данъчни периоди, започващи на 1 януари 2026 г. или по-късно. Глава тридесет и четвърта „н“ Други постоянни облекчени режими 7 Раздел I Общи положения за облекчен режим за опростени изчисления Общи положения за облекчен режим за опростени изчисления 38 Чл. 260я . (1) Допълнителният данък на многонационална група предприятия по чл. 260а, ал. 2 в дадена юрисдикция се счита за равен на нула за данъчен период, доколкото не е налице коригиран допълнителен данък по чл. 260ю и когато е изпълнено някое от следните условия: 1. допустимата печалба на групата в тази юрисдикция, определена при условията на опростено изчисляване на печалбата, е равна на или по-ниска от размера на изключението за съществена стопанска дейност на групата в тази юрисдикция, определен по реда на чл. 260щ (тест за обичайна печалба); 2. средните допустими приходи на групата в тази юрисдикция са по-ниски от 10 000 000 евро и средната допустима печалба на групата в тази юрисдикция е по-ниска от 1 000 000 евро или групата има загуба; средните допустими приходи и средната допустима печалба или загуба за целите на тази точка са тези, определени при условията 1 на опростено изчисляване и по реда на чл. 260я (тест de minimis); 3. ефективната данъчна ставка на групата за тази юрисдикция, определена при условията на опростено изчисляване и по реда на чл. 260ч, ал. 1, е най-малко 15 на сто (тест за ефективна данъчна ставка). Раздел II Облекчен режим за данъчни облекчения, свързани със съществена стопанска дейност Облекчен режим за данъчни облекчения, свързани със съществена стопанска дейност 39 Чл. 260я . (1) По избор на подаващото информация съставно образувание размерът на допълнителния данък за проверявана юрисдикция, съответстващ на размера на използваните през данъчния период квалифицирани данъчни облекчения, е равен на нула. (2) За целите на ал. 1, размерът на допълнителния данък, съответстващ на размера на използваните през данъчния период квалифицирани данъчни облекчения, е равен на разликата между: 1. допълнителния данък за проверяваната юрисдикция, определен при прилагане на ал. 3, и 2. допълнителния данък за проверяваната юрисдикция, който би бил определен, в случай, че не е упражнен избор по ал. 1. (3) Когато е упражнен избор по ал. 1, коригираните включени данъци на съставните образувания, разположени в проверявана юрисдикция, се увеличават с по- малкото от размера на използваните за данъчния период квалифицирани данъчни облекчения и размера на тавана, определен за юрисдикцията. (4) Размерът на използвано за данъчния период квалифицирано данъчно облекчение за целите на ал. 3 е равен на: 1. размера на данъчен кредит, с който е намалено задължение за включен данък за данъчния период, или 2. размера на увеличена данъчна амортизация или на признато за данъчни цели превишение над действително извършени разходи, умножен по номиналната данъчна ставка в проверяваната юрисдикция, или 3. размера на необлагаем доход или необлагаема печалба, свързани с извършени допустими разходи, умножен по номиналната данъчна ставка в проверяваната 8 юрисдикция, а в случай че се прилага преференциална данъчна ставка, умножен по разликата между номиналната и преференциалната данъчна ставка в тази юрисдикция. (5) Размерът на тавана, определен за проверяваната юрисдикция, за целите на ал. 3 е равен на: 1. 5,5 на сто върху по-голямото от: а) сумата на допустимите разходи за персонал, свързани с допустими наети лица, които извършват дейност за многонационалната група предприятия в тази юрисдикция, и б) сумата на начислената амортизация, включително изчерпването в случаите на природни ресурси, по отношение на допустимите дълготрайни материални активи, намиращи се в тази юрисдикция; или 2. 1 на сто върху балансовата стойност за данъчния период на допустимите дълготрайни материални активи, намиращи се в юрисдикцията, с изключение на земя и други неамортизируеми дълготрайни материални активи, когато е направен избор за пет данъчни периода за юрисдикцията. (6) Алинея 5, т. 1 се прилага, когато не е направен избор за пет данъчни периода за юрисдикцията за прилагане на ал. 5, т. 2. (7) В случай че изборът по ал. 5, т. 2 бъде оттеглен, начислената амортизация, включително изчерпването в случаите на природни ресурси, по отношение на допустими дълготрайни материални активи, не се вземат предвид за целите на ал. 5, т. 1 за данъчен период, когато балансовата стойност на тези активи е била взета предвид за целите на ал. 5, т. 2 за предходен данъчен период. (8) Алинея 1 се прилага за данъчни периоди, започващи на 1 януари 2026 г. или по-късно. (9) За целите на този член: 1. „квалифицирано данъчно облекчение“ е данъчно облекчение, което се предоставя при равни условия на всички данъчно задължени лица и чиято стойност се определя на базата на извършени разходи или на базата на обема на материалните активи, произведени в юрисдикцията. Данъчно облекчение, чиято стойност се определя на базата на извършени разходи и превишава размера на извършените разходи, не се счита за квалифицирано. 2. „данъчно облекчение“ е облекчение, което намалява размера на текущо или бъдещо задължение за включен данък в юрисдикцията, като включва и допустим възстановим данъчен кредит или търгуем прехвърляем данъчен кредит, когато подаващото информация съставно образувание е упражнило избор за данъчен период тези данъчни кредити да се считат за квалифицирано данъчно облекчение; 3. „допустими разходи за персонал“ и „допустими дълготрайни материални активи“ са тези по смисъла на чл. 260щ. Раздел III Облекчен режим за определяне на опростена ефективна данъчна ставка Общи положения 40 Чл. 260я . (1) По избор на подаващото информация съставно образувание допълнителният данък за проверявана юрисдикция се счита за равен на нула за данъчен период, когато за тази юрисдикция: 1. е определена опростена ефективна данъчна ставка, не по-ниска от 15 на сто, или 2. е определена опростена загуба. (2) Изборът по ал. 1 може да бъде упражнен за данъчни периоди, започващи на или след 31 декември 2026 г. 9 (3) За целите на тази глава опростената ефективна данъчна ставка за проверяваната юрисдикция се определя, като сумата на опростените данъци за юрисдикцията се раздели на сумата на опростената печалба за юрисдикцията. (4) За целите на тази глава проверяваната юрисдикция се състои от едно съставно образувание или от група съставни образувания, за които за целите на тази част е необходимо да се определи отделна ефективна данъчна ставка, включително съвместни предприятия и дъщерни предприятия на съвместни предприятия. (5) Подаващото информация съставно образувание може да упражни избор за данъчен период съставни образувания, които не са с малцинствен контрол и инвестиционни образувания и застрахователни инвестиционни образувания, разположени в една юрисдикция съгласно чл. 260д и по отношение на които може да се 54 приложи чл. 260я , да се считат за една проверявана юрисдикция. За целите на изречение първо всички съставни образувания – собственици на инвестиционното образувание или на застрахователното инвестиционно образувание следва да са разположени в една юрисдикция с това образувание и по отношение на които да не е упражнен избор 14 15 съгласно чл. 260я и чл. 260я . (6) Опростената печалба или загуба и опростените данъци на проверяваната юрисдикция се определят съгласно чл. 260м, ал. 1-3. (7) Независимо от ал. 6, когато в проверяваната юрисдикция е налице допустим национален допълнителен данък, който се определя в съответствие със счетоводен стандарт, определен за приложима счетоводна база съгласно законодателството на тази юрисдикция, опростената печалба или загуба и опростените данъци на проверяваната юрисдикция се определят съгласно този счетоводен стандарт, освен когато законодателството на юрисдикцията допуска и прилагането на ал. 6. (8) Подаващото информация съставно образувание може да упражни избор за данъчен период за целите на тази глава да се прилагат опростени изчисления за съставни 3 38 образувания с незначителен размер по реда на чл. 260я във връзка с чл. 260я . Определяне на опростена печалба или загуба 41 Чл. 260я . (1) За целите на тази глава печалбата или загубата преди данъци за проверяваната юрисдикция е равна на сумата от нетния счетоводен финансов резултат на съставните образувания на многонационалната група предприятия, разположени в проверяваната юрисдикция, и размера на разходите за данъци върху печалбата за 42 юрисдикцията по смисъла на чл. 260я , ал. 1 на тези съставни образувания. (2) Опростената печалба или загуба за проверяваната юрисдикция се определя, като печалбата или загубата преди данъци за юрисдикцията се коригира с размера на: 1. изключените дивиденти съгласно чл. 260н, ал. 2, т. 2; 2. изключената печалба или загуба от участия чл. 260н, ал. 2, т. 3; 3. непризнатите разходи съгласно чл. 260н, ал. 2, т. 7, с изключение на разходите за глоби и санкции в размер, по-нисък от 250 000 евро за всяка от тях; 4. приходите на застрахователно дружество съгласно чл. 260н, ал. 19, доколкото многонационалната група предприятия не е упражнила избор за данъчния период корекцията да не се прилага; 5. сумите съгласно чл. 260н, ал. 20 и 21; 6. дохода от международно корабоплаване и допустимия допълнителен доход от международно корабоплаване по реда на чл. 260о, доколкото многонационалната група предприятия не е упражнила избор за срок от пет данъчни периода корекцията да не се прилага, когато за съответния данъчен период общият размер на дохода от международно корабоплаване и допустимия допълнителен доход от международно 10 корабоплаване е положителен; изборът не е в сила за данъчен период от периода на 40 избора, за който не е упражнен избор по чл. 260я , ал. 1; 7. включената печалба при прилагане на модела на преоценка съгласно чл. 260н, ал. 2, т. 4; 8. корекциите на грешки от предходен период и промени в счетоводната политика съгласно чл. 260н, ал. 2, т. 8, когато са в положителен размер; 9. асиметричните печалби и загуби от курсови разлики съгласно чл. 260н, ал. 2, т. 6, доколкото подаващото информация съставно образувание не е упражнило избор за срок от пет данъчни периода корекцията да не се прилага; изборът е в сила до оттеглянето 40 му, независимо дали е упражнен избор по чл. 260я , ал. 1 за всеки данъчен период преди данъчния период на оттеглянето му; 10. начислените разходи за пенсии съгласно чл. 260н, ал. 2, т. 9, доколкото подаващото информация съставно образувание не е упражнило избор за срок от пет данъчни периода корекцията да не се прилага; изборът е в сила до оттеглянето му, 40 независимо дали е упражнен избор по чл. 260я , ал. 1 за всеки данъчен период преди данъчния период на оттеглянето му. (3) Алинея 2, т. 7 и 8 не се прилагат, когато включената печалба по т. 7 или корекциите по т. 8 подлежат на облагане със ставка, не по-ниска от 15 на сто и данъкът се отчита в собствения капитал или другия всеобхватен доход. Когато данъкът по изречение първо води до формиране на отсрочен данъчен пасив, този отсрочен данъчен пасив следва да бъде формиран в резултат от данъчна временна разлика по чл. 260у, ал. 9 при данъчна ставка, не по-ниска от 15 на сто. (4) За целите на този член може да се упражни избор: 1. да се замени сумата на счетоводен разход за възнаграждения на базата на акции със сумата на счетоводния разход за възнаграждения на базата на акции, признат за данъчни цели, по реда на чл. 260н, ал. 3-6; 2. печалбите и загубите от преоценка или обезценка на активи и пасиви в консолидирания финансов отчет могат да бъдат преизчислени за целите на определяне на допустимата печалба или загуба на базата на принципа на реализация по реда на чл. 260н, ал. 10-12; 3. допустимата печалба или загуба на съставно образувание, разположено в дадена юрисдикция, реализирана от разпореждане на същото съставно образувание с недвижимо имущество, намиращо се в същата юрисдикция, към лица извън групата, да се коригира за данъчен период по реда на чл. 260н, ал. 13-16; 4. при определяне на нетната допустима печалба или загуба на съставни образувания, разположени в една юрисдикция, които са част от консолидирана група за целите на данъчното облагане в тази юрисдикция, да елиминира приходите, разходите, печалбите и загубите, реализирани в резултат от сделки между тях в съответствие с начина, по който е изготвен консолидираният финансов отчет на групата, по реда на чл. 260н, ал. 18; 5. при определяне на допустимата печалба или загуба нетният счетоводен финансов резултат на съставното образувание да се коригира със сумата на изключен дивидент, получен или начислен във връзка с участие в собствеността на образувание, икономически притежавано от съставното образувание, което получава или начислява дивидента, в продължение на по-малко от една година към датата на разпределението, по реда на чл. 260н, ал. 22; 6. печалби или загуби от курсови разлики по хеджиране на валутен риск от участия в собствеността, отчетени в нетния счетоводен финансов резултат на съставно образувание, да се считат за изключена печалба или загуба от участия по реда на чл. 260н, ал. 23; 11 7. за третиране на печалби или загуби от участия по отношение на всички участия в собствеността, с изключение на дялово участие в портфейл, притежавани от съставни образувания на многонационалната група предприятия, разположени в дадена 1 юрисдикция, по реда на чл. 260н ; 8. доход от опрощаване на задължения на съставно образувание – длъжник да се изключва при определянето на допустимата печалба или загуба на това съставно 1 образувание по реда на чл. 260о . (5) Избор по ал. 4 може да бъде упражнен за данъчен период, за който е упражнен 40 избор по чл. 260я , ал. 1. Когато редът за прилагане на ал. 4, т. 1-8 предвижда прилагане за срок от пет данъчни периода, изборът по ал. 4 се прилага до оттеглянето му. Когато по реда за прилагане на ал. 4, т. 1-8 е бил упражнен избор за данъчен период, за който облекченият режим за определяне на опростена ефективна данъчна ставка не е бил приложен, този избор продължава да се прилага за следващи данъчни периоди, за които се прилага облекченият режим за определяне на опростена ефективна данъчна ставка, до оттеглянето му. (6) За целите на ал. 4, когато петгодишният период по чл. 260н, ал. 13, т. 1 включва 40 данъчен период, за който е упражнен избор по чл. 260я , ал. 1, с нетната печалба от разпореждане с недвижимо имущество, прихваната в този данъчен период по реда на чл. 260н, ал. 13-16, се увеличава размера на опростената печалба, определена за същия данъчен период и се преизчислява опростената ефективна данъчна ставка за този данъчен период. Когато преизчислената опростена ефективна данъчна ставка е по-висока от 15 на сто, коригираният допълнителен данък за съответния данъчен период е се счита за равен на нула. Когато преизчислената опростена ефективна данъчна ставка е по-ниска от 15 на сто, ефективната данъчна ставка и коригираният допълнителен данък за този 40 данъчен период се определят така, че все едно изборът по чл. 260я , ал. 1 не е бил упражнен за този данъчен период. Определяне на опростени данъци 42 Чл. 260я . (1) За целите на тази глава размерът на разходите за данъци върху печалбата за юрисдикция е равен на сумата от: 1. разходите и приходите за текущи и отсрочени включени данъци върху печалбата, начислени при определянето на нетния счетоводен финансов резултат на съставните образувания, разположени в проверяваната юрисдикция, и 2. разходите за отсрочени включени данъци, начислени в консолидирания финансов отчет на многонационалната група предприятия, които могат да бъдат причислени на съставните образувания на групата, разположени в проверяваната юрисдикция. (2) Опростените данъци за проверяваната юрисдикция се определят, като разходите за данъци върху печалбата за юрисдикцията се коригират с размера на: 1. сумите по чл. 260т, ал. 3, т. 2-3; 2. разходите по чл. 260т, ал. 3, т. 1 и чл. 260у, ал. 6, т. 1; 3. сумите по чл. 260т, ал. 2, т. 3 и ал. 3, т. 4; 4. разходите по 260т, ал. 3, т. 5; 5. неразрешено начисляване по чл. 260у, ал. 1, т. 1; 6. корекциите по реда на чл. 260у, ал. 5 и ал. 6, т. 3; 7. корекцията по чл. 260у, ал. 2; 8. сумата по чл. 260у, ал. 6, т. 5; 9. разходите за отсрочени данъци, които не се дължат на данъчни временни разлики по чл. 260у, ал. 9, с изключение на случаите, когато: 12 а) данъчните временни разлики са възникнали в резултат от сделка по сливане 44 или придобиване и са взети предвид съгласно чл. 260я , ал. 3, т. 3 при определянето на опростената ефективна данъчна ставка; б) данъчните временни разлики са взети предвид при определянето на ефективната данъчна ставка съгласно допустимо първично облагане с допълнителен данък, допустимо вторично облагане с допълнителен данък и допустим национален допълнителен данък; 10. намалението на разходите за отсрочени включени данъци за тестваната юрисдикция при преизчисляването им по следната формула: РОВД = РОВДОД х (0,15/ДС), където: РОД са разходите за отсрочени включени данъци на тестваната юрисдикция; РОВДОД са разходите за отсрочени включени данъци в опростените данъци на тестваната юрисдикция; ДС е данъчната ставка, при която се определят разходите за отсрочени данъци в тестваната юрисдикция, когато тази ставка е по-висока от 15 на сто. 41 (3) За целите на този член може да се прилага чл. 260я , ал. 4. Опростена корекция при отрицателни данъци 43 Чл. 260я . (1) Многонационална група предприятия определя опростена корекция при отрицателни данъци за проверяваната юрисдикция за данъчен период, за който групата има опростена загуба и отрицателни опростени данъци в тази юрисдикция. (2) За целите на този член опростената корекция при отрицателни данъци е отрицателната разлика между опростените данъци и 15 на сто от опростената загуба. (3) Опростената корекция при отрицателни данъци се пренася през следващи данъчни периоди и се приспада първо от сумата на опростените данъци през първия данъчен период, през който многонационалната група предприятия има опростена печалба и положителен размер на опростените данъци за проверяваната юрисдикция, като се пренася последователно до изчерпването й през следващите данъчни периоди. Опростената корекция при отрицателни данъци се приспада в юрисдикцията, в която е възникнала, независимо дали съставни образувания напуснат групата. Когато за някой от данъчните периоди на пренасяне на опростената корекция при отрицателни данъци не 40 се упражнява избор по чл. 260я , ал. 1, корекцията се приспада от сумата на коригираните включени данъци за този данъчен период. 40 (4) Когато в началото на данъчен период, за който е упражнен избор по чл. 260я , ал. 1, е налице разлика по чл. 260т, ал. 6, тази разлика се приспада от сумата на опростените данъци, в случай че многонационалната група предприятия има опростена печалба и положителен размер на опростените данъци за проверяваната юрисдикция. (5) Алинеи 1-3 не се прилагат, когато подаващото информация съставно образувание може да упражни избор за данъчен период през преходния период да се формира отсрочен данъчен актив във връзка със загуба. Изборът може да бъде упражнен, когато за данъчния период на избора многонационалната група предприятия има данъчна загуба, опростена загуба и нетни отрицателни данъци. В случай че данъчният период на избора не е първият данъчен период от преходния период, изборът може да бъде упражнен, когато многонационалната група предприятия има данъчна загуба, опростена загуба и нетни отрицателни данъци за всеки данъчен период от преходния период, предхождащ данъчния период на избора. 13 (6) Отсроченият данъчен актив по ал. 5 се пренася през следващи данъчни периоди и се приспада от сумата на опростените данъци през първия данъчен период, през който многонационалната група предприятия има опростена печалба, като остатъкът се пренася последователно до изчерпването му през следващите данъчни периоди. Отсроченият данъчен актив се приспада в юрисдикцията, в която е възникнала, независимо дали съставни образувания напуснат групата. (7) Размерът на отсрочения данъчен актив по ал. 5 е равен на сбора от: 1. сумата на преизчислен при данъчна ставка от 15 на сто отсрочен данъчен актив, формиран във връзка със загуба, дължаща се на данъчни временни разлики, от който са изключени корекции на оценка или корекции при признаване за счетоводни цели, и взет предвид в разходите за данъци върху печалбата за юрисдикция, и 2. сумата на преизчислени при данъчна ставка от 15 на сто отсрочени данъчни пасиви, формирани във връзка с репутация и други дълготрайни материални активи с неограничен полезен живот. (8) За целите на ал. 5 нетни отрицателни данъци са разходите за данъци върху печалбата за юрисдикция с размер, равен на нула или с отрицателен размер, в които са включени корекции на оценка или корекции при признаване за счетоводни цели. (9) За целите на ал. 5 преходен период са пет последователни данъчни периода, 16 започващи с по-ранния от данъчния период по чл. 260я и данъчния период, за който 40 многонационалната група предприятия за първи път е упражнила избор по чл. 260я , ал. 1. Избор на корекции при определяне на опростените данъци 44 Чл. 260я . Подаващото информация съставно образувание може да упражни избор за данъчен период: 1. опростените данъци да бъдат увеличени със сумата на включени данъци, начислени като текущ разход при определяне на счетоводния финансов резултат, по отношение на които не е приложен чл. 260т, ал. 2, т. 1; 2. опростените данъци да бъдат увеличени със сумата на включени данъци, 41 свързани с корекции по чл. 260я , ал. 2, т. 7 и 8. 3. да увеличи опростените данъци и опростената печалба с данъчни кредити: а) които са допустими възстановими данъчни кредити или търгуеми прехвърляеми данъчни кредити; б) с които са намалени разходите за данъци върху печалбата за юрисдикция; в) които са предоставени на съставно образувание в данъчния период на избора или в предходен данъчен период без да са използвани изцяло към годината на избора, като във втория случай: аа) с неизползваната към годината на избора част от данъчния кредит се увеличава опростената печалба в годината на избора; бб) изборът се прилага до пълното използване на данъчния кредит. 39 4. да приложи чл. 260ф и чл. 260я . Опростяване при сливане или придобиване 45 Чл. 260я . (1) За целите на тази глава: 1. „сделка по сливане или придобиване“ е сделка, при която активи и пасиви се трансферират във връзка с: а) придобиване на контролиращо участие в собствеността на образувание, което 6 не е целево образувание по чл. 260я , ал. 9; 7 б) реорганизация по смисъла на чл. 260я , ал. 1, т. 1. 2. „разлика по сделка по сливане или придобиване“ е разликата между: 14 а) балансовите стойности на активите и пасивите, придобити при сделка по 6 7 сливане или придобиване, определени съгласно чл. 260я и чл. 260я , и б) отчетените за счетоводни цели балансови стойности на тези активи и пасиви и стойностите на формираните във връзка с това отсрочени данъчни активи и пасиви. (2) При определянето на опростената ефективна данъчна ставка за проверяваната юрисдикция многонационална група предприятия може да приложи опростяване при сливане или придобиване, при условие че всички пасиви и активи, с изключение на репутацията, за които в проверяваната юрисдикция е възникнала разлика по сделка по сливане или придобиване, имат една и съща данъчна основа преди и след сделката по сливане или придобиване и формираните във връзка с тези активи и пасиви отсрочени данъчни активи и пасиви са определени при данъчна ставка, не по-ниска от 15 на сто. (3) За целите на този член при прилагане на опростяване при сливане или придобиване: 1. ефектът от разликата по сделка по сливане или придобиване върху печалбата или загубата преди данъци за проверяваната юрисдикция се взема предвид при определянето на опростената ефективна данъчна ставка за тази юрисдикция; 2. ефектът от формирането на данъчни временни разлики в резултат от сделка по сливане или придобиване не се взема предвид при определянето на опростените данъци на проверяваната юрисдикция; 3. ефектът от обратното проявление на данъчни временни разлики, с изключение на такива по чл. 260у, ал. 9, формирани в резултат от сделка по сливане или придобиване, се взема предвид при определянето на опростените данъци на проверяваната юрисдикция. (4) Когато във връзка с отчетена репутация не е формиран отсрочен данъчен пасив или е формиран такъв с данъчна ставка, по-ниска от 15 на сто, с обезценката или амортизацията на тази репутация се увеличава печалбата или загубата преди данъци за проверяваната юрисдикция, а с обратното проявление на данъчната временна разлика се намаляват опростените данъци. 40 (5) Когато за данъчен период е упражнен избор по чл. 260я , ал. 1, подаващото 7 информация съставно образувание може да упражни избор по чл. 260я , ал. 6, в случай че коригиращото събитие, включително такова, свързано със сделка по сливане или придобиване, е настъпило в текущия данъчен период. 40 (6) Когато за данъчен период е упражнен избор по чл. 260я , ал. 1, подаващото 7 информация съставно образувание може да упражни избор по чл. 260я , ал. 6 във връзка с коригиращо събитие, свързано със сделка по сливане или придобиване и настъпило в 7 предходен данъчен период, в който не са били налице условията за избор по чл. 260я , ал. 6. (7) При извършване на корекция по ал. 6, разликата по сделка по сливане или придобиване, свързана с тези активи и пасиви, се взема предвид при определянето на 7 опростената печалба или изцяло в данъчния период на избора по чл. 260я , ал. 6, или поравно за срок от пет данъчни периода, считано от годината на избора. За целите на изречение първо се вземат предвид всички активи и пасиви, трансферирани в резултат от сделката по сливане или придобиване. Преходен период 46 Чл. 260я . (1) За целите на тази глава „преходен период“ за проверяваната 16 юрисдикция е по-ранния от преходния период съгласно чл. 260я , ал. 1 и първия данъчен 40 период, за който е упражнен избор по чл. 260я , ал. 1. 16 (2) За преходния период се прилага чл. 260я , ал. 2-10. 15 Корекции след края на данъчния период 47 Чл. 260я . (1) Когато има увеличение или намаление на задължението за включени данъци или на печалбата за данъчен период (наричан по-нататък „транзакционен период“), отчетено след края на този период, размерът на увеличението или намалението се взема предвид при определянето на опростените данъци или опростената печалба за данъчния период, в който е отчетено увеличението или намалението (наричан по-нататък „период на отчитането“). (2) Подаващото информация съставно образувание може да упражни избор за срок от пет данъчни периода увеличението или намалението на задължението за включени данъци или на печалбата, отчетено в срок от 12 месеца след края на транзакционния период, да се взема предвид при определянето на опростените данъци или опростената печалба за транзакционния период. Изборът е в сила по отношение на всички юрисдикции, в които многонационалната група предприятия има съставни образувания. Изборът не се отнася до корекции на задължението за включени данъци или на печалбата, свързани с корекции на трансферните цени и може да бъде упражнен 48 независимо от чл. 260я , ал. 2. (3) Независимо от ал. 1, когато намаление на задължение за включени данъци за юрисдикция по отношение на предходен данъчен период не е свързано с намаление на опростена печалба, отчетено повече от 12 месеца след края на този предходен данъчен период и когато отчитането на това намаление при определянето на размера на опростените данъци води до изчисляване на опростена ефективна данъчна ставка за юрисдикцията за периода на отчитане, по-ниска от 15 на сто, това намаление не се взема предвид в периода на отчитане, ако е изпълнено някое от следните условия: 1. отчитането на намалението на задължението за включени данъци и на свързаните с него ефекти от отсрочени данъци при определянето на размера на опростените данъци за този предходен данъчен период не води до определяне на опростена ефективна данъчна ставка за юрисдикцията за същия данъчен период, по- ниска от 15 на сто; 2. отчитането на намалението на задължението за включени данъци и на свързаните с него ефекти от отсрочени данъци при определянето на размера на коригираните включени данъци за този предходен данъчен период не води до определяне на ефективна данъчна ставка за юрисдикцията за същия данъчен период, по-ниска от 15 на сто. Трансгранично разпределяне на печалбата, загубата и данъците 48 Чл. 260я . (1) Печалбата, загубата и данъците на място на стопанска дейност и на образувание със смесен характер се разпределят съгласно чл. 260п, чл. 260р и чл. 260х, ал. 2. (2) Данъците, които могат да бъдат разпределени на място на стопанска дейност от главно образувание или на съставно образувание от негово съставно образувание- собственик съгласно чл. 260х, ал. 1 и ал. 3-5 се изключват от данъците на всички проверявани юрисдикции, с изключение на случаите по ал. 7. Не се изключва по предходното изречение данък при източника при разпределяне на печалба от съставно образувание към негово съставно образувание-собственик. (3) Когато в разходите за данъци върху печалбата за юрисдикция не са включени разходи за отсрочени данъци, свързани с дейността на главно образувание в тази юрисдикция и определени при данъчна ставка, по-ниска от 15 на сто, подаващото информация съставно образувание може да упражни избор да не прилага чл. 260п, ал. 6- 8 по отношение на място на стопанска дейност, чието главно образувание е разположено в юрисдикция, която прилага правилата на Организацията за икономическо 16 сътрудничество и развитие за неутрализиране на договорености, свързани с хибридни несъответствия и в която е в сила данъчен режим за облагане на местата на стопанска дейност. (4) Когато е упражнен избор по ал. 3: 1. опростената печалба или загуба на всяко място на стопанска дейност се включва в опростената печалба или загуба на проверяваната юрисдикция, в която е разположено главното образувание, доколкото опростената печалба или загуба на местата на стопанска дейност участва при определянето на облагаемата печалба на главното образувание съгласно приложимия в проверяваната юрисдикция данъчен режим за облагане на места на стопанска дейност; 2. разходите за текущи и отсрочени данъци на главното образувание, свързани с печалбата или загубата на местата на стопанска дейност по т. 1, се включват в опростените данъци на проверяваната юрисдикция, в която е разположено главното образувание; 3. размерът на данъчните кредити, свързани с печалбата на място на стопанска дейност, включена в облагаемата печалба на главното образувание, с които са намалени разходите за текущи данъци на главното образувание, се включват в опростените данъци на проверяваната юрисдикция, в която е разположено главното образувание; 4. опростената печалба и опростените данъци на проверяваната юрисдикция, в която е разположено мястото на стопанска дейност, се определят без да се прилагат чл. 260п, ал. 7 и 8 и чл. 260х, ал. 8. (5) Изборът по ал. 3 се упражнява за данъчен период за юрисдикция. Когато вследствие на този избор опростена загуба на място на стопанска дейност е включена в опростената печалба на юрисдикция, изборът по ал. 3 се упражнява за всеки следващ данъчен период до данъчния период, следващ данъчния период, в който в опростената печалба на юрисдикцията, в която е разположено главното образувание, бъде включена опростена печалба на това място на стопанска дейност в същия размер, в който преди това е била включена опростената загуба на мястото на стопанска дейност в опростената печалба на юрисдикция. (6) За целите на избора по ал. 3, когато на главното образувание са предоставени данъчни кредити, свързани с печалба от различни източници в чужбина, размерът на данъчните кредити по ал. 4, т. 3 се определя, като общият размер на данъчните кредити, свързани с печалбата на място на стопанска дейност и използвани от главното образувание през данъчния период, се умножи по съотношението между печалбата на мястото на стопанска дейност, включена в облагаемата печалба на главното образувание, и общия размер на печалбата от източници в чужбина, включена в облагаемата печалба на главното образувание. Размерът на данъчните кредити по предходното изречение, включени в опростените данъци на проверяваната юрисдикция, в която е разположено главното образувание, не може да превишава произведението на номиналната данъчна ставка в юрисдикцията на главното образувание и общия размер на печалбата на места на стопанска дейност, включена в облагаемата печалба на главното образувание. (7) Подаващото информация съставно образувание може да упражни избор за срок от пет данъчни периода данъците по чл. 260х, ал. 1 и ал. 3-5 да се причисляват на друго съставно образувание по реда на чл. 260х, ал. 1-7. Изборът не се прилага за данъци по чл. 260х, ал. 1, когато е упражнен избор по ал. 3 за юрисдикцията, в която е разположено главното образувание. Когато данъците по изречение първо се причисляват на съставно образувание, разположено в юрисдикция, в която не е налице допустим национален допълнителен данък, те се включват в опростените данъци на проверяваната юрисдикция, в която е разположено това съставно образувание. 17 Корекции на трансферните цени 49 Чл. 260я . (1) Когато облагаемата печалба на съставни образувания, разположени в различни проверявани юрисдикции, бъде коригирана след края на данъчния период в резултат от прилагане на правилата за трансферно ценообразуване към сделки между тях, корекцията, както и свързаните с нея увеличения или намаления на задължение за включени данъци, се вземат предвид при определянето на печалбата или загубата преди данъци за тези юрисдикции за данъчния период, в който корекцията е отчетена във финансовите отчети на съставните образувания. Корекцията е равна на разликата между цената, отчетена във финансовите отчети на съставните образувания и трансферната цена, при която е определена облагаемата печалба. Когато корекцията води до увеличение или намаление на включени данъци, увеличението или намалението също се взема предвид в данъчния период, в който корекцията е отчетена във финансовите отчети на съставните образувания. Когато корекция на данъчната печалба по изречение първо е взета предвид само в част от проверяваните юрисдикции, тя следва да бъде взета предвид и в останалите юрисдикции. (2) Подаващото информация съставно образувание може да упражни избор за срок от пет данъчни периода корекциите на облагаемата печалба в резултат от прилагане на правилата за трансферно ценообразуване, както и свързаните с тях увеличения или намаления на задължение за включени данъци, отчетени не по-късно от 12 месеца след края на данъчния период, в който са извършени корекциите, да се вземат предвид при определянето на печалбата или загубата преди данъци и на разходите за данъци върху печалбата за проверяваната юрисдикция за този данъчен период. Изборът се упражнява едновременно за всички юрисдикции, в които многонационалната група предприятия има съставни образувания. (3) Когато сделка между съставни образувания (наричани по-нататък „продавач“ и „купувач“), разположени в различни проверявани юрисдикции, се отчита по цена на придобиване, печалбата или загубата преди данъци на проверяваната юрисдикция, в която е разположен продавачът, се определя като се вземе предвид трансферната цена, при която е определена облагаемата печалба от сделката или при прилагане на принципа на независимите пазарни отношения, в случай че сделката не е облагаема. (4) Опростената печалба на купувача се определя на базата на балансовата стойност на неговите активи и пасиви, с изключение на нематериалните дълготрайни активи, които се оценяват при прилагане на принципа на независимите пазарни отношения. При определяне на опростените данъци на купувача се вземат предвид и свързаните с неговите активи и пасиви отсрочени данъчни активи, преизчислени при данъчна ставка от 15 на сто. (5) Алинея 1 се прилага и при продажба или друг трансфер на актив между съставни образувания, разположени в една и съща проверявана юрисдикция, когато при сделката е отчетена загуба. Когато законодателството на юрисдикцията не признава загубата за данъчни цели, за целите на ал. 1 размерът на загубата се счита за корекция на облагаемата печалба в резултат от прилагане на правилата за трансферно ценообразуване. Данъчно неутрално крайно образувание майка 50 Чл. 260я . (1) Опростената печалба или загуба и опростените данъци на крайно образувание майка, което е образувание със смесен характер или място на стопанска 10 дейност по чл. 260я , ал. 5 по отношение на което се прилага данъчен режим на 10 приспадане на дивиденти, се намаляват съгласно чл. 260я . Когато всички участия в собствеността на крайното образувание майка се притежават от квалифицирани лица, опростената печалба или загуба и опростените данъци се считат за равни на нула. 18 (2) Опростената печалба или загуба и опростените данъци на крайно образувание 11 11 майка или на съставно образувание по чл. 260я , ал. 5 се намаляват съгласно чл. 260я . Независимо от изречение първо, опростената печалба или загуба и опростените данъци се считат за равни на нула, когато: 1. всички участия в собствеността на крайното образувание майка се притежават от квалифицирани лица, и 2. цялата печалба се разпределя като подлежащи на приспадане дивиденти. (3) За целите на ал. 1 и 2 „квалифицирано лице“ е: 1. по отношение на крайно образувание майка, което е образувание със смесен 10 характер – притежател на участие в собствеността по чл. 260я , ал. 1-3; 2. по отношение на крайно образувание майка, по отношение на което се прилага 11 данъчен режим на приспадане на дивиденти – получателят на дивидент по чл. 260я , ал. 2-3. (4) Когато oпростената печалба или загуба и опростените данъци на всички съставни образувания в проверяваната юрисдикция се считат за равни на нула съгласно ал. 1 и 2, допълнителният данък на проверяваната юрисдикция се счита за равен на нула. (5) Когато ал. 4 не може да бъде приложена, допълнителният данък на проверяваната юрисдикция се счита за равен на нула, когато след коригиране на oпростената печалба или загуба и опростените данъци за юрисдикцията по реда на ал. 1 и 2 опростената ефективна данъчна ставка за юрисдикцията е не по-ниска от 15 на сто. Данъчно прозрачни образувания 51 Чл. 260я . (1) Опростената печалба или загуба и опростените данъци на данъчно прозрачно образувание, което не е крайно образувание майка, се считат за равни на нула, когато след прилагане на чл. 260р, ал. 1 печалбата или загубата и данъците на това образувание се причислят на места на стопанска дейност съгласно чл. 260р, ал. 3 и чл. 260х, ал. 1 или на съставни образувания – собственици съгласно чл. 260р, ал. 4 и чл. 260х, ал. 2. (2) Когато опростената печалба или загуба и опростените данъци на всички съставни образувания, разположени в проверяваната юрисдикция се считат за равни на нула съгласно ал. 1, допълнителният данък за тази юрисдикция се счита за равен на нула. Избор за третиране на инвестиционно образувание като данъчно прозрачно образувание 52 Чл. 260я . Допълнителния данък на инвестиционно образувание или застрахователно инвестиционно образувание се счита за равен на нула за данъчен период, когато това образувание се счита за данъчно прозрачно образувание по отношение на всичките си съставни образувания – собственици, когато е упражнен избор 14 съгласно чл. 260я или отговарят на условията на § 1, т. 130 от допълнителните разпоредби. Проверявани юрисдикции, неподлежащи на избор 53 40 Чл. 260я . Изборът по чл. 260я , ал. 1 не може да бъде упражнен по отношение на следните проверявани юрисдикции: 1. съставни образувания без юрисдикция, с изключение на данъчно прозрачните 51 образувания по чл. 260я ; 2. инвестиционни образувания, с изключение на данъчно прозрачните 52 образувания по чл. 260я ; 3. проверявани юрисдикции, в които са разположени съставни образувания, по 12 отношение на които е упражнен избор съгласно чл. 260я , ал. 1 и по сметките за данъка 19 12 върху условното разпределение на печалба съгласно чл. 260я , ал. 3-6 им салдо за юрисдикцията към началото на данъчния период. Критерии за избор на облекчения режим 54 40 Чл. 260я . (1) Изборът по чл. 260я , ал. 1 може да бъде упражнен за първи път за данъчен период по отношение на проверявана юрисдикция, когато за многонационалната група предприятия не е бил определен допълнителен данък по отношение на тази юрисдикция за всеки данъчен период, започващ до 24 месеца преди 40 първия ден на данъчния период, за който се упражнява изборът по чл. 260я , ал. 1. 40 (2) В случай че изборът по чл. 260я , ал. 1 не бъде упражнен за данъчен период по отношение на проверявана юрисдикция след като е бил упражнен за предходен данъчен период по отношение на тази юрисдикция, изборът може да бъде упражнен за следващ данъчен период по отношение на тази юрисдикция, когато за многонационалната група предприятия не е бил определен допълнителен данък, 3 38 включително в резултат от прилагане на чл. 260я във връзка с чл. 260я , по отношение на тази юрисдикция за всеки данъчен период, започващ до 24 месеца след първия ден на 40 данъчния период, за който не е бил упражнен изборът по чл. 260я , ал. 1. Други правила 55 40 Чл. 260я . (1) Изборът по чл. 260я , ал. 1 може да бъде упражнен, когато опростената печалба или загуба и опростените данъци са определени при спазване на следните условия: 1. вътрешногрупови приходи се признават в данъчен период, не по-късен от данъчния период, в който са признати съответстващите им разходи и размерът на признатите приходи съответства на размера на признатите разходи; 2. цялата печалба или загуба на съставно образувание се взема предвид при определянето на опростената печалба или загуба на проверявана юрисдикция, в която е разположено образуванието; 3. разходи и загуби се признават само веднъж и само в една проверявана юрисдикция; 4. данъци се отчитат само веднъж и само в една проверявана юрисдикция. (2) Когато не е изпълнена ал. 1, т. 1, разходите не се вземат предвид при определянето на опростената печалба или загуба и на опростените данъци на проверявана юрисдикция, в която са признати, с изключение на случаите, когато 40 неизпълнението се дължи на прилагането на чл. 260я , ал. 7. (3) Когато не е изпълнена ал. 1, т. 2, цялата печалба или загуба на съставното образувание се взема предвид при определянето на опростената печалба или загуба на проверяваната юрисдикция, в която тази печалба или загуба е взета предвид при определянето на допълнителния данък за тази юрисдикция. (4) Когато не е изпълнена ал. 1, т. 3, печалбата или загубата преди данъци се коригира за всяка проверявана юрисдикция, в която е разположено съставно образувание, признало такъв разход или загуба, така че да се отстрани ефекта от 48 признаването им, с изключение на случаите, когато е приложен чл. 260я , ал. 3. (5) Когато не е изпълнена ал. 1, т. 4, разходите за данъци върху печалбата се коригират за всяка проверявана юрисдикция, в която е разположено съставно образувание, отчело такъв разход, така че да се отстрани ефекта от отчитането му, с 48 изключение на случаите, когато е приложен чл. 260я , ал. 3. (6) Финансови инструменти, издадени от едно съставно образувание и притежавани от друго съставно образувание от една многонационална група предприятия, се квалифицират по един и същ начин от издателя и притежателя като дълг 20 или собствен капитал в съответствие със счетоводния стандарт, на базата на който издателят е определил своята опростена печалба или загуба.“ § 35. В чл. 261 навсякъде съкращението „лв.“ се заменя с „евро“. § 36. В чл. 262 навсякъде съкращението „лв.“ се заменя с „евро“. § 37. В чл. 262а навсякъде съкращението „лв.“ се заменя с „евро“. § 38. В чл. 262б се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „3 000 до 5 000 лв.“ се заменят с „2 300 до 3 850 евро“. 2. В ал. 2 думите „6 000 до 10 000 лв.“ се заменят с „4 600 до 7 670 евро“. § 39. В чл. 263 навсякъде думите „лв.“ се заменят с „евро“. § 40. В чл. 264 навсякъде съкращението „лв.“ се заменя с „евро“. § 41. В чл. 276 навсякъде съкращението „лв.“ се заменя с „евро“. § 42. В чл. 277, ал. 1 навсякъде съкращението „лв.“ се заменя с „евро“. § 43. В чл. 277а навсякъде съкращението „лв.“ се заменя с „евро“. § 44. В чл. 277б навсякъде съкращението „лв.“ се заменя с „евро“. § 45. В чл. 277в навсякъде съкращението „лв.“ се заменя с „евро“. § 46. В чл. 277г навсякъде съкращението „лв.“ се заменя с „евро“. § 47. В чл. 279 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „100 000 до 200 000 лв.“ се заменят с „51 130 до 102 260 евро“, думите „200 000 до 300 000 лв.“ се заменят със „102 260 до 153 390 евро, а думите „което 23 не подаде декларация по чл. 260я “ се заменят с „което не подаде или не подаде в срок 23 декларация по чл. 260я “. 2. В ал. 2 думите „50 000 до 150 000 лв.“ се заменят с „25 565 до 76 695 евро“, а думите „100 000 до 250 000 лв.“ се заменят с „51 130 до 127 825 евро“. 3. В ал. 3 думите „10 000 лв.“ се заменят с „5 115 евро“, а думите „15 000 лв.“ се заменят със „7 670 евро“. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 48. (1) Формираните и непренесени към 31 декември 2026 г. данъчни загуби се пренасят по реда на глава единадесета последователно до изчерпването им в срок от 10 години. (2) Общият размер на приспадане на данъчни загуби, възникнали преди и след 31 декември 2026 г. е 70 на сто от положителния данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба. Когато данъчната загуба е по-малка от 70 на сто от положителния данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба, при определяне на данъчния финансов резултат се приспада пълният й размер. 21 § 49. (1) За новопридобити и въведени в експлоатация данъчни амортизируеми активи, предназначени за използване на технологии за изкуствен интелект или за високопроизводителна компютърна техника и сървърна инфраструктура, годишната данъчна амортизационна норма не може да превишава двойния размер на годишната данъчна амортизационна норма по чл. 55, ал. 2, приложима за съответната категория актив по чл. 55, ал. 1, но не повече от 100 на сто. (2) Алинея 1 се прилага за активи, за които не се прилага чл. 55, ал. 3 и 7 и които са фабрично нови и неексплоатирани преди придобиването им данъчни дълготрайни материални амортизируеми активи и/или новопридобити данъчни дълготрайни нематериални амортизируеми активи. (3) Предназначението и техническите характеристики на активите по ал. 1 се доказват от данъчно задълженото лице с документи, удостоверяващи предназначението и техническите характеристики на активите. (4) Алинеи 1-3 се прилагат за 2027 г., 2028 г. и 2029 г. за придобити и въведени в експлоатация активи на или след 1 януари 2027 г. § 50. (1) Данъчно задължените лица по ал. 2 дължат данък върху свръхпечалбата, генерирана за 2027 г. Учредените през 2027 г. дружества не дължат данък върху свръхпечалбата. (2) Данъчно задължени лица за данъка върху свръхпечалбата са лицата по чл. 2, ал. 1, т. 1-2 от Закона за корпоративното подоходно облагане, които са: 1. банки по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за кредитните институции; 2. застрахователи и презастрахователи по смисъла на чл. 12 от Кодекса за застраховането; 3. лица, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги съгласно Закона за електронните съобщения; 4. лица по чл. 3, ал. 1 от Валутния закон; 5. лица, извършващи дейност по чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за кредитните институции; 6. лица, регистрирани като търговци и извършващи стопанска дейност в не по- малко от пет обекта за търговия с храни към 1 януари 2027 г., осъществяващи дейност в съответствие с изискванията на Закона за храните. (3) Данъчният период за определяне на данъка върху свръхпечалбата е 2027 г. (4) Данъчната основа за облагане с данък върху свръхпечалбата e разликата между данъчната печалба за 2027 г. и средната стойност на данъчните печалби за 2020 г., 2021 г., 2022 г., 2023 г., 2024 г. и 2025 г., увеличена с 20 на сто. (5) Данъчната печалба за целите на ал. 4 се определя по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане и е данъчната печалба преди прилагане на метод за избягване на двойно данъчно облагане. (6) Средната стойност на данъчните печалби за 2020 г., 2021 г., 2022 г., 2023 г., 2024 г. и 2025 г. по ал. 4 се определя, като сборът от данъчните печалби за тези години се раздели на броя на годините, за които се отнасят. (7) Данъчната ставка на данъка върху свръхпечалбата е 33 на сто. (8) Размерът на данъка върху свръхпечалбата се определя, като данъчната основа се умножи по данъчната ставка, освен в случаите по ал. 19. (9) Данъчно задължените лица по ал. 2 декларират данъка върху свръхпечалбата в срок от 1 март 2028 г. до 30 юни 2028 г. с декларация по образец, утвърден от министъра на финансите. Образецът на декларация се утвърждава със заповед на министъра на 22 финансите и се обнародва в „Държавен вестник“. Подаването на декларацията се извършва по електронен път. (10) Данъкът се внася в срок от 1 март 2028 г. до 30 юни 2028 г. по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице след приспадане на внесените авансови вноски. (11) Данъкът се смята за внесен на датата, на която сумите са постъпили в държавния бюджет по сметката на съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. (12) Допуснати грешки в подадени данъчни декларации по ал. 9 се коригират еднократно с подаване на нова декларация в срок до 31 юли 2028 г. (13) Данъчно задължените лица по ал. 2 правят месечни авансови вноски за данъка върху свръхпечалбата, които се определят по следната формула: ДП2027−ССДП АВ= 12 х ДС АВ е месечната авансова вноска; ДП2027 е прогнозната данъчна печалба за 2027 г.; ССДП е увеличената с 20 на сто средна стойност на данъчните печалби за 2020, 2021, 2022, 2023, 2024 и 2025 г.; ДС е данъчната ставка. (14) Месечните авансови вноски се декларират еднократно в срок до 31 януари 2027 г. с декларация по образец, утвърден от министъра на финансите. Образецът на декларация се утвърждава със заповед на министъра на финансите и се обнародва в „Държавен вестник“. Подаването на декларацията се извършва по електронен път. (15) Месечните авансови вноски се внасят в срок до 15-о число на месеца, за който се отнасят, с изключение на авансовата вноска за януари 2027 г., която се внася в срока за деклариране по ал. 14. (16) Когато внесените до 30 ноември 2027 г. авансови вноски представляват най- малко 90 на сто от дължимия данък върху свръхпечалбата, за разликата до пълния му размер данъчно задължените лица по ал. 2 не дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. (17) Данъчно задължените лица по ал. 2 изчисляват контролен индикатор за всяка от годините 2020, 2021, 2022, 2023, 2024 и 2025 г., за които има данъчна печалба, и определят средноаритметична стойност на контролния индикатор за този период. (18) Контролният индикатор се изчислява по следната формула: КИ = (ДП/СФРЛ) х 100, където: ДП е данъчната печалба преди приспадане на данъчни загуби СФРЛ е счетоводният финансов резултат преди начисляване на разходите за лихви. (19) Когато размерът на контролния индикатор за 2027 г. е по-нисък с повече от 15 на сто от средноаритметичната стойност на контролния индикатор по ал. 17, данъчната печалба за 2027 г. за целите на ал. 4 се определя като произведение от счетоводния финансов резултат за 2027 г. на данъчно задълженото лице преди начисляване на разходите за лихви и средноаритметичната стойност на контролния индикатор по ал. 17. (20) Не се определя данъчна печалба за 2027 г. по реда на ал. 19, когато понижението се дължи на реални икономически фактори, което се доказва от данъчно задълженото лице чрез съответните факти и обстоятелства. 23 (21) За невнесения в срок данък върху свръхпечалбата, включително авансови вноски, се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. (22) Данъкът върху свръхпечалбата не се признава като разход за данъчни цели по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. (23) Данъчно задължените лица са длъжни да водят подробна счетоводна отчетност и да съхраняват информация, необходима за установяване на задълженията им за данъка върху свръхпечалбата от органите по приходите на Националната агенция за приходите. Счетоводната и търговската информация по изречение първо се съхранява по реда на чл. 38 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. (24) Недължимо платена или събрана сума за данък се възстановява по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. (25) Данъчно задължено лице, което не подаде декларация по ал. 9 или не я подаде в срок, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 евро до 3 000 евро. (26) Данъчно задължено лице, което не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък върху свръхпечалбата или авансовите вноски в по-малък размер, се наказва с имуществена санкция в размер от 5 000 евро до 15 000 евро. (27) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на Националната агенция за приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. (28) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. (29) За целите на този параграф „храни“ са тези по смисъла на чл. 2 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ, L31/1 от 1 февруари 2002 г.). (31) За целите на този параграф „обект за търговия с храни“ е всяка единица, в която се извършва стопанска дейност, свързана с преработката и/или обработката на храни и с тяхното съхранение при продажба или доставка до крайния потребител, с изключение на търговия от разстояние по реда на Закона за храните, ресторанти и заведения за бързо обслужване. § 51. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 95 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 52, 64 и 113 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г., бр. 25, 32, 35, 41, 82, 95 и 99 от 2009 г., бр. 16, 49, 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51 и 99 от 2011 г., бр. 40, 81 и 94 от 2012 г., бр. 23, 66, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 53, 98, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 61, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 74, 75, 97 и 98 от 2016 г., бр. 58, 63 и 97 от 2017 г., бр. 15, 98, 102 и 105 от 2018 г., бр. 24, 79, 96 и 101 от 2019 г., бр. 14, 18, 28, 38, 60 и 104 от 2020 г., бр. 14 от 2021 г., бр. 14, 17, 52, 100 и 102 от 2022 г., бр. 106 от 2023 г., бр. 70 от 2024 г., бр. 26, 54, 97 и 113 от 2025 г., бр. 30 и 85 от 2026 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 24, ал. 2, т. 1, буква „е“ след думите „ваучерите за храна“ се добавя „на електронен носител“, а думите „в размера и“ се заличават. 2. В чл. 38 се създава ал. 16: „(16) С окончателен данък се облага брутната сума на ваучерите за храна на електронен носител по чл. 209а, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане.“. 24 3. В чл. 46 ал. 2 се изменя така: „(2) Ставката на данъка е 7 на сто: 1. за доходите по чл. 38, ал. 8 в случаите на получаване на суми след изтичане срока на договора за застраховка „Живот“, който е 15 или повече години; 2. за доходите по чл. 38, ал. 16.“. 4. В чл. 65 се създава ал. 16: „(16) Данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 16 се удържа и внася от работодателя, в срок до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който доходът е придобит от физическото лице.“ § 52. Законът влиза в сила от 1 януари 2027 г., с изключение на § 19-20, § 22-25, § 27-31 и § 34 относно глава тридесет и четвърта „м“ и тридесет и четвърта „н“, раздели I и II, които влизат в сила от 1 януари 2026 г. 25

Проект М О Т И В И към Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане 1. Мерки, свързани с необходимостта от въвеждане на правила за прилагане на облекчени режими за прилагане на глобалното минимално данъчно облагане на многонационалните групи предприятия, както и прецизиращи уточнения и технически корекции ▪ Причини, които налагат приемането на предложената мярка Със Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) (ДВ, бр. 106 от 2023 г.) бяха въведени правилата на Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета от 15 декември 2022 година за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в Съюза (Директива (ЕС) 2022/2523), която директива е в съответствие с Модела на правила на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за минимално данъчно облагане на печалбите на големите мултинационални групи предприятия, одобрен от Приобщаващата рамка на ОИСР и на държавите от Г-20 на 14 декември 2021 г. Република България се е присъединила към Споразумението на Приобщаващата рамка от 8 октомври 2021 г., съгласно което присъединилите се държави, избрали да въведат GloBE правилата следва да ги прилагат и администрират по начин, който е в съответствие с резултатите, предвидени по Втори стълб, включително в светлината на типовите глобални правила и административните насоки, договорени от Приобщаващата рамка на ОИСР. Приобщаващата рамка на ОИСР и на държавите от Г-20 постигна споразумение на 5 януари 2026 г., с което се одобрява пакет от документи, съдържащи правила за паралелно прилагане на глобалното минимално данъчно облагане на многонационалните групи предприятия и на данъчните системи на юрисдикции, които отговарят на определени условия (Side-by-Side Package). По-конкретно, пакетът съдържа: 1.система за паралелно прилагане на глобалното минимално данъчно облагане: а) облекчен режим за паралелно прилагане на глобалното минимално данъчно облагане; б) облекчен режим на крайното образувание майка; 2. облекчен режим за данъчни облекчения, свързани със съществена стопанска дейност; 3. облекчен режим за определяне на опростена ефективна данъчна ставка; 4. удължаване с една година на действието на облекчения режим, прилаган през преходния период (CbCR Safe Harbour). На 12 януари 2026 г. в Официален вестник на Европейския съюз (ЕС) беше обнародвано съобщение на Европейската комисия (ЕК) (C/2026/253), с което ЕК признава споразумението на Приобщаващата рамка на ОИСР от 5 януари 2026 г. и потвърждава неговото прилагане в рамките на ЕС в контекста на чл. 32 от Директива (ЕС) 2022/2523. Обнародването в Официален вестник представлява правно основание за прилагане на Side- by-Side Package в рамките на ЕС. Облекченият режим за паралелно прилагане на глобалното минимално данъчно облагане (Side-by-Side Safe Harbour) позволява на многонационални групи предприятия, чието крайно образувание майка е разположено в юрисдикция, която отговаря на определени критерии за минимално данъчно облагане, да бъдат освободени от първично и 1 вторично облагане с допълнителен данък. Необходимо е в юрисдикцията да се прилага допустим вътрешен данъчен режим и допустим световен данъчен режим. Облекченият режим на крайното образувание майка (UPE Safe Harbour) допълва облекчения режим за паралелно прилагане на глобалното минимално данъчно облагане по отношение на многонационални групи предприятия, чието крайно образувание майка е разположено в юрисдикции, в които се прилага допустим вътрешен данъчен режим. Този облекчен режим освобождава юрисдикцията на крайното предприятие майка от вторично облагане с допълнителен данък. Облекченият режим за данъчни облекчения, свързани със съществена стопанска дейност (Substance-based Tax Incentive Safe Harbour) позволява многонационалната група предприятия да увеличава включените данъци на съставните образувания, разположени в дадена юрисдикция с определени квалифицирани данъчни облекчения. Квалифицирано данъчно облекчение е данъчно облекчение, което се предоставя при равни условия на всички данъчно задължени лица и чиято стойност се определя на базата на извършени разходи или на базата на обема на материалните активи, произведени в юрисдикцията. Облекченият режим за определяне на опростена ефективна данъчна ставка (Simplified ETR Safe Harbour) има за цел да намали сложността на правилата за прилагане на глобалния минимален данък, в съществена част от юрисдикциите, в които осъществяват дейност многонационалните групи предприятия, попадащи в обхвата на правилата. При този облекчен режим ефективната данъчна ставка на многонационалната група предприятия за дадена юрисдикция се определя опростено чрез минимални корекции на счетоводния финансов резултат и разходите за данъци на съставните образувания в юрисдикцията. Този режим ще замени облекчения режим, прилаган през преходния период. Удължаването с една година на действието на облекчения режим, прилаган през преходния период (CbCR Safe Harbour), се налага с цел плавен преход от този режим към новия облекчен режим за определяне на опростена ефективна данъчна ставка. Пакетът предвижда тези облекчени режими да се прилагат за данъчни периоди, започващи на или след 1 януари 2026 г., с изключение на облекчения режим за определяне на опростена ефективна данъчна ставка, който следва да се прилага по-късно – за данъчни периоди, започващи на или след 31 декември 2026 г. В връзка с гореизложеното, прилагането на част пета „а“ от ЗКПО е необходимо да бъде в съответствие със споразумението на Приобщаващата рамка на ОИСР и на държавите от Г-20 за паралелно прилагане на глобалното минимално данъчно облагане на многонационалните групи предприятия и на данъчните системи на юрисдикции, които отговарят на определени условия. В тази връзка се предлагат изменения и допълнения, свързани с въвеждане на правилата за облекчен режим за паралелно прилагане на глобалното минимално данъчно облагане, облекчен режим на крайното образувание майка и облекчен режим за данъчни облекчения, свързани със съществена стопанска дейност. В допълнение, Приобщаващата рамка на ОИСР/Г20 освен Side-by-Side Package, както и одобрените през февруари, юли и декември 2023 г., както и през юни 2024 г. административни насоки по прилагането на Модела на правила одобри и административни насоки по прилагането на Модела на правила през януари и май 2026 г. Съгласно точка 24 от преамбюла на Директива (ЕС) 2022/2523 е посочено, че „при изпълнението на настоящата директива държавите членки следва да използват типовите правила на ОИСР и обясненията и примерите в „Данъчни предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката – Типови глобални правила срещу свиване на данъчната основа (втори стълб)“, договорени в Приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 относно BEPS, както и Рамката за прилагане на GloBE, включително нейните правила за ограничаване на данъчните задължения, като източник на примери или тълкувание, така че да се гарантира последователността в прилагането във всички държави членки, доколкото правилата отговарят на настоящата директива и правото на Съюза. Такива правила за ограничаване на 2 данъчните задължения следва да са относими към МГП, както и към големите национални групи.“ В тази връзка прилагането на част пета „а“ от ЗКПО е необходимо да бъде в съответствие с Модела на правила, Коментара към тях и административните насоки и другите документи от Рамката за прилагане на типовите глобални правила срещу свиване на данъчната основа. В тази връзка в допълнение е констатирана необходимост от прецизиращи уточнения и технически корекции в текстовете, свързани с минималното данъчно облагане на многонационалните и големите национални групи предприятия. Във връзка с посоченото, както и приемането на административни насоки по прилагането на Модела на правила и с цел избягване на правна несигурност при тълкуването, се предлагат изменения и допълнения в тази връзка. С направените предложения за изменение и допълнение на ЗКПО не се въвеждат нови данъчни задължения или данъчни утежнения за лицата, а се въвеждат облекчения. С предложенията се изпълняват ангажиментите на Република България към ЕС и към ОИСР, свързани с присъединяването на страната към споразумението на Приобщаващата рамка от 8 октомври 2021 г. С предложенията се постига и отстраняване на технически несъответствия и въвеждане на редакционни и прецизиращи уточнения, с което се избягва създаването на условия за различно прилагане на тези разпоредби. Доколкото в постигнатото споразумение Приобщаващата рамка на ОИСР и държавите от Г-20 предвиждат облекченият режим за паралелно прилагане на глобалното минимално данъчно облагане, облекченият режим на крайното образувание майка и облекченият режим за данъчни облекчения, свързани със съществена стопанска дейност да се прилагат за данъчни периоди, започващи на или след 1 януари 2026 г., то е необходимо и всяка държава да ги въведе за същите данъчни периоди. Едновременно с това е необходимо прецизиращите уточнения в текстовете, свързани с тези облекчени режими, да се прилагат за същите данъчни периоди. В тази връзка и доколкото с предложението не се въвеждат данъчни задължения или данъчни утежнения, а напротив – въвеждат се облекчени режими, както и редакционни и прецизиращи промени, е целесъобразно всички тези разпоредби да влязат в сила от 1 януари 2026 г. ▪ Целите, които се поставят Предложенията имат за цел осигуряване изпълнението на съобщение на Европейската комисия (ЕК) (C/2026/253), с което се осигурява съответствие на прилагането на част пета „а“ от ЗКПО с Модела на правила на ОИСР, Коментара към Модела на правила и административните насоки по прилагането на Модела на правила. Също така предложенията имат за цел прецизиране и осигуряване на яснота по прилагането на вече въведените разпоредби, с което се избягва създаването на условия за различно прилагане на тези разпоредби. ▪ Финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Промените, които се предвиждат в ЗКПО, не са свързани с допълнителни разходи за данъчно задължените лица, като за данъчно задължените лица въвежданите облекчения могат да доведат до възможност за излизане от обхвата на правилата за облагане, ако са изпълнени условията. Предвид това в определени случаи ще е налице възможност за намаляване или отпадане на националния допълнителен данък и/или допълнителния данък, когато съответните режими са приложими. За прилагането на промените не са необходими допълнителни бюджетни средства. Очаква се мярката да доведе до увеличаване на административната тежест както за бизнеса, така и за администрацията във връзка със спазване на много на брой и изключително сложни по своята същност режими. Предвид това ще е необходимо изграждането на допълнителен административен капацитет. 3 ▪ Очаквани резултати от прилагането В резултат на направените предложения се очаква да се осигури правилното прилагане на част пета „а“ от ЗКПО в съответствие с последните изменения, приети от Приобщаващата рамка на ОИСР. ▪ Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз На 12 януари 2026 г. в Официален вестник на Европейския съюз (ЕС) е обнародвано съобщение на Европейската комисия (ЕК) (C/2026/253), с което ЕК признава споразумението на Приобщаващата рамка на ОИСР от 5 януари 2026 г. и потвърждава неговото прилагане в рамките на ЕС в контекста на чл. 32 от Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета от 15 декември 2022 г. за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в Съюза. Обнародването в Официален вестник представлява правно основание за прилагане на Side-by-Side Package в рамките на ЕС. 2. Актуализиране на стойностния праг за данъчни дълготрайни материални и нематериални активи ▪ Причини, които налагат приемането на предложената мярка Съгласно чл. 50, ал. 1 от ЗКПО данъчни дълготрайни материални активи са амортизируемите дълготрайни материални активи, чиято стойност е равна или превишава 700 лв., когато този размер е по-нисък от определения в счетоводната политика праг на същественост. Съгласно чл. 51, ал. 1, т. 1, буква „г“ от закона данъчни дълготрайни нематериални активи са придобити нефинансови ресурси, които отговарят на определени условия и са със стойност 700 лв. Размерът на този праг не е актуализиран, въпреки настъпилите съществени изменения в икономическата среда, включително натрупаната инфлация и увеличението на цените на дълготрайните материални и нематериални активи. В резултат на това все по-голям брой активи с относително ниска икономическа стойност подлежат на данъчно амортизиране, което води до увеличаване на административната тежест както за данъчно задължените лица, така и за приходната администрация, без това да има съществено значение за определянето на данъчния финансов резултат. ▪ Цели, които се поставят С предложения законопроект се цели актуализиране на минималния стойностен праг за данъчни дълготрайни материални и нематериални активи в съответствие с променените икономически условия. Предлага се прагът да бъде увеличен от 700 лв. на 1000 евро. По този начин ще се предостави от страна на държавата още един стимул в полза на данъчно задължените лица, ще се намали административната тежест, свързана с воденето на данъчните амортизационни планове, като същевременно се запази възможността предприятията да амортизират за данъчни цели активите със съществена стойност. ▪ Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Предложеното изменение не изисква допълнителни бюджетни средства за неговото прилагане и не налага изграждането на допълнителен административен капацитет или техническа обезпеченост. Мярката ще доведе до определено намаляване на бюджетни приходи, респективно определено намаляване на данъчната основа за облагане с корпоративен данък за бизнеса. Очаква се мярката да доведе до намаляване на административната тежест както за бизнеса, така и за Националната агенция за приходите. ▪ Очаквани резултати от прилагането на закона Очаква се мярката да доведе до подкрепа на бизнеса, както и се очаква предложеното изменение да намали административната тежест за данъчно задължените лица при 4 отчитането и проследяването на данъчните амортизируеми активи, както и да опрости прилагането на режима на данъчните амортизации. Предвижда се също така да се повиши ефективността на данъчната администрация чрез ограничаване на необходимостта от администриране на активи с ниска стойност, без да се засяга съществено данъчната основа. ▪ Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз Предложеното изменение не съдържа разпоредби, произтичащи от актове на Европейския съюз. То не противоречи на основните принципи и разпоредби на правото на Европейския съюз. Мярката не подлежи на нотификация по реда на Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество. 3. Мерки за повишаване на данъчната неутралност при пренасянето на данъчните загуби ▪ Причини, които налагат приемането на предложената мярка С действащата уредба на глава единадесета от ЗКПО данъчните загуби могат да се пренасят последователно за срок до пет години, считано от годината, следваща годината на възникването им. След изтичането на този срок неприспаднатата част от загубата се губи независимо от причините, поради които данъчно задълженото лице не е успяло да реализира достатъчна данъчна печалба. Петгодишното ограничение поставя в неблагоприятно положение предприятията, извършващи инвестиции с по-дълъг период на възвръщаемост, както и предприятията, осъществяващи дейност в отрасли с продължителни цикли на развитие или при временни неблагоприятни икономически условия. В тези случаи икономически обосновани инвестиции могат да останат без възможност за пълно възстановяване на натрупаните данъчни загуби единствено поради изтичането на законово определения срок. Същевременно пълното отпадане на ограниченията за приспадане на данъчните загуби би могло да доведе до значително намаляване на данъчните приходи от корпоративен данък в отделни години. Поради това се предлага въвеждането на балансиран режим, при който ограничението във времето за пренасяне на данъчните загуби се увеличава от 5 на 10 години, но се въвежда ограничение върху размера на приспадането през всяка данъчна година. ▪ Целите, които се поставят С предложения законопроект се цели увеличаване на петгодишното ограничение за пренасяне на данъчните загуби, като се въвежда възможност данъчните загуби да се пренасят последователно до изчерпването им през следващите 10 години. В същото време, с цел гарантиране на баланс се въвежда ограничение, съгласно което през една данъчна година могат да бъдат приспадани данъчни загуби в размер до 70 на сто от положителния данъчен финансов резултат преди приспадането им. По този начин се гарантира, че във всяка година най-малко 30 на сто от положителния данъчен финансов резултат ще остане облагаем с корпоративен данък. По този начин се подобрява данъчната неутралност и се насърчават на инвестициите, без да се създава съществен риск за устойчивостта на бюджетните приходи. ▪ Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Предложената промяна не е свързана с разходи за данъчно задължените лица и не изисква допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост. 5 ▪ Очаквани резултати от прилагането Очаква се предложените изменения да подобрят предвидимостта и неутралността на ЗКПО, като предоставят възможност данъчно задължените лица да реализират пълния данъчен ефект от понесените икономически загуби, дори при по-голяма продължителност на инвестиционния цикъл. Същевременно предвиденото ограничение за приспадане до 70 на сто от положителния данъчен финансов резултат гарантира, че предприятията с натрупани данъчни загуби ще участват ежегодно във формирането на приходите от корпоративен данък, като част от реализираната печалба ще остава облагаема. Очаква се измененията да подобрят инвестиционната среда, да повишат данъчната предвидимост и да намалят риска икономически обосновани инвестиции да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение поради бързо изтичане на срока за пренасяне на данъчните загуби. ▪ Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз Направеното предложение не съдържа разпоредби, произтичащи от актове на Европейския съюз. Предложението не противоречи на основните принципи и разпоредби на правото на Европейския съюз. Мярката не подлежи на нотификация по реда на Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество. 4. Въвеждане на ускорена данъчна амортизация за технологии за изкуствен интелект или за високопроизводителна компютърна техника и сървърна инфраструктура ▪ Причините, които налагат приемането на предложената мярка Ускоряването на цифровата трансформация е сред основните приоритети на Европейския съюз, заложени в Европейския зелен пакт, Програмата „Цифрово десетилетие 2030” и Стратегията за конкурентоспособност на ЕС. Инвестициите в цифрови технологии и автоматизация имат пряко значение за повишаване на производителността, конкурентоспособността и устойчивото развитие на предприятията. В редица държави членки на Европейския съюз, включително Нидерландия, Белгия, Франция, Италия, Полша и Чехия, се прилагат данъчни стимули под формата на ускорена амортизация, допълнителни амортизационни отчисления или инвестиционни приспадания за насърчаване на инвестициите в цифровизация. Международният опит показва, че тези механизми са сред най-ефективните данъчни инструменти за стимулиране на частните инвестиции, тъй като подобряват ликвидността на предприятията, без да нарушават принципите на данъчното облагане. В България действащият режим на данъчна амортизация не предвижда специално третиране на инвестициите, които подпомагат цифровата трансформация. Това поставя българските предприятия в по-неблагоприятна конкурентна позиция спрямо предприятията в държави, прилагащи подобни стимули. ▪ Целите, които се поставят С мярката се предлага въвеждането на ускорена данъчна амортизация за определени категории активи, придобити с цел цифровизация на стопанската дейност. Мярката се предлага като временна за придобити и въведени в експлоатация активи на или след 1 януари 2027 г. и за данъчни периоди 2027 г., 2028 и 2029 г. След този период ефектът от мярката ще бъде анализиран и ще бъде преценено дали да бъде продължена за следващи данъчни периоди. 6 Мярката ще позволи на предприятията да признават за данъчни цели по-високи амортизационни отчисления през първите години от експлоатацията на актива. По този начин ще се съкрати срокът за данъчно възстановяване на направените инвестиции и ще се подобри паричният поток на предприятията в периода непосредствено след реализиране на инвестицията. Предлага се за определени активи да може да се прилага двойния размер на годишната данъчна амортизационна норма, приложима за съответната категория актив по общия ред на закона, но не повече от 100 на сто. Преференциалният режим ще обхваща новопридобити и въведени в експлоатация данъчни амортизируеми активи, предназначени за използване на технологии за изкуствен интелект или за високопроизводителна компютърна техника и сървърна инфраструктура. Предвид посоченото целта на предложената мярка е да се предостави от страна на държавата още един стимул в полза на данъчно задължените лица, като се подобри конкурентоспособността на предприятията, които извършват инвестиции в дигитализация и да се създадат предпоставки за устойчив икономически растеж, като същевременно се подпомогне изпълнението на националните цели в областта на цифровата трансформация. ▪ Финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Прилагането на предложената мярка ще има отражение върху приходите от корпоративен данък. В краткосрочен план предложението ще доведе до намаляване на приходите от корпоративен данък поради по-ранното признаване на амортизационните разходи за данъчни цели. Мярката няма до доведе до трайно намаляване на бюджетните приходи, а само до отсрочването им във времето. В средносрочен и дългосрочен план се очаква мярката да има положителен фискален ефект вследствие на увеличените частни инвестиции, по-високата производителност и разширяването на икономическата активност. ▪ Очаквани резултати от прилагането Очаква се мярката да доведе до подкрепа на бизнеса, както и до ускоряване на инвестициите в цифровизация, повишаване на производителността на предприятията и стимулиране на внедряването на нови технологии. Също така се очаква и повишаване конкурентоспособността на българските предприятия, увеличаване на частните инвестиции и ускоряване на технологичното обновяване на икономиката. ▪ Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз Направените предложения не съдържат разпоредби, произтичащи от актове на Европейския съюз. Предложението не противоречи на основните принципи и разпоредби на правото на Европейския съюз. Мярката не подлежи на нотификация по реда на Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество. 5. Промяна в режима на ваучерите за храна на електронен носител по чл. 209а от ЗКПО ▪ Причини, които налагат приемането на предложената мярка Със законопроекта се предлага промяна в режима на ваучерите за храна на електронен носител по чл. 209а от ЗКПО, изразяваща се в увеличаване на максималния размер на ваучерите, които могат да бъдат предоставяни на всяко едно наето лице, от 200 лв. (102,26 евро) на 200 евро месечно и въвеждане на преференциално облагане на дохода на ниво наето лице. 7 Ваучерите за храна на електронен носител по чл. 209а от ЗКПО представляват утвърден инструмент за предоставяне на социална придобивка от работодателите на техните работници и служители. Чрез този инструмент се предоставя възможност за подпомагане на наетите лица при посрещане на разходите им за храна, при едновременно съобразяване с установените в данъчното законодателство условия и ограничения. Предложеният размер на максималната месечна стойност на ваучерите за храна следва да бъде съобразен с промените в икономическата среда и с нарастването на разходите на домакинствата за стоки и услуги. Увеличаването на максималния размер до 200 евро ще създаде възможност работодателите да предоставят по-висока по номинална стойност социална придобивка на своите работници и служители. Едновременно с увеличаването на размера на ваучерите се предлага промяна в данъчното третиране на получаваната от наетите лица икономическа полза. Предвижда се стойността на предоставените ваучери за храна на електронен носител по чл. 209а от ЗКПО да представлява облагаем доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), за който да се прилага окончателен данък в размер на 7 на сто. Предложеният модел има за цел да съчетае възможността за увеличаване на размера на социалната придобивка с необходимостта от осигуряване на допълнителни приходи за държавния бюджет. По този начин се постига баланс между предоставянето на по-висока номинална стойност на социалната придобивка и нейното данъчно облагане. При избора на данъчен режим е съобразена необходимостта от неговото лесно и ефективно администриране. Поради това се предлага доходът от ваучерите за храна на електронен носител по чл. 209а от ЗКПО да се облага с окончателен данък в размер на 7 на сто, вместо да се включва в общата годишна данъчна основа на физическото лице. Окончателният характер на данъка осигурява предвидимост на данъчното задължение и не предполага последващо годишно преизчисляване на данъка от физическото лице. За ограничаване на административната тежест се предвижда данъкът да бъде удържан и внесен от работодателя, предоставил ваучерите за храна на електронен носител по чл. 209а. Работодателят разполага с информацията за размера на предоставената социална придобивка и нейното предоставяне, поради което е подходящ субект за изпълнение на задълженията по удържане и внасяне на данъка. Предвижда се данъкът да се внася до края на месеца, следващ месеца на предоставяне на ваучерите, което ще осигури текущо и своевременно постъпване на приходите в държавния бюджет. С оглед на взаимната свързаност на предлаганите промени увеличаването на размера на ваучерите по чл. 209а от ЗКПО следва да бъде съпроводено от съответни изменения и допълнения в ЗДДФЛ, с които да се регламентират облагаемият характер на дохода, размерът на окончателния данък, задължението на работодателя за неговото удържане и внасяне и други свързани елементи. ▪ Целите, които се поставят Основната цел на предложената мярка е да се увеличи максималният размер на ваучерите за храна на електронен носител по чл. 209а от ЗКПО, които могат да бъдат предоставяни на едно наето лице, като размерът бъде определен на до 200 евро месечно. Чрез увеличаването на максималния размер се цели да се създаде възможност работодателите да предоставят социална придобивка с по-висока номинална стойност, която да подпомага наетите лица при покриване на разходите им за храна. Същевременно целта на предложеното данъчно облагане е да се осигури балансиран подход между увеличаването на размера на социалната придобивка и необходимостта от участие на получаваната от физическите лица икономическа полза във финансирането на публичните разходи. Чрез въвеждането на единна ставка от 7 на сто се цели създаването на ясен, предвидим и лесен за прилагане режим на облагане. Окончателният характер на данъка цели да предотврати допълнителното административно натоварване на физическите лица, 8 свързано с включването на дохода в годишната данъчна основа и последващото годишно преизчисляване. Възлагането на задължението за удържане и внасяне на данъка на работодателя цели да се осигури ефективно събиране на данъка при минимална допълнителна административна тежест за наетите лица. Предложената мярка цели също да осигури допълнителни приходи за държавния бюджет, като същевременно запази възможността ваучерите за храна да изпълняват функцията си на социална придобивка. ▪ Финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Прилагането на предложената уредба не изисква извършването на допълнителни разходи от държавния бюджет за изграждане на нови административни структури, системи или механизми за контрол. Не се предвижда създаване на нови административни органи или въвеждане на нови разрешителни режими. С предложените изменения се запазват действащите условия и ред за предоставяне на ваучери за храна на електронен носител, както и изискванията към операторите на ваучери. Задължението за изчисляване, удържане и внасяне на окончателния данък ще бъде възложено на работодателите, които и към настоящия момент разполагат с необходимите организационни и технически възможности за администриране на възнагражденията и социалните придобивки на работниците и служителите. Не се предвиждат допълнителни разходи за физическите лица във връзка с изпълнението на данъчното задължение, доколкото данъкът ще бъде удържан от работодателя. Увеличаването на максималния размер на ваучерите за храна по чл. 209а от ЗКПО до 200 евро месечно не представлява пряк разход за държавния бюджет, тъй като предоставянето на ваучерите зависи от волята на работодателя и от изпълнението на предвидените в закона условия. В същото време въвеждането на окончателен данък в размер на 7 на сто върху стойността на предоставените ваучери се очаква да доведе до допълнителни приходи за държавния бюджет. ▪ Очаквани резултати от прилагането В резултат от прилагането на предложената мярка се очаква да се увеличи максималната номинална стойност на социалната придобивка, която работодателите могат да предоставят на работниците и служителите под формата на ваучери за храна на електронен носител по чл. 209а от ЗКПО. Увеличаването на максималния размер до 200 евро месечно ще създаде възможност за по-голяма финансова подкрепа на наетите лица при посрещане на разходите им за храна. Нетният размер на получената икономическа полза за наетото лице ще бъде повлиян от въведения окончателен данък в размер на 7 на сто. При предоставяне на максималния размер от 200 евро месечно и при ставка на окончателния данък от 7 на сто размерът на данъка ще бъде 14 евро, поради което нетната стойност на получената от наетото лице придобивка след данъчното облагане ще бъде 186 евро месечно, която стойност е значително по-висока от максималният размер действащ през 2026 г., а именно 102, 26 евро. Очаква се предложената мярка да осигури допълнителни приходи за държавния бюджет от окончателния данък върху дохода от предоставените ваучери за храна на електронен носител. Същевременно запазването на възможността за предоставяне на ваучери за храна на електронен носител като социална придобивка ще даде възможност на работодателите да използват този инструмент при формиране на пакетите от социални придобивки и при провеждане на политики за привличане и задържане на работници и служители. Предложената промяна се очаква да подобри баланса между социалния и фискалния ефект на режима, като съчетава увеличаване на максималната стойност на предоставяната придобивка с въвеждане на преференциално и лесно администрирано данъчно облагане. 9 ▪ Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз Направеното предложение не съдържа разпоредби, произтичащи от актове на Европейския съюз. Предложението не противоречи на основните принципи и разпоредби на правото на Европейския съюз. Мярката не подлежи на нотификация по реда на Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество. 6. Актуализиране на режима на облагане на разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване с оглед по-справедливо и последователно данъчно третиране на личното потребление, предоставено чрез предприятието ▪ Причини, които налагат приемането на предложената мярка С действащата в ЗКПО уредба свързана с разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, от работници, служители и лица, наети по договори за управление и контрол (наети лица), както и от лица, упражняващи личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква „и“ от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (разходи в натура свързани с лично ползване) е предоставен специален облекчен ред. Съгласно този ред се облекчава механизма на облагане на личното ползване под формата на разходи в натура, свързани с лично ползване. Това се постига чрез предоставяне на право на избор на работодателите, вместо с данък по реда на ЗДДФЛ, да изберат да облагат с данък върху разходите доходите в натура, представляващи разходи в натура, с лично ползване. В общия случай разходите, свързани с използване на активи или персонал на данъчно задължено по ЗКПО лице за лично потребление от наети лица и от лица, упражняващи личен труд, носят белезите на възнаграждение за положен от тези лица труд. Квалифицирането на подобен род разходи като възнаграждение е предпоставка за признаването им за данъчни цели по реда на ЗКПО, но води след себе си определяне на данък върху доходите на физическите лица и на задължителни осигурителни вноски, тъй като физическото лице, ползващо за лични цели тези активи и/или персонал, на практика придобива допълнителен доход (доход в натура). Именно определянето на данъчната основа за целите на облагане с данък върху доходите на физическите лица и базата за начисляване на задължителните осигурителни вноски предполага влагане на значителни усилия, свързани с администрирането на тези задължения както от страна на данъчно задължените лица, така и на органите по приходите, които следва да контролират спазването на данъчното и осигурителното законодателство. Така например при определяне на данъчната основа за облагане с данък върху доходите на физическите лица в някои от случаите, освен че трябва да се изчисли точният размер на разхода, представляващ доход на физическото лице, следва да бъде установена и пазарната цена на дохода в натура. Това е трудоемък и сложен процес, което от своя страна е предпоставка за спорно правоприлагане. Поради тези причини с цел намаляване на административната тежест, както и поради необходимостта от намиране на улеснен за прилагане режим беше въведен този режим, като след избиране да се приложи получените от физическите лица непарични доходи под формата на разходи, свързани с използване на активи и/или персонал на дружеството за лични цели, няма да се облагат с данък по ЗДДФЛ. Едновременно с това тези доходи не са обект на задължително обществено и здравно осигуряване. Чрез този режим се премества тежестта на облагане и осигурителната тежест от наетите физически лица към данъчно задължените юридически лица. Ставката за данъка върху разходите в натура, свързани със собствени, наети или предоставени за ползване 10 активи и/или персонал, предоставени за лично потребление следва да компенсира това преместване, като предвид че е облекчен режим тя принципно би могла да не компенсира абсолютно целия размер на данъка. Въпреки това, приетата от законодателя ставка е 3 на сто, като ефективната такава е 2,70 на сто. Това компрометира този режим и води до неоправдани загуби за бюджета в голям размер. ▪ Целите, които се поставят С предложения законопроект се цели постигне по-балансирано данъчно третиране на личното потребление, предоставяно чрез активи и/или персонал на предприятието чрез по-справедливо и последователно данъчно третиране на личното потребление чрез увеличаване на приложимата данъчна ставка от 3 на 7 на сто при запазване на всички действащи правила. Личното ползване представлява икономическа полза за физическото лице, която по общия ред би била обект както на данъчно облагане, така и на задължителни осигурителни вноски. Този режим замени тези задължения с единен данък върху разходите, като едновременно с това значително намалява административната тежест за предприятията и приходната администрация. Поради това увеличаването на ставката цели да се запази разумен баланс между предоставеното административно облекчение и данъчната тежест върху получаваната икономическа полза, без да се променя опростеният механизъм на облагане. То същевременно ще допринесе за по-справедливо и неутрално данъчно третиране на различните форми на предоставяне на възнаграждение и за устойчивост на приходите от този вид данък. ▪ Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Предложената промяна би могла да доведе до повишаване на разхода за данък върху разходите, като не изисква допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост. ▪ Очаквани резултати от прилагането Очаква се с предложената промяна да се постигне по-балансирано данъчно третиране на доходите в натура свързани с лично ползване, както и да се осигури по-голяма неутралност между различните форми на предоставяне на икономическа полза, като едновременно с това се запазва значителна разлика в задълженията между прилагане на общия ред и този режим. Очаква се също увеличаването на ставката да доведе до по-справедливо отразяване на ефекта от този режим в държавния бюджет, без да се увеличава административната тежест за данъчно задължените лица, тъй като се запазва опростеният механизъм за определяне, деклариране и внасяне на данъка. ▪ Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз Направеното предложение не съдържа разпоредби, произтичащи от актове на Европейския съюз. Предложението не противоречи на основните принципи и разпоредби на правото на Европейския съюз. Мярката не подлежи на нотификация по реда на Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество. 7. Мерки, свързани с необходимост от изрично уточняване и уреждане на реда, лицата и сроковете за деклариране и внасяне на данъци при преобразуване на дружества ▪ Причини, които налагат приемането на предложената мярка 11 С предлаганите мерки се създава и уточнява редът за деклариране и внасяне на данъка при източника за доходи от дивиденти и ликвидационни дялове и за доходи на чуждестранни лица, на данъка върху разходите, на алтернативния данък и на корпоративния данък в случаите на преобразуване на дружество (сливане, вливане, разделяне) и заличаване без ликвидация. Уреждат се и случаите, в които датата на преобразуване е преди изтичането на срока за подаване на данъчната декларация за данъчния период преди преобразуването или на годишната данъчна декларация за предходната година и същата не е подадена, както и случаите, в които датата на преобразуване е преди изтичането на срока за внасяне на съответния данък и същият не е внесен. Предлагат се и промени относно реда за деклариране и внасяне на корпоративния данък за последния данъчен период в случаите на преобразуване чрез прехвърляне на имуществото върху едноличен търговец. Понастоящем ЗКПО не урежда изрично кой декларира и внася съответния данък на преобразуващото се лице и по какъв ред, когато е налице преобразуване на дружество (сливане, вливане, разделяне) и заличаване без ликвидация, както и в какъв срок. Настоящата уредба е по-обща и създава неяснота и в хипотезите на преобразуване чрез прехвърляне на имуществото върху едноличен търговец. ▪ Целите, които се поставят Предложението цели изясняване и уеднаквяване на задълженията на данъчно задължените лица за деклариране и внасяне на данъка при източника, данъка върху разходите, алтернативния данък и корпоративния данък при преобразуване на дружества (сливане, вливане, разделяне) и заличаване без ликвидация, както и уточняване на реда и сроковете за изпълнение на тези задължения. ▪ Финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Промените, които се предвиждат в ЗКПО, не са свързани с допълнителни разходи за данъчно задължените лица и за прилагането им не са необходими допълнителни бюджетни средства. ▪ Очаквани резултати от прилагането Предложението би допринесло за предотвратяване на разнопосочно тълкуване на разпоредбите за деклариране и внасяне на данъка при източника, данъка върху разходите, алтернативния данък и корпоративния данък в случаите на преобразуване и заличаване без ликвидация, включително при преобразуване чрез прехвърляне на имуществото върху едноличен търговец, както и за повишаване на правната сигурност при прилагането на закона. ▪ Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз Направените предложения не съдържат разпоредби, транспониращи актове на Европейския съюз. Те не противоречат на основните принципи и разпоредби на правото на Европейския съюз и не подлежат на нотификация по реда на Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество. 8. Прецизиращи корекции и корекции за усъвършенстване на прилагането на закона ▪ Причини, които налагат приемането на предложената мярка 12 Предложението е обусловено от констатирана в практиката необходимост от прецизиране с цел яснота и по-коректно прилагане на закона. В тази връзка се предлагат прецизиращи промени. ▪ Целите, които се поставят С предложението се цели постигане на яснота и избягване на недобросъвестни практики. ▪ Финансови и други средства, необходими за прилагането на уредбата Предложеното изменение не изисква допълнителни бюджетни средства за неговото прилагане и не налага изграждането на допълнителен административен капацитет или техническа обезпеченост. ▪ Очаквани резултати от прилагането В резултат от прилагането на предложението се очаква постигане на яснота и избягване на недобросъвестни практики. ▪ Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз С предложенията не се въвеждат норми на правото на Европейския съюз. 9. Актуализация, свързана с преизчисляване размера на глобите и имуществените санкции в административнонаказателните разпоредби. ▪ Причини, които налагат приемането на предложената мярка Основната причина е, че размерът на глобите и имуществените санкции в данъчното законодателство не е актуализиран от 2007 г. насам. За близо 20 години инфлацията и икономическият растеж са обезценили санкциите, които вече имат символичен характер и са загубили превантивния и възпиращия си характер. Съществува и вътрешен дисбаланс между различните данъчни закони, а сегашните размери не отговарят на изискванията на ЕС за ефективни и пропорционални санкции. ▪ Целите, които се поставят Предлаганата мярка цели въвеждането на диференциран и икономически обоснован подход за индексация на санкциите, съобразен с периода на последното им изменение и действащата национална валута. ▪ Финансови и други средства, необходими за прилагането на уредбата Приемането и прилагането на предложението не изисква разходването на допълнителни средства от държавния бюджет. Административните органи разполагат с необходимия капацитет и инфраструктура за налагане и събиране на актуализираните размери на наказанията. ▪ Очаквани резултати от прилагането Предлага се следната диференциация при актуализацията на базовия размер на административните наказания: 1. За санкции, непроменяни до 2019 г. - размерът в лева се заменя със същия в евро, което компенсира дългогодишните инфлационни процеси и изравнява тежестта на наказанието със съвременния стандарт на живот. 2. За санкции, които са приети или променяни в периода 2020 – 2022 г. - размерът се актуализира със 50 на сто, като е съобразен с инфлационните процеси. 3. За санкции, които са приети или променяни в периода 2023 – 2026 г. - размерът се превалутира до кръгла сума. 13 Очакваните резултати от приемане на предложенията са свързани с: - повишаване нивата на доброволно спазване на данъчните и осигурителните задължения от страна на задължените лица; - засилване на усещането за справедливост в обществото и защита на лоялните данъкоплатци чрез ефективно санкциониране на недобросъвестните субекти; - положително въздействие върху приходната част на държавния бюджет в резултат на повишения дисциплиниращ ефект и оптимизираното събиране на публични вземания. ▪ Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз Направеното предложение не съдържа разпоредби, произтичащи от актове на Европейския съюз. Предложението не противоречи на основните принципи и разпоредби на правото на Европейския съюз. Мярката не подлежи на нотификация по реда на Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество. С преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлага въвеждане данък върху свръхпечалбата ▪ Причини, които налагат приемането на предложената мярка През последните години световната и европейска икономика бяха изправени пред поредица от изключителни събития, които съществено промениха условията за осъществяване на стопанска дейност. Пандемията от COVID-19, енергийните кризи, прекъсванията на международните вериги на доставки, ускорената инфлация, промените в паричната политика и нарасналата геополитическа несигурност създадоха икономическа среда, която се отличава съществено от обичайните пазарни цикли. Последиците от тези процеси не са равномерно разпределени между икономическите субекти. Значителна част от предприятията бяха изправени пред спад на продажбите, увеличени производствени разходи, затруднен достъп до суровини и финансиране и влошаване на рентабилността. Едновременно с това обаче в определени сектори се наблюдаваше формиране на извънредни печалби, значително надвишаващи историческите нива на доходност. Тези свръхпечалби често не са резултат единствено от по-висока производителност, поемане на по-голям предприемачески риск или осъществяване на значителни инвестиции и въвеждане на иновации. В значителна част от случаите те са следствие от външни фактори, включително рязко покачване на пазарните цени, ограничения в предлагането, инфлационни процеси, пазарна концентрация или временни икономически дисбаланси. Именно поради това възниква необходимост от въвеждане на временен механизъм, чрез който част от този извънреден икономически излишък да бъде използвана за укрепване на фискалната устойчивост на страната. Предлаганият данък върху свръхпечалбата ще се прилага само за лица в определени икономически сектори – банки, застрахователни и презастрахователни дружества, търговци, извършващи стопанска дейност в не по-малко от пет обекта за търговия с храни, включително магазини за хранителни стоки, супермаркети и хипермаркети, телекомуникационни компании, обменни бюра и дружества за бързи кредити и има еднократен характер, т.е. ще се прилага само за данъчната 2027 година, като по този начин ще се осигури предвидимост и ще се намали риска от негативни инвестиционни сигнали. С предлаганата мярка не се определят произволно прагове, а за всяко предприятие са използва неговата собствена икономическа история. Референтният период 2020-2025 г. позволява да бъде определено индивидуално ниво на нормална доходност. Предвижда се като данъчна основа да се използва средната годишна данъчна печалба на предприятията за периода 2020-2025 г. Предлага се ставката на данъка върху печалбата да бъде 33 на сто. 14 По този начин предлаганата мярка не променя режима на корпоративното подоходно облагане и не засяга облагането на стандартната печалба. Ще подлежи на облагане с данък върху свръхпечалбата само извънредната компонента. За да постъпи значителна част от данъка върху свръхпечалбата през 2027 г. се предвижда данъчно задължените лица да правят месечни авансови вноски за данъка, като в случай че внесените до 30 ноември 2027 г. авансови вноски представляват най-малко 90 на сто от дължимия данък, за разликата до пълния му размер лицата да не дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. С цел предотвратяване изкуственото намаляване на данъчната печалба за 2027 г. във връзка с определянето на данъка върху свръхпечалбата е предвиден контролен механизъм чрез използване на индикатор „данъчна печалба/EBIT” за 2027 г. и за референтния период, като при разлика между двете стойности, по-висока от определен таван, ще се счита, че е налице индикация за изкуствено намаляване на данъчната печалба за 2027 г. В този случай данъчната печалба за 2027 г. се коригира от данъчно задълженото лице до размер съответстващ на нормалното съотношение “данъчна печалба/EBIT” за предходните години, освен ако отклонението не се дължи на обективни икономически причини. ▪ Целите, които се поставят Предлаганата мярка цели да постигне икономическа справедливост и да укрепи фискалната устойчивост на страната. ▪ Финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Прилагането на предложената уредба не изисква извършването на допълнителни разходи от държавния бюджет за изграждане на нови административни структури, системи или механизми за контрол. Не се предвижда създаване на нови административни органи или въвеждане на нови разрешителни режими. ▪ Очаквани резултати от прилагането Прилагането на мярката се очаква да създаде възможност за генериране на допълнителни бюджетни приходи без увеличаване на данъчната ставка на корпоративния данък и да укрепи фискалната устойчивост на страната. ▪ Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз Направеното предложение не съдържа разпоредби, произтичащи от актове на Европейския съюз. Предложението не противоречи на основните принципи и разпоредби на правото на Европейския съюз. Мярката не подлежи на нотификация по реда на Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество. С преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлага и изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица във връзка с промяната в режима на ваучерите за храна на електронен носител по чл. 209а от ЗКПО, описан в т. 5. Към проекта е изготвена частична предварителна оценка на въздействието съгласно чл. 20, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и чл. 30б от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗНА проектът на акт заедно с мотивите към него, частичната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ на Министерския съвет са публикувани на интернет 15 страницата на Министерството на финансите, както и на Портала за обществени консултации към Министерския съвет. Предвид изложеното, проектът на акт ще бъде публикуван на Портала за обществени консултации и на интернет страницата на Министерството на финансите за провеждане на обществени консултации в 30-дневен срок съгласно чл. 26, ал. 4 от Закона за нормативните актове. За постъпилите становища е съставена справка по чл. 26, ал. 5 от ЗНА, която е публикувана на интернет страницата на Министерството на финансите, както и на Портала за обществени консултации към Министерския съвет. 16

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на финансите Нормативен акт: Проект на Решение на Министерския съвет за приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане Ред 29 от Законодателната програма на Министерския съвет за периода юли – декември 2026 г. Лице за контакт: Петя Копчева, началник на отдел „Преки Телефон и ел. поща: тел. 02/9859 2856; e-mail: p.kopcheva@minfin.bg данъци“, дирекция „Данъчна политика“, Министерство на финансите Проблем 1: Необходимост от прилагането на глобалния минимален данък, документи на ОИСР, съдържащи правила данъчно облагане на многонационалните юрисдикции, които отговарят на определени 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите възникване. По възможност посочете числови Със Закона за изменение и допълнение (ЗКПО) (ДВ, бр. 106 от 2023 г.) бяха въведени от 15 декември 2022 година за гарантиране на на многонационалните групи от предприятия (ЕС) 2022/2523), с която са въведени мерките икономическо сътрудничество и развитие големите мултинационални групи предприятия, на 14 декември 2021 г. (Модела на правила). Приобщаващата рамка на ОИСР и на януари 2026 г., с което се одобрява пакет от на глобалното минимално данъчно облагане данъчните системи на юрисдикции, които По-конкретно, пакетът съдържа правила за опростена ефективна данъчна ставка, облекчен минимално данъчно облагане, облекчен режим за данъчни облекчения, свързани със съществена година на действието на облекчения режим, На 12 януари 2026 г. в Официален съобщение на Европейската комисия (ЕК) допълване на текстовете в закона, свързани с в резултат от одобряването на пакет от нови за паралелно прилагане на глобалното минимално групи предприятия и на данъчните системи на условия (Side-by-Side Package). и причините за неговото/тяхното стойности. на Закона за корпоративното подоходно облагане правилата на Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета глобално минимално равнище на данъчно облагане и големите национални групи в Съюза (Директива от Модела на правила на Организацията за (ОИСР) за минимално данъчно облагане на печалбите на одобрен от Приобщаващата рамка на ОИСР/Г20 държавите от Г-20 постигнаха споразумение на 5 документи, съдържащи правила за паралелно прилагане на многонационалните групи предприятия и на отговарят на определени условия (Side-by-Side Package). прилагане на облекчен режим за определяне на режим за паралелно прилагане на глобалното на крайното образувание майка и облекчен режим стопанска дейност, както и удължаване с една прилаган през преходния период. вестник на Европейския съюз (ЕС) беше обнародвано (C/2026/253), с което ЕК признава споразумението на 2 Приобщаващата рамка на ОИСР от 5 януари 2026 г. и потвърждава неговото прилагане в рамките на ЕС в контекста на чл. 32 от Директива (ЕС) 2022/2523. Обнародването в Официален вестник представлява правно основание за прилагане на Side-by-Side Package в рамките на ЕС. Във връзка с това, прилагането на част пета „а“ от ЗКПО е необходимо да се приведе в съответствие със споразумението на Приобщаващата рамка на ОИСР и на държавите от Г-20 за паралелно прилагане на глобалното минимално данъчно облагане на многонационалните групи предприятия и на данъчните системи на юрисдикции, които отговарят на определени условия, като е необходимо да се направят изменения, свързани с въвеждане на правилата за облекчен режим за паралелно прилагане на глобалното минимално данъчно облагане, облекчен режим на крайното образувание майка, облекчен режим за данъчни облекчения, свързани със съществена стопанска дейност и облекчен режим за определяне на опростена ефективна данъчна ставка. Предвидено е и удължаване с една година на действието на облекчения режим, прилаган през преходния период. С предложенията се постига и отстраняване на технически несъответствия и въвеждане на редакционни и прецизиращи уточнения, с което се избягва създаването на условия за различно прилагане на тези разпоредби. С направените предложения за изменение и допълнение на ЗКПО не се въвеждат нови данъчни задължения или данъчни утежнения за лицата, предвид което, в съответствие с пакета на ОИСР, се предвижда облекчените режими да се прилагат за данъчни периоди, започващи на или след 1 януари 2026 г., с изключение на облекчения режим за определяне на опростена ефективна данъчна ставка, който следва да се прилага по-късно – за данъчни периоди, започващи на или след 31 декември 2026 г. Съгласно споразумението е необходимо всяка държава да въведе облекчените режими за тези данъчни периоди. В тази връзка и доколкото с предложението не се въвеждат данъчни задължения или данъчни утежнения, а напротив – въвеждат се облекчени режими, както и редакционни и прецизиращи промени, е целесъобразно всички тези разпоредби да влязат в сила от 1 януари 2026 г. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Не е възможно проблемът да бъде решен в рамките на съществуващото законодателство или по друг начин, извън законодателна промяна. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащата нормативна уредба не позволява решаване на проблема, тъй като е необходима законова промяна, с която да бъдат въведени облекчен данъчен режим за паралелно прилагане на глобалното минимално данъчно облагане, облекчен режим на крайното образувание майка и облекчен режим за данъчни облекчения, свързани със съществена стопанска дейност. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по- висока степен или актове от правото на Европейския съюз (ЕС). Във връзка с проблема не са налице задължения, произтичащи от нормативни актове от по- висока степен или актове от правото на ЕС. Независимо от това, на 12 януари 2026 г. в Официален вестник на ЕС беше обнародвано съобщение на Европейската комисия (ЕК) (C/2026/253), с което ЕК признава споразумението на Приобщаващата рамка на ОИСР от 5 януари 2026 г. и потвърждава неговото прилагане в рамките на ЕС в контекста на чл. 32 от Директива (ЕС) 2022/2523. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? 3 Към момента не е извършвана последваща оценка на нормативния акт, както и анализ на политиката. Проблем 2: Необходимост от актуализиране на стойностния праг за данъчни дълготрайни материални и нематериални активи 2.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. В чл. 50, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, б. „г“ от ЗКПО е дадено определение за данъчни дълготрайни материални и нематериални активи, едно от условията за което е стойността на активите да е равна или превишава 700 лв., когато този размер е по-нисък от определения в счетоводната политика праг на същественост. Размерът на този праг не е актуализиран, въпреки настъпилите съществени изменения в икономическата среда, включително натрупаната инфлация и увеличението на цените на дълготрайните материални и нематериални активи. В резултат на това все по-голям брой активи с относително ниска икономическа стойност подлежат на данъчно амортизиране, което води до увеличаване на административната тежест както за данъчно задължените лица, така и за приходната администрация, без това да има съществено значение за определянето на данъчния финансов резултат. Предвид това се предлага увеличаване на стойностния праг на 1000 евро. 2.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Не е възможно проблемът да бъде решен в рамките на съществуващото законодателство или по друг начин, извън законодателна промяна. 2.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащата нормативна уредба не позволява решаване на проблема, тъй като е необходима законова промяна, с която да актуализира посоченият в закона праг на същественост. 2.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по- висока степен или актове от правото на ЕС. Във връзка с проблема не са налице задължения, произтичащи от нормативни актове от по- висока степен или актове от правото на ЕС. 2.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Към момента не е извършвана последваща оценка на нормативния акт, както и анализ на политиката. Проблем 3: Необходимост от повишаване на данъчната неутралност при пренасянето на данъчните загуби 3.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. С действащата уредба на глава единадесета от ЗКПО данъчните загуби могат да се пренасят последователно за срок до пет години, считано от годината, следваща годината на възникването им. След изтичането на този срок неприспаднатата част от загубата се губи независимо от причините, поради които данъчно задълженото лице не е успяло да реализира достатъчна данъчна печалба. Петгодишното ограничение поставя в неблагоприятно положение предприятията, извършващи инвестиции с по-дълъг период на възвръщаемост, както и предприятията, осъществяващи дейност в отрасли с продължителни цикли на развитие или при временни 4 неблагоприятни икономически условия. В тези случаи икономически обосновани инвестиции могат да останат без възможност за пълно възстановяване на натрупаните данъчни загуби единствено поради изтичането на законово определения срок. Същевременно пълното отпадане на ограниченията за приспадане на данъчните загуби би могло да доведе до значително намаляване на данъчните приходи от корпоративен данък в отделни години. Поради това се предлага въвеждането на балансиран режим, при който ограничението във времето за пренасяне на данъчните загуби се увеличава от 5 на 10 години, но се въвежда ограничение върху размера на приспадането през всяка данъчна година в размер на 70 на сто от положителния данъчен финансов резултат. 3.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Не е възможно проблемът да бъде решен в рамките на съществуващото законодателство или по друг начин, извън законодателна промяна. 3.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащата нормативна уредба не позволява решаване на проблема, тъй като е необходимо законово изменение на режима за пренасяне на данъчни загуби. 3.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по- висока степен или актове от правото на ЕС. Във връзка с проблема не са налице задължения, произтичащи от нормативни актове от по- висока степен или актове от правото на ЕС. 3.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Към момента не е извършвана последваща оценка на нормативния акт, както и анализ на политиката. Проблем 4: Въвеждане на ускорена данъчна амортизация за технологии за изкуствен интелект или за високопроизводителна компютърна техника и сървърна инфраструктура 4.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. Ускоряването на цифровата трансформация е сред основните приоритети на Европейския съюз, заложени в Европейския зелен пакт, Програмата „Цифрово десетилетие 2030” и Стратегията за конкурентоспособност на ЕС. Инвестициите в цифрови технологии и автоматизация имат пряко значение за повишаване на производителността, конкурентоспособността и устойчивото развитие на предприятията. В редица държави членки на ЕС се прилагат данъчни стимули под формата на ускорена амортизация, допълнителни амортизационни отчисления или инвестиционни приспадания за насърчаване на инвестициите в цифровизация. Международният опит показва, че тези механизми са сред най-ефективните данъчни инструменти за стимулиране на частните инвестиции, тъй като подобряват ликвидността на предприятията, без да нарушават принципите на данъчното облагане. В България действащият режим на данъчна амортизация не предвижда специално третиране на инвестициите, които подпомагат цифровата трансформация. Това поставя българските предприятия в по-неблагоприятна конкурентна позиция спрямо предприятията в държави, прилагащи подобни стимули. Предложението съдържа въвеждането на ускорена данъчна амортизация за определени категории активи, придобити с цел цифровизация на стопанската дейност и се предлага като 5 временна мярка за придобити и въведени в експлоатация активи на или след 1 януари 2027 г. и за данъчни периоди 2027 г., 2028 г. и 2029 г. След този период ефектът ще бъде анализиран и ще бъде преценено дали това да бъде продължено за следващи данъчни периоди. Предложението дава възможност на предприятията да признават за данъчни цели по-високи амортизационни отчисления през първите години от експлоатацията на актива. По този начин ще се съкрати срокът за данъчно възстановяване на направените инвестиции и ще се подобри паричният поток на предприятията в периода непосредствено след реализиране на инвестицията. Предлага се за определени активи да може да се прилага двойният размер на годишната данъчна амортизационна норма, приложима за съответната категория актив по общия ред на закона, но не повече от 100 на сто. Очаква се изменението да доведе до подкрепа на бизнеса ускоряване на инвестициите в цифровизация, повишаване на производителността на предприятията, стимулиране на внедряването на нови технологии, повишаване конкурентоспособността на българските предприятия, увеличаване на частните инвестиции и ускоряване на технологичното обновяване на икономиката. 4.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Не е възможно проблемът да бъде решен в рамките на съществуващото законодателство или по друг начин, извън законодателна промяна. 4.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащата нормативна уредба не позволява решаване на проблема, тъй като е необходима законова промяна. 4.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по- висока степен или актове от правото на ЕС. Във връзка с проблема не са налице задължения, произтичащи от нормативни актове от по- висока степен или актове от правото на ЕС. 4.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Към момента не е извършвана последваща оценка на нормативния акт, както и анализ на политиката. Проблем 5: Необходимост от промяна в режима на ваучерите за храна на електронен носител по чл. 209а от ЗКПО 5.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. Със законопроекта се предлага промяна в режима на ваучерите за храна на електронен носител по чл. 209а от ЗКПО, изразяваща се в увеличаване на максималния размер на ваучерите, които могат да бъдат предоставяни на всяко едно наето лице, от 200 лв. (102,26 евро) на 200 евро месечно и въвеждане на преференциално облагане на дохода на ниво наето лице. Ваучерите за храна на електронен носител по чл. 209а от ЗКПО представляват утвърден инструмент за предоставяне на социална придобивка от работодателите на техните работници и служители. Чрез този инструмент се предоставя възможност за подпомагане на наетите лица при посрещане на разходите им за храна, при едновременно съобразяване с установените в данъчното законодателство условия и ограничения. Предложеният размер на максималната месечна стойност на ваучерите за храна следва да бъде съобразен с промените в икономическата среда и с нарастването на разходите на домакинствата за стоки и услуги. Увеличаването на максималния 6 размер до 200 евро ще създаде възможност работодателите да предоставят по-висока по номинална стойност социална придобивка на своите работници и служители. Едновременно с увеличаването на размера на ваучерите се предлага промяна в данъчното третиране на получаваната от наетите лица икономическа полза. Предвижда се стойността на предоставените ваучери за храна на електронен носител по чл. 209а от ЗКПО да представлява облагаем доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), за който да се прилага окончателен данък в размер на 7 на сто. Предложеният модел има за цел да съчетае възможността за увеличаване на размера на социалната придобивка с необходимостта от осигуряване на допълнителни приходи за държавния бюджет. По този начин се постига баланс между предоставянето на по-висока номинална стойност на социалната придобивка и нейното данъчно облагане. С оглед на взаимната свързаност на предлаганите промени увеличаването на размера на ваучерите по чл. 209а от ЗКПО следва да бъде съпроводено от съответни изменения и допълнения в ЗДДФЛ, с които да се регламентират облагаемият характер на дохода, размерът на окончателния данък, задължението на работодателя за неговото удържане и внасяне и др. свързани елементи. 5.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Не е възможно проблемът да бъде решен в рамките на съществуващото законодателство или по друг начин, извън законодателна промяна. 5.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащата нормативна уредба не позволява решаване на проблема, тъй като е необходима законова промяна. 5.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по- висока степен или актове от правото на ЕС. Във връзка с проблема не са налице задължения, произтичащи от нормативни актове от по- висока степен или актове от правото на ЕС. 5.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Към момента не е извършвана последваща оценка на нормативния акт, както и анализ на политиката. Проблем 6: Актуализиране на режима на облагане на разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване 6.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. С действащата в ЗКПО уредба свързана с разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, от работници, служители и лица, наети по договори за управление и контрол (наети лица), както и от лица, упражняващи личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква "и" от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (разходи в натура свързани с лично ползване) е предоставен специален облекчен ред, съгласно който се облекчава механизмът на облагане на личното ползване под формата на разходи в натура, свързани с лично ползване. Това се постига чрез предоставяне на право на избор на работодателите, вместо с данък по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), да 7 изберат да облагат с данък върху разходите доходите в натура, представляващи разходи в натура, с лично ползване. В общия случай разходите, свързани с използване на активи или персонал на данъчно задължено по ЗКПО лице за лично потребление от наети лица и от лица, упражняващи личен труд, носят белезите на възнаграждение за положен от тези лица труд. Квалифицирането на подобен род разходи като възнаграждение е предпоставка за признаването им за данъчни цели по реда на ЗКПО, но води след себе си определяне на данък върху доходите на физическите лица и на задължителни осигурителни вноски, тъй като физическото лице, ползващо за лични цели тези активи и/или персонал, на практика придобива допълнителен доход (доход в натура). Именно определянето на данъчната основа за целите на облагане с данък върху доходите на физическите лица и базата за начисляване на задължителните осигурителни вноски предполага влагане на значителни усилия, свързани с администрирането на тези задължения както от страна на данъчно задължените лица, така и на органите по приходите, които следва да контролират спазването на данъчното и осигурителното законодателство. Така например, при определяне на данъчната основа за облагане с данък върху доходите на физическите лица, в някои от случаите, освен че трябва да се изчисли точният размер на разхода, представляващ доход на физическото лице, следва да бъде установена и пазарната цена на дохода в натура. Това е трудоемък и сложен процес, което от своя страна е предпоставка за спорно правоприлагане. Поради тези причини, с цел намаляване на административната тежест, както и поради необходимостта от намиране на улеснен за прилагане режим, беше въведен този режим, като след избиране да се приложи получените от физическите лица непарични доходи под формата на разходи, свързани с използване на активи и/или персонал на дружеството за лични цели, няма да се облагат с данък по ЗДДФЛ. Едновременно с това тези доходи не са обект на задължително обществено и здравно осигуряване. Чрез този режим се премества тежестта на облагане и осигурителната тежест от наетите физически лица към данъчно задължените юридически лица. Ставката за данъка върху разходите в натура, свързани със собствени, наети или предоставени за ползване активи и/или персонал, предоставени за лично потребление следва да компенсира това преместване, като предвид че е облекчен режим, тя принципно би могла да не компенсира абсолютно целия размер на данъка. Въпреки това, приетата от законодателя ставка е 3 на сто, като ефективната такава е 2,70 на сто. Това компрометира този режим и води до неоправдани загуби за бюджета в голям размер. С предложения законопроект се цели постигне по-балансирано данъчно третиране на личното потребление, предоставяно чрез активи и/или персонал на предприятието чрез по- справедливо и последователно данъчно третиране на личното потребление чрез увеличаване на приложимата данъчна ставка от 3 на 7 на сто при запазване на всички действащи правила. Личното ползване представлява икономическа полза за физическото лице, която по общия ред би била обект както на данъчно облагане, така и на задължителни осигурителни вноски. Новият режим заменя тези задължения с единен окончателен данък върху разходите, като едновременно с това значително намалява административната тежест за предприятията и приходната администрация. Поради това, увеличаването на ставката цели да се запази разумен баланс между предоставеното административно облекчение и данъчната тежест върху получаваната икономическа полза, без да се променя опростеният механизъм на облагане. Същевременно то ще допринесе за по-справедливо и неутрално данъчно третиране на различните форми на предоставяне на възнаграждение и за устойчивост на приходите от този вид данък. 6.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Не е възможно проблемът да бъде решен в рамките на съществуващото законодателство или по друг начин, извън законодателна промяна. 8 6.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащата нормативна уредба не позволява решаване на проблема, тъй като е необходима законова промяна. 6.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по- висока степен или актове от правото на ЕС. Във връзка с проблема не са налице задължения, произтичащи от нормативни актове от по- висока степен или актове от правото на ЕС. 6.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Към момента не е извършвана последваща оценка на нормативния акт, както и анализ на политиката. Проблем 7: Необходимост от изрично уточняване и уреждане на реда, лицата и сроковете за деклариране и внасяне на данъци при преобразуване на дружества 7.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. Понастоящем ЗКПО не урежда изрично кой декларира и внася съответния данък на преобразуващото се лице и по какъв ред, когато е налице преобразуване на дружество (сливане, вливане, разделяне) и заличаване без ликвидация, както и в какъв срок. Настоящата уредба е по- обща и създава неяснота и в хипотезите на преобразуване чрез прехвърляне на имуществото върху едноличен търговец. С предлаганите мерки се създава и уточнява редът за деклариране и внасяне на данъка при източника за доходи от дивиденти и ликвидационни дялове и за доходи на чуждестранни лица, на данъка върху разходите, на алтернативния данък и на корпоративния данък в случаите на преобразуване на дружество (сливане, вливане, разделяне) и заличаване без ликвидация. 7.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Не е възможно проблемът да бъде решен в рамките на съществуващото законодателство или по друг начин, извън законодателна промяна. 7.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащата нормативна уредба не позволява решаване на проблема, тъй като е необходима законова промяна за въвеждане на ред в случаите на търговско преобразуване. 7.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по- висока степен или актове от правото на ЕС. Във връзка с проблема не са налице задължения, произтичащи от нормативни актове от по- висока степен или актове от правото на ЕС. 7.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Към момента не е извършвана последваща оценка на нормативния акт, както и анализ на политиката. 9 Проблем 8: Необходимост от въвеждане на данък върху свръхпечалбата 8.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. С преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлага въвеждане на данък върху свръхпечалбата. Предлаганият данък върху свръхпечалбата има еднократен характер и ще се прилага само за финансовата 2027 година, като по този начин ще се осигури предвидимост и ще се намали риска от негативни инвестиционни сигнали. Предлаганият данък върху свръхпечалбата ще се прилага само за лица в определени икономически сектори – банки, застрахователни и презастрахователни дружества, търговци, извършващи стопанска дейност в не по-малко от пет обекта за търговия с храни, включително магазини за хранителни стоки, супермаркети и хипермаркети, телекомуникационни компании, обменни бюра и дружества за бързи кредити. С предложението не се определят произволно прагове, а за всяко предприятие са използва неговата собствена икономическа история. Референтният период 2020-2025 г. позволява да бъде определено индивидуално ниво на нормална доходност. Предвижда се като данъчна основа да се използва средната годишна данъчна печалба на предприятията за периода 2020-2025 г. Предлага се ставката на данъка върху печалбата да бъде 33 на сто. Във връзка с този данък не се променя режима на корпоративното подоходно облагане и не се засяга облагането на стандартната печалба. Ще подлежи на облагане с данък върху свръхпечалбата само извънредната компонента. За да постъпи значителна част от данъка върху свръхпечалбата през 2027 г., се предлага данъчно задължените лица да правят месечни авансови вноски за данъка, като в случай че внесените до 30 ноември 2027 г. авансови вноски представляват най-малко 90 на сто от дължимия данък, за разликата до пълния му размер, лицата да не дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. С цел предотвратяване изкуственото намаляване на данъчната печалба за 2027 г. във връзка с определянето на данъка върху свръхпечалбата е предвиден контролен механизъм чрез използване на индикатор „данъчна печалба/EBIT” за 2027 г. и за референтния период, като при разлика между двете стойности, по-висока от определен таван, ще се счита, че е налице индикация за изкуствено намаляване на данъчната печалба за 2027 г. В този случай данъчната печалба за 2027 г. ще се коригира от данъчно задълженото лице до размер, съответстващ на нормалното съотношение „данъчна печалба/ EBIT” за предходните години, освен ако отклонението не се дължи на обективни икономически причини. Предложението цели да постигне икономическа справедливост и да укрепи фискалната устойчивост на страната. 8.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Не е възможно проблемът да бъде решен в рамките на съществуващото законодателство или по друг начин, извън законодателна промяна. 8.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащата нормативна уредба не позволява решаване на проблема, тъй като е необходима законова промяна. 8.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по- висока степен или актове от правото на ЕС. Във връзка с проблема не са налице задължения, произтичащи от нормативни актове от по- висока степен или актове от правото на ЕС. 10 8.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Към момента не е извършвана последваща оценка на нормативния акт, както и анализ на политиката. Проблем 9: Необходимост от актуализация, свързана с преизчисляване размера на глобите и имуществените санкции в административнонаказателните разпоредби 9.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. Размерът на глобите и имуществените санкции в данъчното законодателство не е актуализиран от 2007 г. насам. За близо 20 години инфлацията и икономическият растеж са обезценили санкциите, които вече имат символичен характер и са загубили превантивния и възпиращия си характер. Съществува и вътрешен дисбаланс между различните данъчни закони, а сегашните размери не отговарят на изискванията на ЕС за ефективни и пропорционални санкции. Предвид това е необходимо да се извърши актуализация, свързана с преизчисляване размера на имуществените санкции в административнонаказателните разпоредби на закона. 9.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Не е възможно проблемът да бъде решен в рамките на съществуващото законодателство или по друг начин, извън законодателна промяна. 9.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащата нормативна уредба не позволява решаване на проблема, тъй като е необходима законова промяна в размера на административнонаказателните разпоредби в евро. 9.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по- висока степен или актове от правото на ЕС. Във връзка с проблема не са налице задължения, произтичащи от нормативни актове от по- висока степен или актове от правото на ЕС. 9.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Към момента не е извършвана последваща оценка на нормативния акт, както и анализ на политиката. 2. Цели: Цел 1 „Осигуряване на съответствие на националното законодателство с актуалните договорености на Приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 относно прилагането на глобалния минимален данък“ Посочената цел ще бъде постигната с приемането и влизането в сила на предложените изменения и допълнения в част пета „а“ от ЗКПО. Поставената цел е насочена към изпълнение на задължението на Република България за въвеждане на всички приети мерки на ОИСР във връзка с глобалното минимално облагане. Цел 2 „Актуализиране на стойностния праг за данъчни дълготрайни материални и нематериални активи” Поставената цел ще бъде постигната с приемането и влизането в сила на предложението. 11 Цел 3 „Повишаване на данъчната неутралност при пренасянето на данъчните загуби” Поставената цел ще бъде постигната с приемането и влизането в сила на предложението. Цел 4 „Въвеждане на ускорена данъчна амортизация за технологии за изкуствен интелект или за високопроизводителна компютърна техника и сървърна инфраструктура” Поставената цел ще бъде постигната с приемането и влизането в сила на предложението. Цел 5 „Постигне на баланс между запазването на социалната функция на ваучерите за храна на електронен носител по чл. 209а от ЗКПО и необходимостта от повишаване на приходите в държавния бюджет” Поставената цел ще бъде постигната с приемането и влизането в сила на предложението. Цел 6 „Актуализиране на режима на облагане на разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване” Поставената цел ще бъде постигната с приемането и влизането в сила на предложението. Цел 7 „Уреждане на реда, лицата и сроковете за деклариране и внасяне на данъци при преобразуване на дружества“ Поставената цел ще бъде постигната с приемането и влизането в сила на предложението. Цел 8 „Въвеждане на механизъм за постигане на икономическа справедливост и укрепване на фискалната устойчивост чрез въвеждане на данък върху свръхпечалбата“ Поставената цел ще бъде постигната с приемането и влизането в сила на предложението. Цел 9 „Повишаване на превантивния и възпиращия ефект на административните наказания чрез актуализиране на размерите на глобите и имуществените санкции, предвидени в ЗКПО“ Поставената цел ще бъде постигната с приемането и влизането в сила на предложението. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съотве тстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: По проблем 1: 1. Всички данъчно задължени лица по ЗКПО, за които се прилагат разпоредбите за минимално ефективно данъчно облагане на многонационалните групи предприятия и на големите национални групи предприятия. 2. Националната агенция за приходите. По проблеми 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 9: 1. Всички данъчно задължени лица по ЗКПО. 2. Националната агенция за приходите. По проблем 8: 1. Всички данъчно задължени лица по ЗКПО, които отговарят на условията за облагане с данък върху свръхпечалбата и които са: - банки по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за кредитните институции; - застрахователи и презастрахователи по смисъла на чл. 12 от Кодекса за застраховането; 12 - лица, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги съгласно Закона за електронните съобщения; - лица по чл. 3, ал. 1 от Валутния закон; - лица, извършващи дейност по чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за кредитните институции; - лица, регистрирани като търговци и извършващи стопанска дейност в не по-малко от пет обекта за търговия с храни, включително магазини за хранителни стоки, супермаркети, хипермаркети и други, осъществяващи дейност в съответствие с изискванията на Закона за храните. Конкретният брой лица, които ще попаднат в обхвата на предложената мярка е в зависимост от реализираната данъчна печалба през 2027 г., предвид което е невъзможно да се определи надежден точен брой от отделните групи лица. 2. Националната агенция за приходите. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: По проблем 1: Необходимост от допълнение на текстовете в закона, свързани с прилагането на глобалния минимален данък, в резултат от одобрения пакет от нови документи на ОИСР, съдържащи правила за паралелно прилагане на глобалното минимално данъчно облагане на многонационалните групи предприятия и на данъчните системи на юрисдикции, които отговарят на определени условия (Side-by-Side Package). Вариант 1 „Без действие“: Описание: В случай че не се приеме предложението, ще е налице несъответствие между националното законодателство и актуалните международни договорености по прилагането на глобалния минимален данък. В случай че не бъде приет проектът на акт ще са налице следните положителни и отрицателни въздействия: Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма да са налице положителни въздействия върху заинтересованите страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Отрицателните въздействия са свързани с това, че няма да са изпълнение изисквания на ЕК и ОИСР и ще се създаде правна несигурност за данъчно задължените лица и затруднения при прилагането на режима от приходната администрация. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са налице специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не са налице специфични въздействия върху малките и средни предприятия от приемането на законодателните изменения. Административна тежест: Не се очаква увеличаване на административната тежест за лицата. При този вариант на действие не се очаква промяна в правата и задълженията за лицата. 13 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане“: Описание: В случай че се приеме направеното предложение, ще се въведат мерките, договорени в рамките на пакета Side-by-Side Package, включително съответните облекчения, доколкото същите изискват нормативна уредба на национално ниво. В случай че бъде приет проектът на акт, ще са налице следните положителни и отрицателни въздействия: Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Положителното въздействие от приемането на законодателното предложение е свързано с въвеждането на въвеждат мерките, договорени в рамките на пакета Side-by-Side Package, включително съответните облекени режими и опростявания за бизнеса. Този вариант ще осигури съответствие с международните договореностии предвидимост при прилагането на режима, както за данъчно задължените лица, така и за данъчната админинстрация. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се предвижда отрицателно въздействие от приемането на предложението. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Този вариант на действие не оказва екологични въздействия, както и въздействие за отделни региони. Вариантът не оказва пряко въздействие върху заетостта и пазара на труда, общинските бюджети, конкуренцията в страната, потребителите и върху основните права. При този вариант на действие не се наблюдават специфични социални въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не са налице специфични въздействия върху малките и средни предприятия от приемането на законодателните изменения. Административна тежест: Не се очаква промяна в административната тежест за лицата, тъй като с предложението се въвеждат облекчени режими. При този вариант на действие не се въвеждат нови задължения за такси, регулаторни режими, административни услуги и други, както и не се променят съществуващи такива. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) По проблем 2: Необходимост от актуализиране на стойностния праг за данъчни дълготрайни материални и нематериални активи Вариант 1 „Без действие“: Описание: В случай че не се приеме предложението, няма да се актуализира стойностният праг за определяне на данъчните дълготрайни активи. 14 В случай че не бъде приет проектът на акт ще са налице следните положителни и отрицателни въздействия: Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма да са налице положителни въздействия върху заинтересованите страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Отрицателните въздействия са свързани с това, че няма да се актуализира стойностният праг за определяне на данъчните дълготрайни активи в съответствие с измененията в икономическата среда и натрупаната инфлация. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са налице специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не са налице специфични въздействия върху малките и средни предприятия от приемането на законодателните изменения. Административна тежест: Не се очаква увеличаване на административната тежест за лицата. При този вариант на действие не се очаква промяна в правата и задълженията за лицата. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане“: Описание: В случай че се приеме направеното предложение, ще се актуализира стойностният праг за определяне на данъчните дълготрайни активи. В случай че бъде приет проектът на акт, ще са налице следните положителни и отрицателни въздействия: Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Положителното въздействие от приемането на законодателното предложение е свързано с актуализиране на минималния стойностен праг за данъчни дълготрайни материални и нематериални активи в съответствие с променените икономически условия. Предлага се прагът да бъде увеличен от 700 лв. на 1000 евро. По този начин ще се намали административната тежест, свързана с воденето на данъчните амортизационни планове, като същевременно се запази възможността предприятията да амортизират за данъчни цели активите със съществена стойност. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се предвижда отрицателно въздействие от приемането на предложението. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Този вариант на действие не оказва екологични въздействия, както и въздействие за отделни региони. Вариантът не оказва пряко въздействие върху заетостта и пазара на труда, общинските бюджети, конкуренцията в страната, потребителите и върху основните права. При този вариант на действие не се наблюдават специфични социални въздействия. 15 Въздействия върху малките и средните предприятия: Не са налице специфични въздействия върху малките и средни предприятия от приемането на законодателните изменения. Административна тежест: С приемането на предложението ще се намали административната тежест, свързана с воденето на данъчните амортизационни планове. При този вариант на действие не се въвеждат нови задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и други, както и не се променят съществуващи такива. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) По проблем 3: Необходимост от повишаване на данъчната неутралност при пренасянето на данъчните загуби. Вариант 1 „Без действие“: Описание: В случай че не се приеме предложението, няма да се постигне повишаване на данъчната неутралност при пренасянето на данъчните загуби. В случай че не бъде приет проектът на акт ще са налице следните положителни и отрицателни въздействия: Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма да са налице положителни въздействия върху заинтересованите страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Отрицателните въздействия са свързани с това, че няма да се постигне повишаване на данъчната неутралност при пренасянето на данъчните загуби и няма да се измени срокът на петгодишното ограничение, което поставя в неблагоприятно положение предприятията, извършващи инвестиции с по-дълъг период на възвръщаемост, както и предприятията, осъществяващи дейност в отрасли с продължителни цикли на развитие или при временни неблагоприятни икономически условия. Също така, няма да се въведе балансиран режим, при който ограничението във времето за пренасяне на данъчните загуби се увеличава от 5 на 10 години, но се въвежда ограничение върху размера на приспадането през всяка данъчна година. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са налице специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не са налице специфични въздействия върху малките и средни предприятия от приемането на законодателните изменения. Административна тежест: Не се очаква увеличаване на административната тежест за лицата. При този вариант на действие не се очаква промяна в правата и задълженията за лицата. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 16 Вариант 2 „Приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане“: Описание: В случай че се приеме направеното предложение, ще се постигне повишаване на данъчната неутралност при пренасянето на данъчните загуби. В случай че бъде приет проектът на акт, ще са налице следните положителни и отрицателни въздействия: Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Положителното въздействие от приемането на законодателното предложение е свързано с повишаване на данъчната неутралност при пренасянето на данъчните загуби, като срокът за пренасяне на данъчни загуби се увеличава от 5 на 10 години, като също така с цел постигане на баланс се предлага и ограничеване на възможността за пренасяне на загуба до 70 на сто от положителния данъчен финансов резултат преди приспадането им. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се предвижда отрицателно въздействие от приемането на предложението. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Този вариант на действие не оказва екологични въздействия, както и въздействие за отделни региони. Вариантът не оказва пряко въздействие върху заетостта и пазара на труда, общинските бюджети, конкуренцията в страната, потребителите и върху основните права. При този вариант на действие не се наблюдават специфични социални въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не са налице специфични въздействия върху малките и средни предприятия от приемането на законодателните изменения. Административна тежест: Приемането на предложението няма да окаже въздействие върху административната тежест на лицата. При този вариант на действие не се въвеждат нови задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и други, както и не се променят съществуващи такива. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) По проблем 4: Въвеждане на ускорена данъчна амортизация за технологии за изкуствен интелект или за високопроизводителна компютърна техника и сървърна инфраструктура Вариант 1 „Без действие“: Описание: В случай че не бъде приет проектът на акт ще са налице следните положителни и отрицателни въздействия: Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма да са налице положителни въздействия върху заинтересованите страни. 17 (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Отрицателните въздействия са свързани с това, че българските предприятия ще продължават да бъдат поставени в по-неблагоприятна конкурентна позиция спрямо предприятията в държави, прилагащи подобни стимули. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са налице специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не са налице специфични въздействия върху малките и средни предприятия от приемането на законодателните изменения. Административна тежест: Не се очаква увеличаване на административната тежест за лицата. При този вариант на действие не се очаква промяна в правата и задълженията за лицата. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане“: Описание: В случай че бъде приет проектът на акт, ще са налице следните положителни и отрицателни въздействия: Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Положителното въздействие от приемането на законодателното предложение е свързано с възможността на предприятията да признават за данъчни цели по-високи амортизационни отчисления през първите години от експлоатацията на актива. По този начин ще се съкрати срокът за данъчно възстановяване на направените инвестиции и ще се подобри паричният поток на предприятията в периода непосредствено след реализиране на инвестицията чрез прилагането на двойния размер на годишната данъчна амортизационна норма, приложима за съответната категория актив по общия ред на закона, но не повече от 100 на сто. Преференциалният режим ще обхваща новопридобити и въведени в експлоатация данъчни амортизируеми активи, предназначени за използване на технологии за изкуствен интелект или за високопроизводителна компютърна техника и сървърна инфраструктура. Това би било още един стимул в полза на данъчно задължените лица, като се подобри конкурентоспособността на предприятията, които извършват инвестиции в дигитализация и ще се създадат предпоставки за устойчив икономически растеж, като същевременно ще се подпомогне изпълнението на националните цели в областта на цифровата трансформация. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се предвижда отрицателно въздействие от приемането на предложението. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Този вариант на действие не оказва екологични въздействия, както и въздействие за отделни региони. Вариантът не оказва пряко въздействие върху заетостта и пазара на труда, общинските бюджети, конкуренцията в страната, потребителите и върху 18 основните права. При този вариант на действие не се наблюдават специфични социални въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не са налице специфични въздействия върху малките и средни предприятия от приемането на законодателните изменения. Административна тежест: Приемането на предложението няма да окаже въздействие върху административната тежест на лицата. При този вариант на действие не се въвеждат нови задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и други, както и не се променят съществуващи такива. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) По проблем 5: Необходимост от промяна в режима на ваучерите за храна на електронен носител по чл. 209а от ЗКПО Вариант 1 „Без действие“: Описание: В случай че не се приеме предложението, се запазва действащата нормативна уредба, при която максималният размер на ваучерите за храна на електронен носите по чл. 209а, които могат да бъдат предоставяни на всяко едно наето лице се запазва на до 200 лв. (102,26 евро) евро месечно. В случай че не бъде приет проектът на акт ще са налице следните положителни и отрицателни въздействия: Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма да са налице положителни въздействия върху заинтересованите страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Отрицателните въздействия са свързани с това, че няма да се увеличи максималният размер на ваучерите за храна на електронен носите по чл. 209а от ЗКПО. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са налице специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не са налице специфични въздействия върху малките и средни предприятия от приемането на законодателните изменения. Административна тежест: Не се очаква увеличаване на административната тежест за лицата. При този вариант на действие не се очаква промяна в правата и задълженията за лицата. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 19 Вариант 2 „Приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане“: Описание: В случай че бъде приета предложената мярка ще се увеличи максималният размер на ваучерите за храна на електронен носител по чл. 209а от ЗКПО, които могат да бъдат предоставяни на едно наето лице, като размерът ще бъде определен на до 200 евро месечно. Нетният размер на получената икономическа полза за наетото лице ще бъде повлиян от въведения окончателен данък в размер на 7 на сто. При предоставяне на максималния размер от 200 евро месечно и при ставка на окончателния данък от 7 на сто размерът на данъка ще бъде 14 евро, поради което нетната стойност на получената от наетото лице придобивка след данъчното облагане ще бъде 186 евро месечно. В случай че бъде приет проектът на акт, ще са налице следните положителни и отрицателни въздействия: Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: В резултат от прилагането на предложената мярка се очаква да се създаде възможност за по- голяма финансова подкрепа от работодателите на наетите лица при посрещане на разходите им за храна. Очаква се предложената мярка да осигури допълнителни приходи и за държавния бюджет от окончателния данък върху дохода от предоставените ваучери за храна на електронен носител. Същевременно запазването на възможността за предоставяне на ваучери за храна на електронен носител като социална придобивка ще даде възможност на работодателите да използват този инструмент при формиране на пакетите от социални придобивки и при провеждане на политики за привличане и задържане на работници и служители. Предложената мярка се очаква да подобри баланса между социалния и фискалния ефект на режима, като съчетава увеличаване на максималната стойност на предоставяната придобивка с въвеждане на преференциално и лесно администрирано данъчно облагане. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се предвижда отрицателно въздействие от приемането на предложението. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Този вариант на действие не оказва екологични въздействия, както и въздействие за отделни региони. Вариантът не оказва пряко въздействие върху заетостта и пазара на труда, общинските бюджети, конкуренцията в страната, потребителите и върху основните права. При този вариант на действие не се наблюдават специфични социални въздействия. Предложението оказва въздействие върху държавния бюджет, изразяващо се в увеличение на приходите от окончателния данък върху дохода от предоставените ваучери за храна на електронен носител. Увеличението е отчетено във финансовата обосновка към законопроекта, като ефектът за 2027 г. при приемане на предложението е в размер на 105 млн. евро. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не са налице специфични въздействия върху малките и средни предприятия от приемането на законодателните изменения. Административна тежест: Приемането на предложението няма да окаже въздействие върху административната тежест на лицата. С предложените изменения се запазват действащите условия и ред за предоставяне на ваучери за храна на електронен носител, както и изискванията към операторите на ваучери. Задължението за изчисляване, удържане и внасяне на окончателния данък ще бъде възложено на работодателите, които и към настоящия момент разполагат с необходимите организационни и технически възможности за администриране на възнагражденията и социалните придобивки на работниците и служителите. Не се предвиждат допълнителни разходи 20 за физическите лица във връзка с изпълнението на данъчното задължение, доколкото данъкът ще бъде удържан от работодателя. При този вариант на действие не се въвеждат нови задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и други, както и не се променят съществуващи такива. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) По проблем 6: Актуализиране на режима на облагане на разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване с оглед по-справедливо и последователно данъчно третиране на личното потребление, предоставено чрез предприятието Вариант 1 „Без действие“: Описание: В случай че не се приеме предложението, няма да се постигне по-балансирано данъчно третиране на доходите в натура свързани с лично ползване, както и няма да се осигури по- голяма неутралност между различните форми на предоставяне на икономическа полза, като едновременно с това ще е налице значителна разлика в задълженията между прилагане на общия ред и този режим, ще се увеличи административната тежест за данъчно задължените лица заради усложнения механизъм за определяне, деклариране и внасяне на данъка. В случай че не бъде приет проектът на акт ще са налице следните положителни и отрицателни въздействия: Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма да са налице положителни въздействия върху заинтересованите страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Отрицателните въздействия са свързани с факта, че чрез запазването на ставката няма да е налице баланс между предоставеното административно облекчение и данъчната тежест върху получаваната икономическа полза, както и няма да е налице опростеният механизъм на облагане. Същевременно това няма да допринесе за по-справедливо и неутрално данъчно третиране на различните форми на предоставяне на възнаграждение и за устойчивост на приходите от този вид данък. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са налице специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не са налице специфични въздействия върху малките и средни предприятия от приемането на законодателните изменения. Административна тежест: Не се очаква увеличаване на административната тежест за лицата. При този вариант на действие не се очаква промяна в правата и задълженията за лицата. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 21 Вариант 2 „Приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане“: Описание: В случай че се приеме направеното предложение, ще се постигне по- балансирано данъчно третиране на доходите в натура, свързани с лично ползване, както и да се осигури по-голяма неутралност между различните форми на предоставяне на икономическа полза, като едновременно с това се запазва значителна разлика в задълженията между прилагане на общия ред и този режим. Очаква се също увеличаването на ставката да доведе до по-справедливо отразяване на ефекта от този режим в държавния бюджет, без да се увеличава административната тежест за данъчно задължените лица, тъй като се запазва опростеният механизъм за определяне, деклариране и внасяне на данъка. В случай че бъде приет проектът на акт, ще са налице следните положителни и отрицателни въздействия: Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Положителното въздействие от приемането на законодателното предложение е свързано с постигне по-балансирано данъчно третиране на личното потребление, предоставяно чрез активи и/или персонал на предприятието чрез по-справедливо и последователно данъчно третиране на личното потребление чрез увеличаване на приложимата данъчна ставка от 3 на 7 на сто при запазване на всички действащи правила. Личното ползване представлява икономическа полза за физическото лице, която по общия ред би била обект както на данъчно облагане, така и на задължителни осигурителни вноски. Новият режим ще замени тези задължения с единен окончателен данък върху разходите, като едновременно с това значително ще намали административната тежест за предприятията и приходната администрация. Поради това с увеличаването на ставката се цели да се запази разумен баланс между предоставеното административно облекчение и данъчната тежест върху получаваната икономическа полза, без да се променя опростеният механизъм на облагане. Същевременно това ще допринесе за по- справедливо и неутрално данъчно третиране на различните форми на предоставяне на възнаграждение и за устойчивост на приходите от този вид данък. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се предвижда отрицателно въздействие от приемането на предложението. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Този вариант на действие не оказва екологични въздействия, както и въздействие за отделни региони. Вариантът не оказва пряко въздействие върху заетостта и пазара на труда, общинските бюджети, конкуренцията в страната, потребителите и върху основните права. При този вариант на действие не се наблюдават специфични социални въздействия. Предложението оказва въздействие върху държавния бюджет, изразяващо се в увеличение на приходите от данък вследствие на актуализирането на режима на облагане на разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване. Увеличението е отчетено във финансовата обосновка към законопроекта, като ефектът за 2027 г. при приемане на предложението е в размер на 6,6 млн. евро. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не са налице специфични въздействия върху малките и средни предприятия от приемането на законодателните изменения. Административна тежест: Предложението не въвежда нови административни процедури или допълнителни изисквания за предоставяне на информация и документи извън необходимите за 22 заплащането на държавната такса. Административната тежест за операторите е ограничена, тъй като се свежда до изпълнение на задължение за заплащане на таксата, без да се променят условията и редът за осъществяване на дейността. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Проблем 7: Необходимост от изрично уточняване и уреждане на реда, лицата и сроковете за деклариране и внасяне на данъци при преобразуване на дружества Вариант 1 „Без действие“: Описание: В случай че не се приеме предложението, няма да се въведе изрично уточняване и уреждане на реда, лицата и сроковете за деклариране и внасяне на данъци при преобразуване на дружества. В случай че не бъде приет проектът на акт ще са налице следните положителни и отрицателни въздействия: Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма да са налице положителни въздействия върху заинтересованите страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Отрицателните въздействия са свързани с това, че няма да се въведе изрично уточняване и уреждане на реда, лицата и сроковете за деклариране и внасяне на данъци при преобразуване на дружества. Вследствие на това няма да се преодолее правната несигурност за лицата и за данъчната администрация в случаите на определяне на съответните данъци при търговски преобразувания. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са налице специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не са налице специфични въздействия върху малките и средни предприятия от приемането на законодателните изменения. Административна тежест: Не се очаква увеличаване на административната тежест за лицата. При този вариант на действие не се очаква промяна в правата и задълженията за лицата. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане“: Описание: В случай че се приеме направеното предложение, ще се въведе изрично уточняване и уреждане на реда, лицата и сроковете за деклариране и внасяне на данъци при преобразуване на дружества. В случай че бъде приет проектът на акт, ще са налице следните положителни и отрицателни въздействия: 23 Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Положителното въздействие от приемането на законодателното предложение е свързано с постигане на изясняване и уеднаквяване на задълженията на данъчно задължените лица за деклариране и внасяне на данъка при източника, данъка върху разходите, алтернативния данък и корпоративния данък при преобразуване на дружества (сливане, вливане, разделяне) и заличаване без ликвидация, както и уточняване на реда и сроковете за изпълнение на тези задължения. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се предвижда отрицателно въздействие от приемането на предложението. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Този вариант на действие не оказва екологични въздействия, както и въздействие за отделни региони. Вариантът не оказва пряко въздействие върху заетостта и пазара на труда, общинските бюджети, конкуренцията в страната, потребителите и върху основните права. При този вариант на действие не се наблюдават специфични социални въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не са налице специфични въздействия върху малките и средни предприятия от приемането на законодателните изменения. Административна тежест: Приемането на предложението няма да окаже въздействие върху административната тежест на лицата. При този вариант на действие не се въвеждат нови задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и други, както и не се променят съществуващи такива. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) По проблем 8: Необходимост от въвеждане на данък върху свръхпечалбата Вариант 1 „Без действие“: Описание: В случай че не се приеме предложението, няма да се въведе данък върху свръхпечалбата и няма да се укрепи фискалната устойчивост. В случай че не бъде приет проектът на акт, ще са налице следните положителни и отрицателни въздействия: Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се очакват положителни въздействия от неприемането на предложението. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Отрицателните въздействия са свързани с това, че няма да се създаде възможност за генериране на допълнителни бюджетни приходи. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: не са налице специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: 24 Не са налице специфични въздействия върху малките и средни предприятия от неприемането на законодателните изменения. Административна тежест: Не се очаква увеличаване на административната тежест за лицата. При този вариант на действие не се очаква промяна в правата и задълженията за лицата. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане“: Описание: В случай че се приеме направеното предложение, ще се въведе данък върху свръхпечалбата. В случай че бъде приет проектът на акт, ще са налице следните положителни и отрицателни въздействия: Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Положителното въздействие от приемането на законодателното предложение в преходните и заключителни разпоредби е свързано с укрепване на фискалната устойчивост на страната. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се очакват отрицателни въздействия от приемането на предложението, предвид постигането на целта да се укрепи фискалната устойчивост на страната. По отношение на лицата, които биха попаднали в обхвата на еднократната мярка, като отрицателно въздействие може да се посочи намаляването на разполагаемия финансов ресурс за тези лица, включително още в хода на 2027 г., във връзка с предвиденото авансово облагане на свръхпечалбите на тези лица. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Този вариант на действие не оказва екологични въздействия, както и въздействие за отделни региони. Вариантът не оказва пряко въздействие върху заетостта и пазара на труда, общинските бюджети, конкуренцията в страната, потребителите и върху основните права. При този вариант на действие не се наблюдават специфични социални въздействия. Предложението оказва въздействие върху държавния бюджет, изразяващо се в увеличение на данъчните приходи вследствие на приходите от данък върху свръхпечалбата. Увеличението е отчетено във финансовата обосновка към законопроекта, като ефектът за 2027 г. при приемане на предложението е в размер на 1 035 млн. евро. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не са налице специфични въздействия върху малките и средни предприятия от приемането на законодателните изменения, в случай че не попадат в обхвата на данъка върху свръхпечалбата. В противен случай ще е налице задължение за деклариране и внасяне на данъка, свързано с намаляване на разполагаемия финансов ресурс през 2027 г. Административна тежест: За данъчно задължените лица в обхвата на данъка ще е налице задължение за деклариране и внасяне на данъка. Доколкото предложената еднократна мярка не е свързана със задължение за лицата за въвеждане на нова дейност и административната дейност за изпълнение на мярката е тясно свързана и е част от административната дейност на лицата за 25 изпълнение на всички други данъчни задължения, декларирането и внасянето на данъка по еднократната мярка не следва да е свързано със значимо увеличаване на административната тежест за лицата. За Националната агенция за приходите ще е налице задължение за администриране на допълнителен данък. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) По Проблем 9: Необходимост от актуализация, свързана с преизчисляване размера на глобите и имуществените санкции в административнонаказателните разпоредби Вариант 1 „Без действие“: Описание: В случай че не се приеме предложението, няма да се извърши актуализация на размера на имуществените санкции в административнонаказателните разпоредби на ЗКПО. В случай че не бъде приет проектът на акт, ще са налице следните положителни и отрицателни въздействия: Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се очакват положителни въздействия от неприемането на предложението. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Отрицателните въздействия са свързани с това, че няма да се актуализира размера на имуществените санкции в административнонаказателните разпоредби на ЗКПО (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са налице специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не са налице специфични въздействия върху малките и средни предприятия от неприемането на законодателните изменения. Административна тежест: Не се очаква увеличаване на административната тежест за лицата. При този вариант на действие не се очаква промяна в правата и задълженията за лицата. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане“: Описание: В случай че се приеме направеното предложение, ще се актуализира размерът на санкциите в административнонаказателните разпоредби на ЗКПО, както следва: 1. За санкции, непроменяни до 2019 г. - размерът в лева се заменя със същия в евро, което компенсира дългогодишния инфлационен натиск и изравнява тежестта на санкцията със съвременния стандарт на живот. 2. За санкции, които са приети или променяни в периода 2020 – 2022 г. - размерът се актуализира със 50 на сто, като е съобразен с инфлационните процеси. 26 3. За превалутира В случай въздействия: въвеждането съобразен с Не се приемането на Специфични както и въздействие пазара на основните въздействия. Въздействия Направеното налице законодателните Не се 1.1. Опишете въздействия, включително значителни и кои 1.2. Опишете за информиране, такси, санкции, до кръгла че Положителни Положителното на периода Отрицателни очаква труда, права. специфични Административна очаква второстепенни. които са приети или сума. бъде приет проектът на (икономически/социални/екологични) въздействие от диференциран и икономически на последното им (върху всяка (икономически/социални/екологични) настъпването на предложението. (върху всяка въздействия: Този за отделни региони. общинските бюджети, При този вариант на върху малките и предложение е насочено въздействия върху изменения. тежест: увеличаване на (въздействията върху малките качествено (при възможност – и върху всяка заинтересована страна/група специфичните въздействия с акцент върху регулаторни режими, административни променяни в периода акт, ще са налице приемането на законодателното обоснован изменение и действащата заинтересована страна/група отрицателни въздействия заинтересована страна/група вариант на действие Вариантът не оказва конкуренцията в действие не се средните предприятия: към всички данъчно малките и средни административната тежест и средните предприятия; количествено) всички значителни заинтересовани страни. малките и средните предприятия услуги и др.) 2023 – 2026 г. следните положителни въздействия: предложение подход за индексация национална валута. заинтересовани страни) въздействия: върху засегнатите заинтересовани страни) не оказва екологични пряко въздействие върху страната, потребителите наблюдават специфични задължени лица по предприятия от за лицата. административна тежест) потенциални икономически, Пояснете кои въздействия и административната - размерът се и отрицателни е свързано с на санкциите, страни от въздействия, заетостта и и върху социални ЗКПО и не са приемането на социални и екологични се очаква да бъдат тежест (задължения 5. Степени 5.1. По Сравняване на проблем на вариантите: изпълнение по критерии: 1: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 т с о н в и т к е ф Е Цел 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9: 3 1 27 т с о н с а к и ф Е Цел 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9: 3 1 т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9: 3 1 1.2. ефикасност, 1.1. Посочете която съгласуваност, Сравнете вариантите чрез сравняване степента, в която вариантите ще ефективност, чрез която се измерва отразява степента, до която която показва степента, до която * При повече от един поставен на ключовите им положителни изпълнят определените цели, вариантите: степента, до която вариантите целите могат да бъдат постигнати малко разходи; вариантите съответстват проблем мултиплицирайте и отрицателни въздействия. съгласно основните критерии постигат целите на предложението; при определено ниво на на действащите стратегически таблицата за всеки отделен проблем. за сравняване на ресурсите или при най- документи. 6. Избор По В случай националното глобалния По В случай определяне на условия. Предлага административната същевременно със съществена По В случай неутралност увеличава от 5 възможността преди приспадането По В случай свързано с амортизационни се съкрати паричният чрез прилагането съответната режим ще на проблем че минимален проблем че се се проблем че при на 10 за проблем че се срокът поток на на категория обхваща препоръчителен вариант: 1: Вариант 2 „Приемане“ се приеме направеното законодателство и актуалните данък, по които 2: Вариант 2 „Приемане“ се приеме направеното данъчните дълготрайни прагът да бъде увеличен тежест, свързана с запази възможността стойност. 3: Вариант 2 „Приемане“ се приеме направеното пренасянето на данъчните години, но също така с пренасяне на загуба до 70 на загубите. 4: Вариант 2 „Приемане“ приеме направеното възможността на предприятията отчисления през първите за данъчно възстановяване предприятията в периода двойния размер на актив по общия ред на новопридобити и въведени предложение, международни Република България е предложение, ще се активи в съответствие от 700 лв. на 1000 воденето на данъчните предприятията да предложение, ще се загуби, като срокът цел постигане на на сто от положителния предложение, ще се да признават години от експлоатацията на направените непосредствено годишната данъчна закона, но не повече в експлоатация ще е налице съответствие договорености по страна. актуализира стойностният с променените евро. По този начин амортизационни амортизират за данъчни постигне повишаване за пренасяне на баланс се предлага и данъчен постигне положително за данъчни цели на актива. По инвестиции и ще след реализиране на амортизационна норма, от 100 на сто. данъчни амортизируеми между прилагането на праг за икономически ще се намали планове, като цели активите на данъчната данъчни загуби се ограничеване на финансов резултат въздействие, по-високи този начин ще се подобри инвестицията приложима за Преференциалният активи, 28 предназначени за използване на технологии за изкуствен интелект или за високопроизводителна компютърна техника и сървърна инфраструктура. По проблем 5: Вариант 2 „Приемане“ В резултат от прилагането на предложената мярка се очаква да се увеличи максималната номинална стойност на социалната придобивка, която работодателите могат да предоставят на работниците и служителите под формата на ваучери за храна на електронен носител по чл. 209а от ЗКПО. Увеличаването на максималния размер до 200 евро месечно ще създаде възможност за по- голяма финансова подкрепа на наетите лица при посрещане на разходите им за храна. Очаква се предложената мярка да осигури допълнителни приходи за държавния бюджет от окончателния данък върху дохода от предоставените ваучери за храна на електронен носител. Същевременно запазването на възможността за предоставяне на ваучери за храна на електронен носител като социална придобивка ще даде възможност на работодателите да използват този инструмент при формиране на пакетите от социални придобивки и при провеждане на политики за привличане и задържане на работници и служители. Предложената промяна се очаква да подобри баланса между социалния и фискалния ефект на режима, като съчетава увеличаване на максималната стойност на предоставяната придобивка с въвеждане на преференциално и лесно администрирано данъчно облагане. По проблем 6: Вариант 2 „Приемане“ В случай че се приеме направеното предложение, ще се постигне по-балансирано данъчно третиране на доходите в натура свързани с лично ползване, както и да се осигури по-голяма неутралност между различните форми на предоставяне на икономическа полза, като едновременно с това се запазва значителна разлика в задълженията между прилагане на общия ред и този режим. По проблем 7: Вариант 2 „Приемане“ В случай че се приеме направеното предложение, ще се въведе изрично уточняване и уреждане на реда, лицата и сроковете за деклариране и внасяне на данъци при преобразуване на дружества. Така ще се постигне изясняване и уеднаквяване на задълженията на данъчно задължените лица за деклариране и внасяне на данъка при източника, данъка върху разходите, алтернативния данък и корпоративния данък при преобразуване на дружества (сливане, вливане, разделяне) и заличаване без ликвидация, както и уточняване на реда и сроковете за изпълнение на тези задължения. По проблем 8: Вариант 2 „Приемане“ В случай че се приеме направеното предложение в преходни и заключителни разпоредби, се очаква създаване на възможност за генериране на допълнителни бюджетни приходи без увеличаване на данъчната ставка на корпоративния данък. По проблем 9: Вариант 2 „Приемане“ В случай че се приеме направеното предложение, ще се извърши актуализация на размера на имуществените санкции в административнонаказателните разпоредби на ЗКПО и по този начин ще се преодолее обезценката в размера на санкциите, които вече имат символичен характер и са загубили превантивния си и възпиращ характер. Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): По проблем 1, 3, 4, 5, 6, 7 и 9: няма ефект 29 По проблем 2: ще се намали По проблем 8: ще се увеличи 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? По проблем 1-9: …………………………………………………………………..……………………… …… 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? По проблем 1-9: …………………………………………………………………..……………………… ……… По описаните проблеми не се създават нови или засягат съществуващи регистри от прилагането на препоръчания вариант, защото предложените промени не налагат създаването на такива. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 30 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП)(включително по отделните проблеми)? По Проблем 1 - прилагането на препоръчания вариант е насочено към многонационалните и големите национални групи предприятия. По Проблем 2-9 – прилагането на препоръчания вариант е насочен към всички данъчно задължени лица по ЗКПО. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): По Проблем 1 – 9: Не са идентифицирани потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант на действие – приемане на проекта на акт и по посочения проблем. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Законопроектът, заедно с мотивите към него, частичната предварителната оценка на въздействието и становището на дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ в администрацията на Министерския съвет ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации - www.strategy.bg за срок от 30 дни. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: 31 Не се прилагат приложения. Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: Закон за корпоративното подоходно облагане Закон за данъците върху доходите на физическите лица Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Мина Янкова, с.д. директор на дирекция „Данъчна политика“, Министерство на финансите X Мина Янкова С.Д. Директор на Дирекция "Данъчна по. . .

Стр. 1 от 3 Становище администрацията на Съгласуването се извършва на основание на Министерския чл. 21, ал. 5 от Закона за съвет нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Частична Закон за изменение корпоративното и допълнение на Закона за подоходно облагане Становище по ред: Единствено съгласуване Номер и дата: 1 8 . 9 . 2 0 2 6 г . X 0 4 .0 1 - 2 1 8 / 1 8 .0 9 .2 0 2 6 г . S ig n e d b y : E v g e n iy a P e t r o v a A n d o n o v a В отговор на №: 03-00-1015/15.09.2026 г. Институция: Министерство на финансите Диспозитив: Съгласува с препоръки Основание: Чл. 30б, ал.3, т. 2, б. „а“ от Устройствения Министерския съвет администрация правилник на и на неговата I. Относно Препоръчваме лица по ЗКПО, които конкретизирана чрез банки, застрахователи съобщителни услуги, кредитните институции, търговия с храни. Препоръчваме всяка от категориите, биха могли да се раздел 3 „Заинтересовани посочената по проблем 8 отговарят на условията за изброяване на засегнатите и презастрахователи, обменни бюра, лица, и търговци, извършващи по възможност да се посочи за да се изяснят обхватът и използват следните източници: страни“: заинтересована страна облагане с данък върху категории лица, както лица, предоставящи извършващи дейност по чл. стопанска дейност в ориентировъчният мащабът на очакваните Регистърът на „Всички данъчно задължени свръхпечалбата“ да бъде е направено в раздел 1: обществени електронни 3, ал. 1, т. 3 от Закона за не по-малко от пет обекта за брой на засегнатите лица за въздействия. За тази цел лицензираните банки и клоновете на чуждестранни банки в Република България, Списъците на поднадзорните лица на КФН, съдържащи списък животозастраховане на застрахователите по общо и списък на презастрахователите, застраховане, списък Регистърът на на застрахователите по финансовите институции по чл. 3а от Закона за кредитните институции, поддържан от БНБ, Регистърът на лицата, уведомили комисията за намеренията си да предоставят обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, Публичният регистър на обменните бюра, поддържан от НАП и др. * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. Стр. 2 от 3 II. Относно раздел 4 „Варианти на действие. Анализ на въздействията“: По проблем 8 е посочен очакван положителен ефект върху държавния бюджет в размер на 1 035 млн. евро за 2027 г., като същевременно е направен извод, че не се очакват отрицателни въздействия от избрания вариант на действие. Положителният фискален ефект предполага от своя страна възникване на неблагоприятни последици за данъчно задължените лица, попадащи в обхвата на новия данък, които следва да бъдат посочени в оценката. Допълнителното данъчно облагане е свързано с намаляване на разполагаемия финансов ресурс за тези лица. В тази връзка препоръчваме анализът да бъде допълнен с оценка на въздействието върху данъчно задължените лица, включително върху малките и средните предприятия, доколкото такива попадат в обхвата на предлаганото облагане. Необходимо е да бъдат отчетени и въздействията от предвидените месечни авансови вноски, тъй като плащанията ще се извършват преди окончателното определяне на годишния размер на данъчното задължение. Следва да бъде оценена и административната тежест за данъчно задължените лица, свързана с изчисляването, декларирането и внасянето на данъка. В случаите, в които се очаква промяна в административната тежест, подходящ метод за нейната оценка е Моделът на стандартните разходи, съответно Калкулаторът на Портала за обществени консултации. III. Относно извършването на последваща оценка на въздействието: За осигуряване на проверката на съотношението между формулираните цели и постигнатите резултати е необходимо в заключителните разпоредби на законопроекта да бъде посочено в какъв срок ще бъде извършена последваща оценка на въздействието на закона и кой е компетентният орган, който ще организира нейното извършване. Стр. 3 от 3 *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. **** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. ИСКРЕН ИВАНОВ ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „КООРДИНАЦИЯ И МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“ В АДМИНИСТРАЦИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ 18.9.2026 г . X Sign ed by: Iskren Pavlo v Ivan o v

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ СПРАВКА ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СТАНОВИЩА ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ ПО ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ Дата и начин на Деклариран постъпван и данни дали е на лицето становищ действа от ето Име на лице/наиме свое име или Приети/ № (официалн защитава Предложения и становища Мотиви о, по ел. нование позиция от неприети ЮЛ поща, чрез името на Портала за друго обществен лице/група и лица консултац ии и т.н.) 1. На ivan ☒ Лицето 1. На основание чл. 107, ал. 1 и ал. 2 от Не се приема Предложението не кореспондира с 23.09.2026 действа от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), се предложенията за промени в Закона за чрез свое име обръщам към Вас с настоящото Предложение за изменение и допълнение на Закона за Портала за ☐ Лицето законодателни промени с цел предоставяне на равен корпоративното подоходно облагане. обществен защитава достъп до социалната придобивка „ваучери за храна“ за и позиция от държавните служители в държавната администрация. консултац името на I. МОТИВИ КЪМ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ии друго Икономическа аргументация и преодоляване на лице/група неравенството: лица: …. Към настоящия момент, по силата на Наредба № 7 и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), над 700 000 работещи в частния сектор и служители на трудови договори в държавни предприятия получават до 200 лв. месечно под формата на електронни ваучери за храна, освободени изцяло от Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации данъци и осигуровки. В същото време десетки хиляди експерти и служители, назначени по реда на Закона за държавния служител (ЗДСл), са изключени от обхвата на тази придобивка. Това поставя работещите в администрацията в дискриминационно и неравностойно положение, задълбочавайки разликата в общия нетен доход спрямо частния сектор при сходна квалификация. Компенсиране на ниските нива на заплащане в администрацията: На фона на натрупаната инфлация в потребителската кошница през последните години, възнагражденията на редица ниски и средни експертни позиции в държавните ведомства остават критично ниски. Въвеждането на ваучери за храна в размер до 200 лв. е изключително ефективен инструмент за подпомагане на покупателната способност на служителите. Задържане на кадрите и привличане на млади специалисти: Липсата на гъвкави социални пакети в държавната администрация намалява нейната конкурентоспособност на пазара на труда. Въвеждането на тази придобивка ще повиши мотивацията на служителите и ще намали текучеството на кадри, което пряко рефлектира върху качеството на административното обслужване на гражданите и бизнеса. II. КОНКРЕТНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ПРОМЕНИ С оглед на гореизложеното, предлагам Министерството на финансите да инициира изготвянето на Законопроект за изменение и допълнение на следните нормативни актове: 1. Изменение в Закона за държавния служител (ЗДСл): В Глава трета, Раздел II „Основни права на държавния служител“, се създава нов член 44а: Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 2 от 229 „Чл. 44а. (1) Държавният служител има право на социални разходи, осигурени от органа по назначаването, при условията и по реда, определени за работниците и служителите по Кодекса на труда. (2) Социалните разходи по ал. 1 се предоставят под формата на електронни ваучери за храна съгласно изискванията на Закона за корпоративното подоходно облагане. (3) Условията, редът и конкретният размер на предоставяните ваучери за храна се определят с вътрешни правила на съответната администрация, съгласувано с представителите на синдикалните организации.“ 2. Изменение в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО): В член 209а, ал. 1 се прави допълнение, като след думите „отчетени като социални разходи“ се добавя текста: „включително социалните разходи, предоставени на лица по служебни правоотношения по смисъла на Закона за държавния служител“. 3. Изменение в Закона за държавния бюджет на Република България: В Преходните и заключителните разпоредби на ежегодния държавен бюджет да се залага законов текст, който обезпечава целево финансиране в рамките на бюджетите на отделните министерства и ведомства. III. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Уважаеми господин Министър, крайно време е държавата да помисли за държавните служители, които са истинският гръбнак на това общество. Администрацията ежедневно движи процесите в страната и гарантира функционирането на институциите, а нейните служители по парадоксален начин остават лишени от множество базови права и социални облекчения, на които хората в частния сектор се радват от години. Време е държавата най-после да влезе в ролята си на отговорен и грижлив работодател за хората, които поддържат нейните структури. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 3 от 229 Вярвам, че като финансист и управленец ще припознаете необходимостта от спешни мерки за социална справедливост. Очаквам Вашето писмено становище по направеното предложение в законоустановения срок. 2. На Кирил ☒ Лицето 1. Държавните служители не са истинският гръбнак Не се приема Становището няма характер на законодателно 25.09.2026 Милушев действа от на това общество! Истинският гръбнак на обществото предложение. чрез свое име са тези, които произвеждат стоки и услуги за Портала за потребление. обществен ☐ Лицето и защитава консултац позиция от ии името на друго лице/група лица: …. 3. На Димитър ☒ Лицето 1. След преглед на предложените текстове се Приема се По отношение на прилагането на предлагания 26.09.2026 Барбуков действа от установява, че проектът съдържа редица практически частично праг към различните компоненти на един чрез свое име полезни изменения, но част от разпоредбите се нуждаят актив, то следва да се има предвид, че Портала за от допълнително прецизиране, за да се избегнат увеличението на стойностния праг не променя обществен ☐ Лицето противоречиво тълкуване, непредвидими данъчни начина на прилагане на чл. 50 и чл. 51 и те и защитава последици и спорове при прилагането им. следва да се прилагат така, както се прилагат консултац позиция от По-долу са разгледани конкретните предложения за към момента. ии името на промени, като за всяко е посочено защо е необходимо и друго какъв проблем решава. лице/група I. Прагът за данъчните дълготрайни активи лица: …. С § 1 и § 2 от проекта стойностният праг от 700 лв. се заменя с 1000 евро. Това изменение е обосновано от промяната в икономическите условия и от необходимостта активи с ниска стойност да не се включват в данъчните амортизационни планове, когато това създава непропорционална административна тежест. Самото увеличение на прага не създава съществен правен проблем. Необходимо е обаче да се уреди как се прилага прагът при активи, които са придобити поотделно, но са предназначени за съвместно използване. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 4 от 229 Например компютърна система може да се състои от: • сървър; • графичен ускорител; • система за съхранение; • специализиран контролер; • монитор или друго периферно оборудване. Ако всеки компонент се разглежда изолирано, може да се окаже под прага от 1000 евро. Ако обаче компонентите са функционално свързани и не могат да изпълняват самостоятелно предназначението си, те образуват един общ актив. Поради това предлагам § 1 да бъде допълнен с изречение второ: „Когато два или повече материални актива са придобити едновременно, функционално свързани са и са предназначени за съвместно използване, стойностният праг се определя за съвкупността от тези активи.“ Тази поправка е необходима, за да се предотврати изкуственото раздробяване на един актив на няколко компонента с цел всеки от тях да бъде третиран като актив под стойностния праг. Същото уточнение трябва да се направи и в § 2 относно нематериалните активи: „Когато два или повече нефинансови ресурса са придобити едновременно, функционално свързани са и са предназначени за съвместно използване, изискването за стойност се определя за съвкупността от ресурсите.“ Необходимо е също да се уточни за кои активи се прилага новият праг. Предлагам да се добави нов § 1а в преходните разпоредби: „§ 1а. Измененията по § 1 и § 2 се прилагат за активи и нефинансови ресурси, придобити или въведени в експлоатация след 31 декември 2026 г.“ Причината за това предложение е, че без преходна норма може да възникне спор дали новият праг се Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 5 от 229 прилага за вече придобити активи, които към 1 януари 2027 г. все още не са напълно амортизирани. 2. II. Пренасянето на данъчните загуби Не се приема Възприетият подход е преценен като най- С § 3–§ 8 срокът за пренасяне на данъчните загуби подходящ с оглед прилагане на балансиран се увеличава от пет на десет години. Това е подход към данъчно задължените лица и благоприятно за предприятията с продължителен бюджета. инвестиционен цикъл или с временни загуби. Също така следва да се има предвид, че Едновременно с това § 4 предвижда, че данъчната последователността на приспадане на загуба се приспада в размер до 70% от положителния данъчните загуби не се променя вследствие на данъчен финансов резултат преди приспадането. увеличаването на срока за пренасяне и Тази разпоредба означава, че предприятие може да въвеждането на стойностно ограничение, т.е. разполага с достатъчно натрупана загуба, но въпреки както и към момента данъчни загуби се това да дължи корпоративен данък. пренасят по поредност на тяхното възникване, Например: а за всяка нововъзникнала данъчна загуба 10- • налична данъчна загуба: 10 000 000 евро; годишният срок започва да тече от годината, • положителен данъчен финансов резултат: 1 следваща годината на възникването ѝ. 000 000 евро; • максимално приспадане: 700 000 евро; • оставаща облагаема основа: 300 000 евро. При ставка 10% предприятието ще дължи 30 000 евро данък. Този резултат може да бъде законодателно избран, но текстът трябва да бъде по-ясен относно това дали ограничението от 70% се прилага върху: • всяка отделна данъчна загуба; • общия размер на всички пренасяни загуби; • всяка категория загуба според годината на възникване. Правилното решение е ограничението да се прилага върху общия размер на приспадането за данъчния период. В противен случай може да се стигне до различен резултат според начина, по който лицето разпределя приспадането между отделни загуби. Предлагам § 4 да се допълни с изречение трето: „Ограничението по изречение първо се прилага върху общия размер на приспаданите данъчни загуби за данъчния период.“ Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 6 от 229 Необходимо е да се уреди и редът на използване на загубите от различни години. Ако едно дружество има загуба от 2022, 2023 и 2024 г., трябва първо да се използва загубата, чийто срок изтича най-рано. Предлагам § 4 да се допълни с изречение четвърто: „При наличие на данъчни загуби, формирани през различни данъчни периоди, се приспада първо данъчната загуба, чийто срок за пренасяне изтича най- рано.“ Това предложение е необходимо, защото иначе лицето би могло да използва по-нова загуба, а по- старата да изтече неизползвана. 3. Преходното правило за старите загуби Не се приема Следва да се има предвид, че § 48, ал. 1 предвижда: последователността на приспадане на „Формираните и непренесени към 31 декември 2026 данъчните загуби не се променя вследствие на г. данъчни загуби се пренасят ... в срок от 10 години.“ увеличаването на срока за пренасяне, т.е. за Този текст не дава отговор от коя дата започва да всяка нововъзникнала данъчна загуба 10- тече десетгодишният срок. годишният срок започва да тече от годината, Например, ако загубата е възникнала през 2022 г., следваща годината на възникването ѝ. към 1 януари 2027 г. вече е изтекла част от действащия петгодишен срок. Възможни са три различни тълкувания: • старият срок се запазва; • започва нов пълен десетгодишен срок; • прилага се десетгодишен срок, намален с изтеклите години. Това не може да бъде оставено на практиката на НАП. Ако законодателят цели новият десетгодишен срок да се прилага и за старите загуби, предлагам § 48, ал. 1 да се редактира така: „(1) Данъчните загуби, формирани до 31 декември 2026 г. и непренесени към тази дата, се пренасят до изчерпването им в срок от десет данъчни периода, считано от годината, следваща годината на възникването им. Когато към 31 декември 2026 г. е изтекъл един или повече данъчни Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 7 от 229 периоди от срока за пренасяне, тези периоди се приспадат от десетгодишния срок.“ Ако законодателят цели да не се удължава срокът за старите загуби, редакцията трябва да бъде: „(1) Данъчните загуби, формирани до 31 декември 2026 г., се пренасят при условията и в сроковете, приложими към датата на възникването им. Десетгодишният срок се прилага за данъчни загуби, формирани след 31 декември 2026 г.“ Основното изискване е да се избере един ясен режим. 4. III. Изборът за пренасяне на загуба при Не се приема Разпоредбата е обща и не ограничава данъчно данъчен контрол задължените лица, които желаят да упражнят § 3, т. 2 предвижда, че когато до датата на данъчния право на избор за пренасяне на данъчна загуба. контрол лицето не е формирало положителен данъчен Напротив, с посочване в специална разпоредба финансов резултат, на него се предоставя възможност на формата, срока, съдържанието и начина да заяви, че желае да упражни правото си на избор за лицата се ограничават да спазват формални пренасяне на загуба. правила. Това е положителна промяна, защото защитава лице, което към момента на подаване на декларацията Касае се за право на данъчно задълженото все още не е имало основание да упражни избора, но лице, като за да се реализира това право, е положителният резултат се появява по-късно. необходимо изрично волеизявление на лицето. Текстът обаче не урежда: При условие че формата на волеизявлението не • формата на заявлението; е посочена в закона, то може да се направи с • срока за подаване; писмен документ в свободна форма, • съдържанието; включително с възражение срещу ревизионен • начина, по който се доказва упражняването доклад или жалба срещу ревизионен акт. на избора; • възможността изборът да бъде коригиран. Предлагам чл. 70, ал. 2 да се допълни с изречение трето: „Заявлението се подава писмено или по електронен път до органа по приходите в срока, определен в поканата или уведомлението за данъчния контрол, и съдържа посочване на данъчния период и размера на данъчната загуба, за която се упражнява изборът.“ Тази поправка е необходима, защото при липса на формални изисквания може да възникне спор дали Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 8 от 229 изявление в протокола за проверка е достатъчно или е необходимо отделно заявление. 5. IV. Ускорена амортизация за изкуствен Не се приема Предложената със законопроекта промяна интелект и високопроизводителна инфраструктура предвижда възможност за увеличение на § 49 предвижда за определени активи годишната годишната данъчна амортизационна норма, данъчна амортизационна норма да може да достигне приложима за съответната категория актив, в двойния размер на нормата по чл. 55, но не повече от която попада. 100%. Мярката е подходяща за активи, които морално остаряват бързо. Европейската комисия допуска и насърчава ускорена амортизация като инвестиционен стимул, включително до пълно и незабавно признаване на разхода за определени активи. При такива режими се поставят условия активите да са нови и да се използват преимуществено за допустимата дейност.[eur- lex.europa][eur-lex.europa] Проектът обаче не прави достатъчно разграничение между отделните категории активи. Графичен ускорител, който технологично остарява за три години, не е икономически идентичен със: • сървърна зала; • охладителна система; • електрозахранваща инфраструктура; • кабелна мрежа; • център за данни. Ако всички се амортизират с една и съща норма, ще се стигне до несъответствие между данъчния режим и действителния икономически живот на активите. Предлагам § 49, ал. 1 да се замени със следното: „(1) За новопридобити и въведени в експлоатация след 31 декември 2026 г. данъчни амортизируеми активи, предназначени преимуществено за разработване, обучение или използване на системи с изкуствен интелект или за високопроизводителни изчисления, годишната данъчна амортизационна норма може да бъде увеличена до: Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 9 от 229 1. 100 на сто — за специализирани изчислителни ускорители и хардуер с технологичен жизнен цикъл до четири години; 2. 50 на сто — за сървъри, системи за съхранение на данни и мрежово оборудване; 3. 25 на сто — за системи за охлаждане, електрозахранване и други инфраструктурни активи.“ Това разграничение е необходимо, защото създава връзка между размера на ускорената амортизация и реалния технологичен живот на актива. 6. Смесено използване Не се приема Съгласно предложената със законопроекта Проектът не урежда ситуацията, когато активът се промяна високопроизводителната компютърна използва само частично за AI или техника и сървърна инфраструктура не е високопроизводителни изчисления. непременно свързана с използване за Например един сървър може да се използва: изкуствен интелект. • 60% за разработване на AI модел; • 40% за общи административни и счетоводни приложения. Ако се приложи ускорена амортизация върху целия актив, ще се предостави облекчение и за част, която не е свързана с целта на закона. Ако се откаже изцяло облекчението, ще се засегне допустимата част. Затова предлагам нова ал. 5: „(5) Когато активът се използва едновременно за дейностите по ал. 1 и за други дейности, ускорената амортизация се прилага пропорционално на документално доказаното използване за дейностите по ал. 1.“ 7. Доказване Не се приема Редакцията не подобрява съществено § 49, ал. 3 изисква предназначението и техническите доказването, а въвежда излишно характеристики да се доказват с документи, но не детайлизиране на доказателствените средства определя вида на документите. и може да създаде неправилно впечатление за Предлагам следната редакция: изчерпателно или специално определен набор „(3) Предназначението и техническите от документи. Предвид многообразието от характеристики на активите се доказват с договори, активи, конкретното изброяване на видове технически спецификации, фактури, приемо- документи би могло да не обхване всички предавателни протоколи, вътрешни правила за Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 10 от 229 използване, данни за разпределението на възможни документи и да доведе до изчислителния капацитет и други документи, невъзможност за прилагане на разпоредбата. удостоверяващи вида и действителното използване на актива.“ Причината е, че само фактурата обикновено не доказва дали конкретният актив действително се използва за AI или високопроизводителни изчисления. 8. V. Ваучери за храна на електронен носител Не се приема Законопроектът запазва режима при Проектът предвижда увеличение на максималния работодателя (чл. 204, ал. 1, т. 2, б. „в“, чл. 209а размер до 200 евро и въвежда окончателен данък от 7%. и чл. 214 ЗКПО). Промяната се състои в това, Най-същественият проблем е, че се определя че доходът на физическото лице, получено в работодателят като лице, което удържа и внася данъка, ваучери за храна на електронен носител, се но не се посочва кой понася икономическата тежест. облага с окончателен данък от 7 на сто върху При стойност на ваучерите 200 евро са възможни брутната сума (проекторазпоредбите на чл. 38, два резултата: ал. 16 и чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗДДФЛ) над 102, При първия работодателят предоставя ваучер за 200 26 евро. Данъкът е за сметка на получателя на евро, удържа 14 евро от други доходи на работника и ваучерите, а работодателят като платец на внася тази сума в бюджета. Нетната икономическа дохода го удържа и внася полза е 186 евро. (проекторазпоредбата на чл. 65, ал. 16 При втория работодателят предоставя ваучер за 200 ЗДДФЛ). евро и допълнително плаща 14 евро на бюджета за своя Моментът на придобиване на доходите е сметка. Нетната полза на работника остава 200 евро, но уреден общо в чл. 11 от ЗДДФЛ. Специална разходът за работодателя е 214 евро. дефиниция само за този доход би нарушила Проектът трябва да избере един от тези модели. систематиката на закона и би създала различно Предлагам § 51, т. 4 да бъде заменен със следното: третиране спрямо другите доходи в натура. „(16) Данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 16 се удържа от работодателя от парични доходи, Данъкът се дължи върху придобит доход. Ако дължими на физическото лице, и се внася до 15-о ваучерът не е предоставен или зареден на число на месеца, следващ месеца, през който лицето, доход не възниква и данък не се ваучерите са предоставени. Когато работодателят не удържа. Ваучерите са целеви платежен дължи паричен доход на физическото лице, данъкът инструмент (§ 1, т. 36а ДР на ЗКПО), зареждан се внася за сметка на работодателя и не се счита за от оператор срещу заплатена от работодателя допълнителен доход на физическото лице.“ стойност. ЗКПО не предвижда връщане на Тази редакция е необходима, защото без нея не е предоставени ваучери за храна на електронен ясно как работодателят ще изпълни задължението си носител на работодателя, затова не е нужна при лице, което е напуснало преди удържането на данъчна норма за корекции в закона. данъка. Евентуални технически случаи се уреждат с • Момент на придобиване договора с оператора. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 11 от 229 Съгласно проекторазпоредбата на чл. 38, ал. 16 от ЗДДФЛ окончателният данък от 7 на сто се дължи върху посочената в закона брутна сума на ваучерите за храна на електронен носител по чл. 209а, ал. 1 от ЗКПО над 102,26 евро. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 12 от 229 Необходимо е да се уточни дали доходът възниква при предоставяне, зареждане или използване на ваучера. Ако доходът възниква при използване, работодателят няма да разполага с надеждна информация кога и за каква част ваучерът е използван. Ако доходът възниква при предоставяне, администрирането е по-лесно и предвидимо. Затова предлагам чл. 38, ал. 16 да се допълни: „Доходът се смята за придобит към датата на предоставяне или зареждане на електронния носител или електронната сума, независимо от