Проект на Закон за изискванията за достъпност на продукти и услуги

РЕЗЮМЕ НА ЦЯЛОСТНА ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО Нормативен акт: Институция: Проект на Закон за изискванията за достъпност Министерство на икономиката и индустрията на продукти и услуги Период на извършване на оценката: Октомври 2022 г. – Ноември 2022 г. Юли 2023 г. – Октомври 2023 г. От какво ниво възниква необходимостта от предприемане на действието? Лице за контакт: Телефон и ел. поща: Бончо Бончев Тел. 02/940 72 34 e-mail: b.bonchev@mii.government.bg 1. Проблеми, цели и варианти на действие 1.1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1 Един от четири възрастни човека в Европейския съюз (ЕС) има някаква форма на увреждане, която варира от леко до тежко, което прави около 87 милиона души (по данни на Eurostat Statistics on Income and Living Conditions – EU-SILC за 2020 г.), които често са възпрепятствани да участват пълноценно в обществото и икономиката поради пречки, пред които са изправени. Хората с увреждания продължават да са тежко дискриминирани поради липса на достъпна среда в обществени и жилищни сгради, транспортни средства, спортни, културни, образователни и развлекателни обекти, както и в редица области на живота като образование, здравеопазване, заетост, социални и други услуги, достъп до правосъдие. Конвенцията за правата на хората с увреждания, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 13 декември 2006 г. (в сила от 3 май 2008 г.), представлява първият правно обвързващ международен договор на ООН за хората с увреждания, определящ минималните стандарти, които държавите страни по конвенцията са длъжни да спазват, така че да се гарантира, че хората с увреждания се възползват от своите граждански, политически, икономически и социални права без каквато и да било дискриминация по признак увреждане (Конвенцията на ООН). Европейският съюз и всички държави членки на ЕС са страни по Конвенцията на ООН (в сила за ЕС от януари 2011 г.). България ратифицира Конвенцията на ООН със закон, приет от 41-ото Народно събрание на 26.01.2012 г., в сила от 21.04.2012 г. Съгласно чл. 4 от Конвенцията на ООН държавите - страни по конвенцията, следва да предприемат необходимите стъпки с оглед гарантиране и признаване на пълноценното упражняване на всички права и основни свободи за хората с увреждания без каквато и да било дискриминация по признак на увреждане. За целта държавите - страни по конвенцията, следва преди всичко да: а) приемат всички необходими законодателни, административни и други мерки за прилагането на правата, признати по настоящата конвенция; б) предприемат всякакви подходящи мерки, включително законодателни, за изменяне или отменяне на съществуващите закони, правила, наредби, обичаи и практики, които установяват дискриминация срещу хора с увреждания; в) отразяват защитата и насърчаването на спазване правата на хората с увреждания във всички политики и програми. В изпълнение на ангажиментите си като държава - страна по Конвенцията на ООН и държава членка на ЕС, България развива законодателство, осигуряващо правни гаранции за недопускане на дискриминация по признак „увреждане” и за създаване а равни възможности на всички граждани. Хората с увреждания се ползват от особената грижа на държавата и обществото, съгласно Конституцията на Република България. От 2018 г. страната ни предприема действия за реформиране на социалната сфера, в частност в областта на политиката за правата на хората с увреждания. Основният нормативен акт, гарантиращ правата на хората с вреждания в Република България е Законът за хората с увреждания, в сила от 01.01.2019 г. Със закона е въведена нова цялостна правна рамка за уреждане на обществените отношения, свързани с упражняване на правата на хората с увреждания в страната. В същото време обаче, действащите в момента национални изисквания за достъпност във връзка с конкретни продукти и услуги, както в България, така и в останалите държави членки на ЕС, са различни, като понякога различия съществуват и в рамките на една държава членка (когато изисквания за достъпност са определени на регионално/местно равнище). Това води до разпокъсаност на единния пазар и увеличава тежестта, която промишлеността понася при предоставянето на достъпни продукти и услуги за потребителите. Националните изисквания за достъпност са и с различен обхват (по отношение на продуктите и субектите), различно равнище на детайлност и различно техническо съдържание. Най-вероятно настоящите различия между националните законодателства ще се задълбочат в бъдеще, тъй като държавите членки са се ангажирали да изпълняват общите разпоредби на Конвенцията на ООН, по която и ЕС е страна. Държавите членки изпълняват тези разпоредби по различен начин на национално равнище. Като последица от тази разпокъсаност на единния пазар на достъпни продукти и услуги се появяват пречки пред трансграничната търговия и участието в трансгранични обществени поръчки, което увеличава разходите на компаниите свързани със съобразяване с конкретните национални изисквания. Това обстоятелство се проявяват в още по-голяма степен при малките и средни предприятия и особено при микропредприятията. Изводите от проучване на ЕК са, че очертаващата се фрагментация на пазара на достъпни продукти и услуги, вследствие на въвеждането на различни национални изисквания към тях, може да бъде преодоляна чрез определянето на задължителни изисквания за достъпност за пускането на пазара на определени продукти и услуги, с което да се гарантира тяхното свободно движение на вътрешния пазар. В тази връзка, на 17 април 2019 г. беше приета Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за изискванията за достъпност на продукти и услуги (Директива (ЕС) 2019/882). 1.2. Цели: Цел 1: „Обща цел“ Общата цел на това предложение е подобряване функционирането на единния пазар на конкретни достъпни продукти и услуги и същевременно удовлетворяване на потребностите на промишлеността и потребителите, и осигуряване на принос за изпълнението на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. 2 Цел 2: „Конкретна цел“ Конкретната цел е премахването на пречките пред трансграничната търговия и засилването на конкуренцията при подбрани достъпни продукти и услуги и при обществените поръчки, както и да се улесни достъпът на потребителите с увреждания до по-широка гама от достъпни продукти и услуги на конкурентни цени, с което се насърчава пълноценното им и ефективно равноправно участие в обществения живот, наравно с останалите. Цел 3: „Оперативна цел“ Оперативната цел е въвеждането на изискванията на Директива (ЕС) 2019/882, които ще се прилагат и при изпълнението на общите изисквания за достъпност, определени в правото на ЕС, например правилата на ЕС за обществените поръчки, и подобряване на прилагането на изискванията за достъпност. 1.3. Варианти за действие: 3 1. Директива (ЕС) 2019/882 предвижда възможност държавите членки да въведат изисквания за достъпност към архитектурната среда, използвана от потребители на услугите, попадащи в обхвата на директивата, така че тя да може да бъде използвана в максимална степен от лицата с увреждания. Консултациите, които бяха проведени по този въпрос установиха, че аспектите на заложените в Директива (ЕС) 2019/882 изисквания за достъпност към архитектурната среда са вече определени в българската нормативна уредба. В тази връзка не се очакват допълнителни дейности от наша страна в тази посока, поради което въпросът за въвеждане на изисквания по отношение на достъпността към архитектурната среда, използвана от потребители на услугите, попадащи в обхвата на директивата не е включен в анализа за вариантите за политиката. 2. Съгласно чл. 4, пар. 8, държавите членки трябва да гарантират, че приемането на спешни повиквания на единния европейски номер за спешни повиквания „112“ от най-подходящия Обществен център за приемане на спешни повиквания (PSAP) съответства на специфичните изисквания за достъпност, предвидени в раздел V от приложение I на директивата, по начин, който отговаря най-добре на националната организация на системите за спешно реагиране. Мерките, които трябва да се предприемат, за да се изпълнят специфичните изисквания за достъпност по отношение на спешните повиквания към единния европейски номер за спешни повиквания „112“, ще бъдат част от бъдещото развитие на Националната система „112“ и изграждането на система от следващо поколение - NG112. Министерството на вътрешните работи е кандидатствало и е одобрено за европейско финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост с проект: „Подобряване на националната система за спешни комуникации 112“. Проектът предвижда изграждане на центрове за комуникации от следващо поколение, представляващи нова система за приемане на спешните комуникации и управление на ресурсите към службите за спешно реагиране, базирана на единна комуникационно-информационна платформа от следващо поколение, в т.ч. и въвеждане на необходимите изисквания за достъпност на системата. Реализирането на проекта за „Подобряване на националната система за спешни комуникации 112“ ще се осъществи чрез провеждане на обществени поръчки, които ще бъдат с индикативен период на изпълнение - 2023 г.-2025 г. Предвид на дерогацията, която се допуска с чл. 31, пар. 3 на директивата за отлагане на изпълнението на изискванията за достъпност по отношение на спешните повиквания с единния номер за спешни повиквания „112“ до 28 юни 2027 г., и фактът, че до този момент в България не са предприети действия в това направление, този въпрос беше включен в анализа за възможните варианти на политиката. 3. Въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2019/882 в българското законодателство. Съществуват два подхода за въвеждане на тези изисквания – чрез специализиран закон или секторен подход (промени в съответните секторни закони). Предвид широкия спектър от продукти и услуги в различни области и сектори, както и техни елементи, попадащи в рамките на Директива (ЕС) 2019/882 и доколкото обществените отношения, предмет на уредба са изключително важни, засягат множество сфери от обществения живот и хиляди български граждани, е уместно да се регулират в нов специален закон, който да уреди съответните обществени отношения, а не чрез изменения и допълнения в множество нормативни актове. 4. Осигуряване на надзора на пазара на продукти и на контрола за съответствие с изискванията за достъпност на услуги от обхвата на Директива (ЕС) 2019/882. В това отношение са възможни три подхода: - Създаване на нов административен орган специално за надзор на пазара на продукти и за контрол за съответствие с изискванията за достъпност на услуги от обхвата на Директива (ЕС) 2019/88; - Възлагането изцяло на надзора и контрола на съществуваща административна структура. - Децентрализиране на надзора на пазара на продукти и контрола за съответствие с изискванията за достъпност на продукти от обхвата на Директива (ЕС) 2019/882, като той се осъществява от съществуващите надзорни и контролни органи, определени в съответното секторно законодателство. Извършеният анализ сочи, че подходите с изграждането на изцяло нова административна структура, или чрез възлагането изцяло на надзора и контрола на съществуваща структура са трудни за реализиране от административна и организационна гледна точка и неефективни от гледна точка на разходването на публичните финанси. Предвид на това, в по-нататъшните анализи по оценката е заложен децентрализираният подход при осъществяването на надзора на пазара на продукти и контрола за съответствието на услуги с изискванията за достъпност от обхвата на Директива (ЕС) 2019/882. 1.3.1. По проблем 1: Вариант 1 „Без действие“: При този вариант не се предвижда предприемането на промени в настоящата нормативна уредба за достъпни продукти и услуги. Целите на политиката няма да бъдат постигнати. Тъй като статуквото се запазва, всяка държава членка ще продължи да изпълнява самостоятелно ангажиментите си по Конвенцията на ООН, въвеждайки специфично национално законодателство. При този вариант набелязаните проблеми ще се задълбочат успоредно с увеличаването на броя на държавите членки, които въвеждат нехармонизирани изисквания за достъпност, за да изпълнят задълженията си по Конвенцията на ООН. Изборът на потребителите с увреждания ще бъде ограничен и те няма да могат да се възползват от иновативни, достъпни продукти с добро качество, предлагани на конкурентни цени. Ако не се предприемат действия за въвеждане на общите европейски изисквания за достъпни продукти и услуги, това ще доведе също така и до неизпълнение на задълженията на Република България за осигуряване на условия за прилагане на действащо европейско законодателство, което би довело до стартиране на процедура по нарушение от страна на ЕК към България и до сериозни финансови санкции за страната ни от неизпълнените ангажименти. 4 Вариант 2: „Приемане на Закон за изискванията за достъпност на продукти и услуги, въвеждащ изискванията на Директива (ЕС) 2019/882 – приложим от 28 юни 2025 г., с преходен период до 31 декември 2026 г. за прилагане на изискванията по чл. 4, пар. 8 от директивата относно приемането на спешни повиквания на единния европейски номер за спешни повиквания „112““. При този вариант целите на политиката ще бъдат постигнати. Вариантът е натоварващ по-малко фирмите и е по-пропорционален, тъй като при него има достатъчен срок за влизането му в действие, в който фирмите да планират своите разходи и да се подготвят за новите изисквания. Освен това се дава допълнителен период от време до 31 декември 2026 г., което ще даде възможност въвеждането на изискванията за достъпност по отношение на системата за спешни повиквания с единен европейски номер за спешни повиквания „112“ да бъде извършено по по- ефективен начин. Въвеждането на хармонизирани европейски изисквания за достъпност ще доведе до това, че по- голям брой потребители с увреждания ще могат да се възползват от иновативни, достъпни продукти с добро качество, предлагани с намалени транзакционни разходи. Вариант 3: „Приемане на Закон за изискванията за достъпност на продукти и услуги, въвеждащ изискванията на Директива (ЕС) 2019/882 от 28 юни 2025 г.“. И при този вариант целите на политиката ще бъдат постигнати и той ще допринесе за преодоляването на разпокъсаността на единния пазар. При този вариант правната уредба по отношение на всички изисквания за достъпност, в т.ч. и правилата за достъпност към системата за спешни повиквания с единен европейски номер „112“, ще започнат да се прилагат от 28 юни 2025 г., което ще бъде по-натоварващо, в сравнение с вариант 1, за отговорното ведомство за въвеждането на тези изисквания (Министерството на вътрешните работи), тъй като необходимите за това дейности и свързаните с тях разходи трябва да бъдат планирани и извършени в сравнително кратък срок, което прави варианта рисков поради следните причини, свързани с изпълнението на проекта по Националния план за възстановяване и устойчивост за подобряване на националната системата за спешни повиквания с единен европейски номер „112“ от следващо поколение: - липса на плавен преход при преминаване от съществуващата система към системата от следващо поколение; - евентуални забавяния при изпълнение на дейности по обществени поръчки, свързани с липса на производства, доставки, увеличени или непредвидени разходи и други обективни фактори също ще доведат до невъзможност за спазване на сроковете за изпълнение на обществената поръчка; - възможно неизпълнение на предвидените интеграции със системи на различните ведомства и служби, отговорни за оказването на помощ на мястото на инцидента; -липса на обучени служители за работа със системата от следващо поколение. Въвеждането на хармонизирани европейски изисквания за достъпност ще доведе до това, че по- голям брой потребители с увреждания ще могат да се възползват максимално от иновативни, достъпни продукти с добро качество, предлагани с намалени транзакционни разходи. Вариант 3 е по-благоприятен по отношение на вариант 2 като ефикасност и социални ползи, тъй като веднага въвежда всички изисквания за достъпност към продуктите и услугите от обхвата на директивата, което може да компенсира по-големите рискове, с които е свързан. 2. Препоръчителен вариант 2.1. По проблем 1: По проблем 1: Вариант 2 - Приемане на Закон за изискванията за достъпност на продукти и услуги, въвеждащ изискванията на Директива (ЕС) 2019/882 – приложим от 28 юни 2025 г., с 5 преходен период до 31 декември 2026 г. за прилагане на изискванията по чл. 4, пар. 8 от директивата относно приемането на спешни повиквания на единния европейски номер за спешни повиквания „112“ Положителни (икономически/социални/икономически) въздействия в тригодишна перспектива: 6 1. Повишаване на конкурентоспособността на бизнеса предвид въвеждането на хармонизирани европейски изисквания за достъпни продукти и услуги и свързаното с това оптимизиране на разходите. 2. Премахване на пречките за бизнеса при участието му в трансграничната търговия и трансграничните обществени поръчки предвид въвеждането на хармонизирани европейски изисквания за достъпни продукти и услуги и свързаното с това оптимизиране на разходите. 3. Ще се избегнат рисковете при въвеждането на изискванията към системата за спешни повиквания с единен европейски номер „112“ за отговорното ведомство - Министерството на вътрешните работи, свързани с по-ранното прилагане на изискванията за достъпност. Положителни социални въздействия: Въвеждането на хармонизирани европейски изисквания за достъпност ще доведе до това, че по- голям брой потребители с увреждания ще могат да се възползват от иновативни, достъпни продукти с добро качество, предлагани с намалени транзакционни разходи, с което ще се насърчи пълноценното им и ефективно равноправно участие в обществения живот, наравно с останалите. Положителни екологични въздействия: Не са идентифицирани такива. Опишете накратко най-важните парични и непарични изрази на положителните въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Отрицателни (икономически/социални/икономически) въздействия в тригодишна перспектива: Не са идентифицирани такива. Опишете накратко най-важните парични и непарични изрази на отрицателните въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Специфични въздействия в тригодишна перспектива: - Въздействия върху малките и средните предприятия: Чрез създаването на единен набор от изисквания за достъпност на европейско ниво се очаква МСП да се възползват от премахването на фрагментацията на пазара дори повече от по-големите икономически оператори. Очаква се потенциалните ползи за МСП (спестяване на разходи) да бъдат по-високи от потенциалните разходи, свързани с достъпността, за всички икономически оператори, в т.ч. и за микропредприятията. Ще бъдат улеснени също така и техните възможности за трансгранична търговия. Освен това, Директива (ЕС) 2019/882 предвижда следните смекчаващи мерки конкретно за микропредприятията: - микропредприятията, които предлагат услуги от обхвата на директивата, се освобождават от спазването на изискванията за достъпност и от всички задължения, свързани със спазването на тези изисквания. - микропредприятията, които работят с продукти, се освобождават от изискването за документиране на своята оценка относно изключенията от спазването на изискванията за достъпност (в случаите когато спазването им би довело до основно изменение на същността на продукта или би наложило прекомерна тежест на икономическите оператори). Посочете дали има микро-, малки или средни предприятия, които са изключени от новите правила, въведени с предложението. Посочете разпределението на разходите между микро-, малките и средните предприятия. - Административна тежест: Прилагането на изискванията за достъпност ще доведе до допълнителни „административни разходи“ за икономическите оператори. Административните разходи са разходите, направени от икономическите оператори, за да отговорят на законовите задължения за предоставяне на информация за тяхната дейност или продукция на контролни органи или на частни лица. Тъй като тази информация не би била събрана без законовите разпоредби произтичащи от предложението, разходите от последното се определят като „административна тежест“. Съгласно варианти на политиката 2 и 3, фирмите ще бъдат задължени да изготвят и да предоставят на органите за надзор и контрол и на потребителите информация за достъпността на съответните продукти и съответно, по какъв начин услугите изпълняват приложимите изисквания за достъпност. Предполага се, че това е задача, която фирмите ще трябва да изпълнят само веднъж. Съгласно варианти на политиката 2 и 3, всички компании, произвеждащи продукти или предоставящи услуги, попадащи в обхвата на Директива (ЕС) 2019/882, ще трябва от 28 юни 2025 г. да предоставят информация на органите за надзор и контрол или на потребителите относно достъпността на продуктите и услугите. До 28 юни 2025 г. фирмите биха понесли този разход само ако желаят да продават в тези държави членки, които регулират достъпността на различните продукти и услуги. Допълнителните административни разходи, свързани със системата за спешни повиквания, при вариант 2 ще бъдат извършени до 1 януари 2027 г., преди въвеждането в експлоатация на системата за спешни повиквания от следващо поколение, докато при вариант 3 те трябва да бъдат извършени до 28 юни 2025 г. Общата административна тежест, произтичаща за българските фирми от въвеждането на изисквания за достъпност към продукти и услуги от обхвата на директивата, във връзка с варианти на политиката 2 и 3, установена в хода на консултациите със заинтересованите фирми е 10 232 800 лв. Разходите са еднакви за двата варианта, тъй като изискванията за достъпност към продуктите и услугите влизат в сила от 28 юни 2023 г. и за двата варианта. Допълнителните административни разходи по отношение на системата за спешни повиквания с единен европейски номер „112“ са включени в общите разходи по проекта за системата за спешни повиквания от ново поколение, одобрена по Плана за възстановяване и развитие, поради което няма възможност конкретно тези разходи, свързани с административната тежест, да бъдат извадени от общите разходи по проекта. Посочете промяната в административната тежест за заинтересованите страни. Посочете дали се създават нови регулаторни режими или регистри, както и дали се засягат съществуващи регулаторни режими и регистри. Посочете дали предложението надхвърля минималните изисквания за административна тежест на ЕС. 7 Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант: Не се очаква възникване на потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, които са различни от отрицателните въздействия, например възникване на съдебни спорове и др. 3. Разходи и ползи от вариантите за действие Варианти за действие: Общи годишни разходи Общи годишни ползи Препоръчителен вариант: Разходите за българските Спестяванията за българските Вариант 2 „Приемане на фирми за привеждане в фирми във връзка с Закон за изискванията за съответствие с изискванията за въвеждането на достъпност на продукти и достъпност на определените хармонизирани европейски услуги, въвеждащ продукти и услуги са изисквания и свързаното с това изискванията на Директива 201 547 500 лв. Допълнителните постепенно премахване на (ЕС) 2019/882 – приложим от административни разходи за националните различия към 28 юни 2025 г., с преходен българските фирми, свързани с достъпните продукти и услуги период до 31 декември 2026 въвеждането на изисквания за в държавите членки са общо в г. за прилагане на достъпност към продукти и размер на 91 252 500 лв. (31% изискванията по чл. 4, пар. услуги са 10 233 800 лв. спрямо варианта „Без 8 от директивата относно Разходите за привеждане в действие“). приемането на спешни съответствие с изискванията за Ще бъдат изпълнени повиквания на единния достъпност на системата за задълженията на България като европейски номер за спешни повиквания с единен държава членка на ЕС за спешни повиквания „112““ европейски номер 112, са въвеждане на действащо интегрирани в общите разходи европейско законодателство. по отделните дейности, Ще бъде осигурена законова заложени по одобрения за основа за навлизане на пазара финансиране с европейски на по-широк набор от средства проект по Плана за иновативни и качествени възстановяване и развитие за достъпни продукти и услуги на изграждане на нова система за конкурентни цени. спешни повиквания от ново Ще бъде създадена нормативна поколение (56 млн. лв.), поради основа за осъществяване на което няма възможност тези надзора на пазара на продукти разходи да бъдат извадени от и контрола за съответствието общите разходи по проекта. на предоставяните услуги от 8 3.1. По проблем 1: При конкретни разходи и ще се число: 1. Хората с увреждания, техните 2. Производители и вносители (ЕС) 2019/882; 3. Органите за надзор на предоставяните услуги от обхвата 4. Държавата. прилагането на различните варианти получат определени ползи за всички семейства и организациите, които на продукти и лица, предоставящи пазара на продукти и органи за на директивата с изискванията за действие ще възникнат заинтересовани страни, в това ги представляват; услуги от обхвата на Директива контрол на съответствието на за достъпност; Допълнителните обхвата на директивата с административни разходи, изискванията за достъпност. които ще възникнат във връзка Потребителите с увреждания с въвеждането на изискванията ще имат по-широк избор на за достъпност към системата за достъпни иновативни спешни повиквания с единен продукти и услуги с добро европейски номер за спешни качество и на конкурентни повиквания „112“ са включени в цени. общите разходи по проекта, Потребителите ще могат да поради което няма възможност ползват системата за спешни конкретно тези разходи, повиквания, отговаряща на свързани с административната изискванията за достъпност, от тежест да бъдат извадени от 1 януари 2027 г. общите разходи по проекта. Разходите за привеждане в съответствие на системата за спешни повиквания с единен европейски номер „112“ с изискванията за достъпност и допълнителните административни разходи, които ще възникнат във връзка с въвеждането на тези изисквания, ще бъдат извършени с преходен период до 31 декември 2026 г. За държавата и за органите за надзор на пазара на продукти и за органите за контрол на съответствието на предоставяните услуги с изискванията за достъпност ще възникнат разходи за осигуряване на допълнителни средства и допълнителен административен капацитет за осигуряване на качествено изпълнение на техните задължения по предложението (допълнителни разходи за сметка на държавния бюджет). Тези разходи са както следва: - годишни разходи (персонал и издръжка): общо 1 159 620 лв. - капиталови разходи (еднократни) – общо 270 100 лв. Разходите на потребителите с увреждания ще бъдат оптимизирани, тъй като те ще имат достъп до по-голям брой достъпни продукти и услуги на конкурентни цени. 9 Вариант „Без действие“: Разходите на българските Няма. фирми (производители и При този вариант бизнесът вносители на продукти и лица няма да има нужда от предоставящи услуги от обхвата допълнителни на директивата) в този базов административни разходи, вариант, оценени на основата на свързани с въвеждането на общите разходи на бизнеса в ЕС хармонизирани европейски при този вариант - 20 млрд. изисквания. евро, са 292,8 млн. лв., което е сумата от разходите за осигуряване на достъпност на съответните продукти/услуги, продавани зад граница през 2020 г. и разходите за разбиране на различните изисквания за достъпност през границите през 2020 г. За държавата ще възникнат разходи при евентуална наказателна процедура към България във връзка с неизпълнение на задълженията като държава членка на ЕС за въвеждане на действащо европейско законодателство (Директива (ЕС) 2019/882). Размерът на санкцията се определя от Съда на ЕС. Разходите на потребителите с увреждания ще бъдат завишени, тъй като изборът им ще бъде ограничен и те няма да могат да се възползват от иновативни, достъпни продукти с добро качество, предлагани на конкурентни цени от производители от държави членки, които прилагат различни национални изисквания. Вариант 3 „Приемане на Разходите за българските Спестяванията за българските Закон за изискванията за фирми за привеждане в фирми във връзка с достъпност на продукти и съответствие с изискванията за въвеждането на услуги, въвеждащ достъпност на определените хармонизирани европейски изискванията на Директива продукти и услуги са изисквания и свързаното с това (ЕС) 2019/882 от 28 юни 201 547 500 лв. Допълнителните постепенно премахване на 2025 г.“: административни разходи за националните различия към българските фирми са достъпните продукти и услуги 10 232 800 лв. в държавите членки са общо в Разходите за привеждане в размер на 91 252 500 лв. (31% съответствие и допълнителните спрямо варианта „Без 10 административни разходи са действие“). същите, както и при вариант 2, Ще бъдат изпълнени т.к. срокът за въвеждане на задълженията на България като изискванията за достъпност към държава членка на ЕС за продуктите и услугите и при въвеждане на действащо двата варианта е 28 юни 2025 г. европейско законодателство. Разходите за привеждане в Ще бъде осигурена законова съответствие с изискванията за основа за навлизане на пазара достъпност на системата за на по-широк набор от спешни повиквания с единен иновативни и качествени европейски номер 112, са достъпни продукти и услуги на интегрирани в общите разходи конкурентни цени. по отделните дейности, Ще бъде създадена нормативна заложени по одобрения за основа за осъществяване на финансиране с европейски надзора на пазара на продукти средства проект по Плана за и контрола за съответствието възстановяване и развитие за на предоставяните услуги от изграждане на нова система за обхвата на директивата с спешни повиквания от ново изискванията за достъпност. поколение (56 млн. лв.), поради Потребителите с увреждания което няма възможност тези ще имат по-широк избор на разходи да бъдат извадени от достъпни иновативни общите разходи по проекта. продукти и услуги с добро Допълнителните качество и на конкурентни административни разходи, цени и ще могат да се които ще възникнат във връзка възползват напълно от с въвеждането на изискванията системата за спешни за достъпност към системата за повиквания, която още от 28 спешни повиквания с единен юни 2025 г. ще отговаря на европейски номер за спешни изискванията за достъпност. повиквания „112“ са включени в общите разходи по проекта, поради което няма възможност конкретно тези разходи, свързани с административната тежест да бъдат извадени от общите разходи по проекта. Разходите за привеждане в съответствие и допълнителните административни разходи, за системата за спешни повиквания, свързани с въвеждането на изисквания за достъпност, са еднакви за варианти 2 и 3, тъй като са утвърдени в рамките на одобрения по Плана за възстановяване и развитие проект за въвеждане на система за спешни повиквания от ново поколение. Тези разходи ще бъдат извършени до 28 юни 11 2025 г. (без преходен период). За държавата и за органите за надзор на пазара на продукти и за органите за контрол на съответствието на предоставяните услуги с изискванията за достъпност ще възникнат разходи за осигуряване на допълнителни средства и допълнителен административен капацитет във връзка с за осигуряване на качествено изпълнение на техните задължения по предложението (допълнителни разходи за сметка на държавния бюджет). Тези разходи са както следва: - годишни разходи (персонал и издръжка): общо 1 159 620 лв. - капиталови разходи (еднократни) – общо 270 100 лв. Разходите на потребителите с увреждания ще бъдат оптимизирани, тъй като те ще имат достъп до по-голям брой достъпни продукти и услуги на конкурентни цени. Опишете качествено и количествено всички значителни разходи и ползи на годишна база и коя от заинтересованите страни ще ги понесе. Използвайте приблизителни цифри и диапазони, включително парични разходи (в лв.). 4. Проведени консултации Консултации: В периода от 12.12.2011 г. до 29.02.2012 г. Европейската комисия е провела обществени консултации по предложението за регулиране на изискванията за достъпни продукти и услуги. Те са били адресирани до физически лица (включително хора с увреждания и възрастни хора), както и до организации от публичния и частния сектор в държавите членки, страните от ЕАСТ/ЕИП и страните кандидатки. Получени са били 821 отговора (648 граждани и 173 представители на обществени и частни организации). Като основни причини за проблемите със свободното движение на достъпни продукти и услуги респондентите са посочили нехармонизираните правила на различните държави членки и различните регионални правила. Като най-проблемните области са били идентифицирани изградената среда, информационните и комуникационните технологии и транспортът, като фокусът е бил върху използването им в някои ключови услуги. Представители на индустрията са посочили, че действията на ЕС в тази област трябва да включват връзка с правилата на ЕС за обществените поръчки, тъй като различните изисквания за достъпност и законодателство на различните административни и секторни нива възпрепятстват 12 функционирането на единния пазар. Законодателството е било откроено като най-подходящата мярка за справяне с това (23%), следвано от въвеждането на подходящи стандарти (22%), подобряване на правоприлагането (13%), въвеждане на най-добри практики (7%), използването на схеми за сертифициране (7%), подобряване на сътрудничеството между публични органи (5%) ) и провеждането на кампании за повишаване на осведомеността (4%). 60% от организациите са декларирали, че приемането на европейски стандарти за достъпност в съответствие с международните стандарти би улеснило предлагането на достъпни продукти и услуги от индустрията. Във връзка с теста на МСП, между април и юли 2012 г. е било проведено проучване на SME Panel чрез Enterprise Europe Network. Голямото мнозинство от анкетираните са били микро, малки и средни предприятия. Отговорили са 180 компании. Анкетираните като цяло смятат, че допълнителните разходи за достъпност са относително ниски, под 5% от производствените разходи. 55% от компаниите, които предоставят достъпни продукти и услуги, са увеличили своята клиентела в резултат на подобряването на достъпността на техните продукти и услуги, а 39% са отчели увеличения на финансовите си ползи поради тази причина. Около 16% от компаниите е трябвало да се справят с правилата за достъпност в друга държава членка, които са различни от тези в собствената им страна. Въпреки това трябва да се отбележи, че само 32% от тях са съобщили, че работят в повече от една държава членка. Около 50% от отговорилите компании са се съгласили, че биха могли по-лесно да се възползват от единния пазар, ако изискванията за достъпност бъдат хармонизирани на ниво ЕС. Те също така са идентифицирали обща липса на знания/информация по темата. 65% са заявили предпочитание за правилата на ЕС, съдържащи общи задължения към производителите на продукти и доставчиците на услуги за предоставяне на достъпни продукти и услуги. 74% са намерили за полезно приемането на европейски стандарти, определящи изисквания за достъпност. Тези мерки не са били разгледани като алтернативи, а като допълващи се, тъй като и двете допринасят за подобряване на способността на МСП да предоставят достъпни продукти и услуги. На национално ниво, в периода октомври - ноември 2022 г. и юли - септември 2023 г., в съответствие с чл. 24, ал. 2, т. 4 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, бяха проведени редица срещи и разговори с представители на производители на продукти от обхвата на директивата, на представители на лица предоставящи услуги от обхвата на директивата, с органи за надзор на пазара и с органи за контрол на съответствието на услуги с изискванията за достъпност и със заинтересовани ведомства, в това число: - производители на продукти – Българска асоциация на електротехниката и електрониката, Българска асоциация по информационни технологии, Българска браншова камара по електронна промишленост и информатика. - лица, предоставящи услуги – Асоциация „Българска книга“, Българска асоциация на инвестиционните посредници, Български асоциация на управляващите дружества, Асоциация на банките в България, „Уникредит Булбанк“ АД. - органи за надзор на пазара на продукти – Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. - органи за контрол на съответствието на услуги с изискванията за достъпност – Комисия за регулиране на съобщенията, Съвет за електронни медии, Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, Изпълнителна агенция „Морска администрация“, Комисия за финансов надзор, Българска народна банка, Министерство на културата, Комисия за защита на потребителите. - заинтересовани ведомства – Министерство на труда и социалната политика, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на транспорта и съобщенията, 13 Министерство на вътрешните работи, Министерство на финансите, Агенция за хора с увреждания. В хода на националните консултации беше потвърден изводът, направен в хода на консултациите на ЕК, че основен проблем за по-широкото навлизане на пазара на иновативни достъпни продукти и услуги на конкурентни цени са различните национални изисквания, които затрудняват трансграничната търговия и участието в трансгранични обществени поръчки. В това отношение участниците в срещите смятат, че с приемането на директивата за достъпност на определени продукти и услуги са се създали ефективни предпоставки за преодоляване на посочените проблеми. По отношение на въвеждането на изискванията на директивата в българското законодателство, общото мнение беше, че това трябва да стане с хоризонтален закон, като беше подкрепен вариант 2 – влизане в сила на изискванията на директивата от 28 юни 2025 г., с преходен период до 31 декември 2026 г. за прилагане на изискванията по чл. 4, пар. 8 от директивата относно приемането на спешни повиквания на единния европейски номер за спешни повиквания „112“. Подкрепен беше също така и подходът с децентрализацията на надзора на пазара на продукти и контрола за съответствието на услугите с изискванията за достъпност по съответните сектори. В периода от 03 до 07 ноември 2023 г. проектът на предложението въвеждащо изискванията на Директива (ЕС) 2019/882 за изискванията за достъпност на продукти и услуги е обсъден и на неприсъствено заседание на Националния съвет за хората с увреждания към Министерския съвет - консултативен орган, създаден за осъществяване на сътрудничество при разработване и провеждане на политиката за правата на хората с увреждания, който има ангажимента да дава становища по проектите на нормативни актове, стратегии, програми, планове и други актове, които засягат правата на хората с увреждания. В рамките на Националния съвет са включени представители на национално представителните организации на и за хората с увреждания, които работят в обществена полза и в защита на правата и интересите за целите на социалното приобщаване на тази социална група в живота на общността. Националният съвет подкрепя проекта на предложението за въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2019/882 в българското законодателство, като смята, че с въвеждането на изискванията на директивата ще се осигурят условия за навлизането на вътрешния пазар на по-ефективни и икономически изгодни продукти и услуги и ще се повиши достъпността до съответната информация, което ще насърчи и допринесе за пълноценното и равноправно участие на хората с увреждания в обществения живот, наравно с останалите. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. 5. Привеждане в действие и изпълнение 28 юни 2025 г. От коя дата предложението влиза в сила? ден/ месец/ година Коя институция ще отговаря за изпълнението на предложението и за контрола? Органите за надзора на пазара на продукти и органите за контрол на съответствието на предоставяните услуги с изискванията за достъпност са както следва: I. Орган за надзора на пазара по отношение на съответствието на продуктите с изискванията за достъпност: Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. 14 II. По отношение на услугите, органи за контрол на съответствието на услугите с изискванията за достъпност са съответно: 1. Комисията за регулиране на съобщенията – за електронни съобщителни услуги с изключение на услуги за предаване, използвани за предоставянето на междумашинни услуги; 2. Съвета за електронни медии – за услуги за предоставяне на достъп до аудио-визуални медийни услуги; 3. Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ – за услуги за въздушен превоз на пътници; 4. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – за услуги за автобусен превоз на пътници; 5. Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ – за услуги за железопътен превоз на пътници; 6. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ – за услуги за воден превоз на пътници; 7. Комисията за финансов надзор – за потребителски банкови услуги по Закона за пазарите на финансови инструменти; 8. Българска народна банка - за потребителски банкови услуги по Закона за платежните услуги и платежните системи; 9. Министерство на културата – за електронни книги и специализиран софтуер; 10. Комисията за защита на потребителите – за услуги за електронна търговия. Посочете отговорната институция за изпълнението на предложението. Посочете дали предложението предвижда разходи за отговорната или друга институция? Име, длъжност и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на цялостната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Силвана Любенова –Директор на Дирекция „Техническа хармонизация“ Дата: 04.12.2023 г. Подпис: 4.12.2023 г. X 15 Signed by: SILVANA RADOSLAVOVA LYUBENOVA

ПРОЕКТ М О Т И В И към проекта на Закон за изискванията за достъпност на продукти и услуги С проекта на Закон за изискванията за достъпност на продукти и услуги се създава нова, изцяло хармонизирана с новото европейското законодателство нормативна уредба, регламентираща условията за предоставянето на пазара на продукти и предоставянето на услуги, за които има определени изисквания за достъпност. Изготвянето на изцяло нов закон е продиктувано от необходимостта да бъдат въведени изискванията на Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за изискванията за достъпност на продукти и услуги (Директива (ЕС) 2019/882). Целта на директивата е да допринесе за доброто функциониране на вътрешния пазар, като сближи законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки по отношение на изискванията за достъпност за определени продукти и услуги, по-специално като се премахнат и предотвратят пречките пред свободното движение на определени достъпни продукти и услуги, породени от различаващите се изисквания за достъпност в държавите членки. Това би повишило наличието на достъпни продукти и услуги на вътрешния пазар и би подобрило достъпността на съответната информация. В областта на осигуряването на достъпни продукти и услуги и за гарантиране на правата на хората с увреждания е в сила е Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (Конвенцията на ООН), приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 13 декември 2006 г., която представлява първият правно обвързващ международен договор на ООН за хората с увреждания, определящ минималните стандарти, които държавите страни по конвенцията са длъжни да спазват, така че да се гарантира, че хората с увреждания се възползват от своите граждански, политически, икономически и социални права без каквато и да било дискриминация по признак увреждане (Европейският съюз и всички държави членки на ЕС са страни по Конвенцията на ООН). В тази връзка, в изпълнение на ангажиментите си по Конвенцията на ООН, България и останалите държави членки на ЕС развиват законодателство, осигуряващо правни гаранции за недопускане на дискриминация по признак „увреждане” и за създаване на равни възможности на всички граждани. Основният нормативен акт, гарантиращ правата на хората с увреждания в Република България е Законът за хората с увреждания (в сила от 01.01.2019 г). Със закона е въведена нова цялостна правна 1 рамка за уреждане на обществените отношения, свързани с упражняване на правата на хората с увреждания в страната. В същото време обаче, действащите в момента национални изисквания за достъпност във връзка с конкретни продукти и услуги, както в България, така и в останалите държави членки на ЕС, са различни, като понякога различия съществуват и в рамките на една държава членка (когато изисквания за достъпност са определени на регионално/местно равнище). Това води до разпокъсаност на единния пазар и увеличава тежестта, която промишлеността понася при предоставянето на достъпни продукти и услуги за потребителите. Стопанските субекти, които желаят да продават своите продукти или услуги в други държави членки, могат да се сблъскат с допълнителни разходи за проучване на различните приложими правила и ще се появят законовите различия, и свързаните с тях проблеми на единния пазар, в областта на обществените поръчки. Трансграничната търговия в някои случаи също ще бъде възпрепятствана от различното национално законодателство, тъй като някои индустриални продукти и услуги няма да отговарят на националните правила и ще трябва да бъдат адаптирани, като по този начин ще увеличат цените си. Всичко това ще доведе до това, че стопанските субекти няма да могат да използват оптимално икономиите от мащаба и да се ползват пълноценно от големината на единния пазар. Най-вероятно настоящите различия между националните законодателства ще се задълбочат в бъдеще, тъй като държавите членки са се ангажирали да изпълняват общите разпоредби на Конвенцията на ООН, по която и ЕС е страна. Държавите членки изпълняват тези разпоредби по различен начин на национално равнище. В момента няма обща за ЕС координация на националните законодателства по отношение на достъпността на продуктите и услугите. Проучване на социално-икономическото въздействие на нови мерки за подобряване на достъпността на продукти и услуги за хора с увреждания, направено за Европейската комисия, ГД „Правосъдие, основни права и гражданство“, отдел D.3 „Права на хората с увреждания“, е показало, че най-много проблеми се наблюдават във връзка с архитектурната среда, транспорта и информационно-комуникационната техника, включително интернет. Тези сфери са основни елементи от достъпността на услугите. Изводите от проучването на ЕК са, че очертаващата се фрагментация на пазара на достъпни продукти и услуги, вследствие на въвеждането на различни национални изисквания към тях, може да бъде преодоляна чрез определянето на задължителни изисквания за достъпност за пускането на пазара на определени продукти и услуги, с което да се гарантира тяхното свободно движение на вътрешния пазар. В хода на консултациите със заинтересованите органи и организации бяха обсъдени два варианта за въвеждането на изискванията на Директива (ЕС) 2019/882 – чрез приемане на изменения и допълнения в съответните секторни закони, регулиращи 2 продуктите и услугите от обхвата на Директива (ЕС) 2019/882 и приемането на нов хоризонтален закон. Според мнението на участниците в консултациите, предвид широкия обхват на Директива (ЕС) 2019/882 и доколкото обществените отношения, предмет на уредба са изключително важни, засягат множество сфери от обществения живот и стотици хиляди български граждани, е уместно те да се урегулират в специален закон, който да гарантира прилагането на изискванията за достъпност по начин, способстващ за подобряване на достъпността и социалното приобщаване на хората с увреждания. Законопроектът е структуриран в шест глави и пет приложения, в които подробно са описани изискванията за достъпност и свободно движение на продуктите от обхвата на закона; съответствието на продуктите и процедурата за оценяване на съответствието; задълженията на икономическите оператори; надзора на пазара на продуктите от обхвата на закона; изискванията за достъпност и свободно предоставяне на услугите от обхвата на закона; съответствието с изискванията за достъпност в други актове на Европейския съюз, потребителските жалби и сигнали и средствата за колективна защита. Глава първа определя съдържанието и целите на закона. Член 2 определя продуктите и услугите, които попадат в обхвата на закона. Разпоредбите на закона се прилагат и за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер за спешни повиквания „112“. С член 3 се определят случаите, в които не се прилагат изискванията за достъпност, а имено когато спазването им: 1. ще изисква значително изменение в продукт или услуга, което води до основно изменение на същността на продукта или услугата; или 2. ще доведе до прекомерна тежест за съответните икономически оператори. Когато икономическите оператори се възползват от горните изключения те трябва да извършат оценка дали спазването на изискванията за достъпност на продукти или услуги би довело до основно изменение или би наложило прекомерна тежест. Икономическите оператори документират тази оценка и съхраняват всички имащи отношение резултати за срок от 5 години, считано съответно от последното предоставяне на пазара на продукт или от последното предоставяне на услуга. При поискване от органите за надзор на пазара или от органите, отговарящи за контрола на съответствието на услугите, икономическите оператори им предоставят копие от оценката. Микропредприятията, които работят с продукти, се освобождават от изискването да документират своята оценка, като при поискване от орган за надзор на пазара те му предоставят фактите, отнасящи се до оценката. Освен това, микропредприятията, които прилагат изключения по отношение на изискванията за достъпност за конкретен продукт или услуга, са освободени от задължението да изпращат информация за това до съответните органи за надзор на пазара или органите, отговарящи за проверка на съответствието на услугите на държавата членка, 3 в която конкретният продукт е пуснат на пазара или в която се предоставя конкретната услуга. Глава втора регламентира достъпността на продуктите от обхвата на закона. Раздел I определя изискванията за достъпност и свободно движение на продуктите от обхвата на закона. Регламентирано е, че продуктите се предоставят на пазара само ако съответстват на изискванията за достъпност, посочени в закона. В това отношение предоставянето на пазара на продукти, които са в съответствие с изискванията на закона, не може да бъде забранявано, ограничавано или възпрепятствано по причини, свързани с изисквания за достъпност. Раздел II регламентира съответствието на продуктите от обхвата на закона, в това число: - презумпцията за съответствие с изискванията за достъпност, когато продуктите съответстват на хармонизирани стандарти (или на части от тях) и/или на хармонизирани технически спецификации (или на части от тях); - правилата за оценяване на съответствието; - правилата за съставяне на ЕС декларацията за съответствие; - правилата и условията за нанасянето на маркировката за съответствие „СЕ”. Раздел III определя задълженията на икономическите оператори - производители, упълномощени представители, вносители, дистрибутори. Тези задължения са в съответствие със задълженията на икономическите оператори, установени в продуктовото законодателство. Еднаквото дефиниране на различните категории икономически оператори и на техните задължения ще улесни икономическите оператори при изпълнението на техните задължения и ще подобри възможностите за осъществяване на ефективен надзор на пазара. Като се имат предвид възможностите на различните категории икономически оператори да влияят върху даден продукт и неговия производствен процес, основните задължения на икономическите оператори могат да се обобщят както следва: - Техническа документация, процедури за оценяване на съответствието, ЕС декларация за съответствие и маркировката „СЕ”. Производителят съставя техническата документация и провежда или осигурява провеждането на процедурата за оценяване на съответствието. След като е проведена процедурата за оценяване на съответствието и е доказано, че продуктът отговаря на изискванията, производителят нанася маркировката „СЕ” и съставя ЕС декларация за съответствие. Вносителят, преди да пусне продукта на пазара, гарантира, че производителят е изготвил техническата документация, че процедурата за оценяване на съответствието е била проведена и маркировката „СЕ” е нанесена. Дистрибуторът, преди да предостави продукта на пазара, се уверява, че маркировката „СЕ” е нанесена. 4 - Идентификация, инструкции и информация за безопасност. Всеки производител и всеки вносител нанася върху продукта своето име и регистрирано търговско наименование или регистрирана търговска марка и пощенския си адрес. Производителят гарантира, че върху всеки продукт, който е пуснал на пазара, има нанесен тип, партиден или сериен номер, или друг елемент, който позволява идентификацията на продукта. Вносителят гарантира, че производителят е изпълнил задължението да идентифицира себе си и продукта, а дистрибуторът се уверява, че производителят и вносителят са изпълнили тези задължения. Производителят и вносителят гарантират, че продуктът е придружен от инструкции и информация на български език за безопасност, а дистрибуторът е длъжен да се увери, че това изискване е изпълнено. - Съхранение на документи и водене на регистри. Производителят трябва да съхранява техническата документация и ЕС декларация за съответствие в продължение на 5 години от датата на пускане на продукта на пазара. Вносителят трябва да съхранява за същия срок само копие от ЕС декларацията за съответствие и да гарантира, че може да предостави техническата документация при искане от органите за надзор на пазара. Задължение на всички икономически оператори е да поддържат регистър и да съхраняват в продължение на 5 години, информация за всеки икономически оператор, който му е доставил продукт и всеки икономически оператор на когото той е доставил продукт. Тези изисквания за проследимост, допринасят за по-ефективен надзор на пазара, особено при идентифициране във веригата на разпространение на несъответстващи продукти. - Задължения във връзка с надзора на пазара. Когато производителят или вносителят считат или има основание да считат, че пуснат от тях на пазара продукт, не съответства на изискванията за достъпност, те информират незабавно за това органите за надзор на пазара по този закон и компетентните органи на държавите членки, в които такива продукти са предоставени на пазара, като предоставя подробна информация, по-специално за несъответствието на продукта с приложимите изисквания и за предприетите коригиращи действия. Всички икономически оператори са задължени при обосновано искане от компетентен орган по този закон, или от компетентен орган на друга държава членка, да предоставят на хартиен или на електронен носител цялата информация и документация, доказваща съответствието на продукта. Производителят и вносителят са задължени да осигурят тази информация на български език или на език, на който е налична, при условие че е разбираем за тези органи. Предвидено е задължение за производителя и вносителя за нуждите на административно и/или административнонаказателно производство да предоставят на български език 5 необходимата информацията и документацията на органите за надзор на пазара в определен от тях срок. - Поемане на задълженията на производител. Когато вносител или дистрибутор пуска на пазара продукт със своето име или търговска марка, или променя пуснат на пазара продукт, по начин, който може да засегне съответствието с изискванията, той се счита за производител и изпълнява задълженията на производителя. Раздел IV регламентира надзора на предоставените на пазара продукти от обхвата на закона. Надзорът на пазара на продуктите в обхвата на закона се организира и осъществява от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор чрез органите за надзор на пазара (ОНП) от агенцията, при спазване изисквания на Регламент (ЕС) № 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011. Законопроектът регламентира правата и задълженията на ОНП, дейностите по надзор на пазара, както и случаите на несъответствие, при които разходите за изпитване са за сметка на икономическия оператор. Органите за надзор на пазара, при спазване на принципа за пропорционалност, имат право да налагат ограничителни мерки (временно спиране на предоставянето на продукт на пазара и/или пускането му в действие и използването му; забрана за предоставяне на продукт на пазар и/или пускането му в действие и използването му; изтегляне на продукта), или да разпореждат предприемане на коригиращи действия от страна на икономическите оператори (привеждане на продукта в съответствие с приложимите изисквания; изтегляне на продукта). Ясно са разписани мерките които следва да предприемат ОНП и икономическите оператори в случаите, когато има основателна причина да се счита, че даден продукт не съответства на установените в закона изисквания за достъпност. Органите за надзор на пазара са задължени да информират Европейската комисия и другите държави членки за всички несъответстващи продукти, за които е установено, че, несъответствието им не е ограничено само на територията на Република България, като посочват наложените ограничителни мерки и коригиращите действия, които те са изискали от икономическия оператор да предприеме. Регламентират се задълженията на митническите органи по Закона за митниците по отношение на контрола на продуктите от обхвата на закона, които се въвеждат на пазара на Европейския съюз, както и задълженията на органите на Министерството на вътрешните работи, които са длъжни да оказват съдействие на органите за надзор на пазара по тяхно писмено искане до съответното районно управление на Министерството на вътрешните работи. 6 Глава трета регламентира достъпността на услугите от обхвата на закона. Раздел I определя изискванията за достъпност и свободно предоставяне на услуги от обхвата на закона. Регламентирано е, че услугите се предоставят само ако съответстват на изискванията за достъпност, посочени в закона. В това отношение предоставянето на услуги, които са в съответствие с изискванията на закона, не може да бъде забранявано, ограничавано или възпрепятствано по причини, свързани с изисквания за достъпност. Микропредприятията, които предлагат услуги от обхвата на закона, се освобождават от спазването на изискванията за достъпност и от всички задължения, свързани със спазването на тези изисквания. Раздел II регламентира презумпцията за съответствие, съгласно която когато услугите съответстват на хармонизирани стандарти (или на части от тях) и/или на хармонизирани технически спецификации (или на части от тях) се счита, че те съответстват на изискванията за достъпност. Освен това, въведена е презумпция за съответствие на предоставените услуги в областта на въздушния, морския, железопътния и автобусния транспорт с изискванията за достъпност ако те отговарят на изискванията за предоставяне на достъпна информация, и на информация относно достъпността, определени в посочените в проекта на закона регламенти на Европейския парламент и на Съвета в горните области и в Закона за железопътния транспорт и актовете по неговото прилагане. Раздел III определя задълженията на доставчиците на услуги от обхвата на закона. Основните задължения на доставчиците на услуги могат да се обобщят както следва: - да гарантират, че услугите са проектирани и се предоставят в съответствие с изискванията за достъпност, установени в закона; - да изготвят необходимата информация в съответствие с изискванията на закона, и да предоставят тази информация на обществеността в писмена и устна форма, включително по начини, които са достъпни за хората с увреждания. - да съхраняват горната информация, изготвена в писмена форма, за срока на предоставяне на услугата. За да гарантира, че услугите са в съответствие с приложимите изисквания за достъпност през целия срок на предоставянето им, доставчикът на услуги прилага процедури, като отчита по подходящ начин промените в характеристиките на предоставянето на услугата, промените в приложимите изисквания за достъпност и промените в хармонизираните стандарти или в техническите спецификации, чрез позоваване на които услугата се определя като съответстваща на изискванията за достъпност. В случай на несъответствие, доставчикът на услуги предприема необходимите коригиращи мерки за привеждане на услугата в съответствие с приложимите 7 изисквания за достъпност и информира незабавно за това националния компетентен орган и компетентните национални органи на държавите членки, в които се предоставя услугата, като предоставя подробна информация за несъответствието с приложимите изисквания и за предприетите коригиращи мерки. При обосновано искане от компетентен орган по този закон, или от компетентен орган на друга държава членка, в които се предоставя услугата, доставчикът на услуги предоставя цялата информация, необходима за доказване на съответствието на услугата с приложимите изисквания за достъпност. Информацията се предоставя на български език или на език, на който е налична, при условие че е разбираем за тези органи. Предвидено е задължение за доставчика на услуги за нуждите на административно и/или административнонаказателно производство да предоставят на български език необходимата информацията на органите за контрол в определен от тях срок. Раздел IV регламентира контрола на съответствието на услугите от обхвата на закона. Идентифицирани са 10 организации, които се явяват национални органи за контрол за различните видове услуги от обхвата на закона, в т.ч.: 1. Комисията за регулиране на съобщенията; 2. Съвета за електронни медии; 3. Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“; 4. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“; 5. Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“; 6. Изпълнителна агенция „Морска администрация“; 7. Комисията за финансов надзор; 8. Българска народна банка; 9. Министерство на културата; 10. Комисията за защита на потребителите. Установени са правата и задълженията на тези органи във връзка с осъществявания контрол за съответствие на предоставяните услуги от обхвата на закона с изискванията за достъпност. Когато органите за контрол имат основателна причина да считат, че дадена услуга не съответства на приложимите изисквания за достъпност, те извършват оценка, която обхваща всички изисквания на закона. Ако тази оценка установи, че за услугата не са спазени изискванията на закона, органите за контрол без забавяне изискват от съответния доставчик на услугата да предприеме необходимите коригиращи действия, за да приведе услугата в съответствие в определен от тях срок, съобразен с естеството на несъответствието. Когато в рамките на този срок доставчикът на услугата не е предприел необходимите коригиращи действия или предприетите коригиращи действия не са отстранили несъответствията с изискванията за достъпност, органите за контрол 8 налагат временно спиране на предоставяне на услугата за определен от тях срок, съобразен с естеството на несъответствието (органите за контрол налагат забрана за предоставяне на услугата в рамките на допълнителен разумен срок само ако съответният доставчик на услугата не е предприел подходящи коригиращи действия в рамките на определения срок). Глава четвърта съдържа разпоредби относно случаите, когато има установени изисквания за достъпност в други актове на Европейския съюз. Когато продукт или услуга, различни от тези от обхвата на закона, чиито характеристики, елементи или функции, в т.ч. и функционалните показатели, съответстват на изискванията за достъпност, определени в закона, се счита че те изпълняват съответните задължения по отношение на достъпността, определени в актове на Европейския съюз по отношение на посочените в тези актове характеристики, елементи и функции, освен ако не е предвидено друго в тези актове. В това отношение е въведена презумпция за съответствие за продуктите и услугите, които съответстват на хармонизираните стандарти или на части от тях, данните за които са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз/техническите спецификации или на части от тях, които са приети на основание на Директива (ЕС) 2019/882. Изискванията за достъпност на продуктите и услугите от обхвата на закона, представляват задължителни изисквания за достъпност по смисъла на Закона за обществените поръчки. Глава пета урежда въпросите за потребителските жалби и сигнали и средствата за колективна защита. Раздел I установява процедурите, по които потребителите и организациите на и за хората с увреждания имат право да подават жалби и сигнали до съответните контролни органи в случаите на нарушаване на разпоредбите на закона, в т.ч.: - съдържанието на жалбата; - действията на контролните органи в случай на установяване на нередности в жалбата; - образуването на производство за разглеждане на жалбите и сигналите (по анонимни сигнали не се образува производство); - взимането на решение по жалбите и сигналите - когато не е нужно да се извършва проверка, компетентният орган е длъжен да разгледа случая и да вземе решение в 14-дневен срок, а в останалите случаи - в едномесечен срок от датата на постъпването на жалбата или сигнала. При случаи с фактическа или правна сложност срокът за извършване на проверката може да бъде удължен с още един месец; - разглеждането на жалби и сигнали, подадени повторно по въпрос, по който има решение. Решението по жалбата или сигнала се съобщава писмено на подателя и на другите заинтересовани лица и организации, ако има такива, в 7-дневен срок от датата 9 на постановяването му. В случаите, когато в жалба или сигнал е отправено искане, което не е уважено, компетентният орган в отговора си до подателя излага съображенията и мотивите си за това. Разпоредбите на този раздел не се прилагат за процедури за възлагане на обществени поръчки по реда на Закона за обществените поръчки. Раздел II регламентира правата на организациите на и за хората с вреждания, в това число: - да предявят иск за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на този закон. Искът се разглежда по реда на глава тридесет и трета "Производство по колективни искове" от Гражданския процесуален кодекс (такива искове може да предявява и Агенцията за хората с увреждания). Регламентирани са и действията на съда, когато той приема, че определена търговска практика или действие съставляват нарушение на закона; - да предявят иск за обезщетяване на вредите, причинени на колективните интереси на хората с увреждания, и условията при които такъв колективен иск може да бъде предявен. Разпоредбите на този раздел не се прилагат за процедури за възлагане на обществени поръчки по реда на Закона за обществените поръчки. В глава шеста са заложени редица административно-наказателни разпоредби, както и ред за издаване, обжалване и изпълнение на наказателни постановления. В допълнителните разпоредби са дадени определения на всички използвани в проекта понятия, които са изцяло съобразени с определенията, съдържащи се в Директива (ЕС) 2019/882. С преходните и заключителни разпоредби се изменя Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, с които се въвеждат специфичните изисквания за достъпност по отношение на приемането на спешни повиквания, заложени в Директива (ЕС) 2019/882.. Предвижда се законът да влезе в сила от 28 юни 2025 г. с изключение на разпоредбите, регламентиращи изискванията за достъпност към Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер за спешни повиквания „112“, които трябва да влязат в сила от 1 януари 2027 г. В съответствие с възможностите, предвидени в Директива (ЕС) 2019/882, се определя преходен период за: - доставчиците на услуги, които ще могат да продължат до 28 юни 2030 г. да предоставят своите услуги, като използват продукти, които законосъобразно са използвали за предоставянето на подобни услуги преди тази дата; - договори за услуги, сключени преди 28 юни 2025 г., които ще могат да продължат да действат без изменение до изтичането на техния срок, но не по-късно от 5 години след посочената дата и - терминалите на самообслужване, които са законно използвани от доставчиците на услуги за предоставянето на услуги преди 28 юни 2025 г., ще могат да продължат да 10 се използват при предоставянето на подобни услуги до края на техния икономически полезен живот, но не по-дълго от 20 години след пускането им в употреба. Приложение № I съдържа критериите за оценка на прекомерната тежест, в случаите когато икономическите оператори решат да се възползват от изключението, дадено в чл. 3, ал. (1), т. 2. Тези критерии са в основата на оценката, която икономическите оператори трябва да изготвят за да се обосноват, че спазването на изискванията за достъпност на продукти или услуги би наложило прекомерна тежест. Приложение № II В Раздел I са дадени общите изисквания за достъпност на всички продукти от обхвата на закона. В Раздел II са дадени допълнителни изисквания към продуктите от обхвата на закона (с изключение на терминалите за самообслужване). В Раздел III са дадени общите изисквания за достъпност на всички услуги от обхвата на закона (с изключение на градските, крайградските и регионалните транспортни услуги). В Раздел IV са дадени допълнителни изисквания за достъпност на конкретни услуги от обхвата на закона. В Раздел V са дадени изискванията за достъпност по отношение на характеристики, елементи или функции, на които трябва да отговарят продукти и услуги от обхвата на закона, за да се счита, че те отговарят на изискванията за достъпност определени в актове на Европейския съюз по отношение на посочените в тези актове характеристики, елементи и функции (освен ако не е предвидено друго в тези актове). Раздел VI са дадени критериите относно функционалните показатели. Критериите се въвеждат с оглед максимално да се увеличи предвидимото използване на продукти и услуги от хора с увреждания, когато изискванията за достъпност, предвидени в раздели I—V, не се отнасят до една или повече функции на проектирането и производството на продукти или предоставянето на услуги. В този случай, тези функции или средства трябва да бъдат достъпни чрез спазване на съответните критерии за функционалните показатели. Тези критерии за функционалните показатели могат да се използват само като алтернатива на едно или повече специфични технически изисквания, когато те са посочени в изискванията за достъпност, единствено в случаите когато прилагането на съответните критерии за функционалните показатели съответства на изискванията за достъпност и се установи, че проектирането и производството на продукти и предоставянето на услуги води до еквивалентна или повишена достъпност за предполагаемото използване от хора с увреждания. Приложение № III въвежда процедурата за оценяване на съответствието на продуктите с изискванията за достъпност. Процедурата е „Вътрешен производствен 11 контрол“, чрез която производителят гарантира и декларира на своя отговорност, че съответните продукти отговарят на изискванията за достъпност. Процедурата определя задълженията на производителя по отношение на изготвянето на техническата документация, производството, нанасянето на маркировката „СЕ“, съставянето на ЕС декларацията за съответствие и задълженията на производителя, които могат да бъдат изпълнявани от неговия упълномощен представител. Приложение № IV съдържа образеца, по който производителят съставя ЕС декларацията за съответствие. Приложение № V съдържа елементите, които доставчикът на услугата трябва да включи в информацията, чрез която се прави оценка по какъв начин услугата изпълнява приложимите изисквания за достъпност, съгласно закона. Тази информация представя точно приложимите изисквания и обхваща, доколкото е необходимо за нуждите на оценяването, проекта и действието на услугата. Така изготвен проектът на закон цели въвеждането на една съвременна нормативна уредба в областта на продуктите и услугите, обхванати от съответното законодателство на Европейския съюз за хармонизация, която ще създаде условия за премахване и предотвратяване на пречките пред свободното движение на определени достъпни продукти и услуги, породени от различаващите се изисквания за достъпност в държавите членки. Това би повишило наличието на достъпни продукти и услуги на вътрешния пазар и би подобрило достъпността до съответната информация, с което ще се насърчи пълноценното и равноправно участие на хората с увреждания в обществения живот, наравно с останалите. Законопроектът е разработен в изпълнение на мярка № 17.1.1. от Програмата за управление на Република България юни 2023 г. –декември 2024 г. и на мярка № 136 от Плана за действие за 2023 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз. НИКОЛАЙ ДЕНКОВ Министър-председател 12

ПРОЕКТ ЗАКОН ЗА ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ДОСТЪПНОСТ НА ПРОДУКТИ И УСЛУГИ Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. Този закон урежда: 1. изискванията за достъпност на продукти и услуги; 2. процедурата за оценяване на съответствието на продукти с изискванията за достъпност; 3. задълженията на икономическите оператори, които предоставят продукти на пазара или предоставят услуги; 4. надзора на предоставените на пазара и/или пуснатите в действие продукти; 5. контрола на съответствието на предоставяните услуги с изискванията за достъпност. Чл. 2. (1) Този закон се прилага за следните продукти: 1. потребителски компютърни хардуерни системи с общо предназначение и компютърни операционни системи за тези хардуерни системи; 2. следните терминали на самообслужване: а) платежни терминали; б) терминални устройства АТМ, предназначени за предоставяне на услуги по ал. 2; в) автомати за продажба на билети, предназначени за предоставяне на услуги по ал. 2; г) автомати за регистрация на пътници, предназначени за предоставяне на услуги по ал. 2; д) интерактивни терминали на самообслужване, предоставящи информация и предназначени за предоставяне на услуги по ал. 2, с изключение на терминалите, инсталирани като съставна част на превозни средства, въздухоплавателни средства, кораби или подвижен състав; 3. потребителско крайно оборудване с интерактивни възможности за компютърна обработка, използвано за електронни съобщителни услуги; 4. потребителско крайно оборудване с интерактивни възможности за компютърна обработка, използвано за достъп до аудио-визуални медийни услуги; 5. електронни четци. (2) Този закон се прилага за следните услуги: 1. електронни съобщителни услуги с изключение на услуги за предаване, използвани за предоставянето на услуги машина-машина; 2. услуги за предоставяне на достъп до аудио-визуални медийни услуги; 1 3. следните елементи на услуги за въздушен, автобусен, железопътен и воден превоз на пътници, с изключение на градски, крайградски и регионални транспортни услуги: а) уебсайтове; б) услуги, базирани на мобилни устройства, включително мобилни приложения; в) електронни билети и услуги за електронно издаване на билети; г) предоставяне на информация за транспортни услуги, включително информация за пътуването в реално време; по отношение на информационните екрани това се ограничава до интерактивните екрани, разположени на територията на Европейския съюз; д) интерактивни терминали на самообслужване, разположени на територията на Европейския съюз, с изключение на инсталираните като съставна част на превозни средства, въздухоплавателни средства, кораби или подвижен състав, които се използват за предоставянето на която и да е част от тези услуги за превоз на пътници; 4. градски, крайградски и регионални транспортни услуги по отношение на интерактивни терминали на самообслужване, разположени на територията на Европейския съюз, с изключение на инсталираните като съставна част на превозни средства, въздухоплавателни средства, кораби или подвижен състав, които се използват за предоставянето на която и да е част от тези услуги за превоз на пътници; 5. потребителски банкови услуги; 6. електронни книги и специализиран софтуер; 7. услуги за електронна търговия. (3) Този закон не се прилага за следното съдържание на уебсайтове и мобилни приложения: 1. предварително записано медийно съдържание с определено времетраене, публикувано преди 28 юни 2025 г.; 2. файлови формати за офис документи, публикувани преди 28 юни 2025 г.; 3. онлайн карти и картографски услуги, ако основната информация е представена по достъпен цифров начин за картите, предназначени за навигационно използване; 4. съдържание на трета страна, което не е финансирано, разработено или под контрола на съответния икономически оператор; 5. съдържание на уебсайтове и мобилни приложения, отговарящи на изискванията за архиви, което означава, че те единствено разполагат със съдържание, което не се актуализира или редактира след 28 юни 2025 г. (4) Този закон се прилага без да се засягат разпоредбите на: 1. Регламент (ЕС) 2017/1563 на Европейския парламент и на Съвета от 13 септември 2017 г. относно трансграничния обмен между Съюза и трети държави на копия в достъпен формат от определени произведения и други обекти, закриляни от авторското право и сродните му права, в полза на слепи хора, лица с нарушено зрение 2 или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали (ОВ, L 242/1 от 20 септември 2017 г.); 2. Закона за авторското право и сродните му права, които въвежда Директива (ЕС) 2017/1564 на Европейския парламент и на Съвета от 13 септември 2017 г. относно определени позволени видове използване на определени произведения и други обекти, закриляни от авторското право и сродните му права, в полза на слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали, и за изменение на Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ, L 242/6 от 20 септември 2017 г.). Чл. 3. (1) Изискванията за достъпност на продукти и услуги се прилагат само дотолкова, доколкото тяхното спазване: 1. не изисква значително изменение в продукт или услуга, което води до основно изменение на същността на продукта или услугата; или 2. не води до прекомерна тежест за съответните икономически оператори. (2) Икономическите оператори извършват оценка дали спазването на изискванията за достъпност на продукти или услуги би довело до основно изменение или би наложило прекомерна тежест. Оценката се извършва въз основа на съответните критерии, определени в приложение № 1 и в делегираните актове, приети от Европейската комисия на основание чл. 14, параграф 7 от Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за изискванията за достъпност на продукти и услуги (ОВ, L 151/70 от 7 юни 2019 г.), наричана по нататък „Директива (ЕС) 2019/882“. (3) Икономическите оператори документират оценката по ал. 2 и съхраняват всички имащи отношение резултати за срок от 5 години, считано съответно от последното предоставяне на пазара на продукт или от последното предоставяне на услуга. При поискване от органите за надзор на пазара или от органите, отговарящи за контрол на съответствието на услугите, икономическите оператори им предоставят копие от оценката по ал. 2. (4) Микропредприятията, които работят с продукти, се освобождават от изискването да документират своята оценка по ал. 2. При поискване от орган за надзор на пазара микропредприятията, които работят с продукти, предоставят на този орган фактите, отнасящи се до оценката по ал. 2. (5) Доставчиците на услуги, които прилагат изключения по ал. 1, т. 2, актуализират оценката си за наличието на прекомерна тежест по отношение на всяка категория или вид услуга: 1. при изменение в предлаганата услуга; или 2. при поискване от органите, отговарящи за контрол на съответствието на услугите; и 3 3. във всеки случай, най-малко на всеки 5 години. (6) Когато икономическите оператори, с изключение на микропредприятията, прилагат изключения по ал. 1 за конкретен продукт или услуга, те изпращат информация за това до съответните органи за надзор на пазара или органите, отговарящи за контрол на съответствието на услугите на държавата членка, в която конкретният продукт е пуснат на пазара или в която се предоставя конкретната услуга. (7) Изключенията по ал. 1, т. 2 не се прилагат, когато икономическите оператори получават финансиране от публични или частни източници, различни от техни собствени средства, което финансиране се предоставя за целите на подобряване на достъпността на съответните продукти или услуги. Глава втора ДОСТЪПНОСТ НА ПРОДУКТИ Раздел I Изисквания за достъпност и свободно движение на продуктите Чл. 4. (1) Доколкото не са приложени изключения съгласно чл. 3, продуктите, с изключение на терминалите на самообслужване, се предоставят на пазара само когато съответстват на изискванията за достъпност по приложение № 2, раздели I и II, като се вземат предвид и критериите относно функционалните показатели по раздел VI от същото приложение. (2) Доколкото не са приложени изключения съгласно чл. 3, терминалите на самообслужване се предоставят на пазара само когато съответстват на изискванията за достъпност по приложение № 2, раздел I, като се вземат предвид и критериите относно функционалните показатели по раздел VI от същото приложение. Чл. 5. Предоставянето на пазара на продуктите, които са в съответствие с този закон не се забранява, ограничава или възпрепятства по причини, свързани с изисквания за достъпност. Раздел II Съответствие на продуктите Чл. 6. (1) Продукт, който съответства на хармонизираните стандарти или на части от тях, данните за които са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз се счита, че съответства на изискванията за достъпност по чл. 4, обхванати от тези стандарти или части от тях. (2) Продукт, който съответства на техническите спецификации или на части от тях, които са приети на основание чл. 15, параграф 3 от Директива (ЕС) 2019/882, се счита, че съответства на изискванията за достъпност по чл. 4, обхванати от тези технически спецификации или части от тях. 4 Чл. 7. Оценяването на съответствието на продуктите с изискванията за достъпност по чл. 4 се извършва съгласно процедурата за оценяване на съответствието, определена в приложение № 3. Чл. 8. (1) За продуктите, чието съответствие с изискванията за достъпност по чл. 4 е оценено съгласно процедурата за оценяване на съответствието, определена в приложение № 3 се съставя ЕС декларация за съответствие. (2) ЕС декларацията за съответствие потвърждава, че е доказано изпълнението на изискванията за достъпност по чл. 4. Когато са приложени изключения по чл. 3, в ЕС декларацията за съответствие се посочва кои изисквания за достъпност са предмет на изключение. (3) ЕС декларацията за съответствие се съставя по образеца, определен в приложение № 4 и се актуализира при промяна на данните за икономическия оператор, на стандарти, технически спецификации или на други обстоятелства, свързани с декларираното съответствие. (4) ЕС декларацията за съответствие се превежда на езика, определен от съответната държава членка, на чиято територия продуктът се пуска или предоставя на пазара. Когато продуктът се пуска или предоставя на пазара на територията на Република България и ЕС декларацията за съответствие не е съставена на български език, тя се превежда на български език. (5) Когато приложимите към даден продукт актове на законодателството на Европейския съюз за хармонизация, които изискват ЕС декларация за съответствие са повече от един, се съставя само една ЕС декларация за съответствие, в която се посочват съответните актове и данните за публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз. (6) Изискването по ал. 5 може да се изпълни чрез съставяне на досие от отделните ЕС декларации за съответствие, които се изискват от всички приложими за продукта актове на законодателството на Европейския съюз за хармонизация. Чл. 9. Като съставя ЕС декларацията за съответствие, производителят поема отговорността за съответствието на продукта с изискванията на закона. Чл. 10. (1) Съответствието на продукт с изискванията за достъпност по чл. 4 се удостоверява с нанесена маркировка „СЕ”. (2) За маркировката „СЕ“ се прилагат основните принципи, установени в чл. 30 от Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ, L 218/30 от 13 август 2008 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 765/2008”. (3) Маркировката „CE“ се нанася върху продукта или върху неговата табела с данни така, че да бъде видима, четлива и незаличима. Когато това не е възможно или не 5 може да се осигури поради естеството на продукта, тя се нанася върху опаковката и в придружаващите документи. (4) Маркировката „CE“ се нанася преди продуктът да бъде пуснат на пазара. Раздел III Задължения на икономическите оператори във връзка с продуктите Чл. 11. (1) Когато пуска продукт на пазара, производителят гарантира, че той е проектиран и произведен в съответствие с приложимите изисквания за достъпност по чл. 4. (2) Производителят съставя техническата документация в съответствие с приложение № 3 и провежда или осигурява провеждането на процедурата за оценяване на съответствието, посочена в същото приложение. (3) Когато съответствието на продукта с приложимите изисквания за достъпност е доказано чрез прилагането на процедурата по ал. 2, производителят съставя ЕС декларация за съответствие съгласно чл. 8 и нанася маркировката „СЕ“ съгласно чл. 10. (4) Производителят съхранява техническата документация и ЕС декларацията за съответствие в продължение на 5 години след пускането на продукта на пазара. Чл. 12. (1) Производителят прилага процедури, чрез които гарантира, че при серийно производство продуктите остават в съответствие с приложимите изисквания. (2) При изпълнение на изискването по ал. 1 производителят взема предвид по подходящ начин промените в проекта или характеристиките на продукта и промените в хармонизираните стандарти или в техническите спецификации по чл. 6, чрез позоваване на които е декларирал съответствието на продукта. Чл. 13. (1) Производителят гарантира, че върху всеки продукт има нанесен тип, партиден или сериен номер, или друг елемент, който позволява идентификацията на продукта. (2) Производителят нанася върху продукта своето име и регистрирано търговско наименование или регистрирана търговска марка и пощенския адрес, на който може да се осъществи връзка с него. Адресът посочва едно-единствено място, на което производителят може да бъде намерен и се представя по начин, разбираем за крайните ползватели и органите за надзор на пазара. (3) Когато размерът или естеството на продукта не позволява информацията по ал. 1 или 2 да се нанесе върху него, тя се предоставя върху опаковката или в документ, придружаващ продукта. Чл. 14. Производителят гарантира, че продуктът се придружава от инструкции и информация за безопасност на български език. Тези инструкции и информация, както и всички етикети, трябва да са ясни, разбираеми и смислени. Чл. 15. (1) Когато производителят счита или има основание да счита, че даден продукт, който е пуснал на пазара, не съответства на изискванията на този закон, той 6 незабавно, и както е целесъобразно за конкретния случай, предприема необходимите коригиращи действия за привеждането на продукта в съответствие или за изтеглянето му. (2) В случаите по ал. 1, когато продуктът не отговаря на приложимите изисквания за достъпност по чл. 4, производителят информира незабавно за това органите за надзор на пазара по този закон и компетентните органи на държавите членки, в които такива продукти са предоставени на пазара, като предоставя подробна информация, по-специално за несъответствието на продукта с приложимите изисквания и за предприетите коригиращи действия. (3) Производителят води регистър на продуктите, които не отговарят на приложимите изисквания за достъпност по чл. 4, и на съответните жалби. Чл. 16. (1) При обосновано искане от органите за надзор на пазара по този закон или от компетентен орган на друга държава членка, производителят предоставя цялата информация и документация, необходима за доказване на съответствието на продукта. Тази информация и документация се предоставя на органите за надзор на пазара по този закон на хартиен или на електронен носител на български език или на език, на който е налична, при условие че е разбираем за тези органи. (2) За нуждите на административно и/или административнонаказателно производство производителят предоставя на български език информацията и документацията по ал. 1 на органите за надзор на пазара по този закон в определен от тях срок. (3) По искане на орган по ал. 1 производителят оказва съдействие при всяко предприето действие за отстраняване на несъответствието с приложимите изисквания за достъпност на продуктите, които е пуснал на пазара. Чл. 17. (1) Производителят може да определи писмено свой упълномощен представител. (2) Упълномощеният представител изпълнява задачите, определени от производителя в пълномощното. (3) Производителят не включва в пълномощното на упълномощения представител задълженията по чл. 11, ал. 1 и задължението за изготвяне на техническа документация по чл. 11, ал. 2. (4) Производителят включва в пълномощното на упълномощения представител най-малко следното: 1. да съхранява на разположение на органите за надзор на пазара техническата документация и ЕС декларацията за съответствие в продължение на 5 години след пускането на продукта на пазара; 2. при обосновано искане от органите за надзор на пазара по този закон или от компетентен орган на друга държава членка да предостави на тези органи цялата информация и документация, необходима за доказване на съответствието на продукта; 7 3. по искане на органите за надзор на пазара по този закон или на компетентен орган на друга държава членка да оказва съдействие при всяко предприето действие за отстраняване на несъответствието с приложимите изисквания за достъпност на продуктите, попадащи в рамките на пълномощното му. Чл. 18. Вносителят пуска на пазара продукти само, когато съответстват на изискванията на този закон. Чл. 19. (1) Преди да пусне даден продукт на пазара, вносителят гарантира, че: 1. производителят е съставил техническата документация в съответствие с приложение № 3 и е провел процедурата за оценяване на съответствието, посочена в същото приложение; 2. маркировката „СЕ“ е нанесена; 3. производителят е изпълнил задълженията си по чл. 13; 4. продуктът се придружава от необходимите документи. (2) Вносителят гарантира, че продуктът се придружава от инструкции и информация за безопасност на български език. Чл. 20. (1) Вносителят нанася върху продукта своето име и регистрирано търговско наименование или регистрирана търговска марка и пощенския адрес, на който може да се осъществи връзка с него. Адресът се представя по начин, разбираем за крайните ползватели и органите за надзор на пазара. (2) Когато размерът или естеството на продукта не позволява информацията по ал. 1 да се нанесе върху него, тя се предоставя върху опаковката или в документ, придружаващ продукта. Чл. 21. Когато вносителят счита или има основание да счита, че даден продукт не съответства на приложимите изисквания за достъпност по чл. 4, той не пуска продукта на пазара, докато не бъде приведен в съответствие, и информира за това производителя и органите за надзор на пазара. Чл. 22. Вносителят гарантира, че докато отговаря за даден продукт, условията на съхранение или транспортиране не застрашават съответствието на продукта с приложимите изисквания за достъпност по чл. 4. Чл. 23. (1) Вносителят съхранява на разположение на органите за надзор на пазара копие от ЕС декларацията за съответствие в продължение на 5 години след пускането на продукта на пазара. (2) В продължение на 5 години след пускането на продукта на пазара вносителят гарантира, че при поискване техническата документация може да бъде предоставена на органите за надзор на пазара. Чл. 24. (1) Когато вносителят счита или има основание да счита, че даден продукт, който е пуснал на пазара, не съответства на изискванията на този закон, той 8 незабавно, и както е целесъобразно за конкретния случай, предприема необходимите коригиращи действия за привеждането на продукта в съответствие или за изтеглянето му. (2) В случаите по ал. 1, когато продуктът не отговаря на приложимите изисквания за достъпност по чл. 4, вносителят незабавно информира за това органите за надзор на пазара по този закон и компетентните органи на държавите членки, в които такива продукти са предоставени на пазара, като предоставя подробна информация, по-специално за несъответствието на продукта с приложимите изисквания и за предприетите коригиращи действия. (3) Вносителят води регистър на продуктите, които не отговарят на приложимите изисквания за достъпност по чл. 4, и на съответните жалби. Чл. 25. (1) При обосновано искане от органите за надзор на пазара по този закон или от компетентен орган на друга държава членка, вносителят предоставя цялата информация и документация, необходима за доказване на съответствието на продукта. Тази информация и документация се предоставя на органите за надзор на пазара по този закон на хартиен или на електронен носител, на български език или на език, на който е налична, при условие че е разбираем за тези органи. (2) За нуждите на административно и/или административнонаказателно производство вносителят предоставя на български език информацията и документацията по ал. 1 на органите за надзор на пазара по този закон в определен от тях срок. (3) По искане на орган по ал. 1 вносителят оказва съдействие при всяко предприето действие за отстраняване на несъответствието с приложимите изисквания за достъпност на продуктите, които е пуснал на пазара. Чл. 26. Когато предоставя на пазара продукт, дистрибуторът действа с дължимата грижа по отношение на изискванията на този закон. Чл. 27. Преди да предостави даден продукт на пазара, дистрибуторът се уверява, че: 1. маркировката „СЕ“ е нанесена; 2. продуктът се придружава от необходимите документи и от инструкции и информация за безопасност на български език; 3. производителят е изпълнил задълженията си по чл. 13; 4. вносителят е изпълнил задълженията си по чл. 20. Чл. 28. Когато дистрибуторът счита или има основание да счита, че даден продукт не съответства на приложимите изисквания за достъпност по чл. 4, той не предоставя продукта на пазара, докато не бъде приведен в съответствие, и информира за това производителя или вносителя, както и органите за надзор на пазара. 9 Чл. 29. Дистрибуторът гарантира, че докато отговаря за даден продукт, условията на съхранение или транспортиране не застрашават съответствието на продукта с приложимите изисквания за достъпност по чл. 4. Чл. 30. (1) Когато счита или има основание да счита, че даден продукт, който е предоставил на пазара, не съответства на изискванията на този закон, дистрибуторът се уверява, че са предприети необходимите коригиращи действия за привеждането на продукта в съответствие или за изтеглянето му, както е целесъобразно за конкретния случай. (2) В случаите по ал. 1, когато продуктът не отговаря на приложимите изисквания за достъпност по чл. 4, дистрибуторът незабавно информира за това органите за надзор на пазара по този закон и компетентните органи на държавите членки, в които е предоставил на пазара такива продукти, като предоставя подробна информация, по-специално за несъответствието на продукта с приложимите изисквания и за предприети коригиращи действия. Чл. 31. (1) При обосновано искане от органите за надзор на пазара по този закон или от компетентен орган на друга държава членка, дистрибуторът предоставя на хартиен или на електронен носител цялата информация и документация, необходима за доказване на съответствието на продукта. (2) По искане на орган по ал. 1 дистрибуторът оказва съдействие при всяко предприето действие за отстраняване на несъответствието с приложимите изисквания за достъпност на продуктите, които е предоставил на пазара. Чл. 32. Когато вносител или дистрибутор пуска на пазара продукт със своето име или търговска марка или променя продукт, който вече е пуснат на пазара, по такъв начин, че съответствието с изискванията на закона може да бъде засегнато, той се счита за производител и изпълнява задълженията на производителя по чл. 11-16. Чл. 33. (1) Всеки икономически оператор поддържа регистър, който съдържа информация за всеки икономически оператор, който му е доставил даден продукт и за всеки икономически оператор, на когото е доставил даден продукт. (2) Информацията по ал. 1 и документите, които доказват осъществената доставка се съхранява за период от 5 години след датата на доставката. Тази информация и документи при поискване се предоставя на органите за надзор на пазара. Раздел IV Надзор на пазара Чл. 34. (1) По смисъла на чл. 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 (ОВ, L 169/1 от 25 юни 2019 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2019/1020”, Председателят на Държавната агенция за метрологичен и 10 технически надзор чрез органите за надзор на пазара от агенцията е орган за надзор на пазара на продуктите по чл. 2, ал. 1 от закона. (2) Надзорът на пазара на продуктите се организира и извършва съгласно Регламент (ЕС) 2019/1020, доколкото в този закон не съществуват специални разпоредби със същата цел, които уреждат по специален начин конкретни аспекти на надзора на пазара на тези продукти. Членове 19 и 20, чл. 25, параграф 5 и чл. 28, параграфи 1 и 4 от Регламент (ЕС) 2019/1020 не се прилагат по отношение на продуктите по чл. 2, ал. 1 от закона. (3) Митническите органи по Закона за митниците са органите по чл. 25, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/1020, които са отговорни за контрола на продуктите, които се въвеждат на пазара на Европейския съюз. Митническите органи изпълняват дейностите и задълженията, определени в глава VII от Регламент (ЕС) 2019/1020. (4) При извършване на проверки, органите за надзор на пазара могат да поискат съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи и от компетентните органи на местното самоуправление, в случаите когато противозаконно се пречи да изпълняват задълженията си. Чл. 35. (1) Органите за надзор на пазара имат право: 1. на свободен достъп до: а) търговски обекти и други места за съхранение и представяне на пуснати на пазара продукти, включително местата за продажба от разстояние, в това число чрез използване на електронни средства; б) производствени, складови и търговски помещения и други места, където продуктите се пускат в действие или се използват съгласно предназначението им; в) панаири, изложби и демонстрации, на които се представят продукти по чл. 2, ал. 1. 2. да изискват от икономическите оператори, съобразно техните задължения: а) ЕС декларация за съответствие; б) техническата документация за продукта; в) инструкции и информация за безопасност на български език; г) информацията по чл. 33; д) документ, удостоверяващ регистрирана търговска марка; е) оценката по чл. 3, когато икономическият оператор се е позовал на такава; 3. да вземат безвъзмездно образци от продуктите за изпитвания; 4. да изискват оригинални счетоводни, търговски или други книги и документи, както и документи, отнасящи се до търговската регистрация, единен идентификационен код (ЕИК) или код по БУЛСТАТ, адрес на управление на проверяваното лице, лични данни и друга информация, отнасяща се до установяване на административно нарушение по този закон, както и да изземват заверени копия от тях; 5. да искат съдействие от компетентните органи на другите държави членки. 11 (2) Органите за надзор на пазара, съгласувано със съответния икономически оператор определят срок за предоставяне на документите и информацията по ал. 1, т. 2, букви а) и б), който не може да е повече от 30 дни. (3) Икономическите оператори, които предоставят продукти на пазара, включително при продажба от разстояние, както и лицата, които представят продукти на местата по ал. 1, т. 1, буква в), са задължени да осигуряват достъп до местата по ал. 1, т. 1 и да оказват съдействие на органите за надзор на пазара при изпълнение на техните задължения. Чл. 36. (1) Органите за надзор на пазара са длъжни: 1. да се легитимират при извършване на проверките; 2. да използват получените документи и информация само за целите на надзор на пазара и контролни дейности, определени в нормативен акт; 3. да участват в обмена на информация с компетентните органи на другите държави членки; 4. да оказват съдействие на Европейската комисия и на компетентните органи на другите държави членки по тяхно искане. (2) Органите за надзор на пазара при поискване предоставят на потребителите в достъпен формат наличната информация относно спазването от икономическите оператори на приложимите изисквания за достъпност и оценката по чл. 3, освен когато такава информация не може да бъде предоставена поради съображения за поверителност съгласно чл. 17 от Регламент (ЕС) 2019/1020. Чл. 37. (1) Надзорът на пазара включва: 1. наблюдение за наличието и проверка за съответствието с изискванията на: а) маркировката „СЕ”; б) информацията, която идентифицира производителя и вносителя; в) информацията, която идентифицира продукта; г) информацията, която се изисква да е нанесена върху продукта или да го придружава; д) инструкциите и информацията за безопасност на български език, която се изисква да придружава продукта; е) ЕС декларацията за съответствие; 2. проверка на ЕС декларацията за съответствие и техническата документация; 3. изпитвания на образци от продукти, предоставени на пазара или пуснати в действие. (2) Когато икономическият оператор се е позовал на чл. 3, органите за надзор на пазара: 1. проверяват дали икономическият оператор е извършил оценката по чл. 3; 2. правят преглед на оценката и на резултатите от нея, включително на правилното използване на критериите, определените в приложение № 1 и в 12 делегираните актове, приети от Европейската комисия на основание чл. 14, параграф 7 от Директива (ЕС) 2019/882; 3. проверяват спазването на приложимите изисквания за достъпност. Чл. 38. (1) Разходите за изпитване са за сметка на икономическия оператор, когато продуктите не съответстват на приложимите изисквания за достъпност по чл. 4; (2) Когато продуктите съответстват на приложимите изисквания за достъпност по чл. 4, разходите са за сметка на органите за надзор на пазара. (3) Разходите за изпитване са за сметка на икономическия оператор, независимо от получените резултати, когато: 1. продуктът е без маркировка „СЕ”; 2. за продукта не е съставена ЕС декларация за съответствие съгласно приложимите изисквания; 3. за продукта липсва техническа документация; 4. техническата документация не съдържа всички съответни документи с данни или подробности относно средствата, използвани от производителя за осигуряване на съответствието на продукта. Чл. 39. (1) Органите за надзор на пазара, при спазване на принципа за пропорционалност, имат право да налагат следните ограничителни мерки: 1. временно спиране на предоставянето на продукт на пазара и/или пускането му в действие и използването му; 2. забрана за предоставяне на продукт на пазара и/или пускането му в действие и използването му; 3. изтегляне на продукт; (2) Органите за надзор на пазара, при спазване на принципа за пропорционалност и в зависимост от задълженията на икономическия оператор и неговата роля във веригата на доставка на продукта, имат право да му разпореждат предприемане на следните коригиращи действия: 1. привеждане на продукта в съответствие с приложимите изисквания; 2. изтегляне на продукта; (3) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощени от него длъжностни лица налагат ограничителни мерки по ал. 1 или разпореждат предприемане на коригиращи действия по ал. 2 със заповед. (4) Заповедите по ал. 3 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбата не спира тяхното изпълнение. Чл. 40. (1) Когато органите за надзор на пазара имат основателна причина да считат, че даден продукт не съответстват на приложимите изисквания за достъпност по чл. 4, те временно спират предоставянето на продукта на пазара и/или пускането му в действие и използването му и извършват оценка на продукта, която обхваща всички изисквания на закона. 13 (2) При извършване на оценката по ал. 1 съответните икономически оператори оказват необходимото съдействие на органите за надзор на пазара. (3) Когато при оценката по ал. 1 се установи, че за продукта не са спазени изискванията на закона, органите за надзор на пазара без забавяне изискват от съответния икономически оператор да предприеме необходимите коригиращи действия, за да приведе продукта в съответствие в определен от тях срок, съобразен с естеството на несъответствието. (4) Органите за надзор на пазара изискват съответният икономически оператор да изтегли продукта от пазара в рамките на допълнителен разумен срок само ако съответният икономически оператор не е предприел подходящи коригиращи действия в рамките на срока по ал. 3. (5) В случаите по ал. 3 и 4 се прилага чл. 18 от Регламент (ЕС) 2019/1020. (6) Когато органите за надзор на пазара считат, че несъответствието не е ограничено само на територията на Република България, те информират Европейската комисия и другите държави членки за резултатите от оценката по ал. 1 и за коригиращите действия по ал. 3, които те са изискали от икономическия оператор да предприеме. Чл. 41. (1) Когато съответният икономически оператор не предприеме подходящи коригиращи действия в срока по чл. 40, ал. 4, органите за надзор на пазара налагат подходящи временни ограничителни мерки и без забавяне информират Европейската комисия и другите държави членки. (2) Информацията по ал. 1 включва всички налични данни, по-специално данните, необходими за идентифицирането на несъответстващия продукт, произхода на продукта, естеството на несъответствието и изискванията за достъпност, на които продуктът не съответства, естеството и продължителността на наложените ограничителни мерки, както и аргументите, изтъкнати от съответния икономически оператор. По-специално органите за надзор на пазара посочват дали несъответствието се дължи на някоя от следните причини: 1. несъответствие на продукта с приложимите изисквания за достъпност; 2. недостатъци на хармонизираните стандарти по чл. 6, ал. 1 или на техническите спецификации по чл. 6, ал. 2. Чл. 42. (1) Когато в срок от 3 месеца от получаването на информацията по чл. 41, ал. 2 не е повдигнато възражение от държава членка или от Европейската комисия във връзка с временната ограничителна мярка по чл. 41, тази мярка се счита за оправдана. (2) Когато Европейската комисия приеме акт за изпълнение, с който постановява, че временната ограничителна мярка по чл. 41 не е оправдана, заповедта, с която тя е наложена се отменя. Чл. 43. (1) Когато е получена информация за предприети ограничителни мерки от компетентни органи на друга държава членка, органите за надзор на пазара по този 14 закон информират без забавяне Европейската комисия и другите държави членки за всички предприети от тях мерки и за всяка допълнителна информация, с която разполагат и която е свързана с несъответствието на съответния продукт, както и за своите възражения в случай на несъгласие с предприетите от другата държава членка ограничителни мерки. (2) Когато по предприетите ограничителни мерки от компетентни органи на друга държава членка не са постъпили възражения или Европейската комисия е приела акт за изпълнение, с който постановява, че мярката е оправдана, органите за надзор на пазара по този закон гарантират, че по отношение на съответния продукт са предприети без забавяне същите ограничителни мерки и информират Европейската комисия за това. Чл. 44. (1) Органите за надзор на пазара временно спират предоставянето на продукт на пазара и изискват от съответния икономически оператор в определен от тях срок да предприеме необходимите коригиращи действия, когато установят, че: 1. маркировката „СЕ“ е нанесена в нарушение на чл. 30 от Регламент (ЕО) № 765/2008 или на чл. 10, ал. 3 или 4 на закона; 2. маркировката „СЕ“ не е нанесена; 3. ЕС декларацията за съответствие не е съставена; 4. ЕС декларацията за съответствие е съставена неправилно; 5. техническата документация не е налице или е непълна; 6. информацията по чл. 13, ал. 2 или по чл. 20, ал. 1 липсва, не е вярна или е непълна; 7. не е изпълнено някое друго административно изискване, определено в глава трета. (2) Когато несъответствието по ал. 1 не е отстранено в определения срок, органите за надзор на пазара налагат необходимите ограничителни мерки. Чл. 45. В случаите по чл. 40 и 44 икономическият оператор гарантира, че са предприети всички необходими коригиращи действия по отношение на всички съответни продукти, които той е предоставил на пазара в целия Европейски съюз. Глава трета ДОСТЪПНОСТ НА УСЛУГИ Раздел I Изисквания за достъпност и свободно предоставяне на услугите Чл. 46. (1) Доколкото не са приложени изключения съгласно чл. 3, услугите, с изключение на градските и крайградските транспортни услуги и регионалните транспортни услуги, се предоставят само когато съответстват на изискванията за достъпност по приложение № 2, раздели III и IV, като се вземат предвид и критериите относно функционалните показатели по раздел VI от същото приложение. 15 (2) Доколкото не са приложени изключения съгласно чл. 3, градските и крайградските транспортни услуги и регионалните транспортни услуги се предоставят само когато съответстват на изискванията за достъпност по приложение № 2, раздел IV, като се вземат предвид и критериите относно функционалните показатели по раздел VI от същото приложение. (3) Микропредприятията, които предлагат услуги, се освобождават от спазването на изискванията за достъпност по ал. 1 и 2 и от всички задължения, свързани със спазването на тези изисквания. Чл. 47. Предоставянето на услуги, които са в съответствие с този закон не се забранява, ограничава или възпрепятства по причини, свързани с изисквания за достъпност. Раздел II Съответствие на услугите Чл. 48. (1) Услуга, която съответства на хармонизираните стандарти или на части от тях, данните за които са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз се счита, че съответства на изискванията за достъпност по чл. 46, обхванати от тези стандарти или части от тях. (2) Услуга, която съответства на техническите спецификации или на части от тях, приети на основание чл. 15, параграф 3 от Директива (ЕС) 2019/882 се счита, че съответства на изискванията за достъпност по чл. 46, обхванати от тези технически спецификации или части от тях. Чл. 49. (1) Услугите се считат за съответстващи на съответните изисквания за достъпност по чл. 46, когато отговарят на изискванията за предоставяне на достъпна информация и на информация относно достъпността, определени в: 1. Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ, L 46/1 от 17 февруари 2004 г.); 2. Регламент (ЕО) № 1107/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт (ОВ, L 204/1 от 26 юли 2006 г.); 3. Регламент (ЕС) 2021/782 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 г. относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт (ОВ, L 172/1 от 17 май 2021 г.); 4. Регламент (ЕС) № 1177/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 334/1 от 17 декември 2010 г.); 16 5. Регламент (ЕС) № 181/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 55/1 от 28 февруари 2011 г.); 6. разпоредбите на Закона за железопътния транспорт и на актовете по неговото прилагане, които въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2016/797 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно оперативната съвместимост на железопътната система в рамките на Европейския съюз (ОВ, L 138/44 от 26 май 2016 г.). (2) Когато този закон предвижда допълнителни изисквания освен тези, предвидени в актовете по ал. 1, допълнителните изисквания се прилагат изцяло. Раздел III Задължения на доставчиците на услуги Чл. 50. (1) Доставчикът на услуги гарантира, че те са проектирани и се предоставят в съответствие с изискванията за достъпност по чл. 46. (2) Доставчикът на услуги изготвя необходимата информация в съответствие с приложение № 5, като включва разяснения по какъв начин услугите изпълняват приложимите изисквания за достъпност по чл. 46. Информацията се предоставя на обществеността в писмена и устна форма, включително по начини, които са достъпни за хората с увреждания. (3) Доставчикът на услуги съхранява информацията по ал. 2, изготвена в писмена форма, за срока на предоставяне на услугата. Чл. 51. (1) Доставчикът на услуги прилага процедури, които гарантират, че услугите са в съответствие с приложимите изисквания за достъпност по чл. 46 през целия срок на предоставянето им. (2) При изпълнение на изискването по ал. 1 доставчикът на услуги отчита по подходящ начин промените в характеристиките на предоставянето на услугата, промените в приложимите изисквания за достъпност и промените в хармонизираните стандарти или в техническите спецификации по чл. 48, чрез позоваване на които услугата се определя като съответстваща на изискванията за достъпност по чл. 46. Чл. 52. (1) В случай на несъответствие, доставчикът на услуги предприема необходимите коригиращи мерки за привеждане на услугата в съответствие с приложимите изисквания за достъпност по чл. 46. (2) Когато услугата не отговаря на приложимите изисквания за достъпност по чл. 46, доставчикът на услуги незабавно, от установяване на несъответствието, информира за това компетентния орган по чл. 54, ал. 1 и компетентните национални органи на държавите членки, в които се предоставя услугата, като предоставя подробна информация по-специално за несъответствието с приложимите изисквания и за предприетите коригиращи мерки. 17 Чл. 53. (1) При обосновано искане от орган по чл. 54, ал. 1 или от компетентен орган на друга държава членка, в които се предоставя услугата, доставчикът на услуги предоставя цялата информация, необходима за доказване на съответствието на услугата с приложимите изисквания за достъпност по чл. 46. Тази информация се предоставя на органите по чл. 54, ал. 1 на хартиен или на електронен носител на български език или на език, на който е налична, при условие че е разбираем за тези органи. (2) За нуждите на административно и/или административнонаказателно производство доставчикът на услуги предоставя на български език информацията по ал. 1 на органите по чл. 54 в определен от тях срок. (3) По искане на орган по ал. 1 доставчикът на услуги оказва съдействие при всяко предприето действие за привеждане на услугата в съответствие с приложимите изисквания. Раздел IV Контрол на съответствието на услугите Чл. 54. (1) Контролът на съответствието на услугите се извършва от: 1. Комисията за регулиране на съобщенията – за услугите по чл. 2, ал. 2, т. 1; 2. Съвета за електронни медии – за услугите по чл. 2, ал. 2, т. 2; 3. Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ – за услугите за въздушен превоз на пътници по чл. 2, ал. 2, т. 3; 4. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – за услугите за автобусен превоз на пътници по чл. 2, ал. 2, т. 3 и 4; 5. Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ – за услугите за железопътен превоз на пътници по чл. 2, ал. 2, т. 3 и 4; 6. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ – за услугите за воден превоз на пътници по чл. 2, ал. 2, т. 3; 7. Комисията за финансов надзор и заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ – за услугите по чл. 2, ал. 2, т. 5 във връзка с услугите, посочени в § 1, ал. 1, т. 25, буква „б“ от допълнителните разпоредби; 8. Българска народна банка - за услугите по чл. 2, ал. 2, т. 5 във връзка с услугите, посочени в § 1, ал. 1, т. 25, букви „в“-„д“ от допълнителните разпоредби; 9. Министерство на културата – за услугите по чл. 2, ал. 2, т. 6; 10. Комисия за защита на потребителите – за услугите по чл. 2, ал. 2, т. 5 във връзка с услугите посочени в § 1, ал. 1, т. 25, буква „а“ от допълнителните разпоредби, и за услугите по чл. 2, ал. 2, т. 7. (2) Органите по ал. 1 прилагат и периодично актуализират подходящи процедури за: 1. проверка на съответствието на услугите с изискванията за достъпност по чл. 46; 18 2. разглеждане на жалби или информация, отнасящи се до несъответствие на услуги с изискванията за достъпност по чл. 46; 3. проверка дали икономическият оператор е предприел необходимите коригиращи действия. (3) Когато икономическият оператор се е позовал на чл. 3, органите по ал. 1: 1. проверяват дали икономическият оператор е извършил оценката по чл. 3; 2. правят преглед на оценката и на резултатите от нея, включително на правилното използване на критериите, определените в приложение № 1 и в делегираните актове, приети от Европейската комисия на основание чл. 14, параграф 7 от Директива (ЕС) 2019/882; 3. проверяват спазването на приложимите изисквания за достъпност. (4) Органите по ал. 1 имат право да искат съдействие от компетентните органи на другите държави членки; (5) Органите по ал. 1 оказват съдействие на Европейската комисия и на компетентните органи на другите държави членки по тяхно искане. (6) За осъществяване на контрола ръководителят на съответния орган по ал. 1 оправомощава с акт длъжностни лица от неговата администрацията. (7) Органите по ал. 1 оповестяват по подходящ начин какви са техните отговорности, дейности и решения по този закон. При поискване те предоставят тази информация в достъпен формат. Чл. 55. (1) В изпълнение на своите функции оправомощените по чл. 54, ал. 6 длъжностни лица имат право: 1. да извършват проверки за спазване на изискванията на този закон; 2. на свободен достъп до помещения и други обекти, използвани при предоставяне на услугите; 3. да изискват от доставчиците на услуги информацията по чл. 50, ал. 2; 4. да изискват от доставчиците на услуги оценката по чл. 3, когато икономическият оператор се е позовал на такава; 5. да изискват оригинални счетоводни, търговски или други книги и документи, както и документи, отнасящи се до търговската регистрация, единен идентификационен код (ЕИК) или код по БУЛСТАТ, адрес на управление на проверяваното лице, лични данни и друга информация, отнасяща се до установяване на административно нарушение по този закон, както и да изземват заверени копия от тях; 6. да изискват от трети лица сведения, извлечения и други документи, необходими за извършване на насрещни проверки във връзка с осъществяването на контрол по този закон и/или с установяването на административни нарушения по този закон. 19 (2) Икономическите оператори, които предоставят услуги са задължени да осигуряват достъп до местата по ал. 1, т. 2 и да оказват съдействие на органите по чл. 54, ал. 1 при изпълнение на техните задължения. Чл. 56. Оправомощените по чл. 54, ал. 6 длъжностни лица са длъжни: 1. да се легитимират със служебна карта при извършване на проверките; 2. да използват получените документи и информация само за целите на контролните дейности. Чл. 57. (1) Органите по чл. 54, ал. 1, при спазване на принципа за пропорционалност, имат право да налагат следните мерки: 1. привеждане на услугата в съответствие с приложимите изисквания; 2. временно спиране на предоставянето на услуга; 3. забрана за предоставяне на услуга. (2) Мерките по ал. 1 се налагат с акт на съответния орган по чл. 54, ал. 1, който подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като жалбата не спира неговото изпълнение, освен ако съдът постанови друго. Чл. 58. (1) Когато органите по чл. 54, ал. 1 имат основателна причина да считат, че дадена услуга не съответства на приложимите изисквания за достъпност по чл. 46, те извършват оценка, която обхваща всички изисквания на закона. (2) При извършване на оценката по ал. 1 съответните доставчици на услугата оказват необходимото съдействие на органите по чл. 54, ал. 1. (3) Когато при оценката по ал. 1 се установи, че за услугата не са спазени изискванията на закона, органите по чл. 54, ал. 1 без забавяне изискват от съответния доставчик на услугата да предприеме необходимите коригиращи действия, за да приведе услугата в съответствие в определен от тях срок, съобразен с естеството на несъответствието. (4) Когато в рамките на срока по ал. 3 доставчикът на услугата не е предприел необходимите коригиращи действия или предприетите коригиращи действия не са отстранили несъответствията с изискванията за достъпност по чл. 46, органите по чл. 54, ал. 1 налагат временно спиране на предоставяне на услугата за определен от тях срок, съобразен с естеството на несъответствието. (5) Органите по чл. 54, ал. 1 налагат забрана за предоставяне на услугата в рамките на допълнителен разумен срок само ако съответният доставчик на услугата не е предприел подходящи коригиращи действия в рамките на срока по ал. 4. 20 Глава четвърта ИЗИСКВАНИЯ ЗА ДОСТЪПНОСТ В ДРУГИ АКТОВЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ Чл. 59. Изискванията за достъпност на продуктите и услугите по чл. 2, определени в приложение № 2, представляват задължителни изисквания за достъпност по смисъла на чл. 48, ал. 6 от Закона за обществените поръчки. Чл. 60. За продукти или услуги, различни от посочените в чл. 2, ал. 1 и 2, чиито характеристики, елементи или функции съответстват на изискванията за достъпност, определени в приложение № 2, раздел V, като се вземат предвид и критериите относно функционалните показатели по раздел VI от същото приложение, се счита че изпълняват съответните задължения по отношение на достъпността, определени в актове на Европейския съюз по отношение на посочените в тези актове характеристики, елементи и функции, освен ако не е предвидено друго в тези актове. Чл. 61. (1) Продуктите и услугите, които съответстват на хармонизираните стандарти или на части от тях, данните за които са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз се счита, че съответстват на изискванията за достъпност по чл. 60, доколкото тези стандарти или части от тях отговарят на изискванията за достъпност по този закон. (2) Продуктите и услугите, които съответстват на техническите спецификации или на части от тях, които са приети на основание чл. 15, параграф 3 от Директива (ЕС) 2019/882 се счита, че съответстват на изискванията за достъпност по чл. 60, доколкото тези стандарти или части от тях отговарят на изискванията за достъпност по този закон. Глава пета ПОТРЕБИТЕЛСКИ ЖАЛБИ И СИГНАЛИ. СРЕДСТВА ЗА КОЛЕКТИВНА ЗАЩИТА Раздел I Потребителски жалби и сигнали Чл. 62. (1) За нарушаване на разпоредбите на този закон, потребителите и организациите на и за хората с увреждания имат право да подават жалби и сигнали до съответните органи по чл. 34 и чл. 54, ал. 1, изпълняващи функции по надзор на пазара на продуктите и контрол на съответствието на услугите. (2) Жалбите и сигналите се подават до съответните органи по чл. 34 и чл. 54, ал. 1 в писмена форма на хартиен носител или по електронен път. (3) Жалбата трябва да съдържа: 1. наименование на органа, до който се подава жалбата; 2. името, пощенски и/или електронен адрес на жалбоподателя; 3. срещу кого се подава жалбата, като се посочи името/наименованието на икономическия оператор или адреса на търговския обект; 4. оплакванията и исканията на жалбоподателя; 21 5. подпис на лицето, което я подава, когато се подава на хартиен носител, или на неговия пълномощник; в случай че жалбата е подадена чрез пълномощник, се прилага пълномощно; в случай че жалбата е подадена по електронен път, не се изисква тя да бъде подписана с електронен подпис; 6. доказателства, с които жалбоподателят разполага – копие от касови бележки, фактури, договори и други, на които основава претенцията си. (4) Ако жалбата не отговаря на изискванията на ал. 3, съответните органи по чл. 34 и чл. 54, ал. 1 уведомяват жалбоподателя в 7-дневен срок от получаването на жалбата и не образуват производство по разглеждането й до отстраняване на нередовностите. (5) Сигналите на потребителите и организациите на и за хората с увреждания трябва да отговарят на изискванията на ал. 3, т. 1–5. Чл. 63. (1) Органите по чл. 34 и чл. 54, ал. 1 са длъжни да регистрират подадените до тях жалби и сигнали и да образуват производство за разглеждането им. По анонимни сигнали производство не се образува. (2) Органът, до който е подадена жалба или сигнал, е длъжен да насочи жалбоподателя и да му разясни неговите права и задължения. (3) Когато в жалба или сигнал е отправено искане, което не е уважено, компетентният орган в отговора си до подателя излага съображенията и мотивите си за това. Чл. 64. (1) Жалбите и сигналите се разглеждат по реда, определен в глава осма от Административнопроцесуалния кодекс. (2) Решения с голямо обществено значение могат да се разгласяват чрез средствата за масова информация или по друг подходящ начин по преценка на органа, който ги е постановил. Чл. 65. (1) Жалби и сигнали, подадени повторно по въпрос, по който има решение, не се разглеждат, освен ако са във връзка с изпълнението на решението или се основават на нови факти и обстоятелства. (2) Жалбите и сигналите, които не се разглеждат, се връщат на подателя, като му се съобщават и основанията за това. (3) На жалби и сигнали по въпроси, на които е отговорено по ал. 2, но съдържащи нови обстоятелства, се отговаря само на новите обстоятелства. Чл. 66. Този раздел не се прилага за процедури за възлагане на обществени поръчки по реда на Закона за обществените поръчки. Раздел II Средства за колективна защита Чл. 67. (1) Организациите на и за хората с увреждания могат да предявят иск за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в 22 нарушение на този закон. Искът се разглежда по реда на глава тридесет и трета "Производство по колективни искове" от Гражданския процесуален кодекс. (2) Иск за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на този закон, може да предявява и Агенцията за хората с увреждания. Чл. 68. Когато приеме, че определена търговска практика или действие съставлява нарушение на този закон, съдът може да: 1. задължи производителя, вносителя и дистрибутора на продукт или доставчика на услуга да огласи по подходящ начин и за своя сметка съдебното решение или част от него и/или да направи публично коригиращо изявление с оглед отстраняване на ефекта от нарушението; 2. разпореди на производителя, вносителя и дистрибутора на продукт или доставчика на услуга да преустанови незаконната търговска практика в определен срок; 3. постанови други подходящи мерки за преустановяване на нарушенията по искане на лицата по чл. 67, ал. 1. Чл. 69. (1) Организациите на и за хората с увреждания имат право да предявят иск за обезщетяване на вредите, причинени на колективните интереси на хората с увреждания. (2) Когато искането за обезщетение е предявено от повече от една организация, обезщетението се присъжда на всички ищци за общо разпореждане. (3) Полученото обезщетение може да бъде изразходвано само за защита на интересите на хората с увреждания. Чл. 70. (1) Когато са причинени вреди на двама или повече потребители, организациите на и за хората с увреждания могат да предявят от тяхно име иск пред съда за обезщетение на претърпените от потребителите вреди, при условие че: 1. потребителите могат да бъдат установени; 2. потребителите са претърпели индивидуални вреди, причинени от един и същ производител, вносител или дистрибутор на продукти по чл. 2, ал. 1 или доставчик на услуги по чл. 2, ал. 2, и вредите имат един и същ произход; 3. организацията е била упълномощено с изрично писмено пълномощно за процесуално представителство поне от двама потребители да заведе иск за обезщетение от името на тези потребители и да ги представлява в процеса. (2) Условията по ал. 1 трябва да са налице и за предявяването на граждански иск в наказателен процес по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Чл. 71. Исковете по този раздел се предявяват по мястото на извършване на нарушението или по постоянния адрес или седалището на ответника. Чл. 72. Този раздел не се прилага за процедури за възлагане на обществени поръчки по реда на Закона за обществените поръчки. 23 Глава шеста АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Чл. 73. (1) Производител или вносител, който пуска на пазара и/или пуска в действие продукт, който не съответства на изискванията за достъпност по чл. 4, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 25 000 лв. (2) Производител или вносител, който пуска на пазара и/или пуска в действие продукт, чието съответствие с изискванията за достъпност по чл. 4 не е оценено съгласно процедурата за оценяване на съответствието по чл. 7 се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 25 000 лв. (3) Икономически оператор, който предоставя на пазара и/или пуска в действие продукт с маркировка „СЕ” или с ЕС декларация за съответствие, без да е оценено съответствието му с изискванията за достъпност по чл. 4, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 25 000 лв. Чл. 74. (1) Производител или вносител, който пуска на пазара и/или пуска в действие продукт, за който не е изготвена изискваната техническа документация, не е съставена ЕС декларация за съответствие или друг документ, който се изисква, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 25 000 лв. (2) Производител или вносител, който пуска на пазара и/или пуска в действие продукт, за който е изготвена техническа документация и/или ЕС декларация за съответствие, които не отговарят на изискванията на закона, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 20 000 лв. Чл. 75. (1) Икономически оператор, който предоставя на пазара и/или пуска в действие продукт без нанесена маркировка „СЕ”, се наказва с глоба от 150 до 1000 лв. или с имуществена санкция от 500 до 4000 лв. (2) Икономически оператор, който предоставя на пазара и/или пуска в действие продукт с нанесена маркировка „СЕ” в нарушение на чл. 10, се наказва с глоба от 150 до 800 лв. или с имуществена санкция от 250 до 2000 лв. Чл. 76. (1) Производител, който състави ЕС декларация за съответствие или друг документ, със съдържание, което не съответства на изискванията на този закон, се наказва с глоба от 250 до 1000 лв. или с имуществена санкция от 1000 до 5000 лв., ако с деянието не се извършва престъпление. (2) Вносител или дистрибутор, който предостави ЕС декларация за съответствие или друг документ, със съдържание, което не съответства на изискванията на този закон, се наказва с глоба от 250 до 1000 лв. или с имуществена санкция от 1000 до 5000 лв., ако с деянието не се извършва престъпление. Чл. 77. Икономически оператор, който предоставя на пазара продукт без нанесен тип, партиден или сериен номер или друг елемент, който позволява идентификацията на 24 продукта съгласно изискванията на закона, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв. или с имуществена санкция от 750 до 2500 лв. Чл. 78. Икономически оператор, който предоставя на пазара продукт без нанесено име и регистрирано търговско наименование или регистрирана търговска марка и пощенския адрес на производителя и/или вносителя, съгласно изискванията на закона, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв. или с имуществена санкция от 750 до 2500 лв. Чл. 79. Икономически оператор, който предоставя на пазара продукт, който не е придружен от инструкции и информация за безопасност на български език, съгласно изискванията на закона, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв. или с имуществена санкция от 750 до 2500 лв. Чл. 80. Производител, който не изпълни задълженията си по чл. 11, ал. 4 или чл. 17, ал. 4, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв. Чл. 81. Вносител, който на изпълни задълженията си по чл. 23 се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв. Чл. 82. За други нарушения на разпоредби или неизпълнение на задължения по този закон, отнасящи се до продуктите виновните икономически оператори, се наказват с глоба от 200 до 1000 лв. или с имуществена санкция от 1000 до 5000 лв. Чл. 83. Който пречи на органите за надзор на пазара да изпълняват служебните си задължения и/или не предоставя документите по чл. 35, се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. Чл. 84. За неизпълнение или за нарушение на ограничителните мерки по чл. 39 виновните лица се наказват с глоба от 200 до 1000 лв. или с имуществена санкция от 1000 до 5000 лв. Чл. 85. При повторно нарушение по чл. 73-84 се налага имуществена санкция или глоба в двоен размер. Чл. 86. За нарушение на задължение по чл. 3 на доставчика на услуги се налага глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв. Чл. 87. За нарушение на задължение по глава трета, за което не е предвидено друго наказание, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 3000 до 20 000 лв. Чл. 88. Доставчик на услуги, който при поискване по реда на чл. 53, ал. 1 или 2 не предостави информация или предостави невярна, непълна, неточна информация, или не в срока, който може да бъде определен с искането, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв. 25 Чл. 89. Който препятства осъществяването на контрола по чл. 55, ал. 1, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. Чл. 90. Когато нарушенията по чл. 86-89 са извършени повторно, се налага глоба или имуществена санкция, в двоен размер на първоначално наложената. Чл. 91. (1) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 73-85 се съставят от длъжностни лица, определени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. (2) В случаите по ал. 1 наказателните постановления се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощени от него длъжностни лица. (3) В наказателните постановления по ал. 2 се посочва, че наложената глоба или имуществена санкция, както и разходите за вземане и изпитване на пробите от продуктите, постъпват по бюджетната сметка на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, след влизането им в сила. Чл. 92. (1) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 86-90 се съставят от длъжностни лица, определени от ръководителя на съответния орган по чл. 54, ал. 1. (2) Въз основа на актовете по ал. 1 ръководителят на съответния орган по чл. 54, ал. 1 или изрично оправомощено от него длъжностно лице, издава наказателни постановления, мотивирани резолюции за прекратяване на административнонаказателното производство, предупреждения по чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания или сключва споразумения по чл. 58г от Закона за административните нарушения и наказания. Чл. 93. (1)Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. (2) Когато нарушителят не се яви за съставяне на акта за административно нарушение от контролните органи, актът се изпраща незабавно за връчване от общината или кметството по адреса на управление на юридическото лице или едноличния търговец. Те са длъжни да уведомят нарушителя със съобщение срещу разписка за депозирания акт и в 14-дневен срок от датата на получаването му да го връчат. При неявяване на нарушителя актът се подписва от оправомощено длъжностно лице от общината или кметството и не се връчва. (3) За неуредените в тази глава въпроси се прилага Законът за административните нарушения и наказания. ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. (1) По смисъла на закона: 26 1. „Аудио-визуални медийни услуги“ са услуги, определени в чл. 2, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията; 2. „Вносител“ е всяко физическо или юридическо лице, установено в Европейския съюз, което пуска на пазара продукт от трета държава; 3. „Градски и крайградски транспортни услуги“ са транспортни услуги за превоз на пътници с влакове, автобуси, метро, трамваи или тролейбуси, чиято главна цел е задоволяване на транспортните потребности на даден град или агломерация, включително трансгранична, а също и транспортните потребности между такъв град или агломерация и околните райони; 4. „Дистрибутор“ е всяко физическо или юридическо лице във веригата на доставка, различно от производителя или вносителя, което предоставя определен продукт на пазара; 5. „Доставчик на услуга“ е физическо или юридическо лице, което предоставя услуга на пазара на Европейския съюз или предлага оферти за предоставянето на такава услуга на потребители в Европейския съюз; 6. „Електронен четец“ е специализирано оборудване, включително хардуер и софтуер, използвано за достъп, преглеждане, четене и използване на файлове на електронни книги; 7. „Електронна книга и специализиран софтуер“ е услуга, състояща се в предоставянето на цифрови файлове, които пренасят електронна версия на книга, достъпът до която е възможен и която може да бъде преглеждана, четена и използвана, както и софтуерът, включително услугите, базирани на мобилни устройства, включително мобилни приложения, предназначен за достъпа, преглеждането, четенето и използването на тези цифрови файлове, но не включва софтуер, попадащ в обхвата на определението по т. 6; 8. „Електронна съобщителна услуга“ е електронна съобщителна услуга съгласно определението в § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби на Закона за електронните съобщения; 9. „Електронни билети“ е всяка система, при която документът, даващ право на пътуване, под формата на един или няколко билета, абонамент или кредит за пътуване, се съхранява по електронен път на физическа пътническа карта или друго приспособление, вместо да бъде отпечатан на хартиен билет; 10. „Изтегляне“ е всяка мярка, целяща предотвратяване на предоставянето на пазара на продукт, който е във веригата на доставка; 11. „Икономически оператор“ е производителят, упълномощеният представител, вносителят, дистрибуторът или доставчикът на услуга; 12. „Интерактивни възможности за компютърна обработка“ е функционалност, поддържаща взаимодействие между човек и машина, което дава възможност за обработване и предаване на данни, гласови данни или видеоматериал или всяка комбинация от тях; 27 13. „Комуникация“ е комуникация съгласно определението в § 1, т. 3 от допълнителната разпоредба на Закона за хората с увреждания . 14. „Малки и средни предприятия“ са предприятия, в които са наети под 250 души и които имат годишен оборот, ненадхвърлящ 50 милиона евро, или са с общо салдо по годишния счетоводен баланс, ненадхвърлящо 43 милиона евро, но които изключват микропредприятията; 15. „Микропредприятие“ е предприятие, в което са наети по-малко от 10 души и с годишен оборот, ненадхвърлящ 2 млн. евро или с общо салдо по годишния счетоводен баланс, ненадхвърлящо 2 млн. евро; 16. „Най-подходящ център за приемане на спешни повиквания“ е най-подходящ център за приемане на спешни повиквания съгласно определението в § 1, т. 32а от допълнителните разпоредби на Закона за електронните съобщения; 17. „Операционна система“ е софтуер, който, наред с другото, осъществява интерфейса с периферен хардуер, планира задачи, възлага съхранение и представя стандартен интерфейс на потребителя, когато не се изпълнява приложна програма, включително графичен потребителски интерфейс, независимо дали този софтуер е неразделна част от потребителски компютърен хардуер с общо предназначение, или самостоятелен софтуер, предназначен за използване на потребителски компютърен хардуер с общо предназначение, но не включва програма за зареждане на операционна система, основна входно/изходна система или друг фърмуеър, необходим по време на първоначално зареждане или при инсталиране на операционната система; 18. „Организации за хора с увреждания“ са организации по смисъла на § 1, т. 12 от допълнителната разпоредба на Закона за хората с увреждания. 19. „Организации на хора с увреждания“ са организации по смисъла на § 1, т. 11 от допълнителната разпоредба на Закона за хората с увреждания. 20. „Платежен терминал“ е устройство, чиято основна цел е да направи възможно извършването на плащания чрез използването на платежни инструменти, съгласно определението в § 1, т. 30 от допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи, на физическо място на продажба, но не във виртуална среда; 21. „Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. 22. „Помощна технология“ е всяко изделие, част от оборудване, система за услуги или продукти, включително софтуер, който се използва за повишаване, поддържане, замяна или подобряване на функционалните способности на хора с увреждания или за облекчаване и компенсиране на недостатъчност, ограничения на дейност или участие; 23. „Потребител“ е всяко физическо лице, което закупува съответния продукт или получава съответната услуга с оглед на цели, извън неговата търговска или стопанска дейност, занаят или професия; 28 24. „Потребителска компютърна хардуерна система с общо предназначение“ е комбинацията на хардуер, съставляваща завършен компютър, която се отличава с многофункционалния си характер, способността си да изпълнява, с подходящ софтуер, най-често срещаните задачи за компютърна обработка, зададени от потребителите, и която е предназначена да бъде управлявана от потребителите; включително персонални компютри, по-специално настолни компютри, преносими компютри, смартфони и таблети; 25. „Потребителски банкови услуги“ е предоставяне на потребителите на следните банкови и финансови услуги: а) договори за кредит, обхванати от Закона за потребителския кредит или Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители; б) услугите по чл. 6, ал. 2, т. 1, 2, 4 и 5 и ал. 3, т. 1, 2, 4 и 5 от Закона за пазарите на финансови инструменти; в) платежните услуги по чл. 4 от Закона за платежните услуги и платежните системи; г) услуги, свързани с платежната сметка съгласно определението в § 1, т. 60 от допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи; и д) електроните пари съгласно определението в чл. 34 от Закона за платежните услуги и платежните системи; 26. „Потребителско крайно оборудване с интерактивни възможности за компютърна обработка, използвано за достъп до аудио-визуални медийни услуги“ е оборудване, чиято основна цел е да предоставя достъп до аудио-визуални медийни услуги; 27. „Предоставяне на пазара“ е всяка доставка на продукт за дистрибуция, потребление или използване на пазара на Европейския съюз в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно; 28. „Производител“ е всяко физическо или юридическо лице, което произвежда продукт или което възлага проектирането или производството на продукт и предлага този продукт на пазара със своето име или търговска марка; 29. „Пускане на пазара“ е предоставянето на продукт на пазара на Европейския съюз за първи път; 30. „Регионални транспортни услуги“ са транспортни услуги за превоз на пътници с влакове, автобуси, метро, трамваи и тролейбуси, чиято главна цел е задоволяване транспортните потребности на даден регион, включително трансграничен; 31. „Служба за спешно реагиране“ е служба за спешно реагиране съгласно определението в § 1, т. 64а от допълнителните разпоредби на Закона за електронните съобщения; 32. „Спешно повикване“ е спешно повикване съгласно определението в § 1, т. 74 от допълнителните разпоредби на Закона за електронните съобщения; 29 33. „Текст в реално време“ е разговор под формата на текст от точка до точка или в рамките на конферентна връзка с множество точки, при който подаваният текст се изпраща по начин, който се възприема от получателя като непрекъсната комуникация с предаване на текста символ по символ; 34. „Техническа спецификация“ е техническа спецификация съгласно определението от член 2, точка 4 от Регламент (ЕС) № 1025/2012, която осигурява изпълнението на изискванията за достъпност, приложими към даден продукт или услуга; 35. „Упълномощен представител“ е всяко физическо или юридическо лице, установено в Европейския съюз, което е упълномощено писмено от производител да действа от негово име във връзка с определени задачи; 36. „Услуга за цялостен разговор“ е услуга за цялостен разговор съгласно определението в § 1, т. 72б от допълнителните разпоредби на Закона за електронните съобщения; 37. „Услуги за автобусен превоз на пътници“ са услуги, попадащи в обхвата на член 2, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 181/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 1); 38. „Услуги за воден превоз на пътници“ са пътнически услуги, обхванати от член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 1), с изключение на услуги, посочени в член 2, параграф 2 от посочения регламент; 39. „Услуги за въздушен превоз на пътници“ са търговски пътнически въздушни услуги съгласно определението в член 2, буква л) от Регламент (ЕО) № 1107/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт, (ОВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 1) при заминаване, транзитно преминаване или пристигане на дадено летище, когато летището се намира на територията на държава членка, включително полети, заминаващи от летище, разположено в трета държава, до летище, разположено на територията на държава членка, когато услугите се извършват от въздушни превозвачи от Европейския съюз; 40. „Услуги за електронна търговия“ са услуги, предоставяни от разстояние, чрез уебсайтове и услуги, базирани на мобилни устройства, чрез електронни средства и по индивидуално искане на потребител с цел сключване на потребителски договор; 41. „Услуги за електронно издаване на билети“ е всяка система, при която билетите за превоз на пътници се купуват, включително онлайн, чрез устройство с интерактивни възможности за компютърна обработка и се доставят на купувача в електронна форма, за да могат да бъдат отпечатани на хартиен носител или да бъдат показвани при пътуване чрез мобилно устройство с интерактивни възможности за компютърна обработка. 30 42. „Услуги за железопътен превоз на пътници“ са всички железопътни пътнически услуги съгласно посоченото в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/782 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 г. относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт (ОВ, L 172/1 от 17 май 2021 г.); 43. „Услуги, предоставящи достъп до аудио-визуални медийни услуги“ са услуги, предоставяни чрез електронни съобщителни мрежи, които се използват за намиране, подбиране и получаване на информация и за разглеждане на аудио-визуални медийни услуги, както и всякакви предвидени функции — например субтитри за лица с глухота и лица с увреден слух, аудиоописание, аудио субтитри и превод на български жестов език, произтичащи от прилагането на мерки, които да направят услугите достъпни, както е посочено в чл. 8а от Закона за радиото и телевизията; и включва електронните програмни указатели. 44. „Хармонизиран стандарт“ е хармонизиран стандарт съгласно определението от член 2, точка 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 1025/2012; 45. „Хора с увреждания“ са лица с трайна физическа, психическа, интелектуална или сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот равноправно с останалите; 46. „Център за приемане на спешни повиквания“ е център за приемане на спешни повиквания съгласно определението в § 1, т. 38 от допълнителните разпоредби на Закона за електронните съобщения; (2) По смисъла на чл. 60: 1. „Продукт“ е вещество, препарат или стока, създадени чрез производствен процес, различни от храна, фураж, живи растения и животни, продукти с човешки произход и растителни и животински продукти, пряко свързани с тяхното бъдещо възпроизводство; 2. „Услуга“ e услуга съгласно определението в чл. 2, ал. 1 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги; § 2. Този закон въвежда изисквания на Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за изискванията за достъпност на продукти и услуги (ОВ, L 151/70 от 7 юни 2019 г.). ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 3. (1) До 28 юни 2030 г. доставчиците на услуги могат да продължат да предоставят своите услуги, като използват продукти, които законосъобразно са използвали за предоставянето на подобни услуги преди тази дата. 31 (2) Договори за услуги, сключени преди 28 юни 2025 г., могат да продължат да действат без изменение до изтичането на техния срок, но не по-късно от 5 години след посочената дата. (3) Терминалите на самообслужване, които са законно използвани от доставчиците на услуги за предоставянето на услуги преди 28 юни 2025 г., могат да продължат да се използват при предоставянето на подобни услуги до края на техния икономически полезен живот, но не по-дълго от 20 години след пускането им в употреба. § 4. (1) В Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 (Обн., ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. и доп., бр. 93 от 2009 г., бр. 88 от 2010 г., бр. 51 и 60 от 2016 г., бр. 97 от 2017 г. и бр. 58 от 2019 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 23 се създава ал. 3: „(3) Спешните повиквания на хората със слухови или говорни увреждания се обслужват от най-подходящия център за обслужване на спешните повиквания чрез същите комуникационни средства, с които е получено повикването, а именно: 1. чрез синхронизиран глас и текст (включително текст в реално време) или 2. когато се предоставя видео – глас, текст (включително текст в реално време) и видео, синхронизирани като цялостен разговор.“ 2. В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: а) точка 4 се изменя така: „4. „Спешно повикване“ е спешно повикване съгласно определението в § 1, т. 74 от допълнителните разпоредби на Закона за електронните съобщения.“ б) създават се т. 7, 8 и 9: „7. „Най-подходящ център за приемане на спешни повиквания“ е най-подходящ център за приемане на спешни повиквания съгласно определението в § 1, т. 32а от допълнителните разпоредби на Закона за електронните съобщения. 8. „Текст в реално време“ е разговор под формата на текст от точка до точка или в рамките на конферентна връзка с множество точки, при който подаваният текст се изпраща по начин, който се възприема от получателя като непрекъсната комуникация с предаване на текста символ по символ. 9. „Услуга за цялостен разговор“ е услуга за цялостен разговор съгласно определението в § 1, т. 72б от допълнителните разпоредби на Закона за електронните съобщения.“ § 5. Законът влиза в сила от 28 юни 2025 г. с изключение на § 4, който влиза в сила от 1 януари 2027 г. 32 Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2, чл. 37, ал. 2, т. 2, чл. 54, ал. 2, т. 2 КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА НА ПРЕКОМЕРНАТА ТЕЖЕСТ Критерии за извършване и документиране на оценката: 1. Съотношение между нетните разходи за постигане на съответствие с изискванията за достъпност и общите разходи на икономическите оператори (оперативни и капиталови разходи) при производството, дистрибуцията или вноса на продукта или предлагането на услугата; Елементи, които да се използват при оценката на нетните разходи за постигане на съответствие с изискванията за достъпност: а) критерии, свързани с еднократни организационни разходи, които да се вземат предвид при оценката: аа) разходи, свързани с допълнителни човешки ресурси с експертен опит относно достъпността; бб) разходи, свързани с обучение на персонала и придобиване на компетентност относно достъпността; вв) разходи за разработване на нов процес с цел включване на достъпността в разработването на продукти или предоставянето на услуги; гг) разходи, свързани с разработването на материали с указания относно достъпността; дд) еднократни разходи за разбиране на законодателството относно достъпността; б) критерии, свързани с текущите разходи за производство и разработване, които да се вземат предвид при оценката: аа) разходи, свързани с проектирането на свързаните с достъпността характеристики на продукта или услугата; бб) разходи, направени в хода на производствения процес; вв) разходи, свързани с изпитване на продукта или услугата за целите на достъпността; гг) разходи, свързани с изготвянето на документация. 2. Очакваните разходи и ползи за икономическите оператори, включително процеса на производство и инвестициите, спрямо очакваните ползи за хората с увреждания, като се отчитат броят и честотата на използване на конкретния продукт или конкретната услуга. 3. Съотношение между нетните разходи за постигане на съответствие с изискванията за достъпност и нетната стойност на оборота на икономическия оператор. Елементи, които да се използват при оценката на нетните разходи за постигане на съответствие с изискванията за достъпност: а) критерии, свързани с еднократни организационни разходи, които да се вземат предвид при оценката: аа) разходи, свързани с допълнителни човешки ресурси с експертен опит относно достъпността; 33 бб) разходи, свързани с обучение на персонала и придобиване на компетентност относно достъпността; вв) разходи за разработване на нов процес с цел включване на достъпността в разработването на продукти или предоставянето на услуги; гг) разходи, свързани с разработването на материали с указания относно достъпността; дд) еднократни разходи за разбиране на законодателството относно достъпността; б) критерии, свързани с текущите разходи за производство и разработване, които да се вземат предвид в оценката: аа) разходи, свързани с проектирането на свързаните с достъпността характеристики на продукта или услугата; бб) разходи, направени в хода на производствения процес; вв) разходи, свързани с изпитване на продукта или услугата за целите на достъпността; гг) разходи, свързани с изготвянето на документация. 34 Приложение № 2 към чл. 4, чл. 46, чл. 59, чл. 60 ИЗИСКВАНИЯ ЗА ДОСТЪПНОСТ НА ПРОДУКТИТЕ И УСЛУГИТЕ Раздел I Изисквания за достъпност на всички продукти по чл. 2, ал. 1 Продуктите трябва да бъдат проектирани и произведени по такъв начин, че да се увеличи максимално очакваното им използване от хора с увреждания. Продуктите се придружават от достъпна информация за тяхното функциониране и характеристиките по отношение на достъпността, когато е възможно във или върху продукта. 1. Изисквания относно предоставянето на информация: а) информацията относно употребата на продукта, предоставена върху самия продукт (етикети, указания и предупреждения): аа) се предоставя чрез повече от един сетивен канал; бб) се представя по разбираем начин; вв) се представя на ползвателите по начини, които те могат да възприемат; гг) се представя в шрифт с адекватен размер и подходяща форма, като се отчитат предвидимите условия на употреба и като се използва достатъчно контраст, както и регулируемо разстояние между буквите, редовете и абзаците; б) указанията за използване на продукта, които не са предоставени върху самия продукт, но които се предоставят при използването на продукта или чрез други средства, като например уебсайт, включително функциите за достъпност на продукта, как да бъдат активирани и оперативната им съвместимост с помощните решения, са достъпни за обществеността при пускането на продукта на пазара и: аа) се предоставят чрез повече от един сетивен канал; бб) се представят по разбираем начин; вв) се представят на ползвателите по начини, които те могат да възприемат; гг) се представят в шрифт с адекватен размер и подходяща форма, като се отчитат предвидимите условия на употреба и като се използва достатъчно контраст, както и регулируемо разстояние между буквите, редовете и абзаците; дд) що се отнася до съдържанието, указанията се представят в текстови формати, които могат да бъдат използвани за създаване на алтернативни помощни формати, които да бъдат представяни по различни начини и чрез повече от един сетивен канал; ее) се придружават от алтернативно представяне на всяко нетекстово съдържание; жж) включват описание на потребителския интерфейс на продукта (боравене с продукта, контрол и обратна връзка, въвеждане на данни и представяне на обработени от продукта данни), което се предоставя в съответствие с т. 2; в описанието се посочва, за всяка от точките в т. 2, дали продуктът притежава тези характеристики; 35 зз) включват описание на функционалността на продукта, представена чрез функции, насочени към удовлетворяване на потребностите на хората с увреждания в съответствие с т. 2; в описанието се посочва за всяка от точките в т. 2, дали продуктът притежава тези характеристики; ии) включват описание на софтуера и хардуера на продукта с помощни средства; описанието включва списък на тези помощни средства, които са били изпитани заедно с продукта. 2. Потребителски интерфейс и проектно решение по отношение на функционалността: Продуктът, включително неговият потребителски интерфейс, съдържа характеристики, елементи и функции, които предоставят на хората с увреждания възможността за достъп, възприятие, експлоатация, разбиране и контрол на продукта, като се гарантира, че: а) когато продуктът предвижда общуване, включително междуличностно общуване, експлоатация, информация, контрол и ориентация, това става чрез повече от един сетивен канал; това включва предоставяне на алтернативни елементи на зрението, слуха, речта и допира/тактилността; б) когато продуктът използва реч, той предоставя алтернативи на речта и гласовото подаване с цел общуване, контрол на експлоатацията и ориентация; в) когато продуктът използва визуални елементи, той предоставя гъвкаво увеличение, яркост и контраст с цел общуване, информация и експлоатация, както и осигурява оперативна съвместимост с програми и помощни устройства за използване на интерфейса; г) когато продуктът използва цвят, за да предаде информация, да обозначи действие, да изиска ответна реакция или да установи елементи, той осигурява алтернатива на цвета; д) когато продуктът използва звукови сигнали, за да предаде информация, да обозначи действие, да изиска ответна реакция или да установи елементи, той осигурява алтернатива на звуковите сигнали; е) когато продуктът използва визуални елементи, той предоставя гъвкави начини за постигане на по-ясно изображение; ж) когато продуктът използва звук, той предоставя на ползвателя контрол на силата и скоростта на звука и подобрени звукови характеристики, включително намаляване на смущаващите звукови сигнали от заобикалящи продукти, и по-ясен звук; з) когато продуктът изисква ръчно управление и контрол, той предоставя възможности за последователен контрол и алтернативи на контрола на фината моторика, като се избягва необходимостта от паралелни проверки на изпълнението, и използва части за разпознаване чрез допир; и) продуктът избягва режими на работа, които изискват широк обхват и голяма сила; к) продуктът избягва предизвикване на фотосензитивни епилептични припадъци; л) продуктът защитава правото на неприкосновеност на личния живот на ползвателя, когато той използва характеристиките по отношение на достъпността; м) продуктът предоставя алтернатива на установяването и контрола на биометрични данни; 36 н) продуктът гарантира съгласуваността на функционалността и дава достатъчна и гъвкава времева рамка за взаимодействие; о) продуктът предоставя софтуер и хардуер за взаимодействие с помощните технологии; п) продуктът отговаря на следните специфични за сектора изисквания: аа) терминали на самообслужване: ааа) осигуряват технология за преминаване от текст към реч, ббб) позволяват използването на индивидуални слушалки, ввв) когато е необходима реакция в определен срок, предупреждават ползвателя чрез повече от един сетивен канал, ггг) дават възможност за удължаване на даденото време, ддд) разполагат с подходящ контраст и различими при докосване клавиши и бутони за управление, когато има клавиши и бутони, еее) не изискват дадена характеристика по отношение на достъпността да бъде активирана, за да може нуждаещ се от нея потребител да я включи, жжж) когато продуктът използва звук или звукови сигнали, той е съвместим с помощни средства и технологии, налични на равнището на Европейския съюз, включително слухови технологии, като например слухови апарати, теленамотки, кохлеарни импланти и спомагателни слухови устройства; бб) електронните четци осигуряват технология за преминаване от текст към реч; вв) потребителското крайно оборудване с интерактивни възможности за компютърна обработка, използвано за предоставянето на електронни съобщителни услуги: ааа) когато тези продукти притежават текстови възможности в допълнение към глас, осигурява обработката на текст в реално време и поддържа предаване и възпроизвеждане на звук с високо качество, ббб) когато тези продукти притежават възможности за видеоизлъчване в допълнение към текст и глас или в съчетание с тях, осигурява провеждането на цялостен разговор, включващ синхронизиран глас, текст в реално време и видео с резолюция, способстваща комуникацията чрез български жестов език, ввв) осигурява възможност за ефективно безжично свързване със слухови технологии, ггг) избягва интерференции с помощните средства; гг) потребителското крайно оборудване с интерактивни възможности за компютърна обработка, използвано за достъп до аудио-визуални медийни услуги, предоставя на хората с увреждания компонентите на достъпността, осигурени от доставчика на аудио-визуални медийни услуги, с цел достъп, подбор, контрол и персонализиране и изпращане до помощни средства. 3. Помощни услуги: Когато са налични, помощните услуги (бюра за помощ, телефонни центрове, техническа помощ, услуги за предаване и услуги за обучение) предоставят 37 информация относно достъпността на продукта и неговата съвместимост с помощни технологии в достъпни режими на комуникация. Раздел II Изисквания за достъпност на продуктите по чл. 2, ал. 1, с изключение на терминалите на самообслужване по чл. 2, ал. 1, т. 2 В допълнение към изискванията от раздел I се осигурява достъпността на опаковката и указанията на продуктите, обхванати от настоящия раздел, с цел да се увеличи максимално очакваната употреба на продуктите от хора с увреждания. Това означава, че: а) се осигурява достъпност на опаковката на продукта, включително информацията, предоставена върху нея (напр. относно отварянето, затварянето, използването, изхвърлянето), в т.ч., ако е предоставена, информация за характеристиките на продукта по отношение на достъпността, и тази информация по отношение на достъпността се предоставя върху опаковката, когато това е осъществимо; б) указанията по отношение на инсталирането и поддръжката на продукта, неговото съхранение и изхвърляне, които не са предоставени върху самия продукт, но които се осигуряват чрез други средства, като например уебсайт, трябва да бъдат достъпни за обществеността при пускането на продукта на пазара и да отговарят на следните изисквания: аа) предоставят се чрез повече от един сетивен канал; бб) представят се по разбираем начин; вв) представят се на ползвателите по начини, които те могат да възприемат; гг) представят се в шрифт с подходящ размер и форма, като се отчитат предвидимите условия на употреба, и като се използва достатъчно контраст, както и регулируемо разстояние между буквите, редовете и абзаците; дд) съдържанието на инструкциите трябва да бъде предоставено в текстови формати, които могат да бъдат използвани за създаване на алтернативни помощни формати, които да бъдат представяни по различни начини и чрез повече от един сетивен канал; и ее) указанията, съдържащи нетекстово съдържание, се придружават от алтернативно представяне на това съдържание. Раздел III Изисквания за достъпност на всички услуги по чл. 2, ал. 2, с изключение на градските, крайградските и регионалните транспортни услуги по чл. 2, ал. 2, т. 4 С цел да се увеличи максимално очакваното използване от хората с увреждания, предоставянето на услуги се осъществява, като: а) се гарантира достъпността на продуктите, използвани при предоставянето на услугата, в съответствие с раздел I и, където е приложимо, раздел II; б) се предоставя информация относно функционирането на услугата, а когато при предоставянето на услугата се използват продукти — връзката на услугата с тези продукти, както и информация относно техните характеристики по отношение на достъпността и оперативната им съвместимост с помощните средства и оборудване: аа) посредством предоставяне на информацията чрез повече от един сетивен канал; бб) посредством представяне на информацията по разбираем начин; 38 вв) посредством представяне на информацията на ползвателите по начини, които те могат да възприемат; гг) посредством предоставяне на информационното съдържание в текстови формати, които могат да бъдат използвани за създаване на алтернативни помощни формати, които да бъдат представяни по различни начини от ползвателите и посредством повече от един сетивен канал; дд) посредством използване на шрифт с адекватен размер и подходяща форма, като се отчитат предвидимите условия на употреба, и като се използва достатъчно контраст, както и регулируемо разстояние между буквите, редовете и абзаците; ее) посредством допълване на всяко нетекстово съдържание с алтернативно представяне на това съдържание; и жж) посредством предоставяне на електронна информация, необходима за предоставянето на услугата по последователен и адекватен начин, така че тя да стане достъпна за сетивата, функционално пригодна, разбираема и надеждна; в) се осигурява достъпността на уебсайтовете, включително свързаните онлайн приложения и услугите, базирани на мобилни устройства, включително мобилните приложения, по последователен и адекватен начин, като стават достъпни за сетивата, функционално пригодни, разбираеми и надеждни; г) когато са налични, помощните услуги (бюра за помощ, телефонни центрове, техническа помощ, услуги за предаване и услуги за обучение) предоставят информация относно достъпността на услугата и нейната съвместимост с помощни технологии в достъпни режими на комуникация. Раздел IV Допълнителни изисквания за достъпност на конкретни услуги С цел да се увеличи максимално очакваното им използване от хора с увреждания, предоставянето на услуги се осъществява, като се включват функции, практики, политики и процедури, както и промени в действието на услугите, с оглед удовлетворяване на потребностите на хората с увреждания и осигуряване на оперативна съвместимост с помощни технологии: а) при електронните съобщителни услуги, включително спешните повиквания по смисъла на Закона за електронните съобщения: аа) предоставя се текст в реално време в допълнение на гласовото повикване; бб) предоставя се цялостен разговор, при който се предоставя видео в допълнение към гласовото повикване; вв) гарантира се, че спешното повикване, при което се използват глас, текст (в т.ч. текст в реално време), е синхронизирано, а когато се предоставя видео, е синхронизирано също под формата на цялостен разговор и се изпраща от доставчиците на електронни съобщителни услуги на най- подходящия център за приемане на спешни повиквания. б) Услуги, предоставящи достъп до аудио-визуални медийни услуги: аа) предоставят се електронни програмни указатели, които са достъпни за сетивата, функционално пригодни, разбираеми и надеждни и предоставят информация относно наличната достъпност; бб) гарантира се, че компонентите на достъпността (услугите за достъп) на аудио-визуалните медийни услуги, например субтитри за лица с глухота и лица с увреден слух, аудио описание, аудио субтитри и превод на български жестов език, са предадени изцяло с подходящо качество за точно представяне и са синхронизирани със звук и видео, като позволяват потребителски контрол върху тяхното представяне и използване. 39 в) Услуги за въздушен, автобусен, железопътен и воден превоз на пътници, с изключение на градски и крайградски транспортни услуги и регионални транспортни услуги: аа) гарантира се предоставянето на информация за достъпността на превозните средства, заобикалящата инфраструктура и архитектурната среда, както и за помощта, оказвана на хората с увреждания; бб) гарантира се предоставянето на информация за интелигентно издаване на билети (електронна резервация, резервиране на билети и др.), информация за пътуването в реално време (разписания, информация за смущения на трафика, връзки, продължаване на пътуването с други видове транспорт и др.) и допълнителна информация за обслужването (например персонал на гарите, асансьори, които не са в изправност, или услуги, които временно не са на разположение). г) Градски и крайградски транспортни услуги и регионални транспортни услуги: гарантира се достъпността на терминалите на самообслужване, използвани при предоставянето на услугите в съответствие с раздел I. д) Потребителски банкови услуги: аа) предоставят се методи за идентификация, електронни подписи, сигурност и платежни услуги, които са достъпни за сетивата, функционално пригодни, разбираеми и надеждни; бб) гарантира се разбираемостта на информацията, без да се превишава нивото на сложност В2 (самостоятелно ниво на владеене) от Общата европейска референтна рамка за езиците на Съвета на Европа. е) Електронни книги: аа) гарантира се, че когато електронна книга съдържа аудио в допълнение към текста, тя предоставя синхронизиран текст и аудио; бб) гарантира се, че цифровите файлове на електронната книга не възпрепятстват правилното функциониране на помощните технологии; вв) гарантира се достъп до съдържанието, разглеждането на съдържанието и оформлението на файла, включително динамичното оформление, предоставянето на структура, гъвкавост и избор при представянето на съдържанието; гг) прави се възможно алтернативно предаване на съдържанието и неговата оперативна съвместимост с различни помощни технологии по начин, който е лесен за възприемане от сетивата, разбираем, функционално пригоден и надежден; дд) осигурява се лесното им намиране чрез предоставянето на информация посредством метаданни относно характеристиките им по отношение на достъпността; ее) гарантира се, че мерките за управление на цифровите права не блокират характеристиките по отношение на достъпността. ж) Услуги за електронна търговия: аа) предоставя се информация относно достъпността на продуктите и услугите, които са в продажба, когато тази информация се предоставя от отговорния икономически оператор; бб) гарантира се достъпността на функционалността с цел идентификация, сигурност и плащане, когато се доставя като част от услугата, вместо продукт, като се направи достъпна за сетивата, функционално пригодна, разбираема и надеждна; 40 вв) предоставят се методи за идентификация, електронни подписи и платежни услуги, които са достъпни за сетивата, функционално пригодни, разбираеми и надеждни. Раздел V Изисквания за достъпност по отношение на характеристики, елементи или функции на продукти и услуги по чл. 60 Презумпцията за изпълнение на съответните задължения, установени в други актове на Европейския съюз по отношение на характеристики, елементи или функции на продукти и услуги, изисква следното: 1. Продукти: а) достъпността на информацията за функционирането и за характеристиките по отношение на достъпността, свързани с продуктите, отговаря на съответните елементи, предвидени в раздел I, т. 1, а именно информацията за употребата на продукта, предоставена върху самия продукт, и указанията за използване на продукта, които не са предоставени върху самия продукт, но се предоставят при използването на продукта или чрез други средства, например уебсайт; б) достъпността на характеристиките, елементите и функциите на потребителския интерфейс и проектното решение по отношение на функционалността на продуктите отговарят на съответните изисквания за достъпност на този потребителски интерфейс или това проектно решение по отношение на функционалността, предвидени в раздел I, т. 2; в) достъпността на опаковката, включително информацията, предоставена в нея, и указанията за инсталиране и поддръжка, съхранение и изхвърляне на продукта, които не са предоставени върху самия продукт, но се осигуряват чрез други средства, например уебсайт, с изключение на терминалите на самообслужване, отговаря на съответните изисквания за достъпност, предвидени в раздел II. 2. Услуги: Достъпността на характеристиките, елементите и функциите на услугите отговаря на съответните изисквания за достъпност за тези характеристики, елементи и функции, определени в раздели III и IV. Раздел VI Критерии относно функционалните показатели С оглед максимално да се увеличи предвидимото използване от хора с увреждания, когато изискванията за достъпност, предвидени в раздели I—V, не се отнасят до една или повече функции на проектирането и производството на продукти или предоставянето на услуги, тези функции или средства са достъпни, като се спазват съответните критерии за функционалните показатели. Тези критерии за функционалните показатели могат да се използват само като алтернатива на едно или повече специфични технически изисквания, когато те са посочени в изискванията за достъпност, единствено в случаите когато прилагането на съответните критерии за функционалните показатели съответства на изискванията за достъпност и се установи, че проектирането и производството на продукти и предоставянето на услуги води до еквивалентна или повишена достъпност за предполагаемото използване от хора с увреждания. а) Използване без зрение Когато продуктът или услугата предоставя зрителни режими на работа, се осигурява поне един режим на работа, който не изисква зрение. б) Използване с ограничено зрение 41 Когато продуктът или услугата предоставя зрителни режими на работа, се осигурява поне един режим на работа, който дава възможност на ползвателите да боравят с продукта с ограничено зрение. в) Използване без възприемане на цвят Когато продуктът или услугата предоставя зрителни режими на работа, се осигурява поне един режим на работа, който не изисква възприемане на цвят от ползвателя. г) Използване без слух Когато продуктът или услугата предоставя звукови режими на работа, се осигурява поне един режим на работа, който не изисква слух/звук. д) Използване с ограничен слух Когато продуктът или услугата предоставя звукови режими на работа, се осигурява поне един режим на работа с подобрени аудио характеристики, които дават възможност на ползвателите с ограничен слух да боравят с продукта. е) Използване без гласови способности Когато продуктът или услугата изисква гласова намеса от ползвателите, се осигурява поне един режим на работа, който не изисква такава. Гласовата намеса включва произвеждани звуци от говорния апарат като говор, подсвирване или цъкане с език. ж) Използване с ограничени способности за боравене с ръце или сила Когато продуктът или услугата изисква ръчни действия, се осигурява поне един режим на работа, който позволява на ползвателите да го използват чрез алтернативни действия, за които не се изисква управление и боравене чрез фина моторика, сила на ръката или задействането на повече от един бутон за управление в един и същи момент. з) Използване с ограничен обхват Функционалните елементи на продуктите трябва да могат да бъдат достигнати от всички ползватели. Когато продуктът или услугата предоставя ръчен режим на работа, се осигурява поне един режим на работа при ограничен обхват и ограничена сила. и) Свеждане до минимум на риска от предизвикване на фотосензитивни епилептични припадъци Когато продуктът предоставя зрителни режими на работа, той избягва режими на работа, които предизвикват фотосензитивни епилептични припадъци. к) Използване с ограничени когнитивни способности Продуктът или услугата предоставя поне един режим на работа, включващ характеристики, които го правят по-опростен и по-лесен за ползване. л) Неприкосновеност на личния живот Когато продуктът или услугата включва характеристики, които са предвидени за достъпност, се предоставя поне един режим на работа, който запазва неприкосновеността на личния живот при използването на характеристиките за достъпност. 42 Приложение № 3 към чл. 7, чл. 8, ал. 1, чл. 11, ал. 2, чл. 19, ал. 1, т. 1 ПРОЦЕДУРА ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПРОДУКТИ 1. Вътрешен производствен контрол Вътрешен производствен контрол е процедурата за оценяване на съответствието, чрез която производителят изпълнява задълженията си по т. 2, 3 и 4 и гарантира и декларира на своя отговорност, че съответните продукти отговарят на съответните изисквания за достъпност по чл. 4. 2. Техническа документация Техническата документация се изготвя от производителя. Техническата документация позволява да се оцени съответствието на продукта със съответните изисквания за достъпност по чл. 4, и — в случай че производителят се е позовал на чл. 3 — доказва, че съответните изисквания за достъпност биха довели до основно изменение или наложили прекомерна тежест. Техническата документация определя приложимите изисквания и обхваща, доколкото е необходимо за оценяването, проекта, производството и действието на продукта. Техническата документация съдържа, когато е приложимо, най-малко следните елементи: а) общо описание на продукта; б) списък на хармонизираните стандарти и на технически спецификации, приети на основание чл. 15, параграф 3 от Директива (ЕС) 2019/882, данните за които са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, приложени изцяло или частично, и описания на решенията, приети с цел изпълнение на съответните изисквания за достъпност по чл. 4, когато тези хармонизирани стандарти или технически спецификации не са били приложени; при частично приложени хармонизирани стандарти или технически спецификации техническата документация посочва частите, които са приложени. 3. Производство Производителят взема всички необходими мерки за това производственият процес и неговото наблюдение да осигурят съответствието на произведените продукти с техническата документация, посочена в т. 2, и с изискванията за достъпност по чл. 4. 4. Маркировка „CE“ и ЕС декларация за съответствие 4.1. Производителят нанася маркировката „СЕ“ върху всеки отделен продукт, който отговаря на приложимите изисквания за достъпност по чл. 4. 4.2. Производителят съставя писмена ЕС декларация за съответствие за модела на продукта. В ЕС декларацията за съответствие се посочва продуктът, за който е съставена. Копие от ЕС декларацията за съответствие се предоставя на съответните органи при поискване. 5. Упълномощен представител Задълженията на производителя по т. 4 могат да бъдат изпълнявани от негов упълномощен представител, от негово име и на негова отговорност, при условие че са посочени в пълномощното. 43 Приложение № 4 към чл. 8, ал. 2 ЕС ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ 1. № xxxxxx (уникални идентификационни данни на продукта): 2. Име и адрес на производителя и, когато е приложимо, на неговия упълномощен представител: 3. Настоящата декларация за съответствие е издадена на отговорността на производителя. 4. Предмет на декларацията (идентификация на продукта, позволяваща проследяването му. Може да включва изображение, когато е уместно): 5. Предметът на декларацията, описан по-горе, отговаря на Директива (ЕС) 2019/882 и на следните актове на законодателството на Европейския съюз за хармонизация: 6. Позоваване на използваните хармонизирани стандарти, на технически спецификации, приети на основание чл. 15, параграф 3 от Директива (ЕС) 2019/882, или на други спецификации, по отношение на които се декларира съответствие: 7. Допълнителна информация: Подписано за и от името на: … (място и дата на издаването) (име, длъжност)(подпис) 44 Приложение № 5 към чл. 50, ал. 2 ИНФОРМАЦИЯ ЗА УСЛУГИТЕ, ОТГОВАРЯЩИ НА ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ДОСТЪПНОСТ 1. Доставчикът на услугата включва информацията, чрез която се прави оценка по какъв начин услугата отговаря на изискванията за достъпност по чл. 46 в общите условия или в друг еквивалентен документ. Тази информация представя точно приложимите изисквания и обхваща, доколкото е необходимо за нуждите на оценяването, проекта и действието на услугата. Освен изискванията за предоставяне на обща информация на потребителите съгласно Закона за защита на потребителите в информацията се включват, когато е приложимо, следните елементи: а) общо описание на услугата в достъпни формати; б) описания и обяснения, необходими за разбиране на начина на действие на услугата; в) описание по какъв начин по отношение на услугата са изпълнени съответните изисквания за достъпност по чл. 46. 2. За да постигне съответствие с т. 1, доставчикът на услугата може да приложи изцяло или отчасти хармонизирани стандарти и технически спецификации, приети на основание чл. 15, параграф 3 от Директива (ЕС) 2019/882, чиито данни са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз. 3. Доставчикът на услугата предоставя информация, показваща, че процесът на предоставяне на услугата и неговото наблюдение гарантират съответствието на услугата с т. 1 и с приложимите изисквания за достъпност по чл. 46. 45

Изх. номер: 01/12.01.2024 г. ДО Г-Н БОГДАН БОГДАНОВ МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА И ИНДУСТРИЯТА КОПИЕ ДО: Г-Н ГЕОРГИ ГВОЗДЕЙКОВ МИНИСТЪР НА ТРАНСПОРТА И СЪОБЩЕНИЯТА Г-Н ИВАН ДИМИТРОВ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА ОТНОСНО: ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ДОСТЪПНОСТ НА ПРОДУКТИ И УСЛУГИ УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР, УВАЖАЕМИ ГОСПАДА, Алиансът на технологичната индустрия (АТИ) е сдружение с нестопанска цел, представляващо интересите на най-големите телекомуникационни оператори, доставчици на оборудване, мрежови и системни интегратори. Наши членове са А1, Виваком, Йеттел и Булсатком, които заемат над 65% от пазара на фиксиран достъп до интернет и 100% от пазара на мобилен достъп до интернет. На 15 декември 2023 г. на Портала за обществени консултации на Министерски съвет бе публикуван Проект на Закон за изискванията за достъпност на продукти и услуги („Проект“), по отношение на който бихме искали да изразим становище в законоустановения срок. Проектът предвижда създаване на нормативна уредба, „изцяло хармонизирана с новото европейското законодателство“, регламентираща достъпността на определени категории продукти и услуги, част от които се предоставят от членовете на АТИ, а именно: електронни съобщителни услуги, услуги за предоставяне на аудио-визуално съдържание, услуги за електронна търговия, както и предоставянето на пазара на определени категории продукти, които следва да отговарят на новите изисквания за достъпност. С Проекта се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година за изискванията за достъпност на продукти и услуги („Директива (ЕС) 2019/882“ или „ Директивата“). В допълнение и предвид широкия обхват на Директивата и доколкото обществените отношения, предмет на уредбата, са изключително важни и засягат множество сфери от обществения живот и стотици хиляди български граждани, е прието за уместно те да се урегулират в специален закон, който да гарантира прилагането www.ati.bg e-mail: office@ati.bg 1 на изискванията за достъпност по начин, способстващ за подобряване на достъпността и социалното приобщаване на хората с увреждания. Независимо, че не възразяваме срещу предприетия подход, считаме, че в Проекта следва да се отчетат и да намерят отражение спецификите, свързани с регулиране на секторните обществени отношения, в конкретния случай в областта на електронните съобщения и свързаните с тях продукти. Във връзка с гореизложеното, в законоустановения срок, Ви представяме становището Алианса на технологичната индустрия, както следва: 1. По чл. 3, ал. 2 от Проекта предлагаме следната редакция: „(2) Икономическите оператори, които се позовават на някое от изключенията по ал. 1, извършват оценка дали спазването на изискванията за достъпност на продукти или услуги би довело до основно изменение или би наложило прекомерна тежест. Оценката за прекомерна тежест се извършва въз основа на съответните критерии, определени в приложение № 1 и в делегираните актове, приети от Европейската комисия на основание чл. 14, параграф 7 от Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за изискванията за достъпност на продукти и услуги (ОВ, L 151/70 от 7 юни 2019 г.), наричана по нататък „Директива (ЕС) 2019/882“ Мотиви: С предложената редакция на първо място се премахва неяснотата относно субектите, задължени да извършват оценка за основно изменение или прекомерна тежест. Предложената от вносителя редакция изисква от всички икономически оператори да извършват оценка за това дали спазването на изискванията за достъпност на продукти или услуги би довело до основно изменение на съответния продукт/услуга или би довело до прекомерна тежест за задължения субект. Видно от разпоредбата на чл. 54, ал. 3 от Проекта, същата предвижда, че когато икономическият оператор се е позовал на чл. 3, контролните органи: 1. проверяват дали икономическият оператор е извършил оценката по чл. 3; 2. правят преглед на оценката и на резултатите от нея, включително на правилното използване на критериите, определените в приложение № 1 и в делегираните актове, приети от Европейската комисия на основание чл. 14, параграф 7 от Директива (ЕС) 2019/882. В допълнение и съгласно чл. 55, ал.1, т. 4 от Проекта оправомощените длъжностни лица имат право да изискват от доставчиците на услуги оценката по чл. 3, когато съответният икономически оператор се е позовал на такава. От систематичното тълкуване на разпоредбите се налага изводът, че извършването на оценка е необходимо само в случай че икономическият оператор се позовава на някое от изключенията по чл. 3, ал.1 от Проекта. В тази връзка считаме, че това следва да бъде отразено по недвусмислен начин и в материалната разпоредба, определяща кръга от задължени лица. Съгласно текста в Проекта, както оценката за наличието на основно изменение, така и оценката за прекомерна тежест, се извършват въз основа на критериите, определени в Приложение № 1. Приложното поле на критериите от Приложение № 1 обхваща само оценката за прекомерна тежест, което е и в съответствие с www.ati.bg e-mail: office@ati.bg 2 Директивата), където е посочено, че критериите в Приложението се използват само за оценката за прекомерната тежест за задължените лица, не и за основно изменение на продукта или услугата (съображение 67 от Директивата, чл. 14, ал. 2). 2. По чл. 31, ал. 1 от Проекта предлагаме следната редакция: „ чл. 31. (1) При обосновано искане от органите за надзор на пазара по този закон, дистрибуторът предоставя на хартиен или на електронен носител цялата информация и документация, необходима за доказване на съответствието на продукта.“ Мотиви: Предложената промяна е в съответствие с разпоредбата на чл.10, пар. 6 от Директивата, където не е предвидено допълнително задължение за дистрибуторите да предоставят информация и документация и при искане от „компетентен орган на друга държава членка“, каквото е предложението в Проекта. В този смисъл сме на мнение, че не би следвало да се разширява приложното поле на разпоредбата на Директивата, както и да се утежнява положението на дистрибуторите. Компетентните национални органи могат да извършат необходимите действия по изискване, събиране и анализ на документацията и информацията своевременно и без допълнителни утежняващи действия за дистрибуторите, каквито биха възникнали, ако това задължение се прилага и по отношение предоставянето на документи към органи на чужди държави. 3. По чл. 33, ал. 1 от Проекта предлагаме следната редакция: „Чл. 33. (1) Всеки икономически оператор поддържа регистър, който съдържа информация за всеки икономически оператор, който му е доставил даден продукт от приложното поле на закона и за всеки икономически оператор, на когото е доставил такъв продукт.“. Мотиви: Предложената от вносителя редакция е непълна и не пояснява, че изискуемите регистри се отнасят единствено до продуктите в приложното поле на Проекта, в този смисъл е и краткото допълнение в предложената редакция на разпоредбата. 4. По чл. 35, т. 1, б. „а“ предлагаме следната редакция: „Чл. 35. (1) Органите за надзор на пазара имат право: 1. на свободен достъп до: а) търговски обекти и други места за съхранение и представяне на пуснати на пазара продукти, включително местата за продажба от разстояние, в това число чрез използване на електронни средства, при зачитане законовите съображения на икономическия оператор във връзка с търговски тайни и спиране на стопанските операции;“ Мотиви: Считаме, че проверките следва да се извършват по начин, който да не възпрепятства икономическите оператори да извършват търговската си дейност, като се осигури нейната непрекъсваемост, особено с оглед разширяване на обхвата на проверките и чрез електронни средства. 5. По чл. 39, ал. 1 и ал. 2 и чл. 40 от Проекта да се преработят с цел съответствие с разпоредбата на чл. 20 от Директивата. www.ati.bg e-mail: office@ati.bg 3 Мотиви: Бихме искали да посочим, че сегашната редакция на чл. 39, ал. 1 и ал. 2 от Проекта не съответства на разпоредбите в чл. 20 от Директивата. Разпоредбата на чл. 20 от Директивата е въведена в следващия чл. 40 от Проекта. В случая двете разпоредби на чл. 39 и чл. 40 от Проекта следва да се прецизират в съответствие с Директивата, а именно когато органът за надзор на пазара констатира, че продукт не отговаря на условията за съответствие, изисква от икономическия оператор (в зависимост от задълженията му) първо да предприеме коригиращи действия, за да приведе продукта в съответствие с тези изисквания в определен от органа разумен срок, съобразен с естеството на несъответствието, едва след това, ако не са предприети подходящи коригиращи действия, органът може да предприеме мерките по чл. 39, ал. 1, т. 1-3 от Проекта. В този смисъл не е предвидено първоначално и самостоятелно налагане на ограничителни мерки /както е в чл. 39 от Проекта/, без преди това да има оценка на продукта и възложени на икономическия оператор коригиращи действия. На мнение сме, че следва да се спази последователността на процеса и действията, вкл. правомощията на органа за надзор на пазара, изрично описани в чл.20 от Директивата, а не да се излиза извън нейното приложно поле. 6. По чл. 39, ал. 4 от Проекта предлагаме следната редакция: „Заповедите по ал. 3 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“ Мотиви: Предвиденото предварително изпълнение на всички заповеди на надзорните органи е в противоречие с разпоредбите на Директивата и с националното законодателство. Макар да считаме изискванията за достъпност към продуктите за съществени, изтеглянето на даден продукт от пазара например е сложен и времеемък процес, който би могъл съществено да увреди икономическите оператори. В този смисъл коригиращите действия, които компетентните органи разпореждат, следва да са задължителни за икономическите оператори единствено при влязъл в сила акт. В случай че е налице някоя от хипотезите по чл. 60, ал. 1 от АПК, при които е допустимо предварително изпълнение, то съответният надзорен орган може да разпореди такова за конкретен случай, но не и на общо основание за всички заповеди по чл. 39, ал. 3 от Проекта. 7. По чл. 44, ал. 1: „Чл. 44. (1) Органите за надзор на пазара временно спират предоставянето на продукт на пазара и изискват от съответния икономически оператор в определен от тях разумен срок, съобразен с естеството на несъответствието, да предприеме необходимите коригиращи действия, когато установят, че: (…) 7. не е изпълнено някое друго административно изискване, определено в глава втора.“ Мотиви: Срокът за отстраняване на несъответствието и предприемане на съответните коригиращи действия следва да е подходящ и да е съобразен с естеството на www.ati.bg e-mail: office@ati.bg 4 нарушението, по аналогия със сходни задължения за предприемане на коригиращи действия – например чл. 40, ал. 3 и чл. 58, ал. 3 от Проекта. Редакцията в т. 7 на разпоредбата цели да поправи грешна препратка – в глава трета са уредени изискванията за достъпност към услугите в приложното поле на Проекта, докато глава втора касае продуктите, за които чл. 44 се отнася. 7. По чл. 54, ал. 2 от Проекта предлагаме: 7.1. Следната редакция на ал. 2 „(2) Органите по ал. 1 приемат, прилагат и веднъж на 5 години или при необходимост, актуализират подходящи процедури за:“ Мотиви: Предлагаме чисто редакционно до се включи и процесът по приемане на процедурите, тъй като, за да се прилагат и актуализират същите, следва първо да бъдат приети. Считаме за целесъобразно да се посочи периодът на актуализация. В противен случай е възможно процедурите да не бъдат своевременно актуализирани или да се актуализират необосновано често, което ще създаде правна несигурност и непредвидимост по отношение на засегнатите субекти. Смятаме, че предложеният от нас 5-годишен период е достатъчно време, през което, от една страна, да се анализира ефектът от приетите процедури и, от друга страна, през което същите да се актуализират по най-подходящия за съответния сектор начин. На следващо място, отчитаме възможността да настъпят съществени промени, както в икономическата, така и в правната среда, поради което процедурите следва да могат да бъдат изменяни ad hoc. На мнение сме, че периодичността може да бъде с различна продължителност за различните сектори, ако се прецени, че 5-годишният период не е универсален, с оглед динамиката във всяка от засегнатите икономически сфери. 7.2. Добавяне на нова т. 4 със следната редакция: „4. за прилагане на задълженията, предвидени в ал. 3“ Мотиви: На мнение сме, че от голяма важност за стабилността и предвидимостта в обществените отношения е задължените субекти да са наясно с процедурите и начините, по които ще се оценява съответствието на оценката за прекомерна тежест с критериите по Приложение №1 и съответно, в зависимост от сектора, какви промени в продуктите и услугите биха се считали за основно изменящи ги. Това по безспорен начин ще внесе сигурност в отношенията. Предложението е в съответствие с чл. 23, пар.1, буква „а“ от Директивата, който изисква да се прави оценка на съответствието на услугите, включително с оценката, посочена в член 14. В този смисъл с направеното предложение се цели пълно и точно транспониране на европейското законодателство. 7.3. Добавяне на ал. 8 - ал. 11 със следното съдържание: „(8) Органите по ал. 1 при изготвяне на проекти на процедури извършват обществено обсъждане, като публикуват съобщение за изготвения проект и мотивите за изготвянето му на страницата си в интернет и на Портала за обществени консултации. www.ati.bg e-mail: office@ati.bg 5 (9) В съобщението по ал. 8 се посочва мястото, откъдето заинтересованите лица могат да получат проекта, и срок, не по-кратък от 30 дни, в който могат да представят писмени становища по него. (10) Органът проучва становищата и отразява приетите предложения. (11) Процедурата за обществено обсъждане приключва с публикуване на страницата на органа в интернет и на Портала за обществени консултации, на постъпилите становища, с изключение на частите, представляващи търговска тайна, приетите предложения, местата и текстовете, в които са отразени приетите предложения, и мотивите за неприетите.“ Мотиви: Доколкото процедурите по ал. 2 обхващат цялостния процес по проверка и оценка на дейността на икономическите оператори за съответствие с изискванията за достъпност по този закон, считаме, че те се явяват подзаконови нормативни актове, тъй като нямат еднократно действие и тяхното приемане трябва да следва процес по приемане на подзаконови нормативни актове. Предложили сме текст, аналогичен на процедурата по чл. 36 от Закона за електронните съобщения. Независимо от факта, че Директивата не изисква прилагането на предложения от нас ред, считаме, че следва да се спазват изискванията и на националното законодателство, с цел осигуряване на законосъобразност на актовете на органите. 8. По чл. 57 предлагаме: 8.1. Следната редакция на ал. 1: „(1) Органите по чл. 54, ал. 1, при спазване на принципа за пропорционалност, имат право да налагат привеждане на услугата в съответствие с приложимите изисквания.“ Мотиви: Считаме, че предложената от вносителя редакция не е в съответствие с европейското законодателство, като представлява допълнителна административна тежест за субектите, включително създава възможност за цялостно преустановяване на дейността на икономически субект, за който даден контролен орган е приел, че услугите, които предоставя, не отговарят на изискванията за достъпност. Част от услугите в обхвата на Проекта са от ключово значение за икономическото развитие на една страна, а някои и за националната ѝ сигурност. Временното спиране, както и забраната за предоставяне на такива услуги са крайни и непропорционални мерки, които значително биха увредили съответните икономически оператори, както и техните потребители (такива са например електронните съобщителни услуги). Чл. 30, пар. 1 от Директивата предвижда, че „държавите членки определят правилата относно санкциите за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за осигуряване на тяхното прилагане“. Проектът предвижда разпоредби отвъд приложното поле на Директивата, като в мотивите за приемане на закона никъде не е направен анализ, който да изисква прилагане на мерки, свързани с изпълнение на изискванията за достъпност на услугите, които Директивата е предвидила само по отношение на продуктите. www.ati.bg e-mail: office@ati.bg 6 Следва да се отбележи, че европейското законодателство не следва огледални мерки за достъпност на продуктите и услугите и те са съобразени с тяхната специфика. В мотивите за приемане на Проекта е посочено, че се създава нова, „изцяло хармонизирана с новото европейското законодателство нормативна уредба, регламентираща условията за предоставянето на пазара на продукти и предоставянето на услуги, за които има определени изисквания за достъпност“, нещо, с което не можем да се съгласим по изложените по-горе причини. В допълнение, в чл. 30, пар. 2 от Директивата е регламентирано, че предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Тези санкции се придружават и от ефективни коригиращи действия в случай на неспазване от страна на икономическия оператор. Поради това считаме, че единственото правомощие, което би следвало да имат органите по отношение на неизпълнение на изискванията за достъпност на услугите, е правото да прилагат коригиращи действия. Следва да се отбележи, че чл. 20 - 22 от Директивата, където са подробно описани случаите, в които могат да се предприемат подходящи временни мерки за забрана или ограничаване предоставянето на продукти, се отнасят единствено до надзора на пазара на продукти, не и този на услуги. Това е така предвид факта, че продукт, несъответстващ с изискванията за достъпност в рамките на една държава членка, би могъл с голяма вероятност да се предоставя на пазара и в други държави членки. 8.2. Следната редакция на ал. 2 „(2) Мерките по ал. 1 се налагат с акт на съответния орган по чл. 54, ал. 1, който подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс“ Мотиви: Считаме, че предвиденото предварително изпълнение по закон за актовете на органите по чл. 54 от Проекта противоречи на чл. 30 от Директивата и по-конкретно на принципа на пропорционалност. Когато европейският законодател счита, че е необходимо да предвиди предварително изпълнение на актовете на компетентните органи, той прави това изрично. Пример е чл. 31, ал.1 от Директива (ЕС) 2018/1972 (предишен чл. 4(1) от Директива 2002/21/ЕО), съгласно който „до приключване на обжалването решението на националния регулаторен орган остава в сила, освен ако не са приложени временни мерки в съответствие с националното законодателство“. В тази връзка, съобр. 77 от Директива (ЕС) 2018/1972 пояснява, че временни мерки със суспензивен ефект спрямо решенията на национален регулаторен орган следва да бъдат предоставяни единствено в спешни случаи за предотвратяване на сериозна и непоправима вреда за страната, поискала тези мерки, и ако балансът на интересите изисква това. На следващо място, ако органът прецени, че според естеството на неизпълнението е необходимо да се предвиди предварително изпълнение на даден акт, който предвижда коригиращи мерки, той може да го направи по силата на чл. 60, ал. 1 от АПК. Предвиждане на предварително изпълнение по закон на всички актове, на всички органи, свързани с налагане на мерки по чл. 54, ал. 1 от Проекта е изключително интрузивно и до голяма степен обезсмисля предвиденото право на обжалване, особено ако от текста не отпаднат предвидените мерки за спиране и забрана предоставянето на услуги. www.ati.bg e-mail: office@ati.bg 7 9. Предлагаме чл. 58 от Проекта изцяло да отпадне. Мотиви: На мнение сме, че предложената от вносителя редакция не е в съответствие с европейското законодателство, като представлява допълнителна административна тежест за субектите, включително създава възможност за преустановяване на дейността на икономически субект, за който даден контролен орган е приел, че услугите, които предоставя, не отговарят на изискванията за достъпност. Съгласно чл. 20, пар. 1 от Директивата, когато органите за надзор на пазара на държава членка имат основателна причина да считат, че даден продукт, който попада в приложното поле на Директивата, не съответства на приложимите изисквания за достъпност, те извършват оценка на въпросния продукт, която обхваща всички изисквания, предвидени Директивата. За целта съответните икономически оператори оказват пълно сътрудничество на органите за надзор на пазара. По отношение проверката на съответствието на услугите с изискванията за достъпност, европейският законодател е предвидил въвеждането на процедури, съгласно чл. 23, който е транспониран с разпоредбата на чл. 54 от Проекта. 10. Предлагаме чл. 73, ал. 3 от Проекта да отпадне. Мотиви: Задължението за извършване на оценка за съответствието на продукти с изискванията за достъпност са възложени на производителите (чл. 11, ал. 1 и ал. 2), а задълженията за осигуряване на гаранция за извършена оценка – на вносителите (чл. 19, ал. 1, т. 1). За неизпълнението на тези задължения, за съответните субекти е предвидена санкция в ал. 1 и ал. 2 на чл. 73. В ал. 3 се предвижда санкция за аналогично нарушение на икономическите оператори, които не са обхванати от предходните алинеи, а именно – дистрибуторите и упълномощените представители. Дистрибуторите не са, а и не биха могли да бъдат ангажирани с наличието на извършена оценката на достъпността на предлаганите от тях продукти, обосновала нанасяне на маркировка „CE”. Във веригата на доставки и дистрибуция дистрибуторите нямат пряк досег със субекта, извършващ оценката за съответствие. При извършване на своята дейност те се основават на предоставената им от вносителя или производителя документация и нанесените маркировки. Упълномощените представители от своя страна изпълняват задачи, определени в пълномощно от упълномощаващия ги производител, като в обхвата на тези може да попадне извършването на оценка за съответствие на продукти с изискванията за достъпност само ако е изрично посочена от производителя. Доколкото упълномощаването предоставя права, но не може да налага задължения, на упълномощения представител не може да бъде търсена отговорност за неизвършване на действия, посочени в пълномощно. Проектът правилно не натоварва тези субекти с административна тежест да извършват проверка дали маркировката или декларацията за съответствие са надлежно нанесени/издадени (вкл. дали преди тяхното нанасяне/издаване е извършена оценка за съответствие с изискванията за достъпност). Въпреки това, с чл. 73, ал. 3 от Проекта се предвижда налагането на имуществени санкции на тези www.ati.bg e-mail: office@ati.bg 8 субекти, ако за даден продукт не е извършена оценка за съответствие. На практика се въвежда санкция при липса на реципрочно задължение за санкционираните субекти, и то за неизпълнение на чуждо задължение. Предвид изложеното, считаме, че ал. 3 на чл. 73 от Проекта следва да отпадне. 11. По чл. 87 от Проекта предлагаме следната редакция: „Чл. 87. За нарушение на задължение по глава трета, за което не е предвидено друго наказание, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.“ Мотиви: Съгл. чл. 30, пар. 2 от Директивата, предвидените в националното законодателство санкции при неизпълнение на новите норми за осигуряване на достъпност на продукти и услуги трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Липсва разграничаване между нарушения, засягащи достъпността на продукти, и такива, засягащи достъпността на услуги. В мотивите към Проекта не са представени съображения, които да налагат различен подход и размер на санкциите при продукти и при услуги. Не намираме причина, при установено нарушение, на доставчиците на услуги да бъдат налагани по-тежки санкции от тези, налагани на икономическите оператори, които работят с продукти. За пример можем да изтъкнем административнонаказателните разпоредби в Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и продажбата на стоки, в което санкциите за виновните лица са в идентичен или изключително сходен размер, без значение дали става въпрос за нарушение, засягащо стоки или услуги. Такова е и разбирането на други европейски държави, транспонирали директивата. Така например, в съседна Румъния максималният размер на санкциите за неизпълнения на нарушения, засягащи както продукти, така и услуги, варира между 7000 и 12 000 румънски леи (~ 2750 – 4700 лв.)1. В светлината на горното и доколкото тежестта на нарушенията, свързани с достъпността на услуги, е сравнима с тежестта на нарушенията, засягащи продукти, и на нарушенията в областта на общата доставка на услуги и стоки на потребители, то считаме, че предвиденият в чл. 87 от Проекта размер на налаганите санкции следва да бъде редуциран, като при горна граница от 3000 лв. последните биха имали висока ефективност и възпиращ ефект без да са непропорционални на нарушението. 12. По § 1, ал. 1, т. … от Допълнителните разпоредби от Проекта предлагаме следната редакция: „43. Услуги, предоставящи достъп до аудио-визуални медийни услуги“ са услуги, предавани чрез електронни съобщителни мрежи, които се използват за намиране, подбиране, получаване на информация за и разглеждане на аудио-визуални медийни услуги, и всякакви предоставяни функции — в това число субтитри за лица с глухота и лица с увреден слух, аудиоописание, аудио субтитри и превод на български жестов език, произтичащи от прилагането от доставчиците на медийни 1 Чл. 27 от Закон № 232 от 19 юли 2022 г. по отношение на изискванията за достъпност, приложими за продукти и услуги (Lege nr. 232 din 19 iulie 2022privind cerințele de accesibilitate aplicabile produselor și erviciilor, Publicat în MONITORUL OFICIAL nr. 743 din 25 iulie 2022) www.ati.bg e-mail: office@ati.bg 9 услуги на мерки, които да направят услугите достъпни, както е посочено в чл. 8а от Закона за радиото и телевизията; и включва електронните програмни указатели.“ Мотиви: Чл. 3, т. 6 в английската езикова версия на Директивата дефинира услугите, предоставящи достъп до аудио-визуални медийни услуги, по следния начин: „… services transmitted by electronic communications networks which are used to identify, select, receive information on, and view audiovisual media services and any provided features, such as subtitles for the deaf and hard of hearing, audio description, spoken subtitles and sign language interpretation, which result from the implementation of measures to make services accessible as referred to in Article 7 of Directive 2010/13/EU; and includes electronic programme guides (EPGs);“ В българската езикова версия на Директивата по наше мнение има няколко неточности: терминът „transmitted“ (англ.) („übermittelte“ (нем.); „transmis“ (фр.)) е преведен като „предоставяни“, вместо като „предавани“; терминът „any provided features“ (англ.) („alle bereitgestellten Funktionen“ (нем.); „tous les éléments fournis“(фр.)) – като „всякакви предвидени функции“ вместо като „всякакви предоставени функции“. Този нюанс във формулировката е от ключово значение за правилното разбиране на волята на европейския законодател. Според Директивата, специфични задължения за осигуряване на достъпност се възлагат именно по отношение на: • услуги за намиране, подбор, информация и преглед на съдържание, предавани чрез електронни съобщителни мрежи, и • неизчерпателно изброени функции, предоставяни в изпълнение на мерки за осигуряване на достъпност по Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). Безспорно целта е в обхвата на Директивата да бъдат включени услуги и функции, предоставяни в съответствие с чл. 7 от Директива 2010/13/ЕС от доставчици на медийни услуги (в случая – на аудио-визуални медийни услуги). Такива услуги се предават чрез електронни съобщителни мрежи, но не се предоставят от доставчици на електронни съобщителни услуги, а от самите доставчици на медийно съдържание посредством техническите възможности на електронните съобщителни мрежи. Неточната формулировка от превода на българската версия на Директивата, възпроизведена дословно в Проекта, неоснователно създава колебание относно типа услуги и функции, които се включват в понятието, съответно може да доведе до неправилното заключение, че отговорни за доставката на тези услуги и за осигуряването на тяхната достъпност са икономически оператори, различни от лицата по чл. 4, ал. 1 от ЗРТ. За да бъде предаден еднозначно смисълът на текста от Директивата и да се избегне колебание при определяне на задължените икономически оператори, предлагаме да бъде нанесена горната редакция на т. 43. 13. По Приложение № 2, Раздел IV, буква „а)“, предлагаме след букви „вв)“ да се добави следното изречение: „Задълженията по предходните точки може да се изпълняват и чрез доставчик на услуги за предаване, включително вградени в операционната система на крайните устройства приложения или други приложения, собствени на икономическия оператор или на трета страна“ Мотиви: www.ati.bg e-mail: office@ati.bg 10 Доколкото съображенията на Директивата не са задължителни за транспониране, но внасят яснота относно начините на изпълнение на съответните задължения и с цел избягване на спорове, предлагаме допълнение на текста, предложен от вносителя, който отговаря напълно на изискванията на Директивата. В съображение 45 от Директивата е предвидено, че „като алтернатива на изпълнението на изискванията за достъпност по отношение на приемането на спешни повиквания за ползватели с увреждания, предвидени в настоящата директива, държавите членки следва да могат да определят трета страна като доставчик на услуги за предаване, който да се използва от хора с увреждания за комуникация с център за приемане на спешни повиквания до момента, когато тези центрове за приемане на спешни повиквания бъдат в състояние да използват електронни съобщителни услуги посредством интернет протоколи за гарантиране на достъпност при приемането на спешни повиквания“. В допълнение, съображение 28 от Директивата предвижда същата възможност и по отношение на електронната съобщителна услуга изобщо, а не само когато се отнася за достъп до центровете за спешни повиквания, като дава възможност наред с изискванията на Директивата, в съответствие с Директива (ЕС) 2018/1972, държавите членки да могат да определят доставчик на услуги за предаване, който да може да се използва от хора с увреждания. При липса на стандарти за използване на електронни съобщителни услуги посредством интернет протоколи за гарантиране на достъпност, изискването за осигуряване на достъпност чрез мрежите на мобилните оператори няма да може да се постигне, тъй като всеки оператор може да изгради мрежата си по различен начин и така, че да не може да се осигури наличие и оперативна съвместимост на крайните устройства с мрежите на предприятията, както и оперативна съвместимост между самите мрежи на предприятията. За да се изпълни изцяло изискването на Директивата, предлагаме въвеждане в преходните и заключителни разпоредби на параграф §… със следното съдържание: „§…. Възможността за изпълнение на задълженията, предвидени в буква “а)” от Приложение № 2, Раздел IV, чрез доставчик на услуги за предаване, включително вградени в операционната система на крайните устройства приложения или други приложения, собствени икономическия оператор или на трета страна, се прилага до 28 юни 2027, при условие че към тази дата центровете за приемане на спешни повиквания ще бъдат в състояние да използват електронни съобщителни услуги посредством интернет протоколи за гарантиране на достъпност при приемането на спешни повиквания.“ Мотиви: Както посочихме по-горе, при липса на стандарти за използване на електронни съобщителни услуги посредством интернет протоколи за гарантиране на достъпност, изискването за осигуряване на достъпност чрез мрежите на мобилните оператори няма да може да се постигне, тъй като всеки оператор може да изгради мрежата си по различен начин и така, че да не може да се осигури съвместимост на ползване на услугите при взаимно свързване или в роуминг. В допълнение, в случай че центровете за приемане на спешни повиквания бъдат в състояние да използват електронни съобщителни услуги посредством интернет www.ati.bg e-mail: office@ati.bg 11 протоколи, очакваме, че това ще се случи, когато са налице стандартизационни политики от край да край. Доколкото имплементиране на промени в мрежите с цел осигуряване на достъпност е едно, независимо от това дали дадено предприятие предоставя електронна съобщителна услуга за свързване между потребители на услугата или предоставя достъп до 112, то и срокът, за който ще се предвиди възможността за използване на алтернативни средства е удачно да е един и същ. 14. По отношение на §4, т.1 предлагаме: 14.1. Да се създаде нова ал. 3 със следното съдържание: „(3) Задълженията по предходните точки може да се изпълняват и чрез доставчик на услуги за предаване, включително вградени в операционната система на крайните устройства приложения или други приложения, собствени на икономическия оператор или на трета страна“ „§1. Преходна и заключителна разпоредба Възможността за изпълнение на задълженията по чл. 23, ал. 3 чрез доставчик на услуги за предаване, включително вградени в операционната система на крайните устройства приложения или други приложения, собствени икономическия оператор или на трета страна, се прилага до 28 юни 2027 г., при условие че към тази дата центровете за приемане на спешни повиквания ще бъдат в състояние да използват електронни съобщителни услуги посредством интернет протоколи за гарантиране на достъпност при приемането на спешни повиквания.“ Мотиви: Изложени в т. 9 15. По отношение на §5 предлагаме следното съдържание „§ 5. Законът влиза в сила от 28 юни 2025 г. с изключение на § 4, който влиза в сила от 28 юни 2027 г.“ Мотиви: Доколкото чл. 31, пар. 1 от Директивата предоставя възможност за дерогация на изпълнението на задълженията за достъпност, свързани с гарантиране на достъпност при спешни повиквания, и доколкото към настоящия момент не е налице стандартизация на функционалностите на мрежите за това, предлагаме да се осигури достатъчно време за имплементация след приемане на такива стандарти, които още не са факт. Надяваме се представеното от АТИ становище да бъде взето под внимание, като оставаме на разположение, в случай на необходимост от изясняване или уточнения по дадените по-горе предложения. С уважение, Андреана Атанасова председател на УС www.ati.bg e-mail: office@ati.bg 12

асоциация на банките в българия Изх. № 926/11.01.2024 г. ДО Г-Н БОГДАН БОГДАНОВ МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА И ИНДУСТРИЯТА УВАЖАЕМИ Г-Н БОГДАНОВ, Във връзка с публикуван на Портала за обществени консултации проект на Закон за изискванията за достъпност на продукти и услуги от страна на Асоциация на банките в България бихме искали да изразим следните коментари и предложения: 1. По чл. 39, ал. 4. Считаме за удачно изречение второ от посочената разпоредба да се заличи поради следните аргументи: Законодателният подход предполага, че административният орган е придал предварително изпълнение на обжалвания индивидуален административен акт, а това невинаги може да е подходящо. Също така, индивидуални административни актове, чието обжалване, включително съдебно, изключва възможността тяхното предварително изпълнение да бъде отменено до разрешаване на спора с влязъл в сила акт, предполага, че става въпрос за изключително важни въпроси, които всякога да имат превес пред правата и законните интереси на лицата, предоставящи на пазара широка гама от продукти. В случая не намираме такова основание. Следва да се подчертае, че обжалваните актове по чл. 39 от законопроекта съществено засягат правата и интересите на лицата, предоставящи въпросните продукти, тъй като с тези актове се нарежда временно спиране на продукт от предоставянето му на пазара, забрана за предоставянето му или изтеглянето му от пазара. Намираме за важно да се осигури адекватна достъпност до продуктите на лицата с увреждания, но изтъкваме, че посочените мерки се прилагат към продукти, които не са опасни за живота и здравето на потребителите, което да предполага предварително изпълнение на обжалвания индивидуален административен акт без възможност за неговото спиране от съда. Ако обжалваният акт бъде отменен, то това ще доведе до вреди, за чието обезщетяване би отговарял органът, издал порочния административен акт, като в някои случаи вредите биха могли да бъдат в големи размери. А тези вреди биха били избегнати или размерът им би бил по-малък, ако съдът би разполагал с възможността да спре предварителното изпълнение. Безусловното предварително изпълнение, неконтролирано от съда, би довело и до обратния ефект, целен със закона: опасявайки се, че може да отговаря за вреди, административният орган да не наложи нужна административна мярка за защита правата и интересите на хората с увреждания. В чл. 57, ал. 2 в същата хипотеза на налагане на същите принудителни административни мерки законопроектът предвижда отново предварителното им изпълнение, но тук вече съдът би могъл да го спре, когато предмет на мерките са услуги, а не продукти. Не намираме основание за такова неравноправно третиране, което би поставило лицата, предлагащи услуги, в по-благоприятно положение от тези, предоставящи продукти. Също така не рядко се случва предоставянето на услуги да предполага използването на продукт, чрез който се осъществява достъпа до услугата. При такива случаи, ако спрямо този продукт са наложени принудителни административни мерки, то услугата, за достъпа до която е нужен същият продукт, би могла да 1 се окаже недостъпна за потребителите, защото заради чл. 39, ал. 4, изр. второ до разрешаване на спора съдът не би могъл да отмени предварителното изпълнение. В Директивата, въвеждана с настоящия законопроект, не е указано, че административните актове, целящи спазването й, трябва да бъдат предварително изпълняеми, а съдът да не може да отмени тази изпълняемост. Всъщност самата Директива нищо не посочва по въпроса за съдебния контрол, а го е оставила за решаване на страните-членки. В нашето законодателство предварителното изпълнение на индивидуалните административни актове е подробно и изчерпателно уредено в чл. 60, чл. 166 и чл. 167 от АПК и не смятаме в случая за нужно законодателят да се отклонява от тези правила. 2. По чл. 57, ал. 2. Предлагаме да се заличи изразът в края на цитираната разпоредба, а именно: „...като жалбата не спира неговото изпълнение, освен ако съдът постанови друго.“ И тук, както и при чл. 39, ал. 4, изр. второ, правилата за предварителното изпълнение, неговото допускане и отменяне, уредени в АПК, са достатъчна гаранция за защита правата и законните интереси на заинтересованите страни и не се налага промяна в начина на действие. Чл. 57, ал. 2 касае услугите, към които се отнасят и банковите, предоставяни на потребителите. Крайно неподходящо е винаги, когато надзорният орган прецени, че трябва да наложи временно спиране или дори забрана на някоя банкова услуга, това да бъде скрепено с предварителното изпълнение на административния акт. Следва да се предостави право на преценка на административния орган в зависимост от съответния случай, иначе правата и законните интереси на потребителите, както тези с увреждания, така и другите, биха могли неоправдано да се засегнат, докато преписката се придвижва от административния орган до съда. Банковите услуги гарантират незабавен и лесен достъп на потребителите до техните пари, намиращи по сметки, депозити, ползващи дебитни и кредитни карти, овърдрафти и друго банково кредитиране. Понякога за потребителя е важно да плати в рамките на броени дни, дори в същия ден или до няколко часа, когато например става дума за инвестиционни услуги и дейности по Закона за пазарите на финансови инструменти. Да се отнеме предварително възможността на административния орган да реши дали да постанови предварително изпълнение на административния си акт или не, отново би могло да доведе до неоснователно възникване на вреди, а това отново би могло да доведе от органа при налагането на съответна административна мярка. 3. По чл. 58, ал. 3-5. В трите алинеи на чл. 58 се посочва „определен срок“ или „допълнителен разумен срок“, който се предоставя от административния орган в производство по налагане на принудителни административни мерки на проверяваното лице, за да може то да предприеме действия за привеждане на предоставяна от него услуга в съответствие с изискванията на законопроекта. Услугите са разнообразни и нужното време за извършването на корекции може силно да варира. Смятаме, че все пак трябва да се посочи поне минимален срок за коригиращите действия, с който доставчиците на услуги да разполагат, и който административният орган да не може да съкрати. 4. Бихме желали да използваме възможността да предложим решение за друг въпрос, свързан с достъпността до услуги, в т.ч. и банкови във връзка с установени практики на някои общини да изискват местна такса за ползване на тротоар в т.ч. и от банките при поставяне на съоръжения за достъпна среда на хората с увреждания. Предлагаме в преходните и заключителни разпоредби към проекта на Закона за изискванията за достъпност на продукти и услуги да се извърши промяна в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), чрез която да отпадне правното основание за събирането на тази такса. Поставянето на съоръжения за достъпна среда на хора с увреждания поначало е задължение на банките по закон и според нас следва да се толерира и насърчава солидарно от държавата и общините, а не да се създава допълнителна административна тежест. Чл. 184 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) предвижда, че съоръженията за достъпна среда на хората с увреждания в съществуващи сгради се изграждат или поставят въз основа на одобрен проект в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 169, ал. 4 ЗУТ и издадено разрешение за строеж или разрешение за поставяне и същевременно изрично постановява, че за издаване на разрешенията не се събират такси. Доколкото огромна част от потребителските банкови услуги (терминът, с който борави този проект за закон) се 2 предоставят във физически банкови офиси, въпросът за физическата достъпност на средата е неизбежно свързан с достъпността на услугата, която е непосредствен предмет на проекта. Конкретното ни предложение е да се направи промяна в чл. 79 от ЗМДТ чрез ПЗР на ЗИДПУ, като се добави нова алинея 3 (или 4 – въпрос на законодателна техника) и целият член да придобие следното съдържание: Чл.79 (1) Таксите се плащат при издаване на разрешението за посочения в него период. (2) При ползване на мястото повече от месец таксите се плащат месечно. (3) (Отм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.; нова - ...2024) Когато върху обектите по чл. 72 се изграждат или се поставят съоръжения за достъпна среда на хората с увреждания, такси за ползване не се събират. Надяваме се изразените от нас коментари и предложения по проекта на Закон за изискванията за достъпност на продукти и услуги да бъдат взети предвид при финализирането на законопроекта. С уважение, Ирина Казанджиева И.д. Главен секретар на АББ 3 1000 СОФИЯ, УЛ. "КНЯЗ БОРИС I" 97, ЕТ. 5; ТЕЛ. 02/ 986 5201; 981 6493; 980 76 69; ABB@ABANKSB.BG; WWW.ABANKSB.BG

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КОМИСИЯ ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР Изх. № 04-10-13 15 -12- 2023 ДО Г-Н БОГДАН БОГДАНОВ МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА И ИНДУСТРИЯТА ОТНОСНО: Проект на закон за изискванията за достъпност на продукти и услуги УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БОГДАНОВ, Във връзка с публикувания на Портала за обществени консултации проект на закон за изискванията за достъпност на продукти и услуги, Комисията за финансов надзор дава следните бележки и предложения: I. По отношение на чл. 2, ал. 4 от законопроекта предлагаме следната редакция: Графично: (4) Този закон се прилага без да се засягат разпоредбите на: 1. Регламент (ЕС) 2017/1563 на Европейския парламент и на Съвета от 13 септември 2017 г. относно трансграничния обмен между Съюза и трети държави на копия в достъпен формат от определени произведения и други обекти, закриляни от авторското право и сродните му права, в полза на слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали (ОВ, L 242/1 от 20 септември 2017 г.); 2. Закона за авторското право и сродните му права, които въвежда Директива (ЕС) 2017/1564 на Европейския парламент и на Съвета от 13 септември 2017 г. относно определени позволени видове използване на определени произведения и други обекти, закриляни от авторското право и сродните му права, в полза на слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали, и за изменение на Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ, L 242/6 от 20 септември 2017 г.). гр. София 1000, ул. „Будапеща" № 16, тел 02 940 49 99, факс 02 940 46 06, e-mail: bg_fsc@fsc.bg,www.fsc.bg Мотиви: Предлагаме изменения на предложената разпоредба от законопроекта, доколкото принципът на примат урежда върховенството на цялото право на Европейския съюз над цялото вътрешно право в случай на противоречие, изведен в решенията по делата Van Gend en Loos/Administratie der Belastingen, 26/62 и Costa/E.N.E.L. 6/64 и многократно потвърждаван от Съда на Европейския съюз (СЕС). Дори да не бъде посочено предвиденото в ал. 4 по отношение на правните актове на правото на ЕС, то няма как разпоредбите на законопроекта да противоречат на посочения регламент, а ако е налице противоречие, то вътрешната правна норма остава неприложена и се прилага съответната разпоредба на регламента. На следващо място предлагаме да се заличи текстът относно посочената директива, тъй като с нея се създава задължение за държавите членки да предприемат действия и мерки (законодателни, административни и др.), с които да изпълнят посочените изисквания, предвидени в нея. В Закона за авторското право и сродните му права са предвидени изискванията на директивата на национално ниво и поради това е необходимо да се реферира единствено към относимите разпоредби, въвеждащи изискванията на посочената директива, доколкото след процеса на транспониране директивата служи като източник на тълкуване, а държавните органи и частноправните субекти прилагат нормите на националния транспониращ закон. II. По отношение на чл. 34, ал. 1 от законопроекта предлагаме следната редакция: Графично: Чл. 34. (1) По смисъла на чл. 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 (ОВ, L 169/1 от 25 юни 2019 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2019/1020", Председателят председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, чрез органите за надзор на пазара от агенцията, е орган за надзор на пазара на продуктите по чл. 2, ал. 1 от закона. Мотиви: Предложението е редакционно. III. По отношение на чл. 39, ал. 4 от законопроекта предлагаме следната редакция: Графично: (4) Заповедите по ал. 3 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбата Обжалването не спира тяхното изпълнение. Мотиви: Предложението е редакционно и с оглед на това, че не самата жалба спира, съответно не спира изпълнението, а дейността по обжалване, състояща се от отделни правни и фактически действия на жалбоподателя. 2 IV. По отношение на чл. 46, ал. 1 от законопроекта предлагаме следната редакция: Графично: Чл. 46. (1) Доколкото не са приложени изключения съгласно чл. 3, услугите, с изключение на градските и крайградските транспортни услуги и регионалните транспортни услуги, се предоставят само когато съответстват на изискванията за достъпност по приложение № 2, раздели III и IV от приложение № 2, като се вземат предвид и критериите относно функционалните показатели по раздел VI от същото приложение. Мотиви: Предложената редакция е с оглед на това, че за съответните услуги има и други нормативни изисквания, съдържащи се в секторното законодателство, които предвиждат определени условия за предоставянето им, а не само изискванията съгласно приложение № 2 от законопроекта. V. По отношение на чл. 49, ал. 1 от законопроекта предлагаме следната редакция: Графично: Чл. 49. (1) Услугите се считат за съответстващи на съответните изисквания за достъпност по чл. 46, когато отговарят на изискванията за предоставяне на достъпна информация и на информация относно достъпността, определени в някой от следните актове: Мотиви: Предложението е редакционно, за да бъде ясно, че не е налице изискване за кумулативност. VI. По отношение на чл. 50, ал. 1 от законопроекта предлагаме следната редакция: Графично: Чл. 50. (1) Доставчикът на услуги гарантира, че те са създавани проектирани и се предоставят в съответствие с изискванията за достъпност по чл. 46. Мотиви: Предложението е от правно-техническо естество с оглед на това, че продуктите и услугите се създават, а в последствие предоставят от доставчиците в търговския оборот. VII. По отношение на чл. 57 от законопроекта предлагаме следната редакция: Графично: Чл. 57. (1) Органите по чл. 54, ал. 1, при спазване на принципа за пропорционалност, имат право да налагат следните мерки: 1. привеждане на услугата в съответствие с приложимите изисквания; 2. временно спиране на предоставянето на услугата; 3. забрана за предоставяне на услугата. 3 (2) Мерките по ал. 1 се налагат с акт на съответния орган по чл. 54, ал. 1, който подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като жалбата обжалването не спира неговото изпълнение, освен ако съдът постанови друго. Мотиви: Принципът на пропорционалност е общ за всички актове на правото на ЕС, а също така и във всяка една от материите на компетентност на ЕС и поради това не е необходимо да се посочва, че при упражняване на своите правомощия органите спазват принципа на пропорционалност, доколкото националните транспониращи закони, съответно мерките по прилагането на пряко приложимите актове на Европейския съюз, е необходимо във всеки един случай да се съобразяват с принципа на пропорционалност, присъщ на целия съюзен правопорядък. VIII. По отношение на чл. 58, ал. 3 от законопроекта предлагаме следната редакция: Графично: (3) Когато при оценката по ал. 1 се установи, че за услугата не са спазени изискванията на закона, органите по чл. 54, ал. 1 без забавяне изискват от съответния доставчик на услугата да предприеме необходимите коригиращи действия, за да приведе услугата в съответствие в определен от тях срок, съобразен с естеството на несъответствието. Мотиви: Предлагаме заличаването на думите „без забавяне", тъй като не носят добавена стойност на разпоредбата на чл. 58, ал. 3 от законопроекта, а по-скоро внасят неяснота, а именно – дали се иска възможно най-срочно доставчикът на услугата на извърши необходимите коригиращи действия, съответно налице ли е нормативна свобода за определянето му, доколкото е възможно в определени хипотези естеството на несъответствието да е толкова значимо, което да доведе до възможност за оспорване на издаден в последствие акт по чл. 58, ал. 4 или 5 от законопроекта, тъй като е налице някоя от хипотезите на чл. 146, т. 4 или 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). IX. По отношение на чл. 63 от законопроекта: 1. В ал. 1 предлагаме да бъде извършена следната редакция: Графично: (1) Органите по чл. 34 и чл. 54, ал. 1 са длъжни да регистрират подадените до тях жалби и сигнали, и да образуват производство за да ги разгледат и да се произнесат разглеждането им. По анонимни жалби и сигнали производство не се образува. Мотиви: Предложението е редакционно и за адресиране на установената нормотворческа техника за създаването на разпоредби относно разглеждането на жалби и сигнали в законодателните актове. 2. Предлагаме предложената ал. 3 да бъде заличена. Графично: 4 (3) Когато в жалба или сигнал е отправено искане, което не е уважено, компетентният орган в отговора си до подателя излага съображенията и мотивите си за това. Мотиви: В случая приложим е реда по АПК, поради което нормата е ненужна. X. По отношение на чл. 67, ал. 1 от законопроекта предлагаме следната редакция: Графично: (1) Организациите на и за хората с увреждания могат да предявят иск за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на този закон. Искът се разглежда по реда на глава тридесет и трета "Производство по колективни искове" от Гражданския процесуален кодекс. Мотиви: Предложението е редакционно и съответства на действащата към момента нормативна практика за препращане към части, дялове, глави и раздели на нормативни актове. XI. По отношение на чл. 93 от законопроекта предлагаме текстовете на ал. 2 и 3 да бъдат заличени, а ал. 1 да стане основен текст на чл. 93 от законопроекта: Графично: (1) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. (2) Когато нарушителят не се яви за съставяне на акта за административно нарушение от контролните органи, актът се изпраща незабавно за връчване от общината или кметството по адреса на управление на юридическото лице или едноличния търговец. Те са длъжни да уведомят нарушителя със съобщение срещу разписка за депозирания акт и в 14-дневен срок от датата на получаването му да го връчат. При неявяване на нарушителя актът се подписва от оправомощено длъжностно лице от общината или кметството и не се връчва. (3) За неуредените в тази глава въпроси се прилага Законът за административните нарушения и наказания. Мотиви: Предложената препращаща разпоредба на чл. 93, ал. 1 от законопроекта е достатъчна за създаването на необходимия правен ред в производството по установяване на административни нарушения, издаването на актовете, обжалването и изпълнението на наказателните постановления. XII. Предлагаме създаването на нов § 5 в преходните и заключителните разпоредби на законопроекта със следното съдържание: „§ 5. В Закона за Комисията за финансов надзор (обн., ДВ, бр. 8 от 2003 г.; изм., бр. 31, 67 и 112 от 2003 г., бр. 85 от 2004 г., бр. 39, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 56, 59 и 84 от 2006 г., бр. 52, 97 и 109 от 2007 г., бр. 67 от 2008 г., бр. 24 и 42 от 2009 г., бр. 43 и 97 от 2010 г., бр. 77 от 2011 г., бр. 21, 38, 60, 102 и 103 от 2012 г., бр. 15 и 109 от 2013 г., бр. 5 34, 62 и 102 от 2015 г., бр. 42 и 76 от 2016 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2017 г. - бр. 57 от 2017 г.; изм., бр. 62, 92, 95 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 24, 27, 77 и 101 от 2018 г., бр. 12, 17, 42, 83, 94 и 102 от 2019 г., бр. 26 и 64 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 16, 25 и 51 от 2022 г. и бр. 8, 60, 65 и 84 от 2023 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 12, ал. 1 се създава т. 29: „29. е орган по чл. 54, ал. 1 от Закона за изискванията за достъпност на продукти и услуги." 2. В чл. 13, ал. 1 се създава т. 47: „47. по предложение на заместник-председателя, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност" прилага мерките по чл. 54, ал. 4 и 5 от Закона за изискванията за достъпност на продукти и услуги." 3. В чл. 15: а) в т. 6 след думите „Закона за мерките срещу финансирането на тероризма" се поставя запетая и се добавя „Закона за изискванията за достъпност на продукти и услуги"; б) в т. 7 след думите „Закона за мерките срещу финансирането на тероризма" се поставя запетая и се добавя „Закона за изискванията за достъпност на продукти и услуги"; в) създава се т. 24: „24. упражнява правомощията на орган по чл. 54, ал. 1 от Закона за изискванията за достъпност на продукти и услуги, които не са предоставени в изричната компетентност на комисията." 4. В чл. 18, ал. 1, т. 1 и 6 след думите „Закона за мерките срещу финансирането на тероризма" се поставя запетая и се добавя „Закона за изискванията за достъпност на продукти и услуги"; 5. В чл. 19, ал. 2, т. 1 след думите „Закона за мерките срещу финансирането на тероризма" се поставя запетая и се добавя „Закона за изискванията за достъпност на продукти и услуги". Мотиви: Предложението е необходимо за правилното разпределение на компетентността на органите на Комисията за финансов надзор съгласно чл. 54, ал. 1 от законопроекта, за да могат всички действия от страна на Комисията, съответно от страна на заместник-председателя, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност", да бъдат законосъобразни. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ БОЙКО АТАНАСОВ 6

СПРАВКА за отразяване на становищата, получени след обществените консултации по проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изискванията за достъпност на продукти и услуги, проведени съгласно чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението Комисия за финансов I. По отношение на чл. 2, ал. 4 от Не се приема С цел правна сигурност, текстът на надзор законопроекта предлагаме чл. 2, параграф 5 от Директива (ЕС) следната редакция: 2019/882 е възпроизведен в чл. 2, ал. 4 (писмо с изх. № 04-10-13 Графично: от законопроекта. Така се осигурява и от 15.12.2023 г. (4) Този закон се прилага без да пълно съответствие между публикувано и на се засягат разпоредбите на: законопроекта и директивата. 1 за консултации) на Европейския Съвета парламент и на от 13 2017 септември г. относно обмен Съюза трапсграничння между и трети държави на копия в достъпен формат от определени произведения и обекти, други закриляни от авторското право и сродните му права, в полза на слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни (OB, L 212/1 20 материали от 2017 г.); септември 2. Закона за авторското право и сродните му права, които въвежда Директива (ЕС) 204-7/4564 на Европейския Съвета парламент и на от 13 2017 септември г. относно определени позволени видове използване на определени обекти, произведения и други закриляни от авторското право и сродните му права, в полза на слепи Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението 2 хора, лица с нарушено зрение или е други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали, и за Директива 2001/29/ЕО изменение на относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и информационното сродните му права-в общество (OB, L 242/6 20 от септември 2017 г.). Мотиви: Предлагаме изменения на предложената разпоредба от законопроекта, доколкото принципът на примат урежда върховенството на цялото право на Европейския съюз над цялото вътрешно право в случай на противоречие, изведен в решенията по делата Van Gend en Loos/Administratie der Belastingen, 26/62 и Costa/E.N.E.L. 6/64 и многократно потвърждаван от Съда на Европейския съюз (СЕС). Дори да не бъде посочено предвиденото в ал. 4 по отношение на правните актове на правото на ЕС, то няма как разпоредбите на законопроекта да противоречат на посочения регламент, а ако е налице противоречие, то вътрешната правна норма остава неприложена и се прилага съответната разпоредба на регламента. На следващо място предлагаме да се заличи текстът относно посочената директива, тъй като с нея се създава задължение за държавите членки да предприемат действия и мерки Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението (законодателни, административни и др.), с които да изпълнят посочените изисквания, предвидени в нея. В Закона за авторското право и сродните му права са предвидени изискванията на директивата на национално ниво и поради това е необходимо да се реферира единствено към относимите разпоредби, въвеждащи изискванията на посочената директива, доколкото след процеса на транспониране директивата служи като източник на тълкуване, а държавните органи и частноправните субекти прилагат нормите на националния транспониращ закон. II. По отношение на чл. 34, ал. 1 от Приема се законопроекта предлагаме следната редакция: Графично: Чл. 34. (1) По смисъла на чл. 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 (OB, L 169/1 от 25 юни 2019 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 3 председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, чрез органите за надзор на пазара от агенцията, е орган за надзор Приема/не приема Организация/Лице Предложение предложението на пазара на продуктите по чл. 2, ал. 1 III. По отношение на чл. 39, ал. 4 Приема се по принцип от законопроекта предлагаме следната редакция: Графично: (4) Заповедите по ал. 3 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. IV. По отношение на чл. 46, ал. 1 от Не се приема законопроекта предлагаме следната редакция: Графично: Чл. 46. (1) Доколкото не са приложени изключения съгласно чл. 3, услугите, с изключение на градските и крайградските транспортни услуги и регионалните транспортни услуги, се Мотиви В чл.39 ал. 4 е редактирана съобразно предложенията по т. 6 на Алианса на технологичната индустрия Думата „само“ трябва да се запази, за да се осигури съответствието с чл. 4, параграф 1 от Директива (ЕС) 2019/882. Прилагането на този закон не отменя прилагането на изискванията към дадена услуга, които са определени с други нормативни актове. 4 от закона. Мотиви: Предложението е редакционно. не спира тяхното изпълнение. Мотиви: Предложението е редакционно и с оглед на това, че не самата жалба спира, съответно не спира изпълнението, а дейността по обжалване, състояща се от отделни правни и фактически действия на жалбоподателя. предоставят само когато съответстват на изискванията за достъпност по № 2, III IV приложение раздели и от приложение № 2, като се вземат Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението предвид и критериите относно функционалните показатели по раздел VI от същото приложение. Мотиви: Предложената редакция е с оглед на това, че за съответните услуги има и други нормативни изисквания, съдържащи се в секторното законодателство, които предвиждат определени условия за предоставянето им, а не само изискванията съгласно приложение № 2 от законопроекта. V. По отношение на чл. 49, ал. 1 от Приема се законопроекта предлагаме следната редакция: Графично: Чл. 49. (1) Услугите се считат за съответстващи на съответните изисквания за достъпност по чл. 46, когато отговарят на изискванията за предоставяне на достъпна информация и на информация относно VI. По отношение на чл. 50, ал. 1 от Приема се частично Думата „проектирани“ е заменена с законопроекта предлагаме „планирани“. Има се предвид процеса, следната редакция: при който се решава каква услуга, на Графично: кого и как ще се предоставя. Чл. 50. (1) Доставчикът на услуги гарантира, че те са създавани 5 следните актове: Мотиви: Предложението е редакционно, за да бъде ясно, че не е налице изискване за кумулативност. Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението VII. По отношение на чл. 57 от Приема се по принцип Член 57 е редактиран съобразно законопроекта предлагаме предложенията по т. 8.1 и 8.2 на следната редакция: Алианса на технологичната индустрия Графично: Чл. 57. (1) Органите по чл. 54, 6 проектирани и се предоставят в съответствие с изискванията за достъпност по чл. 46. Мотиви: Предложението е от правно- техническо естество с оглед на това, че продуктите и услугите се създават, а в последствие предоставят от доставчиците в търговския оборот. ал. при спазване на принципа за пропорционалност, имат право да налагат следните мерки: 1. привеждане на услугата в съответствие с приложимите изисквания; 2. временно спиране на предоставянето на услугата; 3. забрана за предоставяне на услугата. (2) Мерките по ал. 1 се налагат с акт на съответния орган по чл. 54, ал. 1, който подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния жалбата обжалването кодекс, като не спира неговото изпълнение, освен ако съдът постанови друго. Мотиви: Принципът на пропорционалност е общ за всички актове на правото на ЕС, а също така и във всяка една от Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението материите на компетентност на ЕС и поради това не е необходимо да се посочва, че при упражняване на своите правомощия органите спазват принципа на пропорционалност, доколкото