Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения

Предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения (ЗИД на ЗЕС) има за цел да осигури прилагането на изискванията на Регламент 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (ОВ, L 277/41 от 27 октомври 2022 г.). С цел да хармонизира изцяло правилата, приложими за всички посреднически услуги на информационното общество, Регламент (ЕС) 2022/2065 въвежда редица мерки и задължения за доставчиците на тези услуги, пропорционални на размера, въздействието и рисковете, които техните услуги могат да създадат за гражданите и обществото.За проследяване изпълнението на тези задължения, както и за правилното функциониране на Единния цифров пазар, регламентът предвижда създаването на механизъм и структури на европейско и национално ниво, които да осигурят ефективен надзор, сътрудничество и правоприлагане.На европейско ниво ще бъде създаден Европейски съвет за цифровите услуги, а всяка държава членка на ЕС, съгласно изискванията на чл. 49 от регламента, следва да определи един национален орган, който да изпълнява функциите на национален Координатор за цифровите услуги и самостоятелно или подпомогнат от други компетентни органи, определени на национално равнище, ще отговаря за надзора на доставчиците на посреднически услуги и прилагането на регламента. Съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2022/2065, компетентните органи, определени на национално ниво, във връзка с неговото прилагане, разполагат с изключителни правомощия да упражняват надзор и да осигуряват спазването на регламента по отношение на доставчиците на посреднически услуги с място на установяване в България, с изключение на надзора на много големите онлайн платформи и много големите онлайн търсачки, който ще се осъществява от ЕК и по-отношение на който ще имат само подпомагащи функции.В тази връзка има необходимост от изменение и допълнение на действащата нормативна уредба за регламентиране на функциите и правомощията на националите органи, тяхната компетентност за осъществяване на контрол над доставчиците на посреднически услуги за изпълнение на изискванията на Регламент (ЕС) 2020/2065, както и за въвеждане на механизми за налагане на определените в регламента санкции и глоби.С проекта на ЗИД на ЗЕС урежда статута и правомощията на Координатора за цифровите услуги (КЦУ/Координатора), а именно Комисията за регулиране на съобщенията (КРС/Комисията). КРС ще осъществява контрол върху дейността на доставчиците на посреднически услуги на информационното общество, които не представляват платформи за споделяне на видеоклипове, за изпълнение на задълженията им по Регламента.Съветът за електронни медии e компетентен орган по чл. 49 от Регламент (ЕС) 2022/2065 при предоставянето на посреднически услуги на информационното общество по смисъла на Регламента, които представляват платформи за споделяне на видеоклипове.Комисията за защита на личните данни също има правомощия във връзка с изпълнението на чл. 26 и чл. 28 от Регламента.В законопроекта са предвидени разпоредби за уреждане на сертифицирането на органи за извънсъдебно разрешаване на спорове между доставчици на онлайн платформи и получатели на услуги. Предвидени са текстове относно процедурата за сертифициране, както и правомощие на КРС за започване на разследване по изпълнението му и съответствие на органа, съгласно изискванията на Регламент 2022/2065, както и отнемане на сертификата, в случай че органът за извънсъдебно разрешаване на спорове не е преустановил установеното неизпълнение и/или не е отстранил неговите последици, и/или не е привел дейността в съответствие с Регламент (ЕС) 2022/2065.Създадени са процедури за предоставяне на статут на доверен подател на сигнали и одобрен изследовател по смисъла на Регламента, както и процедури за предприемане на действия във връзка с получени жалби и сигнали срещу доставчици на посреднически услуги. В чл. чл. 310г, 310д, 310е, 310ж и чл. 310з от Проекта са разписани процедурите за придобиване, изпълнение и отнемане на посочения статут. Статутът се предоставя на одобрен изследовател по смисъла на чл. 40, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2022/2065 за конкретно изследване, във връзка с което се иска достъп до данни на доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка, установен в Република България. Лице или правно образувание, което кандидатства за статут на одобрен изследовател, подава заявление като прилага доказателства, че отговаря на изискванията, или посочва данните и документите, които се съдържат в публичен регистър или друг регистър, до който може да бъде осигурен достъп.Също така е предвидено правомощие на КРС да започне разследване за съответствие на доверения подател на сигнали/одобрения изследовател с изискванията на Регламента. В случай че се установи, че лице или правно образувание, получило статут на одобрен изследовател е престанало да отговаря на изискванията, с решение се уведомява лицето или правното образувание за установеното несъответствие и за намерението да се прекрати достъпа до данни на одобрения изследовател, и определя срок от 7 дни за изразяване на становище. След изтичането на срока за становище, Комисията определя срок до един месец за привеждане дейността на одобрения изследовател в съответствие с изискванията на чл. 40, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2022/2065.ЗИД на ЗЕС урежда статута и правомощията на компетентните органи по съответните дейности по прилагането на Регламент 2022/2065 и процедури по издаване, и прилагане на посочените в Регламента актове. Предвидено е задължение за съдебните и административните органи, които издават актове по смисъла на Регламента, да изпращат техни копия на Комисията, която изпълнявайки функциите на КЦУ, да ги изпраща на останалите КЦУ на територията на ЕС.ЗИД на ЗЕС урежда сертифицирането на органи за извънсъдебно разрешаване на спорове между получатели на услугата и доставчици на онлайн платформи по смисъла на Регламента. Предвидени са текстове относно процедурата за сертифициране, както и правомощие на КЦУ за започване на разследване по изпълнението му и съответствие на органа, съгласно изискванията на Регламент 2022/2065, както и отнемане на сертификата в определени хипотези.Уредени са разпоредби във връзка със статута на доверени податели на сигнали по смисъла на Регламента. Разписани са ясно и точно определени текстове по придобиване, изпълнение и отнемане на посочения статут. Също така е предвидено правомощие на КРС да започне разследване за съответствие на доверения подател на сигнали с изискванията на Регламента. Като последица от разследването, статутът може да бъде временно преустановен, окончателно отнет или производството да бъде прекратено и статутът да бъде възстановен в определени случаи.ЗИД на ЗЕС урежда правомощие на КРС, като КЦУ, да предоставя статут на одобрен изследовател за конкретно изследване по смисъла на Регламента. Посоченият статут се придобива след извършена първоначална оценка от КРС за съответствието на даденото лице или образувание с изискванията на Регламента. Предвидено е правомощие на Комисията за започване на разследване за съответствие на одобрен изследовател за конкретно изследване с посочените изисквания. Като последица от разследването, статутът може да бъде окончателно отнет и предоставеният достъп да бъде прекратен или производството да бъде прекратено и статутът да бъде възстановен в съответните хипотези.В настоящия ЗИД на ЗЕС е предвидено задължение на КРС да изготвя и приема годишен доклад за дейността по Регламент 2022/2065, като същият се публикува на интернет страницата на Комисията и се изпраща на Европейската комисия и Европейския съвет за цифровите услуги. Също така е предвидено правомощие на всеки две години КРС да изготвя доклад за дейността на сертифицираните от нея органи за извънсъдебно разрешаване на спорове по смисъла на Регламента, който се публикува на интернет страницата на Комисията.Допълнението на чл. 154 от ЗЕС е необходимо с оглед разширяване на правомощията на КРС по ЗЕС, във връзка с регулирането на електронни съобщителни услуги при отчитане на връзката им с посредническите услуги и другите онлайн услуги.Съгласно ЗЕС, КРС може да събира информация единствено от доставчиците на услугата достъп до интернет (IAS). Същевременно, за различни проучвания на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (BEREC)[1][1] се налага КРС да събира информация, свързана с останалите участници осигуряващи работата и услугите в световната интернет мрежа, които са регистри на имена на домейни от първо ниво, точка за обмен в интернет, доставчици на DNS услуги, на компютърни услуги „в облак“, на мрежи за доставяне на съдържание, на хостинг услуги.Доколкото всички участници, изброени по-горе са в една екосистема, в програмата на BEREC са предвидени проучвания върху различни услуги и свързаните с тях платформи. Примери за подобни проучвания, стартирали през 2023 г., са описани в проекта на програма на BEREC за 2024 г.[2][2]:Доклад за услуги в „облака“ (BEREC Report on cloud services and edge computing, стр.13);Доклад за навлизането на големи доставчици на съдържание и приложения в пазари за електронни съобщителни мрежи и услуги (BEREC Report on the entry of large content and application providers into the markets for electronic communications networks and services, стр.13);Доклад на BEREC за възможностите на крайните потребители чрез прозрачност върху дигиталните продукти и услуги (BEREC report on empowering end-users through environmental transparency on digital products and services, стр.14);Доклад на BEREC относно екосистемата за IP взаимно свързване BEREC (Report on the IP Interconnection ecosystem, стр.15).При предварителните въпросници от BEREC (по т. 1 и 2), експерти, участващи в съответните работни групи, изпращат отговор, че на този етап нямат правомощия да събират информация от доставчици на компютърни услуги „в облак“ и на мрежи за доставяне на съдържание. В тази връзка, доколкото КРС ще бъде определена като „национален Координатор за цифровите услуги“, съгласно Акт за цифровите услуги и за да изпълнява пълноценно регулаторните си функции и тези свързани с BEREC, е необходимо да се разширят правомощията на КРС за събиране на информация по чл. 154 на ЗЕС.Съгласно съображение 57 от Европейския кодекс за електронни съобщения, националните регулаторни органи, други компетентни органи и BEREC трябва да събират информация от участниците на пазара, за да изпълняват ефективно своите задачи, включително оценка на съответствието на общите условия с настоящата директива без отлагане на приложимостта на тези условия по време на оценката. По изключение, може също да е необходимо да се събере информация от други предприятия, които осъществяват дейност в тясно свързани с електронните съобщителни услуги сектори, например доставчиците на съдържание, които притежават информация, която може да им бъде необходима, за да изпълняват задачите си съгласно правото на Съюза. Може също така да е необходимо да се събира такава информация от името на Комисията, за да ѝ позволи да изпълнява съответните си задължения според законодателството на Съюза. Исканията за информация следва да бъдат пропорционални и да не налагат прекомерна тежест върху предприятията. Информацията, събирана от националните регулаторни и други компетентни органи, следва да бъде достъпна за обществото с изключение на случаите, когато е поверителна в съответствие с националните правила за обществен достъп до информация, и при условията на правилата на Съюза, и националните правила относно търговската тайна. В съответствие с цитираното съображение, допълнението на действащия чл. 154 предвижда правомощие КРС да изисква информация за изпълнение на задълженията си по ал. 3, т. 2 от същата разпоредба, Комисията може да изисква информация от доставчици на онлайн съдържание, представяно в интернет (т.нар. over-the-top доставчици).В проекта на ЗИД на ЗЕС се създава нов раздел, който урежда контрола на компетентните органи, спрямо лицата, имащи задължения по Регламента. Регламентирани са редът и основанията за извършване на проверка, способите и средствата за събиране на доказателства. Предложени са разпоредби за спиране и прекратяване на производството, включително приложимият давностен срок.В процедурата е заложена възможността контролните органи да изискват информация, документи, различни данни, необходими за разкриване на обективната истина. Създава се процедура по извършване на проверки на място, след изрично получаване на разрешение от съда.Предвидената процедура по контрол предоставя право на защита на проверяваните лица, като средство в тази насока е осъществяването на преценка от страна на съда за наличие на предпоставки за извършване на проверката. В процедурата има възможност за касационен контрол на акта на първоинстанционния съд, като определението на съда може да се обжалва пред Върховен административен съд.В допълнение към горното, във всеки един момент в хода на проверката, проверяваното лице има право на достъп до всички доказателства по преписката, с изключение на тези, представляващи производствена, търговска или друга защитена от закона тайна.В случай че в образуваното производство за установяване на нарушение на Регламент (ЕС) 2022/2065 има достатъчно данни за наличие на нарушение, в неотложни случаи, поради риск от сериозни и непоправими вреди, съответният орган може да наложи незабавно мерките по чл. 51, параграф 2, буква „б“ и/или буква „д“ от Регламент (ЕС) 2022/2065. В този случай отново е предвидена процедура за обжалване на решението, което съответства на правото на защита на проверяваното лице.Съобразно изискванията на Регламента е предвидена възможност, при която доставчикът на посреднически услуги може да предложи да поеме ангажименти съгласно чл. 51, пар. 2, ал. 1, буква. „а“ от Регламента, като по преценка на компетентния орган и при наличие на предпоставките за това, може да бъде прекратено и образуваното производство, без да установява наличие на нарушение, като се постанови, че вече не съществуват основания за продължаване на производството. С решението съответният орган може да определи и срок на действие на поетите задължения. Тази процедура е предвидена да се развие публично, чрез публикуване на съобщение на таблото за обявления и на интернет страницата на компетентния орган, в което се съдържа обобщение на предмета на производството и на предложените задължения. В съобщението се посочва срок, не по-дълъг от 30 дни от публикацията, в който заинтересованите лица могат да представят информация и становище във връзка с предложените задължения.В проекта е уредено правомощие на координатора на цифрови услуги да реализира извънредните мерки за отстраняване на нарушението, предвидени в чл. 51, параграф 3 от Регламента. В случаите по чл. 51, параграф 3, буква „б“ от Регламента е предвидена и санкцията на съответния съд за временно ограничаване на достъпа до цифровата услуга.Проектът предвижда определени решения на компетентния орган да се ползват от ex lege предварително изпълнение. Съгласно регламента, държавите членки следва да предоставят на координатора за цифровите услуги и на всеки друг компетентен орган достатъчно правомощия и средства, за да се гарантира ефективно разследване и осигуряване на спазването, в съответствие с възложените им задачи. Предварителното изпълнение гарантира бързото и ефективно привеждане на съответната дейност с изискванията на Регламента и отстраняване на вредните последици от евентуалното нарушение. Ще се осигури и своевременна защита на засегнатите от нарушението лица, които в определени случаи могат да бъдат много широк кръг. Ще се ограничи и възможността лица, които не отговарят на изискванията на чл. 21, чл. 22 и чл. 40 от Регламента, да достъпват данни и документи, без да притежават съответния статут.Предвижда се създаване на специална процедура, различна от тази по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), по която да бъдат установявани нарушенията на Регламента. Съгласно чл. 1 от ЗАНН, законът се явява общ по отношение на реда за установяване на административни нарушения и налагане на наказания, тоест допустимо е да бъдат въвеждани специални правила в съответния специален закон, които да се отклоняват пълно или частично от общото производство по ЗАНН. Същият извод се налага и относно реда за налагане на имуществени санкции (аргумент от чл. 83, ал. 2 от ЗАНН).В конкретния случай е отчетено, че процедурата по ЗАНН няма да е ефективна. С предложения нов ред за установяване на нарушения се цели оптимизиране на процедурата по налагане на административната глоба/имуществената санкция, с което ще се постигнат целите по съображения 114 и 117 от Преамбюла към Регламента, по-специално - държавите членки следва да гарантират, че нарушенията на задълженията по настоящия регламент могат да бъдат санкционирани по начин, който е ефективен, пропорционален и възпиращ. В тази връзка, установяването на нарушенията и налагането на наказанията ще се осъществява в една административна процедура, с издаването на един документ – решение на КРС за установяване на нарушението и налагане на наказанието.Цели се и своевременност при осъществяването на отговорността за нарушения на Регламента, чрез създаването на процес по установяване на извършените нарушения, който е по-бърз и по-ефективен.Чрез предложения специален ред ще се редуцират възможностите за избягване на отговорността по Регламента, като същевременно се запазват гаранциите за правото на защита чрез обжалване на решението по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Подобен подход не е непознат на българското законодателство. Аналогична уредба действа и към момента в Закон за защита на конкуренцията, в Закона за енергетиката, в Кодекса на труда, в Указ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство и др.)Проектът е съобразен и с изискването на чл. 52 от Регламента, който задължава държавите членки да установят система от санкции, които трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Предложените в проекта размери на еднократните и периодичните санкции са в съответствие със задължителните критерии и размери, установени в посочената разпоредба.Във връзка с дейностите по сертифициране на органи за извънсъдебно уреждане на спорове, даване на статут на доверен подател на сигнали и одобрен изследовател, се предвижда Комисията да събира такси, определени с Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения (изм. и доп. ДВ. бр.30 от 4 април 2023г.) - Тарифата, която се одобрява от Министерския съвет. Размерът на таксите, ще бъде определен, в съответствие с изискванията на чл. 4, ал. 1 от Методиката за определяне на разходоориентиран размер на таксите по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.Във връзка с чл. 89 от Регламент (ЕС) 2022/2065, който изменя Директива 2000/31/Е, с преходните и заключителни разпоредби на законопроекта са предвидени съответните изменения в Закона за електронната търговия.С приемането на проекта на ЗИД на ЗЕС се въвеждат на мерките по прилагането на Регламент (ЕС) 2022/2065 цели действащата към момента правна уредба да бъде развита и адаптирана към приетото европейско законодателство.Предлага се и промяна в Закона за автомобилните превози, която има за цел да разреши установени празноти, водещи до трудно или невъзможно изпълнение на влезли в сила решения на административни органи за прекратяване на нарушения в областта автомобилните превоз (напр. нерегламентирани превози на пътници), организирани и осъществявани чрез мобилни приложения. Така се създава възможност за ефективно преустановяване на нарушения на закона, който е в пълно съответствие с правото на Европейския съюз, както и на нарушения на разпоредби на това право с директен ефект. За преустановяване на публикуването на незаконно съдържание, отнасящо се до нарушение на този закон или на акт на европейското право, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, се определя като орган, компетентен издаването на заповед по чл. 9, параграф 1 от регламента. Така компетентността му да налага принудителни административни мерки по глава девета от Закона за автомобилните превози се допълва с мерки, предвидени в регламента при публикуване на незаконно съдържание.Втората част от предложените промени имат за цел да облекчаване на административната тежест при изграждане и поддържане на електронни съобщителни мрежи.Целите на цифровото десетилетие (Digital Decade Targets) задължават страните от ЕС, включително България да осигурят гигабитова свързаност за нуждите на гражданите и бизнеса (Gigabit for Everyone). Това е отразено и в Националния план за възстановяване и устойчивост, част Свързаност, който предвижда мащабно разгръщане на високоскоростни мрежи (Very High Capacity Networks) до малки и отдалечени населени места за изключително кратък срок. Наложително е значително ускоряване и облекчаване на нормите и процедурите за изграждане и обновяване на съобщителната инфраструктура. В тази връзка са и предложените изменения в чл. 33 от ЗЕС, в Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура (ЗЕСМФИ). Процесът по законосъобразното изграждане или обновяване на съобщителна инфраструктура предвижда участието на множество административни органи с различна компетентност. Част от предложенията имат за цел да внесат уточнения в процедурите за регистрация или уведомяване на съответните администрации, така че да бъдат избегнати проблеми, които са установени в практиката.С § 21 от преходните и заключителните разпоредби на законопроекта, с който се предлагат промени в Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (ЗЕСМФИ). Целта на предложението е правна сигурност и предвидимост посредством предвиждането на приемането от министъра на транспорта и съобщенията (посредством разширяване на обхвата на Методиката по чл. 3, ал. 5 от ЗЕСМФИ) на ясни и конкретни правила в две посоки:за изчисляване на размера на обезщетенията за възникнали сервитути по чл. 31, ал. 2, т. 2 върху имоти, които са частна държавна и общинска собственост (това е покрито от първата част на предложението: “С методиката се определят и правилата за изчисляване на размера на обезщетенията за възникнали сервитути по чл. 31, ал. 2, т. 2 върху имоти – частна държавна или общинска собственост”)както и за учредяването на други ограничени вещни права върху имоти – публична и частна държавна и общинска собственост (различни от сервитути), което е покрито от втората част на предложението: „както и за учредяването на други ограничени вещни права върху имоти публична или частна държавна или общинска собственост за изграждане на нова или разширяване на съществуваща физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи“.Предложението не цели обхващане с методиката на сервитутите по чл. 31, ал. 3, доколкото за тях в закон, нито чисто частната собственост, доколкото там уговарянето на обезщетението е при свобода на волята на страните, а ще създаде по-ясни правила и ще стимулира конкуренцията.С предложеното допълнение на чл. 50, ал. 3, точка 1 от ЗЕСМФИ ще се въведат реални мерки за облекчаване на режима, приложим по общия ред на ЗУТ. Ще се създават условия за опростяване на административните процедури, свързани с издаването на актове от компетентните органи за изграждане, поддържане, развитие и модернизиране на физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи в съществуващите пътища, находящи се в труднодостъпни населени места, обширните земеделски и горски територии.Целта на предложението е да се уточнят видове пътища и пътни съоръжения, в обхвата на които не е необходимо да се процедира подробен устройствен план. Не е необходимо да се уточнява вида собственост. Сред изброените линейни обекти има електропроводи, газопроводи, водопроводни и канализационни мрежи, които не са публична собственост, а са част от капитала на търговски дружества.Националната законодателна рамка традиционно е една от най-стриктните в ЕС. ЗЕСМФИ, транспонирайки Директива 2014/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, за първи път въведе принципното разграничение между пасивните елементи (физическата инфраструктура) и инсталираното по тях активни елементи и оборудване (приемно-предавателните станции). Макар и законодателно закрепено обаче, посоченото разграничение не беше въведено на практика посредством адекватни законодателни механизми и съответно не постигна целта си. Относно строителния режим чл. 47, ал. 1 от ЗЕСМФИ препраща към ЗУТ, в който строежите се разглеждат като съвкупност на елементи и съоръжения като липсва ясно разграничение между физическа инфраструктура и активно оборудване (приемно-предавателна станция). Липсата на такова съществено ограничава пълноценното и ефективно прилагане на облекчения ред, който беше приет именно, за да облекчи инсталирането на елементи за целите на развитие на 5G. Опитите за регламентирането на т.н. „облекчен“ или „лек“ режим, насочен именно към разполагане на активно оборудване, в чл. 151, ал. 1, т. 16, беше стъпка в тази посока, но очевидно изолирането му уреждане, без други промени в ЗУТ, ограничи значително практическото му приложение, което е много спорадично за сектора. Междувременно след приемането му, самите текстове на лекия режим претърпяха промени, с които бяха въведени допълнителни изисквания, създаващи допълнителни затруднения в тълкуването и прилагането му. Поради липсата на горепосоченото разграничение, на практика ЗУТ познава само трета категория строеж, доколкото предмет са каквито и да било елементи на мобилната мрежа.От друга страна, за да се изпълнят ефективно целите по чл. 2 от ЗЕСМФИ е необходимо посоченото разграничение да се въведе и в ЗУТ, като се вземат предвид основните характеристики на различните видове строителни обекти, изграждани от телеком операторите. В предложението ни различните видове строителни обекти, респ. дейности, следват различен режим.На първо място, предложението за промяна в чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „з“ ЗУТ отчита сложността и рисковете при въвеждане в експлоатация на физическа инфраструктура, трайно прикрепенa към терена чрез бетонов фундамент, и предназначенa за разполагане на активно оборудване, в това число кули, мачти и др., наричани от операторите greenfield и най-често ползвани вън от населените места, а в определени случаи и в тях. Ако при въвеждането им в експлоатация се монтира и активно оборудване, в съответствие с предвиденото по-долу в чл. 151, ал. 2 ЗУТ, то ще приеме по-високата, т.е. трета категория. За тези случаи практически не е налице промяна. Прецизирането е насочено към споменатото разграничение на активното от пасивното оборудване при изграждането на различни типове обекти. Действителна промяна е налице в чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „д“ ЗУТ – тя касае въвеждането на по-ниска категория за останалите видове физическа инфраструктура, непосочени в чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „з“, респ. т. 6 ЗУТ. Това обикновено е физическа инфраструктура за разполагане на приемно-предавателни станции (активно оборудване) върху покриви или фасади на сгради. Следва да се отбележи, че тук, за разлика от горната хипотеза, е налице въведена в експлоатация сграда или съоръжение, а физическата инфраструктура се монтира и разполага върху покрив или фасада, при което отново ще е налице строеж с всички приложими изисквания за съответната категория по чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ. Ето защо контрол ще е налице, респ. не са налице по-големи рискове спрямо предходния режим. Както и до момента, инсталационните дейности, които не оказват въздействие върху основните характеристики на сградите като конструкция, товароносимост и други характеристики, са предмет на облекчения режим, като последните не представляват строеж по смисъла на ЗУТ. Това обикновено са дейности, насочени към разполагане на активно оборудване.Предлаганите изменения и допълнения в чл. 33, ал. 6 и 7 от ЗЕС и чл. 151, ал. 4 (нова ал. 5) и ал. 8 и 9 (нови ал. 9 и 10) от ЗУТ са с оглед на приетите междувременно изменения и допълнения на ЗЕС (ДВ., бр. 58 от 2023 г.). Допълнително са отчетени разпоредбите на Закона за здравето и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, съгласно които операторите на електронни съобщителни мрежи извършват само уведомяване на органите на държавния здравен контрол, т.е. не се прави формална регистрация пред последните. Липсата на формална регистрация пред органите на държавния здравен контрол de facto би блокирало самата процедурата по чл. 151, ал. 4-9 от ЗУТ.Отпадането на служебното уведомяване от КРС на кметовете на съответните общини и районните здравни инспекции за регистрацията по чл. 33, ал. 7 е направено, предвид обстоятелството, че на практика би могло да доведе до забавяне на завършването на новата процедура за регистрация пред Комисията. По отношение на приемно-предавателните станции към момента на регистрацията в новия регистър на КРС кметовете на съответните общини и районните здравни инспекции вече ще са упражнили правомощията си в процедурата по ЗУТ, свързана с разрешаване на строителството. Посочените органи така или иначе ще бъдат уведомени от съответния оператор на електронна съобщителна мрежа относно дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ в изпълнение на задължението на оператора по чл. 151, ал. 9 от ЗУТ (нова ал. 10).Измененията относно термина „проектно решение“ по чл. 151, ал. 4, т. 1 и 2 от ЗУТ, респ. законовото определение за него, което в момента е предложено, са с цел прилагането му само за случаите по чл. 151, ал. 1, т. 19 – изграждане, основен ремонт и подмяна на инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници към съществуващите еднофамилни жилищни и вилни сгради и в прилежащите им поземлени имоти, енергията от които ще се използва само за собствено потребление, ако общата им инсталирана мощност не надхвърля до 20 kW.По този начин двата режима (по чл. 151, ал. 1, т. 16 и по т. 19) ще бъдат легално диференцирани, като същевременно бъдат правилно отчитани качествените разлики между двете напълно различни категории дейности.Наред с това, т. нар. „облекчен“ режим за дейностите по поддръжка, дооборудване и/или подобряване на елементи на приемно-предавателни станции по чл. 151, ал. 1, т. 16 беше въведен от законодателя с нарочно изменение на ЗУТ през 2019 г. и с цел насърчаване разгръщането на електронни съобщителни мрежи от пето поколение (New radio). Ефективното разгръщане на мрежи от пето поколение e на практика възможно само след въвеждането на реално приложими законодателни режими, вкл. облекчени административни процедури за разполагане на елементи на 5G мрежи, вкл. отпадане на допълнителната административна тежест за операторите на електронни съобщителни мрежи за изготвянето и прилагането на проектни решения и за дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ.На последно място, следва да бъде подчертано, че въвеждането на режима по чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ, вкл. на становищата на инженер-конструктор и на инженер с професионална квалификация в областта на съобщенията по чл. 151, ал. 4, т. 1 и 2 от закона, а не на квалифицираните проектни решения вместо последните, вече е официално представено пред Европейската комисия от Република България като реформа № 140 – „C7.R3: Създаване на благоприятна инвестиционна среда” от Националния план за възстановяване и устойчивост (влизане в сила на законодателни промени във връзка с П-18 „Цифрова свързаност”).Изискването за предварително предоставяне от КРС на документ, удостоверяващ одобрението на дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 следва да отпадне, тъй като би могло да доведе до забавяне на практическото прилагане на процедурата по чл. 151, ал. 4-9 от ЗУТ. КРС като специализиран независим държавен орган, осъществяващ функциите по регулиране и контрол при осъществяването на електронните съобщения няма законови правомощия в строителния процес, съответно в процеса по извършване на дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ. Посочената законова разпоредба е именно в ЗУТ, а не в ЗЕС, per se касае строителния процес, а не предоставянето на електронни съобщителни мрежи и услуги, които Комисията като секторен орган регулира. От гледна точка на ЗЕС, съответно компетенциите на КРС, дейностите по поддръжка, дооборудване и/или подобряване на елементи на приемно-предавателни станции се извършват въз основа на вече издадени именно от КРС разрешения за ползване на честотен спектър и на вече регистрирани от страна на операторите в КРС мрежи/технологии.Същевременно КРС може да осъществява последващ контрол, тъй като операторите на електронни съобщителни мрежи регистрират посочените дейностите по поддръжка, дооборудване и/или подобряване на елементи на приемно-предавателни станции по чл. 151, ал. 1, т. 16 именно пред самата КРС. Нещо повече, посоченото законово задължение на мрежовите оператори е предвидено в две отделни законови разпоредби – не само ЗУТ (чл. 151, ал. 9 (нова ал. 10), но и в секторния ЗЕС (чл. 33, ал. 7). [1][1] Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения[2][2] https://www.berec.europa.eu/en/document-categories/berec/berec-strategies-and-work-programmes/outline-berec-work-programme-2024 Лице за контакт: Цанка Цанкова Главен експерт в дирекция "Цифрова свързаност" Министерство на транспорта и съобщенията, тел.: 02/ 9409 281; e-mail: tztzankova@mtc.government.bg

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на транспорта и съобщенията Нормативен акт: Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения декември 2023 г. Лице за контакт: Златина Николова Телефон и ел. поща: 9409280 1. Проблем/проблеми за решаване: Република България следва да предприеме нормативна уредба в съответствие с изискванията да обезпечи прилагането му в пълен обем. 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното През октомври 2022 г. е приет Регламент (ЕС) от 19 октомври 2022 година относно единния Директива 2000/31/ЕО, който се явява важен областта на цифровите технологии. Регламентът посредническите услуги на вътрешния пазар, надеждна онлайн среда, като се противодейства онлайн и се вземат мерки по отношение на разпространението на дезинформация или друго права, залегнали в Хартата, се защитават ефективно, От Република България се изисква, по силата националното си законодателство мерки по Небоходимо е да бъдат включени разпоредби за цифровите услуги; процедурите за изпълнение координаторът отговаря, включително относно правомощията на националите органи, тяхната доставчиците на посреднически услуги; механизми за налагане на определените в регламента 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например Регламент (ЕС) 2022/2065 е акт с пряко действие, но на национално ниво от държавите - членки и предвидени процедури за надзор на дейността изпълнение на задачите на Координатора на нарушения или неизпълнение на предвидените осъществено в рамките на съществуващото (ЗЕС) урежда обществените отношения, свързани мерки за привеждане на националната на Регламент (ЕС) 2022/2065, съответно – възникване. По възможност посочете числови стойности. 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета пазар на цифрови услуги и за изменение на елемент от Стратегията на Европейския съюз в хармонизира правилата, приложими за с цел да се гарантира безопасна, предвидима и на разпространението на незаконно съдържание рисковете за обществото, които може да породи съдържание, и в рамките на която основните а иновациите се улесняват. на членството й в Европейския съюз да въведе в прилагането на Регламент (ЕС) 2022/2065. относно: определянето на национален Координатор на предвидените в регламента задачи, за които законовите му правомощия; функциите и компетентност за осъществяване на контрол над въвеждане система от санкции в съответствие на санкции и глоби.“ съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа съвместни инспекции между няколко органа и др.). директно приложим във всички държави членки, следва да бъдат определени компетентни органи на доставчиците на посредническите услуги, за цифровите услуги, вкл. за налагането на санкции при в Регламента изисквания, което може да бъде законодателство. Законът за електронните съобщения с осъществяване на електронни съобщения. 2 Основните цели на ЗЕС са да се създават необходимите условия за развитие на конкуренцията при осъществяване на електронни съобщения; да се подпомогне развитието на вътрешния пазар на електронни съобщения; да се подкрепят интересите на гражданите. В ЗЕС са разписани и правомощията на КРС като регулатор, който е изградил необходимата експертиза. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Проблемът не може да бъде решен в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. Необходими са законодателни изменения за решаване на констатирания в т. 1 проблем. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. В съответствие с чл. 4, параграф 3, ал. 2 от Договора за Европейския съюз всяка държава членка на ЕС има задължението да предприеме всички общи и специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза. Неизпълнението на този ангажимент води до процедури за нарушаване на правото на ЕС, в резултат от които могат да бъдат наложени санкции на държавата. Като държава членка на ЕС съгласно чл. 93 от Регламента (ЕС) 2022/2065, той е задължителен в своята цялост за РБ, с пряко приложение. С предложения ЗИД на ЗЕС ще се бъдат осигурени необходимите нормативни промени, за осигуряване ефективното прилагане на регламента от 17 февруари 2024 г. съгласно чл. 93 от Регламент (ЕС) 2022/2065. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са рез ултатит е от тях? Не са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнение на политиката. 2. Цели: Цел 1: Да се постигне по-голяма правна сигурност и хармонизирани правила за доставчиците на цифрови посреднически услуги; Цел 2: Да се осигури по-добра защита, намаляване на разпространението на незаконно съдържание, достъп до платформи за гражданите и бизнеса на европейско ниво, като същевременно се защитават техните основни права и свободи; Цел 3: Осигуряване прилагането на Регламент (ЕС) 2022/2065 чрез определяне на национален Координатор и компетентни органи и дефиниране на техните функции и правомощия; Цел 4: Регламентиране на процедурите и изискванията за сертифицирането на органи за извънсъдебно уреждане на спорове, даване на статут на доверен подател на сигнали и одобрен изследовател; въвеждане на процедури и механизми за контрол над доставчиците на посреднически услуги; Цел 5: Облекчаване на процедурите за планиране и изграждане на цифрови мрежи и гарантиране на изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост. Посочете определените цели за решаване на проблем а/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: 1. Комисия за регулиране на съобщенията, в качеството на национален координатор за цифровите услуги и компетентен орган по Регламент (ЕС) 2022/2065 . 2. Съветът за електронни медии – като компетентен орган за надзор на доставчиците на посреднически услуги, които представляват платформи за споделяне на видеоклипове. 3. Доставчиците на посреднически услуги с основно място на установяване на територията на РБ; които имат представител за ЕС, установен на територията на РБ; нямат основно място на установяване или представител на територията на ЕС, но предоставят услуги на потребители в РБ 3 – към настоящия момент тази дейност не подлежи на регистрационен и/или уведомителен режим и всяко регистрирано юридическо лице може да предоставя подобни услуги и в тази връзка не може да бъде посочен брой заинтересованите лица; 4. Ползвателите на посреднически услуги на доставчиците по т. 3 – ползвател на посреднически услуги може да бъде всяко физическо и юридическо лице, което желае да използва платформи за достъп до различни услуги като напр. покупка на стоки, резервации, пътувания и т.н.; 5 . Заявители за сертифициране като органи за извънсъдебно решаване на спорове, доверени податели на сигнали и изследователи – всяко заинтересовано лице, което отговаря на условията, посочени в Регламент (ЕС) 2022/2065 може да се регистрира като посредник. Към настоящия момент не може да се посочи броят на желаещите, които след приемането на ЗИД на ЗЕС ще подадат заявление и съответно ще преминат през съответната процедура; 6. Съдебните и административните органи на Република България - които имат правомощия да издават по смисъла на чл. 9 и 10 от Регламент (ЕС) 2022/2065 съдебен или административен акт за предприемане на действия срещу незаконно съдържание, пред които могат да се оспорват актове издадени във връзка с прилагането на регламента, както и органите свързани с прилагането на чл. 18 (във връзка с извършени престъпления) и чл. 26-28 (във връзка с личните данни) от регламента. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Вариант 1: „Без действие“: Описание: Към настоящия момент, в националното законодателство на Република България липсва нормативна уредба (законова /или подзаконова), която да въвежда изискванията на Регламент (ЕС) 2022/2065, съответно – не са създадени юридическите предпоставки за прилагането в пълен обем на цитирания регламент на национално ниво. Няма нормативни правила, които да уреждат контрола и санкциите при неспазване от страна на доставчиците на посреднически услуги на предвидените в регламента изисквания и задължения. Не са регламентирани функциите и правомощията на компетентните органи във връзка с прилагането на Регламент 2022/2065. Република България няма законово определен орган, който да изпълнява функции и задачи на национален Координатор за цифровите услуги. Липсва нормативно разписани процедури, които да осигурят изпълнението на предвидените в Регламент (ЕС) 2022/2065 нови правила и отговорности за ограничаване на разпространението на незаконно съдържание и незаконни продукти онлайн, за защита на малолетните и непълнолетните лица и за предоставянето на по-голям избор и по-добра информация на потребителите. В допълнение, не са осигурени на потребителите средства за обосновано противодействие срещу решенията на платформите чрез: подаване на жалби директно до платформата, извънсъдебно уреждане на спорове и/или търсене на правна защита по съдебен ред. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: В случай, че не се предприемат никакви действия, не се очакват положителни въздействия. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: 4 В случай, че не се предприемат никакви действия са възможни вреди и отрицателни въздействия, както на национално ниво, така и трансграничен аспект. Ще има несъответствие на националното право с регулаторния подход в ЕС по отношение на регламентирането на функциите и правомощията за контрол на координатора за цифрови услуги. Това ще доведе до невъзможност за прилагане на предвидените в регламента механизми за контрол над доставчиците на посреднически услуги, което като последица може да има нежелано отражение върху развитието на пазара на посреднически услуги в България, а от там съответно и нежелано отражение върху правата на потребителите и ползвателите на посреднически услуги. Ползвателите на посреднически услуги, няма да се ползват от защитата на правата, която дава Регламент (ЕС) 2022/2065, от гаранциите за прозрачна и безопасна онлайн среда, която регламента цели да осигури и съответно техния избор и достъп до европейските пазари чрез платформи ще бъде ограничен. Ползвателите на посреднически услуги няма да могат да се възползват от предвидените механизми за противодействие на възможни недобросъвестни практики и разпространяване на незаконно съдържание чрез услугите за онлайн пренос. Неизпълнението на изискването на Регламента за определяне на национален координатор за цифровите услуги, ще има съществено негативно въздействие, тъй като ще доведе до невъзможност за ефективен регулаторен надзор на изпълнението на правилата и изискванията по отношение на доставчиците на посреднически услуги, който по силата на Регламента има задължителен характер за всички държави членки на ЕС. Ще липсва орган с нормативно определени правомощия за налагат санкции и глоби на нарушителите на новите изисквания и правила, което практически ще доведе до невъзможност за прилагане на Регламент (ЕС) 2022/2065. Като последица ще бъде допуснато доставчиците на посреднически услуги да не изпълняват, предвидените в Регламента задължения, да прибягват до недобросъвестни и нелоялни практики, да не осигуряват необходимата прозрачност по отношение на техните услуги, които ще доведе до неизпълнение на целите на Регламент (ЕС) 2022/2065 за създаване на по-безопасна интернет среда и подобряване на конкурентните условия за развитие дигиталните пазари. Не на последно място, България ще бъде в неизпълнение на произтичащи от правото на ЕС задължения. В случай, че не бъдат предприети действия за нормативни промени може да бъде стартирана наказателна процедура от ЕК за неизпълнение на ангажиментите на РБ като държава членка на ЕС и неприлагане на правото на ЕС. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Не предприемането на действия за промени национална нормативна уредба и за уреждане прилагането на изискванията от Регламент (ЕС) 2022/2065, както и за контрол на тяхното изпълнение в съответствие с правото на ЕС ще има негативно въздействие върху всички малки и средни предприятия (МСП). Липсата на яснота относно функциите и правомощията на Координатора за цифрови услуги функциите и на националните компетентни органи по отношение на осъществяването на контрола по изпълнението на правилата и изискванията на регламента, в съответствие с правото на ЕС, ще създаде правна несигурност, липса на ясни правила и процедури, което ще постави малките и средните предприятия в България, предоставящи посреднически услуги в неравностойно положение спрямо доставчиците от държави членки на ЕС, ще възпрепятства тяхното разрастване и ефективно упражняване на дейност в ЕС, ще ограничи възможността им за икономии на разходи 5 и др. Липсата на ясно определени функции и правомощия на координатора е предпоставка за опити за прилагане на недобросъвестни практики от някои доставчици, които ще нарушат конкуренцията на националния пазар и в крайна сметка ще възпрепятстват защитата на правата на потребителите, като една от основните цели на Регламента. Ако не се предприемат действия МСП, предоставящи посреднически услуги ще имат затруднения при доказването на изпълнението на изискванията на Регламента, което е възможно да стане причина за недопускането им и/или санкционирането им на единния европейски пазар, поради неизпълнение на изискванията на Регламент (ЕС) 2022/2065. Не предприемането на действия ще има негативно въздействие и върху всички МСП, използващи онлайн платформи за развиване на своята икономическа дейност. Тези предприятия няма да могат да се възползват от възможностите за противодействие на прилагане на недобросъвестни практики, на използване на непозволени алгоритми от онлайн платформите, на разпространението на незаконни съдържание, стоки и услуги. Това ще се отрази също и в намаляване на достъпността до европейските пазари чрез онлайн платформи. Тези МСП няма да могат да ползват предимствата на единните правила и механизмите за контрол, предвидени в Регламент (ЕС) 2022/2065, което ще намали и конкурентоспособността им на единния европейски пазар. Административна тежест: Вариант 1 няма отражение върху административната тежест. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2: „Приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения“. Описание: Приемането на проект на ЗИД на ЗЕС произтича от необходимостта от осигуряване на ефективен контрол за прилагане на правилата и изискванията към доставчиците на посреднически услуги в съответствие с ангажиментите на РБ като държава членка на ЕС и в изпълнение на целите на Регламент (ЕС) 2022/2065, който е задължителен в своята цялост. Целта на Регламент (ЕС) 2022/2065 е да има общи европейски правила за доставчиците на посреднически услуги в рамките на ЕС, което да създаде по-благоприятни условия, по-сигурна интернет среда, която да гарантира достъпа на потребителите до законно и достоверно съдържание, законни стоки и услуги, като същевременно гарантира техните фундаментални права. Въведените с регламента правила са регулаторна мярка, насочена към все по-нарастващото излагане на потребителите на цифрови услуги на рисковете от разпространението на незаконно съдържание, незаконни стоки и услуги, както и на дезинформация. С проекта на ЗИД на ЗЕС се въвеждат на мерките по прилагането на Регламент (ЕС) 2022/2065 с цел действащата към момента правна уредба да бъде развита и адаптирана към приетото европейско законодателство. В изпълнение на изискванията на Регламент (ЕС) 2022/2065 със законопроекта ще бъдат уредени задълженията и правомощията компетентните органи за надзор на доставчиците на посреднически услуги за спазването на регламента. Проектът на ЗИД на ЗЕС урежда статута и правомощията на КРС като Координатор за цифровите услуги и компетентен орган, който ще осъществява контрол върху дейността на доставчиците на посреднически услуги, които не представляват платформи за споделяне на видеоклипове, за изпълнение на техните задължения по Регламента. Съветът за електронни медии ще бъде компететнтен орган по отношение предоставянето на посреднически услуги по смисъла на Регламента, които представляват платформи за споделяне на видеоклипове. 6 На платформите ще бъде забранено да използват механизми, които изкривяват или повлияват при вземането на решения, като по този начин им пречат да използват когнитивните пристрастия на потребителите, за да ги принудят към нежелани покупки или разкриване на повече лични данни от желаното. В допълнение, онлайн платформите, показващи реклами, трябва да гарантират, че потребителите недвусмислено получават материали, като целта на рекламата е очевидна, което е мощен инструмент за борба с дезинформацията чрез реклама. От друг страна за да защити основните права, Регламента гарантира, че платформите няма да контролират активно и широко потребителското съдържание за вредна дезинформация, но имат ще имат по-активна роля в начина, по който се разпространява. Регламента предоставя на потребителите повече възможности, по-ниски цени, намалено излагане на незаконно съдържание и подобрена защита на основните права, на доставчиците на цифрови услуги се предлага правна сигурност и хармонизиране на правилата. Мащабируемата правна рамка позволява на стартиращите фирми да се разширяват в Европа без тежест на задълженията за надлежна проверка и докладване. Бизнес потребителите на цифрови услуги ще могат се възползват от повече възможности за избор, по-ниски цени, достъп до пазари в целия ЕС чрез платформи и равни условия срещу доставчиците на незаконно съдържание, като същевременно за обществото ще се гарантира по-голям демократичен контрол и надзор на платформите и смекчаване на системните рискове, като например манипулация, водеща до разширяване на дезинформацията. В законопроекта са предвидени разпоредби за уреждане на сертифицирането на органи за извънсъдебно разрешаване на спорове между доставчици на онлайн платформи и получатели на услуги. Предвидени са текстове относно процедурата за сертифициране, както и правомощие на КРС за започване на разследване по изпълнението му и съответствие на органа, съгласно изискванията на Регламент 2022/2065, както и отнемане на сертификата, в случай че органът за извънсъдебно разрешаване на спорове не е преустановил установеното неизпълнение и/или не е отстранил неговите последици, и/или не е привел дейността в съответствие с Регламент (ЕС) 2022/2065. Създадени са процедури за предоставяне на статут на доверен подател на сигнали и одобрен изследовател по смисъла на Регламента, както и процедури за предприемане на действия във връзка с получени жалби и сигнали срещу доставчици на посреднически услуги. В чл. чл. 310г, 310д, 310е, 310ж и чл. 310з от Проекта са разписани процедурите за придобиване, изпълнение и отнемане на посочения статут. Статутът се предоставя на одобрен изследовател по смисъла на чл. 40, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2022/2065 за конкретно изследване, във връзка с което се иска достъп до данни на доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка, установен в Република България. Лице или правно образувание, което кандидатства за статут на одобрен изследовател, подава заявление като прилага доказателства, че отговаря на изискванията, или посочва данните и документите, които се съдържат в публичен регистър или друг регистър, до който може да бъде осигурен достъп. Също така е предвидено правомощие на КРС да започне разследване за съответствие на доверения подател на сигнали/одобрения изследовател с изискванията на Регламента. В случай че се установи, че лице или правно образувание, получило статут на одобрен изследовател е престанало да отговаря на изискванията, с решение се уведомява лицето или правното образувание за установеното несъответствие и за намерението да се прекрати достъпа до данни на одобрения изследовател, и определя срок от 7 дни за изразяване на становище. След изтичането на срока за становище, Комисията определя срок до един месец за привеждане дейността на одобрения изследовател в съответствие с изискванията на чл. 40, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2022/2065. 7 Ако в установения срок, одобреният изследовател не е преустановил неизпълнението и/или отстранил неговите последици, и/или не е привел дейността си в съответствие с Регламент (ЕС) 2022/2065, комисията с мотивирано решение отнема статута на одобрен изследовател и прекратява предоставения му достъп. В случай че одобреният изследовател е преустановил установеното неизпълнение и/или отстранил неговите последици, и/или е привел дейността си в съответствие с Регламент (ЕС) 2022/2065, комисията с решение прекратява производството. ЗИД на ЗЕС урежда правомощие на КРС, да предоставя статут на одобрен изследовател за конкретно изследване по смисъла на Регламента. Посоченият статут се придобива след извършена първоначална оценка от КРС за съответствието на даденото лице или образувание с изискванията на Регламента. Предвидено е правомощие на Комисията за започване на разследване за съответствие на одобрен изследовател за конкретно изследване с посочените изисквания. Като последица от разследването, статутът може да бъде окончателно отнет и предоставеният достъп да бъде прекратен или производството да бъде прекратено и статутът да бъде възстановен в съответните хипотези. В ЗИД на ЗЕС е предвидено задължение на КРС да изготвя и приема годишен доклад за дейността по Регламент 2022/2065, като същият се публикува на интернет страницата на Комисията и се изпраща на Европейската комисия и Европейския съвет за цифровите услуги. Също така е предвидено задължение на всеки две години КРС да изготвя доклад за дейността на сертифицираните от нея органи за извънсъдебно разрешаване на спорове по смисъла на Регламента, който се публикува на интернет страницата на Комисията. Предвидено е допълнение в чл. 154 от ЗЕС, необходимо с оглед разширяване на правомощията на КРС по ЗЕС, във връзка с регулирането на електронни съобщителни услуги при отчитане на връзката им с посредническите услуги и другите онлайн услуги. В проекта на ЗИД на ЗЕС се създава изцяло нов раздел, който урежда контрола на компетентните органи (КРС и СЕМ), спрямо лицата, имащи задължения по Регламента. Регламентирани са редът и основанията за извършване на проверка, способите и средствата за събиране на доказателства. Предложени са разпоредби за спиране и прекратяване на производството, включително приложимият давностен срок. В процедурата е заложена възможността контролните органи да изискват информация, документи, различни данни, необходими за разкриване на обективната истина. Създава се процедура по извършване на проверки на място, след изрично получаване на разрешение от съда. Проектът е съобразен и с изискването на чл. 52 от Регламента, който задължава държавите членки да установят система от санкции, които трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Предложените в проекта размери на еднократните и периодичните санкции са в съответствие със задължителните критерии и размери, установени в посочената разпоредба. Системата от санкции е регламентирана в „Глава двадесета „а“, Раздел II и предвижда, че на доставчик на посреднически услуги, който наруши задължение, предвидено в Регламент (ЕС) 2022/2065, се налага имуществена санкция или глоба в размер до шест на сто от световния му годишен оборот или доход през предходната финансова година. На доставчик на посреднически услуги или на всяко друго лице по чл. 51, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/2065, който/което не предостави информация или предостави неточна, непълна или подвеждаща информация, или не коригира неточна, непълна или подвеждаща информация, или възпрепятства извършване на проверка на място в хода на производство за установяване на нарушение на Регламент (ЕС) 2022/2065, се налага имуществена санкция или глоба в размер до едно на сто от неговия годишен доход или световен оборот през предходната финансова година. 8 При налагането на имуществената санкция или глоба, се посочва срок, в който лицето трябва да изпълни задължението си за предоставяне на информация или за коригиране на неточна, непълна или подвеждаща информация, или за оказване на съдействие при извършване на проверка на място. На доставчик на посреднически услуги, който не изпълни в срок задължение за предоставяне на информация или за коригиране на неточна, непълна или подвеждаща информация, или за оказване на съдействие при извършване на проверка на място, се налага периодична имуществена санкция или глоба в размер до пет на сто от среднодневния му световен оборот или доход през предходната финансова година. Имуществена санкция или глоба се налагат и на доставчик на посреднически услуги, който не изпълни решение на комисията за прилагане на мярка по чл. 51, параграф 2, букви „б“ или „д“, или по чл. 51, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2022/2065. На всяко друго лице по смисъла на чл. 51, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/2065, което не изпълни в срок задължение за предоставяне на информация или за коригиране на неточна, непълна или подвеждаща информация, или за оказване на съдействие при извършване на проверка на място, се налага периодична имуществена санкция или глоба в размер до едно на сто от среднодневния световен оборот или доход през предходната финансова година на ден. При определяне размера на имуществените санкции и глобите, съответният орган взема предвид тежестта и продължителността на съответното нарушение, както и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Имуществените санкции и глобите по се налагат с решение на съответния орган по чл. 323в, ал. 1 от ЗЕС, без да се съставя акт за установяване на административно нарушение . Всички описани по-горе санкции, както и техния размер са уредени в Регламент (ЕС) 2022/2065. Във връзка с дейностите по сертифициране на органи за извънсъдебно уреждане на спорове, даване на статут на доверен подател на сигнали и одобрен изследовател, се предвижда Комисията да събира такси, определени с Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения (изм. и доп. ДВ. бр.30 от 4 април 2023г.) - Тарифата, която се одобрява от Министерския съвет. Размерът на таксите, ще бъде определен, в съответствие с изискванията на чл. 4, ал. 1 от Методиката за определяне на разходоориентиран размер на таксите по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Във връзка с чл. 89 от Регламент (ЕС) 2022/2065, който изменя Директива 2000/31/Е, с преходните и заключителни разпоредби на законопроекта глава четвърта „Отговорност на доставчиците на услуги на информационното общество“ с чл. 13-18 от Закона за електронната търговия се отменя. В съответствие с основните цели на закона се предвижда облекчаване на процедурите в областта на планирането и изграждането на електронни съобщителни мрежи с оглед улесненото разполагане на симетрични гигабитови мрежи в цялата страна и гарантиране на изпълнението на проект „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България“ от Плана за възстановяване и устойчивост. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: С приемането на предложените със ЗИД на ЗЕС ще се създаде необходимата нормативна рамка за въвеждането на мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2022/2065 и България ще изпълни ангажиментите си като държава членка на ЕС за осигуряване на своевременното прилагане на правото на ЕС спрямо доставчиците на посреднически услуги, предвид срока посочен в Регламент 9 (ЕС) 2022/2065 (17 Февруари 2024 г.). Законопроектът ще осигури необходимите условия и процедури на национално ниво, които да гарантират ефективното прилагането на новите правила и изисквания на европейското законодателство по отношение на предоставянето на цифрови услуги. Това ще осигури равен достъп до предвидените механизми за контрол, както за националните доставчици така и за потребители на тези услуги в рамките на ЕС. В допълнение ще се създават необходимите условия за развитието на пазара на посреднически услуги, които съгласно Националния план за възстановяване и устойчивост, включващ и цифрова трансформация на икономиката в контекста на амбициозните цели на Европейския зелен пакт, са от ключово значение за бъдещото икономическото развитие. Ще се постигне от една страна по-голяма правна сигурност и хармонизирани правила за доставчиците на цифрови посреднически услуги, което ще им позволи да развиват бизнеса си на територията на целия ЕС. От друга страна за гражданите и бизнеса, като ползватели на посредническите услуги ще се осигури по-добра защита, по-голям избор, по-ниски цени, намаляване на разпространението на незаконно съдържание, достъп до европейски пазари чрез платформи. Ще се предпазят потребителите от вредното въздействие на социалните медии, като същевременно защитава техните основни права и свободи, като e възприет цялостен подход към регулиране на дигиталната екосистема, насърчавайки растежа на онлайн платформите и иновациите в предоставянето на услуги. Приемането на предвидените промени в национална нормативна уредба за уреждане прилагането на изискванията от Регламент (ЕС) 2022/2065, както и за контрола на тяхното изпълнение в съответствие с правото на ЕС, се очаква да има качествено изражение в насока положително въздействие върху МСП. Всички МСП доставчици на посреднически услуги, както и МСП, които са ползватели на тези услуги, ще се възползват от предимствата на единните европейски правила и механизмите за контрол, предвидени в Регламент (ЕС) 2022/2065, което ще им гарантира еднакви конкурентни условия на единния европейски пазар. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се очакват отрицателни икономически/социални/екологични въздействия от приемането на предложенията от ЗИД на ЗЕС. Законопроектът урежда прилагането на изискванията на Регламент (ЕС) 2022/2065, който въвежда хармонизирани правила и изисквания за доставчиците на посреднически услуги и механизми за ефективно и координирано на ниво ЕС наблюдение на пазара на предоставяне на посреднически услуги. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Приемането на предвидените промени в националната нормативна уредба, уреждаща прилагането на изискванията от Регламент (ЕС) 2022/2065, както и контрола на тяхното изпълнение в съответствие с правото на ЕС, се очаква да има положително въздействие върху МСП. Всички МСП доставчици на посреднически услуги, както и МСП, които са ползватели на тези услуги ще се възползват от предимствата на единните правила и механизмите за контрол, предвидени в Регламент (ЕС) 2022/2065, което ще им гарантира еднакви конкурентни условия на единния европейски пазар. Съответно описаните отрицателни въздействия при вариант „Без действие“ по отношение на МСП, няма да бъдат реализирани. 10 СЕМ, Регламент функции прилагане свързани 1.1. 1.2. Въздействия съдебни предвидените осъществяване компетентни и разследвания координация Административна с • В на • По • Опишете включително Опишете върху административните органи: По отношение и административни органи) се очаква увеличение в ЗИД на ЗЕС допълнителни функции, правомощия, на контрол, който е необходимо за да се осигури (ЕС) 2022/2065 и за ефективното изпълнение на техните органи и Координатор за цифровите услуги. правомощия ще изисква изграждането на съответния на предвидените в законопроекта допълнителни и осъществяването на контрол, изготвянето на и сътрудничество както на национално, така и на тежест: Прилагането на Вариант 2 се очаква административната тежест: проекта на ЗИД на ЗЕС са регламентирани такси за органи за извънсъдебно уреждане на спорове, даване на сигнали и одобрен изследовател, които ще бъдат закона. Размерът на определените таксите, ще бъде изискванията на чл. 4, ал. 1 от Методиката за определяне таксите по чл. 7а от Закона за ограничаване на административния контрол върху стопанската дейност. отношение на ползвателите на посреднически услуги, създаде административна тежест. Определените в ЗИД на ЗЕС санкции за неизпълнение могат да бъде дефинирани като административна тежест; прилагане на разпоредбите му от всички негови адресати. (въздействията върху малките и средните предприятия; качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои второстепенни. специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и информиране, такси, регулаторни режими, административни на прилагащите на задълженията отговорности ефективното функции, в Изпълнението на тези административен процедури, доклади, обмяна европейско ниво. да има следните дейностите по статут на определени с Тарифата определен, в на разходоориентиран административното предложения на Регламент същите са административна тежест) икономически, социални и въздействия се очаква да административната тежест услуги и др.) органи (КРС, във връзка с и процедури за прилагане на качеството им на допълнителни капацитет, провеждането на на информация въздействия, сертифициране на доверен подател на предвидена в съответствие с размер регулиране и вариант няма да (ЕС) 2022/2065 не гаранция за точното екологични въздействия, бъдат значителни и кои (задължения за , 5. Степени 5.1. Сравняване на По проблем на вариантите: изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) 1: ниска. Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 Цел 1: Да се постигне по-голяма правна сигурност и хармонизирани правила за доставчиците на цифрови посреднически услуги; 3 1 т с о н в и т к е ф Е Цел 2: Да се осигури по-добра защита, намаляване на разпространението на незаконно съдържание, достъп до платформи за гражданите и бизнеса на европейско ниво, като същевременно се защитават техните основни права и свободи; 3 1 Цел 3: Осигуряване прилагането на Регламент (ЕС) 2022/2065 чрез определяне на национален Координатор и компетентни органи и дефиниране на техните функции и правомощия; 3 1 11 Цел 4: Регламентиране на процедурите и изискванията за сертифицирането на органи за извънсъдебно уреждане на спорове, даване на статут на доверен подател на сигнали и одобрен изследовател; въвеждане на процедури и механизми за контрол над доставчиците на посреднически услуги; 3 1 Цел 5: Облекчаване на процедурите за планиране и изграждане на цифрови мрежи и гарантиране на изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост. Цел 1: Да се постигне по-голяма правна сигурност и хармонизирани правила за доставчиците на цифрови посреднически услуги; 3 1 т Цел 2: Да се осигури по-добра защита, намаляване на разпространението на незаконно съдържание, достъп до платформи за гражданите и бизнеса на европейско ниво, като същевременно се защитават техните основни права и свободи; 3 1 с о н с а к и ф Цел 3: Осигуряване прилагането на Регламент (ЕС) 2022/2065 чрез определяне на национален Координатор и компетентни органи и дефиниране на техните функции и правомощия; 3 1 Е Цел 4: Регламентиране на процедурите и изискванията за сертифицирането на органи за извънсъдебно уреждане на спорове, даване на статут на доверен подател на сигнали и одобрен изследовател; въвеждане на процедури и механизми за контрол над доставчиците на посреднически услуги; 3 1 Цел 5: Облекчаване на процедурите за планиране и изграждане на цифрови мрежи и гарантиране на изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост. Цел 1: Да се постигне по-голяма правна сигурност и хармонизирани правила за доставчиците на цифрови посреднически услуги; 3 1 т с Цел 2: Да се осигури по-добра защита, намаляване на разпространението на незаконно съдържание, достъп до платформи за гражданите и бизнеса на европейско ниво, като същевременно се защитават техните основни права и свободи; 3 1 о н а в у с а л г Цел 3: Осигуряване прилагането на Регламент (ЕС) 2022/2065 чрез определяне на национален Координатор и компетентни органи и дефиниране на техните функции и правомощия; 3 1 ъ С Цел 4: Регламентиране на процедурите и изискванията за сертифицирането на органи за извънсъдебно уреждане на спорове, даване на статут на доверен подател на сигнали и одобрен изследовател; въвеждане на процедури и механизми за контрол над доставчиците на посреднически услуги; 3 1 Цел 5: Облекчаване на процедурите за планиране и изграждане на цифрови мрежи и гарантиране на изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост. 3 1 1.2. 1.1. Посочете ефективност, ефикасност, Сравнете вариантите чрез сравняване на ключовите им положителни степента, в която вариантите ще изпълнят определените сравняване на вариантите: чрез която се измерва степента, до която вариантите която отразява степента, до която целите могат да бъдат ресурсите или при най-малко разходи; и отрицателни цели, съгласно основните постигат целите на постигнати при въздействия. критерии за предложението; определено ниво на 12 съгласуваност, която показва степента, до която вариантите съответстват на действащите стратегически документи. 6. Избор на препоръчителен вариант: Вариант 2 „Приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения“ Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Предложеното със ЗИД на ЗЕС въвеждане в действие на новите правила и изисквания на Регламент (ЕС) 2022/2065 за доставчиците на посреднически услуги, както и определянето на координатор за цифровите услуги, неговите функции и правомощия, не пораждат административна тежест за физическите и юридическите лица. В изпълнение на изискванията на Регламент (ЕС) 2022/2065 се въвеждат процедури за сертифициране на органи за извънсъдебно уреждане на спорове, за одобряване на статут на доверен подател на сигнали и одобрен изследовател. Във връзка с дейностите по тези процедури и в съответствие с Регламента, се предвижда Комисията за регулиране на съобщенията да събира такси, определени с Тарифата по чл. 147 от ЗЕС. За определяне размера на таксите, се използва подход, в съответствие с изискванията на чл. 4, ал. 1 от Методиката за определяне на разходоориентиран размер на таксите по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и разходването им. Разходите ще бъдат калкулирани на база разходите, извършени от КРС през предходната година, за услуги от сходен тип, като при калкулиране на дадената услуга не са включени разходи за отстраняване на нередовности и/или предоставяне на допълнителна информация. Конкретната обосновка за тяхното образуване ще бъде представена с финансовата обосновка към проекта на ЗИД на ЗЕС. По своята същност тези такси не увеличават административната тежест, а създават възможност за стопански субекти да разширят кръга на своята икономическа дейност, което от своя страна ще подобри конкуренцията и ще гарантира основните права и свободи на потребителите. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистраци онен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 13 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Прилагането на препоръчителния Вариант 2 няма да доведе до създаването на нови регистри, нито до промяна на съществуващите. Когато отговорът е „Да“ , посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани конкретни потенциални рискове, които да бъдат свързани с прилагането на препоръчителния вариант на действие. Приемането на предложените промени в ЗИД на ЗЕС цели да доразвие действащата към настоящия момент правна уредба и да я адаптира към приетото европейско законодателство, по начин по-който да осигурени неговото ефективно прилагане. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: По законопроекта ще бъде проведено обществено обсъждане, като целесъобразните бележки и предложения ще бъдат взети под внимание. Законопроектът ще бъде публикуван на интернет за срок от 30 дни на страницата на Комисията за регулиране на съобщенията, на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации. По законопроекта ще бъде проведено и съгласуване по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. В работата на междуведомствената работа група, която подготви необходимите законодателни промени с оглед прилагането на Регламент (ЕС) 2022/2065 взеха участие и представители на неправителствани организации, академичните среди, експерти в различни области, вкл. юристи и законодателната власт в лицето на народни представители, с които бе обсъден проекта на ЗИД на ЗЕС. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? Приемането на законопроекта произтича от правото на Европейския съюз. Законодателните промени се изразяват в изменения и допълнения на действащите национална нормативна уредба 14 във връзка с осигуряване прилагането на изискванията на Регламент (ЕС) 2022/2065. На ниво ЕС е извършена оценка на въздействието, която е достъпна тук: https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/library/impact-assessment-digital-services-act 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: …………………………………………………………………………………………. Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: Регламент (ЕС) 2022/2065 относно единния пазар на цифрови услуги https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32022R2065 …………………………………………………………………………………………. Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Златина Николова, директор на дирекция „Цифрова свързаност“ Дата: 01.12.2023 г. Подпис: X Златина Николова Директор на дирекция "Цифрова свързаност"

ПРОЕКТ! ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ (обн., ДВ, бр. 41 от 2007 г.; изм., бр. 109 от 2007 г., бр. 36, 43 и 69 от 2008 г., бр. 17, 35, 37 и 42 от 2009 г., Решение № 3 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 45 от 2009 г.; изм., бр. 82, 89 и 93 от 2009 г., бр. 12, 17, 27 и 97 от 2010 г., бр. 105 от 2011 г., бр. 38, 44 и 82 от 2012 г., бр. 15, 27, 28, 52, 66 и 70 от 2013 г., бр. 11, 53, 61 и 98 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2015 г. – бр. 23 от 2015 г.; изм., бр. 24, 29, 61 и 79 от 2015 г., бр. 50, 95, 97 и 103 от 2016 г., бр. 58, 85 и 101 от 2017 г., бр. 7, 21, 28, 77 и 94 от 2018 г., бр. 17, 47, 74, 94 и 100 от 2019 г., бр. 28, 51, 62, 69 от 2020 г.; Решение № 15 на Конституционния съд от 2020 г. – бр. 101 от 2020 г.; изм., бр. 105 от 2020 г., бр. 20 от 2021 г., бр. 15 и 32 от 2022 г. и бр. 58 от 2023 г.) § 1. В чл. 1 се създава ал. 3: „(3) Този закон урежда правомощията на органите , компетентни да осъществяват надзор над дейността на доставчиците на посреднически услуги за спазването на Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (ОВ, L 277/41 от 27 октомври 2022 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2022/2065“, и правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията като Координатор за цифровите услуги по смисъла на регламента. § 2. В чл. 2 след думата „съобщения“ се поставя запетая и се добавя „доколкото в него не е установено друго.“ § 3. В чл. 10, ал. 1 думите „Министерството на икономиката“ се заменят с „Министерство на икономиката и индустрията, Министерство на иновациите и растежа“. § 4. Наименованието на глава четвърта се изменя така: „Регулиране на електронните съобщения. Дейности по прилагане на Регламент (ЕС) 2022/2065.“ § 5. В чл. 21 се създава ал. 6: „(6) Комисията: осъществява надзор върху дейността на доставчиците на посреднически услуги, съгласно Регламент (ЕС) 2022/2065, с изключение на тези, които предоставят услуги на платформи за споделяне на видеоклипове по смисъла на чл. 2, ал. 6 от Закона за радиото и телевизията, за изпълнение на задълженията им по Регламент (ЕС) 2022/2065; контролира изпълнението на чл. 25 и 27 от Регламент (ЕС) 2022/2065 от всички доставчици на посреднически услуги на информационното общество; изпълнява функциите на Координатор за цифровите услуги.“ § 6. В чл. 23, ал. 1 след думите „удостоверителни услуги“ се поставя запетая и се добавя „както и в областта на посредническите услуги по смисъла на Регламент (ЕС) 2022/2065“. § 7. Създава се чл. 28а: „Чл. 28а (1) Към комисията се създава обществен съвет по цифровите услуги, който подпомага изпълнението на функциите ѝ. (2) Комисията определя с решение ръководителя и състава на обществения съвет по ал. 1, реда за работата му и неговите задачи. (3) Комисията води публичен регистър за прозрачност, който включва: 1. данни за проведените заседания на съвета по ал. 1 и изразените мнения; 2. данни за срещи на членове на комисията с лица, осъществяващи дейност по регламента“. § 8. В чл. 30, ал. 1 се създават т. 30-35: „30. сертифицира органи за извънсъдебно уреждане на спорове между доставчици на онлайн платформи и получатели на услугата, които разглеждат споровете по реда на чл. 21 от Регламент (ЕС) 2022/2065, прекратява действието на издадения сертификат, както и отнема сертификата на органа за извънсъдебно уреждане на спорове по чл. 21 от Регламент (ЕС) 2022/2065 31. предоставя, прекратява и отнема статут на доверен подател на сигнали по смисъла на чл. 22 от Регламент (ЕС) 2022/2065; 32. предоставя статут на “одобрен изследовател” и прекратява достъпа му до данни в съответствие с чл. 40 от Регламент (ЕС) 2022/2065 33. упражнява правомощията по чл. 51 от Регламент (ЕС) 2022/2065; 34. предприема действия съгласно чл. 53 от Регламент (ЕС) 2022/2065 във връзка с получаването на жалби срещу доставчиците на посреднически услуги; 35. налага имуществени санкции и глоби за нарушения на Регламент (ЕС) 2022/2065.“ § 9. В чл. 33 се правят следните изменения: В ал. 6 думите „включително за издаване на документи по чл. 151, ал. 4, т. 4 от Закона за устройство на територията“ се заличават. В ал. 7, изр. второ думите „регистрацията по чл. 151, ал. 8“ се заменят с „подаването на уведомление по чл. 151, ал. 9“. Алинея 8 се отменя. § 10. Създава се чл. 33б: „Чл. 33б. (1) Комисията създава и поддържа списък на доставчиците на посреднически услуги по чл. 21, ал. 6, които: 1. имат основно място на установяване в Република България; 2. имат представител на територията на Република България; 3. нямат основно място на установяване или представител на територията на държава – членка на Европейския съюз или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, но предоставят услуги на потребители в Република България . (2) Всеки доставчик на посреднически услуги може да поиска от комисията вписване в списъка по ал. 1. (3) Списъкът по ал. 1 има информативен характер и се публикува на видимо и достъпно място на страницата на комисията в интернет и не е изчерпателен. Невписването на доставчика в списъка по ал. 1, не го освобождава от задълженията му съгласно Регламент (ЕС) 2022/2065“. § 11. Създава се чл. 40а: „Чл. 40а. (1) Комисията може с мотивирано решение да отправя искане до доставчиците на посреднически услуги за предоставяне на информация, свързана с изпълнението на Регламент (ЕС) 2022/2065. (2) В решението по ал. 1 се посочват причините и целите, за които се иска информацията. Искането трябва да бъде пропорционално и обосновано. (3) Когато отправя искане за предоставяне на информация, комисията изисква от доставчиците на посреднически услуги, изрично и писмено да определят за всеки отделен случай коя част от предоставяната информация представлява търговска тайна. (4) Членовете на комисията и служителите от нейната администрация са длъжни да не разпространяват информация, която е определена за търговска тайна.“ § 12. Създава се чл. 49г: „Чл. 49г. (1) Съветът за електронни медии е компетентен орган по чл. 49 от Регламент (ЕС) 2022/2065, който контролира изпълнението на задълженията по регламента при предоставянето на посреднически услуги на информационното общество, които представляват услуги на платформи за споделяне на видеоклипове по смисъла на чл. 2, ал. 6 от Закона за радиото и телевизията, с изключение на чл. 25 и 27 от същия регламент.“ § 13. Създава се Раздел VIа „Взаимодействие и координация при изпълнението на Регламент (ЕС) 2022/2065“ с чл. 49д-49ж: „Раздел VIа Взаимодействие и координация при изпълнението на Регламент (ЕС) 2022/2065 Чл. 49д. (1) Съдебните и административните органи на Република България, които издават по смисъла на чл. 9 и 10 от Регламент (ЕС) 2022/2065 съдебен или административен акт за предприемане на действия срещу един или повече конкретни елементи на незаконно съдържание или за предоставяне на конкретна информация за един или повече отделни получатели на услугата, изпращат на комисията по електронен път издадения акт, заедно с информация, получена от доставчика на посреднически услуги, както и информация относно изпълнението на акта. (2) Комисията изпраща на координаторите за цифрови услуги в Европейския съюз получените актове по ал. 1 най-късно в деня, следващ деня на получаването им. Комисията изпраща актовете по ал. 1 и придружителната информация чрез системата за обмен на данни по Регламент (ЕС) 2022/2065. Чл. 49е. Условията и редът за координация на изпълнението на дейностите по Регламент (ЕС) 2022/2065 между комисията, Съвета за електронни медии и Комисията за защита на личните данни се уреждат със съвместно издадена инструкция. Чл. 49ж. (1) Комисията изготвя и приема годишен доклад за дейността по Регламент (ЕС) 2022/2065, който се публикува в машинночетим формат на видимо и достъпно място на страницата на комисията в интернет, при спазване на приложимите правила относно защита на търговската тайна и личните данни. Годишният доклад се приема до края на второто тримесечие на следващата година и се изпраща на Европейската комисия и Европейския съвет за цифровите услуги. (2) Комисията изготвя на всеки две години доклад за дейността на сертифицираните от нея органи за извънсъдебно уреждане на спорове по чл. 310а. Докладът се публикува на страницата на комисията в интернет. (3) Докладът по ал. 1 включва дейността по Регламент (ЕС) 2022/2065 на Съвета за електронни медии и Комисията за защита на личните данни“. § 14. В чл. 73, ал. 4, т. 3, б. „г“ думите „Закона за електронната търговия“ се заменят с „Регламент (ЕС) 2022/2065“. § 15. В чл. 160г, ал. 7 думите „чл. 13 от Закона за електронната търговия“ се заменят с „чл. 4 от Регламент (ЕС) 2022/2065“. § 16. Създава се глава деветнадесета „а“ с чл. 310а – 310ж: „Глава деветнадесета „а“. СЕРТИФИЦИРАНЕ НА ОРГАНИ ЗА ИЗВЪНСЪДЕБНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРОВЕ, ПРЕДОСТАВЯНЕ НА СТАТУТ НА ДОВЕРЕНИЯ ПОДАТЕЛ НА СИГНАЛИ И НА ОДОБРЕН ИЗСЛЕДОВАТЕЛ СЪГЛАСНО РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2022/2065 Чл. 310а. (1) Комисията сертифицира органи за извънсъдебно уреждане на спорове между получатели на услугата и доставчици на онлайн платформи по смисъла на чл. 21 от Регламент (ЕС) 2022/2065. (2) Орган за извънсъдебно уреждане на спорове, който желае да бъде сертифициран по ал. 1, подава заявление до комисията, което съдържа информация за: 1. данни за идентификация (наименование на органа, правноорганизационна форма, данни за контакт и адрес на неговата интернет страница); 2. начин на финансиране и информация за физическите лица, които отговарят или участват в процедура за извънсъдебно уреждане на спорове - автобиография и диплома за завършено образование; 3. процедурни правила за работа на органа, които предвиждат най-малко: изисквания и гаранции за независимост и безпристрастност на експерта или групата от експерти, които решават всеки отделен спор; правила за формиране на възнаграждението на експертите, което е независимо от резултата на процедурата; процедура и срокове за справедливо, бързо и ефективно уреждане на споровете; 4. размер на таксите за страните по спора, ако има такива; 5. езици, на които потребителите могат да подават жалби и на които се провежда процедурата за извънсъдебно уреждане на спорове; 6. експертен опит по отношение на една или повече области с незаконно съдържание или във връзка с прилагането и изпълнението на правила и условия на един или повече видове онлайн платформи. (3) Към заявлението по ал. 2 се прилага декларация, че органът отговаря на изискванията на ал. 2, т. 2, 3 и 6 и декларация за липса на обвързаност с онлайн платформи. Към заявлението се прилагат, документи, съдържащи информацията по ал. 2 или се посочват данните и документите, които се съдържат в публичен регистър или друг регистър, до който Комисията има достъп. (4) Комисията еднократно може да изиска допълнителна информация от органа за извънсъдебно уреждане на спорове, като определя срок за представянето ѝ до един месец, считано от получаване на заявлението. (5) В случай че заявителят не предостави информацията по ал. 4 в указания му срок, производството се прекратява. (6) Комисията сертифицира органа за извънсъдебно уреждане на спорове в срок от 2 месеца от постъпване на заявлението по ал. 2, който се удължава със срока по ал. 4, ако е била поискана допълнителна информация. (7) Издаденият сертификат е за срок от пет години, считано от датата на произнасяне на комисията. (8) Комисията отказва да сертифицира органа за извънсъдебно уреждане на спорове с мотивирано решение, в случай че заявителят не отговаря на изисквания на чл. 21, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2022/2065. (9) Комисията прекратява действието на издадения сертификат преди изтичане на срока по ал. 7 по заявление на сертифицирания орган за извънсъдебно решаване на спорове. (10) За разглеждане на заявленията по ал. 2 и за издаване на сертификат по ал. 6 се заплащат административни такси. Размерът на таксите се определя с тарифата по чл. 147. Чл. 310б. (1) Комисията може да проведе разследване по своя инициатива или след получаване на информация от трето лице за съответствието на органа за извънсъдебно уреждане на спорове с издадения му сертификат. В случай че установи, че сертифицираният орган за извънсъдебно уреждане на спорове е престанал да отговаря на чл. 21, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2022/2065, комисията с решение: 1. уведомява органа за извънсъдебно уреждане на спорове за установеното несъответствие и за намерението на комисията да отнеме издадения сертификат, и 2. определя срок от 7 дни за изразяване на становище. (2) След изтичането на срока по ал. 1, т. 2 и след като обсъди постъпилото становище, комисията с решение определя срок до един месец за привеждане дейността на органа за извънсъдебно уреждане на спорове в съответствие с изискванията на чл. 21, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2022/2065. (3) В случай че след изтичане на срока по ал. 2, органът за извънсъдебно уреждане на спорове не е преустановил установеното неизпълнение и/или не е отстранил неговите последици, и/или не е привел дейността си в съответствие с Регламент (ЕС) 2022/2065, комисията с мотивирано решение отнема сертификата на органа за извънсъдебно уреждане на спорове по чл. 21 от Регламент (ЕС) 2022/2065. Чл. 310в. (1) Комисията предоставя статут на доверен подател на сигнали по смисъла на чл. 22 от Регламент (ЕС) 2022/2065. (2) Юридическо лице или правно образувание, което кандидатства за статут на доверен подател на сигнали по ал. 1, подава заявление до комисията, което съдържа: 1. данни за идентификация (наименование, адрес, електронен адрес); 2. информация, описваща притежавания експертен опит и умения за целите на откриването, идентифицирането и уведомяването за незаконно съдържание; 3. информация за извършваната дейност. (3) Към заявлението по ал. 2 се прилага декларация, че юридическото лице или образуванието отговаря на изискването на чл. 22, параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) 2022/2065, декларация за информацията по ал. 2, т. 2-3. Към заявлението се прилагат документи, съдържащи информацията по ал. 2, с които се доказва изпълнението на чл. 22, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2022/2065, или се посочват данните и документите, които се съдържат в публичен регистър или друг регистър, до който Комисията има достъп. (4) Комисията еднократно може да изисква допълнителна информация от заявителя, като определя срок за представянето ѝ до един месец, считано от получаване на искането. (5) В случай че заявителят не предостави информацията по ал. 4 в указания му срок, производството се прекратява. (6) Комисията предоставя статут на доверен подател на сигнали в срок от 2 месеца от постъпване на заявлението по ал. 2, който се удължава със срока по ал. 4, ако е била поискана допълнителна информация. (7) Комисията отказва да предостави статут на доверен подател, в случай че заявителят не отговаря на изисквания на чл. 22, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2022/2065. (8) Комисията прекратява статута на доверен подател на сигнали по заявление на юридическо лице или правно образувание, получило такъв статут по реда на ал. 6. (9) За разглеждане на заявленията по ал. 2 се заплаща административна такса. Размерът на таксата се определя с тарифата по чл. 147. Чл. 310г. (1) Комисията може да проведе разследване по своя инициатива или след получаване на информация от трето лице, включително от доставчик на онлайн платформи съгласно чл. 22, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2022/2065, за съответствието на доверения подател на сигнали с изискванията към предоставения му статут. (2) В случай че установи, че лице или правно образувание, получило статут на доверен подател на сигнали по реда на чл. 310в, е престанало да отговаря на изискванията на чл. 22, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2022/2065, комисията с решение: 1. уведомява лицето или правното образувание за установеното несъответствие и за намерението на комисията да отнеме статута му на доверен подател на сигнали, и 2. определя срок от 7 дни за изразяване на становище. (3) Статутът на доверен подател на сигнали се счита за временно отнет от датата на решението на комисията по ал. 2. (4) След изтичането на срока за становище по ал. 2, т. 2, комисията с решение може да определи срок от две седмици до един месец, за привеждане дейността на доверения подател на сигнали в съответствие с изискванията на чл. 22, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2022/2065. (5) В случай че след изтичане на срока по ал. 4, довереният подател на сигнали не е преустановил установеното неизпълнение и/или не е отстранил неговите последици, и/или не е привел дейността си в съответствие с Регламент (ЕС) 2022/2065, комисията с мотивирано решение окончателно отнема статута на доверения подател на сигнали. (6) В случай че след изтичане на срока по ал. 4, довереният подател на сигнали е преустановил установеното неизпълнение и/или е отстранил неговите последици, и/или е привел дейността си в съответствие с Регламент (ЕС) 2022/2065, комисията с решение прекратява производството по разследване. (7) От датата на решението по ал. 6 статутът на доверения подател на сигнали се възстановява. (8) Комисията може да прекрати статута на доверен подател на сигнали и по негово заявление. Чл. 310д. (1) Комисията предоставя статут на одобрен изследовател по смисъла на чл. 40, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2022/2065 за конкретно изследване, във връзка с което се иска достъп до данни на доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка, установен в Република България. (2) Лице или правно образувание, което кандидатства за статут на одобрен изследовател по ал. 1, подава заявление до комисията, като прилага доказателства, че отговаря на изискванията на чл. 40, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2022/2065, или посочва данните и документите, които се съдържат в публичен регистър или друг регистър, до който Комисията има достъп. (3) Комисията еднократно може да изисква допълнителна информация от заявителя, като определя срок за представянето ѝ до един месец, считано от получаване на искането. (4) В случай че заявителят не предостави информацията по ал. 3 в указания му срок, производството се прекратява. (5) Комисията с мотивирано решение предоставя статут на одобрен изследовател в срок от 2 месеца от постъпване на заявлението по ал. 2, който се удължава със срока по ал. 3, ако е била поискана допълнителна информация. (6) Комисията отказва да предостави статут на одобрен изследовател, в случай че заявителят не отговаря на изисквания на чл. 40, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2022/2065. (7) Комисията информира Европейската комисия и Европейския съвет за цифровите услуги за получените заявления по ал. 2. (8) Комисията информира Европейския съвет за цифровите услуги за имената и информацията за контакт на физическите лица или образуванията, на които е предоставен статут на одобрен изследовател по ал. 5. (9) За разглеждане на заявленията по ал. 2 се заплаща административна такса. Размерът на таксата се определя с тарифата по чл. 147. Чл. 310е. (1) Комисията разглежда заявления за предоставяне на статут на одобрен изследовател за конкретно изследване в случаите, посочени в чл. 40, параграф 9 от Регламент (ЕС) 2022/2065 по реда на чл. 310д, ал. 2-4. (2) Комисията осъществява първоначална оценка дали лицата по ал. 1 отговарят на всички изисквания на чл. 40, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2022/2065. (3) В двумесечен срок от постъпването на заявлението по ал. 1, комисията изпраща заявлението заедно с придружаващите документи, представени от съответния изследовател, и първоначалната оценка до координатора за цифровите услуги по място на установяване на доставчика на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка. 310ж. (1) Комисията може да проведе разследване по своя инициатива или след получаване на информация от трети лица, за съответствието на одобрения изследовател с изискванията на предоставения му статут. (2) В случай че комисията установи, че лице или правно образувание, получило статут на одобрен изследовател по реда на чл. 310д, е престанало да отговаря на чл. 40, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2022/2065, с решение: 1. уведомява лицето или правното образувание за установеното несъответствие и за намерението на комисията да прекрати достъпа до данни на одобрения изследовател, и 2. определя срок от 7 дни за изразяване на становище. (3) След изтичането на срока за становище по ал. 2, т. 2, комисията с решение определя срок до един месец за привеждане дейността на одобрения изследовател в съответствие с изискванията на чл. 40, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2022/2065. (4) В случай че след изтичане на срока по ал. 3, одобреният изследовател не е преустановил установеното неизпълнение и/или отстранил неговите последици, и/или не е привел дейността си в съответствие с Регламент (ЕС) 2022/2065, комисията с мотивирано решение отнема статута на одобрен изследовател и прекратява предоставения му достъп. (5) В случай че след изтичане на срока по ал. 3, одобреният изследовател е преустановил установеното неизпълнение и/или отстранил неговите последици, и/или е привел дейността си в съответствие с Регламент (ЕС) 2022/2065, комисията с решение прекратява производството. § 17. В чл. 154 се създава се ал. 4: „(4) За изпълнение на задълженията си по ал. 3, т. 2 комисията може да изисква информация от доставчици на услуги на информационното общество. При поискване на информацията комисията изисква от доставчиците, които я предоставят, изрично и писмено да определят за всеки отделен случай коя част от предоставяната информация представлява търговска тайна.“ § 18. Създава се глава двадесета „а“ с чл. 323в – 323х: „Глава двадесета „а“. КОНТРОЛ ПО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2022/2065. ОТГОВОРНОСТ И САНКЦИИ Раздел I. Контрол по изпълнение на Регламент (ЕС) 2022/2065 Чл. 323в. (1) Комисията може да бъде сезирана за нарушаване на Регламент (ЕС) 2022/2065 от лице по чл. 53 от Регламент (ЕС) 2022/2065. Когато жалбата е от компетентността на Съвета за електронни медии или на Комисията за защита на личните данни съобразно правомощията им по Регламент (ЕС) 2022/2065 комисията я препраща на компетентния орган. (2) Въз основа на постъпилата жалба, председателят на съответния орган по ал. 1 със заповед определя длъжностни лица, които да извършат предварително проучване за наличие на обосновано предположение за извършено нарушение. (3) Предварително проучване за наличие на обосновано предположение за извършено нарушение може да започне и служебно, въз основа на заповед на председателя на съответния орган по ал. 1, в която се определят и длъжностните лица по ал. 2. (4) За извършеното предварително проучване длъжностните лица по ал. 2 или 3 изготвят доклад до председателя на съответния орган по ал. 1. (5) Въз основа на доклада по ал. 4, председателят на съответния орган по ал. 1 със заповед: 1. образува производство за установяване на нарушение на Регламент (ЕС) 2022/2065; 2. прекратява предварителното проучване. (6) Проверяваното лице се уведомява по реда на Административнопроцесуалния кодекс, че е образувано производство за установяване на нарушение на Регламент (ЕС) 2022/2065 след неговото образуване или при извършването на проверката на място. Чл. 323г. Председателят на съответния орган по чл. 323в, ал. 1 със заповед определя длъжностни лица, които извършват проверки за установяване на нарушения на Регламент (ЕС) 2022/2065. Чл. 323д. (1) Съответният орган по чл. 323в, ал. 1 с решение може да спре производството, когато окончателното му произнасяне зависи от решаване на въпрос или спор от компетентността на друг орган. (2) Решението по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на чл. 323р, ал. 3. (3) Производството се възобновява с решение служебно или по искане на страна, след като бъдат отстранени пречките за движението му. Чл. 323е. Не се образува производство, а образуваното се прекратява с решение: 1. когато съответният орган по чл. 323в, ал. 1 не е компетентен да се произнесе, в този случай препраща цялата преписка на компетентния орган и уведомява за това лицето по чл. 323в, ал. 1; 2. когато е изтекла установената в закона давност; 3. когато доставчикът на посреднически услуги предложи да поеме ангажименти съгласно чл. 51, параграф 2, буква „а“ от Регламент (ЕС) 2022/2065 и съответният орган по чл. 323в, ал. 1 одобри предложението; 4. в случаите по чл. 323р, ал. 1, т. 1. Чл. 323ж. (1) Давността за нарушения по Регламент (ЕС) 2022/2065 е пет години. (2) Давността започва да тече от деня на извършване на нарушението, а в случай на продължавано нарушение – от деня, в който нарушението е преустановено. (3) С образуването на производство за установяване на нарушение от съответния орган по чл. 323в, ал. 1 давностният срок по ал. 1 прекъсва. (4) По време на производството и до влизане в сила на решението на съответния орган по чл. 323в, ал. 1 давност не тече. (5) За давността съответният орган по чл. 323в, ал. 1 следи служебно. Чл. 323з. (1) Длъжностните лица по чл. 323г при проверката за установяване на нарушение на Регламент (ЕС) 2022/2065 имат правомощията по чл. 51, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/2065. (2) При извършване на проверката за спазване на Регламент (ЕС) 2022/2065 проверяваните лица са длъжни да оказват съдействие на длъжностните лица по чл. 323г. Чл. 323и. (1) Лицата, от които е искана информация и/или документи, не могат да се позовават на производствена, търговска или друга, защитена от закона тайна. (2) Когато информацията съдържа данни, представляващи класифицирана информация, се прилага редът, предвиден в Закона за защита на класифицираната информация. (3) Когато информацията съдържа лични данни се прилага редът, предвиден за тяхната защита. (4) Исканата информация и/или документи се предоставят в срока, определен от длъжностните лица по чл. 323г. Лицето, от което е изискана информацията предоставя пълна, точна, достоверна и незаблуждаваща информация. (5) Информацията и/или документите, събрани при извършване на проверката за установяване на нарушение, се използват само за целите на контрол по тази глава. Чл. 323й. (1) Съответният орган по чл. 323в, ал. 1 може да извършва проверка на място, след получаване на разрешение по чл. 323к, ал. 1. (2) Проверката на място се извършва чрез длъжностните лица по чл. 323г, които имат право да: 1. влизат в помещения и обекти на лицата по чл. 51, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/2065; 2. преглеждат документи и записи, свързани с дейността на лицата по т. 1, включително на търговски или счетоводни документи, независимо от носителя, на който са съхранени; 3. изземват или получават на хартиен, цифров или електронен носител копия или извлечения от документи, както и съществуващи записи на телефонни разговори и предаване на данни, независимо от носителя, на който се съхраняват, както и други доказателства; 4. изземват или получават електронни доказателства, както и данни за трафика от всички видове носители на компютърни данни, компютърни системи и други носители, както и да изземват средства за предаване на информация; 5. получават достъп до всички видове информационни носители, включително сървъри, достъпни чрез компютърни системи или други средства, намиращи се в проверяваните помещения; 6. снемат устни и/или писмени обяснения от лицата по т. 1 за обстоятелства, свързани с предмета и целта на проверката на място. (3) Устните обяснения на място се снемат и протоколират от най-малко две длъжностни лица по чл. 323г. (4) Протоколът се подписва от лицето, от което са снети обясненията, и от длъжностните лица по чл. 323г. (5) В случаите, когато лицето по ал. 1 откаже да даде обяснения, се съставя протокол, които се подписва от длъжностните лица по чл. 323г. (6) При извършване на проверка на място органите на полицията оказват съдействие на длъжностните лица по чл. 323г, съобразно правомощията им по Закона за Министерството на вътрешните работи. Чл. 323к. (1) Проверката на място се извършва с разрешение на съдия от Административния съд – София област, по искане на председателя на съответния орган по чл. 323в, ал. 1, което съдържа: 1. целта на проверката, място на извършване на проверката, началната и крайната дата на извършване на проверката и наименованието на лицето, за което се иска разрешение; 2. естеството на предполагаемото нарушение; 3. обосновка на причините, които налагат извършването на проверката на място. (2) Към искането за разрешение се прилагат заповедта за образуване на производството по чл. 323в, ал. 5, т. 1 и заповедта по чл. 323г. (3) Административният съд – София област се произнася по искането по ал. 1 в деня на постъпването му в закрито заседание с мотивирано определение. В определението съдът посочва лицето, за което се иска разрешение. Разрешението се отнася за всички помещения и други обекти, които се използват от проверяваното лице. Съдът съобщава на проверяваното лице определението, с което разрешава извършване на проверка на място в деня, следващ началната дата на проверката по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (4) Когато проверката на място трябва да се извърши едновременно на няколко лица, председателят на съответния орган по чл. 323в, ал. 1 може да подаде едно общо искане. В този случай съдът се произнася с отделни определения за всяко лице, за което се иска разрешение. (5) Определенията по ал. 3 и 4 подлежат на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в тридневен срок от съобщаването на съответния орган по чл. 323в, ал. 1, съответно на проверяваното лице или лица. Обжалването не спира изпълнението. Върховният административен съд се произнася по жалбата в закрито заседание с мотивирано определение в тридневен срок от деня на постъпването ѝ. (6) В случай на влязло в сила определение на съда, с което е отказано разрешение за извършване на проверка на място, събраните доказателства в хода на проверката на място се връщат на проверяваното лице и не се вземат предвид в производството. Чл. 323л. (1) Събирането на доказателства по време на проверката на място се извършва от длъжностните лица по чл. 323г в присъствието на проверяваното лице, негови служители или друго лице, което има право да присъства или е заварено по време на проверката. (2) Копията на иззетите документи се заверяват от длъжностно лице по чл. 323г и от проверяваното лице или упълномощено от него лице. При отказ на проверяваното или упълномощеното лице да завери документите, заверката се прави от длъжностното лице, а отказът се отбелязва в протокола по ал. 7. (3) Електронните копия на иззетите документи, цифровите и електронните доказателства, иззети чрез специален софтуер, се запечатват по подходящ начин. (4) За иззетите документи и доказателства по ал. 2 се съставя протокол на място с пълен и точен опис на иззетото. Протоколът се съставя в два екземпляра, подписва се от лицата по ал. 2 и единият екземпляр от него се предоставя на проверяваното лице. Чл. 323м. (1) Проверяваното лице има право на достъп до всички доказателства, събрани в хода на проверката, с изключение на материалите, съдържащи производствена, търговска или друга, защитена от закон тайна. (2) Всяко лице, което предоставя информация на съответния орган по чл. 323в, ал. 1 в хода на производството, посочва материалите, за които твърди, че съдържат производствена, търговска или друга, защитена от закон тайна и трябва да се смятат за поверителни. В тези случаи лицето мотивира твърденията си и предоставя същите материали и във вариант, в който са заличени данните, които смята за поверителни. Чл. 323н. (1) В случай че в образуваното производство за установяване на нарушение на Регламент (ЕС) 2022/2065 има достатъчно данни за наличие на нарушение, в неотложни случаи, поради риск от сериозни и непоправими вреди, съответният орган по чл. 323в, ал. 1 може да наложи незабавно мерките по чл. 51, параграф 2, буква „б“ и/или буква „д“ от Регламент (ЕС) 2022/2065. (2) Мярката по ал. 1 се прилага във всеки момент в хода на производството с решение на съответния орган по чл. 323в, ал. 1, което подлежи на незабавно изпълнение. (3) Решението по ал. 2 се обжалва пред Административния съд – София област по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването. Обжалването на решението не спира неговото изпълнение. Чл. 323о. (1) След приключване на проверката длъжностните лица по чл. 323г представят на съответния орган по чл. 323в, ал. 1 доклад. (2) Председателят на съответния орган по чл. 323в, ал. 1 насрочва закрито заседание, на което органът може да: 1. даде задължителни указания за извършване на допълнително проучване, като определи срок за тяхното изпълнение; 2. приеме доклада. (3) В случаите по ал. 2, т. 1 длъжностните лица по чл. 323г извършват допълнителното проучване, за което представят доклад, като се прилага редът на ал. 2. (4) Докладът се изпраща на проверяваното лице за представяне на становище в определен от съответния орган по чл. 323в, ал. 1 срок, който е не по-кратък от един месец. Ако докладът съдържа производствена, търговска или друга, защитена от закона тайна, същата се заличава. (5) В срока по ал. 4 проверяваното лице има право на достъп до събраните материали в хода на образуваното производство, с изключение на тези, които съдържат производствена, търговска или друга, защитена от закон тайна. Чл. 323п. (1) Доставчикът на посреднически услуги може да предложи да поеме ангажименти съгласно чл. 51, параграф 2, буква „а“ от Регламент (ЕС) 2022/2065. (2) Съответният орган по чл. 323в, ал. 1 може да одобри с решение предложените ангажименти по ал. 1. В този случай съответният орган по чл. 323в, ал. 1 прекратява производството, без да установява наличие на нарушение. С решението съответният орган по чл. 323в, ал. 1 може да определи и срок на действие на поетите задължения. (3) Преди да приеме решението по ал. 2, съответният орган по чл. 323в, ал. 1 публикува съобщение на таблото за обявления и на Интернет-страницата си, в което се съдържа обобщение на предмета на производството и на предложените задължения. В съобщението се посочва срок, не по-дълъг от 30 дни от публикацията, в който заинтересованите лица могат да представят информация и становище във връзка с предложените задължения. (4) Съответният орган по чл. 323в, ал. 1 осъществява контрол за изпълнението на поетите задължения по реда на тази глава. (5) В срока по чл. 323ж, ал. 1 съответният орган по чл. 323в, ал. 1 може по искане или по своя инициатива да възобнови производството, прекратено по реда на ал. 2, когато: 1. настъпи промяна по отношение на някои от обстоятелствата, на които се основава решението по ал. 2; 2. доставчикът на посреднически услуги не изпълнява поетите задължения; 3. се установи, че решението се основава на предоставена непълна, неточна, недостоверна или заблуждаваща информация. Чл. 323р. (1) Съответният орган по чл. 323в, ал. 1 в закрито заседание приема решение, с което: 1. установява, че не е извършено нарушение на Регламент (ЕС) 2022/2065 и прекратява производството; 2. установява, че е извършено нарушение на Регламент (ЕС) 2022/2065, като налага глоба или имуществена санкция съгласно предвиденото в тази глава и може да приложи мерките по чл. 51, параграф 2, буква „б“ и/или буква „д“ от Регламент (ЕС) 2022/2065. (2) В случай че приложените мерки по ал. 1, т. 2 не са довели до прекратяване на нарушението и последиците от нарушението не са отстранени или то продължава и причинява сериозни вреди, които не могат да бъдат избегнати, съответният орган по чл. 323в, ал. 1 може с решение да приложи мярката по чл. 51, параграф 3, алинея 1, буква „а“ от Регламент (ЕС) 2022/2065. (3) Решението по ал. 1 се обжалва пред Административния съд – София област по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването спира изпълнението освен в частта на решението, с която е приложена мярка по ал. 1, т. 2. (4) Решението по ал. 2 се обжалва пред Административния съд – София област по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението. Чл. 323с. (1) В случаите по чл. 51, параграф 3, алинея 1, буква „б“ от Регламент (ЕС) 2022/2065 съответният орган по чл. 323в, ал. 1 подава искане до Административен съд – София област за временно ограничаване на достъпа на получателите до услугата, засегната от нарушението, или, само когато това не е технически осъществимо, до онлайн интерфейса на доставчика на посреднически услуги, на който се извършва нарушението. (2) Производството по ал. 1 се провежда при спазване на реда и условията, регламентирани в чл. 51, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2022/2065. (3) Административният съд – София област се произнася по искането по ал. 1 с определение, което подлежи на обжалване. Чл. 323т. За неуредените в този раздел въпроси се прилага Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 323у. Надзорът върху обработването на лични данни при условията и по реда на Регламент (ЕС) 2022/2065 се осъществява от Комисията за защита на личните данни в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 и Закона за защита на личните данни. Раздел II. Отговорност и санкции Чл. 323ф. (1) На доставчик на посреднически услуги, който наруши задължение, предвидено в Регламент (ЕС) 2022/2065, се налага имуществена санкция или глоба в размер до шест на сто от световния му годишен оборот или доход през предходната финансова година. (2) На доставчик на посреднически услуги или на всяко друго лице по чл. 51, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/2065, който/което не предостави информация или предостави неточна, непълна или подвеждаща информация, или не коригира неточна, непълна или подвеждаща информация, или възпрепятства извършване на проверка на място в хода на производство за установяване на нарушение на Регламент (ЕС) 2022/2065, се налага имуществена санкция или глоба в размер до едно на сто от неговия годишен доход или световен оборот през предходната финансова година. (3) В решението, с което се налага имуществена санкция или глоба по ал. 2, се посочва срок, в който лицето трябва да изпълни задължението си за предоставяне на информация или за коригиране на неточна, непълна или подвеждаща информация, или за оказване на съдействие при извършване на проверка на място. (4) На доставчик на посреднически услуги, който не изпълни в срока, определен в решението по ал. 3, задължение за предоставяне на информация или за коригиране на неточна, непълна или подвеждаща информация, или за оказване на съдействие при извършване на проверка на място, се налага периодична имуществена санкция или глоба в размер до пет на сто от среднодневния му световен оборот или доход през предходната финансова година на ден, изчислен от датата, посочена в решението по ал. 3. (5) Имуществената санкция или глобата по ал. 4 се налагат и на доставчик на посреднически услуги, който не изпълни решение на комисията за: 1. прилагане на мярка по чл. 51, параграф 2, букви „б“ или „д“, или по чл. 51, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2022/2065; 2. одобряване на поети ангажименти по реда на чл. 323п, ал. 2. (6) На всяко друго лице по смисъла на чл. 51, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/2065, което не изпълни в срока, определен в решението по ал. 3, задължение за предоставяне на информация или за коригиране на неточна, непълна или подвеждаща информация, или за оказване на съдействие при извършване на проверка на място, се налага периодична имуществена санкция или глоба в размер до едно на сто от среднодневния световен оборот или доход през предходната финансова година на ден, изчислен от датата, посочена в решението по ал. 6. Чл. 323х. (1) При определяне размера на имуществените санкции и глобите по този раздел съответният орган по чл. 323в, ал. 1 взема предвид тежестта и продължителността на съответното нарушение, както и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. (2) Имуществените санкции и глобите по този раздел се налагат с решение на съответния орган по чл. 323в, ал. 1, без да се съставя акт за установяване на административно нарушение. § 19. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създават т. 48б и 48в: „48б. „Посреднически услуги“ са услуги по смисъла на чл. 3, буква „ж“ от Регламент (ЕС) 2022/2065. 48в. „Правно образувание“ е всяко неперсонифицирано дружество или всяка друга правна форма, независимо от наличието на правосубектност, което може да встъпва в правоотношения, да упражнява права и да носи задължения.“ Преходни и заключителни разпоредби § 20. В Закона за горите (обн., ДВ, бр. 19 от 2011 г.; изм., бр. 43 от 2011 г., бр. 38, 60, 82 и 102 от 2012 г., бр. 15, 27, 66 и 109 от 2013 г., бр. 28, 53, 61 и 98 от 2014 г., бр. 60, 79 и 100 от 2015 г., бр. 13, 15, 57, 61 и 95 от 2016 г., бр. 13, 58 и 103 от 2017 г., бр. 17, 77 и 83 от 2018 г., бр. 1 и 17 от 2019 г., бр. 21, 79 и 109 от 2020 г. и бр. 21 и 102 от 2021 г., бр. 11 от 2023 г.), чл. 54, ал. 1, т. 2 след думите „техническата инфраструктура“ се поставя запетая и се добавя „в т.ч. съоръжения за тяхното електроснабдяване – понижаващи трафопостове и съоръжения за добив на електроенергия от възобновяеми източници, по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на Закона за енергията от възобновяеми източници“. § 21. В Закона за електронната търговия (обн., ДВ, бр. 51 от 2006 г., изм. и доп., бр. 105 от 2006 г., изм., бр. 41 от 2007 г., бр. 82 от 2009 г., изм. бр. 77 от 2011 г., доп., бр. 105 от 2011 г., изм., бр. 57 от 2015 г., доп., бр. 94 от 2018 г., изм., бр. 17 от 2019 г., изм. и доп., бр. 96 от 2020 г., изм., бр. 15 от 2022 г., доп., бр. 53 от 2022 г.) глава четвърта „Отговорност на доставчиците на услуги на информационното общество“ с чл. 13-18 се отменя. § 22. В Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (обн., ДВ, бр. 21 от 2018 г., изм., бр. 20 от 2021 г. и бр. 15 и 102 от 2022 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 3 ал. 5 се добавя изречение второ: „С методиката се определят и правилата за изчисляване на размера на обезщетенията за възникнали сервитути по чл. 31, ал. 2, т. 2 върху имоти – частна държавна или общинска собственост, както и за учредяването на други ограничени вещни права върху имоти публична или частна държавна или общинска собственост за изграждане на нова или разширяване на съществуваща физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи”. 2. В чл. 19 се създава ал. 4: „(4) В случаите по ал. 1 и ал. 2 не се прилагат чл. 16, ал. 7 и ал. 8 и чл. 19 от Закона за държавната собственост, както и чл. 11, ал. 2 от Закона за общинската собственост“. 3. В чл. 34, ал. 3 се добавя изречение второ: „В тези случаи не е необходим нов договор или административен акт по чл. 31, ал. 2”. 4. В чл. 39, ал. 2: а) в т. 2 думите „в парцеларен план или“ и „на парцеларен план или“ се заличават; б) в т. 3 думите „парцеларен план или“ се заличават 5. В чл. 45, ал. 3, т. 3, буква „а“ запетаята и думите „включително парцеларен план,“ се заличават. 6. В чл. 47, ал. 1 след думите „Закона за устройство на територията“ се добавя: „освен ако не са предвидени специални правила в този закон или подзаконовите актове по неговото прилагане“. 7. В чл. 50: а) алинея 2 се отменя. б) в ал. 3, т. 1 се изменя така: „1. след думите „съществуващ път“ се поставя запетая и се добавя „в т.ч. в обхвата на улична мрежа, тротоари, мостове, селскостопански, горски и всички други пътища, отразени в съответните планове, карти и регистри“. в) в ал. 4 се създава т. 3: „3. строежите по ал. 3.“ 7. В чл. 63, ал. 5, т. 1 след думите „електронни съобщителни мрежи“ се добавя „и проектиране, изграждане, въвеждане в експлоатация и премахване на прилежащата им физическа инфраструктура”. 8. В чл. 69, ал. 1 след думите „въз основа на“ се добавя „безвъзмезден.“ 9. В чл. 74 думите „чл. 69, ал. 1“ се заменят с „чл. 69, ал. 2“. § 23. В Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 138 от 1998 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 1999 г. – бр. 60 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г., бр. 96 и 112 от 2001 г., бр. 77 и 120 от 2002 г., бр. 99 и 114 от 2003 г., бр. 99 и 115 от 2004 г., бр. 88, 93 и 105 от 2005 г., бр. 21, 34, 70, 80, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41, 53 и 113 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г., бр. 14, 37, 42 и 99 от 2009 г., бр. 12, 47, 97, 99 и 101 от 2010 г., бр. 28, 99 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 102 от 2012 г., бр. 15, 17 и 27 от 2013 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 2013 г. – бр. 91 от 2013 г.; изм., бр. 109 от 2013 г., бр. 19 и 107 от 2014 г., бр. 96 от 2015 г., бр. 46, 61, 98 и 103 от 2016 г. и бр. 8, 63, 75, 92 и 99 от 2017 г., бр. 7, 27, 44, 77, 103, 106 от 2018 г., изм., бр. 100 от 2019 г., доп., бр. 68 от 31.07.2020 г., изм., бр. 104 от 2020 г., изм. и доп., бр. 109 от 2020 г., изм., бр. 20 от 9.03.2021 г., бр. 8 и 104 от 2022 г.) в чл. 32, ал. 1 се създава т. 25: „25. осъществява правомощията на компетентен орган по чл. 49 от Регламент (ЕС) 2022/2065, който контролира изпълнението на задълженията по регламента при предоставянето на посреднически услуги на информационното общество, които представляват услуги на платформи за споделяне на видеоклипове по смисъла на този закон.“. § 24. Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 1 от 2001 г.; изм., бр. 41 и 111 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г., бр. 20, 65 и 107 от 2003 г., бр. 36 и 65 от 2004 г., бр. 28, 76, 77, 88, 94, 95, 103 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30, 34, 37, 65, 76, 79, 80, 82, 106 и 108 от 2006 г., бр. 41, 53 и 61 от 2007 г., бр. 33, 43, 54, 69, 98 и 102 от 2008 г., бр. 6, 17, 19, 80, 92 и 93 от 2009 г., бр. 15, 41, 50, 54 и 87 от 2010 г., бр. 19, 35, 54 и 80 от 2011 г., бр. 29, 32, 38, 45, 47, 53, 77, 82 и 99 от 2012 г., бр. 15, 24, 27, 28, 66 и 109 от 2013 г., бр. 49, 53, 98 и 105 от 2014 г., бр. 35, 61, 62, 79 и 101 от 2015 г., бр. 15 и 51 от 2016 г., бр. 13, 63, 92, 96 и 103 от 2017 г., бр. 21, 28, 55 и 108 от 2018 г., бр. 1, 24, 25, 41, 44, 62 и 101 от 2019 г. и бр. 17, 21, 60 и 62 от 2020 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2020 г. – бр. 92 от 2020 г.; изм., бр. 104 и 107 от 2020 г.; Решение № 17 на Конституционния съд от 2021 г. - бр. 94 от 2021 г.; бр. 42 от 2022 г. и бр. 6 от 2023 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 59, ал. 1 след думите „по чл. 109, ал. 2 и 3“ се добавя и чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „з“. 2. В чл. 64, ал. 2 се добавя изречение трето: „За физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи, не се изисква изготвяне и одобрение на план-схеми“. 3. В чл. 72 се създава ал. 3: „(3) Общинската администрация може да поиска от възложителя обезпечение, което да гарантира задължението му да възстанови улични и тротоарни настилки с нарушена цялост. Размерът на обезпечението се определя от общинската администрация. Формата на обезпечението е паричен гаранционен депозит или банкова гаранция по избор на възложителя. Не се допуска да се изисква обезпечение преди влизане в сила на разрешението за строеж.“. 4. В чл. 108, ал. 2 се добавят изречение четвърто и пето: „Не се изисква изработване на подробен устройствен план или план-схема към подробен устройствен план за физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на кабелна електронна съобщителна мрежа, находяща се в обхвата на съществуващ път, в т.ч. в обхвата на улична мрежа, тротоари, мостове, селскостопански, горски и всички други пътища, отразени в съответните планове, карти и регистри, както и в отредените сервитути на електропроводи, газопроводи, водопроводни и канализационни мрежи, жп линии и други обекти на техническата инфраструктура. Когато обектът на техническата инфраструктура не е включен в предвижданията на подробен устройствен план, строителството на нова или реконструкция на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на кабелна електронна съобщителна мрежа, се допуска като временно прокарване по съществуващо положение на терена с нотариално заверена декларация на възложителя (оператор на електронна съобщителна мрежа) за доброволно изместване за негова сметка при бъдеща реализация на подробен устройствен план.“ 5. В чл. 137, ал. 1 се правят следните изменения: а) В т. 3, буква з) се изменя така: „з) стълбове, кули и друга физическа инфраструктура, трайно прикрепенa към терена чрез бетонов фундамент, и предназначенa за разполагане на приемно-предавателни станции или на радиосъоръжения по смисъла на § 1, т. 56 от Допълнителните разпоредби на Закона за електронните съобщения, както и физическа инфраструктура за разполагане на кабелни електронни съобщителни мрежи, изграждани на територията на повече от една община“. б) Точка 4 , буква „ж” се отменя. в) В т. 5, буква „д“ се изменя така: „д) физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи, изграждани в урбанизирани и неурбанизирани територии, извън случаите на чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „з“ и т. 6.“ 6. Член 141, ал. 2 се изменя така: „(2) За строежите от чл. 137, ал. 1, т. 3, буква „з“ и чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „д“, заедно с инвестиционния проект възложителят предоставя на органа по чл. 145 и план-схема, освен ако в закон не е предвидено друго. Органът по чл. 145 изпраща план-схемата служебно за одобрение от компетентния орган.“ 7. В чл. 142 се правят следните изменения и допълнения: а) Създава се нова ал. 4: „(4) За физическа инфраструктура за разполагане на кабелна електронна съобщителна мрежа се изисква единствено: 1. предоставяне на изходни данни, предварително положително становище, оценка и/или доклад от експлоатационните дружества, както и съгласуване с органите по безопасността на движението в случаите, предвидени в закон; 2. предварително разрешение, оценка и/или становище, в случай че физическата инфраструктура за разполагане на електронна съобщителна мрежа засяга сервитута на автомагистрали, скоростни пътища и пътища първи и втори клас от републиканската пътна мрежа, както и железопътната инфраструктура; 3. предварително положително становище, оценка или доклад от Министерството на околната среда и водите или неговите регионални поделения, в случай че е предвидено физическата инфраструктура да засегне водите или водностопанските системи и съоръжения; 4. съгласуване по реда на чл. 83 от Закона за културното наследство в случаите, предвидени в него.“. б) Досегашните ал. 4-11 стават съответно ал. 5-12. 8. В чл. 144, ал. 3, т. 2 в края на изречението се поставя запетая и се добавя „а при одобряване на типови проекти – в седемдневен срок от внасянето им.“ 9. Създава се нов чл. 144а: „Чл. 144а (1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството одобрява типови проекти за изграждане на приемно-предавателни станции по искане на предприятие, предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги по Закона за електронните съобщения. (2) Редът и условията за одобряване на типовите проекти по ал. 1 се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.“ 10. В чл. 145, ал. 1, т. 3 се създава нова буква „г“: „г) типови проекти за изграждане на приемно-предавателни станции.“ 11. В чл. 147, ал. 1, т. 15 се изменя така: „15. изграждане на физическа инфраструктура върху покривните пространства или фасади на съществуващи сгради или вътре в тях, предназначена за разполагане на приемно-предавателни станции или на радиосъоръжения по смисъла на § 1, т. 56 от Допълнителните разпоредби на Закона за електронните съобщения;“ 12. В чл. 151 се правят следните изменения и допълнения: а) В ал. 1: аа) В т. 13 след думите „ниско жилищно застрояване“ се поставя запетая и се добавя „както и изграждане на физическа инфраструктура за разполагане на кабелни електронни съобщителни мрежи в сгради, в т.ч. в режим на съсобственост или етажна собственост;“ аб) В т. 16 думите „поддръжка, дооборудване или подобряване на елементи на приемно-предавателни станции, както и тяхната подмяна или допълване чрез монтаж или демонтаж на елементи на радио предавателната система“ се заменят с „инсталиране на приемно-предавателни станции, както и дооборудване, подмяна или допълване чрез монтаж или демонтаж на елементи от приемно-предавателни станции“; ав) Създава се нова т. 17: „17. превантивна поддръжка и възстановителни ремонти на приемно-предавателни станции и тяхната физическа инфраструктура, в случай че не се налага да бъдат изпълнени изкопни работи и/или строително-монтажни работи, променящи конструкцията, вида на конструктивните елементи и/или натоварвания на съответните съоръжения, с оглед спазването на изискванията за механично съпротивление и устойчивост.“ аг) Досегашните т. 17, 18 и 19 стават съответно т. 18, 19 и 20. б) Създава се нова ал. 2: „(2) Когато дейности по ал. 1, т. 16 се извършват едновременно със строеж, основен ремонт или реконструкция на необходимата за приемно-предавателните станции физическа инфраструктура, за тях се прилага категорията на строежа, основния ремонт или реконструкция, определена съгласно чл. 137, ал. 1.“ в) Досегашните ал. 2 и 3 стават ал. 3 и 4. г) Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея: га) В т. 1 и 2 думите „проектно решение“ се заменят със „становище“. гб) Точка 4 се отменя. д) Досегашните ал. 5-7 стават ал. 6-8. е) Досегашната ал. 8 става ал. 9 и в нея думите „заявление за регистрация“ се заменят с „уведомление“. ж) досегашната ал. 9 става ал. 10 и се изменя така: „(10) В 14-дневен срок след подаване на уведомлението по ал. 9 операторът на електронна съобщителна мрежа подава заявление за регистрация пред Комисията за регулиране на съобщенията.“ з) Създава се нова ал. 11: „(11) В 14-дневен срок след подаване на заявлението за регистрация по ал. 10 операторът на електронна съобщителна мрежа уведомява кмета на съответната община, като прилага документите по ал. 5, 6, 8 и 9.“ и) Досегашната ал. 10 става ал. 12 и в нея думите „т.19“ се заменят „т. 20“. § 25. В Закона за автомобилните превози (обн., ДВ, бр. 82 от 1999 г.; изм., бр. 11 и 45 от 2002 г., бр. 99 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 88, 92, 95, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 85, 92 и 102 от 2006 г., бр. 42, 80 и 109 от 2007 г., бр. 102 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г., бр. 41 от 2010 г., бр. 17 от 2011 г., бр. 38, 50, 60, 99 и 103 от 2012 г., бр. 15, 23, 66 и 109 от 2013 г., бр. 11, 60, 98 и 107 от 2014 г., бр. 14, 60, 81 и 100 от 2015 г., бр. 32, 58 и 59 от 2016 г., бр. 9 и 93 от 2017 г., бр. 62, 80 и 105 от 2018 г. и бр. 60, 71 и 108 от 2020 г. Решение № 11 на Конституционния съд на РБ от 30.09.2021 г. - бр. 84 от 2021 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се чл. 106б „Чл. 106б За преустановяване на публикуването на незаконно съдържание, отнасящо се до възмездно посредничество или до възмездно предлагане на таксиметрови превози на пътници без удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътници, или отнасящо се до друго нарушение на този закон или на акт на европейското право, се разпорежда премахване на съдържание със заповед по чл. 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (ОВ, L 277/41 от 27 октомври 2022 г.)“. 2. В чл. 107 думите „по чл. 106 и 106а“ се заменят с „по чл. 106, 106а и 106б“. § 26. Законът влиза в сила от 17 февруари 2024 г., с изключение на § 9, 20, 22 и 24, които влизат в сила 3 дни след обнародването му в „Държавен вестник“.

Мотиви към Закона за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения Предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения (ЗИД на ЗЕС) има за цел да осигури прилагането на изискванията на Регламент 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (ОВ, L 277/41 от 27 октомври 2022 г.). С цел да хармонизира изцяло правилата, приложими за всички посреднически услуги на информационното общество, Регламент (ЕС) 2022/2065 въвежда редица мерки и задължения за доставчиците на тези услуги, пропорционални на размера, въздействието и рисковете, които техните услуги могат да създадат за гражданите и обществото. За проследяване изпълнението на тези задължения, както и за правилното функциониране на Единния цифров пазар, регламентът предвижда създаването на механизъм и структури на европейско и национално ниво, които да осигурят ефективен надзор, сътрудничество и правоприлагане. На европейско ниво ще бъде създаден Европейски съвет за цифровите услуги, а всяка държава членка на ЕС, съгласно изискванията на чл. 49 от регламента, следва да определи един национален орган, който да изпълнява функциите на национален Координатор за цифровите услуги и самостоятелно или подпомогнат от други компетентни органи, определени на национално равнище, ще отговаря за надзора на доставчиците на посреднически услуги и прилагането на регламента. Съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2022/2065, компетентните органи, определени на национално ниво, във връзка с неговото прилагане, разполагат с изключителни правомощия да упражняват надзор и да осигуряват спазването на регламента по отношение на доставчиците на посреднически услуги с място на установяване в България, с изключение на надзора на много големите онлайн платформи и много големите онлайн търсачки, който ще се осъществява от ЕК и по-отношение на който ще имат само подпомагащи функции. В тази връзка има необходимост от изменение и допълнение на действащата нормативна уредба за регламентиране на функциите и правомощията на националите органи, тяхната компетентност за осъществяване на контрол над доставчиците на посреднически услуги за изпълнение на изискванията на Регламент (ЕС) 2020/2065, както и за въвеждане на механизми за налагане на определените в регламента санкции и глоби. С проекта на ЗИД на ЗЕС урежда статута и правомощията на Координатора за цифровите услуги (КЦУ/Координатора), а именно Комисията за регулиране на съобщенията (КРС/Комисията). КРС ще осъществява контрол върху дейността на доставчиците на посреднически услуги на информационното общество, които не представляват платформи за споделяне на видеоклипове, за изпълнение на задълженията им по Регламента. Съветът за електронни медии e компетентен орган по чл. 49 от Регламент (ЕС) 2022/2065 при предоставянето на посреднически услуги на информационното общество по смисъла на Регламента, които представляват платформи за споделяне на видеоклипове. Комисията за защита на личните данни също има правомощия във връзка с изпълнението на чл. 26 и чл. 28 от Регламента. В законопроекта са предвидени разпоредби за уреждане на сертифицирането на органи за извънсъдебно разрешаване на спорове между доставчици на онлайн платформи и получатели на услуги. Предвидени са текстове относно процедурата за сертифициране, както и правомощие на КРС за започване на разследване по изпълнението му и съответствие на органа, съгласно изискванията на Регламент 2022/2065, както и отнемане на сертификата, в случай че органът за извънсъдебно разрешаване на спорове не е преустановил установеното неизпълнение и/или не е отстранил неговите последици, и/или не е привел дейността в съответствие с Регламент (ЕС) 2022/2065. Създадени са процедури за предоставяне на статут на доверен подател на сигнали и одобрен изследовател по смисъла на Регламента, както и процедури за предприемане на действия във връзка с получени жалби и сигнали срещу доставчици на посреднически услуги. В чл. чл. 310г, 310д, 310е, 310ж и чл. 310з от Проекта са разписани процедурите за придобиване, изпълнение и отнемане на посочения статут. Статутът се предоставя на одобрен изследовател по смисъла на чл. 40, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2022/2065 за конкретно изследване, във връзка с което се иска достъп до данни на доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка, установен в Република България. Лице или правно образувание, което кандидатства за статут на одобрен изследовател, подава заявление като прилага доказателства, че отговаря на изискванията, или посочва данните и документите, които се съдържат в публичен регистър или друг регистър, до който може да бъде осигурен достъп. Също така е предвидено правомощие на КРС да започне разследване за съответствие на доверения подател на сигнали/одобрения изследовател с изискванията на Регламента. В случай че се установи, че лице или правно образувание, получило статут на одобрен изследовател е престанало да отговаря на изискванията, с решение се уведомява лицето или правното образувание за установеното несъответствие и за намерението да се прекрати достъпа до данни на одобрения изследовател, и определя срок от 7 дни за изразяване на становище. След изтичането на срока за становище, Комисията определя срок до един месец за привеждане дейността на одобрения изследовател в съответствие с изискванията на чл. 40, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2022/2065. ЗИД на ЗЕС урежда статута и правомощията на компетентните органи по съответните дейности по прилагането на Регламент 2022/2065 и процедури по издаване, и прилагане на посочените в Регламента актове. Предвидено е задължение за съдебните и административните органи, които издават актове по смисъла на Регламента, да изпращат техни копия на Комисията, която изпълнявайки функциите на КЦУ, да ги изпраща на останалите КЦУ на територията на ЕС. ЗИД на ЗЕС урежда сертифицирането на органи за извънсъдебно разрешаване на спорове между получатели на услугата и доставчици на онлайн платформи по смисъла на Регламента. Предвидени са текстове относно процедурата за сертифициране, както и правомощие на КЦУ за започване на разследване по изпълнението му и съответствие на органа, съгласно изискванията на Регламент 2022/2065, както и отнемане на сертификата в определени хипотези. Уредени са разпоредби във връзка със статута на доверени податели на сигнали по смисъла на Регламента. Разписани са ясно и точно определени текстове по придобиване, изпълнение и отнемане на посочения статут. Също така е предвидено правомощие на КРС да започне разследване за съответствие на доверения подател на сигнали с изискванията на Регламента. Като последица от разследването, статутът може да бъде временно преустановен, окончателно отнет или производството да бъде прекратено и статутът да бъде възстановен в определени случаи. ЗИД на ЗЕС урежда правомощие на КРС, като КЦУ, да предоставя статут на одобрен изследовател за конкретно изследване по смисъла на Регламента. Посоченият статут се придобива след извършена първоначална оценка от КРС за съответствието на даденото лице или образувание с изискванията на Регламента. Предвидено е правомощие на Комисията за започване на разследване за съответствие на одобрен изследовател за конкретно изследване с посочените изисквания. Като последица от разследването, статутът може да бъде окончателно отнет и предоставеният достъп да бъде прекратен или производството да бъде прекратено и статутът да бъде възстановен в съответните хипотези. В настоящия ЗИД на ЗЕС е предвидено задължение на КРС да изготвя и приема годишен доклад за дейността по Регламент 2022/2065, като същият се публикува на интернет страницата на Комисията и се изпраща на Европейската комисия и Европейския съвет за цифровите услуги. Също така е предвидено правомощие на всеки две години КРС да изготвя доклад за дейността на сертифицираните от нея органи за извънсъдебно разрешаване на спорове по смисъла на Регламента, който се публикува на интернет страницата на Комисията. Допълнението на чл. 154 от ЗЕС е необходимо с оглед разширяване на правомощията на КРС по ЗЕС, във връзка с регулирането на електронни съобщителни услуги при отчитане на връзката им с посредническите услуги и другите онлайн услуги. Съгласно ЗЕС, КРС може да събира информация единствено от доставчиците на услугата достъп до интернет (IAS). Същевременно, за различни проучвания на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (BEREC)[1] се налага КРС да събира информация, свързана с останалите участници осигуряващи работата и услугите в световната интернет мрежа, които са регистри на имена на домейни от първо ниво, точка за обмен в интернет, доставчици на DNS услуги, на компютърни услуги „в облак“, на мрежи за доставяне на съдържание, на хостинг услуги. Доколкото всички участници, изброени по-горе са в една екосистема, в програмата на BEREC са предвидени проучвания върху различни услуги и свързаните с тях платформи. Примери за подобни проучвания, стартирали през 2023 г., са описани в проекта на програма на BEREC за 2024 г.[2]: Доклад за услуги в „облака“ (BEREC Report on cloud services and edge computing, стр.13); Доклад за навлизането на големи доставчици на съдържание и приложения в пазари за електронни съобщителни мрежи и услуги (BEREC Report on the entry of large content and application providers into the markets for electronic communications networks and services, стр.13); Доклад на BEREC за възможностите на крайните потребители чрез прозрачност върху дигиталните продукти и услуги (BEREC report on empowering end-users through environmental transparency on digital products and services, стр.14); Доклад на BEREC относно екосистемата за IP взаимно свързване BEREC (Report on the IP Interconnection ecosystem, стр.15). При предварителните въпросници от BEREC (по т. 1 и 2), експерти, участващи в съответните работни групи, изпращат отговор, че на този етап нямат правомощия да събират информация от доставчици на компютърни услуги „в облак“ и на мрежи за доставяне на съдържание. В тази връзка, доколкото КРС ще бъде определена като „национален Координатор за цифровите услуги“, съгласно Акт за цифровите услуги и за да изпълнява пълноценно регулаторните си функции и тези свързани с BEREC, е необходимо да се разширят правомощията на КРС за събиране на информация по чл. 154 на ЗЕС. Съгласно съображение 57 от Европейския кодекс за електронни съобщения, националните регулаторни органи, други компетентни органи и BEREC трябва да събират информация от участниците на пазара, за да изпълняват ефективно своите задачи, включително оценка на съответствието на общите условия с настоящата директива без отлагане на приложимостта на тези условия по време на оценката. По изключение, може също да е необходимо да се събере информация от други предприятия, които осъществяват дейност в тясно свързани с електронните съобщителни услуги сектори, например доставчиците на съдържание, които притежават информация, която може да им бъде необходима, за да изпълняват задачите си съгласно правото на Съюза. Може също така да е необходимо да се събира такава информация от името на Комисията, за да ѝ позволи да изпълнява съответните си задължения според законодателството на Съюза. Исканията за информация следва да бъдат пропорционални и да не налагат прекомерна тежест върху предприятията. Информацията, събирана от националните регулаторни и други компетентни органи, следва да бъде достъпна за обществото с изключение на случаите, когато е поверителна в съответствие с националните правила за обществен достъп до информация, и при условията на правилата на Съюза, и националните правила относно търговската тайна. В съответствие с цитираното съображение, допълнението на действащия чл. 154 предвижда правомощие КРС да изисква информация за изпълнение на задълженията си по ал. 3, т. 2 от същата разпоредба, Комисията може да изисква информация от доставчици на онлайн съдържание, представяно в интернет (т.нар. over-the-top доставчици). В проекта на ЗИД на ЗЕС се създава нов раздел, който урежда контрола на компетентните органи, спрямо лицата, имащи задължения по Регламента. Регламентирани са редът и основанията за извършване на проверка, способите и средствата за събиране на доказателства. Предложени са разпоредби за спиране и прекратяване на производството, включително приложимият давностен срок. В процедурата е заложена възможността контролните органи да изискват информация, документи, различни данни, необходими за разкриване на обективната истина. Създава се процедура по извършване на проверки на място, след изрично получаване на разрешение от съда. Предвидената процедура по контрол предоставя право на защита на проверяваните лица, като средство в тази насока е осъществяването на преценка от страна на съда за наличие на предпоставки за извършване на проверката. В процедурата има възможност за касационен контрол на акта на първоинстанционния съд, като определението на съда може да се обжалва пред Върховен административен съд. В допълнение към горното, във всеки един момент в хода на проверката, проверяваното лице има право на достъп до всички доказателства по преписката, с изключение на тези, представляващи производствена, търговска или друга защитена от закона тайна. В случай че в образуваното производство за установяване на нарушение на Регламент (ЕС) 2022/2065 има достатъчно данни за наличие на нарушение, в неотложни случаи, поради риск от сериозни и непоправими вреди, съответният орган може да наложи незабавно мерките по чл. 51, параграф 2, буква „б“ и/или буква „д“ от Регламент (ЕС) 2022/2065. В този случай отново е предвидена процедура за обжалване на решението, което съответства на правото на защита на проверяваното лице. Съобразно изискванията на Регламента е предвидена възможност, при която доставчикът на посреднически услуги може да предложи да поеме ангажименти съгласно чл. 51, пар. 2, ал. 1, буква. „а“ от Регламента, като по преценка на компетентния орган и при наличие на предпоставките за това, може да бъде прекратено и образуваното производство, без да установява наличие на нарушение, като се постанови, че вече не съществуват основания за продължаване на производството. С решението съответният орган може да определи и срок на действие на поетите задължения. Тази процедура е предвидена да се развие публично, чрез публикуване на съобщение на таблото за обявления и на интернет страницата на компетентния орган, в което се съдържа обобщение на предмета на производството и на предложените задължения. В съобщението се посочва срок, не по-дълъг от 30 дни от публикацията, в който заинтересованите лица могат да представят информация и становище във връзка с предложените задължения. В проекта е уредено правомощие на координатора на цифрови услуги да реализира извънредните мерки за отстраняване на нарушението, предвидени в чл. 51, параграф 3 от Регламента. В случаите по чл. 51, параграф 3, буква „б“ от Регламента е предвидена и санкцията на съответния съд за временно ограничаване на достъпа до цифровата услуга. Проектът предвижда определени решения на компетентния орган да се ползват от ex lege предварително изпълнение. Съгласно регламента, държавите членки следва да предоставят на координатора за цифровите услуги и на всеки друг компетентен орган достатъчно правомощия и средства, за да се гарантира ефективно разследване и осигуряване на спазването, в съответствие с възложените им задачи. Предварителното изпълнение гарантира бързото и ефективно привеждане на съответната дейност с изискванията на Регламента и отстраняване на вредните последици от евентуалното нарушение. Ще се осигури и своевременна защита на засегнатите от нарушението лица, които в определени случаи могат да бъдат много широк кръг. Ще се ограничи и възможността лица, които не отговарят на изискванията на чл. 21, чл. 22 и чл. 40 от Регламента, да достъпват данни и документи, без да притежават съответния статут. Предвижда се създаване на специална процедура, различна от тази по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), по която да бъдат установявани нарушенията на Регламента. Съгласно чл. 1 от ЗАНН, законът се явява общ по отношение на реда за установяване на административни нарушения и налагане на наказания, тоест допустимо е да бъдат въвеждани специални правила в съответния специален закон, които да се отклоняват пълно или частично от общото производство по ЗАНН. Същият извод се налага и относно реда за налагане на имуществени санкции (аргумент от чл. 83, ал. 2 от ЗАНН). В конкретния случай е отчетено, че процедурата по ЗАНН няма да е ефективна. С предложения нов ред за установяване на нарушения се цели оптимизиране на процедурата по налагане на административната глоба/имуществената санкция, с което ще се постигнат целите по съображения 114 и 117 от Преамбюла към Регламента, по-специално - държавите членки следва да гарантират, че нарушенията на задълженията по настоящия регламент могат да бъдат санкционирани по начин, който е ефективен, пропорционален и възпиращ. В тази връзка, установяването на нарушенията и налагането на наказанията ще се осъществява в една административна процедура, с издаването на един документ – решение на КРС за установяване на нарушението и налагане на наказанието. Цели се и своевременност при осъществяването на отговорността за нарушения на Регламента, чрез създаването на процес по установяване на извършените нарушения, който е по-бърз и по-ефективен. Чрез предложения специален ред ще се редуцират възможностите за избягване на отговорността по Регламента, като същевременно се запазват гаранциите за правото на защита чрез обжалване на решението по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Подобен подход не е непознат на българското законодателство. Аналогична уредба действа и към момента в Закон за защита на конкуренцията, в Закона за енергетиката, в Кодекса на труда, в Указ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство и др.) Проектът е съобразен и с изискването на чл. 52 от Регламента, който задължава държавите членки да установят система от санкции, които трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Предложените в проекта размери на еднократните и периодичните санкции са в съответствие със задължителните критерии и размери, установени в посочената разпоредба. Във връзка с дейностите по сертифициране на органи за извънсъдебно уреждане на спорове, даване на статут на доверен подател на сигнали и одобрен изследовател, се предвижда Комисията да събира такси, определени с Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения (изм. и доп. ДВ. бр.30 от 4 април 2023г.) - Тарифата, която се одобрява от Министерския съвет. Размерът на таксите, ще бъде определен, в съответствие с изискванията на чл. 4, ал. 1 от Методиката за определяне на разходоориентиран размер на таксите по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Във връзка с чл. 89 от Регламент (ЕС) 2022/2065, който изменя Директива 2000/31/Е, с преходните и заключителни разпоредби на законопроекта са предвидени съответните изменения в Закона за електронната търговия. С приемането на проекта на ЗИД на ЗЕС се въвеждат на мерките по прилагането на Регламент (ЕС) 2022/2065 цели действащата към момента правна уредба да бъде развита и адаптирана към приетото европейско законодателство. Предлага се и промяна в Закона за автомобилните превози, която има за цел да разреши установени празноти, водещи до трудно или невъзможно изпълнение на влезли в сила решения на административни органи за прекратяване на нарушения в областта автомобилните превоз (напр. нерегламентирани превози на пътници), организирани и осъществявани чрез мобилни приложения. Така се създава възможност за ефективно преустановяване на нарушения на закона, който е в пълно съответствие с правото на Европейския съюз, както и на нарушения на разпоредби на това право с директен ефект. За преустановяване на публикуването на незаконно съдържание, отнасящо се до нарушение на този закон или на акт на европейското право, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, се определя като орган, компетентен издаването на заповед по чл. 9, параграф 1 от регламента. Така компетентността му да налага принудителни административни мерки по глава девета от Закона за автомобилните превози се допълва с мерки, предвидени в регламента при публикуване на незаконно съдържание. Втората част от предложените промени имат за цел да облекчаване на административната тежест при изграждане и поддържане на електронни съобщителни мрежи. Целите на цифровото десетилетие (Digital Decade Targets) задължават страните от ЕС, включително България да осигурят гигабитова свързаност за нуждите на гражданите и бизнеса (Gigabit for Everyone). Това е отразено и в Националния план за възстановяване и устойчивост, част Свързаност, който предвижда мащабно разгръщане на високоскоростни мрежи (Very High Capacity Networks) до малки и отдалечени населени места за изключително кратък срок. Наложително е значително ускоряване и облекчаване на нормите и процедурите за изграждане и обновяване на съобщителната инфраструктура. В тази връзка са и предложените изменения в чл. 33 от ЗЕС, в Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура (ЗЕСМФИ). Процесът по законосъобразното изграждане или обновяване на съобщителна инфраструктура предвижда участието на множество административни органи с различна компетентност. Част от предложенията имат за цел да внесат уточнения в процедурите за регистрация или уведомяване на съответните администрации, така че да бъдат избегнати проблеми, които са установени в практиката. С § 21 от преходните и заключителните разпоредби на законопроекта, с който се предлагат промени в Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (ЗЕСМФИ). Целта на предложението е правна сигурност и предвидимост посредством предвиждането на приемането от министъра на транспорта и съобщенията (посредством разширяване на обхвата на Методиката по чл. 3, ал. 5 от ЗЕСМФИ) на ясни и конкретни правила в две посоки: за изчисляване на размера на обезщетенията за възникнали сервитути по чл. 31, ал. 2, т. 2 върху имоти, които са частна държавна и общинска собственост (това е покрито от първата част на предложението: “С методиката се определят и правилата за изчисляване на размера на обезщетенията за възникнали сервитути по чл. 31, ал. 2, т. 2 върху имоти – частна държавна или общинска собственост”) както и за учредяването на други ограничени вещни права върху имоти – публична и частна държавна и общинска собственост (различни от сервитути), което е покрито от втората част на предложението: „както и за учредяването на други ограничени вещни права върху имоти публична или частна държавна или общинска собственост за изграждане на нова или разширяване на съществуваща физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи“. Предложението не цели обхващане с методиката на сервитутите по чл. 31, ал. 3, доколкото за тях в закон, нито чисто частната собственост, доколкото там уговарянето на обезщетението е при свобода на волята на страните, а ще създаде по-ясни правила и ще стимулира конкуренцията. С предложеното допълнение на чл. 50, ал. 3, точка 1 от ЗЕСМФИ ще се въведат реални мерки за облекчаване на режима, приложим по общия ред на ЗУТ. Ще се създават условия за опростяване на административните процедури, свързани с издаването на актове от компетентните органи за изграждане, поддържане, развитие и модернизиране на физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи в съществуващите пътища, находящи се в труднодостъпни населени места, обширните земеделски и горски територии. Целта на предложението е да се уточнят видове пътища и пътни съоръжения, в обхвата на които не е необходимо да се процедира подробен устройствен план. Не е необходимо да се уточнява вида собственост. Сред изброените линейни обекти има електропроводи, газопроводи, водопроводни и канализационни мрежи, които не са публична собственост, а са част от капитала на търговски дружества. Националната законодателна рамка традиционно е една от най-стриктните в ЕС. ЗЕСМФИ, транспонирайки Директива 2014/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, за първи път въведе принципното разграничение между пасивните елементи (физическата инфраструктура) и инсталираното по тях активни елементи и оборудване (приемно-предавателните станции). Макар и законодателно закрепено обаче, посоченото разграничение не беше въведено на практика посредством адекватни законодателни механизми и съответно не постигна целта си. Относно строителния режим чл. 47, ал. 1 от ЗЕСМФИ препраща към ЗУТ, в който строежите се разглеждат като съвкупност на елементи и съоръжения като липсва ясно разграничение между физическа инфраструктура и активно оборудване (приемно-предавателна станция). Липсата на такова съществено ограничава пълноценното и ефективно прилагане на облекчения ред, който беше приет именно, за да облекчи инсталирането на елементи за целите на развитие на 5G. Опитите за регламентирането на т.н. „облекчен“ или „лек“ режим, насочен именно към разполагане на активно оборудване, в чл. 151, ал. 1, т. 16, беше стъпка в тази посока, но очевидно изолирането му уреждане, без други промени в ЗУТ, ограничи значително практическото му приложение, което е много спорадично за сектора. Междувременно след приемането му, самите текстове на лекия режим претърпяха промени, с които бяха въведени допълнителни изисквания, създаващи допълнителни затруднения в тълкуването и прилагането му. Поради липсата на горепосоченото разграничение, на практика ЗУТ познава само трета категория строеж, доколкото предмет са каквито и да било елементи на мобилната мрежа. От друга страна, за да се изпълнят ефективно целите по чл. 2 от ЗЕСМФИ е необходимо посоченото разграничение да се въведе и в ЗУТ, като се вземат предвид основните характеристики на различните видове строителни обекти, изграждани от телеком операторите. В предложението ни различните видове строителни обекти, респ. дейности, следват различен режим. На първо място, предложението за промяна в чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „з“ ЗУТ отчита сложността и рисковете при въвеждане в експлоатация на физическа инфраструктура, трайно прикрепенa към терена чрез бетонов фундамент, и предназначенa за разполагане на активно оборудване, в това число кули, мачти и др., наричани от операторите greenfield и най-често ползвани вън от населените места, а в определени случаи и в тях. Ако при въвеждането им в експлоатация се монтира и активно оборудване, в съответствие с предвиденото по-долу в чл. 151, ал. 2 ЗУТ, то ще приеме по-високата, т.е. трета категория. За тези случаи практически не е налице промяна. Прецизирането е насочено към споменатото разграничение на активното от пасивното оборудване при изграждането на различни типове обекти. Действителна промяна е налице в чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „д“ ЗУТ – тя касае въвеждането на по-ниска категория за останалите видове физическа инфраструктура, непосочени в чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „з“, респ. т. 6 ЗУТ. Това обикновено е физическа инфраструктура за разполагане на приемно-предавателни станции (активно оборудване) върху покриви или фасади на сгради. Следва да се отбележи, че тук, за разлика от горната хипотеза, е налице въведена в експлоатация сграда или съоръжение, а физическата инфраструктура се монтира и разполага върху покрив или фасада, при което отново ще е налице строеж с всички приложими изисквания за съответната категория по чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ. Ето защо контрол ще е налице, респ. не са налице по-големи рискове спрямо предходния режим. Както и до момента, инсталационните дейности, които не оказват въздействие върху основните характеристики на сградите като конструкция, товароносимост и други характеристики, са предмет на облекчения режим, като последните не представляват строеж по смисъла на ЗУТ. Това обикновено са дейности, насочени към разполагане на активно оборудване. Предлаганите изменения и допълнения в чл. 33, ал. 6 и 7 от ЗЕС и чл. 151, ал. 4 (нова ал. 5) и ал. 8 и 9 (нови ал. 9 и 10) от ЗУТ са с оглед на приетите междувременно изменения и допълнения на ЗЕС (ДВ., бр. 58 от 2023 г.). Допълнително са отчетени разпоредбите на Закона за здравето и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, съгласно които операторите на електронни съобщителни мрежи извършват само уведомяване на органите на държавния здравен контрол, т.е. не се прави формална регистрация пред последните. Липсата на формална регистрация пред органите на държавния здравен контрол de facto би блокирало самата процедурата по чл. 151, ал. 4-9 от ЗУТ. Отпадането на служебното уведомяване от КРС на кметовете на съответните общини и районните здравни инспекции за регистрацията по чл. 33, ал. 7 е направено, предвид обстоятелството, че на практика би могло да доведе до забавяне на завършването на новата процедура за регистрация пред Комисията. По отношение на приемно-предавателните станции към момента на регистрацията в новия регистър на КРС кметовете на съответните общини и районните здравни инспекции вече ще са упражнили правомощията си в процедурата по ЗУТ, свързана с разрешаване на строителството. Посочените органи така или иначе ще бъдат уведомени от съответния оператор на електронна съобщителна мрежа относно дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ в изпълнение на задължението на оператора по чл. 151, ал. 9 от ЗУТ (нова ал. 10). Измененията относно термина „проектно решение“ по чл. 151, ал. 4, т. 1 и 2 от ЗУТ, респ. законовото определение за него, което в момента е предложено, са с цел прилагането му само за случаите по чл. 151, ал. 1, т. 19 – изграждане, основен ремонт и подмяна на инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници към съществуващите еднофамилни жилищни и вилни сгради и в прилежащите им поземлени имоти, енергията от които ще се използва само за собствено потребление, ако общата им инсталирана мощност не надхвърля до 20 kW. По този начин двата режима (по чл. 151, ал. 1, т. 16 и по т. 19) ще бъдат легално диференцирани, като същевременно бъдат правилно отчитани качествените разлики между двете напълно различни категории дейности. Наред с това, т. нар. „облекчен“ режим за дейностите по поддръжка, дооборудване и/или подобряване на елементи на приемно-предавателни станции по чл. 151, ал. 1, т. 16 беше въведен от законодателя с нарочно изменение на ЗУТ през 2019 г. и с цел насърчаване разгръщането на електронни съобщителни мрежи от пето поколение (New radio). Ефективното разгръщане на мрежи от пето поколение e на практика възможно само след въвеждането на реално приложими законодателни режими, вкл. облекчени административни процедури за разполагане на елементи на 5G мрежи, вкл. отпадане на допълнителната административна тежест за операторите на електронни съобщителни мрежи за изготвянето и прилагането на проектни решения и за дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ. На последно място, следва да бъде подчертано, че въвеждането на режима по чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ, вкл. на становищата на инженер-конструктор и на инженер с професионална квалификация в областта на съобщенията по чл. 151, ал. 4, т. 1 и 2 от закона, а не на квалифицираните проектни решения вместо последните, вече е официално представено пред Европейската комисия от Република България като реформа № 140 – „C7.R3: Създаване на благоприятна инвестиционна среда” от Националния план за възстановяване и устойчивост (влизане в сила на законодателни промени във връзка с П-18 „Цифрова свързаност”). Изискването за предварително предоставяне от КРС на документ, удостоверяващ одобрението на дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 следва да отпадне, тъй като би могло да доведе до забавяне на практическото прилагане на процедурата по чл. 151, ал. 4-9 от ЗУТ. КРС като специализиран независим държавен орган, осъществяващ функциите по регулиране и контрол при осъществяването на електронните съобщения няма законови правомощия в строителния процес, съответно в процеса по извършване на дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ. Посочената законова разпоредба е именно в ЗУТ, а не в ЗЕС, per se касае строителния процес, а не предоставянето на електронни съобщителни мрежи и услуги, които Комисията като секторен орган регулира. От гледна точка на ЗЕС, съответно компетенциите на КРС, дейностите по поддръжка, дооборудване и/или подобряване на елементи на приемно-предавателни станции се извършват въз основа на вече издадени именно от КРС разрешения за ползване на честотен спектър и на вече регистрирани от страна на операторите в КРС мрежи/технологии. Същевременно КРС може да осъществява последващ контрол, тъй като операторите на електронни съобщителни мрежи регистрират посочените дейностите по поддръжка, дооборудване и/или подобряване на елементи на приемно-предавателни станции по чл. 151, ал. 1, т. 16 именно пред самата КРС. Нещо повече, посоченото законово задължение на мрежовите оператори е предвидено в две отделни законови разпоредби – не само ЗУТ (чл. 151, ал. 9 (нова ал. 10), но и в секторния ЗЕС (чл. 33, ал. 7).