Проект на Закон за допълнение на Търговския закон

Образецът на частична предварителна оценка на въздействието влиза в сила от 01 януари 2021 г. Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на правосъдието Нормативен акт: Проект на Закон за допълнение на Търговския закон Лице за контакт: Светла Стойкова - държавен експерт в „Съвет по законодателство“ дирекция Телефон и ел. поща: 02/ 9237522 Svetla_Stoykova@justice.government.bg Елена Генчева - главен експерт в дирекция по законодателство“ „Съвет 02/ 9237564 E_Gencheva@justice.government.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1: „Доброволната ликвидация продължително и сложно производство по 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за Ликвидацията на търговското дружество на имуществото му след неговото осребри цялото имущество на дружеството остатъкът да бъде разпределен между Ликвидационното производство се които уреждат условията за вписване приключването й. Търговското дружество то не може да сключва нови придобивни дейност, а търговските сделки, по които имущество, събиране на неговите разпределение на остатъка от имуществото приключва, когато са уредени всички след което дружеството може да бъде Действащият Търговски закон (ТЗ) съдържа общите правила за ликвидация съдружниците или акционерите определя избира ликвидатор и определя неговото търговския регистър, където се представя му (чл. 266 ТЗ). Съгласно чл. 267 ТЗ, дружеството, да покани неговите кредитори на бизнес ликвидация.“ неговото/тяхното е прекратяване. и след съдружниците. подчинява на началото в ликвидация сделки и става страна, вземания и му между задължения и заличено. в глава на търговско срока, в нотариално ликвидаторът да в България налага провеждане на възникване. По възможност посочете числови стойности. доброволно производство за разпределение Целта на ликвидацията е да се събере и като се удовлетворят всички кредитори, на определени императивни правила, на ликвидацията, провеждането и има ограничена правосубектност - да развива своята нормална търговска са ограничени до продажба на неговото изпълнение на задълженията му и неговите съдружници. Ликвидацията остатъкът от имуществото е разпределен, седемнадесета „Ликвидация“ (чл. 266 – 274) дружество. Общото събрание на който трябва да се извърши ликвидацията, възнаграждение. Ликвидаторът се вписва в заверено съгласие с образец на подписа е длъжен, като обяви прекратяването на предявят вземанията си. Имуществото на 2 дружеството се разпределя само ако са изминали шест месеца от датата на обявяване на поканата в търговския регистър (чл. 272, ал. 1 ТЗ). В допълнение на задължението на ликвидатора по чл. 268, ал. 3 ТЗ да уведоми Националната агенция за приходите (НАП) за започналата ликвидация, разпоредбата на чл. 77 Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) предвижда, че при прекратяване на юридическо лице – търговец, заявителят уведомява териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) по седалището на търговеца преди подаване на съответното заявление за вписване на подлежащото на вписване обстоятелство. ТД на НАП издава на търговеца или на заявителя удостоверение за уведомяването в срок до 60 дни, което се прилага към внесеното в Агенцията по вписванията заявление за вписване и е условие за разглеждането му. Съгласно чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при прекратяване на дейността на осигурителите, които нямат правоприемник, включително при ликвидация, в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП НОИ) се предават всички документи по чл. 5, ал. 7, т. 1 (ведомости за заплати, трудови договори, допълнителни споразумения, заповеди за назначаване и други), както и неполучените от осигурените лица трудови книжки, удостоверения и други, въз основа на които може да се установи осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд. Документите се предават въз основа на писмено заявление по образец и по ред, определен с инструкцията по ал. 13, а именно Инструкция № 5 от 2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник, издадена от управителя на Националния осигурителен институт (ДВ. бр. 57 от 2005 г.) (Инструкцията). Съгласно чл. 5, ал. 6 от Инструкцията, ведомостите се подават в 30-дневен срок от прекратяване на дейността, като датата на прекратяване на дейността на търговците и други юридически лица се определя съгласно чл. 5, ал. 1, т. 4 и 5. След подаване на заявлението по чл. 5, ал. 5 се извършва проверка от контролните органи на ТП на НОИ за задължения на осигурителите. Съгласно чл. 22, ал. 2 - 4, когато осигурителят е регистриран след 1 януари 2000 г. и не е имал наети лица, се издава удостоверение, в което след проверка в информационната система на НОИ се вписват посочените обстоятелства. Когато липсват ведомости за заплати изцяло или за определен период от време, се издава удостоверение, в което се вписват посочените обстоятелства. Удостоверенията се издават след приключване на проверката, но КСО и Инструкцията предвиждат срок за произнасяне на НОИ и издаване на удостоверение за предадени ведомости за заплати. Доброволната ликвидация на бизнес в България отнема близо една година и на този етап процедурата е продължителна и скъпа. Провеждането на производството изисква подаване на няколко последователни заявления за вписване на различни обстоятелства и обявяване на актове в търговския регистър – за вписване на прекратяване на дейността и ликвидация, покана до кредиторите, за заличаване след приключване на ликвидацията. Наред със заявленията до търговския регистър, подава се заявление до НАП за уведомяване относно предстоящото производството по ликвидация, както и до НОИ за предаване на ведомости за заплати, които приключват с удостоверения. По информация от Агенцията по вписванията, към 27 юли 2023 г. има вписани 16 492 производства по ликвидация, които към момента не са приключени. От тях близо половината - 8 170 производства, продължават повече от 5 години. Не може да бъде установен броят на вписаните в търговския регистър дружества, които никога не са осъществявали дейност или са прекратили дейността си, но не са започнали ликвидация, поради сложната и продължителна процедура, предвидена в действащото законодателство. Съществуването на такива дружества, които не могат да бъдат открити на адреса си на управление, нямат реално действащ законен представител или съществуват само формално вписани, внася правна несигурност и нарушава доверието в търговския регистър. Необходимо е производството по ликвидация да бъде ускорено, да бъде въведено диверсифициране между компаниите спрямо тяхната зрялост, обем на работа и влияние върху 3 икономиката на страната. В България се създават между 30 000 и 50 000 нови юридически лица на година, ликвидирайки едва около 1 000. Над 90% от новостартиралите компании се провалят още в началните стъпки, като повечето от тях никога не са имали дейност, не са назначавали работници и служители, и не са били регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност. Предполага се, че такива дружества нямат задължения и имущество, което да изисква продължителни процедури за осребряване, удовлетворяване на кредитори и разпределение на остатъка между съдружниците или акционерите. При действащата нормативна уредба ликвидацията на такива дружества изисква преминаване на всички етапи от производството по ликвидация, предвидени за дружествата, които реално са осъществявали дейност и имат задължения. В отговор на установения проблем, в Плана за възстановяване и устойчивост, Етап 254 в Реформа „Разрастване България“ се предвижда влизане в сила на изменения на Търговския закон за създаване на законова рамка за постигане ускорена ликвидация на юридически лица. Очаква се да бъде реформирана главата относно ликвидацията от Търговския закон с цел улесняване на ликвидацията на дружества без скорошна дейност, които не са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност, нямат наети служители. Предвижда се, че улесняването на процеса на ликвидация се постига по две основни направления: първото е съкращаване на сроковете на процедурите, а второто - въвеждане на „обслужване на едно гише“, като цялата комуникация за целите на ликвидацията ще се осъществява чрез Агенцията по вписванията. Законодателната програма на Министерския съвет за периода 1 септември – 31 декември 2023 г., приета с Решение на Министерския съвет № 682 от 04.10.2023 г., предвижда приемане на Закон за изменение и допълнение на Търговския закон (ЗИД ТЗ) като мярка № 15 от Плана за действие с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз. Основната част от измененията и допълненията в ЗИД ТЗ се отнасят до транспониране на Директива 2019/2121 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132 във връзка с презграничните преобразувания, сливания и разделяния. Друга част от законодателните промени в ЗИД ТЗ е във връзка със създаване на процедура за ускорена ликвидация на юридически лица, в съответствие с ангажиментите на Република България по етап 254 „Влизане в сила на изменения в Търговския закон за създаване на законова рамка за постигане на ускорена ликвидация на юридически лица“ от Плана за възстановяване и устойчивост. Доколкото двете части от законопроекта се разглеждат в отделни работни групи, преминават през различни процедури на консултиране с органите на Европейската комисия и националните органи, както и за създаване на условия за своевременно изпълнение на ангажиментите по НПВУ, дотолкова Министерството на правосъдието ще проведе паралелно самостоятелно съгласуване на двете части на проекта на ЗИД ТЗ. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Не е възможно проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство и/или чрез въвеждане само на новите технологични възможности, тъй като обществените отношения, които изискват предложената промяна, са регламентирани в Търговския закон (ТЗ). Съгласно чл. 10, ал. 2 от Закона за нормативните актове обществени отношения, които спадат към област, за която има издаден нормативен акт, се уреждат с неговото допълнение или изменение. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащата нормативна рамка не позволява решаването на проблема, защото в резултат от нейното прилагане се достига до бавно и скъпо производство по ликвидация, което не води 4 до задоволителни резултати. Налице е голямо забавяне във времето, което произтича от изискването за предварителни и продължителни проверки от органите на НАП и НОИ. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Предложените изменения и допълнения не произтичат от нормативен акт от по-висока степен или от актове от правото на ЕС. В Плана за възстановяване и устойчивост, Етап 254 в Реформа „Разрастване България“ се предвижда влизане в сила на изменения на Търговския закон за създаване на законова рамка за постигане ускорена ликвидация на юридически лица без скорошна дейност, които не са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност, нямат наети служители. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършвани последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и резултатите от нея във връзка производството по ликвидация. 2. Цели: 1. Стимулиране на икономическия растеж, ефективната конкуренция и производителността в Република България, чрез създаване на облекчени условия за прекратяване на дейността на предприятие; 2. Улесняване на взаимодействието между администрацията и гражданите/предприятията с помощта на цифровите технологии, с оглед на предоставянето на висококачествени публични услуги 3. Укрепване на правната сигурност и доверието в търговския регистър във връзка с действителното положение на дружествата в ликвидация. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: 1. Агенция по вписванията; 2. Национална агенция за приходите; 3. Национален осигурителен институт; 4. Предприятия – общо 448 409 бр. нефинансови предприятия, от които 418 951 бр. с до 9 броя заети лица, съгласно последните публикувани данни на Националния статистически институт за 2022 г. 5. Адвокати, вписани в регистрите на адвокатските колегии - броят за 2023 г. е 13 497 (ДВ, бр. 98 от 2022 г.), които може да предоставят правни услуги и представителство на заявителите в производството по ликивдация. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: „Доброволната ликвидация на бизнес в България налага провеждане на продължително и сложно производство по ликвидация.“ 5 Вариант 1 „Без действие“: Описание: Вариантът „Без действие“ се характеризира с непредприемането на никакви действия, които пряко да адресират дефинираните проблеми. При такъв вариант констатираните проблеми ще продължат да съществуват и определените цели няма да бъдат постигнати. Ще продължават да съществуват предпоставките за неефективно, бавно и сложно производство по ликвидация. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани положителни (икономически/социални/екологични) въздействия по отношение на всяка от заинтересованите страни/групи страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Продължаване на тенденцията за увеличаване на броя на вписаните в търговския регистър предприятия в ликвидация, която продължава с години. Увеличаване на броя на вписаните в търговския регистър предприятия, които не извършват дейност, но поради продължителното и сложно производство по ликвидация не започват такова. Запазване на необходимостта от подаване и получаване на документи пред няколко административни органа – НАП, НОИ и АВ, във връзка с прекратяване на дейността, което ангажира време, труд и разходи. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: В случай че посочените предприятия отговарят на условията за провеждане на бързо производство по ликвидация, вариантът „Без действие“ ще се отрази неблагоприятно и за тях. МСП ще продължат да подават и получават документи пред няколко административни органа – НАП, НОИ и АВ, във връзка с прекратяване на дейността, което ангажира време, труд и разходи. Административна тежест: При този вариант административната тежест не се променя. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Действия за изменение и допълнение на действащата нормативна рамка“ Описание: За реализиране на варианта е необходимо приемането на Закон за допълнение на Търговския закон 1. Предложения за изменения и допълнения в Търговския закон Министерството на правосъдието предлага проект на Закон за допълнение на Търговския закон, чрез който се създават условията за провеждане на производството по ликвидация в кратки срокове, както и възможности за „обслужване на едно гише“ чрез Агенцията по вписванията. 6 Предвижда се създаване на нов член 274а „Бързо производство по ликвидация“, систематично включен в глава седемнадесета „Ликвидация“ на Търговския закон. Терминът „бързо производство“ се използва и в Гражданския процесуален кодекс за означаване на специалните правила и съкратени срокове, при които се разглеждат производствата по определени категории искове. С оглед създаването на облекчения и намаляване на административната тежест, условията за провеждане на бързо производство по ликвидация само се декларират и представянето на декларация за тези условия следва да бъде достатъчно за разглеждане на заявленията в производството в по-кратки срокове. В този смисъл са предложени условия, изброени изчерпателно и кумулативно в ал. 1 на чл. 274а, които следва да са налице, за да бъде открито бързо производство по ликвидация. Това е допустимо, когато търговското дружество: 1. не е осъществявало дейност или е прекратило осъществяваната дейност преди повече от дванадесет месеца; 2. не е наемало работници и служители или е прекратило трудовите правоотношения с тях преди повече от дванадесет месеца; 3. няма регистрация по Закона за данък върху добавената стойност или е прекратило регистрацията си преди повече от дванадесет месеца; 4. няма непогасени задължения към държавата и общините; 5. няма неприключило производство по установяване на данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, по което страна е Националната агенция за приходите. Законопроектът изрично предвижда по-кратък срок за удовлетворяване на всички кредитори. Съгласно чл. 274а, ал. 3, имуществото на дружеството се разпределя само ако са изминали три месеца от деня, в който поканата до кредиторите е обявена в търговския регистър. Това е отклонение от изискването да е изминали шест месеца от деня на обявяване на поканата, установено в чл. 272, ал. 1 ТЗ. Доколкото в разпоредбата на чл. 274а ТЗ се съдържат специални правила, дотолкова останалите правила на ТЗ относно производството по ликвидация ще се прилагат субсидиарно (чл. 274а, ал. 4 ТЗ). 2. Законодателни промени, свързани с бързото производство по ликвидация по чл. 274а от Търговския закон Законодателните промени предвиждат съкратени срокове за извършване на съответните проверки от органите на НАП и НОИ и за издаване на необходимите документи, които са условия за разглеждане на заявлението за вписване на откриването на бързо производство по ликвидация и/или за заличаване на дружеството след приключване на бързото производство по ликвидация. Наред с това, промените създават възможности за „обслужване на едно гише“, като всички заявления се подават чрез Агенцията по вписванията, едновременно с подаване на заявления до търговския регистър. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се създава чл. 77б „Уведомяване при прекратяване на предприятие чрез бързо производство по ликвидация“, съгласно който Агенцията по вписванията уведомява по електронен път НАП за постъпването на заявление за прекратяване на дейността и откриване на бързо производство по ликвидация. В 30-дневен срок от уведомяването НАП предоставя по електронен път на Агенцията по вписванията информацията за наличие или липса на обстоятелствата по чл. 274а, ал. 1 ТЗ, с която разполага. Правилото осигурява възможност за извършване на необходимата проверка от ТД на НАП на данъчнозадълженото лице, преди да бъде вписано започването на производството по ликвидация. Така отпада изискването търговецът да подаде предварително уведомление до НАП за началото ликвидацията и да представи издаденото въз основа на него удостоверение като условие за разглеждане на заявлението за вписване в търговския 7 регистър, с което се намалява и 60-дневният срок за произнасяне на НАП съгласно чл. 77 ДОПК. В чл. 5 от Кодекса за социално осигуряване се създава нова разпоредба - ал. 15. Разпоредбата предвижда, че при подаване на заявление за прекратяване на дейността и откриване на бързо производство по ликвидация осигурителят подава заявлението по ал. 10 (за издаване на удостоверение за предаване на ведомостите) чрез Агенцията по вписванията. Въз основа на това ТП на НОИ издава на осигурителя удостоверение за предаване на ведомостите, в срок до 30 дни от вписване на прекратяване на търговската дейност и откриване на бързо производство по ликвидация по чл. 274а от Търговския закон, при условие че осигурителят няма неизпълнени задължения. Удостоверението се изпраща по електронен път до осигурителя и до Агенцията по вписванията. Предложените промени премахват задължението на заявителя да подава заявление в ТП на НОИ, като се запазва задължението за предаване на ведомостите по надлежния ред, ако осигурителят съхранява такива. Въвежда се и срок за извършване на проверката и издаване на удостоверението от ТП на НОИ. Законопроектът предвижда съответни изменения и допълнения на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), във връзка с разглеждане на заявленията за вписване на бързото производство по ликвидация и създаване на условия за подаване на заявления до ТП на НОИ и ТД на НАП чрез Агенцията по вписванията. В чл. 19 „Разглеждане на заявленията“ се създава нова ал. 5, съгласно която длъжностното лице по регистрацията се произнася по заявленията за вписване на откриване на бързо производство по ликвидация по чл. 274а, ал. 1 ТЗ след получаване по служебен път на информацията по чл. 77б, ал. 2 ДОПК. Урежда се изискване за извършване на проверка от длъжностното лице на заявените обстоятелства в декларацията по чл. 274а, ал. 1 ТЗ, което цели да образуването на недопустими бързи производства за ликвидация, когато не са налице условията за това. По този начин ще бъдат ограничени възможните злоупотреби срещу кредиторите и ненужното ангажиране на ресурси на участващите в производството административни органи и лица. За целта в чл. 21 „Обхват на проверката“ се създава нова т. 9, съгласно която длъжностното лице по регистрацията проверява дали съществуването на обстоятелствата по чл. 274а, ал. 1 ТЗ при подадено заявление за бързо производство по ликвидация се установява от информацията по чл. 77б, ал. 2 ДОПК. В случай че при проверка се установи, че някое от обстоятелствата в декларацията по чл. 274а, ал. 1 ТЗ не съответства на информацията, предоставена от НАП, ще бъде налице основание за отказ за вписване съгласно чл. 24, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. В преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се предвижда, че наредбата по чл. 31, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ се привежда в съответствие с този закон в 6-месечен срок от влизането му в сила. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) 1. Създаване на достъпно, бързо и ефективно производство по ликвидация, проведено в електронна форма, чрез обслужване на едно гише и в съкратени срокове. Създадената форма на обслужване спестява време, труд и разходи за подаване и получаване на документи и администратвни актове от няколко административни органа – НАП, НОИ и АВ. 2. Намаляване на броя на вписаните дружества, които макар да са прекратили дейността си, не са започнали производство по ликвидация поради продължителните и скъпи процедури. С проекта на акта не се предвиждат допълнителни разходи/ трансфери/ други плащания, които се предлага да бъдат одобрени по бюджета на първостепенния разпоредител с бюджет 8 или по сметка за средства от Европейския съюз, за сметка на бюджети по държавния бюджет. Предложеният проект на акта не води до въздействие върху държавния бюджет. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия по отношение на всяка от заинтересованите страни/групи страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Доколкото въздействието от прилагането на предложената нормативна уредба върху страните в съответните производства се очаква да бъде положително, МСП – страни в тези производства, също ще изпитат описаните положителни въздействия. Създаването на правна рамка за ускорена ликвидация има пряко отношение към изпълнението на „Националната стратегия за малките и средните предприятия“ 2021-2027 г., приета с Решение № 281 на Министерския съвет от 2021 г. В област „По-добро регулиране и бизнес среда“ като стратегическа цел 5.4 в подкрепа на МСП, по пътя към превръщането на България в по-привлекателно място за започване на малък бизнес, развитието и бързото му разрастване, е поставено изискване българските МСП да разполагат с лесни за следване процедури по откриване на предприятие, прекратяване на дейността на предприятие, както и да срещат разбиране и подкрепа от обществото при предоставяне на втори шанс за предприемачите. Създаването на достъпно, бързо и ефективно производство по ликвидация, проведено в електронна форма, чрез обслужване на едно гише и в съкратени срокове ще бъде изцяло в полза на малките и средни предприятия. Административна тежест: 1. По отношение на предприятията и адвокатите, като заинтересовани участници в производството по ликвидация, се очаква значително облекчаване на административната тежест. Създадената форма на обслужване спестява време, труд и разходи за подаване и получаване на документи и администратвни актове от няколко административни органа – НАП, НОИ и АВ. 2. По отношение на административните органи, които имат правомощия във връзка с прекратяването на дейността и производството по ликвидация – НАП, НОИ и АВ, не се очакват значителни въздействия. Те ще осъществяват същите правомощия, използвайки електронен обмен на информацията по служебен път. Съобразяват се стратегическите цели на Актуализираната стратегия за развитие на електронното управление в Република България, приета с Решение № 298 на Министерския съвет от 2021 г., а именно – електронно административно обслужване, ориентирано към потребителя, в съответствие с европейски приоритет „Улесняване на взаимодействието между администрациите и гражданите/предприятията с помощта на цифровите технологии с оглед на предоставянето на висококачествени публични услуги“. Принципът „цифрово по подразбиране“ - предоставяне на публичните услуги по електронен път като предпочитан вариант , чрез единно звено за контакт или обслужване на едно гише по различни канали, както и принципът на еднократно събиране и създаване на данни (принцип „само веднъж“) са последователно приложени при уредбата на подаване на всички заявления само веднъж, 9 чрез Агенцията по вписванията, която по служебен път обменя информацията с останалите публични органи, участващи в производството по ликвидация – НАП и НОИ. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. Създаването на достъпно, бързо и ефективно производство по ликвидация, проведено в електронна форма, чрез обслужване на едно гише и в съкратени срокове ще бъде изцяло в полза на малките и средни предприятия. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 3 „Ненормативна намеса“: Описание: Вариант 3 предполага разрешаване на идентифицирания проблем чрез осигуряване на методическа подкрепа посредством провеждане на информационни кампании и обучения, изготвяне на указания, насоки, с цел укрепване на административния капацитет и оптимизиране на административните процедури. Този вариант не може да преодолее посочените проблеми, а може да се използва като допълнително средство наред със законодателните промени. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани положителни (икономически/социални/екологични) въздействия по отношение на всяка от заинтересованите страни/групи страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Продължаване на тенденцията за увеличаване на броя на вписаните в търговския регистър предприятия в ликвидация, която продължава с години. Увеличаване на броя на вписаните в търговския регистър предприятия, които не извършват дейност, но поради продължителното и сложно производство по ликвидация не започват такова. Запазване на необходимостта от подаване и получаване на документи пред няколко административни органа – НАП, НОИ и АВ, във връзка с прекратяване на дейността, което ангажира време, труд и разходи. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: В случай че посочените предприятия отговарят на изискванията за откриване на бързо производство по ликвидация, вариантът „Без действие“ ще се отрази неблагоприятно и за тях. МСП ще продължат да подават и получават документи пред няколко административни органа – НАП, НОИ и АВ, във връзка с прекратяване на дейността, което ангажира време, труд и разходи. 10 1.1. Опишете въздействия, бъдат 1.2. Опишете за информиране, Административна тежест: Административната тежест не се променя. качествено (при възможност – и количествено) всички включително върху всяка заинтересована страна/група значителни и кои второстепенни. специфичните въздействия с акцент върху малките и такси, регулаторни режими, административни услуги и значителни потенциални заинтересовани страни. средните предприятия др.) икономически, Пояснете кои и административната социални и екологични въздействия се очаква тежест (задължения да * При повече от един поставен проблем мултиплицирайте Раздел 4.1. 5. Степени 5.1. По Сравняване на вариантите: на изпълнение по критерии: 1) висока; проблем 1: „Доброволната ликвидация продължително и сложно производство по 2) средна; 3) на бизнес в ликвидация.“ ниска. България налага провеждане на Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Нормативни промени“ Вариант 3 „Ненормативна намеса“ т с о н в и т к е ф Е Цел 1: Стимулиране на икономическия растеж, ефективната конкуренция и производителността в Република България, чрез създаване на облекчени условия за прекратяване на дейността на предприятие. Цел 2: Улесняване на взаимодействието между администрацията и гражданите/предприятията с помощта на цифровите технологии, с оглед на предоставянето на висококачествени публични услуги. Цел 3: Укрепване на правната сигурност и доверието в търговския регистър във връзка с действителното положение на дружествата в ликвидация. ниска ниска ниска висока висока висока ниска ниска ниска т с о н с а к и ф Е Цел 1: Стимулиране на икономическия растеж, ефективната конкуренция и производителността в Република България, чрез създаване на облекчени условия за прекратяване на дейността на предприятие. Цел 2: Улесняване на взаимодействието между администрацията и гражданите/предприятията с помощта на цифровите технологии, с оглед на ниска ниска висока висока ниска ниска 11 предоставянето на висококачествени публични услуги. Цел 3: Укрепване на правната сигурност и доверието в търговския регистър във връзка с действителното положение на дружествата в ликвидация. ниска висока ниска т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1: Стимулиране на икономическия растеж, ефективната конкуренция и производителността в Република България, чрез създаване на облекчени условия за прекратяване на дейността на предприятие. Цел 2: Улесняване на взаимодействието между администрацията и гражданите/предприятията с помощта на цифровите технологии, с оглед на предоставянето на висококачествени публични услуги. Цел 3: Укрепване на правната сигурност и доверието в търговския регистър във връзка с действителното положение на дружествата в ликвидация. ус ниска ниска ниска висока висока висока ниска ниска ниска 1.1. 1.2. на - ефективност, - ефикасност, или при - документи. Сравнете вариантите чрез сравняване на ключовите им Посочете степента, в която вариантите ще изпълнят вариантите: чрез която се измерва степента, до която която отразява степента, до която целите могат най-малко разходи; съгласуваност, която показва степента, до която вариантите положителни и определените цели, вариантите постигат да бъдат постигнати съответстват отрицателни въздействия. съгласно основните целите на при определено на действащите критерии за сравняване предложението; ниво на ресурсите стратегически 6. Избор По Посочете на препоръчителен вариант: проблем 1: „Доброволната ликвидация на продължително и сложно производство по препоръчителните варианти за решаване на поставения бизнес в ликвидация.“ - Вариант проблем/проблеми. България налага 2 провеждане „Нормативни промени“ на 6.1. Промяна в административната тежест за прилагането на препоръчителния вариант физическите (включително и по отделните юридическите лица проблеми): от 12 По отношение на предприятията се очаква значително облекчаване на административната тежест. Създадената форма на обслужване спестява време, труд и разходи за подаване и получаване на документи и администратвни актове от няколко административни органи – НАП, НОИ и АВ. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Предложеният вариант не създава нов регулаторен режим. Засяга се съществуващ режим на предоставяне на административни удостоверителни услуги от НАП и НОИ, като се предвижда подаване и получаване на такива услуги чрез АВ, предлагайки „обслужване на едно гише“. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. Новосъздаденият чл. 77б в ДОПК предвижда, че АВ уведомява по електронен път НАП за постъпването на заявление за прекратяване на дейността и откриване на бързо производство по ликвидация. В 30-дневен срок НАП предоставя по електронен път на АВ информацията за наличие или липса на обстоятелствата по чл. 274а, ал. 1 ТЗ, с която разполага. Така отпада изискването предприятието да подава предварително уведомление до НАП за началото на ликвидацията, да получи удостоверение от НАП и да го представи в АВ като условие за разглеждане на заявлението за вписване. Съгласно предвидената нова ал. 15 в чл. 5 КСО, предприятието – осигурител, подава заявлението за издаване на удостоверение за предаване на ведомостите чрез АВ. Въз основа на това и при условие че осигурителят няма неизпълнени задължения, ТП на НОИ издава удостоверение за предаване на ведомостите, което се изпраща по електронен път до осигурителя и до АВ. Предложените промени премахват задължението на заявителя да подава отделно заявление в ТП на НОИ. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………………………………. Предложеният вариант на действие не предвижда създаване на нови регистри. 13 Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Доколкото въздействието от прилагането на предложената нормативна уредба върху страните в съответните производства се очаква да бъде положително, МСП – страни в тези производства, също ще изпитат описаните положителни въздействия. По отношение на предприятията се очаква значително облекчаване на административната тежест. Създадената форма на обслужване спестява време, труд и разходи за подаване и получаване на документи и администратвни актове от няколко административни органи – НАП, НОИ и АВ. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани потенциални рискове от приемането на предложените промени. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗНА проектът на акт, заедно с мотивите към него, частичната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ на Министерския съвет ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на правосъдието, както и на Портала за обществени консултации към Министерския съвет. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 14 10. Приложения: няма Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: 1. Национален план за възстановяване и устойчивост на Република България. https://www.nextgeneration.bg/14 2. Законодателна и оперативна програма на Министерския съвет на Република България за периода септември – декември 2023 г. https://www.strategy.bg/Publications/View.aspx?lang=bg-BG&categoryId=&Id=376&y=&m=&d= 3. Национална стратегия за малки и средни предприятия (МСП) в България 2021 – 2027 г. https://egov.government.bg/wps/portal/ministry-meu/strategies-policies/strategic-documents: 4. Актуализирана стратегия за развитие на електронното управление в Република България, приета с Решение № 298 на Министерския съвет от 2021 г. https://www.mi.government.bg/strategy-policy/natsionalna-strategiya-za-malki-i-sredni-predpriyatiya- msp-v-balgariya-2021-2027-g/ 5. Статистически данни – Национален статистически ин ститут, Годишна бизнес статистика за 2022 г. за предприятията от нефинансовия сектор (nsi.bg) https://www.nsi.bg/bg/content/8212/%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-%D0%BD%D0%B0- %D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B8%D1%8F%D1%82 %D0%B0 Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“ Дата: ….12.2023 г. Подпис: X д-р Любомир Талев директор на дирекция СЗ

асоциация на банките в българия Изх. № 972/26.01.2024 г. ДО Г-Н АТАНАС СЛАВОВ МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН СЛАВОВ, В рамките на общественото обсъждане на ЗИД на Търговския закон, въвеждащ бърза ликвидация, Ви изпращаме становище на Асоциация на банките в България по законопроекта. Надяваме да сме полезни с бележките и коментарите, които сме изразили. Ирина Казанджиева И.д. Главен секретар на АББ 1000 СОФИЯ, УЛ. "КНЯЗ БОРИС I" 97, ЕТ. 5; ТЕЛ. 02/ 986 5201; 981 6493; 980 76 69; ABB@ABANKSB.BG; WWW.ABANKSB.BG Приложение към писмо Изх. № 972/26.01.2024г. Становище на Асоциация на банките в България по проект за допълнение на Търговския закон, публикуван на Портала за обществени консултации на Министерския съвет 26.01.2024г. Считаме, че предложените изменения в цялост биха довели до положителна промяна за гражданския и търговския оборот и е добре да бъдат приети, като, обаче, имаме някои коментари и предложения по тях: 1. На първо място, считаме че следва да бъдат допълнени условията за провеждане на производство по бърза ликвидация, предвидени в чл. 274 а, ал.1 от ТЗ /нова/. След преглед на мотивите към законопроекта и предлаганите текстове, считаме, че предложенията са насочени основно към новоучредени дружества и еднолични търговци, които в повечето хипотези никога не са осъществявали търговска дейност, не са назначавали работници и служители и не са се регистрирали по реда на Закона за данъка върху добавената стойност. Предложенията, обаче, са основно съобразени с интереса на държавата като кредитор. Едно от условията за провеждане на бързо производство по ликвидация е дружеството да няма непогасени задължения *към държавата и общините (*чл. 274 а, ал.1, т.4 от ТЗ /нова/). Обръщаме внимание, че прекратяването на дейността преди повече от дванадесет месеца и освобождаването на работниците и служителите преди повече от 12 месеца, които са сред другите изброени в законопроекта условия, не гарантира, че дружеството няма непогасени задължения към свои работници и служители и/или към свои кредитори. В краткия срок, предвиден за провеждане на осребряване и разпределение на имуществото в производство по бърза ликвидация е практически невъзможно съдебно установяване и събиране на подобни вземания. Не считаме, че има каквото и да било основание вземанията към държавата и общините да имат предимство пред вземания на частноправни субекти като работници и служители, банки и други кредитори и не следва да се допуска подобни вземания да останат непогасени, поради което предлагаме следната редакция на т. 4 на новия чл. 274а, ал. 1 от ТЗ: „4. няма непогасени задължения към държавата, общините и трети лица. " 2. Законопроектът предвижда обстоятелствата по чл. 274а, ал. 1 да се проверяват от НАП и НОИ. В тази връзка в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се създава чл. 77б, съгласно който Агенция по вписванията уведомява НАП за постъпилото заявление за бързо производство, а НАП са длъжни в законоустановения срок да предоставят на Агенцията информация за наличието или липсата на обстоятелствата по-горе (в случай че разполага с такава информация). Според нас в законопроекта не е предвидено как ще се процедира в хипотезата, в която НАП не разполага с информация относно тези обстоятелства и как следва да се произнесе длъжностното лице в този случай. В Кодекса за социално осигуряване (КСО) се създава ал. 15 към чл. 5, съгласно която осигурителят (дружеството) едновременно с подаването на заявление за бързото производство, подава и заявление по чл. 5, ал. 10 от КСО (относно ведомости, трудови книжки и други документи, удостоверяващи трудов и осигурителен стаж, намиращи се в дружеството). В срок от тридесет дни след вписването на откриването на бързото производство по ликвидация и в случай че осигурителят няма неизпълнени задължения, НОИ издава удостоверение за предаване на ведомостите. Законът не уточнява за наличието на какви 1 задължения НОИ следи и каква е последицата от наличието им за развитието на бързото производство. Според нас, законовите разпоредби следва да се прецизират като бъде изрично предвидено кои са задълженията, за които НОИ следи при издаване на удостоверението, както и какви са последиците за бързото производство по ликвидация, в случай че се установят задължения и НОИ откажат да издадат предвиденото в закона удостоверение. 3. По предвидените условия за провеждане на производство по бърза ликвидация имаме следните коментари и предложения: Смятаме, че дружества, които изобщо не са осъществявали дейност, не следва да бъдат приравнявани на такива, които са осъществявали, но са я прекратили преди повече от 12 месеца (чл. 274а, ал. 1, т.1, от ТЗ); Дружества, които изобщо не са наемали работници или служители не следва да се приравняват на такива, които са наемали, но са ги освободили преди повече от 12 месеца (чл. 274а, ал. 1, т.2, от ТЗ); както и дружества, които изобщо не са били регистрирани по ДДС не трябва да се приравняват на такива, които са били, но регистрацията е прекратена преди повече от 12 месеца (чл. 274а, ал. 1, т. 3, от ТЗ). На мнение сме, че няма основание излизането от търговския и гражданския оборот преди повече от 12 месеца да води да допускането, че този субект няма множество кредитори и/или големи задължения, следователно да няма значителен интерес от страна на кредитора, който да трябва да бъде предпазен от закона, съответно не е и оправдано този субект да получи по-облекчен ред за ликвидация. Считаме, че има основание хипотезите да бъдат разделени и да има разлики в реда за протичане на производството в едните и в другите случаи. Също така, предлагаме, с оглед осигуряване на по-голяма защита на всички кредитори на дружеството, в това число и банките, да се допълни предлаганият нов чл. 274а, ал. 1, като се добавят и допълнителни условия, които следва да са изпълнени кумулативно, за да може за дружеството да се прилага бързото производство по ликвидация, а именно: *6. Дружеството не е страна по неприключени съдебни дела;* *7. По отношение на дружеството не е подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност;* *8. Дружеството не е длъжник по неприключени изпълнителни дела;* Считаме, че по този начин ще се гарантира в по-голяма степен удовлетворението на вземанията на всички кредитори на дружеството, както и невъзможността за същото да премине през бързо производство по ликвидация, имащо за крайна цел заличаването му като субект на правото, докато все още има висящи и неприключени производства с негово участие. 4. На следващо място, предлагаме да бъде удължен срокът в предлагания нов чл. 274а, ал. 2 от три на шест месеца, като новият текст да гласи: *„(2) Имуществото на дружеството се разпределя само ако са изминали шест месеца от деня, в който поканата до кредиторите е обявена в търговския регистър. "* Считаме, че предлаганият срок от три месеца за предявяване на вземания от обявяване на поканата до кредиторите в търговския регистър е недостатъчен за своевременен преглед и реакция. Удължаването на срока ще гарантира интересите на кредиторите на дружеството, като същевременно срокът от шест месеца не е толкова дълъг, че да бъде нарушена логиката и структурата на бързо производство по ликвидация. В случай че не бъде прието предложението ни за удължаване на срока за предявяване на вземанията, то, алтернативно, с оглед защита на интересите на всички кредитори, следва да се предвидят допълнителни изисквания към дружеството, по отношение на което ще се прилага производството по бърза ликвидация. Това би могло да се постигне, ако към изброените в чл. 274а, ал. 1 от ТЗ /нова/ от законопроекта пет предпоставки за бързо производство се добави още едно условие, чийто текст да гласи: 2 *„ Да не е длъжник, съдлъжник или поръчител по просрочени задължения по банкови кредити".* В този случай, към служебната проверка, която длъжностното лице по регистрацията ще прави съгласно §6 от законопроекта за изменение и допълнение на чл. 19 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), следва да се добави и задължение да изисква по служебен път освен информацията от НАП и справка за кредитната задлъжнялост на лицето от Централния кредитен регистър. Обръщаме внимание, че това от своя страна ще изисква и промени в чл. 56 от Закона за кредитните институции и в Наредба № 22 на БНБ за централния кредитен регистър. 5. В чл. 274а, ал. 3 от ТЗ /нова/ е предвидено наличието на предпоставки за провеждане на бързо производство по ликвидация да се установява чрез декларация на ликвидатора. Това са обстоятелства, които могат да бъдат установени и доказани пред длъжностното лице по регистрацията чрез официални документи. Простото им деклариране и непредвиждане на механизми за проверка от Агенцията по вписванията, според нас, крие риск от злоупотреби и измами, в резултат от което могат да бъдат засегнати законни интереси на трети лица - основно кредитори на прекратеното дружество. Считаме, че следва да бъдат направени изменения относно начина за установяване на обстоятелствата за възможността за провеждане на бързо производство по ликвидация на дружество. Би могло да се предвиди задължение на последния законен представител да декларира обстоятелствата по чл. 274а от ТЗ. Една от основните причини за предвиждане на деклариране на обстоятелства е възможността за носене на наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс (НК). Възможно е ликвидаторът, когато е различен от последния представляващ да не разполага с цялата информация и в този случай грешното деклариране не би довело до налагане на посочената санкция от НК. 6. Не на последно място, следва да се предвидят хипотези, в които производство по бърза ликвидация да преминава в производство по ликвидация по общия ред и/или в производство по несъстоятелност – например в случай че в хода на производството се установи, че едно или повече от предвидените условия за провеждане на бързото производство не са налице, или че имуществото на дружеството не е достатъчно за покриване на всички задължения към неговите кредитори. 7. В допълнение на горното, в § 3 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на законопроекта се предвижда съответните администрации да осигурят техническа възможност за прилагането на закона в едногодишен срок от влизането му в сила, но според нас влизането в сила на закона следва да се предхожда от осигуряването на техническа възможност за неговото прилагане, доколкото само в този случай правните субекти могат да се възползват от дадените със закона възможности. 8. Препоръчваме в ПЗР на законопроекта, в който са включени изменения и на други нормативни актове и по-точно в § 6, т.2, в който се посочва за създаването на нова т. 9 към чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, да се направи допълнение и точка 9 да придобие следното съдържание, а именно: *„9. съществуването на обстоятелствата по чл. 274а, ал. 1 от Търговския закон се установява от получената по служебен път информация по чл. 77б, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;"* Тази информация по чл.77б, ал.2 от ДОПК следва НАП да предостави по електронен път на Агенция по вписванията съгласно ПЗР на законопроекта и от получената по служебен път информация длъжностното лице от Агенцията следва да провери дали са налице обстоятелствата по чл.274а, ал.1 от ТЗ. ------------- 3

ПРОЕКТ! МОТИВИ към проект на Закон за допълнение на Търговския закон Причини, които налагат приемането на предложения законопроект Ликвидацията на търговското дружество е доброволно производство за разпределение на имуществото му след неговото прекратяване. Целта на ликвидацията е да се събере и осребри цялото имущество на дружеството и след като се удовлетворят всички кредитори, остатъкът да бъде разпределен между съдружниците. Ликвидационното производство се подчинява на определени императивни правила, които уреждат условията за вписване на началото на ликвидацията, провеждането и приключването й. Търговското дружество в ликвидация има ограничена правосубектност - то не може да сключва нови придобивни сделки и да развива своята нормална търговска дейност, а търговските сделки, по които става страна, са ограничени до продажба на неговото имущество, събиране на неговите вземания и изпълнение на задълженията му и разпределение на остатъка от имуществото му между неговите съдружници. Ликвидацията приключва, когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, след което дружеството може да бъде заличено. Действащият Търговски закон (ТЗ) в глава седемнадесета „Ликвидация“ (чл. 266 – 274) съдържа общите правила за ликвидация на търговско дружество. Общото събрание на съдружниците или акционерите определя срока, в който трябва да се извърши ликвидацията, избира ликвидатор и определя неговото възнаграждение. Ликвидаторът се вписва в търговския регистър, където се представя нотариално заверено съгласие с образец на подписа му (чл. 266 ТЗ). Съгласно чл. 267 ТЗ, ликвидаторът е длъжен, като обяви прекратяването на дружеството, да покани неговите кредитори да предявят вземанията си. Имуществото на дружеството се разпределя само ако са изминали шест месеца от датата на обявяване на поканата в търговския регистър (чл. 272, ал. 1 ТЗ). В допълнение на задължението на ликвидатора по чл. 268, ал. 3 ТЗ да уведоми Националната агенция за приходите (НАП) за започналата ликвидация, разпоредбата на чл. 77 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) предвижда, че при прекратяване на юридическо лице – търговец, заявителят уведомява териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) по седалището на търговеца преди подаване на съответното заявление за вписване на подлежащото на вписване обстоятелство. ТД на НАП издава на търговеца или на заявителя удостоверение за уведомяването в срок до 60 дни, което се прилага към внесеното в Агенцията по вписванията заявление за вписване и е условие за разглеждането му. Съгласно чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при прекратяване на дейността на осигурителите, които нямат правоприемник, включително при ликвидация, в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП НОИ) се предават всички документи по чл. 5, ал. 7, т. 1 (ведомости за заплати, трудови договори, допълнителни споразумения, заповеди за назначаване и други), както и неполучените от осигурените лица трудови книжки, удостоверения и други, въз основа на които може да се установи осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд. Документите се предават въз основа на писмено заявление по образец и по ред, определен с инструкцията по ал. 13, а именно Инструкция № 5 от 2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник, 1 издадена от управителя на Националния осигурителен институт (ДВ. бр. 57 от 2005 г.) (Инструкцията). Съгласно чл. 5, ал. 6 от Инструкцията, ведомостите се подават в 30-дневен срок от прекратяване на дейността, като датата на прекратяване на дейността на търговците и други юридически лица се определя съгласно чл. 5, ал. 1, т. 4 и 5. След подаване на заявлението по чл. 5, ал. 5 се извършва проверка от контролните органи на ТП на НОИ за задължения на осигурителите. Съгласно чл. 22, ал. 2 - 4, когато осигурителят е регистриран след 1 януари 2000 г. и не е имал наети лица, се издава удостоверение, в което след проверка в информационната система на НОИ се вписват посочените обстоятелства. Когато липсват ведомости за заплати изцяло или за определен период от време, се издава удостоверение, в което се вписват посочените обстоятелства. Удостоверенията се издават след приключване на проверката, но КСО и Инструкцията предвиждат срок за произнасяне на НОИ и издаване на удостоверение за предадени ведомости за заплати. Доброволната ликвидация на бизнес в България отнема близо една година и на този етап процедурата е продължителна и скъпа. Провеждането на производството изисква подаване на няколко последователни заявления за вписване на различни обстоятелства и обявяване на актове в търговския регистър – за вписване на прекратяване на дейността и ликвидация, покана до кредиторите, за заличаване след приключване на ликвидацията. Наред със заявленията до търговския регистър, подава се заявление до НАП за уведомяване относно предстоящото производството по ликвидация, както и до НОИ за предаване на ведомости за заплати, които приключват с удостоверения. По информация от Агенцията по вписванията, към 27 юли 2023 г. има вписани 16 492 производства по ликвидация, които към момента не са приключени. От тях близо половината - 8 170 производства, продължават повече от 5 години. Не може да бъде установен броят на вписаните в търговския регистър дружества, които никога не са осъществявали дейност или са прекратили дейността си, но не са започнали ликвидация, поради сложната и продължителна процедура, предвидена в действащото законодателство. Съществуването на такива дружества, които не могат да бъдат открити на адреса си на управление, нямат реално действащ законен представител или съществуват само формално вписани, внася правна несигурност и нарушава доверието в търговския регистър. Необходимо е производството по ликвидация да бъде ускорено, да бъде въведено диверсифициране между компаниите спрямо тяхната зрялост, обем на работа и влияние върху икономиката на страната. В България се създават между 30 000 и 50 000 нови юридически лица на година, ликвидирайки едва около 1 000. Над 90% от новостартиралите компании се провалят още в началните стъпки, като повечето от тях никога не са имали дейност, не са назначавали работници и служители, и не са били регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност. Предполага се, че такива дружества нямат задължения и имущество, което да изисква продължителни процедури за осребряване, удовлетворяване на кредитори и разпределение на остатъка между съдружниците или акционерите. При действащата нормативна уредба ликвидацията на такива дружества изисква преминаване на всички етапи от производството по ликвидация, предвидени за дружествата, които реално са осъществявали дейност и имат задължения. В отговор на установения проблем, в Плана за възстановяване и устойчивост, Етап 254 в Реформа „Разрастване България“ се предвижда влизане в сила на изменения на Търговския закон за създаване на законова рамка за постигане ускорена ликвидация на юридически лица. Очаква се да бъде реформирана главата относно ликвидацията от Търговския закон с цел улесняване на ликвидацията на дружества без скорошна дейност, които не са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност, нямат наети служители. Предвижда се, че улесняването на процеса на ликвидация се постига по две основни направления: първото е съкращаване на сроковете на процедурите, а второто - въвеждане на „обслужване на едно гише“, като цялата комуникация за целите на ликвидацията ще се осъществява чрез Агенцията по вписванията. 2 Предложения за допълнения в Търговския закон: Министерството на правосъдието предлага проект на Закон за допълнение на Търговския закон, чрез който се създават условията за провеждане на производството по ликвидация в кратки срокове, както и възможности за „обслужване на едно гише“ чрез Агенцията по вписванията. Предвижда се създаване на нов член 274а „Бързо производство по ликвидация“, систематично включен в глава седемнадесета „Ликвидация“ на Търговския закон. Терминът „бързо производство“ се използва и в Гражданския процесуален кодекс за означаване на специалните правила и съкратени срокове, при които се разглеждат производствата по определени категории искове. С оглед на създаването на облекчения и намаляване на административната тежест, условията за провеждане на бързо производство по ликвидация само се декларират и представянето на декларация за тези условия следва да бъде достатъчно за разглеждане на заявленията в производството в по-кратки срокове. В този смисъл са предложени условия, изброени изчерпателно и кумулативно в ал. 1 на чл. 274а, които следва да са налице, за да бъде открито бързо производство по ликвидация. Това е допустимо, когато търговското дружество: 1. не е осъществявало дейност или е прекратило осъществяваната дейност преди повече от дванадесет месеца; 2. не е наемало работници и служители или е прекратило трудовите правоотношения с тях преди повече от дванадесет месеца; 3. няма регистрация по Закона за данък добавена стойност или е прекратило регистрацията си преди повече от дванадесет месеца; 4. няма непогасени задължения към държавата и общините; 5. няма неприключило производство по установяване на данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, по което страна е Националната агенция за приходите. Законопроектът изрично предвижда по-кратък срок за удовлетворяване на всички кредитори. Съгласно чл. 274а, ал. 2, имуществото на дружеството се разпределя само ако са изминали три месеца от деня, в който поканата до кредиторите е обявена в търговския регистър. Това е отклонение от изискването да е изминали шест месеца от деня на обявяване на поканата, установено в чл. 272, ал. 1 ТЗ. Доколкото в разпоредбата на чл. 274а ТЗ се съдържат специални правила, дотолкова останалите правила на ТЗ относно производството по ликвидация ще се прилагат субсидиарно (чл. 274а, ал. 4 ТЗ). Законодателни промени, свързани с бързото производство по ликвидация по чл. 274а от Търговския закон Законодателните промени предвиждат съкратени срокове за извършване на съответните проверки от органите на НАП и НОИ и за издаване на необходимите документи, които са условия за разглеждане на заявлението за вписване на откриването на бързо производство по ликвидация и/или за заличаване на дружеството след приключване на бързото производство по ликвидация. Наред с това, промените създават възможности за „обслужване на едно гише“, като всички заявления се подават чрез Агенцията по вписванията, едновременно с подаване на заявления до търговския регистър. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се създава чл. 77б „Уведомяване при прекратяване на предприятие чрез бързо производство по ликвидация“, съгласно който Агенцията по вписванията уведомява по електронен път НАП за постъпването на заявление за прекратяване на дейността и откриване на бързо производство по ликвидация. В 30- дневен срок от уведомяването НАП предоставя по електронен път на Агенцията по вписванията информацията за наличие или липса на обстоятелствата по чл. 274а, ал. 1 ТЗ, 3 с която разполага. Правилото осигурява възможност за извършване на необходимата проверка от ТД на НАП на данъчнозадълженото лице, преди да бъде вписано започването на производството по ликвидация. Така отпада изискването търговецът да подаде предварително уведомление до НАП за началото на ликвидацията и да представи издаденото въз основа на него удостоверение като условие за разглеждане на заявлението за вписване в търговския регистър, с което се намалява и 60-дневният срок за произнасяне на НАП съгласно чл. 77 ДОПК. В чл. 5 от Кодекса за социално осигуряване се създава нова разпоредба - ал. 15. Разпоредбата предвижда, че при подаване на заявление за прекратяване на дейността и откриване на бързо производство по ликвидация осигурителят подава заявлението по ал. 10 (за издаване на удостоверение за предаване на ведомостите) чрез Агенцията по вписванията. Въз основа на това ТП на НОИ издава на осигурителя удостоверение за предаване на ведомостите, в срок до 30 дни от вписване на прекратяване на търговската дейност и откриване на бързо производство по ликвидация по чл. 274а от Търговския закон, при условие че осигурителят няма неизпълнени задължения. Удостоверението се изпраща по електронен път до осигурителя и до Агенцията по вписванията. Предложените промени премахват задължението на заявителя да подава заявление в ТП на НОИ, като се запазва задължението за предаване на ведомостите по надлежния ред, ако осигурителят съхранява такива. Въвежда се и срок за извършване на проверката и издаване на удостоверението от ТП на НОИ. Законопроектът предвижда съответни изменения и допълнения на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), във връзка с разглеждане на заявленията за вписване на бързото производство по ликвидация и създаване на условия за подаване на заявления до ТП на НОИ и ТД на НАП чрез Агенцията по вписванията. В чл. 19 „Разглеждане на заявленията“ се създава нова ал. 5, съгласно която длъжностното лице по регистрацията се произнася по заявленията за вписване на откриване на бързо производство по ликвидация по чл. 274а, ал. 1 ТЗ след получаване по служебен път на информацията по чл. 77б, ал. 2 ДОПК. Урежда се изискване за извършване на проверка от длъжностното лице на заявените обстоятелства в декларацията по чл. 274а, ал. 1 ТЗ, което цели да образуването на недопустими бързи производства за ликвидация, когато не са налице условията за това. По този начин ще бъдат ограничени възможните злоупотреби срещу кредиторите и ненужното ангажиране на ресурси на участващите в производството административни органи и лица. За целта в чл. 21 „Обхват на проверката“ се създава нова т. 9, съгласно която длъжностното лице по регистрацията проверява дали съществуването на обстоятелствата по чл. 274а, ал. 1 ТЗ при подадено заявление за бързо производство по ликвидация се установява от информацията по чл. 77б, ал. 2 ДОПК. В случай че при проверка се установи, че някое от обстоятелствата в декларацията по чл. 274а, ал. 1 ТЗ не съответства на информацията, предоставена от НАП, ще бъде налице основание за отказ за вписване съгласно чл. 24, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. В преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се предвижда, че в 6- месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на правосъдието привежда в съответствие с този закон наредбата по чл. 31, ал. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Законодателните промени са в съответствие с една от основните стратегически цели на Актуализираната стратегия за развитие на електронното управление в Република България, приета с Решение № 298 на Министерския съвет от 2021 г. а именно – електронно административно обслужване, ориентирано към потребителя, в съответствие с европейски приоритет „Улесняване на взаимодействието между администрациите и гражданите/предприятията с помощта на цифровите технологии с оглед на предоставянето на висококачествени публични услуги“. Принципът „цифрово по подразбиране“ - предоставяне на публичните услуги по електронен път като предпочитан вариант, чрез 4 единно звено за контакт или обслужване на едно гише по различни канали, както и принципът на еднократно събиране и създаване на данни (принцип „само веднъж“) са последователно приложени при уредбата на подаване на всички заявления само веднъж, чрез Агенцията по вписванията, която по служебен път обменя информацията с останалите публични органи, участващи в производството по ликвидация – НАП и НОИ. Създаването на правна рамка за ускорена ликвидация има пряко отношение към изпълнението на „Националната стратегия за малките и средните предприятия“ 2021-2027 г., приета с Решение № 281 на Министерския съвет от 2021 г. В област „По-добро регулиране и бизнес среда“ като стратегическа цел 5.4 в подкрепа на МСП, по пътя към превръщането на България в по-привлекателно място за започване на малък бизнес, развитието и бързото му разрастване, е поставено изискване българските МСП да разполагат с лесни за следване процедури по откриване на предприятие, прекратяване на дейността на предприятие, както и да срещат разбиране и подкрепа от обществото при предоставяне на втори шанс за предприемачите. С предложените законодателни промени се цели: 1. Стимулиране на икономическия растеж, ефективната конкуренция и производителността в Република България, чрез създаване на облекчени условия за прекратяване на дейността на предприятие; 2. Улесняване на взаимодействието между администрацията и гражданите/предприятията с помощта на цифровите технологии, с оглед на предоставянето на висококачествени публични услуги; 3. Укрепване на правната сигурност и доверието в търговския регистър във връзка с действителното положение на дружествата в ликвидация. Очакваните резултати от прилагането на закона са: 1. Достъпно, бързо и ефективно производство по ликвидация, проведено в електронна форма, чрез обслужване на едно гише и в съкратени срокове. 2. Намаляване на броя на вписаните дружества, които макар да са прекратили дейността си, не са започнали производство по ликвидация поради продължителните и скъпи процедури. Проектът на Закон за допълнение на Търговския закон не е свързан с прилагането актове от правото на Европейския съюз. За прилагане на новата правна уредба не са необходими финансови и други средства. Към проекта е изготвена частична предварителна оценка на въздействието, съгласно чл. 20, ал. 2 от Закона за нормативните актове и чл. 30б от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация. Законопроектът не съдържа разпоредби, свързани с въвеждането на регулаторни режими. 5

ПРОЕКТ! ЗАКОН ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г., бр. 21, 39, 52 и 70 от 1998 г., бр. 33, 42, 64, 81, 90, 103 и 114 от 1999 г., бр. 84 от 2000 г., бр. 28, 61 и 96 от 2002 г., бр. 19, 31 и 58 от 2003 г., бр. 31, 39, 42, 43, 66, 103 и 105 от 2005 г., бр. 38, 59, 80 и 105 от 2006 г., бр. 59, 92 и 104 от 2007 г., бр. 50, 67, 70, 100 и 108 от 2008 г., бр. 12, 23, 32, 47 и 82 от 2009 г., бр. 41 и 101 от 2010 г., бр. 14, 18 и 34 от 2011 г., бр. 53 и 60 от 2012 г., бр. 15 и 20 от 2013 г., бр. 27 от 2014 г., бр. 22 и 95 от 2015 г., бр. 13 и 105 от 2016 г., бр. 62 и 102 от 2017 г., бр. 15, 27 и 88 от 2018 г., бр. 28, 33 и 83 от 2019 г., бр. 64 и 104 от 2020 г., бр. 25 от 2022 г. и бр. 66 от 2023 г.) § 1. В глава седемнадесета се създава чл. 274а: „Бързо производство по ликвидация Чл. 274а. (1) Бързо производство по ликвидация на прекратено търговско дружество може да се проведе по решение на общото събрание на дружеството с ограничена отговорност и акционерното дружество, а за останалите търговски дружества – по единодушно решение на неограничено отговорните съдружници, когато дружеството: 1. не е осъществявало дейност или е прекратило осъществяваната дейност преди повече от дванадесет месеца; 2. не е наемало работници и служители или е прекратило трудовите правоотношения с тях преди повече от дванадесет месеца; 3. няма регистрация по Закона за данък върху добавената стойност или е прекратило регистрацията си преди повече от дванадесет месеца; 4. няма непогасени задължения към държавата и общините; 5. няма неприключило производство по установяване на данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, по което страна е Националната агенция за приходите. (2) Имуществото на дружеството се разпределя само ако са изминали три месеца от деня, в който поканата до кредиторите е обявена в търговския регистър. (3) Ликвидаторите представят декларация за обстоятелствата по ал. 1 при подаване на заявление за прекратяване на дейността и откриване на бързо производство по ликвидация. (4) Доколкото не са предвидени специални правила за бързото производство по ликвидация, прилагат се съответно общите правила за производството по ликвидация.“ Преходни и заключителни разпоредби § 2. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на правосъдието привежда в съответствие с него наредбата по чл. 31, ал. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. § 3. Агенцията по вписванията, Националната агенция за приходите и Националният осигурителен институт осигуряват техническа възможност за прилагане на този закон в едногодишен срок от влизането му в сила. § 4. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г., бр. 52, 98, 106 и 109 от 2013 г., бр. 1 от 2014 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2014 г. – бр. 14 от 2014 г.; изм., бр. 18, 40, 53 и 105 от 2014 г., бр. 12, 14, 60, 61 и 94 от 2015 г., бр. 13, 42, 58, 62, 97 и 105 от 2016 г., бр. 58, 63, 85, 86, 92 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 27, 77 и 98 от 2018 г., бр. 17, 64, 83, 96 и 102 от 2019 г., бр. 18, 28, 34, 69, 104 и 105 от 2020 г., бр. 25, 56, 100 и 102 от 2022 г. и бр. 8, 66, 80, 84 и 102 от 2023 г.) се създава чл. 77б: „Уведомяване при прекратяване на предприятие чрез бързо производство по ликвидация Чл. 77б. (1) Агенцията по вписванията изпраща уведомление по електронен път до Националната агенция за приходите за постъпването на заявление за прекратяване на дейността и откриване на бързо производство по ликвидация по чл. 274а от Търговския закон. (2) В 30-дневен срок от постъпване на уведомлението по ал. 1 Националната агенция за приходите предоставя по електронен път на Агенцията по вписванията информацията за наличие или липса на обстоятелствата по чл. 274а, ал. 1 от Търговския закон, с която разполага.“ § 5. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 21, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59 и 68 от 2006 г.; попр., бр. 76 от 2006 г.; изм., бр. 80, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41, 52, 53, 64, 77, 97, 100, 109 и 113 от 2007 г., бр. 33, 43, 67, 69, 89, 102 и 109 от 2008 г., бр. 23, 25, 35, 41, 42, 93, 95, 99 и 103 от 2009 г., бр. 16, 19, 43, 49, 58, 59, 88, 97, 98 и 100 от 2010 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 45 от 2011 г.; изм., бр. 60, 77 и 100 от 2011 г., бр. 7, 21, 38, 40, 44, 58, 81, 89, 94 и 99 от 2012 г., бр. 15, 20, 70, 98, 104, 106, 109 и 111 от 2013 г., бр. 1, 18, 27, 35, 53 и 107 от 2014 г., бр. 12, 14, 22, 54, 61, 79, 95, 98 и 102 от 2015 г., бр. 62, 95, 98 и 105 от 2016 г., бр. 62, 92, 99 и 103 от 2017 г., бр. 7 и 15 от 2018 г.; попр., бр. 16 от 2018 г.; изм., бр. 17, 30, 46, 53, 64, 77, 88, 98, 102 и 105 от 2018 г., бр. 12, 35, 83, 94 и 99 от 2019 г., бр. 26, 28, 51, 64, 69, 103 и 109 от 2020 г., бр. 12, 19, 21 и 77 от 2021 г., бр. 16, 18, 25, 51, 58 и 62 от 2022 г. и бр. 8, 53, 66, 84 и 85 от 2023 г.) в чл. 5 се създава ал. 15: „(15) При подаване на заявление за прекратяване на дейността и откриване на бързо производство по ликвидация по чл. 274а от Търговския закон осигурителят подава заявлението по ал. 10 чрез Агенцията по вписванията. Териториалното поделение на Националния осигурителен институт издава на осигурителя удостоверение за предаване на ведомостите в срок до 30 дни от вписване на прекратяване на търговската дейност и откриване на бързо производство по ликвидация по чл. 274а от Търговския закон, при условие че осигурителят няма неизпълнени задължения. Удостоверението се изпраща по електронен път до осигурителя и до Агенцията по вписванията.“ § 6. В Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (обн., ДВ, бр. 34 от 2006 г.; изм., бр. 80 и 105 от 2006 г., бр. 53, 59 и 104 от 2007 г., бр. 50 и 94 от 2008 г., бр. 44 от 2009 г., бр. 101 от 2010 г., бр. 34 и 105 от 2011 г., бр. 25, 38 и 99 от 2012 г., бр. 40 от 2014 г., бр. 22, 54 и 95 от 2015 г., бр. 13, 74 и 105 от 2016 г., бр. 85 от 2017 г., бр. 27 от 2018 г., бр. 17 и 38 от 2019 г., бр. 38 и 105 от 2020 г. и бр. 60, 80 и 84 от 2023 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 19: а) създава се нова ал. 5: „(5) Длъжностното лице по регистрацията се произнася по заявленията за вписване на откриване на бързо производство по ликвидация по чл. 274а, ал. 1 от Търговския закон след получаване по служебен път на информацията по чл. 77б, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.” б) досегашните ал. 5 и 6 стават съответно ал. 6 и 7. 2. В чл. 21: а) създава се нова т. 9: „9. съществуването на обстоятелствата по чл. 274а, ал. 1 от Търговския закон се установява от информацията по чл. 77б, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;“ б) досегашната т. 9 става т. 10.

Българска Асоциация за Лизинг Изх. № 01/ 29.01.2024 г. ДО МИНИСТEРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО Копие: До Портал за обществени консултации СТАНОВИЩЕ по Проект на Закон за изменение и допълнение на Търговския закон Публикуван на портала за обществени консултации на 28.12.2023 г. В Българската асоциация за лизинг (БАЛ) членуват 20 лизингови компании, чиито дял към 31.12.2022 г. е над 90 % от лизинговия пазар в България. Сред основните цели на БАЛ е подобряване на практиките, законовите норми и бизнес средата в България чрез диалог с компетентните органи. С настоящото на основание чл. 18а и чл. 26, ал.2 от Закона за нормативните актове, представяме на Вашето внимание Становище по Проект на Закон за изменение и допълнение на Търговския закон, в частта му относно процедурата по ликвидация на фирми (проекта). От наша страна подкрепяме изцяло предложенията за законодателна промяна с цел улесняване на процедурата по ликвидация на фирми, както и заложените във философията на проекта намаляване на административната тежест чрез разширяване на принципа за обслужване на едно гише и изчистването на данните в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел чрез намаляване на броя регистрирани, но неактивни в него дружества. Съгласни сме и с изложените в мотивите към проекта цели, като от наша страна предлагаме проектът да бъде разширен и допълнен за по- ефективно постигане на тези цели и за защита на обществения интерес, като: 1. Се прецизират предлаганите разпоредбите относно бързото производство, като бъдат въведени допълнителни изисквания за прилагането му с оглед гарантиране на добросъвестността при стартиране на подобни производства. 2. Принципът за обслужване на едно гише да се прилага за всички процедури по ликвидация, а не само за предлаганото ускорено производство. Изискването, постъпването и предоставянето на обществеността на информация от НАП и НОИ по повод процедурите по ликвидация следва да се извършва по служебен път и за всички производства, за да е известно на заинтересованите лица състоянието на субекта, предприел ликвидационно производство с оглед последиците му. 3. Да се регламентират по- детайлно задълженията на ликвидатора, за да може ликвидационното производство да протича по- ефективно и оптимално, като бъдат защитени интересите на кредиторите. ул. Бачо Киро № 26-30, ет. 5, 1000 София, тел/факс: 9804930 e-mail: assistant@leasing-bulgaria.org; web: www.leasing-bulgaria.org 4. Да отпадне изискването за назначаване на няколко ликвидатора /освен по преценка на съответния орган по чл. 266 от ТЗ/, с оглед намаляване на разноските и бързина на производството и в унисон с действащата практика. 5. С цел ефективно намаляване на броя на дружествата, които не извършват дейност, но не са заличени от регистрите, да се въведе и служебно начало относно тяхното заличаване. Според статистическите данни на Агенция по вписванията, достъпни на сайта на Агенция по вписванията в раздел Търговски регистър / статистики / Статистика на подадени заявления за предоставяне на АУ от ТРРЮЛНЦ, ежегодно се подават между 360 и 380 000 годишни финансови отчета, от приемане на тази възможност са подадени ок. 500 000 декларации чл. 38, ал.9, т.2 от Закона за счетоводството. Същевременно в Търговския регистър са вписани над 1 млн. субекта. Вероятно повечето от тези, които не са изпълнили законовото си задължение да обявяват ежегодно финансовите си отчети отдавна не извършват дейност и улесняването на процедурата по ликвидация трудно би ги стимулирало да предприемат действие по заличаването си при липса на каквито и да е санкции. В тази връзка считаме, че следва да се приемат норми, регламентиращи възможност на Агенцията по вписванията по служебен път да заличава неактивните субекти от регистъра. Подкрепяме и изложените в становище на Електрохолд България ЕООД аргументи за пропуски в текущия процес по ликвидация. Конкретно предлагаме следните редакции в текста на проекта: 1. В текста на §1 от Проекта относно създаване на нов чл. 274а предлагаме следните изменения: „Бързо производство по ликвидация Чл. 274а. (1) Бързо производство по ликвидация на прекратено търговско дружество може да се проведе по решение на общото събрание на дружеството с ограничена отговорност и акционерното дружество, а за останалите търговски дружества – по единодушно решение на неограничено отговорните съдружници, когато дружеството: 1. не е осъществявало дейност или е прекратило осъществяваната дейност преди повече от дванадесет месеца; 2. не е наемало работници и служители или е прекратило трудовите правоотношения с тях преди повече от дванадесет месеца; 3. няма регистрация по Закона за данък върху добавената стойност или е прекратило регистрацията си преди повече от дванадесет месеца; 4. няма непогасени задължения към държавата, общините, кредитни и финансови институции и към организации, осъществяващи обществени услуги по §1, т.4 от ДР на Закона за администрацията; 5. няма неприключило производство по установяване на данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, по което страна е Националната агенция за приходите. 6. няма висящи искови или изпълнителни дела, по които дружеството е ответник/длъжник; 7. не е предоставило свое имущество като залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг; 8. няма задължения по гаранционна отговорност по договори за доставка, изработка, строителство и други /включително и като участник в консорциум или гражданско дружество/ или е осигурило поемането на гаранцията от трети лица, притежаващи необходимия капацитет и имущество. 2 9. дейността му не подлежи на лицензионен режим или регулация от държавен орган по реда на специален закон. (2) Имуществото на дружеството се разпределя само ако са изминали три месеца от деня, в който поканата до кредиторите е обявена в търговския регистър и са удовлетворени всички кредитори по търговските книги и тези, предявили вземания или разпределението се прави с цел удовлетворяването им или е депозирана сума или предоставена гаранция по реда на чл. 272 от ТЗ. (3) Ликвидаторът представя нотариално заверена декларация за обстоятелствата по ал. 1 при подаване на заявление за прекратяване на дейността и откриване на бързо производство по ликвидация. (4) Доколкото не са предвидени специални правила за бързото производство по ликвидация, прилагат се съответно общите правила за производството по ликвидация.“ 2. В текста на §4, § 5 и §6 изразът бързо производство по ликвидация по чл. 274а от Търговския закон да се замени с производство по ликвидация по глава 17 от Търговския закон. Предлагаме също изменение на други текстове на Търговския закон както следва: 1. Текстът на чл. 266, ал.3 се изменя както следва: Ликвидаторът се вписва в търговския регистър, където се представя нотариално заверено съгласие с образец на подписа му. Ликвидаторът е длъжен да заяви за вписване и адрес за кореспонденция, както и електронен адрес, на които ще получава книжа, свързани с ликвидацията на дружеството, ако няма достъп до обявените в търговския регистър адреси на дружеството. 2. В чл. 267 заглавието се допълва с думите , предявяване и одобрение на вземанията, а досегашния текст става ал.1 и се добавят нови ал. 2 и 3 със следното съдържание: /2/ Заедно с поканата по ал.1 Ликвидаторът е длъжен да обяви в търговския регистър списък с кредиторите, които е установил по търговските книги на длъжника и по данни от други публични източници и да посочи условията и срока за удовлетворяването им. /3/ Ликвидаторът е длъжен да разгледа предявените вземания от кредитори в срок до един месец от получаването им, като уведоми предявилия ги кредитор по какъв начин ще го удовлетвори, респ. дали оспорва вземането като посочи основанието за оспорването. /4/ Кредиторите, които не са включени в списъка по ал.2, предявили са вземане и то се оспорва от ликвидатора, имат право да предявят иск за претендираното от тях вземане. Ако в определения срок на ликвидацията тези кредитори не уведомят ликвидатора, че са предявили такъв иск, ликвидаторът има право да пристъпи към разпределение на имуществото към съдружниците по реда на чл. 271. 3. чл. 268, ал.2 и 3 се отменят. 4. Текстът на чл. 269, алинея (2) се изменя по следния начин: Ако съответния орган по чл. 266 е назначил повече от един ликвидатор, то дружеството се представлява от ликвидаторите само заедно, като същите имат еднакви права и задължения. Волеизявление към дружеството може да се приеме и от един ликвидатор. 5. Създава се нов чл. 274б със следния текст: Служебно прекратяване на търговски дружества /1/ Агенция по вписванията прекратява служебно търговски дружества, които: 1. не са изпълнили задължението си да обявят своя годишен финансов отчет за 2 поредни години, освен ако не са подали декларация по чл.38, ал.9, т.2 от Закона за счетоводството или 3 2. от годината, за която е подадена декларация по чл. 38, ал.9, т.2 от Закона за счетоводството са изминали пет финансови години и в този период не са заявени нови обстоятелства за вписване по партидата на дружеството. /2/ При вписване на прекратяване на дружество по реда на ал.1 не се открива производство по ликвидация. Прекратеното дружество не може да сключва нови сделки, като до месец след прекратяването може да разплаща задължения по вече сключени такива. /3/ Прекратяването се обявява по партидата на дружеството в Търговския регистър, като длъжностното лице от Агенцията по вписванията уведомява служебно органите на НАП и НОИ за постановеното прекратяване по реда на чл. 77б от ДОПК, респ. чл. 5 ал. 15 от КСО, както и дружеството на последния обявен в Търговския регистър електронен адрес, а при липса на такъв – на адреса му на управление. /4/ В срок до 6 месеца от обявяването в търговския регистър на служебното прекратяване всяко заинтересовано лице може да поиска от Агенция по вписванията откриване на производство по ликвидация на дружеството, като внесе по сметка на Агенция по вписванията разноски за ликвидацията за поне 6 месеца напред. Ако постъпят искания от няколко заинтересовани лица, разноските се разпределят между тях пропорционално. /5/ В срока по предходната алинея по решение на общото събрание на дружеството с ограничена отговорност / акционерното дружество, а за останалите търговски дружества - по единодушно решение на неограничено отговорните съдружници, може да бъде заявено искане за продължаване на дейността на дружеството. Към заявлението се предоставят всички годишни финансови отчети и се заплащат необходимите разноски за извършените служебни действия. В този случай длъжностното лице към Агенция по вписванията отменя прекратяването и вписва /обявява заявените обстоятелства и документи. /6/ В случай че в срока по алинеи 4 и 5 не постъпят искания или не бъдат изпълнени другите предвидени условия, длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията заличава дружеството. (7) Ако по-късно се установи, че е налице имущество или други причини за откриване на производство по ликвидация, длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията назначава ликвидатор по молба на заинтересувания и след внасяне от негова страна на разноски за ликвидацията за поне 6 месеца напред. /8/ Разпоредбите на настоящия чл. 274б не се прилагат при вписано пристъпване към изпълнение по реда на Закона за особените залози върху предприятието на търговското дружество или част от него, при открито производство по несъстоятелност или подадена от търговското дружество молба за откриване на производство по несъстоятелност. Ако несъстоятелността бъде открита след заличаване на дружеството по ал.7, длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията вписва акта на съда като заличаването отпада с обратна сила. 6. Навсякъде в текста на глава Седемнадесета думите Ликвидатори, Ликвидаторите се заменят с Ликвидатор/Ликвидаторът/Ликвидатора. 7. Разпоредбата на чл. 274б влиза в сила считано от 30.09.2025 г. С уважение: Владислав Дамаскинов Съпредседател на БАЛ 4

До Доц. д-р Атанас Славов Министър на правосъдието На вниманието на: Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“ Светла Стойкова - държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“ Елена Генчева - главен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“ Относно: Проект на Закон за допълнение на Търговския закон Уважаеми господин министър, Във връзка с открита на 28.12.2023 г. обществена консултация за обществено обсъждане на Проект на Закон за допълнение на Търговския закон, приложено представяме на Вашето внимание в указания срок становище и предложения по текстовете на проекта, изготвени от дружествата от Групата Електрохолд. Принципно подкрепяме необходимостта да се създаде процедура за ускорена ликвидация на юридически лица, но считаме, че конкретните критерии, изброени в проекта за нов член 274а от Търговския закон /ТЗ/, следва да се прецизират, тъй като не отговарят на мотивите на самия законопроект, на правната същност и базови цели на производствата по ликвидация и несъстоятелност, на действителната практика и профил на задлъжнялост на не малко търговски дружества с минимален капитал, както и на интересите на обществото. 1. В мотивите на законопроекта правилно е отчетено, че ликвидацията представлява производство, което приключва след удовлетворяване на кредиторите, когато са уредени всички задължения – чл. 273, ал. 1 от ТЗ, в същата насока са и чл. 268, ал. 1, изр. 1 от ТЗ, чл. 271 от ТЗ, чл. 272 от ТЗ. По смисъла на чл. 607а и чл. 608, чл. 611, ал. 3 от ТЗ, вр. с чл. 272а от ТЗ, когато едно дружеството, вкл. такова в ликвидация не може да удовлетвори кредиторите си, представляващият, т.е. ликвидаторът би следвало да започне процедура по несъстоятелност, като държавна такса предварително не се събира. Т.е. базовата логика на тези две процедури е да се прилагат при различни фактически предпоставки: в случай, че търговското дружество може да изпълни задълженията си и се желае прекратяването му, това да се прави по реда на производството по ликвидация, а в случай, че не могат да изпълнят задълженията си /или поне тези, които са установени по съдебен ред/ – да бъдат прекратени след процедура по несъстоятелност, с последиците от това за лицата, които са ги управлявали /чл. 21, ал. 3, чл. 57, т. 4, чл. 141, ал. 8, чл. 234, ал. 2 от ТЗ и аналогични, да не говорим за наказателната отговорност/. Дружествата, които представляваме („Електрохолд Продажби” ЕАД, „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и „Електрохолд Трейд“ ЕАД), както е обществено известно, са лицензианти на дейности по Закона на енергетиката /ЗЕ/1 и имаме над два милиона клиенти. След 2009 г. /изменението на чл. 117, ал. 1 от ТЗ, ДВ, бр. 82 от 2009 г./, когато прагът на минимален капитал за дружество с ограничена отговорност беше намален на два лева, се зароди един „феномен“ – на регистриране на десетки дружества с ограничена отговорност, които нямат персонал /освен управителя/, не са регистрирани по ЗДДС, генерират приходи, като в същото време не посрещат задълженията си /вкл. такива за електрическа енергия и мрежови услуги за достъп и пренос на електрическа енергия/. Такива длъжници в определен момент, дори и при установено по съдебен ред вземане и изпълнително производство, 1 „Електрохолд Продажби“ ЕАД е дружество, притежаващо Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135-11/29.11.2006 г. издадена от КЕВР. Дружеството е „краен снабдител“ по смисъла на §1, т.28а, б.“а“ от ДР на ЗЕ. Както и Лицензия за доставчик от последна инстанция №Л-409-17/01.07.20013 г. „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, с Лицензия с рег. Л-135-07 от 13.08.04 г. за дейността по разпределение на електрическа енергия, е собственик на разпределителната мрежа на съответната обособена територия /информацията е публична - на страницата на КЕВР/. гр. София 1784 ● бул. Цариградско шосе № 159 ● БенчМарк Бизнес Център ● Тел.: 0700 10 010 ЕЛЕКТРОХОЛД БЪЛГАРИЯ ЕООД www.electrohold.bg обявяват ликвидация, като в отчетите си не посочват задължения. За да не бъдем голословни, под черта посочваме 30 такива дружества, срещу които и в момента имаме образувани изпълнителни производства2. Непротиворечива и ясна е практиката на съдилищата ни за това, че поне установени по съдебен ред задължения, дават качество на взискателя на „известен“ по смисъла на чл. 267, изр. 2 от ТЗ за ликвидатора кредитор, като дори ликвидаторът има задължение да уведоми изрично такива кредитори – така напр. Решение № 5 от 01.06.2017 г. по т. д. № 3674/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, Решение № 45 от 16.07.2012 г. по т. д. № 4/2011 г., Т. К., І Т. О. на ВКС и др. За "известни" се приемат всички кредитори, чиито вземания са безспорни, вкл. "за които ликвидаторите обективно са могли да узнаят /напр. от разменена търговска кореспонденция, влезли в сила съдебни и арбитражни решения/, независимо от неотразяването им в търговските книги и др.“ Някои ликвидатори именно на такива дружества с минимален капитал, не само не изпълняват безспорните си задължения, но често посочват непълна информацията за такива задължения в обявените финансови отчети и се стремят всячески да избегнат получаването на уведомления за задълженията от кредиторите си, като не ги изпълняват дори и когато бъдат уведомени. Не изпълняват, разбира се, и задължението си да влагат дължимите суми в банка. При действащия ТЗ, обаче, дори и след изтичането на инструктивния срок за уведомяване на ликвидатора за задълженията, такива ликвидатори не успяват да приключат ликвидацията и да заличат дружествата, което отговаря, както посочихме, на базисния принцип, че предпоставка за това е кредиторите да са удовлетворени. Приключване на ликвидация без изплащане на тези задължения е недействително. Обсъжданият законопроект, който защитава само задълженията към държавата и общините, би им дал възможност да приключат производството по ликвидация без да заплатят задълженията си, което пряко ощетява имуществото на добросъвестните им кредитори, различни от държавата и общините. Обстоятелството /по данни от мотивите/, че ликвидацията по над 8 000 производства продължава повече от 5 години, в голям брой случаи се дължи на поведението на ликвидаторите и факта, че дружествата са на практика неплатежоспособни, но не преминават към производство по несъстоятелност, а не на административни пречки. Това е системен проблем, който има съвсем различни корени и не следва да се разрешава с „опрощаване“ на задълженията на такива чрез някакво бързо производство. С това се нарушават базисни права на добросъвестните участници в търговските правоотношения, които са изпълнявали договорите си, а срещу това не са получили насрещна престация. 2. При изложеното накратко, частта от мотивите на законопроекта, според която „се предполага“, че дружества, които не са регистрирани по ЗДДС, нямат публични задължения, нямат персонал и официално декларирана дейност, нямали и задължения, не отговаря на действителността3. Доводът може да е основателен за по-тясна категория търговски дружества, за които, е възможно да са „новостартирали“, но в случай че това е идеята на закона, то и текстът следва да се прецизира, напр. в насока, че 2 „ЮНИК ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК: 202738192, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН“ ЕООД, ЕИК: 202738114, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД“ ЕООД, ЕИК: 202741605, „ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ“ ЕООД, ЕИК: 202742835, „ВАЙС СЪРВИСИС“ ЕООД, ЕИК: 202746805, „М ВЕНЧЪРС“ ЕООД, ЕИК: 202746698, „БОРО БЪКС“ ЕООД, ЕИК: 202747177, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ“ ЕООД, ЕИК: 202751745, „РОС ВЕНДИНГ“ ЕООД, ЕИК: 202753283, „ЕЪРОУ “ ЕООД, ЕИК: 203004422, „ВАЙСЕ ТАУБЕ “ЕООД, ЕИК: 203002898, „ГОЛДЕН ЛЕО “ ЕООД, ЕИК: 203004223, „ВУЛПЕКУЛА“ ЕООД, ЕИК: 203004223, „ИГНИС ВВ“ ЕООД, ЕИК: 203005182, „ЗЕНИТ КЪМПАНИ“ ЕООД, ЕИК: 203004461, „УНИКОРНИО“ ЕООД, ЕИК: 203004080, „ЕКСТРА КЪМПАНИ“ ЕООД, ЕИК: 203004408, „МАРГАРИТА ГАРДЪН“ ЕООД, ЕИК: 203006010, , „УАН РОУЗ“ ЕООД, ЕИК: 203004041, „ХЕАСИНТ“ ЕООД, ЕИК: 203004059, „БИ ПРИВИЛИДЖ“ ЕООД, ЕИК: 201737934; ДЕЯНОВИ ЕООД, ЕИК 114624459, ЕТЕРНА АД, ЕИК 114077602, М + Н ЕООД, ЕИК 110037222, РПК НАРКООП, ЕИК 142487, КООПЕРАЦИЯ СПАСЕНИЕ, ЕИК 821111710, ДАНИМ ЕООД, ЕИК 816072482, МВ И КО ЕООД, ЕИК 106593149, КАСТРО ЕООД, ЕИК 105583554, МТЖ ИНВЕСТ ЕООД, ЕИК 131401394, БАЛКАН-МЕНИДЖМЪНТ ГРУП ЕАД, ЕИК 131084435, АННА 91 ЕООД, ЕИК 114688255, ПК"САМОПОМОЩ", ЕИК 744433, АКМ 04 ООД, ЕИК 124637152, СИВЕН ООД, 101519383, ИДЕАЛ ПАЙП ЕООД, ЕИК 113556012, ОРБИ ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД, ЕИК 121153922. 3 От мотивите на вносителите: „В България се създават между 30 000 и 50 000 нови юридически лица на година, ликвидирайки едва около 1 000. Над 90% от новостартиралите компании се провалят още в началните стъпки, като повечето от тях никога не са имали дейност, не са назначавали работници и служители, и не са били регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност. Предполага се, че такива дружества нямат задължения и имущество, което да изисква продължителни процедури за осребряване, удовлетворяване на кредитори и разпределение на остатъка между съдружниците или акционерите.“ гр. София 1784 ● бул. Цариградско шосе № 159 ● БенчМарк Бизнес Център ● Тел.: 0700 10 010 ЕЛЕКТРОХОЛД БЪЛГАРИЯ ЕООД www.electrohold.bg производството може да се приложи за дружества, регистрирани преди не повече от 24 месеца и които съответно не са имали дейност, персонал, публични задължения през последните 12 месеца. В случай, че това ограничение не се възприеме, то по съображенията, изложени по-горе, които допълваме и в тази точка, от приложното поле за ускорена ликвидация следва да се изключат поне дружествата, които са длъжници по висящи изпълнителни производства. Поради това предлагаме следната редакция на чл. 274а, ал. 1, т. 5 от ТЗ: „Чл. 274а. (1) Бързо производство по ликвидация на прекратено търговско дружество може да се проведе по решение на общото събрание на дружеството с ограничена отговорност и акционерното дружество, а за останалите търговски дружества – по единодушно решение на неограничено отговорните съдружници, когато дружеството: … 5. няма неприключило изпълнително производство по ГПК, както и неприключило производство по установяване на данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, по което страна е Националната агенция за приходите.“ Противното би нарушило базисни принципи на процеса – правото на принудително изпълнение, както и на Европейското право – за неприкосновеност на частната собственост. Доколкото при действащата нормативна рамка имаме пълното право да очакваме плащане, след като дружествата са обявени в ликвидация /т.е. би трябвало да имат имущество за посрещане на задълженията си/, а не в несъстоятелност. Следва да се отчетат и принципите на правната сигурност в оборота и защита на оправданите правни очаквания, които се защитават както от Конституцията на Република България и основни начала на облигацията, така и от Хартата на основните права на Европейския съюз, която съдържа универсални права, съответстващи и на тези, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 1 от Допълнителния протокол към нея. Според постоянната практика на Съда на ЕС, принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, които представляват общ принцип на общностното право, трябва да се спазват от институциите на Европейския съюз, но също така и от държавите членки при упражняване на правомощията, предоставени им от директивите на Съюза (решение по делата Gemeente Leusden и Holin Groep, C-487/01 и C-7/02, EU:C:2004:263, т. 57, решение по дело „Goed Wonen“, C-376/02, EU:C:2005:251, т. 32, решение по дело Elmeka NE, C-181/04 – C-183/04, EU:C:2006:563, т. 31, решение по дело Salomie и Oltean, C-183/14, т. 30, Дело 169/80 ECLI:ЕU:С:1981:171 Gondrand et Garancini, Решение от 09.07.1981 г.; Съединени дела 205 до 215/82 Deutsche Milchkontor ECLI:ЕU:С:1997:196, Решение от 21.07.1983 г.; Дело С-110/03 ECLI:ЕU:С:2005:223, Белгия срещу Комисията Решение от 14.04.2003 г.; Дело С-158/06 ECLI:ЕU:С:2007:370, Rom projecten Решение от 21.06.2007 г.). 3. В т. 4 от ал. 1 на предвидения нов чл. 274а на ТЗ са защитени само вземанията на „държавата и общините“. При изложеното е очевидно неравноправното третиране на държавата и общините в сравнение с останалите стопански субекти. Когато става въпрос за вменяване на задължения, дружествата, които представляваме, както и някои други субекти, които осъществяват дейност в обществен интерес, са включени сред субектите с особен административен статут – по Закона за администрацията, вр. с §1, т. 3 и т.4 от ДР на Закона за администрацията4 и в Закона за електронното управление (както и в много други нормативни актове, с които са им вменени допълнителни задължения, извън тези, които са обичайни за по-голямата част от юридическите лица в България). Но когато става въпрос за имуществото, с което осъществяват тази дейност, не само нямат специфични права, но според обсъждания законопроект ще се допусне ощетяването им. Това, в крайна сметка не е в интерес на 4 3. "Обществени услуги" са образователни, здравни, водоснабдителни, канализационни, топло-снабдителни, електроснабдителни, газоснабдителни, телекомуникационни, пощенски или други подобни услуги, предоставени за задоволяване на обществени потребности, включително като търговска дейност, по повод на чието предоставяне могат да се извършват административни услуги. 4. "Организация, предоставяща обществени услуги" е всяка организация, независимо от правната форма на учредяването ѝ, която предоставя една или повече от услугите по т. 3." гр. София 1784 ● бул. Цариградско шосе № 159 ● БенчМарк Бизнес Център ● Тел.: 0700 10 010 ЕЛЕКТРОХОЛД БЪЛГАРИЯ ЕООД www.electrohold.bg обществото, тъй като все още разходите за редица мрежови услуги и някои компоненти от цената на електрическата енергия се преразпределят върху всички клиенти. Поради това предлагаме следната редакция на чл. 274а, ал. 1, т. 4 от ТЗ: „Чл. 274а. (1) Бързо производство по ликвидация на прекратено търговско дружество може да се проведе по решение на общото събрание на дружеството с ограничена отговорност и акционерното дружество, а за останалите търговски дружества – по единодушно решение на неограничено отговорните съдружници, когато дружеството: … 4. няма непогасени задължения към държавата, общините и към организации, осъществяващи обществени услуги по §1, т.4 от ДР на Закона за администрацията;“ Може да се посочи, че според горецитираното решение № 5 от 01.06.2017 г. по т. д. № 3674/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, споделяно от редица други съдебни състави, за известни на ликвидатора, се считат дори и вземанията в случаите на "съществуващо между страните правоотношение, предполагащо възмездност, но незнание на длъжника относно конкретното вземане на това основание /напр. задължения към енергоснабдителни дружества, топлофикация, В и К - от търговските си книги длъжникът е в известност какво е плащал /". Нарушава се и принципа на равенство на страните пред Закона, както и редица европейски директиви, свързани с гарантираните средства за поддръжка на електроснабдителните мрежи – напр. Директива 2005/89/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 година относно мерки за гарантиране сигурност на доставките на електрическа енергия и инфраструктурните инвестиции и др. 4. Може да се отбележи, че втората цел на законопроекта, касаеща дейността на ликвидаторите по уведомяване на НАП, ТД на НАП и ТП на НОИ, намаляване на заявленията за вписване на различни обстоятелства и така нареченото „обслужване на едно гише“ е несъмнено положителна. Надяваме се направените от нас предложения и коментари да бъдат разгледани и взети под внимание в рамките на процедурата по обсъждане и при приемането на окончателното решение за одобряване на допълненията на Търговският закон. С уважение, Зорница Генова Управител „Електрохолд България” ЕООД гр. София 1784 ● бул. Цариградско шосе № 159 ● БенчМарк Бизнес Център ● Тел.: 0700 10 010 ЕЛЕКТРОХОЛД БЪЛГАРИЯ ЕООД www.electrohold.bg

Ниво на конфиденциалност: 1 [TLP-GREEN] X Регистрационен номер Делеводство ДО ДОЦ. Д-Р АТАНАС СЛАВОВ МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО СОФИЯ 1040, УЛ. „СЛАВЯНСКА“ 1 ЧРЕЗ Г-ЖА ЮЛИЯ КОВАЧЕВА ЗАМЕСТНИК - МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО СОФИЯ 1040, УЛ. „СЛАВЯНСКА“ 1 ОТНОСНО: публикуван за обществени консултации проект на Закон за допълнение на Търговския закон, който предвижда законова рамка за постигане на ускорена ликвидация на търговските дружества УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН СЛАВОВ, Във връзка с публикуван на 28.01.2023г. на Портала за обществени консултации проект на Закон за допълнение на Търговския закон от Министерство на правосъдието относно създаването на бързо производство по ликвидация представяме в срок становището ни по законопроекта в рамките на обществените консултации. Агенция по вписванията се запозна с финалното предложение за проект на Закон за допълнение и на Търговския закон (ЗД на ТЗ) след публикуването му на Портала за 1 Ниво на конфиденциалност: 1 [TLP-GREEN] обществени консултации и принципно подкрепя предложението, но моля да разгледате бележките ни по някои от текстовете в проекта, както следва: 1. С предложения § 6 се предвижда в Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел: • В чл. 19 се създава нова ал. 5: „(5) Длъжностното лице по регистрацията се произнася по заявленията за вписване на откриване на бързо производство по ликвидация по чл. 274а, ал. 1 от Търговския закон след получаване по служебен път на информацията по чл. 77б, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс." Предлагаме да отпадне предвидената в § 6 от проекта на ЗД на ТЗ ал. 5 на чл. 19 ЗТРРЮЛНЦ. Срокът за произнасяне от длъжностното лице по регистрацията и вписването в ТРРЮЛНЦ на прекратяване на търговската дейност и обстоятелствата относно откриване на бързото производство по ликвидация следва да бъде предвиден в новата разпоредба на чл. 274а ТЗ или в новата разпоредба на чл. 77б ДОПК. Изпращането на информацията на Агенция по вписванията по служебен път от НАП е уредено в чл. 77б, ал. 2 ДОПК. Получаването й в информационната система на ТРРЮЛНЦ е условие за разглеждане на подаденото вече заявление Б6 по реда на чл. 19, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ от длъжностно лице по регистрацията. Идеята на законопроекта е прекратяване на търговската дейност и обстоятелствата относно откриване на производството по бърза ликвидация (ликвидатор и срок на ликвидация) да се вписват в ТРРЮЛНЦ след получаване от Агенция по вписванията на информацията по чл. 77б ДОПК. В действащата норма на чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ е посочено, че длъжностното лице по регистрацията може да се произнесе по заявлението и в друг срок, ако е предвиден в закон. В случая предложената редакция на новата алинея 5 на чл. 19 ЗТРРЮЛНЦ урежда произнасяне в друг срок по едно конкретно заявление - по образец съгласно приложение Б6 и то само, когато с него е заявено откриване на бързо производство по ликвидация (извън общите правила за производството по ликвидация). Следва да се има предвид, че в чл. 19 от ЗТРРЮЛНЦ принципно се урежда произнасянето от длъжностните лица по регистрацията по всички заявления, а отклоненията от тези правила би следвало да бъдат регламентирани в други специални закони. Така например Законът за счетоводството урежда сроковете за публикуване на финансовите отчете в търговския регистър (чл. 38), Законът за юридическите лица с 2 Ниво на конфиденциалност: 1 [TLP-GREEN] нестопанска цел урежда пререгистрацията на ЮЛНЦ чрез вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенцията по вписванията на съответните обстоятелства за него въз основа на заявление и удостоверение за актуалното състояние, което съдът по регистрацията издава в тридневен срок от поискването и незабавно служебно изпраща на Агенцията по вписванията (§25, ал. 2 и 4 ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗЮЛНЦ). Например в чл. 263в и чл. 263г от Търговския закон е предвидено, че вписването на вливане или сливане, съответно вписването на разделяне или отделяне, се извършва от длъжностното лице по регистрацията по делото на преобразуващото се, приемащото, съответно новоучреденото дружество не по-рано от 14 дни след заявяването. • В чл. 21 се създава нова т. 9: „9. съществуването на обстоятелствата по чл. 274а, ал. 1 от Търговския закон се установява от информацията по чл. 77б, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“ Предлагаме да отпадне новата т. 9 на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ и разпоредбата да остане в съществуващата си редакция. Регистърното производство по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) е вид охранително производство и съобразно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ обхваща дейността по вписване, заличаване и обявяване в съответните регистри въз основа на заявление по образец. Длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, както и дали са налице останалите изисквания, посочени в чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, като при липса на някое от тях постановява мотивиран отказ - чл. 24 ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията проверява дали: „1. (доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред; 2. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г., доп. - ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г.) заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел; 3 Ниво на конфиденциалност: 1 [TLP-GREEN] 3. заявлението изхожда от оправомощено лице; 4. към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт; 5. (изм. и доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи по т. 4 съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) е представена декларация по чл. 13, ал. 4; 7. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г.) друго лице няма права върху фирмата или наименованието и те отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 2 от Търговския закон при първоначално вписване или промяна на фирмата на търговец, съответно на чл. 7 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел при първоначално вписване или промяна на наименованието на юридическо лице с нестопанска цел; 8. (нова - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) е платена дължимата държавна такса“. Обхватът на проверката, която извършва длъжностното лице по регистрацията, така, както е очертан в разпоредбата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, включва преценка относно редовността на документите и съответствието на заявеното за вписване обстоятелство с императивните изисквания на закона, съответно - дали подлежащият на обявяване акт отговаря на изискванията на закона. Нормата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ очертава обхвата на проверката за законосъобразност, която длъжностното лице по регистрацията извършва по отношение на всяко постъпило в информационната система на ТРРЮЛНЦ заявление за вписване на обстоятелства или обявяване на актове. В цитираната норма липсва казуистика, защото поставя изисквания към длъжностното лице по регистрацията при разглеждане на заявленията да съблюдава всички относими законови изисквания. Новата точка 9 на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, която се предлага в проекта на ЗД на ТЗ, свързана с проверка на съществуването на обстоятелствата по чл. 274а, ал. 1 от Търговския закон, касае преценка за законосъобразност само и единствено по 4 Ниво на конфиденциалност: 1 [TLP-GREEN] отношение на едно заявление - по образец съгласно приложение Б6 и то само, когато с него е заявено за вписване прекратяване на търговската дейност и обстоятелствата относно ликвидатор и срок на ликвидацията в хипотезата на чл. 274а ТЗ от проекта на ЗД на ТЗ. В този смисъл така предложената разпоредба не хармонизира със замисъла на законодателя, вложен в нормата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ. Следва да се има предвид, че и без наличието на предвидената нова т. 9 на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, в обхвата на проверката на длъжностното лице по регистрацията е да констатира съществуването на обстоятелствата по чл. 274а, ал. 1 от Търговския закон от информацията по чл. 77б, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на основание чл. 21, т. 4 и 5 ЗТРРЮЛНЦ във връзка с новия чл. 274а, ал. 1 ТЗ и новия чл. 77б ДОПК. 2. С предложения § 3 от ПР на ЗД на ТЗ се предвижда: „Агенцията по вписванията, Националната агенция за приходите и Националният осигурителен институт осигуряват техническа възможност за прилагане на този закон в едногодишен срок от влизането му в сила“. Предлагаме срокът за осигуряване на техническа възможност за прилагане на този закон да бъде двугодишен от влизането в сила на закона. Предвидените в проекта на ЗД на ТЗ промени изискват при постъпване на заявление за прекратяване на дейността и откриване на бързо производство по ликвидация Агенция по вписванията да изпраща: • уведомление по електронен път до НАП за приходите за постъпването на заявление за прекратяване на дейността и откриване на бързо производство по ликвидация и • искането на осигурителя, представено към заявлението, до НОИ за издаване на удостоверение по чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване. В 30-дневен срок от постъпване на уведомлението, НАП предоставя по електронен път на Агенция по вписванията информация за наличие или липса на обстоятелства, които са предпоставка за откриване на производството. Постъпването на информацията за наличие или липса на обстоятелствата от НАП в информационната система на ТРРЮЛНЦ ще служи за разглеждане и произнасяне от длъжностното лице по регистрация по подаденото заявление за прекратяване на дейността и откриване на бързо производство по ликвидация. 5 Ниво на конфиденциалност: 1 [TLP-GREEN] Описаният процес е свързан с надграждане на информационната система на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, което ще се осъществи чрез националния системен интегратор. Съгласно чл. 7с от Закона за електронното управление, дейностите по системна интеграция включват предоставянето на услуги по изграждане, поддържане, развитие и наблюдение на работоспособността на информационните и комуникационните системи, използвани от административните органи, както и дейности, които осигуряват изпълнението на тези услуги. Съгласно § 45, ал. 1 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за електронното управление (обн. - ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г., доп. – ДВ, бр. 102 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.), системната интеграция по глава първа "а", раздел IV се осъществява от "Информационно обслужване" - АД. Информационно обслужване" - АД, е публичен възложител при възлагане на дейностите по чл. 7с. С Решение на Министерския съвет, Агенция по вписванията е определена за административен орган, който при изпълнение на своите функции, свързани с дейности по системна интеграция, възлага изпълнението на тези дейности на „Информационно обслужване” АД. Предвид изложеното, Агенция по вписванията е нормативно задължена да възлага изпълнението на всички дейности, свързани с надграждане на информационната система на ТРРЮЛНЦ на „Информационно обслужване“ АД, самостоятелно или чрез възлагане на трети лица като възложител по Закона за обществените поръчки. В случай, че намерите за необходимо, моля да качите становището ни в Портала за обществени консултации. Оставаме на разположение ако имате нужда от допълнителна информация. Лице за контакт: Йорданка Русева - ДЛР, електронна поща: iordanka.russeva@registryagency.bg и Елена Димитрова - ДЛР, електронна поща: elena.ivanova@registryagency.bg. С УВАЖЕНИЕ, X Даниела Митева Изпълнителен директор 6

СПРАВКА ПО ЧЛ. 26, АЛ. 5 ОТ ЗАКОНА ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЯТА, ПОЛУЧЕНИ ПРИ ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ ПО ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН (ОТНОСНО БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО ПО ЛИКВИДАЦИЯ) Организация /потребител Приети/ № /вкл. начина на Предложения и становища Мотиви неприети получаване на предложението/ 1. „Електрохолд България“ ЕООД 1 Принципно подкрепяме необходимостта да се създаде процедура за ускорена ликвидация на юридически лица, но считаме, че конкретните критерии, изброени в проекта за нов член 274а от Търговския закон /ТЗ/, следва да се прецизират, тъй като не отговарят на мотивите на самия законопроект, на правната същност и базови цели на производствата по ликвидация и несъстоятелност, на действителната практика и профил на задлъжнялост на не малко търговски дружества с минимален капитал, както и на интересите на обществото. Някои ликвидатори именно на такива дружества с минимален капитал, не само не изпълняват безспорните си задължения, но често посочват непълна информацията за такива задължения в обявените финансови отчети и се стремят всячески да избегнат получаването на уведомления за задълженията от кредиторите си, като не ги изпълняват дори и когато бъдат уведомени. Не изпълняват, разбира се, и задължението си да влагат дължимите суми в банка. При действащия ТЗ, обаче, дори и след изтичането на инструктивния срок за уведомяване на ликвидатора за задълженията, продължителна процедура, предвидена в действащото законодателство. Съществуването на такива дружества, които не могат да бъдат открити на адреса си на управление, нямат реално действащ законен представител или съществуват само формално вписани, внася правна несигурност и нарушава доверието в търговския регистър. При действащата нормативна уредба ликвидацията на такива дружества изисква преминаване на всички етапи от производството по ликвидация, предвидени за дружествата, които реално са осъществявали дейност и имат задължения. На тази логика е подчинен и ангажиментът на Република България по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), реформа „Разрастване Бълтария“ за създаване на ускорено производство по ликвидация, който не съдържа ограничение за приложното поле по отношение на дружества, възникнали по-рано от 24 месеца. Подобно ограничение би било в неизпълнение от ангажиментите по НПВУ. 2 такива ликвидатори не успяват да приключат ликвидацията и да заличат дружествата, което отговаря, както посочихме, на базисния принцип, че предпоставка за това е кредиторите да са удовлетворени. Приключване на ликвидация без изплащане на тези задължения е недействително. Обстоятелството /по данни от мотивите/, че ликвидацията по над 8 000 производства продължава повече от 5 години, в голям брой случаи се дължи на поведението на ликвидаторите и факта, че дружествата са на практика неплатежоспособни, но не преминават към производство по несъстоятелност, а не на административни пречки. Това е системен проблем, който има съвсем различни корени и не следва да се разрешава с „опрощаване“ на задълженията на такива чрез някакво бързо производство. С това се нарушават базисни права на добросъвестните участници в търговските правоотношения, които са изпълнявали договорите си, а срещу това не са получили насрещна престация. При изложеното накратко, частта от мотивите на законопроекта, според която „се предполага“, че дружества, които не са регистрирани по ЗДДС, нямат публични задължения, нямат персонал и официално декларирана дейност, нямали и задължения, не отговаря на действителността . Доводът може да е основателен за по-тясна категория търговски дружества, за които, е възможно да са „новостартирали“, но в случай че това е идеята на закона, то и текстът следва да се прецизира, напр. в насока, че производството може да се приложи за дружества, регистрирани преди не повече от 24 месеца и които съответно не са имали дейност, персонал, публични задължения през последните 12 месеца. Неприети. Особените правила за бързо производство по ликвидация не изключват приложението на всички императивни изисквания на закона, включително за удовлетворяване на задълженията към кредиторите. Законът не разграничава отделните категории кредитори в зависимост от това дали са предявили вземанията си по съдебен път и на какъв етап се намира съответното производство, включително дали е съдебно, изпълнително или друго производство. Законът осигурява възможност за защита на всички кредитори. Следователно, възможностите за удовлетворяване на вземането, както и защитата на частната собственост не се накърняват. С предложеното след проведените обществени консултации и съгласуване допълнение на чл. 273 ТЗ, приложим субсидиарно и в бързото производство по ликвидация, в полза на неудовлетворените кредитори се въвежда отлагателно възражение срещу последващото ликвидацията заличаване. 3 В случай, че това ограничение не се възприеме, от приложното поле за ускорена ликвидация следва да се изключат поне дружествата, които са длъжници по висящи изпълнителни производства. Поради това предлагаме следната редакция на чл. 274а, ал. 1, т. 5 от ТЗ: „Чл. 274а. (1) Бързо производство по ликвидация на прекратено търговско дружество може да се проведе по решение на общото събрание на дружеството с ограничена отговорност и акционерното дружество, а за останалите търговски дружества – по единодушно решение на неограничено отговорните съдружници, когато дружеството: …… 5.няма неприключило изпълнително производство по ГПК, както и неприключило производство по установяване на данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, по което страна е Националната агенция за приходите.“ Противното би нарушило базисни принципи на процеса - правото на принудително изпълнение, както и на Европейското право - за неприкосновеност на частната собственост. Доколкото при действащата нормативна рамка имаме пълното право да очакваме плащане, след като дружествата са обявени в ликвидация /т.е. би трябвало да имат имущество за посрещане на задълженията си/, а не в несъстоятелност. Следва да се отчетат и принципите на правната сигурност в оборота и защита на оправданите правни очаквания, които се защитават както от Конституцията на Република България и основни начала на облигацията, така и от Неприети. Смисълът на производството по ликвидация е да се удовлетворят всички кредитори след прекратяване на дейността на дружеството, т.е. наличието на задължения на прекратеното дружество може се предполага. Всички кредитори могат да предявят вземанията си и да получат изпълнение в рамките на производството по ликвидация. Както в общото производство, така и в бързото производство по ликвидация са предвидени гаранции за защита правата на кредиторите (вкл. чл. 272 ТЗ). Чл. 273 от ТЗ предвижда, че едва когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, ликвидаторите искат заличаване на дружеството. Изискванията по чл. 274а, ал. 1, т. 4 и 5 се отнасят до установяването на задължения към бюджета, за които и общият режим на ликвидация предвижда определена защита и предварително уведомяване на органите на НАП (чл. 77 ДОПК, чл. 49 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел). Въведената промяна относно събирането на информация по ДОПК в бързото производство е във връзка с изискването за „обслужване на едно гише“ и съкращаване на всички срокове. Промяната не се отнася до въвеждане на нови правила за защита на кредиторите, включително не се 4 Хартата на основните права на Европейския съюз, която съдържа универсални права, съответстващи и на тези, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 1 от Допълнителния протокол към нея. В т. 4 от ал. 1 на предвидения нов чл. 274а на ТЗ са защитени само вземанията на „държавата и общините“. При изложеното е очевидно неравноправното третиране на държавата и общините в сравнение с останалите стопански субекти. Когато става въпрос за вменяване на задължения, дружествата, които представляваме, както и някои други субекти, които осъществяват дейност в обществен интерес, са включени сред субектите с особен административен статут - по Закона за администрацията, вр. с §1, т. 3 и т.4 от ДР на Закона за администрацията и в Закона за електронното управление (както и в много други нормативни актове, с които са им вменени допълнителни задължения, извън тези, които са обичайни за по-голямата част от юридическите лица в България). Но когато става въпрос за имуществото, с което осъществяват тази дейност, не само нямат специфични права, но според обсъждания законопроект ще се допусне ощетяването им. Това, в крайна сметка не е в интерес на обществото, тъй като все още разходите за редица мрежови услуги и някои компоненти от цената на електрическата енергия се преразпределят върху всички клиенти. Поради това предлагаме следната редакция на чл. 274а, ал. 1, т. 4 от ТЗ: „Чл. 274а. (1) Бързо производство по ликвидация на прекратено търговско дружество може да се проведе по решение на общото събрание на дружеството с Неприети. ограничена отговорност и акционерното дружество, а за останалите търговски дружества – по единодушно решение на неограничено отговорните съдружници, когато дружеството: ……………… 4. няма непогасени задължения към държавата, общините и към организации, осъществяващи обществени услуги по § 1, т.4 от Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията“. 2. Асоциация на банките в България отнася до създаване на различни условия за удовлетворяване на отделните категории кредитори. Смисълът на производството по ликвидация е да се удовлетворят всички кредитори след прекратяване на дейността на дружеството, т.е. наличието на задължения на прекратеното дружество може се предполага. Всички кредитори могат да предявят вземанията си и да получат изпълнение в рамките на производството по ликвидация. Както в общото производство, така и в бързото производство по ликвидация са предвидени гаранции за защита правата на кредиторите (вкл. чл. 272 ТЗ). Чл. 273 от ТЗ предвижда, че едва когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, ликвидаторите искат заличаване на дружеството. С предложеното след проведените обществени консултации и съгласуване допълнение на чл. 273 ТЗ, приложим субсидиарно и в бързото производство по ликвидация, в полза на неудовлетворените кредитори се въвежда отлагателно възражение срещу последващото ликвидацията заличаване. 5 Следва да бъдат допълнени условията за провеждане на производство по бърза ликвидация, предвидени в чл. 274а, ал. 1 от ТЗ /нова/. Няма каквото и да било основание вземанията към държавата и общините да имат предимство пред вземания на частноправни субекти като работници и служители, банки и други кредитори и не следва да се допуска подобни вземания да останат непогасени, поради което предлагаме следната редакция на т. 4 на новия чл. 274а, ал. 1 от ТЗ: „ 4. Няма непогасени задължения към държавата, общините и трети лица“ Неприети. Изискванията по чл. 274а, ал. 1, т. 4 и 5 се отнасят до установяването на задължения към бюджета, за които и общият режим на ликвидация предвижда определена защита и предварително уведомяване на органите на НАП (чл. 77 ДОПК, чл. 49 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел). Въведената промяна относно събирането на информация по ДОПК в бързото производство е във връзка с изискването за „обслужване на едно гише“ и съкращаване на всички срокове. Промяната не се отнася до въвеждане на нови правила за защита на кредиторите, включително не се отнася до създаване на различни условия за удовлетворяване на отделните категории кредитори. 6 Създадената нова т. 9 в чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ предвижда, че съществуването на обстоятелствата по чл. 274а, ал. 1 ТЗ се установява от информацията по чл. 77б, ал. 2 ДОПК. Съгласно чл. 24, ал. 1 ЗТТРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията следва да постанови мотивиран отказ, когато не е налице някое от предвидените в чл. 21 т. 9 изисквания. В случай че НАП не разполага с информация за вземания и производства, не може да се очаква посочване на такава информация в удостоверението и няма да са налице основания за отказ на длъжностното лице по регистрация. Удостоверяването на задълженията е условие за откриване на производството по ликвидация, но не и за неговото прекратяване без удовлетворяване на кредиторите. Законът съдържа гаранции за защита на правата на кредиторите, вкл. и на държавата, дори те да не са посочени в издаденото от НАП удостоверение. Със законопроекта единствено се уреждат срокове за произнасяне от страна на органите на НОИ. По отношение на производството за предаване на осигурителни документи и условията за издаване на удостоверения се прилагат правилата, уреждащи тази категория обществени отношения - на чл. 5, ал. 10 КСО и Инструкция № 5 от 30 юни 2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник, издадена от Националния осигурителен 7 Законопроектът предвижда обстоятелствата по чл. 274а, ал. 1 да се проверяват от НАП и НОИ. В тази връзка в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се създава чл. 776, съгласно който Агенция по вписванията уведомява НАП за постъпилото заявление за бързо производство, а НАП са длъжни в законоустановения срок да предоставят на Агенцията информация за наличието или липсата на обстоятелствата по-горе (в случай че разполага с такава информация). Според нас в законопроекта не е предвидено как ще се процедира в хипотезата, в която НАП не разполага с информация относно тези обстоятелства и как следва да се произнесе длъжностното лице в този случай. Неприети. С разпоредбата на § 5. в преходните и заключителни разпоредби в Кодекса за социално осигуряване (КСО) се създава ал. 15 към чл. 5, съгласно която осигурителят (дружеството) едновременно с подаването на заявление за бързото производство, подава и заявление по чл. 5, ал. 10 от КСО (относно ведомости, трудови книжки и други документи, удостоверяващи трудов и осигурителен стаж, намиращи се в дружеството). В срок от тридесет дни след вписването на откриването на бързото производство по ликвидация и в случай че осигурителят няма неизпълнени задължения, НОИ издава удостоверение за предаване на Неприети. институт на основание чл. 5, ал. 13 КСО. Особените правила за бързо производство по ликвидация не изключват приложението на всички императивни изисквания на закона, включително за удовлетворяване на задълженията към кредиторите. Законът не разграничава отделните категории кредитори в зависимост от това дали са предявили вземанията си по съдебен път и на какъв етап се намира съответното производство, включително дали е съдебно, изпълнително или друго производство. Законът осигурява възможност за защита на всички кредитори. Следователно, възможностите за удовлетворяване на вземането, както и защитата на частната собственост не се накърняват. С предложеното след проведените обществени консултации и съгласуване допълнение на чл. 273 ТЗ, приложим субсидиарно и в бързото производство по ликвидация, в полза на неудовлетворените кредитори се въвежда отлагателно възражение срещу последващото ликвидацията заличаване. 8 ведомостите. Законът не уточнява за наличието на какви задължения НОИ следи и каква е последицата от наличието им за развитието на бързото производство. Според нас, законовите разпоредби следва да се прецизират като бъде изрично предвидено кои са задълженията, за които НОИ следи при издаване на удостоверението, както и какви са последиците за бързото производство по ликвидация, в случай че се установят задължения и НОИ откажат да издадат предвиденото в закона удостоверение. С оглед осигуряване на по-голяма защита на всички кредитори на дружеството, в това число и банките, да се допълни предлаганият нов чл. 274а, ал. 1, като се добавят и допълнителни условия, които следва да са изпълнени кумулативно, за да може за дружеството да се прилага бързото производство по ликвидация, а именно: „ 6. Дружеството не е страна по неприключени съдебни дела; 7. По отношение на дружеството не е подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност; 8. Дружеството не е длъжник по неприключени изпълнителни дела;“ Считаме, че по този начин ще се гарантира в по- голяма степен удовлетворението на вземанията на всички кредитори на дружеството, както и невъзможността за същото да премине през бързо производство по ликвидация, имащо за крайна цел заличаването му като субект на правото, докато все още има висящи и неприключени производства с негово участие. Неприети. Целта на предвидените промени е постигане на ликвидация в съкратени срокове, когато са налице разписаните от закона условия за това, както и облекчаване на процедурата чрез обслужване на едно гише. В частност, постигането на целта на закона изисква и съкращаване на 6-месечния срок по чл. 272 ТЗ в бързото производство по ликвидация. Предполага се, че дружествата, които отговарят на условията по чл. 274а, ал. 1 ТЗ нямат задължения или ако имат такива, са готови да ги уредят в кратки срокове. Особените правила за бързо производство по ликвидация не изключват приложението на всички императивни изисквания на закона, включително за удовлетворяване на задълженията към кредиторите. Законът не разграничава отделните категории кредитори в зависимост от това дали са предявили вземанията си по съдебен път и на какъв етап се намира съответното производство, включително дали е съдебно, изпълнително или друго производство. Настоящият законопроект не създава специална уредба за вземанията на определени кредитори, нито създава условия за различна защита на кредиторите. Установените в действащото законодателство привилегии на вземания са съответно приложими. 9 На следващо място, предлагаме да бъде удължен срокът в предлагания нов чл. 274а, ал. 2 от три на шест месеца, като новият текст да гласи: „ (2) Имуществото на дружеството се разпределя само ако са изминали шест месена Неприети. от деня, в който поканата до кредиторите е обявена в търговския регистър. “ Считаме, че предлаганият срок от три месеца за предявяване на вземания от обявяване на поканата до кредиторите в търговския регистър е недостатъчен за своевременен преглед и реакция. Удължаването на срока ще гарантира интересите на кредиторите на дружеството, като същевременно срокът от шест месеца не е толкова дълъг, че да бъде нарушена логиката и структурата на бързо производство по ликвидация. В случай че не бъде прието предложението ни за удължаване на срока за предявяване на вземанията, то, алтернативно, с оглед защита на интересите на всички кредитори, следва да се предвидят допълнителни изисквания към дружеството, по отношение на което ще се прилага производството по бърза ликвидация. Това би могло да се постигне, ако към изброените в чл. 274а, ал. 1 от ТЗ /нова/ от законопроекта пет предпоставки за бързо производство се добави още едно условие, чийто текст да гласи: „Да не е длъжник, съдлъжник или поръчител по просрочени задължения по банкови кредити В този случай, към служебната проверка, която длъжностното лице по регистрацията ще прави съгласно § 6 от законопроекта за изменение и допълнение на чл. 19 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), следва да се добави и задължение да изисква по служебен Неприети. Законопроектът се ограничава до въвеждане на специални правила във връзка с установяване на условията за провеждане на бързо производство по ликвидация. На първо място, предвижда се представяне на декларация относно съответните обстоятелства, като в случаите на деклариране на неверни данни се носи наказателна отговорност. Законопроектът предвижда подаване на декларация от ликвидатора, защото той е органът, който представлява дружеството и носи отговорност за законосъобразното провеждане на производството по ликвидация. На второ място, предвижда се механизъм за служебна проверка от органите на Агенцията по вписванията, НАП и НОИ, които разполагат с информация за задълженията на прекратените субекти. Проверката обхваща всички категории обстоятелства по чл. 274а, ал. 1 ТЗ. Следва да се има предвид също, че посочените предпоставки са такива само за откриване на производството по ликвидация, като кредиторите имат пълната възможност да осъществят правата си в хода на производството по ликвидация. Създаването на други, допълнителни форми или изисквания за проверка, каквито не се прилагат в производство по ликвидация по 10 път освен информацията от НАП и справка за кредитната задлъжнялост на лицето от Централния кредитен регистър. Обръщаме внимание, че това от своя страна ще изисква и промени в чл. 56 от Закона за кредитните институции и в Наредба № 22 на БНБ за централния кредитен регистър. В чл. 274а, ал, 3 от ТЗ /нова/ е предвидено наличието на предпоставки за провеждане на бързо производство по ликвидация да се установява чрез декларация на ликвидатора. Това са обстоятелства, които могат да бъдат установени и доказани пред длъжностното лице по регистрацията чрез официални документи. Простото им деклариране и непредвиждане на механизми за проверка от Агенцията по вписванията, според нас, крие риск от злоупотреби и измами, в резултат от което могат да бъдат засегнати законни интереси на трети лица - основно кредитори на прекратеното дружество. Считаме, че следва да бъдат направени изменения относно начина за установяване на обстоятелствата за възможността за провеждане на бързо производство по ликвидация на дружество. Би могло да се предвиди задължение на последния законен представител да декларира обстоятелствата по чл. 274а от ТЗ. Една от основните причини за предвиждане на деклариране на обстоятелства е възможността за носене на наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс (НК). Възможно е ликвидаторът, когато е различен от последния представляващ да не разполага с цялата информация и в този случай грешното деклариране не би довело до налагане на посочената санкция от НК. Неприети. общия ред, няма да доведе до постигане на достъпно, бързо и ефективно производство по ликвидация. Удовлетворяването на предявените вземания на кредиторите е условие за разпределение на имуществото на прекратеното дружество (чл. чл. 268, 271 и 272 ТЗ.). 11 Следва да се предвидят хипотези, в които производство по бърза ликвидация да преминава в производство по ликвидация по общия ред и/или в производство по несъстоятелност - например в случай че в хода на производството се установи, че едно или повече от предвидените условия за провеждане на бързото производство не са налице, или че имуществото на дружеството не е достатъчно за покриване на всички задължения към неговите кредитори. Неприети. В § 3 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на законопроекта се предвижда съответните администрации да осигурят техническа възможност за прилагането на закона в едногодишен срок от влизането му в сила, но според нас влизането в сила на закона следва да се предхожда от осигуряването на техническа възможност за неговото прилагане, доколкото само в този случай правните субекти могат да се възползват от дадените със закона възможности. Прието по принцип. В § 6, т.2, в който се посочва за създаването на нова т. 9 към чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, да се направи допълнение и точка 9 да придобие следното съдържание: „9. съществуването на обстоятелствата по чл. 274а, ал. 1 от Търговския закон се Неприети. установява от получената по служебен път информация по чл. 776, ал. 2 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс; “ 3. Българска асоциация за лизинг Смисълът на производството по ликвидация е да се удовлетворят всички кредитори след прекратяване на дейността на дружеството, т.е. наличието на задължения на прекратеното дружество може да се предполага. Всички кредитори могат да предявят вземанията си и да получат изпълнение в рамките на производството по ликвидация. Както в общото производство, така и в бързото производство по ликвидация са предвидени гаранции за защита правата на кредиторите (вкл. чл. 272 ТЗ). Чл. 273 от ТЗ предвижда, че едва когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, ликвидаторите искат заличаване на дружеството. Изискванията по чл. 274а, ал. 1, т. 4 и 5 се 12 Подкрепяме изцяло предложенията за законодателна промяна с цел улесняване на процедурата по ликвидация на фирми, както и заложените във философията на проекта намаляване на административната тежест чрез разширяване на принципа за обслужване на едно гише и изчистването на данните в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел чрез намаляване на броя регистрирани, но неактивни в него дружества. Съгласни сме и с изложените в мотивите към проекта цели, като от наша страна предлагаме проектът да бъде разширен и допълнен за по- ефективно постигане на тези цели и за защита на обществения интерес, Следва да се прецизират предлаганите разпоредбите относно бързото производство, като бъдат въведени допълнителни изисквания за прилагането му с оглед гарантиране на добросъвестността при стартиране на подобни производства. В текста на §1 от Проекта относно създаване на нов чл. 274а предлагаме следните изменения: „Бързо производство по ликвидация Чл. 274а. (1) Бързо производство по ликвидация на прекратено търговско дружество може да се проведе по решение на общото събрание на дружеството с ограничена отговорност и акционерното дружество, а за останалите търговски дружества – по единодушно решение на неограничено отговорните съдружници, когато дружеството: […] Неприети. отнасят до установяването на задължения към бюджета, за които и общият режим на ликвидация предвижда определена защита и предварително уведомяване на органите на НАП (чл. 77 ДОПК, чл. 49 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел). Въведената промяна относно събирането на информация по ДОПК в бързото производство е във връзка с изискването за „обслужване на едно гише“ и съкращаване на всички срокове. Промяната не се отнася до въвеждане на нови правила за защита на кредиторите, включително не се отнася до създаване на различни условия за удовлетворяване на отделните категории кредитори. Особените правила за бързо производство по ликвидация не изключват приложението на всички императивни изисквания на закона, включително за удовлетворяване на задълженията към кредиторите. Законът не разграничава отделните категории кредитори в зависимост от това дали са предявили вземанията си по съдебен път и на какъв етап се намира съответното производство, включително дали е съдебно, изпълнително или друго производство. Законът осигурява възможност за защита на всички кредитори. Следователно, възможностите за удовлетворяване на вземането, както и защитата на частната собственост не се накърняват. С предложеното след проведените обществени консултации и съгласуване допълнение на чл. 273 ТЗ, приложим 13 4. няма непогасени задължения към държавата, общините, кредитни и финансови институции и към организации, осъществяващи обществени услуги по §1, т.4 от ДР на Закона за администрацията; […] 7. не е предоставило свое имущество като залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг; 8. няма задължения по гаранционна отговорност по договори за доставка, изработка, строителство и други /включително и като участник в консорциум или гражданско дружество/ или е осигурило поемането на гаранцията от трети лица, притежаващи необходимия капацитет и имущество. […]“ В текста на §1 от Проекта относно създаване на нов чл. 274а предлагаме следните изменения: „Бързо производство по ликвидация Чл. 274а. (1) Бързо производство по ликвидация на прекратено търговско дружество може да се проведе по решение на общото събрание на дружеството с ограничена отговорност и акционерното дружество, а за останалите търговски дружества – по единодушно решение на неограничено отговорните съдружници, когато дружеството: […] 6. няма висящи искови или изпълнителни дела, по които дружеството е ответник/длъжник; 9. дейността му не подлежи на лицензионен режим или регулация от държавен орган по реда на специален закон. […]“ Неприети. субсидиарно и в бързото производство по ликвидация, в полза на неудовлетворените кредитори се въвежда отлагателно възражение срещу последващото ликвидацията заличаване. Законодателните промени не засягат прилагането на специалните правила, свързани със специфични регулаторни режими. Удовлетворяването на кредиторите и заделянето на суми е предвидено в чл. 272 ТЗ, която разпоредба се прилага по силата на чл. 274а, ал. 4 ТЗ, поради което не е необходимо създаването на друго правило в същия смисъл. Със законопроекта се цели облекчаването на условията за извършване и прекратяване на търговска дейност само на длъжници, за които се предполага, че нямат дейност и отговарят на кумулативните условия по чл. 274а, ал. 1 ТЗ. Въвеждането на изискване за нотариална заверка на декларацията по чл. 274а, ал. 3 ТЗ няма да има различни правни последици, но би представлявало допълнителна административна тежест за бизнеса. Като гаранция за наличието на обстоятелствата по чл. 274а, ал. 1 ТЗ законопроектът предвижда и извършване на служебна проверка въз основа на данните, налични в Търговския 14 В текста на §1 от Проекта относно създаване на нов чл. 274а предлагаме следните изменения: „Бързо производство по ликвидация Чл. 274а. (1) […] (2) Имуществото на дружеството се разпределя само ако са изминали три месеца от деня, в който поканата до кредиторите е обявена в търговския регистър и са удовлетворени всички кредитори по търговските книги и тези, предявили вземания или разпределението се прави с цел удовлетворяването им или е депозирана сума или предоставена гаранция по реда на чл. 272 от ТЗ. […]“ Неприети. В текста на §1 от Проекта относно създаване на нов чл. 274а предлагаме следните изменения: „Бързо производство по ликвидация Чл. 274а. (1) […] (3) Ликвидаторът представя нотариално заверена декларация за обстоятелствата по ал. 1 при подаване на заявление за прекратяване на дейността и откриване на бързо производство по ликвидация. […]“ Неприети. регистър и предоставени от НАП. Облекченият ред и съкратените срокове за удостоверяване на релевантните обстоятелства отговарят на ангажимента по НПВУ за създаване на ускорено производство по ликвидация. Със законопроекта се цели облекчаването на условията за извършване и прекратяване на търговска дейност само на длъжници, за които се предполага че нямат дейност и отговарят на кумулативните условия по чл. 274а, ал. 1 ТЗ. В случай че дружеството не отговаря на изискванията на чл. 274а, ал. 1 ТЗ, т.е. има дейност, работници и служители и/или задължения към задължения към държавата и общините, то следва да се ликвидира по общия ред. Следва да се спазят установените срокове и условия за извършване на необходимите проверки от органите на НАП и НОИ, за да се осигури защита на интересите на засегнатите лица и на бюджета. Предложенията са извън обявения предметен обхват на законопроекта и не са обсъждани при подготовката му. Действащите правила не ограничават ликвидатора да посочи своя адрес, включително електронен, в своята кореспонденция, включително в поканата до кредиторите по чл. 267 ТЗ, ако няма достъп до обявените в търговския регистър адреси на дружеството. Формулярите за вписване в търговския регистър, включително заявлението за вписване на обстоятелства относно прекратяване и ликвидация, съдържат 15 Принципът за обслужване на едно гише да се прилага за всички процедури по ликвидация, а не само за предлаганото ускорено производство. Изискването, постъпването и предоставянето на обществеността на информация от НАП и НОИ по повод процедурите по ликвидация следва да се извършва по служебен път и за всички производства, за да е известно на заинтересованите лица състоянието на субекта, предприел ликвидационно производство с оглед последиците му. В текста на §4, § 5 и §6 изразът бързо производство по ликвидация по чл. 274а от Търговския закон да се замени с производство по ликвидация по глава 17 от Търговския закон. Неприети Да се регламентират по- детайлно задълженията на ликвидатора, за да може ликвидационното производство да протича по- ефективно и оптимално, като бъдат защитени интересите на кредиторите. Текстът на чл. 266, ал.3 се изменя както следва: Ликвидаторът се вписва в търговския регистър, където се представя нотариално заверено съгласие с образец на подписа му. Ликвидаторът е длъжен да заяви за вписване и адрес за кореспонденция, както и електронен адрес, на които ще получава книжа, свързани с ликвидацията на дружеството, ако няма достъп до обявените Неприети. на указания и съобщения до ликвидатора. обхват на законопроекта и не са мотивирани. Със законопроекта се цели облекчаването на условията за започване на ликвидацията на дружества, за които се предполага че нямат дейност и отговарят на кумулативните условия по чл. 274а, ал. 1 ТЗ. Законопроектът не внася промени в общия режим на производството по ликвидация. 16 в търговския регистър адреси на дружеството. чл. 267 заглавието се допълва с думите предявяване и одобрение на вземанията, а досегашния текст става ал.1 и се добавят нови ал. 2 и 3 със следното съдържание: /2/ Заедно с поканата по ал.1 Ликвидаторът е длъжен да обяви в търговския регистър списък с кредиторите, които е установил по търговските книги на длъжника и по данни от други публични източници и да посочи условията и срока за удовлетворяването им. /3/ Ликвидаторът е длъжен да разгледа предявените вземания от кредитори в срок до един месец от получаването им, като уведоми предявилия ги кредитор по какъв начин ще го удовлетвори, респ. дали оспорва вземането като посочи основанието за оспорването. /4/ Кредиторите, които не са включени в списъка по ал.2, предявили са вземане и то се оспорва от ликвидатора, имат право да предявят иск за претендираното от тях вземане. Ако в определения срок на ликвидацията тези кредитори не уведомят ликвидатора, че са предявили такъв иск, ликвидаторът има право да пристъпи към разпределение на имуществото към съдружниците по реда на чл. 271. Приети по принцип. Чл. 268, ал.2 и 3 се отменят. Неприети. Със законопроекта се цели облекчаването на условията за започване на ликвидацията на дружества, за които се предполага че нямат дейност и отговарят на кумулативните условия по чл. 274а, ал. 1 ТЗ. Промени в общия режим на производството по ликвидация не са били предмет на обсъждане и на предварителна оценка на въздействието, поради което са извън предмета на законопроекта. Следва да се отбележи, че действащото законодателство дава възможност на дружествата, при липса на специална уредба, да назначат и едноличен ликвидатор (чл. 140, ал. 4, чл. 156, ал. 2 ТЗ и др.) или повече ликвидатори. Само във втория случай се изисква съвместно представителство за активни юридически действия (чл. 269, ал. 2 ТЗ). Със законопроекта се цели облекчаването на условията за започване на ликвидацията на дружества, за които се предполага, че нямат дейност и отговарят на кумулативните условия по чл. 274а, ал. 1 ТЗ. Предложенията са извън обявения предметен обхват на законопроекта, по тях не са провеждани обсъждания и предварителна оценка на въздействието на законодателните промени. 17 Да отпадне изискването за назначаване на няколко ликвидатора /освен по преценка на съответния орган по чл. 266 от ТЗ/, с оглед намаляване на разноските и бързина на производството и в унисон с действащата практика. Текстът на чл. 269, алинея (2) се изменя по следния начин: Ако съответния орган по чл. 266 е назначил повече от един ликвидатор, то дружеството се представлява от ликвидаторите само заедно, като същите имат еднакви права и задължения. Волеизявление към дружеството може да се приеме и от един ликвидатор. Навсякъде в текста на глава Седемнадесета думите Ликвидатори, Ликвидаторите се заменят с Ликвидатор/Ликвидаторът/ Ликвидатора. Неприети. С цел ефективно намаляване на броя на дружествата, които не извършват дейност, но не са заличени от регистрите, да се въведе и служебно начало относно тяхното заличаване. Според статистическите данни на Агенция по вписванията, достъпни на сайта на Агенция по вписванията в раздел Търговски регистър / статистики / Статистика на подадени заявления за предоставяне на АУ от ТРРЮЛНЦ, ежегодно се подават между 360 и 380 000 годишни финансови отчета, от приемане на тази възможност са подадени ок. 500 000 декларации чл. 38, ал.9, т.2 от Закона за счетоводството. Същевременно в Търговския регистър са вписани над 1 млн. субекта. Вероятно повечето от тези, които не са изпълнили законовото си задължение да обявяват ежегодно финансовите Неприети. 18 си отчети отдавна не извършват дейност и улесняването на процедурата по ликвидация трудно би ги стимулирало да предприемат действие по заличаването си при липса на каквито и да е санкции. В тази връзка считаме, че следва да се приемат норми, регламентиращи възможност на Агенцията по вписванията по служебен път да заличава неактивните субекти от регистъра. Създава се нов чл. 274б със следния текст: Служебно прекратяване на търговски дружества /1/ Агенция по вписванията прекратява служебно търговски дружества, които: 1. не са изпълнили задължението си да обявят своя годишен финансов отчет за 2 поредни години, освен ако не са подали декларация по чл.38, ал.9, т.2 от Закона за счетоводството или 4 2. от годината, за която е подадена декларация по чл. 38, ал.9, т.2 от Закона за счетоводството са изминали пет финансови години и в този период не са заявени нови обстоятелства за вписване по партидата на дружеството. /2/ При вписване на прекратяване на дружество по реда на ал.1 не се открива производство по ликвидация. Прекратеното дружество не може да сключва нови сделки, като до месец след прекратяването може да разплаща задължения по вече сключени такива. /3/ Прекратяването се обявява по партидата на дружеството в Търговския регистър, като длъжностното лице от Агенцията по вписванията уведомява служебно органите на НАП и НОИ за постановеното прекратяване по реда на чл. 77б от ДОПК, респ. чл. 5 ал. 15 от КСО, както и дружеството на последния 19 обявен в Търговския регистър електронен адрес, а при липса на такъв – на адреса му на управление. /4/ В срок до 6 месеца от обявяването в търговския регистър на служебното прекратяване всяко заинтересовано лице може да поиска от Агенция по вписванията откриване на производство по ликвидация на дружеството, като внесе по сметка на Агенция по вписванията разноски за ликвидацията за поне 6 месеца напред. Ако постъпят искания от няколко заинтересовани лица, разноските се разпределят между тях пропорционално. /5/ В срока по предходната алинея по решение на общото събрание на дружеството с ограничена отговорност / акционерното дружество, а за останалите търговски дружества - по единодушно решение на неограничено отговорните съдружници, може да бъде заявено искане за продължаване на дейността на дружеството. Към заявлението се предоставят всички годишни финансови отчети и се заплащат необходимите разноски за извършените служебни действия. В този случай длъжностното лице към Агенция по вписванията отменя прекратяването и вписва /обявява заявените обстоятелства и документи. /6/ В случай че в срока по алинеи 4 и 5 не постъпят искания или не бъдат изпълнени другите предвидени условия, длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията заличава дружеството. (7) Ако по-късно се установи, че е налице имущество или други причини за откриване на производство по ликвидация, длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията назначава ликвидатор по молба на заинтересувания и след внасяне от негова страна на разноски за ликвидацията за поне 6 месеца напред. /8/ Разпоредбите на настоящия чл. 274б не се прилагат при вписано пристъпване към изпълнение по реда на Закона за особените залози върху предприятието на търговското дружество или част от него, при открито производство по несъстоятелност или подадена от търговското дружество молба за откриване на производство по несъстоятелност. Ако несъстоятелността бъде открита след заличаване на дружеството по ал.7, длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията вписва акта на съда като заличаването отпада с обратна сила. Разпоредбата на чл. 274б влиза в сила считано от 30.09.2025 г. 4. Агенция по Във връзка с публикуван на 28.01.2023г. на вписванията Портала за обществени консултации проект на Закон за допълнение на Търговския закон от Министерство на правосъдието относно създаването на бързо производство по ликвидация представяме в срок становището ни по законопроекта в рамките на обществените консултации. специфично основание за започване на срока за произнасяне. 20 Предлагаме да отпадне предвидената в § 6 от проекта на ЗД на ТЗ ал. 5 на чл. 19 ЗТРРЮЛНЦ. Срокът за произнасяне от длъжностното лице по регистрацията и вписването в ТРРЮЛНЦ на прекратяване на търговската дейност и обстоятелствата относно откриване на бързото производство по ликвидация следва да бъде предвиден в новата разпоредба на чл. 274а ТЗ Неприети. 21 или в новата разпоредба на чл. 77б ДОПК. Изпращането на информацията на Агенция по вписванията по служебен път от НАП е уредено в чл. 77б, ал. 2 ДОПК. Получаването й в информационната система на ТРРЮЛНЦ е условие за разглеждане на подаденото вече заявление Б6 по реда на чл. 19, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ от длъжностно лице по регистрацията. Идеята на законопроекта е прекратяване на търговската дейност и обстоятелствата относно откриване на производството по бърза ликвидация (ликвидатор и срок на ликвидация) да се вписват в ТРРЮЛНЦ след получаване от Агенция по вписванията на информацията по чл. 77б ДОПК. В действащата норма на чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ е посочено, че длъжностното лице по регистрацията може да се произнесе по заявлението и в друг срок, ако е предвиден в закон. В случая предложената редакция на новата алинея 5 на чл. 19 ЗТРРЮЛНЦ урежда произнасяне в друг срок по едно конкретно заявление - по образец съгласно приложение Б6 и то само, когато с него е заявено откриване на бързо производство по ликвидация (извън общите правила за производството по ликвидация). Следва да се има предвид, че в чл. 19 от ЗТРРЮЛНЦ принципно се урежда произнасянето от длъжностните лица по регистрацията по всички заявления, а отклоненията от тези правила би следвало да бъдат регламентирани в други специални закони. Така например Законът за счетоводството урежда сроковете за публикуване на финансовите отчете в източниците, въз основа на които длъжностното лице извършва контрола за законосъобразност: заявлението, регистъра, представителната власт, приложенията към заявлението, декларация, данни за фирмата, информационната система на нотариусите, платежни документи. С предложената нова точка се създава ново подлежащо на проверка доказателство, което при това не съществува към момента на подаване на заявлението. В случай че при бъдещо развитие на законодателството бъдат въведени и други случаи на последващо служебно предоставяне на информация, разпоредбата би могла да бъде формулирана в по- 22 търговския регистър (чл. 38), Законът за юридическите лица с нестопанска цел урежда пререгистрацията на ЮЛНЦ чрез вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенцията по вписванията на съответните обстоятелства за него въз основа на заявление и удостоверение за актуалното състояние, което съдът по регистрацията издава в тридневен срок от поискването и незабавно служебно изпраща на Агенцията по вписванията (§25, ал. 2 и 4 ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗЮЛНЦ). Например в чл. 263в и чл. 263г от Търговския закон е предвидено, че вписването на вливане или сливане, съответно вписването на разделяне или отделяне, се извършва от длъжностното лице по регистрацията по делото на преобразуващото се, приемащото, съответно новоучреденото дружество не по-рано от 14 дни след заявяването. Предлагаме да отпадне новата т. 9 на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ и разпоредбата да остане в съществуващата си редакция. Регистърното производство по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) е вид охранително производство и съобразно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ обхваща дейността по вписване, заличаване и обявяване в съответните регистри въз основа на заявление по образец. Длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, Не се приема. 23 както и дали са налице останалите изисквания, посочени в чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, като при липса на някое от тях постановява мотивиран отказ - чл. 24 ЗТРРЮЛНЦ. [Цитира се чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ.] Обхватът на проверката, която извършва длъжностното лице по регистрацията, така, както е очертан в разпоредбата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, включва преценка относно редовността на документите и съответствието на заявеното за вписване обстоятелство с императивните изисквания на закона, съответно - дали подлежащият на обявяване акт отговаря на изискванията на закона. Нормата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ очертава обхвата на проверката за законосъобразност, която длъжностното лице по регистрацията извършва по отношение на всяко постъпило в информационната система на ТРРЮЛНЦ заявление за вписване на обстоятелства или обявяване на актове. В цитираната норма липсва казуистика, защото поставя изисквания към длъжностното лице по регистрацията при разглеждане на заявленията да съблюдава всички относими законови изисквания. Новата точка 9 на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, която се предлага в проекта на ЗД на ТЗ, свързана с проверка на съществуването на обстоятелствата по чл. 274а, ал. 1 от Търговския закон, касае преценка за законосъобразност само и единствено по отношение на едно заявление - по образец съгласно приложение Б6 и то само, когато с него е заявено за вписване прекратяване на търговската дейност и обстоятелствата относно ликвидатор и срок на ликвидацията в хипотезата Изпълнението на закона ще се извършва на базата на вече съществуващи информационни системи на отделните компетентни органи и на база на вече съществуващи интерфейси за комуникация в държавната администрация. Съгласуването на тези системи е изпълнимо в предложения едногодишен срок, още повече че за това не е наложително провеждането на обществени поръчки. Предвиждането на по-дълъг срок би препятствало постигането на реализираните с проекта цели за стимулиране на икономическия растеж, улесняване на взаимодействието между гражданите и администрацията, както и на поетите ангажименти по Националния план за възстановяване и устойчивост. 24 на чл. 274а ТЗ от проекта на ЗД на ТЗ. В този смисъл така предложената разпоредба не хармонизира със замисъла на законодателя, вложен в нормата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ. Следва да се има предвид, че и без наличието на предвидената нова т. 9 на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, в обхвата на проверката на длъжностното лице по регистрацията е да констатира съществуването на обстоятелствата по чл. 274а, ал. 1 от Търговския закон от информацията по чл. 77б, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на основание чл. 21, т. 4 и 5 ЗТРРЮЛНЦ във връзка с новия чл. 274а, ал. 1 ТЗ и новия чл. 77б ДОПК. Предлагаме срокът [по § 3] за осигуряване на техническа възможност за прилагане на този закон да бъде двугодишен от влизането в сила на закона. Предвидените в проекта на ЗД на ТЗ промени изискват при постъпване на заявление за прекратяване на дейността и откриване на бързо производство по ликвидация Агенция по вписванията да изпраща: • уведомление по електронен път до НАП за приходите за постъпването на заявление за прекратяване на дейността и откриване на бързо производство по ликвидация и • искането на осигурителя, представено към заявлението, до НОИ за издаване на удостоверение по чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване. В 30-дневен срок от постъпване на уведомлението, НАП предоставя по електронен Неприети. 25 път на Агенция по вписванията информация за наличие или липса на обстоятелства, които са предпоставка за откриване на производството. Постъпването на информацията за наличие или липса на обстоятелствата от НАП в информационната система на ТРРЮЛНЦ ще служи за разглеждане и произнасяне от длъжностното лице по регистрация по подаденото заявление за прекратяване на дейността и откриване на бързо производство по ликвидация. Описаният процес е свързан с надграждане на информационната система на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, което ще се осъществи чрез националния системен интегратор. Съгласно чл. 7с от Закона за електронното управление, дейностите по системна интеграция включват предоставянето на услуги по изграждане, поддържане, развитие и наблюдение на работоспособността на информационните и комуникационните системи, използвани от административните органи, както и дейности, които осигуряват изпълнението на тези услуги. Съгласно § 45, ал. 1 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за електронното управление (обн. - ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г., доп. – ДВ, бр. 102 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.), системната интеграция по глава първа "а", раздел IV се осъществява от "Информационно обслужване" - АД. Информационно обслужване" - АД, е публичен възложител при възлагане на дейностите по чл. 7с. С Решение на 26 Министерския съвет, Агенция по вписванията е определена за административен орган, който при изпълнение на своите функции, свързани с дейности по системна интеграция, възлага изпълнението на тези дейности на „Информационно обслужване” АД. Предвид изложеното, Агенция по вписванията е нормативно задължена да възлага изпълнението на всички дейности, свързани с надграждане на информационната система на ТРРЮЛНЦ на „Информационно обслужване“ АД, самостоятелно или чрез възлагане на трети лица като възложител по Закона за обществените поръчки.

гр. София, бул. „Дондуков“ № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Съгласуването администрацията се извършва на основание Становище на на Министерския съвет чл. 21, ал. 5 от Закона за нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Частична Проект на Закон за изменение и допълнение на Търговския закон (ТЗ) Становище по ред: Единствено съгласуване Номер и дата: 8 .1 2 .2 0 2 3 г . 0 4 .0 4 - 1 0 1 / 0 8 .1 2 .2 0 2 3 г . X S ig n e d b y : E m a M it o v a B o g o e v a В отговор на №: 03-00-231/20/01.12.2023 г. Институция: Министерство на правосъдието Диспозитив: Съгласува с препоръки Основание: от Чл. 30б, ал. 3, т. 2, б. „а“ и на Устройствения правилник неговата администрация на Министерския съвет I. В ТЗ (в т. 60) да - и на Съвета от с презграничните - нови форма на на дружество от - промени ограничена - създаване (операция, при или повече или повече - създаване с ангажиментите Търговския закон юридически Видно програма липсват: Относно законодателната Законодателната програма на бъдат извършени промени в транспониране на изискванията на 27 ноември 2019 година за преобразувания, сливания правила относно презгранични дружеството, под която е регистрирано държава членка по в презграничните сливания отговорност; на нова правна уредба която разделяното дружество дружества правоприемници или дружества); на процедура за ускорена на Република България за създаване на законова лица“ от Плана за възстановяване от обхвата на представената инициатива: Министерския съвет (ЗП на следните насоки: Директива 2019/2121 изменение на Директива и разделяния; преобразувания – в изходната държава местоназначение; и вливания и създаване на презгранични прехвърля всички свои прехвърля част от своите ликвидация на юридически по етап 254 „Влизане рамка за постигане на и устойчивост. оценка обаче от МС) е предвидено със ЗИД на Европейския парламент (ЕС) 2017/1132 във връзка преобразуване на правната членка в правна форма на нови дружества с разделяния на дружества активи и пасиви на две активи и пасиви на едно лица, в съответствие в сила на изменения в ускорена ликвидация на предвиденото в законодателната гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 2 от 4 - транспониране на изискванията на Директива 2019/2121 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132 във връзка с презграничните преобразувания, сливания и разделяния; - нови правила относно презгранични преобразувания – преобразуване на правната форма на дружеството, под която е регистрирано в изходната държава членка в правна форма на дружество от държава членка по местоназначение; - промени в презграничните сливания и вливания и създаване на нови дружества с ограничена отговорност; - създаване на нова правна уредба на презгранични разделяния на дружества (операция, при която разделяното дружество прехвърля всички свои активи и пасиви на две или повече дружества правоприемници или прехвърля част от своите активи и пасиви на едно или повече дружества). Тъй като не е ясно от оценката дали тези мерки попадат в обхвата на законопроекта, обръщаме внимание, че с оглед организирането на единни законодателни инициативи, които да включват решаване на възможно най-много проблеми, е необходимо да бъдат изготвяни единни законопроекти и да не се допуска в рамките на една година МС да предлага повече от един законопроект за промени в един действащ закон (в случая в ТЗ, за който справката в системата на Народното събрание показва, че с № 49-302-01-22/13.04.2023г. е налице законопроект за изменение и допълнение на ТЗ с вносител МС ). Изработването на единен законопроект изисква и извършването на частична предварителна оценка на въздействието, чиито обхват също следва да съответства на обхвата на законопроекта. В този смисъл информацията в представената в рамките на настоящото съгласуване частична предварителна оценка на въздействието е необходимо да се допълни така, че да е ясно, как са оценени всички аспекти на планираната законодателна инициатива (съгласно т. 60 от ЗП на МС за втората половина на 2023 г.) II. Относно раздел 1 „Проблем/проблеми за решаване“: Предлагаме този раздел да се допълни в съответствие с препоръката по т. 1 от настоящото становище, включително и при необходимост да се дефинират и представят допълнителни проблеми/въпроси за решаване в съответствие с т. 60 от законодателната програма на МС. III. Относно раздел 2 „Цели“: След актуализиране на съдържанието в раздел 1 от оценката, ако е необходимо, целите също следва да се актуализират така, че да съответстват и да водят до разрешаване на идентифицираните проблеми/описаните въпроси за решаване. По възможност е необходимо да се формулират измерими цели, свързани с конкретните резултати от прилагане на новата уредба, с постигане на стратегически цели и т.н. След актуализиране на целите в раздел 2 целите в раздел 5 също е необходимо да се актуализират. * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието, се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 3 от 4 IV. Относно раздел 3 „Заинтересовани страни“: След актуализиране на информацията в раздел 1 и раздел 2 от оценката при необходимост и в този раздел следва да се актуализира кръгът на засегнатите и заинтересованите страни в съответствие с допълнителните проблеми/въпроси за решаване и определените към тях цели. V. Относно раздел 4 „Варианти на действие. Анализ на въздействията“: След актуализиране на информацията в раздел 1, раздел 2 и раздел 3 от оценката, в раздел 4, е необходимо да бъдат разработени варианти, които съответстват на въпросите за решаване, на поставените цели и да описват точно как всеки вариант би допринесъл за постигане на целите. Напомняме, че в този раздел е необходимо да се опишат и определят и съответните ресурси (финансови, технически, организационни и др.) за изпълнение на всеки от вариантите и особено за препоръчителния вариант (ако са необходими такива). VI. Относно раздел6.1, 6.2., 6.3., 6.4.: Напомняме, че заедно с отбелязването на съответното поле с отговор „Да“ или „Не“ в тези раздели е необходимо да се включи и информация, обосноваваща избрания отговор, в съответствие с евентуалното актуализирано съдържание на предходните раздели от оценката. VII. Относно раздел 7 „Консултации“: Напомняме, че срокът за консултациите по чл. 26 от Закона за нормативните актове е 30 дни и само при извънредни обстоятелства този срок може да бъде намален. VIII. Относно извършване на последваща оценка на въздействието: За осигуряване на проверката на съотношението между формулираните цели и постигнатите резултати е необходимо в заключителните разпоредби на законопроекта да бъде посочено в какъв срок ще бъде извършена последваща оценка на въздействието на закона и кой е компетентният орган, който ще организира нейното извършване. **** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 4 от 4 ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“: In v a lid s ig n a tu r e X S ig n e d b y: Is k r e n P a vlo v Iv a n o v ИСКРЕН ИВАНОВ