3акон за изменение и допълнение на Закона за индустриалните паркове

ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Д О К Л А Д от БОГДАН БОГДАНОВ Министър на икономиката и индустрията ОТНОСНО: Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на Закон за изменение и допълнение на Закона за индустриалните паркове УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, предлагам на Вашето внимание проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за индустриалните паркове (ЗИП). Проектът на Закон за изменение и допълнение на ЗИП е изработен от експертна работна група, включваща представители на различни министерства, както и на Националното сдружение на общините в Република България. Създаването, изграждането и развитието на индустриални паркове е ключов елемент в съвременната индустриална политика, с който се цели повишаване на икономическия растеж и повишаване на конкурентоспособността на българската икономика. Измененията и допълненията на ЗИП целят да се предвиди възможност за финансово подпомагане на собствениците и операторите на индустриални паркове за изграждане на вътрешната техническа инфраструктура на парка. Предлага се условията и редът за получаване на финансовото подпомагане да се уредят в Правилник за прилагане на закона. Към настоящия момент не съществува законова регламентация за финансово подпомагане в процеса на изграждане на вътрешната техническа инфраструктура на парка. В Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ) е уредена възможност за отпускане на средства за финансово подпомагане, които обаче се отнасят само до т. нар. довеждаща инфраструктура. 1 Постигането на гореспоменатите цели е в съответствие с приоритетите и целите, заложени в Програмата за управление на Република България за периода юни 2023 г. – декември 2024 г., приета с Решение № 506 на Министерския съвет от 2023 г., където като мярка 17.1.4. е включено одобряване на проекта на Закон за изменение и допълнение на ЗИП от Министерския съвет и внасянето му в Народното събрание. Също така, законопроектът съдържа предложения за изменения и допълнения за прецизиране на текстове, по отношение на които в процеса на прилагане на закона е установено, че създават трудности. Например въвеждане на задължение при подаване на заявление за вписване на индустриален парк в регистъра по чл. 21, ал. 1 от ЗИП за представяне на документи извън посочените, а именно: решение за създаване на индустриален парк, което е условие за вписване на индустриалния парк по чл. 24, ал. 4 от ЗИП; договор за експлоатация, който пък е условие за самото подаване на заявлението за вписване; учредителен акт на обединението (в случаите когато заявлението се подава от обединение); бизнес план на оператора и др. В допълнение, действащата нормативна уредба не изисква към момента на създаване и регистрация на парка наличие на специализиран подробен устройствен план (ПУП) на индустриалния парк, който го обособява като територия. Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 3 от ЗИП, към момента на създаването на индустриалния парк е достатъчно наличието на проект на задание за проектиране на ПУП. Възприетият от законодателя подход цели осигуряване на възможност собствениците на индустриални паркове да се възползват от административните мерки за облекчено административно обслужване при осъществяването на дейности по изграждане на парка, включително устройствено планиране в съответствие с чл. 31 от ЗИП. Прилагането на текста обаче създава затруднения поради липсата на законово регламентиран срок за приемане на специализирания ПУП. Липсата на информация за влязъл в сила (приет) ПУП води до невъзможност за осъществяване на контрол за съответствието на извършваните дейности на територията на парка с определените в ПУП. В тази връзка е предвидено до приемането на ПУП на индустриалния парк да бъде представен проект на задание за проектиране на ПУП или проект на ПУП, като обаче в законопроекта се определя срок за представяне на специализирания ПУП. Друго изменение е предложението за отпадане на възможността държавата пряко да бъде собственик на индустриален парк чрез създаване на „държавен индустриален парк“. Действащата уредба предвижда възможност собственик на индустриален парк да бъде държавата, като създаването на държавен индустриален парк става с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката и индустрията. Министърът е органът, който сключва договор за експлоатация с оператор на държавен индустриален парк. Това означава, че правото на собственост на държавния индустриален парк се упражнява от Министерския съвет, 2 а при сключване на договор за експлоатация от негово име действа министърът на икономиката и индустрията. В същото време Министерският съвет, съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗИП, по предложение на министъра на икономиката и индустрията приема мерки за стимулиране на индустриални паркове. Също така, списъкът на ключовите индустриални паркове се одобрява по предложение на министъра на икономиката и индустрията и министъра на регионалното развитие и благоустройството. В допълнение, действащата разпоредба на чл. 19, ал. 3 от ЗИП предвижда, че министърът на икономиката и индустрията изпълнява възложените с акт на Министерския съвет мерки за стимулиране, осъществява контрол за съответствие на извършваните дейности на територията с определените в ПУП и осъществява дейността по вписване в регистъра на индустриалните паркове. Предложените изменения в Закона за индустриалните паркове произтичат от анализа на действащите нормативни разпоредби, в резултат на който е установено, че те пораждат риск от опорочаване на процедурата по създаване и вписване на държавен индустриален парк, тъй като едни и същи органи осъществяват държавната политика за индустриалните паркове и същевременно осъществяват правото на собственост на индустриалния парк. В проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за индустриалните паркове е прецизирана разпоредбата на чл. 1 предвид необходимостта да се конкретизира предметът на закона само по отношение на вписаните индустриални паркове. Съществено изменение е включването в законопроекта на възможност за създаване на индустриален парк с територия между 150 и 300 дка. Действащият закон предвижда възможност за създаване на индустриален парк тип Б – специализиран парк, в който се извършват един вид производствени и свързани с тях дейности или сходни производствени дейности без да въвежда специални изисквания за тях. С предложеното допълнение на чл. 4, ал. 3 от ЗИП ще се стимулира клъстерирането на предприятия с един вид производствена дейност. Предвидена е възможност за актуализиране на списъка на ключовите индустриални паркове – при вписани нови индустриални паркове, които са със стратегическо значение за балансираното териториално развитие на страната и съответстват на целите и приоритетите на стратегическите документи за регионално и пространствено развитие съгласно Закона за регионалното развитие, в регистъра по чл. 21, ал. 1 от ЗИП, или в случай на заличаване на индустриален парк от регистъра. Конкретни критерии, въз основа на които вписаните в регистъра индустриални паркове да бъдат включени в списъка на ключовите индустриални паркове по чл. 19, ал. 2, т. 3 от ЗИП, ще бъдат определени в Правилника за прилагане на закона. 3 С приемането на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за индустриалните паркове се изпълнява мярка 17.1.4 от Програмата за управление на Република България за периода юни 2023 г. – декември 2024 г., приета с Решение № 506 на Министерския съвет от 2023 г. Очакваните резултати от прилагането на акта включват създаване на по-добри условия за инвестиции и за насърчаване на инвеститорите да извършват производствена дейност в индустриални паркове. За приемането на проекта на акт няма да са необходими допълнителни разходи/трансфери/други плащания по бюджета на Министерството на икономиката и индустрията. Предложеният проект на акт няма да окаже въздействие върху държавния бюджет, поради което към него е приложена финансова обосновка по приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Размерът на средствата, необходими за изпълнение на разпоредбата на чл. 20, ал.4 от ЗИП ще бъде определен с финансовата обосновка към проекта на акт за приемане на проекта на Правилник за прилагане на Закона за индустриалните паркове. След одобряване от министъра на финансите на финансовата обосновка към проекта на Правилник за прилагане на Закона за индустриалните паркове, финансовите средства за изграждане на елементи на вътрешната техническа инфраструктура на парка ще бъдат включени в бюджета на Министерството на икономиката и индустрията и реално ще се създадат условия за осъществяване на финансовото подпомагане, предвидено с разпоредбата на чл.20, ал.4 от ЗИП. С проекта на акт не се цели транспониране на европейско законодателство или изпълнение на задължения, произтичащи от актове на Европейския съюз, поради което не се налага изготвяне на справка за съответствие с европейското право съгласно чл. 35, ал. 2, т. 5 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Съгласно чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове и чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за индустриалните паркове, мотивите към него, предварителната оценка на въздействието и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерския съвет са публикувани на Интернет страницата на Министерството на икономиката и индустрията и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет. Справката за постъпилите предложения, заедно с обосновка за неприетите предложения в резултат на проведените обществени консултации, е приложена към настоящия доклад. Докладът и проектът на Решение на Министерския съвет са съгласувани по реда на чл. 32, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата 4 администрация, като получените становища са отразени съгласно приложената справка. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, С оглед на изложеното и на основание чл. 8, ал. 4, т. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, предлагам да бъде приет предложеният проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за индустриалните паркове. ПРИЛОЖЕНИЯ: 1. Проект на Решение на Министерския съвет; 2. Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за индустриалните паркове; 3. Мотиви; 4. Финансова обосновка; 5. Частична предварителна оценка на въздействието; 6. Становище на дирекция „Модернизация на администрацията“ в Администрацията на Министерския съвет 7. Справка за отразените становища по чл.32 от УПМСНА; 8. Справка за отразените становища от междуведомственото съгласуване; 9. Съгласувателни писма; 10. Съобщение за средствата за масово осведомяване. С уважение, БОГДАН БОГДАНОВ Министър на икономиката и индустрията 5

Проект! ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИНДУСТРИАЛНИТЕ ПАРКОВЕ (oбн., ДВ., бр. 21 от 2021 г.) § 1. Член 1 се изменя така: „Чл. 1. Този закон урежда условията и реда за създаване, вписване, изграждане, функциониране и развитие на индустриалните паркове, както и статута на вписаните в регистъра по чл. 21, ал. 1 индустриални паркове.“. § 2. В чл. 3, т. 3 думите „от държавата и/или“ се заличават. § 3. В чл. 4, ал. 4 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова т. 2: „2. под 300 дка, но не по-малка от 150 дка, когато индустриалният парк е специализиран за един вид производствени или свързани с тях дейности или сходни производствени икономически дейности според съответните кодове, определени съгласно действащата Статистическа класификация на икономическите дейности в Европейската общност (NACE), съответно нейното пряко приложение в Република България чрез съответстващата класификация;“. 2. Досегашната т. 2 става т. 3. § 4. В чл. 8, ал. 2 думите „държавата и/или“ се заличават. § 5. В чл. 9 се правят следните изменения: 1. В ал. 2: а) В основния текст думите „държавата или общината“ се заменят с „една община“. б) В т. 1 думите „държавата или“ се заличават. 2. В ал. 3: а) В основния текст думите „е държавата или една или повече общини, или“ се заменят със „са“. б) В т. 1 думите „с държавно и общинско или“ се заличават. § 6. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думата „държавен“ и запетаята след нея се заличават, а след думата „съвместен“ се добавя „общински“. 2. В ал. 3 думите „Държавните и“ и „частна държавна собствено, съответно“ се заличават. § 7. В чл. 14, ал. 1, изр. 2 думите „държавна или“ и „на Закона за държавната собственост, съответно“ се заличават. § 8. В чл. 15, ал. 2 думите „от държавата, съответно“ се заличават. § 9. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 1 се отменя. 2. В т. 3 след думата „съвместен“ се добавя „общински“, а думите „е държавата и една или повече общини, както и когато собственик“ се заличават. § 10. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2: а) В т. 1 се добавя второ изречение: „Мерките за стимулиране включват подпомагане по административен ред или по реда на чл. 20, ал. 4.“. б) Точка 2 се отменя. б) В т. 3 накрая се добавя: „Критериите за определяне на ключови индустриални паркове се определят с Правилника за прилагане на закона. Списъкът може да се актуализира при вписани нови индустриални паркове, които са със стратегическо значение за балансираното териториално развитие на страната и съответстват на целите и приоритетите на стратегическите документи за регионално и пространствено развитие съгласно Закона за регионалното развитие, в регистъра по чл. 21 ал. 1, или при заличаване от регистъра на ключов индустриален парк.“. 2. В ал. 3: а) В т. 3 думите „контрол за съответствие“ се заменят с „проверка на съответствието“. б) В т. 5 след думата „вписване“ се поставя запетая и се добавя „отказ от вписване“. 3. В ал. 4: а) В т. 2 думите „с държавно и общинско“ се заличават. б) Създава се т. 3: „3. одобрява финансовия план на оператора на общинските индустриални паркове“. 4. Алинея 5 се изменя така: „(5) Когато собственик на индустриален парк е община, оценката за съответствие със законодателството в областта на държавните помощи се извършва от кмета на общината в случаите по чл. 21, ал. 3, т. 1 и 3 от Закона за публичните финанси.“. § 11. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думите „европейските структурни и инвестиционни фондове“ се заменят с „финансови средства от Европейския съюз“. 2. Създават се нови ал. 3 и 4: „(3) Собственик на ключов индустриален парк и инвеститор в ключов индустриален парк със стратегическо значение за балансирано териториално развитие на страната получават приоритет при равни други условия при кандидатстване за подкрепа по ал. 2. (4) Собственик на индустриален парк или оператор получава финансово подпомагане за изграждане на елементи на вътрешната техническа инфраструктура на парка. Условията и редът за получаване на финансовото подпомагане се уреждат в Правилника за прилагане на закона.“. 3. Досегашната ал. 3 става ал. 5. § 12. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) В т. 1 в началото преди думата „обмен“ се добавя „пряко или посредством други информационни системи“. б) В т. 2 след думата „информацията“ се добавя „и документите“, а думите „и до документите по ал. 3“ се заличават. 2. В ал. 2: а) Създават се нови точки 14, 15, 16, 17: „14. данни за сделките по чл. 14, ал. 1; 15. концепция за индустриалния парк; 16. правилник за цялостната организация в индустриалния парк; 17. подробен устройствен план на индустриалния парк с неговите изменения, а, в случай че ПУП на ИП не е влязъл в сила – заповед за допускане и задание за проектиране на ПУП на ИП или проект на подробен устройствен план за територията на индустриалния парк;“. б) Досегашната т. 14 става точка 18 и се изменя така: „18. промени в обстоятелствата и документите по т. 1-17;“ в) Създава се нова т. 19: „19. заповеди на министъра на икономиката и индустрията за вписване на данни и за публикуване на документи в регистъра;“. в) Досегашната т. 15 става т. 20. 3. Алинея 3 се отменя. § 13. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) Точка 1 се изменя така: „1. по искане на собственика или оператора, след съгласие на собственика“. б) Създават се т. 3 и 4: „3. когато за индустриалния парк са вписани заповед за допускане и задание за проектиране на ПУП на индустриалния парк или проект на подробен устройствен план за територията на индустриалния парк и в срок от две години от вписването собственикът или операторът на индустриалния парк не представи влязъл в сила ПУП на индустриалния парк. 4. при извършване на проверка по чл. 19, ал. 3, т. 3 се установи несъответствие на извършените дейности на територията с определените в ПУП на индустриалния парк.“. § 14. Раздел VIII „Изключения“ с чл. 23 се отменя. § 15. В чл. 24, ал. 1 се правят следните изменения: 1. Точка 1 се отменя; 2. В точка 2 думите „общинско или с държавно и“ се заличават. § 16. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) Точка 1 се отменя. б) В т. 3 думите „министъра на икономиката или“ се заличават, а след думата „съвместен“ се добавя „общински“. в) В т. 4 след думата „търговец“ се поставя запетая и се добавя „съответно обединението“. 2. В ал. 2 се създава т. 9: „9. права и задължения относно вписването и заличаването на индустриалния парк в регистъра по чл. 21, ал. 1.“. § 17. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 преди думата „подава“ се добавя „или собственикът“. 2. Създава се нова алинея 2: „(2) Заявлението по ал. 1 съдържа идентификационни данни за заявителя (име, ЕИК, код по Булстат, седалище и адрес на управление, електронен адрес за кореспонденция), информацията и документите по чл. 21, ал. 2, както и декларация за изпълнение на изискванията на чл. 5, ал. 3.“. 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така: „(3) Към заявлението по ал. 1 се прилагат документите по чл. 21, ал. 2, т. 15, 16 и т. 17, както и решението за създаване на индустриалния парк по чл. 24, ал. 1, бизнес план на оператора, договора за експлоатация (освен когато собственикът е и оператор), учредителен акт на обединението в електронен формат, подписани с квалифициран електронен подпис на заявителя или негов пълномощник.“. 4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в т. 2 се правят следните изменения и допълнения: а) В основния текст след думата „уведомява“ се добавя „по електронен път“. б) Буква „б“ се изменя така: „б) неизпълнение на условието по чл. 13;“. в) В б. „в“ думите „ал. 3, т. 1 и 2“ се заменят с „ал. 2, т. 15 и 16“. г) Създава се нова б. „г“: „г) несъответствие на съдържанието на приложените документи с информацията, посочена в заявлението“; д) Досегашната б. „г“ става б. „д“; е) Досегашната б. „д“ става б. „е“ и в нея думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 3“. 5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея след думите „30-дневен срок от“ се добавя „получаване на“, а думите „ал. 3“ се заменят с „ал. 4“. 6. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея след думата „заявяват“ се добавя „по електронен път със заявление, подписано с квалифициран електронен подпис,“, а думите „ал. 2-4“ се заменят с „ал. 3-5“. § 18. В § 1 от Допълнителната разпоредба се създава т. 4: „4. „Територия“ е територия по смисъла на § 5, т. 8 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията“. § 19. В § 4 от Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „зони и технологични“ се заличават. 2. В ал. 3 думите „индустриални зони, технологични паркове и други подобни образувания“ се заличават, а накрая се добавя „в едногодишен срок от вписването им в регистъра по чл. 21, ал.1.“ ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 20. В § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55, 61 и 117 от 1997 г., бр. 93 и 124 от 1998 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 9, 12, 26 и 57 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2001 г. - бр. 38 от 2001 г.; изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 24 и 93 от 2004 г., бр. 32 от 2005 г., бр. 17, 30, 36, 64 и 105 от 2006 г., бр. 41, 59, 92 и 113 от 2007 г., бр. 52 и 54 от 2008 г., бр. 10, 17, 19, 33 и 41 от 2009 г., бр. 18 и 87 от 2010 г., бр. 19 и 47 от 2011 г., бр. 45, 82 и 99 от 2012 г., бр. 27 от 2013 г.; Решение № 6 на Конституционния съд от 2013 г. - бр. 65 от 2013 г.; изм., бр. 66 и 109 от 2013 г., бр. 40, 98 и 105 от 2014 г., бр. 52, 60 и 61 от 2015 г., бр. 81 от 2016 г., бр. 13, 58 и 96 от 2017 г., бр. 21, 64, 77 и 90 от 2018 г., бр. 25, 44, 60, 61, 79 и 94 от 2019 г.; Решение № 9 на Конституционния съд от 2019 г. - бр. 98 от 2019 г.; изм., бр. 28, 34 и 44 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г.; бр. 32 и 102 от 2022 г.) думите „индустриални зони, технологични паркове или“ се заличават. § 21. В чл. 109, ал. 3 от Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 1 от 2001 г.; изм., бр. 41 и 111 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г., бр. 20, 65 и 107 от 2003 г., бр. 36 и 65 от 2004 г., бр. 28, 76, 77, 88, 94, 95, 103 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30, 34, 37, 65, 76, 79, 80, 82, 106 и 108 от 2006 г., бр. 41, 53 и 61 от 2007 г., бр. 33, 43, 54, 69, 98 и 102 от 2008 г., бр. 6, 17, 19, 80, 92 и 93 от 2009 г., бр. 15, 41, 50, 54 и 87 от 2010 г., бр. 19, 35, 54 и 80 от 2011 г., бр. 29, 32, 38, 45, 47, 53, 77, 82 и 99 от 2012 г., бр. 15, 24, 27, 28, 66 и 109 от 2013 г., бр. 49, 53, 98 и 105 от 2014 г., бр. 35, 61, 62, 79 и 101 от 2015 г., бр. 15 и 51 от 2016 г., бр. 13, 63, 92, 96 и 103 от 2017 г., бр. 21, 28, 55 и 108 от 2018 г., бр. 1, 24, 25, 41, 44, 62 и 101 от 2019 г. и бр. 17, 21, 60 и 62 от 2020 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2020 г. - бр. 92 от 2020 г.; изм., бр. 104 и 107 от 2020 г., бр. 16 и 21 от 2021 г.; бр. 94 от 2021 г. с Решение № 17 на Конституционния съд от 2021 г. ; бр. 42 от 2022 г.; бр. 6 и 86 от 2023 г.,) се създава т. 12: „12. Индустриален парк съгласно Закона за индустриалните паркове“. § 22. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.

Проект! МОТИВИ към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство 1. Причини, които налагат приемането на предложения законопроект Предложенията за промени в Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство (ЗЛЗВНП) са изготвени на база анализ на наложилата се практика по предоставянето на специалната защита. 2. Цели на предложения законопроект Целта на предложените изменения е свързана с улесняване и оптимизиране изпълнението на основната дейност на Бюрото по защита на застрашени лица при министъра на правосъдието (Бюро по защита) по изпълнение на специалната защита. Също така е необходимо да се прецизира нормативната уредба, относно предоставянето на лична физическа охрана при условията и реда на чл. 123 от Наказателно- процесуалния кодекс (НПК) и оптимизира изпълнението на основната дейност на Бюрото по защита по изпълнение на специалната защита по ЗЗЛЗВНП. Компетентни да осъществяват незабавната защита по чл. 123 от НПК са органите на Министерството на вътрешните работи (МВР) и Бюрото по защита, като твърде общата регламентация води до неясноти в практиката по прилагане на разпоредбата. В тази връзка със законопроекта се предлага прецизиране на нормативната уредба относно предоставянето на лична физическа охрана при условията и реда на чл. 123 НПК. Формулират се по-прецизно задълженията на Бюрото по защита и на лицето, на което се предоставя специална защита. Във връзка с осъществяване на дейността по предоставяне на специална защита и по-конкретно на ефективен контрол от страна на Бюрото по защита върху задължението на застрашеното лице да изпълнява финансовите си задължения към държавата, физически и юридически лица или поемането на нови такива, както и в случаи на предприемане на действия за връщане на финансовите средства, използвани за защита, когато застрашеното лице самоволно не е изпълнявало задълженията си по специалната защита, със законопроекта се предлага достъп на Бюрото по защита до информационни системи по чл. 56 и чл. 56а от Закона за кредитните институции. 3. Същност на законодателните промени В чл. 5 се предлага изменение на ал. 3 и 4, като се прецизират текстовете, свързани със Специалната защита, която се осъществява чрез предварителната защита и Програмата за защита на застрашени лица. В ал. 9 и 10 се предлага да бъдат формулирани задълженията на Бюрото по защита и на лицето, на което се предоставя специална защита. Тези задължения досега бяха уредени в чл. 19, ал 2 и 3, но систематичното им място следва да бъде в чл. 5, раздел I „Същност на специалната защита“. В чл. 6, ал. 1, т. 5 и в ал. 2, т. 6 се въвежда създаване и ползване на нови основни данни като самостоятелен вид мярка за защита, а в ал. 5 и 6 се прецизира уредбата по прилагане 1 на мярката нови основни данни, които се създават с изричното писмено съгласие на лицето, като не се допуска то да ползва едновременно документи с новите и предходните основни данни. Новите и предходните данни и издадените въз основа на тях официални документи се администрират от компетентните органи по искане на Бюрото по защита до отпадане на необходимостта, след което ще се унищожават по съответния ред. Към момента създаването и ползването на нови основни данни от лицата, на които е предоставена специална защита, е предвидено в закона като допълнителна дейност. Практиката показва, че създаването и ползването на нови основни данни е един от най- ефикасните методи за защита, който се прилага почти във всички случаи. Целта е тази допълнителна дейност да се обособи като мярка за защита, която да може да се прилага заедно с другите мерки за защита или самостоятелно. В случаите когато лицето е ползвало новите си основни данни и е постигнало добра социална интеграция в новата среда и финансова независимост, не е необходимо и целесъобразно да се прилагат други мерки от специалната защита, респ. да се разходват финансови средства и човешки ресурси. Единствената подходяща и приложима мярка би била именно ползването на новите основни данни, на които лицето е изградило история – социални контакти, квалификации, образование, трудов стаж и т.н. От друга страна, ако създаването и ползването на нови основни данни се обособи като мярка за защита и може да се прилага самостоятелно в случаите, когато лицето е постигнало добра социална интеграция и финансова независимост, ще се създаде възможност да се приложат и другите мерки от специалната защита, ако в бъдещ момент степента на застрашеност спрямо лицето се повиши и възникне реална и непосредствена заплаха за неговия живот и здраве. Действащата към момента разпоредба на чл. 6, ал. 7 от ЗЗЛЗВНП е приложена спрямо определен брой лица, които са поискали да продължат да ползват новите си основни данни след приключване на Програмата за защита. Практиката показва, че за тези лица продължава да съществува необходимостта от администриране и актуализиране на новите и предходните им основни данни и издадените въз основа на тях документи. Съгласно закона, когато лицето ползва документи с новите си основни данни, документите с предходните основни данни се съхраняват в Бюрото по защита, т.е. когато се засягат законните интереси на държавата, на трети лица или интереси на самото лице, необходимо е оказване на съдействие от страна на Бюрото. По-сериозен е проблемът, когато тези лица, за които е приключила Програмата за защита и е приложена сега действащата разпоредба на чл. 6, ал. 7 от ЗЗЛЗВНП, потърсят помощ и съдействие от Бюрото, в случай че степента на застрашеност спрямо тях се е повишила или е възникнала реална и непосредствена заплаха за техния живот и здраве. В такава ситуация Бюрото не би могло и няма законово основание да приложи каквито и да било мерки за защита спрямо лицето, тъй като то вече е извън Програмата за защита. Предлаганите промени в чл. 13 и чл. 14, ал. 1 имат за цел единствено правно- техническо прецизиране на регламентацията на Бюрото по защита като самостоятелна структура към министъра на правосъдието. С оглед на необходимостта от регламентиране на категориите информация, създавана в Бюрото по защита, подлежаща на класификация като служебна тайна, в чл. 14 в изпълнение на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Закона за защита на класифицираната информация се предлага да се създадат ал. 9 и 10. В чл. 14б, ал. 2 е необходимо разпоредбата да бъде изменена в две насоки: от една страна, понятието „защитени лица“ да се замени с актуалното понятие „лицата, на които е 2 предоставена специална защита“, и от друга да бъде изяснено, че издаването на удостоверителни документи и актове за гражданско състояние се извършва по ред, определен в инструкции или споразумения по чл. 5, ал. 8 от закона, а именно споразумения за сътрудничество и взаимодействие и съвместни инструкции между министъра на правосъдието и органите на държавна власт и местно самоуправление. В чл. 15, ал. 2, т. 4 се предлага допълнение, отнасящо се до възможността предложението за предоставяне на защита да се прави служебно от началника на областните служби „Изпълнение на наказанията“ за обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража. Досега предложение можеше да се прави само от началника на затвора за осъдените лица. С изменението в чл. 16, ал. 2 се предлага прецизиране на изискванията към декларацията, която попълва застрашеното лице при включването му в специалната защита, като следва да посочи своето здравословно състояние и задължения към държавата, ако има такива. Досега лицето посочваше само семейно и материално състояние, и задължение към трети лица. Предоставянето на информация относно здравословното състояние на лицето е нужно, за да може да се предостави при необходимост медицинско лечение, както и с оглед преценка дали не представлява опасност за околните и охраняващия екип. В чл. 16б се прецизира определянето на степента на заплаха за застрашеното лице и предоставянето на актуална информация от компетентните органи. Предлага се правно-техническо прецизиране на разпоредбите на чл. 17, ал. 2 и 3 относно включването на застрашеното лице в Програмата за защита. В случаите на чл. 17а, а именно случаите на незабавна промяна на вида на предоставената защита, се предвижда възможност ръководителят на Бюрото по защита да нарежда изпълнение на мерки не само от Програмата за защита, но и от предварителната защита, напр. мерки по чл. 6, ал. 1, т. 1 - лична физическа охрана, и т. 3 - настаняване на безопасно място. Практиката е показала необходимост от спешното прилагане именно на такива мерки. С измененията в чл. 17б, ал. 2 се предлага Бюрото по защита да оценява необходимостта от продължаване на специалната защита за всяко защитено лице и да изготвя становище до министъра на правосъдието, без това да е обвързано с шестмесечен период, както е определено в сега действащия текст. По този начин оценяването може да се извършва по-често или по-рядко в зависимост от конкретния случай. С изменението на чл. 18, ал. 4 се регламентира редът за прекратяване на специалната защита, в случай че лицето откаже да подпише споразумението по чл. 18, ал. 1, с което същото придобива статут на защитено лице. С измененията в чл. 20 и 22 се цели да се определи от кой момент се счита прекратено действието на Програмата за защита в различните хипотези, съответно в кой момент лицето губи качеството на защитено лице. В чл. 16б, ал. 2, изр. 2 от ЗЗЛЗВНП ясно е определено, че от датата на подписване на декларацията от застрашеното лице започва изпълнението на мерките по предоставяне на предварителна защита. В чл. 18, ал. 2 се определя, че от датата на подписване на споразумението лицето придобива статут на защитено лице с произтичащите от това права и задължения за него. Следвайки този законодателен подход, в глава втора, раздел V от закона „Прекратяване на действието на Програмата за защита“ се предлага да се регламентира от кой момент се счита прекратено действието на Програмата за защита в различните хипотези, посочени в чл. 20 и чл. 22 от ЗЗЛЗВНП. В чл. 22 (случаите, когато действието на програмата за защита се прекратява по искане на защитеното лице) изрично се определя, че действието на програмата за защита се прекратява, считано от 3 датата на постъпване на писменото искане в Бюрото по защита. Уточнението е от съществено значение предвид доброволния характер на Програмата за защита, т.е. след отпадане на съгласието на защитеното лице е необходимо в същия момент да се прекрати нейното действие. От този момент отпадат и задълженията и отговорността на Бюрото по защита да изпълнява мерките за защита спрямо защитеното лице. Прецизира се разпоредбата на чл. 27, ал. 2, която е приета през 2008 г. и кореспондира с действащата към онзи момент регламентация, определяща Съвета по защита като единствен компетентен орган, вземащ решение за включване на лица в Програмата за защита. Тогава е била регламентирана и фигурата на председател на Съвета по защита, която сега липсва. Съгласно действащия закон министърът на правосъдието има самостоятелна компетентност да включва лица в Програмата за защита при наличие на съответните законови предпоставки. В този смисъл предвиденото уведомяване на председателя на Съвета по защита по чл.27, ал. 2 от ЗЗЛЗВНП за мерките по ал. 1 не е в съответствие с актуалната уредба и с принципа „необходимост да се знае“. С преходна разпоредба се урежда възможността предложената разпоредба на чл. 6, ал. 6 да се прилага и спрямо лица, за които към момента на влизане в сила на този закон е прекратено действието на Програмата за защита и същите използват новите основни данни и издадените въз основа на тях документи. Съгласно предложената разпоредба на чл. 6, ал. 6 новите и предходните основни данни и издадените въз основа на тях официални документи се администрират и актуализират от съответните компетентни органи по искане на Бюрото по защита до отпадане на необходимостта, след което се унищожават. С проекта на ЗИДЗЗЛЗВНП се предлагат изменения в чл. 123 от Наказателно- процесуалния кодекс (НПК) и в Закона за кредитните институции (ЗКИ): - защита на свидетеля по чл. 123, ал. 1 НПК се разпорежда с акт на прокурора или съда по искане на свидетеля или с неговото съгласие, като се вземат мерки за неговата незабавна защита, когато са налице достатъчно основания да се предполага, че в резултат на свидетелстването е възникнала или може да възникне реална опасност за живота или здравето на свидетеля, на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения. Компетентни да осъществяват тази дейност са органите на МВР или Бюрото по защита, като твърде общата регламентация води до неясноти в практиката по прилагане на разпоредбата. В тази връзка, нормативната уредба, уреждаща предоставянето на лична физическа охрана при условията и реда на НПК, се нуждае от прецизиране. В ал. 2 на чл. 123 НПК се предлага регламентиране на срока за лична физическа охрана осъществяван от органите на МВР или ББЗЛ, а именно 60 дни с възможност този срок да бъде удължен с 30 дни от прокурора или съда, за което органите, осъществяващи защитата, ще ги уведомяват. Предвижда се задължение за свидетеля да изпълнява указанията за безопасност на компетентните органи за охрана, както такова задължение е предвидено за охраняваните държавни лица по чл. 16, ал. 1 от Закона за Националната служба за охрана. В случай на неспазване на указанията за безопасност от защитения свидетел, органите за охрана ще могат да уведомят прокурора или съда, взели мярката за защита, да постановят нейното отпадане в 7-дневен срок от уведомяване за настъпване на това обстоятелство. В преходната разпоредба се предвижда в 7-дневен срок от влизането в сила на закона при заварените случаи на лична физическа охрана по чл. 123, ал. 2, т. 1 НПК органите на МВР или ББЗЛ да уведомяват съответния прокурор или съд за произнасяне по 4 необходимостта за продължаване или отпадане на мярката за защита, като те следва да се произнесат в 14-дневен срок от получаване на уведомлението. - в чл. 56, ал. 3 и чл. 56а, ал. 4 ЗКИ са регламентирани компетентните органи, които имат достъп до Централния кредитен регистър и Регистъра на банковите сметки и сейфове, създадени и поддържани от Българската народна банка. Във връзка с осъществяване на дейността по предоставяне на специална защита и по-конкретно ефективен контрол от страна на Бюрото по защита върху задължението на застрашеното лице да изпълнява финансовите си задължения към държавата, физически и юридически лица или поемането на нови такива, е необходим достъп до информационни системи по чл. 56 и чл. 56а ЗКИ. 4. Очаквани резултати от прилагането на нормативния акт С предлаганият законопроект ще се постигнат следните резултати: - оптимизиране на изпълнението на основната дейност на БЗЗЛ по изпълнение на специалната защита, която е незабавна защита и Програма за защита на застрашени лица; - по-прецизно формулиране на задълженията на Бюрото по защита на застрашени лица и на лицето, на което се предоставя специална защита; - отстраняване на предпоставките, водещи до неясноти в практиката по прилагане на нормативната уредба, отнасяща се до осъществяване на лична физическа охрана от органите на МВР и БЗЗЛ при условията и реда на чл. 123 НПК; - създаване на законово основание по чл. 56 и чл. 56а ЗКИ за ефективен контрол от страна на Бюрото по защита на застрашени лица върху задължението на застрашеното лице да изпълнява финансовите си задължения към държавата, физически и юридически лица или поемането на нови такива, както и в случаи на предприемане на действия за връщане на финансовите средства, използвани за защита, когато застрашеното лице самоволно не е изпълнявало задълженията си по специалната защита. 5. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Предвижда се осъществяването на дейността по законопроекта да се извършва в рамките на предвидените финансови средства на структурите. Законопроектът не съдържа разпоредби, свързани с въвеждането на регулаторни режими. Проектът на закон не съдържа разпоредби, въвеждащи актове на Европейския съюз, поради което към него не е изготвена таблица за съответствие с правото на ЕС. Към законопроекта е приложена справка за съответствието му с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека. Законопроектът ще бъде публикуван за провеждане на обществени консултации за срок от 30 дни. 5

БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА В ПОДКРЕПА НА БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС ОТ 1980 г. Адрес: 1527 София, ул. Чаталджа 76 Тел.: +3592 932 09 11 факс: +3592 987 26 04 E-mail: office@bia-bg.com Web: www.bia-bg.com FB: www.facebook.com/BusinessBulgaria Изх. № 03-00-6/09.02.2024 г. ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТНОСНО: Обществена консултация по проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за индустриалните паркове със срок на представяне на предложения 09.02.2024 г. (https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?@lang=bg-BG&Id=8078) УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, Българската стопанска камара изразява принципната си подкрепа за законодателни предложения, които водят до избягване на корупционни практики, конфликт на интереси и подобряване на бизнес средата. От тази гледна точка, представяме нашето становище по предложения за обществено обсъждане законопроект за изменение и допълнение на Закона за индустриалните паркове. Общи коментари Индустриалните паркове (ИП) са често използван инструмент на регионалната политика за повишаване на икономическата жизнеспособност и социалното равенство. Успешното им функциониране може да повиши ефективността на използването на земята и чрез привличане на инвестиции да създаде висока добавена стойност в цялата страна. Създаването на ИП обаче изисква значителни първоначални инвестиции в изграждането на тяхната инфраструктура и подготовката на парцели, което често се реализира чрез публични финансови инструменти. В този контекст, индустриалните паркове (ИП) имат важна роля за постигането на устойчиво развитие. Те служат като инструменти за устойчиво развитие, насърчавайки икономическия растеж, като същевременно минимизират неблагоприятните въздействия върху околната среда и обществото. Индустриалният парк служи като стратегически разработен от правителството инструмент за прилагане на индустриални политики, с основна цел привличане на инвестиции и насърчаване на цялостния икономически растеж и развитие¹. Чрез премахването на възможността за участие на държавата или държавни дружества при създаването и управлението на индустриални паркове **се отнема един съществен инструмент за управление и провеждане на целенасочена национална политика.** С предложените промени се ограничава участието на предприятия, в които държавата няма решаващо участие във вземането на решения, т.е. има миноритарен дял, но те по принцип се оказват изключени от възможността за участие в подобна инициатива. Обръщаме внимание, че по Националния план за възстановяване и устойчивост в края на миналата година бяха представени 23 предложения от индустриални паркове в страната по „Програма за публична подкрепа за развитието на индустриални райони, паркове и подобни територии и за привличане на инвестиции („AttractInvestBG")"². Допустими кандидати бяха вписаните по Закона за индустриалните паркове, ИП, включително „държавни, когато собственикът е държавата". Бюджетът на безвъзмездната финансова помощ по процедурата бе определен на 212.5 млн. лв., като сумата на проектните предложения надвишава два пъти осигурените безвъзмездни средства. Премахване на възможността за държавна собственост в индустриалните паркове ще доведе до неравнопоставеност и нарушение на конкуренцията между вече съществуващите паркове и новосъздадени такива. ¹ UNIDO's International Guidelines for Industrial Parks, https://www.unido.org/sites/default/files/files/2020-05/International_Guidelines_for_Industrial_Parks_EN_0.pdf ² Стълб 1 „Иновативна България", Компонент 3 „Интелигентна индустрия", Процедура BG-RRP-3.007 https://www.mig.government.bg/naczionalen-plan-za-vazstanovyavane-i-ustojchivost/programa-za-publichna-podkrepa-za-razvitieto-na-industrialni-rajoni-parkove-i-podobni-teritorii-i-za-privlichane-na-investiczii-attractinvestbg/ Член на BUSINESSEUROPE Стр. 1 от 2 В мотивите към законопроекта и предварителната частична оценка на въздействието няма информация и анализ за дейността и структурата на действащите ИП в България, които да позволят да се направи обоснована преценка за необходимостта от предложените промени. Не е направен отчет и анализ на изпълнението на приетата през 2015 г. „Стратегия за развитие на индустриалните зони"³, а новоразработваната стратегия все още не е налична за обществено обсъждане. Не е обоснован размерът от минимум 150 дка за ИП, специализиран в един вид производство, тъй като икономическите дейности, както са класифицирани по NACE (КИД), изискват различни условия за осъществяване на дейността - площ, енергия, суровини, инфраструктура, работна сила и др. Конкретни предложения В §11 от Проекта се предвиждат изменения в чл. 20 от ЗИП, като се създава нова ал. 3, регламентираща приоритет при равни други условия при кандидатстване за подкрепа по ал. 2 за собствениците на ключов индустриален парк и инвеститор в ключов индустриален парк. Предлагаме предвиденият приоритет да се отнася за операторите на ключов индустриален парк, като **в предложения проект по §11, в новата ал. 2 на чл. 20 след думата „собственик" да се добави „И ОПЕРАТОР".** *Мотиви:* В мотивите, които съпътстват предложения Законопроект за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за индустриалните паркове, е постулирано, че целта на ЗИД е *„да се предвиди възможност за финансово подпомагане на собствениците и операторите на индустриални паркове за изграждане на вътрешната техническа инфраструктура на парка".* По смисъла на ЗИП, оператор на индустриален парк е лице, което извършва дейностите по експлоатация на индустриалния парк и изпълнява функциите, които има самият собственик. Ето защо е нелогично и дори дискриминационно възможността да се ползва предвиденият приоритет да е относима към ключов индустриален парк само в случаите, когато този парк се експлоатира директно от собственика, но не и в случаите, когато дейностите в същия ключов индустриален парк се извършват чрез оператор. Поставеният въпрос има и практическо значение в случаите, когато кандидатстването за подкрепа на ключов индустриален парк се извършва не от собственика, а от оператора на същия парк. С УВАЖЕНИЕ, ДОБРИ МИТРЕВ *Председател на УС на БСК* ³ https://www.mi.government.bg/files/useruploads/files/vop/strategy_industrial_zones.pdf БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА съюз на българския бизнес Стр. 2 от 2

гр. София, бул. „Дондуков“ № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Становище администрацията на Съгласуването се извършва на основание на Министерския чл. 21, ал. 5 от Закона за съвет нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Частична 3акон за изменение за индустриалните и допълнение на Закона паркове Становище по ред: Единствено съгласуване Номер и дата: X В отговор на №: 03-00-604/14.12.2023 г. Институция: Министерство на икономиката и индустрията Диспозитив: Съгласува с препоръки Основание: Чл. 30б, ал. 3, т. 2, б. “а” от Устройствения съвет и на неговата правилник на Министерския администрация I. По Обръщаме съгласуване с въздействието по за втори път в при изработването изготвянето на на правителството II. Относно Необходимо отговорено на по въпросите: т. съществуващото въвеждане на няколко органа и решаване на от нормативни дали са извършени III. Относно Напомняме, измерима (няма и някакъв конкретен Ръководството за законодателната инициатива: внимание, че Министерството администрацията на законопроект, предвиждащ рамките на няколко месеца. на законопроекти от законодателната програма на за намаляване на честотата раздел 1 „Проблем/проблеми е информацията в този помощните въпроси от т. 1.1 до 1.2. Посочете възможно законодателство чрез нови технологични възможности др.); т. 1.3. Посочете защо проблема/проблемите; т. 1.4. актове от по-висока степен анализи за изпълнението раздел 2 „Цели” че целите трябва да определен срок) и не става резултат. За коректното извършване на предварителна на икономиката Министерския съвет промени в Закона Тази практика противоречи изпълнителната власт, Министерския съвет, на промените в за решаване” раздел да се структурира т. 1.5. В момента ли е проблемът промяна в организацията (например действащата Посочете задължителните или актове от на политиката какви бъдат точни и ясно дали предложените дефиниране на целите, оценка на въздействието и индустрията изпраща за предварителна оценка на за индустриалните паркове на възприетия подход включително приложен при и не допринася за усилията законодателството. така, че да е видно, че е липсва информация с отговори да се реши в рамките на на работа и/или чрез съвместни инспекции между нормативна рамка не позволява действия, произтичащи правото на ЕС; т. 1.5. Посочете са резултатите от тях?. конкретни. Посочената цел не е промени ще доведат до препоръчваме да се ползва (стр. 22 - 24) гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 2 от 3 IV. Относно раздел 3 „Заинтересовани страни” Необходимо е да се посочи брой на идентифицираните заинтересовани страни извън системата на държавната администрация - юридическите лица, регистрирани като търговци по реда на Търговския закон, или техни обединения и собствениците и оператори на индустриални паркове. Непосочването на броя на заинтересованите страни не позволява да бъде направена преценка за мащаба на въздействието на предлаганите варианти на действие и в крайна сметка на самия нормативен акт. V. Относно раздел 4 „Варианти на действие“: Необходимо е вариантите на действие да бъдат добре изложени и допълнително разяснени. При представянето на Вариант 1 „Без действие“ се дава информация за действащите правни норми, процедури, срокове, изисквания и др., а във Вариант 2 се описват конкретните предложения за промени в Закона за индустриалните паркове. Относно Анализа на въздействията Обръщаме внимание, че анализът на въздействията представлява оценяването им спрямо текущото състояние в качествено, количествено или парично изражение. Ако количествената оценка е невъзможна или неефективна следва да се поясни защо. Въздействия следва да бъдат подробно анализирани, като се посочат положителните въздействия (ползите) и отрицателните въздействия (разходите) за всяка заинтересована страна. Напомняме, че това е необходимо при всеки анализ на въздействията съгласно препоръките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието (стр. 28-37). VI. Относно раздел 6.1., 6.2., 6.3., 6.4.: Заедно с отбелязването на съответното поле с отговор „Да“ или „Не“ е необходимо да се включи кратка информация, обосноваваща избрания отговор. VII. Относно раздел 7 „Консултации” Съгласно чл. 26 от Закона за нормативните актове следва да се посочи, че срокът за обществените консултации е 30 дни. VIII. Относно раздел 11 „Информационни източници“: В този раздел се посочват информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др., както и хиперлинковете, които са достъпни в интернет. IX. Относно извършване на последваща оценка на въздействието: За осигуряване на проверката на съотношението между формулираните цели и постигнатите резултати е необходимо в заключителните разпоредби на законопроекта да бъде посочено в какъв срок ще бъде извършена последваща оценка на въздействието на закона и кой е компетентният орган, който ще организира нейното извършване. гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 3 от 3 * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. **** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“ В АДМИНИСТРАЦИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ X ИСКРЕН ИВАНОВ

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на транспорта и съобщенията /МТС/ Нормативен акт: Проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за правилата и нормите за проектиране, изграждане и премахване на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции ……………………………………………… Лице за контакт: Женета Рогова – държавен експерт, дирекция „Цифрова свързаност“, МТС Телефон и ел. поща: +359 2 9409475 jrogova@mtitc.government.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1 Действащите Наредба № 35 от изграждане и въвеждане в експлоатация на прилежащата им инфраструктура (ДВ, бр. правилата за изграждане на мобилни отпаднало правно основание и не могат да новите технологични и правни изисквания. уредба, която изисква приемането на нов 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното Предлаганият проект на наредба отчита установени на основата на Наредба № 35 от изграждане и въвеждане в експлоатация на прилежащата им инфраструктура (ДВ, бр. 99 от на транспорта, информационните технологии развитие и благоустройството на основание съобщения (ЗЕС) и Наредба № 21 от 2007 далекосъобщителни мрежи и съоръжения, информационни технологии и съобщения благоустройството (ДВ, бр. 41 от 22.05.2007 далекосъобщенията (отм.). 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например 2012 г. за правилата и нормите за проектиране, кабелни електронни съобщителни мрежи и 99 от 2012 г.) и Наредба № 21 от 2007 г. за далекосъобщителни мрежи и съоръжения са с бъдат изменяни или допълвани, за да отразят Поради това е налице празнота в нормативната единен акт. възникване. По възможност посочете числови стойности. правилата и практиките в регулираната област, 2012 г. за правилата и нормите за проектиране, кабелни електронни съобщителни мрежи и 2012 г.) (Наредба № 35/2012), приета от министъра и съобщенията и министъра на регионалното чл. 286, ал. 5 (отм.) от Закона за електронните г. за правилата за изграждане на мобилни приета от председателя на Държавната агенция за и министъра на регионалното развитие и г.) на основание чл. 167, ал. 2 от Закона за съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа съвместни инспекции между няколко органа и др.). 2 Проектът запълва празнота и внася нормативна яснота, като заменя актове с отпаднало основание. Поради липсата на валидна правна делегация тези актове не биха могли да бъдат изменяни и допълвани, за да се отчетат новостите в развитието на технологиите или общата правна рамка. Създаването на единен нормативен акт, включващ всички видове физическа инфраструктура, и съдържащ съвременни правила в урежданата област, ще улесни проектирането и изграждането на физическата инфраструктура и ще изпълни изискването на чл. 47, ал. 5 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура. Проектът ще допринесе да се създадат условия за успешна реализация на инвестиция „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България“, заложена за изпълнение в НПВУ. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Не е възможно проблемът да бъде разрешен при действието на съществуващата нормативна уредба, поради липсата на валидна правна делегация. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Предложените промени са в изпълнение на чл. 47, ал. 5 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (ЗЕСМФИ). Съгласно тази разпоредба, създадена с последните промени на закона (обн., ДВ, бр. 35 от 2025 г.), Министерският съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията приема наредба, с която определя правилата и нормите за проектиране, изграждане и премахване на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции. Проектът на Наредба е част от пакета нормативни актове, които имат за цел да облекчат процедурите за планиране и изграждане на цифрови мрежи и да насърчат инвестиционния процес, както и да гарантират изпълнението на инвестициите, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършвани последващи оценки на нормативния акт, както и анализи за изпълнение на политиката. 2. Цел 1: Осигуряване на правна яснота чрез заместване на остарели и невалидни нормативни актове с единен, съвременен документ, който гарантира сигурност за инвеститорите и администрацията до края на 2025 г. Предложеният проект на постановление за приемане на Наредба за правилата и нормите за проектиране, изграждане и премахване на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции е в изпълнение на чл. 47, ал. 5 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (ЗЕСМФИ). Съгласно тази разпоредба, създадена с последните промени на закона (обн., ДВ, бр. 35 от 2025 г.), Министерският съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията приема наредба, с която определя правилата и нормите за проектиране, изграждане и премахване на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции. 3 Цел 2: Насърчаване на инвестициите и облекчаване на процедурите за изграждане на цифрова инфраструктура в съответствие със стратегическите документи на ЕС и НПВУ, включително чрез развитие на мрежи в слабо населени райони и въвеждане на мобилни мрежи от пето поколение и т.н., с което ще се осигури гигабитова свързаност за поне 350 000 души. Наред с трайно установените правила предвид развитието на технологиите, проектът включва редица новости, най-вече по отношение на физическата инфраструктура, предназначена за разполагане на приемно-предавателни станции, което отразява тенденциите за все по-широко използване на мобилни комуникации. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: 1. Бизнес сектор: оператори на електронни съобщителни мрежи и/или услуги съгласно Регистъра на лицата, уведомили КРС за намеренията си да предоставят обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, оператори на физическа инфраструктура, строителни и проектантски фирми, както и екплоатационни дружества,чиито съоръжения често се използват за разполагане на мрежи. 2. Държавни и общински органи: компетентните държавни органи по ЗЕСМФИ, Агенцията по геодезия, картография и кадастър, 265 общини, които по смисъла на ЗЕСМФИ са мрежови оператори, 28 областни администрации, органите на ДНСК и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), която има ключова роля в прилагането,контрола и решаването на спорове. 3. Гражданско общество и индивидуални субекти: крайните потребители/граждани, които ще усетят пряк ефект от подобреното качество и достъп до услуги, особено в отдалечените райони, както и собствениците на сгради и имоти, засегнати от правилата за изграждане и съвместно ползване на инфраструктура. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: „Приемане на Наредба за правилата и нормите за проектиране, изграждане и премахване на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции“ Вариант 1 „Без действие“: Описание: При този вариант, няма да се запълни празнотата и да се внасе необходимата нормативна яснота, като се заменят актовете с отпаднало основание. Поради липсата на валидна правна делегация тези актове не биха могли да бъдат изменяни и допълвани, за да се отчетат новостите в развитието на технологиите или общата правна рамка, което ще окаже влияние: 4 • За мрежовите оператори – продължаваща правна несигурност, затруднен инвестиционен процес и липса на ясни правила за съвместно ползване, водещи до по-високи разходи и дублиране на инфраструктура. • За държавните и общински администрации – затруднено правоприлагане поради липса на валидна нормативна база, неефективни процедури и риск от съдебни спорове. • За строителните и проектантските фирми - несигурност в проектите, забавяне и несъответствие с актуалните стандарти. • За крайните потребители – ограничен достъп до високоскоростни услуги, забавено разгръщане на мрежи и риск от изоставена инфраструктура. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При прилагането на Вариант 1, не са идентифицирани положителни въздействия по отношение на нито една от заинтересованите страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант, няма да се запълни празнота и да се внасе необходимата нормативна яснота, като се заменят актовете с отпаднало основание. Поради липсата на валидна правна делегация тези актове не биха могли да бъдат изменяни и допълвани, за да се отчетат новостите в развитието на технологиите или общата правна рамка. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма въздействие върху малките и средните предприятия. Административна тежест: Няма идентифицирана административна тежест. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на Наредба за правилата и нормите за проектиране, изграждане и премахване на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции“: Описание: Предлаганият проект на наредба отчита правилата и практиките в регулираната област, установени на основата на Наредба № 35 от 2012 г. за правилата и нормите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на кабелни електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура (ДВ, бр. 99 от 2012 г.) (Наредба № 35/2012), приета от министъра 5 на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството на основание чл. 286, ал. 5 (отм.) от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и Наредба № 21 от 2007 г. за правилата за изграждане на мобилни далекосъобщителни мрежи и съоръжения, приета от председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения и министъра на регионалното развитие и благоустройството (ДВ, бр. 41 от 22.05.2007 г.) на основание чл. 167, ал. 2 от Закона за далекосъобщенията (отм.). Тъй като тези актове са с отменено правно основание, след приемането на новата уредба и от съображения за правна сигурност те ще бъдат изрично отменени от приелите ги компетентни органи (министъра на транспорта и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството). Наред с това и предвид развитието на технологиите, проектът включва редица новости, най-вече по отношение на физическата инфраструктура, предназначена за разполагане на приемно- предавателни станции. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Създаването на единен нормативен акт, включващ всички видове физическа инфраструктура, и съдържащ съвременни правила в урежданата област, ще улесни проектирането и изграждането на физическата инфраструктура и ще изпълни изискването на чл. 47, ал. 5 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура. Проектът ще допринесе да се създадат условия за успешна реализация на инвестиция „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България“, заложена за изпълнение в НПВУ. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани отрицателни икономически, социални, екологични въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Предложеният проект на постановление е в изпълнение на чл. 47, ал. 5 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (ЗЕСМФИ). Съгласно тази разпоредба, създадена с последните промени на закона (обн., ДВ, бр. 35 от 2025 г.), Министерският съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията приема наредба, с която определя правилата и нормите за проектиране, изграждане и премахване на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции. Новата наредба е част от пакета нормативни актове, които имат за цел да облекчат процедурите за планиране и изграждане на цифрови мрежи и да насърчат инвестиционния процес, както и да гарантират изпълнението му. Наред с трайно установените правила предвид развитието на технологиите, проектът включва редица новости, най-вече по отношение на физическата инфраструктура, предназначена за разполагане на приемно-предавателни станции. 6 В националното законодателство и европейското право се обръща все повече внимание на съвместното разполагане на мрежи и съвместното използване на физическа инфраструктура, тъй като това води до редица икономии и предимства за операторите и потребителите. Затова при проектирането и изграждането на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и на приемно-предавателни станции, трябва да се отчита възможността за бъдещото развитие на електронните съобщителни мрежи, както и да се осигурява възможност за съвместното ѝ използване от предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги. Този подход е изцяло в синхрон с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2024/1309 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 година за мерки за намаляване на разходите за разполагане на гигабитови електронни съобщителни мрежи, за изменение на Регламент (ЕС) 2015/2120 и за отмяна на Директива 2014/61/ЕС (Акт за гигабитовата инфраструктура). В глава втора „Физическа инфраструктура, предназначена за подземно разполагане на електронни съобщителни мрежи“ в три отделни раздела са включени общите изисквания за изграждането на такава инфраструктура, а също и специалните изисквания, в зависимост от това дали инфраструктурата се изгражда във или извън границите на урбанизираните територии. Осъвременени са изискванията по отношение на маркировката на този вид физическа инфраструктура. Тя включва директно маркиране върху повърхността на тръбната физическа инфраструктура, наземни репери, активни или пасивни подземни честотни маркери и положена в изкопа сигнална лента, като така се отчитат новостите в технологиите. Минималната информация, която се маркира директно, позволява идентифициране на собственика на мрежата и трайното посочване на данни за самата мрежа, като са дадени алтернативи за нейното поставяне с цел осигуряването на гъвкавост, надеждност и икономичност при маркирането. Предлаганите правила за маркирането на инфраструктурата отчитат стремежа да се избегне засягане на електронни съобщителни работи и интереса на потребителите от електронни съобщителни услуги с добро качество, несмущавани от чести повреди в мрежата. В глава трета „Физическа инфраструктура, предназначена за въздушно разполагане на електронни съобщителни мрежи“ е направено препращане към ЗУТ относно категоризацията на строежите на тази инфраструктура, което има за цел яснота и избягване на спорове при правоприлагането. В глава четвърта „Физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на приемно- предавателни станции“ в четири раздела са регламентирани общите и специални изисквания за изграждането на този тип инфраструктура, в зависимост от вида ѝ. Отчетена е необходимостта по време на изграждането на физическата инфраструктура да се осигуряват здравословни и безопасни условия на труд, като е указана приложимата специална правна уредба. Включено е изброяване на органите и лицата, натоварени с осъществяването на контрол по време на строителството на физическата инфраструктура. 7 По отношение на стълбове, кулите и другата физическа инфраструктура, трайно прикрепена към терена чрез бетонов фундамент в съответния раздел отново е посочена категоризацията в различните хипотези на изграждане, както и в случаите на реконструкция и основен ремонт. Относно проектирането са регламентирани необходимите елементи на проекта, специфичните допълнителни документи, които са част от строителната документация (актове за скрити работи при изграждане на заземители и при полагане на силови захранващи кабели, протоколи за измерване на съпротивлението на защитното заземяване, протоколи за измерване на параметрите на мълниезащитната уредба, протоколи за измерване на нивата на електромагнитните полета и оценка за съответствието им с изискванията на Наредба № 9 от 1991 г. за пределно допустими нива на електромагнитни полета в населени територии и определяне на хигиенно-защитни зони около излъчващи обекти, технически паспорт, съставен при спазване на изискванията на Наредба № 5 от 2006 за техническите паспорти на строежите). Тези специфични елементи, създават допълнителни гаранции за спазването на характерните за тези строежи технически правила, включително относно нивата на електромагнитните полета, като така се подчертава особеното значение на грижата за здравето на гражданите. В глава пета „Физическа инфраструктура в сгради“ са посочени приложимите към физическата инфраструктура правила, по-специално с оглед противопожарна безопасност и отстояния от друга сградна инфраструктура – отоплителна или газова инсталация и електрическа инсталация. С цел свободно използване на вече създадена инфраструктура в сградите и осигуряване на „мобилност“ на потребителите, както и за лесно и несмущавано обслужване на мрежите, се изисква точките за достъп на сградите да разполагат със свободно пространство за съвместно разполагане на елементи на електронни съобщителни мрежи, и да бъдат подходящо разположени, така че операторите на електронни съобщителни мрежи да имат лесен достъп до тях. В глава шеста „Премахване на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и на приемно-предавателни станции“ са регламентирани конкретните срокове и отговорните лица за премахването на физическа инфраструктура и едновременния демонтаж на електронната съобщителна мрежа, разположена в премахваната инфраструктура.Уредбата има за цел да преодолее негативните практики на „изоставена“ инфраструктура и мрежа, която се наблюдава в редица сгради, чрез създаването на ясни правила. Това ще окаже положителен ефект в т.ч.: • За мрежовите оператори – ускорен инвестиционен процес, по-ниски разходи, правна сигурност и насърчаване на съвместното ползване. • За държавните и общински администрации – уеднаквени правила, улеснено правоприлагане, по-ефективни процедури и по-нисък риск от спорове. • За крайните потребители – по-бърз достъп до високоскоростни услуги, по-голяма сигурност чрез премахване на изоставена инфраструктура и засилен контрол върху електромагнитните полета. Въздействия върху малките и средните предприятия: 8 улеснява мрежи. Няма 1.1. 1.2. Приемането по-достъпни. проектиране предавателни Административна въздействия, Опишете на Наредбата ще има процедурите, намалява Чрез ясни и унифицирани и изграждане, а облекчените станции създават нови тежест: идентифицирана административна (въздействията върху малките Опишете качествено (при възможност – и включително върху всяка заинтересована специфичните въздействия с акцент върху информиране, такси, значително положително административните пречки и правила се условия за изграждане възможности за участие тежест. и средните предприятия; количествено) всички значителни страна/група заинтересовани страни. значителни и кои второстепенни. малките и средните предприятия регулаторни режими, административни въздействие върху МСП, тъй рисковете, правейки инвестициите намаляват разходите и сроковете на инфраструктура за приемно- на МСП в развитието на мобилните административна тежест) потенциални икономически, социални и екологични Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат и административната тежест (задължения услуги и др.) като за за За действие разрешаване на съществуващия № 2. проблем е препоръчително да бъде избран вариант на 5. Степени 5.1. Сравняване По на вариантите: на изпълнение по критерии: проблема : 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане на Наредба за правилата и нормите за проектиране, изграждане и премахване на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и приемно- предавателни станции.“ т с о Цел 1: Осигуряване на правна яснота чрез заместване на остарели и невалидни нормативни актове с единен, съвременен документ, който гарантира сигурност за инвеститорите и администрацията 3) ниска 1) висока н в и т к е ф Е Цел 2: Насърчаване на инвестициите и облекчаване на процедурите за изграждане на цифрова инфраструктура в съответствие със стратегическите документи на ЕС и НПВУ, включително чрез развитие на мрежи в слабо населени райони и въвеждане на мобилни мрежи от пето поколение и т.н. , с което ще се 3) ниска 1) висока 9 осигури гигабитова свързаност за поне 350 000 души. Цел 1: Осигуряване на правна яснота чрез заместване на остарели и невалидни нормативни актове с единен, съвременен документ, който гарантира сигурност за инвеститорите и администрацията 3) ниска 1) висока т с о н с а к и ф Е Цел 2: Насърчаване на инвестициите и облекчаване на процедурите за изграждане на цифрова инфраструктура в съответствие със стратегическите документи на ЕС и НПВУ, включително чрез развитие на мрежи в слабо населени райони и въвеждане на мобилни мрежи от пето поколение и т.н. , с което ще се осигури гигабитова свързаност за поне 350 000 души. 3) ниска 1) висока т Цел 1: Осигуряване на правна яснота чрез заместване на остарели и невалидни нормативни актове с единен, съвременен документ, който гарантира сигурност за инвеститорите и администрацията 3) ниска 1) висока с о н а в у с а л г ъ С Цел 2: Насърчаване на инвестициите и облекчаване на процедурите за изграждане на цифрова инфраструктура в съответствие със стратегическите документи на ЕС и НПВУ, включително чрез развитие на мрежи в слабо населени райони и въвеждане на мобилни мрежи от пето поколение и т.н. , с което ще се осигури гигабитова свързаност за поне 350 000 души. 3) ниска 1) висока 1.2. Посочете ефикасност, 1.1. Сравнете вариантите чрез сравняване степента, в която вариантите ще изпълнят ефективност, чрез която се измерва която отразява степента, до която целите съгласуваност, която показва степента, до която на ключовите им положителни определените цели, съгласно степента, до която вариантите могат да бъдат постигнати при разходи; вариантите съответстват на и отрицателни въздействия. основните критерии за сравняване на вариантите: постигат целите на предложението; определено ниво на ресурсите или при най-малко действащите стратегически документи. 6. Избор на препоръчителен вариант: 10 По проблем 1: Вариант 2 „Приемане на Наредба за правилата и нормите за проектиране, изграждане и премахване на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции.“. Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): 11 Не се идентифицирани възможни конкретни рискове от при прилагането на Вариант 2. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. На основание чл. 26, ал. 3 и ал. 4, изр. първо от Закона за нормативните актове, проектът на акт ще бъде публикуван на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията, както и на Портала за обществени консултации за срок от 30 дни. На основание чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, проектът на акт ще бъде съгласуван със заинтересованите министерства и ведомства. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? Предложеният проект на постановление на Министерския съвет не е свързан с транспониране на актове на Европейския съюз, поради което не се налага по акта да бъде изготвена справка за съответствие с европейското право. 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: Закон за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (Обн. ДВ, бр. 35 от 25 април 2025 г.) Регламент (ЕС) 2024/1309 (Акт за гигабитовата инфраструктура) Документи на ЕС „Digital Decade Targets 2030“ Национален план за възстановяване и устойчивост (част „Свързаност“). Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Златина Николова директор на дирекция „Цифрова свързаност“, МТС Дата: 27.08.2025 г. Подпис: X Златина Николова Директор на дирекция "Цифрова свързан. . .