Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация

Приложение № 2.2 към чл.35, ал.1, т.4, б. „б“ от УПМСНА ОДОБРИЛ, МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ: АСЕН ВАСИЛЕВ Ф И Н А Н С О В А О Б О С Н О В К А ОТНОСНО: Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация 1. Мотиви и цел за внасяне за разглеждане от Министерския съвет на проекта на акт Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация (ЗИД на ЗГР) е изготвен вследствие на направен анализ на съществуващите разпоредби, уреждащи адресната регистрация. Със ЗИД на ЗГР от 2015 г. бе създаден механизъм за заличаване на адресна регистрация, когато същата е извършена в нарушение на правилата на закона, но не се уреди въпросът със заварените адресни регистрации. В резултат на това се защитиха интересите на собствениците за в бъдеще, но вследствие на заличаване на адресни регистрации голям брой граждани останаха без адресна регистрация. Целта на законопроекта е създаването на нормативна уредба, която да осигури възможност на всички граждани да заявят адресна регистрация и да изпълнят задължението си по чл. 90, ал. 1 от ЗГР. Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на основание чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗГР, поддържа Национален класификатор на постоянните и настоящите адреси (Класификатор). Класификаторът съдържа адреси, определени от кметовете на всички общини за извършване на адресна регистрация. Класификаторът се ползва от много институции и ведомства за изпълнение на техни законови задължения. Класификаторът се предоставя на Министерството на вътрешните работи (МВР) във връзка със законосъобразно издаване на документите за самоличност. При заличаване на адрес от Класификатора (когато адресът описва празно дворно място или сградата е негодна за обитаване) лицата, адресно регистрирани на такъв адрес, следва да заявят нова адресна регистрация. Проблем е и за българските граждани, пребиваващи трайно в чужбина, които нямат собствен имот на територията на страната, да заявят адресна регистрация. Промените в закона доведоха до увеличаване броя на лицата, които не могат да заявят адресна регистрация, което от своя страна е пречка същите тези лица да получат документ за самоличност. Без документ за самоличност засегнатите лица не могат да започнат работа, да упражняват правата си, както и да получават някои услуги. Предложеният законопроект е изработен от междуведомствена работна група, назначена със Заповед № РД-02-14-1062/12.10.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, включваща представители на МРРБ, МВР, МП, МЕУ, Администрацията на Омбудсмана, НСОРБ, неправителствени организации и адвокати. Със законопроекта се предлага решение на изброените проблеми, като се въвежда „служебен адрес“, на който да се извършва адресна регистрация на упоменатите по-горе групи лица. Служебният адрес ще е адрес на недвижим имот – общинска собственост, който ще се определя със заповедта по чл. 89, ал. 5 от ЗГР от кмета на съответната община за извършване на служебна адресна регистрация по постоянен и/или настоящ адрес. Със законопроекта се предвижда гражданите със заличен единствен постоянен адрес по реда на чл. 99б в на стоящата редакция или чийто постоянен адрес е заличен от Националния класификатор на настоящите и постоянните адреси, да бъдат адресно регистрирани на служебен адрес. 2. Очаквани резултати от предлагането на проекта на акт В резултат на приемането на акта на Министерския съвет ще се осигури възможност на всички граждани да заявят адресна регистрация и да изпълнят задължението си по чл. 90, ал. 1 от ЗГР. 3. Мотивирана оценка за размера на необходимите допълнителни разходи/трансфери/други плащания, които се предлага да бъдат одобрени по бюджета на първостепенния разпоредител с бюджет или по сметка за средства от Европейския съюз, за сметка на бюджети по държавния бюджет. Проектът на решение на Министерския съвет не предвижда допълнителни разходи/трансфери/други плащания, които се предлага да бъдат одобрени по бюджета на първостепенния разпоредител с бюджет или по сметка за средства от ЕС, за сметка на бюджети по държавния бюджет. Предложеният проект на акт не води до въздействие върху държавния бюджет. ПРЕДЛОЖИЛ, МИНИСТЪР НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО: АНДРЕЙ ЦЕКОВ Съгласувано с: Н. Сайков – началник на политическия кабинет Н. Найденов – заместник-министър М.Владимирова - главен секретар М. Костова - директор на дирекция „ФСД“ Изготвил: PAGE \* MERGEFORMAT 3

ПРОЕКТ! ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДОКЛАД от АНДРЕЙ ЦЕКОВ МИНИСТЪР НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО Относно: Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, внасям за разглеждане проект на решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация (ЗИД на ЗГР) е изготвен вследствие на направен анализ на съществуващите разпоредби, уреждащи адресната регистрация. Съществуващите текстове след промените в закона от 2011 г. защитиха интересите на собствениците на имоти, но създадоха редица неудобства за гражданите, които нямат и не са в състояние да представят изискуемите документи за извършване на адресна регистрация. Със ЗИД на ЗГР (Обн., ДВ, бр.55 от 2015 г.) бе създаден механизъм за заличаване на адресна регистрация, когато същата е извършена в нарушение на правилата на закона - беше създадена разпоредбата на чл. 99б, съгласно която при писмен сигнал или по искане на собственик на имот, подадени до орган по чл. 92, ал. 1 или до областния управител за нарушение на чл. 92 или чл. 99а, както и по собствена инициатива кметът на общината или на района издава заповед за определяне на комисия, която да извърши проверка за спазване на изискванията за извършване на адресна регистрация или промяна на адрес. В състава на комисията се включват служители от съответната общинска администрация, представители на съответната областна администрация, на териториалните структурни звена на Министерството на вътрешните работи и на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В случаите на подадени писмен сигнал или искане на собственик на имот заповедта за определяне на комисията се издава в тридневен срок от получаването им и се обявява на таблото за обявления и на интернет страницата на общината. В случай че кметът не издаде заповедта в определения срок, тя се издава от областния управител. В тридневен срок от извършване на проверката и въз основа на протокола по ал. 2 кметът на общината издава заповед за заличаване на адресни регистрации, за които е установено, че са извършени в нарушение на чл. 92 или на чл. 99а, и изпраща обобщена информация чрез съответното териториално звено "Гражданска регистрация и административно обслужване" на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството за автоматизираното им заличаване в регистъра на населението. В резултат на това се защитиха интересите на собствениците за в бъдеще, но вследствие на заличаване на адресни регистрации голям брой граждани останаха без адресна регистрация. Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), на основание чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗГР, поддържа Национален класификатор на постоянните и настоящите адреси (Класификатор). Класификаторът съдържа адреси, определени от кметовете на всички общини за извършване на адресна регистрация. Класификаторът се ползва от много институции и ведомства за изпълнение на техни законови задължения. Класификаторът се предоставя на Министерството на вътрешните работи (МВР) във връзка със законосъобразно издаване на документите за самоличност. При заличаване на адрес от Класификатора (когато адресът описва празно дворно място или сградата е негодна за обитаване) лицата, адресно регистрирани на такъв адрес, следва да заявят нова адресна регистрация. Проблем е и за българските граждани, пребиваващи трайно в чужбина, които нямат собствен имот на територията на страната, да заявят адресна регистрация. Промените в закона доведоха до увеличаване броя на лицата, които не могат да заявят адресна регистрация, което от своя страна е пречка същите тези лица да получат документ за самоличност. Без документ за самоличност засегнатите лица не могат да започнат работа, да упражняват правата си, както и да получават някои услуги. Предложеният законопроект е изработен от междуведомствена работна група, назначена със Заповед № РД-02-14-1062/12.10.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, включваща представители на МРРБ, МВР, Министерството на правосъдието, Минестреството на електронното управление, Администрацията на Омбудсмана, НСОРБ, неправителствени организации и адвокати. Със законопроекта се предлага решение на изброените проблеми, като се въвежда „служебен адрес“, на който да се извършва адресна регистрация на упоменатите по-горе групи лица. Служебният адрес ще е адрес на недвижим имот – общинска собственост, който ще се определя със заповедта по чл. 89, ал. 5 от ЗГР от кмета на съответната община за извършване на служебна адресна регистрация по постоянен и по настоящ адрес. Със законопроекта се предвижда гражданите със заличен единствен постоянен адрес или чийто постоянен адрес е заличен от Националния класификатор на настоящите и постоянните адреси, да бъдат адресно регистрирани на служебен адрес. Съгласно чл. 91 от ЗГР, адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия му адрес в регистъра на населението, като функцията на служебната адресна регистрация ще е именно регистрация по постоянен и/или настоящ адрес Предложеният проект на акт не води до въздействие върху държавния бюджет, поради което е приложена финансова обосновка по Приложение № 2.2. към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. По проекта на акт не е изготвена справка за съответствие с европейското право, тъй като не се предлага хармонизация на регламентираната материя с актове на Европейския съюз. Съгласно чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА) проектът на акт, заедно с доклада, мотивите към него, частичната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ на Министерския съвет са публикувани на интернет страницата на МРРБ и на Портала за обществени консултации към Министерския съвет. На основание чл. 26, ал. 4 от ЗНА срокът за провеждане на обществени консултации по проекта е 30 дни. Направените бележки и предложения са отразени съгласно приложената справка. Проектът на акт е съгласуван по реда на чл. 32, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Направените бележки и предложения са отразени съгласно приложената справка. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, Предвид гореизложеното и на основание чл. 8, ал. 4, т. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, предлагам Министерският съвет да приеме приложения проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация. Приложения: Проект на Решение на Министерския съвет. Проект на закон. Мотиви. Частична предварителна оценка на въздействието. Становище на дирекция „Модернизация на администрацията“. Финансова обосновка, одобрена от министъра на финансите. Справка за отразените становища по чл.32 от УПМСНА. Справка за отразяване на становищата, постъпили в процедурата по обществени консултации. Проект на съобщение за средствата за масово осведомяване. МИНИСТЪР: АНДРЕЙ ЦЕКОВ Съгласувано с: Николай Сайков, нач. на пол. к-т на РРБ ………….. ………….. Николай Найденов, заместник - министър на РРБ ………… Весела Тодорова, главен директор на главна дирекция ГРАО …………. …………… Нина Симеонова, началник отдел МК в ГД ГРАО ………….. ………….. Изготвил: Петя Буланова, държавен експерт в отдел МК на ГД ГРАО ………….. ………….. PAGE \* MERGEFORMAT 4

Проект! З А К О Н ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ (Обн., ДВ., бр. 67 от 1999 г., изм., ДВ., бр. 28 от 2001г., доп., ДВ., бр. 37 от 2001 г., изм., ДВ. бр.5 4 от 2002 г., доп. ДВ. бр. 63 от 2003 г., изм. ДВ. бр.70 и 96 от 2004 г., изм. ДВ. бр.30 от 2006 г., изм. ДВ. бр. 48 и 59 от 2007 г., изм. ДВ. бр. 105 от 2008 г., изм. ДВ. бр. 6, 19, 47, 74 и бр.82 от 2009г., изм. ДВ. бр.33 от 2010г., изм. ДВ. бр.9 и 39 от 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.42 от 2012г., изм. ДВ. бр.66 и 68 от 2013г., изм. ДВ. бр.53 и 98 от 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.55 от 2015г., изм. ДВ. бр.39 и бр.50 от 2016г., изм. ДВ. бр.85 и 91 от 2017г., изм. и доп. ДВ. бр. 47 от 2018г., изм. ДВ. бр.17, 24 и 101 от 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.105 от 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.80 от 2023г.) § 1. В чл. 19, ал. 1 думата „молба“ се заменя със „заявление“. § 2. В чл.76, ал. 2 думата „молба“ се заменя със „заявление“, а думата „молбата“ със „заявлението“. § 3. Създава се чл. 89а: “Чл. 89а. В едномесечен срок от датата на връчване на акта за закриване на адрес от Националния класификатор на настоящите и постоянните адреси от органа по чл. 89, ал. 5, регистрираните на адреса лица са длъжни да заявят нов постоянен и/или настоящ адрес. В случай, че лицата не заявят нова адресна регистрация, след изтичане на едномесечния срок органът по чл. 92, ал. 1 ги регистрира на служебен адрес.“ § 4. В чл. 92, ал. 11 се изменя така: “(11) Алинея 10 не се прилага в следните случаи: 1. при първа адресна регистрация по постоянен адрес на лицата, получили българско гражданство по реда на чл. 15, ал. 1 от Закона за българското гражданство; 2. при първа адресна регистрация в хипотезата на чл. 90, ал. 2; 3. заявяване на адресна регистрация от собственик на имота; 4. при регистриране на служебен адрес.” § 5. В чл. 93 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова алинея 5: „(5) Българските граждани с настоящ адрес в чужбина, които са вписани в регистъра на населението, но не могат да посочат постоянен адрес в Република България, както и да представят документите по чл. 92, ал. 2 и 3, могат да заявят служебен адрес в общината, където са имали последна адресна регистрация преди напускане на страната.“ 2. Досегашните алинеи 5, 6 и 7 стават съответно 6, 7 и 8. § 6. В чл. 99а се правят следните изменения и допълнения: 1. Основният текст става алинея 1. 2. Създава се алинея 2: „(2) Алинея 1 не се прилага, когато промяната на адресната регистрация по постоянен и/или настоящ адрес се заявява от собственик на имота.“ § 7. В чл. 99б се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) „При писмен сигнал за нарушение на чл. 92, чл. 99, ал. 1 и 4 или чл. 99а, подаден до орган по чл. 92, ал. 1 или до областния управител, както и по собствена инициатива кметът на общината, на района или областният управител издава заповед за определяне на комисия, която да извърши проверка за спазване на изискванията за извършване на адресна регистрация или промяна на адрес. В състава на комисията се включват служители от съответната общинска администрация, представители на съответната областна администрация, на териториалните структурни звена на Министерството на вътрешните работи и на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В случаите на подаден писмен сигнал заповедта за определяне на комисията се издава в срок от 7 работни дни от получаването му и се обявява на таблото за обявления и на интернет страницата на общината.“ 2. В ал. 2 думите „7-дневен“ се заменят с „14-дневен“. 3. Алинея 3 се изменя така: (3) В тридневен срок от извършване на проверката и въз основа на протокола по ал. 2 кметът на общината издава заповед за регистриране на служебен адрес на лицата, за които е установено, че адресните регистрации са извършени в нарушение или не отговарят на изискванията на чл. 92, чл. 99, ал. 1 и 4 или чл. 99а. Кметът на общината или определено от него длъжностно лице уведомява заинтересованите лица за извършените регистрации на служебен адрес. 4. В ал. 4, изречение второ се изменя така: „Лицата, чиито адресни регистрации не са включени в списъците по изречение първо, се регистрират на служебен адрес в случай, че не са заявили друг.“ 5. Алинея 5 се изменя така: „(5) Лице, което е регистрирано по постоянен адрес на служебен адрес, е длъжно в едномесечен срок от уведомяването му да подмени личните си документи.“ § 8. В параграф 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 3 се отменя. 2. Създава се точка 4: „4. „Служебен адрес“ е адрес на недвижим имот – общинска собственост, определен от органа по 89, ал. 5 за извършване на служебна адресна регистрация по постоянен и по настоящ адрес.“ § 9. В §1б, ал. 5 от Преходните и заключителни разпоредби думата „молбите“ се заменя със „заявленията“. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 10. В Изборния кодекс в чл. 9, ал. 1 думите „чл. 93, ал. 4“ се заменят с „чл. 89а, чл. 93, ал. 4 и чл. 99б, ал.3 и 4“. § 11. В едномесечен срок от влизане в сила на закона органите по чл. 92, ал. 1 определят служебни адреси на територията на общината за извършване на адресна регистрация. § 12. В срок от два месеца от обнародването на този закон, главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството изпраща на органите по чл. 92, ал. 1 списък с живите граждани със заличен по реда на чл. 99б единствен постоянен адрес или чийто постоянен адрес е заличен от Националния класификатор на настоящите и постоянните адреси, като органите по чл. 92, ал. 1 извършват регистрация на тези лица на служебен адрес в срок до шест месеца след получаването на списъка. Лицата се включват в списъка за общината по заличения постоянен адрес § 13. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник.

М О Т И В И към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация (ЗИД на ЗГР) е изготвен вследствие на направен анализ на съществуващите разпоредби, уреждащи адресната регистрация. Целта на законопроекта е създаването на нормативна уредба, която да осигури възможност на всички граждани да заявят адресна регистрация и да изпълнят задължението си по чл. 90, ал. 1 от ЗГР. Съществуващите текстове след промените в закона от 2011 г. защитиха интересите на собствениците на имоти, но създадоха редица неудобства за гражданите, които нямат и не са в състояние да представят изискуемите документи за извършване на адресна регистрация. Със ЗИД на ЗГР (Обн., ДВ, бр.55 от 2015 г.) бе създаден механизъм за заличаване на адресна регистрация, когато същата е извършена в нарушение на правилата на закона - беше създадена разпоредбата на чл. 99б, съгласно която при писмен сигнал или по искане на собственик на имот, подадени до орган по чл. 92, ал. 1 или до областния управител за нарушение на чл. 92 или чл. 99а, както и по собствена инициатива кметът на общината или на района издава заповед за определяне на комисия, която да извърши проверка за спазване на изискванията за извършване на адресна регистрация или промяна на адрес. В състава на комисията се включват служители от съответната общинска администрация, представители на съответната областна администрация, на териториалните структурни звена на Министерството на вътрешните работи и на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В случаите на подадени писмен сигнал или искане на собственик на имот заповедта за определяне на комисията се издава в тридневен срок от получаването им и се обявява на таблото за обявления и на интернет страницата на общината. В случай че кметът не издаде заповедта в определения срок, тя се издава от областния управител. В тридневен срок от извършване на проверката и въз основа на протокола по ал. 2 кметът на общината издава заповед за заличаване на адресни регистрации, за които е установено, че са извършени в нарушение на чл. 92 или на чл. 99а, и изпраща обобщена информация чрез съответното териториално звено "Гражданска регистрация и административно обслужване" на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството за автоматизираното им заличаване в регистъра на населението. В резултат на това се защитиха интересите на собствениците за в бъдеще, но вследствие на заличаване на адресни регистрации голям брой граждани останаха без адресна регистрация. Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на основание чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗГР, поддържа Национален класификатор на постоянните и настоящите адреси (Класификатор). Класификаторът съдържа адреси, определени от кметовете на всички общини за извършване на адресна регистрация. Класификаторът се ползва от много институции и ведомства за изпълнение на техни законови задължения. Класификаторът се предоставя на МВР във връзка със законосъобразно издаване на документите за самоличност. При заличаване на адрес от Класификатора лицата, адресно регистрирани на такъв адрес, следва да заявят нова адресна регистрация. Съгласно чл. 99б, ал. 5 от ЗГР лице, чиято адресна регистрация по постоянен адрес е заличена, е длъжно в едномесечен срок от уведомяването му да подмени личните си документи. Проблем е и за българските граждани, пребиваващи трайно в чужбина, които нямат собствен имот на територията на страната, да заявят адресна регистрация. Промените в закона доведоха до увеличаване броя на лицата, които не могат да заявят адресна регистрация, което от своя страна е пречка същите тези лица да получат документ за самоличност. Без документ за самоличност засегнатите лица не могат да започнат работа, да упражняват правата си, както и да получават някои услуги. Със законопроекта се предлага решение на изброените проблеми, като се въвежда „служебен адрес“, на който да се извършва адресна регистрация на упоменатите по-горе групи лица. Служебният адрес ще е адрес на недвижим имот – общинска собственост, който ще се определя със заповедта по чл. 89, ал. 5 от ЗГР от кмета на съответната община за извършване на служебна адресна регистрация по постоянен и по настоящ адрес. Със законопроекта се предвижда гражданите със заличен единствен постоянен адрес или чийто постоянен адрес е заличен от Националния класификатор на настоящите и постоянните адреси, да бъдат адресно регистрирани на служебен адрес. Съгласно чл. 91 от ЗГР, адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия му адрес в регистъра на населението, като функцията на служебната адресна регистрация ще е именно регистрация по постоянен и/или настоящ адрес Предложеният проект на акт не води до въздействие върху държавния бюджет, поради което е приложена финансова обосновка по Приложение № 2.2. към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Очакваните резултати от новата уредба са, да се осигури възможност за всички граждани да имат адресна регистрация, документ за самоличност, да могат да упражняват правата си, както и да получават услуги. С проекта не се предвижда въвеждане на актове на Европейския съюз, поради което не са изготвени таблици за съответствие с правото на Европейския съюз. Законопроектът не съдържа разпоредби, свързани с въвеждането на регулаторни режими.

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на регионалното развитие и благоустройството Нормативен акт: Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация (ЗИД ЗГР) Лице за контакт: Весела Тодорова – главен директор на главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” Телефон и ел. поща: 02/987 67 53 VTodorova@grao.government.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1 „Липса на възможност за всички граждани да могат да заявят адресна регистрация и да се снабдят с документ за самоличност“ Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. Съществуващите текстове след промените в закона от 2011 г. защитиха интересите на собствениците на имоти, но създадоха редица неудобства за гражданите, които нямат и не са в състояние да представят изискуемите документи за извършване на адресна регистрация. За извършване на адресна регистрация се представя документ за собственост, а когато заявителят не е собственик на имота и декларация за съгласие от собственика. Със ЗИД на ЗГР (Обн., ДВ, бр. 55 от 2015 г.) бе създаден механизъм за заличаване на адресна регистрация, когато същата е извършена в нарушение на правилата на закона – беше създадена разпоредбата на чл. 99б, съгласно която при писмен сигнал или по искане на собственик на имот, подадени до орган по чл. 92, ал. 1 или до областния управител за нарушение на чл. 92 или чл. 99а, както и по собствена инициатива кметът на общината или на района издава заповед за определяне на комисия, която да извърши проверка за спазване на изискванията за извършване на адресна регистрация или промяна на адрес. В състава на комисията се включват служители от съответната общинска администрация, представители на съответната областна администрация, на териториалните структурни звена на Министерството на вътрешните работи и на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В случаите на подадени писмен сигнал или искане на собственик на имот заповедта за определяне на комисията се издава в тридневен срок от получаването им и се обявява на таблото за обявления и на интернет страницата на общината. В случай че кметът не издаде заповедта в определения срок, тя се издава от областния управител. В тридневен срок от извършване на проверката и въз основа на протокола по ал. 2 кметът на общината издава заповед за заличаване на адресни регистрации, за които е установено, че са извършени в нарушение на чл. 92 или на чл. 99а, и изпраща обобщена информация чрез съответното териториално звено "Гражданска регистрация и административно обслужване" на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството за автоматизираното им заличаване в регистъра на населението. Съгласно § 16 от преходните и заключителните разпоредби на ЗИД ЗГР (Обн., ДВ, бр. 55 от 2015 г.) в тридневен срок от влизането в сила на закона кметовете на общини или на райони издават заповед за определяне на комисия, която да извърши проверка за спазване на изискванията на чл. 92 или чл. 99а за извършените адресни регистрации или за промяна на адрес в периода 1 юли 2014 г. - 30 април 2015 г. В тридневен срок от извършването на проверката и въз основа на съставен протокол кметът на общината издава заповед за заличаване на адресни регистрации, за които е установено, че са извършени в нарушение на чл. 92 или на чл. 99а, и изпраща обобщена информация чрез съответното териториално звено "Гражданска регистрация и административно обслужване" на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството за автоматизираното им заличаване в регистъра на населението. Вследствие на това 54 955 граждани, навършили 14 години, останаха без постоянен адрес. От тях без лични карти са 43 136. С измененията на ЗГР от 2011 г. се създаде Национален класификатор на постоянните и настоящите адреси (Класификатор). Класификаторът съдържа адреси, определени от кметовете на всички общини за извършване на адресна регистрация. При заличаване на адрес от Класификатора (напр. когато адресът описва празно дворно място или сградата е негодна за обитаване) лицата, адресно регистрирани на такъв адрес следва да заявят нова адресна регистрация. Същевременно в чл. 90, ал. 1 от ЗГР е вменено задължение за всяко лице да заяви адресната си регистрация на адрес, включен в Класификатора. Проблем е и за българските граждани, пребиваващи трайно в чужбина, които нямат собствен имот на територията на страната, да заявят адресна регистрация. Липсата на правна уредба, която да урежда горепосочените проблеми, води до увеличаване броя на лицата, които не могат да заявят адресна регистрация и съответно да се снабдят с документ за самоличност. Законопроектът предвижда ред за служебна регистрация на лица, които нямат валиден постоянен адрес. Наличието на постоянен адрес е задължение на лицата, но в някои житейски хипотези е невъзможно да бъде извършена адресна регистрация - заличаване от последен постоянен адрес на лица, които не са в страната; заличаване на адрес от Националния класификатор на настоящите и постоянните адреси, на който има действащи постоянни и настоящи адреси. Съгласно чл. 91 от ЗГР адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия му адрес в регистъра на населението, като функцията на служебната адресна регистрация ще е именно регистрация по постоянен и/или настоящ адрес. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Проблемът не може да бъде решен в рамките на съществуващото законодателство, чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. Проблемът може да бъде отстранен единствено чрез приемане на законодателни промени.1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащата нормативна уредба не позволява решаването на проблема, тъй като липсва нормативна рамка за извършване на адресна регистрация в описаните случаи в раздел 1 „Проблем за решаване“. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Не са налице задължителни действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършвани последващи оценки на нормативния акт. 2. Цели: Цел 1. Създаване на нормативна уредба, която да осигури възможност на всички граждани да заявят адресна регистрация, вследствие на което да получат документ за самоличност. Без документ за самоличност засегнатите лица не могат да започнат работа, да упражняват правата си, както и да получават някои услуги. Със законопроекта се предлага решение на проблема като се определя „служебен адрес“, на който да се извършва адресна регистрация на упоменатите в раздел 1 „Проблем за решаване“ групи лица. В преходните и заключителните разпоредби на законопроекта е предвидена легална дефиниция за служебен адрес - „Служебен адрес“ е адрес на недвижим имот – общинска собственост, определен от органа по 89, ал. 5 за извършване на служебна адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес.“ Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: Като заинтересовани страни могат да бъдат определени следните основни групи: Физически лица, подлежащи на вписване в регистъра на населението – български граждани, чиято адресна регистрация е била заличена, български граждани, които нямат недвижим имот, български граждани, живеещи в чужбина, които нямат недвижим имот в Република България. Централни и териториални администрации: Министерство на вътрешните работи, дирекция „Български документи за самоличност“, общинските администрации, както и всички административни органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги. Органите на съдебната власт. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Вариант 1 „Без действие“: Описание: Вариантът „Без действие“ означава да не се предприемат никакви действия. При такъв вариант установеният проблем ще продължи да съществува и мултиплицира, а определената цел няма да бъде постигната. При този вариант няма да бъде създадена нормативна уредба, която да осигури възможност на всички граждани да заявят адресна регистрация. Това ще доведе до невъзможност на всички граждани да се сдобият с документ за самоличност. Така засегнатите лица не могат да започнат работа, да упражняват правата си, както и да получават някои услуги. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани положителни въздействия при прилагането на Вариант 1. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Очакват се негативни социални въздействия и отрицателен ефект по отношение на всички заинтересовани страни. В случай, че не бъдат приети законодателни изменения няма да се осигури възможност на всички граждани да заявят адресна регистрация и да се снабдят с документ за самоличност. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Описаният проблем ще се задълбочи. Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма пряко въздействие върху малките и средните предприятия. Административна тежест: не се променя 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация“: Описание: При този вариант с проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация ще се преодолеят проблемите в областта на адресната регистрация. В резултат на приемане на законопроекта ще се приемат следните законодателни изменения: Предлага се решение на посочения проблем, като се определя „служебен адрес“, на който да се извършва адресна регистрация на упоменатите по-горе групи лица. Служебният адрес ще е адрес на недвижим имот – общинска собственост, който ще се определя с акт по чл. 89, ал. 5 от ЗГР от кмета на съответната община за извършване на служебна адресна регистрация по постоянен и по настоящ адрес. С получаването на адресна регистрация съгласно чл. 91 от ЗГР гражданите ще могат да отговарят на изискванията за заявяване на различни административни услуги (документ за самоличност, търсещи работа лица и др.). Със законопроекта се предвижда гражданите със заличен единствен постоянен адрес или чийто постоянен адрес е заличен от Националния класификатор на настоящите и постоянните адреси, да бъдат адресно регистрирани на служебен адрес. С преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се предвижда в едномесечен срок от влизане в сила на закона органите по чл. 92, ал. 1 от ЗГР да определят служебни адреси на територията на общината за извършване на адресна регистрация. В срок от два месеца от обнародването на закона, главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството изпраща на органите по чл. 92, ал. 1 списък с живите граждани със заличен по реда на чл. 99б единствен постоянен адрес или чийто постоянен адрес е заличен от Националния класификатор на настоящите и постоянните адреси, като органите по чл. 92, ал. 1 извършват регистрация на тези лица на служебен адрес в срок до шест месеца след получаването на списъка. Лицата се включват в списъка за общината по заличения постоянен адрес . Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант се предвижда положително въздействие и се очаква положителен ефект по отношение на всички заинтересовани страни. В случай, че бъдат приети законодателни изменения ще бъде дадена възможност за всички граждани да могат да заявят адресна регистрация, да се снабдят с документ за самоличност, да могат да упражняват правата си, да получават услуги. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: При прилагането на този вариант не са идентифицирани отрицателни икономически, социални и екологични въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Прилагането на този вариант ще има положително социално въздействие. Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма пряко въздействие между малките и средните предприятия. Административна тежест: не се променя (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 3 „Нерегулативна намеса “: Описание: Вариант 3 означава да се запази съществуващата нормативна уредба, като се приложат нерегулативни мерки. В конкретния случай този вариант не може да бъде реализиран, тъй като цитираните проблеми в ЗГР не могат да се осъществят чрез саморегулиране от страна на нито една от заинтересованите страни. В тази връзка Вариант 3 е свързан с липса на предвидимост на действията и последствията от тях. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Вариант 3 няма да има положителни отражения за нито една от заинтересованите страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Прилагането на Вариант 3 обуславя риск от практически затруднения и от нестабилност, което ще има отрицателни последици в социален и икономически аспект за всички заинтересовани страни. Без регулативни намеси не е възможно да се постигне възможност за всички граждани да могат да заявят адресна регистрация, да се снабдят с документ за самоличност, да могат да упражняват правата си, да получават услуги. В тази връзка Вариант 3 не е препоръчителен за прилагане. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: няма Въздействия върху малките и средните предприятия: не оказва Административна тежест: не се променя (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 5. Сравняване на вариантите: Степени на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. 5.1. По проблем 1: Вариант 1 „,Без действие“ Вариант 2 Вариант 3 Ефективност Цел 1: Създаване на нормативна уредба, която да осигури възможност на всички граждани да заявят адресна регистрация, вследствие на което да получат документ за самоличност. 3 1 3 Ефикасност Цел 1: Създаване на нормативна уредба, която да осигури възможност на всички граждани да заявят адресна регистрация, вследствие на което да получат документ за самоличност. 3 1 3 Съгласуваност Цел 1: Създаване на нормативна уредба, която да осигури възможност на всички граждани да заявят адресна регистрация, вследствие на което да получат документ за самоличност. 3 1 3 1.1. Сравнете вариантите чрез сравняване на ключовите им положителни и отрицателни въздействия. 1.2. Посочете степента, в която вариантите ще изпълнят определените цели, съгласно основните критерии за сравняване на вариантите: ефективност, чрез която се измерва степента, до която вариантите постигат целите на предложението; ефикасност, която отразява степента, до която целите могат да бъдат постигнати при определено ниво на ресурсите или при най-малко разходи; съгласуваност, която показва степента, до която вариантите съответстват на действащите стратегически документи. 6. Избор на препоръчителен вариант: По проблем 1: Вариант 2 „Приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация“ Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Предвид спецификата на предложените промени, и въз основа на изложеното в оценката, се приема, че с промените не се създават нови регулаторни режими и услуги. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? От прилагането на Вариант 2 по проблем 1 не произтича създаването на нови регистри. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? При прилагането на Вариант 2 по проблем 1 не може да се идентифицира пряко въздействие върху МСП. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не се идентифицирани възможни конкретни рискове от при прилагането на Вариант 2. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: ……………………………………………………………..……………………………… …………………………………………………………………………………………….. …………………………………………………………………………………………….. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Проектът ще се съгласува със заинтересованите министерства и ведомства по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Проектът на нормативен акт ще бъде публикуван за срок от 30 дни на Портала за обществени консултации и на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: Регистъра на населението – Национална база данни „Население“ Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Весела Тодорова – главен директор на главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” Дата: … Подпис: …