Проект на Решение на Министерския съвет за изменение на Решение № 329 на Министерския съвет от 3 май 2005 г. за приемане списък на сигурни страни на произход и списък на трети сигурни страни по отношение на търсещите закрила

ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Д О К Л А Д от Николай Денков – министър-председател на Република България ОТНОСНО: Проект на Решение на Министерския съвет за изменение на Решение № 329 на Министерския съвет от 3 май 2005 г. за приемане списък на сигурни страни на произход и списък на трети сигурни страни по отношение на търсещите закрила УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, На основание чл. 31, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, представям на Вашето внимание комплект документи относно проект на Решение на Министерския съвет за изменение на Решение № 329 на Министерския съвет от 3 май 2005 г. за приемане списък на сигурни страни на произход и списък на трети сигурни страни по отношение на търсещите закрила. В условия на засилен миграционен натиск и динамична обстановка, от 1 март 2023 г. Европейската комисия и Република България изпълняват Пилотен проект за превенция на незаконните пристигания, укрепване на граничното управление и управление на миграцията. Основните цели на проекта са синхронизиране на ускорената процедура за закрила в съответствие с разпоредбите в Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (Директива 2013/32/ЕС), издаване на решение за отказ от международна закрила заедно с решение за връщане, дигитализация на информационните системи за международна закрила и създаване и приемане на актуални списъци на сигурни страни на произход и на трети сигурни страни. В хода на изпълнението на проекта се провеждат поредица прегледи на националното законодателство в областта на бежанското право и миграцията и се констатират несъответствия при транспонирането на Директива 2013/32/ЕС в Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Следва да се отбележи, че по мнението на ЕК въпросните несъответствия, конкретно в частта за ускорената процедура, касаят не толкова практическото прилагане на последната, колкото синхронизацията между ЗУБ и Директива 2013/32/ЕС по отношение на теоретическите основания за изпълнението ѝ. В резултат на дискусиите от проведените срещи, Република България изрази ангажимент за конкретни действия с оглед постигане на целите на Пилотния проект, една от които е изготвяне на актуални списъци на сигурни държави по произход и на трети сигурни държави. Република България разполага със списъци на сигурни страни на произход и на трети сигурни страни, но същите са приети с Решение на Министерския съвет № 329 от 3 май 2005 г., никога не са били актуализирани и след 2011 г. практически не се използват в процедурата за международна закрила. Друга причина за непозоваването на списъците е регламентираният в чл. 73 от ЗУБ „индивидуален принцип“, съгласно който всяка молба за предоставяне на международна закрила се разглежда от Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС) индивидуално, обективно и безпристрастно. Понастоящем на европейско ниво няма единен списък на сигурни страни на произход и/или на трети сигурни страни, а идеята за създаване на регламент на ЕС за сигурни страни/трети сигурни страни не се осъществи на практика. Действащите разпоредби на Директива 2013/32/ЕС не съдържат императивно изискване към държавите членки да възприемат концепциите за сигурна страна на произход и сигурна трета страна и да приемат национални списъци в тази насока и в този смисъл всяка държава в ЕС има право сама да определи дали да приеме или да не приеме такива списъци. Съгласно чл. 98, ал. 1 от ЗУБ председателят на ДАБ при МС, съгласувано с министъра на външните работи, може при необходимост да внася за приемане от Министерския съвет национални списъци на сигурни държави по произход и на трети сигурни държави. Според чл. 98, ал. 2 от ЗУБ при приемането на списъците Министерският съвет, позовавайки се на източници на информация от други държави - членки на Европейския съюз, от Агенцията на ЕС за убежището (АЕСУ), Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, Съвета на Европа и други международни организации, отчита степента, в която държавата предлага защита срещу преследване и нечовешко или унизително отнасяне, чрез: 1. съответните законови и подзаконови разпоредби, приети в тази област, и начина, по който те се прилагат; 2. спазването на правата и свободите, гарантирани в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г., или в Международния пакт за граждански и политически права, съставен в Ню Йорк на 19 декември 1966 г., или в Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 10 декември 1984 г. ; 3. спазването на принципа на забрана за връщане в съответствие с Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г.; 4. съществуването на система от ефективни средства за защита срещу нарушенията на тези права и свободи. Съгласно сега действащите разпоредби в ЗУБ, на практика концепциите за сигурна страна на произход и трета сигурна страна могат да бъдат приложени в рамките на т.нар. „ускорено производство/процедура“, регламентирана в чл. 70 и чл. 13 от посочения закон. Съгласно чл. 13 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът: […..] 13. идва от сигурна държава по произход; 14. идва от трета сигурна държава, при условие че ще бъде приет в нея; […..] Следва да се отбележи, че разпоредбата е кумулативна, съответно подадените молби за предоставяне на международна закрила не би следвало и не могат да бъдат отхвърлени като явно неоснователни единствено на основание чл. 13, т. 13 или т. 14 от ЗУБ. Същевременно и като допълнителна правна гаранция, съгласно чл. 73 от ЗУБ молбите за предоставяне на международна закрила се разглеждат от ДАБ при МС индивидуално, обективно и безпристрастно, като първо се извършва преценка за предоставяне на статут на бежанец. В случай че статут на бежанец не бъде предоставен, се разглежда необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут. Понастоящем Република България работи по цялостно изменение на законодателната рамка в областта на убежището и съгласно предвижданите изменения в ЗУБ, концепцията за трета сигурна страна ще бъде изместена в т.нар. процедура по допустимост на молбата, респ. ще стане основание за отхвърляне на дадена молба като недопустима, а не като явно неоснователна. Въпросната законодателна промяна също се налага с оглед постигане на целта за хармонизиране на националното законодателство с актуалните изисквания на европейското бежанско право. В изпълнение на заложената в горепосочения Пилотен проект между Европейската комисия и Република България цел за създаване на актуални списъци на сигурни страни на произход и трети сигурни страни, беше създадена работна група с представители на ДАБ при МС, Министерството на външните работи (МВнР), Дирекция „Миграция“ и Главна дирекция „Гранична полиция“ на Министерството на вътрешните работи (МВР). Работната група проведе две срещи, в хода на първата от които бе представена информация относно концепциите за сигурни държави по произход и трети сигурни държави и приложението на същите в процедурата за международна закрила в България. Съгласно § 1, т. 8 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) „Сигурна държава по произход“ е държавата, в която установеният правов ред и неговото съблюдаване в рамките на демократичната обществена система не допускат осъществяването на преследване или действия на преследване и не съществува опасност от насилие в ситуация на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съгласно § 1, т. 9 от ЗУБ "Трета сигурна държава" е държава, различна от държавата по произход, в която чужденецът, подал молба за международна закрила, е пребивавал и: а) няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; б) е защитен от връщане до територията на държава, в която съществуват условия за преследване и застрашаване на правата му; в) не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; г) съществува възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец; д) са налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат до територията на тази държава. По време на втората среща на работната група беше изготвен проект на списъци на сигурни държави по произход и на трети сигурни държави, а на следващ етап и съгласно изискването на чл. 98 от ЗУБ, ДАБ при МС поиска и получи положителни становища (приложени) от МВнР по отношение на включването на общо 19 държави в списъка на сигурните страни на произход и на 4 държави в списъка на третите сигурни страни. Становището на МВнР за евентуално включване на Република Куба е неутрално, а по отношение на някои други държави, сред които Русия, Нигерия, Египет, Тунис, Алжир, Камерун и Саудитска Арабия компетентните дирекции на МВнР предоставиха становища (приложени), съгласно които въпросните държави не следва да се включват в съответните списъци. Становището на ДАБ при МС конкретно по отношение на Египет, Алжир и Тунис продължаваше да бъде, че тези държави отговарят на законовите национални и европейски критерии за сигурни страни на произход и следва да бъдат включени в съответния списък. В допълнение, следва да бъдат отчетени и съображенията относно двустранните отношения на Република България с посочените северноафрикански държави и конкретно отражението, което може да има евентуално изваждане на Египет, Алжир и Тунис от списъка на сигурни страни на произход. В тази връзка, от страна на ДАБ при МС бе поискана и проведена допълнителна среща между председателя на Агенцията, г-жа Мариана Тошева, и директора на дирекция „Близък изток и Африка“ в МВнР, г-н Румен Петров. Като резултат от финалната дискусия бе взето решение Тунис и Алжир да бъдат включени в списъка на сигурните страни на произход, а Египет на този етап да остане извън него. Според първоначалната преценка на ДАБ при МС и на междуведомствената работна група, подкрепена и от писмено становище на дирекция „Азия, Австралия и Океания“ на МВнР, в националния списък на третите сигурни страни следва да попаднат 4 държави: Република Турция, Ислямска република Пакистан, Народна република Бангладеш и Ислямска република Иран. Според преценката на ДАБ при МС, при евентуално прилагане на въпросната концепция на практика следва да се имат предвид следните съображения: - Турция може да се приеме за сигурна трета страна за граждани на Сирия при наличие на съответните законови предпоставки и най-вече след преценка на действието на системата „кимлик“ (Kimlik) и при спазване на индивидуалния подход за всеки конкретен случай; - Иран може да се приеме за сигурна трета страна за граждани най-вече на Афганистан и Пакистан, които са обхванати от системата Amayesh, при наличие на съответните законови предпоставки и при спазване на индивидуалния подход при всеки конкретен случай; - Бангладеш може да се приеме за сигурна трета страна за представители на етноса рохингия с обичайно местоживеене в Мианмар, при наличие на съответните законови предпоставки и при спазване на индивидуалния подход при всеки конкретен случай; - Пакистан може да се приеме за сигурна трета страна за граждани на Афганистан, при наличие на съответните законови предпоставки и при спазване на индивидуалния подход при всеки конкретен случай. Според първоначалната преценка на ДАБ и на междуведомствената експертна работна група Ислямска република Пакистан отговаря на критериите за сигурна държава на произход и за трета сигурна държава, конкретно по отношение на определена категория афганистански граждани. Въпросната преценка е потвърдена и в становище с вх.№ ЦУ-04-1318-2/12.07.2023 г. изготвено от дирекция „Азия, Австралия и Океания“ на МВнР (приложено). В началото на октомври 2023 г. обаче пакистанското правителство обяви решение, съгласно което пребиваващите в Пакистан чужденци без документи следва да напуснат страната до 1 ноември 2023 г. или ще бъдат изправени пред риск от депортация. Въпросното решение означава, че поне 1,7 милиона афганистанци са изправени пред риск от връщане в Афганистан, а съгласно най-актуалните информации над 450 000 души вече са били принудени да се завърнат в страната си на произход, голяма част от които лица, пребивавали години наред в Пакистан. С оглед на променената ситуация по отношение на положението на афганистанските граждани в Пакистан, ДАБ при МС счита, че понастоящем Пакистан не следва да се включва в списъка на третите сигурни страни. В резултат от работата на междуведомствената работна група, ДАБ при МС, съгласувано с МВнР, предлага следните 22 държави да бъдат включени в актуализиран национален списък на сигурни страни на произход: Куба, Бангладеш, Пакистан, Индия, Алжир, Мароко, Тунис, Танзания, Гана, Сенегал, Йордания, Казахстан, Азербайджан, Армения, Грузия, Турция, Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Сърбия, Черна гора и Северна Македония. По отношение на актуализирания национален списък на сигурни трети страни, ДАБ, съгласувано с МВнР, предлага включване в него на три държави: Турция, Бангладеш и Иран, при съблюдаване на горепосочените съображения. Предложеният проект на Решение на Министерския съвет няма да доведе до въздействие върху държавния бюджет и не са необходими допълнителни разходи/трансфери/други плащания, поради което е приложена, одобрена от министъра на финансите, финансова обосновка по Приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Проектът на Решение е съгласуван по реда на чл. 32 - 34 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, като получените становища са отразени в приложената справка. УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, Предвид изложеното и на основание чл. 8, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, предлагам Министерският съвет да приеме предложения проект на Решение на Министерския съвет за изменение на Решение № 329 на Министерския съвет от 3 май 2005 г. за приемане списък на сигурни страни на произход и списък на трети сигурни страни по отношение на търсещи закрила. МИНИСТЪР - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НИКОЛАЙ ДЕНКОВ