Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура

Предложените промени имат за цел от една страна да облекчат процедурите за планиране и изграждане на цифрови мрежи и да насърчат инвестиционния процес, а от друга да гарантират изпълнението на инвестициите заложени в Плана за възстановяване и устойчивост.Целите на цифровото десетилетие (Digital Decade Targets) задължават страните от ЕС, включително България да осигурят гигабитова свързаност за нуждите на гражданите и бизнеса (Gigabit for Everyone). Това е отразено и в Националния план за възстановяване и устойчивост, част Свързаност, който предвижда мащабно разгръщане на високоскоростни мрежи (Very High Capacity Networks) до малки и отдалечени населени места за изключително кратък срок. Наложително е значително ускоряване и облекчаване на нормите и процедурите за изграждане и обновяване на съобщителната инфраструктура. В тази връзка са и предложените изменения в чл. 33 от ЗЕС, в Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура (ЗЕСМФИ). Процесът по законосъобразното изграждане или обновяване на съобщителна инфраструктура предвижда участието на множество административни органи с различна компетентност. Част от предложенията имат за цел да внесат уточнения в процедурите за регистрация или уведомяване на съответните администрации, така че да бъдат избегнати проблеми, които са установени в практиката.Целта на предложението е правна сигурност и предвидимост посредством предвиждането на приемането от министъра на транспорта и съобщенията (посредством разширяване на обхвата на Методиката по чл. 3, ал. 5 от ЗЕСМФИ) на ясни и конкретни правила в две посоки:за изчисляване на размера на обезщетенията за възникнали сервитути по чл. 31, ал. 2, т. 2 върху имоти, които са частна държавна и общинска собственост (това е покрито от първата част на предложението: “С методиката се определят и правилата за изчисляване на размера на обезщетенията за възникнали сервитути по чл. 31, ал. 2, т. 2 върху имоти – частна държавна или общинска собственост”)както и за учредяването на други ограничени вещни права върху имоти – публична и частна държавна и общинска собственост (различни от сервитути), което е покрито от втората част на предложението: „както и за учредяването на други ограничени вещни права върху имоти публична или частна държавна или общинска собственост за изграждане на нова или разширяване на съществуваща физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи“.Предложението не цели обхващане с методиката на сервитутите по чл. 31, ал. 3, доколкото за тях в закон, нито чисто частната собственост, доколкото там уговарянето на обезщетението е при свобода на волята на страните, а ще създаде по-ясни правила и ще стимулира конкуренцията.С предложеното допълнение на чл. 50, ал. 3, точка 1 от ЗЕСМФИ ще се въведат реални мерки за облекчаване на режима, приложим по общия ред на ЗУТ. Ще се създават условия за опростяване на административните процедури, свързани с издаването на актове от компетентните органи за изграждане, поддържане, развитие и модернизиране на физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи в съществуващите пътища, находящи се в труднодостъпни населени места, обширните земеделски и горски територии.Целта на предложението е да се уточнят видове пътища и пътни съоръжения, в обхвата на които не е необходимо да се процедира подробен устройствен план. Не е необходимо да се уточнява вида собственост. Сред изброените линейни обекти има електропроводи, газопроводи, водопроводни и канализационни мрежи, които не са публична собственост, а са част от капитала на търговски дружества.Националната законодателна рамка традиционно е една от най-стриктните в ЕС. ЗЕСМФИ, транспонирайки Директива 2014/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, за първи път въведе принципното разграничение между пасивните елементи (физическата инфраструктура) и инсталираното по тях активни елементи и оборудване (приемно-предавателните станции). Макар и законодателно закрепено обаче, посоченото разграничение не беше въведено на практика посредством адекватни законодателни механизми и съответно не постигна целта си. Относно строителния режим чл. 47, ал. 1 от ЗЕСМФИ препраща към ЗУТ, в който строежите се разглеждат като съвкупност на елементи и съоръжения като липсва ясно разграничение между физическа инфраструктура и активно оборудване (приемно-предавателна станция). Липсата на такова съществено ограничава пълноценното и ефективно прилагане на облекчения ред, който беше приет именно, за да облекчи инсталирането на елементи за целите на развитие на 5G. Опитите за регламентирането на т.н. „облекчен“ или „лек“ режим, насочен именно към разполагане на активно оборудване, в чл. 151, ал. 1, т. 16, беше стъпка в тази посока, но очевидно изолирането му уреждане, без други промени в ЗУТ, ограничи значително практическото му приложение, което е много спорадично за сектора. Междувременно след приемането му, самите текстове на лекия режим претърпяха промени, с които бяха въведени допълнителни изисквания, създаващи допълнителни затруднения в тълкуването и прилагането му. Поради липсата на горепосоченото разграничение, на практика ЗУТ познава само трета категория строеж, доколкото предмет са каквито и да било елементи на мобилната мрежа.От друга страна, за да се изпълнят ефективно целите по чл. 2 от ЗЕСМФИ е необходимо посоченото разграничение да се въведе и в ЗУТ, като се вземат предвид основните характеристики на различните видове строителни обекти, изграждани от телеком операторите. В предложението ни различните видове строителни обекти, респ. дейности, следват различен режим.На първо място, предложението за промяна в чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „з“ ЗУТ отчита сложността и рисковете при въвеждане в експлоатация на физическа инфраструктура, трайно прикрепена към терена чрез бетонов фундамент, и предназначена за разполагане на активно оборудване, в това число кули, мачти и др., наричани от операторите greenfield и най-често ползвани вън от населените места, а в определени случаи и в тях. Ако при въвеждането им в експлоатация се монтира и активно оборудване, в съответствие с предвиденото по-долу в чл. 151, ал. 2 ЗУТ, то ще приеме по-високата, т.е. трета категория. За тези случаи практически не е налице промяна. Прецизирането е насочено към споменатото разграничение на активното от пасивното оборудване при изграждането на различни типове обекти. Действителна промяна е налице в чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „д“ ЗУТ – тя касае въвеждането на по-ниска категория за останалите видове физическа инфраструктура, непосочени в чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „з“, респ. т. 6 ЗУТ. Това обикновено е физическа инфраструктура за разполагане на приемно-предавателни станции (активно оборудване) върху покриви или фасади на сгради. Следва да се отбележи, че тук, за разлика от горната хипотеза, е налице въведена в експлоатация сграда или съоръжение, а физическата инфраструктура се монтира и разполага върху покрив или фасада, при което отново ще е налице строеж с всички приложими изисквания за съответната категория по чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ. Ето защо контрол ще е налице, респ. не са налице по-големи рискове спрямо предходния режим. Както и до момента, инсталационните дейности, които не оказват въздействие върху основните характеристики на сградите като конструкция, товароносимост и други характеристики, са предмет на облекчения режим, като последните не представляват строеж по смисъла на ЗУТ. Това обикновено са дейности, насочени към разполагане на активно оборудване.Предлаганите изменения и допълнения в чл. 33, ал. 6 и 7 от ЗЕС и чл. 151, ал. 4 (нова ал. 5) и ал. 8 и 9 (нови ал. 9 и 10) от ЗУТ са с оглед на приетите междувременно изменения и допълнения на ЗЕС (ДВ., бр. 58 от 2023 г.). Допълнително са отчетени разпоредбите на Закона за здравето и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, съгласно които операторите на електронни съобщителни мрежи извършват само уведомяване на органите на държавния здравен контрол, т.е. не се прави формална регистрация пред последните. Липсата на формална регистрация пред органите на държавния здравен контрол de facto би блокирало самата процедурата по чл. 151, ал. 4-9 от ЗУТ.Отпадането на служебното уведомяване от КРС на кметовете на съответните общини и районните здравни инспекции за регистрацията по чл. 33, ал. 7 е направено, предвид обстоятелството, че на практика би могло да доведе до забавяне на завършването на новата процедура за регистрация пред Комисията. По отношение на приемно-предавателните станции към момента на регистрацията в новия регистър на КРС кметовете на съответните общини и районните здравни инспекции вече ще са упражнили правомощията си в процедурата по ЗУТ, свързана с разрешаване на строителството. Посочените органи така или иначе ще бъдат уведомени от съответния оператор на електронна съобщителна мрежа относно дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ в изпълнение на задължението на оператора по чл. 151, ал. 9 от ЗУТ (нова ал. 10).Измененията относно термина „проектно решение“ по чл. 151, ал. 4, т. 1 и 2 от ЗУТ, респ. законовото определение за него, което в момента е предложено, са с цел прилагането му само за случаите по чл. 151, ал. 1, т. 19 – изграждане, основен ремонт и подмяна на инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници към съществуващите еднофамилни жилищни и вилни сгради и в прилежащите им поземлени имоти, енергията от които ще се използва само за собствено потребление, ако общата им инсталирана мощност не надхвърля до 20 kW.По този начин двата режима (по чл. 151, ал. 1, т. 16 и по т. 19) ще бъдат легално диференцирани, като същевременно бъдат правилно отчитани качествените разлики между двете напълно различни категории дейности.Наред с това, т. нар. „облекчен“ режим за дейностите по поддръжка, дооборудване и/или подобряване на елементи на приемно-предавателни станции по чл. 151, ал. 1, т. 16 беше въведен от законодателя с нарочно изменение на ЗУТ през 2019 г. и с цел насърчаване разгръщането на електронни съобщителни мрежи от пето поколение (New radio). Ефективното разгръщане на мрежи от пето поколение e на практика възможно само след въвеждането на реално приложими законодателни режими, вкл. облекчени административни процедури за разполагане на елементи на 5G мрежи, вкл. отпадане на допълнителната административна тежест за операторите на електронни съобщителни мрежи за изготвянето и прилагането на проектни решения и за дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ.На последно място, следва да бъде подчертано, че въвеждането на режима по чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ, вкл. на становищата на инженер-конструктор и на инженер с професионална квалификация в областта на съобщенията по чл. 151, ал. 4, т. 1 и 2 от закона, а не на квалифицираните проектни решения вместо последните, вече е официално представено пред Европейската комисия от Република България като реформа № 140 – „C7.R3: Създаване на благоприятна инвестиционна среда” от Националния план за възстановяване и устойчивост (влизане в сила на законодателни промени във връзка с П-18 „Цифрова свързаност”).Изискването за предварително предоставяне от КРС на документ, удостоверяващ одобрението на дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 следва да отпадне, тъй като би могло да доведе до забавяне на практическото прилагане на процедурата по чл. 151, ал. 4-9 от ЗУТ. КРС като специализиран независим държавен орган, осъществяващ функциите по регулиране и контрол при осъществяването на електронните съобщения няма законови правомощия в строителния процес, съответно в процеса по извършване на дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ. Посочената законова разпоредба е именно в ЗУТ, а не в ЗЕС, per se касае строителния процес, а не предоставянето на електронни съобщителни мрежи и услуги, които Комисията като секторен орган регулира. От гледна точка на ЗЕС, съответно компетенциите на КРС, дейностите по поддръжка, дооборудване и/или подобряване на елементи на приемно-предавателни станции се извършват въз основа на вече издадени именно от КРС разрешения за ползване на честотен спектър и на вече регистрирани от страна на операторите в КРС мрежи/технологии.Същевременно КРС може да осъществява последващ контрол, тъй като операторите на електронни съобщителни мрежи регистрират посочените дейностите по поддръжка, дооборудване и/или подобряване на елементи на приемно-предавателни станции по чл. 151, ал. 1, т. 16 именно пред самата КРС. Нещо повече, посоченото законово задължение на мрежовите оператори е предвидено в две отделни законови разпоредби – не само ЗУТ (чл. 151, ал. 9 (нова ал. 10), но и в секторния ЗЕС (чл. 33, ал. 7).Лице за контакт: Цанка Цанкова Главен експерт Дирекция "Цифрова свързаност" Министерство на транспорта и съобщенията Тел.: 02/ 9409 281 Е-mail: tztzankova@mtc.government.bg

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на транспорта и съобщенията Нормативен акт: Закон за изменение и допълнение на Закона за електронни съобщителни мрежи и физическа инфраструктура Лице за контакт: Златина Николова Телефон и ел. поща: 9409280 1. Проблем/проблеми за решаване: За да постигне целите на Цифровото десетилетие, мерки за улесняване на изграждането на на процедурите за планиране и изграждане инвестиционния процес 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното Целите на цифровото десетилетие (Digital включително България да осигурят гигабитова (Gigabit for Everyone). Това е отразено и в част Свързаност, който предвижда мащабно Capacity Networks) до малки и отдалечени населени по законосъобразното изграждане или обновяване участието на множество административни предложенията имат за цел да внесат уточнения съответните администрации, така че да бъдат практиката. Националната законодателна рамка традиционно транспонирайки Директива 2014/61/ЕС на относно мерките за намаляване на разходите съобщителни мрежи, за първи път въведе (физическата инфраструктура) и инсталираното предавателните станции). Макар и установено разграничение не беше въведено на практика съответно не постигна целта си. От друга страна, за да се изпълнят ефективно 1. улесняване и стимулиране на разполагането мрежи чрез насърчаване на съвместното инфраструктура; Република България следва да предприеме електронни съобщителни мрежи, чрез облекчаване на цифрови мрежи и насърчаване на възникване. По възможност посочете числови стойности. Decade Targets) задължават страните от ЕС, свързаност за нуждите на гражданите и бизнеса Националния план за възстановяване и устойчивост, разгръщане на високоскоростни мрежи (Very High места за изключително кратък срок. Процесът на съобщителна инфраструктура предвижда органи с различна компетентност. Част от в процедурите за регистрация или уведомяване на избегнати проблеми, които са установени в е една от най-стриктните в ЕС. ЗЕСМФИ, Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за разгръщане на високоскоростни електронни принципното разграничение между пасивните елементи по тях активни елементи и оборудване (приемно- в законодателството обаче, посоченото посредством адекватни законодателни механизми и целите на ЗЕСМФИ , а именно: на високоскоростни електронни съобщителни използване на съществуващата физическа 2 2. създаване на условия за по-ефикасно и с по-ниски разходи изграждане на нова физическа инфраструктура; 3. определяне на специфични изисквания по отношение на планирането и координирането на изграждането на физическа инфраструктура за разполагане, ползване, поддържане и подобряване на електронни съобщителни мрежи съгласно изискванията за безопасната експлоатация на физическата инфраструктура и осигуряване на непрекъсваемост на предоставяните чрез нея услуги; 4. намаляване на административната тежест и създаване на условия за улесняване на процедурите чрез установяване на Единна информационна точка и осигуряване на възможност за координиране, включително по електронен път, на планирането, изграждането и поддържането на физическа инфраструктура и разполагането на електронни съобщителни мрежи; 5. подобряване на междусекторната координация по отношение на съвместното планиране, изграждане, ползване и поддържане на физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи, е необходимо посоченото разграничение да се въведе и в Закона за устройство на територията, като се вземат предвид основните характеристики на различните видове строителни обекти, изграждани от телеком операторите. В предложението различните видове строителни обекти, респ. дейности, следват различен режим. Относно строителния режим чл. 47, ал. 1 от ЗЕСМФИ препраща към ЗУТ, в който строежите се разглеждат като съвкупност на елементи и съоръжения като липсва ясно разграничение между физическа инфраструктура и активно оборудване (приемно-предавателна станция). Липсата на такова съществено ограничава пълноценното и ефективно прилагане на облекчения ред, който беше приет именно, за да облекчи инсталирането на елементи за целите на развитие на 5G. Опитите за регламентирането на т.н. „облекчен“ или „лек“ режим, насочен именно към разполагане на активно оборудване, в чл. 151, ал. 1, т. 16, беше стъпка в тази посока, но очевидно изолирането му уреждане, без други промени в ЗУТ, ограничи значително практическото му приложение, което е много спорадично за сектора. Междувременно след приемането му, самите текстове на лекия режим претърпяха промени, с които бяха въведени допълнителни изисквания, създаващи допълнителни затруднения в тълкуването и прилагането му. В този контекст на направените предложени в преходните и заключителните разпоредби за промени и в ЗУТ. Предложението за промяна в чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „з“ ЗУТ отчита сложността и рисковете при въвеждане в експлоатация на физическа инфраструктура, трайно прикрепенa към терена чрез бетонов фундамент, и предназначенa за разполагане на активно оборудване, в това число кули, мачти и др., наричани от операторите greenfield и най-често ползвани вън от населените места, а в определени случаи и в тях. Ако при въвеждането им в експлоатация се монтира и активно оборудване, в съответствие с предвиденото по-долу в чл. 151, ал. 2 ЗУТ, то ще приеме по-високата, т.е. трета категория. За тези случаи практически не е налице промяна. Прецизирането е насочено към споменатото разграничение на активното от пасивното оборудване при изграждането на различни типове обекти. Посочените законови промени ще създадат условия за успешна реализация на инвестиция „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България“, заложена за изпълнение в Националния план за възстановяване и устойчивост. Избран е модел на финансиране чрез т. нар. „частен модел“ за проектиране, изграждане и експлоатация на мрежата, което включва организации от частния сектор – в този случай предприятия, регистрирани по реда 3 на чл. 33, ал. 1, т.1 от Закона за електронните съобщения, получаващи публично финансиране, за да се подпомогне разгръщането на нова мрежа, предлагаща отворен достъп на едро. Характерът на инвестицията налага предприемането на стъпки за разгръщане на цифрова инфраструктура в изключително кратки срокове, наложени от разпоредбите на Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския Парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 година за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост, които установяват като краен срок за реализацията на всички инвестиции в НПВУ 30.06.2026 г. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Проблемът не може да бъде решен в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. Необходими са законодателни изменения за решаване на констатирания в т. 1 проблем. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Начинът, по който са уредени обществените отношения в Закона за електронни съобщителни мрежи и физическа инфраструктура и съответно Закона за устройство на територията не гарантират еднакъв подход при разполагането на инфраструктура. В тази връзка с предложението се създадат условия за еднакво третиране и приложение на законовите разпоредби от страна на различните административни органи, особено що се отнася до общински администрации.. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатит е от тях? Не са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнение на политиката. 2. Цели: Цел 1: Облекчаване на процедурите за планиране и изграждане на цифрови мрежи и насърчаване на инвестиционния процес; Цел 2: Гарантиране на изпълнението на инвестициите, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост. Посочете определените цели за решаване на проблем а/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: 1. Комисия за регулиране на съобщенията – като регулатор на предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услужи . 2. Потребителите на услуги – броят на абонатите на пакетни услуги към края на 2022 г., съгласно данните, подадени от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщения в България, нараства спрямо предходната година с 4,8% до 6,979 млн. абоната; ще се създадат условия да се посрещне все по-голямата нужда на гражданите и бизнеса от достъп до мрежи с много по-голям капацитет от сегашния. 2. Предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги – по данни от регистъра на КРС, към 31.12.2022 г. общо 1126 предприятия са притежавали регистрация за намерение да осъществяват дейност по предоставянето на обществени електронни съобщения, направена по реда на чл. 33, ал. 1 от ЗЕС: защитават се техните икономически интереси при прозрачна и предвидима нормативна уредба. 4 Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Вариант 1: „Без действие“: Описание: Към настоящия момент е необходимо значително ускоряване и облекчаване на нормите и процедурите за изграждане и обновяване на съобщителната инфраструктура. При запазване на противоречивата практика ще се затруднят инвестиционните процеси и ще се стигне до неизпълнение на етапни цели, заложени в НПВУ. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: В случай, че не се предприемат никакви действия, не се очакват положителни въздействия. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: 1. Негативно въздействие върху потребителите на обществени електронни съобщителни услуги: При забавяне на изграждането на цифрова инфраструктура потребителите ще бъдат лишени от възможностите, които се гарантират от мрежите с много висок капацитет като достъп до телемедицина, работа и обучение от разстояние, задълбочаване на цифровото разделение и др. 2.Негативно въздействие върху предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги: съществуваща възможност от забавяне на инвестициите, отказ от разгръщане на цифрови мрежи поради административни затруднения и т.н. 3.Негативно въздействие върху Република България - неизпълнение на ангажиментите на Република България във връзка с Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския Парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 година за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост, което ще доведе до финансови и репутационни щети. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Непредприемането на действия ще има негативно въздействие върху всички МСП, които предлагат електронни съобщителни услуги като затрудни разгръщането на тези мрежи и затвърди противоречивото тълкуване на законовите разпоредби. Административна тежест: Вариант 1 няма отражение върху административната тежест. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2: „Закон за изменение и допълнение на Закона за електронни съобщителни мрежи и физическа инфраструктура“. Описание В съответствие с основните цели на закона се предвижда облекчаване на процедурите в областта на планирането и изграждането на електронни съобщителни мрежи с оглед улесненото разполагане на симетрични гигабитови мрежи в цялата страна и гарантиране на изпълнението на проект „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България“ 5 от Плана за възстановяване и устойчивост. С промените в Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (ЗЕСМФИ) се създава правна сигурност и предвидимост посредством предвиждането на приемането от министъра на транспорта и съобщенията (посредством разширяване на обхвата на Методиката по чл. 3, ал. 5 от ЗЕСМФИ) на ясни и конкретни правила в две посоки: o за изчисляване на размера на обезщетенията за възникнали сервитути по чл. 31, ал. 2, т. 2 върху имоти, които са частна държавна и общинска собственост (това е покрито от първата част на предложението: “С методиката се определят и правилата за изчисляване н а размера на обезщетенията за възникнали сервитути по чл. 31, ал. 2, т. 2 върху имоти – частна държавна или общинска собственост”) o както и за учредяването на други ограничени вещни права върху имоти – публична и частна държавна и общинска собственост (различни от сервитути), което е покрито от втората част на предложението: „както и за учредяването на други ограничени вещни права върху имоти публична или частна държавна или общинска собственост за изграждане на нова или разширяване на съществуваща физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи“. Предложението не цели обхващане с методиката на сервитутите по чл. 31, ал. 3, доколкото за тях в закон, нито чисто частната собственост, доколкото там уговарянето на обезщетението е при свобода на волята на страните, а ще създаде по-ясни правила и ще стимулира конкуренцията. С предложеното допълнение на чл. 50, ал. 3, точка 1 от ЗЕСМФИ ще се въведат реални мерки за облекчаване на режима, приложим по общия ред на ЗУТ. Ще се създават условия за опростяване на административните процедури, свързани с издаването на актове от компетентните органи за изграждане, поддържане, развитие и модернизиране на физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи в съществуващите пътища, находящи се в труднодостъпни населени места, обширните земеделски и горски територии. Целта на предложението е да се уточнят видове пътища и пътни съоръжения, в обхвата на които не е необходимо да се процедира подробен устройствен план. Не е необходимо да се уточнява вида собственост. Сред изброените линейни обекти има електропроводи, газопроводи, водопроводни и канализационни мрежи, които не са публична собственост, а са част от капитала на търговски дружества. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: 1. Върху потребителите на услуги: Законопроектът е от съществено значение за постигане на целите и задачите в областта на свързаността, определени в Цифровия компас на ЕС за текущото десетилетие – т.нар. политическа програма „Цифрово десетилетие“, приета миналата година, както и за разгръщане на следващо поколение електронни съобщителни мрежи. То ще е важна стъпка за ускоряване на разгръщането на високоскоростна широколентова инфраструктура в цялата страна, особено в селските и отдалечените райони. Така ще се създадат условия да се посрещне все по-голямата нужда на гражданите и бизнеса от достъп до мрежи с много по-голям капацитет от сегашния. 2. Върху предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги – около 700 бр., регистрирани по реда на чл. 33, ал. 1 от ЗЕС: защитават се техните икономически интереси при прозрачна и предвидима нормативна уредба. Приемането на предвидените промени в национална нормативна уредба за облекчаване на процедурите в областта на планирането и изграждането на електронни съобщителни мрежи ще създаде условия за насърчаване на конкуренцията, ускоряване на процесите на цифровизация и изпълнение на целите на Цифровото десетилетие. 6 Не се и изграждат тези единния действие“ процес, тежест, 1.1. 1.2. Отрицателни очакват предложенията физическа Специфични Въздействия националната съобщителни услуги взаимодействие, по Въздействия ДНСК/РДНСК, чрез Административна административната чрез административната Опишете включително Опишете (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани (икономически/социални/екологични) въздействия: отрицателни икономически/социални/екологични от Закон за изменение и допълнение на Закона за инфраструктура. Законопроектът създава правна (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани въздействия: върху малките и средните предприятия: Приемането нормативна уредба, уреждаща изграждането и мрежи, се очаква да има положително въздействие цифрови мрежи и предлагат съответните услуги, както ще се възползват от предимствата на облекчените което ще им гарантира конкурентни условия европейски пазар. Съответно описаните отрицателни отношение на МСП, няма да бъдат реализирани. върху административните органи: По отношение общински администрации и др.) се очаква унифициране на практиките и намаляване до минимум тежест: Прилагането на Вариант 2 няма тежест, дори напротив – ще гарантира съкратени сроковете за издаване на съответните тежест чрез унифициране на подхода и практиките (въздействията върху малките и средните предприятия; качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои второстепенни. специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и информиране, такси, регулаторни режими, административни страни) въздействия от електронни сигурност и гарантира страни) на предвидените разполагането върху МСП. и МСП, които правила и както на българския, въздействия при на прилагащите облекчаване на на противоречиви да доведе до намаляване на документи и по в цялата административна тежест) икономически, социални и въздействия се очаква да административната тежест услуги и др.) приемането на съобщителни мрежи . промени на електронни Всички МСП които са ползватели на механизмите за така и на вариант „Без органи (КРС, административния решения. допълнителна административната същество ще намали страна екологични въздействия, бъдат значителни и кои (задължения за в 5. Степени 5.1. Сравняване на По проблем на вариантите: изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) 1: ниска. Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 о н в и т т с Цел 1: Облекчаване на процедурите за планиране и изграждане на цифрови мрежи и насърчаване на инвестиционния процес; 3 1 к е ф Е Цел 2: Гарантиране на изпълнението на инвестициите, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост. 3 1 с о н с а т к Цел 1: Облекчаване на процедурите за планиране и изграждане на цифрови мрежи и насърчаване на инвестиционния процес; 3 1 и ф Е Цел 2: Гарантиране на изпълнението на инвестициите, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост. 3 1 а н л а г в ъ у с С Цел 1: Облекчаване на процедурите за планиране и т с изграждане на цифрови мрежи и насърчаване на о инвестиционния процес; 3 1 7 Цел 2: Гарантиране на изпълнението на инвестициите, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост. 3 1 1.2. 1.1. Посочете ефективност, ефикасност, съгласуваност, Сравнете вариантите чрез сравняване на ключовите им положителни степента, в която вариантите ще изпълнят определените цели, сравняване на вариантите: чрез която се измерва степента, до която вариантите която отразява степента, до която целите могат да бъдат ресурсите или при най-малко разходи; която показва степента, до която вариантите съответстват документи. и отрицателни съгласно основните постигат целите на постигнати при на действащите въздействия. критерии за предложението; определено ниво на стратегически 6. Вариант и Избор на 2 физическа препоръчителен вариант: „Закон за изменение и допълнение на Закона за инфраструктура“ Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения електронни проблем/проблеми. съобщителни мрежи 6.1. Процесът предвижда рамките чрез 1.1. 1.2. Промяна прилагането по предложенията съответните практиката. на унифициране Изборът следва Ако се в административната тежест за физическите и на препоръчителния вариант (включително по законосъобразното изграждане или обновяване на участието на множество административни органи с имат за цел да внесат уточнения в процедурите за администрации, така че да бъдат избегнати Това на практика ще съкрати сроковете за издаване установения 4-месечен период и по същество ще намали на подхода и практиките в цялата страна. да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер ограничаване на административното регулиране и административния контрол юридическите отделните съобщителна различна регистрация или проблеми, които на съответните административната вариант за решаване на съгласно Методиката по върху стопанската лица от проблеми): инфраструктура компетентност. Част от уведомяване на са установени в документи в тежест всеки проблем. чл. 7а от Закона за дейност. 6.2. 1.2. В отделна 1.4. 1.5. Създават прилагането случай че се стелка 1.3. Посочете Посочете ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни на препоръчителния вариант (включително по 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. административното регулиране и административния контрол върху предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – на услуги. изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, режими и отделните на избрания вариант. дейност: лицензионен, това съответства с 3, ал. 4 от Закона за стопанската дейност. 12 от Закона за за дейностите по посочете промяната. услуги от проблеми)? регистрационен; за постигането на целите). ограничаване на дейностите по предоставяне предоставяне на услуги. 6.3. Създават (включително ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния по отделните проблеми)? вариант 8 Прилагането на препоръчителния Вариант 2 няма да доведе до създаването на нови регистри, нито до промяна на съществуващите. Когато отговорът е „Да“ , посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани конкретни потенциални рискове, които да бъдат свързани с прилагането на препоръчителния вариант на действие. Приемането на предложените промени в Закон за изменение и допълнение на Закона за електронни съобщителни мрежи и физическа инфраструктура цели да доразвие действащата към настоящия момент правна уредба и да я унифицира, по начин по-който да осигурени неговото ефективно прилагане. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: По законопроекта бе проведено обществено обсъждане като част от консултациите по ЗИД на Закона за електронните съобщения. Представените промени бяха включени като част от Преходните и заключителните разпоредби на ЗИД на ЗЕС, но предвид техния обхват и изразените мнения по време на обсъждането се изготви настоящото предложение. Направените по време на посоченото обсъждане целесъобразните бележки и предложения бяха взети под внимание. Текстовете бяха публикувани в интернет за срок от 30 дни на страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации. Настоящото предложение ще бъде на обсъждане за срок от 14 дни. Съкратените срокове се обуславят от факта, че текстовете като такива са преминали 30-дневно обсъждане и обществеността е запозната с предложенията. По законопроекта ще бъде проведено и съгласуване по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? 9 (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: …………………………………………………………………………………………. Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: Обща позиция на Съвета (общ подход) по предложението на Комисията за замяна на Директивата от 2014 г. за намаляване на разходите за широколентов достъп със Законодателен акт за гигабитовата инфраструктура https://www.consilium.europa.eu/bg/press/press- releases/2023/12/05/gigabit-infrastructure-act-council-adopts-position-for-faster-deployment-of-high- speed-networks-in-the-eu/ Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския Парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 година за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост и Решение на МС 568/2021 като информационни източници за срокове и ангажиментите по НПВУ. Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Златина Николова, директор на дирекция „Цифрова свързаност“ Дата: Подпис: X Златина Николова Директор на дирекция "Цифрова свързаност"

Мотиви към Закона за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура Предложените промени имат за цел от една страна да облекчат процедурите за планиране и изграждане на цифрови мрежи и да насърчат инвестиционния процес, а от друга да гарантират изпълнението на инвестициите заложени в Плана за възстановяване и устойчивост. Целите на цифровото десетилетие (Digital Decade Targets) задължават страните от ЕС, включително България да осигурят гигабитова свързаност за нуждите на гражданите и бизнеса (Gigabit for Everyone). Това е отразено и в Националния план за възстановяване и устойчивост, част Свързаност, който предвижда мащабно разгръщане на високоскоростни мрежи (Very High Capacity Networks) до малки и отдалечени населени места за изключително кратък срок. Наложително е значително ускоряване и облекчаване на нормите и процедурите за изграждане и обновяване на съобщителната инфраструктура. В тази връзка са и предложените изменения в чл. 33 от ЗЕС, в Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура (ЗЕСМФИ). Процесът по законосъобразното изграждане или обновяване на съобщителна инфраструктура предвижда участието на множество административни органи с различна компетентност. Част от предложенията имат за цел да внесат уточнения в процедурите за регистрация или уведомяване на съответните администрации, така че да бъдат избегнати проблеми, които са установени в практиката. Целта на предложението е правна сигурност и предвидимост посредством предвиждането на приемането от министъра на транспорта и съобщенията (посредством разширяване на обхвата на Методиката по чл. 3, ал. 5 от ЗЕСМФИ) на ясни и конкретни правила в две посоки: за изчисляване на размера на обезщетенията за възникнали сервитути по чл. 31, ал. 2, т. 2 върху имоти, които са частна държавна и общинска собственост (това е покрито от първата част на предложението: “С методиката се определят и правилата за изчисляване на размера на обезщетенията за възникнали сервитути по чл. 31, ал. 2, т. 2 върху имоти – частна държавна или общинска собственост”) както и за учредяването на други ограничени вещни права върху имоти – публична и частна държавна и общинска собственост (различни от сервитути), което е покрито от втората част на предложението: „както и за учредяването на други ограничени вещни права върху имоти публична или частна държавна или общинска собственост за изграждане на нова или разширяване на съществуваща физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи“. Предложението не цели обхващане с методиката на сервитутите по чл. 31, ал. 3, доколкото за тях в закон, нито чисто частната собственост, доколкото там уговарянето на обезщетението е при свобода на волята на страните, а ще създаде по-ясни правила и ще стимулира конкуренцията. С предложеното допълнение на чл. 50, ал. 3, точка 1 от ЗЕСМФИ ще се въведат реални мерки за облекчаване на режима, приложим по общия ред на ЗУТ. Ще се създават условия за опростяване на административните процедури, свързани с издаването на актове от компетентните органи за изграждане, поддържане, развитие и модернизиране на физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи в съществуващите пътища, находящи се в труднодостъпни населени места, обширните земеделски и горски територии. Целта на предложението е да се уточнят видове пътища и пътни съоръжения, в обхвата на които не е необходимо да се процедира подробен устройствен план. Не е необходимо да се уточнява вида собственост. Сред изброените линейни обекти има електропроводи, газопроводи, водопроводни и канализационни мрежи, които не са публична собственост, а са част от капитала на търговски дружества. Националната законодателна рамка традиционно е една от най-стриктните в ЕС. ЗЕСМФИ, транспонирайки Директива 2014/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, за първи път въведе принципното разграничение между пасивните елементи (физическата инфраструктура) и инсталираното по тях активни елементи и оборудване (приемно-предавателните станции). Макар и законодателно закрепено обаче, посоченото разграничение не беше въведено на практика посредством адекватни законодателни механизми и съответно не постигна целта си. Относно строителния режим чл. 47, ал. 1 от ЗЕСМФИ препраща към ЗУТ, в който строежите се разглеждат като съвкупност на елементи и съоръжения като липсва ясно разграничение между физическа инфраструктура и активно оборудване (приемно-предавателна станция). Липсата на такова съществено ограничава пълноценното и ефективно прилагане на облекчения ред, който беше приет именно, за да облекчи инсталирането на елементи за целите на развитие на 5G. Опитите за регламентирането на т.н. „облекчен“ или „лек“ режим, насочен именно към разполагане на активно оборудване, в чл. 151, ал. 1, т. 16, беше стъпка в тази посока, но очевидно изолирането му уреждане, без други промени в ЗУТ, ограничи значително практическото му приложение, което е много спорадично за сектора. Междувременно след приемането му, самите текстове на лекия режим претърпяха промени, с които бяха въведени допълнителни изисквания, създаващи допълнителни затруднения в тълкуването и прилагането му. Поради липсата на горепосоченото разграничение, на практика ЗУТ познава само трета категория строеж, доколкото предмет са каквито и да било елементи на мобилната мрежа. От друга страна, за да се изпълнят ефективно целите по чл. 2 от ЗЕСМФИ е необходимо посоченото разграничение да се въведе и в ЗУТ, като се вземат предвид основните характеристики на различните видове строителни обекти, изграждани от телеком операторите. В предложението ни различните видове строителни обекти, респ. дейности, следват различен режим. На първо място, предложението за промяна в чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „з“ ЗУТ отчита сложността и рисковете при въвеждане в експлоатация на физическа инфраструктура, трайно прикрепена към терена чрез бетонов фундамент, и предназначена за разполагане на активно оборудване, в това число кули, мачти и др., наричани от операторите greenfield и най-често ползвани вън от населените места, а в определени случаи и в тях. Ако при въвеждането им в експлоатация се монтира и активно оборудване, в съответствие с предвиденото по-долу в чл. 151, ал. 2 ЗУТ, то ще приеме по-високата, т.е. трета категория. За тези случаи практически не е налице промяна. Прецизирането е насочено към споменатото разграничение на активното от пасивното оборудване при изграждането на различни типове обекти. Действителна промяна е налице в чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „д“ ЗУТ – тя касае въвеждането на по-ниска категория за останалите видове физическа инфраструктура, непосочени в чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „з“, респ. т. 6 ЗУТ. Това обикновено е физическа инфраструктура за разполагане на приемно-предавателни станции (активно оборудване) върху покриви или фасади на сгради. Следва да се отбележи, че тук, за разлика от горната хипотеза, е налице въведена в експлоатация сграда или съоръжение, а физическата инфраструктура се монтира и разполага върху покрив или фасада, при което отново ще е налице строеж с всички приложими изисквания за съответната категория по чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ. Ето защо контрол ще е налице, респ. не са налице по-големи рискове спрямо предходния режим. Както и до момента, инсталационните дейности, които не оказват въздействие върху основните характеристики на сградите като конструкция, товароносимост и други характеристики, са предмет на облекчения режим, като последните не представляват строеж по смисъла на ЗУТ. Това обикновено са дейности, насочени към разполагане на активно оборудване. Предлаганите изменения и допълнения в чл. 33, ал. 6 и 7 от ЗЕС и чл. 151, ал. 4 (нова ал. 5) и ал. 8 и 9 (нови ал. 9 и 10) от ЗУТ са с оглед на приетите междувременно изменения и допълнения на ЗЕС (ДВ., бр. 58 от 2023 г.). Допълнително са отчетени разпоредбите на Закона за здравето и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, съгласно които операторите на електронни съобщителни мрежи извършват само уведомяване на органите на държавния здравен контрол, т.е. не се прави формална регистрация пред последните. Липсата на формална регистрация пред органите на държавния здравен контрол de facto би блокирало самата процедурата по чл. 151, ал. 4-9 от ЗУТ. Отпадането на служебното уведомяване от КРС на кметовете на съответните общини и районните здравни инспекции за регистрацията по чл. 33, ал. 7 е направено, предвид обстоятелството, че на практика би могло да доведе до забавяне на завършването на новата процедура за регистрация пред Комисията. По отношение на приемно-предавателните станции към момента на регистрацията в новия регистър на КРС кметовете на съответните общини и районните здравни инспекции вече ще са упражнили правомощията си в процедурата по ЗУТ, свързана с разрешаване на строителството. Посочените органи така или иначе ще бъдат уведомени от съответния оператор на електронна съобщителна мрежа относно дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ в изпълнение на задължението на оператора по чл. 151, ал. 9 от ЗУТ (нова ал. 10). Измененията относно термина „проектно решение“ по чл. 151, ал. 4, т. 1 и 2 от ЗУТ, респ. законовото определение за него, което в момента е предложено, са с цел прилагането му само за случаите по чл. 151, ал. 1, т. 19 – изграждане, основен ремонт и подмяна на инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници към съществуващите еднофамилни жилищни и вилни сгради и в прилежащите им поземлени имоти, енергията от които ще се използва само за собствено потребление, ако общата им инсталирана мощност не надхвърля до 20 kW. По този начин двата режима (по чл. 151, ал. 1, т. 16 и по т. 19) ще бъдат легално диференцирани, като същевременно бъдат правилно отчитани качествените разлики между двете напълно различни категории дейности. Наред с това, т. нар. „облекчен“ режим за дейностите по поддръжка, дооборудване и/или подобряване на елементи на приемно-предавателни станции по чл. 151, ал. 1, т. 16 беше въведен от законодателя с нарочно изменение на ЗУТ през 2019 г. и с цел насърчаване разгръщането на електронни съобщителни мрежи от пето поколение (New radio). Ефективното разгръщане на мрежи от пето поколение e на практика възможно само след въвеждането на реално приложими законодателни режими, вкл. облекчени административни процедури за разполагане на елементи на 5G мрежи, вкл. отпадане на допълнителната административна тежест за операторите на електронни съобщителни мрежи за изготвянето и прилагането на проектни решения и за дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ. На последно място, следва да бъде подчертано, че въвеждането на режима по чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ, вкл. на становищата на инженер-конструктор и на инженер с професионална квалификация в областта на съобщенията по чл. 151, ал. 4, т. 1 и 2 от закона, а не на квалифицираните проектни решения вместо последните, вече е официално представено пред Европейската комисия от Република България като реформа № 140 – „C7.R3: Създаване на благоприятна инвестиционна среда” от Националния план за възстановяване и устойчивост (влизане в сила на законодателни промени във връзка с П-18 „Цифрова свързаност”). Изискването за предварително предоставяне от КРС на документ, удостоверяващ одобрението на дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 следва да отпадне, тъй като би могло да доведе до забавяне на практическото прилагане на процедурата по чл. 151, ал. 4-9 от ЗУТ. КРС като специализиран независим държавен орган, осъществяващ функциите по регулиране и контрол при осъществяването на електронните съобщения няма законови правомощия в строителния процес, съответно в процеса по извършване на дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ. Посочената законова разпоредба е именно в ЗУТ, а не в ЗЕС, per se касае строителния процес, а не предоставянето на електронни съобщителни мрежи и услуги, които Комисията като секторен орган регулира. От гледна точка на ЗЕС, съответно компетенциите на КРС, дейностите по поддръжка, дооборудване и/или подобряване на елементи на приемно-предавателни станции се извършват въз основа на вече издадени именно от КРС разрешения за ползване на честотен спектър и на вече регистрирани от страна на операторите в КРС мрежи/технологии. Същевременно КРС може да осъществява последващ контрол, тъй като операторите на електронни съобщителни мрежи регистрират посочените дейностите по поддръжка, дооборудване и/или подобряване на елементи на приемно-предавателни станции по чл. 151, ал. 1, т. 16 именно пред самата КРС. Нещо повече, посоченото законово задължение на мрежовите оператори е предвидено в две отделни законови разпоредби – не само ЗУТ (чл. 151, ал. 9 (нова ал. 10), но и в секторния ЗЕС (чл. 33, ал. 7). Лице за контакт: Цанка Цанкова Главен експерт Дирекция "Цифрова свързаност" Министерство на транспорта и съобщенията Тел.: 02/ 9409 281 Е-mail: tztzankova@mtc.government.bg

ПРОЕКТ! ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩИТЕЛНИ МРЕЖИ И ФИЗИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА (обн., ДВ, бр. 21 от 2018 г., изм., бр. 20 от 2021 г., бр. 15 и 102 от 2022 г. и бр. 102 от 2023 г.) § 1. В чл. 3 ал. 5 се добавя изречение второ: „С методиката се определят и правилата за изчисляване на размера на обезщетенията за възникнали сервитути по чл. 31, ал. 2, т. 2 върху имоти – частна държавна или общинска собственост, както и за учредяването на други ограничени вещни права върху имоти публична или частна държавна или общинска собственост за изграждане на нова или разширяване на съществуваща физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи”. § 2. В чл. 19 се създава ал. 4: „(4) В случаите по ал. 1 и ал. 2 не се прилагат чл. 16, ал. 7 и ал. 8 и чл. 19 от Закона за държавната собственост, както и чл. 11, ал. 2 от Закона за общинската собственост“. § 3. В чл. 34, ал. 3 се добавя изречение второ: „В тези случаи не е необходим нов договор или административен акт по чл. 31, ал. 2”. § 4. В чл. 39, ал. 2: 1. В т. 2 думите „в парцеларен план или“ и „на парцеларен план или“ се заличават. 2. В т. 3 думите „парцеларен план или“ се заличават. § 5. В чл. 45, ал. 3, т. 3, буква „а“ запетаята и думите „включително парцеларен план,“ се заличават. § 6. В чл. 47, ал. 1 след думите „Закона за устройство на територията“ се добавя: „освен ако не са предвидени специални правила в този закон или подзаконовите актове по неговото прилагане“. § 7. В чл. 50: 1. Алинея 2 се отменя. 2. В ал. 3, т. 1 се изменя така: „1. след думите „съществуващ път“ се поставя запетая и се добавя „в т.ч. в обхвата на улична мрежа, тротоари, мостове, селскостопански, горски и всички други пътища, отразени в съответните планове, карти и регистри“. 3. В ал. 4 се създава т. 3: „3. строежите по ал. 3.“. § 8. В чл. 63, ал. 5, т. 1 след думите „електронни съобщителни мрежи“ се добавя „и проектиране, изграждане, въвеждане в експлоатация и премахване на прилежащата им физическа инфраструктура”. § 9. В чл. 69, ал. 1 след думите „въз основа на“ се добавя „безвъзмезден.“ § 10. В чл. 74 думите „чл. 69, ал. 1“ се заменят с „чл. 69, ал. 2“. Заключителни разпоредби § 11. В Закона за горите (обн., ДВ, бр. 19 от 2011 г.; изм., бр. 43 от 2011 г., бр. 38, 60, 82 и 102 от 2012 г., бр. 15, 27, 66 и 109 от 2013 г., бр. 28, 53, 61 и 98 от 2014 г., бр. 60, 79 и 100 от 2015 г., бр. 13, 15, 57, 61 и 95 от 2016 г., бр. 13, 58 и 103 от 2017 г., бр. 17, 77 и 83 от 2018 г., бр. 1 и 17 от 2019 г., бр. 21, 79 и 109 от 2020 г. и бр. 21 и 102 от 2021 г., бр. 11, 67, 102 и 106 от 2023 г.), чл. 54, ал. 1, т. 2 след думите „техническата инфраструктура“ се поставя запетая и се добавя „в т.ч. съоръжения за тяхното електроснабдяване – понижаващи трафопостове и съоръжения за добив на електроенергия от възобновяеми източници, по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на Закона за енергията от възобновяеми източници“. § 12. Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 1 от 2001 г.; изм., бр. 41 и 111 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г., бр. 20, 65 и 107 от 2003 г., бр. 36 и 65 от 2004 г., бр. 28, 76, 77, 88, 94, 95, 103 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30, 34, 37, 65, 76, 79, 80, 82, 106 и 108 от 2006 г., бр. 41, 53 и 61 от 2007 г., бр. 33, 43, 54, 69, 98 и 102 от 2008 г., бр. 6, 17, 19, 80, 92 и 93 от 2009 г., бр. 15, 41, 50, 54 и 87 от 2010 г., бр. 19, 35, 54 и 80 от 2011 г., бр. 29, 32, 38, 45, 47, 53, 77, 82 и 99 от 2012 г., бр. 15, 24, 27, 28, 66 и 109 от 2013 г., бр. 49, 53, 98 и 105 от 2014 г., бр. 35, 61, 62, 79 и 101 от 2015 г., бр. 15 и 51 от 2016 г., бр. 13, 63, 92, 96 и 103 от 2017 г., бр. 21, 28, 55 и 108 от 2018 г., бр. 1, 24, 25, 41, 44, 62 и 101 от 2019 г. и бр. 17, 21, 60 и 62 от 2020 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2020 г. – бр. 92 от 2020 г.; изм., бр. 104 и 107 от 2020 г.; Решение № 17 на Конституционния съд от 2021 г. - бр. 94 от 2021 г.; бр. 42 от 2022 г. и бр. 6 и 86 от 2023 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 59, ал. 1 след думите „по чл. 109, ал. 2 и 3“ се добавя и чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „з“. 2. В чл. 64, ал. 2 се добавя изречение трето: „За физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи, не се изисква изготвяне и одобрение на план-схеми“. 3. В чл. 72 се създава ал. 3: „(3) Общинската администрация може да поиска от възложителя обезпечение, което да гарантира задължението му да възстанови улични и тротоарни настилки с нарушена цялост. Размерът на обезпечението се определя от общинската администрация. Формата на обезпечението е паричен гаранционен депозит или банкова гаранция по избор на възложителя. Не се допуска да се изисква обезпечение преди влизане в сила на разрешението за строеж.“. 4. В чл. 108, ал. 2 се добавят изречение четвърто и пето: „Не се изисква изработване на подробен устройствен план или план-схема към подробен устройствен план за физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на кабелна електронна съобщителна мрежа, находяща се в обхвата на съществуващ път, в т.ч. в обхвата на улична мрежа, тротоари, мостове, селскостопански, горски и всички други пътища, отразени в съответните планове, карти и регистри, както и в отредените сервитути на електропроводи, газопроводи, водопроводни и канализационни мрежи, жп линии и други обекти на техническата инфраструктура. Когато обектът на техническата инфраструктура не е включен в предвижданията на подробен устройствен план, строителството на нова или реконструкция на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на кабелна електронна съобщителна мрежа, се допуска като временно прокарване по съществуващо положение на терена с нотариално заверена декларация на възложителя (оператор на електронна съобщителна мрежа) за доброволно изместване за негова сметка при бъдеща реализация на подробен устройствен план.“ 5. В чл. 137, ал. 1 се правят следните изменения: а) В т. 3, буква з) се изменя така: „з) стълбове, кули и друга физическа инфраструктура, трайно прикрепенa към терена чрез бетонов фундамент, и предназначенa за разполагане на приемно-предавателни станции или на радиосъоръжения по смисъла на § 1, т. 56 от Допълнителните разпоредби на Закона за електронните съобщения, както и физическа инфраструктура за разполагане на кабелни електронни съобщителни мрежи, изграждани на територията на повече от една община“. б) Точка 4 , буква „ж” се отменя. в) В т. 5, буква „д“ се изменя така: „д) физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи, изграждани в урбанизирани и неурбанизирани територии, извън случаите на чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „з“ и т. 6.“ 6. Член 141, ал. 2 се изменя така: „(2) За строежите от чл. 137, ал. 1, т. 3, буква „з“ и чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „д“, заедно с инвестиционния проект възложителят предоставя на органа по чл. 145 и план-схема, освен ако в закон не е предвидено друго. Органът по чл. 145 изпраща план-схемата служебно за одобрение от компетентния орган.“ 7. В чл. 144: а) В ал. 3, т. 1 в края на изречението се поставя запетая и се добавя „а при одобряване на типови проекти – в седемдневен срок от внасянето им“. б) Създава се нова ал. 5: „(5) За физическа инфраструктура за разполагане на кабелна електронна съобщителна мрежа се изисква единствено: 1. предоставяне на изходни данни, предварително положително становище, оценка и/или доклад от експлоатационните дружества, както и съгласуване с органите по безопасността на движението в случаите, предвидени в закон; 2. предварително разрешение, оценка и/или становище, в случай че физическата инфраструктура за разполагане на електронна съобщителна мрежа засяга сервитута на автомагистрали, скоростни пътища и пътища първи и втори клас от републиканската пътна мрежа, както и железопътната инфраструктура; 3. предварително положително становище, оценка или доклад от Министерството на околната среда и водите или неговите регионални поделения, в случай че е предвидено физическата инфраструктура да засегне водите или водностопанските системи и съоръжения; 4. съгласуване по реда на чл. 83 от Закона за културното наследство в случаите, предвидени в него.“; в) Досегашните ал. 5-8 стават ал. 6-9. 8. Създава се чл. 144а: „Чл. 144а (1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството одобрява типови проекти за изграждане на физическа инфраструктура по чл. 137, ал. 1, т. 3, буква „з“ и чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „д“ по искане на предприятие, предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги по Закона за електронните съобщения. (2) Редът и условията за одобряване на типовите проекти по ал. 1 се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.“ 9. В чл. 145, ал. 1, т. 3 се създава нова буква „г“: „г) типови проекти по чл. 144а, ал. 1“ 10. В чл. 147, ал. 1, т. 15 се изменя така: „15. изграждане на физическа инфраструктура върху покривните пространства или фасади на съществуващи сгради или вътре в тях, предназначена за разполагане на приемно-предавателни станции или на радиосъоръжения по смисъла на § 1, т. 56 от Допълнителните разпоредби на Закона за електронните съобщения;“ 11. В чл. 151 се правят следните изменения и допълнения: а) В ал. 1: аа) В т. 13 след думите „ниско жилищно застрояване“ се поставя запетая и се добавя „както и изграждане на физическа инфраструктура за разполагане на кабелни електронни съобщителни мрежи в сгради, в т.ч. в режим на съсобственост или етажна собственост;“ аб) В т. 16 думите „поддръжка, дооборудване или подобряване на елементи на приемно-предавателни станции, както и тяхната подмяна или допълване чрез монтаж или демонтаж на елементи на радио предавателната система“ се заменят с „инсталиране на приемно-предавателни станции, както и дооборудване, подмяна или допълване чрез монтаж или демонтаж на елементи от приемно-предавателни станции“; ав) Създава се нова т. 17: „17. превантивна поддръжка и възстановителни ремонти на приемно-предавателни станции и тяхната физическа инфраструктура, в случай че не се налага да бъдат изпълнени изкопни работи и/или строително-монтажни работи, променящи конструкцията, вида на конструктивните елементи и/или натоварвания на съответните съоръжения, с оглед спазването на изискванията за механично съпротивление и устойчивост.“ аг) Досегашните т. 17, 18 и 19 стават съответно т. 18, 19 и 20. б) Създава се нова ал. 2: „(2) Когато дейности по ал. 1, т. 16 се извършват едновременно със строеж, основен ремонт или реконструкция на необходимата за приемно-предавателните станции физическа инфраструктура, за тях се прилага категорията на строежа, основния ремонт или реконструкция, определена съгласно чл. 137, ал. 1.“ в) Досегашните ал. 2 и 3 стават ал. 3 и 4. г) Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея: га) В т. 1 и 2 думите „проектно решение“ се заменят със „становище“. гб) Точка 4 се отменя. д) Досегашните ал. 5-7 стават ал. 6-8. е) Досегашната ал. 8 става ал. 9 и в нея думите „заявление за регистрация“ се заменят с „уведомление“. ж) досегашната ал. 9 става ал. 10 и се изменя така: „(10) В 14-дневен срок след подаване на уведомлението по ал. 9 операторът на електронна съобщителна мрежа подава заявление за регистрация пред Комисията за регулиране на съобщенията.“ з) Създава се нова ал. 11: „(11) В 14-дневен срок след подаване на заявлението за регистрация по ал. 10 операторът на електронна съобщителна мрежа уведомява кмета на съответната община, като прилага документите по ал. 5, 6, 8 и 9.“ и) Досегашната ал. 10 става ал. 12 и в нея думите „т. 19“ се заменят „т. 20“. § 13. В Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. 41 от 2007 г.; изм., бр. 109 от 2007 г., бр. 36, 43 и 69 от 2008 г., бр. 17, 35, 37 и 42 от 2009 г., Решение № 3 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 45 от 2009 г.; изм., бр. 82, 89 и 93 от 2009 г., бр. 12, 17, 27 и 97 от 2010 г., бр. 105 от 2011 г., бр. 38, 44 и 82 от 2012 г., бр. 15, 27, 28, 52, 66 и 70 от 2013 г., бр. 11, 53, 61 и 98 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2015 г. – бр. 23 от 2015 г.; изм., бр. 24, 29, 61 и 79 от 2015 г., бр. 50, 95, 97 и 103 от 2016 г., бр. 58, 85 и 101 от 2017 г., бр. 7, 21, 28, 77 и 94 от 2018 г., бр. 17, 47, 74, 94 и 100 от 2019 г., бр. 28, 51, 62, 69 от 2020 г.; Решение № 15 на Конституционния съд от 2020 г. – бр. 101 от 2020 г.; изм., бр. 105 от 2020 г., бр. 20 от 2021 г., бр. 15 и 32 от 2022 г. и бр. 58 и 84 от 2023 г.) в чл. 33 се правят следните изменения: В ал. 6 думите „включително за издаване на документи по чл. 151, ал. 4, т. 4 от Закона за устройство на територията“ се заличават. В ал. 7, изр. второ думите „регистрацията по чл. 151, ал. 8“ се заменят с „подаването на уведомление по чл. 151, ал. 9“. Алинея 8 се отменя. § 14. Законът влиза в сила 3 дни след обнародването му в „Държавен вестник“.

СПРАВКА за постъпилите предложения при общественото обсъждане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, проведено в периода 6.02.2024 – 20.02.2024 г. по реда на чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове № Подател Бележки/ Предложения Приема се/ Не се приема Мотиви 1. Бележки, постъпили на 19.02.2024 г. на Портала за обществени консултации от b.bozhanov Таван на таксите за намаляване на корупционния риск В случай, че чрез прилагане на чл. 3, ал. 3 от ЗЕСМФИ не може да се осигури таван на таксите, които общинската администрация събира за разрешаване на изграждане на електронни съобщителни мрежи (напр. "такса за разглеждане на документи"), с оглед преустановяване на корупционни практики и прекомерна административна тежест, следва да се предвиди такъв таван в ЗЕСМФИ. По принцип се приема По наше мнение и понастоящем съществува ценови праг, установен в чл. 3, ал. 3 от ЗЕСМФИ, който гласи, че размерът на местните такси за административни услуги, свързани с осъществяването на дейностите по този закон, не могат да надвишават размера на съответната държавна такса за същата услуга, определена със закон или с акт на Министерския съвет. В допълнение, в законопроекта в чл. 3 се създава ал. 9, която предвижда приемането на методика, която да регулира допълнително материята. 2. Бележки, постъпили на 19.02.2024 г. на Портала за обществени консултации от vkotarov Хармонизиране на промените с нуждите на радиолюбителите част 1 Докато основната цел на промените е насочена към телекомуникационните оператори, то трябва да се има предвид, че тези рамки директно влияят и на една група от обществото ни, за която радиокомуникациите са част от хоби, което обхваща огромен набор от дейности, обобщавани в днешни дни с абревиатурата STEAM (Science, Technology, Engineering, Arts and Mathematics) - любителската радиослужба, позната под краткото име "радиолюбители". Съображенията и коментарите по-долу са в резултат от опита за изграждане на любителска радиостанция в урбанизирана територия. Трябва да се отбележи, че като набор от елементи, типичната любителска радиостанция не се различава много от приемно-предавателна станция на безжична електронно съобщителна мрежа - приемо-предавател и антенно-фидерна система, прикрепена към елементи на физическа инфраструктура (напр. стълб или стойка за антена, прикрепена към стена/покрив). Основният проблем при изграждането на любителска радиостанция, е че предложените промени в чл. 137 и чл. 147 на ЗУТ еднозначно дефинират физическата инфраструктура като строеж трета категория. В тази връзка добавям следните предложения: В промените на чл. 137 ал. 1, т.3, б. „з“ на ЗУТ под обхвата еднозначно попадат и стълбовете, изграждани за нуждите на любителска радиослужба. С оглед на това, че съгласно чл. 3 от ПРАВИЛА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА РАДИОЧЕСТОТЕН СПЕКТЪР ЗА РАДИОСЪОРЪЖЕНИЯ ОТ ЛЮБИТЕЛСКА РАДИОСЛУЖБА "Използването на радиосъоръжения от любителска радиослужба е дейност, извършвана от радиолюбители без материален интерес и за лични цели, обхващаща предаване и приемане на информация чрез системи и средства за радиосъобщения, с цел обучение и самообучение, технически проучвания и установяване на любителски радиовръзки.", то значимостта, сложността и рисковете при експлоатация на строежите от този тип предполагат преместването им в по-ниска категория, а именно шеста. В този случай, формулировката следва да бъде: "стълбове, кули и друга физическа инфраструктура, трайно прикрепенa към терена чрез бетонов фундамент, и предназначенa за разполагане на приемно-предавателни станции или на радиосъоръжения по смисъла на § 1, т. 56 от Допълнителните разпоредби на Закона за електронните съобщения, с изключение на физическа инфраструктура за разполагане на любителски радиостанции, както и физическа инфраструктура за разполагане на кабелни електронни съобщителни мрежи, изграждани на територията на повече от една община." Не се приема По принцип категорията на строежа не би следвало да се определя от съоръжението – за любителски нужди или не и съответно не следва да се допуска изключение. 3. Бележки, постъпили на 19.02.2024 г. на Портала за обществени консултации от vkotarov Хармонизиране на промените с нуждите на радиолюбителите част 2 Промените в чл. 147, ал. 1, т.15. на ЗУТ са така формулирани, че ще доведат до значителни улеснения при разполагането на елементи на любителски радиостанции (антенно-фидерни системи) в сгради, в т.ч. в режим на съсобственост или етажна собственост. Въпреки това, тези промени не адресират ситуация, в която любителска радиостанция се изгражда в рамките на регулационна линия на имот. Във връзка с това, предлагам чл. 147, ал. 1, т.16 на ЗУТ да се измени по следния начин: “изграждане на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на кабелни електронни съобщителни мрежи или любителски радиостанции, от регулационната линия на имота, в който се изгражда, до входната точка на мрежата в сградата;" Смятам, че промените по-горе са в унисон с чл. 151, ал. 1, т. 13 от ЗУТ, която дори и сега казва: Чл. 151. (1) Не се изисква разрешение за строеж за: 13. изграждане на физическа инфраструктура в случаите по чл. 50, ал. 3, т. 3 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура за разполагане на кабелни електронни съобщителни мрежи в имоти - частна собственост, отредени за индивидуално ниско жилищно застрояване където чл. 50, ал. 3, т. 3 от ЗЕСМФИ гласи: Чл. 50. (3) Не се изисква изработване на подробен устройствен план: 3. при изграждане на елементи от инфраструктурата за разполагане на електронна съобщителна мрежа от регулационната линия на имота, в който се изгражда, до входната точка за достъп до сграда. ДР на ЗЕСМФИ уточняват: § 1. По смисъла на този закон: 10. "Физическа инфраструктура" е всеки елемент от мрежа на мрежови оператор по т. 3, който е предназначен за разполагане на други елементи от мрежа, без самият той да се превръща в активен елемент от мрежата, като тръбопроводи, мачти, канали, инспекционни шахти, шахти, разпределителни кутии, сгради или подстъпи към сгради, антенни съоръжения, кули и стълбове. Като цяло, предложените промени по чл. 151 на ЗУТ внасят значително подобрение в сферата на любителските радиостанции, въпреки че основната им цел е друга. Все пак, предложената нова алинея "(2) Когато дейности по ал. 1, т. 16 се извършват едновременно със строеж, основен ремонт или реконструкция на необходимата за приемно-предавателните станции физическа инфраструктура, за тях се прилага категорията на строежа, основния ремонт или реконструкция, определена съгласно чл. 137, ал. 1." предполага, че в допълнение на вече предложената промяна в чл. 147, ал. 1, т.15 от ЗУТ, се промени и чл. 147, ал. 1, т.16 от ЗУТ. Не се приема Целите на Директивата предвиждат изрично облекчения при изграждането на обществени електронни съобщителни мрежи. Това се обуславя от съществения обществен интерес, което не може да се твърди за любителските мрежи. 4. Бележки, постъпили на 19.01.2024 г. на Портала за обществени консултации от Iliya Hristozov Предложение за изменение на чл. 33, ал. 6 и 7 от ЗЕС и чл. 137, чл. 147 и чл. 151 от ЗУТ-1 част Предлагам да се изменят § 13, т. 1 и 2; § 12. т. 5, буква „а“; § 12. т. 10 и § 12, т. 11, букви „е“, „ж“ и „з“ от проекта на ЗИД на ЗЕСМФИ. Мотиви: Измененията, които са направени с § 12, т. 11, букви „е“, „ж“ и „з“ и свързаните с тях § 13, т. 1 и 2 са обосновани в мотивите към проекта на ЗИД на ЗЕСМФИ и със следната обосновка: „Допълнително са отчетени разпоредбите на Закона за здравето и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, съгласно които операторите на електронни съобщителни мрежи извършват само уведомяване на органите на държавния здравен контрол, т.е. не се прави формална регистрация пред последните. Липсата на формална регистрация пред органите на държавния здравен контрол de facto би блокирало самата процедурата по чл. 151, ал. 4-9 от ЗУТ.“ Тази обосновка изобщо не е вярна и не съответства на действащите разпоредби в Закона за здравето (ЗЗ) и подзаконовите актове по неговото прилагане. Явно е, че при писането на мотивите е отчетено само, че в чл. 36, ал. 1 от ЗЗ е регламентирано, че „Всеки, който открие обект с обществено предназначение, е длъжен да уведоми за това съответната регионална здравна инспекция…“, но не са отчетени в тяхната цялост изискванията на разпоредбите на чл. 36 и 38 от ЗЗ и свързаните с тях чл. 1, 2, 4, 7, 8, 10, 12, 13 и 14 от “Наредба № 9 от 21.03.2005 г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции” (Наредбата). От тези разпоредби ясно е видно, че в уведомлението, което се попълва по образец, е налице изразът: „Моля посоченият обект с обществено предназначение да бъде вписан в регистъра по чл. 36, ал. 3 от Закона за здравето.“, т.е. това уведомление на практика е заявка за регистрация и тази регистрация ще бъде извършена само ако след задължителната проверка от РЗИ се установи, „че са спазени здравните изисквания и са налице документите по чл. 2, ал. 2“ от Наредбата.” Предвиден е дори и допълнителен срок ако „се констатира, че не са спазени здравните изисквания за обекта, определени с наредбите по чл. 34 от Закона за здравето“ и се издава съответното предписание и едва след изпълнението на предписанието се вписва съответния обект в регистъра. В противен случай „процедурата по вписване в регистъра се прекратява и за обекта се издава заповед за спиране на експлоатацията му“, като „Обжалването на административния акт не спира изпълнението му.“ (чл. 8, ал. 3 и 4 от Наредбата). Ясно е видно, че законодателят е предвидил съвсем реална формална процедура за регистрация на обектите с обществено предназначение, а в §1, т. 9, буква „ф“ от ДР на ЗЗ е налице легалната дефиниция, че обекти с обществено предназначение са и “обекти с излъчващи съоръжения, които са част от електронна съобщителна мрежа, като: базови и радиорелейни станции, радио- и телевизионни предаватели и ретранслатори, радиолокаторни и навигационни станции и други.“ Същото определение е налице и с код „46“ в Приложение 1 „Обекти с обществено предназначение, контролирани от РЗИ“ на Наредбата. Видно, че законодателят е предвидил законова процедура със съответните ясни нормативни изисквания за регистрацията на всички „излъчващи съоръжения, които са част от електронна съобщителна мрежа“, което на практика включва и точките за безжичен достъп с малък обхват (ТБДМО), защото и те са излъчващи съоръжения, а са и базови станции по смисъла на съображения 7 и 8 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1070 (Регламента). Освен това, в чл. 10 от Наредбата е предвидена аналогична процедура и „при промяна в данните и обстоятелствата, вписани в регистъра“ и следователно тази процедура ще се изпълнява както при „инсталиране на приемно-предавателни станции“, така и при дейностите по „дооборудване, подмяна или допълване чрез монтаж или демонтаж на елементи от приемно-предавателни станции“. Не се приема Предложените промени не се отнасят до приложението на Наредба № 9 от 21.03.2005 г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции и съответно приложението на санитарно-хигиенните норми. 5. Бележки, постъпили на 19.02.2024 г. на Портала за обществени консултации от Iliya Hristozov Предложение за изменение на чл. 33, ал. 6 и 7 от ЗЕС и чл. 137, чл. 147 и чл. 151 от ЗУТ-2 част Не са верни и твърденията в мотивите, че някои от сега съществуващи законови изисквания в ЗЕС и ЗУТ могат да забавят или блокират процедурата по чл. 151, ал. 4 - 9 от ЗУТ и това евентуално би навредило на предприятията. Ясно е видно от разпоредбите на чл. 36, ал. 1 от ЗЗ и чл. 2, ал. 1 от Наредбата, че крайният срок за подаване на уведомлението за регистрация е „не по-късно от деня на започване на дейността“ на обекта с обществено предназначение (приемно-предавателната станция) и не са посочени законови пречки обекта да си работи до завършване на проверката от РЗИ и вписването му в публичния регистър на обектите с обществено предназначение, ако са „спазени здравните изисквания за обекта, определени с наредбите по чл. 34 от Закона за здравето“. Съответно липсват и законови пречки обектът (приемно-предавателната станция) да си работи и до вписването й в регистъра на КРС. Следователно тези мотиви за промяна или отмяна на някои разпоредби в ЗЕС и ЗТУ са неверни и не трябва да се правят съответните законови промени на тяхно основание. Важно е да се отбележи, че процедурата, която е регламентирана в досегашната чл. 151, ал. 7 от ЗУТ, на практика е част от проверките, които се извършват от РЗИ, на основание чл. 36, ал. 2 от ЗЗ и чл. 2, ал. 2 от Наредбата, както и дейностите по чл. 13 и 14 от Наредбата, с които обектите с излъчващи съоръжения по код 46 от приложение № 1, източници на електромагнитни полета, се регистрират в електронната информационна система, поддържана от Министерството на здравеопазването, като в тази информационна система се вписва и измерената моментна стойност на плътността на мощност на електромагнитното поле (чл. 13 и 14 от Наредбата). Следователно процедурата по чл. 151, ал. 7 от ЗУТ се явява допълнителна дублираща се процедура. За избягване на това дублиране предлагам сегашните разпоредби на чл. 151, ал. 7 и 8 от ЗУТ да се обединят в една разпоредба като чл. 151, ал. 8, чрез § 12, т. 11, буква „е“ от ЗИД на ЗЕСМФИ, в следния вид: „(8) В 14-дневен срок след приключване на дейностите по ал. 1, т. 16 операторът на електронната съобщителна мрежа подава уведомление за регистрация пред органите на държавния здравен контрол в съответствие със Закона за здравето и подзаконовите актове по неговото прилагане.“ а досегашната чл. 151, ал. 9 от ЗУТ чрез § 12, т. 11, буква „ж“ от ЗИД на ЗЕСМФИ да се измени така: „(9) В 14-дневен срок след регистрацията по ал. 8 операторът на електронна съобщителна мрежа подава заявление за регистрация пред Комисията за регулиране на съобщенията, като прилага документите по ал. 5, 6 и 8.“ Предлагам разпоредбата на чл. 151, ал. 10 от ЗУТ, чрез § 12, т. 11, буква „з“ от ЗИД на ЗЕСМФИ да се измени така: „(10) В 14-дневен срок след регистрацията по ал. 9 операторът на електронна съобщителна мрежа уведомява кмета на съответната община, като прилага документите по ал. 5, 6, 8 и 9.“ Съответно и разпоредбата на § 12, т. 11, буква „д“ от ЗИД на ЗЕСМФИ ще трябва да се измени така: „д) Досегашните ал. 5-6 стават ал. 6-7.“ В чл. 151, ал. 8 от ЗУТ е необходимо наличието на израза „уведомление за регистрация“ защото това е реалният смисъл на този документ, а и да няма неясноти по въпроса. Макар че в ЗЗ този документ е наречен „уведомление“, на практика той е заявление за регистрация. Не се приема Не се приема Споделяме аргумента, че е налице работещ въведен в експлоатация излъчващ обект и предложението за по-ранните регистрация/уведомление пред КРС/съответния кмет напълно съответства на този факт. По този начин последните ще са надлежно запознати и ще са в състояние да извършат своевременна проверка и контрол по компетентност. Приемането на обратното – изчакването на регистрация пред здравните органи, създава редица практически проблеми и трудности пред компетентните органи. Така направеното предложение не създава каквито и да било допълнителни рискове, тъй като ако бъдат предписания от здравните органи в рамките на процедурата за регистрация пред тях, последните ще бъдат изпълнени от съответния оператор на ЕСМ без това да засяга законосъобразната експлоатация на обекта. Дори и в най-лошия случай – ако предписанията не бъдат изпълнени, здравните органи могат да спрат временно експлоатацията на обекта с приложимите последици от това, като предложенията за изменение не засягат по какъвто и да било начин това им правомощие, респ. не ограничават и задълженията на оператора в тази връзка. Съгласно разпоредбата чл. 36 от Закона за здравето (ЗЗ) във връзка с приложимите подзаконови нормативни актове по неговото прилагане „всеки, който открие обект с обществено предназначение, е длъжен да уведоми за това съответната регионална здравна инспекция по местонахождението на обекта не по-късно от деня на започване на дейността“. В изпълнение на това операторите на електронни съобщителни мрежи (ЕСМ) извършват съответно уведомяване на органите на държавния здравен контрол, като спазват приложимите за това образци. Ето защо направените предложения в Законопроекта боравят с понятията на Закона за здравето, без по какъвто и да било начин да компрометират неговото спазване. Единствено и само за прецизност във връзка с направените предложения би могло след „уведомление“ в предложението по § 24. т. 12, букви „е“ да се добави „по чл. 36 от Закона за здравето“. Дори и условно да се приемат част от мотивите на разглежданото предложение, че въз основа на Закона за здравето се прави „реална формална“ регистрация пред органите на държавния здравен контрол, самите оператори ЕСМ не биват „формално“ уведомявани от съответната Регионална здравна инспекция (РЗИ) за приключилата процедура по регистрация по реда на ЗЗ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане (по-специално Наредба № 9/21.03.2005 г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции). Липсата на посоченото формално уведомяване на операторите за приключване на процедурата от съответната РЗИ, както е посочено в мотивите на Проекта блокира самата процедурата по чл. 151, ал. 4-9 от ЗУТ. Наред с това, за начален момент, от който започва да тече 14-дневният срок за регистрация по чл. 151, ал. 9 от ЗУТ, респ. чл. 33, ал. 7 от ЗЕС, не може да бъде уведомление за регистрация от РЗИ, защото такова не се прави формално на практика. Последното създава и съществени рискове, тъй като неспазването на посочените законови срокове е основание за налагане на имуществена санкция на основание чл. 334д от ЗЕС, която е би била в значителен размер предвид големия брой регистрации, които операторите на ЕСМ са задължени да правят пред КРС. Налице е неразбиране на мотивите на законопроекта и настоящите процедури през РЗИ – безспорно е, че обектът работи и излъчва докато трае процедурата пред РЗИ. През това време обаче, този обект не е регистриран пред КРС и за него не е уведомен кметът. Това именно, в добавка на факта, че РЗИ не уведомява формално за датата за извършване на регистрацията, поражда реален риск от санкции за заявителите. Отделно, създава и практически затруднения при работата и извършване на проверки на операторите на електронни съобщителни мрежи. Предложеното обединяване на ал. 7 и ал. 8 на чл. 151 е необосновано, защото това не са дублиращи се процедури, а служат за различна цел, извършват се на различен етап и от различни органи. Не е случайно, че предвидените в действащата ал. 7 измервания за съответствие с пределно допустимите нива на електромагнитни полета от лаборатории, акредитирани от Изпълнителна агенция „Българска служба по акредитация“ или от друг национален орган по акредитация, е задължителен етап от т. нар. „лек“ режим по чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ. Именно при спазване на тази стъпка беше приет същия и е гаранция за спазване на пределно допустимите нива на излъчване. В този смисъл, заличаването на ал. 7 би могло да създаде практически проблеми при извършването на дейностите по поддръжка, дооборудване и/или подобряване на елементи на приемно-предавателни станции, най-малкото защото всички други стъпки на процедурата за прилагане на облекчения режим са систематично регламентирани именно в отделните алинеи на чл. 151 от ЗУТ. Допълнително посочваме, че процедурата по чл. 36 и сл. от ЗЗ визира въвеждането в експлоатация на нов „обект с обществено предназначение“(излъчващи съоръжения, които са част от електронна съобщителна мрежа, като: базови и радиорелейни станции по смисъла на § 1, т. 9, б. „ф“). Процедурата по чл. 151, ал. 4-9, във връзка с ал. 1, т. 16 от ЗУТ, обаче е с предмет допълнителни дейности по съществуващ и вече въведен в експлоатация такъв обект с обществено предназначение по смисъла на ЗЗ, който ще бъде предмет на уведомление в неговата след приключване на дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ. В заключение, считаме че в съществената си част мотивите на направеното предложение са вътрешно противоречиви, вкл. не са в съответствие с действащото българско законодателство и това на ЕС (напр., че точките за безжичен достъп с малък обхват са „базови станции по смисъла на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1070“). Наред с това, самата формулировка на предложението „уведомление за регистрация“ от частноправен субект (оператор на ЕСМ) към държавен орган (РЗИ) е юридически нон сенс. Отпадането на служебното уведомяване от КРС на кметовете на съответните общини и районните здравни инспекции за регистрацията по чл. 33, ал. 7 от ЗЕС е направено, предвид обстоятелството, че на практика би могло да доведе до забавяне на завършването на новата процедура за регистрация пред Комисията. По отношение на приемно-предавателните станции към момента на регистрацията в новия регистър на КРС кметовете на съответните общини вече ще са упражнили правомощията си в процедурата по ЗУТ, свързана с разрешаване на строителството. Посочените органи така или иначе ще бъдат уведомени от съответния оператор на ЕСМ относно дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ в изпълнение на задължението му по чл. 151, ал. 9 от ЗУТ (нова ал. 10). Именно с тази цел в Проекта е предвидена отмяна на ал. 8 на чл. 33 от ЗЕС, респ. са предложени изменението на ал. 9 (нова ал. 10) и създаването на новата ал. 11 на чл. 151 от ЗУТ. Подаването на целия комплект документи, издадени в рамките на режима по чл. 151 ЗУТ, до два различни органа – кмета и КРС, създава свръхрегулация, защото това изглежда като наличие на своеобразен допълнителен разрешителен режим, което категорично не съответства на идеята и целта на изменението, въведено с чл. 151 ЗУТ, а и пречка пред разгръщане на високоскоростни мрежи. По никакъв начин не могат да бъдат приет аргументите, изложени в предложението, че „КРС трябва да контролира и носи отговорност за процеса на разполагане на приемно-предавателните станции, защото кметствата нямат необходимия капацитет за това“, както и че „повечето кметства нямат нужния капацитет, а и няма да имат някакъв интерес от документите по ал. 5, 6, 8 и 9, защото това ще са незначителни обекти за тях.“. Съгласно чл. 145, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, техническите или работните инвестиционни проекти (вкл. за приемно-предавателните станции) се съгласуват и одобряват от главния архитект на общината (района). Разпоредбата на чл. 148, ал. 2 от ЗУТ допълнително предвижда, че разрешенията за строеж се издават от главния архитект на общината. С други думи от специализираните администрации по устройство на територията в отделните общински администрации („кметствата“ по смисъла на предложението). Не е основателен и аргументът, че „фактът, че КРС „няма законови правомощия в строителния процес“ не е законова пречка КРС да изисква (или да получи от наличните бази данни) необходимите документи, с които да се даде пълната информация за съответната приемно-предавателна станция в регистъра на КРС.“. Самата КРС е специализиран независим държавен орган, който осъществява функциите по регулиране и контрол при осъществяването на електронните съобщения в Република България (чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕС). Като такъв, Комисията не разполага със законови правомощия в строителния процес, съответно в процеса по проектиране, разрешаване и контрол на строителството на приемно-предавателните станции, които са строежи трета категория (чл. 137, ал. 1, т. 3, б „з” от ЗУТ и чл. 6, ал. 7 от Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи). Компетентните органи за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж, вкл. за осъществяване на контрол по устройство на територията, са посочени в Глава осма „Инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството“ и Част пета „Контрол върху устройството на територията“ на ЗУТ. Считаме за неясно и без връзка с така направеното предложение твърдението, че „за КРС тези документи са важни, особено документа с измерената моментна стойност на плътността на мощност на електромагнитното поле, защото по-този начин регистърът на КРС по чл. 33, ал. 6 може да стане една интерактивна карта, която да дава необходимата пълна информация на всички заинтересовани органи.“ Неясна остава целта, за която се прави предложението документите по чл. 151, ал. 5, 6, 8 и 9 от ЗУТ да се предоставят не само на кмета на съответната община, но и на КРС. В тази връзка, следва да бъде отчетен и фактът, че конкретни данни, респ. съответните документи, за приемно-предавателните станции вече се съдържат, изцяло или частично, и в други регистри у нас, които са значителен брой: Единната информационна точка към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията (чл. 4, ал. 1 от ЗЕСМФИ и Наредбата за форматите на данните и за условията и реда за предоставяне на достъп до информацията в ЕИТ); Регистрите на издадените разрешения за строеж към общинските администрации (чл. 5, ал. 5 от ЗУТ); Регистърът на издадените разрешения за ползване към Дирекцията за национален строителен контрол (чл. 3, ал. 4 от ЗУТ; чл. 16, ал. 1, т. 8 и чл. 17, ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на ДНСК); Регистърът на обектите с обществено предназначение към Регионалните здравни инспекции (чл. 36, ал. 3 от Закона за здравето и Наредба № 9 от 21 март 2005 г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от РЗИ); Националната електронна информационна система за обекти с излъчващи съоръжения към Министерството на здравеопазването (чл. 13, ал. 1 от Наредба № 9 от 21 март 2005 г.); Регистърът на влезлите в сила заповеди за премахване на съоръжения на мобилни оператори към ДНСК (чл. 17, ал. 2, т. 10 от Устройствения правилник на ДНСК); Новият Единен публичен регистър по устройство на територията към министъра на регионалното развитие и благоустройството (чл. 5а от ЗУТ); Специализираните карти, регистри, информационни системи по Закона за кадастъра и имотния регистър (чл. 57, ал. 1 от ЗЕСМФИ и Наредба № 21 от 10 октомври 2019 г. за съдържанието, условията и реда за създаване и поддържане на специализирани карти и регистри за електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях физическа инфраструктура). Не на последно място, изглежда неуместно твърдение за липса на интерес от страна на орган на власт – в случая кметовете на общините, за изпълнение на правомощията им. 6. Бележки, постъпили на 19.02.2024 г. на Портала за обществени консултации от Iliya Hristozov Предложение за изменение на чл. 33, ал. 6 и 7 от ЗЕС и чл. 137, чл. 147 и чл. 151 от ЗУТ – 3 част Предлагам в разпоредбите на § 24. т. 5, буква „а“ и § 24. т. 11 от ЗИД на ЗЕС да се заличи изразът „или на радиосъоръжения по смисъла на § 1, т. 56 от Допълнителните разпоредби на Закона за електронните съобщения“. Мотиви: В тези разпоредби посоченият израз е написан заедно с израза „приемно-предавателни станции“, като двата израза са свързани със съюза „или“. Това е напълно безсмислено и погрешно, защото от определението в § 1, т. 56 от ДР на ЗЕС ясно е видно, че под „радиосъоръжение“ се разбират всички възможни съществуващи радиоприемни (с или без антени) или радиопредавателни устройства (с или без антени) или комбинацията от тях (приемно-предавателни устройства с или без антени). Ясно е от определението и че всяко радиосъоръжение се нуждае от захранване, а не е пасивен елемент. Не е случайно, че терминът „радиосъоръжение“ се среща в ЗЕС само в чл. 275, 330 и 342, където става въпрос за специален режим на регистрация. Видно е, че има разлика между понятията „радиосъоръжение“ и „приемно-предавателна станция“, защото всяка приемно-предавателна станция е радиосъоръжение, но не всяко радиосъоръжение е приемно-предавателна станция. Приемно-предавателната станция винаги може да изпълнява и двете функции – да излъчва и приема радиовълни и винаги е окомплектована с необходимите антени. Затова предлагам да отпадне изразът „или на радиосъоръжения по смисъла на § 1, т. 56 от Допълнителните разпоредби на Закона за електронните съобщения“ от разпоредбите на § 24. т. 5, буква „а“ и § 24. т. 11 от ЗИД на ЗЕС и да се добави в ДР на ЗЕС определение за „приемно-предавателна станция“, което да е приложимо и за същия термин в ЗУТ, т.е. в ДР на ЗУТ да има препратка към определението в ЗЕС. Не се приема Принципно приемаме аргумента, изложен в предложението, че „всяка приемно-предавателна станция е радиосъоръжение, но не всяко радиосъоръжение е приемно-предавателна станция“ Същевременно обаче следва да бъде отчетен фактът, че § 24. т. 5, б. „а“ и т. 11 от ЗИДЗЕС са в Преходните и заключителни разпоредби за Проекта, т.е. касаят не самия ЗЕС, а ЗУТ. С други думи, предвидените в Законопроекта изменения и допълнения на ЗУТ не се отнасят до техническите и технологични характеристики на радиосъоръженията по смисъла на § 1, т. 56 от ДР от ЗЕС, а са с предмет разрешителните строителни режими по ЗУТ. Предвидените промени в чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „з“ и чл. 147, ал. 1, т. 15 касаят единствено и само категоризацията (в териториално-устройствен, а не в секторния телекомуникационен смисъл) на физическата инфраструктура, предназначена за разполагане на приемно-предавателни станции. Действително, приемно-предавателните станции представляват радиосъоръжения по смисъла на § 1, т. 56 от ДР от ЗЕС, но наред с това могат и най-често включват и допълнителни пасивни елементи, които представляват физическа инфраструктура по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗЕСМФИ, респ. електронна съобщителна такава по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕС. Посочените допълнителни пасивни елементи на приемно-предавателните станции, обаче не са физическа инфраструктура по смисъла на разпоредбите ЗУТ, които са предмет на Проекта, а именно стълбове, кули и друга физическа инфраструктура, трайно прикрепенa към терена чрез бетонов фундамент (§ 24. т. 5, б. „а“ от Проекта), респ. физическа инфраструктура върху покривните пространства или фасади на съществуващи сгради или вътре в тях (§ 24. т. 11 от Проекта). С Проекта всъщност се прави концептуалното разграничаване на качествено различните елементи на електронните съобщителни мрежи в широк смисъл, а именно „физическа инфраструктура“ като пасивен елемент и „приемно-предавателна станция“ като активен такъв. Без последното по какъвто и да е начин да влиза в колизия със ЗЕС, подзаконовите актове по неговото прилагане и въведените в техните ДР легални дефиниции, вкл. за радиосъоръжение по смисъла на § 1, т. 56 от ДР от ЗЕС. 7. Бележки, постъпили на 19.02.2024 г. на Портала за обществени консултации от Iliya Hristozov Предложение за изменение на чл. 33, ал. 6 и 7 от ЗЕС и чл. 137, чл. 147 и чл. 151 от ЗУТ – 4 част Затова предлагам да отпадне изразът „или на радиосъоръжения по смисъла на § 1, т. 56 от Допълнителните разпоредби на Закона за електронните съобщения“ от разпоредбите на § 12, т. 5, буква „а“ и § 12, т. 10 от ЗИД на ЗЕСМФИ и да се добави в ДР на ЗЕС определение за „приемно-предавателна станция“, което съм предложил по-долу и което да е приложимо и в ЗУТ за същия термин, т.е. в ДР на ЗУТ да има препратка към определението в ДР на ЗЕС. В следствие на горепосочените изменения в ЗУТ, предлагам да се направят и съответните изменения в чл. 33, ал. 6 и 7 от ЗЕС чрез § 13, т. 1 и 2 от ЗИД на ЗЕСМФИ, както следва: 1. Предлагам § 13, т. 1 от ЗИД на ЗЕСМФИ да се измени така: „В ал. 6 думите „уведомления за разположените точки за безжичен достъп с малък обхват“ се заменят с „инсталираните точки за безжичен достъп с малък обхват, които отговарят на изискванията, определени в Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1070“, а думите „включително за издаване на документи по чл. 151, ал. 4, т. 4 от Закона за устройство на територията,“ се заличават.“ 2. Предлагам § 13, т. 2 от ЗИД на ЗЕСМФИ да се измени така: „Ал. 7 се изменя така: „(7) Заявление за регистрация в регистъра по ал. 6 на дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 от Закона за устройство на територията се подава пред Комисията в 14-дневен срок след регистрацията по чл. 151, ал. 8 от Закона за устройство на територията, като се прилагат документите по чл. 151, ал. 5, 6 и 8 от Закона за устройство на територията. Операторът на електронна съобщителна мрежа, който е инсталирал точка за безжичен достъп с малък обхват от инсталационен клас E2 или E10, уведомява комисията в 14-дневен срок за инсталацията и местоположението й, както и за изискванията, на които отговаря, в съответствие с член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1070. Всяка инсталирана точка за безжичен достъп с малък обхват се вписва в регистъра по ал. 6.“ Мотиви: В последно време, при изготвянето на нормативната база, свързана с разполагането/инсталирането на точките за безжичен достъп с малък обхват (ТБДМО) се забелязва стремеж да не се допусне реален регистрационен режим за разполагането на ТБДМО, а да се регламентира някакъв псевдорегистрационен режим, който на практика е уведомителен. Реален пример за горното твърдение е приемането на Наредбата за съдържанието, условията и реда за водене, поддържане и ползване на Регистъра на приемно-предавателните станции на наземни мрежи, дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 от Закона за устройство на територията и на уведомленията за разположени точки за безжичен достъп с малък обхват (Наредбата). Първото, което прави впечатление в приетата Наредба е промяната на наименованието на Наредбата. Нейното наименование е вече „Наредба за … и на уведомленията за разположени точки за безжичен достъп с малък обхват“, а не както е в чл. 33 от ЗЕС и както беше първоначалният предложен вариант от КРС, а именно „Наредба за … и на точки за безжичен достъп с малък обхват“ Не се приема Предложението е извън предмета на настоящата процедура за обществено обсъждане на ЗИДЗЕСМФИ.. Първото конкретно предложение се отнася до вписването на уведомленията за разположените точки за безжичен достъп с малък обхват (ТБДМО) в регистъра на КРС по чл. 33, ал. 6 от ЗЕС, което не е предмет на общественото обсъждане. Както е посочено в самото предложение, аргументите относно въвеждането на регистрационен режим за ТБДМО бяха предмет на приключилата обществената консултация на Наредбата за съдържанието, условията и реда за водене, поддържане и ползване на регистъра на приемно-предавателните станции на наземни мрежи, дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ и точките за безжичен достъп с малък обхват (https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=7067&success=1#addcomment). Второто предложение за заличаване на думите „включително за издаване на документи по чл. 151, ал. 4, т. 4 от Закона за устройство на територията“ преповтаря § 9, т. 1 от самия Законопроект. По отношение на предложението, касаещо регистрацията на дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ реферираме към мотивите ни за неприемане на предложението за изменение на чл. 151, ал. 1, т. 8 от ЗУТ. 8. Бележки, постъпили на 19.02.2024 г. на Портала за обществени консултации от Iliya Hristozov Предложение за изменение на чл. 33, ал. 6 и 7 от ЗЕС и чл. 137, чл. 147 и чл. 151 от ЗУТ-5 част С тази промяна се измени напълно смисълът и целта на Наредбата, такива каквито те би трябваше да бъдат по смисъла на тогава действащите чл. 33, ал. 6,7 и 8 от ЗЕС. В наредбата вече не става въпрос за регистър на точки за безжичен достъп с малък обхват (ТБДМО), какъвто трябваше да бъде по смисъла на ЗЕС, а става регистър на уведомленията за разположени точки за безжичен достъп с малък обхват, т.е. регистър на документи. Тази промяна в наименованието на Наредбата беше незаконосъобразна, защото не бяха в явно противоречие с тогава действащите разпоредби на чл. 33, ал. 6, 7 и 8 от ЗЕС (до ДВ бр. 58 от 2023 г.), където ясно беше посочено в чл. 33, ал. 6 наименованието на регистъра, а именно „Комисията създава и поддържа регистър на приемно-предавателните станции на наземни мрежи, позволяващи предоставянето на електронни съобщителни услуги, и извършените дейности по чл. 151, ал. 1, т. 16 от Закона за устройство на територията, както и на точки за безжичен достъп с малък обхват.“ Освен това в чл. 33, ал. 7 се регламентираше, че „Уведомления за вписване в регистъра по ал. 6 на точки за безжичен достъп с малък обхват се подават в 14-дневен срок от тяхното разполагане“, т.е. в регистъра трябва да се вписват „точки за безжичен достъп с малък обхват“, а не уведомленията за тях. А от чл. 33, ал. 8 беше ясно, че като става въпрос за „за регистрацията по ал. 7“ се имат предвид, както приемно-предавателните станции, така и ТБДМО. След приемането на Наредбата обаче, разпоредбите на чл. 33, ал. 6, 7 и 8 бяха незаконосъобразно изменени със ЗИД на ЗЕС (обн. ДВ бр. 58 от 2023 г.) със съдействието на МТС, без предложенията за измененията да се подлагат на обществено обсъждане и без да бъде предварително информирана КРС за това. На практика се промени основният нормативен акт (ЗЕС), за да бъде в съответствие с подзаконовия нормативен акт (Наредбата). Аз считам, че режимът за инсталирането на ТБДМО и на приемно-предавателните станции трябва да е задължително регистрационен и това ясно е регламентирано в Директива (ЕС) 2018/1972 (Директивата) и Регламент (ЕС) 2020/1070 (Регламента). Няма да обосновавам сега необходимостта от регистрационен режим на ТБДМО, защото подробно съм го обосновал при обществената консултация на „Наредба за съдържанието, условията и реда за водене, поддържане и ползване на регистъра на приемно-предавателните станции на наземни мрежи, дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ и точките за безжичен достъп с малък обхват“ тук: https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=7067&success=1#addcomment в коментара „Анализ и обосновка за необходимостта от регистрационен режим за разполагането на ТБДМО“. За да има пълно съответствие на разпоредбите на ЗЕС с разпоредбите на Директивата и Регламента, предлагам горепосочените изменения на § 13, т. 1 и 2 от ЗИД на ЗЕСМФИ, с които се изменят чл. 33, ал. 6 и 7 от ЗЕС и по този начин ще се постигне по-ясно и правилно законово регламентиране на регистрационния режим на дейностите свързани с приемно-предавателните станции и инсталирането на ТБДМО и съответните компетенции и отговорности на държавните органи, както и на предприятията, осигуряващи електронни съобщителни мрежи и услуги при инсталирането на това оборудване. Не се приема Относно предложението, касаещо регистрацията на ТБДМО, реферираме към мотивите ни за неприемане на предложението за изменение на чл. 33, ал. 6 от ЗЕС. В допълнение, посоченото изменение на ЗИД на ЗЕС (обн. ДВ бр. 58 от 2023 г.) е преминало съответната процедура по обществено обсъждане, в рамките на което са постъпили предложения за допълнение на чл. 33. Предложените промени са били правно технически и са въвели коректна терминология по отношение на уведомителния режим за разполагане на точки за безжичен достъп с малък обхват, въведен в чл. 3, пар. 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1070 на Комисията от 20 юли 2020 г. за определяне на характеристиките на точките за безжичен достъп с малък обхват съгласно член 57, параграф 2 от Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (ОВ, L 234/11 от 21 юли 2020 г.) 9. Бележки, постъпили на 19.02.2024 г. на Портала за обществени консултации от Iliya Hristozov Предложение за нови легални дефиниции в ДР на ЗЕС и ДР на ЗТУ - 1 част Мотиви: В ЗИД на ЗЕС, който беше подложен през 2022 г. от МТС на обществена консултация, беше правилно предложено добавянето в ДР на ЗЕС на легалната дефиниция за „приемно-предавателна станция“. Това правилно предложение за съжаление отпадна от приетия ЗИД на ЗЕС в НС, но необходимостта от новите легални дефиниции е все по належаща. Съвместното наличие в ЗЕС и ЗУТ на понятията „приемно-предавателна станция“ и „точка за безжичен достъп с малък обхват“, която по своята същност също е приемно-предавателна станция, води до необходимостта да се направи ясно разграничаване между понятието „точка за безжичен достъп с малък обхват“ по смисъла на чл. 33, ал. 6 от ЗЕС и чл. 151, ал. 1, т. 18 от ЗУТ и понятието „приемно-предавателна станция“ по смисъла на чл. 33, ал. 6 от ЗЕС, § 359 от ЗИД на ЗЕС (ДВ, бр. 20 от 2021 г.) и чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „з” и чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ. Това е важно, защото процедурите за дейностите свързани с тях (инсталиране, дооборудване и др.), са различни. Наличието на Регламент (ЕС) 2020/1070 също прави наложителна необходимостта от ясно разграничаване и легално дефиниране на двете понятия. От съображения 7 и 8 от Регламент (ЕС) 2020/1070 е видно, че и приемно-предавателните станции и точките за безжичен достъп с малък обхват се разглеждат като базови станции. В ЗЕС понятието „базова станция“ се среща само в чл. 172ж, ал. 1. В правния мир вече има определение за „Базова станция на наземна мрежа, позволяваща предоставянето на електронни съобщителни услуги“ в §1, т. 30 от ДР на Правила за използване на радиочестотния спектър за наземни мрежи, позволяващи предоставяне на електронни съобщителни услуги след издаване на разрешение. Най-добрият критерий за разграничаване на двете понятия („точка за безжичен достъп с малък обхват“ и „приемно-предавателна станция“) е тяхната еквивалентна изотропно излъчвана мощност, защото именно  излъчваната мощност е основната и ясно определена разлика между тези две радиосъоръжения. За „точка за безжичен достъп с малък обхват“ трябва да се приеме базова станция с инсталационен клас E0, E2 и E10, т.е. с еквивалентна изотропно излъчвана мощност не по-голяма от 10 W (както е и според Регламент (ЕС) 2020/1070), а за приемно-предавателни станции да се приемат базовите станции с инсталационен клас E100 и E+, т.е. с еквивалентна изотропно излъчвана мощност по-голяма от 10 W. За понятията „точка за безжичен достъп с малък обхват“ и „приемно-предавателна станция“ вече има легални дефиниции в Наредбата за съдържанието, условията и реда за водене, поддържане и ползване на Регистъра на приемно-предавателните станции на наземни мрежи, дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 от Закона за устройство на територията и на уведомленията за разположени точки за безжичен достъп с малък обхват, обн., ДВ, бр. 89 от 8.11.2022 г. (Наредбата) и това налага необходимостта тези легални дефиниции да се сложат и в ЗЕС, който е основният нормативен акт. Прави впечатление, че в Наредбата в посочените две легални дефиниции в Наредбата се използва изразът „излъчва и приема радиовълни в хармонизиран радиочестотен спектър за предоставяне на електронни съобщителни услуги“. Изразът „хармонизиран радиочестотен спектър за предоставяне на електронни съобщителни услуги“ създава предпоставки за неяснота, защото в чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ, а и в други разпоредби на ЗУТ, където са посочени „приемно-предавателни станции“, този израз липсва. Известно е, че базовите станции на мобилните оператори ползват хармонизиран радиочестотен спектър, но има и редица други приемно-предавателни радиосъоръжения, които са част от наземни мрежи, позволяващи предоставянето на електронни съобщителни услуги, които работят и в нехармонизиран радиочестотен спектър. Следователно, наличието на този израз създава предпоставки за стесняване на обхвата на съоръженията, за които може да се прилага облекченият режим на чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ и може да се окаже дискриминиращ фактор за някои предприятия, които също предоставят електронни съобщителни услуги. Наличието или отсъствието на този израз така или иначе няма да промени смисъла на легалната дефиниция. Не се приема Настоящият проект има за цел мерки за улесняване разполагането на мрежи и изпълнение на ангажименти по НПВУ. Всякакви допълнителни предложения в текстовете, които не са свързани с тези цели според нас следва да са обект на отделен акт. Аргумент за това е и обстоятелството, че по настоящем не е оценено тяхното въздействие, не е извършен финансов анализ и не са подложени на публично обсъждане със заинтересованата общественост, така както изисква Закона за нормативните актове. 10. Бележки, постъпили на 19.02.2024 г. на Портала за обществени консултации от Iliya Hristozov Предложение за нови легални дефиниции в ДР на ЗЕС и ДР на ЗТУ - 2 част Приемно-предавателната станция си е приемно-предавателна станция независимо от радиочестотния спектър, в който тя работи. Затова, за да няма неяснота и/или дискриминация, а и за опростяване на дефинициите, предлагам изразът „ползващо хармонизиран радиочестотен спектър за предоставяне на електронни съобщителни услуги“ да отпадне от тези легални дефиниции. Kато се има предвид гореизложеното, предлагам легална дефиниция в § 1 от ДР на ЗЕС за „Приемно-предавателна станция" във вида: „51в. „Приемно-предавателна станция" е радиосъоръжение, което излъчва и приема радиовълни, което е част от наземна мрежа, позволяваща предоставянето на електронни съобщителни услуги и отговаря на изискванията за инсталационен клас Е100 или Е+.“ За да има еднаквост на използваните термини в ЗЕС и ЗУТ е целесъобразно да се сложи препратка като т. 87 в § 5 на ДР на ЗУТ, във вида: 87. „Приемно-предавателна станция“ е радиосъоръжение по смисъла на § 1, т. 51в от ДР на ЗЕС. Видно е, че като т. 86 в § 5 на ДР на ЗУТ вече има аналогична разпоредба за „Точка за безжичен достъп с малък обхват“. По аналогичен начин следва да се промени и легалната дефиниция за „Точка за безжичен достъп с малък обхват“ в т. 70а от ДР на ЗЕС. Внимателният прочит на дефинициите за „Точка за безжичен достъп с малък обхват“ в чл. 2, т. 23 от Директива (EС) 2018/1972 и в т. 70а от ДР на ЗЕС разкрива наличието на значителна смислова разлика. В чл. 2, т. 23 от Директива (EС) 2018/1972 е налице изразът: „оборудване … използващо лицензиран радиочестотен спектър или свободен от лиценз радиочестотен спектър, или комбинация от тях“, а в т. 70а от ДР на ЗЕС е налице изразът: „оборудване … което използва радиочестотен спектър свободно, след регистрация или след издаване на разрешение, или комбинация от тях“. Тези изрази са съвсем различни по своя смисъл, защото в единия случай различните режими се отнасят до ползването на радиочестотния спектър, а в другия случай се отнасят до ползването на самото оборудване. Следователно действащата легална дефиниция в т. 70а от ДР на ЗЕС за „Точка за безжичен достъп с малък обхват“ е неправилна и не отговаря на европейските регламентиращи документи. Освен това се забелязва, че във всеки от тези изрази се включват всички възможни варианти/хипотези (свободно, след регистрация или след издаване на разрешение, или комбинация от тях) и това ги прави излишни. Споделям мнението, че при необходимост трябва да се използва изразът, даден в чл. 2, т. 23 от Директива (EС) 2018/1972 и е ненужно уточнението, че точката за безжичен достъп с малък обхват работи само в хармонизиран радиочестотен спектър. Излишен е и изразът в двете дефиниции „независимо от основната мрежова топология (мобилна или фиксирана)“, защото обхваща възможните хипотези, а думата „оборудване“ може да се замени с по-ясния и точен израз „радиосъоръжение, което излъчва и приема радиовълни“. Освен това е целесъобразно да се премахне от досегашното определение и изразът „може да е оборудвано с една или повече дискретни антени“, защото в бъдеще е възможно да се използват и други антени, а и този израз не носи някаква значима информация, защото щом излъчва и приема радиовълни, е логично да има антена. Като се има предвид гореизложеното, предлагам легалната дефиниция в т. 70а от ДР на ЗЕС да придобие вида: „70а. „Точка за безжичен достъп с малък обхват“ е радиосъоръжение, което: излъчва и приема радиовълни; отговаря на изискванията, определени в Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1070; може да бъде използвано като част от обществена електронна съобщителна мрежа; позволява безжичен достъп от ползватели до електронни съобщителни мрежи и отговаря на изискванията за инсталационен клас Е0, Е2 или Е10.“ Не се приема Не се приема Както посочихме по-горе, с настоящия ЗИДЗЕСМФИ се прави концептуалното разграничаване на качествено различните елементи на електронните съобщителни мрежи в широк смисъл, а именно „физическа инфраструктура“ като пасивен елемент и „приемно-предавателна станция“ като активен такъв. С Проекта се цели създаване на условия за постигане на целите на ЗЕСМФИ и на самата Директива 2014/61/ЕС относно мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, както и на секторния ЗЕС и междувременно транспонираната в националното ни право Директива (EС) 2018/1972 за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения. Действително, първият термин („физическа инфраструктура“) е легално дефиниран и то в две отделни законови разпоредби – § 1, т. 10 от ДР на ЗЕСМФИ, респ. § 1, т. 13 от ДР на ЗЕС (генеричното законово понятие за „електронна съобщителна инфраструктура“). Същевременно, обаче въвеждането на нова легална дефиниция за такова важно от гледна точка не само на секторните ЗЕС и ЗЕСМФИ, но и на общия ЗУТ, понятие като „приемно-предавателна станция“ задължително трябва да бъде съпътствано с откриването на нова процедура за обществено обсъждане в изпълнение на принципите на предвидимост, прозрачност и консултативност, по чл. 5 от специалния ЗЕС, а и на изискванията на ЗНА. Новата легална дефиниция следва да отчита факта, че приемно-предавателната станция представлява съвкупност от радиосъоръжение по смисъла на § 1, т. 56 от ДР от ЗЕС и прилежащата му физическа инфраструктура с изключение на инфраструктурата по чл. 137, ал. 1, т. 3, буква „з“, чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „д“ и чл. 147, ал. 1, т. 15 от ЗУТ. Отделно, от бъдещата легална дефиниция следва да бъдат изрично изключени и редица обекти, които не са предмет на строителен режим, като например ТБДМО. Предложението е извън предмета на настоящата процедура за обществено обсъждане на ЗИДЗЕС, която не касае ТБДМО. 11. Бележки, постъпили на 19.02.2024 г. на Портала за обществени консултации от Iliya Hristozov Предложение за нови легални дефиниции в ДР на ЗЕС и ДР на ЗТУ- 3 част Във връзка с горните легални дефиниции е необходимо да се добави в ДР на ЗЕС и легалната дефиниция за „Еквивалентна изотропно излъчвана мощност“ като т. 9в на § 1 от ДР на ЗЕС: „9в. „Еквивалентна изотропно излъчвана мощност“ означава произведението на мощността на входа на антената и усилването на антената в дадено направление спрямо изотропна антена (абсолютно или изотропно усилване).“, както и легалната дефиниция за „Инсталационен клас Е0, Е2, Е10, Е100 или Е+“ като т. 21а на § 1 от ДР на ЗЕС: „21а. „Инсталационен клас Е0, Е2, Е10, Е100 или Е+“ е стандартизирано означение на базовите станции в зависимост от граничните стойности за тяхната еквивалентна изотропно излъчвана мощност (EIRP), съответно от няколко миливата (клас E0), 2 W (клас E2), 10 W (клас E10), 100 W (клас E100) и над 100 W (клас E +).“ Въпреки че в ЗЕС понятието „базова станция“ се среща само в чл. 172ж, ал. 1, целесъобразно е да се добави и легалната дефиниция за „Базова станция“ като т. 3а на § 1 от ДР на ЗЕС: „3а. "Базова станция" е радиосъоръжение, което излъчва и приема радиовълни и което е част от наземна мрежа, позволяваща предоставянето на електронни съобщителни услуги.“ Обосновка за горепосочените предложения са и разпоредбите на съображения 7 и 8 от Регламент (ЕС) 2020/1070. В съображение 7 е посочено, че “Точките за безжичен достъп с малък обхват следва да отговарят на европейския хармонизиран стандарт EN 62232:2017 „Определяне на напрегнатост на RF поле, плътност на мощността и специфичната погълната мощност (SAR) в близост до радиокомуникационни базови станции за целите на оценяването на облъчването на човека". Този стандарт предоставя методика за монтиране на базови станции, при която се взема предвид тяхната емисионна мощност с цел да се оцени експозицията на човека на електромагнитни полета („ЕМП") и която е в съответствие с граничните стойности, определени в Препоръка 1999/519/ЕО. Към този стандарт се препраща също в раздел 6.1 от европейския хармонизиран стандарт EN 50401:2017 „Стандарт за продукт за демонстриране на съответствието на устройства/съоръжения на базови станции с граничните стойности на облъчване от радиочестотни електромагнитни полета (110 MHz - 100 GHz) при пускане в експлоатация" във връзка с оценката на съответствието на точка за безжичен достъп, въведена в експлоатация в своята оперативна среда, с граничните стойности на експозиция на ЕМП, определени в Препоръка 1999/519/ЕО.“ В съображение 8 е указано, че „Стандарт EN 62232:2017 се прилага за всички видове базови станции, обхванати в пет инсталационни класа, отговарящи на различни гранични стойности за тяхната еквивалентна изотропно излъчвана мощност (EIRP), съответно от няколко миливата (клас E0), 2 W (клас E2), 10 W (клас E10), 100 W (клас E100) и над 100 W (клас E +). Като се имат предвид разстоянията за безопасност при монтирането, които трябва да се спазват съгласно посочения стандарт, и тъй като Директива (ЕС) 2018/1972 предвижда точките за безжичен достъп с малък обхват да представляват оборудване с ниска мощност, настоящият регламент следва да се прилага само за инсталационни класове E0, E2 и E10.“ Не се приема Настоящият проект има за цел мерки за улесняване разполагането на мрежи и изпълнение на ангажименти по НПВУ. Всякакви допълнителни предложения в текстовете, които не са свързани с тези цели според нас следва да са обект на отделен акт. Аргумент за това е и обстоятелството, че по настоящем не е оценено тяхното въздействие, не е извършен финансов анализ и не са подложени на публично обсъждане със заинтересованата общественост, така както изисква Закона за нормативните актове. Предложението е извън предмета на настоящата процедура за обществено обсъждане на ЗИДЗЕСМФИ, която не касае еквивалентната изотропно излъчвана мощност. Предложението е извън предмета на настоящата процедура за обществено обсъждане на ЗИДЗЕСМФИ, която не касае инсталационните класове на приемно-предавателните станции, респ. ТБДМО. Реферираме към аргументите ни за неприемане на предложението за създаване на легална дефиниция за „приемно-предавателна станция“. 12. Бележки, постъпили на 19.02.2024 г. на Портала за обществени консултации от Iliya Hristozov Предложения за промени в ЗЕС, гарантиращи независимостта на КРС – 1 част За осигуряване на независимостта на КРС според изискванията на Директива 2018/1972 и Регламент (ЕС) 2022/2065 (Акт за цифровите услуги) предлагам следните изменения и допълнения: В чл. 21 от ЗЕС да се създаде нова ал. 7 в един от двата варианта: Първи вариант на ал. 7: „(7) При осъществяване на своите правомощия комисията е независима от изпълнителната власт и не може да иска или да приема указания от друг орган във връзка с упражняването на правомощията, които са й възложени със закон.“ Мотиви: Този текст е аналогичен със съответните разпоредби за КЕВР от Закона за енергетиката, за КФН в ЗКФН и за СЕМ от ЗРТ и следователно е доказал своята приложимост и полезност за независимите регулаторни органи. Аналогични текстове има в Директива 2018/1972 и в чл. 50 на Акта за цифрови услуги, които ще посоча по-долу. Втори вариант за ал. 7: „(7) Комисията упражнява своите правомощия без право на намеса и даване на инструкции в работата ѝ от страна на всички органи на държавната власт, включително органи на изпълнителната власт, на местното самоуправление или частноправни субекти, като това не засяга спазването на приетите от Народното събрание на Република България и от Министерския съвет стратегии, програми и планове за развитие на съответните сектори на икономиката.“ Мотиви: Този текст е аналогичен със съответната разпоредба за КЗК в чл. 3, ал. 3 на ЗЗК. Общи мотиви за промените в ЗЕС, гарантиращи независимостта на КРС от изпълнителната власт и частноправни субекти: Основният мотив за така предложените промени са изискванията на Директива (EC) 2018/1972 (Директивата), и необходимостта от тяхното транспониране в националното законодателство. Аналогични разпоредби вече има и в Акта за цифрови услуги. Освен това, предложените промени не са прецедент в българското законодателство, а аналогични текстове са вече налице в Закона за енергетиката, Закона за защита на конкуренцията и Закона за Комисията за финансов надзор и чрез тях е осигурена необходимата самостоятелност и независимост на независимите регулаторни органи КЕВР, КЗК и КФН. Разпоредбите в Директивата, а вече и в Акт за цифровите услуги изрично изискват всяка държава членка да гарантира независимостта на националния регулаторен орган, който за конкретния случай е КРС. Ще цитирам основните разпоредби от двата документа, защото от тях безусловно е видно, че са задължително необходими предложените по-горе промени в ЗЕС, както и други, свързани с тях промени в ЗЕС, които ще предложа впоследствие. Съображение 37 от Директивата поставя акцент на обстоятелствата, че: „37) Независимостта на националните регулаторни органи беше засилена при прегледа на регулаторната рамка за електронните съобщения, извършен през 2009 г., с цел гарантиране на по-ефективно прилагане на регулаторната рамка и увеличаване на техните правомощия и предсказуемостта на техните решения. За тази цел трябваше да се въведе изрична разпоредба в националното законодателство, която да гарантира, че при изпълнение на своите задачи, националният регулаторен орган е защитен срещу външна намеса или политически натиск, които могат да застрашат неговата независима оценка на въпросите, пред които е изправен. Такова външно влияние прави един национален законодателен орган неподходящ за ролята на национален регулаторен орган съгласно регулаторната рамка. Важно е националните регулаторни органи да разполагат със свой собствен бюджет, който да им дава възможност, в частност, да наемат достатъчен брой квалифицирани кадри. За да се гарантира прозрачност, този бюджет следва да се публикува ежегодно. В рамките на бюджета си органите следва да имат автономия за управление на ресурсите, както човешки, така и финансови.“ Общоизвестно е, че вече почти 15 години, такава изрична разпоредба, която да гарантира независимостта на КРС, липсва в ЗЕС или в друг закон. Общата разпоредба в чл. 21, ал. 2 от ЗЕС „Комисията е специализиран независим държавен орган.“ изобщо не може да се приеме за такава изрична разпоредба, а добри примери за такива изрични и подробни разпоредби има за всички останали регулаторни органи в техните устройствени закони. Отразено в справката по ЗИД на ЗЕС (т.7 и т.8) По наше мнение действащия закон, както и Регламент (ЕС) 2022/2065 създават достатъчно гаранции за независимост на регулаторите. Допълнителни декларативни разпоредби няма да допринесат за повишаване на независимостта. 13. Бележки, постъпили на 19.02.2024 г. на Портала за обществени консултации от Iliya Hristozov Предложения за промени в ЗЕС, гарантиращи независимостта на КРС – 2 част Член 6 от Директивата регламентира, че: „1. Държавите членки гарантират независимостта на националните регулаторни органи и на другите компетентни органи, като осигуряват те да бъдат правно отделени и функционално независими от всяко физическо или юридическо лице, предоставящо електронни съобщителни мрежи, оборудване или услуги. Държавите членки, които запазват собствеността или контрола над предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи или услуги, осигуряват действително структурно отделяне на регулаторната функция от дейностите, свързани със собствеността или контрола. 2. Държавите членки гарантират, че националните регулаторни и другите компетентни органи упражняват правомощията си безпристрастно, прозрачно и навременно. Държавите членки гарантират, че те разполагат с подходящи технически, финансови и човешки ресурси за изпълнение на възложените им задачи.“ Чл. 8 от Директивата регламентира, че: „…националните регулаторни органи действат независимо и обективно, включително при разработването на вътрешните процедури и организацията на персонала, функционират в условия на прозрачност и отчетност в съответствие с правото на Съюза и не търсят, нито приемат указания от други органи във връзка с изпълнението на задачите, възложени им съгласно националното законодателство, което прилага правото на Съюза. Единствено апелативните органи, създадени в съответствие с член 31, имат правомощия да спират действието или да отменят решения на националните регулаторни органи.“ Чл. 9 от Директивата регламентира, че: „1. Държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи имат отделни годишни бюджети и разполагат със самостоятелност при изпълнение на отпуснатия бюджет. Бюджетите се оповестяват публично. 3. Държавите членки също така гарантират, че националните регулаторни органи разполагат с адекватно финансиране и човешки ресурси, така че да могат да участват активно и да допринасят в работата на ОЕРЕС.“ Считам, че тези разпоредби от Директивата, които са пряко свързани с осигуряването на независимостта на КРС все още не са транспонирани напълно в ЗЕС. Аналогични разпоредби има вече и в регламент на ЕС, а именно в съображения 111, 112 и чл. 50 от Акта за цифровите услуги. А регламентите имат пряка приложимост и се прилагат директно. Съображения 111 и 112 от Акта за цифровите услуги поставят акцент на обстоятелствата, че: „111) Координаторът за цифровите услуги, както и другите компетентни органи, определени съгласно настоящия регламент, играят решаваща роля за гарантиране на ефективността на правата и задълженията, предвидени в настоящия регламент, и за постигането на неговите цели. Съответно е необходимо да се гарантира, че тези органи разполагат с необходимите средства, включително финансови и човешки ресурси, за да упражняват надзор върху всички доставчици на посреднически услуги, попадащи в обхвата на тяхната компетентност, в интерес на всички граждани на Съюза. Като се има предвид разнообразието от доставчици на посреднически услуги и използването от тяхна страна на модерни технологии при предоставянето на услугите им, от съществено значение е също така координаторът за цифровите услуги и съответните компетентни органи да разполагат с необходимия като брой персонал, експерти със специализирани умения и усъвършенствани технически средства, както и автономно да управляват финансови ресурси за изпълнение на задачите си. Освен това равнището на ресурсите следва да е съобразено с размера, сложността и вероятното обществено въздействие на доставчиците на посреднически услуги, попадащи в обхвата на тяхната компетентност, както и обхвата на техните услуги в целия Съюз.“ „112) Определените съгласно настоящия регламент компетентни органи следва също така да действат при пълна независимост от частни организации и публични органи, без задължението или възможността да искат или получават указания, включително от правителството, и без да се засягат конкретните задължения за сътрудничество с други компетентни органи, координаторите за цифровите услуги, Европейския съвет за цифровите услуги и Комисията.“ Отразено в справката по ЗИД на ЗЕС ( т.8 и т.9 ) По наше мнение действащия закон, както и Регламент (ЕС) 2022/2065 създават достатъчно гаранции за независимост на регулаторите. Допълнителни декларативни разпоредби няма да допринесат за повишаване на независимостта. 14. Бележки, постъпили на 19.02.2024 г. на Портала за обществени консултации от Iliya Hristozov Предложения за промени в ЗЕС, гарантиращи независимостта на КРС – 3 част Чл. 50 от Акта за цифровите услуги регламентира, че: „1. Държавите членки гарантират, че техните координатори за цифровите услуги изпълняват задачите си съгласно настоящия регламент по безпристрастен, прозрачен и навременен начин. Държавите членки гарантират, че техните координатори за цифровите услуги разполагат с всички необходими средства за изпълнение на своите задачи, включително с достатъчно технически, финансови и човешки ресурси, за да упражняват адекватен надзор върху всички доставчици на посреднически услуги, които попадат в обхвата на тяхната компетентност. Всяка държава членка гарантира, че нейният координатор за цифровите услуги разполага с достатъчно автономност при управлението на бюджета си в рамките на общите бюджетни ограничения, за да не се оказва неблагоприятно въздействие върху независимостта на координатора за цифровите услуги. 2. При изпълнението на своите задачи и упражняването на правомощията си в съответствие с настоящия регламент координаторите за цифровите услуги действат напълно независимо. Те не са подложени на външно влияние, независимо дали пряко или непряко, и не търсят, нито приемат указания от друг публичен орган или частноправен субект.“ Следователно не подлежи на съмнение, че и Директивата и Актът за цифровите услуги изискват в нормативните актове да има разпоредби, гарантиращи независимостта на КРС. Такива разпоредби има в устройствените закони за другите регулатори, но за КРС няма. За да се осигури в пълен обем изискваната от европейските документи независимост на КРС е необходимо да се извърши посоченото по-горе допълнение на чл. 21 от ЗЕС с новата ал. 7. Освен това е необходимо да се изменят и редица други свързани разпоредби на ЗЕС, както е посочено по-долу. За осигуряване на независимостта на КРС според изискванията на Директива 2018/1972 и Акта за цифрови услуги предлагам долупосочените изменения и допълнения в ЗЕС, които ще осигурят освен независимост на КРС, но и по-голяма гъвкавост при подбора на персонала и организацията на неговата работа, без да се прилагат сравнително строгите ограничения на Закона за администрацията и Закона за държавния служител. Предложените промени не са прецедент в българското законодателство, а аналогични текстове са вече налице в ЗЕ, ЗЗК, ЗРТ и ЗКФН и други закони и те са доказали своята живучест и полезност и чрез тях е осигурена необходимата самостоятелност и независимост на независимите регулаторни органи КЕВР, КЗК, СЕМ и КФН. Предлагам в чл. 27, ал. 1, т. 3 да отпаднат думите „предлага проект за дневен ред“ и запетайката пред тях. Мотиви: Аналогични са съответните текстове за КЗК, СЕМ и други регулатори. Не намирам логика, на законово ниво да се вменява на председателя на КРС такава функция (да предлага проект на дневен ред). Не споделям мнението, че председателят на КРС трябва или да може да бъде „филтърът“, който да определя/одобрява какво да стигне до заседание и какво не. Това трябва да зависи основно от експертите, съответно от ръководещия ги главен секретар, защото те най-добре са запознати с текущите въпроси за решаване и тяхната спешност, а на самото заседание винаги се гласува дневния ред и всеки от членовете може да си каже мнението за всяка точка от дневния ред и да гласува за нейното разглеждане или отпадане от дневния ред. Освен това точки в дневния ред трябва да има право да предлага и всеки от членовете на КРС, а при досегашната редакция на тази разпоредба, това не е много ясно. Предлагам чл. 27, ал. 1, т. 4 да се измени така: „4. назначава и освобождава служителите от администрацията;“ Мотиви: Изменението е свързано с предложеното по-долу изменение на чл. 28, ал. 3. Бележките са отразени в ЗИД на ЗЕС (т.9 и т.19). По наше мнение действащия закон, както и Регламент (ЕС) 2022/2065 създават достатъчно гаранции за независимост на регулаторите. Допълнителни декларативни разпоредби няма да допринесат за повишаване на независимостта. 15. Бележки, постъпили на 19.02.2024 г. на Портала за обществени консултации от Iliya Hristozov Предложения за промени в ЗЕС, гарантиращи независимостта на КРС – 4 част Предлагам в чл. 27, ал. 2 да се заличат думите „и 5“ Мотиви: От 01.01.2020 г. председателят на КРС е първостепенен разпоредител с бюджет, а не КРС и следователно, на основание чл. 7, ал. 7 от ЗПФ: „Чл. 7 (7) Първостепенните разпоредители с бюджет разработват и утвърждават вътрешни правила за организация на бюджетния процес.“ е необходимо и законосъобразно Вътрешните правила за организация на бюджетния процес да се утвърждават от председателя на КРС, а не да се приемат с решение на КРС, както се регламентира в досегашната редакция на чл. 27, ал. 2 от ЗЕС. Важно е да се отбележи, че в ЗПФ я има изричната разпоредба на чл. 2 от ЗПФ: „Чл. 2. С друг закон не може да се създава уредба на материята - предмет на този закон, която се отклонява от принципите и правилата, определени с този закон.“ Следователно, в случая не може да е в сила разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗЕС: “Чл. 27. (1) Председателят на комисията: 5. (доп. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) организира планирането, изпълнението, приключването и отчитането на бюджета на комисията. (2) (Отм. - ДВ, бр. 17 от 2009 г., нова, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) Дейностите по ал. 1, т. 4 и 5 се извършват по правила, приети с решение на комисията.” в частта й на думите „и 5“, защото първо, противоречи на чл. 2 и чл. 7, ал. 7 от ЗПФ и второ, тази част от разпоредбата е с отпаднало значение, защото от 01.01.2020 г. вече не КРС е първостепенният разпоредител с бюджет, а такъв е председателят на КРС. Следователно, за да се спазят законовите изисквания на ЗЕС и ЗПФ е необходимо Вътрешните правила за организация на бюджетния процес да се утвърждават от председателя на КРС, а не да се приемат от КРС, защото първо, КРС няма такива правомощия и второ, в чл. 11, ал 4 от ЗПФ изрично е регламентирано, на кого и как могат да се делегират правомощията на първостепенния разпоредител с бюджет: „Чл. 11. (4) Правомощия на първостепенен разпоредител с бюджет по този закон може да се делегират от съответния първостепенен разпоредител с бюджет на негов заместник или главен секретар/постоянен секретар, а при бюджетни организации с колективни органи на управление - на определен от председателя член на колективния орган. Конкретните права и задължения по делегирането се определят със заповед. Делегирането не освобождава съответния първостепенен разпоредител с бюджет от отговорност за изпълнението на делегираните правомощия.“ Предлагам в чл. 27 от ЗЕС да се добави нова алинея 3: „(3) При отсъствие на председателя, включително и в случаите по чл. 24, ал. 1, неговите правомощия по ал. 1 се изпълняват от заместник-председателя или изрично определен със заповед член на комисията.“ Мотиви: Липсва текст за подобна хипотеза в ЗЕС, а и практиката го изисква.   Предлагам чл. 28 от ЗЕС да се измени така: „Чл. 28. (1) Комисията по предложение на председателя и/или на неин член обсъжда и приема правилник за организацията на работа и дейността на комисията и на нейната администрация, който се обнародва в "Държавен вестник". (2) Дейността на комисията се подпомага от администрация, чиято структура, численост, права и задължения се определят с правилника по ал. 1. (3) Дейността на администрацията се осъществява от лица, работещи по трудово правоотношение. Трудовите правоотношения на служителите на комисията се уреждат съгласно разпоредбите на Кодекса на труда. (4) За ефективното изпълнение на своите правомощия комисията разполага с необходимия квалифициран персонал, достатъчно финансови, технически и технологични ресурси и действа независимо и обективно, включително при управлението на финансовите ресурси и разработването на вътрешните правила и организацията на работа на администрацията. (5) Комисията по предложение на председателя или неин член приема вътрешни правила за работната заплата, както и правилата по чл. 27, ал. 2. Бележките са отразени в ЗИД на ЗЕС (т 19 и .т.20). По наше мнение действащия закон, както и Регламент (ЕС) 2022/2065 създават достатъчно гаранции за независимост на регулаторите. Допълнителни декларативни разпоредби няма да допринесат за повишаване на независимостта. 16. Бележки, постъпили на 19.01.2024 г. на Портала за обществени консултации от Iliya Hristozov Предложения за промени в ЗЕС, гарантиращи независимостта на КРС – 5 част Първи вариант на ал. 6: (6) Основните месечни заплати на служителите на комисията се определят от председателя съгласно вътрешните правила за работната заплата и в рамките на разполагаемите средства по бюджета за съответната година. Втори вариант на ал. 6: (6) Основните месечни заплати на служителите на комисията се определят от председателя по ред и в размери, определени със закон или с акт на Министерския съвет или с вътрешните правила за работната заплата, и в рамките на разполагаемите средства по бюджета за съответната година. Първи вариант на ал. 7: (7) Членовете на комисията и служителите от нейната получават допълнителни възнаграждения при условия и по ред, определени с вътрешните правила за работната заплата. Втори вариант на ал. 7: (7) Членовете на комисията и служителите от нейната администрация могат да получават допълнителни възнаграждения по ред, установен със закон или с акт на Министерския съвет или с вътрешните правила за работната заплата. (8) Всички служители с изключение на тези, заемащи технически длъжности, подават декларации за имущество и интереси по чл. 49 от Закона за противодействие на корупцията в сроковете и при условията и по реда, предвидени в него.“ Мотиви: Алинеи 1 - 3 са аналогични или подобни на разпоредбите за КФН, КЗК и КЕВР в съответните закони. Алинея 4 е аналогична на чл. 7, ал. 2 от ЗЗК, а и аналогични разпоредби има и в чл. 8 на Директивата, а вече и в съображение 111 и чл. 50 от Акта за цифровите услуги. Алинея 5 е аналогична на чл. 16а, ал. 1 от ЗЕ, а и подобна разпоредба е имало в ЗЕС до 2012 г. Първия вариант на ал. 6 е аналогичен на съответните разпоредби в ЗКФН, за Сметната палата (чл. 30 от ЗСП) и за КЕВР в чл. 16а ал 1 от ЗЕ. Вторият вариант на ал. 7 е аналогичен на чл. 30, ал. 2 от ЗСП. Предлагам чл. 35 да се измени така: „Чл. 35. (1) Комисията е постоянно действащ орган, който заседава, ако присъстват повече от половината от общия брой членове. (2) При осъществяване на своите правомощия комисията се произнася с мотивирани решения, които са индивидуални или общи административни актове. (3) (остава с досегашния текст) (4) Заседанията на комисията са открити. За определени точки от дневния ред комисията може да проведе закрито заседание, когато приемането на решение изисква защитена от закон информация. (5) Преди провеждане на заседанията комисията публикува проектите на дневен ред на страницата си в интернет. (6) (остава с досегашния текст) (7) Решенията се приемат с обикновено мнозинство от членовете на комисията. Въздържане от гласуване не се допуска. (8) За заседанията на комисията се води подробен протокол. Член на комисията, който не е съгласен с прието решение, подписва протокола с особено мнение. Особеното мнение се мотивира писмено и се прилага към решението в тридневен срок след провеждането на заседанието. (9) При осъществяване на правомощията си комисията прилага процесуалните правила, предвидени в този закон, а за неуредените в него случаи – правилата на Административнопроцесуалния кодекс. (10) Решенията на комисията могат да бъдат обжалвани относно тяхната законосъобразност пред Административния съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването им. Обжалването не спира изпълнението на решението. Искането за спиране изпълнението на оспорено по съдебен ред решение е недопустимо, освен по отношение на решения, с които се налагат санкции, решения за прекратяване и отнемане на разрешения и заличаване на регистрации.“ Мотиви: Ал. 1 - 8 са една логично построена компилация от аналогични действащи разпоредби в ЗЕ (чл. 13), ЗЗК (чл. 61) и ЗЕС. Бележките са отразени в ЗИД на ЗЕС (т.20 и 21) По наше мнение действащия закон, както и Регламент (ЕС) 2022/2065 създават достатъчно гаранции за независимост на регулаторите. Допълнителни декларативни разпоредби няма да допринесат за повишаване на независимостта. 17. Бележки, постъпили на 19.01.2024 г. на Портала за обществени консултации от Iliya Hristozov Предложения за промени в ЗЕС, гарантиращи независимостта на КРС – 6 част По-подробната редакция на ал. 8 се налага, за да се гарантира прозрачността и публичността на процеса на приемане на решенията в КРС и протоколите от заседанията на КРС да бъдат с необходимата подробност, а не както досега, само с посочване на приетите крайни решения и без описание на дискусиите по тях. Досега, протоколите на КРС, които се публикуват на страницата й в интернет изобщо не приличат на протоколи от заседания. Особеното мнение на несъгласен член на КРС с прието решение на комисията, би трябвало да се изготвя след приемането на решението, а не да се изисква преди самото заседание, както това е регламентирано в КРС с приетите „Вътрешни правила за провеждане на заседанията на КРС“ (приети с Протоколно решение № 3 от 3 септември 2020 г), които дори пряко противоречат на чл. 11 от Устройствения правилник на КРС и на чл. 35, ал. 9 от ЗЕС. Ал. 9 и 10 са аналогични на чл. 13, ал. 8 и 9 от Закона за енергетиката и на чл. 14, ал. 5 от ЗКФН. Ал. 9 и 10 са в пълно съответствие и с изискванията на чл. 8 на Директива (EC) 2018/1972 (Директивата), който регламентира, че: „Единствено апелативните органи, създадени в съответствие с член 31, имат правомощия да спират действието или да отменят решения на националните регулаторни органи.“ Предлагам чл. 38, ал. 3 от ЗЕС да се отмени. Мотиви: Годишният доклад на КРС има съдържание, което е ясно определено в чл. 38, ал. 1 от ЗЕС и би трябвало да описва и анализира само дейността на КРС. Затова не намирам някаква логика годишният доклад да съдържа и други елементи, като пазарни проучвания, изготвени от недържавни институции. Тези пазарни проучвания трябва да отговарят на редица изисквания, изброени в чл. 38, ал. 1 от ЗЕС, които на практика са трудни за проверка от КРС. Освен това, тези пазарни проучвания трябва да са извършени по методика, съгласувана от КРС, но в ЗЕС липсва вменено правомощие на КРС да съгласува подобни методики на недържавни частни организации. На практика, с дейността си по чл. 38, ал. 3 КРС легитимира резултатите от пазарни проучвания на недържавни частни организации, без да има законови основания за това в ЗЕС или в разпоредбите от Европейския кодекс за електронни съобщения. Важно е да се отбележи, че разпоредбата на чл. 38, ал. 3 от ЗЕС е вмъкната допълнително в ЗЕС без някаква обективна обосновка, с ПЗР на ЗИД на Закона за авторското право и сродните му права (обн. ДВ, бр. 47 от 14.06.2019 г.). Според Европейския кодекс за електронни съобщения и Акта за цифровите услуги КРС не трябва да иска или да получава указания от други органи или частноправни субекти. В резултат на гореизложените мотиви, предлагам чл. 38, ал. 3 от ЗЕС да се отмени. Предлагам чл. 50 от ЗЕС да се измени така: „Чл. 50. (1) Председателят на комисията е първостепенен разпоредител с бюджет. (2) Дейността на комисията и на нейната администрация се финансира от приходите, определени в чл. 51, ал. 1. (3) Бюджетът на комисията е част от държавния бюджет и се съставя, изпълнява и отчита по реда на Закона за публичните финанси. (4) Бюджетът на комисията включва всички приходи и средства по чл. 51, ал. 1. (5) При разработване на бюджетната прогноза за съответната година комисията планира в своя бюджет необходимите разходи за осигуряване на нейните правомощия и функции, които са й възложени със закон.“ Мотиви: Алинеи 1 - 4 са една логично построена компилация от аналогични разпоредби за КЕВР, КЗК и КФН, а ал. 5 е по аналогия с чл. 13, ал. 5 от ЗЗК за КЗК и е в пълно съответствие с изискванията на Директивата и Акта за цифровите услуги. Бележките са отразени в ЗИД на ЗЕС (т.21 и ) По наше мнение действащия закон, както и Регламент (ЕС) 2022/2065 създават достатъчно гаранции за независимост на регулаторите. Допълнителни декларативни разпоредби няма да допринесат за повишаване на независимостта. 18. Бележки, постъпили на 19.02.2024 г. на Портала за обществени консултации от Iliya Hristozov Предложения за промени в ЗЕС, гарантиращи независимостта на КРС – 7 част Предлагам чл. 52 от ЗЕС да се измени така: „Чл. 52. Комисията публикува в годишния доклад по чл. 38, ал. 1 преглед на административните си разходи необходими за осигуряване на нейните правомощия, функции и задачи по този закон, на сумите на дължимите и събраните административни такси по този закон, както и общите размери на дължимите и събраните такси.“ Мотиви: Прецизиране на текста с цел да бъде по-ясен и да спомогне за своевременното и правилно определяне на размера на административната годишна такса за контрол. Предлагам чл. 53 от ЗЕС да се измени така: „Чл. 53. (1) В случай на разлика между общата сума на дължимите административни такси по този закон за предходната календарна година и административните разходи на комисията, необходими за осигуряване на нейните правомощия, функции и задачи по този закон, комисията предлага на Министерския съвет изменение на тарифата по чл. 147 относно размера на административната такса за контрол. (2) Административните разходи на комисията, необходими за осигуряване на нейните правомощия, функции и задачи по този закон, се определят от комисията в съответствие с приета от нея методика, публикувана на страницата й в интернет. (3) Комисията по своя инициатива може да извършва анализ на необходимостта от преразглеждане на тарифата по чл. 147. (4) Комисията, в зависимост от резултатите от анализа по ал. 3, може да предложи на Министерския съвет да приеме изменение или допълнение на тарифата по чл. 147.“ Мотиви: Алинеи 1 и 2 са с цел прецизиране на текста за да бъде по-ясен и да спомогне за регламентиране на своевременното, правилно и законосъобразно определяне на размера на административната годишна такса за контрол (АГТК). Целта на посочената методика в ал. 2 е да се определят и обективизират процедурите, регламентирани в чл. 53, ал. 1 относно определянето на необходимостта от изменението на размера на АГТК по смисъла на чл. 141, ал. 1 и начинът за определяне на размера на АГТК, в случай на разлика между общата сума на събраните административни такси по ЗЕС и административните разходи на КРС, необходими за изпълнението на дейностите, свързани с нейните правомощия, функции и задачи по ЗЕС. Необходимостта от наличието на тази методика се налага и от законовото изискване в чл. 139, ал. 1 от ЗЕС, от което следва, че е необходимо точно да се определи какъв е размерът на административните разходи на комисията, необходими за дейностите по ЗЕС, защото КРС освен по ЗЕС има правомощия, функции и задачи и по ЗПУ, ЗЕСМФИ и ЗЕДЕУУ, както и по други закони. Следователно е необходима методика за точно определяне на коефициента на средната ангажираност на КРС с дейностите именно по ЗЕС. По отношение на отпадането в ал. 3 на изискването, че анализът на КРС да се подлага на обществена консултация, на първо място трябва да се обърне внимание, че с оглед на факта, че всяка промяна на Тарифата за таксите по чл. 147 от ЗЕС задължително се подлага на обществена консултация преди внасянето й в Министерския съвет, не е необходима предварително още една обществена консултация относно анализа на необходимостта от преразглеждане на тарифата за таксите, защото се получават две последователни обществени консултации по една и съща тема. Заинтересуваните страни ще имат възможност да изразят становище в общественото обсъждане на проекта на Тарифата при внасянето й в Министерския съвет. Бележките са отразени в ЗИД на ЗЕС (т.22 и т.23.) По наше мнение действащия закон, както и Регламент (ЕС) 2022/2065 създават достатъчно гаранции за независимост на регулаторите. Допълнителни декларативни разпоредби няма да допринесат за повишаване на независимостта. 19. Бележки, постъпили на 19.02.2024 г. на Портала за обществени консултации от Iliya Hristozov Предложения за промени в ЗЕС, гарантиращи независимостта на КРС – 8 част Освен това, няма никакъв смисъл, анализът на независим регулаторен орган, какъвто е КРС, да се подлага на обществена консултация. Това е нонсенс. Нонсенс е и фактът, че на обществена консултация се подлага не самия анализ, а „проект на Анализ за…“, както това е записано на интернет страницата на КРС. Каква е независимостта на КРС, след като неин анализ (дори не самия анализ, както е регламентирано изрично в чл. 53 от ЗЕС, а проектът на анализа) може да се промени в резултат на обществена консултация, както например това се случи през 2022 г. когато в първоначалния проект на анализ, поставен на обществено обсъждане с Решение на КРС № 245/07.07.2022 г. беше констатирано, че липсва необходимост от промяна на таксите, но в последствие в резултат на предложенията на заинтересованите лица в процеса на обществената консултация, се направи нов анализ, в който имаше вече изводи за значително намаляване на редица такси. Предлагам да отпадне задължението за ежегоден анализ, защото това е много кратък срок и е по-целесъобразно анализът да се прави при необходимост по преценка на Комисията. Важно е да се отбележи, че настоящата редакция на чл. 53, ал. 2 е в резултат на ЗИД на ЗЕС (ДВ, бр. 20 от 2021 г.), с който трябваше да бъде транспониран в своята цялост Европейския кодекс за електронни съобщения (Кодекса), установен с Директива 2018/1972, но в самата Директива липсва изискване за обществени консултации на анализите на регулаторните органи. Следователно, неясна и спорна е причината за това изменение на чл. 53. Предишната редакция на чл. 53 от ЗЕС (до 2021 г.) беше: „Чл. 53. (1) В случай че очакваните приходи за съответната година не покриват разходите на комисията, разликата се осигурява чрез промени в размера на административната такса за контрол. (2) Комисията ежегодно до 30 септември на текущата година предлага на Министерския съвет да приеме изменение на тарифата за таксите, които се събират от комисията. Таксите се събират от 1 януари следващата година.“ Освен това, според чл. 37 ал. 1 обществени консултации се провеждат „преди приемане на решение по важни въпроси от обществена значимост за развитие на електронните съобщения“. Видно е, че законодателят е наблегнал, че въпросите трябва да са „важни“ и че трябва да са от „обществена значимост“. Считам, че промяната на таксите може да е важен въпрос за самите предприятия, но едва ли е важен въпрос от обществена значимост за гражданите, защото самите такси са нищожен процент от всичките разходи на предприятията, така че едва ли ще окажат някакво влияние на цената на услугата. Следователно не е налице дори правно основание за провеждането на такива консултации. Консултациите би следвало да се провеждат само при наистина важни въпроси, защото в противен случай техният принос девалвира. Освен това е ясно, че провеждането на подобни консултации по въпроси свързани с размер на такси е на практика безсмислено, защото практически трудно може да се намери компромис между двете страни в такива случаи. Неслучайно подобни въпроси са изключени със закон от възможните въпроси, които могат да се поставят на референдуми.  Предлагам чл. 140, ал. 1 от ЗЕС да се измени така: В чл. 140, ал. 1 след думата „разрешение“ да се добави „или регистрация“. Мотиви: Налага се от практиката, защото вече ще се събират и такси за регистрация.  Предлагам чл. 141, ал. 2 да се измени така: “(2) Таксата по ал. 1 се заплаща от лицата, осъществяващи обществени електронни съобщения, до 30 септември на следващата година и се изчислява на база на приходите и разходите по ал. 1, информацията за които е предоставена от предприятията по реда на чл. 40 и в съответствие с административните разходи на комисията, необходими за осигуряване на нейните правомощия, функции и задачи по този закон през календарната година, за която се дължи таксата по ал. 1.“ Мотиви: Прецизиране на текста, за да бъде по-ясен и да спомогне за регламентиране на своевременното, правилно и законосъобразно определяне на размера на административната годишна такса за контрол. Удължаването на срока на плащане ще осигури необходимото време за извършване на дейностите по определянето на новия размер на административната годишна такса за контрол. Бележките са отразени в ЗИД на ЗЕС (т.23 и т.24.) По наше мнение действащия закон, както и Регламент (ЕС) 2022/2065 създават достатъчно гаранции за независимост на регулаторите. Допълнителни декларативни разпоредби няма да допринесат за повишаване на независимостта. 20. Бележки, постъпили на 19.02.2024 г. на Портала за обществени консултации от Iliya Hristozov Предложения за промени в ЗЕС, гарантиращи независимостта на КРС – 9 част Предлагам в чл. 141 да се създадат нови ал. 3 и 4, както следва: „(3) Предприятията, които предоставят обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, водят самостоятелна аналитична отчетност за приходите си от тази дейност, както и за разходите по ал. 1 и ги записват отделно в справка към отчета за приходите и разходите. (4) Конкретният размер на годишната такса по ал. 1 се определя от комисията в съответствие с методиката по чл. 53, ал. 2.“ Мотиви: Мотивът за ал. 3 е, че аналогичен текст има в чл. 12, ал. 3 на Тарифата по чл. 147 и следователно е целесъобразно да го има и в ЗЕС, а подобна възможност е посочена и в Директива 2018/1972, а с ал. 4 се определя процедурата за определяне на такса контрол. Предлагам чл. 142, ал. 2 да се отмени. Мотиви: Това вече е „мъртъв“ текст и тази разпоредба няма приложение, а и в чл. 143а ясно са посочени факторите и критериите, от които зависят таксите по чл. 140. Освен това, не намирам и в Директива 2018/1972 подобен текст или основание за такава разпоредба. Предлагам в чл. 146 да се създаде нова ал. 3: „(3) При изменение или допълнение на временно разрешение за ползване на радиочестотен спектър се дължи еднократна такса.“ Мотиви: Практиката го изисква, защото вече има заявления и за изменение и допълване на временни разрешения. Предлагам в чл. 147, ал. 1 думите „тази глава“ да се заменят с „този закон“. Мотиви: За прецизиране на разпоредбата. След приемането на ЗИД на ЗЕС с разпоредбите относно Акта за цифровите услуги, който беше подложен на обществена консултация на 15.12.2023 г., вече ще има разпоредби за такси не само в Глава осма, но и в новата Глава деветнадесета „а“. Предлагам да се изменят чл. 30, ал. 1 и 32, ал. 1 от ЗЕС, както следва: 1. В чл. 30, ал. 1, т. 12 след думата „издава“ да се сложи запетая и да се добавят думите „изменя, допълва“. Мотиви: Практиката го изисква, защото се подават и заявления за изменение и допълване на временни разрешения. 2. В чл. 30, ал. 1, т. 25 думите „обсъждания, консултации и допитвания“ да се заменят с думите „обсъждания и консултации“. Мотиви: В ЗЕС липсват думите „допитвания“ или „допитване“. 3. В чл. 32, ал. 1, т. 1, буква „а“ думите „обнародва в "Държавен вестник"“ да се заменят с думите „публикува на страницата си в интернет“. Мотиви: Излишно и незаконосъобразно е регулаторната политика за управлението на радиочестотния спектър (която е и сравнително голяма по обем и се изменя често) да се публикува в ДВ, защото тя няма характеристиките на нормативен акт по смисъла на ЗНА или нормативен административен акт по смисъла на АПК и не е сред изрично посочените за задължително публикуване в Закона за „Държавен вестник“. За подобна хипотеза, според чл. 15, ал. 1 от ЗЕ, политиката на КЕВР се публикува само на интернет страницата й. Аналогичен е и случаят с КФН. На основание гореизложеното предлагам регулаторната политика за управлението на радиочестотния спектър да се публикува само на интернет страницата на КРС, така както се публикува досега и регулаторната политика за ползването на номерационни ресурси за осъществяване на електронни съобщения по чл. 30, ал 1, т. 7. И двете са регулаторни политики и не намирам някаква причина, едната да се публикува в ДВ, а другата – не. А и кои политики на регулаторни органи (освен КРС) се публикуват в ДВ? Бележките са отразени в ЗИД на ЗЕС (т.24) По наше мнение действащия закон, както и Регламент (ЕС) 2022/2065 създават достатъчно гаранции за независимост на регулаторите. Допълнителни декларативни разпоредби няма да допринесат за повишаване на независимостта. Бележките са отразени в ЗИД на ЗЕС (т.6) По принцип не възразяваме срещу направените предложения. Настоящият проект има за цел мерки за улесняване разполагането на мрежи и изпълнение на ангажименти по НПВУ. Всякакви допълнителни предложения в текстовете, които не са свързани с тези цели според нас следва да са обект на отделен акт. Аргумент за това е и обстоятелството, че по настоящем не е оценено тяхното въздействие, не е извършен финансов анализ и не са подложени на публично обсъждане със заинтересованата общественост, така както изисква Закона за нормативните актове. 21. Бележки, постъпили на 19.02.2024 г. на Портала за обществени консултации от Iliya Hristozov Предложение за изменение на чл. 90, ал. 2 и 4 от ЗЕС Предлагам следните изменения в чл. 90, ал. 2 и 4 от ЗЕС: 1. В чл. 90, ал. 2 от ЗЕС думите „Комисията провежда обществени консултации по реда на чл. 37 в срок, не по-кратък от 30 дни, относно обявеното по чл. 89 намерение, като публикува съобщение на страницата си в интернет и на Портала за обществени консултации.“ да се заменят с „Комисията публикува съобщение на страницата си в интернет относно обявеното по чл. 89 намерение.“; 2. В чл. 90, ал. 2, т. 4 от ЗЕС думите „определен от комисията срок, който не може да бъде по-кратък от срока за провеждане на обществените консултации;“ да се заменят със „срок до 30 дни от датата на публикуване на съобщението;“;  3. В чл. 90, ал. 4 от ЗЕС думите „Комисията обявява на страницата си в интернет резултатите от проведените обществени консултации“ да се заменят с „Комисията обявява на страницата си в интернет резултатите за подадените по ал. 2 намерения“.  Мотиви: Процедурата по чл. 90, ал. 2, 3 и 4 не трябва да се провежда като обществена консултация по реда на чл. 37 от ЗЕС, защото тази процедура формално е началото на процедурата на евентуалния търг или конкурс и не би следвало в процеса на самата процедура на търг или конкурс да има възможност да се променят първоначалните условия или параметри по предложение на участниците в тях. Тези условия и параметри може да са обсъдени, приети и обявени окончателно в резултат на евентуално проведени обществени консултации преди началото на процедурата по чл. 90, ал. 2. В тези предварителни обществени консултации трябва окончателно да се обсъдят и определят всички условия и параметри, свързани с изискванията на чл. 90, ал. 1. Освен това предложените по-горе изменения в чл. 90, ал. 2 и 4 правят тази процедура аналогична на процедурата по чл. 91, ал. 1 и 2 от ЗЕС, където няма изискване за провеждане на обществена консултация. Предлагам да се прецени и дали е целесъобразно в чл. 90, ал. 2 да се добави и изискването за публикуване на съобщението и в "Държавен вестник", когато заявеният ограничен ресурс е с национален обхват, по аналогия с разпоредбата на чл. 91, ал. 1. Бележките са отразени в ЗИД на ЗЕС (т.18) Настоящият проект има за цел мерки за улесняване разполагането на мрежи и изпълнение на ангажименти по НПВУ. Всякакви допълнителни предложения в текстовете, които не са свързани с тези цели според нас следва да са обект на отделен акт. Аргумент за това е и обстоятелството, че по настоящем не е оценено тяхното въздействие, не е извършен финансов анализ и не са подложени на публично обсъждане със заинтересованата общественост, така както изисква Закона за нормативните актове. 22. Бележки, постъпили на 19.02.2024 г. на Портала за обществени консултации от Iliya Hristozov Предложение за изменение на разпоредбите на чл. 261б, ал. 2, т. 3 и 4 от ЗЕС Предлагам в чл. 261б, ал. 2, т. 4 от ЗЕС думите „дава указания“ да се заменят с „прави предложения“. Мотиви: Със ЗИД на ЗЕС (ДВ, бр. 20 от 2021 г.) по предложение на народния представител г-н Димитър Лазаров, който тогава е бил председател на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, е направено изменение на чл. 261б, ал. 2, т. 4 от ЗЕС, като думите „прави предложения“ са заменени с „дава указания“. Споделям мнението, че това изменение е незаконосъобразно и противоречи на разпоредбите на „Правилника за организацията и дейността на Народното събрание“ (ПОДНС) и дори противоречи и на разпоредбите на Конституцията на Република България. В случая, разпоредбата на чл. 261б, ал. 2, т. 4 се отнася за постоянната Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения. В сега действащия ПОДНС липсва специална разпоредба относно правомощията на тази комисия и затова за нея са приложими общите правомощия на всички постоянни комисии в НС, които са посочени в чл. 27, ал. 1 от ПОДНС: „Чл. 27. (1) Постоянните комисии разглеждат законопроекти, годишната програма по чл. 116, проекти за решения, декларации и обръщения и други предложения, разпределени им от председателя на Народното събрание, изготвят доклади, предложения и становища по тях.“ Видно е, че комисията може да прави/изготвя само предложения, но не и дава указания. Видно е, че няма постоянна комисия в НС, която да има правомощие да дава указания. Следователно това би било прецедент и нарушение на ПОДНС. Не мога да приема мотива на вносителя, че предлаганата промяна е за: „синхронизиране на текстовете по закона във връзка с правомощията на регулаторните органи да дават указания“, защото считам че тази постоянна комисия в НС няма правомощията на регулаторен орган по смисъла на ЗЕС, а и не само по ЗЕС. В сегашния си вид разпоредбата на чл. 261б, ал. 2, т. 4 от ЗЕС с думите „дава указания“ влиза в явно противоречие и с разпоредбата на чл. 261б, ал. 4 от ЗЕС: „(4) При констатирането на неправомерно използване, съхраняване или унищожаване на данните по чл. 251б, ал. 1 комисията уведомява съответните органи на прокуратурата, както и ръководителите на органите по чл. 251в, ал. 1 и 2 и на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за допуснатите нарушения. Ръководителите на органите и предприятията са длъжни да уведомят своевременно комисията за предприетите мерки за отстраняване на допуснатите нарушения.“, т.е. комисията само уведомява, но не дава указания. Дори и в самата разпоредба на чл. 261б, ал. 1 от ЗЕС: „Чл. 261б. (1) Народното събрание чрез комисия, определена с правилника за организацията и дейността му, осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните по чл. 251б, ал. 1, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразен достъп до тези данни.“ се разпорежда само „парламентарен контрол и наблюдение на процедурите“ и няма и намек за даване на указания или някакво друго разпоредително въздействие. Според Конституцията на Република България: „Чл. 105. (2) Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на въоръжените сили.“ и затова разпоредителните действия в тези области са в компетентността на изпълнителната власт, но не и на НС, а още по малко на една отделна постоянна комисия. Бележките са отразени в ЗИД на ЗЕС (т.25) Настоящият проект има за цел мерки за улесняване разполагането на мрежи и изпълнение на ангажименти по НПВУ. Всякакви допълнителни предложения в текстовете, които не са свързани с тези цели според нас следва да са обект на отделен акт. Аргумент за това е и обстоятелството, че по настоящем не е оценено тяхното въздействие, не е извършен финансов анализ и не са подложени на публично обсъждане със заинтересованата общественост, така както изисква Закона за нормативните актове. 23. Бележки, постъпили на 19.02.2024 г. на Портала за обществени консултации от Iliya Hristozov Предложение за изменение на разпоредбите на чл. 261б, ал. 2, т. 3 и 4 от ЗЕС - 2 част Затова и сегашният текст от чл. 261б, ал. 2, т. 4 от ЗЕС „да дава указания“ е в противоречие дори и с Конституцията, защото според чл. 79, ал. 2 от Конституцията: „Чл. 79. (2) Постоянните комисии подпомагат дейността на Народното събрание и упражняват от негово име парламентарен контрол.“ а дейността на НС според чл. 62, ал. 1 е: „Чл. 62. (1) Народното събрание осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол.“ Има редица решения на Конституционния съд, в които ясно е посочено, че парламентарният контрол не може да се използва за даване на разпореждания към изпълнителната власт или други държавни органи. В Решение № 20/1992 г. на КС на РБ по к. д. № 30/92 г. се посочва, че „Поначало парламентарният контрол не може да се счита като средство за управление на парламента, защото парламентът не управлява, а оставя това да прави правителството.“ В Решение № 1/2013 г. на КС по к. д. № 5/2012 г. КС посочва, че „България е република с парламентарно управление (чл. 1, ал. 1 от Конституцията), което не означава управление на парламента, а на избраното от него правителство. Същността на парламентарния контрол е Народното събрание да получава информация за законността и целесъобразността на дейността на правителството по въпроси, които засягат държавни и обществени интереси, с цел да прецени политиката на правителството следва ли политиката на избралия го парламент, за да продължи да се ползва с доверието му.” В Решение № 6/2012 г. на КС по к. д. № 3/2012 г. се посочва, че „Обстоятелството, че според формата си на управление Република България е парламентарна република обаче не означава, че тя се управлява от Народното събрание. Парламентарно управление не означава управление на парламента. Нещо повече, в духа на принципа за разделение на властите Конституцията изчерпателно определя компетентността на парламента, което идва също да покаже, че не му позволява да се вмесва или обсебва всеки аспект на управлението. Според нея основните правомощия на Народното събрание са да осъществява законодателната власт и да упражнява парламентарен контрол (чл. 62, ал. 1 от Конституцията), както и други изрично посочени правомощия (чл. 84 и сл. от Конституцията), които влизат в тези две функции. Въобще Конституцията отхвърля представата за парламент, който притежава обща компетентност и може да се намесва в която и да е сфера на управлението. Оттук и възгледът, че няма въпрос, който парламентът не може да реши, не намира конституционна опора. Ето защо ще е недопустимо под претекст, че е нужен контрол и прозрачност в дейността на даден висш държавен орган, който и да е друг висш държавен орган по пътя на разширително тълкуване на конституционните разпоредби, които определят неговия правен статус и правомощия, да им придава по-широк смисъл, отколкото те имат. Подобен подход не е нищо друго освен дописване и следователно предизвикателство срещу конституционно закрепената формула, по която следва да функционира управлението на държавата.“ Ясно е видно, че според КС „Същността на парламентарния контрол е Народното събрание да получава информация за законността и целесъобразността на дейността на правителството по въпроси, които засягат държавни и обществени интереси“ и следователно парламентарните комисии нямат право да „дават указания“ на изпълнителната власт, а още по малко и на частни субекти, каквито са предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги. На основание на гореизложеното предлагам разпоредбата на чл. 216б, ал. 2, т. 4 от ЗЕС да се измени в предишния си вид, както следва: „4. да изготвя годишни доклади за извършените проверки и да прави предложения за подобряване на процедурите за съхраняване и обработване на данните по чл. 251б, ал. 1.“ Бележките са отразени в ЗИД на ЗЕС (т.26) Настоящият проект има за цел мерки за улесняване разполагането на мрежи и изпълнение на ангажименти по НПВУ. Всякакви допълнителни предложения в текстовете, които не са свързани с тези цели според нас следва да са обект на отделен акт. Аргумент за това е и обстоятелството, че по настоящем не е оценено тяхното въздействие, не е извършен финансов анализ и не са подложени на публично обсъждане със заинтересованата общественост, така както изисква Закона за нормативните актове. 24. Бележки, постъпили на 19.02.2024 г. на Портала за обществени консултации от Iliya Hristozov Предложение за изменение на разпоредбите на чл. 261б, ал. 2, т. 3 и 4 от ЗЕС - 3 част Тук е мястото да отбележа и противоречието на разпоредбата на чл. 216б, ал. 2, т. 3: „(2) За осъществяване на дейността си комисията по ал. 1 има право: 3. на достъп до помещенията на органите по чл. 251в, ал. 1 и 2 и предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги;“ в частта й „и предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги;“, с разпоредбата на чл. 139 от ПОДНС: „Чл. 139. Държавните и местните органи и техните администрации са длъжни да оказват съдействие на народния представител и да му предоставят при поискване сведения и документи във връзка с изпълнение на правомощията му в срок от 14 дни. Народният представител има право на достъп до държавните и местните органи и организации.“ Според чл. 73 от Конституцията: „Чл. 73. Организацията и дейността на Народното събрание се осъществяват въз основа на Конституцията и на правилник, приет от него.“ Следователно само в ПОДНС може да се дават права и задължения на депутатите, които да са различни от тези, които са посочени в самата Конституция. Следователно, след като в ПОДНС не се позволява на депутатите свободен достъп до помещенията на частни фирми, не може в друг нормативен акт това да се позволи и това на практика е дописване на Конституцията. На основание на гореизложеното предлагам разпоредбата на чл. 216б, ал. 2, т. 3 да се измени, както следва: „3. на достъп до помещенията на органите по чл. 251в, ал. 1 и 2;“ Бележките са отразени в ЗИД на ЗЕС (т.27) Настоящият проект има за цел мерки за улесняване разполагането на мрежи и изпълнение на ангажименти по НПВУ. Всякакви допълнителни предложения в текстовете, които не са свързани с тези цели според нас следва да са обект на отделен акт. Аргумент за това е и обстоятелството, че по настоящем не е оценено тяхното въздействие, не е извършен финансов анализ и не са подложени на публично обсъждане със заинтересованата общественост, така както изисква Закона за нормативните актове. 25. Българска федерация на радиолюбителите Писмо с рег. № 31-03-20/20.02.2024 Във връзка с отворената обществена консултация относно Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура, в ролята на представляващи радиолюбителското движение в България, бихме желали да изложим нашето становище по предлаганите изменения. В България има над 6000 регистрирани радиолюбители, много от които изпитват затруднения при изграждането и поддръжка на любителските си радиостанции в резултат от непълното покритие на дейността ни от действащото законодателство. Докато основната цел на промените в ЗЕСМФИ е насочена към телекомуникационните оператори, то трябва да се има предвид, че тези рамки директно влияят и на една група от обществото ни, за която радиокомуникациите са част от хоби, което обхваща огромен набор от дейности, обобщавани в днешни дни с абревиатурата STEAM (Science, Technology, Engineering, Arts and Mathematics) - любителската радиослужба, позната под краткото име "радиолюбители". Съображенията и коментарите по-долу са резултат от получени обратни връзки за много на брой опити за изграждане на любителски радиостанции в урбанизирани територии. Трябва да се отбележи, че като набор от елементи, типичната любителска радиостанция не се различава много от приемно-предавателна станция на безжична електронно съобщителна мрежа, а именно - приемо-предавател и антенно-фидерна система, прикрепена към елементи на физическа инфраструктура (напр. свободностоящ стълб или стойка за антена, прикрепена към стена/покрив). Нашата предварителна оценка показва, че предложените промени в чл. 137 на ЗУТ и чл. 147 на ЗУТ ще повлияят негативно на възможността за изграждане на любителски радиостанции, тъй като еднозначно дефинират физическата инфраструктура като строеж трета категория. В тази връзка, бихме желали да вземете предвид следните съображения и коментари: 1. Не подкрепяме напълно промените в чл. 137 ал. 1, т.3, б. „з“ на ЗУТ, защото така под обхвата на същата еднозначно попадат и стълбовете, изграждани за нуждите на любителска радиослужба. С оглед на това, че съгласно чл. 3 от ПРАВИЛА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА РАДИОЧЕСТОТЕН СПЕКТЪР ЗА РАДИОСЪОРЪЖЕНИЯ ОТ ЛЮБИТЕЛСКА РАДИОСЛУЖБА "Използването на радиосъоръжения от любителска радиослужба е дейност, извършвана от радиолюбители без материален интерес и за лични цели, обхващаща предаване и приемане на информация чрез системи и средства за радиосъобщения, с цел обучение и самообучение, технически проучвания и установяване на любителски радиовръзки", то значимостта, сложността и рисковете при експлоатация на строежите от този тип предполагат преместването им в по-ниска категория, а именно шеста. В този случай, формулировката би била следната: "стълбове, кули и друга физическа инфраструктура, трайно прикрепена към терена чрез бетонов фундамент, и предназначенa за разполагане на приемно-предавателни станции или на радиосъоръжения по смисъла на § 1, т. 56 от Допълнителните разпоредби на Закона за електронните съобщения, с изключение на физическа инфраструктура за разполагане на любителски радиостанции, както и физическа инфраструктура за разполагане на кабелни електронни съобщителни мрежи, изграждани на територията на повече от една община." 2. Подкрепяме промените в чл. 147, ал. 1, т.15 на ЗУТ. Смятаме, че така формулирани, промените ще доведат до значителни улеснения при разполагането на елементи на любителски радиостанции (антенно-фидерни системи) в сгради, в т.ч. в режим на съсобственост или етажна собственост. Въпреки това, тези промени не адресират ситуация, в която любителска радиостанция се изгражда в рамките на регулационна линия на имот. Във връзка с това, предлагаме чл. 147, ал. 1, т.16 на ЗУТ да се измени по следния начин: "изграждане на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на кабелни електронни съобщителни мрежи или любителски радиостанции, от регулационната линия на имота, в който се изгражда, до входната точка на мрежата в сградата;" 3. Смятаме, че промените по-горе са в унисон с чл. 151, ал. 1, т. 13 от ЗУТ, която дори и към настоящия момент казва: Чл. 151. (1) Не се изисква разрешение за строеж за: 13. изграждане на физическа инфраструктура в случаите по чл. 50, ал. 3, т. 3 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура за разполагане на кабелни електронни съобщителни мрежи в имоти - частна собственост, отредени за индивидуално ниско жилищно застрояване където чл. 50, ал. 3, т. 3 от ЗЕСМФИ гласи: Чл. 50. .... (3) Не се изисква изработване на подробен устройствен план: ... 3. при изграждане на елементи от инфраструктурата за разполагане на електронна съобщителна мрежа от регулационната линия на имота, в който се изгражда, до входната точка за достъп до сграда. ... Допълнителните разпоредби на ЗЕСМФИ уточняват: § 1. По смисъла на този закон: ... 10. "Физическа инфраструктура" е всеки елемент от мрежа на мрежови оператор по т. 3, който е предназначен за разполагане на други елементи от мрежа, без самият той да се превръща в активен елемент от мрежата, като тръбопроводи, мачти, канали, инспекционни шахти, шахти, разпределителни кутии, сгради или подстъпи към сгради, антенни съоръжения, кули и стълбове. ... 4. Като цяло, смятаме че предложените промени по чл. 151 на ЗУТ внасят значително подобрение в процесите по изграждане и поддръжка на любителските радиостанции, въпреки че основната им цел е друга. Все пак, предложената нова алинея "(2) Когато дейности по ал. 1, т. 16 се извършват едновременно със строеж, основен ремонт или реконструкция на необходимата за приемно-предавателните станции физическа инфраструктура, за тях се прилага категорията на строежа, основния ремонт или реконструкция, определена съгласно чл. 137, ал. 1." предполага, че в допълнение на вече предложената промяна в чл. 147, ал. 1, т.15 на ЗУТ, се промени и чл. 147, ал. 1, т.16 на ЗУТ съгласно предложението по-горе. В заключение, УС на БФРЛ твърдо стои зад основната цел на организацията, а именно да обединява, оказва помощ и помага при нужда българските радиолюбители, като винаги съблюдава спазването на крехкия баланс между желанията на членовете на БФРЛ и възможностите както за постигането им в краткосрочен план, така и поддръжката им в дългосрочен план. В унисон с това твърдение, УС на БФРЛ има готовност да проведе разширени дискусии по темата в случай, че обстоятелствата налагат такива. 26. Алианс на технологичната индустрия (АТИ) Във връзка с публикувания за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (Проекта), Алиансът на технологичната индустрия (АТИ) изразява принципната си подкрепа за предложените изменения, които ще допринесат за прецизиране на нормативната уредба и ще улеснят прилагането на закона. Смятаме, че Проекта отразява в голяма степен установените в практиката пропуски, като бихме предложили да се направят следните конкретни изменения и допълнения: § 1. В чл. 3: 1. Създава се нова ал. 7: „(7) С методиката се определят и правила за: 1. изчисляване на размера на обезщетенията за възникнали сервитути по чл. 31, ал. 2, т. 2 върху имоти – частна държавна или общинска собственост, както и за учредяването на други ограничени вещни права върху имоти публична или частна държавна или общинска собственост за изграждане на нова или разширяване на съществуваща физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи, за които се дължи обезщетение по закон; 2. определяне на дължимите местни такси за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти за строежи по чл. 137, ал. 1, т. 3, буква „з“ и „и“ и по чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „д“ и „з“ от Закона за устройство на територията и за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация за строежи по чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „д“ и „з“ от Закона за устройство на територията“. 2. Алинеи 7 и 8 стават съответно ал. 8 и 9.“ Мотиви: Напълно подкрепяме предложението в ЗЕСМФИ да бъде предвидена законова делегация. Методиката за начина за разпределяне на разходите при определяне на цени за предоставяне на достъп до и съвместно ползване на физическа инфраструктура и право на преминаване по закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура да бъде разширена с определяне и на правила за изчисляване на размера на обезщетенията за възникнали сервитути по чл. 31, ал. 2, т. 2 върху имоти – частна държавна или общинска собственост, както и за учредяването на други ограничени вещни права върху имоти публична или частна държавна или общинска собственост за изграждане на нова или разширяване на съществуваща физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи. Считаме че това предложение следва да бъде прецизирано в няколко посоки: а) Вместо в ал. 5 на чл. 3, която има за предмет определяне на цените за предоставяне на достъп до и за съвместно ползване и на право на преминаване от страна на мрежовите оператори на физическа инфраструктура, систематичното място на разпоредбата следва да бъде нова ал. 7. С този подход се избягват и евентуални противоречия при практическото прилагане на разпоредбата, вкл. от гл. т. задълженията по ал. 6 и особено това за недопускане на анти-конкурентно крос-субсидиране, което е приложимо за основно за цените за предоставяне на достъп до и за съвместно ползване на физическа инфраструктура и на право на преминаване, регламентирани с Методиката. б) Допълнението „за които се дължи обезщетение по закон“ в края на предложената нова т. 1 на чл. 3, ал. 7 от ЗЕСМФИ е с цел яснота и приложимост на разпоредбата за случаите, в които такова обезщетение се дължи за възникналите сервитути по чл. 31, ал. 2, т. 2. Същевременно, считаме че в обхвата на Методиката по чл. 3, ал. 5 от ЗЕСМФИ следва да бъдат предвидени и правила за определяне на дължимите местни такси за одобряване на инвестиционни проекти за строежи по чл. 137, ал. 1, т. 3, буква „з“ и „и“ (нова) и по чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „д“ и „з“ (нова) от Закона за устройство на територията (ЗУТ), както и за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация за строежи по чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „д“ и „з“ нова от ЗУТ. Предложението цели ограничаване на честите случаи от практиката, при които операторите на електронни съобщителни мрежи и прилежащата им физическа инфраструктура са задължавани за заплащат драстично различаващи се местни такси за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти (идейни, технически и работни) за приемно-предавателни станции и останалата физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи по чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „з“ от ЗУТ и за физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи и съоръжения по чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „д“ от ЗУТ, респ. за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл. 177, ал. 3 за последните. Посочените дължими местни такси, определени от отделните общини, в някои случаи на физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи достигат фрапиращата разлика от близо 100 пъти. Наред с това, предложението цели създаване на ясни правила, по които органите на местното самоуправление да изпълняват задълженията си по закон. Така, съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗЕСМФИ, размерът на местните такси за административни услуги, свързани с осъществяването на дейностите по този закон, не могат да надвишават размера на съответната държавна такса за същата услуга, определена със закон или с акт на Министерския съвет, т.е. на таксите по Тарифа № 14 за таксите, които се събират в системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от областните управители. Допълнително, с предложението се създават гаранции за спазване от местните администрации на задълженията им по Методиката по чл. 7а от ЗОАРАКСД за определяне на разходоориентиран размер на таксите и разходването им. Считаме че с предложението се създава допълнителен законодателен механизъм за ефективно постигане на целите по чл. 2 от ЗЕСМФИ, а и на самата Директива 2014/61/ЕС относно мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, а именно улесняване и стимулиране на разполагането на високоскоростни електронни съобщителни мрежи (т. 1); създаване на условия за по-ефикасно и с по-ниски разходи изграждане на нова физическа инфраструктура (т. 2); насърчаване на инвестициите в разполагането на високоскоростни електронни съобщителни мрежи и изграждането на прилежащата им физическа инфраструктура (т. 7), подобряване на междусекторната координация (т. 5); и най-вече - намаляване на административната тежест и създаване на условия за улесняване на процедурите (т. 4). Приема се § 2. Член 31, ал. 2: основният текст се изменя така: „Сервитутите по ал. 1 възникват за всички имоти - публична и частна собственост, когато: точка 1 се изменя така: „1. има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението на съответните имоти, а в случай че не се изисква подробен устройствен план – въз основа на договор и/или административен акт, и“ Мотиви: Предложението допълва предложението по чл. 34, ал. 3 и цели прецизиране и уеднаквяване на изискванията за възникване на сервитутите на основание ЗЕСМФИ в полза на операторите на електронни съобщителни мрежи, с изискванията за възникване на сервитути в полза на експлоатационните дружества, които изграждат и експлоатират водоснабдителни и канализационни проводи (мрежи) и съоръжения (чл.83а от ЗУТ) и лицата, които изграждат и експлоатират енергийни обекти (чл. 64 от Закон за енергетиката), за които сервитутните права възникват по закон. Правопораждащият фактически състав, предвидени в ЗЕСМФИ, включва наличието на допълнителен юридически факт - сключване на договор и/или наличие на административен акт, което от своя страна необосновано създава допълнителна възможност за забавяне на процеса на разрешителната процедура за строителство поради причината, че всеки административен акт подлежи на самостоятелно обжалване. Изискването за сключване на договор и/или издаване на административен акт следва да бъде запазено единствено в хипотезите, в които законът е регламентирал строителството да се извършва без изменения в подробния устройствен план. Единствено в този случай е правно обоснована необходимостта от такъв договор/ административен акт, който да бъде част от фактическия състав на възникването на сервитутните права. Предложеното изменение ще прецизира и ще осигури необходимата правна сигурност за защита на заинтересованите лица при възникването на съответните права и тежести. Приема се § 3. Предложеното ново изречение на чл. 34, ал. 3 следва да се прецизира по следния начин с оглед предложението ни по чл. 31, ал. 2: „В тези случаи не възниква нов сервитут“. Мотиви: Подкрепяме предложението, но считаме, че с цел яснота и с оглед предложението ни за промяна на чл. 31, ал. 2, текстът следва да се прецизира. Видно от буквалния текст на чл. 34, ал. 3 от ЗЕСМФИ в разглежданите случаи се касае за „съвместно ползване на сервитутната ивица“, т.е. няма учредяване на нов сервитут. Наред с това, посочената законова разпоредба изрично предвижда, че в тези случаи съвместното ползване се реализира „без да се увеличава размерът на сервитута“, респ. самият титуляр на сервитута е законово задължен да осигурява такова съвместно ползване при обосновано искане от оператор на електронна съобщителна мрежа, когато е налице техническа и физическа възможност. Приема се § 4. Предложенията за изменение на чл. 39, ал. 2, т. 2 и т. 3 не следва да бъдат приети, доколкото операторите на електронни съобщителни мрежи и мрежовите оператори, както и до момента, в посочените хипотези ще подават в писменото си заявление по чл. 39, ал. 1 информация за дейности по строителство, разполагане и монтаж, които са предвидени в парцеларен план, респ. за извършването им е необходимо одобряването на парцеларен план. Приема се § 5. Аналогично, предложението за изменение на чл. 45, ал. 3, т. 3, б. „а“ не следва да бъде прието. Разпоредбата на б. „а“ на чл. 45, ал. 3, т. 3 предвижда както сроковете за изпълняване на искания по чл. 45, ал. 1, когато е подадено заявление от заявителя за разрешение за разработване на подробен устройствен план, включително парцеларен план, или план-схема - в случаите на съвместно изграждане на физическа инфраструктура в б. „а“, така и случаите, в които такъв не се изисква и приложимите срокове са в б. „б“. Приема се § 6. В чл. 47 се създава нова ал. 5 със следното съдържание: „(5) Министерският съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията приема наредба, с която определя правилата и нормите за проектиране, изграждане и премахване на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции.“ Мотиви: Принципно подкрепяме предвиденото в Проекта приемане на подзаконов акт, в който да бъдат допълнително предвидени правила за проектиране, изграждане и премахване на прилежащата на електронните съобщителни мрежи физическа инфраструктура. Така, съгласно § 11, ал. 2, изр. първо от ПЗР на ЗЕСМФИ, подзаконовите актове, издадени на основание на отменената глава седемнадесета от Закона за електронните съобщения, се прилагат, доколкото не противоречат на този закон. На основание посочената законова разпоредба Наредба № 35 от 30.11.2012 г. за правилата и нормите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на кабелни електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура е мълчаливо отменена в частта ѝ (кабелни) мрежи, но продължава да действа в частта си относно физическата инфраструктура. Същевременно, понастоящем, предвид отмяната на чл. 286, ал. 5 от ЗЕС, в българското законодателство няма правно основание за приемане на нови (в съответствие с общите изисквания ЗУТ, но специални по естеството си) нормативни правила за изграждане на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи, вкл. 5G мрежи и такива от следващо поколение. В този смисъл, приемането на подзаконов акт по ЗЕСМФИ, в който да бъдат допълнително регламентирани правилата за проектиране, изграждане и премахване на прилежащата на електронните съобщителни мрежи физическа инфраструктура е крайно наложително. Считаме обаче, че последното не следва да бъде правено посредством разширяване на законовата делегация по чл. 63, ал. 5 от ЗЕСМФИ, а чрез приемането на нова специална наредба. Самата Наредба за правилата и нормите за проектиране, разполагане и демонтаж на електронни съобщителни мрежи, приета с ПМС № 286 от 18.11.2019 г. на основание ЗЕСМФИ, е действаща и се прилага без съществени проблеми в практиката вече повече от 4 години. Наред с това Наредбата по чл. 63, ал. 5 от ЗЕСФМИ се приема от МС и по предложение на министъра на енергетиката, чиято законова компетентност няма отношение към проектирането, изграждането и премахването на физическа инфраструктура по ЗЕСМФИ (участието на министъра на енергетиката в изработването на Наредбата по чл. 63, ал. 5 касае и то частично само Глава шеста от Наредбата – Правилата за поддържане и експлоатация на електронни съобщителни мрежи върху или във физическа инфраструктура на енергийни предприятия, използвана за предоставяне на услуги от обществен интерес по Закона за енергетиката). Върху, по или на посочената физическа инфраструктура по смисъла на § 1, т. 10, във връзка с т. 3, б. „бб“ от ДР на ЗЕСМФИ, не може да бъде допълнително изграждана физическа инфраструктура на оператори на електронни съобщителни мрежи. Именно предвид последното, участието на министъра на енергетиката логично не е било предвидено при изработването на самата Наредба № 35 по чл. 286, ал. 5 от ЗЕС. Считаме че предложеното окончателно приемане на новата наредбата за физическата инфраструктура на операторите на електронни съобщителни мрежи, от МС е достатъчна гаранция за отчитане на всички действащи законови изисквания не само по специалния ЗЕСМФИ, но и по общия ЗУТ, вкл. подзаконовите актове по тяхното прилагане. Самото предложение отчита и концептуалното разграничение на качествено различните категории „физическа инфраструктура“ и „електронна съобщителна мрежа“, вкл. „приемно-предавателна станция“ като неин елемент, което би било възможно на практика единствено и само посредством допълнително предвиждане на адекватна подзаконова нормативна уредба – в случая на отделни наредби по ЗЕСМФИ за проектиране, разполагане/изграждане и премахване на електронни съобщителни мрежи от една страна и от друга, за прилежащата им физическа инфраструктура.. В заключение, предложението ни за нова чл. 5 на чл. 47 е с цел постигане на систематичност, тъй като предвиденото в ЗИДЗЕСМФИ допълнение се отнася до чл. 63, който касае единствено и само електронни съобщителни мрежи, а не физическа инфраструктура. Приема се § 7. В чл. 50: 1. Предложението за отпадане на ал. 2 на чл. 50 не следва да бъде приемано. Мотиви: Съществуващата разпоредба урежда изграждането на трасе на физическата инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи извън обхвата на съществуващ път. В същото време, независимо от предложените промени в други разпоредби на ЗЕСМФИ, за да възникне сервитут в полза на оператора на електронна съобщителна мрежа, е необходимо да се процедира подробен устройствен план – парцеларен план, както е и до момента, а в случаите в които имотите са частна собственост допълнително да се изплати и обезщетение на собственика, в съответствие с чл. 31, ал. 2. 2. Предлагаме следната цялостна редакция на ал. 3: „(3) Не се изисква изработване на подробен устройствен план и одобряване на план-схема (включително към съществуващ подробен устройствен план): 1. когато трасето на физическата инфраструктура за кабелна електронна съобщителна мрежа е в обхвата на съществуващ път, в т.ч. пътни съоръжения, селскостопански, горски, ведомствени пътища, отразени в кадастралната карта и кадастралните регистри, както и на отредените сервитути на електропроводи, газопроводи, водопроводни и канализационни мрежи, жп линия и други линейни обекти на техническата инфраструктура по смисъла на Закона за устройство на територията; 2. когато оператор на електронна съобщителна мрежа - титуляр на сервитут, разполага нова електронна съобщителна мрежа и/или изгражда физическа инфраструктура, чийто сервитут изцяло попада в сервитута на съществуваща мрежа; 3. при изграждане на елементи от инфраструктурата за разполагане на електронна съобщителна мрежа от регулационната линия на имота, в който се изгражда, до входната точка за достъп до сграда; 4. при наличие на съществуваща физическа инфраструктура, отразена в кадастралната карта или в кадастрален план; 5. при изграждане на приемно-предавателни станции на безжични електронни съобщителни мрежи, инсталирани във, върху или по сгради, постройки или съществуваща физическа инфраструктура; 6. когато трасето на физическата инфраструктура за електронни съобщителни мрежи е в обхвата на уличната мрежа, в т.ч. тротоарите.”. Мотиви: Приветстваме предложените промени, но считаме че за постигане на яснота и прецизност следва да бъдат направени следните промени: а) двете алинеи – ал. 3 и ал. 4 на чл. 50 следва да се обединят в една единствена разпоредба – тази на ал. 3, която да съдържа в себе си всички изключения, в които не се изисква изработване на подробен устройствен план и одобряване на план-схема (включително към съществуващ подробен устройствен план); б) приветстваме предложеното разширение в понятието „обхват на съществуващ път“, като считаме че в разпоредбата на т. 1 следва да бъдат регламентирани само изградените в неурбанизираните територии пътни съоръжения, а също и селскостопанските, горските и ведомствени пътища, които не попадат в уредбата на Закона за пътищата. Изграждането на елементите на физическата инфраструктура за електронни съобщителни мрежи в обхвата на съществуващ път или улица към момента се извършва въз основа на инвестиционен проект, с който се определя точното им местоположение, на основание чл. 114, ал. 2 от ЗУТ, без да е необходимо извършване на устройствена процедура; в) в същото време и с оглед предложението ни по б. „б“ е добавена и нова хипотеза, касаеща разполагането на физическа инфраструктура в урбанизираните територии, когато не е необходимо да се процедира нов устройствен план или план-схема към съществуващ устройствен план в обхвата на уличната мрежа – предложението ни по последната точка 6 на предложеното изменение на ал. 3. 3. Алинея 4 се отменя. Мотиви: Съгласно мотивите, изложени в т. 2 за изменение на ал. 3 на чл. 50. 4. В ал. 5 думите „и 4“ се заличават. Мотиви: Съгласно мотивите, изложени в т. 2 за изменение на ал. 3 на чл. 50. Приема се § 8. В настоящата разпоредба на чл. 69, ал. 1 предлагаме да се добави изречение второ: „Когато изграждането на физическа инфраструктура в сграда се извършва по заявление на потребител до оператора на електронна съобщителна мрежа, договорът е безвъзмезден“. Мотиви: Изразяваме принципна подкрепа на предложението за промяна в чл. 69, ал. 1. С нея се преодолява често срещаната в практиката пречка за операторите да предоставят заявените от потребителите услуги, когато адресът на потребителя се намира в сграда в режим на етажна собственост и в която липсва изградена физическа инфраструктура за разполагане на кабелни електронни съобщителни мрежи. С цел прецизиране на текста, и с оглед безспорност на хипотезите, в които той се прилага, предлагаме добавяне на ново изречение в чл. 69, ал. 1 с уточнение, че договорът е безвъзмезден, само когато се касае за изграждане на инфраструктура, свързваща крайния потребител с основната мрежа на оператора на електронна съобщителна мрежа и то само когато в съответната етажна собственост има подадено заявление от потребител за ползване на услуга. Смятаме, че по този начин ще се постигне балансирано нормативно решение, което гарантира интересите както на потребителите, заявяващи услуги, така и на операторите. Не се приема Считаме, че става въпрос за частноправни отношения, които не е необходимо да се уреждат в този закон. Отделно от това, предложението не се вписва в концепцията на законопроекта за създаване на облекчения за разполагането на мрежи с оглед реализацията на НПВУ, но би могло да доведе до допълнителни спорове за целесъобразността от подобна мярка. § 9. Предлагаме в чл. 54, ал. 1, т. 2 в Закона за горите в края на изречението преди точката след „възобновяеми източници“ да се добави запетая и следния текст: „които са инсталирани без основа и не са, нетрайно прикрепени към терена“, след който да се сложи запетая. Мотиви: Подкрепяме напълно направеното предложение за допълнение на чл. 54, ал. 1, т. 2. Предложеният допълнителен текст е породен от необходимостта да се избегне противоречие със случаите, при които се изисква промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии – в този смисъл разпоредбите на чл. 73, ал. 1, т. 1 и 6 от Закона за горите. Изграждането на елементи на електронни съобщителни мрежи и прилежащата им физическа инфраструктура в поземлените имоти в горските територии представлява основно застрояване по смисъла на Закона за устройство на територията. Инсталирането на съоръжения за ел. захранване е вид допълващо застрояване, със спомагателни функции, за обслужване на елементи на електронни съобщителни мрежи и прилежащата им физическа инфраструктура. Съоръженията, осигуряващи ел. захранването, са маломощни и се използват само за собствено потребление. Инсталирането им се извършва на самоносещи конструкции, без изграждане на бетонов фундамент и не се прикрепят трайно към терена. Приема се § 10. В Закона за устройство на територията: 1. Предлагаме изменението в чл. 59, ал. 1 да отпадне, тъй като обектите на техническа инфраструктура по т. 7 на чл. 109, ал. 3 включват и обектите на операторите на електронни съобщителни мрежи, в това число по чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „з“ (чието добавяне е предложено). Приема се 2. Във връзка с предложенията ни за промяна в чл. 93, ал. 2 във връзка с чл. 50, ал 3 от ЗЕСМФИ, предлагаме изменението в чл. 64, ал. 2 да отпадне. Реферираме изцяло към мотивите на съответните предложения. Приема се 3. Член 93, ал. 2 се изменя така: „(2) Физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции, се изгражда в съответствие с предвижданията на общите и подробните устройствени планове. Не се изисква одобряване на подробен устройствен план в случаите на чл. 50, ал. 3 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура“. Мотиви: Считаме за по-прецизно предложението ни за промяна на чл. 93, ал. 2, тъй като касае само един от видовете техническа инфраструктура, а не както първоначалното предложение за промяна в чл. 64, ал. 2, който е част от общите разпоредбите, в които се уреждат отношенията за всички видове техническа инфраструктура. Вместо в чл. 64, ал. 2 на Раздел I “Общи изисквания към елементите на техническата инфраструктура”, би следвало нормативното изменение да бъде в чл. 93, ал. 2 на Раздел VI „Физическа инфраструктура, предназначена за разполагането на електронни съобщителни мрежи“. Досегашният текст за изменение на чл. 64, ал. 2 е насочен общо към физическата инфраструктура, без да уточнява какъв вид е тя – на мобилната наземна мрежа или за изграждане на фиксирана електронна съобщителна мрежа. Посочен е само един от видовете процедирани устройствени планове, като не се взема предвид вида на изграждания обект. Новото предложение за изменение на чл. 93, ал. 2 обхваща всички видове физическа инфраструктура на електронните съобщителни мрежи, в т.ч. и за инсталиране на приемно-предавателните станции. В процеса на правоприлагане е необходимо компетентния орган да вземе предвид случаите, в които не се изисква процедиране на нов устройствен план или план-схема към съществуващ план, уредени в чл. 50, ал. 3 от ЗЕСМФИ. Приема се 4. Предложеното изменение в чл. 108, ал. 2 считаме, че трябва да отпадне, защото повтаря хипотезите на чл. 50, ал. 3 от ЗЕСМФИ. Не е необходимо да се дублира предложението за промени и прецизиране по § 7 на законопроекта. В допълнение, предложеното ново изречение пето по-скоро касае договорни отношения между собственика на поземления имот и оператора на електронни съобщителни мрежи и договорната им свобода в тази връзка и не следва да бъде предмет на законова уредба. Приема се 5. В чл. 137, ал. 1: а) в т. 3: аа) буква „з“ се изменя така: „з) стълбове, кули и друга физическа инфраструктура, трайно прикрепена към терена чрез бетонов фундамент, когато се изграждат едновременно с приемно-предавателни станции или радиосъоръжения по смисъла на § 1, т. 56 от Допълнителните разпоредби на Закона за електронните съобщения“; аб) създава се б. „и“: „и) физическа инфраструктура за разполагане на кабелни електронни съобщителни мрежи, изграждани на територията на повече от една община“. б) в т. 4 , б. „ж” се отменя; в) в т. 5, : ба) буква „д“ се изменя така: „д) стълбове, кули и друга физическа инфраструктура, трайно прикрепена към терена чрез бетонов фундамент, предназначена за разполагане на приемно-предавателни станции или радиосъоръжения по смисъла на § 1, т. 56 от Допълнителните разпоредби на Закона за електронните съобщения“; бб) създава се б. „з“: „з) физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи, изграждани в урбанизирани и неурбанизирани територии, извън случаите на ал. 1, т. 3, б. „з“ и „и“ и т. 6.“. Мотиви: Принципно подкрепяме предвидените в Проекта на ЗИДЗЕСМФИ изменения и допълнения в ЗУТ по отношение категоризацията на физическата инфраструктура, предназначена за разполагане на приемно-предавателни станции (§ 12 от Заключителните разпоредби на Проекта). В тази връзка, реферираме към становището на Алианса на технологичната индустрия (АТИ), представено в предходната процедура за обществено обсъждане на ЗИДЗЕС във връзка с транспонирането на Регламент 2022/2065 на относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (ОВ, L 277/41 от 27 октомври 2022 г.). Същевременно, считаме че предложеното в Законопроекта концептуалното разграничаване на качествено различните елементи на електронните съобщителни мрежи в широк смисъл, а именно „физическа инфраструктура“ и „приемно-предавателна станция“ следва да бъде ограничено, поне на този етап, само по отношение строежите пета категория по чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „д“ от ЗУТ – стълбовете, кулите и другата физическа инфраструктура, трайно прикрепена към терена чрез бетонов фундамент, предназначена за разполагане на приемно-предавателни станции или радиосъоръжения по смисъла на § 1, т. 56 от Допълнителните разпоредби на Закона за електронните съобщения. Предвид последното, предлагаме в чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „з“ да бъде предвидено, че трета категория са стълбове, кули и друга физическа инфраструктура, трайно прикрепена към терена чрез бетонов фундамент, предназначена за разполагане на приемно-предавателни станции или радиосъоръжения по смисъла на § 1, т. 56 от Допълнителните разпоредби на ЗЕС. Основният ни мотив за това е предложението ни за отпадане от настоящия ЗИДЗУТ на разпоредбите относно типовите проекти за изграждане на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи. В тази връзка, реферираме към мотивите ни за отпадане на точки 7-9 на § 12 от Заключителните разпоредби на Проекта, изложени в настоящото становище по-долу. Другите ни предложения по чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „з“ и „д“ от ЗУТ са редакционни – целят съответствие със законодателната техника за определяне и конкретизиране на строежите пета категория чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „д“, респ. представляват стилистично разделяне на физическата инфраструктура за разполагане на точкови обекти (т. 3, б. „з“ и т. 5, б. „д“) от инфраструктурата, предназначена за линейни такива (т. 3, б. „и“ и т. 5, б. „з“ (нови) без да има каквато и да било промяна в категоризацията на посочените строежи. Приема се 6. Считаме, че предложеното изменение на член 141, ал. 2 следва да отпадне. Мотиви: Хипотезите на комплексния проект за инвестиционна инициатива са уредени в чл. 150 от ЗУТ. Предложеният текст е неясен и ще внесе объркване при правоприлагане. Приема се 7. Измененията в чл. 144, ал. 3, т. 1 и чл. 145 и предложеният нов чл. 144а да отпаднат. Мотиви: Принципно подкрепяме предложеното в § 12, т. 7-9 от ЗИДЗЕСМФИ въвеждане на типови проекти за изграждане на физическа инфраструктура по чл. 137, ал. 1, т. 3, буква „з“ и чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „д“ по искане на предприятие, предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги по ЗЕС. Същевременно, считаме че въпреки потенциално положителния практически ефект, който типовите проекти ще донесат за сектора на електронните съобщителни мрежи и услуги, нормативното въвеждане на последните следва да бъде направено само след провеждането на задълбочен и детайлен анализ на ЗУТ, ЗЕСМФИ и подзаконовите актове по тяхното прилагане. Подобен анализ най-вероятно би имал за резултат идентифициране на необходимостта от въвеждането на промени в редица разпоредби на както на първичното, така вторичното българско законодателство. Наред с това, не става ясно как конкретно ще бъдат съгласувани и одобрявани типовите проекти за физическа инфраструктура – като идейни инвестиционни проекти по чл. 141 и сл. от ЗУТ, като технически или работни такива по чл. 145 от ЗУТ или като нова (четвърта) категория инвестиционни проекти. Във всяка от изброените хипотези ще бъде необходимо изменение и в други разпоредби на ЗУТ, така и допълнение на специалната Наредба № 4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти посредством предвиждането на допълнителни правила. Допълнително е налице и реалният риск от превратно тълкуване по места на предложените в Законопроекта правила за типовите проекти, което би могло да има за резултат изискването за двойно съгласуване и създаване на допълнителна административна тежест за операторите – първи път на идеен, работен или технически инвестиционен проект и втори път на типов такъв. Не на последно по важност място, при въвеждането на подобна законодателна промяна следва да бъде отчетен и фактът, че отделните мрежови оператори конфигурират по различен елементите на електронните си съобщителни мрежи, което неминуемо рефлектира както върху спецификите на физическата инфраструктура, която изграждат, така и на приемно-предавателните станции, които разполагат. В този смисъл, самото понятие „типов проект“ е генерично, т.е. предполага съществена степен на конвергенция на конкретните конфигурации на операторите, което би отнело известно технологично време. Приема се 8. Предлагаме за прецизност и яснота промяна в т. 16 на чл. 151, ал. 1 като след думата „инсталиране“ се добавя следния текст „върху съществуваща физическа инфраструктура“, а след думата „елементи“ се добавя „от съществуващи“. Дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 3 касаят съществуваща физическа инфраструктура/ приемно-предавателни станции. Приема се 9. Предлагаме изменение на т. 17 на чл. 151, ал. 1, което да прецизира разпоредбата както следва текстът „превантивна поддръжка и възстановителни ремонти“ да бъде заменен с „основен ремонт“, доколкото текущ ремонт без специфики и прецизиране е вече посочено в т. 1 на същата разпоредба, а разпоредбата на т. 17 касае случаите, в които се извършват основни ремонти (включително превантивни и възстановителни такива), които не налагат изкопни работи или строително-монтажни работи, променящи конструкцията и вида ѝ или натоварванията на съоръженията, както е изрично предвидено в предложената нова т. 17. Приема се 10. Ал. 2 на чл. 151 следва да отпадне, защото последната вече е регламентирана в новото ни предложение по чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „з“. Реферираме към мотивите ни по-горе. Останалите алинея следва да бъдат съответно преномерирани. Приема се 27. Овергаз мрежи Писмо с вх. № 32-01-53/20.02.2024 г. Във връзка с публикувания ба Портала за обществени консултации на Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (ЗИД/ ЗИД на ЗЕСМФИ), с настоящото предлагаме на Вашето внимание становище на „Овергаз мрежи“ АД по предложението за обществено обсъждане. Приветстваме инициативата за облекчаване режима на изграждане на електронните съобщителни мрежи и с оглед на това считаме, че вземането предвид на изложените по-долу аргументи при приемането на предложените изменения биха били полезни за постигането на крайната цел. Като начало, изразяваме надеждата си, че тенденцията за намаляване на административната тежест чрез набор от законодателни мерки и инициативи, в това число и във връзка с нормативите, касаещи устройствено планиране и строителство ще продължи, и повече закони ще бъдат актуализирани с съответствие с установените от опита добри и лоши практики. Във връзка с горното бихме искали да отбележим, че една единствена разпоредба на ЗИД не съответства на цялостната логика за облекчаване режимите по полагане на електронни съобщителни мрежи и намаляване на административната тежест за потенциали инвеститори, а именно § 12, т.3. Приема се Предложената нова разпоредба на чл. 72, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) не кореспондира с целите на ЗИД и не съответства на изложеното в мотивите към законопроекта. Включването на текста ѝ не произтича нито от Националния план за възстановяване и устойчивост, част „Свързаност“, нито от Директива 2014/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи. Нещо повече, в контекста на останалите предложения за изменения на ЗИД остава впечатлението, че при реализиране на практика на комплекса от мерки, предложени със законопроекта, изменението на чл. 72 от ЗУТ би засегнало в много по-голяма степен другите инвеститори в елементи на техническата инфраструктура, за разлика от тези, изграждащи електронни съобщителни мрежи. По сериозен недостатък на предложената разпоредба обаче е, че тя противоречи на други специални закони и действително създава допълнителна административна и финансова тежест за потенциалните инвеститори, без да е на лице надделяващ обществен интерес за това. Подобни текстове – на предложения с новата ал. 3 на чл. 72 от ЗУТ съществуваха в немалко общински наредби, приети на основание ЗУТ. Голяма част от тях са отменени като незаконосъобразни, като производството пред повечето съдилища е започнало по протест на прокурора. Тази практика налага единствения извод, че задължаването на потенциалните инвеститори да предоставят гаранции „за добро изпълнение“ под някаква форма е нетърпимо от правна гледна точка. Горното е вярно, защото незаконосъобразно се смесват правоотношения, характерни за гражданското право, с правоотношения „на власт и подчинение“, присъщи на публично право. В същия смисъл е и съдебната практика: „Основателно е възражението в протеста, че с оспорената разпоредба общинският съвет се домогва да гарантира разходи за извършване на бъдеща услуга. Недопустимо чрез едностранни властнически волеизлияния, какъвто е текстът в Наредбата, да се регулират частно-правни граждански отношения, каквито са отношенията по повод на обезпечаване на отговорността за неизпълнение чрез депозит като гаранция.“ Решение № 418 от 18 май 2017 г на АдмС-София-област по адм. дело № 214/2017 л В този смисъл евентуалното учредяване на гаранции в полза на общината би имало характера на публично вземане, което обаче не може да се категоризира като данък или такса по смисъла на Закона за местните данъци и такси, нито може да представлява плащане на услуга, тъй като липсва насрещна престация от страна на съответната община. Приема се Ако в специалната правна уредба е предвидено друго, общата разпоредба няма да се прилага. В тази връзка следва да се посочи, че специалните закони, регулиращи дейностите, предоставяни чрез съответните елементи на техническата инфраструктура предвиждат безвъзмездно ползване на имоти публична собственост за целите на полагането на съответните мрежи (напр. чл. 67, ал. 2 от Закона за енергетиката), т.е. се предвижда облекчен режим, който по никакъв начин не кореспондира на предложеното утежняване (с § 12, т. 3 на ЗИД) на процесите, свързани с реализиране на строителството по реда на ЗУТ. Във връзка с изложените по-горе мотиви, предлагаме тестът на § 12, т. 3 от ЗИД на ЗЕСМФИ да отпадне като противоречащ на установените правила в специални закони, касаещи изграждането и експлоатирането на елементи на техническа инфраструктура и създаващ неоправдана административна и финансова тежест за определена група инвеститори, каквито са експлоатационните дружества. Вярваме, че предприетото обществено обсъждане на предложените изменения на ЗИД/ ЗИД на ЗЕСМФИ ще доведе до приемане на промени, които ще бъдат съобразени с интересите на всички групи инвеститори. 28. Електроразпределение Юг ЕАД ЕР ЮГ Пловдив Писмо с рег. № 32-01-54/22.02.2024 г. На 6.02.2024 г. в Портала за обществени консултации е публикуван проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (Проекта). Според публикуваните мотиви, целта на Проекта е да се облекчат процедурите за планиране и изграждане на високоскоростни цифрови мрежи и насърчаване на инвестициите в сферата на съобщителните услуги, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост. Предлагат се облекчени административни процедури за изпълнение на проекти за съобщителни мрежи. С настоящото писмо представяме становище на Електроразпределение Юг ЕАД по тестовете на Проекта, които считаме, че засягат пряко дейността на различните оператори на техническа инфраструктура, поради което тези текстове се нуждаят от задълбочен анализ. С пар. 6 от Проекта се предлага допълване на чл. 47, ал. 1 от ЗЕСМФИ чрез разширяване на възможностите за реализиране на физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи (ЕСМ). Освен по правилата на ЗУТ, се въвеждат и „специални правила“, предвидени в ЗЕСМФИ или подзаконовите актове по прилагането му. Тази идея се доразвива в предложението по пар. 8 от Проекта чрез допълване на чл. 63, ал. 5, т.ч според което в наредба се определят: „правилата и нормите за разполагане, проектиране и демонтаж на електронни съобщителни мрежи и проектиране, изграждане, въвеждане в експлоатация и премахване на прилежащата им физическа инфраструктура“. Нормативните правила за устройствено планиране и реализиране на обекти са разписани в Закона за устройство на територията (ЗУТ) и актовете по прилагането му. Там се съдържат и разпоредби за контрол и санкции, обезпечаващи правилното прилагане на тези правила и на правилата за безопасност, с цел гарантиране на обществения интерес. Чрез подобен текст, в ЗЕСМФИ се създава алтернативен строителен режим за изграждането на определената категория обекти, На практика тази физическа инфраструктура вече няма да е строеж, а липсва регулация как ще се разрешава, контролира и въвежда в експлоатация такава инфраструктура. Освен че се създава риск от липса на ясни правила, така се допуска и неравнопоставеност между операторите на ЕСМ и операторите на различен тип мрежи, включително електроразпределителните мрежи. Напомняме че със самото създаване на ЗЕСМФИ, с текста на чл. 47, ал. 4, законът въведе достатъчно облекчен режим за реализирането на съобщителни мрежи, като предвид че проектирането и полагането на кабелите, включително тъмните оптични влакна, не представляват дейности по строеж и същите се разполагат при спазване на изискванията на този закон. Същевременно чл.151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ не изисква разрешение за строеж за „поддръжка, дооборудване и/или подобряване“ на елементи от електронни съобщителни мрежи. В случай че се счете за безопасно въвеждането на алтернатива строителен режим, без регламентиране на контрол и санкции за същия, за определена категория елементи на техническата инфраструктура, то такъв следва да е приложим за всички видове мрежи на техническата инфраструктура, да е разписан като правило в ЗУТ и доразвит в наредбите към специалните закони в областта – ЗЕ, ЗВ и др. Така например, бихме могли да третираме подмяната на трансформатор в комплектните трансформаторни постове (БКТП) като текущ ремонт, за който не следва да се изисква одобряване на инвестиционен проект и издаване на строително разрешение. Горното следва да се разглежда и във връзка с предлаганите с пар. 12, т. 5 от Проекта изменения в чл. 147, ал. 1, във връзка с категоризирането на строежите. Споменатото в Мотивите към законопроекта „разграничение на активното от пасивното оборудване при изграждането на различни типове обекти“ не се уточнява кои типове обекти се очаква да попаднат в режима на ЗУТ и кои – в облекчения режим по ЗЕСМФИ. Теоретичното мотивиране и липсата на конкретика в тази посока би довела до неяснота в причисляването на обектите към един или към една или друга категория, респ. – към един или друг режим. Не се приема Съгласно чл. 1 от Закона за електронни съобщителни мрежи и физическа инфраструктура със същия се уреждат обществените отношения, свързани с разполагането, ползването, поддържането и развитието на електронните съобщителни мрежи. Целите на закона са улесняване и стимулиране на разполагането на високоскоростни електронни съобщителни мрежи чрез насърчаване на съвместното използване на съществуващата физическа инфраструктура; създаване на условия за по-ефикасно и с по-ниски разходи изграждане на нова физическа инфраструктура. Предвид това е логично първо да съдържа специална уредба в отклонение от общата и второ тя да бъде в съответствие с целите му – улесняване и стимулиране. Не съществуват пречки и в други специални закони да бъде предвиден подобен режим, стига вносителят да мотивира съответните облекчения. С пар. 7 от Проекта се предлагат изменения в чл. 50 ЗЕСМФИ, според които: - отпада изискването по чл. 50, ал. 2 за изготвяне на ПУП-парцеларен план, когато трасето на физическата инфраструктура за електронни съобщителни мрежи е извън обхвата на пътя; - допълва се хипотезата на ал. 3, т. и ПУП-ПП не се разработва когато трасето на физическата инфраструктура за кабелна електронна съобщителна мрежа е в обхвата на съществуващ път, в т.ч. в обхвата на улична мрежа, тротоари, мостове, селскостопански, горски и всички други пътища, отразени в съответните планове, карти и регистри. - според новата т. 3 в чл. 4 за строежите по ал. 3 не се разработва и план-схема към съществуващ ПУП. Необходимо е да обърнем внимание, че опростяването на административния режим за графично отразяване на мрежи следва да е съобразено със и да гарантира целостта на съществуващата инфраструктура и да не създава риск за функционирането на последната. Необходимо е да има яснота, включително визуална, за трасето на ЕСМ, особено когато същата е разположена в сервитут на съществуваща инфраструктура. Не се приема Предвид бележката за визуалната проследимост на трасето, напомняме, че ЗЕСМФИ урежда създаването и поддържането на Единната информационна точка. Ако задължените мрежови оператори (в т.ч. електрорадпределителните дружестава) изпълняват надлежно задълженията си по ЗЕСМФИ, се гарантира необходиманат проследимост. С пар. 10 от Проекта е предложено изменение на начина, по който оператор на ЕСМ може да разположи своя мрежа в съществуваща физическа инфраструктура в сграда, като се предлага да отпадне изискването за сключване на договор от оператора на ЕСМ с етажната собственост. Тази промяна не е приемлива. В случаите, когато физическа инфраструктура в сграда е изградена за прокарване на проводи на различни мрежи, обслужващи сградата (напр. кабели ниско напрежение, когато във високи сгради има изградени инсталации с разположени на етажите електромерни табла), ползването на тази физическа инфраструктура без знанието и съгласието на собственика ѝ, а чрез него - ин първоначалния ѝ ползвател, е рисково и на практика, потенциално опасно. Необходимо е да се направи по-задълбочена оценка на въздействие на този нов облекчен режим върху вещните отношения и за съответствието включените в правото на собственост правомощия на собственика да разполага и ползва своята вещ. Считаме, че безусловното право на разполагане на физическа инфраструктура в жилищните сгради, би било в противоречие с основни принципи на вещното право и практически е съмнително неговото практическо приложение. Приема се Предложена е нова редакция. С пар. 11 от Проекта се предлага изменение в чл. 54, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, като се предвижда да не се изисква промяна на предназначението на територията при учредяване на право на строеж, включително за „в т.ч. съоръжения за техното електроснабдяване – понижаващи трафопостове и съоръжения за добив на електроенергия от възобновяеми източници, по смисъла на § 1, т 8 от ДР на Закона за енергията от възобновяеми източници“. Доколкото подобно изменение се предвижда да ползва само електронни съобщителни мрежи, то текстът в частта за ВЕИ следва да се прецизира, така че да е еднозначно ясно, че цитираните в предложението „понижаващи съоръжения за добив на енергия“ служат единствено за захранване на описаните електронни съобщителни съоръжения. Същите няма възможност и не могат да служат за присъединяване към електроразпределителните мрежи, нито пък да отдават на излишна енергия в последните. Изречение в този смисъл може да се добави в края на предложения текст и предложението да добие следната редакция: Чл. 54, ал. 1, „т.2. стълбове за телекомуникационно оборудване, радио- и телевизионно разпространение, съобщителни линии, безжичен интернет и други съоръжения на техническата инфраструктура, в т.ч. съоръжения за тяхното електроснабдяване – понижаващи трафопостове и съоръжения за добив на електроенергия от възобновяеми източници, по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на Закона за енергията от възобновяеми източници, служещи единствено за захранване с електроенергия на описаните електронни съобщителни съоръжения и без възможност на същите за присъединяване към електроразпределителната или електропреносната мрежа, включително с цел отдаване на излишната енергия в последните;“ Приема се Предложена е редакция на текста. Желаем да обърнем специално внимание на някои от предложенията за изменение и допълнение в ЗУТ, тъй като те ще засегнат съществено търговските интереси на участниците в строителния процес и косвено ще се отразят на инвестициите в сектора. С пар. 12 от Проекта се предлагат изменения в различни текстове от ЗУТ: а. Според пар. 12, т. 2 се предвижда допълване на чл. 64, ал. 2 от ЗУТ, като за физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи, не се изисква изготвяне и одобрение на план-схеми. С аргументите, посочени по-горе и за ЗЕСМФИ, считаме, че отпадането на изискването за план-схеми за линеен обект на техническа инфраструктура би затруднило нейното идентифициране и спазване на ограниченията, свързани с нея. Не се приема Предвид бележката за идентифициране на ЕСМ, напомняме, че ЗЕСМФИ урежда създаването и поддържането на Единната информационна точка. Ако задължените мрежови оператори (в т.ч. електрорадпределителните дружестава) изпълняват надлежно задълженията си по ЗЕСМФИ, се гарантира необходимото идентифициране и спазване на ограниченията. b. Според пар. 12, т. 3 от Проекта се предлага нова алинея (3) на чл. 72 от ЗУТ, според която общинската администрация може да поиска от възложителя обезпечение, което да гарантира задължението му да възстанови улични и тротоарни настилки с нарушена цялост. Принципно подкрепяме предложението на вносителя за правна регламентация на отговорността на участниците в строителството. Обръщаме внимание, че основното лице, което извършва строителните и монтажни дейности въз основа на формални договорни отношения с възложителя, е строителят, а отговорността за правилното планиране и изпълнение на фактическите строителни работи е в неговата тежест. Ето защо, именно строителят следва да е задължено лице, което да обезпечи отговорността си при евентуални вреди на публична общинска или държавна собственост. Считаме, че ако възложителят отговаря за вреди, причинени от трети лица, това би било в нарушение на основен принцип за личната отговорност при увреждане, което компрометира юридическата издържаност и приложимост на разпоредбата. В случай, че разпоредбата на ал. 3 на чл. 72 от ЗУТ остане в предлаганата редакция, ще се стигне до множество обратни искове между възложител и строител, а това ще се отрази неблагоприятно на търговските отношения на участниците в строителния процес и в крайна сметка – ще забави благоустрояването на засегнатите територии. Ето защо предлагаме в текста на чл. 73, ал. 3 терминът „възложител“ да се замени със „строител“. Необходимо е също така да се има предвид, че подобно обезпечение следва да бъде обвързано с реалното стартиране на изпълнението на разрешението за строеж (което може да започне да се изпълнява години след влизането му в сила). Внасянето на обезпечението не трябва да е дължимо при влизане в сила на РС, а в следващ момент, напр. при откриване на строителна линия/ площадка. Имайки предвид горните аргументи, предлагаме текстът на ал. 3 да се редактира по следния начин: „(3) Общинската администрация може да поиска от строителя обезпечение, което да гарантира задължението му да възстанови улични и тротоарни настилки с нарушена цялост. Размерът на обезпечението се определя от общинската администрация. Формата на обезпечението е паричен гаранционен депозит или банкова гаранция по избор на възложителя. Не се допуска да се изисква обезпечение преди влизане в сила на разрешението за строеж преди фактическото стартиране на строителни дейности по влязло в сила разрешение за строеж, удостоверено в надлежен документ по настоящия закон или наредбите по прилагането му.“ Не се приема Отношенията на общината следва да са с възложителя, който е известен и който следва да контролира наетите от него лица, включително строителя и съответно да контролира процесите по възстановяване. c. С пар. 12, т. 4 от Проекта се предлага допълване на чл. 108, ал. 2, като „Не се изисква изработване на подробен устройствен план или план-схема към подробен устройствен план за физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на кабелна електронна съобщителна мрежа, находяща се в обхвата на съществуващ път, в т.ч. в обхвата на улична мрежа, тротоари, мостове, селскостопански, горски и всички други пътища, отразени в съответните планове, карти и регистри, както и в отредените сервитути на електропроводи, газопроводи, водопроводни и канализационни мрежи, жп линии и други обекти на техническа инфраструктура“. Допълването на чл. 108, ал, 2 по този начин е необмислено спрямо съществуващата инфраструктура, когато трасето на физическата инфраструктура се предвижда да съвпада със съществуващ сервитут на друг тип технически превод. Така се заобикалят добрите практики, като се разрешава строителство в рамките на сервитутна зона, без ясни правила за разполагането на физическа инфраструктура, за която освен това е възможно да бъде приложим и алтернативният строителен режим, предложен в ЗЕСМФИ. Приема се Предложението отпада от проекта. d. С пар. 12, т. 8 от Проекта се създава чл. 144а, с който се въвежда понятието „типов проект“, одобряван от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Следва да се създаде дефиниция за „типов проект“. Необходимо е да се ограничи в разумни граници приложението на въпросния типов проект и да не се допуска същият да е еднотипен като условия и параметри за различна по обхват физическа инфраструктура - 200 метра или 10 километра например. Обхватът и респективно – сложността при тези проекти е различен. От друга страна, типов проект е приложим при реализиране и на друг вид физическа инфраструктура, поради което, в случай че установяването на такъв бъде възприето, то неговото използване не трябва да се ограничава само за електронните съобщителни мрежи, а за всяка инфраструктура, за която е приложимо. Предлагаме текстът да бъде редактиран по следния начин: Чл. 144а (1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството одобрява типови проекти за изграждане на физическа инфраструктура по чл. 137, ал. 1, т. 3, буква „з“ и чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „д“ по искане на предприятие, предоставящо услуги от обществен интерес електронни съобщителни мрежи и/или услуги по Закона за електронните съобщения. (2) Редът и условията за одобряване на типовите проекти по ал. 1 се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. По принцип се приема В резултат на общественото обсъждане на този етап в нормативната уредба не се предвиждат типови проекти. e. Във връзка с коментарите ни по т.1 по-горе и имайки предвид предложенията за въвеждане на понятие за „типов проект“, използване възможността да предложим допълнителна редакция в чл. 147, ал. 1 чрез включване на нова „т. 18 обекти, изпълнявани по типови обекти“; По принцип се приема В резултат на общественото обсъждане на този етап в нормативната уредба не се предвиждат типови проекти. f. Във връзка с предложението с пар. 12, т. 11 изменения в чл. 151, ал. 1, използваме възможността да предложим отпадане на необходимостта от издаване на разрешение за строеж за подмяната на трансформатор в комплектните трансформаторни постове (БКТП), чрез редакция на чл. 151, ал. 1, т. 2 по следния начин: „2. Текущ ремонт и поддържане на елементите на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1, с който не се променят трасето и техническите характеристики, включително при подмяна на елементи, чрез която не се изменя конфигурацията на съществуващ обект.“ Оставаме на разположение за допълнителни коментари по темата. По принцип се приема На този етап предложението не може да бъде включено, тъй като няма яснота относно термина „конфигурация“ и не е оценено въздействието на предлаганата променя по реда на ЗНА. 29. „КЛУБ 2000“ Писмо с рег. № 15-00-73/19.02.2024 Становище на НСКО „КЛУБ 2000“ във връзка с Общественото обсъждане на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура. На първо място бихме искали да обърнем внимание, че Законът за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (ЗЕСМФИ) има належаща нужда от изменение, т.к. основните цели, за които беше предназначен категорично не доведоха до тяхната реализация. Законът имаше за цел намаляване на разходите за изграждане на широколентови електронно съобщителни мрежи (ЕСМ) и тяхното разгръщане по цялата територия на страната. На практика ЗЕСМФИ допринесе единствено до изостряне на отношенията и множество съдебни производства между операторите на ЕСМ и Електроразпределителните предприятия, които стопанисват стълбовата мрежа, а тя е единственият вариант за изграждане на мрежи в малките и средни населени места. Подзаконовите нормативни актове към закона (Наредба по чл. 63 и Методиката за разпределение на разходите по чл. 3, ал. 5) не само не допълват качествено нормите на закона, а напротив дават възможност на мрежовите оператори едностранно да налагат рестриктивни условия, които категорично противоречат на духа на закона. В ход са множество производства за необосновани цени на предоставяната от мрежовите оператори физическа инфраструктура. Към предложеното изменение на ЗЕСМФИ е изготвена оценка на въздействието, която задължителна в такива случаи. Според нея в страната има около 700 предприятия с регистрация за извършване на телекомуникационна дейности с предложените изменения се защитават техните икономически интереси при прозрачна и предвидима нормативна уредба. Също така е отбелязано, че всички малки и средни предприятия (МСП), които изграждат цифрови мрежи и предлагат съответните услуги, както и МСП, които са ползватели на тези услуги ще се възползват от предимствата на облекчените правила и механизмите за взаимодействие, което ще им гарантира конкретни условия както на българския, така и на единния европейски пазар. Любопитно е да се отбележи, че т. 6.4 от същата оценка на въздействие показва, че актът не засяга МСП. Ако обърнем внимание на мотивите към предложеното изменение, промените са насочени основно към облекчаване дейностите, по разполагане на активно оборудване и елементи на приемо-предавателни станции на т.н. мобилни оператори. Това обаче са дейности, които се изпълняват само от 3 оператора в страната. Проблемите на останалите 697 регистрирани оператори остават нерешени. В тази връзка, предлагаме да се направят следните изменения и допълнителния на закона в обхвата на настоящето обществено обсъждане. Не се приема Приемаме изложените аргументи, но обръщаме внимание, че посоченият текст в оценката на въздействие отнасящ се до въздействието върху МСП се отнася до предвиждана евентуална административна тежест, която би възникнала с приемането на ЗИДЗЕСМФИ. Предложение 1: В изречение първо на чл. 3, ал. 5 след думите „физическа инфраструктура“ се добавя с доказана собственост. Разпоредбата ще придобие следния вид. „Чл. 3 (5) Мрежовите оператори на физическа инфраструктура с доказана собственост, определят цени за предоставяне на достъп до и за съвместно ползване и на право на преминаване съгласно методика, определена с наредба, издадена от министъра на транспорта и съобщенията. Не се приема. Изразът „мрежовите оператори на физическа инфраструктура“ включва в себе си идеята си, че те са действителни собственици и поради това имат право да определят условията и цените за достъп. От новото предложение не става ясно пред кого следва да се доказва собствеността. Става въпрос за договорни отношения и ако операторът на ЕСМ има съмнения относно статута на физическата инфраструктура може да не иска достъп до нея или да защитава правата си по съдебен ред. Предложение 2: В така предложения § 1 на ЗИД на ЗЕСМФИ текст. Думите „публична или“ да отпаднат. Мотиви към Предложение 1 и Предложение 2: Горното произтича от дългогодишните спорове на всички експлоатационни дружества, явяващи се мрежови оператори на физическа инфраструктура с операторите на електронни съобщителни мрежи (кабели), в които се доказва липсата на документи за легитимна собственост както на дружествата, стопанисващи стълбовите мрежи в страната, така и на дружеството, експлоатиращо подземна тръбмна мрежа за телекомуникации. Не се приема Тъй като с методиката се предлага обезщетение за сервитути върху имоти публична или частна държавна или общинска собственост, това ще създаде прозрачност и ще унифицира правилата, независимо от собствеността. Подобна регулация е в полза на операторите на ЕСМ, тъй като би ги предпазил от прекомерни ценови претенции. Предложение 3: Да се въведе нов § 5а в ЗЕСМФИ „§5а (нов) (1) Предприятията, предоставящи електронно съобщителни мрежи и услуги и притежават или ползват на законово основание физическата инфраструктура, когато я представят за ползване под наем, я отделят от телекомуникационната си дейност и ЕСМ в отделно предприятие, което от своя страна я предоставя за ползване под наем при равни условия на всички мрежови оператори, включително на частта себе си, изграждаща ЕСМ и предоставяща електронни съобщителни услуги.“ Мотиви: ЗЕСМФИ въвежда изискване за преобладаващо подземно полагане на кабели в населени места над 10 000 жители. Едно от основните изисквания на малките и средни кабелни оператори през всичките години на своето съществуване е постигането на равнопоставеност между големи и малки телекомуникационни предприятия в отношенията им към инфраструктурата. Това може да се постигне само, ако се раздели физическата инфраструктура и телекомуникационната дейност на „Виваком“ ЕАД и други такива, които са изградили и дават част от тази инфраструктура, в отделни дружества, което ще подобри конкуренцията между субектите в процеса и ще премахне наблюдаваното явление кроссубсидиране. Съществуващата в страната основна инфраструктура, която беше подарена на БТК с приватизационния договор от 2004 г., на практика и досега остава единствената действаща и достъпна за подземно полагане на кабели. С огромните приходи от наеми за подземна мрежа понастоящем Виваком прилага дъмпингови цени на крайните потребители и скрити похвати за предлагане на големи подаръци и промоции, които КЗК и ВАС странно защо закрилят. Някои предприятия заплащат на Виваком за наеми на трасета от 2 до 5 лв. от цената на услугата си към абоната, което прави положението неконкурентно. Предлагаме „Предприятието 1“, което предоставя съобщителни услуги да отделя и заплаща на „Предприятието 2“, което стопанисва подземната инфраструктура срещу суми за наеми, каквито заплащат останалите телекомуникационни предприятия. Това не нарушава принципите на собствеността. Не се приема Считаме ,че подобно предложение създава прекомерна административна тежест, чието въздействие не е оценено по реда на ЗАН. Предложение 4: § 5б (нов) (2) Договорите за наем по алинея 1 и доказателства за извършените плащания са общодостъпни за всички предприятия, предоставящи електронно съобщителни мрежи и услуги и подлежат на вписване в ЕИТ.“ Мотиви: Ако договорите за наем по алинея 1 (нова) и доказателства за извършените плащания са конфиденциални, то ще се създадат условия за задкулисно договаряне, за неизпълнение на плащанията по тях или за създаване на сив сектор с несключени договори или съществуването на договор с изкривени параметри, с което няма да се постигне равнопоставеност между големи и малки телекомуникационни предприятия в отношенията им към инфраструктурата. Не се приема Смятаме, че в посочените договори действително могат да съдържат елементи на търговска тайна и за двете страни. В случай, че даден оператор има съмнения за т.нар. „задкулисно договаряне“, то би следвало да се възползва от възможностите, които се дават от Закон за защита на конкуренцията. Предложение 5: В така предложения ЗИД на ЗЕСМФИ § 12, т.3 в края на изречение второ след думите „общинската администрация“, да се добави „но то не може да надхвърля 50 % от стойността на възстановителните работи по проекта.“ Мотиви: Възстановителните дейности са част от инвестиционния процес. Гаранционната вноска за възстановяване следва да позволи на собственика на имота да довъзстанови нарушените настилки, ако възложителят не го направи достатъчно качествено. Липсата на ограничение в размера на обезщетението, може да доведе до прекомерно високи стойности на гаранционните вноски. А това може да доведе до невъзможност да бъде реализиран самият строеж. Не се приема На този етап предложението не може да бъде включено, тъй като не е оценено въздействието му по реда на ЗНА и не са направени консултации с всички заинтересовани страни. Предложение 6: В така предложения ЗИД на ЗЕСМФИ в § 12, т. 5 думите „повече от една община“ да бъдат заменени с „една област“. Мотиви: В сега действащия закон, трета категория строеж е физическа инфраструктура (ФИ) на национално ниво. Считаме, че ФИ в обхвата на две общини не отговаря на характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация строеж от трета категория и затова предлагаме да се измени с територията на една област. Не се приема В подобни случаи ЗУТ борави с термина повече от една община. Предложение 7: В ЗЕСМФИ в чл. 15, ал. 3 т.1 да се добави нова буква „ж“ „ж. задължения на мрежовия оператор за поддържане в изправност на физическата инфраструктура и подходящи условия за нейното безпрепятствено ползване“. Настоящите букви „ж“ и „з“ да се преномерират. Мотиви: За изграждането на ЕСМ в малките и средните населени места се ползват основно стълбове. Неподдържаната храстова и дървесна растителност между стълбовете може да не представлява дейността за пренос на електроенергия, но предвид това, че кабелите на ЕСМ са разположени по-ниско, операторите не могат да изтеглят и след това да поддържат мрежите си. В допълнение при ветровите време, тази растителност поврежда кабелните мрежи. Не се приема Считаме, че в хипотезата така като е описана не съществува пречка, операторът на ЕСМ да предприеме превантивни действия за опазване на мрежата , в случай че общите действия на мрежовия оператор не са достатъчни. Предложение 8: В ЗЕСМФИ в чл. 31, ал. 2 да се добави нова точка 3 със следния текст: „т. 3. За сервитутите в имоти публична и частна държавна или публична и частна общинска собственост, не се дължи обезщетение“. Мотиви: Разпоредбата ще облекчи изграждането на ФИ, предназначена за ЕСМ, като в унисон с европейските директиви ще намали разходите и даде възможност за освобождаван на капитали, които да изградят нови инфраструктури и мрежи със съвременни параметри, така както се дължат обезщетения при учредяване сервитут за мрежите на електро-преносната мрежа. На практика сме свидетели, че в частната държавна или общинска собственост определените сервитути първо не спазват, т.е последващите строителни дейности нарушават целостта на телекомуникационната физическа инфраструктура и второ определената цена от собственика на имота е толкова голяма, че е почти непосилно плащането на обезщетението за сервитутната ивица, а това е бариера за изграждане на нови далекосъобщителни проводи. Не се приема На този етап предложението не може да бъде включено, тъй като не е оценено въздействието му по реда на ЗНА. Предложение 9: В така предложения ЗИД на ЗЕСМФИ в § 12, т.11 предложение /гб/ от ЗИД на ЗЕСМФИ, с което се иска в досегашната ал. 4, т.4 на чл. 151 от ЗУТ да се отмени ДА СЕ ПРИЛАГА, като текстът на т. 4 се замени със следния текст. „т. 4. Документ, удостоверяващ одобрение от Комисията за регулиране на съобщенията, че не се повишава излъчваната мощност на съоръженията в случаите при подмяна или допълване на елементи и оборудване“. Мотиви: Не следва безконтролно да се подменят или допълват елементи и оборудване на съоръженията, които неминуемо биха могли да доведат до увеличаване на пределно допустимите нива на електромагнитните полета. Не се приема Считаме, че направеното предложение е по посока увеличаване на административната тежест, докато предлаганият законопроект има обратната цел. Предложение 10: В Закона за устройство на територията чл. 93 (2) да се допълни с изречение второ: „При строеж на нови и реконструкция на стари пътища клас А и магистрали задължително се предвижда успоредна физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи с обмен минимум 2 защитни тръби с диаметър ф 110 мм, както и отклонения през пътя минимум на всяко кръстовище. Последната физическа инфраструктура се стопанисва от АПИ. “ Мотиви: Пътната мрежа в страната е много добре развита и нейното поддържане и обновяване струва значителни средства на държавата и общините. Полагането на телекомуникационна инфраструктура, успоредно на пътя не би оскъпило строежа/реконструкцията в голяма степен. По-нататъшното й използване от всички телекомуникационни оператори при определени финансови параметри, ще позволи възвръщаемост на инвестицията от една страна, ще даде пряк достъп на операторите да преодолеят разстоянията между населените места, както и няма да се налага многократно разкопаване от различни оператори, за да изграждат собствени мрежи. Приема се по принцип С Протокол № 74 от заседание на Министерския съвет на 22 декември 2020 г. са приети Доклад за извършения преглед и анализ на наличността и капацитета на електронни съобщителни мрежи, управлявани от органи на изпълнителната власт и публични предприятия по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за публичните предприятия, както и предложените мерки за ефективно използване на съществуващите мрежи, съгласно Решение № 558 на Министерския съвет от 2020 г. В тази връзка следва иинституциите, които управляват оперативни програми да предвидят изискване при изготвянето на инвестиционни проекти, да бъде включено изграждането на защитни тръби и кабелни шахти в подземна инфраструктура, които могат да се използват от всички мрежови оператори. При проекти с финансиране от бюджета, задължително трябва да се предвиди полагане на съоръжения, които да се използват при разполагането на електронни съобщителни мрежи. Предложение 11: В Закона за устройство на територията да се добави определение за „експлоатационни дружества“: В параграф 5 на Допълнителни разпоредби на ЗУТ, се въвежда нова т.87 (нова) Мотиви: Проектирането и изграждането на физическата инфраструктура се извършва по разпоредбите на ЗУТ и е обичайна практика да не се иска и да не се извършва съгласуване с мрежовите оператори, които вече имат построена физическа инфраструктура, защото операторите не се припознават като „експлоатационни дружества“. С това ще се избегне разминаването на тези понятия и ще се избегне нарушаване целостта на телекомуникационните трасета при изграждане на други строежи. Бележки, постъпили от Илиян Пламенов Пътев, на 16.01.2024 г. в рамките на ОО на първоночал-ния ЗИДЗЕС 1. Бих искал да препоръчам на Министерството на транспорта и съобщенията /МТС/, по принцип, в цялостната си дейност в пълна степен да се съобразява с разпоредбите на ЗНА, Указ № 883 за неговото прилагане, и с нормите на българския книжовен език. В обсъжданият проект на редица места може да се види, че това не е така. Използването на български думи като превод или като съответствие при съставянето и приемането на нормативните актове е задължение на публичните органи, съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗНА и чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на ЗНА. Използването на чуждици в нормативната уредба и в съпътстващите я документи е незаконосъобразно, неправилно, непрофесионално и проява на високомерно отношение от страна на правителствени и общински служители. В немалко случаи чуждици биват използвани, тъй като тези думи могат да означават метафори, или чрез звуков или буквен пренос – други думи, или прикрития за въвеждане на думи и понятия в българския език, които обслужват догмите и идеологията на членовете на агентурно-терористичната мрежа на политическата полиция „ДС-ДАНС” и на военно-политическата полиция „Служба Военна полиция” /СВП/, както и на членовете на масонски, окултни и църковни секти, които работят като правителствени и общински служители в публичната администрация. Това обаче е неприемливо, недопустимо,