Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за храните

МОТИВИ към Закона за изменение и допълнение на Закона за храните В Програмата за управление на Република България за периода юни 2023 г. – декември 2024 г. и в Законодателната програма на Министерски съвет януари – юни 2024 г. е включен проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за храните. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за храните (ЗИД на Закона за храните) има за цел усъвършенстване нормативната уредба в областта на храните и постигане на пълно съответствие със законодателството на Европейския съюз в тази област. Измененията в закона се налагат поради следните причини: Със законопроекта се предвижда министърът на земеделието и храните, с наредби да определя национални мерки в съответствие с чл. 1, параграф 3 и чл. 13, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (OB, специално българско издание: глава 13, том 044) (Регламент (ЕО) № 852/2004). Съгласно действащия чл. 6 от Закона за храните тези наредби следва да се издават от министъра на земеделието и храните или министъра на здравеопазването. Съгласно чл. 3 от Закона за управление на агрохранителната верига министърът на земеделието и храните провежда държавната политика по отношение на безопасността, защитата на здравето и интересите на потребителите при производството, дистрибуцията и пускането на пазара на храни, с изключение на бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, етиловия алкохол, дестилатите от земеделски произход и спиртните напитки , поради което разпоредбата на чл. 6 от Закона за храните следва да бъде изменена. Законопроектът предвижда отпадането на разпоредбата на чл. 7, ал. 5, т. 1 и т. 2, министърът на земеделието и храните и министърът на здравеопазването с наредба да определят хигиенните изисквания към бизнес операторите, които произвеждат, преработват и/или дистрибутират храна, включително към бизнес операторите, които осъществяват първично производство и свързани с него дейности, както и хигиенните изисквания при първичното производство. Хигиенните изисквания към бизнес операторите, които произвеждат, преработват и/или дистрибутират храна, включително към бизнес операторите, които осъществяват първично производство и свързани с него дейности, както и хигиенните изисквания при първичното производство са уредени в Регламент (ЕО) № 852/2004 и Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (OB, специално българско издание: глава 15, том 008) и не е необходимо допълнително регламентиране в националната нормативна уредба. Със ЗИД на Закона за храните се определя национален компетентен орган за целите на чл. 7, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 2074/2005 на Комисията от 5 декември 2005 година за установяване на мерки за прилагане по отношение на някои продукти съгласно Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета и по отношение на организацията на официалния контрол съгласно Регламент (ЕО) № 854/2004 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, за дерогиране от Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета и за изменение на Регламенти (ЕО) № 853/2004 и (ЕО) № 854/2004 (OB, L 338 от 22 декември 2005 г.) за храни с традиционни характеристики. Разпоредбата на чл. 15 от Закона за храните предвижда министърът на здравеопазването съгласувано с министъра на земеделието и храните да издава наредби, които: 1. въвеждат директиви на Европейския съюз относно материалите и предметите, предназначени за контакт с храни; 2. определят национални мерки по отношение на материали и предмети, за които няма приети на ниво Европейски съюз специфични мерки, съгласно чл. 5 от Регламент (ЕО) № 1935/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 година относно материалите и предметите, предназначени за контакт с храни, и за отмяна на Директиви 80/590/ЕИО и 89/109/ЕИО (OB, специално българско издание: глава 13, том 045). До настоящия момент, няма издадени нови нормативни актове на основание чл. 15 от Закона за храните. Съществуващите Наредба № 2 от 2008 г. за материалите и предметите от пластмаси, предназначени за контакт с храни (обн., ДВ, бр. 13 от 2008 г.) и Наредба № 3 от 2007 г. за специфичните изисквания към материалите и предметите, различни от пластмаси, предназначени за контакт с храни (обн., ДВ, бр. 51 от 2007 г.), са издадени от министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите, на основание чл. 8 от отменения Закон за храните. Към момента двата нормативни акта продължават да се прилагат на основание § 8, ал. 3 от преходни и заключителни разпоредби на Закона за храните, но не са съобразени, както с настъпилите промени в правото на Европейския съюз в областта на материалите и предметите, предназначени за контакт с храни, така и в националната нормативна уредба от по-висок ранг. Поради обстоятелството, че регулаторните изисквания относно материалите и предметите, предназначени за контакт с храни, засягат редица аспекти и заинтересовани страни, които са свързани с безопасността и качеството на храните, околната среда, кръговата икономика и други области, ЗИД на Закона за храните предвижда подзаконовите нормативните актове по чл. 15 от Закона за храните да бъдат приемани от Министерския съвет. Със ЗИД на Закона за храните се уеднаквява процедурата по регистрация на обект за комбинирано производство на бутилирани натурални минерални, изворни или трапезни води и безалкохолни напитки с процедурата по регистрация на обекти по чл. 26 и процедурата по одобрение на обекти по чл. 31. Съгласно чл. 26, ал. 11 и чл. 31, ал. 12 от Закона за храните, комисията, която извършва проверка издава предписание, съответно протокол за степента на съответствие на обекта с нормативните изисквания. Със ЗИД на Закона за храните се прецизират изискванията към аптеки и дрогерии, извършващи търговия на дребно с хранителни добавки, храни за специални медицински цели, храни - заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, храни за кърмачета и преходни храни, преработени храни на зърнена основа и детски храни, включително при извършване на търговия от разстояние. Средствата за търговия от разстояние с лекарствени продукти, аналогично на аптеките и дрогериите подлежат на одобрение и се вписват в публичен списък от Изпълнителната агенция по лекарствата. Към момента средствата за търговия от разстояние с лекарствени продукти, които предлагат и хранителни добавки се регистрират и по реда на чл. 61 от закона, което води до двойна регистрация и увеличава административната тежест за бизнес операторите. Съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за храните, директна доставка на малки количества първични продукти по чл. 1, параграф 2, буква "в" от Регламент (ЕО) № 852/2004 се извършва от бизнес оператор, който е ползвател, наемател или собственик на регистриран обект за първично производство на храни. С предложеното допълнение на ал. 1, такива доставки да се извършват от бизнес оператор, който е производител, се постига пълно съответствие с чл. 1, параграф 2, буква в) от Регламент № 852/2004 и чл. 1, параграф 3, буква в) от Регламент № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход (OB, специално българско издание: глава 03, том 056) (Регламент № 853/2004). Предложена е и отмяна на препратката в чл. 37, ал. 1 към чл. 1, параграф 3, букви г) и д) от Регламент (ЕО) № 853/2004, която се отнася за доставките на определени видове месо, които не са първични продукти. Със ЗИД на Закона за храните отпада изискването производителите на първични продукти да извършват директни доставки до краен потребител или до местни обекти за търговия на дребно само в рамките на административната област по вписване и във всички съседни на нея административни области, при условие че са спазени правилата за защита на здравето на хората, както е предвидено в съображение (11) от Регламент (ЕО) № 853/2004. Съгласно Закона за храните изискването за териториално ограничение се прилага за производители на първични продукти и за бизнес оператори, които извършват доставка от обект за обработка и/или преработка на храни от животински произход по чл. 37, ал. 2 от местен обект за търговия на дребно до друг обект за търговия на дребно като странична, локална и ограничена дейност по чл. 1, параграф 5, буква "б" (ii) от Регламент (ЕО) № 853/2004. Във връзка с предложението за отпадане на ал. 2 на чл. 38 се изменя и чл. 40 от Закона за храните, с цел ограничението за териториален обхват да се прилага само за обектите по чл. 37, ал. 2. Със законопроекта се въвежда изискване за регистрация за централите на средствата за комуникация от разстояние, които се намират извън територията на страната, за които към момента не е регламентирано къде следва да заявят искане за регистрация, като за централи на средства за комуникация, които се намират извън територията на страната, компетентен орган за регистрация е директорът на областна дирекция по безопасност на храните София град. Със ЗИД на Закона за храните се създават условия за прилагане на чл. 7 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/1798 на Комисията от 2 юни 2017 година за допълване на Регламент (ЕС) № 609/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на специфичните изисквания за състава на заместителите на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло и предоставянето на информация за тях (OB, L 259 от 07 октомври 2017 г.), който се прилага от 27 октомври 2022 г. Разпоредбата на чл. 7 от посочения регламент предоставя възможност при пускане на пазара на продукти - заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, бизнес операторът с храни да уведомява компетентния орган на всяка държава членка, в която съответният продукт се пуска на пазара, относно посочената върху етикета информация, като му предоставя образец на етикета, използван за продукта, и всяка друга информация, която компетентният орган може основателно да поиска с цел проверка на съответствието с изискванията на този регламент. За да се улесни ефективният официален контрол на храните - заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, законопроектът предвижда бизнес операторите, които пускат на пазара такива продукти да предоставят на националния компетентен орган – министъра на здравеопазването, образец на използвания етикет и съответната информация, която компетентният орган счита за необходима за проверка на съответствието с този регламент. Във връзка с промяната на компетентния орган относно пускането за първи път на пазара на територията на Република България на храни, в които са вложени витамини, минерали и някои други вещества, са предвидени разпоредби по отношение на започналите и неприключили до влизането в сила на този закон процедури по чл. 76, ал. 2, т. 4 от Закона за храните и служебното вписване в регистъра по чл. 24, ал. 1 на информацията относно пуснатите на пазара храни, в които са вложени витамини, минерали и някои други вещества. Законопроектът предвижда изменение на чл. 79, ал. 1 от Закона за храните, с което изпълнителният директор на БАБХ се определя като компетентен орган за регистрация на храните, в които са вложени витамини, минерали и някои други вещества, съгласно Регламент (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно влагането на витамини, минерали и някои други вещества в храните (специално българско издание: глава 13, том 059). Разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от Закона за храните предвижда министърът на здравеопазването съвместно с министъра на земеделието и храните и след съгласуване с министъра на младежта и спорта да издаде наредба за изискванията към храни, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване. До настоящия момент, няма издаден подзаконов нормативен акт, на основание чл. 81, ал. 2 от Закона за храните. Понастоящем основният нормативен акт на ниво ЕС, който има отношение по въпроса е Регламент (ЕС) № 609/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 година относно храните, предназначени за кърмачета и малки деца, храните за специални медицински цели и заместителите на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло и за отмяна на Директива 92/52/ЕИО на Съвета, директиви 96/8/ЕО, 1999/21/ЕО, 2006/125/ЕО и 2006/141/ЕО на Комисията, Директива 2009/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и регламенти (ЕО) № 41/2009 и (ЕО) № 953/2009 на Комисията (OB, L 181 от 29 юни 2013 г.) (Регламент (ЕС) № 609/2013). В изпълнение на чл. 13 от Регламент (ЕС) № 609/2013, Европейската комисия е изготвила Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно храните, предназначени за спортисти COM(2016) 402 final от 15.06.2016 г., в който изрично е посочено, че в резултат на извършения анализ е направен изводът, че не съществува необходимост от специални разпоредби относно храните за спортисти. В тази връзка със ЗИД на Закона за храните се отменя ал. 2 на чл. 81, както и останалите разпоредби в Закона за храните, които се отнасят за „храни, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване“. С цел прецизиране, в допълнителната разпоредба се изменят определенията за някои групи храни и се създава нова група: храни за специални медицински цели и храни - заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло. Със ЗИД на Закона за храните се актуализират препратки към регламенти в областта на храните и се правят технически редакции. В преходни и заключителни разпоредби проекта на ЗИД на Закона за храните се изменя и допълва Закона за управление на агрохранителната верига (ЗУАХВ). С направените промени се постига пълно съответствие с терминологията на Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (EО) № 396/2005, (EО) № 1069/2009, (EО) № 1107/2009, (EС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (EО) № 1/2005 и (EО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/EО, 1999/74/EО, 2007/43/EО, 2008/119/EО и 2008/120/EО на Съвета, и за отмяна на регламенти (EО) № 854/2004 и (EО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/EО, 96/93/EО и 97/78/EО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета (Регламент (ЕС) 2017/625) (OB, L 095 от 07 април 2017 г.) и се създават условия за прилагане на Делегиран регламент (ЕС) 2019/2123 на Комисията от 10 октомври 2019 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на случаите и условията, при които проверките за идентичност и физическите проверки на някои стоки може да се извършват на контролни пунктове, а проверките на документи може да се извършват на разстояние от граничните контролни пунктове (ОВ, L 321/64 от 12 декември 2019 г.) (Делегиран регламент (ЕС) 2019/2123). Също така се урежда изпълнителният директор на БАБХ със заповед да определя списък на контролните пунктове, съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2019/2123. Със ЗИД на ЗУАХВ се създава възможност с наредбата по чл. 50, ал. 3 от закона, с която се определят условия и ред за вземане на проби и извършване на анализи, изпитвания и диагностика на елементи на агрохранителната верига, да се транспонират изискванията на директиви на ЕС относно методи за вземане на проби и анализ на храни, тъй като голяма част от правото на Европейския съюз в областта на безопасността и качеството на храните, и по-специално, относно методите за вземане на проби и методите за анализ на храни, е под формата на директиви. Законопроектът предвижда и отпадане на правното основание за издаване на наредбата по чл. 39, с която се определят изискванията при изпълнение на пилотни проекти с ограничен срок и обхват за оценяване на алтернативни практически условия за извършването на официален контрол върху производството на месо съгласно чл. 18, параграф 9 от Регламент (ЕС) 2017/625, тъй като разпоредбата на чл. 18, параграф 9 от Регламент (ЕС) 2017/625 няма императивен характер. Законопроектът осигурява пълно съответствие с терминологията на Регламент за изпълнение на Комисията (ЕС) 2019/1715 от 30 септември 2019 година за определяне на правила за функционирането на системата за управление на информацията относно официалния контрол и нейните компоненти (Регламент за IМSOC) (ОВ, L 261/64 от 14 октомври 2019 г.). С действащата разпоредба на чл. 61 от ЗУАХВ относно одобряване на списък на звената за контакт на територията на страната, чрез които се осъществява координирането на комуникациите между компетентните органи на Република България и останалите държави членки, включително предаването и получаването на искания за административна помощ се налага често изменение на Решението на Министерския съвет, с което се определя състава на Единно звено за контакт по системите на Европейската комисия за координация и списъка на звената за контакт , поради фактът, че съставът на администрациите, членове на звеното за контакт непрекъснато се променя. Поради това се налага чл.61 да бъде съответно изменен. Със законопроекта са прецизирани разпоредби на Глава трета, Раздел ІI от ЗУАХВ с която се определят специфични изисквания при осъществяване на официален контрол и други официални дейности върху храни, зародишни продукти и странични животински продукти, като се допълват изискванията по отношение на връщането на храни от обекти за търговия на едро и дребно в обекти за производство, тъй като действащата разпоредба има императивен характер и на практика не отчита ситуации, при които безопасността на дадена суровина и/или храна не е компрометирана, но са установени пропуски/грешки при етикетирането им, или е нарушена целостта само на вторичната опаковка. Прецизират се правомощията на официалните ветеринарни лекари за унищожаване храни от животински произход, с цел пълно съответствие с разпоредбите на Регламент (EС) 2017/625. С предложените изменения и допълнения в ЗУАХВ се дава възможност на официалния ветеринарен лекар или официалният фитосанитарен инспектор при въвеждането на животни или стоки от трети държави на територията на ЕС да предприемат мерките по чл. 67 от Регламент (EС) 2017/625, тъй като тези пратки са с висок риск и изискват предприемането на незабавни мерки. Със законопроекта са прецизирани разпоредбите относно изготвянето на Многогодишен национален план за контрол (МНПК) съгласно чл. 109 - 113 от Регламент (ЕС) 2017/625 и Годишния доклад за изпълнението му във връзка с публикуването на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/723 на Комисията от 2 май 2019 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на стандартния образец на формуляр, който следва да бъде използван в годишните доклади, представяни от държавите членки (ОВ, L 124/1 от 13 май 2019 г.) и отмяната на Решение на Комисията № 2007/363/ЕО от 21 май 2007 г. относно насоките за подпомагане на държавите членки при изготвянето на единния интегриран многогодишен национален план за контрол, предвиден в Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета. Със законопроекта са прецизирани възможностите за взаимодействие между органите, които осъществяват официален контрол и други официални дейности по агрохранителната верига. Предвидено е разделение на административнонаказателните разпоредби по отношение размера на санкцията, предвидена за нарушение на параграф 3 на чл. 15 от Регламент 2017/625, която да бъде пропорционална на тежестта на извършеното нарушение. С проекта на ЗИД на Закона за храните се изменя Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), като се уеднаквява терминологията в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина със Закона за храните и Регламент (ЕС) 609/2013, по отношение на специфичните видове храни, които могат да се предлагат в аптеките и дрогериите. Урежда се задължение Изпълнителната агенция по лекарствата, респ. регионалната здравна инспекция да уведомява областната дирекция по безопасност на храните по местонахождението на съответната аптека с издадено разрешение по чл. 229, ал. 2, респ. с издадено удостоверение за регистрация по чл. 240, ал. 1 от ЗЛПХМ, включващо извършване на търговия на дребно с хранителни добавки, храни за специални медицински цели, храни - заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, храни за кърмачета и преходни храни, преработени храни на зърнена основа и детски храни, съгласно чл. 30, ал. 2 от Закона за храните. С проекта на ЗИД на Закона за храните се изменя Закона за здравното осигуряване, като се уеднаквява терминологията в закона с Регламент (ЕС) № 609/2013 и Делегиран регламент (ЕС) 2016/128 на Комисията от 25 септември 2015 година за допълване на Регламент (ЕС) № 609/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на специфичните изисквания за състава и предоставянето на информация за храните за специални медицински цели (OB L 25 от 2.2.2016 г.), по отношение на термините „диетични храни за специални медицински цели“. Изменението и допълнението на Закона за храните е насочено към постигане на следните цели: гарантиране висока степен на защита на здравето и правата на потребителите по отношение на храните, които се предлагат на пазара. повишаване на ефективността на официалния контрол по агрохранителната верига и повишаване сигурността за потребителите. Измененията имат за цел създаване на подходящи условия за прилагане на европейско законодателство в областта на храните, гарантиране на висока степен на защита на здравето и правата на потребителите на територията на Република България. Подобряване качеството на продуктите, информираността на потребителите и доверието в пазара на храни. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: (николай Денков)

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на земеделието и храните Нормативен акт: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за храните периода януари – юни 2024 г. Лица за контакт: Д-р Илиян Костов, двм – директор на дирекция „Политики по агрохранителната верига“ Телефон и електронна поща: телефон за връзка: 02 985 11 302 електронна поща: irkostov@mzh.government.bg Д-р Ива Янчева- държавен експерт в дирекция „Политики по агрохранителната верига“ телефон за връзка: 02 985 11 305 електронна поща: IYancheva@mzh.government.bg Проблем/проблеми за решаване: Необходимост от установяване на ефективни мерки за подпомагане и насърчаване на българските производители и преработватели, насочени към висококачествена продукция, което включва изграждането на изисквания за безопасност и конкурентоспособност, осигурявайки им равни възможности на националния и международния пазар. Необходимост от определяне на национален компетентен орган по отношение на храните – заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло. Необходимост от определяне на национален компетентен орган по отношение на храни с традиционни характеристики. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. С бързата глобализация на хранително-вкусовата промишленост се въвеждат повече рискове за безопасността на храните във веригата за доставка на храни. В допълнение към многото нови рискове за безопасността на храните, които потенциално могат да бъдат въведени във веригата на доставки, всеки хранителен продукт е обект на законодателството по храните. Политиката за безопасност на храните, както и законодателството по храните на ниво ЕС, обаче не е статично и се актуализира периодично, за да отразява най-новите стандарти, разпоредби и най-добри практики в областта. С оглед на настъпилите изменения в правото на ЕС се налага изменение и допълнение на Закона за храните, за да се създадат условия на равнопоставеност на българските производители и преработватели на единния пазар на ЕС за предлагане на висококачествена, безопасна за потребителите и конкурентоспособна продукция. Проектът на ЗИД на Закона за храните е ключов елемент в обезпечаването на ефективна, съвременна и адаптивна рамка за управление на храните. Тя допринася за по-добра защита на потребителите, стимулира конкурентоспособността, и поддържа високи стандарти за безопасност и качество на храните. Изменението на закона води до по-добро балансиране между необходимите регулации и поддържането на конкурентоспособността на бизнеса. Законът за изменение и допълнение на Закона за храните осигурява прилагането на правото на Европейския съюз и националните мерки в областта на храните чрез актуализиране на националната правна рамка. Целта на закона е да гарантира висока степен на защита на здравето и интересите на потребителите по отношение на храните, които се предлагат на пазара. Очаква се повишаване на ефективността на официалния контрол по агрохранителната верига и повишаване сигурността за потребителите. В Програмата за управление на Република България за периода юни 2023 г. – декември 2024 г. и Законодателната програма на Министерски съвет юли 2023 г. – декември 2023 г. е включен проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за храните. По проблем 2 От 27 октомври 2022 г. се прилага Делегиран регламент (ЕС) 2017/1798. Член 7 от посочения регламент предоставя възможност при пускане на пазара на продукти — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, бизнес оператора с храни да уведомява компетентния орган на всяка държава членка, в която съответният продукт се пуска на пазара, относно посочената върху етикета информация, като му предоставя образец на етикета, използван за продукта, и всяка друга информация, която компетентният орган може основателно да поиска с цел проверка на съответствието с изискванията на този регламент. Видно от съображение 14 от преамбюла на Делегиран регламент (ЕС) 2017/1798, разпоредбата на член 7 от него, е във връзка с член 17, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (OB, L 031 от 01 февруари 2002 г.), който изисква от държавите членки да прилагат законодателството в областта на храните, както и да следят и проверяват дали бизнес операторите с храни и фуражи спазват изискванията на всички етапи на производство, преработка и разпространение. В този контекст, за да се улесни ефективният официален контрол на храните — заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, бизнес операторите, които пускат на пазара такива продукти, следва да предоставят на националните компетентни органи образец на използвания етикет и цялата съответна информация, която компетентните органи считат за необходима за проверка на съответствието с този регламент. По проблем 3: Член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2074/2005 за установяване на мерки за прилагане по отношение на някои продукти съгласно Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета и по отношение на организацията на официалния контрол съгласно Регламент (ЕО) № 854/2004 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, за дерогиране от Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета и за изменение на Регламенти (ЕО) № 853/2004 и (ЕО) № 854/2004 (OB, L 338 от 22 декември 2005 г.) дава възможност на държавите-членки да предоставят на предприятия, произвеждащи храни с традиционни характеристики, индивидуални или общи дерогации от определени изисквания, установени в Регламент (ЕО) № 852/2004. С проекта на ЗИД на ЗХ се определя националния компетентен орган за прилагане на разпоредбата. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Проблемите не могат да се решат в рамките на действащата нормативна уредба или чрез промяна в организацията на работа или чрез въвеждане на нови технологични мощности. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащият Закон за храните не е съобразен с настъпилите промени в правото на Европейския съюз по отношение на агрохранителната верига. В действащата нормативна уредба не са създадени условия за прилагането на Член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2074/2005 и чл.7 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/1798. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Необходимо е в националната нормативна уредба да се създадат условия за прилагането на: Регламент (ЕО) № 2074/2005 : Необходима е гъвкавост, така че храните с традиционни характеристики да могат да продължават да бъдат произвеждани. Процедура, позволяваща на държавите-членки да прилагат гъвкавост, е предвидени в Регламенти (ЕО) № 852/2004, (ЕО) № 853/2004 и (ЕО) № 854/2004. Въпреки това в повечето случаи, където такива дерогации вече са предоставени, е въпрос само на продължаване на установените практики, така че прилагането на пълна процедура за нотифициране, включително и пълен анализ на опасността, може да създаде ненужна и непропорционална тежест за държавите-членки. Следователно храните с традиционни характеристики трябва да бъдат определени и общите условия, приложими за такива храни, да бъдат установени чрез дерогация от структурните изисквания, определени в Регламент (ЕО) № 852/2004, с необходимото вземане под внимание на здравните цели за безопасност на храните. Делегиран регламент (ЕС) 2017/1798 на Комисията от 2 юни 2017 година за допълване на Регламент (ЕС) № 609/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на специфичните изисквания за състава на заместителите на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло и предоставянето на информация за тях (OB, L 259 от 07 октомври 2017 г.). В член 17, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от държавите членки се изисква да прилагат законодателството в областта на храните, както и да следят и проверяват дали стопанските субекти в областта на храните и фуражите спазват изискванията на всички етапи на производство, преработка и разпространение. В този контекст, за да се улесни ефективният официален контрол на храните – заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, стопанските субекти, които пускат на пазара такива продукти, следва да предоставят на националните компетентни органи образец на използвания етикет и цялата съответна информация, която компетентните органи считат за необходима за проверка на съответствието с настоящия регламент, освен когато държавите членки разполагат с друга ефективна система за контрол. ЗИД на ЗХ осигурява постигане на пълно съответствие с изискванията на: Делегиран регламент (ЕС) 2019/2123 на Комисията от 10 октомври 2019 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на случаите и условията, при които проверките за идентичност и физическите проверки на някои стоки може да се извършват на контролни пунктове, а проверките на документи може да се извършват на разстояние от граничните контролни пунктове (ОВ, L 321/64 от 12 декември 2019 г.). Регламент за изпълнение на Комисията (ЕС) 2019/1715 от 30 септември 2019 година за определяне на правила за функционирането на системата за управление на информацията относно официалния контрол и нейните компоненти (Регламент за IМSOC) (ОВ, L 261/64 от 14 октомври 2019 г.). Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/723 на Комисията от 2 май 2019 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на стандартния образец на формуляр, който следва да бъде използван в годишните доклади, представяни от държавите членки (ОВ, L 124/1 от 13 май 2019 г.) Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършвани последващи оценки на нормативния акт, както и анализи за изпълнението на политиката. 2. Цели: Цел 1. Гарантиране висока степен на защита на здравето и правата на потребителите по отношение на храните, които се предлагат на пазара, както и по отношение на храните - заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло. Цел 2. Повишаване на ефективността на официалния контрол по агрохранителната верига и повишаване сигурността за потребителите по отношение на храните - заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло. Цел 3. Осигуряване на условия за производство на храни с традиционни характеристики. Цел 4. Подпомагане на производителите на храни с традиционни характеристики, като им се предоставят възможности за развитие и конкурентоспособност. Цел 5. Създаване на условия за балансирано регулиране, което подкрепя както безопасността и качеството на храните, така и развитието на производството на традиционни храни в съответствие с европейските изисквания. Заинтересовани страни: Държавни органи Министерство на земеделието и храните (МЗХ) Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) Областни дирекции по безопасност на храните (ОДБХ) – 28 бр. Министерство на здравеопазването (МЗ) Регионални здравни инспекции (РЗИ) -28 бр. Министерство на икономиката и индустрията (МИИ) Център за оценка на риска по агрохранителната верига (ЦОРХВ) Бизнес оператори с храни Бизнес оператори Засегнатите страни обхващат бизнес оператори, които са заети както в производството на хранителни продукти, така и в търговията и разпространението на храни . Общ брой обекти – 273 561, разпределени както следва: Обекти за производство и търговия на едро с храни – 14 749 броя; Обекти за търговия на дребно с храни и заведения за обществено хранене – 224 139 броя; Транспортни средства за превоз на храни – 29 709 броя; Риболовни съдове – 4 567 броя; Потребители Потребители на храни в страната. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: Вариант 1 „Без действие“: Описание: Вариантът „Без действие“ се характеризира с непредприемане на никакви действия. Законът за храните няма да бъде съобразен с настъпилите промени в правото на Европейския съюз по отношение на агрохранителната верига. Това от своя страна ще доведе до намалена ефективност на официалния контрол по агрохранителната верига и застрашаване на сигурността за потребителите; В действащата нормативна уредба не са създадени условия за прилагане на чл. 7 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/1798. Няма определен национален компетентен орган на който стопанските субекти, които пускат на пазара храни- заместители на целодневния хранителен прием, следва да предоставят образец на използвания етикет и цялата съответна информация, която компетентните органи считат за необходима за проверка на съответствието с настоящия регламент. В действащият Закон за храните не са създадени условия за прилагане на чл.7 параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2074/2005 по отношение на храните с традиционни характеристики. Съответно няма определен национален компетентен орган за прилагане на разпоредбата. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Тези отрицателни последици подчертават важността на стриктното съответствие със законодателството на ЕС по безопасност на храните с цел защита на общественото здраве и икономическата стабилност. Икономически въздействия По отношение на конкуренцията: Ограничава се свободното движение на храни. Ограничаване на избора на потребителите и увеличаване на цените поради по-малко конкуренция. Създаване на бариери за нови доставчици. По отношение на конкурентоспособност и инвестиции: Ограничено конкурентно предимство на българските производители и преработватели на храни на единния пазар на ЕС. За да поддържат конкурентоспособността си и привличат инвестиции, секторът на храните трябва активно да работи за спазване на законодателството, поддържане на високи стандарти за качество и безопасност, както и насърчаване на иновации в отрасъла. Влияние върху инвестициите: - инвеститорите обикновено търсят стабилност и сигурност в правната среда. Несъответствието със законодателството може да доведе до понижение на инвестициите. По отношение на официалния контрол Намалена ефективност на официалния контрол по агрохранителната верига по отношение на храните - заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло. По отношение на потребителите: Загуба на доверието към храните, предлагани на пазара: Загуба на доверие в качеството и безопасността на храните сред потребителите. Увеличение на риска от изтегляне на продукти от пазара, което може да навреди на репутацията на компаниите и отрази на тяхната икономическа стабилност. По отношение на макроикономическата среда: Ограничава се свободното движение на храни Възможни търговски бариери: Несъответствието може да създаде пречки за търговията с други страни и региони, които изискват спазване на определени регламенти. Специфични въздействия: Върху държавния бюджет Налагане на санкции и глоби: Ако държавата не спазва изискванията на законодателството на ЕС относно безопасността на храните, това може да доведе до стартиране на наказателна процедура, налагане на санкции и глоби от страна на ЕС. Тези финансови наказания могат да изискват значителни ресурси от държавния бюджет. В случаи на болести, които се предават с храни, поради липса на съответствие със законодателството на ЕС, заразените лица могат да предизвикат правни искове срещу държавата и да се наложи изплащане на компенсации и юридически разходи. Здравни разходи: Липсата на съответствие със законодателството за безопасност на храните може да доведе до увеличаване на случаите на хранителни заболявания и проблеми свързани с общественото здраве. Този фактор може да увеличи разходите за здравеопазване на държавата. Намаляване на икономическият растеж: Липсата на съответствие със правото на ЕС ще засегне цялостно сектора на хранителната индустрия в държавата, което ще допринесе за намаляване на икономическия растеж. Това ще окаже влияние върху брутния вътрешен продукт (БВП) и икономическата активност в страната като цяло. Загуба на търговски възможности: Ако държавата не спази стандартите на ЕС, това може да доведе до загуба на търговски възможности на вътрешния пазар на ЕС, което може да съкрати приходите и икономическите възможности за предприятията и държавата като цяло. Отрицателни въздействия върху износа: При износ на храни, липсата на съответствие със стандартите може да доведе до ограничения или забрани на износа за трети страни. Това може да има сериозни последици за приходите от износ и печалбите на предприятията. Въздействия върху малките и средните предприятия Финансова тежест МСП обикновено разполагат с по-ограничени ресурси в сравнение с по-големите компании. Нарушения на законодателството могат да доведат до налагане на глоби и други финансови тежести, с които МСП се справят по трудно. Ограничен пазарен достъп: Неспазването на изискванията на ЕС може да доведе до ограничения в пазарния достъп, което е особено вредно за МСП, които се нуждаят от разширен достъп до пазара, за да се утвърдят и растат. Загуба на Доверие на Клиентите: Загубата на доверие в продуктите на МСП може имат сериозни последици, тъй като тези предприятия често се основават на лоялността на клиентите и позитивната им репутация. Въздействия върху конкуренцията в страната Изкривяване на конкуренцията: Фирми, които не съответстват на законодателството, могат извличат ползи от нелоялни практики или небезопасни условия за производство. Това може създаде изкривяване в конкуренцията, като нарушава баланса между играещите с честни правила компании и тези, които нарушават изискванията. Загуба на доверие в пазара: Неспазването на законодателството в областта на храните може да доведе до загуба на доверие от страна на потребителите и бизнес партньорите. Предприятията могат да се сблъскат с намалена репутация и загуба на пазарен дял. Пречки за влизане на пазара: Ако някои фирми успяват да избегнат съответствието с регулациите, това може създаде допълнителни бариери за влизане на пазара за нови участници. Те могат се нуждаят от допълнителни ресурси за спазване на изискванията, което може да даде предимство на вече утвърдени компании. Повишен риск за потребителите: Ако продуктите на дадено предприятие не отговарят на изискванията за безопасност и качество, това може увеличи риска за потребителите. Този риск може създаде допълнителни трудности за конкуренцията, тъй като потребителите предпочитат да избягват компании, чиито продукти представляват риск за тяхното здраве или безопасност. За опазване на конкуренцията и насърчаване на здравословна бизнес среда, е важно да се прилагат строги стандарти и ефективни мерки за регулиране, както и да се осигурява последователно прилагане на законодателството в областта на храните. Това ще помогне за поддържане на равни условия за всички участници и осигуряване на безопасност и доверие в пазара. Въздействия върху основните права Право на здраве и безопасност: Законодателството в областта на храните често е насочено към гарантиране на безопасността и качеството на продуктите. Несъответствието със законодателството на ЕС може постави под въпрос правото на гражданите за здравословно и безопасно хранене. Право на свобода на предприемачество: Предприятията в сектора на храните имат право на свобода на предприемачество. Несъответствието със законодателството може постави под въпрос това право, като създаде пречки и ограничения за предприятията. Специфични социални въздействия (демографско развитие, закрила на децата) Демографско Развитие: Здравето и безопасността на храните са от съществено значение за здравето на населението. Несъответствието със законодателството може да предизвика заболявания и здравословни проблеми, които влияят върху демографското развитие. Ако определени групи, като възрастни или уязвими общности, са по-изложени на рискове от консумация на некачествени или небезопасни храни, това може създаде социални и здравни неравенства. Съобщество и солидарност: Здравословните проблеми, които могат възникнат от несъответствие със законодателството в областта на храните, могат да подкопаят общностната солидарност. Защитата на общественото здраве и интересите на уязвимите групи е важна за поддържане на социалната кохезия. Възможни икономически ефекти: За поддържане на демографското развитие и осигуряване на закрила на децата, важно е да се поддържат строги стандарти за безопасност на храните и да се гарантира, че органите за регулиране действат ефективно за предотвратяване на нарушенията в този сектор. Също така, образованието и информираността на обществото играят ключова роля в този контекст. Въздействия на регионално и местно ниво Влияние върху месната икономика: Производителите и търговците в местната общност, които се ангажират в производство и търговия с храни, могат да станат жертва на икономически загуби, ако не съответстват на законодателството. Този фактор може влияе на заетостта и икономическото развитие на региона. Публичното мнение и доверие: Несъответствието с изискванията за безопасност на храните в местната общност може да доведе до загуба на доверие в местните производители и търговци. Този аспект е важен за обществената подкрепа и легитимността на бизнесите на местно ниво. Способността на регионалните и местните органи да управляват предизвикателствата и да създават среда, в която храните се произвеждат и предлагат съгласно стандартите, е критична за устойчивото развитие и благосъстоянието на общностите на местно ниво. Административна тежест: Няма ефект. Вариант 2 „Приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за храните“ С измененията които се предлагат в ЗИД Закона за храните се постига: Създава не на условия за прилагане на член 7 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/1798 относно възможността бизнес операторите, които пускат на пазара храни заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното да предоставят на националния компетентен орган – министърът на здравеопазването, образец на използвания етикет и съответната информация, която компетентния орган счита за необходима за проверка на съответствието с този регламент. Предвижда се министърът на земеделието и храните, с наредби да определя национални мерки съгласно Регламент 852/2004 относно директната доставка от производителя на малки количества първични продукти до крайния потребител или до местни обекти за търговия на дребно, директно снабдяващи крайния потребител. Предвижда се отпадането на разпоредбата в сегашния закон на чл. 7, ал. 5, т. 1 и т. 2, министърът на земеделието и храните и министърът на здравеопазването с наредба да определят хигиенните изисквания към бизнес операторите, които произвеждат, преработват и/или дистрибутират храна, включително към бизнес операторите, които осъществяват първично производство и свързани с него дейности, както и хигиенните изисквания при първичното производство, поради факта, че тези изискванията са разписани в европейските регламенти по хигиената на храните. Създаване на условия за прилагане на член 7 от Регламент (ЕО) № 2074/2005 за определянето на национален компетентен орган за храните с традиционни характеристики. Предвижда се отпадането на разпоредбата в действащия закон на чл. 81, ал. 2, министърът на здравеопазването съвместно с министъра на земеделието и храните и след съгласуване с министъра на младежта и спорта да издаде наредба за изискванията към храни, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване, тъй като в доклад на Европейската комисия до Европейския парламент и Съвета относно храните, изрично е посочено, че не съществува необходимост от специални разпоредби относно храните за спортисти. Въвежда се изискването, наредбите относно материалите и предметите, предназначени за контакт с храни и въвеждането на национални мерки по отношение на материали и предмети, за които няма приети на ниво Европейски съюз специфични мерки да бъдат приемани от Министерския съвет, поради факта, че регулаторните изисквания относно материалите и предметите, предназначени за контакт с храни, засягат редица аспекти и заинтересовани страни, които са свързани не само с безопасността и качеството на храните, но касаят и околната среда, кръговата икономика и други области. Уеднаквява се процедурата по регистрация на обект за комбинирано производство на бутилирани натурални минерални, изворни или трапезни води и безалкохолни напитки с процедурата по регистрация и одобрението на обекти от сега действащия закон, по отношение на комисията, която извършва проверка и издава предписание, съответно протокол за степента на съответствие на обекта с нормативните изисквания. Въвежда се изискване за регистрация за централите на средствата за комуникация от разстояние, които се намират извън територията на страната, за които към момента не е регламентирано къде следва да заявят искане за регистрация, като за централи на средства за комуникация, които се намират извън територията на страната, компетентен орган за регистрация да е директорът на областна дирекция по безопасност на храните София град. Прецизират се изискванията към аптеки и дрогерии, извършващи търговия на дребно с хранителни добавки, храни за специални медицински цели, храни - заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, храни за кърмачета и преходни храни, преработени храни на зърнена основа и детски храни, включително при извършване на търговия от разстояние. Средствата за търговия от разстояние с лекарствени продукти, аналогично на аптеките и дрогериите подлежат на одобрение и се вписват в публичен списък от Изпълнителната агенция по лекарствата. Отпадане на изискването от сегашния закон в чл. 38, ал. 2, производителите на първични продукти да извършват директни доставки до краен потребител или до местни обекти за търговия на дребно само в рамките на административната област по вписване и във всички съседни на нея административни области, при условие че са спазени правилата за защита на здравето на хората, както е предвидено в съображение (11) от Регламент (ЕО) № 853/2004. Такива доставки ще се извършват на територията на цялата страна. Определя се изпълнителният директор на БАБХ, като компетентен орган за регистрация на храните, в които са вложени витамини, минерали и някои други вещества, съгласно Регламент (ЕО) № 1925/2006. С цел прецизиране, в Допълнителните разпоредби се изменят определенията за някои групи храни и се създава нова група: храни за специални медицински цели и храни - заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло. Актуализират се препратки към отменено директно приложимо законодателство с ново публикувано в областта на храните и се коригират допуснати технически грешки. С проекта на ЗИД на Закона за храните се изменя и допълва Закона за управление на агрохранителната верига (ЗУАХВ): По отношение на терминологията на Регламент (EС) 2017/625. Създават се условия за прилагане на Делегиран регламент (ЕС) 2019/2123 относно проверките за идентичност и физическите проверки на някои стоки да се извършват на контролни пунктове, а проверките на документи да се извършват на разстояние от граничните контролни пунктове. Регламентира се също така изпълнителният директор на БАБХ със заповед да определя списък на контролните пунктове, съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2019/2123. Създава се възможност с наредбата от по чл. 50, ал. 3 от закона, с която се определят условия и ред за вземане на проби и извършване на анализи, изпитвания и диагностика на елементи на агрохранителната верига, да се транспонират изискванията на директиви на ЕС относно методи за вземане на проби и анализ на храни. Осигурява се пълно съответствие с терминологията на Регламент за изпълнение на Комисията (ЕС) 2019/1715 за определяне на правила за функционирането на системата за управление на информацията относно официалния контрол и нейните компоненти (Регламент за IМSOC). Прецизирани са разпоредби, с която се определят специфични изисквания при осъществяване на официален контрол и други официални дейности върху храни, зародишни продукти и странични животински продукти, като се допълват изискванията по отношение на връщането на храни от обекти за търговия на едро и дребно в обекти за производство, както и правомощията на официалните ветеринарни лекари за унищожаване храни от животински произход, с цел пълно съответствие с разпоредбите на Регламент (EС) 2017/625. Дава възможност на официалния ветеринарен лекар или официалният фитосанитарен инспектор при въвеждането на животни или стоки от трети държави на територията на ЕС да предприемат мерките съгласно Регламент (EС) 2017/625, тъй като тези пратки са с висок риск и изискват предприемането на незабавни мерки. Прецизирани са разпоредбите относно изготвянето на Многогодишен национален план за контрол (МНПК) от Регламент (ЕС) 2017/625 и Годишния доклад за изпълнението му във връзка с публикуването на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/723. Прецизирани са възможностите за взаимодействие между органите, които осъществяват официален контрол и други официални дейности по агрохранителната верига. Предвидено е разделение на административно наказателните разпоредби по отношение размера на санкцията, предвидена за нарушение на параграф 3 на член 15 от Регламент 625/2017, която да бъде пропорционална на тежестта на извършеното нарушение. С проекта на ЗИД на Закона за храните се изменя Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина: Уеднаквява се терминологията в Закона със Закона за храните и пряко приложимото законодателство на ЕС – Регламент (ЕС) 609/2013, по отношение на специфичните видове храни, които могат да се предлагат в аптеките и дрогериите. Създадени са разпоредби Изпълнителната агенция по лекарствата, респ. регионалната здравна инспекция да уведомяват областната дирекция по безопасност на храните по местонахождението на съответната аптека с издадено разрешение, респ. с издадено удостоверение за регистрация от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, включващо извършване на търговия на дребно с хранителни добавки, храни за специални медицински цели, храни - заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, храни за кърмачета и преходни храни, преработени храни на зърнена основа и детски храни. С проекта на ЗИД на Закона за храните се изменя Закона за здравното осигуряване: Уеднаквява се терминологията в закона със съответното пряко приложимо законодателство на ЕС - Регламент (ЕС) № 609/2013 и Делегиран регламент (ЕС) 2016/128 по отношение на термините „диетични храни за специални медицински цели“. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Икономически въздействия Устойчивост на бизнеса: Съответствието със законодателството по безопасност на храните спомага за създаване на устойчиви бизнес практики. Предприятията, които инвестират в безопасността на храните, гарантират в устойчивост и дългосрочен успех на своите операции. Засилване на доверието на потребителите: Спазването на изискванията на ЕС за безопасност на храните допринася за засилване на доверието на потребителите в продуктите. Това може увеличи лоялността на клиентите и повиши търсенето на дадени храни. Разширен пазарен достъп: Производителите, които спазват изискванията, имат по-добър достъп до международни пазари. Много страни изискват, вносните храни да отговарят на определени стандарти за безопасност, които са често подобни на тези на ЕС. Така че съответствието може стане конкурентно предимство на световния пазар. Подобряване на общественото здраве: Съответствието с изискванията за безопасност на храните допринася за подобряване на общественото здраве. Здравите граждани са по-малко склонни към заболявания, свързани с консумацията на храни, което намалява разходите за здравни грижи. Повишаване на инвестициите в иновации: Спазването на изискванията за безопасност на храните стимулира инвестициите в научни изследвания и иновации. Предприятията, които търсят постоянно подобрения в технологиите и процесите си, могат да постигнат по-високо качество и безопасност на храните. Развитие на работни места и растеж на сектора: Спазването на стандартите за безопасност може да доведе до устойчив растеж на сектора за производство на храни. Този растеж обикновено води до създаване на нови работни места и стимулира икономическото развитие. Спестяване на ресурси за регулаторите: Спазването на изискванията може намали необходимостта от интензивни проверки и регулации от страна на държавните органи. Това може спести ресурси за регулаторите и оптимизира тяхната дейност. Социални последици Здраве и благосъстояние: Съответствието с изискванията за безопасност на храните подобрява общественото здраве и благосъстояние. Консумацията на безопасни и качествени храни намалява риска от хранителни заболявания и засилва здравословните стандарти на обществото. Доверие и информираност на потребителите: Спазването на изискванията на законодателството по храните укрепва доверието на потребителите в продуктите на пазара. Сигурността на храните е от съществено значение за потребителите, и когато те са уверени в безопасността на продуктите, това допринася за пазарната стабилност и доверие. Потребителски избори: Съответствието със законодателството на ЕС позволява на потребителите да правят информирани избори. Когато продуктите са маркирани правилно и отговарят на стандартите, потребителите могат да избират продукти, които отговарят на техните предпочитания и стандарти. Спестяване на здравни ресурси: Спазването на стандартите за безопасност може да намали броя на случаите на хранителни заболявания и свързаните с тях здравни разходи. Това допринася за спестяване на здравни ресурси, които могат да бъдат насочени към други области на здравеопазването. Земеделски производители и общности: Спазването на изискванията може да има икономически и социални ползи за земеделските производители и общности. Те могат да получат по-добри цени за своите продукти и да бъдат поддържани в съответствие със социални и екологични стандарти. Съответствието със законодателството на ЕС по безопасност на храните играе ключова роля в формирането на здравословни, информирани и отговорни общества, като подпомага защитата на правата на потребителите и осигурява устойчиви социални икономически резултати. Екологични последици Енергийна ефективност и емисии: Производството, транспортирането и съхранението на храните изискват енергия и често предизвикват емисии на парникови газове. Спазването на изискванията може да насърчи промишлеността да въведе по-екологични практики, като енергийна ефективност и намаляване на емисиите. Оползотворяване на отпадъци: Спазването на изискванията по безопасност на храните включва и подход към оползотворяване на отпадъци от производството и обработката на храните. Рециклирането и намаляването на отпадъците могат допринеса за снижаване на екологичния отпечатък. Общата цел на тези екологични последици е да насърчат устойчиви и отговорни практики в производството и доставката на храни, което е ключов фактор за опазването на околната среда и устойчивостта на планетата. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани отрицателни въздействия. Специфични въздействия: По отношение на официалния контрол Повишена ефективност на официалния контрол по агрохранителната верига по отношение на храните - заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло. Въздействия върху малките и средните предприятия: Въпреки предизвикателствата, съответствието със законодателството за безопасност на храните може да предостави възможности за развитие и укрепване на МСП в хранителния сектор. По-големите изисквания могат да създадат по-конкурентни и ефективни бизнес модели, като по този начин спомагат за разширяване на пазарната им дялова позиция и нарастване на доходите. В крайна сметка, съответствието със законодателството по безопасност на храните може да се разглежда като инвестиция в бъдещето на МСП, като ги прави по-устойчиви, конкурентоспособни и в съответствие с високите стандарти на качество и безопасност на храните в ЕС. Икономическа сигурност: Малките и средните предприятия, които спазват изискванията на законодателството по храните, могат да се възползват от по-голяма икономическа сигурност. Те се приемат като надеждни и отговорни бизнес партньори, което може да подобри финансовата им стабилност. Достъп до пазара: Спазването на изискванията на законодателството по храните на отваря врати за малките и средните предприятия към по-широките пазари, включително националния и международния. Производителите, които отговарят на изискванията за безопасност, имат по-голям шанс да бъдат признати и приети от различни дистрибутори и търговски вериги. Конкурентоспособност и репутация: Спазването на изискванията на законодателството по храните подобрява репутацията на МСП. Клиентите имат повече доверие в продуктите, предлагани от предприятията, които отговарят на високите стандарти, което може да увеличи конкурентоспособността им. Достъп до финансиране: Спазването на изискванията на законодателството по храните може подобри достъпа на МСП до финансиране. Финансовите институции и инвеститорите често предпочитат да инвестират в предприятия, които демонстрират отговорност и пълно съответствие с нормативните изисквания. Социално отговорни практики: За много предприятия, социалната отговорност става важен фактор. Малките и средните предприятия, които съответстват на изискванията за безопасност, показват ангажираност към социално отговорни практики и внимание към потребителите и общността. Конкуренция в страната Равни възможности за МСП: Спазването на изискванията предоставя равни възможности за малките и средните предприятия, които могат да инвестират в качество и безопасност на продуктите си. Това създава условия за по-широка конкуренция и иновации. Защита на потребителите: Изискванията на законодателството за безопасност на храните играят ключова роля в защитата на потребителите от хранителни рискове и заболявания. Това може да допринесе за по-висока степен на доверие в пазара и защита на интересите на потребителите. Съответствието със законодателството за безопасност на храните може да подобри качеството на продуктите, информираността на потребителите и доверието в пазара на храни. Доверие и прозрачност: Въвеждането на строги изисквания за безопасност на храните допринася за повишаване на доверието на потребителите в хранителните продукти. Качество на продуктите: Съответствието с високите стандарти за безопасност на храните може да се свърже с по-високи стандарти за качество на продуктите. Потребителите могат да се възползват от по-качествени хранителни продукти, които отговарят на изискванията за безопасност. Въздействие върху основните права Съответствието със законодателството на ЕС по безопасност на храните обикновено е насочено към защитата на общественото здраве и безопасността на потребителите. Въпреки това, мерките, предприети за тази цел, могат да оказват въздействие върху някои основни права на гражданите. Недискриминация: С постигането на пълно съответствие със законодателството за безопасност на храните се избягва дискриминацията на предприятия, като се гарантира равностойно третиране на всички участници в сектора на храните. Въведените регулации са балансирани и гарантират ефективна защита на потребителите, запазване на основните права и свободи на гражданите и предприемачите. Специфични социални въздействия (демографско развитие, закрила на децата) Здравословно демографско развитие: Спазването на изискванията на законодателството за безопасност на храните допринася за поддържането на здравето на населението. Здравите хранителни навици и безопасните храни имат ключово значение за здравето на всички групи в обществото, включително децата и възрастните. Поддържането на добро здраве на децата влияе положително върху демографското развитие, като осигурява здравословна и устойчива популация в бъдеще. Закрила на децата и нормативна сигурност: Изискванията за безопасност на храните са създадени с цел да предпазят консуматорите от рискове, свързани с храните. За децата, чиято имунна система е по-чувствителна, това е от особено значение. Съответствието с тези изисквания гарантира, че хранителните продукти, предназначени за деца, отговарят на строги норми за безопасност и качество. Въздействия на регионално и местно ниво Икономически развитие: Предприятията, които се ангажират със спазване на изискванията, постигат повишена конкурентоспособност и доверие в пазара, което може да подпомогне икономическото развитие. Развитие на туризма: В региони, които са известни със своите хранителни традиции и продукти, съответствието с високите изисквания за безопасност може да подобри репутацията им и да привлече туристи, които търсят автентични и безопасни хранителни продукти. Въздействие върху държавния бюджет Няма ефект. Административна тежест: Няма ефект. 5. Сравняване на вариантите: Степени на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 Ефективност Цел 1: Ниска Висока Цел 2 Ниска Висока Цел 3 Ниска Висока Цел 4 Ниска Висока Цел 5 Ниска Висока Ефикасност Цел 1 Ниска Висока Цел 2 Ниска Висока Цел 3 Ниска Висока Цел 4 Ниска Висока Цел 5 Ниска Висока Съгласуваност Цел 1: Ниска Висока Цел 2: Ниска Висока Цел 3 Ниска Висока Цел 4 Ниска Висока Цел 5 Ниска Висока 6. Избор на препоръчителен вариант: Вариант 2 „Приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за храните“ 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Отнася се и за трите разгледани проблема. С проекта на ЗИД на ЗХ се създава ефективна и балансирана правна рамка, основана на промените в правото на ЕС, която не създава значителна административна тежест. Изменението на закона води до по-добро балансиране между необходимите регулации и поддържането на конкурентоспособността на бизнеса. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). Не се създават нови регулаторни режими. 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. Проектът на закон не се налага да бъде нотифициран по реда на Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ, L 241, 17.9.2015 г.). 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. Не се изменят регулаторни режими. Отнася се и за трите разгледани проблема. Изменението на закона води до по-добро балансиране между необходимите регулации, като не засяга съществуващите регулаторни режими. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Отнася се и за трите разгледани проблема. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП)(включително по отделните проблеми)? Отнася се и за трите разгледани проблема. С проекта на ЗИД на ЗХ се създава ефективна и балансирана правна рамка, основана на промените в правото на ЕС, която не създава значителна административна тежест и не оказва специфичен ефект върху МСП. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Няма рискове от прилагането на препоръчителния вариант. Отнася се и за трите разгледани проблема. С проекта на ЗИД на ЗХ се създава ефективна и балансирана правна рамка, основана на промените в правото на ЕС, която не създава значителна административна тежест, не оказва специфичен ефект върху МСП и не води до промяна на съществуващите регулаторни режими. Изменението на закона води до по-добро балансиране между необходимите регулации и поддържането на конкурентоспособността на бизнеса. 7. Консултации: Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за храните ще бъде публикуван на интернет страницата на Министерство на земеделието и храните и на Портала за обществени консултации за срок от 30 дни. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? Със ЗИД на ЗХ се създават условия за прилагане на: Чл. 7 от Регламент (ЕО) № 2074/2005; Чл.7 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/1798; ЗИД на ЗХ осигурява постигане на пълно съответствие с изискванията на: Делегиран регламент (ЕС) 2019/2123 Регламент за изпълнение на Комисията (ЕС) 2019/1715 Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/723 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? 10. Приложения: Няма 11. Информационни източници: Делегиран регламент (ЕС) 2017/1798 https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/TXT/?uri=CELEX:32017R1798 Регламент (ЕО) № 2074/2005 https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=celex%3A32005R2074 Регламент (ЕО) № 852/2004 https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A02004R0852-20090420 Регламент № 853/2004 https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=CELEX%3A32004R0853 Регламент (ЕО) № 1925/2006 https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32006R1925 Регламент (EС) 2017/625 https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex%3A32017R0625 Делегиран регламент (ЕС) 2019/2123 https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/TXT/?uri=CELEX%3A32019R2123 Регламент за изпълнение на Комисията (ЕС) 2019/1715 https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32019R1715 Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/723 https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/TXT/?uri=CELEX:32019R0723 Регламент (ЕС) 609/2013 https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A32013R0609 Делегиран регламент (ЕС) 2016/128 https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A32016R0128 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: доц. д-р Илиян Костов, двм – директор на дирекция „Политики по агрохранителната верига “ Дата: 02.02.2024 г.

Проект ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за храните (обн., ДВ, бр. 52 от 2020 г.; изм., бр. 65 от 2020 г., бр. 13 от 2021 г., бр. 102 от 2022 г. и бр. 80 и 102 от 2023 г.) § 1. В чл. 1, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 9 думите „малки деца“ се заменят с „преходните храни“, а след „храните за специални медицински цели“ се добавя „храните - заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло“. 2. Точка 11 се отменя. § 2. В чл. 6 думите „съответно министърът на здравеопазването, с наредби определят“, се заменят със „с наредби определя“. § 3. В чл. 7, ал. 5, т. 1 и 2 се отменят. § 4. Създава се чл. 7а: „Чл. 7а. Министърът на земеделието и храните е национален компетентен орган за целите на чл. 7, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 2074/2005 на Комисията от 5 декември 2005 година за установяване на мерки за прилагане по отношение на някои продукти съгласно Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета и по отношение на организацията на официалния контрол съгласно Регламент (ЕО) № 854/2004 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, за дерогиране от Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета и за изменение на Регламенти (ЕО) № 853/2004 и (ЕО) № 854/2004 (ОВ, специално българско издание, глава 03, том 068). § 5. В чл. 12 след думите „дистрибуция на храни“ се добавя „и материали и предмети за контакт с храни“. § 6. В чл. 13, ал. 1, т. 4, думите „храни, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване“, се заличават. § 7. В чл. 15 основният текст се изменя така: „Министерският съвет приема наредби, които:“ § 8. В чл. 16 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „чл. 5 от Регламент (ЕО) № 282/2008 на Комисията от 27 март 2008 г. относно материали и предмети от рециклирана пластмаса, предназначени за контакт с храни, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2023/2006 (ОВ, L 86/9 от 28 март 2008 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 282/2008“ се заменят с „чл. 10, параграф 2 и чл. 17, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2022/1616 на Комисията от 15 септември 2022 година относно материали и предмети от рециклирана пластмаса, предназначени за контакт с храни, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 282/2008 (ОВ, L 243/3 от 20 септември 2022 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 2022/1616“. 2. В ал. 2 думите „бизнес оператори по чл. 9 от Регламент (ЕС) № 1935/2004 и чл. 5 от Регламент (ЕО) № 282/2008“ се заменят с „лица по чл. 9 от Регламент (ЕС) № 1935/2004, уведомления, подадени от лица по чл. 10, параграф 2 и заявления, подадени от лица по чл. 17, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2022/1616“. § 9. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, думите „храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване“, се заменят с „храните, в които са вложени витамини, минерали и някои други вещества“. 2. Създава се ал. 3: „(3) „Административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, организациите, предоставящи обществени услуги и органите на съдебната власт, пред които следва да се установят обстоятелства, вписани в регистрите по ал. 1 и 2, или на които са необходими данни, налични в тези регистри, приемат удостоверяването на обстоятелствата и данните с писмено посочване в съответното искане и/или заявление, уведомление, декларация или друг документ, с който започва съответното производство, без да изискват от заявителите и/или подателите представяне на доказателства за вписани в регистрите обстоятелства и данни.“. § 10. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 в основния текст, след думите „на обект“ се добавя „и/или дейност“; 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) При извършване само на дейност по транспортиране на храни бизнес операторът посочва в заявлението по ал. 1 информацията по ал. 2, т. 1, 5, 10, 11, 14 и 15 и прилага копие от регистрационен талон на превозното средство и документ, удостоверяващ правото на ползване - когато е приложимо и/или посочва номерата на стикерите, удостоверяващи регистрация по реда на чл. 55 на превозните средства за транспортиране на храни - за храните по чл. 50, ал. 1 и 2. Заявлението се подава до директора на областната дирекция по безопасност на храните по седалището на бизнес оператора.“. § 11. В чл. 30 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Аптеки и дрогерии, извършващи търговия на дребно с хранителни добавки, храни за специални медицински цели, храни - заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, храни за кърмачета и преходни храни, преработени храни на зърнена основа и детски храни, включително при извършване на търговия от разстояние, подлежат на контрол по реда на този закон.“. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Изпълнителната агенция по лекарствата, съответно регионалните здравни инспекции, уведомяват ежемесечно до 10-о число областната дирекция по безопасност на храните по местонахождението на съответната аптека и дрогерия за регистрираните през предходния месец аптеки и дрогерии, в които се извършва търговия на дребно с хранителни добавки, храни за специални медицински цели, храни - заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло и храни за кърмачета и преходни храни, преработени храни на зърнена основа и детски храни. В случаите когато аптеката или дрогерията извършва търговия на дребно от разстояние с хранителни добавки, храни за специални медицински цели, храни - заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло и храни за кърмачета и преходни храни, преработени храни на зърнена основа и детски храни, тази информация се посочва при уведомяването.“. § 12. В чл. 35, ал. 3, второ изречение, думите „директорът на областната дирекция по безопасност на храните“ се заменят с „комисията“. § 13. В чл. 37, ал. 1 се изменя така: „Чл. 37. (1) Директна доставка на малки количества първични продукти по чл. 1, параграф 2, буква „в“ от Регламент (ЕО) № 852/2004 и чл. 1, параграф 3, буква „в“ от Регламент (ЕО) № 853/2004 се извършва от производител, който е ползвател, наемател или собственик на регистриран обект за първично производство на храни.“. § 14. В чл. 38 ал. 2 се отменя. § 15. В чл. 40 се създава ал. 5: „(5) Доставките на продуктите по ал. 1 се извършват в административната област по вписване и във всички съседни на нея административни области.“. § 16. В чл. 60, ал. 3 се създава второ изречение: „За централи на средства за комуникация, които се намират извън територията на страната, компетентен орган за регистрация е директорът на областна дирекция по безопасност на храните София град.“. § 17. В чл. 61, ал. 1, т. 3 думите „регистрационни номера или номера на одобрение на обектите“ се заменят с „информация за извършена регистрация по реда на чл. 26 или одобрение по реда на чл. 31 и вписване в регистъра по чл. 24, ал. 1 на съответния обект или дейност“. § 18. В чл. 63 ал. 1 се отменя. § 19. Наименованието на Глава трета, Раздел II се изменя така: „Храни, предназначени за кърмачета и преходни храни, храни за специални медицински цели и храни - заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло“. § 20. В чл. 76 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „малки деца“ се заменят с „преходни храни“, а „храни, в които са вложени витамини, минерали и някои други вещества, съгласно Регламент (ЕО) № 1925/2006“ се заменят с „храни - заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло“. 2. В ал. 2: а) в т. 1 накрая се добавя „съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2016/127 на Комисията от 25 септември 2016 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 609/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на специфичните изисквания за състава и предоставянето на информация за храните за кърмачета и преходните храни и по отношение на изискванията за информация, свързана с храненето на кърмачета и малки деца (ОВ, L 25/1 от 2 февруари 2016 г.), наричан по-нататък „Делегиран регламент (ЕС) 2016/127“; б) в т. 2 думите „на Комисията от 25 септември 2016 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 609/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на специфичните изисквания за състава и предоставянето на информация за храните за кърмачета и преходните храни и по отношение на изискванията за информация, свързана с храненето на кърмачета и малки деца (ОВ, L 25/1 от 2 февруари 2016 г.)“, се заличават; в) в т. 3 накрая се добавя „съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2016/128 на Комисията от 25 септември 2015 година за допълване на Регламент (ЕС) № 609/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на специфичните изисквания за състава и предоставянето на информация за храните за специални медицински цели (ОВ, L 25/30 от 2 февруари 2016 г.); г) т. 4 се изменя така: „4. храна - заместител на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2017/1798 на Комисията от 2 юни 2017 година за допълване на Регламент (ЕС) № 609/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на специфичните изисквания за състава на заместителите на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло и предоставянето на информация за тях (ОВ, L 259/2 от 7 октомври 2017 г.).“. 3. В ал. 11 се създава т. 4: „4. получаване на нова информация или при преоценка на съществуващата се установи, че храната по ал. 2 създава опасност за здравето на потребителите или е лекарствен продукт.“ § 21. В Глава трета, Раздел III, в наименованието думите „Храни, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване“ се заменят с „Храни, в които са вложени витамини, минерали и някои други вещества“. § 22. В чл. 79 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „храни, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване“, се заменят с „храни, в които са вложени витамини, минерали и някои други вещества, съгласно Регламент (ЕО) № 1925/2006“. 2. В ал. 2 думите „храна, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване“, се заменя с „храна, в която са вложени витамини, минерали и някои други вещества“. 3. В ал. 3: а) в т. 5 думите „храната, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване“, се заменят с „храната, в която са вложени витамини, минерали и някои други вещества“; б) в т. 6 думите „храната, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване“, се заменят с „храната, в която са вложени витамини, минерали и някои други вещества“. 4. В ал. 4: а) в т. 1 думите „храната, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване“, се заменят с „храната, в която са вложени витамини, минерали и някои други вещества“; б) в т. 3 думите „храната, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване“, се заменят с „храната, в която са вложени витамини, минерали и някои други вещества“, а думите „съответните наредби по чл. 81“, се заменят с „наредбата по чл. 81 или Регламент (ЕО) № 1925/2006“. 5. В ал. 6 думите „храната, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване“, се заменят с „храната, в която са вложени витамини, минерали и някои други вещества“ . 6. В ал. 7 думите „храна, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване“, се заменят с „храна, в която са вложени витамини, минерали и някои други вещества“. 7. В ал. 9, т. 1 думите „храната, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване“, се заменят с „храната, в която са вложени витамини, минерали и някои други вещества“. 8. В ал. 11 думите „храна, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване“, се заменят с „храна, в която са вложени витамини, минерали и някои други вещества“. § 23. В чл. 80 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в основния текст, думите „храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване“, се заменят с „храните, в които са вложени витамини, минерали и някои други вещества“; б) в т. 5 думите „храната, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване“, се заменят с „храната, в която са вложени витамини, минерали и някои други вещества“; в) в т. 6 думите „храната, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване“, се заменят с „храната, в която са вложени витамини, минерали и някои други вещества“; г) в т. 7 думите „храната, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване“, се заменят с „храната, в която са вложени витамини, минерали и някои други вещества“. 2. В ал. 4: а) в основния текст, думите „храна, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване“, се заменят с „храна, в която са вложени витамини, минерали и някои други вещества“; б) в т. 1 думите „храна, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване“, се заменят с „храна, в която са вложени витамини, минерали и някои други вещества“; в) в т. 3 думите „храна, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване“, се заменят с „храна, в която са вложени витамини, минерали и някои други вещества“; г) създава се т. 4: „4. получаване на нова информация или при преоценка на съществуващата се установи, че дадена хранителна добавка или храна, в която са вложени витамини, минерали и някои други вещества създава опасност за здравето на потребителите или е лекарствен продукт.“ § 24. В чл. 81 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думата „издава“ се заменя с „приема“. 2. Алинея 2 се отменя. § 25. В чл. 98, ал. 3, т. 2 думата „документ“ се заменя с „информация“. § 26. В чл. 120 се създава ал. 5: „(5) Съответствието на браншовите организации с критериите по ал. 1 се оценява от постоянно действаща работна група, създадена със заповед на министъра на земеделието и храните.“. § 27. В чл. 128, ал. 1 се правят следните изменения: 1. В т. 6 думите „малки деца“ се заменят с „преходни храни“, а думите „храни, в които са вложени витамини, минерали и някои други вещества“ се заменят с „храни – заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло“. 2. В т. 7 думите „чл. 79“ се заменят с „чл. 78“. § 28. В чл. 130, ал. 1, т. 4 думите „храна, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване“, се заменят с „храна, в която са вложени витамини, минерали и някои други вещества“; § 29. В чл. 131, ал. 1, т. 8 думите „храна, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване“, се заменят с „храна, в която са вложени витамини, минерали и някои други вещества“. § 30. В допълнителната разпоредба в § 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 4: а) в буква „б“ думите „млечни аналози“ се заличават; б) буква „г“ се изменя така: „г) риба, водни организми и продукти от тях;“; в) в буква „ж“ думите „и храни на зърнено-житна основа“ се заличават; г) буква „з“ се изменя така: „з) храни на зърнено-житна основа, тестени изделия;“; д) буква „и“ се изменя така: „и) зърнено-бобови храни и храни на зърнено-бобова основа; е) в буква „о“ думата „соли“ се заменя със „сол“; ж) буква „х“ се изменя така: „х) храна, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване;“; з) буква „щ“ се изменя така: „щ) храни за кърмачета, преходни храни, преработени храни на зърнена основа и детски храни;“; и) създава се нова буква „ю“: „ю) храни за специални медицински цели и храни - заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло;“; к) досегашната буква „ю“ става буква „я“. 2. Създават се т. 22 – 27: „22. „Храни за кърмачета“ са храни по смисъла на чл. 2, параграф 2, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 609/2013; 23. „Преходни храни“ са храни по смисъла на чл. 2, параграф 2, буква „г“ от Регламент (ЕС) № 609/2013.“; 24. „Преработени храни на зърнена основа“ са храни по смисъла на чл. 2, параграф 2, буква „д“ от Регламент (ЕС) № 609/2013; 25. „Детски храни“ са храни по смисъла на чл. 2, параграф 2, буква „е“ от Регламент (ЕС) № 609/2013; 26. „Храни за специални медицински цели“ са храни по смисъла на чл. 2, параграф 2, буква „ж“ от Регламент (ЕС) № 609/2013; 27. „Храни - заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло“ са храни по смисъла на чл. 2, параграф 2, буква „з“ от Регламент (ЕС) № 609/2013. Преходни и заключителни разпоредби § 31. Започналите и неприключили до влизането в сила на този закон административни производства по чл. 76, ал. 2, т. 4 от Закона за храните, за пускане за първи път на пазара на територията на Република България на храна, в която са вложени витамини, минерали и някои други вещества, съгласно Регламент (ЕО) № 1925/2006, се довършват по досегашния ред. § 32. Започналите и неприключили до влизането в сила на този закон административни производства по чл. 79, ал. 2 от Закона за храните, за пускане за първи път на пазара на територията на Република България на храна, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване, се прекратяват. § 33. Компетентният орган по чл. 79, ал. 1 от Закона за храните вписва служебно в регистъра по чл. 24, ал. 1 от същия закон информацията относно пуснатите на пазара храни, в които са вложени витамини, минерали и някои други вещества, вписани в регистъра по чл. 24, ал. 2, т. 2. § 34. В Закона за управление на агрохранителната верига (обн., ДВ, бр. 51 от 2020 г., изм., бр. 65 от 2020 г., бр. 102 от 2022 г. и бр. 102 от 2023 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 6: а) в т. 1, буква „в“ се изменя така: „в) храни, предназначени за кърмачета, преходни храни, преработени храни на зърнена основа, детски храни, храни за специални медицински цели и храни - заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло.“; б) точка 10 се изменя така: „10. „храните, в които са вложени витамини, минерали и някои други вещества“. 2. В чл. 7, ал. 1: а) създава се нова т. 1: „1. Министерството на земеделието и храните;“; б) досегашните т. 1 – 8 стават съответно т. 2 – 9. 3. В чл. 8: а) в ал. 1 след думите „официален контрол“ се добавя „и други официални дейности“; б) създава се нова ал. 3: „(3) Министърът на земеделието и храните делегира изпълнението на дейности по чл. 1, параграф 2, буква „и“ от Регламент (EС) 2017/625, когато в допълнение към условията по ал. 1 са изпълнени и условията по чл. 40 от Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета (ОВ, L 150/1 от 14 юни 2018 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2018/848.“; в) досегашната ал. 3 става ал. 4. 4. В чл. 9: а) в ал. 1 след думите „официален контрол“ се добавя „и други официални дейности“, а след думите „Регламент (EС) 2017/625“ се добавят думите „и чл. 40 от Регламент (ЕС) 2018/848“; б) в ал. 2 след думата „дейности“ се добавя „свързани с официалния контрол“; в) създава се ал. 4: „(4) Министърът на земеделието и храните делегира изпълнението на дейности по чл. 1, параграф 2, букви „и“ от Регламент (EС) 2017/625 на един или повече органи с делегирани правомощия и оттегля или ограничава делегирането по реда на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.“. 5. Създава се чл. 9а: „Чл. 9а. Министърът на земеделието и храните осъществява официален контрол по реда на този закон и на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.“. 6. В чл. 23 в основния текст думата „контролните“ се заменя с „компетентните“. 7. В чл. 24 ал. 1 след думите „съответните ведомства по чл. 7“ се добавя „или оправомощени от тях длъжностни лица“; 8. В чл. 25, ал. 2 думата „контролният“ се заменя с „компетентният“. 9. Създава се чл. 25а: „Чл. 25а. (1) При установяване на нарушения от изискванията на правилата по чл. 1, параграф 2, буква „и“ от Регламент (EС) 2017/625, министърът на земеделието и храните прилага мерки съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/279 на Комисията от 22 февруари 2021 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на контрола и другите мерки за гарантиране на проследимостта и съответствието на биологичното производство и етикетирането на биологичните продукти (ОВ, L 62/6 от 23 февруари 2021 г.), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/279“. (2) Прилагането на мерките по ал. 1 се извършва по реда на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.“.“ 10. В чл. 30: 1. Досегашният текст става ал. 1 и се изменя така: „(1) Официалният контрол по агрохранителната верига на всички оператори се извършва и по сигнали, жалби и публикации.“. 2. Създават се ал. 2 и 3: „(2) При извършване на проверка по ал. 1, при която впоследствие се окаже, че сигналът, жалбата или публикацията съдържа невярна информация и въвежда в заблуждение контролните органи, подателят на сигнала или жалбата, съответно авторът на публикацията, подлежи на административно-наказателна отговорност. (3) Заблуждаващ сигнал, жалба или публикация са създадените по всеки възможен начин и форма, предвидени в съответната нормативна уредба, които съдържат невярна информация и въвеждат в заблуждение органите на официалния контрол.“. 11. В чл. 33, ал. 4 думите „чл. 61 - 63 от Регламент (EС) 2017/625“ се заменят с „чл. 62 - 63 от Регламент (EС) 2017/625“. 12. Създава се чл. 33а: „Чл. 33а. (1) Изпълнителният директор на БАБХ определя със заповед списък на контролните пунктове, съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2019/2123 на Комисията от 10 октомври 2019 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на случаите и условията, при които проверките за идентичност и физическите проверки на някои стоки може да се извършват на контролни пунктове, а проверките на документи може да се извършват на разстояние от граничните контролни пунктове (ОВ, L 321/64 от 12 декември 2019 г.). (2) Списъкът на контролните пунктове по ал. 1 се публикува на интернет страницата на БАБХ и се актуализира при всяка настъпила промяна.“. 13. Наименованието на Глава трета, Раздел ІI се изменя така: „Специфични изисквания при осъществяване на официален контрол и други официални дейности върху храни, зародишни продукти и странични животински продукти“. 14. Член 39 се отменя. 15. В чл. 43: а) досегашният текст става ал. 1; б) създават се ал. 2 и 3: „(2) Алинея 1 не се прилага в случаите когато връщането на храни от обекти за търговия на едро и дребно в обекти за производство, е с цел отстраняване на пропуски и несъответствия, свързани с етикетирането и опаковането на храната, които не създават риск за нейната безопасност. (3) Дейностите по ал. 2 се извършват след уведомяване на директора на областната дирекция по безопасност на храните и издаване на предписание от длъжностно лице, осъществяващо официален контрол. 16. В чл. 46, ал. 1 се изменя така: „(1) Официалните ветеринарни лекари с разпореждане: 1. насочват за унищожаване храни от животински произход, когато: а) установят, че са негодни за консумация или опасни за здравето на хора и/или животни; б) установят, че са с неизвестен произход; в) е получена официална информация, че са опасни за здравето на хора и/или животни; г) установят, че са произведени, преработени или дистрибутирани в обекти, които не са регистрирани или одобрени по реда на Закона за храните; д) храните са добити от животни, отглеждани в животновъдни обекти, които не са регистрирани по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност; 2. предприемат една от мерките посочени в чл. 66, параграф 3 в случаите по чл. 66, параграф 6 от Регламент (EС) 2017/625.“. 17. В чл. 48 ал. 2 се отменя. 18. Член 49 се изменя така: „Чл. 49. (1) Министерството на земеделието и храните изпраща на Европейската комисия годишен доклад за изпълнение на МНПК. (2) Докладът по ал. 1 се изпраща след попълването на съответния формуляр по Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/723 на Комисията от 2 май 2019 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на стандартния образец на формуляр, който следва да бъде използван в годишните доклади, представяни от държавите членки (ОВ, L 124/1 от 13 май 2019 г.). (3) Отговорни за изпълнението на МНПК са компетентните органи по този закон и съответните нормативни актове по чл. 10 - 16 в рамките на своята компетентност. 19. В чл. 50, ал. 3, думите „на правото“, се заменят с „установени в регламенти и решения на институции“. 20. Член 53 се изменя така: „Чл. 53. (1) При осъществяване на официален контрол при въвеждане на животни и стоки, подлежащи на контрол по смисъла чл. 44, чл. 47 и чл. 48 от Регламент (EС) 2017/625, компетентните органи по чл. 7 си взаимодействат с Агенция "Митници" и други органи съгласно изискванията на Раздел V oт Регламент (EС) 2017/625. (2) Механизмите за сътрудничеството с организациите по ал. 1 се определят със Споразумения при спазване на изискванията, приети с актове за изпълнение, в съответствие с раздел V на глава V от Регламент 2017/625. (3) Министрите по чл. 2 и ръководителите на съответните ведомства по чл. 7, ал. 1, т. 3 - 8 си взаимодействат при осъществяване на официален контрол и други официални дейности с цел да се гарантира, че официалният контрол по агрохранителната верига се извършва в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2017/625, този закон и актовете по прилагането му.“. 21. В чл. 54 след думата служители се добавя „както и на органите с делегирани правомощия по чл. 8“. 22. В чл. 55: а) в ал. 1 думата „контролните“ се заменя с „компетентните“; б) в ал. 2 думата „контролен“ се заменя с „компетентен“. 23. В чл. 60: а) точка 1 се изменя така: „1. системата за управление на информацията относно официалния контрол (IМSOC) съгласно чл. 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1715 на Комисията от 30 септември 2019 година за определяне на правила за функционирането на системата за управление на информацията относно официалния контрол и нейните компоненти (Регламент за IМSOC) (ОВ, L 261/37 от 14 октомври 2019 г.);“; б) създава се т. 3: „3. информационната система за биологично земеделие (OFIS) съгласно чл. 9, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/279.“. 24. Член 61 се изменя така: „Чл. 61. (1) Министерският съвет, по предложение на министъра на земеделието и храните създава национално звено за контакт, включващо компетентните звена за контакт на територията на страната по системите на Европейската комисия. (2) Министърът на земеделието и храните определя състава на единно звено за контакт в Министерството на земеделието и храните, чрез което се осъществява координацията и комуникацията между компетентните органи на Република България с Европейската комисия и с останалите държави членки. (3) Министърът на земеделието и храните уведомява Европейската комисия и другите държави членки за одобрения състав на звеното по ал. 2 и за всички промени, настъпили в него.“. 25. Член 64 се изменя така: „Чл. 64. Когато възникне непосредствена и голяма опасност за хората, животните или растенията: 1. съответният министър по чл. 2, в рамките на своята компетентност, със заповед прилага една или няколко от мерките по чл. 138, параграф 2, букви „г“, „е“, „ж“, „з“, „и“, „й“ и „к“ от Регламент (EС) 2017/625. 2. официалният ветеринарен лекар или официалният фитосанитарен инспектор при въвеждането на животни или стоки от трети държави на територията на ЕС предприемат мерките по чл. 67 от Регламент 2017/625.“. 26. В чл. 67, ал. 1 след думите „контролен орган“ се добавят думите „или на орган с делегирани правомощия по чл. 8“. 27. В чл. 68, ал. 1 след думите „контролен орган“ се добавят думите „или на орган с делегирани правомощия по чл. 8“ 28. Създава се чл. 68а: „Чл. 68а (1) Който наруши изискванията на чл. 15, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/625, се наказва с глоба от 50 лв., а при повторно нарушение - от 100 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 100 лв., а при повторно нарушение – от 200 лв.“. 29. В чл. 69, ал. 1 след думите „контролния орган“ се добавят думите „или органа с делегирани правомощия по чл. 8“. 30. Създава се чл. 71а: „Чл. 71а. (1) Който подава заблуждаващи сигнали, жалби или публикации по чл. 30, ал. 2 се наказва с глоба от 1 000 до 2 000 лв., а при повторно нарушение от 2 000 до 3 000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършена от юридическо лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 3 000 до 5 000 лв., а при повторно нарушение - от 5 000 до 10 000 лв. (3) Когато от органите на официалния контрол по чл. 7, ал. 1 са направени разходи, свързани с извършването на проверка по чл. 30, ал. 2, лицата по ал. 1 и 2 възстановяват средствата по направените разходи, съгласно тарифите или ценоразписите по чл. 66, ал. 3. § 35. В Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (обн., ДВ, бр. 31 от 2007 г.; изм., бр. 19 от 2008 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2008 г. – бр. 65 от 2008 г.; изм., бр. 71 от 2008 г., бр. 10, 23, 41, 88 и 102 от 2009 г., бр. 59 и 98 от 2010 г., бр. 9, 12, 60 и 61 от 2011 г., бр. 38, 60 и 102 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 1 и 18 от 2014 г.; Решение № 1 на Конституционния съд от 2015 г. – бр. 12 от 2015 г.; изм., бр. 48 от 2015 г., бр. 43 от 2016 г., бр. 85 и 103 от 2017 г., бр. 84, 91 и 102 от 2018 г., бр. 17 и 64 от 2019 г., бр. 17, 52, 67, 103 и 105 от 2020 г., бр. 62 от 2022 г. и бр. 84 и 88 от 2023 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 219, ал. 1 думите „диетични храни за специални медицински цели и храни за кърмачета и преходни храни“ се заменят с „храни за специални медицински цели, храни - заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, храни за кърмачета и преходни храни, преработени храни на зърнена основа и детски храни“. 2. В чл. 225, ал. 3 думите „диетични храни за специални медицински цели и храни за кърмачета и преходни храни“ се заменят с „храни за специални медицински цели, храни - заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, храни за кърмачета и преходни храни, преработени храни на зърнена основа и детски храни“. 3. В чл. 229а: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Изпълнителната агенция по лекарствата уведомява областната дирекция по безопасност на храните по местонахождението на съответната аптека с издадено разрешение по чл. 229, ал. 2, включващо извършване на търговия на дребно с хранителни добавки, храни за специални медицински цели, храни - заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, храни за кърмачета и преходни храни, преработени храни на зърнена основа и детски храни, съгласно чл. 30, ал. 2 от Закона за храните.“. б) в ал. 2 думите „диетични храни за специални медицински цели, храни за кърмачета и преходни храни“ се заменят с „храни за специални медицински цели, храни - заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, храни за кърмачета и преходни храни, преработени храни на зърнена основа и детски храни“. 4. Създава се чл. 240б: „Чл. 240б (1) Регионалната здравна инспекция уведомява областната дирекция по безопасност на храните по местонахождението на съответната дрогерия с издадено удостоверение за регистрация по чл. 240, ал. 1, включващо извършване на търговия на дребно с хранителни добавки, храни за специални медицински цели, храни - заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, храни за кърмачета и преходни храни, преработени храни на зърнена основа и детски храни, съгласно чл. 30, ал. 2 от Закона за храните. (2) Дрогериите, които извършват търговия на дребно с хранителни добавки, храни за специални медицински цели, храни - заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло и храни за кърмачета и преходни храни, преработени храни на зърнена основа и детски храни, подлежат на контрол по реда на Закона за храните.“. 5. В допълнителните разпоредби в § 1: а) точка 87 се изменя така: „87. „Храни за кърмачета“ са храни по смисъла на чл. 2, параграф 2, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 609/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 година относно храните, предназначени за кърмачета и малки деца, храните за специални медицински цели и заместителите на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло и за отмяна на Директива 92/52/ЕИО на Съвета, директиви 96/8/ЕО, 1999/21/ЕО, 2006/125/ЕО и 2006/141/ЕО на Комисията, Директива 2009/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и регламенти (ЕО) № 41/2009 и (ЕО) № 953/2009 на Комисията (ОВ, L 181/35 от 29 юни 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 609/2013“.“; б) точка 88 се изменя така: „88. „Преходни храни“ са храни по смисъла на чл. 2, параграф 2, буква „г“ от Регламент (ЕС) № 609/2013.“; в) създават се т. 93 – 97: „93. „Преработени храни на зърнена основа“ са храни по смисъла на чл. 2, параграф 2, буква „д“ от Регламент (ЕС) № 609/2013; 94. „Детски храни“ са храни по смисъла на чл. 2, параграф 2, буква „е“ от Регламент (ЕС) № 609/2013; 95. „Храни за специални медицински цели“ са храни по смисъла на чл. 2, параграф 2, буква „ж“ от Регламент (ЕС) № 609/2013; 96. „Храни - заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло“ са храни по смисъла на чл. 2, параграф 2, буква „з“ от Регламент (ЕС) № 609/2013; 97. „Хранителни добавки“ са съгласно § 1, т. 21 от допълнителната разпоредба на Закона за храните.“ § 36. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 1 и 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54, 74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 50, 107 и 114 от 2003 г., бр. 28, 38, 49, 70, 85 и 111 от 2004 г., бр. 39, 45, 76, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 17, 18, 30, 33, 34, 59, 80, 95 и 105 от 2006 г., бр. 11 от 2007 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 26 от 2007 г.; изм., бр. 31, 46, 53, 59, 97, 100 и 113 от 2007 г., бр. 37, 71 и 110 от 2008 г., бр. 35, 41, 42, 93, 99 и 101 от 2009 г., бр. 19, 26, 43, 49, 58, 59, 62, 96, 97, 98 и 100 от 2010 г., бр. 9, 60, 99 и 100 от 2011 г., бр. 38, 60, 94, 101 и 102 от 2012 г., бр. 4, 15, 20, 23 и 106 от 2013 г., бр. 1, 18, 35, 53, 54 и 107 от 2014 г., бр. 12, 48, 54, 61, 72, 79, 98 и 102 от 2015 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2016 г. – бр. 20 от 2016 г.; изм., бр. 98 от 2016 г., бр. 85, 101 и 103 от 2017 г., бр. 7, 17, 30, 40, 77, 92, 102 и 105 от 2018 г., бр. 24, 99 и 101 от 2019 г., бр. 54, 67 и 103 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 18, 32 и 62 от 2022 г. и бр. 8, 13, 64, 66 и 84 от 2023 г.) се правят следните изменения: 1. В § 1 от допълнителните разпоредби т. 21 се изменя така: „21. „Храни за специални медицински цели“ са храни по смисъла на чл. 2, параграф 2, буква „ж“ от Регламент (ЕС) № 609/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 година относно храните, предназначени за кърмачета и малки деца, храните за специални медицински цели и заместителите на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло и за отмяна на Директива 92/52/ЕИО на Съвета, директиви 96/8/ЕО, 1999/21/ЕО, 2006/125/ЕО и 2006/141/ЕО на Комисията, Директива 2009/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и регламенти (ЕО) № 41/2009 и (ЕО) № 953/2009 на Комисията (ОВ, L 181/35 от 29 юни 2013 г.).“. 2. Навсякъде в закона думите „диетични храни за специални медицински цели“ се заменят с „храни за специални медицински цели“. § 37. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Законът е приет от 49-ото Народно събрание на ……………..…... 2024 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ: (РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ)

СПРАВКА ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СТАНОВИЩА ОТ ОБЩЕСТВЕНАТА КОНСУЛТАЦИЯ ПО ПРОЕКТА НА РЕШЕНИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ЗА ОДОБРЯВАНЕ ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ХРАНИТЕ (ОТ 09.02.2024 Г. ДО 11.03.2024 Г.) № Организация/ потребител (вкл. начина на получаване на предложението) Бележки и предложения Приети/ неприети Мотиви Bizness (Портал за обществени консултации на 22 февруари 2024 г.) Предложения за изменение и допълнение в Закона за храните и ЗУАВ I. Предложения за допълнение в Закона за храните: 1. В чл. 26 и чл. 31 от сега действащия закон за храните не е предвидено какви действия се предприемат от контролния/компетентния орган след извършване на първата проверка на място (съгл. чл. 26, ал. 9 и чл. 31, ал. 5) в случаите ако обекта е в пълно съответствие със законодателството. В чл. 26, ал. 11 и в чл. 31, ал. 6 са предвидени мерки само ако се констатират несъответствия с нормативните изисквания. Предлагам: Да се добави опция за вписване на бизнес оператора в регистъра или издаване на Удостоверение за одобрение след извършване на първа проверка и съответствие на обекта със действащото законодателство. Приема се частично В Закона за храните е регламентиран различен подход, респ. процедури по отношение на: - Регистрацията на обект за производство, преработка и/или дистрибуция на храни по Регламент (ЕО) № 852/2004 (чл. 26 – 29); - Одобрението на обект за производство, преработка и/или дистрибуция на храни по Регламент (ЕО) № 853/2004 (чл. 31 – 34). Съгласно чл. 26, ал. 7 от Закона за храните, в срок до 5 работни дни от подаване на заявлението, от отстраняване на нередовностите в определения срок или от изтичане на срока за отстраняването им компетентният орган: 1. издава заповед за пълен или частичен отказ за регистрация при неотстраняване на нередовностите в срока по ал. 6; 2. вписва в съответния регистър по чл. 24 обекта за производство, преработка и/или дистрибуция на храни за заявените дейности, като действието на регистрацията е безсрочно. Следователно, когато след извършване на първата проверка на място съгласно чл. 26, ал. 9, в случай че обекта е в пълно съответствие със законодателството, той продължава да бъде вписан в регистъра по чл. 24 и не е необходимо да се предприемат други действия. Предвид посоченото, с § 13, т. 1 от законопроекта се прави допълнение единствено в чл. 31, ал. 7 от ЗХ. II. Предложения за допълнение и изменение на ЗУАВ В чл. 25, ал. 1 от ЗУАВ са описани начините, с които се прилагат мерките по чл. 24, ал. 1. В закона не е предвиден начин за прилагане на мерки при случаите извън чл. 138, параграф 2 от Регламент ЕС 2017/625. Например при констатиране на несъответствия при извършване на официален контрол в регистрирани /одобрени обекти по реда на ЗХ не е предвидена мярка „издаване на предписание за несъответствия с изискванията на Регламент 852/2004 (сграден фонд и оборудване). Съгласно чл. 138, параграф 2 от регламент 2017/625 „Когато предприемат действия в съответствие с параграф 1 от настоящия член, компетентните органи вземат всички мерки, които смятат за подходящи за гарантиране на спазването на правилата, посочени в член 1, параграф 2, което включва, но не се ограничава до следното:.... Във връзка с горното Предложение: В чл. 25, ал. 1 от ЗУАВ да се създаде нова: т.4 - предписание на длъжностно лице, осъществяващо контрол за нарушения, извън случаите по чл. 138, параграф 2 от Регламент ЕС 2017/625. Приема се С § 40, т. 8 е направено допълнение в чл. 24, ал. 1 от ЗУАХВ. 2. В чл. 46, ал. 1 от ЗУАВ от действащия закон е записано, че „официалните ветеринарни лекари с разпореждане насочват за унищожаване храни от животински произход“. Във връзка с обстоятелството, че официалните ветеринарни лекари извършват дейност само в обекти за добив и преработка на месо, това ограничава възможностите за прилагане на мерките на официален контрол в други обекти регистрирани или одобрени по реда на ЗХ, както и лицата които осъществяват този контрол. Предложение: В чл. 46, ал. 1 се изменя така: „(1) Лицата извършващи официален контрол с разпореждане: 1. насочват за унищожаване храни (от животински произход и неживотински произход), когато: а) установят, че са негодни за консумация или опасни за здравето на хора и/или животни; б) установят, че са с неизвестен произход; в) е получена официална информация, че са опасни за здравето на хора и/или животни; г) установят, че са произведени, преработени или дистрибутирани в обекти, които не са регистрирани или одобрени по реда на Закона за храните; д) храните са добити от животни, отглеждани в животновъдни обекти, които не са регистрирани по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност; Приема се Национална овцевъдна и козевъдна асоциация (по електронен път на 06 март 2024 г.) Наредба № 26 от 14 октомври 2010 г. за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход бе създадена за да даде възможност на земеделските производители да реализират част от произведената от тях животинска продукция при облекчени условия. Наредбата дава възможност на територията на животновъдния обект да се изгради обект за търговия на дребно, в който земеделския производител да преработва част от произведената от него продукция. Регистрацията на такива обекти се извършваше от ОД на БАБХ (по местонахождение на обекта) при представяне и одобрение на технологичен проект. Така в сектор мляко се изградиха много обекти, в които фермерите преработват част от произведеното от тях сурово мляко в млечни продукти, реализират ги на локалните пазари и си осигуряват допълнителни доходи. С публикуването на Закона за храните от 2020 г. в членове от 37 до 42 е описана процедурата по одобряване на обекти за директни доставки на малки количества първични продукти. Член 40 от Закона налага изискването местните обекти за търговия на дребно да се одобряват по реда на чл.31. Съответно чл. 31, в ал. 1, т. 2 въвежда изискване при подаване на заявление за „одобрение на обекти за производство, преработка и/или дистрибуция на храни“ да се предоставят копия от: а) удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл. 177, ал. 3 от Закона за устройство на територията - когато е приложимо; б) издадено разрешение за строеж по чл. 41, ал. 1 от Закона за устройство на територията - за стопански и второстепенни постройки; в) разрешение за поставяне по чл. 56, ал. 2 от Закона за устройство на територията – за преместваемите обекти; г) документ, който удостоверява, че обектът не подлежи на въвеждане в експлоатация – когато е приложимо. Така въведените текстове в Закона за храните на практика премахват облекченията, които дава Наредба 26 за директните доставки. С новите изисквания на Закона за храните реда за регистрация на обекти за търговия на дребно по Наредба 26 се изравнява с реда, по който се одобряват големите преработвателни предприятия, които изкупуват продукция от много производители. Описаните по-горе текстове от Закона за храните налагат на фермерите изискване да преминат по цялата дълга процедура по узаконяване на голямо предприятие за преработка на храни, която изисква предварително да подадат в общината огромен брой докумени: технологична документация, геодезическо заснемане, архитектурен проект, строителен проект (със съответните части) и др. Следва одобрение на документацията от сътветната община и издаване на разрешение за строеж. След изпълнението на инвестицията в общината се подават документи за приемане на обекта и след приемането на обекта се издава удостоверение за въвеждане в експлоатация. Това изискване на Закона за храните е непосилно за изпълнение от земеделските производители и ги натоварва с допълнителни разходи, които са съизмерими със стойността на инвестицията, и които те не могат да си позволят. Процедурата по узаконяване може да се проточи с години. В момента членове на асоциацията изградили малки цехове за преработка на собственото си мляко не могат да ги използват, защото от БАБХ им искат удостоверение за въвеждане в експлоатация. Обръщаме се към Вас за съдействие и в предстоящите промени на Закона за храните, предприети от МЗХ да бъде облекчена процедурата по регистрация на обекти по Наредба 26 за директни доставки, като се върне стария ред, чрез одобрение на технологичен проект от ОД на БАБХ. Позволяваме си да предложим и примерен текст на чл. 40 от Закона за храните: „Чл. 40. (1) Обработка и/или преработка на храни от животински произход по чл. 37, ал. 2 се извършват в местни обекти за търговия на дребно, одобрени по реда на Наредба № 26 от 14 октомври 2010 г. за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход; (2) Ползватели, наематели или собственици на обектите по ал. 1 са бизнес оператори по чл. 37, ал. 1 или техни сдружения. (3) Продуктите по ал. 1 се доставят и до други обекти за търговия на дребно като странична, локална и ограничена дейност. (4) В заявлението за одобрение на обекти по ал. 1, допълнително се посочват видът, адресът и регистрационният номер на животновъдния обект, от който произхождат първичните продукти.“ Не се приема Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, лицензионен и регистрационен режим за извършване на стопанска дейност, както и изискване за издаване на разрешение и удостоверение или за даване на уведомление за извършване на отделна сделка или действие, се установяват само със закон. Алинея 2 на същия член посочва, че всички изисквания, необходими за започването и за осъществяването на дадена стопанска дейност, както и за извършването на отделна сделка или действие, се уреждат със закон. Предвид изложеното, съответните изисквания за регистрация на бизнес операторите и условията за извършване на директна доставка на малки количества първични продукти по чл. 1, параграф 2, буква "в" от Регламент (ЕО) № 852/2004 и чл. 1, параграф 3, букви "в", "г" и "д" от Регламент (ЕО) № 853/2004, както и за доставка на храни от животински произход от обекти за търговия на дребно до друг обект за търговия на дребно като странична, локална и ограничена дейност по чл. 1, параграф 5, буква "б" (ii) от Регламент (ЕО) № 853/2004, са уредени в Закона за храните (чл. 37 – 42) и се прилагат от датата на неговото влизане в сила. Наредба № 26 от 2010 г. за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход е издадена на основание чл. 21б от отменения Закон за храните и към момента е с отпаднало правно основание. Следва да се има предвид също така, че изискванията на Закона за устройство на територията, към които се препраща в Закона за храните (чл. 26, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 3, респ. чл. 31, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 3) са универсални изисквания и се прилагат по отношение на всички видове обекти, за които се отнасят (без значение дали това са обекти за производство, преработка или дистрибуция на храни или други обекти). Следователно, необходимостта за спазване на съответните изисквания произтича от Закона за устройство на територията, а не от Закона за храните (т.е. изискванията на ЗУТ са в сила, без значение дали ЗХ препраща към тях или не). Същевременно, основен принцип на законодателството е, че нормативен акт не може да регламентира определени изисквания, без да отчита наличието на други изисквания, които предварително следва да бъдат изпълнени, по силата на друг нормативен акт (т.е. не е допустимо съгласно ЗХ да бъде регистриран или одобрен обект за извършване на определен вид дейност, който не е узаконен съгласно изискванията на ЗУТ). Изчерпателното препращане в ЗХ към съответните разпоредби по ЗУТ, наред с останалото има за цел да укаже, че в зависимост от вида (категорията) на обекта, се изискват различни видове документи, в т.ч. съществува опцията за представяне на документ, който удостоверява, че обектът не подлежи на въвеждане в експлоатация. Bizness (Портал за обществени консултации на 07 март 2024 г.) Предложения за изменение и допълнение в Закона за храните В чл. 51, ал. 1 от действащия Закон за храните е записано, че „Регистрацията на превозните средства се удостоверява със стикер“. Във връзка с изготвянето на новия Закон за движение по пътищата, в който е заложено отпадането на всички стикери, които се поставят по прозорците на превозните средства, издаването на такъв стикер по ЗХ ще стане нарушение на закона за движение по пътищата, за което органите на МВР ще налагат санкции. Предлагам: 1. Чл. 51 от Закона за храните да отпадне, както и текта от чл. 55, ал. 9 – „включително ред и срок за получаване на стикера“ Не се приема Към момента няма приет нов Закон за движението по пътищата, съответно няма основание за извършването на предлаганите промени в Закона за храните. 2. Създава се нова алинея – чл. 55, ал. 11 от ЗХ – Заповедта се издава в три екземпляра, по един за деловодството, бизнес оператора и досието на транспортното средствно. Не се приема Виж посоченото по-горе. Сдружение „За достъпна и начествена храна“ (Писмо № 62-129 от 11 март 2024 г.) Сдружение „За достъпна и качествена храна“ е юридическо лице с нестопанска цел, ангажирано с каузите на потребителите и възможността им за и правото им на достъп до качествена храна на достъпни цени. От създаването си, преди почти две години до момента, ние активно работим по сигнали, от граждани относно качеството на храните в Република България. Като независима организация, след предоставена ни информация за некачествена храна, сме извършили десетки проверки в акредитирани лаборатории и на място при търговци, като част от проучванията ни получиха широко медийно отразяване. Доколкото официалният орган, който отговаря за контрола в сферата на храните у нас, е Българска агенция по безопасност на храните, винаги, когато имаме основателни съмнения за безопасност и/или несъответстващо качество на определена храна, сме сигнализирали надлежно към отговорната институция. В тази връзка, изразяваме обосновано безпокойство, когато установихме, че с предлаганите промени в Закона за храните се предлагат и изменения в Закона за управление на агрохранителната верига (по – долу за краткост ЗУАХВ). С предлаганите изменения в Закона за управление на агрохранителната верига се задават някои специфични изисквания при осъществяване на официален контрол и други официални дейности върху храни и хранителни продукти. Основното, което считаме, че е повод за сериозно безпокойство, е предлагането изменение, което предвижда налагане на санкция, ако бъде подаден сигнал, който в последствие се окаже неверен или който въвежда в заблуждение проверяващия орган. Вероятно основание за подобно изменение е осигуряване на защита от недобронамерени действия от страна на определени лица, било то физически и юридически, но така поставено, това условие практически създава предпоставки за възпрепятстване на правото на граждани и организации да подават сигнали в случай на съмнения относно качеството на произвежданата и предлаганата в търговската мрежа храна. Считаме, че подобно ограничаване на правата на българските граждани е несъвместимо с основните норми на ЕС по отношение на контрола на качеството на храните. Конкретната предлагана промяна, която считаме, че следва да бъде преразгледана от Ваша страна, е в чл. 30 от ЗУАХВ, която до момента предвижда единствено, че „Официалният контрол по агрохранителната верига на всички оператори се извършва и по жалби и публикации“. С предвидените изменения се добавят ал. 2 и ал. 3, които гласят: „(2) При извършване на проверка по ал. 1, при която впоследствие се окаже, че сигналът, жалбата или публикацията съдържа невярна информация и въвежда в заблуждение контролните органи, подателят на сигнала или жалбата, съответно авторът на публикацията, подлежи на административно-наказателна отговорност. (3) Заблуждаващ сигнал, жалба или публикация са създадените по всеки възможен начин и форма, предвидени в съответната нормативна уредба, които съдържат невярна информация и въвеждат в заблуждение органите на официалния контрол.“ Така се предвижда административно-наказателно санкциониране за сигнали от граждани и от юридически лица, които се счетат за „неверни и въвеждащи в заблуждение“. Размерът на отговорността се определя в новосъздаван чл. 71а от ЗУАХВ и е както следва: - 1 000 лв. до 2 000 лв., а при повторно нарушение от 2 000 до 3 000 лв. – за нарушители физически лица; - 3 000 до 5 000 лв., а при повторно нарушение - от 5 000 до 10 000 лв. – за нарушители юридически лица или едноличен търговец. Приема се Прави впечатление, че тази санкция изобщо не е спомената в мотивите към законопроекта, а също така липсва и каквото и да било дефиниране на това какво са „неверни и въвеждащи в заблуждение сигнали“. Предвид горното считаме, че следва предложението да не бъде приемано в този му вид, тъй като това би довело до ограничаване на възможността на българските граждани и заинтересовани страни за подаването на каквито и да било сигнали. Приема се С предлаганите промени в ЗУАХВ се създава санкция в размер до 10 000 лв. за всяко лице, което подаде сигнал, които в последствие се окаже „неверен“ или „заблуждаващ“. Предвидено е да бъдат възстановени и разходите на компетентния орган, направени за проверка на сигнала. Трябва да бъде отбелязано, че лицата, подаващи сигнали, било то граждани, потребители на храна; различни организации; бизнес оператори; медии и други, не са държавен орган и няма как да знаят към момента на подаване на сигнала, дали действително има проблем в определен хранителен продукт. Това е смисълът на подаване на сигнал в случай на съмнения. Именно в тази връзка същите подават сигнал до единствения компетентен орган у нас – БАБХ. Обичайно, за да се стигне до подаване на официален сигнал, потребител е попаднал на несъответстваща, некачествена или развалена храна в търговската мрежа, в училището на детето си, в заведения за хранене или друго подобно обществено място. Потребителят прави своето заключение, че предлаганият му продукт е некачествен или развален като се доверява на сетивата си – вкус и обоняние, както и на съдържанието на етикета. Този потребител в общия случай няма как да направи изследване/тест на продукта, заради цената му и/или заради трудното намиране на акредитирана лаборатория, която да го изготви (често подобни лаборатории дари не се намират на територията на страната ни). За потребителя единствената възможност, осигурена му от българското законодателство, е да сигнализира БАБХ за това, че счита определен продукт за некачествен или негоден за употреба. Ако тази промяна бъде приета, на българските граждани ще им бъде практически отнета възможността да сигнализират за съмнения относно качеството на дадена храна или хранителен продукт. Това е изцяло в противоречие с основополагащи принципи на ЕС, чиито член е България. Сдружението ни, както вероятно и бизнес операторите, които подават сигнали, може да си позволи да направи едно или друго лабораторно изследване/тест, което да ни насочи дали съмненията ни, че в даден хранителен продукт има отклонение в качеството, биха били основателни и едва тогава да ангажираме ресурса на БАБХ чрез подаване на сигнал. Както посочихме обаче, за потребителите това е невъзможно и в тази връзка те следва да имат право без каквато и да било предварителна подготовка да могат да сигнализират надзорния орган, ако даден хранителен продукт им се стори небезопасен или некачествен. Предвид горното, всъщност най – уязвими от предлаганите промени, са именно потребителите, доколкото би могло при официалната проверка от страна на БАБХ след подаден от тях сигнал, да се окаже, че техните сетива ги заблуждават и в хранителния продукт няма отклонението, за което сигнализира потребителят и последният да бъде санкциониран и то със сериозна като размер санкция. Както подробно сме изложили, държавата е длъжна да осигури безпрепятствена възможност да бъдат подавани сигнали за нередности, а не да ги ограничава. Предвид горното, считаме, че с предлаганите промени не само не са защитени правата на гражданите и организациите да подават сигнали, а дори се създават репресивни и ограничаващи правата на българските граждани механизми. Приема се Текстът на разпоредбата е редактиран. В допълнение към горното, не става ясно какви са мотивите и какво се цели да бъде постигнато с това предложение. Съгласно Закона за нормативните актове всеки законопроект следва да се мотивира като мотивите е необходимо да съдържат: - причините, които налагат приемането; - целите, които се поставят; - финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; - очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; - анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Приема се Длъжни сме да отбележим и че коментираното предложение не е мотивирано. Същото изцяло липсва като споменаване в представените в Портала за обществени консултации документи, което считаме за нарушение на процедурата. Предвид липсата на мотиви, не е ясно и каква е целта на въвеждането на подобна санкция. Считаме, че преди да бъдат предлагани подобни промени, компетентната администрация следва внимателно да изследва: - колко от наложените санкции на бизнес оператори са били в следствие от упражнен официален контрол въз основа на подаден сигнал; - колко незаконосъобразни практики при производството и търговията с хранителни продукти са били прекъснати в следствие от упражнен официален контрол въз основа на подаден сигнал; - колко опасни за здравето на хората продукти са били установени в следствие от упражнен официален контрол въз основа на подаден сигнал. Норма, която има забранителен и административно – санкционен характер, считаме, че непременно следва да се мотивира, което е предпоставка и за съответното адекватно обществено обсъждане. Приемане на подобна сериозна промяна в законодателството ни, която би имала пряк ефект върху директни потребители и организации, е недопустимо да бъде приета без реална широка дискусия. Липсата на мотиви и цел на предлаганото изменение, обаче, създава именно такава предпоставка. Приема се Особено безпокойство буди фактът, че предлаганото изменение противоречи на Европейското законодателство 1. Противоречие с Регламент (EС) 2017/625 В представените мотиви е посочено следното: „В преходни и заключителни разпоредби проекта на ЗИД на Закона за храните се изменя и допълва Закона за управление на агрохранителната верига (ЗУАХВ). С направените промени се постига пълно съответствие с терминологията на Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (EО) № 396/2005, (EО) № 1069/2009, (EО) № 1107/2009, (EС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (EО) № 1/2005 и (EО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/EО, 1999/74/EО, 2007/43/EО, 2008/119/EО и 2008/120/EО на Съвета, и за отмяна на регламенти (EО) № 854/2004 и (EО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/EО, 96/93/EО и 97/78/EО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета (Регламент (ЕС) 2017/625) (OB, L 095 от 07 април 2017 г.)“. Макар да е предвидено, че предлаганите промени са в следствие на Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година, всъщност считаме, че те са в противоречие с него. Приема се В цитирания Регламент (ЕС) 2017/625 ясно е посочено, че „Всяко лице следва да може да предоставя нова информация на вниманието на компетентните органи, която им помага при разкриването и санкционирането на случаи на нарушение на настоящия регламент и на правилата, посочени в член 1, параграф 2. Подаването на сигнал за нарушение обаче може да бъде възпрепятствано от липсата на ясни процедури или от страх от репресивни ответни действия. Съобщаването за нарушения на настоящия регламент е полезно средство, за да се гарантира, че даден компетентен орган може да разкрива нарушения и да налага санкции при нарушения. Във връзка с това в настоящия регламент следва да бъдат предвидени адекватни мерки, за да се даде възможност на всяко лице да сигнализира на компетентните органи за евентуални нарушения на настоящия регламент, както и да се осигури защита на това лице срещу репресивни ответни действия.“ В специално създаден член 140 от Регламент (ЕС) 2017/625 е постановено, че: 1. „Държавите членки гарантират, че компетентните органи разполагат с ефективни механизми, които да позволяват подаване на сигнали за действителни или потенциални нарушения на настоящия регламент. 2. Механизмите по параграф 1 включват най-малко следното: а) процедури за приемането на сигнали за нарушения и за предприемане на действия по тях; б) подходяща защита за лицата, които подават сигнали за нарушение, срещу репресивни мерки, дискриминация или други форми на несправедливо отношение; и в) защита на личните данни на лицето, подало сигнал за нарушение, в съответствие с правото на Съюза и националното право.“ В пълно противоречие с вменените задължения на Република България съгласно Регламента, у нас не само, че не се гарантират повече механизми за подаване на сигнали, а се създават строги ограничение за това. Приема се 2. Противоречие с Директива (EС) 2019/1937 и Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения През 2019 година влезе в сила Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза. В този европейски нормативен акт се посочва, че „Подаването на сигнали относно нарушения от лицата, сигнализиращи за нередности, може да бъде ключът към установяването и предотвратяването, намаляването или премахването на рискове за общественото здраве и защитата на потребителите в резултат на нарушения на правилата на Съюза, които в противен случай могат да останат скрити. По-специално защитата на потребителите е тясно свързана и със случаи, в които опасни продукти могат да причинят значителна вреда на потребителите.“ Приема се С Директива (ЕС) 2019/1937 се утвърдиха общи минимални стандарти, с които се осигурява високо ниво на защита на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза, включително за нарушения, свързани с безопасност на храните и фуражите, здраве на животните и хуманно отношение към тях. В чл. 19 от Директивата е посочено, е „Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да забранят всяка форма на ответни действия с цел отмъщение срещу лицата, посочени в член 4…“ Предвид горното, считаме, че предлаганите промени в ЗУАХВ са в пълно противоречие с европейското законодателство. Приема се В заключение, становището на сдружението „За достъпна и качествена храна“, по предлаганите промени в българското заонодателство, регламентиращо храните и агрохранителните вериги, е че предлаганата промяна следва да бъде преразгледана и оттеглена от окончателния текст за Законопроекта, доколкото тя не съответства на законодателството на ЕС и същевременно създава ограничения относно възможността за подаване на сигнали от граждани и организации. Считаме, че рискът от налагане на административна санкция и поемане на разноски за извършване на официален контрол, би възпрепятствал всеки потребител и всяко юридическо лице изобщо от подаването на сигнал, което от своя страна е ограничаване на правата и свободите ни. Приема се Национално представителните браншови организации – членове на Националния Съвет по храните (Писмо № 15-142 от 11 март 2024 г.) Изразява следното становище: Подкрепяме заложеното в законопроекта отпадане на разпоредбите, залагащи специфични изисквания към храни, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване, в т.ч. предвидения по глава трета, раздел III регистрационен режим. Отпадането напълно кореспондира както с практиката на другите пазари на ЕС, но и със становището на ЕК за липсата на обоснована необходимост за въвеждане на допълнителни специфични изисквания към въпросната продуктова категория. На следващо място отбелязваме и принципното си съгласие за заложената промяна на действащия към момента режим и свързаните с него правомощия на компетентните органи по отношение на храните с вложени витамини, минерали и някои други вещества, попадащи в обхвата на Регламент 1925/2006. Въпреки това имаме обосновани възражения, относно използвания в законопроекта подход за реализиране на залаганите по-горе цели – а именно посредством пълна замяна на едната с другата категория храни в преимуществената част от съотносимите разпоредби, който не считаме за удачен. Приема се По-специално обоснованите ни притеснения са по отношение на изискванията по чл. 79, ал. 3, т. 6 към бизнес операторите да предоставят в рамките на регистрационния режим, а именно „качествен и количествен състав“ на храната /т.е. нейната цялостна рецептура/, което не считаме за обосновано, и най-вече на чл. 80, ал. 1, т. 6, който предвижда публичното оповестяване в регистъра по чл. 24 на „качествения и количествен състав“ на регистрираната храна, с оглед нейната чувствителност. Принципно сме на мнение, че този въпрос е проблемен и за категориите, обект на действащия режим и налага допълнително изменение за прецизиране на разпоредбата. Всъщност и към момента оповестяваната информация като състав и количества на хранителните добавки е само по отношение на вложените витамини, минерални и на другите вещества или съставки, съдържащи вещества, които биха представлявали потенциален риск или чийто количествен прием би надвишил предполагаемите количества при нормални условия на консумация в рамките на балансиран и разнообразен хранителен режим. Приема се Обръщаме внимание, че за храните, с вложени витамини, минерали и някои други вещества, попадащи в обхвата на Регламент 1925/2006, заложените за отмяна разпоредби, съдържащи изисквания за предоставяне на информация (чл. 76, ал. 4, т. 3) и респективно за нейното публично оповестяване (чл. 76, ал. 7), се различават от тези по чл. 79 и чл. 80. Не само с цел осигуряване на съвместимост и непрекъснатост на поддържане на регистрите при осъществяваната промяна, но и с оглед на обоснованост на регулаторните изисквания, в т.ч. и в унисон с регулациите на ЕС, настояваме за допълнителни изменения в чл. 79, ал. 3, т. 6 и чл. 80., ал. 1, т. 6, като минимум по отношение на храните с вложени витамини, минерали и други вещества. Те трябва да бъдат съобразени с и ограничени до обхвата на информацията, заложена в разпоредбата на чл. 15 от Регламент 1925/2006, с която се предоставя възможност на „държавите-членки да изискат от производителя или от лицето, което пуска тези храни на пазара на тяхната територия, да уведомят компетентните органи за пускането на пазара, като им предоставят образец на етикета на продукта. В тези случаи може да бъде изискано и предоставянето на информация за изтеглянето на продукта от пазара.“ Приема се Считаме за необходимо също така да бъде преразгледан и прецизиран и параграф 29 от законопроекта по отношение на чл. 131, ал. 1 т. 8. Санкцията следва да обхваща случаите на промяна на състава по отношение на обхванатите от специфичната регулация вещества, като завишеният ѝ размер спрямо тази по чл. 130, ал. 1 т. 4 е обоснован в случите на несъответствие с определените в Регламент 1925/2006 изисквания/норми. Приема се Други аспекти, които следва да бъдат преразгледани в предложения за обсъждане законопроект са както следва: 1. измененията по параграф 5 относно чл. 12, с които се въвежда задължение за „предварителни и периодични медицински прегледи за лицата, работещи в обекти за производство, преработка и/или дистрибуция на материали и предмети за контакт с храни. На мнение сме, че липсва обоснованост за поставянето на подобно изискване като цяло или най-малкото такова не е необходимо за всички работещи във въпросните обекти лица. В този смисъл настояваме за отпадане на параграф 5, с който се залага необоснована административна и финансова тежест за бизнеса. В случай на несъгласие с предложението за цялостна отмяна на параграф 5 от законопроекта, то разпоредбата следва да бъде ограничена само до обоснован кръг от работещи в обектите лица, въз основа на идентифицирани и посочени рискове, свързани с безопасността на храните и да бъде представена съответната обосновка, аргументираща необходимостта от задължителни предварителни и периодични медицински прегледи за тях. Не се приема Изискванията на чл. 12 от Закона за храните следва да се прилагат освен към лицата, работещи в обекти за производство, преработка и/или дистрибуция на храни и към тези които работят в обекти за производство и/или дистрибуция на материали и предмети за контакт с храни, тъй като могат да представляват косвен риск за здравето на консуматора. По смисъла на член 5 Система за гарантиране на качеството на Регламент (ЕО) № 2023/2006 на Комисията от 22 декември 2006 година относно добра производствена практика за материали и предмети, предназначени за контакт с храни, системата, наред с останалото, следва да отчита дали персонала, неговите знания и умения, проектирането и разположението на помещенията и оборудването са подходящи, за да гарантират, че крайните материали и предмети отговарят на прилаганите към тях правила. 2. измененията по параграф 10 от проекта относно чл. 26, ал. 1 – считаме, че добавянето на думите „и/или дейност“ не е направено по удачен начин. Въпреки, предполагаемата цел обхващане не само обектите, но и на всички дейности извън тези по производство, преработка или дистрибуция – като транспортни операции, така формулираното предложение за допълнение крие риск от интерпретации, неунифицирано прилагане и дори поставяне на необосновани изисквания, например изискване за регистрация на дейност от процеса на производство и/или преработка. Настояваме за редакция в окончателния текст на законопроекта, която за адресира изложените съображения, като при всички положения добавянето на думите „и/или дейност“ да не бъде залагано между думите „обект за производство, преработка и“. Приема се С уважение, Асоциация на месопреработвателите в България; Асоциация на млекопреработвателите в България; Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България; Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите; Национална лозаро-винарска камара; Сдружение „Храни и напитки България“; Сдружение на производителите на масла и маслопродукти; Спиритс България – Асоциация на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки в България; Съюз на пивоварите в България; Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци; Съюз на производителите на захар и захарни продукти; Съюз на птицевъдите в България

Становище на администрацията на Министерския съвет Съгласуването се извършва на основание чл. 21, ал. 5 от Закона за нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Закон за изменение и допълнение на Закона за храните Становище по ред: Номер и дата: В отговор на №: 03-41/16.01.2024 г. Институция: Министерство на земеделието и храните Диспозитив: Основание: Чл. 30б, ал. 3, т. 2, б. “а” от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация По законодателната инициатива: От изпратената за съгласуване оценка на въздействието се вижда, че се предлагат нормативни промени в Закона за храните, Закона за управление на агрохранителната верига, Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина и Закона за здравното осигуряване. Напомняме, че във връзка с усилията на правителството за подобряване на регулаторната политика на страната, с писмо наш изх. № 02.11-89 от 28.11.2023 г. е изпратен проект на План за намаляване на административната тежест, в който са включени мерки, предвиждащи промени в тези закони. Предвид че от оценката не става ясна дали предложенията са включени в пълнота, напомняме, че е необходимо да се реализира единна законодателна инициатива, с която да се решат възможно най-много промени. От извършената справка в системата на Народното събрание се констатира, че в рамките на 49-то Народно събрание са внесени няколко на брой законопроекта за изменение и допълнение на Закона за храните (49-302-01-49, 49-353-07-12 и др.). В случай че има предложения, съвпадащи с приоритетите на Министерството на земеделието и храните, то предлагаме да бъдат взети предвид и предложенията да бъдат включени в обхвата на представената частична предварителна оценка на въздействието и от там и на законопроекта. По този начин ще бъде намалени поводите за извършване на промени в законите, което ще доведе до по-трайно уреждане на обществените отношения, което е и тяхната основна цел. Относно раздел 1 „Проблем/проблеми за решаване“: Липсва ясно формулиран проблем. Обръщаме внимание, че правилно дефинираният проблем дава възможност за правилното формулиране на решенията му. От съществено значение за извършването на оценката на въздействието е ясното установяване на връзката между проблема, неговите причинители и последствията от него. В изпратената за съгласуване оценка на въздействието описанието на проблема е общо и по този начин е възпроизведено и в останалите раздели. От изложената информация не става ясно какъв е конкретният проблем или конкретните проблеми, които следва да бъдат разрешени. В тази връзка препоръчваме разделът да се преработи, като се изброят и разгледат поотделно констатираните проблеми, така че за всеки поставен проблем да се дефинират съответните цели и да се предложат варианти за действие. Проблемите могат да бъдат представени както поотделно, така и в свързани групи, като при възможност препоръчваме да бъдат подкрепени с данни, конкретни примери или друга релевантна информация. Всеки дефиниран проблем (или група проблеми) следва да бъде подробно изложен в подточките 1.1 - 1.5 от раздела. Когато приемането на нормативния акт произтича от правото на Европейския съюз е необходимо да бъде налична цялата релевантна информация, тъй като е допустимо да се използват изводи и препоръки от вече направени оценки на въздействието, изследвания и анализи на ниво ЕС. За по-голяма яснота относно промените в законодателството на ЕС, които налагат предприемането на действия с оглед на прилагането им, предлагаме в описанието на проблема да се посочат и причините за промените в самото европейско законодателство, тъй като те са релевантни както за ЕС като цяло, така и за отделните страни. Относно раздел 2 „Цели“: Следва да бъдат посочени конкретните цели, обвързани с политиката на ЕС в тази област и очакваните резултати от нейното въвеждане. В тази връзка препоръчваме да се формулират обективни показатели за текущо и желано бъдещо състояние, въз основа на които да се оцени осъществената политика в последваща оценка на въздействието. Практиката при формулиране на цели изисква по възможност те да бъдат обвързани с измерим резултат. В случай че са налице базови данни, които могат да бъдат използвани, целите следва да бъдат формулирани качествено или количествено. За коректното дефиниране на целите препоръчваме да се следват насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието (стр. 22 - 24). Относно раздел 3 „Заинтересовани страни” В раздела са посочени голям брой заинтересовани страни, за които промените имат различно въздействие. Предлагаме заинтересованите страни да се определят по групи, например преки и косвено засегнати страни, по области на дейност: бизнес, неправителствени организации, граждани, държавни органи, общини и др., така че ясно да се идентифицират (в раздел  4) конкретните въздействия за отделните групи. Относно раздел 4 „Варианти на действие“: В контекста на препоръките по раздел 1 за всеки поставен проблем (или за групата свързани проблеми) трябва да се предложат варианти за действие, като във Вариант  1 „Без действие“ трябва да съдържа информация за действащите правни норми, процедури, изисквания, срокове и др., а във Вариант 2 се описват конкретните предложения за промени в нормативния акт. Относно раздел 5 „Сравняване на вариантите:” Предвид препоръките по раздел 2 следва да се изготви таблица в съответствие с ново формулираните цели. Относно раздел 6 „Избор на препоръчителен вариант:” Обръщаме внимание, че подточки 6.1 - 6.5 се разглеждат поотделно за всеки проблем. Ако избрания отговор се отнася за всички проблеми, това следва да бъде изрично посочено. В този раздел следва да се обосноват маркираните твърдения, че не се очаква промяна на административната тежест, не са засегнати съществуващи режими и услуги, както и че промените няма да се отразят върху дейността на МСП. Относно раздел 8 „Приемането на нормативния акт……….на Европейския съюз?”: В оценката на въздействието липсва раздел 8 от образеца. В този раздел трябва да се включат изискванията на регламентите, както и информация за извършени оценки на въздействието на ниво ЕС и посочване на линк към тях. Относно раздел 11 „Информационни източници:” В раздел 11 се посочват хиперлинковете за достъп до ресурсите, налични в интернет. Относно извършване на последваща оценка на въздействието: За осигуряване на проверката на съотношението между формулираните цели и постигнатите резултати е необходимо в заключителните разпоредби на законопроекта да бъде посочено в какъв срок ще бъде извършена последваща оценка на въздействието на закона и кой е компетентният орган, който ще организира нейното извършване. *   Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. **   При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. ***   На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. ****   На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“ В АДМИНИСТРАЦИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ИСКРЕН ИВАНОВ