Закон за изменение и допълнение на Закона за електронната идентификация

Становище на администрацията на Министерския съвет Съгласуването се извършва на основание чл. 21, ал. 5 от Закона за нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Закон за изменение и допълнение на Закона за електронната идентификация Становище по ред: Номер и дата: В отговор на №: 04-25-19/21.02.2024 г. Институция: Министерство на електронното управление Диспозитив: Основание: Чл. 30б, ал. 3, т. 2, б. “а” от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация Относно раздел 1 „Проблем/проблеми за решаване“: В този раздел следва да се изясни какъв е проблемът/проблемите, каква е същността и какви са причините, които налагат нормативна промяна. За целта е необходимо в този раздел първо да се формулират всички идентифицирани проблеми, които могат да бъдат свързани с несъвършенства в уредбата като например - несъответствие с действащото законодателство, неефективност на определени дейности и/или друго. За подобряване на яснотата на причините, които са породили необходимостта от предлаганите нормативни промени предлагаме следните препоръки: Наименованието на Проблем 1 да се съкрати, като се представи с кратка информация относно неговата същност без информация за необходимостта за промяна. Информацията, която е представена в Проблем 1 за конкретни нормативни промени и прилагане на мерки, които следва да се извършат, трябва да се премахне от този раздел и да се отрази в раздел 4, където се оценяват съответните задължителни въздействия за всяко предложение. В Проблем 1 са направени съкращения на абревиатури, които следва да се прецизират, тъй като съкращението „ПЗР“ не е изписано цялото му наименование преди да се съкрати, а съкращението „ЕС“ е изписано повече от един път. В Проблем 2 е посочено, че съгласно § 5, ал. 2 от НОИИСРЕАУ квалифициран електронен подпис (КЕП) ще се използва за идентификация до 1 г. Обръщаме внимание, че разпоредбата на § 5, ал. 2 от Наредба за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги гласи „(2) В срок три години след въвеждането в продукционен режим на националната схема по ал. 1 за електронна идентификация на физически лица при заявяването на електронни административни услуги може да се използва и персоналният идентификационен код, издаван от Националната агенция за приходите или Националния осигурителен институт, както и уникалният код за достъп, издаван от Националната здравноосигурителна каса, след интеграцията им със системата за електронна автентикация на Министерството на електронното управление.“ В тази връзка следва номера на ал. 2 да се коригира като се посочи алинея 1, където е определянето на прилагането и прочитането на КЕП. Относно раздел 2 „Цели“: След ясното дефиниране на проблемите, следва да бъдат формулирани ясни и конкретни цели за всеки проблем. В тази връзка препоръчваме да се формулират конкретни цели за всеки проблем. Също предлагаме да се определят съответните срокове за посочените цели, за да бъдат отправна точка при извършването на последваща оценка на въздействието на закона. За коректното дефиниране на целите препоръчваме да се следват насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието (стр. 22 - 24). Относно раздел 3 „Заинтересовани страни” Предлагаме заинтересованите страни да се определят по групи на преки и косвено засегнати страни, както и по разделение например по области на дейност на страните – 1) бизнес в дадена област 2) неправителствени организации, граждани/техни представители, 3)  държавни органи/общини и др.). Необходимо е да се посочи конкретния брой на заинтересованите страни извън системата на държавната администрация (информацията може да бъде взета от регистри, статистическа информация, поддържана от институции и др.), или да се поясни защо такъв брой не може да се определи. Относно раздел 4 „Варианти на действие. Анализ на въздействията:” Представянето на всеки вариант по всеки проблем следва да включва информация и описание на всички действия и мерки, включително на конкретните нормативни промени, които се предвиждат за реализиране на всеки от вариантите по всеки проблем. Обръщаме внимание, че наименованията на всички раздели, посочени в оценката е препоръчително да са едни и същи и следва да се отбелязват коректно. В тази връзка отбелязваме, че наименованието на Проблем 1 в раздел 4 е различно от формулираното такова в раздел 1. Съгласно препоръките, направени за раздел 1 препоръчваме във Вариант  1 „Без действие“ да се представи за действащите правни норми, процедури, изисквания, срокове, субекти и др., а във Вариант 2 да се опишат конкретните нормативни промени, произтичащи от европейските актове, както и оценяването им спрямо икономическите, социалните и екологични въздействия. В случай че се предвижда уредба и на подзаконово ниво – това също следва да бъде описано в този раздел, както и да се уточни предметът и съдържанието на необходимата подзаконова уредба. Предвид разширяване на обхвата на закона, както и неговите адресати с привличането на частния сектор в предоставянето на средства за електронна идентификация, които вече са установени в България и е необходимо тяхното признаване, както е посочено в оценката по Проблем 1, препоръчваме да се включи информация за икономическото въздействие на предложените промени, включително и специфичното въздействие за малките и средните предприятия (МСП), каква е актуалната административна тежест (ако има такава), промените ще засегнат ли и как предоставянето на услуги. Относно раздел 5 „Сравняване на вариантите:” Предвид препоръките по раздел 2 смятаме за необходимо информацията, представена в този раздел да се допълни в съответствие с направените препоръки на предходните раздели и да се извърши ново сравняване. Относно раздели 6.4.: За постигане на съответствие на текстовете в раздел 4 и раздел 6.4 е необходимо в последният да се отбележи и да се опише идентифицираното въздействие върху МСП за Вариант 2 по Проблем 1. Следва да се посочи конкретното въздействие върху МСП по отношение на произлизащи от това финансови, административни или други задължения, като при възможност това също бъде остойностено. Относно раздел 7 „Консултации” Напомняме, че предстоящата обществена консултация следва да се проведе в обичайния срок по чл. 26 от Закона за нормативните актове, а именно не по-кратък от 30 дни. Срокът за провеждане на консултацията следва да бъде посочен в образеца на предварителната оценка на въздействието. Относно извършване на последваща оценка на въздействието: За осигуряване на проверката на съотношението между формулираните цели и постигнатите резултати е необходимо в заключителните разпоредби на законопроекта да бъде посочено в какъв срок ще бъде извършена последваща оценка на въздействието на закона и кой е компетентният орган, който ще организира нейното извършване. *   Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. **   При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. ***   На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. ****   На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“: ИСКРЕН ИВАНОВ

Проект! Закон за изменение и допълнение на Закона за електронната идентификация (Обн. ДВ. бр.38 от 20 Май 2016г., изм. ДВ. бр.50 от 1 Юли 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.101 от 20 Декември 2016г., изм. ДВ. бр.97 от 5 Декември 2017г., изм. ДВ. бр.14 от 13 Февруари 2018г., изм. ДВ. бр.1 от 3 Януари 2019г., изм. ДВ. бр.58 от 23 Юли 2019г., изм. ДВ. бр.94 от 29 Ноември 2019г., изм. ДВ. бр.60 от 7 Юли 2020г., изм. ДВ. бр.15 от 22 Февруари 2022г.) § 1. Чл. 1 се изменя така: „Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с електронната идентификация на физическите и юридическите лица.“ § 2. Създава се чл. 1а. „Средства за електронна идентификация“ Чл. 1а. (1) Електронната идентификация на лицата се осъществява чрез: 1. средство за електронна идентификация (електронен идентификатор), издавано в рамките на схема за електронна идентификация, създадена и поддържана от министъра на вътрешните работи; 2. средства за електронна идентификация с ниво на осигуреност „значително“ или „високо“, издавани в рамките на схема, основана на удостоверителна услуга за електронна идентификация, определена на национално ниво, вписана в Доверителния списък, воден от Комисията за регулиране на съобщенията по чл. 22 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО; 1 3. средства за електронна идентификация, издавани в рамките на схема за електронна идентификация на държава-членка на Европейския съюз, за която е извършено уведомяване съгласно чл. 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. и е направена публикация в Официалния бюлетин на Европейския съюз; 4. други средства за електронна идентификация, определени с наредбата по чл. 12, ал. 4 от Закона за електронното управление. (2) Средствата по ал.1, т. 1, 2 и 4 трябва да съдържат набор от данни, които позволяват да се установи самоличността на физическо или юридическо лице и на доставчика на електронна идентификация. (3) Министърът на електронното управление изпълнява задълженията за трансгранична електронна идентификация по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 чрез изграждане и поддържане на националния eIDAS възел. § 3. Създава се чл. 1б Удостоверителна сила. Лично явяване Чл. 1б. (1) Когато закон изисква лично явяване за идентифициране на лица, изискването се смята спазено, ако е извършено чрез средство за електронна идентификация по този закон. (2) Удостоверяването на електронна идентичност чрез средства за електронна идентификация има официална удостоверителна сила. § 4. Създава се чл. 1в Титуляр на електронна идентичност Чл. 1в. Титуляр на електронна идентичност може да бъде: 1. физическо лице, навършило 14-годишна възраст, което има валиден документ за самоличност; 2. юридическо лице или юридическо лице с нестопанска цел или едноличен търговец, за което е предвидено със закон, че подлежи на вписване в регистър или физическо лице, представляващо юридическо лице. § 5. Член 2 се отменя. 2 § 6. Член 3 се отменя. § 7. Член 4 се отменя. § 8. Член 5 се отменя. § 9. Наименованието на глава „ Втора“ се променя така: „Общи положения на схемата за електронна идентификация, създадена и поддържана от министъра на вътрешните работи“. § 10. Създава се чл. 5а „Схема за електронна идентификация, създадена и поддържана от министъра на вътрешните работи Чл. 5а. (1) Министърът на вътрешните работи създава и поддържа схема за електронна идентификация на физически лица, в рамките на която лицата се идентифицират чрез електронен идентификатор. (2) Електронният идентификатор е уникален идентификатор на физическо лице, за което е издадено удостоверение за електронна идентичност. (3) Право на електронен идентификатор имат лицата по чл. 1в, т. 1, които притежават единен граждански номер, съответно личен номер на чужденец. (4) Въз основа на електронния идентификатор може да се направи еднозначно разграничаване на едно лице от други лица във виртуалната среда с цел осигуряване на достъп до информационни системи или осигуряване на възможност за извършване на електронни изявления. § 11. Създава се чл. 5б Удостоверение за електронна идентичност Чл. 5б. Удостоверението за електронна идентичност е формализиран официален електронен документ, представен чрез общоприет стандарт, издаден с определен срок на 3 валидност и съдържащ електронен идентификатор и други данни, определени с правилника за прилагане на закона. § 12. Създава се чл. 5в. Секторни електронни идентификатори Чл. 5в. (1) В определени сектори на държавното управление физическите лица могат да се идентифицират чрез секторни електронни идентификатори. (2) Секторен електронен идентификатор е преобразуван посредством криптографски алгоритми електронен идентификатор, получен в процеса на електронна идентификация. (3) Секторните електронни идентификатори може да се използват за идентифициране на физическите лица само в сектори, в които държавните органи предоставят на гражданите възможност да упражняват права по електронен път или да извършват електронни услуги, при което не се събират данни за гражданите от други органи и лица извън сектора. (4) Секторен електронен идентификатор не може да се преобразува в електронен идентификатор. (5) Секторите, в които се използват секторни електронни идентификатори, се определят с решение на Министерския съвет, по предложение на министъра на електронното управление, съгласувано с Комисията за защита на личните данни. (6) Секторни електронни идентификатори може да се установяват и от частноправни субекти за идентифициране на физически лица в отношенията помежду им. § 13. Създава се чл. 5г. Правилник за прилагане на закона Чл. 5г. Изискванията за издаване и управление на удостоверението за електронна идентичност, алгоритмите и методите за създаване на електронни и секторни електронни идентификатори, както и условията и редът за регистрация на лицата по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 се определят с правилник за прилагане на закона, приет от Министерския съвет.“ 4 § 14. В наименованието на глава „Трета“ се правят следните допълнения: след думата „идентификация“ се добавят думите „по схемата, създадена и поддържана от министъра на вътрешните работи“. § 15. В наименованието на глава „Четвърта“ се правят следните допълнения: след думата „идентичност“ се добавят думите „по схемата, създадена и поддържана от министъра на вътрешните работи“. § 16. В наименованието на глава „Пета“ се правят следните допълнения: след думата „идентичност“ се добавят думите „по схемата, създадена и поддържана от министъра на вътрешните работи“. § 17. В наименованието на глава „Шеста“ се правят следните допълнения: след думата „овластявания“ се добавят думите „по схемата, създадена и поддържана от министъра на вътрешните работи“. § 18. Създава се глава Шеста „А“ „Схема за електронна идентификация, основана на удостоверителна услуга за електронна идентификация с национално покритие, вписана в Доверителния списък, воден от Комисията за регулиране на съобщенията по чл. 22 от Регламент (ЕС) № 910/2014“ „Глава шеста „А“ Схема за електронна идентификация, основана на удостоверителна услуга за електронна идентификация, определена на национално ниво, вписана в Доверителния списък, воден от Комисията за регулиране на съобщенията по чл. 22 от Регламент (ЕС) № 910/2014 Общи положения Чл. 40а. (1) Тази глава урежда условията и реда за признаване на схема за електронна идентификация, основана на удостоверителна услуга за електронна идентификация, 5 определена на национално ниво и вписана в Доверителния списък по чл. 22 от Регламент (ЕС) № 910/2014. (2) Удостоверителна услуга за електронна идентификация по ал. 1 е услуга, която удостоверява самоличността на потребител, който заявява достъп до електронни административни услуги, предоставяни от лицата по чл.1 от Закона за електронното управление, като използва средство за електронна идентификация. (3) Услугата по ал. 2 се предоставя от лица, които са доставчици на услуга за електронна идентификация. (4) Средствата за електронна идентификация, издавани в рамките на схема за електронна идентификация, основана на удостоверителна услуга за електронна идентификация, определена на национално ниво, трябва да бъдат с ниво на осигуреност „значително“ или „високо“ по смисъла на чл. 8 от Регламент (EC) № 910/2014 г. Нивото на осигуреност се потвърждава от орган за оценяване на съответствието, акредитиран по реда на Регламент (EC) № 765/2008. (5) Средството за електронна идентификация, издавано в рамките на схема за електронна идентификация с ниво на осигуреност „високо“ може да се използва за достъп до електронни административни услуги, които изискват ниво на осигуреност „ниско“, „значително“ или „високо“. Доставчик на удостоверителна услуга за електронна идентификация Чл. 40б. (1) Доставчикът на удостоверителна услуга за електронна идентификация, определена на национално ниво, трябва да е вписан в Доверителния списък, воден от Комисията за регулиране на съобщенията по чл. 22 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. за тази услуга. Вписването се извършва по реда на Регламент (ЕС) № 910/2014 г. и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Доставчикът трябва да отговаря на следните изисквания: 1. да разполага с техническо оборудване и технологии, които да осигурят надеждното предоставяне на услугата и сигурността на информацията; 2. да разполага с квалифициран персонал със специфични познания, опит и необходимите компетенции, по-специално управленската компетентност, 6 специфичните познания в сектора и познаване на подходящите процедури за сигурност; 3. да поддържа разполагаеми финансови средства или застраховка, която покрива отговорността за причинените на титуляря на електронната идентичност и на всички трети лица вреди от неизпълнение на задълженията им по този закон; 4. да притежава сертификати UNI EN ISO 9001, ISO/IEC 27001, ISO 22301 и ISO/IEC DIS 29115 в съответните редакции и консолидирани административни техники и методи за издаване на средства за електронна идентификация; 5. да приема подходящи защитни мерки, които да гарантират поверителността, автентичността, интегритета и целостта на данните и използваемостта на средствата за електронна идентификация; 6. да предоставя на назначения персонал необходимите знания, за да гарантира защитата на личните данни; 7. да не е лишен от правото да извършва стопанска дейност, да не се намира в процедура по ликвидация или в открито производство по несъстоятелност, или в друга подобна процедура по законодателството по регистрация; 8. да не е поставен под запрещение. (2) Изискванията по ал. 1, т. 1 - 6 се потвърждават от орган за оценяване на съответствието по чл. 21 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. и следва да са изрично документирани в одитния доклад. (3) Доставчикът по ал. 1 е лице, осъществяващо публични функции. (4) Доставчикът по ал. 1 оповестява средствата за електронна идентификация и нивото им на осигуреност чрез официалната си интернет страницата си или по друг публично достъпен начин. (5) Поддържането на разполагаеми финансови средства или застраховка, която покрива отговорността за причинените на титуляря на електронната идентичност и на всички трети лица вреди от неизпълнение на задълженията на доставчика на удостоверителна услуга за електронна идентификация, съгласно ал.1, т. 3, се извършва, съгласно Наредбата за дейността на доставчиците на удостоверителни услуги, реда за нейното прекратяване и за изискванията при предоставяне на удостоверителни услуги. 7 Защита на личните данни Чл. 40в. (1) Доставчикът по чл. 40б, ал. 1 събира и използва личните данни, събрани в контекста на услугата, изключително и само за предоставянето на услугата. Той обработва личните данни в съответствие със Закона за защита на личните данни и Регламент (EC) № 2016/679. (2) Услугата за електронна идентификация осигурява механизъм за защита на данните, който отговаря на изискванията за ниво на осигуреност „значително“ или „високо“, определени в т. 2.3.1. от Приложението към Регламент за изпълнение (EC) № 2015/1502 на Комисията. (3) Доставчикът по чл. 40б, ал. 1 не събира информация относно услугите, до които потребителят иска достъп чрез използване на услугата за електронна идентификация. (4) Доставчикът по чл. 40б, ал. 1 поддържа сигурна одитна следа, така че данните за всяка отделна трансакция да могат да бъдат възстановени с оглед на сигурността на личните данни и защитата на неприкосновеността на личния живот. (5) За изпълнение за задължението по ал. 4 доставчикът по чл. 40б, ал. 1 съхранява следната информация за всяко влизане и опит за влизане за период от 10 години, считано от момента на влизане или на опита за влизане: 1. уникалния идентификационен номер на потребителя; 2. средството за електронна идентификация, което потребителят е използвал за влизане или чрез което се е опитал да влезе; 3. момента на влизане или опита за влизане. Надзорен орган Чл. 40г. Комисията за регулиране на съобщенията осъществява надзор над дейността на вписаните в Доверителния списък по чл. 22 от Регламент (ЕС) № 910/2014 доставчици на удостоверителна услуга за електронна идентификация по реда на настоящата глава, както и по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, и на Регламент (ЕС) № 910/2014. Доверителен списък по чл. 22 от Регламент (ЕС) № 910/2014 8 Чл. 40д. (1) Комисията за регулиране на съобщенията вписва доставчиците на удостоверителна услуга за електронна идентификация и услугата в Доверителния списък по чл. 22 от Регламент (ЕС) № 910/2014. (2) Достъпът до списъка по ал. 1 е свободен, безплатен, включително онлайн в машинночетим формат. Производство по признаване на схема за електронна идентификация, основана на удостоверителна услуга за електронна идентификация, определена на национално ниво Чл. 40е. (1) Доставчик по чл. 40б, ал. 1, който възнамерява да предоставя удостоверителна услуга за електронна идентификация, подава заявление до Комисията за регулиране на съобщенията по образец, утвърден от председателя на Комисията. (2) Заявлението се подава по електронен път, подписано с квалифициран електронен подпис. (3) Към заявлението се прилага подробно описание на услугата и на средствата за електронна идентификация, както и: 1. Доклад за оценяване на съответствието, съставен от органа за оценяване на съответствието съгласно чл. 21 от Регламент (ЕС) № 910/2014, включващ и потвърждение за изпълнение на изискванията на чл. 8 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. и Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/1502; 2. Сертификат за съответствие на услугите; 3. План за осигуряване на непрекъснатост на обслужването (съгласно Наредба за отговорността и за прекратяване на дейността на доставчиците на удостоверителни услуги); 4. Практика и политика при предоставяне на удостоверителна услуга за електронна идентификация, определена на национално ниво. (4) Към заявлението по ал. 3 задължително се прилагат и следните документи: 1. документация относно вътрешните тестове, проведени с цел установяване на съответствие на протокола за автентикация с изискванията на Регламент за изпълнение № 2015/1502 на Комисията; 2. копие от оперативния наръчник на доставчика; 9 3. методите, чрез които се гарантира, че записаните събития се означават с електронен времеви печат по смисъла на чл. 3, т. 34 от Регламент (EC) № 910/2014; 4. данни за идентификация на отговорните лица – всички релевантни служители на доставчика и техните автобиографии, изготвени в европейски формат, удостоверяващи, чрез описание на конкретните получени образователни степени или чрез подходящия специфичен опит в специализирани контексти, притежаването на специфични, документирани познания, отговарящи на изпълняваната роля и специфичен професионален опит от поне пет години, ако лицето има диплома по техническа компютърна специалност, или от поне осем години; 5. копие от вътрешните процедури за сигурност; 6. доклад, описващ извършваната обработка на лични данни, който включва основната информация и прилаганите мерки за гарантиране, че тази обработка спазва законовите изисквания за защита на данните, който специфично упоменава принципите на необходимост, относимост и непрекомерност на данните и коректност в обработката, както и задължението да се изпраща на потребителите подходящо предварително уведомление за услугата електронна идентификация; 7. описание на процедурите, използвани в процеса на издаване на средствата за електронна идентификация като специално внимание се отделя на процедурите, използвани за предотвратяване на кражба на идентичност; 8. описание на методите на обучение с цел гарантиране на подходяща подготовка на лицата, отговорни за проверка на идентичността на притежателите; 9. копие от процедурите, които лицата по т. 9 трябва да спазват при изпълнение на дейностите, които са им възложени. (5) При разглеждане на заявлението по ал. 3 и приложените документи по ал. 4, Комисията за регулиране на съобщенията изисква становища от/или, при преценка, сформира работна група с представители от компетентни министерства и ведомства, които имат правомощия по въпроси в областта на електронната идентификация, защитата на личните данни, националната сигурност и др. (МВР, МЕУ, КЗЛД, ДАНС, Главна дирекция „ГРАО“ и др.). Становището на експретите от компетентните министерства/ведомства няма задължителен характер за КРС при произнасяне по заявлението. 10 (6) За разглеждането на заявлението по ал. 1 се заплаща такса в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет по предложение на Комисията за регулиране на съобщенията. (7) При непълноти или нередовности на представените документи по ал. 3 и ал. 4, или ако не е заплатена такса за разглеждане, Комисията за регулиране на съобщенията в 30- дневен срок от подаването на заявлението писмено уведомява лицето и дава срок за отстраняването на непълнотите или нередовностите. (8) В процедурата по признаване на доставчик на удостоверителна услуга за електронна идентификация Комисията за регулиране на съобщенията има право да извършва проверки на място в оперативните офиси на доставчика за установяване спазването на изискванията на чл. 40б. За извършване на проверките Комисията може да ангажира трети лица, акредитирани по реда на Регламент (EC) № 765/2008. Разходите за проверките, извършвани от 3-ти лица, са за сметка на доставчика на удостоверителната услуга за електронна идентификация. (9) В 90-дневен срок от подаването на заявлението или от отстраняването на непълнотите или нередовностите по ал. 5 Комисията за регулиране на съобщенията приема решение дали заявената схема отговаря на изискванията за признаване като национална схема за електронна идентификация. В решението задължително се посочва нивото на осигуреност на средствата за електорнна идентификация, издавани при предоставяне на удостоверителната услуга. Решението се изпраща до Министерството на електронното управление. (10) Комисията за регулиране на съобщенията мотивирано отказва на лицето, което не отговаря на някое от изискванията на чл. 40б или не е представило документите по ал. 3 и ал. 4 в срока по ал. 6. (11) Отказът по ал. 10 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (12) Доставчик на удостоверителна услуга за електронна идентификация, който е вписан в Доверителния списк по чл. 40д е длъжен да уведоми Комисията за регулиране на съобщенията за всяка промяна в обстоятелствата по чл. 40б в срок от 3 работни дни, считано от възникване на промяната. 11 Одит Чл. 40ж. (1) Доставчиците на удостоверителни услуги за електронна идентификация са обект на одит най-малко веднъж на 24 месеца за тяхна собствена сметка от орган за оценяване на съответствието по смисъла на чл. 20, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 910/2014. (2) Одитът трябва да потвърди, че доставчиците и предоставяните от тях услуги отговарят на изискванията, определени в Регламент (ЕС) № 910/2014 и Регламент за изпълнение (EC) № 2015/1502 на Комисията. (2) Докладът от одита се представя на Комисията за регулиране на съобщенията в срок от три работни дни след получаването му от доставчика. Спиране на дейността по предоставяне на удостоверителна услуга за електронна идентификация Чл. 40з. (1) Комисията за регулиране на съобщенията може с решение временно да спре осъществяването на дейността на доставчик на удостоверителна услуга за електронна идентификация при нарушение на закона до отстраняване на нарушенията. (2) Обжалването на решението по ал.1 не спира изпълнението му. Прекратяване на признаването Чл. 40и. (1) Комисията за регулиране на съобщенията с решение прекратява признаването: 1. по писмено искане на доставчика на удостоверителна услуга за електронна идентификация; 2. при откриване на процедура за ликвидация или несъстоятелност или на друга процедура по прекратяване на юридическото лице - по заявление на представляващия лицето или служебно; 3. при прекратяване дейността на юридическото лице - по негово заявление или служебно; 4. когато дейността, за която е извършено признаването, не е осъществявана в срок шест месеца. 12 (2) Освен в случаите по ал. 1 Комисията за регулиране на съобщенията с решение прекратява признаването, ако доставчикът на удостоверителна услуга за електронна идентификация: 1. е представил неверни данни или документи с невярно съдържание, които са послужили като основание за признаването; 2. при осъществяване на дейността си по този закон е издал документ с невярно съдържание, когато това е установено по съдебен ред; 3. системно нарушава този закон или актове по прилагането му; 4. престане да отговаря на изискванията по чл. 40б и в определен от Комисията за регулиране на съобщенията срок не отстрани нередовността. (3) Лице с прекратено признаване не може да подаде заявление за признаване за същата удостоверителна услуга в двугодишен срок от влизането в сила на решенията по ал. 1 и 2. (4) Решенията по ал. 1 и 2 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (5) Прекратяването на признаването и основанието за това се вписват служебно в Доверителния списък по чл. 40д. (2) Обжалването на решението по ал. 1 не спира неговото изпълнение. Надзор Чл. 40к. В изпълнение на своите функции по тази глава Комисията за регулиране на съобщенията има право: 1. на свободен достъп в подлежащите на контрол обекти; 2. да проверява документите за квалификация на служителите на доставчик на удостоверителна услуга за електронна идентификация; 3. да изисква сведения и документи, свързани с осъществяването на контрола; 4. да определя лица, които да извършват проверка за спазване от доставчик на удостоверителна услуга за електронна идентификация и на изискванията по чл. 40б; 5. да получи от доставчик на удостоверителна услуга за електронна идентификация информацията, необходима за изпълнение на правомощията ѝ. 13 Проверка (валидиране) на електронна идентичност Чл. 40л. (1) Доставчикът на удостоверителна услуга за електронна идентификация осигурява възможност за автоматизирана проверка на идентификационните данни от средствата за електронна идентификация от трети доверяващи се страни, предоставящи електронни услуги. (2) Доставчикът по ал. 1 публикуват информация за протоколите, техническите изисквания и начините за проверка на електронна идентичност от доверяващите се страни, предоставящи електронни услуги. (3) Доставчиците по ал. 1 и доверяващите се страни, предоставящи електронни услуги, съхраняват данни за извършената проверка на електронна идентичност за срок от 10 години. Уведомяване за промени Чл. 40м. (1) Титулярят на средство за електронна идентификация уведомява незабавно доставчика на удостоверителна услуга за електронна идентификация за настъпили промени в идентификационните данни, съдържащи се в издаденото средство. (2) Доставчикът на удостоверителна услуга за електронна идентификация определят реда и начина за извършване на уведомяването по ал. 1. Издаване на средства за електронна идентификация Чл. 40н. (1) Доставчиците на удостоверителна услуга за електронна идентификация определят реда и условията за издаване на средства за електронна идентификация и ги публикуват на официалните си интернет страниците. (2) При първоначално издаване на средството за електронна идентификация на лицата по чл. 1 физическите лица представят валиден документ за самоличност, а юридическите лица - данни, достатъчни да се провери легитимността им в регистъра, в който са вписани. Спиране и възобновяване на действието на средствата за електронна идентификация 14 Чл. 40о. (1) Доставчик на удостоверителна услуга за електронна идентификация има право да спре действието на издадено от него средството за електронна идентификация за необходимия според обстоятелствата срок, но за не повече от 48 часа, ако съществува основателно съмнение, че действието следва да бъде прекратено. (2) Доставчикът е длъжен да спре действието на издадено от него средството за електронна идентификация за необходимия според обстоятелствата срок, но за не повече от 48 часа: 1. по искане на титуляря, без да е длъжен да се увери в самоличността или в представителната власт; 2. по искане на Комисията за регулиране на съобщенията. (3) При непосредствена опасност за интересите на трети лица или при наличие на достатъчно данни за нарушение на закона председателят на Комисията за регулиране на съобщенията може да задължи съответния доставчик да спре действието на средството за електронна идентификация за необходимия според обстоятелствата срок, но за не повече от 48 часа. (4) Доставчикът незабавно уведомява титуляря за спирането на действието средството за електронна идентификация. (5) Действието на средството за електронна идентификация се възобновява: 1. с изтичането на срока на спиране; 2. от доставчика - при отпадане на основанието за спиране или по искане на титуляря, след като доставчикът, съответно Комисията за регулиране на съобщенията, се е уверил/а, че той е узнал причината за спирането, както и че искането за възобновяване е направено вследствие на узнаването. (6) Възобновяването на действието на средството за електронна идентификация не заличава правните последици на Спирането. Прекратяване действието на средството за електронна идентификация Чл. 40п. (1) Действието на средството за електронна идентификация се прекратява: 1. с изтичането на срока; 2. при прекратяване на юридическото лице на доставчика; 3. при смърт или поставяне под запрещение на титуляря; 15 4. при прекратяване на юридическото лице на титуляря. (2) Доставчикът на удостоверителна услуга за електронна идентификация е длъжен да прекрати действието на средството за електронна идентификация по искане на титуляря след като се увери в самоличността му. (3) Доставчикът прекратява действието на средството за електронна идентификация, когато установи, че то е издадено въз основа на неверни данни. Чл.40р. Доставчиците на удостоверителна услуга за електронна идентификация определят реда и условията за спиране, възобновяване и прекратяване на средства за електронна идентификация и ги публикуват на интернет страниците си. Уведомяване по чл. 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. Чл. 40с. (1) За схема за електронна идентификация, основана на удостоверителна услуга за електронна идентификация, определена на национално ниво, в рамките на която се издават средства с ниво на осигуреност „значително“ или „високо“ по смисъла на чл. 8 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. и е призната като национална схема за идентификация, може да се извърши уведомяване по чл. 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. (2) Уведомяването по ал. 1 се извършва от Министерството на електронното управление. (3) Редът за извършване на уведомяването се урежда с вътрешни правила, издадени от министъра на електронното управление. § 19. В глава „Седма“ се правят следните изменения и допълнения: 1. Чл. 34, ал. 1 се изменя така: „Администраторите на електронна идентичност, центровете за електронна идентификация и доставчиците на удостоверителна услуга за електронна идентификация подлежат на административен контрол.“. 2. Чл. 35 се изменя така: „Чл. 35 (1) Контролът върху администраторите на електронна идентичност и центровете за електронна идентификация се осъществява от длъжностни лица, определени от министъра на вътрешните работи. (2) Контролът върху доставчиците на удостоверителна услуга за електронна идентификация се осъществява от Комисията за регулиране на съобщенията.“. 16 3. в Чл. 36 се създава ал. 4 „(4) Комисия за регулиране на съобщенията извършва проверки на доставчиците на удостоверителна услуга за електронна идентификация, когато е налице информация, че тези доставчици или предоставяната от тях услуга не отговаря на изискванията, предвидени в този закон или Регламент 910/2014, както и при промяна на обстоятелствата, свързани с тяхното признаване.“ § 20. В чл. 43 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 след думата „работи“ се поставя запетая и се добавят думите „съответно председателя на Комисията за регулиране на съобщенията“. 2. В ал. 2 след думата „работи“ се поставя запетая и се добавят думите „съответно председателя на Комисията за регулиране на съобщенията“. § 21. В чл. 44 се правят следните допълнения: след думите „чл. 10, ал. 1“ се поставя запетия и се добавят думите „или извършва дейност на доставчик на удостоверителна услуга за електронна идентификация без услугата да е вписана в Доверителния списък по чл. 22, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г.“. § 22. В чл. 45 се създава ал. 5: „(5) Доставчик на удостоверителна услуга за електронна идентификация, който предоставя услугата в нарушение на, чл. 40л, ал. 1 и 3, , чл. 40о, ал. 2 и 4 и чл. 40п, ал. 2 и 3, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 150 000 до 300 000 лв.“. § 23. В чл. 50 се правят следните изменения и допълнения: 1. Ал. 1 се изменя така: „(1) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 44 - 48 за администраторите на електронна идентичност и центровете за електронна идентификация се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на вътрешните работи, а за доставчиците на удостоверителна услуга за електронна идентификация - от длъжностни лица, определени от председателя на Комисията за регулиране на съобщения.“; 17 2. В ал. 2 след думата „работи“ се поставя запетая и се добавят думите „съответно председателя на Комисията за регулиране на съобщенията“. Допълнителни разпоредби § 24. По смисъла на този закон: 1. „Средство за електронна идентификация“ е материална или нематериална единица, която съдържа данни за идентификация на лице и се използва за удостоверяване на автентичност за електронна административна услуга.2. „Схема за електронна идентификация“ е система за електронна идентификация, в рамките на която средствата за електронна идентификация се издават на физически или юридически лица, или физически лица, представляващи юридически лица и която предоставя гаранции, че идентификационните данни от средствата за електронна идентификация еднозначно установяват самоличността на лицето, на което са издадени тези средства; 3. „Система за електронна автентикация“ е хоризонтална система за идентификация на всички участващи в електронното управление субекти, обекти и информационни системи, изградена и поддържана от министъра на електронното управление. 4. „Уникален идентификатор на потребителя“ е единен граждански номер на български граждани, личен номер на чужденец, единен идентификационен код на юридическите лица. Преходни и заключителни разпоредби § 1. (1) Доставчици на удостоверителна услуга за електронна идентификация, които са вписани в Доверителния списък, воден от Комисията за регулиране на съобщенията по чл. 22 от Регламент (ЕС) № 910/2014 до влизане на този закон в сила, представят на Комисията за регулиране на съобщенията одитен доклад за ниво на осигуреност на средствата за електронна идентификация, които издават, в срок от шест месеца от влизането в сила на закона. (2) При непредставяне на доклада по ал. 1 Комисията за регулиране на съобщенията постановява решение за заличаване на доставчика от Доверителния списък. § 2. Министърът на електронното управление извършва последваща оценка на въздействието на този закон в 5 годишен срок от неговото влизане в сила. 18

М О Т И В И Причини за приемането на акта Законът за електронната идентификация (ЗЕИ) е в сила от м. май 2016 г. и отразява обществените отношения и държавната политика, свързани с електронната идентификация на гражданите, съществуващи към онзи момент като предвижда изграждането на национална схема за електронна идентификация, администрирана от държавен орган. Съгласно ЗЕИ физическите лица се идентифицират в електронна среда чрез електронен идентификатор, който се съдържа в удостоверение за електронна идентичност. Субекти в схемата са: органът за електронна идентификация в лицето на министъра на вътрешните работи, който е издател на удостоверенията за електронна идентичност, помощни органи (администратори на електронна идентичност) и центровете за електронна идентификация, които извършват проверка на електронната идентичност. Следва да се отбележи, че към настоящия момент схемата за електронна идентификация, регламентирана в ЗЕИ, все още не е изградена - изпълнява се договор за нейното изграждане, който следва да приключи не по-рано от края на 2025 г. Освен това, прилагането на схемата на практика ще отнеме няколко години, предвид факта, че е необходимо българските граждани да сменят своите лични документи с нови, съдържащи електронен идентификатор и не всички граждани, които са направили това в последните 2-3 години, ще пристъпят към подмяна на документи си с такива, даващи им възможност за електронна идентификация. От друга страна, схемата за електронна идентификация по ЗЕИ предоставя възможност за идентификация само на физически лица и не се прилага по отношение на юридическите лица. Поради липсата на национална схема за електронна идентификация към момента се използват средствата, регламентирани в § 5 от ПЗР на Наредбата за общите изисквания за информационните системи, регистрите и електронните административни услуги (НОИИСРЕАУ), а именно: квалифициран електронен подпис (КЕП), включително и облачен/мобилен такъв, персонален идентификационен код (ПИК) на НАП/НОИ и уникален код за достъп (УКД) на НЗОК. Чрез посочените средства обаче българските граждани не могат да се идентифицират, когато заявяват електронни административни услуги в други държави - членки на Европейския съюз, което препятства възможността за ползване на трансгранични електронни услуги в рамките на Европейския съюз (ЕС). С последните изменения и допълнения на Закона за електронното управление, в сила от 19 септември 2023 г., са предвидени и други средства за електронна идентификация, наред с посочените в § 5 от ПЗР на НОИИСРЕАУ, сред които са и средствата за електронна идентификация с ниво на осигуреност „високо“, издавани в рамките на удостоверителна услуга за електронна идентификация с национално покритие, вписана в Доверителния списък, воден от Комисията за регулиране на съобщенията по чл. 22 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г., без обаче в закона да е предвиден реда, по които тези средства се признават от държавата. 1 Наред с посочено, част от средствата за електронна идентификация като ПИК и УКД, не отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 за нива на осигуреност „значително“ или „високо“ и чрез тях не могат да се заявяват всички административни услуги. В допълнение, КЕП по своята същност не е средство за електронна идентификация и само временно е предвиден като такъв - ще се използва за идентификация до 1 година след влизане в продукционен режим на националната схема по ЗЕИ съгласно § 5, ал. 2 от НОИИСРЕАУ. С последните изменения и допълнения на Закона за електронното управление, в сила от 19 септември 2023 г., са предвидени и други средства за електронна идентификация, наред с посочените в § 5 от ПЗР на НОИИСРЕАУ, сред които са и средствата за електронна идентификация с ниво на осигуреност „високо“, издавани в рамките на удостоверителна услуга за електронна идентификация с национално покритие, вписана в Доверителния списък, воден от Комисията за регулиране на съобщенията по чл. 22 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г., без обаче в закона да е предвиден реда, по които се тези средства се признават от държавата. В същото време, Регламент № 910/2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО предоставя възможност страните - членки на ЕС да привлекат и частния сектор в предоставянето на средства за електронна идентификация (пар. 13 от Преамбюла, чл. 7,”а”, „iii”). На пазара в България, вече се предлагат решения за електронна идентификация, разработени от частни компании, които се използват не само от бизнеса, но под една или друга форма навлизат и в администрациите. Наред с посоченото, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) през 2019 г. е вписала в Доверителния списък на Европейската комисия услуга по електронна идентификация, определена на национално ниво, която се предоставя от доставчик на удостоверителни услуги, регистриран на територията на България. За схемата за електронна идентификация, базирана на вписаната услуга, България е извършила уведомяване по смисъла на чл. 9 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г., съгласно РМС № 634 от 2021 г. и в Официалния вестник на ЕС на 05.07.2023 г. е публикувана първата национална схема за електронна идентификация, разработена от частно - правен субект. През 2021 г. и 2023 г. от КРС са вписани в Доверителния списък още две услуги за електронна идентификация, предоставяни от различни доставчици на удостоверителни услуги. За една от тях е подадено до Министерството на електронното управление (МЕУ) искане за уведомяване по смисъла на чл. 9 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. За да може обаче средствата за електронна идентификация, издавани от частно - правни субекти, да бъдат използвани при заявяване на електронни административни услуги в България, както и при достъп до електронни услуги, предоставяни от обществените органи в останалите държави - членки на ЕС, е необходимо те да бъдат признати от държавата. Признаването изисква нормативна уредба на ниво закон, с която ясно да са дефинирани следните елементи: условията, на които средствата за електронна идентификация трябва да отговарят; реда за признаване на схемата, в рамките на която се издават средствата; органа, отговарящ за признаването; механизма за надзор, включително надзорния орган; органа, 2 който ще извършва уведомяването пред Европейската комисия на схемата съгласно чл. 9 от Регламент № 910/2014 г. Както е посочено по-горе, към настоящия момент КРС признава удостоверителни услуга за електронна идентификация, в рамките на която се издават средства за електронна идентификация от частно - правни субекти, като спазва своя вътрешна процедура, която не е публично оповестена и без да има нормативно установен ред за това - както в закон, така и в подзаконов нормативен акт. Удостоверителната услуга, в рамките на която се издават средства за електронна идентификация, е услуга, определена единствено на национално ниво и не попада в обхвата на Регламент № 910/2014 г. Именно за това тя е вписана в Доверителния списък на Европейската комисия като неурегулирана услуга, което налага нейното изрично регламентиране на национално ниво чрез закон, още повече, че става дума за електронна идентификация. С горецитираното РМС № 634 от 2021 г., което не е нормативен акт, е определен държавен орган, който да извършва уведомяване по чл. 9 от Регламент № 910/2014 г. на схеми за електронна идентификация, изградени и управлявани от частно - правни субекти, в рамките на която се издават средства за електронна идентификация и които схеми са базирани на удостоверителна услуга за електронна идентификация, определена на национално ниво от КРС. РМС № 634 от 2021 г. обаче не предвижда ред и условия за признаване на удостоверителната услуга за електронна идентификация, като в същото време в него е разписно, че преди да се извърши уведомяване на схема съгласно чл. 9 от Регламент № 910/2014 г., която се базира на удостоверителната услуга, е необходимо схемата да премине през проверка, която се извършва съгласно методика, утвърдена от председателя на Държавна агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ) - сега министъра на електронното управление. Методиката, предвидена в РМС № 634/2021 г., е изготвена и утвърдена от председателя на ДАЕУ и в нея са предвидени условията, на които трябва да отговаря дадена схема за електронна идентификация, базирана на удостоверителна услуга за електронна идентификация, определена на национално ниво от КРС; разписани са и документите, които следва да се представят от собственика на схемата. Основавайки се на посочените актове - РМС и Методика, както и на вече установената практика по признаване на удостоверителни услуги за електронна идентификация, на практиката по проверка на заявена за уведомяване схема за електронна идентификация, както и поради необходимостта признаването на схеми за електронна идентификация, изграждани от частно - правни субекти, да е регламентирано със закон, за да могат същите да бъдат квалифицирани като национални схеми за електронна идентификация и да могат да бъдат използвани за достъп до електронни административни услуги, се предлага да бъде изменен и допълнен Законът за електронната идентификация. 1. Предлаганите промени целят разширяване обхвата на закона като в него ще бъде регламентирана не само схемата за електронна идентификация, администрирана от министъра на вътрешните работи, но и схемите, изградени от частно - правно субекти 3 като по този начин ще се постигне кодификация на материята, уреждаща електронната идентификация. 2. Ясно са дефинирани субектите, които могат да изграждат частни схеми за електронна идентификация и условията, на които те трябва да отговарят. Основавайки се на досегашната практика на КРС, това могат да бъдат доставчици на удостоверителни услуги. 3. Посочено е, че със средства за електронна идентификация, които се издават от доставчици на услуга за електронна идентификация, могат да се идентифицират не само физически, но и юридически лица. 4. Разписано е административното производство, в рамките на което се признава удостоверителната услуга за електронна идентификация, определена на национално ниво, на която се основава схема за електронна идентификация и етапите, през които същото ще преминава. Предвидено е производството да завършва с решение, постановено от компетентния орган и вписване на услугата в Доверителния списък по чл. 22 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. като по този начин с административен акт на държавен орган се извършва признаване на схемата за електронна идентификация, базирана на удостоверителна услуга за електронна идентификация. 5. Изброени са и документите, които трябва да се предоставят от доставчика на услуга за електронна идентификация като специално внимание е обърнато на техническия доклад за съответствието на удостоверителна услуга с всички изисквания за ниво на осигуреност „значително“ или „високо“ по смисъла на чл. 8 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г., изготвен от орган за оценяване на съответствието съгласно на чл. 20, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. 6. Определен е и компетентният орган, който ще вписва удостоверителната услуга в Доверителния списък по чл. 22 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. и който ще осъществява надзора над доставчиците на услугата, а именно КРС, която и към настоящия момент осъществява тези функции. 7. В законопроекта изрично е предвидено, че доставчиците на удостоверителни услуги за електронна идентификация са обект на одит най-малко веднъж на 24 месеца за тяхна собствена сметка от орган за оценяване на съответствието по смисъла на чл. 20, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Целта на одита е да потвърди, че доставчиците и предоставяните от тях услуги отговарят на изискванията, определени в Регламент (ЕС) № 910/2014 и Регламент за изпълнение (EC) № 2015/1502 на Комисията. 8. Предвидени са и текстове относно спиране и прекратяване на дейността по предоставяне на удостоверителна услуга за електронна идентификация. 9. Правни норми са посветени и на издаването, спирането, възобновяването и прекратяването на издадените средства за електронна идентификация като изрично са посочени хипотезите, при които са извършват тези действия. 10. Разписана е възможността за схемата за електронна идентификация, която се основава на удостоверителна услуга за електронна идентификация, призната от КРС на национално ниво, да бъде извършено уведомяване по смисъла на чл. 9 от Регламент (ЕС) № 910/2014 и по този начин средствата, издавани в рамките на 4 уведомената схема да бъдат признавани при достъп до трансгранични услуги, предоставяни от държавите - членки на ЕС. Предложено е органът, който извършва уведомяването да бъде министърът на електронното управление. 11. Предвидени са и промени в глава Седма, касаещи административните нарушения и наказания, с оглед въвеждане на компетентност на КРС по отношение на доставчиците на удостоверителни услуги за електронна идентификация. Цели, които се поставят с предложения акт С проекта на ЗИД на ЗЕИ се цели попълване на установената нормативна празнота, чрез разширяване обхвата на закона, изразяващо се в регламентиране на ниво закон на условията и реда за признаване на средствата за електронна идентификация, издавани в рамките на схема за електронна идентификация, изградена и администрирана от частно - правни субекти. В законопроекта са посочени и всички останали средства за електронна идентификация, чрез които ще могат да се достъпват електронни административни услуги, в т. ч. и тези, издавани в рамките на национални схеми за електронна идентификация на други държави - членки на ЕС, признати на съюзно ниво съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 г. С промяната на ЗЕИ се цели осигуряване на възможност, както на българските граждани, така и на бизнеса да разполагат с набор от средства за електронна идентификация като по този начин ще се защити правото на всяко лице на лесен достъп до цифрови технологии, продукти и услуги. Предвидено е, че субект на електронна идентификация могат да бъдат не само физически, но и юридически лица. Цел на законопроекта е, също така, да се осигурят условия за включване на частния сектор в предоставянето на средства за електронна идентификация, което е в съответствие и с Предложението за изменение на Регламент (ЕС) № 910/2014 г. С приемането на законопроекта ще се създадат условия за постигане на целта, посочена в програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г., а именно 100% от гражданите да имат възможност да разполагат със средства за електронна идентификация. С предложения проект на РМС се изпълнява и мярка МИВ-20.1.3 „Одобряване от Министерския съвет и внасяне в Народното събрание на Законопроект за изменение и допълнение за Закона за електронната идентификация “ от Програмата за управление на Република България юни 2023 г. - декември 2024 г. Финансови и други средства за прилагането на акта Проектът на РМС не води до въздействие върху държавния бюджет, поради което е приложена финансова обосновка, съгласно чл. 35, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. 5 Очаквани резултати от прилагането на акта С приемането на ЗИД на ЗЕИ ще се регламентират на ниво закон условията и реда за признаване на средствата за електронна идентификация, издавани от частно - правни субекти, което ще има за резултат тяхното използване при заявяването на електронни административни услуги, предоставяни от органи от публичния сектор. Така частният сектор се включва по активен начин в процеса на електронна идентификация на гражданите и бизнеса. Гражданите и фирмите ще могат да избират между различни средства за електронна идентификация при взаимоотношенията си с държавата. Създава се възможност юридическите лица да се идентифицират по електронен път при достъпа си до административни услуги. Регламентират се и органите, отговорни за уведомяването на национални схеми за електронна идентификация по смисъла на чл. 9 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз С проекта на РМС не се въвеждат норми на европейското право, поради което към материалите не се налага да бъде изготвяна справка за съответствие с европейското право. 6

Образецът на частична предварителна оценка на въздействието влиза в сила от 01 януари 2021 г. Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на електронното управление Нормативен акт: Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронната идентификация (Обн. ДВ. бр.38 от 20 Май 2016г., изм. ДВ. бр.50 от 1 Юли 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.101 от 20 Декември 2016г., изм. ДВ. бр.97 от 5 Декември 2017г., изм. ДВ. бр.14 от 13 Февруари 2018г., изм. ДВ. бр.1 от 3 Януари 2019г., изм. ДВ. бр.58 от 23 Юли 2019г., изм. ДВ. бр.94 от 29 Ноември 2019г., изм. ДВ. бр.60 от 7 Юли 2020г., изм. ДВ. бр.15 от 22 Февруари 2022г.). периода 01.01. – 30.06.2024 г. Лице за контакт: Мариана Цвяткова Началник отдел „Електронна идентификация данни“, Дирекция „Политики за електронно управление“, Министерство на електронното управление и Телефон и ел. поща: тел.: 02/949 2402 ел. поща: M.Tsvyatkova@egov.government.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: Кратко опишете проблема/проблемите и причините за Проблем 1 Липса на правна регламентация идентификация, издавани в рамките на частно - правни субекти. Законът за електронната идентификация обществените отношения и държавната гражданите, съществуващи към онзи момент за електронна идентификация, администрирана Съгласно ЗЕИ физическите лица идентификатор, който се съдържа в са: органът за електронна идентификация издател на удостоверенията за електронна електронна идентичност) и центровете за неговото/тяхното схема политика, се удостоверение в лицето електронна възникване. По възможност посочете числови стойности. на ниво закон на средствата за електронна за електронна идентификация, разработена от (ЗЕИ) е в сила от м. май 2016 г. и отразява свързани с електронната идентификация на като предвижда изграждането на национална схема от държавен орган. идентифицират в електронна среда чрез електронен за електронна идентичност. Субекти в схемата на министъра на вътрешните работи, който е идентичност, помощни органи (администратори на идентификация, които извършват проверка 2 на електронната идентичност. Следва да се отбележи, че към настоящия момент схемата за електронна идентификация, регламентирана в ЗЕИ, все още не е изградена - изпълнява се договор, за нейното изграждане, който следва да приключи не по-рано от края на 2025 г. Освен това, прилагането на схемата на практика ще отнеме няколко години, предвид факта, че е необходимо българските граждани да сменят своите лични документи с нови, съдържащи електронен идентификатор и не всички граждани, които са направили това в последните 2-3 години, ще пристъпят към подмяна на документи си с такива, даващи им възможност за електронна идентификация. От друга страна, схемата за електронна идентификация по ЗЕИ предоставя възможност за идентификация само на физически лица и не се прилага по отношение на юридическите лица. Поради липсата на национална схема за електронна идентификация към момента се използват средствата, регламентирани в § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за общите изисквания за информационните системи, регистрите и електронните административни услуги (ПЗР на НОИИСРЕАУ), а именно: квалифициран електронен подпис (КЕП), включително и облачен/мобилен такъв, персонален идентификационен код (ПИК) на Националната агенция по приходите (НАП) и на Националния осигурителен институт (НОИ) и уникален код за достъп (УКД) на Националната здравно - осигурителна каса (НЗОК). Чрез посочените средства обаче българските граждани не могат да се идентифицират, когато заявяват електронни административни услуги в други държави - членки на Европейския съюз (ЕС), което препятства възможността за ползване на трансгранични електронни услуги в рамките на ЕС. Част от средствата за електронна идентификация като ПИК и УКД, не отговарят и на изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 за нива на осигуреност „значително“ или „високо“ и чрез тях не могат да се заявяват всички административни услуги, предоставяни от публичния сектор. В допълнение, КЕП по своята същност не е средство за електронна идентификация и само временно е предвиден като такъв - ще се използва за идентификация до 1 година след влизане в продукционен режим на националната схема по ЗЕИ съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на НОИИСРЕАУ. С последните изменения и допълнения на Закона за електронното управление в сила от 19 септември 2023 г. са предвидени и други средства за електронна идентификация, наред с посочените в § 5 от ПЗР на НОИИСРЕАУ, сред които са и средствата за електронна идентификация с ниво на осигуреност "високо", издавани в рамките на удостоверителна услуга за електронна идентификация с национално покритие, вписана в Доверителния списък, воден от Комисията за регулиране на съобщенията по чл. 22 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г., без обаче в закона да е предвиден реда, по които тези средства се признават от държавата. В същото време, Регламент № 910/2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО предоставя възможност страните - членки на ЕС да привлекат и частния сектор в предоставянето на средства за електронна идентификация (пар. 13 от Преамбюла, чл. 7,”а”, „iii”). На пазара в България, вече се предлагат решения за електронна идентификация, разработени от частни компании, които се използват не само от бизнеса, но под една или друга форма навлизат и в администрациите. Наред с посоченото, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) през 2019 г. е вписала в Доверителния списък на Европейската комисия услуга по електронна идентификация, определена на национално ниво, която се предоставя от доставчик на удостоверителни услуги, регистриран на територията на България. За схемата за електронна идентификация, базирана на вписаната услуга, България е извършила уведомяване по смисъла на чл. 9 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г., съгласно РМС № 634 от 2021 г. и в Официалния вестник на ЕС на 05.07.2023 г. е 3 публикувана първата национална схема за електронна идентификация, разработена от частно - правен субект. През 2021 г. и 2023 г. от КРС са вписани в Доверителния списък още две услуги за електронна идентификация, предоставяни от различни доставчици на удостоверителни услуги. За една от тях е подадено до Министерството на електронното управление (МЕУ) искане за уведомяване по смисъла на чл. 9 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. За да може обаче средствата за електронна идентификация, издавани от частно - правни субекти, да бъдат използвани при заявяване на електронни административни услуги в България, както и при достъп до електронни услуги, предоставяни от публичните органи в останалите държави - членки на ЕС, е необходимо те да бъдат признати от държавата. Признаването изисква нормативна уредба на ниво закон, с която ясно да са дефинирани следните елементи: условията, на които средствата за електронна идентификация трябва да отговарят; реда за признаване на схемата, в рамките на която се издават средствата; органа, отговарящ за признаването; механизма за надзор, включително надзорния орган; органа, който ще извършва уведомяването за схемата пред Европейската комисия съгласно чл. 9 от Регламент № 910/2014 г. Проблем 2 Липса на възможност българските физически и юридически лица да разполагат с набор от средства за електронна идентификация със „значително“ и „високо“ ниво на осигуреност, когато заявяват електронни административни услуги, както в България, така и на територията на ЕС. Необходимостта гражданите и бизнеса да разполагат с надеждни и сигурни средства за електронна идентификация с висока степен на осигуреност, за да заявяват и получават от разстояние електронни услуги, се обуславя от новите пазарни изисквания и се потвърди още повече по време на кризата, предизвикана от Covid 19. Налице е повишено търсене на решения за електронна самоличност, които могат да предоставят възможности, отговарящи на динамиката на пазара и технологичното развитие, осигуряващи високо равнище на доверие в целия ЕС както в частния, така и в публичния сектор. Както е посочено по-горе, към настоящия момент българските граждани и бизнеса не разполагат на практика със законово регламентирано и надеждно средство с „високо“ ниво на осигуреност, за да се идентифицират, когато заявяват електронни административни услуги, предоставяни от публичния сектор. Поради липсата на национална схема за електронна идентификация по ЗЕИ към момента се използват средствата, разписани в § 5 от ПЗР на НОИИСРЕАУ, а именно: КЕП, ПИК, издаван от НАП или НОИ и УКД на НЗОК. Част от тези средства като ПИК и УКД, не отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 за нива на осигуреност „значително“ или „високо“ и чрез тях не могат да се заявяват редица електронни административни услуги, които се предоставят. В допълнение, КЕП по своята същност не е средство за електронна идентификация и само временно е предвиден като такъв - ще се използва за идентификация до 1 година след влизане в продукционен режим на националната схема по ЗЕИ съгласно § 5, ал. 1 от НОИИСРЕАУ. В допълнение, чрез цитираните средства за електронна идентификация българските граждани и фирмите не могат да достъпват електронни услуги, предоставяни в други държави - членки на ЕС, което препятства възможността за ползване на трансгранични електронни услуги в рамките на ЕС. Както е посочено по-горе, при разглеждането на Проблем 1, чл. 5 от ЗЕУ, в редакцията му от 19 септември 2023 г., предвижда и други средства за електронна идентификация, без обаче да урежда реда за тяхното признаване. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). 4 Проблемите не могат да бъдат решени в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности . Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Съществуващата нормативна уредба - ЗЕИ и правилника за неговото приложение, както и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), не дават възможност за признаването на схеми за електронна идентификация, разработвани и администрирани от частно - правни субекти. ЗЕИ предвижда изграждането на схема за електронна идентификация от държавен орган - министъра на вътрешните работи, а ЗЕДЕУУ регламентира само удостоверителните услуги, посочени в Регламент (ЕС) № 910/2014 г., но не и такива, определени на национално ниво. С РМС № 634 от 2021 г. и процедурата, предвидена в т. 4 от него, бе направен опит да се въведат условия, при които схемите за електронна идентификация, разработвани от частно - правни субекти, да бъдат проверявани и признати от държавата с цел извършване на уведомяване за тях по смисъла на чл. 9 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г., но това са актове които нямат нормативен характер. Посоченото по-горе в т. „Проблем 1“ също подкрепя съждението, че действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблемите без предприемане на действия за нейното изменение и допълнение. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Не са идентифицирани такива. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършени последващи оценки на нормативния акт, както и анализи за изпълнението на политиката. 2. Цели: 2.1. По отношение на Проблем 1 Цел 1: Попълване на установената нормативна празнота, чрез разширяване обхвата на ЗЕИ, изразяващо се основно в изменения и допълнения, свързани с регламентирането на схеми за електронна идентификация, разработвани от частно - правни субекти. С промяната на ЗЕИ се цели регламентирането на ниво закон на схемите за електронна идентификация, разработвани от частно - правни субекти и по-специално разписване на условията, на които следва да отговарят тези схеми, реда за тяхното признаване и компетентния орган, извършващ признаването. Цел 2: Създаване на предпоставки за уведомяване по реда на чл. 9 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на схеми за електронна идентификация, разработвани от частно - правни субекти и признати по реда на ЗЕИ. Към настоящия момент България е извършила уведомяване по смисъла на чл. 9 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г., съгласно РМС № 634 от 2021 г. и в Официалния вестник на ЕС на 05.07.2023 г. е публикувана първата национална схема за електронна идентификация, разработена от частно - правен субект. През 2021 г. и 2023 г. от КРС са вписани в Доверителния списък още две услуги за електронна идентификация, на които са базирани схеми за електронна идентификация. За една от тях е подадено до МЕУ искане за уведомяване по смисъла на чл. 9 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. Проверката и уведомяването за схеми за електронна идентификация до сега са базирани само на споменатото по-горе РМС, но същото не представлява нормативен акт. 5 Цел 3: Включване на частния сектор в предоставянето на средства за електронна идентификация, които да бъдат използвани при заявяване на електронни административни услуги Обществените отношения се развиват в посока, която налага включване на частния сектор в предоставянето на средства за електронна идентификация. На пазара в България вече се предлагат решения за електронна идентификация, разработени от частни компании, които се използват не само от бизнеса, но под една или друга форма навлизат и в администрациите. С изменението на ЗЕИ се постига и тази цел, което е в съответствие както със сега действащия Регламент (ЕС) № 910/2014 г., така и с предложението за неговото изменение. Предвижда се законопроектът да бъде приет през втората половина на 2024 г. По отношение на уведомяването по смисъла на чл. 9 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на схеми за електронна идентификация, разработени от частно - правни субекти, същото зависи от подаването на заявление за уведомяване, което от своя страна е свързано със стратегията на субекта, разработил схемата и с държавната политика относно броя на нотифицираните схеми и не би могло да се обвърже с конкретен график. 2.2. По отношение на Проблем 2 Цел 1: Създаване на възможност българските физически и юридически лица да разполагат с набор от средства за електронна идентификация със „значително“ и „високо“ ниво на осигуреност, когато заявяват електронни административни услуги, както в България, така и на територията на ЕС С приемането на ЗИД на ЗЕИ ще се осигури възможност на гражданите и фирмите да избират между различни средства за електронна идентификация с ниво на осигуреност „значително“ или „високо“ при взаимоотношенията си с държавните органи. Наред с посоченото потребителите на електронни административни услуги ще могат със средствата, които се издават в рамките на уведомена по реда на Регламент (ЕС) № 910/2014 г. схема за електронна идентификация, да достъпват електронни услуги, предоставяни не само от организациите в България, но и от органи от публичния сектор в другите държави - членки на ЕС. Цел 2: Създаване на условия субект на електронна идентификация да бъдат и юридически лица. Сега действащия ЗЕИ допуска електронна идентификация само по отношение на физически лица. Предвижда се схемите за електронна идентификация, разработвани от частно - правни субекти да могат да идентифицират и юридически лица. Цел 3: До 2030 г. 100% от гражданите да имат възможност за достъп до средства за електронна идентификация - тази цел е заложена и в програмата „Цифрово десетилетие“. Конкретен график за постигане на целите не би могъл да се разпише предвид факта, че използването на средства за електронна идентификация, издавани в рамките на схеми, разработвани от частно - правни субекти, зависи от волята и потребността на гражданите и бизнеса да заявяват административни услуги по електронен път, както и от броя на предоставяните електронни услуги. Възрастта, образованието и цифровите умения на гражданите, големината на фирмите и областта, в която оперират, също оказват влияние върху необходимостта от използването на средства за електронна идентификация. По данни на Националния статистически институт за 2023 г. 29.7% от населението използва интернет за взаимодействие с административни органи и публични институции. 6 Данните към м. март 2024 г. на Портала на електронното управление, създаден и поддържан от МЕУ, показват, че достъпни за заявяване по електронен път са 1231 административни услуги, предоставяни от публични органи на централно и местно ниво. За периода 2020 - февруари 2024 г. към Портала на електронното управление са заявени 9 707 249 автентикации, свързани с предоставянето на електронни административни услуги. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: 3.1. По проблем 1: А. Търговски дружества, разработили схема за електронна идентификация, която отговаря на изискванията да бъде призната от държавата за национална схема; Б. Административни органи на централно и местно ниво; В. Лица, осъществяващи публични функции; Г. Организации, предоставящи обществени услуги; Към настоящия момент три фирми са разработили схеми за електронна идентификация и са вписани от КРС в Доверителния списък по чл. 22 от Регламент (ЕС) № 910/2014. За една от тях е извършено уведомяване по смисъла на чл. 9 от Регламента и е направена публикация в Официалния вестник на ЕС. Една от останалите две компании е подала в МЕУ заявление за уведомяване и е в процес на проверка съгласно РМС № № 634 от 2021 г. Всички административни органи, лицата, осъществяващи публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги биха могли да интегрират към информационните си системи средствата за електронна идентификация, издавани в рамките на схема, разработена от частно - правни субекти и призната от държавата. За целта е достатъчно интеграция да се осъществи със системата за електронна автентикация, разработена и поддържана от МЕУ, към която са интегрирани всички законово установени средства за електронна идентификация. 3.2. По проблем 2: А. Граждани; Б. Юридически лица – големи предприятия, малки и средни предприятия, независимо от областта, в която оперират; В. Неправителствени организации. Не би могъл да се определи броя на заинтересованите страни от тези категории, поради причините, посочени по-горе в т. 2.2. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Вариант 1 „Без действие“: Описание: Липса на правна регламентация на ниво закон на средствата за електронна идентификация, издавани в рамките на схема за електронна идентификация, разработена от частно - правни 7 субекти. Сега действащият ЗЕИ предвижда възможност за идентификация само на физически лица чрез електронен идентификатор, който се съдържа в удостоверение за електронна идентичност и се издава от министъра на вътрешните работи. Тази схема обаче все още не е изградена - изпълнява се договор, за нейното изграждане, който следва да приключи не по-рано от края на 2025 г. Освен това, прилагането ѝ на практика ще отнеме няколко години, предвид факта, че е необходимо българските граждани да сменят своите лични документи с нови, съдържащи електронен идентификатор и не всички граждани, които са направили това в последните 2-3 години, ще пристъпят към подмяна на документи си с такива, даващи им възможност за електронна идентификация. От друга страна, схемата за електронна идентификация по ЗЕИ предоставя възможност за идентификация само на физически лица и не се прилага по отношение на юридическите лица. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани положителни въздействия в рамките на този вариант. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: ➢ липса на правно основание за идентификация на гражданите и бизнеса чрез използване на схеми за електронна идентификация, разработвани от частно - правни субекти като по този начин не се уреждат с правна норма обществените отношения, отговарящи на новите пазарни изисквания и на технологичното развитие в областта на електронната идентификация. ➢ възпрепятстване изпълнението на целта, посочена в програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г. 100% от гражданите да имат възможност за достъп до средства за електронна идентификация. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани в рамките на този вариант. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не са идентифицирани в рамките на този вариант. Административна тежест: Не е идентифицирана в рамките на този вариант. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на проект на РМС за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронната идентификация“ Описание: Правна регламентация на ниво закон на средствата за електронна идентификация, издавани в рамките на схема за електронна идентификация, разработена от частно - правни субекти, с цел използването им при заявяване на електронни административни услуги в България и създаване на възможност за признаването им на територията на ЕС при извършено уведомяване на национална схема за електронна идентификация съгласно чл. 9 от Регламент (ЕС) № 910/2014. С предстоящото изменение на ЗЕИ се предвиждат следните нови моменти: 8 ➢ Разширяване на обхвата на закона като с него ще бъде регламентирана не само схемата за електронна идентификация, администрирана от министъра на вътрешните работи, но и схемите, изградени от частно - правно субекти като по този начин ще се постигне кодификация на материята, уреждаща електронната идентификация; ➢ Ясно дефиниране на субектите, които могат да изграждат частни схеми за електронна идентификация и условията, на които те трябва да отговарят. Основавайки се на досегашната практика на КРС, това могат да бъдат доставчиците на удостоверителни услуги; ➢ Посочване, че със средства за електронна идентификация, които се издават от доставчици на услуга за електронна идентификация, могат да се идентифицират не само физически, но и юридически лица; ➢ Разписване на административното производство, в рамките на което се признава удостоверителната услуга за електронна идентификация, определена на национално ниво, на която се основава схема за електронна идентификация и етапите, през които същото ще преминава. Предвидено е производството да завършва с решение, постановено от компетентния орган и вписване на услугата в Доверителния списък по чл. 22 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. като по този начин с административен акт на държавен орган се извършва признаване на схемата за електронна идентификация, базирана на удостоверителна услуга за електронна идентификация; ➢ Изброяване на документите, които трябва да се предоставят от доставчика на услуга за електронна идентификация, на която се базира схемата, като специално внимание е обърнато на доказателствата относно техническото оборудване и технологиите, които се използват; персонала; разполагаемите финансови средства; управлението на сигурността на информацията, техническия доклад за съответствието с изискванията за нива на осигуреност „значително“ или „високо“ на средствата за електронна идентификация по смисъла на чл. 8 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г., изготвен от орган за оценяване на съответствието съгласно на чл. 20, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г.; обработката на лични данни; процедурите, използвани в процеса на издаване, спиране и прекратяване на средствата за електронна идентификация; ➢ Определяне на компетентния орган, който ще признава схемата за електронна идентификация, разработена от частно - правни субекти и който ще осъществява надзора, а именно КРС, която и към настоящия момент осъществява тези функции; ➢ Предвиждане, че доставчиците на удостоверителни услуги за електронна идентификация са обект на одит най-малко веднъж на 24 месеца за тяхна собствена сметка от орган за оценяване на съответствието по смисъла на чл. 20, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Целта на одита е да потвърди, че доставчиците и предоставяните от тях услуги отговарят на изискванията, определени в Регламент (ЕС) № 910/2014 и Регламент за изпълнение (EC) № 2015/1502 на Комисията; ➢ Създаване на текстове относно спиране и прекратяване на дейността по предоставяне на удостоверителна услуга за електронна идентификация, както и такива, посветени на издаването, спирането, възобновяването и прекратяването на издадените средства за електронна идентификация; ➢ Разписване на възможността за схемата за електронна идентификация, която се основава на удостоверителна услуга за електронна идентификация, определена на национално ниво, да бъде извършено уведомяване по смисъла на чл. 9 от Регламент (ЕС) № 910/2014 и по този начин средствата, издавани в рамките на уведомената схема 9 да бъдат признавани при заявяване на електронни административни услуги в държавите - членки на ЕС. Предлага се органът, който извършва уведомяването да бъде министърът на електронното управление; ➢ Предвиждане на промени в глава Седма, касаещи административните нарушения и наказания, с оглед въвеждане на компетентност на КРС по отношение на доставчиците на удостоверителни услуги за електронна идентификация. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: ➢ преодоляване на съществуващата непълнота в ЗЕИ, чрез законодателно регламентиране на процесите, свързани с признаването на схеми за електронна идентификация, разработвани от частно - правни субекти; ➢ създаване на възможност българските физически лица и бизнеса да разполагат с набор от средства за електронна идентификация със „значително“ и „високо“ ниво на осигуреност, когато заявяват и получават електронни административни услуги, както в България, така и на територията на ЕС; ➢ осигуряване на условия за включване на частния сектор в предоставянето на средства за електронна идентификация, което е в съответствие и с Предложението за изменение на Регламент (ЕС) № 910/2014 г. С предлаганите изменения на ЗЕИ се изпълнява и мярка МИВ-20.1.3 „Одобряване от Министерския съвет и внасяне в Народното събрание на Законопроект за изменение и допълнение за Закона за електронната идентификация “от Програмата за управление на Република България юни 2023 г. - декември 2024 г. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се очакват. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани. Въздействия върху малките и средните предприятия Не са идентифицирани. Административна тежест: Не е идентифицирана при този вариант. Не се въвеждат такси, нови регулаторни режими или нови административни услуги. Създават се нормативни условия за признаването на още едно средство за електронна идентификация, което може да се използва както за достъп до електронни услуги в България, така и в рамките на ЕС. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 4.2. По проблем 2: Вариант 1 „Без действие“ Описание: 10 Липса на възможност българските физически и юридически лица да разполагат с набор от средства за електронна идентификация със „значително“ и „високо“ ниво на осигуреност, когато заявяват електронни административни услуги, както в България, така и на територията на ЕС. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани положителни въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: В случай, че не бъде приет проектът на РМС за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронната идентификация ще бъде затруднен достъпа на българските граждани и на бизнеса до електронни административни услуги. Ще се възпрепятства изпълнението на целта, посочена в програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г. 100% от гражданите да разполагат със средства за електронна идентификация. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не са идентифицирани. Административна тежест: Не е идентифицирана. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на проект на РМС за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронната идентификация“ Описание: Правна регламентация на ниво закон на средствата за електронна идентификация, издавани в рамките на схема за електронна идентификация, разработена от частно - правни субекти, с цел използването им при заявяване на електронни административни услуги в България и създаване на възможност за признаването им на територията на ЕС при извършено уведомяване на национална схема за електронна идентификация съгласно чл. 9 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: ➢ лесен и надежден достъп на гражданите и бизнеса до цифрови технологии, продукти и административни услуги в България и на територията на ЕС; ➢ изпълнение на целта, заложена в програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г. 100% от гражданите да имат възможност да разполагат с електронна идентификация. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се очакват негативни въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) 11 Не са Не са Не е (въздействията 1.1. 1.2. Специфични Въздействия Административна въздействия, Опишете въздействия: идентифицирани. върху малките и идентифицирани. тежест: идентифицирана. върху малките и средните предприятия; Опишете качествено (при възможност – и включително върху всяка заинтересована специфичните въздействия с акцент информиране, такси, средните предприятия административна тежест) количествено) всички значителни страна/група заинтересовани значителни и кои второстепенни. върху малките и средните регулаторни режими, потенциални икономически, страни. Пояснете кои въздействия предприятия и административната административни услуги и др.) социални и екологични се очаква да бъдат тежест (задължения за 5. Степени Сравняване на вариантите: на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант „Без действие“ Вариант 2 Цел 1: Попълване на установената нормативна празнота, чрез разширяване обхвата на ЗЕИ, изразяващо се основно в изменения и допълнения, свързани с регламентирането на схеми за електронна идентификация, разработвани от частно - правни субекти Ниска Висока т с о н в и т к е ф Е Цел 2: Създаване на предпоставки за уведомяване по реда на чл. 9 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на схеми за електронна идентификация, разработвани от частно - правни субекти и признати по реда на ЗЕИ Ниска Висока Цел 3: Включване на частния сектор в предоставянето на средства за електронна идентификация, които да бъдат използвани при заявяване на електронни административни услуги Ниска Висока 12 Цел 4: Създаване на възможност българските физически и юридически лица да разполагат с набор от средства за електронна идентификация със „значително“ и „високо“ ниво на осигуреност, когато заявяват електронни административни услуги, както в България, така и на територията на ЕС Ниска Висока Цел 5: Създаване на условия субект на електронна идентификация да бъдат и юридически лица. Ниска Висока Цел 6: До 2030 г. 100% от гражданите да имат възможност за достъп до средства за електронна идентификация Ниска Висока т с о Цел 1: Попълване на установената нормативна празнота, чрез разширяване обхвата на ЗЕИ, изразяващо се основно в изменения и допълнения, свързани с регламентирането на схеми за електронна идентификация, разработвани от частно - правни субекти Ниска Висока н с а к и ф Е Цел 2: Създаване на предпоставки за уведомяване по реда на чл. 9 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на схеми за електронна идентификация, разработвани от частно - правни субекти и признати по реда на ЗЕИ Ниска Висока Цел 3: Включване на частния сектор в предоставянето на Ниска Висока 13 средства за електронна идентификация, които да бъдат използвани при заявяване на електронни административни услуги Цел 4: Създаване на възможност българските физически и юридически лица да разполагат с набор от средства за електронна идентификация със „значително“ и „високо“ ниво на осигуреност, когато заявяват електронни административни услуги, както в България, така и на територията на ЕС Ниска Висока Цел 5: Създаване на условия субект на електронна идентификация да бъдат и юридически лица. Ниска Висока Цел 6: До 2030 г. 100% от гражданите да имат възможност за достъп до средства за електронна идентификация Ниска Висока т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1: Попълване на установената нормативна празнота, чрез разширяване обхвата на Закона за електронната идентификация, изразяващ се основно в изменения и допълнения, свързани с регламентирането на схеми за електронна идентификация, разработвани от частно - правни субекти Ниска Висока Цел 2: Създаване на предпоставки за уведомяване по реда на чл. 9 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на схеми за електронна Ниска Висока 14 идентификация, разработвани от частно - правни субекти и признати по реда на ЗЕИ Цел 3: Включване на частния сектор в предоставянето на средства за електронна идентификация, които да бъдат използвани при заявяване на електронни административни услуги Ниска Висока Цел 4: Създаване на възможност българските физически и юридически лица да разполагат с набор от средства за електронна идентификация със „значително“ и „високо“ ниво на осигуреност, когато заявяват електронни административни услуги, както в България, така и на територията на ЕС Ниска Висока Цел 5: Създаване на условия субект на електронна идентификация да бъдат и юридически лица. Ниска Висока Цел 6: До 2030 г. 100% от гражданите да имат възможност за достъп до средства за електронна идентификация Ниска Висока 1.2. Посочете ефикасност, 1.1. Сравнете вариантите чрез степента, в която вариантите ще ефективност, чрез която се измерва която отразява степента, до която съгласуваност, която показва степента, до сравняване на ключовите им изпълнят определените цели, степента, до която вариантите целите могат да бъдат постигнати разходи; която вариантите съответстват положителни и отрицателни въздействия. съгласно основните критерии за сравняване постигат целите на предложението; при определено ниво на ресурсите на действащите стратегически на вариантите: или при най-малко документи. 6. По По Посочете Избор проблем изменение проблем изменение на препоръчителен вариант: 1: Вариант 2 „Приемане и допълнение на Закона 2: Вариант 2 „Приемане и допълнение на Закона препоръчителните варианти за решаване на проект на РМС за електронната на проект на РМС за електронната на поставения проблем/проблеми. за одобряване на идентификация“. за одобряване на проект идентификация“. проект на Закон за на Закон за 15 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не се очаква промяна на административната тежест, тъй като с предлагания акт не се предвижда създаването на допълнителни изисквания за справки и представяне на документи, не се въвеждат нови регулаторни режими. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Не се създават нови регулаторни режими, не се засягат съществуващи режими и услуги. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Няма да бъдат създадени финансови, административни или други задължения за МСП, а ще им бъде предоставена възможност да достъпват електронни административния услуги чрез още едно средство за електронна идентификация с ниво на осигуреност „значително“ или „високо“. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани конкретни рискове от изпълнението на избрания вариант на действие, включително и за възникване на съдебни спорове. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: 16 Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. На основание чл. 26, ал. 4, изр. първо от Закона за нормативните актове, проектът на нормативен акт ще се публикува на Портала за обществени консултации и на официалната интернет страница на Министерството на електронното управление. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: ➢ https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex%3A32014R0910; ➢ https://bcnl.org/news/elektronna-identichnost-i-elektronna-identifikatsiya-kokoshkata-i-yaytseto- na-elektronnoto-upravlenie.html; ➢ https://blog.bozho.net/blog/3627; ➢ https://blog.bozho.net/blog/4004; ➢ https://evrotrust.com/bg/blog/evrotrust-eid-stava-nacionalnata-shema-za-elektronna- identifikacia-na-b-lgaria; ➢ https://m.economy.bg/home/view/54965/Evrotrust-eID-stava-nacionalnata-shema-za-elektronna- identifikaciya-na-Bylgariya; ➢ https://eidas.ec.europa.eu/efda/tl-browser/#/screen/tl/BG/1; ➢ https://eidas.ec.europa.eu/efda/tl-browser/#/screen/tl/BG/7; ➢ https://eidas.ec.europa.eu/efda/tl-browser/#/screen/tl/BG/3; ➢ https://bnr.bg/starazagora/post/101542373; ➢ https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=OJ:C:2023:237:TOC. ➢ https://www.bia-bg.com/standpoint/view/27681/; Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: 17 Стоян Цонев – директор на дирекция „Политики за електронно управление“, Министерство на електронното управление Дата: 11.03.2024 г. Подпис: