Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Постановление № 240 на Министерския съвет от 2019 г. за създаване на Национален координационен механизъм за върховенство на правото и на Съвет за неговотo прилагане

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО Рег. ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Д О К Л А Д ОТ ДОЦ. Д-Р АТАНАС СЛАВОВ – МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО ОТНОСНО: Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Постановление № 240 на Министерския съвет от 2019 г. за създаване на Национален координационен механизъм за върховенство на правото и на Съвет за неговото прилагане (обн., ДВ, бр. 76 от 2019 г.; изм. и доп., бр. 14 от 2020 г., бр. 62 от 2022 г. и бр. 25 от 2023 г.) УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, внасям за разглеждане проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Постановление № 240 на Министерския съвет от 2019 г. за създаване на Национален координационен механизъм за върховенство на правото и на Съвет за неговото прилагане (обн., ДВ, бр. 76 от 2019 г.; изм. и доп., бр. 14 от 2020 г., бр. 62 от 2022 г. и бр. 25 от 2023 г.). Причини, които налагат приемането на предложения нормативен акт Европейският съюз се основава на набор от споделени ценности, сред които основните права, демокрацията и върховенството на закона. Съществуването на една демокрация е невъзможно без независими съдилища, гарантиращи защитата на основните права и гражданските свободи, или без активно гражданско общество и свободни медии, осигуряващи плурализъм. Върховенството на закона е добре утвърден принцип с ясно определен основен смисъл, който е един и същ във всички държави членки, въпреки различните национални идентичности, правни системи и традиции. Съгласно член 19 от 1 Договора за Европейския съюз, националните юрисдикции и Съдът на ЕС отговарят за осигуряването на пълното прилагане на законодателството на ЕС в държавите членки и за съдебната защита на правата на отделните лица, произтичащи от това законодателство. С Постановление № 3 на Министерския съвет от 2016 г. за създаване на Съвет по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система (ДВ, бр. 4 от 2016 г.) бяха създадени условия за прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, одобрена с Решение от 43- то Народно събрание на 21 януари 2015 г. Стратегията за продължаване на реформата в съдебната система беше актуализирана съобразно препоръките на Европейската комисия (ЕК) в доклада от януари 2014 г. по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), въведен във връзка с приемането на Република България като член на ЕС през 2007 г. Актуализираната стратегия имаше за цел да надгради усилията за модернизация на съдебната власт и да завърши реформата й, като постигне гаранции за независимост на съда и съдебната власт, осигури добро управление на висока ефективност на органите на съдебната власт, осигури право на справедлив процес на всеки гражданин и ефективна защита на правата на човека. В изпълнение на Плана за действие относно укрепване на върховенството на закона в Съюза, оповестен в съобщение на Комисията на ЕС от 17.07.2019 г., Комисията въведе мониторинг под формата на цикъл за преглед на всички компоненти на върховенството на закона, включително системни проблеми със законодателния процес, липса на ефективна съдебна защита от независими и безпристрастни съдилища, капацитета на държавите членки за борба с корупцията и плурализма на медиите и изборите. Комисията изготвя годишен доклад относно върховенството на закона в диалог с други институции на ЕС, държавите членки и заинтересованите страни. Когато изглежда, че националните гаранции за върховенството на закона не са в състояние да отстранят заплахите за върховенството на закона в дадена държава членка, институциите на ЕС и държавите членки следва да поемат съвместна отговорност да предприемат действия за коригиране на ситуацията. Постановление № 240 на МС от 24.09.2019 г. за създаване на Национален координационен механизъм за върховенство на правото и на Съвет за неговото прилагане (ПМС № 240 от 2019 г.) осигури нормативна основа за запазване на постигнатия напредък от Република България в изпълнение на показателите и препоръките в МСП. С измененията на чл. 2 от ПМС № 240 от 2019 г. през 2022 г. (ДВ, обн., бр. 62 от 2022 г.) беше осигурено пълно съответствие между областите, наблюдавани от Европейската комисия в годишния доклад относно върховенството на закона, и областите, в които се извършва наблюдение на национално ниво и докладване пред обществеността, а именно: върховенство на закона, съдебна реформа, борба с корупцията по високите етажи на властта и в по-общ план, борбата с организираната престъпност, медиен плурализъм и свобода на медиите, други институционални въпроси, свързани с принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване. В Доклада относно върховенството на закона за 2023 г. - Глави по държави: ситуация в областта на върховенството на закона в България“ от 5 юли, 2023 г. (Четвърти годишен доклад за върховенство на правото) ЕК отчита, че е създаден и вече функционира подобрен национален механизъм за последващ мониторинг, чийто разширен обхват включва и доклада на ЕС относно върховенството на правото. Европейската комисия посочва Съвета за прилагане на Националния координационен механизъм като добра практика за комуникация и координация между националните институции, ангажирани в гарантиране на върховенството на правото и предоставя информация за неговата структура и дейност пред мрежата от национални точки за контакт по върховенството на правото към Комисията. Съветът за прилагане на Националния координационен механизъм и работните групи към него работят в сътрудничество с ЕК, като 2 представители на ЕК участват в заседания на съвета, срещи на работните групи към съвета по за медийните въпроси, по изпълнението на препоръки във връзка със Закона за съдебната власт и други. Предложения за изменения и допълнения в нормативния акт Предвид разширения обхват на наблюдение и докладване на национално ниво и по въпросите на съдебната реформа, въведен чрез Националния координационен механизъм за върховенство на правото, както и участието в Съвета за неговото прилагане на най- високопоставените представители на националните органи и институции, необходимостта от паралелното съществуване на Съвет по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система следва да бъде преразгледана. Следва да се отчете също, че времевият хоризонт за изпълнение на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система изтече в края на 2023 г. С оглед на тези съображения, предложеният проект на Постановление на Министерския съвет предвижда изрична отмяна на Постановление № 3 на Министерския съвет от 2016 г. за създаване на Съвет по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система (ДВ, бр. 4 от 2016 г.). Предложеният проект на ПМС съобразява законодателните промени в Конституцията на Република България, приети на 20 декември 2023 г. от 49-ото Народното събрание (обн., ДВ бр. 106 от 2023 г.) във връзка със структурата, мандатите и правомощията на органите на съдебната власт, включително новите функции на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет. Разпоредбите на чл. 6 и 10 от ПМС № 240 от 2019 г. са съответно изменени и допълнени, за да осигурят необходимото съответствие с Конституцията на Република България. Измененията в чл. 7 от ПМС № 240 от 2019 г. предвиждат по-широко участие на представители на организациите в Гражданския съвет, насочено към осигуряване на по- пълноценно гражданско наблюдение върху постигнатия напредък и изпълнението на мерките в областите на върховенство на закона, съдебната реформа, борбата с корупцията по високите етажи на властта и в по-общ план, борбата с организираната престъпност, медийния плурализъм и свободата на медиите, както и други институционални въпроси, свързани с принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване. Цел на предложените нормативни промени Проектът на постановление има за цел да подобри функционирането на Националния координационен механизъм за върховенство на правото и на Съвета за неговото прилагане. Очаквани резултати от прилагането на нормативния акт Като резултати от приемането му се очакват по-ефективно наблюдение на национално ниво и докладване пред обществеността по областите, включени в чл. 2 от ПМС № 240 от 2019 г., и съответно в Годишния доклад на Европейската комисия относно върховенството на закона в Република България. В изпълнение на чл. 26 от Закона за нормативните актове, проектът на ПМС, докладът към него и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ при Министерския съвет са публикувани на интернет страниците на Министерството на правосъдието и на Портала за обществени консултации. С оглед на обстоятелството, че проектът на нормативен акт следва да съобрази влезлите в сила разпоредби на Конституцията на Република България, приети на 20 декември 2023 г. от 49-ото Народно събрание (обн., ДВ, бр. 106 от 2023 г.) и да създаде условия за прилагането им възможно най-скоро, с оглед защитата на важен обществен интерес – осигуряване на върховенството 3 на правото, е определен 14-дневен срок за предложения и становища в обществени консултации. Предложеният проект на акт на Министерския съвет не води до извършване на допълнителни разходи, трансфери и други плащания, както и не води до въздействие върху държавния бюджет. За прилагане на новата правна уредба не са необходими финансови и други средства. Към проекта е изготвена частична предварителна оценка на въздействието, съгласно чл. 20, ал. 2 от Закона за нормативните актове и чл. 30б от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация. Проектът на нормативен акт не съдържа разпоредби, свързани с въвеждането на регулаторни режими. С предлагания проект на акт не се въвеждат разпоредби от правото на Европейския съюз, поради което не е приложена справка за съответствие с европейското право на основание чл. 28, ал. 2, т. 5 от Закона за нормативните актове. Проектът на ПМС е съгласуван с всички министри и с органите, с чиято функционална компетентност е свързан, съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 3 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация, като становищата им са отразени в приложената към доклада справка. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 8, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, ПРЕДЛАГАМ: Министерският съвет да приеме проекта на Постановление на Министерски съвет за изменение и допълнение на Постановление № 240 на МС от 2019 г. за създаване на Национален координационен механизъм за върховенство на правото и на Съвет за неговото прилагане (обн., ДВ, бр. 76 от 2019 г.; изм. и доп., бр. 14 от 2020 г., бр. 62 от 2022 г. и бр. 25 от 2023 г.) и за отмяна на Постановление № 3 на Министерски съвет от 2016 г. за създаване на Съвет по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО: ДОЦ. Д-Р АТАНАС СЛАВОВ 4

СПРАВКА ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СТАНОВИЩА ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ ПО ПРОЕКТ НА ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 240 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 2019 г. ЗА СЪЗДАВАНЕ НА НАЦИОНАЛЕН КООРДИНАЦИОНЕН МЕХАНИЗЪМ ЗА ВЪРХОВЕНСТВО НА ПРАВОТО И НА СЪВЕТ ЗА НЕГОВОТО ПРИЛАГАНЕ Организация/потребител /вкл. начина на получаване на Приети/ № предложението/ Предложения и становища Мотиви неприети 1. Моля да разграничите право от закон и обясните пред Не се приема. Коментарът не съдържа Aziti обществеността кога двете думи могат да се използват конкретни предложения по /Становището е публикувано на като синоними и кога не. Благодаря Ви за разбирането! проекта на нормативен акт. Портала за обществени консултации / Moже би пак нещо сте се загубили в превода - oт rule of law до Rechtsstaat?! В закона има подточки и уж би трябвало тези подточки да се взимат предвид според случая. Практика днес е тези подточки или да се използват като вратички за прокарване на определени интереси, най-често противообществени, или да се използват като пътека за опростяване на работния процес на дадени служители, оптимизиране на администритивни дейности, повишаване на доходността на общините/държавата - понякога дори чрез умишленото поставяне на физически и юридически лица в ролята на нарушители или дори чрез оперативни дейности с цел подстрекаване към извършване на нарушения итн. Интересното е кой, кога, кои вратички в закона използва и какъв статут има в обществото, с какво образование е, каква професия упражнява, от какво семейство произхожда итн?! Моля да направите анализ и да го представите пред обществеността Rechts на немски е И дясно, право на руски е дясно... Какво има общо българското криворазбрано право с немското и руско дясно, както и с десничарите, които подписват документи на конвейер?! Имайки се предвид количеството на правни норми и закони и тяхното периодично изменение, може ли да се изисква и да се очаква от обществеността да познава всичко 1 изписано и измислено oт законотворците?! Евентуално може да се помисли за възвеждането като превенция на безплатна правна консултация за всички граждани, които са в дясно или в ляво от една крачка да прекрачат даден закон, или да се въведат мерки като вид "запрещение" по собствено/чуждо желание и "назначаване" на един безплатен юрист- консултант/юрисконсулт, докато ... какво?! Моля измислете Вие при какви условия може и трябва да отпадне безплатната правна консултация и какви отговорности ще поема безплатния юрист- консултант/юрисконсулт, за и в името на своя клиент - най-вече в случаите, когато клиентът им действа противообществено, защото например юрист- консултантът/юрисконсултът не го е информирал достатъчно и правилно?! Моля също така да направите анализ в кои случаи страховете/безстрашието от произволен избор на точка от закона от страна на Темида и нейните "докладчици" c фенерчета в дясна или лява ръка ще доведат до свръхпасивност/свръхактивност и нежелание за поемане на отговорности/желание за поемане на безотговорности сред гражданите! Страховете и безстрашието функция ли са на броя на законите, броя на подзаконите и наредбите, броя на поправките на закона итн?! 2. Не се приема. Коментарът не съдържа Aziti Нека Националния координационен механизъм да си конкретни предложения по /Становището е публикувано на избере символи като например химн, герб, знаме, проекта на нормативен акт. Портала за обществени консултации / униформено облекло, значка, (врато)връзка итн Нека Националния координационен механизъм си изготви свой манифест, стъпвайки паример на манифеста на сюрреализма от 1924 години. Дефиницията на Бретон за сюрреализма: „Чист психически автоматизъм, който предлага изразяване (вербално, писмено или по всякакъв друг начин) на истинското функциониране на мисълта. Диктовка на 2 мисълта при отсъствие на всякакъв контрол, налаган от разума, лишена от всички естетически и морални грижи.“ За текст на химн може да се вдъховите например от упътването на сюреалиста Жак Превер в стихотворение му "Как да нарисуваме портрет на една птица" - как се осъкатява едно общество, как се подкастрят крилете на мисълта, как се отглеждат конформисти в невидими клетки итн ... 3

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т ПРОЕКТ! П О С Т А Н О В Л Е Н И Е № ………….... от ……….……… 2024 година за изменение и допълнение на Постановление № 240 на Министерския съвет от 2019 г. за създаване на Национален координационен механизъм за върховенство на правото и на Съвет за неговото прилагане (обн., ДВ, бр. 76 от 2019 г.; изм. и доп., бр. 14 от 2020 г., бр. 62 от 2022 г. и бр. 25 от 2023 г.) МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. В чл. 6 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „Висшия съдебен съвет“ се заменят с „председателстващият Висшия съдебен съвет съгласно чл. 130б, ал. 5 от Конституцията на Република България“. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Членове на съвета са: 1. представляващият Висшия прокурорски съвет; 2. председателят на Върховния касационен съд; 3. председателят на Върховния административен съд; 4. главният прокурор на Република България; 5. главният инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет; 6. председателят на Комисията за противодействие на корупцията; 7. председателят на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество; 8. министърът на вътрешните работи; 9. министърът на финансите; 10. министърът на културата; 11. главният секретар на Министерския съвет; 12. член на политическия кабинет на министър-председателя; 13. член на политическия кабинет на заместник министър-председателя; 14. председателят на Висшия адвокатски съвет; 15. член на Съвета за електронни медии.“ § 2. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 5 се изменя така: „(5) Гражданският съвет е в състав от 11 до 20 членове, от които: 1. седем са представители от професионалните организации на съдиите, прокурорите, следователите, адвокатите и журналистите; 2. най-малко един представител на организация с опит в областта на превенцията и противодействието на корупцията; 3. най-малко един представител на организация с опит в областта на съдебната реформа; 4. най-малко един представител на организация с опит в областта на медийния плурализъм; 5. един представител на организациите на работодателите, признати на национално равнище.“ 2. В ал. 6 думите „една година“ се заменят с „две години“. 3. В ал. 10 думите „едногодишния срок“ се заменят със „срока“. 4. Създават се нови ал. 11 и 12: „(11) При непопълване на състава на Гражданския съвет министърът на правосъдието предлага организации, отговарящи на изискванията по ал. 4, за включване в състава на съвета. (12) По предложение на министъра на правосъдието или на членовете на Гражданския съвет в заседанията може да участват представители на академичната общност.“ § 3. В чл. 10, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 думите „чрез пленума или съответната колегия“ се заменят с „и Висшият прокурорски съвет “. 2. В т. 6 думите „и за отнемане на незаконно придобитото имущество“ се заменят с „и Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество“. 3. В т. 9 след думите „Министерството на културата“ се добавя „и Съветът за електронни медии“. ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 4. Постановление № 3 на Министерския съвет от 2016 г. за създаване на Съвет по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система (обн., ДВ, бр. 4 от 2016 г.) се отменя. МИНИСТЪР - ПРЕДСЕДАТЕЛ: АКАД. НИКОЛАЙ ДЕНКОВ ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: ВАНЯ СТОЙНЕВА ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ПРАВОСЪДИЕТО: НИКОЛАЙ ЗАШЕВ ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „СЪВЕТ ПО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО“: ЛЮБОМИР ТАЛЕВ

Образецът на частична предварителна оценка на въздействието влиза в сила от 01 януари 2021 г. Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на правосъдието Нормативен акт: Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Постановление № 240 на Министерския съвет от 2019 г. за създаване на Национален координационен механизъм за върховенство на правото и на Съвет за неговото прилагане Лице за контакт: Светла Стойкова – началник на отдел дирекция „Стратегическо развитие и КПСС, програми“ Телефон и ел. поща: 02/ 9237508 Svetla_Stoykova@justice.government.bg Полина Стойнова – държавен експерт КПСС, дирекция „Стратегическо в отдел развитие и 02/ 9237531 P_Stoynova@justice.government.bg програми“ 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1: „Необхосимост от консолидиране комисия в годишния доклад относно извършва наблюдение на национално ниво един национален координационен механизъм“ 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за Европейският съюз се основава на права, демокрацията и върховенството на невъзможно без независими съдилища, гражданските свободи, или без активно осигуряващи плурализъм. Върховенството определен основен смисъл, който е един различните национални идентичности, Договора за Европейския съюз, националните осигуряването на пълното прилагане на съдебната защита на правата на отделните С Постановление № 3 на Министерския прилагане на Актуализираната стратегия на върховенството и докладване неговото/тяхното набор от закона. гарантиращи гражданско на закона и същ правни законодателството лица, съвет за продължаване областите, наблюдавани от Европейската на закона и областите, в които се пред обществеността, в рамките на възникване. По възможност посочете числови стойности. споделени ценности, сред които основните Съществуването на една демокрация е защитата на основните права и общество и свободни медии, е добре утвърден принцип с ясно във всички държави членки, въпреки системи и традиции. Съгласно член 19 от юрисдикции и Съдът на ЕС отговарят за на ЕС в държавите членки и за произтичащи от това законодателство. от 2016 г. за създаване на Съвет по на реформата в съдебната система 2 (ДВ, бр. 4 от 2016 г.) бяха създадени условия за прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, одобрена с Решение от 43-то Народно събрание на 21 януари 2015 г. Стратегията за продължаване на реформата в съдебната система беше актуализирана съобразно препоръките на Европейската комисия (ЕК) в доклада от януари 2014 г. по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), въведен във връзка с приемането на Република България като член на ЕС през 2007 г. Актуализираната стратегия имаше за цел да надгради усилията за модернизация на съдебната власт и да завърши реформата й, като постигне гаранции за независимост на съда и съдебната власт, осигури добро управление на висока ефективност на органите на съдебната власт, осигури право на справедлив процес на всеки гражданин и ефективна защита на правата на човека. В изпълнение на Плана за действие относно укрепване на върховенството на закона в Съюза, оповестен в съобщение на Комисията на ЕС от 17.07.2019 г., Комисията въведе мониторинг под формата на цикъл за преглед на всички компоненти на върховенството на закона, включително системни проблеми със законодателния процес, липса на ефективна съдебна защита от независими и безпристрастни съдилища, капацитета на държавите членки за борба с корупцията и плурализма на медиите и изборите. Комисията изготвя годишен доклад относно върховенството на закона в диалог с други институции на ЕС, държавите членки и заинтересованите страни. Когато изглежда, че националните гаранции за върховенството на закона не са в състояние да отстранят заплахите за върховенството на закона в дадена държава членка, институциите на ЕС и държавите членки следва да поемат съвместна отговорност да предприемат действия за коригиране на ситуацията. Постановление № 240 на МС от 2019 г. за създаване на Национален координационен механизъм за върховенство на правото и на Съвет за неговото прилагане (ПМС № 240 от 2019 г.) осигури нормативна основа за запазване на постигнатия напредък от Република България в изпълнение на показателите и препоръките в МСП. С измененията на чл. 2 от ПМС № 240 от 2019 г. през 2022 г. (ДВ, обн. бр. 62 от 2022 г.) беше осигурено пълно съответствие между областите, наблюдавани от Европейската комисия в годишния доклад относно върховенството на закона, и областите, в които се извършва наблюдение на национално ниво и докладване пред обществеността, а именно: върховенство на закона, съдебна реформа, борба с корупцията по високите етажи на властта и в по-общ план, борбата с организираната престъпност, медиен плурализъм и свобода на медиите, други институционални въпроси, свързани с принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване. В Доклада относно върховенството на закона за 2023 г. - Глави по държави: ситуация в областта на върховенството на закона в България“ от 5 юли, 2023 г. (Четвърти годишен доклад за върховенство на правото) ЕК отчита, че е създаден и вече функционира подобрен национален механизъм за последващ мониторинг, чийто разширен обхват включва и доклада на ЕС относно върховенството на правото. Европейската комисия посочва Съвета за прилагане на Националния координационен механизъм като добра практика за комуникация и координация между националните институции, ангажирани в гарантиране на върховенството на правото и предоставя информация за неговата структура и дейност пред мрежата от национални точки за контакт по върховенството на правото към Комисията. Съветът за прилагане на Националния координационен механизъм и работните групи към него работят в сътрудничество с ЕК, като представители на ЕК участват в заседания на съвета, срещи на работните групи към съвета по за медийните въпроси, по изпълнението на препоръки във връзка със Закона за съдебната власт и други. Предвид разширения обхват на наблюдение и докладване на национално ниво и по въпросите на съдебната реформа, въведен чрез Националния координационен механизъм за върховенство на правото, както и участието в Съвета за неговото прилагане на най- високопоставените представители на националните органи и институции, необходимостта от паралелното съществуване на Съвет по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система следва да бъде преразгледана. Следва да се 3 отчете също, че времевият хоризонт за изпълнение на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система изтече в края на 2023 г. С оглед на тези съображения, следва да се подготви предложение за Постановление на Министерския съвет, което да предвиди изрична отмяна на Постановление № 3 на Министерския съвет от 2016 г. за създаване на Съвет по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система (ДВ, бр. 4 от 2016 г.). Необходими са изменения и допълнения на ПМС № 240 от 2019 г. , които да съобразят законодателните промени в Конституцията на Република България, приети на 20 декември 2023 г. от 49-ото Народното събрание (обн., ДВ бр. 106 от 2023 г.) във връзка със структурата, мандатите и правомощията на органите на съдебната власт, включително новите функции на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет. Предвижда се също изменение в чл. 7 с оглед осигуряване на по-пълноценно гражданско наблюдение върху постигнатия напредък и изпълнението на мерките в областите по чл. 2, чрез разширяване на участието на представители на организациите в Гражданския съвет. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Не е възможно проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство и/или чрез въвеждане само на новите технологични възможности, тъй като обществените отношения, които изискват предложената промяна, са регламентирани с постановление на Министерския съвет. Съгласно чл. 10, ал. 2 от Закона за нормативните актове обществени отношения, които спадат към област, за която има издаден нормативен акт, се уреждат с неговото допълнение или изменение. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащата нормативна рамка не позволява решаването на проблема, защото в резултат от нейното прилагане ше функционират два отделни национални координационни механизма в областта на съдебната реформа - Съвет по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система и Съвет за прилагане на Националния координационен механизъм за върховенство на правото, който отчита и реформата в съдебната система. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Обществените отношения, предмет на регулиране от нормативния акт са свързани с изпълнение на изискването на член 19 от Договора за Европейския съюз за осигуряване на пълното прилагане на законодателството на ЕС в държавите членки и за съдебната защита на правата на отделните лица, произтичащи от това законодателство. Необходимо е на национално ниво да бъдат предприети мерки, които осигуряват прилагането на Плана за действие относно укрепване на върховенството на закона в Съюза, оповестен в съобщение на Комисията на ЕС от 17.07.2019 г. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършвани последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и резултатите от нея във връзка производството по ликвидация. 2. Цели: 4 1. Подобряване на функционирането на Националния координационен механизъм за върховенство на правото и на Съвета за неговото прилагане, с оглед осигуряване на по- ефективно наблюдение на национално ниво и докладване пред обществеността и съответно в Годишния доклад на Европейската комисия относно върховенството на закона в Република България. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: 1. Министерския съвет – 441 щатни бройки; 2. Министъра на правосъдието; 3. Висшия съдебен съвет - 15 броя членове 4. Висшия прокурорски съвет – 10 броя членове; 5. Върховния касационен съд; 6. Върховния административен съд; 7. Главния прокурор на Република България; 8. Инспектората към Висшия съдебен съвет – 11 щатни бройки; 9. Комисията за противодействие на корупцията; 10. Министъра на вътрешните работи; 11. Министъра на финансите; 12. Министъра на културата; 13. Висшия адвокатски съвет – 15 основни и 10 резервни членове; 14. Съвета за електронни медии – 5 броя членове; обща численост на администрацията – 61 щатни бройки; 15. Обществеността – неограничен кръг от физически и юридически лица, чиито права и законни интереси са засегнати от спазването на принципа за върховенство на правото. Заинтересованите страни, посочени в т. 1 – 12 и към настоящия момент излъчват представители в посочените съвети. С проекта на акт се предвижда като членове на Съвета за прилагане на Националния координационен механизъм да участват председателят на Висшия адвокастски съвет, както и член на Съвета за еленктронни медии. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: „Необходимост от консолидиране на областите, наблюдавани от Европейската комисия в годишния доклад относно върховенството на закона и областите, в които се извършва наблюдение на национално ниво и докладване пред обществеността в рамките на един национален координационен механизъм“ Вариант 1 „Без действие“: Описание: Вариантът „Без действие“ се характеризира с непредприемането на никакви действия, които пряко да адресират дефинираните проблеми. При такъв вариант констатираните проблеми ще продължат да съществуват и определените цели няма да бъдат постигнати. Ще бъде затруднено изпълнението на функциите на Националния координационен механизъм за върховенство на правото. 5 Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани положителни (икономически/социални/екологични) въздействия по отношение на всяка от заинтересованите страни/групи страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Ще бъде затруднено изпълнението на функциите на Националния координационен механизъм за върховенство на правото. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Административна тежест: При този вариант административната тежест не се променя. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Действия за изменение и допълнение на действащата нормативна рамка“ Описание: За реализиране на варианта е необходимо приемането на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Постановление № 240 на Министерския съвет от 2019 г. за създаване на Национален координационен механизъм за върховенство на правото и на Съвет за неговото прилагане (обн., ДВ, бр. 76 от 2019 г.; изм. и доп., бр. 14 от 2020 г., бр. 62 от 2022 г. и бр. 25 от 2023 г.). 1. Предложения за изменения и допълнения в Постановление № 240 на Министерския съвет от 2019 г. Министерството на правосъдието предлага проект на Постановление за изменение и допълнение на Постановление № 240 на Министерския съвет от 2019 г. за създаване на Национален координационен механизъм за върховенство на правото и на Съвет за неговото прилагане (обн., ДВ, бр. 76 от 2019 г.; изм. и доп., бр. 14 от 2020 г., бр. 62 от 2022 г. и бр. 25 от 2023 г.). Предвид разширения обхват на наблюдение и докладване на национално ниво и по въпросите на съдебната реформа, въведен чрез Националния координационен механизъм за върховенство на правото, както и участието в Съвета за неговото прилагане на най- високопоставените представители на националните органи и институции, необходимостта от паралелното съществуване на Съвет по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система следва да бъде преразгледана. Следва да се отчете също, че времевият хоризонт за изпълнение на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система изтече в края на 2023 г. С оглед на тези съображения, предложеният проект на Постановление на Министерския съвет предвижда изрична отмяна на Постановление № 3 на Министерския съвет от 2016 г. за създаване на Съвет по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система (ДВ, бр. 4 от 2016 г.). 6 Предложеният проект на ПМС съобразява законодателните промени в Конституцията на Република България, приети на 20 декември 2023 г. от 49-ото Народното събрание (обн., ДВ бр. 106 от 2023 г.) във връзка със структурата, мандатите и правомощията на органите на съдебната власт, включително новите функции на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет. Разпоредбите на чл. 6 и 10 от ПМС № 240 от 2019 г. ще бъдат съответно изменени и допълнени, за да осигурят необходимото съответствие с Конституцията на Република България. Изменения в чл. 7 от ПМС № 240 от 2019 г. предвиждат по-широко участие на представители на организациите в Гражданския съвет, насочени към осигуряване на по- пълноценно гражданско наблюдение върху постигнатия напредък и изпълнението на мерките в областите на върховенство на закона, съдебна реформа, борба с корупцията по високите етажи на властта и в по-общ план, борбата с организираната престъпност, медиен плурализъм и свободата на медиите, както и други институционални въпроси, свързани с принципите на взаимозависимост и взамиоограничаване. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) 1. В резултат от предвиденото по-широко участие на представителите на неправителствените организация в Гражданския съвет към Съвета за прилагане на Националния координационен механизъм ще бъдат създадени условия за по-ефективно наблюдение и докладване на национално ниво на напредъка в областите на върховенството на закона, съдебната реформа, борбата с корупцията по високите етажи на властта и в по-общ план, борбата с огранизираната престъпност, медийния плурализъм и свободата на медиите, както и други институционални въпроси, свързани с принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване. Може да се очаква положително социално въздействие върху обществеността, която чрез Гражданския съвет ще може да наблюдава и контролира провеждането на политиката в сферата на върховенството на правото, включително в съдебната реформа. 2. Положително социално въздействие се очаква и върху националните органи и институции - заинтересованите страни по т. 1-14 в раздел 3, в предвидените промени, които участват чрез свои най-високопоставени представители в Съвета за прилагане на Националния координационен механизъм и в Съвета по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система следва да бъде преразгледана. С предвидената изрична отмяна на Постановление № 3 на Министерския съвет от 2016 г. за създаване на Съвет по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система (ДВ, бр. 4 от 2016 г.), ще отпадне и функционирането на Съвета по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. Дублирането на функциите на двата съвета по отношение на напредъка на съдебната реформа ще облекчи и оптимизира дейността на заинтересованите страни. С проекта на акта не се предвиждат допълнителни разходи/ трансфери/ други плащания, които се предлага да бъдат одобрени по бюджета на първостепенния разпоредител с бюджет или по сметка за средства от Европейския съюз, за сметка на бюджети по държавния бюджет. Предложеният проект на акта не води до въздействие върху държавния бюджет. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия по отношение на всяка от заинтересованите страни/групи страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: 7 Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не са идентифицирани очаквани въздействия върху малките и средните предприятия. Административна тежест: При този вариант административната тежест не се променя. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 3 „Ненормативна намеса“: Описание: Вариант 3 предполага разрешаване на идентифицирания проблем чрез осигуряване на методическа подкрепа посредством провеждане на информационни кампании и обучения, изготвяне на указания, насоки, с цел укрепване на административния капацитет и оптимизиране на административните процедури. Този вариант не може да преодолее посочените проблеми, а може да се използва като допълнително средство наред със законодателните промени. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани положителни (икономически/социални/екологични) въздействия по отношение на всяка от заинтересованите страни/групи страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Запазването на два паралелни национални механизми за наблюдение и отчитане на напредъка в областта на съдебната реформа, създадени с акт на Министерския съвет, би имало неблагоприятно социално въздействие, поради възможността за формиране на разнопосочни политики и предложения за реформи. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не са идентифицирани очаквани въздействия върху малките и средните предприятия. Административна тежест: Административната тежест не се променя. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 8 * При повече от един поставен проблем мултиплицирайте Раздел 4.1. 5. Степени 5.1. По които рамките Сравняване на вариантите: на изпълнение по критерии: 1) висока; проблем 1: „Необходимост от Европейската комисия в годишния доклад относно се извършва наблюдение на национално на един национален координационен 2) средна; 3) консолидиране на върховенството ниво и докладване механизъм“ ниска. областите, на закона пред наблюдавани и областите, обществеността, от в в Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Нормативни промени“ Вариант 3 „Ненормативна намеса“ т с о н в и т к е ф Е Цел 1: Подобряване функционирането на Националния координационен механизъм за върховенство на правото и на Съвета за неговото прилагане, с оглед осигуряване на по-ефективно наблюдение на национално ниво и докладване пред обществеността и съответно в Годишния доклад на Европейската комисия относно върховенството на закона в Република България. ниска висока ниска т с о н с а к и ф Е Цел 1: Подобряване функционирането на Националния координационен механизъм за върховенство на правото и на Съвета за неговото прилагане, с оглед осигуряване на по-ефективно наблюдение на национално ниво и докладване пред обществеността и съответно в Годишния доклад на Европейската комисия относно върховенството на закона в Република България. ниска висока ниска т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1: Подобряване функционирането на Националния координационен механизъм за върховенство на правото и на Съвета за неговото прилагане, с оглед осигуряване на по-ефективно наблюдение на национално ниво и докладване пред обществеността и съответно в Годишния доклад на Европейската комисия относно върховенството на закона в Република България. ниска висока ниска 1.1. 1.2. на - ефективност, Сравнете вариантите чрез сравняване на ключовите им Посочете степента, в която вариантите ще изпълнят вариантите: чрез която се измерва степента, до която положителни и определените цели, вариантите постигат отрицателни въздействия. съгласно основните целите на критерии за сравняване предложението; 9 - ефикасност, която отразява степента, до която целите могат да бъдат постигнати при определено ниво на ресурсите или при най-малко разходи; - съгласуваност, която показва степента, до която вариантите съответстват на действащите стратегически документи. 6. Избор на препоръчителен вариант: По проблем 1: „Консолидиране на областите, наблюдавани от Европейската комисия в годишния доклад относно върховенството на закона и областите, в които се извършва наблюдение на национално ниво и докладване пред обществеността, в рамките на един национален координационен механизъм“ - Вариант 2 „Нормативни промени“ Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Предложеният вариант не създава нов регулаторен режим. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Предложеният вариант на действие не предвижда създаване на нови регистри. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? 10 Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани потенциални рискове от приемането на предложените промени. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗНА проектът на акт, заедно с мотивите към него, частичната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ на Министерския съвет ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на правосъдието, както и на Портала за обществени консултации към Министерския съвет. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). Съгласно член 19 от Договора за Европейския съюз, националните юрисдикции и Съдът на ЕС отговарят за осигуряването на пълното прилагане на законодателството на ЕС в държавите членки и за съдебната защита на правата на отделните лица, произтичащи от това законодателство. Европейският съюз се основава на набор от споделени ценности, сред които основните права, демокрацията и върховенството на закона. Съществуването на една демокрация е невъзможно без независими съдилища, гарантиращи защитата на основните права и гражданските свободи, или без активно гражданско общество и свободни медии, осигуряващи плурализъм. Върховенството на закона е добре утвърден принцип с ясно определен основен смисъл, който е един и същ във всички държави членки, въпреки различните национални идентичности, правни системи и традиции. В изпълнение на Плана за действие относно укрепване на върховенството на закона в Съюза, оповестен в съобщение на Комисията на ЕС от 17.07.2019 г., Комисията въведе мониторинг под формата на цикъл за преглед на всички компоненти на върховенството на закона, включително системни проблеми със законодателния процес, липса на ефективна съдебна защита от независими и безпристрастни съдилища, капацитета на държавите членки за борба с корупцията и плурализма на медиите и изборите. Комисията изготвя годишен доклад относно върховенството на закона в диалог с други институции на ЕС, държавите членки и заинтересованите страни. Когато изглежда, че националните гаранции за 11 върховенството на закона не са в състояние да отстранят заплахите за върховенството на закона в дадена държава членка, институциите на ЕС и държавите членки следва да поемат съвместна отговорност да предприемат действия за коригиране на ситуацията. Правото на Европейския съюз не изисква изрично създаването на национален координационен механизъм за върховенство на правото, но Европейската комисия отчита Съвета за прилагане на Националния координационен механизъм като добра практика за комуникация и координация между националните институции, ангажирани в гарантиране на върховенството на правото и предоставя информация за неговата структура и дейност пред мрежата от национални точки за контакт по върховенството на правото към Комисията. 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: няма Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: 1. Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, приета с Решение № 825 на Министерския съвет от 18 декември 2014 г. и Решение на Народното събрание от 21.01.2015 г. https://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?lang=bg- BG&Id=957 2. Договор за Европейския съюз - https://eur-lex.europa.eu/legal- content/BG/TXT/?uri=celex%3A12016ME%2FTXT 3. Съобщение на Европейската комисия до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Укрепване на върховенството на закона в Съюза - План за действие“ COM/2019/343 final от 17.07.2019 г. - https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=COM%3A2019%3A343%3AFIN 4. Доклад относно върховенството на закона за 2023 г. Глави по държави: ситуация в областта на върховенството на закона в България от 05.07.2023 г. на Европейската комисия SWD(2023) 802 final https://commission.europa.eu/publications/2023-rule-law-report-communication-and- country-chapters_en 5. Оперативна програма на Министерския съвет на Република България за периода 1 януари – 30 юни 2024 г., приета с Решение № 120 от 23.02.2024 г. за приемане на (вж. т. 36) - https://pris.government.bg/document/7d51aca55bf4eaf491694719a65ee89a 6. Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (обн., ДВ, бр. 106 от 2023 г.) https://www.parliament.bg/bg/desision/ID/165057 7. Постановление № 240 на Министерския съвет от 2019 г. за създаване на Национален координационен механизъм за върховенство на правото и на съвет за неговото прилагане; https://lex.bg/en/laws/ldoc/2137196405 8. Постановление № 3 на Министерския съвет от 2016 г. за създаване на Съвет по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система; https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=100062 12 Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Мира Иванова – директор на дирекция „Стратегическо развитие и програми“ 15.3.2024 г. X Мира Иванова директор на дирекция СРП Signed by: Yordanka Hristova Ivanova