Решение № 768 от 28 октомври 2018 г. на Министерския съвет за одобряване на проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2019 г. и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2019-2021 г.

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т Препис Р Е Ш Е Н И Е № 768 от 28 октомври 2018 година ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ На основание чл. 87, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 79, ал. 3 и 5 от Закона за публичните финанси М И Н И С Т Е Р С К И Я Т С Ъ В Е Т Р Е Ш И:

1. Одобрява проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2019 г.

2. Приема становището по проекта на бюджет на съдебната власт за 2019 г.

3. Предлага на Народното събрание да разгледа и приеме законопроекта по т. 1, като вземе предвид становището по т. 2.

4. Одобрява Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2019-2021 г. съгласно приложението.

5. Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната в срок един месец от внасянето на законопроекта по т. 1 в Народното събрание да приведе в съответствие параметрите на програмния формат на бюджет на Министерството на отбраната с параметрите на одобрения законопроект по т. 1 и на прогнозата по т. 4 и да го представи на председателя на Народното събрание за обсъждане в постоянните комисии.

6. Министърът на финансите да представи законопроекта по т. 1 в Народното събрание.

мб-ИА VD-R-BUDJET

2 МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Бойко Борисов ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: /п/ Веселин Даков Вярно, ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ “ПРАВИТЕЛСТВЕНА КАНЦЕЛАРИЯ”:

/Апостол Михов/ мб-ИА VD-R-BUDJET

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т №……….………………….

…………….………………. 2018 г.

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ г-жа ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КАРАЯНЧЕВА, На основание чл. 87, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 79, ал. 4 от Закона за публичните финанси изпращам Ви одобрения с Решение № ..................

на Министерския съвет от 2018 г. проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2019 г., Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2019-2021 г., представляваща мотиви към законопроекта, становището на Министерския съвет по проекта на бюджет на съдебната власт за

2019 г., програмните формати на бюджети на първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет, които съответстват на параметрите на законопроекта за държавния бюджет и на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, както и Протокол от консултациите с Националното сдружение на общините в Република България по чл. 77 от Закона за публичните финанси.

Съгласно § 1а от Допълнителните разпоредби на Закона за нормативните актове глава втора и трета на същия закон не се прилагат по отношение на проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2019 г.

Приложение: съгласно текста МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

(Бойко Борисов) мб-ИА София, бул. “Дондуков” № 1, тел. централа 940-29-99, факс 940-26-22 VD-R-BUDJET

4 Ìàø.áþðî-ÁÑ “VD-R-BUDJET-10/30/2018”

ПРОЕКТ Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я Н А Р О Д Н О С Ъ Б Р А Н И Е ЗАКОН за държавния бюджет на Република България за 2019 г.

ЧЛ. 1. С ВКЛЮЧЕН ПРОЕКТ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ Чл. 1. (1) Приема държавния бюджет за 2019 г. по приходите, помощите и даренията, както следва:

1

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 25 693 299,8

1. · Данъчни приходи · 23 133 200,0

1.1. · Корпоративен данък · 2 576 200,0

1.2. · Данъци върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на юридически лица · 99 700,0

1.3. · Данъци върху доходите на физически лица · 3 861 000,0

1.4. · Данък върху добавената стойност · 10 830 000,0

1.5. · Акцизи · 5 330 700,0

1.6. · Данък върху застрахователните премии · 39 700,0

1.7. · Мита и митнически такси · 236 900,0

1.8. · Други данъци · 159 000,0

2. · Неданъчни приходи · 2 560 099,8

ПРОЕКТ

(2) Приема държавния бюджет за 2019 г. по разходите, бюджетните взаимоотношения и вноската в общия бюджет на Европейския съюз, както следва:

2

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

II. · РАЗХОДИ · 13 388 845,5

1. · Текущи разходи · 10 491 055,9

в т.ч.

1.1. · Персонал · 5 188 774,7

1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · 955 507,3

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия · 885 181,0

1.2.2. · Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел · 70 326,3

1.3. · Лихви · 633 338,6

1.4. · Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата · 1 283 573,1

2. · Капиталови разходи · 2 782 806,5

2.1 · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 2 348 510,6

2.2. · Капиталови трансфери · 434 295,9

3. · Прираст на държавния резерв (нето) · 19 233,1

4. · Предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина · 14 350,0

5. · Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи · 81 400,0

5.1. · По централния бюджет за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия · 80 000,0

5.2. · По бюджета на съдебната власт · 900,0

5.3. · По бюджета на Народното събрание · 500,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - НЕТО · 11 486 769,2

1. · Предоставени трансфери за: · 11 505 227,2

в т.ч.

1.1. · Общините · 3 745 750,5

1.2. · Държавното обществено осигуряване · 4 231 661,6

1.3. · Националната здравноосигурителна каса · 1 437 589,0

в т.ч. · 0,0

ПРОЕКТ

1.3.1. - от Министерството на здравеопазването 43 000,0

(3) Утвърждава бюджетното салдо по държавния бюджет за 2019 г., както следва:

(4) Утвърждава нето операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо по държавния бюджет за 2019 г., както следва:

3

1.4. · · Сметката за средствата от Европейския съюз на Националния фонд · 862 582,2

1.5. · · Сметката за средствата от Европейския съюз на Държавния фонд „Земеделие“ · 294 833,8

2. · · Получени трансфери от: · 18 458,0

в т.ч.

2.1. · · Държавното обществено осигуряване · 7 400,0

2.1.1. · · - за Министерството на труда и социалната политика · 7 150,0

2.1.2. · · - за Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията · 250,0

2.2. · · Националната здравноосигурителна каса за Министерството на финансите · 5 058,0

IV. · · ВНОСКА В ОБЩИЯ БЮДЖЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ · 1 282 127,7

№ · · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

V. · · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ-ІІІ-IV) · -464 442,6

№ · · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

VІ. · · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · 464 442,6

ПРОЕКТ СТАНОВИЩЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПО ЧЛ. 1.

Чл. 1. (1) Приема държавния бюджет за 2019 г. по приходите, помощите и даренията, както следва:

(2) Приема държавния бюджет за 2019 г. по разходите, бюджетните взаимоотношения и вноската в общия бюджет на Европейския съюз, както следва:

4

№ · Показатели · · Сума (хил. лв.)

1 · · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · · 25 693 299,8

1. · Данъчни приходи · · 23 133 200,0

1.1. · Корпоративен данък · · 2 576 200,0

1.2. · Данъци върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на юридически лица · · 99 700,0

1.3. · Данъци върху доходите на физически лица · · 3 861 000,0

1.4. · Данък върху добавената стойност · · 10 830 000,0

1.5. · Акцизи · · 5 330 700,0

1.6. · Данък върху застрахователните премии · · 39 700,0

1.7. · Мита и митнически такси · · 236 900,0

1.8. · Други данъци · · 159 000,0

2. · Неданъчни приходи · · 2 560 099,8

№ · Показатели · · Сума (хил. лв.)

1 · · 2

II. · РАЗХОДИ · · 13 323 731,6

1. · Текущи разходи · · 10 444 825,8

в т.ч.

1.1. · Персонал · · 5 143 286,0

1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · · 955 507,3

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия · · 885 181,0

1.2.2. · Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел · · 70 326,3

1.3. · Лихви · · 633 338,6

ПРОЕКТ

1.4. Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата 1 283 573,1 5

2. · Капиталови разходи · 2 764 222,7

2.1 · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 2 329 926,8

2.2. · Капиталови трансфери · 434 295,9

3. · Прираст на държавния резерв (нето) · 19 233,1

4. · Предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина · 14 350,0

5. · Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи · 81 100,0

5.1. · По централния бюджет за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия · 80 000,0

5.2. · По бюджета на съдебната власт · 600,0

5.3. · По бюджета на Народното събрание · 500,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - НЕТО · 11 486 769,2

1. · Предоставени трансфери за: · 11 505 227,2

в т.ч.

1.1. · Общините · 3 745 750,5

1.2. · Държавното обществено осигуряване · 4 231 661,6

1.3. · Националната здравноосигурителна каса · 1 437 589,0

в т.ч.

1.3.1. · - от Министерството на здравеопазването · 43 000,0

1.4. · Сметката за средствата от Европейския съюз на Националния фонд · 862 582,2

1.5. · Сметката за средствата от Европейския съюз на Държавния фонд „Земеделие“ · 294 833,8

2. · Получени трансфери от: · 18 458,0

в т.ч.

2.1. · Държавното обществено осигуряване · 7 400,0

2.1.1. · - за Министерството на труда и социалната политика · 7 150,0

2.1.2. · - за Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията · 250,0

2.2. · Националната здравноосигурителна каса за Министерството на финансите · 5 058,0

IV. · ВНОСКА В ОБЩИЯ БЮДЖЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ · 1 282 127,7

ПРОЕКТ

(3) Утвърждава бюджетното салдо по държавния бюджет за 2019 г., както следва:

(4) Утвърждава нето операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо по държавния бюджет за 2019 г., както следва:

ПРОЕКТ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ Чл. 2. (1) Приема бюджета на съдебната власт за 2019 г., както следва:

I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 116 000,0

1. Неданъчни приходи 116 000,0

1.1. Съдебни такси 100 000,0

1.2. Приходи и доходи от собственост 2 148,0

1.3. Глоби, санкции и наказателни лихви 8 842,0

1.4. Други приходи 5 010,0 II. РАЗХОДИ 769 430,9

1. Текущи разходи 723 577,1

2. Капиталови разходи 44 953,8

3. Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи 900,0 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 653 430,9

1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 653 430,9 6

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

V. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ-ІІІ-IV) · -399 328,7

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

VІ. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · 399 328,7

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

ПРОЕКТ IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (I-II+III) 0,0 V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО 0,0

(2) Определя бюджетните разходи на органите на съдебната власт за 2019 г., както следва:

Висш съдебен съвет 54 738,4 Върховен касационен съд 20 541,7 Върховен административен съд 18 534,5 Прокуратура на Република България 281 711,6 Съдилища на Република България 380 844,0 Национален институт на правосъдието 3 700,2 Инспекторат към Висшия съдебен съвет 8 460,5 Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи 900,0 Всичко: 769 430,9

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Висшия съдебен съвет, както следва:

(4) Утвърдените с ал. 3 максимални размери на ангажиментите за разходи и на новите задължения за разходи могат да се увеличат с до 20 на сто по решение на Висшия съдебен съвет.

7

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

Органи на съдебната власт · Сума (хил. лв.)

1 · 2

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. · 112 743,6

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. · 102 725,0

ПРОЕКТ

(5) Висшият съдебен съвет може да изразходва средства от наличностите по сметки от предходни години за покриване на неотложни разходи на органите на съдебната власт, в случай че не се нарушава бюджетното салдо по държавния бюджет.

(6) В приходите по ал. 1 се включват и приходите от нотариални такси, събирани по реда на чл. 86, т. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, вземанията по изпълнителните листове, издавани в полза на органите на съдебната власт и събирани от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и сумите от продажба на конфискувано или отнето в полза на държавата имущество с акт на орган на съдебната власт, след приспадане на разходите по чл. 3, ал. 12 от Закона за Националната агенция за приходите.

(7) В едномесечен срок от обнародването на постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2019 г. Висшият съдебен съвет представя в Министерския съвет, Сметната палата и Министерството на финансите утвърдените бюджети на органите на съдебната власт.

(8) Министерският съвет съгласувано с Висшия съдебен съвет извършва промени по бюджета на съдебната власт, произтичащи от влезли в сила закони и засягащи бюджета на съдебната власт.

СТАНОВИЩЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПО ЧЛ. 2 Чл. 2. (1) Приема бюджета на съдебната власт за 2019 г., както следва:

8

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 116 000,0

1. · Неданъчни приходи · 116 000,0

1.1. · Съдебни такси · 100 000,0

1.2. · Приходи и доходи от собственост · 2 148,0

1.3. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 8 842,0

1.4. · Други приходи · 5 010,0

II. · РАЗХОДИ · 704 317,0

1. · Текущи разходи · 677 347,0

2. · Капиталови разходи · 26 370,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 26 370,0

3. · Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи · 600,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 588 317,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 588 317,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 0,0

ПРОЕКТ

(2) Определя бюджетните разходи на органите на съдебната власт за 2019 г., както следва:

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от органите на съдебната власт, както следва:

(4) Утвърдените с ал. 3 максимални размери на ангажиментите за разходи и на новите задължения за разходи могат да се увеличават с до 20 на сто по решение на Висшия съдебен съвет.

9

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · 0,0

Органи на съдебната власт · Сума (хил. лв.)

1 · 2

Висш съдебен съвет · 51 032,9

Върховен касационен съд · 19 811,6

Върховен административен съд · 17 521,8

Прокуратура на Република България · 260 000,0

Съдилища на Република България · 343 842,4

Национален институт на правосъдието · 3 538,1

Инспекторат към Висшия съдебен съвет · 7 970,2

Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи · 600,0

Всичко: · 704 317,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. · 112 743,6

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. · 102 725,0

ПРОЕКТ

(5) Висшият съдебен съвет може да изразходва средства от наличностите по сметки от предходни години за покриване на неотложни разходи на органите на съдебната власт, в случай че не се нарушава бюджетното салдо по държавния бюджет.

(6) В приходите по ал. 1 се включват и приходите от нотариални такси, събирани по реда на чл. 86, т. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, вземанията по изпълнителните листове, издавани в полза на органите на съдебната власт и събирани от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и сумите от продажба на конфискувано или отнето в полза на държавата имущество с акт на орган на съдебната власт след приспадане на разходите по чл. 3, ал. 12 от Закона за Националната агенция за приходите.

(7) В едномесечен срок от обнародването на постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2019 г. Висшият съдебен съвет представя в Министерския съвет, в Сметната палата и в Министерството на финансите утвърдените бюджети на органите на съдебната власт.

Чл. 3. (1) Приема бюджета на Народното събрание за 2019 г., както следва:

(2) Утвърждава разходите на Народното събрание по ал. 1 по функционални области, както следва:

10

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 1 500,0

1. · Неданъчни приходи · 1 500,0

1.1. · Държавни такси · 341,0

1.2. · Приходи и доходи от собственост · 1 374,0

1.3. · Други приходи · -215,0

II. · РАЗХОДИ · 79 300,0

1. · Текущи разходи · 65 163,0

2. · Капиталови разходи · 13 637,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 13 637,0

3. · Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи · 500,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 77 800,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 77 800,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 0,0

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · 0,0

№ · Наименование на функционалната област · Сума (хил. лв.)

1 · 2

ПРОЕКТ

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Народното събрание, както следва:

(4) Утвърдените с ал. 3 максимални размери на ангажиментите за разходи и на новите задължения за разходи могат да се увеличават с до 20 на сто по решение на Народното събрание.

(5) В срок до 31 януари 2019 г. председателят на Народното събрание разпределя бюджета на Народното събрание по програми в рамките на утвърдените разходи по функционални области по ал. 2 и го представя за информация на Сметната палата и на Министерството на финансите.

(6) Икономията на средства по ал. 1, II, т. 1 в частта за възнагражденията на народните представители и свързаните с тях регламентирани допълнителни разходи, формирани по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, при по-нисък ръст на средномесечните заплати на наетите по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор по данни на Националния статистически институт от прогнозния, заложен в разчетите по ал. 1, II, т. 1, се отразява в намаление на съответните разходи чрез промяна на бюджетното взаимоотношение с централния бюджет.

(7) При недостиг на средства по ал. 1, II, т. 1 в частта за възнагражденията на народните представители и свързаните с тях регламентирани допълнителни разходи, формирани по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, при по-висок ръст на средномесечните заплати на наетите по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор по данни на Националния статистически институт от прогнозния, заложен в разчетите по ал. 1, II, т. 1, до 10 на сто от недостига е за сметка на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи по ал. 1, II, т. 3, а останалата част се покрива от централния бюджет.

(8) Икономията на разходите за персонал на парламентарните служители може да се използва текущо или с натрупване за изплащането на допълнителни възнаграждения и дължимите за тях осигурителни вноски и/или за други разходи.

11

№ · Наименование на функционалната област · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Функционална област „Представителен и ефективен Парламент“ · 46 957,0

в т.ч. Резерв за неотложни и непредвидени разходи · 500,0

2. · Функционална област „Осигуряващи дейности“ · 30 800,0

3. · Функционална област „Съпътстваща дейност“ (Икономически и социален съвет) · 1 054,0

4. · Функционална област „Мониторинг на фискалната политика“ (Фискален съвет) · 489,0

Всичко: · 79 300,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. · 39 042,8

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. · 34 365,6

ПРОЕКТ

(9) В срок един месец от обнародването на постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2019 г. председателят на Народното събрание представя в Сметната палата и в Министерството на финансите месечно разпределение на утвърдените годишни размери на показатели по ал. 1 по бюджета на Народното събрание съгласно Единната бюджетна класификация.

Чл. 4. (1) Приема бюджета на Сметната палата за 2019 г., както следва:

(2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Сметната палата, както следва:

Чл. 5. (1) Приема бюджета на Администрацията на президента за 2019 г., както следва:

12

№ · · · Показатели · · Сума (хил. лв.)

1 · · 2

I. · · · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · · 40,0

1. · · · Неданъчни приходи · · 40,0

1.1. · · · Глоби, санкции и наказателни лихви · · 40,0

II. · · · РАЗХОДИ · · 18 390,0

1. · · · Текущи разходи · · 17 466,0

в т.ч.

1.1. · · · Персонал · · 15 518,0

2. · · · Капиталови разходи · · 924,0

2.1. · · · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · · 924,0

III. · · · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · · 18 350,0

1. · · · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · · 18 350,0

IV. · · · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · · 0,0

V. · · · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · · 0,0

№ · · · Показатели · · Сума ( хил. лв.)

1 · · 2

1. · · · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. · · 2 872,0

2. · · · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. · · 2 872,0

№ · · · Показатели · · Сума

ПРОЕКТ (хил. лв.)

(2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Администрацията на президента, както следва:

Чл. 6. (1) Приема бюджета на Министерския съвет за 2019 г., както следва:

13

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ

II. · РАЗХОДИ · 7 327,0

1. · Текущи разходи · 7 127,0

в т.ч.

1.1. · Персонал · 4 995,0

2. · Капиталови разходи · 200,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 200,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 7 327,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 7 327,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 0,0

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · 0,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. · 2 300,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. · 2 300,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 14 230,0

1. · Неданъчни приходи · 14 230,0

1.1. · Държавни такси · 597,0

1.2. · Приходи и доходи от собственост · 10 156,0

1.3. · Други приходи · 3 477,0

ПРОЕКТ II. РАЗХОДИ 95 086,0

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

14

1. · Текущи разходи · 90 411,0

в т.ч.

1.1. · Персонал · 58 934,0

1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · 5 500,0

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел · 5 500,0

1.3. · Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата · 150,0

2. · Капиталови разходи · 4 675,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 4 675,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 80 856,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 83 924,0

2. · Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) · -3 068,0

2.1. · Предоставени трансфери (-) · -3 068,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 0,0

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · 0,0

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Област „Осигуряване дейността и организацията на работата на Министерския съвет“ · 10 593,0

2. · Политика в областта на управлението на средствата от ЕС · 496,2

3. · Политика в областта на осъществяването на държавните функции на територията на областите в България · 27 286,3

4. · Политика в областта на правото на вероизповедание · 5 703,9

5. · Политика в областта на архивното дело · 6 891,2

6. · Бюджетна програма „Администрация“ · 12 403,4

7. · Други бюджетни програми (общо), в т.ч.: · 31 712,0

7.1. · Бюджетна програма „Други дейности и услуги“ · 22 748,2

7.2. · Бюджетна програма „Убежище и бежанци“ · 8 963,8

Всичко: · 95 086,0

ПРОЕКТ

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Министерския съвет, както следва:

(4) Одобрява разпределението на субсидията за вероизповеданията, регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията, както следва:

Чл. 7. (1) Приема бюджета на Конституционния съд за 2019 г., както следва:

15

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. · 46 194,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. · 36 500,0

№ · Наименование · Сума (хил. лв.)

1. · За подпомагане на Българските православни църковни общини в чужбина и свещенослужителите, работещи зад граница · 1 200,0

2. · За ремонт и строителство на храмове и манастири на Българската православна църква в страната · 2 900,0

3. · За ремонт и строителство на молитвени домове на Мюсюлманското вероизповедание в Република България · 460,0

4. · За ремонт и строителство на молитвени домове на Католическата църква в Република България · 70,0

5. · За ремонт на синагоги и подпомагане на Религиозната общност на евреите в Република България · 70,0

6. · За ремонт и строителство на храмове на Арменската Апостолическа православна църква в Република България · 70,0

7. · За ремонт и строителство на молитвени домове на други регистрирани вероизповедания в Република България · 120,0

8. · За ремонт на молитвени домове - паметници на културата · 350,0

9. · За издаване на религиозна литература и представителни научни издания · 60,0

10. · За насърчаване на междурелигиозния диалог, религиозната толерантност и превенция на дискриминацията · 40,0

11. · Резерв за възникнали извънредни ситуации · 160,0

Всичко: · 5 500,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ

ПРОЕКТ

(2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Конституционния съд, както следва:

Чл. 8. (1) Приема бюджета на Омбудсмана за 2019 г., както следва:

16

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

II. · РАЗХОДИ · 3 317,0

1. · Текущи разходи · 3 217,0

в т.ч.

1.1. · Персонал · 2 917,0

2. · Капиталови разходи · 100,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 100,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 3 317,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 3 317,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 0,0

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · 0,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. · 400,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. · 400,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ

II. · РАЗХОДИ · 3 159,0

1. · Текущи разходи · 3 108,0

ПРОЕКТ

(2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Омбудсмана, както следва:

17

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

в т.ч.

1.1. · Персонал · 2 048,0

2. · Капиталови разходи · 51,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 51,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 3 159,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 3 159,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 0,0

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · 0,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. · 1 110,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. · 1 110,0

ПРОЕКТ Чл. 9. (1) Приема бюджета на Министерството на финансите за 2019 г., както следва:

18

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 115 600,0

1. · Неданъчни приходи · 115 600,0

1.1. · Държавни такси · 114 090,0

1.2. · Приходи и доходи от собственост · 764,0

1.3. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 1 901,0

1.4. · Други приходи · -1 155,0

II. · РАЗХОДИ · 521 211,0

1. · Текущи разходи · 505 064,0

в т.ч.

1.1. · Персонал · 312 833,0

1.2. · Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата · 12 758,0

2. · Капиталови разходи · 16 147,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 16 147,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 405 611,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 402 980,6

2. · Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации (+/-) · 3 058,0

2.1. · Получени трансфери (+) · 5 058,0

2.1.1. · - от Националната здравноосигурителна каса · 5 058,0

2.2. · Предоставени трансфери (-) · -2 000,0

3. · Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) · -427,6

3.1. · Предоставени трансфери (-) · -427,6

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 0,0

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · 0,0

ПРОЕКТ

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Министерството на финансите, както следва:

Чл. 10. (1) Приема бюджета на Министерството на външните работи за 2019 г., както следва:

19

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на устойчивите и прозрачни публични финанси · 100 745,1

2. · Политика в областта на ефективното събиране на всички държавни приходи · 326 742,9

3. · Политика в областта на защитата на обществото и икономиката от финансови измами, контрабанда на стоки, изпиране на пари и финансиране на тероризма · 45 154,6

4. · Политика в областта на управлението на дълга · 2 464,1

5. · Други бюджетни програми (общо), в т.ч.: · 11 389,9

5.1. · Бюджетна програма „Национален компенсационен жилищен фонд“ · 11 389,9

6. · Бюджетна програма „Администрация“ · 34 714,4

Всичко: · 521 211,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. · 241 847,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. · 206 470,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 59 789,0

1. · Неданъчни приходи · 59 789,0

1.1. · Държавни такси · 47 753,8

1.2. · Приходи и доходи от собственост · 7 845,2

1.3. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 250,0

ПРОЕКТ

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Министерството на външните работи, както следва:

20

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1.4. · Други приходи · 3 940,0

II. · РАЗХОДИ · 132 669,6

1. · Текущи разходи · 118 466,6

в т.ч.

1.1. · Персонал · 26 103,7

2. · Капиталови разходи · 8 203,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 8 203,0

3. · Предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина · 6 000,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 72 880,6

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 75 643,2

2. · Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) · -2 762,6

2.1. · Предоставени трансфери (-) · -2 762,6

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 0,0

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · 0,0

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на развитието на ефективна дипломатическа служба · 110 295,5

2. · Политика в областта на публичната дипломация · 853,2

3. · Политика в областта на активната двустранна и многостранна дипломация · 21 520,9

Всичко: · 132 669,6

ПРОЕКТ

(4) Утвърждава целеви текущи и капиталови трансфери за чужбина за официална помощ за развитие и хуманитарна помощ общо в размер на

6 000 хил. лв., които не могат да бъдат разходвани за други цели, като не повече от 5 на сто от тези средства могат да се разходват за администриране на помощта.

Чл. 11. (1) Приема бюджета на Министерството на отбраната за 2019 г., както следва:

21

№ · · Показатели · · Сума (хил. лв.)

1 · · 2

1. · · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. · · 105 805,3

2. · · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. · · 105 755,3

№ · · Показатели · · Сума (хил. лв.)

1 · · 2

I. · · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · · 44 000,0

1. · · Неданъчни приходи · · 44 000,0

1.1. · · Държавни такси · · 50,0

1.2. · · Приходи и доходи от собственост · · 29 320,0

1.3. · · Глоби, санкции и наказателни лихви · · 300,0

1.4. · · Други приходи · · 14 330,0

II. · · РАЗХОДИ · · 1 414 211,0

1. · · Текущи разходи · · 1 310 813,3

в т.ч.

1.1. · · Персонал · · 995 922,3

1.2. · · Субсидии и други текущи трансфери · · 2 828,0

1.2.1. · · Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия · · 2 828,0

1.3. · · Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата · · 1 060,0

2. · · Капиталови разходи · · 103 397,7

2.1. · · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · · 103 397,7

III. · · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · · 1 370 211,0

1. · · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · · 1 398 309,1

2. · · Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации (+/-) · · -28 098,1

ПРОЕКТ

2.1. Предоставени трансфери (-) -28 098,1

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Министерството на отбраната, както следва:

(4) Определя трансферите от бюджета на Министерството на отбраната за държавните висши училища, както следва:

Чл. 12. (1) Приема бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2019 г., както следва:

22

2.1.1. · · - за държавните висши училища · · -28 098,1

IV. · · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · · 0,0

V. · · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · · 0,0

№ · · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · · Сума (хил. лв.)

1 · · 2

1. · · Политика в областта на отбранителните способности · · 1 331 231,0

2. · · Политика в областта на съюзната и международната сигурност · · 82 980,0

Всичко: · · 1 414 211,0

№ · · Показатели · · Сума (хил. лв.)

1 · · 2

1. · · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. · · 397 771,3

2. · · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. · · 411 259,7

№ · · Наименование · · Сума (хил. лв.)

1. · · Военна академия „Г. С. Раковски“ · · 7 490,0

2. · · Национален военен университет „Васил Левски“ · · 14 754,1

3. · · Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ · · 5 854,0

Всичко: · · 28 098,1

№ · · Показатели · · Сума

ПРОЕКТ (хил. лв.)

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

23

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 175 000,0

1. · Неданъчни приходи · 175 000,0

1.1. · Държавни такси · 87 564,0

1.2. · Приходи и доходи от собственост · 40 500,0

1.3. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 60 000,0

1.4. · Други приходи · -13 064,0

II. · РАЗХОДИ · 1 514 790,2

1. · Текущи разходи · 1 499 843,2

в т.ч.

1.1. · Персонал · 1 377 853,2

2. · Капиталови разходи · 14 947,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 14 947,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 1 339 790,2

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 1 401 432,2

2. · Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) · -61 642,0

2.1. · Предоставени трансфери (-) · -61 642,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 0,0

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · 0,0

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на противодействието на престъпността и опазването на обществения ред · 877 714,0

2. · Политика в областта на защитата на границите и контрол на миграционните процеси · 212 048,0

3. · Политика в областта на пожарната безопасност и защитата на населението при извънредни ситуации · 257 810,0

4. · Политика в областта на управлението и развитието на системата на Министерството на вътрешните работи · 167 218,2

Всичко: · 1 514 790,2

ПРОЕКТ

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Министерството на вътрешните работи, както следва:

Чл. 13. (1) Приема бюджета на Министерството на правосъдието за 2019 г., както следва:

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

24

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. · 197 000,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. · 160 501,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 61 500,0

1. · Неданъчни приходи · 61 500,0

1.1. · Държавни такси · 61 264,0

1.2. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 36,0

1.3. · Други приходи · 200,0

II. · РАЗХОДИ · 274 808,0

1. · Текущи разходи · 263 197,0

в т.ч.

1.1. · Персонал · 199 972,0

1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · 690,0

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел · 690,0

2. · Капиталови разходи · 11 611,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 11 611,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 213 308,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 213 308,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 0,0

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · 0,0

ПРОЕКТ

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Министерството на правосъдието, както следва:

(4) В разходите по ал. 1 са включени средства за персонал за увеличаване на персонала на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със сто тридесет и четири щатни бройки и на Главна дирекция „Охрана“ с шестдесет и шест щатни бройки за обезпечаване на възложените им със закони функции. Разпоредбите на § 16, ал. 1 и 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията (обн., ДВ, бр. 15 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 96 от 2015 г., бр. 57 и бр. 98 от 2016 г., бр. 85 от 2017 г., бр. 80 от 2018 г.) не се прилагат при увеличението на числеността на персонала на дирекциите.

Чл. 14. (1) Приема бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2019 г., както следва:

25

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на правосъдието · 93 867,5

2. · Политика в областта на изпълнение на наказанията · 171 307,0

3. · Бюджетна програма „Администрация“ · 9 633,5

Всичко: · 274 808,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. · 78 395,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. · 73 393,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 26 000,0

1. · Неданъчни приходи · 26 000,0

1.1. · Държавни такси · 21 550,0

1.2. · Приходи и доходи от собственост · 50,0

1.3. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 6 000,0

ПРОЕКТ

1.4. Други приходи -1 600,0

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

26

II. · РАЗХОДИ · 1 293 493,9

1. · Текущи разходи · 1 291 103,9

в т.ч.

1.1. · Персонал · 109 261,9

1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · 3 690,0

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия · 3 420,0

1.2.2. · Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел · 270,0

1.3. · Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата · 1 155 928,0

2. · Капиталови разходи · 2 390,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 2 390,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 1 267 493,9

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 1 260 343,9

2. · Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации (+/-) · 7 150,0

2.1. · Получени трансфери (+) · 7 150,0

2.1.1. · - от Държавното обществено осигуряване · 7 150,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 0,0

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · 0,0

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на заетостта · 106 473,1

2. · Политика в областта на трудовите отношения · 14 646,4

3. · Политика в областта на социалната закрила и равните възможности · 198 827,9

4. · Политика в областта на хората с увреждания · 365 497,6

5. · Политика в областта на социалното включване · 597 988,7

6. · Политика в областта на жизненото равнище, доходите и демографското развитие · 870,3

7. · Политика в областта на свободното движение, миграцията и интеграцията · 145,0

ПРОЕКТ

8. Бюджетна програма „Администрация“ 9 044,9

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Министерството на труда и социалната политика, както следва:

Чл. 15. (1) Приема бюджета на Министерството на здравеопазването за 2019 г., както следва:

27

Всичко: · 1 293 493,9

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. · 1 111 971,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. · 1 115 414,9

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 37 500,0

1. · Неданъчни приходи · 37 500,0

1.1. · Държавни такси · 29 260,0

1.2. · Приходи и доходи от собственост · 6 400,0

1.3. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 2 000,0

1.4. · Други приходи · -160,0

II. · РАЗХОДИ · 548 575,9

1. · Текущи разходи · 528 675,9

в т.ч.

1.1. · Персонал · 245 964,3

1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · 104 126,0

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия · 104 126,0

1.3. · Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата · 20 800,0

2. · Капиталови разходи · 19 900,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 10 700,0

2.2. · Капиталови трансфери · 9 200,0

ПРОЕКТ

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Министерството на здравеопазването, както следва:

(4) Министерството на здравеопазването предоставя възмездно на държавни и общински лечебни заведения - търговски дружества, и на лечебни заведения - търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала, средства от Револвиращия инвестиционен фонд по проект 28

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 511 075,9

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 554 075,9

2. · Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации (+/-) · -43 000,0

2.1. · Предоставени трансфери (-) · -43 000,0

2.1.1. · - за Националната здравноосигурителна каса · -43 000,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 0,0

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · 0,0

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве · 101 125,0

2. · Политика в областта на диагностиката и лечението · 392 658,5

3. · Политика в областта на лекарствените продукти и медицинските изделия · 34 397,8

4. · Бюджетна програма „Администрация“ · 20 394,6

Всичко: · 548 575,9

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. · 300 727,1

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. · 300 727,1

ПРОЕКТ „Реформа в здравния сектор - заем БУЛ 4565“ за закупуване през 2019 г. на медицинска апаратура и други дълготрайни активи въз основа на сключени договори за възстановяване на предоставените средства на месечни вноски.

(5) Предоставяните средства по реда на ал. 4 са до размера на възстановените и неизразходвани средства от минали години и текущо възстановяваните през 2019 г. постъпления по Револвиращия инвестиционен фонд по проект „Реформа в здравния сектор - заем БУЛ 4565“.

Чл. 16. (1) Приема бюджета на Министерството на образованието и науката за 2019 г., както следва:

29

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 14 855,0

1. · Неданъчни приходи · 14 855,0

1.1. · Държавни такси · 730,0

1.2. · Приходи и доходи от собственост · 13 828,7

1.3. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 40,0

1.4. · Други приходи · 256,3

II. · РАЗХОДИ · 664 974,6

1. · Текущи разходи · 645 476,4

в т.ч.

1.1. · Персонал · 372 573,1

1.1.1. · в т.ч. Персонал без делегирани бюджети · 44 712,1

1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · 6 358,0

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия · 6 358,0

2. · Капиталови разходи · 11 148,2

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 11 148,2

3. · Предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина · 8 350,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 652 119,6

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 1 206 642,5

2. · Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации (+/-) · -549 522,9

2.1. · Получени трансфери (+) · 1 875,0

2.2. · Предоставени трансфери (-) · -551 397,9

2.2.1. · в т.ч. за Българската академия на науките · -94 112,5

ПРОЕКТ

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Министерството на образованието и науката, както следва:

(4) Определя трансферите от бюджета на Министерството на образованието и науката за Българската академия на науките и за държавните висши училища, както следва:

30

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

2.2.2. · за държавните висши училища · -457 285,4

3. · Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) · -5 000,0

3.1. · Предоставени трансфери (-) · -5 000,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 2 000,0

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · -2 000,0

1. · Плащания по активирани гаранции, поръчителства и преоформен държавен дълг (нето) · -2 000,0

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на всеобхватното, достъпно и качествено предучилищно и училищно образование. Учене през целия живот · 578 388,6

2. · Политика в областта на равен достъп до качествено висше образование и развитие на научния потенциал · 80 448,7

3. · Бюджетна програма „Администрация“ · 6 137,3

Всичко: · 664 974,6

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. · 291 415,3

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. · 290 765,3

ПРОЕКТ № Наименование Сума (хил. лв.) 31

1. · Българска академия на науките · 94 112,5

2. · Технически университет – София · 48 946,7

3. · Технически университет – Варна · 10 277,4

4. · Технически университет – Габрово · 5 548,2

5. · Русенски университет „А. Кънчев“ · 13 686,8

6. · Университет по хранителни технологии – Пловдив · 6 974,5

7. · Химико-технологичен и металургичен университет – София · 6 383,2

8. · Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас · 4 588,4

9. · Лесотехнически университет – София · 8 725,7

10. · Университет по архитектура, строителство и геодезия – София · 15 085,2

11. · Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ – София · 4 947,6

12. · Университет за национално и световно стопанство – София · 24 657,5

13. · Икономически университет – Варна · 9 801,4

14. · Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов · 4 310,5

15. · Софийски университет „Св. Климент Охридски“ · 66 120,4

16. · Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ · 12 182,4

17. · Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ · 24 012,1

18. · Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград · 16 212,1

19. · Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ · 8 333,7

20. · Национална спортна академия „Васил Левски“ – София · 16 104,5

21. · Аграрен университет – Пловдив · 8 002,4

22. · Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив · 3 404,9

23. · Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ – София · 4 636,9

24. · Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – София · 4 770,2

25. · Национална художествена академия – София · 5 513,5

26. · Университет по библиотекознание и информационни технологии – София · 4 265,4

27. · Висше училище по телекомуникации и пощи – София · 2 044,9

28. · Медицински университет – София · 36 253,9

ПРОЕКТ Чл. 17. (1) Приема бюджета на Министерството на културата за 2019 г., както следва:

32

№ · Наименование · Сума (хил. лв.)

29. · Медицински университет „Проф. д-р Параскев Иванов Стоянов“ – Варна · 24 391,2

30. · Медицински университет – Пловдив · 21 699,3

31. · Медицински университет – Плевен · 10 277,9

32. · Тракийски университет – Стара Загора · 21 194,4

33. · Висше транспортно училище „Тодор Каблешков“ – София · 2 916,2

34. · Висше строително училище „Любен Каравелов“ – София · 1 016,0

Всичко: · 551 397,9

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 26 000,0

1. · Неданъчни приходи · 26 000,0

1.1. · Държавни такси · 500,0

1.2. · Приходи и доходи от собственост · 25 800,0

1.3. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 80,0

1.4. · Други приходи · -380,0

II. · РАЗХОДИ · 194 396,2

1. · Текущи разходи · 186 741,5

в т.ч.

1.1. · Персонал · 115 649,1

1.1.1. · в т.ч. Персонал без делегирани бюджети · 5 743,1

1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · 16 500,0

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия · 15 400,0

1.2.2. · Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел · 1 100,0

1.3. · Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата · 243,6

2. · Капиталови разходи · 7 654,7

ПРОЕКТ

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Министерството на културата, както следва:

Чл. 18. (1) Приема бюджета на Министерството на околната среда и водите за 2019 г., както следва:

33

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 7 654,7

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 168 396,2

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 168 396,2

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 0,0

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · 0,0

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на опазване на движимото и недвижимото културно наследство · 20 888,8

2. · Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и в чужбина и достъп до качествено художествено образование · 168 345,7

3. · Бюджетна програма „Администрация“ · 5 161,7

Всичко: · 194 396,2

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. · 78 299,9

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. · 78 299,9

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 51 978,5

ПРОЕКТ

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

34

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Неданъчни приходи · 51 978,5

1.1. · Държавни такси · 51 300,0

1.2. · Приходи и доходи от собственост · 435,2

1.3. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 950,0

1.4. · Други приходи · -706,7

II. · РАЗХОДИ · 52 627,1

1. · Текущи разходи · 50 913,4

в т.ч.

1.1. · Персонал · 31 778,3

1.2. · Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата · 60,0

2. · Капиталови разходи · 1 713,7

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 1 713,7

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 648,6

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 66 298,6

2. · Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации (+/-) · -65 650,0

2.1. · Получени трансфери (+) · 6 000,0

2.1.1. · - от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда · 6 000,0

2.2. · Предоставени трансфери (-) · -71 650,0

2.2.1. · в т.ч. за Българската академия на науките · -675,0

2.2.2. · за Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда · -69 100,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 0,0

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · 0,0

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на опазването и ползването на компонентите на околната среда · 26 036,9

ПРОЕКТ

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Министерството на околната среда и водите, както следва:

Чл. 19. (1) Приема бюджета на Министерството на икономиката за 2019 г., както следва:

35

2. · Политика в областта на Националната система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост · 10 011,1

3. · Бюджетна програма „Администрация“ · 16 579,1

Всичко: · 52 627,1

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. · 23 013,9

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. · 20 013,9

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 26 090,0

1. · Неданъчни приходи · 26 090,0

1.1. · Държавни такси · 19 175,0

1.2. · Приходи и доходи от собственост · 6 100,0

1.3. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 2 590,0

1.4. · Други приходи · -1 775,0

II. · РАЗХОДИ · 84 233,5

1. · Текущи разходи · 82 748,0

в т.ч.

1.1. · Персонал · 33 781,3

1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · 24 700,0

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия · 24 630,0

1.2.2. · Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел · 70,0

2. · Капиталови разходи · 1 485,5

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 1 485,5

ПРОЕКТ

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Министерството на икономиката, както следва:

Чл. 20. (1) Приема бюджета на Министерството на енергетиката за 2019 г., както следва:

36

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 58 143,5

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 58 457,4

2. · Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) · -313,9

2.1. · Предоставени трансфери (-) · -313,9

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 0,0

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · 0,0

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на устойчивото икономическо развитие и конкурентоспособност · 62 363,0

2. · Политика в областта на ефективното външноикономическо сътрудничество · 14 499,8

3. · Бюджетна програма „Администрация“ · 7 370,7

Всичко: · 84 233,5

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. · 51 640,6

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. · 49 640,6

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

ПРОЕКТ

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

37

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 155 299,9

1. · Неданъчни приходи · 155 299,9

1.1. · Държавни такси · 2 642,0

1.2. · Приходи и доходи от собственост

1.3. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 4 300,0

1.4. · Други приходи · 148 357,9

II. · РАЗХОДИ · 84 737,4

1. · Текущи разходи · 49 163,3

в т.ч.

1.1. · Персонал · 7 169,5

1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · 39 440,0

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия · 39 440,0

2. · Капиталови разходи · 35 574,1

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 800,0

2.2. · Капиталови трансфери · 34 774,1

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-)

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 70 562,5

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · -70 562,5

в т.ч.

1. · Депозити и средства по сметки - нето (+/-) · -70 442,5

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на устойчивото и конкурентоспособно енергийно развитие · 80 381,5

2. · Бюджетна програма „Администрация“ · 4 355,9

Всичко: · 84 737,4

ПРОЕКТ

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Министерството на енергетиката, както следва:

(4) Утвърждава целеви капиталови разходи общо в размер на 28 194,9 хил. лв. по Наредбата за организацията и контрола по изпълнението на Националния план за инвестиции за периода 2013 – 2020 г. (обн., ДВ, бр. 31 от 2014 г.; изм., бр. 4 от 2018 г.), които не могат да бъдат разходвани за други цели.

Чл. 21. (1) Приема бюджета на Министерството на туризма за 2019 г., както следва:

38

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. · 77 302,9

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. · 77 302,9

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 9 823,8

1. · Неданъчни приходи · 9 823,8

1.1. · Държавни такси · 2 621,0

1.2. · Приходи и доходи от собственост · 4 571,2

1.3. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 340,0

1.4. · Други приходи · 2 291,6

II. · РАЗХОДИ · 19 352,8

1. · Текущи разходи · 19 309,8

в т.ч.

1.1. · Персонал · 2 957,5

2. · Капиталови разходи · 43,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 43,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 9 529,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 9 620,1

2. · Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) · -91,1

2.1. · Предоставени трансфери (-) · -91,1

ПРОЕКТ

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Министерството на туризма, както следва:

Чл. 22. (1) Приема бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2019 г., както следва:

39

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · 0,0

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на устойчивото развитие на туризма · 16 749,7

2. · Бюджетна програма „Администрация“ · 2 603,1

Всичко: · 19 352,8

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. · 15 514,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. · 16 366,3

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 306 558,1

1. · Неданъчни приходи · 306 558,1

ПРОЕКТ

1.1. Държавни такси 302 066,7

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

40

1.2. · Приходи и доходи от собственост · 1 516,1

1.3. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 1 475,3

1.4. · Други приходи · 1 500,0

II. · РАЗХОДИ · 516 693,6

1. · Текущи разходи · 233 836,4

в т.ч.

1.1. · Персонал · 46 187,0

1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · 435,0

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел · 435,0

2. · Капиталови разходи · 282 857,2

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 282 857,2

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 210 135,5

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 224 339,7

2. · Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) · -14 204,2

2.1. · Предоставени трансфери (-) · -14 204,2

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 0,0

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · 0,0

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика за интегрирано развитие на регионите, ефективно и ефикасно използване на публичните финанси и финансовите инструменти за постигане на растеж и подобряване качеството на жизнената среда · 4 960,0

2. · Политика за поддържане, модернизация и изграждане на техническата инфраструктура, свързана с подобряване на транспортната достъпност и интегрираното управление на водните ресурси и геозащита · 467 533,1

3. · Политика в областта на подобряване на инвестиционния процес чрез усъвършенстване на информационните системи на кадастъра и имотния регистър, подобряване качеството на превантивния и текущ контрол в строителството и на строителните продукти · 28 790,7

4. · Други бюджетни програми (общо), в т.ч.: · 3 266,0

ПРОЕКТ

4.1. Бюджетна програма „Ефективно управление на държавната собственост, държавното участие в търговските дружества и държавни предприятия и развитие на публично-частното партньорство и концесионирането“ 757,0

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както следва:

(4) Размерът на показателите по ал. 3 може да бъде увеличен с поетите ангажименти и новите задължения за разходи, произтичащи от прилагането на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради.

41

4.2. · Бюджетна програма „Гражданска регистрация и административно обслужване на населението“ · 2 509,0

5. · Бюджетна програма „Ефективна администрация и координация“ · 12 143,8

Всичко: · 516 693,6

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. · 571 030,8

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. · 468 791,1

ПРОЕКТ Чл. 23. (1) Приема бюджета на Министерството на земеделието, храните и горите за 2019 г., както следва:

42

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 149 386,0

1. · Неданъчни приходи · 149 386,0

1.1. · Държавни такси · 72 000,0

1.2. · Приходи и доходи от собственост · 62 386,0

1.3. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 2 000,0

1.4. · Други приходи · 13 000,0

II. · РАЗХОДИ · 192 884,0

1. · Текущи разходи · 185 127,0

в т.ч.

1.1. · Персонал · 107 369,9

1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · 19 000,0

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия · 19 000,0

2. · Капиталови разходи · 7 757,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 7 757,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 43 498,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 79 619,6

2. · Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации (+/-) · -25 011,5

2.1. · Предоставени трансфери (-) · -25 011,5

2.1.1. · - за Селскостопанската академия · -25 011,5

3. · Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) · -11 110,1

3.1. · Предоставени трансфери (-) · -11 110,1

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 0,0

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · 0,0

ПРОЕКТ

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Министерството на земеделието, храните и горите, както следва:

(4) Утвърждава средства в размер на 19 000 хил. лв. за извършване на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите, възложена на „Напоителни системи“ ЕАД, които са в рамките на текущите разходи по ал. 1 и не могат да бъдат пренасочвани за други цели.

(5) Утвърждава средства в размер на 1 793 хил. лв. за обезпечаване изпълнението на дейността на Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове“, които са в рамките на разходите по ал. 1 и не могат да бъдат пренасочвани за други цели.

Чл. 24. (1) Приема бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за 2019 г., както следва:

43

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на земеделието и селските райони · 137 878,0

2. · Политика в областта на рибарството и аквакултурите · 5 703,0

3. · Политика в областта на съхраняването и увеличаването на горите и дивеча · 26 975,0

4. · Бюджетна програма „Администрация“ · 22 328,0

Всичко: · 192 884,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. · 87 000,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. · 88 000,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 52 864,4

1. · Неданъчни приходи · 52 864,4

1.1. · Държавни такси · 21 594,4

1.2. · Приходи и доходи от собственост · 807,0

1.3. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 4 169,0

ПРОЕКТ

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

44

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1.4. · Други приходи · 26 294,0

II. · РАЗХОДИ · 267 226,3

1. · Текущи разходи · 256 035,3

в т.ч.

1.1. · Персонал · 33 414,1

1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · 196 449,0

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия · 196 449,0

1.2.1.1. · - за „БДЖ Пътнически превози“ ЕООД · 175 000,0

1.2.1.2. · - за „Български пощи“ ЕАД · 21 449,0

2. · Капиталови разходи · 11 191,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 11 191,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 112 361,9

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 144 729,6

2. · Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации (+/-) · 9 350,0

2.1. · Получени трансфери (+) · 9 350,0

2.1.1. · в т.ч. от Държавното обществено осигуряване · 250,0

3. · Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) · -41 717,7

3.1. · Предоставени трансфери (-) · -41 717,7

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · -102 000,0

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · 102 000,0

1. · Предоставена възмездна финансова помощ (нето) · 102 000,0

1.1. · Възстановени суми по възмездна финансова помощ (+) · 102 000,0

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на транспорта · 223 753,6

ПРОЕКТ

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както следва:

Чл. 25. (1) Приема бюджета на Министерството на младежта и спорта за 2019 г., както следва:

45

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

2. · Политика в областта на съобщенията и информационните технологии · 22 510,4

3. · Бюджетна програма „Административно обслужване, медицинска и психологическа експертиза“ · 20 962,3

Всичко: · 267 226,3

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. · 235 422,8

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. · 233 322,8

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 26 700,0

1. · Неданъчни приходи · 26 700,0

1.1. · Приходи и доходи от собственост · 26 893,0

1.2. · Други приходи · -193,0

II. · РАЗХОДИ · 79 718,0

1. · Текущи разходи · 77 868,0

в т.ч.

1.1. · Персонал · 13 072,1

1.1.1. · в т.ч. Персонал без делегирани бюджети · 4 580,0

1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · 50 068,3

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия · 180,0

ПРОЕКТ

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Министерството на младежта и спорта, както следва:

46

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1.2.2. · Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел · 49 888,3

1.3. · Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата · 9 073,5

2. · Капиталови разходи · 1 850,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 1 150,0

2.2. · Капиталови трансфери · 700,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 53 018,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 51 018,0

2. · Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации (+/-) · 2 000,0

2.1. · Получени трансфери (+) · 2 000,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 0,0

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · 0,0

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на спорта за учащи и спорта в свободното време · 17 533,6

2. · Политика в областта на спорта за високи постижения · 52 699,1

3. · Политика в областта на привеждането на спортните обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти · 3 507,6

4. · Политика в областта на усвояването и прилагането на добри международни практики за спорта · 311,5

5. · Политика в областта на младите хора · 3 305,7

6. · Бюджетна програма „Администрация“ · 2 360,5

Всичко: · 79 718,0

ПРОЕКТ Чл. 26. (1) Приема бюджета на Държавната агенция „Национална сигурност“ за 2019 г., както следва:

47

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. · 59 952,5

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. · 59 902,5

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 200,0

1. · Неданъчни приходи · 200,0

1.1. · Приходи и доходи от собственост · 33,6

1.2. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 166,4

II. · РАЗХОДИ · 115 689,4

1. · Текущи разходи · 108 889,4

в т.ч.

1.1. · Персонал · 101 721,9

2. · Капиталови разходи · 6 800,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 6 800,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 115 489,4

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 115 880,1

2. · Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) · -390,7

2.1. · Предоставени трансфери (-) · -390,7

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 0,0

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · 0,0

ПРОЕКТ

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Държавната агенция „Национална сигурност“, както следва:

Чл. 27. (1) Приема бюджета на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за 2019 г., както следва:

48

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на защитата на националната сигурност · 115 689,4

Всичко: · 115 689,4

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. · 12 356,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. · 13 633,1

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ

II. · РАЗХОДИ · 3 791,0

1. · Текущи разходи · 3 711,0

в т.ч.

1.1. · Персонал · 2 655,0

2. · Капиталови разходи · 80,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 80,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 3 791,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 3 791,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 0,0

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · 0,0

ПРОЕКТ

(2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, както следва:

Чл. 28. (1) Приема бюджета на Комисията за защита от дискриминация за 2019 г., както следва:

(2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Комисията за защита от дискриминация, както следва:

49

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. · 1 200,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. · 1 060,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ

II. · РАЗХОДИ · 2 784,0

1. · Текущи разходи · 2 584,0

в т.ч.

1.1. · Персонал · 1 854,0

2. · Капиталови разходи · 200,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 200,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 2 784,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 2 784,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 0,0

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · 0,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. · 917,3

ПРОЕКТ Чл. 29. (1) Приема бюджета на Комисията за защита на личните данни за 2019 г., както следва:

(2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Комисията за защита на личните данни, както следва:

50

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. · 930,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 100,0

1. · Неданъчни приходи · 100,0

1.1. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 100,0

II. · РАЗХОДИ · 2 930,0

1. · Текущи разходи · 2 654,0

в т.ч.

1.1. · Персонал · 1 936,0

2. · Капиталови разходи · 276,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 276,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 2 830,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 2 830,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 0,0

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · 0,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. · 976,5

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. · 981,5

ПРОЕКТ Чл. 30. (1) Приема бюджета на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество за 2019 г., както следва:

(2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, както следва:

51

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 40,0

1. · Неданъчни приходи · 40,0

1.1. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 40,0

II. · РАЗХОДИ · 20 453,0

1. · Текущи разходи · 18 733,0

в т.ч.

1.1. · Персонал · 14 036,3

2. · Капиталови разходи · 1 720,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 1 720,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 20 413,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 20 413,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 0,0

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · 0,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. · 8 138,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. · 6 338,7

ПРОЕКТ Чл. 31. (1) Приема бюджета на Националната служба за охрана за 2019 г., както следва:

(2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Националната служба за охрана, както следва:

52

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 300,0

1. · Неданъчни приходи · 300,0

1.1. · Приходи и доходи от собственост · 300,0

II. · РАЗХОДИ · 40 482,0

1. · Текущи разходи · 40 182,0

в т.ч.

1.1. · Персонал · 35 226,0

2. · Капиталови разходи · 300,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 300,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 40 182,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 40 182,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 0,0

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · 0,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. · 4 546,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. · 5 100,0

ПРОЕКТ Чл. 32. (1) Приема бюджета на Държавната агенция „Разузнаване“ за 2019 г., както следва:

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Държавната агенция „Разузнаване“, както следва:

Чл. 33. (1) Приема бюджета на Националния статистически институт за 2019 г., както следва:

53

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ

II. · РАЗХОДИ · 37 389,0

1. · Текущи разходи · 36 589,0

2. · Капиталови разходи · 800,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 800,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 37 389,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 37 389,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 0,0

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · 0,0

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на информационно-аналитичното обезпечаване на държавното ръководство, подпомагащо процеса на вземане на решения с цел защита на националната сигурност и интересите на Република България · 37 389,0

Всичко: · 37 389,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. · 12 259,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. · 12 229,0

ПРОЕКТ

(2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Националния статистически институт, както следва:

54

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 950,0

1. · Неданъчни приходи · 950,0

1.1. · Приходи и доходи от собственост · 950,0

II. · РАЗХОДИ · 23 801,0

1. · Текущи разходи · 19 977,0

в т.ч.

1.1. · Персонал · 16 461,5

2. · Капиталови разходи · 3 824,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 3 824,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 22 851,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 23 451,0

2. · Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) · -600,0

2.1. · Предоставени трансфери (-) · -600,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 0,0

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · 0,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. · 7 414,5

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. · 7 189,5

ПРОЕКТ Чл. 34. (1) Приема бюджета на Комисията за защита на конкуренцията за 2019 г., както следва:

(2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Комисията за защита на конкуренцията, както следва:

55

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 6 000,0

1. · Неданъчни приходи · 6 000,0

1.1. · Държавни такси · 4 000,0

1.2. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 2 000,0

II. · РАЗХОДИ · 4 988,7

1. · Текущи разходи · 4 788,7

в т.ч.

1.1. · Персонал · 4 030,2

2. · Капиталови разходи · 200,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 200,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-)

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 1 011,3

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · -1 011,3

1. · Депозити и средства по сметки - нето (+/-) · -1 011,3

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. · 1 130,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. · 958,5

ПРОЕКТ Чл. 35. (1) Приема бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията за 2019 г., както следва:

(2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Комисията за регулиране на съобщенията, както следва:

56

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 63 200,0

1. · Неданъчни приходи · 63 200,0

1.1. · Държавни такси · 62 950,0

1.2. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 250,0

II. · РАЗХОДИ · 11 079,9

1. · Текущи разходи · 8 796,9

в т.ч.

1.1. · Персонал · 6 440,7

2. · Капиталови разходи · 2 283,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 2 283,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · -16 100,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · -7 000,0

2. · Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации (+/-) · -9 100,0

2.1. · Предоставени трансфери (-) · -9 100,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 36 020,1

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · -36 020,1

1. · Депозити и средства по сметки - нето (+/-) · -36 020,1

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. · 4 589,2

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. · 4 589,2

ПРОЕКТ Чл. 36. (1) Приема бюджета на Съвета за електронни медии за 2019 г., както следва:

(2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Съвета за електронни медии, както следва:

57

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 1 200,0

1. · Неданъчни приходи · 1 200,0

1.1. · Държавни такси · 1 200,0

II. · РАЗХОДИ · 1 669,7

1. · Текущи разходи · 1 589,7

в т.ч.

1.1. · Персонал · 1 229,3

2. · Капиталови разходи · 80,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 80,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 469,7

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 469,7

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 0,0

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · 0,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. · 434,4

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. · 434,4

ПРОЕКТ Чл. 37. (1) Приема бюджета на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2019 г., както следва:

(2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Комисията за енергийно и водно регулиране, както следва:

58

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 12 000,0

1. · Неданъчни приходи · 12 000,0

1.1. · Държавни такси · 11 801,0

1.2. · Приходи и доходи от собственост · 9,0

1.3. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 190,0

II. · РАЗХОДИ · 8 132,3

1. · Текущи разходи · 7 521,6

в т.ч.

1.1. · Персонал · 6 169,0

2. · Капиталови разходи · 610,7

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 610,7

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · -140,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · -140,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 3 727,7

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · -3 727,7

1. · Депозити и средства по сметки - нето (+/-) · -3 727,7

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. · 1 928,3

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. · 1 928,3

ПРОЕКТ Чл. 38. (1) Приема бюджета на Агенцията за ядрено регулиране за 2019 г., както следва:

(2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Агенцията за ядрено регулиране, както следва:

59

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 8 603,8

1. · Неданъчни приходи · 8 603,8

1.1. · Държавни такси · 8 553,8

1.2. · Други приходи · 50,0

II. · РАЗХОДИ · 6 837,0

1. · Текущи разходи · 6 031,0

в т.ч.

1.1. · Персонал · 3 084,6

2. · Капиталови разходи · 806,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 806,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 0,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 1 766,8

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · -1 766,8

1. · Депозити и средства по сметки - нето (+/-) · -1 766,8

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. · 3 806,8

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. · 3 794,0

ПРОЕКТ Чл. 39. (1) Приема бюджета на Държавната комисия по сигурността на информацията за 2019 г., както следва:

(2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Държавната комисия по сигурността на информацията, както следва:

60

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ

II. · РАЗХОДИ · 10 042,5

1. · Текущи разходи · 9 242,5

в т.ч.

1.1. · Персонал · 7 167,6

2. · Капиталови разходи · 800,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 800,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 10 042,5

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 10 042,5

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 0,0

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · 0,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. · 2 800,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. · 2 795,0

ПРОЕКТ Чл. 40. (1) Приема бюджета на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ за 2019 г., както следва:

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

61

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 2 050,0

1. · Неданъчни приходи · 2 050,0

1.1. · Държавни такси · 40,0

1.2. · Приходи и доходи от собственост · 310,0

1.3. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 1 700,0

II. · РАЗХОДИ · 121 468,3

1. · Текущи разходи · 20 838,5

в т.ч.

1.1. · Персонал · 8 237,5

2. · Капиталови разходи · 81 396,7

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 81 396,7

3. · Прираст на държавния резерв (нето) · 19 233,1

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 119 418,3

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 119 418,3

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · 0,0

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на държавните резерви, военновременните запаси и задължителните запаси от нефт и нефтопродукти (общо), в т.ч.: · 121 468,3

1.1. · Бюджетна програма „Държавни резерви и военновременни запаси“ · 101 814,1

1.2. · Бюджетна програма „Запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти и целеви запаси от нефтопродукти” · 19 654,2

Всичко: · 121 468,3

ПРОЕКТ

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, както следва:

Чл. 41. (1) Приема бюджета на Комисията за финансов надзор за 2019 г., както следва:

62

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. · 94 220,8

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. · 112 720,8

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 20 770,0

1. · Неданъчни приходи · 20 770,0

1.1. · Държавни такси · 18 470,0

1.2. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 2 300,0

II. · РАЗХОДИ · 18 470,0

1. · Текущи разходи · 16 875,4

в т.ч.

1.1. · Персонал · 11 981,2

2. · Капиталови разходи · 1 594,6

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 1 594,6

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · -2 300,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · -2 300,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 0,0

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · 0,0

ПРОЕКТ

(2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Комисията за финансов надзор, както следва:

Чл. 42. (1) Приема бюджета на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори за 2019 г., както следва:

(2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, както следва:

63

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. · 7 441,2

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. · 6 440,8

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ

II. · РАЗХОДИ · 1 660,2

1. · Текущи разходи · 1 653,2

в т.ч.

1.1. · Персонал · 1 303,7

2. · Капиталови разходи · 7,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 7,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 1 660,2

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 1 660,2

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 0,0

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · 0,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. · 373,8

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. · 353,8

ПРОЕКТ Чл. 43. (1) Приема бюджета на Централната избирателна комисия за 2019 г., както следва:

(2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Централната избирателна комисия, както следва:

Чл. 44. (1) Приема бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ за 2019 г., както следва:

64

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ

II. · РАЗХОДИ · 4 993,0

1. · Текущи разходи · 4 793,0

в т.ч.

1.1. · Персонал · 3 800,0

2. · Капиталови разходи · 200,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 200,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 4 993,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 4 993,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 0,0

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · 0,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. · 1 200,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. · 1 192,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 4 500,0

1. · Неданъчни приходи · 4 500,0

1.1. · Приходи и доходи от собственост · 3 746,7

ПРОЕКТ

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Държавен фонд „Земеделие”, както следва:

65

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1.2. · Други приходи · 753,3

II. · РАЗХОДИ · 371 154,9

1. · Текущи разходи · 354 533,1

в т.ч.

1.1. · Персонал · 36 780,1

1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · 300 350,0

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия · 300 350,0

2. · Капиталови разходи · 16 621,8

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 8 000,0

2.2. · Капиталови трансфери · 8 621,8

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 406 654,9

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 406 654,9

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 40 000,0

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · -40 000,0

1. · Предоставени кредити (нето) · -40 000,0

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика на Министерството на земеделието, храните и горите в областта на земеделието и селските райони · 337 794,3

2. · Политика на Министерството на земеделието, храните и горите в областта на рибарството и аквакултурите · 303,1

3. · Бюджетна програма „Администрация“ · 33 057,5

Всичко: · 371 154,9

ПРОЕКТ Чл. 45. (1) Приема бюджета на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за 2019 г., както следва:

(2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, както следва:

66

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. · 335 374,8

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. · 333 374,8

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ

II. · РАЗХОДИ · 1 619,1

1. · Текущи разходи · 1 526,1

в т.ч.

1.1. · Персонал · 1 082,1

2. · Капиталови разходи · 93,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 93,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 1 619,1

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 1 619,1

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 0,0

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · 0,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. · 534,6

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. · 521,6

ПРОЕКТ Чл. 46. (1) Приема бюджета на Държавната агенция „Технически операции“ за 2019 г., както следва:

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Държавната агенция „Технически операции“, както следва:

67

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 136,0

1. · Неданъчни приходи · 136,0

1.1. · Приходи и доходи от собственост · 111,0

1.2. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 5,0

1.3. · Други приходи · 20,0

II. · РАЗХОДИ · 52 131,0

1. · Текущи разходи · 48 080,0

в т.ч.

1.1. · Персонал · 43 811,0

2. · Капиталови разходи · 4 051,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 4 051,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 51 995,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 51 995,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 0,0

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · 0,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

Политика в областта на осигуряването и прилагането на специални разузнавателни средства с цел защита на националната сигурност и опазване на обществения ред · 52 131,0

Всичко: · 52 131,0

ПРОЕКТ Чл. 47. (1) Приема бюджета на Държавната агенция „Електронно управление“ за 2019 г., както следва:

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

68

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. · 9 574,8

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. · 8 185,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ

II. · РАЗХОДИ · 29 859,0

1. · Текущи разходи · 21 359,0

в т.ч.

1.1. · Персонал · 11 743,7

2. · Капиталови разходи · 8 500,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 8 500,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 29 859,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 29 859,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 0,0

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · 0,0

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

Политика в областта на електронното управление · 29 859,0

Всичко: · 29 859,0

ПРОЕКТ

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Държавната агенция „Електронно управление“, както следва:

Чл. 48. Определя бюджетните взаимоотношения с централния бюджет за 2019 г. на Българското национално радио, Българската национална телевизия и Българската телеграфна агенция, както следва:

Чл. 49. (1) Приема субсидиите и другите текущи трансфери за юридическите лица с нестопанска цел и за нефинансовите предприятия от централния бюджет за 2019 г., както следва:

69

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. · 19 715,3

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. · 17 915,3

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Българско национално радио · 44 294,0

в т.ч.

- по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията · 3 900,0

2. · Българска национална телевизия · 67 730,0

в т.ч.

- по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията · 6 100,0

3. · Българска телеграфна агенция · 5 175,7

№ · Наименование · Сума (хил. лв.)

I. · Субсидии и други текущи трансфери за юридическите лица с нестопанска цел · 12 373,0

1. · Български Червен кръст · 4 200,0

2. · Сдружение „Съюз на инвалидите в България“ · 617,0

3. · Сдружение „Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите“ · 246,0

4. · Сдружение „Съюз на слепите в България“ · 628,0

ПРОЕКТ 70

№ · Наименование · Сума (хил. лв.)

5. · Сдружение „Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения“ · 185,0

6. · Кооперативен съюз „Национален съюз на трудовопроизводителните кооперации“ · 416,0

7. · Сдружение „Асоциация на родителите на деца с увреден слух“ · 98,0

8. · Сдружение „Съюз на глухите в България“ · 324,0

9. · Сдружение „Българска асоциация „Диабет“ · 353,0

10. · Сдружение „Асоциация на родителите на деца с нарушено зрение“ · 80,0

11. · Сдружение „Национална асоциация на сляпо-глухите в България“ · 168,0

12. · Съюз на ветераните от войните в България · 262,0

13. · Национално сдружение на работодателите на хората с увреждания · 272,0

14. · Сдружение „Център за психологически изследвания“ · 220,0

15. · Сдружение „Българска асоциация за невромускулни заболявания“ · 52,0

16. · Сдружение „Национална организация „Малки български хора“ · 46,0

17. · Сдружение „Асоциация на родители на деца с епилепсия“ · 52,0

18. · Сдружение „Национален център за рехабилитация на слепи“ · 206,0

19. · Сдружение „Българска асоциация за рекреация, интеграция и спорт“ · 45,0

20. · Сдружение „Национален алианс за социална отговорност“ · 200,0

21. · Кооперация „Национална потребителна кооперация на слепите в България“ · 99,0

22. · Сдружение „Българска асоциация за рекреация и туризъм“ · 45,0

23. · Съюз на тракийските дружества в България · 100,0

24. · Съюз на народните читалища · 86,0

25. · Национален дарителски фонд „13 века България“ · 226,0

26. · Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа · 412,0

27. · Македонски научен институт · 100,0

28. · Рилска Света обител – Рилски манастир · 597,0

29. · Троянски ставропигиален манастир „Успение Богородично“ · 199,0

30. · Бачковски манастир „Успение Богородично“ · 199,0

31. · Български институт за стандартизация · 1 640,0

ПРОЕКТ

(2) Приема капиталовите трансфери за юридическите лица с нестопанска цел и за нефинансовите предприятия от централния бюджет за 2019 г, както следва:

71

№ · Наименование · Сума (хил. лв.)

II. · Субсидии и други текущи трансфери за нефинансовите предприятия · 173 000,0

1. · Столична община - вътрешноградски транспорт · 9 500,0

2. · За превоз на пътници по нерентабилни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони · 18 500,0

3. · Национална компания „Железопътна инфраструктура“ · 145 000,0

Всичко: · 185 373,0

№ · Наименование · Сума (хил. лв.)

I. · Капиталови трансфери за юридическите лица с нестопанска цел · 1 000,0

1. · Български Червен кръст · 1 000,0

II. · Капиталови трансфери за нефинансовите предприятия · 380 000,0

1. · За изпълнение на програми за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия, при приватизация · 10 000,0

2. · Национална компания „Железопътна инфраструктура“ · 120 000,0

3. · „БДЖ - Пътнически превози“ ЕООД · 39 000,0

4. · Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ · 211 000,0

Всичко: · 381 000,0

ПРОЕКТ Чл. 50. Приема размерите на основните бюджетни взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините за 2019 г. под формата на субсидии по механизъм съгласно приложението и по видове: обща субсидия за делегираните от държавата дейности 3 234 390,2 хил. лв., трансфери за местни дейности, в т.ч. обща изравнителна субсидия 294 022,0 хил. лв., и трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища 38 228,1 хил. лв., целева субсидия за капиталови разходи 179 110,2 хил. лв., и по общини, както следва:

(хил. лв.) 72

от · тях:

Основни бюджетни взаимоотношения · · трансфери за · местни дейности

ОБЩИНИ · · Обща субсидия за делегираните от държавата дейности · обща изравнителна субсидия · за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища · Целева субсидия за капиталови разходи

1 · 2(к.3+к.4+к.5+к.6) · 3 · 4 · 5 · 6

ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

Банско · 8 445,5 · 7 918,8 · · 101,4 · 425,3

Белица · 7 367,9 · 5 507,6 · 1 040,3 · 226,3 · 593,7

Благоевград · 42 947,0 · 38 494,9 · 2 924,5 · 291,3 · 1 236,3

Гоце Делчев · 21 003,5 · 18 452,2 · 1 950,3 · 106,3 · 494,7

Гърмен · 10 978,4 · 8 872,1 · 1 463,5 · 123,3 · 519,5

Kресна · 3 519,9 · 2 688,2 · 464,5 · 93,9 · 273,3

Петрич · 27 119,9 · 22 259,1 · 2 871,5 · 366,0 · 1 623,3

Pазлог · 12 933,5 · 11 334,8 · 865,1 · 197,1 · 536,5

Cандански · 24 570,5 · 20 460,1 · 2 233,8 · 361,4 · 1 515,2

Cатовча · 10 734,7 · 8 737,7 · 1 379,2 · 123,6 · 494,2

Cимитли · 8 758,4 · 6 809,9 · 1 223,3 · 165,7 · 559,5

Cтрумяни · 4 702,2 · 3 387,9 · 507,3 · 200,8 · 606,2

Xаджидимово · 6 601,8 · 5 152,9 · 923,3 · 82,8 · 442,8

Якоруда · 6 347,5 · 4 870,1 · 1 033,7 · 112,5 · 331,2

ПРОЕКТ (хил. лв.) 73

от · тях:

Основни бюджетни взаимоотношения · · трансфери за · местни дейности

ОБЩИНИ · · Обща субсидия за делегираните от държавата дейности · обща изравнителна субсидия · за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища · Целева субсидия за капиталови разходи

1 · 2(к.3+к.4+к.5+к.6) · 3 · 4 · 5 · 6

ОБЛАСТ БУРГАС

Aйтос · 15 843,1 · 12 906,8 · 2 091,0 · 140,9 · 704,4

Бургас · 103 475,3 · 101 657,6 · · 140,6 · 1 677,1

Kамено · 6 720,0 · 5 723,9 · 549,8 · 48,3 · 398,0

Kарнобат · 17 128,9 · 14 205,5 · 1 641,1 · 217,2 · 1 065,1

Mалко Tърново · 3 825,7 · 2 851,3 · 310,0 · 122,1 · 542,3

Hесебър · 11 947,0 · 11 331,7 · · 81,2 · 534,1

Поморие · 13 120,2 · 12 384,2 · · 102,4 · 633,6

Приморско · 3 276,9 · 3 040,3 · · 29,1 · 207,5

Pуен · 16 839,2 · 12 843,4 · 2 577,8 · 206,7 · 1 211,3

Cозопол · 6 286,3 · 5 671,6 · · 114,8 · 499,9

Средец · 10 896,9 · 8 747,4 · 940,6 · 200,9 · 1 008,0

Cунгурларе · 9 073,6 · 6 984,6 · 1 140,3 · 145,0 · 803,7

Царево · 4 671,9 · 4 209,8 · · 60,3 · 401,8

ОБЛАСТ ВАРНА

Aврен · 4 712,9 · 4 129,0 · · 88,3 · 495,6

Aксаково · 9 791,1 · 8 105,4 · 701,1 · 198,1 · 786,5

Белослав · 7 796,8 · 6 951,5 · 613,8 · 32,9 · 198,6

Бяла · 2 595,3 · 2 400,2 · · 25,5 · 169,6

ПРОЕКТ (хил. лв.) 74

от · тях:

Основни бюджетни взаимоотношения · · трансфери за · местни дейности

ОБЩИНИ · · Обща субсидия за делегираните от държавата дейности · обща изравнителна субсидия · за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища · Целева субсидия за капиталови разходи

1 · 2(к.3+к.4+к.5+к.6) · 3 · 4 · 5 · 6

Bарна · 142 053,8 · 139 463,2 · · 198,3 · 2 392,3

Bетрино · 3 170,1 · 2 396,3 · 314,4 · 96,1 · 363,3

Bълчи дол · 7 633,9 · 6 073,2 · 809,2 · 129,2 · 622,3

Девня · 4 282,8 · 4 034,2 · · 60,7 · 187,9

Долни чифлик · 12 708,8 · 10 423,3 · 1 554,0 · 134,6 · 596,9

Дългопол · 8 686,9 · 6 742,1 · 1 296,5 · 110,0 · 538,3

Провадия · 14 968,4 · 12 220,1 · 1 744,1 · 189,7 · 814,5

Cуворово · 5 744,0 · 4 806,4 · 515,1 · 83,5 · 339,0

ОБЛАСТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Bелико Tърново · 47 151,1 · 43 279,9 · 1 774,7 · 376,1 · 1 720,4

Горна Oряховица · 21 837,7 · 18 698,0 · 2 396,8 · 92,8 · 650,1

Eлена · 8 075,2 · 5 435,6 · 892,7 · 447,9 · 1 299,0

Златарица · 3 923,1 · 3 105,5 · 292,3 · 102,0 · 423,3

Лясковец · 5 797,1 · 4 706,0 · 714,4 · 63,4 · 313,3

Павликени · 13 299,7 · 10 855,3 · 1 563,5 · 144,5 · 736,4

Полски Tръмбеш · 6 907,4 · 5 368,2 · 994,0 · 63,9 · 481,3

Cвищов · 16 901,8 · 13 466,8 · 2 663,9 · 95,2 · 675,9

Cтражица · 8 860,7 · 7 023,8 · 1 026,1 · 136,8 · 674,0

Cухиндол · 2 644,9 · 2 159,6 · 249,0 · 33,4 · 202,9

ПРОЕКТ (хил. лв.) 75

от · тях:

Основни бюджетни взаимоотношения · · трансфери за · местни дейности

ОБЩИНИ · · Обща субсидия за делегираните от държавата дейности · обща изравнителна субсидия · за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища · Целева субсидия за капиталови разходи

1 · 2(к.3+к.4+к.5+к.6) · 3 · 4 · 5 · 6

ОБЛАСТ ВИДИН

Белоградчик · 5 293,2 · 4 208,4 · 556,2 · 93,4 · 435,2

Бойница · 2 309,4 · 1 845,7 · 218,8 · 40,0 · 204,9

Брегово · 5 420,7 · 4 492,1 · 552,5 · 56,0 · 320,1

Bидин · 29 753,1 · 24 693,8 · 3 745,6 · 155,6 · 1 158,1

Грамада · 1 530,1 · 1 055,0 · 194,5 · 38,4 · 242,2

Димово · 5 547,7 · 4 141,5 · 668,4 · 111,0 · 626,8

Kула · 3 420,1 · 2 584,2 · 434,7 · 69,8 · 331,4

Mакреш · 1 395,5 · 950,6 · 218,2 · 24,3 · 202,4

Hово село · 2 685,9 · 2 187,8 · 317,3 · 19,7 · 161,1

Pужинци · 3 934,0 · 3 089,4 · 482,7 · 51,3 · 310,6

Чупрене · 2 447,6 · 1 845,0 · 293,7 · 44,7 · 264,2

ОБЛАСТ ВРАЦА

Борован · 4 165,3 · 3 198,3 · 656,2 · 58,5 · 252,3

Бяла Cлатина · 15 427,4 · 12 838,7 · 1 952,5 · 84,6 · 551,6

Bраца · 41 224,8 · 36 179,7 · 3 771,5 · 181,3 · 1 092,3

Kозлодуй · 11 920,7 · 11 652,4 · · 20,6 · 247,7

Kриводол · 5 114,9 · 3 707,0 · 928,2 · 52,6 · 427,1

ПРОЕКТ (хил. лв.) 76

от · тях:

Основни бюджетни взаимоотношения · · трансфери за · местни дейности

ОБЩИНИ · · Обща субсидия за делегираните от държавата дейности · обща изравнителна субсидия · за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища · Целева субсидия за капиталови разходи

1 · 2(к.3+к.4+к.5+к.6) · 3 · 4 · 5 · 6

Mездра · 12 111,7 · 9 461,8 · 1 548,4 · 194,0 · 907,5

Mизия · 4 227,4 · 3 416,0 · 576,8 · 22,9 · 211,7

Oряхово · 6 181,2 · 4 879,7 · 925,6 · 67,1 · 308,8

Pоман · 5 391,3 · 4 180,5 · 665,9 · 103,9 · 441,0

Xайредин · 3 616,1 · 2 832,7 · 513,2 · 40,6 · 229,6

ОБЛАСТ ГАБРОВО

Габрово · 30 432,8 · 24 368,1 · 2 963,9 · 559,7 · 2 541,1

Дряново · 7 811,5 · 6 196,8 · 717,0 · 197,8 · 699,9

Cевлиево · 19 407,4 · 15 652,9 · 1 654,6 · 455,2 · 1 644,7

Tрявна · 6 801,2 · 4 623,0 · 704,0 · 545,1 · 929,1

ОБЛАСТ ДОБРИЧ

Балчик · 10 091,9 · 9 148,9 · · 194,9 · 748,1

Генерал Тошево · 8 606,1 · 6 469,8 · 931,3 · 192,3 · 1 012,7

Добрич · 42 853,4 · 38 149,6 · 4 079,3 · 45,6 · 578,9

Добричка · 13 714,1 · 9 612,5 · 1 889,9 · 389,1 · 1 822,6

Kаварна · 9 542,3 · 8 428,7 · 338,5 · 144,6 · 630,5

Kрушари · 3 973,1 · 2 844,7 · 535,6 · 111,4 · 481,4

Tервел · 9 505,4 · 7 259,2 · 1 393,8 · 144,6 · 707,8

ПРОЕКТ (хил. лв.) 77

от · тях:

Основни бюджетни взаимоотношения · · трансфери за · местни дейности

ОБЩИНИ · · Обща субсидия за делегираните от държавата дейности · обща изравнителна субсидия · за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища · Целева субсидия за капиталови разходи

1 · 2(к.3+к.4+к.5+к.6) · 3 · 4 · 5 · 6

Шабла · 3 281,4 · 2 586,6 · 214,8 · 96,1 · 383,9

ОБЛАСТ КЪРДЖАЛИ

Aрдино · 8 046,3 · 5 409,8 · 1 182,0 · 263,4 · 1 191,1

Джебел · 6 759,0 · 4 930,5 · 741,5 · 138,4 · 948,6

Kирково · 13 228,5 · 9 184,9 · 1 947,6 · 323,3 · 1 772,7

Kрумовград · 14 145,1 · 10 294,2 · 1 524,5 · 401,9 · 1 924,5

Kърджали · 41 131,6 · 34 850,2 · 3 146,3 · 435,8 · 2 699,3

Mомчилград · 9 826,8 · 7 238,1 · 1 150,5 · 265,5 · 1 172,7

Черноочене · 6 944,1 · 4 738,1 · 905,9 · 228,3 · 1 071,8

ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ

Бобовдол · 4 481,7 · 3 304,9 · 601,3 · 114,8 · 460,7

Бобошево · 1 744,6 · 1 028,2 · 307,3 · 71,5 · 337,6

Дупница · 21 122,6 · 17 774,0 · 2 498,7 · 144,6 · 705,3

Kочериново · 3 344,7 · 2 316,8 · 566,4 · 86,8 · 374,7

Kюстендил · 28 984,4 · 23 707,0 · 2 872,3 · 563,1 · 1 842,0

Hевестино · 2 399,6 · 1 303,4 · 417,5 · 135,1 · 543,6

Pила · 1 992,7 · 1 597,9 · 211,6 · 16,5 · 166,7

Cапарева баня · 3 323,6 · 2 732,9 · 345,4 · 48,9 · 196,4

ПРОЕКТ (хил. лв.) 78

от · тях:

Основни бюджетни взаимоотношения · · трансфери за · местни дейности

ОБЩИНИ · · Обща субсидия за делегираните от държавата дейности · обща изравнителна субсидия · за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища · Целева субсидия за капиталови разходи

1 · 2(к.3+к.4+к.5+к.6) · 3 · 4 · 5 · 6

Tрекляно · 1 659,9 · 776,0 · 275,7 · 154,3 · 453,9

ОБЛАСТ ЛОВЕЧ

Aприлци · 2 514,7 · 2 076,5 · 119,7 · 62,2 · 256,3

Летница · 3 134,0 · 2 567,6 · 306,8 · 50,5 · 209,1

Ловеч · 26 404,8 · 22 073,4 · 2 679,2 · 294,2 · 1 358,0

Луковит · 12 137,0 · 10 208,6 · 1 348,9 · 95,2 · 484,3

Tетевен · 12 493,8 · 10 415,4 · 1 398,3 · 129,7 · 550,4

Tроян · 15 649,5 · 12 765,5 · 1 449,2 · 355,5 · 1 079,3

Угърчин · 4 920,7 · 3 632,2 · 631,9 · 100,7 · 555,9

Ябланица · 5 389,4 · 4 377,8 · 477,4 · 125,5 · 408,7

ОБЛАСТ МОНТАНА

Берковица · 12 732,4 · 10 347,1 · 1 488,7 · 173,7 · 722,9

Бойчиновци · 5 406,7 · 4 079,3 · 905,3 · 44,4 · 377,7

Брусарци · 3 283,5 · 2 375,4 · 566,6 · 43,4 · 298,1

Bълчедръм · 5 898,4 · 4 673,1 · 836,8 · 42,0 · 346,5

Bършец · 4 801,2 · 3 775,9 · 589,2 · 73,1 · 363,0

Георги Дамяново · 3 082,6 · 2 364,4 · 327,8 · 54,3 · 336,1

Лом · 16 234,8 · 13 630,2 · 2 042,2 · 86,2 · 476,2

ПРОЕКТ (хил. лв.) 79

от · тях:

Основни бюджетни взаимоотношения · · трансфери за · местни дейности

ОБЩИНИ · · Обща субсидия за делегираните от държавата дейности · обща изравнителна субсидия · за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища · Целева субсидия за капиталови разходи

1 · 2(к.3+к.4+к.5+к.6) · 3 · 4 · 5 · 6

Mедковец · 2 983,3 · 2 328,4 · 457,0 · 21,4 · 176,5

Mонтана · 29 089,7 · 24 972,5 · 3 138,3 · 98,5 · 880,4

Чипровци · 1 954,1 · 1 299,7 · 348,7 · 37,4 · 268,3

Якимово · 2 458,0 · 1 776,9 · 455,1 · 35,8 · 190,2

ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

Батак · 4 906,4 · 4 100,2 · 422,3 · 76,4 · 307,5

Белово · 4 521,5 · 3 605,5 · 613,6 · 31,2 · 271,2

Брацигово · 5 512,9 · 4 356,7 · 766,5 · 77,8 · 311,9

Bелинград · 21 216,1 · 18 223,7 · 2 155,7 · 108,1 · 728,6

Лесичово · 3 801,3 · 2 880,2 · 559,6 · 69,1 · 292,4

Пазарджик · 57 157,3 · 49 158,5 · 6 224,2 · 242,5 · 1 532,1

Панагюрище · 10 919,5 · 9 197,9 · 1 209,4 · 79,4 · 432,8

Пещера · 9 482,7 · 8 250,9 · 916,0 · 56,7 · 259,1

Pакитово · 9 558,4 · 7 716,1 · 1 391,9 · 131,4 · 319,0

Cептември · 13 008,9 · 10 396,6 · 1 934,6 · 114,6 · 563,1

Cтрелча · 2 814,8 · 2 271,5 · 336,0 · 22,0 · 185,3

Сърница · 3 346,2 · 2 710,1 · 459,6 · 30,0 · 146,5

ОБЛАСТ ПЕРНИК

ПРОЕКТ (хил. лв.) 80

от · тях:

Основни бюджетни взаимоотношения · · трансфери за · местни дейности

ОБЩИНИ · · Обща субсидия за делегираните от държавата дейности · обща изравнителна субсидия · за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища · Целева субсидия за капиталови разходи

1 · 2(к.3+к.4+к.5+к.6) · 3 · 4 · 5 · 6

Брезник · 4 638,3 · 3 073,0 · 520,3 · 272,3 · 772,7

Земен · 2 081,2 · 1 245,0 · 311,2 · 84,8 · 440,2

Kовачевци · 2 015,4 · 1 205,6 · 193,1 · 206,0 · 410,7

Перник · 39 804,5 · 34 589,5 · 3 685,1 · 337,1 · 1 192,8

Pадомир · 10 641,5 · 8 403,6 · 1 205,2 · 183,8 · 848,9

Tрън · 4 279,4 · 2 478,3 · 478,0 · 274,0 · 1 049,1

ОБЛАСТ ПЛЕВЕН

Белене · 4 381,1 · 3 443,3 · 598,0 · 63,2 · 276,6

Гулянци · 6 018,3 · 4 489,8 · 1 030,1 · 68,8 · 429,6

Долна Mитрополия · 9 354,3 · 6 852,6 · 1 744,0 · 118,4 · 639,3

Долни Дъбник · 7 500,2 · 5 998,5 · 1 075,2 · 74,9 · 351,6

Искър · 3 614,7 · 2 790,3 · 582,1 · 36,5 · 205,8

Левски · 9 584,6 · 7 510,8 · 1 600,5 · 49,3 · 424,0

Hикопол · 4 743,9 · 3 618,2 · 660,4 · 51,6 · 413,7

Плевен · 60 787,4 · 55 735,7 · 3 247,3 · 239,0 · 1 565,4

Пордим · 4 583,1 · 3 661,1 · 557,1 · 59,7 · 305,2

Червен бряг · 15 096,5 · 12 131,3 · 2 248,5 · 115,2 · 601,5

Kнежа · 8 528,0 · 7 312,5 · 949,9 · 29,9 · 235,7

ПРОЕКТ (хил. лв.) 81

от · тях:

Основни бюджетни взаимоотношения · · трансфери за · местни дейности

ОБЩИНИ · · Обща субсидия за делегираните от държавата дейности · обща изравнителна субсидия · за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища · Целева субсидия за капиталови разходи

1 · 2(к.3+к.4+к.5+к.6) · 3 · 4 · 5 · 6

ОБЛАСТ ПЛОВДИВ

Aсеновград · 28 680,0 · 23 143,2 · 4 088,1 · 258,6 · 1 190,1

Брезово · 4 918,4 · 3 626,8 · 624,4 · 118,4 · 548,8

Kалояново · 5 936,5 · 4 411,4 · 953,6 · 81,0 · 490,5

Kарлово · 26 351,6 · 21 122,4 · 3 831,1 · 239,9 · 1 158,2

Кричим · 4 293,6 · 3 558,9 · 622,7 · 7,7 · 104,3

Лъки · 2 467,2 · 1 652,2 · 332,1 · 125,2 · 357,7

„Mарица” · 13 562,3 · 11 454,7 · 1 383,1 · 80,6 · 643,9

Перущица · 3 783,8 · 3 151,5 · 492,8 · 24,6 · 114,9

Пловдив · 151 921,7 · 149 601,8 · · 115,2 · 2 204,7

Първомай · 13 949,6 · 11 298,9 · 1 791,2 · 151,5 · 708,0

Pаковски · 13 202,5 · 10 983,9 · 1 752,6 · 69,0 · 397,0

„Pодопи” · 11 911,1 · 9 349,0 · 1 594,9 · 220,0 · 747,2

Cадово · 8 801,4 · 7 312,4 · 1 037,8 · 50,7 · 400,5

Стамболийски · 9 012,9 · 7 235,1 · 1 488,6 · 33,6 · 255,6

Cъединение · 4 382,4 · 3 266,4 · 702,6 · 55,7 · 357,7

Xисаря · 6 287,1 · 5 155,2 · 718,4 · 43,4 · 370,1

Куклен · 3 471,1 · 2 773,2 · 232,0 · 133,1 · 332,8

Сопот · 5 752,6 · 4 905,2 · 667,9 · 24,0 · 155,5

ПРОЕКТ (хил. лв.) 82

от · тях:

Основни бюджетни взаимоотношения · · трансфери за · местни дейности

ОБЩИНИ · · Обща субсидия за делегираните от държавата дейности · обща изравнителна субсидия · за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища · Целева субсидия за капиталови разходи

1 · 2(к.3+к.4+к.5+к.6) · 3 · 4 · 5 · 6

ОБЛАСТ РАЗГРАД

Завет · 5 740,7 · 4 495,2 · 869,4 · 69,8 · 306,3

Исперих · 15 240,9 · 12 934,6 · 1 532,2 · 102,8 · 671,3

Kубрат · 10 380,5 · 8 196,2 · 1 459,6 · 139,4 · 585,3

Лозница · 6 674,9 · 5 198,2 · 810,1 · 136,7 · 529,9

Pазград · 29 746,7 · 26 738,1 · 1 903,7 · 201,9 · 903,0

Cамуил · 6 506,2 · 5 295,8 · 707,7 · 84,7 · 418,0

Цар Калоян · 3 297,6 · 2 513,8 · 582,9 · 36,1 · 164,8

ОБЛАСТ РУСЕ

Борово · 3 807,4 · 2 942,8 · 496,1 · 77,9 · 290,6

Бяла · 6 711,9 · 5 254,9 · 920,9 · 112,7 · 423,4

Bетово · 6 420,3 · 4 981,4 · 975,3 · 107,7 · 355,9

Две могили · 5 575,9 · 4 304,4 · 694,8 · 122,6 · 454,1

Иваново · 3 852,9 · 2 325,9 · 741,5 · 200,3 · 585,2

Pусе · 71 382,5 · 63 805,4 · 5 826,8 · 253,1 · 1 497,2

Cливо поле · 5 488,6 · 4 098,9 · 854,6 · 109,7 · 425,4

Ценово · 2 969,1 · 2 063,9 · 499,5 · 80,6 · 325,1

ОБЛАСТ СИЛИСТРА

ПРОЕКТ (хил. лв.) 83

от · тях:

Основни бюджетни взаимоотношения · · трансфери за · местни дейности

ОБЩИНИ · · Обща субсидия за делегираните от държавата дейности · обща изравнителна субсидия · за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища · Целева субсидия за капиталови разходи

1 · 2(к.3+к.4+к.5+к.6) · 3 · 4 · 5 · 6

Aлфатар · 2 547,4 · 1 930,6 · 313,7 · 56,4 · 246,7

Главиница · 6 923,1 · 5 287,0 · 907,1 · 103,3 · 625,7

Дулово · 16 445,5 · 13 326,5 · 2 231,3 · 108,1 · 779,6

Kайнарджа · 5 951,4 · 4 775,9 · 637,1 · 101,7 · 436,7

Cилистра · 28 352,2 · 24 131,6 · 3 199,7 · 174,8 · 846,1

Cитово · 3 881,4 · 2 863,8 · 535,5 · 99,7 · 382,4

Tутракан · 8 747,5 · 6 953,6 · 1 210,0 · 98,4 · 485,5

ОБЛАСТ СЛИВЕН

Kотел · 11 668,3 · 8 732,0 · 1 863,4 · 238,2 · 834,7

Hова Загора · 21 053,4 · 17 320,3 · 2 411,4 · 191,8 · 1 129,9

Cливен · 64 646,2 · 56 232,7 · 5 557,8 · 523,4 · 2 332,3

Tвърдица · 11 835,0 · 9 720,6 · 1 367,6 · 165,2 · 581,6

ОБЛАСТ СМОЛЯН

Баните · 2 951,2 · 1 864,7 · 335,0 · 196,3 · 555,2

Борино · 2 192,3 · 1 459,6 · 388,8 · 110,7 · 233,2

Девин · 7 439,8 · 5 750,0 · 781,1 · 360,9 · 547,8

Доспат · 5 666,2 · 4 578,5 · 700,7 · 84,2 · 302,8

Златоград · 7 322,3 · 5 854,8 · 920,3 · 149,8 · 397,4

ПРОЕКТ (хил. лв.) 84

от · тях:

Основни бюджетни взаимоотношения · · трансфери за · местни дейности

ОБЩИНИ · · Обща субсидия за делегираните от държавата дейности · обща изравнителна субсидия · за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища · Целева субсидия за капиталови разходи

1 · 2(к.3+к.4+к.5+к.6) · 3 · 4 · 5 · 6

Mадан · 7 644,8 · 5 388,4 · 948,2 · 299,7 · 1 008,5

Hеделино · 4 738,1 · 3 200,0 · 625,3 · 239,1 · 673,7

Pудозем · 7 281,6 · 5 644,4 · 881,6 · 223,4 · 532,2

Cмолян · 26 965,7 · 22 876,1 · 1 308,1 · 860,1 · 1 921,4

Чепеларе · 4 890,8 · 4 249,1 · · 191,2 · 450,5

СТОЛИЧНА ОБЩИНА · 488 552,4 · 478 459,7 · · 742,1 · 9 350,6

ОБЛАСТ СОФИЙСКА

Антон · 1 255,6 · 939,1 · 165,1 · 44,5 · 106,9

Божурище · 4 438,0 · 3 756,4 · 369,0 · 51,9 · 260,7

Ботевград · 18 069,9 · 14 864,1 · 1 963,2 · 310,3 · 932,3

Годеч · 3 409,1 · 2 166,3 · 438,9 · 212,6 · 591,3

Горна Mалина · 4 427,8 · 3 256,0 · 612,4 · 119,0 · 440,4

Долна баня · 4 650,1 · 4 106,0 · 421,0 · 24,6 · 98,5

Драгоман · 3 895,2 · 2 550,4 · 363,7 · 219,4 · 761,7

Eлин Пелин · 10 945,3 · 10 058,6 · · 200,9 · 685,8

Eтрополе · 9 039,3 · 7 520,6 · 903,5 · 162,7 · 452,5

Златица · 3 589,4 · 3 404,6 · · 36,8 · 148,0

Ихтиман · 10 277,2 · 7 904,2 · 1 392,1 · 242,1 · 738,8

Kопривщица · 2 307,2 · 2 031,5 · 131,0 · 37,3 · 107,4

ПРОЕКТ (хил. лв.) 85

от · тях:

Основни бюджетни взаимоотношения · · трансфери за · местни дейности

ОБЩИНИ · · Обща субсидия за делегираните от държавата дейности · обща изравнителна субсидия · за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища · Целева субсидия за капиталови разходи

1 · 2(к.3+к.4+к.5+к.6) · 3 · 4 · 5 · 6

Kостенец · 6 988,3 · 5 678,7 · 814,0 · 135,4 · 360,2

Kостинброд · 8 492,0 · 6 923,6 · 922,2 · 153,6 · 492,6

Мирково · 1 639,0 · 1 116,4 · 239,1 · 73,0 · 210,5

Пирдоп · 4 291,7 · 3 656,0 · 405,9 · 68,2 · 161,6

Правец · 8 055,0 · 6 206,5 · 498,1 · 333,3 · 1 017,1

Cамоков · 18 743,8 · 16 552,5 · 1 048,3 · 202,7 · 940,3

Cвоге · 10 653,8 · 7 573,2 · 1 450,2 · 414,7 · 1 215,7

Cливница · 5 196,1 · 4 045,0 · 727,1 · 95,4 · 328,6

Чавдар · 1 050,5 · 829,1 · 105,6 · 30,1 · 85,7

Челопеч · 1 646,8 · 1 427,5 · 83,4 · 32,2 · 103,7

ОБЛАСТ СТАРА ЗАГОРА

Братя Даскалови · 4 933,8 · 3 338,2 · 835,8 · 107,3 · 652,5

Гурково · 3 241,9 · 2 471,4 · 503,6 · 34,4 · 232,5

Гълъбово · 6 617,5 · 6 202,5 · · 58,1 · 356,9

Kазанлък · 37 548,5 · 32 427,4 · 3 952,8 · 154,8 · 1 013,5

Mъглиж · 7 275,8 · 5 864,5 · 877,6 · 104,6 · 429,1

Николаево · 4 279,2 · 3 483,2 · 572,9 · 37,2 · 185,9

Oпан · 1 709,5 · 1 128,2 · 179,5 · 50,4 · 351,4

Павел баня · 8 797,7 · 7 274,1 · 1 078,7 · 48,0 · 396,9

ПРОЕКТ (хил. лв.) 86

от · тях:

Основни бюджетни взаимоотношения · · трансфери за · местни дейности

ОБЩИНИ · · Обща субсидия за делегираните от държавата дейности · обща изравнителна субсидия · за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища · Целева субсидия за капиталови разходи

1 · 2(к.3+к.4+к.5+к.6) · 3 · 4 · 5 · 6

Pаднево · 9 506,3 · 7 759,8 · 910,9 · 125,3 · 710,3

Cтара Загора · 75 159,6 · 68 155,8 · 4 180,6 · 373,7 · 2 449,5

Чирпан · 13 091,4 · 10 564,1 · 1 685,2 · 143,4 · 698,7

ОБЛАСТ ТЪРГОВИЩЕ

Aнтоново · 4 926,9 · 2 841,2 · 668,4 · 285,0 · 1 132,3

Oмуртаг · 11 823,9 · 8 619,8 · 1 741,2 · 286,2 · 1 176,7

Oпака · 3 652,0 · 2 714,7 · 625,0 · 61,8 · 250,5

Попово · 16 490,2 · 13 167,1 · 1 764,3 · 337,7 · 1 221,1

Tърговище · 33 078,8 · 27 270,4 · 3 570,0 · 443,6 · 1 794,8

ОБЛАСТ ХАСКОВО

Димитровград · 22 186,7 · 18 310,3 · 2 660,2 · 171,9 · 1 044,3

Ивайловград · 5 604,9 · 3 572,8 · 771,8 · 266,7 · 993,6

Любимец · 5 927,4 · 4 645,8 · 866,2 · 55,8 · 359,6

Mаджарово · 2 218,4 · 1 404,5 · 283,1 · 90,6 · 440,2

Mинерални бани · 3 270,7 · 2 474,1 · 321,2 · 76,6 · 398,8

Cвиленград · 13 280,4 · 11 087,3 · 1 303,8 · 141,6 · 747,7

Cимеоновград · 5 517,3 · 4 328,8 · 875,6 · 29,1 · 283,8

Cтамболово · 4 771,8 · 3 381,8 · 561,1 · 124,7 · 704,2

ПРОЕКТ (хил. лв.) 87

от · тях:

Основни бюджетни взаимоотношения · · трансфери за · местни дейности

ОБЩИНИ · · Обща субсидия за делегираните от държавата дейности · обща изравнителна субсидия · за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища · Целева субсидия за капиталови разходи

1 · 2(к.3+к.4+к.5+к.6) · 3 · 4 · 5 · 6

Tополовград · 6 957,5 · 5 366,0 · 935,5 · 83,9 · 572,1

Xарманли · 12 621,8 · 9 999,8 · 1 634,4 · 149,8 · 837,8

Xасково · 45 544,3 · 41 720,9 · 2 149,4 · 194,2 · 1 479,8

ОБЛАСТ ШУМЕН

Велики Преслав · 7 027,9 · 5 488,2 · 1 015,1 · 102,8 · 421,8

Bенец · 4 671,2 · 3 416,7 · 712,4 · 108,1 · 434,0

Bърбица · 6 679,2 · 5 053,2 · 1 061,0 · 80,9 · 484,1

Kаолиново · 7 731,6 · 5 997,6 · 1 148,4 · 89,6 · 496,0

Kаспичан · 5 039,4 · 4 058,1 · 589,4 · 68,1 · 323,8

Hикола Kозлево · 5 268,0 · 4 240,0 · 615,5 · 77,5 · 335,0

Hови пазар · 13 275,8 · 11 258,3 · 1 326,1 · 163,0 · 528,4

Cмядово · 5 433,0 · 4 473,1 · 611,2 · 43,2 · 305,5

Xитрино · 3 917,6 · 2 478,1 · 642,9 · 161,3 · 635,3

Шумен · 49 239,0 · 44 645,7 · 2 992,9 · 260,5 · 1 339,9

ОБЛАСТ ЯМБОЛ

Болярово · 4 747,3 · 3 688,3 · 379,2 · 97,8 · 582,0

Eлхово · 9 273,0 · 7 297,4 · 1 185,3 · 112,3 · 678,0

Cтралджа · 8 581,9 · 6 741,0 · 1 040,0 · 113,2 · 687,7

ПРОЕКТ (хил. лв.) Чл. 51. Определя стойностните показатели на общините за делегираните от държавата дейности, както следва:

(в хил.лв.) 88

от · тях:

Основни бюджетни взаимоотношения · · · · · трансфери · за · местни дейности

ОБЩИНИ · · · · · Обща субсидия делегираните от държавата дейности · за · · обща изравнителна субсидия · · за поддържане снегопочистване на пътища · зимно и общински · · Целева субсидия капиталови разходи · за

1 · · · 2(к.3+к.4+к.5+к.6) · · 3 · · · 4 · · 5 · · · 6

„Tунджа” · · · · 11 · 740,8 · · 8 356,6 · · 1 912,4 · · · 204,7 · · 1 · 267,1

Ямбол · · · · 38 · 430,9 · 34 · 842,6 · · 3 087,8 · · · 30,2 · · · 470,3

ВСИЧКО: · · · · 3 745 · 750,5 · 3 234 · 390,2 · · 294 022,0 · · · 38 228,1 · · 179 · 110,2

в т.ч.

Разходи за · · · в т.ч. за: · · · Отбрана · · · · · · · · · Икономи-

Общини · делегирани от държавата дейности · Общинска админи- страция · · кметове и кметски наместници · в · служители общинска администрация · и сигурност · · Образова- ние · · Здраве- опазване · Социални услуги · · Култура · и · чески дейности услуги

1(2+3+4+5+6+7+8) · 2 · · 2а · · 2b · 3 · · 4 · · 5 · 6 · · 7 · · 8

ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

Банско · 7 918,8 · · 667,8 · 115,8 · · 552,0 · · 119,7 · 5 307,9 · · 248,4 · 1 090,6 · · 484,4

Белица · 5 507,6 · · 667,1 · 180,2 · · 486,9 · · 89,1 · 4 470,2 · · 138,8 · 0,0 · · 142,4

Благоевград · 38 494,9 · 2 · 572,0 · 357,3 · · 2 214,7 · · 288,1 · 27 627,7 · · 3 152,2 · 3 175,4 · · 1 679,5

Гоце · Делчев · 18 452,2 · 1 · 129,4 · 164,1 · · 965,3 · · 159,3 · 13 869,3 · · 850,9 · 2 068,9 · · 374,4

89 ПРОЕКТ (в хил.лв.) в т.ч.

Разходи за · · в т.ч. за: · · Отбрана · · · · · Икономи-

Общини · делегирани от държавата дейности · Общинска админи- страция · кметове и кметски наместници · служители в общинска администрация · и сигурност · Образова- ние · Здраве- опазване · Социални услуги · Култура · чески дейности и услуги

1(2+3+4+5+6+7+8) · 2 · 2а · 2b · 3 · 4 · 5 · 6 · 7 · 8

Гърмен · 8 872,1 · 873,6 · 243,5 · 630,1 · 82,4 · 7 325,8 · 220,7 · 227,3 · 142,3

Kресна · 2 688,2 · 482,7 · 94,1 · 388,6 · 101,7 · 1 483,0 · 230,6 · 333,3 · 56,9

Петрич · 22 259,1 · 2 207,2 · 613,8 · 1 593,4 · 155,3 · 17 963,9 · 812,9 · 740,2 · 379,6

Pазлог · 11 334,8 · 849,3 · 134,3 · 715,0 · 114,7 · 8 184,4 · 356,7 · 1 469,1 · 360,6

Cандански · 20 460,1 · 1 795,7 · 686,5 · 1 109,2 · 165,9 · 15 721,2 · 1 043,4 · 1 155,8 · 578,1

Cатовча · 8 737,7 · 883,8 · 224,0 · 659,8 · 130,1 · 6 991,8 · 561,2 · 0,0 · 170,8

Cимитли · 6 809,9 · 781,8 · 194,4 · 587,4 · 109,7 · 4 500,1 · 191,5 · 1 065,5 · 161,3

Cтрумяни · 3 387,9 · 598,3 · 208,2 · 390,1 · 121,4 · 1 536,9 · 63,8 · 953,6 · 113,9

Xаджидимово · 5 152,9 · 693,5 · 199,6 · 493,9 · 118,0 · 4 106,4 · 107,0 · 23,6 · 104,4

Якоруда · 4 870,1 · 631,9 · 131,4 · 500,5 · 129,5 · 3 635,3 · 103,6 · 284,4 · 85,4

ОБЛАСТ БУРГАС

Aйтос · 12 906,8 · 1 222,4 · 260,2 · 962,2 · 136,4 · 10 322,1 · 303,2 · 694,9 · 227,8

Бургас · 101 657,6 · 5 398,2 · 186,7 · 5 211,5 · 484,1 · 84 496,6 · 5 672,9 · 3 423,9 · 2 181,9

Kамено · 5 723,9 · 732,4 · 203,1 · 529,3 · 143,1 · 3 239,4 · 95,3 · 1 304,9 · 208,8

Kарнобат · 14 205,5 · 1 226,9 · 414,3 · 812,6 · 140,1 · 10 358,9 · 328,8 · 1 799,7 · 351,1

Mалко Tърново · 2 851,3 · 453,0 · 114,8 · 338,2 · 108,5 · 1 024,8 · 35,9 · 1 143,7 · 85,4

Hесебър · 11 331,7 · 957,0 · 177,7 · 779,3 · 193,0 · 9 395,2 · 501,9 · 85,3 · 199,3

Поморие · 12 384,2 · 1 099,1 · 262,3 · 836,8 · 125,7 · 9 289,4 · 283,9 · 1 197,0 · 389,1

Приморско · 3 040,3 · 508,3 · 98,4 · 409,9 · 98,9 · 1 771,8 · 76,5 · 470,9 · 113,9

Pуен · 12 843,4 · 1 585,4 · 600,4 · 985,0 · 102,0 · 10 818,7 · 157,0 · 0,0 · 180,3

Cозопол · 5 671,6 · 735,5 · 180,6 · 554,9 · 135,6 · 4 001,4 · 114,1 · 393,2 · 291,8

Средец · 8 747,4 · 879,0 · 316,2 · 562,8 · 125,7 · 5 789,3 · 256,5 · 1 347,3 · 349,6

90 ПРОЕКТ (в хил.лв.) в т.ч.

Разходи за · · в т.ч. за: · · Отбрана · · · · · Икономи-

Общини · делегирани от държавата дейности · Общинска админи- страция · кметове и кметски наместници · служители в общинска администрация · и сигурност · Образова- ние · Здраве- опазване · Социални услуги · Култура · чески дейности и услуги

1(2+3+4+5+6+7+8) · 2 · 2а · 2b · 3 · 4 · 5 · 6 · 7 · 8

Cунгурларе · 6 984,6 · 888,3 · 340,1 · 548,2 · 120,5 · 4 786,1 · 135,5 · 798,0 · 256,2

Царево · 4 209,8 · 639,3 · 169,6 · 469,7 · 110,5 · 3 137,0 · 171,2 · 0,0 · 151,8

ОБЛАСТ ВАРНА

Aврен · 4 129,0 · 680,2 · 241,0 · 439,2 · 103,6 · 3 058,0 · 56,1 · 79,3 · 151,8

Aксаково · 8 105,4 · 1 019,6 · 331,6 · 688,0 · 137,9 · 6 225,5 · 247,5 · 256,6 · 218,3

Белослав · 6 951,5 · 580,1 · 70,1 · 510,0 · 140,6 · 4 133,4 · 212,7 · 0,0 · 132,9 · 1 751,8

Бяла · 2 400,2 · 416,5 · 76,8 · 339,7 · 91,2 · 1 335,5 · 30,9 · 431,2 · 94,9

Bарна · 139 463,2 · 9 582,0 · 230,5 · 9 351,5 · 1 035,1 · 108 308,0 · 10 216,4 · 6 660,3 · 3 661,4

Bетрино · 2 396,3 · 540,8 · 150,9 · 389,9 · 126,2 · 1 451,4 · 25,0 · 82,1 · 170,8

Bълчи дол · 6 073,2 · 789,2 · 306,2 · 483,0 · 109,6 · 3 968,6 · 93,6 · 903,4 · 208,8

Девня · 4 034,2 · 528,8 · 51,8 · 477,0 · 104,7 · 2 738,9 · 150,0 · 295,9 · 215,9

Долни чифлик · 10 423,3 · 926,1 · 236,6 · 689,5 · 131,2 · 7 529,7 · 191,4 · 1 369,7 · 275,2

Дългопол · 6 742,1 · 835,6 · 235,8 · 599,8 · 120,7 · 5 421,7 · 98,4 · 0,0 · 265,7

Провадия · 12 220,1 · 1 117,7 · 356,9 · 760,8 · 130,9 · 9 062,0 · 269,5 · 948,0 · 692,0

Cуворово · 4 806,4 · 557,5 · 125,2 · 432,3 · 113,1 · 3 679,2 · 105,3 · 256,4 · 94,9

ОБЛАСТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Bелико Tърново · 43 279,9 · 2 419,0 · 500,6 · 1 918,4 · 243,6 · 27 711,1 · 2 997,7 · 6 072,2 · 3 836,3

Горна Oряховица · 18 698,0 · 1 473,0 · 229,0 · 1 244,0 · 166,1 · 13 165,2 · 1 031,4 · 2 236,0 · 626,3

Eлена · 5 435,6 · 724,7 · 242,2 · 482,5 · 124,2 · 3 595,8 · 247,6 · 415,0 · 328,3

Златарица · 3 105,5 · 509,8 · 143,7 · 366,1 · 112,2 · 1 966,4 · 50,6 · 381,1 · 85,4

91 ПРОЕКТ (в хил.лв.) в т.ч.

Разходи за · · в т.ч. за: · · Отбрана · · · · · Икономи-

Общини · делегирани от държавата дейности · Общинска админи- страция · кметове и кметски наместници · служители в общинска администрация · и сигурност · Образова- ние · Здраве- опазване · Социални услуги · Култура · чески дейности и услуги

1(2+3+4+5+6+7+8) · 2 · 2а · 2b · 3 · 4 · 5 · 6 · 7 · 8

Лясковец · 4 706,0 · 654,2 · 100,7 · 553,5 · 103,8 · 3 372,9 · 265,0 · 91,8 · 218,3

Павликени · 10 855,3 · 1 076,4 · 309,8 · 766,6 · 108,1 · 7 297,2 · 442,3 · 1 244,8 · 686,5

Полски Tръмбеш · 5 368,2 · 807,4 · 236,1 · 571,3 · 106,8 · 3 914,4 · 79,0 · 232,8 · 227,8

Cвищов · 13 466,8 · 1 217,3 · 245,8 · 971,5 · 171,4 · 9 130,2 · 320,1 · 1 862,9 · 764,9

Cтражица · 7 023,8 · 856,0 · 286,1 · 569,9 · 132,5 · 4 950,7 · 142,4 · 667,0 · 275,2

Cухиндол · 2 159,6 · 402,8 · 80,8 · 322,0 · 105,2 · 861,9 · 82,9 · 621,4 · 85,4

ОБЛАСТ ВИДИН

Белоградчик · 4 208,4 · 585,4 · 168,0 · 417,4 · 115,2 · 2 176,8 · 70,5 · 916,0 · 344,5

Бойница · 1 845,7 · 368,2 · 80,8 · 287,4 · 108,2 · 588,9 · 10,1 · 694,4 · 75,9

Брегово · 4 492,1 · 515,6 · 134,7 · 380,9 · 120,4 · 1 274,1 · 95,5 · 2 325,2 · 161,3

Bидин · 24 693,8 · 2 182,2 · 464,3 · 1 717,9 · 212,7 · 17 501,1 · 915,7 · 2 482,0 · 1 400,1

Грамада · 1 055,0 · 389,3 · 85,7 · 303,6 · 88,3 · 478,5 · 23,0 · 0,0 · 75,9

Димово · 4 141,5 · 648,1 · 244,3 · 403,8 · 109,8 · 2 392,1 · 76,9 · 715,3 · 199,3

Kула · 2 584,2 · 483,2 · 119,5 · 363,7 · 121,6 · 1 085,2 · 29,3 · 722,6 · 142,3

Mакреш · 950,6 · 388,3 · 95,3 · 293,0 · 89,8 · 358,8 · 9,3 · 0,0 · 104,4

Hово село · 2 187,8 · 406,0 · 82,4 · 323,6 · 108,2 · 813,3 · 24,5 · 721,9 · 113,9

Pужинци · 3 089,4 · 495,8 · 140,3 · 355,5 · 123,7 · 2 118,9 · 67,2 · 188,9 · 94,9

Чупрене · 1 845,0 · 421,4 · 115,5 · 305,9 · 116,2 · 636,7 · 15,6 · 569,7 · 85,4

ОБЛАСТ ВРАЦА

Борован · 3 198,3 · 473,6 · 82,4 · 391,2 · 129,1 · 2 064,8 · 72,6 · 344,3 · 113,9

Бяла Cлатина · 12 838,7 · 1 024,1 · 235,3 · 788,8 · 135,7 · 9 467,7 · 469,4 · 1 362,2 · 379,6

92 ПРОЕКТ (в хил.лв.) в т.ч.

Разходи за · · в т.ч. за: · · Отбрана · · · · · Икономи-

Общини · делегирани от държавата дейности · Общинска админи- страция · кметове и кметски наместници · служители в общинска администрация · и сигурност · Образова- ние · Здраве- опазване · Социални услуги · Култура · чески дейности и услуги

1(2+3+4+5+6+7+8) · 2 · 2а · 2b · 3 · 4 · 5 · 6 · 7 · 8

Bраца · 36 179,7 · 2 210,5 · 350,9 · 1 859,6 · 236,0 · 27 229,7 · 1 927,1 · 2 721,5 · 1 854,9

Kозлодуй · 11 652,4 · 787,5 · 89,5 · 698,0 · 172,6 · 8 238,5 · 385,4 · 1 869,1 · 199,3

Kриводол · 3 707,0 · 681,1 · 229,8 · 451,3 · 87,2 · 2 675,5 · 73,4 · 0,0 · 189,8

Mездра · 9 461,8 · 1 109,4 · 404,4 · 705,0 · 160,0 · 6 755,0 · 237,9 · 838,9 · 360,6

Mизия · 3 416,0 · 515,0 · 92,9 · 422,1 · 122,7 · 2 291,9 · 75,5 · 287,5 · 123,4

Oряхово · 4 879,7 · 633,7 · 116,6 · 517,1 · 149,3 · 3 600,4 · 257,3 · 68,2 · 170,8

Pоман · 4 180,5 · 572,7 · 173,5 · 399,2 · 127,2 · 2 289,1 · 60,1 · 960,6 · 170,8

Xайредин · 2 832,7 · 465,3 · 93,7 · 371,6 · 110,7 · 1 529,0 · 71,0 · 552,3 · 104,4

ОБЛАСТ ГАБРОВО

Габрово · 24 368,1 · 1 984,5 · 342,4 · 1 642,1 · 236,8 · 15 494,3 · 1 690,9 · 2 063,7 · 2 897,9

Дряново · 6 196,8 · 580,6 · 105,9 · 474,7 · 120,4 · 2 218,2 · 314,5 · 2 530,5 · 432,6

Cевлиево · 15 652,9 · 1 460,0 · 438,9 · 1 021,1 · 182,5 · 10 235,3 · 470,6 · 2 617,8 · 686,7

Tрявна · 4 623,0 · 612,7 · 88,9 · 523,8 · 125,5 · 2 503,6 · 98,4 · 680,1 · 602,7

ОБЛАСТ ДОБРИЧ

Балчик · 9 148,9 · 1 015,4 · 299,7 · 715,7 · 125,1 · 6 953,9 · 171,8 · 394,4 · 488,3

Генерал Тошево · 6 469,8 · 1 081,2 · 469,1 · 612,1 · 131,9 · 4 493,4 · 168,8 · 68,2 · 526,3

Добрич · 38 149,6 · 2 130,3 · 29,7 · 2 100,6 · 237,0 · 27 529,7 · 2 739,5 · 3 828,1 · 1 685,0

Добричка · 9 612,5 · 1 714,0 · 925,0 · 789,0 · 122,8 · 6 637,3 · 174,6 · 517,8 · 446,0

Kаварна · 8 428,7 · 857,6 · 254,0 · 603,6 · 139,3 · 5 351,3 · 400,2 · 1 269,4 · 410,9

Kрушари · 2 844,7 · 660,8 · 233,1 · 427,7 · 103,7 · 1 568,5 · 29,3 · 349,5 · 132,9

Tервел · 7 259,2 · 1 186,7 · 359,0 · 827,7 · 139,3 · 5 174,0 · 269,2 · 205,3 · 284,7

93 ПРОЕКТ (в хил.лв.) в т.ч.

Разходи за · · в т.ч. за: · · Отбрана · · · · · Икономи-

Общини · делегирани от държавата дейности · Общинска админи- страция · кметове и кметски наместници · служители в общинска администрация · и сигурност · Образова- ние · Здраве- опазване · Социални услуги · Култура · чески дейности и услуги

1(2+3+4+5+6+7+8) · 2 · 2а · 2b · 3 · 4 · 5 · 6 · 7 · 8

Шабла · 2 586,6 · 541,0 · 168,0 · 373,0 · 113,8 · 1 422,0 · 143,1 · 148,4 · 218,3

ОБЛАСТ КЪРДЖАЛИ

Aрдино · 5 409,8 · 1 498,8 · 610,5 · 888,3 · 101,1 · 3 027,2 · 74,6 · 442,4 · 265,7

Джебел · 4 930,5 · 1 447,6 · 587,2 · 860,4 · 104,1 · 3 049,6 · 90,2 · 68,2 · 170,8

Kирково · 9 184,9 · 2 105,1 · 963,0 · 1 142,1 · 134,8 · 6 559,4 · 116,5 · 88,8 · 180,3

Kрумовград · 10 294,2 · 2 179,4 · 1 049,2 · 1 130,2 · 134,1 · 6 830,9 · 184,2 · 823,3 · 142,3

Kърджали · 34 850,2 · 3 903,3 · 1 441,8 · 2 461,5 · 225,2 · 26 679,8 · 1 083,0 · 1 590,1 · 1 368,8

Mомчилград · 7 238,1 · 1 654,6 · 604,0 · 1 050,6 · 108,6 · 4 614,2 · 298,6 · 457,7 · 104,4

Черноочене · 4 738,1 · 1 144,1 · 534,1 · 610,0 · 88,8 · 3 186,3 · 55,9 · 158,6 · 104,4

ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ

Бобовдол · 3 304,9 · 668,9 · 217,0 · 451,9 · 100,3 · 1 676,0 · 59,7 · 534,3 · 265,7

Бобошево · 1 028,2 · 446,9 · 124,4 · 322,5 · 85,7 · 411,4 · 8,3 · 0,0 · 75,9

Дупница · 17 774,0 · 1 469,7 · 234,8 · 1 234,9 · 174,3 · 13 866,0 · 1 078,2 · 815,7 · 370,1

Kочериново · 2 316,8 · 475,1 · 125,2 · 349,9 · 82,0 · 1 124,7 · 37,8 · 492,8 · 104,4

Kюстендил · 23 707,0 · 2 482,9 · 670,1 · 1 812,8 · 219,3 · 15 476,4 · 742,4 · 2 745,6 · 2 040,4

Hевестино · 1 303,4 · 400,3 · 90,6 · 309,7 · 104,0 · 701,4 · 12,3 · 0,0 · 85,4

Pила · 1 597,9 · 403,3 · 71,3 · 332,0 · 105,3 · 608,5 · 33,3 · 371,6 · 75,9

Cапарева баня · 2 732,9 · 501,4 · 68,7 · 432,7 · 94,0 · 1 908,5 · 162,6 · 0,0 · 66,4

Tрекляно · 776,0 · 414,6 · 139,1 · 275,5 · 72,6 · 230,6 · 1,3 · 0,0 · 56,9

94 ПРОЕКТ (в хил.лв.) в т.ч.

Разходи за · · в т.ч. за: · · Отбрана · · · · · Икономи-

Общини · делегирани от държавата дейности · Общинска админи- страция · кметове и кметски наместници · служители в общинска администрация · и сигурност · Образова- ние · Здраве- опазване · Социални услуги · Култура · чески дейности и услуги

1(2+3+4+5+6+7+8) · 2 · 2а · 2b · 3 · 4 · 5 · 6 · 7 · 8

ОБЛАСТ ЛОВЕЧ

Aприлци · 2 076,5 · 388,0 · 56,7 · 331,3 · 113,2 · 1 028,9 · 19,1 · 394,4 · 132,9

Летница · 2 567,6 · 447,3 · 62,3 · 385,0 · 108,8 · 1 484,6 · 61,1 · 342,4 · 123,4

Ловеч · 22 073,4 · 1 775,3 · 473,5 · 1 301,8 · 231,9 · 14 647,6 · 1 148,5 · 2 583,2 · 1 686,9

Луковит · 10 208,6 · 855,8 · 184,6 · 671,2 · 152,4 · 7 868,5 · 382,9 · 730,7 · 218,3

Tетевен · 10 415,4 · 915,3 · 201,9 · 713,4 · 135,9 · 7 849,6 · 393,6 · 769,9 · 351,1

Tроян · 12 765,5 · 1 238,0 · 327,1 · 910,9 · 141,7 · 9 142,0 · 687,6 · 881,9 · 674,3

Угърчин · 3 632,2 · 562,6 · 159,8 · 402,8 · 106,6 · 2 327,0 · 92,8 · 400,8 · 142,4

Ябланица · 4 377,8 · 541,5 · 136,4 · 405,1 · 88,9 · 3 499,0 · 106,0 · 0,0 · 142,4

ОБЛАСТ МОНТАНА

Берковица · 10 347,1 · 877,2 · 201,5 · 675,7 · 128,1 · 6 079,9 · 511,0 · 2 570,6 · 180,3

Бойчиновци · 4 079,3 · 648,7 · 192,1 · 456,6 · 112,3 · 2 553,9 · 102,5 · 443,6 · 218,3

Брусарци · 2 375,4 · 507,8 · 135,6 · 372,2 · 108,1 · 1 574,6 · 61,5 · 0,0 · 123,4

Bълчедръм · 4 673,1 · 630,3 · 162,2 · 468,1 · 111,8 · 3 280,2 · 119,1 · 389,4 · 142,3

Bършец · 3 775,9 · 552,8 · 109,9 · 442,9 · 109,1 · 2 752,6 · 81,7 · 165,8 · 113,9

Георги Дамяново · 2 364,4 · 482,5 · 168,7 · 313,8 · 97,4 · 762,1 · 11,4 · 897,1 · 113,9

Лом · 13 630,2 · 1 023,0 · 154,0 · 869,0 · 143,5 · 8 893,6 · 557,8 · 2 708,6 · 303,7

Mедковец · 2 328,4 · 427,9 · 76,8 · 351,1 · 95,9 · 1 596,6 · 80,0 · 23,6 · 104,4

Mонтана · 24 972,5 · 1 761,3 · 355,0 · 1 406,3 · 316,8 · 17 354,3 · 1 821,6 · 2 455,0 · 1 263,5

Чипровци · 1 299,7 · 483,8 · 138,7 · 345,1 · 95,2 · 448,5 · 30,7 · 0,0 · 241,5

95 ПРОЕКТ (в хил.лв.) в т.ч.

Разходи за · · в т.ч. за: · · Отбрана · · · · · Икономи-

Общини · делегирани от държавата дейности · Общинска админи- страция · кметове и кметски наместници · служители в общинска администрация · и сигурност · Образова- ние · Здраве- опазване · Социални услуги · Култура · чески дейности и услуги

1(2+3+4+5+6+7+8) · 2 · 2а · 2b · 3 · 4 · 5 · 6 · 7 · 8

Якимово · 1 776,9 · 432,2 · 74,7 · 357,5 · 116,6 · 1 112,9 · 29,8 · 0,0 · 85,4

ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

Батак · 4 100,2 · 467,9 · 55,5 · 412,4 · 103,1 · 2 000,1 · 58,1 · 1 130,2 · 340,8

Белово · 3 605,5 · 591,0 · 128,3 · 462,7 · 140,0 · 2 250,9 · 66,9 · 366,9 · 189,8

Брацигово · 4 356,7 · 580,2 · 108,2 · 472,0 · 97,6 · 2 505,2 · 113,8 · 917,5 · 142,4

Bелинград · 18 223,7 · 1 342,9 · 316,2 · 1 026,7 · 134,3 · 14 149,1 · 340,2 · 1 745,6 · 511,6

Лесичово · 2 880,2 · 495,4 · 113,0 · 382,4 · 99,7 · 1 261,0 · 20,3 · 870,9 · 132,9

Пазарджик · 49 158,5 · 2 943,0 · 507,1 · 2 435,9 · 259,7 · 37 047,5 · 1 355,3 · 5 540,4 · 2 012,6

Панагюрище · 9 197,9 · 930,8 · 146,7 · 784,1 · 122,3 · 6 625,7 · 276,4 · 656,8 · 585,9

Пещера · 8 250,9 · 806,9 · 55,7 · 751,2 · 132,5 · 6 173,6 · 235,6 · 759,9 · 142,4

Pакитово · 7 716,1 · 670,8 · 59,9 · 610,9 · 111,7 · 6 067,1 · 218,7 · 514,9 · 132,9

Cептември · 10 396,6 · 1 031,1 · 221,6 · 809,5 · 127,4 · 8 123,8 · 241,7 · 501,9 · 370,7

Cтрелча · 2 271,5 · 458,3 · 80,8 · 377,5 · 130,1 · 1 494,5 · 66,9 · 64,8 · 56,9

Сърница · 2 710,1 · 437,7 · 53,4 · 384,3 · 79,8 · 2 131,5 · 32,6 · 0,0 · 28,5

ОБЛАСТ ПЕРНИК

Брезник · 3 073,0 · 642,5 · 241,3 · 401,2 · 117,8 · 1 733,6 · 43,6 · 355,2 · 180,3

Земен · 1 245,0 · 445,2 · 129,3 · 315,9 · 88,3 · 575,5 · 31,6 · 0,0 · 104,4

Kовачевци · 1 205,6 · 413,5 · 119,5 · 294,0 · 111,3 · 217,8 · 4,9 · 315,7 · 142,4

Перник · 34 589,5 · 2 395,6 · 388,8 · 2 006,8 · 222,8 · 26 784,0 · 1 608,8 · 1 830,1 · 1 748,2

Pадомир · 8 403,6 · 1 049,4 · 379,0 · 670,4 · 132,9 · 4 843,3 · 153,7 · 1 911,1 · 313,2

96 ПРОЕКТ (в хил.лв.) в т.ч.

Разходи за · · в т.ч. за: · · Отбрана · · · · · Икономи-

Общини · делегирани от държавата дейности · Общинска админи- страция · кметове и кметски наместници · служители в общинска администрация · и сигурност · Образова- ние · Здраве- опазване · Социални услуги · Култура · чески дейности и услуги

1(2+3+4+5+6+7+8) · 2 · 2а · 2b · 3 · 4 · 5 · 6 · 7 · 8

Tрън · 2 478,3 · 530,4 · 177,7 · 352,7 · 90,1 · 1 064,7 · 58,7 · 573,1 · 161,3

ОБЛАСТ ПЛЕВЕН

Белене · 3 443,3 · 574,1 · 95,3 · 478,8 · 129,4 · 2 259,0 · 134,2 · 166,3 · 180,3

Гулянци · 4 489,8 · 713,6 · 188,5 · 525,1 · 113,6 · 3 318,4 · 163,9 · 0,0 · 180,3

Долна Mитрополия · 6 852,6 · 933,7 · 254,2 · 679,5 · 147,7 · 5 055,8 · 173,6 · 266,6 · 275,2

Долни Дъбник · 5 998,5 · 697,3 · 116,9 · 580,4 · 142,8 · 4 756,1 · 99,8 · 160,1 · 142,4

Искър · 2 790,3 · 495,5 · 68,7 · 426,8 · 93,0 · 1 996,4 · 82,0 · 0,0 · 123,4

Левски · 7 510,8 · 903,1 · 195,1 · 708,0 · 142,8 · 5 331,3 · 446,9 · 326,1 · 360,6

Hикопол · 3 618,2 · 688,6 · 205,6 · 483,0 · 120,5 · 2 064,9 · 39,0 · 439,5 · 265,7

Плевен · 55 735,7 · 3 142,2 · 386,0 · 2 756,2 · 292,1 · 42 264,6 · 4 404,2 · 2 669,5 · 2 963,1

Пордим · 3 661,1 · 519,5 · 122,8 · 396,7 · 101,7 · 2 319,3 · 37,7 · 569,0 · 113,9

Червен бряг · 12 131,3 · 1 105,2 · 224,5 · 880,7 · 168,7 · 9 445,8 · 570,0 · 556,9 · 284,7

Kнежа · 7 312,5 · 638,8 · 70,1 · 568,7 · 130,9 · 5 976,9 · 404,6 · 0,0 · 161,3

ОБЛАСТ ПЛОВДИВ

Aсеновград · 23 143,2 · 2 032,4 · 321,5 · 1 710,9 · 173,5 · 18 208,4 · 900,7 · 1 331,9 · 496,3

Брезово · 3 626,8 · 635,6 · 233,1 · 402,5 · 88,6 · 2 335,4 · 34,5 · 390,3 · 142,4

Kалояново · 4 411,4 · 733,6 · 232,8 · 500,8 · 112,3 · 2 711,8 · 94,8 · 645,0 · 113,9

Kарлово · 21 122,4 · 1 761,9 · 406,0 · 1 355,9 · 224,6 · 15 551,0 · 909,4 · 2 009,3 · 666,2

Кричим · 3 558,9 · 489,9 · 22,9 · 467,0 · 113,7 · 2 657,7 · 115,9 · 143,7 · 38,0

Лъки · 1 652,2 · 430,6 · 100,2 · 330,4 · 120,5 · 612,2 · 11,5 · 401,5 · 75,9

„Mарица” · 11 454,7 · 1 206,0 · 323,1 · 882,9 · 164,8 · 9 264,3 · 290,6 · 26,0 · 503,0

97 ПРОЕКТ (в хил.лв.) в т.ч.

Разходи за · · в т.ч. за: · · Отбрана · · · · · Икономи-

Общини · делегирани от държавата дейности · Общинска админи- страция · кметове и кметски наместници · служители в общинска администрация · и сигурност · Образова- ние · Здраве- опазване · Социални услуги · Култура · чески дейности и услуги

1(2+3+4+5+6+7+8) · 2 · 2а · 2b · 3 · 4 · 5 · 6 · 7 · 8

Перущица · 3 151,5 · 407,7 · 22,9 · 384,8 · 108,8 · 2 321,0 · 119,9 · 0,0 · 194,1

Пловдив · 149 601,8 · 9 729,8 · 178,1 · 9 551,7 · 1 173,3 · 111 932,7 · 11 237,1 · 10 685,9 · 4 843,0

Първомай · 11 298,9 · 1 102,4 · 273,9 · 828,5 · 139,8 · 8 746,2 · 277,6 · 700,7 · 332,2

Pаковски · 10 983,9 · 946,9 · 120,1 · 826,8 · 107,7 · 9 012,0 · 456,2 · 309,3 · 151,8

„Pодопи” · 9 349,0 · 1 223,8 · 310,8 · 913,0 · 108,6 · 7 332,9 · 418,0 · 0,0 · 265,7

Cадово · 7 312,4 · 777,3 · 193,8 · 583,5 · 89,7 · 5 627,0 · 148,1 · 546,9 · 123,4

Стамболийски · 7 235,1 · 822,3 · 92,4 · 729,9 · 119,9 · 5 552,0 · 391,4 · 197,7 · 151,8

Cъединение · 3 266,4 · 633,2 · 154,8 · 478,4 · 128,1 · 2 174,0 · 101,6 · 68,2 · 161,3

Xисаря · 5 155,2 · 708,9 · 182,2 · 526,7 · 130,5 · 3 347,1 · 88,6 · 432,6 · 447,5

Куклен · 2 773,2 · 515,3 · 80,8 · 434,5 · 88,8 · 2 009,2 · 84,0 · 0,0 · 75,9

Сопот · 4 905,2 · 543,3 · 40,5 · 502,8 · 125,4 · 3 288,2 · 291,4 · 472,3 · 184,6

ОБЛАСТ РАЗГРАД

Завет · 4 495,2 · 691,4 · 121,0 · 570,4 · 125,9 · 3 362,0 · 97,6 · 0,0 · 218,3

Исперих · 12 934,6 · 1 299,4 · 366,5 · 932,9 · 147,7 · 9 326,2 · 298,7 · 1 132,6 · 730,0

Kубрат · 8 196,2 · 1 019,3 · 264,3 · 755,0 · 105,6 · 5 449,7 · 415,4 · 817,1 · 389,1

Лозница · 5 198,2 · 800,6 · 250,6 · 550,0 · 103,0 · 3 635,9 · 55,4 · 413,5 · 189,8

Pазград · 26 738,1 · 1 919,1 · 340,6 · 1 578,5 · 206,4 · 18 248,5 · 1 327,2 · 3 305,6 · 1 731,3

Cамуил · 5 295,8 · 734,2 · 216,0 · 518,2 · 110,1 · 2 262,8 · 54,0 · 1 982,9 · 151,8

Цар Калоян · 2 513,8 · 493,8 · 52,5 · 441,3 · 93,8 · 1 505,9 · 46,2 · 269,7 · 104,4

ОБЛАСТ РУСЕ

Борово · 2 942,8 · 516,2 · 112,2 · 404,0 · 98,8 · 1 179,6 · 42,0 · 954,4 · 151,8

98 ПРОЕКТ (в хил.лв.) в т.ч.

Разходи за · · в т.ч. за: · · Отбрана · · · · · Икономи-

Общини · делегирани от държавата дейности · Общинска админи- страция · кметове и кметски наместници · служители в общинска администрация · и сигурност · Образова- ние · Здраве- опазване · Социални услуги · Култура · чески дейности и услуги

1(2+3+4+5+6+7+8) · 2 · 2а · 2b · 3 · 4 · 5 · 6 · 7 · 8

Бяла · 5 254,9 · 744,7 · 168,5 · 576,2 · 126,5 · 3 622,1 · 122,3 · 443,7 · 195,6

Bетово · 4 981,4 · 699,9 · 104,8 · 595,1 · 106,3 · 3 755,3 · 161,9 · 68,2 · 189,8

Две могили · 4 304,4 · 653,4 · 175,9 · 477,5 · 113,0 · 2 773,8 · 136,8 · 475,6 · 151,8

Иваново · 2 325,9 · 658,0 · 201,7 · 456,3 · 99,1 · 1 232,1 · 27,9 · 81,0 · 227,8

Pусе · 63 805,4 · 3 886,2 · 230,9 · 3 655,3 · 327,1 · 44 077,8 · 4 423,4 · 8 598,3 · 2 492,6

Cливо поле · 4 098,9 · 707,6 · 170,9 · 536,7 · 92,9 · 2 758,2 · 89,0 · 261,4 · 189,8

Ценово · 2 063,9 · 532,3 · 141,2 · 391,1 · 88,5 · 1 091,7 · 28,9 · 142,2 · 180,3

ОБЛАСТ СИЛИСТРА

Aлфатар · 1 930,6 · 433,2 · 96,1 · 337,1 · 114,3 · 769,3 · 14,9 · 466,0 · 132,9

Главиница · 5 287,0 · 914,8 · 352,0 · 562,8 · 107,3 · 3 309,8 · 73,4 · 549,6 · 332,1

Дулово · 13 326,5 · 1 421,9 · 416,0 · 1 005,9 · 114,7 · 10 151,6 · 280,1 · 893,2 · 465,0

Kайнарджа · 4 775,9 · 565,9 · 165,3 · 400,6 · 108,9 · 3 441,0 · 46,7 · 499,5 · 113,9

Cилистра · 24 131,6 · 1 701,0 · 256,8 · 1 444,2 · 238,8 · 14 667,4 · 1 693,5 · 4 270,7 · 1 560,2

Cитово · 2 863,8 · 578,8 · 168,3 · 410,5 · 88,6 · 2 029,8 · 33,7 · 0,0 · 132,9

Tутракан · 6 953,6 · 829,9 · 190,2 · 639,7 · 140,9 · 4 681,9 · 113,7 · 622,3 · 564,9

ОБЛАСТ СЛИВЕН

Kотел · 8 732,0 · 1 100,0 · 322,3 · 777,7 · 109,3 · 6 352,4 · 112,6 · 526,4 · 531,3

Hова Загора · 17 320,3 · 1 565,3 · 483,2 · 1 082,1 · 168,6 · 12 820,1 · 663,5 · 1 278,9 · 823,9

Cливен · 56 232,7 · 3 339,8 · 675,4 · 2 664,4 · 283,7 · 41 569,7 · 3 059,1 · 5 540,4 · 2 440,0

Tвърдица · 9 720,6 · 751,3 · 143,1 · 608,2 · 104,5 · 6 201,0 · 214,7 · 2 287,8 · 161,3

99 ПРОЕКТ (в хил.лв.) в т.ч.

Разходи за · · в т.ч. за: · · Отбрана · · · · · Икономи-

Общини · делегирани от държавата дейности · Общинска админи- страция · кметове и кметски наместници · служители в общинска администрация · и сигурност · Образова- ние · Здраве- опазване · Социални услуги · Култура · чески дейности и услуги

1(2+3+4+5+6+7+8) · 2 · 2а · 2b · 3 · 4 · 5 · 6 · 7 · 8

ОБЛАСТ СМОЛЯН

Баните · 1 864,7 · 547,9 · 184,6 · 363,3 · 86,4 · 1 108,2 · 17,8 · 0,0 · 104,4

Борино · 1 459,6 · 431,5 · 76,0 · 355,5 · 102,4 · 836,9 · 12,9 · 0,0 · 75,9

Девин · 5 750,0 · 749,6 · 207,9 · 541,7 · 126,9 · 4 463,6 · 117,7 · 102,4 · 189,8

Доспат · 4 578,5 · 599,9 · 129,1 · 470,8 · 87,1 · 3 517,5 · 62,9 · 216,2 · 94,9

Златоград · 5 854,8 · 670,5 · 129,1 · 541,4 · 109,7 · 4 111,2 · 345,2 · 466,4 · 151,8

Mадан · 5 388,4 · 874,1 · 336,0 · 538,1 · 105,5 · 3 976,2 · 102,3 · 197,4 · 132,9

Hеделино · 3 200,0 · 648,1 · 230,6 · 417,5 · 106,9 · 1 866,9 · 78,0 · 348,3 · 151,8

Pудозем · 5 644,4 · 752,1 · 258,6 · 493,5 · 142,5 · 4 200,2 · 81,1 · 307,2 · 161,3

Cмолян · 22 876,1 · 1 664,6 · 593,1 · 1 071,5 · 207,7 · 14 476,5 · 695,5 · 3 917,6 · 1 914,2

Чепеларе · 4 249,1 · 575,0 · 149,3 · 425,7 · 105,1 · 3 130,6 · 102,6 · 184,0 · 151,8

СТОЛИЧНА

ОБЩИНА · 478 459,7 · 30 486,8 · 1 137,3 · 29 349,5 · 6 059,7 · 378 727,2 · 30 854,6 · 22 228,4 · 10 103,0

ОБЛАСТ СОФИЙСКА

Антон · 939,1 · 324,1 · 22,9 · 301,2 · 89,8 · 483,9 · 12,8 · 0,0 · 28,5

Божурище · 3 756,4 · 524,2 · 105,0 · 419,2 · 108,9 · 2 770,4 · 148,0 · 62,5 · 142,4

Ботевград · 14 864,1 · 1 127,6 · 183,0 · 944,6 · 123,0 · 11 218,9 · 875,6 · 985,5 · 533,5

Годеч · 2 166,3 · 497,9 · 119,7 · 378,2 · 95,1 · 1 448,4 · 58,5 · 0,0 · 66,4

Горна Mалина · 3 256,0 · 596,3 · 212,8 · 383,5 · 98,4 · 2 274,4 · 79,7 · 64,8 · 142,4

Долна баня · 4 106,0 · 409,9 · 32,5 · 377,4 · 120,3 · 2 294,2 · 167,5 · 1 057,2 · 56,9

100 ПРОЕКТ (в хил.лв.) в т.ч.

Разходи за · · в т.ч. за: · · Отбрана · · · · · Икономи-

Общини · делегирани от държавата дейности · Общинска админи- страция · кметове и кметски наместници · служители в общинска администрация · и сигурност · Образова- ние · Здраве- опазване · Социални услуги · Култура · чески дейности и услуги

1(2+3+4+5+6+7+8) · 2 · 2а · 2b · 3 · 4 · 5 · 6 · 7 · 8

Драгоман · 2 550,4 · 570,9 · 197,8 · 373,1 · 122,3 · 1 096,4 · 98,6 · 538,8 · 123,4

Eлин Пелин · 10 058,6 · 987,9 · 278,9 · 709,0 · 153,6 · 8 099,9 · 354,2 · 102,4 · 360,6

Eтрополе · 7 520,6 · 671,9 · 131,5 · 540,4 · 131,7 · 5 710,8 · 373,6 · 393,2 · 239,4

Златица · 3 404,6 · 464,9 · 66,3 · 398,6 · 94,3 · 2 483,8 · 72,3 · 184,9 · 104,4

Ихтиман · 7 904,2 · 859,4 · 205,6 · 653,8 · 117,3 · 6 146,2 · 207,7 · 402,8 · 170,8

Kопривщица · 2 031,5 · 340,8 · 22,9 · 317,9 · 84,8 · 1 178,3 · 13,9 · 0,0 · 413,7

Kостенец · 5 678,7 · 642,2 · 106,2 · 536,0 · 104,8 · 4 516,5 · 177,9 · 0,0 · 237,3

Kостинброд · 6 923,6 · 762,4 · 162,1 · 600,3 · 124,7 · 5 145,1 · 228,5 · 520,5 · 142,4

Мирково · 1 116,4 · 385,7 · 71,3 · 314,4 · 92,0 · 560,3 · 12,0 · 0,0 · 66,4

Пирдоп · 3 656,0 · 486,1 · 38,2 · 447,9 · 108,3 · 2 506,3 · 109,3 · 370,1 · 75,9

Правец · 6 206,5 · 597,8 · 159,8 · 438,0 · 133,6 · 4 237,7 · 152,7 · 754,1 · 330,6

Cамоков · 16 552,5 · 1 384,9 · 369,9 · 1 015,0 · 146,2 · 12 451,3 · 389,0 · 1 489,5 · 691,6

Cвоге · 7 573,2 · 1 071,3 · 389,3 · 682,0 · 109,1 · 4 686,7 · 163,5 · 1 257,9 · 284,7

Cливница · 4 045,0 · 576,2 · 115,5 · 460,7 · 105,7 · 3 013,7 · 96,0 · 111,0 · 142,4

Чавдар · 829,1 · 317,0 · 22,9 · 294,1 · 96,2 · 388,6 · 8,3 · 0,0 · 19,0

Челопеч · 1 427,5 · 323,6 · 22,9 · 300,7 · 100,0 · 871,9 · 65,6 · 0,0 · 66,4

ОБЛАСТ СТАРА ЗАГОРА

Братя Даскалови · 3 338,2 · 723,1 · 302,3 · 420,8 · 95,9 · 2 244,1 · 57,1 · 47,2 · 170,8

Гурково · 2 471,4 · 475,6 · 81,6 · 394,0 · 96,2 · 1 758,1 · 56,1 · 0,0 · 85,4

Гълъбово · 6 202,5 · 700,2 · 162,9 · 537,3 · 91,3 · 4 498,6 · 121,3 · 629,8 · 161,3

Kазанлък · 32 427,4 · 2 164,8 · 319,4 · 1 845,4 · 207,8 · 23 249,6 · 1 980,6 · 3 649,5 · 1 175,1

101 ПРОЕКТ (в хил.лв.) в т.ч.

Разходи за · · в т.ч. за: · · Отбрана · · · · · Икономи-

Общини · делегирани от държавата дейности · Общинска админи- страция · кметове и кметски наместници · служители в общинска администрация · и сигурност · Образова- ние · Здраве- опазване · Социални услуги · Култура · чески дейности и услуги

1(2+3+4+5+6+7+8) · 2 · 2а · 2b · 3 · 4 · 5 · 6 · 7 · 8

Mъглиж · 5 864,5 · 702,3 · 173,0 · 529,3 · 128,8 · 4 693,2 · 162,4 · 35,4 · 142,4

Николаево · 3 483,2 · 453,4 · 67,8 · 385,6 · 105,7 · 2 686,3 · 78,1 · 64,8 · 94,9

Oпан · 1 128,2 · 491,4 · 177,5 · 313,9 · 78,7 · 433,1 · 11,1 · 0,0 · 113,9

Павел баня · 7 274,1 · 832,1 · 204,3 · 627,8 · 115,7 · 5 549,4 · 396,9 · 199,7 · 180,3

Pаднево · 7 759,8 · 981,9 · 303,1 · 678,8 · 148,6 · 5 567,7 · 243,5 · 502,9 · 315,2

Cтара Загора · 68 155,8 · 4 203,2 · 712,7 · 3 490,5 · 331,4 · 48 119,9 · 5 435,2 · 7 660,9 · 2 405,2

Чирпан · 10 564,1 · 983,7 · 254,8 · 728,9 · 179,2 · 8 206,8 · 450,4 · 402,4 · 341,6

ОБЛАСТ ТЪРГОВИЩЕ

Aнтоново · 2 841,2 · 809,8 · 387,1 · 422,7 · 114,0 · 1 707,3 · 29,8 · 0,0 · 180,3

Oмуртаг · 8 619,8 · 1 510,9 · 608,2 · 902,7 · 93,8 · 6 162,7 · 398,2 · 17,7 · 436,5

Oпака · 2 714,7 · 524,6 · 98,4 · 426,2 · 106,8 · 1 790,3 · 35,1 · 172,5 · 85,4

Попово · 13 167,1 · 1 366,8 · 479,5 · 887,3 · 163,2 · 9 097,2 · 263,8 · 1 582,7 · 693,4

Tърговище · 27 270,4 · 2 480,1 · 770,3 · 1 709,8 · 193,0 · 19 324,5 · 1 693,2 · 2 036,3 · 1 543,3

ОБЛАСТ ХАСКОВО

Димитровград · 18 310,3 · 1 810,1 · 387,3 · 1 422,8 · 175,3 · 13 914,3 · 591,0 · 1 278,7 · 540,9

Ивайловград · 3 572,8 · 741,4 · 298,4 · 443,0 · 106,3 · 2 254,4 · 58,3 · 327,0 · 85,4

Любимец · 4 645,8 · 607,9 · 125,1 · 482,8 · 102,8 · 3 470,5 · 360,2 · 0,0 · 104,4

Mаджарово · 1 404,5 · 517,1 · 172,8 · 344,3 · 104,2 · 734,2 · 11,0 · 0,0 · 38,0

Mинерални бани · 2 474,1 · 623,3 · 186,2 · 437,1 · 76,7 · 1 590,1 · 33,8 · 64,8 · 85,4

Cвиленград · 11 087,3 · 1 010,7 · 245,0 · 765,7 · 191,2 · 7 757,2 · 552,8 · 1 357,1 · 218,3

102 ПРОЕКТ (в хил.лв.) в т.ч.

Разходи за · · в т.ч. за: · · Отбрана · · · · · Икономи-

Общини · делегирани от държавата дейности · Общинска админи- страция · кметове и кметски наместници · служители в общинска администрация · и сигурност · Образова- ние · Здраве- опазване · Социални услуги · Култура · чески дейности и услуги

1(2+3+4+5+6+7+8) · 2 · 2а · 2b · 3 · 4 · 5 · 6 · 7 · 8

Cимеоновград · 4 328,8 · 622,0 · 136,3 · 485,7 · 87,6 · 3 056,8 · 211,0 · 199,6 · 151,8

Cтамболово · 3 381,8 · 992,2 · 393,9 · 598,3 · 108,6 · 2 076,5 · 41,4 · 68,2 · 94,9

Tополовград · 5 366,0 · 725,7 · 226,5 · 499,2 · 107,2 · 3 305,2 · 80,4 · 938,7 · 208,8

Xарманли · 9 999,8 · 1 204,8 · 336,8 · 868,0 · 128,6 · 7 486,7 · 251,0 · 626,5 · 302,2

Xасково · 41 720,9 · 2 784,7 · 547,4 · 2 237,3 · 262,1 · 32 668,6 · 1 575,8 · 2 682,0 · 1 747,7

ОБЛАСТ ШУМЕН

Велики Преслав · 5 488,2 · 781,7 · 188,5 · 593,2 · 114,5 · 3 583,8 · 233,9 · 274,5 · 499,8

Bенец · 3 416,7 · 770,9 · 209,1 · 561,8 · 84,1 · 2 293,9 · 49,6 · 85,3 · 132,9

Bърбица · 5 053,2 · 830,6 · 251,4 · 579,2 · 105,2 · 3 936,2 · 95,8 · 0,0 · 85,4

Kаолиново · 5 997,6 · 974,9 · 235,8 · 739,1 · 113,6 · 4 726,1 · 97,6 · 0,0 · 85,4

Kаспичан · 4 058,1 · 597,3 · 142,1 · 455,2 · 115,0 · 2 582,6 · 91,6 · 491,3 · 180,3

Hикола Kозлево · 4 240,0 · 634,8 · 168,6 · 466,2 · 109,8 · 3 271,5 · 62,6 · 0,0 · 161,3

Hови пазар · 11 258,3 · 935,4 · 216,8 · 718,6 · 128,7 · 7 938,9 · 347,0 · 1 671,0 · 237,3

Cмядово · 4 473,1 · 559,0 · 141,2 · 417,8 · 109,1 · 2 030,6 · 65,5 · 1 547,6 · 161,3

Xитрино · 2 478,1 · 867,9 · 313,5 · 554,4 · 89,9 · 1 344,7 · 23,8 · 0,0 · 151,8

Шумен · 44 645,7 · 2 579,8 · 392,0 · 2 187,8 · 241,4 · 31 206,9 · 3 382,9 · 4 323,2 · 2 911,5

ОБЛАСТ ЯМБОЛ

Болярово · 3 688,3 · 582,8 · 240,6 · 342,2 · 122,4 · 1 190,5 · 32,0 · 1 627,7 · 132,9

Eлхово · 7 297,4 · 869,7 · 261,3 · 608,4 · 131,9 · 5 214,8 · 143,5 · 593,8 · 343,7

Cтралджа · 6 741,0 · 850,8 · 311,9 · 538,9 · 106,6 · 4 467,1 · 266,0 · 746,8 · 303,7

„Tунджа” · 8 356,6 · 1 366,6 · 658,8 · 707,8 · 137,4 · 5 460,2 · 248,3 · 546,2 · 597,9

ПРОЕКТ (в хил.лв.) Чл. 52. Разчетите за финансиране на капиталовите разходи на общините, одобрени с решение на общинския съвет, се представят в Министерството на финансите при условия и по ред, определени от министъра на финансите.

Чл. 53. (1) Годишният размер на общата субсидия за делегираните от държавата дейности за общините се разпределя по тримесечия, както следва:

1. първо тримесечие - 30 на сто;

2. второ тримесечие - 25 на сто;

3. трето тримесечие - 20 на сто;

4. четвърто тримесечие - 25 на сто.

(2) Целевата субсидия за капиталови разходи по чл. 50 се предоставя на общините до 5-о число на текущия месец въз основа на заявки на общините, при условията и по реда, определени от министъра на финансите по чл. 52.

(3) Общата изравнителна субсидия по чл. 50 се предоставя на общините до 20 януари в размер 50 на сто, до 20 юли в размер 25 на сто и до 20 октомври – останалите 25 на сто.

(4) Средствата за зимно поддържане и снегопочистване по чл. 50 се предоставят на общините до 20 януари в размер 75 на сто и до 31 октомври – останалите 25 на сто.

(5) Общата субсидия за делегираните от държавата дейности се предоставя ежемесечно до 5-о число на текущия месец в размер една трета от тримесечното разпределение по ал. 1.

Чл. 54. (1) Утвърждава допустимите максимални размери на задълженията към доставчици към 31 декември 2019 г. на бюджетните организации по чл.

13, ал. 3 от Закона за публичните финанси, както следва:

103 в т.ч.

Разходи за · · в т.ч. за: · · Отбрана · · · · · Икономи-

Общини · делегирани от държавата дейности · Общинска админи- страция · кметове и кметски наместници · служители в общинска администрация · и сигурност · Образова- ние · Здраве- опазване · Социални услуги · Култура · чески дейности и услуги

1(2+3+4+5+6+7+8) · 2 · 2а · 2b · 3 · 4 · 5 · 6 · 7 · 8

Ямбол · 34 842,6 · 1 891,9 · 27,2 · 1 864,7 · 213,9 · 26 504,5 · 1 828,6 · 2 994,8 · 1 408,9

ВСИЧКО: · 3 234 390,2 · 301 766,2 · 62 947,7 · 238 818,5 · 42 650,5 · 2 349 337,5 · 155 117,6 · 260 875,3 · 122 891,3 · 1 751,8

ПРОЕКТ 104

№ · Наименование · Сума (хил. лв.)

1. · Българска академия на науките · 2 800,0

2. · Българска телеграфна агенция · 20,0

3. · Българска национална телевизия · 10 000,0

4. · Българско национално радио · 2 000,0

5. · Държавни висши училища · 15 952,0

А) Държавни висши училища, финансирани от Министерството на образованието и науката · 14 952,0

5.1. · Технически университет – София · 800,0

5.2. · Технически университет – Варна · 60,0

5.3. · Технически университет – Габрово · 50,0

5.4. · Русенски университет „А. Кънчев“ · 145,0

5.5. · Университет по хранителни технологии – Пловдив · 115,0

5.6. · Химико-технологичен и металургичен университет – София · 200,0

5.7. · Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас · 100,0

5.8. · Лесотехнически университет – София · 170,0

5.9. · Университет по архитектура, строителство и геодезия – София · 246,0

5.10. · Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ – София · 164,0

5.11. · Университет за национално и световно стопанство – София · 1 200,0

5.12. · Икономически университет – Варна · 50,0

5.13. · Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов · 205,0

5.14. · Софийски университет „Св. Климент Охридски“ · 4 285,0

5.15. · Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ · 400,0

5.16. · Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ · 200,0

5.17. · Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград · 830,0

5.18. · Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ · 14,0

5.19. · Национална спортна академия „Васил Левски“ – София · 700,0

5.20. · Аграрен университет – Пловдив · 115,0

5.21. · Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив · 35,0

ПРОЕКТ

(2) Сумите за съответните бюджетни организации по ал. 1 могат да бъдат увеличени с акт на Министерския съвет, като общият размер на увеличенията не може да надвишава 20 на сто от сумата по ал. 1 за съответната бюджетна организация.

(3) Министерският съвет може да извършва компенсирани промени в сумите по ал. 1, когато очакваният размер на задълженията към доставчиците на съответната бюджетна организация е по-малък от съответната сума по ал. 1.

(4) В обхвата на задълженията по ал. 1-3 се включват всички задължения към доставчици, които подлежат на плащане и отчитане по съответните бюджети на бюджетните организации по ал. 1, с изключение на задълженията по финансов лизинг, търговски лизинг и други форми на дълг, за доставки на активи, отчетени като бюджетни разходи.

Чл. 55. (1) Утвърждава целеви текущи и капиталови разходи в областта на електронното управление и за използваните информационни и комуникационни технологии в рамките на бюджетите на бюджетните организации, както следва:

105

№ · Наименование · Сума (хил. лв.)

5.22. · Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ – София · 45,0

5.23. · Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – София · 350,0

5.24. · Национална художествена академия – София · 56,0

5.25. · Университет по библиотекознание и информационни технологии – София · 30,0

5.26. · Висше училище по телекомуникации и пощи – София · 61,0

5.27. · Медицински университет – София · 2 385,0

5.28. · Медицински университет „Проф. д-р Параскев Иванов Стоянов“ – Варна · 561,0

5.29. · Медицински университет – Пловдив · 650,0

5.30. · Медицински университет – Плевен · 20,0

5.31. · Тракийски университет – Стара Загора · 500,0

5.32. · Висше транспортно училище „Тодор Каблешков“ – София · 125,0

5.33. · Висше строително училище „Любен Каравелов“ – София · 85,0

Б) Държавни висши училища, финансирани от Министерство на отбраната · 1 000,0

5.34. · Военна академия „Г. С. Раковски“ - София · 200,0

5.35. · Национален военен университет „Васил Левски“ - Велико Търново · 600,0

5.36. · Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ - Варна · 200,0

Всичко: · 30 772,0

106 ПРОЕКТ (хил. лв.)

№ · Наименование · Общо разходи · Текущи разходи · Капиталови разходи

1 · 2 · 3 · 3.1 · 3.2

1. · Сметна палата · 896,0 · 516,0 · 380,0

2. · Администрация на президента · 166,0 · 47,0 · 119,0

3. · Министерски съвет · 3 961,7 · 1 902,9 · 2 058,8

4. · Омбудсман · 72,9 · 47,9 · 25,0

5. · Министерство на финансите · 31 754,8 · 20 952,8 · 10 802,0

6. · Министерство на външните работи · 1 670,5 · 827,1 · 843,4

7. · Министерство на отбраната · 100,0 · 0,0 · 100,0

8. · Министерство на вътрешните работи · 2 868,0 · 2 132,0 · 736,0

9. · Министерство на правосъдието · 8 688,4 · 3 524,4 · 5 164,0

10. · Министерство на труда и социалната политика · 4 383,5 · 3 360,8 · 1 022,7

11. · Министерство на здравеопазването · 7 760,0 · 3 964,1 · 3 795,9

12. · Министерство на образованието и науката · 14 261,9 · 6 531,9 · 7 730,0

13. · Министерство на културата · 590,0 · 340,0 · 250,0

14. · Министерство на околната среда и водите · 2 216,1 · 1 113,6 · 1 102,5

15. · Министерство на икономиката · 2 100,6 · 1 106,1 · 994,5

16. · Министерство на енергетиката · 604,3 · 247,3 · 357,0

17. · Министерство на туризма · 113,0 · 70,0 · 43,0

18. · Министерство на регионалното развитие и благоустройството · 2 458,4 · 1 519,4 · 939,0

19. · Министерство на земеделието, храните и горите · 4 087,7 · 672,5 · 3 415,2

20. · Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията · 1 417,3 · 1 114,3 · 303,0

21. · Министерство на младежта и спорта · 413,5 · 236,4 · 177,1

22. · Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия · 107,0 · 53,0 · 54,0

23. · Комисия за защита от дискриминация · 152,6 · 32,6 · 120,0

24. · Комисия за защита на личните данни · 214,0 · 88,0 · 126,0

ПРОЕКТ (хил. лв.)

(2) Промени на утвърдените с ал. 1 разходи могат да се извършват по реда на Закона за публичните финанси при обективна невъзможност за усвояване на част от утвърдените разходи, както и при доказана необходимост от увеличаването им, след предварително съгласуване с председателя на Държавна агенция „Електронно управление“.

Чл. 56. (1) В 10-дневен срок от обнародването на постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2019 г. в „Държавен вестник“ бюджетните организации, чиито бюджети са част от държавния бюджет, публикуват на интернет страницата си утвърдените им бюджети, както и програмните формати на бюджетите си при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.

(2) Първостепенните разпоредители с бюджет са отговорни и контролират процеса по публикуване от второстепенните им разпоредители с бюджет на информация или на документи на интернет страницата им, когато това е предвидено в този закон или в Закона за публичните финанси.

107

№ · Наименование · Общо разходи · Текущи разходи · Капиталови разходи

1 · 2 · 3 · 3.1 · 3.2

25. · Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество · 438,6 · 372,6 · 66,0

26. · Национална служба за охрана · 50,0 · 40,0 · 10,0

27. · Национален статистически институт · 4 874,0 · 1 250,0 · 3 624,0

28. · Комисия за защита на конкуренцията · 70,0 · 50,0 · 20,0

29. · Комисия за регулиране на съобщенията · 988,3 · 516,1 · 472,2

30. · Съвет за електронни медии · 110,0 · 95,0 · 15,0

31. · Комисия за енергийно и водно регулиране · 660,7 · 98,0 · 562,7

32. · Агенция за ядрено регулиране · 919,7 · 283,7 · 636,0

33. · Държавна комисия по сигурността на информацията · 159,0 · 76,0 · 83,0

34. · Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ · 161,5 · 36,8 · 124,7

35. · Комисия за финансов надзор · 2 087,2 · 527,6 · 1 559,6

36. · Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори · 37,0 · 30,0 · 7,0

37. · Държавен фонд „Земеделие“ · 6 924,7 · 3 868,7 · 3 056,0

38. · Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства · 58,1 · 32,1 · 26,0

39. · Държавна агенция „Електронно управление“ · 10 397,0 · 4 752,0 · 5 645,0

40. · Държавна агенция „Технически операции“ · 12,0 · 1,0 · 11,0

Всичко: · 119 006,0 · 62 429,7 · 56 576,3

ПРОЕКТ Чл. 57. При създаване през 2019 г. на бюджетна организация, чийто бюджет е част от държавния бюджет и ръководителят й е определен за първостепенен разпоредител с бюджет, Министерският съвет определя размера на основните показатели на бюджета на организацията и други показатели съгласно Закона за публичните финанси, без да се нарушава бюджетното салдо по чл. 1, ал. 3.

Чл. 58. Утвърждава обща годишна квота за предоставяне на ваучери за храна по чл. 209, ал. 7 от Закона за корпоративното подоходно облагане в размер на 320 млн. лв.

Чл. 59. Определя до 84 млн. лв. общ размер на сумата, подлежаща за възстановяване на земеделските стопани от акциза за газьола съгласно чл.

47б от Закона за подпомагане на земеделските производители.

Чл. 60. Минималният размер на основната заплата за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от държавен служител по Закона за държавния служител, е 560 лв. от 1 януари 2019 г.

Чл. 61. Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лицата по чл. 212, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, по чл. 177, ал. 2 и чл. 180, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, по чл. 22 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, по чл. 71, ал. 2 и чл. 73, ал. 2 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, по чл. 64, ал. 3 от Закона за Националната служба за охрана и по чл. 64, ал. 2 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ е 380 лв. от 1 януари 2019 г.

Чл. 62. (1) Средномесечният доход по чл. 4 от Закона за семейни помощи за деца за 2019 г. е 450 лв.

(2) Средномесечният доход по чл. 4а, ал. 2, т. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2019 г. е 400 лв.

(3) Средномесечният доход по чл. 4а, ал. 2, т. 2 от Закона за семейни помощи за деца за 2019 г. е от 400,01 лв. до 500 лв. включително.

(4) Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2019 г. за семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода по ал. 2, е, както следва:

1. за семейство с едно дете – 40 лв.;

2. за семейство с две деца – 90 лв.;

3. за семейство с три деца – 135 лв.;

4. за семейство с четири деца – 145 лв., като за всяко следващо дете в семейството помощта за семейството расте с 20 лв.

(5) Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2019 г. за семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца съгласно ал. 3 е 80 на сто от размера на помощта, определен в ал. 4.

(6) Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца се определя и изплаща в размера по ал. 4, т. 1.

(7) Размерът на месечната помощ за отглеждане на близнаци по чл. 7, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца е 75 лв.

(8) Размерът на еднократната помощ при бременност по чл. 5а, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2019 г. е 150 лв.

(9) Размерът на еднократната помощ при раждане на живо дете по чл. 6, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2019 г. е, както следва:

108

ПРОЕКТ

1. за първо дете – 250 лв.;

2. за второ дете – 600 лв.;

3. за трето дете – 300 лв.;

4. за четвърто и всяко следващо дете – 200 лв.

(10) Размерът на допълнителната еднократна помощ за дете с установени трайни увреждания 50 и над 50 на сто до навършване на 2-годишна възраст по чл. 6, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца за 2019 г. е 100 лв.

(11) Размерът на еднократната помощ при осиновяване на дете по чл. 6б, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца се определя и изплаща в размера по ал. 9, т. 1.

(12) Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете до навършване на една година по чл. 8, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за

2019 г. е 100 лв.

(13) Размерът на еднократната помощ за отглеждане на близнаци по чл. 6а, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2019 г. е 1200 лв. за всяко дете.

(14) Размерът на еднократната помощ за отглеждане на дете от майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение, по чл. 8в, ал.

1 от Закона за семейни помощи за деца за 2019 г. е 2880 лв.

(15) Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2019 г. е, както следва:

1. за дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 930 лв.;

2. за дете с определени от 70 до 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 450 лв.;

3. за дете с определени от 50 до 70 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 350 лв.

(16) Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца за 2019 г. е, както следва:

1. за дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 490 лв.;

2. за дете с определени от 70 до 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 420 лв.;

3. за дете с определени от 50 до 70 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 350 лв.

(17) Размерът на месечната помощ за дете без право на наследствена пенсия от починал родител по чл. 8е, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2019 г. е 115 лв.

(18) Размерът на обезщетенията по чл. 230, ал. 1 и чл. 231, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за 2019 г. е 340 лв.

109

ПРОЕКТ Чл. 63. Максималният размер на държавните парични награди по чл. 3, ал. 1 от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията е, както следва:

1. за наградата по чл. 3, ал. 1, т. 1 – до 700 лв.;

2. за наградата по чл. 3, ал. 1, т. 2 – до 700 лв.;

3. за наградата по чл. 3, ал. 1, т. 3 – до 5000 лв.

Чл. 64. Годишният размер на държавната субсидия за един получен действителен глас съгласно Закона за политическите партии за 2019 г. е 11 лв.

Чл. 65. Максималният размер на присъдената издръжка, която се изплаща от държавата по чл. 152, ал. 1 от Семейния кодекс, за 2019 г. е 80 лв.

Чл. 66. Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2019 г. е в размер 4,5 млрд. лв.

Чл. 67. Максималният размер на държавния дълг към края на 2019 г. не може да надвишава 22,2 млрд. лв.

Чл. 68. (1) Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет по реда на Закона за държавния дълг, е 1,0 млрд. лв.

(2) В рамките на текущата бюджетна година разпоредителите с бюджет по държавния бюджет не могат да поемат нов държавен дълг по чл. 37, ал.

1, т. 1, буква „б“ от Закона за публичните финанси.

Чл. 69. (1) За целите на касовото управление и плащанията на бюджетните организации освен дълга по чл. 68, ал. 1 може да се поема държавен дълг, който се изплаща до края на текущата бюджетна година, при условие че не се увеличава държавният дълг към края на годината.

(2) За оптимизиране на обслужването на държавния дълг министърът на финансите може:

1. да емитира освен дълга по чл. 68, ал. 1 държавни ценни книжа за обратно изкупуване на вътрешни и външни задължения на страната, при условие че не се увеличава държавният дълг към края на годината;

2. да сключва договори за намаляване на риска при рефинансиране и изглаждане на матуритетната структура на дълга, при условие че в резултат на това не се увеличава номиналната стойност на дълга;

3. да сключва договори за валутни и лихвени суапови операции;

4. да изплаща предсрочно задължения по държавния дълг.

Чл. 70. (1) Максималният размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени по реда на Закона за държавния дълг през 2019 г., е в размер до валутната равностойност на 215 млн. лв.

(2) В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да одобрява и да предлага на Народното събрание издаване на държавни гаранции по заемни споразумения във връзка с финансирането на проект „Междусистемна газова връзка Гърция – България“ в размер до валутната равностойност на 215 млн. лв. при спазване на правото на Европейския съюз и българското законодателство в областта на държавните помощи.

Чл. 71. В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да издава държавни гаранции, както следва:

1. под формата на гаранционни депозити съгласно чл. 83 – в общ размер до 100 млн. лв.;

110

ПРОЕКТ

2. по Закона за кредитиране на студенти и докторанти – в общ размер до 50 млн. лв.

Чл. 72. Максималният размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени по реда на чл. 71, е 0,2 млрд. лв.

Чл. 73. За 2019 г. приходите, разходите, включително за сметка на националното съфинансиране, както и елементите на финансирането, свързани с държавните инвестиционни заеми и държавните инвестиционни заеми с краен бенефициент – търговско дружество, администрирани и управлявани от разпоредители с бюджет по държавния бюджет, са планирани по централния бюджет. Общият лимит на разходите е в размер до 77 780,2 хил. лв.

Чл. 74. (1) Средствата за ликвидация на Министерството на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 са планирани в централния бюджет.

(2) Средствата по ал. 1 се предоставят с акт на Министерския съвет по предложение на заместник министър-председател.

Чл. 75. В случаите, когато на основание чл. 109 и 110 от Закона за публичните финанси се одобряват промени на показатели по отделните бюджетни програми по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, които прилагат програмен формат на бюджет, свързани с увеличение на администрираните разходи, за които с постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2019 г. не са утвърдени съответните показатели, с акта за одобряване на промените се създават администрирани разходни параграфи и се посочва размерът на сумите по тях.

Чл. 76. Министерският съвет може да извършва промени на утвърдените с този закон максимални размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и на максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г., на първостепенните разпоредители с бюджет, част от държавния бюджет, след представянето на годишните им отчети за 2018 г.

Чл. 77. (1) Разходите за персонал, утвърдени по чл. 4 – 47, се извършват до определения размер с изключение на делегираните бюджети.

(2) Промени на разходите за персонал могат да се извършват само с акт на Министерския съвет при структурни промени, както и при компенсирани промени между бюджети.

(3) При намаляване числеността на персонала, извън случаите на извеждане на дейности от бюджетно на друго финансиране и случаите на намаляване на персонала вследствие на преминаване на функции и персонал към друга бюджетна организация, икономиите от разходите за персонал може да се използват за увеличаване на индивидуалните основни месечни заплати съобразно оценката на изпълнението.

(4) Икономията на разходите за персонал може да се използва текущо или с натрупване за изплащането на допълнителни възнаграждения и дължимите за тях осигурителни вноски и/или за други разходи. При необходимост първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет извършват съответните вътрешнокомпенсирани промени по бюджетите си и уведомяват министъра на финансите.

(5) Алинеи 1 и 2 не се прилагат по отношение на увеличение на разходите за персонал за сметка на:

1. получени средства от помощи и дарения;

2. вътрешно преструктуриране на разходите за социално-битово и културно обслужване на персонала и за допълнителни плащания по чл. 71, ал.

3, чл. 75 и 76 от Закона за дипломатическата служба с характер на плащания за персонала и свързаните с тях осигурителни вноски и данъци;

3. получени трансфери от други бюджети, които не са част от държавния бюджет;

4. получени трансфери от бюджети по държавния бюджет в годишен размер на увеличението до 2 млн. лв.;

111

ПРОЕКТ

5. средства по програми за развитие на предучилищното и училищното образование;

6. разходи за изпълнение на Националния план за действие по заетостта и за възнаграждения на приемните семейства по Закона за закрила на детето;

7. проекти, финансирани със средства от Европейския съюз;

8. вътрешно преструктуриране на разходите за случаите, когато разпоредителите с бюджет изпълняват международни договори и програми през текущата година, в т.ч. по официална помощ за развитие и хуманитарна помощ;

9. разходи за ликвидацията на Министерството на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018;

10. разходи за специфични дейности и по договори с външни изпълнители за изграждането на Комплексна автоматизирана система за управление;

11. разходи от резерва за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия по чл. 1, ал. 2, раздел ІІ, т. 5.1 при участие в спасителни и неотложни аварийно-възстановителни дейности.

(6) Промените по ал. 5, по т. 1-8, с изключение за самостоятелните бюджети, се извършват от министъра на финансите по реда на чл. 110 от Закона за публичните финанси, а тези по т. 9-11 – по реда на чл. 109 от Закона за публичните финанси.

(7) При промени по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет в случаите по ал. 4 и ал. 5, т. 2 и 8 се извършват съответните промени и на показателите по чл. 86, ал. 2, т. 5 и 6 от Закона за публичните финанси.

(8) Алинеи 3, 4 и 5 се прилагат съответно и от Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса и от общините за делегираната от държавата дейност „Общинска администрация“.

Чл. 78. Бюджетните организации, настанени в сгради – собственост на държавата или на общините, не заплащат наеми.

Чл. 79. (1) Определя сметките за средствата от Европейския съюз, за които през 2019 г. Министерският съвет ще утвърждава годишни разчети, както следва:

1. сметка за средствата от Европейския съюз на Националния фонд;

2. сметка за средствата от Европейския съюз на Държавен фонд „Земеделие“.

(2) Промени в разчетите по сметката по ал. 1, т. 1 се извършват от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите след изтичане на третото тримесечие на бюджетната година при съществено влошаване на бюджетното й салдо.

(3) Промени в разчетите по сметката по ал. 1, т. 2 се извършват от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието, храните и горите съгласувано с министъра на финансите след изтичане на третото тримесечие на бюджетната година при влошаване на бюджетното й салдо.

(4) Министърът на финансите може да извършва компенсирани промени по утвърдените годишни разчети на сметките по ал. 1, т. 1 и 2 при запазване на тяхното бюджетно салдо.

Чл. 80. Националното съфинансиране на средствата от помощта, предоставена на Република България от Европейския съюз и от други донори по Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Инициативата за младежка заетост, Фонда за европейско 112

ПРОЕКТ подпомагане на най-нуждаещите се лица на Европейския съюз, програмите за трансгранично сътрудничество по външни граници на Европейския съюз, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм и по Програмата за сътрудничество „България – Швейцария“, се предоставя като трансфер по чл. 1, ал. 2, раздел III, т. 1.4 от държавния бюджет по сметката за средствата от Европейския съюз на Националния фонд.

Чл. 81. При необходимост възстановяването на средства към Европейската комисия по предприсъединителните финансови инструменти, Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Инициативата за младежка заетост, Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица на Европейския съюз, програмите за трансгранично сътрудничество по външни граници на Европейския съюз, Преходния финансов инструмент, както и към донорите по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм и Програмата за сътрудничество „България – Швейцария“, е за сметка на трансфера от централния бюджет и/или на такъв от минали години по сметката за средства от Европейския съюз на Националния фонд.

Чл. 82. (1) За уреждане на взаимоотношенията, свързани с наложени финансови корекции по оперативни програми и с предоставени безлихвени заеми от централния бюджет, министърът на финансите, по предложение на органите, отговорни за финансовото управление на средствата от Европейския съюз, може да извършва промени на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет, сметките за средства от Европейския съюз и бюджетите на бенефициентите – бюджетни организации.

(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага съответно и за средствата от други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от Европейския съюз.

(3) Размерът на неразплатените задължения на общини – бенефициенти по програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарство, за наложени финансови корекции и/или за предоставени безлихвени заеми от централния бюджет за финансиране на плащания по проекти с наложени финансови корекции за програмен период 2007–2013 г. се намалява с 80 на сто чрез сключване на тристранно споразумение между управляващия орган на оперативната програма, министъра на финансите и кмета на съответната община.

(4) За предоставените временни безлихвени заеми от централния бюджет на общини – бенефициенти по програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от Европейския фонд за рибарство, за финансиране на плащания по проекти с наложени финансови корекции, за които има подписано тристранно споразумение по ал. 3, министърът на финансите извършва прихващане на подлежащите на предоставяне обща изравнителна субсидия и целева субсидия за капиталови разходи с подлежащия на възстановяване намален размер на заема.

(5) Прихващането на средствата по ал. 4 се извършва през 2019 и 2020 г., като крайният срок за прихващане на заема не може да бъде след

30 септември 2020 г.

(6) Намаляването на размера на задължението по ал. 3 е еднократно.

Чл. 83. (1) За покриване на финансовия недостиг на общини, други бюджетни организации и на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, които са бенефициенти по проекти по оперативните програми „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014-2020“, „Околна среда 2014-2020“ и „Региони в растеж 2014-2020“, одобрени от Европейската инвестиционна банка в съответствие с изискванията на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – съфинансиране по Фондовете на ЕС 2014 – 2020 г. (СПЗ)“), може 113

ПРОЕКТ да се отпускат заеми от Българската банка за развитие въз основа на предоставени от централния бюджет възстановими средства със специално предназначение по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба на Закона за Българската банка за развитие.

(2) Средствата по ал. 1 се предоставят на Българската банка за развитие като гаранционни депозити.

(3) Предоставянето на средства за покриване на финансов недостиг на заемообразен принцип чрез Българската банка за развитие се извършва в съответствие със Споразумението за определяне на обхвата на управленската отговорност с цел осигуряване на изпълнението на чл. 6.05 (g) от Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – съфинансиране по Фондовете на ЕС 2014 –

2020 г. (СПЗ)“).

(4) Поетият дълг от общините по линия на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – съфинансиране по Фондовете на ЕС 2014 – 2020 г. (СПЗ)“) не се включва в ограничението по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси.

Чл. 84. (1) Годишният размер на плащанията за 2019 г. по дългосрочни договори с гарантиран резултат (ЕСКО договори), по заемите въз основа на средства по § 9 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, както и по заемите по ал. 5, за всяка отделна община не се включва в общия годишен размер на плащанията по общинския дълг за съответната община при определяне на съотношението и при прилагане на ограничението по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси.

(2) Алинея 1 не се прилага при установени от контролен орган нарушения при сключването на договорите с гарантиран резултат (ЕСКО договори) и/или при установяване на негативно въздействие на договорите с гарантиран резултат (ЕСКО договори) върху параметрите на разходите на общините.

(3) Плащанията през 2018 г. по главницата на съществуващ дълг със средства от нов дълг, който е поет за рефинансирането му, не се включват в ограничението по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси.

(4) При прилагане на ограничението по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси се включват извършените плащания по главницата на банкови заеми тип овърдрафт/револвиращи кредити.

(5) През 2019 г. общините могат да поемат извън ограниченията по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси дълг чрез заеми въз основа на предоставени от „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД средства от оперативни програми на финансови посредници-кредитори по съответните заеми.

Чл. 85. (1) В случаите, когато по одобрени проекти данък върху добавената стойност е финансиран като разход от първостепенни разпоредители с бюджет и/или бюджетни организации по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси и за който възниква право на приспадане на данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност, сумата подлежи на връщане в срок до края на месеца, следващ месеца, през който правото на данъчен кредит е упражнено. За невъзстановените в срок суми се дължи лихва за забава съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

(2) Вземанията по ал. 1 са публични и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 86. (1) Държавен фонд „Земеделие“ извършва плащания за финансиране на разходи за данък върху добавената стойност на общини по одобрени за подпомагане проекти по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007–2013 г. и 2014–2020 г. и по Програмата за морско дело и рибарство за периода 2014–2020 г. въз основа на подадено от бенефициентите искане за плащане съгласно реда и условията за това, определени от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

114

ПРОЕКТ

(2) Общините са длъжни в срок до десет дни от постъпването на финансовите средства по ал. 1 по банковата сметка за средства от Европейския съюз да ги преведат по сметките на съответния доставчик на услуга, стока или строителство по одобрения проект, като в същия срок представят пред Държавен фонд „Земеделие” доказателства за извършеното плащане. При неизпълнение на задължението по изречение първо общините дължат възстановяване на Държавен фонд „Земеделие” на изплатените финансови средства заедно със законната лихва считано от изтичането на десетдневния срок.

(3) Разход, финансиран по ал. 1, за данък, за който възниква право на приспадане на данъчен кредит по реда на Закона за данъка върху добавената стойност, подлежи на възстановяване от общината на Държавен фонд „Земеделие“ по реда на чл. 85.

(4) В случаите, когато изплатена по одобрения проект безвъзмездна финансова помощ подлежи на възстановяване, общината възстановява на Държавен фонд „Земеделие“ и предоставените по ал. 1 финансови средства в размер, съответстващ на размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ по проекта, заедно със законната лихва съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

(5) Вземанията по ал. 2, 3 и 4 са публични и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Вземанията по ал. 4 се установяват от Държавен фонд „Земеделие“, а за Програмата за морско дело и рибарство за периода 2014–2020 г. – от Управляващия орган, с акта, с който по основание и размер се определя размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ по проекта.

Чл. 87. За финансиране на проекти на общините за рекултивация на общински депа, неотговарящи на нормативните изисквания, въз основа на решение на Управителния съвет на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), може да се предостави финансиране на база на фактически извършени разходи на общините от бюджета на ПУДООС в общ размер до 70 млн. лв. за сметка на преходния остатък на предприятието, съгласувано с министъра на финансите, без да се нарушава салдото по консолидираната фискална програма.

Чл. 88. (1) Целевата субсидия за капиталови разходи по чл. 50 може да бъде трансформирана в трансфер за други целеви разходи на общината за извършване на неотложни текущи ремонти на общински пътища и на улична мрежа.

(2) В рамките на бюджетните взаимоотношения на общината с централния бюджет произтичащите от ал. 1 промени се извършват от министъра на финансите по предложение на кмета на общината въз основа на решение на общинския съвет.

(3) Предложението на кмета по ал. 2 се представя в Министерството на финансите при условия и по ред, определени от министъра на финансите.

Чл. 89. Кметовете на общините задължително поддържат постоянен интернет и комуникационна свързаност на общинските администрации за нуждите на компонентите на електронното управление съобразно минимални изисквания за качество, одобрени от председателя на Държавна агенция „Електронно управление“. Минималните изисквания за качество се публикуват на интернет страницата на Държавна агенция „Електронно управление“ в едномесечен срок от влизането в сила на този закон.

Чл. 90. (1) Размерът на средствата за представителни разходи за кметовете в общините не може да бъде по-голям от 2 на сто от общия годишен размер на разходите за издръжка за дейност „Общинска администрация“.

(2) Размерът на средствата за представителни разходи за общинските съвети не може да бъде по-голям от 1 на сто от общия годишен размер на разходите за издръжка за дейност „Общинска администрация“.

Чл. 91. (1) Акционерните дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала и дружествата, които те контролират, в които размерът на средствата на фонд „Резервен“ е достигнал или е надхвърлил една десета част от капитала или определената от устава по-голяма част, при приключване 115

ПРОЕКТ на финансовата 2018 г. не правят отчисления за фонд „Резервен“.

(2) Акционерните дружества по ал. 1, в които средствата на фонд „Резервен“ са в размер, по-малък от посочения в ал. 1, при приключване на финансовата 2018 г. правят отчисления за фонда в размер на една десета част от реализираната печалба, а когато така определените отчисления биха довели до превишаване на определения размер на фонд „Резервен“, правят отчисления в размер, съответстващ на средствата, необходими за неговото попълване.

Чл. 92. (1) Държавните и общинските предприятия и едноличните търговски дружества с държавно, съответно с общинско участие, отдали под наем предоставените им застроени или незастроени недвижими имоти, дължат вноска в размер 50 на сто от получения наем в държавния бюджет, а общинските – в общинския бюджет.

(2) Алинея 1 не се прилага за юридически лица, когато при тяхното образуване или преобразуване имуществото, което те отдават под наем, е предоставено за извършване на дейности, свързани с отдаването под наем.

(3) Държавните или общинските лечебни заведения – еднолични търговски дружества, както и лечебните заведения – търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала, прилагат чл. 105 от Закона за лечебните заведения.

(4) Сумите по ал. 1 се внасят от държавните предприятия и дружествата с държавно участие в капитала в 10-дневен срок от всяко получаване на суми по наемния договор по сметка за приходите по централния бюджет на Националната агенция за приходите.

(5) Сумите по ал. 1 се внасят от общинските предприятия и дружествата с общинско участие в капитала в 10-дневен срок от всяко получаване на суми по наемния договор по сметката за приходите на общината, която има участие в съответното общинско предприятие или дружество.

(6) Вноските по ал. 1, дължими към държавния бюджет, се установяват и събират от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс.

(7) Вноските по ал. 1, дължими към общинския бюджет, се установяват и събират от органите на общинската администрация по реда на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 93. Първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет предвиждат в рамките на утвърдените с този закон капиталови разходи по бюджетите им за 2019 г. средства за реализиране на енергоспестяващи мерки и за реализиране на мерки за осигуряване на достъпна архитектурна среда за хората с увреждания, при условие че те не са изпълнени до края на 2018 г.

Чл. 94. (1) Целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват за обезпечения.

(2) Средствата по ал. 1 не могат да се използват и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица.

(3) Неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по ал. 1 може да се прихващат в пълен размер с подлежащи на отпускане такива средства.

(4) Алинеи 1 – 3 се прилагат и когато средствата за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги на нефинансовите предприятия се предоставят от държавния бюджет чрез бюджетите на общините.

116

ПРОЕКТ Чл. 95. (1) Средствата по чл. 49, ал. 1 и 2 за юридическите лица с нестопанска цел се предоставят само за нестопанската им дейност и не могат да бъдат използвани за дейности с икономически характер.

(2) В случаите, когато лицата по ал. 1 извършват стопанска и нестопанска дейност, са задължени да разграничат видовете си дейности така, че да е налице фактическо или финансово-счетоводно обособяване на съответните дейности, и да поддържат отделно счетоводно отчитане на стопанската и нестопанската дейност по отношение на активите, пасивите, приходите и разходите, свързани с тези дейности.

(3) Лицата по ал. 1 предоставят на министъра на финансите декларация по образец за вида на дейността и обособяването й. Образецът на декларация се публикува на интернет страницата на Министерството на финансите.

Чл. 96. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 3 от Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система не се прилага за приходите от първоначално концесионно възнаграждение по договора за възлагане на концесия за строителство на обект „Гражданско летище за обществено ползване София“ – публична държавна собственост.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. (1) Считано от 1 януари 2019 г. Националният институт по метеорология и хидрология от основно звено при Българската академия на науките се преобразува в Национален институт по метеорология и хидрология като юридическо лице, чийто ръководител е разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на образованието и науката.

(2) Националният институт по метеорология и хидрология е национална научна организация за осъществяване на оперативни дейности в областта на метеорологията, хидрологията и агрометеорологията, както и за научни изследвания, и за научно-приложна, иновативна и образователна дейност.

(3) Националният институт по метеорология и хидрология е националната хидрометеорологична служба на Република България и не изпълнява функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт.

(4) Дейността на Националния институт по метеорология и хидрология се осъществява от служители, които работят по трудово правоотношение, в т.ч. и заемащите академични длъжности.

§ 2. Алинеи 1 и 2 на § 16 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията (обн., ДВ, бр. 15 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 96 от 2015 г., бр. 57 и 98 от 2016 г., бр. 85 от 2017 г. и бр. 80 от 2018 г.) не се прилагат по отношение на числеността на персонала в Националния институт по метеорология и хидрология към министъра на образованието и науката.

§ 3. (1) Считано от 1 януари 2019 г. имуществото, архивът, както и всички права и задължения, включително членствените правоотношения в национални, европейски и международни организации по метеорология и хидрология, и правото да обучава докторанти по акредитирани докторски програми на Националния институт по метеорология и хидрология при Българската академия на науките преминават към Националния институт по метеорология и хидрология към министъра на образованието и науката.

(2) Трудовите правоотношения на служителите на Националния институт по метеорология и хидрология при Българската академия на науките се уреждат съгласно чл. 123 от Кодекса на труда.

§ 4. Средствата за осигуряване на дейността на Националния институт по метеорология и хидрология към министъра на образованието и науката 117

ПРОЕКТ са включени в разчетите по чл. 16, ал. 1-3 в бюджета на Министерството на образованието и науката.

§ 5. В срок до един месец от влизането в сила на закона Министерският съвет по предложение на министъра на образованието и науката приема правилник за устройството и дейността на Националния институт по метеорология и хидрология.

§ 6. Органите за управление на Българската академия на науките в рамките на своята компетентност да предприемат необходимите правни и фактически действия за изпълнението на § 1 и 3.

§ 7. В Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 138 от 1998 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 1999 г. – бр. 60 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г., бр. 96 и 112 от 2001 г., бр. 77 и 120 от 2002 г., бр. 99 и 114 от 2003 г., бр. 99 и 115 от 2004 г., бр. 88, 93 и 105 от 2005 г., бр. 21, 34, 70, 80, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41, 53 и 113 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г., бр. 14, 37, 42 и 99 от 2009 г., бр. 12, 47, 97, 99 и 101 от 2010 г., бр.

28, 99 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 102 от 2012 г., бр. 15, 17 и 27 от 2013 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 2013 г. – бр. 91 от 2013 г.; изм., бр. 109 от 2013 г., бр. 19 и 107 от 2014 г., бр. 96 от 2015 г., бр. 46, 61, 98 и 103 от 2016 г., бр. 8, 63, 75, 92 и 99 от 2017 г. и бр. 7, 27, 44 и 77 от 2018 г.), в § 2 от Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения:

1. В ал. 1 и 2 думите „2018 г.“ се заменят с „2019 г.“.

2. В ал. 4, изречение първо думите „2019 г.“ се заменят с „2020 г.“.

§ 8. В Закона за Българската академия на науките (обн., ДВ, бр. 85 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 90 от 1993 г., бр. 123 от 1997 г., бр. 41 от 2007 г., бр. 101 от 2010 г., бр. 30 от 2011 г. и бр. 15 от 2013 г.), в чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 2 се изменя така:

„(2) Приходите по бюджета на Българската академия на науките се формират от:

1. трансфер от държавния бюджет, утвърден със закона за държавния бюджет, за изпълнението на:

а) основни дейности;

б) администрирани дейности;

в) национално възложени дейности;

2. постъпления по сключени договори за изследователски проекти, предложени от компетентни държавни органи, юридически и физически лица и други организации;

3. приходи от реализация на интелектуални и други продукти;

4. постъпления от помощи и дарения.“.

2. Създават се нови алинеи 3 и 4:

„(3) Средствата за основни дейности се разходват за:

1. научни изследвания;

118

ПРОЕКТ

2. участие в международни проекти и програми;

3. други капиталови и текущи разходи, в т.ч. за издръжка на обучението на докторанти.

(4) Средствата за администрирани дейности се разходват за:

1. разходи за членски внос и участие в нетърговски организации и дейности;

2. допълнителните възнаграждения съгласно чл. 8, ал. 1;

3. стипендии на докторанти.”

3. Създава се ал. 5:

(5) Средствата за национално възложени дейности се разходват в изпълнение на закон или на друг нормативен акт.“.

4. Досегашната ал. 3 става ал. 7, а досегашната ал. 4 става ал. 6.

§ 9. В Закона за предучилищното и училищното образование (обн., ДВ, бр. 79 от 2015 г.; изм. и доп., бр. 98 и 105 от 2016 г., бр. 58 и 99 от 2017 г. и бр. 24 от 2018 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 68 се създават ал. 3, 4 и 5:

„(3) В държавните и в общинските детски градини и в училищата, които осъществяват задължително предучилищно образование, по желание на родителите и срещу заплащане, извън времето за провеждане на основните форми на педагогическо взаимодействие, може да се извършват и допълнителни педагогически дейности като допълнителна услуга за децата, които посещават детската градина или училището.

(4) Допълнителните услуги по ал. 3 се извършват при условия и по ред, определени съответно с актовете по ал. 1 и 2.

(5) Детските градини може да извършват дейностите по ал. 3 чрез възлагане на външни изпълнители при спазване на действащото законодателство.“

2. В чл. 293, ал. 1:

а) създава се нова т. 6:

„6. приходите от допълнителни услуги по чл. 68;“

б) досегашната т. 6 става т. 7.

§ 10. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 81 от 2000 г., бр. 34, 41 и 108 от 2001 г., бр. 47, 74 и 91 от 2002 г., бр. 42, 69,

84 и 107 от 2003 г., бр. 6 и 70 от 2004 г., бр. 18, 77 и 94 от 2005 г., бр. 29, 30, 36, 65 от 2006 г.; попр., бр. 66 от 2006 г.; бр. 105 и 108 от 2006 г., бр. 22 и 59 от 2007 г., бр. 36, 52 и 70 от 2008 г., бр. 12, 32, 35, 47, 82, 93, 95 и 103 от 2009 г., бр. 61, 98 и 19 от 2010 г., бр. 28, 35 и 80 от 2011 г., бр. 45, 77 и 82 от 2012 г., бр. 66 и 103 от 2013 г., бр. 26, 49, 53 и 98 от 2014 г., бр. 12, 14, 17, 58 и 61 от 2015 г., бр. 95, 101, 15, 51, 52 и 95 от 2016 г., бр. 12, 58 и 96 от 2017 г. и бр.

55 и 77 от 2018 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 151, ал. 3, т. 5 думите „при Българската академия на науките“ се заменят с „към министъра на образованието и науката“.

119

ПРОЕКТ

2. В чл. 171:

а) в ал. 2 в основния текст след думите „Националния институт по метеорология и хидрология“ се добавя „към министъра на образованието и науката“

б) в ал. 6:

аа) в основния текст думите „при Българската академия на науките“ се заменят с „към министъра на образованието и науката“;

бб) в т. 4 думите „при Българската академия на науките“ се заменят с „към министъра на образованието и науката“.

в) в ал. 8 след думите „Националния институт по метеорология и хидрология“ се добавя „към министъра на образованието и науката“.

3. В чл. 173, ал. 1, т. 2 думите „при Българската академия на науките“ се заменят с „към министъра на образованието и науката“.

4. В параграф 134 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ДВ, бр. 61 от 2010 г.;

изм. и доп., бр. 55 от 2018 г.):

а) в ал. 1 думите „при Българската академия на науките“ се заменят с „към министъра на образованието и науката“;

б) в ал. 2 думите „при Българската академия на науките“ се заменят с „към министъра на образованието и науката“;

в) в ал. 3 думите „при Българската академия на науките“ се заменят с „към министъра на образованието и науката“.

§ 11. В Закона за чистотата на атмосферния въздух (обн., ДВ, бр. 45 от 1996 г.; попр., бр. 49 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 85 от 1997 г., бр. 27 от

2000 г., бр. 102 от 2001 г., бр. 91 от 2002 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 95, 99 и 102 от 2005 г., бр. 86 от 2007 г., бр. 36 и 52 от 2008 г., бр. 6, 82 и 93 от 2009 г., бр. 41, 87 и 88 от 2010 г., бр. 35 и 42 от 2011 г., бр. 32, 38, 53, 54, 77 и 102 от 2012 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14 и 101 от 2015 г., бр. 58 от 2016 г. и бр. 12, 58 и

85 от 2017 г.) в чл. 22, ал. 1 думите „при Българската академия на науките“ се заменят с „към министъра на образованието и науката“.

§ 12. В Закона за закрила и развитие на културата (обн., ДВ, бр. 50 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г.; попр., бр. 34 от 2001 г.; изм., бр. 75 от 2002 г., бр. 55 от 2004 г., бр. 28, 74, 93, 99 и 103 от 2005 г., бр. 21, 41 и 106 от 2006 г., бр. 84 от 2007 г., бр. 19, 42 и 74 от 2009 г., бр. 13, 50 и 97 от 2010 г., бр. 25 и 54 от 2011 г., бр. 77 и 102 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 96 от 2015 г., бр. 16 от 2016 г. и бр. 7 и 28 от 2018 г.) в чл. 23д, ал. 1 се правят следните допълнения:

1. В основния текст след думите „Културен център „Двореца“ се поставя запетая и се добавя „Българската национална филмотека“.

2. В т. 1 след думата „културното“ се поставя запетая и се добавя „аудио-визуалното“.

§ 13. В Закона за националната стандартизация (обн., ДВ, бр. 88 от 2005 г.; изм. бр. 42 от 2009 г., бр. 97 от 2010 г., бр. 82 от 2012 г. и бр. 7 от

2018 г.) в чл. 24 ал. 4 се изменя така:

„(4) Един от членовете на контролния съвет е представител на Министерството на икономиката и се определя от министъра на икономиката.“ § 14. В Закона за Националната служба за охрана (обн., ДВ, бр. 61 от 2015 г.; доп., бр. 103 от 2017 г.) в чл. 21, ал. 1, т. 1 думата „омбудсмана“ се заличава.

120

ПРОЕКТ § 15. В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 95 от

2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30 и 102 от 2006 г., бр. 59 и 64 от 2007 г., бр. 43, 94 и 108 от 2008 г., бр. 35, 42, 74 и 103 от 2009 г., бр. 15, 46, 58 и 77 от 2010 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 91 от 2010 г.; изм., бр. 97 от 2010 г., бр. 1, 18 и 100 от 2011 г., бр. 15, 20, 38 и

82 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 14, 24, 54 и 98 от 2015 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2016 г. – бр. 38 от 2016 г.; изм., бр. 57, 81 и 105 от 2016 г., бр. 86 и 103 от 2017 г. и бр. 7, 30, 38 и 77 от 2018 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 7, ал. 2 се създава т. 8:

„8. е упражнило правото си на пенсия по чл. 68, 68а, 69 или 69б от Кодекса за социално осигуряване, освен при условията на чл. 15, ал. 1, чл. 81в, ал. 6 и чл. 84а.“

2. В чл. 84а, ал. 1, т. 1 думите „чл. 106, ал. 1, т. 5 или 5а“ се заменят с „чл. 103, ал. 1, т. 4 или на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 “.

3. В чл. 103:

а) в ал. 1, т. 4 накрая се поставя точка и запетая и се добавя „когато несъвместимостта е по чл. 7, ал. 2, т. 8, служебното правоотношение се прекратява с едномесечно предизвестие“;

б) създава се нова ал. 2:

„(2) Органът по назначаването получава служебно от Националния осигурителен институт информация относно наличието на упражнено право на пенсия от държавния служител. Националният осигурителен институт предоставя информацията безвъзмездно в 14-дневен срок от получаването на искането.“

4. В чл. 106:

а) в ал. 1 т. 5а се отменя;

б) в ал. 5 думите „5а и“ се заличават.

§ 16. (1) Държавните служители, назначени към датата на влизането в сила на този закон, уведомяват органа по назначаването за наличието на основание за недопустимост по чл. 7, ал. 2, т. 8 от Закона за държавния служител в срока по чл. 27 от същия закон.

(2) Служебните правоотношения на държавните служители, назначени към датата на влизането в сила на този закон, които са упражнили правото си на пенсия по чл. 68, 68а, 69 или 69б от Кодекса за социално осигуряване, се прекратяват от органа по назначаването с едномесечно предизвестие.

§ 17. В Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 18 от 2004 г., бр. 18 и 95 от 2005 г., бр. 30, 65 и 74 от 2006 г., бр. 49,

55 и 59 от 2007 г., бр. 36, 43 и 98 от 2008 г., бр. 35, 41, 42, 82 и 103 от 2009 г., бр. 54 и 97 от 2010 г., бр. 35 и 47 от 2011 г., бр. 38, 54 и 82 от 2012 г., бр. 15, 20, 23, 59 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14, 17, 35, 48 и 56 от 2015 г., бр. 42, 47 и 105 от 2016 г., бр. 51, 58, 102 и 103 от 2017 г. и бр. 7, 38, 57, 77 и 83 от 2018 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 27 ал. 7 се отменя.

2. В чл. 36б, ал. 1 в основния текст думата „енергийната“ се заменя с „електроенергийната“.

3. В чл. 36д, ал. 1 т. 6 се отменя.

121

ПРОЕКТ

4. Член 36к се изменя така:

„Чл. 36к. (1) За плащания по чл. 36б, ал. 1 и 2 може да се използва сметка за чужди средства на фонда до размера на постъпилите по бюджета на фонда приходи, преведени по тази сметка, след съгласуване с министъра на финансите.

(2) Преведените по реда на ал. 1 суми по сметката за чужди средства се отразяват в изпълнението на съответните разходни показатели по бюджета на фонда, като за съхраняването, разплащането и отчитането на тези средства се прилагат съответните изисквания на Закона за публичните финанси за сметките за чужди средства.

(3) Министерският съвет определя с наредба реда и начина за набирането, разходването, отчитането и контрола на средствата на фонда, както и реда за предоставяне, освобождаване и усвояване на обезпечението по чл. 36ж, ал. 3.“.

§ 18. В Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 г. (ДВ, бр. 99 от 2017 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 1 ал. 2 се изменя така:

„(2) Приема държавния бюджет за 2018 г. по разходите, бюджетните взаимоотношения и вноската в общия бюджет на Европейския съюз, както следва:

122

№ · Показатели · Сума ( хил. лв.)

1 · 2

IІ. · РАЗХОДИ · 11 923 291,5

1. · Текущи разходи · 9 575 655,8

в т.ч.

1.1. · Персонал · 4 607 985,8

1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · 924 759,3

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия · 856 086,0

1.2.2. · Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел · 68 673,3

1.3. · Лихви · 684 305,2

1.4. · Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата · 1 124 690,4

2. · Капиталови разходи · 2 242 952,6

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 2 006 078,9

2.2. · Капиталови трансфери · 236 873,7

3. · Прираст на държавния резерв (нето) · 19 233,1

4. · Предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина · 14 350,0

ПРОЕКТ ”

2. В чл. 12:

а) алинея 1 се изменя така:

„(1) Приема бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2018 г., както следва:

123

№ · Показатели · Сума ( хил. лв.)

5. · Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи · 71 100,0

5.1. · По Централния бюджет за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия · 70 000,0

5.2. · По бюджета на съдебната власт · 600,0

5.3. · По бюджета на Народното събрание · 500,0

ІІІ. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - НЕТО · 11 082 080,7

1. · Предоставени трансфери за: · 11 100 063,7

в т.ч.

1.1. · Общините · 3 264 075,1

1.2. · Държавното обществено осигуряване · 4 495 090,4

1.3. · Националната здравноосигурителна каса · 1 286 186,0

в т.ч.

1.3.1. · - от Министерството на здравеопазването · 24 000,0

1.4. · Сметката за средствата от Европейския съюз на Националния фонд · 899 826,3

1.5. · Сметката за средствата от Европейския съюз на Държавния фонд „Земеделие“ · 275 890,8

2. · Получени трансфери от: · 17 983,0

в т.ч.

2.1. · Държавното обществено осигуряване · 7 400,0

2.1.1. · - за Министерството на труда и социалната политика · 7 150,0

2.1.2. · - за Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията · 250,0

2.2. · Националната здравноосигурителна каса за Министерството на финансите · 4 583,0

ІV. · ВНОСКА В ОБЩИЯ БЮДЖЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ · 1 133 942,7

ПРОЕКТ ”

б) алинея 2 се изменя така:

„(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

124

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 157 388,0

1. · Неданъчни приходи · 157 388,0

1.1. · Държавни такси · 87 564,0

1.2. · Приходи и доходи от собственост · 40 499,0

1.3. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 41 390,0

1.4. · Други приходи · -12 065,0

II. · РАЗХОДИ · 1 396 400,0

1. · Текущи разходи · 1 373 653,0

в т.ч.

1.1. · Персонал · 1 261 763,0

2. · Капиталови разходи · 22 747,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 22 747,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) – (+/-) · 1 239 012,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 1 325 240,0

2. · Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) · -86 228,0

2.1. · Предоставени трансфери (-) · -86 228,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО – НЕТО

№ · Наименование на областта на политика/бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на противодействието на престъпността и опазването на обществения ред · 804 932,5

2. · Политика в областта на защитата на границите и контрол на миграционните процеси · 199 401,5

3. · Политика в областта на пожарната безопасност и защитата на населението при извънредни ситуации · 235 372,0

4. · Политика в областта на управлението и развитието на системата на Министерството на вътрешните работи · 156 694,0

Всичко: · 1 396 400,0

ПРОЕКТ ”

3. В чл. 13:

а) алинея 1 се изменя така:

„(1) Приема бюджета на Министерството на правосъдието за 2018 г., както следва:

”

б) алинея 2 се изменя така:

„(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

125

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 61 500,0

1. · Неданъчни приходи · 61 500,0

1.1. · Държавни такси · 61 264,0

1.2. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 36,0

1.3. · Други приходи · 200,0

II. · РАЗХОДИ · 248 895,0

1. · Текущи разходи · 239 104,0

в т.ч.

1.1. · Персонал · 176 559,0

1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · 600,0

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел · 600,0

2. · Капиталови разходи · 9 791,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 9 791,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) – (+/-) · 187 395,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 187 415,6

2. · Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) · -20,6

2.1. · Предоставени трансфери (-) · -20,6

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО – НЕТО

№ · Наименование на областта на политика/бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

ПРОЕКТ ” § 19. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.

§ 20. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г. с изключение на § 9, който влиза в сила от 1 септември 2019 г., и § 17 и 18, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.

Законът е приет от 44-ото Народно събрание на …………………… 2018 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:

(Цвета Караянчева) 126

1. · Политика в областта на правосъдието · 84 394,0

2. · Политика в областта на изпълнение на наказанията · 156 518,0

3. · Бюджетна програма "Администрация" · 7 983,0

Всичко: · 248 895,0

ПРОЕКТ Приложение към чл. 50 Механизъм за определяне на основните бюджетни взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините под формата на субсидии за 2019 г.

Основните бюджетни взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините за 2019 г. се изчисляват по следната формула:

С = С1 + С2 + С3 + С4, където С е размерът на основното бюджетно взаимоотношение между централния бюджет и бюджета на конкретната община за 2019 г. под формата на субсидии.

С1 е размерът на общата субсидия за делегираните от държавата дейности от централния бюджет за конкретната община. Изчислява се като сума от всички разходи за делегираните от държавата дейности, определени по стандарти.

С2 е размерът на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община.

Право да получават обща изравнителна субсидия през 2019 г. имат общините, чийто постоянни данъчни постъпления към 31 декември 2017 г. на един жител са по-ниски от 120 на сто от равнището им за страната на един жител (ДПх1<1,2*ДПстр.) Общата изравнителна субсидия за общините с достъп за 2019 г. се изчислява по следната формула:

С2 = A1 + A2 + А3 + А4 + А5 А1 е първата част от размера на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община. Право да получават тази част от субсидията имат общините с посочения достъп в зависимост от постоянните данъчни постъпления на един жител, като изравняването е в размер на разликата между 120 на сто от равнището за страната и постоянните данъчни постъпления на един жител за конкретната община, умножена по броя на жителите й.

ИДПх1 = (1,2*ДПстр -ДПх1) * Нх1, където ИДПх1 е стойността на изравняването на постоянните данъчни постъпления по компонента А1 за конкретната община.

ДПх1 е размерът на постоянните данъчни постъпления (данък върху недвижимите имоти (§13-01), данък върху превозните средства (§13-03), туристически данък (§13-08) и патентен данък и данък върху таксиметров превоз на пътници (§01-03)) на един жител на конкретната община към 31 декември 2017 г.

ДПстр е размерът на постоянните данъчни постъпления (§13-01, §13-03, § 13-08 и §01-03 от ЕБК) на един жител за страната към 31 декември 2017 г.

Нх1 е населението на съответната община по данни на Националния статистически институт (НСИ) към 31 декември 2017 г.

А2 е втората част от размера на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община с достъп.

Разпределението на сумата от компонента А2 по общини е на база делът на разходните потребности за конкретната община с достъп.

127

ПРОЕКТ За определяне на разходните потребности на общините се използват следните натурални показатели:

✓ Брой деца до 5 г.

✓ Брой деца от 6 до 14 г.

✓ Брой възрастни на и над 65 г.

✓ Територия ✓ Дължина на общинските пътища ✓ Население Теглото на съответния показател се определя в зависимост от структурата на разходите за местни дейности (по последни отчетни годишни данни за 2017 г.) по следния начин:

 Брой деца до 5 години - 8,0% (дял на разходите за местни дейности 311, 312, 431 от ЕБК в общите разходи за местни дейности)  Брой деца от 6 до14 години - 1,1% (дял на останалите разходи за местни дейности във функция Образование от ЕБК в общите разходи за местни дейности)  Брой възрастни на и над 65 години - 3,8% (дял на разходите за местни дейности във функция V. Социално осигуряване, подпомагане и грижи от ЕБК в общите разходи за местни дейности)  Територия - 23,4% (дял на разходите за местни дейности в група А. Жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство (без дейности 603 и 605) и разходите за дейност 622 „Озеленяване“ от група Б на функция VІ от ЕБК в общите разходи за местни дейности)  Дължина на общинската пътна мрежа - 10,4% (дял на разходите за местни дейности в група В. Транспорт и съобщения от функция VІІІ от ЕБК в общите разходи за местни дейности)  Население - 53,3 % – (дял на разходите за всички останали местни дейности от ЕБК в общите разходи за местни дейности) На всяка община се определя дял на всеки от натуралните показатели от общата сума на показателя за страната, като всеки дял се умножава с теглото за показателя (%). Сумата от така получените дялове формира съответния дял разходни потребности на конкретната община.

РПi = (Дi/∑Дi)*8,0% + (Уi/∑Уi)*1,1% + (Вi/∑Вi)*3,8% + (Тi/∑Тi)*23,4% + (ДОПi/∑ДОПi)*10,4% + (Нi/∑Нi)*53,3%, където Д са децата до 5 години, У са децата от 6 до 14 години/ученици, В са възрастните на и над 65 години, Т е територията, ДОП е дължината на общинските пътища, Н е населението.

128

ПРОЕКТ РПi е делът на разходните потребности за конкретната община.

∑ РПi=0,7505 само за общините с достъп.

Разпределението на общата сума от А2 по общини е на база относителния дял на разходните потребности на всяка от общините с достъп към общата сума на разходните потребности за общините с достъп РПi/∑ РПi.

Информацията за населението, децата до 5 години, децата от 6 до 14 години и възрастните на и над 65 години е по данни на НСИ, а за дължината на общинските пътища – по данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, към 31 декември 2017 г.

А3 е третата част от размера на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община с достъп.

Право да получават тази част от субсидията имат общините с достъп, чийто дял на приходите спрямо общите постъпления (по последни отчетни годишни данни за 2017 г.) е по-малък от 25 на сто.

Пх1/ОПх1<25 %, където Пх1 е размерът на приходите (раздел І и §40-00 от раздел ІІІ от ЕБК) към 31 декември 2017 г. за конкретната община с достъп.

ОПх1 е размерът на общите постъпления към 31 декември 2017 г. за конкретната община с достъп, който се формира като сума от размера на приходите на общината, трансферите и временните безлихвени заеми (раздел І, §40-00 от раздел ІІІ и раздел ІV от ЕБК).

Разпределението на тази част от субсидията е на база относителния дял на разликата между 25 % и полученото съотношение на приходи към общи постъпления за конкретната община с достъп.

А4 е допълнителен компонент на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община, който осигурява размера на общата изравнителна субсидия, определен в Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 г. (ЗДБРБ за 2018 г.) за общините с достъп. Тази част на субсидията се получава от общините с достъп, които имат отрицателна разлика между полученото от сумата на компонентите А1, А2 и А3 (А1+А2+А3) и размера на общата изравнителна субсидия, определен в ЗДБРБ за 2018 г.

А5 е допълнителен компонент на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община с достъп.

Право да получават тази част от субсидията имат общините с осреднено данъчно усилие над средното за страната (ДУсрх1 >1), като разпределението е на база относителния дял на разликата над 1.

ДУсрх1 е осредненото съотношение между размерите на ставките на данъка върху недвижимите имоти, данъка при придобиване на имущество по възмезден начин, данъка върху превозните средства - за леки автомобили над 74 kW до 110 kW, и данъка върху превозните средства – за товарни автомобили до 12 т, на конкретната община за 2018 г. към съответните средни стойности за страната за всеки от изброените данъци. Изчислява се по следната формула:

ДУсрх1= (СТДНИх1/СТДНИср + СТДВПИх1/СТДВПИср + СТДПС_Лх1/СТДПС_Лср + СТДПС_Тх1/СТДПС_Тср)/4, където 129

ПРОЕКТ СТДНИх1 е размерът на ставката за данъка върху недвижимите жилищни имоти за физически лица на конкретната община за 2018 г. При наличие на диференцирани ставки по населени места се взема предвид ставката, определена за населеното място – административен център на общината.

СТДНИср е средният размер на посочената ставка за данъка върху недвижимите имоти за 2018 г. за страната.

СТДВПИх1 е размерът на ставката за данъка при придобиване на имущество (недвижимо) по възмезден начин за 2018 г. на конкретната община.

СТДВПИср е средният размер на посочената ставка за данъка при придобиване на имущество по възмезден начин за 2018 г. за страната.

СТДПС_Лх1 е размерът на ставката за данъка върху превозните средства - за леки автомобили над 74 kW до 110 kW включително, за 2018 г. на конкретната община.

СТДПС_Лср е средният размер за 2018 г. за страната на ставката за данъка върху превозните средства - за леки автомобили над 74 kW до 110 kW включително.

СТДПС_Тх1 е размерът на ставката за данъка върху превозните средства - за товарни автомобили до 12 т технически допустима максимална маса, за 2018 г. на конкретната община.

СТДПС_Тср е средният размер за 2018 г. за страната на ставката за данъка върху превозните средства - за товарни автомобили до 12 т технически допустима максимална маса.

С3 е размерът на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища за конкретната община, формиран от следните компоненти:

С3=ТЗ1+ТЗ2, където:

ТЗ1 е основен компонент на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища, при съотношения за разпределяне на ресурса за този компонент, както следва: 85% от него - по показател дължина на общинските пътища с отчитане на географско и височинно разположение (на базата на параметри за дължина на общински пътища в планински райони, в равнинни райони и в райони, характерни със снегонавявания и заледявания); 10% от него - по показател брой населени места с изключване на местата без население; 5% от него - по показател брой население. ТЗ1 за конкретна община се формира от сбора на сумите, разпределени по относително тегло на съответния показател за общината спрямо общото за страната;

ТЗ2 е допълнителен компонент на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища, който осигурява размера на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища, определен в ЗДБРБ за 2018 г. Достъп да тази част на трансфера имат общините с отрицателна разлика между полученото от сумата по компонент ТЗ1 и размера на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища, определен в ЗДБРБ за 2018 г.

С4 е размерът на целевата субсидия за капиталови разходи за конкретната община, формиран от следните компоненти:

130

ПРОЕКТ С4=В1+В2+В3, където:

В1 е основен компонент на целевата субсидия, при съотношения за разпределяне на ресурса за този компонент, както следва: 45% от него - по показател брой населени места, с изключване на местата без население и с население до 10 души; 25% от него - по показател дължина на общинските пътища; 25% от него - по показател брой население, 5% от него - по показател територия. В1 за конкретна община се формира от сбора на сумите, разпределени по относително тегло на съответния показател за общината спрямо общото за страната;

В2 е допълнителен компонент на целевата субсидия за капиталови разходи, който осигурява размера на целевата субсидия за капиталови разходи, определен в ЗДБРБ за 2018 г. Достъп до тази част на субсидията имат общините с отрицателна разлика между полученото от сумата по компонент В1 и размера на целевата субсидия за капиталови разходи, определен в ЗДБРБ за 2018 г.

В3 е ресурс за подпомагане на общините от 4-та и 5-та категория за подобряване на състоянието на социалната и техническа инфраструктура на територията на общината. Достъп до тази част на субсидията имат всички общини от 4-та и 5-та категория съгласно утвърдената от министъра на регионалното развитие и благоустройството със заповед № РД-02-14-2021/2012 г. (обн., ДВ, бр. 66 от 28.08.2012 г.; изм. и доп., бр. 73 от 02.09.2014 г., бр. 75 от 27.09.2016 г.) категоризация на общините в Република България на основание чл. 36, ал. 2 на Закона за административно-териториалното устройство на Република България и във връзка с т. 4 от Решение № 921 на Министерския съвет от 2011 г. за определяне на критерии и показатели за категоризиране на общините, кметствата, районите и населените места в Република България.

Информацията за населението и населените места е по данни на НСИ към 31 декември 2017 г., а за дължината на общинските пътища – по данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството към 31 юли 2018 г.

131

Приложение към т. 4 Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2019–2021 г.

Мотиви към законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г.

октомври 2018 г.

Съдържание

1. ПРЕГЛЕД НА РАЗВИТИЕТО НА СВЕТОВНАТА И ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИКА .............................. 13

2. ПРЕГЛЕД НА РАЗВИТИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА ИКОНОМИКА............................................................ 15

3. МАКРОИКОНОМИЧЕСКА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2018-2021 Г. ............................................................. 19

4. ПОТЕНЦИАЛЕН РАСТЕЖ И ОТКЛОНЕНИЕ ОТ ПОТЕНЦИАЛНИЯ БВП ................................................... 23

5. СЪПОСТАВКА НА МАКРОИКОНОМИЧЕСКАТА ПРОГНОЗА С ТАЗИ НА ЕК.......................................... 24

1. СРЕДНОСРОЧНИ ЦЕЛИ НА ФИСКАЛНАТА ПОЛИТИКА............................................................................. 27

2. ОСНОВНИ ФИСКАЛНИ ПАРАМЕТРИ ЗА ПЕРИОДА 2019-2021 Г. .............................................................. 32

3. ПРОГНОЗА ЗА СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ“ ЗА ПЕРИОДА 2019-2021 Г. ................................. 35

1. ПОЛИТИКИ В ПРИХОДИТЕ ЗА ПЕРИОДА 2019-2021 Г. ................................................................................ 48

2. РАЗХОДНИ ПОЛИТИКИ ЗА ПЕРИОДА 2019-2021 Г. ...................................................................................... 62

1. НАЦИОНАЛЕН ФОНД ........................................................................................................................................ 147

2. ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“............................................................................................................................................... 151

3. ДРУГИ СМЕТКИ ЗА СРЕДСТВА ОТ ЕС И СРЕДСТВА ПО МЕЖДУНАРОДНИ ПРОГРАМИ И ДОГОВОРИ, ЗА КОИТО СЕ ПРИЛАГА РЕЖИМ НА СМЕТКИТЕ ЗА СРЕДСТВА ОТ ЕС ........................ 155

4. ВНОСКА В ОБЩИЯ БЮДЖЕТ НА ЕС ЗА ПЕРИОДА 2019-2021 Г............................................................... 156

5. ОЦЕНКА НА МАКРОИКОНОМИЧЕСКИТЕ ЕФЕКТИ ОТ УСВОЯВАНЕТО НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ И ПРОГРАМИ НА ЕС ЗА ПЕРИОДА 2019-2021 Г....................................... 158

1. ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ. ОБСЛУЖВАНЕ И ФИНАНСИРАНЕ .............................................................................. 161

2. ДЪРЖАВНОГАРАНТИРАН ДЪЛГ .................................................................................................................... 163

3. ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ ЧРЕЗ ФИНАНСОВ ЛИЗИНГ И ДРУГИ ФОРМИ НА ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ................... 164

4. ДРУГИ ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО ЗА ПЕРИОДА 2019-2021 Г. ............................. 164

1. УСТОЙЧИВОСТ НА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ............................................................................................ 167

2. ФИСКАЛНИ РИСКОВЕ....................................................................................................................................... 170

3. АНАЛИЗ НА ЧУВСТВИТЕЛНОСТТА............................................................................................................... 170

4. ПРОЦЕДУРИ И КАЧЕСТВО НА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ........................................................................ 174

ПРИЛОЖЕНИЕ № 1: ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА КФП ЗА 2017 Г., ИЗПЪЛНЕНИЕ КЪМ 30.09.2018 Г.

И ОЦЕНКА НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА КФП ЗА 2018 Г. ................................................................................. 189

1. ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА КФП ЗА 2017 Г. .................................................................................... 189

2. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КФП КЪМ 30.09.2018 Г...................................................................................................... 194

3. ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА КФП ЗА 2018 Г. ...................................................................................... 198 ПРИЛОЖЕНИЕ № 2: ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ ПО АКТУАЛИЗИРАНАТА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2019-2021 Г............................................................................................................. 200 ПРИЛОЖЕНИЕ № 3: КОНСОЛИДИРАНА ФИСКАЛНА ПРОГРАМА ЗА ПЕРИОДА 2016-2021 Г. ................. 207 ПРИЛОЖЕНИЕ № 4: ТАВАНИ НА РАЗХОДИТЕ ПО БЮДЖЕТНИ ОРГАНИЗАЦИИ ЗА ПЕРИОДА 2019-2021 Г. ............................................................................................................................................................................. 211 ПРИЛОЖЕНИЕ № 5: ПРЕПОРЪЧИТЕЛНИ ТАВАНИ НА РАЗХОДИТЕ ПО БЮДЖЕТИТЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ И НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ ЗА ПЕРИОДА 2019-2021 Г. .......................................................... 213 ПРИЛОЖЕНИЕ № 6: РАЗМЕРИ НА БЮДЖЕТНИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИТЕ) НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ С БЮДЖЕТИТЕ НА БНТ, БНР, БТА, БАН, ДЪРЖАВНИТЕ ВИСШИ УЧИЛИЩА, ДЪРЖАВНИТЕ ВИСШИ ВОЕННИ УЧИЛИЩА И СЕЛСКОСТОПАНСКАТА АКАДЕМИЯ ЗА ПЕРИОДА 2019-2021 Г................................................................................................................................... 213 ПРИЛОЖЕНИЕ № 7: ТАВАНИ НА РАЗХОДИТЕ И/ИЛИ НА ТРАНСФЕРИТЕ (НЕТО) ПО СМЕТКИТЕ ЗА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА ПЕРИОДА 2019-2021 Г. ...................................................... 214 ПРИЛОЖЕНИЕ № 8: ТАВАНИ НА РАЗХОДИТЕ И ТРАНСФЕРИТЕ (НЕТО) ПО ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ, ВКЛЮЧЕНИ В КФП ЗА ПЕРИОДА 2019-2021 Г. .............................................................. 215 ПРИЛОЖЕНИЕ № 9: РАЗМЕРИ НА ОСНОВНИТЕ БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ЦЕНТРАЛНИЯ БЮДЖЕТ И БЮДЖЕТИТЕ НА ОБЩИНИТЕ ЗА ПЕРИОДА 2019-2021 Г......................... 216 ПРИЛОЖЕНИЕ № 10: ДАНЪЧНИ РАЗХОДИ ЗА 2017 И 2019 Г............................................................................ 217

Списък с включените в текста таблици Табл. I-1: Основни допускания за развитието на външната среда .......................................................... 14 Табл. I-2: Основни макроикономически показатели ................................................................................ 19 Табл. I-3: Стойности на потенциалния растеж и на отклонението от потенциалния БВП ................... 23 Табл. I-4: Приноси към потенциалния растеж (пр.п.) .............................................................................. 24 Табл. I-5: Сравнение на макроикономическата прогноза на МФ с прогнозата на ЕК .......................... 24 Табл. II-1: Основни показатели (% от БВП) .............................................................................................. 28 Табл. II-2: Принос на основните приходни категории в консолидацията на бюджетния дефицит по КФП за периода 2019-2021 г..................................................................................................... 30 Табл. II-3: Принос на основните разходни категории в консолидацията на бюджетния дефицит по КФП за периода 2019-2021 г..................................................................................................... 31 Табл. II-4: Основни показатели по КФП (2018-2021 г.)............................................................................ 33 Табл. II-5: КФП – Национален бюджет (2018-2021 г.).............................................................................. 34 Табл. II-6: КФП – Сметки за средства от ЕС (2018-2021 г.) .................................................................... 34 Табл. II-7: Изменение на показателите на сектор „Държавно управление“ за периода 2019-2021 г. .. 36 Табл. II-8: Бюджетна прогноза на сектор „Държавно управление“ при непроменени политики за периода 2019-2021 г. ................................................................................................................. 37 Табл. II-9: Дискреционни приходни мерки на начислена основа, млн. лв. ............................................ 41 Табл. II-10: Дискреционни разходни мерки на начислена основа, млн. лв. ............................................. 42 Табл. II-11: Сравнение на бюджетната прогноза на МФ с прогнозата на ЕК .......................................... 44 Табл. III-1: Разходи по функции по КФП за периода 2018-2021 г. с разпределен резерв по функции (без вноска в общия бюджет на ЕС)......................................................................................... 63 Табл. III-2: Условия за пенсиониране по чл. 68, ал. 1-2 на КСО (2018-2021 г.) ...................................... 65 Табл. III-3: Разходи за отбрана за периода 2018-2021 г............................................................................. 84 Табл. IV-1: Основни бюджетни взаимоотношения на общините с централния бюджет (в хил. лв.) .. 142 Табл. V-1: Разходи и плащания за селскостопанската политика за периода 2019-2021 г. .................. 154 Табл. V-2: Разходи и плащания за рибарската политика за периода 2019-2021 г................................ 155 Табл. V-3: Ефекти от усвояването на средствата от европейските фондове и програми на ЕС ......... 159 Табл. VII-1: Индикатори за устойчивост 2019 г. ....................................................................................... 167 Табл. VII-2: Сравнение между базисните и алтернативните допускания................................................ 171 Табл. VII-3: Сравнение на основните макроикономически индикатори между базовия и алтернативния сценарий ................................................................................................................................... 171

Списък на използваните съкращения АД Акционерно дружество АЗ Агенция по заетостта АМ Автомагистрала АСБП Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза БАН Българска академия на науките БВП Брутен вътрешен продукт БДЖ Български държавни железници БНБ Българска народна банка БНД Брутен национален доход БНР Българско национално радио БНТ Българска национална телевизия БТА Българска телеграфна агенция ВИ Възобновяеми източници ВС Въоръжени сили ВМС Военноморски сили ГДПБЗН Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ ГКПП Граничен контролно-пропускателен пункт ДАЗД Държавна агенция за закрила на детето ДАНС Държавна агенция „Национална сигурност” ДВ Държавен вестник ДДС Данък върху добавената стойност ДДФЛ Данък върху доходите на физически лица ДИЗ Държавни инвестиционни заеми ДОО Държавно обществено осигуряване ДП Държавно предприятие ДФ Държавен фонд ДУ Държавно управление ДЦК Държавни ценни книжа ЕАД Еднолично акционерно дружество Евратом Европейска общност за атомна енергия Евростат Статистическа служба към Европейската комисия ЕЗФРСР Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони ЕИП Европейско икономическо пространство ЕК Европейска комисия ЕООД Еднолично дружество с ограничена отговорност ЕО Европейска общност ЕС Европейски съюз ЕСИФ Европейски структурни и инвестиционни фондове ЕСС Европейска система от сметки ЕФР Европейски фонд за рибарство ЕЦБ Европейска централна банка ЗАДС Закон за акцизите и данъчните складове ЗДБРБ Закон за държавния бюджет на Република България ЗДДС Закон за данък върху добавената стойност

ЗДДФЛ Закон за данъците върху доходите на физическите лица ЗЕЗ Закон за експортното застраховане ЗКПО Закон за корпоративното подоходно облагане ЗМДТ Закон за местните данъци и такси ЗМФ Заповед на министъра на финансите ЗПФ Закон за публичните финанси ИКТ Информационни и комуникационни технологии ИПП Инструмент за предприсъединителна помощ КЕВР Комисия за енергийно и водно регулиране КЗК Комисия за защита на конкуренцията КСО Кодекс за социално осигуряване КФП Консолидирана фискална програма МВР Министерство на вътрешните работи МВнР Министерство на външните работи МВФ Международен валутен фонд МЗ Министерство на здравеопазването МЗХГ Министерство на земеделието, храните и горите МИ Министерство на икономиката МКП Международни капиталови пазари ММС Министерство на младежта и спорта МОН Министерство на образованието и науката МП Министерство на правосъдието МРЗ Минимална работна заплата МРРБ Министерство на регионалното развитие и благоустройството МС Министерски съвет МСК Международен спортен календар МСП Малки и средни предприятия МТИТС Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията МТСП Министерство на труда и социалната политика МФ Министерство на финансите МФР Многогодишна финансова рамка НАП Национална агенция за приходите НАТО Организация на Северноатлантическия договор НЕЛК Национална експертна лекарска комисия НЗОК Национална здравноосигурителна каса НКЖИ Национална компания „Железопътна инфраструктура” НОИ Национален осигурителен институт НРС Наблюдение на работната сила НСОРБ Национално сдружение на общините в Република България НФМ Норвежки финансов механизъм ООД Дружество с ограничена отговорност ООН Организация на обединените нации ОП Оперативна програма ОПЕК Организация на страните износителки на петрол ОСП Обща селскостопанска политика

ОССЕ Организация за сигурност и сътрудничество в Европа ОФП Обща факторна производителност РМС Решение на Министерския съвет ПЗР Преходни и заключителни разпоредби ПМС Постановление на Министерския съвет пр.п. Процентен пункт ПРБ Първостепенен разпоредител с бюджет ПРСР Програма за развитие на селските райони ПСОВ Пречиствателна станция за отпадъчни води ПСР Пакт за стабилност и растеж ПЧИ Преки чуждестранни инвестиции САЩ Съединени американски щати СБ Световна банка СБП Средносрочна бюджетна прогноза СВП Спорт за високи постижения СЕ Съвет на Европа СНС Система на националните сметки Съвета Съвета на ЕС ТЕЛК Трудово-експертна лекарска комисия ТГС Трансгранично сътрудничество УПФ Учителски пенсионен фонд ФГВБ Фонд за гарантиране на влоговете в банките ФГВРС Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” Фонд „СЕлС“ Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ ХИПЦ Хармонизиран индекс на потребителските цени ха Хектара щ.д. Щатски долар ЮИЕ Югоизточна Европа

Въведение Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2019-2021 г. е изготвена на основание чл. 79 от Закона за публичните финанси и с нея се актуализира средносрочната бюджетна прогноза, одобрена с Решение № 264 на Министерския съвет от 2018 година. Тя представлява мотиви към законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г. и включва средносрочните икономически перспективи и основни допускания, фискалните цели и приоритети на правителството.

Настоящата актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2019-2021 г.

съдържа изискваната съгласно Закона за публичните финанси съпоставка на макроикономическата прогноза на Министерството на финансите с тази на ЕК.

Включена е и съпоставка на прогнозата на Министерството на финансите с прогнозата на ЕК по отношение на показателите на сектор „Държавно управление“.

Нов момент в съдържанието на прогнозата е включването на повече информация при представянето на разходните политики – както с фискални измерители, така и посредством ключови индикатори за измерване на степента на изпълнението им. Целта е чрез дефинирането на устойчиви индикатори да се създаде възможност за проследяване на постигнатия напредък по провежданите политики и за по-ефективно и ефикасно управление на публичните разходи.

Макроикономическата прогноза, използвана при разработването на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, се базира на допусканията за основни показатели на външната среда на Европейската комисия, Световната банка, Международния валутен фонд и Министерството на финансите на Република България, актуални към месец септември 2018 година.

Продължаващите положителни очаквания за икономическото развитие на страната, залегнали в есенната макроикономическа прогноза, са отчетени при подготовката на настоящата бюджетна прогноза, като наблюдаваните разлики при параметрите на основните бюджетни показатели за приходите и разходите по КФП, изразени като процент от БВП, спрямо прогнозите от пролетта на тази година се дължат в значителна степен на новата оценка за номиналния размер на БВП за годините от периода.

Ключови цели продължават да бъдат запазването на фискалната устойчивост и провеждането на последователна, прозрачна и предвидима фискална политика, която да допринася за подобряване на бизнес средата, насърчаване на инвестициите и стимулиране развитието на трудовия пазар за постигане на икономически растеж и заетост, придържайки се към общите правила на ЕС.

Очакваното изпълнение за тази година показва подобрение на бюджетното салдо и реализиране на излишък по КФП в размер на 0,5% от БВП спрямо ревизираната оценка на програмата за 2018 г., при която е заложен дефицит от 1,0% от БВП.

В настоящата прогноза се запазват целите за бюджетното салдо, заложени в СБП за периода 2019-2021 г., съответно за 2019 г. дефицит от 0,5% от БВП, а за 2020 г. – балансирана бюджетна позиция, която се запазва и през 2021 г.

След достигането на бюджетен излишък през 2017 г. на начислена основа, се очаква излишък и за 2018 г., а в средносрочен план - нисък дефицит за 2019 г. в размер на 0,2% 9

АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2019–2021 Г.

от БВП и бюджетни излишъци съответно от 0,5% от БВП за 2020 г. и 0,6% от БВП за

2021 г.

Изразени като процент от БВП, при приходите за периода 2019-2021 г. се наблюдава тенденция за спад от 37,7% до 35,8%, а в номинален размер се увеличават, като от 43 857,0 млн. лв. за 2019 г. се очаква да достигнат 47 582,3 млн. лв. през 2021 г.

Разходите, изразени като процент от БВП, за периода 2019-2021 г. също бележат спад от 38,2% до 35,8%, а в номинален размер се увеличават, като от 44 457,0 млн. лв. за

2019 г. се очаква да достигнат 47 582,3 млн. лв. през 2021 г.

Приходните и разходните политики в тази прогноза са продължение на заложените в СБП за периода 2019-2021 г., като за надграждането с нови са взети предвид както макроикономическите аспекти, така и разширените фискални възможности за осигуряване на финансиране на приоритетните сектори и за реализиране на хоризонтални мерки, засягащи бюджетната сфера.

В средносрочен план се предвижда запазване на ниските данъчни ставки на корпоративните данъци и тези на данъците върху доходите на физическите лица, което допринася за повишаване на икономическия растеж и има положително влияние върху търсенето и предлагането на труд.

В частта на данъчната политика са отчетени ефектите от настъпилите към момента промени в данъчното законодателство, свързани с реализиране на мерки за подобряване на събираемостта, стимулиране на икономическото развитие, намаляване на административната тежест и въвеждане в националното законодателство на разпоредби от европейското право в областта на данъците.

Приоритетите на Бюджет 2019, които надграждат вече заложените в средносрочната бюджетна прогноза от пролетта приоритети и допускания за развитие на секторните и хоризонталните политики, са както следва:

➢ Социална политика

• За социална закрила и равни възможности - за целеви помощи за отопление са предвидени допълнително по 40,4 млн. лв. за всяка година от прогнозния период (50% повече спрямо средствата през 2018 г.);

• За хората с увреждания - за гарантиране на финансовата рамка на проекта на Закон за хората с увреждания и проекта на Закон за личната помощ при тяхното приемане са предвидени допълнително по 150,0 млн. лв. за всяка година от прогнозния период.

• За социално включване - въвеждане на нов вид месечна помощ за деца без право на наследствена пенсия от починал родител, съгласно промените в Закона за семейни помощи за деца. Размерът на помощта за 2019 г. е 115 лв., като по бюджета на МТСП са разчетени 7,0 млн. лв. за този нов вид помощ.

➢ Образование. Политиките за достъпно и качествено образование се осъществяват чрез цялостен интегриран подход, базиран на обвързаните и съгласувани действия на институциите на национално и местно равнище. Средствата от държавния бюджет основно са насочени към четирите стълба за финансиране на системата съгласно Закона за предучилищното и училищното образование, както и към финансиране обучението на студенти и докторанти, определено въз основа на комплексната оценка на качеството на обучение;

➢ Отбрана. Спазено е изискването за достигане на разходите за отбрана до определения процент от БВП в съответствие с Националния план за повишаване на 10

ВЪВЕДЕНИЕ разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 г., като в бюджетната рамка за 2019 г. общо разходите за отбрана възлизат на 1 839,3 млн. лв., което представлява 1,58% от БВП. Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти;

➢ Политика по доходите. Освен вече предвиденото в СБП от пролетта на тази година увеличаване на размера на минималната работна заплата през следващите години (от 510 лв. на 560 лв. от 1 януари 2019 г., на 610 лв. от 1 януари 2020 г. и на 650 лв. от 1 януари 2021 г.), в настоящата прогноза е заложена мярка за увеличение с 10% на средствата за заплати и осигурителни вноски от 2019 г., с което ще се осигури възможност за увеличаване на индивидуалните основни месечни заплати на заетите, въз основа на заеманата длъжност и оценките за постигнатите резултати.

На секторно ниво по отношение на доходите за 2019 г. допълнително е разчетено:

➢ за образование - увеличение на възнагражденията средно с 20% за 2019 г. на педагогическия персонал с цел достигане през 2021 г. на удвояване спрямо 2017 г. на средствата за възнаграждения на педагогическите специалисти;

➢ увеличаване на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията;

➢ увеличаване на средствата за персонал в системата на Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието с цел продължаване политиката за укрепване на капацитета.

Мерките с фискално въздействие в осигурителната и пенсионната политика включват:

• увеличаване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица на 3 000 лв.;

• увеличаване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно за 2019 г. в размер на 560 лв., за 2020 г. – 610 лв. и за 2021 г. – 650 лв.;

• увеличаване на минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 350 лв. на 560 лв. от началото на 2019 г.

• увеличаване от 1 юли 2019 г. на максималния размер на получаваните една или повече пенсии на 1 200 лв. (40% от размера на максималния осигурителен доход за съответната година).

От 1 юли 2019 г. всички пенсии отпуснати до 31 декември 2018 г. се увеличават с 5,7% (процент определен по правилото на чл. 100 от КСО), при отчитане на новата тежест на една година осигурителен стаж.

Пенсионната политика в периода 2019-2021 г. също така предвижда да продължи увеличаването на възрастта за придобиване право на пенсия от 1 януари всяка година с по 2 месеца за жените и с по 1 месец за мъжете. Необходимият осигурителен стаж за придобиване право на пенсия и за двата пола продължава да се увеличава с по 2 месеца всяка година до достигане на 36 години за жените и 39 години за мъжете през 2021 г.

С Бюджет 2019 и предвидените промени в данъчните закони се цели създаването на допълнителни условия за укрепването на финансовата децентрализация на общините, като мерките са насочени към по-справедлив модел за определяне на бюджетните взаимоотношения на държавния бюджет с бюджетите на общините и 11

АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2019–2021 Г.

налагане на по-справедлив модел на облагане при някои местни данъци и такси, повишаване на събираемостта на приходите от общините и осигуряване на по-голяма самостоятелност и гъвкавост при определянето на местните данъци и такси.

Предвидени са промени в механизмите за разпределение на целевата субсидия за капиталови разходи и на общата изравнителна субсидия.

При разпределението на целевата субсидия за капиталови разходи към основния и допълнителния компонент е предвиден и допълнителен ресурс за подпомагане на общините от 4-та и 5-та категория за подобряване състоянието на социалната и техническа инфраструктура на територията им. Изменението на механизма за разпределение на общата изравнителна субсидия по общини през 2019 г. е свързано с определянето на условие за достъп до субсидията. Право да получават изравнителна субсидия през 2019 г. имат общините, чиито постоянни данъчни постъпления към 31 декември 2017 г. на един жител са по-ниски от 120% от равнището им за страната на един жител.

Промените в ЗМДТ може да се използват като инструмент за провеждане на политики за ограничаване на замърсяването, намаляване на задръстванията и регулиране на трафика, ползването на обществен превоз и за цялостно развитие на градската среда в посоката, в която живеещите във всяка една община решат.

Приоритет за страната остава и успешното усвояване на средствата от европейските фондове и програми на ЕС, чрез които да се постигне устойчив икономически растеж, по-висока заетост, социално включване и териториално сближаване и изграждане на конкурентоспособна и иновативна икономика.

В областта на качеството на публичните финанси ще продължат усилията за повишаване на ефективността и ефикасността на публичните разходи, като с разширяването на информацията в този документ се постига съответствие с препоръки на Европейската комисия относно разширяване на обхвата на бюджетната рамка и се постига по-високо ниво на бюджетна прозрачност.

Управлението на държавния дълг ще бъде в съответствие с основните цели и правила на фискалната политика и ще отчита състоянието и прогнозите в тригодишен хоризонт на основните макроикономически показатели. Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2019-2021 г. се очаква намаление на държавния дълг от 22,2 млрд. лв. през 2019 г. до ниво от 22,0 млрд. лв. към края на

2021 г., респективно от 19,1% до 16,5% от прогнозното ниво на БВП. Нивото на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ се очаква да продължи да спада, движейки се в диапазона от 22,5% до 17,7% от БВП или между 24,3-23,5 млрд.

лв. Прогнозите за относителния дял на консолидирания дълг спрямо БВП остават значително под максимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60%, което ще гарантира запазване на равнището на държавна задлъжнялост в устойчиви граници, респ. водещата позиция на Република България сред 28-те държави-членки на ЕС по отношение на ниското ниво на дългова тежест.

12

Икономически перспективи за периода 2018-2021 г.

1. ПРЕГЛЕД НА РАЗВИТИЕТО НА СВЕТОВНАТА И ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИКА Световната икономика продължи да следва възходяща динамика и през първата половина на 2018 г. Различията в икономическата активност между отделните страни както за групата на развитите, така и за развиващите се страни, се засилват, а отрицателните рискове нарастват. Растежът на американската икономика се ускори, подкрепен от фискални стимули, нарастващо доверие на потребителите и благоприятна динамика на пазара на труда. Ръстът на БВП на САЩ достигна 2,7% за първите шест месеца на 2018 г. при повишение от 2% през съответния период на предходната година.

Същевременно, растежът на европейската икономика се забави до 2,2% спрямо ръст от 2,4% за полугодието на 2017 г., а темпът на БВП на еврозоната остана без изменение (2,3%). Забавянето отразяваше както известно адаптиране към дългосрочния темп на растеж, така и някои временни негативни ефекти при отделни страни. Положителен принос за отчетения икономически растеж имаше както вътрешното търсене (потребление и инвестиции), така и нетният износ.

През първото полугодие на 2018 г. икономическата активност в групата на развиващите се страни се подобри в резултат на представянето на икономиките на страните- износителки на суровини, поради нарастването на цените на суровините.

Същевременно, икономическият растеж в Турция, която е основен търговски партньор на България, съществено се забави. Сътресенията във финансовия сектор, нарастването на инфлацията и обезценяването на националната валута се отразиха в ограничаване ръста на БВП и на търговския оборот на страната.

Граф. I-1: Реален БВП (% промяна спрямо съответното тримесечие на предходната година) 4

3 САЩ ЕС 28 2 еврозона 1 0 I II III IV I II III IV I II

2016 2017 2018 Източник: Евростат, Американско бюро за икономически анализи 13

I. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2019–2021 Г.

Основни допускания, на които се основава макроикономическата рамка за периода 2018-2021 г.

Растежът на световната икономика ще се ускори до 3,9% през 2018 г., подкрепен от повишената икономическа активност както в развитите, така и в развиващите се страни и темпът ще се запази без изменение през 2019 г. Растежът на развитите икономики ще бъде над потенциалния през 2018 г. и ще се забави през следващата година, основно в резултат от по-умерени растежи в еврозоната и Япония. По-слабото от очакваното развитие на европейската икономика през първата половина на годината предопределя и очакваното забавяне в темпа на растеж на БВП на ЕС и на еврозоната до 2,1% през

2018 г. и 2% през 2019 г. Същевременно, БВП на САЩ се очаква да се ускори до 2,9% през 2018 г. и 2,7% през 2019 г., като фискалните стимули и силното частно потребление ще поддържат растежа над потенциала. Растежът на световната икономика ще продължи плавно да се понижава до 3,7% през 2021 г., основно в резултат на динамиката на икономическа активност в развитите страни, докато темпът на растеж в групата на развиващите се икономики ще остане висок и почти без изменение.

Очаква се растежът на световната търговия леко да се понижи през 2018 г. и да се запази без изменение през 2019 г., отразявайки ефектите от въвеждане на търговски ограничения и забавянето на икономическия растеж в глобален план.

Табл. I-1: Основни допускания за развитието на външната среда Отчетни данни Прогноза Международна среда

2016 2017 2018 2019 2020 2021 Световна икономика (реален растеж, %) 3,2 3,8 3,9 3,9 3,7 3,7 Европейска икономика – ЕС 28 (%) 1,9 2,4 2,1 2,0 1,8 1,7 Средногодишен валутен курс (щ.д./евро) 1,11 1,13 1,19 1,16 1,16 1,16 Цена на петрол „Брент“ (щ.д./барел) 44,0 54,4 71,5 70,8 67,7 65,0 Цена на неенергийни суровини -2,6 4,4 2,6 -0,1 0,0 0,3 (в щ.д., %) Източник: МФ, ЕК, МВФ,СБ, ЕЦБ Прогнозата за курса BGN/USD се основава на наличието на фиксиран курс на лева към единната европейска валута и техническо допускане за разменния курс на еврото към щатския долар. Последното се състои в изчисляване на средния курс EUR/USD с дневни данни за последните десет работни дни към датата на изготвяне на допусканията и фиксирането му за дните до края на прогнозния хоризонт.

Допусканията за ценовата динамика на основните групи суровини се основават на очакванията на МВФ и СБ, актуални към момента на изготвяне на прогнозата. Въз основа на тази информация, през 2018 г. средната цена на суровия петрол тип „Брент“ се очаква да се повиши с 31,4% до 71,5 щ.д./барел. Тези очаквания са свързани с добрите перспективи за растеж на глобалната икономика, както и с решението от срещата на страните от ОПЕК през юни за по-стриктно спазване на договореното ограничаване на производството, които повишиха цената на суровината през второто тримесечие на годината. През август и септември стойността на суровия петрол отново започна да се повишава поради очакваното свиване на предлагането след влизането в сила от ноември на новите санкции на САЩ срещу петролния износ на Иран.

Същевременно, провежданите от САЩ т.нар. „търговски войни“ доведоха до засилване на несигурността в световен мащаб и респективно до леки понижения на прогнозите на международните институции за растежа както на развитите, така и на развиващите се икономики през 2019 г. Съответно, ОПЕК понижиха своите прогнози за търсенето на суров нефт през следващата година. В съответствие с тези очаквания, суровият нефт ще 14

ИКОНОМИЧЕСКИ ПЕРСПЕКТИВИ ЗА ПЕРИОДА 2018-2021 Г. I.

преустанови поскъпването си до края на 2018 г. и цената му ще се понижи през 2019 г.

с 0,9%. Тази тенденция ще се засили през следващите години и в края на прогнозния период петролът ще поевтинее до 65 щ.д./барел. Неенергийните суровини ще поскъпнат средно с 2,6% през 2018 г., металите - с 5,3%, а храните - с 2,3%. През 2019 г.

неенергийните суровини се очаква да поевтинеят минимално с 0,1% поради очакваното понижение на цените на металите и земеделските суровини. През 2020 г. не се очаква промяна, а през 2021 г. ще отчетат слабо поскъпване от 0,3%, когато се очаква цените на металите да започнат да се възстановяват.

2. ПРЕГЛЕД НА РАЗВИТИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА ИКОНОМИКА

2.1. БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ През първото полугодие на 2018 г. растежът на брутния вътрешен продукт в страната 1 се забави спрямо същия период на 2017 г. и достигна 3,4%. По компоненти растежът беше формиран изцяло от вътрешното търсене.

Крайното потребление нарасна с 6,9%, като основен принос за растежа имаше частното потребление. Повишаването на заплатите и на кредитите към домакинства подкрепи ръста на частното потребление и той достигна 7,9%. Публичното потребление също отчете повишение от 3,2% в резултат на по-високите разходи за заплати и издръжка.

Инвестициите в основен капитал се повишиха с 8,5%, като отчетената благоприятна динамика се дължеше както на частния, така и на публичния сектор.

За първата половина на 2018 г. износът на стоки и услуги се понижи с 0,7% поради неблагоприятната динамика при износа към трети страни. Същевременно, силното представяне на потреблението и инвестициите се отрази в растеж на вноса на стоки и услуги от 4,8%. В резултат, нетният износ имаше отрицателен принос за растежа на БВП за полугодието.

Брутната добавена стойност в страната нарасна с 3,1% през първото полугодие на 2018 г., при повишение от 4,7% за същия период на 2017 г. Основен принос за растежа имаха услугите, които се повишиха с 4%. В същото време, растежът на добавената стойност в промишлеността и строителството достигна съответно 0,9% и 4,4%. Както и през

2017 г., динамиката на сградното строителство бе водеща за растежа в строителния отрасъл, докато гражданското строителство продължи да отчита спадове.

2.2. ПАЗАР НА ТРУДА През първата половина на 2018 г. броят на заетите (ЕСС 2010) забави темпа си на нарастване до 0,7%, при 1% за съответния период на предходната година. Това бе изцяло обусловено от негативната динамика в селското стопанство от 5,6%, което бе в съответствие с понижението на добавената стойност в сектора от началото на 2018 г.

Търсенето на труд в индустрията се ускори, основно по линия на строителството, където броят на заетите отбеляза един от най-високите растежи по икономически 1 На 3 октомври 2018 г. бяха публикувани ревизирани данни за БВП. Според тях номиналната стойност на БВП за 2017 г. е повишена от 98 631 млн. лв. на 101 043 млн. лв., а реалният растеж за годината от 3,6% на 3,8%.

15

I. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2019–2021 Г.

дейности от 6,3%, след като започна да нараства едва в края на 2017 г. Независимо че икономическата активност в промишлеността отслабна през първите шест месеца на

2018 г., повишението на заетите от 1,4% остана близко до отбелязаното през предходната година, с основен принос от страна на експортно-ориентираните дейности.

След по-слабото представяне на заетостта в услугите през 2017 г., през първото полугодие на 2018 г. броят на заетите се увеличи с 2%, подкрепен от нарасналото търсене на труд както в дейности с по-висока добавена стойност, като създаване и разпространение на информация, така и в отрасли, които съсредоточават работна сила с относително по-ниска квалификация, като търговия, транспорт и хотелиерство и ресторантьорство.

Положителната динамика на заетостта се отрази в спад на безработните, но работната сила също отбеляза намаление през първата половина на 2018 г. Броят на безработните се понижи с 15,4% спрямо шестте месеца на 2017 г. и достигна 185,5 хил. души, което 2 съответстваше на коефициент на безработица от 5,6% от работната сила . Понижение от 27% се наблюдаваше и сред обезкуражените, които достигнаха 92,8 хил. души за шестте месеца на годината. Независимо от продължаващото усвояване на свободния трудов ресурс, работната сила намаля спрямо първата половина на 2017 г., което отразява негативното демографско влияние върху предлагането на труд. През второто тримесечие коефициентът на икономическа активност на трудоспособното население се задържа на нивото си от същия период на миналата година (71,8%), за разлика от отбелязаното повишение през 2017 г. и началото на 2018 г.

През първото полугодие на 2018 г. доходите от труд продължиха да нарастват, но с по- нисък темп в сравнение с предходната година. Той възлезе на 7,6% в номинално и 5,5% 3 в реално изражение . Ускорен номинален темп на повишение на заплатите се наблюдаваше в обществения сектор (9,3%), в съответствие с планираните по-високи разходи за труд в образованието. Нарастването на средните доходи от труд в частния сектор се забави до 7,1%. За разлика от предходната година, която се характеризираше с наемането преди всичко на висококвалифицирана работна сила, повишеното търсене на труд през 2018 г. беше по-ясно изразено при наетите лица със средна и ниска квалификация, което също оказа влияние за по-нисък растеж на средните заплати общо в икономиката.

Реалният растеж на БВП на един зает възлезе на 2,6% през първото полугодие на

2018 г., като динамиката на производителността на труда в услугите имаше водещо влияние за развитието на показателя. От гледна точка на оценяване на разходната конкурентоспособност, възходящата динамика на производителността спрямо втората половина на предходната година, заедно с отчетеното по-ниско нарастване на доходите повлия за ограничаване на растежа на разходите за труд на единица продукция.

2.3. ИНФЛАЦИЯ Годишният темп на инфлация, измерен чрез ХИПЦ, следваше възходяща тенденция през първите осем месеца на 2018 г., воден от нарастването на международните цени на петрола и храните, както и от последователното повишение на цените на услугите.

Нарастването на международните цени се отрази върху вътрешните цени на транспортните горива и храните, а в последствие и върху контролираните цени.

2 По данни от Наблюдението на работната сила.

3 Показателят е дефлиран с ХИПЦ.

16

ИКОНОМИЧЕСКИ ПЕРСПЕКТИВИ ЗА ПЕРИОДА 2018-2021 Г. I.

Поскъпването при услугите беше движено от два основни фактора – вторични ефекти от по-високите международни цени, отразили се в цените на въздушния транспорт и хотелиерските услуги и нарастване на общото търсене на услуги в синхрон с повишеното вътрешно търсене. Водена от тенденцията на увеличение на цените на 4 услугите, базисната инфлация се ускоряваше през целия период от началото на годината и през август достигна 3,1% на годишна база.

Промените в акцизните ставки за цигарите доведоха до повишение на цените им средно с 4,7% на годишна база през август.

5 Поскъпването на стоките и услугите с контролирани цени достигна 2,1% на годишна база през август и принос от 0,35 пр.п. за повишението на общия индекс. През първите осем месеца от годината бяха повишени цените на електроенергията, топлоенергията и централното газоснабдяване, както и на водоснабдяването и канализационните услуги.

2.4. ПЛАТЕЖЕН БАЛАНС През първите седем месеца на 2018 г. излишъкът по текущата сметка се сви до 933,7 млн. евро (1,7% от БВП) при 2 167,2 млн. евро (4,2% от БВП) за същия период на

2017 г. Основен принос имаше нарастването на дефицита по търговския баланс, който достигна 3,4% от БВП при 0,5% за периода януари-юли на миналата година. Износът на стоки намаля с 1% в номинално изражение спрямо предходната година, докато вносът се увеличи с 9,3%. Динамиката на външната търговия бе повлияна както от ускореното нарастване на потреблението и инвестициите в основен капитал, което обуслови растежа на вноса, така и от влошената външна среда, която се отрази негативно върху износа на стоки. В същото време, рязкото повишение на цените на горивата (и най-вече на суровия нефт) на международните пазари в периода януари-юли, съчетано с умереното нарастване на цените на металите, се отрази в отрицателни условия на търговия.

По отношение на стоковата разбивка, водещо значение за спада на износа имаше търговията с рафиниран нефт и нефтопродукти, докато за растежа на вноса ключови бяха металните руди, машини, уреди и апарати, резервни части и оборудване.

При регионалната структура на търговията в периода януари-юли, по данни на НСИ, се наблюдаваше значителен спад на износа към трети страни. В резултат от влошената икономическа активност в Турция и понижената платежоспособност, износът на България към страната се понижи с 25,4%. По-значителен спад бе отчетен и в търговията с Руската федерация, като динамиката бе повлияна от високата база през предходната година, когато към страната беше изнесено неизползвано оборудване.

Износът към ЕС продължи да нараства, но повишението не бе достатъчно за да компенсира свиването в търговията с трети страни. При вноса растеж бе регистриран и от двата региона, но водещо бе активизирането на търговията с държави от ЕС.

Излишъкът по статия „Услуги“ нарасна до 3,2% от БВП в периода януари-юли 2018 г.

спрямо 2,8% от БВП за същия период на предходната година. Съотношението се подобри в резултат на по-висок износ на туристически и транспортни услуги, и спад на 4 От общия ХИПЦ е изключено изменението в цените на енергийните стоки, храните, алкохола и цигарите.

5 Индексът на административните цени е изчислен чрез претегляне на съответните елементарни агрегати в потребителската кошница.

17

I. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2019–2021 Г.

вноса на финансови услуги. Общият излишък по доходните статии остана непроменен на ниво от 1,9% от БВП.

Излишъкът по капиталовата сметка достигна 0,5% от БВП и също остана непроменен спрямо миналата година. Положителният баланс по финансовата сметка нарасна с 0,8 пр.п. до 2,9% от БВП за първите седем месеца на 2018 г. Растежи отбелязаха както пасивите, така и активите, но увеличението на последните бе по-голямо в абсолютна стойност. Основните привлечени средства бяха от преки чуждестранни инвестиции в размер на 494,3 млн. евро (0,9% от БВП).

2.5. ПАРИЧЕН СЕКТОР Към края на септември 2018 г. пазарната стойност на международните валутни резерви възлезе на 24,5 млрд. евро. От февруари спадът им на годишна база постепенно се забави. Към полугодието годишното понижение беше 1,9%, а в края на септември 6 близо до нулата . Значителен принос за изменението на валутните резерви имаха резервите на банките в БНБ, които намаляха с 4% спрямо декември 2017 г. и с 9,4% спрямо края на септември 2017 г. поради по-ниски свръхрезерви. Банкнотите и монетите в обращение продължиха да имат положителен принос, като в края на септември годишният им растеж беше 10,4%. Към края на юли 2018 г. съотношението на валутните резерви към краткосрочния външен дълг на страната беше 300,3%, а покритието на вноса на стоки и услуги 8,3 месеца.

Банковата система в България продължи да функционира в стабилна и благоприятна макроикономическа среда, с висока ликвидност и обща капиталова адекватност.

Отчетената печалба на банковата системата за първите осем месеца на 2018 г. възлезе на 1 088 млн. лв., при 913 млн. лв. за същия период на миналата година. Към юни

2018 г. общата капиталова адекватност на системата беше 20,82%, а нивата на показателите за възвръщаемост на активите и на капитала на годишна база, съответно 1,60% и 13,30%. Привлечените в банковата система депозити на неправителствения сектор продължиха да нарастват, като в края на август годишното увеличение на депозитите на нефинансови предприятия беше 14%, а при тези на домакинствата се ускори до 7,6%.

Годишният темп на изменение на кредита за частния сектор се ускоряваше от началото на годината, като в края на август достигна 7,6%. По-голям принос за положителната му динамика имаше кредитът за домакинствата, който се увеличи с 10,2% спрямо края на август 2017 г., а годишното повишение на кредитите за нефинансови предприятия беше 4,2%. Към края на август темпът на годишно изменение на потребителските и жилищните кредити се ускори съответно до 15,4% и 9,6%, докато категорията „други кредити“ имаше отрицателен принос поради изплащане на кредити, отпуснати по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Тенденцията на намаление на лошите и преструктурирани кредити от предходната година се запази и беше устойчива от началото на годината. Делът им в общата сума на кредитите за нефинансови предприятия и домакинства към края на август намаля до 12,5%, при 13,9% година по-рано.

6 Съгласно принципите на функциониране на паричния съвет понижението на международните валутни резерви съответства на намаление на балансовата стойност на пасивите на управление „Емисионно“.

18

ИКОНОМИЧЕСКИ ПЕРСПЕКТИВИ ЗА ПЕРИОДА 2018-2021 Г. I.

3. МАКРОИКОНОМИЧЕСКА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2018-2021 Г.

Табл. I-2: Основни макроикономически показатели Основни макроикономически Отчетни данни Прогноза показатели 2016 2017 2018 2019 2020 2021 Брутен вътрешен продукт БВП (млн. лв.) 94 130 101 043 108 141 116 412 124 627 132 884 БВП (реален растеж, %) 3,9 3,8 3,6 3,7 3,5 3,5 Потребление 3,3 4,3 4,8 5,4 4,2 4,1 Бруто-образуване на основен -6,6 3,2 8,9 9,5 5,1 6,7 капитал Износ на стоки и услуги 8,1 5,8 2,3 2,8 2,8 2,7 Внос на стоки и услуги 4,5 7,5 5,3 6,7 4,1 4,6 Пазар на труда и цени Заетост (СНС) (%) 0,5 1,8 0,6 0,3 0,2 0,0 Коефициент на безработица 7,6 6,2 5,4 4,8 4,3 4,0 (НРС) (%) Компенсации на един нает (%) 5,8 10,5 6,6 8,4 6,7 6,4 Дефлатор на БВП (%) 2,2 3,4 3,3 3,8 3,4 3,0 Средногодишна инфлация -1,3 1,2 2,7 3,0 2,5 2,3 (ХИПЦ) (%) Платежен баланс Текуща сметка (% от БВП) 2,5 6,4 2,9 0,9 0,4 -0,3 Търговски баланс (% от БВП) -2,0 -1,5 -4,1 -6,1 -6,2 -6,9 Преки чуждестранни 2,9 3,7 3,6 3,6 3,5 3,5 инвестиции (% от БВП) Паричен сектор М3 (%) 7,6 7,7 8,1 8,2 8,3 8,3 Вземания от фирми (%) 1,6 3,8 6,3 6,9 7,4 7,8 Вземания от домакинства (%) 2,0 6,1 9,6 5,4 6,1 6,4 Източник: МФ, НСИ, БНБ

3.1. БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ БВП се очаква да нарасне с 3,6% през 2018 г., като растежът ще бъде движен от вътрешното търсене. Крайното потребление ще се повиши с 4,8%, а растежът на инвестициите в основен капитал ще достигне 8,9%. Частното потребление отчете силно представяне през първата половина на годината, подкрепено от повишаването на заплатите и на кредитите към домакинствата, а правителствените разходи за заплати и издръжка се отразиха в повишение на публичното потребление. Очаква се частното потребление да продължи да бъде водещо за растежа на БВП до края на годината, но повишението му ще започне да се забавя през второто полугодие. Нарастването на инвестициите в основен капитал ще бъде подкрепено от възходящата динамика както при публичните, така и при частните инвестиции. Повлиян от спада в търговията с трети страни, годишният растеж на износа на стоки ще остане значително по-слаб от регистрирания през 2017 г. и въпреки доброто представяне на услугите, ще ограничи общия износ (2,3%). Същевременно, ускорението на вътрешното търсене ще 19

I. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2019–2021 Г.

подпомогне повишението на вноса (5,3%). Приносът на нетния износ се очаква да бъде отрицателен в размер на 1,8 пр.п.

Растежът на БВП ще се повиши до 3,7% през 2019 г. поради по-силните публични инвестиции и публично потребление. Очаква се ръстът на общите инвестиции в основен капитал да достигне 9,5%. Частното потребление ще запази своя сравнително висок темп на растеж, но в сравнение с предходната година темпът леко ще се забави поради по-ограничено нарастване на заетостта. През 2019 г. се очаква ограничаване на отрицателното влияние от търговията с трети страни, което ще се отрази в леко ускоряване на общия растеж на износа на стоки и услуги. Ускорението на крайното търсене спрямо 2018 г. ще предизвика и по-висок растеж на вноса и ще увеличи отрицателния принос на нетния износ към растежа на БВП до 2,4 пр.п.

Икономическият растеж се очаква да достигне 3,5% в периода 2020-2021 г. Вътрешното търсене ще остане водещо за растежа на БВП по линия както на потреблението, така и на инвестициите. Докато по-ниските правителствени разходи за потребление и инвестиции ще доведат до по-слабо повишение на вътрешното търсене през 2020 г., растежът на публичните разходи ще се ускори в края на прогнозния период и ще се отрази в по-висок растеж на инвестициите и съответно на вътрешното търсене.

Растежът на частното потребление ще бъде ограничен през следващите години в съответствие с развитията при пазара на труда, които са свързани с почти изчерпване на възможностите за нарастване на заетостта. Очаква се негативният ефект върху БВП по линия на нетния износ да се забави до около 1,1 пр.п. средно за периода 2020-2021 г.

3.2. ПАЗАР НА ТРУДА 7 През първата половина на 2018 г. темпът на нарастване на заетите се забави до 0,7% , ограничаван от негативната динамика в селското стопанство, докато търсенето на труд в индустрията и услугите се ускори. Този профил на развитие на заетостта се очаква да се запази и през втората половина на годината и средният за годината растеж на заетите 8 се очаква да възлезе на 0,6%. Нивото на безработица ще се понижи до 5,4% , а повишението на коефициента на икономическа активност на населението ще отслабне спрямо 2017 г. и ще достигне 55,6% (за възрастовата група 15+) поради намалението на работната сила.

Високите нива на търсене на труд се очаква да продължат да бъдат съпроводени с ограничения от страна на предлагането на работна сила, което обуславя и очакваното забавяне в растежа на заетостта в средносрочен хоризонт.

През 2019 г. броят на заетите ще се повиши с 0,3%, като по-бавен темп на нарастване се очаква както в индустрията, така и в услугите. За все по-ограниченото предлагане на труд в икономиката влияние ще оказва както намалението на населението в трудоспособна възраст, така и бързото изчерпване на потенциалния свободен трудов ресурс от безработни и лица извън работната сила (най-вече обезкуражени).

Коефициентът на безработица се очаква да се понижи до 4,8% за 2019 г., а нивото на участие в работната сила ще запази темпа си на повишение от предходната година, тъй като темпът на намаление на работната сила няма да надхвърли този на населението.

Последното се очаква да се запази като тенденция до края на прогнозния хоризонт.

7 Съгласно дефиницията по ЕСС 2010.

8 Съгласно дефиницията на Наблюдението на работната сила.

20

ИКОНОМИЧЕСКИ ПЕРСПЕКТИВИ ЗА ПЕРИОДА 2018-2021 Г. I.

В периода 2020-2021 г. броят на заетите плавно ще премине от растеж от 0,2% към стабилизиране с тенденция към намаление през 2021 г., а нивото на безработица се очаква да отбележи понижение до 4% в края на прогнозния хоризонт.

С отчетената по-висока база от 2017 г., динамиката на компенсацията на един нает се забави през първото полугодие на 2018 г., като тази тенденция ще е в сила за цялата година. Номиналният темп на повишение на показателя ще достигне 6,6% през 2018 г.

и ще остане по-нисък от отчетения през 2017 г. (10,5%).

В условията на ускорен растеж на производителността на труда и нарастване на цените в страната, компенсацията на един нает ще се повиши до 8,4% през 2019 г. Заедно със заложените увеличения на заплатите в сектор образование, както и нарастването на минималната работна заплата, положителен принос се очаква и по линия на планираните допълнителни разходи за труд в бюджетната сфера. След 2019 г.

динамиката на компенсацията на един нает ще се забави и ще достигне до ниво от около 6,4% през 2021 г. С очакванията за по-бавно нарастване на наетите лица, темпът на нарастването на доходите от труд ще се забави. Освен това, ефектът от повишението на социалноосигурителните вноски върху нарастването на компенсацията на един нает също се очаква да отслабва. По-нисък принос се планира и по линия на публичния сектор.

Заложеното по-съществено нарастване на разходите за труд за единица продукция в периода до 2019 г. ще се компенсира от по-ниския им темп на нарастване в края на прогнозния период. По този начин средногодишният растеж на разглеждания показател ще достигне 3,6% през 2018-2021 г. В рамките на прогнозния период оценките за реалния растеж на производителността на труда възлизат на 3,3% средногодишно.

3.3. ИНФЛАЦИЯ Предвид текущата динамика и очакванията за международните цени на енергийните стоки и суровините, средногодишната инфлация през 2018 г. се очаква да бъде 2,7%, като ускорението се дължи на по-сериозното повишение на тези цени през втората половина на 2017 г. и първата половина на 2018 г. Общото равнище на потребителските цени в края на периода се очаква да се повиши с 3,4%, водено от по-високите цени на услугите, течните горива и храните. Поскъпването на услугите се очаква да се ускори до 5,9% в края на годината, подкрепено едновременно от засилването на вътрешното търсене, ефекта от поскъпването на горивата върху цените на транспортните услуги и отражението на по-високите цени на храните върху стойността на услугите в ресторанти, хотели и други заведения за хранене. Прогнозираното нарастване на международните цени на петрола ще доведе до по-високи вътрешни цени на енергийните стоки, като транспортните горива се очаква да поскъпнат със 7,9% в края на 2018 г. Нехранителните стоки (без енергийните) ще продължат да отчитат поевтиняване, но с по-бавен темп. Приносът на базисната инфлация към общото нарастване на цените в края на периода се очаква да нарасне.

Средногодишното повишение на ХИПЦ през 2019 г. се прогнозира да се повиши до 3%, а инфлацията в края на годината ще се забави до 2,6%. Базисната инфлация ще има основен принос за нарастването на общия индекс поради очакванията за стабилно нарастване на вътрешното търсене, докато влиянието на международните цени ще бъде минимално поради слабото им очаквано изменение през следващата година.

Средногодишното нарастване на цените се очаква да се забави до 2,5% и 2,3%, съответно през 2020 и 2021 г., като приносът на базисната инфлация ще продължи да бъде водещ. Потребителските цени на горивата се очаква да останат относително 21

I. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2019–2021 Г.

стабилни до края на прогнозния период предвид очакваната динамика на международните цени на суровия петрол.

3.4. ПЛАТЕЖЕН БАЛАНС През 2018 г. се очаква номиналният растеж на вноса на стоки (7,9%) съществено да превиши този на износа (2,6%), което ще се отрази в нарастване на търговския дефицит спрямо 2017 г. до 4,1% от БВП. Увеличение се очаква и при дефицита по първичен доход. Очакваното нарастване на нетния опериращ излишък, който е измерител за печалбата на фирмите, ще се отрази в повишение на изплащаните доходи на чуждестранни инвеститори. Положителният баланс по вторичен доход ще остане непроменен като отношение спрямо БВП, но излишъкът ще нарасне в стойностно изражение във връзка с активизиране на проектите и плащанията по оперативни програми. Ще се запази положителната динамика при услуги, като излишъкът ще се повиши до 5,5% от БВП през 2018 г. в резултат от нарастване на износа на туристически и транспортни услуги. В резултат от описаните тенденции, положителното салдо по текущата сметка ще се запази и през 2018 г., но се очаква да се понижи до 2,9% от БВП.

През 2019 г. се очаква леко ускорение на растежите във външната търговия. Очакват се положителни условия на търговия, но динамиката в количествата ще е предопределяща за общите растежи и номиналният ръст на вноса ще продължи да изпреварва този на износа. Ще се наблюдава по-съществено влошаване на търговския баланс до 6,1% от БВП. Изменението в салдата на останалите статии ще бъде минимално, като промените взаимно ще се компенсират и се очаква понижаване на излишъка по текущата сметка до 0,9% от БВП.

В периода 2020-2021 г. тенденцията на изпреварващо нарастване на вноса спрямо износа ще се запази и ще бъде основен фактор за допълнително свиване на излишъка по текущата сметка и формирането на дефицит от 0,3% от БВП през 2021 г.

Притокът на ПЧИ ще продължи постепенно да нараства с темп близък до номиналния ръст на БВП. В резултат, входящите ПЧИ ще възлизат на около 3,5-3,6% от БВП средногодишно за целия прогнозен период.

3.5. ПАРИЧЕН СЕКТОР В периода 2018-2021 г., кредитирането за частния сектор ще продължи да нараства при очаквания за добра икономическа активност, относително висок растеж на потреблението на домакинствата и в условия на положителна динамика на пазара на труда. Очакванията са привлечените депозити в банковата система също да продължат да нарастват за целия прогнозен период. Темпът им на растеж ще отразява и развитието на пазара на труда, по-специално динамиката на заетостта и растежа на доходите.

Очаква се в края на 2018 г. годишният растеж на вземанията от частния сектор да се ускори до 7,5%. Кредитът за нефинансовите предприятия се ускоряваше по-бавно през годината и достигна годишно нарастване от 4,2% към края на август, като в края на годината общо увеличението на вземанията от фирми ще достигне 6,3%, а това на вземанията от домакинства 9,6%.

След 2018 г. растежът на кредита за фирми ще продължи постепенно да се ускорява и да има по-голям принос за общата динамика на кредита за частния сектор до края на прогнозния период. През 2019 г. кредитът за домакинствата ще забави темпа си на 22

ИКОНОМИЧЕСКИ ПЕРСПЕКТИВИ ЗА ПЕРИОДА 2018-2021 Г. I.

годишно нарастване основно поради ефекти свързани с възстановяване на остатъчните суми от страна на правителството по кредити, отпуснати по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. В резултат се очаква в края на 2019 г. годишният растеж на вземанията от частния сектор да се забави до 6,4%.

Допълнителен фактор в тази посока биха могли да бъдат потенциални действия на банките по подобряване на качеството на балансовите активи. През 2020 и 2021 г.

растежът на вземанията от частния сектор ще се ускори съответно до 6,9% и 7,3%.

4. ПОТЕНЦИАЛЕН РАСТЕЖ И ОТКЛОНЕНИЕ ОТ ПОТЕНЦИАЛНИЯ БВП По оценки на Министерството на финансите растежът на потенциалния БВП през 2018 г. ще достигне 3,4%. Очаква се растежът слабо да се ускори до 3,5% през периода 2019-

2020 г., след което ще се забави до 3,3% през 2021 г. Най-голям принос ще продължи да има общата факторна производителност. Постепенното понижение на естествената норма на безработица, заедно с покачването на коефициента на икономическа активност ще компенсират намалението на населението в трудоспособна възраст и ще доведат до положителен принос на труда като фактор за потенциалния растеж през прогнозния период. Все пак приносът на този фактор ще намалява поради изчерпване на потенциала за нарастване на заетите. Прогнозираното ускоряване на растежа на инвестициите в икономиката ще повиши приноса на капиталовите запаси за потенциалния растеж.

9 През 2018 г. се очаква положително отклонение от потенциала от 0,1%. В рамките на прогнозния период до 2021 г. отклонението ще бъде положително под 1%.

Табл. I-3: Стойности на потенциалния растеж и на отклонението от потенциалния БВП Година Потенциален растеж, % Отклонение от потенциалния БВП, %

2017 3,3 0,0

2018 3,4 0,1

2019 3,5 0,3

2020 3,5 0,3

2021 3,3 0,5 9 Отклонението от потенциала се изчислява като разлика между фактическия и потенциалния БВП в съотношение към потенциалния. Потенциалният БВП за българската икономика е изчислен с помощта на производствена функция по методология, разработена от ЕК: Karel Havik & Kieran Mc Morrow & Fabrice Orlandi & Christophe Planas & Rafal Raciborski & Werner Roeger & Alessandro Rossi & Anna Thum-Thysen & Valerie Vandermeulen, 2014. The Production Function Methodology for Calculating Potential Growth Rates & Output Gaps, European Economy – Economic Papers 535.

23

I. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2019–2021 Г.

Табл. I-4: Приноси към потенциалния растеж (пр.п.) Година Труд Капитал ОФП

2017 0,5 0,9 1,9

2018 0,4 1,1 1,9

2019 0,3 1,3 2,0

2020 0,2 1,3 2,0

2021 0,0 1,4 2,0

5. СЪПОСТАВКА НА МАКРОИКОНОМИЧЕСКАТА ПРОГНОЗА С ТАЗИ НА ЕК Направено е сравнение на есенната макроикономическа прогноза на МФ с последната 10 официална прогноза на ЕК, публикувана на 12 юли 2018 г. Различният период на изготвяне на двете прогнози предопределя използването на различни отчетни статистически данни. Поради по-ранното публикуване на прогнозата на ЕК, при нейното изготвяне не са взети предвид ревизираните данни за БВП и платежния баланс за 2017 г., динамиката на БВП, пазара на труда, платежния баланс и други индикатори с тримесечна и месечна статистическа отчетност към първото полугодие на 2018 г., както и последните развития във външната среда и международните цени на суровините.

Табл. I-5: Сравнение на макроикономическата прогноза на МФ с прогнозата на ЕК

2017 2018 2019 Показатели Отчетни данни МФ ЕК МФ ЕК БВП, реален растеж, % 3,6 3,6 3,8 3,7 3,7 Инфлация, средногодишна, % 1,2 2,7 2,0 3,0 1,8 Източник: ЕК, МФ, НСИ И двете институции очакват вътрешното търсене да бъде водещо за растежа на БВП през прогнозния период както по линия на потреблението, така и на инвестициите.

Нарастването на заплатите ще се отрази в повишение на частното потребление, а усвояването на европейски средства ще подкрепи ръста на публичните инвестиции.

Нетният износ има отрицателен принос за растежа на БВП и в двете прогнози.

Същевременно, МФ прогнозира малко по-слаб растеж на българската икономика през

2018 г., в сравнение с ЕК, в резултат на отчетения по-слаб ръст през първото полугодието на годината.

Според прогнозата на ЕК средногодишната инфлация през 2018 г. ще бъде с 0,7 пр.п.

по-ниска от заложеното нарастване на потребителските цени в макроикономическата рамка на МФ. Разликата може да бъде свързана с по-големия обхват на отчетните данни към момента на изготвяне на прогнозата на МФ и наблюдаваното ускорение на инфлацията през юни, юли и август. Въпреки това и двете институции посочват едни и 10 През 2018 г. Европейската комисия започна да публикува лятна прогноза за развитието на икономиката на ЕС и отделните държави-членки, която обхваща показателите БВП и инфлация.

24

ИКОНОМИЧЕСКИ ПЕРСПЕКТИВИ ЗА ПЕРИОДА 2018-2021 Г. I.

същи фактори, определящи за динамиката на ХИПЦ през годината – повишението на международните цени, нарастващите цени на услугите и административните цени. За

2019 г. ЕК очаква инфлацията в страната да е 1,8% или с 1,2 пр.п. по-ниска от прогнозата на МФ, като влияние за това може да се търси в различните очаквания на двете институции за предходната година и най-вече в по-високите очаквания на МФ относно цените на услугите.

25

Фискална политика и основни параметри за периода 2019-2021 г.

1. СРЕДНОСРОЧНИ ЦЕЛИ НА ФИСКАЛНАТА ПОЛИТИКА Провежданата последователна фискална политика през последните години дава надеждна основа за устойчивост на бюджетната рамка и възможност за определяне на бюджетните перспективи в средносрочен план, като се гради на основата на непроменената през последните години цел за постигане и поддържане на близка до балансирана бюджетна позиция. Поетапното намаляване на дефицита и реализирането на положително салдо е позитивна тенденция.

От гледна точка на устойчивостта на публичните финанси през прогнозния период ще продължи тенденцията за определяне на реалистични цели за основните бюджетни параметри при спазване на установените фискални правила и ограничения, заложени в Закона за публичните финанси и произтичащи от изискванията на Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите-членки (ОВ, L, 306/41 от 23 ноември 2011 г.) и Регламент (ЕО) № 1466/1997 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики.

Параметрите на бюджетната рамка следват очертаните цели на фискалната политика и отчитат ефектите от провежданите политики както в приходната, така и в разходната част на бюджета, при съобразяване с приоритетите, целите и мерките, заложени в Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017-

2021 г. Доколкото прогнозата обхваща периода до края на управленския мандат, то в нея е отчетена динамиката в развитието на секторните политики и необходимостта от финансовото им обезпечаване.

В този контекст средносрочната перспектива се запазва по отношение на определените както в АСБП за периода 2018-2020 г., така и в средносрочната бюджетна прогноза от пролетта на тази година за периода 2019-2021 г., цели за продължаване на фискалната консолидация, достигане до балансирана бюджетна позиция през 2020 г. и запазването й през 2021 г. Реалистичната прогноза за параметрите на бюджетната рамка дава възможност да се управляват външните и вътрешни рискове.

27

II. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2019–2021 Г.

Табл. II-1: Основни показатели (% от БВП) 11 КФП Отчет Програма Очаквано Прогноза Проект Прогноза Прогноза Прогноза Прогноза

2017 2018 изпълнение 2019 2019 2020 2020 2021 2021 Ревизирана 2018 м. април м. април м. април оценка 2018 г. 2018 г. 2018 г.

Приходи 35,0 35,3 36,3 36,9 37,7 36,5 36,5 36,1 35,8 Разходи 34,1 36,4 35,7 37,4 38,2 36,5 36,5 36,1 35,8 Бюджетно 0,8 -1,0 0,5 -0,5 -0,5 0,0 0,0 0,0 0,0 салдо Следва да се отбележи, че параметрите по основните показатели на КФП за съответните години са отнесени към актуалната оценка за номиналния размер на БВП за съответната година от есенната макроикономическа прогноза, като параметрите за Прогноза 2019, 2020 и 2021 г. от м. април 2018 г. са съгласно РМС № 264 от 2018 г. за одобряване на СБП за периода 2019-2021 г.

За 2017 г. отчетните данни показват излишък по КФП от 0,8% от БВП спрямо планирания дефицит от 1,5% от БВП по програма. Факторите за това подобрение са от една страна преизпълнението на разчетите за годината при някои от основните данъци и осигурителни вноски, а от друга по-ниското усвояване на разходите. Повече информация за изпълнението на КФП за 2017 г. се съдържа в прегледа по приложение № 1.

Очакваното изпълнение за тази година показва подобрение на бюджетното салдо и реализиране на излишък по КФП в размер на 0,5% от БВП спрямо ревизираната оценка на програмата за 2018 г., при която е заложен дефицит от 1% от БВП. Този резултат се базира на допускане, че положителните тенденции в приходите ще се запазят през оставащите месеци до края на годината и същевременно изпълнението на разходите ще остане по-ниско от разчетите в годишен план, като по този начин 2018 г. се очертава да бъде трета поредна година с постигнато положително бюджетно салдо по КФП.

Отчетните данни и очакваните параметри на основните бюджетни показатели са ориентир при определяне на прогнозните параметри на бюджетната рамка, като разчетите в настоящата прогноза са обвързани с актуалните оценки за ефектите от реализирането на дискреционните мерки и основните допускания, макроикономическите параметри и тенденциите за развитието на секторните политики.

Приходните и разходните политики в тази прогноза са продължение на заложените в СБП за периода 2019-2021 г., като за надграждането с нови са взети предвид както макроикономическите аспекти, така и разширените фискални възможности за осигуряване на финансиране на мерки в социалната сфера, показателно за което са и очакванията за параметрите на фискалната рамка за тази година, в т.ч. и необходимостта от изместване на разходи за програми и проекти, които не са реализирани частично или изцяло през настоящата година. Тези обстоятелства са 11 Поради закръгление (в млн. лв. и като процент от БВП) някои сумарни позиции в таблиците и графиките в актуализираната бюджетна прогноза 2019-2021 г. и приложенията към нея не се изчерпват от съставните им числа.

28

ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА И ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ ЗА ПЕРИОДА 2019-2021 Г. II.

обвързани в разчетите по АСБП за периода 2019-2021 при запазване на заложените цели за бюджетното салдо и плановете за фискална консолидация в средносрочен план.

Продължаващите положителни очаквания за икономическото развитие на страната, залегнали в есенната макроикономическа прогноза, са отчетени при подготовката на настоящата бюджетна прогноза, като наблюдаваните разлики при параметрите на основните бюджетни показатели за приходите и разходите по КФП, изразени като процент от БВП, спрямо прогнозите от пролетта на тази година се дължат в значителна степен на новата оценка за номиналния размер на БВП за годините от периода.

В настоящата прогноза се запазват целите за бюджетното салдо, заложени в СБП за периода 2019-2021 г., съответно за 2019 г. дефицит от 0,5% от БВП, а за 2020 г. – балансирана бюджетна позиция, която се запазва и през 2021 г.

В прогнозата за приходите са отчетени потвърждаващите се и в есенната макроикономическа прогноза положителни тенденции за растеж на националната икономика и предвидените промени на основните допускания в областта на данъчно- осигурителната политика и оценките за ефекта от приходните дискреционни мерки.

В сравнение с разчетите на приходите от пролетната СБП в настоящата прогноза се наблюдава номинален ръст на приходите за всяка от годините от прогнозния период, вариращ между 2,5 и 2,9 млрд. лв. Ръстът при данъчно-осигурителните приходи е в размер на около 1,0 млрд. лв. за всяка година, дължащ се както на прекия ефект от актуалните дискреционни приходни мерки, а косвено и на дискреционни разходни мерки, които променят базата за облагане, така и на актуализираната оценка за макроикономически очаквания и за събираемостта. При неданъчните приходи се наблюдава най-голям ръст спрямо пролетната СБП, вариращ за всяка от годините от прогнозния периода между 1,5 и 2,1 млрд. лв., с основен принос на приходите на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.

През 2019 г. номиналният ръст в приходната част на бюджета спрямо ревизираната оценка на програмата за 2018 г. е от около 5,6 млрд. лв., като ръстът на данъчно-осигурителните приходи е над 3,4 млрд. лв., което е в резултат както от положителната динамика на макроикономическите показатели, така и от предприетите мерки от страна на приходните агенции за борба с данъчните измами и повишаване на събираемостта. Увеличението в неданъчните приходи за 2019 г. от 1,9 млрд. лв. е вследствие основно на планираните приходи на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, на приходите от въвеждането на ТОЛ такса и електронна винетка, както и от очаквания допълнителен приход от заплащане на първоначално концесионно възнаграждение при сключване на договор за възлагане на концесия за строителство за обект „Гражданско летище за обществено ползване София“ – публична държавна собственост, от страна на участника, определен за концесионер.

През 2020-2021 г. ръстовете в приходната част на бюджета спрямо предходната година са съответно около 1,7 и 2,1 млрд. лв., от които ръстовете на данъчно-осигурителните приходи са около 1,8-2,0 млрд. лв.

Изразени като процент от БВП, при приходите за периода 2019-2021 г. се наблюдава тенденция за спад от 37,7% до 35,8%, а в номинален размер те се увеличават, като от

43 857,0 млн. лв. за 2019 г. се очаква да достигнат 47 582,3 млн. лв. през 2021 г.

29

II. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2019–2021 Г.

Табл. II-2:Принос на основните приходни категории в консолидацията на бюджетния дефицит по КФП за периода 2019-2021 г.

Изменение Изменение Изменение Изменение 2019/2018 2019/2018 2020/2019 2021/2020 Показатели ревиз. оценка очакв. пр.п. пр.п.

в % от БВП пр.п. изпъл. пр.п.

Приходи, помощи и дарения 2,3 1,4 -1,2 -0,7 Данъчно-осигурителни приходи 0,9 0,0 -0,5 -0,3 Преки данъци 0,3 0,0 0,0 0,0 Корпоративни данъци 0,1 0,0 0,0 0,0 Данъци върху доходите на физическите лица 0,2 0,0 0,0 0,0 Приходи на социалното и здравното 0,5 0,2 -0,1 -0,1 осигуряване Косвени данъци 0,1 -0,2 -0,3 -0,2 ДДС 0,3 0,0 -0,1 0,0 Акцизи -0,2 -0,2 -0,2 -0,2 Мита и митнически такси 0,0 0,0 0,0 0,0 Други данъци 0,0 0,0 0,0 0,0 Неданъчни приходи 1,3 1,0 -0,5 -0,1 Други 1,3 1,0 -0,5 -0,1 Приходи от такси -0,2 0,0 0,1 0,1 Приходи и доходи от собственост -0,2 -0,1 0,0 0,0 Глоби, санкции и наказателни лихви 0,0 0,0 0,0 0,0 Постъпления от продажба на нефинансови 0,5 0,1 -0,1 0,0 активи Приходи от концесии 0,1 0,6 -0,6 0,0 Други приходи 1,1 0,5 0,0 -0,1 Помощи и дарения 0,1 0,4 -0,1 -0,3 В сравнение с разчетите на разходите от пролетната СБП в настоящата прогноза се наблюдава номинален ръст на разходите за всяка от годините от прогнозния период, вариращ в същите граници, както при приходите - между 2,5 и 2,9 млрд. лв. Основният ръст е обусловен от новите политики за 2019 г. (за персонал, субсидии, трансфери, обезщетения и помощи за домакинства, социални и здравноосигурителни плащания, капиталови разходи), които не са с еднократен ефект и се пренасят и в следващите години.

Разходите, изразени като процент от БВП, за периода 2019-2021 г. също бележат спад от 38,2% до 35,8%, което представлява средногодишна консолидационна стъпка от около 1,2 пр.п. от БВП и имат основен консолидационен принос за постигане на целите за дефицита. В номинален размер разходите се увеличават, като от 44 457,0 млн. лв. за

2019 г. се очаква да достигнат 47 582,3 млн. лв. през 2021 г. Ръстът за 2019 г. спрямо ревизираната оценка на програмата за 2018 г. (5,1 млрд. лв. или 1,8 пр.п.), както беше споменато по-горе, се дължи на осигурената възможност за реализиране на нови приоритетни разходни политики (за персонал, субсидии, социални и здравноосигурителни плащания и капиталови разходи), а спрямо очакваното изпълнение - и допълнителен ръст, дължащ се на изместване на разходи, нереализирани през 2018 г.

За 2020 и 2021 г. основен консолидационен принос за постигане на целите за касовия дефицит имат разходите, които намаляват съответно с 1,7 пр.п. и с 0,7 пр.п., най-вече в частта на разходите за персонал, за текуща издръжка, за субсидии, за социални плащания и за капиталови разходи.

30

ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА И ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ ЗА ПЕРИОДА 2019-2021 Г. II.

Табл. II-3:Принос на основните разходни категории в консолидацията на бюджетния дефицит по КФП за периода 2019-2021 г.

Изменение Изменение Изменение Изменение 2019/2018 2019/2018 2020/2019 2021/2020 Показатели ревиз. очакв. пр.п. пр.п.

в % от БВП оценка изпъл.

пр.п. пр.п.

Общо разходи и Вноска в бюджета на ЕС 1,8 2,5 -1,7 -0,7 Текущи нелихвени разходи 1,8 1,2 -0,9 -0,6 Персонал 0,4 0,2 -0,1 -0,1 Издръжка - общо -0,1 0,2 -0,3 -0,1 Стипендии 0,0 0,0 0,0 0,0 Субсидии и други текущи трансфери - общо 1,4 0,8 -0,3 -0,2 Социални и здравноосигурителни плащания 0,1 0,0 -0,2 -0,2 Пенсии -0,2 -0,2 0,0 -0,1 Текущи трансфери, обезщетения и помощи за 0,1 домакинствата 0,0 -0,2 -0,1 Здравноосигурителни плащания 0,1 0,2 0,0 0,0 Капиталови разходи 0,1 1,3 -0,8 -0,1 Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи 0,0 0,0 0,0 0,0 Лихви -0,1 -0,1 0,0 0,0 Вноска в бюджета на ЕС 0,1 0,1 0,0 0,1 Бюджетно салдо (+/-) 0,5 -1,0 0,5 0,0 При тези прогнози постигането на балансиран бюджет ще се осъществи на ниво на преразпределение на публичните разходи, значително по-ниско от максимално допустимото ниво на разходите по КФП от 40 на сто от БВП съгласно Закона за публичните финанси.

За целите на международните сравнения бюджетната рамка се представя освен по национална методология (по показатели на КФП на касова основа), така и на базата на европейската методология ЕСС 2010 чрез показателите за сектор „Държавно управление“, като следва да се отбележи, че фискалните параметри отразяват по еднакъв начин фискалната политика.

Оценките за намаляващи рискове и стабилни перспективи за развитието на публичните финанси в България, които се отчитат в прегледите и прогнозите на Европейската комисия, на международните финансови институции и рейтинговите агенции, са ориентир за реалистичността на целите на фискалната политика и на бюджетните прогнози.

В края на миналата година международната рейтингова агенция S&P Global Ratings повиши дългосрочния и краткосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута, едновременно с международната рейтингова агенция Fitch, която също повиши дългосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута с оценка за стабилна перспектива. В началото на юни тази година Fitch потвърди дългосрочния кредитен рейтинг на България ‘BBB’ в чуждестранна и местна валута със стабилна перспектива и също запази краткосрочния рейтинг в чуждестранна и местна валута.

Сред факторите, които биха довели до повишаване или намаляване на кредитния рейтинг на България в перспектива, са и различни елементи на фискалната политика, като положителните фактори са спазването на фискалните правила за дефицита и дълга и тенденциите за засилването на фискалната позиция и намаляване на дълга, а също 31

II. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2019–2021 Г.

така и доброто управление на публичните финанси, в т.ч. наличието на надеждни фискални буфери. Приемането на заявката за присъединяването към Валутен механизъм II (ERM II) също би засилило допълнително доверието към страната.

Данните в публикуваната в началото на месец май тази година Пролетна икономическа прогноза на ЕК показват положителни перспективи в бюджетен и макроикономически аспект, като се посочва, че рисковете са балансирани и са най-вече по линия на външната среда. Европейската комисия повиши прогнозата си за растежа на българската икономика за текущата и следващата година и запази очакванията си за силна фискална позиция, изразяваща се в реализиране на излишък по показателя за салдото на сектор „Държавно управление“ през двете години. Комисията очаква и дългът да се понижи допълнително през 2018 и 2019 г.

В Препоръката на Съвета от 13 юли 2018 г. относно Националната програма за реформи на България за 2018 г. и съдържаща становище на Съвета относно Конвергентната програма на България за 2018 г. се отчита, че повишаването на ефикасността на фискалната политика е от първостепенно значение и ефикасността на публичните разходи в някои сектори е много ниска, като понастоящем са налице благоприятни икономически и фискални условия за провеждане на необходимите реформи в областта на управлението на публичните финанси. В този контекст е и препоръката за предприемане на действия през тази и следващата година.

В Препоръката на Съвета са взети предвид отчетеното в Националния доклад за България - 2018 г., публикуван в началото на месец март 2018 г. от ЕК, че България продължава да изпитва дисбаланси, но те вече не се оценяват като прекомерни и се наблюдава промяна в посока подобрение. Отбелязано е също, че ефективното изпълнение на представените през април 2018 г. от България Национална програма за реформи за 2018 г. и Конвергентна програма за 2018 г. ще са в подкрепа на коригирането на дисбалансите.

2. ОСНОВНИ ФИСКАЛНИ ПАРАМЕТРИ ЗА ПЕРИОДА 2019-2021 Г.

Средносрочната перспектива се обвързва със заложения приоритет за запазване на стабилността на публичните финанси и се изразява в следване на вече определените фискални цели за продължаване на фискалната консолидация и придържане на близка до балансирана позиция на бюджетното салдо в средносрочен хоризонт.

База за разработването на актуализираната прогноза за периода 2019-2021 г. е очакваното изпълнение на бюджета за 2018 г., което показва, че се очертава постигане на подобрение на бюджетното салдо спрямо заложената цел по програма за 2018 г. - дефицитът по КФП да не надвиши 1,0 на сто от прогнозния БВП. Очакванията са в края на годината бюджетното салдо на касова основа да е на излишък от 0,5% от БВП.

Фискалните цели за периода 2019-2021 г. са запазени въпреки очакваното подобрение на бюджетното салдо на касова основа за 2018 г., като възможностите за рязко свиване на националните разходи са ограничени както от предвижданите нови разходни политики, така и от изместването на времевата рамка за реализация на някои инвестиционни проекти. Отчетено е и обвързването на разчетите за разходите за следващите три години с очакваното по-ниско от разчетеното за 2018 г. усвояване на средствата от ЕС и необходимостта от ускоряване на този процес.

Включените в АСБП за периода 2019-2021 г. разчети за приходите, помощите и даренията по КФП са в диапазона 37,7-35,8% от БВП. Съобразено със заложените цели 32

ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА И ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ ЗА ПЕРИОДА 2019-2021 Г. II.

за бюджетното салдо по КФП, съответно -0,5% от БВП за 2019 г. и 0,0% от БВП за

2020 г. и 2021 г. и очакваното ниво на приходната част на бюджета възможностите за финансиране на публични разходни политики са ограничени в рамките от 38,2% от БВП през 2019 г. до 35,8% от БВП през 2021 година.

Табл. II-4: Основни показатели по КФП (2018-2021 г.) КОНСОЛИДИРАНА ФИСКАЛНА 2018 2018 2019 2020 2021 ПРОГРАМА Ревизирана Очаквано Проект Прогноза Прогноза млн. лв. оценка изпълнение ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 38 213,9 39 204,1 43 857,0 45 508,2 47 582,3 % от БВП 35,3% 36,3% 37,7% 36,5% 35,8% Данъчно-осигурителни приходи 31 142,3 32 079,1 34 546,1 36 392,9 38 349,7 Неданъчни приходи 4 703,4 5 062,9 6 627,6 6 411,9 6 760,9 Помощи и дарения 2 368,2 2 062,1 2 683,3 2 703,4 2 471,8 ОБЩО РАЗХОДИ И ВНОСКА В БЮДЖЕТА

39 313,9 38 613,0 44 457,0 45 508,2 47 582,3 НА ЕС % от БВП 36,4% 35,7% 38,2% 36,5% 35,8% Разходи 38 179,9 37 525,5 43 174,9 44 105,4 45 937,0 Нелихвени разходи 37 457,5 36 836,1 42 505,6 43 432,9 45 284,6 Лихви 722,4 689,4 669,2 672,4 652,4 Вноска в общия бюджет на ЕС 1 133,9 1 087,5 1 282,1 1 402,9 1 645,3 БЮДЖЕТНО САЛДО (+/-) -1 100,0 591,1 -600,0 0,0 0,0 % от БВП -1,0% 0,5% -0,5% 0,0% 0,0% ФИНАНСИРАНЕ (+/-) 1 100,0 -591,1 600,0 0,0 0,0 % от БВП 1,0% -0,5% 0,5% 0,0% 0,0% Прогнозите за приходната част на националния бюджет показват тенденция на намаление от 35,4% от БВП за 2019 г. на 34,0% от БВП през 2021 г. Очакванията са данъчно-осигурителните приходи в периода 2019-2021 г. да са в диапазона от 29,7% до 28,9% от БВП, като са отразени ефектите от мерките за повишаване на събираемостта, макроикономическите ефекти и промените в данъчно-осигурителното облагане.

Разходите и трансферите по националния бюджет в средносрочен план показват тенденция на намаление от 35,8% от БВП през 2019 г. до 33,9% от БВП през 2021 г., което представлява средногодишна консолидационна стъпка от около 0,9 пр.п. от БВП и имат основен консолидационен принос за постигане на целите за бюджетното салдо и същевременно осигуряване на оптимално усвояване на средствата от европейските фондове и програми на ЕС.

Увеличение на разходите за 2019 г. спрямо 2018 г. се наблюдава при разходите за персонал, за социално и здравно-осигурителни плащания, за субсидии и за капиталовите разходи. Ръстовете се дължат основно на политиката по доходите, включително и в сектор образование, на планираните инвестиции в сектор отбрана и сигурност, на инвестициите, свързани с въвеждането на ТОЛ системата, и на разходите на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.

33

Табл. II-5: КФП – Национален бюджет (2018-2021 г.) КФП 2018 2018 2019 2020 2021 НАЦИОНАЛЕН БЮДЖЕТ Ревизирана Очаквано Проект Прогноза Прогноза млн. лв. оценка изпълнение ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 35 886,3 37 233,7 41 208,7 42 840,2 45 146,5 % от БВП 33,2% 34,4% 35,4% 34,4% 34,0% Данъчно-осигурителни приходи 31 142,3 32 079,1 34 546,1 36 392,9 38 349,7 Неданъчни приходи 4 703,3 5 060,6 6 627,6 6 411,9 6 760,9 Помощи и дарения 40,6 94,0 35,0 35,4 35,9 ОБЩО РАЗХОДИ, ВНОСКА В БЮДЖЕТА

36 432,1 36 392,9 41 638,9 42 830,4 45 040,7 НА ЕС И ТРАНСФЕРИ (НЕТО) % от БВП 33,7% 33,7% 35,8% 34,4% 33,9% Разходи 33 955,5 34 356,4 39 058,0 40 177,7 42 220,6 Нелихвени разходи 33 233,1 33 667,0 38 388,8 39 505,2 41 568,2 Лихви 722,4 689,4 669,2 672,4 652,4 Вноска в общия бюджет на ЕС 1 133,9 1 087,5 1 282,1 1 402,9 1 645,3 Трансфер за сметки за средства от ЕС (нето) -1 342,7 -949,0 -1 298,7 -1 249,9 -1 174,8 БЮДЖЕТНО САЛДО (+/-) -545,8 840,8 -430,2 9,8 105,8 % от БВП -0,5% 0,8% -0,4% 0,0% 0,1% ФИНАНСИРАНЕ (+/-) 545,8 -840,8 430,2 -9,8 -105,8 % от БВП 0,5% -0,8% 0,4% 0,0% -0,1% И през следващия тригодишен период приоритет за страната ни остава успешното усвояване на средствата от европейските фондове и програми на ЕС, чрез които да се постигне устойчив икономически растеж, по-висока заетост, социално включване и териториално сближаване и изграждане на конкурентоспособна и иновативна икономика.

Въздействието върху бюджета за периода 2018-2021 г. от финансовите взаимоотношения с ЕС е представено в Табл. II-6.

Табл. II-6: КФП – Сметки за средства от ЕС (2018-2021 г.) 12 КФП 2018 2018 2019 2020 2021 СМЕТКИ ЗА СРЕДСТВА ОТ ЕС Ревизирана Очаквано Проект Прогноза Прогноза млн. лв. оценка изпълнение ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 2 327,5 1 970,4 2 648,3 2 668,0 2 435,9 % от БВП 2,2% 1,8% 2,3% 2,1% 1,8% ОБЩО РАЗХОДИ И ТРАНСФЕРИ (НЕТО) 2 881,8 2 220,1 2 818,1 2 677,8 2 541,7 % от БВП 2,7% 2,1% 2,4% 2,1% 1,9% Разходи 4 224,4 3 169,1 4 116,8 3 927,7 3 716,4 Трансфер от/за държавния бюджет (нето) 1 342,7 949,0 1 298,7 1 249,9 1 174,8 БЮДЖЕТНО САЛДО (+/-) -554,2 -249,7 -169,8 -9,8 -105,8 % от БВП -0,5% -0,2% -0,1% 0,0% -0,1% ФИНАНСИРАНЕ (+/-) 554,2 249,7 169,8 9,8 105,8 % от БВП 0,5% 0,2% 0,1% 0,0% 0,1% 12 В таблицата са включени сметки за средства от ЕС на: ДФ „Земеделие“; Национален фонд и Другите сметки за средства от ЕС и средства по други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от ЕС.

34

ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА И ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ ЗА ПЕРИОДА 2019-2021 Г. II.

3. ПРОГНОЗА ЗА СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ“ ЗА 13 ПЕРИОДА 2019-2021 Г.

След достигането на бюджетен излишък през 2017 г. на начислена основа, се очаква излишък и за 2018 г., а в средносрочен план - нисък дефицит за 2019 г. в размер на 0,2% от БВП и бюджетни излишъци съответно от 0,5% от БВП за 2020 г. и 0,6% от БВП за

2021 г.

Планираният размер на бюджетното салдо ще се реализира при очертаваща се тенденция на леко нарастване през първата година както при приходите като дял от БВП, така и при разходите. Разходите като дял от БВП за 2019 г. са 37,5%, а през 2020 и

2021 г. бележат спад съответно до 35,9% и 35,1%. В приходната част съотношението на общите приходи спрямо БВП нараства до 37,3% през 2019 г., след което се наблюдава тенденция на намаление до 35,7% през 2021 г.

Номиналният ръст на приходите през отделните години се дължи на увеличение на постъпленията от всички основни видове данъци – ДДС, акцизи, данък върху доходите на физическите лица и корпоративен данък. Растеж се очаква също и при приходите от социалноосигурителни вноски, като той е най-значителен през 2019 г. поради предприетите мерки за нарастване на доходите, както и във връзка с нарастването на максималния осигурителен доход. За 2019 г. общите приходи нарастват с 9,2%, като до края на периода растежът им се запазва на около 5%.

При разходите на сектор „Държавно управление“ най-голям номинален ръст в средносрочен план се наблюдава при разходите за персонал, социалноосигурителните плащания и капиталовите разходи. В същото време, представени като процент от БВП социалноосигурителните плащания спадат до ниво от около 10,5% от БВП към края на периода. Положително въздействие за ограничаване на нарастването на тези разходи като процент от БВП оказва продължаващото въздействие на пенсионната реформа, свързана с повишаване на възрастта и осигурителния стаж за пенсиониране.

Капиталовите разходи за бруто-образуване на основен капитал нарастват като дял от БВП от 3,2% през 2018 г. до 4,4% през 2019 г. във връзка с планираните инвестиции на правителството, които остават на ниво от около 3,9% от БВП към края на периода.

Същевременно, продължават усилията за реализиране на мерки за оптимизиране и повишаване на ефективността на разходите на бюджетните организации и подобряване на предоставяните публични продукти и услуги в отделните сектори.

Общият ефект от предприятията, включени в сектор „Държавно управление“, върху баланса на целия сектор е положителен за всяка от годините от прогнозния период и е както следва: за 2019 г. – 335,6 млн. лв., за 2020 г. – 323,7 млн. лв. и за 2021 г. – 380,3 млн. лв. С най-голям принос за този ефект са Фондът за гарантиране на влоговете в банките, „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД, Националната компания „Железопътна инфраструктура”, държавните болници и Държавната консолидационна компания.

13 Според методологията на ЕСС 2010 сектор „Държавно управление“ включва всички институционални единици, чиято роля е предоставянето на непазарна продукция за индивидуално и колективно потребление и/или преразпределението на национален доход.

35

II. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2019–2021 Г.

Табл. II-7: Изменение на показателите на сектор „Държавно управление“ за периода 2019-2021 г.

2019 2020 2021 Показатели млн. лв. Прогноза Изменение Прогноза Изменение Прогноза Изменение % % %

1. Данъци върху производството и вноса 18 100,0 7,0% 18 914,9 4,5% 19 785,5 4,6%

2. Текущи данъци върху доходите, богатството и др. 6 841,7 7,5% 7 309,1 6,8% 7 748,0 6,0% 2a. - в т.ч. платени от домакинствата 4 094,8 7,2% 4 370,5 6,7% 4 633,5 6,0% 2b. - в т.ч. платени от фирмите 2 746,9 7,8% 2 938,6 7,0% 3 114,5 6,0%

3. Социално-осигурителни вноски 10 422,1 9,8% 10 995,0 5,5% 11 433,0 4,0% 3a. - в т.ч. действително платени вноски 10 422,1 9,8% 10 995,0 5,5% 11 433,0 4,0%

4. Други приходи, вкл.

приходи от продажби 6 596,9 14,6% 6 885,8 4,4% 7 292,2 5,9%

5. Общо текущи приходи 41 960,7 8,9% 44 104,8 5,1% 46 258,8 4,9%

6. Компенсация на наетите лица 11 201,6 11,0% 11 868,3 6,0% 12 443,4 4,8%

7. Междинно потребление 5 574,2 7,9% 5 513,3 -1,1% 5 683,9 3,1%

8. Социални трансфери в натура 2 921,8 19,3% 3 164,7 8,3% 3 436,2 8,6%

9. Социални трансфери без тези в натура 12 855,1 5,9% 13 529,4 5,2% 13 890,2 2,7%

10. Лихвени разходи 683,3 -0,6% 689,7 0,9% 687,9 -0,3%

11. Субсидии 2 857,4 36,5% 2 849,0 -0,3% 2 800,2 -1,7%

12. Други текущи плащания 1 747,2 -20,9% 1 855,7 6,2% 2 147,4 15,7%

13. Общо текущи разходи 37 840,5 8,6% 39 470,2 4,3% 41 089,2 4,1%

14. Брутни спестявания (5-13) 4 120,2 11,9% 4 634,6 12,5% 5 169,6 11,5%

15. Капиталови трансфери, получени 1 445,4 18,5% 1 201,1 -16,9% 1 172,4 -2,4%

16. Бруто образуване на основен капитал 5 169,4 48,0% 4 566,3 -11,7% 5 244,4 14,9%

17. Други капиталови разходи 655,8 -26,8% 655,5 0,0% 359,4 -45,2% % от БВП % от БВП % от БВП

18. Общи правителствени приходи 43 406,1 37,3% 45 305,9 36,4% 47 431,2 35,7%

19. Общи правителствени разходи 43 665,7 37,5% 44 692,0 35,9% 46 693,0 35,1%

20. Баланс -259,6 -0,2% 613,9 0,5% 738,2 0,6% 20a. - първичен баланс 423,7 0,4% 1 303,6 1,0% 1 426,1 1,1%

21. Баланс за целите на процедурата по дефицита и дълга -259,6 -0,2% 613,9 0,5% 738,2 0,6%

22. Консолидиран дълг на сектор „Държавно управление“ 23 898,1 20,5% 23 667,3 19,0% 23 471,3 17,7%

23. Данъчно-осигурителна тежест 35 642,7 30,6% 37 500,4 30,1% 39 250,4 29,5% 36

ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА И ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ ЗА ПЕРИОДА 2019-2021 Г. II.

3.1. ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ НА СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ“ И ПРОГНОЗА ПРИ НЕПРОМЕНЕНИ ПОЛИТИКИ Фискалната прогноза при непроменени политики е подготвена на база цикличните движения в икономическите показатели. Тя е обвързана с набор от предположения за политиките и основните икономически и финансови условия, включително валутните курсове, цените на суровините и развитието на международните финансови пазари.

Изключено е въздействието на дискреционните изменения в приходите и измененията в разходите, бюджетните приоритети и решенията за социалноосигурителните вноски и плащания. Промените, които се наблюдават в бюджетния сценарий при непроменени политики между прогнозните години, са основно в резултат от промени в икономически и/или демографски показатели, които имат ефект върху фискалните параметри. Предприетите политики в приходната и разходната част на бюджета водят до промяна в прогнозата спрямо базисния сценарий за периода 2019-2021 г. Като се вземе предвид очакваният среден икономически растеж от 3,6% през следващите три години, бюджетният излишък при непроменени политики се очаква да е по-висок спрямо заложения в средносрочната бюджетна прогноза за периода 2019-2021 г.

Табл. II-8: Бюджетна прогноза на сектор „Държавно управление“ при непроменени политики за периода 2019-2021 г.

2019 2020 2021 Показатели Базисен Изменение Базисен Изменение Базисен Изменение млн. лв.

сценарий % сценарий % сценарий %

1. Данъци върху производството и вноса 18 092,3 6,9% 18 914,9 4,5% 19 785,5 4,6%

2. Текущи данъци върху доходите, богатството и др. 6 785,8 6,6% 7 246,0 6,8% 7 678,8 6,0% 2a. - в т.ч. платени от домакинствата 4 038,9 5,8% 4 307,4 6,6% 4 564,3 6,0% 2b. - в т.ч. платени от фирмите 2 746,9 7,8% 2 938,6 7,0% 3 114,5 6,0%

3. Социално-осигурителни вноски 9 916,8 4,5% 10 797,8 8,9% 11 217,4 3,9% 3a. - в т.ч. действително платени вноски 9 916,8 4,5% 10 797,8 8,9% 11 217,4 3,9%

4. Други приходи, вкл.

приходи от продажби 5 768,1 0,2% 6 622,8 14,8% 6 998,2 5,7%

5. Общо текущи приходи 40 563,0 5,3% 43 581,5 7,4% 45 680,0 4,8%

6. Компенсация на наетите лица 10 311,7 2,1% 11 456,0 11,1% 12 045,2 5,1%

7. Междинно потребление 5 574,2 7,9% 5 513,3 -1,1% 5 683,9 3,1%

8. Социални трансфери в натура 2 789,4 13,9% 3 012,6 8,0% 3 295,8 9,4%

9. Социални трансфери без тези в натура 12 577,8 3,6% 13 451,5 6,9% 13 889,6 3,3%

10. Лихвени разходи 683,3 -0,6% 689,7 0,9% 687,9 -0,3%

11. Субсидии 2 242,4 7,1% 2 849,0 27,1% 2 800,2 -1,7%

12. Други текущи плащания 1 747,2 -20,9% 1 855,7 6,2% 2 147,4 15,7%

13. Общо текущи разходи 35 925,9 3,1% 38 827,9 8,1% 40 550,0 4,4%

14. Брутни спестявания (5-13) 4 637,1 25,9% 4 753,6 2,5% 5 130,0 7,9%

15. Капиталови трансфери, получени 1 445,4 18,5% 1 201,1 -16,9% 1 172,4 -2,4% 37

II. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2019–2021 Г.

2019 2020 2021 Показатели Базисен Изменение Базисен Изменение Базисен Изменение млн. лв.

сценарий % сценарий % сценарий %

16. Бруто образуване на основен капитал 4 823,1 38,1% 3 953,3 -18,0% 4 498,4 13,8%

17. Други капиталови разходи 655,8 -26,8% 655,5 0,0% 359,4 -45,2% % от БВП % от БВП % от БВП

18. Общи правителствени приходи 42 008,4 36,1% 44 782,6 35,9% 46 852,4 35,3%

19. Общи правителствени разходи 41 404,8 35,6% 43 436,7 34,9% 45 407,8 34,2% При приходите, разлики между базисния сценарий и бюджетната прогноза се наблюдават при преките данъци и социалноосигурителните вноски, както и при неданъчните приходи, където са включени приходите от винетки, ТОЛ такси и тези на Фонд „СЕлС“.

Нарастването на данъците върху дохода и богатството (преки данъци) при сценарий без промяна в политиката възлиза на съответно 6,6%, 6,8% и 6,0%, като очакваното нарастване по бюджетната прогноза е от 7,5%, 6,8% и 6,0% за 2019, 2020 и 2021 г. По- високите растежи при бюджетната прогноза са свързани с ефектите в приходите от ДДФЛ от увеличените заплати на педагогическия персонал, увеличението на МРЗ и съответно на минималните осигурителни доходи през периода, и увеличението на заплатите в бюджетния сектор.

Прогнозата за приходите от социални и здравни осигуровки в сценария при непроменени политики предвижда нарастване на компонента от 4,5% през 2019 г., но поради ефекта от предприетите мерки за увеличаване на МРЗ и на заплатите в бюджетната сфера и максималния осигурителен доход, в бюджетната прогноза за

2019 г. се предвижда ръст от 9,8%. През 2020-2021 г. е предвидено ново нарастване в доходите от МРЗ и за педагогическия персонал, вследствие на което се очакват допълнителни приходи от осигуровки в размер на 0,2% от БВП в сравнение с базисния сценарий. Очакванията в прогнозата при непроменени политики за периода 2020-

2021 г. са приходите от осигуровки да нараснат съответно с 8,9% и 3,9%.

Прогнозата при другите приходи е за достигане на ниво от около 5,2% от БВП за всяка от годините от периода 2019-2021 г., спрямо 5,6% в бюджетната прогноза. Това съответства на растеж средно от около 6,9% при базисния сценарий в сравнение с очакваното нарастване средно от около 8,3% в средносрочната бюджетна прогноза.

Наблюдаваното фискално въздействие се дължи на въвеждането на ТОЛ такси и електронна винетка и е в размер на 0,2% от очаквания БВП за всяка една година от прогнозния период. Приходите от Фонд „СЕлС“ имат положителен ефект върху общите приходи, като разликата спрямо базисния сценарий е в размер на около 0,5% от БВП за

2019 г.

При разходите, разлики между базисния сценарий и бюджетната прогноза се наблюдават при разходите за заплати в бюджетния сектор, разходите на социално- осигурителните фондове, разходите за субсидии и при капиталовите разходи.

Разходите за компенсации на наетите лица в базисния сценарий са по-ниски средно с около 0,5% от БВП спрямо тези в бюджетната прогноза. Повишените разходи за заплати и осигурителни вноски спрямо базисния сценарий са свързани с предприетите политики по доходите, както и с ефекта от увеличения с 15,4% максимален осигурителен доход от 2019 г.

38

ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА И ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ ЗА ПЕРИОДА 2019-2021 Г. II.

Вследствие на предприетото поетапно увеличение на трансферите за здравно осигуряване за лицата, осигурявани от държавния бюджет, с по 5 пр.п. годишно, както и на нарастването на минималните осигурителни доходи, в бюджетната прогноза е предвидено увеличение на разходите за социални трансфери в натура (здравноосигурителните плащания) спрямо базисния сценарий съответно с по около 0,1 пр.п. от БВП на година Разходите за пенсии и обезщетения в базисния сценарий нарастват в средносрочен план съответно с 3,6%, 6,9% и 3,3%, но вследствие на приетите мерки в социалната сфера, в бюджетната прогноза се отчита нарастване съответно от 5,9%, 5,2% и 2,7% за периода 2019-2021 г. В посока нарастване на разходите влияе повишаването на максималната пенсия и индексацията на пенсиите от средата на следващата година, както и ефектът върху бюджета от изменението на Закона за семейни помощи за деца, на Закона за хората с увреждания и увеличението на размера на целевите помощи за отопление. В обратна посока, за задържане на разходите влияе увеличаването на възрастта и стажът за придобиване на право на пенсия за всички категории осигурени лица.

Разликите между разходите за субсидии в базисния сценарий и при прогнозата са само за 2019 г., и се дължат на ефекта от разходите от Фонд „СЕлС“.

Капиталовите разходи в прогнозата нарастват по-съществено, отколкото в базисния сценарий. Основно влияние за това имат допълнителните мерки, предприети от правителството в сектор отбрана и сигурност, и инвестициите, свързани с въвеждането на ТОЛ система. Делът на разходите за бруто-образуването на основен капитал при базисния сценарий е съответно 4,1% от БВП през 2019 г., 3,2% от БВП през 2020 г. и 3,4% през 2021 г., докато при бюджетната прогноза този показател нараства съответно до 4,4%, 3,7% и 3,9% от БВП за периода 2019, 2020 и 2021 г.

3.2. ДИСКРЕЦИОННИ МЕРКИ И ФИСКАЛНИ ЕФЕКТИ НА НАЧИСЛЕНА ОСНОВА Дискреционните мерки са всички нови мерки и политики на правителството, които имат въздействие върху бюджетните параметри и основните фискални показатели.

Оценяват се всички дискреционни мерки, които правителството изпълнява или възнамерява да изпълнява през указания период, като се записва допълнителното им бюджетно въздействие за съответната година спрямо предходната. Съгласно изискване на Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г., член 9 (2) (b) средносрочните бюджетни рамки на държавите-членки следва да включват процедури за установяването на прогнози за всички основни разходни и приходни пера на сектор „Държавно управление“ за съответната бюджетна година и за годините след нея, на базата на непроменени политики, и поради тази причина оценката на дискреционните мерки на правителството е от съществено значение. По този начин се гарантира, че избраният фискален сценарий може да бъде оценен както по отношение на влиянието на макроикономическите променливи, така и по отношение на дискреционните изменения в политиката на правителството.

Промените в дискреционните мерки за периода 2019-2021 г. спрямо прогнозите, които вече бяха представени със СБП 2019-2021 г., се дължат както на преоценка на очаквания размер на ефектите, така и на въвеждане на нови мерки и политики. При приходите, мерките, планирани на начислена основа, възлизат на 2 499,8 млн. лв. общо за периода 2019-2021 г., а при разходите размерът им достига 4 801,4 млн. лв.

39

II. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2019–2021 Г.

Приходна част От страна на приходите за периода 2019-2021 г., като дискреционна мярка с най-голям ефект е въвеждането на ТОЛ такса и електронна винетка с общ ефект от 772,3 млн. лв.

за прогнозния период. За първата година /2019 г./ се предвижда бюджетен ефект от приходите от ТОЛ такса и електронна винетка в размер на 215,3 млн. лв. при обхват на системата магистрали и първокласни пътища. През следващите години обхватът на платената пътна мрежа ще се разширява поетапно, което съответно води до увеличаване на планираните приходи.

На следващо място по значение при дискреционните мерки от страна на приходите е въведеното изискване по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ да постъпват приходите от компонентата от цена, чрез която всички крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система, включително операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи, участват в компенсиране на разходите по чл. 34 и чл. 35 от Закона за енергетиката в размер на 615,0 млн. лв. През 2020 и 2021 г. не се очаква промяна в постъпленията от тези приходи.

При приходите от ДДФЛ и осигурителни вноски влияние оказват промяната на МРЗ, минималните осигурителни прагове и минималния осигурителен доход – с общ ефект от 412,6 млн. лв. за прогнозния период. Планираното увеличаване на минималната месечна работна заплата е с 50 лв., съответно от началото на 2019 г. и 2020 г., и с 40 лв.

от началото на 2021 г. Също така е предвидено нарастване на минималните осигурителни прагове, минималните осигурителни доходи на самоосигуряващите се лица и на минималния осигурителен доход на земеделските стопани и тютюнопроизводители. Останалите дискреционни мерки при данъците и осигурителните вноски са свързани с увеличаване на заплатите в бюджетната сфера и увеличение на максималния осигурителен доход от 2 600 лв. на 3 000 лв. през 2019 г., с очакван ефект върху приходите от ДДФЛ и осигурителни вноски от 615,8 млн. лв. за прогнозния период. Положителен ефект върху приходите оказва и повишаването на акцизната ставка на нагреваемо тютюнево изделие от 152 лв./кг. на 233 лв./кг. в сила от

01.10.2018 г., с общ ефект върху косвените данъци от 7,7 млн. лв. Приходите от избор на осигуряване и от увеличение на изискването за осигурителен стаж при пенсиониране с 2 месеца годишно са оценени на 57,9 млн. лв. за периода 2019-2021 г.

При местните данъци и такси положителен ефект оказва предложената промяна на ЗМДТ при определяне на данъка върху превозните средства за леките автомобили и товарните автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 тона с общ ефект от 20,0 млн. лева.

През 2019 г. се предвижда отпадане на задължението на държавните и общинските дружества, които не са еднолична собственост, да внасят в съответния бюджет 50 на сто от получените наеми от предоставени под наем недвижими имоти. Очаква се това да има негативен ефект върху приходите от собственост в размер на 1,5 млн. лв. за

2019 г.

40

Табл. II-9: Дискреционни приходни мерки на начислена основа, млн. лв.

Приходни мерки 2019 2020 2021 Приходи на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ от цена „задължение към обществото“ 615,0 Приходи от ДДФЛ и осигурителни вноски от увеличаване на заплатите в бюджетната сфера и увеличението на максималния 407,6 104,1 104,1 осигурителен доход от 2019 г. от 2 600 лв. на 3 000 лв.

Въвеждане на ТОЛ такса и електронна винетка 215,3 263,0 294,0 Приходи от ДДФЛ и осигурителни вноски от промяна на МРЗ, минималните осигурителни прагове, минималния осигурителен доход и минималния осигурителен доход на земеделските стопани и 115,5 136,9 160,2 тютюнопроизводители Изменение на местни данъци и такси 20,0 Приходи от избор на осигуряване 17,6 18,8 20,0 Положителен ефект върху приходите от акцизи и ДДС от повишаването на акцизната ставка на нагреваемо тютюнево изделие 7,7 Приходи от увеличение на изискването за осигурителен стаж при пенсиониране с 2 месеца 0,5 0,5 0,5 Приходи и доходи от собственост -1,5 Общо: 1 397,7 523,3 578,8 Разходна част От страна на разходите, дискреционните мерки за периода 2019-2021 г. са свързани с увеличаване на заплатите в бюджетната сфера, на минималната работна заплата и на педагогическия персонал. Предвижда се повишаването на заплащането на педагогическия персонал да има ефект в размер на 330,0 млн. лв. годишно. Планирано е увеличение с 10% на разходите за персонал за 2019 г. по бюджетите на ПРБ, включително ефект от увеличението на МРЗ за периода 2019-2021 г. с общ бюджетен ефект в размер на 712,8 млн. лв. за периода 2019-2021 г.

Със съществен ефект при дискреционните разходни мерки са планираните разходи в сектор „Отбрана и сигурност“ във връзка с придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада (обн., ДВ, бр. 51 от 2018 г.). Те възлизат на 533,0 млн. лв. за периода 2019-2021 г. Предвидени са и инвестиционни разходи за придобиване на нов тип боен самолет в съответствие с Решение на Народното събрание от 08.06.2018 г. с общ ефект 400,0 млн. лв. Съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката, за 2019 г. във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ са планирани дискреционни мерки в размер на 615,0 млн.

лв.

Останалите дискреционни мерки са свързани с нарастване на максималния размер на пенсия от 2019 г. – с общ ефект от 156,0 млн. лв. за 2019 и 2020 г. Допълнително нараства и осигурителният доход, върху който от държавния бюджет се внасят здравноосигурителни вноски на определени категории лица по реда на Закона за 41

II. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2019–2021 Г.

здравното осигуряване, което ще доведе до нарастване на разходите с 424,9 млн. лв. за периода 2019-2021 г.

Разходите, свързани с въвеждане на ТОЛ такса и електронна винетка, за първата година са в размер на 215,3 млн. лв. През 2020 и 2021 г. планираният разход нараства съответно с 263,0 и 294,0 млн. лв.

Във връзка с предприетите промени и допълнения в Закона за семейни помощи за деца, както и новия Закон за хората с увреждания, и увеличението на размера на целевите помощи за отопление, с които се въвеждат промени в обезщетенията и помощите за домакинствата, се очаква нарастване на разходите за социални помощи с общ бюджетен ефект от 197,4 млн. лв.

Табл. II-10: Дискреционни разходни мерки на начислена основа, млн. лв.

Разходни мерки 2019 2020 2021 Увеличение с 10% на разходите за персонал за 2019 г. по бюджетите на ПРБ, включително ефекта от увеличението на 560,8 83,2 68,8 МРЗ за периода 2019-2021г.

Увеличаване на заплатите на педагогическия персонал 330,0 330,0 330,0 Социални помощи 197,4 Изменение на осигурителния доход, върху който от държавни бюджет се внасят здравноосигурителни вноски на 132,4 152,1 140,4 определени категории лица по реда на ЗЗО Изменение на максималния размер на пенсия от 2019 г. 79,0 77,0 Решение на Народното събрание от 08.06.2018 г. за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни 131,0 200,0 202,0 бойни групи от състава на механизирана бригада“ (обн., ДВ, бр. 51 от 2018 г.) Решение на Народното събрание от 08.06.2018 г. за приемане на Актуализиран проект за инвестиционен разход 150,0 250,0 „Придобиване на нов тип боен самолет“ (обн., ДВ, бр. 51 от

2018 г.) Разходи на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ във връзка с изменение на Закона за енергетиката 615,0 Разходи, свързани с въвеждането на ТОЛ такса и електронна 215,3 263,0 294,0 винетка Общо 2 260,9 1255,3 1285,2

3.3. СЪПОСТАВКА НА ПРОГНОЗАТА ЗА СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ“ С ТАЗИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ В тази част се прави съпоставка на средносрочната прогноза за сектор „Държавно управление“ на МФ спрямо последната фискална прогноза на ЕК от пролетта на 2018 г.

Следва да се имат предвид различните бази и изменения в макроикономическите сценарии на двете институции, които обуславят различията по отношение на очакваните фискални резултати. Като цяло прогнозите на ЕК са по-оптимистични и до голяма степен се базират на сценарий без съществено изменение в политиките.

42

ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА И ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ ЗА ПЕРИОДА 2019-2021 Г. II.

Фискалната позиция на правителството във връзка с изискванията на Пакта за стабилност и растеж е в рамките на заложените нива на дълга и дефицита. Оценката за

2018 г. на МФ се формира на база текущото състояние на публичните финанси, етапа на икономическия цикъл, в който се намира страната и перспективите за растеж на икономиката в средносрочен план.

Сравнение на прогнозата на МФ с прогнозата на ЕК за 2018 г.

Прогнозите на ЕК и на МФ по отношение на бюджетното салдо за текущата година са близки, като и двете институции очакват постигане на излишък за 2018 г., като при ЕК той е в размер на 0,6% от БВП, а оценката на МФ е за излишък от 0,5% от БВП. С последната си прогноза ЕК повиши значително оценката си за 2018 г. спрямо предходната си прогноза, която беше за балансиран бюджет. Излишъкът в прогнозата на ЕК се постига при по-ниски приходи и съответно по-ниски разходи - 0,4 и 0,5 пр.п. - в сравнение с прогнозата на МФ.

По отношение на приходите, ЕК очаква по-ниски приходи от преки данъци и социалноосигурителни вноски в сравнение с оценките на МФ. Различията в оценките на МФ спрямо прогнозата на ЕК при данъчните приходи се дължат основно на по- доброто очаквано изпълнение при преките данъци през 2018 г., поради отчетените по- добри макроикономически показатели в сравнение с пролетната прогноза за 2018 г., повишената данъчна събираемост и др. При неданъчните приходи ЕК очаква по-високи текущи приходи – с 305,0 млн. лв., докато при капиталовите трансфери прогнозата на ЕК е по-ниска от тази на МФ – със 170,0 млн. лв.

По отношение на разходите – при текущите разходи ЕК очаква по-високи други текущи разходи с 300 млн. лв. При всички други текущи разходи оценката на ЕК от пролетта на

2018 г. е по-ниска в сравнение с тази на МФ. При оценките за междинното потребление и социални трансфери оценката на ЕК е по-ниска от тази на МФ съответно с 297,8 млн.

лв., 203,7 млн. лв. Разходите за субсидии и за компенсации на наетите са съответно със 703,2 млн. лв. и с 96,0 млн. лв. по-ниски. При лихвените разходи двете прогнози са почти еднакви. Оценките на ЕК за общото ниво на публичните инвестиции са по-ниски от оценките на МФ и при бруто-образуване на основен капитал и при другите капиталови разходи, като и двете институции са с по-ниска прогноза спрямо предходната.

Сравнение на прогнозата на МФ с прогнозата на ЕК за 2019 г.

За 2019 г. МФ очаква малък дефицит от 0,2% от БВП поради нарастване както на приходите, така и на разходите като дял от БВП. Приходите в прогнозата на МФ са с 0,9 пр.п. по-високи от тези на ЕК, а разходите – с 1,7 пр.п. ЕК запазва прогнозата си за излишък на същото ниво както през 2018 г.

По отношение на разходите, по-високи разходи спрямо прогнозираните от ЕК се наблюдават при всички разходни пера с изключение на лихвените разходи. В прогнозата си ЕК също не очаква съществено нарастване на тези показатели през

2019 г. В прогнозата на МФ основно се планират по-високи разходи при бруто- образуване на основен капитал и при субсидиите – с по 1,3 млрд. лв. Нарастването в капиталовите разходи се дължи на очакваното по-високо усвояване на средства от европейските фондове и на увеличаване на капиталовите разходи по държавния бюджет, а при субсидиите – на субсидиите за нефинансови предприятия от Фонд „СЕлС“. Прогнозата за разходите за издръжка за 2019 г. е съобразена с очакваното изпълнение за 2018 г., докато ЕК не прогнозира изменение в този показател спрямо

2018 г. При здравноосигурителните плащания в прогнозата на МФ се наблюдава по- 43

II. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2019–2021 Г.

значително нарастване, спрямо това при ЕК, в съответствие с предприетите политики за финансиране на повече дейности в болничната помощ и за нарастване по някои от останалите видове здравни плащания. По-високата прогноза на МФ в сравнение с прогнозата на ЕК за разходи за заплати е основно поради увеличените средства за заплати в бюджетния сектор, в сектор образование, както и вследствие поетапното увеличение на МРЗ.

Прогнозата за текущите приходи за 2019 г. на МФ е значително по-висока от прогнозата на ЕК за същия период. Това повишение се дължи най-вече на данъчно- осигурителните приходи. Един от факторите за по-добрата прогноза спрямо тази на ЕК при социалноосигурителните вноски и преките данъци е по-високата база по отношение на компенсацията на наетите лица. Освен това, политиката по доходите в бюджетната сфера, както и повишаването на минималния и на максималния осигурителен доход и на МРЗ, оказват положително влияние върху прогнозата за приходите. Също така, прогнозите за заетостта бяха ревизирани нагоре, а коефициентът на безработица в последната прогноза на МФ показва подобрение от 0,9 пр.п. спрямо предходната прогноза за 2019 г.

При косвените приходи по-високата прогноза на МФ се дължи както на по-добрите макропоказатели за 2019 г. в новата прогноза, така и на повишеното търсене и вследствие на това по-високата цена на квоти за емисии на парникови газове, което води до по-високи постъпления по този елемент.

Прогнозата на ЕК за неданъчните приходи е по-консервативна в сравнение с прогнозата на МФ.

Табл. II-11: Сравнение на бюджетната прогноза на МФ с прогнозата на ЕК

2017 2018 2019 Показатели млрд. лв. Отчетни МФ ЕК МФ ЕК данни

1. Данъци върху производството и вноса 15,1 16,9 15,8 18,1 16,7

2. Текущи данъци върху доходите, богатството и 5,8 6,4 6,2 6,8 6,5 др.

3. Социално-осигурителни вноски 8,5 9,5 9,0 10,4 9,5

4. Други приходи, вкл. приходи от продажби 6,8 5,8 6,1 6,6 6,3

5. Общо текущи приходи 36,2 38,5 37,1 42,0 39,0

6. Компенсация на наетите лица 9,4 10,1 10,0 11,2 10,8

7. Междинно потребление 4,9 5,2 4,9 5,6 4,9

8. Социални трансфери без тези в натура 11,4 12,1 12,2 12,9 12,6

9. Социални трансфери в натура 2,3 2,4 2,2 2,9 2,4

10. Лихвени разходи 0,8 0,7 0,7 0,7 0,7

11. Субсидии 1,3 2,1 1,4 2,9 1,6

12. Други текущи плащания 2,9 2,2 2,5 1,7 2,5

13. Общо текущи разходи 33,0 34,8 33,9 37,8 35,4

14. Брутни спестявания (5-13) 3,2 3,7 3,2 4,1 3,6

15. Капиталови трансфери, получени 1,1 1,2 1,1 1,4 1,3

16. Бруто образуване на основен капитал 2,3 3,5 3,0 5,2 3,9

17. Други капиталови разходи 0,9 0,9 0,5 0,7 0,4

18. Общо приходи (% от БВП) 36,9% 36,8% 36,4% 37,3% 36,4%

19. Общо разходи (% от БВП) 35,8% 36,3% 35,8% 37,5% 35,8%

20. Общ баланс (% от БВП) 1,1% 0,5% 0,6% -0,2% 0,6% Източник: ЕК, МФ, НСИ 44

ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА И ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ ЗА ПЕРИОДА 2019-2021 Г. II.

3.4. КОНСОЛИДИРАН ДЪЛГ НА СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ“ През 2017 г. консолидираният дълг на сектор „Държавно управление“ отбелязва спад спрямо нивото в края на предходната година както в номинално изражение, така и като дял от БВП. Дългът възлиза на ниво от 25,9 млрд. лв. при 27,9 млрд. лв. през 2016 г., а стойността на съотношението консолидиран дълг на сектор „Държавно управление“/БВП - на 25,6% при 29,6% през 2016 г.

Основен принос и компонент с най-голямо влияние върху дълга на сектора през следващия тригодишен период продължава да заема подсектор „Централно управление” с дял от около 98,0%. В контекста на провежданата бюджетна политика и прогнозите за темпа на растеж на БВП за периода 2018-2021 г. нивото на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ се очаква да продължи да спада, движейки се в диапазона от 22,5% до 17,7% от БВП или между 24,3-23,5 млрд.

лв. Прогнозите за относителния дял на консолидирания дълг спрямо БВП остават значително под максимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60%, което ще гарантира запазване на равнището на държавна задлъжнялост в устойчиви граници, респ. водещата позиция на Република България сред 28-те държави-членки на ЕС по отношение на ниското ниво на дългова тежест.

Граф. II-1: Консолидиран дълг на сектор „Държавно управление“ млн. Намаляващ размер на консолидирания дълг на сектор %от лв. "Държавно управление" БВП

29 000 35%

28 000 30%

27 000 25%

26 000

25 000 20%

24 000 15%

23 000 10%

22 000

21 000 5%

20 000 0%

2016 2017 2018 прогноза 2019 прогноза 2020 прогноза 2021 прогноза Консолидиран дълг на сектор "Държавно управление", млн. лв.

Дълг на подсектор "Централно управление", млн. лв.

Консолидиран дълг на сектор "Държавно управление"/БВП (%) Дълг на подсектор "Централно управление"/БВП (%)

3.5. УСЛОВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ С ПОТЕНЦИАЛНО ЗНАЧИТЕЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ“ Съгласно чл. 73, т. 8 от Закона за публичните финанси, средносрочната бюджетна прогноза предоставя информация за условните задължения с потенциално значително въздействие върху сектор „Държавно управление“, включително на равнище подсектори на сектор „Държавно управление“.

45

II. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2019–2021 Г.

Условните задължения представляват задължения, които зависят от настъпването на определено събитие в бъдеще, или настоящи задължения, при които няма вероятност за извършване на плащането към държавата или сумата на възможното плащане не може да бъде изчислена по надежден начин. Условните задължения включват:

• задължения, произтичащи от дейността на публичните дружества;

• гарантиран дълг на сектор „Държавно управление“;

• необслужвани кредити;

• задължения, свързани с публично-частни партньорства.

Граф. II-2: Разпределение на условните задължения на сектор „Държавно управление“, % от БВП 14,50% 0,07% 14,00% 0,60% 0,06% Задължения свързани с ПЧП 13,50% 0,07% 0,47% 13,00% Необслужвани заеми към 0,73% 0,06% сектор "Държавно 12,50% управление" 0,49% 13,39% Гарантиран дълг на сектор 12,00% 13,07% "Държавно управление" 12,54% 12,12% 11,50% Задължения на държавно контролирани предприятия, 11,00% класифицирани извън сектор

2013 2014 2015 2016 "Държавно управление" Източник: НСИ По отделни видове на условните задължения, най-високо е нивото на задълженията на държавно контролираните предприятия, класифицирани извън сектор „Държавно управление“. Техният размер е 13,07% от БВП (12,3 млрд. лв.), като задълженията на финансовите предприятия са 4,96% от БВП, а на нефинансовите 8,10%. От тях под наблюдение във връзка с потенциално значително влияние върху условните задължения на сектор „Държавно управление“ са всички държавни и общински предприятия с общ размер на задълженията към 31.12.2016 г. над 0,1% от БВП, които не са част от консолидираната фискална програма и не попадат в обхвата на сектор „Държавно управление“. Тези предприятия представят отчет и прогнози за приходите и разходите и за активите и пасивите си до 2021 г.

На база на така получената информация, отчетеният към 31.12.2017 г. размер на дългосрочните и краткосрочните задължения на тези дружества е общо 8,1% от БВП, като към края на 2021 г. прогнозите са същите да намалеят до 5,4% от БВП. Общо за периода 2018-2021 г. се прогнозира намаляване на задълженията на тези дружества с 7,8%. Също така, сумарният им коефициент на задлъжнялост се понижава от 0,89 към

31.12.2017 г. до 0,83 в края на прогнозния период, а съотношението на дълга спрямо 46

ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА И ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ ЗА ПЕРИОДА 2019-2021 Г. II.

активите им намалява с 4,3% до 0,45% през 2021 г. Коефициентът им на ликвидност се очаква да се повиши от 1,30 до 2,13 към края на 2021 г.

Нивото на задълженията на държавните предприятия с потенциално значително въздействие върху сектор „Държавно управление“ е ниско в сравнение със средното ниво на задлъжнялост в ЕС, което е около 38,6% през 2016 г.

Граф. II-3: Задължения на държавно контролирани предприятия, класифицирани извън сектор „Държавно управление“, % от БВП 16,00% 14,00% 12,54% 13,39% 12,12% 13,07% 12,00% 10,85% 10,88% 10,20% 9,83% 10,00% 8,00% 6,00% 4,00% 2,34% 2,54% 2,29% 2,19% 2,00% 0,00%

2013 2014 2015 2016 Общо подсектор "Централно управление" подсектор "Местно управление" Източник: НСИ Гарантираният дълг на сектор „Държавно управление“ към края на 2017 г. възлиза на 260,8 млн. лв. или 0,3% от БВП. През периода 2018-2021 г. се очаква номиналният размер на гарантирания дълг на сектор „Държавно управление“ да отбележи значителен спад, като достигне до около 164,0 млн. лв. в края на периода или до 0,1% спрямо БВП вследствие главно на регулярно извършваните погашения по заемите.

Основната част от гарантирания дълг на сектор „Държавно управление“ се формира от задължения към външни кредитори. Доминиращ дял от 59,4% в отрасловата структура на гаранциите през 2017 г. заема сектор „Енергетика“, следван от дял на издадените гаранции по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти в размер на 26,4% и други гаранции 14,2%. Към края на 2018 г. се очаква делът на гаранциите по проекти в сектор „Енергетика“ да спадне до около 36%.

Коригирана капиталова стойност на извънбалансовите публично-частно партньорства (ПЧП) не се докладва, тъй като към момента в България няма ПЧП, които да отговарят на дефиницията на ЕСС 2010 за ПЧП. Методологията ЕСС 2010 препоръчва да се използва терминът ПЧП само за тези договори, където правителството е основният купувач на услугата.

Необслужваните заеми към сектор „Държавно управление“ са само в сектор „Централно управление“ и се запазват за последните четири години на ниво под 0,1% от БВП, което е под средното за ЕС ниво от 0,8% от БВП.

47

III.

Приоритети на политиките и основни допускания за периода 2019-2021 г.

1. ПОЛИТИКИ В ПРИХОДИТЕ ЗА ПЕРИОДА 2019-2021 Г.

Данъчната политика на Република България е ориентирана към осигуряване на макроикономическа и бюджетна стабилност в средносрочен и дългосрочен план, както и на необходимия финансов ресурс за изпълнение на фискалната политика на правителството. В международен аспект данъчната политика е насочена в подкрепа на функционирането на единния пазар на Европейския съюз и за посрещане на предизвикателствата на глобализацията и дигитализацията на икономиката.

Политиката в областта на данъците се характеризира с предвидимост, като същевременно насърчава развитието на бизнеса и инвестиционната активност чрез запазване на ниските данъчни ставки за преките данъци (корпоративни данъци и данъци върху доходите на физическите лица), широка данъчна основа и малко на брой данъчни преференции.

Основните цели на данъчната политика се отнасят до подобряване на събираемостта на приходите, справяне със сенчестата икономика и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. Постигането на целта за нарастване на бюджетните постъпления, при запазване на тежестта на данъчното облагане, е свързана с реализиране на мерки за ограничаване на данъчните измами, предотвратяване на възможностите за укриване и невнасяне на данъци и отклонение от данъчно облагане.

Основни инструменти за реализиране на посочените цели са засилването на взаимодействието на институциите и обмена на информация както в национален, така и в международен мащаб.

Важна роля за постигане на целите на данъчната политика в Република България и за увеличаване на приходите от данъци, осигурителни вноски и такси има повишаването на ефективността при тяхното администриране. С оглед на това, приходните администрации реализират мерки, насочени към повишаване качеството на обслужване, стимулиране на доброволното изпълнение, подобряване на данъчно- осигурителната култура на клиентите и намаляване на разходите, както на клиентите, така и на администрацията.

В средносрочен план се предвижда запазване на ниските данъчни ставки на корпоративните данъци и тези на данъците върху доходите на физическите лица, което допринася за повишаване на икономическия растеж и има положително влияние върху търсенето и предлагането на труд.

Прогнозните данъчни приходи за периода 2019-2021 г. са базирани на основните показатели от есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите за периода 2018-2021 г. и на прилаганите мерки от страна на приходните агенции за подобряване на събираемостта.

48

III. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2019–2021 Г.

Граф. III-1: Структура на приходите по КФП в % за периода 2018-2021 г. 14 5,3% 6,1% 5,9% 5,2% Помощи и дарения 12,9% 15,1% 14,1% 14,2% 24,0% 23,7% 24,1% 24,3% Неданъчни приходи Приходи на социалното и здравното осигуряване 57,8% 55,1% 55,9% 56,3% Данъчни приходи

2018 оч. изпъл. 2019 п 2020 п 2021 п

1.1. ДАНЪЧНА ПОЛИТИКА Прогнозите за данъчните приходи за периода 2019-2021 г. са съобразени с приоритетите в данъчната политика в средносрочен план и отчитат ефектите от промените в данъчното законодателство, свързани с реализиране на мерки за подобряване на събираемостта, стимулиране на икономическото развитие, намаляване на административната тежест и въвеждане в националното законодателство на разпоредби от европейското право в областта на данъците.

1.1.1 Повишаване на бюджетните приходи и борба с данъчните измами Мерките за повишаване на събираемостта на приходите включват дейности по подобряване на спазването на законодателството, превенция и противодействие на данъчните измами и отклонението от данъчно облагане.

- Разширяване на обхвата и усъвършенстване на механизма за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск Фискалният контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България е въведен през 2014 г. Списъкът на стоките с висок фискален риск се определя със заповед на министъра на финансите, която се публикува на интернет страниците на МФ и НАП. Стоки с висок фискален риск са бързооборотни стоки, които най-често се използват в схеми за данъчни измами и укриване на данъци и са идентифицирани от приходната администрация като рискови (плодове, зеленчуци, месо и месни продукти, мляко, захар, брашно и др.).

14 Използваните в някои от графиките и таблиците в доклада съкращения към годините за периода 2018-

2021 г. са със следното значение:

- 2018 оч. изпъл. – очаквано изпълнение за 2018 г.;

- 2018 ревиз. оценка – ревизирана оценка на програмата за 2018 г.;

- 2019 п – проект за 2019 г.;

- 2020 п – прогноза за 2020 г.;

- 2021 п – прогноза за 2021 г.

49

ПРИОРИТЕТИ НА ПОЛИТИКИТЕ И ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ ЗА ПЕРИОДА 2019-2021 Г. III.

Фискалният контрол се извършва на територията на цялата страна от служители на специализирана дирекция „Фискален контрол“ на НАП на фискални контролни пунктове – в близост до гранично контролно-пропускателните пунктове и пристанищата, както и във вътрешността на страната на територията на големите борси и тържища.

На фискален контрол подлежи движението на всички стоки с висок фискален риск, независимо от мястото на получаване/разтоварване на стоката като обхваща вътреобщностните придобивания на стоки от друга държава-членка на ЕС, вътреобщностните доставки на стоки към друга държава-членка на ЕС, преминаващи стоки през територията на страната от една държава-членка на ЕС за друга държава- членка и доставките във вътрешността на страната.

Мярката е с постоянен характер и поради доказаната ефективност непрекъснато се усъвършенства чрез актуализиране на списъка на стоките с висок фискален риск, откриване на нови фискални пунктове, задължително обезпечение при доставки на стоки от рискови лица и други. Горивата са включени в списъка на стоките с висок фискален риск, със заповед на министъра на финансите № ЗМФ-1092 от 16.11.2017 г., с което продължава процесът за засилване на контрола върху акцизните стоки и борбата с данъчните измами. Контролът по реда на чл. 102б в ЗАДС ще обхваща движението на акцизни стоки на територията на страната, независимо от това, дали те ще са натоварени/ще се разтоварват в друга държава или в България, с което е налице предпоставка за постигане на равнопоставеност между лицата и постепенно легализиране на целия пазар на акцизни стоки в страната.

- Въвеждане на нова разпоредба, регламентираща част от условията, на които следва да отговарят складодържателите на нефт и продукти от нефтен произход С оглед подобряване ефективността на акцизния контрол е създадена разпоредба в Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) (обн., ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г .), регламентираща част от условията, на които следва да отговарят складодържателите на нефт и продукти от нефтен произход.

- Въвеждане на промени с цел ясно разграничаване на вноса или въвеждането на кокс и въглища през пристанище, включително чрез съоръжение за временно или митническо складиране, като се създава определение на метода „драфт сървей“ Измененията в ЗАДС (обн., ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г .) са направени с цел ясно да бъдат разграничени вносът или въвеждането на кокс и въглища през пристанище, включително чрез съоръжение за временно или митническо складиране, като се създава определение на метода „драфт сървей“.

- Въвеждане на промени, които уреждат случаите на измерването на количествата на кокс и въглища, когато те са транспортирани с плавателни средства, с оглед осъществяване на ефективен контрол върху търговията с акцизни стоки Приети са промени в чл. 103а, ал. 1 от ЗАДС (обн., ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г.), с които се уреждат случаите на измерването на количествата на кокс и въглища, когато те са транспортирани с плавателни средства. Преди разтоварването на плавателното средство се осъществява измерване чрез метод „драфт сървей“ от независима инспектираща организация, притежаваща съответната акредитация, за което се съставя 50

III. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2019–2021 Г.

съответния документ. Измерването при извеждане на акцизните стоки от обектите ще предоставя достатъчно информация, за да може да се осъществява ефективен контрол.

- Повишаване на акцизната ставка на нагреваемите тютюневи изделия от

152 лв./кг. на 233 лв./кг.

Приети са изменения в ЗАДС, с които акцизната ставка на нагреваемите тютюневи изделия се повишава от 152 лв./кг. на 233 лв./кг. (обн., ДВ, бр. 65 от 7.08.2018 г .) с цел увеличаване на приходите в бюджета.

- Прецизиране на разпоредбата за определяне на данъчната основа за облагане с акциз на ароматизираната бира В съответствие с европейската съдебна практика, при определянето на данъчната основа за облагане с акциз на ароматизирани бири по скалата на Плато ще се взима предвид сухият екстракт в първичната мъст, без да се отчитат добавените след приключване на ферментацията овкусители и захарен сироп.

- Въвеждане на законова регламентация относно прилагане на условието за заплащане на пълния размер за акциза при наличие на хипотезата за надвишаване на годишното допустимо производство от 200 000 хектолитра бира от лице, което е получило удостоверение за независима малка пивоварна;

- Създаване на правна възможност за заплащане на акциз от лице, различно от данъчнозадълженото лице Предвижда се акцизът да може да бъде заплатен и от собственика на стоката, който е вложител в данъчния склад, при прекратяване действието на лиценза, след издадено разрешение от директора на Агенция „Митници“, както и от друго лице, когато докаже правен интерес. И в двете хипотези не е необходимо наличието на писмено съгласие от страна на длъжника.

- Предложение за прецизиране на разпоредби в ЗАДС, свързани със случаите, в които се предлагат за продажба и алкохолни напитки (вино), което представлява една голяма част от предоставяните за продажба акцизни стоки чрез интернет В практиката е установено, че с цел търговия, физическите лица произвеждат масово вина в нарушение на чл. 60 от ЗАДС, като по този начин се създават условия за укриване на данъци от недекларирани доходи. От забраната са изключени търговците, чиято обичайна дейност е легалната търговия с алкохолни напитки и предлагат посредством онлайн продажби вино, бира и спиртни напитки. Задължително условие обаче е предлагането на акцизните стоки да става чрез електронен магазин, регистриран в НАП.

- Предлага се въвеждане на специален ред за уведомяване на митническите органи за бутилирани алкохолни напитки и ограничени серии пури с колекционерска стойност Промяната е направена вследствие на възникнали практически казуси, свързани с държането на високо алкохолни напитки без бандерол с висока колекционерска стойност в обекти/помещения, свързани със стопанска дейност. Целта на предложението е нормативно регулиране на възможностите за колекциониране на този вид акцизни стоки - алкохолни напитки и пури.

51

ПРИОРИТЕТИ НА ПОЛИТИКИТЕ И ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ ЗА ПЕРИОДА 2019-2021 Г. III.

- Предложение за допълнение на разпоредбите на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия (ЗТТСИ), в съответствие с техническите стандарти, определени с Решение за изпълнение (ЕС) 2018/576 на Комисията относно техническите стандарти за защитните елементи, прилагани спрямо тютюневи изделия Поради необходимостта от привеждане на националното законодателство към изискванията на европейските регламенти и директиви, са предложени нови разпоредби в ЗТТСИ, като всички потребителски опаковки на тютюневи изделия, произведени или внесени в ЕС след 20 май 2019 г., трябва да бъдат маркирани с уникален идентификатор. Генерирането на уникални идентификатори е необходимо да се извършва от трета, независима страна (издател на уникални идентификатори), като издател на идентификаторите ще бъде печатницата на Българската народна банка.

Основна цел на маркирането на потребителските опаковки на тютюневите изделия е тяхното проследяване по веригата на доставка, както и разрешаване на проблема с незаконната им търговия. Предлага се Агенция „Митници“ да бъде компетентният орган, отговорен за функционирането на системата за проследяване на тютюневи изделия.

- Предложение за въвеждане на процедура за отсрочено начисляване на ДДС от вносител при внос на стоки на територията на страната Тази опция ще може да се прилага за определени видове стоки, които не са акцизни стоки и не са предназначени за крайно потребление. Лицата, които изпълняват условията, ще могат да начисляват дължимия при внос данък в справката-декларация за ДДС, като отпада задължението за ефективно внасяне на данъка в съответното митническо учреждение. Изменението се предлага с цел освобождаване на ресурси на вносителите на стоки в страната, което ще се отрази съществено върху разходите и повишаване на конкурентостта на внасяните стоки.

- Предложение за въвеждане на данъчни правила в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) в съответствие с тези, установени с Директива 2016/1164, ограничаващи възможностите за агресивно данъчно планиране и избягване от облагане Правилата, установени с Директива (ЕС) 2016/1164, се предлагат за въвеждане в ЗКПО, с оглед хармонизиране на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви.

• Правило за ограничаване на приспадането на лихвите (чл. 4 на Директива 2016/1164) – с Директивата е въведено правило за ограничаване на приспадането на лихвите. Целта на това правило е да се предотвратят практиките, водещи до свиване на данъчната основа и прехвърлянето на печалби чрез прекомерни лихвени плащания, като се ограничи приспадането на превишението на разходите по заеми;

• Правило за контролираните чуждестранни дружества и изчисляване на дохода на дружеството (чл. 7 и 8 от Директива 2016/1164) – с Директивата се въвеждат правила за облагане на контролираните чуждестранни дружества. Въвеждането на облагане на неразпределената печалба на чуждестранно образувание и на печалба на място на стопанска дейност, в случаите, в които попадат в обхвата на контролирано чуждестранно дружество и то само при условие, че не осъществява съществена стопанска дейност, от една страна предотвратява избягването от облагане в страната чрез прехвърляне на печалби към страни с по-ниско данъчно облагане, а от друга страна гарантира спазването на основните свободи и не води до прекомерно увеличаване на административната тежест за лицата. Предвид това, така предложеният 52

III. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2019–2021 Г.

подход за облагане на контролираните чуждестранни дружества е балансиран и неутрален по отношение на големината на чуждестранните дружества и вида на осъществяваната от тях дейност.

- Предложение за промени в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), свързани с въвеждане на мярка против злоупотребите с данъчното облекчение за основно жилище Предвижда се промяна, свързана с предотвратяване на некоректно ползване на данъчно облекчение за основно жилище, съгласно която данъкът върху недвижимите имоти се определя в пълен размер за всички жилища на данъчно задълженото лице при установяване, че същите са декларирани като основни жилища и за периода, в който едновременно са декларирани като основни жилища.

- Предложение за промяна в ЗМДТ, свързана с въвеждане на нова концепция за определяне на данъка върху превозните средства за леките автомобили и товарните автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 тона Предвижда се нова концепция за определяне на данъка върху превозните средства за леките и товарните автомобили чрез въвеждане на имуществен и екологичен компонент.

Имущественият компонент отчита мощността и годината на производство на автомобила, а екологичният компонент отчита екологичната категория на автомобила, респективно замърсяването, което причинява съответният автомобил.

Имущественият компонент е предвидено да се определя от ставката за тази част от данъка и мощността на двигателя, коригирани с коефициент в зависимост от годината на производство на автомобила. Предлагат се шест диапазона на мощности на автомобили и съответно минимална и максимална стойност на границите на размера на данъка за всеки диапазон на мощност. Доколкото тази част от формирането на данъка е в частта имуществен компонент, се запазва принципа за определяне на по-високи граници на ставка на данък за по-мощните автомобили. Запазва се правото на общинския съвет да определя размера на данъчната ставка. Коефициентът за годината на производство на автомобила е диференциран по години, като е налице известна промяна спрямо действащите към настоящия момент в ЗМДТ коефициенти.

Предложението, с което се прецизират коефициентите, цели създаването на финансов инструмент за стимулиране извеждането на по-стари автомобили от употреба и замяната им с по-нови и по-екологични автомобили, предвид това, че автомобилите над

20 години са ненадеждни, изискват големи разходи за поддръжка и причиняват големи замърсявания на въздуха с вредни емисии.

Екологичният компонент е свързан с екологичните характеристики на автомобила и представлява коригиращ коефициент, който отразява екологичната категория на автомобила, която е свързана с европейските стандарти за изгорели газове (познати още като Евро 1, 2, 3, 4, 5 и 6). Екологичният компонент осигурява облекчение за собствениците на автомобили, съответстващи на екологични стандарти „Евро 4“ и по- високи, и утежнение за собствениците на автомобили, които не съответстват на екологична категория или съответстват на екологична категория, по-ниска от „Евро 4“.

По отношение на коефициента за екологична категория в законопроекта са определени границите, в рамките на които общинският съвет следва да определи размера на коефициента за всяка екологична категория.

53

ПРИОРИТЕТИ НА ПОЛИТИКИТЕ И ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ ЗА ПЕРИОДА 2019-2021 Г. III.

1.1.2 Подобряване на бизнес средата и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите

- Данъчно облекчение за земеделските стопани Данъчното облекчение по чл. 189б от ЗКПО, представляващо държавна помощ за земеделските стопани, може да се прилага за данъчните периоди до края на 2020 г.

Същността на помощта е да се подпомогнат чрез данъчни облекчения предприятия, ангажирани в дейности по производство на непреработена растителна и животинска продукция и да се насърчат инвестициите на земеделските стопани в нови сгради и нова земеделска техника. По този начин допълнително ще се даде възможност за повишаване на инвестиционната активност в тази сфера.

- Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство Помощта под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство е одобрена от Европейската комисия със срок на прилагане 2015-2020 г. Помощта се предоставя под формата на намаление на акцизната ставка на газьола (дизелово гориво), използван за механизирани дейности в първичното селскостопанско производство. Общият размер на помощта се утвърждава със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.

- Електронно подаване на декларации по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) Предлага се преминаване към подаване по електронен път на справки и декларации от самоосигуряващите се лица и предприятията – платци на доходи по чл. 55, ал. 1 и чл.73, ал. 1 от ЗДДФЛ. Също така е предвидено подаваната информация от работодателите, изплатили доходи от трудови правоотношения на лица, които са местни за друга държава-членка на ЕС, да се осъществява само по електронен път. Предложено е премахване на задължението на работодателите за издаване на служебни бележки на хартиен носител, като вместо това информацията се подава по електронен път към данъчната администрация, като целта е данните автоматично да се зареждат в образците на годишните данъчни декларации на лицата. Промяната значително ще опрости процеса на попълването и подаването на декларациите по електронен път.

- Намаляване на административната тежест, във връзка с деклариране на обстоятелства при ползване на данъчни облекчения в ЗДДФЛ Направено е предложение за намаляване на административната тежест и улесняване на лицата при ползване на данъчните облекчения за млади семейства, за деца и за деца с увреждания, с което да отпадне задължението към годишната данъчна декларация да се прилага писмена декларация от съпруга/та, че същият/ата няма да ползва данъчното облекчение. За избягване на злоупотреби е предвидено възстановяване на частта от данъка и от двете страни, съответстваща на размера на ползваното облекчение. Целта е да се избегнат случаите на неспазване на закона, като се санкционират некоректните данъкоплатци.

- Предложение за промяна в режима на облагане на придобитите облагаеми парични и предметни награди от игри, състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител, като се предвижда преминаване от облагане с данък върху годишната данъчна основа към облагане с окончателен данък Предложението намалява административната тежест за лицата, които няма да са задължени да декларират тези доходи в годишната си данъчна декларация, предвид и 54

III. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2019–2021 Г.

обстоятелството, че в голям брой случаи те забравят да ги декларират поради случайния им характер, което от своя страна е свързано с налагането на имуществена санкция/глоба. Същевременно е предложено повишаване на стойността на необлагаемите награди от 30 на 100 лв., което също ще облекчи както лицата, получили такива награди, така и платците на наградите.

- Синхронизиране на разпоредбите на ЗДДФЛ с тези на ЗКПО Синхронизирани са разпоредбите на ЗДДФЛ с тези на ЗКПО по отношение на годишния отчет за дейността на лицата, които не осъществяват дейност по смисъла на Закона за счетоводството, като конкретно е предложено лицата търговци по смисъла на Търговския закон, които през данъчната година не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството, да не подават годишен отчет за дейността.

Промяната е и с цел намаляване на административната тежест на лицата. Предложена е уточняваща и прецизираща разпоредба с цел синхронизиране на ЗДДФЛ с аналогична разпоредба в ЗКПО относно срока за окончателния данък за доходи от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалбата.

- Намаляване на административната тежест във връзка с отпадане на задължението за лицензираните складодържатели, регистрираните получатели, временно регистрираните получатели и регистрираните изпращачи да предоставят пред митническата администрация имената на служителите, упълномощени да подписват електронни административни документи и спесимени на подписите им;

- Създава се ред за анулиране/деактивиране на погрешно подадени искания, описи и отчети за бандероли, което ще доведе до намаляване на административната тежест за икономическите оператори;

- Предложения за промени, свързани с намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) Предлага се лицата да могат да се дерегистрират по избор след изтичането на 12 месеца от началото на календарната година, следваща годината на доброволната регистрация.

С цел облекчаване на лицата при дерегистирация по закона е предложено срокът за внасяне на данъка по справка-декларацията за последния данъчен период да се увеличи до края на календарния месец, следващ месеца, през който е следвало да бъде подадена.

Също така е предложено, когато едно лице се дерегистрира и повторно регистрира по закона в рамките на един данъчен период - за стоките и услугите, които са били налични, както към датата на дерегистрацията, така и към датата на последващата регистрация, да не се начислява данък при дерегистрацията. С оглед общата тенденция за електронизация на подаването на данни към НАП и намаляване на административната тежест, се предлага регистърът за вътреобщностни доставки на нови превозни средства, по които получатели са нерегистрирани за целите на ДДС лица в други държави-членки, които водят регистрираните лица, извършили такива доставки през съответното календарно тримесечие, да се подава по електронен път.

- Предложения за промени във връзка с облекчаване на административната тежест при осъществяване на сделки с моторни превозни средства в ЗМДТ Предлага се нотариусите, при реализиране на сделка или действие за придобиване на моторно превозно средство, да извършват проверка за наличието или липсата на задължения за данък върху превозното средство чрез автоматизиран обмен на данни със системата за обмен на информация, поддържана от Министерството на финансите в 55

ПРИОРИТЕТИ НА ПОЛИТИКИТЕ И ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ ЗА ПЕРИОДА 2019-2021 Г. III.

изпълнение на чл. 5а от ЗМДТ, при посредничеството на информационната система на Министерството на вътрешните работи.

- Извършване на постоянен анализ на нормативните режими и процедури с цел тяхното оптимизиране и опростяване Мярката е постоянна и е свързана с оптимизиране и опростяване на нормативните режими и процедури, разработване и внедряване на нови електронни услуги от приходните администрации по предоставяне на интегрирана информация на задължените лица и на други институции, увеличаване на подаваните данъчни и осигурителни декларации по електронен път и други. Целта на мярката е подобряване на инвестиционната и бизнес среда и повишаване на конкурентните предимства на България в международен план.

1.1.3 Мерки в областта на събиране на просрочени задължения Продължава да се прилага текущо оперативно наблюдение на задължените лица чрез определяне на действия по събиране и селективен подход към длъжниците на база размера на дълга им, риска за събиране на задължението и тяхното поведение към спазването на задълженията за регистриране, деклариране и заплащане на задължения за данъци и осигуровки и други публични държавни вземания.

Прилагат се техники за стимулиране и спазване на доброволното изпълнение на задълженията в зависимост от това към коя група попадат задължените лица:

уведомления, напомнителни писма, разясняване на възможностите за обезпечаване и погасяване на задълженията на лица с временно финансово затруднение, възможност за сключване на споразумения с приходната администрация.

В тази връзка ще продължат да се изпълняват следните мерки:

- Осъществяване на постоянен мониторинг спрямо длъжници с просрочени задължения в размер над 100 хил. лв. (200 хил. лв. за Териториална дирекция на НАП София-град) за данъци и задължителни осигурителни вноски, категоризирани като събираеми и частично-събираеми, в т.ч. и провеждане на персонални срещи от страна на директорите на териториални дирекции на НАП в цялата страна с лицата с невнесени публични задължения в особено големи размери Мярката е с постоянен характер и целта от нейното реализиране е да се поемат изрични ангажименти за предоставяне на обезпечения и/или извършване на цялостни или частични плащания на просрочените дългове, ефективно наблюдение на поетите от длъжниците ангажименти и навременен контрол за третирането им от страна на компетентните органи – актуална оценка на икономическия статус на задълженото лице, своевременно налагане на обезпечителни мерки, издаване на разрешения за неотложни плащания, разсрочване/отсрочване, реализиране на имуществото, извършване на ревизии и проверки при необходимост и други.

- Усъвършенстване на механизма за погасяване на публични задължения на лица с вземания от общини, от други ведомства или държавни предприятия по договори за обществени поръчки и такива, възложени в изпълнение на оперативни програми на ЕС чрез насочване на принудителното изпълнение срещу трети задължени лица, каквито се явяват посочените Министерският съвет прие Решение № 592 от 2018 г. за условията и реда за разплащанията на разпоредители с бюджет по договори (РМС № 592 от 2018 г.). С решението се развива мярката за осъществяване на ефективна защита на фискалната 56

III. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2019–2021 Г.

позиция и се оптимизира процесът по събиране на бюджетните приходи от мита, данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични вземания, администрирани от Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“.

Предвиден е нов ред, съгласно който в 30-дневен срок след сключване на договори на стойност, равна на или надвишаваща 30 000 лв., всички разпоредители с бюджет, без тези по бюджета на Народното събрание и на съдебната власт, задължително уведомят НАП и Агенция „Митници“ за това. Уведомяване ще се извършва и в случаите, при които платец по договора е лице, различно от разпоредителя с бюджет, сключил договора. Промяната цели да повиши приходите в бюджета, като предостави възможност на приходните администрации на по-ранен етап – още след сключване на договора – да налагат обезпечителни мерки, които да гарантират събирането на публичните задължения на лицата-изпълнители по договори/получатели на плащания.

Решението се отнася за всички договори на разпоредителите с бюджет с техни контрагенти и плащанията по тях, включително и за договорите, по които към датата на влизане в сила на Решението са налице неприключили плащания. Решението е приложимо и в случаите на липса на сключен писмен договор на основание чл. 20, ал.

5, във връзка с чл. 20, ал. 4, т. 2 от Закона за обществените поръчки, като сумата е с включено ДДС.

Основни цели на приетото решение са да се повиши събираемостта на публичните вземания, да се намалят разходите за събиране на публичните вземания чрез електронен обмен на информация и ефективно да се използват съществуващите информационни технологии и ресурси в институциите. Очакваните ефекти са свързани с осигуряване на по-добра отчетност и прозрачност за дейността на публичния сектор в съответствие с принципите, нормите и най-добрите практики на ЕС, ограничаване на корупционните практики и засилване на междуинституционалното сътрудничество и координация на национално ниво в процеса по събиране на бюджетните приходи. В тази връзка е издадено Указание № УК-1/31.08.2018 г., което е разработено на основание чл. 101, ал. 1 от Закона за публичните финанси. С Указанието подробно е регламентиран обменът на информацията между разпоредителите с бюджет и приходните администрации, който съгласно приетото Решение ще се извършва чрез новоразработена информационна система „РМС-Плащания“, при спазване на определен ред и срокове.

1.2. ДАНЪЧНИ ПРИХОДИ

1.2.1 Приходи от корпоративни данъци (вкл. данъци върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на местни и чуждестранни юридически лица и други данъци по ЗКПО) Прогнозните приходи от корпоративен данък за 2019 г. са 2 834 ,4 млн. лв.

В прогнозата са включени следните данъци по ЗКПО:

• Корпоративен данък (от финансови институции и нефинансови предприятия) –

2 576,2 млн. лв.;

• Данъци върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на местни и чуждестранни юридически лица – 99,7 млн. лв.;

• Други данъци по ЗКПО – 158,5 млн. лв.

Прогнозата за размера на приходите от тази група данъци за 2019 г. е базирана на следните допускания:

57

ПРИОРИТЕТИ НА ПОЛИТИКИТЕ И ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ ЗА ПЕРИОДА 2019-2021 Г. III.

• запазване на ставката от 10% през целия период;

• номинален ръст на показателя бруто опериращ излишък/смесен доход, съгласно есенната макроикономическа прогноза на МФ;

• взети са предвид показателите, отчетени за първото полугодие на 2018 г. за декларираната облагаема печалба/загуба за финансовата 2017 г., както и декларираните от данъчно задължени лица с годишните данъчни декларации данни за загуби, които подлежат на приспадане през следващи отчетни периоди;

• запазване на размера на внесените авансови вноски за корпоративен данък в края на годината.

1.2.2 Приходи от ДДФЛ Прогнозните приходи от данъци върху доходите на физически лица за 2019 г. са в размер на 3 884,0 млн. лв.

Прогнозата за постъпленията от ДДФЛ е изготвена, като са взети предвид следните фактори:

• номинален ръст на показателя компенсации на наетите лица, съгласно есенната макроикономическа прогноза на МФ;

• прогнозен брой заети лица;

• максимален осигурителен доход в размер на 3 000 лв.;

• увеличаване на минималната работна заплата с 50 лева от началото на 2019 г.

Оцененият ефект от увеличението е допълнителни приходи от ДДФЛ в размер на 19,8 млн. лв. за 2019 г.;

• увеличаване на учителските заплати, което ще доведе до нарастване на приходите от ДДФЛ с 23,1 млн. лв. за 2019 г.;

• увеличаване на минималните осигурителни доходи по икономически дейности и групи професии за наетите лица и на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица вследствие на увеличението на минималната работна заплата, което ще доведе до допълнителни приходи от ДДФЛ в размер на 12,0 млн. лв. за 2019 г.;

• запазване на нивото на изплатените допълнителни възнаграждения на данъкоплатците в края на годината.

В размера на приходите от личното подоходно облагане са включени и постъпленията от патентен данък, постъпващ в местните бюджети.

1.2.3 Приходи от ДДС Прогнозните приходи от ДДС за 2019 г. са 10 830,0 млн. лв. при относителен дял от потреблението 11,9%.

При прогнозиране на приходите от ДДС са взети предвид следните фактори:

• прогнозен ръст на ефективно внесения данък, администриран от двете приходни агенции за 2019 г.;

• прогнозен размер на възстановения ДДС;

• запазване на невъзстановения в срок ДДС за 2019 г. на нивото, отчетено за първото полугодие на 2018 г.;

58

III. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2019–2021 Г.

• прогнозни допускания за физическите обеми на стоките, пораждащи ДДС от внос, и за показателите за цена на барел за петрол тип „Брент“, валутен курс (лев/щ.д.) и прогнозни количества суров нефт, мазут и други стоки по информация на Агенция „Митници“;

• допускания за ръст на вноса, износа и потреблението, предвидени в есенната макроикономическа прогноза на МФ;

• положителен ефект върху приходите от ДДС от повишаването на акцизните ставки за нагреваеми тютюневи изделия от 152 лв./кг. на 233 лв./кг., в сила от

01.10.2018 г., който се оценява на 1,3 млн. лв. за 2019 г.

При оценката за очакваните постъпления от ДДС за 2019 г. e отчетен ефекта от развиването и усъвършенстването на мярката за фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България, както и действието на мерките за предотвратяване на възможностите за злоупотреби и данъчни измами с ДДС и повишаване на бюджетните приходи.

1.2.4 Приходи от акцизи Прогнозните приходи от акцизи за 2019 г. са 5 330,7 млн. лв., като относителният дял на постъпленията от акцизи спрямо потреблението е 5,9%.

Приходите от акцизи се формират основно от две групи стоки – тютюневи изделия с относителен дял от 48,2% и горива с относителен дял от 45,0% в общата сума на постъпленията. Останалите акцизни стоки (вкл. алкохолни напитки, бира, електрическа енергия и други стоки) са с относителен дял в размер на 6,8%.

При прогнозиране на приходите от акцизи, освен допусканията за макроикономическите показатели е отчетено и влиянието на следните фактори:

• ръст на потреблението на акцизни стоки, съобразен със заложения в есенната макрорамка реален ръст на крайното потребление за 2019 г.;

• запазване на акцизните ставки за облагане на различните групи акцизни стоки;

• относителна устойчивост на структурата на потреблението на акцизните продукти в рамките на различните групи акцизни стоки;

• положителен ефект върху приходите от акцизи от повишаването на акцизните ставки за нагреваеми тютюневи изделия от 152 лв./кг. на 233 лв./кг., в сила от

01.10.2018 г., който се оценява на 6,4 млн. лв. за 2019 г.;

• положителен ефект от оптимизиране на контролната дейност върху търговията с акцизни стоки и подобряване на събираемостта на акцизите чрез въвеждане на изменения и прецизиране на разпоредби в ЗАДС.

1.2.5 Приходи от мита Прогнозираните приходи от мита за 2019 г. са в размер на 236,9 млн. лв.

В резултат от постигнатите договорености в рамките на Световната търговска организация за улесняване на търговията в последните повече от десет години търговската политика на ЕС е все по-либерална, благодарение на което има все повече сключени споразумения за свободна търговия и споразумения за икономическо партньорство. На базата на тези споразумения стоките се оформят за внос в ЕС и в страната/групата страни партньор/партньори с намалени или нулеви ставки на митата.

На фона на все по-либералната политика на ЕС, насочена към разширяване обхвата на споразуменията за свободна търговия и споразуменията за икономическо партньорство, 59

ПРИОРИТЕТИ НА ПОЛИТИКИТЕ И ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ ЗА ПЕРИОДА 2019-2021 Г. III.

очакванията са за негативни ефекти от „търговските войни“ на САЩ главно за сметка на налаганите свръх-мита, както и за устойчив ръст в периода 2019-2021 г. на цените на почти всички борсови стоки по данни на Световната банка.

1.2.6 Приходи от данък върху застрахователните премии Прогнозните приходи от данък върху застрахователните премии за 2019 г. са 39,7 млн.

лв. Допусканията за размера на приходите от данъка върху застрахователните премии са базирани на следните допускания:

• запазване на ставката от 2% за периода 2019-2021 г.;

• запазване на динамиката на нарастване на брутните премийни приходи в общото застраховане;

• запазване на тенденцията за разширяване и обогатяване на застрахователните продукти.

1.3. ОСИГУРИТЕЛНА ПОЛИТИКА И ОСИГУРИТЕЛНИ ПРИХОДИ За периода 2019-2021 г. по отношение на социално и здравноосигурителните вноски се предвижда:

• Запазване размерите и съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване;

• Увеличаване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно за 2019 г. в размер на 560 лв., за 2020 г. – 610 лв. и за 2021 г. –

650 лв.;

• Увеличаване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица –

3 000 лв.;

• Увеличаване на минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 350 лв. на 560 лв. от началото на 2019 г.;

• Запазване равнищата на минималните осигурителни доходи по основните икономически дейности и групи професии от 2018 г. като се извършва корекция само по отношение на позициите, който са под размера на минималната работна заплата за 2019 г. – 560 лв.;

• Запазване размера на здравноосигурителната вноска – 8 на сто;

• Запазване размера на осигурителната вноска за Учителския пенсионен фонд – 4,3 на сто;

• Не се правят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“.

Осигурителните приходи за периода 2019-2021 г. се предвижда да бъдат в размер на

10 379,2 млн. лв. за 2019 г., 10 963,4 млн. лв. за 2020 г. и 11 541,4 млн. лв. за 2021 г.

1.4. НЕДАНЪЧНИ ПРИХОДИ

1.4.1 Приходи от такси Прогнозата за приходите от такси по бюджетите на ПРБ и други бюджетни организации, включени в консолидираната фискална програма за прогнозния период, 60

III. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2019–2021 Г.

са разработени на база действащата нормативна уредба, есенната макроикономическа прогноза за периода 2018-2021 г., реализирането на мерки за подобряване събираемостта и намаляване на административната тежест.

Във връзка с внедряването през 2019 г. на електронната система за събиране на таксите за ползване на републиканската пътна мрежа на база изминато разстояние за превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона (ТОЛ) и на база време за леки автомобили с обща технически допустима максимална маса до 3,5 тона (електронна винетка) за 2019 г. се очаква ръст на приходите от държавни такси в размер на 215,0 млн. лв., за 2020 г. – 263,0 млн. лв. и за 2021 г. – 294,0 млн. лв.

Очаква се и ръст на приходите на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ – в размер на 1 760,0 млн. лв., от които:

• 530,0 млн. лв. са увеличени приходите по чл. 57, ал. 1 от Закона за ограничаване изменението на климата поради наблюдаваната трайна и устойчива тенденция на покачване на цените след 2015 г., които в началото на

2018 г. достигат 9,80 евро/квота, а през м. август 2018 г. – 21,79 евро/квота, и които на база очакванията на световни анализатори се предвижда за периода 2019-2021 г. да достигнат 25 евро/квота, както и на база уведомление на Европейската комисия до тръжния ни продавач (МОСВ) за количеството квоти, които държавата има право да продаде през следващата година и то е по- голямо от предходните години;

• 1 230,0 млн. лв. са увеличени приходите, тъй като в сила от 01.07.2018 г. като приход по бюджета на Фонд „СЕлС“ е предвидено да постъпват приходите от цената и/или компонентата от цена по чл. 30, ал. 1, т. 17 от Закона за енергетиката (чрез която всички крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система, включително операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи, участват в компенсиране на разходите по чл. 34 и чл. 35 от Закона за енергетиката).

1.4.2 Приходи от дивидент за държавата Прогнозата за периода 2019-2021 г. за приходите от дивидент е изготвена на база на следните допускания:

• запазване на ставката за отчисленията от 50 на сто;

• изключване на лечебните заведения за болнична помощ от обхвата на Разпореждането на Министерския съвет за установяване и внасяне в полза на държавата на отчисления от печалбата от държавни предприятия и търговски дружества с държавно участие в капитала;

• запазване на подхода по отношение на акционерните дружества, съставящи консолидирани финансови отчети, а именно: дивидентът да се отчислява на база печалбата по консолидирания финансов отчет на дружествата, като нов момент по отношение на тези дружества е, че считано от 2018 г. (за финансовата 2017 г.) те разпределят дивидент не по-голям от сума, равняваща се на 50 на сто от печалбата по консолидирания финансов отчет за 2017 г., като по този начин се дава възможност на представляващите едноличния собственик на капитала – държавата, съобразно стратегическите цели на съответните холдингови структури, да вземат съгласувано решение с министъра на финансите за изплащане на дивидент в размер, който да не наруши бъдещото им развитие, което е от изключителна важност за икономиката;

61

ПРИОРИТЕТИ НА ПОЛИТИКИТЕ И ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ ЗА ПЕРИОДА 2019-2021 Г. III.

• изключване и на дружествата от отрасъл „Водоснабдяване и канализация“ във връзка с изпълнение на предварителни условия във водния сектор за усвояване на средствата от европейските фондове за програмния период 2014-2020 г.

Прогнозираните приходи от дивидент по държавния бюджет са, както следва:

- за 2019 г. – 51,5 млн. лв.;

- за 2020 г. – 71,5 млн. лв.;

- за 2021 г. – 76,5 млн. лв.

1.4.3 Приходи от наеми за държавата Приходите от наеми за държавата за периода 2019-2021 г. са разчетени при 50% отчисления от наемите, получени от държавните и общинските предприятия и едноличните търговски дружества с държавно, съответно с общинско участие, отдали под наем предоставените им застроени или незастроени недвижими имоти.

1.4.4 Приходи от концесионна дейност Прогнозните приходи от концесии за 2019 г. възлизат на 799,7 млн. лв. с ДДС, като от тях 753,6 млн. лв. с ДДС се очаква да постъпят по бюджетите на министерствата и Министерския съвет и 46,1 млн. лв. без ДДС по бюджетите на общините, на чиито територии се намират находищата на подземни богатства, минералните води и морските плажове и концесионната площ по концесионния договор „Ски зона с център Банско – част от територията на Национален парк „Пирин”. В прогнозата за 2019 г. се очакват допълнителни приходи от концесии в държавния бюджет в размер на 660,0 млн. лв. с ДДС. Очакваният допълнителен приход е от заплащане на първоначално концесионно възнаграждение при сключване на договор за възлагане на концесия за строителство за обект „Гражданско летище за обществено ползване София“ – публична държавна собственост, от страна на участника, определен за концесионер.

За 2020 г. се предвиждат приходи от държавни концесии в размер на 142,4 млн. лв. с ДДС, като от тях 95,2 млн. лв. с ДДС се очаква да постъпят по бюджетите на министерствата и Министерския съвет и 47,2 млн. лв. без ДДС по бюджетите на общините.

За 2021 г. се предвиждат приходи от държавни концесии в размер на 142,6 млн. лв. с ДДС, като от тях 95,3 млн. лв. с ДДС се очаква да постъпят по бюджетите на министерствата и Министерския съвет и 47,3 млн. лв. без ДДС по бюджетите на общините.

2. РАЗХОДНИ ПОЛИТИКИ ЗА ПЕРИОДА 2019-2021 Г.

Разходните политики са инструмент за реализиране на правителствените приоритети, а успешното им провеждане е в пряка зависимост от реформите в отделните сектори.

Необходими са мерки за подобряване на ефективността на публичните разходи, вкл. и чрез засилване ролята на пазарните механизми и спазване на бюджетните тавани и ограничения. Параметрите на разходите за периода 2019-2021 г. са съобразени с възможностите на бюджета за финансиране на политиките и с перспективите за развитие на публичните сфери.

62

III. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2019–2021 Г.

Граф. III-2: Структура на разходите по КФП в % за периода 2018-2021 г., вкл.

резерв и вноска в бюджета на ЕС 15

2021 п 81,5% 13,2%

2020 п 81,7% 13,3%

2019 п 80,4% 14,8%

2018 ревиз. оценка 79,5% 15,3% 0,0% 20,0% 40,0% 60,0% 80,0% 100,0%

2018 ревиз.

2019 п 2020 п 2021 п оценка Текущи нелихвени разходи 79,5% 80,4% 81,7% 81,5% Резерв за непредвидени и/или 0,5% 0,5% 0,5% 0,5% неотложни разходи Табл. III-1: Разходи по функции по КФП за периода 2018-2021 г. с разпределен резерв по функции (без вноска в общия бюджет на ЕС) млн. лв. % от БВП

2018 2019 2020 2021 2018 2019 2020 2021 ПОКАЗАТЕЛИ Ревиз. Ревиз.

Проект Прогноза Прогноза Проект Прогноза Прогноза оценка оценка Общи държавни служби 2 480,3 2 885,1 2 789,3 3 062,7 2,3% 2,5% 2,2% 2,3%

- изпълнителни и законодателни органи 1 957,8 2 153,0 2 074,0 2 340,5 1,8% 1,8% 1,7% 1,8%

- общи служби 116,6 203,3 178,5 179,7 0,1% 0,2% 0,1% 0,1%

- наука 405,8 528,8 536,8 542,5 0,4% 0,5% 0,4% 0,4% Отбрана и сигурност 4 436,3 4 952,7 4 975,1 5 057,6 4,1% 4,3% 4,0% 3,8%

- отбрана 1 377,4 1 708,8 1 875,3 2 048,6 1,3% 1,5% 1,5% 1,5%

- полиция, вътрешен ред и сигурност 2 058,6 2 118,6 1 963,4 1 847,2 1,9% 1,8% 1,6% 1,4%

- съдебна власт 670,2 790,4 791,4 791,4 0,6% 0,7% 0,6% 0,6%

- администрация на затворите 156,5 171,3 176,3 176,3 0,1% 0,1% 0,1% 0,1%

- защита на населението, управление и дейности при кризи, стихийни бедствия и аварии 173,6 163,6 168,7 194,2 0,2% 0,1% 0,1% 0,1% Образование 3 844,5 4 203,4 4 657,0 5 062,1 3,6% 3,6% 3,7% 3,8% Здравеопазване 4 711,3 5 256,7 5 547,5 5 846,0 4,4% 4,5% 4,5% 4,4% Социално осигуряване, подпомагане и грижи 13 071,1 13 945,3 14 647,6 15 267,3 12,1% 12,0% 11,8% 11,5%

- пенсии 9 495,2 10 035,3 10 694,3 11 266,3 8,8% 8,6% 8,6% 8,5%

- социални помощи и обезщетения 2 494,0 2 816,8 2 832,6 2 878,1 2,3% 2,4% 2,3% 2,2% 15 В текущите нелихвени разходи са включени и предоставените трансфери за чужбина и прирастът на държавния резерв.

63

15,3% · 14,8% · 13,3%

2,9% · 2,9% · 3,1%

1,8% · 1,5% · 1,5%

ПРИОРИТЕТИ НА ПОЛИТИКИТЕ И ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ ЗА ПЕРИОДА 2019-2021 Г. III.

млн. лв. % от БВП

2018 2019 2020 2021 2018 2019 2020 2021 ПОКАЗАТЕЛИ Ревиз. Ревиз.

Проект Прогноза Прогноза Проект Прогноза Прогноза оценка оценка

- програми, дейности и служби по социалното осигуряване, подпомагане и заетостта 1 081,9 1 093,2 1 120,7 1 122,9 1,0% 0,9% 0,9% 0,8% Жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда 2 337,5 2 446,3 2 396,8 2 429,4 2,2% 2,1% 1,9% 1,8%

- жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство 1 294,0 1 178,9 1 087,9 1 123,7 1,2% 1,0% 0,9% 0,8%

- опазване на околната среда 1 043,5 1 267,4 1 308,9 1 305,7 1,0% 1,1% 1,1% 1,0% Култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело 659,7 713,9 731,8 745,0 0,6% 0,6% 0,6% 0,6%

- почивни дейности 14,0 14,7 14,8 14,9 0,0% 0,0% 0,0% 0,0%

- физическа култура и спорт 125,0 135,0 137,6 134,7 0,1% 0,1% 0,1% 0,1%

- култура 510,0 543,0 558,2 574,2 0,5% 0,5% 0,4% 0,4%

- религиозно дело 10,7 21,2 21,2 21,2 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% Икономически дейности и услуги 5 916,8 8 102,2 7 687,9 7 814,5 5,5% 7,0% 6,2% 5,9%

- минно дело, горива и енергия 560,2 2 305,7 2 278,5 2 281,5 0,5% 2,0% 1,8% 1,7%

- селско стопанство, горско стопанство, лов и риболов 1 650,4 1 798,6 1 659,3 1 663,9 1,5% 1,5% 1,3% 1,3%

- транспорт и съобщения 3 129,3 3 376,3 3 107,0 3 308,2 2,9% 2,9% 2,5% 2,5%

- промишленост и строителство 2,2 2,1 2,0 2,0 0,0% 0,0% 0,0% 0,0%

- туризъм 22,5 24,8 24,6 24,9 0,0% 0,0% 0,0% 0,0%

- други дейности по икономиката 552,2 594,7 616,3 533,9 0,5% 0,5% 0,5% 0,4% Р-ди некласифицирани в другите функции 722,4 669,2 672,4 652,4 0,7% 0,6% 0,5% 0,5%

2.1. ПОЛИТИКА ПО ДОХОДИТЕ Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2019-2021 г. предвижда увеличаване на размера на минималната работна заплата от 510 лв. на 560 лв. от

1 януари 2019 г., на 610 лв. от 1 януари 2020 г. и на 650 лв. от 1 януари 2021 г.

За 2019 г. е разчетено увеличение с 10% на средствата за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения, включително и на средствата за осигурителни вноски, което ще има отражение върху заплащането на заетите в бюджетния сектор. С това се създава възможност на база на увеличения размер на разходите за персонал да се увеличат индивидуалните основни месечни заплати на заетите, въз основа на заеманата длъжност и оценките за постигнатите резултати.

За 2019 г. е разчетено увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията.

В сектор „Образование“ ще продължи реализацията на мерките, касаещи подобряване на социалния статус на педагогическите специалисти, като за тази цел ще бъдат предоставяни ежегодно допълнителни средства в размер на 330,0 млн. лв. за увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал, като за 2019 г.

предвиденото увеличение е средно с 20%. Целта е през 2021 г. да бъде постигнато 64

III. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2019–2021 Г.

удвояване спрямо 2017 г. на средствата за възнаграждения на педагогическите специалисти.

С цел продължаване стартиралата през 2018 г. политика за укрепване на капацитета на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на правосъдието за

2019 г. са разчетени средства за персонал в системите на Министерството на вътрешните работи в размер на 116,0 млн. лв. и на Министерството на правосъдието в размер на 26,3 млн. лв.

2.2. ПЕНСИОННА ПОЛИТИКА За периода 2019-2021 г. при определянето на разходите за пенсии са взети предвид законодателните промени, приети със Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ДВ, бр. 61 от 2015 г.), както и Законът за бюджета на ДОО за

2018 г., в т.ч.:

• чл. 68, ал. 1-2 на КСО – в периода 2018-2021 г. от 1 януари на всяка календарна година продължава увеличаването на възрастта за придобиване право на пенсия с по 2 месеца за жените и с по 1 месец за мъжете, както и необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия с по 2 месеца и за двата пола. Необходимите условия за пенсиониране на лицата, работили при условията на трета категория труд, в периода 2018-2021 г. са посочени в следващата таблица:

Табл. III-2: Условия за пенсиониране по чл. 68, ал. 1-2 на КСО (2018-2021 г.) ЖЕНИ МЪЖЕ Година възраст стаж възраст стаж

2018 61 г. и 2 м. 35 г. и 6 м. 64 г. и 1 м. 38 г. и 6 м.

2019 61 г. и 4 м. 35 г. и 8 м. 64 г. и 2 м. 38 г. и 8 м.

2020 61 г. и 6 м. 35 г. и 10 м. 64 г. и 3 м. 38 г. и 10 м.

2021 61 г. и 8 м. 36 г. 64 г. и 4 м. 39 г.

• чл. 68, ал. 3 на КСО – продължава увеличаването на възрастта за пенсиониране при непълен стаж с по 2 месеца до достигане на 66 години и 8 месеца през 2021 г.;

• чл. 69, ал. 1, 2, 3 и 6 на КСО – минималната възраст за пенсиониране на работещите в сектор „Сигурност” продължава да се увеличава с по 2 месеца до достигане на 53 години и 8 месеца през 2021 г.;

• чл. 69б на КСО – минималната възраст за пенсиониране на лицата, работили при условията на първа и втора категория труд, които не отговарят на условията за пенсиониране от професионален пенсионен фонд по чл. 168 на КСО или са променили осигуряването си по чл. 4в на КСО, продължава да се увеличава с по 4 месеца за жените и с по 2 месеца за мъжете до достигане през

2021 г. на 49 години и 8 месеца за жените и 53 години и 8 месеца за мъжете от първа категория и на 54 години и 8 месеца за жените и 58 години и 8 месеца за мъжете от втора категория труд;

• От 1 януари 2019 г. стойността на процента (тежестта) по чл. 70, ал. 1 от КСО за всяка една година осигурителен стаж, която ще се прилага при изчисляване на размерите на новоотпуснатите пенсии, се увеличава от 1,169 на 1,2. От 1 юли 2019 г. всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2018 г., се увеличават с 65

ПРИОРИТЕТИ НА ПОЛИТИКИТЕ И ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ ЗА ПЕРИОДА 2019-2021 Г. III.

5,7% (процент, определен по правилото на чл. 100 от КСО), при отчитане на новата тежест на една година осигурителен стаж. За периода 2020-2021 г.

тежестта на една година осигурителен стаж в пенсионната формула се запазва в размер на 1,2, като от 1 юли на съответната година пенсиите, отпуснати до

31 декември на предходната календарна година, се осъвременяват по т.нар.

„швейцарско правило” (чл. 100 от КСО).

В периода 2019-2021 г. е предвидено размерите на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и на социалната пенсия за старост, както и на свързаните с тях пенсии и добавки, да се увеличават с процентите по чл. 100 на КСО, а именно: 5,7% за 2019 г., 5,7% за 2020 г. и 4,6% за 2021 г.

Максималният размер на получаваните една или повече пенсии до 30 юни 2019 г. се запазва на 910 лв., а от 1 юли 2019 г. се увеличава на 1 200 лв. (40% от размера на максималния осигурителен доход за съответната година), като се прилага за всички пенсии, без оглед на началната дата на отпускането им.

В резултат на тези допускания разходите за пенсии по бюджета на ДОО през 2019 г.

нарастват с 533,8 млн. лв. спрямо закона за 2018 г., а за 2020 и 2021 г. ръстовете са съответно 652,0 млн. лв. и 564,8 млн. лв.

2.3. СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА По отношение на политиката, свързана със социалните помощи и обезщетения, изплащани от бюджета на ДОО, актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2019-2021 г. е разработена при запазени параметри на действащото законодателство в КСО, а именно:

• запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – 410 дни и размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до две годишна възраст – 380 лв.;

• запазва се минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица на 9 лв. и максималният дневен размер на 74,29 лв.;

• запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 5 от КСО – първите три работни дни се изплащат от осигурителя в размер 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение, а от 4-тия ден на настъпване на неработоспособността се изплащат от ДОО;

• запазва се периодът, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения при временна неработоспособност – 18 календарни месеца; при бременност и раждане и при безработица – 24 месеца;

• увеличава се максималният размер на гарантираните вземания от 1 300 лв. на

1 400 лв.;

• запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице – 540 лв.

При разработването на прогнозата за разходите за обезщетения и помощи за периода 2019-2021 г. са взети предвид и повишението на размера на минималната работна 66

III. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2019–2021 Г.

заплата и максималния осигурителен доход, броят на осигурените лица и осигурителният им доход.

В резултат на тези допускания разходите за обезщетения и помощи по бюджета на ДОО през 2019 г. нарастват със 149,8 млн. лв. спрямо закона за 2018 г.

В прогнозата за 2019 г. са предвидени средства за текущи разходи за делегираните от държавата социални дейности в общините общо в размер на 260,9 млн. лв.

Предвидено е диференцирано увеличение на стандартите за социалните услуги, като най-голям ръст имат тези за предоставяните в общността за деца/младежи и пълнолетни лица с увреждания (центрове за настаняване от семеен тип за деца/младежи с увреждания и за деца/младежи с увреждания с потребност от постоянни медицински грижи, центрове за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с увреждания).

Броят на местата в социалните услуги в общността са увеличени с 583 броя, а местата в специализираните институции за предоставяне на социални услуги са намалени със 181 броя спрямо 2018 г. В прогнозата за 2019 г. размерът на месечната помощ на ученик, настанен в дом за деца, лишени от родителска грижа от I до XII клас, кризисен център, център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с/без увреждания и преходно жилище, е увеличен от 33 лв. на 35 лв.

2.3.1 Политика по заетостта Политиката по заетостта се реализира чрез ежегодните национални планове за действие по заетостта и е насочена на първо място към повишаване квалификацията на работна сила според потребностите на икономиката и увеличаване на заетостта на неравнопоставените групи на пазара на труда, приоритетно от най-слабо развитите райони. На второ място, но също от съществено значение, е активирането на неактивните лица, намаляване на престоя без работа на безработните и поддържане на трудовите навици на най-уязвимите групи на пазара на труда.

Прилагането на интегриран подход между отделните политики – икономическа, социална и политика по заетостта – е в основата на постигането на заложените цели в политиката на пазара на труда. Разкриването на работни места е в пряка зависимост от провежданата икономическа, финансова и данъчна политика. Осигуряването на качествена работна сила е свързано с провежданата политика от Министерството на образованието и науката. Намаляването на регионалните различия в страната по отношение на заетостта и безработицата е в тясна връзка с изпълняваните политики от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и с политиката за развитие на селските региони.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на заетостта Целева стойност Мерна Наименование на индикатора единица Проект Прогноза Прогноза

2019 г. 2020 г. 2021 г.

1. Равнище на регистрираната безработица % 6,0 5,8 5,7

2. Регистрирани безработни лица ср. мес. бр. 198 000 192 000 188 000

3. Регистрирани продължително безработни лица ср. мес. бр. 64 000 58 500 55 000

4. Регистрирани безработни младежи ср. мес. бр. 27 000 24 700 23 850 (15-29 г.)

5. Брой наети на работа лица по програми и мерки бр. 11 730 11 245 11 245 67

ПРИОРИТЕТИ НА ПОЛИТИКИТЕ И ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ ЗА ПЕРИОДА 2019-2021 Г. III.

Забележка: Следва да се има предвид, че източник на информация за показателите по политиката по заетостта и професионалната квалификация е административната статистика на Агенцията по заетостта. Данните са осреднени на месечна база с цел да се елиминира влиянието на сезонните колебания върху елементите в динамичния ред. В съвкупността на регистрираните безработни лица се включват както безработни, така и икономически неактивни лица според дефинициите на Международната организация на труда и законодателството на Европейския съюз.

Целевите стойност за периода 2019-2021 г. са определени на основата на исторически данни от регистъра на Агенцията по заетостта и от Наблюдението на работната сила (НРС), провеждано от Националния статистически институт, като за 2017 г. средногодишният брой на регистрираните безработни е 236 752, броя на безработните по НРС е 206,9 хил., а броят на икономически неактивните лица с регистрация в бюрата по труда е 48,5 хил. При изготвяне на прогнозата е взета предвид и динамиката в преходите между заетост, безработица и икономическа неактивност.

За реализирането на тази политика чрез мерки за квалификация и програми на безработни по държавния бюджет са разчетени средства в размер по 73,0 млн. лв. за тригодишния период, като финансирането на тази политика се допълва и със средства по оперативните програми.

2.3.2 Политика в областта на трудовите отношения Политиката в областта на трудовите отношения допринася за успешно функциониращ пазар на труда, основан на адекватна регулация на трудовите отношения, балансирана система за социална сигурност и ефективен социален диалог. Основните предизвикателства, които определят насоките за действие в областта на трудовите отношения са: новите тенденции в заетостта, включително надомна работа, работа от разстояние и работа чрез предприятия, които осигуряват временна заетост, както и повишаващата се заетост в микро-, малките и средни предприятия; промените на работното място и възникването на нови професионални рискове; тенденцията към увеличаване на работното време и интензивността на труда; демографските промени и застаряването на работещото население. Не на последно място стоят въпросите, свързани със законовите задължения на работодателите в областта на трудовите и осигурителните отношения и безопасните и здравословни условия на труд.

Разработването и провеждането на политиката в областта на трудовите отношения се осъществява в сътрудничество с признатите за представителни на национално равнище организации на работодателите и на работниците и служителите. За постигане целите на политиката допринасят всички участници в процеса на труда.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на трудовите Целева стойност отношения Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2019 г. 2020 г. 2021 г.

1. Намаляване на дела на работещите при % спрямо общия под 12% под 12% под 12% неспазени норми за условия на труд в брой работещи в проверените предприятия проверените предприятия

2. Задържане/намаляване честотата на коефициент на под 1,00 под 1,00 под 1,00 трудовите злополуки (ТЗ) честота (бр. ТЗ спрямо ср.спис.

бр. осигур. за ТЗ*1000)

3. Намаляване броя на трудовите злополуки, брой Не повече Не повече Не повече 68

III. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2019–2021 Г.

Политика в областта на трудовите Целева стойност отношения Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2019 г. 2020 г. 2021 г.

довели до трайна неработоспособност или от 130 от 125 от 125 смърт Принос за изпълнението на ключовите индикатори по тази политика имат и дейностите, които се реализират по линия на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.

2.3.3 Политика в областта на социалната закрила и равните възможности Политиката по социална закрила и равни възможности гарантира социалната защита на уязвимите групи от населението, създава условия за пълноценно социално включване, спомага за осигуряване на равен достъп до ресурсите на обществото и равноправно участие в създаването и тяхното потребление за всички групи в неравностойно положение, независимо от пол, възраст, увреждане, етническа принадлежност, вяра, сексуална ориентация и др.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на социалната закрила и Целева стойност равните възможности Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2019 г. 2020 г. 2021 г.

1. Месечни помощи ср. мес. бр. 31 800 31 600 31 600 лица и семейства

2. Целеви помощи за отопление брой лица и 220 000 220 000 220 000 семейства

3. Лица бенефициенти на целеви социални брой лица 4 040 4 040 4 040 програми и проекти за предоставяне на социалната услуга „обществена трапезария“ Целта на политиката е да решава по възможно най-добрия начин проблемите на рисковите групи в рамките на финансовите възможности на държавата, вкл. и по отношение на бедността, чрез прекратяване на трайната зависимост от системата за социално подпомагане. Социалната закрила е насочена към гарантиране на задоволяването на основните жизненоважни потребности на хората, изпаднали в критична ситуация, като се прилага чрез ясен, точен и обективно обоснован механизъм.

Предвид горното, във връзка с очакваното увеличение на цените на енергоносителите за тригодишния период са предвидени за целевите помощи за отопление допълнително по 40,4 млн. лв., което е с 50% повече спрямо средствата през 2018 г. за този вид подпомагане.

2.3.4 Политика в областта на хората с увреждания Политиката за интеграция на хората с увреждания е насочена към създаване на условия и гаранции за равнопоставеност, социална интеграция и упражняване на правата, защита на хората с увреждания и техните семейства, както и интегрирането им в 69

ПРИОРИТЕТИ НА ПОЛИТИКИТЕ И ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ ЗА ПЕРИОДА 2019-2021 Г. III.

работна среда. Проблемите на хората с увреждания са широкообхватен проблем на човешките права и предмет на законово регулиране.

70

ПРИОРИТЕТИ НА ПОЛИТИКИТЕ И ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ ЗА ПЕРИОДА 2019-2021 Г. III.

III.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на хората с увреждания Целева стойност Мерна Наименование на индикатора единица Проект Прогноза Прогноза

2019 г. 2020 г. 2021 г.

1. Месечни добавки за социална интеграция - ср. мес. бр. 502 000 502 000 502 000 общо лица

2. Медицински изделия, помощни средства, ср. мес. бр. 10 000 10 000 10 000 приспособления и съоръжения по Закона за лица интеграция на хората с увреждания

3. Лица с увреждания и лица над 65 г. в брой лица 20 600 20 600 20 600 невъзможност за самообслужване, за които се прилага услуга за личен асистент, социален асистент и домашен помощник

4. Интегрирани хора с увреждания в обществото, брой 36 500 36 500 36 500 посредством осигуряването им с преводачи и придружители за посещения в обществени, здравни и културни заведения

5. Хора с увреждания, включени в мероприятия за брой 3 600 3 600 3 600 рехабилитация и социална интеграция Политиката за хората с увреждания се основава на определена стратегическа рамка и многообразна нормативна уредба, която ангажира множество правителствени институции. В процеса активно са включени и частни фирми и неправителствени организации, в т.ч. и национално представителните организации на и за хората с увреждания.

Направените констатации в обществото по отношение на съществуващата политика в областта на хората с увреждания наложиха необходимостта действащите социални политики за хората с увреждания да бъдат цялостно преразгледани и реформирани с оглед на това да се гарантират правата на тази уязвима група хора и тяхната адекватна социална защита, като едновременно с това се усъвършенства механизмът за разпределение на средства от държавния бюджет за тези политики. Разработен е нов закон за хората с увреждания, който да прилага и изискванията на Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН. Стратегическата цел на проекта на Закон за хората с увреждания е предоставяне на необходимата и адекватна социално- икономическа подкрепа за хората с увреждания от държавата, чрез която да бъдат максимално приобщени в обществото. С предлаганата нормативна уредба се гарантира равноправното и пълноценно упражняване на правата на хората с увреждания, като се въвежда нов начин на дефиниране на областите и средствата за подкрепа за социално приобщаване и се въвеждат принципи, които определят личния избор, независимост, равнопоставеност, достъпност, пълноценно и ефективно участие в обществения живот на хората с увреждания и техните семейства.

За гарантиране на финансовата рамка на проекта на Закон за хората с увреждания при неговото приемане, по бюджета на Министерството на труда и социалната политика са предвидени допълнително по 150,0 млн. лв. за тригодишния период на бюджетната прогноза.

71

ПРИОРИТЕТИ НА ПОЛИТИКИТЕ И ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ ЗА ПЕРИОДА 2019-2021 Г. III.

Във връзка с поетите ангажименти от страна на правителството за приемане на законодателство за хората с увреждания, по държавния бюджет за средносрочната бюджетна прогноза са предвидени средства за проекти и програми за асистентска подкрепа на хората с увреждания в размер, както следва: 71,5 млн. лв. за 2019 г., 77,2 млн. лв. за 2020 г. и 82,6 млн. лв. за 2021 г., като редът се предоставянето им ще се уреди с проекта на Закон за личната помощ, към който се отнася услугата „личен асистент“.

2.3.5 Политика в областта на социалното включване Политиката в областта на социалното включване е многосекторна политика, свързана с подобряване на целенасочеността на мерките и прилагане на интегриран подход за превенция на бедността и насърчаване на социалното включване. Съществена част от политиката за социално включване е предоставянето на материална подкрепа за семействата с деца и семействата, които полагат грижи за деца в риск.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на социалното Целева стойност включване Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2019 г. 2020 г. 2021 г.

1. Подкрепа на деца в риск ср. мес. бр. 6 600 6 600 8 600 случаи

2. Еднократна помощ при раждане на дете брой деца 64 000 64 000 64 000

3. Еднократна помощ за ученици, записани в брой деца 43 800 43 800 43 800 първи клас

4. Месечни помощи за отглеждане на дете до ср. мес. бр. 616 735 616 735 616 735 завършване на средно образование, но не повече деца от 20-годишна възраст

5. Месечни помощи за отглеждане на дете с ср. мес. бр. 27 000 27 000 27 000 трайно увреждане случаи С промените в Закона за семейни помощи за деца от 2019 г. се предвижда въвеждане на нов вид месечна помощ за деца без право на наследствена пенсия от починал родител.

Помощта цели гарантиране на достъп до финансова помощ при равни условия за всички деца без право на наследствена пенсия. Новата помощ ще се предоставя на другия родител или на настойника/попечителя, който отглежда детето. Те, както и детето, следва да живеят постоянно в страната. Освен това, детето следва:

• да не получава наследствена пенсия от починал родител;

• да не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;

• редовно да посещава подготвителните групи в детските градини или подготвителните групи в училищата за задължително предучилищно образование на децата, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние;

• до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, редовно да посещава училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние;

72

III. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2019–2021 Г.

• да има направени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и здравословното му състояние.

Месечната помощ ще се отпуска независимо от доходите на семейството. Размерът на помощта за 2019 г. е 115 лв., като по бюджета на МТСП са разчетени 7,0 млн. лв. за този нов вид помощ.

2.3.6 Политика в областта на жизненото равнище, доходите и демографското развитие Политиката в областта на жизненото равнище, доходите и демографското развитие се разработва в съответствие с приоритетите, заложени в Националната програма за реформи и Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017-2021 г. Политиката е насочена към създаване на съвременни мерки, които да са хармонизирани с прилаганите политики на Европейския съюз за намаляване на бедността сред работещите, постигането на социална кохезия и създаването на равни възможности за пълноценен социален и продуктивен живот за всички социални групи от населението, което е в пълно съответствие с утвърдените практики в държавите- членки на ЕС за защита на доходите и жизнения стандарт на нископлатените работници и на „работещите бедни“, както и за прилагането на минимални стандарти за гарантиране на приемливо жизнено равнище. В подкрепа на тази политика е и развитието на социалната икономика и социалното предприемачество. Посрещането на демографските предизвикателства има пряко значение за изпълнение на заложените приоритети. Повишаването на качествените параметри на възпроизводството на населението се превръща в основно предизвикателство пред демографската политика на страната в контекста на концепцията за устойчиво развитие в процеса на пълноправно европейско членство на България и изграждане на икономика, основана на знанията.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на жизненото равнище, Целева стойност доходите и демографското развитие Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2019 г. 2020 г. 2021 г.

1. Анализ на тенденциите в неравенството на брой 1 1 1 доходите, с акцент върху регионалните особености - райони на планиране и области

2. Мониторинг на политиката по доходите от труд брой 1 1 1

3. Разработен набор от практически мерки на брой 1 1 - базата на утвърдена Национална концепция за социална икономика; анализи и предложение за обединяване на правните основния за социалната икономика в един нормативен документ;

последващи анализи за съответствие - жизнено равнище и социална икономика

4. Изготвяне на Методика за оценка на брой 1 - - въздействието на законодателството за документи балансирано демографско развитие 73

ПРИОРИТЕТИ НА ПОЛИТИКИТЕ И ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ ЗА ПЕРИОДА 2019-2021 Г. III.

Политика в областта на жизненото равнище, Целева стойност доходите и демографското развитие Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2019 г. 2020 г. 2021 г.

5. Изготвяне на Двугодишен мониторингов брой - 1 - доклад за отразяване на Националната концепция за насърчаване на активния живот на възрастните хора в България (2012-2030 г.) в секторните политики

2.3.7 Политика в областта на свободното движение, миграцията и интеграцията Провеждането на политиката в областта на свободното движение на работници, управление на външната трудова миграция и интеграцията на имигранти е съобразена с политиката на ЕС и потребностите на българския трудов пазар за ограничаване на недостига на работна сила. Политиката на България в тази област е обвързана с националния интерес на страната и е съобразена с произтичащите от членството й в ЕС ангажименти и с новите тенденции в глобален и регионален план.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на свободното Целева стойност движение, миграцията и интеграцията Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2019 г. 2020 г. 2021 г.

1. Намалена недекларирана заетост на български % 65 65 65 граждани в държави-членки на ЕС (относително намаление в %)

2. Степен на успешно интегриране на граждани на % 30 30 30 трети държави и членове на техните семейства на българския пазар на труда (годишно увеличение в % спрямо предходната година)

2.4. ЗДРАВНА ПОЛИТИКА Политиката в областта на здравеопазването ще бъде насочена към постигане на приоритетите на Националната здравна стратегия – 2020, чрез изпълнение на Плана за действие към нея, с цел подобряване на ефективността и удовлетвореността на гражданите от функционирането на сектора. Предвидени са програми и мерки, които подпомагат изпълнението на специфичната препоръка на ЕК към България да подобри ефективността на разходите на системата на здравеопазването, по-специално чрез преразглеждане на остойностяването на здравните дейности и укрепване на извънболничната медицинска помощ. През тригодишния период се предвижда да се подобри функционирането на спешната медицинска помощ, предоставяна в извънболнични и в болнични условия, с цел осигуряване на по-добро качество, достатъчност и своевременност в съответствие с приетата от Министерския съвет „Концепция за развитие на системата за спешна медицинска помощ в Република България 2014-2020 г.“.

74

III. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2019–2021 Г.

2.4.1 Политика в областта на промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве Основният обхват на политиката е гарантиране на качествено и ефективно посрещане на здравните потребности на гражданите чрез реализиране на първична профилактика, промоция на здравето и интегрирана профилактика на заразните болести, в това число имунопрофилактика, надзор на заразните болести и ефективен държавен здравен контрол върху факторите на жизнената среда. Основен принос към реализацията на тази политика има Министерството на здравеопазването, регионалните здравни инспекции и националните центрове по проблемите на общественото здраве.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на промоцията, превенцията и контрола на общественото Целева стойност здраве Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2019 г. 2020 г. 2021 г.

1. Възникнали значими събития с риск за брой 0 0 0 общественото здраве, налагащи провеждането на засилен епидемиологичен надзор, профилактика и здравен контрол

2. Регистрирана годишна заболяемост и честота на 5,64%000 5%000 4,5%000 смъртност от ваксинопредотвратими заболявания 100 000 население /0,25%000 /0,15%000 /0,10%000

3. Относителен дял на обхванатите спрямо % 93,00 94,00 95,00 общият брой на подлежащите на планови имунизации деца от населението - имунизационен обхват, съгласно Националния имунизационен календар

4. Регистрирана годишна заболеваемост от честота на 21,5 20,5 19,4 туберкулоза (нови болни и рецидиви, всички 100 000 форми) население

5. Ниво на разпространението на ХИВ сред честота на 3,6 3,8 4 общото население - брой на ново регистрираните 100 000 заболели от ХИВ/СПИН от общото население население

6. Относителен дял на преминали успешно лица, % 6,5 7 7 обхванати в програми за лечение с опиеви агонисти и агонисти-антагонисти, получаващи Метадон по Наредба № 34 За осъществяването на тази политика по държавния бюджет са разчетени средства за тригодишния период, основно по следните направления:

• За реализиране на национални програми, ориентирани към различни възрастови и социално-уязвими групи, по отношение ограничаване заболяемостта и смъртността от заразни заболявания и повишаване информираността на населението за най-честите социално-значими хронични незаразни заболявания – по 4,6 млн. лв.;

75

ПРИОРИТЕТИ НА ПОЛИТИКИТЕ И ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ ЗА ПЕРИОДА 2019-2021 Г. III.

• За централна доставка на ваксини за задължителни и целеви имунизации и биопродукти за постекспозиционна профилактика – по 45,0 млн. лв.;

• За субсидии за лечебните заведения за болнична помощ за продължаващо лечение и рехабилитация на пациенти с туберкулоза, за амбулаторно проследяване и лечение на пациенти с ХИВ/СПИН и за субституиращи и поддържащи програми с метадон – по 11,7 млн. лв.

2.4.2 Политика в областта на диагностиката и лечението Политиката е насочена към подобряване на здравното благополучие и качеството на живот на българските граждани и намаляване на здравните неравенства чрез подкрепа за специфични дейности в областта на диагностиката и лечението на заболявания и организацията на медицинската помощ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Финансирането на политиката е основно със средства от държавния бюджет и от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Основен принос към реализацията на тази политика има Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, центровете за спешна медицинска помощ, държавните психиатрични болници, центровете по трансфузионна хематология, домовете за медико-социални грижи за деца, Центърът за асистирана репродукция и лечебните заведения.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на диагностиката и Целева стойност лечението Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2019 г. 2020 г. 2021 г.

1. Смъртност при децата от 0-1 годишна възраст бр./1000 (‰) 6 5,5 5

2. Смъртност при децата от 1-9 годишна възраст бр./1000 (‰) 0,18 0,16 0,15

3. Средна продължителност на предстоящия бр. години 16,4 16,6 16,8 живот на хората след навършване на 65 годишна възраст;

4. Смъртност от болести на органите на бр./100 000 1 015 1 013 1 011 кръвообращението (I00 – I99) (‰оо)

5. Смъртност от злокачествени новообразувания бр./100 000 244,75 244,5 244,25 (С00 – С97) (‰оо)

6. Дял на разходите за извънболнична медицинска % 13 14 15 помощ спрямо общите здравноосигурителни плащания Разчетените разходи за изпълнението на тази политика по консолидираната фискална програма за тригодишния период включват индикативни средства по следните основни дейности и направления за:

• осигуряване на достъп на децата до 18 години до специализирани медицински дейности, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване в страната и в чужбина – по 12,0 млн. лв.;

• осигуряване на достъп до програми за подкрепа на репродуктивните възможности и лечение на безплодието – по 20,0 млн. лв.;

76

III. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2019–2021 Г.

• осигуряване на равнопоставен достъп на пациентите до спешна медицинска помощ в центровете за спешна медицинска помощ и в специализирани болнични спешни отделения, финансирани по държавния бюджет – за 2019 г. – 189,1 млн. лв., за 2020 г. – 189,5 млн. лв. и за 2021 г. – 190,3 млн. лв.;

• плащания за болнична медицинска помощ, за стационарно лечение на пациенти с психични заболявания, за лечение и специализирани грижи за деца и за субсидии за лечебните заведения за болнична помощ за дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване – 2 117,8 млн. лв. за 2019 г., за

2 353,5 млн. лв. за 2020 г. и 2 535,9 млн. лв. за 2021 г., като основният разход за тази дейност е предвиден по бюджета на Националната здравноосигурителна каса;

• осигуряване на медицински изделия за вземане, диагностициране, преработване и съхраняване на кръв и кръвни съставки, както и реактивите за имунохематологична диагностика – по 8,1 млн. лв.

Финансирането на тази политика се допълва и със средства по оперативните програми.

2.4.3 Политика в областта на лекарствените продукти и медицинските изделия Основният обхват на политиката е осигуряване на лекарствени продукти, които отговарят на стандартите за качество, безопасност и ефикасност за задоволяване на потребностите на населението. Основен принос към реализацията на тази политика има Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, Изпълнителната агенция по лекарствата и Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на лекарствените Целева стойност продукти и медицинските изделия Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2019 г. 2020 г. 2021 г.

1. Публични разходи за лекарствени продукти % 1,00 1,00 1,00 като процент от БВП

2. Дял на генеричните лекарства в реимбурсния % 70,00 75,00 75,00 фармацевтичен пазар

3. Относителен дял на стойността заплатена за % 54,00 58,40 58,50 лекарствени продукти за домашно лечение от общите плащания за извън болнична помощ Основният разход за реализирането на тази политика е разчетен по бюджета на Националната здравноосигурителна каса. За осигуряване на лекарствени продукти за домашно лечение, за лечение на злокачествени заболявания в условията на болничната помощ и за доставка на лекарствени продукти за лечението на български граждани за заболявания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, по консолидираната фискална програма са разчетени индикативни средства в размер на

1 143,7 млн. лв. за 2019 г., 1 291,3 млн. лв. за 2020 г. и 1 318,8 млн. лв. за 2021 г.

В прогнозата за 2019 г. по бюджетите на общините за здравеопазване са предвидени средства за текущи разходи общо в размер на 155,1 млн. лв. Броят на членовете на общинските съвети по наркотичните вещества е увеличен с 9 броя, а на здравните медиатори с 15 броя.

77

ПРИОРИТЕТИ НА ПОЛИТИКИТЕ И ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ ЗА ПЕРИОДА 2019-2021 Г. III.

2.5. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

2.5.1 Политика в областта на всеобхватното, достъпно и качествено предучилищно и училищно образование. Учене през целия живот Осигуряването на достъп до предучилищно и училищно образование и намаляването на дела на отпадналите от училище и на преждевременно напусналите образователната система ученици са фактори с ключова значимост за създаване на благоприятни условия за личностна и професионална реализация, за намаляване на социалното изключване, подобряване на качествените характеристики и конкурентоспособността на работната сила и на благосъстоянието на гражданите. В тази връзка се обуславя и значимостта на предучилищното образование за развиване на умения, необходими както за училищно обучение и личностна реализация, така и за подобряване на качеството на работната сила в стратегическа перспектива. Политиките за достъп до качествено образование се осъществяват чрез цялостен интегриран подход, базиран на обвързаните и съгласувани действия на институциите на национално и местно равнище. Целите на националната политика за учене през целия живот продължават да бъдат високото ниво на знанията, възможностите за иновации, адаптивността спрямо промените в естеството на работните процеси и пълноценното социално включване.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на всеобхватното, достъпно и качествено предучилищно и Целева стойност училищно образование. Учене през целия живот Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2019 г. 2020 г. 2021 г.

1. Дял на преждевременно напусналите % 11,6 11 под 11 образователната система

2. Дял на обхванатите в предучилищното възпитание % 88,9 90 над 90 и подготовка деца на възраст от 4 г. до постъпване в първи клас от 87,8% през 2012 г. на 90% през 2020 г.

3. Дял на 15 годишните със слаби постижения по:

3.1. четене от 39,4% през 2012 г. на 30% през 2020 г.; % 32,88 30 под 30

3.2. математика от 43,8% през 2012 г. на 35% през % 37,20 35 под 35

2020 г.;

3.3. природни науки от 36,9% през 2012 г. на 30,0% % 31,95 30 под 30 през 2020 г.