Решение № 963 на Министерския съвет от 23 декември 2020 г. за…

Решение № 963 на Министерския съвет от 23 декември 2020 г. за одобряване на промени в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г., одобрена с Решение № 778 на Министерския съвет от 2020 г.

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т Препис Р Е Ш Е Н И Е № 9 6 3 от 23 декември 2020 година ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ПРОМЕНИ В АКТУАЛИЗИРАНАТА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2021-2023 Г., ОДОБРЕНА С РЕШЕНИЕ № 778 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 2020 Г.

На основание чл. 79, ал. 7 от Закона за публичните финанси М И Н И С Т Е Р С К И Я Т С Ъ В Е Т Р Е Ш И :

Одобрява промени в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г., одобрена с Решение № 778 на Министерския съвет от 2020 г., съгласно приложението.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Бойко Борисов ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: /п/ Веселин Даков мб-ИА 20RH963

III.

Приложение Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021–2023 г.

декември 2020 г.

III.

Съдържание Въведение............................................................................................................................................ 11 Част I. Икономически перспективи за периода 2020-2023 г. .................................................. 19

1. ПРЕГЛЕД НА РАЗВИТИЕТО НА СВЕТОВНАТА И ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИКА .............................. 19

2. ПРЕГЛЕД НА РАЗВИТИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА ИКОНОМИКА............................................................ 20

3. ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ, НА КОИТО СЕ ОСНОВАВА ПРОГНОЗАТА И МАКРОИКОНОМИЧЕСКАТА РАМКА ЗА ПЕРИОДА 2020-2023 Г................................................................ 22

4. МАКРОИКОНОМИЧЕСКА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2020-2023 Г. ............................................................. 24 Част II. Фискална политика и основни параметри за периода 2021-2023 г.......................... 31

1. СРЕДНОСРОЧНИ ЦЕЛИ НА ФИСКАЛНАТА ПОЛИТИКА............................................................................. 31

2. MЕРКИ В ОТГОВОР НА КРИЗАТА ОТ COVID-19............................................................................................ 37

3. ОСНОВНИ ФИСКАЛНИ ПАРАМЕТРИ ЗА ПЕРИОДА 2021-2023 Г. .............................................................. 41

4. ПРОГНОЗА ЗА СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ“ ЗА ПЕРИОДА 2021-2023 Г. ................................. 43 Част III. Приоритети на политиките и основни допускания за периода 2021-2023 г. ........ 65

1. ПОЛИТИКИ В ПРИХОДИТЕ ЗА ПЕРИОДА 2021-2023 Г. ................................................................................ 65

2. РАЗХОДНИ ПОЛИТИКИ ЗА ПЕРИОДА 2021-2023 Г. ...................................................................................... 87 Част IV. Фискална децентрализация и бюджетни взаимоотношения с общините за периода 2021-2023 г. ........................................................................................................................ 185 Част V. Управление на средствата от европейските фондове и програми за периода 2021-

2023 г. ................................................................................................................................................. 189

1. НАЦИОНАЛЕН ФОНД ........................................................................................................................................ 189

2. ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ .................................................................................................................. 197

3. ДРУГИ СМЕТКИ ЗА СРЕДСТВА ОТ ЕС И СРЕДСТВА ПО МЕЖДУНАРОДНИ ПРОГРАМИ И ДОГОВОРИ, ЗА КОИТО СЕ ПРИЛАГА РЕЖИМ НА СМЕТКИТЕ ЗА СРЕДСТВА ОТ ЕС ........................ 200

4. ВНОСКА В ОБЩИЯ БЮДЖЕТ НА ЕС ЗА ПЕРИОДА 2021-2023 Г............................................................... 201

5. ОЦЕНКА НА МАКРОИКОНОМИЧЕСКИТЕ ЕФЕКТИ ОТ УСВОЯВАНЕТО НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ И ПРОГРАМИ НА ЕС ЗА ПЕРИОДА 2021-2023 Г....................................... 203 Част VI. Политика по дълга и финансирането за периода 2021-2023 г. ............................. 207

1. ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ. ОБСЛУЖВАНЕ И ФИНАНСИРАНЕ .............................................................................. 207

2. ДЪРЖАВНОГАРАНТИРАН ДЪЛГ .................................................................................................................... 209

3. ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ ЧРЕЗ ФИНАНСОВ ЛИЗИНГ И ДРУГИ ФОРМИ НА ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ................... 210

4. ДРУГИ ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО ............................................................................. 210 Част VII. Перспективи за развитието на публичните финанси ............................................ 213

1. УСТОЙЧИВОСТ НА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ............................................................................................ 213

2. ФИСКАЛНИ РИСКОВЕ....................................................................................................................................... 216

3. АНАЛИЗ НА ЧУВСТВИТЕЛНОСТТА............................................................................................................... 216

4. ПРОЦЕДУРИ И КАЧЕСТВО НА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ........................................................................ 218 3

Част VIII. Приложения ................................................................................................................. 229 ПРИЛОЖЕНИЕ № 1: ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА КФП ЗА 2019 Г., ПРЕГЛЕД НА ТЕКУЩОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КФП ЗА 2020 Г. И ОЦЕНКА НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА КФП ЗА 2020 Г.................... 229

1. ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА КФП ЗА 2019 Г. .................................................................................... 229

2. ПРЕГЛЕД НА ТЕКУЩОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КФП ЗА 2020 Г. .................................................................. 234

3. ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА В ХОДА НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА КОНСОЛИДИРАНАТА ФИСКАЛНА ПРОГРАМА ЗА 2020 Г. ........................................................................................................................................ 238 ПРИЛОЖЕНИЕ № 2: ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ ПО АКТУАЛИЗИРАНАТА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2021-2023 Г............................................................................................................. 242 ПРИЛОЖЕНИЕ № 3: КОНСОЛИДИРАНА ФИСКАЛНА ПРОГРАМА ЗА ПЕРИОДА 2018-2023 Г. ................. 249 ПРИЛОЖЕНИЕ № 4: ТАВАНИ НА РАЗХОДИТЕ ПО БЮДЖЕТНИ ОРГАНИЗАЦИИ ЗА ПЕРИОДА 2021-2023 Г. ............................................................................................................................................................................. 253 ПРИЛОЖЕНИЕ № 5: ПРЕПОРЪЧИТЕЛНИ ТАВАНИ НА РАЗХОДИТЕ ПО БЮДЖЕТИТЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ И НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ ЗА ПЕРИОДА 2021-2023 Г. .......................................................... 255 ПРИЛОЖЕНИЕ № 6: РАЗМЕРИ НА БЮДЖЕТНИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИТЕ) НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ С БЮДЖЕТИТЕ НА БНТ, БНР, БТА, БАН, ДЪРЖАВНИТЕ ВИСШИ УЧИЛИЩА И ДЪРЖАВНИТЕ ВИСШИ ВОЕННИ УЧИЛИЩА ЗА ПЕРИОДА 2021-2023 Г............................................ 255 ПРИЛОЖЕНИЕ № 7: ТАВАНИ НА РАЗХОДИТЕ И/ИЛИ НА ТРАНСФЕРИТЕ (НЕТО) ПО СМЕТКИТЕ ЗА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА ПЕРИОДА 2021-2023 Г. ...................................................... 256 ПРИЛОЖЕНИЕ № 8: ТАВАНИ НА РАЗХОДИТЕ И ТРАНСФЕРИТЕ (НЕТО) ПО ДРУГИ ИКОНОМИЧЕСКИ ОБОСОБЕНИ ЛИЦА И СТРУКТУРНИ ЕДИНИЦИ, ВКЛЮЧЕНИ В КФП ЗА ПЕРИОДА 2021-2023 Г..... 258 ПРИЛОЖЕНИЕ № 9: РАЗМЕРИ НА ОСНОВНИТЕ БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ЦЕНТРАЛНИЯ БЮДЖЕТ И БЮДЖЕТИТЕ НА ОБЩИНИТЕ ЗА ПЕРИОДА 2021-2023 Г......................... 259 ПРИЛОЖЕНИЕ № 10: ДАНЪЧНИ РАЗХОДИ ЗА 2019 И 2021 Г............................................................................ 260 4

Списък с включените в текста таблици Табл. I-1: Основни допускания за развитието на външната среда ............................................................ 23 Табл. I-2: Основни макроикономически показатели .................................................................................. 24 Табл. I-3: Стойности на потенциалния растеж и на отклонението от потенциалния БВП ..................... 28 Табл. I-4: Приноси към потенциалния растеж (пр.п.) ................................................................................ 28 Табл. I-5: Сравнение на макроикономическата прогноза на МФ с прогнозата на ЕК ............................ 29 Табл. II-1: Основни показатели на КФП ..................................................................................................... 32 Табл. II-2: Принос на основните приходни категории в консолидацията на бюджетното салдо по КФП за 2021 г. и поддържане на бюджетната позиция до 2023 г. .................................................... 35 Табл. II-3: Принос на основните разходни категории в консолидацията на бюджетното салдо по КФП за 2021 г. и поддържане на бюджетната позиция до 2023 г. .................................................... 36 Табл. II-4: Мерки в отговор на разпространението на COVID-19 за 2021 г.............................................. 39 Табл. II-5: Основни показатели по КФП (2020-2023 г.) .............................................................................. 41 Табл. II-6: КФП – Национален бюджет (2020-2023 г.) ................................................................................ 42 Табл. II-7: КФП – Сметки за средства от ЕС (2020-2023 г.) ....................................................................... 43 Табл. II-8: Основни показатели на сектор „Държавно управление“ ......................................................... 44 Табл. II-9: Изменение на показателите на сектор „Държавно управление“ за периода 2021-2023 г. ..... 46 Табл. II-10: Бюджетна прогноза на сектор „Държавно управление“ при непроменени политики за периода 2021-2023 г. .................................................................................................................... 47 Табл. II-11: Дискреционни мерки на начислена основа, млн. лв.................................................................. 52 Табл. II-12: Сравнение на бюджетната прогноза на МФ с прогнозата на ЕК ............................................. 55 Табл. III-1: Разходи по функции по КФП за периода 2020-2023 г. с разпределен резерв по функции (без вноска в общия бюджет на ЕС) ................................................................................................... 87 Табл. III-2: Условия за пенсиониране по чл. 68, ал. 1-2 на КСО (2020-2023 г.) ......................................... 89 Табл. III-3: Разходи за отбрана за периода 2020-2023 г.............................................................................. 112 Табл. IV-1: Основни бюджетни взаимоотношения на общините с централния бюджет (в хил. лв.) ..... 185 Табл. V-1: Разходи и плащания за селскостопанската политика за периода 2021-2023 г...................... 199 Табл. V-2: Разходи и плащания за рибарската политика за периода 2021-2023 г................................... 200 Табл. V-3: Ефекти от усвояването на средствата от европейските фондове и програми на ЕС ............ 204 Табл. VII-1: Индикатори за устойчивост ....................................................................................................... 213 Табл. VII-2: Обобщение на допусканията, използвани в алтернативния сценарий (отклонение спрямо базовия) ....................................................................................................................................... 217 Табл. VII-3: Промени в основните макроикономически показатели .......................................................... 217 5

Списък на използваните съкращения АД Акционерно дружество АМ Автомагистрала АСБП Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза БАН Българска академия на науките БВП Брутен вътрешен продукт БДЖ Български държавни железници БНБ Българска народна банка БНД Брутен национален доход БНР Българско национално радио БНТ Българска национална телевизия БТА Българска телеграфна агенция ВИ Възобновяеми източници ВВС Военновъздушни сили ВС Въоръжени сили ВСС Висш съдебен съвет ВМС Военноморски сили ВОП Вътреобщностни придобивания ГДПБЗН Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ ГКПП Граничен контролно-пропускателен пункт ДА Държавна агенция ДАНС Държавна агенция „Национална сигурност” ДВ Държавен вестник ДВВУ Държавни висши военни училища ДДС Данък върху добавената стойност ДДФЛ Данък върху доходите на физически лица ДИЗ Държавни инвестиционни заеми ДОО Държавно обществено осигуряване ДП Държавно предприятие ДПУСЯ Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ ДФ Държавен фонд ДУ Държавно управление ДЦК Държавни ценни книжа ЕАД Еднолично акционерно дружество ЕБВР Европейска банка за възстановяване и развитие Евратом Европейска общност за атомна енергия Евростат Статистическа служба към Европейската комисия ЕЗФРСР Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони ЕИБ Европейска инвестиционна банка ЕИП Европейско икономическо пространство ЕЕ Енергийна ефективност ЕК Европейска комисия ЕООД Еднолично дружество с ограничена отговорност ЕО Европейска общност 6

ЕС Европейски съюз ЕСИФ Европейски структурни и инвестиционни фондове ЕСС Европейска система от сметки ЕФР Европейски фонд за рибарство ЕЦБ Европейска централна банка ЗАДС Закон за акцизите и данъчните складове ЗДБРБ Закон за държавния бюджет на Република България ЗДДС Закон за данък върху добавената стойност ЗДДФЛ Закон за данъците върху доходите на физическите лица ЗЕЗ Закон за експортното застраховане ЗКПО Закон за корпоративното подоходно облагане ЗМ Закон за митниците ЗМДТ Закон за местните данъци и такси ЗМФ Заповед на министъра на финансите ЗПФ Закон за публичните финанси ИА Изпълнителна агенция ИКТ Информационни и комуникационни технологии ИПП Инструмент за предприсъединителна помощ КЕВР Комисия за енергийно и водно регулиране КЗК Комисия за защита на конкуренцията КСО Кодекс за социално осигуряване КФП Консолидирана фискална програма МВР Министерство на вътрешните работи МВнР Министерство на външните работи МВФ Международен валутен фонд МЗ Министерство на здравеопазването МЗХГ Министерство на земеделието, храните и горите МИ Министерство на икономиката МКП Международни капиталови пазари ММС Министерство на младежта и спорта МО Министерство на отбраната МОН Министерство на образованието и науката МОСВ Министерство на околната среда и водите МП Министерство на правосъдието МРЗ Минимална работна заплата МРРБ Министерство на регионалното развитие и благоустройството МС Министерски съвет МСК Международен спортен календар МСП Малки и средни предприятия МТИТС Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията МТСП Министерство на труда и социалната политика МФ Министерство на финансите МФР Многогодишна финансова рамка НАП Национална агенция за приходите НАТО Организация на Северноатлантическия договор 7

НЕЛК НЗОК НКЖИ НОИ НПР НРС НСИ НСОРБ НФМ ООД ООН ОП ОПИК ОПОС ОПРЧР ОСП ОССЕ ОФП РБ РМС ПЗР ПМС пр.п.

ПРБ ПРСР ПСР ПЧИ ПУДООС САЩ СБ СБП СВП СЕ СНС СУПТО Съвета ТЕЛК ТГС УПФ ФГВБ ФГВРС Фонд „СЕлС“ ХИПЦ ха щ.д.

8 Национална експертна лекарска комисия Национална здравноосигурителна каса Национална компания „Железопътна инфраструктура” Национален осигурителен институт Национална програма за реформи Наблюдение на работната сила Национален статистически институт Национално сдружение на общините в Република България Норвежки финансов механизъм Дружество с ограничена отговорност Организация на обединените нации Оперативна програма Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ Оперативна програма „Околна среда“ Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ Обща селскостопанска политика Организация за сигурност и сътрудничество в Европа Обща факторна производителност Република България Решение на Министерския съвет Преходни и заключителни разпоредби Постановление на Министерския съвет Процентен пункт Първостепенен разпоредител с бюджет Програма за развитие на селските райони Пакт за стабилност и растеж Преки чуждестранни инвестиции Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда Съединени американски щати Световна банка Средносрочна бюджетна прогноза Спорт за високи постижения Съвет на Европа Система на националните сметки Софтуери за управление на продажбите в търговски обекти Съвета на ЕС Трудово-експертна лекарска комисия Трансгранично сътрудничество Учителски пенсионен фонд Фонд за гарантиране на влоговете в банките Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ Хармонизиран индекс на потребителските цени Хектара Щатски долар

ЮИЕ Югоизточна Европа ЮЛНЦ Юридически лица с нестопанска цел 9

III.

Въведение Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г. е изготвена на основание чл. 79 от Закона за публичните финанси. Тя представлява мотиви към законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г. и включва средносрочните икономически перспективи и основни допускания, фискалните цели и приоритети на правителството. С Решение № 778 на Министерския съвет от 2020 г. са одобрени проектът на Закон за държавния бюджет на Република България за 2021 г. и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г. Законът за държавния бюджет на Република България за 2021 г. е приет от Народното събрание на

26 ноември 2020 г. и е обнародван в „Държавен вестник“, бр. 104 от 8 декември 2020 г. Приети са също Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г., Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г. и промени в данъчните закони.

Настоящите промени в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г. са изготвени на основание чл. 79, ал. 7 от Закона за публичните финанси и имат за цел осигуряване на съответствието ѝ с параметрите на приетите от Народното събрание бюджетни закони за 2021 г. и данъчни закони. Отразени са и актуализираните фискални правила, свързани с приетите от Народното събрание изменения и допълнения в Закона за публичните финанси.

Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза съдържа изискваната съгласно Закона за публичните финанси съпоставка на макроикономическата прогноза на Министерството на финансите с тази на ЕК. Включена е и съпоставка на прогнозата на Министерството на финансите с прогнозата на ЕК по отношение на показателите на сектор „Държавно управление“.

В съдържанието на прогнозата е включена по-детайлна информация при представянето на разходните политики, с акцент върху ключовите индикатори за измерване на степента на изпълнението им, с цел чрез дефинирането на устойчиви индикатори да се създаде възможност за проследяване на постигнатия напредък по провежданите политики и за по-ефективно и ефикасно управление на публичните разходи.

Безпрецедентната ситуация, при която огромен брой държави, в т.ч. и България, се борят с всички налични ресурси за ограничаване на разпространението на пандемията от COVID-19 и последвалия спад на икономическата активност и заетостта, се отрази крайно неблагоприятно върху редица сектори на икономиката и се превърна в предизвикателство по отношение на устойчивостта на публичните финанси в следващия тригодишен период.

Провежданата последователна и балансирана фискална политика през последните години в условията на макроикономическа стабилност, която се явява надеждна основа за устойчивост на бюджетната рамка, ни дава възможност за посрещане на настоящите предизвикателства за макроикономическото и бюджетно развитие и перспективите за бързо възстановяване и завръщане по пътя на икономическия растеж и за постигане на фискалните цели.

Присъединяването на България към Банковия съюз и на българския лев към Валутния механизъм II, както и постепенният процес по подготовка за приемане на еврото също ще спомогнат за поддържането на макроикономическа и фискална стабилност в контекста на негативните рискове пред растежа и нарастващата политическа несигурност.

Вследствие на създалата се обстановка в страната, в контекста на обявеното извънредно положение, свързано с разпространението на вируса COVID-19, Решението на Министерския съвет за бюджетната процедура за 2021 г. беше променено с Решение №

273 на Министерския съвет от 23 април 2020 г., както и с Решение № 447 на Министерския съвет от 3 юли 2020 г. Направените изменения и допълнения касаят промяна на някои стъпки и срокове за тях, най-вече процедурите по одобряване на нови инвестиционни проекти, за чието финансиране се предвижда сключване на споразумения за външни и вътрешни държавни заеми през 2021 г. и/или за които се предлага издаване на държавна гаранция през 2021 г., както и за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2021 г. и др.

Разчетите в АСБП за периода 2021-2023 г. отразяват тенденциите в есенната макроикономическа прогноза за развитието на националната икономика и оценките за ефекта от приходните и разходните дискреционни мерки, в т.ч. и от временните мерки в условията на извънредни обстоятелства. Необходимостта от преприоритизирането на разходи, свързани с укрепване на системата на здравеопазване, предоставянето на социални услуги и насърчаването на заетостта, няма как да не повлияе на фискалната рамка и на основните бюджетни параметри както през 2020 година, така и през 2021 година.

Предприетите мерки в условията на извънредно положение и в периода на извънредна епидемична обстановка предполагат увеличаване на публичните разходи на фона на по- ниски приходи съответстващо на временно фискално разхлабване. При ситуация на извънредна епидемична обстановка в страната, породена от обстоятелства извън контрола на правителството, се предвижда временно отклоняване от средносрочната бюджетна цел и одобряване на фискални стимули чрез финансиране и на инвестиционни разходи, които чрез търсения мултиплициращ ефект да смекчат негативите от кризата, породена от пандемията, върху растежа и съответно да подпомогнат пазара на труда при тежката ситуация, в която се намираме.

Приходите по КФП за периода 2021-2023 г., изразени като процент от БВП, са в диапазона от 38,2% до 37,6%, а в номинален размер те се увеличават, като от 47 596,2 млн. лв. за

2021 г. се очаква да достигнат 52 423,8 млн. лв. през 2023 г. Разходите по КФП, изразени като процент от БВП, са в диапазона от 42,1% до 39,6% и имат основен консолидационен принос за постигане на целите за бюджетното салдо. В номинален размер разходите се увеличават, като от 52 483,2 млн. лв. за 2021 г. се очаква да достигнат 54 963,8 млн. лв.

през 2023 г. В основните показатели се наблюдава тенденция на номинално увеличение както на приходите, така и на разходите, при условие че се изключат разходите през 2020 и

2021 г., свързани с преодоляване на негативните ефекти от пандемията. Параметрите на разходната част на бюджета са в рамките на 40%-то правило по чл. 28, ал. 1 от ЗПФ.

Дефицитът по КФП (на касова основа) показва тенденция на намаляване от 4,4% от БВП през 2020 г. (ревизирана оценка) до 1,8% от БВП през 2023 г. Ако от обхвата на бюджетното салдо се изключи ефектът от временните COVID-19 мерки, предвидени за

2020 и 2021 г., дефицитът се задържа в рамките на ограничението на националните фискални правила, като варира между 1,5 и 2% от БВП в разглеждания период.

Предвижда се консолидация на дефицита на сектор „Държавно управление“ (на начислена основа) към края на периода, като съответно отрицателното салдо по бюджета за 2020 г.

постепенно да намалее в периода 2021-2023 г. През 2020 г. се очаква бюджетното салдо да бъде отрицателно в размер на 5,2% от БВП. В средносрочен план се очаква дефицит в размер съответно на 5% от БВП за 2021 г., 1,9% за 2022 г. и 2,3% от БВП за 2023 г. При отчитане на въздействието на временните приходни и разходни мерки, свързани с предотвратяване разпространението на COVID-19 в страната и ограничаване последиците от кризата, дефицитът на сектор „Държавно управление“ за следващата година се очаква да бъде в размер на 2,4%. През следващите две години ефект върху салдото оказва и придобиването на бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада и придобиването на нов тип боен самолет, като при елиминиране на тези еднократни разходи, дефицитът на начислена основа спада съответно до 1,8% и 1,3% от БВП за 2022 г. и 2023 г.

При условие, че през 2021 г. ситуацията с пандемията от COVID-19 се влоши значително и доведе до необходимост от извънредно осигуряване на ресурси, свързани с опазване на живота и здравето и лечението на заболелите български граждани, се предвижда да бъдат буферирани средства в размер на 5 на сто от разходите и предоставените трансфери на част от първостепенните разпоредители с бюджет, както и от субсидиите и капиталовите трансфери от централния бюджет, с оглед на осигуряване на ресурс за форсмажорно извършване на разходи, свързани със закупуване на лекарствени продукти, апаратура, предпазни средства, дезинфектанти, изграждане на допълнителна леглова база, осигуряване на медицински екипи и други.

От предвиденото ограничение за буфериране на средства в размер на 5 на сто са изключени разходите за делегираните бюджети в системата на предучилищното и училищното образование и Националния институт по метеорология и хидрология, и предоставените трансфери за държавните висши училища, Българската академия на науките и Селскостопанската академия.

За периода 2020-2023 г. прогнозите за постъпленията от данъци отчитат и ефектите от приетите законодателни извънредни мерки в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (обн., ДВ, бр. 28 от 2020 г.; изм. и доп., бр. 34, 38, 44, 55, 60, 64, 71, 92, 98, 101, 103 и 105 от 2020 г.). В областта на данъчната политика мерките са в подкрепа на бизнеса и заетостта и са с цел осигуряване на ликвидна подкрепа на предприятията чрез удължаване на сроковете за деклариране и внасяне на данъци в рамките на първото полугодие на 2020 г. при запазване на условията за ползване на отстъпки. В условията на продължаващата извънредна епидемична обстановка във връзка с разпространението на COVID-19 бяха приети и допълнителни мерки, свързани с намаляване на ставката за ДДС на определени стоки и услуги от 20% на 9%, прилагане на освобождаване от облагане с мита и ДДС върху вноса на стоки от медицински характер и увеличаване на размера на данъчните облекчения за деца за придобитите през 2021 г. доходи.

В средносрочен план се предвижда запазване на основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, справяне със сенчестата икономика и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.

Запазват се ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и тези за данъците върху доходите на физическите лица като важна предпоставка за инвестиции, икономически растеж и заетост. С предвидените мерки в политиката по приходите се цели гарантирането на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните политики на правителството.

Приоритетите на Бюджет 2021 са, както следва:

Политика по доходите. Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г. предвижда увеличение на размера на минималната работна заплата от

1 януари 2021 г. на 650 лв., като размерът от 650 лв. ще се запази през 2022 и 2023 г.

През 2021 г. ще бъде постигнато планираното удвояване на средствата за възнаграждения на педагогическите специалисти спрямо 2017 г., като за целта са разчетени 360,0 млн. лв. за издръжка на дейностите по възпитание и обучение на децата и учениците. За 2021 г. са планирани целогодишно средства за осигуряване на увеличението с 30% от 01.08.2020 г. на разходите за персонал на системите на органи и администрации, които са натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от COVID-19, в т.ч. за служители на първа линия, които бяха включени в социално-икономическия пакет на правителството, както и увеличение с 15% на разходите за персонал в Министерството на вътрешните работи. Бюджет 2021 предвижда увеличение с 10% на средствата за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения, включително и на средствата за осигурителни вноски, за всички структури, които не попадат в обхвата на пакета от социално-икономически мерки на правителството от 2020 г. За 2021 г. е разчетено увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията.

Образование. През 2021-2023 г. ще продължи реализирането на мерките, насочени към повишаване привлекателността на учителската професия и мотивацията на действащите учители като база за осигуряване на обхвата и качеството в предучилищното образование за постигане на по-високи образователни резултати, прилагане на интегрирани политики за превенция на отпадането от училище, с фокус върху децата и учениците от уязвимите групи и за успешно реализиране на пазара на труда. За образование и наука за 2021 г. са осигурени допълнително средства, както следва:

▪ 360,0 млн. лв. за увеличение на възнагражденията на учителите и 57,8 млн. лв. за непедагогическия персонал;

▪ 70,0 млн. лв. за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски градини, детски ясли и училища;

▪ 38,0 млн. лв. за подпомагане заплащането от родителите на такси за хранене на децата от задължителното предучилищно образование и за компенсиране на разходите за отглеждане и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в държавни и общински детски градини и училища;

▪ 36,0 млн. лв. за разширяване на достъпа и обхващане в задължително предучилищно образование на 4-годишни деца;

▪ 20,0 млн. лв. за продължаване на модернизацията на училищните кабинети в 1 системата на средното образование и изграждане на STEM среда - съвременни 1 Science, Technology, Engineering, Maths - Наука, Технологии, Инженерство, Математика.

и оборудвани учебни пространства с фокус в областта на природните науки, дигиталните технологии, инженерното мислене и математиката;

▪ 65,9 млн. лв. за продължаване на реформите и осигуряване на политиките за устойчиво развитие и разширяване на достъпа до висше образование за 2021 г., в т.ч. 48,2 млн. лв. за увеличаване на възнагражденията на най-ниските академични длъжности във висшите училища с цел задържането на млади преподаватели и обезпечаването на кадри в системата на висшето образование.

Това ще доведе до изпълнение на държавната политика по отношение на стимулиране на елементите, гарантиращи качеството на образователния процес.

Политиката в областта на здравеопазването е насочена към осигуряване на качествено и ефективно посрещане на здравните потребности на гражданите чрез подобряване на достъпа, повишаване на ефективността на системата и справедливо разпределение на ресурсите спрямо потребностите на населението с основен фокус върху осигуряването на адекватна готовност на здравната система в условията на продължаваща епидемична обстановка, причинена от разпространението на COVID-19 с оглед гарантиране предоставянето на пациентите на необходимата медицинска грижа, като същевременно се предпази здравето на работещите. За 2021 г. допълнително осигурените средства са основно за:

▪ 74,1 млн. лв. за увеличаване на възнагражденията на персонала в структурите в системата на Министерството на здравеопазването, НЗОК и лечебните заведения за болнична помощ по чл. 5 от Закона за лечебните заведения, в т.ч. и за извънреден труд на органите, осъществяващи епидемиологичния контрол;

▪ 48,9 млн. лв. за субсидии за лечебните заведения за болнична помощ за медицинските дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, в т.ч. за поддържане готовността на клиники/отделения по инфекциозни болести, психични заболявания, активна туберкулоза, както и за лечебни заведения в отдалечени и труднодостъпни райони за оказване на медицинска помощ при епидемично разпространение на заразни болести;

▪ 6,1 млн. лв. за въвеждане на NAT технология за диагностика на дарената кръв с цел осигуряване на качествени кръвни продукти;

▪ 583,0 млн. лв. за здравноосигурителни плащания (вкл. резерва) с оглед осигуряване на достъпна, качествена и своевременна медицинска помощ на здравноосигурените лица и равнопоставен достъп на лечебните заведения, отговарящи на условията за сключване на договори с НЗОК;

▪ 94,4 млн. лв. за осигуряване на ваксини и на лекарствени продукти за лечение на COVID-19;

▪ 14,9 млн. лв. за капиталови разходи, в т.ч. за изграждане на Националната здравна информационна система посредством използване на нови технологии в областта на електронното здравеопазване, като и дооборудване на материалната база на лечебните заведения;

▪ 50,0 млн. лв. за изграждане на Национална педиатрична болница чрез придобиване на дялове и акции и увеличаване на капитала на дружество.

Приоритетите в социалната политика са насочени основно към преодоляване на социално-икономическите последици от пандемията от COVID-19, свързани със 15

запазване на заетостта, повишаване на пригодността на работната сила и намаляване на безработицата, особено сред младежите, както и подобряване на адекватността и устойчивостта на системите за социална закрила и социално включване с фокус към най-уязвимите групи в обществото. В Бюджет 2021 са осигурени допълнителни средства, както следва:

▪ 10,0 млн. лв. за активна политика на пазара на труда, които ще бъдат основно насочени за обучение на безработни лица за придобиване на „Дигитална компетентност“;

▪ 300,0 млн. лв. за продължаване на мярката „60/40“ за запазване на работните места;

▪ 297,3 млн. лв. за увеличение на средствата за краткосрочни обезщетения и помощи вследствие на очакван по-висок брой безработни лица, естествен ръст на средния осигурителен доход, като се осигурява и предвиденото увеличение от

9 на 12 лв. на дневния минимален размер на обезщетенията за безработица;

▪ 73,0 млн. лв. за целева помощ за семействата с деца до 14-годишна възраст, при които родителите не могат да извършват дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност да ползват платен отпуск при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка;

▪ 41,7 млн. лв. за увеличение на размера на месечната помощ за отглеждане на деца до една година и целевите помощи за ученици по Закона за семейни помощи за деца, както и отпадане на доходния критерий за достъп до целевата помощ за ученици;

▪ 10,0 млн. лв. за целеви помощи за отопление;

▪ 21,4 млн. лв. за актуализиране на финансовата подкрепа за хората с увреждания по Закона за хората с увреждания;

▪ 122,0 млн. лв. за механизма за личната помощ по Закона за личната помощ;

▪ 79,7 млн. лв. за социална услуга „Асистентска подкрепа“, като делегирана от държавата дейност;

▪ 47,0 млн. лв. за еднократна финансова подкрепа за хранителни продукти в размер на 120 лв. на пенсионери, на които пенсията или сборът от пенсиите заедно с добавките и компенсациите към тях е от 300,01 лв. до 369 лв.

включително.

Пенсионната политика за периода 2021-2023 г. продължава да се усъвършенства, за да отговори на предизвикателствата, пред които страната ни е изправена, като усилията са насочени към намиране на балансирани и трайни решения, с които да се гарантира както адекватността и устойчивостта на пенсионната система с демографските и социално-икономическите характеристики на страната, така и с необходимостта от устойчиво нарастване на доходите от пенсии, съобразно темповете на икономически растеж. В Бюджет 2021 са осигурени допълнителни средства, както следва:

▪ 474,0 млн. лв. за увеличение на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 250 лв. на 300 лв., считано от 1 януари 2021 г.;

▪ 94,0 млн. лв. за увеличение на максималния размер на получаваните една или повече пенсии от 1 200 лв. на 1 440 лв., считано от 1 януари 2021 г;

▪ 884,2 млн. лв. за мерки, свързани с осъвременяване и изчисляване на пенсиите, в т.ч. за целогодишно изплащане на увеличените от 1 юли 2020 г. пенсии с 6,7%, както и ново осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2021 г. с 5 на сто;

▪ 318,0 млн. лв. за изплащане на добавки към пенсиите на всички пенсионери до месец март 2021 г. включително.

Политиката в областта на отбраната. Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за модернизация на Българската армия, а именно:

придобиването на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС и основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада. Допълнително са предвидени средства за изграждане на интегрирана система и инфраструктура за усвояване, експлоатация и осигуряване на новия тип боен самолет.

За 2021 г. разходите за отбрана, съгласно класификацията на НАТО, възлизат на 1,69 на сто от БВП, което е с 0,05% от БВП повече от референтния процент на разходите към БВП по Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 г.

В Бюджет 2021 са предвидени еднократни трансфери за подпомагане на общини с население под 30 000 жители, които нямат достъп до общата изравнителна субсидия, съгласно механизма за нейното разпределение през 2021 г. Това са основно общини, при които е отчетено намаление на приходите от данък върху недвижимите имоти с повече от 5 на сто и на приходите от туристически данък с повече от 15 на сто по данни от отчета за касово изпълнение на бюджетите им към деветмесечието на 2020 г. спрямо отчета им за същия период от предходната година.

Приоритет за страната остава и успешното усвояване на средствата от европейските фондове и програми, чрез които да се постигне устойчив икономически растеж, по- висока заетост, социално включване, социално, икономическо и териториално сближаване и изграждане на конкурентоспособна и иновативна икономика.

Заделеният за България ресурс по инициативата на Европейския съюз REACT-EU е разпределен в пет от действащите оперативните програми от програмен период 2014-

2020 г., които позволяват финансиране на дейности в подкрепа на преодоляването на последиците от кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19, и подготовка за екологично, цифрово и устойчиво възстановяване на икономиката (REACT-EU).

Друга мярка, която се предвижда да заработи, е Механизмът за възстановяване и устойчивост (Recovery and Resilience Facility), който представлява ключова програма на Инструмента за възстановяване на ЕС. С него на държавите членки ще се предоставят безвъзмездна финансова подкрепа и заеми, за да се подпомогнат публичните инвестиции и реформи, предвидени в техните планове за възстановяване и устойчивост, както и за смекчаване на последиците за обществото, причинени от настоящата криза с COVID-19. Финансовият пакет, от който България може да се възползва, е 5,981 млрд. евро грантове и около 4,0 млрд. евро заеми (съгласно индикативните разчети към анексите от проекта на регламент).

Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране през 2021-

2023 г. се очаква в края на периода държавният дълг да достигне до ниво от 38,9 млрд.

лв., респективно съотношението на държавния дълг спрямо БВП да нарасне от 25,6% към края на 2021 г. до 28,2% в края на 2023 г. Предвижда се темпът на нарастване на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ да продължи, номинално и спрямо БВП, в диапазона от 34,2 млрд. лв. или 27,5% от БВП през 2021 г. до 40,5 млрд.

лв. или 29,4% от БВП в края на 2023 г. Независимо от повишената стойност на относителния дял на консолидирания дълг спрямо БВП, същите остават далеч под максимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60%, което ще гарантира запазване на равнището на държавна задлъжнялост на Република България сред 28-те държави-членки на ЕС по отношение на ниска дългова тежест.

III.

Част I.

Икономически перспективи за периода 2020-2023 г.

1. ПРЕГЛЕД НА РАЗВИТИЕТО НА СВЕТОВНАТА И ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИКА Разпространението на пандемията от COVID-19 и предприетите мерки за ограничаване на заразата имаха съществен отрицателен ефект върху икономическата динамика в глобален план. Засегнати бяха както развитите, така и развиващите се икономики.

Докато в Китай негативният ефект бе най-силен през първо тримесечие, след което се наблюдава възстановяване на икономическата активност, за много от страните най- голям спад бе реализиран през април-юни, когато в действие бяха наложени най- стриктните до момента мерки за ограничаване на вируса. Икономиката на САЩ отбеляза рекордно понижение от 9% на годишна база през второ тримесечие. За същия период БВП на Европейския съюз намаля с 14%, а на Турция с 9,9%. Съизмерими спадове бяха регистрирани и при други основни търговски партньори на България.

Граф. I-1: Реален БВП (% промяна спрямо съответното тримесечие на предходната година) Източник: Евростат, Американско бюро за икономически анализи 19

2. ПРЕГЛЕД НА РАЗВИТИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА ИКОНОМИКА

2.1. БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ За първото полугодие на 2020 г. брутният вътрешен продукт на страната спадна с 3,8% в реално изражение спрямо същия период на предходната година. Това се дължеше на намалението на БВП през второто тримесечие с 8,5%, докато през първото икономиката нарасна с 1,8%. С основен принос за отчетения спад бяха инвестициите.

Крайното потребление нарасна с 0,6%. Растежът бе движен от публичното потребление, докато потребителските разходи на домакинствата спаднаха с 0,7% поради наложените ограничителни мерки срещу COVID-19 през второ тримесечие и повишената несигурност. Инвестициите в основен капитал спаднаха с 11,2% поради слаба частна инвестиционна активност. Износът на стоки и услуги намаля с 8,3% за полугодието поради спад през второ тримесечие, дължащ се на намаленото търсене на стоки сред основни търговски партньори и ограничения износ на транспортни и туристически услуги. Вносът на стоки и услуги намаля с 9,8% и в резултат нетният износ имаше положителен принос към динамиката на БВП за полугодието.

От страна на предлагането брутната добавена стойност спадна с 3,4% за периода януари-юни. Най-засегнатите сектори от кризата бяха: култура, спорт и развлечения;

търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство; операции с недвижими имоти;

индустрия.

2.2. ПАЗАР НА ТРУДА През първата половина на 2020 г. динамиката на пазара на труда бе силно повлияна от предприетите мерки срещу разпространението на COVID-19 и обявеното извънредно положение от средата на март до средата на май. Броят на заетите (според ЕСС 2010) намаля с 2,4% на годишна база. Най-съществено бе намалението на заетите в някои отрасли на услугите като търговия, транспорт и туризъм (годишно намаление от 6,9%), както и в промишлеността (годишен спад от 3,9%).

Основните показатели на пазара на труда също се характеризираха с влошаване през първата половина на 2020 г. През второто тримесечие коефициентът на икономическа активност на населението (15-64 г.) отчете намаление от 2,1 пр.п. до 71,7%, а коефициентът на заетост на населението в същата възрастова група се понижи с 3,3 пр.п. до 67,4%. Коефициентът на безработица през второто тримесечие на 2020 г.

достигна 6,0%. По-детайлните данни на Агенция по заетостта показват, че тенденцията на повишаване на безработните е започнала веднага след обявяването на извънредното положение в средата на март и е продължила до средата на май, след което е започнал процес на постепенно намаляване, който продължава почти без прекъсване и до края на септември. За намаляването на броя на регистрираните безработни основен принос има относително високият брой на започналите работа на първичния пазар на труда.

Динамиката на доходите и производителността на труда от началото на 2020 г. беше повлияна в низходяща посока. Изменението на разглежданите показатели през първото тримесечие остана близко до отчетените темпове година по-рано, като негативните ефекти от пандемията намериха отражение върху тях през второто тримесечие.

Нарастването на компенсацията на един нает се забави до 3,1%, главно по линия на сектор услуги, в следствие на силното намаление на броя на отработените часове на наетите лица. Успоредно с това, спадът на реалната производителност през 20

разглеждания период достигна около 5% на годишна база. По този начин намаляването на икономическата активност след средата на месец март в условия на ограничаване на освобождаването на заети лица поради приетата от правителството мярка за запазване на заетостта доведе до силно нарастване на разходите за труд на единица продукция (НРТЕП) с над 8% на годишна база през второто тримесечие. Все пак, част от дейностите в услугите се характеризираха с по-благоприятно развитие и успяха да компенсират отчасти влошаването на показателите в най-силно засегнатите от ограничителните мерки отрасли.

Разгледано средно за първото полугодие на 2020 г., номиналният растеж на средната работна заплата възлезе на 7,6% на годишна база спрямо 12,1% през аналогичния период на предходната година. В условията на по-нисък темп на нарастване на потребителските цени реалното изменение на показателя, изчислено с ХИПЦ, се забави в по-слаба степен до 5,5% през първите шест месеца на годината.

2.3. ИНФЛАЦИЯ Според ХИПЦ инфлацията по месеци на годишна база намаляваше през първото полугодие на 2020 г. През август инфлацията беше 0,6% в сравнение с 3,1% в края на

2019 година. Основен фактор за забавянето на инфлационните процеси в страната беше спадът в цените на енергийните стоки, предизвикан от спада на международните цени на нефта, докато динамиката на цените в страната на храните беше разнопосочна.

Спадът в международните цени на нефта през август беше 25% спрямо същия месец на предходната година. Значително по-ниските цени от внос на природен газ предизвикаха поевтиняване на цената в страната и понижение на цените на топлоенергията в месеците април и май. Инфлацията при непреработените храни се ускоряваше до месец юли, докато нарастването на цените при преработените храни беше със забавени темпове от началото на годината. При последните динамиката беше доста близка до цените на производител на хранителни продукти за вътрешния пазар, които през август 2 имаха увеличение от 4% на годишна база. Базисната инфлация също имаше тенденция на намаление, като през август тя се понижи до 1,9%, при 2,5% в края на 2019 година.

2.4. ПЛАТЕЖЕН БАЛАНС Разпространението на пандемията от COVID-19 и наложените мерки за нейното ограничение имаха отрицателно въздействие върху икономическата активност и, съответно, международната търговия и финансовите потоци в глобален план. В България ефектите върху износа и вноса на стоки започнаха да се проявяват от март, достигнаха по-съществени двуцифрени спадове през април и май, след което понижението бе умерено.

За периода януари-август износът на стоки номинално намаля с 8,4%. Нефтът и рафинираните нефтопродукти допринесоха за повече от половината от общото намаление поради съществено по-ниските цени на международните пазари, съчетани с по-малки изтъргувани количества. Спад имаше и при търговията с машини и съоръжения и облекло. Нарастването на износа на зърнени храни, почистващи препарати, метални руди и някои лекарствени продукти не бе достатъчно, за да компенсира низходящата динамика при останалите стоки.

2 Базисната инфлация включва преработените храни, неенергийните промишлени стоки и услугите.

Спадът при вноса до август бе 12,7%, с основен принос от търговията с нефт, природен газ, машини и съоръжения. Мерките срещу COVID-19 съществено ограничиха туристическите и транспортните услуги, в резултат на което до август износът на услуги спадна с 36,5%, а вносът – с 27,5%. Паричните преводи от чужбина се свиха с повече от 50%, компенсациите на краткосрочно заетите в чужбина – с повече от 60%.

Нетният ефект върху текущата сметка бе отрицателен - излишъкът се понижи на годишна база до 1,9% от прогнозния БВП.

2.5. ПАРИЧЕН СЕКТОР Брутните международни валутни резерви на страната продължиха да осигуряват стабилното функциониране на паричния съвет. Пазарната им стойност към края на септември 2020 г. възлезе на 31,1 млрд. евро, или с 23% повече спрямо година по-рано.

Темпът им на растеж се ускори съществено през септември, след като през месеца бяха пласирани успешно две емисии еврооблигации в два транша от по 1,25 млрд. евро и срочности от 10 и 30 години, постъпленията от които увеличиха депозита на правителството в БНБ. Принос за нарастването на международните валутни резерви имаха и резервите на търговските банки. Те се увеличиха значително през първото полугодие в резултат на обявените на 19 март мерки от страна на Българската народна банка във връзка с пандемията от COVID-19, една от които беше увеличаване на ликвидността на банковата система чрез намаляване на чуждестранни експозиции на търговските банки.

Банковата система в България остана стабилна и продължи да поддържа високи равнища на капиталова адекватност и ликвидност. Коефициентът на обща капиталова адекватност беше 23,14% в края на второто тримесечие, а отношението на ликвидно покритие - 266,5% към края на август 2020 г.

Растежът на кредита за частния сектор започна да се забавя от март, в резултат от въведените ограничителни мерки поради пандемията с COVID-19, като забавянето в края на първото тримесечие на 2020 г. беше все още слабо изразено. Годишният му растеж към края на март беше 9,1%, а в края на август се забави до 6,1%. По-голям принос за по-ниския растеж имаше кредитът за нефинансови предприятия.

Нарастването му се забави до 2,2% при 5,9% в края на 2019 г. При кредитите за домакинствата по-осезаемо забавяне се наблюдаваше при кредитите за потребление.

Техният годишен растеж се забави до 6,2% при 10,8% в края на 2019 г., докато жилищните кредити продължиха да нарастват с двуцифрени темпове през първите осем месеца, като и при тях беше отчетена тенденция на забавяне. Годишното им нарастване в края на август бе 12,3% при 14,5% в края на 2019 г.

3. ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ, НА КОИТО СЕ ОСНОВАВА ПРОГНОЗАТА И МАКРОИКОНОМИЧЕСКАТА РАМКА ЗА ПЕРИОДА 2020-2023 Г.

След облекчаването на част от ограничителните мерки и отварянето на икономиките в края на второ тримесечие на 2020 г. актуалните данни показват известно възстановяване на икономическата активност през третото тримесечие при продължаваща несигурност по отношение разпространението на вируса. Настоящата 22

прогноза е основана на допускането, че най-големият шок върху икономиката на ЕС и в 3 глобален план е бил през второто тримесечие. До края на 2020 г. се очаква подобрение на икономическите показатели, но се очертава годишните данни да отразяват най- големите спадове, отчитани от десетилетия. Очаква се европейската икономика да се свие с 8,3% през 2020 г., докато спадът на световния БВП ще е 4,7%. Растежи ще се наблюдават през 2021 г., като икономическата активност в ЕС ще нарасне с 5,8%, а на света - с 5,1%. Възстановяването ще е по-бързо при развиващите се пазари, като световната икономика ще достигне предкризисните си нива по-рано спрямо европейската.

Табл. I-1: Основни допускания за развитието на външната среда Международна среда Отчетни данни Прогноза

2018 2019 2020 2021 2022 2023 Световна икономика [реален растеж, %] 3,6 2,9 -4,7 5,1 3,4 3,4 Европейска икономика - ЕС [%] 2,1 1,5 -8,3 5,8 2,6 2,5 Валутен курс щ.д./евро 1,18 1,12 1,14 1,18 1,18 1,18 Цена на петрол „Брент“ [щ.д./барел] 71,1 64,0 36,5 43,8 46,4 49,1 Цена на неенергийни суровини [в щ.д., %] 1,7 -4,2 -5,1 2,5 2,1 2,1 EURIBOR 3м. [%] -0,3 -0,4 -0,4 -0,5 -0,5 -0,5 Източник: МВФ, СБ, ЕЦБ, МФ Прогнозата за курса BGN/USD се основава на наличието на фиксиран курс на лева към единната европейска валута и техническо допускане за разменния курс на еврото към щатския долар. Последното се състои в изчисляване на средния курс EUR/USD с дневни данни за последните десет работни дни към датата на изготвяне на допусканията и фиксирането му за дните до края на прогнозния хоризонт. В настоящата прогноза последните актуални дневни данни са към 18 септември 2020 г.

Според така направената техническа прогноза средногодишният валутен курс на еврото през 2020 г. се очаква да бъде 1,14 долара, а през 2021 г. 1,18 долара и да се запази на същото равнище до края на прогнозния период. Като процентна промяна числото за

2020 г. показва номинално поскъпване на еврото с 2,3%, а през следващата година - с 3,4%.

Отчитайки очакваната обезценка на долара през текущата година, спадът в цената на петрола през 2020 г. в лева се изчислява на 44,3% спрямо 2019 г. В следващите три години се очаква частично възстановяване на цената на петрола спрямо равнището от

2019 г. През 2021 г. цената ще се повиши с 20%, а през 2022 и 2023 г. с по 5,8% в доларово изражение.

През 2020 г. международните цени на неенергийни суровини се очаква да бъдат с 5,1% по-ниски в сравнение с предходната година, в доларово изражение. В тази група цените на храните и селскостопанските суровини ще имат слабо намаление, съответно от 0,5 и 0,8%. Цените на металите и медта се очаква да спаднат, съответно с 13,2 и 13,5%. В периода 2021-2023 г. цените на тези стоки ще се повишават, средно с 2,3% и в края на прогнозния период ще бъдат малко по-високи от равнището си през 2019 г.

3 В представената прогноза допусканията за развитието на европейската и световната икономика представляват оценки на Министерството на финансите, базирани на прогнози и анализи на Европейската комисия, Световната банка, МВФ и рейтингова агенция Fitch.

4. МАКРОИКОНОМИЧЕСКА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2020-2023 Г.

Табл. I-2: Основни макроикономически показатели Основни макроикономически Отчетни данни Прогноза показатели

2018 2019 2020 2021 2022 2023 БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ БВП [млн. лв.] 109 743 119 772 119 089 124 540 130 876 137 701 БВП [реален растеж %] 3,1 3,7 -3,0 2,5 3,0 3,2 Потребление 4,6 4,7 1,0 2,5 2,3 2,9 Брутообразуване на основен капитал 5,4 4,5 -10,5 -5,4 3,0 8,8 Износ на стоки и услуги 1,7 3,9 -10,2 7,2 7,1 5,3 Внос на стоки и услуги 5,7 5,2 -10,4 5,0 6,4 6,7 ПАЗАР НА ТРУДА И ЦЕНИ Заетост (СНС) [%] -0,1 0,3 -2,6 0,9 1,5 0,4 Коефициент на безработица (НРС) [%] 5,2 4,2 5,6 5,2 4,6 4,6 Компенсации на един нает [%] 9,7 6,9 5,0 5,9 6,5 6,9 Дефлатор на БВП [%] 4,0 5,3 2,5 2,0 2,0 2,0 Средногодишна инфлация (ХИПЦ) [%] 2,6 2,5 1,4 2,1 2,6 2,5 ПЛАТЕЖЕН БАЛАНС Текуща сметка [% от БВП] 1,0 3,0 3,1 3,9 4,2 3,4 Търговски баланс [% от БВП] -4,8 -4,7 -1,7 -1,2 -1,3 -2,1 Преки чуждестранни инвестиции [% от БВП] 2,7 2,4 2,9 2,9 2,9 2,9 ПАРИЧЕН СЕКТОР М3 [%] 8,8 9,9 8,0 8,1 7,9 8,1 Вземания от фирми [%] 7,7 9,9 0,6 1,9 3,8 4,6 Вземания от домакинства [%] 11,2 9,5 5,0 5,6 6,7 6,9 Източник: МФ, НСИ, БНБ

4.1 БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ През 2020 г. се прогнозира спад на БВП от 3%. Очаква се до края на годината потреблението на домакинствата да продължи да се понижава под влияние на повишената несигурност и по-слабото нарастване на доходите. В същото време се очаква публичните разходи както за потребление, така и за инвестиции да продължат да нарастват и да допринесат положително за динамиката на БВП през годината.

Частните инвестиции ще останат потиснати и през втората половина на годината поради несигурната среда и слабото търсене. Спадът на световната и най-вече на европейската икономика ще доведе до годишно понижение на износа на стоки.

Предвид факта, че не се наблюдава трайна тенденция на затихващо разпространение на вируса, се очаква износът на услуги, и в частност на туристически услуги да остане потиснат. В резултат, общото понижение на реалния износ на стоки и услуги ще достигне 10,2%. Ограниченото търсене на стоки за експортно-ориентираните дейности, 24

както и за потребление и инвестиции вътре в страната, ще предизвика и спад на вноса на стоки и услуги, който се оценява на 10,4%. Общият принос на външния сектор към растежа на БВП ще бъде почти неутрален.

През 2021 г. очакваме растежът на БВП да достигне 2,5%. Потреблението на домакинствата ще се възстанови и ще надмине нивата от 2019 г., подкрепено от повишението на заетостта и разполагаемия доход. Спадът на инвестициите ще продължи и през 2021 г., но с по-бавен темп. Инвестициите са компонентът, който ще се възстановява най-бавно. Очакваното благоприятно развитие в основните ни търговски партньори ще доведе до пълно възстановяване на износа на стоки през

2021 г. Прогнозата е той да нарасне с 5,6% и да надвиши нивото си от 2019 г. по постоянни цени. Същевременно, износът на услуги ще остане под предкризисните нива, въпреки очаквания съществен реален растеж. Основната причина е забавеното възстановяване на международните пътувания. Вносът на стоки и услуги ще последва тенденциите във вътрешното търсене и износа, като нито при стоките, нито при услугите ще се наблюдава достигане на нивата от 2019 г. В резултат на по-бързото нарастване на износа спрямо вноса, нетният износ ще има положителен принос към растежа на БВП за 2021 г.

Растежът на БВП ще се ускори до 3% през 2022 г. и 3,2% през 2023 г. Повишеното доверие сред потребителите и нарастването на доходите ще доведат до растеж на частното потребление. В последната прогнозна година се очаква по-високо нарастване на публичните инвестиции поради достигането на края на периода за усвояването на европейски средства по програмния период 2014-2020 г., както и очакванията за финализиране на инфраструктурни проекти. През 2022-2023 г. растежът на износа на стоки ще остане стабилен, в съответствие с развитието на външната среда. Износът на услуги ще продължи да нараства с високи темпове в резултат на възстановяване доверието на чуждестранните туристи, дейността на туроператорите и авиопревозвачите. Вносът на стоки ще се ускори, подкрепен от по-високото вътрешно търсене. Приносът на нетния износ към растежа на БВП ще премине от леко положителен в отрицателен.

4.2 ПАЗАР НА ТРУДА Очакванията за 2020 г. са средногодишният брой на заетите (според ЕСС 2010) да намалее с 2,6% спрямо предходната година, а средногодишното ниво на безработица да се повиши до 5,6%. Възстановяването на заетостта се очаква да започне през второто тримесечие на 2022 г., но броят на заетите, наблюдаван през 2019 г. се очаква да бъде достигнат през 2022-2023 г. Заедно с процеса на възстановяване на заетостта се очаква и коефициентът на безработица да намалее първоначално до 5,2% през 2021 г., а през следващите години и до 4,6%, на което ниво да се стабилизира.

За 2020 г. номиналният темп на нарастване на доходите от труд е 5%. През 2020 г.

динамиката на реалната производителност на труда ще премине на отрицателна територия и ще се понижи с над 3 пр.п. спрямо регистрирания растеж през 2019 г. През

2021 г. компенсацията на един нает ще има ускорен темп на нарастване, който се очаква да достигне около 6%. Последното ще отразява ускорението на показателя както в частния сектор, така и ефектите от по-нататъшното увеличение на доходите в сектора на образованието, планираното ново увеличение на разходите за персонал в държавната администрация, в структурите, които са натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от нея, минималната работна заплата и др. Възходящото развитие на разглеждания показател ще продължи и през 2022-2023 г. В периода 2021- 25

2023 г. се очаква също и възстановяване на положителната динамика на производителността на труда.

4.3 ИНФЛАЦИЯ За 2020 г. се очертава външните и вътрешните фактори за нарастване на цените в страната да имат слабо влияние, но инфлацията до август бе по-висока от предвижданата в пролетната прогноза. В края на годината очакваме спад в цените на енергийните стоки и на неенергийните промишлени стоки. Поради затрудненията в международната търговия, породени от разпространението на коронавируса, е възможно ограничаване на вноса на някои пресни продукти. Възможните шокове в предлагането на храни очакваме да се отрази в положителна инфлация при хранителните стоки, която ще предизвика и поскъпване на цените на някои услуги, като обществено хранене.

В месечната динамика на инфлацията на годишна база, очакваме тя да се повиши до 0,8% в края на годината. Средногодишната инфлация се очертава да бъде 1,4% при очакване от 0,1% в пролетната прогноза.

Инфлационните процеси през 2021 г. ще зависят преди всичко от степента на възстановяване на международните цени на суровините и на цените на петрола.

Текущите международни оценки за динамиката на цените на петрола показват покачване от 20% през 2021 г., което е доста под нивото от 2019 г. В сравнение с 2020 г. ще има нарастване при цените на енергийните стоки в страната в края на 2021 г., което се оценява на 5%. Международните цени на храните леко ще поскъпнат през

2021 г., което ще предизвика и по-висока инфлация при тях в сравнение с 2020 година.

При услугите очакваме ускорение на нарастването на техните цени в 2022-2023 г., което ще се дължи на възстановяване на вътрешното търсене. В края на 2021 г.

прогнозираме инфлацията да се ускори до 2,8%, а средногодишната инфлация до 2,1%.

През последните две години от прогнозния период очакваме средногодишната инфлация да бъде около 2,5-2,6%.

4.4 ПЛАТЕЖЕН БАЛАНС Към края на годината се очаква запазване на положителните условия на търговия, т.е.

изпреварващо понижение на цените на вноса спрямо износа. Това, съчетано с очаквания по-малък реален спад на износа на стоки спрямо вноса, ще се отрази в подобрение на търговското салдо. В противоположна посока ще е изменението на салдото по статия услуги. Излишъкът ще се свие с около една трета (до 5,6% от БВП), поради очаквания значителен спад на приходите от чуждестранни посещения в страната и от транспортни услуги, предлагани на нерезиденти. Очаква се и съществено намаляване на паричните постъпления от българи, дългосрочно пребиваващи в чужбина. Това ще доведе до по-нисък излишък по статия вторичен доход спрямо

2019 г. Същевременно, с оглед икономическата несигурност и нуждата от гарантиране на адекватна ликвидност, се очаква да се понижи и изплатеният доход към инвеститори-нерезиденти. Това ще се отрази в известно подобрение на баланса на първичния доход. Нетният ефект върху текущата сметка ще е към нарастване на излишъка спрямо 2019 г. - до 3,1% от БВП.

През 2021 г. се очаква възстановяване на номиналния растеж на износа и вноса на стоки, подкрепен от реални растежи и нарастване на цените. Силният реален растеж на 26

износа ще е основа за допълнително свиване на търговския дефицит. При услугите се очаква значително повишение, най-вече на транспортни услуги и пътувания, като излишъкът на статията ще се увеличи. Трансферите по доходните статии ще започнат да се възстановяват и, поради големия дял на изплащания инвестиционен доход, общият им дефицит леко ще нарасне. Балансът на текущата сметка ще се подобри до излишък от 3,9% от БВП. В края на прогнозния период номиналното нарастване на вноса на стоки ще изпревари това на износа и ще допринесе за повишение на търговския дефицит. Продължаващото възстановяване на износа на услуги през 2022 г.

ще е основен фактор за подобрението на баланса на услуги, както и за допълнителното увеличение на излишъка на текущата сметка.

Преките чуждестранни инвестиции ще възлизат на около 2,9% от БВП през целия прогнозен хоризонт.

4.5 ПАРИЧЕН СЕКТОР Очакванията са растежът на кредита за частния сектор да продължи да се забавя до края на 2020 г., отчитайки по-ниското търсене и негативните ефекти върху икономическата активност, произтичащи от ситуацията с COVID-19. Годишното нарастване на вземанията от предприятия се прогнозира да бъде около 0,6% през 2020 г., а на вземанията от домакинствата – 5%. Общо растежът на вземанията от частния сектор през 2020 г. се очаква да се забави до 2,2% при 9,7% в края на 2019 г.

В периода 2021-2023 г. търсенето на кредити ще започне да се възстановява, но годишните темпове на нарастване от преди пандемията няма да бъдат достигнати. От страна на нефинансовите предприятия възстановяването ще бъде по-слабо и повлияно от очакванията за слабо възстановяване на частните инвестиции. Общо годишното нарастване на вземанията от предприятия ще се ускори от 1,9% през 2021 г. до 4,6% през 2023 г. Кредитът за домакинства също плавно ще се ускорява в съответствие с динамиката на компенсациите на наетите и по-ниското равнище на безработица.

Годишният растеж на вземанията от домакинства се прогнозира да бъде 5,6% през 2021 г. и ще достигне 6,9% в края на периода. Общо годишният растеж на вземанията от частния сектор в края на 2023 г. ще се повиши до 5,5%.

4.6 РИСКОВЕ ПРЕД ПРОГНОЗАТА Представената прогноза е зависима от развитието на епидемичната обстановка както в страната, така и в глобален план. При увеличаване на мерките, целящи ограничение на пандемията и имащи задържащ ефект върху икономическата активност, може да се очакват отрицателни шокове както по линия на предлагането, така и по линия на потреблението и износа. Тези шокове биха имали негативен ефект върху БВП най-вече през 2020 и 2021 г., но при липса на устойчиво решение за справяне с пандемията може да се очаква несигурността сред икономическите агенти да остане висока в средносрочен план и в резултат да се реализират по-ниски растежи.

По отношение на външната среда, последните прогнози за държавите, основни търговски партньори на България, показват ревизиране на очакванията към по-плавно възстановяване. Запазват се и негативните рискове, свързани с протекционистичните политики и нарушаване на глобалната търговия, както и с ефектите от излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз. Всички те могат да се отразят в по-бавни темпове на нарастване на износа в прогнозния период.

Съществуват и рискове в положителна посока. При по-бързо справяне с епидемичната ситуация в глобален план, в средносрочен период може да се наблюдава много по- благоприятно влияние по линия на външната среда, особено при ускорено възстановяване на международния туризъм. Същевременно, в страната е възможно да се реализира по–бързо възстановяване на инвестициите и по-силно нарастване на потреблението предвид възстановяването на пазара на труда. Средствата по плана за възстановяване на Европа също ще окажат положителен ефект върху икономиката, най- вече в периода 2022-2023 г. Очаква се България да получи над 10 млрд. евро по линия на новия Механизъм за възстановяване и устойчивост на ЕС.

4.7 ПОТЕНЦИАЛЕН РАСТЕЖ И ОТКЛОНЕНИЕ ОТ ПОТЕНЦИАЛНИЯ БВП По оценки на МФ растежът на потенциалния БВП през 2020 г. ще се забави до 1,6% при 2,6% през 2019 г. Забавянето ще дойде основно по линия на отрицателен принос на труда и силно намаляване на приноса на капитала поради спад на инвестициите.

Приносът на капитала за потенциалния растеж ще остане нисък до края на прогнозния период, а този на труда ще бъде около нула. Възстановяването на заетостта ще бъде ограничено от негативните демографски процеси в страната. Общата факторна производителност (ОФП) ще допринесе с 1,4-1,5 пр.п. за потенциалния растеж.

Отклонението от потенциала ще достигне -2,1% през 2020 г. и ще се свие до -1,4% през

2021 г. Затваряне на отрицателното отклонение се очаква в края на прогнозния период.

Табл. I-3: Стойности на потенциалния растеж и на отклонението от потенциалния БВП Година Потенциален растеж, % Отклонение от потенциалния БВП, %

2019 2,6 2,5

2020 1,6 -2,1

2021 1,7 -1,4

2022 1,9 -0,3

2023 2,1 0,8 Източник: МФ Табл. I-4: Приноси към потенциалния растеж (пр.п.) Година Труд Капитал ОФП

2019 0,1 1,0 1,5

2020 -0,4 0,6 1,4

2021 -0,1 0,4 1,4

2022 0,0 0,5 1,4

2023 0,0 0,6 1,5 Източник: МФ 28

4.8 СЪПОСТАВКА НА МАКРОИКОНОМИЧЕСКАТА ПРОГНОЗА С ТАЗИ НА ЕК Направено е сравнение на есенната макроикономическа прогноза на МФ с последната 4 официална прогноза на ЕК, публикувана на 7 юли 2020 г. Различният период на изготвяне на двете прогнози предопределя използването на различни отчетни статистически данни. В прогнозата на ЕК не са взети предвид някои индикатори с тримесечна и месечна статистическа отчетност към първото полугодие на 2020 г., както и ревизираните данни за БВП и платежен баланс.

Табл. I-5: Сравнение на макроикономическата прогноза на МФ с прогнозата на ЕК

2019 2020 2021 Показатели Отчетни данни МФ ЕК МФ ЕК 3,7 -3 -7,1 2,5 5,3 БВП, реален растеж, % Инфлация, средногодишна, % 2,5 1,4 1 2,1 1,1 Източник: ЕК, МФ, НСИ Прогнозата на ЕК за 2020 г. предполага спадове на БВП през третото и четвъртото тримесечие на годишна база, сходни с отчетения през второто, когато бяха наложени ограничителни мерки срещу COVID-19. В същото време прогнозата на МФ предполага плавно възстановяване на икономическата активност през втората половина на годината. И двете институции не очакват възстановяване на БВП до нивата от 2019 г.

през 2021 г.

Една от причините за разликата в числата за прогнозираната инфлация между ЕК и МФ са различните периоди на изготвянето на двете прогнози, като тази на МФ използва отчетни месечни данни до август, а ЕК до май 2020 г. През втората половина на 2020 г.

ЕК прогнозира близка до нула инфлация на годишна база, докато отчетните данни показват 0,6% за третото тримесечие, а в прогнозата за четвъртото тримесечие МФ очаква 0,9%. Тези разлики в двете прогнози за 2020 г. технически се пренасят и за следващата година. И двете прогнози предполагат, че темповете на инфлация през 2021 г. ще бъдат ускоряващи се по тримесечия на годишна база, но тези на МФ са по-високи, което може да се дължи и на различни допускания за международната среда, както и на различни очаквания по отношение на вътрешните фактори за инфлация в България.

4 От 2018 г. Европейската комисия започна да публикува и лятна прогноза за развитието на икономиката на ЕС и отделните държави-членки, която обхваща само показателите БВП и инфлация.

III.

Част II.

Фискална политика и основни параметри за периода 2021-2023 г.

1. СРЕДНОСРОЧНИ ЦЕЛИ НА ФИСКАЛНАТА ПОЛИТИКА Безпрецедентната ситуация, при която огромен брой държави, в т.ч. и България, се борят с всички налични ресурси за ограничаване на разпространението на пандемията от COVID-19 и последвалия спад на икономическата активност и заетостта, се отрази крайно неблагоприятно върху редица сектори на икономиката и се превърна в предизвикателство по отношение на устойчивостта на публичните финанси в следващия тригодишен период. Въпреки това, страната ни продължава провежданата през последните години благоразумна фискална политика, която е адекватен отговор на създалата се извънредна икономическа и финансова ситуация в глобален мащаб.

Необходимостта от преприоритизирането на разходи, свързани с укрепване на системата на здравеопазване, предоставянето на социални услуги и насърчаването на заетостта, нямаше как да не повлияе на фискалната рамка и на основните бюджетни параметри както през 2020 година, така и през 2021 година.

От гледна точка на устойчивостта на публичните финанси през прогнозния период, определянето на реалистични цели за основните бюджетни параметри следва да се придържа към установените фискални правила и ограничения, заложени в Закона за публичните финанси и произтичащи от изискванията на Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки (ОВ, L, 306/41 от 23 ноември 2011 г.) и Регламент (ЕО) № 1466/1997 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики.

На фона на извънредната финансова и икономическа обстановка, Европейската комисия активира общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж, която позволява на държавите членки да предприемат мерки за справяне с разпространението на вируса, като временно се отклонят от средносрочната си бюджетна цел. По този начин се дава възможност за гъвкавост на националните правителства да предприемат мерки в условията на извънредно положение, като разходите, пряко свързани с преодоляване на последиците от пандемията, се изключват при оценяване спазването на фискалните правила и ограничения.

Параметрите на националната бюджетна рамка отчитат ефектите от динамиката от създалата се извънредна епидемична обстановка в страната и необходимостта от финансово обезпечаване на провежданите политики и мерки на правителството, свързани както с пандемията и икономическите последици от нея, така и с останалите национални приоритети.

За овладяване и преодоляване на последствията от пандемията от COVID-19 държавите-членки на ЕС, в т.ч. и България, реализират мерки и програми, осигурени от националните им бюджети и от фондове, програми и механизми на ЕС.

Доколкото европейската правна рамка и процедури по наблюдение спазването на фискалните правила предвиждат възможност за временни отклонения при извънредни обстоятелства, то в националното ни бюджетно законодателство са налични специфични правила и ограничения, в които не се предвижда гъвкавост. Това доведе до необходимост от прецизиране на регулациите в частта на правилата на фона на глобалните предизвикателства пред икономиката и бюджета, за да се позволи използването на антициклични мерки, финансирани от различни източници – в Закона за публичните финанси да се даде възможност параметрите на показателите за дефицит по КФП и за максимален размер на разходите по КФП да надвишат ограниченията при извънредни обстоятелства по смисъла на европейската правна рамка.

Във връзка с горното, параметрите за основните фискални показатели са представени с включени ефекти от временни COVID-19 мерки, а за целите на оценяване спазването на националните фискални правила по ЗПФ - с изключени стойности на мерките при извънредни обстоятелства.

Табл. II-1: Основни показатели на КФП 5

2020 г.

2019 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

Ревизирана Отчет Програма Прогноза Прогноза Показатели оценка % от % от % от % от % от млн. лв. млн. лв. млн. лв. млн. лв. млн. лв.

БВП БВП БВП БВП БВП Приходи по КФП 44 048,6 36,8% 43 497,7 36,5% 47 596,2 38,2% 49 217,8 37,6% 52 423,8 38,1% Приходни Covid-19 мерки 108,3 0,1% 380,6 0,3% Разходи по КФП 45 201,0 37,7% 48 747,3 40,9% 52 483,2 42,1% 51 887,8 39,6% 54 963,8 39,9% Разходни Covid-19 мерки 2 709,5 2,3% 2 770,40 2,2% Дефицит по КФП -1 152,4 -1,0% -5 249,5 -4,4% -4 887,0 -3,9% -2 670,0 -2,0% -2 540,0 -1,8% Дефицит по КФП (касова -1 152,4 -1,0% -2 431,8 -2,0% -1 736,0 -1,4% -2 670,0 -2,0% -2 540,0 -1,8% основа) без Covid-19 мерки Източник: МФ Въпреки временното разхлабване на фискалната политика през 2020 и 2021 г., която според изчисленията за фискалната позиция се определя като проактивна антициклична, в средносрочен план се предвижда дефицитът по КФП да се вмести в рамките на ограничението на националните фискални правила.

5 Поради закръгление (в млн. лв. и като процент от БВП) някои сумарни позиции в таблиците и графиките в актуализираната бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г. и приложенията към нея не се изчерпват от съставните им числа.

Следва да се отбележи, че параметрите на основните показатели по КФП за съответните години са отнесени към актуалната оценка за номиналния размер на БВП за съответната година от есенната макроикономическа прогноза.

Глобалната пандемия от COVID-19 постави в невъзможност финализирането на процеса по изготвянето на реалистична средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г. В тази връзка, съгласно § 8, ал. 2 от заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗДБРБ за 2020 г. от м. март с одобряването от Министерския съвет на Конвергентната програма се считат за одобрени и макроикономическата прогноза и средносрочната бюджетна прогноза в съответствие с изискванията на § 34 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Поради тази причина не е направена съпоставка на параметрите на фискалната политика от настоящата прогноза с предходна.

Видно от данните в горната таблица, дефицитът по КФП на касова основа показва тенденция на намаляване от 4,4% от БВП през 2020 г. (ревизирана оценка) до 1,8% от БВП през 2023 г. Ако от обхвата на бюджетното салдо се изключи ефектът от т.нар.

временни COVID-19 мерки, предвидени за 2020 и 2021 г., дефицитът се задържа в рамките на ограничението на националните фискални правила, като варира между 1,5 и 2% от БВП в прогнозния период.

В основните показатели се наблюдава тенденция на номинално увеличение както на приходите, така и на разходите, при условие че се изключат разходите през 2020 и

2021 г., свързани с преодоляване на негативните ефекти от пандемията. Разходите по националния бюджет (без разходите, извършвани от сметки за средства от Европейския съюз, както и по други международни програми и договори, които са с режим на сметки за средства от Европейския съюз съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗПФ, включително свързаното с тях национално съфинансиране) са в рамките на актуализираното 40%-но правило по чл. 28, ал. 1 от ЗПФ и са съответно: 38,8% от БВП за 2021 г., 36,1% от БВП за 2022 г. и 35,8% от БВП за 2023 г.

За 2019 г. отчетните данни показват подобряване на бюджетното салдо от дефицит по КФП от 2,1% от БВП по ревизираната оценка на програмата за 2019 г. на 1,0% от БВП по отчетни данни. Съпоставено с ревизирания разчет към ЗДБРБ за 2019 г. се отчита номинално подобрение на бюджетното салдо с около 1,3 млрд. лева, което се дължи основно на извършени по-ниски от планираните разходи, докато параметрите по приходите са близки до разчета за годината. През годината бяха извършени съществени по размер разходи с еднократен характер, свързани с реализирането на инвестиционен проект за придобиване на нов тип боен самолет за българските военновъздушни сили.

Поради тази причина салдото по КФП отчита влошаване спрямо отчетеното близко до балансирано салдо за 2018 г. Повече информация за изпълнението на КФП за 2019 г. се съдържа в прегледа по приложение № 1.

Ревизираната оценка за 2020 г. се базира на приложения към проекта на ЗДБРБ за

2021 г. нов проект на ЗИД на ЗДБРБ за 2020 г., в който бяха отразени ефектите от очакваното неизпълнение на разчетите по приходите и увеличение на разходите, като ревизираната рамка за 2020 г. предвижда дефицитът по консолидираната фискална програма да достигне до 4,4% от БВП. В разчетите са включени одобрените от правителството разходи за 2020 г. за финансиране на мерки, свързани с пандемията от COVID-19. Оценките за COVID-19 мерките, финансирани през 2020 г., са в общ размер на около 2,8 млрд. лв. Следва да се отбележи, че направените промени в разчетите по 33

приходите и разходите на държавния бюджет за 2020 г. са в условията на задействана от страна на Европейската комисия Обща предпазна клауза от Пакта за стабилност и растеж. Предприетите мерки в условията на извънредно положение и в периода на извънредна епидемична обстановка предполагат увеличаване на публичните разходи на фона на по-ниски приходи и съответно изискват временно фискално разхлабване. При ситуация на извънредна епидемична обстановка в страната, породена от обстоятелства извън контрола на правителството, се предвижда временно отклоняване от средносрочната бюджетна цел и одобряване на фискални стимули чрез финансиране и на инвестиционни разходи, които чрез търсения мултиплициращ ефект да смекчат негативите от кризата с пандемията върху растежа и съответно да подпомогнат пазара на труда при тежката ситуация, в която се намираме.

По отношение на приходите в настоящата прогноза се наблюдава ръст в номинално изражение за целия тригодишен период. Като относителен дял от БВП те показват динамика, продиктувана от различни обстоятелства, влияещи на данъчните, респективно неданъчните приходи. За 2020 г. спрямо 2019 г. приходите бележат спад, основно вследствие на ревизията на 2020 г., отразяваща негативния ефект върху данъчните приходи от икономическия спад в резултат на избухналата пандемия, а също и ефекта от неизпълнение на някои неданъчни приходи (такси).

За 2021 г. приходите бележат ръст спрямо 2020 г., като значителен принос имат средствата, предвидени за България от Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС. Разчетен е също и ръст на данъчно-осигурителните приходи в резултат на усилията на приходните администрации за повишаване на събираемостта, ефектът от разходни дискреционни мерки на правителството с положително въздействие върху приходите, както и подобряването на макроикономическите показатели. Основният показател, допринасящ за ръста в неданъчните приходи е увеличението на приходите от концесии за 2021 г., свързани основно с прехвърляне от 2020 в 2021 г. на постъпленията от първоначалното концесионно плащане по сключения договор за концесия на „Гражданско летище за обществено ползване София“.

Отчетено е и намаляването на ставката за ДДС от 20% на 9% за периода 01.07.2020 г. -

31.12.2021 г. за доставки на определени стоки и услуги и освобождаване от ДДС и мита върху вноса на някои медицински стоки, необходими за борба с последиците от пандемията от COVID-19. Следва да се има предвид, че вследствие на ефектите от СOVID-19 беше ревизирана оценката за приходите от ТОЛ-такси през 2020 г., като този ефект ще има отражение и в следващите години.

Отразено е увеличаване на размера на сумите за 2021 г., които могат да се приспадат от годишните данъчни основи при ползване на данъчни облекчения за деца и за деца с увреждания по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

По отношение на разходите тенденциите са за намаление в средата на плановия период както в номинално изражение, така и като дял от БВП. Ръстът на разходите за 2021 г.

спрямо ревизираната оценка за 2020 г. се дължи както на COVID-19 мерки, така и на разходи за други приоритетни политики на правителството в различни области.

При тази база и при съществуващата несигурност и рискове прогнозата за относителния дял на разходите към БВП за 2021 г. е 42,1%, като следва да се има предвид, че тук са включени разходите (за икономически и социални мерки и такива, относими към системата на здравеопазването), директно свързани с преодоляване на последиците от епидемията, които са обект на дерогация, когато Комисията оценява спазването на фискалните правила.

Оценките за намаляващи рискове и стабилни перспективи за развитието на публичните финанси в България, които се отчитат в прегледите и прогнозите на Европейската комисия, на международните финансови институции и рейтинговите агенции, са ориентир за реалистичността на целите на фискалната политика и на бюджетните прогнози.

С предвидените мерки в политиката по приходите се цели гарантирането на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните политики на правителството.

През 2021 г. номиналният ръст в приходната част на бюджета спрямо ревизираната оценка на програмата за 2020 г. е от около 4,1 млрд. лв., като ръстът на данъчно-осигурителните приходи е около 2,1 млрд. лв., което е в резултат както на положителната динамика на макроикономическите показатели, предприетите мерки от страна на приходните агенции за борба с данъчните измами, повишаване на събираемостта, така и на средствата, предвидени за България от Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС.

През 2022-2023 г. ръстовете в приходната част на бюджета спрямо предходната година са съответно около 1,6 и 3,2 млрд. лв., от които ръстовете на данъчно-осигурителните приходи са около 2,3-2,6 млрд. лв. Наблюдаваният значителен спад в неданъчните приходи през 2022 г. се дължи основно на планираните през 2021 г. постъпления от първоначалното концесионно плащане от 660,0 млн. лв. по сключения договор за концесия на „Гражданско летище за обществено ползване София“.

Приходите за периода 2021-2023 г., изразени като процент от БВП, са в диапазона от 38,2% до 37,6%, а в номинален размер те се увеличават, като от 47 596,2 млн. лв. за 2021 г.

се очаква да достигнат 52 423,8 млн. лв. през 2023 г.

Табл. II-2: Принос на основните приходни категории в консолидацията на бюджетното салдо по КФП за 2021 г. и поддържане на бюджетната позиция до 2023 г.

Изменение Изменение Изменение Изменение 2021/2020 2021/2020 2022/2021 2023/2022 Показатели ревиз. очакв. изп. пр.п. пр.п.

в % от БВП оценка пр.п.

пр.п.

Приходи, помощи и дарения 1,7 1,9 -0,6 0,5 Данъчно-осигурителни приходи 0,4 0,4 0,6 0,2 Преки данъци 0,1 0,1 0,2 0,1 Корпоративни данъци 0,0 0,0 0,0 0,0 Данъци върху доходите на физическите лица 0,0 0,0 0,2 0,1 Приходи на социалното и здравното осигуряване 0,3 0,3 0,0 0,1 Косвени данъци 0,0 0,0 0,3 0,1 ДДС 0,1 0,1 0,4 0,2 Акцизи -0,1 -0,1 -0,1 -0,1 Мита и митнически такси 0,0 0,0 0,0 0,0 Други данъци 0,0 0,0 0,0 0,0 35

Показатели Изменение Изменение Изменение Изменение в % от БВП 2021/2020 2021/2020 2022/2021 2023/2022 ревиз. очакв. изп. пр.п. пр.п.

Неданъчни приходи оценка0,4 пр.п. 0,6 -0,8 -0,1 Други пр.п. 0,4 0,6 -0,8 -0,1 Приходи от такси 0,0 0,2 -0,2 0,0 Приходи и доходи от собственост -0,1 0,0 0,0 0,0 Глоби, санкции и наказателни лихви 0,0 0,0 0,0 0,0 Постъпления от продажба на нефинансови активи -0,2 -0,1 0,0 0,0 Приходи от концесии 0,5 0,5 -0,5 0,0 Други приходи 0,1 0,0 0,0 0,0 Помощи и дарения 0,9 0,9 -0,4 0,4 Източник: МФ По отношение на разходите се наблюдава намаление в средата на прогнозния период както в номинално изражение, така и като дял от БВП. Ръстът на разходите от около 3,7 млрд. лв. за 2021 г. спрямо ревизираната оценка на програмата за 2020 г. се дължи както на COVID-19 мерки, така и на разходи за други приоритетни политики на правителството в различни области и намират отражение основно в социалните и здравноосигурителни плащания, в разходите за персонал, за издръжка и в капиталовите разходи.

Разходите, изразени като процент от БВП за периода 2021-2023 г., са в диапазона от 42,1% до 39,9% и имат основен консолидационен принос за постигане на целите за бюджетното салдо. В номинален размер разходите се увеличават, като от 52 483,2 млн. лв. за 2021 г. се очаква да достигнат 54 963,8 млн. лв. през 2023 г. Ръстът за 2021 г.

спрямо ревизираната оценка на програмата за 2020 г. (3,7 млрд. лв.), както беше споменато по-горе, се дължи основно на увеличение на разходите за социални и здравноосигурителни плащания, за персонал, за издръжка и за капиталовите разходи.

За 2022 г. разходите намаляват с 2,5 пр.п. (0,6 млрд. лв.) спрямо 2021 г. във връзка с прекратяване на заложените в 2021 г. временни COVID-19 мерки. За 2023 г. разходите нарастват с 0,3 пр.п. (3,1 млрд. лв.).

Табл. II-3: Принос на основните разходни категории в консолидацията на бюджетното салдо по КФП за 2021 г. и поддържане на бюджетната позиция до 2023 г.

Изменение Изменение Изменение Изменение 2021/2020 2021/2020 2022/2021 2023/2022 Показатели ревиз. очакв. изп. пр.п. пр.п.

в % от БВП оценка пр.п.

пр.п.

Общо разходи и Вноска в бюджета на ЕС 1,2 1,7 -2,5 0,3 Текущи нелихвени разходи 2,2 1,7 -2,3 -0,4 Персонал 1,0 0,6 -0,6 -0,4 Издръжка - общо -0,2 0,1 -0,4 0,0 Стипендии 0,0 0,0 0,0 0,0 Субсидии и други текущи трансфери - общо 0,5 -0,1 -0,5 0,0 Социални и здравноосигурителни плащания 0,9 1,1 -0,7 0,0 Пенсии 1,0 0,5 -0,2 0,1 Текущи трансфери, обезщетения и помощи за -0,4 домакинствата 0,1 -0,3 -0,1 Здравноосигурителни плащания 0,3 0,4 -0,2 0,0 Капиталови разходи -0,9 0,1 -0,2 0,6 Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи 0,0 0,0 0,0 0,0 Лихви -0,1 -0,1 0,1 0,1 Вноска в бюджета на ЕС 0,0 0,0 0,0 0,0 Бюджетно салдо (+/-) 0,5 0,2 1,9 0,2 36

Източник: МФ При тези прогнози дефицитът по КФП намалява от 3,9% от БВП през 2021 г. до 1,8% от БВП през 2023 г.

2. MЕРКИ В ОТГОВОР НА КРИЗАТА ОТ COVID-19 Част от мерките за фискална подкрепа на домакинствата и фирмите, предприети през

2020 г., ще продължат и през 2021 г. Те са насочени към защита на домакинствата и фирмите и гарантиране на нормалното функциониране на здравната система и на системите на органи и администрации, които са натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от COVID-19.

Мерки за подкрепа на домакинствата

• Изплащане на допълнителни суми към пенсиите - за първите три месеца на

2021 г.;

• Подкрепа на семействата с деца до 14-годишна възраст, при които родителите не могат да извършват дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност да ползват платен отпуск;

• Реализиране на програми за заетост и мерки за обучение за подкрепа на безработните лица и работодателите - разширяване на възможностите за включване в субсидирана заетост на повече безработни лица, инвестиране на допълнителни средства за повишаване на дигиталната грамотност и умения както на по-голям брой безработни, така и на заети лица;

• Подкрепа на децата и семействата по Закона за семейни помощи за деца - увеличаване на месечните помощи за отглеждане на дете до навършване на една година, увеличаване на целевите помощи за ученици и отпадане на доходния критерий за получаване на еднократна помощ за ученици, записани в първи и осми клас;

• Осигуряване на ваксини и лекарствени продукти в борбата с пандемията от COVID-19;

• Еднократна помощ за ползване на туристически услуги за вътрешен туризъм на единична стойност 210 лв. за лицата, които пряко са осъществявали или осъществяват дейности, свързани с лечението, предотвратяване на разпространението и/или преодоляване на последиците от COVID-19;

• Увеличаване на разходите за краткосрочни обезщетения и помощи;

• Увеличение на размера на минималната пенсия на 300 лв., считано от 1 януари

2021 г.;

• Предоставяне на еднократна финансова подкрепа за хранителни продукти в размер на 120 лв. на пенсионери, на които пенсията или сборът от пенсиите заедно с добавките и компенсациите към тях е от 300,01 лв. до 369 лв.

включително;

• Увеличение на размера на данъчното облекчение за деца по чл. 22в и на данъчното облекчение за деца с увреждания по чл. 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2021 г.

Мерки за подкрепа на бизнеса

• Намаляване на ставката за ДДС от 20% на 9% за периода 01.07.2020 г. -

31.12.2021 г. за доставки на определени стоки и услуги;

• Запазване на работните места в страната по т.нар. мярка „60/40“;

• Финансова подкрепа за български творци и артисти, пряко засегнати от преустановяването на масови мероприятия на територията на страната, включително културно-развлекателни;

• Държавна субсидия за туроператори, които използват въздушни превозвачи с валиден оперативен лиценз за изпълнение на чартърни полети до Република България с цел туризъм в размер на 35 евро за всяка седалка от максималния пътнически капацитет на самолета за всеки полет.

Мерки за органите на държавно управление, натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от COVID-19 Мерките са насочени най-вече към осигуряването на необходимия финансов ресурс за изпълнението на функции и отговорности на органите на държавното управление в различните системи, които участват най-активно в мероприятия по овладяването на разпространението на COVID-19 – здравеопазване, социална сфера, образование, вътрешен ред и сигурност. Част от тези мерки са свързани с необходимостта от увеличение на разходите за персонал, в т.ч. и за извънреден труд, командировъчни и издръжка на работници и служители, които извършват или подпомагат дейности за борбата с разпространението на вируса.

• Подкрепа на персонала на първа линия, пряко ангажиран с дейности по предотвратяване разпространението на COVID-19;

• Осигуряване на условия за дистанционна форма на работа при обявена извънредна епидемична обстановка;

• Осигуряване финансиране от НЗОК на изпълнителите на медицинска помощ, на дентална помощ и на медико-диагностични дейности за работа при неблагоприятни условия във връзка с обявената епидемична обстановка и лечение на COVID-19;

• Осигуряване на лични предпазни средства (маски, ръкавици и др.) за нуждите на държавната администрация и на лечебните заведения, както и дезинфектанти, дезинфекция на работните помещения, термометри за измерване от разстояние, консумативи, реактиви, медикаменти, PCR тестове, бързи тестове, диагностика и други.);

• Разходи за предпазни средства (маски, ръкавици и др.), дезинфектанти (лични и за помещенията) в училищата;

• Субсидии за лечебни заведения за болнична помощ - за поддържане готовността на клиниките/отделенията по инфекциозни болести за оказване на медицинска помощ при епидемично разпространение на заразни болести;

• Капиталови трансфери и разходи към лечебните заведения - за дооборудване на отделения, закупуване на апаратура и изграждане на лаборатории;

• Осигуряване на възможности за провеждането на дистанционно обучение в системата на образованието;

• Добавка към възнагражденията на изпълнителите на болнична медицинска помощ;

• Освобождаване от ДДС и мита върху вноса на някои медицински стоки, необходими за борба с последиците от COVID-19 (за периода до 30.04.2021 г.).

Допустими за освобождаване от ДДС са стоките, внесени от държавни организации.

Табл. II-4: Мерки в отговор на разпространението на COVID-19 за 2021 г.

МЕРКИ млн. лв. % от БВП I. Изцяло финансирани със средства от националния бюджет 3 074,5 2,47% МЕРКИ ЗА ПОДКРЕПА НА ДОМАКИНСТВАТА:

Еднократно изплащане на допълнителни суми към пенсиите - за 318,0 0,26% първите три месеца на 2021 г.

Подкрепа на семейства с деца до 14-г. възраст, при които родителите 73,0 0,06% не могат да извършват дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност да ползват платен отпуск Реализиране на програми за заетост и мерки за обучение за подкрепа 10,0 0,01% на безработните лица и работодателите Подкрепа на децата и семействата по Закона за семейни помощи за 41,7 0,03 деца Осигуряване на ваксини и лекарствени продукти в борбата с 94,4 0,08% пандемията от COVID-19 Еднократна помощ за ползване на туристически услуги за вътрешен 10,0 0,01% туризъм на единична стойност 210 лв., за лицата които пряко са осъществявали или осъществяват дейности, свързани с лечението, предотвратяване на разпространението и/или преодоляване на последиците от COVID-19 Увеличаване на разходите за краткосрочни обезщетения и помощи 297,3 0,24% Еднократна финансова подкрепа за хранителни продукти в размер на 47,0 0,04%

120 лв. на пенсионери, на които пенсията или сборът от пенсиите заедно с добавките и компенсациите към тях е от 300,01 лв. до 369 лв. включително Увеличение на размера на минималната пенсия от 250 лв. и на 300 474,0 0,38% лв., от 1 януари 2021 г.

МЕРКИ млн. лв. % от БВП Увеличение на размера на данъчното облекчение за деца по чл. 22в 143,4 0,12% и на данъчното облекчение за деца с увреждания по чл. 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2021 г.

МЕРКИ ЗА ПОДКРЕПА НА БИЗНЕСА:

Намаляване на ставката по ЗДДС на 9% за периода 01.07.2020 г. - 234,4 0,19%

31.12.2021 г., за доставки на определени стоки и услуги Запазване на работните места в страната т. нар. мярка „60/40“ 300,0 0,24% Финансова подкрепа за български творци и артисти пряко засегнати 2,5 0,00% от преустановяването на масови мероприятия на територията на страната, включително културно-развлекателни Държавна субсидия за туроператори, които използват въздушни 40,0 0,03% превозвачи с валиден оперативен лиценз за изпълнение на чартърни полети до Република България с цел туризъм в размер на 35 евро за всяка седалка от максималния пътнически капацитет на самолета за всеки полет МЕРКИ ЗА ОРГАНИТЕ НА ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ, НАТОВАРЕНИ С ДЕЙНОСТИ ПО ОВЛАДЯВАНЕ НА ПАНДЕМИЯТА И ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ COVID-19:

Освобождаване от ДДС и мита върху вноса на някои медицински 2,8 0,00% стоки, необходими за борба с последиците от пандемията на COVID-

19 (за периода до 30.04.2021 г.). Допустими за освобождаване от ДДС са стоките, внесени от държавни организации.

Осигуряване на лични предпазни средства (маски, ръкавици и др.) за 19,0 0,02% нуждите на държавната администрация, както и за дезинфектанти, дезинфекция на работните помещения, термометри за измерване от разстояние и др.

Подкрепа на персонала на първа линия, пряко ангажиран с дейности 157,4 0,13% по предотвратяване разпространението на COVID-19 Осигуряване на финансиране от НЗОК на изпълнителите на 427,5 0,34% медицинска помощ, на дентална помощ и на медико-диагностични дейности за работа при неблагоприятни условия във връзка с обявената епидемична обстановка и лечението на COVID-19 Осигуряване на лични предпазни средства (маски, ръкавици, 77,7 0,06% калцуни, предпазно облекло, защитни очила) за нуждите на лечебните заведения, както и дезинфектанти, дезинфекция на работните помещения, термометри за измерване от разстояние, консумативи, реактиви, медикаменти, PCR тестове, бързи тестове и др.) Субсидии за лечебни заведения за болнична помощ 29,0 0,02% Капиталови трансфери и разходи към лечебните заведения 6,2 0,00% Осигуряване на възможности за провеждането на дистанционно 11,9 0,01% обучение в системата на образованието Разходи за предпазни средства (маски, ръкавици и др.), 20,0 0,02% дезинфектанти (лични и за помещенията) в училищата Осигуряване на условия за дистанционна форма на работа при 0,2 0,00% обявена извънредна епидемична обстановка 40

МЕРКИ млн. лв. % от БВП Добавка към възнагражденията на изпълнителите на болнична 237,0 0,19% медицинска помощ II. Национално съфинансиране за мерки свързани с COVID-19, 76,5 0,06% финансирани по оперативните програми на ЕС ОБЩО (I+II) 3 151,0 2,53 Източник: МФ При условие, че през 2021 г. ситуацията с пандемията от COVID-19 се влоши значително и доведе до необходимост от извънредно осигуряване на ресурси, свързани с лечението на заболелите български граждани, с оглед опазване на тяхното здраве, е предвидено да бъдат буферирани средства в размер на 5 на сто от разходите и предоставените трансфери на част от първостепенните разпоредители с бюджет, както и от субсидиите и капиталовите трансфери от централния бюджет, с оглед на осигуряване на ресурс за форсмажорно извършване на разходи, свързани със закупуване на лекарствени продукти, апаратура, предпазни средства, дезинфектанти, изграждане на допълнителна леглова база, осигуряване на медицински екипи и други.

3. ОСНОВНИ ФИСКАЛНИ ПАРАМЕТРИ ЗА ПЕРИОДА 2021-2023 Г.

Параметрите на националната бюджетна рамка отчитат ефектите от създалата се извънредна епидемична обстановка в страната.

Включените в АСБП за периода 2021-2023 г. разчети за приходите, помощите и даренията по КФП са в диапазона 38,2-37,6% от БВП. Съобразено с необходимостта от финансовото обезпечаване на провежданите политики и мерки на правителството, свързани както с пандемията и икономическите последици от нея, така и с останалите приоритетни разходни политики, финансирането на публичните разходи ще е в диапазона 42,1-39,6% от БВП. В средносрочен план се предвижда дефицитът по КФП да се вмести в рамките на ограничението от 3% от БВП по ЗПФ.

Табл. II-5: Основни показатели по КФП (2020-2023 г.)

2020 2020 2021 2022 2023 КФП Ревизирана Очаквано Програма Прогноза Прогноза млн. лв. оценка изпълнение ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 43 497,7 43 227,6 47 596,2 49 217,8 52 423,8 % от БВП 36,5% 36,3% 38,2% 37,6% 38,1% Данъчно-осигурителни приходи 34 915,9 34 932,2 37 035,4 39 659,9 41 994,9 Неданъчни приходи 5 887,7 5 556,4 6 598,2 5 872,4 5 997,7 Помощи и дарения 2 694,2 2 738,9 3 962,7 3 685,5 4 431,3 ОБЩО РАЗХОДИ И ВНОСКА В

48 747,3 48 162,4 52 483,2 51 887,8 54 963,8 БЮДЖЕТА НА ЕС % от БВП 40,9% 40,4% 42,1% 39,6% 39,9% 41

КФП млн. лв. 2020 2020 2021 2022 2023 Разходи Ревизирана47 349,9 Очаквано46 765,0 Програма51 020,6 Прогноза50 403,8 Прогноза53 409,1 Нелихвени разходи оценка46 625,0 изпълнение46 040,1 50 363,5 49 606,1 52 474,8 Лихви 724,9 724,9 657,2 797,8 934,3 Вноска в общия бюджет на ЕС 1 397,4 1 397,4 1 462,6 1 484,0 1 554,7 БЮДЖЕТНО САЛДО (+/-) -5 249,5 -4 934,8 -4 887,0 -2 670,0 -2 540,0 % от БВП -4,4% -4,1% -3,9% -2,0% -1,8% ФИНАНСИРАНЕ (+/-) 5 249,5 4 934,8 4 887,0 2 670,0 2 540,0 % от БВП 4,4% 4,1% 3,9% 2,0% 1,8% Източник: МФ Прогнозите за приходната част на националния бюджет показват тенденция на намаление от 35,1% от БВП за 2021 г. на 34,9% от БВП през 2023 г. Очакванията са данъчно-осигурителните приходи в периода 2021-2023 г. да са в диапазона от 29,7% до 30,5% от БВП, като са отразени ефектите от мерките за повишаване на събираемостта и макроикономическите ефекти.

Разходите и вноската в бюджета на ЕС по националния бюджет в средносрочен план показват тенденция на намаление от 38,8% от БВП през 2021 г. до 35,8% от БВП през 2023 г., като в номинално изражение през 2022 г. намаляват с 1,1 млрд. лв. във връзка с прекратяването действието на COVID-19 мерките, а през 2023 г. се увеличават с 2,0 млрд. лв. Нетният размер на трансфера за сметките за средства от ЕС е около 0,9- 1,1 млрд. лв. или 0,7-0,8% от БВП.

Табл. II-6: КФП – Национален бюджет (2020-2023 г.)

2020 2020 2021 2022 2023 КФП Ревизирана Очаквано Програма Прогноза Прогноза НАЦИОНАЛЕН БЮДЖЕТ оценка изпълнение млн. лв.

ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 40 847,2 40 518,2 43 675,0 45 573,8 48 034,0 % от БВП 34,3% 34,0% 35,1% 34,8% 34,9% Данъчно-осигурителни приходи 34 915,9 34 932,2 37 035,4 39 659,9 41 994,9 Неданъчни приходи 5 887,7 5 542,2 6 598,2 5 872,4 5 997,7 Помощи и дарения 43,6 43,7 41,5 41,5 41,5 ОБЩО РАЗХОДИ И ВНОСКА В БЮДЖЕТА НА ЕС 44 769,1 44 692,3 48 314,8 47 204,1 49 244,0 % от БВП 37,6% 37,5% 38,8% 36,1% 35,8% Разходи 43 371,7 43 294,9 46 852,2 45 720,1 47 689,3 Нелихвени разходи 42 646,8 42 570,0 46 195,0 44 922,3 46 754,9 Лихви 724,9 724,9 657,2 797,8 934,3 Вноска в общия бюджет на ЕС 1 397,4 1 397,4 1 462,6 1 484,0 1 554,7 ТРАНСФЕР ЗА СМЕТКИ ЗА СРЕДСТВА ОТ ЕС (НЕТО) -1 254,8 -1 004,5 -912,0 -997,9 -1 127,3 % от БВП -1,1% -0,8% -0,7% -0,8% -0,8% БЮДЖЕТНО САЛДО (+/-) -5 176,6 -5 178,6 -5 551,8 -2 628,2 -2 337,3 % от БВП -4,3% -4,3% -4,5% -2,0% -1,7% ФИНАНСИРАНЕ (+/-) 5 176,6 5 178,6 5 551,8 2 628,2 2 337,3 % от БВП 4,3% 4,3% 4,5% 2,0% 1,7% Източник: МФ 42

И през следващия тригодишен период приоритет за страната ни остава успешното усвояване на средствата от европейските фондове и програми на ЕС, чрез които да се постигне устойчив икономически растеж, по-висока заетост, социално включване и териториално сближаване и изграждане на конкурентоспособна и иновативна икономика.

Въздействието върху бюджета за периода 2020-2023 г. от финансовите взаимоотношения с ЕС е представено в Табл. II-7.

Табл. II-7: КФП – Сметки за средства от ЕС (2020-2023 г.) 6

2020 2020 2021 2022 2023 КФП Ревизирана Очаквано Програма Прогноза Прогноза СМЕТКИ ЗА СРЕДСТВА ОТ ЕС оценка изпълнение млн. лв.

ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 2 650,5 2 709,4 3 921,2 3 644,0 4 389,8 % от БВП 2,2% 2,3% 3,1% 2,8% 3,2% ОБЩО РАЗХОДИ 3 978,2 3 470,1 4 168,4 4 683,7 5 719,8 % от БВП 3,3% 2,9% 3,3% 3,6% 4,2% ТРАНСФЕР ОТ/ЗА ДЪРЖАВНИЯ

1 254,8 1 004,5 912,0 997,9 1 127,3 БЮДЖЕТ (НЕТО) % от БВП 1,1% 0,8% 0,7% 0,8% 0,8% БЮДЖЕТНО САЛДО (+/-) -72,9 243,8 664,8 -41,8 -202,7 % от БВП -0,1% 0,2% 0,5% 0,0% -0,1% ФИНАНСИРАНЕ (+/-) 72,9 -243,8 -664,8 41,8 202,7 % от БВП 0,1% -0,2% -0,5% 0,0% 0,1% Източник: МФ

4. ПРОГНОЗА ЗА СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ“ ЗА 7 ПЕРИОДА 2021-2023 Г.

За целите на международните сравнения бюджетната рамка се представя както по национална методология (по показатели на КФП на касова основа), така и на базата на европейската методология ЕСС 2010 чрез показателите за сектор „Държавно управление“, като следва да се отбележи, че фискалните параметри отразяват по еднакъв начин фискалната политика.

Вследствие на световната пандемия от COVID-19 и с цел ограничаване на последствията ѝ върху социално-икономическия живот в страната и настъпилите значителни промени бяха предприети редица мерки. С оглед навременна реакция и 6 В таблицата са включени сметки за средства от ЕС на: ДФ „Земеделие“; Национален фонд и Другите сметки за средства от ЕС и средства по други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от ЕС.

7 Според методологията на ЕСС 2010 сектор „Държавно управление“ включва всички институционални единици, чиято роля е предоставянето на непазарна продукция за индивидуално и колективно потребление и/или преразпределението на национален доход.

смекчаване на въздействието на кризата върху икономиката се наложи предприемането на политики за намаляване натиска върху бизнеса, пазара на труда, сектора на образованието, здравната система, услугите и др. Освен това, настъпилите промени във вътрешната и външната среда наложиха преразглеждане на приоритетите и целите на бюджетната политика. Част от тези политики ще продължат своето действие и през

2021 г., като с оглед на текущото състояние на икономиката и развитието на кризата са предложени и се очаква да влязат в действие и допълнителни мерки. Тъй като все още е неизвестна дълбочината и продължителността на пандемията, е много трудно да се предвиди кога икономиките ще се възстановят до предкризисното си ниво. Съгласно последната макроикономическа прогноза се очаква икономическото възстановяване да започне от следващата година.

Фискалната политика в средносрочен план е насочена към запазване устойчивостта и предвидимостта на бюджетната рамка. Предвижда се консолидация на дефицита към края на периода, като отрицателното салдо по бюджета за 2020 г. постепенно намалява за периода 2021-2023 г. През 2020 г. се очаква бюджетното салдо да бъде отрицателно в размер на 5,2% от БВП. В средносрочен план се очаква дефицит в размер съответно на 5% от БВП за 2021 г., 1,9% за 2022 г. и 2,3% от БВП за 2023 г. Ако се отчете въздействието на временните приходни и разходни мерки, свързани с предотвратяване разпространението на COVID-19 в страната и ограничаване последиците от кризата, отрицателното салдо на сектор „Държавно управление“ за следващата година се очаква да е в размер на 2,4%. През следващите две години ефект върху салдото оказва и придобиването на бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада и придобиването на нов тип боен самолет, като при отчитане на тези еднократни разходи, отрицателното салдо на начислена основа спада съответно до 1,8% и 1,3% от БВП за 2022 г. и 2023 г.

Планираният размер на бюджетното салдо за периода 2021-2023 г. ще се реализира при очертаваща се тенденция на леко увеличение както при приходите като дял от БВП, така и при разходите за определени години. Разходите като дял от БВП нарастват с 0,1 пр.п. през 2021 г. до 41,6%, през 2022 г. спадат до 38,8%, а през 2023 г. отново нарастват до 39,5% от БВП, най-вече поради отчитането на значителна част от доставките на военна техника през тази година. В приходната част, след спада през

2020 г., съотношението на общите приходи от БВП нараства до 36,7% през 2021 г., след което се наблюдава тенденция на плавен растеж до 37,1% през 2023 г.

Табл. II-8: Основни показатели на сектор „Държавно управление“ 8

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

Показатели Очаквано Програма Прогноза Прогноза изпълнение % от % от % от % от млн. лв. млн. лв. млн. лв. млн. лв.

БВП БВП БВП БВП Приходи на сектор „Държавно 43 216,5 36,3% 45 587,0 36,6% 48 219,8 36,8% 51 090,7 37,1% управление“ 108,3 0,1% 380,6 0,3% Приходни COVID-19 мерки Разходи на сектор „Държавно 49 415,1 41,5% 51 772,9 41,6% 50 759,4 38,8% 54 325,5 39,5% управление“ 8 Поради закръгление (в млн. лв. и като процент от БВП) някои сумарни позиции в таблиците и графиките в актуализираната бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г. и приложенията към нея не се изчерпват от съставните им числа.

Разходни COVID-19 мерки и 2 602,7 2,2% 2 770,4 2,2% 184,0 0,1% 1 380,3 1,0% доставки на военна техника Дефицит на сектор „Държавно -6 198,6 -5,2% -6 185,9 -5,0% -2 539,6 -1,9% -3 234,7 -2,3% управление“ Дефицит на сектор „Държавно -3 487,6 -2,9% -3 034,9 -2,4% -2 355,6 -1,8% -1 854,4 -1,3% управление“ за целите на 9 процедурата по свръхдефицит Източник: МФ Номиналният ръст на приходите през отделните години се дължи на увеличение на постъпленията от всички основни видове данъци – ДДС, акцизи, данък върху доходите на физическите лица и корпоративен данък. Растеж се очаква също и при приходите от социално-осигурителни вноски, като той е най-значителен през 2021 г. поради предприетите мерки за увеличение на средствата за заплати и съответните осигурителни вноски в бюджетната сфера, увеличение на МРЗ и на заплатите на педагогическия персонал. За 2021 г. общите приходи нарастват с 5,5%, като до края на периода растежът им се ускорява до 6% на годишна база.

При разходите на сектор „Държавно управление“ най-висок номинален ръст в средносрочен план се наблюдава при разходите за социалните трансфери; за персонал и капиталовите разходи. При социалните трансфери в натура, които обхващат основно разходите за здравеопазване, се наблюдава ръст съответно от 23,7% през 2021 г., 0,3% през 2022 г. и 7,4% през 2023 г., поради нарастване на разходите за здравноосигурителни плащания. При социалните трансфери различни от тези в натура, които обхващат разходите за пенсии и обезщетения, нарастването се дължи най-вече на индексацията на пенсиите, на целевите помощи за отопление, изплащането на увеличения размер на максималната пенсия, увеличението на минималната пенсия, както и на нарастването на текущите помощи и трансфери за домакинствата по Закона за хората с увреждания, Закона за личната помощ и Закона за семейни помощи за деца.

В същото време, представени като дял от БВП, социалните разходи спадат до ниво от 12,3% от БВП към края на периода. Положително въздействие за ограничаване нарастването на тези разходи като дял от БВП оказва продължаващото действие на пенсионната реформа, свързана с повишаване на възрастта и осигурителния стаж за пенсиониране за всички категории осигурени лица.

Капиталовите разходи за брутообразуване на основен капитал, след значителното нарастване като дял от БВП до 4,3% през 2020 г., се колебаят на нива от около 3,4%- 3,7% от БВП през следващите години, като нарастват до 4,4% през 2023 г. Изменението в показателя брутообразуването на основен капитал е свързано основно с реализацията на строителството на автомагистрала „Хемус“ и на други приоритетни пътни инфраструктурни проекти; доставките на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада, както и на ускоряване на усвояването на средствата от европейските фондове с напредването на реализацията на проектите в рамките на втория програмен период.

Общият ефект от предприятията, включени в сектор „Държавно управление“, върху баланса на сектора е отрицателен в размер на 42,5 млн. лв. за 2021 г. и положителен за

2022 г. и 2023 г. - съответно в размер на 52,1 млн. лв. и 87,1 млн. лв. Най-голямо е 9 Предстои ЕК да направи преглед на фискалните развития през 2020 г. и прогнозите за 2021 г. и да оцени кои от мерките са съотносими към дефинициите за разходи, свързани с извънредни обстоятелства, както и коригираното салдо за целите на процедурата по свръхдефицит.

влиянието на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, Държавната консолидационна компания, Националната компания „Железопътна инфраструктура“, държавните болници и Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“.

Табл. II-9: Изменение на показателите на сектор „Държавно управление“ за периода 2021-2023 г.

2021 2022 2023 Показатели млн. лв. Прогноза Изменение Прогноза Изменение Прогноза Изменение % % %

1. Данъци върху 18 686,0 4,4% 19 944,1 6,7% 20 954,1 5,1% производството и вноса

2. Текущи данъци върху 7 311,6 6,5% 7 975,8 9,1% 8 463,9 6,1% доходите, богатството и др.

2a. - в т.ч. платени от 4 591,9 6,5% 5 081,7 10,7% 5 400,6 6,3% домакинствата 2b. - в т.ч. платени от 2 719,8 6,5% 2 894,1 6,4% 3 063,3 5,8% фирмите

3. Социално-осигурителни 11 744,8 7,7% 12 399,6 5,6% 13 123,2 5,8% вноски 3a. - в т.ч. действително 11 744,8 7,7% 12 399,6 5,6% 13 123,2 5,8% платени вноски

4. Други приходи, вкл. 6 187,6 0,3% 6 556,6 6,0% 6 901,8 5,3% приходи от продажби

5. Общо текущи приходи 43 930,1 5,0% 46 876,1 6,7% 49 443,0 5,5%

6. Компенсация на наетите 14 355,1 8,3% 14 206,9 -1,0% 14 310,1 0,7% лица

7. Междинно потребление 6 386,5 6,1% 6 152,3 -3,7% 6 415,7 4,3%

8. Социални трансфери в 3 926,4 23,7% 3 939,3 0,3% 4 231,2 7,4% натура

9. Социални трансфери 16 001,7 9,4% 16 205,6 1,3% 17 005,9 4,9% без тези в натура

10. Лихвени разходи 775,0 17,8% 890,7 14,9% 1 016,1 14,1%

11. Субсидии 2 805,2 -10,9% 2 284,6 -18,6% 2 627,5 15,0%

12. Други текущи 2 196,4 1,9% 2 096,3 -4,6% 2 146,7 2,4% плащания

13. Общо текущи 46 446,3 7,9% 45 775,7 -1,4% 47 753,3 4,3% разходи

14. Брутни спестявания -2 516,2 109,8% 1 100,4 -143,7% 1 689,7 53,6% (5-13)

15. Капиталови 1 656,9 20,1% 1 343,7 -18,9% 1 647,7 22,6% трансфери, получени

16. Брутообразуване на 4 650,6 -8,7% 4 443,1 -4,5% 6 032,9 35,8% основен капитал

17. Други капиталови 676,1 -47,3% 540,7 -20,0% 539,3 -0,2% разходи % от БВП % от БВП % от БВП

18. Общи 45 587,0 36,6% 48 219,8 36,8% 51 090,7 37,1% правителствени приходи

19. Общи 51 772,9 41,6% 50 759,4 38,8% 54 325,5 39,5% правителствени разходи 46

2021 2022 2023 Показатели млн. лв. Прогноза Изменение Прогноза Изменение Прогноза Изменение % % %

20. Баланс -6 185,9 -5,0% -2 539,6 -1,9% -3 234,7 -2,3% 20a. - първичен баланс -5 410,9 -4,3% -1 648,9 -1,3% -2 218,6 -1,6%

22. Консолидиран дълг 34 189,5 27,5% 37 446,6 28,6% 40 453,3 29,4% на сектор „Държавно управление“ Източник: МФ

4.1. ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ НА СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ“ И ПРОГНОЗА ПРИ НЕПРОМЕНЕНИ ПОЛИТИКИ Фискалната прогноза при непроменени политики е изготвена на база цикличните движения в икономическите показатели. Тя е обвързана с набор от предположения за политиките и основните икономически и финансови условия, включително валутните курсове, цените на суровините и развитието на международната икономика. В нея не се отчита въздействието на дискреционните изменения в приходите и в разходите. В този раздел не са включени извънредните мерки, които страната предприема за ограничаване разпространението на заразата с COVID-19.

Промените, които се наблюдават в бюджетния сценарий при непроменени политики между прогнозните години, са основно в резултат на промени в икономически и/или демографски показатели, които имат ефект върху фискалните параметри. Предприетите политики в приходната и разходната част на бюджета водят до промяна в бюджетната прогноза спрямо базисния сценарий за периода 2021-2023 г. Като се вземе предвид очаквания среден икономически растеж от 2,9% през следващите три години и при допускането, че текущите политики остават непроменени, бюджетният дефицит при непроменени политики се очаква да е по-нисък спрямо заложените параметри в средносрочната бюджетна прогноза.

Таблицата по-долу представя прогнозата на сектор „Държавно управление“ при непроменени политики в съответствие със средносрочната бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г. Базисният сценарий отразява прогнозата при непроменени политики. Посочено е и изменението спрямо основния сценарий, заложен в бюджета.

Табл. II-10: Бюджетна прогноза на сектор „Държавно управление“ при непроменени политики за периода 2021-2023 г.

2021 2022 2023 Базисен Изменение Базисен Изменение Базисен Изменение Показатели сценарий спрямо сценарий спрямо сценарий спрямо млн. лв. основния основния основния сценарий сценарий сценарий % % %

1. Данъци върху 18 923,1 5,7% 19 944,1 6,7% 20 954,1 5,1% производството и вноса

2. Текущи данъци върху 7 307,6 6,4% 7 975,8 9,1% 8 463,9 6,1% доходите, богатството и др.

2a. - в т.ч. платени от 4 587,9 6,4% 5 081,7 10,7% 5 400,6 6,3% домакинствата 47

3. Социално- 11 242,0 3,1% 12 348,2 5,1% 13 068,0 5,4% осигурителни вноски 3a. - в т.ч. действително 11 339,2 4,0% 12 348,4 5,1% 13 068,2 5,4% платени вноски

4. Други приходи, вкл. 6 099,6 -1,1% 6 506,6 5,2% 6 861,8 4,7% приходи от продажби

43 572,4 4,1% 46 774,7 6,5% 49 347,8 5,3%

5. Общо текущи приходи

6. Компенсация на 12 577,9 -5,1% 14 206,9 -1,0% 14 310,1 0,7% наетите лица

6 064,6 0,8% 6 233,4 -2,4% 6 415,7 4,3%

7. Междинно потребление

8. Социални трансфери в 3 287,4 3,5% 3 887,0 -1,0% 4 178,9 6,1% натура

9. Социални трансфери 14 466,7 -1,1% 16 180,4 1,1% 16 982,9 4,8% без тези в натура

10. Лихвени разходи 775,0 17,8% 890,7 14,9% 1 016,1 14,1%

11. Субсидии 2 204,7 -30,0% 2 284,6 -18,6% 2 627,5 15,0%

12. Други текущи 2 196,4 1,9% 2 096,3 -4,6% 2 146,7 2,4% плащания

13. Общо текущи 41 572,7 -3,4% 45 779,3 -1,4% 47 678,0 4,2% разходи

14. Брутни спестявания 1 999,7 -266,7% 995,4 -139,6% 1 669,8 51,7% (5-13)

15. Капиталови 1 656,9 20,1% 1 343,7 -18,9% 1 647,7 22,6% трансфери, получени

16. Брутообразуване на 4 397,7 -13,7% 4 108,0 -11,7% 4 612,6 3,8% основен капитал

17. Други капиталови 669,9 -47,8% 540,7 -20,0% 539,3 -0,2% разходи % от БВП % от БВП % от БВП

18. Общи 45 229,3 36,3% 48 118,4 36,8% 50 995,5 37,0% правителствени приходи

19. Общи 46 640,2 37,4% 50 427,9 38,5% 52 829,9 38,4% правителствени разходи Източник: МФ В частта на приходите разлики между базисния сценарий и бюджетната прогноза се наблюдават при преките данъци и социално-осигурителните вноски, както и в неданъчните приходи.

Приходите от преки данъци при сценарий без промяна в политиката се очаква да нарастват с 6,4%, 9,1% и 6,1% съответно за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. спрямо основния сценарий. Същевременно в последния, поради предприетите мерки за увеличението на възнагражденията в бюджетната сфера и на заплатите на педагогическия персонал, увеличението на МРЗ и на минималните осигурителни доходи през 2021 г., се очаква приходите да се увеличат съответно с 6,5%.

Прогнозата за приходите от социални и здравни осигуровки в сценария с непроменени политики предвижда нарастване на компонента с 3,1%, 5,1% и 5,4% на годишна база съответно за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. Вследствие на предприетите мерки за увеличаване на минималната работна заплата, на заплатите в системата на образованието и на възнагражденията в бюджетната сфера през следващата година, както и в резултат на прехвърлянето на средства от лица, осигурени в частни пенсионни фондове, към фонд „Пенсии“ на ДОО, в бюджетната прогноза се предвиждат допълнителни приходи от осигуровки в размер на средногодишно 0,16 пр.п. от БВП в сравнение с базисния сценарий.

Приходите от косвени данъци се различават в двата сценария основно поради 10 въведената по-ниска ставка за ДДС за определени стоки и услуги , което се отразява в намаление на приходите през 2021 г. При сценария без промяна в политиките приходите от косвени данъци нарастват с 5,7%, 6,7% и 5,1% съответно за 2021 г., 2022 г. и 2023 г., докато в основния сценарий приходите от тези данъци нарастват по-слабо за 2021 г. – с 4,4%. През следващите две години растежите в основния сценарий не се различават от тези при непроменени политики.

При неданъчните приходи разликите между базисния и основния сценарий се дължат на очакваните приходи от въведената ТОЛ такса. При непроменени политики тези приходи показват следната динамика: слаб спад от 1,1% за 2021 г. и растежи от 5,2% през 2022 г. и 4,7% през 2023 г. В бюджетната прогноза неданъчните приходи нарастват през целия период съответно с 0,3%, 6,0% и 5,3%.

В частта на разходите разлики между базисния сценарий и бюджетната прогноза се наблюдават при разходите за заплати в бюджетния сектор, в издръжката, при социално- осигурителните плащания и в капиталовите разходи.

Разходите за компенсации на наетите лица в базисния сценарий се очаква да спаднат с 5,1% и с 1,0% съответно за 2021 г. и 2022 г. и да се увеличат с 0,7% на годишна база за

2023 г. Повишението в разходите за заплати в основния сценарий спрямо базисния е свързано с предприетите политики по доходите в бюджетната сфера и за персонала на първа линия в борбата с COVID-19, както и на произтичащото от това съответно увеличение на разходите за социално-осигурителни вноски. В бюджетната прогноза за сектор „Държавно управление“ се предвижда ръст в разходите за персонал от 8,3% за

2021 г. За 2022-2023 г. растежите в основния сценарий не се различават от тези при непроменени политики.

При разходите за издръжка между двата сценария са налице разлики поради предвидените разходи за ТОЛ системата. Вследствие на това, в основния сценарий разходите се увеличават през 2021 г. с 6,1%; спадат през 2022 г. с 3,7% и отново нарастват с 4,3% през 2023 г. В сценария с непроменени политики динамиката по този показател е следната: ръст от 0,8% през 2021 г.; спад от 2,4% през 2022 г. и увеличение с 4,3% през 2023 г.

Вследствие на приетото поетапно увеличение на трансферите за здравно осигуряване за 11 лицата, осигурявани от държавния бюджет , с по 5 пр.п./годишно, както и на 10 Основно за книги; ресторантьорски и кетъринг услуги; бебешки продукти; използване на спортни съоръжения; за определени туристически услуги и др.

11 По реда на чл. 40, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване за пенсионери, деца, студенти редовно обучение до 26- годишна възраст, чуждестранните студенти редовно обучение до 26-годишна възраст и др.

нарастването на минималните осигурителни доходи, е предвидено увеличение на разходите за социални трансфери в натура (за здравно-осигурителни плащания) в бюджетната прогноза спрямо базисния сценарий средногодишно с 0,2 пр.п. от БВП на годишна база.

Разходите за пенсии и обезщетения в базисния сценарий спадат с 1,1% през 2021 г., нарастват с 1,1% през 2022 г. и с 4,8% през 2023 г. Поради приетите дискреционни политики, в основния сценарий се наблюдава значителна разлика, като се предвижда ръст от 9,4% за 2021 г. През следващите две години се очакват отново растежи от 1,3% за 2022 г. и от 4,9% за 2023 г. до достигане на ниво на разходите за пенсии и обезщетения от 12,3% от БВП. Изменението на този елемент спрямо базисния сценарий е свързано с увеличаване на възрастта и стажа за придобиване на право на пенсия, базисен ефект от увеличението на максималната пенсия през 2019 г., ново нарастване на максималната пенсия през 2021 г., нарастването на минималната пенсия през 2020 г.

и 2021 г., на предприетите мерки в областта на социалните помощи и обезщетения, свързани с осигуряване на средства за обезпечаване на приетите изменения в Закона за хората с увреждания, Закона за личната помощ, както и променените параметри за получаване на обезщетения за безработица и др.

Капиталовите разходи в прогнозата нарастват по-съществено, отколкото в базисния сценарий. Основно влияние за това имат допълнителните мерки, предприети от правителството в сектор „Отбрана и сигурност“, както и средствата отделени за пътни инфраструктурни проекти и обезпечаване функционирането на ТОЛ системата.

Изменението на разходите за брутообразуване на основен капитал в базисния сценарий е намаление от съответно 13,7% и 11,7% за 2021 г. и 2022 г. и нарастване от 3,8% за

2023 г., докато при бюджетната прогноза този показател спада съответно с 8,7% и 4,5% за 2021 г. и 2022 г. и се увеличава с 35,8% през 2023 г. Това намаление през първите две години от бюджетната прогноза се дължи най-вече на високата достигната база през

2020 г., когато инфраструктурните разходи за текущ ремонт, рехабилитация и изграждане на приоритетни проекти от пътна инфраструктура нараснаха значително с цел подкрепа за икономическата активност в страната в условията на криза.

4.2. ДИСКРЕЦИОННИ МЕРКИ И ФИСКАЛНИ ЕФЕКТИ НА НАЧИСЛЕНА ОСНОВА Дискреционни мерки са всички нови мерки и политики на правителството – приети или планирани, които имат пряко въздействие върху бюджетните параметри и основните фискални показатели. Те представляват мерки, предприети по преценка и решение на правителството с цел постигането на определени приоритети (напр. насърчаване на заетостта и стимулиране растежа на икономиката). Отнасят се до промяна в политиката на приходите (данъчната база и/или ставка) или промяна в разходните политики и трансферите от страна на правителството с цел предоставяне на ефективни стимули за икономиката.

Съгласно изискване на Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г., член 9, параграф 2, буква „б“, средносрочните бюджетни рамки на държавите членки следва да включват процедури за установяването на прогнози за всички основни разходни и приходни пера на сектор „Държавно управление“ за съответната бюджетна година и за годините след нея, на базата на непроменени политики, и поради тази причина оценката на дискреционните мерки на правителството е от съществено значение. По този начин се гарантира, че избраният фискален сценарий може да бъде оценен както 50

по отношение на влиянието на макроикономическите променливи, така и по отношение на дискреционните изменения в политиката на правителството.

В АСБП са оценени всички дискреционни мерки, които правителството изпълнява или възнамерява да изпълнява през прогнозния период, като е отразено допълнителното им бюджетно въздействие за съответната година спрямо предходната. Мерките са отразени единствено в годината, в която се въвеждат, независимо че въздействието им може да продължава и през останалите години на прогнозния период.

В частта на приходите за 2021 г. се предвижда увеличаване на размера на данъчните облекчения за деца по чл. 22в и за деца с увреждания по чл. 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, което ще доведе до намаление на приходите със 143,4 млн. лв.

Дискреционните разходни мерки за периода 2021-2023 г. са основно социално- икономически по своя характер. С най-голям бюджетен ефект в разходната част за 12

2021 г. е увеличението с 10% на разходите за персонал в бюджетната сфера , в т.ч. – за МВР – с 15% и увеличение на МРЗ - в размер на 735,5 млн. лв. Ефектът от повишаването на заплащането на педагогическия персонал се предвижда да бъде в размер на 360,0 млн. лв. през следващата година. Кумулативният ефект за 2021 г. от промяната в размерите на месечните помощи за отглеждане на дете до една година и целевите помощи за ученици и от отпадането на подоходния критерий на член от семейството за достъп до целевите помощи за ученици от първи и осми клас е планиран в размер на 41,7 млн. лв. Съществена част от разходните мерки са свързани с промяна на параметрите на пенсионната система. Увеличението на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 250 на 300 лв. от 1 януари 2021 г. се очаква да има ефект от 544,9 млн. лв. за 2021 г., включително от нарастването на минималната пенсия през 2020 г. Допълнителен ефект за следващата година има и еднократното изплащане на суми през първото тримесечие на годината в размер на 50 лв./месечно за всички пенсионери – в размер на 318,0 млн. лв., както и предоставянето на еднократна финансова подкрепа за хранителни продукти в размер на 120 лв. на пенсионери, на които пенсията или сборът от пенсиите заедно с добавките и компенсациите към тях е 13 от 300,01 до линията на бедност - с ефект от 47,0 млн. лв. Нарастването на максималния размер на пенсията от 1 200 на 1 440 лв. от 1 януари 2021 г. се очаква да има общ бюджетен ефект върху разходите от 124,0 млн. лв. за периода 2021-2023 г.

Мярката за запазване на заетостта, чрез която държавата поема 60 на сто от размера на осигурителния доход и дължимите осигурителни вноски за сметка на осигурителя на заетите в предприятия, чийто бизнес е пострадал в най-голяма степен от въведените извънредни мерки за овладяване разпространението на заразата от COVID-19 (т.нар.

мярка „60/40“) е с ефект от 300,0 млн. лв. за 2021 г. Планираните разходи за еднократна помощ за ползване на туристически услуги за вътрешен туризъм на стойност 210 лв. е в размер на 10,0 млн. лв. за 2021 г.

Ефект върху разходите оказва и нарастването на минималния осигурителен доход, върху който от държавния бюджет се внасят здравноосигурителни вноски на определени категории лица по реда на чл. 40 от Закона за здравното осигуряване, което ще доведе до нарастване на разходите с 221,7 млн. лв. за периода 2021-2023 г.

12 За всички структури, които не попадат в обхвата на пакета от социално-икономически мерки на правителството.

13 За 2021 г. размерът на линията на бедност е 369 лв.

Във връзка с разпоредбите на Закона за личната помощ и нарастването на линията на бедност се очаква увеличение на разходите за социални помощи с общ бюджетен ефект от 124,3 млн. лв. за разглеждания тригодишен период.

Разходите за финансиране на разширяването на достъпа и обхващането в задължителното предучилищно образование на децата, навършили 4-годишна възраст, както и за подпомагане на заплащането от родителите на такси по чл. 298, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование, са в размер на 61,0 млн. лв. за

2021 г.

Увеличаването на минималния размер на паричното обезщетение за безработица от 9 на 12 лв. за периода от 1 януари до 31 декември 2021 г. е с ефект от 15,0 млн. лв.

Осигуряването на специализирани устройства за машинно гласуване, съгласно разпоредбите на Изборния кодекс, се прогнозира да има допълнителен ефект върху разходите в размер на 155,0 млн. лв. за 2021 г.

Със значителен ефект за нивото на дискреционните разходни мерки са планираните разходи в сектор „Отбрана и сигурност“ във връзка с придобиването на нов тип боен самолет и основна бойна техника с общ размер от 1 370,3 млн. лв. за прогнозния период. Разходите за придобиване на бойна техника за изграждане на батальонни 14 бойни групи от състава на механизирана бригада възлизат на 334,0 млн. лв. за прогнозния период.

Табл. II-11: Дискреционни мерки на начислена основа, млн. лв.

Дискреционни мерки 2021 г. 2022 г. 2023 г.

Приходни мерки Увеличен размер на данъчните облекчения за деца по ЗДДФЛ -143,4 Разходни мерки Политика по доходите - увеличение с 10% на разходите за персонал в 735,5 бюджетната сфера, в т.ч. за МВР – с 15% и увеличение на МРЗ Увеличаване на заплатите на педагогическия персонал 360,0 Увеличаване на частта от осигурителния доход, върху който държавата 117,1 52,3 52,3 внася здравни вноски за лицата, осигурявани за сметка на държавния бюджет Нарастване на часовата ставка за положен труд на личните асистенти по 82,1 22,2 20,0 ЗЛП и нарастване на линията за бедност Кумулативен ефект от увеличение на размера на месечната помощ за 41,7 отглеждане на деца до 1 година и целевата помощ за ученици по Закона за семейни помощи за деца, както и от отпадане на доходния критерий за достъп до целевите помощи за ученици от първи и осми клас по същия закон 15,0 Увеличаване на минималния размер на паричното обезщетение за безработица 14 Виж ДВ, бр. 51 от 2018 г.

Дискреционни мерки 2021 г. 2022 г. 2023 г.

Увеличение на минималния размер на пенсията 544,9 Еднократно изплащане на допълнителни суми в размер на 50 лв. към 318,0 пенсиите на всички пенсионери 94,0 15,0 15,0 Увеличение на максималния размер на пенсията Еднократна финансова подкрепа в размер на 120 лв. за хранителни 47,0 продукти на пенсионери, на които пенсията или сборът от пенсиите заедно с добавките и компенсациите към тях е от 300,01 лв. до 369 лв.

включително -12,0 -12,0 -12,0 Увеличение на изискуемите възраст и осигурителен стаж за пенсия Мярка за запазване на заетостта, т нар. „60/40“ 300,0 Еднократна помощ за ползване на туристически услуги за вътрешен 10,0 туризъм на единична стойност 210 лв.

Разширяване на достъпа и обхващането в задължителното предучилищно 36,0 образование Подпомагане заплащането на такси, дължими от родителите за хранене на 25,0 деца в задължително предучилищно образование 155,0 Машинно електронно гласуване Инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“ 120,0 70,0 1 180,3 Инвестиционен разход „Придобиване на основна бойна техника за 134,0 200,0 изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“ Общо разходни мерки: 2 989,3 281,5 1 455,6 Източник: МФ

4.3. СЪПОСТАВКА НА ПРОГНОЗАТА ЗА СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ“ С ТАЗИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ В тази част се прави съпоставка на средносрочната прогноза за сектор „Държавно управление“ на МФ спрямо последната фискална прогноза на Европейската комисия от пролетта на 2020 г. Следва да се имат предвид различните бази и изменения в макроикономическите сценарии на двете институции, които обуславят различията по отношение на очакваните фискални резултати. Прогнозите на ЕК за общия баланс на сектор „Държавно управление“ за 2020 г. и 2021 г. са по-оптимистични в сравнение с прогнозата на МФ, като те се базират на сценарий без съществено изменение в провежданите политики.

Фискалната позиция на правителството по отношение на изискванията на Пакта за стабилност и растеж е в рамките на заложените ограничения за нивата на дълга и дефицита, като се вземат предвид временните приходни и разходни мерки на правителството, свързани с преодоляване на последиците от кризата и реализирането на доставките на военна техника през 2022 и 2023 г. Оценката на МФ за изменението на приходите и разходите на сектор „Държавно управление“ за 2020 и 2021 г. се основава 53

на текущото състояние на публичните финанси и очакванията за възстановяване на икономиката през 2021 г.

Сравнение на прогнозата на МФ с прогнозата на ЕК за 2020 г.

Прогнозите на ЕК и на МФ по отношение на бюджетното салдо за текущата година се различават, като очакванията на ЕК са за отрицателно салдо в размер на 2,8% за 2020 г., докато прогнозата на МФ предвижда бюджет с дефицит от 5,2%, като 2,3 пр.п. от дефицита е вследствие на предприетите мерки за противодействие и смекчаване на последиците от пандемията от COVID-19 в страната. В последната си прогноза от пролетта на 2020 г. ЕК понижи оценката си за 2020 г. спрямо предходната си прогноза за излишък от 0,9%, с 3,7 пр.п. до дефицит от 2,8% от БВП. Бюджетното салдо в прогнозата на ЕК се постига при съответно по-високи приходи от 3,0 пр.п., но и при по- високи разходи с 0,5 пр.п. в сравнение с тези на МФ.

По отношение на приходите ЕК планира по-високи неданъчни приходи – с 2,3 млрд. лв.

и с 0,3 млрд. лв. по-ниски приходи от капиталови трансфери, като и в двете позиции се отчитат средства от европейските Структурни и Кохезионен фондове. Останалите приходи, от преки данъци и социално-осигурителни вноски, са по-ниски в сравнение с оценките на МФ. Разликите в прогнозите на МФ спрямо тези на ЕК при данъчните приходи се дължат на актуализираната информация по отношение на изпълнението при преките данъци през 2019 г., която предопределя по-високата база за текущата година, повишаването на данъчната събираемост, намаляването на разликата между очакваните приходи от ДДС и действително събраната сума (т.нар. ДДС Gap) и др.

По отношение на разходните показатели - при текущите разходи прогнозната им стойност според МФ е по-висока с около 1,8 млрд. лв., като това се дължи най-вече на превишение на общите разходи за социални плащания с 1,3 млрд. лв. и на по-високите очаквани други текущи плащания (тук се отразяват основно вноската на България по бюджета на ЕС; другите текущи трансфери за домакинствата и за юридическите лица с нестопанска цел). При оценките за социалните плащания разликите идват основно от по-високите очаквани разходи за пенсии, обезщетения и здравноосигурителни плащания според предварителните оценки на МФ за текущия период. Подкрепата за най-уязвимите групи и за здравната система в страната в условията на пандемия наложиха повишение на тези разходи. При оценките за междинното потребление разликата идва от по-малкото планирани средства за издръжка в прогнозата на ЕК – с 587,3 млн. лв. По отношение на субсидиите и лихвените разходи за 2020 г. прогнозите на двете институции не се различават съществено.

При капиталовите разходи планираните в прогнозата на ЕК публични инвестиции са по-ниски от оценките на МФ – с 1,1 млрд. лв. При брутообразуването на основен капитал ЕК очаква по-ниски вложения с 1,05 млрд. лв., а за другите капиталови разходи планираните средства са по-малко с 53,2 млн. лв. Нарастването на брутообразуването на основен капитал в прогнозата на МФ за 2020 г. се дължи от една страна на финансираните по-високи разходи за текущ ремонт и поддръжка на републиканската пътна мрежа, разплатените средства за изграждане на АМ „Хемус“, както и на увеличение в предвидените за осъществяване други големи инфраструктурни проекти.

Сравнение на прогнозата на МФ с прогнозата на ЕК за 2021 г.

За 2021 г. МФ леко подобрява прогнозата си за баланса на начислена основа спрямо

2020 г. до дефицит от 5,0% от БВП. От друга страна оценките в пролетната прогноза на ЕК са за дефицит от 1,8% от БВП, като тази оценка е изготвена при допускане за 54

непроменени политики и в нея не са отразени ефектите от дискреционните мерки за

2021 г. Разликите в прогнозата спрямо предходната година по оценки на МФ се дължат на очакваните по-високи приходи и разходи на годишна база в размер на съответно 0,3 и 0,1 пр.п. от БВП. Според пролетната прогноза на ЕК се очаква да има спад в нивото както на приходите, така и на разходите от респективно 1 пр.п. и 1,8 пр.п., като общият бюджетен баланс се подобрява спрямо предходната година до -1,8% от БВП поради прогнозираното свиване на разходите.

Прогнозата за текущите приходи за 2021 г. на МФ е по-ниска от прогнозата на ЕК за същия период с 0,9 млрд. лв. В прогнозата на МФ се очакват основно по-високи данъчно-осигурителни приходи. Един от факторите за разликата на тази прогноза спрямо оценките на ЕК при социално-осигурителните вноски и преките данъци е по- високата данъчна база (компенсацията на наетите лица), като в прогнозата на МФ са взети предвид промените в политиката по доходите, както и новите данъчни облекчения през 2021 г. Прогнозата за неданъчните текущи приходи на МФ е по-ниска в сравнение с очакванията на ЕК за същия период, докато прогнозата за капиталовите приходи на сектор „Държавно управление“ на МФ е по-висока от тази на ЕК с 396,9 млн. лв.

По отношение на текущите разходи почти по всички елементи очакванията на МФ са за по-високи разходи спрямо прогнозата на ЕК, с изключение на разходите за субсидии и други текущи плащания. Повишението при разходите за заплати е основно поради поетапното увеличение на МРЗ, на заплатите в бюджетния сектор и на увеличените средства за заплати в сектор „Образование“. При социалните разходи е планирано нарастване на обезщетенията в средносрочен план, основно вследствие на увеличение на разходите за изплащане на пенсиите, както и по новите закони за хората с увреждания и за личната помощ. Наблюдаваните по-високи разходи за здравноосигурителни плащания (социални трансфери без тези в натура) са в съответствие с предприетите политики за финансиране на повече дейности в 15 болничната помощ и за нарастване по някои от останалите видове здравни плащания .

Прогнозата за разходите за издръжка за 2021 г. е съобразена с планираните разходи за

2020 г., като те нарастват поради очаквания за увеличаване на разходите за междинно потребление на министерствата и ведомствата и на разходите по сметки за европейски средства.

По отношение на капиталовите разходи се очаква да продължи високата инвестиционна активност в страната, което обуславя по-високите стойности на брутообразуването на основен капитал в прогнозата на МФ.

Табл. II-12: Сравнение на бюджетната прогноза на МФ с прогнозата на ЕК Показатели 2020 2021 млрд. лв. МФ* ЕК МФ ЕК

1. Данъци върху производството и вноса 17,9 17,3 18,7 18,3

2. Текущи данъци върху доходите, богатството и др. 6,9 6,2 7,3 6,4

3. Социално-осигурителни вноски 10,9 10,5 11,7 10,7

4. Други приходи, вкл. приходи от продажби 6,2 8,5 6,2 9,4 15 Основно за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната; както и за първична и специализирана извънболнична медицинска помощ и др.

Показатели 2020 2021 млрд. лв. МФ* ЕК МФ ЕК

5. Общо текущи приходи 41,8 42,4 43,9 44,8

6. Компенсация на наетите лица 13,3 13,4 14,4 14,1

7. Междинно потребление 6,0 5,4 6,4 5,6

8. Социални трансфери в натура 3,2 3,4 3,9 3,3

9. Социални трансфери без тези в натура 14,6 13,4 16,0 13,4

10. Лихвени разходи 0,7 0,7 0,8 0,8

11. Субсидии 3,1 3,3 2,8 3,0

12. Други текущи плащания 2,2 1,7 2,2 2,3

13. Общо текущи разходи 43,0 41,2 46,4 42,5

14. Брутни спестявания (5-13) -1,2 1,2 -2,5 2,3

15. Капиталови трансфери, получени 1,4 1,0 1,7 1,3

16. Брутообразуване на основен капитал 5,1 4,1 4,7 4,5

17. Други капиталови разходи 1,3 1,2 0,7 1,3

18. Общо приходи (% от БВП) 36,3% 39,3% 36,6% 38,3%

19. Общо разходи (% от БВП) 41,5% 42,0% 41,6% 40,2%

20. Общ баланс (% от БВП) -5,2% -2,8% -5,0% -1,8% * Предварителни данни Източник: ЕК, МФ, НСИ

4.4. КОНСОЛИДИРАН ДЪЛГ НА СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ“ През 2019 г. консолидираният дълг на сектор „Държавно управление“ в номинално изражение възлиза на ниво от 24,2 млрд. лв., а стойността на съотношението консолидиран дълг на сектор „Държавно управление“/БВП на ниво от 20,2% или значително под максимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60%.

Установената трайна тенденция в структурното разпределение на консолидираните задължения се запазва и през периода 2021-2023 г., като основен принос и компонент с най-голямо влияние върху дълга на сектора заема подсектор „Централно управление“ с дял в сектора от около 98,0% към края на 2020 г. Този фактор обуславя и доминантното значение на политиката по управление на държавния дълг при дефиниране на текущото състояние и перспективите за развитие на консолидираните задължения, предвид сериозният превес на държавния дълг в структурата на дълга на сектор „Държавно управление“ (около 93,0% към края на 2020 г.). Другите два компонента, формиращи сектора – подсектор „Местно управление“ и подсектор „Социалноосигурителни фондове“ – имат почти неутрално въздействие върху общия размер на дълга на сектора.

В условията на изключително динамичната ситуация, вследствие от разпространението на COVID-19 и влошените в тази връзка допускания както за външната среда, така и за националната икономика, през 2020 г. се очаква значително нарастване в нивото на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ до 30,1 млрд. лв. или 25,3% от БВП. Увеличението на дълга в номинално изражение е в резултат главно от успешното пласиране на двоен транш еврооблигации на международните капиталови пазари, всеки от които от по 1,25 млрд. евро и матуритет, съответно от 10 и 30 години, пласираните ДЦК на вътрешния пазар, както и усвояванията на средства по вече договорените държавни заеми от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Банката за развитие към Съвета на Европа (БРСЕ) за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства 56

от ЕС. Освен очакваният ръст на дълга на сектора в номинално изражение, индикаторът дълг/БВП допълнително се повлиява неблагоприятно и от прогнозите за спад на БВП.

През следващия тригодишен период 2021-2023 г. допусканията за размера на дълга на сектор „Държавно управление“ ще бъдат зависими главно от основните цели на фискалната политика, позицията на бюджетното салдо и перспективите за развитието на основните макроикономически индикатори, както и от развитието на епидемичната обстановка в страната и в глобален план. Прогнозите към момента очертават отрицателно бюджетно салдо през всяка една от разглежданите години, което повишава необходимостта от набавяне на ресурс от дългови източници през 2021-2023 г.

Отчитайки тези очаквания, в следващите три години се предвижда темпът на нарастване на дълга на сектор „Държавно управление“ да продължи, номинално и спрямо БВП, в диапазона от 27,5% през 2021 г. до 29,4% в края на 2023 г. (34,2 – 40,5 млрд. лв.).

Независимо от влошените оценки за стойността на относителния дял на консолидирания дълг спрямо БВП, същите остават далеч под максимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60%, което ще гарантира запазване на равнището на държавна задлъжнялост в устойчиви граници, респ. водещата позиция на Република България сред 28-те държави-членки на ЕС по отношение на ниска дългова тежест.

Граф. II-1: Консолидиран дълг на сектор „Държавно управление“ Източник: МФ 57

4.5. УСЛОВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ С ПОТЕНЦИАЛНО ЗНАЧИТЕЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ“ Задълженията се наричат условни, тъй като по своята същност те са само потенциални, а не действителни. Това са задължения, които зависят от настъпването на определено събитие в бъдеще или настоящи задължения, при които няма вероятност за извършване на плащането към държавата или сумата на възможното плащане не може да бъде изчислена по надежден начин.

Условните задължения включват:

• задължения, произтичащи от дейността на публичните дружества;

• гарантиран дълг на сектор „Държавно управление“;

• необслужвани кредити;

• задължения, свързани с публично-частни партньорства.

Високите стойности на условните задължения може да са индикатор за нежелано равнище на риск. Поради това наблюдението и оценката на условните задължения с потенциално значително въздействие върху сектор „Държавно управление“ е важно за поддържането на фискалната устойчивост и управлението на фискалните рискове.

Граф. II-2: Разпределение на условните задължения на сектор „Държавно управление“, % от БВП Източник: НСИ За отчетния период информацията за условните задължения по видове показва, че най-високо е нивото на задълженията, произтичащи от дейността на публичние дружества. Техният общ размер е 9,56% от БВП (10,49 млрд. лв.), като задълженията на финансовите предприятия са само 2,07%, а на нефинансовите - 7,49% от БВП. От тях под наблюдение във връзка с потенциално значително влияние върху условните задължения на сектор „Държавно управление“ са всички държавни и общински предприятия с общ размер на задълженията към 31.12.2019 г. над 0,1% от БВП, които 58

не попадат в обхвата на сектор „Държавно управление“. Тези предприятия представят отчет и прогнози за приходите и разходите, както и за активите и пасивите си до 2023 г.

Отчетеният към 31.12.2019 г. общ размер на дългосрочните и краткосрочните задължения на тези дружества е в размер на 9,53 млрд. лв. или 7,96% от БВП, като към края на 2023 г. очакванията са този дял да намалее до 4,88% от БВП. Сумарният им коефициент на задлъжнялост се очаква да се понижи от 1,17 към 31.12.2019 г. до 0,74 в края на прогнозния период, а съотношението на дълга спрямо активите им да намалее от 48% към края на 2019 г. до 38% през 2023 г. Коефициентът им на ликвидност се очаква да се движи между 2,5 и 2,0 през прогнозния период.

Нивото на задълженията на държавните предприятия с потенциално значително въздействие върху сектор „Държавно управление“ е по-ниско в сравнение със средното 16 ниво на задлъжнялост в ЕС, което е 33,52% за 2018 г.

Граф. II-3: Задължения на държавно контролирани предприятия, класифицирани извън сектор „Държавно управление“, % от БВП Източник: НСИ Гарантираният дълг на сектор „Държавно управление“ към края на 2020 г. се очаква да възлезе на около 246,4 млн. лв. или 0,2% от БВП. Дългът се формира главно от издадените от подсектор „Централно управление“ гаранции. През периода 2020-2023 г.

планираният номинален размер на гарантирания дълг на сектор „Държавно управление“ ще се увеличи като достигне до около 336,0 млн. лв. в края на периода, а като съотношение ще възлезе на около 0,2% спрямо прогнозния БВП. Предвижданото увеличение на номиналната стойност на дълга е вследствие на очаквани усвоявания на средства за изпълнението на проекта „Междусистемна газова връзка Гърция-България“, финансиран с държавногарантиран заем от Европейската инвестиционна банка.

16 Съгласно данни от Евростат, http://ec.europa.eu/eurostat/web/government-finance-statistics/data/database.

Основната част от гарантирания дълг на сектор „Държавно управление“ представляват задължения към външни кредитори с дял от 66,0%. В отрасловата структура на гаранциите през 2020 г. доминиращ дял от около 52,0% заемат издадените гаранции на сектор „Енергетика“, следвани от предоставяната държавна финансова подкрепа по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти с дял от 32,5% и други гаранции - около 15,5%. Към края на периода 2020-2023 г. в следствие на планираните усвоявания за реализацията на проекта „Междусистемна газова връзка Гърция- България“ делът на сектор „Енергетика“ се очаква да възлезе на 64,0% от издадените към момента гаранции на сектора.

Необслужваните заеми към сектор „Държавно управление“ са само в сектор „Централно управление“ и се запазват на ниво под 0,1% от БВП през последните пет години. Размерът им за 2018 г. е 0,03% от БВП, което е под средното за ЕС ниво от 1,56% от БВП.

Коригирана капиталова стойност на извънбалансовите публично-частни партньорства (ПЧП) не се докладва, тъй като към момента в България няма ПЧП, които да отговарят на дефиницията на ЕСС 2010 за ПЧП. Методологията ЕСС 2010 препоръчва да се използва терминът ПЧП само за тези договори, където правителството е основният купувач на услугата.

4.6. ОЦЕНКА НА МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИЗАЦИИ И РЕЙТИНГОВИ АГЕНЦИИ ЗА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И ФИНАНСОВИ ПЕРСПЕКТИВИ НА БЪЛГАРИЯ В есенната си икономическа прогноза Европейската комисия определя, че България се изправя пред пандемията от COVID-19 със силна фискална позиция. Отчита се, че правителството е предприело мерки като увеличаване на възнагражденията на служителите в сферата на здравеопазването и сигурността, както и субсидии и схеми за социално подпомагане с общ бюджетен ефект от около 2% от БВП. Прогнозата на Комисията е, че балансът на сектор „Държавно управление“ както за 2020 г., така и за

2021 г. ще бъде отрицателен в размер на около 3% от БВП.

Комисията изразява позиция, че възстановяването ще има позитивен ефект върху приходите, но редица разходни мерки за запазване на работни места и подпомагане на доходите чрез увеличение на възнагражденията и на социалните обезщетения ще имат отрицателно влияние върху дефицита за 2021 г. За 2022 г. прогнозата е за намаляване на дефицита с около 1,5% от БВП поради оттеглянето на мерките за овладяване на епидемията. Комисията също така отбелязва, че нейната прогноза не отчита мерките, които се финансират от Фонда за възстановяване и устойчивост.

Есенната икономическа прогноза на Европейската комисия се съдържа на следния адрес:

https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/economy-finance/ip136_en_2.pdf На 20 май 2020 г. Европейската комисия публикува своето предложение за специфични препоръки (СП) на Съвета към държавите членки. За България препоръките са четири и отчитат особения контекст на пандемията от COVID-19 и задействането на общата клауза за дерогация в рамките на Пакта за стабилност и растеж, считано от 20.03.2020 г.

С оглед на това през тази година СП са с по-общ характер, по-целенасочени и по-малко предписателни в сравнение с предходните години. Засегнатите области на политика за 60

адресиране на препоръките са фискалната политика, финансовия сектор, малките и средни предприятия, системата за социална защита, образование и здравеопазване.

В областта на фискалната политика Комисията препоръчва на правителството в съответствие с общата клауза за дерогация да предприеме всички необходими мерки за ефективно справяне с пандемията, поддържане на икономиката и подпомагане на последващото възстановяване. Когато икономическите условия позволяват това, да провежда фискални политики, насочени към постигане на благоразумни средносрочни фискални позиции и гарантиране на устойчивостта на дълга, като същевременно засили инвестициите. Да мобилизира достатъчно финансови ресурси за укрепване на устойчивостта, достъпността и капацитета на здравната система и да гарантира балансирано географско разпределение на здравните работници.

Цялото съдържание на препоръката на Европейската комисия за Препоръка на Съвета относно Националната програма за реформи на България за 2020 г. и съдържаща становище на Съвета относно Конвергентната програма на България за 2020 г. може да се открие на следния адрес:

https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:52020DC0502&from=EN В публикуваната през м. октомври 2020 г. макроикономическа прогноза Българската народна банка (БHБ) коригира предходната си икономическа прогноза за България към по-оптимистична, като я ревизира по отношение на спада на БВП от 8,5% на 5,5%.

Очакванията са за завръщане към ниво на БBΠ отпреди пандемията едва през средата на 2022 г., предвид по-плавното възстановяване. Ревизираната прогноза на БНБ е в съответствие с променените прогнози на голям брой държави, които също са намалили спада на икономиките си за сметка на възстановяването.

Фискалната политика се очаква да има силно изразено антициклично въздействие, като допринася положително за икономическата активност както чрез по-високия размер на разходите за правителствено потребление и инвестиции, така и чрез увеличените нетни трансфери към домакинствата. В съответствие с допусканията за развитието на външната среда и за овладяване на пандемията през периода 2021-2022 г. се очаква постепенно възстановяване на икономическата активност, като реалният БВП да нарасне съответно с 4,0% за 2021 г. и с 3,8% за 2022 г., като достигне нивото си отпреди пандемията. Повече информация за макроикономическата прогноза на БHБ може да се открие на следния адрес:

https://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/pub_mac_forеcast_20 20_03_bg.pdf.

През м. февруари 2020 г. международната рейтингова агенция Fitch Ratings потвърди кредитния рейтинг на България ‘BBB’ с положителна перспектива, а през април потвърди ‘BBB’ рейтинга на България, като ревизира перспективата на стабилна. През м. август 2020 г. Fitch Ratings потвърди дългосрочния кредитен рейтинг в чуждестранна и местна валута ‘BBB’ със стабилна перспектива. Рейтингът на България е подкрепен от силните външни и фискални баланси, както и от благонадеждната рамка на политиката, подкрепена от членството в Европейския съюз и дългогодишното функциониране на валутния борд. Факторите, ограничаващи рейтинга, са както по- ниските равнища на доход, в сравнение с държави със същия рейтинг, така и неблагоприятните демографски фактори, които биха могли да ограничат растежа и да окажат натиск върху държавните финанси в дългосрочен план. Индикаторите за държавно управление са в съответствие с тези на страните със сходен рейтинг.

Стабилната перспектива отразява степента на икономическа устойчивост срещу пандемията от коронавирус, дължаща се на дългогодишната фискална стабилност, значителните по размер международни валутни резерви и възможността за съществени трансфери от ЕС през прогнозирания период. Влизането на страната във Валутния механизъм II (ERM II) и постепенният процес по подготовка за приемане на еврото също ще спомогнат за поддържането на макроикономическа и фискална стабилност в контекста на негативните рискове пред растежа и нарастващата политическа несигурност. Според Fitch Ratings приемането на България в ERM II и Банковия съюз през юли 2020 г. е важно постижение, което обхваща двугодишен процес на успешно прилагане на реформи и подобряване на устойчивостта на банковия сектор. То също така отразява ангажимента, поет от държавите и институциите от еврозоната, към разширяване на обхвата на еврото във време, в което макроикономическите и политическите рискове значително нараснаха в Европа. Оттук нататък фокусът ще бъде насочен към спазването на критериите за конвергенция, както и към другите специфични за България ангажименти, които включват продължаване на усилията за реформи. Основните фактори, които биха могли да доведат до повишаване на рейтинга са: намаляване на макроикономическите и фискални рискове и подобряване на очакванията за растежа след COVID-кризата, който от своя страна допълнително ще подкрепи и публичните финанси; напредък за присъединяване към еврозоната, както и подобряване на потенциала за растеж. Фактори, които биха могли да доведат до понижаване на рейтинга са: продължително нарастване на държавния дълг;

материализиране на условните задължения в публичните финанси; съществено влошаване на перспективите за растеж; възникване на значителни външни дисбаланси и/или влошаване на външната конкурентоспособност.

В края на м. ноември 2019 г. международната рейтингова агенция Standard&Poor's повиши кредитния рейтинг на България до 'BBB' с положителна перспектива.

През м. май 2020 г. потвърди дългосрочния и краткосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута 'BBB/A-2' и ревизира перспективата от положителна на стабилна. Ревизията отразява очакванията за значителното влошаване на растежа в България, както и в други държави през 2020 г. в резултат от въвеждането на мерки за овладяване на пандемията от COVID-19. От рейтинговата агенция отчетоха нарастване на макроикономическите и фискални рискове, но имайки предвид, че през последните години макроикономическите дисбаланси на страната са се свили значително, очакванията на анализаторите бяха, че българската икономика ще се възстанови през 2021 година. Според оценката на агенцията България влиза в настоящата рецесия със силна външна позиция след години на излишък по текущата сметка. Държавният дълг е нисък и страната отчита бюджетни излишъци през последните четири години. Според рейтинговата агенция отговорът на политиката за преодоляване на последствията от пандемията няма да застраши стабилността на публичните финанси, като се посочва, че режимът на валутен борд в страната насърчава разумната фискална политика. Анализаторите от S&P Global Ratings отбелязаха още, че България постига стабилен напредък към присъединяването си към Валутния механизъм II и Банковия съюз. Ограничения пред рейтинга се явяват институционалната среда и ниският БВП на глава от населението в сравнение с останалите европейски страни.

В края на м. ноември S&P Global Ratings потвърди дългосрочния и краткосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута 'BBB/A-2' Перспективата пред рейтинга остава стабилна.

В обобщения доклад е отбелязано подобрението в очакванията за развитието на българската икономика, тъй като вътрешното търсене е по-устойчиво на въздействието на пандемията, отколкото са били предварителните оценки на агенцията. Спадът на БВП през 2020 г. е ревизиран до -4,5% спрямо -6,5%, заложен в прогнозата на S&P от месец май. Бюджетният дефицит ще остане умерен през 2020 и 2021 година, след което се очаква бърза консолидация, съпроводена със значителен приток на европейски средства. От рейтинговата агенция отчитат също и включването на българския лев във Валутния механизъм II през месец юли и присъединяването на България към Банковия съюз и отбелязват, че процесът по окончателното присъединяване към еврозоната ще засили сътрудничеството между БНБ и ЕЦБ и се очаква да отнеме няколко години.

Стабилната перспектива отразява очакванията на агенцията за бързо възстановяване на българската икономика след пандемията, без поява на дисбаланси във външния и финансовия сектор през следващите две години. Това ще позволи бърза фискална консолидация и ще ограничи нарастването на публичния дълг.

Рейтинговата агенция би повишила кредитния рейтинг, ако възстановяването на българската икономика бъде придружено с по-бърза фискална консолидация, както и подобрение във външните баланси, надхвърлящи очакванията на агенцията. Сред факторите, които биха довели до понижение на рейтинга са задълбочаване на икономическия спад или забавяне на възстановяването, които от своя страна ще доведат до по-продължителна фискална консолидация и нарастване на публичния дълг през следващите две години.

В началото на м. октомври 2020 г. Moody’s повиши дългосрочния рейтинг на България в чуждестранна и местна валута на Baa1 със стабилна перспектива. Решението на Moody’s за повишаването на рейтинга отразява подобряването на институционалния капацитет и ефективността при разработване на политики, с което страната навлиза в последния етап преди членството в еврозоната. Повишеният рейтинг отчита също и намаления риск по отношение на дълга в чуждестранна валута, значителните фискални резерви и очакванията, че благоприятната динамика на бюджетните показатели и дълга в периода след шока от пандемията ще подкрепят силната фискална позиция.

Стабилната перспектива отчита баланса между подобряването на икономическата и институционална среда в България и наличието на ключови предизвикателства пред рейтинга, свързани предимно с отрицателното въздействие на демографските процеси в страната върху потенциалния растеж в средносрочен хоризонт, както и необходимостта от продължаване на реформите в борбата с корупцията, независимостта на съдебната система и върховенството на закона. Първият фактор за повишаването на рейтинга се основава на напредъка на България към присъединяване в еврозоната и свързаните с това укрепване на институционалния капацитет и ефективно разработване на политики.

Вторият фактор за повишаването на рейтинга е свързан с укрепването на фискалния и кредитен профил на страната, въпреки отрицателното въздействие на пандемията от GOVID-19. Агенцията посочва, че основните фактори, които биха могли да доведат до повишаване на перспективата и рейтинга на страната, са свързани със значителни подобрения в качеството на работа на институциите и устойчивата конвергенция към по-висок жизнен и институционален стандарт, които ще подкрепят влизането на страната в еврозоната. Фактори, които биха могли да доведат до отрицателна перспектива и понижаване на рейтинга, са евентуално значително и трайно влошаване на силната фискална позиция на правителството и перспективите пред дългосрочния икономически растеж, както и отслабването на институционалната рамка.

III.

Част III.

Приоритети на политиките и основни допускания за периода 2021-2023 г.

1. ПОЛИТИКИ В ПРИХОДИТЕ ЗА ПЕРИОДА 2021-2023 Г.

Безпрецедентната ситуация, свързана с ограничаване на разпространението на заразата с COVID-19 в световен мащаб през 2020 г., забавянето на икономическата активност в България и произтичащото от това сериозно влошаване на параметрите по приходите в Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2020 г., наложи разработване на нови прогнози за данъчните приходи, отразени в актуализирания ЗДБРБ за 2020 г. (обн., ДВ, бр. 100 от 2019 г., изм. и доп., бр. 34 и 60 от 2020 г.). При разработване на оценките за постъпленията от данъци за 2020 г. и за периода 2021-

2023 г. е прието допускането, че овладяването на пандемията и икономическото възстановяване в България протичат едновременно със същите процеси в международен план. Направените оценки за ефекта върху бюджетните приходи от основните данъци са съобразени с допусканията относно продължителността на ограничителните мерки и на намалената стопанска активност. Повишената несигурност при данъкоплатците също е фактор със съществено значение и може да допринесе за спад или изместване на данъчни постъпления през 2020 година. Променлива величина остава ефектът от протичащите процеси във външноикономически план.

Оценката за данъчните приходи за 2020 г. е направена в хипотезата на извънредна ситуация и динамично променяща се икономическа среда, като отчита предвидими фактори и явления с краткосрочно проявление, предвид невъзможността да се направи точна прогноза за пълния размер на всички потенциални преки и косвени ефекти върху бюджетните данъчни приходи.

Прогнозите за постъпленията от данъци за периода 2020-2023 г. отчитат и ефектите от приетите законодателни извънредни мерки в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март

2020 г., и за преодоляване на последиците. В областта на данъчната политика мерките са в подкрепа на бизнеса и заетостта и са с цел осигуряване на ликвидна подкрепа на предприятията, чрез удължаване на сроковете за деклариране и внасяне на данъци в рамките на първото полугодие на 2020 г. при запазване на условията за ползване на отстъпки. В условията на продължаващата извънредна епидемична обстановка във връзка с разпространението на COVID-19, бяха приети и допълнителни мерки, свързани с намаляване на ставката за ДДС от 20% на 9%, в някои от най-засегнатите сектори на икономиката, с цел да се минимизират загубите в тези сектори и да се подпомогне тяхното възстановяване. Предвид екстремните предизвикателства, които породи пандемията от COVID-19 и желанието на Република България да предприеме всички мерки, необходими за максимална подкрепа на гражданите, засегнати от новия вирусен щам, тези в риск и медицинските специалисти, участващи в борбата с 65

пандемията, както и в отговор на писмо-покана от Европейската комисия (ЕК) от

20.03.2020 г. (taxud.a.4(2020)1899550), страната ни отправи искане за включване в първото общо решение на ЕК за разрешаване на прилагането на освобождаване от облагане с мита и ДДС върху вноса на стоки от медицински характер на основание на член 76 от Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета и на член 53 от Директива 2009/132/ЕО. Искането за включване, както и последващото искане за увеличаване на срока на прилагане, получиха необходимото одобрение от страна на ЕК. В допълнение към тези мерки, в преходните и заключителните разпоредби на ЗДБРБ за 2021 г. е направена промяна в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, свързана с увеличаване на размера на данъчните облекчения за деца за придобитите през 2021 г.

доходи.

За периода 2021-2023 г. предвидената политика в областта на данъците ще продължи да се придържа към установените принципи и насоки през последните години, като основната ѝ ориентация отново е към поддържане на икономическия растеж и стимулиране търсенето и предлагането на труд, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план.

Запазват се основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, справяне със сенчестата икономика и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. С предвидените мерки в политиката по приходите се цели гарантирането на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните политики на правителството. Предвижда се запазване на ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и тези за данъците върху доходите на физическите лица, като важна предпоставка за инвестиции, икономически растеж и заетост. В международен аспект данъчната политика е ориентирана в подкрепа на функционирането на единния пазар на ЕС, успешното осъществяване на цифровата трансформация на обществото и икономиката в Европа и на дейностите, гарантиращи, че Европа се възползва от новите възможности на променящата се глобална среда.

Във връзка с присъединяването на Република България към Приобщаващата рамка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за въвеждане на мерките по проекта за свиване на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (решение по т. 37 от Протокол № 13 от заседанието на Министерския съвет на 30 март 2016 г.), ще продължи работата, свързана с участие в дейностите за въвеждането на вече договорените от ОИСР четири минимални стандарта и други елементи на пакета от мерки по Проекта „Свиване на данъчната основа и прехвърлянето на печалби” (Base Erosion and Profit Shifting - BEPS). Въвеждането на минималните стандарти е свързано и с изпълнението на задълженията на България като държава членка на ЕС.

През прогнозния период Министерството на финансите ще продължи да участва в дейностите, свързани с обсъждането, анализа и оценката на въздействие от планираните от ОИСР мерки за справяне с данъчните предизвикателства, породени от дигитализацията на икономиката и нерешени проблеми, свързани с прехвърлянето на печалби: Стълб 1 (преразпределение на данъчни права) и Стълб 2 (минимално данъчно облагане на печалбата на многонационалните предприятия). Очаква се реформата да осигури повишаване на приходите от корпоративни данъци, значително намаляване на прехвърлянето на печалби и повишаване на данъчната сигурност.

Приемането от новата Европейска комисия (2019-2024 г.) като водещ приоритет на действията за справяне с предизвикателствата, свързани с климата и околната среда, предполага ангажирането на България през прогнозния период с предприемането на мерки в данъчното законодателство за постигане на поставените от Европейския съюз 66

цели в области като облагането на енергийните продукти и насърчаване използването на екологосъобразни превозни средства.

За изпълнение на приоритетните цели на данъчната политика се извършват нормативни промени и действия на приходните администрации в областта на събирането и контрола. Постигането на по-добра ефективност при изпълнение на мерките е в пряка връзка със засилването на междуинституционалното сътрудничество, координация и ефективен обмен на информация както на национално ниво, така и на ниво ЕС и трети страни.

Прогнозните данъчни приходи за периода 2021-2023 г. са базирани на основните показатели от есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите за периода 2020-2023 г. и на прилаганите мерки от страна на приходните агенции за подобряване на събираемостта.

Граф. III-1: Структура на приходите по КФП в % за периода 2020-2023 г. 17 Източник: МФ

1.1. ДАНЪЧНА ПОЛИТИКА Прогнозите за данъчните приходи за периода 2021-2023 г. са съобразени с основните приоритети в данъчната политика в средносрочен план и отчитат ефектите от промените в данъчното законодателство, свързани с реализиране на мерки за подобряване на събираемостта, стимулиране на икономическото развитие, намаляване 17 Използваните в някои от графиките и таблиците в доклада съкращения към годините за периода 2020-

2023 г. са със следното значение:

- 2020 ревиз. оценка – ревизирана оценка на програмата за 2020 г.;

- 2020 оч. изпъл. – очаквано изпълнение за 2020 г.;

- 2021 п – програма за 2021 г.;

- 2022 п – прогноза за 2022 г.;

- 2023 п – прогноза за 2023 г.

на административната тежест и въвеждане в националното законодателство на разпоредби от европейското право в областта на данъците.

Предвидените основни допускания за периода 2020-2023 г., свързани с данъчното законодателство се променят, в сравнение със стойностите, посочени в АСБП 2020-

2022 г., поради настъпилата ситуация, свързана с разпространението на заразата с COVID-19 в световен мащаб и предприетите мерки в областта на данъчната политика за ограничаване на кризата.

1.1.1 Повишаване на бюджетните приходи и борба с данъчните измами Мерките за повишаване на събираемостта на приходите включват дейности по подобряване на спазването на законодателството, превенция и противодействие на данъчните измами и отклонението от данъчно облагане.

- Приета е промяна в действащия режим на авансово облагане на данъчно задължените лица с корпоративен данък Прието е изменение на срока за подаване на декларацията за промени на авансовите вноски за корпоративен данък по чл. 88 от ЗКПО. Целта е да се осигури по-голяма предвидимост на данъчните приходи в бюджета, да се получи навременна информация за постъпленията в държавния бюджет за месец декември, което да позволи по- прецизното планиране и осъществяване на разходите от бюджетните разпоредители в края на финансовата година.

- Изместване на датата за подаване на годишните данъчни декларации по ЗКПО, както и за внасяне на съответните данъци Прието е изменение, с което се измества датата на подаване на годишните данъчни декларации по ЗКПО, като 31 март се заменя с периода от 1 март до 30 юни на съответната година. Датата за внасяне на корпоративния данък се променя, като срокът до 31 март се заменя със срок до 30 юни. Целта е оптимизация на изготвянето на годишните данъчни декларации по реда на чл. 92 от ЗКПО на търговските дружества и подобряване на процеса на годишно счетоводно приключване.

- Удължаване на сроковете в чл. 38 от Закона за счетоводството за публикуване на годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и годишните доклади по глава седма, както и за деклариране на обстоятелството, че предприятията не са осъществявали дейност през отчетния период Във връзка с промяната в сроковете за подаване на годишни данъчни декларации по ЗКПО и ЗДДФЛ са удължени и сроковете в чл. 38 от Закона за счетоводството за публикуване на годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и годишните доклади по глава седма. За предприятията, които не са осъществявали дейност през отчетния период, е удължен срокът за деклариране на това обстоятелство до 30 юни на следващата година (еднократно за първия отчетен период без дейност).

Респективно е удължен и срокът, до 31 юли, през който Агенцията по вписвания предоставя на НАП списък на предприятията, които са заявили за обявяване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството.

- Механизъм за обратно начисляване на ДДС при доставки на стоки и услуги, посочени в приложение № 2 към глава деветнадесета „а“ от ЗДДС 68

Механизмът за обратно начисляване на ДДС представлява ефективен инструмент за противодействие и борба с данъчните измами с ДДС за определени категории стоки.

След въвеждането на механизма се наблюдава значителен спад на нивото на данъчните измами с ДДС при доставките на зърнени и технически култури. В тази връзка е прието удължаване на срока за прилагане на мярката до 30.06.2022 година. От началото на

2020 г. е разширен списъкът със стоки, за които се прилага механизма за обратно начисляване на ДДС, като в него са включени и доставките по прехвърляне на квоти за емисии на парникови газове (ДВ, бр. 18 от 2020 г., в сила до 30.06.2022 г.).

- Приети са промени, свързани с въвеждане в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на разпоредби на Директива (ЕС) 2017/2455 и Директива (ЕС) 2019/1995, приложими за трансгранична електронна търговия между данъчно задължени и данъчно незадължени лица Разпоредбите на Директива 2017/2455 и Директива 2019/1995 целят подобряване функционирането на режима на ДДС, прилаган в рамките на целия Европейски съюз, в контекста на доставките на услуги и дистанционните продажби на стоки, и вноса на пратки с ниска стойност. Въвеждат се нови разпоредби, които обхващат следните доставки:

• Вътреобщностни дистанционни продажби на стоки Вътреобщностни дистанционни продажби на стоки са изпращането или транспортирането на стоките, извършено от доставчика или от негово име, от територията на държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до данъчно незадължено лице, в т.ч. данъчно задължено лице и данъчно незадължено юридическо лице, което извършва освободени вътреобщностни придобивания. Стоките следва да са произведени на територията на ЕС или вече да са допуснати за свободно обращение.

• Дистанционни продажби на стоки внасяни от трети страни или територии Дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, са изпращането или транспортирането на стоките от доставчика или от негово име, включително от трети територии или трети страни, до получател в държава членка.

Получателят по доставката е данъчно незадължено лице, в т.ч. данъчно задължено лице и данъчно незадължено юридическо лице, което извършва освободени вътреобщностни придобивания. В тези случаи стоките следва да се намират на територията на трета страна или територия в момента на продажбата.

• Вътрешни дистанционни продажби Вътрешни дистанционни продажби са продажбите на стоки от данъчно задължено лице, което не е установено на територията на ЕС на стоки, произведени на територията на ЕС или на стоки вече допуснати за свободно обращение, изпращането или транспортирането на които започва и завършва на територията на една и съща държава членка.

• Доставки, улеснявани от лице, което управлява електронен интерфейс Данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс се счита, че улеснява доставката на стоки, когато използването на електронния интерфейс позволява на 69

получател и на доставчик, предлагащ стоки за продажба, да осъществят контакт, който води до доставка на стоки чрез този електронен интерфейс.

Лицето, което управлява електронен интерфейс, ще може да прилага както режим в Съюза за вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и някои вътрешни дистанционни доставки на стоки, така и режим на дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро. При регистрацията за режим на дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, лицето, което управлява електронен интерфейс ще получава един индивидуален идентификационен номер по ДДС, независимо от броя на лицата, на които улеснява дистанционната продажба на стоки. При прилагане и на двата режима, за лицето е предвидено да води и съхранява регистри за извършените през режима доставки. Лице, което управлява електронен интерфейс, но не улеснява посочените по-горе доставки също трябва да води и съхранява регистри за извършените през електронен интерфейс доставки.

С измененията се цели да бъдат внесени подобрения и опростяване на някои правила в действащата система на ДДС, в контекста на доставките на услуги и дистанционните продажби на стоки и някои вътрешни доставки на стоки, с цел подобряване на събираемостта на приходите от данъка и облекчаване на административната тежест.

- Приета е промяна в ЗАДС, свързана с привеждане на националното законодателство в съответствие с практиката на Съда на ЕС, постановена с Решение С-306/2014 на Съда Направена е промяна, свързана с привеждане на националното законодателство в съответствие с практиката на Съда на ЕС по отношение на условията, при които се възстановява платеният акциз за етилов алкохол, вложен в производството на лекарствени продукти по смисъла на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и ветеринарномедицински продукти по смисъла на Закона за ветеринарномедицинската дейност.

- Приети са промени, свързани със специфичните изисквания за придобиване на лиценз за управление на данъчен склад на нефтопродуктопроводите и на базите за съхранение и/или производство на енергийни продукти в ЗАДС (обн., ДВ, бр. 44 от 2020 г.) Въведени са законодателни промени в чл. 47, ал. 7-11 на Закона за акцизите и данъчните складове, с цел да се създаде нормативна възможност за водене на отделна отчетност на нефтопродуктопровода и на базите за съхранение и/или производство, като по този начин се улеснят контролните действия и възможността за извършване на инвентаризация на всеки един от данъчните складове, както и да се създаде възможност за установяване на количествата в нефтопродуктопровода и базите във всеки един момент. След промените по-ясно е дефинирана компетентността (компетентната териториална дирекция) за осъществяване на митническия контрол и за установяване на възникнали задължения за акциз, както и за спазване на изискванията на ЗАДС, респективно на евентуално установени нарушения.

- Създаване на държавно предприятие „Държавна петролна компания“ (ДП ДПК) в Закона за държавните резерви и военновременните запаси (обн., ДВ, бр. 65 от 2020 г.) 70

Създава се държавно предприятие „Държавна петролна компания“ към министъра на икономиката, което да изпълнява всички функции на държавния резерв за съхранение и обновяване на резервите на петролни енергийни продукти. Промяната е свързана с оптимизиране на дейностите по създаване и управление на всички резерви и запаси от нефт и нефтопродукти, за да се гарантира устойчивото им поддържане. Целта е чрез участието на държавата в пазара на горива да се подобри конкуренцията на вътрешния пазар, което ще бъде в полза на крайните потребители и ще допринесе за увеличаване броя на данъчните складове в сектора на горивата. Очаква се положителен бюджетен ефект и увеличаване на постъпленията от акциз.

1.1.2 Подобряване на бизнес средата и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите

- Прието е удължаване на възможността за прилагане на данъчното облекчение за извършване на производствена дейност в общини с безработица, по-висока от средната за страната в случаите на минимална помощ по чл. 188 от ЗКПО до 31 декември 2023 г. и в случаите на помощ за регионално развитие по чл. 189 от ЗКПО до 31 декември 2021 г.

Срокът на данъчното облекчение за извършване на производствена дейност в общини с безработица, по-висока от средната за страната изтича на 31 декември 2020 г. С разпоредбата на чл. 1 от Регламент (ЕС) 2020/972 на Комисията от 2 юли 2020 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 1407/2013 по отношение на удължаването на срока на неговото действие и за изменение на Регламент (ЕС) № 651/2014 по отношение на удължаването на срока на неговото действие и съответни промени, се удължава срокът на прилагане на Регламент (ЕС) № 1407/2013 до 31 декември 2023 г., във връзка с което е и изменението, свързано с удължаване на действащото данъчно облекчение, представляващо минимална помощ по чл. 184 във връзка с чл. 188 от ЗКПО до 31 декември 2023 г. По отношение на действащото данъчно облекчение под формата на държавна помощ за регионално развитие по чл. 184 във връзка с чл. 189 от ЗКПО, предвид удължения срок на прилагане на Насоките за регионалната държавна помощ за периода 2014-2020 г., се приема удължаване прилагането на данъчното облекчение до

31 декември 2021 г.

- Прието е изравняване в режима на данъчно третиране на доходите от разпореждане с финансови инструменти и на доходите от лихви от облигации и други дългови ценни книжа, търгувани на регулиран пазар с тези, търгувани на пазар за растеж в ЗКПО Промяната се налага във връзка с въвеждането на правна възможност за организиране на пазар за растеж по смисъла на чл. 122, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти, чрез който се осигурява възможност за малките и средни предприятия да набират капитал при по-облекчени условия относно обхвата и периодичността на разкриваната от тях информация и въз основа на публикуването на облекчен по форма и съдържание проспект. Целта на изменението в режима на данъчно третиране е да се изравни данъчното третиране за период от пет години (до 31 декември 2025 г.) на едни и същи доходи, независимо дали се търгуват на регулиран пазар или на пазар за растеж.

- Изравнен е режимът на данъчно третиране на доходите от разпореждане с финансови инструменти и на доходите от лихви от облигации и други дългови ценни книжа, търгувани на регулиран пазар с тези, търгувани на пазар за растеж, в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) 71

С изменението на разпоредбите, регламентиращи данъчните облекчения, свързани с доходи на физическите лица от разпореждане с финансови инструменти и на доходите от лихви от облигации или други дългови ценни книжа, търгувани на регулиран пазар, се добавят и същите сделки, търгувани на пазар за растеж. Така се изравнява данъчното третиране на съответните доходи, независимо дали се търгуват на регулиран пазар или на пазар за растеж, като разпоредбите, касаещи пазара за растеж се предвижда да се прилагат за органичен период от пет години.

- Приета е промяна в ЗДДФЛ, свързана със синхронизиране на датите за подаване на годишните данъчни декларации, както и за внасяне на съответните данъци в ЗКПО Във връзка с изместването на датата за деклариране и плащане на годишните данъци на юридическите лица по реда на ЗКПО, се измества срокът за деклариране и внасяне на годишните данъци за лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително еднолични търговци или физически лица, регистрирани като земеделски стопани, избрали доходът от стопанската им дейност да се облага с данък върху годишната данъчна основа в ЗДДФЛ.

- Приета е промяна, свързана със синхронизиране на разпоредбите на ЗДДФЛ с тези на Закона за защита на личните данни Промяната е направена във връзка с необходимостта от синхронизация на разпоредбите на ЗДДФЛ с тези на Закона за защита на личните данни и успоредно с това създаване на по-ясни правила, касаещи задължението на физическите лица да издават документи, когато извършват стопанска дейност или получават доходи от наем. С изменението, когато платецът е физическо лице няма да е необходимо да се издава документ, когато плащането е по банков път. В случаите на плащане в брой ще се издава документ, в който не се съдържат данни за платеца на дохода, когато същият е физическо лице.

Изискването за издаване на първичен счетоводен документ с данни за платеца на дохода се запазва само за случаите, когато платецът на доходите от друга стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, което води счетоводна отчетност и не издава сметка за изплатени суми.

- Направено е допълнение в ЗДДФЛ във връзка с въвеждане на ново данъчно облекчение за подобрения и/или ремонт на недвижим жилищен имот Въвежда се нов вид данъчно облекчение за лицата при ползване на услуги за ремонтни дейности. Целта на данъчното облекчение е физическите лица, които през годината са направили подобрения и/или ремонт в собствените си жилища, когато са налице определените в закона условия, да могат да намалят общата сума на годишната си данъчна основа с реално платените от тях разходи за труд на физическите или юридическите лица, извършили ремонта или подобренията, в общ размер до две хиляди лева.

- Използване на надвнесени суми за следващи плащания по реда на ДОПК С направеното допълнение в чл.130а в ДОПК е създаден ред за използване на надвнесените суми по подадена данъчна декларация да могат да послужат за следващи плащания. Тази възможност ще се осъществява само по изрично желание на данъчно задължените лица.

- Приети са промени в чл. 118 на ЗДДС, насочени към отмяна на регулациите на софтуерите за управление на продажбите в търговски обекти (СУПТО) 72

Промяната е породена от установени след въвеждането на тези регулации, с ДВ, бр. 24 от 2018 г., проблеми при въвеждане на изискванията на Наредба № Н-18 от 2006 г., на които следва да отговарят СУПТО, затрудняващи дейността на стопанските субекти и водещи до противоречиви тълкувания от страна на администрацията и бизнеса.

Измененията на чл. 118 целят облекчаване на бизнеса при прилагането на законовите и подзаконови изисквания за отчитане на продажбите в търговските обекти чрез намаляване на административната тежест, свързана с изпълнението на изискванията за работа на СУПТО. С оглед насърчаване на доброволното спазване на данъчно- осигурителното законодателство, е запазено използването на СУПТО, но като доброволна мярка и възможност за избор от страна на търговеца. За стимулиране на неговото използване и за гарантиране на вече направените от търговците инвестиции по въвеждане на СУПТО, за лицата са предвидени следните облекчения – възможност за ускорено възстановяване на данъчен кредит по ЗДДС, неналагане на принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект” при първо нарушение за неиздаване на фискален бон, както и ускорена амортизация по ЗКПО на софтуера и хардуера, на който е инсталиран.

- Удължаване на срока за прилагане на схема за държавна помощ „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство“ (SA.46425/2016) Държавната помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство, е одобрена от Европейската комисия със срок на прилагане 2015-2020 г. Помощта се предоставя под формата на намаление на акцизната ставка на газьола (дизелово гориво), използван за механизирани дейности в първичното селскостопанско производство. Правната уредба за прилагане се съдържа в чл. 47а и следващите от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Министерство на земеделието, храните и горите, като администратор на държавната помощ е публикувало на интернет страницата си и на Портала за обществени консултации проект на ЗПЗП с предложение за удължаване на срока на прилагане на държавната помощ до 31 декември 2023. Министърът на земеделието, храните и горите е органът, който осъществява наблюдението, прозрачността, координацията и взаимодействието с Европейската комисия в областта на държавните помощи и минималните помощи в областта на земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството. В тази връзка след влизане в сила на националното правно основание за удължаване на срока за прилагане на държавната помощ, МЗХГ има задължение да уведоми Европейската комисия по общия процедурен ред. На основание чл. 47б от ЗПЗП общият размер на помощта се утвърждава със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година. От гледна точка на режима на държавните помощи, мярката е оценена за съответствие с правилата за групово освобождаване по Регламент (ЕС) № 651/2014 (чл.

44) през 2016 година. Удължаването ѝ е допустимо съгласно Регламент (ЕС) № 972/2020, а измененията в съответното правно основание са обект на съгласуване по общия ред на Закона за държавните помощи и правилника за неговото прилагане. С оглед на това, не съществува пречка за удължаване действието на мярката до

31.12.2023 г., доколкото с бъдещите нормативни промени не възниква отклонение от регламента.

- Приети са промени в чл. 44 от ЗАДС, свързани с дейностите по подготовката на Агенция „Митници“ за преминаване към единна сметка за плащания на акцизни задължения 73

Във връзка с дейностите по подготовката на Агенция „Митници“ за преминаване към единна сметка за плащания на акцизни задължения, са направени промени в чл. 44 от ЗАДС. Предвижда се всяко данъчно задължено лице да има открита виртуална сметка, в която ще се отразяват постъпилите плащания за вземания по акцизното законодателство, като е предвидено тези промени да влязат в сила от 1 януари 2022 година.

- Прието е изменение, с което се създава правна рамка в разпоредбите на чл.

79 от ЗАДС спрямо лицензирани складодържатели с цел намаляване на административната тежест Приетото изменение за създаване на правна рамка в разпоредбите на чл. 79 от ЗАДС ще доведе до намаляване на административната тежест спрямо лицензирани складодържатели, които нямат забавени плащания за акциз, но в извънредни случаи за тях възниква необходимост да надвишат предоставеното обезпечение, до не повече от два пъти за 12 последователни данъчни периода.

- Приети са допълнения в чл.75б от ЗАДС с цел оптимизиране на административната дейност Приети са допълнения в чл. 75б от ЗАДС, които имат за цел оптимизиране на административната дейност, по отношение на размера на установяваните задължения в отделен данъчен период, както и обусловената необходимост за избягване на затруднения при издаването на актове, за които е заплатен съответният акциз в страната.

- Направени са допълнения в ЗАДС с цел ясно регламентиране на вложеното количество от акцизната стока в крайния продукт при издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител Прието е допълнение на чл. 24б от ЗАДС с цел ясно да се регламентира, че в хода на процедурата по издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител (УОАКП) компетентните административни органи имат задължение да вземат проби за лабораторен анализ, което могат да извършват на всеки етап от производствения процес.

- Приети са изменения в ЗАДС във връзка с прецизиране на разпоредби при определяне на последния данъчен период, в случаите на издадено решение за прекратяване на лиценз/регистрация Прецизирана е разпоредбата на чл. 43, ал. 5, за да се избегнат затруднения при определянето на последния данъчен период, в случаите на издадено решение за прекратяване на лиценз/регистрация, на което е спряно предварителното изпълнение и впоследствие е влязло в сила след съдебно обжалване.

- Приети са изменения, свързани със синхронизиране на разпоредбите на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) с цел намаляване на административната тежест Прието е да отпадне предвиденото в ЗМДТ изискване, за целите на данъка върху недвижимите имоти, завършването на сграда или части от нея да бъде установявано освен с удостоверение за въвеждане в експлоатация или разрешение за ползване, издадени по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ), и с представянето на 74

удостоверение, издадено от Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК).

Предвидената промяна е свързана с направеното изменение в Закона за кадастъра и имотния регистър, съгласно която АГКК предоставя на органите, които въвеждат строежите в експлоатация, достъп до информационната система на кадастъра, да извършват служебна проверка, относно това дали даден строеж е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри. Изменението е с цел намаляване на административната тежест за данъчно задължените лица и администрацията, както и с оглед повишаване на качеството на услугите и дейностите, предоставяни в процеса на административното обслужване.

- Прецизиране на разпоредбите на ЗМДТ при определяне на данъка при придобиване на моторни превозни средства Във връзка с констатирани проблеми при определяне на данъка при придобиване на моторни превозни средства са допълнени случаите, при които не се дължи посоченият данък. С включване на случаите на прекратена регистрация на основание износ/приобретател в друга държава членка на ЕС или ЕИП или тотална щета се цели еднозначното определяне на случаите на прекратена регистрация, в които не би следвало да бъде подновена регистрацията на моторното превозно средство.

1.1.3 Мерки в областта на събиране на просрочени задължения Продължава да се прилага текущо оперативно наблюдение на задължените лица чрез определяне на действия по събиране и селективен подход към длъжниците на база размера на дълга им, риска за събиране на задължението и тяхното поведение към спазването на задълженията за регистриране, деклариране и заплащане на задължения за данъци и осигуровки и други публични държавни вземания.

Прилагат се техники за стимулиране и спазване на доброволното изпълнение на задълженията в зависимост от това към коя група попадат задължените лица:

уведомления, напомнителни писма, разясняване на възможностите за обезпечаване и погасяване на задълженията на лица с временно финансово затруднение, възможност за сключване на споразумения с приходната администрация.

В тази връзка ще продължат да се изпълняват следните мерки:

- Осъществяване на постоянен мониторинг спрямо длъжници с просрочени задължения в размер над 100 хил. лв. (200 хил. лв. за Териториална дирекция на НАП София-град) за данъци и задължителни осигурителни вноски, категоризирани като събираеми и частично-събираеми, в т.ч. и провеждане на персонални срещи от страна на директорите на териториални дирекции на НАП в цялата страна с лицата с невнесени публични задължения в особено големи размери Мярката е с постоянен характер и нейната цел е да се поемат изрични ангажименти за предоставяне на обезпечения и/или извършване на цялостни или частични плащания на просрочените дългове, ефективно наблюдение на поетите от длъжниците ангажименти и навременен контрол за третирането им от страна на компетентните органи – актуална оценка на икономическия статус на задълженото лице, своевременно налагане на обезпечителни мерки, издаване на разрешения за неотложни плащания, разсрочване/отсрочване, реализиране на имуществото, извършване на ревизии и проверки при необходимост и други.

- Усъвършенстване на механизма за погасяване на публични задължения на лица с вземания от общини, от други ведомства или държавни предприятия по договори за обществени поръчки и такива, възложени в изпълнение на оперативни програми на ЕС чрез насочване на принудителното изпълнение срещу трети задължени лица, каквито се явяват посочените Една от основните мерки за събиране на публичните задължения от длъжници, явяващи се изпълнители по договори с лица - разпоредители с бюджет, е приоритетно насочване на изпълнението към предстоящите плащания по тези договори (РМС № 788/28.11.2014 г., РМС № 593/20.07.2016 г. и РМС № 592/21.08.2018 г.). Мярката е с постоянен характер и беше въведена през м. декември 2014 г. с цел постигане на бърза и ефективна събираемост на публичните вземания. Допълнително през 2016 г. е внедрена и информационна система „РМС 593“, която подпомага взаимодействието между разпоредителите с бюджет и приходните администрации, така че за лицата, които нямат задължения към НАП и Агенция „Митници“ над 100 лв., да е възможно незабавно разплащане, а по отношение на длъжниците – да се ускори процесът по налагане на обезпечителни мерки по изпълнението им.

През 2018 г. мярката се развива с цел осъществяване на ефективна защита на фискалната позиция и се оптимизира процесът по събиране на бюджетните приходи от мита, данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични вземания, администрирани от Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“. С РМС № 592/2018 г. се установява нова процедура, при която разпоредителите с бюджет уведомяват приходните администрации, освен за предстоящите плащания по договори или за първични платежни документи, също така и за сключените от тях договори, на стойност, равна на или надвишаваща 30 000 лв. Промяната цели да повиши приходите в бюджета, като предостави възможност на приходните администрации на по-ранен етап

– още след сключване на договора – да налагат обезпечителни мерки, които да гарантират събирането на публичните задължения на лицата-изпълнители по договори/получатели на плащания. Направено е изменение, свързано с въвеждане на задължения за платците по договорите, когато тези лица са различни от разпоредителите с бюджет, сключили договора, също да уведомяват приходните администрации. Основни цели на приетото решение са да се повиши събираемостта на публичните вземания, да се намалят разходите за събиране на публичните вземания чрез електронен обмен на информация и ефективно да се използват съществуващите информационни технологии и ресурси в институциите. В тази връзка е регламентиран обменът на информацията между разпоредителите с бюджет и приходните администрации, който съгласно приетото Решение се извършва чрез новоразработена информационна система „РМС-Плащания“, при спазване на определен ред и срокове.

1.1.4 Мерки в областта на данъчната политика, предприети в отговор на COVID- 19 Мерките в областта на данъчната политика в отговор на ситуацията с избухването на пандемията от COVID-19 са част от мерките в подкрепа на бизнеса и заетостта, които правителството въведе със Закона за мерките и действията по време на действието на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Тези нормативни промени включват:

- Удължаване на крайният срок (от 31 март на 30 юни 2020 г.) за подаване на годишни данъчни декларации (ГДД) за 2019 г. по ЗКПО, както и за внасяне на корпоративния данък, данъка върху разходите, данъка върху приходите на 76

бюджетните предприятия, данъка върху приходите от помощни и спомагателни дейности по смисъла на Закона за хазарта, както и на данъка върху дейността от опериране на кораби;

- Въведена е промяна в срока за деклариране на размера на авансовите вноски за корпоративен данък за 2020 г., които по реда на ЗКПО се декларират от данъчно задължените лица с годишната данъчна декларация за 2019 г. – новият срок е 15 април (преди – 31 март). Срокът за внасяне на авансовия данък не се променя;

- За физическите лица, които извършват стопанска дейност по смисъла на Търговския закон, както и за земеделските стопани, избрали да формират облагаем доход от определена по реда на ЗКПО данъчна печалба, е удължен срокът (от 30 април на 30 юни 2020 г.) за:

• подаване на ГДД по Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2019 г. и внасяне на дължимия данък;

• внасяне на дължимия данък върху разходите за 2019 година.

За посочените лица е удължен и срокът (от 31 март на 31 май 2020 г.) за ползване на отстъпка от 5 на сто от данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация за 2019 г., когато данъкът бъде платен в срок до 31 май 2020 г.

- Във връзка с горепосочената мярка за подаване на ГДД в удължен срок, за самоосигуряващите се лица е удължен и срокът за подаване на декларация образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица“ до 30 юни 2020 г. Мярката е въведена с промяна в Наредба № Н-13 от 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица;

- Удължен е срокът (от 30 април на 30 юни 2020 г.) за ползване на отстъпката от 5 на сто при плащане в посочения срок на целия годишен размер на данъка върху недвижимите имоти или на данъка върху превозните средства, установени в Закона за местните данъци и такси;

- Удължен е срокът за публикуване на годишни финансови отчети по реда на Закона за счетоводството:

• за търговците и юридическите лица с нестопанска цел, които обявяват отчетите си в Търговския регистър и лицата, които публикуват годишни финансови отчети в икономическо издание или интернет, срокът е удължен от 30 юни на 30 септември;

• за предприятията, които не са осъществявали дейност през 2019 г. и обявяват това обстоятелство с декларация, срокът е удължен от 31 март на 30 юни.

- Предвидена е защита за длъжниците от предприемане на нови изпълнителни действия по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) за публични задължения по време на обявеното извънредно положение;

- Предвид възможността за налагане на обезпечителни мерки по реда на ДОПК и запазването на действието на наложените обезпечителни мерки и изпълнителните действия, предприети до 24.03.2020 г., е актуализиран прагът на 77

несеквестируемия доход на длъжниците в чл. 213 от ДОПК, като същият се обвързва с размера на минималната работна заплата за страната (преди това – до

250 лв. месечно).

В условията на продължаваща извънредна епидемична обстановка от разпространението на COVID-19, бяха приети следните допълнителни мерки, които ще окажат влияние върху данъчните приходи за периода 2020-2021 г.:

- Намаляване на ставката за ДДС от 20% на 9% за периода 01.07.2020 г. -

31.12.2021 г. за доставките на ресторантьорски и кетъринг услуги, на книги, на храна, подходяща за бебета или за малки деца и на бебешки пелени и подобни хигиенни артикули. (изм. и доп., ДВ, бр. 55 от 2020 г., в сила от 01.07.2020 г.) , както и за консумацията на бира и вино в питейни заведения, за доставките на услуги за използване на спортни съоръжения и за доставка на обща туристическа услуга в случаите по чл. 136 от ЗДДС - за периода 01.08.2020 г. -

31.12.2021 г., (доп., ДВ, бр. 71 от 2020 г., в сила от 01.08.2020 г.) . Прието е ставката на ДДС да бъде 9% и за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи за периода до 31.12.2021 г.;

- Освобождаване от ДДС и мита върху вноса на някои медицински стоки, необходими за борба с последиците от пандемията на COVID-19, в съответствие с Решение 2020/491 от 03.04.2020 г. на Европейската комисия и на основание приетото ПМС № 80 от 23.04.2020 г., с което е допълнено ПМС № 75 от 2007 г.

В съответствие с Решение 2020/1101 от 23.07.2020 г. на Европейската комисия и на основание Постановление № 237 от 27.08.2020 г. за изменение и допълнение на ПМС № 75 от 2007 г. е удължен срокът за прилагане на освобождаването при внос на стоки от одобрения списък, съответно от 30 януари 2020 г. до 31 октомври 2020 г. Във връзка с ново Решение (ЕС) 2020/1573 за изменение на Решение (ЕС) 2020/491 от 28 октомври 2020 г. на Комисията, е изготвено и прието ПМС № 332 от 26.11.2020 г. с което е удължен повторно срокът за прилагане на освобождаване от вносни мита и от ДДС при внос на стоки необходими за борбата с последиците от пандемията от COVID-19 през 2020 г.

до 30 април 2021 г. Допустими за освобождаване от ДДС са стоките, внесени от държавни организации.

Във връзка с необходимостта от приемане на допълнителни мерки за борба с пандемията от COVID-19 и предложението на Европейската комисия от 28.10.2020 г. за въвеждане на облекчения от задълженията за ДДС на доставките на диагностични комплекти и ваксини срещу вируса, са приети изменения в ЗДДС, в сила от 01.01.2021 г., за освобождаване с право на приспадане на данъчен кредит (т.е. чрез прилагане на нулева ставка на данъка) на следните доставки, облагаеми на територията на страната:

1. Доставката на ваксини срещу COVID-19 и услугите, пряко свързани с тези ваксини;

2. Доставката на медицински изделия за инвитро диагностика на COVID-19 и услугите, пряко свързани с тези изделия.

В обхвата на тези освободени доставки влизат и вътреобщностните придобивания (покупки от други държави-членки на ЕС). Целта е да се намалят разходите за ваксини срещу COVID-19 и медицински изделия за инвитро диагностика на COVID-19, както и на услугите, тясно свързани с такива ваксини и изделия. Облекченията са с временен характер и ще се прилагат до 31 декември 2022 г.

Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. е направена промяна, свързана с размера на данъчните облекчения за деца за придобитите през 2021 г. доходи. С промяната се увеличава размерът на данъчното облекчение за деца по чл.

22в от ЗДДФЛ, като от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ се приспадат следните суми: 4 500 лв. – при едно ненавършило пълнолетие дете; 9 000 лв.

– при две ненавършили пълнолетие деца; 13 500 лв. – при три и повече ненавършили пълнолетие деца. Увеличен е и размерът на данъчното облекчение за деца с увреждания по чл. 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, като сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ се намалява 9 000 лв. за отглеждане на дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане, определени с влязло в сила решение на компетентен орган.

1.2. ДАНЪЧНИ ПРИХОДИ

1.2.1 Приходи от корпоративни данъци (вкл. данъци върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на местни и чуждестранни юридически лица и други данъци по ЗКПО) Прогнозните приходи от корпоративен данък за 2021 г. са 2 805,4 млн. лв.

В прогнозата са включени следните данъци по ЗКПО:

• Корпоративен данък (от финансови институции и нефинансови предприятия) –

2 571,4 млн. лв.;

• Данъци върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на местни и чуждестранни юридически лица – 79,8 млн. лв.;

• Други данъци по ЗКПО – 154,2 млн. лв.

Прогнозата за размера на приходите от тази група данъци за 2021 г. е базирана на следните допускания:

✓ запазване на ставката от 10% през целия период;

✓ номинален ръст на показателя бруто опериращ излишък/смесен доход, съгласно есенната макроикономическа прогноза на МФ;

✓ при прогнозиране на приходите от данъци по ЗКПО са взети предвид показателите, отчетени за първото полугодие на 2020 г. за декларираната облагаема печалба/загуба за финансовата 2019 г., както и декларираните от данъчно задължените лица с годишните данъчни декларации данни за загуби, които подлежат на приспадане през следващи отчетни периоди.

Планираните приходи от корпоративен данък са съответно 2 984,6 млн. лв. за 2022 г. и

3 160,8 млн. лв. за 2023 г.

1.2.2 Приходи от ДДФЛ Прогнозните приходи от данъци върху доходите на физически лица за 2021 г. са в размер на 4 306,6 млн. лв. (с изкл. на постъпленията от патентен данък, постъпващ в местните бюджети).

Прогнозата за постъпленията от ДДФЛ е изготвена, като са взети предвид следните фактори:

✓ номинален ръст на показателя компенсации на наетите лица, съгласно есенната макроикономическа прогноза на МФ;

✓ прогнозен ръст на заетите лица;

✓ максимален осигурителен доход в размер на 3 000 лв.;

✓ увеличение на минималната работна заплата с 40 лв. от началото на 2021 г.;

✓ увеличение на минималния осигурителен доход (МОД) за самоосигуряващите се лица, вследствие на увеличението на МРЗ;

✓ увеличение на разходите за персонал: в обществения сектор с 10% от началото на 2021 г., в т.ч. в МВР с 15%, извън тези увеличени с 30% през

2020 г.; на заплатите на педагогическия персонал, както и увеличение на средствата за заплати в структурите на Министерството на здравеопазването и НЗОК, в т.ч. и за извънреден труд на органите, осъществяващи епидемиологичния контрол;

✓ увеличение на размера на данъчните облекчения за деца по чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ за придобитите през 2021 г. доходи;

✓ въвеждане на ново данъчно облекчение за подобрения и/или ремонт на недвижим жилищен имот;

✓ запазване на нивото на изплатените допълнителни възнаграждения на данъкоплатците в края на годината.

За 2022 г. прогнозните постъпления от ДДФЛ без постъпленията от патентен данък са в размер на 4 805,5 млн. лв., а за 2023 г. достигат 5 144,5 млн. лв.

1.2.3 Приходи от ДДС Прогнозните приходи от ДДС за 2021 г. са 11 220,0 млн. лв. при относителен дял от потреблението в размер на 11,4%.

При прогнозиране на приходите от ДДС са взети предвид следните фактори:

✓ прогнозен ръст на ефективно внесения данък, администриран от двете приходни агенции за 2021 г.;

✓ прогнозен размер на възстановения ДДС;

✓ запазване на невъзстановения в срок ДДС за 2021 г. на нивото от предходната година;

✓ прогнозни допускания за физическите обеми на стоките, пораждащи ДДС от внос и показателите за прогнозни количества суров нефт, мазут и други стоки;

✓ прогнозни допускания за ръст на вноса, износа и потреблението, валутния курс (щ.д./лев), цена на барел за петрол тип „Брент“, предвидени в есенната макроикономическа прогноза на МФ;

✓ намаление на данъчната ставка за ДДС от 20% на 9% (за доставките на ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на 80

приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи, на книги, на храна подходяща за бебета или за малки деца и на бебешки пелени и подобни хигиенни артикули, както и за консумацията на бира и вино в питейни заведения, за доставките на услуги за използване на спортни съоръжения и за доставка на обща туристическа услуга в случаите по чл. 136 от ЗДДС);

✓ освобождаване от ДДС и мита върху вноса на някои медицински стоки, необходими за борба с последиците от пандемията на COVID-19 (до

30.04.2021 г.), в съответствие с решения от 2020 г. на Европейската комисия и на основание приети постановления на МС, с които е допълнено ПМС №

75 от 2007 г.

Приходите от ДДС за прогнозния период ще бъдат повлияни от продължителността и разпространението на COVID-19 и промените в икономическата активност в страната, изменението на потреблението, вноса, износа, приетите законодателни изменения и въздействието на фактори, обусловени от промени във външната среда.

Прогнозните постъпления от ДДС са съответно 12 290,0 млн. лв. за 2022 г. и 13 175,0 млн. лв. за 2023 г.

1.2.4 Приходи от акцизи Прогнозните приходи от акцизи за 2021 г. са 5 580,0 млн. лв., като относителният дял на постъпленията от акцизи спрямо потреблението е 5,7%.

Приходите от акцизи се формират основно от две групи стоки – тютюневи изделия с относителен дял от 51,8% и горива, с относителен дял от 42,2% в общата сума на постъпленията. Останалите акцизни стоки (вкл. алкохолни напитки, бира, електрическа енергия и други стоки) са с относителен дял в размер на 6,0%.

При прогнозиране на приходите от акцизи, освен допусканията за макроикономическите показатели, е отчетено и влиянието на следните фактори:

✓ ръст на потреблението на акцизни стоки, съобразен със заложения в есенната макрорамка реален ръст на крайното потребление за 2021 г.;

✓ запазване на акцизните ставки за облагане на различните групи акцизни стоки;

✓ относителна устойчивост на структурата на потреблението на акцизните продукти в рамките на различните групи акцизни стоки;

✓ положителен ефект от оптимизиране на контролната дейност върху търговията с акцизни стоки и подобряване на събираемостта на акцизите, чрез въвеждане на изменения и прецизиране на разпоредби в ЗАДС;

Очаква се кризата, в резултат на разпространението на COVID-19 да се отрази главно върху потреблението на горива и алкохолни напитки, което ще повлияе на размера на постъпленията от акцизи за 2021 г.

За периода 2021-2023 г. не се предвижда увеличение на акцизните ставки, тъй като към края на 2018 г. са достигнати минималните нива за всички групи акцизни стоки, което определя по-слабите темпове на нарастване на приходите от акцизи, в сравнение с годишните ръстове на общото потребление, съгласно есенната макрорамка на МФ.

Планираните постъпления от акцизи са 5 735,0 млн. лв. за 2022 г., а за 2023 г.

приходите възлизат на 5 865,0 млн. лв.

1.2.5 Приходи от мита Прогнозираните приходи от мита за 2021 г. са в размер на 234,2 млн. лв.

В прогнозата за приходите от мита е взето предвид прилагането на освобождаване от ДДС и мита върху вноса на някои медицински стоки, необходими за борба с последиците от пандемията на COVID-19 (до 30.04.2021 г.), в съответствие с решения от 2020 г. на Европейската комисия и на основание приети постановления на МС, с които е допълнено ПМС № 75 от 2007 г.

На основание постигнатите договорености в рамките на Световната търговска организация за улесняване на търговията, в последните повече от десет години търговската политика на ЕС е все по-либерална, вследствие на което има все повече сключени споразумения за свободна търговия и споразумения за икономическо партньорство. На базата на тези споразумения стоките се оформят за внос в ЕС и в страната/групата страни партньор/партньори с намалени или нулеви ставки на митата.

В допълнение, следва да се има предвид и Схемата от общи тарифни преференции (СОТП), която позволява на износителите от развиващите се страни да плащат по- малки мита върху стоките си при внос в ЕС. Облекченият достъп до пазара на ЕС допринася за икономическия им растеж. Целта на СОТП е да окаже помощ на уязвими и слабо развити страни да постигнат устойчиво развитие чрез стимулиране на местното им производство и включването им в световната търговия.

На фона на все по-либералната политика на ЕС, насочена към разширяване обхвата на споразуменията за свободна търговия и споразуменията за икономическо партньорство, данните за вноса на стоки в Република България в периода 2015-2019 г. показват устойчив ръст както по отношение на обема (без суров нефт), така и в декларираната статистическа стойност на внесените стоки от трети страни. Съгласно есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите, се отчита запазване на положителната тенденция на показателите по отношение на постъпленията от мита за периода 2021-2023 г.

Приходите от мита за прогнозния период ще бъдат повлияни както от продължителността и разпространението на COVID-19, така и от процеса по постигане на споразумение относно бъдещите търговски отношения между Великобритания и държавите от Европейския съюз.

Кумулативното действие на посочените политики и макроикономически фактори определят приходите от мита по години за периода 2022-2023 г., както следва: 254,9 млн. лв. за 2022 г. и 275,7 млн. лв. за 2023 г.

1.2.6 Приходи от данък върху застрахователните премии Прогнозните приходи от данък върху застрахователните премии за 2021 г. са 46,0 млн.

лв. Допусканията за размера на приходите от данъка върху застрахователните премии са базирани на следните допускания:

✓ запазване на ставката от 2% за периода 2021-2023 г.;

✓ запазване на динамиката на нарастване на брутните премийни приходи в общото застраховане;

✓ запазване на тенденцията за разширяване и обогатяване на застрахователните продукти.

Очакваните приходи от застрахователни премии са съответно 48,4 млн. лв. за 2022 г. и 51,0 млн. лв. за 2023 г.

1.3. ОСИГУРИТЕЛНА ПОЛИТИКА И ОСИГУРИТЕЛНИ ПРИХОДИ За периода 2021-2023 г. по отношение на социално и здравноосигурителните вноски се предвижда:

• Запазване размерите и съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване;

• Запазване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица за целия период – 3 000 лв.;

• Запазване на минималния осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители – 420 лв.;

• Увеличаване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица за целия период от 610 лв. на 650 лв.;

• Запазване равнищата на минималните осигурителни доходи по основните икономически дейности и квалификационни групи професии от 2020 г. като се извършва корекция само по отношение на позициите, които са под размера на минималната работна заплата за 2021 г. – 650 лв.;

• Запазване размера на здравноосигурителната вноска – 8 на сто;

• Запазване размера на осигурителната вноска за Учителския пенсионен фонд – 4,3 на сто;

• Не се правят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“.

Приходите на социалното и здравното осигуряване за периода 2021-2023 г. се предвижда да бъдат в размер на 11 693,1 млн. лв. за 2021 г., 12 341,5 млн. лв. за 2022 г.

и 13 070,5 млн. лв. за 2023 г.

1.4. НЕДАНЪЧНИ ПРИХОДИ

1.4.1 Приходи от такси От 1 януари 2019 г. започна поетапното въвеждане на ТОЛ системата с въвеждането на т.нар. „електронна винетка“ за леките автомобили, а от месец март 2020 г. стартира поетапното въвеждане на ТОЛ сегменти в обхвата на платената пътна мрежа на база изминато разстояние, с което ще бъдат тарифирани и товарните автомобили над 3,5 т.

През 2020 г. ТОЛ системата обхваща магистралите и пътища от І клас.

В тази връзка за периода 2020-2023 г. се очаква ръст на приходите от държавни такси общо в размер на 280,0 млн. лв., от които за 2020 г. – 101,0 млн. лв., за 2021 г. – 89,0 83

млн. лв., за 2022 г. – 50,0 млн. лв. и за 2023 г. – 40,0 млн. лв. при запазване на сегашния обхват на републиканската пътна мрежа.

Разчетени са допълнителни приходи от държавни такси по бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за 2021 г. в размер на 120 млн. лв. във връзка с очаквани приходи от летищни такси от Летище София, които предвид тяхното предназначение, както и невъзможността да бъдат влагани в инфраструктурата на летище София (основните и съществени летищни активи са включени в обекта на концесия на летището), ще бъдат насочени основно за финансиране на железопътния транспорт, пристанищната инфраструктура и увеличаване на субсидиите за вътрешноградски и междуселищен транспорт.

1.4.2 Други приходи През 2021 г. се очаква намаление на приходите на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (Фонд „СЕлС“) в размер на 61,7 млн. лв. спрямо размера на същите за 2020 г. През 2022 г. и 2023 г. размера на приходите запазва нивото си от

2021 г. Намалението е в резултат на:

• намаление със 100,0 млн. лв. на приходите по чл. 57, ал. 1 от Закона за ограничаване изменението на климата, като са взети предвид прогнозните нетни количества квоти за емисии на парникови газове, които Република България ще реализира на Европейската енергийна борса (18 431 500), динамиката в цените на квотите и докладът на Европейската комисия (ЕК) от 14.05.2020 г. относно общия брой квоти в обращение за целия ЕС за целите на Резерва за пазарна стабилност, както и предвидената средна цена (21,64 евро/квота) за периода 2021-2023, съобразено с прогнозираните приходи от КЕВР и предоставените от МОСВ точни количества квоти, които ще бъдат търгувани до края на годината;

• намаление с 43,8 млн. лв. на приходите от 5 %-ни вноски от приходите на производителите и търговците на ел. енергия въз основа на прогнозата за следващия ценови период за вътрешното потребление на ел. енергия и ел.

енергия за износ, обвързана с производството на ел. енергия;

• увеличение с 82,1 млн. лв. на приходите от цена „задължение към обществото“, която се заплаща от присъединените към електроенергийната система крайни клиенти на свободния пазар на ел. енергия, клиенти на доставчика от последна инстанция, крайните снабдители, електропреносното и електроразпределителните дружества за закупена ел. енергия за покриване на технологични разходи.

1.4.3 Приходи от дивидент за държавата Основните допускания, на база на които е изготвена прогнозата за приходи от дивидент за периода 2021-2023 г., са следните:

• запазване на ставката за отчисленията от 50 на сто;

• запазване на подхода по отношение акционерните дружества, съставящи консолидирани финансови отчети, а именно: при отчисляване на дивидент да се взема предвид и финансовият резултат по консолидирания финансов отчет на дружествата;

• изключване на лечебните заведения за болнична помощ от обхвата на Разпореждането на Министерския съвет за установяване и внасяне в полза на държавата на отчисления от печалбата от държавни предприятия и търговски дружества с държавно участие в капитала;

• изключване също и на дружествата от отрасъл „Водоснабдяване и канализация“ във връзка с изпълнение на предварителни условия във водния сектор за усвояване на средствата от европейските фондове за програмния период 2014-

2020 г.

Прогнозираните приходи от дивидент по държавния бюджет са, както следва:

- 60,8 млн. лв. за 2021 г.;

- 62,8 млн. лв. за 2022 г.;

- 70,0 млн. лв. за 2023 г.

За 2021 г. и 2022 г. е възприет по-рестриктивен подход при планиране на приходите от дивидент с оглед отчитане на рисковете, свързани с пандемията от COVID-19 и предвид очакванията за понижени финансови резултати на държавните дружества и предприятия през 2020 г.

1.4.4 Приходи от наеми за държавата Приходите от наеми за държавата за периода 2021-2023 г. са разчетени при 50% отчисления от наемите, получени от държавните предприятия и едноличните търговски дружества, отдали под наем предоставените им застроени или незастроени недвижими имоти.

Размерът на прогнозираните приходи е по 8,0 млн. лв. годишно за периода 2021-2023 г.

1.4.5 Приходи от концесионна дейност Прогнозните приходи от концесии по КФП за 2021 г. възлизат на 797,7 млн. лв., като от тях 752,7 млн. лв. се очаква да постъпят по бюджетите на министерствата и Министерския съвет и 45,1 млн. лв. по бюджетите на общините, на чиито територии се намират находищата на подземни богатства, минералните води, морските плажове и концесионната площ по концесионния договор „Ски зона с център Банско – част от територията на Национален парк – „Пирин”. В прогнозните постъпления за 2021 г. е включено първоначалното концесионно плащане от 660,0 млн. лв. по сключения договор за концесия на „Гражданско летище за обществено ползване София“.

През 2021 г. са планирани по-малко приходи от концесионни възнаграждения от концесиите за морски плажове във връзка с намаляване на последствията от COVID-19.

За 2022 г. по КФП се предвиждат приходи от държавни концесии в размер на 202,2 млн. лв., като от тях 155,6 млн. лв. се очаква да постъпят по бюджетите на министерствата и Министерския съвет и 46,6 млн. лв. по бюджетите на общините.

За 2023 г. по КФП се предвиждат приходи от държавни концесии в размер на 202,3 млн. лв., като от тях 155,4 млн. лв. се очаква да постъпят по бюджетите на министерствата и Министерския съвет и 46,8 млн. лв. по бюджетите на общините.

В прогнозните постъпления за 2022 г. и 2023 г. са включени и годишните концесионни възнаграждения, които ще постъпят по сключения договор за концесия на „Гражданско летище за обществено ползване София“ – 57,0 млн. лв. годишно.

Основна мярка за повишаване събираемостта на приходите от концесии е подобряване контрола върху концесионните договори – чрез своевременно начисляване и предявяване на предвидените неустойки по договорите, завеждане на съдебни дела и прекратяване на концесионни договори със стари задължения и сключване на нови.

2. РАЗХОДНИ ПОЛИТИКИ ЗА ПЕРИОДА 2021-2023 Г.

Параметрите на разходите за периода 2021-2023 г. са съобразени с възможностите на бюджета за финансиране на политиките и с перспективите за развитие на публичните сфери, както и с пандемията от COVID-19 и икономическите последици от нея.

Граф. III-2: Структура на разходите по КФП в % за периода 2020-2023 г., вкл.

резерв и вноска в бюджета на ЕС 18 Табл. III-1: Разходи по функции по КФП за периода 2020-2023 г. с разпределен резерв по функции (без вноска в общия бюджет на ЕС) млн. лв. % от БВП

2020 2020 ПОКАЗАТЕЛИ 2021 2022 2023 2021 2022 2023 Ревиз. Ревиз.

Програма Прогноза Прогноза Програма Прогноза Прогноза оценка оценка Общи държавни служби 3 070,5 3 366,9 3 107,7 3 286,2 2,6% 2,7% 2,4% 2,4%

- изпълнителни и законодателни органи 2 306,0 2 658,3 2 444,4 2 590,6 1,9% 2,1% 1,9% 1,9%

- общи служби 192,9 174,3 146,0 145,5 0,2% 0,1% 0,1% 0,1%

- наука 571,6 534,3 517,3 550,0 0,5% 0,4% 0,4% 0,4% Отбрана и сигурност 5 481,0 5 774,8 5 580,8 5 861,6 4,6% 4,6% 4,3% 4,3%

- отбрана 1 916,9 1 843,7 1 961,4 2 249,3 1,6% 1,5% 1,5% 1,6%

- полиция, вътрешен ред и сигурност 2 330,4 2 506,0 2 245,7 2 238,6 2,0% 2,0% 1,7% 1,6%

- съдебна власт 868,6 996,2 974,2 974,2 0,7% 0,8% 0,7% 0,7%

- администрация на 192,9 235,2 235,9 235,9 0,2% 0,2% 0,2% 0,2% 18 В текущите нелихвени разходи са включени и предоставените трансфери за чужбина и прирастът на държавния резерв.

ПОКАЗАТЕЛИ затворите

- защита на населението, управление и дейности при кризи, стихийни бедствия и аварии Образование Здравеопазване Социално осигуряване, подпомагане и грижи

- пенсии

- социални помощи и обезщетения

- програми, дейности и служби по социалното осигуряване, подпомагане и заетостта Жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда

- жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство

- опазване на околната среда Култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело

- почивни дейности

- физическа култура и спорт

- култура

- религиозно дело Икономически дейности и услуги

- минно дело, горива и енергия

- селско стопанство, горско стопанство, лов и риболов

- транспорт и съобщения

- промишленост и строителство

- туризъм

- други дейности по икономиката Р-ди некласифицирани в другите функции БВП 88 млн. лв. % от БВП

2020 2020

2021 2022 2023 2021 2022 2023 Ревиз. Ревиз.

Програма Прогноза Прогноза Програма Прогноза Прогноза оценка оценка 172,2 193,6 163,5 163,5 0,1% 0,2% 0,1% 0,1%

4 823,5 5 643,0 5 585,2 5 490,4 4,1% 4,5% 4,3% 4,0%

5 755,2 6 710,5 6 700,9 7 001,9 4,8% 5,4% 5,1% 5,1%

15 838,7 17 844,4 17 691,5 18 579,3 13,3% 14,3% 13,5% 13,5%

10 625,3 12 405,9 12 746,7 13 485,8 8,9% 10,0% 9,7% 9,8%

4 007,9 3 652,4 3 442,5 3 503,7 3,4% 2,9% 2,6% 2,5%

1 205,6 1 786,1 1 502,3 1 589,8 1,0% 1,4% 1,1% 1,2%

2 359,1 2 656,5 2 688,4 3 062,9 2,0% 2,1% 2,1% 2,2%

1 170,6 1 279,5 1 298,5 1 335,3 1,0% 1,0% 1,0% 1,0%

1 188,5 1 377,0 1 389,9 1 727,7 1,0% 1,1% 1,1% 1,3% 783,1 893,4 891,2 891,3 0,7% 0,7% 0,7% 0,6% 18,1 18,0 17,8 17,8 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 130,0 147,5 147,6 147,6 0,1% 0,1% 0,1% 0,1% 591,3 683,8 681,9 681,9 0,5% 0,5% 0,5% 0,5% 43,6 44,0 43,9 43,9 0,0% 0,0% 0,0% 0,0%

8 513,8 7 474,0 7 360,4 8 301,2 7,1% 6,0% 5,6% 6,0%

1 901,0 1 829,8 1 649,8 1 989,8 1,6% 1,5% 1,3% 1,4%

1 660,1 1 634,5 1 578,3 1 876,1 1,4% 1,3% 1,2% 1,4%

4 209,8 2 925,9 3 136,9 3 194,5 3,5% 2,3% 2,4% 2,3% 2,1 2,2 2,2 2,2 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 39,9 80,6 25,7 25,7 0,0% 0,1% 0,0% 0,0% 701,0 1 001,1 967,4 1 212,9 0,6% 0,8% 0,7% 0,9% 724,9 657,2 797,8 934,3 0,6% 0,5% 0,6% 0,7%

119 088,8 124 540,5 130 875,9 137 701,5

2.1. ПОЛИТИКА ПО ДОХОДИТЕ Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г. предвижда увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2021 г. на 650 лв., като размерът от 650 лв. ще се запази през 2022 и 2023 г.

За 2021 г. са планирани средства за осигуряване на увеличението с 30% през 2020 г. на разходите за персонал на системите на органи и администрации, които са натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от COVID-19, в т.ч. за служители на първа линия, които бяха включени в социално-икономическия пакет на правителството, както и увеличение с 15% на разходите за персонал на Министерството на вътрешните работи за 2021 г.

За 2021 г. се предвижда увеличение с 10% на средствата за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения, включително и на средствата за осигурителни вноски, за всички структури, които не попадат в обхвата на пакета от социално-икономически мерки на правителството.

За 2021 г. е разчетено увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията.

2.2. ПЕНСИОННА ПОЛИТИКА За периода 2021-2023 г. при определянето на разходите за пенсии са взети предвид законодателните промени, приети със Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ДВ, бр. 61 от 2015 г.), както и Законът за бюджета на ДОО за

2020 г., в т.ч.:

• чл. 68, ал. 1-2 от КСО – в периода 2021-2023 г. от 1 януари на всяка календарна година продължава увеличаването на възрастта за придобиване право на пенсия с по 2 месеца за жените и с по 1 месец за мъжете, както и необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия с по 2 месеца и за двата пола. Необходимите условия за пенсиониране на лицата, работили при условията на трета категория труд, в периода 2020-2023 г. са посочени в следващата таблица:

Табл. III-2: Условия за пенсиониране по чл. 68, ал. 1-2 на КСО (2020-2023 г.) ЖЕНИ МЪЖЕ Година възраст стаж възраст стаж

2020 61 г. и 6 м. 35 г. и 10 м. 64 г. и 3 м. 38 г. и 10 м.

2021 61 г. и 8 м. 36 г. 64 г. и 4 м. 39 г.

2022 61 г. и 10 м. 36 г. и 2 м. 64 г. и 5 м. 39 г. и 2 м.

2023 62 г. 36 г. и 4 м. 64 г. и 6 м. 39 г. и 4 м.

• чл. 68, ал. 3 от КСО – продължава увеличаването на възрастта за пенсиониране при непълен стаж с по 2 месеца до достигане на 67 години през 2023 г.;

• чл. 69, ал. 1, 2, 3, 5, 5а и 6 от КСО – минималната възраст за пенсиониране на работещите в сектор „Сигурност“ продължава да се увеличава с по 2 месеца до достигане на 54 години през 2023 г.;

• чл. 69б от КСО – минималната възраст за пенсиониране на лицата, работили при условията на първа и втора категория труд, които не отговарят на условията за пенсиониране от професионален пенсионен фонд по чл. 168 на КСО или са променили осигуряването си по чл. 4в на КСО, продължава да се увеличава с по 4 месеца за жените и с по 2 месеца за мъжете до достигане през 2023 г. на 50 години и 4 месеца за жените и 54 години за мъжете от първа категория и на 55 години и 4 месеца за жените и 59 години за мъжете от втора категория труд;

• В периода 2021-2023 г. стойността на процента (тежестта) по чл. 70, ал. 1 от КСО за всяка една година осигурителен стаж в пенсионната формула се запазва на достигнатото през 2019 г. ниво от 1,2 на сто;

• В периода 2021-2023 г. е предвидено пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, да се осъвременяват от

1 юли на съответната година по т. нар. „швейцарско правило“ (чл. 100 от КСО) с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година. Процентите по чл. 100 на КСО, с които е предвидено да се осъвременяват пенсиите за трудова дейност, са съответно:

✓ 5,0% за 2021 г.;

✓ 5,5% за 2022 г.;

✓ 5,6% за 2023 г.

• От 1 януари 2021 г. минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст се увеличава от 250 лв. на 300 лв. През следващите години е предвидено размерите на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и на свързаните с нея минимални размери на пенсиите за трудова дейност и добавки, да се увеличават от 1 юли на съответната година с процентите по чл. 100 от КСО, съответно: 5,5% за 2022 г. и 5,6% за 2023 г.;

• В периода 2021-2023 г. е предвидено размерите на социалната пенсия за старост, както и на свързаните с нея пенсии и добавки, да се увеличават от

1 юли на съответната година с процентите по чл. 100 от КСО, а именно: 5,0% за 2021 г., 5,5% за 2022 г. и 5,6% за 2023 г.;

• От 1 януари 2021 г. максималният размер на получаваните една или повече пенсии за периода 2021-2023 г. се увеличава от 1 200 лв. на 1 440 лв., като се прилага за всички пенсии, без оглед на началната дата на отпускането им;

• През първите три месеца на 2021 г. е предвидено да продължи изплащането на еднократна допълнителна сума в размер на 50 лв. към пенсията или сбора от пенсиите заедно с добавките и компенсациите към тях на всеки 90

пенсионер, без да се прилага ограничението за максималния размер на получаваните една или повече пенсии. Мярката е за подкрепа на пенсионерите като част от уязвимите от разпространението на COVID-19.

В резултат от посочените по-горе допускания разходите за пенсии по бюджета на ДОО през 2021 г. нарастват с 1 770,2 млн. лв. спрямо закона за 2020 г. През 2022 г. и 2023 г.

ръстовете в разходите за пенсии по бюджета на ДОО спрямо предходната година са съответно 329,7 млн. лв. и 726,9 млн. лв.

2.3. СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА По отношение на политиката, свързана със социалните помощи и обезщетения, изплащани от бюджета на ДОО, актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г. е разработена при запазени параметри на действащото законодателство в КСО, а именно:

• Запазване на периода на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – 410 дни и размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст – 380 лв.;

• Запазване на режима на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 5 от КСО – първите три работни дни се изплащат от осигурителя в размер 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, а от 4-тия ден на настъпване на неработоспособността се изплащат от ДОО;

• Запазва се периода, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения при временна неработоспособност – 18 календарни месеца, при бременност и раждане и при безработица – 24 месеца;

• Запазване на размера на еднократната помощ при смърт на осигурено лице –

540 лв.;

• Запазва се приетият със Закона за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. (изм. ДВ, бр. 84 от 2020 г.) минимален дневен размер на паричното обезщетение за безработица на 12,00 лв., както и максималният дневен размер на 74,29 лв.;

• Увеличаване на максималния размер на гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя от 1 525 лв. на 1 625 лв.

При разработването на прогнозата за разходите за обезщетения и помощи за периода 2021-2023 г. са взети предвид повишението на размера на минималната работна заплата през 2021 г., броят на осигурените лица и осигурителният им доход.

В резултат на тези допускания разходите за обезщетения и помощи по бюджета на ДОО през 2021 г. нарастват с 248,4 млн. лв. спрямо одобрения разходен таван за 2021 г.

За 2021 г. по мярката за запазване на работните места в страната, т. нар. мярка „60/40“, състояща се в поемане от страна на държавата на 60 на сто от размера на осигурителния доход и дължимите осигурителни вноски за сметка на осигурителя на заетите в 91

предприятия, чийто бизнес е пострадал в най-голяма степен от въведените извънредни мерки за овладяване разпространението на заразата от корона вирус са предвидени 300,0 млн. лв.

2.3.1 Политика в областта на пазара на труда, свободното движение на работници и трудовата миграция Активната политика на пазара на труда е насочена към осигуряване на повече и по- квалифицирана работна сила и интегриране на пазара на труда на безработните и неактивните лица в трудоспособна възраст.

Редица предизвикателства продължават да оказват съществено влияние върху пазара на труда. Пазарът на труда е изправен пред нарастващите технологични иновации, икономически натиск, финансови ограничения и нови работни места. Наблюдава се несъответствие между търсени професионални характеристики на лицата от страна на работодателите и притежаваните такива от търсещите работа лица, недостиг на работна сила в някои сектори на икономиката, вкл. и свързани с развитието на цифровите технологии и в същото време – голям брой на неактивните лица, в т.ч. младежи;

неравномерно икономическо развитие на регионите в страната; влошена демографска характеристика на работната сила. Към тези предизвикателства следва да се прибави и прякото негативно въздействие на COVID-19 върху някои сектори от икономиката и непрякото – върху други.

Сред основните приоритети на националната политика по заетостта, които се реализират чрез ежегодните Национални планове за действие по заетостта, на първо място е повишаване квалификацията на работната сила според потребностите на икономиката и увеличаване на заетостта на неравнопоставените групи на пазара на труда, приоритетно от най-слабо развитите райони. На второ място, но също от съществено значение е повишеното по количество предлагане на работна сила. Това предполага активиране на неактивните лица, намаляване на престоя без работа на безработните и поддържане на трудовите навици на най-уязвимите групи на пазара на труда. Специално за продължително безработните лица се изисква предоставяне на комплексни услуги за активиране, информиране, консултиране, обучение и заетост.

Прилагането на интегриран подход между отделните политики – икономическа, социална и политика по заетостта и свободното движение на работници е в основата на постигането на заложените цели. Разкриването на работни места е в пряка зависимост от провежданата икономическа, финансова и данъчна политика. Осигуряването на качествена работна сила е свързано с провежданата политика от Министерството на образованието и науката. Намаляването на регионалните различия в страната по отношение на заетостта и безработицата е в тясна връзка с изпълняваните политики от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и с политиката за развитие на селските региони.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на пазара на труда, свободното движение на работници и Целева стойност трудовата миграция Мерна Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора единица 2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

1. Равнище на регистрираната безработица % 5,6 8 7 7 92

2. Регистрирани безработни лица ср. мес. бр. 184 000 260 000 230 000 230 000

3. Регистрирани продължително безработни ср. мес. бр. 48 500 55 000 55 000 55 000 лица

4. Регистрирани безработни младежи (15-29 ср. мес. бр. 24 700 35 000 33 000 33 000 г.)

5. Брой наети на работа лица по програми и брой 11 610 11 520 9 535 9 215 мерки Забележка: Следва да се има предвид, че източник на информация за показателите по политиката по заетостта и професионалната квалификация е административната статистика на Агенцията по заетостта. Данните са осреднени на месечна база с цел да се елиминира влиянието на сезонните колебания върху елементите в динамичния ред. В съвкупността на регистрираните безработни лица се включват както безработни, така и икономически неактивни лица според дефинициите на Международната организация на труда и законодателството на Европейския съюз.

Целевите стойност за периода 2020-2023 г. са определени на основата на исторически данни от регистъра на Агенцията по заетостта и от Наблюдението на работната сила (НРС), провеждано от Националния статистически институт. При изготвяне на прогнозата е взета предвид и динамиката в преходите между заетост, безработица и икономическа неактивност.

Вследствие на въведеното извънредно положение в страната, свързано с разпространението на вируса COVID-19, се отчита значително нарастване на броя на безработните, регистрирани в бюрата по труда. Увеличението на безработицата в страната налага необходимостта от разширяване на възможностите за включване в субсидирана заетост на повече безработни лица. Също така пандемията от COVID-19 ускори въвеждането на дигиталните технологии, за да се запази нормалното функциониране на бизнеса и социалния живот. Това налага инвестиране и укрепване на ресурса за повишаване на дигиталната грамотност и дигиталните умения както на по- голям брой безработни, така и на заетите лица, за да се адаптират към променените изисквания на работните места. За 2021 г. допълнително разчетените средства за тази цел са в размер на 10,0 млн. лв., предвидени за мерки за ограничаване на негативното въздействие от възникналата епидемиологична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19.

За реализирането на тази политика чрез мерки за квалификация и програми на безработни за 2021 г. са разчетени по държавния бюджет средства в размер по 83,0 млн.

лв. Финансирането на тази политика се допълва и със средства по оперативните програми.

2.3.2 Политика в областта на трудовите отношения Политиката в областта на трудовите отношения допринася за успешно функциониращ пазар на труда, основан на адекватна регулация на трудовите отношения, балансирана система за социална сигурност и ефективен социален диалог. Основните предизвикателства, които определят насоките за действие в областта на трудовите отношения са: новите тенденции в заетостта, включително надомна работа, работа от разстояние и работа чрез предприятия, които осигуряват временна заетост, както и повишаващата се заетост в микро-, малките и средни предприятия; промените на работното място и възникването на нови професионални рискове; тенденцията към увеличаване на работното време и интензивността на труда; демографските промени и застаряването на работещото население. Не на последно място стоят въпросите, свързани със законовите задължения на работодателите в областта на трудовите и осигурителните отношения и безопасните и здравословни условия на труд.

Стратегическа цел на политиката в областта на трудовите отношения на МТСП е повишаване на качеството и сигурността на труда и защита на правата на българите зад граница в областта на социалната сигурност.

Подобряването на условията на труд е друг акцент на политиката в областта на трудовите отношения. Фонд „Условия на труд“ през периода 2021-2023 г. ще изпълнява дейности по повишаване качеството на работните места чрез финансиране на проекти и програми, свързани с безопасността и здравето при работа, подобряване условията на труд в предприятията, превенция на работниците и служителите, намаляване на професионалните и здравните рискове на работното място.

Разработването и провеждането на политиката в областта на трудовите отношения се осъществява в сътрудничество с признатите за представителни на национално равнище организации на работодателите и на работниците и служителите. За постигане целите на политиката допринасят всички участници в процеса на труда.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на трудовите Целева стойност отношения Мерна единица Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

1. Намаляване на дела на работещите при % спрямо под 12% под 12% под 12% под 12% неспазени норми за условия на труд в общия брой проверените предприятия. работещи в проверените предприятия

2. Задържане/намаляване честотата на трудовите коефициент под 1,00 под 1,00 под 1,00 под 1,00 злополуки. на честота

3. Намаляване броя на трудовите злополуки брой не повече от не повече не повече не повече довели до трайна неработоспособност или 125 от 125 от 120 от 120 смърт.

Принос за изпълнението на ключовите индикатори по тази политика имат и дейностите, които се реализират по линия на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.

2.3.3 Политика в областта на социалното подпомагане и равнопоставеността на жените и мъжете Политиката по социалното подпомагане е насочена към гарантиране на задоволяването на основните жизненоважни потребности на хората, изпаднали в критична ситуация, като се прилага ясен, точен и обективно обоснован механизъм. Гарантирането на адекватни социални плащания е важен елемент на подкрепата за уязвимите групи в обществото. Осигуряването на такава материална подкрепа се осъществява чрез по- добра целенасоченост на социалните помощи, като се прилага диференциран поход в зависимост от конкретните потребности на подпомаганите лица и семейства.

Равнопоставеността на жените и мъжете е основополагащ принцип в обществото, като гарантира равноправно участие в създаването, управлението и потреблението на обществените блага и услуги. Политиката в областта на равнопоставеността на жените и мъжете има хоризонтален, междусекторен характер. Провеждането ѝ се основава на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете чрез интегриране на въпросите за равнопоставеността на жените и мъжете в отделните секторни политики.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ 94

Политика в областта на социалното подпомагане и равнопоставеността на Целева стойност жените и мъжете Мерна единица Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

ср. мес. бр.

1. Месечни помощи лица и 31 600 31 600 31 600 31 600 семейства бр. лица и

2. Целеви помощи за отопление 250 000 265 000 265 000 265 000 семейства

3. Лица бенефициенти по проект обществени трапезарии бр. лица 4 100 4 100 4 100 4 100

4. Пенсионери, на които е предоставена еднократна финансова подкрепа за хранителни бр. лица 392 000 продукти Целта на политиката в областта на социалното подпомагане е да решава по възможно най-добрия начин проблемите на рисковите групи, свързани със задоволяването на основните им жизнени потребности, в рамките на финансовите възможности на държавата, като не допуска установяването и поддържането на трайна зависимост от системата за социално подпомагане.

За периода 2021-2023 г. приоритет остават оптимизиране на социалното подпомагане на уязвимите групи от населението, гарантиране на тяхната социална защита чрез по- добра целенасоченост на социалните помощи, повишаване ефективността на програмите и усъвършенстване на нормативната уредба в сферата на социалните помощи в съответствие с динамично променящите се условия на средата.

За 2021 г. е предвидено да бъде предоставена еднократна финансова подкрепа в размер на 120 лв. за хранителни продукти на пенсионери, на които пенсията или сборът от пенсиите заедно с добавките и компенсациите към тях е от 300,01 лв. до 369 лв.

включително. Предвидените за целта средства в размер на 47,0 млн. лв. са за подкрепа на най-уязвимата група пенсионери в условията на епидемичната обстановка от COVID-19.

Освен това за периода 2021-2023 г. са предвидени допълнително по 10,0 млн. лв. за целеви помощи за отопление, с което ще бъдат обхванати допълнително 15 хил. лица и семейства.

Общо планираните средства за 2021 г. за тази политика са в размер на 224,5 млн. лв., Разчетените средства по тази политика за 2022 г. и 2023 г. са по 177,5 млн. лв.

2.3.4 Политика в областта на хората с увреждания Политиката за хората с увреждания е свързана с универсалността, неделимостта и взаимната зависимост на всички права на човека и основни свободи и необходимостта на хората с увреждания да бъде осигурено пълното ползване на правата без каквато и да е дискриминация. Основният фокус е поставен върху създаване на условия и възможности за социално приобщаване и предоставяне на целенасочени подкрепящи и насърчителни мерки на уязвимите групи от хора с увреждания, имащи благоприятно въздействие върху качеството на живот и превенция от социалното изключване. Тази политика е тясно свързана с прилагането на интегриран подход с хоризонтално въздействие, обединяващ ресурсите в различни секторни политики. В тази политика се 95

прилага личностно ориентиран подход, който се основава на правата на човека, съгласно изискванията на Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН, и е насочен към осигуряването на пълноправно участие на хората с увреждания в обществения живот.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на хората с Целева стойност увреждания Мерна единица Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

1. Месечна финансова подкрепа за хора с трайни брой

658 000 672 000 672 000 672 000 увреждания

2. Хора, подкрепени от механизма лична помощ брой 23 400 36 500 41 250 46 000

3. Хора с увреждания, включени в мероприятия брой 3 600 3 600 3 600 3 600 за рехабилитация и социална интеграция

4. Организации на и за хора с увреждания с призната национална представителност с брой 21 21 21 осигурена финансова подкрепа под формата на субсидия Заложените индикатори и целеви стойности отговарят на промените в нормативната база, отнасяща се за хората с увреждания и осигуряват прозрачност на изпълнение на политиката. Индикаторите отчитат непосредствените резултати (ефекти) от интервенцията в подкрепа на хората с увреждания и на тази база позволяват да се оценява ефективността от провеждане на политиката за гарантиране на социалното им приобщаване.

Със Закона за хората с увреждания, в сила от 1 януари 2019 г., се уреждат по нов начин обществените отношения, свързани с упражняване на правата на хората с увреждания в Република България и оказване на адекватна подкрепа. Предприети са действия за изготвяне и представяне от Министерството на труда и социалната политика на анализ на действащото законодателство в областта на социалното подпомагане и на проект на Кодекс за социална подкрепа, който да обедини в един нормативен акт цялостната държавна политика в тази сфера, във връзка с приетото Решение на Народното събрание на 25 юни 2020 г. Бюджетната програма е предефинирана с оглед в пълна степен да бъдат обхванати предоставянето на мерки за подкрепа, които са насочени както към хората с увреждания, така и към организациите, имащи отношение към реализирането на политиката за хората с увреждания, работодателите на хора с увреждания и други.

Промененият модел от 2019 г. уреди видовете финансова подкрепа за хората с увреждания, като базата за изчисляване на размера на подкрепата е линията на бедност

– динамичен монетарен показател с ежегодна индексация, което предпоставя по- благоприятно икономическо положение. Финансовата подкрепа за хората с увреждания е предназначена за компенсиране на разходите, свързани с преодоляване на затрудненията, предизвикани от вида и степента на увреждане. Състои се от два компонента: месечна финансова подкрепа и целеви помощи, посредством заявена и установена потребност при индивидуално оценяване и при спазване на нормативните изисквания и условия. Въведеният подход за индивидуална оценка отчита волята и 96

реалните потребности през възприятието на конкретния човек с увреждане, с което се постига съответствие с изискванията на Конвенцията за правата на хората с увреждания.

Разширен е кръгът от лица, получаващи подкрепа, както и е увеличен размерът на получаваните месечни финансови средства от хората с увреждания.

Също така разпоредбата по чл. 95, ал. 1 от Закона за хората с увреждания предвижда държавата да осигурява финансова подкрепа на организациите на и за хората с увреждания с призната национална представителност за дейности в областта на правата на хората с увреждания с цел тяхното социално приобщаване под формата на субсидия от държавния бюджет. Национално представителните организации на и за хората с увреждания, съгласно чл. 104, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания правят предложения за субсидии и разпределение на тяхното предназначение, съпроводени с доклад и с разчет, съгласно бюджетни насоки и срокове за преценка на допустимостта на дейностите и разходите за тях, както и за тяхната целесъобразност.

С осигуряване финансирането на проекти на неправителствени организации в областта на рехабилитацията и социалната интеграция на хората с увреждания се постига партньорство на държавата с неправителствения сектор за реализиране на мероприятия като обучения, различни видове арт терапии, придобиване на умения за самостоятелен живот, посещения на културни и други мероприятия, провеждане на фестивали, концерти и др. с активното участие на целевата група, както и разработване на помагала, наръчници и др., насочени към промяна на обществените възприятия за хората с увреждания и в тяхна подкрепа.

За създаването на по-добра нормативна уредба и осигуряване на финансова устойчивост на асистентската подкрепа, се прилага Законът за личната помощ, в сила от 01.01.2019 г., който урежда условията и реда за предоставянето и ползването на лична помощ от хора с увреждания. Съгласно неговите разпоредби, личната помощ е механизъм за подкрепа на хора с увреждания за упражняване на правата им, за пълноценно участие в обществото, за извършване на дейности, отговарящи на индивидуалните им потребности и за преодоляване на бариерите на функционалните им ограничения. Същата се основава на гарантирана от държавата подкрепа, персоналните нужди и личен избор. Изпълнението на личната помощ способства за подпомагане на автономността на бенефициента.

Общо средствата по тази политика за 2021 г. възлизат на 703,1 млн. лв., като е отчетен ефектът от увеличението на линията на бедност при определяне на финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания.

Разчетените средства за 2022 и 2023 г. по тази политика са съответно 725,3 млн. лв. и 745,3 млн. лв.

2.3.5 Политика в областта на социалното включване Политиката в областта на социалното включване е многосекторна политика, свързана с подобряване на целенасочеността на мерките и прилагане на интегриран подход за превенция на бедността и насърчаване на социалното включване. Съществена част от политиката за социално включване е предоставянето на материална подкрепа за семействата с деца и семействата, които полагат грижи за деца в риск.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на социалното Целева стойност включване Мерна единица Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

1. Подкрепа на деца в риск ср. мес. бр. 6 600 6 200 6 200 6 200 случаи

2. Еднократна помощ при раждане на дете бр. деца 64 000 64 000 64 000 64 000

3. Еднократна помощ за ученици, записани в бр. деца 43 800 56 000 56 000 56 000 първи клас

4. Еднократна помощ за ученици, записани в бр. деца 62 500 62 500 62 500 осми клас

5. Месечни помощи за отглеждане на дете до ср. мес. бр. 572 000 572 000 491 000 491 000 завършване на средно образование, но не деца повече от 20-годишна възраст

6. Месечни помощи за отглеждане на дете с ср. мес. бр.

трайно увреждане случаи 27 000 27 000 27 000 27 000 За реализирането на тази политика за 2021 г. по бюджета на МТСП са предвидени 614,9 млн. лв. или увеличение с 41,7 млн. лв. спрямо утвърдените разходи със закона за

2020 г. Допълнителните средства са свързани със следните предприети мерки във връзка с ограничаване негативното въздействие от възникналата извънредна епидемична обстановка от разпространението на COVID-19 и намалените доходи на семействата:

✓ увеличаване на доходния критерий за еднократните помощи при бременност и месечните помощи за отглеждане на дете до една година от 450 лв. на 510 лв.;

✓ увеличаване на размера на месечните помощи за отглеждане на дете до навършване на една година – от 100 лв. на 200 лв.;

✓ отпадане на доходния тест за получаване на еднократна помощ за ученици, записани в първи клас и увеличаване на размера на самата помощ от 250 лв. на

300 лв.;

✓ регламентиране в Закона за семейни помощи за деца на новата еднократна помощ за ученици, записани в осми клас, по чл. 12а, ал. 9 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, в размер на 300 лв., която да се отпуска без доходен тест;

✓ осигуряване на изплащането на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка за семейства с деца до 14-годишна възраст, при които родителите не могат да извършват дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност да ползват платен отпуск.

Разчетените средства за 2022 и 2023 г. по тази политика са по 573,1 млн. лв. за всяка година.

2.3.6 Политика в областта на жизненото равнище, демографското развитие и социалните инвестиции Политиката в областта на жизненото равнище, демографското развитие и социалните инвестиции се разработва в съответствие с приоритетите, заложени в Националната програма за реформи и във Визията, целите и приоритетите на Националната програма за развитие България 2030 г. Политиката е насочена към създаване на съвременни мерки, които да са хармонизирани с прилаганите политики на Европейския съюз за намаляване на бедността сред работещите, постигането на социална кохезия и създаването на равни възможности за пълноценен социален и продуктивен живот за всички социални групи от населението, което е в пълно съответствие с утвърдените практики в държавите-членки на ЕС за защита на доходите и жизнения стандарт на нископлатените работници и на „работещите бедни“, както и за прилагането на минимални стандарти за гарантиране на приемливо жизнено равнище.

Политиката в областта на жизненото равнище е част от социалната политика и нейното изпълнение в средносрочен план е сред ключовите приоритети. Политиката е свързана с аналитичното изграждане, консултиране и приложение на целенасочен инструментариум за провеждане на интегриран подход със заинтересованите страни, който да гарантира в оптимална степен взаимовръзката между подоходните тенденции и обективните социално-икономически показатели. Демографската политика е поставена на широка междусекторна основа и се основава на принципите на хоризонтално въздействие и прилагане на интегриран подход.

Социалната икономика и социалното предприемачество като израз на социалната ангажираност на държавата за стимулиране на предприемаческата активност, предимно на лица от уязвими групи се осъществява в подкрепа на икономическата устойчивост на страната и социалната приобщеност на гражданите. Реализирането на дейности в областта на корпоративната социална отговорност съвместно със заинтересованите страни от бизнеса, публичния и гражданския сектор осигурява важни ползи за предприятията по отношение на управлението на риска, спестяване на разходи, достъп до капитал, връзки с клиентите, управление на човешките ресурси, способност за иновации и се основава на ценности, върху които може да се изгради по-сплотено и социално ангажирано общество.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на жизненото равнище, демографското развитие и социалните Целева стойност инвестиции Мерна единица Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

Стойността

1. Коефициент на Джини варира от 39,4 39,2 39,0

0 до 100

2. Доклад за мониторинг на политиката по брой 1 1 1 1 доходите

3. Разработен набор от практически мерки на базата на утвърдената Национална концепция брой 1 1 1 1 за социална икономика Осъществяването на политиката в тази област се подпомага от дейности, които се реализират по линия на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.

В бюджета за 2021 г. за делегираните от държавата социални дейности в общините са предвидени средства за текущи разходи в размер на 421,9 млн. лв., които са увеличени със 131,0 млн. лв. или 45% спрямо ЗДБРБ за 2020 г. Персоналът зает в институциите за предоставяне на социални услуги е пряко свързан с извършване на дейностите по предотвратяване и овладяване разпространението на пандемията, за което са разчетени допълнително 51,2 млн. лв. за увеличение на възнагражденията им и съответните осигурителни вноски от работодател. От тях 36,8 млн. лв. са във връзка с увеличение на разходите за персонал на заетите в социалната сфера в изпълнение на пакета от социално икономически мерки на правителството от 1 август 2020 г. и 14,4 млн. лв. за допълнително увеличение на средствата за персонал с 10 на сто.

За 2021 г. е предвидено социалната услуга „асистентска подкрепа“ да се финансира като делегирана от държавата дейност, за което са разчетени допълнително 79,7 млн.

лв.

Стандартите за центровете за настаняване от семеен тип за деца/младежи и пълнолетни лица с увреждания и за защитените жилища за лица с увреждания са увеличени с 25% спрямо ЗДБРБ за 2020 г., а за всички останали социални услуги стандартите са увеличени с 15%. Размерът на месечната помощ на ученик за 2021 г. е в размер на 40 лв., при 35 лв. за 2020 г.

В прогнозата за 2022 и 2023 г. текущите разходи за делегираните от държавата социални дейности запазват нивото си от 2021 г.

2.4. ЗДРАВНА ПОЛИТИКА Политиката в областта на здравеопазването е насочена към продължаване реализирането на приоритетите на Националната здравна стратегия – 2020, чрез изпълнение на Плана за действие към нея, с цел подобряване на ефективността и удовлетвореността на гражданите от функционирането на сектора. Предвидени са програми и мерки, които подпомагат изпълнението на специфичната препоръка на ЕК към България да подобри ефективността на разходите на системата на здравеопазването и достъпа до здравни услуги, включително чрез намаляване на преките плащания от страна на пациентите и чрез преодоляване на недостига на медицински специалисти.

Констатираната през последните месеци световна пандемия от COVID–19, очерта необходимост от увеличаване на усилията за създаване и поддържане на перманентна готовност на всички нива на системата на здравеопазване. На базата на това и с оглед преодоляване на опасността от затруднения при бъдещо разпространение на заразна болест, както и при увеличаване интензитета на разпространение на COVID–19 се налага необходимост от подпомагане от страна на държавата на последното ниво на системата – болниците, в които се концентрира изключително висок по своя интензитет товар от гледна точка на предоставянето на дейностите по диагностика и лечение на пациенти с COVID–19 и успоредно с това – и на такива без това заразно заболяване и/или с редица други заразни и други заболявания. По този начин се цели осигуряването на постоянна готовност на огромната част от болниците в страната да поемат диагностиката и лечението както на новопоявили се заразни заболявания, така и на съществуващи и известни в медицинската практика заразни заболявания, в случаите на бързото им епидемично разпространение, изискващо незабавна, а понякога и изпреварваща реакция и ангажиране на човешки и материални ресурси, които за кратко време не могат да бъдат създадени или осигурени.

100

В обхвата на основните дейности на политиката в областта на промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве се включват редица превантивни дейности, свързани с поддържането на готовност за реагиране при възникнала необходимост, в т.ч. поддържане на висок имунизационен обхват и организиране на бърз отговор при възникване на епидемични ситуации от ваксинопредотвратими заразни заболявания;

повишаване готовността на страната за посрещане на грипна пандемия, взривове и епидемии от други заразни болести; опазване на страната от внос и разпространение на инфекции с висок епидемичен потенциал чрез създаване и поддържане на механизми за своевременна и адекватна реакция при здравни заплахи от биологично естество, в т.ч. биотероризъм.

Определените приоритети в политиката на Министерството на здравеопазването за периода 2021-2023 г. са, както следва:

• Овладяване на пандемията и последствията от COVID-19;

• Засилване ролята на профилактиката като възможност за по-добро здраве и качество на живот. Разширяване на обхвата на профилактичните прегледи с допълнителни скринингови изследвания. Ранна диагностика и откриване на предхронични и хронични състояния чрез въвеждане на ежегодни профилактични прегледи на всички български граждани - изследвания на кръв, урина и кардиологични изследвания, с цел наблюдаване в извънболничната помощ. Въвеждане на интегриран подход за намаляване употребата на наркотични вещества и за справяне с нарастващия процент на наркозависимите подрастващи;

• Осигуряване на финансова стабилност и обезпеченост на здравната система.

Стабилизиране на здравноосигурителния модел;

• Развитие на електронното здравеопазване;

• Преодоляване на регионалните дисбаланси и осигуряване на функционално взаимодействие между отделните нива на медицинската помощ.

В бюджета за 2021 г. за делегираните от държавата дейности по здравеопазване по бюджетите на общините са предвидени средства за текущи разходи в размер на 209,9 млн. лв., като те са увеличени с 39,9 млн. лв. (23%) спрямо ЗДБРБ за 2020 г. От тях 35,8 млн. лв. са за увеличение на разходите за персонал, от които 23,1 млн. лв. във връзка с изпълнение на мярката през 2020 г. за увеличение на стандартите за делегираните от държавата дейности за училищното и детското здравеопазване и здравните кабинети за достигане на определените по Колективния трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“ размери на възнагражденията и 12,7 млн. лв. за допълнително увеличение на възнагражденията на персонала с 10 на сто. Във връзка с изпълнение на предвидените дейностите в приетата Национална стратегия за борба с наркотиците 2020-2024 г. (РМС № 528/2020 г.) за Общинските съвети по наркотичните вещества са разчетени допълнителни средства в размер на 1,3 млн. лв. за въвеждане на нов допълващ стандарт за психосоциална рехабилитация. Стандартите за медицинско обслужване в здравен кабинет са увеличени спрямо ЗДБРБ 2020 г. средно с 20%, тези за яслена група и детска ясла средно с 22%, стандартите за здравни медиатори – с 15,6% и за Общинските съвети по наркотичните вещества с 13,4%.

В прогнозата за 2022 и 2023 г. текущите разходи за делегираните от държавата дейности по здравеопазване са увеличени във връзка с изпълнение на предвидените 101

дейностите в приетата с РМС № 528/2020 г. Национална стратегия за борба с наркотиците 2020-2024 г.

2.4.1 Политика в областта на промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве Основният обхват на политиката е гарантиране на качествено и ефективно посрещане на здравните потребности на гражданите чрез реализиране на първична профилактика, промоция на здравето и интегрирана профилактика на заразните болести, в това число имунопрофилактика, надзор на заразните болести и ефективен държавен здравен контрол върху факторите на жизнената среда. Националните планове, програми и стратегии за периода 2021-2023 г. очертават основните сфери, приоритетите и предизвикателствата в областта на опазването на общественото здраве. Те основно са ориентирани към крайните резултати, както и към действията и мерките, които трябва да бъдат предприети за изпълнение на заложените цели. Основен принос към реализацията на тази политика има Министерството на здравеопазването, регионалните здравни инспекции и националните центрове по проблемите на общественото здраве.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на промоцията, превенцията и Целева стойност контрола на общественото здраве Мерна единица Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

1. Възникнали значими събития с риск за общественото брой 0 0 0 0 здраве, налагащи провеждането на засилен епидемиологичен надзор, профилактика и здравен контрол

2. Регистрирана годишна заболяемост и смъртност от честота 5,0%000/ 4,5%000/ 4,5%000/ 4,5%000/ ваксинопредотвратими заболявания на 100 000 0,15%000 0,10%000 0,10%000 0,10%000 население

3. Относителен дял на обхванатите спрямо общият брой на % 93,05 94,00 94,00 94,00 подлежащите на планови имунизации деца от населението

- имунизационен обхват, съгласно Националния имунизационен календар

4. Регистрирана годишна заболеваемост от туберкулоза честота 20,5 19,4 18,5 17,8 (нови болни и рецидиви, всички форми) на 100 000 население

5. Ниво на разпространението на ХИВ сред общото честота 3,8 4,0 4,2 4,4 население - брой на ново регистрираните заболели от на 100 000 ХИВ/СПИН от общото население население

6. Относителен дял на преминали успешно лица, % 7 7 7 7 обхванати в програми за лечение с опиеви агонисти и агонисти-антагонисти, получаващи Метадон по Наредба № 34 от 2005 г.

За осъществяването на тази политика по държавния бюджет са разчетени средства за тригодишния период, основно по следните направления:

• За реализиране на национални програми, ориентирани към различни възрастови и социално-уязвими групи, по отношение ограничаване заболяемостта и смъртността от заразни заболявания и повишаване информираността на населението за най-честите социално-значими хронични незаразни заболявания

– по 6,0 млн. лв. за трите години;

102

• За централна доставка на ваксини за задължителни и целеви имунизации и биопродукти за постекспозиционна профилактика – по 45,0 млн. лв. за трите години;

• За субсидии за лечебните заведения за болнична помощ за продължаващо лечение и рехабилитация на пациенти с туберкулоза, за амбулаторно проследяване и лечение на пациенти с ХИВ/СПИН и за субституиращи и поддържащи програми с метадон – по 36,1 млн. лв. за трите години;

• За осигуряване на ваксини и лекарствени продукти в борбата с пандемията от COVID-19 – 94,4 млн. лв. за 2021 г.

2.4.2 Политика в областта на диагностиката и лечението Политиката е насочена към подобряване на здравното благополучие и качеството на живот на българските граждани и намаляване на здравните неравенства чрез подкрепа за специфични дейности в областта на диагностиката и лечението на заболявания и организацията на медицинската помощ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Финансирането на политиката е основно със средства от държавния бюджет и от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Основен принос към реализацията на тази политика има Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, центровете за спешна медицинска помощ, държавните психиатрични болници, центровете по трансфузионна хематология, домовете за медико-социални грижи за деца, центрове за комплексно обслужване на деца с хронични заболявания и увреждания, Центърът за асистирана репродукция и лечебните заведения.

Прилагането на интегриран подход между отделните политики – здравна, социална и икономическа политика е в основата на постигането на заложените цели в политиката в областта на диагностиката и лечението. Реализацията на политиката е в пряка зависимост от провежданата икономическа, финансова и данъчна политика.

Осигуряването на специфични медицински услуги за деца и семейства и подобряването на психиатричната помощ е свързано с провежданите политики за деинституционализация и развитие на дългосрочни грижи от Министерството на труда и социалната политика. Развитието на системата за спешна помощ е пряко свързано с реализацията на инфраструктурен проект за модернизация на системата за спешна помощ по ОП „Региони в растеж“ 2014-2020 и ОП „Човешки ресурси“ 2014-2020.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на диагностиката и Целева стойност лечението Мерна единица Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

1. Смъртност при децата от 0-1 годишна възраст бр./1000 (‰) 5,5 5,0 4,5 4,3

2. Смъртност при децата от 1-9 годишна възраст бр./1000 (‰) 0,16 0,15 0,14 0,13

3. Средна продължителност на предстоящия бр. години 16,6 16,8 17,0 17,2 живот на хората след навършване на 65 годишна възраст

4. Смъртност от болести на органите на бр./100 000 1 013 1 011 1 009 1 007 кръвообращението (I00 – I99) (‰оо)

5. Смъртност от злокачествени новообразувания бр./100 000 244,50 244,25 244,00 243,75 (С00 – С97) (‰оо) 103

Политика в областта на диагностиката и Целева стойност лечението Мерна единица Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

6. Дял на разходите за извънболнична % 14 15 16 16,3 медицинска помощ спрямо общите здравноосигурителни плащания Разчетените разходи за изпълнението на тази политика по консолидираната фискална програма за тригодишния период включват индикативни средства по следните основни дейности и направления:

• осигуряване на достъп на децата до 18 години до специализирани медицински дейности, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване в страната и в чужбина – по 12,0 млн. лв. за периода 2021-2023 г.;

• осигуряване на достъп до програми за подкрепа на репродуктивните възможности и лечение на безплодието – по 20,0 млн. лв. за периода 2021-2023 г.;

• осигуряване на равнопоставен достъп на пациентите до спешна медицинска помощ в центровете за спешна медицинска помощ и в специализирани болнични спешни отделения, финансирани от държавния бюджет – по 253,2 млн. лв. за периода 2021-2023 г;

• плащания за болнична медицинска помощ в обхвата на задължителното здравно осигуряване, за стационарно лечение на пациенти с психични заболявания, за лечение и специализирани грижи за деца и за субсидии за лечебните заведения за болнична помощ за дейности, които са държавна отговорност – 2 836,6 млн.

лв. за 2021 г., 2 902,6 млн. лв. за 2022 г. и 3 048,1 млн. лв. за 2023 г., като основният разход за тази дейност е предвиден по бюджета на Националната здравноосигурителна каса;

• осигуряване на медицински изделия за вземане, диагностициране, преработване и съхраняване на кръв и кръвни съставки, както и реактивите за имунохематологична диагностика – 20,3 млн. лв. за 2021 г., а за 2022 г. и за 2023 г. – по 26,9 млн. лв. годишно.

Приоритетните инвестиционни проекти, предвидени за изпълнение в областта на диагностиката и лечението, са свързани с развитие на електронното здравеопазване и подобряване на материалната база и достъпа до здравни услуги на всички граждани.

Основните инвестиционни проекти, които ще се осъществяват чрез бюджета на Министерството на здравеопазването през периода 2021-2023 г., са както следва:

• Закупуване на компютърни работни станции с оглед създаване на Национална здравно-информационна система с обща стойност 4,0 млн. лв.;

• Основен ремонт на сградния фонд в част от 22 лечебни заведения за болнична помощ, еднолични акционерни дружества /ЕАД/ с държавно участие в капитала с обща стойност 16,2 млн. лв.;

• Основен ремонт на сградния фонд, закупуване на медицинска апаратура и медицинско и немедицинско оборудване в част от 26 лечебни заведения за 104

болнична помощ, акционерни дружества /АД/ с над 50% държавно участие в капитала с обща стойност 10,8 млн. лв.;

• Изграждане на Национална педиатрична болница чрез придобиване на дялове и акции и увеличаване на капитала на дружество на обща стойност 100,0 млн. лв.

за периода 2020-2022 г., разпределени по години, както следва: за 2020 г. – 30,0 млн. лв., за 2021 г. – 50,0 млн. лв. и за 2022 г. – 20,0 млн. лв.

Финансирането на тази политика се допълва и със средства по оперативните програми.

2.4.3 Политика в областта на лекарствените продукти и медицинските изделия Основният обхват на политиката е осигуряване на лекарствени продукти, които отговарят на стандартите за качество, безопасност и ефикасност за задоволяване на потребностите на населението. Основен принос към реализацията на тази политика имат Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, Изпълнителната агенция по лекарствата и Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на лекарствените Целева стойност продукти и медицинските изделия Мерна единица Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

1. Дял на разходите за лекарствени продукти от % достигане достигане достигане общите разходи за здравеопазване до до до средната средната средната стойност стойност стойност за ЕС за ЕС за ЕС

2. Генерични и биоподобни лекарствени % 70,00 70,00 70,00 70,00 продукти, включени в Позитивния лекарствен списък (ПЛС)

3. Относителен дял на стойността заплатена за % 54,00 58,40 58,50 58,50 лекарствени продукти за домашно лечение от общите плащания за извън болнична помощ Основният разход за реализирането на тази политика е разчетен по бюджета на Националната здравноосигурителна каса. За осигуряване на лекарствени продукти за домашно лечение, за лечение на злокачествени заболявания в условията на болничната помощ и за доставка на лекарствени продукти за лечението на български граждани за заболявания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, по консолидираната фискална програма са разчетени индикативни средства в размер на

1 357,9 млн. лв. за 2021 г., 1 438,8 млн. лв. за 2022 г. и 1 526,5 млн. лв. за 2023 г.

2.5. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

2.5.1 Политика в областта на всеобхватното, достъпно и качествено предучилищно и училищно образование. Учене през целия живот За осъществяване на визията за развитие на политиката, както и в изпълнение на основната цел на Приоритет 1 „Образование и умения“ от Националната програма за развитие: България 2030 „Повишаване на качеството на човешкия капитал чрез 105

формирането на високо образовани, иновативни и активни личности, способни да се реализират успешно като професионалисти и граждани и така да допринасят за личното си благоденствие и устойчивото развитие на всички социални сфери” са поставени стратегически и оперативни цели на Министерството на образованието и науката, насочени към повишаване на обхвата и качеството в предучилищното образование, предвид неговата базисна значимост за постигане на по-високи образователни резултати в училище и за успешно реализиране на пазара на труда; успешно включване на децата и учениците в системата на предучилищното и училищното образование и намаляване дела на преждевременно напусналите училище. В тази връзка приоритет ще имат интегрираните политики за осигуряване правото на всяко дете на качествено образование и за превенция на отпадането от училище, с фокус върху децата и учениците от уязвимите групи. Те ще бъдат прилагани ведно с политики и мерки, насочени към нарастване на дела на завършилите средно образование и насърчаване на участието на младите хора във формално и неформално образование и обучение.

Основен инструмент за осъществяване на политиките в предучилищното и училищното образование ще бъдат устойчивите и последователни политики за повишаване привлекателността на учителската професия и социалния статус на българския учител, за стимулиране на професионалното развитие и за усъвършенстване на професионалните компетентности на педагогическите специалисти, включително за подкрепа на иновативното преподаване. За преодоляване на недостига на учители ще продължи политиката, насочена към повишаване качеството на базовата квалификация на учителите, осигуряване на непрекъсната професионална квалификация и подкрепа, както и на поетапното повишаване на възнагражденията им. Усилията ще бъдат насочени към създаване на условия за целенасочена и всеобхватна подкрепа на нови учители, прилагане на гъвкави пътеки за навлизане в професията, утвърждаване на наставничеството. Предложените дейности ще допринесат за повишаване на уменията на учителите да отговорят на бързо променящите се потребности на учениците, обществото и пазара на труда.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на всеобхватното, достъпно и качествено предучилищно и Целева стойност училищно образование. Учене през целия живот Мерна единица Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

1. Дял на преждевременно напусналите % 11,0 10,6 10,2 под 10,2 образователната система

2. Дял на обхванатите в предучилищното възпитание и подготовка деца на възраст от 4 г. до % 90,0 90,2 90,6 над 90,6 постъпване в първи клас от 87,8% през 2012 г. на 90% през 2020 г.

3. Дял на 15 годишните със слаби постижения по:

3.1. четене от 39,4% през 2012 г. на 30% през 2020 % 30,0 28,0 27,6 под 27,6 г.;

3.2. математика от 43,8% през 2012 г. на 35% през % 35,0 34,8 34,4 под 34,4

2020 г.;

3.3. природни науки от 36,9% през 2012 г. на 30,0% % 30,0 28,0 27,6 под 27,6 през 2020 г.

4. Участие на населението на 25-64 навършени години в образование и обучение от 1,7% през 2012 % 5,0 5,1 5,4 над 5,4 г. на повече от 5% през 2020 г.

106

Всички планирани дейности подкрепят придобиването и непрекъснатото развитие на ключовите компетентности за учене през целия живот в един общ процес.

За ефективно постигане на целите на политиката в областта на всеобхватното, достъпно и качествено предучилищно и училищно образование и на ученето през целия живот са ангажирани всички заинтересовани страни – държавни институции, институциите от системата на предучилищното и училищното образование и участниците в образователния процес в предучилищното и училищното образование, както и общините, социалните партньори и гражданското общество.

Актуализираната бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г. предвижда:

• Приоритетно със средства от държавния бюджет ще бъдат финансирани инвестициите в образователната инфраструктура и модернизиране на материалната база в детските градини и училищата, които да спомогнат за превръщането на детските градини и училищата в привлекателна социална среда; повишаването на приложимостта на училищното образование за постигане на професионална реализация като ключово значение ще има разширяването на обхвата на дуалното обучение и увеличаване на възможностите за осъществяването му по различни професии, което да е съобразено с потребностите на бизнеса на регионално и областно равнище;

• Предвидено е увеличение за делегираните дейности в образованието, в т.ч.

политика по доходите и компенсиране увеличението на минималната работна заплата – 417,8 млн. лв.;

• За поетапното въвеждане на мярката за задължително предучилищно образование за децата от 4-годишна възраст през 2021 г. са осигурени средства, в размер на 36,0 млн. лв.;

• За осигуряване на транспорт на деца и ученици, включително за поддръжка на автобуси за 2021 г. – 46,0 млн. лв.;

Предоставянето на средства за безплатен транспорт на деца и ученици е свързано с изпълнението на държавната политика за осигуряване на равен достъп до предучилищна подготовка и училищно образование и се извършва на основание чл. 283, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование. Във връзка с очакваното нарастване на броя на безплатните превози на децата в задължителна предучилищна възраст и за учениците от населени места, в които няма детска градина или училище, до най-близката детска градина или училище, и обратно, вследствие на оптимизиране на училищната мрежа и свързаното с това закриване на училища и детски градини в слабонаселени райони, са предвидени средства за транспорт на деца и ученици в размер на 47,0 млн. лв. за 2022 г. и 48,0 млн. лв. за 2023 г.

• За периода 2021-2022 г. се предвижда ежегодно осигуряване на 70,0 млн. лв. за строеж и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища;

• Повишаване нивото на компютърни и цифрови умения на човешките ресурси в страната с цел широкото използване на ИКТ и базираните на тях услуги и постигането на цифров растеж. В тази връзка ще се прилагат политики на всички етапи на образователната система, както и на системата на продължаващата квалификация и придобиването на нова или допълнителна квалификации. Мерките ще имат специална насоченост към младите хора, 107

безработните, икономически неактивните и представителите на групите в неравностойно положение, като по този начин ще се насърчи социалното включване и ще се постигне по-висок икономически ефект.

Мерките се изпълняват по национални програми за образованието, за които са предвидени 80,0 млн. лв.

Чрез създаване на условия и среда за реализиране на политиките, заложени в стратегическата рамка за образование и умения през периода 2021-2023 г. се цели увеличаване на обхвата в предучилищното образование и улесняване достъпа до образование чрез премахване на социално-икономическите бариери и повишено качество на образованието и грижите в ранна детска възраст; постигане на равен достъп на децата и учениците до качествено училищно образование и увеличаване на възможностите за тяхната личностна и професионална реализация; повишаване образователните резултати на учениците и формиране на ключови компетентности;

осигуряване на условия за квалификация и кариерно развитие на педагогическите специалисти; за повишаване на социалния статус на българския учител и за осигуряване на образователната система с мотивирани педагогически специалисти;

осигуряване на съгласуваност и ефективност на политиката за професионално образование и обучение на национално, регионално и местно равнище; намаляване на социалното изключване, повишаване качеството на работната сила и подобряване на качеството на живот и благосъстоянието на гражданите.

В бюджета за 2021 г. за делегираните от държавата дейности по образование средствата за текущи разходи по бюджетите на общините са в общ размер от

3 074,6 млн. лв., като са увеличени с 383,7 млн. лв. спрямо ЗДБРБ за 2020 г.

Увеличението е във връзка с изпълнението на политиката за увеличение на доходите на педагогическите специалисти в системата на предучилищното и училищното образование, увеличението на възнагражденията на непедагогическия в системата персонал с 10 на сто и свързания с това ръст на осигурителните вноски от работодателя. За подпомагане заплащането на такси, дължими от родителите за дейностите по хранене на децата в задължителното предучилищно образование в изпълнение на чл. 283, ал. 9 от Закона за предучилищното и училищното образование са разчетени 25,0 млн. лв., като за целта се въвежда и нов норматив за финансиране.

Стандартите за финансиране на детските градини са увеличени средно с 14%.

Стандартите за неспециализираните училища, професионалните гимназии и паралелки за професионална подготовка – дневна форма на обучение и дуална система на обучение, на специалните училища и центровете за специална образователна подкрепа са увеличени с 13%. Стандартите за ученик в други форми на обучение (вечерна, задочна, индивидуална и самостоятелна) са увеличени средно с 15%. Нормативите за финансиране за дейности по подпомагане на равния достъп и подкрепа за личностно развитие и развитие на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие са увеличени в границите от 10 до 15%, като някои от тях запазват нивото си от 2020 г. Допълващият стандарт за ученик в комбинирана форма на обучение е увеличен с 16%, а този за ученик в дневна форма на обучение и дуална система на обучение в първи и втори гимназиален етап е увеличен съответно с от 22% до 39% в зависимост от вида на паралелката, в която се обучава ученикът.

Допълващият стандарт за ученик с разширено изучаване на музика е увеличен с 16% спрямо 2020 г. Допълващите стандарти за материална база и за поддръжка на автобуси запазват нивото си от 2020 г.

108

В прогнозата за 2022 и 2023 г. текущите разходи за делегирани от държавата дейности по образование са предвидени по бюджетите на общините в общ размер на 3 049,6 млн.

лв.

2.5.2 Политика в областта на равен достъп до качествено висше образование и развитие на научния потенциал Значимостта на политиката в областта на равен достъп до качествено висше образование и развитие на научния потенциал се обуславя от базисната роля на висококвалифицирания човешки капитал и на науката и иновациите в националните и европейски политики, насочени към създаване на растеж и работни места. Необходимо е в по-голяма степен те да допринасят за справяне с предизвикателствата, пред които са изправени българското общество и икономика.

За осъществяване на визията за развитие на политиката, както и в изпълнение на основната цел на Приоритет 1 „Образование и умения“ от Националната програма за развитие: България 2030 „Повишаването на качеството на човешкия капитал чрез формирането на високо образовани, иновативни и активни личности, способни да се реализират успешно като професионалисти и граждани и така да допринасят за личното си благоденствие и устойчивото развитие на всички социални сфери” в перспектива до

2030 година, включително в периода 2021-2023 г., са поставени стратегически и оперативни цели на Министерството на образованието и науката, които в областта на висшето образование са насочени към развитие на системата на висшето образование, която да е способна да отговори на динамиката на обществените процеси при поддържане на необходимото качество на висше образование; подобряването на качеството на висшето образование чрез актуализиране на учебните програми в глобален контекст и генерирането на иновативни научни разработки с цел ефективното им ориентиране към нуждите на пазара и обществото, както и увеличаването на тяхната добавена стойност; увеличаването на съгласуваността между потребностите на бизнеса и обществото, от една страна, и програмите във висшето образование от друга;

стимулиране на по-тясното сътрудничество и комуникацията между висшите училища, научните институти и бизнеса в рамките на учебния процес и в научно- изследователските дейности.

Политиката в областта на висшето образование е насочена към устойчиво развитие, повишаване качеството на образование чрез неговото финансово насърчаване и ориентирането му към практическите нужди на пазара на труда и оптимизация. И през

2021 г. ще продължат да се изпълняват реформите, насочени към преструктуриране на приема към професионални направления с очаквано по-високо бъдещо търсене на пазара на труда; усъвършенстване на рейтинговата система на висшите училища;

предоставяне на публични гаранции за студентски кредити; премахване на ограниченията за прием на студенти от българските общности в чужбина.

През 2021 г. е предвидено повишаване на възнагражденията на най-ниските академични длъжности, което в средносрочен план ще осигури необходимия брой преподаватели по отделни приоритетни професионални направления и по специалности с недостиг на специалисти на пазара на труда. С тази мярка се цели задържането на млади преподаватели и обезпечаването на кадри в системата на висшето образование, като в изпълнение на разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от Закона за висшето образование се определи минималната заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища. Това ще доведе не само до актуализиране на заплатите на всички академични длъжности в държавните висши училища, но и до 109

изпълнение на държавната политика, по отношение на стимулиране на елементите, гарантиращи качеството на образователния процес. Освен повишаване разходите за издръжката за обучение, доказало своето качество чрез обективно измерими критерии, Законът за висшето образование предвижда възможности за мотивиране на студентите за обучение по определени професионални направления, чрез освобождаване от такси и предоставяне на допълнителни стипендии, мотивиране на преподавателите, чрез повишаване на заплатите и осигуряване на по-добри условия за работа и мотивиране на работодателите, които могат да сключат договори за работа със студенти, за които държавата поема изцяло или частично таксите за обучение.

Бюджетът за 2021 г. за държавните висши училища е изготвен въз основа на оценка на промените в средно приравнения брой студенти в резултат на измененията на условията и реда при определянето и изпълнението на определения държавен план прием.

За продължаване на реформите и осигуряване на политиките за устойчиво развитие и разширяване на достъпа до висше образование за 2021 г. са осигурени допълнителни средства в размер на 65,9 млн. лв. за:

• Увеличаване на средствата за стипендиите на студентите – 6,0 млн. лв.;

• За осигуряване на минималната заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища – 48,2 млн. лв.;

• Увеличаване на средствата за издръжка на обучението – 11,7 млн. лв.;

За реализиране на национални мерки и дейности в областта на висшето образование чрез изпълнение на Национални програми за 2021 г. са разчетени 10,0 млн. лв.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на равен достъп до качествено висше образование и развитие на Целева стойност научния потенциал Мерна единица Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

1. Дял на 30-34 годишните със завършено висше % 36,0 36,2 36,6 над 36,6 образование (36,0%)

2. Инвестиции в научноизследователската и % 1,5 1,6 1,7 над 1,7 развойна дейност (НИРД) в размер от БВП (1,5%) Повишаването на размера и на ефективността на публичните разходи за НИРД има за цел повишаване на качеството, експлоатацията и комерсиализацията на резултатите от изследователската дейност; повишаване нивото на научно-изследователските институции и модернизация на оборудването за извършване на НИРД; развитието на регионални и местни лаборатории за технологични изпитвания, насърчаване на предприемачеството в организации, които се занимават с научни изследвания, поддържане на успешни клъстери, адресиране на пропуските в научно- изследователската инфраструктура и оптимално използване на споделения инфраструктурен капацитет; изграждането на капацитет и развитие на човешките ресурси в системата на НИРД; по-тясна интеграция на българската научно- изследователска общност в международната и поставяне научните разработки в страната на преден план, в контекста на глобалните тенденции в научните изследвания;

110

стимулиране на сътрудничеството между висшите училища, научните институти и бизнеса с цел ефективното ориентиране на научните разработки към нуждите на пазара и обществото.

2.6. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ОТБРАНАТА Политиката в областта на отбраната е свързана с поддържането на модерни, боеспособни и оперативно съвместими въоръжени сили. За нейното реализиране ще се поддържа и развива ефективно и ефикасно планиране на отбраната, базирано на способности, в съответствие с процеса на отбранително планиране на НАТО, Координирания годишен преглед на отбраната в ЕС и в контекста на Постоянното структурирано сътрудничество в отбраната на ЕС. Целта е изграждане, поддържане и използване на необходимите способности на българските въоръжени сили за изпълнение на задачите по отбрана на страната в рамките на колективната отбрана на НАТО, принос към колективната отбрана на Алианса, участие в ръководени от НАТО и ЕС операции и мисии, а също така и принос към националната сигурност в мирно време.

През прогнозния период ще се провежда активна отбранителна политика на Република България в НАТО, Европейския съюз и други международни и регионални формати и ефективно участие в системата на колективната отбрана на НАТО, Общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз (ОПСО на ЕС) и в рамките на други международни и регионални инициативи в подкрепа на мира и стабилността в света.

Република България ще продължи участието си в процеса на вземане на решения, както и в процеса на изграждане на отбранителни способности на НАТО и ЕС. Освен това, Република България ще продължи съвместната работа и сътрудничество със страните от ЕС в рамките на Постоянното структурирано сътрудничество в областта на отбраната на ЕС (PESCO) и Европейската агенция за отбрана, както и Европейски фонд за отбрана и Европейска програма за индустриално развитие в областта на отбраната.

Правителствената политика в областта на отбраната се изпълнява от Министерството на отбраната чрез реализирането на следните две политики:

• Политика в областта на отбранителните способности, чиято основна цел е фокусиране на усилията за възстановяване и поддържане на ключови компоненти от системата за отбрана на страната и ВС за гарантиране на териториалната цялост (сухоземни, въздушни и морски граници) чрез изграждане на оперативно съвместими и модерни въоръжени сили с единна система за командване и управление, структура, численост, въоръжение, техника, подготовка и инфраструктура за мирно време и при кризи;

• Политика в областта на съюзната и международната сигурност, чиято основна цел е участие във формиране на политиките на НАТО и ЕС по сигурността и отбраната и адекватен принос към реализирането им.

Разходите за отбрана за 2021 г. са по-високи спрямо референтните разходи по Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 г., одобрен с РМС № 3/04.01.2018 г., предвид осигурените допълнителни разходи за увеличение на разходите за персонал в системата на Министерството на отбраната и на държавните висши военни училища с 10%, в т.ч. и за компенсиране на новия размер на МРЗ във връзка с приетата политика по доходите, и на разходите за издръжка и капиталовите разходи на Военномедицинска академия.

111

Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за модернизация на Българската армия, а именно: придобиването на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС и основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада. Допълнително са предвидени средства за изграждане на интегрирана система и инфраструктура за усвояване, експлоатация и осигуряване на новия тип боен самолет.

В разходите за отбрана, съгласно класификацията на НАТО, са включени и разходите за пенсии за пенсионираните военнослужещи, намалени с отчисленията за военнослужещите към пенсионните фондове, разходите на военните съдилища и военни прокуратури, разходите за издръжка на Постоянната делегация на Република България в НАТО и вноската на Република България към гражданския бюджет на НАТО, изплащани от бюджета на МВнР. По този начин планирани, разходите за отбрана в общ размер възлизат на 1,69 на сто от БВП за 2021 г., като изискването за достигане на разходите за отбрана до определения процент от БВП, в съответствие с Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 г., одобрен с РМС № 3/04.01.2018 г., за 2021 г.

надвишава определения процент.

Табл. III-3: Разходи за отбрана за периода 2020-2023 г.

(млн. лв.) Програма Програма Прогноза Прогноза Показатели/години

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

Разходи за отбрана, съгласно класификацията на НАТО 2 140,0 2 099,1 2 232,3 2 547,5 в т.ч.:

Общо разходи по бюджета на МО 1 514,1 1 625,1 1 625,1 1 625,1 Общо трансфери по бюджетите на ДВВУ 31,5 35,6 35,6 35,6 Разходи за сметка на наличности по бюджетите на ДВВУ 47,0 към 01.01.2020 г.

Общо разходи по централния бюджет 495,5 350,9 467,0 754,9 Разходи за отбрана по бюджетите на други ПРБ, от тях: 52,0 87,5 104,6 131,9 Разходи за пенсии на военнослужещите (по данни на 37,0 71,2 87,0 113,0 НОИ), намалени с отчисленията за военнослужещи към пенсионните фондове (по данни на МО) Разходи за военни съдилища и военни прокуратури 11,3 12,6 13,9 15,2 (по данни на ВСС) Разходите за издръжка на Постоянната делегация на РБ в 3,7 3,7 3,7 3,7 НАТО и вноската на РБ към гражданския бюджет на НАТО, изплащани от бюджета на МВнР Разходи за отбрана, съгласно класификацията на НАТО, 1,80% 1,69% 1,71% 1,85% като % от БВП 112

Програма Програма Прогноза Прогноза Показатели/години

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

Разходи за отбрана по Националния план, приет с РМС № 1,61% 1,64% 1,70% 1,85% 3/04.01.2018 г., като % от БВП Граф. III-3: Разходи за отбрана за 2021 г. като процент от БВП и разходи за инвестиции като процент от общите разходи за отбрана Относителният дял на капиталовите разходи към общите разходи за отбрана е над 20- процентния критерий на НАТО.

2.7. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ВЪТРЕШНИЯ РЕД И СИГУРНОСТТА Политиката в областта на вътрешния ред и сигурността се изпълнява от Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция „Разузнаване“, Националната служба за охрана, Държавната агенция „Национална сигурност”, Държавната агенция „Технически операции” и Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. Дейността в тази област се реализира в следните основни направления:

• опазване на обществения ред и защита на националната сигурност, противодействие на тежките престъпления срещу личността и собствеността на гражданите;

• противодействие на местни и транснационални престъпни структури и на физически и юридически лица, чиито действия са насочени срещу митническия режим, паричната, данъчната, осигурителната и други системи;

113

• недопускане извършването на терористични действия на територията на страната;

• граничен контрол и охрана на държавната граница, противодействие на незаконната миграция на територията на Република България и засилване контрола върху установяване на незаконно пребиваващи граждани на територията на страната;

• превантивна дейност и контрол на движението по пътищата и внедряване на технически системи за наблюдение и контрол с цел намаляване броя на убитите и ранените при пътно-транспортни произшествия;

• осигуряване на пожарна безопасност и защита на населението при пожари, бедствия и други извънредни ситуации;

• осигуряване, разработване и прилагане на специални разузнавателни средства (СРС) и на специфични методи за охрана на живота, здравето и имуществото на гражданите, защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на СРС и намирането на баланс между нуждата от използване на СРС, гражданските права и финансовите възможности на държавата;

• извършване на оперативно-техническа дейност за разкриване и документиране извършването на престъпления, включително и за изготвяне на веществени доказателствени средства;

• осигуряване на лична постова и техническа охрана, специализиран транспорт и пропускателен режим по месторабота, местоживеене, пребиваване в страната и в чужбина на категориите охранявани и обслужвани лица съгласно Закона за Националната служба за охрана;

• обезпечаване на оперативната и разузнавателна дейност зад граница и физическа охрана на задграничните дипломатически представителства на Република България;

• разработване и актуализиране на правила за съхраняването на искания, разрешения и разпореждания по използването и прилагането на СРС, издаване на указания във връзка с подобряване режима на използване и прилагане на СРС, както и за съхраняване и унищожаване на придобитата чрез тях информация; сезиране на органите и уведомяване служебно на гражданите при наличие на данни за неправомерно използване и прилагане на СРС.

2.7.1 Политика в областта на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред Тази област на политика е насочена към: противодействие на организираните и конвенционалните форми на престъпност против икономиката и финансовата система и на престъпленията против личността и собствеността на гражданите; ефективно противодействие на тероризма и киберпрестъпността; опазване на обществения ред.

Дейностите по тази политика се изпълняват от структури на Министерството на вътрешните работи.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ 114

Политика в областта на противодействие на престъпността и опазване на обществения Целева стойност Мерна ред единица Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

1. Намаляване на регистрираните престъпления. процент 1 1,5 1 1

2. Дял на върнатите досъдебни производства за процент 4 4 4 4 периода от общо разследваните за периода.

3. Увеличаване на контролната дейност с процент 10 20 10 10 автоматизирани технически средства (АТС).

4. Повишаване на ефективността по противодействие на организираната престъпност с цел реализиране на националните политики за гарантиране на сигурността чрез провеждане на качествени действия по разследването на база процент 65 70 70 72 брой привлечените към наказателна отговорност лица за участието им в организирана престъпна дейност спрямо общия брой на лицата, привлечени към наказателна отговорност.

5. Обменени съобщения по каналите на ЕВРОПОЛ, ИНТЕРПОЛ, СИРЕНЕ и по брой 199 000 200 000 202 000 204 000 двустранно и регионално сътрудничество*.

Забележка: ЕВРОПОЛ - Европейска полицейска служба; ИНТЕРПОЛ - Международна организация на криминалната полиция;

СИРЕНЕ (SIRENE - Supplementary Information Request at the National Entries) – Искане за допълнителна информация във връзка с националните сигнали – система за обмен на допълнителна информация за определени лица между държавите членки.

*Целевите стойности на индикатора за 2022 г. и 2023 г. са увеличени поради очаквано увеличение на документооборота по каналите на ЕВРОПОЛ, ИНТЕРПОЛ, СИРЕНЕ и по двустранното и регионално сътрудничество с оглед динамиката на международната обстановка.

2.7.2 Политика в областта на защита на границите и контрол на миграционните процеси Тази област на политика е насочена към: поддържане на висока ефективност в граничното наблюдение за противодействие на незаконната миграция, обезпечаване сигурността на външните европейски граници и усъвършенстване на системите за сигурност на границите чрез прилагане на модерни технически средства и по- ефективен контрол на миграционните процеси. Дейностите по тази политика се изпълняват от структури на Министерството на вътрешните работи.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на защита на границите и контрол на миграционните Целева стойност процеси Мерна единица Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора 2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

1. Поддържане на висока ефективност в граничното наблюдение за противодействие брой 900 900 850 1 050 на незаконната миграция и обезпечаване сигурността на външните европейски граници

2. Поддържане на висока ефективност в граничните проверки за противодействие на брой 420 420 390 430 незаконната миграция и незаконното превеждане на лица през държавната граница

3. Увеличаване на броя на издадените разрешения, удостоверения и други документи за пребиваване на граждани на процент 1 1 1 1 трети страни и граждани на ЕС, спрямо предходния отчетен период

4. Повишаване на ефективността на процедурите по връщане на незаконно процент 5 6 6 6 пребиваващите чужденци като елемент от 115

Политика в областта на защита на границите и контрол на миграционните Целева стойност процеси Мерна единица Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора 2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

политиката по противодействие на незаконната миграция чрез увеличаване на процента на върнатите чужденци спрямо броя на лицата, настанени в специални домове за временно настаняване на чужденци през отчетния период и подлежащи на връщане.

2.7.3 Политика в областта на пожарната безопасност и защитата на населението при извънредни ситуации Тази област на политика е насочена към: осъществяване на държавен противопожарен контрол за спазване на правилата и нормите при проектиране и строителство и при експлоатация на обектите и осигуряване на пожарната безопасност и защита от пожари, бедствия и извънредни ситуации. Дейностите по тази политика се изпълняват от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на пожарната Целева стойност безопасност и защитата на населението Мерна при извънредни ситуации единица Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

1. Проверки по спазване на изискванията за брой 110 000 110 000 110 000 110 000 пожарна безопасност

2. Предоставени административни услуги на гражданите в областта на пожарната брой 11 000 11 000 11 000 11 000 безопасност

3. Проведени мероприятия за повишаване културата на населението в областта на брой 7 400 7 400 7 400 7 400 пожарната безопасност и защита на населението (ПБЗН)

4. Извършени проверки на обекти съгласно Закона за защита при бедствия (чл. 35, ал. 1 и брой 2 000 2 000 2 000 2 000 чл. 36, ал. 2)

5. Повишаване на готовността на силите и средствата от териториалните звена на ГДПБЗН и основните съставни части на Единната спасителна система за реагиране при пожари, бедствия и извънредни ситуации чрез провеждане на пожаро-тактически учения от брой 30 33 35 35 СДПБЗН и РДПБЗН с участието на сили и средства от създадените специализирани сектори оперативни дейности (СОД), СДВР, ОДМВР, Центровете за спешна медицинска помощ, БЧК и доброволни формирования.

Забележка: ГДПБЗН – Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“; СДПБЗН – Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“; РДПБЗН – Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“; СДВР – Столична дирекция на вътрешните работи; ОДМВР – Областни дирекции на МВР.

В бюджета за 2021 г. за делегираните от държавата дейности в областта на сигурността и защитата на населението при извънредни ситуации по бюджетите на общините са предвидени средства за текущи разходи в размер на 54,4 млн. лв., които са увеличени с 4,7 млн. лв. спрямо ЗДБРБ за 2020 г. Във връзка с увеличението на заплатите в бюджетната сфера с 10 на сто стандартите за финансиране 116

на местните комисии за борба с трафик на хора, местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и пълнолетните, на денонощните оперативни дежурни и изпълнителите по поддръжка и по охрана на пунктове за управление са увеличени с 10% .

Средствата за финансиране на доброволните формирования са увеличени с 3,0 млн. лв.

спрямо ЗДБРБ за 2020 г. и са предвидени на база вписаните в Регистъра на доброволните формирования за защита при бедствия към МВР (ГДПБЗН) доброволци към 31.08.2020 г. В бюджета за 2021 г. са предвидени средства за обновяване на защитното облекло на 275 броя доброволци, на което петгодишния срок за ползване изтича през 2021 г. и средства за защитно облекло на 34 броя нови доброволци.

Стандартът за участие на доброволците в обучения и в спасителни мероприятия е увеличен със 7% във връзка с увеличението на минималната работна заплата за страната.

В прогнозата за 2022 г. и 2023 г. текущите разходи за делегираните от държавата дейности в областта на сигурността и защитата на населението при извънредни ситуации запазват нивото си от 2021 г.

2.7.4 Политика в областта на управление и развитие на МВР Тази област на политика е насочена към: повишаване на институционалния капацитет чрез гъвкаво управление на ресурсите; обучение и квалификация и подобряване координацията между структурите; развитие на информационно-аналитичната, експертната, научната и административната дейност и дейността по здравеопазване.

Дейностите по тази политика се изпълняват от административни звена в МВР, НС 112, Академия на МВР и Медицински институт-МВР.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на управление и Целева стойност развитие на МВР Мерна Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора единица 2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

1. Поддръжка и оптимизация на Брой 6 6 6 6 комуникационните системи на МВР.

2. Поддръжка и оптимизация на Брой 45 45 45 45 информационните системи на МВР.

3. Процент на обажданията, отговорени до Процент 83 85 85 86 10-тата секунда.

4. Обучени лица по професионалното направление. Брой 6 000 6 000 6 000 6 000

5. Брой лица, с които е проведено психологично изследване*. Брой 6 000 5 500 5 500 5 500

6. Преминали през МИ-МВР болни служители и други лица - ЦКБ и БПРЛ в Брой 16 500 26 876 26 876 26 876 Хисаря, Банкя и Варна** *Промените в целевите стойности на индикатора за 2021-2023 г. се налагат поради тенденцията към намаляване броя на кандидатите за работа в МВР и от там − на психологичните изследвания, които се извършват по заявка на структурните звена в съответствие с действащата нормативна уредба.

117

Броят на кандидатите не е константна величина и е свързан с намаляване на реално заявения интерес за участие в обявените конкурсни процедури.

**Промените в целевите стойности на индикатора за 2021-2023 г. се налагат поради това, че досега той е отразявал частично дейността на МИ МВР - само броя на лицата, лекувани в Централна клинична база (ЦКБ). Сега към тях е добавен и броят на лекуваните във филиалите - болници за продължително лечение и рехабилитация (БПЛР) в Банкя, Варна и Хисаря и се обхваща цялостната дейност на МИ – МВР.

Финансирането на политиката в областта на вътрешния ред и сигурността се допълва със средства от Европейския съюз и средства по други международни програми и договори, като в прогнозата за периода 2021-2023 г. на МВР са включени средства по Европейския фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ) и Европейския фонд „Вътрешна сигурност“ (ФВС), проекти, програми и грантови споразумения.

Предвиденото национално съфинансиране по тях за 2021 г. възлиза на 10,3 млн. лв. и по 3,1 млн. лв. за 2022 г. и 2023 г.

2.8. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА СЪДЕБНАТА СИСТЕМА Приоритет е изграждането на добре функционираща и прозрачна съдебна система, която да гарантира ефективно прилагане на законите, да дава сигурност на гражданите и да защитава спазването на техните права и свободи. Усилията в тази сфера са насочени към постигането на равен достъп до правосъдие и на европейски стандарти в областта на правната помощ и алтернативното решаване на спорове, в условията на пълноправно членство в Европейския съюз.

Политиките в областта на съдебната власт се координират от Висшия съдебен съвет, като постоянно действащ орган, представляващ съдебната власт, който осигурява и отстоява нейната независимост, определя състава и организацията на работа на съдилищата, прокуратурите и следствените органи и обезпечава финансово и технически тяхната дейност без да се намесва в нейното осъществяване.

Изпълнението на заложените политики цели повишаване на общественото доверие в съдебната власт, постигане на ефективно, бързо, прозрачно, справедливо и достъпно правосъдие, както и създаване на съвременни условия на гражданите, вкл. за обвиняемите, за провеждане на съдебния процес. За постигането на тези цели е важно да се наблегне на качествено изпълнение на предвидените в Закона за съдебната власт задължения и повишаване на общественото доверие в съдебната власт, както и да се засили контролът на органите на съдебната власт, основаващ се на принципите на законосъобразност, обективност и публичност.

Важен момент при изпълнението на политиките в областта на съдебната система е засилването на ефективността в борбата на Прокуратурата срещу организираната престъпност и корупцията и осигуряването на средства за увеличения брой експертизи, поради повишената роля на Прокуратурата в досъдебното производство и в съдебния процес.

Предвижда се подобряване на административното обслужване чрез разширяване на техническите възможности за връзка между отделните органи на съдебната власт, включително и осигуряването на автоматизиран достъп до публичните съдебни регистри, както и поетапна подмяна на амортизираната компютърна техника, като част от електронното правосъдие. Това ще бъде възможно чрез въвеждане на стандарти за обмен на информация между отделните подсистеми в съдебната власт, създаване и внедряване на стандартен софтуер за публичните регистри и информация за работата 118

на съдебните институции, цялостна компютризация на съдилищата, както и разширяване на автоматизирания обмен на специализираната информация между съдебните институции и държавната администрация Основният принцип при разработване на бюджетната прогноза за периода 2021-2023 г.

на съдебната власт е независимост и прогнозиране на оптимален размер на средствата за нормално функциониране на съдебните институции. За тази цел, в бюджета за 2021 г., средствата за текущи разходи по бюджета на съдебната власт достигат общ размер 851,3 млн. лв., като увеличението спрямо ЗДБРБ 2020 г. е 105,0 млн. лв. От тях са предвидени средства в размер на 79,0 млн. лв. за индексиране на основните и допълнителните възнаграждения на заетите в съдебната система, които се определят съгласно разписаните в Закона за съдебната власт (ЗСВ) механизми.

Със средства в размер на 5,0 млн. лв. се обезпечава изпълнението на функцията на Бюрото по защита при главния прокурор съгласно Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство.

Съгласно направени изменения в ЗСВ, от 01.01.2021 г. стартира поетапното въвеждане на Единния портал за електронно правосъдие. Това обстоятелство налага завишени изисквания към квалификацията на част от съдебните служители в органите на съдебната власт, които са пряко ангажирани с въвеждането на бъдещата дигитализация и реалното осъществяване на електронното правосъдие. За успешното въвеждане на електронното правосъдие и за поетапното въвеждане на Единната информационна система на съдилищата са предвидени 17,0 млн. лв.

В частта на капиталовите разходи също са предвидени допълнителни средства за дейности в областта на електронното управление, както и за поддръжка на сградния фонд на съдебната власт в общ размер на 4,0 млн. лв.

Конституционен съд Конституционният съд на Република България е независим държавен орган, създаден с Конституцията и натоварен да осигурява нейното върховенство. Независим е от законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Основната му дейност е да дава задължителни тълкувания на Конституцията, както и да се произнася по съответствието ѝ със законите, актовете на Народното събрание и президента и международните договори, по които България е страна.

Конституционният съд членува в три международни организации, като членството в тях е от изключително важно значение за развитието и работата на съда и за добрата позиция в международен аспект на българския Конституционен съд.

Бюджетната прогноза на Конституционния съд отразява оптималния размер на средствата, необходими за нормално функциониране на съда и повишаване ефективността на работата му.

Дейността на Конституционния съд попада в обхвата на функционална област „Върховенство на конституцията“.

2.8.1 Политика в областта на правосъдието Програмният бюджет на Министерство на правосъдието за периода 2021-2023 г.

включва две политики – Политика в областта на правосъдието и Политика в областта на изпълнение на наказанията и бюджетна програма „Администрация“.

119

Приоритет на Министерството на правосъдието е да се реформира работата на съдебната система за постигане на достъпно, предвидимо, бързо и справедливо правосъдие, за възстановяване на справедливостта в обществото, което да гарантира правовия ред в страната, постигане на конкретни резултати в борбата с престъпността и ефективно справяне с корупцията.

За тригодишния период 2021-2023 г. ще се предприемат законодателни мерки, свързани с реформиране и подобряване работата на съдебната система.

Приоритет на Министерството на правосъдието е извършването на законодателни промени, които следва да гарантират правовия ред в страната, борбата с престъпността и създаването на условия за ограничаване на корупцията на всички нива на държавното управление.

За развитието на Агенцията по вписванията е необходимо въвеждането на модерна централизирана електронна регистърна система, която да обхване освен съществуващите, водени от Агенцията по вписванията регистри, и регистрите, водени понастоящем в рамките на съдебната система и структурните звена на Министерството на правосъдието. Ще бъдат положени усилия за усъвършенстване и надграждане на съществуващите електронни регистри към Агенцията по вписванията, създаване на нови регистри и свързването им с регистри, поддържани от други държавни и общински институции и институции от държави-членки на Европейския съюз, както и за оптимизация на дейността по водене, съхраняване и достъп до регистрите чрез извършване на законодателни промени.

Идентифицираната необходимост от подобряване на достъпа до основна правна помощ за жертви на домашно насилие и насилие, основано на полов признак и уязвимите групи ще бъде разрешена чрез разширена линия услуги за Националното бюро за правна помощ (включително онлайн инструменти), изграждане на координационен механизъм на местно ниво и повишена съгласуваност между основните заинтересовани страни за защита на правата на най-уязвимите – жени, деца и ромски общности. Освен това, повишаването на осведомеността относно съществуването и наличието на възможностите за правна помощ ще допринесе за подобряване на достъпа до правосъдие на най-уязвимите групи в обществото.

Не на последно място, мерките за повишаване на компетенциите в съдебната власт и подобряване на сътрудничеството и координацията между институциите, отговарящи за прилагането на принципите на Европейския съд по правата на човека ще допринесат за бързото, ефикасно и ефективно изпълнение и прилагане на основните права на национално равнище.

Във връзка с описаните приоритети, Министерството на правосъдието залага следните ключови индикатори по Политика в областта на правосъдието:

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на правосъдието Целева стойност Мерна единица Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора 2020г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

1. Брой изготвени законопроекти и подзаконови нормативни актове, които осигуряват нормативната основа за брой 8 8 8 8 функциониране на съдебната власт, включително, свързани с въвеждането, изпълнението и прилагането на актове на 120

Политика в областта на правосъдието Целева стойност Мерна единица Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора 2020г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

ЕС в областите от компетентност на МП

2. Брой свързани регистри за изграждане на брой 2 1 1 1 интегрирана свързаност на регистрите

3. Брой реализирани нови функционалности брой 1 1 1 1 в Имотния регистър

4. Брой нови електронни услуги в Търговския регистър и регистъра на брой 1 1 1 1 юридическите лица с нестопанска цел

5. Изграждане на регистър на брой 1 0 0 0 действителните собственици брой нови

6. Изграждане на централен регистър на административни 0 0 32 0 особените залози услуги

7. Осъществяване на автоматизиран обмен на данни и електронни документи между брой свързани

0 4 3 1 Търговския регистър и други вътрешни и системи външни регистри и системи

8. Реализиране на „Единна входна точка“ за подаване на годишни финансови отчети и брой 0 0 1 0 статистика в машинно-четим формат и интеграция с НАП, НСИ, АВ (ТР) Предвижда се приемането на три нови ключови индикатора, а именно:

• Изграждане на регистър на особените залози - планира се да се извърши през

2022 г. Агенцията по вписванията (АВ) е правоприемник на дейността, активите, пасивите, архива, както и на другите права и задължения на Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ) към министъра на правосъдието. Чрез изграждането на нова Информационна система на централния регистър на особените залози, администрирана от Агенция по вписванията и извършена миграция за съществуващите данни, се очаква реализиране на 32 нови електронни административни услуги, свързани с вписване и заличаване на обстоятелства и издаване на справки и удостоверения за залози. В съответствие с мерките и действията, заложени в Пътната карта за изпълнение на Стратегията за развитие на електронното управление в Република България за периода 2016-2020 г. и Пътната карта за изпълнение на Стратегия за въвеждане на електронно управление и електронно правосъдие в сектор „Правосъдие“, пълното електронизиране на ЦРОЗ и преминаването му към АВ е с цел създаване на по-добри условия за икономическа и инвестиционна дейност в Република България, намаляване на административната тежест пред гражданите и бизнеса, повишаване на институционалния капацитет, ефективността и ефикасността на държавната администрация; предоставяне на ефективни електронни административни услуги за гражданите и бизнеса;

• Осъществяване на автоматизиран обмен на данни и електронни документи между Търговския регистър и други вътрешни и външни регистри и системи.

Предвидено е изграждане на автоматизиран обмен на данни и електронни документи между Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ и други вътрешни и външни регистри и системи, като ще бъдат изградени интерфейси за връзка като минимум с: Регистър Булстат, Имотния регистър, Регистъра на професионално-квалифицираните лица, Регистъра за гражданска регистрация.

Регистъра на българските документи за самоличност, Регистъра на 121

пълномощните, Адресен регистър и др. Изборът на ключовия индикатор е във връзка със създаването на по-добри условия за икономическа и инвестиционна дейност в Република България и намаляване на административната тежест пред гражданите и бизнеса, както и за повишаване на институционалния капацитет, ефективността и ефикасността на държавната администрация; предоставяне на ефективни електронни административни услуги за гражданите и бизнеса;

• Реализиране на „Единна входна точка“ предвижда подаване на годишни отчети за дейността, включващи годишни финансови отчети и статистически справки в машинно-четим формат и интеграция с НАП, НСИ, АВ (ТР). Индикаторът е идентифициран като ключов в съответствие с Приоритет 10 „Институционална рамка“ от Националната програма за развитие на България 2030. Чрез реализацията му ще се подпомогне осъществяване на част от необходимата интеграция между институциите, в резултат на което ще се усъвършенстват работните им процеси за предоставяне на по-качествени и леснодостъпни електронни услуги и ще се постигне намаляване на административната тежест и повишаване на качеството на предоставяните услуги.

2.8.2 Политика в областта на изпълнение на наказанията Политиката по изпълнение на наказанията e насочена към по-нататъшното развитие, усъвършенстване и демократизиране на институциите на наказателно-изпълнителната система, като необходима предпоставка за хуманно третиране на закононарушителите и гаранция за спазването на правата на човека.

Политиката в наказателно-изпълнителната дейност цели, утвърждаването на съвременен модел на управление и развитие на пенитенциарната система, в съответствие с международните минимални стандарти, приети за местата за задържане и Европейските правила за затворите.

Дейността по изпълнение на наказанията е изцяло ориентирана към реформиране на пенитенциарните заведения и към създаването на условия в тях за поправянето и ресоциализацията на осъдените лица. Основната ѝ цел е да осигури защита на обществото от правонарушителите, да гарантира правата и свободите на лишените от свобода и възможностите за тяхната социална рехабилитация.

Изготвена е нова Концепция за наказателна политика 2020-2025 г., която е разработена въз основа на анализ на цялостната актуална картина на криминогенната среда и на преценка на ефективността и идентифициране на проблемните области на прилаганите към момента наказателно-правни инструменти. Взет е предвид извършеният за целите на изготвянето на настоящата Концепция анализ на предходната Концепция и на Наказателния кодекс. Въз основа на тези анализи Концепцията си поставя за цел повишаване на ефективността на наказателната репресия, включително чрез по-широко прилагане на алтернативни на лишаването от свобода наказания, усъвършенстване на системата на наказанията и повишаване на общественото доверие в наказателния закон и наказателното правосъдие.

Индикаторите по Политика по изпълнение на наказанията са насочени към постигане на реформиране на пенитенциарната система и хуманизиране изпълнението на наказанията, повишаване на сигурността на затворите и следствените арести с внедряването на съвременни и модерни технически средства за наблюдение и контрол, 122

охрана и управление, както и по-интензивно прилагане на програмите за обществено въздействие в пробационните служби, и са както следва:

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на изпълнение Целева стойност на наказанията Мерна единица Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

1.Процент на настанените в места за лишаване от свобода, които не са в съответствие с европейските стандарти % 5 5 5 5 за затворите (включително 4 м2 на задържан) 2.Процент на лицата в пробация, получили работа в рамките на 1 година % 28 28 28 28 след освобождаването им 3.Процент на бившите затворници, завърнали се обратно в % 5 5 5 5 пенитенциарната система в рамките на

1 година след освобождаването 4.Процент на бившите затворници, завърнали се обратно в % 10 10 10 10 пенитенциарната система в рамките на

2 година след освобождаването.

Във връзка с възложените със Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража функции на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за осъществяването на контрол върху поведението на осъдените за ограничаване възможността за други престъпления, наказателно въздействие за поправяне, превъзпитание и осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените през 2021 г. е предвидено увеличение на числеността на персонала със сто тридесет и четири щатни бройки.

С цел осигуряването на висока степен на сигурност и опазване на обществения ред в съдебните сгради, опазване здравето и живота на магистрати, оказване на своевременно съдействие на органите на съдебната власт при призоваване, принудително довеждане и конвоиране през 2021 г. е предвидено увеличение на числеността на персонала на Главна дирекция „Охрана“ с шестдесет и шест щатни бройки.

2.9. ВЪНШНА ПОЛИТИКА Външната политика на България се ръководи от принципа на прагматично следване на националния интерес и недопускане на намеса във вътрешните работи на страната ни.

Министерството на външните работи ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика на Република България в отношенията ѝ с други държави, като осигурява поддържането и развитието на външнополитическия диалог, политиката на сигурност и двустранното, регионалното и многостранното сътрудничеството. Осъществява общата координация в областта на външната политика и международната дейност на Република България.

2.9.1 Политика в областта на развитието на ефективна дипломатическа служба Основна задача на дипломатическата служба е провеждането на външната политика на страната и подпомагане на държавните органи в тяхната външнополитическа дейност.

123

В изпълнение на тази политика се създават условия и предпоставки за реализация на външнополитическите приоритети на страната. Ефективната дипломатическа служба осигурява благоприятни условия за постигане на външнополитическите цели, сигурността и развитието на България за защита на правата и интересите на българските граждани зад градница, като стремежът е насочен към гарантирането на оптимално отстояване на националните интереси.

2.9.2 Политика в областта на активната двустранна и многостранна дипломация Важен акцент при осъществяването на тази политика е активното участие на страната ни в евроатлантическите структури и задълбочаване на сътрудничеството между НАТО и ЕС. Реформите в ЕС трябва да се основават на принципите и ценностите на европейската солидарност и равноправие при взаимно зачитане на интересите и доверието между държавите-членки на ЕС. Специално внимание се отдава на по- нататъшно задълбочаване на двустранните политически, икономически и културни отношения със страните от Югоизточна Европа.

Българската външна политика работи за присъединяване на България към Шенген, еврозонатаи Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.Основен приоритет на българската държава е ефективна защита на правата и отстояване на законните интереси на българите зад граница. Усилията ще са насочени към провеждане на целенасочена политика за поддържане на българската идентичност, език и култура в традиционните и новите български общности в чужбина.

В рамките на тази политика се осъществява и политиката на сътрудничество за развитие, като по бюджета на МВнР са планирани 6,0 млн. лв. годишно за периода 2021-2023 г. за „Официална помощ за развитие и хуманитарна помощ“. Чрез тази политика се цели постигане на устойчиво развитие, укрепване на международния мир, сигурност и стабилност на основата на ценностите на демокрацията, плурализма, върховенството на закона и зачитането на правата на човека.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на активната двустранна и Целева стойност многостранна дипломация Мерна единица Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

1. Защита на български физически и юридически лица и български Степен на общности зад граница ефективност/ 100% 100% 100% 100% удовлетвореност Степен на усвояемост и

2. Управление на българската помощ съотносимост към 100% 100% 100% 100% за развитие приоритетите на българската външна политика 124

2.9.3 Политика в областта на публичната дипломация Стратегическа цел на политиката е създаване на благоприятна вътрешна и външна среда, осигуряваща успешно изпълнение на външнополитическата програма и заложените в нея водещи цели и приоритети, част от които са повишаване на специализираните знания и умения на представителите на дипломатическата служба и държавната администрация, чиято дейност е свързана с планиране и провеждане на външната политика на Република България; насърчаване на публичната дискусия по актуални външнополитически теми и приобщаване на българското общество и гражданските институции към външнополитическите позиции и действия на България;

развитие на положителен публичен образ в страната и в чужбина.

Непосредствен ефект за обществото е получаването на навременна и надеждна информация, повишаване на степента на доверие към дипломатическата служба и изграждане на отношения на диалог между нея и гражданското общество, формиращо в значителна степен публичните нагласи към провежданата външна политика.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на Целева стойност публичната дипломация Мерна единица Наименование на индикатора Програма Програма Прогноза Прогноза

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

1. Служители от МВнР, брой 120 120 120 120 обучавани в програми на Дипломатическия институт

2. Служители от държавната брой 200 200 200 200 администрация, обучавани в програми на ДИ

3. Осъществени проекти/ брой 100% от 100% от 100% от 100% от инициативи по одобрените одобрените одобрените одобрените Комуникационната стратегия на проекти проекти проекти проекти България за ЕС

2.10. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ЕНЕРГЕТИКАТА Политиката в областта на енергетиката е насочена към устойчиво енергийно развитие на страната, ефективно използване на енергията и енергийните ресурси, задоволяване потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия, природен газ и горива, установяване на по-чисто и ефективно производство на енергия чрез рационално използване на конвенционалните и възобновяеми източници на енергия (ВИ), минимизиране влиянието на производството, преноса и използването на енергия върху околната среда, подобряване управлението на природните ресурси. Тенденцията е да се гарантира сигурно, безопасно и устойчиво снабдяване с енергия.

Националните цели в областта на енергетиката, механизмите и сроковете за тяхното изпълнение в горепосочените направления са определени в Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., като са предприети действия за разработване и приемане на Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до

2030 г. с хоризонт до 2050 г. за развитие на енергетиката на страната при условия на пълна либерализация на пазарите на електрическа енергия и природен газ и интеграцията им към Общия енергиен пазар на ЕС, в съответствие с установените европейски цели в областта на енергетиката и изменението на климата. Целта на енергийната политика на България е гарантиране на енергийната сигурност на страната 125

чрез проучване на нови райони, от които да се извършва снабдяване с горива, проучване на нови технологии, по-нататъшно разработване на местните ресурси и подобряване на инфраструктурата за достъп до нови източници на снабдяване:

• Изграждане на междусистемните газови връзки между България и съседните страни;

• Реализация на Газов разпределителен център на територията на Република България – хъб „Балкан“;

• Пълна либерализация на пазарите на електроенергия и газ и интегрирането им в Общия европейски енергиен пазар. Защита на уязвимите потребители;

• Установяване на по-чисто и ефективно производство на енергия чрез по- рационално използване на изкопаемите ресурси, минимизиране влиянието на производството, преноса, разпределението и потреблението на енергия върху околната среда, подобряване управлението на естествените ресурси;

• Запазване и развитие капацитета на ядрената енергетика;

• Развитие на нови икономически ефективни проекти, създаващи възможност за екологично нисковъглеродно производство на енергия, без предоставяне на държавни или корпоративни гаранции.

Енергетиката продължава да е изправена пред зависимостта от внос на ресурси и енергия, нарастващите цени на вносните енергийни ресурси и промените в климата.

Това определя и приоритетните области, по които следва да се работи:

• Ограничаване на външната зависимост от внос чрез диверсификация на енергийните доставки, енергоспестяване и насърчаване на използването на местни ресурси и енергията от ВИ;

• Пълна либерализация на пазара на дребно на електрическа енергия и развитие на пазара на природен газ;

• Изпълнението на политиката по ЕЕ е ключов елемент за устойчивото развитие.

ЕЕ е основна цел и е особено важна за постигане на дългосрочната ни енергийна стратегия и цели за климата. Тя е най-рентабилният начин за:

- намаляване на емисиите;

- подобряване на енергийната сигурност и конкурентоспособност;

- поддържане на ниски енергийни разходи.

Предстои развитие на електрическата мобилност и на системите за съхранение на енергия. Засиленото използване на електрическа енергия от ВИ е средство за преодоляване на много от предизвикателствата в транспортния сектор, както и в други икономически сектори. Усилията ще бъдат насочени и към изграждане на необходимата за това инфраструктура и най-новите системи за управление – т.нар.

„умни“ енергийни мрежи.

Усилията ще се насочат и към развитие на иновативни технологии в енергетиката, като съхранението на енергия, което се явява възможна алтернатива на инвестициите в 126

мрежата. С помощта на системите за съхранение на енергия на място, ще се спестят значителни инвестиции, необходими за изграждането ѝ.

Диверсификацията на газовите доставки и трасета и избягването на последствията от газови кризи обуславят ускоряване изграждането на междусистемните газови връзки със съседните държави. Тези проекти се изпълняват или ще бъдат изпълнени със собствени средства на енергийните компании, със средства от европейския план за икономическо възстановяване, от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020“, както и с използване на възможностите за привличане на средства от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и стандартни търговски кредити.

Формулирани са дългосрочните национални цели за развитието на енергийния сектор до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. в съответствие с европейските цели за:

• най-малко 32,0% дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия в страната;

• най-малко 32,5%; подобряване на енергийната ефективност;

• постигане на 15% междусистемна електроенергийна свързаност.

Конкретните национални цели са определени в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на България 2021-2030 г., в т.ч. достигането на:

• 27,09% дял на енергия от ВИ в брутното крайно потребление на енергия;

• енергийна ефективност, определена в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата е, както следва: намаляване на първичното енергийно 19 потребление в сравнение с базовата прогноза PRIMES 2007 в размер на 17 466 ktoe или 27,89%, намаляване на крайното енергийно потребление в сравнение с базовата прогноза PRIMES 2007 в размер на 10 318 ktoe или 31,67%.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на устойчивото и конкурентноспособно енергийно Мерна Целева стойност развитие единица Прогноза Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

1. Дял на енергията от ВИ в брутното крайно енергийно потребление % 19,0 20,9 21,5 22,2 2.Дял на енергията от ВИ в крайно потребление на енергия в транспорта % 9,0 9,9 9,9 9,9

3. Национална цел за енергийни спестявания в първичното ktoe 1 590 потребление 19 Моделът PRIMES е модел на енергийна система на ЕС, който симулира потреблението на енергия и снабдяването с енергия.

127

Политика в областта на устойчивото и конкурентноспособно енергийно Мерна Целева стойност развитие единица Прогноза Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

3а. Първично енергийно потребление ktoe 19 962 18 506 18 493 18 480

4. Национална цел за енергийни спестявания в крайното потребление ktoe 716 4а. Крайно потребление на енергия ktoe 10 338 10 054 10 104 10 163

5. Степен на осигуряване на минерално-суровинния баланс на % 5 5 5 5 държавата Забележка: Ktoe (Кilotonne of oil equivalent) - килотон нефтен еквивалент; килотон (kt) = 1000 тона (t).

Показателите „Първично енергийно потребление“ и „Крайно енергийно потребление“ са определени и са включени в окончателния вариант на Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 г.

В съответствие с чл. 9 от Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета, публикуван в официалния вестник на Европейския съюз на 21.12.2018 г. (Регламентът), България представи в началото на 2019 г. пред ЕК проект на Интегриран план в областта на енергетиката и климата (Планът). През м. юни 2019 г. ЕК даде препоръки по проекта на План, като до 31 декември 2019 г. държавите членки трябваше да представят в ЕК окончателния вариант на План.

Окончателния вариант на Плана на Република България е изготвен, като са отразени препоръките на ЕК и са проведени обществени консултации.

Основните цели, заложени в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 г., са свързани с изпълнението на Европейските цели до 2030 г., като в същото време са взети предвид и националните специфики на българската енергийна система. В съответствие с приоритетите на ЕС, енергийната ефективност е първият приоритет в енергийната политика и е от основно значение за изпълнението на целите за периода 2021-2030 г.

В окончателния вариант на План са формулирани дългосрочните национални цели до

2030 г. с хоризонт 2050 г., които са в съответствие с приетите за ЕС цели за най-малко 32% дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия; най-малко 32,5% подобряване на енергийната ефективност, както и за постигането на национална цел от 15% междусистемна електроенергийна свързаност.

Конкретните национални цели са определени в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на България 2021-2030 г. Националната цел за дял на енергия от ВИ в брутното крайно потребление на енергия до 2030 г. е в размер на 27,09%. Целта за енергийна ефективност, определена в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата е, както следва: намаляване на първичното енергийно потребление в сравнение с базовата прогноза PRIMES 2007 в размер на 17 466 ktoe или 27,89%, 128

намаляване на крайното енергийно потребление в сравнение с базовата прогноза PRIMES 2007 в размер на 10 318 ktoe или 31,67%.

Министерството на енергетиката изпълнява политиката в областта на енергетиката.

В бюджетната прогноза за периода 2021-2023 г. на Министерството на енергетиката по години са включени разходи за финансиране на дейностите по извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения и на дейностите, свързани с управление на радиоактивни отпадъци - 50,0 млн. лв. за 2021 г., 50,6 млн. лв. за 2022 г. и 50,6 млн. лв.

за 2023 г., в т.ч. за финансиране дейността на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“.

В бюджетната прогноза за периода 2021-2023 г. на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (Фонд „СЕлС“) годишно са предвидени приходи в размер на 1 767,4 млн. лв.

В сравнение с 2020 г. приходите на Фонд „СЕлС“ за прогнозния период намаляват годишно с 61,7 млн. лв. Намалението е резултат от:

- намаление със 100,0 млн. лв. на приходите по чл. 57, ал. 1 от Закона за ограничаване изменението на климата, като са взети предвид прогнозните нетни количества квоти за емисии на парникови газове, които Република България ще реализира на Европейската енергийна борса (18 431 500), динамиката в цените на квотите и докладът на Европейската комисия (ЕК) от 14.05.2020 г. относно общия брой квоти в обращение за целия ЕС за целите на Резерва за пазарна стабилност, както и предвидената средна цена (21,64 евро/квота) за периода 2021-2023 г., съобразено с прогнозираните приходи от КЕВР и предоставените от МОСВ точни количества квоти, които ще бъдат търгувани до края на годината;

- намаление с 43,8 млн. лв. на приходите от 5%-ни вноски от приходите на производителите и търговците на ел. енергия въз основа на прогнозата за следващия ценови период за вътрешното потребление на ел. енергия и ел.

енергия за износ, обвързана с производството на ел. енергия;

- увеличение с 82,1 млн. лв. на приходите от цена „задължение към обществото“, която се заплаща от присъединените към електроенергийната система крайни клиенти на свободния пазар на ел. енергия, клиенти на доставчика от последна инстанция, крайните снабдители, електропреносното и електроразпределителните дружества за закупена ел. енергия за покриване на технологични разходи.

Предвидените за 2021 г. разходи са 1 767,4 млн. лв., за 2022 г. – 1 597,4 млн. лв. и за

2023 г. – 1 937,4 млн. лв. разходи за покриване на разходите, извършени от обществения доставчик, произтичащи от задълженията му по чл. 93а и 94 от Закона за енергетиката и за предоставяне на премия на производител по чл. 162а от Закона за енергетиката и производител с обща мощност 1 MW и над 1 MW по Закона за енергията от възобновяеми източници, определена с решение на КЕВР, включително за минали регулаторни периоди.

Вследствие на правилното администриране на дейностите по набиране и разходване на средства във Фонд „СЕлС“, като част от заложения компенсаторен механизъм допринасящ за по-пълна либерализация в сектора, се отчита доверие между участниците в него. Образуващите се във Фонд „СЕлС“ финансови буфери дават 129

предпоставки за допълнителни възможности от страна на регулаторния орган да компенсира възникнали през изминали регулаторни периоди финансови дефицити в електроенергийната системата.

Комисия за енергийно и водно регулиране Комисията за енергийно и водно регулиране е независим специализиран държавен орган за регулиране на дейностите в енергетиката и във водоснабдяването и канализацията. При осъществяване на своите правомощия комисията е независима от изпълнителната власт и дейността ѝ се осъществява въз основа на независимост, безпристрастност, професионализъм, почтеност, последователност, публичност и прозрачност.

Визия за развитието на политиката в енергетиката и ВиК сектора е подобряване на регулаторната рамка чрез усъвършенстване на съществуващите регулаторни подходи и принципи въз основа на международния опит и добрите европейски практики;

Насърчаване на доверието в енергийния пазар чрез спазване на основните принципи за равнопоставеност, прозрачност и справедливост за постигане на последователна и предвидима регулаторна политика; минимизиране на регулаторната тежест;

съкращаване на времето при вземането на решения; подобряване на ефективността на административните процеси; ефективен контрол по изпълнение на условията на издадените лицензии на дружествата в подсектори „електроенергетика“, „топлоенергетика“ и „природен газ“; ефективен контрол по изпълнение на одобрените бизнес планове на ВиК операторите и по прилагането на утвърдените цени на предоставяните ВиК услуги на потребителите; предприемане на мерки за съществено подобряване на работата на регулираните дружества с потребителите и разрешаване на спорове; активно сътрудничество с други регулатори и участие в процеса на формиране на добри регулаторни практики.

Ползата/ефекта за обществото от провежданата политика и/или очакваните резултати от изпълняваните задачи е въвеждане на ясни и прозрачни правила за функциониране на енергийните дружествата и ВиК операторите; гаранции за получаване на качествени доставки и предоставяни услуги; ефективно работещ енергиен пазар чрез усъвършенстване на пазарния модел за свободен избор на доставчик; равнопоставен достъп до мрежите и създаване условия за конкуренция; чрез ефективна защита правата на потребителите да намаляват жалбите в двата сектора.

Агенция за ядрено регулиране Агенцията за ядрено регулиране е независим специализиран орган на изпълнителната власт и председателят на агенцията осъществява държавното регулиране на безопасното използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения и на безопасното управление на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво.

Мисията на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) е „Защита на човека, обществото, бъдещите поколения и околната среда от вредното въздействие на йонизиращите лъчения”.

Основната цел на дейността на АЯР е да осигури използването на ядрената енергия и източниците на йонизиращи лъчения (ИЙЛ) само за мирни цели и в съответствие със Закона за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ) и актовете по неговото прилагане.

130

Функционалната област е „Регулация на ядрената безопасност и радиационната защита на Република България“.

Основните дейности извършвани от АЯР са, както следва:

• Издаване на лицензии и разрешения за дейности в ядрени съоръжения с източници на йонизиращи лъчения, както и издаване на лицензии за специализирано обучение;

• Издаване на удостоверения за регистрация на дейности по чл. 56, ал. 3 от ЗБИЯЕ и удостоверения за правоспособност за работа в ядрени съоръжения или с източници на йонизиращи лъчения;

• Регулаторен контрол за безопасно използване на ядрени съоръжения и източници на йонизиращи лъчения;

• Поддържане на аварийна готовност;

• Развитие на нормативната уредба по безопасно използване на ядрената енергия;

• Осигуряване на международното сътрудничество на Република България в тази област и изпълнение на международните конвенции и договори;

• Информиране на обществеността за състоянието на ядрената безопасност и радиационната защита в страната;

За всяка от дейностите си АЯР е определила стратегическа цел и очаквани резултати, като е направен опит за създаване на система от измерими показатели за постигането на целта.

Ползата/ефекта за обществото от дейността на АЯР е компетентното и ефективно провеждане на политиките и постигането на резултати, което да доведе до осигуряване на безопасно използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения и безопасното управление на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво.

Дейността на Агенцията за ядрено регулиране попада в обхвата на функционална област „Регулация на ядрената безопасност и радиационната защита на Република България“.

2.11. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА С провежданата политика в областта на опазването на околната среда и водите се цели съхраняване на уникалната българска природа и подобряване на екологичната устойчивост, като се следи за баланса между развитието на бизнеса и опазването на биоразнообразието и ресурсите за постигане на максималните възможни ползи за икономиката и обществото. Акцент ще бъде поставен върху цели, които укрепват връзките между ресурсната ефективност, издръжливостта на екосистемите и човешкото благополучие, като усилията ще бъдат насочени към подобряване на взаимодействието с бизнеса, национални и регионални органи, местни власти, неправителствени и научни организации.

За провеждането на политиката в областта на опазването на околната среда отговорна институция е Министерството на околната среда и водите, както и Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) за реализацията 131

на проекти и дейности в изпълнение на национални и общински програми в областта на околната среда.

2.11.1 Политика в областта на опазването и ползването на компонентите на околната среда Политиката в областта на опазването и ползването на компонентите на околната среда е насочена към опазване, съхранение и увеличаване на природния капитал, подобряване на управлението на отпадъците, преход към ефективна кръгова и конкурентоспособна нисковъглеродна икономика от гледна точка на използването на ресурсите и провеждане на устойчива политика за постигане на здравословна околна среда и защита на населението от свързани с околната среда въздействия. Тя обхваща прилагането и развиването на комплекс от инструменти, които допринасят във висока степен за опазване чистотата на водите, почвите и въздуха, предотвратяване образуването на отпадъците и увеличаване на оползотворяването на отпадъците, адаптиране към измененията на климата и ефективно използване на ресурсите в икономическия цикъл на страната.

В рамките на тази политика чрез Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда безвъзмездно се финансират екологични проекти на общините, неинвестиционни проекти и дейности, способстващи за осъществяване на политиката, насочени в секторите: управление на водите, управление на отпадъците и ограничаване загубата на биологичното разнообразие и запазване на естествените екосистеми. Проектите са насочени към изграждането на малки водоснабдителни мрежи и съорежения; пречиствателни станции за отпадъчни и канализационни мрежи и довеждащи колектори, както и проекти за изгарждане на нови или реконструкция на съществуващи обекти, инсталации или съоръжения за управление на отпадъците.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на опазването и ползването на компонентите на Целева стойност Мерна околната среда единица Наименование на индикатора Програма Програма Прогноза Прогноза

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

1. Население, обхванато от изпълнени мерки за подобряване състоянието на водите и за защита от наводнения*:

подобрено водоснабдяване;

бр. жители подобрено пречистване на отпадъчни води;

защита от наводнения

- подобрено водоснабдяване; 141 400 161 400 181 400 1 681 400

- подобрено пречистване на отпадъчни 649 354 974 354 974 354 1 974 354 води;

- защита от наводнения 193 576 267 746 301 916 316 858

2. Допълнителен капацитет за оползотворяване/рециклиране на отпадъци тона 20 000 50 000 100 000 150 000

3. Население с подобрено качество на атмосферния въздух (за замърсител бр. жители 402 767 455 384 524 243 728 205 ФПЧ10)

4. Спестени емисии на парникови газове от подкрепени проекти, подпомагащи tCO2eq** 640 000 650 000 660 000 670 000 смекчаването на неблагоприятните климатични промени 132

* Актуализацията на целите е извършена във връзка със сключени договори за финансиране от ОПОС по процедури BG16M1OP002-1.0016, BG16M1OP002-1.0005, BG16M1OP002-1.0006 и BG16M1OP002-1.0009 ** tCO2eq - тон еквивалент въглероден диоксид.

2.11.2 Политика в областта на националната система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост Политиката в областта на националната система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост е насочена към осигуряване на мониторинг на околната среда, анализ и оценка на състоянието на компонентите и факторите на околната среда за изготвяне и предоставяне на информация, която да служи за основа за вземане на решения относно ефективността и целесъобразността на провежданите политики в областта на околната среда. Политиката се реализира чрез дейности за изграждане и поддържане на Националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС), която гарантира достоверност, пълнота, актуалност, прозрачност и публичност на информацията за състоянието на околната среда, за целите на публичната власт и в полза на обществото.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на националната система за мониторинг на околната среда Целева стойност и информационна обезпеченост Мерна единица Наименование на индикатора Програма Програма Прогноза Прогноза

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

1. Изпълнени програми за мониторинг на брой 12 12 12 12 компонентите и факторите на околната среда

2. Поддържани информационни системи/ брой 18/10 19/12 20/13 20/13 системи с публичен достъп на НСМОС *

3. Поддържани регистри с публичен достъп брой 20 20 20 20 * Националната система за мониторинг на околната среда

2.11.3 Политика за поддържане, модернизация и изграждане на техническата инфраструктура, свързана с подобряване на транспортната достъпност и интегрираното управление на водните ресурси и геозащита Политиката в областта на околната среда, обвързана с изпълнението на геозащитните мерки и дейности за ограничаване на свлачищата, ерозионните процеси по Дунавското крайбрежие и абразионните процеси по Черноморското крайбрежие и за предотвратяване на аварии и щети, както и дейностите по регистрирането и мониторинга на свлачищните райони в Република България се изпълнява от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Свлачищата, ерозията по Дунавското крайбрежие и абразията по Черноморското крайбрежие са част от общите геодинамични процеси, които представляват основни елементи на геоложката опасност на страната. Разрушителният ефект на тези процеси и явления се увеличава рязко през последните години поради комплексното взаимодействие на природни и техногенни фактори, включващи промените в климата, урбанизиране на териториите, незаконно строителство и др.

В рамките на политиката по геозащита чрез бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в периода 2021-2023 г. се планира стартиране на нови обекти, свързани брегоукрепване и предпазване на брега от абразия 133

на територията на общини Варна, Шабла, Балчик и др., както и укрепване на свлачища в общини Габрово, Приморско и др.

През периода 2021-2023 г. в областта на геозащитата се предвижда продължаване изграждането на обект по инфраструктурен проект „Гр. Царево – укрепване свлачище северен бряг“. Предвижда се и стартиране на строително монтажни работи за обект по проект „Брегоукрепване в района на крайбрежна плажна ивица на гр. Ахтопол“.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика за поддържане, модернизация и изграждане на техническата инфраструктура, свързана с подобряване на транспортната Целева стойност достъпност и интегрираното управление на Мерна водните ресурси и геозащита единица Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

1. Завършени геозащитни обекти / брегоукрепени м 560 450 500 500 участъци*

2. Контролирана свлачищна територия ха 800 800 800 1 000 * Стойността на показател „Завършени геозащитни обекти/брегоукрепени участъци“ е на база издадени Разрешения за ползване на обекти или дължината на брегоукрепените участъци в линейни метри.

Комплексното управление на язовирите – публична и частна държавна собственост е възложено на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ (ДПУСЯ). Основна цел на предприятието е приемането на язовири, тяхното класифициране, поддържане, стопанисване, осигуряване на оперативната надеждност на съществуващите язовири по отношение на баланса на водните ресурси и на техническото състояние на съоръженията. Във връзка с основните си дейности, предприятието осъществява:

• системен непрекъснат технически мониторинг на всички хидротехнически съоръжения;

• поддръжката и ремонтно-възстановителните дейности на язовири, хидротехнически и защитни съоръжения;

• регулиране на водните нива в язовирите с цел намаляване на риска от наводнения;

• осигуряване на оператори за язовирите според Закона за водите и Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и на контрол за техническото им състояние;

• дейности по опазване на околната среда.

Към деветмесечието на 2020 г. от предприятието са приети общо 160 броя язовири.

Броят на приетите от ДПУСЯ язовири показва тенденция на забавяне спрямо първоначално направените разчети за броя на язовирите, които ще бъдат приети от предприятието през 2020 г., като забавата е обусловена както от готовността на общините и областните управи за предаване, така и от технологичното време за документални и административни процедури, съпътстващи тези процеси.

134

Финансиране на програми за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия при приватизация През периода 2021-2023 г. ще продължи изпълнението на програмите за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия при приватизация. Финансирането от държавния бюджет на тези програми е на основание § 9 от ПЗР на Закона за опазване на околната среда. С изпълнението на програмите се цели трайно отстраняване на замърсяването от промишлената и добивна дейност на повърхностните и подземни води и почви, с оглед подобряване на работната и околната среда на работещите в предприятията и населените места в района на дружествата. Средствата ще бъдат насочени към изпълнение на програмите за отстраняване на минали екологични щети на „Лукойл Нефтохим Бургас” АД, „Хармони 2012“ ЕООД – Кърджали и „Агрополихим” АД – Девня. Средствата за периода 2021-

2023 г. са в размер на 10,0 млн. лв. на година.

2.12. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ Провежданата политика в областта на регионалното развитие е насочена към създаването на условия за балансирано и устойчиво интегрирано развитие на регионите, целящо общо икономическо и социално развитие на страната, както и развитие на териториалното сътрудничество. Политиката е насочена и към подобряване качеството на жизнената среда на българските граждани и превръщането на българските региони в привлекателно място за инвестиции и бизнес.

Поставените цели в областта на регионалното развитие се осъществяват от Министерството на регионалното развитие и благоустройството посредством изпълнението на посочените по-долу политики, като към тях са определени и съответните ключови индикатори за измерване на постигнатите резултати в периода 2021-2023 г.

2.12.1 Политика за интегрирано развитие на регионите, ефективно и ефикасно използване на публичните финанси и финансовите инструменти за постигане на растеж и подобряване качеството на жизнената среда Основен акцент на тази политика е създаването на условия за постигане на устойчиво интегрирано развитие на районите и общините в страната, подпомагане на икономическото и социално развитие на трансграничните региони и намаляване на регионалните различия посредством подобряване на инфраструктурата в граничните райони, насърчаване на сътрудничеството между регионите, както и насърчаване на съвместното трансгранично сътрудничество и балансирано териториално развитие чрез укрепване на мрежата от градове-центрове, подобряване свързаността в районите и качеството на средата в населените места.

Тази политика е насочена към подобряване качеството на жизнената среда и превръщането на регионите в привлекателно място за инвестиции и бизнес, както и прилагане на целенасочени мерки за подпомагане на регионите изоставащи с развитието си, като се отчитат специфичните им нужди и местния потенциал за развитие. Целта е насочена към сближаване в три аспекта – икономическо, социално и териториално сближаване, както и три нива – европейско – с регионите на ЕС, национално – между българските райони и вътрешно регионално – между общините в отделните райони.

135

Сред основните приоритети е и създаването на балансирана, съразмерно развиваща се и устойчива жилищна система.

В рамките на политиката се координира изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика за интегрирано развитие на регионите, ефективно и ефикасно използване на публичните финанси и Целева стойност финансовите инструменти за постигане на растеж и подобряване качеството на жизнената среда Мерна Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора единица

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

1. Изпълнение на Пътна карта за нови подходи в % 70 90 100 30 регионалната политика с цел създаване на условия за балансирано териториално развитие (с натрупване)

2. Намаляване на дела на мигриралото население % 2,02 2,02 2,02 2,01 (вътрешна миграция)

2.12.2 Политика за поддържане, модернизация и изграждане на техническата инфраструктура, свързана с подобряване на транспортната достъпност и интегрираното управление на водните ресурси и геозащита Политиката е свързана с дейности за управление, поддържане и изграждане на ВиК инфраструктурата с цел осигуряване на съответствие с директивите на Европейския съюз в областта на водите и устойчивост при предоставяне на ВиК услугите.

През периода 2021-2023 г. чрез бюджета на Министерство на регионалното развитие и благоустройството е предвидено да бъдат финансирани дейности по реконструкция на ВиК мрежи и съоръжения на територията на 28-те области в страната, както и инфраструктурни благоустройствени обекти за подобряване на уличната мрежа в райони в страната.

Приоритетите по отношение на устройството на територията са свързани с осигуряване на териториалното развитие, устройството на територията, административно- териториалното устройство, децентрализацията, изграждането и развитието на техническата инфраструктура и благоустрояването на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), в съответствие с националните стратегически документи, приоритети и програми в сферата на пространственото развитие, пътната инфраструктура, ВиК инфраструктурата.

В учредения към министъра на регионалното развитие и благоустройството „Български ВиК Холдинг“ ЕАД с капитал от 1 млрд. лв. вече са апортирани няколко ВиК дружества в капитала на „Български ВиК Холдинг“ ЕАД. Консолидирането на държавното участие в отрасъла ще даде възможност за координиране на управлението и финансирането на всички дружества в отрасъл ВиК, което от своя страна ще допринесе за по-ефективно провеждане на държавната политика в сектора.

136

Във връзка с влошените оперативни резултати на някои от ВиК операторите, вкл. във връзка с пандемията от COVID-19, „Български ВиК Холдинг“ ЕАД стартира оценка на възможностите и реда за финансиране на дружествата.

Вече „Български ВиК Холдинг“ ЕАД е определен да възлага дейностите, свързани с ремонта и/или реконструкцията на два язовира, изграждане на пречиствателна станция за питейни води и нов магистрален водопровод и др. за осигуряване на дългосрочната стабилност на водоснабдяването на Столична община.

През периода 2021-2023 г. „Български ВиК Холдинг“ ЕАД ще подпомага финансово ВиК дружествата при изпълнение на проектите по ОПОС чрез осигуряване на ресурс за съфинансиране, както и ще осигурява ресурс за стабилизиране и оздравяване на ВиК дружествата, в т.ч. изграждане и ремонт на ВиК инфраструктура.

По отношение на пътната инфраструктура в рамките на тази политика се изпълняват дейности свързани с проектирането, строителството, експлоатацията и поддръжката на републиканските пътища извън градовете и при пътните възли, като част от основната дейност е и придобиването на земи и поддържане на правото на преминаване на пътищата през чужда територия, които са подробно описани в т. 2.15.1 Политика в областта на транспорта.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта за поддържане, модернизация и изграждане на техническата инфраструктура, свързана с подобряване Целева стойност Мерна на транспортната достъпност и единица интегрираното управление на водните ресурси и геозащита Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

1. Подобряване качеството на предоставяната услуга „Водоснабдяване и канализация“, чрез увеличаване броя на жителите, на които се предоставя питейна вода с подобрени качествени брой

540 000 570 000 570 000 570 000 показатели и/или на които се осигурява жители непрекъснатост на водоснабдяването и/или на които се предоставя услугата отвеждане и пречистване на отпадъчните води. *

2. Обезпечаване на територията на страната с общи устройствени планове. (нарастване на броя % 25 30 15 30 на общините с действащи общи устройствени планове)

3. Нарастване потенциала на АТЕ за ефективно и ефикасно планиране, управление и използване на ресурсите за устойчиво местно развитие (нарастване дела на общините, отчитащи % 1,5 1,5 1,5 1,5 резултати над средните за страната по показатели за финансова самостоятелност и инвестиционна активност) * Целевата стойност на показател „Подобряване качеството на предоставяната ВиК услуга, чрез увеличаване броя на жителите, на които се предоставя питейна вода с подобрени качествени показатели и/или на които се осигурява непрекъснатост на водоснабдяването и/или на които се предоставя подобрена услуга отвеждане и пречистване на отпадъчните води“ е завишена на основание Постановление № 277 на Министерския съвет от 08.10.2020 г., съгласно което са одобрени 137

допълнителни разходи за изпълнение на обекти за подобряване на водоснабдяването на населени места в община Севлиево.

2.12.3 Политика в областта на подобряване на инвестиционния процес чрез усъвършенстване на информационните системи на кадастъра и имотния регистър, подобряване качеството на превантивния и текущ контрол в строителството и на строителните продукти В рамките на тази политика се осъществяват дейности по създаване, поддържане и предоставяне на геодезическа, картографска и кадастрална информация в Република България, както и по осигуряване достъп до пространствените данни и предоставянето на услуги, свързани с предоставянето на информация, използвана основно за сделки с недвижими имоти, при ипотеките, за нуждите на планирането, инвестиционното проектиране, изграждането на инфраструктурни обекти, решаването на проблеми при бедствия, опазване на околната среда и други.

Държавната политика в областта на националния строителен контрол се осъществява с цел ограничаване на последствията от извършеното незаконно строителство и осъществяване на превантивен контрол за недопускане на нарушения на нормативната уредба по устройство на територията. Целта е строежите да се изпълняват по начин, гарантиращ безопасни и здравословни условия в икономически обоснован експлоатационен срок. В рамките на тази политика се извършва контрол по спазването на Закона за устройство на територията и на нормативните актове по прилагането му при проектирането и строителството.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на подобряване на инвестиционния процес чрез усъвършенстване на информационните системи на кадастъра и имотния Целева стойност регистър, подобряване качеството на превантивния и текущ контрол в строителството и на строителните продукти Мерна Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора единица 2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

1. Предоставени услуги от геодезически млн. бр. 2,95 2,95 2,95 2,95 топографски и кадастрални данни

2 . Преизмерване на ДНМ (нивелация I – около km 1 149 1 149 1 138 1 108

5500 км) *

3. Създаване на единен цифров модел за едромащабна топографска карта на Република km2 330 - 330 1 000 България ** Забележка: Мотиви за промяна в индикатори и целеви стойности, спрямо одобрените с РМС № 815/2019 г.

стойности:

* За показател „Преизмерване на ДНМ (нивелация I – около 5500 км)“ – стартирането на дейностите по преизмерване на нивелачните линии е отложено за 2021 г. като е актуализирана и програмата за преизмерване с оглед реализиране на по-оптимална схема за сключването на нивелачните полигони, което да доведе до по-лесна и по-бърза проверка на качеството. Респективно постигане на целевите стойности, съответно актуализирани, е отложено от периода 2020-2022 за периода 2021-2023. Отлагането се наложи поради забава в процедирането на нова Инструкция за създаване и поддържане на ДНМ (действащата е от 1980 г.);

**За показател„Създаване на единен цифров модел за едромащабна топографска карта на Република България“ - стартирането на преките дейности е отложено за 2021 г., респективно постигането на целевите стойности е отложено от периода 2020-2022 за периода 2021-2023. Отлагането се наложи поради забава в одобряването на проектно предложение за финансиране по ФМ на ЕИП и НФМ, разработено с подкрепата и принципното съгласие на Норвежката картографска агенция (Kartverket) като наш партньор. Предстои повторното разглеждане на проектното предложение от Съвместния комитет по двустранния фонд.

138

2.13. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРАТА Политиката в областта на културата е свързана с укрепването, популяризирането и развитието на българската идентичност, култура и духовни ценности. Стратегическите цели на политиката са насочени към създаването на условия за устойчиво културно развитие и духовно консолидиране на нацията, утвърждаването на българската национална идентичност чрез изграждане образа на България като страна със самобитна култура и уникално културно наследство, активирането на международната дейност за популяризиране достиженията на българските творци и повишаване конкурентоспособността на българския културен продукт.

2.13.1 Политика в областта на опазване на движимото и недвижимото културно наследство Основните приоритети на политиката в областта на опазване на движимото и недвижимото културно наследство са опазване и социализиране на културното наследство и стимулиране на обвързването му с туристическите продукти, привличане на проектно финансиране в областта на културата по различни програми и донори, развитие и техническо усъвършенстване на музейната мрежа, привличане на средства от Европейските програми и двустранни спогодби за подкрепа на културата и утвърждаване на България като дестинация за осъществяване на международни културни проекти.

В областта на опазването на недвижимото културно наследство ще продължи държавната подкрепа за извършване на археологически проучвания, реставрация и съпътстваща консервация (укрепване, защитни покрития, вертикална планировка и др.) на значими археологически обекти, както и извършването на консервационно- реставрационни работи на недвижими културни ценности.

В областта на опазването и представянето на движимото културно и аудио-визуално наследство (държавните музеи, художествените галерии и Българската национална филмотека) ще продължи финансирането на дейностите им по стандарти в подкрепа на възможностите за по-голяма самостоятелност и мотивация на работещите в музейното дело за популяризирането на националното културно богатство.

Отговорни за провеждането на политиката са Националният институт за недвижимо културно наследство, държавните музеи и художествени галерии в системата на Министерството на културата, Центърът за подводна археология, Културен център „Двореца“ и Българската национална филмотека.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на опазване на движимото и недвижимото културно Мерна Целева стойност наследство единиц а Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

1. Проучване, реставриране и консервация Брой 150 150 150 155 на (обекти от местно, национално и световно значение) недвижимото културно наследство

2. Създаване на образователни програми в Брой 15 16 17 20 музеи и галерии 139

Политика в областта на опазване на движимото и недвижимото културно Мерна Целева стойност наследство единиц а Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

3. Дигитализация на недвижими културни Брой Дигитализа Дигитализа Цялостна Дигиталн ценности (НКЦ) и документални архиви, ция на ция на 50% дигитализ и 3D създаване на регистри и бази данни - архива на от архива ация на документ Национален регистър на недвижими 1 490 НКЦ на НКЦ от архивния ации за културни ценности от местно, фонд на 100 НКЦ националн ансамблово НКЦ от о и значение национал световно но значение и значение фотограмат – при ични плаки осигурен за 350 НКЦ о техничес ко оборудва не

4. Подкрепени проекти в областта на Брой 20 25 35 45 музейното дело и визуалните изкуства

2.13.2 Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и в чужбина и достъп до качествено художествено образование Основните приоритети на политиката в тази област са оптимизиране на действащата система на финансиране в мрежата на сценичните изкуства и повишаване на ефективността на маркетинга и атрактивността на предлаганите културни продукти, разширяване на равнопоставения достъп до култура и културно наследство, опазване и социализиране на културното наследство и стимулиране на обвързването му с туристическите продукти, привличане на проектно финансиране в областта на културата по различни програми и донори, привличане на средства от европейските програми и двустранни спогодби за подкрепа на културата, разширяване на гамата на предлаганите културни продукти и услуги в чужбина и утвърждаване на България като дестинация за осъществяване на международни културни проекти.

В областта на филмовото изкуство ще продължи подкрепата за създаването на нови български филми. Националното финансиране предвижда увеличаване на българските филми – копродукция с европейски страни. Разширяването на интеграцията с европейските кинематографии ще допринесе за издигане на художественото и техническо качество на филмите и ще разшири възможностите за разпространение на българското кино на международния пазар.

В областта на сценичните изкуства (театри, опери, оперно-филхармонични дружества, оркестри и ансамбли) ще продължи подобряване на управлението, осигуряване на по- голямо разнообразие от представления и на по-широк достъп на зрителите до художествения продукт, както и създаване на трайна уредба на единните разходни стандарти за финансиране на държавните културни институти, осъществяващи дейности в областта на сценичните изкуства.

140

В областта на литературното наследство основните приоритети ще се насочат към подкрепа на книгоиздаването чрез подпомагане на издателската дейност и популяризиране на българската книга по света и създаване на условия за развитието и утвърждаването на библиотеките като съвременни центрове, осигуряващи ефективно библиотечно информационно обслужване на широк кръг потребители. Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ ще продължи финансирането на дейностите си по стандарти, прилагайки системата на делегиран бюджет.

Утвърждаването на положителния образ на България в чужбина посредством постиженията на националните изкуства и култура се постига чрез дейността на българските културни институти в чужбина. Акцент в тяхната дейност са страните от Европейския съюз.

Продължава утвърдената практика за финансиране на творчески проекти в областта на изкуствата и културата на проектен принцип, след провеждане на конкурси.

Предвид необходимостта от въвеждането на единен подход при финансирането със средства от държавния бюджет на юридическите лица с нестопанска цел, по бюджета на Министерството на културата за 2021 г. и следващите години е предвидена субсидия за Съюза на народните читалища.

Отговорни за провеждане на политиката са държавните културни институти в областта на сценичните изкуства театри, опери, оперно-филхармонични дружества, оркестри и ансамбли, Изпълнителна агенция „Национален филмов център“, българските културни институти в чужбина, Национален фонд „Култура“ и Националната библиотека „Св. св.

Кирил и Методий“.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в Целева стойност страната и в чужбина и достъп до Мерна качествено художествено образование единица Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

1. Подкрепа на производството на български брой 36 36 44 50 филми

2. Популяризиране на българското кино чрез брой 60 60 60 65 участия в международни фестивали

3. Подкрепени проекти в областта на брой 150 150 150 150 сценичните изкуства, литературата, любителско творчество

4. Организирани изяви на български творци на брой 28 28 30 36 международна сцена

5. Подкрепени фестивали, събития и чествания брой 22 22 25 25 с национално и международно значение

6. Представления на държавните културни брой 11 440 11 440 14 550 14 700 институти, осъществяващи дейност в областта на сценичните изкуства 141

Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в Целева стойност страната и в чужбина и достъп до Мерна качествено художествено образование единица Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

7. Посетители на представления на държавните брой 2 250 000 2 315 000 2 235 000 2 240 000 културни институти, осъществяващи дейност в областта на сценичните изкуства В бюджета за 2021 г. за делегираните от държавата дейности в областта на културата за общините са предвидени средства за текущи разходи в размер на 151,1 млн. лв., което е с 15,1 млн. лв. повече спрямо ЗДБРБ за 2020 г.

Във връзка с увеличение на разходите за персонала с 10 на сто през 2021 г. стандартите за музеите, художествените галерии и библиотеките с регионален характер, както и за читалищата са увеличени с 10%.

Субсидираните бройки на читалищата са увеличени с 40 бр. за новорегистрирани читалища и за разширяване на дейността на някои от тях. Субсидираните бройки на регионалните библиотеки са увеличени с 10 бр., а на музеите и художествените галерии с регионален характер - с 49 бр., от които 20 бр. са предвидени за Културен център „Епископската базилика на Филипопол“- гр. Пловдив.

В прогнозата за 2022 г. и 2023 г. текущите разходи за делегираните от държавата дейности в областта на културата запазват нивото си от 2021 г.

2.14. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА Политиките в областта на младежта и спорта са насочени към насърчаване на икономическата активност и развитие на младите хора, развитие на спорта за учащи и спорта в свободното време, развитие и утвърждаване на спорта за високи постижения.

2.14.1 Политика в областта на младите хора Приоритетите в областта на младежта са насочени към улесняване на достъпа до качествени услуги за специална подкрепа на пълноценното личностно и обществено развитие на младите хора в съответствие с потребностите и интересите им; развитие на доброволчеството сред младите хора като движеща сила за личностно развитие, мобилност, учене, конкурентоспособност, социално сближаване, солидарност между поколенията и формиране на гражданско самосъзнание; осигуряване на възможности за пълноценно участие на младите хора в гражданския живот и за приобщаването им към основните демократични ценности и стандарти; превенция срещу рисково поведение и различни форми на зависимост.

За периода 2021-2023 г. са осигурени условия за изпълнение на целите и дейностите във връзка с реализирането на приоритетите на провежданата политика в областта на младите хора.

Националната политика за младежта е насочена към стимулиране на инициативността на младите хора и техните организации и структури за успешното им развитие и реализация в обществения живот.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ 142

Политика в областта на младите хора Целева стойност Мерна единица Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

1. Относителен дял на обхванатите младежи от услуги за младите хора на възраст 15-29 г. по % 16,5 16,5 16,5 16,5 Националната програма за младежта от общия брой младежи на същата възраст в страната

2. Относителен дял на обхванатите младежи от разнообразни инициативи за младите хора на възраст 15-29 г. по Националната програма за % 7,69 20,0 20,0 20,0 изпълнение на младежки дейности (по чл. 10а от Закона за хазарта) от общия брой младежи на същата възраст в страната Основните цели и дейности в областта на младите хора се реализират по две национални програми – Национална програма за младежта (2016-2020) и Национална програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта.

Осъществяваните дейности и инициативи допринасят за развитието на младите хора, активиране на неактивни млади хора, чрез конкретни възможности, следвайки модела и техниките на неформалното образование и учене, посредством интерактивни методи.

Програмите са ефективни инструменти за достигане на млади хора от 15-29 г. като спомагат за тяхното ефективно и устойчиво развитие.

Индикаторите измерват следните цели:

• Осигуряване на подкрепяща и насърчаваща среда за личностна, професионална и социална реализация на младите хора в страната, чрез изграждане на социално отговорно поведение и превенция на различни форми зависимости и/или агресия, с което да се подобрят качеството на живот и средата, в която живеят и общуват младите хора;

• Улесняване на достъпа до качествени услуги за специална подкрепа на пълноценното личностно и обществено развитие на младите хора в съответствие с потребностите и интересите им.

За реализирането на тази политика чрез мерки за развитие на младите хора са разчетени по държавния бюджет средства в размер на 6,2 млн. лв. за всяка година, като финансирането на тази политика се допълва и със средства от ЕС по различни програми.

Основните приоритети в областта на спорта са укрепването на здравето и физическата активност, практикуването на спорт от всички и развитие на спорта за високи постижения.

За периода 2021-2023 г. са осигурени условия за изпълнение на целите и дейностите във връзка с реализирането на приоритетите на провежданите политики в областта на спорта.

За прогнозния период са разчетени разходи за реализиране на дейности в областта на физическото възпитание, физическата активност, спорта и спортно-туристическата дейност.

Във връзка с извършени промени в Закона за хазарта е предвидено увеличение на разходите за физическо възпитание, спорт и култура за сметка на постъпления от 143

хазартните игри, организирани от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ (ДП БСТ). За периода се очаква постъпленията от дейността на ДП БСТ да нараснат в резултат от разширяване на обхвата на хазартните игри на държавното предприятие и от отпадането на конкурентни хазартни игри. За сметка на предвиденото увеличение на постъпленията от хазартните игри на ДП БСТ са разчетени допълнителни разходи за:

• дейности по Програма за развитие на спорта за високи постижения (осигуряване на целогодишна централизирана подготовка на елитните спортисти в различна възраст, насърчаване на млади таланти, оптимизация на треньорските кадри, спортен контрол и управление на спортната тренировка и др.) – 6,5 млн. лв.;

• капиталови разходи за поддържане, ремонт, реконструкция, цялостно обновяване или създаване на нови спортни обекти и/или спортни съоръжения в държавните и общинските училища въз основа на съвместна годишна програма на министъра на младежта и спорта и министъра на образованието и науката съгласно чл. 14, ал. 3, т. 2 от Закона за хазарта – 3,4 млн. лв.;

• дейности, финансирани от Национален фонд „Култура“ съгласно чл. 14, ал.

3, т. 3 от Закона за хазарта – 3,4 млн. лв.

Съгласно § 9, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за хазарта в бюджета на Министерството на младежта и спорта за 2021 г. са предвидени разходи за дейности в областта на физическото възпитание, физическата активност, спорта и спортно-туристическата дейност до размера на данъка по Закона за корпоративното подоходно облагане, таксата по чл. 30, ал. 3 и променливата част на таксата по чл. 30, ал. 4, внесени през 2019 г. в държавния бюджет от ДП БСТ – 25,4 млн. лв.

2.14.2 Политика в областта на спорта за учащи и спорта в свободното време Приоритетите на политиката в тази област са разработени при отчитане ролята на спорта като важен фактор за човешкото развитие. Дейностите по програмите в областта на спорта за учащи и спорта в свободното време са начертани в съответствие с целите, основните задачи и приоритети на Националната стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта в Република България 2012-2022 г.

Политиката е насочена към постепенно приобщаване на различни социални, отраслови и възрастови групи от населението към активен двигателен режим и здравословен начин на живот, с приоритет децата и младите хора, в т.ч. и хората с увреждания и децата в риск, постигане на високо ниво на спортна подготовка и устойчиво развитие на спорта в спортните училища и реализиране от учениците спортисти на призови класирания на държавни първенства и международни състезания.

При изпълнението на политиката в областта на спорта за учащи и спорта в свободното време, въздействията през периода 2021-2023 г. приоритетно ще бъдат насочени към учащите, децата и младите хора, в т.ч. хора с увреждания и деца в риск. С изпълнението на целите и дейностите на тази политика постепенно се преодолява ниската двигателна активност на гражданите с оглед постигане на по-високо ниво на здравния им статус и преустановяване на част от негативните тенденции в начина на живот на населението.

144

Основните цели за развитието на спорта за учащи и спорта в свободното време се постигат чрез:

• Създаване на условия и възможности за двигателна активност и спорт в свободното време, практикуване на спорт за всички и социален туризъм от населението чрез оптимизиране на управлението на спорта, подходяща инфраструктура, подобряване информираността и реализиране на програми;

• Подобряване на здравето, физическата и психическа годност на учащите от различните възрастови групи, децата в риск, учениците от спортните училища чрез създаване на необходимите условия за системни занимания с физическо възпитание и спорт и възможности за спортна изява;

• Осигуряване на пълноценен учебно-тренировъчен процес и спортно-техническа подготовка на учениците в спортните училища за създаване на високо мотивирани състезатели с възможности за спечелване на призови класирания от държавни, европейски, световни първенства и олимпийски игри.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на спорта за учащи и Целева стойност спорта в свободното време Мерна единица Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

1. Относителен дял на обхванатите в спортни дейности, подпомагани от ММС ученици към общия % 12,80 12,81 12,81 12,81 брой на учениците

2. Относителен дял на обхванатите в спортни дейности, подпомагани от ММС студенти към общия % 2,63 2,64 2,64 2,64 брой на студентите

3. Относителен дял на обхванатите в спортни дейности за спорт в свободното време, подпомагани от ММС % 2,6 2,8 2,8 2,8 лица към населението на Република България За реализирането на тази политика чрез мерки за развитие на спорта за учащи и спорта в свободното време са разчетени средства в размер на 5,9 млн. лв. за всяка година от прогнозния период.

2.14.3 Политика в областта на спорта за високи постижения Политиката е насочена към създаване на условия и възможности за развитие на елитния спорт на регионално, национално и международно ниво чрез реализиране на програми, оптимизиране управлението на спортната подготовка и подобряване на координацията между държавните институции, общините и спортните организации, предоставяне на обективна информация и анализи с високо качество относно динамиката на функционалния капацитет и физическите качества на тестваните спортисти и изпълнение на заложените цели и приоритети в областта на държавната политика по отношение на борбата срещу използването на допинг в спорта.

Основните цели за развитието и утвърждаването на спорта за високи постижения като средство за повишаване престижа на нацията се постигат чрез:

• Реализиране на програми за елитен спорт и осигурен ефективен тренировъчен процес за постигане на спортни резултати на международно ниво;

• Развитие на потенциала на младите талантливи спортисти;

145

• Разработване и внедряване на нови методики за оптимизиране на методите за контрол и оценка на ефективността на тренировъчните въздействия;

• Създаване на условия за участие на българските делегации в отменените за

2021 г. Олимпийски и Паралимпийски игри в Токио;

• Осигуряване на награди на спортисти, медалисти и призьори от европейски и световни първенства, олимпийски игри и аналогични първенства и игри за хора с увреждания за постигнати спортни резултати и класирания;

• Осигуряване на месечни премии на олимпийски медалисти, прекратили активната си състезателна дейност и треньори на олимпийските медалисти и на сборните олимпийски отбори по съответния спорт;

• Предотвратяване на употребата на допинг в спорта и борба с това явление до окончателното му премахване чрез:

- засилена институционална ангажираност и координирана борба срещу употребата на допинг в спорта;

- създаване на устойчиви механизми за борба срещу допинга и срещу използваните в спорта вредни за здравето медикаменти;

- осигуряване правото на спортистите за честно и равнопоставено съревнование.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на спорта за високи Целева стойност постижения Мерна единица Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

1. Относителен дял на спортисти, които са финансово подпомогнати за участия в състезания от МСК от % 18,5 18,5 18,5 18,5 всички картотекирани състезатели

- на Европейски първенства

- на Световни първенства

- на Олимпийски и европейски игри (олимпийски игри - зимни, летни, паралимпийски игри - зимни и летни, младежки олимпийски - зимни и летни и европейски игри)

2. Брой медали, спечелени на олимпийски и брой 185 185 185 185 европейски игри, световни и европейски първенства

3. Относителен дял на класиранията до 8-мо място в % 90,0 90,0 90,0 90,0 състезания от МСК към броя на финансово подпомогнатите от ММС спортисти

- на Европейски първенства

- на Световни първенства

- на Олимпийски и европейски игри (олимпийски игри

- зимни, летни, паралимпийски игри - зимни и летни, младежки олимпийски - зимни и летни и европейски игри)

4. Относителен дял на финансово подпомаганите за СВП спортни клубове спрямо всички вписани в % 22,5 22,5 22,5 22,5 Националния регистър на лицензираните спортни организации и на членуващите в тях спортни клубове За реализирането на тази политика чрез мерки за развитие на спорта за високи постижения са разчетени средства в размер на 58,5 млн. лв. за всяка година.

146

2.14.4 Политика в областта на привеждането на спортните обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти Държавната политика в тази област е насочена към изграждане, реконструкция и модернизация на спортните обекти и съоръжения и обектите за социален туризъм с цел привеждането им във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти.

Спортните обекти и съоръжения и обектите за социален туризъм са основна предпоставка за развитие на системата на физическото възпитание и спорта.

Изграждането на съвременна спортна инфраструктура дава възможност за оптимални условия за спортна подготовка, провеждане на подготвителни лагери и организиране на състезания от държавния и международния спортен календар. Изграждането на модерни спортни съоръжения е предпоставка за привличане на подрастващите към системни занимания със спорт и привикване към здравословен начин на живот.

Реализирането на целите в областта на спорта за учащи е свързано с поетапното осигуряване на подходяща материално-техническа база и оборудване със спортни уреди и пособия на субекти, изпълняващи функции в областта на спорта за учащи.

Ремонта и реконструкцията на спортните съоръжения в училищата е предпоставка за оптимизиране на двигателния режим в предучилищните и училищни заведения, като неразделна част от интелектуалното и емоционално развитие и възпитание на децата.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на привеждането на спортните обекти и съоръжения във Целева стойност вид, отговарящ на съвременните Мерна международни стандарти единица Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

1. Ремонтирани и реконструирани брой обекти/съоръжения 6 8 8 8 За реализирането на тази политика са разчетени средства по държавния бюджет, като финансирането ѝ се допълва и със средства по Оперативна програма „Региони в растеж“ и др.

2.14.5 Политика в областта на усвояването и прилагането на добри международни практики за спорта Основната цел на политиката е оползотворяване на възможностите, произтичащи от членството ни в ЕС и прилагане на добри международни практики в областта на спорта и подкрепа на дейността на спортните организации за въвеждане на нови европейски и световни управленски практики.

2.15. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ТРАНСПОРТА И СЪОБЩЕНИЯТА

2.15.1 Политика в областта на транспорта Политиката в областта на транспорта е насочена към развитие на базисната транспортна инфраструктура, която е важно условие за поддържането на устойчив 147

икономически растеж. Основен приоритет на транспортната политика е повишаване на качеството на предлаганите транспортни услуги и устойчивото развитие на транспорта.

Транспортният сектор е ключов за българската икономика както поради неговата свързваща роля по отношение на останалите сектори, така и заради собствения му принос в брутната добавена стойност и заетостта.

Намаляването на негативното влияние на различните видове транспорт върху околната среда, както и осигуряването на високо ниво на безопасност и сигурност, са сред основните приоритети. Политиката е насочена към стимулиране използването на обществените видове транспорт и програми за промяна в разпределението по видове транспорт с цел намаляване на вредното въздействие на автомобилния транспорт преди всичко върху околната среда, но също така и върху безопасността на движението и намаляване на задръстванията.

Приоритет е и поддържането и развитието на републиканската пътна инфраструктура в съответствие със съвременните изисквания на автомобилния транспорт чрез изграждане на националната мрежа от магистрали и скоростни пътища, свързването ѝ с европейските транспортни коридори, модернизация и обновяване на републиканската пътна мрежа и осигуряване на добро експлоатационно състояние и ниво на безопасност на съществуващата пътна мрежа. Цели се осигуряване на съпоставимо с европейската практика високо ниво на транспортна достъпност и мобилност за територията на Република България, обвързано с ефективно проектиране, изграждане, управление, поддържане и ремонт на пътната инфраструктура по проекти, финансирани от фондовете на Европейския съюз, както и със средства от държавния бюджет.

Отговорни институции за изпълнението на политиката в областта на транспорта са Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез Агенция „Пътна инфраструктура“.

При изпълнение на политиката в областта на транспорта предвидените средства за периода 2021-2023 г. ще бъдат насочени към:

• Провеждане на национална транспортна политика, основана на приемственост, ефективност и експертност;

• Изграждане на модерна, устойчива, балансирана и интегрирана транспортна инфраструктура по основната и разширената Трансевропейска мрежа на територията на България, както и подобряване на инфраструктурната свързаност на регионите чрез модернизиране на пътната инфраструктура; изграждане на националната мрежа от магистрали и скоростни пътища и свързването ѝ с европейските транспортни коридори;

• Поддържане, модернизация и обновяване на републиканската пътна мрежа и осигуряване на добро експлоатационно състояние и ниво на безопасност на съществуващата пътна мрежа;

• Рехабилитация и осъществяване на аварийни дейности на участъци от републиканската пътна мрежа;

• Развитие на интермодален транспорт;

• Изграждане на модерна и оперативно съвместима с европейската железопътна мрежа национална железопътна инфраструктура;

148

• Изграждане, развитие и поддържане на високоефективна система за търсене и спасяване при авиационни и морски произшествия.

През 2019 г. стартира въвеждането на по-справедлив модел за таксуване за ползване на републиканската пътна мрежа чрез въвеждане на смесена система: електронна винетка за леки автомобили и ТОЛ такса за изминато разстояние за тежкотоварните автомобили. От януари 2019 г. започна поетапното въвеждане на ТОЛ системата с въвеждането на т.нар. „електронна винетка“ за леките автомобили, а от март 2020 г. се таксуват и товарните автомобили над 3,5 тона. През 2020 г. ТОЛ системата обхваща магистралите и пътища от І клас. Изграждането и въвеждането на ТОЛ системата ще увеличи ресурсите за ефективно поддържане, модернизация и развитие на транспортната инфраструктура.

Успоредно с поддържането на пътната инфраструктура, политиката на правителството е насочена към осигуряване на финансов ресурс и за реализацията на стратегически инфраструктурни проекти, като:

• Доизграждане на автомагистрала „Струма” Лот 3.1, 3.2 и 3.3;

• Доизграждане на автомагистрала „Хемус“ с приблизителна дължина 250 км;

• Изграждане на „Обход на гр. Габрово“, включващ тунел под Шипка;

• Изграждане на АМ „Калотина – София“ от км 1+000 до км 15+500 и от км 15+500 до км 32+ 477,20 и етапни връзки;

• Подготовка на шест участъка за изграждане на скоростен път „Видин – Ботевград“;

• Развитие, изграждане и рехабилитация на републиканската пътна мрежа;

• Подготовка и изпълнение на AM „Русе – Велико Търново“;

• Подготовка и изпълнението на AM „Черно море“;

• Подобряване на свързаността и достъпността до TEN-T мрежата за товари и пътници чрез мерки, финансирани от фондовете на ЕС;

• Строителство, реконструкция и рехабилитация на първокласни, второкласни и третокласни пътища (извън Трансевропейската транспортна мрежа), които обслужват вътрешнорегионални връзки и осигуряват възможности за развитие на специфичния икономически потенциал, чрез връзка и достъп до TEN-T мрежата.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Целева стойност Политика в областта на транспорта Мерна единица Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора 2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

1. Рехабилитирани и новоизградени км. 252,816 107,761 158,045 343,795 участъци (в т.ч. аварийни дейности в участъци от републиканската пътна мрежа, засегнати от геодинамични процеси и явления) 2.Рехабилитирани и новоизградени км. 19 853,63 19 853,63 19 853,63 19 875,63 участъци (в т.ч. текущ ремонт и поддържане) 149

Мерна Целева стойност Политика в областта на транспорта единица Програма Програма Прогноза Прогноза

3. Повишаване скоростите на движение км./ч. 202091,2г. 202191,5г. 202287,9г. 202387,3г.

по жп. мрежата в ремонтираните участъци

4. Реализирани влаккилометри от „БДЖ влаккм.

21 030 222 21 030 222 21 030 222 21 030 222

- Пътнически превози“ ЕООД Основните приоритети на държавното финансово подпомагане на реалния сектор в областта на транспорта и съобщенията са насочени към предоставяне на средства под формата на субсидии, компенсации и капиталови трансфери за нефинансови предприятия. Със средствата от държавния бюджет за нефинансовите предприятия се покриват само необходимите разходи, възникнали при изпълнение на възложените им от държавата задължения, свързани с предоставяне на обществени услуги, с цел избягване на свръхкомпенсация на предприятията. Предоставянето на средствата е обвързано с конкретни изисквания и критерии, като по този начин се цели повишаване на качеството на изпълняваните услуги и ефективно разходване на средствата от държавния бюджет за съответната дейност.

В това направление са разчетени субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия, както следва:

- „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ В изпълнение на чл. 25, ал. 1 от Закона за железопътния транспорт, държавата участва във финансирането на дейностите по изграждането, поддържането, развитието и експлоатацията на железопътната инфраструктура. Съгласно действащото законодателство, стопанисването и управлението на предоставените активи – публична и частна държавна собственост, и изпълнението на посочените дейности е възложено на Национална компания „Железопътна инфраструктура”.

За периода 2021-2023 г. са предвидени средства в размер на 195,0 млн. лв. за 2021 г. и по 150,0 млн. лв. за 2022 и 2023 г. Чрез тези средства ще се осигури финансирането и изпълнението на дейностите по текущо поддържане и експлоатация на железопътната инфраструктура.

Предвидените средства за субсидии са съобразени с тенденциите и възможностите за реализиране на приходи от други дейности на управителя на железопътната инфраструктура, както и с очакванията по отношение на размера на инфраструктурните такси за годините от периода 2021-2023 г.

- „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД Средствата за субсидии се предоставят на „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД за осигуряване изпълнението на възложеното му задължение за извършване на обществени превозни услуги по договор, сключен между министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и дружеството.

Средствата за субсидии за „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД се предоставят и отчитат чрез бюджета на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

За периода 2021-2023 г. се предвижда средствата да бъдат в размер на 190,6 млн. лв. за

2021 г. и по 185,0 млн. лв. за 2022 и 2023 г.

150

Капиталовите трансфери в сектора на транспорта са насочени към:

- Национална компания „Железопътна инфраструктура” Цялостната инвестиционна програма на Национална компания „Железопътна инфраструктура”, свързана с изграждането, рехабилитацията и развитието на железопътната инфраструктура, ще се осъществява със средства от Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014-2020 г., Оперативна програма „Транспортна свързаност” 2021-2027 г., Механизма за свързване на Европа и със средства, предвидени в централния бюджет под формата на капиталови трансфери.

На този етап, инвестиционната програма е насочена към ускорена реализация на проекти, свързани с европейските транспортни оси и коридори на територията на страната, с оглед привеждане на инфраструктурата в съответствие с европейските норми, изисквания и стандарти, и повишаване на качеството и нивото на безопасност на железопътните превози.

В основната си част капиталовите трансфери се насочват за поддържане на техническото и експлоатационното състояние на съществуващата железопътна инфраструктура и съоръженията по сигнализация и безопасно управление на превозната дейност.

Освен това, през периода 2021-2023 г. е предвидена възможност част от капиталовите трансфери да се насочват и за осигуряване на собствения принос на бенефициента – Национална компания „Железопътна инфраструктура” по Механизма за свързване на Европа.

За периода 2021-2023 г. се предвиждат средства за капиталови трансфери от държавния бюджет в размер на 140,0 млн. лв. за 2021 г. и по 130,0 млн. лв. за 2022 и 2023 г.

Разпределението на средствата в рамките на отделните години от периода 2021-2023 г.

следва да се осъществява в съответствие с провежданата от МТИТС политика по отношение на железопътната инфраструктура и предвидените мероприятия и дейности в Годишните програми за изграждане, поддържане, развитие и експлоатация на железопътната инфраструктура.

- „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД За всяка година от периода 2021-2023 г. се предвиждат средства за капиталови трансфери от държавния бюджет, като са планирани 109,0 млн. лв. за 2021 г., 49,0 млн.

лв. за 2022 г. и 59,0 млн. лв. за 2023 г. С предвидените средства за капиталови трансфери ще се даде възможност да се осигури финансиране за закупуване на нов подвижен състав, както и за необходими ремонти на съществуваща техника.

Разпределението на средствата в рамките на отделните години от периода 2021-2023 г.

следва да се осъществява в съответствие с провежданата от МТИТС политика по отношение на железопътния транспорт и предвидените в тази връзка мероприятия и дейности.

- ДП „Пристанищна инфраструктура” Капиталовите трансфери през периода 2021-2023 г. се предвижда да бъдат насочени както за ремонтно-възстановителни, рехабилитационни и укрепителни дейности на пристанищната инфраструктура, така и за модернизация на пристанищните съоръжения и дейности, свързани с тяхната проходимост.

151

Предвидените капиталови трансфери от държавния бюджет за периода 2021-2023 г. са в размер на 148,5 млн. лв. за 2021 г. и по 11,0 млн. лв. за 2022 и 2023 г.

Средствата за 2021 г., в размер на 120,0 млн. лв., са за развитие на пристанищната инфраструктура в района на град Варна във връзка със съвременните тенденции за увеличаване на големината на корабите, което поставя определени изисквания относно дълбочината на подходите към пристанищните терминали.

В областта на транспорта са предвидени и субсидиите за превоз на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони, както и средствата за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници.

▪ Субсидии за превоз на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони В съответствие с § 4, ал. 1, т. 1 от заключителните разпоредби на Закона за автомобилните превози, в държавния бюджет се предвиждат средства за субсидии за превоз на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони. Тези превози имат предимно социална насоченост – масови превози до и от работните места в чертите на града, и превози до малки отдалечени селища, осигуряващи връзка с общинския център.

Чрез този вид финансово подпомагане държавата осигурява задоволяване потребностите на населението от пътнически превози при определено гарантирано качествено ниво и достъпни цени, съобразени с покупателната способност, посредством въвеждането на определени задължения за превоз за транспортните оператори. Изпълнението на параметрите за качество, надеждност и достъпни цени на автомобилните превози ще съдейства и за постигане на целите за повишаване на мобилността и комуникациите на населението, минимизиране на регионалните различия, подобряване на заетостта и намаляване на безработицата. В резултат от изпълнението на този социален ангажимент се очаква постигане на основни правителствени приоритети като социално включване и повишаване на жизнения стандарт на населението.

За 2021 г. са планирани средства в размер на 43,0 млн. лв., в т.ч. 11,0 млн. лв. за Столична община - вътрешноградски транспорт и 32,0 млн. лв. за превоз на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони. Средствата за 2022 и 2023 г. са в размер на 36,0 млн. лв. на година, в т.ч. 11,0 млн. лв. за Столична община - вътрешноградски транспорт и 25,0 млн. лв. за превоз на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони.

▪ Средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници Предоставянето на права за безплатни и по намалени цени превози в обществения транспорт (железопътен, автомобилен или друг вид транспорт) на определени категории правоимащи лица е елемент на провежданата социална политика, която обхваща част от населението на страната. Средствата за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, се осигуряват ежегодно от държавния бюджет на 152

основание § 4, ал. 1, т. 2 от заключителните разпоредби на Закона за автомобилните превози, чл. 52 от Закона за железопътния транспорт, Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, Закона за съдебната власт, Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, Закона за специалните разузнавателни средства, Закона за защита на класифицираната информация и Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

Средствата от държавния бюджет за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, са предназначени да покрият разликата между цената на издадените превозни документи с намаление и тази по редовна тарифа на определени категории пътници, в т.ч. ветерани от войните, военноинвалиди, военнопострадали, лица, получаващи пенсия при условията на глава шеста от Кодекса за социалното осигуряване, навършили възраст по чл. 68, ал. 1-3 от същия кодекс, деца до 7 навършени години и деца от 7 до 10 навършени години, ученици, студенти и докторанти в редовна форма на обучение, многодетни майки, инвалиди и други правоимащи лица.

Предвижда се средствата за компенсации за 2021 г. да бъдат в размер на 76,8 млн. лв., от които 13,0 млн. лв. за пътувания с железопътния транспорт, 47,0 млн. лв. за пътувания с вътрешноградския транспорт и междуселищния автомобилен транспорт и 16,8 млн. лв. за превоз на служители, ползващи право на безплатно пътуване при изпълнение на служебните си задължения в изпълнение на разпоредбите на определени закони. За 2022 г. и 2023 г. годишно се предвиждат по 74,8 млн. лв., от които 13,0 млн.

лв. за пътувания с железопътния транспорт, 45,0 млн. лв. за пътувания с вътрешноградския транспорт и междуселищния автомобилен транспорт и 16,8 млн. лв.

за превоз на служители, ползващи право на безплатно пътуване при изпълнение на служебните си задължения в изпълнение на разпоредбите на съответните закони.

2.15.2 Политика в областта на съобщенията Политиката в областта на съобщенията отразява необходимостта от установяване на подходящ баланс между интересите на всички участници на пазара както на електронните съобщителни мрежи и услуги, така и на пощенските услуги от една страна и от друга – хармонизация на законодателството в съответствие с европейската регулаторна рамка в областта на съобщенията при отчитане на националните особености.

Държавната политика в областта на съобщенията се изпълнява от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като за периода 2021-2023 г.

е насочена към изпълнението на следните приоритети:

• Осигуряване на условия за свободна, лоялна и ефективна конкуренция както на пазара на електронните съобщения, така и на пазара на пощенските услуги, като част от единния вътрешен пазар в ЕС;

• Развитие на надеждна и сигурна високоскоростна електронна съобщителна инфраструктура;

• Създаване на условия за ускорено изграждане на високоскоростни и свръх високоскоростни електронни съобщителни мрежи;

153

• Преодоляване на изоставането в изграждането и развитието на електронната съобщителна инфраструктура в слабо населени и отдалечени райони чрез подобряване на възможностите за публична интервенция и усъвършенстване на правилата за държавни помощи;

• Осигуряване предоставянето на достъпна, надеждна и ефективна универсалната пощенска услуга и нейното съхранение в условията на либерализиран пазар на пощенски услуги и силно разрастване на ползването на достиженията на цифровите технологии за сметка на традиционните пощенски услуги;

• Създаване на условия за предоставяне на съвременни, ефективни и качествени пощенски услуги, включително развитие на услугите по доставка на стоки, закупени онлайн, като пощенски пратки;

• Защита на правата на потребителите.

На „Български пощи“ ЕАД се предоставят средства за субсидии чрез бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията във връзка с изпълнението на задълженията за извършване на универсалната пощенска услуга и на услугата от общ икономически интерес по разпространение на периодични печатни издания (вестници и списания) с отстъпки на едро и дребно, директно или на абонаментна основа на територията на Република България, които са възложени на дружеството със Закона за пощенските услуги и ПМС № 113/2020 г.

За периода 2021-2023 г. се предвиждат средства за субсидии за „Български пощи“ ЕАД в общ размер на 59,9 млн. лв. за 2021 г., 57,2 млн. лв. за 2022 г. и 59,0 млн. лв. за 2023 г., от които:

- за компенсиране на несправедливата финансова тежест от извършването на универсалната пощенска услуга през текущата година – 26,9 млн. лв. за 2021 г. и по 24,0 млн. лв. за 2022 и 2023 г.;

- за компенсиране на несправедливата финансова тежест от извършването на универсалната пощенска услуга, на основание § 66 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги (обн., ДВ, бр. 53 от 2019 г.) – по 8,0 млн. лв. годишно за периода 2021-2023 г.;

- от 2020 г. на „Български пощи“ ЕАД е възложено извършването на услугата по разпространение на периодични печатни издания (вестници и списания) с отстъпки на едро и дребно, директно или на абонаментна основа. Разчетените средства за компенсиране извършването на горепосочената услуга за периода 2021-2023 г. са, както следва: 25,0 млн. лв. за 2021 г., 25,2 млн. лв. за 2022 г. и 27,0 млн. лв. за 2023 г.

В областта на съобщенията Комисията за регулиране на съобщенията изпълнява регулаторни и контролни функции по Закона за електронните съобщения, Закона за пощенските услуги, Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Комисията, в изпълнение на законите, на подзаконовите нормативни актове и на общи административни актове, както и европейските регламенти, прилага секторната политика в областта на електронните съобщения и пощенските услуги, както и политиката по планиране и разпределение на радиочестотния спектър. По 154

бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията за 2021 г. са разчетени средства за изграждане на Лаборатория за електромагнитна съвместимост за тестване и контрол на радиоелектронната апаратура, чрез която ще се осъществява проверка по отношение на радиосъоръжения, крайни електронни съобщителни устройства, домакински уреди, осветителни, медицински, дистанционни устройства, индустриално оборудване и др. и съответствието им със съществените изисквания за електромагнитна съвместимост.

Осигурени са средства за създаване и поддържане на регистър на приемно- предавателните станции на наземни мрежи, позволяващи предоставянето на електронни съобщителни услуги, както и на точки за безжичен достъп с малък обхват.

С оглед осъществяване на ефективен мониторинг и контрол на радиочестотния спектър, е предвидено осъвременяване на изградените станции за радиомониторинг от Национална система за мониторинг на радиочестотния спектър и разширяване на покритието и функционалните им възможности чрез инсталиране на съвременни компактни дистанционно-управляеми станции и доставка на съвременни специализирани измервателни системи.

Дейността на Комисията за регулиране на съобщенията попада в обхвата на функционална област „Електронни съобщения и пощенски услуги“.

2.15.3 Политика в областта на информационните технологии и електронното управление Политиката в областта на информационните технологии и електронното управление е насочена към осигуряването на равнопоставен и широк достъп до ефективни, качествени и сигурни услуги на информационното общество за гражданите, бизнеса и държавното управление, както и равни възможности за придобиване на умения за използването им, което може да бъде реализирано само с добре координирани общи усилия на заинтересованите държавни институции и с активното участие на бизнеса и гражданите. В „Стратегията за цифров единен пазар” се подчертава, че цифровият единен пазар трябва да бъде изграден върху надеждни, високоскоростни и достъпни мрежи и услуги за потребителите, при които се гарантират основните права на потребителите на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни, като същевременно се насърчават иновациите. Отговорни институции за провеждане на политиката в тази област са Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Държавната агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ).

Държавната агенция „Електронно управление“ осъществява функциите на Национално единно звено за контакти, което отговаря за координацията на въпросите, свързани с мрежовата и информационната сигурност и за трансграничното сътрудничество със съответните органи в други държави-членки. Държавната агенция е и национален компетентен орган за административните органи и изпълнява функции на Национален екип за реагиране при инциденти в компютърната сигурност (CSIRT). Агенцията упражнява контрол по спазване на изискванията на нормативните актове за мрежова и информационна сигурност, което е предпоставка за повишаване нивото на мрежовата и информационната сигурност в администрацията на изпълнителната власт.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ 155

Политика в областта на информационните Целева стойност технологии Мерна единица Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

1. *Съставен индекс за цифрова икономика и 0- 100 45** 38 39 40 общество (Digital Economy and Society Index, DESI) за България *Индексът DESI (Digital Economy and Society Index) измерва степента на навлизане на цифровизацията в икономиката и обществото. Той е съставен индекс, който обобщава съответните показатели за цифровизацията в Европа като цяло и държавите членки на ЕС поотделно. Индексът DESI се изчислява като средна стойност на пет показателя: 1. Свързаност (25%); 2. Човешки капитал (25%); 3. Използване на интернет (15%); 4. Внедряване на цифрови технологии (20%) и 5. Цифрови обществени услуги (15%) и заема стойности от 0 (min) до 100 (max). Информацията се набира от Европейската комисия от меродавни източници, като Евростат и ежегодни проучвания.

** Във връзка с промяна на методологията за изчисляване предстои преизчисление на стойността на индекса DESI за 2020 г.

Поради промяна на методологията за изчисляване на индекса DESI, с цел отчитане на най-новите технологични решения, са актуализирани целевите стойности на индикатора в областта на информационните технологии, спрямо одобрените с РМС №

815 от 30.12.2019 г. стойности. Съставният индекс за цифрова икономика и общество (DESI) беше преизчислен за всички държави за предходните години, за да се отразят промените в избора на показатели и корекциите в основните данни. Поради това, резултатите и класирането на държавите са се променили в сравнение с предходни публикации. Повече информация може да бъде намерена на уебсайта на DESI:

https://ec.europa.eu/digitalsingle-market/en/desi.

Напредъкът в развитието на електронното управление се свързва основно с разработване и надграждане на елементи от инфраструктурата и основните информационни системи, чрез които се осъществява предоставянето на информация и електронни услуги. Основополагащ елемент от цялостната архитектура е и схемата за електронна идентификация.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на електронното Целева стойност управление Мерна Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора единица

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

1. Функциониращ Център за електронна брой 0 0 1 1 идентификация.

2. Поддържане и развитие на e-IDAS възел за брой 1 1 1 1 предоставяне на трансгранична електронна идентификация.

3. Присъединени администрации към % 60 65 70 75 хоризонталните системи на електронното управление.

4. Свързани регистри за служебен достъп в % 70 75 80 80 държавната администрация.

5. Добавени нови точки на свързване на брой 30 30 30 90 Единната електронна съобщителна мрежа.

6. Увеличаване на преносния капацитет на % 15 15 15 55 Единната електронна съобщителна мрежа.

7. Намаляване на инцидентите със значително % 0 5 5 5 увреждащо въздействие в мрежовата и информационна сигурност.

156

Отчитаният до момента индикатор „Функциониращ център за електронна идентификация и поддържане и развитие на e-IDAS възел за предоставяне на трансгранична електронна идентификация“ се разделя на два отделни индикатора, които отчитат от една страна поддържането и развитието на изградения вече e-IDAS възел за предоставяне на трансгранична електронна идентификация, а от друга проследяват въвеждането на функциониращ Център за електронна идентификация.

Функциониращият Център за електронна идентификация е един от ключовите елементи от националната схема за електронна идентификация, регламентирана в Закона за електронната идентификация. Изграждането и поддръжката му са обвързани с разработването и реализацията на национална схема за електронна идентификация, която е в правомощията на министъра на вътрешните работи съгласно изискванията на Закона за електронната идентификация.

Чрез eIDAS възелът, който се поддържа и развива от ДАЕУ за нуждите на трансграничната електронна идентификация, се предоставя възможност за сигурна електронна идентификация и сигурно електронно удостоверяване на автентичност и се изпълняват задълженията по Регламент (ЕС) № 910/2014 във връзка с трансграничната електронна идентификация.

2.16. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ТУРИЗМА Политиката в областта на туризма е съобразена с предизвикателствата в условията на разразилата се пандемия от COVID-19, които промениха облика на сектора не само в национален, но и в световен мащаб. Тя налага предприемане и осъществяване на мерки, които ще положат добра основа, както за гарантиране живота и здравето на всеки турист, така и за по-нататъшно устойчиво развитие на туризма.

Основната цел на провежданата политика е утвърждаване на туризма като ключов за икономиката отрасъл. Държавната политика в областта на туризма се осъществява от Министерството на туризма с подкрепата на браншовите туристически организации, както и на други организации от неправителствения сектор. Налице е необходимост от общи усилия на държавата и бранша в посока съсредоточаване върху ключови приоритети, нови бизнес модели, прилагане на високите технологии, по-адаптивна заетост.

Политиката в областта на туризма и в сегашните условия, наложени от пандемията, е в подкрепа на устойчивото икономическо развитие на страната, като провеждането ѝ гарантира повишаване на конкурентоспособността на този сектор в новите реалности за създаване на правилно и реалистично позициониране на българския туристически продукт и оттам за насърчаване на туристическите посещения на чужденци в България, при спазване на всички необходими санитарни изисквания.

Политиката в туризма е ориентирана към справяне с безпрецедентния натиск върху туристическата екосистема с все по-силен акцент върху запазване на работните места и умело използване на механизми за подкрепа на предприятията в туризма.

Туристическите предприятия са изправени пред сериозна криза на ликвидността.

Съгласно данни на Националния статистически институт спадът на чуждестранните туристи в места за настаняване с 10 и повече легла за периода януари – август 2020 г.

спрямо същия период на 2019 г. е близо 72%, а спадът на приходите от входящ туризъм е 66%. Сравнявайки същите периоди, спадът на туристическите посещения на 157

чужденци с цел почивка и ваканция е 78%, а на посещенията на чужденци с цел бизнес туризъм -57%.

Предвидените средства в бюджета за 2021 г. целят преодоляване на дисбалансите във функционирането на туристическия бизнес като система, породени от световната пандемия COVID-19 и са насочени към:

• Подкрепа за туристическия сектор с цел преодоляване на влиянието на пандемията върху него, последиците от икономическата криза, в т.ч. и сериозната криза на ликвидността;

• Насърчаване на мерки за развитие на туристическите услуги, които са иновативни и адаптирани към ситуацията COVID-19 и пост COVID-19 (санитарни стандарти, защита на потребителите), както и поставяне на приоритет върху зеления и дигитален преход, което ще подпомогне дългосрочният преход на туризма от основан на обеми към основан на стойност модел;

• Предприемане на действия, гарантиращи устойчиво целогодишно развитие на туризма чрез реализиране на мерки за повишаване на неговото качество и добавена стойност и стимулиране развитието на специализираните видове туризъм;

• Специално внимание на дигитализацията в услуга на туристическия сектор при прилагането на регулаторните режими в условията на COVID-19;

• Политика за насърчаване на туристическите предприятия за инвестиране в сигурността на дестинация България;

• Оптимизиране на модела за планиране и управление на туристическото развитие на България с оглед постигане на висок и устойчив икономически растеж;

• Подобряване на рамковите условия за стимулиране качеството на туристическия продукт, защитата на потребителите на туристически услуги и намаляване на клиентския риск на българските и чуждестранни потребители на националния туристически продукт. Мониторинг върху качеството на услугите в туристическите обекти и туристическия продукт, предлаган от България като туристическа дестинация чрез системата за регистриране, категоризиране, сертифициране и вписване;

• Таргетирана реклама на България с фокус върху специализираните видове туризъм, осъществявана най-вече чрез широко достъпните онлайн канали.

Социалните мрежи като част от този вид реклама са важен канал, предвид концентрацията на потребители там, особено в периоди на ограничения и изолация - с цел налагане на дестинацията като целогодишна;

• Ориентация към естествения таргет в извънредните условия - вътрешния и съседните пазари, но и усилия да задържим позициите на дестинацията на традиционните по-далечни пазари;

• Стимулиране на вътрешния туризъм и намаляване на регионалните различия чрез създаване на силни регионални брандове;

158

• Организиране на процедурите по отдаване на морските плажове на концесия и под наем и последващ контрол по изпълнението на договорите с цел постигане на баланс между интересите на бизнеса и правата на потребителите;

• Разумно използване на ограниченията, налагани от извънредната ситуация, с цел позициониране на България като туристическа дестинация от по-висок клас на световния туристически пазар като качество и добавена стойност, в т.ч. и чрез реализиране на дейности по изпълнение на проекти с европейско финансиране.

За 2021 г. по бюджета на Министерство на туризма са предвидени допълнителни средства в размер на 5,0 млн. лв. за маркетингови и рекламни кампании на националния туристически продукт, с оглед предпочитането на Република България от български и чуждестранни туристи като дестинация за туризъм, с цел подпомагане на възстановяването на сектора от пандемията.

В пакета от социално-икономически мерки на правителството за преодоляване на последиците от COVID-19 за подкрепа на туристическия сектор за 2021 г. са допълнително предвидени:

- 40,0 млн. лв. по схема за предоставяне на държавна помощ за подпомагане на туроператори, които предоставят туристически пакети на потребители с краен пункт на пристигане на територията на Република България. Подкрепата се предоставя под формата на държавна субсидия за туроператори, които използват въздушни превозвачи с валиден оперативен лиценз за изпълнение на чартърни полети до Република България с цел туризъм в размер на 35 евро за всяка седалка от максималния пътнически капацитет на самолета за всеки полет.

Мярката следва да бъде разгледана и одобрена от Европейската комисия при условията на Временната рамка на Европейската комисия (ЕК) за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от COVID-19;

- 10,0 млн. лв. за еднократна помощ за ползване на туристически услуги за вътрешен туризъм на единична стойност 210 лв. за лицата, които пряко са осъществявали или осъществяват дейности, свързани с лечението, предотвратяване на разпространението и/или преодоляване на последиците от COVID-19.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на устойчивото Целева стойност развитие на туризма Мерна единица Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

1. Годишен ръст на туристическите посещения % спрямо 1,0 6,0 6,5 5,0 от чужденци* предходната година

2. Годишен ръст на броя на българските туристи, % спрямо 1,0 2,0 1,0 1,2 реализирали нощувки в страната в предходната категоризирани места за настаняване с 10 и година повече легла**

3. Принос на туризма и свързани с него дял от 11,7 5,1 5,5 5,8 икономически дейности към БВП*** БВП в % * Промяната в целевите стойности на индикатора за 2021 г. и 2022 г., спрямо одобрените с РМС № 815/2019 г.

стойности е в резултат на отчетните данни за броя на туристическите посещения от чужденци за първите осем месеца на 2020 г. които са изключително ниски, в следствие на ограниченията за пътуване поради пандемията от COVID-19, както и продължаващата извънредна епидемиологична обстановка в редица държави;

159

** Целевите стойности на индикатора за 2021 г. и 2022 г. са променени спрямо одобрените с РМС № 815/2019 г.

стойности, въз основа на методологията на отчитане на НСИ на показателя пренощували лица и в следствие на пандемията от COVID-19;

*** Промяната в целевите стойности на индикатора за 2021 г. и 2022 г., спрямо одобрените с РМС № 815/2019 г.

стойности е в резултат на пандемията от COVID-19 и се базират на данни от официалния сайт на World Travel & Tourism Council (WTTC).

2.17. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО Предизвикателствата пред съвременното селско стопанство налагат прилагане на аграрна политика, насочена към повишаване на ефективността и конкурентоспособността на земеделското производство, устойчиво използване и управление на природните ресурси, увеличаване на икономическата активност и нарастване на заетостта в селските райони.

2.17.1 Политика в областта на земеделието и селските райони Прилаганата политика обхваща дейности в подкрепа на ефективното използване и опазване на земеделските земи и водите, съхраняване и подобряване на генетичните ресурси в растениевъдството и животновъдството и развитие на потенциала на двата подсектора за производство на конкурентоспособна продукция, развитие на научните изследвания в аграрната сфера, предоставяне на качествено научно обслужване и консултации на земеделските производители, стабилизиране на пазарите на земеделска продукция и гарантиране на доходите на производителите, сигурност и безопасност по веригата на предлагане на храни.

Планираните средства в тази област са насочени към:

• Развитие на аграрния отрасъл за осигуряване на хранителна сигурност и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси;

• Мобилизиране на потенциала на селските райони за постигане на балансирано социално и териториално развитие.

Принос за прилагане на политиката, освен структурите в системата на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ), имат Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), Агенция „Митници“, неправителствени и браншови организации.

Отговорността за разпределението на публичните разходи за политиката в областта на земеделието и селските райони е на Министерството на земеделието, храните и горите и се осъществява чрез бюджета на министерството, бюджета на ДФЗ и сметките за средства от Европейския съюз.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на земеделието и селските райони Мерна Целева стойност единица Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

1. Минимален размер на млн. ха 5 5 5 5 Използваната земеделска площ (ИЗП)

2. Брутна добавена стойност от млн. лева 3 400 3 450 3 550 3 600 отрасъл Селско стопанство

3. Производителност на труда в хил. 14,4 14,6 14,8 15,0 отрасъл Селско стопанство – лева/ГРЕ БДС/ГРЕ* 160

Политика в областта на земеделието и селските райони Мерна Целева стойност единица Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

4. Предприемачески доход в млн. лева 2 350 2 400 2 450 2 500 отрасъл Селско стопанство * БДС/ГРЕ - Брутна добавена стойност/Годишни работни единици (еквивалент на пълна годишна заетост в селското стопанство) За периода 2021-2023 г. по бюджета на Министерството на земеделието, храните и горите са предвидени средства в размер на 24,0 млн. лв. годишно за извършване на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите, възложена на „Напоителни системи“ ЕАД.

Държавен фонд „Земеделие“ участва в прилагането на политиката на МЗХГ в областта на земеделието и селските райони. Фондът работи за постигане на дългосрочната визия на Република България за изграждане на конкурентно, ефективно и устойчиво селско стопанство, защита на пазара на земеделски продукти от сътресения и подобряване качеството на живот в селските райони.

ДФЗ отговаря за разпределението на публичните средства за политиката, които разходва пряко чрез бюджета си и чрез сметката за средства от Европейския съюз, одобрени с годишния закон за държавния бюджет на Република България.

За изпълнението на политиката допринасят и взаимоотношенията на ДФЗ освен с МЗХГ и с други институции: институциите на Европейския съюз, разплащателните агенции на други държави-членки на ЕС и други. Ключови индикатори в областта на земеделието и селските райони в частта на ДФЗ са:

➢ Изпълнение на бюджета по ПРСР 2014-2020 съгласно правилото N+3 Съгласно европейското законодателство бюджетът на всяка програма за развитие на селските райони е разделен по години от 2014 до 2020 г., като средствата за всяка година могат да бъдат разплатени единствено в рамките на следващите три години.

➢ Изпълнение на мерките за подкрепа на пазара и на организациите на производителите;

➢ Изпълнение на директните плащания към земеделските производители;

➢ Изпълнение на индикатора държавни помощи - осъществява се чрез предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на земеделските стопани със средства от националния бюджет;

➢ Изпълнение на схемите за преходна национална помощ - целта им е да приближи нивото на подкрепа на българските производители с останалите държави-членки и да повиши конкурентоспособността им.

Чрез посочените индикатори може да се оцени финансовата подкрепа, обвързана с постигането на следните цели:

• ефективно усвояване на средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони чрез добро административно и финансово управление и контрол;

161

• създаване на ефективно, конкурентоспособно и пазарно-ориентирано земеделие;

• стабилизиране на пазарите на земеделски продукти чрез оказване на пазарна финансова подкрепа;

• повишаване на доходите на производителите чрез директни плащания на площ и държавни помощи;

• устойчиво развитие на селскостопанския отрасъл;

• подобряване качеството на живот и разнообразяване на икономиката в селските райони.

В областта на селското стопанство и земеделие се предоставят на бенефициенти по програмите и мерките за държавно подпомагане следните основни услуги:

1. Схеми за преходна национална помощ Целта на преходната национална помощ е да приближи нивото на подкрепа на българските производители с останалите държави членки и да повиши конкурентоспособността им, да предостави възможност за последователност в политиката и подпомагане с максимална продължителност с национални средства на сектор „Тютюн“, да осигури допълнително подпомагане на говедовъдството и отглеждането на овце и кози. Прилагането на схемите изисква осъществяването на ежегодна нотификация до Европейската комисия и се финансира от националния бюджет.

През програмния период 2015-2020 г. могат да бъдат прилагани следните схеми за преходна национална помощ:

• Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар;

• Схема за преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството;

• Схема за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството;

• Схема за преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки, обвързана с производството.

2. Държавни помощи

2.1. Държавен фонд „Земеделие” осъществява държавно подпомагане, в т.ч.

безвъзмездна помощ и краткосрочно кредитиране със средства от националния бюджет. Прилаганите към момента схеми за държавни помощи в селското стопанство са нотифицирани от Министерството на земеделието, храните и горите и са одобрени от Европейската комисия на база на действащото законодателство на ЕС в областта на държавните помощи.

Предвижда се подпомагането на земеделските стопани през периода 2021-2023 г. да се определя на базата на промените в европейското законодателство, като тенденцията е да се запазят досега действащите държавни помощи.

162

Политиката на подпомагане се определя както от специфичните нужди в отделните подсектори на земеделието, така и от интересите на земеделските стопани, като се следва принципът на анализ на необходимостта от държавно подпомагане в дадена област при спазване на нормите на европейското и националното право в областта на държавните помощи.

Разширяването на подпомагането в сектор растениевъдство може да се окаже естествен процес, породен от стремежа на растениевъдите за осигуряване на размер на държавна помощ, сходен с този за животновъдството.

Допълнителен инструмент за подкрепа на земеделските стопани при извънредни случаи или в случаи, за които не се прилагат схеми на държавни помощи е подпомагането по линия на de minimis помощите. Тези помощи може да се използват при необходимост през периода 2021-2023 г. в качеството им на резервно подпомагане.

2.2. Държавни помощи с инвестиционен характер Държавен фонд „Земеделие” осъществява дейността по администриране на нотифицираните от управляващия орган Министерството на земеделието, храните и горите и одобрени от Европейската комисия схеми на държавните помощи с инвестиционен характер.

3. Данък върху добавената стойност по схемите и мерките на Селскостопански пазарни механизми Предвиждат се и средства за изплащане на данъка върху добавената стойност по следните схеми и мерки:

- Схема „Училищен плод“ и Схема „Училищно мляко“ Помощите са предназначени за деца и ученици, посещаващи редовно учебните заведения, признати съгласно Закона за предучилищното и училищното образование.

Учебните заведения са най-подходящата среда за въздействие върху хранителните навици на децата на етапа, в който те се формират.

Бенефициенти по схемите могат да бъдат учебни заведения, общини и търговски дружества и кооперации. Одобрените заявители по схемата извършват доставка на пресни плодове и зеленчуци/мляко и млечни продукти в учебните заведения и детски градини на територията на цялата страна през учебната година.

- Интервенционно изкупуване и съхранение на зърно Интервенцията на пазара на полски култури обхваща изкупуване, съхранение и продажби на зърно и ориз. Тя се влияе от движението на зърнения пазар и реколтата за съответната година. Ежегодно в периода 1 ноември – 31 май се отваря автоматично схемата за изкупуване на обикновена пшеница на фиксирана цена, а откриването на интервенция за останалите продукти става след решение на ЕК, ако ситуацията на пазара налага това. Настоящата ситуация на пазара не предполага изкупуването на интервенционни количества зърно и ориз. Последната кампания по интервенционно изкупуване на зърно е проведена през 2010/2011 г., а натрупаните интервенционни запаси в страната са изчистени през 2012 г. чрез предоставянето им за програма „Благотворителни операции”. Сумата по покупката се възстановява от ЕК при продажбата на зърно, която най-вероятно ще се реализира най-рано през следваща пазарна година.

163

4. Схеми за извънредни помощи в сектора на млякото След 2015 г. Европейската комисия ежегодно приема мерки за регулиране на кризите в сектора на млякото и млечното животновъдство.

По бюджета на ДФЗ за периода 2021-2023 г. са предвидени общо средства в размер на 300,4 млн. лв. годишно за изплащане на държавни помощи, преходна национална помощ за тютюн, преходна национална помощ за животни, схеми за извънредна помощ на земеделски стопани по селскостопански пазарни механизми, средства за ДДС пазарни мерки и национални доплащания за предходни кампании.

2.17.2 Политика в областта на рибарството и аквакултурите Политиката в сектор „Рибарство” (сектор „Рибарство” включва дейностите, свързани с риболов с цел търговия, любителски риболов, аквакултури и рибопреработвателната промишленост) следва да допринася за:

• поддържане и възстановяване на биооразнообразието във водните екосистеми чрез прилагане на екосистемен подход към управлението на рибарството и аквакултурите;

• осигуряване на условия за устойчива експлоатация на морските биологични ресурси, основаваща се на подхода на предпазливост;

• създаване на достъпна храна за населението, популяризираща здравословен модел на хранене;

• прилагане на европейските стандарти по отношение на производство, преработка и маркетинг на риба от стопански риболов и аквакултури;

• превръщане на сектор „Рибарство“ в модерен и конкурентоспособен сектор, с помощта на прилагането на иновационни дейности, подпомогнати от научни разработки;

• превръщане на сектор „Рибарство“ в гъвкав саморегулиращ се икономически сектор в резултат на изградено партньорство и съвместни дейности между частните предприятия, организации и съответните национални институции и европейски структури;

• превръщане на сектор „Рибарство“ в икономически стабилен сектор, посредством повишаване на асортимента, качеството и количеството на произведената продукция от риба, носеща значителни приходи на лицата, ангажирани с риболова и аквакултурите;

• по-добро интегриране с другите сектори на икономиката (туризъм, услуги и др.).

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на рибарството и аквакултурите Мерна Целева стойност единица Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

1. Годишна консумация на риба кг/човек 164

Политика в областта на рибарството и аквакултурите Мерна Целева стойност единица Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

5,0 5,1 5,1 5,2 Държавен фонд „Земеделие“ участва и в прилагането на политиката на МЗХГ в областта на рибарството и аквакултурите.

Фондът споделя дългосрочната национална визия, обвързана с изграждане на конкурентен, ефективен, икономически и екологично устойчив сектор „Рибарство“ в България, като допринася за постигане на целите, заложени в политиките на МЗХГ в рамките на Общата политика по рибарство на Европейския съюз и съгласно националния стратегически план.

ДФЗ отговаря за разпределението на публичните разходи за политиката, които разходва пряко чрез бюджета си и чрез сметката за средства от Европейския съюз, одобрени с годишния закон за държавния бюджет на Република България.

Ключов индикатор за изпълнение на политиката в частта на ДФЗ е:

20 ➢ Изпълнение на бюджета по ПМДР 2014-2020 по правилото N+3 21 (ЕФМДР)

2.17.3 Политика в областта на съхраняването и увеличаването на горите и дивеча С изпълнение на политиката в областта на съхраняване и увеличаване на горите и дивеча Изпълнителната агенция по горите дава своя принос за реализация на формулираната в Националната стратегия за развитие на горския сектор 2013-2020 г.

визия за развитие на горския сектор, която е: Към 2020 г. България да има жизнени, продуктивни и многофункционални гори, устойчив, конкурентоспособен и иновативен горски сектор, съхранено биологично разнообразие, количество и качество на водните ресурси в горските територии. Секторът да подпомага икономическото развитие на страната, да осигурява условия за пълноценна реализация на заетите в него, да способства в максимална степен за смекчаване на ефекта от промяната в климата и да гарантира поддържането на здравословна околна среда.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на съхраняването и увеличаването на Мерна Целева стойност горите и дивеча единица Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

1.Изработване на областни планове за брой 6 8 9 3 развитие на горските територии 2.Инвентаризация на горските територии и изработване на планове за ловностопански дейности и дейности по хил. ха 400 450 500 480 опазване на горските територии от пожари 20 Програма за морско дело и рибарство.

21 Европейски фонд по морско дело и рибарство.

165

Политика в областта на съхраняването и увеличаването на Мерна Целева стойност горите и дивеча единица Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

3.Проведени мероприятия за опазване и мониторинг на биологичното брой 160 160 160 160 разнообразие 4.Състояние на запаса на благороден брой 28 000 28 000 30 000 30 000 елен

2.18. ИКОНОМИЧЕСКА И ФИНАНСОВА ПОЛИТИКА В тази сфера Министерството на икономиката изпълнява следните политики:

2.18.1 Политика в областта на устойчивото икономическо развитие и конкурентоспособност Политиката за устойчиво икономическо развитие цели повишаване на конкурентоспособността на икономиката за постигане на стабилен и дългосрочен икономически растеж. Министерството на икономиката работи за повишаване на потенциала за растеж, основаващ се на насърчаване на инвестициите във високотехнологични промишлени производства и интензивни на знание услуги, насърчаване на предприемачеството, иновациите и повишаването на производителността на труда. Приоритет на икономическата политика е повишаването на привлекателността на България за инвестиции, както и за създаване на предпоставки за развитието на страната като център за интензивни на знание, високотехнологични производства и услуги. В тази връзка, важна част от политиката на Министерството на икономиката е повишаване на иновационната активност на предприятията и създаване на условия за привличане на частни капитали за финансиране на изследователската дейност от и по поръчка на предприятията. От съществено значение е насърчаване сътрудничеството между предприятията и изследователските организации и ускоряване навлизането на нови продукти и услуги на пазара.

Политиката е насочена към достигане на националните цели в Националната програма за реформи, Националната програма за развитие „България 2030“, Националната стратегия за насърчаване на МСП и Иновационната стратегия за интелигентна специализация.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на устойчивото икономическо развитие и Целева стойност Мерна конкурентоспособност единица Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

1.Преки чуждестранни инвестиции % от БВП 3,5 3,5 3,5 3,5 Индикаторът Преки чуждестранни инвестиции представлява вложенията, включващи дългосрочни отношения, отразяващи дълготрайния интерес на резидент на чуждестранна икономика (чуждестранен пряк инвеститор) в предприятие – резидент на българската икономика (инвестиционно предприятие). Пряката инвестиция включва както първоначалната трансакция между двата субекта, така и всички последващи трансакции между тях.

166

Преките инвестиции са част от платежния баланс на страната и отразяват движението на капитали от и към чужбина. Те отразяват индиректно атрактивността на условията за бизнес в България и перспективите за тяхното развитие. Преките чуждестранни инвестиции са свързани с въвеждането на иновации, както и повишаването на производителността на труда и конкурентоспособността на икономиката.

За насърчаване на инвестициите на местни и чуждестранни предприятия, изпълняващи инвестиционни проекти по Закона за насърчаване на инвестициите за 2021 г. са планирани средства в размер на 9,5 млн. лв. Средствата са част от пакета от социално- икономически мерки, които Министерският съвет одобри за овладяване на епидемичната криза, свързана с COVID-19, като целта е насърчаване на инвестициите на местни и чуждестранни предприятия за изграждане на нови производствени мощности и създаване на дългосрочни нови работни места чрез осигуряване на подкрепа на дружествата, изпълняващи инвестиционни проекти и създаващи значима заетост – сертифицираните по Закона за насърчаване на инвестициите инвеститори.

2.18.2 Политика в областта на ефективното външноикономическо сътрудничество Политиката e решаваща за устойчивото икономическо развитие на страната и подобряване на конкурентоспособността на българските предприятия. Постигането на ръст на износа и привличането на инвестиции са важни за технологичната модернизация и обновяването на производството, за развитието на иновативни продукти и услуги, за подобряване на конкурентоспособността и постигането по този начин на целите за ускорен растеж и нови работни места.

Свободният достъп до пазари на трети страни и преките чуждестранни инвестиции са едни от основните външни източници за осигуряване на устойчив растеж, основан на експортното ориентиране и повишаване на конкурентоспособността на българската икономика.

За постигане на целите на политиката за ефективно външноикономическо сътрудничество, Министерството на икономиката продължава да прилага мерки за насърчаване на износа, привличане на инвестиции, подобряване на пазарния достъп и условията, в които българските компании се конкурират на външните пазари.

Министерството на икономиката продължава активно да участва в процеса на формиране и прилагане на Общата търговска политика на Европейския съюз и по- конкретно за защита на българските приоритети и интереси по достъпа до пазара на стоки и услуги, инвестиции, обществени поръчки и други в рамките на водените от ЕС двустранни преговори за търговска либерализация и насърчаване на инвестициите с приоритетни партньори, както и в многостранните търговски преговори в Световната търговска организация и подготовка за присъединяване на Република България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на ефективното външноикономическо Целева стойност сътрудничество Мерна единица Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

1. Износ на стоки % 4,7 4,6 2,2 2,2 167

Политика в областта на ефективното външноикономическо Целева стойност сътрудничество Мерна единица Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

2. Внос на стоки % 5,9 5,8 4,7 4,7 Износът на стоки е основен двигател на икономическия ръст на страната. Цел са създаването на благоприятни условия за разширяване присъствието на български стоки и услуги и българските компании на чужди пазари, разширяване на икономическото сътрудничество с партньорите на институционално ниво и създаване на предпоставки за улесняване на бизнеса и разширяване на бизнес контактите, организиране на прояви, като бизнес форуми, търговски мисии, участие в специализирани изложби в страната и чужбина, за представяне на потенциала на българските фирми и предлаганите стоки и услуги, стимулиране външнотърговския капацитет и конкурентоспособността на българските фирми на външните пазари чрез повишаване квалификацията на малките и средни предприятия (МСП) в областта на външната търговия. Отчитат се сравнителните и конкурентните предимства на българските стоки и фирми на външните пазари.

Вносът на стоки осигурява основните ресурси за икономическото развитие на страната.

Важно е облекчението на бизнеса и привличането на нови партньори, които имат потенциал не само за внос, но и инвестиране. Внасят се стоки, за които България няма конкурентни предимства в производството им у нас, инвестиционни стоки – високотехнологични машини и съоръжения, транспортни средства, резервни части, лицензи, патенти и други продукти на интелектуалната собственост.

Постигането на напредък във водените от Европейската комисия преговори по споразумения за свободна търговия и многостранни инициативи в Световната търговска организация осигурява наличието на адекватна договорно-правна рамка в международните икономически отношения, в т. ч. постигане на многостранни и двустранни договорености в областта на търговията, взаимното насърчаване и защита на инвестициите и други. Това създава благоприятни условия за разширяване на присъствието на български стоки и услуги и български компании на чужди пазари (наред с компаниите от останалите държави членки на ЕС).

2.18.3 Политика в областта на държавните резерви и военновременните запаси В областта на икономическата и финансова политика държавният надзор върху създаването, съхраняването, обновяването, ползването и възстановяването на запасите с цел осигуряване на снабдяването с течни горива се осъществява от Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА ДРВВЗ), която организира и контролира създаването, съхраняването, обновяването, ползването и възстановяването на запасите от нефт и нефтопродукти. ДА ДРВВЗ контролира съхраняването на територията на страната на запаси от нефт и нефтопродукти, създадени за изпълнение на задълженията на други държави - членки на ЕС; води регистри на задължените лица, регистрираните складове за съхраняване на нефт и нефтопродукти, всички създадени и поддържани запаси за извънредни ситуации, всички създадени и поддържани целеви запаси. ДА ДРВВЗ изчислява общото и индивидуалните нива на запасите по видове и количества, които трябва да се поддържат от задължените лица и от Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ (ДП ДПК). ДА ДРВВЗ съдейства на лицата, упълномощени от Европейската комисия да извършват прегледи на готовността за извънредни ситуации, механизма за съхраняване, наличностите и отчетността на 168

запасите; осъществява взаимодействие с органите на Европейската комисия по повод изпълнението на задължението за поддържане на минимални запаси от нефт и нефтопродукти и/или по повод извънредни ситуации, както и изпълнението на влязло в сила решение на Международната агенция по енергетика за отпускане на запаси.

Тази политика е насочена към:

• Повишаване на процентната обезпеченост на номенклатурите и нормативите за тях, водени на отчет като държавни резерви (ДР) и военновременни запаси (ВВЗ) с оглед - постигане на оптимална обезпеченост и осигуряване на адекватна реакция на правителството в случай на необходимост. Обновяване, в рамките на бюджета на агенцията, на стоки, материали и продукти, управлявани от ДА ДРВВЗ, които са с изтичащ срок на съхранение, както и съобразно тяхната специфика и стратегическа тежест с оглед поддържането им в съответното количество и качество, както и в непрекъсната готовност за ползване;

• Осъществяване на контрол върху достигането на 30 дни обезпеченост на средно дневния нетен внос и ВОП на горива в страната по категории нефтопродукти и върху цялостната дейност по създаването, съхраняването, обновяването, ползването и възстановяването на запаси за извънредни ситуации и целеви запаси, както и утвърждаване на нивата на запасите по категории горива общо за страната.

Консолидираните разходи по политиката се представят в програмния бюджет на ДА ДРВВЗ.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на държавните резерви, военновременните запаси и задължителните запаси от нефт и Мерна Целева стойност нефтопродукти единица Наименование на индикатора Програма Програма Прогноза Прогноза

2020 г. 2021 г. 2022г. 2023 г.

1. Донатрупване на ДР и ВВЗ % 42 43 45 45 осигуреност

2. Обновяване на ДР и ВВЗ % 25 35 42 43 осигуреност

3. Донатрупване на ЗЗНН дни 27,8 28 29 30

4 . Обновяване на ЗЗНН тон 42 290 42 290 50 500 20 000 *ДР - Държавни резерви; ЗЗНН - Задължителни запаси от нефт и нефтопродукти; ВВЗ - Военновременни запаси.

В обхвата на политиката в областта на държавните резерви и военновременните запаси от нефт и нефтопродукти попада и новосъздаденото със ЗИД на Закона за държавните резерви и военновременните запаси ДП ДПК, което ще изпълнява всички функции на държавния резерв за съхранение и обновяване на резервите на петролни енергийни продукти. Министърът на икономиката упражнява правата на собственост на държавата в предприятието.

Основният предмет на дейност на ДП ДПК е:

✓ създаване, съхраняване, опазване, обновяване и продажба на държавните резерви и военновременните запаси от нефт и нефтопродукти;

169

✓ създаване, съхраняване, обновяване и продажба на запаси от нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и 2 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти;

✓ управление, поддръжка, експлоатация и изграждане на петролни бази за съхранение на резерви и запаси от нефт и нефтопродукти.

Запасите за извънредни ситуации и целеви запаси от нефт и нефтопродукти, които ще се създават и поддържат от ДП ДПК, ще се финансират от държавния бюджет чрез трансфер, предоставен чрез бюджета на Министерството на икономиката. ДП ДПК ще уведомява за резултатите от осъществяваните дейности ДА ДРВВЗ.

В рамките на тази политика ДП ДПК ще обновява запасите от нефт и нефтопродукти, с изтичащ срок на съхранение и поддържането им в съответното количество и качество за осигуряване на адекватна реакция в случай на извънредна ситуация, свързана с намаляване и/или прекъсване на доставките от нефт и нефтопродукти в страната, в другите държави - членки на Европейския съюз, и/или съгласно влязло в сила решение на Международната агенция по енергетика за отпускане на запаси.

ДП ДПК ще поддържа обезпеченост на запасите за извънредни ситуации от нефтопродукти.

Министерството на финансите е отговорната институция за разработването, координирането, провеждането и осъществяването на държавната политика в областите публични финанси, данъчна политика, управление на държавния дълг, вътрешния контрол, финансовите услуги и финансовите пазари.

2.18.4 Политика в областта на устойчивите и прозрачни публични финанси Провеждането на държавната политика в областта на устойчивите и прозрачни публични финанси е тясно свързано с провеждането на политика на гарантиране на фискална стабилност, постепенна фискална консолидация, съобразена както с икономическия цикъл, така и с възможностите на бюджета предвид динамичните предизвикателства за обезпечаване на основните правителствени политики вследствие на създалата се ситуация с разпространението на пандемията от COVID-19 и необходимостта от предприемане на мерки за овладяването й, както и за насърчаване на икономическата активност и заетостта при настоящите обстоятелства, политика за поддържане на макроикономическа стабилност и осигуряване на финансиране на основните функции на държавата чрез бюджета, както и разработването на основните бюджетни документи - средносрочната бюджетна прогноза и нейната актуализация, съставянето на държавния бюджет на Република България и контролиране текущото му изпълнение.

В тази област на политика министерството представя одобрените от Министерския съвет ключови индикатори за измерване на статуса/напредъка по отношение изпълнение на стратегическите цели и постигането на очакваните ползи/ефекти за обществото, свързани с: поддържане на балансиран бюджет, подобряване на бюджетния процес, усъвършенстване на бюджетните документи, утвърждаване прилагането на добри бюджетни практики, повишаване на ефективността и ефикасността на разходите. В таблицата по-долу са представени ключовите индикатори с ревизирани на този етап целеви стойности по тях за плановия период.

170

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на устойчивите и Целева стойност прозрачни публични Мерна финанси единица Наименование на Програма Програма Прогноза Прогноза индикатора 2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

1. Салдо по КФП % от БВП В рамките на В рамките на ограничението ограничението по по чл. 27, ал. 4 чл. 27, ал. 4 от В рамките на В рамките на от ЗПФ с ЗПФ с ограничението ограничението елиминиране елиминиране по чл. 27, ал. 4 по чл. 27, ал. 4 влиянието на влиянието на мерки при мерки при от ЗПФ от ЗПФ извънредни извънредни обстоятелства обстоятелства

2. Рейтингова оценка Брой Не по-малко от Не се присъжда Не по-малко от Не се присъжда за България за открит точки - достигнатото достигнатото бюджет, присъдена от индекс равнище от 66 с равнище от Международното тенденция към последното бюджетно повишаване(от проучване с партньорство (IBP) проучването тенденция към праз 2019 г.) повишаване (В изследването Open Budget Survey 2019 оценката за бюджетна прозрачност на България е 71 пункта) Забележка: Провеждането на политиката за устойчиви и прозрачни публични финанси през периода 2021-2023 г.

се съобразява с целите, определени с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2020-2022 г., одобрена с РМС № 631 от 31 октомври 2019 г., и последващата я промяна, одобрена с РМС № 815 от 30 декември

2019 г., но глобалната пандемия от COVID-19 и породената от това икономическа несигурност и невъзможност за изготвяне на реалистична средносрочна макроикономическа и бюджетна прогноза ограничиха възможността за запазване на формата, съдържанието и хоризонта на пролетната средносрочна бюджетна прогноза.

2.18.5 Политика в областта на ефективно събиране на всички държавни приходи През периода 2021-2023 г. провежданата от Министерството на финансите данъчна политика е ориентирана към постигане на макроикономическа и бюджетна стабилност в средносрочен и дългосрочен план и осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните политики на правителството. Политиката в областта на данъците се характеризира с предвидимост, като същевременно се насърчава развитието на бизнеса и инвестиционната активност, чрез запазване на ниските данъчни ставки за преките данъци (корпоративни данъци и данъци върху доходите на физическите лица), широка данъчна основа и малко на брой данъчни преференции. В международен аспект данъчната политика на страната е насочена в подкрепа на функционирането на единния пазар на Европейския съюз и за посрещане на предизвикателствата на глобализацията и дигитализацията на икономиката.

171

Основните цели на данъчната политика през периода са подобряване на събираемостта на приходите, справяне със сенчестата икономика и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.

Основен принос за постигане на целите на политиката имат Националната агенция за приходите и Агенция „Митници”.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на ефективното събиране Целева стойност на всички държавни приходи Мерна единица Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

1. Изпълнение на годишния план за приходите - дял на на НАП % 100 100 100 100 събраните приходи в общата стойност на планираните на АМ % 100 100 100 100 приходи

2. Дял на подадените по електронен път декларации – по чл.50 ЗДДФЛ (декларациите по ЗДДС, ЗМ и чл.92 % 78,0 80,0 81,0 82,0 на ЗКПО се подават задължително по електронен път)

3. Относителен дял на декларираните задължения към НАП, погасени в рамките на календарната година, % 97,0 97,0 97,0 97,0 спрямо общия размер на декларираните през годината задължения

4. Развитие на контролната дейност на НАП чрез повишаване на капацитета за осъществяване на контрол в дигитална среда - Брой контролни производства:

- спрямо лица, осъществяващи търговска дейност в брой 925 2 200 2 200 2 200 интернет;

- в които е използван софтуер за анализ на данни в брой 725 800 850 900 електронен вид.

Целевите стойности по ключов индикатор 2 са увеличени поради намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите и целевите стойности по ключов индикатор 4 са увеличени поради повишаване на събираемостта на приходите чрез противодействие на данъчните измами и отклонението от данъчно облагане. Промяната на целевите стойности на индикаторите е спрямо целевите стойности в РМС № 815/2019 г.

2.18.6 Политика в областта на управлението на дълга Основната стратегическа цел на провежданата от Министерството на финансите политика в областта на управлението на държавния дълг е насочена към осигуряване на необходимите ресурси за рефинансиране на дълга в обращение и за предварително осигуряване на част от средствата за предстоящите пикови погашения по еврооблигациите, финансиране на държавния бюджет при необходимост и обезпечаване стабилността на фискалния резерв при оптимално възможна цена и приемлива степен на риск. Усилията ще бъдат съсредоточени в посока обезпечаване на възможности за пазарно-ориентирано финансиране, при спазване на годишните дългови ограничения.

Политиката в областта на управлението на държавния дълг през следващите години ще бъде съобразена изцяло с конкретните нужди на държавата от заемен ресурс.

Определянето на конкретните характеристики на новопоетия дълг ще бъде съобразено с настоящата пазарна конюнктура и профила на дълга в обращение, при отчитане на 172

възможностите за намаляване на риска при рефинансирането на държавния дълг и изглаждане на матуритетната структура на дълга.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на управлението на дълга Мерна Целева стойност единица Програма Програма Прогноза Прогноз Наименование на индикатора

2020 г. 2021 г. 2022 г. а 2023 г.

1. Дългови ограничения млрд./ максимален размер на млн. лв. новия държавен дълг, поет по реда на ЗДД - 10,0 млрд. лв.;

максимален размер на законово държавния дълг към законово законово регламе края годината - 31,5 регламенти регламент нтирани млрд. лв.; рани ирани стойност максимален размер на стойности стойности и новите държавни гаранции /издадени по реда на чл. 70 от ЗДБРБ за 2020 г./ - 1 845 млн.

лв.

Сметна палата Сметната палата на Република България е държавен орган за независим външен одит в публичния сектор с основна задача да контролира надеждността и достоверността на финансовите отчети на бюджетните организации, законосъобразното, ефективно, ефикасно и икономично управление на публичните средства и дейности. Основният стремеж е към повишаване ефективността на цялостната работа на институцията.

Основната цел на институцията е извършването на независим ефективен и ефикасен одит в публичния сектор чрез прилагане на принципите за почтеност и етика, актуализиране и въвеждане на подходящи процедури и инструменти, включително одитни методологии, за изпълнение на законово установените правомощия на Сметната палата, както и изграждане на система за външен контрол на качеството на одитната дейност.

За да подобри качеството на дейността си Сметната палата си е поставила за цел извършване на ежегодна оценка за осигуряване на качеството на одитната дейност и приемане на Концепция за осигуряване на качеството на одитната дейност и Методика за осигуряване на качеството, като акцентът ще бъде върху надграждане на контрола, осъществяван на различните управленчески нива.

Бюджетната прогноза за периода 2021-2023 г. на Сметната палата е основана на визията за устойчиво изграждане и развитие на основните умения и капацитет, които да позволяват на Върховната одитна институция на Република България да използва оптимално ограничените ресурси и да изпълнява по-ефективно правомощията си, за да постига желаното въздействие – подобряване на отчетността на бюджетните организации, законосъобразното, ефективно и икономично управление на публичните средства и дейности. Първостепенен фактор, който съществено усилва тази необходимост е членството на Република България в Европейския съюз, което поставя значителни по обем управленски и административни изисквания и отговорности пред всички държавни органи.

173

Считано от 2021 г. дейността на Сметната палата попада в обхвата на функционална област „Контрол по изпълнението на бюджета и управлението на публичните средства и дейности“.

Комисия за финансов надзор Комисията за финансов надзор е специализиран държавен орган за регулиране и надзор на небанковия финансов сектор. Комисията извършва регулация и надзор на финансовите пазари, които са част от единния европейски пазар на финансови услуги, и осъществява надзор за спазването на европейското законодателство.

Дейността на Комисията за финансов надзор попада в обхвата на функционална област „Регулация и надзор на небанковия финансов сектор“.

Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори е специализиран държавен орган за регулиране и надзор над регистрираните одитори, който осъществява периодични проверки на одиторските фирми, които извършват одити на предприятия от обществен интерес, изразяващи се в извършване на проверки за контрол на качеството на услугите с цел постигане на високо качество на предоставяните одиторски услуги. Комисията, като компетентен орган, е активно ангажиран в процеса по прилагане на европейското законодателство в областта на независимия финансов одит.

Комисията извършва разследвания, свързани с дейността на одиторите. Тя осъществява сътрудничество и обмен на информация с компетентните органи за публичен надзор над одиторите в другите държави-членки на ЕС. Приоритет на комисията е утвърждаването на правилата и процедурите за извършване на проверки на качеството на дейността на регистрираните одитори, както и годишните планове за проверки.

Дейността на комисията попада в обхвата на функционална област „Осъществяване на публичен надзор над регистрираните одитори“.

Комисия за защита на конкуренцията Комисията е независим специализиран държавен орган, оправомощен да прилага Закона за защита на конкуренцията, Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите. Комисията установява нарушения на свободната конкуренция съгласно разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията и/или на чл. 101 и чл. 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз, извършва секторни анализи и застъпничество за конкуренцията, а също така разглежда и се произнася по жалбите за незаконосъобразност на решения, действия и бездействия на възложители или концеденти в процедури по възлагане на обществена поръчка или концесия съгласно разпоредбите на Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите.

Дейността на Комисията за защита на конкуренцията попада в обхвата на функционална област „Защита на конкуренцията и контрол на законосъобразността при процедурите по възлагане на обществени поръчки и предоставяне на концесии“.

174

2.19. ФИНАНСОВО ОСИГУРЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ Народно събрание Планираните бюджетни разходи са обвързани със стратегическите цели и приоритети по основни функционални области и програми, които Народното събрание изпълнява в съответствие с конституционните си правомощия. Стратегическите цели на Народното събрание за посочения период са насочени към:

• осигуряване на ефективно представителство и отговорност;

• осигуряване на по-голяма прозрачност и публичност на дейността на Народното събрание;

• въвеждане в законите на изискванията на директивите и на мерките по прилагането на регламентите, включително на рамковите решения; наблюдение и контрол по въпросите на Европейския съюз;

• подобряване качеството на внесените законопроекти и на законодателния процес;

• оценка на въздействието на законите с цел своевременното актуализиране и синхронизиране на нормативната база;

• повишаване ефикасността на парламентарния контрол;

• усъвършенстване на конститутивната функция и парламентарния надзор;

• приоритизиране на международната дейност на Народното събрание и засилване на междупарламентарното сътрудничество;

• адаптиране на администрацията на Народното събрание към потребностите и предизвикателствата на съвременността, вкл. чрез повишаване на тежестта на електронния обмен в дейността на администрацията.

За изпълнението на посочените цели и за осигуряване на по-добро управление Народното събрание предвижда:

• увеличаване на съвместните инициативи с институции и неправителствени организации;

• провеждане на публични консултации със заинтересованите страни от законодателните промени;

• засилване на юридическия капацитет на администрацията на Народното събрание;

• въвеждане на механизма на оценка на въздействието на законите като инструмент за подпомагане на процеса на вземане на решения и подобряване на качеството, прозрачността, обосноваността и устойчивостта на програмите;

• осигуряване на прозрачност и ясни правила и процедури за избор във връзка с конститутивната функция на Народното събрание;

• хармонизиране на българското законодателство с актовете на Европейския съюз;

• осигуряване на съответствие на разглежданите законопроекти с правото на Европейския съюз;

• участие на Народното събрание в международни програми и инициативи за обмен и обучение на кадри;

175

• подобряване на прозрачността, координацията, стратегическото планиране и отчетността в Народното събрание;

• повишаване и укрепване на капацитета на администрацията за ефективно функциониране в условията на членство в Европейския съюз.

Министерски съвет

2.19.1 Политика в областта на управлението на средствата от Европейския съюз Политиката в областта на управлението на средствата от Европейския съюз обхваща координацията на дейностите по програмирането, изпълнението, наблюдението и оценката на Споразумението за партньорство и програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), както и на други донорски програми.

Стратегическата цел на политиката е постигане на качествено подобряване на икономическата и социалната среда на българските граждани чрез изпълнение на целите и приоритетите на Кохезионната политика, Общата селскостопанска политика и Общата политика по рибарство на ЕС и на други донорски програми.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на управлението на средствата от Целева стойност Мерна Европейския съюз единица Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г.

1. Осъществена хоризонтална Изготвен проект на координация на процеса на Споразумение за програмиране за периода 2021- партньорство на

2027 г. Република България 1 0 0 0 за периода 2021-

2027 г.

2. Осигурена адекватна Брой разработени нормативна уредба за изпълнение проекти на на програмите, съфинансирани нормативни актове,

2 4 3 3 със средства от ЕСИФ включително актове за изменение и допълнение 3.Функционираща Информационна система за брой 1 1 1 1 управление и наблюдение

4. Електронни услуги, подкрепени брой за предоставянето им в

107 61 15 323 транзакционен режим

5. Администрации, подкрепени за брой въвеждане на системи за 20 25 0 0 управление на качеството Промените в целевите стойности за 2021 г. и 2022 г. по три ключови индикатора по Политиката в областта на управлението на средствата от ЕС спрямо заложеното в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2020-2022 г. са в резултат на следното:

176

Увеличаването на прогнозната стойност на индикатора „Осигурена адекватна нормативна уредба за изпълнение на програмите, съфинансирани със средства от ЕСИФ“ за 2021 г. (от 3 на 4 проекта на нормативни актове) е извършено предвид необходимостта от адаптиране на действащата към момента нормативна уредба в областта на управлението на средствата от ЕС за целите на новия програмен период за изпълнение на програмите, съфинансирани в рамките на Кохезионната политика, Общата политика по рибарство и аквакултури и Общата селскостопанска политика на ЕС 2021-2027 г. Същото се налага с оглед адресиране на новите правила, които ще бъдат заложени в регламентите на европейско ниво, както и на планирания на национално ниво преглед на действащата национална нормативна уредба и оптимизирането ѝ в посока опростяване на правилата, по-нататъшна електронизация на процесите и намаляване на административната тежест за кандидатите, бенефициентите и администрацията.

Промените в посока намаление в прогнозните стойности на индикатор „Електронни услуги, подкрепени за предоставянето им в транзакционен режим“ за 2021 г. и 2022 г. са извършени предвид променените срокове (удължаване) за изпълнение на част от договорените проекти, което води до промяна и в периода, в който се очаква да приключи изпълнението на заложените дейности по проектите и съответно постигането на този индикатор. Прогнозните стойности за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. са изчислени въз основа на реално отчетените резултати до края на 2019 г. (162 бр. електронни услуги) и през 2020 г. (189 бр.), както и предстоящото изпълнение по сключени договори (61 бр.

през 2021 г., 15 бр. през 2022 г. и 252 плюс 71 бр. недоговорени към момента електронни услуги през 2023 г.).

Първоначалното планиране на целевите стойности на индикатор „Администрации, подкрепени за въвеждане на системи за управление на качеството“ за 2021 и 2022 г. е извършено въз основа на проект на Института по публична администрация за въвеждане на модела CAF в администрацията, договорен през 2019 г. със срок за изпълнение до края на 2020 г. Към момента на актуализирането на прогнозата Управляващият орган разполага с информация, получена от бенефициента в процеса на мониторинг, че освен планираните по проекта 32 администрации за въвеждане на CAF, интерес са проявили още около 15 административни структури, поради което се очаква внасяне на искане за удължаване на проекта до края на 2021 г. Това налага промяната на целевите стойности за 2021 г. (от 0 на 25) и 2022 г. (от 30 на 0), тъй като на практика проектът ще се изпълни до края на 2021 г., в която ще се постигне част от напредъка по индикатора, докато към настоящия момент за 2022 г. не се планира откриването на процедура или най-малкото изпълнение на проект с насоченост, която би имала принос към индикатора. На 31.08.2020 г. е одобрено изменение на Оперативна програма „Добро управление“ във връзка с необходимостта от прехвърляне на средства към Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ за подкрепа на мерки за минимизиране на отрицателните последици от епидемичното разпространение на COVID-19. Значителното намаляване на бюджета на програмата се отрази и върху част от целевите стойности на индикаторите за 2023 г., в т.ч. индикатор „Администрации, подкрепени за въвеждане на системи за управление на качеството“, целевата стойност на който е намалена от 144 бр. на 93 бр. Това налага изменение на прогнозата за 2023 г.

от 30 бр. на 0 бр., тъй като по програмата не се предвижда отваряне на повече процедури, респективно изпълнение на проекти с принос към индикатора.

177

2.19.2 Политика в областта на осъществяването на държавните функции на територията на областите в България Областите са административно-териториални единици за провеждане на регионална политика, за осъществяване на държавно управление по места и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси. Стратегическата цел е провеждане на ефективна регионална политика и държавно управление по места, осигуряване на съответствие между националните и местните интереси, с оглед създаване на благоприятна среда за живот и модернизация на инфраструктурата, осигуряваща условия за растеж, заетост и подобряване качеството на живот.

2.19.3 Политика в областта на правото на вероизповедание Политиката в областта на вероизповеданията се регламентира от Конституцията на Република България и Закона за вероизповеданията.

Стратегическата цел е свободно и безпрепятствено упражняване на правото на вероизповедание, поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи в дългосрочен план.

За осъществяване на целите на политиката е ангажирана дирекция „Вероизповедания“ към администрацията на Министерския съвет.

Въпреки усложнената икономическа обстановка в страната, породена от пандемията от COVID-19, за периода 2021-2023 г. са осигурени средства за увеличение на държавната субсидия за Католическата църква в България и за Българската православна църква, в т.

ч. за задграничните й епархии и църковни общини в чужбина.

2.19.4 Политика в областта на архивното дело Държавната агенция „Архиви” провежда държавната политика в областта на подбора, комплектуването, регистрирането, обработването, опазването, съхраняването и използването на документите от Националния архивен фонд, както и в областта на развитието и усъвършенстването на архивното дело. Дейността на институцията е насочена към изпълнение на правителствената програма „Национален архивен фонд“ и Политика в областта на архивното дело.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на архивното дело Целева стойност Мерна единица Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г

1. Методически архивни изисквания за разработване на система за архивиране на брой 1 1 1 1 електронни документи, подлежащи на постоянно съхранение

2. Въведени архивни описания в Информационната система на държавните брой 1 1 1 1 архиви (ИСДА)

3. Вписвания в Регистъра на Националния брой 1 1 1 1 архивен фонд

4. Посещения/показвания от потребители на данни от базите на информационната система на държавните архиви, Регистъра на брой 1 1 1 1 Националния архивен фонд и сайтовете на ДАА

5. Реставрирани листове от архивни брой 30 000 30 000 30 000 30 000 документи 178

Политика в областта на архивното дело Целева стойност Мерна единица Програма Програма Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г

6. Изготвени кадри негатив за Застрахователния фонд на Държавна агенция брой 144 000 144 000 144 000 144 000 „Архиви“ (ДАА)

7. Комплектувани постъпления брой 580 500 505 510 Намаляването на целевата стойност за изпълнение на индикатора „Комплектувани постъпления“ е обусловено от тенденцията през последните години за намаляване на броя на постъпленията за попълване на съществуващи фондове от учрежденски произход, както и на постъпленията с документи на личности и организации (от страната и чужбина), които имат важно значение за обществено-политическия и културен живот на страната.

Централна избирателна комисия Централната избирателна комисия организира и произвежда законосъобразни, честни и свободни избори и национални референдуми за осигуряване правото на всеки избирател да упражни правото си на глас и работи за повишаване на доверието в изборния процес. За периода 2021-2023 г. са разчетени разходи за изпълнението на дейността на Централната избирателна комисия като постоянно действащ независим държавен орган, насочен към организиране и произвеждане на законосъобразни избори и референдуми, разработени съобразно Изборния кодекс.

Дейността на Централната избирателна комисия попада в обхвата на функционалната област „Организиране и произвеждане на законосъобразни, честни и свободни избори и национални референдуми“.

В изпълнение на законовото изискване за машинно електронно гласуване в Република България, съгласно Изборния кодекс за 2020 г. са осигурени допълнителни средства в размер на 50,0 млн. лв. за авансово плащане на част от общата сума за осигуряване на специализирани устройства за машинно гласуване.

За 2021 г. са предвидени разходи в размер на 105,0 млн. лв. за окончателното плащане на стойността на устройствата за машинно гласуване, както и разходи за подготовката и произвеждането на изборите по Изборния кодекс – за народни представители и за Президент.

За 2023 г. са предвидени разходи за подготовката и произвеждането на избори за общински съветници и кметове.

Държавна комисия по сигурността на информацията Държавната комисия по сигурността на информацията отговаря за организирането, осъществяването, координирането и контролирането на дейността по защитата на класифицираната информация и осигуряването на еднаквата ѝ защита в национален и международен план.

Стратегическите и оперативните цели на Държавната комисия по сигурността на информацията включват:

• Защита на класифицираната информация от нерегламентиран достъп;

179

• Усъвършенстване, развитие, координация и общ контрол на системата за защита на класифицираната информация по персонална, документална, физическа, индустриална сигурност, сигурност на КИС и криптографска сигурност;

• Усъвършенстване на системата за обучение по защита на класифицирана информация с цел изграждане на съзнание за сигурност сред лицата, ангажирани по ЗЗКИ;

• Подобряване на институционалния и административен капацитет на Държавната комисия по сигурността на информацията за успешно изпълнение на мисията и функциите.

Бюджетната прогноза за периода 2021-2023 г. на Държавната комисия по сигурността на информацията цели финансовото осигуряване на дейността й, което ще гарантира устойчивост в изпълнението на приоритетите и заложените цели през периода.

Дейността на Държавната комисия по сигурността на информацията попада в обхвата на функционална област „Защита на класифицираната информация“.

Комисия за защита от дискриминация Комисията наблюдава и контролира спазването на Закона за защита от дискриминация и съответствието на новоприетото законодателство в страната и на подзаконовата нормативна уредба с неговите антидискриминационни разпоредби. Осъществява наблюдение и предприема мерки за съответствие на българското антидискриминационно законодателство с правото на ЕС и международноправните актове. Осъществява и координира международното сътрудничество в областта на антидискриминационната политика на Република България с международни органи и организации, както и със сходни чуждестранни институции.

Комисията за защита от дискриминация се явява и като национален орган по правата на човека към ООН.

Дейността на Комисията за защита от дискриминация попада в обхвата на функционална област „Противодействие и защита на гражданите от дискриминация“.

Администрация на президента Планираните разходи са обвързани с изпълнението на Програмата за работата на Администрацията на президента по осъществяване на конституционните правомощия на президента и вицепрезидента на Република България в интерес на гражданите и обществото.

През 2021 г. страната ни ще бъде домакин на шестата среща на участниците в инициативата „Три морета“. За осигуряване организирането и провеждането на домакинството са осигурени целево допълнителни средства по бюджета на Администрацията на президента. Инициативата „Три морета“ се развива като прагматична платформа за сътрудничество с основен фокус развитие на сътрудничеството в търговско-икономическата област, задълбочаване на интеграцията на страните от региона между Балтийско, Адриатическо и Черно море и създаване на по-голяма свързаност между тях по линията Север-Юг в областта на енергетиката, транспорта, комуникациите, информационните технологии, бизнеса.

Целите на Програмата включват:

180

• Защита и реализация на националните интереси на Република България, чрез активно участие в международните отношения;

• Устойчиво развитие на българската нация и държава;

• Защита на националната сигурност и териториалната цялост на Република България - президентът върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България;

• Усъвършенстване и развитие на съвременна, високо оперативна и функционираща администрация, която напълно да обезпечава организационно, логистично и финансово дейността на президента и вицепрезидента за изпълнение на правомощията им по Конституцията на Република България.

Поддържане и модернизиране на сградния фонд и прилежащите площи в съответствие с изискванията за представителност.

Дейността на Администрацията на президента попада в обхвата на функционална област „Осъществяване на конституционните правомощия на президента на Република България“.

Омбудсман Омбудсманът е застъпник на правата на хората и пазител на обществения интерес.

Основната функция на омбудсмана е да създава условия за достоен живот на всеки български граждани и защита на неговите права в обществена и институционална среда на респект и уважение към тях. В тази връзка държавата финансира дейността му, която е изключително разнородна и всеобхватна, а основните му инициативи са свързани предимно с:

• Правата на човека в местата за лишаване от свобода;

• Правата на децата;

• Правата на хората с увреждания;

• Правата на потребителите;

• Социалните права на гражданите;

• Здравеопазването;

• Образованието;

• Собствеността на гражданите;

• Опазването на околната среда;

Основните принципи, от които се ръководи омбудсманът са безпристрастност, независимост, справедливост, утвърждаване на правова държава, защита на най-добрия интерес на детето, преценка по вътрешно убеждение относно спазването на изискванията за добро управление.

В своята дейност Омбудсманът се подпомага от своята администрация, осъществява сътрудничество със сродни институции в други държави, както и с международни организации, чийто предмет на дейност обхваща защитата на правата на човека.

Взаимодейства с местните обществени посредници и други сродни институции в България, осъществява сътрудничество с неправителствени организации, чийто предмет на дейност обхваща защитата на правата на човека.

181

Параметрите, заложени в бюджетната прогноза, касаещи Омбудсмана, целят финансовото осигуряване на дейността му, което ще гарантира устойчивост в изпълнението на приоритетите и заложените цели през периода.

Дейността на Омбудсмана попада в обхвата на функционална област „Защита правата на гражданите“.

Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия Планираните разходи са за обезпечаване дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Комисията е независим държавен орган, който осъществява политиката на Република България за разкриването, обявяването и съхраняването на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия съгласно Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Предоставянето на висококачествени услуги в изпълнение на стратегическите и оперативните цели, и постигането на значими ползи/ефекти за обществото от изпълнението на функционална област „Архив на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия“ е основна цел и първостепенна задача на комисията.

През периода 2021-2023 г. комисията ще продължава да води целенасочена политика в изпълнение на задълженията си, произтичащи от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в три приоритетни направления, а именно:

• да установява и обявява принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на български граждани, заемали/заемащи публични длъжности или извършвали/извършващи публични дейности, както и на другите лица по чл. 26 от закона, обект на задължителната проверка;

• да попълва Централизирания архив с документите на органите по чл. 1 от закона, съставени в периода от 9 септември 1944 г. до 16 юли 1991 г.;

• да осигурява достъп до тези документи.

Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество е независим специализиран постоянно действащ държавен орган за осъществяване на политиката по противодействие на корупцията, създаване на гаранции, че лицата, заемащи висши публични длъжности, изпълняват правомощията 182

или задълженията си честно и почтено при спазване на Конституцията на Република България и законите, и предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него.

Разчетените в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г. разходи са свързани с обезпечаване изпълнението на възложените на комисията функции по превенция и противодействие на корупцията, установяване на конфликт на интереси и отнемане на незаконно придобитото имущество.

Дейността на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество попада в обхвата на функционална област „Осъществяване на превенция и противодействие на корупцията и публичност на имуществото на лицата, заемащи висши публични длъжности“.

Комисия за защита на личните данни Планираните разходи са за финансиране на дейностите по осъществяване на ефективна защита на физическите лица по отношение на обработването на техните лични данни.

Водещ акцент в работата на комисията през следващия тригодишен период е ефективно прилагане на новата европейска правна рамка по защита на личните данни и обезпечаване на нейното реално приложение в националната система за защита на личните данни в Република България.

Дейността на Комисията за защита на личните данни попада в обхвата на функционална област „Защита на личните данни на физическите лица”.

Национален статистически институт Националният статистически институт осъществява независима статистическа дейност на Република България. Мисията на НСИ относно Националната статистическа система е да осигурява безпристрастна, обективна, навременна и точна информация за състоянието и тенденциите в развитието на икономиката, социалната сфера, демографията и околната среда.

Основна цел за развитието на Националната статистическа система за периода 2021-

2023 г. е да се усъвършенства разработването, производството и разпространението на качествена статистическа информация за всички групи потребители, съобразно техните информационни нужди.

През 2021 г. ще бъде проведено преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г., чиято основна цел е да осигури надеждна и изчерпателна информация за броя и характеристиките на населението и жилищния фонд на страната към определен момент. За финансиране на дейностите по преброяването за 2021 г. са предвидени средства в размер на 25,6 млн. лв.

Дейността на НСИ попада в обхвата на функционална област „Безпристрастна, обективна, навременна и точна информация за състоянието на Република България“.

Субсидиране на политическите партии Необходимите средства за държавна субсидия за политическите партии, които на последните парламентарни избори са получили не по-малко от едно на сто от действителните гласове и коалициите, които на последните парламентарни избори са получили не по-малко от четири на сто от действителните гласове, са планирани по 183

централния бюджет за 2021 г. Планираните разходи са индикативни и са в размер на 25,0 млн. лв.

184

Част IV.

Фискална децентрализация и бюджетни взаимоотношения с общините за периода 2021-2023 г.

Приходите на общините, разчетени с КФП за 2021 г., се предвижда да бъдат в размер на 2 605,0 млн. лв. или с 64,9 млн. лв. в повече спрямо разчетените с КФП за 2020 г.

поради очерталата се тенденция на нарастване на постъпленията от имуществени данъци и таксата за битови отпадъци. В прогнозата за 2022 г. и 2023 г. се предвиждат съответно 2 697,2 млн. лв. и 2 785,6 млн. лв. приходи на общините.

Разходите на общините, разчетени с КФП за 2021 г. се предвижда да бъдат в размер на

7 571,4 млн. лв., които като относителен дял достигат 6,1% спрямо БВП, а спрямо общата структура на разходите по КФП – 14,8%. Разчетените разходи за местни дейности са в размер на 3 128,0 млн. лв. и представляват 41,3% от общите разходи на общините за следващата година. Увеличението на разчетените разходи за местни дейности за 2021 г. спрямо ЗДБРБ за 2020 г. е в размер на 143,3 млн. лв., от тях за:

персонал – 56,9 млн. лв., издръжка – 29,9 млн. лв. и капиталови разходи – 46,3 млн. лв.

Предвидено е увеличение на разходите за персонал с 10% на заетите в местните дейности по изграждане, ремонт, поддържане и осветление на уличната мрежа, поддържане на чистотата, управление на дейностите по отпадъците и опазването на околната среда, и дейностите по поддържане, ремонт и изграждане на общински пътища.

В прогнозата за 2022 г. и 2023 г. се предвиждат разходи за общините в размер съответно на 7 543,6 млн. лв. и 7 550,1 млн. лв., от които за местни дейности са съответно 3 115,7 млн. лв. и 3 112,9 млн. лева. В разчетите са заложени ръстове на текущите разходи в делегираните от държавата дейности за общинска администрация и здравеопазване с по 9,4 млн. лв. за всяка от годините 2022 и 2023 г. спрямо предходната.

В разчета на капиталовите разходи не се предвиждат ръстове за 2022 г. и 2023 г.

Табл. IV-1: Основни бюджетни взаимоотношения на общините с централния бюджет (в хил. лв.) Основни взаимоотношения Общо 4 202 545,5 464 293,8 3 738 251,7 4 934 247,9 490 791,4 4 443 456,5 731 702,4 4 928 626,5 4 938 005,1 обща субсидия за държавни дейности 3 653 185,2 3 653 185,2 4 332 483,6 4 332 483,6 679 298,4 4 316 862,2 4 326 240,8 обща изравнителна субсидия 307 022,0 307 022,0 329 426,0 329 426,0 22 404,0 329 426,0 329 426,0 трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински 43 228,1 43 228,1 48 228,1 48 228,1 5 000,0 53 228,1 53 228,1 185

Закон · от · тях: · Програма · от · тях: · разлика · Прогноза

2020 · местни · делегирани · 2021 · местни · делегирани · 2021-2020 · 2022

пътища целева субсидия за капиталови разходи 199 110,2 114 043,7 85 066,5 224 110,2 113 137,3 110 972,9 25 000,0 229 110,2 229 110,2 В Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. са включени размерите на основните бюджетни взаимоотношения между общините и централния бюджет в общ размер 4 934,2 млн. лв. Предвиденото увеличение спрямо приетите със ЗДБРБ за 2020 г. е 731,7 млн. лв., в т.ч.: на общата субсидия за делегираните от държавата дейности – с 679,3 млн. лв.; на изравнителната субсидия – с 22,4 млн. лв.; на трансферите за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища – с 5,0 млн. лв.; на целевата субсидия за капиталови разходи – с 25,0 млн. лв.

Значителна част от увеличението на общата субсидия за делегираните от държавата дейности е предназначена за финансиране на дейностите в образованието (383,7 млн.

лв.), за социални услуги (131,0 млн. лв.) и за общинските администрации (104,7 млн.

лв.). Средствата за делегираните от държавата дейности са определени по приети от Министерския съвет стандарти с натурални и стойностни показатели, съгласувани с отрасловите министерства и Националното сдружение на общините в Република България.

В разчетите за всяка от следващите две години с общата субсидия за делегираните от държавата дейности се осигурява увеличението на възнагражденията на кметовете и кметските наместници (9,0 млн. лв.) и изпълнението на предвидените дейности в приетата Национална стратегия за борба с наркотиците 2020-2024 г., приета с РМС № 528/2020 г. (0,4 млн. лв.).

В прогнозата за 2022 г. са предвидени ръстове с по 5,0 млн. лв. в размерите на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища и на целевата субсидия за капиталови разходи, a за 2023 г. е запазено нивото от 2022 г.

По механизма за разпределение на общата изравнителна субсидия:

Като цяло механизмът за разпределение на общата изравнителна субсидия през 2021 г. се запазва. С цел намаляване на фискалните дисбаланси между общините е предвидено запазване на условието за достъп до изравнителната субсидия, като общините, които са реализирали през преходната година над 120% от средното за страната равнище на постоянни данъчни приходи на един жител не получават достъп до субсидията. За 2021 г. 18 общини остават без достъп до изравнителна субсидия, при същия брой за 2020 г., като промяната е по отношение на община Благоевград, която получава достъп за 2021 г. и община Пловдив, която не получава достъп за 2021 г.

Моделът за разпределение на общата изравнителна субсидията за общините с достъп през 2021 г. включва 5 компонента, като най-голям дял (73,1% от общата сума) има компонентът, който осигурява изравняване на разликата между 120% от равнището за страната и постоянните данъчни постъпления на един жител за конкретната община.

Останалите компоненти на общата изравнителна субсидия включват: разпределение на база дяловете за разходни потребности на общините с достъп, оценени чрез натурални показатели (20,2% от общата сума); компонент за общините, чийто дял на приходите спрямо общите постъпления е по-малък от 25 на сто (3,8% от общата сума); компонент за осигуряване на размера на субсидията, определен със ЗДБРБ за 2020 г. (2,7% от 186

общата сума), както и допълнителен компонент, който се разпределя за общините, които имат осреднено данъчно усилие над средното ниво на съответната ставка в границите, определени със ЗМДТ (0,2% от общата сума).

С цел подпомагане на малките общини, които нямат достъп до обща изравнителна субсидия за 2021 г., съгласно описания по-горе механизъм, и предвид необходимостта от изпълнение на дейности по прилагане на противоепидемични мерки в условия на COVID пандемията, в разчетите за 2021 г. са предвидени допълнителни и еднократни трансфери, в размер на 2,6 млн. лв., от централния бюджет за други целеви разходи за местни дейности, като са обхванати общини с население под 30 000 жители по данни на Националния статистически институт към 31.12.2019 г., отговарящи на определени условия. За тези общини, при които е отчетено намаление на приходите от данък върху недвижимите имоти по данни от отчета за касово изпълнение на бюджета на общината към 30.09.2020 г. с повече от 5 на сто спрямо отчетените постъпления за този данък към

30.09.2019 г. и намаление на приходите от туристическия данък по данни от отчета за касово изпълнение на бюджета на общината към 30.09.2020 г. с повече от 15 на сто спрямо отчетените постъпления за този данък към 30.09.2019 г., размерът на предвидените средства е завишен с 23 на сто спрямо размера на общата изравнителна субсидия за конкретната община, одобрен със ЗДБРБ за 2018 г. За останалите общини, при които е отчетено само намаление на приходите от туристически данък по данни от отчета за касовото изпълнение по бюджета на общината към 30 септември 2020 г. с повече от 15 на сто спрямо отчетените постъпления за този данък към 30 септември

2019 г., предвидените средства са в размер на 80 на сто от размера на общата изравнителна субсидия за конкретната община, одобрен със ЗДБРБ за 2018 г.

По механизма за разпределение на целевата субсидия за капиталови разходи:

При разпределението на целевата субсидия за капиталови разходи, основният компонент от нея се разпределя на базата на натуралните показатели по общини за брой населени места, с изключване на местата без население и с население до 10 души, и компоненти за дължина на общински пътища, за брой население и за територия.

След извършените промени по механизма със ЗДБРБ за 2020 г., не се прилага изравнителен компонент за осигуряване достигнатия размер на целевата субсидия за капиталови разходи през предходната година, с което се постига обективно съответствие между средствата и натуралните показатели за всяка конкретна община.

Предвиден е и допълнителен ресурс за подпомагане на общините от 4-та и 5-та категория за подобряване състоянието на социалната и техническа инфраструктура на територията на общината. Достъп до тази част на субсидията имат всички общини от 4- та и 5-та категория, съгласно утвърдената от министъра на регионалното развитие и благоустройството със заповед № РД-02-14-2021/2012 г. (обн., ДВ, бр. 66 от 28.08.2012 г., изм. и доп., бр. 73 от 02.09.2014 г., бр. 75 от 27.09.2016 г.) категоризация на общините в Република България, на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България и във връзка с т. 4 от Решение № 921 на Министерския съвет от 2011 г. за определяне на критерии и показатели за категоризиране на общините, кметствата, районите и населените места в Република България.

Обхванатите общини от допълнителния компонент от 4-та и 5-та категории са 131, като всяка от тях получава допълнително по 60,0 хил. лв. (с 10,0 хил. лв. повече в сравнение с механизма за 2020 г.) след разпределението по основния компонент. В резултат на това, в 152 общини целевата субсидия за капиталови разходи за 2021 г. има ръст 187

спрямо закона за 2020 г., който надхвърля общия ръст за страната, за 113 общини ръстът е под средния за страната, в резултат на увеличение на местата без население и с население до 10 души, както и намаляване на броя на населението.

Със ЗДБРБ за 2021 г. се запазва дадената възможност със ЗДБРБ за 2020 г. на общината, след решение на общинския съвет, да може да предложи трансформиране на утвърдената със закона целева субсидия за капиталови разходи в трансфер за други целеви разходи. С разпоредбата ще се даде възможност на общините да приоритизират своите потребности и при необходимост да пренасочат средства за финансиране на неотложни текущи ремонти на общински пътища и на улична мрежа, като с разпоредбата за 2021 г. допълнително ще им се предостави възможност със средствата от трансформираната целева субсидия за капиталови разходи да извършват текущи ремонти и на сгради, публична общинска собственост.

По механизма за разпределение на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища:

Средствата се разпределят на базата на натуралните показатели по общини за дължина на общинските пътища с отчитане на географско и височинно разположение, брой населени места с изключване на местата без население и брой население. След извършените промени по механизма със ЗДБРБ за 2020 г. не се прилага изравнителен компонент за осигуряване достигнатия размер на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища през предходната година, с което се постига обективно съответствие между средствата и натуралните показатели на конкретната община.

Над разчетените със закона за държавния бюджет за 2021 г. размери на основните бюджетни взаимоотношения между общините и централния бюджет са предвидени и 30,0 млн. лв. за подпомагане на общините в условията на COVID пандемията.

Конкретното разпределение на средствата по общини ще се извърши в хода на изпълнението на държавния бюджет за 2021 г. на базата на критерии, разработени съвместно с Националното сдружение на общините в Република България.

По инициатива на Министерството на финансите, с цел улесняване и унифициране на счетоводните процеси във всички общини, считано от 01.10.2020 г. започна реализацията на дейностите за поетапно внедряване на Интегрирана финансово- информационна система за общините. Срокът за изпълнение на проекта е 51 месеца, като средствата за внедряването на системата в общините ще бъдат изцяло за сметка на държавния бюджет.

188

Част V.

Управление на средствата от европейските фондове и програми за периода 2021-2023 г.

1. НАЦИОНАЛЕН ФОНД При планиране на разходите по оперативните програми, съфинансирани от Европейския социален фонд, Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд, Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица и двустранните програми за трансгранично сътрудничество по външни граници на Европейския съюз са взети под внимание правилата за програмен период 2014-2020 г., етапът на изпълнение на всяка една от програмите, особеностите на подпомаганите сектори, както и характерът и сроковете за реализация на отделните проекти.

Оперативните програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд, са насочени към изграждане на балансирана и устойчива транспортна система чрез развитие и модернизация на ключовата транспортна инфраструктура за връзки от национално, трансгранично и европейско значение, развитие на динамична икономика, конкурентоспособна на европейския и световен пазар, развитие на екологичната инфраструктура и подобряване, опазване и възстановяване на природната среда и биоразнообразието, икономическо сближаване в европейски, национален и вътрешнорегионален план, социално сближаване и намаляване на регионалните диспропорции в социалната сфера като обхващат проекти с голям мащаб, реализируеми поетапно във времето с ангажиране на значителен финансов ресурс за тяхното изпълнението.

На 26 май 2020 г. Европейската комисия представи обширен план за възстановяване на Европа, за чието изпълнение ще бъде мобилизиран пълният потенциал на бюджета на ЕС. С плана ще се подпомогне преодоляването на икономическите и социалните последици от коронавирусната пандемия, задвижването на европейското възстановяване и запазването и създаването на работни места.

На 21 юли 2020 г. лидерите на ЕС постигнаха съгласие по този план за възстановяване и многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 г., поемайки курс към излизане от кризата и поставяне на основите на една модерна и по-устойчива Европа.

NEXT GENERATION EU е нова инициатива, част от която са механизмът REACT-EU за подкрепа на най-силно засегнатите от COVID-19 държави членки и региони с инвестиции, насочени към възстановяване на пазарите на труда, подпомагане на системите за здравеопазване и подкрепа на ликвидността на малките и средните предприятия и Механизмът за възстановяване и устойчивост, чрез който ще се финансират реформи и инвестиции с цел смекчаване на икономическото и социалното въздействие на пандемията, както и превръщането на икономиките на ЕС в по- 189

устойчиви и издръжливи на сътресения и по-добре подготвени за предизвикателствата на екологичния и цифровия преход.

REACT-EU Заделеният за България ресурс по инициативата REACT-EU е в размер на 1,283 млрд.

лв., а средствата са разпределени в пет от действащите оперативни програми от програмен период 2014-2020 г., които позволяват финансиране на дейности, необходими за противодействие на COVID-19. С Решение № 573 на Министерския съвет от 14.08.2020 г. се одобри индикативно финансово разпределение по оперативни програми за периода 2014-2020 г. на средствата за България от Европейския съюз в подкрепа на преодоляването на последиците от кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19, и подготовка за екологично, цифрово и устойчиво възстановяване на икономиката (REACT-EU), като са предвидени средства за следните групи дейности:

- За системата на здравеопазването - за ремонтни дейности и доставка на медицинско и немедицинско оборудване за укрепване на капацитета на специализираните отделения в болниците за лечение на пациенти, заразени с COVID-19; доставка на лични предпазни средства и консумативи за осигуряване на безопасността на медицинския персонал в болниците, спешните центрове и екипите, работещи на терен в риск от инфекция; осигуряване на оборудване за увеличаване на капацитета на лабораториите за тестване на COVID-19; доставка на тестове, реактиви и тестови консумативи за коронавирус; доставка на тестове и консумативи за тестване, за да се гарантира качеството и безопасността на дарената кръв; обеззаразяване и дезинфекция на обществени пространства и др.;

- Подкрепа за най-уязвимите групи - продължаване до септември 2021 г. на текущите операции „Предоставяне на топъл обяд“ и за разпространение на хранителни пакети по ОП за храна и/или основна материална помощ, насочени към хора с ниски доходи, под прага на бедността, за времето на задължителна карантина; уязвими лица, включително и възрастни на възраст над 65 години, без доходи или с доходи под прага на бедността, които живеят сами и нямат роднини; лица, които поради възрастта си, трайно увреждане или заболяване не могат да се грижат за себе си и да се издържат;

- За адаптиране на образователната система за подготовка на зелено, цифрово и устойчиво възстановяване на икономиката се планират да бъдат изпълнени следните дейности: създаване на Центрове за дистанционно обучение в електронна среда чрез изграждане и оборудване на STEM (science, technology, engineering and mathematics) класни стаи в училища, които не са получили подкрепа от националната програма „Изграждане на училищна STEM среда“ за подготовката и провеждането на дистанционно обучение за ученици; закупуване на технически средства за 10% от всички ученици и учители в страната за използване в образователния процес по време на криза; симулация и провеждане на реално дистанционно обучение във виртуална класна стая в STEM центрове и офиси. Чрез тази дейност се предвижда придобиване на практически умения от всички ученици в страната за провеждане на дистанционно обучение на ученици в карантина или за тези, които не посещават училище в настоящата форма на обучение по медицински или други причини;

- Подкрепа за поддържане на заетост - разширяване и адаптиране на текущите операции по ОП „Развитие на човешките ресурси“ за борба с ефектите на COVID-19: подкрепа за работодатели и самостоятелно заети лица, за да се 190

предотврати уволнението на служители и прекратяването на самостоятелната заетост след допълнителна оценка на секторните нужди; допълнителни ресурси за подпомагане на медицински и немедицински персонал, които първи се изправят срещу предизвикателствата на глобалната пандемична криза - конкретен бенефициент Министерството на здравеопазването.

Предвиждат се и нови процедури, както следва:

- Процедура за социални предприятия и сдружения на хора с увреждания с цел повишаване на тяхната производителност, запазване на заетостта и създаване на нови работни места чрез осигуряване на обучение, наставничество, възнаграждения и др.;

- „Гъвкава заетост“ (интегрирана операция ОПРЧР - ОПИК): Подкрепа за предприятията с цел смекчаване на икономическите последици от разпространението на COVID-19. Предоставяне на подкрепа за запазване на заетостта на работещите в секторите, засегнати от кризата и наемане на нови служители (безработни лица). Предоставяне на нови форми на дистанционна работа и въвеждане на ИКТ системи и приложения за подобряване на качеството на процесите, продуктите и услугите.

Чрез ОП „Иновации и конкурентоспособност“ ще бъде предоставена подкрепа за малки и средни предприятия по линията на:

- „Възстановяване и потенциал за растеж“ – подпомагане на възстановяването и растежа на МСП чрез производствени инвестиции, включително на възобновяеми енергийни източници за собствена консумация и работен капитал;

- „Цифрови и зелени иновации“ – подкрепа за бизнеса за преминаване към цифровизация и кръгова икономика. Допустими са инвестициите на ниво предприятие в областта на цифровите технологии и кръговата икономика, включително за подобряване на ресурсната ефективност на предприятията.

Механизъм за възстановяване и устойчивост Друга мярка, която се предвижда да заработи, е Механизмът за възстановяване и устойчивост (Recovery and Resilience Facility), който представлява ключова програма на Инструмента за възстановяване на ЕС. С него на държавите членки ще се предоставят безвъзмездна финансова подкрепа и заеми, за да се подпомогнат публичните инвестиции и реформи, предвидени в техните планове за възстановяване и устойчивост, както и за смекчаване на последиците за обществото, причинени от настоящата криза с COVID-19. По този начин икономиките на Европейския съюз ще станат по-устойчиви и по-добре подготвени за бъдещето. Предвижда се предложеният механизъм да се приложи в широк кръг от сфери на политиката и включва области, свързани със сближаването, двата прехода (екологичен и цифров), конкурентоспособността, производителността, здравеопазването и интелигентните иновации. Предвижда се управлението да е пряко от Европейската комисия в съответствие с Финансовия регламент. Финансовата подкрепа ще бъде в допълнение към предоставената по линия на други фондове и програми на ЕС и не може да покрива същите разходи. Финансовата подкрепа ще се предоставя за постигане на общите и специфични цели, посочени в предложения регламент. Финансовият пакет за изпълнение на механизма, предложен в индикативната рамка на ЕК, възлиза на 672,5 млрд. евро (заключения от срещата на Европейския съвет от 21 юли 2020 г.).

191

Средствата ще бъдат предоставени на държавите членки под формата на безвъзмездна помощ и под формата на заеми. Финансовият пакет, от който България може да се възползва, е 5,981 млрд. евро грантове и около 4,0 млрд. евро заеми (съгласно индикативните разчети към анексите от проекта на регламент). Механизмът предвижда 100% финансиране по отношение на грантовете, като не се предвижда да се ангажира национален ресурс под формата на съфинансиране. Периодът, в който основният финансов пакет за безвъзмездната подкрепа ще бъде предоставен, е до 31 декември

2022 г. След този период, до 31 декември 2024 г., в случай че е наличен остатъчен ресурс, ЕК може да обяви допълнителни процедури, които следва да бъдат в съответствие с календара на Европейския семестър.

Първите две години за този механизъм ще са особено важни, тъй като прогнозните средства в размер на 70%, съставляващи грантове, следва да бъдат договорени до края на 2022 г. Останалите 30% ще могат да се договарят до края на 2024 г. Плащанията по изпълнение на Механизма ще се извършват до края на 2026 г. Най-късните плащания се очаква да бъдат до 2028 г., тъй като държавите членки ще имат до 4 години да реализират заложените реформи и най-късно до 2024 г. ще се поемат ангажименти за предоставяне на финансови средства на бенефициентите.

Ключово условие за предоставяне на помощта е изготвянето на национални планове за възстановяване и устойчивост като част от националните програми за реформи на отделните държави членки (плановете ще са приложение към НПР). Тези планове ще съдържат програмата на държавата членка за инвестиции и реформи за следващите 4 години, както и пакетите от инвестиции и реформи, които ще бъдат финансирани.

Оперативни програми През планирания период се очаква да се продължи реализацията на основната част от следните големи проекти по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-

2020 г.: АМ „Струма“ - Лот 3.1, и тунел „Железница“ и „Рехабилитация на железопътната линия Пловдив-Бургас - Фаза 2“, „Модернизация на железопътната линия София-Септември, участък Елин Пелин-Костенец“.

По-значимите проекти по ОП „Околна среда“ 2014-2020 г., които ще бъдат реализирани в посочения период, са следните: „Интегриран воден цикъл Плевен - Долна Митрополия”, „Интегриран проект за подобряване на водния сектор в град Добрич - фаза 1“, „Проектиране и изграждане на инсталация за комбинирано производство на енергия в София с оползотворяване на RDF - трета фаза на интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична община“ и „Изграждане на ВиК инфраструктура“ с конкретни бенефициенти 14 ВиК дружества.

Оперативна програма „Региони в растеж“ също се характеризира със сериозен размер на разходи за инфраструктура. Най-големите проекти, които ще бъдат реализирани със средства от програмата, са „Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020 г.“, Инвестиционен приоритет „Интегриран градски транспорт“ и Проект за подобрен достъп до спешна медицинска помощ по приоритетна ос 4 „Регионална здравна инфраструктура“.

Оперативната програма с най-голяма насоченост към бизнеса е ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. Дейностите по тази оперативна програма са свързани със стимулиране на икономика с високи равнища на заетост, засилване на дългосрочната конкурентоспособност на българските предприятия, подкрепа на 192

иновациите, подобряване на бизнес средата и др. В рамките на програмата бяха обособени няколко схеми за подкрепа на бизнеса при преодоляване на последиците от пандемията, а именно подкрепа на микро-, малки и средни предприятия за осигуряване на оборотен капитал, както и аналогични схеми за подкрепа на туристическия сектор и МСП, извършващи автобусни превози. Други по-значими проекти, които ще се реализират през периода, са: Фаза 2 на „Създаване на научно-технологичен парк“ с бенефициент „София Тех Парк АД“, проект „Изграждане на междусистемна газова връзка България-Гърция“ и фаза 2 на проект „Изграждане на междусистемна газова връзка България-Сърбия“.

Програмите, съфинансирани от Европейския социален фонд (ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г., ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ и ОП „Добро управление“) и Фонда за европейско подпомагане на най- нуждаещите се лица, са насочени към насърчаване на по-висока и по-качествена заетост, свързани с борбата с безработицата сред уязвимите групи на пазара на труда, най-вече младежите и продължително безработните, намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване, осигуряване на достъп до качествено образование и изграждане на научен, изследователски и иновационен потенциал в Република България и не на последно място – укрепване на институционалната среда за по-висока ефективност на публичните услуги за гражданите и бизнеса. Поради спецификата на изпълняваните мерки при такъв тип проекти, те се характеризират със сравнително по-бързото реализиране и съответно равномерен темп на усвояване на средствата и големия брой бенефициенти, към които те са насочени.

Двустранните програми за трансгранично сътрудничество (ТГС) по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II) на Европейския съюз имат за цел преодоляването на общи предизвикателства, установени съвместно в граничните региони, като същевременно се засилва процесът на сътрудничество за целите на разширяването и цялостното хармонично развитие на Европейския съюз. Основните приоритети по тези програми са в областта на опазването на природата, устойчивото развитие на туризма и засилване на икономическото сътрудничество между хората и институциите в граничните региони. Очакванията са, че през 2021 г. те ще са навлезли в етапа на същинското си изпълнение с последващо увеличаване на разходите през следващите две години от прогнозния период.

По отношение на приходната част са взети предвид спецификите в подхода за предоставяне на средства от страна на ЕК, а именно начина и сроковете на предоставяне на предварителното финансиране по отделни програми, мерки и механизми, както и въведеното годишно уравняване на сметки, което оказва влияние на стойността на приходите през всички години от прогнозния период.

Съгласно предстоящите промени в разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета, ЕК превежда на държавите членки годишно предварително финансиране, като от 2021 г. до 2023 г. то ще е в размер на 2%, вместо досегашните 3% от европейската компонента в бюджетите на оперативните програми.

Също така са отчетени спецификите и сроковете за годишното уравняване на сметките с ЕК на база представените от държавите членки годишни счетоводни отчети. В тези отчети се включва информация за изминалата счетоводна година, която обхваща периода от 1 юли на година „n-1” до 30 юни на година „n“. Съгласно това правило ЕК ще възстановява текущо 90% от допустимите разходи, включени в изпратените от държавите членки заявления за плащания, а останалата за възстановяване част ще се изчислява след приспадане на полученото годишно предварително финансиране и вече 193

получените 90%. При годишното уравняване на сметките се взимат под внимание следните компоненти: общият размер на допустимите разходи, включени в исканията за плащане, изпратени до ЕК; отписаните и възстановените суми; сумите, подлежащи на възстановяване към края на счетоводната година; неподлежащите на събиране суми, както и полученото годишно предварително финансиране. На база на изчисленията Комисията уравнява съответното годишно предварително финансиране и изплаща всяка допълнителна дължима сума в срок от 30 дни от приемането на годишните счетоводни отчети.

Важно е да се отбележи, че всяко забавяне на темповете на извършване на разходи по програмите, съфинансирани със средства от ЕС, спрямо разчетените данни, би довело до намаляване размера на разходите, които се сертифицират към ЕК, което от своя страна ще се отрази в намаление на постъпленията към Република България през съответните години.

1.1. РАЗХОДНА ЧАСТ При планирането на разходите по Оперативните програми, съфинансирани от Европейския социален фонд, Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд, Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица и двустранните програми за трансгранично сътрудничество по външни граници на Европейския съюз за периода 2014-2020 г., са взети под внимание:

• етапът на изпълнение оперативните програми;

• прогнозите на Управляващите органи за периода 2021-2023 г.;

• изпълнението на прогнозите на Управляващите органи за минали години;

• спецификите на отделните оперативни програми от гледна точка на икономическата област, към която са насочени;

• договорените до момента средства по отделните оперативни програми.

Прогнозите отчитат и потенциалните рискове, свързани с предизвикателството за достигане на праговете, съгласно условието за автоматично освобождаване от ангажимент (т. нар. правило N+3).

Отчетена е и необходимостта от текущо осигуряване на национални средства за извършване на плащания във връзка с въведените правила за възстановяване от 90% от сертифицираните разходи преди годишното уравняване на сметките с ЕК на база представените от държавите членки годишни счетоводни отчети.

Въпреки че към настоящия момент регламентите на ЕС и Многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 г. все още не са приети, на основание Решение № 496 на Министерския съвет от 21 юли 2020 г. за изменение на Решение № 335 на Министерския съвет от 2019 г. за одобряване на индикативно финансово разпределение на средствата от Европейския социален фонд+, Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд за програмен период 2021-2027 г. по цели на политиката и програми в разчетите за разходите са предвидени средства за стартиране на разплащания по тях.

194

Съгласно проекта на Регламент за общоприложими разпоредби за програмен период 2021-2027 г., ЕФРР, ЕСФ+, Кохезионният фонд и ЕФМДР ще подпомагат пет цели на политиката:

- Цел на политиката 1: По-интелигентна Европа чрез насърчаване на иновативния и интелигентен икономически преход;

- Цел на политиката 2: По-зелена, нисковъглеродна Европа чрез насърчаване на чист и справедлив енергиен преход, зелени и сини инвестиции, кръгова икономика, приспособяване към изменението на климата и превенция и управление на риска;

- Цел на политиката 3: По-добре свързана Европа чрез подобряване на мобилността и регионалната свързаност на ИКТ;

- Цел на политиката 4: По-социална Европа – реализиране на европейския стълб на социалните права;

- Цел на политиката 5: Европа по-близо до гражданите чрез насърчаване на устойчивото и интегрирано развитие на градските, селските и крайбрежните райони и на местните инициативи.

Прогнозата за плащания за програмен период 2021-2027 г. е изготвена на база анализ на исторически данни за изпълнението на оперативните програми в първите години от програмните периоди и информация от тематичните работни групи за хода на подготовка на оперативните програми.

Прогнозните разходи по програмите, съфинансирани от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм 2014-

2021 г., са индикативни и обхващат бъдещи плащания по сключени договори с бенефициенти и разходи на отделните органи и на програмните оператори за дейности за управление на програмите.

Граф. V-1: Разходи на Национален фонд – сметка за средства от ЕС за периода 2021-2023 г.

195

1.2. ПРИХОДНА ЧАСТ Планираните приходи за 2021-2023 г. по оперативните програми, съфинансирани от Европейския социален фонд, Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд, Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица и двустранните програми за трансгранично сътрудничество по външни граници на Европейския съюз, включват определения индикативен размер на разходите, които се очаква да бъдат възстановени от ЕК през този период.

Прогнозните приходи са изчислени, като са взети под внимание следните особености:

• 90% от размера на разходите по оперативни програми, съответстващи на европейското съфинансиране, извършени през последните два месеца на предходната година. Съгласно правилата на ЕК само заявленията за плащане, които страната-членка изпраща до 31 октомври гарантирано ще бъдат възстановени в рамките на годината, в която са изпратени. Поради тази причина всички заявления за плащане, които се очаква да бъдат изпратени след тази дата, са планирани за получаване през следващата година;

• 90% от размера на разходите по оперативни програми, съответстващи на европейското съфинансиране, извършени през първите десет месеца на настоящата година;

• до 10% от размера на сертифицираните разходи през предходната счетоводна година, които се очаква да бъдат възстановени от ЕК при годишното уравняване на сметките;

• предварителното годишно финансиране, което се очаква да получи/възстанови България след годишното уравняване на сметките.

Също така за периода 2021-2023 г. са предвидени приходи по оперативните програми, съфинансирани от Структурните и Кохезионния фондове на Европейския съюз през програмен период 2021-2027 г. Те са съобразени с актуална информация за процента на предварителното финансиране и индикативния размер на средствата, които се очаква да получи България съгласно проекта на Общ регламент, както и очакваното възстановяване на европейската компонента от сертифицираните разходи по новите оперативни програми.

По отношение на приходите от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм за периода 2014-2021 г., Офисът на ЕИП и НФМ превежда средства два пъти в годината на база прогнози изготвени от Програмните оператори за индикативния размер на разходите по програмите.

196

Граф. V-2: Приходи на Национален фонд – сметка за средства от ЕС за периода 2021-2023 г.

2. ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“

2.1. ПРИХОДИ И ПОСТЪПЛЕНИЯ При разработване на разчетите за приходите и постъпленията за периода 2021-2023 г.

по програмите, финансирани от ЕС, са взети под внимание определеният индикативен размер на разходите, които се очаква да бъдат възстановени от ЕК през този период.

Очакваните приходи и постъпления по години са, както следва: през 2021 г. в размер до

2 662,4 млн. лв., през 2022 г. са 2 500,8 млн. лв., а за 2023 г. в размер до 2 706,3 млн. лв.

Граф. V-3: Приходи (без постъпленията) на ДФ „Земеделие“ – сметка за средства от ЕС за периода 2021-2023 г.

197

2.2. РАЗХОДИ И ПЛАЩАНИЯ Очакваните разходи и плащания за периода 2021-2023 г. са, както следва: за 2021 г. –

2 882,9 млн. лв., за 2022 г. – 2 667,6 млн. лв. и за 2023 г. – 2 997,1 млн. лв.

Граф. V-4: Разходи (без плащанията) на ДФ „Земеделие“ – сметка за средства от ЕС за периода 2021-2023 г.

ОБЩА СЕЛСКОСТОПАНСКА ПОЛИТИКА ЗА ПЕРИОДА 2021-2023 Г.

Приоритетите в областта на селскостопанската политика са насочени към осигуряване на стабилна пазарна среда, подкрепа на доходите на земеделските стопани и развитие на селските райони.

Основните инструменти за провеждането на общата селскостопанска политика са директните плащания и пазарната подкрепа на земеделските стопани (1-ви стълб на ОСП) и политиката за развитие на селските райони (2-ри стълб на ОСП).

По линия на първия стълб на ОСП ще се изплащат средства за подпомагане на земеделските стопани по обвързани и необвързани с производството схеми за директни плащания и за пазарна подкрепа.

По схемите за директни плащания на земеделски стопани за сметка на ЕС през 2021 г. –

1 604,9 за 2022 г. и 2023 г. се предвижда да бъдат усвоявани по 1 567,4 млн. лв.

годишно.

Мерките за пазарна подкрепа за периода 2021-2023 г. могат да включват различни механизми – интервенции, с цел стабилизиране на пазара в сектори като зърнени култури, ориз, мляко; помощи за повишаване на консумацията на някои продукти;

198

пазарна подкрепа за лозаро-винарския сектор, пчеларство, плодове и зеленчуци и други.

Общият бюджет за финансиране на пазарни мерки за 2021 г. е в размер на 113,8 млн.

лв., от които 76,0 млн. лв. са средства от ЕС и 37,8 млн. лв. национално съфинансиране.

През 2022 г. са планирани 117,9 млн. лв., от които 37,8 млн. лв. от националния бюджет, а през 2023 г. прогнозата за плащане е в размер на 117,9 млн. лв., в това число 37,8 млн. лв. национални средства.

Съгласно законодателството на ЕС национално съфинансиране се прилага по следните пазарни мерки: Схема „Училищен плод“; Схема „Училищно мляко“, „Подпомагане на групи производители на плодове и зеленчуци“; Подпомагане в сектор Вино – мярка „Промоции на вина в трети страни“; „Публична интервенция на зърно“; „Национална програма по пчеларство“, „Промоционални програми за земеделски продукти“ и Схема „Оперативни програми на организации на производители на плодове и зеленчуци“.

По линия на втория стълб на ОСП ще се изплащат средствата за развитие на селските райони, както следва:

- за 2021 г. – 1 123,3 млн. лв., от които 922,3 млн. лв. са средства от ЕС и 201,0 млн. лв. национално съфинансиране и авансови плащания;

- за 2022 г. – 942,1 млн. лв., от които 779,6 млн. лв. са средства от ЕС и 162,5 млн.

лв. национално съфинансиране и авансови плащания;

- за 2023 г. – 1 277,9 млн. лв., от които 1 033,1 млн. лв. са средства от ЕС и 244,8 млн. лв. национално съфинансиране и авансови плащания.

В средносрочен план средствата, които страната ни предвижда да усвоява по програмите на ЕС и да изплаща за селскостопанската политика са, както следва:

Табл. V-1: Разходи и плащания за селскостопанската политика за периода 2021-

2023 г.

(млн. лв.)

2021 г. 2022 г. 2023 г.

Средства от ЕС 2 605,70 2 427,00 2 680,60 Национално съфинансиране и авансови плащания 238,7 200,4 282,6 Общо 2 844,40 2 627,40 2 963,20 ОБЩА РИБАРСКА ПОЛИТИКА ЗА ПЕРИОДА 2021-2023 Г.

Преобладаващата част от мерките по Програмата за морско дело и рибарство за периода са насочени към:

• повишаване на конкурентоспособността и жизнеспособността на предприятията в сектор рибарство;

• насърчаване на устойчиво, отличаващо се с ефективно използване на ресурсите рибарство;

199

• диверсификация на дейностите в рамките на сектор рибарство, както и в други сектори на морската икономика;

• подобряване на пазарната организация за продуктите на риболов и аквакултурите;

• рибарски пристанища, кейове за разтоварване и покрити лодкостоянки.

В средносрочен план средствата, които страната ни предвижда да усвоява по програмите на ЕС и да изплаща за общата рибарска политика са, както следва:

Табл. V-2: Разходи и плащания за рибарската политика за периода 2021-2023 г.

(млн. лв.)

2021 г. 2022 г. 2023 г.

Средства от ЕС 30,4 30,9 26,0 Национално съфинансиране и авансови 8,0 9,3 7,9 плащания Общо 38,4 40,2 33,9

3. ДРУГИ СМЕТКИ ЗА СРЕДСТВА ОТ ЕС И СРЕДСТВА ПО МЕЖДУНАРОДНИ ПРОГРАМИ И ДОГОВОРИ, ЗА КОИТО СЕ ПРИЛАГА РЕЖИМ НА СМЕТКИТЕ ЗА СРЕДСТВА ОТ ЕС С актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г. са разчетени приходи, разходи и съответното съфинансиране от държавния бюджет по други сметки за средства от Европейския съюз и средства по международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от Европейския съюз.

Разчетите са изготвени на база предложенията на първостепенните разпоредители с бюджет за очакваните приходи и разходи, включително и за съфинансирането им, по различните международни програми, проекти и договори.

За периода 2021-2023 г. в областта на регионалното развитие са разчетени приходите и разходите за дванадесетте програми на Европейския съюз по трите направления на европейското териториално сътрудничество (ИНТЕРРЕГ): трансгранично (V-A), транснационално (V-B) и междурегионално (V-C), съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Инструмента за предприсъединителна помощ II (ИПП II) и Европейския инструмент за съседство (ЕИС) за периода 2014-2020 година, в които България участва.

За периода 2021-2023 г. в областта на транспорта са разчетени средства за изпълнение на проектите по Механизма за свързване на Европа. За съответните бенефициенти са планирани средства от ЕС и средства за съфинансиране от държавния бюджет, като са отчетени спецификите на съответните бенефициенти. Основен бенефициент по Механизма за свързване на Европа е Национална компания „Железопътна инфраструктура“, която изпълнява следните проекти: „Развитие на железопътен възел София: железопътен участък – София - Волуяк“; „Модернизация на железопътната линия София – Пловдив в участъка София – Елин Пелин“; „Модернизация на железопътната линия София – Пловдив в участъка Костенец – Септември“ и „Развитие на железопътен възел Пловдив“. Други бенефициенти, които изпълняват проекти по 200

механизма са ДП „Пристанищна инфраструктура“, ИА „Проучване и поддържане на река Дунав“ и ДП „Ръководство на въздушното движение“.

Граф. V-5: Приходи и разходи по другите сметки за средства от ЕС и средства по други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от ЕС за периода 2021-2023 г.

(в млн. лв.)

4. ВНОСКА В ОБЩИЯ БЮДЖЕТ НА ЕС ЗА ПЕРИОДА 2021-2023 Г.

Прогнозата за размера на вноската на Република България в общия бюджет на ЕС по години за периода 2021-2023 г. е както следва: 1 462,6 млн. лв. за 2021 г., 1 484,0 млн.

лв. за 2022 г. и 1 554,7 млн. лв. за 2023 г.

Тази прогноза е изготвена въз основа на бъдещото Решение на Съвета относно системата на собствени ресурси на ЕС, за което се предвижда влизане в сила от1 януари 2021 г.

Следва да се има предвид, че все още не са приключили преговорите с Европейския парламент и съответно окончателното одобрение както на Решението за собствените ресурси, така и на Регламента за Многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС за 2021-2027 г. Поради това настоящите прогнози са направени въз основа на стойностите и условията, предвидени в одобрените с широко съгласие от Съвета на ЕС проекти на решение и регламент въз основа на заключенията на Европейския съвет от 17-

21.07.2020 г.

Прогнозата за вноските на България в бюджета на ЕС за периода 2021-2023 г. е изготвена въз основа на следните прогнозни данни:

• Общият размер (тавани) на МФР за бюджетните кредити за плащания за 2021 г.

и 2022 г. и за поети задължения за 2023 г. от одобрения с широко съгласие на

29.07.2020 г. от Комитета на постоянните представители проект на Регламент за МФР за периода 2021-2027 г.;

201

• Прогнозни данни за брутния национален доход (БНД) на България за периода 2021-2023 г. от актуализираната макроикономическа рамка за периода 2020-2023 г.;

• Прогнозни данни за приходите от мита за България, основаващи се на все по- либералната търговска политика на ЕС, вследствие на която има все повече сключени споразумения за свободна търговия и споразумения за икономическо партньорство, на Схемата от общи тарифни преференции, както и на прогнозите за запазване устойчивия ръст на вноса в Република България и по отношение на обема (без суров нефт), и в декларираната статистическа стойност на внесените стоки от трети страни (в съответствие с макроикономическата прогноза за периода 2020-2023 г.);

• Прогнозни данни за нетните приходи от ДДС за периода 2021-2023 г. (и прилагане на средно претеглената ставка от 2017 г. за трите години в съответствие с новата усъвършенствана методология за изчисляване на ресурса на база ДДС), изготвени отчитайки тенденциите при потреблението, цената на суровия петрол тип „Брент“, цената на неенергийните суровини в щатски долари, валутният курс, изменението във физическите и стойностните обеми при вноса на стоки и услуги, както и рисковете от продължителността на епидемичната обстановка, и съобразно актуализираната макроикономическа рамка за периода 2020-2023 г.;

• Прогнозни данни за приходите от мита и БНД на останалите държави членки от одобрените прогнози за 2021 г. от ККСР-„Прогнози“ на 26 май 2020 г. при изчисляване вноската за 2021 г., и съответно преизчислени чрез прилагане на номиналните растежи на БВП и съответно на БНД за 2022 г. и 2023 г. при изчисляване вноските за 2022 г. и 2023 г.;

• Прогнозни данни за вноските от ресурс на база ДДС за 2021-2023 г. на останалите държави членки в съответствие с предоставените на 12 юни 2020 г.

от Европейската комисия прогнози по държави членки (фиш №70 - WK 6208/2020 INIT);

• Прогнозни данни за вноските от ресурс на база нерециклирни отпадъци от пластмасови опаковки за 2021-2023 г. на България и на останалите държави членки в съответствие с предоставените на 12 юни 2020 г. от Европейската комисия прогнози по държави членки (фиш №70 - WK 6208/2020 INIT) и с предвидените годишни корекции за част от държавите членки (в т.ч. за България) в проекта на Решение за собствените ресурси;

• Данни за вноските от Обединеното кралство като част от т.нар. „други приходи“ в съответствие със споразумението за оттеглянето му от ЕС от доклада на ЕК за дългосрочните ѝ прогнози за бъдещите входящи и изходящи потоци в бюджета на ЕС за 2021-2025 г.

Оценка на бюджетните ефекти от промените в допусканията, макроикономическите показатели и/или в нормативната уредба по години за периода 2021-2023 г.:

Проведените симулации показват, че промяната в размера на всеки един от компонентите на вноската на България в бюджета на ЕС, както и на лежащите в 202

основата му приходи и/или макроикономически показатели, би довела до правопропорционално изменение в общия размер на вноската.

Конкретно по отношение на ресурса на база ДДС следва да се има предвид, че окончателната ДДС-база на съответната държава членка, въз основа на която се изчислява и самият ресурс на база ДДС, е ограничена до 50% от брутния ѝ национален доход и в този смисъл ресурсът на база ДДС би могъл да нараства до определени граници.

Намаляването (или увеличаването) на който и да било от останалите собствени ресурси от България ще предизвика съответно увеличаване (или намаляване) на размера на ресурса ѝ на база БНД, т.е. налице е обратнопропорционална зависимост.

Поради структурата на системата на собствените ресурси на ЕС и взаимообвързаността между елементите ѝ, промени в размера на собствените ресурси, предоставяни от останалите държави членки, биха дали отражение върху размера на ресурса на база БНД от България, като зависимостта в общия случай е обратнопропорционална.

Независимо от предварителните прогнози за приходите от мита, в съответствие с действащото и с бъдещото законодателство, държавите членки ще превеждат в бюджета на ЕС до месец февруари 2021 г. включително, 80% от реално събраните суми за ноември и декември 2020 г., и след 1 март 2021 г. - 75% от реално събраните суми.

При по-късно влизане в сила на новото Решение за собствените ресурси, последващо преизчисление следва да се направи, като се съблюдава именно този принцип. През месеците януари и февруари 2021 г. Обединеното кралство следва да преведе 80% от реално събраните суми мита през месеците ноември и декември 2020 г.

В процеса на изпълнението на бюджета на ЕС е възможно да се наложи промяна в размера (увеличение или намаление) на вноската на България поради въздействието на следните фактори: възникнали допълнителни или непредвидени нужди от средства по бюджета на ЕС при изпълнение на разходните политики; промяна в размера на другите приходи на ЕС (извън собствените ресурси); промяна в размера на събраните традиционни собствени ресурси от всички държави членки; периодични актуализации на данните за предишни години за ДДС-база и за БНД на държавите членки с оглед постигане на по-голяма точност при изчислението на вноските им и др.

Независимо от всички описани по-горе допускания, следва да се има предвид и възможността бъдещото решение за собствените ресурси на ЕС да не влезе в сила от

1 януари 2021 г. При подобно развитие ще продължи да се прилага действащото към момента Решение 2014/335/ЕС, Евратом, а в последващ момент при преминаване към новото законодателство ще се направи преизчисление със сила от задна дата (1 януари

2021 г.).

5. ОЦЕНКА НА МАКРОИКОНОМИЧЕСКИТЕ ЕФЕКТИ ОТ УСВОЯВАНЕТО НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ И ПРОГРАМИ НА ЕС ЗА ПЕРИОДА 2021-2023 Г.

В таблицата по-долу са представени очакваните макроикономически ефекти от усвояването на средствата от ЕС за периода 2021-2023 г. За изчислението им е използван макроиконометричния модел СИБИЛА 2.0. Оценявани са ефекти, 203

дефинирани като промени в нивата на основни макроикономически показатели в средносрочен хоризонт.

Табл. V-3: Ефекти от усвояването на средствата от европейските фондове и програми на ЕС Макроикономически показател Ефект към 2023 г.

БВП 5,0% Износ на стоки и услуги 0,7% Внос на стоки и услуги 14,5% Текуща сметка, % от БВП - 7,8 пр.п.

Частно потребление 6,1% Частни инвестиции 23,6% Заетост (15-64 г.), хил. 8,0% Коефициент на безработица (15-64 г.) -3,7 пр.п.

Средна работна заплата 3,3% Инфлация по ХИПЦ 1,2% Бюджетен баланс, % БВП 0,2 пр.п.

Източник: МФ, СИБИЛА 2.0.

Оцененият общ ефект върху българската икономика от планираното усвояване на средствата от ЕС е положителен, като към 2023 г. нивото на БВП се очаква да бъде с 5,0% по-високо в сравнение със сценария, при който тези средства не се оползотворят.

Основата за този ефект е положителното влияние върху производството в страната, което е следствие на увеличението в инвестиционните разходи. Същевременно, допълнителен импулс се генерира по линия на частното потребление поради допълнителен ръст в заетостта и средната работна заплата. Позитивният ефект върху въпросните основни компоненти на БВП е прогнозиран да достигне 23,6% за частните инвестиции и 6,1% за частното потребление. Същевременно, по-високото равнище на БВП не се предвижда да бъде съпътствано от ускоряване на инфлацията, като ефектът върху ценовото равнище към 2023 г. се изразява в скромно повишаване от 1,2% спрямо базисния сценарий.

По отношение на пазара на труда, симулациите показват допълнителен ръст от 3,3% в средната работна заплата и 8,0% в броя на заетите, както и подобряване на нивото на безработица, което към края на 2023 г. се очаква да е с 3,7 пр.п. по-ниско в сравнение със сценария без средства от ЕС. Каналите, чрез които средствата от ЕС влияят на пазара на труда, са два. От една страна, в направените симулации са включени ефектите от директната намеса на програмите, съфинансирани със средства от ЕС, на пазара на труда, чрез мерките за създаване на заетост и преквалификация на работната сила, а от друга са отразени и очакванията за неговото развитие в резултат на повишената икономическа активност, генерирана от допълнителните инвестиции.

Анализът показва, че планираното изпълнение на оперативните програми, съфинансирани със средства от ЕС, води до скромно подобряване на бюджетния баланс с 0,2 пр.п. от БВП към 2023 г. Това се дължи на по-благоприятната икономическа конюнктура и съпровождащото разширяване на данъчната база в резултат на предвидените допълнителни инвестиции от средствата от ЕС. Така приходите в държавния бюджет се очаква да надвишат преките правителствени разходи, обвързани със съфинансиране на инвестиционните проекти.

204

Увеличената производствена активност, която е силно зависима от внос на суровини, както и ускореният ръст на доходите, се очаква да повишат допълнително вноса на стоки и услуги с 14,5% към 2023 г. Износът, от друга страна, се очаква да отбележи по- скромен допълнителен ръст (0,7%) в този тригодишен хоризонт, тъй като за пълното проявление на очаквания ефект от изпълнението на програмите върху конкурентоспособността на българските стоки и услуги е необходим по-дълъг период.

В резултат на това, в средносрочен план балансът по текущата сметка на платежния баланс ще се влоши със 7,8 пр.п. от БВП.

205

Част VI.

Политика по дълга и финансирането за периода 2021-2023 г.

22 Политиката на правителството за управление на държавния дълг в условията на динамичната ситуация вследствие разпространението на COVID-19, за следващия тригодишен период ще бъде насочена към осигуряване необходимите средства за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на планирания дефицит по държавния бюджет и обезпечаване стабилността на фискалния резерв, при оптимално възможна цена и приемлива степен на риск. Усилията ще бъдат съсредоточени в посока осигуряване на възможности за пазарно-ориентирано финансиране, при спазване на годишните дългови ограничения.

Определянето на конкретните характеристики на новопоетия дълг ще бъде съобразено с настоящата конюнктура на пазара на ДЦК и профила на дълга в обращение, при отчитане на възможностите за намаляване на риска за рефинансиране на държавния дълг и удължаване на матуритетната му структура.

Планира се дълговото финансиране на бюджета да бъде обезпечено чрез предоставяне на високоликвидни, при подходящо съотношение доходност/риск дългови инструменти, позиционирани в различни матуритетни сегменти, както и посредством усвоявания по държавен заем с целево предназначение за финансиране на социално- икономическите мерки на правителството за преодоляване на последствията от пандемията, причинена от разпространението на COVID-19 по линия на инструментите на ЕС за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE). По отношение на финансирането на инвестиционни проекти и специфични програми с държавни и държавногарантирани заеми ще продължи прилагането на консервативен подход.

1. ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ. ОБСЛУЖВАНЕ И ФИНАНСИРАНЕ В края на полугодието на 2020 г. номиналният размер на държавния дълг нараства до 23,1 млрд. лв. в сравнение с нивото от 22,0 млрд. лв., отчетено в края на 2019 г.

23 Съотношението на държавния дълг към БВП е 19,5%, при 18,4% в края на предходната година. Въз основа на очакваното изпълнение на дълговите параметри към края на бюджетната 2020 г. се предвижда държавният дълг да достигне до около 28,0 млрд. лв. (23,5% от прогнозното ниво на БВП), което е значително под прага на 22 Дългът по Закона за държавния дълг и останалите форми на дълг съгласно Регламент на Съвета (ЕО) № 479/2009 от 25 май 2009 г. за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за създаване на Европейската общност, който се поема и изплаща от централния бюджет и от лицата, чиито бюджети са част от държавния бюджет, включително чрез сметките им за средствата от Европейския съюз.

23 По данни на НСИ за 2019 г. и прогнозни данни на МФ за 2020 г.

207

предвиденото в Закона за държавния бюджет за 2020 г. дългово ограничение от 31,5 млрд. лв.

В сравнение с нивата през 2019 г. към края на полугодието на 2020 г. се наблюдава увеличение както при вътрешния дълг от 5,5 млрд. лв. до 5,9 млрд. лв., така и при външния дълг от 16,5 млрд. лв. до 17,2 млрд. лв. Към края на бюджетната година се очаква слабо намаление на вътрешния дълг до 5,7 млрд. лв., докато външният продължава тенденцията на увеличение, достигайки до 22,3 млрд. лв. основно поради пласирането през септември на два транша еврооблигации от по 1,25 млрд. евро със срочност 10 г. и 30 г. и очакваните до края на годината усвоявания по споразумението за заем по Европейския инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE) в размер на 240,0 млн.

евро (469,4 млн. лв.).

В структурата на дълга по остатъчен матуритет към края на полугодието превес има дългът със срочност от 1 до 5 г. – 45,8%, следван от дълга със срочност от 5 до 10 г.

– 29,1%, дълга със срочност над 10 г. – 21,3% и краткосрочния дълг с матуритет до 1 г.

– 3,8%. Към края на годината, независимо от изменението в матуритетната структура на дълга въз основа на новопоетия дълг през 2020 г., се очаква да се запази доминантната позиция на дълга със срочност от 1 до 5 г. – 38,5%, следван от дълга със срочност от 5 до 10 г. – нарастващ до 30,7%, дълга със срочност над 10 г. – нарастващ до 27,9% и краткосрочния дълг с матуритет до 1 г. – намаляващ до 2,9%.

Към края на юни 2020 г. в структурата на дълга по инструменти основен дял заемат облигациите, емитирани на МКП – 56,1%, следвани от ДЦК, емитирани на вътрешния пазар – 25,7% и заеми – 18,2%, като се очаква към края на годината да нарастне доминантният дял на облигациите, емитирани на МКП на 63,8%, както и делът на кредитите на 20,2% за сметка на намалението на дела на ДЦК, емитирани на вътрешния пазар (16,0%). В структурата на заемите най-голям е делът на държавните заеми – 52,8%, следван от дела на държавните инвестиционни заеми – 24,7% и от дела на другите заеми – 22,5%.

Лихвената и валутна структура на дълга запазват ясно изразения превес на задълженията с фиксиран лихвен процент – 97,4% (при 96,9% в края на 2019 г.) и на относителния дял на евровия и левовия компонент на дълга – 99,6% (99,5% в края на

2019 г.). Дългът с плаващи лихви е обвързан с 6-месечния LIBOR на еврото (2,6%). Не се предвиждат съществени изменения.

През следващия тригодишен период 2021-2023 г. дълговото финансиране на бюджета под формата на ДЦК се планира да бъде в рамките на 4,5 – 6,8 млрд. лв. годишно, при размер на падежиращия дълг в обращение от 1,1 – 3,0 млрд. лв. годишно. През 2021 г.

погашенията по емитираните ДЦК на вътрешния пазар са в размер на 799,2 млн. лв., а по държавните заеми от международни финансови институции са 285,5 млн. лв. Към финансирането за 2021 г. са предвидени и усвоявания по споразумението за заем по инструмента SURE в размер на 530,0 млн. лв. (271,0 млн. евро). Предвидената възможност за поемане на нов държавен дълг в обеми, по-големи от погашенията по държавния дълг за същия период, се налага от необходимостта за финансиране на прогнозираните дефицити по държавния бюджет през следващите години. В случай, че не бъдат използвани изцяло, акумулираните средства във фискалния резерв ще бъдат използвани за финансиране погашенията по падежиращите се еврооблигации през 2022 г. и 2023 г. (2,4 млрд. лв. и 2,2 млрд. лв.).

208

Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране през 2021-2023 г. се очаква в края на периода държавният дълг да достигне до ниво от 38,9 млрд. лв., респективно съотношението на държавния дълг спрямо БВП да нарастне от 25,6% към края на 2021 г. до 28,2% в края на 2023 г.

Лихвените разходи за обслужването на държавния дълг през полугодието на 2020 г. са в размер на 344,2 млн. лв. (от които 279,0 млн. лв. по външния и 65,2 млн. лв. по вътрешния). Към края на 2020 г. се очаква да достигнат до 584,5 млн. лв., което представлява намаление в сравнение с нивото, отчетено за 2019 г. от 608,2 млн. лв. За периода 2021-2023 г. се предвижда, независимо от нарастването на прогнозния новопоет дълг, съотношението на лихвените разходи спрямо прогнозния БВП да се запази в рамките под 1,0%.

Граф. VI-1: Съотношение на лихвените разходи към БВП

2. ДЪРЖАВНОГАРАНТИРАН ДЪЛГ Към края полугодието на 2020 г. размерът държавногарантирания дълг в сравнение с края на 2019 г. запазва нивото си от 1,7 млрд. лв., а съотношението му към БВП намалява до 1,4% при 1,5% в края на предходната година, като не се очаква съществена промяна към края на 2020 г. (достигане на ниво от около 1,5%).

През периода 2021-2023 г. се предвижда държавногарантираният дълг плавно да намалява в номинално изражение, достигайки до 1,2 млрд. лв. или около 0,9% от прогнозния БВП в края на 2023 г.

По отношение на поемането на нови държавногарантирани заеми през тригодишния период ще продължи следването на последователен аналитичен подход и законово регламентираната практика при отчитане степента на тяхната ефективност, в контекста на изпълнението на поставените правителствени приоритети за насърчаване развитието на ключови сектори в икономиката.

209

3. ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ ЧРЕЗ ФИНАНСОВ ЛИЗИНГ И ДРУГИ ФОРМИ НА ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ За периода 2021-2023 г. не се предвижда поемане на нов дълг под формата на финансов лизинг или други форми на дълг от първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет.

4. ДРУГИ ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО

4.1. УСВОЯВАНИЯ ПО ДЪРЖАВНИТЕ ИНВЕСТИЦИОННИ ЗАЕМИ За 2021 г. не е предвидено усвояване на външно финансиране по държавни инвестиционни заеми. Разчетените средства за погашения по държавни инвестиционни заеми, в т.ч. и с краен бенефициент търговско дружество, са в размер на 138,3 млн. лв.

4.2. ФИНАНСИРАНЕ ПО ЧЛ. 9, АЛ. 1 ОТ ЗАКОНА ЗА ЕКСПОРТНОТО ЗАСТРАХОВАНЕ Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за експортното застраховане (ЗЕЗ), в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година се предвиждат средствата от централния бюджет за изплащане на застрахователни обезщетения по чл.

3 от ЗЕЗ (дейността за сметка на държавата). За периода 2021-2023 г. се предвижда увеличение на размера на средствата спрямо 2020 г., както следва: 125,0 млн. лв. за

2021 г., 130,0 млн. лв. за 2022 г. и 135,0 млн. лв. за 2023 г.

В съответствие с мисията и целите на „Българска агенция за експортно застраховане“ (БАЕЗ) като държавна агенция, която да подкрепя българските износители, дружеството акцентира върху развитието в предлагането на застрахователните продукти по дейността за сметка на държавата. За изпълнението на заложените показатели, БАЕЗ се нуждае от съответния застрахователен капацитет, който да покрива нуждите на компанията.

Мерките за постепенно повишаване на заделените средства в държавния бюджет целят повишаване на застрахователния капацитет на БАЕЗ по дейността за сметка на държавата в съответствие със ЗЕЗ, както и са необходими като превенция относно достигане на застрахователния капацитет и невъзможност за сключване на застрахователни договори или спешно увеличаване на средствата през текущата година.

4.3. ПОСТЪПЛЕНИЯ ОТ ПРИВАТИЗАЦИЯ Прогнозните приходи от приватизация за периода 2021-2023 г. са съответно 2,0 млн. лв.

за 2021 г., 1,9 млн. лв. за 2022 г. и 0,7 млн. лв. за 2023 г.

4.4. ФИСКАЛЕН РЕЗЕРВ Съгласно дефиницията за показателя „Фискален резерв“ в т. 41 от допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси в неговия обхват се включват салдата по 210

всички банкови сметки на бюджетните организации без тези на общините и техните разпоредители с бюджет, активите на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (ДФГУДПС), вземания от фондове на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други, и други финансови активи по чл. 154, ал. 22 и 23 от същия закон.

Минималният размер на показателя „Фискален резерв“ е определен на база необходимите средства на разположение към 31 декември 2021 г. за обезпечаване на наличностите на ДФГУДПС и текущите ликвидни нужди на бюджета. Следва обаче да се подчертае, че минималният размер на фискалния резерв не представлява целева стойност за показателя към даден период. Той представлява минимален праг за показателя, който има за цел да минимизира рисковете от ликвидни проблеми в краткосрочен хоризонт.

На тази база се предвижда запазване на определения към момента праг за минималния размер на фискалния резерв за 2020 г. Предлага се минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2021 г. да бъде в размер на 4,5 млрд. лв.

4.5. СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА КРЕДИТНА ЛИНИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КАТО КРЕДИТОР И ЕДИННИЯ СЪВЕТ ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ В ЕС КАТО КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ На 07.10.2020 г. Република България сключи споразумение за кредитна линия с Единния съвет за преструктуриране в изпълнение на ангажиментите на Република България във връзка с присъединяването на страната към Единния надзорен механизъм (ЕНМ) и Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП). Споразумението е подписано от министъра на финансите при условията на последваща ратификация.

Всички участващи в банковия съюз държави членки предоставят национална кредитни линии като форма за мостово финансиране, за да се осигури необходимото финансиране за евентуално преструктуриране само на банки в съответната държава членка през преходния период до достигане на целевото равнище на Единния фонд за преструктуриране (ЕФП) към 31 декември 2023 г. Кредитната линия между Република България и Единния съвет за преструктуриране е в размер на 113 499 099,01 евро (около 222,0 млн. лв.). Сумата е планирана в операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо в бюджета за 2021 г.

Националната кредитна линия може да бъде активирана само в краен случай - при недостиг на средства в Единния фонд за преструктуриране и след като са изчерпани всички други източници на финансиране. Системата от национални кредитни линии гарантира защитата на данъкоплатците и е фискално неутрална в средносрочен план, тъй като банковият сектор на съответната държава членка е отговорен за погасяване на сумите, изтеглени по кредитната линия.

Кредитната линия ще бъде активна до по-ранната от двете дати - края на преходния период или по-ранното въвеждане (преди края на преходния период) на общ защитен механизъм, чиято прогнозна дата е средата на 2021 г. След съответната дата споразумението за кредитна линия се прекратява и ангажиментът на страната за заемно финансиране при необходимост отпада.

211

Част VII.

Перспективи за развитието на публичните финанси

1. УСТОЙЧИВОСТ НА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ В този раздел се разглежда устойчивостта на фискалната позиция, като се оценява текущото състояние на публичните финанси от гледна точка на бъдещото нарастване на публичните разходи, свързани със застаряването на населението. За тази цел се използват индикаторите за устойчивост S1 и S2, изчислени по методология, 24 разработена от ЕК .

Индикаторът за фискална устойчивост в средносрочен план (S1) показва необходимата корекция в структурното първично бюджетно салдо в рамките на пет години от края на прогнозния период (2023 г. в случая на МФ, 2021 г. при ЕК), за да се гарантира, че държавният дълг в период t+15 (2035 г.) няма да надвиши референтната стойност от 60%.

Индикаторът за фискална устойчивост в дългосрочен план (S2) показва необходимата корекция в първичния баланс, за да се спази времевото бюджетно ограничение (дисконтираната стойност на бъдещите структурни първични баланси да покрива равнището на дълга в настоящия момент) за безкрайно дълъг период от време с включени допълнителни разходи, произтичащи от застаряването на населението.

Положителна стойност на индикаторите означава необходимост от фискална консолидация или структурни реформи, които да намалят тежестта от застаряването на населението върху публичните финанси, докато отрицателната показва наличие на фискално пространство.

Табл. VII-1: Индикатори за устойчивост МФ (база 2023 г.) ЕК (база 2021 г.) S1 S2 S1 S2 Стойност, от която: -4 1,4 -5,4 1,6 Начална бюджетна позиция -0,6 1 -2,3 -0,8 Дългово ограничение -3 -3,6 Бъдещи промени в бюджетната позиция -0,3 0,4 0,5 2,4 Източник: МФ, Debt Sustainability Monitor 2019 В таблицата са представени оценките на МФ за индикаторите за устойчивост и тези на ЕК от Мониторинговия доклад относно устойчивостта на дълга на страните от ЕС, публикуван през януари 2020 г. Наличието на разлики в стойностите на индикаторите 24 Приложение 2 от Fiscal Sustainability Report 2018.

213

S1 и S2 между двете институции от една страна се дължи на различни очаквания за икономическото развитие, дълга и бюджетния баланс в средносрочен план. Оценките на Комисията се базират на прогнози от есента на 2019 г. Освен това оценката за устойчивостта на фискалната политика е силно зависима от перспективите за дългосрочно развитие на икономиката. Наличието на разлики в стойностите на индикаторите S1 и S2 между двете институции се дължи и на разлики в очакванията за бъдещи промени в бюджетната позиция, които са свързани с разходите за пенсии, здравеопазване и образование. При изготвянето на своята дългосрочна макроикономическа прогноза и съответните оценки за разходи, свързани със застаряването на населението, МФ използва актуализирани методология и допускания на ЕК, които ще бъдат заложени в Доклада по застаряване на населението от 2021 г.

(Ageing report 2021). В същото време, прогнозата на ЕК за разходите за застаряване се базира на сценарий за дългосрочно развитие залегнал в Доклада по застаряване на населението от 2018 г.

Оценките показват, че въпреки очакванията за увеличение на дълга в рамките на прогнозния период до 2023 г., фискалната устойчивост на страната не е застрашена.

25 Индикаторът S1 е отрицателен, което според референтните стойности на ЕК означава нисък риск за фискалната устойчивост в средносрочен план и предполага поддържане на нивото на дълга под 60% от БВП. Стойността на индикатора показва нужда от коригиране на първичния баланс, за да се запази фискалната устойчивост.

Представените резултати се припокриват с изводите от доклада на Комисията, според който страната има фискално пространство и дори при негативен шок върху номиналния растеж на БВП или бюджетния баланс, рисковете за дълга в средносрочен план остават ниски. Според Комисията в дългосрочен план при сценарий с по-високо нарастване на разходите за застаряване спрямо базовия, рискът може да премине от нисък към умерен.

1.1. ОЦЕНКА НА СТРУКТУРНИЯ БЮДЖЕТЕН БАЛАНС И ГОДИШНИЯ РЪСТ НА РАЗХОДИТЕ СПРЯМО РЕФЕРЕНТНИЯ РАСТЕЖ НА ПОТЕНЦИАЛНИЯ БВП

1.1.1 Структурен бюджетен баланс През изминалите четири години бяха реализирани фактически бюджетни излишъци на начислена основа и България преизпълняваше средносрочната си бюджетна цел за структурен дефицит, която се запази в размер на 1% от БВП. През 2020 г., вследствие на негативните ефекти от COVID-кризата икономиката се развива под своя потенциал, т.е. отклонението е отрицателно. Оценката за структурния бюджетен дефицит за 2020 година е 2,3% от БВП, като не са отчетени еднократните и временни мерки, свързани с пандемията от COVID-19 (извадени са от фактическия дефицит на сектор „Държавно управление“ – B9). През следващите две години отклонението от потенциалния БВП ще продължи да бъде отрицателно, но постепенно ще се свива. През този период се планира намаление на фактическите бюджетни дефицити. Структурният дефицит се оценява на 2,4% през 2021 г. и 1,7% от БВП през 2022 г. През последната година от 25 Референти стойности, заложени в Доклада за фискална устойчивост 2018 (Fiscal Sustainability Report 2018), посочващи степента на риск за устойчивостта на публичните финанси:

S1<0 – нисък риск; 0<S1<2,5 – умерен риск; S1>2,5 – висок риск;

S2<2 – нисък риск; 2<S2<6 – умерен риск; S2>6 – висок риск.

214

прогнозния период (2023 г.) структурният дефицит ще намалее минимално до 1,6% от БВП, докато отклонението от потенциалния БВП се оценява да бъде положително. С планираните в настоящата актуализирана средносрочна бюджетна прогноза дефицити на сектор „Държавно управление“, през целия прогнозен период структурният дефицит ще бъде по-висок от средносрочната бюджетна цел.

Граф. VII-1: Фискална позиция-нова графика се очаква Източник: МФ, собствени изчисления

1.1.2 Разходно правило Оценката на съответствието с изискванията по ПСР и ЗПФ по отношение на растежа на бюджетните разходи се базира на общата методология за т. нар. бенчмарк на разходите, при отчитането на разделението между финансираните с национални средства и със средства от ЕС публични инвестиции. През 2019 г. и до избухването на пандемията от COVID-19 през 2020 г. България стриктно спазваше правилата на Пакта за стабилност и растеж, и по-конкретно неговата превантивна част.

На база направени изчисления от Министерство на финансите, изменението в реално изражение на разходния индикатор, използван за целите на фискалното управление в ЕС, се оценява съответно на 8,4% за 2020 г., 4,0% за 2021 г., -3,4% за 2022 г. и 2,3% за

2023 г. Активирането през 2020 г. на общата клауза за дерогация (General escape clause) от Пакта за стабилност и растеж позволява на държавите членки временно да се отклонят от стъпката за постигане на средносрочната бюджетна цел, при условие че 26 това не застрашава фискалната им устойчивост в средносрочен план . В допълнение, 27 чрез изпратено на 19.09.2020 г. от Европейската комисия писмо до Република България официално се заявява, че общата клауза за дерогация ще бъде в сила и през

2021 г. Следва да се има предвид, че бенчмаркът на разходите е част от индикаторите, 26 Съобщение на ЕК за активирането на общата клауза за дерогация - https://eur-lex.europa.eu/legal- content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:52020DC0123&from=EN 27 https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/economy-finance/bg.pdf 215

следени при оценката на спазването на правилата в превантивната част на ПСР и като такъв попада под обхвата на общата клауза за дерогация.

2. ФИСКАЛНИ РИСКОВЕ Най-същественият фискален риск в настоящия момент представлява несигурното развитие на здравната криза, породена от разпространението коронавируса в световен мащаб и България и отражението ѝ върху икономиката. При неочаквано влошаване на макроикономическите бази, които определят динамиката на основните бюджетни приходи, ограничаването на постъпленията може да затрудни провеждането на приетите със ЗДБРБ за съответната година фискални политики. При липса на достатъчно бюджетни постъпления, спазването на заложените разходни ангажименти може да доведе до влошаване на планирания бюджетен резултат, ако не се приложат компенсиращи мерки в разходната част на бюджета. Такъв сценарий би могъл да доведе и до повишаване на държавния дълг при равни други условия. Това, обаче, все още не поражда съществена заплаха за устойчивостта на публичните финанси на България в настоящия прогнозен хоризонт. Нивото на държавния дълг в страната е много по-ниско в сравнение със средното равнище на дълга в страните от ЕС и далеч под референтната стойност по Маастрихтските критерии от 60% от БВП.

Мерките за овладяване на негативните ефекти от пандемичната криза, от една страна, изискват съществен бюджетен ресурс, но от друга - имат положителен ефект за икономическата активност. В условията на криза разхлабването на разходната политика в подкрепа на доходите и работните места е оправдано в България, предвид ниските изходни нива на държавния дълг и провежданата благоразумна фискална политика през изминалите години, т.нар. „добри времена“.

3. АНАЛИЗ НА ЧУВСТВИТЕЛНОСТТА Макроикономически симулационен модел Според чл. 75, ал. 3 от Закона за публичните финанси разработването на средносрочната бюджетна прогноза и на проекта на държавния бюджет се съпровожда с изготвянето на алтернативни сценарии, свързани със съответни рискове, при различни допускания. Макроикономическият симулационен модел на МФ оценява ефекти върху основни макроикономически и бюджетни показатели от промени в глобалната и/или вътрешната икономическа среда.

3.1. АЛТЕРНАТИВЕН СЦЕНАРИЙ НА ИЗБРАНИ МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ПЕРИОДА 2020-2023 Г.

Разгледан е вариант на алтернативен макроикономически сценарий с по- неблагоприятна динамика на външната среда. Това включва по-бавно възстановяване на европейската и световната икономика, като шокът върху растежа на търговските ни партньори започва от четвъртото тримесечие на 2020 г. и е най-силно изразен през

2021 г. След тази година темповете на растеж са непроменени спрямо базовия сценарий, но нивото на БВП на търговските ни партньори остава по-ниско. През двете години е зададен и негативен шок върху международните цени, т.е. разгледано е по- 216

бавно възстановяване на цените, спрямо основния сценарий, като тяхното възстановяване зависи и от възстановяването на световната икономика.

Табл. VII-2: Обобщение на допусканията, използвани в алтернативния сценарий (отклонение спрямо базовия)

2020 2021 2022 2023 Световна икономика (реален растеж, пр.п.) -1,0 -2,5 0 0 Европейска икономика - ЕС (пр.п.) -1,1 -3,6 0 0 Цена на петрол „Брент“, щ.д./барел (%) -0,7 -3,0 0 0 Източник: МФ Направените промени в допусканията се отразяват във влошаване на общата динамика на БВП, съответно понижение на реалното изменение с 2,2 пр.п. през 2020 г. и с 4,3 пр.п. през 2021 г. С изчерпване на ефекта от влошената външна среда към края на прогнозния хоризонт темповете на растеж на БВП ще се засилят, но неговото равнище ще остане по-ниско спрямо базовия сценарий. Промяната в допусканията ще се отрази директно във влошаване на износа, както в реално, така и в номинално изражение.

Отново отклонението е ясно изразено в първите две години от периода, след което има възстановяване на растежите, но при по-ниски нива. По-слабото нарастване на приходите на фирмите от износ ще се отрази на заетостта и доходите, а от там ще доведе до по-слабо потребление на домакинствата. Инвестициите също ще бъдат повлияни негативно по линия на по-ниското търсене. През целия прогнозен период инфлационните процеси в термините на дефлатор на БВП и инфлация (ХИПЦ) са по- ниски в сравнение с основния сценарий, което се отразява негативно върху равнището на БВП по текущи цени. В съответствие с понижението на износа, ще има и влошаване на баланса на текущата сметка.

Обобщение на очакваните промени в основни макроикономически показатели, в резултат от направените промени в допусканията, са представени в следващата таблица.

Табл. VII-3: Промени в основните макроикономически показатели Основни макроикономически показатели 2020 2021 2022 2023 БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ БВП ниво по текущи цени (%) -2,4 -7,6 -8,5 -7,6 БВП (реален растеж, пр.п.) -2,2 -4,3 -0,3 1,2 Потребление -0,7 -2,6 -3,1 -1,1 Брутообразуване на основен капитал -2,4 -4,6 -6,5 0,0 Износ на стоки и услуги -2,9 -6,4 0,9 1,7 Внос на стоки и услуги -1,1 -4,1 -4,4 -1,7 ПАЗАР НА ТРУДА И ЦЕНИ Заетост (СНС) (пр.п.) -1,3 -2,6 -0,2 0,7 217

Основни макроикономически показатели 2020 2021 2022 2023 Коефициент на безработица (НРС) (пр.п.) 0,6 1,9 2,0 1,7 Компенсация на наетите (пр.п.) -1,1 -2,5 -0,8 0,0 Дефлатор на БВП (пр.п.) -0,3 -1,2 -0,6 -0,2 Средногодишна инфлация (ХИПЦ) (пр.п.) -0,2 -0,7 -0,4 -0,2 ПЛАТЕЖЕН БАЛАНС Текуща сметка % БВП (пр.п.) -1,2 -3,0 -0,1 1,5 БЮДЖЕТЕН СЕКТОР Бюджетен баланс % от БВП (пр.п.) -0,1 -0,6 -1,2 -1,3 Държавен дълг % от БВП (пр.п.) 0,4 1,9 3,2 4,1 Източник: МФ

3.2. ЧУВСТВИТЕЛНОСТ НА ПРОГНОЗИТЕ КЪМ АЛТЕРНАТИВНИЯ СЦЕНАРИЙ Анализът на чувствителността представя промяната върху основни бюджетни параметри, която би настъпила при реализиране на алтернативния макроикономически сценарий.

При алтернативния сценарий БВП по текущи цени е по-нисък през целия прогнозен период, което се отразява на данъчните постъпления и общите бюджетни приходи намаляват като стойност. Най-засегнати ще бъдат постъпленията от корпоративен данък и ДДС. Намалението на общите приходи спрямо базовия сценарий през 2020 г. се оценява на 0,8%, а в периода 2021-2023 г. е в рамките на 3,1-5,5%. Намалението на приходите предполага ограничаване и на част от разходите, което в периода 2021-

2023 г. е оценено на 1,9-2,8%. В резултат на тези развития и по-ниското ниво на БВП, бюджетният баланс би се влошил с 0,6 пр.п през 2021 г. и с малко над 1 пр.п. през останалите години от прогнозния период.

Държавният дълг, като процент от БВП, се повишава в целия прогнозен период, поради по-високите бюджетни дефицити и по-ниското равнище на БВП по текущи цени в алтернативния сценарий.

4. ПРОЦЕДУРИ И КАЧЕСТВО НА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ

4.1. БЮДЖЕТНА ПРОЦЕДУРА ЗА 2021 Г.

Бюджетната процедура за 2021 г. беше изготвена съгласно правилата и изискванията на ЗПФ, като при нейната подготовка бяха отразени заложените изисквания за структурата и съдържанието на ключовите бюджетни документи и сроковете за тяхното приемане.

Бюджетната процедура за 2021 г. беше одобрена с Решение № 64 на Министерския съвет от 31 януари 2020 г. В бюджетната процедура са включени етапите, сроковете, разпределението на отговорностите и изискванията към разпоредителите с бюджет по съставянето на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г. и на проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2021 г.

218

Планираните срокове за подготовката на бюджетните документи бяха синхронизирани с Европейския семестър с цел постигане на необходимата координация на икономическите и фискалните политики в Европейския съюз и създаване на условия за по-добро хармонизиране на целите на националните политики по отношение на бюджета, растежа и заетостта, спрямо тези, които са определени на ниво ЕС, както и за отразяване в рамките на бюджетния процес на препоръките и мнението на Европейската комисия/Съвета.

Вследствие на създалата се обстановка в страната в контекста на обявеното извънредно положение, свързано с разпространението на вируса COVID-19, РМС № 64 от 2020 г. за бюджетната процедура за 2021 г. беше променено с Решение № 273 на Министерския съвет от 23 април 2020 г., като беше отменена т. 1.14, съгласно която следваше министърът на финансите и министърът на културата да организират преглед на разходите по бюджета на Министерството на културата по взаимно договорени тематични направления и в срок до 10 септември 2020 г. и министърът на финансите да внесе в Министерския съвет доклад за резултатите от извършения преглед, както и с Решение № 447 на Министерския съвет от 3 юли 2020 г., като бяха извършени изменения и допълнения, свързани с промяна на някои стъпки и срокове за тях, най- вече свързани с процедурите по одобряване на нови инвестиционни проекти, за чието финансиране се предвижда сключване на споразумения за външни и вътрешни държавни заеми през 2021 г. и/или за които се предлага издаване на държавна гаранция през 2021 г., както и за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2021 г. и др.

С Решение № 595 на Министерския съвет от 27 август 2020 г. за държавните инвестиционни заеми и държавните гаранции през 2020 г. не бяха одобрени нови инвестиционни проекти, за чието финансиране е необходимо сключването на договори за държавни заеми, както и проекти, за които да се издават държавни гаранции за заеми през 2021 г.

Глобалната пандемия от COVID-19 и породената от това икономическа несигурност и невъзможност за изготвяне на реалистична средносрочна макроикономическа и бюджетна прогноза ограничиха възможността за запазване на формата, съдържанието и хоризонта на пролетната средносрочна бюджетна прогноза.

В изпълнение на § 8, ал. 2 от заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗДБРБ за 2020 г., с одобряването от Министерския съвет на Конвергентната програма се считат за одобрени и макроикономическата прогноза, и средносрочната бюджетна прогноза, съгласно изискванията на § 34 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, което намери отражение при допълнението в частта на правилата на бюджетната процедура за 2021 г.

Министърът на финансите даде подробни указания за втория етап от бюджетната процедура с указания БЮ № 4 от 01.09.2020 г. с оглед подпомагане процесите на планиране, разработване и актуализиране на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г. и на планирането и съставянето на проектобюджетите на разпоредителите с бюджет за 2021 г., включително в програмен формат.

Продължава разширяването на обхвата на бюджетните организации, които прилагат програмен формат на бюджет, като в съответствие с правомощията по чл. 67, ал. 4 от ЗПФ Министерският съвет определи, освен министерствата и държавните агенции, и 219

останалите ПРБ, чиито бюджети са част от държавния бюджет (с изключение на бюджета на съдебната власт), да прилагат програмен формат на бюджет за 2021 г., като в бюджетната процедура за 2021 г. е включена и Сметната палата.

Неизменен ангажимент при разработването и провеждането на фискалната политика е съобразяването с фискалните правила и ограничения, заложени в Закона за публичните финанси и произтичащи от изискванията на Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки (ОВ, L, 306/41 от 23 ноември 2011 г.) и Регламент (ЕО) № 1466/1997 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики.

Министерството на финансите следва целите за постигане на устойчива средносрочна фискална рамка, но нейното реализиране изисква редица мерки за повишаване на качеството на публичните финанси, изразяващи се в подобряване на бюджетния процес, усъвършенстване на бюджетните документи, утвърждаване прилагането на добри бюджетни практики (в т.ч. програмното и ориентирано към резултатите бюджетиране); подпомагане реформите във финансирането на публичните сектори и проследяване на ефектите от провежданите секторни политики с оглед оптимизиране на публичните разходи, както и засилване на капацитета на служителите от публичната администрация за ефективно управление на публичните финанси.

През 2020 г. беше променена утвърдената класификация на областите на политики/функционалните области и бюджетните програми от компетентността и отговорността на министъра на финансите съгласно Решение № 485 на Министерския съвет от 16 юли 2020 г. за изменение на Решение № 502 на Министерския съвет от 2017 г. за утвърждаване на класификация на областите на политики/функционалните области и бюджетните програми от компетентността и отговорността на съответния първостепенен разпоредител с бюджет, чийто бюджет се включва в държавния бюджет, с изключение на първостепенните разпоредители с бюджет по бюджетите на Народното събрание и на съдебната власт за периода 2018-2021 г., изменено с Решение № 733 на Министерския съвет от 2018 г., Решение № 520 на Министерския съвет от

2019 г. (РМС № 485 от 2020 г.) С РМС № 891 от 04.12.2020 г Министерският съвет одобри още една промяна на Решение № 502 на Министерския съвет от 2017 г., свързана с последните изменения и допълнение на Закона за военното разузнаване, вследствие на което бюджетна програма „Военна информация“ с код 1200.02.02 към Политиката в областта на съюзната и международната сигурност беше заменена с бюджетна програма „Военно разузнаване“ със същия код, считано от 01.01.2021 г.

През месец октомври Министерството на финансите изготви законопроектите за изменение и допълнение на данъчните закони, както и законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г., която представлява мотиви към него. Министърът на здравеопазването внесе в Министерския съвет подготвения от управителя на Националната здравноосигурителна каса проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г., а министърът на труда и социалната политика внесе подготвения от управителя на Националния осигурителен институт проект на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г.

Проведени бяха консултации с Националното сдружение на общините в Република България по законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г. в 220

частта му за общините, в това число и за уточняване на общия размер на основните бюджетни взаимоотношенията на общинските бюджети с централния бюджет.

Министерският съвет одобри решението за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2021 г. и решението за утвърждаване на норматив за час програма за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми на БНР и БНТ през 2021 г.

В едномесечен срок от обнародването в „Държавен вестник“ на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. Министерският съвет приема по предложение на министъра на финансите Постановление за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2021 г.

С настоящите изменения в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г. тя се привежда в съответствие с параметрите на приетите Закон за държавния бюджет на Република България за 2021 г., Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г., Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г. и данъчни закони.

При необходимост, в едноседмичен срок от одобряването на промените в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г.

първостепенните разпоредители с бюджет по бюджетите на бюджетните организации, които са определени да прилагат програмен формат на бюджет актуализират програмните формати на бюджетите си, изпращат ги до Министерството на финансите, Сметната палата и Народното събрание и ги публикуват на интернет страниците си при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация, с което бюджетната процедура за 2021 г. приключва.

4.2. ФИСКАЛНИ ПРАВИЛА И ОГРАНИЧЕНИЯ Наличието на законова рамка, определяща бюджетните правила, ограниченията и процедурите за действие при наличие на отклонения от заложените цели за даден показател, е предпоставка за повишаване на предсказуемостта на провежданата фискална политика, за спазването на бюджетната и финансова дисциплина и за гарантиране устойчивостта на публичните финанси. Фискалните правила следва да имат постоянен характер, да се отнасят за значим индикатор (в най-общия случай за бюджетния баланс, дълга, разходите и приходите) и да поставят числови ограничения или цел. Изисква се също наличието на законови изисквания и процедури за корективни механизми и мерки за връщане към целта или към определеното с правилото ограничение и случаите на отклонение от целта/ограничението.

По отношение на обхвата разграничаваме правила за показатели както по националната методология – за бюджетното салдо и разходите по консолидираната фискална програма (на касова основа) и за държавния дълг, така и показатели съгласно европейската методология – за сектор „Държавно управление“ (за някои правила – и за съответните му подсектори) – за средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит, за бюджетното салдо и за консолидирания дълг за сектор „Държавно управление“.

С приемането на Закона за публичните финанси и Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми и на последващите им изменения и допълнения, свързани с постигане на пълно съответствие с европейското законодателство, България покри изцяло изискванията за засилване и укрепване на икономическото управление в 221

ЕС. Правилата отговарят на международно приетите дефиниции и критерии и на изискванията за съгласуване на националното фискално планиране с превантивната и 28 корективната част на Пакта за стабилност и растеж на ЕС.

Концентрирането на фискалните правила и тяхната трайна уредба в рамките на ЗПФ оказва положително влияние не само за подобряване на координацията при изпълнението на различни политики, а и за по-доброто планиране, разработване и провеждане на фискалната политика, тъй като се гарантира тяхната дългосрочна устойчивост.

Важно условие за доброто функциониране на фискалните правила са органите, които осъществяват контрол за спазването им, както и наличието на корективни механизми в случай на отклонение от поставените цели. Проследяването им се базира на универсални критерии за оценка на фискалната политика.

Фискалните правила като цяло налагат ограничения върху фискалната политика на национално ниво, но някои от тях налагат числови ограничения и върху бюджетни показатели на индивидуални бюджети, като тези на общините.

Правната рамка, уреждаща фискалните правила и ограничения, но също и резултатите от тяхното прилагане, са обект на периодичен преглед както от страна на правителството, така и от органите на Европейския съюз и международни финансови институции. При установяване на несъответствия на нормите, уреждащи бюджетната рамка спрямо международно установени норми и практики в тази област, както и при неуредени обществени отношения при управлението на публичните финанси, които пораждат рискове за бюджета и за спазването на фискалните правила, правителството предприема съответните мерки за урегулиране.

Спазването на фискалните правила и бюджетна дисциплина са отговорности на различни власти. Правителството отговаря за спазването на фискалните правила на национално ниво (за КФП и за сектор „Държавно управление“) при ограничени възможности за въздействие върху подсекторите (местни власти, социалноосигурителни фондове и автономни бюджети), като при налични отклонения може да компенсира само в обхвата на централното правителство. Възможни са отклонения от заложените ограничения, когато са в резултат на възникнали наложителни мерки с еднократен характер и същите не водят до трайни негативни тенденции за развитие на фискалната политика в средносрочен план.

На ниво отделни бюджети законовите ангажименти на първостепенните разпоредители с бюджет изискват в рамките на управленската отговорност да се спазва бюджетна дисциплина, в т.ч. и приложимите за тях правила. Това важи и за самостоятелните бюджети, които не са част от държавния бюджет, тъй като те влияят върху параметрите на бюджетната рамка на национално ниво.

Освен основните принципи, правила и процедури, относими за всички разпоредители с бюджет, натрупаните бюджетни дисбаланси на местните власти и невъзможността да се спазват правилата за общините са причина за законово уреждане на процедури за идентифициране на общини с финансови затруднения и създаване на механизми за финансово оздравяване.

28 Европейската комисия поддържа база данни за налични фискални правила от 1990 г. Първото по- мащабно проучване е направено през 2006 г., като от 2008 г. се прави ежегодна актуализация на базата данни: https://ec.europa.eu/info/publications/fiscal-rules-database_en.

222

За относително краткия период на прилагане на промените в ЗПФ, по отношение на създадения механизъм за финансово оздравяване на общините, броят на общините, дефинирани като общини с финансови затруднения, намалява.

През 2021 г. за общините, при които срокът на процедурата за финансово оздравяване изтича през 2019 г. или 2020 г., с цел изпълнение на ангажиментите им за възстановяване на безлихвените заеми, отпуснати по реда на чл. 130ж, ал. 1 от ЗПФ, ще продължи въведената практика за съгласуване от министъра на финансите на проектобюджетите им. Част от тези общини, които бъдат определени като общини с финансови затруднения и през 2021 г. трябва да изпълняват указаните допълнителни условия за изготвяне на новите им планове за финансово оздравяване.

През 2021 г. се запазва реда за идентифициране на общини с финансови затруднения при изпълнение на проекти, финансирани със средства от Европейския съюз, като и за тези общини е предвидено въвеждането на процедура за оздравяване и реализирането на план за финансово оздравяване.

Разразилата се в световен мащаб пандемия от COVID-19 и последвалата я глобална икономическа стагнация, довела до свиване на икономическата активност и заетостта и отразила се крайно неблагоприятно върху редица сектори от икономиката, поставиха на тежко изпитание фискалните рамки на огромен брой държави, в т.ч. и на България.

Спазването на фискалните правила се превърна в огромно предизвикателство за почти всяка държава от Европейския съюз, като прогнозите са за значително влошаване както на бюджетните дефицити, така и на нивото на държавния дълг. По тази причина в рамките на Европейския съюз беше активирана клаузата за дерогация, която позволява по време на извънредни обстоятелства за известен период от време разходите, пряко свързани с последиците от преодоляването на пандемията, да бъдат изключени от обхвата при изчисляването на бюджетния баланс. Това доведе до необходимост от съответстващо преразглеждане на националните цифрови фискални правила и тяхната гъвкавост на фона на глобалните предизвикателства пред икономиката и бюджета.

В отговор на глобалните предизвикателства, свързани с овладяване и преодоляване на последствията от възникналата пандемия от COVID-19 бяха мобилизирани както национални, така и европейски ресурси. В тази връзка възникна необходимост в националното законодателство да бъде заложена възможност на временно/еднократно отклонение от ограниченията в условията на извънредни обстоятелства, което да създаде възможност за безпроблемното реализиране на тези проактивни антициклични мерки.

Това беше и една от причините за разработването и приемането на ЗИД на Закона за публичните финанси, с цел създаването на по-голяма гъвкавост по отношение на националните фискални правила при наличието на извънредни обстоятелства чрез въвеждането на норми за временно отклонение от ограниченията в съответствие с изискванията на динамичната и бързо променящата се действителност и премахване на предпоставките за проциклично въздействие; ясно дефиниране на ограниченията и допустимите отклонения; осигуряване изпълнението на мерки за ограничаване и преодоляване на последиците от възникнали извънредни ситуации и безпрепятствено усвояване на средства от европейските фондове и програми, в т.ч. и реализирането на съответни планове за възстановяване.

Приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси (обн. в ДВ, бр. 98 от 17.11.2020 г.) позволява на страната ни да предприема съответни мерки при стриктно спазване на изискванията на европейското законодателство по 223

отношение на фискалните правила и при освобождаване на необходимото фискално пространство в рамките на националните ограничения и при спазване на финансова дисциплина и фискална устойчивост. Това следва да допринесе и за реализация на Плана за възстановяване на Европа, предвиждащ възможности за държавите-членки на ЕС за достъп до ресурси от фондове, програми и механизми и безпроблемното им използване.

Промените, касаят, както показателите на сектор „Държавно управление“ (на начислена основа) и възможните отклонения при извънредни обстоятелства, които са позволени в приложимото европейско законодателство и правилата на Пакта за стабилност и растеж, така и показателите на консолидираната фискална програма (на касова основа) за възможните отклонения при извънредни обстоятелства.

Създадената на нова ал. 3 в чл. 25 дава възможност дефицитът на сектор „Държавно управление“ на годишна основа да надвишава 3 на сто от БВП при извънредни обстоятелства (необичайни събития) извън контрола на Министерския съвет, имащи сериозно въздействие върху финансовата позиция на сектор "Държавно управление".

С промените в чл. 26, ал. 2 се разширява възможността при наличието на извънредни обстоятелства извън контрола на Министерския съвет, имащи сериозно въздействие върху финансовата позиция на сектор „Държавно управление“, годишният ръст на разходите да надхвърли референтния растеж на потенциалния брутен вътрешен продукт, като по този начин се постига консистентност с чл. 24, ал. 1, а с ал. 3 се осигурява съответствие на сроковете за предприемане на допълнителни мерки за връщане към допустимото ограничение. Ситуацията с избухналата пандемия от COVID-19 ясно показа, че необичайните събития могат до доведат както до неизпълнението на средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит на годишна основа, така и до превишаване на ръста на разходите над референтния растеж на потенциалния БВП, което е допустимо като изключение съгласно правилата на Пакта за стабилност и растеж.

Измененията в чл. 27, ал. 4 и 5 създадоха възможност за надвишаване на размера на ограничението единствено при извънредни обстоятелства, като е отменена възможността за неспазване на ограничението за бюджетния дефицит по КФП, в случай че не се нарушава ограничението за дефицита на сектор „Държавно управление“. С това се цели по-голяма гъвкавост при наличието на извънредни обстоятелства, като размерът на ограничението е променен от 2 на сто на 3 на сто.

С цел да не се ограничава усвояването на средства от европейските фондове и програми в чл. 28, ал. 1 е направено допълнение, с което от обхвата на максималния размер на разходите по консолидираната фискална програма, който не може да надвишава 40 на сто от брутния вътрешен продукт, са изключени разходите, извършвани от сметки за средства от Европейския съюз, включително и по други международни програми и договори, които са с режим на сметки за средства от Европейския съюз, както и свързаното с тях национално съфинансиране. Промените в Закона за публичните финанси по отношение на фискалните правила осигуряват възможност ограниченията да са в съответствие с динамичните предизвикателства при спазване на изискванията на европейското законодателство.

224

4.3. КАЧЕСТВО НА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ Стратегията на политиката в областта на качеството на публичните финанси следва последователните действия за институционални, нормативни и методологически промени в посока на подобряване управлението на публичните финанси.

Независимо от установената трайна уредба на бюджетната рамка с приемането на Закона за публичните финанси през 2013 г., продължават усилията за усъвършенстване на нормативната база в областта на бюджета, които са съпроводени от наблюдение и анализ на прилагането на бюджетното законодателство и на бюджетните практики, както и на спазването на фискалните правила.

Присъединяването на Република България към ОИСР е кауза с високо значение за страната, тъй като дейността на тази организация обхваща почти всички аспекти на социално-икономическия живот. Правителството на Република България е декларирало ясно намеренията си за засилено сътрудничество с ОИСР, като с Решение № 789 на Министерския съвет от 2017 г. е създаден постоянно действащ Междуведомствен координационен механизъм по кандидатурата на Република България за членство в организацията.

На основата на подписаното през м. март 2019 г. Споразумение между Министерството на финансите на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за извършване на бюджетен преглед на България, страната ни получи възможност да бъде оценявана по степента на съответствие с насоките „OECD Council Recommendation on Budgetary Governance (2015)“, което дава шанс за сравнение с утвърдени международни стандарти и най-добри практики в процеса на бюджетиране и фискално управление.

Предварителните оценки на ОИСР изтъкват стабилния икономически растеж през последните години, както и доброто състояние на публичните финанси – нисък държавен дълг и бюджетен баланс. Като основни силни страни са подчертани средносрочната бюджетна рамка и бюджетното прогнозиране в съответствие с Европейската система от сметки, фискалните правила, доброто развитие на програмното бюджетиране, както и повишаването на бюджетната прозрачност и отчетност през последните години. По отношение на качеството на публичните финанси са отбелязани инициативите за приоритизиране на ключови индикатори, за провеждане на прегледи на разходите, както и изготвената методология за извършване на прегледи на разходите. Отбелязано е значението на независимата фискална институция – Фискалният съвет и на Сметната палата, която има важни функции по отношение на финансовата отчетност. За капиталовото бюджетиране е отбелязано, че е интегрирано в цялостната фискална политика на правителството, както и че Министерският съвет е приел рамка за одобряване на капиталови инвестиции.

Очаква се окончателният доклад да бъде завършен в рамките на 2020 г. и да бъде публикуван в изданието за 2020 г. на OECD Journal on Budgeting.

В края на м. април бяха публикувани резултатите от седмото изследване на Международното бюджетно партньорство (International Budget Partnership) „Отворен бюджет“ (Open Budget Survey) за 2019. Струва си да се отбележи, че оценката за бюджетна прозрачност на България от проучването се повишава от 66 през 2017 г. на

71 пункта, което е средната стойност за страните-членки на ОИСР. По този начин страната остава във втората група държави в индекса с оценка между 60 и 80 (от 225

максимални 100), като за тези страни се смята, че предоставят „значителна информация“ за бюджета.

Индексът „Отворен бюджет“ е единственото международно независимо сравнително изследване на бюджетната прозрачност, което оценява степента, в която правителствата на 117 страни по света осигуряват на обществото навременна и подробна информация за бюджета. Индексът покрива процедурите по съставяне, приемане, изпълнение и отчитане на бюджета и отговорностите на други институции като Сметната палата и законодателната власт в бюджетния процес.

България участва в проучването „Отворен бюджет“ от 2006 година, когато постига 47 пункта, като с течение на времето страната ни отбелязва значително подобрение на оценката си до постигнатите 71 пункта в най-новото издание на индекса от 2019 г.

Като цяло, правителството в България предоставя значителен обем информация чрез осемте вида ключови бюджетни документа, които са обект на оценката. Безспорно от съществено значение за отбелязания напредък през последните години е изготвянето и публикуването на „Бюджет за гражданите“ на различни етапи от бюджетния процес.

По отношение на участието на обществеността страната ни постига оценка от 26 пункта (от максимални 100), като този показател оценява формалните възможности, предоставени на обществеността за участие в различни бюджетни инициативи.

Оценката за бюджетен надзор е 63 пункта (от максимални 100), като показателят оценява функциите на законодателните и на върховните одитни институции за осигуряване на мониторинг по отношение на бюджета.

Във връзка с решението за разширяване на обхвата на програмното бюджетиране с Решение № 520 от 29 август 2019 г. беше изменено Решение № 502 на Министерския съвет от 2017 г. за утвърждаване на класификация на областите на политики/функционалните области и бюджетните програми от компетентността и отговорността на съответния първостепенен разпоредител с бюджет по бюджетите на Министерския съвет, на министерствата, на държавните агенции и на Държавен фонд „Земеделие“ за периода 2018-2021 г., с което бяха дефинирани функционални области и бюджетни програми на новоопределените да прилагат програмен формат на бюджет първостепенни разпоредители с бюджет. С Решение № 485 от 16 юли 2020 г.

правителството одобри нова промяна в РМС № 502 от 2017 г. във връзка с включването на Сметната палата в обхвата на бюджетните организации, които прилагат програмен формат на бюджет.

С РМС № 891 от 04.12.2020 г Министерският съвет одобри още една промяна на Решение № 502 на Министерския съвет от 2017 г., свързана с последните изменения и допълнение на Закона за военното разузнаване, вследствие на което бюджетна програма „Военна информация“ с код 1200.02.02 към Политиката в областта на съюзната и международната сигурност беше заменена с бюджетна програма „Военно разузнаване“ със същия код, считано от 01.01.2021 г.

Качеството на публичните финанси се гради на основата на разработваните макроикономически и бюджетни прогнози в подкрепа на провежданата от правителството благоразумна фискална политика, като за целта е необходим коректив – независим орган, който със своите функции да насърчава устойчивостта на бюджетната рамка, в т.ч. и като следи за спазването на фискалните правила, както за наличието на корективни механизми в случаи на отклонения от поставените цели.

226

Засилената рамка за фискално управление в рамките на ЕС разшири ролята и официализира задачите на националните независими фискални институции, което намери място в националното законодателство.

Ефективното взаимодействие на Министерството на финансите с Фискалния съвет при подготовката на основните бюджетни документи дава своя принос за повишаване качеството и надеждността на информацията и данните на базата на анализи, оценки и препоръки на Фискалния съвет. Фискалният съвет допринася и за повишаване на отчетността и подобряване на фискалната прозрачност посредством наблюдението за спазването на числовите фискални правила и за индикиране при наличие на потенциални рискове за бюджета.

В актуализираната средносрочна бюджетна прогноза намират място и ключовите индикатори за измерване на степента на постигане на целите на политиките, провеждани от министерствата и държавните агенции. Въпреки предизвикателствата, породени от пандемията и борбата с преодоляване на последиците от нея, продължават усилията за постигане на по-добра обвързаност между финансирането на провежданите политики и постигнатите резултати от изпълнението им. В средносрочен план това се очаква да допринесе за създаване на устойчива връзка между стратегическите цели на бюджетните организации и изпълняваните от тях политики/бюджетни програми на база мониторинг на дефинираните от тях ключови индикатори за изпълнение и очакваните ефекти за обществото, което от своя страна води до повишаване на качеството на публичните финанси.

227

Част VIII. Приложения ПРИЛОЖЕНИЕ № 1:

ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА КФП ЗА 2019 Г., ПРЕГЛЕД НА ТЕКУЩОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КФП ЗА 2020 Г. И ОЦЕНКА НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА КФП ЗА 2020 Г.

1. ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА КФП ЗА 2019 г.

(в млн. лв.) Отчет към 31.12.2019 г.

Изпълнение ПОКАЗАТЕЛ Отчет 2018 г. КФП Национален Европейски29 спрямо 2018 г.

бюджет средства к.1 к.2 к.3=к.4+к.5 к.4 к.5 к.6=к.3:к.2 ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 39 650,9 44 048,6 41 717,5 2 331,0 111,1% Данъчни приходи 32 235,5 35 280,6 35 280,6 109,4% Преки данъци 6 132,5 6 714,9 6 714,9 109,5% Косвени данъци 15 531,0 16 847,7 16 847,7 108,5% Приходи от социални и здравноосигурителни вноски 9 458,3 10 546,9 10 546,9 111,5% Други данъци 1 113,8 1 171,0 1 171,0 105,1% Неданъчни приходи 5 302,3 6 303,3 6 301,5 1,8 118,9% Помощи и дарения 2 113,0 2 464,7 135,4 2 329,3 116,6% 29 Европейски средства - включват средствата по предприсъединителни инструменти на ЕС и по оперативни програми от Кохезионния и Структурните фондове на ЕС (управлявани от Националния фонд към МФ), Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за гарантиране на земеделието, и Европейския фонд за рибарство (управлявани от Разплащателната агенция към ДФ „Земеделие“), както и други програми и проекти, финансирани от фондове и институции на ЕС. В европейските средства участват и средствата от национално съфинансиране.

229

Отчет към 31.12.2019 г.

Изпълнение ПОКАЗАТЕЛ Отчет 2018 г. КФП Национален Европейски29 спрямо 2018 г.

бюджет средства к.1 к.2 к.3=к.4+к.5 к.4 к.5 к.6=к.3:к.2 РАЗХОДИ И ВНОСКА В БЮДЖЕТА НА ЕС 39 515,7 45 201,0 42 063,2 3 137,8 114,4% Нелихвени 37 744,1 43 359,1 40 221,3 3 137,8 114,9% Текущи 32 363,9 35 753,9 34 679,2 1 074,7 110,5% Капиталови* 5 325,7 7 561,5 5 521,8 2 039,7 142,0% Предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина 54,5 43,7 20,3 23,4 80,1% Лихвени 688,2 648,8 648,8 94,3% Вноска в общия бюджет на ЕС 1 083,4 1 193,1 1 193,1 110,1% ТРАНСФЕРИ - НЕТО -706,3 706,3 БЮДЖЕТНО САЛДО 135,1 -1 152,4 -1 052,0 -100,5 * Вкл. нетен прираст на държавния резерв Изпълнение на приходите по КФП Приходите от косвени данъци са в размер на 16 847,7 млн. лв., което представлява 102,5% спрямо годишния разчет. Съпоставени с отчетените Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална през 2018 г., косвените данъци бележат ръст от 8,5% (1 316,7 млн. лв.).

програма за 2019 г. са в размер на 44 048,6 млн. лв., което представлява 30 100,4% спрямо годишните разчети към ЗДБРБ за 2019 г. Съпоставени с Постъпленията от други данъци (включват други данъци по ЗКПО,

2018 г., постъпленията по консолидираната фискална програма бележат имуществени данъци и др.) са в размер на 1 171,0 млн. лв., което номинален ръст от 11,1% (4 397,7 млн. лв.). представлява 100,1% спрямо разчетите към ЗДБРБ за 2019 г. и нарастват с 5,1% (57,3 млн. лв.) спрямо 2018 г.

Общата сума на данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 35 280,6 млн. лв., което Приходите от социалноосигурителни и здравни вноски към 31.12.2019 г.

представлява 102,1% изпълнение на разчетите към ЗДБРБ за 2019 са в размер на 10 546,9 млн. лв. или 101,6% спрямо планираните за година. годината, като спрямо предходната година нарастват с 1 088,7 млн. лв.

(11,5%).

Приходите в частта на преките данъци възлизат на 6 714,9 млн. лв., което представлява 102,4% спрямо разчета за 2019 г. Съпоставени с 2018 г., Неданъчните приходи са в размер на 6 303,3 млн. лв., което преките данъци нарастват с 9,5% (582,4 млн. лв.). представлява 95,1% изпълнение на годишните разчети.

Постъпленията от помощи и дарения от страната и чужбина (основно

30 Актуализирани разчети съгласно ЗИД на ЗДБРБ за 2019 г. помощи от фондовете на ЕС) са в размер на 2 464,7 млн. лв., или 91,9% от разчета за 2019 г.

230

Граф.: Данъчно-осигурителни приходи по КФП за 2018 г. и 2019 г.

(млн. лв.) Изпълнение на разходите Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в общия бюджет на ЕС) за 2019 г. са в размер на

45 201,0 млн. лв., което представлява 97,6% от годишния разчет. За сравнение разходите по КФП за 2018 г. бяха в размер на 39 515,7 млн. лв.

Номиналното нарастване на разходите спрямо същия период на предходната година се дължи на по-високия размер на капиталовите разходи (поради по-високите разходи по националния бюджет, вкл.

разходите, свързани с реализирането на инвестиционния проект за придобиване на нов тип боен самолет за българските ВВС, както и по сметките за средства от ЕС), разходите за персонал (увеличение с 10 на сто на средствата за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски на заетите в бюджетния сектор и поредната стъпка на увеличение на възнагражденията в сектор „Образование“), по-високи социални и здравноосигурителни плащания (базов ефект от увеличението на пенсиите от юли 2018 г., индексирането на пенсиите от юли 2019 г. и увеличение на здравноосигурителните плащания, заложено в ЗБНЗОК за

2019 г.), увеличение на разходите за субсидии и други.

Нелихвените разходи са в размер на 43 359,1 млн. лв., което представлява 97,8% от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи за

2019 г. са в размер на 35 753,9 млн. лв. (100,1% спрямо разчета за годината). Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 7 561,5 млн. лв. (89,9% от разчетите към ЗДБРБ за

2019 г.). Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 43,7 млн. лв.

Лихвените плащания са в размер на 648,8 млн. лв. (96,9% от планираните за 2019 г.).

Частта от вноската на Република България в общия бюджет на ЕС, изплатена за 2019 г. от централния бюджет, възлиза на 1 193,1 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (EС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година.

231

Граф.: Основни разходни показатели по КФП за 2018 г. и 2019 г.

(млн. лв.)

50454035 000000000000 7,51593 0,10 4,81423 6,79753 20182019 г.г.

30 000 2 5

252015105 000000000000000 4 7,5235 5,1657 2,886 8,846 4,3801 1,3911 0 Общо разходи Текущи Капиталови Лихви Вноска в нелихвени разходи ** бюджета на разходи* ЕС * Вкл. Предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина ** Вкл. Нетен прираст на държавния резерв Разходи по държавния бюджет, бюджетите на социалноосигурителните фондове и бюджетите на общините

• Държавен бюджет Общият размер на разходите по държавния бюджет (вкл. трансферите за др. бюджети и вноската в бюджета на ЕС) за 2019 г. е 26 923,7 млн.

лв. или 96,4% от предвидените със ЗДБРБ за 2019 г.

Нелихвените разходи по държавния бюджет (без трансферите за др.

бюджети) за 2019 г. са в размер на 13 866,4 млн. лв., което представлява 95,5% от годишния разчет. Съпоставени с данните за 2018 г., нелихвените разходи нарастват с 2 816,4 млн. лв. (25,5%).

Разходите за персонал (заплати и възнаграждения, други възнаграждения и плащания за персонала и осигурителни вноски) са в общ размер на

5 227,5 млн. лв. или 101,6% спрямо планираните за 2019 г. Разходите за издръжка (вкл. разходи за членски внос и участие в нетърговски организации и дейности и платени данъци, такси и административни санкции) са в размер на 2 023,4 млн. лв. или 83,8% от планираните за годината. Социалните разходи (вкл. разходите за стипендии) са в размер на 1 199,6 млн. лв. или 92,3% от предвидените за годината и са основно разходи по бюджета на МТСП за помощи и добавки по Закона за социално подпомагане, Закона за интеграция на хората с увреждания, Закона за семейни помощи за деца и др. Разходите за субсидии са в размер на 1 034,7 млн. лв. или 108,3% спрямо планираните за годината.

От тях 172,9 млн. лв. са субсидиите за „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД; 146,5 млн. лв. (в т. ч. 1,6 млн. лв. за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия) са субсидиите за Национална компания „Железопътна инфраструктура” и 21,4 млн. лв. за „Български пощи” ЕАД. Към края на месец декември 2019 г. ДФ „Земеделие“ e изплатил субсидии в общ размер на 301,0 млн. лв., от които 133,7 млн. лв. държавна помощ; 80,1 млн. лв. преходна национална помощ за тютюн; 82,7 млн. лв. преходна национална помощ за сектор „Животновъдство“ и 4,0 млн. лв. средства за ДДС по схеми „Училищен плод“ и „Училищно мляко“. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 20,1 млн. лв. при планирани с разчетите към ЗДБРБ за 2019 г. 14,4 млн. лева.

Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 4 361,1 млн. лв.

Лихвените плащания по държавния бюджет за 2019 г. са в общ размер на 611,3 млн. лв. или 96,5% от предвидените в годишните разчети.

Нетният размер на трансферите по държавния бюджет за 2019 г. е

11 252,9 млн. лева.

• Разходи по бюджетите на социалноосигурителните фондове Извършените разходи по бюджетите на социално и здравноосигурителните фондове (НОИ, НЗОК, УПФ и ФГВРС) за 2019 г.

са в размер на 16 022,7 млн. лв., което представлява 99,2% от разчета за годината, в т.ч. пенсии, помощи и обезщетения по КСО в размер на 11 634,8 млн. лв. и здравноосигурителни плащания в размер на 4 208,9 млн. лв.

232

• Разходи по бюджетите на общините Извършените разходи по общинските бюджети, включително и за сметка на предоставените целеви трансфери от други бюджети, са в размер на

7 020,5 млн. лв., които представляват 114,6% спрямо разчетите към ЗДБРБ за 2019 г. Текущите нелихвени разходи възлизат на 5 945,7 млн. лв. или 114,1% спрямо годишния разчет. Разходите за персонал (заплати и възнаграждения, други възнаграждения и плащания за персонала и осигурителни вноски) са в размер на 3 607,4 млн. лв. и заемат най-голям относителен дял в текущите нелихвени разходи на общините – 60,7%. Разходите за издръжка (вкл. разходи за членски внос и участие в нетърговски организации и дейности, платени данъци, такси и административни санкции) са в размер на 1 921,4 млн. лв., 115,6% спрямо годишния разчет. Разходите за субсидии са в размер на 225,1 млн. лева. Тук се отчитат предоставените от общините субсидии за вътрешноградски и междуселищни превози на транспортните фирми и дружества, които се планират в централния бюджет. Текущите трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата (вкл. стипендии) са в размер на 191,9 млн. лв., което е 154,9% спрямо разчетите към ЗДБРБ за 2019 г. Капиталовите разходи са в размер на 1 037,8 млн. лв. или 118,4% спрямо разчетите към ЗДБРБ за 2019 г.

Разходите за лихви възлизат на 37,0 млн. лв., 103,2% спрямо разчета за

2019 г.

• Бюджетно салдо по консолидираната фискална програма за

2019 г.

Бюджетното салдо по КФП за 2019 г. е отрицателно в размер на 1 152,4 млн. лв. (1,0% от БВП) и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 1 052,0 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 100,5 млн. лева. Съпоставено с разчетите към Закона за изменение и допълнение на ЗДБРБ за 2019 г. се отчита номинално подобрение на бюджетното салдо с около 1,3 млрд. лева. Отчетеният за годината дефицит се дължи основно на извършените еднократни разходи във връзка с реализирането на инвестиционния проект за придобиване на нов тип многофункционален боен самолет за българските военновъздушни сили.

Нетните постъпления от ЕС към 31.12.2019 г. (касови постъпления от ЕС, намалени с вноската в общия бюджет на ЕС) са положителни в размер на 3 068,2 млн. лв.

31 Размерът на фискалния резерв към 31.12.2019 г. е 8,8 млрд. лв., в т.ч.

8,6 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,2 млрд. лв.

вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Фискалният резерв към края на годината е над определения в чл. 66 на ЗДБРБ за 2019 г. минимален размер от 4,5 млрд.

лв.

31 Съгласно §1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси, в обхвата на фискалния резерв се включват и вземанията от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

233

2. ПРЕГЛЕД НА ТЕКУЩОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КФП ЗА 2020 Г.

(в млн. лв.) 32 Програма Отчет 30.09.2020 г. Изпълнение ПОКАЗАТЕЛ Национален Европейски

2020 г. КФП* 33 отчет/разчет бюджет средства к.1 к.2 к.3=к.4+к.5 к.4 к.5 к.6=к.3:к.2 ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 44 392,7 32 415,5 30 384,2 2 031,3 73,0% Данъчни приходи 34 915,9 25 990,6 25 990,6 0,0 74,4% Преки данъци 6 581,2 4 607,3 4 607,3 70,0% Косвени данъци 16 322,0 12 401,7 12 401,7 76,0% Приходи от социални и здравноосигурителни вноски 10 803,2 8 039,7 8 039,7 74,4% Други данъци 1 209,5 941,9 941,9 0,0 77,9% Неданъчни приходи 6 782,7 4 311,2 4 301,1 10,1 63,6% Помощи и дарения 2 694,2 2 113,8 92,5 2 021,2 78,5% РАЗХОДИ И ВНОСКА В БЮДЖЕТА НА ЕС 47 906,6 31 544,1 29 395,0 2 149,1 65,8% Нелихвени 45 784,3 30 099,2 27 950,1 2 149,1 65,7% Текущи 38 960,3 27 352,2 26 488,0 864,2 70,2% Капиталови** 6 574,2 2 716,2 1 444,7 1 271,5 41,3% Предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина 29,5 30,8 17,4 13,4 104,6% Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи*** 220,3 Лихвени 724,9 553,9 553,9 0,0 76,4% Вноска в общия бюджет на ЕС 1 397,4 890,9 890,9 63,8% ТРАНСФЕРИ - НЕТО -504,3 504,3 БЮДЖЕТНО САЛДО -3 513,8 871,4 484,9 386,5 * Данните са на база месечните отчети за касовото изпълнение на ПРБ; **Вкл. нетен прираст на държавния резерв; ***В позицията „Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи“ се отразяват само разходите по разчет, а средствата, изразходвани за сметка на резерва по отчет са отчетени по съответните разходни позиции, към които се отнасят извършените разходи.

32 Разчети към ЗИД на ЗДБРБ за 2020 г. (Обн., ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г.) 33 Европейски средства - включват средствата по оперативни програми от Кохезионния и Структурните фондове на ЕС (администрирани от Националния фонд към МФ), Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския фонд за морско дело и рибарство (администрирани от Разплащателната агенция към ДФ „Земеделие“), както и други програми и проекти, финансирани от фондове и институции на ЕС. В европейските средства участват и средствата от национално съфинансиране.

234

Изпълнение на приходите по КФП Постъпилите приходи, помощи и дарения към септември 2020 г. са в размер на 32 415,5 млн. лв., което представлява 73,0% от годишните разчети към ЗДБРБ за 2020 г. Съпоставени със същия период на предходната година те намаляват номинално с 383,5млн. лева. При данъчните и неданъчните приходи се наблюдава спад със 750,3 млн. лв.

(2,4%), а постъпленията от помощи и дарения (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са повече с 366,8 млн. лв. (21,0%), сравнени с края на септември 2019 година.

Общата сума на данъчните приходи (вкл. приходите от осигурителни вноски) е 25 990,6 млн. лв., което представлява 74,4% от разчетените за годината. Данъчните приходи формират 80,2% от общите постъпления по КФП за периода. Изпълнението на данъчните и осигурителните приходи за деветмесечието на 2020 г. спрямо актуализираните разчети за годината е 74,4 на сто. При допускане за липса на втора вълна на заразата с COVID-19 и повторно налагане на по-строги карантинни мерки и ограничения до края на годината и на база на текущите параметри, прогнозите в годишен план очертават изпълнение на общия размер на данъчните приходи, планирани по националния бюджет. Тук е важно да се отбележат и усилията на приходните администрации за повишаване събираемостта на приходите. Независимо от извънредните обстоятелства, продължават да се прилагат активните мерки за засилен фискален контрол, включително и контрол в реално време на фискалните устройства на търговците в страната, мерките за засилване на контрола при търговията с акцизни стоки, борбата с контрабандния внос, както и противодействието на опитите за данъчни нарушения и измами. Системното прилагане на тези мерки вече оказва дисциплиниращ ефект и натиск върху сивата икономика.

Постъпленията в групата на преките данъци са в размер на 4 607,3 млн.

лв., което представлява изпълнение от 70,0% на разчета за годината, при

4 660,2 млн. лв. за същия период на 2019 година.

Отчетените приходи от осигурителни вноски на общественото и здравно осигуряване към 30.09.2020 г. са в размер на 8 039,7 млн. лв. или 74,4% изпълнение на разчета. В номинално изражение осигурителните вноски нарастват с 3,7% (290,0 млн. лв.) спрямо деветмесечието на 2019 г.

Постъпленията от косвени данъци са в размер на 12 401,7 млн. лв., което представлява 76,0% от предвидените в ЗДБРБ за 2020 г.

Постъпленията от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени данъци и др.) са в размер на 941,9 млн. лв., което представлява 77,9% от разчетите към ЗДБРБ за 2020 г.

Неданъчните постъпления по КФП към края на месец септември 2020 г. са в размер на 4 311,2 млн. лв., което представлява 63,6% изпълнение на годишните разчети. Предвид ограничената икономическа активност в резултат на усложнената епидемична обстановка, договорените промени в обхвата и ценообразуването, както и изключително негативните развития в транспортния сектор, свързани с пандемията от COVID-19, в годишен план се очаква нетно неизпълнение на планираните ТОЛ такси и винетни такси по държавния бюджет за 2020 г. в размер на 260,0 млн.

лв. Настоящите извънредни обстоятелства в транспортния сектор, и в частност изключително променената и влошена краткосрочна перспектива пред въздушните превози, както и преходният период от дванадесет месеца за изпълнение на предварителните условия, съгласно концесионния договор от 22 юли 2020 г., подписан между министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и „СОФ Кънект“ АД (Концесионен договор за възлагане за концесия за строителство на обект „Гражданско летище за обществено ползване София“ – публична държавна собственост) очертават изместване на планираните постъпления от първоначалното концесионно възнаграждение от концесията за „Гражданско летище за обществено ползване София“, планирано в размер на 660,0 млн. лв., за следващата година.

Постъпилите помощи и дарения от страната и чужбина (вкл. помощите от фондовете на ЕС) са в размер на 2 113,8 млн. лв., което представлява 78,5% от годишния разчет.

235

Граф.: Данъчно-осигурителни приходи по КФП към септември

2019 г. и септември 2020 г.

(млн. лв.) Изпълнение на разходите по КФП Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в общия бюджет на ЕС) към септември 2020 г. са в размер на 31 544,1 млн. лв., което представлява 65,8% от годишния разчет. За сравнение разходите по КФП към септември 2019 г. бяха в размер на 31 534,8 млн. лева. При съпоставката на разходите по КФП със същия период на предходната година следва да се има предвид, че през август 2019 г. бе извършено плащане във връзка с придобиването на нов тип боен самолет, което е с еднократен характер. Поради тази причина разходите по КФП към септември 2019 г. са близки до отчетените за същия период на 2020 година.

Нелихвените разходи са в размер на 30 099,2 млн. лв., 65,7% от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи към септември 2020 г. са в размер на 27 352,2 млн. лв. (70,2% от разчета за годината), капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 2 716,2 млн. лв. (41,3% от разчетите към ЗДБРБ за 2020 г.), 236 предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 30,8 млн. лв.

Лихвените плащания са в размер на 553,9 млн. лв. (76,4% от разчета към ЗДБРБ за 2020 г.).

Частта от вноската на Република България в общия бюджет на ЕС, изплатена към 30.09.2020 г. от централния бюджет, възлиза на 890,9 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от

26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (EС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година.

Граф.: Основни разходни показатели по КФП към септември

2019 г. и септември 2020 г.

(млн. лв.) * Вкл. Предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина ** Вкл. Нетен прираст на държавния резерв

Разходи по държавния бюджет, бюджетите на социалноосигурителните фондове и бюджетите на общините

• Държавен бюджет Общият размер на разходите по държавния бюджет (вкл. и трансферите за др. бюджети и вноската в бюджета на ЕС) към септември

2020 г. е 19 183,0 млн. лв. или 65,2% от предвидените със ЗДБРБ за 2020 г.

Нелихвените разходи по държавния бюджет (без трансферите за др.

бюджети) към септември 2020 г. са в размер на 7 992,2 млн. лв., което представлява 58,5% от годишния разчет. Съпоставени с данните към септември 2019 г., нелихвените разходи намаляват с 1 130,8 млн. лв.

(12,4%). През месец август 2019 г. бе извършен разход по бюджета на Министерството на отбраната по инвестиционен проект „Придобиване на нов тип боен самолет“ за Военновъздушните сили на Република България, което има еднократен ефект в 2019 г. Поради тази причина при съпоставката на разходите за деветмесечието на 2020 г. със същия период на предходната година се отчита намаление на нелихвените разходи в частта на капиталовите разходи по държавния бюджет.

4 219,5 млн. лв. или 73,0% от планираните за 2020 г. Разходите за издръжка (вкл. разходи за членски внос и участие в нетърговски организации и дейности и платени данъци, такси и административни санкции) са в размер на 1 178,7 млн. лв. или 48,0% от планираните за годината. Социалните разходи (вкл. разходите за стипендии) са в размер на 904,8 млн. лв. или 64,7% от предвидените за годината и са основно разходи по бюджета на МТСП за помощи по Закона за социално подпомагане, Закона за хората с увреждания, Закона за семейни помощи за деца и др. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 17,3 млн. лв. Разходите за субсидии са в размер на 769,6 млн. лв. или 71,3% от планираните за годината. От тях 130,8 млн. лв. са субсидиите за „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД; 127,2 млн. лв. са субсидиите за Национална компания „Железопътна инфраструктура” и 40,9 млн. лв. (в т. ч. 14,8 млн. лв. са допълнителни субсидии по ПМС 114/28.05.2020 г.) за „Български пощи” ЕАД. Към края на месец септември 2020 г. ДФ „Земеделие“ e изплатил субсидии в общ размер на 186,6 млн. лв., от които 91,7 млн. лв. държавна помощ;

75,6 млн. лв. преходна национална помощ за тютюн; 15,8 млн. лв.

преходна национална помощ за сектор „Животновъдство“ и 3,4 млн. лв.

средства за ДДС по схеми „Училищен плод“ и „Училищно мляко“.

Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) по държавния бюджет възлизат на 902,4 млн. лв.

Лихвените плащания по държавния бюджет към 30.09.2020 г. са в общ размер на 525,9 млн. лв. или 76,0% от предвидените в годишните разчети.

Нетният размер на трансферите по държавния бюджет към края на деветмесечието на 2020 г. е 9 774,0 млн. лева.

• Разходи по бюджетите на социалноосигурителните фондове Извършените разходи по бюджетите на социалноосигурителните фондове към септември 2020 г. са в размер на 13 155,4 млн. лв., което представлява 72,1% от разчета за годината, в т.ч. пенсии, помощи и обезщетения по КСО в размер на 9 587,0 млн. лв. и здравноосигурителни плащания в размер на 3 108,2 млн. лв.

• Разходи по бюджетите на общините Извършените разходи по общинските бюджети, включително и за сметка на предоставените целеви трансфери от други бюджети са в размер на

4 942,0 млн. лв. или 73,5% от разчетите към ЗДБРБ за 2020 г. Текущите нелихвени разходи възлизат на 4 447,1 млн. лв. (77,4% от годишния разчет), а капиталовите разходи са в размер на 468,2 млн. лв. или 49,5% от разчета за годината. Лихвените плащания са в размер на 26,7 млн. лв.

или 80,1% от разчета за годината.

• Бюджетно салдо по консолидираната фискална програма Бюджетното салдо по КФП към 30.09.2020 г. е положително в размер на 871,4 млн. лв. и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 484,9 млн. лв. и по европейските средства в размер на 386,5 млн. лв.

237

Общият размер на касовите постъпления от ЕС (от Структурните и Кохезионния фондове, от ЕЗФРСР и ЕФР, от средства за директни плащания към земеделските производители и плащания по пазарни мерки и др.) към 30.09.2020 г. е 3 698,5 млн. лв. Нетните постъпления от ЕС към 30.09.2020 г. (касови постъпления от ЕС, намалени с вноската в общия бюджет на ЕС) са положителни в размер на 2 807,6 млн. лв.

34 Размерът на фискалния резерв към 30.09.2020 г. е 13,53 млрд. лв., в т.ч. 13,49 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,04 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

3. ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА В ХОДА НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА КОНСОЛИДИРАНАТА ФИСКАЛНА ПРОГРАМА ЗА 2020 Г.

Огромните предизвикателства, които поставя развитието на кризата с пандемията от COVID-19 през 2020 година, са безпрецедентни и комплексни. Голяма част от водещите икономики отчитат спадове на реалния БВП за второто тримесечие на 2020 г. в размери без аналог за последните двадесет и пет години, откогато се води динамичен ред за показателя за ЕС. Това неминуемо ще доведе до изпадане в дълбока рецесия през следващите тримесечия. Средно за Европейския съюз, по данни на Евростат, спадът на икономиките на държавните членки за второто тримесечие на 2020 г. на годишна база спрямо второто тримесечие на 2019 г. е 13,9 на сто (сезонно изгладени данни), а за страните от еврозоната – 14,7 на сто. Всички страни от еврозоната отчитат спад в икономическото си производство, но на национално ниво той се проявява с различна сила. Единствено Ирландия и Литва отчитат намаление на годишна база в размер до 4%. Спадът на икономическата активност в Германия и Холандия за второто тримесечие на 2020 г.

34 Обхватът на показателя фискален резерв е в съответствие с §1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси.

238 спрямо същия период на 2019 г. е по-умерен (съответно минус 11,3% и минус 9,0%). За разлика от тях Италия отчита спад със 17,7% , Франция - с 18,9%, а Испания отчита най-сериозен спад на икономиката - с 22,1%.

На фона на отчетеното влошаване в останалите държави членки България е сред страните с умерено изразен икономически шок от кризата. Според данните на Евростат, публикувани в началото на септември, икономиката на България отчита спад за второто тримесечие на годишна база с 8,5 на сто. Очаква се през третото тримесечие да започне постепенно възстановяване, подкрепено от смекчаването на карантинните мерки и очаквано постепенно подобряване при потреблението, износа и вноса.

Източник: Euroindicators, Newsrelease Eurostat 133/2020, септември 2020 Мащабите на икономическите последствия надвишават прогнозите от пролетта в годишен план и наложиха проактивни политики за адресиране на възникналите дисбаланси и подпомагане на най- засегнатите сектори от икономиката.

Европейската комисия координира общи европейски мерки в отговор на пандемията. Бяха предприети действия за укрепване на сектора на общественото здравеопазване и за смекчаване на социално- икономическите последици в Европейския съюз, като се мобилизираха наличните ресурси за подпомагане на държавите членки да координират

мерките на национално ниво. Задействана бе Общата предпазна клауза от Пакта за стабилност и растеж, която позволи на държавите членки да предприемат мерки за справяне с разпространението на вируса, като временно се отклонят от средносрочната си бюджетна цел и/или от стъпката за постигането ѝ чрез фискалните правила, които обикновено се прилагат в рамките на европейската фискална рамка. По този начин бе дадена възможност за гъвкавост на националните правителства да предприемат мерки в условията на извънредно положение, което предполага увеличаване на публичните разходи на фона на очаквано неизпълнение на приходите и съответно изисква временно фискално разхлабване.

На този фон България работи в координация с Европейската комисия и другите държави членки за преодоляване на последствията от кризата, породена от пандемията, като във фокуса на предприетите мерки неизменно са предизвикателствата за секторите и политиките пряко насочени за борба и контрол на разпространението на заразата, както и такива, насочени към социално-икономическите последици за икономиката и уязвими групи на населението. Укрепването на звената, непосредствено ангажирани с борбата с разпространението на пандемията, е първостепенен приоритет и цели максимално засилване на капацитета и недопускане на претоварване на здравната система.

Успешното адресиране на предизвикателствата, свързани със здравните аспекти на кризата, налага мобилизиране на всички налични ресурси.

Въпреки огромните усилия за разработването на терапевтични медикаменти и ваксини за борба с вируса, все още няма яснота кога ще могат да бъдат на разположение ефективни медикаменти, което да измести фокуса от медицинската част на кризата към преодоляване на последствията за икономиката.

Усилията в контекста на овладяването на социално-икономическия аспект на кризата също нямат аналог. България мобилизира значителни ресурси за реализирането на първия и втория пакет от социално- икономически мерки. Още от самото избухване на пандемията мерките за подкрепа на бизнеса и заетостта са едни от основните приоритети във водените разходни политики. Мерките за субсидирана заетост, временното намаляване на данъчни ставки и осигуряването на подкрепа за най-засегнатите от кризата сектори, увеличаването на публичните инвестиции за компенсиране на отлива при частните, социалната подкрепа за най-уязвимите групи от населението са само част от усилията за намаляване на икономическите последици от кризата. Това от своя страна поставя предизвикателства пред бюджета, с оглед обезпечаване на необходимите значителни ресурси за реализиране на тези политики.

В изключително кратки срокове след обявяването с Решение на Народното събрание от 13 март на извънредно положение на територията на цялата страна правителството изготви и внесе за одобряване спешен законопроект за изменение и допълнение на ЗДБРБ за 2020 г., който имаше за цел да посрещне и отрази най-неотложните и преки негативни ефекти от кризата в бюджетната рамка. В законопроекта бяха залегнали допускания по отношение на развитието на основните макроикономически индикатори, като прогнозите бяха изготвени при много висока степен на неопределеност по отношение мащабите и продължителността на кризата. Спешният порядък на предложените промени в разходната част позволи да бъде обезпечен ресурс за финансиране единствено на първия най-неотложен пакет социално-икономически мерки и да се мобилизират преките ресурси, свързани със системите на първа линия в борбата с разпространението на пандемията. Мерките, планирани за реализиране чрез разходната част на бюджета и разработените финансови инструменти за финансиране чрез Българската банка за развитие, включително и ефектите от мултиплицирането на инструментите, осигуриха до 4,5 млрд. лв. за социално-икономически мерки. Заедно с това бе направен и анализ на възможностите за пренасочване на ресурс по Оперативните програми и фондовете на ЕС, който да подпомогне и допълни националните политики и мерки за преодоляване на последствията от пандемията.

Въпреки насочените безпрецедентни по размер ресурси, развитието на икономическата среда в хода на кризата очерта необходимост от спешни действия в редица сектори на икономиката и допълнителни мерки за подпомагане на най-засегнатите групи от населението. През месец юли правителството одобри втори пакет социално-икономически мерки, включително увеличение с 30 на сто на заплатите на служители, ангажирани с борбата с пандемията и администрации с ниски възнаграждения, изплащане на добавки в размер на 50 лева към пенсиите 239

на всички пенсионери за месеците от август до октомври (в последствие бе решено мярката да бъде продължена до края на 2020 г.), насочване на разходи на НЗОК към дейностите, свързани с превенция и лечение на последствията от COVID-19, мерки за насърчаване на инвестициите, за подпомагане на туризма, за инфраструктурни обекти и други.

Необходимият ресурс за обезпечаване на тези мерки в размер на около 1,2 млрд. лв. бе осигурен изцяло за сметка на преструктуриране и оптимизиране на разходите по държавния бюджет в рамките на одобрените от Народното събрание разходни ограничители в закона за бюджета с актуализацията от месец април. Поради тази причина на етапа на одобряване на мерките не се наложи изготвяне на нова актуализация на бюджета.

На база на наличните към месец септември 2020 г. отчетни данни и изготвени оценки за размера на усвоените средства за 2020 г. по мерките, свързани с усилията на ограничаване и овладяване на пандемията от COVID-19, както и социалните и икономическите мерки за намаляване на последствията за населението и бизнеса може да се обобщи, че по линия на националния бюджет са мобилизирани безпрецедентни по размер ресурси. Оценките сочат, че за 6-те месеца след въвеждането на извънредното положение в България и последвалата го извънредна eпидемична ситуация, и за оставащите три месеца до края на годината, са одобрени мерки и фискални стимули за овладяване на пандемията от COVID-19 и последствията от нея в размер на 2,8 млрд. лв. (2,4% от прогнозния БВП).

Отделно за обезпечаване на финансовите инструменти, предоставени от Българската банка за развитие бяха предоставени средства под формата на увеличение на капитала на банката в размер на 0,7 млрд. лв. (0,6% от БВП).

Важен приоритет, допълващ мерките, свързани с усилията за борба с пандемията и за намаляване на негативните социално-икономически последствия, са инвестициите в публична инфраструктура, които имат за цел, от една страна, да компенсират частично очертаващия се спад при инвестициите в останалите сектори на икономиката, и от друга - целят запазване на работни места. При прогнозираното рязко забавяне на икономиката през 2020 година и потенциално навлизане в рецесия 240 поради ефектите от кризата с пандемията в България, повишаването на публичните инвестиции може да окаже положителен ефект върху растежа по канала на разходите за крайното потребление, който допълнително ще се подсили от мултипликаторите, чрез веригата от изпълнители, доставчици на материали и работници, които са предимно местни за икономиката субекти. В тази връзка правителството е поело ясен ангажимент, че в условията на криза няма по никакъв начин да намали планираните разходи за строителство на инфраструктурни проекти. В продължение на тази политика бе осигурен и допълнителен ресурс за инфраструктурни разходи за 2020 година, което да надгради одобрените вече пакети социално-икономически мерки за преодоляване на последствията от пандемията и да ускори строителството на ключови инфраструктурни обекти и съоръжения.

От страна на приходите към деветмесечието на 2020 г. не се наблюдава изоставане спрямо актуализираните разчети от април при основните данъци. Потенциални рискове към момента се свързват с евентуални негативни ефекти от налагане на строги карантинни мерки до края на годината. След периода на изразен спад при постъпленията в частта на ДДС и акцизи през второто тримесечие последваха месеци на постепенно възстановяване, като в годишен план се очаква постъпленията да бъдат близки до планираните в разчетите от пролетта.

В частта на преките данъци постъпленията от ДДФЛ бяха по-слабо засегнати от негативните ефекти от пандемията, като към края на деветмесечието те дори отчитат минимален ръст спрямо същия период на 2019 г. Положителен ефект върху постъпленията от тези данъци оказа и приложената веднага след избухването на пандемията мярка за субсидирана заетост придобила популярност като „60/40“, която спомогна голяма част от работодателите да задържат своите служители и работници. При неданъчните приходи в годишен план се очерта неизпълнение на годишните разчети в общ размер на около 0,9 млрд.

лв., като основната част от него се дължи на изместването за 2021 г. на заплащането на еднократно първоначално концесионно възнаграждение за възлагане на концесия за строителство на обект „Гражданско летище за обществено ползване София“ – публична държавна собственост.

Съгласно подписания договор със спечелилия процедурата оператор се очаква сумата от еднократното първоначално концесионно

възнаграждение в размер на 660,0 млн. лв. да постъпи през 2021 г., с което планираните постъпления по държавния бюджет за 2020 г. в същия размер няма да бъдат изпълнени. Освен това, на база на изготвени разчети бе прогнозирано и неизпълнение на приходите в частта на постъпленията от такси по държавния бюджет, което се дължи на по- ниски от планираните постъпления от ТОЛ такси за годината.

Значителните по размер ресурси, насочени за преодоляване на негативните последствия от пандемията, изчерпаха наличните възможности за преструктуриране и обезпечаване на приоритетни разходи в рамките на утвърдените разходни тавани с актуализираните разчети към ЗДБРБ за 2020 г. от пролетта.

Предвид значителния размер на прогнозираното неизпълнение на постъпленията в частта на неданъчните приходи и липсата на възможност за предприемане на компенсиращи мерки в изпълнение на чл. 27, ал. 2 на ЗПФ в такъв размер, се наложи да бъде предложена промяна в разчетите по ЗДБРБ за 2020 г., която бе одобрена от Народното събрание със ЗДБРБ за 2021 г.

Отчитайки рисковете, свързани с развитието на пандемията до края на годината и евентуалното налагане на по-строги карантинни мерки, са предприети действия за приоритизиране и оптимизиране на разходите в отделните бюджетни системи с оглед обезпечаване на ресурс за допълнителни разходи за борба с разпространението и за лечение на COVID-19 в България, които да бъдат пренасочени към системата на здравеопазването. В разпоредбите на ЗИД на ЗДБРБ за 2020 г. също така е предвидено, че сума в размер на 200 млн. лв. от одобрените допълнителни средства по бюджета на МРРБ за 2020 г. няма да бъде възможно да бъде разходвана преди 23 декември 2020 г. за предвидените инфраструктурни разходи, а ще остане резерв за финансиране при необходимост на допълнителни разходи в системата на здравеопазването. За сметка на този резерв Министерският съвет при необходимост може да одобрява допълнителни разходи/трансфери по бюджетите на Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса и Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ и/или увеличение на показателите по чл. 86, ал.

2, т. 5 и 6 от Закона за публичните финанси за съответните бюджети по държавния бюджет, за осигуряване на лекарствени продукти, предпазни средства, дезинфектанти, апаратура, за дейности за лечение, както и за други разходи, свързани с лечението на COVID-19, при неблагоприятно развитие на пандемията. След 23 декември 2020 г. остатъкът от този резерв, който не е използван за финансиране на допълнителни мерки за борба с пандемията, ще бъде на разположение по бюджета на МРРБ за

2020 г. за финансиране на инфраструктурни разходи.

241

ПРИЛОЖЕНИЕ № 2:

ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ ПО АКТУАЛИЗИРАНАТА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2021-2023 Г.

Мерна ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ 2021 г. 2022 г. 2023 г.

единица

1. Размер на данъчната ставка за облагане с ДДС 20 20 20 в т.ч.:

- Данъчна ставка за настаняване, предоставяно в хотели и

9 9 9 подобни заведения

- Данъчна ставка за доставка на книги на физически

9 20 20 носители или извършвана по електронен път или и двете

- Данъчна ставка за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или

9 20 20 неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи %

- Данъчна ставка за доставка на храни, подходящи за

9 20 20 бебета или за малки деца по приложение № 4 от ЗДДС

- Данъчна ставка за доставка на бебешки пелени и подобни

9 20 20 бебешки хигиенни артикули по приложение № 4 от ЗДДС

- Данъчна ставка за доставка на обща туристическа услуга в случаите по чл. 136 от ЗДДС, както и екскурзиите,

9 20 20 организирани от туристически оператори и туристически агенти със случаен автобусен превоз на пътници

- Данъчна ставка за доставка на услуга за използване на 9 20 20 спортни съоръжения

2. Размер на основната данъчна ставка на корпоративния % 10 10 10 данък

3. Данък върху доходите на физическите лица, основна ставка 10 10 10 в т.ч.:

- Данъчна ставка за данъка върху доходите от стопанска дейност на едноличните търговци % 15 15 15

- Данък върху придобитите от местни физически лица доходи от лихви по банкови сметки 8 8 8 242

Мерна ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ 2021 г. 2022 г. 2023 г.

единица

4. Данъци, удържани при източника в т.ч.:

4.1. Данък, удържан при доходи от дивидентите и ликвидационните дялове 5 5 5 в т.ч.:

- от дивидентите и ликвидационните дялове, разпределени в полза на чуждестранно юридическо лице, което е местно % лице за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за 0 0 0 Европейското икономическо пространство и другите лица по чл. 194, ал. 3 от ЗКПО

4.2. Данък върху доходите на чуждестранни юридически лица 10 10 10 в т.ч.:

- Данъчна ставка за данъка върху доходите от лихви, % авторски и лицензионни възнаграждения, когато са изпълнени допълнителните условия по чл. 195, ал. 7-12 от 0 0 0 Закона за корпоративното подоходно облагане

5. Данък върху разходите % 10 10 10

6. Данък върху хазартната дейност от игри, при които залогът за участие е чрез цената на телефонна или друга електронна % 15 15 15 съобщителна услуга (основна ставка)

7. Данък върху приходите на бюджетни предприятия 3 3 3 в т.ч.: %

- на общините 2 2 2

8. Акцизи в т.ч.:

8.1. Акциз на безоловен бензин лв./1000 л. 710 710 710

8.2. Акциз на газьол (в т.ч. използван и като гориво за отопление) лв./1000 л. 646 646 646

8.3. Акциз на втечнен нефтен газ (LPG)

- използван като моторно гориво лв./1000 л. 340 340 340

- използван като гориво за отопление 0 0 0 243

Мерна ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ 2021 г.

единица

8.4. Акциз на керосин лв./1000 л. 646

8.5. Акциз на кокс и въглища лв./гигаджаул 0,60

8.6. Акциз на електрическа енергия

- използвана за стопански нужди лв./MWh 2

- използвана за битови нужди 0

8.7. Акциз на цигари - общ (не по-малък от) лв./1000 къса 177

8.8. Акциз на тютюн за пушене (за лула и цигари) лв./кг. 152

8.9. Акциз на нагреваемо тютюнево изделие лв./кг. 233

8.10. Акциз на пури и пурети лв./1000 къса 270

8.11. Акциз на спиртни напитки (етилов алкохол) 1 100 лв./хектолитър

- Акциз на етилов алкохол (ракия) - намалена ставка 550

8.12. Акциз на междинни продукти лв./хектолитър 90

8.13. Акциз на бира - основна ставка 1,5 лв./хектолитър

- намалена ставка за бира, произведена от независими малки пивоварни градус Плато 0,75

8.14. Акциз на природния газ:

- използван като моторно гориво лв./гигаджаул 0,85

- използван като гориво за отопление 0,60

8.15. Акциз на тежки горива:

- използвани като моторно гориво лв./1000 кг. 646

- използвани като гориво за отопление 400

9. Данък върху застрахователните премии % 2

10. Размер на минималната работна заплата лева 650

11. Размер на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване в т.ч.:

11.1. за фонд „Пенсии” 19,8 за родените преди 1 януари 1960 г.;

14,8 за родените след 31 декември 1959 г.

244

2022 г. 2023 г.

646 646 0,60 0,60

2 2

0 0

177 177

152 152

233 233

270 270

1 100 1 100

550 550

90 90 1,5 1,5 0,75 0,75 0,85 0,85 0,60 0,60

646 646

400 400

2 2

650 650 19,8 за родените преди 1 19,8 за родените преди 1 януари 1960 г.; януари 1960 г.;

14,8 за родените след 31 14,8 за родените след 31 декември 1959 г. декември 1959 г.

Мерна ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ единица 2

11.2. за фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ %

11.3. за фонд „Общо заболяване и майчинство”

11.4. за фонд „Трудова злополука и професионална болест”

11.5. за фонд „Безработица”

12. Размер на осигурителната вноска за здравно осигуряване %

13. Размер на осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване – универсални % пенсионни фондове

14. Размер на осигурителната вноска за Учителския пенсионен % фонд

15. Размер на осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване за работещите при % условията на първа и втора категория труд - професионални пенсионни фондове

16. Размер на вноската за фонд „Гарантирани вземания на % работниците и служителите“

17. Размер на гарантирания минимален доход (ГМД) лева

18. Максимален месечен размер на осигурителния доход през лева календарната година

19. Минимален месечен размер на осигурителния доход през лева календарната година за самоосигуряващите се лица

20. Разпределение на осигурителните вноски между осигурители и осигурени лица в т.ч.:

20.1. Разпределение на осигурителните вноски между осигурители и осигурени лица за фонд „Общо заболяване и съотношение майчинство“ и фонд „Безработица“

2021 г. 2022 г. 2023 г.

60,8 за родените преди 1 60,8 за родените преди 1 60,8 за родените преди 1 януари 1960 г.; януари 1960 г.; януари 1960 г.;

55,8 за родените след 31 55,8 за родените след 31 55,8 за родените след 31 декември 1959 г. декември 1959 г. декември 1959 г.

3,5 3,5 3,5 0,7 0,7 0,7 (от 0,4 до 1,1 на сто в (от 0,4 до 1,1 на сто в (от 0,4 до 1,1 на сто в зависимост от степента на зависимост от степента на зависимост от степента на риска) риска) риска)

1 1 1

8 8 8

5 5 5 4,3 4,3 4,3

12 на сто - за лицата, 12 на сто - за лицата, 12 на сто - за лицата, работещи при условията работещи при условията работещи при условията на I категория труд; на I категория труд; на I категория труд;

7 на сто - за лицата, 7 на сто - за лицата, 7 на сто - за лицата, работещи при условията работещи при условията работещи при условията на II категория труд на II категория труд на II категория труд

0 0 0

75 75 75

3 000 3 000 3 000

650 650 650 60:40 60:40 60:40 245

Мерна ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ единица

20.2. Размер на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ за осигурители и осигурени лица %

20.3. Разпределение на здравноосигурителната вноска между съотношение осигурители и осигурени лица

21. Минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст

22. Максимален размер на получаваните една или повече пенсии лева

23. Пенсионна политика

24. Размер на месечното парично обезщетение за отглеждане лева на дете до 2-годишна възраст

25. Размер на средномесечния доход по чл. 4 от Закона за лева семейни помощи за деца

26. Размер на средномесечния доход по чл. 4а, ал. 2, т. 1 от лева Закона за семейни помощи за деца

27. Размер на средномесечния доход по чл. 4а, ал. 2, т. 2 от лева Закона за семейни помощи за деца

28. Размер на еднократната помощ при бременност по чл. 5а, лева ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца

29. Размер на еднократната помощ при раждане на живо дете по чл. 6, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца в т.ч.:

29.1. - за първо дете лева

29.2. - за второ дете

29.3. - за трето дете

29.4. - за четвърто и всяко следващо дете

30. Размер на допълнителната еднократна помощ за дете с установени трайни увреждания 50 и над 50 на сто до лева навършване на двегодишна възраст по чл. 6, ал. 6 от Закона 246

2021 г. 2022 г. 2023 г.

11,02:8,78 за лицата 11,02:8,78 за лицата 11,02:8,78 за лицата родени преди 1 януари родени преди 1 януари родени преди 1 януари

1960 г. 1960 г. 1960 г.

8,22:6,58 за лицата, родени 8,22:6,58 за лицата, родени 8,22:6,58 за лицата, родени след 31 декември 1959 г. след 31 декември 1959 г. след 31 декември 1959 г.

60:40 60:40 60:40 Увеличение от 250 лв. на Увеличение с процента по Увеличение с процента по

300 лв., считано от чл. 100 от КСО, считано чл. 100 от КСО, считано

1 януари от 1 юли от 1 юли

1 440 лв. за всички 1 440 лв. за всички пенсии 1 440 лв. за всички пенсии пенсии, считано от

1 януари Осъвременяване съгласно Осъвременяване съгласно Осъвременяване съгласно чл. 100 от КСО, считано чл. 100 от КСО, считано чл. 100 от КСО, считано от 1 юли от 1 юли от 1 юли

380 380 380

510 510 510

410 410 410 от 410,01 до 510 лв. от 410,01 до 510 лв. от 410,01 до 510 лв.

включително включително включително

150 150 150

250 250 250

600 600 600

300 300 300

200 200 200

100 100 100

Мерна ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ 2021 г. 2022 г. 2023 г.

единица за семейни помощи за деца

31. Размер на еднократната помощ при осиновяване на дете по лева 250 250 250 чл. 6б, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца

32. Размер на еднократната помощ за отглеждане на близнаци лева 1 200 1 200 1 200 по чл. 6а, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца

33. Размер на еднократната помощ за отглеждане на дете от майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на лева 2 880 2 880 2 880 обучение, по чл. 8в, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца

34. Размер на месечните помощи за отглеждане на дете до навършване на една година по чл. 8, ал. 1 от Закона за лева 200 200 200 семейни помощи за деца

35. Размер на месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20- годишна възраст, по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца в т.ч.:

35.1. - за семейство с едно дете лева 40 40 40

35.2. - за семейство с две деца 90 90 90

35.3. - за семейство с три деца 135 135 135

35.4. - за семейство с четири деца, като за всяко следващо дете в

145 145 145 семейството помощта за семейството расте с 20 лв.

36. Размер на месечната помощ за отглеждане на близнаци по лева 75 75 75 чл. 7, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца

37. Размер на месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца в т.ч.:

37.1. - за дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена лева 930 930 930 работоспособност

37.2. - за дете с определени от 70 до 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена 450 450 450 работоспособност

37.3. - за дете с определени от 50 до 70 на сто вид и степен на

350 350 350 увреждане или степен на трайно намалена 247

Мерна ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ 2021 г. 2022 г. 2023 г.

единица работоспособност

38. Размер на месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца в т.ч.:

38.1. - за дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена лева 490 490 490 работоспособност

38.2. - за дете с определени от 70 до 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена 420 420 420 работоспособност

38.3. - за дете с определени от 50 до 70 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена 350 350 350 работоспособност

39. Размер на месечната помощ за дете без право на лева 115 115 115 наследствена пенсия от починал родител

40. Размер на еднократната помощ за ученици, записани в 300 лв. за учебната 300 лв. за учебната 300 лв. за учебната лева първи клас, по чл. 10а от Закона за семейни помощи за деца 2021/2022 година 2022/2023 година 2023/2024 година

41. Размер на еднократната помощ за ученици, записани в осми 300 лв. за учебната 300 лв. за учебната 300 лв. за учебната лева клас, по чл. 10б от Закона за семейни помощи за деца 2021/2022 година 2022/2023 година 2023/2024 година

42. Минимален дневен размер на обезщетението за безработица по чл. 54б, ал. 2 от Кодекса за социално лева 12 12 12 осигуряване Забележки:

1 По т. 8.14 – акцизната ставка върху природния газ за моторно гориво в размер на 0,85 лв. за гигаджаул е запазена до постановяване на акт за несъответствие от Европейската комисия с правилата в областта на държавните помощи.

2 По т. 11.1 и т. 11.2 – посочените размери за осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ и за фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ за лицата, родени след 31 декември

1959 г. са за лицата, които се осигуряват и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд.

248

ПРИЛОЖЕНИЕ № 3:

КОНСОЛИДИРАНА ФИСКАЛНА ПРОГРАМА ЗА ПЕРИОДА 2018-2023 Г.

2018 2019 Показатели Отчет Отчет млн. лв.

Приходи, помощи и дарения 39 650,9 44 048,6 Данъчно-осигурителни приходи 32 235,5 35 280,6 Преки данъци 6 132,5 6 714,9 Корпоративни данъци 2 464,5 2 695,2 от нефинансови предприятия 2 276,9 2 450,9 от финансови институции 187,5 244,3 Данъци върху доходите на физическите лица 3 668,0 4 019,7 Приходи на социалното и здравното осигуряване 9 458,3 10 546,9 Осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване 6 825,0 7 622,4 Здравноосигурителни вноски 2 633,3 2 924,5 Косвени данъци 15 531,0 16 847,7 ДДС 10 064,0 11 086,1 Акцизи 5 203,2 5 486,0 Данък върху застрахователните премии 37,6 44,7 Мита и митнически такси 226,2 230,9 Други данъци 1 113,8 1 171,0 Имуществени данъци 968,3 1 020,1 Други данъци по Закона за корпоративното подоходно облагане 144,6 151,1 Други данъци 0,8 -0,2 Неданъчни приходи 5 302,3 6 303,3 Превишение на приходите над разходите на БНБ Други 5 302,3 6 303,3 Приходи от такси 2 040,3 2 153,5 Приходи и доходи от собственост 1 061,9 1 102,8 Глоби, санкции и наказателни лихви 343,6 416,1 Постъпления от продажба на нефинансови активи 929,2 1 026,9 Приходи от концесии 148,2 148,9 Други приходи 779,1 1 455,0 Помощи и дарения 2 113,0 2 464,7 помощи от страната 26,2 25,8 помощи от чужбина 2 086,8 2 438,9

2020 2020 2021 2022 2023 Ревиз. Оч. изпълн. Програма Прогоноза Прогноза оценка

43 497,7 43 227,6 47 596,2 49 217,8 52 423,8

34 915,9 34 932,2 37 035,4 39 659,9 41 994,9

6 581,2 6 581,2 6 978,8 7 652,9 8 158,0

2 487,4 2 487,4 2 651,2 2 826,2 2 992,2

2 270,7 2 270,7 2 420,1 2 586,4 2 735,7 216,7 216,7 231,1 239,8 256,5

4 093,8 4 093,8 4 327,6 4 826,7 5 165,8

10 803,2 10 838,6 11 693,1 12 341,5 13 070,5

7 696,1 7 834,8 8 472,8 8 934,2 9 447,5

3 107,1 3 003,8 3 220,3 3 407,3 3 623,0

16 322,0 16 322,0 17 080,2 18 328,3 19 366,7

10 640,4 10 640,4 11 220,0 12 290,0 13 175,0

5 450,0 5 450,0 5 580,0 5 735,0 5 865,0 44,2 44,2 46,0 48,4 51,0 187,4 187,4 234,2 254,9 275,7

1 209,5 1 190,4 1 283,2 1 337,2 1 399,7

1 067,3 1 048,2 1 129,1 1 179,0 1 231,3 142,3 142,3 154,2 158,4 168,6 -0,1 -0,1 -0,2 -0,2 -0,3

5 887,7 5 556,4 6 598,2 5 872,4 5 997,7

2 204,5 2 021,5 2 349,9 2 196,6 2 262,0

1 073,0 936,2 1 005,5 1 030,2 1 086,2 348,5 365,8 375,6 379,9 380,3

1 117,8 1 043,7 959,6 955,0 957,0 143,1 143,9 797,7 202,2 202,3

1 000,8 1 045,3 1 109,9 1 108,5 1 109,8

2 694,2 2 738,9 3 962,7 3 685,5 4 431,3 28,9 32,6 29,3 29,3 29,3

2 665,2 2 706,3 3 933,4 3 656,2 4 402,0 249

2018 2019 2020 2020 2021 2022 2023 Показатели Отчет Отчет Ревиз. Оч. изпълн. Програма Прогоноза Прогноза млн. лв.

оценка Общо разходи и Вноска в бюджета на ЕС 39 515,7 45 201,0 48 747,3 48 162,4 52 483,2 51 887,8 54 963,8 Разходи 38 432,3 44 007,9 47 349,9 46 765,0 51 020,6 50 403,8 53 409,1 Нелихвени разходи 37 744,1 43 359,1 46 625,0 46 040,1 50 363,5 49 606,1 52 474,8 Текущи разходи 32 911,1 36 256,7 40 169,1 40 737,7 44 655,7 44 036,5 45 877,1 Персонал 8 783,1 10 042,1 10 715,6 11 166,3 12 446,4 12 267,9 12 317,0 Заплати 5 848,7 6 662,3 7 369,7 7 481,2 8 527,6 8 446,7 8 466,0 Други възнаграждения и плащания за персонала 969,4 1 133,4 859,1 1 197,9 1 039,0 988,7 1 010,4 Осигурителни вноски 1 965,0 2 246,4 2 486,8 2 487,3 2 879,8 2 832,4 2 840,7 Издръжка - общо 4 391,0 4 536,1 5 451,4 5 101,8 5 513,0 5 208,6 5 490,1 Стипендии 101,0 95,9 121,8 92,6 131,2 131,2 131,2 Субсидии и други текущи трансфери - общо 2 988,9 3 811,7 3 722,0 4 408,3 4 470,6 4 022,4 4 288,0 Субсидии и други текущи трансфери 2 860,4 3 641,7 3 538,3 4 208,2 4 236,7 3 788,4 4 054,0 Субсидии и други текущи трансфери за осъществяване на болнична помощ 128,5 170,0 183,7 200,1 233,9 233,9 233,9 Социални и здравноосигурителни плащания 15 958,9 17 122,0 19 433,4 19 243,8 21 437,3 21 608,7 22 716,5 Пенсии 9 491,2 9 900,8 10 624,2 11 222,2 12 404,7 12 745,5 13 484,6 Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата 2 824,4 3 139,4 4 355,2 3 733,8 4 006,3 3 791,6 3 846,6 Здравноосигурителни плащания 3 643,3 4 081,8 4 454,0 4 287,8 5 026,2 5 071,7 5 385,2 Предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина 54,5 43,7 29,5 54,2 18,0 18,6 18,6 Прираст на държавния резерв и изкупуване на земеделска продукция 20,6 54,2 19,2 7,2 31,3 31,3 31,3 Капиталови разходи 5 290,0 7 491,4 6 911,8 5 745,5 6 084,6 6 077,6 7 232,5 Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи 156,0 161,9 220,3 220,3 231,1 239,8 249,5

- по бюджетите на бюджетните организации 115,2 127,7 140,3 140,3 151,1 159,8 169,5 НЗОК 114,6 127,1 139,2 139,2 150,0 158,7 168,4 Народно събрание 0,5 0,5 0,5 0,5 0,5 Съдебна власт 0,6 0,6 0,6 0,6 0,6 0,6 0,6

- за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия 40,9 34,2 80,0 80,0 80,0 80,0 80,0 Лихви 688,2 648,8 724,9 724,9 657,2 797,8 934,3 Външни лихви 447,1 445,0 452,1 452,1 490,7 588,2 655,7 Вътрешни лихви 241,1 203,8 272,8 272,8 166,5 209,6 278,7 Вноска в бюджета на ЕС 1 083,4 1 193,1 1 397,4 1 397,4 1 462,6 1 484,0 1 554,7 Бюджетно салдо (+/-) 135,1 -1 152,4 -5 249,5 -4 934,8 -4 887,0 -2 670,0 -2 540,0 Финансиране (+/-) -135,1 1 152,4 5 249,5 4 934,8 4 887,0 2 670,0 2 540,0 Забележка: За 2018 и 2019 г. сумите на ред „Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи“ са посочени с оглед съпоставимост на информацията 250

Показатели в % от БВП Приходи, помощи и дарения Данъчно-осигурителни приходи Преки данъци Корпоративни данъци от нефинансови предприятия от финансови институции Данъци върху доходите на физическите лица Приходи на социалното и здравното осигуряване Осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване Здравноосигурителни вноски Косвени данъци ДДС Акцизи Данък върху застрахователните премии Мита и митнически такси Други данъци Имуществени данъци Други данъци по Закона за корпоративното подоходно облагане Други данъци Неданъчни приходи Превишение на приходите над разходите на БНБ Други Приходи от такси Приходи и доходи от собственост Глоби, санкции и наказателни лихви Постъпления от продажба на нефинансови активи Приходи от концесии Други приходи Помощи и дарения помощи от страната помощи от чужбина

2018 2019 2020 2020 2021 2022 2023 Отчет Отчет Ревиз. Оч. изпълн. Програма Прогоноза Прогноза оценка 36,1% 36,8% 36,5% 36,3% 38,2% 37,6% 38,1% 29,4% 29,5% 29,3% 29,3% 29,7% 30,3% 30,5% 5,6% 5,6% 5,5% 5,5% 5,6% 5,8% 5,9% 2,2% 2,3% 2,1% 2,1% 2,1% 2,2% 2,2% 2,1% 2,0% 1,9% 1,9% 1,9% 2,0% 2,0% 0,2% 0,2% 0,2% 0,2% 0,2% 0,2% 0,2% 3,3% 3,4% 3,4% 3,4% 3,5% 3,7% 3,8% 8,6% 8,8% 9,1% 9,1% 9,4% 9,4% 9,5% 6,2% 6,4% 6,5% 6,6% 6,8% 6,8% 6,9% 2,4% 2,4% 2,6% 2,5% 2,6% 2,6% 2,6% 14,2% 14,1% 13,7% 13,7% 13,7% 14,0% 14,1% 9,2% 9,3% 8,9% 8,9% 9,0% 9,4% 9,6% 4,7% 4,6% 4,6% 4,6% 4,5% 4,4% 4,3% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,2% 0,2% 0,2% 0,2% 0,2% 0,2% 0,2% 1,0% 1,0% 1,0% 1,0% 1,0% 1,0% 1,0% 0,9% 0,9% 0,9% 0,9% 0,9% 0,9% 0,9% 0,1% 0,1% 0,1% 0,1% 0,1% 0,1% 0,1% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 4,8% 5,3% 4,9% 4,7% 5,3% 4,5% 4,4% 4,8% 5,3% 4,9% 4,7% 5,3% 4,5% 4,4% 1,9% 1,8% 1,9% 1,7% 1,9% 1,7% 1,6% 1,0% 0,9% 0,9% 0,8% 0,8% 0,8% 0,8% 0,3% 0,3% 0,3% 0,3% 0,3% 0,3% 0,3% 0,8% 0,9% 0,9% 0,9% 0,8% 0,7% 0,7% 0,1% 0,1% 0,1% 0,1% 0,6% 0,2% 0,1% 0,7% 1,2% 0,8% 0,9% 0,9% 0,8% 0,8% 1,9% 2,1% 2,3% 2,3% 3,2% 2,8% 3,2% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 1,9% 2,0% 2,2% 2,3% 3,2% 2,8% 3,2% 251

Показатели в % от БВП Общо разходи и Вноска в бюджета на ЕС Разходи Нелихвени разходи Текущи разходи Персонал Заплати Други възнаграждения и плащания за персонала Осигурителни вноски Издръжка - общо Стипендии Субсидии и други текущи трансфери - общо Субсидии и други текущи трансфери Субсидии и други текущи трансфери за осъществяване на болнична помощ Социални и здравноосигурителни плащания Пенсии Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата Здравноосигурителни плащания Предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина Прираст на държавния резерв и изкупуване на земеделска продукция Капиталови разходи Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи

- по бюджетите на бюджетните организации НЗОК Народно събрание Съдебна власт

- за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия Лихви Външни лихви Вътрешни лихви Вноска в бюджета на ЕС Бюджетно салдо (+/-) Финансиране (+/-) Б В П 252

2018 2019 2020 2020 2021 2022 2023 Отчет Отчет Ревиз. Оч. изпълн. Програма Прогоноза Прогноза оценка 36,0% 37,7% 40,9% 40,4% 42,1% 39,6% 39,9% 35,0% 36,7% 39,8% 39,3% 41,0% 38,5% 38,8% 34,4% 36,2% 39,2% 38,7% 40,4% 37,9% 38,1% 30,0% 30,3% 33,7% 34,2% 35,9% 33,6% 33,3% 8,0% 8,4% 9,0% 9,4% 10,0% 9,4% 8,9% 5,3% 5,6% 6,2% 6,3% 6,8% 6,5% 6,1% 0,9% 0,9% 0,7% 1,0% 0,8% 0,8% 0,7% 1,8% 1,9% 2,1% 2,1% 2,3% 2,2% 2,1% 4,0% 3,8% 4,6% 4,3% 4,4% 4,0% 4,0% 0,1% 0,1% 0,1% 0,1% 0,1% 0,1% 0,1% 2,7% 3,2% 3,1% 3,7% 3,6% 3,1% 3,1% 2,6% 3,0% 3,0% 3,5% 3,4% 2,9% 2,9% 0,1% 0,1% 0,2% 0,2% 0,2% 0,2% 0,2% 14,5% 14,3% 16,3% 16,2% 17,2% 16,5% 16,5% 8,6% 8,3% 8,9% 9,4% 10,0% 9,7% 9,8% 2,6% 2,6% 3,7% 3,1% 3,2% 2,9% 2,8% 3,3% 3,4% 3,7% 3,6% 4,0% 3,9% 3,9% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 4,8% 6,3% 5,8% 4,8% 4,9% 4,6% 5,3% 0,1% 0,1% 0,2% 0,2% 0,2% 0,2% 0,2% 0,1% 0,1% 0,1% 0,1% 0,1% 0,1% 0,1% 0,1% 0,1% 0,1% 0,1% 0,1% 0,1% 0,1% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,1% 0,1% 0,1% 0,1% 0,1% 0,6% 0,5% 0,6% 0,6% 0,5% 0,6% 0,7% 0,4% 0,4% 0,4% 0,4% 0,4% 0,4% 0,5% 0,2% 0,2% 0,2% 0,2% 0,1% 0,2% 0,2% 1,0% 1,0% 1,2% 1,2% 1,2% 1,1% 1,1% 0,1% -1,0% -4,4% -4,1% -3,9% -2,0% -1,8% -0,1% 1,0% 4,4% 4,1% 3,9% 2,0% 1,8%

109 743,4 119 772,3 119 088,8 119 088,8 124 540,5 130 875,9 137 701,5

ПРИЛОЖЕНИЕ № 4:

ТАВАНИ НА РАЗХОДИТЕ ПО БЮДЖЕТНИ ОРГАНИЗАЦИИ ЗА ПЕРИОДА 2021-2023 Г.

№ Бюджетни организации 2021 г.

1 Администрация на президента 8 976,5

2 Министерски съвет 131 353,8

3 Конституционен съд 5 579,6

4 Омбудсман 3 639,2

5 Министерство на финансите 677 582,5

6 Министерство на външните работи 150 557,9

7 Министерство на отбраната 1 625 116,7

8 Министерство на вътрешните работи 1 950 273,4

9 Министерство на правосъдието 364 814,9

10 Министерство на труда и социалната политика 1 838 147,4

11 Министерство на здравеопазването 783 982,0

12 Министерство на образованието и науката 808 219,6

13 Министерство на културата 244 677,1

14 Министерство на околната среда и водите 64 645,8

15 Министерство на икономиката 101 329,3

16 Министерство на енергетиката 73 724,0

17 Министерство на туризма 25 053,0

18 Министерство на регионалното развитие и благоустройството 910 921,1

19 Министерство на земеделието, храните и горите 243 475,2

20 Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията 330 870,0

21 Министерство на младежта и спорта 97 603,8

22 Държавна агенция „Национална сигурност“ 137 551,0

23 Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към 4 348,6 Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия

24 Комисия за защита от дискриминация 3 174,0

25 Комисия за защита на личните данни 3 220,5

26 Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество 23 400,7 (в хил. лв.)

2022 г. 2023 г.

8 676,5 8 676,5

131 245,8 131 245,8

3 929,6 3 929,6

3 639,2 3 639,2

657 449,6 657 033,6

150 557,9 150 557,9

1 625 116,7 1 625 116,7

1 872 773,4 1 872 773,4

362 892,9 361 892,9

1 758 567,4 1 776 067,4

790 732,4 790 732,4

808 184,6 808 184,6

244 623,1 244 623,1

64 654,2 64 654,2

100 445,3 100 445,3

63 751,3 63 751,3

20 053,0 20 053,0

960 921,1 1 000 921,1

243 475,2 243 475,2

322 072,0 323 899,0

97 603,8 97 603,8

137 551,0 137 551,0

4 348,6 4 348,6

3 174,0 3 174,0

3 220,5 3 220,5

23 400,7 23 400,7 253

№ Бюджетни организации

27 Национална служба за охрана

28 Държавна агенция „Разузнаване“

29 Национален статистически институт

30 Комисия за защита на конкуренцията

31 Комисия за регулиране на съобщенията

32 Съвет за електронни медии

33 Комисия за енергийно и водно регулиране

34 Агенция за ядрено регулиране

35 Държавна комисия по сигурността на информацията

36 Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“

37 Комисия за финансов надзор

38 Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори

39 Централна избирателна комисия

40 Държавен фонд „Земеделие“

41 Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства

42 Държавна агенция „Технически операции“

43 Държавна агенция „Електронно управление“

44 Сметна палата

45 Национален осигурителен институт в т.ч. Пенсии

46 Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“

47 Учителски пенсионен фонд

48 Национална здравноосигурителна каса 254

2021 г. 2022 г. 2023 г.

47 879,5 47 879,5 47 879,5

49 958,9 42 783,9 42 783,9

28 486,2 28 486,2 28 486,2

5 835,4 5 835,4 5 835,4

21 486,5 18 486,5 18 486,5

2 916,0 2 251,0 2 251,0

9 333,9 9 569,9 10 492,0

7 496,1 7 496,1 7 496,1

11 547,9 11 547,9 11 547,9

48 849,6 48 849,6 48 849,6

19 701,2 18 380,0 18 380,0

2 082,0 2 082,0 2 082,0

5 791,0 5 791,0 5 791,0

370 878,7 370 878,7 370 878,7

1 693,7 1 693,7 1 693,7

70 648,3 70 648,3 70 648,3

33 066,0 33 066,0 33 066,0

21 648,7 21 648,7 21 648,7

14 833 855,5 14 791 958,5 15 560 066,2

12 346 733,4 12 676 418,8 13 403 346,4

4 753,5 4 749,5 4 749,5

58 072,8 69 096,6 81 318,3

5 341 312,9 5 395 497,4 5 718 748,1

ПРИЛОЖЕНИЕ № 5:

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНИ ТАВАНИ НА РАЗХОДИТЕ ПО БЮДЖЕТИТЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ И НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ ЗА ПЕРИОДА 2021-2023 Г.

(в хил. лв.) № Бюджетни организации 2021 г. 2022 г. 2023 г.

1 Народно събрание 83 015,4 83 015,4 83 015,4

2 Висш съдебен съвет 880 317,0 861 317,0 861 317,0 ПРИЛОЖЕНИЕ № 6:

РАЗМЕРИ НА БЮДЖЕТНИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИТЕ) НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ С БЮДЖЕТИТЕ НА БНТ, БНР, БТА, БАН, ДЪРЖАВНИТЕ ВИСШИ УЧИЛИЩА И ДЪРЖАВНИТЕ ВИСШИ ВОЕННИ УЧИЛИЩА ЗА ПЕРИОДА 2021-2023 Г.

(в хил. лв.) № Бюджетни взаимоотношения (трансфери) 2021 г. 2022 г. 2023 г.

1 Предоставени трансфери от централния бюджет за бюджета на Българската национална телевизия 82 322,7 82 322,7 82 322,7 в т.ч. по чл.70, ал.4, т.2 от Закона за радиото и телевизията 6 100,0 6 100,0 6 100,0

2 Предоставени трансфери от централния бюджет за бюджета на Българското национално радио 54 070,9 54 070,9 54 070,9 в т.ч. по чл.70, ал.4, т.2 от Закона за радиото и телевизията 3 900,0 3 900,0 3 900,0

3 Предоставени трансфери от централния бюджет за бюджета на Българската телеграфна агенция 6 649,0 6 649,0 6 649,0

4 Предоставени трансфери от бюджета на Министерството на образованието и науката за бюджетите на 682 956,2 682 956,2 682 956,2 Българската академия на науките и държавните висши училища - общо

4.1 - за бюджета на Българската академия на науките 117 857,0 117 857,0 117 857,0

4.2 - за бюджетите на държавните висши училища 565 099,2 565 099,2 565 099,2 255

5 Предоставени трансфери от бюджета на Министерството на околната среда и водите за бюджета на 675,0 675,0 675,0 Българската академия на науките

6 Предоставени трансфери от бюджета на Министерството на отбраната за бюджетите на държавните висши 35 578,6 35 578,6 35 578,6 военни училища ПРИЛОЖЕНИЕ № 7:

ТАВАНИ НА РАЗХОДИТЕ И/ИЛИ НА ТРАНСФЕРИТЕ (НЕТО) ПО СМЕТКИТЕ ЗА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА ПЕРИОДА 2021-2023 Г.

(в хил. лв.)

2021 г. 2022 г. 2023 г.

№ Сметки за средствата от Общо в т.ч. Общо в т.ч. Общо в т.ч.

Европейския съюз разходи и разходи и разходи и трансфери трансфери трансфери

(нето) (нето) (нето) Разходи Трансфери Разходи Трансфери Разходи Трансфери к.2.1-к.2.2 (нето) к.3.1-к.3.2 (нето) к.4.1-к.4.2 (нето)

1 2 2.1 2.2 3 3.1 3.2 4 4.1 4.2

1 Сметка за средствата от Европейския 666 289,8 913 070,0 246 780,2 648 904,4 858 577,4 209 673,0 864 862,3 1 155 414,7 290 552,4 съюз на Държавния фонд „Земеделие“

2 Сметка за средствата от Европейския 2 374 438,1 2 890 016,6 515 578,5 2 884 965,5 3 485 966,7 601 001,2 3 577 964,6 4 303 797,9 725 833,3 съюз на Националния фонд

3 Други сметки за средства от 215 705,4 365 345,3 149 639,9 151 917,3 339 185,9 187 268,6 149 644,2 260 598,4 110 954,2 Европейския съюз и средства по други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от Европейския съюз 256

257

ПРИЛОЖЕНИЕ № 8:

ТАВАНИ НА РАЗХОДИТЕ И ТРАНСФЕРИТЕ (НЕТО) ПО ДРУГИ ИКОНОМИЧЕСКИ ОБОСОБЕНИ ЛИЦА И СТРУКТУРНИ ЕДИНИЦИ, ВКЛЮЧЕНИ В КФП ЗА ПЕРИОДА 2021-2023 Г.

(в хил. лв.)

2021 г. 2022 г. 2023 г.

№ Други икономически обособени лица, Общо в т.ч. Общо в т.ч. Общо в т.ч.

включени в КФП разходи и разходи и разходи и трансфери трансфери трансфери

1 2 2.1 2.2 3 3.1 3.2 4 4.1 4.2

1 Предприятие за управление на 35 850,0 70 000,0 34 150,0 35 850,0 70 500,0 34 650,0 35 900,0 70 900,0 35 000,0 дейностите по опазване на околната среда

2 Фонд „Сигурност на 1 767 421,0 1 767 421,0 0,0 1 597 421,0 1 597 421,0 0,0 1 937 421,0 1 937 421,0 0,0 електроенергийната система“

3 Държавно предприятие „Научно- 2 588,6 2 588,6 0,0 2 500,3 2 500,3 0,0 2 500,3 2 500,3 0,0 производствен център“

4 Държавно предприятие „Управление и 0,0 22 401,0 22 401,0 0,0 22 401,0 22 401,0 0,0 22 401,0 22 401,0 стопанисване на язовири“

5 Държавно предприятие „Държавна 0,0 35 671,7 35 671,7 0,0 35 671,7 35 671,7 0,0 35 671,7 35 671,7 петролна компания“

6 Селскостопанска академия 16 000,0 47 536,2 31 536,2 16 000,0 47 536,2 31 536,2 16 000,0 47 536,2 31 536,2 258

ПРИЛОЖЕНИЕ № 9:

РАЗМЕРИ НА ОСНОВНИТЕ БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ЦЕНТРАЛНИЯ БЮДЖЕТ И БЮДЖЕТИТЕ НА ОБЩИНИТЕ ЗА ПЕРИОДА 2021-2023 Г.

(в хил. лв.) № Показатели 2021 г. 2022 г. 2023 г.

Основни бюджетни взаимоотношения - Всичко 4 934 247,9 4 928 626,5 4 938 005,1 от тях:

1 Обща субсидия за делегираните от държавата дейности 4 332 483,6 4 316 862,2 4 326 240,8

2 Трансфери за местни дейности, без целева субсидия за капиталови разходи 377 654,1 382 654,1 382 654,1 от тях:

2.1 Обща изравнителна субсидия 329 426,0 329 426,0 329 426,0

2.2 За зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища 48 228,1 53 228,1 53 228,1

3 Целева субсидия за капиталови разходи 224 110,2 229 110,2 229 110,2 от тях за:

3.1 делегирани от държавата дейности 110 972,9 110 972,9 110 972,9

3.2 местни дейности 113 137,3 118 137,3 118 137,3 259

ПРИЛОЖЕНИЕ № 10:

ДАНЪЧНИ РАЗХОДИ ЗА 2019 И 2021 Г.

Изготвената прогноза за данъчните разходи за 2021 г. представлява предварителна оценка на данъчните разходи по данъчни преференции и облекчения, регламентирани в Закона за данък върху добавената стойност, Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за данъците върху доходите на физическите лица за съответната година.

За целите на настоящата прогноза е използван методът на преотстъпените приходи. Това е най-често използваният метод за оценка на стойността на данъчните разходи, който се свежда до оценка на суми, които не са платени в бюджета в резултат на съществуването на определен данъчен разход.

При остойностяване на данъчните разходи по различните видове данъци е използвана информацията от есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите за периода 2020-2023 г., приетите законодателни извънредни мерки в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, в подкрепа на бизнеса и заетостта, действащата нормативна уредба, приетите промени в данъчните закони, основните допускания в актуализираната средносрочната бюджетна прогноза, разпоредбите от ЗДБРБ за 2021 г., както и отчетна информация предоставена от Националната агенция за приходите, Агенция „Митници“, Националния статистически институт, Българска народна банка и др.

(в хил. лв.)

2019 г. 2021 г.

Данъчни разходи по видове данъци, в т.ч.

Отчет Програма ДДС 159 522,0 343 072,0 Акцизи 145 060,0 162 901,0 Корпоративни данъци 280 654,0 357 160,0 Данъци върху доходите на физическите лица 122 328,0 264 128,0 Общо данъчни разходи 707 564,0 1 127 261,0 БВП 119 772 250 124 540 489 % от БВП 0,59% 0,91% 260