ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА УТВЪРДЕНИТЕ РАЗХОДИ ПО ОБЛАСТИ НА ПОЛИТИКИ И БЮДЖЕТНИ ПРОГРАМИ В ЗДБРБ ЗА 2020 Г.
НА Министерския съвет и министерствата, ПРИЛАГАЩИ ПРОГРАМЕН ФОРМАТ НА БЮДЖЕТ, С АКЦЕНТ ВЪРХУ ПОСТИГНАТИТЕ РЕЗУЛТАТИ
СЪДЪРЖАНИЕ
1. · МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ · 2
2. · МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ (МФ) · 18
3. · МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ (МВнР) · 28
4. · МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА (МО) · 41
5. · МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ (МВР) · 53
6. · МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО (МП) · 59
7. · МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА (МТСП) · 66
8. · МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО (МЗ) · 78
9. · МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА (МОН) · 86
10. · МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА (МК) · 89
11. · МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ (МОСВ) · 95
12. · МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА (МИ) · 100
13. · МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО (МРРБ) · 111
14. · МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ (МЗХГ) · 141
15. · МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА (МТИТС) · 148
16. · МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА (МЕ) · 159
17. · МИНИСТЕРСТВО НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА (ММС) · 167
18. · МИНИСТЕРСТВО НА ТУРИЗМА (МТ) · 174
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ Отчетът обхваща изпълнението на провежданите политики и на бюджетните програми, както и степента на изпълнение на утвърденото разпределение на разходите по области на политики и бюджетни програми на Министерския съвет за 2020 г.
Посочените в отчета бюджетни програми са изпълнени от Администрацията на Министерския съвет, обектите, предназначени за представителни и социални нужди на централните държавни органи (комплекс „Бояна”, стопанство „Евксиноград” и обект „Шабла“) и следните второстепенни разпоредители с бюджет:
28 областни администрации;
Държавна агенция „Архиви”;
Национална комисия за борба с трафика на хора;
Централна комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните;
Държавна агенция за българите в чужбина;
Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“;
Институт по публична администрация;
Университетска болница "Лозенец" – на основание т. 2 от Решение № 693 от 21.11.2019 г. за обявяване на имот – публична държавна собственост, за имот – частна държавна собственост, и за преобразуване на Болница „Лозенец“ в еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала, считано от 10.01.2020 г. Болница „Лозенец“ – второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерския съвет, се преобразува в лечебно заведение – еднолично акционерно дружество. В програма „Други дейности и услуги“ са включени отчетни данни на ведомството до датата на преобразуването му.
Почивна база на МС „Орлица” – Пампорово;
Почивна база на МС „Слънчев бряг”;
Държавна агенция за бежанците при МС.
Отчет на разходите по бюджета на Министерския съвет по области на политики и бюджетни програми
Класификационен код* · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет
(в лева)
Общо разходи по бюджета на ПРБ · 118 730 200 · 155 384 358 · 152 713 808
0300.01.00 · Област „Осигуряване дейността и организацията на работата на Министерския съвет” · 12 931 100 · 11 354 660 · 11 043 064
0300.01.01 · Бюджетна програма „Министерски съвет и организация на дейността му” · 8 207 200 · 6 917 260 · 6 666 853
0300.01.02 · Бюджетна програма „Координация и мониторинг на хоризонтални политики” · 4 723 900 · 4 437 400 · 4 376 211
0300.02.00 · Политика в областта на управлението на средствата от ЕС · 467 000 · 447 000 · 440 147
0300.02.01 · Бюджетна програма „Координация при управление на средствата от ЕС” · 467 000 · 447 000 · 440 147
0300.03.00 · Политика в областта на осъществяването на държавните функции на територията на областите в България · 29 063 400 · 58 349 386 · 57 926 139
0300.03.01 · Бюджетна програма „Осъществяване на държавната политика на областно ниво” · 29 063 400 · 58 349 386 · 57 926 139
0300.04.00 · Политика в областта на правото на вероизповедание · 33 587 200 · 45 004 886 · 44 966 033
0300.04.01 · Бюджетна програма „Вероизповедания” · 33 587 200 · 45 004 886 · 44 966 033
0300.05.00 · Политика в областта на архивното дело · 7 776 800 · 7 903 249 · 7 867 080
0300.05.01 · Бюджетна програма „Национален архивен фонд” · 7 776 800 · 7 903 249 · 7 867 080
0300.06.00 · Бюджетна програма „Администрация” · 11 273 700 · 9 308 446 · 8 381 652
0300.07.00 · Други бюджетни програми · 23 631 000 · 23 016 731 · 22 089 693
0300.07.01 · Бюджетна програма „Други дейности и услуги” · 14 189 700 · 14 356 546 · 13 815 297
0300.07.02 · Бюджетна програма „Убежище и бежанци” · 9 441 300 · 8 660 185 · 8 274 396
Област “Осигуряване дейността и организацията на работата на Министерския съвет”(МС) В тази област са планирани и отчетени дейностите на структурните звена в администрацията на Министерския съвет, свързани с осигуряване на дейността на Министерския съвет и необходимите за това финансови, материални и човешки ресурси.
Отчетът включва изпълнението на бюджетна програма “Министерски съвет и организация на дейността му” и бюджетна програма “Координация и мониторинг на хоризонтални политики”.
Бюджетна програма “Министерски съвет и организация на дейността му” Основната цел на програмата е да осигури организацията на дейността на Министерския съвет в съответствие с приоритетите на правителството.
Постигнатите резултати са следните:
-През 2020 г. са разработени проекти на актове на МС и на министър-председателя, както и съгласуване на актовете;
-Изготвени са правни становища по проектите на актове на МС и на министър-председателя;
-С осъществяването на тази дейност е постигнат резултат осигуряване на законосъобразност в работата на МС и на министър-председателя;
- Изготвяне и представяне на документи и становища, необходими във връзка с процесуалното представителство на Министерския съвет и на министър-председателя. С осъществяването на тази дейност е постигнат резултат - процесуалноправна защита на актовете на Министерския съвет и на министър-председателя;
-Осигуряване на методическа помощ и консултации на администрациите в изпълнителната власт. Методическата помощ и консултациите на администрациите в изпълнителната власт се осигуряват чрез отговори на поставени писмено и устно въпроси и чрез участие в работни групи. С осъществяването на тази дейност е постигнат резултат осигуряване на методическа помощ и консултации на администрациите в изпълнителната власт.
-Постигнато високо ниво на протоколната и церомониалната дейност, в съответствие с европейските стандарти и възможности, които дава българското законодателство;
-Реализирани официални, работни посещения и контакти в чужбина и в страната, начело и по покана на министър-председателя на Република България;
-Организация на заседанията на МС;
-Разработена е и се изпълнява програма за представяне дейността на Министерския съвет и на неговата администрация;
-Създадена е организация за публични изяви на членовете на Министерския съвет във връзка с представянето на решения на правителството;
-Създадена е организация за директно излъчване в интернет на събития, свързани с дейността на МС;
-Осъществяване на текущ и последващ контрол на изпълнението и отчитането на договорите;
-Съставяне на доклади за резултатите от извършената контролна дейност до главния секретар;
- Идентифициране на потенциални рискови фактори и най-често допускани грешки в процеса на изпълнението и отчитането на договорите.
Бюджетна програма “Координация и мониторинг на хоризонтални политики”.
Основната цел на програмата е да ръководи и осъществява мониторинг на изпълнението на ключови хоризонтални политики. Да гарантира изпълнението на политиката на правителството, да подобрява взаимодействието и координацията между администрациите и улеснява процеса на вземане на колективни решения от МС. Да осигурява ефективно и координирано участие на Република България в процеса на вземане на решения в ЕС, изпълнение на ангажиментите, произтичащи от членството на страната в ЕС и съдействие при разрешаването на презгранични проблеми в областта на вътрешния пазар на ЕС.
Постигнатите резултати са следните:
-Ефективна поддръжка и актуализация на информационните системи, за които отговаря отдела (Интегрираната информационна система на държавната администрация, Единната информационна система за управление на човешките ресурси и Интегрираната система за легализация на документи), вкл. и методическа помощ за администрациите, което осигури нормалното функциониране на административните структури и звената, ползващи системите при изпълнение на възложените им отговорности.
- Своевременно набиране, обобщаване и анализ на информации и др., както и промени в нормативни актове на Министерския съвет и др. документи във връзка с функционалната компетентност на отдела.
- Изготвен проект на Подприоритет № 10 „Институционална рамка“ на Националната програма за реформи България 2030, съгласно Решение № 33 на Министерския съвет от 20 януари 2020 г.
- Разработени предложения за нормативни промени в Наредбата за административното обслужване и подготвена Методика за контрол по законосъобразност на актовете на органите на местното самоуправление и местната администрация в областта на административното обслужване по проект „Трансформация на модела на административно обслужване“. Методиката е одобрена от Съвета за административната реформа.
- Приети с Постановление № 14 на Министерския съвет от 2020 г. изменения допълнения на Наредбата за административното обслужване за въвеждане на задължителни, общи стандарти за качество в областта на административното обслужване, въвеждане на собствени стандарти, конкретизиране на методи за обратна връзка и измерване на удовлетвореността на потребителите и създаване на центрове за административно обслужване.
- С Постановление № 76 на Министерския съвет на Министерския съвет от 23 април 2020 г. допълнение на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа е прието, че заверката с „апостил‘‘се прави в срок до осем работни часа.
- Приети изменения в Наредбата за провеждане на конкурсите и подбора при мобилност на държавни служители във връзка с изменения на ЗДСл, извършени в края на 2019 г.
- Приети изменения в Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация
- Приети изменения в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА)
- Приети промени в промени в Класификатора на длъжностите в администрацията
- Приети изменения в Наредбата за стипендиантската програма в държавната администрация -Приети изменения в Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация.
- Одобрен Доклад за изпълнението на Решение № 704 на Министерския съвет от 2018 г. за приемане на мерки за трансформация на модела на административно обслужване с Решение по т. 25 от Протокол 41 от заседанието на Министерския съвет, проведено на 8 юли
- Подготвени и приети законодателната и оперативната програма на Министерския съвет за периода 1 януари – 30 юни 2020 г. с Решение № 73 и Решение № 74 на Министерския съвет от 3 февруари 2020 г. и за периода 1 юли – 31 декември 2020 г. с Решение № 546 и Решение № 545 на Министерския съвет от 4 август 2020 г.
- Изготвен и одобрен от Съвета за административната реформа Годишен доклад за оценка на въздействието за 2019 г. съгласно разпоредбата на чл. 77б, т. 13 от УПМСНА
- Приети с Постановление № 266 на Министерския съвет от 2020 г. промени в Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценката на въздействието
- Одобрено с Решение № 885 на Министерския съвет Ръководство за извършване на последваща оценка на въздействието
- Извършена цялостна предварителна оценка на въздействието на Концепцията за прилагане на алтернативни подходи за регулиране на основни икономически сектори в рамките на проект „Администрацията и гражданското общество – партньорство в управлението“
- Разработена, тествана и внедрена в технологичната среда на платформа за регистрация и избор на членове на Съвета за развитие на гражданското общество – https://voting.government.bg/
- Проведена и приключила процедура по за избор на членове на Съвета за развитие на гражданското общество
- Проведени четири заседания на Съвета за административната реформа и пет процедури за неприсъствено вземане на решения
- Активно участие на България в процеса на вземане на решения в ЕС чрез отстояване на единни и съгласувани позиции за защита на националния интерес;
- Изпълнение в максимално възможна степен на ангажиментите, произтичащи от членството на Република България в ЕС, вкл. постигнато съответствие на българското законодателство с правото на ЕС;
- Ограничаване броя на случаите, които преминават от информационна в досъдебната фаза по чл. 258 от ДФЕС и предотвратяване вземането на решения за сезиране на Съда на ЕС по чл. 260 от ДФЕС;
- Оказана подкрепа на българските граждани и фирми за упражняване на правата им, произтичащи от законодателството на ЕС в областта на Вътрешния пазар.
- Оказана експертна, техническа и координационна помощ при изготвянето и отчитането на Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017–2021 година.
- Извършени дейности по чл. 41 и чл. 191-193 от Закона за концесиите.
- Подпомагане постигането на целите, приоритетите, мерките на правителството в осъществяване на политиката за икономическо и социално развитие.
- Подобряване на координацията и взаимодействието между администрациите в изпълнителната власт и подпомагане на процеса на вземане на решения от МС по въпросите на икономическото и социалното развитие.
- Възложени и извършени общо 28 бр. проверки, от които 13 бр. планови и 15 бр. извънпланови проверки, като за всяка една от тях е изготвен доклад до министър-председателя, съдържащ констатации, изводи и препоръки за подобряване работата на проверяваната структура, дейност или процес;
- Постъпили общо 186 бр. сигнали по АПК. От тях: 102 бр. сигнали са препратени по реда на чл. 112 от АПК на компетентните органи за разглеждане; по 33 бр. сигнали са изготвени отговори до подателите им; по 16 бр. сигнали със заповед/резолюция на министър-председателя са възложени проверки (една от проверките е възложена през 2021 г.); 7 бр. сигнали са приключени по реда на чл. 124 от АПК; 2 бр. сигнали са приключени по реда на чл. 112, предложение второ от АПК; 17 бр. сигнали не съдържаха данни за нарушения на длъжностни лица от администрацията на органи на изпълнителната власт (касаят действия/бездействия на частни търговски дружества), поради което същите не са разглеждани, за което са уведомени подателите им; 1 бр. сигнал е квалифициран като анонимен по чл. 111, ал. 4 от АПК; 8 бр. сигнали с твърдения за конфликт на интереси на лица, заемащи висши публични длъжности, са препратени в Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество;
- В изпълнение на нормативните изисквания държавни инспектори от Главния инспекторат извършиха проверка на 55 бр. декларации за несъвместимост (чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗПКОНПИ), от които 27 бр. подадени от новоназначени служители в администрацията на Министерския съвет и политическите кабинети на министър-председателя/заместник министър-председателите и 28 бр. – от лица, заемащи висши публични длъжности, чийто орган по избора/назначаването е Министерският съвет/министър-председателят;
- Не са постъпвали сигнали за конфликт на интереси за лица, заемащи висши публични длъжности, избрани/назначени от Министерския съвет/министър-председателя, както и за лица по § 2, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПКОНПИ, чийто орган по назначаването/работодател са министър-председателят или заместник министър-председателите;
- Постъпили 8 бр. сигнали за конфликт на интереси срещу лица, заемащи висши публични длъжности (извън тези, избрани/назначени от Министерския съвет/министър-председателя), които са препратени по компетентност в Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество;
- Представена информация и документи за единадесет лица, заемащи висши публични длъжности, избрани/назначени от Министерския съвет или от министър-председателя по искане на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество;
- Участие на държавен инспектор от Главния инспекторат в проведената на 05.06.2020 г. среща с представители на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и оценка;
- Участие на ръководителят на Главния инспекторат в проведеното на 24.11.2020 г. on-line заседание на Консултативния съвет по контрол и одит в публичния сектор;
- Участие на държавен инспектор в работата на междуведомствената работна група за анализ на изпълнението на Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Р България 2015 – 2020 г. и за разработване на Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Р България 2021 – 2027 г.;
- Участие на държавен инспектор от Главния инспекторат в комисия за актуализиране на Вътрешните правила за финансово управление и контрол в администрацията на Министерския съвет.
- През отчетния период заложените цели са постигнати, като са изпълнени всички дейности за осигуряване на дейността, техническото и административното обслужване на Съвета.
- Активна дейност в преговорния процес със социалните партньори за изготвяне на предложения за пакет от икономически и социални мерки за преодоляване на последиците от кризата, предизвикана от пандемията с COVID-19.
- Организиране на подписване на Национално тристранно споразумение (НТС) между правителството и социалните партньори и координиране на разработването на План за действие за изпълнение на НТС.
- Активна координационна дейност за организиране в спешен порядък на извънредни заседания на Съвета за разглеждане и даване на позиция по проектите на постановления и на други нормативни документи, свързани с преодоляване на последиците от кризата, предизвикана от пандемията с COVID-19, и за обсъждане на предложенията на социалните партньори за антикризисни икономически и социални мерки.
- Организиране на обсъждане със социалните партньори на План за възстановяване и устойчивост на Република България.
- Подготовката на стратегическите документи за интегриране на ромите в периода след 2020 г., изготвяне на информация към международни институции и организации, работещи в сферата на защита правата на човека, за предприети мерки у нас във връзка с борбата с COVID-19.
- Издадени 173 лицензи за износ и внос, удостоверения за регистрация за трансфер и удостоверения за регистрация за брокерска дейност с продукти, свързани с отбраната и изменения към тях;
- Прие за сведение 28 уведомления за промяна на обстоятелствата, при които са издадени документи по ред на ЗЕКПСОИТДУ;
- Отложи издаване на 1 лиценз за износ и внос на ПСО и на 1 удостоверение за регистрация за брокерска дейност с ПСО;
- Прекрати, по заявление на притежателите, 2 лиценза за износ и внос на ПСО, 1 удостоверение за регистрация за трансфер на ПСО и 1 удостоверение за регистрация за брокерска дейност с ПСО;
- Отказа издаването на 2 едногодишни лиценза за износ и внос на ПСО, на 1 удостоверение за регистрация за брокерска дейност с ПСО;
- Отказа продължаване на срока на валидност на 1 лиценз за износ и внос на ПСО и на 1 удостоверение за регистрация за трансфер на ПСО.
- Междуведомственият съвет разгледа и прие протоколи от проверки на 7 фирми, притежаващи документи, издадени по реда на ЗЕКПСОИТДУ.
- Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките прие доклад за изпълнението на ЗЕКПСОИТДУ през 2019 г. Докладът бе приет от МС с Решение 651 от 17.09.2020 г.
- Разгледано бе писмо от председателя на Комисията за противодействие на Корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) относно оценка на въздействието на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси (обн. в ДВ, бр. 53 от 26.06.2018 г., в сила от 26.06.2018 г.).
- В областта на отбранително-мобилизационната подготовка на страната и контрола на държавните резерви и военновременни запаси, Междуведомственият съвет разгледа 11 въпроса, съдържащи класифицирана информация.
Политика в областта на управлението на средствата от Европейския съюз Бюджетна програма “Координация при управление на средствата от ЕС“
Постигнат е значителен напредък в реализирането на стратегическата цел за качествено подобряване на икономическата и социална среда на българските граждани чрез изпълнение на целите и приоритетите на Кохезионната политика, Общата селскостопанска политика и Общата политика по рибарство на ЕС и на други донорски програми. Средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) имат осезаем принос за подобряване качеството на живот на българските граждани. Данните за финансовото изпълнение също демонстрират успешното изпълнение на програмите, съфинансирани от ЕСИФ:
-Към 31.12.2020 г. са договорени средства в размер на 20 991 614 213 лв., което представлява 85,06% от общия бюджет на програмите.
- Разплатените към бенефициентите средства са в размер на 10 924 955 295 лв. или 44,27% от бюджета на програмите.
По отношение на оперативните цели също се наблюдава висока степен на изпълнение. Осигурена е координация на процеса на изпълнение на Споразумението за партньорство и програмите, обхванати от него. Ефективното функциониране на системата за управление и контрол е обезпечено чрез осигуряване на необходимата нормативна уредба и методологическа подкрепа за прилагането й, уеднаквяване на процедурите за различните програми и пълна електронизация на услугите за кандидатите и бенефициентите с оглед намаляване на административната тежест, включително чрез развитието на ИСУН 2020.
Чрез изпълнението на ОП „Добро управление“ е подобрено административното обслужване и е-управление, осигурено е ефективно и професионално управление в партньорство с гражданското общество и бизнеса и прозрачна и ефективна съдебна система чрез подобряване на човешкия капитал в администрацията, разширяване приложението на ИКТ, внедряване на комплексното административно обслужване, разширяване на е-услугите за администрациите, гражданите и бизнеса и повишаване на прозрачността на публичния сектор.
През 2020 г. един от основните акценти в изпълнението на политиката в областта на управлението на средствата от ЕС е върху целта за осигуряване на пълноценното и ефективно участие на страната в Кохезионната политика, Общата селскостопанска политика и Общата политика по рибарство на ЕС за програмен период 2021-2027 г. Подготовката за следващия програмен период продължи с неотслабващи темпове. През 2020 г. е изменен и допълнен списъкът с програми за програмен период 2021-2027 г., актуализирано е финансовото разпределение на средствата между програмите и са определени структурите, отговорни за управлението, контрола, отчетността, координацията и одита на програмите, съфинансирани от фондовете на ЕС. През отчетния период започна дейността си работната група за разработване на проекта на Споразумението за партньорство, като предвид въведените на територията на страната противоепидемични мерки тя функционираше основно неприсъствено. Работната група обсъжда разработваните варианти на програмния документи при активното участие на социалните партньори и представителите на гражданското общество. Работи се върху постигане на допълване и синергии и с инструментите за справяне с ефектите от пандемията – REACT EU, Планът за възстановяване и устойчивост. Въз основа на тези предпоставки вече са проведени неформални консултации с ЕК за обсъждане както на цялостната стратегия за инвестиции по сектори за следващия период, така и на конкретни коментари по изпращаните програмни документи. Към края на 2020 г. на ЕК са изпратени два варианта на Споразумението за партньорство за период 2021-2027 г. Паралелно с подготовката на проекта на Споразумение за партньорство започнаха дейностите по програмиране и в рамките на Плана на Европейската комисия за възстановяването на Европа от кризата с COVID-19. Първата версия на Националния план за възстановяване и устойчивост е представена на ЕК. Осъществена е координация и мониторинг на степента на изпълнение на отключващите условия за програмен период 2021-2027 година.
През отчетния период заложените цели на програмата „Координация при управлението на средствата от европейския съюз” се изпълняват на изключително добро ниво, като по-голяма част от заложените целеви стойности по показателите са постигнати.
Област на политика: Политика в областта на управлението на средствата от Европейския съюз · Мерна единица · Целева стойност за 2020 г. · Отчет за 2020 г.
Наименование на ключовите индикатори
1. Осъществена хоризонтална координация на процеса на програмиране за периода 2021- 2027 г. · Изготвен проект на Споразумение за партньорство на Република България за периода 2021-2027 г. · 1 · 0
2. Осигурена адекватна нормативна уредба за изпълнение на програмите, съфинансирани със средства от ЕСИФ · Брой разработени проекти на нормативни актове, включително актове за изменение и допълнение · 2 · 2
3. Функционираща Информационна система за управление и наблюдение · Брой · 1 · 1
4. Електронни услуги, подкрепени за предоставянето им в транзакционен режим · Брой · 107 · 216
5. Администрации, подкрепени за въвеждане на системи за управление на качеството · Брой · 20 · 0
Принос към индикатора се очаква по проект „Въвеждане на Общата рамка за оценка (CAF) в българската администрация“ на Института по публична администрация. Първоначално срокът за изпълнението на проекта е бил до 31.12.2020 г., като впоследствие е удължен до края на 2021 г. В тази връзка изпълнението ще се измести и в 2021 г.
Политика в областта на осъществяването на държавните функции на територията на областите в България Бюджетна програма “Осъществяване на държавната политика на областно ниво”.
Основната цел на програмата е постигане на по-добро управление на областите при провеждане на държавната политика, защитата на националните интереси, на законността и на обществения ред и осъществяване на административен контрол.
Областният управител е териториален орган на изпълнителната власт в областта с обща компетентност. Той осъществява държавното управление в областта и осигурява съответствие между националните и местните интереси при провеждането на регионалната политика. Областният управител се назначава от Министерския съвет. При осъществяване на своите правомощия и функции областният управител се подпомага от заместник областни управители и областна администрация.
Правната рамка, очертаваща правомощията на областния управител, съответно структурата, функциите и дейността на ръководената от него администрация е зададена от Конституцията на Република България, Закона за администрацията и Устройствения правилник на областните администрации. Отделни правомощия на областния управител, както и функции на администрациите са уредени в редица специални закони и др. нормативни актове.
Постигнатите резултати са следните:
Осъществен е непрекъснат административен контрол по изпълнението на административните актове и спазването на законността на територията на областите. Постигната е координация в работата с органите на местно самоуправление и местна администрация.
Най-много правомощия и функции са свързани с координация, надзор и контрол – 94, което съответства на конституционно възложените правомощия на областният управител като орган на изпълнителната власт в областта. Следващите по брой функции са по предоставяне на услуги, което се свързва най-вече с правомощието на областния управител да управлява държавната собственост на територията на областта и такива, свързани с устройство на територията. Функциите по секторна политика са 31 броя, което представлява едва 14.5% от всички типове функции, като основната част от тях са регламентирани в закони.
Политика в областта на правото на вероизповедание Бюджетна програма “Вероизповедания”.
Основната цел на програмата е координиране на отношенията между изпълнителната власт и вероизповеданията.
Постигнатите резултати от дейностите по разпределение и контрол по усвояване на държавната субсидия за вероизповеданията са следните:
Осъществяване на първоначални проверки на място, за да се установят нуждите от субсидии за различните вероизповедания (по планираните разходи);
Извършване на разпределение на субсидиите за централните и местните поделения на вероизповеданията;
След одобрение на разпределението от АМС, средствата се изпращат на централните ръководства;
Уведомяват се писмено получателите за размера на държавните субсидии и им се дават указания за разходването и отчитането на финансовите средства;
Осъществяване на необходимия контрол (на случаен принцип) или по сигнал на място по усвояването на субсидията;
Приемат се заверени копия от отчетите на централните ръководства, които се подреждат по траншове;
Подредените отчети се съхраняват в дирекция „Вероизповедания“;
Води регистър на постъпилите искания за отпускане на държавна субсидия, съдържащ следната информация:
наименование на молитвения дом, населено място, входящ номер на искането за отпускане на държавна субсидия, дата на разглеждане на искането за отпускане на държавна субсидия, резултат от разглеждане на искането за отпускане на държавна субсидия, отпусната сума, изходящ номер на наше уведомително писмо до бенефициента, входящ номер на постъпило в дирекция „Вероизповедания“ потвърдително писмо от бенефициента за получена субсидия, входящ номер на постъпили заверени копия на разходно-оправдателни документи в дирекция „Вероизповедания“, опис на постъпилите заверени копия на разходно-оправдателни документи.
Политика в областта на архивното дело Бюджетна програма „Национален архивен фонд“ Основната цел на програмата е съхранение, опазване, обогатяване и популяризиране на Националния архивен фонд (НАФ). Той е съвкупност от ценни документи, които са създадени от дейността на учрежденията, научните, стопанските, обществени и други организации, независимо от времето, мястото и начина на създаването им. Държавна агенция „Архиви“ провежда държавната политика в областта на подбора, комплектуването, регистрирането, обработването, опазването, съхранението и използването на документите от Националния архивен фонд, както и в областта на развитието и усъвършенстването на архивното дело. НАФ е носител на историческата памет и има важно значение за осигуряване на държавата и обществото с документална информация. Развитието и модернизирането на държавните архиви е пряко обвързано с обогатяването на НАФ, опазването и съхранението на документалното богатство на нацията.
Постигнатите резултати са следните:
Държавните архиви извършиха контрол и научно-методическо ръководство по организацията на работата с документите, тяхното опазване и използване в учрежденските архиви на държавните и общинските институции. По този начин агенцията гарантира попълването на НАФ с ценните документи. Източници за попълване на НАФ са документите на държавните и общинските институции, документи от личен произход, както и документи и копия на документи за българската история от чуждестранни архиви. Продължава обогатяването на състава и съдържанието на НАФ, като съставна част от националното културно-историческо наследство.
Особено важна е дейността на държавните архиви, свързана с превантивния, текущия и последващ контрол във фондообразувателите за опазване и предаване на документите в държавните архиви. Тя се осъществява чрез основни и контролни проверки, а при необходимост – чрез извънредни и инцидентни. През отчетната 2020 г., държавните архиви са извършвали проверки в условията на обявено извънредно положение и извънредна обстановка във връзка с разпространението на COVID-19. При много от фондообразувателите са действали заповеди за недопускане на външни лица във сградите. При други, контролно-методическата дейност през втората половина на годината е възстановена. Част от планираните проверки, предимно в медицински центрове и болници, по обективни причини са отложени или заменени с други фондообразуватели, което е утвърдено с корекция на плановете от председателя на ДАА. Общият брой на проверките през 2020 г. е 926. От тях 681 са основни, 236 – контролни, 2 извънредни и 7 инцидентни. Общият брой на дадените предписания и констатации от всички видове проверки e 3 460, като от тях през отчетния период са изпълнени 1 668 бр. предписания. Проведените срещи с фондообразуватели от Списък № 2 (политически партии, юридически лица с нестопанска цел и търговски дружества с частен капитал), които са потенциални източници на комплектуване на документи, са 37.
През отчетния период в цялата ДАА бяха реставрирани общо 36 947 листа от І, ІІ и ІІІ категория на увреденост при планирани за годината 30 106, без да се включва т.н. „малка реставрация”, която не изисква специализирани реставраторски умения и технологии, или годишният план е преизпълнен с 19% (6 841 листа).
През годината в базата на Дигиталния архив в ИСДА бяха добавени общо 14 865 мастер обекта (дигитализирани архивни документи в тяхната цялост), съдържащи 81 112 мастер образа с обем приблизително 3ТБ (2.9). Това е най-голямото разширяване на базата за последните пет години. По отношение на планираните задачи, през отчетния период ДАА за поредна година преизпълни плановите си годишни задачи. По плановите задачи и по определените теми и срокове бяха изготвени общо 50 450 мастер образа или 43% преизпълнение на заложения минимум от образи. По този показател изпълнението през 2020 г. също е най-високо през последните години.
През 2020 г. НАФ е попълнен с 483 фонда на държавни и общински институции, политически партии, юридически лица с нестопанска цел и търговски дружества, 160 фонда от личен произход, 2 постъпления от чуждестранни архивохранилища към Колекции микрофилми Финландия и Швейцария, както и 164 частични постъпления, 18 допълнителни постъпления към частични постъпления и 13 спомена. Извършена е експертиза и научно-техническа обработка (НТО) на 156 фонда, приети в държавните архиви от предходни години, с общо 13 490 а.е. Пресъставени са общо 31 инвентарни описи с 1 131/1 204 а.е., в сравнение с 2019 г. – 84 описа, с 4 845/ 5 040 а.е. Усъвършенствани са 63 инвентарни описа с 4 565 а.е.
Област на политика: Политика в областта на архивното дело · Мерна единица · Целева стойност за 2020 г. · Отчет за 2020 г.
Наименование на ключовите индикатори
1. Методически архивни изисквания за разработване на система за архивиране на електронни документи, подлежащи на постоянно съхранение · Брой · 1 · 0
2. Въведени архивни описания и данни в ИСДА · Брой · 1 · 5 383
3. Вписвания в Регистъра на Националния архивен фонд · Брой · 1 · 3
4. Посещения/показвания от потребители на данни от базите на информационната система на държавните архиви, Регистъра на Националния архивен фонд и сайтовете на ДАА · Брой · 1 · 337 113
5. Реставрирани листове от архивни документи · Брой · 30 000 · 36 947
6. Изготвени кадри негатив за Застрахователния фонд на ДАА · Брой · 144 000 · 30 849
7. Комплектувани постъпления · Брой · 580 · 840
Бюджетна програма “Администрация” Основната цел на програмата е осигуряване на подходящи условия за работа на правителството и на администрацията на МС.
Постигнатите резултати са следните:
-Разпределен е утвърдения със Закона за държавния бюджет за 2020 г. бюджет на Администрацията на Министерския съвет и второстепенните разпоредители с бюджет. Утвърдени са индивидуални бюджети на второстепенните разпоредители.
- Изготвено е месечно разпределение на бюджета за 2020 г. на Министерския съвет, при спазване указанията на МФ, разпоредбите на ЗДБРБ за 2020 г. и ПМС № 381/30.12.2019 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2020 г.
- Изготвено е разпределение на капиталовите разходи за 2020 г. при спазване на указанията на Министерство на финансите, в резултат на което средствата за капиталови разходи са отразени по функции, групи, параграфи и подпараграфи от Единната бюджетна класификация (ЕБК) за 2020 г. и разработени по отделни позиции в определената от МФ форма (Приложение № 8 - Разшифровка на капиталовите разходи и трансфери, които ще бъдат извършени през 2020 г. към ДР №1/17.01.2020 г.), придружен с кратък анализ на инвестиционната политика на МС.
- Изготвени и изпратени в МФ са заявките за лимит.
- Изготвени и изпратени в определените срокове годишните, месечни и тримесечни отчети за касовото изпълнение на бюджета, на сметките за средствата от ЕС и на сметките за чужди средства, както и годишния и тримесечния баланс на МС.
- Ежедневно се осъществява контрол по извършването на бюджетните разходи чрез СЕБРА.
-Извършени са 63 промени по бюджета за осигуряване на средства за дейности на АМС и ВРБ.
-Разработена е и представена в Министерство на финансите тригодишна бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г. - първи и втори етап. Документите са изготвени и представени при спазване на указанията и сроковете, дадени от Министерство на финансите.
-Подадена е в срок необходимата информация към ДАЕУ – чрез Информационна система за бюджетен контрол.
-Съставени, оформени и окомплектовани са, съгласно нормативните изисквания, разходни и приходни касови ордери, платежни нареждания и мемориални ордери.
-Съгласувани са договори, по които страна е АМС. Положен е втори подпис от директора на дирекция „Бюджет и финанси“;
-Осъществен е предварителен контрол за законосъобразност преди поемане на задължения и извършване на разходи.
-Набиране и подбор на персонал, както и процеса по назначаването на служителите в администрацията на Министерския съвет (АМС) всички поставени задачи са извършени в срок, като са изготвени актове за назначаване и преназначаване на персонала, съгласно нормативните изисквания. Подготовка и съхраняване на всички актове, свързани с възникването, изменението и прекратяването на служебните и трудовите правоотношения. Води се заповедна книга, а копия от актовете, подписани от министър-председателя на Република България и тези от главния секретар на Министерския съвет, се класират в служебните и трудови досиета на служителите и в досиета на първостепенните и второстепенни разпоредители с бюджет към Министерския съвет.
-Изготвяне и актуализиране на длъжностните и поименните разписания на длъжностите, същите се изготвят своевременно при промяна на Устройствения правилник на МС и на неговата администрация и при вътрешни трансформации, предложени от ръководителите на съответните звена и одобрени от главния секретар на МС и министър-председателя.
-Приемане, регистриране разпределение, насочване и изпращане на документите от регистратурата, както и приключване, експертиза, текущо и архивно запазване на документите.
-Приемане на сигнали и предложения на граждани и организации, съобразно разпоредбите на глава осма „Предложения и сигнали" от Административнопроцесуалния кодекс. Осъществяване на личен прием на граждани, изпращане на писма до различни институции, даване на отговор и др.
-Нормално протичане на дейностите и мероприятията по подготовката и произвеждането на изборите – през отчетния период не са произвеждане избори.
-Извършени одитни ангажименти в АМС и ВРБ към МС, съгласно възложени заповеди на министър-председателя -Изготвено е становище по обобщения доклад за състоянието на системите за финансово управление и контрол за 2019 г. в Министерския съвет на основание чл.9, ал.8 от Наредбата за формата, съдържанието, реда и сроковете за представяне на информация по чл.8, ал.1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор.
-Осъществено процесуално представителство и правна защита по възникнали спорове по над 87 дела, 62 от които висящи пред различни съдилища в страната.
-Процедурите за възлагане на обществени поръчки по реда на Закона за обществените поръчки в администрацията на Министерския съвет, открити през периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. са 13 бр.
-Организиране ползването и поддържането на сградния и ведомствения жилищен фонд, както и на монтажа и поддържането на машини и съоръжения. През отчетния период са извършени редица мероприятия свързани с полагане на грижа към сградния фонд на МС.
-Координиране на ползването и контрола върху управлението на обектите – публична държавна собственост и обектите – частна държавна собственост, предоставени за ползване и управление на администрацията на Министерския съвет.
-Осъществяване на дейностите по предоставяне и процесуалното представителство по дела, свързани с предоставянето на достъп до обществена информация.
-Информационно обслужване - обновяване и подновяване на лицензно споразумение за антивирусен софтуер; поддържане на правно-информационни системи; доставка на компютърна техника за администрацията; поддържане на счетоводни информационни системи; Поддържане и администриране на информационна система за електронни заседания на правителството и др.
-Обезпечаване на всички регулярни и извънредни мероприятия в сградата на МС с технически и човешки ресурс.
Бюджетна програма „Други дейности и услуги“ Основните цели на програмата са:
-Ефективна борба с трафика на хора и с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.
-Съхраняване на българското етнокултурно пространство, духовно единение на всички българи в страната и по света, изграждане на български лобита в чужбина.
-Повишаване квалификацията на ръководните кадри и експертите в централната и териториалните администрации за ефективна и ефикасна работа.
-Ефективно управление на обектите, предназначени за представителни и социални нужди, качествено обслужване и повишаване на конкурентоспособността чрез разширяване на предлаганите услуги.
-Ръководство, координиране и контрол на политиката за повишаване на безопасността на движението по пътищата.
Съгласно чл. 7, ал. 2 и 3 от Закон за борба с трафика на хора, Национална комисия за борба с трафика на хора /НКБТХ/ определя и ръководи прилагането на националната политика и стратегия в областта на противодействието на трафика на хора и ежегодно разработва Национална програма за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите от престъплението. Изпълнявайки дейностите от Националната програма посредством своята администрация, НКБТХ организира и координира взаимодействието между ведомства по изпълнение на дейностите, за които същите понякога са пряко отговорни. През 2020 г. са реализирани над 50 дейности/мини-проекти в рамките на програмите (национална и местни, за противодействие на трафика на хора), за повишаване на осведомеността на национално и местно ниво, достигащи до над 25 000 души. Дейностите по превенция на Националната комисия и свързаните с тях информационни материали (видеоспотове, информационни визуализации, публикации в медии, отразяване на събития и др.) са публикувани регулярно през цялата година в официалните социални профили на Комисията. Общият брой на публикациите надхвърля 170, като приблизително достигнатият достъп на потребители е над 100 хиляди (съгласно данни от социалните мрежи). През 2020 г. към НКБТХ функционират 5 специализирани услуги за жертви на трафик на хора: 3 услуги от резидентен тип и 2 консултативни услуги.
Относно повишаването на квалификацията на ръководните кадри и експертите в централната и териториалните администрации за ефективна и ефикасна работа, отговорният орган е Института по публична администрация /ИПА/. ИПА е създаден за обучение за професионално и служебно развитие на служителите в държавната администрация и има водеща роля в обучението на служителите от всички нива на администрацията. През 2020 г. са проведени общо 87 задължителни обучения за 2 264 новоназначени ръководители и експерти от държавната администрация на всички нива. Обученията се провеждат по допълнени с нови е-модули учебни програми и в съответствие с определените в ЗДСл срокове.
Относно борбата срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните - регламентираните основни функции на Централната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните /ЦКБППМН/ са в сферите на методическото ръководство и контрол върху местните комисии за БППМН, анализ на данни, изготвяне на прогнози, провеждане на изследвания, програми за превенция и противодействие на детското асоциално поведение, координация на действията на държавните органи и юридическите лица с нестопанска цел по отношение на превенцията и противодействието на противообществените прояви и престъпността при ненавършилите пълнолетие. Основната дейност на Централната и местните комисии за БППМН е свързана с организацията на първичната превенция – съответно на национално и общинско ниво. В тази връзка беше организирано изследване на тема „НАСИЛСТВЕНИ ДЕЙСТВИЯ ПРИ НЕПЪЛНОЛЕТНИ“ със срок за изпълнение м. януари – м. декември 2020 г., като окончателно приключи обработката на емпиричната информация. Поради намаления експертен състав на ЦКБППМН, към момента не е изготвен аналитичния доклад по изследването. Събраната информация се анализира и се обобщава. След приключване на изследването и изготвяне на аналитичния доклад, предстои и изготвяне на наръчник по първична и вторична превенция.
Относно съхраняването на българското етнокултурно пространство, духовно единение на всички българи в страната и по света, изграждане на български лобита в чужбина, отговорният орган е Държавната агенция за българите в чужбина /ДАБЧ/. Централно място в дейността на агенцията заема удостоверяването на българския произход на сънародниците ни, кандидатстващи за придобиване на българско гражданство, както и за постоянно и продължително пребиваване на територията на Република България. Подкрепата на образователната дейност на съотечествениците ни зад граница е стратегически приоритет в работата на ДАБЧ. Упражняване на мониторинг върху състоянието на българските училища по света, стимулира изграждането на нови учебни звена, подпомага образователната и културната им дейност, популяризира техни инициативи, посветени на съхраняване на национална идентичност, традиции и историческа памет, реализира значима издателска дейност, посветена на децата от българските общности.
Да ръководи, координира и контролира политиката за повишаване на безопасността на движението по пътищата отговорността е възложена на Държавна агенция „Безопасност на движение по пътищата“. Създаването на администрацията през 2019 г. е обусловено от динамичните процеси, свързани с движението по пътищата и произтичащата необходимост от търсене на решения за подобряване на безопасността му. Дейността й е насочен върху установяването на системност при решаването на проблемите, полагане на основите за постигане на синхрон между множеството органи с функции в областта на безопасност на движението по пътищата и осигуряване на обективна информация и анализ за вземането на правилни решения.
Дейностите следва да се разглеждат като резултат от установените с Устройствения правилник функции, които през отчетния период обхващат следните направления:
- Създаване на единна и интегрирана стратегическа рамка на държавната политика по БДП за периода 2021-2030 г.;
- Наблюдение, координация, отчитане и оценка на изпълнението на дейностите в областта на БДП на централно, общинско и областно ниво;
- Изготвяне на методически указания, свързани с въвеждане на системи от мерки в бюджетните организации за предпазване на служителите от пътнотранспортни произшествия;
- Участие в работата на Националния координационен център за безопасно движение по пътищата, включително в оперативната, аналитичната и отчетната дейност;
- Текущ анализ на състоянието на БДП и пътнотранспортния травматизъм в страната, подготовка на регулярни и извънредни доклади;
- Поддържане на единен информационен масив в областта на БДП чрез интеграция на информационните системи между отделните институции с функции в областта на БДП;
- Организация работата на Съвет за сътрудничество с научната и академичната общност;
- Работа по проекти на нормативни актове, свързани с оптимизиране на законодателството в областта на БДП;
- Препоръки към администрациите, изпълняващи задачи за повишаване на БДП, обработване на постъпили сигнали и подготовка на предложения;
- Поставяне на темата за БДП във фокуса на обществото чрез медийна и кампанийна дейност.
Усилията на Агенцията приоритетно са насочени към създаването на обща основа, върху която да се реализират отделните аспекти за въздействие върху БДП посредством единна и интегрирана стратегическа рамка, обхващаща всички елементи на политиката за периода 2021 - 2030 г.
Ефективно управление на обектите, предназначени за представителни и социални нужди, качествено обслужване и повишаване на конкурентоспособността чрез разширяване на предлаганите услуги се осъществяват чрез:
-осигуряване на необходимите условия за протичането на официални срещи и мероприятия в стопанство „Евксиноград”, обект „Шабла” и комплекс „Бояна”;
-предоставяне на необходимите условия за обслужване на представителните мероприятия на централните държавни органи, организиране отдиха на работещите в тях и на други лица, по подпомагане провеждането на квалификацията на кадрите в почивните бази „Слънчев бряг” и „Орлица” – Пампорово.
Предвид сезонния характер на дейностите, извършвани в обектите за представителните и социалните нужди на централните държавни органи, изпълнението на целите на програмата може да се определи като добро. Като цяло целите са постигнати.
Бюджетна програма „Убежище и бежанци“ Провеждане на ефективни политики в областта на международната закрила и поддържане на капацитет за бърза и адекватна реакция в случай на миграционен натиск. Подобряване условията за живот в местата за настаняване на лица, търсещи закрила и поддържане на материално-техническата база е в правомощията на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС.
ДАБ при МС усилено работи за оптимизирането и повишаване качеството на процедурата за предоставяне на международна закрила. Това се постига чрез постоянно участие на служители на Агенцията в обучения, организирани от партньорски организации, както и провеждане на тематични обучения относно производството по отношение на интервюиращи органи и регистратори в териториалните поделения. Изграден е системен подход за запознаване на новоназначените служители с нормативната база и практическото й приложение, с цел по-бързо адаптиране към процеса на работа. Разработени са насоки и вътрешни правила за провеждане на процедурните действия при разглеждането на молбите за закрила. Участието в различни обучителни формати допринася за обмяната на опит и добри практики в областта на предоставянето на международна закрила.
Постигнатите резултати са следните:
-Настаняване на лица, търсещи международна закрила в териториалните поделения на ДАБ при МС;
-Постановени решения по молби за предоставяне на международна закрила (решения за предоставяне на статут на бежанец, хуманитарен статут, откази за предоставяне на статут и прекратяване на производство);
-Прилагане на механизма по презаселване съгласно Решение № 750 от 30 ноември 2017 г. за изменение на Решение № 263 на Министерския съвет от 2016 г. за одобряване на рамка за национален механизъм за изпълнение на ангажиментите на Република България;
-Предоставяне на грижи и услуги на лица, търсещи международна закрила - социално и здравно подпомагане, оказване на психологическа помощ и посредничество на пазара на труда;
-Осигуряване на материално-техническа база и условия за настаняване, които отговарят на стандартите на директива на Съвета на ЕС 2013/33/ЕС от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила.
-Предоставяне на бързо и качествено производство при спазване на всички нормативни изисквания и защита правата, личните данни и законните интереси на кандидатстващите за международна закрила лица чрез повишаване и надграждане на административния капацитет на ДАБ при МС.
МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ (МФ) В изпълнение на своите функции и независимо от разразилата се извънредна ситуация през 2020 година в резултат на избухването на пандемията от COVID-19 и необходимостта за предприемане на бързи мерки за преодоляване на нейното разпространение, в т.ч. и ревизиране на оценката за фискалната рамка и бюджета за годината, през отчетния период Министерството на финансите положи необходимите усилия за запазване на устойчивостта на публичните финанси и създаване на условия за икономическа стабилност.
Отчетените средства в размер на 541,7 млн. лв. по бюджета на министерството за 2020 г. основно са акумулирани по четири области на политики и девет бюджетни програми, а именно:
Класификационен код · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет
(в лева)
Общо разходи по бюджета на Министерство на финансите · 584 209 100 · 555 693 471 · 541 697 439
1000.01.00 · Политика в областта на устойчивите и прозрачни публични финанси · 123 793 600 · 66 428 983 · 60 432 558
1000.01.01 · Бюджетна програма “Бюджет и финансово управление” · 13 810 600 · 11 926 670 · 11 218 700
1000.01.02 · Бюджетна програма “Защита на публичните финансови интереси” · 109 983 000 · 54 502 313 · 49 213 858
1000.02.00 · Политика в областта на ефективното събиране на всички държавни приходи · 369 453 300 · 402 584 559 · 399 161 833
1000.02.01 · Бюджетна програма “Администриране на държавните приходи” · 369 453 300 · 402 584 559 · 399 161 833
1000.03.00 · Политика в областта на защитата на обществото и икономиката от финансови измами, контрабанда на стоки, изпиране на пари и финансиране на тероризма · 52 364 700 · 52 557 621 · 51 798 524
1000.03.01 · Бюджетна програма "Интегриране на финансовата система във финансовата система на ЕС" · 1 450 900 · 1 450 900 · 1 037 902
1000.03.02 · Бюджетна програма “Митнически контрол и надзор (нефискален)” · 48 497 300 · 49 456 557 · 49 110 458
1000.03.03 · Бюджетна програма “Контрол върху организацията и провеждането на хазартни игри” · 2 416 500 · 1 650 164 · 1 650 164
1000.04.00 · Политика в областта на управлението на дълга · 3 296 900 · 3 296 900 · 2 887 121
1000.04.01 · Бюджетна програма “Управление на ликвидността” · 3 296 900 · 3 296 900 · 2 887 121
1000.05.00 · Други бюджетни програми (общо), в т.ч.: · 279 800 · 279 800 · 167 703
1000.05.01 · Бюджетна програма "Национален компенсационен жилищен фонд" · 279 800 · 279 800 · 167 703
1000.06.00 · Бюджетна програма "Администрация" · 35 020 800 · 30 545 608 · 27 249 700
Уточненият план на разходите по бюджета на министерството към 31.12.2020 г. е в размер на 555 693 471 лв., при планирани по закон средства в размер на 584 209 100 лв. Изпълнението е 541 697 439 лв., или 97,48% от средствата по уточнен план.
Политика в областта на устойчивите и прозрачни публични финанси, която включва бюджетна програма „Бюджет и финансово управление” и бюджетна програма „Защита на публичните финансови интереси” – 60,4 млн. лв.
За осъществяване на основните правомощия на министъра на финансите по отношение провеждането на политика в областта на устойчивите и прозрачни публични финанси в условията на безпрецедентна ситуация, свързана с разпространението на пандемията от COVID-19 и последвалия спад на икономическата активност и заетостта в целия свят, в т.ч. и в България, през 2020 г. Министерството на финансите продължи да следва провежданата през последните години благоразумна фискална политика, която е адекватен отговор на създалата се извънредна икономическа и финансова ситуация в глобален мащаб. Устойчивостта на публичните финанси се превърна в предизвикателство както за 2020 г., така и за следващия тригодишен период, поради необходимостта от предприемане на мерки за ограничаване на болестта и справяне с икономическите последици.
Разразилата се в световен мащаб пандемия от COVID-19 постави под риск не само изпълнението на фискалните цели и бюджета, но и възможностите за разработване на бюджетните планове за следващите години на първия етап от бюджетната процедура в условията на непредсказуемост и променена база. Това предизвика и реакция на Европейската комисия относно изискванията за сроковете, структурата и съдържанието на бюджетните документи. В началото на годината и в изпълнение на Закона за публичните финанси, Министерството на финансите разработи проект за бюджетната процедура за 2021 г., който беше приет с Решение № 64 на Министерския съвет от 31.01.2020 г.
В резултат на въведеното на 13 март 2020 г. извънредно положение в България, поради възникналата пандемия от COVID-19, и обявената от 14 май 2020 г. извънредна епидемична обстановка, се наложи бюджетната процедура за 2021 г. последващо да бъде изменена и допълнена с Решение № 273 на Министерския съвет от 23 април 2020 г. и с Решение № 447 на Министерския съвет от 3 юли 2020 г.
Посрещането на предизвикателствата, свързани с преодоляване последиците от разпространението и заразата с вируса на COVID-19, и в съответствие с приетите промени в ЗДБРБ за 2020 г. наложи предприемането на мерки в етапа на изпълнение на Бюджет 2020, изразяващи се в извършване на изменения и допълнения в разпоредбите на Постановление № 381 на Министерския съвет от 2019 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2020 г.
За проследяване провеждането на политиката за устойчиви и прозрачни публични финанси бяха заложени два основни ключови индикатора салдото по КФП и рейтинговата оценка за България за бюджетна прозрачност в рамките на проучването за открит бюджет от Международното бюджетно партньорство (IBP), като изпълнението им следва да се отчита на годишна база.
Първоначално одобреният от Народното събрание Закон за държавния бюджет на Република България за 2020 г. предвиждаше фискална рамка, при която да се постигне балансирана бюджетна позиция. Тази фискална цел бе следвана стриктно през годините и единствено непредвиденият шок от извънредната ситуация, в която попадна целият свят, в т.ч. и България, бе причината тази цел да не бъде постигната в определения срок.
Следва да се отбележи, че целевите стойности на ключовия индикатор за салдото по КФП бяха ревизирани, предвид възникналата извънредна епидемична обстановка и последствията от нея. При подготовката на основните бюджетни документи за 2021 г. прогнозата бе бюджетната позиция да бъде в рамките на ограничението по чл. 27, ал. 4 от ЗПФ за периода 2021-2023 г., като по програмата за 2021 г. се елиминира влиянието на мерки при извънредни обстоятелства.
Очакванията са след преодоляване на извънредната ситуация, породена от пандемията, целите на фискалната политика по отношение на бюджетното салдо да се завърнат по пътя за постигане и поддържане на балансирана бюджетна позиция Променените макроикономически перспективи по отношение на външната и вътрешната среда, влошените прогнози по приходите и необходимостта от осигуряване на допълнителни разходи в изпълнение на Закона за мерките и действията по време на действието на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., очертаха необходимост от незабавно актуализиране на фискалната рамка за годината. Предложеното от правителството и прието от Народното събрание изменение на ЗДБРБ за 2020 г. предвиждаше влошаване на приходите поради внезапно влошаване на макроикономическия сценарий и допълнителни разходи за най-спешните и неотложни мерки за борба и контрол на пандемията COVID-19 в България. Прогнозите очертаха неизпълнение на приходите в годишен план, като най-засегнати бяха основните данъци - ДДС, акцизи, корпоративни данъци, социалноосигурителни вноски и др. Очакваното неизпълнение на разчетите в приходите бе в размер на около 2,4 млрд. лева. Към разходите беше включен допълнителен ресурс по бюджета на фонд „Безработица“ на ДОО за обезпечаване на мярката „60/40” за подпомагане на работната сила и бизнеса. Спешният порядък на предложените промени в разходната част позволи да бъде обезпечен ресурс за финансиране на първия най-неотложен пакет социално-икономически мерки и да се мобилизират преките ресурси, свързани със системите на първа линия в борбата с разпространението на пандемията. Заедно с това бе направен и анализ на възможностите за пренасочване на ресурс по Оперативните програми и фондовете на ЕС, който да подпомогне и допълни националните политики и мерки за преодоляване на последствията от пандемията.
Със ЗИД на ЗДБРБ за 2020 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 7.07.2020 г.) се увеличи със 158,7 млн. евро размера на държавните гаранции, които могат да бъдат издавани. Посочената промяна произтича от ангажиментите, които възникват за Република България в резултат на създадените на ниво Европейски съюз (ЕС) два инструмента в отговор на пандемията от COVID-19 - Европейският инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE) вследствие на избухването на COVID-19 и Паневропейският гаранционен фонд.
Въпреки насочените безпрецедентни по размер ресурси, развитието на икономическата среда в хода на кризата очерта необходимост от спешни действия в редица сектори и от допълнителни мерки за подпомагане на най-засегнатите групи от населението. През юли правителството одобри втори пакет социално-икономически мерки, в т.ч.: увеличение с 30 на сто на заплатите на служители, ангажирани в борбата с пандемията и администрации с ниски възнаграждения; изплащане на добавки в размер на 50 лева към пенсиите на всички пенсионери за месеците от август до октомври (в последствие мярката беше продължена до края на 2020 г.); насочване на разходи чрез НЗОК към дейностите, свързани с превенция и лечение на последствията от COVID-19; мерки за насърчаване на инвестициите, подпомагане на туризма, обезпечаване на дистанционното обучение, подпомагане на общини и други. Важен инструмент, допълващ мерките, свързани с усилията за борба с пандемията и намаляване на негативните социално-икономически последствия, са инвестициите в публична инфраструктура, които имат за цел, от една страна, да компенсират частично очертаващия се спад при инвестициите в останалите сектори на икономиката, и от друга - целят запазване на работни места.
На база на предварителни данни за размера на разходите за 2020 г. по мерките, свързани с усилията за ограничаване и овладяване на пандемията от COVID-19, както и социалните и икономическите мерки за намаляване на последствията за населението и бизнеса може да се обобщи, че по линия на националния бюджет бяха мобилизирани безпрецедентни по размер ресурси. Предварителните данни сочат, че за 9-те месеца след въвеждането на извънредното положение в България и последвалата го извънредна епидемична ситуация са одобрени мерки и фискални стимули за овладяване на пандемията от COVID-19 и последствията от нея, в размер на около 2,9 млрд. лв. (2,4% от прогнозния БВП). Към този ресурс следва да се добавят и разходите по линия на Оперативните програми и фондовете на ЕС, които бяха пренасочени за финансиране на мерки за борба с пандемията и преодоляване на негативните ефекти върху икономиката. По предварителни данни тези разходи са в размер на около 0,6 млрд. лв. (0,5% от БВП) за 2020 година. Отделно за обезпечаване на финансовите инструменти, предоставени от Българската банка за развитие бяха предоставени средства под формата на увеличение на капитала на банката в размер на 0,7 млрд. лв. (0,6% от БВП).
Независимо от безпрецедентните по размер фискални стимули, мобилизирани за борба с пандемията, бюджетната позиция през 2020 г. остана на устойчиво равнище, което е важно в контекста на дългосрочната устойчивост на публичните финанси. Салдото по КФП за 2020 г. на касова основа е дефицит в размер на 3,0 на сто от прогнозния БВП.
Разработените от Министерството на финансите в рамките на бюджетната процедура макроикономически и бюджетни прогнози за периода 2020-2023 г., бяха базирани на актуалните към съответния етап собствени оценки и допускания за основни показатели на външната среда, но и такива на Европейската комисия, Световната банка и Международния валутен фонд. Оценки за стабилните перспективи за развитието на публичните финанси в България се посочват в анализите на Европейската комисия, на международните финансови институции и рейтингови агенции и те са показателни за реалистичността на целите на фискалната политика и на бюджетните прогнози. Положителна оценка за водената фискална политика през 2020 г. България получи от международните рейтингови агенции. През м. август 2020 г. Fitch Ratings потвърди дългосрочния кредитен рейтинг в чуждестранна и местна валута ‘BBB’ със стабилна перспектива. В началото на м. октомври 2020 г. Moody’s Investors Service повиши дългосрочния рейтинг на България в чуждестранна и местна валута на Baa1 със стабилна перспектива. В края на м. ноември 2020 г. S&P Global Ratings потвърди дългосрочния и краткосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута 'BBB/A-2' със стабилна перспектива.
В изпълнение на дейностите по защита на публичните финансови интереси чрез извършване на последващи финансови инспекции през отчетния период от Агенцията за държавна финансова инспекция са извършени 375 финансови инспекции. Проверени са 1 519 обществени поръчки на стойност 1 203 505 050 лв., като при 470 от тях са установени нарушения. От установените нарушения 166 са невъзложени обществени поръчки или неоснователно проведени процедури на договаряне на стойност 32,911 млн.лева. Установени са нарушения на бюджетната и финансово-стопанската дисциплина, в т.ч. 237 нарушения на Закона за счетоводството, 127 нарушения на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, 80 нарушения на Закона за публичните финанси, 192 нарушения на нормативни актове, уреждащи бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност и други. Във връзка с установени нарушения при възлагане на обществени поръчки, Закона за публичните финанси, Закона за счетоводството и други нормативни актове, уреждащи бюджетната и финансово-стопанската дейност са съставени 878 акта за установяване на административни нарушения.
През 2020 г. Одитният орган изпълни планираните дейности и постигна съответните резултати, като са проверени 388 бр. процедури за избор на изпълнител, в това число 271 бр. процедури за възлагане на обществени поръчки по ЗОП, 37 бр. процедури по ПМС № 160/2016 г. и 80 бр. процедури по PRAG. Във връзка с въведеното извънредно положение и извънредна епидемична обстановка в България, предварително планираните проверки на място при бенефициентите по проектите от извадките бяха отложени и изпълнени през месеците юни-октомври 2020 г. след оптимизиране на графиците за проверки, предварително съгласуване с бенефициентите и при стриктно спазване на всички противоепидемични мерки. Необходимите проверки на място по проектите следва задължително да бъдат извършени, тъй като без тях Одитният орган не е в състояние да се произнесе за допустимостта на разходите по оперативните програми и може да формира само становище с ограничение в обхвата, което по предварителна оценка би имало значително финансово влияние (между 5 и 25 % от разходите по съответната програма за шестата счетоводна година).
С цел осигуряване изпълнението на националната политика в областта на обществените поръчки през отчетния период са изготвени следните нормативни актове:
Постановление № 49 от 23.03.2020 г. на Министерския съвет за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки. Основната част от измененията са свързани с прилагането на Централизирана автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“. Направени са промени в правилата за подаване на заявления и оферти, за работа на комисиите, за провеждане на процедурата конкурс за проект, както и при събирането на оферти с обява. Прецизирани са разпоредбите, свързани със съдържанието и поддържането на списъка на стопанските субекти с нарушения.
От съществено значение за защитата на държавните финансови интереси е организирането на процесуалното представителство по международните арбитражни дела, предвид значителния им материален интерес. През отчетния период са покрити всички показатели за изпълнение като успеваемостта по делата е 45,6 %, които представляват 44,8% от заявения материален интерес, коефициентът на успеваемост е 0,98 и процесуалните срокове са спазени на 100%.
Политика в областта на ефективното събиране на всички държавни приходи, която включва бюджетна програма „Администриране на държавните приходи” - 399,2 млн. лв.
Политиката по приходите през отчетния период е насочена към подкрепа на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борба с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план. Запазени са ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и тези за данъците върху доходите на физическите лица, като важна предпоставка за инвестиции, икономически растеж и заетост. В международен аспект, данъчната политика е насочена в подкрепа на функционирането на единния пазар на Европейския съюз и за посрещане на предизвикателствата на глобализацията и дигитализацията на икономиката.
Безпрецедентната ситуация, свързана с ограничаване на разпространението на заразата с COVID-19 в световен мащаб, наложи разработване на различни сценарии с различна степен на очаквано забавяне на икономическата активност в България и произтичащото от това сериозно влошаване на параметрите по приходите в Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 година (ЗДБРБ). Въз основа на базов сценарий на Министерство на финансите за развитие на макроикономическите показатели и овладяване на пандемията в страната, се изготвиха нови прогнози за данъчните приходи, отразени в актуализирания ЗДБРБ за 2020 г.
В областта на данъчната политика, свързаните с последиците от пандемията мерки, са в подкрепа на бизнеса и заетостта и включват промени по Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за данъците върху доходите на физически лица, Закона за местните данъци и такси, Закона за счетоводството, Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и Закона за данък върху добавената стойност, както следва:
Удължаване на крайния срок (от 31 март на 30 юни 2020 г.) за подаване на годишна данъчна декларация за 2019 г. по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), както и за внасяне на корпоративния данък, данъка върху разходите, данъка върху приходите на бюджетните предприятия, данъка върху приходите от помощни и спомагателни дейности по смисъла на Закона за хазарта, както и на данъка върху дейността от опериране на кораби. Промяна в срока (от 31 март на 15 април 2020 г.) за деклариране на размера на авансовите вноски за корпоративен данък за 2020 г., които по реда на ЗКПО се декларират от данъчно задължените лица с годишната данъчна декларация за 2019 година. Срокът за внасяне на авансовия данък не беше променен;
За физическите лица, които извършват стопанска дейност по смисъла на Търговския закон, както и за земеделските стопани, избрали да формират облагаем доход от определена по реда на ЗКПО данъчна печалба, беше удължен срокът (от 30 април на 30 юни 2020 г.) по отношение на: подаване на годишна данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2019 г. и внасяне на дължимия данък; внасяне на дължимия данък върху разходите за 2019 г. За посочените лица беше удължен и срокът (от 31 март на 31 май 2020 г.) за ползване на отстъпка от 5 на сто от данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация за 2019 г., когато данъкът е платен в срок до 31 май 2020 г. За самоосигуряващите се лица беше удължен и срокът за подаване на декларация образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица“ до 30 юни 2020 г.;
Прието е еднократно да се подпомогнат семействата отглеждащи своите деца в условията на усложнената епидемиологична обстановка и затруднения във връзка с пандемията от COVID-19, чрез увеличаване на размера на действащите данъчни облечения за деца и за деца с увреждания. Мярката ще се прилага за данъчната 2021 г., поради продължаващата пандемия от COVID-19 и за преодоляване на последствията от нея;
Удължаване на срока (от 30 април на 30 юни 2020 г.) за ползване на отстъпката от 5 на сто при плащане в посочения срок на целия годишен размер на данъка върху недвижимите имоти или на данъка върху превозните средства, установени в Закона за местните данъци и такси. Предоставена беше е възможност общинските съвети да освободят от заплащане на таксата за битови отпадъци за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за определен период от 2020 г. задължените лица предприятия, които в следствие на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., съответно на извънредната епидемична обстановка, са преустановили стопанската си дейност, осъществявана в недвижим имот на територията на общината;
Удължаване на срока за публикуване на годишни финансови отчети по реда на Закона за счетоводството: за търговците и юридическите лица с нестопанска цел, които обявяват отчетите си в Търговския регистър и лицата, които публикуват годишни финансови отчети в икономическо издание или интернет, срокът беше удължен от 30 юни на 30 септември. За предприятията, които не са осъществявали дейност през 2019 г. и обявяват това обстоятелство с декларация, срокът беше удължен от 31 март на 30 юни;
Предвидена беше защита за длъжниците от предприемане на нови изпълнителни действия по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) за публични задължения по време на обявеното извънредно положение. Предвид възможността за налагане на обезпечителни мерки по реда на ДОПК и запазването на действието на наложените обезпечителни мерки и изпълнителните действия, предприети до 24.03.2020 г., беше актуализиран прагът на несеквестируемия доход на длъжниците в чл. 231 от ДОПК, като същият се обвързва с размера на минималната работна заплата за страната (преди това – до 250 лв. месечно);
Намаляване на ставката за ДДС от 20 % на 9 % за периода 01.07.2020 г. - 31.12.2021 г. за: доставките на ресторантьорски и кетъринг услуги, на книги, на храна подходяща за бебета или за малки деца и на бебешки пелени и подобни хигиенни артикули; доставката на услуга за използване на спортни съоръжения, доставка на обща туристическа услуга, както и екскурзиите, организирани от туристически оператори и туристически агенти със случаен автобусен превоз на пътници; ресторантьорски и кетъринг услуги, включително състоящи се в доставка на храна за вкъщи;
Намаляване на ставката за ДДС от 20 % на 0 % за периода 01.01.2021 г. - 31.12.2022 г.: доставката на ваксини срещу COVID-19 и услугите, пряко свързани с тези ваксини; доставката на ин витро диагностични медицински изделия, предназначени за диагностика на COVID-19, и услугите, пряко свързани с тези изделия.
С приетите мерки в данъчните закони се цели да се подпомогнат бизнеса и гражданите през периода на безпрецедентната ситуация, свързана с разпространението и лечението на COVID-19, като не само се отложат произтичащи от данъчното законодателство техни задължения за деклариране, но и плащания на данъци (при запазване на условията за ползване на отстъпки). Целта е да се осигури ликвидна подкрепа за данъчно задължените лица по време на извънредно положение и ниска икономическа активност. Част от мерките в областта на данъчното облагане целят да подпомогнат някои от най-засегнатите от предприетите срещу разпространението на вируса мерки сектори на икономиката, а други са насочени в подкрепа директно за медицинските специалисти, участващи в борбата с пандемията и гражданите, засегнати от COVID-19.
През отчетния период продължи изпълнението на доказалите ефективността си за повишаване на приходите от данъци постоянни мерки в областта на данъчната политика. Механизмът за обратно начисляване на ДДС при доставки на стоки и услуги, посочени в приложение № 2 към глава деветнадесета „а“ от ЗДДС е ефективен инструмент за противодействие и борба с данъчните измами с ДДС за определени категории стоки. След въвеждането на механизма се наблюдава значителен спад на нивото на данъчните измами с ДДС при доставките на зърнени и технически култури, ограничаване на нелоялната конкуренция в отрасъла и предоставяне на значителен допълнителен финансов ресурс на търговците и преработвателите в бранша. В тази връзка е прието удължаване на срока за прилагане на мярката до 30.06.2022 година. От началото на 2020 г. е разширен списъкът със стоки, за които се прилага механизмът за обратно начисляване на ДДС, като в него са включени и доставките по прехвърляне на квоти за емисии на парникови газове.
С цел подобряване на събираемостта и оптимизиране на контролната дейност на приходните администрации, от 2020 г. е въведено ново правило в Закона за ДДС относно определяне на облагаемия оборот в конкретни случаи, с цел предотвратяване на избягване на регистрация по закона чрез формална смяна на субекта.
И през отчетния период продължава прилагането на мерки за повишаване на събираемостта на просрочените публични вземания. В резултат на комплексното прилагане на специфични мерки и кампании през последните четири години се забелязва промяна в поведението на задължените лица, изразяващо се в деклариране на данъци и задължителни осигурителни вноски във все по-голям размер, както и плащане на по-голям дял от тях в законовия срок. Независимо от усложнената икономическа обстановка във връзка с мерките за ограничаване на разпространението на COVID-19, размерът на декларираните задължения през 2020 г. е 33 035,1 млн. лв. - с 938,1 млн. лв. повече спрямо 2019 г. (ръст от 2,9 %). Делът на декларираните данъци и задължителни осигурителни вноски, погасени в срока за доброволно плащане е близо 88,1 % през 2020 г., при малко над 87 % за същия период на предходната година.
Целеви стойности по показателите за изпълнение на Националната агенция за приходите и на Агенция „Митници”
ПОКАЗАТЕЛИТЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ · Целева стойност
Политика в областта на ефективното събиране на всички държавни приходи (в хил. лв.)
Показатели за индикатора · Мерна единица · Уточнен план · Отчет
1. Изпълнение на годишния план за приходите - дял на събраните приходи в общата стойност на планираните приходи · на НАП · % · 100 · 103
на АМ · % · 100 · 101,0
2. Дял на подадените по електронен път декларации – по чл.50 ЗДДФЛ (декларациите по ЗДДС, ЗМ и чл.92 на ЗКПО се подават задължително по електронен път) · % · 78,0 · 76,8
3. Относителен дял на декларираните задължения към НАП, погасени в рамките на календарната година, спрямо общия размер на декларираните през годината задължения · % · 97,0 · 97,3
4. Развитие на контролната дейност на НАП чрез повишаване на капацитета за осъществяване на контрол в дигитална среда - Брой контролни производства:
- спрямо лица, осъществяващи търговска дейност в интернет; - в които е използван софтуер за анализ на данни в електронен вид · брой · 925 · 2 417
брой · 725 · 697
5. Относителен дял на изцяло или частично потвърдените от административна или съдебна инстанция ревизионни актове на АМ (отношение на броя потвърдени РА, спрямо общия брой на издадените РА в рамките на отчетния период) * · % · 100 · 100
6. Дял на решените заявки от идентифицираните инциденти, проблеми или заявки за услуги, регистрирани в националната автоматизирана система Сървис Деск на АМ · % · 100 · 98
*Отчетът касае издадените ревизионни актове, по които производствата са приключили и не включва висящите производства.
Политика в областта на защитата на обществото и икономиката от финансови измами, контрабанда на стоки, изпиране на пари и финансиране на тероризма, която включва бюджетна програма „Интегриране на финансовата система във финансовата система на ЕС“, бюджетна програма „Митнически контрол и надзор (нефискален)” и бюджетна програма „Контрол върху организацията и провеждането на хазартни игри” – 51,8 млн. лв.
Приоритетите на администрацията на министерството през 2020 г. бяха насочени към интегрирането на финансовата система на страната във финансовата система на ЕС чрез прилагане на европейските политики и практики в областта на финансовите пазари и финансовите услуги при максимална защита на националните интереси и гарантиране на финансовата стабилност. За реализиране целите на тази политика Министерството на финансите си взаимодействаше с всички национални и международни структури и организации, имащи отношение към финансовата система и гарантирането на финансовата й стабилност, в т.ч. финансовите услуги и движението на капитали.
С цел противодействие на митническите, валутни, акцизни нарушения и на нарушения на законодателството на Европейския съюз през отчетния период митническите органи съставиха общо 5 567 броя актове за установяване на административни нарушения, от които: 3 385 броя по реда на Закона за митниците; 2 078 броя по реда на Закона за акцизите и данъчните складове; 82 броя по Валутния закон; 13 броя за нарушение на Закона за пътищата; 6 броя за нарушение на Закона за движение по пътищата; 2 броя по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество; 1 брой по Закона за управление на отпадъците.
В периода бяха образувани 274 бр. досъдебни производства. През 2020 г. бяха извършени над 17 494 физически проверки по реда на ЗАДС. Значителна част от тези проверки са в резултат от осъществявания засилен контрол чрез постоянно физическо присъствие в данъчните складове за производство на тютюневи изделия и етилов алкохол, както и голяма част проверки, извършени съвместно с органите на МВР, НАП и други държавни органи.
През 2020 г. по бюджетна програма “Контрол върху организацията и провеждането на хазартни игри” Държавната комисия по хазарта постигна следните резултати:
Извършени са общо 887 проверки и проучвания по подадени искания за издаване на лицензи за организиране на хазартни игри и дейности;
Извършени са 343 проверки от Държавната комисия по хазарта на хазартни обекти, игри и дейности.
Политика в областта на управлението на дълга, която включва бюджетна програма „Управление на ликвидността” – 2,9 млн. лв.
През 2020 г., в условията на безпрецедентна ситуация на борба за ограничение на разпространението на COVID-19 и за намаляване на негативните социално-икономически последствия за населението и бизнеса, дълговото управление следваше основните правителствени приоритети и променените през годината макроикономически перспективи по отношение на външната и вътрешната среда, влошените прогнози по приходите и необходимостта от осигуряване на допълнителни разходи в изпълнение на Закона за мерките и действията по време на действието на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., очертаха незабавната необходимост от актуализиране на фискалната рамка и годишната цел по отношение на бюджетното салдо за 2020 г., включително и от актуализиране на дълговите ограничения за поемане на нов държавен дълг и за издаване на нови държавни гаранции, които доведоха до изменения на ЗДБРБ за 2020 г.
Номиналният размер на държавния дълг към края на 2020 г. възлиза на 27 504,8 млн. лв., от който 5 643,6 млн. лв. вътрешен и 21 861,2 млн. лв. външен. В номинално изражение дългът се увеличава с 5 481,8 млн. лв. в сравнение с нивото, регистрирано към края на предходната година (22 023,0 млн. лв.). Съотношението държавен дълг/БВП е 23,1 %, в т.ч. вътрешен държавен дълг/БВП – 4,7 % и външен държавен дълг/БВП – 18,4 %. В структурата на дълга, в резултат от извършените операции по поемане предимно на външен дълг през годината, относителният дял на външния държавен дълг нараства от 75,1 % през 2019 г. на 79,5 % през 2020 г. за сметка на намалението на вътрешния държавен дълг от 24,9 % до 20,5 %. В лихвената структура на държавния дълг се запазва тенденцията за покачване на дела на дълга с фиксирани лихвени проценти и намаляване на този с плаващи лихви (съответно 98,1 % към 1,9 % в края на 2020 г., при 96,9 % към 3,1 % в края на 2019 г.). Повишението на частта на дълга с фиксирани лихвени купони в края на отчетния период е основно в резултат на погасяването на дълг и поемането на нов дълг с фиксирана лихва. Извършените плащания по държавния дълг през 2020 г. възлизат на 1 946,2 млн. лв., от които по вътрешния дълг 1 174,7 млн. лв. (в т.ч. лихви 161,9 млн. лв. и погашения 1 012,8 млн. лв.) и по външния държавен дълг – 771,5 млн. лв. (в т.ч. лихви – 422,4 млн. лв. и погашения – 349,1 млн. лв.).
Бюджетна програма „Национален компенсационен жилищен фонд“ – 0,2 млн. лв.
По бюджетната програма са изплатени средства за персонал, издръжка, както и средства на трима граждани, притежаващи многогодишни жилищно-спестовни влогове, включени в окончателните списъци при община Гълъбово, след придобиване на жилища или започнали изграждането на такива по реда на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове.
Бюджетна програма „Администрация“ – 27,2 млн. лв.
Изпълнението на дейностите по бюджетната програма води до осигуряване на нормалното функциониране на администрацията, обезпечаване и повишаване ефективността на осъществяваните работни процеси, оптимално използване на ресурсите, адекватна и ефективна система за финансово управление и контрол в Министерството на финансите.
Дейностите по бюджетната програма са насочени към създаване условия за изпълнението на всички бюджетни програми, включени в структурата на програмния бюджет на Министерството на финансите. Услугите, които се предоставят по бюджетната програма имат за цел подпомагане ефективното осъществяване на дейностите на служителите на министерството при предоставянето на продукти/услуги за публичния сектор в необходимото количество, качество, срок и при най-ниска цена.
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ (МВнР) За целите на програмното бюджетиране и предвид административното и функционалното разпределение в дейността на МВнР, за постигане на по-голяма отчетност са формулирани три политики, съответно „Развитие на ефективна дипломатическа служба”, „Публична дипломация”, „Активна двустранна и многостранна дипломация” и единадесет програми. В тази рамка се систематизират разнородните дейности на дипломатическата служба в изпълнение на целите и осъществяване на мерките, разписани в Програмата за управление на Правителството на Република България за периода 2017-2021 г., по изведените три приоритета в частта „Външна политика“, а именно: Приоритет 1. Активно участие в изработването и реализирането на европейска политика и задълбочаване на двустранните политически, икономически и културни отношения със страните от Югоизточна Европа.; Приоритет 2. Целенасочена политика за поддържане на българската идентичност, език и култура в традиционните и новите български общности в чужбина; Приоритет 3. Устойчиво решение на проблема с миграцията.
Дейността през 2020 г. бе силно повлияна от пандемията от COVID, като предприетите мерки за неразпространение както на национално, така и на международно равнище се отразиха съществено върху работните процеси и дейността на Министерството.
Политика 1100.01.00 „Развитие на ефективна дипломатическа служба“ През отчетния период основната дейност на ведомството беше свързана с мерките за преодоляване и минимизиране на негативните ефекти от възникналата пандемична COVID-19 криза. В резултат на разразилата се пандемия и предприетите от всички държави силно рестриктивни мерки, във взаимоотношенията с някои наши традиционни партньори възникнаха трудности, породени основно от необходимостта от завръщане на българските граждани от чужбина. Вследствие на работата на МВнР около 7000 български граждани успяха благополучно да се завърнат в България. Във връзка с разпространението на коронавируса COVID-19 и с цел максимално публично информиране за мерките и ограниченията за пътувания по света, беше създадена и активно поддържана рубриката „Коронавирусът - какво да правим“ на централния сайт на МВнР.
Същевременно бяха положени успешни усилия за организиране на работата на служителите от разстояние в периода март-май и ноември-декември.
В периода на облекчаване на рестриктивните мерки за пътуване в чужбина, министерството възстанови редовните си контакти на двустранно и многостранно равнище.
Политика 1100.02.00 „Публична дипломация“ През отчетния период Дипломатическият институт към министъра на външните работи продължи да развива своята обучителна, публична, изследователска и издателска дейност. Обявеното извънредно положение във връзка с COVID-19 през м. март и през м. ноември наложи бързо адаптиране на всички дейности на ДИ и преминаването им в онлайн среда, както и бързо усъвършенстване на уменията на служителите за такъв тип дейност. Още през м. април ДИ започна работа във виртуален формат, а месец по-късно закупи едногодишен абонамент за платформата Zoom, чрез която бяха осъществени значима част от дейностите.
През отчетния период Държавният културен институт към министъра на външните работи реализира дейности, насочени към: утвърждаване на образа на България като активен член на ЕС и подобряване на обществените нагласи за страната в чужбина; интегриране на културното измерение в приоритетни външнополитически политики и програми; насърчаване на българския културен сектор за активно участие във водещи за българската външна политика програми. Във връзка с извънредното положение и отмяната на всички културни, образователни събития и публични прояви през месеците март и април, както и ограниченията през следващите месеци, ДКИ стартира поредица от креативни онлайн инициативи в дигиталното пространство с призив #ОСТАНЕТЕСИВКЪЩИ с изкуство.
Политика 1100.03.00 „Активна двустранна и многостранна дипломация“ Кризата, породена от пандемията от коронавирус COVID-19, оказа влияние върху работата на Министерството както по отделните досиета в рамките на ЕС, така и в контекста на общите усилия на ЕС за преодоляване на кризата в различните ѝ измерения. В своята дейност Министерството на външните работи се ръководи от принципите на солидарност и недопускане задълбочаване на различията и създаване на нови разделения в ЕС. Основен приоритет за страната ни бе това ЕС да остане единен и да излезе от кризата по-силен и по-подготвен. Основен акцент бе поставен върху подготовката на българското участие в редовните и извънредни заседания на Съвет „Външни работи”, както и на неформалната среща на министрите на външните работи „Гимних”. Разглежданите теми и приети решения обхващаха както широк спектър от актуални въпроси, така и стратегически теми и насоки за развитието на отношенията на Европейския съюз с трети страни.
Важна стъпка за социално-икономическото възстановяване на ЕС е постигнатото споразумение по бъдещия 7-годишен бюджет на ЕС (Многогодишна финансова рамка на ЕС-МФР) и Инструмента за възстановяване. Пандемията от коронавируса COVID-19 се отрази и на преговорите по МФР, като резултатът от тях е безпрецедентен по своя характер и мащаб пакет от мерки, включващ адаптирана към новата ситуация МФР и нов инструмент за възстановяване. По време на целия преговорен процес България отстояваше последователно позициите и приоритетите си в рамките на Европейския съвет, Съвет „Общи въпроси“, секторните формати на Съвета на ЕС и подготвителните му органи, в двустранен план на различни нива, както и в други международни формати. За успешното защитаване на националните интереси способства тясното междуведомствено сътрудничество за формулиране на аргументирана и единна национална позиция, целенасочената комуникация с държавите членки и представителите на институциите за представяне на позициите ни.
През 2020 г. България продължи своята последователна политика в подкрепа на европейската интеграция на страните от Западните Балкани. МВнР стриктно отстояваше националната Рамкова позиция относно разширяването на ЕС и Процеса на стабилизиране и асоцииране: Република Северна Македония и Албания, приета от МС на 09.10.2019 г. и потвърдена с Декларация на НС от 10.10.2019 г. В рамките на дискусиите в ЕС и в двустранен план България не отстъпи от своята позиция и защити националния си интерес. МВнР вложи съществени усилия в разясняването на националната позиция пред държавите членки и институциите на ЕС.
През отчетния период, МВнР продължи последователните си усилия за утвърждаване и възходящо развитие на стратегическото партньорство на България със САЩ. В съответствие с договореностите от срещата на министър-председателя на Република България г-н Бойко Борисов с президента на САЩ г-н Доналд Тръмп през ноември 2019 г. в Белия дом, на 8 януари 2020 г. в София се проведе първата сесия на новоучредения редовен Стратегически диалог България – САЩ. В рамките на първата сесия бяха обсъдени широк кръг от въпроси, сред които напредъка на България в процеса на присъединяване към Програмата на САЩ за безвизови пътувания, кандидатурата ни за членство в ОИСР и перспективите за сключване на двустранно Споразумение за социална сигурност.
През 2020 г. МВнР продължи да работи за развитието на двустранните отношения със страните от Азиатско-тихоокеанския регион (АТР), в т.ч. с четирите страни, стратегически партньори на ЕС (Китай, Япония, Индия и Р Корея) и членове на важни регионални и международни организации и формации (СС на ООН, Г7, Г20, БРИКС, АСЕАН, АПЕК, АСЕМ, ШОС и др.). Сред водещите теми бе осигуряването на медицински изделия и продукти, необходими в усилията за ограничаване на разпространението и лечение на COVID-19.
Отчет на разходите по бюджета на МВнР по области на политики/функционални области и бюджетни програми
Класифи-кационен код* · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет
Общо разходи по бюджета на ПРБ · 141 246 500 · 167 761 037 · 159 622 105
1100.01.00 · Политика в областта на развитието на ефективна дипломатическа служба · 119 546 400 · 141 882 547 · 133 938 613
1100.01.01 · Бюджетна програма "Администриране и осигуряване на дипломатическата служба" · 29 122 200 · 40 581 425 · 35 628 359
1100.01.02 · Бюджетна програма "Управление на задграничните представителства и подкрепа на българските граждани в чужбина" · 90 424 200 · 101 301 122 · 98 310 254
1100.02.00 · Политика в областта на публичната дипломация · 940 100 · 1 094 890 · 1 080 023
1100.02.01 · Бюджетна програма "Публична дипломация" · 664 300 · 779 375 · 769 680
1100.02.02 · Бюджетна програма "Културна дипломация" · 275 800 · 315 515 · 310 343
1100.03.00 · Политика в областта на активната двустранна и многостранна дипломация · 20 760 000 · 24 783 600 · 24 603 469
1100.03.01 · Бюджетна програма "Принос за формиране на политики на ЕС и НАТО" · 343 400 · 41 400 · 40 827
1100.03.02 · Бюджетна програма "Двустранни отношения" · 231 000 · 18 100 · 17 980
1100.03.03 · Бюджетна програма "Активна двустранна и многостранна дипломация" · 11 565 700 · 11 201 074 · 11 137 308
1100.03.04 · Бюджетна програма "Европейска политика" · 212 000 · 36 000 · 35 466
1100.03.05 · Бюджетна програма "Активна двустранна и многостранна дипломация" · 1 840 800 · 1 303 800 · 1 271 741
1100.03.06 · Бюджетна програма "Осигуряване и контрол на външнополитическата дейност" · 567 100 · 217 100 · 134 404
1100.03.07 · Бюджетна програма "Международно сътрудничество за развитие и хуманитарна помощ" · 6 000 000 · 11 966 126 · 11 965 743
Област на политика: „Развитие на ефективна дипломатическа служба” Продължиха постоянните усилия за развитие и поддържане на информационните и техническите способности в МВнР, в т.ч. и българските задгранични представителства. Като успех в това отношение може да се посочи създаването и работата на 24-часов информационен колцентър в МВнР, на който гражданите получават денонощно информация и/или подават сигнали в случай на криза или инцидент. В допълнение, бе създадена и поддържана интерактивна карта на света на интернет страницата на МВнР – „Корона вирусът – как да пътуваме“, в която се помества и актуализира 24/7 информация за условията и мерките за пътуване в условията на пандемията за всяка една държава. Бяха предприети мерки, които да осигурят нивото на мрежовата и информационната сигурност, както и да се предотврати или намали до минимум въздействието на инциденти, засягащи мрежовата и информационната сигурност.
Положени бяха усилия за гарантиране на прозрачност в процеса на кариерно развитие, както и при заемане на ръководни длъжности чрез конкурентен подбор.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Област на политика „Развитие на ефективна дипломатическа служба“
Наименование на индикатора · Мерна единица · Отчет 2020 г.
Управление на човешките ресурси · Заседания на Кариерна комисия · 9
Оптимално управление и поддръжка на сградния фонд · Планови ремонти · Посочени са в целевите стойности на показателите за изпълнение в Програма 1 на програмния бюджет на МВнР
Ефективно финансово и бюджетно управление · Финансово обезпечаване на дипломатическата служба · 100 %
Развитие на информационни системи и технологии · Степен на привеждане на ведомствената информационна и комуникационна инфраструктура в съответствие с програмата за електронно управление и изискванията за защита на информацията · 100 %
Управление на човешките ресурси:
През 2020 г. бяха организирани и проведени 9 редовни заседания на Кариерната комисия към Министъра на външните работи относно: обявяване на допълнителни и повторни ротации за заемане на свободни и освобождаващи се длъжности за дипломатически и административно-технически служители в дипломатическите и консулските представителства на Република България; обратна ротация; годишна ротация-2021; повишаване в следващ дипломатически ранг на дипломатически служители от ЦУ на МВнР и ЗП. Бяха разгледани и постъпилите кандидатури за заемане на 44 свободни и освобождаващи се ръководни длъжности в ЦУ на МВнР, чрез участие в обявените конкурентни подбори. През 2020 г. бяха стартирани общо 43 конкурсни процедури.
Оптимално управление и поддръжка на сградния фонд:
В сградата на МВнР – ЦУ, гр. София, ул. „Ал. Жендов“ №2 е извършен ремонт на над 50 кабинета и зали, част от коридори на мецанин и фоайе пред вход 1, както и на санитарни помещения. Направена е подмяна на хидроизолационната система на плосък покрив над кафене и столова, обновено е кафенето на кота -1 и др. За повишаване на енергийната ефективност е направена и цялостна подмяна на алуминиевата дограма с нова, при подобрен коефициент на топлопреминаване. Реализирана е и частична подмяна на съществуващи осветителни тела с ново Led осветление с по-ниска консумация на ел. енергия в общите части и част от кабинетите в централната сграда на МВнР. По отношение на сградата на ул. „Алфред Нобел“ №2 в столицата, предоставена за нуждите на дирекция „Консулски отношения“, както и за Дипломатическия институт и Държавния културен институт – второстепенни разпоредители с бюджет, през 2020 г. е извършен ремонт на плоски покриви, почистване и подмяна на компрометирани участъци от пана по таван, поставяне на прагове за уплътнение на врати, подмяна на осветителни тела, ревизия на парната инсталация, както и профилактика на климатичните инсталации в помещенията, с оглед постигане на енергийна ефективност.
Ефективно финансово и бюджетно управление:
В рамките на министерството бяха осигурени финансово-счетоводната и материална отчетност и бюджетния процес. Осъществяван е предварителен контрол за законосъобразност съгласно ЗФУКПС от финансови контрольори в ЦУ на МВнР преди поемане на задължение за приход/разход и/или преди извършване на разход, в резултат на което са предотвратени редица незаконосъобразни разходи/поемане на задължения, отстранени са своевременно пропуски и несъответствия, не са допуснати нарушения на финансовата дисциплина.
Развитие на информационни системи и технологии:
През 2020 г. бяха реализирани комплекс от мерки за повишаване на нивото на мрежовата и информационна сигурност в МВнР, включващи:
Доставка на системи за повишаване нивото на външна и физическа защита на публичната информационно-комуникационна инфраструктура (ИКИ) на МВнР и на Националната визова информационна система (НВИС);
Доставка на системи за управление, мониторинг и защита на данните на НВИС;
Проверка на нивото на мрежова и информационна сигурност на МВнР чрез извършване на независим одит на ИКИ на МВнР и на НВИС, както и чрез контролирани опити за проникване в тях;
Създаване на Звено по мрежова и информационна сигурност;
Изготвяне и прилагане на Политика за мрежова и информационна сигурност на МВнР.
Област на политика: „Публична дипломация” В условията на съвременната информационна среда присъствието в публичното пространство се осъществява в значителна степен чрез използването на съществуващите благодарение на интернет и мобилните мрежи форми на комуникация, в т.ч. социални мрежи, електронни страници, чрез които се постига мигновен достъп до информация.
Предвид извънредната епидемиологична обстановка, ДИ и ДКИ преориентираха своите дейности към преминаването им в онлайн среда.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Област на политика „„Публична дипломация““
Наименование на индикатора · Мерна единица · Отчет 2020 г.
Публични дейности, организирани от ДИ · Брой · 20
Служители от МВнР и държавната администрация, обучавани в програми на Дипломатическия институт · Брой · 270
Реализирани проекти/инициативи със задграничните мисии, с българските артистични общности в чужбина и други партньори от ДКИ · Брой · 25
Управление и поддържане на Художествения фонд, експозиции в галерия „Мисията” · Брой · 10
Дейности и продукти на ДКИ, насочени към основните партньори. · Брой · 10
Публичност на дейността на МВНР · Степен на откритост на външнополитическите действия в съответствие с нормативните документи · 100 %
Публични дейности, организирани от ДИ В стремежа си да допринесе за публичния дебат, както и за обмена на експертиза по актуални външнополитически въпроси, Дипломатическият институт реализира поредица от публични лекции, дискусии и форуми. Участници бяха изявени експерти и дипломати, чието мнение и стратегическо виждане по темите представлява принос както към българската, така и към международната политическа и дипломатическа мисъл и практика. През 2020 г., като организатор, съорганизатор или с участието на представители на Института, бяха осъществени над 20 публични събития, голяма част от които се проведоха в онлайн формат с оглед на противоепидемичните мерки.
Служители от МВнР и от държавната администрация, обучавани в програми на Дипломатическия институт От 20 януари до 13 март 2020 г. се проведоха първите шест модула от задължителното обучение на новоназначените стажант-аташета. Курсът премина в присъствена форма, като в рамките на този период 23-мата участници успяха да се запознаят с основните професионални похвати и умения, които да им послужат в бъдещата дипломатическа кариера. В периода 17 февруари – 31 юли 2020 г. ДИ организира съвместно с дирекция „Консулски отношения” шестнадесети квалификационен курс по „Консулска дипломация” за служители на МВнР на Р. България, както и за представители на други институции, имащи отношение към консулската работа. В обучението бяха включени определените от Кариерната комисия на МВнР дългосрочно командировани консулски длъжности лица и технически служители в Консулска служба. В периода 29 октомври - 3 декември 2020 г. , бе проведено специализирано онлайн обучение “Предмандатна подготовка”, предназначено за служители, определени за дългосрочна командировка в ЗП на Р. България през календарната 2020 г. През 2019-2020 учебна година ДИ организира и финансира обучение за повишаване на индивидуалната квалификация на служителите на МВнР по 6 езика - английски, френски, испански, италиански, немски и руски.
Реализирани проекти/инициативи със задграничните мисии, с българските артистични общности в чужбина и други партньори от ДКИ ДКИ осигурява за програмите на мисиите зад граница "пътуващи експозиции" и филмови презентации. През 2020 г. акцент бе осигуряването на мисиите с дигитални копия на експозициите, свързани с културното наследство и националната идентичност. Общо 3 от пътуващите експозиции на ДКИ са представени в програмата на мисиите. В партньорство с Държавната агенция за българите в чужбина са отпечатани копия на 4 изложби от проекта „Пътуващи експозиции“. Филмовите презентации са другата линия на съвместната работа на ДКИ с дипломатическите представителства като през 2020 г. общо 6 филма са представени във филмови форуми в 10 страни. ДКИ участва и подпомага дейността на българската делегация в МАВХ, реализирайки проекти по темата за спасението на българските евреи и борбата с проявите на антисемитизъм.
Управление и поддържане на Художествения фонд, експозиции в галерия „Мисията” Галерията „Мисията” е устойчив инструмент за установяване на партньорство с чужди и български културни организации. През 2020 г., въпреки усложнените обстоятелства, бяха организирани общо 9 изложби в галерия „Мисията“ и 3 изложби в представителните части на МВнР. Няколко от планираните изложби бяха отложени за 2021 г. Беше организирана и първата виртуална изложба в галерия „Мисията“, в която бяха представени най-новите художествени произведения, постъпили в Художествения фонд към МВнР.
Публичност на дейността на МВнР През 2020 г. Пресцентъра на МВНР бе отговорен за публичното представяне на дейността на министъра на външните работи на Република България и институцията чрез изготвяне и публикуване на съобщения до медиите от двустранни срещи, визити, участия в международни конференции и форуми и други събития от обществено значим характер. Изготвяни бяха изявления на министъра, както и интервюта за медиите. Поддържан бе активен диалог с представителите на медиите, организирани бяха пресконференции и интервюта, оповестявани бяха официални позиции по външнополитически теми и събития. ПЦ поддържа унифицираното присъствие на МВнР и задграничните представителства на Република България в интернет, включително всекидневно обновява на интернет страницата и профилите на министерството и на министъра в социалните мрежи
Област на политика: „Активна двустранна и многостранна дипломация“ При отчитане на заложените в Програмата за управление на Правителството на Република България за периода 2017-2021 външнополитически приоритети, през 2020 г. продължи разработването и отстояването на последователни аргументирани национални позиции за защита на българските интереси.
Специфичният характер на политиката ограничава възможностите за нейното остойностяване с мерни единици. За целите на бюджетирането бяха подбрани определени индикатори, които да позволят мониторинг с условността, че ефектът от политиката като цяло е гарантирането на националната сигурност на страната. Дейностите са комплексни и с развитие, което надхвърля рамката на програмното бюджетиране.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Област на политика „Активна двустранна и многостранна дипломация“
Наименование на индикатора · Мерна единица · Отчет 2020 г.
Ефективност на консулските служби на Република България в услуга на български и чуждестранни граждани · Степен на ефективност · Постигане на целевите стойности на показателите за изпълнение в програма 9
Защита на български физически и юридически лица и български общности зад граница · Степен на ефективност / удовлетвореност · 100 %
Защита на България пред Съда на ЕС и Общия съд на ЕС · Степен на защита · 100 %
Управление на българската помощ за развитие · Степен на усвояемост и съотносимост към приоритетите на българската външна политика · 100 %
Участие на България във формирането на политики на ЕС и НАТО · Подготовка и степен на реализация на български позиции и инициативи · Постигане на целевите стойности на показателите за изпълнение в Програма 5 и 8
Активни и прагматични двустранни отношения · Равнище и интензитет на политическия диалог, подписани двустранни споразумения и степен на тяхната реализация, подготвени, разменени двустранни посещения и др. · Постигане на целевите стойности на показателите за изпълнение в програми 6 и 8
Дейност на България в глобални и регионални международни организации и други многостранни формати · Постигнат успех за български инициативи и кандидатури · 100 %
Ефективност на консулските служби на Република България в услуга на български и чуждестранни граждани През м. март 2020 г., беше създаден Извънреден щаб на МВнР под ръководството на заместник-министър Петко Дойков. Дейността на ведомството беше насочена приоритетно към мерките за преодоляване и минимизиране на негативните ефекти от възникналата пандемия. Осигурено бе функционирането на денонощен информационен кол център с 5 (пет) стационарни и 1 (една) мобилна телефонни линии, на които гражданите получават денонощно информация и/или подават сигнали в случай на криза или инцидент.
С обявяване на извънредното положение и с предприемането на противоепидемични мерки във всички европейски държани и в много други държави, мнозина български граждани решиха да се завърнат в страната. Това се превърна в огромно логистично и политическо предизвикателство предвид хилядите отменени полети и затворени граници и летища. МВнР оказа съдействие съвместно със задграничните ни представителства в чужбина на български граждани, граждани на ЕС и граждани на трети страни (Р. Сев. Македония) за прибиране в България, респ. в държавите им на произход – около 7000 случая от 89 държави по света (3500 от Испания, 599 – Русия, над 300 – Кипър, 302 – Норвегия, 300- Словакия, както и от Дубай, Индия, Мали, Непал, Перу, Суринам, Нигерия, Южна Африка, Аржентина, Саудитска арабия, Иран).
Заради затварянето на границите в началото на пандемията стотици камиони бяха блокирани на границата между Словения и Италия. Дирекция СЦ организира непрекъснато съдействие по пропускането и придвижването през територията на Италия, Словения, Хърватия и Сърбия на български камиони.
По инициатива на МВнР бяха направени изменения в § 10 от Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, с които се предвижда, че срокът на валидност на личните карти и паспорти, които изтичат в периода от 13 март 2020 г. до 31 януари 2021 г., се удължава с 6 месеца.
Защита на български физически и юридически лица и български общности зад граница МВнР продължи да полага настойчиви усилия за защита на правата и интересите на българските физически и юридически лица извън пределите на нашата страна в контекста на извънредната ситуация с COVID -19. Продължи и ежедневната дейност на ДКО по защита правата и интересите на българските граждани в чужбина по следните направления: защитата на правата и интересите на малолетните и непълнолетните български граждани, както и на нашите сънародници от уязвимите социални групи (лица с увреждания, възрастни хора и др.); оказвана бе консулска защита и бе организирано завръщане в нашата страна на български граждани пострадали или изпаднали в бедстващо положение поради различни обстоятелства; продължиха дейностите по защитата на правата на български граждани, които са станали обект на трудова експлоатация или трафик на хора; съдействие бе оказано на български граждани за уреждане на трудово-правни и пенсионни въпроси; организирано бе транспортирането на български граждани с влошено здравословно състояние до България за продължаване на тяхното лечение в наши болнични заведения; оказано бе съдействие в множество случаи на задържани български граждани в чужбина, като се отчита нарастване на броя задържани за престъпления, свързани със „скиминг“ и „трафик на хора“ по Балканският път за трафик на хора; оказвано бе ежедневно съдействие на български граждани за снабдяване по служебен път с документи, свързани с гражданско състояние, ПТП, медицински и съдебни експертизи и др.
МВнР продължи да работи активно и последователно за гарантиране на правата и интересите на българските общности в чужбина, за поддържане на българската идентичност, език и култура на нашите сънародници, в съответствие с приоритет № 3 от Програмата за управление на Правителството за периода 2017- 2021 г. С ПМС, прието на 20 февруари 2020 г., бяха одобрени допълнителни разходи в размер на 500 000 лева за финансиране на проекти на български общности в Република Албания, Република Сърбия, Република Косово, Украйна и Република Молдова, както и на проекти на граждани на Република Северна Македония с българско самосъзнание. След приемане на постановлението, МВнР разработи национална Програма за подкрепа на организации на български общности, имаща за цел запазването и развитието на българския дух, културна самобитност и национално съзнание на българските общности в тези страни.
Защита на България пред Съда на ЕС и Общия съд на ЕС През 2020 г. се работи по три дела срещу Република България за установяване на неизпълнение на задължения, произтичащи от правото на Съюза. По едното дело в областта на железопътния транспорт се проведе съдебно заседание с участието на българското правителство (дело С-33/19). На 28 май Съдът на ЕС постанови решение, с което констатира, че България не е изпълнила задължения по Директивата относно безопасността на железопътния транспорт. Част от доводите, представени от българското правителство по делото, са приети.
Другите две дела са в областта на околната среда. По едното от тях бяха представени на Съда на ЕС последователно писмена защита и дуплика на българското правителство (дело С-730/19). По делото Европейската комисия твърди систематично и постоянно неспазване на пределно допустимите почасови и дневни стойности за серен диоксид в зона BG0006 (Югоизточна) на Република България.
По другото дело в областта на околната среда Европейската комисия твърди, че Република България не е прегледала и актуализирала определени елементи от морската си стратегия в срок до 15 юли 2018 г . (дело С-510/20). По делото е представена писмената защита на България.
Беше представено на Общия съд на ЕС изявление при встъпване на България по дело срещу Европейската комисия (дело Т-136/19). Делото е във връзка с установена от Комисията злоупотреба с господстващо положение на „Български енергиен холдинг“ ЕАД и неговите дъщерни дружества в газовия сектор. С жалбата се иска отмяна на съответното решение на Комисията и отмяна или намаляване на размера на наложената санкция, която е повече от 77 млн. евро.
България подаде три жалби относно отмяната, частично или в цялост, на три законодателни акта от Пакет Мобилност I, на основание на които Съдът образува три дела (дела С- 543/20, С -544/20, С-545/20).
Беше изготвен и изпратен на Съда на ЕС писмен отговор на въпрос, отправен на основание чл. 24, втора алинея от Протокола относно Статута на Съда на ЕС във връзка с дело С-872/19 Р. С това България изложи своето становище и аргументи по важен въпрос относно способите за правна защита, уредени в правото на Съюза, по който Съдът не се е произнасял към настоящия момент.
Служители в дирекцията участваха в две съдебни заседания, като за целта бяха изготвени устни изказвания от името на българското правителство. Едното съдебното заседание е по дело, образувано по искане на Европейския парламент за становище на Съда на ЕС относно присъединяването на ЕС към Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция) (Становище 1/19). Второто заседание е по българско преюдициално дело, засягащо въпроси от областта на координацията на системите за социална сигурност (дело С-784/19). И двете дела са от голямо значение за целия ЕС, по тях участват и други държави членки и се гледат от голям състав на Съда на ЕС.
През отчетния период българското правителство участва в девет дела в различни области, образувани на основание на преюдициални запитвания от български съдилища и по две дела, образувани по преюдициални запитвания на юрисдикции на други държави членки. Изготвени и представени пред Съда на ЕС бяха писмени бележки по осем преюдициални дела (С-784/19, С-845/19 и С-863/19, С-4/20, С-76/20, С-319/19, C-206/20, С-257/20, С-280/20). Бяха изготвени писмени отговори на въпроси, поставени от Съда на ЕС към българското правителство по три дела, две от които се разглеждат по реда на спешното производство (С-544/19, С-414/20 PPU, С-648/20 PPU).
Управление на българската помощ за развитие През годината беше постигната висока степен на изпълнение на следните програмни цели:
Осъществяване на българската политика на сътрудничество за развитие, на общата политика на сътрудничество за развитие на ЕС, новия Европейски консенсус за развитие и Европейския консенсус за хуманитарна помощ;
Развитие на сътрудничество за развитие като част от външната политика на България и усилията за постигане на устойчиво развитие, укрепване на международния мир, сигурност и стабилност на основата на ценностите на демокрацията, плурализма, върховенство на закона и зачитането на правата на човека;
Съдействие за постигане в страните-партньори на Целите за устойчиво развитие от Дневен ред 2030 на ООН;
Положени бяха усилия за осигуряване на прозрачност, видимост и популяризиране на българската помощ за развитие в страните-партньори, вкл. чрез общи и координирани действия с държавите членки на ЕС, Европейската комисия, както и с други донори. Изпълнението на целите беше силно повлияно от разгърналата се пандемия от COVID-19 и необходимостта от оказване на навременна помощ в отговор на хуманитарните и социално-икономически предизвикателства в страните партньори. В отговор на инициативата на Международния валутен фонд за облекчаване на дълга на около 30 слабо развити държави в контекста на борбата срещу пандемията от COVID-19, България взе решение да участва в Доверителния фонд на Международния валутен фонд за предотвратяване и ограничаване на щетите от бедствия с 1.9 млн. специални права на тираж, равняващи се на официална помощ за развитие на стойност около 4.9 млн. лв.
Участие на България във формирането на политики на ЕС и НАТО Министерството на външните работи координирано и последователно осъществява всички дейности, допринасящи за реализиране на външнополитическите цели и приоритети на страната в Европейския съюз. Извънредната и безпрецедентна ситуация, свързана с COVID-19, се отрази на начина на функциониране и на дневния ред на ЕС. Тя оказа влияние върху работата на Министерството, както по отделните досиета в рамките на ЕС, така и в контекста на общите усилия на Съюза за преодоляване на кризата в различните ѝ измерения. От ключово значение бе продължаването на работата на институциите, осигуряването на тяхното функциониране, в т.ч. на необходимата подготовка и легитимност на взетите решения. Кризата изведе на преден план необходимостта от координирани действия на държавите членки за справяне с пандемията и със социално-икономическите последици от нея. В своята работа Министерството на външните работи се ръководи от принципите на солидарност и недопускане задълбочаване на различията и създаване на нови разделения в ЕС. Основен приоритет за страната ни бе ЕС да остане единен и да излезе от кризата по-силен и по-подготвен. Определянето на съвместни мерки за справяне с пандемията от COVID-19, подобряването на координацията в ЕС и поставянето на основите за икономическо и социално възстановяване, е успех за целия ЕС.
В условията на глобална пандемия, България продължи активното си участие във формирането и осъществяването на политиките на НАТО за гарантиране на надеждно възпиране и отбрана. Основен фокус беше поставен върху оказването на подкрепа за усилията на националните власти за справяне с пандемията чрез инструментите на НАТО. Бяха създадени допълнителни финансови механизми и фондове, като общият резерв от медицински материали и оборудване беше използван за оказване на съдействие на редица съюзници и партньори. Осъществена беше координация между МВнР и Съвместното командване на силите на МО за транспортирането на медицински материали от Китай със самолет C-17 oт ескадрилата на НАТО.
Акцент беше поставен върху подготовката на българското участие в редовните срещи на министрите на външните работи на страните-членки на НАТО, както и в Мюнхенската конференция по сигурността. България продължи да отстоява националните си интереси и приоритети, с фокус върху засилването на отбранителния и сдържащ потенциал на Алианса, сигурността в Черно море, евроатлантическата интеграция на страните от Западните Балкани, укрепването на политическия диалог и практическото сътрудничество със страни-партньори.
Текущите дейности включваха изготвянето на позиции и изпращането на указания до Постоянната делегация на Република България към НАТО. Бяха предоставени материали за редица посещения и срещи.
Активни и прагматични двустранни отношения През 2020 г. България продължи своята последователна политика в подкрепа на европейската интеграция на страните от Западните Балкани. МВнР стриктно отстояваше националната Рамкова позиция относно разширяването на ЕС. В рамките на дискусиите в ЕС и в двустранен план, България не отстъпи от своята позиция и защити националния си интерес. МВнР вложи съществени усилия в разясняването на националната позиция пред държавите членки и институциите на ЕС.
През отчетния период, МВнР продължи последователните си усилия за утвърждаване и възходящо развитие на стратегическото партньорство на България със САЩ. На 8 януари 2020 г. в София се проведе първата сесия на новоучредения редовен Стратегически диалог България – САЩ. В рамките на първата сесия бяха обсъдени широк кръг от въпроси, сред които напредъка на България в процеса на присъединяване към Програмата на САЩ за безвизови пътувания, кандидатурата ни за членство в ОИСР и перспективите за сключване на двустранно Споразумение за социална сигурност.
През 2020 г. страните от Източното съседство продължиха да бъдат в центъра на вниманието МВнР. В най-голяма степен това се отнасяше за Украйна, предвид продължаващата криза и наличието в страната на най-голямата българска историческа общност зад граница.
Регионът на Близкия изток и Африка традиционно е във фокуса на българската външна политика. Мащабните ограничения, породени от COVID-19, наложиха отлагането на редица потвърдени двустранни и международни събития или провеждането им във виртуален формат. Въпреки трудностите, интензивността на диалога с голяма част от партньорите в Близкия изток и Африка бе в значителна степен запазена.
През 2020 г. МВнР продължи да работи за развитието на двустранните отношения със страните от Азиатско-тихоокеанския регион (АТР), в т.ч. с четирите страни, стратегически партньори на ЕС (Китай, Япония, Индия и Р Корея) и членове на важни регионални и международни организации и формации (СС на ООН, Г7, Г20, БРИКС, АСЕАН, АПЕК, АСЕМ, ШОС и др.). Сред водещите теми бе осигуряването на медицински изделия и продукти, необходими в усилията за ограничаване на разпространението и лечение на COVID-19.
Дейност на България в глобални и регионални международни организации и други многостранни формати През 2020 г. продължи дейността по осигуряване на подкрепа на кандидатурата на Република България за непостоянен член на Съвет за сигурност на ООН за периода 2038-2039 г. През 2020 г. България навлезе във втората година от членството си в Съвета по правата на човека (СПЧ). В рамките на годината бяха проведени три сесии - 43-та, 44-та и 45-та сесия, съответно през месеците март, юни и септември 2020 г.
МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА (МО) Утвърдените със ЗДБРБ за 2020 г. разходи по бюджета на Министерството на отбраната (МО) за 2020 г. са в размер на 1 514,1 млн.лв. По уточнен план и по отчет разходите по бюджета на МО за 2020 г. възлизат на 1 780,6 млн.лв.
Разходите за отбрана през 2020 г., съгласно класификацията на НАТО, са в размер на 1 920,2 млн. лв., което представлява 1,62% от БВП, т.е. по отчет нивото на разходите за отбрана за 2020 г. надвишава определения с Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 г., одобрен с РМС № 3/04.01.2018 г. процент (1,61% от БВП). В тези разходи са включени освен разходите по бюджетите на МО (1 780,6 млн.лв.) и на държавните висши военни училища (62,3 млн.лв.) и тези по бюджетите на други първостепенни разпоредители с бюджет в размер на 77,3 млн.лв., разпределени както следва:
- разходи за пенсии на военнослужещи, намалени с отчисленията за военнослужещи към пенсионните фондове – 62,3;
- разходи на военни съдилища и военни прокуратури – 11,3 млн.лв.;
- разходите за издръжка на Постоянната делегация на Република България в НАТО и вноската на страната ни към гражданския бюджет на НАТО, изплащани от бюджета на МВнР – 3,7 млн.лв.
Допълнително по Програмата на НАТО за инвестиции в областта на сигурността (NSIP), други бюджети и сметки за средства от ЕС са изразходвани 12,3 млн. лв., които като се прибавят към останалите разходи за отбрана достигат 1 932,5 млн.лв. и представляват 1,63% от БВП за 2020 г.
Министерството на отбраната прилага Интегрираната система за управление на ресурсите за отбрана (ИСУРО) на програмен принцип , управлява бюджетните разходи по политики и програми и изготвя бюджет в програмен формат.
За реализиране на приетите секторни политики, целите и приоритетите на отбранителните програми, бюджетът на МО е утвърден по две политики, 12 бюджетни програми и по направления на разходите.
Разпределението на изразходваните финансови средства по бюджета на МО за 2020 г., по области на политики и бюджетни програми, е дадено в следващата таблица:
/млн.лв./
Област на политика/бюджетна програма · Закон 2020 г. · Уточнен план 2020 г. · Отчет 2020 г. · % от общо разходите
Политика в областта на отбранителните способности · 1 423,6 · 1690,2 · 1684,1 · 94,6%
Бюджетна програма „Подготовка и използване на въоръжените сили” · 950,7 · 1 018,2 · 1 016,5 · 57,1%
Бюджетна програма „Управление на човешките ресурси и резерв” · 18,4 · 18,2 · 18,2 · 1,0%
Бюджетна програма “Военна полиция” · 38,5 · 38,6 · 38,6 · 2,2%
Бюджетна програма “Медицинско осигуряване” · 105,2 · 206,7 · 206,6 · 11,6%
Бюджетна програма „Военно-патриотично възпитание и военно-почивно дело” · 32,8 · 37,2 · 36,9 · 2,1%
Бюджетна програма „Изследвания и технологии” · 9,7 · 11,5 · 11,5 · 0,6%
Бюджетна програма „Военно образование” · 8,8 · 0,2 · 0,2 · 0,01%
Бюджетна програма „Административно осигуряване, инфраструктура и управление на риска” · 197,4 · 219,3 · 217,0 · 12,2%
Бюджетна програма „Сили за специални операции“ · 27,1 · 39,9 · 39,9 · 2,2%
Бюджетна програма „Управление на инвестиционни проекти” · 35,0 · 100,4 · 98,8 · 5,5%
Политика в областта на съюзната и международна сигурност · 90,4 · 90,4 · 96,5 · 5,4%
Бюджетна програма „Членство в НАТО и ЕС и международно сътрудничество” · 32,7 · 27,5 · 33,6 · 1,9%
Бюджетна програма „Военна информация” · 57,8 · 62,9 · 62,9 · 3,5%
ВСИЧКО · 1 514,1 · 1 780,6 · 1 780,6 · 100,0%
По направления на разходите, разпределението на изразходваните финансови средства по бюджетите на МО и ДВВУ за 2020 г., в проценти, е показано на следващата графика:
Съгласно Програмата за развитие на отбранителните способности на ВС 2020 (Програма 2020) стремежът е през 2024 г. да се постигне съотношение 60:20:20 между разходите за личен състав, текуща издръжка и капиталовите разходи.
ПРЕЗ 2020 г. БЯХА ПОСТИГНАТИ СЛЕДНИТЕ РЕЗУЛТАТИ ПО БЮДЖЕТНИТЕ ПРОГРАМИ:
Бюджетна програма “Подготовка и използване на въоръжените сили” Основните усилия бяха насочени за усъвършенстване на подготовката на военните формирования от Сухопътни войски (СВ), Военновъздушните сили (ВВС) и Военноморските сили (ВМС), за съвместно участие в операции по гарантиране на сигурността и териториалната цялост на страната, въздушния и морския суверенитет и защита на интересите на държавата в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз (ОПСО на ЕС). Изразходваните финансови средства през 2020 г. по тази програма са в размер на 1 016,5 млн. лв.
Доктрини, концепции и планове През 2020 г. продължи дейността по администриране на системата за разработване, преглед и актуализиране на национални концептуални и доктринални документи в областта на отбраната и въоръжените сили. В началото на годината беше създадена организация по прегледа и разработването на националните концептуални и доктринални документи и беше актуализиран състава на Постоянната работна група по концепциите и доктрините (ПРГКД). Планът за развитие на националните концептуални и доктринални документи в областта на отбраната и въоръжените сили беше актуализиран и утвърден от началника на отбраната, с приложени към него плановете за развитие на приложните документи на Съвместното командване на силите и командванията на видовете въоръжени сили. През отчетния период беше утвърдена и въведена за приложение Доктрина за въздушни операции (НП-3.3, изд. А), Доктрина за сухопътни операции (НП-3.2, изд. А), Доктрината за ЯХБЗ (НП-3.8, изд. А), Доктрината за медицинско осигуряване (НП-4.10, изд. А) и Концепция за съвместните ефекти. Продължава работата по още девет доктрини и три концепции.
Изпълнение на плановете по подготовката В Съвместно командване на силите (СКС) са проведени 44 оперативни сбора и командирски сборове и занятия, 64 щабни тренировки и 23 учения.
В СВ са проведени 120 тактически учения/тактико-специални учения с рота/батальон, 51 полеви лагери, 21 командно-щабни учения и компютърно подпомагани командно-щабни учения, 11 сертификации за участие в мисии и операции извън територията на Република България.
Във ВВС са проведени 2 летателно-тактически учения, 8 тактически учения, изпълнени са 4 287,23 летателни часа, което е 84% от планираното ниво на подготовка за годината. През годината, в изпълнение на програмите за подготовка се проведоха 17 учения във ВВС. През 2020 г. ВВС осигуриха провеждането и участваха в 9 съвместни многонационални учения, тренировки и полети.
Във ВМС са проведени 1 летателно-тактическо учение, 2 дивизионни тактически учения, 43 тактически учения на единичен кораб, 19 батальонни тактически учения, 18 ротни тактически учения, 26 международни учения, изпълнени са 618 летателни часа на екипажи на вертолети, проведени са средно по 347 дни на море от корабите от Силите за развръщане.
Участие в операции и мисии извън територията на страната:
По международни споразумения Република България участва в многонационалната бригада Югоизточна Европа и в Оперативна група “BLACKESEAFOR”.
Участие в операции Военни формирования и отделни военнослужещи от ВС на Република България участват в следните операции и мисии: Операцията на ЕС EUFOR – Босна и Херцеговина, операцията на НАТО KFOR – Косово, с военни наблюдатели в мисията за наблюдение на ЕС в Грузия, с щабни офицери във военноморската операция на ЕС за възпрепятстване, предотвратяване и възпиране на пиратски действия и въоръжени грабежи край бреговете на Сомалия – „АТАЛАНТА”, в постоянните военноморски групи на НАТО, с медицински екип в тренировъчната мисия на ЕС в Мали (EUTM Mali), Мобилен комуникационен модул (DCM), мисия на НАТО „Решителна подкрепа” в Афганистан, във военната операция на ЕС в южната част на централното Средиземноморие (EUNAVFOR MED) и в операцията на НАТО в Средиземно море за морска сигурност „SEA GUARDIAN”.
Принос към националната сигурност в мирно време През 2020 г. формированията за овладяване и/или преодоляване на последствията от бедствия (ФОППБ) от СВ взеха участие в 86 мероприятия по оказване на помощ на населението с общо 660 военнослужещи и 216 броя специализирана техника.
През периода се поддържаха в готовност формирования от СВ за изграждане на временни приемателни центрове (ВПЦ) и за участие в изграждането на пунктове за първоначален прием на бежанци (ПППБ). В готовност се поддържаха формирования за подпомагане на структурите на местната власт, органите на МВР, ДАНС и ВП за противодействие на тероризма - 30 механизирани/алпийски взводове за действие при терористична заплаха и модул за ядрена, химическа и биологическа защита.
СВ поддържат в 24-часова готовност до 350 военнослужещи за усилване охраната на държавната граница при нужда. СВ имат разработени планове за оказване на съдействие на МВР и органите на местната власт по предпазване, ограничаване и преодоляване последиците от разпространението и заразата с вируса COVID-19 – операция „Солидарна подкрепа“, но не са вземали участие с военни формирования в операцията.
Формированията от ВВС, в интерес на сигурността на въздухоплаването на територията на страната носеха постоянно дежурство за аварийно-спасително осигуряване със самолет и вертолет през 2020 г. Продължи изпълнението на специални полети за транспортиране на медицински екипи и на пациенти със самолет C-27J от в.ф. 24900-София.
Към 31.12.2020 г. са изпълнени 6 специални задачи за нуждите на Министерството на здравеопазването като на 26.03.2020 г. със самолет C-27J беше изпълнена медицинска евакуация на двама военнослужeщи, участващи в стабилизиращите сили на НАТО в Република Косово, по маршрут София - летище Прищина – София, на 15 и 16.04.2020 г. със самолет C-27J бяха изпълнени специални полети за транспортиране на пациент и съпровождащия го медицински екип, по маршрут София - Варна – София, на 09.10.2020 г. със самолет C-27J бяха изпълнени специални полети за транспортиране на пациенти и съпровождащия ги медицински екип, по маршрут София - Безмер – София, на 12.10.2020 г. със самолет C-27J беше изпълнена авиомедицинска евакуация на двама цивилни граждани – бебе в ковьоз в спешно състояние с придружаващия го родител и съпровождащия ги медицински екип от СБАЛАГ „МАЙЧИН ДОМ” - София, по маршрут София – Париж – София, на 17.11.2020 г. със самолет C-27J беше изпълнена авиомедицинска евакуация на пациент от болница „Робер Дебре” в град Париж, Франция по маршрут София - Париж – София. Във връзка с възникналата кризисна ситуация с COVID-19 са изпълнени 3 (три) специални задачи за нуждите на МО в контекста на предприетите мерки и 1 (една) за евакуация на цивилни лица по европейска програма като на 02.02.2020 г. със самолет C-27J бяха изпълнени специални полети за осигуряване на въздушен транспорт на две цивилни лица, пристигнали от град Ухан, Китай, от Франция до България, по маршрут: София - Истрес – София, на 18.03.2020 г. със самолет C-27J беше изпълнена специална задача за нуждите на НВУ „Васил Левски” за транспортиране на обучаеми, които са се намирали във военни образователни институции в Латвия и Полша, по маршрут София - летище Рига - летище Варшава – София, на 19.03.2020 г. със самолет C-27J беше изпълнена специална задача за нуждите на НВУ „Васил Левски” за транспортиране на обучаеми, които са се намирали във военни образователни институции в Австрия и Република Хърватска, по маршрут София - летище Вийнер-Нойщад/Виена - летище Загреб – София.
През 2020 г. ФОППБ от ВВС бяха активирани 8 пъти за разузнаване и унищожаване на невзривени боеприпаси. Задачите бяха изпълнени от ФОППБ от състава на военни формирования 32040-Крумово и 52090-Долна Митрополия, които извършиха разузнаване и обезвреждане на невзривени боеприпаси, намерени в населени места и природни местности.
Допълнително поддържаните в готовност личен състав и авиационна техника от вертолетната авиобаза изпълниха 8 задачи за разузнаване и пожарогасене от въздуха.
През 2020 г. формированията от ВМС за оказване на помощ на населението при бедствия извършиха общо 6 мероприятия в източната част на Р България на територията на областите Варна, Добрич и Бургас и в териториалното море на страната.
ФОППБ от ВМС за разузнаване и унищожаване на невзривени бойни припаси изпълниха пет мероприятия по разузнаване и унищожаване на невзривени бойни припаси, при които бяха унищожени 2 броя противотанкови мини, 1 брой морска мина и 10 броя артилерийски изстрели.
ВМС оказаха съдействие на Главна дирекция „Аварийно-спасителна дейност“ към Изпълнителна агенция „Морска администрация“ по издирване с вертолет на изчезнал член от екипажа на моторен кораб JAG AJAY, плаващ под индийски флаг. При изпълнението на поставените задачи участие взеха общо 31 офицери, старшини, матроси, редници и цивилни служители. Използвана беше транспортна техника – общо 10 броя единици.
Личен състав от ВМС изпълни задача на 20.01.2020 г. по спешно въздушно транспортиране на пациент от град Силистра до град Варна. Беше отработено взаимодействието и координацията между ВМС, ВМА-МБАЛ Варна и Министерството на здравеопазването за оказване на помощ на граждани при критични ситуации.
При отработването на противоминни действия по време на учение „Посейдон – 2020“, бяха открити 6 броя исторически мини от Втората световна война, тип „ЕМА“ и тип „ЕМС 1“ в района на Северен несебърски залив. В периода от 05 ноември до 20 ноември 2020 г. беше организирано и проведено тяхното унищожаване от водолази от състава на в.ф.18360 и в.ф.28580.
Във връзка с епидемията от COVID-19, ВМС поддържат непрекъсната готовност за подпомагане усилията на МВР и местните власти в прилагането на противоепидемични мерки и ограничения за преодоляване на разпространението на вируса COVID-19.
ВМС организираха логистичното осигуряване, необходимо за изграждането на военно-полева болница с капацитет от 300 легла. Беше проведена тренировка по развръщането на полева болница в Двореца на спорта и културата в гр. Варна, като се отработи съгласуването на действията, координацията и взаимодействието между ВМС, Министерството на младежта и спорта, Министерството на здравеопазването, Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ и Областна администрация Варна. В тренировката от страна на ВМС участие взеха 83 военнослужещи и 15 единици транспортна техника. Изготвеният план и проведената подготовка на военнослужещите гарантират ефективното изпълнение на задачите и успешното взаимодействие с органите на местната власт.
Съгласно плана за дейността на ВМС през 2020 г. на 14.04.2020 г., 29.07.2020 г. и 29.10. 2020 г. бяха проведени тренировки на Поста за търсене и спасяване (ПТС) на ВМС, съвместно с Поста за аварийно-спасителни работи (ПАСР) на фбск-ВМС, с тематика насочена към отработване на процедури при борба с пожари, наводнения и тежки зимни условия. По време на тренировките офицерите от ПТС на ВМС и ПАСР на фбск-ВМС усъвършенстваха уменията си по управление на ФОППБ и подобриха координацията и взаимодействието между постовете за управление на ФОППБ. Проведената тренировка показа, че постовете за управление на ФОППБ и формированията за овладяване и преодоляване на последствията от бедствия от ВМС са в състояние да окажат необходимото съдействие на населението, държавните структури и обществените организации при възникване на кризисни ситуации.
В изпълнение на „План на СКС за оказване помощ на населението при бедствия”, през 2020 г. в СКС се подготвяха и поддържаха в готовност за действия 5 ФОППБ, но не са участвали в изпълнение на задачи за оказване на помощ на населението при бедствия.
Бюджетна програма “Управление на човешките ресурси и резерв” Създадоха се условия за ефективно повишаване на квалификацията на военнослужещите и цивилните служители от МО и Българската армия (БА). Бяха извършени редица дейности по работата със служителите от резерва, както и при провеждането на кампанията за набиране на кандидати за военна служба и курсанти в ДВВУ..
Изпратени са 63 военнослужещи и цивилни служители за обучение в специализирани курсове в чужбина. Общият брой обучени специализанти от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА през 2020 г. е 1 395 обучаеми. Изразходваните финансови средства през 2020 г. по тази програма са в размер на 18,2 млн. лв.
Бюджетна програма “Военна полиция” („ВП“) Реализирана беше комплексна система от мерки за предотвратяване, разследване и разкриване на престъпления, за неутрализиране на рискови фактори и заплахи при опазването на реда и сигурността в МО, както и за постигане на оперативна съвместимост със службите за сигурност на страните-членки на НАТО.
В резултат от дейността на Служба „ВП” беше осигурен редът и сигурността в МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА. Осигурена беше охраната на 1204 мероприятия с участие на военнослужещи от БА, съюзнически и чужди войски. Бяха осигурени във военно-полицейско отношение 9 международни и национални учения и подготовки. Издадени са 169 разрешения по Закона за защита на класифицираната информация. Изразходваните финансови средства през 2020 г. по тази праграма са в размер на 38,6 млн. лв.
Бюджетна програма “Членство в НАТО и ЕС и международно сътрудничество”.
Изпълнението на програмата беше съсредоточено към формиране на отбранителната политика на Република България чрез ефективно военнополитическо сътрудничество както в рамките на НАТО, ЕС така и в регионален мащаб..
През 2020 г. бяха постигнати предварително заложените цели. Епидемиологичната криза промени процесите на участие в срещи, заседания, вземането на решения и други международни мероприятия. Карантината и забраните за пътувания накараха международните организации да преминат изцяло на електронно управление, за да се съобразят с новите условия на общуване по време на епидемията. През 2020 г. програмата спомогна за реализиране на националните интереси в областта на отбраната и сигурността при формиране на съюзническата политика в рамките на НАТО чрез осигуряване на участието на политическото и военно ръководство на МО в процесите на вземане на решения в Алианса. В областта на ОПСО на ЕС усилията бяха насочени към участието на МО в процеса на вземане на решения по линия на контрола на въоръженията, разоръжаването, мерките за укрепване на доверието и сигурността, експортния контрол и неразпространението на ОМУ на национално и международно ниво. В изпълнение на целите по реализиране на международното сътрудничество, през 2020 г. бяха насочени към развитието на специални отношения на Р България със страните съюзници и партньори в региона, базирани на многостранни договорености и на рамкови и допълнителни споразумения, на годишни програми за двустранно военно сътрудничество. През полугодието беше осигурено участието в мероприятия на международните организации (ООН, ОССЕ, ОЗХО и др.), изпълняващи задачи по гарантиране на международния мир и сигурност, както и изпълнение на националните задължения в рамките на договорите и конвенциите, по които Р България е страна. Бяха осигурени разходите по международни ангажименти на МО, включително вноските към бюджетите на НАТО и ЕС, както и българското участие в програми и инициативи на НАТО и ЕС (Програма на НАТО за съюзно земно наблюдение (AGS), Програма на НАТО за придобиване на способности за стратегически въздушен транспорт (SAC-C17), Финaнсов механизъм за коопериране в областта на отбраната на ЕС, Програма за индустриално развитие в областта на отбраната на ЕС и др.). Изразходваните финансови средства през 2020 г. по тази програма са в размер на 33,6 млн. лв.
Бюджетна програма “Медицинско осигуряване” Основните усилия бяха насочени към здравното осигуряване, провеждането на профилактика, диагностика, лечение и рехабилитация на личния състав от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА. Също така бяха осигурени медицински екипи при участието на български военнослужещи в операции и мисии, провеждани извън територията на страната.
ВМА работи по договор с Националната здравноосигурителна каса, съгласно НРД от 2019 г., както следва: извършва болнична помощ по 659 клинични пътеки (КП), 77 амбулаторни процедури (АПр), 7 клинични процедури (КПр), от които 2 клинични процедури свързани с COVID-19 и 2 бр. комплексно диспансерно наблюдение (КДН). Сключени са договори за специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП) по 58 медицински специалности и 11 вида медико - диагностични дейности (МДД). В Многопрофилните болници за активно лечение средният брой разкрити легла са 1 421, като са преминали 47 757 болни (74.62 % от планираното). Извършени са 261 733 амбулаторни прегледа (90.25 % от планираното ниво). В болниците за долекуване, продължително лечение и рехабилитация средният брой разкрити легла е 340 и са преминали 9 023 болни (65,86 % от планираното). Извършени са 4 598 амбулаторни прегледа (86,75 % от планираното ниво). Броят на амбулаторните прегледи в медицинските пунктове е 37 929. ВМА участва в медицинското осигуряване на мероприятията, проведени от МО, Щаба на отбраната и БА с медицински екипи и специализирана техника. През 2020 г. 296 медицински екипа от ВМА с общ брой лица в екипите – 1 244 взеха участие в медицинското осигуряване на 441 мероприятия за 1 479 дни. Изразходваните финансови средства през 2020 г. по тази програмаса в размер на 206,6 млн. лв.
Бюджетна програма “Военно-патриотично и военно-почивно дело” Основните усилия бяха насочени към осигуряване на отдиха и възстановяването на личния състав, превръщането на Националния военноисторически музей (НВИМ) в средище за военна история, наука, изкуство и култура, както и осъществяване на информационната политика на МО чрез използване на възможностите на военните печатни, аудио-визуални и електронни средства за масова комуникация.
Чрез тази програма се развива културно-художествена дейност в 36 военни клуба. Във военните клубове се създават, организират и поддържат школи, художествени състави и клубове по интереси, като през 2020 г. това са 149 творчески формации. Организирани са 1496 мероприятия във военните клубове. Поддържат се 7 детски градини. През 2020 г. бяха организирани и предоставени 26 социални кухни в различни градове, като в тях са се хранили месечно по 712 души.
Обектите на ИА “Военни клубове и военно-почивно дело” през 2020 г. са посетени от 28 172 души и са реализирани 132 606 леглодни в почивните бази, хотелите на Агенцията и в местата за настаняване към Военните клубове .
Приоритетите на НВИМ през 2020 г. бяха свързани с увеличаване на посетителския поток, чрез разнообразяване и обогатяване на музейните прояви. НВИМ работи с военнослужещи и цивилни служители на МО и с всички социални и възрастови групи, като приоритет е подрастващото поколение, с цел формиране на национална идентичност, култура и историческа памет.
През 2020 г. са издадени 52 броя в. „Българска армия“ и са излъчени 8 784 часа на Военния телевизионен канал. Излъчени са 543 епизода на 14 предавания на Военния телевизионен канал и 720 емисии „Новини на живо“. Изразходваните финансови средства през 2020 г. по тази програма са в размер на 36,9 млн. лв.
Бюджетна програма “Изследвания и технологии” Усилията бяха съсредоточени към създаване на организация за провеждане на изследователска дейност, на научни, научноприложни и приложни изследвания, инженерно-конструкторска и внедрителска дейност в отбраната. През 2020 г. са финансирани и в процес на изпълнение 10 научно-изследователски проекти.
Институтът по отбрана „Проф. Цветан Лазаров” (ИО) има програмна акредитация от Националната агенция за оценяване и акредитация по 9 докторски програми. През 2020 г. ИО „Проф. Цветан Лазаров“ обучава 9 докторанти. В ИО се извършват следните дейности: сертификационни и надзорни одити на 63 отбранителни продукти; сертификация на 21 системи за управление на качеството. Проведени са 2 928 броя лаборатории и специализирани изпитвания на ВТИ. Проверени и калибрирани са 1 492 броя средства за измерване за нуждите на БА. Извършени са 283 дейности по осигуряване на качеството, 139 дейности по държавна гаранция на качеството, 26 броя одити на процеса за удължаване ресурса на авиационната техника. Извършени са 1 052 дейности по линия на стандартизацията.
На Централния артилерийски технически изпитателен полигон са проведени полигонни изпитвания на 830 партиди артилерийски, стрелкови, инженерни бойни припаси и пиротехнически средства от запасите. Изразходваните финансови през 2020 г. по тази програма са в размер на 11,5 млн. лв.
Бюджетна програма “Военно образование” Фокусът беше насочен към осигуряване на условия за ефективно функциониране на военнообразователната система, с цел повишаване на образованието и квалификацията на военнослужещите и цивилните служители от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА.
Във Военна академия “Г. С. Раковски” се проведе обучение по магистърски специалности на 816 слушатели и студенти и в 10 акредитирани научни специалности на 66 докторанти. Бяха организирани и проведени 64 курса с 534 специализанти. В Националния военен университет “В. Левски” са преминали обучение 607 курсанта, 161 студенти – редовна форма на обучение, 23 докторанти. Във Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров” са се обучавали 215 курсанти, 2 761 студенти, 43 докторанти. Проведени са 6 курса за следдипломна квалификация. Във Висшето военновъздушно училище "Георги Бенковски" са се обучавали 160 курсанти, 142 студенти и 5 докторанти. Проведени са 2 курса за следдипломна квалификация със 116 курсисти. В Професионалния сержантски колеж са преминали обучение 137 кадета, в Професионалния старшински колеж към ВВМУ - 40 кадета, а в Професионалния сержантски колеж на ВВВУ „Г. Бенковски” - 82 кадета. Изразходваните финансови средства през 2020 г. по тази програма са в размер на 62,5 млн. лв., от които 0,2 млн. лв. по бюджета на МО и 62,3 млн. лв. по бюджетите на ДВВУ.
Бюджетна програма “Административно осигуряване, инфраструктура и управление на риска” Създадоха се необходимите условия за осигуряване на отбранителни ресурси за подобряване на защитата на информацията, нейния интегритет и достъпност за ефективно командване и управление на структурите от МО и БА. Подобри се управлението и охраната на имотите, управлявани от МО.
На общини, на други ведомства и чрез областни управители са предоставени 23 имота на МО. Продадени са 43 имота с отпаднала необходимост.
Поддържат се мощности за военновременна дейност. За повишаване на ефективността, оптимизиране на процеса на управление и създаване на условия за изпълнението на възложените на „ТЕРЕМ-ХОЛДИНГ” ЕАД” задачи чрез усвояване на нови изделия и изпълнение на тренировъчни серии, в рамките на разполагаемите ресурси и приетите планове, усвояването на изделията се извършва по Програма за усвояване на изделия, изпълнявани в търговските дружества на „ТЕРЕМ-ХОЛДИНГ” ЕАД”.
По материално подпомагане са разгледани 1 869 молби за отпускане на материална помощ, от които 1 743 молби са удовлетворени. По физическо възпитание и спорт са проведени 14 състезания и общоармейски шампионати. Изразходваните финансови средства през 2020 г. по тази програма са в размер на 217,0 млн. лв.
Бюджетна програма “Военна информация” („ВИ”) Усилията бяха насочени към осигуряване на политико-военното ръководство на МО и на други потребители с навременна и обективна разузнавателна информация, в интерес на националната сигурност и отбрана на Република България.
През 2020 г. продължи изпълнението на целите и приоритетите, заложени в програмата.. Изпълнени са задачи по отношение на разузнаване на операции и мисии на НАТО и ЕС. Основните усилия бяха насочени към добиването на разузнавателна информация и изготвянето на анализи и прогнози, както и информационното осигуряване на дейността на държавното и военното ръководство за ефективно участие във формирането на отбранителната политика на НАТО и на ЕС и за управление на националните контингенти, участващи в операции и мисии извън територията на Р България. Беше осъществено сътрудничество и обмен на информация с разузнавателните структури на НАТО и ЕС, както и подпомагане на ръководството на МО при провеждане на военно дипломатическата дейност и военното сътрудничество.
Изразходваните финансови средства през 2019 г. по тази програма са в размер на 62,9 млн. лв.
Бюджетна програма „Сили за специални операции“ Усилията бяха насочени към подготовката на формированията от състава на Съвместното командване за специални операции (СКСО) по стандартите на НАТО, поддържане в готовност на Формированията за овладяване и/или преодоляване на последствията от бедствия (ФОППБ) и за оказване помощ на населението при необходимост, както и поддържане в готовност на отделни формирования за противодействие на терористични заплахи и ликвидиране на последствията от тях.
През 2020 г. в СКСО са проведени 164 бр. стрелкови тренировки, 4 487 бр. парашутни скока, 5 бр. полеви лагера, 15 тактически учения. Отделни военнослужещи и военни формирования участваха в 19 бр. международни учения, семинари, конференции и др. форми на подготовка.
През отчитания период СКСО участва в международни операции в отговор на кризи извън територията на страната и за гарантиране на мира и сигурността с контингент от 14 военнослужещи на територията на Косово. В изпълнение на графика за подготовка и участие на контингенти в операции зад граница военнослужещи от командването взеха участие в операцията на НАТО в Афганистан „Решителна подкрепа”.
За изпълнението на ангажиментите произтичащи от мисията „Принос към националната сигурност в мирно време” в СКСО се поддържат 2 ФОППБ за гасене на пожари и за действия при наводнения. Поддържат се в готовност формированията за противодействие на терористични заплахи и ликвидиране на последствията от тях съгласно графика за дежурните сили и средства на СКСО.
Изразходваните финансови средства през 2020 г. по тази програма са в размер на 39,9 млн. лв.
Бюджетна програма „Управление на инвестиционни проекти” В програмата са планирани финансови средства за управление на инвестиционните проекти, включени в Портфолиото от проекти на МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА. Целта на програмата е ресурсно осигуряване на инвестиционните проекти за изграждане, поддържане и използване на отбранителни способности и изграждане на модерни, оперативно съвместими Въоръжени сили, с единна система за командване и управление. В МО продължи прилагането на управление на инвестиционните проекти, свързани с модернизацията на ВС по метода „Управление на инвестиционни проекти в контролирана среда (PRINCE 2)”. Изразходваните финансови средства през 2020 г. по тази програма са в размер на 98,8 млн. лв.
През 2020 г. бяха извършени редица дейности по трите приоритетни за МО инвестиционни проекта, а именно:
По проект „Придобиване на нов тип боен самолет“ Бяха изготвени критерии за подбор и определяне на летателен и авиационен инженерно-технически състав, подлежащ на обучение в САЩ.
В Командването на ВВС беше извършен подбор и класиране на 4 летци-пилоти за ръководен летателен състав и водачи на група и 8 летци-пилоти за приучващ се летателен състав за изпращане на подготовка в САЩ. Определени бяха и 7 резервни летци-пилоти.
Първата група от 4 (четирима) пилоти стартира подготовка в САЩ за усвояване на самолет F-16 Block 70, съгласно клаузите, залегнали в сключения международен договор. След преминатия езиков курс, пилотите започнаха летателно обучение, разпределени на две групи по двама пилоти във военновъздушните бази Ванс, Оклахома и Лафлин, Тексас.
Беше изготвен План за модернизация на инфраструктурата на авиобаза Граф Игнатиево за приемане и експлоатация на самолети F-16 Block 70.
В Командването на ВВС беше извършен подбор и на авиационен инженерно-технически състав (АИТС) през месец септември 2020 г., за преминаване на обучение по експлоатацията на самолети F-16 Block 70 в САЩ. Процесът се очаква да бъде завършен през 2021 г. През месец ноември 2020 г., бяха проведени срещи в САЩ, относно преглед на изпълнението на договорите и финализиране на списъка на доставяното наземното имущество.
По проект „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб“.
На 19.07.2018 г. Народното събрание одобри актуализиран Проект за инвестиционен разход (ПИР) „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС“. На база на утвърдения актуализиран ПИР беше изготвена и изпратена Покана за подаване на оферти (RFP) до седемте компании, проявили интерес към процедурата – „NAVANTIA“ – Испания, „МТГ–Делфин“ - България, „DAMEN“ - Холандия, „NAVAL GROUP“ - Франция, „ThyssenKrupp” - Германия, „Fr. Lurssen Werft GmbH & Co. KG“ - Германия и „FINCANTIERI“ - Италия.
В определения в RFP срок (17:00 часа на 16 април 2019 г.) три компании подадоха оферти - „МТГ–Делфин“ , „Fr. Lurssen Werft GmbH & Co. KG“ и „FINCANTIERI“.
Със заповед № Р-30/28.02.2019 г., изменена със заповеди с номера Р-60/17.04.2019 г., Р-64/02.05.2019г., Р-89/08.07.2019г., Р-97/31.07.2019г. и 160/11.12.2019г. на Министър-председателя на Република България беше назначена Междуведомствена работна група (МРГ), която да извърши оценка и класиране на постъпилите оферти. В групата са включени експерти от Командването на ВМС, МО, МФ, МВнР, МИ и ДАНС.
На 10.12.2019 г. на открито заседание на МРГ бяха отворени актуализираните оферти на участниците „Fr. Lurssen Werft GmbH & Co. KG“ и „FINCANTIERI“. Участникът „МТГ–Делфин“ не подаде актуализирана оферта.
След разглеждане на актуализираните оферти и в съответствие с актуализираната покана (URFP) и Методиката за комплексна оценка, МРГ класира „Fr. Lurssen Werft GmbH & Co. KG“ на първо място. Участникът „FINCANTIERI“ беше оценен, но не беше класиран, тъй като ценовото му предложение надхвърля финансовата рамка на проекта.
Работата на МРГ по анализ и оценка на постъпилите актуализирани оферти приключи с изготвянето на Доклад с рег. № RN211000-001-03/3-29/07.02.2020 г. до заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната, за резултатите от дейността на МРГ, с цел разглеждане, анализ и оценка на постъпилите оферти за реализиране на актуализиран ПИР „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС“ до министъра на отбраната за дейността на МРГ с предложение за избор на изпълнител на проекта. След неговото утвърждаване, беше разработен и изпратен доклад от министъра на отбраната до Министерски съвет, с който се представиха резултатите от работата на МРГ и бяха направени предложения за последващи действия по реализацията на проекта.
На 12.11.2020 г. е подписан двустранен договор между МО и „Fr. Lurssen Werft GmbH & Co. KG“ с предмет придобиване на два многофункционални модулни патрулни кораба на обща себестойност 984 млн.лв. лв., разсрочено в 7 (седем) годишен период на плащане. На 10.12.2020 г. в изпълнение на сключения договор е извършен първи превод към „Fr. Lurssen Werft GmbH & Co. KG“ на стойност 21 млн.лв.
По проект „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“ Проектът е за придобиване на 150 единици техника – 90 бр. бойна техника и 60 бр. специална техника за 3 три батальонни бойни групи.
Проектът има за цел поддържане на способности за участие в операции по гарантиране на националния суверенитет, защита на териториалната цялост на страната и на страните - членки на НАТО в условията на активиран чл. 5 от Вашингтонския договор. Постигане на планираните способности на батальонните бойни групи ще допринесе за противодействие на асиметричните заплахи и рискове пред сигурността на евроатлантическата зона; поддържане на способности за ликвидиране на последствията от бедствия аварии и катастрофи; намаляване на критичната зависимост от доставките на въоръжение и изграждане на индустриален капацитет за поддръжка на придобитите отбранителни продукти през целия жизнен цикъл чрез лицензионен трансфер за производство и за реализация в трети страни.
Проектът е свързан с изпълнение на Целите за способности на НАТО – 2017 (ЦС-2017).
През 2020 г. беше разработен и одобрен „Документ за иницииране на проект”. Междуведомствената работна група получи и разглежда постъпилите оферти от поканените фирми. Вследствие създадената ситуация относно пандемията, предизвикана от коронавируса COVID-19 се наруши графика за получаване и анализ на документите.
Процесът за анализ на офертите продължи през цялата година. Бяха оценени офертите и изготвен доклад на работната група. Докладът за резултатите беше представен на министъра на отбраната за решение относно продължаване на процедурата (полеви тестове и преговори за договор). В близко бъдеще предстои промяна на параметрите на проекта, като се очаква политико-военната група да излезе със становище, което да бъде внесено в Министерски съвет.
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ (МВР) Утвърдените със ЗДБРБ за 2020 г. разходи на МВР са в размер на 1 669.6 млн.лв., по уточнен план същите възлизат на 1 840.2 млн.лв., а по отчет са 1 838.3 млн.лв.
За реализиране на приоритетните цели и дейностите, свързани с тях, в МВР са обособени следните политики и програми:
Отчет на разходите по области на политики и бюджетни програми по бюджета на Министерството на вътрешните работи
Класификационен код* · Наименование на областта на политика /бюджетната програма · Закон 2020 · Уточнен план 2020 г. · Отчет
към
31 декември 2020 г.
1 · 2 · 3 · 4 · 5
1300.01.00 · Политика в областта на противодействието на престъпността и опазването на обществения ред · 967 441 200 · 1 044 738 732 · 1 044 500 512
1300.01.01 · Бюджетна програма „Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция” · 967 441 200 · 1 044 738 732 · 1 044 500 512
1300.02.00 · Политика в областта на защитата на границите и контрол на миграционните процеси · 234 228 200 · 241 923 350 · 241 909 183
1300.02.01 · Бюджетна програма „Граничен контрол, охрана на държавната граница, регулиране и контрол на миграционните процеси” · 234 228 200 · 241 923 350 · 241 909 183
1300.03.00 · Политика в областта на пожарната безопасност и защитата на населението при извънредни ситуации · 282 743 000 · 286 488 802 · 286 328 276
1300.03.01 · Бюджетна програма „Пожарна безопасност и защита на населението при пожари, бедствия и извънредни ситуации” · 282 743 000 · 286 488 802 · 286 328 276
1300.04.00 · Политика в областта на управлението и развитието на системата на Министерството на вътрешните работи · 185 163 100 · 267 055 760 · 265 563 872
1300.04.01 · Бюджетна програма „Информационно осигуряване и административно обслужване” · 144 745 600 · 197 774 145 · 196 374 223
1300.04.02 · Бюджетна програма „Медицинско обслужване” · 20 458 000 · 47 249 667 · 47 161 109
1300.04.03 · Бюджетна програма „Научни изследвания и разработки, обучение и квалификация” · 19 959 500 · 22 031 948 · 22 028 540
Общо разходи · 1 669 575 500 · 1 840 206 644 · 1 838 301 843
I. ПОЛИТИКА в областта на ПротиводействиеТО на престъпността И опазванеТО на обществения ред За изпълнение на целите на политиката е обособена БЮДЖЕТНА Програма № 1: „Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция”.
Утвърдените със ЗДБРБ за 2020 г. разходи по тази програма са в размер на 967.4 млн.лв., по уточнен план същите възлизат на 1 044.7 млн.лв., а по отчет са 1 044.5 млн.лв.
Цели на програмата
1. Противодействие на организираната престъпна дейност, свързана с митническия режим, паричната, данъчната и осигурителната система. Противодействие на трансграничната организирана престъпност за трафик на хора и превеждане на лица през границата на страната.
2. Своевременно пресичане дейността на престъпни структури, извършващи отвличания, изнудване и анонимни телефонни заплахи, противодействие на престъпността на местни и транснационални структури, осъществяващи незаконен трафик, производство и разпространение на наркотици.
3. Противодействие на киберпрестъпността. Предотвратяване и своевременно разкриване на подготовка или опити за извършване на терористични или други злонамерени актове на територията на страната.
4. Противодействие на престъпността, на престъпленията срещу личността и собствеността на гражданите с акцент върху малките населени места и рисковите групи.
5. Повишаване на ефективността на контрола върху дейности, свързани с разрешителния и лицензионния режим.
6. Охрана на стратегически обекти, дипломатически представителства и други обекти.
7. Превенция на пътнотранспортните произшествия с акцент върху разширяване обхвата на автоматизирания технически контрол по спазване на правилата за движение по пътищата.
8. Превенция, насочена в малките и отдалечените населени места към групи, в риск от виктимизиране и криминализиране - деца, възрастни, самотноживеещи, маргинализирани групи и създаване на условия за намаляване на риска от престъпления.
9. Противодействие на трансграничната престъпност чрез пълноценно и ефективно използване на инструментите за международно оперативно сътрудничество, повишаване на взаимодействието с партньорските структури при провеждане на международни операции.
10. Изпълнение на политическия цикъл на ЕС за борба срещу престъпността и оперативните планове за действие в приоритетните области, в които България участва, както и ефикасно прилагане на възможностите на платформата EMPACT.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ
Област на политика: · Мерна единица · Целева стойност
Наименование на индикатора · · Програма 2020 г. · Отчет 2020 г.
1. Намаляване на регистрираните престъпления. · процент · 1 · 13,02
2. Дял на върнатите досъдебни производства за периода от общо разследваните за периода · процент · 4 · 2,5
3. Увеличаване на контролната дейност с автоматизирани технически средства (АТС). · процент · 10 · 28,5
4. Повишаване на ефективността по противодействие на организираната престъпност с цел реализиране на националните политики за гарантиране на сигурността чрез провеждане на качествени действия по разследването на база брой привлечените към наказателна отговорност лица за участието им в организирана престъпна дейност спрямо общия брой на лицата, привлечени към наказателна отговорност. · процент · 65 · 40
5. Обменени съобщения по каналите на ЕВРОПОЛ, ИНТЕРПОЛ, СИРЕНЕ и по двустранно и регионално сътрудничество. · брой · 199 000 · 182 550
II. ПОЛИТИКА в областта на ЗащитаТА на границите и контрол на миграционните процеси За изпълнение на целите на политиката е обособена:
БЮДЖЕТНА Програма № 2: „Граничен контрол, охрана на държавната граница, регулиране и контрол на миграционните процеси” Утвърдените със ЗДБРБ за 2020 г. разходи по тази програма са в размер на 234.2 млн.лв., по уточнен план и по отчет същите възлизат на 241.9 млн.лв.
Цели на програмата
1. Поддържане на висока ефективност в граничното наблюдение на държавната граница (морска, речна и сухоземна).
2. Ограничаване на миграционния натиск върху Република България и противодействие на нелегалната миграция и незаконното превеждане на лица през границата на страната.
3. Поддържане на ефективен граничен контрол по външните граници на Европейския съюз.
4. Гарантиране точното прохождение на държавната граница чрез осъществяване на геоинформационна дейност.
5. Повишаване на ефективността в противодействието на контрабандата с акцизни стоки през държавната граница.
6. Осъществяване на административен контрол върху пребиваването на чужденците в Република България и административно обслужване на граждани на ЕС, гражданите на държави-страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства.
7. Засилване на контрола по пребиваването на чужденци на територията на Република България за противодействие на незаконната миграция.
8. Ефективно изпълнение на процедурите по връщане на незаконно пребиваващи на територията на страната чужденци, в т.ч. при изпълнението на програми по фонд „Убежище, миграция и интеграция“, чрез активно сътрудничество с Международната организация по миграция при изпълнението на дейности по насърчаване на доброволното връщане и чрез провеждането на съвместни операции с участието на други държави-членки на ЕС и агенция „Фронтекс“.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ
Област на политика: · Мерна единица · Целева стойност
Наименование на индикатора · · Програма 2020 г. · Отчет 2020 г.
1. Поддържане на висока ефективност в граничното наблюдение за противодействие на незаконната миграция и обезпечаване сигурността на външните европейски граници · брой · 900 · 1 739
2. Поддържане на висока ефективност в граничните проверки за противодействие на незаконната миграция и незаконното превеждане на лица през държавната граница · брой · 420 · 569
3. Увеличаване на броя на издадените разрешения, удостоверения и други документи за пребиваване на граждани на трети страни и граждани на ЕС, спрямо предходния отчетен период · процент · 1 · -7
4. Повишаване на ефективността на процедурите по връщане на незаконно пребиваващите чужденци като елемент от политиката по противодействие на незаконната миграция чрез увеличаване на процента на върнатите чужденци спрямо броя на лицата, настанени в СДВНЧ през отчетния период и подлежащи на връщане. · процент · 5 · 28
III. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ПОЖАРНАТА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТАТА НА НАСЕЛЕНИЕТО ПРИ ИЗВЪНРЕДНИ СИТУАЦИИ За изпълнение на целите на политиката е обособена:
БЮДЖЕТНА Програма № 3: „Пожарна безопасност и защита на населението при пожари, бедствия и извънредни ситуации” Утвърдените със ЗДБРБ за 2020 г. разходи по тази програма са в размер на 282.7 млн.лв., по уточнен план същите възлизат на 286.5 млн.лв., а по отчет са 286.3 млн.лв.
Цели на програмата Намаляване на риска от пожари, бедствия и извънредни ситуации.
Осигуряване на надеждна защита на населението при пожари, бедствия и извънредни ситуации.
Повишаване на готовността за ефективни действия при възникване на пожари, бедствия и извънредни ситуации.
Въвеждане на най-добрите европейски практики за пожарна безопасност и защита на населението.
Подобряване на системата за защита при бедствия чрез прилагане на препоръките в доклада от проведената обща партньорска проверка от Европейския съюз.
Осигуряване на координация и сътрудничество с ЕС, НАТО и други международни организации в областта на защитата при пожари, бедствия и извънредни ситуации.
Развитие и усъвършенстване на изследователската, изпитателната и експертна дейност по пожарна безопасност и защита на населението.
Повишаване културата на населението в областта на пожарната безопасност чрез обучение.
Усъвършенстване на информационното осигуряване в областта на пожарната безопасност и защита на населението.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ
Област на политика: · Мерна единица · Целева стойност
Наименование на индикатора · · Програма 2020 г. · Отчет 2020 г.
1. Проверки по спазване на изискванията за пожарна безопасност · брой · 110 000 · 85 392
2. Предоставени административни услуги на гражданите в областта на пожарната безопасност · брой · 11 000 · 11 076
3. Проведени мероприятия за повишаване културата на населението в областта на пожарната безопасност и защита на населението (ПБЗН) · брой · 7 400 · 7 760
4. Извършени проверки на обекти съгласно Закона за защита при бедствия (чл. 35, ал. 1 и чл. 36, ал. 2) · брой · 2 000 · 4 690
5. Повишаване на готовността на силите и средствата от териториалните звена на ГДПБЗН и основните съставни части на Единната спасителна система за реагиране при пожари, бедствия и извънредни ситуации чрез провеждане на пожаро-тактически учения от СДПБЗН и РДПБЗН с участието на сили и средства от създадените специализирани сектори оперативни дейности (СОД), СДВР, ОДМВР, Центровете за спешна медицинска помощ, БЧК и доброволни формирования. · брой · 30 · 32
IV. ОБЛАСТ НА ПОЛИТИКА „УПРАВЛЕНИЕ И РАЗВИТИЕ НА СИСТЕМАТА НА МВР“ Утвърдените със ЗДБРБ за 2020 г. разходи по тази политика са общо в размер на 185.2 млн.лв., по уточнен план същите възлизат на 267.1 млн.лв., а по отчет са 265.6 млн.лв.
За изпълнение на политиката са обособени следните три програми:
БЮДЖЕТНА ПРОГРАМА № 4: „Информационно осигуряване и административно обслужване“ Утвърдените със ЗДБРБ за 2020 г. разходи по тази програма са в размер на 144.7 млн.лв., по уточнен план същите възлизат на 197.8 млн.лв., а по отчет са 196.4 млн.лв.
Цели на програмата
1. Развитие на информационно-аналитичната дейност с цел подпомагане процеса по извеждане на ефективни управленски решения.
2. Повишаване на институционалния капацитет и подобряване координацията между структурите.
3. Интегрирано развитие на автоматизираните информационни и комуникационни системи за осигуряване на основните и управленски дейности в рамките на министерството и при взаимодействие с други държавни и международни организации.
4. · Осигуряване на оптимална среда в районните центрове 112 по приемане на сигнали от граждани, посредством подмяна на хардуерното оборудване на система 112.
5. Популяризиране на услугите, предоставяни от ЕЕН 112 чрез провеждане на информационни инициативи с цел повишаване осведомеността на гражданите за функциите и предназначението на услугата 112.
6. Подобряване на взаимодействието между РЦ 112 и Националните служби за спешно реагиране (НССР) при обслужване на спешни повиквания.
БЮДЖЕТНА ПРОГРАМА № 5 „Медицинско обслужване“ Утвърдените със ЗДБРБ за 2020 г. разходи по тази програма са в размер на 20.5 млн.лв., по уточнен план и по отчет същите възлизат на 47.2 млн.лв.
Цели на програмата
1. Осъществяване на качествена първична и специализирана медицинска помощ.
2. Осигуряване на качествена диагностика и лечение на заболявания в МИ-МВР.
3.Осъществяване на качествена първична извънболнична и специализирана медицинска помощ, насочена към профилактика, ранно откриване, диагностика и лечение на заболявания на служителите от МВР.
4.Медицинско осигуряване на досъдебното производство и задържаните лица.
5.Осигуряване на медицинско обслужване на настанените в СДВНЧ граждани на трети страни.
6. Обучение на студенти, специализанти и курсанти от АМВР.
7. Повишаване квалификацията на лекарите и другите медицински специалисти, работещи в МИ-МВР.
8. Сътрудничество с Висшите медицински училища и другите лечебни и здравни заведения.
9. Издаване на научна литература.
БЮДЖЕТНА ПРОГРАМА № 6 „Научни изследвания и разработки, обучение и квалификация“ Утвърдените със ЗДБРБ за 2020 г. разходи по тази програма са в размер на 20.0 млн.лв., по уточнен план и по отчет същите възлизат на 22.0 млн.лв.
Цели на програмата
1. Усъвършенстване на образованието и квалификацията в нов по-висш стадий на развитие, отговарящ на потребностите на отделната личност, на гражданското общество и на европейските стандарти.
2. Повишаване квалификацията на служителите на МВР чрез първоначално професионално и последващо специализирано обучение.
3. Оптимизиране и разширяване на дейностите по психологичното подпомагане на ОИД, органите на досъдебното и съдебното производство.
4. Методично и експертно осигуряване на процедурите за кариерно развитие на държавните служители в МВР и при провеждане на психологични изследвания по заявки на структурните звена в съответствие с действащата нормативна уредба.
5. Конструиране (адаптиране), стандартизация и въвеждане в употреба на нови психодиагностични методики.
6. Психологично подпомагане на чужди граждани, настанени в домовете за временно пребиваване, и психологично осигуряване на служителите в РЦ и СДВНЧ.
7. Осъществяване на организационна диагностика и консултиране за подобряване на организационните култура и климат.
8. Ефективност при участието в обезпечаването на критични инциденти.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ
Област на политика: · Мерна единица · Целева стойност
Наименование на индикатора · · Програма 2020 г. · Отчет 2020 г.
1. Поддръжка и оптимизация на комуникационните системи на МВР. · брой · 6 · 6
2. Поддръжка и оптимизация на информационните системи на МВР. · брой · 45 · 45
3. Процент на обажданията, отговорени до 10-тата секунда. · процент · 83 · 85,6
4. Обучени лица по професионалното направление. · брой · 6 000 · 3 635
5. Брой лица, с които е проведено психологично изследване. · брой · 6 000 · 2 809
6. Преминали през МИ-МВР болни служители и други лица – ЦКБ и БПРЛ в Хисаря, Банкя и Варна · брой · 16 500 · 12 367
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО (МП) Министерството на правосъдието (МП) разработва, координира и провежда държавната политика в областта на създаването на ефективно законодателство и съдействие за подобряване дейността на съдебната система с оглед постигане на ефективно, справедливо, прозрачно и достъпно правосъдие. Важна част от дейността на МП е свързана с укрепването на пенитенциарната система и инфраструктурата по сигурността в затворите и следствените арести.
Програмният бюджет на Министерството на правосъдието включва седем програми, като шест от тях са насочени към изпълнението на две политики, а седма е програма „Администрация”:
Политиката в областта на правосъдието се изпълнява чрез следните четири програми:
Програма „Правна рамка за функционирането на съдебната система” Програма „Регистри” Програма „Охрана на съдебната власт“ Програма „Равен достъп до правосъдие” Политиката в областта на изпълнение на наказанията се изпълнява чрез следните две програми:
Програма „Затвори - изолация на правонарушители" Програма „Следствени арести и пробация" Изпълнението на областите на политики и бюджетни програми през 2020 г. се осъществява от администрацията на Министерството на правосъдието и администрацията на пет второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на правосъдието:
Агенция по вписванията Централен регистър на особените залози Национално бюро за правна помощ Главна дирекция „Охрана” Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията”
Отчет на разходите по области на политики и бюджетни програми по бюджета на Министерството на правосъдието
Класифика-ционен код* · РАЗХОДИ · Закон 2020 г. · Уточнен план 31.12.2020 г. · Отчет 31.12.2020 г.
(в лева)
Общо разходи по бюджета на ПРБ · 299 194 400 · 314 943 362 · 311 188 597
1400.01.00 · І. Политика в областта на правосъдието · 103 936 700 · 103 280 380 · 101 133 805
1400.01.01 · Бюджетна програма "Правна рамка за функционирането на съдебната система" · 11 514 800 · 8 945 551 · 8 169 618
1400.01.02 · Бюджетна програма "Регистри" · 26 163 100 · 26 449 029 · 26 016 740
1400.01.03 · Бюджетна програма "Охрана на съдебната власт" · 56 158 500 · 60 701 500 · 59 875 288
1400.01.04 · Бюджетна програма "Равен достъп до правосъдие" · 10 100 300 · 7 184 300 · 7 072 159
1400.02.00 · ІІ.Политика в областта на изпълнение на наказанията · 185 047 400 · 203 686 688 · 203 528 195
1400.02.01 · Бюджетна програма "Затвори - изолация на правонарушители" · 128 969 900 · 149 789 400 · 148 698 199
1400.02.02 · Бюджетна програма "Следствени арести и пробация" · 56 077 500 · 53 897 288 · 54 829 996
1400.03.00 · Програма „Администрация” · 10 210 300 · 7 976 294 · 6 526 597
Към 31.12.2020 г. за изпълнение на политиките и програмите на Министерство на правосъдието са извършени общо консолидирани разходи в размер на 316,2 млн. лв., от които 274,5 млн. лв. са ведомствени и 41,7 млн. лв. администрирани разходи.
Част от администрираните разходи в размер на 5,1 млн. лв. са по проекти, финансирани по Оперативна програма „Добро управление“, Норвежки финансов механизъм и Европейската комисия.
Основните източници на финансиране на консолидираните разходи за изпълнение на политиките и програмите на Министерството на правосъдието са субсидия от държавния бюджет и собствени приходи.
В разходите, определени със Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. са включени средства за персонал за увеличаване числеността на персонала на Министерство на правосъдието с 6 бр. за обезпечаване изпълнението на мерките, заложени в Пътната карта за изпълнение на препоръките относно рамката за несъстоятелност и стабилизация в България и на Главна дирекция "Охрана" с 45 щ. бр. за обезпечаване на изпълнението на възложените ѝ функции със Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода.
Преглед на изпълнението на Политика в областта на правосъдието Стратегическата цел на политиката в областта на правосъдието е постигането на ефективно, прозрачно, справедливо и достъпно правосъдие.
За постигането на тази цел са формулирани следните оперативни цели:
Реформиране и оптимизиране работата на съдебната власт;
Гарантиране правовия ред в страната, борбата с престъпността и ограничаване на корупцията.
1. Програма „Правна рамка за функционирането на съдебната система” включва действия по привеждане на българското законодателство в съответствие с европейското и осигуряване на пълноценното участие на България в съдебното сътрудничество в рамките на Европейския съюз. Основен приоритет в нейната дейност е участие в изграждането на справедлива, достъпна и ефективна съдебна система, чрез осигуряване на адекватна правна рамка, с цел защита правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Програмата се изпълнява от специализираната администрация на МП.
През 2020 г. продължава дейността по изготвяне на законопроекти и подзаконови нормативни актове, които осигуряват нормативната основа за функциониране на съдебната власт, включително свързани с въвеждането, изпълнението и прилагането на актове на ЕС в областите от компетентност на МП.
Активна е дейността на дирекция "Международно правно сътрудничество и европейски въпроси" (МПСЕВ), която подпомага дейността на министъра по въпросите на Европейския съюз, дейността на международните организации в областта на правното сътрудничество и двустранните правни отношения с други държави.
Дирекция "Стратегическо развитие и програми" участва в разработването на стратегии за развитие на правосъдната система; подпомага експертно министъра при осъществяване на функциите му на програмен оператор, бенефициент и др. във връзка с международни програми и проекти; анализира резултатите за Република България, публикувани в Информационно табло на ЕС в областта на правосъдието. През отчетния период се извърши мониторинг, оказване на методическа подкрепа и докладване на изпълнението на 14 проекта по Оперативна програма „Добро управление“ и изпълнението на 8 предварително дефинирани проекта по Програма „Правосъдие“ на Норвежкия финансов механизъм (НФМ) 2014-2021. Проектите подкрепят изпълнението на целите и мерките от пътните карти към Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, Стратегията за развитие на електронното управление в Република България за периода 2016-2020 г. и Стратегията за въвеждане на електронно управление и електронно правосъдие в сектор „Правосъдие“ 2014-2020 г. Проектите подпомагат финансово и ускоряват реформата в сектор „Правосъдие“.
Министерство на правосъдието е Програмен оператор на Програма „Правосъдие“ на Норвежкия финансов механизъм (НФМ) 2014-2021 г. В програмата са включени две програмни области 19 „Корекционни услуги и предварително задържане“ и 21 „Ефективност и ефикасност на съдебната система, укрепване на върховенството на закона“. Общият бюджет на програмата възлиза на 35,3 млн. евро, като от тях 30,0 млн. евро са безвъзмездна финансова помощ и 5,3 млн. евро - съфинансиране от националния бюджет.
През периода продължи прилагането на индивидуален подход при преценката на условията за международно осиновяване за всяко дете, чиито документи са постъпили в Министерството на правосъдието, активното взаимодействие със социалните служби и международните партньори и в усложнената епидемична обстановка в страната и в чужбина. Продължиха и активните действия за подпомагане на министъра на правосъдието при осъществяването на контрол върху дейността на акредитираните организации за посредничество при международно осиновяване с цел подобряване на дейността им.
Дирекция „Българско гражданство“ подпомага министъра на правосъдието при прилагане на Закона за българското гражданство. През отчетния период са разгледани общо 20 050 преписки. Изготвени са 88 предложения на министъра на правосъдието до Вицепрезидента на Република България за издаване на указ или отказ за издаване на указ. Изпълнени са 278 броя укази на Вицепрезидента на Република България, с които е променено гражданството на 18 828 лица.
В Централно бюро съдимост (ЦБС) се увеличава натоварването при реализацията и обслужването на двете електронни административни услуги на МП, които са сред най-масово използваните в държавната администрация. При заложена бюджетна прогнозна стойност за 2020 г. 26 000 бр., от началото на годината до 30 юни са издадени 107 385 бр. електронни служебни свидетелства за съдимост. Изготвени са 34 156 броя справки за съдимост за служебна цел, направени по искане на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи в страната за лица, които са родени извън България или са с неизвестно месторождение и са издадени 6 370 бр. свидетелства за съдимост.
През отчетния период във връзка с приема на документи за удостоверяване с апостил, са приети и обслужени 17489 граждани.
В изпълнение на 34 решения на ЕСПЧ на жалбоподателите бяха изплатени обезщетения в размер на 787 722 лв.
През първото полугодие на 2020 г. са проведени 2 заседание на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления (НСПКПП), поради епидемичната обстановка в страната, свързана с COVID-19. Разгледани са 50 молби за финансова компенсация. На 14 пострадали граждани по смисъла на закона е предоставена финансова компенсация.
Министерство на правосъдието е обявило конкурс за финансиране на проекти по чл. 6, ал. 7 от ЗЗДН, като са финансирани и са сключени договори с 18 организации, регистрирани по реда на чл. 18, ал. 2 и 3 от Закона за социалното подпомагане и по реда на чл. 45 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
2. Програма „Регистри” Дейността по Програма „Регистри” има за цел осигуряване на правна сигурност в икономическия, обществен и стопански живот на страната посредством създаване на законови и икономически условия за предоставяне на ефективни административни услуги чрез създаване, поддържане и развитие на електронните публични регистри и изграждане на Единен електронен регистрационен център. Програмата се изпълнява от Агенция по вписванията /АВ/ и Централен регистър на особените залози /ЦРОЗ/.
Основната мисия на ЦРОЗ е да осигурява правна сигурност на процесите, свързани с финансиране срещу обезпечение, като поддържа, води и съхранява единен публичен електронен регистър. В изпълнение на поставените за 2020 г. оперативни цели, през отчетния период ЦРОЗ реализира следните дейности:
- · Предоставяне на становища във връзка с публикувания на 26.05.2020 г. в Портала за обществени консултации проект на Наредбата по чл.23 от ЗОЗ за водене, съхраняване и достъп до Централния регистър на особените залози по постъпилите коментари, забележки и предложения по проекта от заинтересованите страни;
- · Предоставяне на достъп на държавни органи и институции чрез средата за междурегистров обмен (RegiX) до 3 бр. електронни услуги на ЦРОЗ, разработени в средата за междурегистров обмен (справка за търсене на участници; справка за вписванията по партида и справка за вписванията по определена сделка) за извършване в реално време на справки в изпълнение на нормативно установени задължения.
- · Намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса чрез участие в електронния обмен на документи.
Във връзка с обявеното извънредно положение и епидемична обстановка в страната, ЦРОЗ въведе организационни мерки за безопасно заявяване и получаване на предоставяните административни услуги, вкл. чрез ползване на електронните средства за комуникация и лицензирани пощенски оператори.
Агенцията по вписванията е създадена по силата на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) като юридическо лице към министъра на правосъдието. Съгласно Закона за регистър БУЛСТАТ и Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, Агенция по вписванията администрира съответните регистри по тези закони. От 01.10.2009 г. е администратор на приходите по Семейния кодекс, във връзка с воденето и съхранението на Регистър на имуществените отношения на съпрузите (РИОС). От 01.01.2018 г. АВ води и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, като осигури техническа възможност да се регистрират, пререгистрат, вписват промени, заличават и обявяват актове по отношение на юридическите лица с нестопанска цел.
В изпълнение на Решение № 496 от 29.08.2017 г. на МС за изпълнение на Решение № 338 на МС от 2017 г. за приемане на мерки за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса, чрез премахване на изискването за предоставяне на някои официални документи на хартиен носител от страна на Агенция по вписванията е осъществена свързаност със средата за междурегистров обмен (RegiX), която предоставя възможност за реализиране на интерфейс за автоматизирано подаване и обслужване на стандартизирани заявки за административни услуги по електронен път. Осигурена е възможност за потребителите на информация автоматично да извличат данни от регистър БУЛСТАТ, Имотен регистър и Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел. Чрез системата за достъп Regix, се предоставя безплатен достъп на всички държавни институции.
Всички удостоверителни услуги, които Агенция по вписванията предоставя като вътрешни електронни административни услуги, са вписани детайлно в Административния регистър - https://iisda.government.bg. Осигурена е работоспособността на информационните системи, обслужващи поверените на Агенция по вписванията национални регистри, които към момента са Търговският регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, Имотният регистър, БУЛСТАТ и РИОС. Осигурени са информационната сигурност и защита на системите, обслужващи националните регистри, както и тяхната модернизация и развитие.
3. Програма „Охрана на съдебната власт“ Целта на програмата е осигуряване на висока степен на сигурност и опазване на обществения ред в съдебните сгради; опазване здравето и живота на магистрати; оказване на своевременно съдействие на органите на съдебната власт при призоваване, принудително довеждане на лица и привеждане в изпълнение на влезли в сила присъди. Програмата се изпълнява от ГД ”Охрана”, създадена на основание Закона за съдебната власт за осъществяване охраната на органите на съдебната власт.
Общият брой на обектите, подлежащи на охрана от Главна дирекция „Охрана”, съгласно чл. 391, ал.3, т.1 от ЗСВ, към отчетния период е 254. От тях, поетите под охрана към 31.12.2020 г. са 200 обекта, а 54 обекта са без охрана, поради недостиг на щатен състав. Сгради и обекти на съдебната власт извън областните центрове се охраняват предимно от един до трима служители, което е крайно недостатъчно за обезпечаване на тяхната сигурност.
Охраната на съдиите е от съществено значение за повишаване резултатите в борбата с тежките престъпления и организираната престъпност. Тяхната сигурност и спокойствие до голяма степен е предпоставка за своевременното правораздаване и за защитата на установения в страната правов ред, чрез вземане на решения, основани на закона и вътрешното им убеждение.
В максимална степен са постигнати очакваните резултати по отношение на въвеждането на ред и сигурност в съдебните сгради при провеждане на съдебния процес и административното обслужване на гражданите.
Висока е степента на постигане на целта, свързана с бързото изолиране на лица, с влезли в сила присъда, както и предаването им в местата за лишаване от свобода, с цел прекъсване на тяхната престъпна дейност. Своевременното задържане на осъдения и предаването му в местата за лишаване от свобода до голяма степен е свързано с осъществяване на целите на индивидуалната и генерална превенция на престъпността.
В оптимална степен е постигната целта, свързана с бързото приключване на съдебните процеси посредством призоваване и своевременно принудително довеждане на лица, участници в наказателно производство.
В максимална степен е постигната целта, свързана с привеждане в изпълнение на влезли в сила присъди и мярка за неотклонение „задържане под стража”, както и конвоирането на задържани лица от помещенията на затворите и следствените арести до органите на съдебната власт и изпълнение на съдебни поръчки по международни договори по екстрадиция, Европейска заповед за арест и трансфер на лица, укриващи се от наказателно преследване. Не са допуснати нападения върху конвойните наряди за освобождаване на конвоирано лице.
Програма „Равен достъп до правосъдие” Основна цел на програмата е осигуряването на защита на правата и законовите интереси на гражданите при гарантиране на равен достъп на лицата до правосъдие, чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ. За отчетния период институцията е постигнала основната цел - да защитава правата и законовите интереси на гражданите, като гарантира равен достъп на лицата до правосъдие чрез осигуряване на ефективна правна помощ. В голяма степен е организирана и предоставена ефективна правна помощ през целия досъдебен и съдебен процес.
С извършените допълнения в чл. 22 ал. 3 на Закона за правна помощ се разшири кръгът на лицата имащи право на безплатна правна помощ, въвеждайки критерия за допустимост „линия на бедност“.
Чрез въведените нови форми за правна помощ – национален телефон за правна помощ и регионални центрове за консултиране към адвокатските колегии се предоставят консултации и правни съвети.
На 29 256 граждани е предоставена правна помощ от НБПП, разследващи органи и съда за процесуално представителство по образувани граждански, наказателни и административни производства.
Ключови индикатори и целеви стойности
Политика в областта на правосъдието · Мерна единица · Целева стойност за 2020 г. · Отчет за 2020 г.
Наименование на ключовите индикатори
1. Брой изготвени законопроекти и подзаконови нормативни актове, които осигуряват нормативната основа за функциониране на съдебната власт, включително, свързани с въвеждането, изпълнението и прилагането на актове на ЕС в областите от компетентност на МП · Брой · 8 · 42
2. Брой свързани регистри за изграждане на интегрирана свързаност на регистрите · Брой · 2 · 3
3. Брой реализирани нови функционалности в Имотния регистър · Брой · 1 · 8
4. Брой нови електронни услуги в Търговския регистър · Брой · 1 · 1
5. Изграждане на регистър на действителните собственици · Бр. услуги · 1 · 0
6. Изграждане на Централен регистър на особените залози · Бр. услуги · 32 · 3
Преглед на изпълнението на Политика в областта на изпълнение на наказанията Политиката по изпълнение на наказанията осигурява защитата на обществото от правонарушителите, тяхната ресоциализация и социалната им рехабилитация. Тя е насочена към превъзпитание на лишените от свобода и към усъвършенстване и демократизиране на институциите на наказателно-изпълнителната система, като необходима предпоставка за хуманно третиране на закононарушителите и гаранция за спазването на правата на човека.
Стратегическите цели на политиката са:
Реформиране на пенитенциарната система и хуманизиране изпълнението на наказанията;
Ефективно и ефикасно управление и изпълнение на подписаните договори по европейски програми и проекти и засилване на международното сътрудничество;
Организационно развитие и укрепване на административния капацитет, осигуряващ изпълненията на наказанията.
Осъществяването на тези стратегически цели е част от процеса на реформиране на пенитенциарната система и отразява намеренията на Министерството на правосъдието за провеждане на последователна и цялостна политика в наказателно-изпълнителната област, с акцентирането на вниманието и усилията върху подобряване условията на бит и живот в българските пенитенциарни институции и привеждането им в съответствие с международните минимални стандарти за третиране в местата за задържане и европейските правила за затворите.
Политиката се изпълнява от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на правосъдието.
За повишаване на сигурността на затворите и следствените арести се полагат усилия за нормалното функциониране на системите за видеонаблюдение и контрол в местата за лишаване от свобода, чрез които се предотвратяват и разкриват опитите за внасяне на неразрешени вещи. Осъществяване на постоянен контрол на използването и правилното съхранение на числящото се оръжие, боеприпаси, технически съоръжения и помощни средства. Надзорно-охранителният състав е основната сила, на която се разчита при осъществяване на реда и дисциплината сред лишените от свобода.
През последните години се наблюдава тенденция към намаляване общия брой на лишените от свобода.
През 2020 г. съотношението между броя на рецидивите и общия брой на правонарушителите е относително близко на плановите параметри. За това допринасят увеличеният обем на ресоциализационните мероприятия и успешно провежданите програми за обществено въздействие върху осъдените, с които се подпомага ограничаването на криминалната активност в обществото и ангажирането на осъдените на пробация в позитивни дейности.
Реформирането на затворната система е насочено към утвърждаване на модели и практики за третиране на осъдените, гарантиращи човешките им права и създаване на условия за извличане на полза от престоя им затвора. В контекста на тази реформа през последните години усилията на сектор „Социална дейност и възпитателна работа” и социалните колеги по места са насочени към разгръщане на широк спектър от дейности, които спомагат за намаляване на отрицателното влияние на затворите.
Наказанието „пробация“ се изпълнява от пробационните служби. Броят на областните пробационни служби „Изпълнение на наказанията“ е 7, като към всяка от тях в района на действие на всеки районен съд е създадена пробационна служба – звено. През 2020 г. са получени за изпълнение 3826 съдебни акта, изпълнените наказания пробация са 3551. Прави впечатление, че постъпващите присъди са вече с по-дълги срокове на пробационните мерки, което ги прави по-трудни за изпълнение от страна на инспекторите пробация. Броят на условно-предсрочно освободените лица с пробационен надзор е 281 осъдени лица.
Чрез регламентирането и въвеждането на системата за електронно наблюдение (СЕН), като способ за контрол върху поведението на някои категории лица, ще се разшири и оптимизира прилагането на пробационните мерки в съответствие с европейските стандарти за внедряването на електронния мониторинг. Проведе се обучение в използването на технологията за електронно наблюдение на служители на ГДИН от пробационните служби, които ще отговарят по места за лицата поставени под електронно наблюдение и представители на заинтересованите страни.
Ключови индикатори и целеви стойности
Политика в областта изпълнение на наказанията · Мерна единица · Целева стойност за 2020 г. · Отчет за 2020 г.
Наименование на ключовите индикатори
1. Процент на настанените в места за лишаване от свобода, които не са в съответствие с европейските стандарти за затворите (включително 4 м2 на задържан) · % · 5 · 3
2. Процент на лицата в пробация, получили работа в рамките на 1 година след освобождаването им · % · 28 · 5
3. Процент на бившите затворници, завърнали се обратно в пенитенциарната система в рамките на 1 година след освобождаването* · % · 5
4. Процент на бившите затворници, завърнали се обратно в пенитенциарната система в рамките на 2 година след освобождаването* · % · 10
8. Програма „Администрация” Програма „Администрация” осъществява дейности по управление на човешките ресурси, осигурява правното, финансовото, административното и материално-техническото обслужване на другите програми. Дейностите по програмата са насочени към създаване на условия за изпълнението на всички, включени програми в структурата на програмния бюджет на Министерство на правосъдието. За 2020 г. са извършени разходи в размер на 6 526.6 хил. лв.
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА (МТСП) Отчетът на програмния и ориентиран към резултатите бюджет на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) към 31.12.2020 г. представя информация за изпълнението на целите и програмите на министерството въз основа на дейностите, които са финансирани в рамките на средствата одобрени по бюджет на МТСП за 2020 г., като първостепенен разпоредител с бюджет. В него се съдържа информация за продуктите/услугите, които са предоставени за обществото в резултат от провежданите от министерството политики в областите: Пазара на труда, свободното движение на работници и трудовата миграция; Трудовите отношения; Социалното подпомагане и равнопоставеността на жените и мъжете; Хората с увреждания; Социалното включване и Жизненото равнище, демографското развитие и социалните инвестиции, като идентифицира следните стратегически цели:
Политика в областта на пазара на труда, свободното движение на работници и трудовата миграция Осигуряване на повече и по-квалифицирана работна сила и интегриране на пазара на труда на безработните и неактивните лица в трудоспособна възраст.
Политика в областта на трудовите отношения Повишаване на качеството и сигурността на труда и защита на правата на българите зад граница в областта на социалната сигурност.
Политика в областта на социалното подпомагане и равнопоставеността на жените и мъжете Гарантиране на социалната защита на уязвимите групи от населението, създаване на условия за пълноценно социално включване, осигуряване на равен достъп до ресурсите на обществото и равноправно участие в създаването и тяхното потребление за всички групи в неравностойно положение, независимо от пол, възраст, увреждане, етническа принадлежност, вяра, сексуална ориентация и др.
Политика в областта на хората с увреждания Социалното приобщаване на хората с увреждания във всички области на обществения живот чрез създаване на условия и гаранции за равнопоставеност, упражняване на техните права, подкрепа за тях и техните семейства, както и включването им на пазара на труда.
Политика в областта на социалното включване Прилагане на комплексни политики за превенция на бедността и насърчаване на социалното включване, чрез осигуряване на устойчиви, качествени и достъпни социални услуги и осигуряване на материална подкрепа за лицата и семействата, които полагат грижи за деца.
Политика в областта на жизненото равнище, демографското развитие и социалните инвестиции Изграждане на политика, основана на партньорство между гражданите, бизнеса, нестопанските организации, социалните партньори и държавата; подобряване на качеството на живот на групи от населението; устойчиво нарастване на доходите и повишаването на жизнения стандарт.
В таблицата по-долу е представен преглед на общите разходи по бюджета на МТСП към 31.12.2020 г. по програми в рамките на изпълняваните политики:
Отчет на разходите по области на политики и бюджетни програми по бюджета на Министерството на труда и социалната политика
Класификационен код* · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет
Общо разходи по бюджета на ПРБ · 1 490 368 100 · 1 406 884 230 · 1 398 310 756
1500.01.00 · Политика в областта на пазара на труда, свободното движение на работници и трудовата миграция · 108 890 000 · 84 447 014 · 81 041 305
1500.01.01 · Бюджетна програма „Активна политика на пазара на труда” · 108 631 900 · 84 188 914 · 80 802 988
1500.01.02 · Бюджетна програма „Свободно движение на работници и трудова миграция” · 258 100 · 258 100 · 238 317
1500.02.00 · Политика в областта на трудовите отношения · 15 873 100 · 17 997 849 · 17 681 059
1500.02.01 · Бюджетна програма „Осигуряване на подходящи условия на труд” · 15 873 100 · 17 997 849 · 17 681 059
1500.03.00 · Политика в областта на социалното подпомагане и равнопоставеността на жените и мъжете · 201 339 800 · 239 261 637 · 238 626 257
1500.03.01 · Бюджетна програма „Социални помощи“ · 201 210 700 · 239 132 537 · 238 497 157
1500.03.02 · Бюджетна програма „Равнопоставеност на жените и мъжете“ · 129 100 · 129 100 · 129 100
1500.04.00 · Политика в областта на хората с увреждания · 572 670 700 · 485 870 950 · 485 502 884
1500.04.01 · Бюджетна програма „Подкрепа на и за хората с увреждания“ · 572 670 700 · 485 870 950 · 485 502 884
1500.05.00 · Политика в областта на социалното включване · 581 213 700 · 569 328 958 · 566 180 566
1500.05.01 · Бюджетна програма „Подкрепа за децата и семействата“ · 581 213 700 · 569 328 958 · 566 180 566
1500.06.00 · Политика в областта на жизненото равнище, демографското развитие и социалните инвестиции · 1 052 400 · 1 052 400 · 765 539
1500.06.01 · Бюджетна програма „Насърчаване, координация и мониторинг на демографското развитие, жизненото равнище и доходите от труд“ · 461 200 · 461 200 · 301 435
1500.06.02 · Бюджетна програма „Насърчаване, развитие и мониторинг на социалната икономика и корпоративната социална отговорност“ · 591 200 · 591 200 · 464 104
1500.07.00 · Бюджетна програма „Администрация” · 9 328 400 · 8 925 422 · 8 513 146
Политика в областта на пазара на труда, свободното движение на работници и трудовата миграция Пазарната среда, в която се реализира политиката по заетостта, показва силна зависимост от появата на COVID-19 пандемията и въведените ограничения и социална дистанция. Те се отразиха значително върху икономическото развитие. През второ тримесечие БВП се понижи с 8,2% на годишна база (сезонно изгладени данни). По данни на Наблюдението на работната сили за четвърто тримесечие на 2020 г. коефициентът на икономическа активност за населението на възраст 15-64 навършени години е 72.7%, като в сравнение с четвъртото тримесечие на 2019 г. намалява с 0.3 процентни пункта. Средномесечният брой на регистрираните безработните в бюрата по труда през 2020 г. е 241 413 лица, като в сравнение с 2019 г. се наблюдава увеличение от 30.3%. Регистрираните безработни младежи до 29 години (включващи и тези до 24 години) са 30 854 младежи средно за 2020 г., а делът им заема 12.8% от всички безработни. Паралелът с 2019 г. показва увеличение в абсолютен брой.
Съгласно административната статистика на АЗ отчетеното средномесeчно равнище на безработица за 2020 г. е 7.4% (при 5.6 % за 2019 г.). За по-умерения ръст на безработицата и запазването на съществуващия брой работни места в страната, допринесоха редица мерки, една от които бе т.н. мярка 60/40.
Ключови индикатори и целеви стойности
Политика в областта на пазара на труда, свободното движение на работници и трудовата миграция · Мерна единица · Целева стойност за 2020 г. · Отчет за 2020 г.
Наименование на ключовите индикатори
1. Равнище на регистрираната безработица · % · 5.6 · 7.4
2. Регистрирани безработни лица · ср.мес.бр. · 184 000 · 241 413
3. Регистрирани продължително безработни лица · ср.мес.бр. · 48 500 · 47 263
4. Регистрирани безработни младежи (15-29 г.) · ср.мес.бр. · 24 700 · 30 854
5. Брой наети на работа лица по програми и мерки · бр. · 11 610 · 15 923
Политика в областта на трудовите отношения Политиката в областта на трудовите отношения допринася за успешно функциониращ пазар на труда, основан на адекватна регулация на трудовите отношения, балансирана система за социална сигурност и ефективен социален диалог. Усилията са насочени към осъществяването на съвкупност от правни, организационни, технически и здравни мерки, свързани с подобряване на благосъстоянието на работещите. Основните предизвикателства, които определят насоките за действие са: новите тенденции в заетостта, включително надомна работа, работа от разстояние и работа чрез предприятия, които осигуряват временна заетост, както и повишаващата се заетост в микро-, малките и средни предприятия (МСП); промените на работното място и възникването на нови професионални рискове; тенденцията към увеличаване на работното време и интензивността на труда; демографските промени и застаряването на работещото население. Тенденцията за общо намаляване на травматизма в страната от последните години се потвърждава и през 2020 г., като следва да се обясни не само с ограниченията в редица отрасли, предвид извънредното положение и извънредната епидемична обстановка във връзка с разпространението на COVID-19, но и с подобряване на условията на труд, включително и в традиционно рисковите сектори и отрасли.
Ключови индикатори и целеви стойности
Политика в областта на трудовите отношения · Мерна единица · Целева стойност за 2020 г. · Отчет за 2020 г.
Наименование на ключовите индикатори
1. Намаляване на дела на работещите при неспазени норми за условия на труд в проверените предприятия · % спрямо общия брой работещи в проверените предприятия · под 12% · 5%
2. Задържане/намаляване честотата на трудовите злополуки (ТЗ) · коефициент на честота (брой ТЗ спрямо ср. спис. бр. осигур. за ТЗ*1000) · под 1,00 · 0.85
3. Намаляване броя на трудовите злополуки, довели до трайна неработоспособност или смърт · брой · не повече от 125 · 101
Чрез тези индикатори се извежда акцентът върху превенцията по спазването на трудовото законодателство и в частност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд по работните места.
Коефициентът на честота на трудовите злополуки представлява броя на трудовите злополуки на 1000 осигурени за трудова злополука през съответната година. Окончателният Кч за година х се изчислява в края на година х+1 на база броя потвърдени от ТП на НОИ трудови злополуки, тъй като този брой може значително да се различава от броя на декларираните през годината злополуки. За целта на настоящия отчет Кч е изчислен на база броя на декларираните злополуки по предварителни данни на НОИ, съотнесени към броя на наетите по трудово и служебно правоотношение лица за 2020 г. по предварителни данни на НСИ.
Политика в областта на социалното подпомагане и равнопоставеността на жените и мъжете Провеждането на адекватна социална политика, която да защити най-уязвимите групи от населението в условията на пандемията от COVID-19, беше едно от най-важните предизвикателства през изминалата 2020 г. Кризата засегна особено силно уязвимите групи от населението, а именно децата, възрастните хора, хората с увреждания.
В отговор на пандемията и значителното нарастване на обществените потребности от подпомагане, бяха предприети конкретни мерки за подкрепа на засегнатите лица и семейства. Предвид възникналата епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 се въведоха редица ограничения, някои от които са свързани с изпълнение на условия и изисквания за отпускане на социални помощи. За да не се допусне ограничаване и нарушаване на правата на хората от уязвимите социални групи, които са на социално подпомагане или се нуждаят от подкрепата на държавата, се наложи въвеждането на временни промени в условията и процедурата за отпускане на социални помощи, в т.ч. служебна проверка на декларираните обстоятелства и възможност за електронно подаване на документи. Не се прилага санкциониращия процент при определяне на диференцирания минимален доход и санкциите във връзка с изискванията за редовно участие на децата/учениците в учебния процес и изискванията към безработните лица за включване в обучение и полагане на общественополезен труд. Изключение се допуска само при полагане на обществено полезен труд по преценка на съответния кмет в случаите на спешна необходимост от осъществяване на дезинфекция в населените места.
Нормативни промени се извършиха и във връзка с направените изменения в §43 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, ДВ, бр. 44 от 13 май 2020 г., с които се даде правна възможност безработните лица в трудоспособна възраст на месечно социално подпомагане по ЗСП и не са включени в програмите за заетост, да сключват до 31.10.2020 г. трудови договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа. При това те не губят правото си на подпомагане, което се гарантира и с предвидения механизъм за служебно преразглеждане на всички отпуснати или отказани помощи за периода до влизане в сила на постановлението.
През м. август и през м. ноември 2020 г. бяха извършени промени в законодателството, а именно изменения и допълнения в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). С промените беше въведена нов вид помощ, която се предоставя само по време на обявена извънредна епидемична обстановка. Целта беше да се гарантира социална подкрепа на родители, чийто деца са останали вкъщи поради въведената карантина.
В областта на целевите помощи за отопление на населението с ниски доходи също бяха предприети редица мерки, които доведоха до увеличаване на обхвата на подпомаганите лица и нарастване на размера на целевите помощи за отопление.
За отоплителен сезон 2020/2021 г. месечният размер на целевата помощ за отопление беше увеличен на 99,16 лева, а за целия отоплителен сезон общият размер на помощта e 495,80 лв. Това е с 30 лв. повече спрямо общия размер на помощта през предходния отоплителен сезон – 465,90 лв. За отоплителен сезон 2020/2021 г. се отчита и значително нарастване на броя на бенефициентите на целеви енергийни помощи. Към 31.12.2020 г. бяха отпуснати целеви помощи за отопление на 283 607 лица и семейства, с над 30 000 повече спрямо предходния отоплителен сезон 2019/2020 г.
За да не отпаднат от подпомагане пенсионери, чийто пенсии бяха увеличени от 1 юли, беше създаден механизъм за компенсиране увеличаването на размера на пенсиите чрез т.н. корекционен коефициент, като по този начин не се допуска пенсионерите, които са получавали целева помощ за отопление, да отпаднат от подпомагане само поради увеличение на пенсиите. За да се гарантира устойчивост, предвидимост и прозрачност на действащия корекционен механизъм, той се обвързва автоматично с регламентирания в КСО ред за ежегодното осъвременяване на пенсиите от 1 юли. По този начин увеличението на пенсиите от 1 юли 2020 г. с 6,7% не се отрази на правото на достъп до този вид помощ.
През 2020 г. се реализира и целева програма „Топъл обяд у дома в условията на извънредна ситуация-2020“– част от пакета мерки на правителството за подкрепа на уязвимите граждани в условията на разпространение на COVID-19. Чрез нея се продължи предоставянето на топъл обяд, който до 30.04.2020 г. се финансираше от Оперативната програма за храни и/или основно материално подпомагане. Осигурените бюджетни средства за нейното реализиране обезпечиха изпълнението на програмата до края на 2020 г. Утвърдената целева програма даде възможност на общини и райони на общини да осигуряват топла храна /супа, основно ястие и хляб, и поне веднъж седмично десерт/, ежедневно – в работни дни до домовете на най-засегнатите от епидемичната ситуация хора. За периода на нейната реализация – от май до декември 2020 г. по програмата се включиха 215 общини и райони на общини, които осигуриха топла храна за 34 785 нуждаещи се лица.
Ключови индикатори и целеви стойности
Политика в областта на социалното подпомагане и равнопоставеността на жените и мъжете · Мерна единица · Целева стойност за 2020 г. · Отчет за 2020 г.
Наименование на ключовите индикатори
1. Месечни помощи · Срeдно месечен брой лица и семейства · 31 600 · 23 702
Целевата стойност на Ключов индикатор „Месечни помощи“ се променя от 31 600 средномесечен брой лица и семейства за 2020 г. на 23 702 средномесечен брой лица и семейства за 2020 г. (Изх. №95-00-26/ 31.12.2020 г. на МФ
2. Целеви помощи за отопление* · Брой лица и семейства · 250 000 · 28283 680
Целевата стойност на Ключов индикатор за изпълнение „Целеви помощи за отопление“ се променя от 250 000 брой лица и семейства на над 280 000 брой лица и семейства за 2020 г. (Изх. №04-13-314/ 17.11.2020 г. на МФ) Целевата стойност на Ключов индикатор „Целеви помощи за отопление“ се променя от 280 000 брой лица и семейства за 2020 г. на 283 680 брой лица и семейства за 2020 г. (Изх. №95-00-26/31.12.2020 г. на МФ)
3. Лица бенефициенти на целеви социални програми и проекти за предоставяне на социалната услуга „обществена трапезария“ · Брой лица · 4 100 · 4 141
Целевата стойност на Ключов индикатор „Лица, бенефициенти по проект обществени трапезарии“ се променя от 4 100 брой лица за 2020 г. на 20 000 средно месечен брой лица за 2020 година. (Изх. №04-13-69/19.03.2020 г. на МФ, изх. №04-13-187/ 22.07.2020 г. на МФ)
Тези индикатори отчитат непосредствените резултати (ефекти) от интервенцията за съответните преки адресати на целевите помощи и на тази база позволяват да се оценява ефективността от провеждане на политиката по социална закрила, гарантиране на социалната защита на уязвимите групи от населението и осигуряване на достъп до ресурсите на обществото и участие в тяхното потребление за всички групи в неравностойно положение при съобразяване с конкретните индивидуални потребности на нуждаещите се с оглед осигуряването на качествена подкрепа.
• · Месечните социални помощи допълват доходите на лицата до определен диференциран минимален доход и се отпускат след проверка на техния доходен и имуществен статус, възраст, семейно положение и здравословно състояние, учебна и трудова заетост. Като база за определяне размера на месечните помощи служи гарантирания минимален доход, който е в размер на 75 лева.
• · Целева помощ за отопление имат право да получават лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявление-декларация е по-нисък от индивидуално определен диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП).
• · Обществените трапезарии са създадени с цел подобряване качеството на живот и осигуряване на помощ и подкрепа на най-нуждаещите се от това лица и семейства с ниски месечни доходи.
Услугата „обществена трапезария“ се предоставя на социално слаби лица, като размерът на финансирането за 1 лице за 1 ден е 2,90 лв. и включва топла храна за обяд (супа, основно ястие и хляб) и други режийни разходи, като транспортни, консумативи и др. Услугата се предоставя целогодишно, с изключение на двама доставчика, които предоставят услугата с прекъсване през летните месеци.
В периода на извънредното положение е осигурен топъл обяд на хора в неравностойно социално положение, в това число лица и семейства, които са изпаднали в тежка ситуация, в следствие на епидемичната обстановка – поставени под карантина, лица завърнали се от други държави, останали без работа, без доход и т.н.
През 2020 г. се реализира и целева програма „Топъл обяд у дома в условията на извънредна ситуация-2020“, като част от пакета мерки на правителството за подкрепа на уязвимите граждани в условията на разпространение на COVID-19. Чрез нея се продължи предоставянето на топъл обяд, който до 30.04.2020 г. се финансираше от Оперативната програма за храни и/или основно материално подпомагане. Осигурените бюджетни средства за нейното реализиране в размер на 14,2 млн. лв., обезпечиха изпълнението на програмата до края на 2020 г. Утвърдената целева програма даде възможност на общини и райони на общини да осигуряват топла храна /супа, основно ястие и хляб, и поне веднъж седмично десерт/, ежедневно – в работни дни до домовете на най-засегнатите от епидемичната ситуация хора. За периода на нейната реализация - от май до декември 2020 г. по програмата се включиха 215 общини и райони на общини, които осигуриха топла храна за 34 785 нуждаещи се лица.
Политика в областта на хората с увреждания Политиката за интеграция на хората с увреждания е насочена към създаване на условия и гаранции за равнопоставеност, социална интеграция и упражняване на правата, защита на хората с увреждания и техните семейства, както и интегрирането им в работна среда. Проблемите на хората с увреждания са широкообхватен проблем на човешките права и предмет на законово регулиране.
Ключови индикатори и целеви стойности
Политика в областта на хората с увреждания · Мерна единица · Целева стойност за 2020 г. · Отчет за 2020 г.
Наименование на ключовите индикатори
1. Месечна финансова подкрепа · Брой · 658 000 · 672 833
Целевата стойност на Ключов индикатор „Месечна финансова подкрепа за хора с трайни увреждания“ се променя от 658 200 брой лица за 2020 г. на 672 833 средномесечен брой лица за 2020 г. (Изх. №95-00-26/31.12.2020 г. на МФ).
2. Хора, подкрепени с механизма лична помощ · Брой · 23 400 · 25 997
Целевата стойност на Ключов индикатор за изпълнение „Хора, подкрепени от механизма лична помощ“ се променя от 23 400 средномесечен брой лица за 2020 г. на 28 900 средно месечен брой лица за 2020 г. (Изх. №04-16-531/15.09.2020г., изх. №04-16-599/08.10.2020г., изх. №04-16-696/11.11.2020г., изх. №04-16-743/23.11.2020 г., изх. №04-16-803/14.12.2020 г., изх. №04-16-893/23.12.2020 г.)
3. Хора с увреждания, включени в мероприятия за рехабилитация и социална интеграция. · брой · 3 600 · 3 662
Месечна финансова подкрепа Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗХУ хората с увреждания имат право на финансова подкрепа в зависимост от потребностите им, определени в индивидуалната оценка по чл. 20. Финансовата подкрепа за хората с увреждания се състои от два компонента:
Месечна финансова подкрепа, съобразно степента на увреждане, на която имат право хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст, както следва:
• · от 50 до 70,99 на сто степен на увреждане – в размер 7 на сто от линията на бедност – 25,41 лв.;
• · от 71 до 90 на сто степен на увреждане – в размер 15 на сто от линията на бедност – 54,45 лв.;
• · над 90 на сто степен на увреждане – в размер 25 на сто от линията на бедност – 90,75 лв.;
• · над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават пенсия за инвалидност поради общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест – в размер 30 на сто от линията на бедност – 108,90 лв.;
• · над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност – в размер 57 на сто от линията на бедност – 206,91 лева.
За периода януари-декември 2020 г. е предоставена месечна финансова подкрепа на 664 608 средномесечен брой лица.
Целевите помощи съобразно вида на увреждането се предоставят на хората с увреждания за:
• · осигуряване на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия (ПСПСМИ),
• · покупка на лично моторно превозно средство,
• · приспособяване на жилище,
• · балнеолечение и/или рехабилитационни услуги,
• · наем на общинско жилище.
През 2020 г. на 8 225 средномесечен брой лица с увреждания (от тях на 6 780 средномесечен брой лица са осигурени ПСПСМИ) са изплатени средства за съответната финансова подкрепа под формата на целеви помощи.
2. Хора, подкрепени с механизма лична помощ – в изпълнение на Закона за личната помощ за периода януари-декември 2020 г. на общините/районите са преведени финансови средства за предоставяне на механизма лична помощ с оглед осигуряване на асистентска подкрепа на 25 997 средномесечен брой ползватели.
3. Хора с увреждания, включени в мероприятия за рехабилитация и социална интеграция - осигурява се финансиране на проекти на неправителствени организации в областта на рехабилитацията и социалната интеграция на целевата група. С тази програма се постига партньорство на държавата с неправителствения сектор за реализиране на мероприятия като – обучения, различни видове арт терапии, придобиване на умения за самостоятелен живот, посещения на културни и други мероприятия, провеждане на фестивали, концерти и др. с активното участие на целевата група, както и разработване на помагала, наръчници и др., насочени към промяна на обществените възприятия за хората с увреждания.
Политика в областта на социалното включване Политиката в областта на социалното включване е многосекторна политика, свързана с подобряване на целенасочеността на мерките и прилагане на интегриран подход за превенция на бедността и насърчаване на социалното включване. Съществена част от политиката за социално включване е предоставянето на материална подкрепа за семействата с деца и семействата, които полагат грижи за деца в риск.
Ключови индикатори и целеви стойности
Политика в областта на социалното включване · Мерна единица · Целева стойност за 2020 г. · Отчет за 2020 г.
Наименование на ключовите индикатори
1. Подкрепа на деца в риск · ср. мес. бр. случаи · 6 600 · 2 955
Целевата стойност на Ключов индикатор „Подкрепа на деца в риск“ се променя от 6 600 средномесечен брой случаи за 2020 г. на 5 400 средномесечен брой случаи за 2020 г. (Изх. №95-00-26/31.12.2020 г. на МФ). Индикаторът включва четири компонента: (1) Превенция на изоставянето, (2) Реинтеграция, (3) Настанени деца при роднини и близки и (4) Настанени деца в приемни семейства
2. Еднократна помощ при раждане на дете · брой деца · 64 000 · 58 360
3. Еднократна помощ за ученици, записани в първи клас · брой деца · 43 800 · 29 909
Целевата стойност на Ключов индикатор „Еднократна помощ за ученици, записани в първи клас“ се променя от 43 800 брой деца за 2020 г. на 26 200 брой деца за 2020 г. (Изх. №95-00-26/31.12.2020 г. на МФ)
4. Месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст · ср. мес. бр. деца · 572 000 · 540 982
Целевата стойност на Ключов индикатор „Месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст" се променя от 572 000 средномесечен брой деца на 541 000 средномесечен брой деца за 2020 г. (Изх. №95-00-11/30.12.2020 г. на МФ)
5. Месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане · ср. мес. бр. случаи · 27 000 · 26 289
Децата са специфична уязвима група, в много по-голяма степен застрашени от риск от бедност и социално изключване, отколкото възрастните. Те са силно зависими от възрастните, с които живеят и не могат сами да осигурят своето съществуване. Отчитайки факторите, пораждащи бедност – безработица, ниско образование, ниски доходи и т.н., е от особена важност да се предотврати предаването на бедността между поколенията, да се намали възможността ограниченият достъп до пазара на труда и ниският образователен статус на родителите да се предаде на техните деца.
1. Подкрепа на деца в риск е специфичен показател, който обхваща следните интервенции:
- "Превенция на изоставянето" е закрила на детето чрез информиране, съдействие, подпомагане и услуги. В подкрепа на работата по случаи на превенция на изоставянето на семейството се отпуска финансова помощ и/или помощ в натура. Помощта е еднократна и може да се предоставя до четири пъти в годината. Тя се отпуска, за да посрещне определена нужда, възникнала извънредно и необвързана с издръжката на детето.
- "Реинтеграция" е процес на трайно връщане на детето от настаняване извън семейството по чл. 4, ал. 1, т. 2, 4 – 6 от Закона за закрила на детето, в биологичното семейство или осиновяването му. За подкрепа на детето и семейството се отпуска финансова помощ и/или помощ в натура. Помощта е еднократна и се предоставя до четири пъти в годината. Тя се отпуска, за да посрещне определена нужда, възникнала извънредно и необвързана с издръжката на детето.
- Настанени деца при роднини и близки – за деца, настанени за отглеждане при роднини или близки, се отпускат финансови помощи за подкрепа на детето и семейството, в което то е настанено. Помощите са месечна и еднократна. Месечните помощи са финансови и/или помощ в натура. Отпускат се след проверка на доходите на семейството и се диференцират съобразно възрастта на детето. Еднократната помощ може да се отпуска до четири пъти в годината. Тя е различна от месечната, и се отпуска, за да посрещне определена нужда, възникнала извънредно и необвързана с издръжката на детето.
- Настанени деца в приемни семейства – за деца, настанени за отглеждане в приемно семейство, се предоставят средства за отглеждане и възпитание на детето въз основа на сключен договор по чл. 27, ал. 5 от Закона за закрила на детето. Средствата са месечни и се диференцират съобразно възрастта на детето. За отглеждане на детето в приемно семейство може да се предоставя и еднократна помощ до четири пъти в годината. Еднократната помощ е различна от средствата, предоставяни за отглеждане и възпитание и се отпуска, за да посрещне определена нужда, възникнала извънредно и необвързана с издръжката на детето.
2. Еднократна помощ при раждане на дете. През 2020 г. са отпуснати помощи за 58 360 родени деца. Отпускането на помощта не е обвързано с дохода на семейството. Спрямо 2019 г. се отчита намаление с 8% (4 709 деца).
3. Еднократна помощ за ученици, записани в първи клас. С промените в закона, в сила от 01.08.2019 г., се въведе изплащане на два пъти на еднократната помощ за ученици, записани в първи клас – 50 на сто от нейния размер се изплаща след влизане в сила на заповедта за отпускането й, а остатъкът се изплаща в началото на втория учебен срок, ако детето продължава да посещава училище. Подаването на документите за отпускане на помощта за учебната 2020/2021 г. беше удължено до 31.12.2020 г. поради удължаването на сроковете за погасяване на правото на всички видове еднократни семейни помощи до същата дата, регламентирано в ЗМДВИППП. За 2020 г. са отпуснати еднократни помощи за ученици за 29 909 деца-първокласници. Отчита се намаление в броя на децата, за които е отпусната помощта през 2020 г. спрямо отчетния период на 2019 г. с около 7% (1 947 деца-първокласници). Помощта се предоставя след доходен тест.
4. Месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст. За 2020 г. с месечни помощи за деца средномесечно са подпомогнати 344 164 семейства за 540 982 средномесечен брой деца, в т.ч. средномесечно 2 109 семейства за 2 320 деца са получили помощта си под формата на ваучери. Помощта е предоставена в размер на 80 на сто от пълния размер на помощта на 40 228 средномесечен брой семейства за 54 794 средномесечен брой деца.
Наблюдава се намаление на средномесечния брой на семействата, които получават месечни помощи за деца до завършване на средно образование по чл. 7 от ЗСПД (където се прилага двоен доходен критерий), с около 7% (средномесечно 23 499 семейства по-малко в сравнение с 2019 г.). С 31 808 (под 6%) средномесечно са по-малко децата, за които е изплатена помощта. Същевременно през 2020 г. семействата, получили 80 на сто от пълния размер на помощта, и съответния брой деца, за които е получена помощта, са повече (съответно средномесечно 656 семейства/1 038 деца).
5. Месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане. За 2020 г. средномесечно са изплатени месечни помощи за дете с трайно увреждане на 26 289 деца. Отчита се незначително увеличение на случаите спрямо 2019 г. с под 1% (176 случая).
Политика в областта на жизненото равнище, демографското развитие и социалните инвестиции Политиката в областта на жизненото равнище, доходите и демографското развитие се разработва в съответствие с приоритетите заложени в Националната програма за реформи и Програмата на правителството на Република България и е насочена към създаване на съвременни мерки, които да са хармонизирани с прилаганите политики на Европейския съюз за намаляване на бедността сред работещите, постигането на социална кохезия и създаването на равни възможности за пълноценен социален и продуктивен живот за всички социални групи от населението, което е в пълно съответствие с утвърдените практики в страните членки на ЕС за защита на доходите и жизнения стандарт на нископлатените работници и на „работещите бедни“, както и за прилагането на минимални стандарти за гарантиране на приемливо жизнено равнище. В подкрепа на тази политика е и развитието на социалната икономика и социалното предприемачество. Посрещането на демографските предизвикателства има пряко значение за изпълнение на заложените приоритети. Повишаването на качествените параметри на възпроизводството на населението се превръща в основно предизвикателство пред демографската политика на страната в контекста на концепцията за устойчиво развитие в процеса на пълноправно европейско членство на България и изграждане на икономика, основана на знанията
Ключови индикатори и целеви стойности
Политика в областта на жизненото равнище, доходите и демографското развитие · Мерна единица · Целева стойност за 2020 г. · Отчет за 2020 г.
Наименование на ключовите индикатори
1. Изготвяне на анализ на тенденциите в неравенството на доходите, с акцент върху регионалните особености - райони на планиране и области · брой · 1 · 1
2. Доклад за мониторинг на политиката по доходите от труд · брой · 1 · 1
3. Разработен набор от практически мерки на базата на утвърдена Национална концепция за социална икономика; последващи анализи за съответствие - жизнено равнище и социална икономика · брой · 1 · 1
Ключов фактор за осъществяване на политиката е наличието на навременна, пълна и надеждна информация за тенденциите в неравенството на доходите, в т. ч. и от труд; демографското състояние на населението и тенденциите в неговото развитие, за последствията от негативните демографски процеси и за причините, които ги пораждат. Единствено наличието на подходящо информационно осигуряване прави възможно концентрирането на общественото внимание върху проблемите на неравенството на доходите, демографското развитие, регионалните особености.
През 2020 г. е изготвен доклад „Анализ за състоянието и промените в териториалните различия на жизненото равнище на населението в България (2010-2018г.), който съдържа анализ за състоянието и промените в териториалните различия на жизненото равнище на населението за периода 2010-2018 г. Надградена е системата за наблюдение изпълнението на политиката в областта на жизненото равнище и доходите от труд. Актуализира се регулярно интернет базираното приложение с основни социално-икономически показатели по области.
Разработен е каталог с добри практики на социални предприятия на български език и английски език, създаден е филм субтитриран на английски език, представящ информация за отделните предприятия, включени в каталога. Изготвен е мониторингов доклад, с анализ на изпълнението на мерките по Плана за изпълнение на Стратегията за корпоративна социална отговорност за 2019 г.
МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО (МЗ)
Отчетът на програмния и ориентиран към резултатите бюджет на Министерството на здравеопазването (МЗ) към 31.12.2020 г. представя информация за изпълнението на целите и програмите на министерството въз основа на дейностите, които са финансирани в рамките на средствата одобрени по бюджет на МЗ за 2020 г., като първостепенен разпоредител с бюджет. В него се съдържа информация за продуктите/услугите, които са предоставени за обществото в резултат от провежданите от министерството политики в областите: Промоция, превенция и контрол на общественото здраве; Диагностика и лечение и Лекарства и медицински изделия, като идентифицира следните стратегически цели:
Политика в областта на промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве Осигуряване на ефективен здравен контрол и ограничаване на заболявемостта, чрез осъществяване на ПРОМОЦИЯ И ПРЕВЕНЦИЯ на незаразните болести, профилактика и надзор на заразните болести, намаляване търсенето на наркотици.
Политика в областта на диагностиката и лечението Осигуряване на достъпна и качествена медицинска помощ и услуги: контрол на медицинските дейности, здравна информация и електронно здравеопазване, осигуряване на медицинска помощ на специфични групи от населението, психиатрична помощ, медицинска помощ при спешни състояния, осигуряване на кръв и кръвни продукти, осигуряване на медико-социални грижи за деца в неравностойно положение, майчино и детско здравеопазване.
Политика в областта на лекарствените продукти и медицинските изделия
Осигуряване на навременен достъп до лекарствени продукти и медицински изделия, отговарящи на стандартите за качество, безопасност и ефективност.
В таблицата по-долу е представен преглед на общите разходи по бюджета на МЗ към 31.12.2020 г. по програми в рамките на изпълняваните политики:
Отчет на разходите по области на политики и бюджетни програми по бюджета на Министерството на здравеопазването
Класифика-ционен код · Разходи (в лева) · Закон 2020 г. · Уточнен план към 31.12.2020 г. · Отчет към 31.12.2020 г.
1 · 2 · 3 · 4 · 5
Общо разходи по бюджета на ПРБ Министерство на здравеопазването: · 662 051 900 · 1 120 430 315 · 1 107 321 584
1600-01-00 · ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ПРОМОЦИЯ ПРЕВЕНЦИЯТА И КОНТРОЛА НА ОБЩЕСТВЕНОТО ЗДРАВЕ · 104 155 300 · 479 584 652 · 471 365 301
1600-01-01 · Бюджетна програма "Държавен здравен контрол" · 22 714 800 · 23 350 526 · 23 171 461
1600-01-02 · Бюджетна програма "Промоция и превенция на незаразните болести" · 6 215 000 · 6 829 371 · 6 271 844
1600-01-03 · Бюджетна програма "Профилактика и надзор на заразните болести" · 73 371 500 · 447 947 655 · 440 560 197
1600-01-04 · Бюджетна програма "Намаляване търсенето на наркотични вещества" · 1 854 000 · 1 457 100 · 1 361 799
1600-02-00 · ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ДИАГНОСТИКАТА И ЛЕЧЕНИЕТО · 494 042 000 · 576 726 262 · 572 209 338
1600-02-01 · Бюджетна програма „Контрол на медицинските дейности, здравна информация и електронно здравеопазване“ · 18 851 000 · 14 497 400 · 14 238 151
1600-02-02 · Бюджетна програма "Осигуряване на медицинска помощ на специфични групи от населението" · 91 354 000 · 156 212 455 · 153 907 086
1600-02-03 · Бюджетна програма "Спешна медицинска помощ" · 232 965 100 · 247 757 073 · 247 145 828
1600-02-04 · Бюджетна програма "Психиатрична помощ" · 68 517 300 · 77 750 024 · 77 563 163
1600-02-05 · Бюджетна програма "Осигуряване на кръв и кръвни продукти" · 27 155 300 · 30 846 200 · 30 765 048
1600-02-06 · Бюджетна програма „Медико-социални грижи за деца в неравностойно положение, майчино и детско здравеопазване“ · 55 199 300 · 49 663 110 · 48 590 062
1600-03-00 · ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ И МЕДИЦИНСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ · 35 313 600 · 36 462 400 · 36 331 903
1600-03-01 · Бюджетна програма "Достъпни и качествени лекарствени продукти и медицински изделия" · 35 313 600 · 36 462 400 · 36 331 903
1600-04-00 · Бюджетна програма "Администрация" · 28 541 000 · 27 657 001 · 27 415 042
Преглед на изпълнението на политика в областта на „Промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве” Целта на политиката е осигуряване на ефективен здравен контрол и ограничаване на заболеваемостта от незаразни и заразни болести, чрез:
Повишаване ефективността и качеството на държавния здравен контрол и достигане високо ниво на съответствие с националните и европейските изисквания на обектите с обществено предназначение, продуктите, стоките и дейностите със значение за здравето на човека и факторите на жизнената среда;
Подобряване здравето на населението и повишаване качеството на живот чрез намаляване на преждевременната смъртност, заболяемостта и последствията за здравето от основните хронични незаразни болести, свързани с качеството и чистотата на факторите и компонентите на околната и жизнената среда и дейностите, имащи значение за здравето на населението;
Ограничаване на заболяемостта и смъртността от инфекциозни заболявания чрез усъвършенстване и подобряване ефективността на епидемиологичния надзор, профилактиката и контрола на заразните болести.
За постигане на стратегическите и оперативни цели на политиката са изпълнявани четири основни програми:
Програма „Държавен здравен контрол” Програма „Промоция и превенция на незаразните болести” Програма „Профилактика и надзор на заразните болести” Програма „Намаляване търсенето на наркотици” В областта на опазването на общественото здраве, освен контролът по спазване на нормативно определените здравни изисквания се изпълняват и редица национални програми, планове и стратегии.
За реализирането на целите на Министерството на здравеопазването по отношение повишаване ефективността на държавния здравен контрол, подобряване здравето на населението и повишаване качеството на живот и ограничаване на заболеваемостта от незаразни и заразни болести, са предприети мерки и са реализирани редица дейности в областта на общественото здраве:
Усъвършенстване на подзаконовата нормативна уредба по Закона за здравето, отнасяща се до здравните изисквания към обектите с обществено предназначение и дейностите със значение за здравето на човека;
Усъвършенстване на системите за мониторинг на жизнената среда;
Повишаване капацитета на лабораторната дейност на Регионалните здравни инспекции;
Контрол на разпространението на пазара на продукти и стоки със значение за здравето на човека, които не отговарят на нормативните изисквания;
Поддържане на висок имунизационен обхват и организиране на бърз отговор при възникване на епидемични ситуации;
Повишаване готовността на страната за посрещане на грипна пандемия, взривове и епидемии от други заразни болести;
Опазване на страната от внос и разпространение на инфекции с висок епидемичен риск, своевременна и адекватна реакция при здравни заплахи от биологично естество, в т. ч. биотероризъм;
Организиране защитата на населението от инциденти с химични и радиоактивни материали от случаен, естествен и умишлен характер.
Повишаване информираността на населението за влиянието на основни рискови фактори върху здравето;
Непрекъснато усъвършенстване и хармонизиране на нормативната уредба в системата на здравеопазването в съответствие с научните достижения и правото на Европейския съюз.
Изразходваните средства към 31.12.2020 г. за реализирането на политиката са в размер на 471,4 млн.лв. В рамките на отчетените средства се изпълняват централни доставки на медикаменти и консумативи, както и дейностите по приети от Министерския съвет национални програми в областта на профилактиката и превенцията на общественото здраве.
Ключови индикатори и целеви стойности КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ
Наименование на индикатора · Мерна единица · Целева стойност 2020 г. · Отчет към 31.12.2020 г.
1. Възникнали значими събития с риск за общественото здраве, налагащи провеждането на засилен епидемиологичен надзор, профилактика и здравен контрол · брой · 0 · 1
2. Регистрирана годишна заболяемост и смъртност от ваксинопредотвратими заболявания (ВПЗ) · честота на 100 000 население · 5,0%000/ 0,15 %000 · 4,4%000/ 0,14%000
3. Относителен дял на обхванатите спрямо общият брой на подлежащите на планови имунизации деца от населението - имунизационен обхват, съгласно Националния имунизационен календар · % · 93,00 · 90% на база годишно население
4. Регистрирана годишна заболеваемост от туберкулоза (нови болни и рецидиви, всички форми) · Честота на 100 000 население · 20,5 · 18,5/100 000 за 2019 г.
5. Ниво на разпространението на ХИВ сред общото население /бр. на ново регистрираните заболели от ХИВ/СПИН от общото население · Честота на 100 000 население · 3,8 · 3,7 за 2019 г.
6. Относителен дял на преминали успешно лица, обхванати в програми за лечение с опиеви агонисти и агонисти-антагонисти, получаващи Метадон по Наредба № 34 · % · 7 · 9,5
Преглед на изпълнението на политика в областта на „Диагностиката и лечението” Целта на политиката е осигуряване на равен достъп до медицинска помощ с необходимото качество на всички български граждани.
Тя е насочена към подобряване на здравното благополучие и качеството на живот на българските граждани и намаляване на здравните неравенства чрез подкрепа за специфични дейности в областта на диагностиката и лечение на заболяванията и организацията на медицинската помощ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.
За постигане на стратегическите и оперативни цели на политиката са изпълнявани шест основни програми:
1. · Програма „Контрол на медицинските дейности, здравна информация и електронно здравеопазване ”
2. · Програма „Осигуряване на медицинска помощ на специфични групи от населението”
3. · Програма „Спешна медицинска помощ”
4. · Програма „Психиатрична помощ”
5. · Програма „Осигуряване на кръв и кръвни продукти”
6. · Програма „Медико-социални грижи за деца в неравностойно положение, майчино и детско здравеопазване ”
Изпълнението на заложените цели на политиката към 31.12.2020 г. е съобразено и синхронизирано с изпълнението на целите и приоритетите на националните стратегически и програмни документи през 2020 г. Реализирани са редица дейности:
Развитие на единна здравно-информационна система и електронно здравеопазване;
Усъвършенстване на механизмите за контрол и мониторинг върху дейността на лечебните заведения и на структурите, свързани със задължителното и доброволно здравно осигуряване;
Осигуряване на качествена медико-статистическа документация за здравния статус на населението и за ресурсите и дейността на лечебните заведения, отговаряща на нуждите на управлението и международния обмен на данни;
Дейностите, свързани с трансплантация на органи, тъкани и клетки и осигуряване на достъп на максимален брой нуждаещи се граждани до трансплантационно лечение в страната и чужбина и необходимото последващо наблюдение в посттрансплантационния период;
Издадени са експертизи на временна неработоспособност и на трайно намалена работоспособност;
Своевременна диагностика, лечение, генетично консултиране и профилактика на най-честите наследствени болести и най-честите вродени аномалии;
Подобряване на диагностиката, лечението и рехабилитацията;
Подобряване на изградената система за спешна медицинска помощ, с цел осигуряване на равнопоставен достъп на гражданите до спешна медицинска помощ в съответствие с най-добрите европейски практики и изисквания за своевременност, достатъчност, качество и безопасност, в съответствие с приетата от МС Концепция за развитие на системата за спешна медицинска помощ в Република България 2014 г. – 2020 г.;
Осигуряване на равнопоставен достъп и качествено лечение и грижи на всички хора с психични разстройства;
Осигурени са медицински изделия за вземане и съхраняване на диагностицирани и преработени кръв и кръвни съставки, както и реактиви за имунохематологична диагностика;
Осигурени са за употреба на лечебните заведения необходимите количества диагностицирани и преработени кръв и кръвни съставки от трансфузионните центрове;
Осигуряване на продължително медицинско наблюдение, профилактика, диагностика, лечение, рехабилитация и специфични грижи за деца с хронични заболявания и медико-социални проблеми, отглеждани в домовете за медико-социални грижи за деца или такива от семейна среда;
Продължава процеса и подготовката за преминаване от институционален тип грижи за деца в риск към грижи, приоритетно ориентирани към семейна и близка до семейната среда, в изпълнение на Актуализирания план за изпълнение на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България“, както и в съответствие с Концепцията за деинституционализация на децата от ДМСГД Осигуряване на достъп на български граждани до финансиране за дейности по асистирана репродукция.
За изпълнението на дейностите по програмата са ангажирани служители от Регионалните здравни инспекции (РЗИ), Държавните психиатрични болници (ДПБ), Центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП), Домовете за медико-социални грижи за деца (ДМСГД), Националния център по трансфузионна хематология (НЦТХ), Регионалните центрове по трансфузионна хематология (РЦТХ), Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), Център за асистирана репродукция, както и персоналът на преобразуваните лечебни заведения за болнична помощ с държавно и общинско участие.
Изразходваните средства към 31.12.2020 г. за реализирането на политиката са в размер на 572,2 млн.лв. В рамките на отчетените средства се изпълняват централни доставки на медикаменти и консумативи и национални програми, както и се предоставят субсидии за лечебните заведения за болнична помощ с държавно и общинско участие.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ
Наименование на индикатора · Мерна единица · Целева стойност 2020 г. · Отчет към 31.12.2019 г.
1. Смъртност при децата от 0-1 годишна възраст · бр./1000 (‰) · 5.5 · 5.6
2. Смъртност при децата от 1-9 годишна възраст · бр./1000 (‰) · 0.16 · 0.21
3. Средна продължителност на предстоящия живот на хората след навършване на 65 годишна възраст · бр. години · 16.6 · 16.2
4. Смъртност от болести на органите на кръвообращението (I00 – I99) · бр./100 000 (‰оо) · 1 013.0 · 998.2
5. Смъртност от злокачествени новообразувания (С00 – С97) · бр./100 000 (‰оо) · 244.5 · 262.3
6. Дял на разходите за извънболнична медицинска помощ спрямо общите здравно-осигурителни плащания · % · 14 · 16,5
*Забележка: С оглед факта, че официалните статистически данни се публикуват през второто полугодие на следващата календарна година, в отчета за 2021 г. ще може да се оцени степента на изпълнения на заложените целеви стойности за 2020 г.
Преглед на изпълнението на политика в областта на „Лекарствените продукти и медицинските изделия” Целта на политиката е осигуряване на лекарствени продукти и медицински изделия, които отговарят на стандартите за качество, безопасност и ефикасност.
За постигане на стратегическите и оперативни цели на политиката е изпълнявана една основна програма:
Програма „ Достъпни и качествени лекарствени продукти и медицински изделия” За постигане на целта са извършени следните дейности:
Наблюдение и усъвършенстване на нормативната уредба в областта на лекарствените продукти и медицинските изделия.
Осигуряване на непрекъснат контрол и мониторинг на качеството, безопасността и ефикасността на разрешените за употреба лекарствени продукти в страната.
Наблюдение и усъвършенстване на провеждана реимбурсна и ценова политика в областта на лекарствените продукти, осъществявана от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП).
Създадени предпоставки за максимално използване на потенциала на електронното здравеопазване, чрез Разработване и въвеждане/внедряване на НЗИС“, „Функционална спецификация за реализация на цялостна система за обслужване на процеса по издаване, обработка и отчитане на електронни рецепти в системата на българското здравеопазване“.
Предотвратяване и смекчаване на евентуални проблеми с доставките на важни лекарства.
Усъвършенстване на механизмите по отношение на фалшифицирането на лекарствени продукти.
Активно участие при усъвършенстване на процесите, свързани с вече функциониращата Електронната система за закупуване на лекарствени продукти за нуждите на лечебните заведения към Централния орган за обществени поръчки в здравеопазването.
За изпълнението на дейностите по програмата са ангажирани служители от Изпълнителна агенция по лекарствата и Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти.
За изпълнението на дейностите по политиката в областта на лекарствата и медицинските изделия към 31.12.2020 г. от бюджета на МЗ са изразходвани 36,3 млн.лв. В рамките на отчетените средства са осигурени лекарствени продукти за лечение на пациенти със ХИВ/СПИН, туберкулоза, психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на опиоиди, синдром на зависимости и радиофармацевтици по реда на Наредба № 34/2005 г.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ
Наименование на индикатора · Мерна единица · Целева стойност 2020 г. · Отчет към 31.12.2020 г.
1. Публични разходи за лекарствени продукти като процент от БВП* · % · 1% · 1,1%
2. Дял на генеричните лекарства в реимбурсния фармацевтичен пазар** · % · 70% · 63%
3. Относителен дял на стойността заплатена за лекарствени продукти за домашно лечение от общите плащания за извънболнична помощ*** · % · 54% · 46,24%
Програма „Администрация” В програмата са включени дейностите, които подпомагат изпълнението на програмите за постигането на стратегическите цели в здравеопазването. По тази програма са отнесени разходите за администрацията на Министерството на здравеопазването и дейностите по “Управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка”, както и разходите за лихви по заеми от международни организации и институции. В изпълнение на политиката за финансово подпомагане на юридическите лица с нестопанска цел чрез бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, Министерството на здравеопазването субсидира Българският Червен кръст, съгласно Закона за държавния бюджет за 2020 г.
Изразходваните средства към 31.12.2020 г. за реализирането на програма „Администрация“ са в размер на 27,4 млн.лв., в т.ч. за субсидиране на Български Червен кръст – 6,8 млн. лв.
МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА (МОН) Министерството на образованието и науката е отговорно за провеждане на държавната политика в областта на образованието и науката.
Приоритетите в областта на предучилищното и училищното образование в периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. бяха насочени към:
Предоставяне на висококачествено образование и грижи в ранна детска възраст - увеличаване участието в предучилищното образование и повишаване на неговото качество.
Увеличаване на обхвата в училищното образование и успешно включване на всяко дете/ ученик в образование.
Повишаване качеството на образованието с акцент върху придобиване на ключови компетентности и развиване на креативно мислене.
Повишаване на уменията на населението в трудоспособна възраст с фокус върху ефективното предлагане на възможности за учене през целия живот (УЦЖ).
Повишаване на социалния статус, привлекателността и престижа на учителската професия и качеството на базовата подготовка и последващата квалификация на педагогическите специалисти.
Подобряване на образователната инфраструктура и модернизиране на материалната база в детските градини и училищата.
Повишаване привлекателността и качеството на професионално образование и обучение и връзката му с пазара на труда.
Повишаване нивото на дигиталните умения с цел широко използване на ИКТ и базираните на тях услуги и постигането на цифров растеж.
За ефективно постигане на целите за равен достъп и качествено образование се разработват и прилагат цялостни и системни политики, обезпечени с необходимите човешки, финансови и материални ресурси и ползващи се с широко обществено доверие и подкрепа. Реализирането на политиките за обхващане на подлежащи на образование деца и ученици, за превенция на отпадането от училище и за намаляване дела на преждевременното напускане на училище се базира на ефективното взаимодействие между институциите и на връзката с родителите и семействата на децата и учениците. Образователните институции в системата на предучилищното и училищното образование през отчетния период насочиха усилията си към идентифициране и посрещане на различните потребности на децата и учениците, към развитие и прилагане на компетентностен модел и на иновативни методи на обучение, към дигитализация на образованието.
В таблицата по-долу е представен преглед на общите разходи по бюджета на МОН към 31.12.2020 г. по програми в рамките на изпълняваните политики:
1. Отчет на разходите по бюджета на Министерството на образованието и науката по политики и програми към 31.12.2020 г.
Класифика ционен код* · Наименование на политиките и програмите · Закон 2020 г. · Уточнен план 2020 г. · Отчет 31 декември 2020 г.
(в лева)
1700.01.00 · Политика в областта на всеобхватното, достъпно и качествено предучилищно и училищно образование. Учене през целия живот · 650 177 900 · 535 192 374 · 497 152 056
1700.01.01 · Бюджетна програма “Осигуряване на качеството в системата на предучилищното и училищното образование” · 124 407 800 · 56 340 804 · 51 377 315
1700.01.02 · Бюджетна програма „Улесняване на достъпа до образование. Приобщаващо образование” · 121 505 400 · 80 228 932 · 72 309 876
1700.01.03 · Бюджетна програма „Училищно образование” · 375 730 600 · 370 390 293 · 346 346 024
1700.01.04 · Бюджетна програма „Развитие на способностите на децата и учениците” · 9 376 000 · 9 943 795 · 9 524 380
1700.01.05 · Бюджетна програма „Образование на българите в чужбина” · 16 501 300 · 16 379 481 · 15 736 004
1700.01.06 · Бюджетна програма „Учене през целия живот” · 2 656 800 · 1 909 069 · 1 858 457
1700.02.00 · Политика в областта на равен достъп до качествено висше образование и развитие на научния потенциал · 93 408 600 · 68 254 985 · 60 701 947
1700.02.01 · Бюджетна програма „Подобряване на достъпа и повишаване на качеството във висшето образование” · 16 142 900 · 5 323 525 · 3 707 830
1700.02.02 · Бюджетна програма „Студентско подпомагане” · 10 070 100 · 10 087 131 · 9 229 548
1700.02.03 · Бюджетна програма „Международен образователен обмен” · 3 540 100 · 2 671 148 · 1 842 823
1700.02.04 · Бюджетна програма „Оценка и развитие на националния научен потенциал за изграждане на устойчива връзка образование – наука - бизнес като основа за развитие на икономика, базирана на знанието” · 40 679 300 · 28 781 658 · 25 066 151
1700.02.05 · Бюджетна програма „Координация и мониторинг на научния потенциал за интегриране в европейското изследователско пространство и глобалната информационна мрежа” · 22 976 200 · 21 391 523 · 20 855 595
1700.03.00 · Бюджетна програма „Администрация” · 6 690 900 · 6 663 769 · 6 442 506
Общо разходи: · 750 277 400 · 610 111 128 · 564 296 509
През 2020 г. усилията на МОН за достигане на очакваната полза/ефект за обществото в областта на предучилищното и училищното образование (ПУО) бяха насочени към придобиването на ключови компетентности: за предучилищното и училищното образование, за усвояването на българския книжовен език, за учебния план, за общообразователната, профилираната и професионалната подготовка, за оценяването на резултатите от обучението на учениците и за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование.
Отчет на показатели за полза/ефект и целеви стойности
Област на политика: Политиката в областта на всеобхватното, достъпно и качествено предучилищно и училищно образование. учене през целия живот · Мерна единица · 2020 г.
Показатели за полза/ефект · · Целева стойност · Отчет (2019)*
1. Намаляване дела на преждевременно напусналите образователната система · процент (%) · 11 · 13,9
2. Повишаване на дела на обхванатите в предучилищното възпитание и подготовка деца на възраст от 4 г. до постъпване в първи клас от 87.8% през 2012 г. на 90 % през 2020 г. · процент (%) · 90 · 78,7
3. Намаляване на дела на 15 годишните със слаби постижения по: · процент (%)
3.1. четене от 39.4% през 2012 г. на 30% през 2020 г.; · процент (%) · 30 · 47 (PISA 2018)
3.2. математика от 43.8% през 2012 г. на 35% през 2020 г.; · процент (%) · 35 · 44 (PISA 2018)
3.3. природни науки от 36.9% през 2012 г. на 30.0% през 2020 г. · процент (%) · 30 · 47 (PISA 2018)
4. Повишаване на участието на населението на 25-64 навършени години в образование и обучение от 1.7% през 2012 г. на повече от 5% през 2020 г. · процент (%) · 5 · 2.0
Политиката по увеличението на доходите на учителите засяга 88 086 педагогически специалисти, работещи в държавни и общински образователни институции. Чрез повишаване на възнагражденията в системата на предучилищното и училищното образоване се цели привличането и задържането на квалифицирани и мотивирани учители и повишаване на социалния им статус.
С цел постигане на качествено образование и съответствие между образователния сектор и потребностите на пазара на труда се изпълняват дейности за подобряване качеството на предучилищното и училищното образование; планиране, усъвършенстване и оценяване на процесите в детската градина и в училището; подобряване качеството на професионалното образование; въвеждане на система за управление на професионалното образование.
Приоритетите в областта на Политиката за равен достъп до качествено висше образование и развитие на научния потенциал в периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. бяха насочени към:
Усъвършенстване на условията за равен достъп до качествено висше образование, развиващо активни умения и способности на студентите, приложими към потребностите на пазара на труда;
Повишаване на критериите и прецизиране на изискванията за академично израстване на преподавателския състав във висшите училища;
Развитие на диференцирана и гъвкава система от висши училища, функциониращи като успешни партньори в рамките на европейски университетски мрежи;
Изграждане на конкурентоспособна национална научна инфраструктура като елемент от Европейското изследователско пространство;
Насърчаване развитието на научните изследвания в приоритетни научни области и въвеждане на ефективна система за оценка на научноизследователската дейност на основата на съпоставимост и съизмерване на качеството й със световните и европейските стандарти;
Подкрепа на българските учени за участие в европейски и международни програми и инициативи; за привличане, насърчаване и развитие на младите учени, както и привличане на изявени български учени, работили в престижни чуждестранни научни институции; за включване в международни научни мрежи и достъп до световни бази данни за обмен на информация и научни знания.
В областта на висшето образование политиката цели насърчаване на усилията на автономните висши училища за непрекъснато развитие на качеството на предлаганото висше образование, подпомагането им при въвеждането, развитието и усъвършенстването на вътрешните системи за оценяване и поддържане на качеството на обучение и на академичния състав, създаване на условия за усвояване на добрите практики на висшите училища от държавите-членки на ЕС, осигуряване на условия за достъп до качествено висше образование, целящо успешна реализация през целия живот.
Отчет на показатели за полза/ефект и целеви стойности
Област на политика: Политиката в областта на равен достъп до качествено висше образование и развитие на научния потенциал · Мерна единица · 2020 г.
Показатели за полза/ефект · · Целева стойност · Отчет (2019 г.)*
1. Дял на 30-34 годишните със завършено висше образование (36%) · процент (%) · 36 · 32.5
2. Инвестиции в научноизследователската и развойна дейност (НИРД) в размер от БВП (1,5%) · процент (%) · 1,5 · 0,5
В областта на науката тази политика цели изграждане на благоприятна среда за развитие на научния потенциал и за провеждане на научни изследвания, създаване на привлекателни условия за научна кариера, професионално израстване и специализация на учените; развитие на съвременни центрове за провеждане на конкурентоспособни научни изследвания; изграждане на интегрирано европейско изследователско пространство; активно участие в европейските и международни научни организации с възможност за достъп до най-съвременните научни съоръжения; поддържане на национална контактна мрежа, участие в специалните програми и инструменти на Рамкова програма Хоризонт 2020.
В областта на науката:
През 2020 година в детайлизираната стратегия на Приоритет 2 „Наука и научна инфраструктура“ на Националната програма за развитие „България 2030“ са определени цели за подпомагане развитието на науката в България за превръщането й във фактор за растежа на икономика, базирана на знанието, както и за стимулиране и ускоряване разработването и внедряването на иновации в отделните сектори на икономиката. Разписани са и мерки за тяхното постигане.
МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА (МК) В програмния отчет на Министерство на културата е представено изпълнението на политиките, утвърдени с чл. 17, ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. и на програмите, утвърдени от Министерския съвет с приложение № 1 към чл. 1 от ПМС № 381 от 30 декември 2019 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2020 г. Програмният формат на бюджета на Министерство на културата е изградена от 10 програми, групирани в две политики (политика в областта на опазване на движимото и недвижимото културно наследство и политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и чужбина и достъп до качествено художествено образование). През отчетния период няма промени в организационната структура на министерството.
Политика в областта на опазване на движимото и недвижимото културно наследство Стратегически и оперативни цели на политиката:
Опазване на културното наследство и неговото социализиране като важен елемент от културната политика за по-широк достъп на по-голям кръг от населението до него; създаване на система за популяризиране на богатото ни наследство у нас и по света;
Усъвършенстване подходите на управление за разширяване участието на гражданите и бизнес сектора при вземане на решения относно развитието и финансирането на видовете културни институти и дейности;
Активно подпомагане създаването и разпространението на изкуство и на културни продукти и услуги;
Разширяване на достъпа на гражданите и гостите на страната до културните продукти;
Утвърждаване на българската национална и културна идентичност като част от Европейското културно пространство.
Основни приоритети:
Опазване и социализиране на културното наследство и стимулиране на обвързването му с туристическите продукти;
Привличане на проектно финансиране в областта на културата по различни програми и донори;
Развитие и техническо усъвършенстване на музейната мрежа;
Привличане на средства от Европейските програми и двустранни спогодби за подкрепа на културата;
Утвърждаване на България като дестинация за осъществяване на международни културни проекти.
През 2020 г. усилията на Министерство на културата в областта на движимото и недвижимото културно наследство бяха насочени към изпълнение на планираните мерки:
Изготвяне на мерки за предотвратяване на последиците от световната пандемия чрез осигуряване на финансиране (пряко и косвено) за подпомагане на културните организации и свободните творци.
Усъвършенстване на системата за опазване и представяне на движимото и недвижимото културно наследство и разкриване на локалните му специфики.
Разширяване на достъпа на граждани с увреждания до културното наследство.
Развитие и популяризиране на добрите музейни практики.
Популяризиране на движимото културно наследство сред българска и чуждестранна публика и осъществяване на културен диалог в условията на пандемична обстановка.
Създаване на механизми за подкрепа и популяризиране на визуалните изкуства.
Повишаване информираността на обществото за постиженията на съвременната култура и визуалните изкуства.
Изграждане на устойчиво сътрудничество между публичния и частния сектор Постепенно увеличаване на средствата за редовни археологически проучвания, консервация, реставрация и социализиране на недвижими културни ценности и улесняване на процедурата по кандидатстване по съответната програма;
Осигуряване на своевременно предоставяне на статут и определяне на режими за опазване на разкрити археологически обекти.
Реализацията на политиката е свързана със създаване на механизми, които да подпомагат и насърчават дейностите на национално и регионално ниво по опазване и представяне на движимото културно наследство и визуалните изкуства, както и да повишат интереса на обществото към тях за утвърждаване на българската идентичност и духовните ценности на нацията. В тази насока, Министерство на културата, предостави информационна и експертна подкрепа, която стимулира повишаването на капацитета на музейната мрежа и способства създаването и развитието на културни политики. Министерството насочи усилията си за постигане на максимален ефект от дейностите, свързани с набелязаните цели в условията на пандемична обстановка:
Обнародвани са изготвените нормативни актове, регулиращи процесите за опазване на културното наследство.
В изпълнение мерките от Програмата на Правителството на Р. България (2017-2021), са организирани и проведени конкурсни процедури за финансова подкрепа, чрез които се подпомагат дейностите, свързани с опазването, представянето и популяризирането на културното наследство, с модернизирането на материалната база на музеите, с организирането на изложби, образователни програми и обновяването на музейните експозиции.
За представяне на културното ни наследство зад граница в началото на годината е започнала подготовка на международни изложби и е изготвен проект на двустранно споразумение за културно сътрудничество с Държавен музей Ермитаж в Санкт Петербург. Планираната изложба „Изкуство и култури в България (XVI-XVIII в.), която се предвиждаше да бъде представена в Музея Лувър, не е осъществена поради обективни причини.
Неблагоприятно влияние върху изпълнението на планираните мерки оказа обявената от СЗО пандемична обстановка, породена от коронавирус COVID-19. Приетите мерки за ограничаване и неразпространение на COVID-19, възпрепятстваха нормалната работа. Въведеното извънредно положение и последвалите противоепидемиологични мерки наложиха временно затваряне на музейните институции и спиране на достъпа до експозициите, социализирани археологически обекти и други недвижими културни ценности, за определен период от време бяха допускани ограничен процент посетители, всичко това доведе до значителен спад на приходите на музеите и галериите. Отменените прояви, малобройните български и чуждестранни туристи, дистанционното обучение в училищата и други фактори оказаха негативно влияние върху културните институти, неправителствените организации и творци на свободна практика в областта на визуалните изкуства и културното наследство. Голяма част от планираните изложби и други мероприятия бяха отложени. Музеите потърсиха алтернативни форми за представяне на наследството. Усилията на Министерството на културата се насочиха към изготвянето на методически указания за безопасни условия на работа и осигуряване на безопасен достъп на посетителите в музейните експозиции, съобразени със заповедите на министъра на здравеопазването. Анализирани са основните проблеми, породени от пандемията и са извършени промени в програмите за финансова подкрепа, които Министерство на културата предоставя. Основната цел е да се запази заетостта и дейността на всички културни институти, които осъществяват дейност в тази област. За първи път е осигурено финансиране за частни културни организации по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата (фондации, сдружения, асоциации, лица, регистрирани по реда на Търговския закон, Закона за юридическите лица с нестопанска цел или Закона за кооперациите и др. в частна или обществена полза) в областта на визуалните изкуства, разработени са нови правила за финансиране на проекти на конкурсен принцип, които имат за цел да осигурят подкрепа, развитие, популяризиране и утвърждаване на обществена значимост на визуалните изкуства. Финансиране е предоставено и за дейности, които свободно могат да бъдат осъществявани при спазване на противоепидемичните мерки – оборудване за фондохранилища, научна дейност, реализиране на онлайн изложби и др.
През разглеждания период са направени изменения и допълнения в Закона за културното наследство, като в чл. 187, ал. 4 е посочено, че безплатният вход за различните категории посетители се определя в правилника за съответния музей. Предоставено е право на директора на музея да определи деня за свободен вход. Наложената промяна е в резултат на настъпилата пандемия и намаляване на собствените приходи на културните институти. Също така са влезли в сила нови Правила за предоставяне на целева финансова подкрепа за теренни археологически проучвания и теренна консервация.
Министерството реализира политиката посредством следните програми: „Опазване на недвижимото културно наследство” и „Опазване и представяне на движимото културно наследство и визуалните изкуства”.
Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и чужбина и достъп до качествено художествено образование Стратегически и оперативни цели на политиката:
Утвърждаване на българската национална култура като равнопоставена на другите култури в епохата на глобализация;
Утвърждаване на ролята на българската култура като важен дипломатичeски фактор в двустранните и многостранни отношения на Република България.
Активно подпомагане създаването и разпространението на изкуство и на културни продукти и услуги;
Утвърждаване на българската национална и културна идентичност като част от Европейското културно пространство;
Разширяване на достъпа на гражданите и гостите на страната до културните продукти, разработване и внедряване на съвременни форми на разпространение на художествени продукти с партньорски проекти и в координация с местните власти, неправителствения и стопански сектор;
Популяризиране на българската култура зад граница чрез организиране на седмици и дни на българското изкуство в рамките на международни фестивали у нас и в чужбина; на покази и разпространение чрез целеви културни страници в Интернет;
Осигуряване на съвременни условия за реализиране на качествен образователен процес по изкуство и култура;
Задълбочаване процеса на взаимно обуславяне на учебните програми с конкретните задачи в културните институти, с цел повишаване степента на реализация на кадрите на българското образование в училищата по изкуствата и културата;
Разширяване полето за реализация на подготвените творчески кадри чрез утвърждаване на нови форми за подпомагане творчески иновации и инициативи.
Основни приоритети:
Оптимизиране на действащата система на финансиране в мрежата на сценичните изкуства и повишаване на ефективността на маркетинга и атрактивността на предлаганите културни продукти;
Разширяване на равнопоставения достъп до култура и културно наследство;
Опазване и социализиране на културното наследство и стимулиране на обвързването му с туристическите продукти;
Привличане на проектно финансиране в областта на културата по различни програми и донори;
Привличане на средства от Европейските програми и двустранни спогодби за подкрепа на културата;
Утвърждаване на България като дестинация за осъществяване на международни културни проекти;
Разширяване на гамата от предлаганите културни продукти и услуги в чужбина;
Подкрепа на деца с изявени дарби в областта на изкуствата;
Модернизиране на учебната база на училищата по изкуствата.
В отчетния период Министерството на културата продължи своите усилия в посока популяризиране на българската култура в чужбина и разширяване на достъпа на българските творци до международните културни сцени. Изпълнените дейности включваха както участие при подготовката и приемането на нормативната база за засилване на международното културното сътрудничество, така и при осигуряването на подкрепа за разширяване на мобилността на творци и техните продукти.
2020 г. бе съпътствана от пандемията COVID-19 и негативните последици, които разпространението на вируса причини на обществото и икономиката. Културните и творчески сектори са сред най-засегнатите в резултат от въведените в ЕС и в световен мащаб ограничителни мерки за намаляване на разпространението на вируса. Въпреки трудностите обаче творците откриха нови и иновативни средства, за да предоставят достъп до културно съдържание за своите публики, предимно в цифрова среда. В отговор на множеството предизвикателства, породени от пандемията, правителствата и международните институции, работещи в областта на културата, продължиха своята активна дейност, като своевременно обсъждаха и разработваха мерки в подкрепа на културните и творчески сектори, включително и на аудиовизуалния и медиен сектор, които да помогнат за възстановяването им. Започна и обсъждане между държавите за тяхното устойчиво развитие в бъдеще, както и за оптимална употреба на възможностите за създаване, разпространение и потребление на културно съдържание, създавано с помощта на новите технологии и дигиталната среда.
В тази динамична ситуация, МК реагира своевременно и работи на всички нива като успешно разработи спешни мерки за подкрепа на творците и културните и творчески сектори на национално ниво.
Следва да се отбележи, че пандемията помогна публиката да преоткрие необходимостта от достъпа до продуктите и услугите на културния и творчески сектори. Този критичен период потвърди усещането за решаващата роля на културата за възстановяването, социалното сближаване и психологическото благополучие на хората.
Въпреки трудностите, извършените дейности през 2020 г. позволиха да продължи процеса на присъствието и популяризиране на българската култура по света. С това допринесохме за утвърждаване на положителния имидж на страната чрез представяне на богатото културно наследство и съвременно изкуство. Важен фактор в тази посока бяха българските културни институти в чужбина.
В работата си по популяризиране на българската култура все повече насочваме нашите усилия към представянето на такива продукти, които да демонстрират потенциала на културния и творчески сектор по такъв начин, че да бъде използван като катализатор за социално и икономическо развитие.
Предоставяне на информационна и експертна подкрепа, която да стимулира повишаването на капацитета на културния сектор и да способства създаването и развитието на културни политики. Държавните културни институти активизират усилията си за постигане на максимален публичен и финансов ефект от реализацията на сценична продукция, продължават да развиват и интензифицират подходите за промотирането на продукцията си и методите за привличане на повече зрители. Финансовите условия стимулират производството, мениджмънта и привличането на зрителите в салоните.
Продължава подпомагането на създаването на конкурентно способни български филми с висок художествен и търговски потенциал и възможности за международно признание; насърчаване интереса на публиката към българските филми; разширяване достъпа на публиката до разнообразни форми на филмово творчество, създаване на условия за обективност и прозрачност на конкурсната процедура при селекцията на филмови проекти и създаване на устойчив механизъм за навлизане на млади автори във филмовия процес.
Друга основна дейност по „Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и чужбина и достъп до качествено художествено образование” е осигуряване на съвременни условия за реализиране на качествен образователен процес и подготовка на високо квалифицирани кадри в областта на изкуствата и културата. В тази връзка по Програма „Обучение на кадри в областта на изкуството и културата” се оказва подкрепа и методическо ръководство на 23 училища по изкуствата и по културата, които на основание чл. 13 от Закона за закрила и развитие на културата имат роля и функция не само на национални образователни институции, но и на културни институти, с възможности да осъществяват активна художествено-творческа дейност. Училищата провеждат обучение по стратегически за страната професии и специалности, свързани със съхраняване на националната идентичност, традициите и културата, с кадровото осигуряване на художествено-творческия потенциал, с развитието на българската култура и изкуства и с осъществяването на културната политика на България.
Ежегодно Министерството на културата подкрепя фестивали и събития, включени в културния календар. В програмата за фестивали и значими национални събития в областта на културата се подкрепят устойчиви и важни събития с национален и международен характер, които формират националната културната визия и развиват българската култура. Поради преустановяване на дейностите, свързани с публично представяне, много от фестивалите и събитията бяха отложени за по-късни дати, поради което през първото полугодие на 2020 г. бяха подкрепени само два проекта, които поради естеството на представяне, успяха да се проведат веднага след неговата отмяна. Това са международния филмов фестивал „София филм фест“ и платформата „София мийтингс“ на обща стойност 150 000 лв. В следващите месеци до месец август ще бъдат финансирани и останалите събития по програмата, включени в културния календар на министерството.
Норвежка програма Министерство на културата е Програмен оператор (ПО) на Програма PA14 „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“ финансирана по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, на обща стойност 11 764 706 €. Основната цел на Програмата е да бъде подобрено социалното и икономическо развитие чрез културно сътрудничество, културно предприемачество и управление на културното наследство. Програмата поставя акцент върху подобряване на условията и качеството на представяне на богатото културно наследство, част от фондовете на музеи, галерии, библиотеки и читалища, чрез прилагане на интерактивни методи и чрез внедряване на предприемачески идеи, които да създадат по-широк интерес към наследството и да генерират приходи. Специален фокус е поставен и върху подкрепа за дейности и инициативи с цел осигуряване на широка обществена достъпност до културно съдържание, което от една страна да подчертава европейската идентичност, и от друга – да насърчава културното многообразие.
Проекти, финансирани от ЕС Продължава работата по проект „Реконструкция и нова многофункционална зала на НУФИ „Филип Кутев“, гр. Котел.“, финансиран по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г., по който Министерство на културата е бенефициент. Дейностите по проекта предвиждат обновяване на училището, включително прилежащото дворно пространство, изграждане на нова многофункционална зала, доставка и монтаж на ново оборудване и обзавеждане и мерки, свързани с подобряване на достъпа на хора с увреждания. Бюджет: 3 769 481.09 лв.
Министерство на културата е конкретен бенефициент по Оперативна програма „Добро управление“2014–2020г. и в партньорство с НИНКН реализира проект „Дигитализация на архива на недвижимите културни ценности от световно и национално значение, изграждане на специализирана информационна система, електронен регистър и публичен портал“. Проектът предвижда изграждане и внедряване на специализирана информационна система (СИС) за регистриране, събиране, дигитализация, обработка и съхранение на Националния документален архив на НИНКН и създаване на електронен публичен регистър на недвижимите културни ценности. Бюджет: 2 000 000 лв. В рамките на отчетния период бяха дигитализирани и въведени в цифров архив фотограметрични плаки за 350 обекта, включващи 15 350 файла с недвижими културни ценности от национално и световно значение. В периода беше извършен анализ и проектиране на специализирана информационна система (СИС), електронен регистър и публичен портал на недвижимите културни ценности.
Министерството реализира политиката посредством следните програми: „Национален фонд “Култура”; „Филмово изкуство”; „Сценични изкуства”; Фестивали, конкурси, събития и чествания”; „Гарантиране защитата на интелектуалната собственост”; „Подпомагане развитието на българската култура и изкуство, на българския книжен сектор, библиотеки и читалища”; „Популяризиране на българската култура в чужбина”и „Обучение на кадри в областта на изкуството и културата“.
Министрството на културата взаимодейства с други институции, допринасящи за изпълнението на политиките: Народно събрание; Министерски съвет; Министерство на финансите; Министерство на вътрешните работи; Министерство на външните работи; Министерство на образованието и науката; Министерство на икономиката; Министерство на туризма; Министерство на регионалното развитие и благоустройството; Министерство на труда и социалната политика; Министерство на земеделието, храните и горите; Национален съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси към МС; Национално сдружение на общините в Република България; Агенция „Митници”; Гранична полиция; Прокуратура на Република България; Общини; Културни институти в областта на културното наследство и граждански сектор.
МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ (МОСВ) За провеждането на политиката в областта на опазването на околната среда основната компетентност и отговорност е възложена на Министерството на околната среда и водите и Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.
Провежданата от правителството политика в областта на опазването на околната среда и водите цели съхраняване на уникалната българска природа и подобряване на екологичната устойчивост, създаване на баланс между развитието на бизнеса и опазването на биоразнообразието и ресурсите за постигане на максималните възможни ползи за икономиката и обществото. През изминалата година акцентът на провежданата политика беше насочен към укрепване на връзките между ресурсната ефективност, издръжливостта на екосистемите и човешкото благополучие, както и към подобряване на взаимодействието с бизнеса, национални и регионални органи, местни власти, неправителствени и научни организации.
Отчет на разходите по области на политики и бюджетни програми по бюджета на MOСВ
Класификационен код* · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет
(в лева)
1900.01.00 · Политика в областта на опазването и ползването на компонентите на околната среда · 26 893 400 · 26 313 955 · 25 917 874
1900.01.01 · Програма 1 "Оценка, управление и опазване на водите на Република България" · 6 931 300 · 7 751 778 · 7 679 791
1900.01.02 · Програма 2 "Интегрирана система за управление на отпадъците, опазване на земните недара и почвите" · 3 372 000 · 2 992 349 · 2 960 183
1900.01.03 · Програма 3 "Намаляване на вредните емисии в атмосферата и подобряване качеството на атмосферния въздух" · 1 829 400 · 1 888 647 · 1 851 419
1900.01.04 · Програма 4 "Съхраняване, укрепване и възстановяване на екосистеми, местообитания, видове и генетичните им ресурси" · 9 107 400 · 8 027 551 · 7 951 946
1900.01.05 · Програма 5 "Информаране, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и прилагане на механизмите за контрол" · 1 357 700 · 1 466 936 · 1 401 146
1900.01.06 · Програма 6 "Оценка и управление на въздействието върху околната среда" · 3 665 300 · 3 679 508 · 3 593 535
1900.01.07 · Програма 7 "Управление на дейностите по изменение на климата" · 630 300 · 507 186 · 479 854
1900.02.00 · Политика в областта на Националната система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост · 10 266 900 · 14 591 617 · 14 780 215
1900.02.01 · Програма 8 "Национална система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост" · 10 266 900 · 14 591 617 · 14 780 215
1900.03.00 · Бюджетна програма „Администрация“ · 18 804 700 · 16 466 560 · 15 702 581
Общо разходи · 55 965 000 · 57 372 132 · 56 400 670
Политика в областта на опазването и ползването на компонентите на околната среда Политиката в областта на опазването и ползването на компонентите на околната среда обхваща прилагането и развиването на комплекс от инструменти, които допринасят във висока степен за опазване чистотата на водите, почвите и въздуха, предотвратяване образуването на отпадъците и увеличаване на оползотворяването на отпадъците, адаптиране към измененията на климата и ефективно използване на ресурсите в икономическия цикъл на страната.
Политиката по управление на водите се основава на факта, че водите са общонационален неделим природен ресурс и общо наследство, което трябва да се опазва и защитава.
Постигнатите резултати са свързани с прилагане на политиката по управление на водите на територията на страната чрез изпълнение на изискванията на европейското и национално законодателство, някои от които са свързани с действия за гарантиране отпускането на минимално допустим отток след язовирните стени на комплексните и значими язовири. В създадения през м. юни 2020 г. Национален координационен център, част от който е Центъра за управление на водите, ежедневно се следят и анализират нивата на комплексните и значими язовири по приложение № 1 на Закона за водите, правят се анализи на притока и оттока на водите им. При необходимост се изменя месечния график за разпределение на водите и се извършва извънреден контрол за изпълнение на предписанията.
Изпълняват се дейности, насочени към създаване на условия за максимално ефективното оползотворяване на минералните води в интерес на гражданите и в съответствие с приоритетите за развитие на общините, както и при зачитане интересите на бизнеса и на държавата.
Провежда се целенасочена политика по подобряване управлението на отпадъците и опазване, устойчиво ползване и възстановяване функциите на почвите.
Цели се увеличаване на количествата рециклирани и оползотворени отпадъци и повишаване значението на дейностите по рециклиране и оползотворяване на отпадъците, насочвайки усилията за създаване на „рециклиращо общество” и подход, отчитащ целия „жизнен цикъл на продуктите и материалите”. Ключов елемент в изпълнението на националната политика по управление на отпадъците е координиране на дейностите за нейното осъществяване, координация и контрол при проектиране, изграждане и експлоатация на съоръжения за третиране на отпадъците.
Работи се за постигане на стратегическата цел на национално ниво, чрез закриване и рекултивация на депа, неотговарящи на нормативните изисквания, като чрез бюджета на ПУДООС през 2020 г. са финансирани 32 депа на обща стойност 43 млн. лв. за общините: Разлог, Айтос, Карнобат, Несебър, Средец, Сунгурларе, Вълчи дол, Долни Чифлик, Велико Търново, Горна Оряховица, Свищов, Шабла, Луковит, Ябланица, Лесичово, Пазарджик, Пещера, Септември, Белене, Искър, Левски, Червен бряг, Две могили, Божурище, Ихтиман, Мирково, Самоков, Чавдар, Казанлък, Опан, Опака, Болярово.
С решение на Управителния съвет на ПУДООС от 12.08.2020 г., в изпълнение на Решение на оперативно заседание на Министерски съвет от 05.08.2020 г. през бюджета на ПУДООС са финансирани дейности по преопаковане, транспорт, предаване за окончателно обезвреждане на 1 000 тона пестициди, опасни отпадъци и други препарати за растителна защита и почистване на складовете, в които се съхраняват в размер на 6,9 млн. лв.
С включването в организационната структура на МОСВ на дирекция „Национален координационен център“, в резултат на оперативния обмен на информация и предприетите действия от контролните органи, нерегламентираните превози на отпадъци спрямо общия брой извършени трансгранични превози са намалели от 11,62% до 1,01%. Регистрираните нарушения, свързани с изпълнение на нормативните изисквания относно предварително уведомяване за предстоящи превози на отпадъци, са намалели от 54% на 23%.
Основно предизвикателство пред страната от гледна точка постигането и поддържането на добро качество на атмосферния въздух в населените места, са наднормените нива на фини прахови частици. На 5 април 2017 г. Съдът на Европейския съюз постанови решение по Дело С-488/15 на ЕК срещу Република България, според което България не е изпълнявала задълженията за спазване на нормите за фини прахови частици във всички агломерации и зони на страната, както и за изготвяне и изпълнение на планове за качество на въздуха, за да бъде периодът на превишаване на пределно допустимите стойности възможно най-кратък. През месеците февруари, март и април 2020 г. МОСВ представи информация до Европейската комисия относно напредъка по изпълнението на предприетите мерки за справяне с наднорменото замърсяване на въздуха с фини прахови частици от секторите битово отопление и транспорт. Независимо от изпълнените мерки, постигнатият напредък и отбелязаната положителна тенденция за намаляване нивата на замърсяване и за постигане на нормите за качество на въздуха в нови общини, на 3 декември 2020г. ЕК взе решение за сезиране на Съда на ЕС по чл.260, §2 от ДФЕС с искане за налагане на финансови санкции на България.
Резултатите от мониторинга на атмосферния въздух показват, че въпреки наличието на отчетлива тенденция за намаляване на наднормените нива на ФПЧ10, предприетите до момента мерки на местно ниво са недостатъчни. Във връзка с продължаващото регистриране на наднормени нива на серен диоксид в гр. Гълъбово – следствие от работата на няколко големи ТЕЦ в района, бе изпълнен проект за усъвършенстване на съществуващата Система за ранно предупреждение (СРП) за замърсяване на приземния атмосферен слой със серен диоксид, изградена със съдействието на Националния институт по метеорология и хидрология. С реализирането на проекта е възможно предприемането на своевременни превантивни действия, с оглед ограничаването на превишенията на нормите за качество на въздуха в гр. Гълъбово. Системата за ранно предизвестяване е технически изпълнена и е въведена в експлоатация.
През отчетния период няма утвърдени нови планове за управление на защитени зони, тъй като предстои да бъде въведен новия подход за управление на мрежата „Натура 2000“. Важна част от изпълняваните през периода дейности за развитие на мрежата от защитени територии е и поетапното издаване на актове за изключителна държавна собственост на резервати и поддържани резервати. Наблюдава се намаляване на броя на издадените разрешителни, сертификати и лицензии свързани с опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие, с което се регулира дейността на бизнеса и гражданите.
Създаването и прилагането на адекватна стратегическа и нормативна рамка за осъществяване на националната политика в областта на изменението на климата в контекста на постигнатите споразумения в международен и европейски план с оглед намаляване на емисиите на парникови газове е ключова цел.
През отчетния период продължават дейностите по администриране и изпълнение на целите и задачите, поставени в „Национална стратегия за адаптация към изменението на климата и План за действие“.
Осигурени са квотите за стационарните инсталации, участващи в ЕСТЕ за 2020 г. – издадени са безплатни квоти на 97 оператори на инсталации и са издадени безплатни квоти от резерв „Нови участници“.
Осигурено е участието на България в търговете на квоти за емисии на парникови газове през Третия период на ЕСТЕ. През 2020 г. са проведени 139 търга на квоти за емисии на парникови газове от инсталации и 6 търга на квоти от авиационни дейности. Предложеното от Република България количество квоти за продажба е 18 431 500 квоти за емисии на парникови газове от инсталации, в резултат на което са генерирани финансови приходи за страната в размер на 447 545 340 евро, което в левова равностойност е 875 322 602 лв. Продаденият обем авиационни квоти е 42 500, в резултат на което са генерирани приходи в размер на 1 008 505 евро и в левова равностойност 1 972 464 лв.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ
Политика в областта на опазването и ползването на компонентите на околната среда · Мерна единица · Целева стойност
Наименование на индикатора · · План 2020 г. · Отчет 2020 г.
1. Население, обхванато от изпълнени мерки за подобряване състоянието на водите и за защита от наводнения: · бр. жители
- подобрено водоснабдяване; · · 141 400 · 447 648
- подобрено пречистване на отпадъчни води; · · 649 354 · 128 265
- защита от наводнения · · 193 576 · 346 807
2. Допълнителен капацитет за оползотворяване/рециклиране на отпадъци · тона · 20 000 · 30 366
3. Население с подобрено качество на атмосферния въздух (за замърсител ФПЧ10) · бр. жители · 402 767 · 585 315
4. Спестени емисии на парникови газове от подкрепени проекти, подпомагащи смекчаването на неблагоприятните климатични промени · tCO2eq* · 640 000 · 793 510**
* tCO2eq - тон въглероден диоксид еквивалент **Оценка за показателя е направена по предварителни данни от мониторинга на качеството на атмосферния въздух към 31.12.2020 г., които могат да претърпят промяна след тяхната проверка. Броят на населението е съгласно официални данни на Националния статистически институт за 2019 г. Обхванати са градовете, в които по предварителни данни през 2020 г. са постигнати нормите за качество на атмосферния въздух по показател ФПЧ10.
Политика в областта на националната система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост За 2020 г. поставените в Програмата цели се изпълняват съгласно графика по отношение на извършване на мониторинг на компонентите и факторите на околната среда, при пълно съблюдаване на изискванията на нормативната база по отношение на качество на данните, обхват и периодичност на измерените показатели. През периода експлоатацията, поддръжката и развитието на информационните системи и регистри обезпечава събиране, обработка, анализ и оценка на информацията от мрежите за мониторинг в съответствие с нормативните изисквания и ангажиментите за предоставяне на публична информация и/или докладване. Всички измервателни, аналитични и информационни дейности за оценка на данните и осигуряване на своевременна и достоверна информация за състоянието на компонентите на околната среда (атмосферен въздух, повърхностни води, подземни води, земи и почви, горски екосистеми, биологично разнообразие) и факторите, въздействащи върху тях (емисии на вредни вещества, в т.ч. парникови газове, йонизиращи лъчения, шум, депа и дейности, свързани с отпадъци) са постигнати в изискваната степен.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ
Политика в областта на националната система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост · Мерна единица · Целева стойност
Наименование на индикатора · · План 2020 г. · Отчет 2020 г.
1. Изпълнени програми за мониторинг на компонентите и факторите на околната среда · брой · 12 · 12
2. Поддържани информационни системи/системи с публичен достъп на НСМОС · брой · 18/10 · 18/10
3. Поддържани регистри с публичен достъп · брой · 18 · 18
Проверени са 475 броя автоматични газанализатора за контрол качеството на атмосферния въздух (ККАВ), 36 автоматични газанализатора за емисионен контрол, 5 многоканални (многокомпонентни) анализатора за емисионен контрол и 35 броя пробовземни устройства. Калибрирането на автоматичните газанализатори за контрол качеството на атмосферния въздух и емисионен контрол се извършва съгласно международният стандарт EN ISO БДС 17025. Издадени са 200 броя сертификати от калибриране съгласно действаща система за управление на акредитираната лаборатория по Европейски стандарт БДС EN ISO/IEC 17025.
Водене на комплексна документация във връзка с поoдържане на действащата система за управление за съответствие с Европейски стандарт БДС EN ISO/IEC 17025 на калибровъчна лаборатория.
МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА (МИ) Отчетът на програмния и ориентиран към резултатите бюджет на Министерството на икономиката (МИ) към 31.12.2020 г. представя информация за изпълнението на целите и програмите на министерството въз основа на дейностите, които са финансирани в рамките на средствата одобрени по бюджета на МИ за 2020 г., като първостепенен разпоредител с бюджет. В него се съдържа информация за продуктите/услугите, които са предоставени за обществото в резултат от провежданите от министерството политики в областите: Устойчиво икономическо развитие и конкурентоспособност и Ефективно външноикономическо сътрудничество, като идентифицира следните стратегически цели:
Политика в областта на устойчивото икономическо развитие и конкурентоспособност
Провежданата област на политика е насочена към повишаване на добавената стойност, създавана в икономиката и съответно нарастване на БВП. Целите на икономическата политика са стимулиране на износа, повишаване на икономическата активност и съответно заетостта в страната, като крайната цел е подобряване на благосъстоянието на живот. Ефектът на политиката се изразява в подобрена бизнес среда, по-добро управление на държавните активи, подобрени условия за инвестиции, иновации, високите технологии и предприемаческата активност.
Политика в областта на ефективното външноикономическо сътрудничество
Министерство на икономиката провежда активна и последователна външноикономическа политика, насочена към създаване на благоприятни условия за развитие и засилване на конкурентоспособността на българското производство и износ, увеличаване на експортния потенциал и по-нататъшна интернационализация на българските предприятия. Политиката за ефективно външноикономическо сътрудничество e решаваща за устойчивото икономическо развитие на страната и подобряване на конкурентоспособността на българските предприятия. Постигането на ръст на износа и привличането на инвестиции са важни за технологичната модернизация и обновяването на производството, за развитието на иновативни продукти и услуги, за подобряване на конкурентоспособността и постигането по този начин на целите за ускорен растеж и нови работни места.
В таблицата по-долу е представен преглед на общите разходи по бюджета на МИ към 31.12.2020 г. по програми в рамките на изпълняваните политики:
Отчет на разходите по области на политики и бюджетни програми по бюджета на Министерството на икономиката
Класификационен код* · РАЗХОДИ (в лева) · Закон 2020 г. · Уточнен план към 31.12.2020 г. · Отчет към 31.12.2020 г.
Общо разходи по бюджета на Министерство на икономиката: · 95 291 300 · 89 855 234 · 86 927 117
2000.01.00 · Политика в областта на устойчивото икономическо развитие и конкурентоспособност · 69 479 500 · 65 988 897 · 64 497 223
2000.01.01 · Бюджетна програма "Облекчаване на регулации, опростяване на процедури по предоставяне на административни услуги" · 3 690 400 · 2 994 223 · 2 698 137
2000.01.02 · Бюджетна програма "Насърчаване на предприемачеството и иновациите" · 9 870 300 · 9 293 202 · 9 206 656
2000.01.03 · Бюджетна програма "Закрила на обектите на индустриална собственост" · 3 557 100 · 3 072 552 · 3 070 224
2000.01.04 · Бюджетна програма "Инфраструктура по качеството в подкрепа развитието на икономиката" · 22 402 500 · 24 774 827 · 24 688 351
2000.01.05 · Бюджетна програма "Подобряване на възможностите за участие в единния европейски пазар" · 827 700 · 845 168 · 842 193
2000.01.06 · Бюджетна програма "Управление на програми и проекти, съфинансирани от ЕС" · 400 300 · 2 816 457 · 2 702 128
2000.01.07 · Бюджетна програма "Насърчаване на инвестициите за повишаване на конкурентоспособността на икономиката" · 10 080 800 · 8 084 926 · 7 684 376
2000.01.08 · Бюджетна програма "Преструктуриране и ефективно управление на държавната собственост" · 14 354 500 · 9 135 231 · 8 638 476
2000.01.09 · Бюджетна програма "Защита на потребителите" · 4 295 900 · 4 972 311 · 4 966 682
2000.02.00 · Политика в областта на ефективното външноикономическо сътрудничество · 17 350 800 · 15 947 715 · 15 122 542
2000.02.01 · Бюджетна програма "Реализация на експортния потенциал и участие в търговската политика на Европейския съюз" · 17 350 800 · 15 947 715 · 15 122 542
2000.03.00 · Бюджетна програма „Администрация“ · 8 461 000 · 7 918 622 · 7 307 352
* Класификационен код съгласно Решение № 520 на Министерския съвет от 2019 г.
Преглед на изпълнението на политика в областта на устойчивото икономическо развитие и конкурентоспособност Политиката за устойчиво икономическо развитие цели:
Повишаване на конкурентоспособността на икономиката за постигане на стабилен и дългосрочен икономически растеж;
Повишаване на привлекателността на България за инвестиции, както и за създаване на предпоставки за развитието на страната като център за интензивни на знание, високотехнологични производства и услуги;
Подобряване на икономическата среда, конкурентоспособността на промишлеността, постигане на устойчив икономически растеж и намаляване разликите в социално - икономическото развитие на страната.
През последните четири години българската икономика отчита годишен ръст в диапазона 3.1% - 3.8%. По данни на НСИ, намалението на БВП на годишна база през 2020 г. е 4.2% в резултат на кризата с COVID-19.
През последните години се отчита постепенно нарастване на инфлацията, което е признак за активизиране на икономическите процеси в страната. През 2020 г. инфлацията възлиза на 1.7%. В резултат на кризата от COVID-19, безработицата в страната отчете леко повишение, като в края на 2020 г. този индикатор достигна 6.7%.
Изразходваните средства към 31.12.2020 г. за реализирането на политиката са в размер на 64,5 млн. лв.
Изпълнението на съответната политика, измерена посредством ключовите индикатори за 2020 г. е както следва:
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ
Област на политика устойчиво икономическо развитие и конкурентоспособност · Мерна единица · Целева стойност за 2020 г. · Отчет 2020 г.
Наименование на ключовите индикатори
1. Реален икономически растеж · % промяна спрямо предходна година · 3.3 · -4.2*
2. Преки чуждестранни инвестиции · % от БВП · 3.5 · 3.5**
Източници: * по данни на НСИ за 2020 г.; ** по данни на БНБ за 2020 г.
И двата индикатора се отнасят към Стратегическа цел: „Повишаване на потенциала за икономически растеж и подобряване на възможностите за участие в единния европейски пазар и пазарите на трети страни”. Източникът за прогнозните данни на индикаторите „Реален икономически растеж“ и „Преки чуждестранни инвестиции“ е редовната макроикономическа прогноза на Министерство на финансите (пролетна или есенна), а отчетните данни са официално публикувани данни от НСИ и БНБ.
Отклонението на отчетената стойност на индикаторите от целевите стойности се дължи на множество фактори от национален и международен характер, както и непредвидимия характер на определени събития от политическо, икономическо, здравно или друго естество.
За неизпълнението на индикатора реален икономически растеж основна роля има настъпилата здравна криза, вследствие разпространението на COVID-19 в началото на 2020 г. Пандемията доведе до блокиране дейността на множество икономически дейности, вследствие на което се отчете намаление на БВП.
Преките чуждестранни инвестиции в България през последните години се запазват на относително стабилно ниво. През 2020 г. преките чуждестранни инвестиции са на стойност 2 123.9 млн. евро или 3.5% от БВП.
За постигане на стратегическите и оперативни цели на политиката в областта на устойчивото икономическо развитие и конкурентоспособност са изпълнявани девет основни програми:
Програма „Облекчаване на регулации, опростяване на процедури по предоставяне на административни услуги” Програма „Насърчаване на предприемачеството и иновациите” Програма „Закрила на обектите на индустриална собственост” Програма „Инфраструктура по качеството в подкрепа развитието на икономиката” Програма „Подобряване възможностите за участие в единния европейски пазар” Програма „Управление на програми и проекти, съфинансирани от ЕС” Програма „Насърчаване на инвестициите за повишаване на конкурентоспособността на икономиката” Програма „Преструктуриране и ефективна управление на държавната собственост" Програма „Защита на потребителите”
Бюджетна програма „Облекчаване на регулации, опростяване на процедури по предоставяне на административни услуги” – 2,7 млн. лв.
За постигане целите на програмата през 2020 г. ефикасно се прилагаха утвърдените процедури за предоставяне на административните услуги по програмата при осигурена висока информираност и прозрачност чрез своевременно публикуване на актуална и подробна информация на сайта на министерството и в специализираните страници. · За осигуряване ефективна проследимост върху лицата, извършващи дейности с дестилационни съоръжения за производство на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки, през 2020 г. в Министерство на икономиката се поддържа публичен регистър на лицата, извършващи дейности с такива съоръжения.
През 2020 г. постигнатите резултати по отношение на контролната и регистрационната функция от ДКСБТ са близки до заложените целеви стойности. Осъществяваните през периода проверки на стокови борси, стокови тържища, пазари на производителите, самостоятелни обекти за търговия на едро с храни и цветя, борсови членове и брокери са по-малко от планираните, което е в следствие на извънредната ситуация в страната от 03.2020 год. Има значителен ръст на превенцията при осъществяване на контролната дейност и свързаното с това намаление на относителния дял на нарушителите. Във връзка с регистрационната дейност Комисията е разгледала всички подадени заявления и се е произнесла в срок.
Бюджетна програма „Насърчаване на предприемачеството и иновациите” – 9,2 млн. лв.
Тази бюджетна програма включва дейности, заложени в Националната програма за реформи, Иновационната стратегия за интелигентна специализация 2014-2020 г. и в Националната стратегия за насърчаване на МСП в България 2014 – 2020 г. През 2020 г. бе обявена 11-та конкурсна сесия на Националния иновационен фонд (НИФ). В резултат от получени общо 105 проектни предложения са сключени 25 договора за финансиране на обща стойност 6 978 362,15 лева. Наредена е БФП по открити специални сметки на обща стойност 6 978 362,15 лева за предстоящи етапи от изпълнение на договори по 11-та конкурсна сесия на НИФ. Проектите попадат в 4 тематични области: „Информатика и информационни и комуникационни технологии”, „Мехатроника и чисти технологии”, „Индустрия за здравословен живот и биотехнологии“ и „Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии”. Основна цел на Фонда е да насърчи научноизследователската и развойната дейност за повишаване конкурентоспособността на предприятията, като насърчава развитието на нови или усъвършенствани продукти, процеси или услуги.
През 2020 г. са сключени 2 броя Споразумения в изпълнение на програма „Евростарс–2”. За 2020 г. годишната вноска за България към Европейската Космическа Агенция се равнява на 1 401 132,35 евро. На 30 април 2020 г. се проведе онлайн информационна сесия във връзка с участието на български фирми и организации в Шестата тръжна процедура на ЕКА за България.
През 2020 г. бяха подготвени двата основни стратегически документа в областта на иновациите и политиката за МСП, а именно – Националната стратегия за малките и средните предприятия 2021 – 2027 г. и Иновационната стратегия за интелигентна специализация 2021 - 2027 г.
Бюджетна програма „Закрила на обектите на индустриална собственост” – 3,0 млн. лв.
През отчетния период Патентно ведомство на Република България изпълнява активно целите, залегнали в програмата, като извършва стриктно и отговорно заложените дейности за предоставяне на продукти и услуги по програмата. Заложените в бюджетна програма дейности се изпълняват в определените за това срокове и параметри, като по-голямата част от планираните целеви стойности са постигнати или се отчита преизпълнение от 57,44 % до 120,89 % по различните показатели за съобразно целевата стойност за полугодието.
През отчетния период на 14.10.2020 г. е окончателно приет от Народното събрание на Република България - Закон за изменение и допълнение на Закона за патентите и регистрацията на полезните модели. Приемането на законопроекта води до повишаване качеството на административното обслужване в областта на регистрацията на патентите, полезните модели и сертификатите за допълнителна закрила. През същия период, във връзка с приетия и обнародван в ДВ, бр. 98 от 13.12.2019 г. нов Закон за марките и географските означения, е изготвен и проект на ПМС за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България. Актът е приет от МС с Постановление № 65 от 10 април 2020 г. С приемането на изменението и допълнението на Тарифата се постига привеждане на подзаконовата нормативна уредба, свързана със заплащането на дължимите държавни такси в производствата по закрила на марките и географските означения в съответствие с приетия нов Закон за марките и географските означения.
През същия период, във връзка с приетите изменения и допълнения на Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, е изготвен и нов проект на ПМС за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България (Тарифата). С приемането на предложения проект на нормативен акт се постига привеждане на подзаконовата нормативна уредба, свързана със заплащането на дължимите държавни такси в производствата по закрила на обектите на индустриална собственост, регулирани от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели с приетите в него изменения и допълнения.
Бюджетна програма „Инфраструктура по качеството в подкрепа развитието на икономиката” – 24,7 млн. лв.
Дейностите и мерките, подлежащи на изпълнение по програмата, осигуряват провеждането на държавната политика за осъществяване на надзор на пазара, технически надзор на съоръжения с повишена опасност, метрологичен контрол на средства за измерване, издаване на разрешения за оценяване на съответствието, и са свързани със защита на интересите на държавата, повишаване на доверието в икономическите оператори, развитие на иновациите и научноизследователската и развойната дейност, пресичане на нечестната конкуренция и живота и здравето на хората, защита на интересите на потребителите и опазване на околната среда, спазване на принципите, заложени в хармонизираното законодателство, преодоляване на техническите пречки пред търговията, и като цяло развитие на инфраструктурата за подобряване на качеството в българската икономика. През 2020 г. по заложените в програмата цели са изпълнени предвидените за постигането им дейности в съответствие с утвърдените графици. В тази връзка може да се счита, че определените целеви стойности в своята цялост са постигнати.
Бюджетна програма „Подобряване възможностите за участие в единния европейски пазар” – 1,0 млн. лв.
Заложените по програмата цели са свързани с: хармонизиране на българското законодателство, попадащо в обхвата на раздели „Свободно движение на стоки” и „Право на установяване и свободно предоставяне на услуги” по Постановление № 85 на Министерския съвет от 2007 г. Изпълняват се задълженията на звено за контакт относно продукти по смисъла на чл. 9 от Регламент (ЕО) № 764/2008 на Европейския парламент и на Съвета и на Национален информационен център за обмен на информация за проекти на технически регламенти с Европейската комисия. Координират се дейностите във връзка с правилното прилагане от националните компетентни органи на изискванията и разпоредбите на Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно услугите на вътрешния пазар, свързани с установяването и трансграничното предоставяне на услуги, функционирането на Единното звено за контакт относно доставчиците на услуги, координира се участието на Република България в информационната система на вътрешния пазар на ЕС в частта относно доставчиците на услуги.
През 2020 г. заложените в програмата цели в по-голямата си степен са постигнати в края на отчетния период, като за това са предоставени съответните продукт/услуги и планираните нормативно установени функции и дейности са изпълнени в предвидените обеми, което се основава на данните от отчета на показателите за изпълнение.
Бюджетна програма „Управление на програми и проекти, съфинансирани от ЕС” – 2,7 млн. лв.
Бързото разпространение на COVID-19 и последвалата криза се превърна в основен риск за намаляване на растежа на икономиката на Европейския съюз, а оттам и на българската икономика. Извънредните и спешни мерки, предприети от държавата за запазване на общественото здраве (т.н. мерки за социална изолация/дистанциране, ограничения за пътуване, карантина), оказаха силно неблагоприятно въздействие върху икономическата дейност във всички сектори, като най-силно засегнат от кризата е малкият и средният бизнес. С оглед ефективно облекчаване на последиците от кризата и осигуряване на ликвидност и оборотни средства за засегнатите компании и последващото им излизане от настоящата криза, Управляващият орган на ОПИК пренасочи всички спестявания по програмата, както и други свободни средства към мерки за справяне с кризата. В допълнение правителството предприе действия за прехвърляне на свободни средства от програмите съ-финансирани от ЕФРР и КФ към ОП „Иновации и конкурентоспособност”, с което бюджетът на програмата е 2 848.7 млн. лева. Общият размер на средствата по ОПИК, насочени към мерки за справяне с кризата е над 912 млн. лв. През отчетния период по ОП „Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020 са:
1. Разработени/изменени проекти на Условия за кандидатстване и пакет документи по доста процедури.
2. Обявени процедури за предоставяне на БФП/процедури за избор на финансови посредници по ОПИК. В рамките на подхода Водено от общностите местно развитие през отчетния период са обявени 18 процедури, като 16 от тях са обявени с недоговорените средства от предходни процедури, а две процедури с бюджет 1 955 830 лв. са обявени за първи път.
3. Към края на отчетния период са договорени общо 2.429 млн. лв., което представлява 85.3 % от средствата по програмата.
4. През отчетния период са извършени плащания на стойност 395 559 038.27 лв., като 36 120 587.08 лв. са по Приоритетна ос 1 „Технологично развитие и иновации”, 273 301 146.40 лв. по Приоритетна ос 2 „Предприемачество и капацитет за растеж на МСП”, 77 723 576.16 лв. по Приоритетна ос 3 „Енергийна и ресурсна ефективност” и 8 413 728.63 лв. по Приоритетна ос 5 „Техническа помощ”.
В процес на изпълнение е и Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия” 2014-2020.
По данни на ЕИФ, за периода от стартирането (края на 2016 г.) до 30.06.2020 г. е договорен 97.6 % от максималния обем на портфейла на инструмента, като са осъществени общо 4 648 трансакции към 4 011 МСП в договорен размер от общо 593,5 млн. евро.
Бюджетна програма „Насърчаване на инвестициите за повишаване на конкурентоспособността на икономиката” – 7,7 млн. лв.
Отчита се трайна тенденция за увеличаване на проектите в производството на местни и чуждестранни инвеститори. През 2020 г. по Закона за насърчаване на инвестициите са сертифицирани 34 проекта, с общ размер на планираните инвестиции от 1009.13 млн. лв. и предвидено разкриване на 4351 нови работни места. Седемнадесет проекта се осъществяват във високотехнологични производства и услуги.
Отчетените показатели по програмата спрямо заложените годишни целеви стойности въпреки пандемията Covid-19, показват значително преизпълнение и способстват за постигане на заложените цели за повишаване на инвестиционната активност за създаване на нови предприятия или разширение на съществуващи с нови продукти и технологии, както и за нарастване на инвестициите в страната и подобряване на тяхната отраслова и регионална структура, създаване на нови работни места в производства и услуги с висока добавена стойност.
Бюджетна програма „Преструктуриране и ефективна управление на държавната собственост" – 8,6 млн. лв.
Като цяло, в преобладаващата си част заложените цели са постигнати, като по някои показатели се отчита преизпълнение. Неблагоприятните фактори, които са затруднили постигането на целите в дейността по приватизация и управлението на проекти за отстраняване на щетите, нанесени на околната среда от добива и преработката на природни ресурси са:
слабият инвеститорски интерес към предлаганите за продажба имоти - ЧДС като основен фактор, оказващ въздействие върху постигането на целите в областта на приватизацията. При по-голямата част от обявените електронни търгове не са се регистрирали кандидати за участие и те са отменени, като вероятни причини за това са: затруднения на потенциалните инвеститори при регистрацията в Електронната платформата за продажба на имоти; неатрактивност на имотите; спад на икономиката през 2020 г. като последица от блокирането на социалния и икономически живот в следствие разпространението на COVID-19.
обявеното в страната извънредно положение и в последствие обявената извънредна епидемична обстановка (удължавана неколкократно) повлия и при управлението на проекти за отстраняване на щетите, нанесени на околната среда от добива и преработката на природни ресурси, което освен влошените в началото на годината атмосферните условия, които не позволиха провеждането на междуведомствени комисии, допълнително забави насрочването на междуведомствените приемателни комисии.
Бюджетна програма „Защита на потребителите” – 4,9 млн. лв.
Министерство на икономиката, съвместно с Комисия за защита на потребителите осъществява предвидените по програмата дейности, като през 2020 г. постигна необходимата степен на изпълнение на заложените в програмата цели. Предвид броя и качеството на изготвените законодателни актове и инициативи в областта на ЗП, активното участие в работата на Съвета на ЕС и органите на ЕК, подготвените становища и предоставените позиции, както и изготвените отговори по запитвания на ЕК, може да счита, че през посочения период българското законодателство е напълно хармонизирано с изискванията на европейското законодателство и заложената цел е постигната чрез пълно и качествено изпълнение на предвидените дейности.
През 2020 г. част от дейностите, предвидени в цел 2, цел 4 и цел 5 не са изпълнени изцяло съобразно заложените качествени и количествени показатели. Въведеното в страната извънредно положение на 13 март 2020 г. и последвалата го извънредна епидемична обстановка и свързаните с тях мерки, които се прилагат и към настоящия момент, съществено промениха условията за надзор на пазара и оказват отражение при изпълнение на част от дейностите планирани за 2020 г. Поради тази причина, някои от заложените целеви стойности не са достигнати, а други са преизпълнени. Необходимо е да се има предвид, също така, че са изпълнени редица допълнителни действия от контролния орган, които не са били предварително планирани за 2020 г., като напр.: инспекции и проверки в аптеки с цел предотвратяване и преустановяване на нарушения, свързани с обществения ред за осигуряване на живота и здравето на гражданите; в обекти, предлагащи за продажба дезинфектанти и дезинфекциращи средства, предпазни ръкавици, предпазни маски, очила за индивидуална защита и др. подобни с оглед на ситуацията с разпространение на КОВИД-19; дружества, извършващи спедиторски, куриерски и други дейности, свързани с доставки на пратки; в търговски и туристически обекти относно спазването на въведените противоепидемични мерки в страната и др. В резултат се наблюдава три пъти увеличение на извършените инспекции в сравнение с предходната година.
Преглед на изпълнението на политика в областта на ефективното външноикономическо сътрудничество Практическото спиране на деловата активност и търговията заради пандемията от COVID-19 в световен мащаб се отрази на външната ни търговия през 2020 г. По предварителни данни на НСИ, през 2020г. общо за ЕС и трети страни са изнесени стоки за 54 702.0 млн. лв., което е с 6.4% по-малко в сравнение с предходната година, а общата стойност на внесените стоки от ЕС и трети страни е 60 102.7 млн. лв. и намалява с 8.9%.
През 2020 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 4.1% спрямо 2019 г. и е в размер на 35 836.5 млн. лева. Вносът на стоки в България от ЕС през 2020 г. спада с 9.2% спрямо 2019 г. и е на стойност 36 555.6 млн. лева.
През 2020 г. износът на стоки от България за трети страни намалява с 10.5% в сравнение с 2019 г. и е в размер на 18 865.5 млн. лв., a вносът на стоки от трети страни спада с 8.5% и е на стойност 23 547.1 млн. лева.
Изразходваните средства към 31.12.2020 г. за реализирането на политиката са в размер на 15,1 млн. лв.
Изпълнението на съответната политика, измерена посредством ключовите индикатори за 2020 г. е както следва:
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ
Област на политика ефективно външноикономическо сътрудничество · Мерна единица · Целева стойност за 2020 г. · Отчет 2020 г.
Наименование на ключовите индикатори
1. Износ на стоки · % · 4.7 · -6.4
2. Внос на стоки · % · 5.9 · -8.9
3. Постигнати многостранни и двустранни договорености за икономическо, търговско и техническо сътрудничество · Бр. · 4 · 8
През последните години износът и вносът се характеризират с ниски нива на промяна, което е пряко обвързано с конюнктурата на външните пазари. По данни на НСИ, през 2020 г. износът намалява с 6.4% на годишна база, а вносът с 8.9%. Практическото спиране на деловата активност и търговията заради пандемията от COVID-19 в световен мащаб се отрази на външната търговия на страната ни през 2020 г.
По предварителни данни на НСИ, през 2020г. общо за ЕС и трети страни са изнесени стоки за 54 702.0 млн. лв., което е с 6.4% по-малко в сравнение с предходната година, а общата стойност на внесените стоки от ЕС и трети страни е 60 102.7 млн. лв. и намалява с 8.9%.
През 2020 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 4.1% спрямо 2019 г. и е в размер на 35 836.5 млн. лева. Вносът на стоки в България от ЕС през 2020 г. спада с 9.2% спрямо 2019 г. и е на стойност 36 555.6 млн. лева.
През 2020 г. износът на стоки от България за трети страни намалява с 10.5% в сравнение с 2019 г. и е в размер на 18 865.5 млн. лв., a вносът на стоки от трети страни спада с 8.5% и е на стойност 23 547.1 млн. лева.
Причините за чувствителното отклонение при износа и вноса се дължат на разразилата се в началото на 2020 г. пандемия от коронавирус. Практическото спиране на деловата активност, затруднения във веригите на доставките в световен мащаб и като цяло намаляване на глобалното търсене заради пандемията неизбежно се отрази и на българската икономика. Силно засегнати от кризата бяха основните външнотърговски партньори на България от Европейския съюз, което оказа негативно въздействие върху външната ни търговия със страните от ЕС. През 2020 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 4.1%, а вносът на стоки от страните от Европейския съюз намалява с 9.2%.
През 2020 г. отчитаме сериозен спад при търговията ни с трети страни. Данните на НСИ сочат спад на износа на България за трети страни с 10.5% на годишна база. Вносът на стоки от страни извън ЕС намалява с 8.5%. През 2020 г. при износа на стоки от България за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям спад в сравнение с 2019 г. се наблюдава в секторите „Минерални горива, масла и подобни продукти” (спад от 59.7%) и „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн” (намаление от 27.1%). При вноса на стоки от трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през 2020 г. най-голям спад спрямо 2019 г. се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти” (спад от 50.6%).
През отчетния период бе постигнат напредък във водените от ЕК преговори за сключване на преференциални търговски споразумения с трети страни и региони. Постигнати са и са съгласувани двустранни договорености за икономическо сътрудничество с Китай и Руска Федерация (ЦПРБМ), Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.
За постигане на стратегическите и оперативни цели на политиката е изпълнявана една основна програма:
Бюджетна програма „Реализация на експортния потенциал и участие в търговската политика на Европейския съюз”- 15,1 млн. лв.
През 2020 г. са осъществени мероприятия за ограничаване спада на износа и инвестициите, както и за запазване на пазарния достъп на български стоки и услуги до пазарите на трети страни в условията на пандемията от COVID-19. В периода 1 януари – 31 декември 2020 г., въпреки предизвикателствата в условията на усложнена глобална икономическа среда и здравна обстановка, бяха проведени редица мероприятия за поддържане на интензитета на диалога с водещите ни икономически партньори от ЕС, страните от Западните Балкани, Русия и страните от ОНД, Азия, Близкия изток и Северна Африка, Северна и Южна Америка, с цел ограничаване спада на износа и инвестициите, както и за запазване на пазарния достъп на български стоки и услуги до чужди пазари. Проведени бяха видеоконферентни разговори, онлайн срещи, онлайн бизнес форуми и срещи на представителите на бизнеса с потенциални партньори. На българския бизнес бе предоставена информация за онлайн изложения, конференции и уебинари, обявени международни търгове, в които биха могли да участват заинтересовани български фирми. През отчетния период, въпреки избухването на пандемията от COVID-19, бяха проведени многобройни видеоконферентни срещи по въпроси в областта на Общата търговска политика на ЕС, постигнат бе напредък във водените от ЕК преговори за сключване на преференциални търговски споразумения с трети страни и региони и многостранни инициативи в Световната търговска организация, в контекста на дейностите, насочени към подобряване интегрирането на българската икономика в международната търговска система, чрез прилагане на Общата търговска политика на Европейския съюз и координиране на изпълнението на задълженията на страната по сключените от ЕС международни споразумения и договорености.
Бюджетна програма „Администрация” Поставената цел за своевременното осигуряване дейностите по управление на човешките ресурси, управление при кризисни ситуации, защита на класифицираната информация и правното, административното, информационно, финансово и материално-техническо обслужване на структурните звена на МИ и на служителите е изпълнена. Стриктното изпълнение на дейностите възложени на служителите от общата администрация подпомага изпълнението на останалите програми и допринася за постигане на стратегическите цели на МИ във всички области на политики.
Изразходваните средства към 31.12.2020 г. за реализирането на програма „Администрация“ са в размер на 7,3 млн. лв.
МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО (МРРБ) Отчетът за периода 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството представя информация за изпълнението на целите и програмите на министерството въз основа на дейностите, които са проведени в рамките на бюджетната година, и инструментите на политиките. В него се съдържа информация за продуктите/услугите, които са предоставени, както и получения ефект за обществото в резултат от провежданите от министерството политики.
Към 31.12.2020 г. отчетът на консолидираните разходи е в общ в размер на 2 181 982 464 лв., от които 1 808 822 938 лв. са отчетени по бюджета на МРРБ, а 373 159 526 лв. - по оперативни и други програми, по които МРРБ е бенефициент, Отчет на разходите по области на политики и бюджетни програми по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството
2100.00.00 · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет
Общо разходи по бюджета на ПРБ · 438 682 300 · 1 827 175 520 · 1 808 822 938
2100.01.00 · Политика за интегрирано развитие на регионите, ефективно и ефикасно използване на публичните финанси и финансовите инструменти за постигане на растеж и подобряване качеството на жизнената среда · 5 548 000 · 5 250 121 · 5 244 561
2100.01.01 · Бюджетна програма „Стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие и управление на финансовите инструменти за регионално и местно развитие и териториално сътрудничество” · 4 876 000 · 4 739 800 · 4 734 361
2100.01.02 · Бюджетна програма „Подобряване на жилищните условия на маргинализирани групи от населението” · 672 000 · 510 321 · 510 200
2100.02.00 · Политика за поддържане, модернизация и изграждане на техническата инфраструктура, свързана с подобряване на транспортната достъпност и интегрираното управление на водните ресурси и геозащита · 384 929 600 · 1 776 193 918 · 1 758 280 146
2100.02.01 · Бюджетна програма „Рехабилитация и изграждане на пътна инфраструктура” · 339 689 400 · 1 763 406 229 · 1 748 279 952
2100.02.02 · Бюджетна програма „Устройство на територията, благоустройство, геозащита, водоснабдяване и канализация” · 45 240 200 · 12 787 689 · 10 000 194
2100.03.00 · Политика в областта на подобряване на инвестиционния процес чрез усъвършенстване на информационните системи на кадастъра и имотния регистър, подобряване качеството на превантивния и текущ контрол в строителството и на строителните продукти · 31 238 900 · 32 031 374 · 31 811 118
2100.03.01 · Бюджетна програма „Нормативно регулиране и контрол на строителните продукти и инвестиционния процес в строителството” · 9 786 900 · 10 447 200 · 10 340 154
2100.03.02 · Бюджетна програма „Геодезия, картография и кадастър” · 21 452 000 · 21 584 174 · 21 470 964
2100.04.00 · Други бюджетни програми · 4 038 000 · 4 583 190 · 4 581 219
2100.04.01 · Бюджетна програма „Ефективно управление на държавната собственост, държавното участие в търговските дружества и държавни предприятия и развитие на публично-частното партньорство и концесионирането” · 892 000 · 838 400 · 837 953
2100.04.02 · Бюджетна програма „Гражданска регистрация и административно обслужване на населението” · 3 146 000 · 3 744 790 · 3 743 266
2100.05.00 · Бюджетна програма „Ефективна администрация и координация” · 12 927 800 · 9 116 917 · 8 905 894
През 2020 г. са финансирани разходи за провеждане на следните политики и програми:
2100.01.00 ПОЛИТИКА ЗА ИНТЕГРИРАНО РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНИТЕ, ЕФЕКТИВНО И ЕФИКАСНО ИЗПОЛЗАВНЕ НА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ И ФИНАНСОВИТЕ ИНСТРУМЕНТИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА РАСТЕЖ И ПОДОБРЯВАНЕ КАЧЕСТВОТО НА ЖИЗНЕНАТА СРЕДА За изпълнението на тази политика за отчетния период 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. са изразходвани бюджетни средства в размер на 5 244 561 лв. и средства като бенефициент по оперативни и други програми в размер на 22 248 826 лв.
Политиката се осъществява по две бюджетни програми:
По програма 2100.01.01 „Стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие и управление на финансовите инструменти за регионално и местно развитие и териториално сътрудничество“ са усвоени бюджетни средства в размер на 4 734 361 лв. и средства по оперативни и други програми в размер 22 158 393 лв.
Програмата се изпълнява от Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ и дирекция „ Управление на териториалното сътрудничество“.
Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ (ГД СППРР) – ГД СППРР провежда политика за регионално развитие, насочена към подобряване качеството на жизнената среда на българските граждани и превръщането на българските региони в привлекателно място за инвестиции и бизнес.
ОПРР 2014-2020:
От началото на програмен период 2014-2020 Управляващият орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 е обявил общо 23 процедури за предоставяне на грантово финансиране на обща стойност над 3 млрд.лв., като по този начин е достигнато обявяване на 100% от бюджета на Програмата за кандидатстване.
В рамките на отчетния период:
124 бр. са подадените проектни предложения по актуалните процедури за предоставяне на БФП;
123 бр. са сключените договори на обща стойност 389 млн. лв., което представлява 13 % от бюджета на програмата;
Изплатените средства са в размер на 308,7 млн. лв. или 10,23 % от бюджета на програмата;
Сертифицирани са разходи в размер на 301,9 млн. лв. или 10,00 % от бюджета на програмата Приключили са 134 бр. проекта по договори за предоставяне на БФП със стойност на изплатените средства 126 685 478,63 лв.
За отчетния период са изготвени общо 22 стратегически, аналитични и информационни документи, свързани със стратегическото планиране на регионалното развитие, както следва: Изготвени са 6 броя годишни доклади за наблюдение изпълнението на регионалните планове за развитие за 2019 г.; Изготвени са 1 бр. Общи указания за подготовка на инвестиции за градско развитие.; Разработено е 1 бр. Общо рамково споразумение за изпълнение на интегрирани териториални инвестиции; Разработен е 1 бр. Формуляр за кандидатстване с концепция за интегрирани териториални инвестиции (ИТИ) по програмите, съфинансирани от ЕФРР, ЕСФ+, ЕФМДР и ЕЗФРСР; Разработено 1 бр. Споразумение за партньорство за подготовка и изпълнение на концепция за интегрирани териториални инвестиции; Приет от НС 1 бр. ЗИД на ЗРР, обн. в ДВ. бр. 21 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г. Приет и обнародван в ДВ, бр.70 от 7 Август 2020г. 1 бр. Правилник за прилагане на ЗРР (ППЗРР).Изготвени 6 бр. проекти на ИТСРРП за шестте региона за планиране от ниво 2; Изготвен 1 бр. проект на детайлизиран вариант на Приоритет 9 „Местно развитие“ от НПР: България 2030, за който МРРБ е водеща институция. Изготвена е 1 бр. трета версия (юни 2020 г.) на Морския пространствен план на Република България 2021-2035 г. 1 бр. вътрешни правила за работа на Регионалните съвети за развитие за представяне и одобрение на първите заседания на новосформираните РСР; 1 бр. Актуализирани Общи указания за подготовка на проекти за подкрепа на интегрираното териториално развитие но регионите за планиране от ниво 2 със средства от Европейските фондове за периода.
Проведени са 29 координационни срещи, събития и форуми в районите от ниво 2 (присъствени и неприсъствени), както следва: 24 заседания на Регионалните съвети за развитие в районите от ниво 2; проведени три заседания на ТРГ за подготовка на оперативна програма за подкрепа на регионите 2021-2027 г.; Проведена 1 бр въвеждаща среща на партньорите, встъпителна конференция и среща на управителния комитет по проект MARSPLAN BS II. Проведено е 1 заседание на Консултативния съвет по Морско пространствено планиране към министъра на регионалното развитие и благоустройството.
По четвърто заявление на фонд „Солидарност“ - 2018BG16SPO001 за щетите от природните бедствия в периода 25-30 октомври 2017 г., са сключени два договора – с община Бургас и с община Камено на обща стойност 4 309 140,33 лв. В отчетния период е приключил договорът на община Бургас като е подадено и верифицирано искане за окончателно плащане, а по проекта на община Камено е подадено и платено авансово плащане.
Отчетът на Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ за изпълнението изпълнението на провежданите политики за периода 01.01 - 31.12.2020 г. представя информация за изпълнението на целите и програмите, администрирани от дирекцията, въз основа на изпълнените дейности в рамките на отчетния период по програмите за териториално сътрудничество, в които България участва.
Отчетът включва информация за изпълнението на всяка от програмите за териториално сътрудничество 2014 – 2020 г, в които Република България участва, включително преглед на реализираните през отчетния период дейности по тези програми. Финансовият напредък по програмите за териториално сътрудничество отчита степента на изпълнение на целите за отчетния период.
Основните дейности по програмите за трансгранично сътрудничество за програмен период 2014-2020, за които дирекцията е Управляващ орган, са свързани със сключване на договори за субсидия, верифициране на декларираните от бенефициентите средства, извършване на плащания, изготвяне и подаване на доклади по сертификация до Сертифициращия орган, публикуване на обяви за набиране на проектни предложения и последващата им оценка.
Отчетът съдържа информация за подготовката на програмите за сътрудничество с Република Турция, Република Сърбия и Република Северна Македония за програмен период 2021 – 2027.
По програмите за териториално сътрудничество и добросъседство, за които дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ е Национален орган за програмен период 2014-2020, основните изпълнявани дейности са свързани с извършване на плащания по договори за национално съ-финансиране, осигуряване навременна верификация на разходите на българските партньори посредством системата за първо ниво на контрол (верифициране на разходи), осъществяване на контрол върху функционирането на системата за първо ниво на контрол и администриране на нередности.
Настоящият отчет за изпълнението на политиките и програмите е съобразен с програмния формат на бюджета на МРРБ за 2020 г.
По програма 2100.01.02 „Подобряване на жилищните условия на маргинализирани групи от населението“ са усвоени бюджетни средства в размер на 510 200 лв. и средства по оперативни и други програми в размер 90 433 лв.
В изпълнение на заложените цели през отчетния период дирекция „Жилищна политика“ продължи да администрира процеса по реализацията на „Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради“ (НПЕЕМЖС/ Програмата), имаща за цел обновяване на жилищния сграден фонд и подобряване на енергийната ефективност в жилищните сгради в Република България.
Към 31.12.2020 г. изпълнението на Програмата е както следва:
Подобрена жилищна инфраструктура, кв.м. РЗП · · · 10 856 953,77
Бр. обновени жилища · · · · · · · 128 451
Бр. жители, облагодетелствани от подобрената инфраструктура · 273 304
Бр. въведени в експлоатация жилищни сгради · · · 1 921
През отчетния период от бюджета на дирекцията с лимит от 162 000 лв. са направени плащания на обща стойност 136 691,46 лв. с ДДС както следва:
- 86 280,00 лв. – окончателно разплащане по изпълнение на проучвателни дейности по отношение на жилищна сграда в гр. Русе, ул. Шести септември № 90, блок Русия, договор № РД-02-30-33/02.07.2018 г., контрагент община Русе;
- 18 483,02 лв. – окончателни плащания по сключени договори за изготвени технически обследвания на жилищни сгради по проект „Енергийно обновяване на българските домове“;
- 17 700,00 лв. - разплащане по договор с № РД-02-29-289/19.12.2019 г. сключен между МРРБ и „Българо-австрийска консултантска компания“ АД за разработване на политики и мерки за обновяване за енергийна ефективност на съществуващия сграден фонд в Република България;
- 17 700,00 лв. – окончателно разплащане по договор с № РД-02-29-289/19.12.2019 г. сключен между МРРБ и „Българо-австрийска консултантска компания“ АД за разработване на политики и мерки за обновяване за енергийна ефективност на съществуващия сграден фонд в Република България.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ
2100.01.00 “Политика за интегрирано развитие на регионите, ефективно и ефикасно използване на публичните финанси и финансовите инструменти за постигане на растеж и подобряване качеството на жизнената среда“ · Мерна единица · Целева стойност · Целева стойност 2023* · Отчетено с натрупване към 31.12.2020 г.. · Отчетено за периода 01.01.-31.12.2020 г.
Показатели за полза/ефект Индикатори за полза/ефект по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г.
Намаляване на дела на мигриралото население (вътрешна миграция) · % · 2,02 · · 2,04 · НП
Показатели за полза/ефект на дейностите по стратегическо планиране на регионалното развитие
Изпълнение на Пътна карта за нови подходи в регионалната политика · % · 70 · · 70 · НП
Показатели за измерването и отчитането на изпълнението на програмите за ТГС ИНТЕРРЕГ-ИПП 2014-2020, по които дирекция УТС е Управляващ орган:
Брой реконструирани/възстановени културни и исторически обекти · брой · · 55 · 19
Население, възползващо се от мерки за защита от наводнения или горски пожари · брой · · 4 400 856 · 3 500 472
Общ брой младежи, включени в схеми за младежко предприемачество и инициативи · брой · · 573 · 573
Брой участници в инициативи за обучение и квалификация · брой · · 150 · 1087
2100.02.00 ПОЛИТИКА ЗА ПОДДЪРЖАНЕ, МОДЕРНИЗАЦИЯ И ИЗГРАЖДАНЕ НА ТЕХНИЧЕСКАТА ИНФРАСТРУКТУРА, СВЪРЗАНА С ПОДОБРЯВАНЕ НА ТРАНСПОРТНАТА ДОСТЪПНОСТ И ИНТЕГРИРАНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА ВОДНИТЕ РЕСУРСИ И ГЕОЗАЩИТА За изпълнението на тази политика за отчетния период 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. са изразходвани бюджетни средства в размер на 1 758 280 146 лв. и средства в размер на 349 442 164 лв., като бенефициент по Оперативни програми, като същата се е осъществявала по две бюджетни програми:
По програма 2100.02.01 „Рехабилитация и изграждане на пътна инфраструктура“ са усвоени бюджетни средства в размер на 1 748 279 952 лв. и средства в размер на 296 006 357 лв., като бенефициент.
По отношение на дейността на дирекция „Геозащита и благоустройствени дейности“ През отчетния период продължи изпълнението на дейността по отношение на нормативната и приложна дейност в областта на пътната инфраструктура и са разгледани предложения от общините Доспат и Сърница, Велинград, Иваново, Каолиново и Никола Козлево, Смядово и Правец за включване на пътни трасета в списъка на общинските пътища и за промени в списъка на общинските пътища, като с Решения на Министерския съвет № 641/10.09.2020 г., № 696/01.10.2020 г. и № 887/04.12.2020 г. е изменен и допълнен списъка на общинските пътища за територията на общините Велинград и Якоруда, Доспат и Сърница, Смядово. Също така с Решения № 207/ 26.03.2020 г., № 299/04.05.2020 г., № 706/02.10.2020 г. и № 887/04.12.2020 г. на Министерския съвет е променена собствеността от публична държавна в публична общинска на пътни трасета на територията на общините Рила и Монтана. Във връзка с утвърдения нов списък на републиканските пътища, съгласно Решение № 959/31.12.2018 г. на Министерския съвет с Решение № 20/17.01.2020 г. на Министерския съвет е изменен списъка на общинските пътища.
Продължи кореспонденцията с общините, чрез областните управители, за предоставяне на данни за актуализация на базата данни за състоянието на общинските пътища. С писмо през м.06.2020 г. МРРБ е информирало НСОРБ за областите и общините, които все още не са подали нужната актуална информация. Информацията за състоянието на всички утвърдени общински пътища в страната е обобщена и анализирана към края на месец август 2020 г. С официални писма до Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ и Сдружението, съответно № 90-03-820/08.10.2020 г. и № 90-03-824/02.12.2020 г., са предоставени изготвената обобщена база данни за състоянието на общинските пътища на територията на страната и анализа.
През периода е успешно завършен обект: „Рехабилитация на общински път MON1110 /ІІІ-815, Боровци - Видлица/ - Гаврил Геново /III-1024/, от км 0+000 до км 2+200, община Георги Дамяново“, финансиран със Споразумение за трансфер на финансови средства. Финансово е подпомогнат чрез Споразумение за трансфер на финансови средства обект на територията на община Нова Загора: „Основен ремонт на общински път SLV1078 /ІІІ-555/ Кермен - Младово - Граница общ. (Сливен - Нова Загора) - Съдиево /ІІ-66/“, чието изпълнение ще бъде през 2021 г.
По отношение на АПИ Разходите за издръжка към 31.12.2020 г. на АПИ са в размер на 854 034 хил. лв., като администрираните разходи по §§10-30 „Текущ ремонт” са в размер на 800 212 хил. лв. и съставляват над 94% от общо извършените разходи за издръжка. За дейности по зимно поддържане през 2020 г. от АПИ са разходвани средства в размер на 73 676 хил. лв.; за производство, доставка и монтаж на вертикална сигнализация – 5 638 хил. лв.; за доставка и монтаж на ограничителни системи – 69 015 хил. лв. и 3 674 хил. лв. за полагане на хоризонтална маркировка и др.
Основен ремонт Разходваните средства през 2020 г. за основен ремонт са в размер на 57 794 081 лв.:
По програма „Аварийни ремонти: - 49 501 494 лв. Включени са преходни обекти от изминалите години и ново проявени разрушения и деформации по РПМ, в резултат на активизирали се свлачищни и срутищни процеси, в т.ч.: Възстановяване и укрепване на републикански път III-181 „о.п. София – Бистрица – Железница – Ярема”; Укрепителни и обезопасителни работи на републикански път III-107 „(о.п. Дупница – о.п. Благоевград) – Кочериново – Рила – Рилски Манастир – Кирилова поляна“; Аварийно укрепване на мост над река Джерман на АМ „Струма“ и др.
За дейности по основен ремонт за извършване на строителство, упражняване на строителен и авторски надзор за отчетният период са разплатени средства в размер на 6 392 861 лв., в т.ч.: Път III-1003, Рударци – Кладница; „Обход на гр. Камено - Път III-6008 „Лукойл-Нефтохим-Камено“ и Път III-5392 „Камено-Братово“ и др.
За извършване на дейности по проучвателно-проектантски работи през 2020 г. са разходвани средства в размер на 880 517 лв., в т.ч.: Изработване на технически проект за основен ремонт за обект: Път I-5 Кърджали - Маказа; Изработване на технически проект за основен ремонт на обект: Път III-868 "Рудозем - Смолян"; Изработване на технически проект за основен ремонт на обект: Път III-822 Самоков – Ихтиман и др.
Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. (ОПРР) За 2020 г. са разходвани средства в размер на 1 019 209 лв. за Лот 18 Път IІІ-112 Дъбова махала-Монтана от км 10+500 до км 16+227.88, от км 20+579 до км 27+736.15, от км 29+675 до км 36+654.63 и от км 37+825 до км 47+806.74, с обща дължина 29,846 км, област Монтана;
Изграждане на инфраструктурни обекти Разплатените средства за изграждане на инфраструктурни обекти са в размер на 682 877 604 лв., от които:
Изграждане на пътища I-ви, II-ри и III-ти клас от РПМ:
„Обходен път на гр. Бургас от км 230+700 на път I-9 Сарафово – Бургас до км 493+550 на път I-6 Ветрен – Бургас и локални платна“ - 12 945 900 лв. ;
Път I-8 Калотина - пътен възел Храбърско от км 15+500 до км 32+447.20 - 75 101 027 лв.
Път III-8611, Белица - Загражден от км 10+430 до км 19+981; - 4 081 766 лв.;
Софийски околовръстен път в участъка от км 35+260 до км 41+340 /пътен възел "Цариградско шосе до пътен възел "Младост"/ - 87 306 702 лв.
Модернизация на път I-1 (79) "Видин - Ботевград" от км 33+400 до км 102+060 ( км 99+193 - километраж по проект) разделен на пет участъка - 379 000 000 лв.
Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014 – 2020 г. За отчетният период разходваните бюджетни средства са в размер на 9 557 025 лв.
АМ Струма Лот 3.1 и Лот 3.3 и тунел "Железница" от км 359+000 до км 420+624; Разплатени са общо 6 461 115 лв., „Път ІІІ-5004 „Обход на гр. Габрово”, от км 0+000 до км 31+ 000, участък от км 0+000 до км 20+124.50 и етапна връзка от км 0+000 до км 3+130; - 2 904 265 лв.
АМ "Калотина"- София Лот 1- Западна дъга на СОП, Участък 2 от км 0+780 до км 6+310 - 132 845 лв.
Изграждане на автомагистрали.
АМ Хемус, участък от км 310+940 до км 327+260. Обща дължина: 16,32 км; - 81 578 921 лв.
Дейности по проучвателно-проектантски работи.
Разплатените средства за отчетния период са в размер на 1 389 373 лв. са за ‚Изработване на разширен идеен проект с извършване на пълни инженерно - геоложки проучвания и ПУП - ПП на АМ „Черно море“ и „Прединвестиционни проучвания за трасе "гр. Монтана – гр. София" с тунелно преминаване под Петрохан“ Всички дейности включени в програма ППР - Ново строителство са насочени към проектно и теренно осигуряване на важни инфраструктурни проекти. Приоритет е довършване на автомагистралите Струма и Хемус.
Придобиване на земя Извършени са разходи за обезщетения на собственици на отчуждени имоти и части от имоти от влезли в сила постановени Решения на МС, издадени Заповеди на Областни управители. За отчетният период разплатените средства са в размер на 4 155 368 лв.
Обекти, финансирани с европейски средства Проекти, изпълнявани по Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020 г.“ (ОПРР). Отчетени са средства в размер на 82 573 115 лв., от които:
Лот 22, Път III-866, Михалково – Граница ОПУ Смолян от км 66+857 до км 88+050, - 8 646 216 лв.
Лот 24 „Път III-866 Смолян- Стойките - Широка лъка от км 8+240 до км11+550 и от км 26+600 до км50+553, - 25 719 629 лв.
Лот 25 „Път ІІІ 109 І-1 Мелник от км 0+600 до км12+800, с обща дължина 12.200 км, област Благоевград" - 7 910 855 лв.
Лот 26 Път III-507 Кърджали-Мост-Манастир от км 0+055 до км 26+109, с обща дължина 26,054 км, област Кърджали; - 7 091 445 лв.
Проекти изпълнявани по програмата за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Гърция - България 2014-2020“. Отчетени са средства в размер на 1 367 859 лв. за Обект Реконструкция на път II86 Средногорци - Рудозем, участък от км 125+727 до км 126+600 и от км 126+750 до км 132+920", област Смолян.
Проекти изпълнявани по програмата за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния - България 2014 – 2020. Отчетени са средства в размер на 1 693 144 лв. за „III-118 Гулянци - Долна Mитрополия от км 14+786 до км 24+150, област Плевен"; „II-81 Костинброд - Берковица - Монтана от км 94+000 до км101+199; „II-81 Костинброд - Берковица - Монтана от км 86+289 до км 94+000;
Проекти изпълнявани по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014 – 2020 (ОПТТИ). Отчетени са средства в размер на 159 002 058 лв., от които:
АМ Струма Лот 3.1 и Лот 3.3 и тунел "Железница" от км 359+000 до км 420+624: ). Отчетени са средства в размер на 156 292 486 лв.;
АМ "Калотина"- София Лот 1- Западна дъга на СОП, Участък 2 от км 0+780 до км 6+310; Разплатени са 2 524 052 лв.
Проекти изпълнявани по Механизъм за свързване на Европа (МСЕ) АМ „Калотина-Софийски околовръстен път“ от км 1+000 до км 15+500.;
Проекти, изпълнявани по Оперативна програма „Околна среда“ 2014 – 2020 (ОПОС) - 638 928 лв.
Укрепване на свлачище при км. 62+000 на път III - 1306 Кнежа-Искър-Враца-Борован - 638 928 лв.
Ведомствени капиталови разходи През 2020 г. са извършени ведомствени капиталови разходи в размер на 86 324 008 лв., от които по договор за изпълнение на проект „Проектиране, изграждане и въвеждане на електронна система за събиране на таксите за ползване на републиканската пътна мрежа на база изминато разстояние за превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 т. (ТОЛ) и на база време за леки автомобили с обща технически допустима максимална маса до 3,5 т. (електронна винетка)“ и други разходи свързани с дейността на Националното тол управление (НТУ) са разходвани средства в размер на 86 110 567 лв., в т.ч.:
Разходи за Активно и Пасивно оборудване за Дейта център за нуждите на НТУ – 48 890 678 лв. Разплатените средства са за изграждане и оборудване на нови и съществуващи стационарни контролни точки Метални конструкции за стационарни контролни точки за нуждите на НТУ – 26 953 563 лв.
През 2020 г. са осъществявани и следните дейности от НТУ:
Управление на Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата и осъществяване на всички дейности по техническата и софтуерна поддръжка на компонентите й, управление на процесите и контролиране на правилното отчитане на дължимите пътни такси и събирането им.
Осигурена е техническата поддръжка на системата и нейното управление чрез 24- часово дежурство на ИТ експерти, като е изградена защитена комуникационна среда – VPN, осигуряваща отдалечен достъп на служителите на НТУ. Поддържа се системата за мониторинг, управление и анализ на информационни събития и инциденти, като част от информационната сигурност.
В изпълнение на изискванията на чл. 167а, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, през 2020 г. АПИ създаде и вече поддържа информационната система „Система за вторична интеграция и правоприлагане“. В нея се издават и съхраняват докладите, които Електронната система за събиране на пътни такси създава за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към което автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи.
Контролиране и отчитане получаването на унифицирани ТОЛ декларации от доставчиците на услуга за електронно събиране на такси за изминато разстояние по отношение на потребители, които имат сключен договор с тези лица и обработване на данните за целите на ТОЛ таксуването.
През 2020 г. чрез електронната система за събиране на пътни такси са обработени повече от 250 млн. тол декларации, с които са отчетени платените тол сегменти, по които са преминали съответни превозни средства над 3,5 т. Заплатените тол такси са в общ размер 65 736 586 лв.
Осъществяване на събирането на такси за ползване на платената пътна мрежа по време – винетни такси и такси за изминато разстояние – ТОЛ такси, по републиканските пътища в обхвата, определен по чл. 10, ал. 3 от Закона за пътищата, както и на такси за преминаване по отделни републикански пътища и съоръжения.
През 2020 г., чрез електронната система за таксуване на база време са реализирани 5 304 713 бр. винетки на стойност 267 019 336 лв. В срок и при добро взаимодействие с институциите (МВР, МЗ, ДАНС, МО и др,) и АСП се реализират дейностите по осигуряване на безплатни електронни винетки. В белия списък на Електронната система за събиране на пътни такси са въведени 234 220 годишни електронни винетки, заявени чрез АСП за правоимащи лица по чл. 10 в от ЗП.
Чрез въведената в търговска експлоатация от 1 март 2020 г. Електронна система за събиране на пътни такси на база изминато разстояние (тол такси), са закупени 2 591 522 бр. маршрутни карти на стойност 46 004 703 лв., и са обработени тол декларации на стойност 65 736 586 лв. Приходите от такси от тежкотоварния трафик, в общ размер от 111 741 289 лв., са постигнати в условията на извънредно положение заради COVID-19 и намален трафик.
Реализираните приходи през 2020 г. от пътни такси (винетни и тол) са в общ размер на 378 760 625лв.
Поддържане на системите за генериране и продажба на електронни винетки и маршрутни карти, организира разпространяването и поддръжката на бордови устройства, отговарящи на съответните технически изисквания, за целите на ТОЛ таксуването в съответните области на пътни такси на Агенцията. За целите на обслужване на ползвателите на платената пътна мрежа са осигурени следните канали за продажба на електронни пътни такси:
Винетни такси и маршрутни карти:
на касите на областните пътни управления и ГКПП – чрез заплащане в брой, картово разплащане, в това число и чрез карта за гориво;
на терминал за самотаксуване (ТСО)– чрез картово разплащане, в това число и чрез карта за гориво;
по електронен път – от сайта www.bgtoll.bg и мобилното приложение;
чрез пунктове за продажба, оперирани от Доставчици на услуги, с които Агенцията е сключила договори за предоставяне на услуги по опериране на пунктове за продажба – сключени са 2 Договора с Национални доставчици на услуги с осигурени повече от 7000 пунктове на продажба „на гише“ Тол такси:
чрез НДУ или доставчик на ЕУЕСТ, с които както потребителят, така и АПИ имат сключени договори;
чрез Доставчик на декларирани данни, вписан в публично оповестен списък на АПИ и сключил договор с НДУ.
В отчетния период, за продажба на тол продукти на ключовите ГКПП, са закупени и монтирани допълнителни три контейнера. Изпълнени са и дейностите по оборудване на нови 34 гишета за продажба на маршрутни карти, главно по граничните контролно-пропускателни пунктове.
Осигурен е и мобилен пункт за продажба с две работни места, който се пренасочва при необходимост (интензивен трафик) на местата с натоварване.
Във връзка с оказване на съдействие на водачите относно правилното закупуване на маршрутни карти и електронни винетки чрез ТСО, намиращи се на територията на ГКПП е осигурявено присъствие на инспектори/специалисти - мобилни екипи. Осигурена е поддръжката и Осигуряването на ТСО с необходимите консумативи.
Изготвяне и поддържане отчет за област на пътните такси и заявление за област на ЕУЕСТ и за предоставяне на електронна услуга за събиране на такси за изминато разстояние.
Областта на ЕУЕСТ включва републиканските пътища в Република България, включени в приетият с Решение № 101 от 20.02.2020 г. на МС списък на републиканските пътищата, за които се дължи такса за изминато разстояние - тол такса.
В списъка тол сегментите (над 5800 бр.) са с обща дължина 6 050 км., от които 803 км. - автомагистрали; 2 312 км. пътища първи клас; 2 935 км. пътища втори клас.
Съгласно Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, в обхвата на тол таксуване са включени само автомагистралите и пътищата първи клас - 3 115 км. За 2 935 км пътища втори клас не се дължи тол такса.
През 2020 г. е изготвено и прието Заявление за област на ЕУЕСТ и за предоставяне на електронна услуга за събиране на такси за изминато разстояние. Документът е публикуван на интернет страницата на АПИ – на български и английски език. За приемането му е уведомена Европейската комисия.
Администрира приходите, които са постъпили от пътните такси по чл. 10, ал. 1 и 2 от Закона за пътищата.
Изпълняват се дейностите по администриране на приходите, постъпили от пътни такси. Успешно се изпълняват дейностите по предоставяне на услуга за плащане на електронни пътни такси (винетни и тол), съгласно сключените договори с Националните доставчици на услуги (Интелигентни трафик системи“ АД и „Диджитол Смарт Инфраструктура“ АД), както и с Доставчици на карти за гориво - „Шел България“ ЕАД и UNION TANK Eckstein GmbH & Co. KG /UTA/.
Чрез сключените договори с „Шел България“ ЕАД и UNION TANK Eckstein GmbH & Co. KG /UTA/ е осигурена възможност за притежателите на карти за гориво SHELL и UTA да заплащат винетни такси и маршрутни карти във всички пунктове за продажба и терминали за самотаксуване на АПИ. През 2020 г. с карти за гориво SHELL и UTA са извършени 69 422 трансакции за заплащане на винетни такси и маршрутни карти за 1 715 634 лв.
През каналите за продажба на АПИ (сайт и мобилно приложение; терминали за са самотаксуване и пунктовете за продажба) са продадени 3 054 070 винетки и маршрутни карти и са реализирани приходи от 86 665 243 лв.
Организиране и контролиране на дейностите, свързани с установяване на ползване на платената пътна мрежа в нарушение на Закона за пътищата и Закона за движението по пътищата.
Контролната дейност е ключова за постигане на ефективност на дейността на Националното тол управление.
Генерираните тол декларации, заплатените маршрутни карти и електронни винетки се следят денонощно от 295 стационарни контролни точки, както и от 105 мобилни екипа на тол инспекторите. Резултатите от осъществения контрол показват:
- · Извършени 615 183 бр. проверки на пътни превозни средства;
- · Установени 364 627 нарушения, вкл. чрез автоматичното правоприлагане посредством монтираните рамки;
- · Издадени 2 908 електронни фиша за установени нарушения чрез стационарните контролни точки за 1 089 900 лв.;
- · Събрани 12 095 603 лв. от заплатени компенсаторни такси и глоби на нарушители, от които 11 800 650 лв. от заплатени компенсаторни такси преди съставяне на АУАН и 229 788 лв. след съставяне на АУАН/фиш- в регламентирания 14 дневен срок;
- · Издадени 1 528 резолюции за прекратяване на образувано АНП и 22 решения за анулиране на издаден електронен фиша;
През 2020 г. НТУ отчита оптимизирана контролна дейност и ефективност от правоприлагането.
Реализираните приходи от заплатени компенсаторни такси и глоби през отчетния период са с 4,5 млн. повече от събраните през 2019 г. Отчитаме като успешен въведеният механизъм за санкциониране на нарушителите с възможността за доброволно заплащане на „компенсаторна такса“ и прекратяване на административно-наказателното производство.
Развитието на пътната инфраструктура на Република България като цяло е базисна предпоставка за интегрирането й в общоевропейската пътна мрежа, ускоряване на регионалното сближаване, устойчиво развитие на икономиката и подобряване на екологичната обстановка в страната. Интегрирането на пътната транспортна мрежа на Република България в общоевропейската се осъществява в съответствие с общата политика на ЕС за развитие на Tрансевропейската мрежа в транспортния сектор (ТЕN-Т). Тази политика е насочена към интегриране в европейското пространство и намаляване изолацията на периферните райони чрез развитие на пътна инфраструктура. Устойчивостта на резултатите се гарантира от качеството на строителните работи, планирани и приложени по такъв начин, че да се запазят инвестициите и в същото време да се намалят общите разходи за рехабилитация, поддръжка и експлоатация на инфраструктурата.
По програма 2100.02.02 „Устройство на територията, благоустройство, геозащита, водоснабдяване и канализация“ са усвоени бюджетни средства в размер на - 10 000 194 лв. и средства по оперативни и други програми в размер на 53 435 807 лв.
Програмата се изпълнява от дирекция „Устройство на територията и административно-териториално устройство”, дирекция „Геозащита и благоустройствени дейности” и дирекция „Водоснабдяване и канализация”.
Дирекция „Геозащита и благоустройствени дейности“ През отчетния период е сключен договор за „Превантивни дейности, свързани с регистриране и мониторинг на свлачищните райони на територията на Република България и на районите с ерозионни процеси по Дунавското крайбрежие и абразионни процеси по Черноморското крайбрежие“, по който са изпълнени дейности, предвидени съгласно Индикативната годишна програма за изпълнение за 2020 г.
Продължи работата, свързана с ограничаване разрастването на свлачищните процеси и на абразионните процеси по Черноморското крайбрежие чрез изпълнение на обект „Укрепване свлачище кв. „Сарафово – етап ІІІ.2“. Завършено е строителството на подобект: „Брегоукрепителна дамба – ремонтни, възстановителни и довършителни работи в участък с обща дължина 1430 м – 2 подетапа – с дължина L= 1319,00 м и с дължина L= 111,90 м. Напълно е изградено противоабразионното съоръжение (дамба), което е въведено в експлоатация през 2020 г.
Актуализиран e инвестиционния проект за обект: „Гр. Царево – укрепване свлачище северен бряг“ и е предаден в МРРБ. Изработен е и е предоставен комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционния проект с основните изисквания към строежите. Одобрен е ПУП-ПП и е издадено разрешение за строеж за обекта.
Проведени са процедури по ЗОП и са сключени договори с предмети: „Прединвестиционни проучвания на свлачище „Албена“ - изпълнен е Етап 1 от дейностите по договора, „Укрепване свлачище в участък „Фара“, община Аксаково – прединвестиционни проучвания (допълване на КИС с пиезометрични сондажи“ - приключени са прединвестиционни проучвания (допълване на КИС с пиезометрични сондажи) на обекта и „Актуализация на паспортизация и оценка на състоянието на обект „Брегоукрепителна дамба КК „Албена“ – гр. Балчик – участък от КК „Албена“ до Момчилово дере“ - изпълнен е Етап 1 от дейностите по договора – извършено е специализирано геодезическо заснемане на обекта.
Продължи изпълнението на сключени споразумения за трансфери на финансови средства на общини за изпълнение на строително-монтажни работи на следните обекти: „Укрепване на свлачище в кв. 17, кв. 18 в с. Габровица, община Белово“, „Укрепване на регистрирани свлачищни участъци в района на туристическа и колоездачна пътека в местност „Леден врис“, гр. Неделино“, „Укрепване на свлачище с рег. № VRC10.12259.01 над ул. „Черни Дрин“, гр. Враца (под водоем Среченска бара)“, „Укрепване на свлачище PVN 24.37856.01 в урбанизираната територия на с. Коиловци, община Плевен, засягащо път III-3402“, „Укрепване на локално свлачище в м. „Ъгъла“, кв. „Сарафово“, гр. Бургас“, „Укрепване на свлачища с рег. № PVN 24.06999.01 и № PVN 24.06999.02 в района на РСУО на регион Плевен, с. Буковлък, община Плевен І етап“, „Укрепване свлачище с рег. № VAR 06.10135-06-04 в местност „Свети Никола“, гр. Варна“ І етап“, както и на споразумение за изпълнение на проекто-проучвателни работи на обект „Свлачище „Смолянски езера“, община Смолян.
През 2020 г. бяха подпомогнати общини, финансирани чрез споразумения за трансфери, сключени през 2020 г. за реализиране на следните обекти: „Укрепване на свлачище в района на училище „Св. Паисий Хилендарски“, с. Сотиря, община Сливен“, „Укрепване свлачище на път SFO 3611 /II-16 Своге - Томпсън/ - Лесковдол при км 4+150, в землището на село Лесковдол, с № SFO 43.43390-05“, „Укрепване на свлачище на път SFO 2604 /II-16 Своге - София/ - Батулия - Бакьово - Ябланица при км 2+950, в землището на с. Батулия, с № SFO 43.02899-02“ и „Укрепване свлачищен участък с. Желен, местност „Езерище“ с № SFO 43.29163-01 - участък 3 и участък 4“, „Гр. Бяла – укрепване свлачище и брегоукрепване“, Обект „Укрепване и възстановяване на път VTR2206 от км 5+000 до км 5+500 и определяне територия за геозащитни дейности в свлачищен район VTR 32.70295.01, землище на гр. Сухиндол“, община Сухиндол, както и споразумение за трансфер за изработване на проекто-проучвателни работи на обект „Укрепване на свлачища в кв. 25, кв. 26, кв. 27, с. Габровица, община Белово.
Приключено е изпълнението на споразумения за трансфер на финансови средства за проекто-проучвателни работи на обекти: „Укрепване на свлачища „Кипарис-юг“ – „Кипарис-север“, с. Осеново, община Аксаково, „Укрепване на свлачища на ул. "2-ра", ул. "3-та" и ул. "4-та", Вилна зона "Фиш-Фиш", община Балчик, „Свлачища с рег. № № SFO 43.14475-03, SFO 43.43390-03, SFO 43.29163-01, SFO 43.43390-05, SFO 43.02899-02 на територията на община Своге, „Укрепване на свлачище в района на училище „Св. Паисий Хилендарски“, с. Сотиря, община Сливен“ и „Актуализация на проекто-проучвателни работи за обект: „Гр. Бяла – укрепване свлачище и брегоукрепване“ и на обект „Укрепване на свлачище № VRC 31.54020.15 на ул. „Проф. Цеко Торбов, гр. Оряхово“ за изпълнение на строително-монтажни работи, като същият е въведен в експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-Вр-8/31.03.2020 г. на ДНСК.
За периода от 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. е осъществен предварителен контрол на постъпили 55 искания във връзка с инвестиционни намерения в свлачищни райони.
През периода продължи дейността по подпомагане на общинските администрации за изпълнението на благоустройствени обекти, касаещи подобряване състоянието на уличната мрежа в населените места, включително с предоставена на предходен етап финансова подкрепа чрез Споразумения за трансфер на финансови средства, на следните общински администрации Сливен, Априлци, Свиленград, Мъглиж, Аврен, Кнежа и Белово. Обектите на община Аврен, Сливен, Мъглиж, Кнежа и Свиленград са завършени и за същите са издадени разрешения за ползване.
През 2020 г. чрез Споразумения за трансфер са финансирани обекти на територията на общините Неделино, Марица и Луковит, свързани с подобряване на уличната мрежа в населени места.
Други дейности и постигнати резултати В процес на изпълнение е договор, регистриран в ИСУН 2020 с № BG16M1OP002-4.003.0003-C01, за реализиране на проект „Превантивни дейности чрез изграждане/възстановяване на контролно-измервателни системи в регистрирани свлачищни райони“ по приоритетна ос „Превенция и управление на риска от наводнения и свлачища“ към Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г.
През отчетния период са сключени договор за изпълнение с предмет: „Популяризиране на проект за изпълнение на превантивни дейности в регистрирани свлачищни райони за мониторинг на свлачищните процеси чрез брандиране и доставка на рекламни материали“, „Изпълнение на превантивни дейности чрез изграждане/възстановяване на контролно-измервателни системи в регистрирани свлачищни райони за мониторинг на свлачищните процеси“ с 6 обособени позиции, „Популяризиране на проект за изпълнение на превантивни дейности в регистрирани свлачищни райони за мониторинг на свлачищните процеси чрез организиране на публични събития и изработка на информационни материали“ и „Преглед и предоставяне на становища и оценка по изпълнение на Етап I на дейност 2 „Подготовка и изпълнение на превантивни дейности чрез изграждане/възстановяване на КИС в регистрирани свлачищни райони за мониторинг на свлачищните процеси“.
Предстои обявяването на процедура с предмет „Доставка на оборудване с/и софтуерни продукти за изпълнение на целите на проект“.
Приключило е изпълнението на договор „Популяризиране на проект за изпълнение на превантивни дейности в регистрирани свлачищни райони за мониторинг на свлачищните процеси чрез брандиране и доставка на рекламни материали“, както и Първи етап от дейност 2.2 „Изпълнение на превантивни дейности чрез изграждане/възстановяване на КИС“ на проекта, като са извършени геодезическо/аерофото заснемане и картировка на свлачищата и е изготвена техническа документация за изграждане/допълване/ възстановяване на КИС в определения за всеки обект териториален обхват.
Дирекция „Водоснабдяване и канализация“ подпомага министъра на регионалното развитие и благоустройството при провеждане на държавната политика в отрасъл „Водоснабдяване и канализация“ на национално ниво, свързана с дейности за реализация на инвестиционни проекти в областта на водоснабдяването и канализацията; планиране развитието на ВиК инфраструктурата; дейности, свързани със стратегическото управлението на отрасъла.
Дирекция „Водоснабдяване и канализация” изпълнява целите на програмата, като реализира инвестиционни проекти и проекти за развитие на отрасъла.
През 2020 г. продължи изпълнението на „Проект за развитие на общинска инфраструктура“, включващо рехабилитацията на язовир „Студена“, изграждането на язовир „Луда Яна“ и ПСПВ, строителните дейности по които продължават и през 2021г. Изпълнението на дейностите по Проекта в периода 2010 г. -31.12.2019 се финансира чрез държавен инвестиционен заем от Международна банка за възстановяване и развитие и от държавния бюджет, а от 2020 г. дейностите се финансират само от държавния бюджет. Рехабилитацията на ПСПВ Студена – Перник приключи през 2020 г. В рамките на 2020г. по Проекта са разплатени 7 178 428 лв.
По проект „Подпомагане на ефективността, управлението и институционалния капацитет в отрасъл ВиК“ , финансиран от оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г. на стойност 15 378 161,00 лв. През 2020 г. разплатените средства по проекта са 2 800 187 лв. Основната част от дейностите по проекта са приключени до края на 2020 г. По проекта бяха разработени редица документи, направиха се обучения на ВиК операторите и ВиК асоциациите. В началото на 2021 г. ще приключат и договорите за разработване и внедряване на две информационни системи: „Единна информационна система за ВиК услугите и регистър на асоциациите по ВиК и ВиК операторите“ и „Информационна система на водностопанските системи и съоръжения “, с което проект „Подпомагане на ефективността, управлението и институционалния капацитет в отрасъл ВиК“ ще приключи.
Проект „Подпомагане регионалното инвестиционно планиране на отрасъл ВиК – етап 2” се финансира от Кохезионния фонд на Европейския съюз и от държавния бюджет на Република България, чрез оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.”. През 2019 г. се подписа договора с ОПОС 2014-2020, на стойност 22 млн.лв., с който се изготвят 6 нови регионални прединвестиционни проучвания (РПИП) за областите Плевен, Хасково, Велико Търново, Софийска област, Търговище, Габрово. През 2020 г. са стартирали две обществени поръчки.
През отчетния период, със средства от държавния бюджет, са подписани споразумения за капиталови трансфери общо в размер на 37 697 487 лв. за изграждане и реконструкция на ВиК инфраструктурата на 65 населени места на територията на 41 общини: Иваново, Смолян, Хасково, Ивайловград, Луковит, Червен Бряг, Априлци, Угърчин, Варна, Костинброд, Перник, Сливница, Якимово, Ботевград, Габрово, Бяла Слатина, Долна Митрополия, Враца, Дупница, Етрополе, Севлиево, Шумен, Панагюрище, София – град, Кърджали, Правец, Ихтиман, Дългопол, Камено, Копривщица, Кнежа, Дряново, Самоков, Радомир, Ябланица, Родопи, Сливо поле, Гурково, Златица, Котел, Мъглиж, както и с Областна администрация Перник и Областна администрация Търговище.
През отчетния период бяха разработени проекти на следните нормативни акта: Проект на закон за водоснабдяването и канализацията; Наредба за условията и реда за определяне на размерите и разположението на сервитутните ивици и на специалния режим за упражняване на сервитутите на водоснабдителните и канализационните проводи (мрежи) и съоръжения извън населените места и селищните образувания (обн.2020 г. ); Правилник за изменение и допълнение на Правилник за организацията и дейността на асоциациите по водоснабдяване и канализация ( обн.2021 г.).
През отчетния период дирекцията подпогна Асоциациите по ВиК с методическа помощ и подготви мандати за гласуване на съответните областни управител, като представители на държавата в Общите събрания на Асоциациите по ВиК. От бюджета на МРРБ са осигурени средства на Асоциации по ВиК, в частта на държавата, съгласно чл.198в, ал.12 и ал.13 на Закона за водите.
Дирекция „Устройство на територията и административно-териториално устройство“ (УТАТУ) Независимо от извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., дейностите по изпълнение на политиката в областта на устройственото планиране и инвестиционното проектиране продължиха да се изпълняват, като беше създадена необходимата организация на административните дейности, от която да не страда ефективността на работния процес при спазване и на въведените противоепидемични мерки на територията на Република България във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19.
Създадена е междуведомствена работна група със задача да подготви проект на наредба, с която да се определят условията и редът за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги, правилата и нормативите за устройването и ползването им, както и за престоя в тях. В работната група са включени представители на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Изпълнителна агенция по горите, Министерството на околната среда и водите, Министерство на туризма, Национално сдружение на общините в Република България, Дирекция за национален строителен контрол, Агенция по геодезия, картография и кадастър. От работната група е подготвен проект на наредба, който с доклад е предаден на министъра на регионалното развитие и благоустройството за провеждане на обществени консултации, съгласно разпоредбата на чл. 26 от Закона за нормативните актове.
От Националното сдружение на общините е внесен в МРРБ проект на Закон за гробищните паркове, гробищата, погребенията и погребалната дейност. Със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството е създадена междуведомствена работна група с участието на представители на МРРБ, Министерство на здравеопазването, Министерство на културата, Министерство на външните работи, Национално сдружение на общините в Република България. Законопроектът е готов и предстои подготовка и възлагане на цялостна оценка на въздействието.
Подготвен е проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията във връзка с изпълнението на Решение № 704 на Министерския съвет от 2018 г. за приемане на мерки за трансформация на модела на административно обслужване. Законопроектът е одобрен от МС с Решение № 722 от 12.10.2020г., внесен е и е приет от Народното събрание (обн., ДВ, бр. 16 от 2021г.).
В изпълнение на разпоредбата на § 123, ал. 3 от преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията за финансово подпомагане изработването на задания и на проекти на ОУПО, през отчетния период са сключени Споразумения за финансово подпомагане с нови 7 общини. Обобщено през отчетния период, в изпълнение на действащи споразумения, са извършени финансови трансфери към общини-бенефициенти в размер на 1 383 129,70 лв.
За осигуряване на устройствена основа за изграждане на обекти в правомощията на министъра на регионалното развитие и благоустройството са издадени 19 бр. заповеди за разрешаване изработване на ПУП/специализиран ПУП (СПУП) и прекратяване производството по одобряване на ПУП. Проведени са 15 бр. заседания на НЕСУТРП, на които са разгледани проекти на ОУП, ПУП-ПРЗ, ПУП-Парцеларни планове (ПП) и техните изменения. Издадени са 9 бр. заповеди на заместник-министъра за одобряване на подробни устройствени планове и изменения на подробни устройствени планове за различни обекти.
Съгласно правомощията на министъра на регионалното развитие и благоустройството по Закона за устройство на територията и Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България са одобрени 113 бр. инвестиционни проекта и са издадени 113 бр. разрешения за строеж и допълнения на издадени разрешения за строеж.
В областта на административно-териториалното устройство общата оценка е, че целите, свързани със създаване на необходимите аналитични, нормативни и организационни предпоставки за осъществяването на държавната политика по административно-териториално устройство, децентрализацията на държавното управление и подпомагане на местното самоуправление и развитие на местната демокрация, са постигнати в степен, която напълно съответства на заложените параметри и показатели към края на 2020 г.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ
2100.02.00 Политика за поддържане, модернизация и изграждане на техническата инфраструктура, свързана с подобряване на транспортната достъпност и интегрираното управление на водните ресурси и геозащита · Мерна единица · Целева стойност · Отчет
Показатели за полза/ефект
1.Рехабилитирани и новоизградени участъци /в т.ч. аварийни дейности/ · Км. · 278,31 · 77,898
2.Текущ ремонт и поддържане на РПМ · Км. · 19 853,63 · 19 853,63
3.Брой продадени винетки, Категория 1, Категория 2, Категория 3 · Броя · 2 872 340 · 5 304 713
4. Решения на МС за изменения и допълнения на Списък на общинските пътища · бр. · 1 · 4
5. Завършен пътен обект и/или благоустройствен обект1 · бр. · 1 · 6
6. Завършени геозащитни обекти/брегоукрепени участъци2 · бр./м · 560 · 3 бр.
7. Контролирана свлачищна територия · ха · 800 · 1 191
8. Обезпечаване на територията на страната с общи устройствени планове. · % от територията · 12 · 13
9. Нарастване потенциала на АТЕ за ефективно и ефикасно планиране, управление и използване на ресурсите за устойчиво местно развитие (нарастване дела на общините, отчитащи резултати над средните за страната по показатели за финансова самостоятелност и инвестиционна активност) · (%) · 1,5 · 1,5
10. Подобряване качеството на предоставяните услуги по „Водоснабдяване и канализация“, чрез увеличаване броя на жителите, на които се предоставя питейна вода с подобрени качествени показатели и/или на които се осигурява непрекъснатост на водоснабдяването и/или на които се предоставя подобрена услуга отвеждане и пречистване на отпадъчните води. · брой жители · 540 000 · 570 000
2100.03.00 ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ПОДОБРЯВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИОННИЯ ПРОЦЕС ЧРЕЗ УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ СИСТЕМИ НА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР, ПОДОБРЯВАНЕ КАЧЕСТВОТО НА ПРЕВАНТИВНИЯ И ТЕКУЩ КОНТРОЛ В СТРОИТЕЛСТВОТО И НА СТРОИТЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ За изпълнението на тази политика за отчетния период 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. са изразходвани бюджетни средства в размер на 31 811 118 лв. и средства в размер на 1 415 174 лв., като бенефициент по оперативни програми.
Политиката се осъществява по две бюджетни програми.
По програма 2100.03.01 „Нормативно регулиране и контрол на строителните продукти и инвестиционния процес в строителството“ са усвоени бюджетни средства в размер на 10 340 154 лв. и средства по оперативни и други програми в размер на 1 415 174 лв.
ДНСК упражнява контрол по спазването на ЗУТ и на нормативните актове по прилагането му при проектирането и строителството, в т.ч. влагането на качествени строителни материали и изделия с оглед осигуряване на сигурността, безопасността, достъпността и другите нормативни изисквания към строежите.
Ползата от дадената политика се изразява в недопускане въвеждането в експлоатация на строежи от първа, втора и трета категория, изпълнени в нарушение на изискванията на чл.169, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗУТ, със строителни продукти несъответстващи на съществените изисквания към строежите, без да е упражняван строителен надзор, в нарушение предвижданията на ПУП и др. Голяма част от въвежданите в експлоатация строежи от първа до трета категория са с важно обществено значение – железопътни линии, пътища, пристанища, летища, болници, цялостни градски водопроводни и канализационни системи и пречиствателни станции за питейна и отпадъчна вода, съоръжения за третиране на отпадъци, обекти за подобряване на градската среда, на културно-историческото наследство, включително и строежи в територии с особена защита – дюни, свлачища и природни паркове и други.
Голямо обществено значение има и дейността на ДНСК, свързана със спирането и премахването на незаконни строежи и забраната за ползването на строежи, които не са въведени в експлоатация по нормативно установения ред.
Дирекция ТПН работи по политика 2100.03.00 – „Политика в областта на подобряване инвестиционния процес чрез усъвършенстване на информационните системи на кадастъра и имотния регистър, подобряване на качеството на превантивния и текущ контрол в строителството и на строителните продукти”, програма 2100.03.01 „Нормативно регулиране и контрол на строителните продукти и инвестиционния процес в строителството”.
Показатели и резултати към 31.12.2020 г.:
1.1 По показател „Поддържане на валидни сертификати, издадени на производители на строителни продукти, от лица за оценяване на строителни продукти“с целева стойност 1560 бр./год. се отчитат 2088 бр.
1.2 По показател „Създадени експертни работни групи за решаване на въпроси свързани със създаване на нормативни условия за проектиране, изпълнение и поддържане на безопасни, енергоефективни и достъпни строежи (сгради и строителни съоръжения) и въвеждане и прилагане на европейските регламенти, директиви и стандарти в областта на строителството“ с целева стойност 5 бр./год. се отчитат 8 бр.
1.3 По показател „Участия в заседания на европейско и национално ниво за хармонизиране на националното законодателство с европейското и/или в разработването или отчитането на национални стратегически документи за изпълнение на политики на Европейския съюз“ с целева стойност 5 бр./год. се отчитат 10 бр.
2. По програма 2100.03.01:
2.1. По показател „Разработени или актуализирани нормативни актове, издавани самостоятелно от министъра на регионалното развитие и благоустройството (РРБ) или съвместно с компетентните ведомства“ с целева стойност 3 бр./год. се отчитат 19 бр.
2.2. По показател „Извършени проучвания и анализи на резултатите от прилагането на нормативните актове“ с целева стойност 2 бр./год. се отчита 2 бр. изпълнени задачи.
2.3. По показател „Разработени национални приложения за прилагане на европейските спесификации от приложното поле на Регламент (ЕС) № 305/2011, на национални изисквания за влагане на строителни продукти в строежите в зависимост от тяхната употреба и/или методики за оценка на третираните строителни отпадъци и продукти за повторна употреба“ с целева стойност 2 бр./год. се отчитат 13 бр.
2.4. По показател „Разработени методики за оценяване на третирани строителни отпадъци и продукти за повторна употреба“ с целева стойност 1 бр./год. се отчитат 2 бр.
2.5 По показател „Оправомощени и нотифицирани пред ЕК лица за оценяване на строителни продукти и за издаване на технически одобрения/оценки и упражнен ефективен контрол върху дейността им“ с целева стойност 35 бр./год. се отчитат 43 бр.
Дейностите, свързани с показателите за полза/ефект, които са изпълнени със и без използване на бюджетни средства, са посочени в подробния отчет.
По програма 2100.03.02 „Геодезия, картография и кадастър“ са усвоени бюджетни средства в размер на 21 470 964 лв.
Стратегическата цел на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) е увеличаване покритието на Република България с кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) и тяхното поддържане, актуализиране и съхраняването им в съответствие с утвърдения бюджет както и развитие на геодезическата и картографската информация с цел задоволяване на държавните потребности и обслужване на потребителите с нея.
Основни приоритети на АГКК за 2020 г. са покриване на територията на страната с кадастрална карта, подобряване на качеството на услугите за клиентите с геоинформация, увеличаване дела на електронните услуги, създаване на цялостен електронен геоинформационен архив, съдържащ всички картографски материали налични в Геокартфонда на АГКК, поддържане на адекватна нормативна уредба, текущо обновяване на картните материали и необходимите за нуждите на устройственото планиране, проектирането и строителството масиви от данни за цифрова едромащабна топографска карта (ЕТК), поддържане на Държавната нивелачна мрежа, мареографните станции, геодезическите мрежи и др.
Приходите към 31.12.2020 г. са в размер на 21.5 млн. лева.
Продукти /услуги и дейности извършвани по програмата:
Създаване и поддържане на КККР;
Създаване на специализирани карти и регистри по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие;
Отстраняване на явна фактическа грешка на земеделските територии;
Геодезия и картография;
Предоставяне на услуги на физически и юридически лица;
Разработване на нормативни актове;
Регистрация на правоспособни лица.
Показателите за изпълнение на политиката и програмата:
Извършени услуги – 4,64 млн. бр.;
Дейности по създаване на КККР - одобрени – 503 313 ха (в т.ч. и площта на преобразувана КВС в КККР), приети – 9 108 ха и в процес на изработване – 95 935 ха ;
Мареографни измервания се извършват в 1 мареографна станция – Варна.
Разходите по програмата към 31.12.2020 г. са в размер на 22 886 138 лева, от които 21 460 667 лева са ведомствени разходи по бюджета на АГКК, 1 415 174 лева са ведомствени разходи по други бюджети и сметки за средства от ЕС (проект, изпълняван по Оперативна програма „Добро управление“), а 10 297 лева са администрираните разходи по други бюджети (лихви по заем от Световна банка).
Други бюджетни програми По програма 2100.04.01 „Ефективно управление на държавната собственост, държавното участие в търговските дружества и държавни предприятия и развитие на публично-частното партньорство и концесионирането“ са усвоени бюджетни средства в размер на 837 953 лв.
Програмата се изпълнява от дирекция „Държавна собственост“ и дирекция „Търговски дружества и концесии“ При осъществяване на поставените цели по Програмата и във връзка с функционалната компетентност на дирекция „Държавна собственост“ се подготвят, реализират и финализират:
При осъществяване на поставените цели по Програмата и във връзка с функционалната компетентност на дирекция «Държавна собственост» се подготвят, реализират и финализират:
Проекти на актове на Министерския съвет за промяна в характера на собствеността на имоти - държавна собственост, за безвъзмездното им предоставяне за управление, за безвъзмездното им прехвърляне в собственост, за учредяване на право на ползване върху тях, за учредяване на ограничени вещни права върху имоти – публична държавна собственост, проекти на актове на МС за изменение и допълнение на актове на МС; проекти на решения на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавни нужди, за изграждането на национални обекти, както и актове (заповеди) на министъра на регионалното развитие и благоустройството за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавни нужди, за изграждането на различни обекти; становища и предложения за даване на съгласия/откази за даване на съгласие за продажба на имоти – частна държавна собственост по реда на Закона за насърчаване на инвестициите; заповеди за отписване, респ. откази за отписване от актовите книги за имотите - държавна собственост, на имоти - публична държавна собственост, както и тези свързани с държавната тайна или със сигурността и отбраната на страната, които са съставени неправилно или чието основание за актуване е отпаднало; съставяне на актове за изключителна държавна собственост, в т.ч. актове за поправка на АИДС; отговори на жалби, молби и искания на становища по нормативни актове от ведомства, търговски дружества, граждани и общини, и съответното им изпращане на компетентния да се произнесе по искането държавен орган в т.ч. упражнено методическо ръководство по отношение на имотите – държавна собственост.
Представеният отчет е изготвен въз основа на реално постигнатите резултати, съпоставени с планираните, като всички от заявените целеви стойности са постигнати, като следва да бъде отбелязано, че броят на издадените актове на министъра на регионалното развитие и благоустройството за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавни нужди, за изграждане на различни обекти, и броят на съставените актове за изключителна държавна собственост, в т.ч. актове за поправка на АИДС, кореспондира с броя на заявените в МРРБ искания в тази насока.
Дирекция «Търговски дружества и концесии» - през I полугодие на 2020 г. дейностите в През 2020 г. дейностите в обхвата на програмата са създали необходимите предпоставки и условия за ефективно функциониране и добро управление на търговските дружества с над 50% държавно участие от системата на МРРБ. Спазени са изискванията на действащата нормативна уредба, като предприетите мерки и предложения, свързани с компетенциите на министъра на РРБ при упражняване правата на държавата в дружествата с над 50% държавно участие и държавните предприятия от системата на МРРБ са осигурили вземането на своевременни управленски решения, допринасящи за изпълнение на политиките и целите на администрацията.
Заложените чрез програмата цели по отношение на управлението на търговските дружества с над 50% държавно участие са постигнати, като ползите за обществото се изразяват в поддържането на условия за функциониране на жизнеспособни и конкурентни дружества, които предоставят качествени услуги на потребителите. Създадена е необходимата организация за реализация на структурната реформа в отрасъл „Води“, ускорена е процедурата, свързана с приемането на бизнес-плановете и утвърждаването, и одобряването на цените на предоставяните от ВиК операторите услуги за регулаторния период 2017 – 2021 г. Изпълняват се предвидените мерки за окрупняване и консолидиране на обособените територии на действие на регионалните ВиК дружества.
Учредено е еднолично акционерно холдингово дружество с държавно участие в капитала „Български ВиК холдинг“ ЕАД – гр. София, като мотивите за създаването му са осигуряване на устойчив модел за финансиране на инвестиции от страна на регионалните ВиК оператори при изграждането на публична инфраструктура.
Организирани са процедурите по прехвърляне/апортиране на държавното участие на 10 броя ВиК дружества в капитала на „Български ВиК холдинг“ ЕАД, гр. София, в т.ч.: искания до Агенция по вписвания за изготвяне на оценки от независими вещи лица, изготвяне на протоколи на министъра на РРБ отнасящи се за холдинга, провеждане на общи събрания на съдружниците на ВиК дружествата за вземане на решения за апорта и др.;
През 2020 г. са предприети поредица от действия и мерки за целево финансово подпомагане на 5 броя ВиК дружества с цел погасяване на просрочените им задължения за ел.енергия и такси водоползване към МОСВ и покриване на натрупани загуби и отрицателни резерви, в общ размер на 51 440 909 лв., от които:
20 023 хил.лв. чрез увеличение и намаление на капитала на „ВиК Добрич“ АД и встъпване на Български ВиК холдинг“ ЕАД като акционер в дружеството;
12 002,559 хил.лв. чрез предоставяне на заем от холдинга на ВиК оператори с държавно участие (Добрич, Шумен, Сливен);
19 415,350 хил.лв. чрез предоставяне на заем от холдинга на 3 бр. дъщерни дружества ВиК (Кюстендил, Пловдив и Шумен);
Изготвени са правила за работа на управителните органи, структура на дружеството, както и показатели за оценка на работата и свързаното с това възнаграждение на органите на управление и контрол на холдинга.
Подпомогната е дейността на 14 бр. ВиК оператори, за които има изготвени Регионални прединвестиционни проучвания (РПИП), като бенефициенти по Оперативна програма „Околна среда” 2014-2020 г. да сключат администативни договори с УО на ОПОС при Министерството на околната среда и водите за получаване на безвъзмездна финансова помощ от ЕСИФ. Разрешено е предоставянето на гаранции от страна на дружествата към УО на ОПОС за авансово предоставяне на до 10% от безвъзмезднната стойност по договорите, с цел мостово финансиране при изпълнението на проектите във В и К инфраструктура.
Съгласно Наредбата за изискванията и критериите за ВиК операторите и за квалификацията на персонала им, приета с Постановление № 11 от 21.01.2018 г. на Министерския съвет са проведени конкурсни процедури за избор на управителни органи на дружествата от отрасъл ВиК.
Във връзка с концесионната дейност е създадена необходимата организация за определянето на обекти за бъдещо концесиониране, които да се включат в плана за действие за държавните концесии по новия Закон за концесиите.
По програма 2100.04.02 „Гражданска регистрация и административно обслужване на населението“ са усвоени бюджетни средства в размер на 3 743 266 лв.
Постигнатите резултати от изпълнението на програма „Гражданска регистрация и административно обслужване” през 2020 г. съответстват на планираните, като в повечето от случаите значително ги надвишават.
Информационната система на ГРАО е една от най-важните информационни системи в страната. В резултат от изпълнението на програмата се осигурява актуалност на данните, които се ползват при административното обслужване на физическите лица и се предоставят на други институции за изпълнение на законоустановените им задълженията (Национална агенция по приходите, МВР, НОИ, НЗОК и др.).
Развит и усъвършенстван е приложният софтуер за поддържаните от ГД ГРАО електронни регистри. Осигурена е точност, пълнота и взаимообвързаност на данните от гражданската регистрация и е осигурена адекватна защита на обработваните лични данни.
Изпълнението на програмата през 2020 г. е създало предпоставки за подобряване на контрола и методологията на дейностите, свързани с гражданската регистрация, както и е създало предпоставки за подобряване на административното обслужване на физическите лица и органите на законодателната, съдебната и изпълнителната власт.
По програма 2100.05.00 „Ефективна администрация и координация“ са усвоени бюджетни средства в размер на 8 905 894 лв. и средства по оперативни и други програми в размер на 53 362 лв.
В програмата са включени дейностите, които подпомагат изпълнението на останалите програми за постигането на стратегическите цели на МРРБ. Тъй като дейностите отнесени в програмата са междинни, т.е. обслужват предоставянето на продуктите/услугите, формиращи програмите във всички области на политиките, разходите за тях са изведени в самостоятелна програма „Ефективна администрация и координация“.
През отчетния период 01.01.2020 – 31.12.2020 г. дейността на дирекция „Информационно обслужване и системи за сигурност“ През отчетния период 01.01.2020 – 31.12.2020 г. дейността на дирекция „Информационно обслужване и системи за сигурност“ (ИОСС) предостави комплексни бизнес ориентирани информационни услуги с гарантирано качество. Осигури информационната сигурност на системите работещи с некласифицирана и класифицирана информация с оглед защитата им срещу неправомерен или случаен достъп, използване, правене достояние на трети лица, промяна или унищожаване, доколкото такива събития или действия могат да нарушат достъпността, автентичността, целостта и конфиденциалността на съхраняваните или предаваните данни, а също така на предоставяните електронни услуги, свързани с тези системи.
Дирекция ИОСС осигури непрекъсваемостта и качеството на работните ИТ процеси в МРРБ чрез планиране и осигуряване администрирането, поддръжката и развитието на информационните обекти: хардуер, софтуер, мрежова инфраструктура, информационни системи.
Дирекцията координира и подпомага · провеждането на държавната политика в областта на сигурността - защитата на класифицираната информация, защитата при бедствия, противодействие на тероризма и отбранително-мобилизационната подготовка /ОМП/.
В следствие на функциите и дейностите, които осъществява дирекция „Административно обслужване и човешки ресурси“, към 31.12.2020 г., са постигнати следните резултати:
Организирана е дейността по набирането и подбора на персонала, кариерното израстване и развитието на служителите от министерството, повишаването на професионалната квалификация и обучението, като са обявени и проведени конкурсни процедури, подбори и обучения. Издадени са значителен брой административни актове, свързани с възникването, изменението и прекратяването на служебните и трудовите правоотношения, заповеди за разрешаване/прекратяване ползването на отпуск на служителите и провеждане на обучения, документи, свързани с управлението на човешките ресурси и вътрешния документооборот. Обработени и предадени са в НОИ болнични листове и декларации на служители от министерството. Извършени са промени в длъжностното разписание на министерството във връзка с изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Организирано е движението на документите и кореспонденцията в министерството чрез деловодната система АИС „АКСТЪР-ОФИС“ и съпътстващите комуникационни канали. Изпълняват се дейностите по административното обслужване на юридически и физически лица на „едно гише“ и по поддържане на учрежденския архив чрез деловодната система, при изпълнение на мерките за предотвратяване разпространението на коронавирус (COVID-19). Координирана е подготовката на материалите на министерството и на второстепенните разпоредители с бюджет за заседанията на Министерския съвет.
През 2020 г., Инспекторатът на МРРБ е извършил общо 37 (тридесет и седем) проверки, от които 28 /двадесет и осем/ планови от утвърдения годишен план за работа.
Основните приоритети на Инспектората са насочени към предотвратяване и отстраняване на нарушения при функционирането на администрацията чрез независима и обективна оценка на дейността.
При някои от извършените планови проверки са установени съществени пропуски. За подобряване работата на проверените структурни звена, Инспекторатът е направил препоръки, които към момента са изпълнени.
През 2020 г. са извършени десет извънпланови проверки, от които седем са проверки във връзка с постъпили сигнали по Административнопроцесуалния кодекс, две проверки са свързани с постъпил сигнал от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и една проверка е възложена от министъра по конкретен случай.
През отчетния период е изготвен антикорупционен план на МРРБ, включващ мерки и по отношение на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра.
Инспекторатът е извършил проверка на всички декларации за несъвместимост на назначените служители след 1 януари 2020 г.
Извършените дейности от дирекция „Връзки с обществеността, протокол и международно сътрудничество“ за отчетния период се изразяват в:
От отдел ВОП са подготвени и разпространени 261 съобщения до медиите. Проведени са над 30 интервюта. Отговорено е на 112 запитвания от медии. Подготвена е информация за 17 публични събития или посещения в страната. Съгласувани са 167 проекта на съобщения за медиите, част от пакета с документи за разглеждане от МС. Публикувани за обществено обсъждане са 31 проекта на документи. За тях са изготвени и разпространени съобщения. Изготвени са 122 поздравителни адреса и 24 заповеди за командировки на служители в чужбина.
Отдел ЕКМСА организира участията на министър Аврамова в четвъртото заседание на Съвета за сътрудничество на високо равнище между правителствата на Република България и Република Гърция; срещи на министъра с посланиците на САЩ, Полша, Румъния и Япония, както и срещи с назначените генерални консули на Република България в Ниш и Одрин; провеждане на онлайн форум с по въпросите, свързани с управлението на водите; участието на зам.-министър Деница Николова в Десетата Сесия на Световния форум по развитие на населените места в Абу Даби, ОАЕ; участие в онлайн среща на министрите, отговарящи за изпълнението на Дунавската стратегия и неформални онлайн срещи на министрите от Европейския съюз, отговарящи за градската политика и териториалното сближаване; участие на зам.-министър Николай Нанков в мониторинга на изпълнението на Европейската харта за местно самоуправление от България.
Звеното работи по въпросите, свързани с/със: Стратегията на ЕС за Дунавския регион, координация със СЕВ и съответните работни групи, свързани с прилагането на европейските директиви, регламенти и подготовката на отговори по запитвания на ЕК и открити процедури за нарушения; организации, инициативи и формати като: ОИСР, „Източно партньорство“, „Три морета“, „Берлински процес“, ОЧИС и Съвета на Европа, МПК за икономическо сътрудничество. Координира участието в конвенции, Националния координационен механизъм по правата на човека; подготви участието в оценъчното посещение в България на ЕК срещу расизма и нетолерантността на Съвета на Европа и доклада на Европейския икономически и социален комитет.
Отделът съгласува отчетите за 2019 г. и плановете за работа през 2020 г. на българските дипломатически мисии в чужбина. Предостави справки от компетенциите на МРРБ за двустранните отношения с 21 държави.
Осигурени са 75 писмени превода на документи и 11 устни превода.
Дирекцията осъществи протоколното осигуряване и отразяване на вътрешни и международни срещи, проведени в министерството, и срещи с чуждестранни делегации.
За периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. от дирекция „Вътрешен одит“ са изпълнени следните дейности:
Дирекция „Вътрешен одит“ осъществява дейността по вътрешен одит на всички структури, програми, дейности и процеси в МРРБ, включително на разпоредителите със средства на Европейския съюз, на разпоредителите с бюджет от по – ниска степен към министъра и на търговските дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала, в съответствие с чл. 13 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор.
В съответствие с изискванията на Глава четвърта „Планиране, извършване и докладване на вътрешния одит” от Закона за вътрешен одит в публичния сектор (ЗВОПС), Международните стандарти за професионална практика по вътрешен одит и методологията, утвърдена от министъра на финансите, дирекция „Вътрешен одит” е изготвила Годишен доклад за дейността по вътрешен одит за 2019 г. Докладът съдържа обобщена информация за дейността по вътрешен одит, включително на второстепенните разпоредители с бюджет и търговските дружества с държавно участие в капитала към МРРБ, в които има изградени самостоятелни структури за вътрешен одит. Докладът е предоставен на министъра на финансите в нормативно определения срок.
Съгласно Стратегическия план за 2020 г. – 2022 г., дирекция „Вътрешен одит” си е поставила следните стратегически цели:
Предоставяне на независима и обективна оценка относно законосъобразността, ефективността и ефикасността на дейностите и процесите, протичащи в системата на Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Целта е постигната чрез осъществяване на одитни ангажименти за увереност и консултиране, приетите и изпълнени препоръки.
Предоставяне на независима и обективна оценка относно правилното, законосъобразното и ефективно управление на програми и фондове, финансирани със средства на Европейския съюз и/или други донорски програми. Целта е постигната чрез осъществяване на одитни ангажименти за увереност, приетите и изпълнени препоръки.
Укрепване на административния капацитет на вътрешния одит в МРРБ, чрез попълване състава на дирекцията и повишаване на професионалните знания и умения. Показател за изпълнение на целта е участието на вътрешните одитори в планирани и непланирани обучения през 2020 г. Осъществените обучения са в различни области, в т. ч. вътрешен одит, системи за финансово управление и контрол, обществени поръчки, оценка на риска и др.
В периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. от дирекция „Вътрешен одит“ са изпълнени 20 одитни ангажимента, както следва:
13 планирани одитни ангажименти за увереност;
4 одитни ангажименти за консултиране;
3 неофициални одитни ангажименти за консултиране.
В резултат на извършените одитни ангажименти са направени 330 бр. съществени констатации, от които 194 бр. с отрицателен и 136 бр. с положителен ефект.
През 2020 г. са дадени 130 бр. препоръки към ръководителите на одитираните единици в системата на МРРБ в резултат на извършените одитни ангажименти. Анализирани са и са оценени съществени за постигане целите на МРРБ дейности, процеси и структури.
Във формулираните 130 бр. препоръки в одитните доклади за увереност и консултиране през 2020 г., вътрешните одитори са оценили 75 с висок риск, 43 със среден риск и 12 с нисък риск. Целта на дадените препоръки е свързана с подобряване на одитираните дейности и отстраняване на установените пропуски. Неизпълнението на идентифицираните високо рискови препоръки би оказало сериозно влияние върху постигане целите на одитираните структурни единици в системата на МРРБ.
През отчетния период дирекция „Финансово-стопански дейности“ изготви тригодишната бюджетна прогноза, проектобюджет и бюджет на министерството, месечно разпределение на приетия годишен бюджет по елементи на Единната бюджетна класификация и по програми, осигури чрез извършването на необходимите промени по бюджета; изготви и представи ежемесечно заявка за осигуряване на лимит на МРРБ, изготви консолидирани ежемесечни и тримесечни отчети за касово изпълнение на бюджета, на сметките за СЕС и по други международни програми и договори, организира, координира и обобщи отчета за изпълнението на капиталовите разходи. Организира и осъществи финансовата и счетоводната политика на министерството в съответствие с изискванията на Закона за публичните финанси, Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, Закона за счетоводството, Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, Сметкоплана на бюджетните организации, приложимите счетоводни стандарти и други нормативни актове, регламентиращи финансовата дейност. Дирекцията осъществява и стопанските дейности в министерството като осигурява поддръжката и ремонта на движимото и недвижимото имущество, контролира и отговаря за правилната техническа експлоатация и поддръжка на ведомствения автотранспорт и др.
В изпълнение на възложените й функции дирекция „Обществени поръчки“ планира, организира и координира всички дейности във връзка с подготовката и провеждането на процедури за възлагане на обществени поръчки, а именно: изготви План-график за провеждането на обществените поръчки в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за 2021 г.; изготви 56 документации по процедурите за възлагане на обществените поръчки, обяви с приложенията по чл. 20, ал. 3 от ЗОП и покани с приложенията по чл. 82, ал. 3 и 4 от ЗОП; проведе възлагането на обществени поръчки в съответствие с нормативните изисквания и приложимите правила за обществените поръчки; изготви и организира сключването на 82 договора за възлагане на обществените поръчки на обща стойност 4 859 591,83 лв.; извърши предварителен контрол на 57 проектa на решения за откриване, обявления и документации на обществени поръчки на АПИ, АГКК и ДНСК; изготви 5 становища по подадени жалби и наложени финансови корекции и осъществи процесуално представителство пред съдебните институции и КЗК; води регистър за проведените процедури за възлагане на обществени поръчки; подготви и изпрати за публикуване необходимата информация при възлагането на обществени поръчки до Агенцията по обществени поръчки и „Официален вестник“ на Европейския съюз; съхрани документацията по проведените обществените поръчки.
През отчетния период служителите от дирекция „Правна“ са оказвали правна помощ на ръководството и на звената в министерството с оглед законосъобразното осъществяване на техните функции. Заедно с външни изпълнители е осъществено процесуално представителство на държавата, министъра и МРРБ по около 400 дела, голям процент от които са дела, образувани поради наложени финансови корекции по договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативни програми „Регионално развитие“ 2007 – 2013 г. и „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., както и по програмите за трансгранично сътрудничество към дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“. Изготвени и депозирани са искови молби, отговори на искови молби, жалби и други документи, необходими за представяне пред органите на съдебната власт. Изготвени са значителен брой становища и отговори по постъпили запитвания, включително и от други дирекции в МРРБ, по въпроси от компетентността на министерството, свързани с прилагането на Закона за собствеността, Закона за държавната собственост, Закона за устройство на територията и др. приложими нормативни актове. Изготвени са множество становища и са предоставени документи и информация на разследващите органи в Република България. Предприети са необходимите правни действия за събиране вземанията на министерството, като са изготвени покани за доброволно изпълнение. Образувани са изпълнителни производства пред частен или държавен съдебен изпълнител.
В дирекцията са постъпили и разгледани 110 заявления за достъп до обществена информация. Изготвени са 52 решения за предоставяне на достъп до обществена информация по Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ въз основа на представено мотивирано становище от съответната дирекция за наличието на информацията и нейния характер. По 47 заявления са изготвени писма, с които заявленията са препратени по компетентност съгласно чл. 32 от ЗДОИ, а по останалите са изготвени отговори до заявителите, съгласно които МРРБ не разполага с исканата информация.
Ежедневно служителите от дирекция „Правна“ осъществяват проверка по законосъобразност на документация по процедури по Закона за обществените поръчки, проекти на договори и споразумения, страна по които е МРРБ и др. Осъществява се и участие в работата на комисии във връзка с процедури по възлагане на обществени поръчки по реда на Закона за обществените поръчки, както и в работни групи и комисии, в които се поставят за разрешаване други въпроси от компетентността на дирекция „Правна“. Представители на дирекция „Правна“ участват в конкурсни комисии по Закона за държавния служител.
Осъществява се и участие в обсъждането и подготовката на проекти на нормативни и административни актове, като включително се изготвят и окомплектоват преписки за внасяне в Министерския съвет.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ
2100.03.00 Политика в областта на подобряване на инвестиционния процес чрез усъвършенстване на информационните системи на кадастъра и имотния регистър, подобряване качеството на превантивния и текущ контрол в строителството и на строителните продукти · Мерна единица · Целева стойност · Отчет
Показателите за изпълнение
1. Подобряване условията на жизнената среда в сградите чрез контрол, осъществяван от ДНСК, гарантиращ безопасно и здравословно обитаване при въвеждане в експлоатация на строежи от I, II и III категория · % · 100 · 101,2
2. Гарантиране спазването на нормативните изисквания за сигурност, устойчивост, безопасност и достъпност на строежите чрез повишен контрол в/у инвестиционния процес в строителството и действията на общинската администрация · % · Min.(1) · 1,13
3. Предоставени услуги от геодезически, топографски и кадастрални данни · млн. бр. · 2,95 · 4,64
4. Преизмерване на ДНМ (нивелация I – около 5500 км) · км · 1149 · -
5. Създаване на единен цифров модел за едромащабна топографска карта на Република България · кв.км · 330 · -
6. Поддържане на валидни сертификати, издадени на производители на строителни продукти, от лица за оценяване на строителни продукти · брой · 1560 · 2088
7. Създадени експертни работни групи за решаване на въпроси свързани със създаване на нормативни условия за проектиране, изпълнение и поддържане на безопасни, енергоефективни и достъпни строежи (сгради и строителни съоръжения) и въвеждане и прилагане на европейските регламенти, директиви и стандарти в областта на строителството · брой · 5 · 8
8. Участие в заседания за хармонизиране на националното законодателство с европейското и разработване на национални стратегически документи за изпълнение на политики на Европейския съюз · брой · 5 · 10
МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ (МЗХГ) Отчет на разходите по бюджета на Министерство на земеделието, храните и горите по области на политики и бюджетни програми
Класификационен код · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет
Общо разходи по бюджета на МЗХГ · 203 620 900 · 243 516 104 · 243 450 720
2200.01.00 · Политика в областта на земеделието и селските райони · 151 401 800 · 187 070 578 · 187 105 056
2200.01.01 · Бюджетна програма „Земеделски земи” · 42 944 600 · 40 244 528 · 40 317 395
2200.01.02 · Бюджетна програма „Природни ресурси в селските райони” · 57 200 · 77 960 · 77 888
2200.01.03 · Бюджетна програма „Растениевъдство” · 17 455 000 · 33 495 800 · 33 486 659
2200.01.04 · Бюджетна програма „Хидромелиорации” · 20 932 000 · 21 404 038 · 21 403 669
2200.01.05 · Бюджетна програма „Животновъдство” · 2 861 900 · 4 405 012 · 4 400 062
2200.01.06 · Бюджетна програма „Организация на пазарите и държавни помощи” · 2 570 000 · 1 859 000 · 1 858 878
2200.01.07 · Бюджетна програма „Агростатистика, анализи и прогнози” · 1 131 200 · 702 100 · 702 004
2200.01.08 · Бюджетна програма „Научни изследвания” · 0 · 0 · 0
2200.01.09 · Бюджетна програма „Съвети и консултации” · 1 125 600 · 1 112 096 · 1 111 745
2200.01.10 · Бюджетна програма „Земеделска техника” · 777 600 · 709 900 · 709 568
2200.01.11 · Бюджетна програма „Безопасност по хранителната верига” · 60 701 000 · 82 715 402 · 82 692 447
2200.01.12 · Бюджетна програма „Подобряване на живота в селските райони” · 845 700 · 344 742 · 344 741
2200.02.00 · Политика в областта на рибарството и аквакултурите · 5 848 900 · 6 145 136 · 6 046 645
2200.02.01 · Бюджетна програма „Рибарство и аквакултури” · 5 848 900 · 6 145 136 · 6 046 645
2200.03.00 · Политика в областта на съхраняването и увеличаването на горите и дивеча · 28 264 300 · 32 397 126 · 32 401 346
2200.03.01 · Бюджетна програма „Специализирани дейности в горските територии” · 23 264 300 · 27 585 826 · 27 590 146
2200.03.02 · Бюджетна програма „Планиране, опазване от посегателства, пожари и лесозащита” · 5 000 000 · 4 811 300 · 4 811 200
2200.04.00 · Бюджетна програма „Администрация” · 18 105 900 · 17 903 264 · 17 897 673
ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ Стратегическите цели на политиката са:
Развитие на аграрния отрасъл за осигуряване на хранителна сигурност и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси;
Мобилизиране на потенциала на селските райони за постигане на балансирано социално и териториално развитие;
Ефективно и конкурентно земеделие;
Оперативни цели:
Модернизация и технологично обновление на стопанствата и инфраструктурата, съчетани с ускореното въвеждане на иновациите в земеделската практика; Устойчиво използване и управление на природните ресурси; Развитие на земеделието за осигуряване на хранителна сигурност и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси; Превръщане на земеделието в привлекателен бизнес, осигуряващ висок жизнен стандарт на заетите, чрез стабилизиране и нарастване на доходите от дейността им; Въвеждане на икономическите механизми от Общата селскостопанска политика на ЕС за развитие на устойчиви земеделски стопанства; Развитие на ефективен и конкурентноспособен аграрен сектор в условията на членство в ЕС; Устойчиво развито растениевъдство;
Възстановяване и развитие на традиционни за страната аграрни производства и преструктуриране на отделни сектори в растениевъдството; Въвеждане на правилата и механизмите на кръстосаното съответствие в земеделието; Повишаване знанията на земеделските производители за новости в растениевъдството, правила и механизми на ОСП, форми на подпомагане и иновации в растениевъдството;
Подкрепа на доходите на заетите в земеделието, включително и на засегнатите от политиката на ЕС за преструктуриране на сектори като тютюнопроизводството;Постоянна защита на интересите на българския земеделски сектор и на българските земеделски производители, чрез ефективно участие в процеса на работа на европейските институции;Адаптиране дейността на земеделските производители към промените на климата; Поддържане и актуализация на лозарския регистър; Гарантиране на качествено производство на лозаро-винарски продукти; Опазване на земеделските култури от градушки и други неблагоприятни атмосферни явления.
Част от дейностите, с които се гарантира изпълнението на заложените цели в политиката, са свързани с:
Предоставяне на консултантски услуги на заетите в отрасъла; Повишаване на професионалната квалификация и знания на заетите в аграрния отрасъл; Насърчаване сдружаването на производителите и кооперирането на участниците във веригата за предлагане на земеделски продукти и храни; Насърчаване развитието на биологичното земеделие; Насърчаване на земеделските производители да предоставят екологични услуги и услуги, свързани с климата; Поддържане на земеделските дейности в райони с природни или други специфични ограничения; Своевременна актуализация на лозарския регистър; Идентификация на лозарските стопанства; Поддържане на кадастрална база данни в лозарския регистър; Поддържане и управление на системата от разрешения за засаждане; Наблюдение на фенофазите и контрол на агротехническите мероприятия; Издаване на удостоверения за участие по мерките от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор на България за винарските 2019-2023 години; Контрол на производителите на лозаро-винарски продукти, оцет и плодово вино; Издаване на Сертификат за безопасност на вино за износ за трети страни;
Изпълнението на политиката за подкрепа на доходите на земеделските стопани чрез прилагане на системата за директни плащания допринася за изпълнението на заложените стратегически и оперативни цели в областта на земеделието и селските райони. Съгласно текущото състояние на схемите за директни плащания в земеделието, за Кампания 2019 към 31.12.2020 г. има 100 % изпълнение.
Полагат се усилия и се предприемат действия по постигане на една от основните стратегически цели на политиката, а именно ефективно и конкурентноспособно земеделие, чрез устойчиво използване на поземлените ресурси.
За реализирането Ефективно и конкурентноспособно земеделие , като използвайки наличния технически ресурс и съвременните методи и технологии за противоградова защита, подпомага българското земеделие чрез опазване на земеделските култури от неблагоприятни атмосферни явления.
В изпълнение на държавната политика на МЗХГ през 2020 г. продължават да се предоставят висококачествени консултантски услуги за осигуряване на подходящо ниво на технически и икономически знания и умения в земеделския и горския сектор с цел приложение на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС и повишаване на конкурентоспособността на българския производител в единния европейски пазар чрез изпълнение на дейностите си по Програма 9 - Съвети и консултации.
Съгласно политиката на ЕС средствата за подпомагане на развитието на селските райони както за приключилият вече период 2007-2013 г., така и за периода 2014-2020, са отделени в самостоятелен фонд - Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони. Регламент на Съвета (ЕС) № 1305/2013 задава правната рамка на подкрепата за развитието на селските райони.
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. е официално одобрена от Европейската комисия (ЕК) с Решение C (2015) 3480 от 26 май 2015 г.
Общият бюджет на ПРСР 2014-2020 г. е в размер на левовата равностойност на 2 896 147 918 евро (към 31.12.2020 г. е в сила 9-то Изменение на ПРСР), в т.ч. принос от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в размер на 2 366 716 966 евро и национално съфинансиране – 529 430 952 евро. В съответствие с политиката на ЕС за развитие на селските райони, ПРСР 2014 – 2020 г. има три цели:
Първа цел: Повишаване на конкурентоспособността и балансирано развитие на селското и горското стопанство и преработваща промишленост;
Втора цел: Опазване на екосистемите и устойчиво управление, използване на природните ресурси в земеделието, горското стопанство и хранителната промишленост, предотвратяване на климатичните промени и приспособяване към тях;
Трета цел: Социално-икономическо развитие на селските райони, осигуряващо нови работни места, намаляване на бедността, социално включване и по-добро качество на живот.
Програмата е структурирана около 5 тематични приоритета + 1 хоризонтален и 16 приоритетни области на политиката за развитие на селските райони:
Приоритет 1 (хоризонтален, допринася за трите цели): Стимулиране на трансфера на знания и иновациите в областта на селското и горското стопанство и селските райони;
Приоритет 2 (допринася за 1-ва цел): Повишаване на жизнеспособността на земеделските стопанства и конкурентоспособността на всички видове селскостопанска дейност във всички региони, и насърчаване на новаторските технологии в селското стопанство и устойчивото управление на горите – заделен бюджет в размер на 1047 млн. лв. публични средства;
Приоритет 3 (допринася за 1-ва цел): Насърчаване на организацията на хранителната верига, включително преработката и предлагането на пазара на селскостопански продукти, на хуманното отношение към животните и управлението на риска в селското стопанство – заделен бюджет в размер на 616 млн. лв. публични средства;
Приоритет 4 (допринася за 2-ра цел): Възстановяване, опазване и укрепване на екосистемите, свързани със селското и горското стопанство – заделен бюджет в размер на 1669 млн. лв. публични средства;
Приоритет 5 (допринася за 2-ра цел): Насърчаване на ефективното използване на ресурсите и подпомагане на прехода към нисковъглеродна и устойчива на изменението на климата икономика в селското стопанство, сектора на храните и горското стопанство – заделен бюджет в размер на 644 млн. лв. публични средства;
Приоритет 6 (допринася за 3-та цел): Насърчаване на социалното приобщаване, намаляването на бедността и икономическо развитие в селските райони – заделен бюджет в размер на 1465 млн. лв. публични средства;
Техническа помощ – заделен бюджет в размер на 83 млн. лв. публични средства През 2020 г . във връзка с пандемия причинена от коронавируса COVID-19, която засегна и земеделския сектор, с писмена процедура на КН па ПРСР, проведена в периода 03-09.07.2020 г. е одобрено предложението за въвеждане на специфична мярка в ПРСР 2014-2020 г. за предоставяне на извънредна временна подкрепа за земеделски стопани и МСП, които са особено засегнати от кризата, предизвикана от COVID-19. Предложението е одобрено от ЕК с Решение от 12. 08. 2020 г., с което се одобрява Осмото изменение на ПРСР 2014-2020 г. В ДВ, бр. 70 от 7.08.2020 г. е обнародвана наредба № 2 от 5.08.2020 г. за прилагане на мярка 21 "Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани и малки и средни предприятия, които са особено засегнати от кризата, предизвикана от COVID-19" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
Изпълнението на стратегическите и оперативните цели на политиката за развитие на селските райони в края на програмния период ще доведе до следните ползи/ефекти за обществото: Ефективно и конкурентноспособно земеделие; Устойчиво използване на поземлените ресурси; Директните плащания допринасят във висока степен за повишаване на доходите на земеделските стопани от земеделска дейност, за осигуряване на продоволствената сигурност на страната - достатъчно количество земеделски продукти с гарантирано качество и безопасност; за сигурността на земеползването и подобрена структура на земеделските стопанства; за опазване на околната среда и биологичното разнообразие; През 2020 г. дефинираната полза/ефект е постигната във възможно оптимална степен, като от общо 6 748 биологични оператори 2 834 са бенефициенти по Мярка 11 - „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони, както и по други мерки и схеми прилагани от Държавен фонд земеделие.Осигуряването на условия за развитие на биологично производство допринася едновременно за: - опазване на околната среда - укрепва агроекосистемите, опазва биоразнообразието и предоставя възможност на бъдещите поколения да се възползват от съхранената природа;
- производство на здравословни храни - тази форма на земеделие отговаря на нуждите на нарастващ брой потребители, тъй като използва безопасни, прозрачни и контролирани методи на производство; - социален ефект - създава заетост в селските райони и повече работни места в сравнение с тези в конвенционалното земеделие.
Растениевъдството е стратегически подотрасъл на земеделието у нас. То създава основната суровинна база за развитие на животновъдството и хранително-вкусовата промишленост, осигурява храна за населението и част от износа на страната.
Стабилизиране и устойчиво развитие на растениевъдното производство, чрез правилно управление и използване на националните ресурси, което води до повишаване на ефективността;
Разширяване на инвестициите в земеделието за производството на висококачествени, екологично чисти и разнообразни земеделски продукти;
Високо продуктивно производство с ниски вложения и енергоемкост, опазващо почвеното плодородие;
Оползотворяване на продуктовия потенциал от национални ресурси - почва, вода, климат, работна ръка, както и прилагане на иновационни технологии в производството на растителни продукти;
Запазване на националния растителен генофонд за нуждите на селекцията;
Повишено предлагане на екологично чисти и разнообразни растителни продукти;
Информирани земеделски производители за прилагане правилата на Общата селскостопанска политика в областта на растениевъдното производство;
Подобрено усвояване на средствата от Европейските фондове и Националния бюджет;
Повишени доходи на земеделските производители и стабилни пазари на земеделски продукти;
Контрол за стриктното спазване на правилата за производство в лозаро-винарския сектор, с което се гарантира на обществото автентичността, произхода и качеството на крайния продукт - виното.
Защита и максимална информираност на потребителите в България, в европейската общност и на световния пазар, относно качеството на крайния продукт – виното.
Гарантиране на достъпа на производителите в лозаро-винарския сектор до европейските фондовете за подпомагане, с цел постигане повишаването стандарта на живот и благосъстоянието на производителите в лозаро-винарския сектор.
Гарантиране конкурентоспособността на българските вина на европейския и световен пазар, с което се създадат повече възможности за промотиране на българските вина като визитна картичка на българия. създаване на предпоставки за развитие на винен туризъм, а от там цялостно популяризиране на страната ни.
Бързо и качествено получаване на полезна информация и административно обслужване на потребителите
Ключови индикатори и целеви стойности КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Област на политика: 2200.01.00„ЗЕМЕДЕЛИЕ И СЕЛСКИ РАЙОНИ“
Наименование на индикатора · Мерна единица · Бюджет 2020 г. · Отчет 31.12.2020 г.
1. Минимален размер на Използваната земеделска площ (ИЗП) · Млн. ха · 5 · 5
2. Брутна добавена стойност от отрасъл Селско стопанство · Млн. лева · 3 450 · 3 253
3. Производителност на труда в отрасъл Селско стопанство – БДС/ГРЕ* · Хил. лева/ГРЕ · 14,4 · 18,2
4. Предприемачески доход в отрасъл Селско стопанство · Млн. лева · 2 350 · 2 355
*ГРЕ – годишни работни единици (еквивалент на пълна годишна заетост в селското стопанство)
ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ Стратегическа цел на политиката устойчиво развитие на сектор „Рибарство” (стопански и любителски риболов, производство аквакултури, търговия и преработка на продукти от риболов и аквакултури).
Оперативните цели на програмата са :Конкуреноспособен рибарски сектор, осигуряващ устойчиво управление и аквакултурите; Развитие на стопанския и любителски риболов, на производството на аквакултури и на преработвателната промишленост; Устойчиво развитие на рибните ресурси; Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие.
Политиката в областта на рибарството и аквакултурите има за цел създаване на условия за устойчиво развитие на сектор „Рибарство“ (стопански и любителски риболов, производство аквакултури, търговия и преработка на продукти от риболов и аквакултури).
През 2020 г. Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) предприе редица действия за постигане на тази цел, в това число чрез въвеждане на мерки за опазване и възстановяване на рибните ресурси.
Сектор „Рибарство“ бе значително засегнат от избухването на кризата с COVID-19. Затварянето на пазари, борси, тържища, ресторанти, хотели и др. обуслови рязък спад в търсенето на българските продукти от риболов и аквакултури, освобождаване на работна ръка, и др. За справяне с предизвикателствата и трудностите, породени от пандемията с COVID-19, МЗХГ активно си сътрудничи с представителите на бранша и с Европейската комисия (ЕК), с цел ограничаване на последствията от кризата и осигуряване на условия за подходящо подпомагане на операторите, включително и чрез финансова подкрепа по линия на Европейския фонд за морско дело и рибарство.
През 2020 г. е достигната задоволителна степен на изпълнение на очакваните ползи/ефекти от прилагане на политиката в областта на рибарството и аквакултурите.
Следва да се има предвид, че прилагането на структурната политика на ЕС в областта на рибарството и степента на усвояване на средства от Европейски фонд за морско дело и рибарство оказват влияние върху степента на постигане на полза/ефект за обществото през отчетния период.
Независимо, че избухването на пандемията с COVID-19 през 2020 г. се отрази негативно върху сектора на рибарството, оказването на навременна подкрепа за операторите чрез Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 г. допринесе до известна степен за справяне с последствията от кризата.
Добро екологично състояние на рибните ресурси;
Осигурен по-висок жизнен стандарт на лицата, които зависят от риболовните дейности и аквакултурите;
Конкурентоспособност на произведените продукти;
Повишаване на потреблението на риба и други водни организми.
Ключови индикатори и целеви стойности КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Област на политика: 2200.01.00 „РИБАРСТВО И АКВАКУЛТУРИ“
Наименование на индикатора · Мерна единица · Бюджет 2020 г. · Отчет 31.12.2020 г.
1. Годишна консумация на риба · Кг/човек · 5 · 5,2
ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА СЪХРАНЯВАНЕ И УВЕЛИЧАВАНЕ НА ГОРИТЕ И ДИВЕЧА Стратегическата цел на политиката в областта на съхраняване и увеличаване на горите и дивеча е устойчиво развитие в дългосрочен план на горския сектор, опазване и подобряване устойчивостта и здравословното състояние на горите и дивеча.
Оперативните цели са: контрол и планиране; изпълнение на международни и национални програми и проекти в областта на горското стопанство и участие в работни форуми на Европейския съюз, подпомагащи политиките му в областта на горския сектор, както и осигуряване на международното сътрудничество по проблемите на горите; консултантски услуги на граждани и собственици на гори, на юридически лица и органи на държавната власт по въпроси, свързани с горското стопанство.
С изпълнението на стратегическите и оперативни цели се постига:
Съхраняване и увеличаване на горите и дивеча.
Контрола в горските територии.
Опазване и подобряване устойчивостта и здравословното състояние на горите и дивеча.
Повишаване ефективността на превенцията и борбата с горските пожари и незаконните действия в горите.
Устойчиво планиране на дейностите в горските територии.
Ефективно усвояване на средствата от европейски и международни програми за съхранение на горите.
За 2020 г. е достигната добра степен на изпълнение на очакваната полза/ефект за обществото в областта на политиката по отношение на съхраняване и увеличаване на горите и дивеча, което е видно от изпълнение на заложените показатели и целеви стойности. Ефектът от изпълнението на политиката е постигнат при оптимално използване на наличните ресурси.
С изпълнението на заложените стратегически цели се постигат следните ползи за обществото при изпълнение на политиката:
Екологичен аспект – опазването и съхраняването на горите и дивеча е условие за борба с измененията на климата, осигуряване на питейната вода, опазване на биоразнообразието и местообитанията, защита срещу ерозията.
Социален аспект – правилното планиране на дейностите в горите, като създаване на нови гори, добив на дървесина и други лесовъдски мероприятия, създават допълнителна трудова заетост. Развитието на екотуризма поражда необходимост от допълнителни услуги, което също е предпоставка за висока степен на заетост. Подпомагане на собствениците на поземлени имоти в горските територии.
Икономически аспект – увеличаването и опазването на горските ресурси и дивечовите запаси, търсенето на възможности за възмездяване на екосистемните ползи от горите, подобряване на ефективността от контрола, опазването на горите от пожари и незаконни действия гарантира увеличаването на приходите в горския сектор, респективно в държавния бюджет.
Ключови индикатори и целеви стойности КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Област на политика: 2200.03.00„СЪХРАНЯВАНЕ И УВЕЛИЧАВАНЕ НА ГОРИТЕ И ДИВЕЧА “
Наименование на индикатора · Мерна единица · Бюджет 2020 г. · Отчет 31.12.2020 г.
1.Изработване на областни планове за развитие на горските територии · Брой · 6 · 0
2.Инвентаризация на горските територии и изработване на планове за ловностопански дейности и дейности по опазване на горските територии от пожари · Хил. ха · 400 · 400
3.Проведени мероприятия за опазване и мониторинг на биологичното разнообразие · Брой · 160 · 170
4.Състояние на запаса на благороден елен · Брой · 28 000 · 31 000
Изпълнението на заложените показатели в областта на политика „Съхраняване и увеличаване на горите и дивеча“ за 2020 г. гарантира следните ползи/ефект:
Опазването на горските ресурси и дивечовите запаси;
Опазването на биоразнообразието и рационалното използване на горите.
Осигуряване на ефективен лесопатологичен мониторинг и навременни лесовъдски и лесозащитни дейности и прилагане на безвредни лесозащитни средства.
Съхраняване и обогатяване на горския генетичен фонд.
Подобряване на ефективността от контрола. Подобряване на координацията и взаимодействието между институциите за предотвратяване и разкриване на незаконни действия в горските територии;
Опазването на горите от пожари чрез ранно оповестяване за горски пожари;
Повишаване на обществената ангажираност и доброволчеството при превенцията и борбата с горските пожари и незаконните действия в горските територии.
МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА (МТИТС) Отчетът на програмния и ориентиран към резултатите бюджет на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) към 31.12.2020 г. представя информация за изпълнението на целите и програмите на министерството въз основа на дейностите, които са финансирани в рамките на средствата одобрени по бюджета на МТИТС за 2020 г., като първостепенен разпоредител с бюджет. В него се съдържа информация за продуктите/услугите, които са предоставени за обществото в резултат от провежданите от министерството политики в областите: Транспорт и Съобщения и информационни технологии, като идентифицира следните стратегически цели:
Политика в областта на транспорта Политиката в областта на транспорта е насочена към развитие на базисната транспортна инфраструктура, като условие за поддържане на устойчив икономически растеж. Ефективните транспортни системи са важни за просперитета на България и оказват голямо влияние върху икономическия растеж, социалното развитие и околната среда.
Политика в областта на съобщенията и информационните технологии Политиката в областта на съобщенията отразява необходимостта от установяване на подходящ баланс между интересите на всички участници на пазара както на електронните съобщителни мрежи и услуги, така и на пощенските услуги от една страна и от друга – процесите на хармонизация на законодателството в съответствие с европейската регулаторна рамка в областта на съобщенията при отчитане на националните особености.
Политиката в областта на информационните и комуникационни технологии и информационно общество е с хоризонтално действие във всички социални и икономически сфери и като такава тя може да се провежда само чрез съгласувани и координирани усилия на всички държавни институции и с участието на представителните организации на бизнеса и гражданското общество. Тази политика трябва да допринесе за постигането на значителен интелигентен, устойчив и приобщаващ цифров растеж, който да гарантира максималното използване на иновационния икономически и социален потенциал на ИКТ. Изпълнението ѝ изисква добре работещ координационен механизъм, обхващащ всички нива на управление.
Развитието на политиката е базирана на оползотворяване на потенциала на икономиката, основана на данни и изграждане на приобщаващо информационно общество, чрез осигуряване на равнопоставен достъп до съвременни, ефективни и качествени цифрови технологии, приложения и услуги и стимулиране разработването на нови като основни движещи сили за устойчив икономически растеж, за осигуряване на повече и по-добри работни места, както и за подобряване на социалния статус на гражданите.
В таблицата по-долу е представен преглед на общите разходи по бюджета на МТИТС към 31.12.2020 г. по програми в рамките на изпълняваните политики:
Класификационен код* · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет
(в лева)
Общо разходи по бюджета на ПРБ · 282 885 300 · 264 192 880 · 262 347 163
2300.01.00 · Политика в областта на транспорта · 228 017 800 · 181 913 941 · 180 156 685
2300.01.01. · Бюджетна програма "Развитие и поддръжка на транспортната инфраструктура" · 0 · 8 776 390 · 8 776 390
2300.01.02. · Бюджетна програма "Организация, управление на транспорта, осигуряване на безопасност, сигурност и екологосъобразност" · 221 594 000 · 170 729 891 · 169 275 200
2300.01.03. · Бюджетна програма "Търсене и спасяване във водния и въздушния транспорт" · 5 771 100 · 1 754 960 · 1 750 106
2300.01.04. · Бюджетна програма "Разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт" · 652 700 · 652 700 · 354 989
2300.02.00 · Политика в областта на съобщенията и информационните технологии · 33 913 500 · 54 831 712 · 54 830 721
2300.02.01. · Бюджетна програма "Развитие на съобщенията и информационните технологии" · 33 913 500 · 54 831 712 · 54 830 721
2300.03.00 · Бюджетна програма "Административно обслужване, медицинска и психологическа експертиза" · 20 954 000 · 27 447 227 · 27 359 757
Преглед на изпълнението на политика в областта на транспорта Основните цели на министерството в рамките на политиката в областта на транспорта са свързани с:
Интегриране на българската транспортна система в европейската и утвърждаване на приоритетната й роля в региона;
Повишаване на икономическата ефективност;
Повишаване на конкурентоспособността на българската транспортна система;
Осигуряване на транспортни услуги на населението на достъпни цени;
Подобряване на условията за лоялна конкуренция между и в различните видове транспорт;
Устойчив ръст на вътрешните и международните превози;
Постигане на високо ниво на енергийна ефективност на транспортния сектор;
Постигане и поддържане висока степен на безопасност и сигурност;
Висока надеждност на експлоатацията;
Намаляване на негативното влияние на транспортната дейност върху околната среда;
Намаляване броя и щетите от произшествията;
Постигане на високо ниво на професионална компетентност.
Изразходваните средства към 31.12.2020 г. за реализирането на политиката са в размер на 180,2 млн. лв.
Изпълнението на съответната политика, измерена посредством ключовите индикатори за 2020 г. е както следва:
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ
Политика в областта на транспорта · Мерна единица
Наименование на индикатора · · Програма 2020 г. · Отчет 2020 г.
1. Повишаване скоростите на движение по жп мрежата в ремонтираните участъци · Км/ч · 91,2 · 91,2
2. Реализирани влаккилометри от „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД · Влаккм · 21 030 222 · 20 314 412
Ключов индикатор за изпълнението на политиката в областта на транспорта, който отчита подобряването на състоянието на железопътния транспорт е „Повишаване скоростите на движение по жп мрежата в ремонтираните участъци“. По-високата скорост на движение по жп мрежата е свързана с по-добра инфраструктура и гарантира намаляване времепътуването и повишаване на конкурентоспособността на железопътния транспорт. За отчетния период са постигнати 91,2 км/ч, което е 100% изпълнение на заложените в плана за 2020 г.
Ключов индикатор за изпълнението на политиката в областта на транспорта, пряко отчитащ подобряването на състоянието на железопътния транспорт, са „Реализираните влаккилометри от „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД“, който отчита извършената влакова работа като включва, както превозите обект на задължителните превозни услуги (ЗОУ), така и търговските превози. За отчетния период са реализирани 20 314 412 влаккилометри, което представлява 97% от планираните за 2020 г.
Причини за неизпълнението на индикатора:
отмяна на влакове поради липса, повреда на тягов подвижен състав или прекъсване на влаковото движение за ремонт на железния път, като за по-голяма част е осигурен извънреден или резервен автобусен транспорт.
във връзка с предприетите мерки срещу разпространението на COVID-19 се отмени движението на някои международни влакове. За ограничаване на пътуванията през периода на празничните дни за Великден се ограничи движението на 39 влака по различни направления от железопътната мрежа.
В обхвата на Политика в областта на транспорта попадат следните бюджетни програми:
Програма „Развитие и поддръжка на транспортната инфраструктура“ Програма „Организация, управление на транспорта, осигуряване на безопасност, сигурност и екологосъобразност“ Програма „Търсене и спасяване във водния и въздушния транспорт“ Програма „Разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт“.
Бюджетна програма „Развитие и поддръжка на транспортната инфраструктура“- 8,8 млн.лв.
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията осъществява политиката в областта на транспорта в качеството си на Управляващ орган по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014-2020 г. /ОПТТИ/. Към 31.12.2020 г. по програмата е предоставена безвъзмездна финансова помощ (БФП) за 60 проекта на бенефициентите по ОПТТИ. Към 2020 г. по ОПТТИ са сключени договори с изпълнители на стойност повече от 3,1 млрд. лв., което е почти 89% от ресурса на програмата. Реално изплатените средства към 31.12.2020 г. са над 1 777 млн. лв., което представлява 50,78% изпълнение.
В настоящия програмен период на оперативната програма продължава да се инвестира в оставащи отсечки, които допълват започнатите жп участъци през първия програмен период. С въвеждането в експлоатация на пътните проекти има всички предпоставки да се очаква облекчаване на трафика, увеличаване на средната скорост, респективно съкращаване на времето за пътуване и намаляване на вредните газове, което ще осигури сигурност и комфорт на движение по пътищата, както и значително оптимизиране на разходите за транспорт. Развитието на метрото в София значително улеснява ежедневието на жителите на столицата с оглед на спестеното време и средства. В допълнение се подобряват и сигурността, надеждността и комфорта при пътуване в градски условия и се насърчава употребата на екологосъобразни видове транспорт, което води до по-чиста околна среда.
Изпълнявани проекти по приоритетни оси:
Приоритетна ос 1 „Развитие на железопътната инфраструктура по „основната” Трансевропейска транспортна мрежа” Рехабилитация на железопътната линия Пловдив – Бургас, Фаза 2 Модернизация на железопътната линия София – Пловдив: жп участък Елин Пелин – Костенец Техническа помощ за подготовка на проект „Модернизация на железопътната линия София – Перник – Радомир – Гюешево – граница с Република Македония” Приоритетна ос 2 „Развитие на пътната инфраструктура по „основната“ и разширената Трансевропейска транспортна мрежа“ Автомагистрала „Струма“ - Лот 3.1, Лот 3.3 и тунел „Железница“ Автомагистрала „Русе – Велико Търново” Приоритетна ос 3 „Подобряване на интермодалността при превоза на пътници и товари и развитие на устойчив градски транспорт” Проект за разширение на метрото в София – трети метродиаметър.
Реконструкция на гарови комплекси Подуяне, Искър, Казичене, Карнобат, Стара Загора и Нова Загора Приоритетна ос 4 „Иновации в управлението и услугите – внедряване на модернизирана инфраструктура за управление на трафика, подобряване на безопасността и сигурността на транспорта“ Модернизация и оптимизация на дейностите по рехабилитация на корабоплавателния път в общия българо-румънски участък на река Дунав, чрез доставка на оборудване.
Приоритетна ос 5 „Техническа помощ” Подготовка на проект: Път I-1 (E-79) „Видин – Монтана –Враца” Техническа помощ за подготовка на проект „Модернизация на железопътната линия София – граница с Република Сърбия“ Проекти, финансирани по Механизма за свързване на Европа (с трансграничен ефект и съпроводени с поети ангажименти за подходящи инвестиции от съответната съседна страна) Развитие на железопътен възел София – железопътен участък София – Волуяк;
Модернизация на железопътния участък София – Елин Пелин;
Модернизация на железопътния участък Костенец – Септември;
Развитие на железопътен възел Пловдив;
„FAIRway Danube“ – Координирано изпълнение на Генералния план за рехабилитация и поддържане на плавателния път по р. Дунав и плавателните ѝ притоци;
През 2020 г. МТИТС става бенефициент по ОПИК 2014 – 2020 г., за изпълнение на договор за подкрепа за малки и средни предприятия, извършващи автобусни превози, за преодоляване на икономическите последствия от COVID-19. Като бенефициент МТИТС има активна роля при разпределянето на средствата към крайните ползватели (автобусните фирми). Конкретна цел на процедурата е осигуряването на оперативен капитал за българските микро, малки и средни предприятия, извършващи автобусни превози, за справяне с последиците от пандемията COVID-19.
След преглед на подадените проектни предложения са сключени договори за безвъзмездна финансова помощ в размер на 29 млн. лв. с 580 от одобрените за финансиране автобусни превозвачи.
Бюджетна програма „Организация, управление на транспорта, осигуряване на безопасност, сигурност и екологосъобразност“ – 169,3 млн.лв.
По тази бюджетна програма МТИТС осъществява регулиране на достъпа до пазара и професията.
За осъществяване на политиката за регулиране на достъпа до пазара на обществените автомобилни превози на пътници в страната, ИА „Автомобилна администрация“ извършва актуализиране, развитие и усъвършенстване на републиканската транспортна схема с цел доближаване на превозните услуги по място, време и честота до действителните потребности на населението и повишаване ефективността и безопасността на превозите. През отчетния период при реализирането на тези функции са извършени проверки на 817 броя маршрутни разписания по автобусни линии от РТС. Издадени са 54 бр. разрешителни на BG и 31 бр. разрешителни на чуждестранни превозвачи за откриване на нови или продължаване действието на съществуващи международни автобусни линии. Издадени са 83 бр. разрешителни за извършване на совалкови превози на пътници, 305 еднократни разрешителни за извършване на случайни превози на пътници, 209 бр. книжки с пътнически ведомости Интербус, 79 бр. книжки с пътни формуляри. Предоставени са 65 460 бр. еднократни разрешителни на BG превозвачи, извършващи международни автомобилни превози на товари. Издадените многократно ЕКМТ/СЕМТ разрешителни за превоз на товари са 2 028 броя. Във връзка с пандемията COVID-19, срокът за доказване на финансова стабилност на превозвачите е удължен до 31.08.2020 г.
За реализиране на общодостъпен транспорт чрез бюджета на МТИТС са изплатени субсидии в размер на 174,2 млн.лв. на БДЖ „Пътнически превози” ЕООД като изпълнител по договора за извършване на обществени превозни услуги в областта на железопътния транспорт на територията на Република България.
По тази програма МТИТС осъществява контрол и осигуряване на стандарти във всички видове транспорт – автомобилен, железопътен, въздушен и воден транспорт, както и проучване и поддържане на водните пътища и управление при кризи и превенция на риска. В рамките на програмата се реализират полетите със специално предназначение от Авиоотряд 28, който за 2020 г. е изпълнил 247 полета, пролетени са 341 часа, проведени са 33 тренажорни подготовки, извършени са 129 летателни инспекции/одити.
През отчетния период МТИТС продължи работа по политиката за постоянно повишаване на изискванията и контрола при обучението и провеждането на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, както и извършването на периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. През 2020 г. ИА „Автомобилна администрация“ продължи да осъществява контролните си функции, предвидени в Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата, Закона за управление на отпадъците, Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR), Спогодбата за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси (ИНТЕРБУС) и др.
През 2020 г. с измененията на Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства се създадоха условия за класифициране на леките и лекотоварните автомобили в екологични групи за целите на въвеждането на зони с ниски емисии в големите градове в страната, за електронно персонализиране на знака за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства и знака за екологична група, като и за автоматично въвеждане в информационната система на данните, получени при извършените по време на прегледа измервания и определяне принадлежността на леките и лекотоварните автомобили към съответната екологична група. Целта на направеното изменение е повишаване качеството на извършваните технически прегледи чрез предотвратяване на нерегламентирана намеса.
За повишаване нивото на безопасността, сигурността и качеството на предоставяните транспортни услуги се усъвършенства координацията на МТИТС, изпълнителните агенции, държавните предприятия и търговски дружества от системата на транспорта и съобщенията за превенция и реагиране при бедствия, терористични актове и инциденти. Поддържат се в актуално състояние плановете за защита при бедствия и терористични заплахи. Извършват се проверки за установяване на състоянието на съоръженията с повишена опасност, монтирани и експлоатирани на територията на пристанищните комплекси. В резултат на превенцията не се допуска работа със съоръжения с повишена опасност, които не отговорят на изискванията. Предприемат се мерки за предотвратяване на пътнотранспортните произшествия чрез инсталиране на системи за видеонаблюдение на натоварени участъци, градски кръстовища и жп прелези и др. ИА „Морска администрация“ работи за поддържане на високо ниво на държавен пристанищен контрол, съизмерим със стандартите на Парижкия меморандум за разбирателство за държавен пристанищен контрол (ДПК).
Бюджетна програма „Търсене и спасяване във водния и въздушния транспорт“ – 1,7 млн.лв.
Изграждането на системата за търсене и спасяване във водния и въздушния транспорт произтича от изискванията на Конвенцията за международното гражданско въздухоплаване, Международната конвенция за търсене и спасяване по море и Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, вменяващи задължения за всяка от договарящите се държави за координиране на действията и оказване на помощ на въздухоплавателните средства и корабите търпящи бедствие на територията на страната или в отговорния район на Рeпублика България за търсене и спасяване в акваторията на Черно море.
Чрез системата за търсене и спасяване във водния и въздушен транспорт се създава единна централизирана организация за управление на дейностите по координация на национално ниво, а при необходимост – за взаимодействие със съседни страни. Намиращата се в денонощен режим на готовност за действие и ефективно функционираща система е задължително условие за гарантиране надеждна и своевременна реакция за спасяване на пострадали хора в екстремални ситуации във водния и въздушен транспорт.
При денонощен режим на работа ГД ГВА заедно с ИА „Морска администрация“ поддържа сили и средства в съвместния авиационен и морски координационен център за търсене и спасяване. В случаите на авиационни произшествия ръководи и координира операции по търсене и спасяване на човешки живот и оказва помощ на търпящи бедствие въздухоплавателни средства и хора във въздушното пространство на Република България и на нейната сухоземна територия, както и в българския морски отговорен район за търсене и спасяване при авиационни произшествия и във вътрешните водни пътища на Р. България.
ИА „Морска администрация“ през 2020 г. е обработила на 100% получените сигнали за бедствие, проведени са 67 бр. планови учения и тренировки. ГД ГВА в изпълнение на своите отговорности е извършила летателни проверки на средствата за навигация, комуникация, наблюдение и кацане, както и проверка и обработка на документи. Издадените удостоверения за експлоатационна годност на съоръжения за въздушна навигация и кацане съгласно изискванията на Наредба № 141/ 2002 г. са 64 бр. През отчетния период е извършена доставка, инсталиране и пускане в експлоатация на оборудване за комуникационно, информационно и метеорологично осигуряване на Съвместния координационен център за търсене и спасяване при авиационни произшествия.
Бюджетна програма „Разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт“ – 0,4 млн.лв.
Целите на програмата включват повишаване на нивото на безопасност на въздушния транспорт посредством разследване на авиационни произшествия, сериозни инциденти, контрол върху разследваните от ГД „ГВА” и авиационните оператори инциденти, определяне на мерки за безопасност и осъществяване на превантивна дейност; повишаване на нивото на безопасност на морския транспорт; подобряване на безопасността на железопътния транспорт чрез извършване на разследване с цел установяване на причините, довели до възникване на произшествия и инциденти в съответствие със Закона за железопътния транспорт и Наредба № 59 и даване на препоръки за безопасност с оглед недопускане на други произшествия в бъдеще.
С Постановление № 6/22.01.2020 г. на Министерския съвет е създаден Национален борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт.
През отчетния период екипи на Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт са разследвани следните произшествия и инциденти:
авиационни произшествия с български ВС в страната и чужбина – 8 бр.;
авиационни произшествия с чужди ВС на българска територия – 1 бр.;
сериозни инциденти с чужди ВС на българска територия – 6 бр.;
сериозни инциденти с български ВС в страната и чужбина – 6 бр.;
морски тежки произшествия – 3 бр. и много тежко морско произшествие - 1 бр;
железопътни произшествия - 2 бр. и много тежко железопътно произшествие – 1 бр.
Преглед на изпълнението на политика в областта на съобщенията и информационните технологии Стратегическата цел в областта на електронните съобщения е задоволяване на нуждите на бизнеса и населението от съвременни, ефективни и качествени съобщителни и информационни услуги, като необходимо условие за израстването на Република България в технологичен и технически аспект и основен лост за създаване на дългосрочни условия за растеж. Стратегическата цел през отчетния период е осъществявана чрез следните оперативни цели, допринасящи за нейното постигане:
Усъвършенстване на нормативната уредба на сектора въз основа на постигнатите резултати, на създадените национални условия и на настъпващите промени в европейското и световното законодателство в областта на електронните съобщения;
Поддържане на условия за свободна и ефективна конкуренция;
Насърчаване на инвестициите за развитие на модерна електронна съобщителна инфраструктура чрез намаляване на административната тежест и създаване на условия за понижаване на разходите, свързани с изграждането й, чрез стимулиране на съвместното ползване и разполагане с инфраструктурата за комунални услуги;
Преодоляване на изоставането в изграждането и развитието на електронната съобщителна инфраструктура в слабо населени и отдалечени райони, чрез подобряване на възможностите за публична интервенция и усъвършенстване на правилата за държавни помощи;
Ефективно използване на ограничените ресурси и създаване на условия за изграждане и развитие на мрежи и услуги от пето поколение;
Неутралност по отношение на използваните технологии и свързаните с тях услуги;
Защита на интересите на потребителите при техните отношения с предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, включително повишаване на тяхната информираност относно правата им.
Изразходваните средства към 31.12.2020 г. за реализирането на политиката са в размер на 54,8 млн. лв.
Изпълнението на съответната политика, измерена посредством ключовите индикатори за 2020 г. е както следва:
КлючовИ индикатори ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ Политика в областта на съобщенията и информационните технологии
Наименование на индикатора · Мерна единица · Програма 2020 · Отчет 2020
1. Съставен индекс за цифрова икономика и общество (Digital Economy and Society Index, DESI) за България · 0- 100 · 45 · 36,4
2. Съставен индекс за цифрова икономика и общество (Digital Economy and Society Index, DESI) средно за ЕС · 0 -100 · 57 · 52,6
Ключов индикатор за отчитане изпълнението на политиката в областта на съобщенията и информационните технологии е „Съставният индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за България“, който измерва степента на навлизане на цифровите технологии в икономиката и обществото.
Съставният индекс за цифрова икономика и общество (DESI) е преизчислен за всички държави за предходните години, за да се отразят промените в избора на показатели и корекциите в основните данни. Поради това, резултатите и класирането на държавите може да са се променили в сравнение с предходни публикации. Повече информация може да бъде намерена на уебсайта на DESI: https://ec.europa.eu/digitalsingle-market/en/desi
DESI · България · ЕС
Резултат · резултат
DESI 2020 · 36,4 · 52,6
DESI 2019 · 33,8 · 49,4
DESI 2018 · 33,5 · 46,5
Една от причините да не бъдат достигнати целевите стойности на ключовите индикатори е все още недостатъчното ниво на цифрови умения и внедряването на цифровите технологии в предприятията. Въпреки че по време на пандемията от Ковид 19 образователната система претърпя сериозни реформи на всички равнища и е реализиран значителен напредък по отношение на уменията в областта на цифровите технологии, показателите в измерението „Човешки капитал“ все още са под средното равнище за ЕС. Това налага извода, че са необходими по-всеобхватни действия както в образователната система, така и за повишаването на квалификацията на работната сила. През предизвикателната 2020 г. електронната търговия в България отбеляза ръст, но в измерението „Внедряване на цифровите технологии“ все още сме под средното равнище за ЕС, вкл. по отношение развитието на електронната търговия. Планираните мерки в подкрепа на цифровизацията са адекватни, но е необходимо предприемане на действия за изпълнението на целите, заложени и в изготвения национален стратегически документ „Цифрова трансформация на България за периода 2020-2030 г.“ За постигане на стратегическите и оперативни цели на политиката е изпълнявана една основна програма:
Бюджетна програма „Развитие на съобщенията и информационните технологии“- 54,8 млн.лв.
Съобщения Стратегическата цел на политиката в областта на електронните съобщения е задоволяване на нуждите на населението и бизнеса от съвременни, ефективни и качествени съобщителни и информационни услуги, а в пощенския сектор - устойчиво развитие на националния пощенския сектор чрез създаване на условия за функциониране на икономически стабилен пазар на пощенските услуги и предоставяне на съвременни, ефективни и качествени пощенски услуги за обществото в съответствие с европейските и световните изисквания.
В изпълнение на тези стратегически цели през 2020 г. е изготвен проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, актуализирана е политиката в областта на електронните съобщения на Република България 2019-2022 г., изготвен е проект за изменение и допълнение на Националния план за разпределение на радиочестотния спектър, подготвен е проект за цялостно ревизиране и актуализиране на класифицирания Национален план за разпределение на радиочестотния спектър, при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация, реализирани са участия в международни организации и групи.
Дефинираната цел в пощенския сектор е устойчиво развитие, либерализиран, икономически стабилен пазар на пощенските услуги с цел предоставяне на съвременни, ефективни и качествени услуги за обществото в съответствие с европейските и световни изисквания в дългосрочен план и поддържане на ефективна конкуренция. Политиката в сектора е насочена към гарантиране предоставянето на универсалната пощенска услуга. Това се реализира чрез планиране и предоставяне на необходимите средства на „Български пощи“ ЕАД, пощенският оператор със задължение за предоставяне на универсалната пощеска услуга, съгласно Закона за пощенските услуги. В изпълнение на задължението за компенсиране на несправедливата финансова тежест от изпълнението на универсалната пощенска услуга през 2020 г. на „Български пощи“ ЕАД са изплатени 32,8 млн.лв. През 2020 г. за компенсиране на извършването на услугата от общ икономически интерес по разпространение на периодични печатни издания (вестници и списания) с отстъпки на едро и дребно, директно или на абонаментна основа, на „Български пощи“ ЕАД са изплатени 21,1 млн.лв., одобрени с ПМС №114 от 28 май 2020 г.
Информационни технологии През 2020 г. дейностите по изпълнение на стратегическите цели на политиката са подчинени на разбирането, че развитието на информационните технологии е споделена цел. Широкото въвеждане и използване на електронни публични услуги подпомага за значителното намаляване на разходите, ускорява оборота, създава нови пазари, стимулира производството на продукти и услуги с висока добавена стойност. МТИТС координира процеса по прилагане на Стратегическата рамка за развитие на информационното общество в България до 2020 г., формира политиката за разитие на широколентовия достъп и изпълнение на приложни поректи в областта на информационните технологии и подпомага научните изследвания, технологичното развитие и иновациите в областта на инфрмационните и комуникационни технологии.
По отношение на оперативните цели е постигнат значителен количествен напредък по реализацията на цел „Координиране на процеса по изпълнение на политиката за развитие на информационното общество в Република България“. Добри показатели са постигнати и при реализирането на стратегическа цел „Предоставяне на експертна подкрепа за организации от сектора на информационните и комуникационни технологии, кандидатстващи по програмите на Европейската общност и оперативните програми, финансирани с европейски средства“. През 2020 г. достъпът на домакинствата до широколентов интернет е достигнал до 78,6%, а предприятията с достъп до широколентов интернет са 86,1%.
Добри показатели са постигнати при реализирането на целта за подпомагане на научните изследвания, технологичното развитие и иновациите в областта на ИКТ чрез предоставяне на експертна подкрепа за организации от сектора на ИКТ, кандидатстващи по програмите на Европейската общност. Ползите за българските участници – ИКТ фирми, университети, институти на БАН, държавни институции и неправителствени организации се изразяват не само в директната финансова помощ от Европейската общност, но и във възможностите за изграждане на делови партньорства, осигуряване на достъп до европейския и световен пазар и др. Вследствие широкото популяризиране на програми „Информационни и комуникационни технологии“ (ИКТ) и „Наука с и за обществото“ от Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“, както и на Механизма за свързване на Европа в сектор „Телекомуникации“, през 2020 г. са финансирани са 20 проекта с 31 български организации по програма ИКТ от „Хоризонт 2020“ и Механизма за свързване на Европа, сектор „Телекомуникации“. Полученото финансиране от българските организации е в размер на 4 526 хил. евро.
Бюджетна програма „Административно обслужване, медицинска и психологическа експертиза“ – 27,3 млн.лв.
По програмата Административно обслужване, медицинска и психологическа експертиза са отчетени средствата в размер 27,3 млн.лв., изразходвани за централната администрация на министерството, както и за транспортните болници в системата на МТИТС, в които през 2020 г. са извършени около 111 хил. експертни болнични прегледа и освидетелстване, преминали са 6 527 болни за стационарно лечение и са извършени 6 570 бр. психологически прегледи.
МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА (МЕ) Отчетът на програмния и ориентиран към резултатите бюджет на Министерството на енергетиката (МЕ) към 31.12.2020 г. представя информация за изпълнението на целите и програмите на министерството въз основа на проведените през отчетния период дейности, финансирани в рамките на на одобрените по бюджета на МЕ за 2020 г. средства.
Министерството на енергетиката идентифицира 1 политика и 5 бюджетни програми в областта на енергетиката.
В таблицата по-долу е представен преглед на общите разходи по бюджета на МЕ към 31.12.2020 г. по област на политика и бюджетни програми.
Класифика- ционен код* · РАЗХОДИ · Закон 2020 г. · Уточнен план към 31.12.2020 г. · Отчет Към 31.12.2020 г.
(в лева)
Общо разходи по бюджета на ПРБ · 81 572 500 · 80 197 776 · 79 052 537
2400.01.00 · Политика в областта на устойчивото и конкурентоспособно енергийно развитие · 76 918 200 · 75 582 431 · 74 840 003
2400.01.01 · Бюджетна програма „Ефективно функциониране на енергийните предприятия, инфраструктура и пазари” · 1 636 700 · 2 491 928 · 2 213 009
2400.01.02 · Бюджетна програма „Сигурност при енергоснабдяването и при управление на РАО и ИЕЯС” · 71 123 100 · 68 557 175 · 68 381 765
2400.01.03 · Бюджетна програма „Устойчиво енергийно развитие” · 2 207 800 · 2 207 800 · 1 995 451
2400.01.04 · Бюджетна програма „Подобряване на процесите на концесиониране и управление на подземните богатства и геоложките изследвания” · 1 950 600 · 2 325 528 · 2 249 778
2400.02.00 · Програма „Администрация” · 4 654 300 · 4 615 345 · 4 212 534
Ползите за обществото Министерство на енергетиката постига съвместно с Агенцията за устойчиво енергийно развитие.
Изпълнението на бюджета по политиката в програмен формат към 31.12.2020 г. отразява извършването на дейностите за предоставяне на съответните продукти/услуги в рамките на провежданата политика от Министерство на енергетиката в областта на енергетиката.
Преглед на изпълнението на политиката в областта на устойчивото и конкурентоспособно енергийно развитие
България е изправена пред сериозното предизвикателство да осигури надеждни, устойчиви, икономически достъпни и конкурентни енергийни доставки за всички граждани. Прекомерната зависимост от малко на брой доставчици, особено на природен газ, поставя страната в уязвимо положение по отношение прекъсванията на доставките.
Постигането на напредък трябва и може да се осъществи в контекста на петте взаимно допълващи се измерения на Европейския енергиен съюз: сигурност на доставките, солидарност и доверие; вътрешен енергиен пазар; енергийната ефективност като средство за ограничаване на търсенето на енергия; декарбонизация на икономиката; научни изследвания, нововъведения и конкурентоспособност.
Националните цели, механизми, график и срокове за тяхното изпълнение в горепосочените направления са определени в Енергийната стратегия на Р България до 2020 г., като са предприети действия за разработване и приемане на Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България за периода 2020-2030 г. за развитие на енергетиката на страната при условия на пълна либерализация на пазарите на електрическа енергия и природен газ и интеграцията им към Общия енергиен пазар на ЕС, с хоризонт до 2050 г., в съответствие с установените европейски цели в областта на енергетиката и изменението на климата. Целта на енергийната политика на Република България е гарантиране на енергийната сигурност на страната, чрез създаване на условия за сигурна, ефективна и екологосъобразна енергетика, а именно:
Чрез проучване на нови райони, от които да се извършва снабдяване с горива, проучване на нови технологии, по-нататъшно разработване на местните ресурси и подобряване на инфраструктурата за достъп до нови източници на снабдяване – изграждане на междусистемните газови връзки между България и съседните ни страни. Реализация на Газов разпределителен център на територията на Република България – хъб „Балкан“.
Пълна либерализация на пазарите на електроенергия и газ и интегрирането им в Общия европейски енергиен пазар. Защита на уязвимите потребители.
Установяване на по-чисто и ефективно производство на енергия чрез по-рационално използване на изкопаемите и възобновяеми източници /ВИ/, минимизиране влиянието на производството, преноса и използването на енергия върху околната среда, подобряване управлението на естествените ресурси.
Запазване и развитие капацитета на ядрената енергетика. Продължаване на живота на 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“.
Развитие на нови икономически ефективни проекти, създаващи възможност за екологично нисковъглеродно производство на енергия, без предоставяне на държавни или корпоративни гаранции.
Оптимизирано оползотворяване на възможностите за финансиране на проекти със средства от европейски фондове и програми. Подобен е подходът и по отношение на съществуващите национални инструменти като Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници”, Националния доверителен екофонд и др.
Финансовата подкрепа за въвеждането на чисти енергийни технологии, подобряването на енергийната ефективност /ЕЕ/ и развитието на енергията от ВИ, следва да се разглеждат като част от мерките, заложени в Програмата за управление на Правителството на Република България за периода 2017-2021 г. и съобразени със стратегическите документи като Националната програма за реформи на Р България за изпълнение на приетата през 2010 г. „ЕВРОПА 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“, Националната програма за развитие „България 2020“, Програмата „Хоризонт 2020“, която е основното средство на ЕС за насърчаване на научните изследвания в областта на енергетиката, Европейският стратегически план за енергийните технологии (SET-план), който има за цел да се ускори въвеждането и навлизането на пазара на нисковъглеродни и ефикасни енергийни технологии. В рамките на законодателната инициатива „Чиста енергия за всички европейци“ и приетия Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, публикуван в официалния вестник на Европейския съюз на 21.12.2018 г., на държавите членки към 31 декември 2019 г. са изготвени интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата за периода 2021—2030 г., както и за следващите десетгодишни периоди и е изготвен проект на Стратегията за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г., отразяваща визията на държавата за развитие на енергийния сектор до 2030 г., с хоризонт до 2050 г.
Политиката се формулира в съответствие с целите на ЕС 2020, които трябва да бъдат постигнати до 2020 г. и за България са:
Диверсификация на трасета и доставки на природен газ;
Гарантиране на енергийната сигурност на страната, чрез увеличаване на местния добив на енергийни ресурси, разработване на дадените на концесия участъци и разработване на нови чрез концесия за проучване и за добив на нефт и газ;
Намаляване с 20 % на емисиите на парникови газове в сравнение с нивата от 1990 г.;
Изпълнение на националната задължителна цел за 16 % дял на енергията от ВИ в брутното крайно енергийно потребление в страната, включваща задължителен 10 % дял на енергията от ВИ в транспорта до 2020 г.;
Изпълнение на определената индикативна цел за дял на биогоривата от „ново поколение“ в крайното потребление на енергия в транспорта до 2020 г. в размер на 0.05 %;
Повишаване с 25% на енергийната ефективност на страната до 2020 г.;
Постигане на енергийни спестявания в крайното енергийно потребление (КЕП) - 716 ktoe и енергийно спестяване в първичното енергийно потребление (ПЕП) – 1590 ktoe.
През периода енергетиката продължава да е изправена пред зависимостта от внос на ресурси и енергия, нарастващите цени на вносните енергийни ресурси и промените в климата. Това определя и приоритетните области, по които следва да се работи:
Ограничаване на външната зависимост от енергиен внос чрез диверсификация на енергийните доставки, енергоспестяване и насърчаване на използването на местни ресурси и енергия от ВИ;
Либерализиране на енергийния пазар с оглед обезпечаване на достъпна и сигурна енергия на потребителите;
Ограничаване на климатичните промени, чрез използване потенциала на схемата на ЕС за търговия с емисии като основен европейски инструмент за постигане на целите в областта на енергетиката и климата за 2020 г. с хоризонт 2030 г.;
Изпълнението на политиката по ЕЕ е ключов елемент за устойчивото развитие.
ЕЕ е основна цел и е особено важна за постигане на дългосрочната ни енергийна стратегия и цели за климата. Тя е най-рентабилният начин за:
Намаляване на емисиите;
Подобряване на енергийната сигурност и конкурентоспособност;
Поддържане на ниски енергийни разходи.
Предстои развитие на електрическата мобилност и на системите за съхранение на енергия. Засиленото използване на електрическа енергия от ВИ е средство за преодоляване на много от предизвикателствата в транспортния сектор, както и в други икономически сектори. Усилията ще бъдат насочени и към изграждане на необходимата за това инфраструктура и най-новите системи за управление – т.нар. "умни" енергийни мрежи.
Усилията ще бъдат насочени и към развитие на иновативни технологии в енергетиката, като съхранението на енергия, което се явява възможна алтернатива на инвестициите в мрежата. С помощта на системите за съхранение на енергия на място, ще се спестят значими инвестиции, необходими за изграждане на преоразмерената мрежа.
Диверсификацията на газовите доставки и трасета и избягването на последствията от нови газови кризи обуславят ускоряване изграждането на междусистемните газови връзки със съседните държави. Тези проекти се изпълняват или ще бъдат изпълнени със собствени средства на енергийните компании, със средства от европейския план за икономическо възстановяване, от Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020", както и с използване на възможностите за привличане на средства от ЕБВР, ЕИБ и стандартни търговски кредити.
В Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България са формулирани дългосрочните национални цели за развитието на енергийния сектор до 2030 г. с хоризонт 2050 г. в съответствие с европейските цели, заложени в законодателната инициатива „Чиста енергия за всички европейци“ на ЕС:
Обвързваща цел за намаляване с най-малко 40% на емисиите парникови газове в ЕС с спрямо равнището им от 1990 г.;
Постигане на минимум 32 % дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия на ЕС без индивидуални национални показатели за отделните ДЧ;
Индикативна цел от 32.5 % подобряване на ЕЕ;
Минимална цел от 15 % от съществуващата електроенергийна междусистемна свързаност.
За изпълнението на БП "Ефективно функциониране на енергийните предприятия, инфраструктура и пазари" са изразходвани 2,2 млн. лв., с които е финансирано изпълнението на заложените цели чрез изпълнението на следните дейности:
Ускорена реализация на приоритетните енергийни инфраструктурни проекти, свързани с развитието на подходяща национална, регионална и транс-континентална енергийна инфраструктура – целта е изпълнена за отчетния период;
Създаване на ефективно функциониращ енергиен сектор чрез преструктуриране и създаване на адекватни корпоративни структури, в съответствие с изискванията на ЕС и добрите практики – целта е изпълнена за отчетния период;
Ефективна защита на националните интереси в процеса на развитие на енергийната политика и законодателството на ЕС– целта е изпълнена за отчетния период;
Навременно изпълнение на ангажиментите в областта на енергетиката, произтичащи от членството в ЕС– целта е изпълнена за отчетния период;
Активно участие в международното енергийно сътрудничество, както в рамките на ЕС, така и на двустранна и многостранна основа, за гарантиране на енергийната сигурност - целта е изпълнена за отчетния период;
Ефективно функциониращ енергиен сектор и адекватни корпоративни структури, в съответствие с изискванията на ЕС и добрите практики – целта е изпълнена за отчетния период;
Взето е участие в проект на Министерство на финансите и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за „Модернизиране рамката на управление на държавните дружества“, който има за цел подобряване на управлението на държавните предприятия чрез привеждане на националното законодателство в съответствие с Насоките за държавните предприятия. Проектът се подпомага финансово от ГД „Служба за подкрепа на структурните реформи“ на Европейския съюз.
Взето е участие, както при разработването на Закона за публичните предприятия, така и при изготвянето и съгласуването на Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия.
Взето е участие в разработването на Правила за провеждане на конкурсни процедури за членове на органи за управление и контрол в публичните предприятия, в които министърът на енергетиката е орган, упражняващ правата на държавата, като съгласно правилата организира провеждането на конкурсните процедури.
Осигуряване на ефективно функциониране, управление и преструктуриране на търговските дружества, в които министърът на енергетиката упражнява правата на собственост в капитала – целта е изпълнена за отчетния период;
Събрана и изготвена е цялостната документация във връзка с преструктурирането на „Проектна компания нефтопровод Бургас – Александруполис БГ“ ЕАД. Дейността на компанията е прекратена, обявена е в процедура по ликвидация и е назначен ликвидатор.
Във връзка с извършеното преструктуриране чрез вливане на „Редки метали“ ЕООД (л) в „Българска нефтена компания“ ЕООД (л) са разгледани, анализирани и приети съответно заключителен и встъпителен баланс за дружествата.
Подпомагане провеждането на държавната политика в сферата на управление на търговските дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала и запазване на държавните интереси в търговските дружества с миноритарно държавно участие в капитала им– целта е изпълнена за отчетния период;
Изготвени са 25 протоколни решения на министъра на енергетиката в качеството му на едноличен собственик на капитала на дружествата от системата на МЕ, включително документацията към тях. Изготвяни са периодични анализи, становища, доклади, писма по поставени въпроси и различни казуси свързани с дейността на търговските дружества.
Изискани са предварителните и одитираните/окончателните годишни финансови отчети на дружествата с миноритарно държавно участие в капитала, като е изготвен обобщен доклад.
Взето е участие в редовно общо събрание на акционерите на „Топлофикация Перник” АД, което се проведе на 23 септември 2020 г., като гласуваха по точките от дневния ред съгласно дадените им пълномощия от министъра на енергетиката.
Осъществяване на ефективен диалог с отрасловите работодателски и синдикални структури– целта е изпълнена за отчетния период.
При необходимост е изготвяна информация и е взето участие в работни срещи с работодателски и синдикални организации.
За изпълнението на БП "Сигурност при енергоснабдяването и при управление на РАО и ИЕЯС" са изразходвани 68,4 млн. лв., с които е финансирано изпълнението на заложените цели чрез изпълнението на следните дейности:
Контрол на енергийната система по отношение осигуряването на непрекъснатост на енергийните доставки за задоволяване потребностите на обществото от енергия и енергийни ресурси, съобразено с изискванията за баланс надеждност, безопасност и опазване на околната среда - целта е изпълнена за отчетния период;
Ефективно и безопасно управление на количествата радиоактивни отпадъци в страната, и на процеса по извеждане от експлоатация на 1 до 4 блок на АЕЦ "Козлодуй"- целта е изпълнена за отчетния период;
Подпомагане на развитието на ядрената и конвенционалната енергетика в страната - целта е изпълнена за отчетния период.
През отчетния период е продължена доставката на оборудване за: демонтажни дейности, радиационна защита, дезактивиране, сигурност и др., поетапно, в съответствие с подписаните договори по проекти от МФ”Козлодуй”. Демонтирани са 211,236 тона оборудване от 1 до 4 блок на АЕЦ"Козлодуй.
Също така, ДП "РАО" е реализирало дейности по следните 4 мерки от тригодишната си програма:
1. Изграждане на Национално хранилище за погребване на радиоактивни отпадъци.
2. Модернизация на ЦПРАО, ССКРАО и площадка „Варово стопанство” в СП РАО-Козлодуй.
3. Технически основи за извеждане от експлоатация на СП РАО-Козлодуй и СП ПХРАО-Нови хан.
4. Технически основи за извеждане от експлоатация и демонтаж на блокове 1. 2, 3 и 4 на АЕЦ „Козлодуй".
За изпълнението на БП "Устойчиво енергийно развитие" са изразходвани 2,0 млн. лв., с които е финансирано изпълнението на заложените цели чрез изпълнението на следните дейности:
Мониторинг на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. – изпълнено ;
Изготвяне на нова Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. и с хоризонт до 2050 г. – изпълнява се;
Ефективна защита на националните интереси в процеса на развитие на енергийната политика и законодателството на ЕС, в областта на развитието на енергийните пазари, енергийната ефективност (ЕЕ) и енергията от възобновяеми източници (ВИ) - изпълнено;
Навременно изпълнение на ангажиментите в областта на енергетиката, произтичащи от членството в ЕС - изпълнено;
Повишаване конкурентоспособността на българската икономика – изпълнено;
Развитие на напълно конкурентен вътрешен пазар на електрическа енергия и на природен газ – изпълнено;
Интегриране на националните пазари на електрическа енергия и природен газ в регионалните и общоевропейския енергиен пазар – изпълнено;
Постигане на спестяване в първичното енергийно потребление до 2020 г. – 1 590 ktoe, определен в Националния план за действие по енергийна ефективност 2014-2020 г., в съответствие с изискванията на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност – изпълнява се*;
Реализиране на енергийни спестявания в крайното енергийно потребление до 2020 г. в размер на 716 ktoе, определен в Националния план за действие по енергийна ефективност 2014-2020 г., в съответствие с изискванията на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност – изпълнява се;
Развитие на енергията от ВИ съгласно предвижданията в Националния план за действие за енергията от ВИ за постигане на задължителния за България 16 % дял от брутното крайно потребление на енергия до 2020 г., включваща задължителен 10 % дял на енергията от ВИ в транспорта – изпълнява се;
Постигане на определената национална цел за потреблението на биогоривата от „ново поколение“ в транспорта в размер на 0,05 процентни пункта енергийно съдържание от общия дял на енергията от ВИ в крайно потребление на енергия във всички видове транспорт до 2020 г. – изпълнява се;
Ограничаване вредното влияние върху околната среда от производството на енергия чрез повишаване на ЕЕ и използването на енергия от ВИ – изпълнено;
Създаване на условия за постигане на устойчиво енергийно развитие на регионално и местно ниво – изпълнено;
Определяне на дългосрочните национални цели за развитието на енергийния сектор за 2030 г., в съответствие с приоритетите в енергийната политика на ЕС – изпълнено;
Изготвяне на Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. в рамките на управлението на Енергийния съюз – изпълнено. Приет с протоколно решение на МС от 27.02.2020г.
Заложените в програмата цели успешно се изпълняват
За изпълнението на БП "Подобраване на процесите на концесиониране и управление на подземните богатства и геоложките изследвания" са изразходвани 2,2 млн. лв., с които е финансирано изпълнението на заложените цели чрез изпълнението на следните дейности:
Предоставяне на разрешения за търсене и проучване и за проучване и на концесии за добив на подземни богатства;
Осъществяване на контрол по изпълнението на действащите концесионни договори и договори за търсене и проучване и за проучване;
Издаване на удостоверения за геоложки/ търговски открития Поставени цели са изпълнени за отчетния период.
Ключови индикатори и целеви стойности
Наименование на индикатора · Мерна единица · Целева стойност · Отчет
1.Дял на енергията от ВИ в брутното крайно енергийно потребление * · % · 19.0
2.Дял на енергията от ВИ в крайно потребление на енергия в транспорта * · % · 9.0
3.Национална цел за енергийни спестявания в първичното потребление** · ktoe · 1 590
3а.Първично енергийно потребление · ktoe · 19 962
4.Национална цел за енергийни спестявания в крайното потребление** · ktoe · 716
4.а Крайно потребление на енергия · ktoe · 10 338
5. Степен на осигуряване на минерално-суровинния баланс на държавата · % · 5 % · 5 %
*Данните за дял на енергията от ВИ могат да бъдат представени след излизане на официалните показатели от НСИ за съответната година ** Данните за изпълнението на националната цел за енергийно спестяване могат да се предоставят след изготвяне и приемане на годишните отчети за изпълнението на Националния план за действие по енергийна ефективност за съответната година
За изпълнението на БП "Администрация" са изразходвани 4,2 млн. лв.
В бюджетна програма „Администрация” са включени дейностите, които подпомагат изпълнението на четирите програми за постигането на стратегическите цели на Министерство на енергетиката. Тъй като дейностите отнесени в програмата са междинни, т.е. обслужват предоставянето на продуктите/услугите, формиращи програмите в областта на политиката изпълнявана от МЕ, разходите за нея са изведени в самостоятелна програма –.”Администрация”.
Основна цел на програмата е подобряване държавното управление в областта на енергетиката и повишаване готовността на страната за превенция, работа при кризисни ситуации и военно време, постигане на по-високи нива на сигурност и подобряване защитата на обектите от енергетиката в съответствие с европейското законодателство, както и предотвратяване нарушаването или унищожаването на инфраструктури от енергетиката и предотвратяване на значителни трансгранични последици (пострадали, икономически последици, обществени последици); повишаване професионалните умения на администрацията на министерството и на служителите в търговски дружества за работа при кризисни ситуации и във военно време. Мерната единица е в проценти (%), които отчитат степента на постигане от цялостното изпълнение на дейността, като 100% е изцяло завършена дейност и/или постигане напълно завършено състояние на обекта. Степента на постигане от цялостното изпълнение на дейността не винаги е свързана с дейности, за които са необходими бюджетни разходи.
МИНИСТЕРСТВО НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА (ММС) Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. и Постановление № 381 от 30 декември 2019 г. на Министерския съвет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2020 г., разходите по бюджета на Министерство на младежта и спорта за 2020 г. са утвърдени по програми в рамките на пет области на политики:
Политика в областта на спорта за учащи и спорта в свободното време Бюджетна програма „Спорт за учащи” Бюджетна програма ”Спорт в свободното време” Политика в областта на спорта за високи постижения Бюджетна програма „Олимпийска подготовка” Бюджетна програма „Спорт за високи постижения” Политика в областта на привеждането на спортните обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти Бюджетна програма „Спортни обекти и съоръжения” Политика в областта на усвояването и прилагането на добри международни практики за спорта Бюджетна програма „Изграждане на високоефективен капацитет за активно международно сътрудничество в сферата на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм” Политика в областта на младите хора Бюджетна програма „Младите в действие” Отчетът за изпълнението на всяка отделна програма съдържа консолидирана информация за всички извършени разходи през 2020 г., независимо от източника на финансиране, допринасящи за изпълнението на дейностите и програмите, планирани в програмния и ориентиран към резултатите бюджет на Министерство на младежта и спорта. При отчитане изпълнението на всяка една от програмите са представени и отчетни данни по идентифицираните и дефинирани показатели за изпълнение.
Утвърдените общи разходи със Закона за държавния бюджет за 2020 г. са в размер на 82 260 000 лева. След извършени промени по бюджета на ММС по реда на чл. 109 , 110 и 112 от Закона за публичните финанси към 31.12.2020 г., уточненият план на разходите възлиза на 110 111 561 лева.
/в лева/
Класифи-кационен код · ОТЧЕТ НА РАЗХОДИТЕ за 2020 г. · Закон · Уточнен план · Отчет
2500.01.00 · Политика в областта на спорта за учащи и спорта в свободното време · 18 866 500 · 17 541 179 · 16 659 294
2500.01.01 · Бюджетна програма «Спорт за учащи» · 13 234 700 · 13 520 279 · 12 660 688
2500.01.02 · Бюджетна програма «Спорт в свободното време» · 5 631 800 · 4 020 900 · 3 998 606
2500.02.00 · Политика в областта на спорта за високи постижения · 53 905 600 · 53 965 950 · 53 560 538
2500.02.01 · Бюджетна програма «Олимпийска подготовка» · 10 504 200 · 9 203 500 · 9 148 488
2500.02.02 · Бюджетна програма «Спорт за високи постижения» · 43 401 400 · 44 762 450 · 44 412 050
2500.03.00 · Политика в областта на привеждането на спортните обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти · 3 629 400 · 32 690 624 · 27 447 126
2500.03.01 · Бюджетна програма «Спортни обекти и съоръжения» · 3 629 400 · 32 690 624 · 27 447 126
2500.04.00 · Политика в областта на усвояването и прилагането на добри международни практики за спорта · 425 600 · 425 600 · 410 521
2500.04.01 · Бюджетна програма «Изграждане на високоефективен капацитет за активно международно сътрудничество в сферата на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм» · 425 600 · 425 600 · 410 521
2500.05.00 · Политика в областта на младите хора · 3 408 200 · 3 231 200 · 3 218 090
2500.05.01 · Бюджетна програма «Младите в действие» · 3 408 200 · 3 231 200 · 3 218 090
2500.06.00 · Бюджетна програма “Администрация” · 2 024 700 · 2 257 008 · 2 243 117
Общо разходи на ММС : · 82 260 000 · 110 111 561 · 103 538 686
При отчитане спецификата на дейностите и проектите, финансирани за провеждане на политиките в областта на младежта и спорта, отчетените общи бюджетни разходи за 2020 година са на стойност 103 538 686 лв. Общите консолидирани разходи за 2020 г., отчетени по програмния и ориентиран към резултатите бюджет на Министерство на младежта и спорта, са извършвани при спазване разпоредбите на действащото финансово законодателство в страната, на Закона за младежта, Закона за физическото възпитание и спорта и подзаконовите актове по прилагането им и са в размер на 106 382 086 лева.
През отчетния период са извършени промени в структурата на Министерство на младежта и спорта (ММС). С Постановление № 93 на Министерския съвет за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет от 14.05.2020 г. е увеличена числеността на Министерството на младежта и спорта от 185 на 192 щатни бройки за сметка на намаляване на числеността на персонала на Антидопинговия център със 7 (незаети) бройки. Съгласно §11, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. считано от 1 януари 2021 г. функциите, дейността, активите, пасивите, архивът, както и всички права и задължения на Антидопинговия център към министъра на младежта и спорта, свързани с Лабораторията за допингов контрол, преминават към Научноизследователската и изпитваща лаборатория в спорта към Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА СПОРТА ЗА УЧАЩИ И СПОРТА В СВОБОДНОТО ВРЕМЕ .
Целите на политиката в областта на спорта за всички и спорта за учащи са разработени при отчитане ролята на спорта като важен фактор за човешкото развитие и необходимостта от осигуряване на възможност за избор и достъп на целевите групи да практикуват физически упражнения и спорт. С изпълнението на политиката постепенно се променя съществуващата ниска двигателна активност на гражданите и учащите, с оглед постигане на по-високо ниво на здравния им статус и преустановяване на част от негативните тенденции в начина на живот на населението. Програмите и дейностите, чрез които се осъществява политиката в областта на спорта за учащи и спорта в свободното време, приоритетно са насочени към децата и младите хора в трудоспособна възраст, тъй като към момента няма възможност да се осигурят условия за свободно практикуване на спорт за всички граждани. Дейността в областта на спорта за учащи беше насочена към постепенното приобщаване на учащите към активен двигателен режим и здравословен начин на живот, постигане на високо ниво на спортна подготовка и устойчиво развитие на спорта в спортните училища чрез усъвършенстване на учебно–тренировъчната и спортно-състезателната дейност и реализиране на призови класирания в държавни и международни първенства – европейски, световни първенства и олимпийски игри.
Предвид динамично променящата се епидемична обстановка в страната през отчетната година, определените цели в областта на спорта за всички и спорта за учащи са постигнати в оптимална степен.
Ключови индикатори за изпълнение и целеви стойности Политика в областта на спорта за учащи и спорта в свободното време
Наименование на индикатора · Мерна единица · Целева стойност · Отчет 2020 г.
1. Относителен дял на обхванатите в спортни дейности, подпомагани от ММС ученици към общия брой на учениците · % · 12,8 · 9,07
2. Относителен дял на обхванатите в спортни дейности, подпомагани от ММС студенти към общия брой на студентите · % · 2,63 · 1,08
3. Относителен дял на обхванатите в спортни дейности за спорт в свободното време, подпомагани от ММС лица към населението на Република България · % · 2,6 · 0,3
ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА СПОРТА ЗА ВИСОКИ ПОСТИЖЕНИЯ Целите на политиката се изпълняват чрез бюджетни програми „Олимпийска подготовка и“ и „Спорт за високи постижения“. Антидопинговият център осъществява изпълнението на стратегическата цел – „Засилена институционална ангажираност и координирана борба срещу употребата на допинг в спорта“ чрез водещата си роля в изпълнението на Националната стратегия за борба срещу допинга в спорта 2015-2024 г., приета с РМС № 390 от 29.05.2015 г. Реализирани са програми за елитен спорт и е осигурен ефективен тренировъчен процес за постигане на спортни резултати на международно ниво Внедряват се нови методики за оптимизиране на методите за контрол и оценка на ефективността на тренировъчните въздействия. Постигната е по-висока ефективност и целесъобразност при разходване на средствата чрез въведените точни параметри по програмите и контрол по изпълнение на целите, заложени в проектите.
Поради изместване на Летните олимпийски игри 2020 г за 2021 г. и състезанията от международния спортен календар подбора на състезатели още не е финализиран. Осъществява се постоянен методически контрол за изпълнението на одобрените проекти и реализиране на оперативните цели по програмите. Създадени са предпоставки за провеждане на високоефективен тренировъчен процес за успешно представяне на спортистите на олимпийски игри, световни и европейски първенства. Извършва се подбор на талантливи деца и юноши и развиване на потенциала им за постигане на високи спортни резултати. Усъвършенства се системата за управление на тренировъчния процес и повишаване ефективността на спортната подготовка, чрез внедряване на нова апаратура и методики за изследване на спортно-техническите качества. Изготвени са анализи за постигнатите от спортистите резултати на проведените световни и европейски първенства. Създадена е и се поддържа на информационна система с актуална база-данни на лицензираните организации и членуващите в тях спортни клубове. Перманентно се актуализира информацията в Регистъра на лицензираните спортни федерации и спортни клубове – техни членове по чл. 9, ал. 1, т. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта. По Програмата за олимпийска подготовка за периода 01.01-31.12.2020 г. са одобрени проектите на 16 спортни федерации, като са сключени договори за финансово подпомагане на дейностите по проектите.
По Програмата за развитие на спорта за високи постижения за периода 01.01-31.12. 2020 г. са одобрени проектите на 43 спортни федерации, като са сключени договори за финансово подпомагане на дейностите по проектите. По стратегическата цел - реализиране на проекти за провеждане на европейски, световни и други международни първенства на територията на Република България, са разгледани проектите на 23 спортни федерации и са изготвени 22 договора за финансово подпомагане от ММС провеждането на световни и европейски първенства, световни и европейски купи на територията на Република България по одобрени проекти. Във връзка с извънредното положение свързано със световната пандемия от COVID-19, датите на летните олимпийски и паралимпийски игри в Токио 2020 г. са преместени за 2021 година. През отчетения период са направени разходи свързани с организацията и пътуването на Българската спортна делегация и подготовката на спортистите.
За състезанията, които се проведохана територията на страната отзивите са отлични. България е представена като страна с отлични възможности и условия за провеждане на състезания от най-висок ранг /световни и европейски първенства, световни и европейски купи, лиги и др./. Имаше състезания, които бяха отложени за провеждане през 2021 г., включително и такива, които са квалификационни за летните олимпийски игри в Токио 2020 г.
Ключови индикатори за изпълнение и целеви стойности Политика в областта на спорта за високи постижения
Наименование на индикатора · Мерна единица · Целева стойност · Отчет 2020 г.
1. Относителен дял на спортисти, които са финансово подпомогнати за участия в състезания от МСК от всички картотекирани състезания: - на Европейски първенства - на Световни първенства - на Олимпийски и европейски игри (олимпийски игри -зимни, летни, паралимпийски игри- зимни и летни, младежки олимпийски - зимни и летни и европейски игри) · % · 18,5 · 18,5
2. Брой медали, спечелени на олимпийски и европейски игри, световни и европейски първенства · брой · 182 · 46
3. Относителен дял на класиранията до 8-мо място в състезания от МСК към броя на финансово подпомогнатите от ММС спортисти - на Европейски първенства - на Световни първенства - на Олимпийски и европейски игри (олимпийски игри -зимни, летни, паралимпийски игри- зимни и летни, младежки олимпийски - зимни и летни и европейски игри) · % · 90,0 · 90,0
4. Относителен дял на финансово подпомаганите за СВП спортни клубове спрямо всички вписани в Регистъра на лицензираните спортни федерации и спортните клубове – техни членове по чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗФВС · % · 22,5 · 22,5
ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА ЗА ПРИВЕЖДАНЕ НА СПОРТНИТЕ ОБЕКТИ И СЪОРЪЖЕНИЯ ВЪВ ВИД, ОТГОВАРЯЩ НА СЪВРЕМЕННИТЕ МЕЖДУНАРОДНИ СТАНДАРТИ.
Основната цел на политиката е изграждането на нова спортна инфраструктура, реконструкция и модернизация на съществуващите спортни обекти и съоръжения в съответствие с изискванията на съответните международни нормативи и създаване на условия за достъп до тях на хора с увреждания. Модерната спортна инфраструктура създава подходящи условия за повишаване на квалификацията на треньори, рехабилитатори и медицински лица, обслужващи спорта посредством целеви обучения, семинари и обмяна на опит.
Ключови индикатори за изпълнение и целеви стойности Политика в областта на привеждането на спортните обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти
Наименование на индикатора · Мерна единица · Целева стойност 2019 г. · Отчет 2020 г.
1.Ремонтирани и реконструирани обекти/съоръжения · брой · 39 · 48
Предприети са необходимите действия за реконструкция и модернизация на материално-техническата база, ползвана от спортните училища. С Постановление № 32 от 28.02.2020 г. Министерският съвет одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на младежта и спорта за 2020 г. в размер до 25 000 000 лв. за изграждане и оборудване на физкултурни салони в българските училища съгласно списък, утвърден от министъра на образованието и науката. За изграждане на салоните е възложен и изработен типов инвестиционен проект, който да бъде адаптиран към терена на всяко училище. Адаптирането и изграждането на салоните ще бъде извършено от изпълнители, избрани от ММС въз основа на възложени нарочни обществени поръчки. С Постановление № 232 на Министерския съвет от 14.08 2020 г. на Министерството на младежта и спорта са предоставени 840 000 лв. за изграждане и оборудване на спортно съоръжение в дворното място на ОУ "Отец Паисий" в с. Тополово,община Асеновград. Реализирането на стратегическите цели на ММС в областта на спорта за учащи е свързано и с поетапното осигуряване на подходяща материално-техническа база и оборудване със спортни уреди и пособия на субекти, изпълняващи функции в областта на спорта за учащи. За 2020 г. са осигурени средства за 48 обекта.
ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА ЗА ВНЕДРЯВАНЕ НА ДОБРИ МЕЖДУНАРОДНИ ПРАКТИКИ ЗА СПОРТА Целите на политиката са: утвърждаване на позитивния образ на България и в частност на българския спорт в Европейския съюз и на международно ниво; участие в разработването на политиките на ЕС и на Съвета на Европа в областта на спорта и прилагането им в спортната политика на национално ниво; подкрепа на дейността на спортните организации за въвеждане на нови европейски и световни управленски практики; изграждане на целеви мрежи за двустранно и многостранно сътрудничество с държавите-членки на ЕС и други европейски държави; модернизиране на българското спортно законодателство в съответствие с най-добрите достижения. Предприетите и изпълнени дейности в областта на младежка политика са насочени към повишаване на ролята и гражданската активност на младите хора, както и осигурени възможности за по-добра личността и професионална реализация на българската младеж.
Постигната е много добра степен на изпълнение на заложените стратегически и оперативни цели. Република България продължи активно да участва в подготовката на позициите на Съвета за преговорите между Съвета и Европейския парламент по регламента за програмата на ЕС в областта на образованието, обучението, младежта и спорта „Еразъм+“ (2021-2027 г.), включително глава „Спорт“. През 2020 г. изпълняваните проекти от ММС спомогнаха за създаването на международни партньорства, запознаване с добри европейски практики в областта на спорта и подпомагане на спортните федерации и клубове за активно участие в реализирането на европейските политики. В качеството на национално координационно звено ММС организира отбелязването на Европейската седмица на спорта чрез изпълнението на проект „Бъди активен всеки ден, всеки навсякъде спортува“. Осигурена беше навременна и актуална информация във връзка с европейските документи и тенденции в областта на младежта и спорта.
ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА ЗА МЛАДИТЕ ХОРА Основната стратегическа цел на политиката за младежта е подобряване на качеството на живот на младите хора и създаването на условия за успеха на всеки млад човек чрез създаване на устойчиви механизми за инвестиране в младежта като значим социален капитал и мобилизиране на потенциала на развитието на младите хора в България и Европейския съюз.
През отчетния период оперативните цели в областта на младежката политика са насочени към развитието и изпълнението на основни стратегически документи в областта: Европейската младежка стратегия (2019-2027) и работа по Националната стратегия за младежта (2010-2020) в рамките на желанията и нуждите на младите хора за осигуряването им на сигурно и стабилно бъдеще. Оперативните цели в областта на младежката политика са свързани с изпълнението на следните ангажименти:
1. Разработване и изпълнение на Националната програма за младежта (2016-2020) за 2020 г. През отчетния период са проведени две процедури за кандидатстване с проекти по Подпрограма 2 „Национални младежки кампании и инициативи“ на Националната програма за младежта (2016-2020) за 2020 г., както следва:
Ключови индикатори за изпълнение и целеви стойности Политика в областта на младите хора
Наименование на индикатора · Мерна единица · Целева стойност · Отчет 2020 г.
1. Относителен дял на обхванатите младежи от услуги за младите хора на възраст 15-29 г. по Националната програма за младежта от общия брой младежи на същата възраст в страната · % · 16,5 · 16,5
2. Относителен дял на обхванатите младежи от разнообразни инициативи за младите хора на възраст 15-29 г. по Националната програма за изпълнение на младежки дейности /по чл. 10а от Закона за хазарта/ от общия брой младежи на същата възраст в страната · % · 7,69 · 81,0
2. Разработване и изпълнение на Националната програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта за 2020 г. Програмата е изготвена във връзка с отчетените негативни тенденции по отношение на рисковото поведение на младите хора и попадането под различните форми на зависимост. Чрез Програмата се осигурява годишен финансов ресурс в размер на 2 000 000 лв., благодарение на което неправителственият сектор има възможност да реализира множество инициативи и по този начин да постигне по-пълен обхват на млади хора в дейности, важни за тяхното развитие.
През отчетния период Министерството на младежта и спорта продължи своята работа по поддържане на портала „Национална информационна система за младежта“ (НИСМ), съдържащ списък на младежките организации и на организациите, работещи с млади хора, документи, свързани с реализирането на политиката за младежта в страната, и друга полезна информация, съобразно потребностите на българските младежи. През 2020 г. структурата на страницата на НИСМ е съществено актуализирана, а информацията в нея – обновена и обогатена. · Чрез портала се подържа и активна комуникация с младежките организации в страната, които предоставят информация за дейности, инициативи и кампании и конкурси за младежкия сектор в страната. Предприетите и изпълнени дейности в областта на младежка политика са насочени към повишаване на ролята и гражданската активност на младите хора, както и осигуряване на възможности за по-добра личността и професионална реализация на българската младеж.
МИНИСТЕРСТВО НА ТУРИЗМА (МТ) Отчетът на програмния и ориентиран към резултатите бюджет на Министерството на туризма (МТ) към 31.12.2020 г. представя информация за изпълнението на целите и програмите на министерството въз основа на дейностите, които са финансирани в рамките на средствата одобрени по бюджет на МТ за 2020 г., като първостепенен разпоредител с бюджет. В него се съдържа информация за продуктите/услугите, които са предоставени за обществото в резултат от провежданата от министерството политика в областта на туризма като идентифицира следните цели:
Политика в областта на устойчивото развитие на туризма Осигуряване изпълнение на стратегиите за устойчиво развитие на местно и национално ниво на този сектор, повишаване на броя на нощувките и на приходите от туризъм и свързани с него дейности.
Отчет на разходите по области на политики и бюджетни програми по бюджета на Министерството на здравеопазването
Класификационен код* · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет
(в лева)
Общо разходи по бюджета на ПРБ · 19 648 500 · 74 502 111 · 71 293 967
7100.01.00 · Политика в областта на устойчивото развитие на туризма · 16 922 500 · 71 495 857 · 68 293 586
7100.01.01 · Бюджетна програма "Подобряване на политиките и регулациите в сектора на туризма" · 1 937 800 · 58 349 208 · 56 704 539
7100.01.02 · Бюджетна програма "Развитие на националната туристическа реклама и международно сътрудничество в областта на туризма" · 14 984 700 · 13 146 649 · 11 589 047
7100.02.00 · Програма „Администрация” · 2 726 000 · 3 006 254 · 3 000 381
Преглед на изпълнението на политиката в областта на устойчивото развитие на туризма Провежда интегрирана политика за подобряване на сектора на туризма, като приоритетен за икономиката отрасъл, в пълен синхрон с политиката на правителството, с цел запазването на икономическата стабилност и създаване на условия за устойчив икономически растеж;
Прилага се политика на устойчиво развитие на туризма, която се основава на прилагане принципите на икономическа логика и целесъобразност, яснота и прозрачност в туризма, защита на държавния и обществен интерес, стратегически подход при вземане на решения и публичност;
Затвърждаване на България като предпочитана дестинация за устойчив туризъм в четири сезона посредством стимулиране на посещенията във вътрешността на страната извън активните летен и зимен сезон;
Развиване на институционалната и законодателна рамка регулираща отрасъла и съответстваща на значението му за националната икономика и насоките на ЕК за устойчиво развитие на туризма и туристическите дестинации;
Устойчиво целогодишно развитие на конкурентноспособен туристически продукт, реализиране на мерки за повишаване на неговото качество и добавена стойност и стимулиране развитието на специализираните видове туризъм;
Провеждане на маркетинговата и рекламна политика на националния туристически продукт, която да подобри неговия имидж и позициониране на туристическия пазар;
Осъществява се държавната политика в областта на концесиите на морски плажове, организира и се осъществява дейността по предоставяне под наем на морските плажове, които не са предоставени на концесия, както и контрол по изпълнение на сключените договори за предоставяне на концесии и отдаване под наем на морски плажове;
Отчет на показателите за полза/ефект ПОКАЗАТЕЛИТЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ
Ползи/ефекти: · · Целева стойност · Отчет
Показатели за изпълнение · Мерна единица · Бюджет 2020 г.
1. Годишен ръст на броя на туристическите посещения от чужденци* · % спрямо предходната година · 1%. · спад -71,1% през 2020 г. спрямо 2019 г.
2. Годишен ръст на приходите от международен туризъм · % спрямо предходната година · 1% · спад -63,7%. през 2020 г. спрямо 2019 г.
3. Принос на туризма и свързани с него икономически дейности към БВП ** · Дял от БВП в % · 11,7% · 4,8% от БВП
* Отчита се въз основа на дефиницията на СОТ за туристическо посещение. Посещенията с цел транзит, които нямат туристически характер са изключени.
** по данни на World Travel & Tourism Council (WTTC) Разпространието на COVID-19 доведе до рязък спад на туристическите пътувания в Световен мащаб и Европа, като засегна силно и туризма в България. През 2020 г. по данни от ГКПП отчетеният спад в броя на посещенията на чуждестранните туристи без транзит е 71,1%.
По текущи данни от местата за настаняване с 10 и повече легла за първите 11 месеца от 2020 г. спадът на румънските туристи е 39%, немските туристи намаляват с 80%, спадът на полските туристи е 74%., британските туристи намаляват с 83%, а спадът на украинските туристи е 65%.
Приходите от входящ туризъм с нощувка и еднодневен надхвърлиха 1,3 млрд. евро през 2020 г., като спрямо 2019г. те намаляват с 63,7%.
Пандемията от COVID-19 засегна по-слабо вътрешния туризъм. За периода януари –ноември 2020 г. в места за настаняване с 10 и повече легла са пренощували над 2,8 млн. български туристи. За сравнение през същия период на 2019 г. български туристи в места за настаняване с 10 и повече легла са били над 4,1 млн. Сред най-предпочитаните дестинации от българските туристи през 2020 г. са морските курорти, СПА дестинациите, ски курортите и др.
Забележка: Източник: НСИ и БНБ.
Кратко описание на показателите за полза/ефект Очакваните ползи/ефекти от изпълнението на политиката, могат да бъдат обобщени до няколко направления – подобрено състояние на текущата сметка от платежния баланс; подобряване на баланса по статията услуги на платежния баланс. Ръстът на приходите от туризъм е пряко обвързан със създаването на по-високи нива на добавена стойност от икономиката, респективно реален растеж на БВП, като водят до подобряване на състоянието на платежния баланс, увеличаване на заетостта, понижаване на безработицата. Развитието на туризма оказва положителен ефект и върху цялостното регионално развитие.
Източници на информацията за данните по показателите за полза/ефект Наличните данни в МТ, НСИ, БНБ и други български и чуждестранни източници на информация.
За постигането на стратегическите и оперативни цели на политикатата в областта на туризма са изпълнявани 2 основни програми:
Бюджетна програма „Подобряване на политиките и регулациите в сектора на туризма” Цели на програмата: Приоритетните цели на програмата са съобразени с основните цели на провежданата правителствена политика в областта на туризма за създаване на условия за неговото развитие като приоритетен отрасъл за страната, а именно: Усъвършенстване на нормативната рамка и политиките за подобряване на околната и бизнес средата в туристическия сектор; Развитие на туристическите продукти за подобряване на преживяването на туристите в дестинацията; Постигане на ефективна координация между институциите и интегриране на туризма в свързаните с него секторни политики. Взаимодействие с туристическия бизнес; Създаване на система за ефективен контрол на качеството на предоставяните туристически услуги; Намаляване на сивата икономика в сектора; Създаване на условия за устойчиво развитие на туристическите райони; Развитие на човешките ресурси в туристическия сектор; Увеличаване на трудовата заетост в туризма и осигуряване на целогодишна ангажираност на кадрите в туризма; Утвърждаване на България като лидер в туристическото развитие на ЕС и региона; Организиране на процедурите по отдаване на морските плажове на концесия и под наем и последващ контрол по изпълнението по договорите.
Постигането на заложените в програмата цели се осъществява чрез:
Предприемане на конкретни мерки и действия, гарантиращи устойчиво целогодишно развитие на туризма чрез развитие на конкурентноспособен туристически продукт, стимулиране развитието на специализираните видове туризъм и изпълнение на заложените мерки в Плана за действие 2017-2021 г. към Актуализираната Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма 2014-2030 г. и на Годишните цели на МТ за 2020 г., утвърдени със Заповед № Т-РД-04-5/16.04.2020 г.
Актуализирана е законовата нормативна база в диалог с неправителствените организации в туризма с цел намаляване на административната тежест и непрекъснато гарантиране правата и сигурността на потребителите и на качеството на предлаганите туристически продукти и услуги.
Чрез приоритетното организиране на действия по предоставяне на концесия и отдаване под наем на морски плажове се намалява броят на неохраняемите плажове, осигурява се безопасното ползване на морските плажове и доброто им стопанисване. Постоянният контрол по изпълнение на договорните задължения на концесионерите и наемателите, води до все по-навременна и пълна събираемост на приходите и до предоставяне на по-качествена услуга на туристите по Черноморието.
Заложените в програмата цели се изпълняват в степен, съотносима с динамиката и особеностите на туристическия пазар при стриктно спазване на изискванията и регламентите както на национално ниво, така и в съответствие с водещите европейски и световни организации и политики.
В следствие на възникналата епидемия от COVID-19 през началото на 2020 г. сектор Туризъм бе един от най-засегнатите сектори от българската икономика. Многобройните анулирани пътувания в резултат на COVID-19 повишиха степента на риск от несъстоятелност и неплатежоспособност в сектора.
В условията на епидемична обстановка българският туризъм бе изправен пред нови предизвикателства, които промениха облика на сектора не само в национален, но и в световен мащаб. Пандемията наложи промяна в политиката за туризма и се предприеха спешни мерки за спасяване на сектора, както следва:
Разработени се Указания за функциониране на туристическите обекти в условията на опасност от заразяване COVID-19 в България, съгласувани с Министерство на здравеопазването и Българска агенция по безопасност на храните. Разработеният документ е съобразен с указанията и препоръките на Световната здравна организация (СЗО), Европейския център за превенция и контрол на заразите и ЕК. Указанията се актуализират периодично спрямо развитието и разпространението на COVID-19 в страната и съобразно настъпили промени в противоепидемичните мерки, съгласно издадените заповеди на министъра на здравеопазването. Специално за зимния сезон 2020-2021 г. са разработени Указания за прилагане на противоепидемични мерки в зимните курорти.
В помощ на туристическия бранш, Министерството на туризма разработи и Декларация за пътуване на собствен риск. Целта ѝ е туристите да декларират, обстоятелствата по пътуването им и че са запознати с обстановката в Р България.
Подпомагане на ликвидността и преодоляване на трудностите от липсата на оперативни средства за разплащане с туристите, отказали се от пътуване поради COVID -19 пандемията по чл.25 от ЗМДВИППП.
Държавна субсидия по чл. 26 от ЗМДВИППП - Схемата за държавна помощ обхваща полетите, извършени в периода от 14 май ( от датата на влизане на нормата на чл. 26 от ЗАКОН за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците) и представлява първа фаза от антикризисната мярка с период на действие до 31.12.2020 г. Чрез нея туроператорите вече могат да кандидатстват за държавната помощ от 35 евро. Одобрените кандидати по схемата са 20 туроператори, а общата стойност на помощта е 3,5 млн. лв.
Държавна помощ под формата на преки безвъзмездни средства, с общ бюджет 10 млн. лв. в подкрепа на предприятия, регистрирани по Закона за туризма като туроператор или туристически агент, за преодоляване на икономическите последствия от COVID-19 по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. Средствата са изплатени на 720 туроператори и туристически агенти.
Изготвена и изпратена до ЕК на цялостна документация за нотифициране на държавна помощ под формата на преки безвъзмездни средства, с общ бюджет от 51 млн. лв., които ще бъдат предоставяни на лица, извършващи туроператорска и туристическа агентска дейност съгласно чл.26а от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.
Разработена е мярка в помощ на собствениците на туристическите обекти е помощта за ползване на основни туристически услуги за вътрешен туризъм по чл. 27 от ЗМДВИППП. На лица които пряко са осъществявали или осъществяват дейности, свързани с лечението, предотвратяване на разпространението и/или преодоляване на последиците от COVID – 19, се предоставя помощ за ползване на основни туристически услуги за вътрешен туризъм на стойност 210 лв., за не по-малко от 7 нощувки в обекти или категоризирани или регистрирани места за настаняване.
През отчетния период продължава изпълнението на:
Актуализираната Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в Република България 2014 - 2030 г.
В процес на изпълнение са мерки и дейности заложени в Плана за действие за периода 2017-2020 г. към Актуализираната Национална Стратегия за устойчиво развитие на туризма в Република България 2014-2030 г. През отчетния период е изготвен втория Мониторингов доклад за изпълнението на мерките и дейностите заложени в Плана за действие към Стратегията за 2019 г. Приключи изпълнението на първия План за действие към Стратегията, за периода 2017-2021 г., предстои да се изготви новия пет годишен План за действие за периода 2021-2025 г.
Институционално укрепване на Организациите за управление на туристическите райони на основата на приетата Концепция за туристическо райониране. Към 31.12.2020 г. са създадени всичките девет организации за управление на туристическите райони, вписани в Националния туристически регистър със заповеди на министъра на туризма. Осъществи се методическа помощ в процеса на сформиране и учредяване на Организациите за управление на туристическите райони. Взето е участие във всички учредителните събрания и заседания на Общи събрания и Контролни съвети на Организациите за управление на туристическите райони. Продължава институционалното им укрепване чрез изпълнение на Проект BG16RFOP002-2.010-0002 „Повишаване на капацитета на МСП в сектор туризъм чрез оказване на подкрепа за създаване и функциониране на Организациите за Управление на Туристическите Райони“ по ОП “Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г.. Основната цел на проекта е подобряване на бизнес-средата, в която оперират туристическите предприятия посредством предоставяне на институционална подкрепа на ОУТР с цел повишаване капацитета на МСП в областта на туризма.
Проведени са две заседания на Националният съвет по туризъм, на които са представени съответно: Епидемичната обстановка в страната и изисквания на МЗ за стартиралия летен сезон 2020 в условията на COVID-19; Състоянието на туристическия сектор; Взаимоотношения между туроператори и потребители по време на извънредното положение и епидемичната обстановка; Готовността и спецификата на стартиралия летен сезон 2020; Мерки срещу разпространението на COVID-19 в някои генериращи пазари; Годишната програма за национална туристическа реклама за 2021 г.
Създаден е Консултативен съвет, като постоянен консултативен орган към министъра на туризма, в чийто състав влизат представители на туристическия бизнес, академичната общност и работодателските организации. През 2020 г. се проведоха две заседания на Консултативния съвет на 17 септември и на 3 ноември на които бяха представени и обсъдени резултатите от сезон Лято 2020, както и мерките за предстоящия зимен туристически сезон 2020/2021 г.
Разработен е нов проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за туризма, който е приет от Народното събрание и обнародван в ДВ. бр.13 от 14 февруари 2020 г. Предвидените промени са от съществено значение за по-добрата регулация на туристическия сектор и за повишаване качеството на туристическите услуги.
През отчетния период е прието изменение и допълнение на Наредбата за изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, за реда за определяне на категория, както и за условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости (Приета с ПМС № 139 от 26.06.2020 г., Обн. ДВ. бр. 59 от 3 Юли 2020 г.) Министерство на туризма осъществява мониторинг върху качеството на услугите в туристическите обекти и туристическия продукт чрез системата за регистриране, категоризиране, сертифициране и вписване. Контролира се работата на туроператорите и туристическите агенти, вписани в Националния туристически регистър.
Съобразено с извънредната епидемична обстановка продължава осъществяването на процедурите по категоризиране на туристическите обекти, регистрация на туроператорите и туристическите агенти, вписване на организациите за управление на туристическите райони, туристическите сдружения, туристическите информационни центрове, на правоспособните екскурзоводи, планински водачи, сертифициране на балнеолечебни (медикъл СПА), СПА, уелнес и таласотерапевтични центрове, както и определяне вида на ски пистите и тяхната безопасност.
Осъществява се ефективна координация между институциите за интегриране на туризма в свързаните с него секторни политики, особено активно с оглед предизвикателствата на COVID-19 пандемията. За подобряване на координацията на национално, регионално и местно ниво по отношение развитието на туризма, през отчетния период, Министерството на туризма организира провеждането (съдейства при организирането) на презентации/онлайн срещи/форуми по въпроси, свързани с подпомагане на туристическия бизнес и справянето му с последиците от COVID-19 пандемията.
Съсредоточават се усилия за изпълнение на дейности, водещи до реализиране на целта за Диверсификация на националния туристически продукт, като подпомага процеса на позициониране на България, като туристическа дестинация в по-висок клас на световния туристически пазар като качество и добавена стойност, чрез изпълнение на проекти с външно финансиране.
В посока разработване, изпълнение, мониторинг, контрол и докладване по проекти по оперативните програми, изпълнявани от МТ като директен бенефициент и за ограничаване последиците за туристическия сектор от въведените ограничителни мерки за справяне с кризата с COVID-19, през 2020 г. беше изготвен и приведен в изпълнение проект по ОП “Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. с № BG16RFOP002-2.080-0003 „Подкрепа на предприятия, регистрирани по Закона за туризма като туроператор или туристически агент, за преодоляване на икономическите последствия от COVID-19, на стойност 10 млн. лв. Срок на изпълнение – 18 месеца. Целта му е постигане на положителен ефект за развитието на българските МСП в туристическия сектор посредством осигуряване на оперативен капитал за регистрирани по Закона за туризма туроператори и туристически агенти, за справяне с последиците от пандемията COVID-19. По него, към м. декември 2020 г., 720 предприятия, регистрирани като туроператор и/или туристически агент имаха реален достъп до финансиране в подкрепа на тяхната ликвидност.
През 2020 г. министерството продължава изпълнението на следните проекти по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г.:
Проект „Повишаване на капацитета на МСП в сектор туризъм чрез оказване на подкрепа за създаване и функциониране на Организациите за Управление на Туристическите Райони“ за повишаване конкурентоспособността на малките и средни предприятия за устойчиво развитие на туризма посредством институционална подкрепа за създаване и функциониране на Организациите за управление на туристическите райони.
Проект “Повишаване качеството на услугите на МСП в туризма чрез използване на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и уеб-базиран маркетинг“ за повишаване конкурентоспособността на малките и средни предприятия за устойчиво развитие на туризма посредством институционална подкрепа на ОУТР и на МСП в туристическите райони чрез информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и уеб-базиран маркетинг.
В посока участие в процеса на разработване, изпълнение, мониторинг, контрол и докладване и партньорство по проекти и програми, финансирани от други външни източници, дирекция „Програми и проекти в туризма“ през 2020 г. продължава успешно да: Реализира качествено и срок изпълнението на: 1 проект по Програма за трансгранично сътрудничество Интеррег-ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г. за развитие на туризма в ТГ регион; 1 проект по ТГС Гърция – България 2014-2020 г. за развитие на туризма в ТГ регион; 2 проекта по ОП „Добро управление“ 2014-2020 г.; Разработи и подаде: 1 проектно предложение за новия период за подкрепа на координаторите на ПО 3 на Дунавската стратегия по Програма Дунав; 1 проектно предложение по програма COSME на ЕК; Отчете успешно изпълнението на 2 проекта по програма COSME на ЕК и 1 по Програма Дунав 2014-2020; Участва като партньор в изпълнението на: 2 (два) проекта по Оперативна програма „Добро управление“ 2014-2020 г.
При изпълнението на целта за утвърждаване на България като лидер в туристическото развитие на ЕС и региона от ключово значение е осъществяваната дейност по реализацията на Стратегия на ЕС за Дунавския регион и ролята на МТ като координатор на Приоритетна област 3 „Насърчаване на дейностите в областта на културата и туризма и преките контакти между хората”.
Участва се и в дейността на работни групи свързани с приемане на европейското законодателство за програмния период 2021 – 2027 г.
По отношение на кризата с коронавируса, която оказа сериозно влияние на туристическия бизнес през 2020 г., се провеждаха активни консултация на предприятия и лица от сектора за актуални мерки на правителството, предоставящи възможност за кандидатстване предоставянето на безвъзмездни финансови средства и/или преференциално кредитиране в подкрепа на тяхната ликвидност. В допълнение, от министерството бяха предприети спешни и адекватни действия както по обосновка необходимостта от осигуряване, така и за своевременно предоставяне на достъп до финансиране с безвъзмездни средства за туристическия бизнес.
Заложените в програма „Подобряване на политиките и регулациите в сектора на туризма“ цели се изпълняват в степен, съотносима с динамиката и особеностите на туристическия пазар при стриктно спазване на изискванията и регламентите както на национално ниво, така и в съответствие с водещите европейски и световни организации и политики.
С приоритет се организират действия по предоставяне на концесии на морски плажове. Стартирани са подготвителни действия чрез възлагане изготвянето на обосновки на концесии за тринадесет морски плажа.
Проведените процедури за възлагане на концесия за морски плажове за 2020 г. са тридесет и девет на брой. За периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. броят на обявените търгове за отдаване под наем на морски плажове е двадесет и два. За отчетният период са сключени 10 нови договора за отдаване под наем на морски плажове и 28 нови концесионни договора. За календарната 2020 г. са извършени 247 проверки на място за изпълнение на законовите и договорни задължения на концесионери и наематели на морски плажове. В резултат на извършените проверки, за констатираните нарушения са наложени и събрани неустойки в размер на 91 603,08 лв. Съставени са 7 броя актове за установяване на административни нарушения на концесионери и наематели на морски плажове. За отчетния период са реализирани по-малко приходи от концесии. Отклонението от първоначално планираните приходи се дължи на прилагането на § 23 от ПЗР на ЗИД на ЗЗ, с чиито текстове се даде възможност от една страна да се стимулират посетителите да посещават морските плажове като се намалят цените на плажните принадлежности (чадъри и шезлонги) с не по-малко от 50 на сто в изключително сложната обстановка, създадена от пандемията Ковид-19, а от друга концесионерите и наемателите на морските плажове да се справят със задължението си да осигуряват задължителните дейности, чрез възможността дължимите концесионни възнаграждения и наемни цени да бъдат намалени съответно на предложеното и прилагано намаление на плажните принадлежности (чадъри и шезлонги) за летен сезон 2020 г.
Към 31.12.2020 г. по програма „Подобряване на политиките и регулациите в сектора на туризма ” са отчетени разходи в размер на 56,7 млн. лв.
Бюджетна програма „Развитие на националната туристическа реклама и международно сътрудничество в областта на туризма“ Цели на програмата: Популяризиране на туристическата марка „България“ и утвърждаване на позитивен имидж на страната сред целевите групи, превръщането ѝ в целогодишна туристическа дестинация се изпълняват, чрез прилагане на най-ефективните маркетинг инструменти и сътрудничество на Република България с международните органи и организации в областта на туризма.
Дейностите по програмата за отчетния период са ориентирани към изграждане на имидж на България като целогодишна туристическа дестинация, чрез пазарно позициониране на основни и нови пазари, както и чрез активно рекламно присъствие на вътрешния и външния пазар.
Осъществени са участия с национални и информационни щандове на 13 /тринадесет / международни туристически борси и 12 /дванадесет/ туристически изложения в България.
Стартирали са рекламни кампании във водещи национални радио и телевизионни канали, целяща популяризиране и утвърждаване на България като привлекателна туристическа дестинация. Осъществени са 26 /двадесет и шест/ комуникационни кампании на целеви пазари. Проведен е 1 /един/ В2В форум с представители на водещи израелски и български туроператори, работещи на пазар Израел. Организиран е 1 /един/ журналистически тур за промотиране на тематични туристически маршрути. Проведени са 7 /седем/ акции по насърчаване на продажбите с големи чуждестранни туроператори. Проведена е кампания в социалните мрежи Facebook и Instagram и редизайн на уебсайта www.bulgariatravel.org В следствие разпространението на пандемията от COVID-19, бяха актуализирани рекламните дейности, залегнали в Годишната програма за национална туристическа реклама през 2020 г. (приета през месец юни 2019 г.) с цел разработване на Кризисна програма за реклама, която да спомогне за възстановяването на позициите на България в туристическата индустрия на национално и международно ниво по време и непосредствено след приключване на световната криза, причинена от разпространението на вируса.
През 2020 г. усилията бяха насочени към развитие на двустранните отношения в областта на туризма и преодоляване на негативните последици от пандемията от COVID-19 върху туристическия сектор в страната. Бяха предприети конкретни действия към развитие на двустранните отношения в областта на туризма с държави като Великобритания, Русия, Испания, Полша, Китай, Гърция, Казахстан, Албания и др. Бяха проведени редица посещения на високо ниво, бяха проведе преговори за подписване на двустранни споразумения за сътрудничество в областта на туризма (с Казахстан, Албания и Виетнам) и бяха подписани Програма за съвместни действия в областта на туризма до 2020 г. с Гърция и Меморандум за сътрудничество в областта на туризма между Министерството на туризма на България и Министерството на спорта и туризма на Хърватия. Министерството на туризма участва и в Седемнадесетата сесия на Българо-китайската Междуправителствена смесена комисия за икономическо сътрудничество. Организирани са над 20 двустранни международни срещи на политическото ръководство на Министерството на туризма. След началото на пандемията от коронавирус Министерството на туризма активно участва в обсъждането и прилагането на Пакета по транспорт и туризъм на Европейската комисия и преговорите за отваряне на границата за туристически посещения за държави-членки на ЕС и трети страни. Взето беше участие в две видеоконференции на високо ниво на Съвет на министри на ЕС с цел формулиране на политики и мерки за справяне с последиците от пандемията в сектор туризъм. Министерството на туризма разработва конкретни проекти с цел привличане на инвестиции в областта на туризма в България.
Дейността през 2020 г. се характеризира с насърчаване на двустранни отношения в областта на туризма на привличането на инвестиции в областта на туризма и задълбочаване на двустранното сътрудничество в областта на туризма с държави от Европа, Близкия Изток и Азия, както и преодоляване на негативното въздействие на коронавирус пандемията върху туристическия сектор в България.
Към 31.12.2020 г. по бюджетна програма „Развитие на националната туристическа реклама и международно сътрудничество в областта на туризма“ са отчетени разходи в размер на 11, 6 млн. лв.
Бюджетна програма „Администрация” Програмата се изпълнява от дирекциите от общата администрация и ръководителите на административни структури на пряко подчинение на министъра на туризма, както и служители на пряко подчинение на министъра на туризма.
Цели на програмата Основна цел на програмата е подобряване държавното управление в областта на туризма и повишаване професионалните умения на администрацията. Осъществените дейности възложени на служителите от общата администрация за отчетния период подпомагат изпълнението на останалите програми и допринасят за постигането на стратегическите цели на Министерство на туризма.
Към 31.12.2020 г. по програма „Администрация“ са отчетени разходи в размер на 3 млн. лв.