Решение № 331 на Министерския съвет от 28 април 2023 г. за…

Решение № 331 на Министерския съвет от 28 април 2023 г. за одобряване на проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г. и на Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. като мотиви към него

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т Препис Р Е Ш Е Н И Е № 3 3 1 от 28 април 2023 година ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ На основание чл. 87, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 79, ал. 3 от Закона за публичните финанси М И Н И С Т Е Р С К И Я Т С Ъ В Е Т Р Е Ш И :

1. Одобрява проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г.

2. Приема становището по проекта на бюджет на съдебната власт за 2023 г.

3. Предлага на Народното събрание да разгледа и приеме законопроекта по т. 1, като вземе предвид становището по т. 2.

4. Одобрява Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. съгласно приложението.

5. Председателят на Сметната палата в срок 7 дни от внасянето на законопроекта по т. 1 в Народното събрание да приведе в съответствие параметрите на програмния формат на бюджет на Сметната палата с параметрите на одобрения законопроект по т. 1 и на прогнозата по т. 4 и да го представи на председателя на Народното събрание за обсъждане в постоянните комисии.

6. Министърът на финансите да представи законопроекта по т. 1 в Народното събрание.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Гълъб Донев ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: /п/ Красимир Божанов мб-ЕТ 23RH331.DOC

Проект Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я Н А Р О Д Н О С Ъ Б Р А Н И Е Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г.

ЧЛ. 1. С ВКЛЮЧЕН ПРОЕКТ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ Чл. 1. (1) Приема държавния бюджет за 2023 г. по приходите, помощите и даренията, както следва:

(2) Приема държавния бюджет за 2023 г. по разходите, бюджетните взаимоотношения и вноската в общия бюджет на Европейския съюз, както следва:

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 38 449 904,9

1. · Данъчни приходи · 34 355 400,0

1.1. · Корпоративен данък · 5 110 080,0

1.2. · Данъци върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на юридически лица · 99 920,0

1.3. · Данъци върху доходите на физически лица · 5 950 000,0

1.4. · Данък върху добавената стойност · 16 365 000,0

1.5. · Акцизи · 5 825 000,0

1.6. · Данък върху застрахователните премии · 57 500,0

1.7. · Мита и митнически такси · 405 000,0

1.8. · Други данъци · 542 900,0

2. · Неданъчни приходи · 4 094 004,9

3. · Помощи и дарения · 500,0

Сума

№ · · (хил. лв.)

1 · 2

II. · РАЗХОДИ · 24 696 770,8

1. · Текущи разходи · 19 792 589,6

в т.ч.

1.1. · Персонал · 8 328 558,8

1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · 1 642 861,3

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия · 1 478 469,9

1.2.2. · Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел · 159 920,9

1.2.3. · Субсидии и други текущи трансфери за финансови институции · 4 470,5

1.3. · Лихви · 784 872,3

1.4. · Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата · 2 310 988,1

2. · Капиталови разходи · 4 720 801,6

2.1 Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 4 193 968,7

(3) Утвърждава бюджетното салдо по държавния бюджет за 2023 г., както следва:

(4) Утвърждава нето операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо по държавния бюджет за

2023 г., както следва:

2.2. · Капиталови трансфери · 526 832,9

3. · Прираст на държавния резерв (нето) · 31 275,1

4. · Предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина · 20 704,5

5. · Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи · 131 400,0

5.1. · По централния бюджет за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия · 130 000,0

5.2. · По бюджета на съдебната власт · 900,0

5.3. · По бюджета на Народното събрание · 500,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - НЕТО · 23 081 446,7

1. · Предоставени трансфери за: · 23 094 846,7

в т.ч.

1.1. · Общините · 7 016 289,2

1.2. · Държавното обществено осигуряване · 10 722 946,5

1.3. · Националната здравноосигурителна каса · 2 714 315,8

в т.ч.

1.3.1. · - от Министерството на здравеопазването · 153 282,6

1.4. · Сметката за средствата от Европейския съюз на Националния фонд · 833 619,3

1.5. · Сметката за средствата от Европейския съюз на Държавния фонд „Земеделие“ · 450 009,5

2. · Получени трансфери от: · 13 400,0

в т.ч.

2.1. · Държавното обществено осигуряване · 7 400,0

2.1.1. · - за Министерството на труда и социалната политика · 4 000,0

2.1.2. · - за Министерството на транспорта и съобщенията · 250,0

2.1.3. · - за Министерството на здравеопазването · 3 150,0

IV. · ВНОСКА В ОБЩИЯ БЮДЖЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ · 2 042 408,2

Сума

№ · Показатели · (хил. лв.)

1 · 2

V. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ-ІІІ-IV) · -11 370 720,8

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

VІ. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · 11 370 720,8

СТАНОВИЩЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПО ЧЛ. 1.

Чл. 1. (1) Приема държавния бюджет за 2023 г. по приходите, помощите и даренията, както следва:

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 38 454 904,9

1. · Данъчни приходи · 34 355 400,0

1.1. · Корпоративен данък · 5 110 080,0

1.2. · Данъци върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на юридически лица · 99 920,0

1.3. · Данъци върху доходите на физически лица · 5 950 000,0

1.4. · Данък върху добавената стойност · 16 365 000,0

1.5. · Акцизи · 5 825 000,0

1.6. · Данък върху застрахователните премии · 57 500,0

1.7. · Мита и митнически такси · 405 000,0

1.8. · Други данъци · 542 900,0

2. · Неданъчни приходи · 4 099 004,9

3. · Помощи и дарения · 500,0

Сума

№ · Показатели · (хил. лв.)

1 · 2

II. · РАЗХОДИ · 24 591 653,9

1. · Текущи разходи · 19 734 436,4

в т.ч.

1.1. · Персонал · 8 305 967,3

1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · 1 642 861,3

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия · 1 478 469,9

1.2.2. · Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел · 159 920,9

1.2.3. · Субсидии и други текущи трансфери за финансови институции · 4 470,5

1.3. · Лихви · 784 872,3

1.4. · Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата · 2 310 988,1

2. · Капиталови разходи · 4 673 837,9

2.1 · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 4 147 005,0

2.2. · Капиталови трансфери · 526 832,9

3. · Прираст на държавния резерв (нето) · 31 275,1

4. · Предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина · 20 704,5

5. · Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи · 131 400,0

5.1. · По централния бюджет за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия · 130 000,0

5.2. · По бюджета на съдебната власт · 900,0

5.3. · По бюджета на Народното събрание · 500,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - НЕТО · 23 081 446,7

1. · Предоставени трансфери за: · 23 094 846,7

в т.ч.

(3) Утвърждава бюджетното салдо по държавния бюджет за 2023 г., както следва:

(4) Утвърждава нето операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо по държавния бюджет за

2023 г., както следва:

ПРОЕКТ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ Чл. 2. (1) Приема бюджета на съдебната власт за 2023 г., както следва:

1.1. · Общините · 7 016 289,2

1.2. · Държавното обществено осигуряване · 10 722 946,5

1.3. · Националната здравноосигурителна каса · 2 714 315,8

в т.ч.

1.3.1. · - от Министерството на здравеопазването · 153 282,6

1.4. · Сметката за средствата от Европейския съюз на Националния фонд · 833 619,3

1.5. · Сметката за средствата от Европейския съюз на Държавния фонд „Земеделие“ · 450 009,5

2. · Получени трансфери от: · 13 400,0

в т.ч.

2.1. · Държавното обществено осигуряване · 7 400,0

2.1.1. · - за Министерството на труда и социалната политика · 4 000,0

2.1.2. · - за Министерството на транспорта и съобщенията · 250,0

2.1.3. · - за Министерството на здравеопазването · 3 150,0

IV. · ВНОСКА В ОБЩИЯ БЮДЖЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ · 2 042 408,2

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

V. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ-ІІІ-IV) · -11 260 603,9

Сума

№ · Показатели · (хил. лв.)

1 · 2

VІ. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · 11 260 603,9

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 95 000,0

1. · Неданъчни приходи · 95 000,0

1.1. · Съдебни такси · 80 000,0

1.2. · Приходи и доходи от собственост · 1 300,0

1.3. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 10 400,0

1.4. · Други приходи · 3 300,0

II. · РАЗХОДИ · 1 192 646,9

1. · Текущи разходи · 1 118 213,2

2. · Капиталови разходи · 73 533,7

2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 73 533,7

(2) Определя бюджетните разходи на органите на съдебната власт за 2023 г., както следва:

(4) Утвърдените с ал. 3 максимални размери на ангажиментите за разходи и на новите задължения за разходи могат да се увеличават с до 20 на сто по решение на Висшия съдебен съвет.

(5) Висшият съдебен съвет може да изразходва средства от наличностите по сметки от предходни години за покриване на неотложни разходи на органите на съдебната власт, в случай че не се нарушава бюджетното салдо по държавния бюджет.

(6) В приходите по ал. 1 се включват и приходите от нотариални такси, събирани по реда на чл. 86, т. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, вземанията по изпълнителните листове, издавани в полза на органите на съдебната власт и събирани от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс, както и сумите от продажба на конфискувано или отнето в полза на държавата имущество с акт на орган на съдебната власт след приспадане на разходите по чл. 3, ал. 12 от Закона за Националната агенция за приходите.

(7) В едномесечен срок от обнародването на постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2023 г. Висшият съдебен съвет представя в Министерския съвет, в Сметната палата и в Министерството на финансите утвърдените бюджети на органите на съдебната власт.

3. · Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи · 900,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 1 097 646,9

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 1 097 646,9

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

Органи съдебната · Сума

на власт · (хил. лв.)

1 · 2

Висш съдебен съвет · 93 018,3

Върховен касационен съд · 26 198,6

Върховен административен съд · 33 851,8

Прокуратура на Република България · 430 085,2

Съдилища на Република България · 589 671,9

Национален институт на правосъдието · 5 742,1

Инспекторат към Висшия съдебен съвет · 13 179,0

Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи · 900,0

Всичко: · 1 192 646,9

Сума

№ · Показатели · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. · 173 579,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. · 137 512,8

СТАНОВИЩЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПО ЧЛ. 2 Чл. 2. (1) Приема бюджета на съдебната власт за 2023 г., както следва:

(2) Определя бюджетните разходи на органите на съдебната власт за 2023 г., както следва:

6 Сума

№ · Показатели · (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 100 000,0

1. · Неданъчни приходи · 100 000,0

1.1. · Съдебни такси · 85 000,0

1.2. · Приходи и доходи от собственост · 1 300,0

1.3. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 10 400,0

1.4. · Други приходи · 3 300,0

II. · РАЗХОДИ · 1 087 529,4

1. · Текущи разходи · 1 060 059,4

2. · Капиталови разходи · 26 570,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 26 570,0

3. · Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи · 900,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 987 529,4

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 987 529,4

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

Органи съдебната · Сума

на власт · (хил. лв.)

1 · 2

Висш съдебен съвет · 56 223,3

Върховен касационен съд · 28 406,5

Върховен административен съд · 34 181,7

Прокуратура на Република България · 399 172,3

Съдилища на Република България · 550 340,8

Национален институт на правосъдието · 4 895,7

Инспекторат към Висшия съдебен съвет · 13 409,1

Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи · 900,0

Всичко: · 1 087 529,4

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. · 174 779,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. · 109 654,8

Чл. 3. (1) Приема бюджета на Народното събрание за 2023 г., както следва:

(2) Утвърждава разходите на Народното събрание по ал. 1 по функционални области, както следва:

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 1 560,0

1. · Неданъчни приходи · 1 560,0

1.1. · Държавни такси · 460,0

1.2. · Приходи и доходи от собственост · 1 260,6

1.3. · Други приходи · -160,6

II. · РАЗХОДИ · 104 642,3

1. · Текущи разходи · 91 755,3

2. · Капиталови разходи · 12 387,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 12 387,0

3. · Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи · 500,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 103 082,3

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 103 082,3

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

функционалната област · Сума

№ · Наименование на · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Функционална област „Представителен и ефективен Парламент“ · 63 776,4

в т.ч. Резерв за неотложни и непредвидени разходи · 500,0

2. · Функционална област „Осигуряващи дейности“ · 38 310,1

3. · Функционална област „Съпътстваща дейност“ (Икономически и социален съвет) · 1 834,0

4. · Функционална област „Мониторинг на фискалната политика“ (Фискален съвет) · 721,8

Всичко: · 104 642,3

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 41 635,6

(4) Утвърдените с ал. 3 максимални размери на ангажиментите за разходи и на новите задължения за разходи могат да се увеличават с до 20 на сто по решение на Народното събрание.

(5) В срок един месец от обнародването на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г.

председателят на Народното събрание разпределя бюджета на Народното събрание по програми в рамките на утвърдените разходи по функционални области по ал. 2 и го представя за информация на Сметната палата и на Министерството на финансите.

(6) Икономията на средства по ал. 1, II, т. 1 в частта за възнагражденията на народните представители и свързаните с тях регламентирани допълнителни разходи, формирани по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, при по-нисък ръст на средномесечните заплати на наетите по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор по данни на Националния статистически институт от прогнозния, заложен в разчетите по ал. 1, II, т. 1, се отразява в намаление на съответните разходи чрез промяна на бюджетното взаимоотношение с централния бюджет.

(7) При недостиг на средства по ал. 1, II, т. 1 в частта за възнагражденията на народните представители и свързаните с тях регламентирани допълнителни разходи, формирани по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, при по-висок ръст на средномесечните заплати на наетите по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор по данни на Националния статистически институт от прогнозния, заложен в разчетите по ал. 1, II, т. 1, до 10 на сто от недостига е за сметка на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи по ал. 1, II, т. 3, а останалата част се покрива от централния бюджет.

(8) Икономията на разходите за персонал на парламентарните служители може да се използва текущо или с натрупване за изплащането на допълнителни възнаграждения и дължимите за тях осигурителни вноски и/или за други разходи.

(9) В срок един месец от обнародването на постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2023 г. председателят на Народното събрание представя в Сметната палата и в Министерството на финансите месечно разпределение на утвърдените годишни размери на показатели по ал.

1 по бюджета на Народното събрание съгласно Единната бюджетна класификация.

Чл. 4. (1) Приема бюджета на Сметната палата за 2023 г., както следва:

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. · 46 522,7

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 40,0

1. · Неданъчни приходи · 40,0

1.1. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 40,0

1.2. · Други приходи

II. · РАЗХОДИ · 25 199,1

1. · Текущи разходи · 24 275,1

в т.ч.

1.1. · Персонал · 22 027,7

2. · Капиталови разходи · 924,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 924,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 25 159,1

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 25 159,1

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Наименование на функционалната област · Сума

(хил. лв.)

Чл. 5. (1) Приема бюджета на Администрацията на президента за 2023 г., както следва:

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:

1 · 2

1. · Функционална област „Контрол по изпълнението на бюджета и управлението на публичните средства и дейности“ · 25 199,1

Всичко: · 25 199,1

Сума

№ · Показатели · ( хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. · 3 152,8

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. · 3 151,4

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ

II. · РАЗХОДИ · 10 842,2

1. · Текущи разходи · 10 642,2

в т.ч.

1.1. · Персонал · 8 056,2

2. · Капиталови разходи · 200,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 200,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 10 842,2

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 10 842,2

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

функционалната област · Сума

№ · Наименование на · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Функционална област „Осъществяване на конституционните правомощия на президента на Република България“ · 10 842,2

Всичко: · 10 842,2

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. · 2 733,0

2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 2 733,0 Чл. 6. (1) Приема бюджета на Министерския съвет за 2023 г., както следва:

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 12 721,7

1. · Неданъчни приходи · 12 721,7

1.1. · Държавни такси · 633,0

1.2. · Приходи и доходи от собственост · 7 855,2

1.3. · Други приходи · 4 233,5

II. · РАЗХОДИ · 149 238,3

1. · Текущи разходи · 145 597,3

в т.ч.

1.1. · Персонал · 75 332,0

1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · 39 925,5

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел · 39 925,5

1.3. · Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата · 444,2

2. · Капиталови разходи · 3 641,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 3 641,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 136 516,6

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 136 516,6

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

областта / бюджетната · Сума

№ · Наименование на на политика програма · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Област „Осигуряване дейността и организацията на работата на Министерския съвет“ · 16 899,2

2. · Политика в областта на управлението на средствата от ЕС · 559,7

3. · Политика в областта на осъществяването на държавните функции на територията на областите в България · 38 312,4

4. · Политика в областта на правото на вероизповедание · 40 253,5

5. · Политика в областта на архивното дело · 9 620,5

9. · Бюджетна програма „Администрация“ · 13 308,7

10. · Други бюджетни програми (общо), в т.ч.: · 30 284,3

10.1. · Бюджетна програма „Други дейности и услуги“ · 18 308,0

10.2. · Бюджетна програма „Убежище и бежанци“ · 11 976,3

Всичко: · 149 238,3

Сума

№ · Показатели · (хил. лв.)

1 2

(4) Одобрява разпределението на държавната субсидия за вероизповеданията, регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията, както следва:

Чл. 7. (1) Приема бюджета на Конституционния съд за 2023 г., както следва:

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. · 69 890,2

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. · 88 874,4

№ · Наименование · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

1. · За източноправославното вероизповедание - на Българската православна църква – Българска патриаршия, в т. ч.: · 31 000,0

1.1. · Рилски манастир · 200,0

1.2. · Троянски манастир · 200,0

1.3. · Бачковски манастир · 200,0

2. · За мюсюлманското вероизповедание - на Мюсюлманското изповедание · 6 387,0

3. · За задграничните епархии или митрополии в диоцеза и юрисдикцията на Българската православна църква – Българска патриаршия - на Българската източноправославна епархия в Западна и Средна Европа · 800,0

4. · За Българските православни църковни общини в чужбина · 700,0

5. · За Католическата църква в България · 200,0

6. · За протестантските вероизповедания в България · 698,5

7. · За Религиозната общност на евреите в България · 70,0

8. · За Арменската Апостолическа православна света църква · 70,0

Всичко: · 39 925,5

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ

II. · РАЗХОДИ · 5 663,1

1. · Текущи разходи · 5 443,1

в т.ч.

1.1. · Персонал · 4 823,1

2. · Капиталови разходи · 220,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 220,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 5 663,1

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 5 663,1

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

функционалната област · Сума

№ · Наименование на · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Функционална област „Върховенство на Конституцията“ · 5 663,1

Чл. 8. (1) Приема бюджета на Омбудсмана за 2023 г., както следва:

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:

Чл. 9. (1) Приема бюджета на Министерството на финансите за 2023 г., както следва:

Всичко: · 5 663,1

Сума

№ · Показатели · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. · 840,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. · 838,0

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ

II. · РАЗХОДИ · 4 112,0

1. · Текущи разходи · 4 041,0

в т.ч.

1.1. · Персонал · 2 951,0

2. · Капиталови разходи · 71,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 71,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 4 112,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 4 112,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

функционалната област · Сума

№ · Наименование на · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Функционална област „Защита правата на гражданите“ · 4 112,0

Всичко: · 4 112,0

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. · 1 159,1

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. · 1 159,1

Сума

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

13 (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 179 254,3

1. · Неданъчни приходи · 179 254,3

1.1. · Държавни такси · 175 809,4

1.2. · Приходи и доходи от собственост · 729,8

1.3. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 1 416,0

1.4. · Други приходи · 1 299,1

II. · РАЗХОДИ · 731 307,3

1. · Текущи разходи · 693 876,2

в т.ч.

1.1. · Персонал · 458 756,9

1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · 4 470,5

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за финансови институции · 4 470,5

1.3. · Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата · 1 500,0

2. · Капиталови разходи · 37 431,1

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 37 431,1

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 552 053,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 577 346,1

2. · Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации (+/-) · -6 600,0

2.1. · Предоставени трансфери (-) · -6 600,0

3. · Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) · -18 693,1

3.1. · Предоставени трансфери (-) · -18 693,1

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Наименование областта / бюджетната · Сума

на на политика програма · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на устойчивите и прозрачни публични финанси · 132 352,8

2. · Политика в областта на ефективното събиране на всички държавни приходи · 487 762,7

3. · Политика в областта на защитата на обществото и икономиката от финансови измами, контрабанда на стоки, изпиране на пари и финансиране на тероризма · 63 068,3

4. · Политика в областта на управлението на дълга · 6 598,2

5. · Други бюджетни програми (общо), в т.ч.:

5.1. · Бюджетна програма „Национален компенсационен жилищен фонд“

6. · Бюджетна програма „Администрация“ · 41 525,3

Всичко: · 731 307,3

Сума

№ · Показатели · (хил. лв.)

1 · 2

1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 289 043,0 Чл. 10. (1) Приема бюджета на Министерството на външните работи за 2023 г., както следва:

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. · 283 455,0

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 46 732,3

1. · Неданъчни приходи · 46 732,3

1.1. · Държавни такси · 34 696,1

1.2. · Приходи и доходи от собственост · 7 846,2

1.3. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 250,0

1.4. · Други приходи · 3 940,0

II. · РАЗХОДИ · 176 697,8

1. · Текущи разходи · 161 616,3

в т.ч.

1.1. · Персонал · 45 537,6

2. · Капиталови разходи · 8 237,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 8 237,0

3. · Предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина · 6 844,5

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 129 965,5

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 136 341,2

2. · Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) · -6 375,7

2.1. · Предоставени трансфери (-) · -6 375,7

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Наименование областта / бюджетната · Сума

на на политика програма · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на активната двустранна и многостранна дипломация · 173 858,3

2. · Политика в областта на публичната дипломация и публичните дейности в подкрепа на целите на външната политика · 1 617,5

3. · Политика в областта на подкрепата за българските общности и лицата с българско самосъзнание зад граница · 1 222,0

Всичко: · 176 697,8

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети · 130 133,3

през 2023 г.

(4) Утвърждава целеви текущи и капиталови трансфери за чужбина за официална помощ за развитие и хуманитарна помощ общо в размер на 6 844,5 хил. лв., в т.ч. 844,5 хил. лв. по Актуализираното общо споразумение за създаване на рамка за управление и обвързаност с условия за Механизма за бежанците в Турция между държавите – членки на Европейския съюз, и Европейската комисия и образеца на сертификат за финансов принос, одобрени от Европейската комисия и представителите на правителствата на държавите членки на 18 юли 2018 г. (ратифицирани със закон - ДВ, бр. 101 от 2018 г.). Утвърдените средства не могат да бъдат разходвани за други цели, като не повече от 5 на сто от тези средства могат да се разходват за администриране на помощта.

(5) Утвърждава целеви средства в размер на 4 429,4 хил. лв. за националната вноска за 2023 г. за изпълнението на мерки за помощ, финансирани чрез Европейския механизъм за подкрепа на мира.

Чл. 11. (1) Приема бюджета на Министерството на отбраната за 2023 г., както следва:

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. · 130 133,3

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 44 000,0

1. · Неданъчни приходи · 44 000,0

1.1. · Държавни такси · 40,0

1.2. · Приходи и доходи от собственост · 24 300,0

1.3. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 1 080,0

1.4. · Други приходи · 18 580,0

II. · РАЗХОДИ · 2 282 167,1

1. · Текущи разходи · 1 861 068,8

в т.ч.

1.1. · Персонал · 1 485 683,5

1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · 4 210,0

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия · 3 948,0

1.2.2. · Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел · 262,0

в т.ч.

1.2.2.1. · Съюз на ветераните от войните в България · 262,0

1.3. · Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата · 1 360,0

2. · Капиталови разходи · 421 098,3

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 421 098,3

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 2 238 167,1

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 2 288 981,2

2. · Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации (+/-) · -50 814,1

2.1. · Предоставени трансфери (-) · -50 814,1

2.1.1. · - за държавните висши училища · -50 814,1

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Наименование областта / бюджетната · Сума

на на политика програма · (хил. лв.)

(4) Определя трансферите от бюджета на Министерството на отбраната за държавните висши училища, както следва:

(5) Преведени през 2019 г. от Министерството на отбраната по сметка на правителството на Съединените американски щати средства за изпълнение на международните договори във връзка с придобиването на нов тип боен самолет (ратифицирани със закон - ДВ, бр. 60 от 2019 г.), могат да се депозират и инвестират чрез сметки във Федералната резервна банка на Ню Йорк в полза на Министерството на отбраната въз основа на решение на Министерския съвет при условие за последваща ратификация. При необходимост Българската народна банка действа като агент на държавата въз основа на споразумение между Министерството на отбраната и Българската народна банка, сключено съгласно изискванията на чл. 43 от Закона за Българската народна банка.

Чл. 12. (1) Приема бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2023 г., както следва:

1 · 2

1. · Политика в областта на отбранителните способности · 2 179 234,3

2. · Политика в областта на съюзната и международната сигурност · 102 932,8

Всичко: · 2 282 167,1

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. · 621 511,6

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. · 877 152,3

Сума

№ · Наименование · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Военна академия „Георги Стойков Раковски“ · 12 940,0

2. · Национален военен университет „Васил Левски“ · 21 395,1

3. · Висше военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ · 10 723,0

4. · Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“ · 5 756,0

Всичко: · 50 814,1

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 235 000,0

1. · Неданъчни приходи · 235 000,0

1.1. · Държавни такси · 90 564,0

1.2. · Приходи и доходи от собственост · 45 500,0

1.3. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 112 000,0

1.4. · Други приходи · -13 064,0

II. · РАЗХОДИ · 2 412 358,5

1. · Текущи разходи · 2 387 573,5

в т.ч.

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

Чл. 13. (1) Приема бюджета на Министерството на правосъдието за 2023 г., както следва:

1.1. · Персонал · 2 169 159,5

2. · Капиталови разходи · 24 785,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 24 785,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 2 177 358,5

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 2 212 358,5

2. · Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) · -35 000,0

2.1. · Предоставени трансфери (-) · -35 000,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

областта / бюджетната · Сума

№ · Наименование на на политика програма · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на противодействието на престъпността и опазването на обществения ред · 1 440 680,5

2. · Политика в областта на защитата на границите и контрол на миграционните процеси · 344 154,0

3. · Политика в областта на пожарната безопасност и защитата на населението при извънредни ситуации · 394 172,0

4. · Политика в областта на управлението и развитието на системата на Министерството на вътрешните работи · 233 352,0

Всичко: · 2 412 358,5

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. · 279 062,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. · 330 744,0

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 54 950,0

1. · Неданъчни приходи · 54 950,0

1.1. · Държавни такси · 54 714,0

1.2. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 36,0

1.3. · Други приходи · 200,0

II. · РАЗХОДИ · 448 596,0

1. · Текущи разходи · 426 964,6

в т.ч.

1.1. Персонал 330 982,4

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

(4) Утвърждава целеви текущи разходи за предоставяне на държавна субсидия на политическите партии по чл. 25 от Закона за политическите партии в размер до 19 200,0 хил. лв., които не могат да бъдат изразходвани за други цели.

Чл. 14. (1) Приема бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2023 г., както следва:

1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · 19 890,0

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел · 19 890,0

2. · Капиталови разходи · 21 631,4

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 21 631,4

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 393 646,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 393 669,2

2. · Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) · -23,2

2.1. · Предоставени трансфери (-) · -23,2

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Наименование областта / бюджетната · Сума

на на политика програма · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на правосъдието · 174 466,0

2. · Политика в областта на изпълнение на наказанията · 261 251,3

3. · Бюджетна програма „Администрация“ · 12 878,7

Всичко: · 448 596,0

Сума

№ · Показатели · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. · 143 643,9

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. · 116 063,0

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 37 400,0

1. · Неданъчни приходи · 37 400,0

1.1. · Държавни такси · 33 550,0

1.2. · Приходи и доходи от собственост · 50,0

1.3. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 7 000,0

1.4. · Други приходи · -3 200,0

II. РАЗХОДИ 2 468 983,4

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

1. · Текущи разходи · 2 461 925,0

в т.ч.

1.1. · Персонал · 232 653,8

1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · 14 424,0

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия · 8 924,6

1.2.2. · Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел · 5 499,4

в т.ч.

1.2.2.1. · Сдружение „Съюз на инвалидите в България“ · 709,6

1.2.2.2. · Сдружение „Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите“ · 282,9

1.2.2.3. · Сдружение „Съюз на слепите в България“ · 722,2

1.2.2.4. · Сдружение „Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения“ · 212,8

1.2.2.5. · Кооперативен съюз „Национален съюз на трудовопроизводителните кооперации“ · 478,4

1.2.2.6. · Сдружение „Асоциация на родителите на деца с увреден слух“ · 112,7

1.2.2.7. · Сдружение „Съюз на глухите в България“ · 372,6

1.2.2.8. · Сдружение „Българска асоциация „Диабет“ · 406,0

1.2.2.9. · Сдружение „Асоциация на родителите на деца с нарушено зрение“ · 92,0

1.2.2.10. · Сдружение „Национална асоциация на сляпо-глухите в България“ · 193,2

1.2.2.11. · Национално сдружение на работодателите на хората с увреждания · 312,8

1.2.2.12. · Сдружение „Център за психологически изследвания“ · 287,5

1.2.2.13. · Сдружение „Българска асоциация за невромускулни заболявания“ · 59,8

1.2.2.14. · Сдружение „Национална организация „Малки български хора“ · 52,9

1.2.2.15. · Сдружение „Асоциация на родители на деца с епилепсия“ · 59,8

1.2.2.16. · Сдружение „Национален център за рехабилитация на слепи“ · 236,9

1.2.2.17. · Сдружение „Българска асоциация за рекреация, интеграция и спорт“ · 51,8

1.2.2.18. · Сдружение „Национален алианс за социална отговорност“ · 230,0

1.2.2.19. · Кооперация „Национална потребителна кооперация на слепите в България“ · 113,9

1.2.2.20. · Сдружение „Българска асоциация за рекреация и туризъм“ · 51,8

1.2.2.21. · Сдружение „Национална асоциация на хората с придобити увреждания“ · 59,8

1.3. · Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата · 2 176 734,0

2. · Капиталови разходи · 7 058,4

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 7 058,4

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 2 431 583,4

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 2 427 583,4

2. · Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации (+/-) · 4 000,0

2.1. · Получени трансфери (+) · 4 000,0

2.1.1. · - от Държавното обществено осигуряване · 4 000,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума

(хил. лв.)

Чл. 15. (1) Приема бюджета на Министерството на здравеопазването за 2023 г., както следва:

1 · 2

1. · Политика в областта на пазара на труда, свободното движение на работници и трудовата миграция · 141 705,9

2. · Политика в областта на трудовите отношения · 32 522,4

3. · Политика в областта на социалното подпомагане и равнопоставеността на жените и мъжете · 325 332,6

4. · Политика в областта на хората с увреждания · 1 242 781,0

5. · Политика в областта на социалното включване · 710 060,3

6. · Политика в областта на жизненото равнище, демографското развитие и социалните инвестиции · 1 270,6

7. · Бюджетна програма „Администрация“ · 15 310,6

Всичко: · 2 468 983,4

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. · 2 235 320,7

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. · 2 235 671,8

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 39 285,0

1. · Неданъчни приходи · 39 285,0

1.1. · Държавни такси · 29 260,0

1.2. · Приходи и доходи от собственост · 8 185,0

1.3. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 2 000,0

1.4. · Други приходи · -160,0

II. · РАЗХОДИ · 1 008 652,9

1. · Текущи разходи · 966 225,2

в т.ч.

1.1. · Персонал · 443 613,3

1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · 315 131,3

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия · 309 931,3

1.2.2. · Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел · 5 200,0

в т.ч.

1.2.2.1. · Български Червен кръст · 5 200,0

1.3. · Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата · 20 000,0

2. · Капиталови разходи · 42 427,7

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 21 172,3

2.2. · Капиталови трансфери · 21 255,4

в т.ч.

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

(4) Министерството на здравеопазването предоставя възмездно на държавни и общински лечебни заведения - търговски дружества, и на лечебни заведения - търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала, средства от Револвиращия инвестиционен фонд по проект „Реформа в здравния сектор - заем БУЛ 4565“ за закупуване през 2023 г. на медицинска апаратура и други дълготрайни активи въз основа на сключени договори за възстановяване на предоставените средства на месечни вноски.

(5) Предоставяните средства по реда на ал. 4 са до размера на възстановените и неизразходвани средства от минали години и текущо възстановяваните през 2023 г. постъпления по Револвиращия инвестиционен фонд по проект „Реформа в здравния сектор - заем БУЛ 4565“.

Чл. 16. (1) Приема бюджета на Министерството на образованието и науката за 2023 г., както следва:

2.2.1. · Български Червен кръст · 1 000,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 967 184,8

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 1 117 317,4

2. · Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации (+/-) · -150 132,6

2.1. · Получени трансфери (+) · 3 150,0

2.1.1. · - от Държавното обществено осигуряване · 3 150,0

2.1. · Предоставени трансфери (-) · -153 282,6

2.1.1. · - за Националната здравноосигурителна каса · -153 282,6

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · -2 183,1

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · 2 183,1

1. · Предоставена възмездна финансова помощ (нето) · 2 183,1

1.1. · Възстановени суми по възмездна финансова помощ (+) · 2 183,1

№ · Наименование областта / бюджетната · Сума

на на политика програма · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве · 170 462,2

2. · Политика в областта на диагностиката и лечението · 766 485,6

3. · Политика в областта на лекарствените продукти и медицинските изделия · 38 101,0

4. · Бюджетна програма „Администрация“ · 33 604,1

Всичко: · 1 008 652,9

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. · 694 946,8

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. · 562 846,1

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 2

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 9 300,0

1. · Неданъчни приходи · 8 800,0

1.1. · Държавни такси · 875,0

1.2. · Приходи и доходи от собственост · 7 418,7

1.3. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 35,0

1.4. · Други приходи · 471,3

2. · Помощи и дарения · 500,0

II. · РАЗХОДИ · 1 054 066,6

1. · Текущи разходи · 1 029 779,6

в т.ч.

1.1. · Персонал · 611 956,1

1.1.1. · в т.ч. Персонал без делегирани бюджети · 55 573,9

1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · 18 531,7

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия · 18 431,7

1.2.2. · Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел · 100,0

в т.ч.

1.2.2.1. · Македонски научен институт · 100,0

1.3. · Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата · 16,0

2. · Капиталови разходи · 10 427,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 10 427,0

3. · Предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина · 13 860,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 1 046 766,6

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 1 933 175,7

2. · Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации (+/-) · -881 409,1

2.1. · Получени трансфери (+)

2.2. · Предоставени трансфери (-) · -881 409,1

2.2.1. · в т.ч. за Българската академия на науките · -150 449,7

2.2.2. · за държавните висши училища · -730 959,4

3. · Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) · -5 000,0

3.1. · Предоставени трансфери (-) · -5 000,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 2 000,0

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · -2 000,0

1. · Плащания по активирани гаранции, поръчителства и преоформен държавен дълг (нето) · -2 000,0

Сума

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на всеобхватното, достъпно и качествено предучилищно и училищно образование. Учене през целия живот · 953 896,9

2. · Политика в областта на равен достъп до качествено висше образование и развитие на научния потенциал · 88 327,8

3. · Бюджетна програма „Администрация“ · 11 841,9

Всичко: · 1 054 066,6

(4) Определя трансферите от бюджета на Министерството на образованието и науката за Българската академия на науките и за държавните висши училища, както следва:

23 Сума

№ · Показатели · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. · 440 662,6

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. · 442 152,6

Сума

№ · Наименование · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Българска академия на науките · 150 449,7

2. · Технически университет – София · 75 493,8

3. · Технически университет – Варна · 19 013,4

4. · Технически университет – Габрово · 8 907,9

5. · Русенски университет „Ангел Кънчев“ · 26 132,4

6. · Университет по хранителни технологии – Пловдив · 9 540,8

7. · Химикотехнологичен и металургичен университет – София · 13 048,0

8. · Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас · 10 852,3

9. · Лесотехнически университет – София · 11 141,9

10. · Университет по архитектура, строителство и геодезия – София · 24 861,3

11. · Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ – София · 8 085,4

12. · Университет за национално и световно стопанство – София · 32 283,2

13. · Икономически университет – Варна · 13 469,8

14. · Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ – Свищов · 6 662,2

15. · Софийски университет „Св. Климент Охридски“ · 108 124,0

16. · Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ · 23 730,0

17. · Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ · 41 199,7

18. · Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград · 25 020,5

19. · Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ · 16 865,2

20. · Национална спортна академия „Васил Левски“ – София · 20 675,6

21. · Аграрен университет – Пловдив · 10 938,6

22. · Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив · 5 278,1

23. · Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ – София · 8 211,0

24. · Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – София · 8 592,5

25. · Национална художествена академия – София · 9 370,4

26. · Университет по библиотекознание и информационни технологии – София · 6 665,6

27. · Висше училище по телекомуникации и пощи – София · 4 592,3

28. Медицински университет – София 51 582,4

(5) В трансфера по ал. 4, т. 15 са включени средства в размер на 355,1 хил. лв. за осигуряване на дейността на Научноизследователската и изпитваща лаборатория в спорта към Софийския университет "Св. Климент Охридски".

(6) В трансферите по ал. 4 по бюджетите на държавните висши училища са включени средства за персонал в размер на 104 050,7 хил. лв., като част от субсидията за издръжка на обучението над формираната по чл. 91, ал. 2 от Закона за висшето образование, от които 83 580,1 хил. лв. за осигуряване на достигнатите размери на възнагражденията на академичния състав.

(7) Средства в размер на 20 000,0 хил. лв., разчетени в трансферите по ал. 4 по бюджетите на държавните висши училища като част от субсидията за издръжка на обучението над формираната по реда на чл. 91, ал. 2 от Закона за висшето образование чрез повишаване на тежестта на разпределението въз основа на комплексна оценка за качество на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда.

Чл. 17. (1) Приема бюджета на Министерството на културата за 2023 г., както следва:

29. · Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна · 38 960,3

30. · Медицински университет – Пловдив · 36 226,4

31. · Медицински университет – Плевен · 16 182,0

32. · Тракийски университет – Стара Загора · 32 661,0

33. · Висше транспортно училище „Тодор Каблешков“ – София · 4 248,0

34. · Висше строително училище „Любен Каравелов“ – София · 2 343,4

Всичко: · 881 409,1

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 33 000,0

1. · Неданъчни приходи · 33 000,0

1.1. · Държавни такси · 500,0

1.2. · Приходи и доходи от собственост · 32 300,0

1.3. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 1 100,0

1.4. · Други приходи · -900,0

II. · РАЗХОДИ · 353 818,0

1. · Текущи разходи · 331 950,5

в т.ч.

1.1. · Персонал · 192 197,5

1.1.1. · в т.ч. Персонал без делегирани бюджети · 11 809,6

1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · 46 451,5

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия · 42 400,0

1.2.2. · Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел · 4 051,5

в т.ч.

1.2.2.1. · Национален дарителски фонд „13 века България“ · 226,0

1.2.2.2. · Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа · 412,0

1.2.2.3. · Съюз на народните читалища · 86,0

1.3. · Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата · 666,6

2. · Капиталови разходи · 21 867,5

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 21 867,5

III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 320 818,0

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

Чл. 18. (1) Приема бюджета на Министерството на околната среда и водите за 2023 г., както следва:

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 317 018,0

2. · Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации (+/-) · 3 800,0

2.1. · Получени трансфери (+) · 3 800,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Наименование областта / бюджетната · Сума

на на политика програма · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на опазване на движимото и недвижимото културно наследство · 43 713,8

2. · Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и в чужбина и достъп до качествено художествено образование · 301 092,0

3. · Бюджетна програма „Администрация“ · 9 012,2

Всичко: · 353 818,0

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. · 161 031,3

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. · 161 031,3

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 42 539,0

1. · Неданъчни приходи · 42 539,0

1.1. · Държавни такси · 39 625,6

1.2. · Приходи и доходи от собственост · 2 559,1

1.3. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 1 410,0

1.4. · Други приходи · -1 055,7

II. · РАЗХОДИ · 108 489,3

1. · Текущи разходи · 105 850,3

в т.ч.

1.1. · Персонал · 69 151,6

1.1.1. · в т.ч. Персонал без делегирани бюджети · 49 429,2

1.2. · Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата · 280,0

2. · Капиталови разходи · 2 639,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 2 639,0

III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 65 950,3

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

Чл. 19. (1) Приема бюджета на Министерството на икономиката и индустрията за 2023 г., както следва:

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 108 909,9

2. · Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации (+/-) · -42 959,6

2.1. · Получени трансфери (+) · 6 000,0

2.1.1. · - от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда · 6 000,0

2.2. · Предоставени трансфери (-) · -48 959,6

2.2.1. · в т.ч. за Българската академия на науките · -675,0

2.2.2. · за Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда · -48 284,6

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Наименование областта / бюджетната · Сума

на на политика програма · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на опазването и ползването на компонентите на околната среда · 42 586,4

2. · Политика в областта на Националната система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост · 12 997,0

3. · Други бюджетни програми: · 26 949,8

3.1. · Бюджетна програма „Дейности по метеорология, хидрология и агрометеорология“ · 26 949,8

4. · Бюджетна програма „Администрация“ · 25 956,1

Всичко: · 108 489,3

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. · 43 432,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. · 38 432,0

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 25 026,0

1. · Неданъчни приходи · 25 026,0

1.1. · Държавни такси · 18 815,0

1.2. · Приходи и доходи от собственост · 5 204,0

1.3. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 2 629,0

1.4. Други приходи -1 622,0

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

Чл. 20. (1) Приема бюджета на Министерството на иновациите и растежа за 2023 г., както следва:

II. · РАЗХОДИ · 90 437,9

1. · Текущи разходи · 85 566,4

в т.ч.

1.1. · Персонал · 50 199,7

1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · 12 040,0

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия · 10 000,0

1.2.2. · Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел · 2 040,0

в т.ч.

1.2.2.1. · Български институт за стандартизация · 1 970,0

2. · Капиталови разходи · 4 871,5

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 4 871,5

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 65 411,9

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 88 343,1

2. · Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации (+/-) · -22 836,7

2.1. · Предоставени трансфери (-) · -22 836,7

2.1.1. · - за Държавното предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ · -22 836,7

2.1.2 · - за Държавното предприятие „Държавна петролна компания“

3. · Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) · -94,5

3.1. · Предоставени трансфери (-) · -94,5

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

областта / бюджетната · Сума

№ · Наименование на на политика програма · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на устойчивото икономическо развитие и конкурентоспособност · 65 407,1

2. · Политика в областта на ефективното външноикономическо сътрудничество · 15 381,6

3. · Бюджетна програма „Администрация“ · 9 649,2

Всичко: · 90 437,9

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. · 41 348,8

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. · 39 348,8

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

Чл. 21. (1) Приема бюджета на Министерството на енергетиката за 2023 г., както следва:

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ

II. · РАЗХОДИ · 37 530,8

1. · Текущи разходи · 37 204,1

в т.ч.

1.1. · Персонал · 12 156,2

1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · 14 630,0

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия · 14 630,0

2. · Капиталови разходи · 326,7

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 326,7

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 45 655,2

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 45 655,2

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 8 124,4

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · -8 124,4

1. · Придобиване на дялове, акции и съучастия (нето) · -8 124,4

областта / бюджетната · Сума

№ · Наименование на на политика програма · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика за развитието на инвестициите и иновациите в подкрепа на растежа на българската икономика · 37 530,8

Всичко: · 37 530,8

Сума

№ · Показатели · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. · 22 155,3

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. · 25 354,8

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 670 617,0

1. · Неданъчни приходи · 670 617,0

1.1. · Държавни такси · 2 642,0

1.2. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 4 300,0

1.3. Други приходи 663 675,0

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

(4) Утвърждава целеви капиталови разходи общо в размер на 195 583,0 хил. лв. по Решение № 67 на Министерския съвет от 2023 г. за приемане на Програма за условията и реда за подбор на проекти за дейности, които се финансират със средства от Модернизационния фонд, които не могат да бъдат разходвани за други цели.

Чл. 22. (1) Приема бюджета на Министерството на туризма за 2023 г., както следва:

II. · РАЗХОДИ · 264 221,7

1. · Текущи разходи · 63 184,2

в т.ч.

1.1. · Персонал · 9 971,5

1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · 49 553,5

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия · 49 553,5

2. · Капиталови разходи · 201 037,5

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 808,0

2.2. · Капиталови трансфери · 200 229,5

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · -406 395,3

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · -406 390,9

2. · Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) · -4,4

2.1. · Предоставени трансфери (-) · -4,4

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 0,0

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · 0,0

областта / бюджетната · Сума

№ · Наименование на на политика програма · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на устойчивото и конкурентоспособно енергийно развитие · 257 858,9

2. · Бюджетна програма „Администрация“ · 6 362,8

Всичко: · 264 221,7

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. · 253 985,2

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. · 253 985,2

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 5 795,8

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

Чл. 23. (1) Приема бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2023 г., както следва:

1. · Неданъчни приходи · 5 795,8

1.1. · Държавни такси · 654,0

1.2. · Приходи и доходи от собственост · 1 500,0

1.3. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 200,0

1.4. · Други приходи · 3 441,8

II. · РАЗХОДИ · 27 658,5

1. · Текущи разходи · 27 468,5

в т.ч.

1.1. · Персонал · 4 901,8

2. · Капиталови разходи · 190,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 190,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 21 862,7

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 21 862,7

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Наименование областта / бюджетната · Сума

на на политика програма · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на устойчивото развитие на туризма · 24 087,9

2. · Бюджетна програма „Администрация“ · 3 570,6

Всичко: · 27 658,5

Сума

№ · Показатели · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. · 46 271,2

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. · 44 653,7

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 830 983,0

1. · Неданъчни приходи · 830 983,0

1.1. · Държавни такси · 826 518,0

1.2. · Приходи и доходи от собственост · 1 530,0

1.3. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 1 485,0

1.4. Други приходи 1 450,0

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както следва:

Чл. 24. (1) Приема бюджета на Министерството на земеделието за 2023 г., както следва:

II. · РАЗХОДИ · 3 972 011,1

1. · Текущи разходи · 1 847 255,6

в т.ч.

1.1. · Персонал · 104 676,4

1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · 637,0

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел · 637,0

2. · Капиталови разходи · 2 124 755,5

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 2 124 755,5

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 3 141 028,1

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 3 165 816,6

2. · Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) · -24 788,5

2.1. · Предоставени трансфери (-) · -24 788,5

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

областта / бюджетната · Сума

№ · Наименование на на политика програма · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика за интегрирано развитие на регионите за постигане на растеж и подобряване качеството на жизнената среда · 12 168,5

2. · Политика за подобряване на инвестиционния процес, поддържане, модернизация и изграждане на техническата инфраструктура · 3 937 774,0

3. · Бюджетна програма „Ефективна администрация и координация“ · 22 068,6

Всичко: · 3 972 011,1

Сума

№ · Показатели · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. · 3 865 399,7

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. · 3 904 993,2

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 174 386,0

1. Неданъчни приходи 174 386,0

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

1.1. · Държавни такси · 77 000,0

1.2. · Приходи и доходи от собственост · 82 386,0

1.3. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 2 000,0

1.4. · Други приходи · 13 000,0

II. · РАЗХОДИ · 290 320,2

1. · Текущи разходи · 281 563,2

в т.ч.

1.1. · Персонал · 193 006,1

1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · 29 300,0

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия · 29 300,0

2. · Капиталови разходи · 8 757,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 8 757,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 115 934,2

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 181 553,6

2. · Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации (+/-) · -44 949,9

2.1. · Предоставени трансфери (-) · -44 949,9

2.1.1. · - за Селскостопанската академия · -44 949,9

3. · Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) · -20 669,5

3.1. · Предоставени трансфери (-) · -20 669,5

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

областта / бюджетната · Сума

№ · Наименование на на политика програма · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на земеделието и селските райони · 223 770,9

2. · Политика в областта на рибарството и аквакултурите · 7 219,0

3. · Политика в областта на съхраняването и увеличаването на горите и дивеча · 35 612,2

4. · Бюджетна програма „Администрация“ · 23 718,1

Всичко: · 290 320,2

Сума

№ · Показатели · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. · 96 649,6

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. · 95 649,6

(4) Утвърждава средства в размер на 29 300,0 хил. лв. за извършване на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите, възложена на „Напоителни системи“ - ЕАД, които са в рамките на текущите разходи по ал. 1 и не могат да бъдат пренасочвани за други цели.

(5) Утвърждава средства в размер на 2 120,6 хил. лв. за обезпечаване изпълнението на дейността на Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове“, които са в рамките на разходите по ал. 1 и не могат да бъдат пренасочвани за други цели.

Чл. 25. (1) Приема бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията за 2023 г., както следва:

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 37 924,5

1. · Неданъчни приходи · 37 924,5

1.1. · Държавни такси · 25 757,7

1.2. · Приходи и доходи от собственост · 807,0

1.3. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 4 169,0

1.4. · Други приходи · 7 190,8

II. · РАЗХОДИ · 913 511,6

1. · Текущи разходи · 628 008,5

в т.ч.

1.1. · Персонал · 57 324,9

1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · 529 820,8

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия · 529 820,8

1.2.1.1. · - за „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД · 196 190,0

1.2.1.2. · - за Национална компания „Железопътна инфраструктура“ · 272 300,0

1.2.1.3. · - за „Български пощи“ ЕАД · 61 330,8

2. · Капиталови разходи · 285 503,1

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 6 022,1

2.2. · Капиталови трансфери · 279 481,0

2.2.1. · - за Национална компания „Железопътна инфраструктура“ · 152 234,0

2.2.2. · - за „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД · 59 000,0

2.2.3. · - за Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ · 68 247,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 875 587,1

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 800 544,8

2. · Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации (+/-) · 115 257,7

2.1. · Получени трансфери (+) · 115 257,7

2.1.1. · - от Държавното обществено осигуряване · 250,0

3. · Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) · -40 215,4

3.1. · Предоставени трансфери (-) · -40 215,4

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

областта / бюджетната · Сума

№ · Наименование на на политика програма · (хил. лв.)

1 · 2

1. Политика в областта на транспорта 822 107,5

(4) Утвърждава целеви средства за Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт общо в размер на 799,8 хил. лв., от тях за персонал 463,1 хил. лв., за издръжка 296,7 хил. лв. и за капиталови разходи 40,0 хил. лв., които са в рамките на разходите по ал. 1 и не могат да бъдат разходвани за други цели. Средствата се разпределят по отделните видове транспорт, както следва:

1. въздушен транспорт – общо в размер на 385,9 хил. лв., от тях персонал 205,9 хил. лв., издръжка 160,0 хил.

лв. и капиталови разходи 20,0 хил. лв.;

2. воден транспорт – общо в размер на 201,3 хил. лв., от тях персонал 128,6 хил. лв., издръжка 62,7 хил. лв. и капиталови разходи 10,0 хил. лв.;

3. железопътен транспорт – общо в размер на 212,6 хил. лв., от тях персонал 128,6 хил. лв., издръжка 74,0 хил. лв. и капиталови разходи 10,0 хил. лв.

Чл. 26. (1) Приема бюджета на Министерството на електронното управление за 2023 г., както следва:

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

2. · Политика в областта на съобщенията и цифровата свързаност · 62 909,4

3. · Бюджетна програма „Административно обслужване, медицинска и психологическа експертиза“ · 28 494,7

Всичко: · 913 511,6

Сума

№ · Показатели · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. · 861 140,3

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. · 855 640,3

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ

II. · РАЗХОДИ · 56 070,0

1. · Текущи разходи · 50 754,4

в т.ч.

1.1. · Персонал · 20 379,4

2. · Капиталови разходи · 5 315,6

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 5 315,6

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 56 070,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 17 734,1

2. · Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации (+/-) · 38 335,9

2.1. · Получени трансфери (+) · 38 335,9

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Наименование областта / бюджетната · Сума

на на политика програма · (хил. лв.)

1 2

Чл. 27. (1) Приема бюджета на Министерството на младежта и спорта за 2023 г., както следва:

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

1. · Политика в областта на електронното управление · 56 070,0

Всичко: · 56 070,0

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. · 36 190,6

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. · 35 490,6

Сума

№ · Показатели · (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 38 700,0

1. · Неданъчни приходи · 38 700,0

1.1. · Приходи и доходи от собственост · 38 893,0

1.2. · Други приходи · -193,0

II. · РАЗХОДИ · 141 343,5

1. · Текущи разходи · 125 093,5

в т.ч.

1.1. · Персонал · 24 706,4

1.1.1. · в т.ч. Персонал без делегирани бюджети · 8 922,4

1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · 82 495,5

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия · 180,0

1.2.2. · Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел · 82 315,5

1.3. · Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата · 11 687,3

2. · Капиталови разходи · 16 250,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 15 550,0

2.2. · Капиталови трансфери · 700,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 102 643,5

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 99 993,5

2. · Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации (+/-) · 2 800,0

2.1. · Получени трансфери (+) · 6 600,0

2.2. · Предоставени трансфери (-) · -3 800,0

3. · Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) · -150,0

3.1. · Предоставени трансфери (-) · -150,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

Чл. 28. (1) Приема бюджета на Държавната агенция „Национална сигурност“ за 2023 г., както следва:

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

№ · Наименование областта / бюджетната · Сума

на на политика програма · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на спорта за учащи и спорта в свободното време · 27 560,7

2. · Политика в областта на спорта за високи постижения · 82 812,0

3. · Политика в областта на привеждането на спортните обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти · 18 294,7

4. · Политика в областта на усвояването и прилагането на добри международни практики за спорта · 601,3

5. · Политика в областта на младите хора · 8 253,6

6. · Бюджетна програма „Администрация“ · 3 821,2

Всичко: · 141 343,5

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. · 108 147,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. · 108 097,0

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 200,0

1. · Неданъчни приходи · 200,0

1.1. · Приходи и доходи от собственост · 33,6

1.2. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 166,4

II. · РАЗХОДИ · 165 427,7

1. · Текущи разходи · 153 335,9

в т.ч.

1.1. · Персонал · 144 868,4

2. · Капиталови разходи · 12 091,8

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 12 091,8

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 165 227,7

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 165 227,7

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на защитата на националната сигурност · 165 427,7

Всичко: 165 427,7

Чл. 29. (1) Приема бюджета на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за

2023 г., както следва:

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, както следва:

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. · 25 795,5

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. · 20 012,5

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ

II. · РАЗХОДИ · 4 797,4

1. · Текущи разходи · 4 717,4

в т.ч.

1.1. · Персонал · 3 661,4

2. · Капиталови разходи · 80,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 80,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 4 797,4

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 4 797,4

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

функционалната област · Сума

№ · Наименование на · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Функционална област „Архив на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия“ · 4 797,4

Всичко: · 4 797,4

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. · 1 051,0

2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 1 051,0 Чл. 30. (1) Приема бюджета на Комисията за защита от дискриминация за 2023 г., както следва:

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:

Чл. 31. (1) Приема бюджета на Комисията за защита на личните данни за 2023 г., както следва:

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ

II. · РАЗХОДИ · 3 579,6

1. · Текущи разходи · 3 379,6

в т.ч.

1.1. · Персонал · 2 649,0

2. · Капиталови разходи · 200,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 200,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 3 579,6

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 3 579,6

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

функционалната област · Сума

№ · Наименование на · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Функционална област „Противодействие и защита на гражданите от дискриминация“ · 3 579,6

Всичко: · 3 579,6

Сума

№ · Показатели · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. · 913,1

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. · 909,6

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 700,0

1. · Неданъчни приходи · 700,0

1.1. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 700,0

II. · РАЗХОДИ · 6 985,0

1. · Текущи разходи · 5 295,0

в т.ч.

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:

Чл. 32. (1) Приема бюджета на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество за 2023 г., както следва:

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:

1.1. · Персонал · 4 216,2

2. · Капиталови разходи · 1 690,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 1 690,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 6 285,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 6 285,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

функционалната област · Сума

№ · Наименование на · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Функционална област „Защита на личните данни на физическите лица” · 6 985,0

Всичко: · 6 985,0

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. · 2 381,7

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. · 2 753,8

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 40,0

1. · Неданъчни приходи · 40,0

1.1. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 40,0

II. · РАЗХОДИ · 26 613,1

1. · Текущи разходи · 24 893,1

в т.ч.

1.1. · Персонал · 20 227,4

2. · Капиталови разходи · 1 720,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 1 720,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 26 573,1

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 26 573,1

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, както следва:

Чл. 33. (1) Приема бюджета на Националната служба за охрана за 2023 г., както следва:

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:

№ · Наименование функционалната област · Сума

на · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Функционална област „Осъществяване на превенция и противодействие на корупцията и публичност на имуществото на лицата, заемащи висши публични длъжности” · 26 613,1

Всичко: · 26 613,1

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. · 6 199,4

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. · 6 185,7

Сума

№ · Показатели · (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 300,0

1. · Неданъчни приходи · 300,0

1.1. · Приходи и доходи от собственост · 300,0

II. · РАЗХОДИ · 53 448,5

1. · Текущи разходи · 52 648,5

в т.ч.

1.1. · Персонал · 47 492,5

2. · Капиталови разходи · 800,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 800,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 53 148,5

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 53 148,5

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Наименование функционалната област · Сума

на · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Функционална област „Осигуряване безопасността на охраняваните лица и обекти и предоставяне на специализиран транспорт“ · 53 448,5

Всичко: · 53 448,5

Чл. 34. (1) Приема бюджета на Държавната агенция „Разузнаване“ за 2023 г., както следва:

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

Чл. 35. (1) Приема бюджета на Националния статистически институт за 2023 г., както следва:

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. · 8 200,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. · 8 800,0

Сума

№ · Показатели · (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ

II. · РАЗХОДИ · 48 695,5

1. · Текущи разходи · 47 745,5

2. · Капиталови разходи · 950,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 950,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 48 695,5

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 48 695,5

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

областта / бюджетната · Сума

№ · Наименование на на политика програма · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на информационно-аналитичното обезпечаване на държавното ръководство, подпомагащо процеса на вземане на решения с цел защита на националната сигурност и интересите на Република България · 48 695,5

Всичко: · 48 695,5

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. · 21 418,5

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. · 14 386,0

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 950,0

1. Неданъчни приходи 950,0

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:

Чл. 36. (1) Приема бюджета на Комисията за защита на конкуренцията за 2023 г., както следва:

1.1. · Приходи и доходи от собственост · 950,0

II. · РАЗХОДИ · 30 812,6

1. · Текущи разходи · 27 328,6

в т.ч.

1.1. · Персонал · 23 687,1

2. · Капиталови разходи · 3 484,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 3 484,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 29 862,6

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 30 362,6

2. · Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) · -500,0

2.1. · Предоставени трансфери (-) · -500,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

функционалната област · Сума

№ · Наименование на · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Функционална област „Безпристрастна, обективна, навременна и точна информация за състоянието на Република България“ · 30 812,6

Всичко: · 30 812,6

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. · 9 058,5

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. · 8 858,5

Сума

№ · Показатели · (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 6 000,0

1. · Неданъчни приходи · 6 000,0

1.1. · Държавни такси · 4 000,0

1.2. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 2 000,0

II. · РАЗХОДИ · 7 203,2

1. · Текущи разходи · 7 003,2

в т.ч.

1.1. · Персонал · 6 156,9

2. · Капиталови разходи · 200,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 200,0

III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 1 203,2

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:

Чл. 37. (1) Приема бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията за 2023 г., както следва:

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 1 203,2

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Наименование функционалната област · Сума

на · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Функционална област „Защита на конкуренцията и контрол на законосъобразността при процедурите по възлагане на обществени поръчки и предоставяне на концесии“ · 7 203,2

Всичко: · 7 203,2

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. · 1 039,3

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. · 1 021,3

Сума

№ · Показатели · (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 182 935,0

1. · Неданъчни приходи · 182 935,0

1.1. · Държавни такси · 182 685,0

1.2. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 250,0

II. · РАЗХОДИ · 29 591,4

1. · Текущи разходи · 11 820,5

в т.ч.

1.1. · Персонал · 8 948,8

2. · Капиталови разходи · 17 770,9

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 17 770,9

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · -153 343,6

1. · Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации (+/-) · -153 343,6

1.1. · Предоставени трансфери (-) · -153 343,6

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Наименование функционалната област · Сума

на · (хил. лв.)

Чл. 38. (1) Приема бюджета на Съвета за електронни медии за 2023 г., както следва:

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:

1 · 2

1. · Функционална област „Електронни съобщения и пощенски услуги“ · 29 591,4

Всичко: · 29 591,4

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. · 21 547,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. · 20 572,6

Сума

№ · Показатели · (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 1 200,0

1. · Неданъчни приходи · 1 200,0

1.1. · Държавни такси · 1 200,0

II. · РАЗХОДИ · 3 043,8

1. · Текущи разходи · 2 903,8

в т.ч.

1.1. · Персонал · 2 203,4

2. · Капиталови разходи · 140,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 140,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 1 843,8

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 1 843,8

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Наименование функционалната област · Сума

на · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Функционална област „Регулиране на медийните услуги и на услуги на платформи за споделяне на видеоклипове" · 3 043,8

Всичко: · 3 043,8

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 834,4 Чл. 39. (1) Приема бюджета на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2023 г., както следва:

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:

Чл. 40. (1) Приема бюджета на Агенцията за ядрено регулиране за 2023 г., както следва:

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. · 834,4

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 11 800,0

1. · Неданъчни приходи · 11 800,0

1.1. · Държавни такси · 11 709,9

1.2. · Приходи и доходи от собственост · 9,1

1.3. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 81,0

II. · РАЗХОДИ · 12 062,0

1. · Текущи разходи · 11 831,0

в т.ч.

1.1. · Персонал · 9 841,0

2. · Капиталови разходи · 231,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 231,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 262,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 262,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Наименование функционалната област · Сума

на · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Функционална област „Държавна регулация в енергетиката и ВиК сектора“ · 12 062,0

Всичко: · 12 062,0

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. · 2 181,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. · 2 181,0

Сума

№ · Показатели · (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 8 500,0

1. Неданъчни приходи 8 500,0

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:

Чл. 41. (1) Приема бюджета на Държавната комисия по сигурността на информацията за 2023 г., както следва:

1.1. · Държавни такси · 8 500,0

II. · РАЗХОДИ · 8 435,3

1. · Текущи разходи · 8 265,3

в т.ч.

1.1. · Персонал · 4 374,9

2. · Капиталови разходи · 170,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 170,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · -64,7

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · -64,7

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 0,0

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Наименование функционалната област · Сума

на · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Функционална област „Регулация на ядрената безопасност и радиационната защита на Република България“ · 8 435,3

Всичко: · 8 435,3

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. · 4 129,6

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. · 4 042,6

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ

II. · РАЗХОДИ · 14 382,3

1. · Текущи разходи · 13 582,3

в т.ч.

1.1. · Персонал · 11 507,4

2. · Капиталови разходи · 800,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 800,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 14 382,3

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 14 382,3

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:

Чл. 42. (1) Приема бюджета на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ за 2023 г., както следва:

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

№ · Наименование функционалната област · Сума

на · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Функционална област „Защита на класифицираната информация“ · 14 382,3

Всичко: · 14 382,3

Сума

№ · Показатели · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. · 2 596,2

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. · 2 643,9

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 2 050,0

1. · Неданъчни приходи · 2 050,0

1.1. · Държавни такси · 40,0

1.2. · Приходи и доходи от собственост · 310,0

1.3. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 1 700,0

II. · РАЗХОДИ · 68 920,5

1. · Текущи разходи · 26 748,7

в т.ч.

1.1. · Персонал · 12 835,3

2. · Капиталови разходи · 10 896,7

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 10 896,7

3. · Прираст на държавния резерв (нето) · 31 275,1

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 66 870,5

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 66 870,5

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Наименование областта / бюджетната · Сума

на на политика програма · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на държавните резерви, военновременните запаси и задължителните запаси от нефт и нефтопродукти (общо), в т.ч.: · 68 920,5

1.1. · Бюджетна програма „Държавни резерви и военновременни запаси” · 52 732,4

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, както следва:

(4) Размерът на показателите по ал. 3 може да бъде увеличен до размера на договорите, свързани с покупко- продажбата по поддържане и обновяване на държавния резерв. Председателят на агенцията уведомява министъра на финансите за извършените промени на показателите по ал. 3 по реда на чл. 112, ал. 2 и ал. 8 от Закона за публичните финанси.

Чл. 43. (1) Приема бюджета на Комисията за финансов надзор за 2023 г., както следва:

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:

1.2. · Бюджетна програма „Запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти и целеви запаси от нефтопродукти“ · 16 188,1

Всичко: · 68 920,5

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. · 97 637,6

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. · 97 637,6

Сума

№ · Показатели · (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 21 380,0

1. · Неданъчни приходи · 21 380,0

1.1. · Държавни такси · 18 380,0

1.2. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 3 000,0

II. · РАЗХОДИ · 21 859,2

1. · Текущи разходи · 21 344,7

в т.ч.

1.1. · Персонал · 15 298,2

2. · Капиталови разходи · 514,5

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 514,5

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 479,2

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 479,2

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 0,0

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

функционалната област · Сума

№ · Наименование на · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Функционална област „Регулация и надзор на небанковия финансов сектор“ · 21 859,2

Всичко: · 21 859,2

Чл. 44. (1) Приема бюджета на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори за 2023 г., както следва:

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:

Чл. 45. (1) Приема бюджета на Централната избирателна комисия за 2023 г., както следва:

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. · 6 907,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. · 6 517,0

Сума

№ · Показатели · (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ

II. · РАЗХОДИ · 2 339,0

1. · Текущи разходи · 2 312,0

в т.ч.

1.1. · Персонал · 1 834,5

2. · Капиталови разходи · 27,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 27,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 2 339,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 2 339,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Наименование функционалната област · Сума

на · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Функционална област „Осъществяване на публичен надзор над регистрираните одитори“ · 2 339,0

Всичко: · 2 339,0

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. · 501,8

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. · 501,8

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ

II. РАЗХОДИ 7 154,1

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:

Чл. 46. (1) Приема бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ за 2023 г., както следва:

1. · Текущи разходи · 6 954,1

в т.ч.

1.1. · Персонал · 5 057,8

2. · Капиталови разходи · 200,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 200,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 7 154,1

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 7 154,1

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Наименование функционалната област · Сума

на · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Функционална област „Организиране и произвеждане на законосъобразни, честни и свободни избори и национални референдуми“ · 7 154,1

Всичко: · 7 154,1

Сума

№ · Показатели · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. · 1 501,2

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. · 2 095,3

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 3 000,0

1. · Неданъчни приходи · 3 000,0

1.1. · Приходи и доходи от собственост · 2 246,7

1.2. · Други приходи · 753,3

II. · РАЗХОДИ · 388 117,9

1. · Текущи разходи · 375 496,1

в т.ч.

1.1. · Персонал · 57 743,1

1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · 300 350,0

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия · 300 350,0

2. · Капиталови разходи · 12 621,8

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 10 600,0

2.2. · Капиталови трансфери · 2 021,8

III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 425 117,9

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

Чл. 47. (1) Приема бюджета на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за

2023 г., както следва:

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 425 117,9

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 40 000,0

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · -40 000,0

1. · Предоставени кредити (нето) · -40 000,0

№ · Наименование областта / бюджетната · Сума

на на политика програма · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика на Министерството на земеделието в областта на земеделието и селските райони · 347 854,3

2. · Политика на Министерството на земеделието в областта на рибарството и аквакултурите · 433,0

3. · Бюджетна програма „Администрация“ · 39 830,6

Всичко: · 388 117,9

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. · 347 374,8

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. · 345 374,8

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ

II. · РАЗХОДИ · 1 921,1

1. · Текущи разходи · 1 826,6

в т.ч.

1.1. · Персонал · 1 400,1

2. · Капиталови разходи · 94,5

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 94,5

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 1 921,1

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 1 921,1

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

функционалната област · Сума

№ · Наименование на · (хил. лв.)

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, както следва:

Чл. 48. (1) Приема бюджета на Държавната агенция „Технически операции“ за 2023 г., както следва:

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

1 · 2

1. · Функционална област „Наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специални разузнавателни средства“ · 1 921,1

Всичко: · 1 921,1

Сума

№ · Показатели · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. · 527,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. · 503,0

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 92,0

1. · Неданъчни приходи · 92,0

1.1. · Приходи и доходи от собственост · 85,0

1.2. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 5,0

1.3. · Други приходи · 2,0

II. · РАЗХОДИ · 83 265,1

1. · Текущи разходи · 75 954,1

в т.ч.

1.1. · Персонал · 71 685,1

2. · Капиталови разходи · 7 311,0

2.1. · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 7 311,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 83 173,1

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 83 173,1

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Наименование областта / бюджетната · Сума

на на политика програма · (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на осигуряването и прилагането на специални разузнавателни средства с цел защита на националната сигурност и опазване на обществения ред · 83 265,1

Всичко: · 83 265,1

Чл. 49. Определя бюджетните взаимоотношения с централния бюджет за 2023 г. на Българското национално радио, Българската национална телевизия и Българската телеграфна агенция, както следва:

Чл. 50. (1) Приема субсидиите и другите текущи трансфери за нефинансовите предприятия от централния бюджет за 2023 г., както следва:

(2) Приема капиталовите трансфери за нефинансовите предприятия от централния бюджет за 2023 г., както следва:

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. · 27 200,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. · 11 465,0

№ · Показатели · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

1. · Българско национално радио · 59 088,0

в т.ч.

- по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията · 3 900,0

2. · Българска национална телевизия · 86 238,2

в т.ч.

- по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията · 6 100,0

3. · Българска телеграфна агенция · 11 856,5

№ · Наименование · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

1. · Столична община - вътрешноградски транспорт · 89 000,0

2. · За превоз на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони · 72 000,0

Всичко: · 161 000,0

№ · Наименование · Сума

(хил. лв.)

1 · 2

1. · За изпълнение на програми за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия, при приватизация · 23 145,2

Всичко: · 23 145,2

Чл. 51. Приема размерите на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините за 2023 г., в т.ч.:

1. основни бюджетни взаимоотношения под формата на субсидии по механизъм съгласно приложението по видове и по общини: обща субсидия за делегираните от държавата дейности 6 087 750,9 хил. лв., трансфери за местни дейности, в т.ч. обща изравнителна субсидия 404 000,0 хил. лв. и трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища 48 228,1 хил. лв., целева субсидия за капиталови разходи 426 310,2 хил. лв.;

2. трансфери за други целеви разходи за местни дейности 50 000,0 хил. лв., както следва:

(хил. лв.) 54

1. Основни · · · от тях: · · 2. Трансфери

бюджетни · · трансфери за · местни дейности · · за други

взаимоотно- · Обща · · · Целева · целеви

Общини · шения · субсидия за · обща · за зимно · субсидия за · разходи

делегираните · изравнителна · поддържане и · капиталови · за местни

от държавата · субсидия · снегопочистване · разходи · дейности

дейности · · на общински

пътища

1 · 2(3+4+5+6) · 3 · 4 · 5 · 6 · 7

ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

Банско · 16 839,4 · 15 851,3 · · 136,8 · 851,3 · 141,6

Белица · 13 348,1 · 10 342,7 · 1 450,0 · 286,1 · 1 269,3 · 26,6

Благоевград · 81 376,0 · 75 708,7 · 2 341,7 · 387,0 · 2 938,6 · 764,1

Гоце Делчев · 41 057,8 · 36 673,8 · 3 032,7 · 144,2 · 1 207,1 · 229,1

Гърмен · 20 459,4 · 16 905,7 · 2 119,3 · 165,7 · 1 268,7 · 108,6

Kресна · 6 803,5 · 5 295,9 · 737,2 · 123,5 · 646,9 · 32,7

Петрич · 48 632,9 · 41 064,2 · 3 230,3 · 477,3 · 3 861,1 · 177,5

Pазлог · 22 974,6 · 20 340,5 · 1 185,9 · 265,8 · 1 182,4 · 169,5

Cандански · 45 735,5 · 38 368,0 · 3 347,7 · 467,6 · 3 552,2 · 252,2

Cатовча · 18 695,9 · 15 425,2 · 1 911,9 · 166,2 · 1 192,6 · 101,4

Cимитли · 17 021,8 · 13 933,4 · 1 521,2 · 220,2 · 1 347,0 · 24,8

1. Основни · · · от тях: · · 2. Трансфери

бюджетни · · трансфери за · местни дейности · · за други

взаимоотно- · Обща · · · Целева · целеви

Общини · шения · субсидия за · обща · за зимно · субсидия за · разходи

делегираните · изравнителна · поддържане и · капиталови · за местни

от държавата · субсидия · снегопочистване · разходи · дейности

дейности · · на общински

пътища

1 · 2(3+4+5+6) · 3 · 4 · 5 · 6 · 7

Cтрумяни · 7 472,4 · 4 904,4 · 885,8 · 267,2 · 1 415,0 · 16,6

Xаджидимово · 11 057,2 · 8 513,1 · 1 362,1 · 110,2 · 1 071,8 · 31,2

Якоруда · 11 396,9 · 9 115,1 · 1 368,7 · 112,1 · 801,0 · 10,7

ОБЛАСТ БУРГАС

Aйтос · 27 985,0 · 23 031,7 · 3 102,7 · 176,6 · 1 674,0 · 128,6

Бургас · 203 300,0 · 199 065,5 · · 180,0 · 4 054,5 · 1 180,5

Kамено · 11 485,1 · 9 600,8 · 857,4 · 61,0 · 965,9 · 161,9

Kарнобат · 29 985,5 · 24 884,1 · 2 302,4 · 272,0 · 2 527,0 · 275,2

Mалко Tърново · 6 352,6 · 4 448,2 · 590,8 · 141,6 · 1 172,0 · 66,3

Hесебър · 23 269,3 · 21 917,4 · · 101,7 · 1 250,2 · 1 465,9

Поморие · 23 883,0 · 22 238,3 · · 128,8 · 1 515,9 · 270,4

Приморско · 6 122,9 · 5 573,2 · · 40,9 · 508,8 · 489,9

Pуен · 30 101,8 · 23 422,5 · 3 509,7 · 259,9 · 2 909,7 · 61,8

Cозопол · 11 681,3 · 10 343,9 · · 143,8 · 1 193,6 · 302,3

Средец · 19 505,1 · 15 546,7 · 1 307,4 · 251,9 · 2 399,1 · 288,3

Cунгурларе · 16 524,9 · 12 846,0 · 1 580,4 · 182,1 · 1 916,4 · 94,7

Царево · 8 806,3 · 7 773,7 · · 75,8 · 956,8 · 325,8

ОБЛАСТ ВАРНА

1. Основни · · · от тях: · · 2. Трансфери

бюджетни · · трансфери за · местни дейности · · за други

взаимоотно- · Обща · · · Целева · целеви

Общини · шения · субсидия за · обща · за зимно · субсидия за · разходи

делегираните · изравнителна · поддържане и · капиталови · за местни

от държавата · субсидия · снегопочистване · разходи · дейности

дейности · · на общински

пътища

1 · 2(3+4+5+6) · 3 · 4 · 5 · 6 · 7

Aврен · 8 069,7 · 6 766,4 · · 114,7 · 1 188,6 · 89,8

Aксаково · 18 486,4 · 15 387,9 · 957,7 · 257,6 · 1 883,2 · 90,3

Белослав · 13 960,4 · 12 813,1 · 617,7 · 42,8 · 486,8 · 58,3

Бяла · 4 794,0 · 4 346,0 · · 33,2 · 414,8 · 93,8

Bарна · 280 523,2 · 274 539,8 · · 258,2 · 5 725,2 · 2 269,6

Bетрино · 5 918,0 · 4 399,0 · 516,7 · 124,9 · 877,4 · 47,7

Bълчи дол · 12 739,1 · 10 182,8 · 909,6 · 167,6 · 1 479,1 · 113,7

Девня · 7 654,3 · 7 138,5 · · 78,7 · 437,1 · 53,4

Долни чифлик · 22 037,7 · 18 349,3 · 2 114,8 · 174,4 · 1 399,2 · 35,6

Дългопол · 15 345,2 · 12 172,4 · 1 737,7 · 143,0 · 1 292,1 · 55,0

Провадия · 24 998,3 · 20 721,5 · 2 108,0 · 246,1 · 1 922,7 · 86,9

Cуворово · 9 715,0 · 7 971,2 · 820,3 · 108,5 · 815,0 · 76,4

ОБЛАСТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Bелико Tърново · 93 122,6 · 85 667,0 · 2 640,2 · 486,2 · 4 329,2 · 771,3

Горна Oряховица · 38 043,9 · 33 124,8 · 3 264,6 · 116,6 · 1 537,9 · 288,9

Eлена · 16 038,7 · 11 101,3 · 1 255,1 · 585,2 · 3 097,1 · 58,2

Златарица · 7 202,4 · 5 521,7 · 527,2 · 134,1 · 1 019,4 · 36,4

Лясковец · 10 477,3 · 8 797,8 · 838,6 · 79,5 · 761,4 · 81,9

Павликени · 23 966,2 · 20 183,0 · 1 860,1 · 180,9 · 1 742,2 · 205,6

1. Основни · · · от тях: · · 2. Трансфери

бюджетни · · трансфери за · местни дейности · · за други

взаимоотно- · Обща · · · Целева · целеви

Общини · шения · субсидия за · обща · за зимно · субсидия за · разходи

делегираните · изравнителна · поддържане и · капиталови · за местни

от държавата · субсидия · снегопочистване · разходи · дейности

дейности · · на общински

пътища

1 · 2(3+4+5+6) · 3 · 4 · 5 · 6 · 7

Полски Tръмбеш · 11 650,2 · 9 258,6 · 1 162,2 · 80,3 · 1 149,1 · 152,5

Cвищов · 29 651,8 · 24 982,1 · 3 038,6 · 117,6 · 1 513,5 · 274,7

Cтражица · 15 426,3 · 12 404,1 · 1 295,4 · 171,3 · 1 555,5 · 78,0

Cухиндол · 4 836,1 · 3 868,8 · 433,0 · 41,9 · 492,4 · 33,5

ОБЛАСТ ВИДИН

Белоградчик · 9 569,1 · 7 698,7 · 754,7 · 120,9 · 994,8 · 29,3

Бойница · 4 497,1 · 3 653,7 · 336,8 · 50,1 · 456,5 · 27,1

Брегово · 7 635,7 · 6 064,1 · 732,9 · 70,2 · 768,5 · 29,7

Bидин · 50 013,3 · 42 399,6 · 4 697,2 · 195,2 · 2 721,3 · 525,3

Грамада · 2 806,6 · 1 840,9 · 374,9 · 48,1 · 542,7 · 17,7

Димово · 9 905,7 · 7 378,5 · 930,2 · 139,3 · 1 457,7 · 31,2

Kула · 6 837,8 · 5 368,6 · 583,8 · 87,4 · 798,0 · 79,2

Mакреш · 2 564,7 · 1 733,1 · 309,6 · 30,5 · 491,5 · 10,9

Hово село · 4 996,1 · 4 114,7 · 461,9 · 24,8 · 394,7 · 35,2

Pужинци · 6 758,3 · 5 210,6 · 733,6 · 64,3 · 749,8 · 8,7

Чупрене · 4 914,5 · 3 692,7 · 524,9 · 56,1 · 640,8 · 14,5

ОБЛАСТ ВРАЦА

Борован · 7 472,4 · 5 908,7 · 879,4 · 73,2 · 611,1 · 48,9

1. Основни · · · от тях: · · 2. Трансфери

бюджетни · · трансфери за · местни дейности · · за други

взаимоотно- · Обща · · · Целева · целеви

Общини · шения · субсидия за · обща · за зимно · субсидия за · разходи

делегираните · изравнителна · поддържане и · капиталови · за местни

от държавата · субсидия · снегопочистване · разходи · дейности

дейности · · на общински

пътища

1 · 2(3+4+5+6) · 3 · 4 · 5 · 6 · 7

Бяла Cлатина · 27 741,9 · 23 846,4 · 2 479,7 · 106,3 · 1 309,5 · 201,3

Bраца · 73 027,2 · 65 245,9 · 4 951,1 · 222,9 · 2 607,3 · 536,6

Kозлодуй · 22 232,1 · 21 612,6 · · 26,2 · 593,3 · 242,6

Kриводол · 9 580,4 · 7 280,8 · 1 209,1 · 66,2 · 1 024,3 · 39,4

Mездра · 22 797,8 · 18 167,8 · 2 229,7 · 242,5 · 2 157,8 · 255,0

Mизия · 7 263,4 · 6 037,8 · 683,5 · 28,8 · 513,3 · 46,9

Oряхово · 10 678,4 · 8 778,5 · 1 087,6 · 83,9 · 728,4 · 139,6

Pоман · 10 115,9 · 8 021,2 · 905,3 · 131,2 · 1 058,2 · 27,5

Xайредин · 6 588,3 · 5 286,2 · 694,7 · 50,9 · 556,5

ОБЛАСТ ГАБРОВО

Габрово · 55 436,8 · 45 184,4 · 3 248,8 · 729,3 · 6 274,3 · 711,9

Дряново · 12 820,8 · 9 811,1 · 969,0 · 255,3 · 1 785,4 · 38,5

Cевлиево · 35 868,3 · 29 364,2 · 2 044,6 · 581,8 · 3 877,7 · 164,2

Tрявна · 12 651,4 · 8 462,3 · 1 251,4 · 726,6 · 2 211,1 · 103,8

ОБЛАСТ ДОБРИЧ

Балчик · 18 615,1 · 16 612,9 · · 251,6 · 1 750,6 · 307,5

Генерал Тошево · 14 659,9 · 10 705,5 · 1 306,9 · 248,7 · 2 398,8 · 83,9

Добрич · 75 840,5 · 69 116,8 · 5 351,5 · 57,8 · 1 314,4 · 552,8

1. Основни · · · от тях: · · 2. Трансфери

бюджетни · · трансфери за · местни дейности · · за други

взаимоотно- · Обща · · · Целева · целеви

Общини · шения · субсидия за · обща · за зимно · субсидия за · разходи

делегираните · изравнителна · поддържане и · капиталови · за местни

от държавата · субсидия · снегопочистване · разходи · дейности

дейности · · на общински

пътища

1 · 2(3+4+5+6) · 3 · 4 · 5 · 6 · 7

Добричка · 25 157,9 · 17 552,6 · 2 784,1 · 505,0 · 4 316,2 · 191,2

Kаварна · 16 615,2 · 14 184,8 · 774,5 · 188,1 · 1 467,8 · 107,0

Kрушари · 6 959,9 · 5 000,2 · 624,4 · 144,6 · 1 190,7 · 32,3

Tервел · 15 880,5 · 12 160,5 · 1 879,4 · 186,2 · 1 654,4 · 126,9

Шабла · 5 943,8 · 4 454,0 · 409,9 · 124,9 · 955,0 · 93,7

ОБЛАСТ КЪРДЖАЛИ

Aрдино · 14 433,1 · 9 484,1 · 1 614,9 · 396,4 · 2 937,7 · 84,8

Джебел · 11 987,9 · 8 228,9 · 1 209,8 · 180,2 · 2 369,0 · 62,8

Kирково · 24 102,4 · 16 634,5 · 2 833,7 · 415,4 · 4 218,8 · 81,0

Kрумовград · 25 988,4 · 18 510,0 · 2 346,0 · 516,8 · 4 615,6 · 217,8

Kърджали · 77 069,7 · 64 356,3 · 5 790,9 · 487,6 · 6 434,9 · 176,1

Mомчилград · 17 870,3 · 13 083,4 · 1 694,9 · 292,6 · 2 799,4 · 64,3

Черноочене · 11 877,7 · 7 787,9 · 1 225,0 · 300,9 · 2 563,9 · 34,1

ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ

Бобовдол · 8 042,6 · 6 033,5 · 759,7 · 153,8 · 1 095,6 · 151,5

Бобошево · 3 344,8 · 2 025,8 · 451,7 · 93,5 · 773,8 · 18,4

Дупница · 37 640,2 · 32 642,1 · 3 110,6 · 192,4 · 1 695,1 · 235,5

Kочериново · 6 196,9 · 4 432,5 · 747,0 · 110,9 · 906,5 · 49,4

1. Основни · · · от тях: · · 2. Трансфери

бюджетни · · трансфери за · местни дейности · · за други

взаимоотно- · Обща · · · Целева · целеви

Общини · шения · субсидия за · обща · за зимно · субсидия за · разходи

делегираните · изравнителна · поддържане и · капиталови · за местни

от държавата · субсидия · снегопочистване · разходи · дейности

дейности · · на общински

пътища

1 · 2(3+4+5+6) · 3 · 4 · 5 · 6 · 7

Kюстендил · 53 333,9 · 44 436,3 · 3 720,1 · 750,7 · 4 426,8 · 605,6

Hевестино · 4 515,7 · 2 540,6 · 529,3 · 179,5 · 1 266,3 · 40,7

Pила · 3 916,9 · 3 043,0 · 382,6 · 42,5 · 448,8 · 52,7

Cапарева баня · 6 631,7 · 5 406,5 · 673,8 · 66,0 · 485,4 · 109,4

Tрекляно · 3 294,3 · 1 530,4 · 426,9 · 207,4 · 1 129,6 · 3,5

ОБЛАСТ ЛОВЕЧ

Aприлци · 4 470,4 · 3 638,2 · 263,1 · 82,9 · 486,2 · 29,5

Летница · 5 273,1 · 4 205,8 · 487,0 · 63,3 · 517,0 · 46,0

Ловеч · 46 955,2 · 39 495,3 · 3 878,1 · 372,8 · 3 209,0 · 274,0

Луковит · 21 942,7 · 18 652,8 · 2 006,5 · 119,6 · 1 163,8 · 95,6

Tетевен · 22 061,0 · 18 601,8 · 1 975,0 · 169,5 · 1 314,7 · 102,6

Tроян · 28 260,6 · 23 096,9 · 2 163,9 · 465,7 · 2 534,1 · 314,8

Угърчин · 8 819,7 · 6 687,9 · 933,4 · 126,0 · 1 072,4 · 40,3

Ябланица · 9 904,9 · 7 981,3 · 772,5 · 160,9 · 990,2 · 17,2

ОБЛАСТ МОНТАНА

Берковица · 23 025,0 · 19 142,1 · 1 915,2 · 227,6 · 1 740,1 · 103,9

Бойчиновци · 9 402,5 · 7 175,8 · 1 257,3 · 56,0 · 913,4 · 53,0

Брусарци · 5 963,8 · 4 458,3 · 729,1 · 54,6 · 721,8 · 28,3

1. Основни · · · от тях: · · 2. Трансфери

бюджетни · · трансфери за · местни дейности · · за други

взаимоотно- · Обща · · · Целева · целеви

Общини · шения · субсидия за · обща · за зимно · субсидия за · разходи

делегираните · изравнителна · поддържане и · капиталови · за местни

от държавата · субсидия · снегопочистване · разходи · дейности

дейности · · на общински

пътища

1 · 2(3+4+5+6) · 3 · 4 · 5 · 6 · 7

Bълчедръм · 10 545,5 · 8 479,2 · 1 185,9 · 47,4 · 833,0 · 72,6

Bършец · 8 505,2 · 6 653,2 · 879,2 · 92,7 · 880,1 · 104,6

Георги Дамяново · 4 268,8 · 2 860,1 · 528,0 · 69,3 · 811,4 · 29,4

Лом · 26 603,6 · 23 035,9 · 2 354,2 · 107,6 · 1 105,9 · 192,9

Mедковец · 4 839,1 · 3 752,3 · 632,4 · 26,9 · 427,5 · 45,1

Mонтана · 51 372,7 · 44 682,5 · 4 443,7 · 124,9 · 2 121,6 · 322,1

Чипровци · 3 618,1 · 2 415,9 · 516,4 · 36,5 · 649,3 · 25,3

Якимово · 4 383,6 · 3 146,7 · 729,9 · 44,8 · 462,2

ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

Батак · 8 741,3 · 7 459,5 · 597,1 · 102,9 · 581,8 · 36,3

Белово · 8 186,0 · 6 541,3 · 944,7 · 40,3 · 659,7 · 24,0

Брацигово · 9 204,7 · 7 326,5 · 1 032,9 · 101,2 · 744,1 · 48,2

Bелинград · 38 386,9 · 34 172,9 · 2 492,5 · 101,0 · 1 620,5 · 119,2

Лесичово · 7 043,5 · 5 501,4 · 748,3 · 87,8 · 706,0 · 15,7

Пазарджик · 99 592,4 · 88 111,2 · 7 708,1 · 256,5 · 3 516,6 · 451,9

Панагюрище · 20 511,2 · 17 261,6 · 2 096,6 · 103,7 · 1 049,3 · 228,6

Пещера · 16 391,5 · 14 578,1 · 1 140,6 · 83,3 · 589,5 · 202,2

Pакитово · 16 716,2 · 13 927,5 · 1 839,4 · 177,0 · 772,3 · 78,9

Cептември · 23 466,1 · 19 480,5 · 2 498,9 · 146,7 · 1 340,0 · 64,9

1. Основни · · · от тях: · · 2. Трансфери

бюджетни · · трансфери за · местни дейности · · за други

взаимоотно- · Обща · · · Целева · целеви

Общини · шения · субсидия за · обща · за зимно · субсидия за · разходи

делегираните · изравнителна · поддържане и · капиталови · за местни

от държавата · субсидия · снегопочистване · разходи · дейности

дейности · · на общински

пътища

1 · 2(3+4+5+6) · 3 · 4 · 5 · 6 · 7

Cтрелча · 5 400,6 · 4 386,2 · 530,1 · 27,8 · 456,5 · 83,6

Сърница · 6 434,0 · 5 289,4 · 639,5 · 72,6 · 432,5 · 15,3

ОБЛАСТ ПЕРНИК

Брезник · 9 538,1 · 6 268,7 · 977,7 · 366,2 · 1 925,5 · 55,9

Земен · 3 965,5 · 2 369,9 · 505,0 · 113,7 · 976,9 · 24,8

Kовачевци · 3 901,9 · 2 348,4 · 289,9 · 277,6 · 986,0 · 21,9

Перник · 76 920,2 · 68 304,9 · 5 508,9 · 276,2 · 2 830,2 · 361,8

Pадомир · 19 969,3 · 15 905,4 · 1 748,8 · 246,8 · 2 068,3 · 63,7

Tрън · 8 415,8 · 4 861,9 · 724,1 · 368,0 · 2 461,8 · 85,5

ОБЛАСТ ПЛЕВЕН

Белене · 7 722,7 · 6 072,1 · 915,6 · 79,1 · 655,9 · 63,7

Гулянци · 11 189,3 · 8 667,3 · 1 403,4 · 86,3 · 1 032,3 · 76,4

Долна Mитрополия · 16 810,7 · 12 764,7 · 2 360,8 · 148,5 · 1 536,7 · 100,8

Долни Дъбник · 12 608,5 · 10 164,7 · 1 501,7 · 93,8 · 848,3 · 70,1

Искър · 6 126,7 · 4 761,9 · 817,8 · 45,7 · 501,3 · 87,2

Левски · 17 814,1 · 14 725,7 · 2 029,6 · 61,9 · 996,9 · 193,9

Hикопол · 8 600,8 · 6 570,3 · 976,4 · 64,8 · 989,3 · 65,5

Плевен · 109 207,0 · 101 038,5 · 4 108,8 · 301,3 · 3 758,4 · 454,3

1. Основни · · · от тях: · · 2. Трансфери

бюджетни · · трансфери за · местни дейности · · за други

взаимоотно- · Обща · · · Целева · целеви

Общини · шения · субсидия за · обща · за зимно · субсидия за · разходи

делегираните · изравнителна · поддържане и · капиталови · за местни

от държавата · субсидия · снегопочистване · разходи · дейности

дейности · · на общински

пътища

1 · 2(3+4+5+6) · 3 · 4 · 5 · 6 · 7

Пордим · 8 726,5 · 7 101,1 · 816,4 · 74,7 · 734,3 · 52,3

Червен бряг · 26 874,5 · 22 398,5 · 2 897,1 · 144,6 · 1 434,3 · 79,7

Kнежа · 15 679,1 · 13 489,8 · 1 553,9 · 38,2 · 597,2 · 175,7

ОБЛАСТ ПЛОВДИВ

Aсеновград · 53 140,5 · 43 965,5 · 6 022,2 · 337,9 · 2 814,9 · 179,4

Брезово · 9 191,5 · 6 706,1 · 1 012,6 · 149,5 · 1 323,3 · 90,2

Kалояново · 11 510,7 · 8 868,3 · 1 349,5 · 102,0 · 1 190,9 · 29,7

Kарлово · 48 984,2 · 41 181,4 · 4 703,3 · 308,3 · 2 791,2 · 342,5

Кричим · 7 035,2 · 6 038,3 · 730,3 · 9,7 · 256,9 · 52,2

Лъки · 4 650,9 · 3 159,0 · 461,8 · 168,5 · 861,6 · 32,1

„Mарица” · 27 107,5 · 23 063,0 · 2 350,5 · 103,0 · 1 591,0 · 159,5

Перущица · 6 008,2 · 5 100,4 · 594,9 · 30,7 · 282,2 · 29,3

Пловдив · 303 996,5 · 298 577,3 · · 148,8 · 5 270,4 · 3 978,8

Първомай · 26 423,6 · 21 963,2 · 2 584,3 · 189,8 · 1 686,3 · 200,6

Pаковски · 26 410,8 · 23 258,0 · 2 080,6 · 87,6 · 984,6 · 193,7

„Pодопи” · 23 895,7 · 19 457,9 · 2 389,9 · 192,2 · 1 855,7 · 29,3

Cадово · 15 585,4 · 13 300,7 · 1 234,2 · 64,3 · 986,2 · 66,8

Стамболийски · 16 912,5 · 14 482,1 · 1 781,7 · 42,3 · 606,4 · 260,6

Cъединение · 8 430,2 · 6 470,3 · 1 019,5 · 70,2 · 870,2 · 38,5

1. Основни · · · от тях: · · 2. Трансфери

бюджетни · · трансфери за · местни дейности · · за други

взаимоотно- · Обща · · · Целева · целеви

Общини · шения · субсидия за · обща · за зимно · субсидия за · разходи

делегираните · изравнителна · поддържане и · капиталови · за местни

от държавата · субсидия · снегопочистване · разходи · дейности

дейности · · на общински

пътища

1 · 2(3+4+5+6) · 3 · 4 · 5 · 6 · 7

Xисаря · 11 591,9 · 9 646,1 · 1 001,0 · 54,9 · 889,9 · 185,4

Куклен · 6 676,7 · 5 369,2 · 318,8 · 176,5 · 812,2 · 75,5

Сопот · 9 845,0 · 8 754,4 · 681,7 · 30,0 · 378,9 · 65,8

ОБЛАСТ РАЗГРАД

Завет · 9 196,5 · 7 261,8 · 1 114,8 · 90,5 · 729,4 · 51,9

Исперих · 27 397,1 · 23 696,2 · 1 962,5 · 133,7 · 1 604,7 · 144,4

Kубрат · 18 176,7 · 14 797,9 · 1 814,0 · 180,9 · 1 383,9 · 134,3

Лозница · 10 408,1 · 7 981,1 · 976,6 · 177,7 · 1 272,7 · 56,1

Pазград · 55 276,5 · 49 633,6 · 3 260,8 · 222,1 · 2 160,0 · 558,8

Cамуил · 12 474,5 · 10 365,4 · 992,0 · 110,1 · 1 007,0 · 32,1

Цар Калоян · 5 573,2 · 4 366,9 · 762,4 · 46,8 · 397,1 · 21,2

ОБЛАСТ РУСЕ

Борово · 6 395,2 · 4 948,3 · 655,2 · 101,0 · 690,7 · 40,0

Бяла · 11 148,4 · 9 026,7 · 976,0 · 146,2 · 999,5 · 186,5

Bетово · 11 045,0 · 8 820,6 · 1 235,3 · 139,7 · 849,4 · 28,7

Две могили · 9 605,8 · 7 441,3 · 921,2 · 159,2 · 1 084,1 · 98,0

Иваново · 7 040,3 · 4 287,5 · 1 086,4 · 260,3 · 1 406,1 · 57,9

Pусе · 131 773,1 · 120 519,5 · 7 515,3 · 281,3 · 3 457,0 · 827,2

1. Основни · · · от тях: · · 2. Трансфери

бюджетни · · трансфери за · местни дейности · · за други

взаимоотно- · Обща · · · Целева · целеви

Общини · шения · субсидия за · обща · за зимно · субсидия за · разходи

делегираните · изравнителна · поддържане и · капиталови · за местни

от държавата · субсидия · снегопочистване · разходи · дейности

дейности · · на общински

пътища

1 · 2(3+4+5+6) · 3 · 4 · 5 · 6 · 7

Cливо поле · 9 460,0 · 7 187,7 · 1 113,9 · 142,4 · 1 016,0 · 125,5

Ценово · 5 290,3 · 3 758,6 · 645,5 · 104,7 · 781,5 · 60,9

ОБЛАСТ СИЛИСТРА

Aлфатар · 5 841,3 · 4 688,9 · 483,2 · 73,3 · 595,9 · 11,0

Главиница · 11 837,9 · 8 838,1 · 1 368,5 · 134,1 · 1 497,2 · 92,8

Дулово · 29 038,3 · 24 252,6 · 2 803,5 · 140,1 · 1 842,1 · 34,4

Kайнарджа · 10 306,7 · 8 313,2 · 861,2 · 132,0 · 1 000,3 · 67,1

Cилистра · 52 633,6 · 46 146,1 · 4 258,0 · 226,9 · 2 002,6 · 272,5

Cитово · 7 352,2 · 5 560,2 · 741,3 · 129,6 · 921,1 · 55,3

Tутракан · 17 106,6 · 14 406,9 · 1 462,3 · 127,7 · 1 109,7 · 94,9

ОБЛАСТ СЛИВЕН

Kотел · 20 071,8 · 15 362,7 · 2 425,2 · 307,4 · 1 976,5 · 140,3

Hова Загора · 34 597,8 · 29 170,4 · 2 541,4 · 239,9 · 2 646,1 · 186,4

Cливен · 118 712,1 · 105 718,5 · 6 727,1 · 669,3 · 5 597,2 · 428,7

Tвърдица · 22 489,8 · 18 775,7 · 2 095,6 · 206,9 · 1 411,6 · 141,6

ОБЛАСТ СМОЛЯН

Баните · 5 619,6 · 3 469,4 · 597,9 · 264,0 · 1 288,3 · 13,9

1. Основни · · · от тях: · · 2. Трансфери

бюджетни · · трансфери за · местни дейности · · за други

взаимоотно- · Обща · · · Целева · целеви

Общини · шения · субсидия за · обща · за зимно · субсидия за · разходи

делегираните · изравнителна · поддържане и · капиталови · за местни

от държавата · субсидия · снегопочистване · разходи · дейности

дейности · · на общински

пътища

1 · 2(3+4+5+6) · 3 · 4 · 5 · 6 · 7

Борино · 4 026,7 · 2 917,9 · 428,6 · 120,0 · 560,2 · 5,7

Девин · 12 796,0 · 10 043,5 · 1 122,7 · 288,7 · 1 341,1 · 73,9

Доспат · 10 128,3 · 8 341,3 · 889,7 · 121,3 · 776,0 · 73,3

Златоград · 13 134,0 · 10 695,9 · 1 295,2 · 199,5 · 943,4 · 50,4

Mадан · 14 544,8 · 10 541,1 · 1 277,6 · 401,8 · 2 324,3 · 57,5

Hеделино · 7 381,7 · 5 303,4 · 811,8 · 155,6 · 1 110,9 · 13,3

Pудозем · 12 781,4 · 10 143,5 · 1 163,2 · 190,1 · 1 284,6 · 26,4

Cмолян · 46 967,0 · 39 427,3 · 2 186,0 · 816,0 · 4 537,7 · 92,0

Чепеларе · 8 201,1 · 6 873,2 · · 257,4 · 1 070,5 · 52,1

СТОЛИЧНА ОБЩИНА · 977 147,0 · 953 039,5 · · 1 001,8 · 23 105,7 · 5 315,1

ОБЛАСТ СОФИЙСКА

Антон · 2 495,6 · 1 814,0 · 363,0 · 60,1 · 258,5 · 9,8

Божурище · 9 141,3 · 7 888,5 · 532,1 · 70,3 · 650,4 · 57,7

Ботевград · 35 205,2 · 29 487,2 · 3 092,3 · 395,6 · 2 230,1 · 351,2

Годеч · 6 191,1 · 3 813,3 · 713,1 · 286,4 · 1 378,3 · 55,6

Горна Mалина · 8 396,1 · 6 214,8 · 957,9 · 160,1 · 1 063,3 · 57,9

Долна баня · 10 080,5 · 9 170,5 · 589,4 · 33,2 · 287,4 · 38,1

Драгоман · 7 280,6 · 4 616,3 · 619,7 · 294,0 · 1 750,6 · 69,8

Eлин Пелин · 23 048,5 · 21 096,1 · · 271,3 · 1 681,1 · 115,3

1. Основни · · · от тях: · · 2. Трансфери

бюджетни · · трансфери за · местни дейности · · за други

взаимоотно- · Обща · · · Целева · целеви

Общини · шения · субсидия за · обща · за зимно · субсидия за · разходи

делегираните · изравнителна · поддържане и · капиталови · за местни

от държавата · субсидия · снегопочистване · разходи · дейности

дейности · · на общински

пътища

1 · 2(3+4+5+6) · 3 · 4 · 5 · 6 · 7

Eтрополе · 15 289,8 · 12 807,2 · 1 179,1 · 216,0 · 1 087,5 · 46,6

Златица · 6 090,5 · 5 686,4 · · 49,5 · 354,6 · 108,0

Ихтиман · 19 994,2 · 15 711,2 · 2 207,5 · 325,7 · 1 749,8 · 103,0

Kопривщица · 3 764,0 · 3 282,5 · 171,6 · 50,3 · 259,6 · 101,2

Kостенец · 13 013,1 · 10 791,0 · 1 231,0 · 162,2 · 828,9 · 148,3

Kостинброд · 17 100,5 · 13 970,1 · 1 670,0 · 207,4 · 1 253,0 · 48,6

Мирково · 3 027,7 · 2 088,0 · 325,3 · 98,2 · 516,2 · 70,1

Пирдоп · 8 031,7 · 6 874,8 · 674,1 · 92,0 · 390,8 · 96,3

Правец · 14 313,6 · 11 341,1 · 768,0 · 432,1 · 1 772,4 · 18,1

Cамоков · 36 554,7 · 31 785,2 · 2 217,3 · 273,0 · 2 279,2 · 387,6

Cвоге · 19 881,9 · 14 060,0 · 2 341,9 · 557,4 · 2 922,6 · 65,2

Cливница · 9 824,6 · 7 833,3 · 1 066,4 · 128,5 · 796,4 · 91,2

Чавдар · 2 124,3 · 1 696,2 · 171,0 · 40,6 · 216,5 · 19,4

Челопеч · 3 340,6 · 2 978,4 · 97,8 · 43,4 · 221,0 · 104,9

ОБЛАСТ СТАРА ЗАГОРА

Братя Даскалови · 9 812,6 · 6 919,2 · 1 192,8 · 135,4 · 1 565,2 · 92,3

Гурково · 6 168,1 · 4 876,2 · 644,2 · 44,9 · 602,8 · 40,6

Гълъбово · 12 050,9 · 11 134,0 · · 64,4 · 852,5 · 172,6

Kазанлък · 70 541,4 · 62 008,3 · 5 878,4 · 197,6 · 2 457,1 · 701,8

1. Основни · · · от тях: · · 2. Трансфери

бюджетни · · трансфери за · местни дейности · · за други

взаимоотно- · Обща · · · Целева · целеви

Общини · шения · субсидия за · обща · за зимно · субсидия за · разходи

делегираните · изравнителна · поддържане и · капиталови · за местни

от държавата · субсидия · снегопочистване · разходи · дейности

дейности · · на общински

пътища

1 · 2(3+4+5+6) · 3 · 4 · 5 · 6 · 7

Mъглиж · 13 340,7 · 11 027,6 · 1 046,0 · 136,3 · 1 130,8 · 65,5

Николаево · 7 347,0 · 6 059,3 · 786,3 · 46,7 · 454,7 · 22,7

Oпан · 3 729,8 · 2 418,0 · 397,7 · 63,5 · 850,6 · 36,5

Павел баня · 15 994,5 · 13 458,4 · 1 522,5 · 61,8 · 951,8 · 145,5

Pаднево · 17 893,2 · 14 842,2 · 1 201,6 · 157,3 · 1 692,1 · 259,6

Cтара Загора · 144 033,7 · 130 576,5 · 7 144,1 · 474,9 · 5 838,2 · 946,8

Чирпан · 23 418,4 · 19 482,1 · 2 147,0 · 175,7 · 1 613,6 · 106,8

ОБЛАСТ ТЪРГОВИЩЕ

Aнтоново · 8 790,1 · 5 012,2 · 945,8 · 371,1 · 2 461,0 · 57,5

Oмуртаг · 19 075,6 · 13 646,0 · 2 294,0 · 376,1 · 2 759,5 · 144,9

Oпака · 5 927,1 · 4 463,0 · 777,7 · 80,3 · 606,1 · 23,0

Попово · 28 896,3 · 23 688,1 · 1 909,7 · 438,7 · 2 859,8 · 218,0

Tърговище · 59 443,8 · 50 625,9 · 3 971,6 · 577,2 · 4 269,1 · 722,3

ОБЛАСТ ХАСКОВО

Димитровград · 41 441,2 · 34 985,3 · 3 746,9 · 216,2 · 2 492,8 · 345,0

Ивайловград · 10 074,5 · 6 264,8 · 1 018,3 · 342,4 · 2 449,0 · 73,3

Любимец · 10 842,9 · 8 807,1 · 1 091,7 · 70,3 · 873,8 · 106,0

Mаджарово · 4 269,2 · 2 647,2 · 447,1 · 115,2 · 1 059,7 · 24,6

1. Основни · · · от тях: · · 2. Трансфери

бюджетни · · трансфери за · местни дейности · · за други

взаимоотно- · Обща · · · Целева · целеви

Общини · шения · субсидия за · обща · за зимно · субсидия за · разходи

делегираните · изравнителна · поддържане и · капиталови · за местни

от държавата · субсидия · снегопочистване · разходи · дейности

дейности · · на общински

пътища

1 · 2(3+4+5+6) · 3 · 4 · 5 · 6 · 7

Mинерални бани · 6 330,7 · 4 690,9 · 584,5 · 96,0 · 959,3 · 29,9

Cвиленград · 24 848,5 · 21 234,5 · 1 642,8 · 178,8 · 1 792,4 · 315,4

Cимеоновград · 9 856,9 · 7 926,6 · 1 210,1 · 36,7 · 683,5 · 47,8

Cтамболово · 8 551,7 · 5 880,8 · 819,7 · 156,7 · 1 694,5 · 5,6

Tополовград · 13 027,5 · 10 266,9 · 1 376,0 · 105,5 · 1 279,1 · 122,0

Xарманли · 22 595,3 · 18 313,2 · 2 169,2 · 187,4 · 1 925,5 · 287,3

Xасково · 83 724,0 · 75 497,6 · 4 445,0 · 245,0 · 3 536,4 · 596,7

ОБЛАСТ ШУМЕН

Велики Преслав · 11 674,5 · 9 285,7 · 1 265,2 · 133,2 · 990,4 · 48,3

Bенец · 7 703,6 · 5 622,3 · 902,8 · 140,4 · 1 038,1 · 48,1

Bърбица · 10 914,2 · 8 226,8 · 1 446,4 · 104,5 · 1 136,5 · 96,5

Kаолиново · 12 818,8 · 9 960,4 · 1 566,5 · 116,0 · 1 175,9 · 14,1

Kаспичан · 9 063,6 · 7 344,4 · 855,0 · 88,3 · 775,9 · 62,3

Hикола Kозлево · 8 560,9 · 6 794,6 · 887,7 · 75,8 · 802,8 · 30,1

Hови пазар · 22 347,6 · 19 298,0 · 1 625,5 · 167,1 · 1 257,0 · 140,2

Cмядово · 11 384,0 · 9 712,5 · 878,1 · 56,1 · 737,3 · 48,3

Xитрино · 6 752,9 · 4 105,5 · 918,7 · 209,6 · 1 519,1 · 21,7

Шумен · 92 876,3 · 84 263,5 · 5 107,6 · 337,9 · 3 167,3 · 866,1

Чл. 52. Определя стойностните показатели на общините за делегираните от държавата дейности, както следва:

1. Основни · · · от тях: · · 2. Трансфери

бюджетни · · трансфери за · местни дейности · · за други

взаимоотно- · Обща · · · Целева · целеви

Общини · шения · субсидия за · обща · за зимно · субсидия за · разходи

делегираните · изравнителна · поддържане и · капиталови · за местни

от държавата · субсидия · снегопочистване · разходи · дейности

дейности · · на общински

пътища

1 · 2(3+4+5+6) · 3 · 4 · 5 · 6 · 7

ОБЛАСТ ЯМБОЛ

Болярово · 9 312,2 · 7 084,1 · 708,7 · 122,8 · 1 396,6 · 57,3

Eлхово · 16 521,9 · 12 996,9 · 1 805,9 · 141,1 · 1 578,0 · 63,7

Cтралджа · 15 158,8 · 11 856,2 · 1 516,8 · 142,0 · 1 643,8 · 117,5

„Tунджа” · 20 869,3 · 15 242,1 · 2 328,1 · 257,7 · 3 041,4 · 138,3

Ямбол · 68 156,6 · 63 747,1 · 3 278,9 · 38,0 · 1 092,6 · 244,8

ВСИЧКО: · 6 966 289,2 · 6 087 750,9 · 404 000,0 · 48 228,1 · 426 310,2 · 50 000,0

(хил.лв.) 71

Разходи за · · · · · в т.ч.

делегирани · Общинска · в · т.ч. за: · Отбрана и · Образова- · Здраве- · Социални · Култура · Икономически

Общини · от държавата дейности · админи- страция · кметове и кметски наместници · служители в общинска администрация · сигурност · ние · опазване · услуги · · дейности и услуги

1(2+3+4+5+6+7+8) · 2 · 2а · 2b · 3 · 4 · 5 · 6 · 7 · 8

ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

Банско · 15 851,3 · 1 314,1 · 219,2 · 1 094,9 · 183,9 · 10 672,8 · 494,4 · 2 439,9 · 746,2

Белица · 10 342,7 · 1 262,5 · 308,8 · 953,7 · 137,0 · 7 639,9 · 227,4 · 838,9 · 237,0

Благоевград · 75 708,7 · 5 052,9 · 626,3 · 4 426,6 · 399,5 · 53 624,9 · 6 868,5 · 7 090,9 · 2 672,0

Гоце Делчев · 36 673,8 · 2 207,4 · 309,9 · 1 897,5 · 219,9 · 26 792,4 · 1 921,7 · 4 966,6 · 565,8

Гърмен · 16 905,7 · 1 667,0 · 418,6 · 1 248,4 · 131,3 · 13 994,4 · 308,8 · 595,1 · 209,1

Kресна · 5 295,9 · 929,0 · 173,2 · 755,8 · 148,3 · 2 713,1 · 556,1 · 865,8 · 83,6

Петрич · 41 064,2 · 4 113,8 · 1 005,0 · 3 108,8 · 249,3 · 32 950,4 · 1 539,6 · 1 653,5 · 557,6

Pазлог · 20 340,5 · 1 650,6 · 255,7 · 1 394,9 · 164,0 · 14 142,2 · 633,7 · 3 206,3 · 543,7

Cандански · 38 368,0 · 2 955,1 · 804,5 · 2 150,6 · 237,7 · 28 711,5 · 2 365,7 · 3 195,1 · 902,9

Cатовча · 15 425,2 · 1 687,6 · 391,4 · 1 296,2 · 169,4 · 11 681,5 · 1 021,5 · 614,3 · 250,9

Cимитли · 13 933,4 · 1 520,1 · 374,5 · 1 145,6 · 171,7 · 8 132,5 · 362,6 · 3 509,5 · 237,0

Cтрумяни · 4 904,4 · 1 040,2 · 283,8 · 756,4 · 171,0 · 2 729,8 · 187,7 · 608,4 · 167,3

Xаджидимово · 8 513,1 · 1 313,1 · 352,7 · 960,4 · 149,8 · 6 531,8 · 185,7 · 179,4 · 153,3

Якоруда · 9 115,1 · 1 220,6 · 245,2 · 975,4 · 170,8 · 6 733,2 · 207,4 · 657,6 · 125,5

ОБЛАСТ БУРГАС

Aйтос · 23 031,7 · 2 338,7 · 443,6 · 1 895,1 · 203,8 · 17 937,9 · 589,1 · 1 627,6 · 334,6

Бургас · 199 065,5 · 10 590,9 · 320,4 · 10 270,5 · 642,1 · 163 433,0 · 11 629,3 · 9 227,4 · 3 542,8

Kамено · 9 600,8 · 1 380,0 · 331,8 · 1 048,2 · 206,1 · 4 897,1 · 155,4 · 2 655,5 · 306,7

Kарнобат · 24 884,1 · 2 233,6 · 661,5 · 1 572,1 · 221,9 · 17 280,2 · 597,9 · 4 034,7 · 515,8

Mалко Tърново 4 448,2 869,9 215,0 654,9 187,0 1 749,0 63,8 1 359,3 219,2 72

Hесебър · 21 917,4 · 1 952,3 · 330,8 · 1 621,5 · 259,2 · 18 185,2 · 804,8 · 409,2 · 306,7

Поморие · 22 238,3 · 2 111,6 · 441,4 · 1 670,2 · 198,4 · 16 106,0 · 618,4 · 2 632,4 · 571,5

Приморско · 5 573,2 · 986,9 · 180,6 · 806,3 · 152,6 · 3 121,1 · 163,3 · 982,0 · 167,3

Pуен · 23 422,5 · 2 962,7 · 1 006,0 · 1 956,7 · 164,3 · 19 253,6 · 305,7 · 471,3 · 264,9

Cозопол · 10 343,9 · 1 419,8 · 325,5 · 1 094,3 · 195,5 · 6 979,3 · 226,1 · 1 088,6 · 434,6

Средец · 15 546,7 · 1 620,1 · 530,0 · 1 090,1 · 214,4 · 9 922,3 · 424,1 · 2 835,5 · 530,3

Cунгурларе · 12 846,0 · 1 654,9 · 580,3 · 1 074,6 · 197,1 · 8 609,2 · 265,1 · 1 729,4 · 390,3

Царево · 7 773,7 · 1 218,3 · 302,7 · 915,6 · 174,9 · 5 738,2 · 297,3 · 122,0 · 223,0

ОБЛАСТ ВАРНА

Aврен · 6 766,4 · 1 270,3 · 395,4 · 874,9 · 166,6 · 4 817,6 · 103,0 · 171,9 · 237,0

Aксаково · 15 387,9 · 1 891,7 · 515,5 · 1 376,2 · 194,5 · 11 392,7 · 538,5 · 1 049,9 · 320,6

Белослав · 12 813,1 · 1 136,8 · 140,9 · 995,9 · 190,3 · 7 935,0 · 431,0 · 149,7 · 195,2 · 2 775,1

Бяла · 4 346,0 · 819,6 · 145,0 · 674,6 · 139,4 · 2 358,5 · 50,3 · 838,8 · 139,4

Bарна · 274 539,8 · 19 119,6 · 490,6 · 18 629,0 · 1 488,6 · 206 918,5 · 24 028,0 · 17 111,2 · 5 873,9

Bетрино · 4 399,0 · 1 019,4 · 255,7 · 763,7 · 180,3 · 2 602,5 · 52,2 · 279,7 · 264,9

Bълчи дол · 10 182,8 · 1 413,7 · 477,8 · 935,9 · 162,9 · 6 186,6 · 156,4 · 1 956,5 · 306,7

Девня · 7 138,5 · 1 041,4 · 102,3 · 939,1 · 150,9 · 4 675,9 · 286,2 · 661,0 · 323,1

Долни чифлик · 18 349,3 · 1 778,0 · 418,6 · 1 359,4 · 179,1 · 12 361,0 · 361,3 · 3 265,7 · 404,2

Дългопол · 12 172,4 · 1 590,8 · 421,5 · 1 169,3 · 188,0 · 9 402,2 · 217,9 · 383,2 · 390,3

Провадия · 20 721,5 · 2 042,3 · 563,5 · 1 478,8 · 201,7 · 14 825,5 · 350,8 · 2 243,2 · 1 058,0

Cуворово · 7 971,2 · 1 081,1 · 220,2 · 860,9 · 156,6 · 5 807,2 · 201,6 · 585,3 · 139,4

ОБЛАСТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Bелико Tърново · 85 667,0 · 4 585,9 · 828,6 · 3 757,3 · 370,3 · 53 870,6 · 6 722,7 · 13 975,9 · 6 141,6

Горна Oряховица · 33 124,8 · 2 748,3 · 381,9 · 2 366,4 · 222,1 · 22 075,4 · 2 184,9 · 4 974,1 · 920,0

Eлена · 11 101,3 · 1 301,8 · 361,0 · 940,8 · 219,8 · 6 309,1 · 573,0 · 2 094,7 · 602,9

Златарица 5 521,7 971,8 254,4 717,4 169,5 3 241,9 146,0 867,0 125,5 73

Лясковец · 8 797,8 · 1 258,9 · 193,1 · 1 065,8 · 162,3 · 6 106,3 · 572,1 · 363,7 · 334,5

Павликени · 20 183,0 · 1 972,8 · 501,9 · 1 470,9 · 177,5 · 12 926,2 · 1 096,6 · 2 976,7 · 1 033,2

Полски Tръмбеш · 9 258,6 · 1 490,5 · 393,3 · 1 097,2 · 172,7 · 6 424,8 · 140,8 · 681,3 · 348,5

Cвищов · 24 982,1 · 2 257,3 · 424,7 · 1 832,6 · 259,5 · 16 093,3 · 676,0 · 4 543,7 · 1 152,3

Cтражица · 12 404,1 · 1 593,1 · 482,0 · 1 111,1 · 206,4 · 8 289,4 · 266,3 · 1 630,7 · 418,2

Cухиндол · 3 868,8 · 788,7 · 156,5 · 632,2 · 156,9 · 1 331,2 · 217,8 · 1 248,7 · 125,5

ОБЛАСТ ВИДИН

Белоградчик · 7 698,7 · 1 112,3 · 306,8 · 805,5 · 186,7 · 3 760,2 · 116,4 · 1 979,8 · 543,3

Бойница · 3 653,7 · 718,7 · 156,5 · 562,2 · 161,7 · 669,4 · 19,4 · 1 973,0 · 111,5

Брегово · 6 064,1 · 950,8 · 222,1 · 728,7 · 169,1 · 1 618,8 · 275,6 · 2 798,9 · 250,9

Bидин · 42 399,6 · 3 961,7 · 770,1 · 3 191,6 · 300,4 · 28 270,6 · 1 768,7 · 5 836,7 · 2 261,5

Грамада · 1 840,9 · 767,8 · 175,3 · 592,5 · 139,6 · 726,1 · 40,4 · 55,5 · 111,5

Димово · 7 378,5 · 1 221,0 · 439,4 · 781,6 · 152,9 · 3 788,7 · 181,0 · 1 742,2 · 292,7

Kула · 5 368,6 · 912,9 · 212,8 · 700,1 · 169,9 · 1 923,2 · 66,9 · 2 086,6 · 209,1

Mакреш · 1 733,1 · 748,8 · 177,3 · 571,5 · 130,4 · 635,0 · 15,7 · 49,9 · 153,3

Hово село · 4 114,7 · 781,5 · 152,3 · 629,2 · 168,1 · 1 450,1 · 30,4 · 1 517,3 · 167,3

Pужинци · 5 210,6 · 917,0 · 227,5 · 689,5 · 175,1 · 3 397,1 · 108,4 · 473,6 · 139,4

Чупрене · 3 692,7 · 799,8 · 201,3 · 598,5 · 170,2 · 1 257,4 · 35,7 · 1 304,2 · 125,4

ОБЛАСТ ВРАЦА

Борован · 5 908,7 · 923,4 · 159,7 · 763,7 · 193,2 · 3 769,8 · 144,5 · 710,5 · 167,3

Бяла Cлатина · 23 846,4 · 1 901,8 · 396,6 · 1 505,2 · 223,4 · 16 920,4 · 1 011,3 · 3 231,9 · 557,6

Bраца · 65 245,9 · 4 176,0 · 575,1 · 3 600,9 · 345,3 · 47 508,0 · 4 206,3 · 6 072,9 · 2 937,4

Kозлодуй · 21 612,6 · 1 525,3 · 177,3 · 1 348,0 · 252,4 · 14 839,6 · 744,6 · 3 958,0 · 292,7

Kриводол · 7 280,8 · 1 238,0 · 364,1 · 873,9 · 135,4 · 5 246,6 · 171,3 · 210,7 · 278,8

Mездра · 18 167,8 · 1 961,0 · 618,8 · 1 342,2 · 250,6 · 12 674,7 · 494,8 · 2 243,0 · 543,7

Mизия · 6 037,8 · 982,7 · 169,0 · 813,7 · 173,5 · 3 873,7 · 111,0 · 701,7 · 195,2

Oряхово 8 778,5 1 191,0 207,7 983,3 209,4 6 340,9 452,2 334,1 250,9 74

Pоман · 8 021,2 · 1 035,1 · 263,9 · 771,2 · 183,3 · 4 234,3 · 183,8 · 2 133,8 · 250,9

Xайредин · 5 286,2 · 894,2 · 178,5 · 715,7 · 179,3 · 2 799,1 · 67,7 · 1 192,6 · 153,3

ОБЛАСТ ГАБРОВО

Габрово · 45 184,4 · 3 666,8 · 589,5 · 3 077,3 · 338,5 · 26 997,2 · 3 874,5 · 5 592,0 · 4 715,4

Дряново · 9 811,1 · 1 112,7 · 201,3 · 911,4 · 184,6 · 4 021,3 · 716,5 · 3 121,7 · 654,3

Cевлиево · 29 364,2 · 2 640,0 · 675,2 · 1 964,8 · 300,0 · 18 265,8 · 898,3 · 6 242,4 · 1 017,7

Tрявна · 8 462,3 · 1 190,2 · 187,9 · 1 002,3 · 172,7 · 4 292,1 · 176,3 · 1 673,8 · 957,2

ОБЛАСТ ДОБРИЧ

Балчик · 16 612,9 · 1 863,5 · 462,2 · 1 401,3 · 194,7 · 11 779,4 · 331,6 · 1 681,2 · 762,5

Генерал Тошево · 10 705,5 · 1 939,4 · 765,9 · 1 173,5 · 200,3 · 6 656,6 · 719,8 · 400,6 · 788,8

Добрич · 69 116,8 · 4 097,5 · 78,4 · 4 019,1 · 327,3 · 48 408,7 · 5 820,9 · 7 826,2 · 2 636,2

Добричка · 17 552,6 · 3 071,6 · 1 500,5 · 1 571,1 · 212,9 · 10 742,4 · 276,2 · 2 594,3 · 655,2

Kаварна · 14 184,8 · 1 611,4 · 441,4 · 1 170,0 · 203,1 · 8 252,4 · 839,4 · 2 646,3 · 632,2

Kрушари · 5 000,2 · 1 205,7 · 374,5 · 831,2 · 160,2 · 2 606,6 · 51,0 · 767,6 · 209,1

Tервел · 12 160,5 · 2 236,5 · 604,1 · 1 632,4 · 190,2 · 8 175,0 · 530,0 · 610,6 · 418,2

Шабла · 4 454,0 · 1 032,6 · 308,8 · 723,8 · 167,0 · 2 277,3 · 294,1 · 362,4 · 320,6

ОБЛАСТ КЪРДЖАЛИ

Aрдино · 9 484,1 · 2 754,0 · 955,9 · 1 798,1 · 153,9 · 4 932,3 · 103,3 · 1 150,3 · 390,3

Джебел · 8 228,9 · 2 721,4 · 938,1 · 1 783,3 · 157,3 · 4 635,7 · 135,1 · 328,5 · 250,9

Kирково · 16 634,5 · 3 769,0 · 1 493,2 · 2 275,8 · 207,6 · 11 499,1 · 261,9 · 618,1 · 278,8

Kрумовград · 18 510,0 · 3 845,8 · 1 581,0 · 2 264,8 · 194,3 · 12 143,2 · 376,4 · 1 741,2 · 209,1

Kърджали · 64 356,3 · 7 221,5 · 2 279,2 · 4 942,3 · 343,1 · 48 217,9 · 2 263,4 · 4 109,0 · 2 201,4

Mомчилград · 13 083,4 · 3 064,6 · 944,3 · 2 120,3 · 174,3 · 7 736,2 · 654,9 · 1 300,1 · 153,3

Черноочене · 7 787,9 · 2 039,4 · 829,5 · 1 209,9 · 139,9 · 4 811,9 · 81,0 · 562,4 · 153,3

75 ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ

Бобовдол · 6 033,5 · 1 232,4 · 372,5 · 859,9 · 158,6 · 2 839,5 · 97,4 · 1 301,3 · 404,3

Бобошево · 2 025,8 · 863,4 · 235,8 · 627,6 · 120,0 · 830,8 · 16,9 · 83,2 · 111,5

Дупница · 32 642,1 · 2 710,2 · 361,0 · 2 349,2 · 244,9 · 24 854,9 · 2 056,5 · 2 218,0 · 557,6

Kочериново · 4 432,5 · 894,4 · 215,0 · 679,4 · 122,5 · 2 124,3 · 75,2 · 1 062,8 · 153,3

Kюстендил · 44 436,3 · 4 729,6 · 1 147,9 · 3 581,7 · 344,2 · 27 301,1 · 1 382,4 · 7 478,8 · 3 200,2

Hевестино · 2 540,6 · 900,2 · 299,5 · 600,7 · 155,2 · 1 214,4 · 34,4 · 110,9 · 125,5

Pила · 3 043,0 · 784,7 · 137,6 · 647,1 · 154,7 · 1 113,5 · 29,5 · 849,1 · 111,5

Cапарева баня · 5 406,5 · 983,0 · 140,9 · 842,1 · 150,2 · 3 630,1 · 407,0 · 138,6 · 97,6

Tрекляно · 1 530,4 · 830,8 · 288,0 · 542,8 · 119,2 · 444,8 · 2,0 · 49,9 · 83,7

ОБЛАСТ ЛОВЕЧ

Aприлци · 3 638,2 · 765,4 · 119,0 · 646,4 · 182,6 · 1 644,6 · 32,9 · 817,5 · 195,2

Летница · 4 205,8 · 884,7 · 128,4 · 756,3 · 166,2 · 2 148,3 · 104,0 · 721,4 · 181,2

Ловеч · 39 495,3 · 3 189,3 · 770,1 · 2 419,2 · 385,0 · 23 140,7 · 2 655,7 · 7 509,3 · 2 615,3

Луковит · 18 652,8 · 1 644,0 · 329,7 · 1 314,3 · 237,1 · 13 795,7 · 755,8 · 1 899,6 · 320,6

Tетевен · 18 601,8 · 1 725,4 · 351,7 · 1 373,7 · 213,0 · 13 520,3 · 811,4 · 1 788,0 · 543,7

Tроян · 23 096,9 · 2 266,3 · 528,1 · 1 738,2 · 231,0 · 15 816,3 · 1 465,5 · 2 163,4 · 1 154,4

Угърчин · 6 687,9 · 1 056,6 · 267,2 · 789,4 · 169,5 · 4 197,0 · 209,5 · 846,2 · 209,1

Ябланица · 7 981,3 · 1 024,1 · 229,5 · 794,6 · 132,7 · 6 283,8 · 226,2 · 105,4 · 209,1

ОБЛАСТ МОНТАНА

Берковица · 19 142,1 · 1 605,4 · 305,7 · 1 299,7 · 193,3 · 10 436,9 · 1 065,5 · 5 576,1 · 264,9

Бойчиновци · 7 175,8 · 1 224,9 · 339,2 · 885,7 · 183,7 · 4 133,2 · 273,2 · 1 040,2 · 320,6

Брусарци · 4 458,3 · 947,7 · 229,5 · 718,2 · 162,0 · 2 822,2 · 99,9 · 245,3 · 181,2

Bълчедръм · 8 479,2 · 1 189,1 · 288,9 · 900,2 · 173,6 · 5 755,1 · 227,2 · 925,1 · 209,1

Bършец 6 653,2 1 047,0 188,8 858,2 173,9 4 615,4 132,5 517,1 167,3 76

Георги Дамяново · 2 860,1 · 882,4 · 273,3 · 609,1 · 149,9 · 1 180,5 · 14,4 · 465,6 · 167,3

Лом · 23 035,9 · 1 921,5 · 266,2 · 1 655,3 · 209,1 · 13 640,9 · 1 001,1 · 5 817,2 · 446,1

Mедковец · 3 752,3 · 828,9 · 147,1 · 681,8 · 143,4 · 2 380,0 · 122,8 · 123,9 · 153,3

Mонтана · 44 682,5 · 3 193,8 · 546,8 · 2 647,0 · 472,1 · 29 500,0 · 3 706,7 · 5 827,9 · 1 982,0

Чипровци · 2 415,9 · 903,1 · 233,6 · 669,5 · 146,2 · 809,3 · 52,0 · 105,3 · 400,0

Якимово · 3 146,7 · 835,3 · 140,9 · 694,4 · 167,6 · 1 888,7 · 52,0 · 77,6 · 125,5

ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

Батак · 7 459,5 · 919,6 · 120,0 · 799,6 · 154,9 · 3 330,0 · 97,0 · 2 425,8 · 532,2

Белово · 6 541,3 · 1 117,4 · 224,3 · 893,1 · 190,6 · 3 987,2 · 83,1 · 884,2 · 278,8

Брацигово · 7 326,5 · 1 121,3 · 201,4 · 919,9 · 161,3 · 3 944,1 · 228,2 · 1 648,6 · 223,0

Bелинград · 34 172,9 · 2 496,4 · 491,5 · 2 004,9 · 229,9 · 25 994,3 · 696,2 · 3 959,0 · 797,1

Лесичово · 5 501,4 · 955,1 · 206,7 · 748,4 · 150,5 · 2 302,0 · 48,4 · 1 850,2 · 195,2

Пазарджик · 88 111,2 · 5 599,1 · 863,2 · 4 735,9 · 387,9 · 64 379,9 · 2 438,0 · 12 146,9 · 3 159,4

Панагюрище · 17 261,6 · 1 770,3 · 269,2 · 1 501,1 · 192,7 · 11 967,4 · 576,3 · 1 777,0 · 977,9

Пещера · 14 578,1 · 1 607,5 · 138,9 · 1 468,6 · 183,8 · 10 405,3 · 471,8 · 1 700,6 · 209,1

Pакитово · 13 927,5 · 1 333,6 · 130,5 · 1 203,1 · 167,6 · 10 594,0 · 421,0 · 1 216,2 · 195,1

Cептември · 19 480,5 · 1 984,0 · 402,8 · 1 581,2 · 205,3 · 14 769,4 · 513,6 · 1 290,9 · 717,3

Cтрелча · 4 386,2 · 877,6 · 137,6 · 740,0 · 176,3 · 2 645,3 · 149,9 · 317,4 · 219,7

Сърница · 5 289,4 · 871,1 · 114,8 · 756,3 · 125,8 · 3 736,1 · 63,3 · 451,3 · 41,8

ОБЛАСТ ПЕРНИК

Брезник · 6 268,7 · 1 217,4 · 440,3 · 777,1 · 177,9 · 3 409,1 · 111,4 · 980,3 · 372,6

Земен · 2 369,9 · 872,1 · 259,8 · 612,3 · 135,5 · 1 046,5 · 51,6 · 110,9 · 153,3

Kовачевци · 2 348,4 · 778,1 · 203,5 · 574,6 · 162,0 · 500,2 · 10,2 · 688,8 · 209,1

Перник · 68 304,9 · 4 550,7 · 659,6 · 3 891,1 · 333,0 · 51 435,2 · 3 848,4 · 5 379,5 · 2 758,1

Pадомир · 15 905,4 · 1 906,1 · 624,0 · 1 282,1 · 204,6 · 9 094,5 · 315,1 · 3 911,1 · 474,0

Tрън 4 861,9 1 033,3 344,3 689,0 142,4 2 013,0 93,7 1 342,5 237,0 77

ОБЛАСТ ПЛЕВЕН

Белене · 6 072,1 · 1 074,5 · 158,6 · 915,9 · 194,3 · 3 857,8 · 213,7 · 466,9 · 264,9

Гулянци · 8 667,3 · 1 300,8 · 307,9 · 992,9 · 170,9 · 5 943,5 · 373,1 · 600,2 · 278,8

Долна Mитрополия · 12 764,7 · 1 745,4 · 441,5 · 1 303,9 · 231,3 · 9 105,9 · 339,3 · 938,5 · 404,3

Долни Дъбник · 10 164,7 · 1 360,4 · 224,3 · 1 136,1 · 213,5 · 7 610,7 · 211,2 · 559,8 · 209,1

Искър · 4 761,9 · 969,8 · 140,9 · 828,9 · 141,1 · 3 219,9 · 116,7 · 133,1 · 181,3

Левски · 14 725,7 · 1 713,9 · 355,8 · 1 358,1 · 215,6 · 8 866,3 · 1 141,4 · 2 244,8 · 543,7

Hикопол · 6 570,3 · 1 271,8 · 347,5 · 924,3 · 189,6 · 3 326,8 · 68,0 · 1 323,8 · 390,3

Плевен · 101 038,5 · 5 919,2 · 653,3 · 5 265,9 · 434,1 · 73 396,6 · 9 461,8 · 6 681,3 · 5 145,5

Пордим · 7 101,1 · 993,0 · 220,2 · 772,8 · 136,7 · 4 366,7 · 72,1 · 1 365,3 · 167,3

Червен бряг · 22 398,5 · 2 096,2 · 401,8 · 1 694,4 · 250,9 · 16 691,0 · 1 342,1 · 1 600,1 · 418,2

Kнежа · 13 489,8 · 1 244,6 · 138,9 · 1 105,7 · 182,9 · 10 561,0 · 1 014,8 · 249,5 · 237,0

ОБЛАСТ ПЛОВДИВ

Aсеновград · 43 965,5 · 3 878,1 · 544,7 · 3 333,4 · 283,1 · 33 268,2 · 1 879,3 · 3 859,7 · 797,1

Брезово · 6 706,1 · 1 154,3 · 370,5 · 783,8 · 141,8 · 4 273,9 · 68,5 · 858,5 · 209,1

Kалояново · 8 868,3 · 1 355,9 · 373,5 · 982,4 · 172,4 · 5 472,6 · 227,6 · 1 472,5 · 167,3

Kарлово · 41 181,4 · 3 259,3 · 688,8 · 2 570,5 · 316,8 · 28 157,4 · 1 743,8 · 6 528,2 · 1 175,9

Кричим · 6 038,3 · 983,4 · 62,6 · 920,8 · 173,0 · 4 217,3 · 236,1 · 372,7 · 55,8

Лъки · 3 159,0 · 843,3 · 203,5 · 639,8 · 170,4 · 1 125,6 · 37,4 · 870,8 · 111,5

„Mарица” · 23 063,0 · 2 336,7 · 579,2 · 1 757,5 · 262,4 · 18 407,5 · 885,1 · 432,5 · 738,8

Перущица · 5 100,4 · 819,4 · 62,6 · 756,8 · 149,7 · 3 525,4 · 223,5 · 77,6 · 304,8

Пловдив · 298 577,3 · 19 313,7 · 417,5 · 18 896,2 · 1 668,1 · 218 116,6 · 24 393,7 · 26 809,0 · 8 276,2

Първомай · 21 963,2 · 2 038,6 · 442,5 · 1 596,1 · 222,6 · 16 152,9 · 581,2 · 2 480,0 · 487,9

Pаковски · 23 258,0 · 1 857,0 · 227,6 · 1 629,4 · 159,8 · 18 958,0 · 1 064,6 · 981,6 · 237,0

„Pодопи” · 19 457,9 · 2 403,0 · 582,2 · 1 820,8 · 180,9 · 15 005,7 · 904,0 · 560,0 · 404,3

Cадово 13 300,7 1 493,9 342,4

1 151,5 134,1 10 008,9 339,9 1 142,7 181,2 78

Стамболийски · 14 482,1 · 1 617,8 · 187,9 · 1 429,9 · 172,9 · 10 639,1 · 1 069,2 · 760,1 · 223,0

Cъединение · 6 470,3 · 1 186,9 · 252,5 · 934,4 · 208,8 · 4 258,9 · 266,8 · 311,9 · 237,0

Xисаря · 9 646,1 · 1 312,9 · 298,5 · 1 014,4 · 188,1 · 6 192,0 · 162,4 · 1 048,9 · 741,8

Куклен · 5 369,2 · 1 019,8 · 156,5 · 863,3 · 132,6 · 3 790,4 · 220,6 · 94,3 · 111,5

Сопот · 8 754,4 · 1 077,1 · 93,9 · 983,2 · 180,2 · 5 515,2 · 653,4 · 1 037,6 · 290,9

ОБЛАСТ РАЗГРАД

Завет · 7 261,8 · 1 351,6 · 234,9 · 1 116,7 · 171,4 · 5 123,7 · 150,3 · 144,2 · 320,6

Исперих · 23 696,2 · 2 465,6 · 627,2 · 1 838,4 · 213,4 · 15 596,7 · 1 202,8 · 3 010,6 · 1 207,1

Kубрат · 14 797,9 · 1 912,1 · 444,5 · 1 467,6 · 142,9 · 9 395,4 · 911,7 · 1 850,3 · 585,5

Лозница · 7 981,1 · 1 500,0 · 424,7 · 1 075,3 · 155,4 · 4 945,4 · 88,6 · 999,0 · 292,7

Pазград · 49 633,6 · 3 638,7 · 583,4 · 3 055,3 · 321,2 · 32 777,0 · 2 779,6 · 7 324,9 · 2 792,2

Cамуил · 10 365,4 · 1 410,4 · 389,3 · 1 021,1 · 181,1 · 3 724,2 · 104,4 · 4 722,3 · 223,0

Цар Калоян · 4 366,9 · 979,0 · 112,7 · 866,3 · 126,7 · 2 337,8 · 83,4 · 686,7 · 153,3

ОБЛАСТ РУСЕ

Борово · 4 948,3 · 983,4 · 199,3 · 784,1 · 150,2 · 1 479,6 · 87,8 · 2 024,2 · 223,1

Бяла · 9 026,7 · 1 389,7 · 287,1 · 1 102,6 · 195,9 · 5 893,9 · 175,8 · 1 077,2 · 294,2

Bетово · 8 820,6 · 1 361,0 · 196,2 · 1 164,8 · 190,7 · 6 396,1 · 293,2 · 300,8 · 278,8

Две могили · 7 441,3 · 1 225,6 · 302,7 · 922,9 · 172,8 · 4 714,8 · 136,5 · 954,6 · 237,0

Иваново · 4 287,5 · 1 211,0 · 331,8 · 879,2 · 143,2 · 2 146,8 · 53,9 · 398,0 · 334,6

Pусе · 120 519,5 · 7 223,7 · 415,4 · 6 808,3 · 498,5 · 78 924,5 · 9 760,9 · 20 149,9 · 3 962,0

Cливо поле · 7 187,7 · 1 356,4 · 308,8 · 1 047,6 · 146,4 · 4 614,2 · 137,3 · 654,6 · 278,8

Ценово · 3 758,6 · 995,6 · 239,0 · 756,6 · 135,4 · 1 939,1 · 53,2 · 370,4 · 264,9

ОБЛАСТ СИЛИСТРА

Aлфатар · 4 688,9 · 848,7 · 186,8 · 661,9 · 169,7 · 1 198,7 · 27,6 · 2 235,1 · 209,1

Главиница 8 838,1 1 676,1 568,7

1 107,4 168,6 4 987,1 121,3 1 369,2 515,8 79

Дулово · 24 252,6 · 2 692,3 · 719,1 · 1 973,2 · 177,6 · 17 479,1 · 520,2 · 2 632,0 · 751,4

Kайнарджа · 8 313,2 · 1 069,6 · 274,3 · 795,3 · 167,4 · 5 757,2 · 88,4 · 1 049,4 · 181,2

Cилистра · 46 146,1 · 3 165,2 · 462,2 · 2 703,0 · 346,3 · 26 114,5 · 3 762,9 · 10 217,3 · 2 539,9

Cитово · 5 560,2 · 1 092,0 · 291,2 · 800,8 · 136,0 · 3 750,0 · 64,7 · 322,3 · 195,2

Tутракан · 14 406,9 · 1 574,8 · 344,4 · 1 230,4 · 223,3 · 8 181,3 · 255,7 · 3 213,2 · 958,6

ОБЛАСТ СЛИВЕН

Kотел · 15 362,7 · 2 065,9 · 544,7 · 1 521,2 · 181,3 · 10 697,2 · 228,2 · 1 243,5 · 946,6

Hова Загора · 29 170,4 · 2 849,5 · 743,0 · 2 106,5 · 244,5 · 20 977,1 · 1 417,6 · 2 395,7 · 1 286,0

Cливен · 105 718,5 · 6 267,0 · 1 091,7 · 5 175,3 · 446,2 · 76 443,5 · 6 711,2 · 12 068,3 · 3 782,3

Tвърдица · 18 775,7 · 1 466,2 · 261,8 · 1 204,4 · 166,5 · 11 908,9 · 439,0 · 4 558,1 · 237,0

ОБЛАСТ СМОЛЯН

Баните · 3 469,4 · 976,9 · 285,8 · 691,1 · 131,0 · 1 934,3 · 29,2 · 244,6 · 153,4

Борино · 2 917,9 · 835,0 · 139,8 · 695,2 · 153,7 · 1 652,5 · 26,6 · 138,6 · 111,5

Девин · 10 043,5 · 1 390,2 · 354,9 · 1 035,3 · 218,4 · 7 173,3 · 243,3 · 739,5 · 278,8

Доспат · 8 341,3 · 1 148,5 · 237,9 · 910,6 · 133,3 · 6 295,1 · 118,5 · 506,5 · 139,4

Златоград · 10 695,9 · 1 275,1 · 230,7 · 1 044,4 · 158,9 · 7 324,1 · 705,1 · 1 009,7 · 223,0

Mадан · 10 541,1 · 1 538,9 · 501,9 · 1 037,0 · 155,6 · 6 804,8 · 143,7 · 1 689,0 · 209,1

Hеделино · 5 303,4 · 1 143,2 · 346,3 · 796,9 · 147,8 · 2 887,8 · 82,5 · 819,1 · 223,0

Pудозем · 10 143,5 · 1 364,8 · 408,0 · 956,8 · 214,5 · 7 294,2 · 148,4 · 870,7 · 250,9

Cмолян · 39 427,3 · 2 962,6 · 924,5 · 2 038,1 · 316,8 · 24 269,4 · 1 202,7 · 7 685,1 · 2 990,7

Чепеларе · 6 873,2 · 1 082,7 · 261,8 · 820,9 · 160,7 · 4 834,8 · 193,1 · 378,8 · 223,1

СТОЛИЧНА

ОБЩИНА · 953 039,5 · 62 511,8 · 2 323,4 · 60 188,4 · 9 275,7 · 742 282,8 · 59 116,3 · 63 848,2 · 16 004,7

ОБЛАСТ СОФИЙСКА

Антон 1 814,0 657,2 62,6 594,6 125,0 907,3 55,0 27,7 41,8 80

Божурище · 7 888,5 · 1 038,8 · 181,5 · 857,3 · 143,7 · 6 087,0 · 331,2 · 64,8 · 223,0

Ботевград · 29 487,2 · 2 153,4 · 321,3 · 1 832,1 · 194,2 · 20 956,4 · 2 525,7 · 2 809,0 · 848,5

Годеч · 3 813,3 · 969,7 · 231,6 · 738,1 · 137,0 · 2 340,9 · 123,9 · 144,2 · 97,6

Горна Mалина · 6 214,8 · 1 079,3 · 323,5 · 755,8 · 153,6 · 4 177,6 · 169,4 · 425,8 · 209,1

Долна баня · 9 170,5 · 821,3 · 81,4 · 739,9 · 160,1 · 3 780,0 · 256,2 · 4 069,2 · 83,7

Драгоман · 4 616,3 · 1 029,3 · 299,5 · 729,8 · 195,5 · 1 784,0 · 243,1 · 1 183,2 · 181,2

Eлин Пелин · 21 096,1 · 1 869,2 · 479,0 · 1 390,2 · 210,3 · 16 870,0 · 773,2 · 843,7 · 529,7

Eтрополе · 12 807,2 · 1 267,4 · 220,2 · 1 047,2 · 200,2 · 9 130,8 · 843,5 · 952,8 · 412,5

Златица · 5 686,4 · 895,2 · 119,0 · 776,2 · 143,9 · 3 944,0 · 120,9 · 429,1 · 153,3

Ихтиман · 15 711,2 · 1 645,6 · 366,4 · 1 279,2 · 186,4 · 12 199,0 · 415,3 · 1 014,0 · 250,9

Kопривщица · 3 282,5 · 684,0 · 62,6 · 621,4 · 126,8 · 1 743,2 · 24,7 · 38,8 · 665,0

Kостенец · 10 791,0 · 1 216,9 · 181,6 · 1 035,3 · 151,9 · 8 426,4 · 395,0 · 238,4 · 362,4

Kостинброд · 13 970,1 · 1 465,1 · 272,4 · 1 192,7 · 219,6 · 10 243,8 · 581,2 · 1 223,4 · 237,0

Мирково · 2 088,0 · 752,9 · 137,6 · 615,3 · 154,8 · 1 008,6 · 24,2 · 49,9 · 97,6

Пирдоп · 6 874,8 · 956,3 · 88,7 · 867,6 · 139,9 · 4 575,0 · 282,2 · 809,9 · 111,5

Правец · 11 341,1 · 1 134,9 · 274,3 · 860,6 · 180,7 · 7 653,6 · 246,0 · 1 623,5 · 502,4

Cамоков · 31 785,2 · 2 536,8 · 578,0 · 1 958,8 · 248,2 · 23 134,9 · 818,2 · 3 932,0 · 1 115,1

Cвоге · 14 060,0 · 1 947,6 · 654,2 · 1 293,4 · 181,6 · 8 798,9 · 339,6 · 2 374,1 · 418,2

Cливница · 7 833,3 · 1 139,1 · 238,9 · 900,2 · 157,8 · 5 545,3 · 230,3 · 551,7 · 209,1

Чавдар · 1 696,2 · 643,4 · 62,6 · 580,8 · 142,3 · 825,4 · 21,1 · 22,2 · 41,8

Челопеч · 2 978,4 · 657,1 · 62,6 · 594,5 · 139,7 · 1 953,4 · 108,4 · 22,2 · 97,6

ОБЛАСТ СТАРА ЗАГОРА

Братя Даскалови · 6 919,2 · 1 335,0 · 509,2 · 825,8 · 161,2 · 4 795,9 · 128,3 · 247,9 · 250,9

Гурково · 4 876,2 · 943,5 · 165,9 · 777,6 · 147,8 · 3 421,1 · 149,6 · 88,7 · 125,5

Гълъбово · 11 134,0 · 1 307,8 · 279,7 · 1 028,1 · 180,2 · 7 792,1 · 221,6 · 1 395,3 · 237,0

Kазанлък · 62 008,3 · 4 155,8 · 557,3 · 3 598,5 · 306,8 · 42 315,9 · 4 814,3 · 8 608,4 · 1 807,1

Mъглиж 11 027,6 1 363,3 323,5

1 039,8 193,5 8 552,4 317,3 392,0 209,1 81

Николаево · 6 059,3 · 898,8 · 135,7 · 763,1 · 147,2 · 4 551,9 · 155,0 · 167,0 · 139,4

Oпан · 2 418,0 · 906,9 · 290,0 · 616,9 · 121,9 · 1 108,9 · 24,3 · 88,7 · 167,3

Павел баня · 13 458,4 · 1 613,1 · 371,6 · 1 241,5 · 182,6 · 9 869,6 · 899,9 · 614,4 · 278,8

Pаднево · 14 842,2 · 1 779,1 · 491,5 · 1 287,6 · 218,3 · 10 422,5 · 511,8 · 1 382,6 · 527,9

Cтара Загора · 130 576,5 · 7 782,0 · 1 144,8 · 6 637,2 · 504,6 · 90 038,5 · 11 995,8 · 16 448,7 · 3 806,9

Чирпан · 19 482,1 · 1 817,4 · 411,2 · 1 406,2 · 274,4 · 14 679,6 · 991,3 · 1 130,0 · 589,4

ОБЛАСТ ТЪРГОВИЩЕ

Aнтоново · 5 012,2 · 1 468,8 · 637,5 · 831,3 · 177,7 · 2 861,5 · 67,4 · 171,9 · 264,9

Oмуртаг · 13 646,0 · 2 738,2 · 954,7 · 1 783,5 · 148,5 · 8 921,8 · 839,7 · 356,6 · 641,2

Oпака · 4 463,0 · 1 018,6 · 187,9 · 830,7 · 160,5 · 2 680,9 · 68,7 · 408,8 · 125,5

Попово · 23 688,1 · 2 499,2 · 800,4 · 1 698,8 · 225,6 · 15 827,9 · 461,2 · 3 605,1 · 1 069,1

Tърговище · 50 625,9 · 4 555,6 · 1 210,4 · 3 345,2 · 318,6 · 34 261,8 · 3 736,4 · 5 294,5 · 2 459,0

ОБЛАСТ ХАСКОВО

Димитровград · 34 985,3 · 3 286,9 · 609,3 · 2 677,6 · 258,9 · 25 773,3 · 1 089,7 · 3 768,0 · 808,5

Ивайловград · 6 264,8 · 1 341,7 · 482,0 · 859,7 · 159,8 · 3 754,7 · 107,3 · 775,8 · 125,5

Любимец · 8 807,1 · 1 146,0 · 201,3 · 944,7 · 158,7 · 6 446,8 · 758,1 · 144,2 · 153,3

Mаджарово · 2 647,2 · 975,8 · 280,6 · 695,2 · 151,4 · 1 372,1 · 31,1 · 61,0 · 55,8

Mинерални бани · 4 690,9 · 1 182,7 · 309,9 · 872,8 · 129,8 · 2 971,6 · 53,3 · 228,0 · 125,5

Cвиленград · 21 234,5 · 1 868,7 · 377,7 · 1 491,0 · 254,8 · 14 771,8 · 1 304,2 · 2 629,3 · 405,7

Cимеоновград · 7 926,6 · 1 179,8 · 220,2 · 959,6 · 133,2 · 5 452,4 · 461,1 · 477,1 · 223,0

Cтамболово · 5 880,8 · 1 868,3 · 654,2 · 1 214,1 · 144,8 · 3 404,9 · 72,6 · 250,8 · 139,4

Tополовград · 10 266,9 · 1 328,5 · 377,7 · 950,8 · 176,1 · 6 375,0 · 201,6 · 1 865,1 · 320,6

Xарманли · 18 313,2 · 2 183,5 · 528,1 · 1 655,4 · 201,1 · 13 309,9 · 527,8 · 1 611,6 · 479,3

Xасково · 75 497,6 · 5 243,1 · 889,1 · 4 354,0 · 374,3 · 57 607,8 · 3 082,9 · 6 494,4 · 2 695,1

82 ОБЛАСТ ШУМЕН

Велики Преслав · 9 285,7 · 1 473,0 · 317,3 · 1 155,7 · 175,5 · 5 448,0 · 531,6 · 824,9 · 832,7

Bенец · 5 622,3 · 1 488,7 · 371,6 · 1 117,1 · 127,3 · 3 440,0 · 78,3 · 292,8 · 195,2

Bърбица · 8 226,8 · 1 584,1 · 436,3 · 1 147,8 · 164,9 · 6 045,0 · 152,1 · 155,3 · 125,4

Kаолиново · 9 960,4 · 1 918,3 · 436,3 · 1 482,0 · 172,3 · 7 396,6 · 170,3 · 177,4 · 125,5

Kаспичан · 7 344,4 · 1 138,3 · 246,3 · 892,0 · 176,4 · 4 465,7 · 196,7 · 1 088,5 · 278,8

Hикола Kозлево · 6 794,6 · 1 231,4 · 303,6 · 927,8 · 181,0 · 4 944,3 · 101,1 · 99,8 · 237,0

Hови пазар · 19 298,0 · 1 775,7 · 368,3 · 1 407,4 · 194,0 · 12 241,9 · 700,7 · 4 037,2 · 348,5

Cмядово · 9 712,5 · 1 070,3 · 253,5 · 816,8 · 177,2 · 3 680,2 · 156,8 · 4 391,0 · 237,0

Xитрино · 4 105,5 · 1 652,1 · 534,2 · 1 117,9 · 129,7 · 1 896,7 · 37,7 · 166,3 · 223,0

Шумен · 84 263,5 · 4 864,5 · 627,3 · 4 237,2 · 367,1 · 56 588,7 · 8 056,7 · 9 703,8 · 4 682,7

ОБЛАСТ ЯМБОЛ

Болярово · 7 084,1 · 1 087,3 · 423,7 · 663,6 · 192,9 · 2 070,7 · 54,1 · 3 483,9 · 195,2

Eлхово · 12 996,9 · 1 603,5 · 441,4 · 1 162,1 · 206,3 · 8 895,0 · 278,2 · 1 495,2 · 518,7

Cтралджа · 11 856,2 · 1 524,6 · 483,2 · 1 041,4 · 179,8 · 7 783,3 · 287,0 · 1 635,4 · 446,1

„Tунджа” · 15 242,1 · 2 404,6 · 1 041,4 · 1 363,2 · 232,2 · 9 738,9 · 436,1 · 1 524,2 · 906,1

Ямбол · 63 747,1 · 3 700,3 · 73,0 · 3 627,3 · 313,4 · 46 850,2 · 3 770,1 · 6 859,7 · 2 253,4

ВСИЧКО: · 6 087 750,9 · 574 833,0 · 106 575,9 · 468 257,1 · 64 285,1 · 4 281 186,5 · 326 357,0 · 644 784,7 · 193 529,5 · 2 775,1

Чл. 53. Разчетите за финансиране на капиталовите разходи на общините, одобрени с решение на общинския съвет, се представят в Министерството на финансите при условия и по ред, определени от министъра на финансите, и се публикуват на интернет страниците на общините.

Чл. 54. (1) Годишният размер на общата субсидия за делегираните от държавата дейности за общините се разпределя по тримесечия, както следва:

1. първо тримесечие - 30 на сто;

2. второ тримесечие - 25 на сто;

3. трето тримесечие - 20 на сто;

4. четвърто тримесечие - 25 на сто.

(2) Целевата субсидия за капиталови разходи по чл. 51 се предоставя на общините до 5-о число на текущия месец въз основа на заявки на общините, при условията и по реда, определени от министъра на финансите по чл. 53.

(3) При предоставянето на общата изравнителна субсидия по чл. 51 се изчислява разликата между полагащите се средства съгласно чл. 51 и предоставените до 31 май 2023 г. средства. Когато разликата е положителна, средствата се предоставят на общините ежемесечно до 5-о число на текущия месец на равни части за периода от юни до декември, а когато е отрицателна, се възстановяват в държавния бюджет.

(4) Средствата за зимно поддържане и снегопочистване се предоставят на общините до 20 януари в размер 75 на сто. Останалата сума от субсидията по чл. 51 се предоставя на общините ежемесечно до 5-о число на текущия месец на равни части за периода от септември до декември

(5) Общата субсидия за делегираните от държавата дейности се предоставя ежемесечно до 5-о число на текущия месец в размер една трета от тримесечното разпределение по ал. 1.

(6) При предоставянето на субсидията за делегираните от държавата дейности по ал. 1 и 5 след 1 юни

2023 г. се изчислява разликата между полагащите се средства съгласно ал. 1 и 5 и чл. 51 и предоставените до 31 май 2023 г. средства. Когато разликата е положителна, средствата се предоставят на общините, а когато е отрицателна, се прихващат от подлежащите на предоставяне средства за същия вид трансфер.

Чл. 55. (1) Целевата субсидия за капиталови разходи по чл. 51 може да бъде трансформирана в трансфер за други целеви разходи на общината за извършване на неотложни текущи ремонти на общински пътища, на улична мрежа и на сгради - публична общинска собственост, по механизъм и в срокове, определени с постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2023 г.

(2) В рамките на бюджетните взаимоотношения на общината с централния бюджет произтичащите от ал. 1 промени се извършват от министъра на финансите по предложение на кмета на общината въз основа на решение на общинския съвет.

Чл. 56. (1) Средствата за трансфери за други целеви разходи за местни дейности по чл. 51, т. 2 са предназначени за достигане на минималната работна заплата за 2023 г., определена с Постановление № 497 на Министерския съвет от 2022 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната (ДВ, бр. 1 от 2023 г.), в местните дейности. Разпределението на средствата по общини е на база относителния дял на разходите за заплати и възнаграждения на конкретната община в съответната функция в местните дейности спрямо общия им размер за всички общини във функцията и съобразно теглото на всяка функция, определено чрез относителния дял на броя персонал на минимална работна заплата за всяка функция в местни дейности спрямо общия брой персонал на минимална работна заплата в местни дейности по данни от отчетите за касово изпълнение на бюджетите на общините към 31 декември 2022 г. и справките за натурални показатели към тях.

(2) Средствата по ал. 1 се предоставят ежемесечно до 5-о число на текущия месец на равни части за периода от юни до декември.

Чл. 57. (1) Утвърждава допустимите максимални размери на задълженията към доставчици към 31 декември 2023 г. на бюджетните организации по чл. 13, ал. 3 от Закона за публичните финанси, както следва:

№ · Наименование · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1 · Българска академия на науките · 2 800,0

2 · Българска телеграфна агенция · 30,0

3 · Българска национална телевизия · 10 000,0

4 · Българско национално радио · 2 000,0

5 · Държавни висши училища · 18 488,3

А) Държавни висши училища, финансирани от Министерството на образованието и науката · 16 664,3

5.1. · Технически университет – София · 860,3

5.2. · Технически университет – Варна · 60,0

5.3. · Технически университет – Габрово · 60,0

5.4. · Русенски университет „Ангел Кънчев“ · 145,0

5.5. · Университет по хранителни технологии – Пловдив · 115,0

5.6. · Химикотехнологичен и металургичен университет – София · 300,0

5.7. · Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас · 300,0

5.8. · Лесотехнически университет – София · 300,0

5.9. · Университет по архитектура, строителство и геодезия – София · 246,0

5.10. · Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ – София · 239,0

5.11. · Университет за национално и световно стопанство – София · 934,0

5.12. · Икономически университет – Варна · 100,0

5.13. · Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ – Свищов · 205,0

5.14. · Софийски университет „Св. Климент Охридски“ · 4 500,0

5.15. · Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ · 400,0

5.16. · Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ · 230,0

5.17. · Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград · 730,0

5.18. · Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ · 80,0

5.19. · Национална спортна академия „Васил Левски“ – София · 700,0

5.20. · Аграрен университет – Пловдив · 115,0

5.21. · Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив · 35,0

5.22. · Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ – София · 58,0

5.23. · Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – София · 350,0

5.24. · Национална художествена академия – София · 130,0

5.25. · Университет по библиотекознание и информационни технологии – София · 42,0

5.26. · Висше училище по телекомуникации и пощи – София · 65,0

5.27. · Медицински университет – София · 2 385,0

5.28. · Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна · 1 500,0

5.29. · Медицински университет – Пловдив · 780,0

5.30. · Медицински университет – Плевен · 90,0

5.31. · Тракийски университет – Стара Загора · 400,0

5.32. · Висше транспортно училище „Тодор Каблешков“ – София · 125,0

5.33. · Висше строително училище „Любен Каравелов“ – София · 85,0

Б) Държавни висши училища, финансирани от Министерството на отбраната · 1 824,0

(2) Сумите за съответните бюджетни организации по ал. 1 могат да бъдат увеличени с акт на Министерския съвет, като общият размер на увеличенията не може да надвишава 20 на сто от сумата по ал. 1 за съответната бюджетна организация.

(3) Министерският съвет може да извършва компенсирани промени в сумите по ал. 1, когато очакваният размер на задълженията към доставчиците на съответната бюджетна организация е по- малък от съответната сума по ал. 1.

(4) В обхвата на задълженията по ал. 1-3 се включват всички задължения към доставчици, които подлежат на плащане и отчитане по съответните бюджети на бюджетните организации по ал. 1, с изключение на задълженията по финансов лизинг, търговски лизинг и други форми на дълг, за доставки на активи, отчетени като бюджетни разходи.

Чл. 58. (1) В 10-дневен срок от обнародването на постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2023 г. в „Държавен вестник“ бюджетните организации, чиито бюджети са част от държавния бюджет, публикуват на интернет страницата си утвърдените им бюджети, както и програмните формати на бюджетите си при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.

(2) Първостепенните разпоредители с бюджет са отговорни и контролират процеса по публикуване от второстепенните им разпоредители с бюджет на информация или на документи на интернет страницата им, когато това е предвидено в този закон или в Закона за публичните финанси.

Чл. 59. Утвърждава обща годишна квота за предоставяне на ваучери за храна по чл. 209, ал. 7 от Закона за корпоративното подоходно облагане в размер на 1 млрд. лв.

Чл. 60. Определя до 100 млн. лв. общ размер на сумата, подлежаща за възстановяване на земеделските стопани от акциза за газьола съгласно чл. 47б от Закона за подпомагане на земеделските производители.

Чл. 61. Минималният размер на основната заплата за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от държавен служител по чл. 68 от Закона за държавния служител, за 2023 г. е 780 лв.

Чл. 62. Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лицата по чл. 212, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, по чл.

177, ал. 2 и чл. 180, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, по чл. 22 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, по чл. 71, ал. 2 и чл. 73, ал. 2 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, по чл. 64, ал. 3 от Закона за Националната служба за охрана и по чл. 64, ал. 2 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ е 380 лв. от 1 януари 2023 г.

Чл. 63. (1) Средномесечният доход по чл. 4 от Закона за семейни помощи за деца за 2023 г. е 610 лв.

(2) Средномесечният доход по чл. 4а, ал. 2, т. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2023 г. е 510 лв.

(3) Средномесечният доход по чл. 4а, ал. 2, т. 2 от Закона за семейни помощи за деца за 2023 г. е от 510,01 лв. до 610 лв. включително.

(4) Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2023 г. за семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода по ал. 2, е, както следва:

№ · Наименование · Сума (хил. лв.)

1 · 2

5.34. · Военна академия „Георги Стойков Раковски“ · 19,0

5.35. · Национален военен университет „Васил Левски“ · 300,0

5.36. · Висше военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ · 1 500,0

5.37. · Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“ · 5,0

Всичко: · 33 318,3

1. за семейство с едно дете – 50 лв.;

2. за семейство с две деца – 110 лв.;

3. за семейство с три деца – 165 лв.;

4. за семейство с четири деца – 175 лв., като за всяко следващо дете в семейството помощта за семейството расте с 20 лв.

(5) Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2023 г. за семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца съгласно ал. 3 е 80 на сто от размера на помощта, определен в ал. 4.

(6) Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца за 2023 г. се определя и изплаща в размера по ал. 4, т. 1.

(7) Размерът на месечната помощ за отглеждане на близнаци по чл. 7, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца е 75 лв.

(8) Размерът на еднократната помощ при бременност по чл. 5а, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2023 г. е 150 лв.

(9) Размерът на еднократната помощ при раждане на живо дете по чл. 6, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2023 г. е, както следва:

1. за първо дете – 250 лв.;

2. за второ дете – 600 лв.;

3. за трето дете – 300 лв.;

4. за четвърто и всяко следващо дете – 200 лв.

(10) Размерът на допълнителната еднократна помощ за дете с установени трайни увреждания 50 и над

50 на сто до навършване на двегодишна възраст по чл. 6, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца за 2023 г. е 100 лв.

(11) Размерът на еднократната помощ при осиновяване на дете по чл. 6б, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца се определя и изплаща в размера по ал. 9, т. 1.

(12) Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете до навършване на една година по чл. 8, ал.

1 от Закона за семейни помощи за деца за 2023 г. е 200 лв.

(13) Размерът на еднократната помощ за отглеждане на близнаци по чл. 6а, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2023 г. е 1200 лв. за всяко дете.

(14) Размерът на еднократната помощ за отглеждане на дете от майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение, по чл. 8в, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2023 г. е

2880 лв.

(15) Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца за родители (осиновители), семейства на роднини или близки и доброволни приемни семейства, при които са настанени деца с трайни увреждания, за 2023 г. е, както следва:

1. за дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 930 лв.;

2. за дете с определени от 70 до 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 450 лв.;

3. за дете с определени от 50 до 70 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 350 лв.

(16) Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца за професионални приемни семейства, при които са настанени деца с трайни увреждания, за 2023 г. е, както следва:

1. за дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 490 лв.;

2. за дете с определени от 70 до 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 420 лв.;

(17) Размерът на месечната помощ за дете без право на наследствена пенсия от починал родител по чл. 8е, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2023 г. е 150 лв.

(18) Размерът на еднократната помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас, по чл. 10а от Закона за семейни помощи за деца за учебната 2023 – 2024 година е 300 лв.

(19) Размерът на еднократната помощ за ученици, записани в осми клас, по чл. 10б от Закона за семейни помощи за деца за учебната 2023 – 2024 година е 300 лв.

(20) Размерът на обезщетенията по чл. 230, ал. 1 и чл. 231, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за 2023 г. е 340 лв.

Чл. 64. Максималният размер на държавните парични награди по чл. 3, ал. 1 от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията е, както следва:

1. за наградата по чл. 3, ал. 1, т. 1 – до 700 лв.;

2. за наградата по чл. 3, ал. 1, т. 2 – до 700 лв.;

3. за наградата по чл. 3, ал. 1, т. 3 – до 5000 лв.

Чл. 65. Размерът на държавната субсидия за един получен действителен глас по чл. 26, ал. 1 от Закона за политическите партии за 2023 г. е 8 лв.

Чл. 66. Максималният размер на присъдената издръжка, която се изплаща от държавата по чл. 152, ал. 1 от Семейния кодекс, за 2023 г. е 100 лв.

Чл. 67. Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2023 г. е в размер на 4,5 млрд. лв.

Чл. 68. Максималният размер на държавния дълг към края на 2023 г. не може да надвишава 46,8 млрд. лв.

Чл. 69. (1) Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината по реда на Закона за държавния дълг, е 13,7 млрд. лв.

(2) В рамките на ограничението по ал. 1 Министерският съвет може да поема външен държавен дълг по средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари, създадена с Договора за дилърство между Република България в качеството на Емитент и Ситигруп Глобъл Маркетс Лимитид, Ейч Ес Би Си Банк Пи Ел Си, Сосиете Женерал и Уникредит Банк АГ в качеството на Организатори и Дилъри относно Глобална средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност 8 000 000 000 евро, Договора за агентство между Република България в качеството на Емитент и Ситибанк Н.А., клон Лондон, в качеството на Фискален агент, Платежен агент, Агент по замяната, Агент по прехвърлянето и Агент за изчисляване, и Ситигруп Глобъл Маркетс Дойчланд АГ в качеството на Регистратор, Платежен агент и Агент по прехвърлянето относно Глобална средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност 8 000 000 000 евро, и Акта за поемане на задължения от Република България в качеството на Емитент относно Глобална средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност 8 000 000 000 евро, подписани на 6 февруари 2015 г. (ратифицирани със закон – ДВ, бр. 16 от 2015 г.) (ДВ, бр. 25 от 2015 г.), с максимален съвкупен номинален обем на облигациите, които могат да бъдат издадени по програмата, увеличен от 8 000 000 000 евро на 10 000

000 000 евро в изпълнение на чл. 68, ал. 4 от Закона за държавния бюджет на Република България за

2020 г. и увеличен от 10 000 000 000 евро на 12 000 000 000 евро в изпълнение на чл. 68, ал. 5 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., както и външен държавен дълг чрез заеми по инструменти на Европейския съюз и от международни финансови институции, включително за финансиране на проекти и програми.

(3) В рамките на текущата бюджетна година разпоредителите с бюджет по държавния бюджет не могат да поемат нов държавен дълг по чл. 37, ал. 1, т. 1, буква „б“ от Закона за публичните финанси.

(4) В рамките на ограничението по ал. 1 Министерският съвет може да поема държавен дълг за финансиране на програми и инструменти за финансова стабилизация, включително за предоставяне на заемно финансиране на Единния фонд за преструктуриране в рамките на Единния механизъм за преструктуриране на кредитни институции и някои инвестиционни посредници.

(5) Максималният съвкупен номинален обем на облигациите, които могат да бъдат издадени в изпълнение на средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари по ал. 2 (лимит на програмата), се увеличава от 12 000 000 000 евро на 17 000 000 000 евро, като министърът на финансите предприема действията, предвидени в договорите и акта по ал. 2.

Чл. 70. (1) За целите на касовото управление и плащанията на бюджетните организации освен дълга по чл. 69, ал. 1 може да се поема държавен дълг, който се изплаща до края на текущата бюджетна година, при условие че не се увеличава държавният дълг към края на годината.

(2) За оптимизиране на обслужването на държавния дълг министърът на финансите може:

1. да емитира освен дълга по чл. 69, ал. 1 държавни ценни книжа за обратно изкупуване на вътрешни и външни задължения на страната, при условие че не се увеличава държавният дълг към края на годината;

2. да сключва договори за намаляване на риска при рефинансиране и изглаждане на матуритетната структура на дълга, при условие че в резултат на това не се увеличава номиналната стойност на дълга;

3. да сключва договори за валутни и лихвени суапови операции;

4. да изплаща предсрочно задължения по държавния дълг.

Чл. 71. В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да издава държавни гаранции, както следва:

1. по Закона за кредитиране на студенти и докторанти – в общ размер до 40 млн. лв.;

2. по нови заемни споразумения на Българската банка за развитие по Закона за Българската банка за развитие в размер до 700,0 млн. лв. или тяхната валутна равностойност при спазване на законодателството в областта на държавните помощи;

3. по нови заемни споразумения за предоставяне на извънредна макрофинансова помощ от Европейския съюз на Украйна в размер до левовата равностойност на 16 654 646 евро;

4. по нови заемни споразумения за плащания на „Булгаргаз“ ЕАД в размер до левовата равностойност на 150 млн. евро при спазване на законодателството в областта на държавните помощи;

5. по нови заемни споразумения за инвестиции на „Булгартрансгаз“ ЕАД в общ размер до левовата равностойност на 382 млн. евро при спазване на законодателството в областта на държавните помощи.

Чл. 72. Максималният размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени по реда на чл. 71, е 1 814 млн. лв.

Чл. 73. (1) Държавните висши училища могат да поемат дълг в общ размер до 20 млн. лв. за финансиране на проекти чрез финансови инструменти по смисъла на чл. 2, т. 11 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ, L 347/320 от 20 декември 2013 г.), от финансови посредници, в изпълнение на финансов инструмент, управляван от „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД.

(2) Дълг по ал. 1 се поема съгласувано с министъра на образованието и науката след преценка от негова страна на възможностите на съответното държавно висше училище за обслужването на плащанията по дълга.

Чл. 74. За 2023 г. приходите, разходите, включително за сметка на националното съфинансиране, както и елементите на финансирането, свързани с държавните инвестиционни заеми и държавните инвестиционни заеми с краен бенефициент – търговско дружество, администрирани и управлявани от разпоредители с бюджет по държавния бюджет, са планирани по централния бюджет. Общият лимит на разходите е в размер до 20 933,9 хил. лв.

Чл. 75. (1) В случаите, когато на основание чл. 109 и 110 от Закона за публичните финанси се одобряват промени на показатели по отделните бюджетни програми по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, които прилагат програмен формат на бюджет, свързани с увеличение на администрираните разходи, за които с постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2023 г. не са утвърдени администрирани разходни параграфи, с акта за одобряване на промените се създават администрирани разходни параграфи и се посочва размерът на сумите по тях.

(2) С промени по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет по ал. 1, извършвани на основание чл. 112, ал. 2 и 3 от Закона за публичните финанси, могат да се създават нови администрирани разходни параграфи извън утвърдените с постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2023 г. или вече създадените по реда на ал. 1 само след предварително съгласуване с министъра на финансите или с оправомощено от него лице.

Чл. 76. Министерският съвет може да извършва промени на утвърдените с този закон максимални размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и на максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г., на първостепенните разпоредители с бюджет, част от държавния бюджет, след представянето по реда на чл. 167 от Закона за публичните финанси на отчетните данни, отнасящи се за техните годишни финансови отчети за 2022 г.

Чл. 77. (1) Разходите за персонал, утвърдени по чл. 4 – 48, се извършват до определения размер с изключение на делегираните бюджети.

(2) Промени на разходите за персонал могат да се извършват само с акт на Министерския съвет при структурни промени, в т.ч. при изплащане на обезщетения, свързани с прекратяване на трудови или служебни правоотношения, за дейности в условията на миграционен натиск, за подготовката и произвеждането на избори съгласно Изборния кодекс, както и при компенсирани промени между бюджети.

(3) При намаляване числеността на персонала, извън случаите на извеждане на дейности от бюджетно на друго финансиране и случаите на намаляване на персонала вследствие на преминаване на функции и персонал към друга бюджетна организация, икономиите от разходите за персонал може да се използват за увеличение на индивидуалните основни месечни заплати съобразно оценката на изпълнението, включително извън сроковете по наредбата по чл. 67, ал. 3 от Закона за държавния служител и чл. 107а, ал. 10 от Кодекса на труда.

(4) Икономията на разходите за персонал може да се използва текущо или с натрупване за изплащането на допълнителни възнаграждения за постигнати резултати и дължимите за тях осигурителни вноски и/или за други разходи. При необходимост първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет извършват съответните вътрешнокомпенсирани промени по бюджетите си и уведомяват министъра на финансите.

(5) Алинеи 1 и 2 не се прилагат по отношение на увеличение на разходите за персонал за сметка на:

1. получени средства от помощи и дарения;

2. вътрешно преструктуриране на разходите за социално-битово и културно обслужване на персонала и за допълнителни плащания по чл. 71, ал. 3, чл. 75 и 76 от Закона за дипломатическата служба с характер на плащания за персонала и свързаните с тях осигурителни вноски и данъци;

3. получени трансфери от други бюджети, които не са част от държавния бюджет;

4. получени трансфери от бюджети по държавния бюджет в годишен размер на увеличението до 2 млн. лв.;

5. средства по програми за развитие на предучилищното и училищното образование и по национални програми за развитие на държавните висши училища;

6. разходи за изпълнение на Националния план за действие по заетостта и за възнаграждения на приемните семейства по Закона за закрила на детето;

7. проекти, финансирани със средства, инструменти и механизми от Европейския съюз;

8. вътрешно преструктуриране на разходите за случаите, когато разпоредителите с бюджет изпълняват международни договори и програми през текущата година, в т.ч. по официална помощ за развитие и хуманитарна помощ;

9. разходи от резерва за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия по чл. 1, ал. 2, раздел ІІ, т. 5.1 при участие в спасителни и/или неотложни аварийно-възстановителни дейности.

(6) Промените по ал. 5, по т. 1 – 8, с изключение за самостоятелните бюджети, се извършват от министъра на финансите по реда на чл. 110 от Закона за публичните финанси, а тези по т. 9 – по реда на чл. 109 от Закона за публичните финанси.

Чл. 78. Всички промени по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет се извършват текущо, но не по-късно от 31 декември 2023 г. Във връзка с годишното счетоводно приключване и изготвянето на отчетите за касовото изпълнение промени по реда на чл. 110, 112 и 113 от Закона за публичните финанси могат да се извършват и до 29 февруари 2024 г.

Чл. 79. Бюджетните организации, настанени в сгради – собственост на държавата или на общините, не заплащат наеми.

Чл. 80. (1) Определя сметките за средствата от Европейския съюз, за които през 2023 г.

Министерският съвет ще утвърждава годишни разчети, както следва:

1. сметка за средствата от Европейския съюз на Националния фонд;

2. сметка за средствата от Европейския съюз на Държавен фонд „Земеделие“.

(2) Актуализиране на разчетите по сметката по ал. 1, т. 1 се извършва от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите след изтичане на третото тримесечие на бюджетната година при съществено влошаване на бюджетното й салдо.

(3) Актуализиране на разчетите по сметката по ал. 1, т. 2 се извършва от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието съгласувано с министъра на финансите след изтичане на третото тримесечие на бюджетната година при влошаване на бюджетното ѝ салдо.

(4) Министърът на финансите може да извършва компенсирани промени по утвърдените годишни разчети на сметките по ал. 1, т. 1 и 2 при запазване на тяхното бюджетно салдо.

(5) Предвидените трансфери от централния бюджет за сметките за средства от Европейския съюз по ал. 1, както и останалите приложими за тези сметки форми за финансиране съгласно чл. 17, ал. 4 от Закона за публичните финанси се използват за финансиране на плащания, свързани с функциите и дейността на Националния фонд и на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателната агенция, включително и за покриване на суми и/или тяхното възстановяване на европейските фондове, произтичащи от недопустими разходи, финансови корекции, прихващания и възстановявания на суми, осигуряване на финансирания чрез временни безлихвени заеми по чл. 104, ал. 1, т. 2 и чл. 142, ал. 1 от Закона за публичните финанси, както и за акумулиране на средства по тези сметки, разполагаеми за плащания за следващи години.

(6) По реда на ал. 2 и 3 може да се извършва промяна на трансфера от централния бюджет за съответната сметка за средства от Европейския съюз, включително чрез възстановяване на неусвоени трансфери, в т.ч. и от минали години, по сметка на централния бюджет, при условие че при тази промяна не се възпрепятства своевременното финансиране и извършване на разплащания от съответната сметка или промяната на трансфера се компенсира за съответната сметка за средства от Европейския съюз с други приложими форми за финансиране съгласно чл. 17, ал. 4 от Закона за публичните финанси.

Чл. 81. (1) Националното съфинансиране на средствата от помощта, предоставена на Република България от Европейския съюз и от други донори по Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд/Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Механизма за възстановяване и устойчивост, Инициативата за младежка заетост, Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица на Европейския съюз, Фонда за справедлив преход, програмите за трансгранично сътрудничество по външни граници на Европейския съюз, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм и втората Швейцарско- Българска програма за сътрудничество, се включва в трансфера по чл. 1, ал. 2, раздел III, т. 1.4 от държавния бюджет.

(2) Националното съфинансиране на средствата от помощта, предоставена на Република България от Европейския съюз по Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за морско дело и рибарство и Европейския фонд за рибарство, се включва в трансфера по чл. 1, ал. 2, раздел ІІІ, т. 1.5 от държавния бюджет.

(3) В трансфера по чл. 1, ал. 2, раздел III, т. 1.4 от държавния бюджет се включват и средства за национално публично съфинансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост.

Чл. 82. (1) За уреждане на взаимоотношенията, свързани с наложени финансови корекции по оперативни програми и с предоставени безлихвени заеми от централния бюджет, министърът на финансите по предложение на органите, отговорни за финансовото управление на средствата от Европейския съюз, може да извършва промени на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет, сметките за средства от Европейския съюз и бюджетите на бенефициентите – бюджетни организации.

(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага съответно и за средствата от други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от Европейския съюз.

(3) Размерът на неразплатените задължения на общини – бенефициенти по програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарство за програмен период 2014-2020 г., за наложени финансови корекции се намалява с 80 на сто еднократно чрез сключване на тристранно споразумение между управляващия орган на оперативна програма, министъра на финансите и кмета на съответната община.

Чл. 83. (1) Когато по одобрени проекти данък върху добавената стойност е финансиран като разход от разпоредители с бюджет, за частта, за която възниква право на приспадане на данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност, сумата се връща на разпоредителя с бюджет, който е финансирал разхода, от този разпоредител с бюджет, който е получил финансирането, в срок до края на месеца, следващ месеца, през който правото на данъчен кредит е упражнено. За невъзстановените в срок суми се дължи лихва за забава съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

(2) Вземанията по ал. 1 са публични и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 84. (1) Държавен фонд „Земеделие“ извършва плащания за финансиране на разходи за данък върху добавената стойност на общини по одобрени за подпомагане проекти по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., Програмата за морско дело и рибарство за периода 2014 - 2020 г., Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 - 2027 г. и по Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури за периода 2021 - 2027 г. въз основа на подадено от бенефициентите искане за плащане съгласно реда и условията за това, определени от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

(2) Общините са длъжни в срок до 10 дни от постъпването на финансовите средства по ал. 1 по банковата сметка за средства от Европейския съюз да ги преведат по сметките на съответния доставчик на услуга, стока или строителство по одобрения проект, като в същия срок представят пред Държавен фонд „Земеделие“ доказателства за извършеното плащане в случаите на междинно или окончателно искане. При неизпълнение на задължението по изречение първо общините дължат възстановяване на Държавен фонд „Земеделие“ на изплатените финансови средства заедно със 91

законната лихва считано от изтичането на 10-дневния срок. В случаите, когато преди постъпване на средствата по ал. 1 общините са финансирали разходи за данък върху добавената стойност по сключени договори със съответния доставчик на услуга, стока или строителство по одобрения проект с временно свободните средства по бюджета на общината, ползваният бюджетен ресурс се възстановява с постъпилите средства по банковата сметка за средства от Европейския съюз.

(3) Разход, финансиран по ал. 1, за данък, за който възниква право на приспадане на данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност, подлежи на възстановяване от общината на Държавен фонд „Земеделие“ по реда на чл. 83.

(4) В случаите, когато изплатена по одобрения проект безвъзмездна финансова помощ подлежи на възстановяване, общината възстановява на Държавен фонд „Земеделие“ и предоставените по ал. 1 финансови средства в размер, съответстващ на размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ по проекта, заедно със законната лихва съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

(5) Вземанията по ал. 2, 3 и 4 са публични и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Вземанията по ал. 4 се установяват от Държавен фонд „Земеделие“, а за Програмата за морско дело и рибарство за периода 2014 - 2020 г. и Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури за периода 2021 - 2027 г. – от управляващия орган, с акта, с който по основание и размер се определя размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ по проекта.

Чл. 85. За финансиране на проекти на общините за подобряване качеството на атмосферния въздух във връзка с Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-174/21 въз основа на решение на Управителния съвет на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) може да се предостави финансиране на базата на фактически извършени разходи на общините от бюджета на ПУДООС в общ размер до 15 млн. лв. за сметка на преходния остатък на предприятието съгласувано с министъра на финансите, без да се нарушава салдото по консолидираната фискална програма.

Чл. 86. През 2023 г. може да се предоставят допълнителни средства за възнаграждения по бюджетите на общините, изпълняващи мерки и проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост, за сметка на централния бюджет за 2023 г. въз основа на акт на Министерския съвет по предложение на съответния министър, отговорен за изпълнението на мерките и проектите по плана.

Чл. 87. През 2023 г. може да се предоставят допълнителни средства по бюджетите на общините за изплащане на обезщетения за неизползван отпуск на основание чл. 224 от Кодекса на труда на кметове и кметски наместници за сметка на централния бюджет за 2023 г. при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

Чл. 88. Неусвоените средства към 31 декември 2022 г. по бюджетите на общините от трансфери за компенсиране на разходите в изпълнение на чл. 283, ал. 12 от Закона за предучилищното и училищното образование могат да се разходват през 2023 г. за същата цел, като при остатък - той се възстановява в държавния бюджет в срок до 20 декември 2023 г.

Чл. 89. Неусвоените към 31 декември 2022 г. средства по бюджетите на общините от трансфери по чл. 52, ал. 1, т. 1, буква „а“ от Закона за публичните финанси, постъпили през предходни години, с изключение на тези във функция „Образование“, могат да се разходват за делегираните от държавата дейности във всички функции, в т.ч. за капиталови разходи, ако това не противоречи на условията, определени в нормативния акт, с който са одобрени, като при остатък - той се възстановява в държавния бюджет в срок, не по-късен от 20 декември 2023 г.

Чл. 90. (1) Неусвоените към 31 декември 2022 г. средства по бюджетите на общините от трансфери за други целеви разходи, постъпили през 2018 г. и 2019 г. на основание актове на Министерския съвет, за обекти, за които към 1 януари 2023 г. има обявена процедура по чл. 18, ал. 1 от Закона за обществените поръчки и тя не е прекратена, и/или изпълнението на дейностите и разплащанията за обектите не са приключили, се разходват за същата цел през 2023 г., като при остатък - той се възстановява в държавния бюджет в срок до един месец от приключването на разплащанията, но не по-късно от 20 декември 2023 г.

(2) Неусвоените към 31 декември 2022 г. средства по бюджетите на общините от трансфери за други целеви разходи, постъпили през 2020 г. и 2021 г. на основание актове на Министерския съвет, се разходват за същата цел през 2023 г., като при остатък - той се възстановява в държавния бюджет в срок до един месец от приключването на разплащанията, но не по-късно от 20 декември 2023 г.

Чл. 91. Неусвоените към 31 декември 2022 г. средства по бюджетите на общините от трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища, постъпили през 2019 г., 2020 г., 2021 г.

и 2022 г., може да се разходват през 2023 г. за дейностите по зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища съгласно съответната наредба по чл. 36 от Закона за пътищата, както и за придобиване на дълготрайни материални активи за снегопочистване на територията на общината по решения на общинските съвети и за материали за обезопасяване срещу хлъзгане.

Чл. 92. (1) Неусвоените към 31 декември 2022 г. средства по бюджетите на общините, отпуснати през

2018 г. и 2019 г. от резерва за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия, за обекти, за които към 1 януари 2023 г. има обявена процедура по чл. 18, ал. 1 от Закона за обществените поръчки и тя не е прекратена, и/или изпълнението на дейностите и разплащанията за обектите не са приключили, се разходват за същата цел през 2023 г., като при остатък - той се възстановява по отделно открита банкова сметка на централния бюджет на името на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерството на вътрешните работи в Българската народна банка до 15-о число на месеца, следващ месеца на завършване и разплащане на обектите, за които са предназначени. Операциите и наличностите по тази сметка се отразяват в отчетността на централния бюджет и не се включват в бюджета на Министерството на вътрешните работи. Възстановените суми се отчитат по централния бюджет и по бюджетите на общините като възстановени трансфери.

(2) Неусвоените към 31 декември 2022 г. средства по бюджетите на общините, отпуснати през 2020 г.

и 2021 г. от резерва за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия, се разходват за същата цел през 2023 г., като при остатък - той се възстановява по реда на ал. 1.

Чл. 93. (1) Годишният размер на плащанията за 2023 г. за всяка община по дългосрочни договори с гарантиран резултат (ЕСКО договори) и по заеми, предоставени им от финансови посредници в изпълнение на финансов инструмент, управляван от „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД, не се включва в общия годишен размер на плащанията по общинския дълг за съответната община при определяне на съотношението и при прилагане на ограничението по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси.

(2) Алинея 1 не се прилага при установени от контролен орган нарушения при сключването на ЕСКО договорите и/или при установяване на негативно въздействие на тези договори върху параметрите на разходите на общините.

(3) Плащанията през 2023 г. по главницата на съществуващ дълг със средства от нов дълг не се включват в ограничението по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси.

(4) При прилагане на ограничението по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси се включват извършените плащания по главницата на банкови заеми тип овърдрафт/револвиращи кредити.

(5) През 2023 г. общините могат да поемат дълг извън ограниченията по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси чрез заеми, предоставени им от финансови посредници в изпълнение на финансов инструмент, управляван от „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД, като годишният размер на плащанията на общината за всяка година по всички видове заеми без тези по ал. 3 и по чл. 32, ал. 5 от Закона за публичните финанси и без плащанията по ЕСКО договорите по ал. 1, не може да надвишава 25 на сто от средногодишния размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия за последните три години, изчислен на базата на данни от годишните отчети за изпълнението на бюджета на общината.

Чл. 94. Ограничението по чл. 94, ал. 3, т. 2 от Закона за публичните финанси не се прилага за ангажименти за разходи по сключени договори от общината през периода 2020 – 2023 г.:

1. за извършвани от общината услуги по чл. 62 от Закона за местните данъци и такси;

2. за сметка на трансферите от централния бюджет по чл. 52, ал. 1, т. 1, буква „г“ от Закона за публичните финанси.

Чл. 95. Кметовете на общините задължително поддържат постоянен интернет и комуникационна свързаност на общинските администрации за нуждите на компонентите на електронното управление съобразно минимални изисквания за качество, публикувани на интернет страницата на Министерството на електронното управление.

Чл. 96. (1) За унифициране на счетоводните процеси във всички общини кметовете задължително въвеждат Интегрирана финансово-информационна система за общините съгласно одобрения от министъра на финансите план за нейното внедряване. Кметовете на общини, включени в плана за

2023 г., оказват съдействие на изпълнителя на проекта за въвеждането на системата.

(2) За унифициране на счетоводните процеси в бюджетните организации, чиито бюджети са включени в държавния бюджет, съответните първостепенни разпоредители с бюджет задължително въвеждат Интегрирана финансово-информационна система съгласно одобрен от Министерския съвет план за нейното внедряване. Ръководителите на бюджетните организации, включени в плана, оказват съдействие за въвеждането на Интегрираната финансово-информационна система.

Чл. 97. (1) Размерът на средствата за представителни разходи за кметовете в общините не може да бъде по-голям от 3 на сто от общия годишен размер на разходите за издръжка за дейност „Общинска администрация“.

(2) Размерът на средствата за представителни разходи за общинските съвети не може да бъде по- голям от 1,5 на сто от общия годишен размер на разходите за издръжка за дейност „Общинска администрация“.

Чл. 98. Кметът на община, за която срокът на процедурата за финансово оздравяване е изтекъл през

2022 г. и отпуснатият по реда на чл. 130ж, ал. 1 от Закона за публичните финанси заем не е възстановен, изпраща проекта на бюджет на общината за съгласуване от министъра на финансите.

При разглеждането от общинския съвет на бюджета на общината се обсъжда и становището на министъра на финансите.

Чл. 99. До два месеца от обнародването на този закон в „Държавен вестник“ нови безлихвени заеми по чл. 103, ал. 1 и 4 от Закона за публичните финанси могат да се отпускат на общини, когато решението на общинския съвет за поемане на дълг е прието преди изтичането на 39 месеца от неговото избиране.

Чл. 100. По реда на чл. 106 от Закона за публичните финанси могат да се прихващат и дължимите лихви по чл. 105, ал. 1 от същия закон.

Чл. 101. (1) Акционерните дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала и дружествата, които те контролират, в които размерът на средствата на Фонд „Резервен“ е достигнал или е надхвърлил една десета част от капитала или определената от устава по-голяма част, при приключване на финансовата 2022 г. не правят отчисления за Фонд „Резервен“.

(2) Акционерните дружества по ал. 1, в които средствата на Фонд „Резервен“ са в размер, по-малък от посочения в ал. 1, при приключване на финансовата 2022 г. правят отчисления за фонда в размер на една десета част от реализираната печалба, а когато така определените отчисления биха довели до превишаване на определения размер на Фонд „Резервен“, правят отчисления в размер, съответстващ на средствата, необходими за неговото попълване.

Чл. 102. (1) Държавните и общинските предприятия и едноличните търговски дружества с държавно, съответно с общинско участие, отдали под наем предоставените им застроени или незастроени недвижими имоти, дължат вноска в размер 50 на сто от получения наем в държавния бюджет, а общинските – в общинския бюджет.

(2) Алинея 1 не се прилага за юридически лица, когато при тяхното образуване или преобразуване имуществото, което те отдават под наем, е предоставено за извършване на дейности, свързани с отдаването под наем.

(3) Държавните или общинските лечебни заведения – еднолични търговски дружества, както и лечебните заведения – търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала, прилагат чл. 105 от Закона за лечебните заведения.

(4) Сумите по ал. 1 се внасят от държавните предприятия и едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала в 10-дневен срок от всяко получаване на суми по наемния договор по сметка за приходите по централния бюджет на Националната агенция за приходите.

(5) Сумите по ал. 1 се внасят от общинските предприятия и едноличните търговски дружества с общинско участие в капитала в 10-дневен срок от всяко получаване на суми по наемния договор по сметката за приходите на общината, която има участие в съответното общинско предприятие или дружество.

(6) Вноските по ал. 1, дължими към държавния бюджет, се установяват и събират от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(7) Вноските по ал. 1, дължими към общинския бюджет, се установяват и събират от органите на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 103. (1) Целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват за обезпечения.

(2) Средствата по ал. 1 не могат да се използват и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица.

(3) Неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по ал. 1 може да се прихващат в пълен размер с подлежащи на отпускане такива средства.

(4) Алинеи 1 – 3 се прилагат и когато средствата за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги на нефинансовите предприятия се предоставят от държавния бюджет чрез бюджетите на общините.

Чл. 104. (1) Средствата за юридическите лица с нестопанска цел по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет се предоставят за:

1. дейности с неикономически характер;

2. дейности с икономически характер при съобразяване с правилата в областта на държавните помощи и чл. 21 от Закона за публичните финанси.

(2) В случаите, когато лицата по ал. 1 извършват стопанска и нестопанска дейност, са задължени да разграничат видовете си дейности така, че да е налице фактическо или финансово-счетоводно обособяване на съответните дейности и да поддържат отделно счетоводно отчитане на стопанската и нестопанската дейност по отношение на активите, пасивите, приходите и разходите, свързани с тези дейности.

Чл. 105. Първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет предвиждат в рамките на утвърдените с този закон капиталови разходи по бюджетите им за 2023 г. средства за реализиране на енергоспестяващи мерки и за реализиране на мерки за осигуряване на достъпна архитектурна среда за хората с увреждания, при условие че те не са изпълнени до края на 2022 г.

Чл. 106. (1) При прилагане през 2023 г. на чл. 156 от Закона за публичните финанси министърът на финансите може да включи съответните лица в схемата за централизирано разплащане по чл. 159 –

161 от Закона за публичните финанси на осигурителни вноски и данъците върху доходите на физическите лица по реда на ал. 2 и в определени от него срокове.

(2) Министърът на финансите определя начина на включване на съответните лица на основата на принципите и правилата на схемата за централизирано разплащане по Закона за публичните финанси, включително и чрез прилагане на подход на превеждане на дължимите суми по сметка на съответния първостепенен разпоредител с бюджет.

(3) При прилагане на подход на превеждане на дължимите от лицата по ал. 1 суми по сметка на съответния първостепенен разпоредител с бюджет те се превеждат месечно, до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.

(4) Наличните на датата на включване в схемата за централизирано разплащане по Закона за публичните финанси задължения на лицата по ал. 1 за осигурителни вноски и данъци върху доходите 95

на физически лица, попадащи в схемата, се декларират и превеждат по сметки на Националната агенция за приходите по досегашния ред.

(5) Алинеи 2 – 4 се прилагат и за включените към 31 декември 2022 г. в схемата за централизирано разплащане по чл. 159 – 161 от Закона за публичните финанси лица по чл. 156 от Закона за публичните финанси.

(6) Министърът на финансите дава указания по прилагането на ал. 1 – 5.

Чл. 107. (1) Разходите за обслужването от банките на операциите на бюджетните организации по събирането на приходи и други постъпления чрез картови плащания по чл. 4, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой се изплащат чрез съответните бюджети за сметка на централния бюджет, като се прилагат цените от съответните тарифни позиции, определени в договорите между Министерството на финансите и банките по чл. 154, ал. 9 от Закона за публичните финанси.

(2) Разходите по ал. 1 са за сметка на централния бюджет чрез извършване на съответните промени по реда на Закона за публичните финанси, както следва:

1. на първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет – чрез одобряване на допълнителни разходи по бюджетите им за сметка на бюджетното взаимоотношение с централния бюджет;

2. на общините – чрез допълнителни трансфери по чл. 52, ал. 1, т. 1, буква „г“ от Закона за публичните финанси;

3. на социалноосигурителните фондове – чрез допълнителен трансфер от централния бюджет, като за Националния осигурителен институт възстановяването на разходите може да е за сметка на частта от предвидения трансфер от централния бюджет за покриване на недостига от средства, в случай на неусвоени суми от него;

4. на държавните висши училища, Българската академия на науките и бюджетните организации по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси – чрез одобряване на допълнителен трансфер от бюджета на съответния първостепенен разпоредител с бюджет по държавния бюджет за сметка на бюджетното му взаимоотношение с централния бюджет;

5. на останалите разпоредители с бюджет по чл. 13, ал. 3 от Закона за публичните финанси – чрез допълнителен трансфер от централния бюджет или от съответния финансиращ бюджет за сметка на бюджетното му взаимоотношение с централния бюджет.

(3) При плащането в края на годината на дължимите разходи в случай на недостиг, първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет могат да ги извършат за сметка на икономии в съответните бюджети в частта на разходите и предоставените трансфери, а разпоредителите с бюджет по чл. 13, ал. 3 и 4 от Закона за публичните финанси – за сметка на икономии в разходите, финансирани чрез трансфери от държавния бюджет.

(4) Заплащането през 2023 г. на разходите за извършеното до 31 декември 2020 г. обслужване от банките на операциите на бюджетните организации по събирането на приходи и други постъпления чрез картови плащания по чл. 4, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой е за сметка на средствата по ал. 2.

(5) Заплащането на разходите за банково обслужване по останалите тарифни позиции от договорите между Министерството на финансите и банките по чл. 154, ал. 9 от Закона за публичните финанси се извършва по досегашния ред от централния бюджет.

(6) Министърът на финансите дава указания по прилагането на ал. 1 – 5.

Чл. 108. Министерският съвет може да одобрява допълнителни разходи/трансфери и/или увеличение на показателите по чл. 86, ал. 2, т. 5 и 6 от Закона за публичните финанси за бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет за сметка на икономии на разходи и/или трансфери по бюджетите на други първостепенни разпоредители с бюджет по държавния бюджет за финансиране на дейности по оказване на незабавна хуманитарна помощ на живеещите в Украйна български граждани и българи с украинско гражданство, включително при необходимост от евакуация, за предоставяне на хуманитарна помощ за Украйна, както и за извършване на разходи за справяне с последствията от военните действия срещу Украйна.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. (1) Размерът на общата годишна квота, определен съгласно чл. 1, т. 1 от Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., е включен в общата годишна квота за 2023 г., утвърдена с чл. 59.

(2) Ваучерите за храна по чл. 209, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане, издадени в рамките на квотата по чл. 59, могат да се използват и за заплащане на ползвани за битови нужди електрическа и топлинна енергия, природен газ и вода, на дейности, осъществявани от културни организации по Закона за закрила и развитие на културата и на показ на филми съгласно Закона за филмовата индустрия, и на туристически услуги съгласно Закона за туризма.

(3) За целите на ал. 2 операторите сключват договори с доставчици, които са лица, осъществяващи дейност по предоставяне на електрическа и топлинна енергия, природен газ и вода за битови нужди, културни организации по Закона за закрила и развитие на културата, лица, осъществяващи показ на филми съгласно Закона за филмовата индустрия, и лица, предоставящи туристически услуги съгласно Закона за туризма.

(4) За целите на ал. 2 се прилагат съответно правилата на Закона за корпоративното подоходно облагане по отношение на ваучерите за храна и наредбата по чл. 209, ал. 6 от същия закон.

(5) Операторите предоставят на работодателите и ползвателите списъци с обекти, които приемат отпечатаните от съответния оператор ваучери за заплащане на ползвани за битови нужди електрическа и топлинна енергия, природен газ и вода, на дейности, осъществявани от културни организации по Закона за закрила и развитие на културата, и на показ на филми съгласно Закона за филмовата индустрия, и на туристически услуги съгласно Закона за туризма.

§ 2. (1) При ползване на данъчното облекчение за деца по чл. 22в от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2023 г. сумата, която се приспада от годишните данъчни основи по чл. 17 от същия закон, е при:

1. едно ненавършило пълнолетие дете – в размер на 6 000 лв.;

2. две ненавършили пълнолетие деца – в размер на 12 000 лв.;

3. три и повече ненавършили пълнолетие деца – в размер на 18 000 лв.

(2) При ползване на данъчното облекчение за деца с увреждания по чл. 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2023 г. сумата, с която се намаляват годишните данъчни основи по чл. 17 от същия закон, е в размер на 12 000 лв.

(3) За 2023 г. годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се намалява със сумите по чл. 28, ал. 2, т. 1 – 3 от същия закон, както и с разликата:

1. между допустимия размер за 2023 г. на данъчното облекчение по чл. 22в, предвиден в ал. 1, и размера на ползваното данъчно облекчение от сумата от годишните данъчни основи за същата година;

2. между 12 000 лв. и размера на ползваното данъчно облекчение по чл. 22г от същия закон за 2023 г.

(4) Данъчните облекчения за 2023 г. по чл. 22в и 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица могат да се ползват и чрез намаляване на месечната данъчна основа за доходи от трудови правоотношения след прилагане на чл. 42, ал. 3 от същия закон със следните суми:

1. за едно ненавършило пълнолетие дете – в размер на 500 лв.;

2. за две ненавършили пълнолетие деца – в размер на 1 000 лв.;

3. за три и повече ненавършили пълнолетие деца – в размер на 1 500 лв.;

4. за дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане – в размер на 1 000 лв.

(5) Работникът/служителят еднократно избира да приложи авансовото ползване на данъчно облекчение по ал. 4 чрез предоставяне на писмена декларация пред работодателя, с която декларира, че:

1. за прилагане на всяко от данъчните облекчения следва да изпълни условията, предвидени в чл. 22в и 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;

2. другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина, няма да ползва авансово намалението за съответната данъчна година;

3. работникът/служителят няма да ползва данъчните облекчения при друг работодател.

(6) Данъчното облекчение се ползва авансово по реда на ал. 4 до размера на сумата от месечната данъчна основа за доходи от трудово правоотношение на лицето, определена по реда на чл. 42, ал. 1-3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(7) При прилагане на ал. 4 и за целите на чл. 42, ал. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се намалява и със съответните суми по ал. 4 при спазване на изискването на ал. 6.

(8) Член 49 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се прилага и при прилагане на ал. 4.

(9) В случаите на авансово облагане по чл. 43 и 44 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица данъчните облекчения по чл. 22в и 22г от същия закон могат да се прилагат чрез намаляване на размера на дължимия авансов данък, при условие че другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина, няма да ползва авансово намалението за съответната данъчна година.

(10) Намаляването по ал. 9 на размера на дължимия авансов данък за първо - трето тримесечие – до размера на дължимия авансов данък, но не повече от:

1. за едно ненавършило пълнолетие дете – 150 лв.;

2. за две ненавършили пълнолетие деца – 300 лв.;

3. за три и повече ненавършили пълнолетие деца – 450 лв.;

4. за дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане – 300 лв.

(11) Годишният размер на данъчното облекчение по чл. 22в и 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2023 г. в случаите по ал. 9 се ползва с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(12) Алинея 9 не се прилага, когато:

1. размерът на авансовия данък се определя и удържа от платеца на дохода;

2. лицето има доходи от трудови правоотношения и е приложило ал. 5.

(13) Лицата, които прилагат чл. 43, ал. 8 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, не прилагат ал. 9 – 11.

(14) Когато в нарушение на условието по ал. 5, т. 2 и 3 или по ал. 9 данъчното облекчение по чл. 22в и/или чл. 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица е ползвано авансово чрез повече от един работодател и/или от повече от едно лице, всяко от лицата, ползвали авансово облекченията, дължи частта от данъка, съответстваща на размера на ползваното облекчение.

§ 3. До 31 декември 2023 г. такси за ползване на финансираната от държавния бюджет социална услуга „асистентска подкрепа” по чл. 15, т. 10 от Закона за социалните услуги не се заплащат от лицата, които я ползват.

§ 4. Формулите за 2023 г. по чл. 282, ал. 6 от Закона за предучилищното и училищното образование се утвърждават в едномесечен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник“.

§ 5. Министърът на културата в срок до 30 юни 2023 г. да внесе в Министерския съвет проект на закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията за привеждане на частта за Фонд „Радио и телевизия“ в съответствие със Закона за публичните финанси, както и за привеждане 98

на финансирането на Българското национално радио и Българската национална телевизия в съответствие с правилата за държавните помощи.

§ 6. С влизането в сила на този закон се погасяват задълженията по отпуснати от централния бюджет през 2022 г. временни безлихвени заеми по реда на чл. 103 от Закона за публичните финанси на общини за погасяване на безлихвени заеми от ПУДООС като съфинансиращ орган по проекти, които да бъдат изпълнявани и реализирани по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.“, когато проектът, за които е отпуснат безлихвеният заем от ПУДООС, е изпълнен, но разходите не са били допуснати за финансиране по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.“ и Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“, Процедура за подбор „Изпълнение на ранни ВиК проекти“ BG16M1OP002-1.006.

§ 7. В Закона за ограничаване на плащанията в брой (обн., ДВ, бр. 16 от 2011 г.; изм. и доп., бр.

109 от 2013 г., бр. 98 и 107 от 2014 г., бр. 95 от 2015 г., бр. 63 от 2017 г., бр. 31 от 2018 г. и бр. 94 от

2019 г.) чл. 4 се изменя така:

„Чл. 4. (1) Обслужването на операциите по събирането на приходи и други постъпления по банкови сметки на бюджетни организации чрез картови плащания се извършва въз основа на сключен договор между съответната банка и бюджетната организация.

(2) Наредени чрез виртуално терминално устройство ПОС или чрез терминални устройства ПОС плащания по администрирани от Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ публични вземания постъпват по отделно открити за целта техни сметки в Българската народна банка.

(3) Обслужването на картовите плащания по ал. 2 се извършва от оператора на платежна система с окончателност на сетълмента по ал. 7 въз основа на сключен договор между него и Националната агенция за приходите, съответно между него и Агенция „Митници“.

(4) Обслужването на картови плащания по събиране на приходи и други постъпления на бюджетните организации по чл. 153, ал. 1, 3 и 4 от Закона за публичните финанси и на техни подведомствени разпоредители с бюджет чрез сметки, обслужвани от Българската народна банка, може да се извършва от оператора на платежна система с окончателност на сетълмента по ал. 7 въз основа на сключен договор между него и съответната бюджетна организация.

(5) Дължимите суми по договорите по ал. 1-4 са за сметка на бюджета на съответната организация.

(6) За картовите плащания към бюджетни организации по ал. 1-4 физическите и юридическите лица не заплащат банкови комисиони и такси.

(7) За осигуряването на статистическа информация за операциите по ал. 1, 2 и 4 в частта на операциите с платежни и предплатени карти, чието обслужване и сетълмент се извършва от лицензиран от Българската народна банка оператор на платежна система с окончателност на сетълмента за обслужване на картови плащания на територията на страната, Министерството на финансите може да сключи договор с оператора съгласно чл. 154, ал. 10 от Закона за публичните финанси.

(8) Министърът на финансите и управителят на Българската народна банка дават указания по прилагането на ал. 1-7, включително по отношение реда и начина за регистрацията на съответните инсталирани терминални устройства ПОС, за целите на осигуряването на статистическата информация, както и за възможността за прилагане на унифицирана класификация за тези цели.“ § 8. В Закона за вероизповеданията (обн., ДВ, бр. 120 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 33 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 74 от 2009 г., бр. 68 от 2013 г., бр. 61 и 79 от 2015 г., бр. 108 от 2018 г., бр. 29 от 2019 г., бр. 28 от 2020 г. и бр. 18 от 2022 г.), в чл. 28, ал. 17 думите „постановление за изпълнение на държавния бюджет“ се заменят с „акт на Министерския съвет“.

§ 9. В § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ДВ, бр. 20 от 2022 г.) се създават ал. 5 и 6:

„(5) Националният институт по метеорология и хидрология прилага делегиран бюджет, като генералният директор е второстепенен разпоредител с бюджет, който:

1. извършва компенсирани промени по плана на приходите и разходите, като уведомява за това първостепенния разпоредител с бюджет;

2. се разпорежда със средствата на Националния институт по метеорология и хидрология;

3. определя индивидуалните възнаграждения на персонала в рамките на утвърдените разходи по бюджета на Националния институт по метеорология и хидрология за съответната бюджетна година.

(6) Установеното към края на годината превишение на постъпленията над плащанията по бюджета на Националният институт по метеорология и хидрология се включва в бюджета му за следващата година.“ § 10. В Закона за здравето (обн., ДВ, бр. 70 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 46, 76, 85, 88, 94 и 103 от 2005 г., бр. 18, 30, 34 , 59, 71, 75, 80, 81, 95 и 102 от 2006 г., бр. 31, 41, 46, 53, 59, 82 и 95 от 2007 г., бр. 13,

102 и 110 от 2008 г., бр. 36, 41, 74, 82, 93, 99 и 101 от 2009 г., бр. 41,42 , 50, 59, 62, 98 и 100 от 2010 г., бр. 8, 9, 45 и 60 от 2011 г., бр. 38, 40, 54, 60, 82, 101 и 102 от 2012 г., бр. 15, 30, 66, 68, 99, 104 и 106 от

2013 г., бр. 1, 98 и 107 от 2014 г., бр. 9, 72, 80 и 102 от 2015 г., бр. 17, 27, 98 и 103 от 2016 г., бр. 58, 85 и 102 от 2017 г., бр. 18, 77, 91, 98 и 102 от 2018 г., бр. 24, 58, 99 и 101 от 2019 г., бр. 23, 28, 34, 44, 67, 103, 105 и 110 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 8, 17, 18, 32, 41, 58, 62, 94, 102 и 104 от 2022 г. и бр. 8 от 2023 г.), в чл. 119 се създават ал. 5-8:

„(5) Държавата предоставя средства на родителите за компенсиране на разходите, пряко свързани с отглеждане, възпитание и обучение на деца от тримесечна възраст до 1 септември в годината, в която навършват тригодишна възраст, които:

1. не са приети поради липса на места в общински детски ясли и яслени групи в общински и държавни детски градини, за които детето е кандидатствало, и

2. не е предложено от общината по местоживеене на детето друго равностойно място в общинска детска ясла или яслена група в общинска детска градина.

(6) Месечният размер на средствата по ал. 5 за едно дете не може да надвишава средния месечен размер на средствата от държавния бюджет за издръжката на дете в предучилищното образование в общинските и държавните детски градини и училища за съответната календарна година, който се определя със заповед на министъра на образованието и науката.

(7) Средствата по ал. 5 се изплащат на родителя в размер на действително извършените разходи за отглеждане и обучение за всеки месец, но не повече от размера по ал. 6. Средствата се изплащат до приемането на детето в общинска ясла или в яслена група в общинска или държавна детска градина.

(8) Условията и редът за предоставяне и изплащане на средствата по ал. 5 се определят с наредба на Министерския съвет.“ § 11. В Закона за общинския дълг (обн., ДВ, бр. 34 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2005 г., бр. 30 и

37 от 2006 г., бр. 80 от 2007 г., бр. 93 и 110 от 2008 г., бр. 99 от 2010 г., бр. 35, 93 и 99 от 2011 г., бр. 45 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 61 от 2015 г., бр. 43 и 98 от 2016 г. и бр. 96 и 99 от 2017 г.) чл.

17б се отменя.

§ 12. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.

§ 13. Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г. с изключение на § 7, който влиза в сила от 1 декември

2023 г.

Законът е приет от 49-ото Народно събрание на ………..…... 2023 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:

(Росен Желязков) 100

Приложение към чл. 51, т. 1 Механизъм за определяне на основните бюджетни взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините под формата на субсидии за 2023 г.

Основните бюджетни взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините за 2023 г. се изчисляват по следната формула:

С = С1 + С2 + С3 + С4, където С е размерът на основното бюджетно взаимоотношение между централния бюджет и бюджета на конкретната община за 2023 г. под формата на субсидии/трансфери.

С1 е размерът на общата субсидия за делегираните от държавата дейности от централния бюджет за конкретната община. Изчислява се като сума на всички разходи за делегираните от държавата дейности, определени по стандарти.

С2 е размерът на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община.

Право да получават обща изравнителна субсидия през 2023 г. имат общините, чиито постоянни данъчни постъпления към 31 декември 2021 г. на един жител са по-ниски от 120% от равнището им за страната на един жител (ДПх1<1,2*ДПстр.) Общата изравнителна субсидия за общините с достъп за 2023 г. се изчислява по следната формула:

С2 = A1 + A2 + А3 + А4 + А5 А1 е първата част от размера на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община. Право да получават тази част от субсидията имат общините с посочения достъп в зависимост от постоянните данъчни постъпления на един жител, като изравняването е в размер на разликата между 120% от равнището за страната и постоянните данъчни постъпления на един жител за конкретната община, умножена по броя на жителите й.

ИДПх1 = (1,2*ДПстр -ДПх1) * Нх1, където ИДПх1 е стойността на изравняването на постоянните данъчни постъпления по компонента А1 за конкретната община.

ДПх1 е размерът на постоянните данъчни постъпления (данък върху недвижимите имоти (§13-01), данък върху превозните средства (§13-03), туристически данък (§13-08) и патентен данък и данък върху таксиметров превоз на пътници (§01-03)) на един жител на конкретната община към 31 декември 2021 г.

ДПстр е размерът на постоянните данъчни постъпления (§13-01, §13-03, § 13-08 и §01-03 от ЕБК) на един жител за страната към 31 декември 2021 г. (124,69 лв./жител) Нх1 е населението на съответната община по данни на Националния статистически институт (НСИ) от преброяването през 2021 г.

А2 е втората част от размера на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община с достъп.

Разпределението на сумата от компонента А2 по общини е на базата на дела на разходните потребности за конкретната община с достъп.

За определяне на разходните потребности на общините се използват следните натурални показатели:

✓ Брой деца до 5-годишна възраст ✓ Брой деца от 6-14-годишна възраст ✓ Брой възрастни на и над 65-годишна възраст ✓ Територия ✓ Дължина на общински пътища ✓ Население 101

Теглото на съответния показател се определя в зависимост от структурата на разходите за местни дейности (по отчетни годишни данни за 2021 г.) по следния начин:

 Брой деца до 5-годишна възраст - 6,0% (дял на разходите за местни дейности 311, 312, 431 от ЕБК в общите разходи за местни дейности)  Брой деца от 6-14-годишна възраст - 1,0% (дял на останалите разходи за местни дейности във функция Образование от ЕБК в общите разходи за местни дейности)  Брой възрастни на и над 65-годишна възраст - 5,0% (дял на разходите за местни дейности във функция V. Социално осигуряване, подпомагане и грижи от ЕБК в общите разходи за местни дейности)  Територия - 24,0% (дял на разходите за местни дейности в група А. Жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство (без дейности 603 и 605) и разходите за дейност

622 „Озеленяване“ от група Б на функция VІ от ЕБК в общите разходи за местни дейности)  Дължина на общинската пътна мрежа - 12,0% (дял на разходите за местни дейности в група В. Транспорт и съобщения от функция VІІІ от ЕБК в общите разходи за местни дейности)  Население - 52,0% – (дял на разходите за всички останали местни дейности от ЕБК в общите разходи за местни дейности) На всяка община се определя дял на всеки от натуралните показатели от общата сума на показателя за страната, като всеки дял се умножава с теглото за показателя (%). Сумата от така получените дялове формира съответния дял разходни потребности на конкретната община.

РПi = (Дi/∑Дi)*6,0% + (Уi/∑Уi)*1,0% + (Вi/∑Вi)*5,0% + (Тi/∑Тi)*24,0% + (ДОПi/∑ДОПi)*12,0% + (Нi/∑Нi)*52,0%, където Д – деца до 5-годишна възраст У – деца от 6 до 14-годишна възраст/ученици В – възрастни на и над 65-годишна възраст Т – територия ДОП – дължина на общински пътища Н – население РПi е делът на разходните потребности за конкретната община.

∑ РПi=0,7525 само за общините с достъп.

Разпределението на общата сума от А2 по общини е на базата на относителния дял на разходните потребности на всяка от общините с достъп към общата сума на разходните потребности за общините с достъп РПi/∑ РПi.

Информацията за населението, децата до 5-годишна възраст, децата от 6- до 14-годишна възраст и възрастните на и над 65-годишна възраст е по данни на НСИ от преброяването през 2021 г., а за дължината на общинските пътища – по данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството към 15 септември 2022 г.

А3 е третата част от размера на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община с достъп.

Право да получават тази част от субсидията имат общините с достъп, чийто дял на приходите спрямо общите постъпления (по отчетни годишни данни за 2021 г.) е по-малък от 25 на сто.

Пх1/ОПх1<25%, където Пх1 е размерът на приходите (раздел І и §40-00 от раздел ІІІ от ЕБК) към 31 декември 2021 г. за конкретната община с достъп.

ОПх1 е размерът на общите постъпления към 31 декември 2021 г. за конкретната община с достъп, който се формира като сума от размера на приходите на общината, трансферите и временните безлихвени заеми (раздел І, §40-00 от раздел ІІІ и раздел ІV от ЕБК).

102

Разпределението на тази част от субсидията е на базата на относителния дял на разликата между 25% и полученото съотношение на приходи към общи постъпления за конкретната община с достъп.

А4 е допълнителен компонент на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община, който осигурява размера на общата изравнителна субсидия, определен в Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. (ЗДБРБ за 2022 г.) за общините с достъп. Тази част на субсидията се получава от общините с достъп, които имат отрицателна разлика между полученото от сумата на компонентите А1, А2 и А3 (А1+А2+А3) и размера на общата изравнителна субсидия, определен в ЗДБРБ за 2022 г.

А5 е допълнителен компонент на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община с достъп.

Право да получават тази част от субсидията имат общините с осреднено данъчно усилие над средния размер на определените със Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) граници за съответните данъци (ДУсрх1 >1), като разпределението е на базата на относителния дял на разликата над 1.

ДУсрх1 е осредненото съотношение между размерите на ставките на данъка върху недвижимите имоти, данъка при придобиване на имущество по възмезден начин, данъка върху превозните средства - за леки автомобили над 74 kW до 110 kW, и данъка върху превозните средства – за товарни автомобили до 12 т, на конкретната община за 2022 г. към съответните средни стойности в границите, определени в ЗМДТ за всеки от изброените данъци. Изчислява се по следната формула:

ДУсрх1= (СТДНИх1/СТДНИср + СТДВПИх1/СТДВПИср + СТДПС_Лх1/СТДПС_Лср + СТДПС_Тх1/СТДПС_Тср)/4, където СТДНИх1 е размерът на ставката за данъка върху недвижимите жилищни имоти за физически лица на конкретната община за 2022 г. При наличие на диференцирани ставки по населени места се взема предвид ставката, определена за населеното място – административен център на общината.

СТДНИср е средният размер на ставката за данъка върху недвижимите имоти в границите, определени със ЗМДТ.

СТДВПИх1 е размерът на ставката за данъка при придобиване на имущество (недвижимо) по възмезден начин за 2022 г. на конкретната община.

СТДВПИср е средният размер на ставката за данъка при придобиване на имущество по възмезден начин в границите, определени със ЗМДТ.

СТДПС_Лх1 е размерът на ставката за данъка върху превозните средства - за леки автомобили над

74 kW до 110 kW включително, за 2022 г. на конкретната община.

СТДПС_Лср е средният размер на ставката за данъка върху превозните средства в границите, определени със ЗМДТ - за леки автомобили над 74 kW до 110 kW включително.

СТДПС_Тх1 е размерът на ставката за данъка върху превозните средства - за товарни автомобили до 12 т технически допустима максимална маса, за 2022 г. на конкретната община.

СТДПС_Тср е средният размер на ставката за данъка върху превозните средства в границите, определени със ЗМДТ - за товарни автомобили до 12 т технически допустима максимална маса.

С3 е размерът на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища за конкретната община.

Средствата за трансфера се разпределят при следните съотношения: 85% по показател дължина на общинските пътища с отчитане на географско и височинно разположение (на базата на параметри за дължина на общински пътища в планински райони, в равнинни райони и в райони, характерни със снегонавявания и заледявания); 10% - по показател брой населени места с изключване на местата без население; 5% - по показател брой население. Размерът на трансфера за конкретна община се формира 103

от сбора на сумите, разпределени по относително тегло на съответния показател за общината спрямо общото за страната.

С4 е размерът на целевата субсидия за капиталови разходи за конкретната община, формиран от следните компоненти:

С4=В1+В2, където:

В1 – основен компонент на целевата субсидия, при съотношения за разпределяне на ресурса за този компонент, както следва: 45% от него - по показател брой населени места, с изключване на местата без население и с население до 10 души; 25% от него - по показател дължина на общинските пътища; 25% от него - по показател брой население, 5% от него - по показател територия. В1 за конкретна община се формира от сбора на сумите, разпределени по относително тегло на съответния показател за общината спрямо общото за страната;

В2 – допълнителен компонент на целевата субсидия за подпомагане на общините от 4-а и 5-а категория за подобряване състоянието на социалната и техническа инфраструктура на територията на общината.

Достъп до тази част на субсидията имат всички общини от 4-а и 5-а категория съгласно утвърдената от министъра на регионалното развитие и благоустройството със Заповед № РД-02-14-2021 от 2012 г.

(обн., ДВ, бр. 66 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 73 от 2014 г. и бр. 75 от 2016 г.) категоризация на общините в Република България, на основание чл. 36, ал. 2 на Закона за административно-териториалното устройство на Република България и във връзка с т. 4 от Решение № 921 на Министерския съвет от

2011 г. за определяне на критерии и показатели за категоризиране на общините, кметствата, районите и населените места в Република България, изменено с Решение № 721 на Министерския съвет от 2013 г.

Информацията за населението е по данни на НСИ от преброяването през 2021 г., за населените места - по данни на НСИ към 31 декември 2021 г., и за дължината на общинските пътища - по данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството към 15 септември 2022 г.

104

Приложение към т. 4 Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023–2025 г.

Мотиви към законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 г.

Април 2023 г.

Съдържание Въведение.............................................................................................................................................. 8 Част I. Икономически перспективи за периода 2023-2025 г. .................................................. 14

1. ПРЕГЛЕД НА РАЗВИТИЕТО НА СВЕТОВНАТА И ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИКА .............................. 14

2. ПРЕГЛЕД НА РАЗВИТИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА ИКОНОМИКА............................................................ 15

3. ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ, НА КОИТО СЕ ОСНОВАВА МАКРОИКОНОМИЧЕСКАТА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г. ......................................................................................................................................... 17

4. МАКРОИКОНОМИЧЕСКА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г. ............................................................. 18 Част II. Фискална политика и основни параметри за периода 2023-2025 г.......................... 25

1. СРЕДНОСРОЧНИ ЦЕЛИ НА ФИСКАЛНАТА ПОЛИТИКА............................................................................. 25

2. ОСНОВНИ ФИСКАЛНИ ПАРАМЕТРИ ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г. .............................................................. 26

3. ПРОГНОЗА ЗА СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ“ ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г. ................................. 29 Част III. Политики и основни допускания за периода 2023-2025 г......................................... 51

1. ПОЛИТИКИ В ПРИХОДИТЕ ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г. ................................................................................ 51

2. РАЗХОДНИ ПОЛИТИКИ ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г. ...................................................................................... 66 Част IV. Фискална децентрализация и бюджетни взаимоотношения с общините за периода 2023-2025 г. ........................................................................................................................ 169 Част V. Управление на средствата от европейските фондове и програми за периода 2023-

2025 г. ................................................................................................................................................. 171

1. НАЦИОНАЛЕН ФОНД ........................................................................................................................................ 171

2. ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ .................................................................................................................. 182

3. ДРУГИ СМЕТКИ ЗА СРЕДСТВА ОТ ЕС И СРЕДСТВА ПО МЕЖДУНАРОДНИ ПРОГРАМИ И ДОГОВОРИ, ЗА КОИТО СЕ ПРИЛАГА РЕЖИМ НА СМЕТКИТЕ ЗА СРЕДСТВА ОТ ЕС ........................ 185

4. ВНОСКИ В ОБЩИЯ БЮДЖЕТ НА ЕС ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г............................................................... 186 Част VI. Политика по дълга и финансирането за периода 2023-2025 г. ............................. 191

1. ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ. ОБСЛУЖВАНЕ И ФИНАНСИРАНЕ .............................................................................. 191

2. ДЪРЖАВНОГАРАНТИРАН ДЪЛГ .................................................................................................................... 196

3. ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ ЧРЕЗ ФИНАНСОВ ЛИЗИНГ И ДРУГИ ФОРМИ НА ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ................... 197

4. ДРУГИ ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО ............................................................................. 197 Част VII. Перспективи за развитието на публичните финанси ............................................ 201

1. УСТОЙЧИВОСТ НА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ............................................................................................ 201

2. ФИСКАЛНИ РИСКОВЕ....................................................................................................................................... 204

3. АНАЛИЗ НА ЧУВСТВИТЕЛНОСТТА............................................................................................................... 205

4. ПРОЦЕДУРИ И КАЧЕСТВО НА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ........................................................................ 208 Част VIII. Мотиви към предложенията за промяна на други закони в проекта на ЗДБРБ за 2023 г. ............................................................................................................................................ 215 2

Част IX. Приложения..................................................................................................................... 217 ПРИЛОЖЕНИЕ № 1: ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА КФП ЗА 2022 Г. И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КФП КЪМ

28.02.2023 Г. .......................................................................................................................................................... 217

1. ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА КФП ЗА 2022 Г. .................................................................................... 217

2. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КФП КЪМ 28.02.2023 Г...................................................................................................... 222 ПРИЛОЖЕНИЕ № 2: ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ ПО АКТУАЛИЗИРАНАТА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2022-2025 Г............................................................................................................. 227 ПРИЛОЖЕНИЕ № 3: КОНСОЛИДИРАНА ФИСКАЛНА ПРОГРАМА ЗА ПЕРИОДА 2020-2025 Г. ................. 239 ПРИЛОЖЕНИЕ № 4: ТАВАНИ НА РАЗХОДИТЕ ПО БЮДЖЕТНИ ОРГАНИЗАЦИИ ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г. ............................................................................................................................................................................. 243 ПРИЛОЖЕНИЕ № 5: ПРЕПОРЪЧИТЕЛНИ ТАВАНИ НА РАЗХОДИТЕ ПО БЮДЖЕТИТЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ И НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г. .......................................................... 245 ПРИЛОЖЕНИЕ № 6: РАЗМЕРИ НА БЮДЖЕТНИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИТЕ) НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ С БЮДЖЕТИТЕ НА БНТ, БНР, БТА, БАН, ДЪРЖАВНИТЕ ВИСШИ УЧИЛИЩА И ДЪРЖАВНИТЕ ВИСШИ ВОЕННИ УЧИЛИЩА ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г............................................ 245 ПРИЛОЖЕНИЕ № 7: РАЗМЕРИ НА РАЗХОДИТЕ И ТРАНСФЕРИТЕ (НЕТО) ПО СМЕТКИТЕ ЗА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г. ...................................................... 246 ПРИЛОЖЕНИЕ № 8: РАЗМЕРИ НА РАЗХОДИТЕ И ТРАНСФЕРИТЕ (НЕТО) ПО ДРУГИ ИКОНОМИЧЕСКИ ОБОСОБЕНИ ЛИЦА И СТРУКТУРНИ ЕДИНИЦИ, ВКЛЮЧЕНИ В КФП ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г..... 247 ПРИЛОЖЕНИЕ № 9: РАЗМЕРИ НА ОСНОВНИТЕ БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ЦЕНТРАЛНИЯ БЮДЖЕТ И БЮДЖЕТИТЕ НА ОБЩИНИТЕ ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г......................... 249 ПРИЛОЖЕНИЕ № 10: ДАНЪЧНИ РАЗХОДИ ЗА 2021 И 2023 Г............................................................................ 250 3

Списък с включените в текста таблици Табл. I-1: Основни допускания за развитието на външната среда............................................................... 18 Табл. I-2: Основни макроикономически показатели..................................................................................... 18 Табл. I-3: Стойности на потенциалния растеж и на отклонението от потенциалния БВП........................ 23 Табл. I-4: Приноси към потенциалния растеж (пр.п.) ................................................................................... 23 Табл. I-5: Сравнение на макроикономическата прогноза на МФ с прогнозата на ЕК ............................... 24 Табл. II-1: Основни показатели по КФП (2022-2025 г.) ................................................................................. 27 Табл. II-2: КФП – Национален бюджет (2022-2025 г.)................................................................................... 28 Табл. II-3: КФП – Сметки за средства от ЕС (2022-2025 г.) ......................................................................... 28 Табл. II-4: Изменение на показателите на сектор „Държавно управление“ за периода 2023-2025 г. ........ 31 Табл. II-5: Бюджетна прогноза на сектор „Държавно управление“ при непроменени политики за периода 2023-2025 г. ...................................................................................................................................... 33 Табл. II-6: Дискреционни приходни мерки на начислена основа, млн. лв. .................................................. 36 Табл. II-7: Дискреционни разходни мерки на начислена основа, млн. лв. ................................................... 39 Табл. II-8: Сравнение на бюджетната прогноза на МФ с прогнозата на ЕК ................................................ 41 Табл. III-1: Разходи по функции по КФП за периода 2022-2025 г. с разпределен резерв по функции (без вноска в общия бюджет на ЕС) ...................................................................................................... 67 Табл. III-2: Разходи за отбрана за периода 2023-2025 г. ................................................................................. 88 Табл. IV-1: Основни бюджетни взаимоотношения на общините с централния бюджет (в хил. лв.) ........ 170 Табл. V-1: Разходи и плащания за селскостопанската политика за периода 2023-2025 г......................... 184 Табл. V-2: Разходи и плащания за рибарската политика за периода 2023-2025 г. .................................... 184 Табл. VI-1: Държавен дълг – показатели за вътрешен и външен дълг ......................................................... 192 Табл. VI-2: Структура на държавния дълг за периода 2021-2025 г. ............................................................. 195 Табл. VII-1: Индикатори за устойчивост ..................................................................................................... 201 Табл. VII-2: Обобщение на допусканията, използвани в алтернативния сценарий (отклонение спрямо базовия) за периода 2023-2025 г. ................................................................................................. 206 Табл. VII-3: Основни макроикономически показатели (отклонение спрямо базовия сценарий) за периода 2023-2025 г. ..................................................................................................................... 207 4

Списък на използваните съкращения АД Акционерно дружество АМ Агенция „Митници“ АМ Автомагистрала АСБП Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза БАН Българска академия на науките ББР Българска банка за развитие БВП Брутен вътрешен продукт БДЖ Български държавни железници БНБ Българска народна банка БНД Брутен национален доход БНР Българско национално радио БНТ Българска национална телевизия БРСЕ Банка за развитие на Съвета на Европа БТА Българска телеграфна агенция БФП Безвъзмездна финансова помощ ВИ Възобновяеми източници ВС Въоръжени сили ВМС Военноморски сили ВСС Висш съдебен съвет ДВ Държавен вестник ДВУ Държавни висши училища ДВВУ Държавни висши военни училища ДДС Данък върху добавената стойност ДДФЛ Данък върху доходите на физически лица ДИЗ Държавни инвестиционни заеми ДОО Държавно обществено осигуряване ДП Държавно предприятие ДФ Държавен фонд ДУ Държавно управление ДЦК Държавни ценни книжа ЕАД Еднолично акционерно дружество ЕБВР Европейска банка за възстановяване и развитие Евратом Европейска общност за атомна енергия Евростат Статистическа служба към Европейската комисия ЕЗФРСР Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони ЕИБ Европейска инвестиционна банка ЕИП Европейско икономическо пространство ЕК Европейска комисия ЕООД Еднолично дружество с ограничена отговорност ЕО Европейска общност ЕС Европейски съюз ЕСИФ Европейски структурни и инвестиционни фондове ЕСС Европейска система от сметки 5

ЕСФ+ Европейски социален фонд плюс ЕФМДР Европейски фонд за морско дело и рибарство ЕФР Европейски фонд за рибарство ЕФРР Европейски фонд за регионално развитие ЕФСУ Европейски фондове при споделено управление ЕЦБ Европейска централна банка ЗАДС Закон за акцизите и данъчните складове ЗБДОО Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване ЗБНЗОК Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса ЗДБРБ Закон за държавния бюджет на Република България ЗДДС Закон за данък върху добавената стойност ЗДДФЛ Закон за данъците върху доходите на физическите лица ЗЕЗ Закон за експортното застраховане ЗЗД Закон за закрила на детето ЗКПО Закон за корпоративното подоходно облагане ЗЛП Закон за личната помощ ЗМ Закон за митниците ЗМФ Заповед на министъра на финансите ЗПФ Закон за публичните финанси ЗСП Закон за социално подпомагане ЗСПД Закон за семейни помощи за деца ЗХУ Закон за хората с увреждания ИКТ Информационни и комуникационни технологии ИПП Инструмент за предприсъединителна помощ КСО Кодекс за социално осигуряване КФП Консолидирана фискална програма МБВР Международна банка за възстановяване и развитие МВнР Министерство на външните работи МВУ Механизъм за възстановяване и устойчивост МВФ Международен валутен фонд МЕУ Министерство на електронното управление МЗм Министерство на земеделието МИР Министерство на иновациите и растежа МКП Международни капиталови пазари ММС Министерство на младежта и спорта МО Министерство на отбраната МОН Министерство на образованието и науката МРЗ Минимална работна заплата МРРБ Министерство на регионалното развитие и благоустройството МС Министерски съвет МСК Международен спортен календар МСП Малки и средни предприятия МТСП Министерство на труда и социалната политика МФ Министерство на финансите МФР Многогодишна финансова рамка 6

НАП НАТО НЗОК НОИ НПР НПВУ/ПВУ НРС НС НСИ НФМ ОИСР ООД ООН ОП ОПДУ ОПИК ОПОС ОПРР ОСП ОФП РБ РМС ПЗР ПМС пр.п.

ПРБ ПРСР ПСР ПТП ПЧИ ПУДООС САЩ СБ СБП СВП СЕМ СНС Съвета ТГС УПФ ФСЕС ХИПЦ ха ШБПС щ.д.

Национална агенция за приходите Организация на Северноатлантическия договор Национална здравноосигурителна каса Национален осигурителен институт Национална програма за развитие Национален/ план за възстановяване и устойчивост Наблюдение на работната сила Народно събрание Национален статистически институт Норвежки финансов механизъм Организация за икономическо сътрудничество и развитие Дружество с ограничена отговорност Организация на обединените нации Оперативна програма Оперативна програма „Добро управление“ Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ Оперативна програма „Околна среда“ Оперативна програма „Региони в растеж“ Обща селскостопанска политика Обща факторна производителност Република България Решение на Министерския съвет Преходни и заключителни разпоредби Постановление на Министерския съвет Процентен пункт Първостепенен разпоредител с бюджет Програма за развитие на селските райони Пакт за стабилност и растеж Програма за техническа помощ Преки чуждестранни инвестиции Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда Съединени американски щати Световна банка Средносрочна бюджетна прогноза Спорт за високи постижения Съвет за електронни медии Система на националните сметки Съвета на ЕС Трансгранично сътрудничество Учителски пенсионен фонд Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ Хармонизиран индекс на потребителските цени Хектара Швейцарско-Българска програма за сътрудничество Щатски долар 7

Въведение Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. (АСБП 2023-2025) е изготвена на основание чл. 79 от Закона за публичните финанси. Тя представлява мотиви към законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 г.

Подготовката на Бюджет 2023 и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. беше повлияна от късното приемане на Бюджет 2022 и последващата му актуализация, а също така и от политическия цикъл, свързан с провеждането на предсрочни парламентарни избори както в края на 2022 г., така и в началото на месец април 2023 г.

Реализирането на Бюджет 2023 в рамките на обичайния срок беше затруднено от липсата на редовно правителство, което да вземе управленско решение относно внасянето в Народното събрание на проектобюджета за 2023 г. с включени дългосрочни допускания за развитие на политиките при спазване на правилата по ЗПФ, поради което служебното правителство внесе в Народното събрание законопроект за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за

2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., т.нар. „удължителен закон“ за 2022 г.

Разчетите по АСБП за периода 2023-2025 г. са разработени при запазване на действащото законодателство, въз основа на пролетната макроикономическа прогноза на МФ за развитието на националната икономика и на предварителните данни за отчета на бюджета за 2022 г.

Разчетите показват, че при отразяване на фискалните ефекти от влезли в сила нормативни актове, предопределящи приходите и разходите, целогодишният ефект за

2023 г. предполага значително влошаване на бюджетното салдо, което по консолидираната фискална програма (КФП) достига -6,4% от БВП, а на сектор „Държавно управление“ -6,1% от БВП. За 2024 и 2025 г. дефицитът по КФП е съответно 5,2% от БВП и 4,6% от БВП, а за сектор „Държавно управление“ е съответно 4,7% от БВП и 4,9% от БВП.

Това е резултат от политически решения и приети законодателни промени от последните Народни събрания, свързани с промени в данъчното законодателство относно въвеждане на данъчни облекчения и на намалени данъчни ставки с отрицателно отражение върху бюджетните приходи, увеличение на разходи с постоянен характер (като например пенсии, социални разходи и възнаграждения), както и нереализирани европейски и национални инвестиционни програми.

Тъй като някои от мерките, приети от 47-то НС през 2022 г., влязоха в сила в края на годината и предвид получения през декември 2022 г. първи транш от ЕК по Плана за възстановяване и устойчивост, дефицитът за 2022 г. остана в рамките на фискалните ограничения по националното и европейското законодателство (фискалните правила по Глава втора от ЗПФ и ограниченията съгласно Пакта за стабилност и растеж на база чл.

121 и чл. 126 от Договора за функционирането на Европейския съюз). В същото време целогодишният ефект от прилагането на тези политики и изместването на нереализираните инвестиционни разходи водят до значително увеличаване на постоянните разходи по бюджета за 2023 г.

При запазване на действащото законодателство приходите по КФП за 2023 г. спрямо актуализираната програма за 2022 г. бележат номинален ръст от 6,1 млрд. лв., а разходите бележат ръст от 11,8 млрд. лв., което води до допълнително влошаване на дефицита с 5,6 млрд. лв.

Разходите за периода 2023-2025 г. като дял от БВП са съответно 42,1% през 2023 г. и през 2024 г. и 41,0% през 2025 г.

В средносрочен план разходите по КФП (без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, приравнени към тях, вкл. свързаното с тях национално съфинансиране) са в рамките на 40%-то правило по ЗПФ, като бележат спад от 38,6% от БВП през 2023 г. до 36,1% от БВП през 2025 г.

При приходите в настоящата прогноза се наблюдава ръст в номинално изражение за целия тригодишен период. Като относителен дял от БВП за 2023 г. те са 35,7%, за

2024 г. – 37,0% и за 2025 г. – 36,4%.

Макроикономическата прогноза на МФ за прогнозния период предвижда през 2023 г.

забавяне на растежа на БВП до 1,8%, като то ще бъде по линия на потреблението, износа и изменението на запасите. През 2024 г. растежът на БВП ще се ускори до 3,3%.

Отслабването на инфлационния натиск ще доведе до по-високо нарастване на потреблението на домакинствата. Повишението на търсенето ще се отрази положително и на частната инвестиционната активност, а растежът на публичните инвестиции ще остане висок. Под влияние на подобряващата се външна среда нарастването на износа на стоки и услуги ще се ускори, а отрицателният принос на нетния износ към растежа на БВП ще се свие спрямо 2023 г. През 2025 г. растежът на БВП се очаква да бъде 3,2%, като се очаква забавяне в растежа на инвестициите, дължащо се на публичните инвестиции, докато при частните ще има ускорение свързано с намаление на несигурността и увеличение на търсенето.

През периода 2023-2025 г. данъчната политика ще е ориентирана към запазване на основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяването на възможности за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.

В законопроекта за държавния бюджет за 2023 г. е определен 50% дивидент за държавата от държавните дружества и предприятия за 2023 г.

По отношение на политиката по доходите в бюджета за 2023 г. е отразено увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 г. – от 710 лв. на 780 лв., като ефектите от размера на прогнозната минимална работна заплата за

2024 г. и 2025 г. са разчетени в индикативен размер, в съответствие с чл. 244 от Кодекса на труда. Предвидено е нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от

125 на сто от средната работна заплата за страната с цел да се стимулира навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и училищното образование.

За 2023 г. е разчетено увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията.

Осигурени са в целогодишен размер за 2023 г. и следващите години средства в резултат от направени увеличения на разходите за персонал през 2022 г. на отделни разпоредители с бюджет. Предвидено е увеличение на разходите за персонал с 10% за структурите, които не са получили такова увеличение през 2022 г.

За предучилищното и училищното образование за 2023 г. са осигурени 545,23 млн.

лв., в т.ч. 465,0 млн. лв. за предвиденото нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти.

Социална политика. По бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2023 г. за помощи и обезщетения са предвидени допълнителни разходи на база оценка на изпълнението за 2022 г. в размер на:

• 111,1 млн. лв. във връзка с определения нов размер от 504 лв. на линията на бедност за 2023 г. при определяне на финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания;

• 131,0 млн. лв. по Механизма лична помощ по Закона за личната помощ (ЗЛП), като е отчетен достигнатия обхват на ползвателите и личните асистенти, както и ефектът за възнагражденията на асистентите от промяната на МРЗ от 710 на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.;

• 50,1 млн. лв., като е отчетено поетапното нарастване на индивидуалните коефициенти на месечните помощи по Закона за социално подпомагане, като се отчита преминаването от сега действащия механизъм към обвързването на месечните социални помощи с линията на бедност, както и определения нов размер от 504 лв. на линията на бедност за 2023 г.;

• 30,0 млн. лв. по Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) за обезпечаване в целогодишен размер увеличението от 01.04.2022 г. на доходния критерий от 410 лв. на 510 лв. за месечните семейни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст (чл. 7 от ЗСПД), както и диференцираното увеличаване на размера на този вид помощи;

• 2,5 млн. лв. за възнаграждения за професионалните приемни семейства по Закона за закрила на детето (ЗЗД) от промяната в размера на МРЗ от 710 на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.;

• 23,4 млн. лв. във връзка с въведената нова еднократна помощ за учениците от втори, трети и четвърти клас без доходен тест, независимо от вида на училището по Закона за семейни помощи за деца за първия срок на учебната 2023/2024 г.

Пенсионната политика се базира на допусканията за осъвременяване на всички размери на пенсиите съгласно действащото законодателство (12 на сто за 2023 г.), като в резултат на това за 2023 г. разходите за пенсии по бюджета на ДОО нарастват с 3 657,4 млн. лв. спрямо закона за 2022 г. През 2024 г. и 2025 г. тези ръстове спрямо предходната година са съответно 2 145,9 млн. лв. и 1 812,3 млн. лв.

Разходите за отбрана за 2023 г. са съобразени с референтните разходи по Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България 10

до 2024 г., одобрен с РМС № 3/2018 г. Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за модернизация на Българската армия. За изпълнението на Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2032, приета от НС на 11.02.2021 г. (обн., ДВ, бр. 13 от 2021 г.) и на Плана за развитие на въоръжените сили на Република България до 2026 г., приет с ПМС № 183 от 2021 г. (обн., ДВ, бр. 38 от 2021 г.) са предвидени средства в размер на 63,0 млн. лв., в които са включени и разходите за дължимите обезщетения при освобождаване от военна служба.

По отношение на средствата от ЕС съгласно профила за плащания България следва да получи през 2023 г. два транша по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) в общ размер на 2,881 млрд. лв. Срещу тях трябва да бъдат отчетени редица законодателни промени, за които ще е нужно да има действащо Народно събрание. В ситуацията на очаквани промени в Националния план за възстановяване и устойчивост във връзка с глава REPowerEU и евентуалното оттегляне/изменение на оценени като обективно неизпълними реформи и инвестиции и във връзка с очакваното неизпълнение на заложените в профила на плащанията етапи и цели, приходи за 2023 г.

по Механизма за възстановяване и устойчивост не са предвидени.

Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2023 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в ЗДБРБ за 2022 г. в размер на 4,5 млрд. лв.

Въз основа на допусканията през периода 2023-2025 г. се предвижда нивото на държавния дълг да достигне до 46,7 млрд. лв. в края на 2023 г., 58,4 млрд. лв. в края на 2024 г. и 69,3 млрд. лв. в края на 2025 г. Съотношението на държавния дълг към 1 БВП от 22,5% към края на 2021 г. намалява до 21,8% в края на 2022 г. и се очаква да нарасне през следващия тригодишен период до нива от 25,3% през 2023 г., 29,6% през

2024 г. и 33,0% към края на 2025 г.

При тези параметри, за да бъде дефицитът в рамките на фискалните ограничения по националното и европейското законодателство, служебното правителство подготви приходни и разходни мерки със съответните ефекти и предложения за законодателни промени за постигане на бюджетно салдо с дефицит до 3% в рамките на критериите на Пакта за стабилност и растеж. В резултат на получен ясен политически сигнал, че приходните мерки няма да бъдат подкрепени, правителството предлага бюджет при действащо законодателство без отразяване на подготвените мерки.

Независимо от това за запазването на фискалната устойчивост на публичните финанси са разработени и оценени следните възможни фискални мерки:

Годишен № МЯРКА ефект (млн. лв.) I. Мерки в частта на приходите:

Увеличение на стандартната ставка на ДДС от 20 на 22 на сто (ефект на 1 база прогнозни приходи за 2023 г.) 1 630,0

2 Увеличение на ставката на корпоративния данък от 10 на 15 на сто, в т.ч.: 2 310,0

2.1 Корпоративен данък 2 270,0 1 По данни на НСИ за 2021 г. и пролетната макроикономическа прогноза на МФ от 2023 г.

Годишен № МЯРКА ефект (млн. лв.)

2.2 ДДФЛ за ЕТ от 15 на 20 на сто 40,0

3 Ефект за половин година от въвеждане на данък за свръхпечалбите през второто шестмесечие на 2023 г. за всички предприятия, в т.ч.: 2 400,0

3.1 големи предприятия 1 160,0

3.2 средни предприятия 550,0

3.3 малки предприятия 350,0

3.4 микропредприятия 340,0

4 Загуба за бюджета от прилагането на намалени ставки на ДДС (9% и 0%), в т.ч.: -503,2 Хляб и брашно 0 % -138,0 Централно отопление и природен газ 9 % -122,0 Ресторантьорски и кетъринг услуги 9 % -200,0 Обща туристическа услуга 9 % -7,5 Спортни съоръжения 9 % -4,0 Книги и други издания 9 % -14,5 Храни и памперси за бебета 9 % -17,2

5 Освобождаване от акциз (природен газ, LPG, ел. енергия) - ефект ДДС и акциз -185,2

6 Увеличен размер на данъчни облекчения за деца -442,0

7 Акциз на течностите за електронни цигари, несъдържащи никотин, и заместителите на тютюна, съдържащи никотин, по акцизен календар (ДДС и акциз) 3,8

8 Определяне на 100% дивидент за държавата от държавните дружества и предприятия за 2023 г. 1 715,3 II. Мерки в частта на разходите:

9 Без политика за достигане на 125% от СБРЗ за страната за педагогическия персонал от 01.01.2023 г. 465,0

9.1 възможна икономия при въвеждане на политиката 01.07.2023 г. (50% от годишния ефект) 232,5

9.2 възможна икономия при въвеждане на политиката 01.10.2023 г. (75% от годишния ефект) 348,8

10 Без политика по доходите - 10% за структури (без общини), които не са получили увеличение през 2022 г. 97,8

11 Без политика по доходите - 15% за общинска администрация 72,0

12 Без индексация на пенсиите с 12% по чл. 100 от КСО, считано от

01.07.2023 г. 1 147,2

12.1 възможна икономия при индексация на пенсиите с 12% по чл. 100 от КСО, считано от 01.10.2023 г. 573,6

13. Без политика за въвеждане на нова еднократна помощ за учениците от втори, трети и четвърти клас без доходен тест, независимо от вида на училището по Закона за семейни помощи за деца за първия срок на учебната 2023/2024 г. 23,4

14. Без индексация на възнагражденията и разходите за облекло на заетите в органите на съдебната власт и на народните представители 145,0 Следва да се има предвид, че:

- ако се приеме мярката без индексация на пенсиите от 01.07.2023 г., това ще окаже ефект върху базата за разходите за пенсия за 2024-2025 г.

- ако се приеме мярката без увеличение на доходите на педагогическия персонал, това ще окаже ефект върху базата за разходите за педагогически персонал през следващите бюджетни години.

III.

Част I.

Икономически перспективи за периода 2023-2025 г.

1. ПРЕГЛЕД НА РАЗВИТИЕТО НА СВЕТОВНАТА И ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИКА Динамиката на световната икономика през 2022 г. отразяваше продължаващото възстановяване след кризата, породена от пандемията от COVID-19, наред с новите шокове от войната на Руската федерация в Украйна и енергийните проблеми в Европа.

Съответно, през първото полугодие бе отчетен силен икономически растеж както в ЕС, така и в световен план, движен от известно облекчаване на веригите за доставки, покачване на потреблението и производството. През втората половина на 2022 г.

икономическият растеж се забави под въздействие на несигурността поради войната, рисковете пред енергийната стабилност в ЕС, недостига на основни суровини, който се отрази в нарастване на цените им и последвало значително ускорение на инфлацията. В опит да овладеят покачващият се инфлационен натиск, водещите централни банки започнаха да провеждат по-рестриктивна парична политика и предприеха поредица от повишения на референтните лихвени проценти.

Икономиката на Европейския съюз отчете високи растежи през първо и второ тримесечие, след което темповете се забавиха и годишното повишение достигна 3,5%.

Подобно развитие имаха и други страни, които са основни търговски партньори на България.

Граф. I-1: Реален БВП (изменение спрямо същото тримесечие на предходната година, %) Източник: Евростат, Американско бюро за икономически анализи 14

2. ПРЕГЛЕД НА РАЗВИТИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА ИКОНОМИКА

2.1. БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ През 2022 г. брутният вътрешен продукт на България нарасна с 3,4%, като с положителен принос за растежа бе вътрешното търсене. В номинално изражение БВП бе 165 384 млн. лв., което представлява растеж от 19%.

Частното потребление се повиши с 4,8%. Растежът му бе подкрепен от нарастването на реалния разполагаем доход на домакинствата, на заетостта и на потребителските кредити. Правителственото потребление отчете растеж от 6,5%. В същото време инвестициите в основен капитал намаляха с 4,3% като за този спад допринесе слабата инвестиционна активност в частния сектор. Растежът на износа на стоки и услуги се забави до 8,3% и бе надминат от нарастването на вноса, което достигна 10,5%.

От страна на предлагането брутната добавена стойност се повиши с 3,4%. Растежът бе движен от сектор индустрия без строителство (14,4%), следван от услугите (1,1%). При строителството имаше спад на добавената стойност от 4,5%.

2.2. ПАЗАР НА ТРУДА И ДОХОДИ През 2022 г. заедно с пълното премахване на ограничителните мерки срещу разпространението на COVID-19 се наблюдаваше бързо възстановяване на заетостта в българската икономика. Търсенето на труд се повиши в повечето икономически сектори, а българските предприемачи отново започнаха да идентифицират недостатъчното предлагане на труд с необходимата квалификация като един от основните проблеми за развитието на бизнеса у нас. Средногодишният брой на заетите в българската икономика достигна 3502 хиляди души през 2022 г. и се повиши с 1,3% спрямо предходната година. Този ръст се дължеше преимуществено на ръста на заетите в сферата на услугите и в строителството. Всички икономически дейности от услугите регистрираха ръст на заетостта, като при някои от тях той надхвърли 5% („Операции с недвижими имоти“, „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“). В строителството заетостта отбеляза ръст от 1,1%, обусловен най-вече от високото търсене на жилища. Влиянието на притока на украински бежанци върху броя на заетите в България бе незначително. Според месечните данни на Агенция по заетостта броят на украинците, работещи на трудов договор в страната, е бил между 5 и 9 хиляди души през отделните месеци, като най- голяма част от тях са били заети в туристически дейности (най-вече свързани с летния морски туризъм).

Коефициентът на икономическа активност на населението между 15 и 64 г. се повиши до 73,6% през 2022 г., а коефициентът на заетост бе 70,4%. Коефициентът на безработица намаля до 4,3%. Броят на регистрираните безработни също имаше по- ниски стойности спрямо 2021 г. и в края на юни достигна исторически минимум за последните 30 години.

В условията на ускорено нарастване на потребителските цени в страната и високо търсене на труд компенсацията на един нает се повиши номинално с 18,4% през 2022 г.

Растежът на показателя в сектор индустрия без строителство възлезе на 31,8% и надхвърли повече от два пъти отчетения темп в услугите (14,8%) и повече от три пъти този в строителството (9,9%). Развитието през годината се обуславяше от частния 15

сектор на икономиката, в който номиналното нарастване на показателя напълно 2 компенсира инфлацията в страната. По-детайлните данни показват, че средната работна заплата в частния сектор се е повишила с 13,9% спрямо 9,5% в публичния сектор. По този начин, разгледано общо за икономиката, средната работна заплата се увеличи с 12,8%. Реалната заплата, изчислена с ХИПЦ, остана без промяна (-0,2%) в сравнение с предходната година.

3 През 2022 г. реалният растеж на производителността на труда се забави до 2,1%, но както и при динамиката на доходите сектор индустрия без строителство имаше водещ принос (15%). В услугите изменението на показателя премина на отрицателна територия, обусловена от високия растеж на заетостта в сектора. Наблюдаваната динамика на доходите и производителността на труда се отразиха в ускорено нарастване на номиналните разходи за труд на единица продукция от 16%, но в реално изражение този темп бе едва 0,8%.

2.3. ИНФЛАЦИЯ Годишният темп на инфлация в страната следваше тенденция на ускорение до септември 2022 г., когато беше отчетена най-високата стойност на инфлация от 15,6% на годишна база според ХИПЦ. Като водещ фактор за това може да се посочи същественото поскъпване на суровините на международните пазари, и най-вече на енергоносителите, и техните преки и косвени ефекти. В допълнение към факторите от страна на предлагането, с проинфлационно влияние бе и силното вътрешно търсене. От последното тримесечие на 2022 г. бе наблюдавано забавяне на инфлационните процеси в страната, като инфлацията в края на годината се понижи до 14,3%, а средногодишната ѝ стойност бе 13,0%.

Темпът на поскъпване на потребителските цени продължи да се забавя и през първите два месеца на 2023 г. до 13,7% през февруари. То се дължи в най-голяма степен на понижението на международните цени на енергийните стоки и другите суровини, както 4 и на ефект от по-високата база през предходната година. Базисната инфлация отчете леко забавяне през февруари до 10,9% на годишна база по линия на намаление на поскъпването най-вече при транспортните услуги и дълготрайните потребителски стоки.

2.4. ПЛАТЕЖЕН БАЛАНС През 2022 г. дефицитът по текущата сметка се сви до 0,7% от БВП, при дефицит от 1,9% през 2021 г. Подобрението бе движено от повишение на излишъка при статия услуги и свиване на общия дефицит на доходните статии. Силното възстановяване на услугите след пандемията от COVID-19 продължи и през 2022 г. Растежът на износа на услуги достигна 29,4%, като бе повлиян основно от приходите от пътувания на чужденци в страната, които нараснаха с 54,6%. Увеличението при вноса на услуги бе с близо 1 пр.п. по-слабо от това на износа, в резултат на което излишъкът по статията достигна 6,3% от БВП при 5,7% година по-рано. Намалението на изплатения инвестиционен доход към нерезиденти доведе и до свиване на дефицита по първичния доход. При вторичния доход бе отчетено увеличение на излишъка с 0,5 пр.п. до 1,7% от БВП поради големия поток от входящи средства от фондовете на ЕС. Вносът на стоки 2 Годишна статистика на заетостта и разходите за труд 3 Производителността на труда е измерена чрез БВП по постоянни цени на един зает 4 Базисната инфлация включва услуги и неенергийни промишлени стоки.

нарасна с 36,3% изпреварвайки ръста на износа (33,5%), което доведе до увеличение на търговския дефицит с 1,7 пр.п. до 5,8% от БВП. Разликата в реалните растежи бе причина за по-високия дефицит, докато условията на търговия бяха положителни.

Привлечените преки чуждестранни инвестиции се увеличиха с 44,6% спрямо 2021 г. и достигнаха 3,6% от БВП.

2.5. ПАРИЧЕН СЕКТОР Брутните международни валутни резерви на страната продължиха да осигуряват стабилното функциониране на паричния съвет. Пазарната им стойност към края на декември 2022 г. възлезе на 38,4 млрд. евро. Темпът им на растеж се забави до 11,1% на годишна база при 12,2% в края на предходната година. Увеличението беше повлияно в най-голяма степен от серия успешно пласирани държавни ценни книжа (ДЦК) през септември със съвкупна номинална стойност 4,75 млрд. лв. и получения през декември първи транш по националния План за възстановяване и устойчивост в размер на 2,6 млрд. лв. Принос за нарастването на международните валутни резерви имаха и увеличението на парите в обращение и банковите резерви.

Банковата система в България остана стабилна и продължи да поддържа високи равнища на капиталова адекватност и ликвидност. Коефициентът на обща капиталова адекватност към края на декември 2022 г. беше 20,88%, а отношението на ликвидно покритие – 235%.

Годишният растеж на кредита за частния сектор следваше тенденция на ускорение от началото на 2022 г. до края на август, когато темпът му се повиши до 13,9% спрямо 8,7% в края на 2021 г. През останалите месеци от годината частният кредит забавяше нарастването си, след като лихвените проценти започнаха плавно да се повишават в резултат от започналия възходящ лихвен цикъл на ЕЦБ, и в края на декември ръстът му на годишна база достигна 12,7%.

Силно търсене на заемни ресурси през 2022 г. беше налице както от страна на нефинансовите предприятия, така и от страна на домакинствата. Кредитите за нефинансови предприятия (10,1% на годишна база) бяха движени главно от овърдрафтите, а от началото на третото тримесечие – и от краткосрочните заеми. Тази динамика отразяваше повишеното търсене на оборотен капитал от страна на предприятията на фона на значително повишени производствени разходи поради по- високите цени на суровините, а също и предвид затрудненията по веригите на доставки.

Устойчивата среда на ниски номинални лихвени проценти с нарастваща инфлация допринесе за продължаващото високо търсене на кредити от домакинствата.

Потребителските кредити се увеличиха в края на 2022 г. с 12,4%. Жилищните кредити нараснаха със 17,8%, за което допълнителен фактор беше продължаващото двуцифрено нарастване на цените на недвижимите имоти.

3. ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ, НА КОИТО СЕ ОСНОВАВА МАКРОИКОНОМИЧЕСКАТА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г.

Представената макроикономическа прогноза е основана на допускането, че международната среда ще остане нестабилна през прогнозния период. Икономиката на ЕС ще се запази относително устойчива на предизвикателствата в енергийния сектор.

Потенциални нарушения в международната търговия и/или недостиг на основни суровини няма да доведат до съществено блокиране на дейността на икономически 17

сектори. През 2023 г. се очаква все още високата инфлация и покачването на лихвените проценти значително да ограничи растежа в ЕС и други развити икономики, като темповете ще се забавят до 0,7% в ЕС и 2,8% в света. През 2024 г. икономическата активност леко ще се ускори, отразявайки очакванията за стабилизиране на средата.

Забавянето на инфлацията ще даде възможност на централните банки постепенно да отпуснат паричната си политика, ще подкрепи растежа на потреблението и съответно допълнително ускорение на БВП през 2025 г.

Табл. I-1: Основни допускания за развитието на външната среда Отчетни данни Прогноза Международна среда

2021 2022 2023 2024 2025 Световна икономика (реален растеж, %) 6,1 3,4 2,8 3,1 3,2 Европейска икономика – ЕС (реален растеж, %) 5,4 3,5 0,7 1,8 2,1 Средногодишен валутен курс щ.д./евро 1,18 1,05 1,06 1,06 1,06 Цена на петрол „Брент“ (щ.д./барел) 70,4 99,8 82,2 77,4 73,3 Цена на неенергийни суровини (в щ.д., %) 32,7 8,7 -10,6 -2,1 -1,4 Източник: СБ, Евростат, Bloomberg, собствени изчисления 5 Техническото допускане за валутния курс USD/EUR , с дневни данни към 13.03.2023 г., е 1,06 долара за едно евро през 2023 г., което показва номинално поскъпване на единната европейска валута, респективно лева, с 1,0% спрямо 2022 г. През 2024 г.

средногодишният валутен курс ще се понижи минимално с 0,1%, като ще остане на ниво от 1,06 долара за едно евро до края на прогнозния хоризонт.

Допусканията за динамиката на международните цени на суровините се основават на информация за съответните фючърси към 13.03.23 г. Средната цена на суровия петрол сорт „Брент“ през 2023 г. се очаква да се понижи с почти 18% до 82,2 щ.д. за барел.

През следващите години поевтиняването на суровината ще продължи до 73,3 долара през 2025 г. Цените на природния газ за Европа се очаква да спаднат средно с 61% в доларово изражение през 2023 г. и да се стабилизират на това ниво през 2024 г., след което отново да отчетат понижение през следващите две години. През 2023 г. цените на неенергийните суровини се предвижда да се понижат средно с 10,6% в доларово изражение, като спадът им ще се запази до края на прогнозния хоризонт, но със забавящ се темп.

4. МАКРОИКОНОМИЧЕСКА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г.

Табл. I-2: Основни макроикономически показатели Отчетни данни Прогноза Основни макроикономически показатели 2021 2022 2023 2024 2025 Брутен вътрешен продукт БВП (млн. лв.) 139 012 165 384 184 486 197 566 210 190 5 Изчислява се среден курс USD/EUR с дневни данни за последните десет работни дни към датата на изготвяне на допусканията и се фиксира за дните до края на прогнозния хоризонт, което означава неутрално влияние върху макроикономическата прогноза в периода 2024-2025 г.

Отчетни данни Прогноза Основни макроикономически показатели 2021 2022 2023 2024 2025 БВП (реален растеж, %) 7,6 3,4 1,8 3,3 3,2 Потребление 6,7 5,2 3,0 3,3 3,3 Брутообразуване на основен капитал -8,3 -4,3 6,3 12,6 6,5 Износ на стоки и услуги 11,0 8,3 1,7 4,3 4,7 Внос на стоки и услуги 10,9 10,5 3,9 6,4 5,4 Пазар на труда и цени Заетост (СНС, %) 0,2 1,3 0,4 0,7 0,5 Коефициент на безработица (НРС,%) 5,3 4,3 4,1 3,9 3,8 Компенсации на един нает (%) 11,3 18,4 11,5 10,6 7,7 Дефлатор на БВП (%) 7,1 15,1 9,5 3,7 3,1 Средногодишна инфлация (ХИПЦ, %) 2,8 13,0 8,7 3,8 2,8 Платежен баланс Текуща сметка (% от БВП) -1,9 -0,7 -0,7 -1,7 -1,9 Търговски баланс (% от БВП) -4,1 -5,8 -5,6 -6,9 -7,0 Преки чуждестранни инвестиции (% от 2,9 3,6 3,7 3,8 3,7 БВП) Паричен сектор М3 (%) 10,7 13,2 12,4 11,9 12,1 Вземания от фирми (%) 6,1 11,1 7,2 7,9 8,0 Вземания от домакинства (%) 13,4 14,6 11,7 11,2 9,5 Източник: МФ, НСИ, БНБ

4.1 БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ През 2023 г. се очаква забавяне на растежа на БВП до 1,8%, като то ще бъде по линия на потреблението, износа и изменението на запасите. Нарастването на частното потребление ще бъде подкрепено от растежа на реалния разполагаем доход, но ще се забави спрямо 2022 г. в синхрон с по-слабото нарастване на заетостта и на кредитите за домакинствата. Растежът на потреблението на правителството също се прогнозира да е по-слаб спрямо 2022 г. В същото време инвестициите в основен капитал ще нараснат подкрепени от публичните инвестиции. Частните инвестиции ще продължат да бъдат потиснати поради високата несигурност и влошаване на условията за финансиране.

Изменението на запасите имаше положителен принос за растежа на БВП през последните две години, но в прогнозния период се очаква приносът да е неутрален.

Растежът на износа ще се забави съществено поради по-слабото външно търсене. Това ще се отрази и в по-силен отрицателен принос на нетния износ към изменението на БВП.

През 2024 г. растежът на БВП ще се ускори до 3,3%. Отслабването на инфлационния натиск ще доведе до по-високо нарастване на потреблението на домакинствата.

Повишението на търсенето ще се отрази положително и на частната инвестиционната активност, а растежът на публичните инвестиции ще остане висок. Под влияние на подобряващата се външна среда нарастването на износа на стоки и услуги ще се ускори, а отрицателният принос на нетния износ към растежа на БВП ще се свие спрямо 2023 г.

През 2025 г. се очаква БВП да се повиши в реално изражение съответно от 3,2%.

Очаква се забавяне в растежа на инвестициите, дължащо се на публичните инвестиции, докато при частните ще има ускорение свързано с намаление на несигурността и увеличение на търсенето. Частното потребление ще нараства с темп близък до дългосрочната средна. В съответствие с динамиката на външната среда се прогнозира ускорено нарастване на износа на стоки и услуги през 2025 г. Темпът на нарастване на вноса ще остане по-висок, но отрицателният приносът към изменението на БВП ще се свие.

4.2 ПАЗАР НА ТРУДА И ДОХОДИ През 2023 г. се очаква броят на заетите лица да се повиши с 0,4% спрямо 2022 г., а средногодишният коефициент на безработица да намалее до 4,1%. Безработицата ще продължи да следва своя тренд на намаление през целия прогнозен период, но през последните години на този период намалението на стойността на показателя ще бъде относително ограничено, поради ограничените възможностите за преход от безработица към заетост без допълнителни мерки и програми за повишаване на вероятността на реализацията на твърдото ядро безработни. Основният източник за по- нататъшно увеличение на заетостта през следващите години ще е привличането на лица извън работната сила обратно на пазара на труда. През 2024 г. се очаква известно ускоряване на ръста на заетите в страната, най-вече поради ускоряването на икономическия ръст. През 2025 ръстът на заетостта се очаква да се забави най-вече поради изчерпване на възможностите за нейния екстензивен растеж. Все повече ръстът на икономиката ще бъде осъществяван посредством увеличаване на производителността на труда и общата факторна производителност, отколкото чрез екстензивното увеличение на заетите.

През 2023 г. динамиката на компенсацията на един нает се очаква да се забави до 11,5%, следвайки ограничаването на инфлацията, икономическата активност, заетостта, както и от по-ниския принос на публичния сектор. През 2024 г. номиналното нарастване на компенсацията на един нает е оценено на 10,6%. С очакваното продължаващо ограничаване на инфлацията динамиката на доходите от труд ще се обуславя преди всичко от ускоряването на растежа на реалната производителност, наетите лица, както и повишението на минималната работна заплата в страната в съответствие с приетите нормативни промени за актуализация на показателя. През 2025 г. номиналният растеж на компенсацията на темп ще се забави по-съществено, съответно до 7,7%. В рамките на прогнозния период средногодишният растеж на производителността на труда е оценен на 2,3% в реално изражение.

4.3 ИНФЛАЦИЯ Инфлацията в края на 2023 г. се очаква да се понижи до 5,6%, а средногодишната да бъде 8,7%. В най-голяма степен очакваното забавяне ще се дължи на значително намаление на приносите на групите храни и енергийни стоки, като последните се очаква да имат лек спад в края на годината. Очакваното намаление в международните цени на суровините през целия прогнозен период ще забави нарастването на цените при компонентите на базисната инфлация, а именно неенергийните промишлени стоки и услугите. Поради прогнозираното нарастване на вътрешното търсене обаче, както и на разходите за труд, двете потребителски групи ще формират съществен принос към общата инфлация в страната.

През 2024 г. прогнозата е инфлацията да продължи да се забавя, като в края на годината ще достигне 3,2%, а средногодишната – 3,8%. Цените на енергийните стоки ще имат 20

спад до края на прогнозния хоризонт. През 2025 г. средногодишната инфлация ще продължи да се забавя, съответно до 2,8%.

4.4 ПЛАТЕЖЕН БАЛАНС През прогнозния период 2023-2025 г. се очаква поддържане на устойчивата външна позиция на страната.

През 2023 г. дефицитът по текущата сметка ще се запази около 0,7% от БВП.

Номиналните темпове на растеж на износа и на вноса на стоки и услуги ще бъдат почти изравнени, като ще се забавят съществено спрямо 2022 г. поради очаквания спад на международните цени и ограничен растеж на търговията в количествено изражение.

През 2024 г. се очаква увеличение на дефицита по текущата сметка до 1,7% от БВП.

Вносът на стоки и услуги се очаква да нарасне по-бързо от износа, като динамиката ще се предопределя от търговията със стоки. Подобрението на външната среда ще се отрази в по-висок растеж на износа на стоки, което наред с ускореното вътрешно търсене, ще се доведе до изпреварващо нарастване на вноса и разрастване на търговския дефицит. Същевременно, подобрението в средата ще подкрепи възходящата динамика при услугите и ще се отрази в нарастване на излишъка по статията. Балансът по доходните статии ще е почти без изменение, като основните изходящи потоци ще са свързани с изплащането на инвестиционен доход на нерезиденти, а входящите – със средства по оперативни програми на ЕС и ПВУ.

В края на прогнозния период дефицитът по текущата сметка постепенно ще се повиши и ще достигне 1,9% от БВП през 2025 г. Номиналните растежи на износа и вноса ще са близки, като изпреварващ при стоките ще е вносът, а при услугите - износът.

Изплащането на инвестиционен доход ще влошава баланса по първичен доход и отношението на салдото към БВП ще се влоши. Средствата от ПВУ и входящите трансфери в рамките на новия програмен период 2021-2027 г. ще поддържат излишъка по вторичен доход, но не се очаква значително изменение на салдото като процент от БВП.

4.5 ПАРИЧЕН СЕКТОР През първите два месеца на 2023 г. растежът на кредита за частния сектор остана относително висок (12,4% в края на февруари). До края на годината темпът му ще се забави, като това ще се случи едновременно при вземанията от предприятия и от домакинства. Влияние за това ще окажат забавянето на икономическия растеж, очакваното повишаване на лихвените проценти по кредитите, в резултат на преноса на паричната политика на ЕЦБ, както и в по-малка степен на влизането в сила на по- високите нива на антицикличния капиталов буфер, определени от БНБ. Общо вземанията от неправителствения сектор ще нараснат с 9%. Вземанията от предприятия ще се увеличат със 7,2%, като по-ниският им темп на нарастване ще бъде за сметка на значително понижение на ръста на овърдрафта и по-бавно увеличение на краткосрочните кредити. Вземанията от домакинства ще нараснат с 11,7%.

През 2024 г. вземанията от неправителствения сектор ще ускорят нарастването си до 9,3%, водени от по-висок растеж на вземанията от предприятия. Очаква се те да бъдат положително повлияни от изпълнението на НПВУ, както и от положителен ръст на частните инвестиции. В края на 2024 г. вземанията от предприятия ще нараснат със 7,9%. Вземанията от домакинства леко ще се забавят до 11,2%, като ще бъдат подкрепени от по-високия ръст на частното потребление.

През 2025 г. вземанията от домакинства ще продължат да се забавят до 9,5%.

Вземанията от нефинансови предприятия ще запазят относително стабилен темп на растеж до края на прогнозния период, който тогава ще достигне 8%.

В края на 2023 г. годишният растеж на паричното предлагане ще се понижи до 12,4% спрямо 13,2% в края на 2022 г. В периода 2024-2025 г. очакваме растежът на паричното предлагане да се забавя с повишаване на инвестиционната активност в страната. В края на прогнозния период годишният му растеж ще бъде около 12,1%.

4.6 РИСКОВЕ ПРЕД ПРОГНОЗАТА Геополитическата ситуация в глобален план продължава да се характеризира с висока степен на несигурност, което създава съществени рискове пред реализирането на макроикономическата прогноза.

Отвореността на българската икономика я прави зависима от икономическата динамика в основните ни търговски партньори, най-вече тези от ЕС. Реализиране на по-високи от очакваните темпове на инфлация, ускорено повишение на лихвените проценти и, респективно, понижение на разполагаемия доход на домакинствата и/или ограничаване на производствената и инвестиционната активност в търговските ни партньори, са фактори, които биха ограничили външното търсене. Това ще има отрицателен ефект върху износа и производството в страната.

Влязлата в сила забрана за внос на суров петрол от Русия в ЕС може да се отрази отрицателно върху износа на нефтопродукти от България за трети страни, макар страната ни към момента да се ползва с дерогация.

Рисковете по отношение на прогнозата за инфлацията се свързват главно с очакваната динамика на цените на международно търгуваните суровини и най-вече на енергийните стоки, както и повишението на разходите за труд в икономиката. Това би било предпоставка за по-висока инфлация от прогнозираната в средносрочен план.

Влошаването на условията на финансиране може да окаже по-силен негативен ефект върху инвестициите от очаквания. Прогнозата е изготвена с допускане за нулев принос на изменението на запасите през 2023 г., но е възможно да се наблюдава значително отрицателно изменение, което, ако не бъде компенсирано от друг компонент, би свило допълнително растежа на БВП.

В същото време, има и редица фактори в положителна посока. През първото тримесечие на 2023 г. показателите за нагласите на икономическите агенти показаха съществено подобрение на оценките и очакванията за развитието в еврозоната и в други големи икономики. В тази връзка е възможно през текущата годината при търговските ни партньори да се реализира по-висок растеж от очаквания, което би се отразило положително на износа и икономическата динамика в страната.

През втората половина на 2022 г. бе отчетен значителен спад на износа на зърнени и маслодайни култури от България. През 2023 г. по-благоприятни условия за външна търговия и по-добра реколта биха подкрепили значително растежа на износа на стоки от тази група.

През 2022 г., в среда на повишаваща се инфлация, потреблението на домакинствата бе устойчиво в България. Регистрираният растеж бе по-висок от очаквания и, ако тази тенденция продължи и през 2023 г., може да се наблюдава по-голямо нарастване на БВП. Освен това покупателната способност на домакинствата може да бъде по-висока 22

при намаляване на инфлацията и вследствие на по-бавно пренасяне на по-високите лихвени проценти в еврозоната върху кредитите на домакинствата. Инвестиционната активност също може да се подобри при намаляване на несигурността и преориентиране на разходите на фирмите от такива за преодоляване на шокове към планирани разходи по дългосрочни инвестиционни програми.

4.7 ПОТЕНЦИАЛЕН РАСТЕЖ 6 Растежът на потенциалния БВП през 2022 г. достигна 2,6%. Това представлява ускорение спрямо 2021 г. и се дължи на повишението на заетостта. През 2023 г. се очаква запазване на растежа от 2,6%. За периода 2024-2025 г. повишението на инвестициите ще доведе до увеличение на приноса на капиталовите запаси и ускоряване на растежа на потенциалния БВП до 3%. През целия прогнозен период общата факторна производителност (ОФП) ще бъде с основен принос за растежа.

Табл. I-3: Стойности на потенциалния растеж и на отклонението от потенциалния БВП Година Потенциален растеж, % Отклонение от потенциалния БВП, %

2022 2,6 0,9

2023 2,6 0,2

2024 2,9 0,5

2025 3,0 0,8 Източник: МФ 7 Отклонението от потенциала през 2022 г. бе положително в размер на 0,9%. За 2023 г., със забавянето в растежа на фактическия БВП, се очаква отклонението да се свие и да е 0,2%. През следващите години до края на прогнозния период положителното отклонение ще се увеличава и ще достигне 0,8%.

Табл. I-4: Приноси към потенциалния растеж (пр.п.) Година Труд Капитал ОФП

2022 0,2 0,5 1,9

2023 0,2 0,6 1,8

2024 0,3 0,8 1,8

2025 0,3 1,0 1,7 Източник: МФ 6 Потенциалният БВП за българската икономика е изчислен с помощта на производствена функция по методология, разработена от ЕК: Havik, K., & Kieran Mc Morrow, K., & Fabrice Orlandi, F., Christophe Planas, C., Rafal Raciborski, R., Werner Roeger, W., Alessandro Rossi, A., Anna Thum-Thysen, A. & Valerie Vandermeulen, V.,"The Production Function Methodology for Calculating Potential Growth Rates & Output Gaps," European Economy – Economic Papers 535, 2014.

7 Цикличното развитие на икономиката се измерва с индикатора отклонение от потенциала. Той се изчислява като разлика между фактическия и потенциалния БВП в съотношение към потенциалния.

4.8 СЪПОСТАВКА НА МАКРОИКОНОМИЧЕСКАТА ПРОГНОЗА С ТАЗИ НА ЕК Направено е сравнение на макроикономическата прогноза на Министерство на финансите с последната официална прогноза на Европейската комисия, публикувана на

13 февруари 2023 г. Различният период на изготвяне на двете прогнози предопределя използването на различни отчетни статистически данни. Поради по-ранното публикуване на прогнозата на ЕК, при нейното изготвяне не са взети предвид отчетните данни по националните сметки за брутния вътрешен продукт и пазара на труда за 2022 г., както и наличната информация за краткосрочните индикатори и инфлацията в началото на 2023 г.

Табл. I-5: Сравнение на макроикономическата прогноза на МФ с прогнозата на 8 ЕК

2022 2023 2024 Показатели Отчетни данни МФ ЕК МФ ЕК БВП, реален растеж, % 3,4 1,8 1,4 3,3 2,5 Средногодишна инфлация, % 13,0 8,7 7,8 3,8 4,0 Източник: ЕК, МФ Липсата на разбивка по компоненти в прогнозата на ЕК не дава възможност да се прецени откъде идват разликите в очакванията на МФ и ЕК. За 2023 г. прогнозите за растежа на БВП са близки, а за 2024 г. прогнозата на ЕК е по-консервативна и най- вероятно това се дължи на очаквания за по-слаб растеж на всички компоненти спрямо прогнозата на МФ. МФ очаква през 2024 г. ускоряване на растежа на частното потребление и подобрение в частна инвестиционна активност.

Инфлацията през 2023 г. според МФ ще бъде по-висока от тази, очаквана в зимната прогноза на ЕК. Към момента на изготвяне на прогнозата, МФ разполага с по-дълъг ред от отчетни данни за динамиката на международните и потребителските цени, а така също и с актуализирана информация за статистическите тегла за изчисляване на ХИПЦ.

Именно с това се свързва и прогнозираният от МФ по-висок годишен темп на инфлация през първата половина на 2023 г. в сравнение с ЕК. През второто полугодие, както и през цялата 2024 г. профилът на инфлация за двете институции е сходен като динамика и очаквани стойности.

8 Зимната прогноза на ЕК, публикувана на 10 февруари 2022 г., представя прогноза за динамиката на ограничен набор от показатели, поради което сравнението в таблицата е направено само за БВП и инфлация.

III.

Част II.

Фискална политика и основни параметри за периода 2023-2025 г.

1. СРЕДНОСРОЧНИ ЦЕЛИ НА ФИСКАЛНАТА ПОЛИТИКА Подготовката на Бюджет 2023 и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. беше повлияна от късното приемане на Бюджет 2022 и последващата му актуализация, а също така и от политическия цикъл, свързан с провеждането на предсрочни парламентарни избори. Невъзможността за приемане в срок на проектобюджета за 2023 г. с включени дългосрочни допускания за развитие на политиките при спазване на правилата по ЗПФ в резултат на липсата на редовно правителство, което да вземе управленско решение, наложи необходимостта служебното правителство да внесе в Народното събрание законопроект за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., т.нар. „удължителен закон“ за 2022 г.

Бюджет 2022 беше одобрен при целеви нива на дефицита от 4,1% от БВП, в който са включени и COVID-19 мерките, чието действие следва да отпадне след 2023 г., като при действаща дерогация този дефицит не предполага процедура за прекомерен бюджетен дефицит.

Актуализацията на бюджета за 2022 г. беше разработена при запазване на нивото на дефицита, като в нея бяха включени допълнителни мерки за подкрепа на бизнеса и домакинствата, свързани с енергийната криза и войната в Украйна, а в същото време в разходната част на бюджета бяха приети промени в политики с постоянен характер от средата на годината, чието фискално въздействие пренесено в средносрочен хоризонт ограничава възможностите за балансиране на бюджета без осигуряване на допълнителни постоянни приходи.

За 2022 г. предварителните отчетни данни показват дефицит по КФП в размер на 0,8% от БВП, като спрямо заложената цел в актуализираната програма за 2022 г. (дефицит по КФП в размер на 4,1% от БВП) се отчита подобрение с 3,3 пр. п. Основен фактор за това е по-ниско от планираното усвояване на разходите по сметките за средства от ЕС и държавния бюджет. В номинално изражение салдото по консолидираната фискална програма за 2022 г. е дефицит в размер на 1,3 млрд. лв., и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 5,1 млрд. лв. и излишък по европейските средства в 25

размер на 3,7 млрд. лв. Бюджетното салдо по КФП за годината на касова основа съответства на предвидения ограничител във фискалното правило по чл. 27, ал. 4 от ЗПФ.

Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма (КФП) към декември 2022 г. са в размер на 64,8 млрд. лв., вкл. 3,2 млрд. лв. приходи с еднократен извънреден характер, които не са включени в разчетите към ЗДБРБ за 2022 г.

Параметрите по изпълнението на приходите за 2022 г. при елиминиране въздействието на постъпления с еднократен характер, които не са заложени в разчетите към ЗДБРБ за

2022 г., са близки до планираните за годината, като данъчните и осигурителните приходи надвишават плана за годината с 1,4 на сто. От страна на разходите се отчита по-слабо от планираното усвояване на разходите по сметките за средства от ЕС и държавния бюджет, като през първото тримесечие на годината се наблюдаваше известно задържане на разходите, последвано от плавно нарастване през следващите три тримесечия. Въпреки това голяма част от проектите, заложени за реализиране чрез европейските програми и фондове и чрез капиталовата програма в държавния бюджет не бяха реализирани в рамките на годината, което съответно се отрази в по-слабо от планираното усвояване на капиталовите разходи. Забавянето при изпълнението на проектите и програмите измества голяма част от планираните за 2022 г. разходи в

2023 г. и следващите години, което от една страна подобрява касовото салдо за 2022 г., но от друга води до натиск върху бюджета за 2023 г.

Следва също така да се отчете, че значителният излишък по сметките за средства от ЕС се дължи до голяма степен на еднократни фактори, вкл. и получен през декември

2022 г. първи транш от ЕК по Плана за възстановяване и устойчивост. Това е и причината дефицитът по националния бюджет (3,1% от БВП) на консолидирана база да се подобрява до дефицит в размер на 0,8% от БВП по консолидираната фискална програма. Повече информация за изпълнението на КФП за 2022 г. се съдържа в прегледа по приложение № 1.

За периода 2023-2025 г. е разчетен дефицит съответно: 6,4 на сто от БВП за 2023 г., 5,2 на сто от БВП за 2024 г. и 4,6 на сто от БВП за 2025 г.

По отношение на разходите за периода 2023-2025 г. се наблюдава номинален годишен ръст, но като дял от БВП те намаляват съответно от 42,1% от БВП през 2023 г. до 41,0% от БВП през 2025 г.

2024 г. – 37,0% и за 2025 г. – 36,4%.

2. ОСНОВНИ ФИСКАЛНИ ПАРАМЕТРИ ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г.

Разчетите в АСБП за периода 2023-2025 г. отразяват тенденциите в актуалната макроикономическа прогноза за развитието на националната икономика и оценките за ефекта върху основните показатели на КФП при запазване на действащото законодателство на база на актуализацията на Бюджет 2022.

Включените в АСБП за периода 2023-2025 г. разчети за приходите, помощите и даренията по КФП са диапазона от 35,7% до 37,0% от БВП, като се наблюдава ръст в номинално изражение за целия тригодишен период. Очакванията са данъчно- осигурителните приходи в периода 2023-2025 г. да нараснат от 28,1% от БВП през

2023 г. до 28,5% от БВП през 2025 г.

Разходите по КФП за периода 2023-2025 г. като дял от БВП са съответно 42,1% през

2023 г. и, през 2024 г. и 41,0% през 2025 г.

9 Табл. II-1: Основни показатели по КФП (2022-2025 г.)

2022 2022 2023 2024 2025 Актуал. Предв. Проект Прогноза Прогноза КФП програма отчет млн. лв.

ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 59 658,7 64 788,9 65 795,0 73 032,4 76 454,4 % от БВП 39,6% 39,2% 35,7% 37,0% 36,4% Данъчно-осигурителни приходи 46 122,6 46 783,0 51 839,0 55 803,5 59 923,2 Неданъчни приходи 7 343,3 12 000,5 9 927,3 9 251,8 9 506,3 Помощи и дарения 6 192,8 6 005,4 4 028,8 7 977,0 7 024,8 ОБЩО РАЗХОДИ И ВНОСКА В БЮДЖЕТА НА

65 887,1 66 112,4 77 662,6 83 237,0 86 149,7 ЕС % от БВП 43,8% 40,0% 42,1% 42,1% 41,0% Разходи 64 047,2 64 407,3 75 620,2 81 080,7 83 905,6 Нелихвени разходи 63 382,9 63 755,5 74 795,6 79 579,9 81 614,5 Лихви 664,3 651,8 824,6 1 500,8 2 291,1 Вноска в общия бюджет на ЕС 1 839,9 1 705,0 2 042,4 2 156,3 2 244,1 БЮДЖЕТНО САЛДО (+/-) -6 228,4 -1 323,5 -11 867,6 -10 204,7 -9 695,2 % от БВП -4,1% -0,8% -6,4% -5,2% -4,6% ФИНАНСИРАНЕ (+/-) 6 228,4 1 323,5 11 867,6 10 204,7 9 695,2 % от БВП 4,1% 0,8% 6,4% 5,2% 4,6% Източник: МФ Приходите, помощите и даренията по националния бюджет са диапазона от 33,5% до 32,9% от БВП като се наблюдава ръст в номинално изражение за целия тригодишен период, Разходите и вноската в бюджета на ЕС по националния бюджет в средносрочен план показват тенденция на намаление от 38,6% от БВП през 2023 г. до 36,1% от БВП през 2025 г. Нетният размер на трансфера за сметките за средства от ЕС е в диапазона 1,4-2,0 млрд. лв. или 0,8-1,0% от БВП.

9 Поради закръгление (в млн. лв. и като процент от БВП) някои сумарни позиции в таблиците и графиките в актуализираната бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. и приложенията към нея не се изчерпват от съставните им числа.

Табл. II-2: КФП – Национален бюджет (2022-2025 г.)

2022 2022 2023 2024 2025 Актуал. Предв. Проект Прогноза Прогноза КФП програма отчет НАЦИОНАЛЕН БЮДЖЕТ млн. лв.

ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 53 497,0 58 827,1 61 796,7 65 086,0 69 460,3 % от БВП 35,5% 35,6% 33,5% 32,9% 33,0% Данъчно-осигурителни приходи 46 122,6 46 783,0 51 839,0 55 803,5 59 923,2 Неданъчни приходи 7 343,4 12 008,6 9 927,3 9 251,8 9 506,3 Помощи и дарения 31,1 35,5 30,5 30,7 30,7 ОБЩО РАЗХОДИ И ВНОСКА В БЮДЖЕТА НА

60 007,1 62 894,9 71 168,7 71 954,4 75 846,6 ЕС % от БВП 39,9% 38,0% 38,6% 36,4% 36,1% Разходи 58 167,2 61 189,8 69 126,3 69 798,1 73 602,5 Нелихвени разходи 57 502,9 60 538,0 68 301,7 68 297,3 71 311,4 Лихви 664,3 651,8 824,6 1 500,8 2 291,1 Вноска в общия бюджет на ЕС 1 839,9 1 705,0 2 042,4 2 156,3 2 244,1 ТРАНСФЕР ЗА СМЕТКИ ЗА СРЕДСТВА ОТ ЕС -1 149,6 -1 117,1 -1 435,1 -1 948,6 -2 006,4 (НЕТО) % от БВП -0,8% -0,7% -0,8% -1,0% -1,0% БЮДЖЕТНО САЛДО (+/-) -7 659,7 -5 184,9 -10 807,1 -8 817,0 -8 392,8 % от БВП -5,1% -3,1% -5,9% -4,5% -4,0% ФИНАНСИРАНЕ (+/-) 7 659,7 5 184,9 10 807,1 8 817,0 8 392,8 % от БВП 5,1% 3,1% 5,9% 4,5% 4,0% Източник: МФ И през следващия тригодишен период приоритет за страната ни остава успешното усвояване на средствата от европейските фондове и програми на ЕС, вкл. Плана за възстановяване и устойчивост.

Въздействието върху бюджета за периода 2022-2025 г. от финансовите взаимоотношения с ЕС е представено в Табл. II-3.

Табл. II-3: КФП – Сметки за средства от ЕС (2022-2025 г.) 10

2022 2022 2023 2024 2025 Актуал. Предв. Проект Прогноза Прогноза КФП програма отчет СМЕТКИ ЗА СРЕДСТВА ОТ ЕС млн. лв.

ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 6 161,7 5 961,8 3 998,3 7 946,3 6 994,1 10 В таблицата са включени сметки за средства от ЕС на: ДФ „Земеделие“; Национален фонд и Другите сметки за средства от ЕС и средства по други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от ЕС.

КФП 2022 2022 2023 2024 2025 СМЕТКИ ЗА СРЕДСТВА ОТ ЕС Актуал. Предв. Проект Прогноза Прогноза млн. лв. % от БВП програма4,1% отчет3,6% 2,2% 4,0% 3,3% ОБЩО РАЗХОДИ 5 880,0 3 217,5 6 493,9 11 282,6 10 303,1 % от БВП 3,9% 1,9% 3,5% 5,7% 4,9% ТРАНСФЕР ОТ/ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ

1 149,6 1 117,1 1 435,1 1 948,6 2 006,4 (НЕТО) % от БВП 0,8% 0,7% 0,8% 1,0% 1,0% БЮДЖЕТНО САЛДО (+/-) 1 431,3 3 861,4 -1 060,5 -1 387,7 -1 302,5 % от БВП 1,0% 2,3% -0,6% -0,7% -0,6% ФИНАНСИРАНЕ (+/-) -1 431,3 -3 861,4 1 060,5 1 387,7 1 302,5 % от БВП -1,0% -2,3% 0,6% 0,7% 0,6% Източник: МФ

3. ПРОГНОЗА ЗА СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ“ ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г.

За целите на международните сравнения бюджетната рамка се представя както по национална методология (по показатели на КФП на касова основа), така и на базата на европейската методология ЕСС 2010 чрез показателите за сектор „Държавно управление“, като следва да се отбележи, че фискалните параметри отразяват по еднакъв начин фискалната политика. Представената прогноза е разработена на базата на последната макроикономическа прогноза на МФ и на предприетите през предходните години мерки и политики, които продължават да оказват фискално въздействие през прогнозния период.

През 2022 г. се очаква бюджетното салдо да бъде отрицателно в размер на 2,8% от БВП. В средносрочен план се очаква дефицит в размер съответно на 6,1% от БВП за

2023 г., 4,7% за 2024 г. и 4,9% от БВП за 2025 г.

Част от дефицита на сектор „Държавно управление“, който се отчита на начислена основа, се дължи на времевото изместване при отчитането на разходите за доставки на военна техника, които са платени през предходни години на касова основа. Съгласно методологията ЕСС 2010 държавните разходи за военно оборудване се отчитат през годината на доставката им. Поради това, инвестиционните разходи по първия етап на плана за придобиване на нов тип боен самолет, направени през 2019 г. и 2020 г. в размер на 2 197,7 млн. лв., имат влияние върху разходите в периода 2023-2025 г., като заедно с изместеното отчитане и на други разходи за военна техника влошават дефицита съответно с 0,13% през 2024 г. и 0,73% през 2025 г., тъй като най-голяма доставка на военна техника се очаква в края на периода. Това влияние е временно и не води до трайно влошаване на бюджетната позиция и до нарушаването на фискалната устойчивост в дългосрочен план.

Планираният размер на бюджетното салдо за периода 2023-2025 г. ще се реализира при намаляване на приходите и разходите съответно до 35,4% и 40,4% от БВП в края на периода. В приходната част съотношението на общите приходи от БВП достига 35,5% през 2023 г., след което се наблюдава ръст през 2024 г. до 36,2% от БВП. Разходите 29

като дял от БВП достигат 41,6% през 2023 г., след това намаляват до 40,9% и 40,4% от БВП съответно за 2024 г. и 2025 г.

Номиналният ръст на приходите през отделните години се дължи на увеличение на постъпленията от всички основни видове данъци – ДДС, акцизи, данък върху доходите на физическите лица и корпоративен данък. Растеж се очаква и при приходите от социално-осигурителни вноски, като той е най-значителен през 2023 г. За 2023 г.

общите текущи приходи на годишна база нарастват с 2,5%, като към края на периода растежът им е 5,3%.

При разходите на сектор „Държавно управление“ висок номинален ръст в средносрочен план се наблюдава при капиталовите разходи за брутообразуване на основен капитал.

Те нарастват значително и като дял от БВП – до 4,0% през 2023 г., 4,6% през 2024 г. и 4,7% през 2025 г. Изменението в показателя е свързано основно с нарастване на разходите по Националния план за възстановяване и устойчивост, националните разходи за изграждане на инфраструктура, доставките на бойни самолети F-16 Block 70 и основна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада, както и с напредването на проектите, финансирани по програми на ЕС в рамките на новия програмен период.

Значителен растеж през 2023 г. от 17,9% имат разходите за социални трансфери, без тези в натура, най-вече поради нарастване на разходите за пенсии и увеличаването на обезщетенията и помощите за домакинствата.

При пенсиите нарастването се дължи основно на ежегодната индексация от 1 юли на съответната година по швейцарското правило, както и на предприетите промени през

2022 г. като увеличение на пенсиите с 10% от първи юли, преизчисляване на пенсиите за трудова дейност от 1 октомври и нарастване на максималния размер на получаваните една или повече пенсии от първи юли и от първи октомври, които оказват влияние на разходите през 2023 г. и следващите години. При обезщетенията и помощите за домакинствата влияние оказва основно нарастването на социалните помощи по ЗСП и по ЗХУ поради нарастването на линията на бедност както и предвиденото нарастване на МРЗ, което съответно води до увеличение на часовата ставка за положен труд за изчисляване на възнагражденията на личните асистенти по Закона за личната помощ и на възнагражденията на приемните семейства по Закона за закрила на детето.

Представени като дял от БВП, след нарастване през 2023 г. до 12,8%, социалните разходи остават относително постоянни на нива от 13,3% към края на периода.

Положително въздействие за ограничаване нарастването на тези разходи като дял от БВП оказва продължаващото действие на пенсионната реформа, свързана с повишаване на възрастта и осигурителния стаж за пенсиониране за всички категории осигурени лица.

При социалните трансфери в натура, които обхващат основно разходите за здравеопазване, се наблюдава растеж на годишна база съответно от 13,8% през 2023 г., 15,1% през 2024 г. и 10,7% през 2025 г. поради нарастване на разходите за здравноосигурителни плащания.

При компенсацията на наетите се наблюдава нарастване от 10,1% за 2023 г. спрямо

2022 г., основно поради увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал и на предприетите изменения в политиката по доходите, като увеличението на минималната работна заплата и нарастването на възнагражденията в някои бюджетни организации.

Общият ефект от предприятията, включени в сектор „Държавно управление“, върху баланса на сектора е отрицателен за 2023 г. и 2024 г. и положителен за 2025 г. – съответно -203,6 млн. лв. за 2023 г., -326,0 млн. лв. за 2024 г. и 34,5 млн. лв. за 2025 г.

Най-голямо е влиянието на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, Държавната консолидационна компания, Националната компания „Железопътна инфраструктура“ и държавните болници.

Табл. II-4: Изменение на показателите на сектор „Държавно управление“ за периода 2023-2025 г.11

2023 2024 2025 Показатели Проект Изменение Прогноза Изменение Прогноза Изменение (млн. лв.) % % %

1. Данъци върху производството и

26 765,7 2,3% 28 162,3 5,2% 29 577,4 5,0% вноса

2. Текущи данъци върху доходите,

11 678,8 10,0% 12 944,2 10,8% 13 855,7 7,0% богатството и др.

2a. - в т.ч.

платени от

6 269,6 14,2% 6 895,5 10,0% 7 416,0 7,5% домакинствата 2b. - в т.ч.

платени от

5 409,2 5,6% 6 048,7 11,8% 6 439,8 6,5% фирмите

3. Социално- осигурителни

15 449,8 11,2% 17 039,8 10,3% 18 162,1 6,6% вноски 3a. - в т.ч.

действително

15 449,8 11,2% 17 039,8 10,3% 18 162,1 6,6% платени вноски

4. Други приходи, вкл.

приходи от

9 735,8 -14,9% 9 133,1 -6,2% 9 283,4 1,6% продажби

5. Общо текущи

63 630,0 2,5% 67 279,4 5,7% 70 878,6 5,3% приходи

6. Компенсация

18 216,2 10,1% 19 158,5 5,2% 19 992,9 4,4% на наетите лица

7. Междинно

10 953,5 24,4% 9 445,7 -13,8% 8 855,6 -6,2% потребление

8. Социални трансфери в

5 317,5 13,8% 6 119,1 15,1% 6 775,8 10,7% натура

9. Социални трансфери без

23 604,1 17,9% 26 114,7 10,6% 28 024,0 7,3% тези в натура

10. Лихвени

1 130,0 46,7% 2 039,8 80,5% 2 695,7 32,2% разходи 11 Поради закръгление (в млн. лв. и като процент от БВП) някои сумарни позиции в таблиците и графиките в актуализираната бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. и приложенията към нея не се изчерпват от съставните им числа.

2023 2024 2025 Показатели Проект Изменение Прогноза Изменение Прогноза Изменение (млн. лв.) % % %

11. Субсидии 5 934,4 -29,0% 3 948,0 -33,5% 3 916,7 -0,8%

12. Други текущи

3 296,4 -0,3% 3 355,0 1,8% 3 544,5 5,6% плащания

13. Общо

68 452,0 9,6% 70 180,9 2,5% 73 805,1 5,2% текущи разходи

14. Брутни спестявания (5- -4 822,0 1199,5% -2 901,4 -39,8% -2 926,5 0,9% 13)

15. Капиталови трансфери, 1 873,1 16,8% 4 261,2 127,5% 3 558,1 -16,5% получени 16.

Брутообразуване на основен 7 385,4 46,7% 9 006,4 21,9% 9 845,6 9,3% капитал

17. Други капиталови 962,8 14,0% 1 594,1 65,6% 1 183,3 -25,8% разходи % от БВП % от БВП % от БВП

18. Общи правителствени

65 503,2 35,5% 71 540,6 36,2% 74 436,7 35,4% приходи

19. Общи правителствени

76 800,2 41,6% 80 781,4 40,9% 84 833,9 40,4% разходи

20. Баланс -11 297,0 -6,1% -9 240,8 -4,7% -10 397,3 -4,9% 20a. - първичен -10 167,1 -5,5% -7 201,0 -3,6% -7 701,6 -3,7% баланс 21.

Консолидиран дълг на сектор „Държавно управление“ 49 068,6 26,6% 60 555,4 30,7% 71 069,6 33,8% Източник: МФ

3.1. ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ НА СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ“ И ПРОГНОЗА ПРИ НЕПРОМЕНЕНИ ПОЛИТИКИ Фискалната прогноза при непроменени политики е изготвена на база цикличните движения в икономическите показатели. Тя е обвързана с набор от предположения за политиките и основните икономически и финансови условия, включително валутните курсове, цените на суровините и развитието на международната икономика. В нея не се отчита въздействието на дискреционните изменения в приходите и в разходите.

Промените, които се наблюдават в бюджетния сценарий при непроменени политики (т.нар. базисен сценарий) между прогнозните години, са основно в резултат на промени в икономически и/или демографски показатели, които имат ефект върху фискалните 32

параметри. Предприетите политики в приходната и разходната част на бюджета водят до промяна в бюджетната прогноза спрямо базисния сценарий.

Таблицата по-долу представя прогнозата на сектор „Държавно управление“ при непроменени политики съпоставена спрямо основния сценарий, посочен в средносрочната бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г.

Табл. II-5: Бюджетна прогноза на сектор „Държавно управление“ при непроменени политики за периода 2023-2025 г.

2023 2024 2025 Базисен Изменение Базисен Изменение Базисен Изменение Показатели сценарий спрямо сценарий спрямо сценарий спрямо млн. лв. основния основния основния сценарий сценарий сценарий % % %

1. Данъци върху производството и

30 935,9 18,2% 28 583,2 6,8% 29 297,0 4,0% вноса

2. Текущи данъци върху доходите,

11 259,4 6,1% 12 858,2 10,1% 13 787,7 6,5% богатството и др.

2a. - в т.ч. платени от

5 839,2 6,3% 6 809,5 8,6% 7 348,0 6,6% домакинствата 2b. - в т.ч. платени от фирмите 5 420,2 5,8% 6 048,7 11,8% 6 439,8 6,5%

3. Социално-осигурителни вноски 15 110,3 8,8% 16 512,3 6,9% 17 723,6 4,0% 3a. - в т.ч. действително платени

15 110,3 8,8% 16 512,3 6,9% 17 723,6 4,0% вноски

4. Други приходи, вкл. приходи от

9 573,4 -16,3% 9 066,8 -6,9% 9 283,4 1,6% продажби

5. Общо текущи приходи 66 879,0 7,7% 67 020,5 5,3% 70 091,6 4,2%

6. Компенсация на наетите лица 18 129,8 9,6% 18 467,6 1,4% 19 186,0 0,1%

7. Междинно потребление 10 298,4 17,0% 9 801,4 -10,5% 8 926,8 -5,5%

8. Социални трансфери в натура 5 172,3 10,7% 5 783,6 8,8% 6 545,3 7,0%

9. Социални трансфери без тези в

22 035,1 10,1% 25 772,6 9,2% 27 801,9 6,5% натура

10. Лихвени разходи 1 130,0 46,7% 2 039,8 80,5% 2 695,7 32,2%

11. Субсидии 10 068,5 20,4% 4 640,5 -21,8% 3 916,7 -0,8%

12. Други текущи плащания 3 296,4 -0,4% 3 355,0 1,8% 3 544,5 5,6%

13. Общо текущи разходи 70 130,5 12,2% 69 860,5 2,1% 72 616,8 3,5%

14. Брутни спестявания (5-13) -3 251,5 776,2% -2 840,1 -41,1% -2 525,2 -13,0%

15. Капиталови трансфери, получени 1 873,1 16,8% 4 261,2 127,5% 3 558,1 -16,5%

16. Бруто образуване на основен

7 175,1 42,5% 8 596,3 16,4% 8 093,0 -10,1% капитал

17. Други капиталови разходи 979,1 15,9% 1 594,1 65,6% 1 183,3 -25,8% % от БВП % от БВП % от БВП

18. Общи правителствени приходи 68 752,1 37,3% 71 281,6 36,1% 73 649,7 35,0% 33

19. Общи правителствени разходи 78 284,6 42,4% 80 050,9 40,5% 81 893,2 39,0% Източник: МФ В приходите разлики между базисния сценарий и бюджетната прогноза се наблюдават при данъците върху производството и вноса, данъците върху доходите, социално- осигурителните вноски, както и при неданъчните приходи.

Приходите от данъци върху производството и вноса се различават в двата сценария основно заради отпадането от 2024 г. на приходите, финансиращи програмите за смекчаване на икономическите последици от нестабилността на цените на електрическата енергия и природния газ, стартирали през 2021 г., повишаването на прага за регистрация от 50 на 100 хил. лв. оборот по ЗДДС и отрицателния ефект върху приходите от ДДС при внос от приемането на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. При сценария без промяна в политиките приходите от тези данъци нарастват с 18,2% за 2023 г., 6,8% за 2024 г. и 4,0% за 2025 г. Прогнозата за приходите от социални и здравни осигуровки в сценария с непроменени политики предвижда нарастване на компонента в размер на 8,8%, 6,9% и 4,0% на годишна база съответно за

2023 г., 2024 г. и 2025 г. Това е вследствие на предприетите мерки за увеличаване на минималната работна заплата, на минималните осигурителни прагове и на минималните осигурителни доходи на самоосигуряващите се лица и минималния осигурителен доход на земеделските стопани и тютюнопроизводители, увеличение на заплатите на педагогическия персонал и в някои бюджетни организации, както и в резултат на прехвърлянето на средства от лица, осигурени в частни пенсионни фондове, към фонд „Пенсии“ на ДОО.

Неданъчните приходи при непроменени политики показват следната динамика: спад от 16,3% за 2023 г., спад от 6,9% за 2024 г. и ръст от 1,6% в края на периода. Разликите спрямо основния сценарий през 2023 г. се дължат на очакваните приходи от въведената ТОЛ такса, промяната на политиката по дивидентите, както и на ефекта от отпадане на таксите за ползване на детски градини и ясли. За 2025 г. увеличението на приходите в основния сценарий не се различава от тези при непроменени политики.

При разходите разлики между базисния сценарий и бюджетната прогноза се наблюдават основно при компенсацията на наетите лица, междинното потребление, социалните трансфери и при субсидиите.

Разходите за заплати в сектор „Държавно управление“ в базисния сценарий нарастват с 9,6% за 2023 г., с 1,4% за 2024 г. и с 0,1% за 2025 г. Повишението в разходите за заплати в основния сценарий спрямо базисния е свързано с предприетите политики по доходите в образованието и увеличаването на минималната работна заплата.

В резултат на приетото поетапно увеличение на трансферите за здравно осигуряване за лицата, осигурявани от държавния бюджет, с по 5 пр.п./годишно, както и на нарастването на минималните осигурителни доходи, е предвидено увеличение на 34

разходите за социални трансфери в натура (за здравноосигурителни плащания) в бюджетната прогноза спрямо базисния сценарий средногодишно с 0,1 пр.п. от БВП на годишна база.

Разходите за пенсии и обезщетения в базисния сценарий нарастват с 10,1% през 2023 г., с 9,2% през 2024 г. и с 6,5% през 2025 г. Изменението на този елемент спрямо основния сценарий е свързано с увеличение на изискуемите възраст и осигурителен стаж за пенсия, както и увеличението на социалните помощи по ЗСП и ЗХУ поради изменение на линията на бедност и ефект от ръста на МРЗ при определяне на часовата ставка за положен труд за изчисляване на възнагражденията на личните асистенти по ЗЛП и възнагражденията на приемните семейства по ЗЗД.

Изменението на разходите за бруто образуване на основен капитал в базисния сценарий е ръст от съответно 42,5% и 16,4% за 2023 г. и 2024 г. и спад от 10,1% за 2025 г., докато в бюджетната прогноза този показател нараства съответно с 46,7%, 21,9% и 9,3% за

2023 г., 2024 г. и 2025 г. Основно влияние за това имат допълнителните мерки, предприети от правителството в сектор „Отбрана и сигурност“, както и средствата, отделени за пътни инфраструктурни проекти и обезпечаване функционирането на ТОЛ системата.

3.2. ДИСКРЕЦИОННИ МЕРКИ И ФИСКАЛНИ ЕФЕКТИ НА НАЧИСЛЕНА ОСНОВА Дискреционни мерки са всички нови мерки и политики на правителството – приети или планирани, които имат пряко въздействие върху бюджетните параметри и основните фискални показатели. Те представляват мерки, предприети по преценка и решение на правителството, с цел постигането на определени приоритети (напр. насърчаване на заетостта и стимулиране растежа на икономиката). Отнасят се до промяна в политиката на приходите (данъчната база и/или ставка) или промяна в разходните политики и трансферите от страна на правителството с цел предоставяне на ефективни стимули за икономиката.

В бюджетната прогноза са оценени всички приходни и разходни дискреционни мерки, които са приети през предходните години и имат бюджетен ефект през прогнозния период 2023-2025 г., като е отразено допълнителното им въздействие за съответната година спрямо предходната.

Приходни дискреционни мерки Приходните дискреционни мерки за периода 2023-2025 г. се очаква да доведат до общо нетно намаление на приходите в размер на 2 866,1 млн. лв. През първата година се очаква нетно намаление на приходите с 3 912,0 млн. лв., а през следващите две години

– нетно увеличение на приходите съответно с 258,9 млн. лв. и 786,9 млн. лв.

С най-голям бюджетен ефект са мерките, свързани с промяна на политиката по доходите. Допълнителните приходи от осигурителни вноски от промяната в политиката по доходите (вкл. увеличение на МРЗ, минималните осигурителни прагове и на минималните осигурителни доходи на самоосигуряващите се лица и минималния осигурителен доход на земеделските стопани и тютюнопроизводители, увеличение на максималния осигурителен доход през 2022 г., увеличение на заплатите на педагогическия персонал) са в размер на 332,0 млн. лв. за 2023 г. и общо 1 281,9 млн.

лв. за тригодишния прогнозен период. Допълнителните приходи от ДДФЛ в резултат на 35

увеличението на минималната работна заплата, минималните осигурителни прагове и минималния осигурителен доход са в размер на 188,4 млн. лв. за тригодишния прогнозен период.

За периода 2023-2025 г. приходите от избор на осигуряване само в първия стълб на пенсионната система са с общ допълнителен положителен бюджетен ефект от 22,1 млн.

лв.

Ефектът върху приходите от ДДС и акцизи в резултат на повишаването на акцизната ставка на пури и пурети, на тютюн за пушене, на нагреваемо тютюнево изделие, на течността за електронна цигара, въведено от 1.03.2023 г., е оценен на общо 494,5 млн.

лв. повече приходи от акцизи и ДДС за периода 2023-2025 г.

Нулевата ставка на ДДС за хляба и брашното, която се прилагаше през втората половина на 2022 г., се очаква да доведе до загуба от прилагането на мярката до края на

2023 г. в размер на още 82,7 млн. лв., като след изтичане на срока на действието й се очаква положителен бюджетен ефект за 2024 г. в размер на 165,4 млн. лв.

Мярката за освобождаване от акциз на електрическата енергия, природния газ и втечнения нефтен газ се очаква да доведе до намаление на постъпленията от ДДС и акцизи с 92,6 млн. лв. на начислена база през 2023 г. Поради отпадане на мярката през

2025 г., нейният ефект е въведен със същата стойност, но с положителен знак.

Намалената ставка на ДДС на 9% за природния газ и централното отопление представлява действие с временен характер и приключва до края на юни 2023 г., затова нейният ефект е включен в следващата година с положителен знак, тъй като няма да действа през следващите години – съответно 46,0 млн. лв. за природен газ и 15,0 млн.

лв. за централно отопление за 2024 г.

В областта на приходите от ДДС са приети и мерки, в резултат на които се очаква намаляване на постъпленията от данъка. Размерът на загубата за бюджета от повишаване на прага за регистрация по ЗДДС от 50 на 100 хил. лв. оборот, е оценен на 110,0 млн. лв. за 2023 г., а в резултат на приемането на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, се очаква отрицателен ефект при ДДС от внос за 2023 г., оценен на 520,0 млн. лв.

Допълнителните приходи, свързани с оперирането на ТОЛ системата, са в размер на 189,3 млн. лв. за 2023 и 66,3 млн. лв. за 2024 г.

Временната солидарна вноска по Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври

2022 година относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията се предвижда да доведе до допълнителни приходи от 375,9 млн. лв. през 2023 г. или с 288,0 млн. лв. повече спрямо предходната година. През 2024 г. тази мярка ще прекрати действието си, поради което нейният ефект е отразен със същата, но отрицателна стойност.

Ефектът от мерките и програмите в областта на енергетиката, стартирали през 2021 г. и достигнали най-високата си стойност през 2022 г. (в размер на 4460,3 млн. лв.), се очаква да бъде намаление на приходите с 3 767,8 млн. лв. до 692,5 млн. лв. през 2023 г.

Поради прекратяване на тези мерки и програми през 2024 г., техният ефект е въведен със същата, но отрицателна стойност.

Табл. II-6: Дискреционни приходни мерки на начислена основа, млн. лв.

Приходни мерки - изменение спрямо предходна година 2023 г. 2024 г. 2025 г.

Приходи от осигурителни вноски от промяната в политиката по доходите (вкл. увеличение на МРЗ, минималните осигурителни прагове и на минималните осигурителни доходи на самоосигуряващите се лица и 332,0 519,3 430,6 минималния осигурителен доход на земеделските стопани и тютюнопроизводители, увеличение на максималния осигурителен доход, увеличение на заплати на педагогическия персонал) Приходи от ДДФЛ от увеличение на МРЗ, минималните осигурителни 34,4 86,0 68,0 прагове и минималния осигурителен доход Ефект върху приходите от ДДС и акцизи в резултат на повишаване на акцизната ставка на пури и пурети, на тютюн за пушене, на нагреваемо 97,1 209,6 187,8 тютюнево изделие, на течността за електронна цигара (от 1.03.2023 г.) Ефект върху приходите от ДДС и акцизи в резултат на освобождаване от акциз на електрическата енергия, природния газ и втечнен нефтен газ (LPG) -92,6 0,0 92,6

- до 01.07.2025 г.

Намалена ставка на 9% на ДДС за ресторантьорски, кетъринг и туристически услуги, спортни съоръжения (до 31.12.2023 г.), както и книги, -243,2 211,5 бебешка храна, пелени и хигиенни продукти (и след 31.12.2023 г. като постоянна мярка) Намалена ставка на 0% на ДДС за хляба и брашно (до 31.12.2023 г.) -82,7 165,4 Намалена ставка на 9% на ДДС за природен газ (до 30.06.2023 г.) 0,0 46,0 Намалена ставка на 9% на ДДС за централно отопление (до 30.06.2023 г.) 0,0 15,0 Приходи от оперирането на ТОЛ системата 189,3 66,3 Приходи от избор на осигуряване 7,0 7,7 7,4 Приходи от осигурителни вноски от увеличение на осигурителния стаж при 0,5 0,5 0,5 пенсиониране Временна солидарна вноска по Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 година за спешна намеса за справяне с високите цени на 288,0 -375,9 енергията от дружества в дейности добив на нефт, природен газ и въглища и нефтопреработване.

Увеличен размер от 40 на сто на нормативно признатите разходи за -6,0 дейността на адвокатите Държавна помощ за регионално развитие - данъчно облекчение за -11,0 корпоративния данък Отпадане на таксите за ползване на детски градини и на детски ясли -11,5 Повишаване на прага за регистрация от 50 на 100 хил. лв. оборот по ЗДДС -110,0 Изменение на параметрите на политиката по дивидентите -15,4 0,0 Отрицателен ефект върху приходите от ДДС при внос от приемането на Закон за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на -520,0 действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна Мерки в областта на енергетиката -3767,8 -692,5 Общо: -3912,0 258,9 786,9 Източник: МФ Разходни дискреционни мерки Разходните дискреционни мерки за периода 2023-2025 г. се очаква да доведат до общо увеличение на разходите с 1 884,3 млн. лв., като през първата година се очаква нарастване на разходите с 258,4 млн. лв., а през следващите две години – съответно с 454,3 млн. лв. и 1 171,6 млн. лв. Дискреционните разходни мерки за прогнозния период 37

са свързани основно с промяна в параметрите на политиката по доходите, пенсионната политика и предприетите социални мерки.

С най-голям бюджетен ефект са разходите, свързани с промяна на политиката по доходите. Допълнителните разходи от увеличението на минималната работна заплата (МРЗ) са в размер на 270,4 млн. лв. за 2023 г. и общо 1 115,3 млн. лв. за тригодишния прогнозен период. Кумулативният ефект от увеличението на заплатите на педагогическия персонал е в размер на 1 120,6 млн. лв. допълнителни разходи за периода 2023-2025 г. Ефектът върху размера на трансферите за здравно осигуряване от увеличаване на частта от осигурителния доход, върху който държавата внася здравни вноски за лицата, осигурявани за сметка на държавния бюджет, е в размер на 145,4 млн.

лв. за 2023 г. и общо 721,4 млн. лв. за прогнозния период. Ефектът от ръста на МРЗ при определяне на часовата ставка за положен труд за изчисляване на възнагражденията на личните асистенти по Закона за личната помощ (ЗЛП) и възнагражденията на приемните семейства по Закона за закрила на детето (ЗЗД) е допълнителни разходи в размер на 438,7 млн. лв. за целия прогнозен период.

Със значителна стойност в дискреционните мерки през прогнозния период са разходите, свързани с пенсионната политика, като нетният им ефект е допълнително увеличение на разходите в размер на общо 2 165,8 млн. лв. през 2023 г.

Ефектът от нарастването на линията на бедност при определяне на финансовата подкрепа по ЗХУ и ЗСП се очаква да доведе до увеличение на разходите за социални помощи в размер на 161,2 млн. лв. през 2023 г. и общо 333,1 млн. лв. за тригодишния прогнозен период.

Ефектът от промени в Закона за семейни помощи за деца във връзка с въведена нова еднократна помощ за учениците от 2-ри, 3-ти и 4-ти клас без доходен тест е допълнителни разходи в размер на 46,8 млн. лв. за периода 2023-2024 г.

Ефектът от отпадането на таксите за детски градини и ясли и поемането на издръжката на детските градини и детските ясли като държавна отговорност, считано от 1 април

2022 г., е увеличение на разходите от 41,5 млн. лв. за 2023 г.

Финансирането на достъпа и обхващането в задължителното предучилищно образование на децата, навършили 4-годишна възраст, е с ефект от 17,3 млн. лв.

допълнителни разходи за 2023 г.

Ефектът от увеличаване на доходния критерий на член от семейството за достъп до месечни помощи по чл. 4 и 4а от Закона за семейни помощи за деца и от промяната в размерите на месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование е в размер на 30,0 млн. лв. за 2023 г.

Въвеждането от 1 август 2022 г. на парично обезщетение за отглеждане на дете до 8- годишна възраст от бащата (осиновителя) се планира да повиши разходите с 8,0 млн.

лв. през 2023 г.

Нарастването на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете през втората година от майчинството (от 650 лв. на 710 лв., считано от 1 април 2022 г.) се прогнозира да покачи разходите със 7,4 млн. лв. през 2023 г. и 0,1 млн. лв. през 2024 г.

Увеличението на минималния и на максималния дневен размер на паричното обезщетение за безработица от 1 април 2022 г. се очаква да има ефект в посока повишение на разходите в размер на общо 15,9 млн. лв. през 2023 г.

Допълнителните разходи, свързани с оперирането на ТОЛ системата, са в размер на 189,3 млн. лв. за 2023 г. и 66,3 млн. лв. за 2024 г.

Подкрепата на филмовата индустрия с цел създаване и разпространение на български филми и кино продукции с българско участие и нови схеми за държавна помощ за възстановяване на разходи за производство на филми и за производство на телевизионни сериали, във връзка с промени в чл. 17 и чл. 26 от Закона за филмовата индустрия, ще струва на държавния бюджет допълнително 18,0 млн. лв. през 2023 г.

Предвидените разходи за мерките в областта на енергетиката във връзка с високите цени на енергоносителите за сметка на приходи от времената солидарна вноска по Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г. са в размер на 375,9 млн.

през 2023 г., като се планира те да намалеят с 288,0 млн. лв. до 87,9 млн. лв. през 2024 г.

Поради прекратяване на действието им, ефектът от тези мерки е въведен със същата, но отрицателна стойност за 2025 г. Разходите по програмите за смекчаване на икономическите последици от нестабилността на цените на електрическата енергия и природния газ, стартирали през 2021 г. и достигнали най-високата си стойност през

2022 г. (в размер на 4460,3 млн. лв.), намаляват с 3 767,8 млн. лв. до 692,5 млн. лв. през

2023 г. Поради прекратяване на тези програми през 2024 г. техният ефект е въведен със същата, но отрицателна стойност.

Табл. II-7: Дискреционни разходни мерки на начислена основа, млн. лв.

Разходни мерки - изменение спрямо предходна година 2023 г. 2024 г. 2025 г.

Ефект от увеличението на МРЗ 270,4 469,5 375,4 Увеличение на заплатите на педагогическия персонал 465,0 223,1 432,5 Увеличаване на частта от осигурителния доход, върху който държавата внася здравни вноски за лицата, осигурявани за сметка на 145,4 345,5 230,5 държавния бюджет Ефект от ръста на МРЗ при определяне на часовата ставка за положен труд за изчисляване на възнагражденията на личните 10,0 230,3 198,4 асистенти по ЗЛП и възнагражденията на приемните семейства по ЗЗД Увеличение на разходите за възнаграждения и осигурителни вноски поради покачването на максималния осигурителен доход от 3 000 на 12,5

3 400 лв. (от 1.04.2022 г.) Увеличение на размерите на пенсиите, вкл. минимална и социална пенсия, с 10% над първоначално предвиденото в ЗБДОО за 2022 г., 1140,2 осъвременяване с 6,1% и включване на 60 лв. в размера на пенсията от 1 юли 2022 г.

Преизчисляване на пенсиите за трудова дейност от 1 октомври 2022 896,0 г.

Изменение на максималния размер на получаваните една или повече 215,0 пенсии Увеличение на размера на социалната пенсия за инвалидност 5,0 Увеличение на размера на социалната пенсия за старост -0,4 Увеличение на изискуемите възраст и осигурителен стаж за пенсия -30,0 -30,0 -30,0 39

Разходни мерки - изменение спрямо предходна година 2023 г. 2024 г. 2025 г.

Увеличение на социалните помощи по ЗСП и ЗХУ поради изменение 161,2 119,2 52,7 на линията на бедност Разходи за опериране на ТОЛ системата 189,3 66,3 Нова еднократна помощ за учениците от 2,3 и 4 клас без доходен 23,4 23,4 тест Ефект от отпадане на таксите за детски градини и ясли и поемане на издръжката на детските градини и детските ясли като държавна 41,5 отговорност Ефект от промяната на средномесечния доходен критерий на член от семейството и размерите на месечните помощи за отглеждане на 30,0 дете Подкрепа на филмовата индустрия 18,0 Разширяване на достъпа и обхващането в задължителното 17,3 предучилищно образование Увеличение на минималния дневен размер на паричното 9,5 -1,3 обезщетение за безработица (от 1.04.2022 г.) Увеличение на максималния дневен размер на паричното 6,4 -1,3 обезщетение за безработица (от 1.04.2022 г.) Въвеждане от 1 август 2022 г. на парично обезщетение за отглеждане 8,0 на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) Увеличение на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете 7,4 0,1 през втората година от майчинството (от 1.04.2022 г.) Целева помощ за безвъзмездна преводаческа услуга за глухи и 6,0 сляпо-глухи Мерки в областта на енергетиката във връзка с високите цени на енергоносителите за сметка на приходи от времената солидарна 375,9 -288,0 -87,9 вноска по Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г.

Здравно осигуряване за сметка на държавния бюджет на разселени 3,2 -10,0 лица от Украйна от 24.02.2022 г.

Програми за смекчаване на икономическите последици от -3767,8 -692,5 нестабилността на цените на електрическата енергия и природния газ Общо: 258,4 454,3 1 171,6 Източник: МФ

3.3. СЪПОСТАВКА НА ПРОГНОЗАТА ЗА СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ“ С ТАЗИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ В тази част се прави съпоставка на средносрочната прогноза за сектор „Държавно управление“ на Министерството на финансите спрямо последната фискална прогноза 12 на Европейската комисия от есента на 2022 г. Следва да се имат предвид различните бази и изменения в макроикономическите сценарии на двете институции, които обуславят различията по отношение на очакваните фискални резултати.

12 European Economic Forecast – Autumn 2022, https://economy-finance.ec.europa.eu/publications/european- economic-forecast-autumn-2022_en 40

Прогнозата на ЕК за общия баланс на сектор „Държавно управление“ е по- оптимистична в сравнение с прогнозата на МФ: -2,8% от БВП на ЕК спрямо -6,1% от БВП на МФ за 2023 г. и -2,5% от БВП на ЕК спрямо -4,7% от БВП на МФ за 2024 г.

Бюджетното салдо за 2023 г. в прогнозата на ЕК се постига при по-високи общи приходи с 4,7 пр.п. и по-високи общи разходи с 1,4 пр.п. в сравнение с прогнозата на МФ. Бюджетното салдо за 2024 г. в прогнозата на ЕК се постига при по-високи приходи с 3,2 пр.п. и по-високи разходи с 1,0 пр.п. в сравнение с прогнозата на МФ.

ЕК прогнозира с 0,1 пр.п. по-ниски лихвени разходи за 2023 г. и с 0,5 пр.п. по-ниски лихвени разходи за 2024 г. в сравнение с МФ.

Прогнозите за бруто образуването на основен капитал на ЕК и МФ за 2023 г. са съответно в размер на 3,7% и 4,0% от БВП. Прогнозите за бруто образуването на основен капитал на ЕК и МФ за 2024 г. са съответно 4,3% и 4,6% от БВП.

МФ прогнозира значително по-висок ръст на правителственото потребление на годишна база за 2023 г. – съответно 10,6% за МФ спрямо 3,6% за ЕК. За 2024 г.

стойностите са по-близки – съответно 3,1% за МФ спрямо 2,7% за ЕК.

Табл. II-8: Сравнение на бюджетната прогноза на МФ с прогнозата на ЕК

2022 2023 2024 Показатели, Отчетни % от БВП данни МФ ЕК МФ ЕК Лихвени разходи 0,5% 0,6% 0,5% 1,0% 0,5% Бруто образуване на основен капитал/публични инвестиции/ 3,0% 4,0% 3,7% 4,6% 4,3% Общо приходи 38,5% 35,5% 40,2% 36,2% 39,4% Общо разходи 41,3% 41,6% 43,0% 40,9% 41,9% Общ баланс -2,8% -6,1% -2,8% -4,7% -2,5% Правителствено потребление (изменение на годишна база) 16,9% 10,6% 3,6% 3,1% 2,7% Източник: ЕК, МФ, НСИ

3.4. КОНСОЛИДИРАН ДЪЛГ НА СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ“ Към края на 2022 г., въз основа на данните от априлските Нотификационни таблици за дефицита/излишъка и дълга на България, дългът на сектор „Държавно управление“ възлиза на 37,8 млрд. лв. (при 33,3 млрд. лв. в края на 2021 г.) или 22,9% спрямо БВП (при 23,9% към 31.12.2021 г.), като съотношението му към БВП се запазва съществено под горния праг на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60%. При отделните компоненти, формиращи дълга на сектора, най-значителен ръст отчита дългът на подсектор „Централно управление“, като основен принос за това има държавният дълг.

В условията на икономическа и геополитическа несигурност, ускорени инфлационни процеси, нарастване на цената на енергийните ресурси и произтичащите от това неблагоприятни перспективи за забавяне или спад на икономическата активност в ЕС за текущата 2023 г. се запазват очакванията за възходяща тенденция на дълга на сектор „Държавно управление“. В номинално изражение стойността му се очаква да достигне до 49,1 млрд. лв., а съотношението на дълга към БВП - на ниво от 26,6%.

Въз основа на допусканията за ново дългово финансиране през следващите две години се предвижда нивото на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ да продължи да нараства до 60,6 млрд. лв. в края на 2024 г. и 71,1 млрд. лв. в края на 2025 г. Като съотношение спрямо БВП, индикаторът също се очаква да нараства, достигайки до 30,7% през 2024 г. и 33,8% през 2025 г.

Върху прогнозите за нарастването на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ водещо влияние оказва дългът на подсектор „Централно управление“ и в частност държавния дълг като негов основен компонент. Влиянието на дълга на другите два подсектора, формиращи дълга на сектор „Държавно управление“:

подсектор „Местно управление“ и подсектор „Социалноосигурителни фондове“, е минимално. Тази тенденция се запазва и в средносрочна перспектива.

Отчитайки горепосоченото, прогнозните стойности на показателя дълг на сектор „Държавно управление“/БВП се запазват под максимално допустимия референтен праг на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60%.

Граф. II-1: Консолидиран дълг на сектор „Държавно управление“ Източник: Евростат, МФ

3.5. УСЛОВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ С ПОТЕНЦИАЛНО ЗНАЧИТЕЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ“ Съгласно изискванията на чл. 73, т. 8 от Закона за публичните финанси, средносрочната бюджетна прогноза и нейната актуализация следва да съдържа информация за условните задължения с потенциално значително въздействие върху сектор „Държавно управление“, включително на равнище подсектори на сектора. Това се прави и в контекста на засиленото икономическо управление на ЕС, в съответствие с чл. 14, 42

параграф 3 от Директива 2011/85/ЕС относно изискванията за бюджетните рамки на 13 държавите членки .

Високите стойности на условните задължения биха могли да бъдат индикатор за нежелано равнище на риск. Поради това наблюдението и оценката на условните задължения с потенциално значително въздействие върху сектор „Държавно управление“ е важно за поддържането на фискалната устойчивост и управлението на фискалните рискове.

Задълженията се наричат условни, тъй като по своята същност те са само потенциални, а не действителни. Това са задължения, които зависят от настъпването на определено събитие в бъдеще, или настоящи задължения, при които няма вероятност за извършване на плащането към държавата или сумата на възможното плащане не може да бъде изчислена по надежден начин.

Условните задължения включват:

• задължения, произтичащи от дейността на публичните дружества;

• гарантиран дълг на сектор „Държавно управление“;

• необслужвани кредити;

• задължения, свързани с публично-частни партньорства.

Граф. II-2: Разпределение на условните задължения на сектор „Държавно управление“, % от БВП 13 Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки (https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=CELEX:32011L0085). Съгласно член 14, параграф 3 от тази директива: „За всички подсектори на сектор „Държавно управление“ държавите членки публикуват съответна информация за условните задължения с потенциално значително въздействие върху публичните бюджети, включително държавни гаранции, необслужвани кредити и задължения, произтичащи от дейността на публични дружества, както и техния размер.

Държавите членки публикуват и информация за дялове на сектор „Държавно управление“ в капитала на частни и публични дружества, които възлизат на икономически значими суми“.

Източник: НСИ Общите условни задължения на сектор „Държавно управление“ за 2021 г. възлизат на 12,06% от БВП, като най-високо е нивото на задълженията, произтичащи от дейността на публичните дружества. Техният размер е 11,64% от БВП (16,18 млрд. лв.), като задълженията на финансовите предприятия са само 1,55%, а на нефинансовите - 10,09% от БВП.

От тях под наблюдение, във връзка с потенциално значително влияние върху условните задължения на сектор „Държавно управление“, са всички държавни и общински предприятия с общ размер на задълженията към 31.12.2021 г. над 0,1% от БВП, които не са част от консолидираната фискална програма и не попадат в обхвата на сектор „Държавно управление“. Тези предприятия представят отчет и прогнози за приходите и разходите, както и за активите и пасивите си до 2026 г. На база на получената информация за четиригодишния период 2023-2026 г. се прогнозира намаление с 21,84% на задълженията на публичните предприятия от нефинансовия сектор, обект на наблюдение. Отчетеният към 31.12.2022 г. размер на дългосрочните и краткосрочните неконсолидирани задължения на тези дружества е общо 11,4 млрд. лв., като към

31.12.2026 г. прогнозите са същите да са в размер на 8,9 млрд. лв.

Сумарният коефициент на задлъжнялост се понижава от 0,75 към 31.12.2022 г. до 0,48 в края на периода през 2026 г. Сумарното съотношение на дълга на тези дружества спрямо активите им намалява с 0,10 през прогнозния период до 0,32. Коефициентът на ликвидност нараства от 1,73 през 2021 г. до 3,5 през 2026 г.

Нивото на задълженията на държавните предприятия с потенциално значително въздействие върху сектор „Държавно управление“ е по-ниско в сравнение със средното 14 ниво на задлъжнялост в ЕС, което е 36,6% за 2021 г.

Граф. II-3: Задължения на държавно контролирани предприятия, класифицирани извън сектор „Държавно управление“, % от БВП Източник: НСИ Гарантираният дълг на сектор „Държавно управление“ към края на 2022 г. възлиза на 590,2 млн. лв. или 0,4% от БВП, като отбелязва ръст в номинално изражение спрямо нивото отчетено в края на 2021 г. (556,1 млн. лв. или 0,4% от БВП). Увеличението е следствие от извършваните регулярни операции по гарантираните заеми.

Гарантираният дълг на сектор „Държавно управление“ се формира основно от издадените гаранции от подсектор „Централно управление“ с дял от 99,9%. Подсектор „Местно управление“ заема около 0,1%, а единиците от подсектор „Социалноосигурителни фондове“ не може да издават гаранции.

При допускане за издаване на предвидените в закона нови държавни гаранции за подкрепа на стратегически проекти в енергийния сектор, за енергийна ефективност и зеления преход на МСП, както и усвояване на средствата от заемите в пълен размер през 2023 г., се очаква номиналният размер на гарантирания дълг на сектор „Държавно управление“ да се увеличи значително, достигайки в номинално изражение до 2,4 млрд.

лв., а като съотношение спрямо прогнозния БВП да възлезе на около 1,3%. През следващите години от прогнозния период се допуска плавното им намаляване до 1,1% 14 Съгласно данни от Евростат, http://ec.europa.eu/eurostat/web/government-finance-statistics/data/database.

от БВП към края на 2025 г. вследствие на редовното обслужване на гарантираните заеми.

В края на 2023 г. доминиращ дял с 53% в отрасловата структура на гарантираният дълг се очаква да заемат гаранциите на сектор „Енергетика“, следвани от гаранциите по нови заемни споразумения на Българската банка за развитие ЕАД в размер до 700,0 млн. лв. с дял от 30%. Издадените гаранции по инструментите на ЕС, създадени вследствие на избухването на пандемията от COVID-19 - SURE и Паневропейския гаранционен фонд, както и във връзка с предложението на Европейската комисия относно предоставянето на макрофинансова помощ на ЕС за Украйна под формата на помощи и заеми, заемат дял от 14%. Останалите 3% заемат предоставените гаранции по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, по изпълнявани други международни споразумения и издадените общински гаранции.

Необслужваните заеми към сектор „Държавно управление“ са само в сектор „Централно управление“ и се запазват на ниво под 0,1% от БВП през последните пет години. Размерът им за 2021 г. е 0,02% от БВП, което е под средното за ЕС ниво от 1,05% от БВП.

Коригирана капиталова стойност на извънбалансовите публично-частни партньорства (ПЧП) не се докладва, тъй като към момента в България няма ПЧП, които да отговарят на дефиницията на ЕСС 2010 за ПЧП. Методологията ЕСС 2010 препоръчва да се използва терминът ПЧП само за тези договори, където правителството е основният купувач на услугата.

3.6. ОЦЕНКА НА МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИЗАЦИИ И РЕЙТИНГОВИ АГЕНЦИИ ЗА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И ФИНАНСОВИ ПЕРСПЕКТИВИ НА БЪЛГАРИЯ През м. ноември 2022 г. международната рейтингова агенция Fitch Ratings препотвърди дългосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута „BBB“ с положителна перспектива, който се запазва без промяна спрямо м.

януари 2022 г., а също и спрямо м. юли 2021 г. насам, когато перспективата беше повишена от стабилна на положителна.

Рейтингът на България е подкрепен от нейната силна външна и фискална позиция в сравнение с държавите със същия рейтинг, членството в ЕС и дългогодишното функциониране на режима на паричен съвет. От друга страна, неблагоприятните демографски фактори подкопават потенциалния икономически растеж и са пречка за устойчивостта на публичните финанси в дългосрочен период. Положителната перспектива отразява плановете за членство на страната в еврозоната, което може да доведе до по-нататъшни подобрения в показателите за външната позиция на страната.

Въпреки политическата нестабилност, от рейтинговата агенция смятат, че властите остават силно ангажирани с приемането на еврото от 1 януари 2024 г., като рисковете около този срок са свързани главно с изпълнението на конвергентните критерии. Като се има предвид високата несигурност относно бъдещата динамика на инфлацията през следващите две години, рисковете от забавяне на приемането на еврото след 2025 г. се увеличават. Това е балансирано от ясен ангажимент на местно и европейско ниво за ускоряване на процеса на интеграция.

Fitch Ratings оценяват растежа на БВП за тази година на 3,5% (от 3% в предходната прогноза) поради по-добро от очакваното развитие на икономиката през първата 46

половина на годината. През второто полугодие на 2022 г. стабилното представяне на енергийните сектори и силният растеж на износа частично ще компенсират отрицателното въздействие от намаляването на реалния разполагаем доход и спада на инвестициите. Пренасянето на неблагоприятни ефекти и забавянето на частното и публично потребление ще намалят икономическия растеж през 2023 г. до 1,4% (при 3,8% в оценката на рейтинга от м. юни 2022 г.). Растежът на инвестициите трябва да се увеличи в съответствие с увеличените средства от ЕС през следващата година. Fitch Ratings очакват растежът през 2024 г. да се върне на нива около 3%.

От Fitch Ratings повишават прогнозата си за средногодишната инфлация (ХИПЦ) на 13,1% през 2022 г. и 9,2% през 2023 г., съответно от 11,8% и 6% в оценката им от м.

юни. Те очакват инфлацията да остане двуцифрена през първото тримесечие на 2023 г.

и да се забави до 5,5% на годишна база в края на годината. Цените на храните, енергията и транспорта са основните фактори за инфлацията, но ценовият натиск нараства и в други сектори, особено в услугите. Пренасянето на влиянието от високите цени на енергията към неенергийни компоненти може да ограничи положителното въздействие на ефектите от базата през следващата година и е вероятно да тласне базисната инфлация нагоре.

Бюджетният дефицит се прогнозира да остане непроменен през 2022-2023 г. – на ниво от около 3,8% от БВП, в съответствие с текущата медиана за страните с рейтинг „BBB“.

Служебното правителство реши да предложи за първите месеци на 2023 г.

„удължителен закон“ на бюджета за 2022 г., запазвайки разходите и въведените мерки без промяна. От Fitch Ratings очакват по-бавният икономически растеж да доведе до по-ниски данъчни приходи, докато очакваното изплащане на дивиденти от държавните енергийни компании трябва да запази общите бюджетни приходи непроменени през

2023 г.

Основните фактори, които биха могли да доведат до положителни действия по отношение на рейтинга са: напредък към присъединяването към еврозоната, включително по-голямо доверие, че България отговаря на критериите за членство и вероятния срок за приемане на еврото; подобряване на потенциала за растеж на икономиката, например чрез въвеждане на структурни и други реформи за подобряване на бизнес средата и/или ефективно използване на средствата от ЕС.

Факторите, които биха могли да доведат до негативни действия по отношение на рейтинга са: значително забавяне на присъединяване към еврозоната, дължащо се например на неизпълнение на критериите за конвергенция или неблагоприятно развитие на икономическата политика; период на енергиен недостиг в България или в държави, които са важни търговски партньори на страната или повишен риск от такъв сценарий, чието материализиране значително ще понижи перспективите за растеж в сравнение с текущите очаквания на рейтинговата агенция.

В края на м. ноември 2022 г. международната рейтингова агенция S&P Global Ratings препотвърди дългосрочния и краткосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута „BBB/A-2“ със стабилна перспектива. Тя отразява от една страна по-слабите очаквания за икономическия растеж на България в краткосрочен план и повишената вътрешна политическа несигурност, а от друга – ниският нетен държавен дълг на страната и ниските разходи за лихви. Според S&P Global Ratings това помага на България, като играе ролята на буфер, който прави нейните публични финанси по-малко чувствителни към бързо повишаващите се лихвени проценти в световен план. България в момента има висока инфлация, което 47

според S&P Global Ratings може да представлява предизвикателство пред членството й в еврозоната от 2024 г.

От S&P Global Ratings очакват растежът на БВП на България да отслабне значително през следващите месеци. Въпреки че икономиката остана устойчива през 2022 г. на последствията от конфликта Русия-Украйна, отколкото са били първоначалните очаквания на рейтинговата агенция, остават някои предизвикателства. Очакванията са да отслабне външното търсене от основните търговски партньори на България в ЕС и потреблението да намалее, тъй като продължителната висока инфлация, която оценяват на близо 10% средно през 2023 г., ще се отрази на реалните заплати. Положително влияние върху икономиката ще имат проектите, финансирани със средства от ЕС. От S&P Global Ratings прогнозират реален растеж през 2023 г. по-нисък от 1%, което е значително забавяне спрямо очакванията им от 3% през 2022 г.

Според S&P Global Ratings България постепенно напредва в усилията си за влизане в еврозоната, но остава неясно дали ще получи членство от 01.01.2024 г. поради някои пречки. Успешното присъединяване на България към еврозоната ще елиминира остатъчния валутен риск спрямо еврото в икономиката, ще подобри достъпа на страната до европейските капиталови пазари и ще осигури на местните търговски банки пряк достъп до ресурсите на ЕЦБ. В момента обаче България е с висока инфлация (близо 15%), което, според рейтинговата агенция, може да усложни задачата за покриване на критериите за конвергенция през следващата година.

Вътрешнополитическата несигурност също продължава с наличието на служебно правителство след последните предсрочни избори през октомври 2022 г., което усложнява процеса на подготовка за присъединяване към еврозоната.

Рейтинговата агенция би повишила кредитния рейтинг при присъединяването на страната към еврозоната, както и при съществено подобрение във външната позиция на България. От S&P отбелязват, че биха понижили рейтинга, ако икономическите перспективи на България се влошат значително спрямо сегашните им очаквания, което може да стане например поради по-силни косвени ефекти от забавяне на глобалния растеж, значително влошаване на ситуацията с регионалната сигурност или прекъсване на вноса на енергийни суровини от Русия, застрашаващо наличието на достатъчно предлагане на енергийни доставки за икономиката на България.

Последната официално оповестена оценка на Moody’s за България е от началото на м.

февруари 2023 г., когато агенцията потвърди дългосрочния рейтинг на България в чуждестранна и местна валута на „Baa1“ със стабилна перспектива. Потвърждаването на рейтинга „Baa1“ на България се дължи на следните ключови фактори: очакванията, че енергийна криза в Европа няма да отслаби съществено икономическата и фискалната позиция на страната; подкрепата за кредитния профил на България, произтичаща от перспективата за приемане на еврото, въпреки риска от забавяне на приемането след

2024 г. и рисковете за ефективността и напредъка на правителството по ключови приоритети, произтичащи от продължителния вътрешнополитически застой в страната.

Стабилната перспектива отразява очакванията на Moody’s за относително слаба флуктуация на основните икономически и фискални показатели на страната през следващите 12 до 18 месеца. Тя също така отразява баланса на рисковете между потенциалните отрицателни ефекти върху кредитния профил, произтичащи от политическата ситуация в страната, и потенциалните положителни ефекти от евентуалното приемане на еврото.

Рейтинговата агенция би повишила кредитния рейтинг при наличието на подобрение в перспективите за растежа в дългосрочен план, произтичащи от подобрения в инфраструктурата и институционалната среда, както и присъединяването на страната към еврозоната. Moody’s отбелязват, че биха понижили рейтинга при трайно влошаване на силната бюджетна позиция на страната; перспективите пред дългосрочния икономически растеж, както и при неуспех в завършването на процеса по присъединяването към еврозоната.

В есенната си икономическа прогноза от 2022 г. Европейската комисия прогнозира, че дефицитът на сектор „Държавно управление“ за 2022 г. се очаква да е в размер на 3,4% от БВП. Растежът на приходите се очаква да компенсира по-голямата част от ръста в разходите и да продължи да спада през прогнозния период. Повишаването на цените на крайните продукти и в частност на тези, които се облагат с акциз, както и растящите доходи от труд са сред основните двигатели за нарастването на данъчните приходи. Очакванията са мерките за смекчаване въздействието на високите цени на енергията да имат нетен бюджетен ефект от 2% от БВП през 2022 г., като те са частично финансирани от данък, наложен върху неочакваните приходи на предприятията в енергийния сектор и събирани във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Очаква се тези мерки да продължат и през 2023 г. За

2023 г. дефицитът се прогнозира да намалее на 2,8% от БВП с постепенното отпадане на мерките свързани с пандемията, като по-високите помощи/средства от ЕС се планира да финансират по-голямата част от предвиденото увеличение на публичните инвестиции. За 2024 г. ЕК прогнозира свиване на дефицита до 2,5% от БВП.

В публикувания през месец април 2023 г. икономически преглед на световната икономика МВФ понижи оценката си за икономическия ръст на България през 2023 г.

до 1,4% спрямо предишната от 3,0% от м. октомври 2022 г. За 2024 г. прогнозата за ръст от 4% от м. октомври 2022 г. е намалена до 3,5% от БВП.

Изготвеният от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Икономически преглед на България беше представен на 4 април 2023 г. в София. Икономическият преглед на страната ни е задължителна стъпка по пътя на присъединяването на Република България към Организацията. Икономическият преглед имат важно значение в процеса на присъединяване към ОИСР предвид цялостната картина на икономическото и социално развитие на страната, която съдържат. Прегледът съдържа препоръки, които да помогнат страната да подобри перспективите за икономическо развитие, като част от тях ще бъдат обект на по- задълбочена оценка от страна на съответните тематичните комитети на ОИСР в рамките на процеса на присъединяване.

Оценките на ОИСР показват, че след силен икономически растеж в момента страната е изправена пред предизвикателства, голяма част от които са сходни с тези на други държави, но някои са свързани и с определени национални специфики. Процесът на присъединяване би следвало да има положителен трансформиращ ефект и реформите, които страната ни ще трябва да предприеме, ще допринесат за повишаване на икономическото и социално благополучие.

В областта на публичните финанси препоръките са за затягане на фискалната политика, ако инфлацията остане висока, а основната фискална позиция е по-слаба. По отношение на мерките за подпомагане на домакинствата и фирмите се препоръчва да са по-целенасочени към най-уязвимите и да се гарантира, че те стимулират спестяването на енергия. Акцентира се върху повишаване на ефективността на прилагането и събирането на корпоративните данъци, данъците върху добавената стойност и данъците 49

върху собствеността, както и върху създаване на по-интегрирана средносрочна и дългосрочна фискална стратегия, която да обвързва разходите и ресурсите. Също така е от значение оценката на средносрочните и дългосрочните нужди от инфраструктура и други капиталови разходи и изготвяне на стратегия за публични инвестиции въз основа на анализ на разходите и ползите.

Част III.

Политики и основни допускания за периода 2023-2025 г.

1. ПОЛИТИКИ В ПРИХОДИТЕ ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г.

През периода 2023-2025 г. данъчната политика ще е ориентирана към постигане на макроикономическа и бюджетна стабилност в средносрочен и дългосрочен план и осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните политики на правителството. Политиката в областта на данъците се характеризира с предвидимост, като същевременно се насърчава развитието на бизнеса и инвестиционната активност, стимулират се иновациите, енергийната ефективност и заетостта. Основните цели на данъчната политика за периода отново са насочени към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план.

Запазват се основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяването на възможности за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. В международен аспект данъчната политика на страната е насочена в подкрепа на функционирането на единния пазар на Европейския съюз, успешното осъществяване на цифровата трансформация на обществото и икономиката в Европа и на дейностите по справяне с климата и околната среда. Ситуацията, свързана със скока на цените както на нефта, природния газ, електрическата енергия и горивата, така и на цените на основни хранителни продукти, породени от нарасналото търсене в европейски и световен мащаб, поставя сериозни предизвикателства пред бизнеса и гражданите. Променлива величина остава ефектът от протичащите процеси във външноикономически план, включително от военния конфликт в Украйна.

Във връзка с присъединяването на Република България към Приобщаващата рамка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за въвеждане на мерките по проекта за свиване на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (Решение на Министерския съвет по т. 37 от протокол № 13 от заседанието на Министерския съвет, проведено на 30 март 2016 г.), ще продължи работата, свързана с участие в дейностите за въвеждането на вече договорените от ОИСР четири минимални стандарта и други елементи на пакета от мерки по Проекта „Свиване на данъчната основа и прехвърлянето на печалби” (Base Erosion and Profit Shifting - BEPS). Въвеждането на минималните стандарти е свързано и с изпълнението на задълженията на България като държава членка на ЕС.

През прогнозния период Министерството на финансите ще продължи да участва в дейностите, свързани с обсъждането, анализа и оценката на въздействие от планираните от ОИСР мерки за справяне с данъчните предизвикателства, породени от дигитализацията на икономиката и нерешени проблеми, свързани с прехвърлянето на 51

печалби: Стълб 1 (преразпределение на данъчни права) и Стълб 2 (минимално данъчно облагане на печалбата на многонационалните предприятия). Очаква се реформата да осигури в световен мащаб повишаване на приходите от корпоративни данъци, значително намаляване на прехвърлянето на печалби и повишаване на данъчната сигурност.

Водещият приоритет на Европейска комисия за действия за справяне с предизвикателствата, свързани с климата и околната среда, предполага ангажирането на България през прогнозния период с предприемането на мерки в данъчното законодателство за постигане на поставените от Европейския съюз цели в области като облагането на енергийните продукти и насърчаване използването на екологосъобразни превозни средства.

За изпълнение на приоритетните цели на данъчната политика се извършват нормативни промени и действия на приходните администрации в областта на събирането и контрола. Постигането на по-добра ефективност при изпълнение на мерките е в пряка връзка със засилването на междуинституционалното сътрудничество, координация и ефективен обмен на информация както на национално ниво, така и на ниво ЕС и трети страни.

Прогнозните данъчни приходи за периода 2023-2025 г. са базирани на основните показатели от пролетната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите, приетите в края на 2022 г. законодателни изменения на данъчните закони, разпоредбите и срока на действие на Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. и на резултатите от прилаганите мерки от страна на приходните агенции за подобряване на събираемостта.

Граф. III-1: Структура на приходите по КФП в % за периода 2022-2025 г. 15 15 Използваните в някои от графиките и таблиците в доклада съкращения към годините за периода 2022-

2025 г. са със следното значение:

- 2022 Актуал. програма – актуализирана програма за 2022 г.;

- 2022 Предв. отчет – предварителен отчет за 2022 г.;

- 2023 п – проект за 2023 г.;

- 2024 п – прогноза за 2024 г.;

- 2025 п – прогноза за 2025 г.

Източник: МФ

1.1. ДАНЪЧНА ПОЛИТИКА Прогнозите за данъчните приходи за периода 2023-2025 г. са съобразени с основните приоритети в данъчната политика в средносрочен план, свързани с реализиране на мерки за подобряване на събираемостта, стимулиране на икономическото развитие, намаляване на административната тежест и въвеждане в националното законодателство на разпоредби от европейското право в областта на данъците.

Повишаване на бюджетните приходи и борба с данъчните измами Продължава изпълнението на доказалите ефективността си за повишаване на приходите от данъци постоянни мерки в областта на данъчната политика:

• Механизъм за обратно начисляване на ДДС при доставки на стоки и услуги, посочени в приложение № 2 към глава деветнадесета „а“ от ЗДДС. Срокът за прилагане на механизма при доставки на зърнени и технически култури и при доставки по прехвърляне на квоти за емисии на парникови газове е удължен от

30.06.2022 г. до 31.12.2026 г.;

• Фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск (СВФР) на територията на Република България;

• Подобряване на ефективността на контрола върху акцизните стоки;

• Насърчаване на доброволното спазване на законодателството;

• Повишен контрол и събираемост на текущи и просрочени задължения, включително чрез прилагане на механизма, при който плащанията по договори от разпоредители с бюджет над определен размер да бъдат извършвани само след потвърждение от приходните администрации, че получателите нямат публични задължения.

В съответствие с целите и действията на Република България по присъединяването към ОИСР, в областта на фискалните въпроси България се присъедини към Глобалната статистическа база данни за приходите (Global Revenue Statistics Database) на организацията и от 2020 г. предоставя годишна информация за данъчните приходи, като в онлайн базата на ОИСР вече са налични данни за периода 1995-2021 г.

За повишаване на бюджетните приходи и борба с данъчните измами в ЗАДС са приети и изменения, чрез които се хармонизира националното законодателство с изискванията на европейското. Промените са с цел засилване на борбата с данъчните измами и премахването на определени данъчни пречки при свободното движение на акцизни стоки между държавите членки като се намери баланс между необходимостта да се улесни законната презгранична търговия и необходимостта да се осигури осъществяването на ефективен контрол и мониторинг с цел събиране на акцизните задължения. Предвидено е разширяване на функционалността на компютърната система, която се използва за движението на акцизни стоки под режим „отложено плащане на акциз“, чрез възможност за обхващане и движението на акцизни стоки, които са освободени за потребление на територията на една държава членка и се движат към територията на друга държава членка, с цел да бъдат доставени там за 53

търговски цели. По този начин се опростява мониторингът на тези движения и се осигурява правилното функциониране на вътрешния пазар.

С цел да се разреши проблемът с измамите с ДДС при електронната търговия чрез засилване на сътрудничеството между данъчните органи и доставчиците на платежни услуги, както и във връзка с въведените с разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/284 на Съвета от 18 февруари 2020 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на въвеждането на определени изисквания за доставчиците на платежни услуги (Директива (ЕС) 2020/284 изисквания за доставчиците на платежни услуги), са направени съответните изменения и в ЗДДС (ЗИД на ЗДДС, обн., ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г.). Директива 2020/284 има за цел да допълни законодателния ДДС пакет за облагане на електронната търговия, който влезе в сила на 1 юли 2021 година.

Директива 2020/284 съдържа задължения за доставчиците на платежни услуги да предават определена информация за трансграничните плащания, произхождащи от държави членки и за бенефициента („получателя”) на тези презгранични плащания, с цел правилното отчитане и облагане с ДДС на електронната търговия в ЕС.

По отношение на облагането с акциз на тютюна и тютюневите изделия е въведен акцизен календар за поетапно увеличаване на ставките за период от четири години в Закона за акцизите и данъчните складове - в сила от 1 март 2023 г. - т.2 на § 31 от ПЗР на ЗИД на ДОПК за изменение на ЗАДС (изм., бр. 100 от 2022 г., в сила от 1.03.2023 г.).

Дадена е дефиниция за „течност за електронна цигара, съдържаща никотин" като същата става част от тютюневите изделия (нов чл. 12б от ЗАДС).

Въведена е временна солидарна вноска. С промените в ПЗР на ЗКПО се уреждат реда и начина за прилагане на Глава III от Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г. относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията. С приетата разпоредба се регламентират правилата за временната солидарна вноска, която следва да се внася за генерираните свръхпечалби от дружествата и местата на стопанска дейност от Съюза, извършващи дейност в отраслите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването. Ставката на тази вноска е 33 на сто върху основата за определяне на временната солидарна вноска. Основата за вноската се определя съгласно изискванията на член 15 от Регламент (ЕС) 2022/1854 (средната стойност на облагаемите печалби) е от 2018 г. до 2021 г. Временната солидарна вноска се внася за данъчните печалби за 2022 г. и за 2023 г., като данъчната печалба се определя по правилата, регламентирани в Закона за корпоративното подоходно облагане (§ 9 от ПРЗ на ЗКПО, в сила от 8.10.2022 г. – ДВ, бр. 99 от 2022 г.).

Задължените лица могат да правят авансови вноски за временната солидарна вноска.

Разширен е обхватът на доходите, за които се предоставя информация със справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ с някои необлагаеми доходи (ЗИД на ЗДДФЛ, обн., ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г.). Добавени са, независимо от размерът им, и доходите от допълнително пенсионно осигуряване, командировъчните пари и други доходи, които въпреки че са освободени от облагане се получават регулярно от физическите лица и са от значение за коректното определяне на разполагаемия доход. Променен е прагът, над който възниква задължението за предоставяне (от 5000 на 500 лв.), по отношение на доходите от хазарт, както и на доходите от лихви по влогове и облигации. Добавени са различните помощи от социално подпомагане, държавни и национални награди, стипендии (с изключение на стипендиите, които се предоставят от училищата в полза на ученици и студенти), ренти и потребителски дивиденти.

Предоставена е възможност на местните физически лица да декларират в годишната данъчна декларация придобитите през годината доходи, които са освободени от облагане по силата на закона, придобитите доходи облагаеми с окончателен данък, полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт.

До промяната, доходите, облагаеми с окончателен данък, не се включваха в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, независимо от желанието на лицата.

Приети са промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 100 от

2022 г., в сила от 1.01.2023 г.), с които се подобрява цялостната уредба на обмена на информация и административното сътрудничество и се разширява обхватът на автоматичния обмен на информация, като се включва и информацията, предоставяна от операторите на цифрови платформи за продавачи, извършващи дейност чрез тези платформи. Развитието на цифровизацията на икономиката и възможностите за укриване на доходи, особено в случаите, когато дейността се извършва чрез цифрови платформи, установени в други юрисдикции, мотивира разширяването на обхвата на автоматичния обмен на информация за данъчни цели по отношение на доходите, реализирани чрез такива платформи, и техните получатели. Промените са в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2021/514 и в отговор на направени изменения в Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и прецизиране в тази връзка на националните законодателства на държавите членки по еднозначен начин, които от своя страна гарантират правна сигурност и яснота на правилата в областта на административното сътрудничество и обмена на информация.

Други промени в областта на административното сътрудничество включват създаването на възможност за присъствие на длъжностни лица на държава членка по време на административно производство в друга държава членка, както и прецизиране на действащата разпоредба относно паралелните проверки, като се предвижда 60-дневен срок за отговор на запитания орган при отправено предложение за извършване на паралелна проверка. Създадени са правила относно извършването на съвместни ревизии и проверки между две или повече държави членки. Разпоредбите на чл. 143г и създадения нов чл. 143л „Съвместни ревизии и проверки“ на ДОПК влизат в сила от 1 януари 2024 г.

Подобряване на бизнес средата и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите В Закона за данък върху добавената стойност са приети промени за въвеждане на европейски директиви, отстраняване на констатирани несъответствия с правото на Европейския съюз и привеждане на ДДС законодателството в съответствие с решения на Съда на Европейския съюз. Направени са изменения, които обхващат корекции при грешно данъчно третиране на доставка, установено с влязъл в сила ревизионен акт.

Увеличен е размерът на прага за задължително регистриране по ЗДДС от 50 000 лв. на 100 000 лв. с направеното изменение на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС (ЗИД на ЗДДС, обн., ДВ, бр. 58 от 2022 г.). Промяната е в сила от 1.01.2023 година. Решението на ЕС за разрешаване на Република България да въведе дерогация от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност e прието от Съвета на ЕС на 14.11.2022 г. и е публикувано в Официален вестник на ЕС на 17.11.2022 г. (L 297/69).

Предвидени са разпоредби, които дават възможност за корекции при грешно данъчно третиране на доставка, установено с влязъл в сила ревизионен акт във връзка с необходимостта от усъвършенстване на правната уредба в съответствие с достиженията на правото на ЕС, като се гарантират принципите на правна сигурност и на неутралност на ДДС. Въведена е и възможността да се коригира фактуриран данък, който не е следвало да бъде начислен, при наличие на влязъл в сила ревизионен акт.

В съответствие с решенията на Съда на Европейския съюз (СЕС) са направени промени в ЗДДС за намаляване на данъчната основа на доставката при пълно или частично неплащане, което може да стане несъбираемо, с оглед на предвидената възможност в разпоредбата на чл. 90, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември

2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директивата за ДДС). Преди промените, българската правна уредба предвиждаше корекция на данъчната основа само при прекратяване или разваляне на договор. Съгласно последователната практика на СЕС относно тълкуването на чл. 90, параграф 1 и 2 от Директивата за ДДС държавите членки не могат да изключат намаляване на данъчната основа при неплащане, а в случай че се възползват от възможността, предвидена в параграф 2 на чл. 90, да дерогират от параграф 1, то тази дерогация трябва задължително да се основава на несигурността „относно окончателния характер на неплащането”. В решение по дело С-242/18 съдът подчертава, че съгласно принципа на данъчен неутралитет несигурността относно събирането на дължимите суми може да бъде взета предвид, като данъчно задълженото лице бъде лишено до момента, в който вземането не стане несъбираемо, от правото си да намалява данъчната основа.

Промяната в ЗДДС е въведена със ЗИД на закона, обн., ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от

1.01.2023 г.

Разширен е кръгът на освободените по ЗДДС доставки с добавяне на дейността по управление на алтернативни инвестиционни фондове. Въведената нова разпоредба в чл. 46, ал. 1 от ЗДДС третира управлението на алтернативни инвестиционни фондове, определени като специални инвестиционни фондове, в съответствие с критериите, установени от правото на Европейския съюз, като освободена доставка.

Като антиинфлационни мерки, на основание ЗДДС, се прилагат нулева ставка на ДДС за доставки на хляб и брашно с място на изпълнение на територията на страната, при внос и при облагаеми вътреобщностни придобивания (от 9.07.2022 г. до 31.12.2023 г.) и намалена ставка на ДДС от 9 % за доставки на природен газ и централно отопление с място на изпълнение на територията на страната, при внос и при облагаеми вътреобщностни придобивания (от 9.07.2022 г. до 01.07.2023 г.).

Съгласно приетия § 5 на ЗИД на ЗДДС за изменение на чл. 66а от ЗДДС (ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 1 януари 2023 г.), като постоянна мярка са установени намалените данъчни ставки (от 20% на 9%) за доставка на книги (включително учебници, познавателни книжки и учебни комплекти, детски книги с илюстрации, за рисуване или оцветяване, печатни или ръкописни нотни издания), различни от публикации, които са изцяло или основно предназначени за реклама, и различни от публикации, които са изцяло или основно съставени от видеосъдържание или аудио-музикално съдържание), на храна, подходяща за бебета или за малки деца и на бебешки пелени и подобни хигиенни артикули по приложение № 4 на закона. Удължен е до 31.12.2023 г. срокът на действие на намалената данъчна ставка за ресторантьорски и кетъринг услуги, за доставка на услуга за използване на спортни съоръжения и обща туристическа услуга (§ 38 на ЗИД на ЗДДС за изменение на § 15д от ПЗР на ЗДДС).

С цел намаляване на административната тежест по отношение на данъчно задължените лица, които са обявени в ликвидация, е предложено, ако тези лица са избрали да останат регистрирани по ЗДДС до датата на заличаването им от търговския регистър, да не подават заявление за дерегистрация към датата на заличаването им.

Прекратяването на регистрацията по ЗДДС на тези лица вече се извършва служебно от органите по приходите.

Направена е промяна на срока за предоставянето на обезпечение при търговия с течни горива. С изменението се дава възможност на лицата да отчитат своевременно промяната на цената на горивата на вътрешният пазар, повлияна от: борсовите котировки на световните борси; пазарните промени в ценовите условия на производители и вносители, водещи до преразпределение на обемите крайни клиенти, последици от аварии и природни бедствия, водещи до временно преразпределяне на клиентите на даден производител/вносител и др.

Прилагане като антиинфлационни мерки на: режим за възстановяване на платения акциз за електрическа енергия по реда на чл. 24ж от ЗАДС (до 30 юни 2025 г.);

нулеви акцизни ставки върху моторните горива – за втечнен нефтен газ и природен газ; нулева акцизна ставка за произведената топлинна енергия за енергийните продукти, използвани за осъществяване на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия; нулева акцизна ставка за електрическата енергия, при условие че произведената електроенергия е от слънчева, вятърна енергия, от енергията на вълните, приливите или с геотермален произход; от хидравличен произход, произведена в хидроелектрически инсталации; генерирана от биомаса или от продукти, произведени от биомаса; генерирана от метан, изпускан в изоставени въглищни мини и генерирана от горивните клетки.

Част от направените промени в ЗАДС (ЗИД на ЗАДС, обн., ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г.) са с цел намаляване на административната тежест и създаване на облекчени условия за икономическите оператори, включително за премахване на потенциални пречки пред данъчно задължените лица при прилагането на новите режими в ЗАДС, които са в сила от 13 февруари 2023 г. Въведена е нова разпоредба за отстраняване на пропуск в ЗАДС, тъй като лицата, които получават на територията на страната акцизни стоки, които не се облагат с акциз в държавата членка на изпращане, не бяха сред изрично дефинираните като данъчно задължени лица. Прието е при внасяне или въвеждане на територията на страната на продукти от вида масла от растителни мазнини, метанол и т.н., лицата, които внасят или въвеждат тези стоки, да декларират пред митническите органи предназначението на стоката (дали ще се използва и/или предлага за продажба като моторно гориво и гориво за отопление).

Създадена е правна рамка, при която сертифицираните получатели ще подават месечна акцизна декларация за данъчния период, а не както досега, лицата да декларират и заплащат акциза за всяко получаване на акцизни стоки, освободени за потребление на територията на друга държава членка.

Отпадна задължението по ЗАДС за регистрация на лицата, които потребяват собствена електрическа енергия, произведена от енергия от възобновяеми източници за свои собствени нужди от централа с обща инсталирана общност до 1 MW.

Промяната е в изпълнение на поет ангажимент в Плана за възстановяване и устойчивост на Република България в реформа C4.R6 „Стимулиране на производството на електроенергия от възобновяеми източници“. Хипотезите на задължителна регистрация (в чл. 57а от ЗАДС) са допълнени с лицата, които внасят или въвеждат на територията на страната компресиран природен газ, транспортиран със специализирани 57

съдове. Тази промяна цели повишаване на контрола по акцизното законодателство и избягване на отклонение или избягване на заплащане на съответния дължим акциз в зависимост от потреблението. Изрично е уредено, че не се смятат за производство на енергийни продукти дейности, при които потребителят на даден енергиен продукт прави възможна повторната му употреба в неговото предприятие, при условие че вече платеният акциз за този продукт не е по-малък от размера на акциза, който би бил дължим, когато върху повторно използвания продукт трябва да се наложи повторен акциз.

През 2023 г. се очаква постановяване на положително решение на Европейската комисия относно съответствие с Насоките за регионална държавна помощ (2021/C 153/01) за прилагане на нова схема на данъчното облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие, с което ще започне преотстъпването на корпоративен данък съгласно чл. 184 във връзка с чл. 189 от ЗКПО, което да се прилага в срок до 31 декември 2027 г. Данъчната преференция се предоставя с цел да насърчи икономическата активност за МСП, като ги стимулира да инвестират в материални и нематериални активи в предприятия, намиращи се в общини с безработица, по-висока от средната за страната, като се очаква така да се запазят или увеличат нивата на заетост в тези общини.

Променени са условията, касаещи общите изисквания за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 167 от ЗКПО. Уточнено е изрично, че не са налице подлежащи на принудително изпълнение публични задължения и задължения по санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения, както и съответните лихви, свързани с тяхното невнасяне, когато към 31 декември на съответната година същите не са отразени в данъчно-осигурителната сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в Националната агенция за приходите.

В ЗКПО е направена промяна, свързана с изрично уреждане на данъчното третиране по ЗКПО на резултата от договори за продажба с обратен лизинг, класифициран като оперативен в случаите, в които се прилагат Международните счетоводни стандарти.

С направени законодателни изменения (§ 7 от ПЗР на ЗПР на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБНЗОК за 2022 г.– ДВ, бр. 104 от 2022 г.) е удължен срокът на ползване в увеличен размер на данъчните облекчения по чл. 22в и 22г от ЗДДФЛ (за деца и за деца с увреждания) през 2023 г., както следва: 6 000 лв. годишно за едно ненавършило пълнолетие дете, 12 000 лв. - за две ненавършили пълнолетие деца, 18 000 лв. - за три и повече ненавършили пълнолетие деца и съответно, за деца с увреждания в размер на 12 000 лв. годишно. Възможността за авансово ползване през текущата година се запазва. Изрично е регламентирано, че възстановените въз основа на тези данъчни облекчения суми не подлежат на принудително изпълнение. Дадена е и възможност данъчните облекчения да се ползват чрез подаване на годишна данъчна декларация за починало лице от страна на наследниците по закон или по завещание, както и заветниците или техните законни представители, когато не са налице други възможности облекчението да бъде приложено.

С промяната в чл. 29, ал. 1, т.2, буква „г“ (нова – ДВ, бр. 52 от 2022 г.) на ЗДДФЛ се повишават нормативно признатите разходи за дейността от упражняване на свободна професия като адвокат (от 25% на 40%), които от своя страна намаляват облагаемият доход от упражняване на конкретната дейност. Промяната се прилага от 1 януари 2023 г.

1.2. ДАНЪЧНИ ПРИХОДИ

1.2.1 Приходи от корпоративни данъци (вкл. данъци върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на местни и чуждестранни юридически лица) и други данъци по ЗКПО Прогнозните приходи от корпоративни данъци и други данъци по ЗКПО за 2023 г. са

5 377,0 млн. лв.

В прогнозата са включени следните данъци по ЗКПО:

• Корпоративен данък (от финансови институции и нефинансови предприятия) – 5 110,1 млн. лв.;

• Данъци върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на местни и чуждестранни юридически лица – 99,9 млн. лв.;

• Други данъци по ЗКПО – 167,0 млн. лв.

Приходите от корпоративни данъци (вкл. корпоративен данък и данъци върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на местни и чуждестранни юридически лица) са прогнозирани на база показателя „бруто опериращ излишък/смесен доход“ от макрорамката на МФ, предварителните данни за изпълнението на приходите от тези данъци през 2022 г. и при отчитане на наличната информация относно:

✓ размер на декларираната облагаема печалба или загуба за 2021 г.;

✓ размер на авансовите вноски, които правят данъчно задължените лица, формирали данъчна печалба за предходната година;

✓ размер на изравнителната вноска по годишната данъчна декларация;

✓ сумата на данъка за възстановяване за надвнесен корпоративен данък по годишни данъчни декларации;

✓ дела на дружествата, ползващи преференцията за пренасяне на данъчни загуби;

✓ размер на плащанията по ревизионни актове и вноски за минали години;

✓ прилагане на възможността за допълнителна еднократна корекция на годишната данъчна декларация при откриване на счетоводни или други грешки и при отразяване на коригиращи събития по смисъла на приложимите счетоводни стандарти в срок до 30 септември на текущата година;

✓ предприетите активни действия от страна на Националната агенция за приходите за справяне със сивата икономика и подобряване на събираемостта на данъците;

✓ действието на въведената нова схема за държавна помощ за регионално развитие.

По отношение на постъпленията от данъци върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на юридически лица прогнозите отчитат изпълнението на този данък през 2022 г. и предходните години, състоянието на икономиката, предприетите мерки от правителството, както и провежданите тематични кампании за контрол от страна на органите по приходите.

Планираните приходи от корпоративни данъци и други данъци по ЗКПО са съответно

6 080,0 млн. лв. за 2024 г. и 6 549,5 млн. лв. за 2025 г.

1.2.2 Приходи от ДДФЛ Прогнозните приходи от данъци върху доходите на физически лица за 2023 г. са в размер на 5 950,0 млн. лв. (без постъпленията от патентен данък и данък върху таксиметров превоз на пътници, постъпващи в местните бюджети).

Прогнозата за постъпленията от ДДФЛ е изготвена, като са взети предвид следните фактори:

✓ номинален ръст на показателя компенсации на наетите лица, съгласно макроикономическата прогноза на МФ;

✓ прогнозен брой заети лица;

✓ ниво на безработицата;

✓ ефектите от увеличението на минималната работна заплата, на размера на минималните осигурителни доходи на наетите лица и самоосигуряващите се;

✓ влиянието на увеличението на разходите за персонал в държавния сектор и увеличението на заплатите на педагогическия персонал;

✓ отразено е влиянието върху ръста на приходите през прогнозния период на увеличения размер на данъчните облекчения за деца по чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ;

✓ ефектът от увеличаване на размера на нормативно признатите разходи от 25 на сто на 40 на сто за дейността на адвокатите;

✓ отчетена е наличната информация относно ефектите от постоянните мерки на Националната агенция за приходите за спазване на данъчното законодателство и подобряване събираемостта на приходите, включително провежданите от агенцията тематични кампании за контрол.

За 2024 г. прогнозните постъпления от ДДФЛ, без постъпленията от патентен данък и данък върху таксиметров превоз на пътници, са в размер на 6 580,0 млн. лв., а за 2025 г.

достигат 7 090,0 млн. лв.

1.2.3 Приходи от ДДС Прогнозните приходи от данъка върху добавената стойност за 2023 г. са 16 365,0 млн.

лв. При прогнозиране на приходите от ДДС са взети предвид следните фактори:

✓ валутен курс (щ.д./лв.) - 1,84 лв. за целия период;

✓ значителен спад на ръста на показателите за внос и износ за периода 2023-

2025 спрямо 2022 г. За вноса - при 35,1% за 2022 г. ръстът спада до от 1,2% за 2023 г., 8,7% за 2024 г. до 6,5% за 2025 г. За износа - при 33% за 2022 г.

ръстът е 0,9% за 2023 г., 6,7% за 2024 г. и 6,4% за 2025 г.;

✓ повишаване на ефективно внесения данък за всяка година с ръста на потреблението за същия период в макрорамката на МФ;

✓ информация от Агенция „Митници“ за физическите обеми на стоките, пораждащи ДДС;

✓ прогнозна цена на суровия петрол;

✓ действието на временните антикризисни мерки за намаление на ставката по ДДС за ресторантьорски и кетъринг услуги, обща туристическа услуга и спортни съоръжения;

✓ продължаване на действието на намалена ставката по ДДС от 9% за доставки на природен газ и централно отопление до 1.07.2023 г. и прилагането на нулева ставка на ДДС за доставки на хляб и брашно до 31.12.2023 г.;

Приходите от ДДС за отчетния период ще бъдат повлияни от промените в икономическата активност в страната, изменението на потреблението, вноса, износа, приетите законодателни изменения и въздействието на фактори, обусловени от промени във външната среда.

За 2024 г. прогнозните постъпления от ДДС са в размер на 18 200,0 млн. лв., а за 2025 г.

достигат 19 750,0 млн. лв.

1.2.4 Приходи от акцизи Прогнозните приходи от акцизи за 2023 г. са 5 825,0 млн. лв. като в сравнение с предварителният отчет за предходната година увеличението е със 118,1 млн. лв. (2,1%).

Приходите от акцизи се формират основно от две групи стоки - тютюневи изделия с относителен дял от 51,4% и горива с относителен дял от 42,3% в общата сума на касовите постъпления за 2022 г. Останалите акцизни стоки (вкл. алкохолни напитки, бира, електрическа енергия и други стоки) са с относителен дял в размер на 6,3%.

При прогнозиране на приходите от акцизи освен допусканията за макроикономическите показатели е отчетено и влиянието на следните фактори:

✓ относителна устойчивост на структурата на потреблението на акцизните продукти в рамките на различните групи акцизни стоки;

✓ увеличаване на акцизните ставки за всички тютюневи изделия с въвеждане на акцизен календар за период от четири години напред, считано от 1 март

2023 г., с цел балансирано увеличение на минималното облагане с акциз на цигарите и другите категории тютюневи изделия, вкл. и течности за електронни цигари, съдържащи никотин;

✓ запазване на акцизните ставки на алкохолни напитки, бира и горива (без природен газ, електроенергия и втечнен нефтен газ);

✓ освобождаване от акциз върху електроенергията, природния газ и втечнен нефтен газ в срок до 30.06.2025 г.;

✓ ръст на приходите от алкохолни напитки, бира и други акцизни стоки;

✓ положителен ефект от оптимизиране на контролната дейност върху търговията с акцизни стоки и подобряване на събираемостта на акцизите.

За 2024 г. прогнозираните постъпления от акцизи са 5 960,0 млн. лв. и 6 265,0 млн. лв.

за 2025 г.

1.2.5 Приходи от мита Прогнозираните приходи от мита за 2023 г. са в размер на 405,0 млн. лв.

На основание постигнатите договорености в рамките на Световната търговска организация за улесняване на търговията в последните повече от 10 години търговската политика на ЕС е все по-либерална, вследствие на което има все повече сключени споразумения за свободна търговия и споразумения за икономическо партньорство. На базата на тези споразумения стоките се оформят за внос в ЕС и в страната/групата страни партньор/партньори с намалени или нулеви ставки на митата.

Към настоящия момент ЕС има сключени множество преференциални търговски договорености, в това число и Споразумението за търговия и сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство. Следва да се има предвид и Схемата от общи тарифни преференции (СОТП), която позволява на износителите от развиващите се страни да плащат по-малки мита върху стоките си при внос в ЕС. Облекченият достъп до пазара на ЕС допринася за икономическия им растеж. Целта на СОТП е да окаже помощ на уязвими и слабо развити страни да постигнат устойчиво развитие чрез стимулиране на местното им производство и включването им в световната търговия.

На фона на все по-либералната политика на ЕС, насочена към разширяване обхвата на споразуменията за свободна търговия и споразуменията за икономическо партньорство, 16 данните за вноса на стоки в Република България през периода 2017-2022 г. показват устойчив ръст по отношение на стойностния обем на внесените стоки от трети страни, като ръста през 2022 г. спрямо същия период на предходната година е най-висок за последните пет години (58,8%) .

Значително влияние върху динамиката на приходите от мита при внос на стоки от трети страни в периода 2023-2025 г. ще оказват и ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, както и временните мерки за либерализиране на търговията и солидарност с Украйна. Въздействие ще имат и приетите законодателни антикризисни мерки за смекчаване на икономическите последици за бизнеса от настъпилата нестабилност на цените на нефта, природния газ, електрическата енергия, горивата, хранителни продукти и други, както и мерките за овладяване на инфлацията, породена от външни и вътрешни политически и икономически фактори.

16 По предварителна данни на НСИ . https://nsi.bg/sites/default/files/files/pressreleases/FTS_Extrastat_2022- 12_ZI4IC53.pdf.

Кумулативното действие на посочените политики и макроикономически фактори определят устойчиво нарастване на приходите от мита по години за периода 2024-

2025 г., както следва: 440,0 млн. лв. за 2024 г. и 465,0 млн. лв. за 2025 г.

1.2.6 Приходи от данък върху застрахователните премии Прогнозните приходи от данък върху застрахователните премии за 2023 г. са 57,5 млн.

лв. Допусканията за размера на приходите от данъка върху застрахователните премии са базирани на следните допускания:

✓ запазване на ставката от 2% за периода 2023-2025 г.;

✓ запазване на динамиката на нарастване на брутните премийни приходи в общото застраховане;

✓ запазване на тенденцията за разширяване и обогатяване на застрахователните продукти.

Очакваните приходи от застрахователни премии са 61,2 млн. лв. за 2024 г. и 64,9 млн.

лв. за 2025 г.

1.2.7 Временна солидарна вноска Прогнозираните приходи от временната солидарна вноска по Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 година относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията са в размер на 375,9 млн. лв. през 2023 г. (през 2022 г. са внесени авансово 72,0 млн. лв. от солидарната вноска) и 15,9 млн. лв. през 2024 г.

1.3. ОСИГУРИТЕЛНА ПОЛИТИКА За периода 2023-2025 г. по отношение на социално и здравноосигурителните вноски се предвижда:

• Запазване размерите и съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване на нивото на 2022 г.;

• Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица за прогнозирания период се изменя както следва: от 1 януари 2023 г. се запазва на

710 лв.; от 1 юни 2023 г. нараства на 780 лв. и от 1 януари на съответната година за 2024 и 2025 г. е до нивото на минималната работна заплата, определена съгласно чл. 244 от Кодекса на труда;

• Минималният осигурителен доход за земеделските стопани и за прогнозирания период се изменя както следва: от 1 януари 2023 г. се запазва на 710 лв.; от 1 юни 2023 г. нараства на 780 лв. и от 1 януари на съответната година за 2024 и

2025 г. е до нивото на минималната работна заплата, определена съгласно чл.

244 от Кодекса на труда;

• Запазва се максималният осигурителен доход за всички осигурени лица – 3 400 лв.;

• Запазва се размерът на осигурителната вноска за Учителския пенсионен фонд – 4,3 на сто;

• Не се правят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”, като се запазва разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, относно максималния месечен размер на гарантираното вземане, който не може да бъде по-малък от 2,5 минимални работни заплати.

• Запазва се размерът на здравноосигурителната вноска – 8 на сто.

1.4. НЕДАНЪЧНИ ПРИХОДИ

1.4.1 Приходи от такси От 1 януари 2019 г. започна поетапното въвеждане на ТОЛ системата с въвеждането на т.нар. „електронна винетка“ за леките автомобили, а от месец март 2020 г. стартира поетапното въвеждане на ТОЛ сегменти в обхвата на платената пътна мрежа на база изминато разстояние, с което започна тарифирането и на товарните автомобили над 3,5 т.

С актове на Министерския съвет през 2022 г. се актуализира тарифата за изминато 17 разстояние и Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за 18 изминато разстояние – ТОЛ такса . В тази връзка за периода 2023-2025 г. се очаква промяна на приходите от държавни такси както следва: за 2023 г. се предвижда увеличение със 189,3 млн. лв., за 2024 г. увеличение с 66,26 млн. лв., а за 2025 г. се планира запазване на приходите до размерите от 2024 г, в която се достига размер на приходите от ТОЛ такси на годишна база от 520,0 млн. лв. Средствата ще бъдат насочени към ефективното поддържане, модернизация и развитие на транспортната инфраструктура, изграждане на магистралните пътища и интеграция на националната пътна инфраструктура в Европейската транспортна мрежа.

1.4.2 Други приходи За прогнозния период 2023-2025 г. приходите на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) са определени, както следва: за 2023 г. - 4 142,6 млн. лв., за 2024 г. - 2 670,7 млн. лв. и за 2025 г. - 2 594,1 млн. лв., като същите спрямо приетите за 2022 г. нарастват с 1 498,1 млн. лв. за 2023 г. и с 26,2 млн. лв. за 2024 г. и намаляват с 50,5 млн. лв. за 2025 г.

Увеличението на приходите се дължи на прогнозирано нарастване на приходите от 5%- ни вноски от приходите на производителите и търговците на ел. енергия, на операторите на електропреносната и газопреносните мрежи и на операторите на съоръжения за съхранение на природен газ, като при определянето на размера им са взети предвид тенденцията за относително постоянното количество ел. енергия (38-39 мил. MWh), произведена и реализирана на територията на страната и за износ, цената на ел. енергията за свободния пазар за регулаторния период 2022/2023 г. (отчетени нива от над 800 лв./ MWh и средна борсова цена за базов товар на пазарен сегмент „Ден 19 напред“ на БНЕБ за януари 2023 г. от 266,37 лв./ MWh) и др. и на приходите по чл. 57, 17 Постановление на Министерския съвет № 142 от 24 юни 2022 г. за изменение на Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с Постановление № 370 на Министерския съвет от 2019 г. (обн., ДВ, бр. 101 от 2019 г.; изм., бр. 16 от 2020 г.).

18 Решение на Министерския съвет № 680 от 21 септември 2022 г. за приемане на Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – ТОЛ такса.

19 Българска независима енергийна борса.

ал. 1 от Закона за ограничаване изменението на климата, като при определянето им са взети предвид тренда за изменение на цените на квотите, прогнозните нетни количества квоти за емисии на парникови газове, които Република България ще реализира на Европейската енергийна борса (13 159 984 бр. за 2023 г., 12 159 984 бр. за 2024 г. и 11

159 984 бр. за 2025 г.), както и прогнозни цени 85-90-95 евро/квота за годините 2023,

2024 и 2025.

С § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. е регламентирано внасянето на задължителни целеви вноски във ФСЕС за покриване на разходи по чл. 36б, ал. 1, т. 4 от Закона за енергетиката по приети от Министерския съвет програми, разработени при спазване на разпоредбите на чл. 10 на Регламент (ЕС) 2022/1854, които за 2023 г. са планирани по бюджета на ФСЕС като приходи от други данъци в размер на 692,5 млн.

лв. Предвид ограничения срок на действие на цитирания параграф - от 01.12.2022 г. до

30.06.2023 г. в прогнозата на ФСЕС за периода 2024-2025 г. не са прогнозирани приходи от целеви вноски за финансиране на програми за компенсиране високите цени на енергията.

1.4.3 Приходи от дивидент за държавата Приходите от дивидент за държавата за периода 2023-2025 г. са изготвени на база представена от министерствата информация за очакваните финансови резултати на ресорните им предприятия и търговски дружества.

Основните допускания, на база на които е изготвена прогнозата за приходите от дивидент за периода 2023-2025 г., са следните:

• ставка за отчисленията от 50 на сто;

• изключване на лечебните заведения за болнична помощ и центровете за психично здраве;

• изключване на дружествата от отрасъл „Водоснабдяване и канализация“ във връзка с изпълнение на предварителни условия във водния сектор за усвояване на средствата от европейските фондове за програмния период 2014-2020 г.

Прогнозираните приходи от дивидент по държавния бюджет са, както следва:

- 871,1 млн. лв. за 2023 г.;

- 395,0 млн. лв. за 2024 г.;

- 554,0 млн. лв. за 2025 г.

1.4.4 Приходи от наеми за държавата Приходите от наеми за държавата за периода 2023-2025 г. са разчетени при 50% отчисления от наемите, получени от държавните предприятия и едноличните търговски дружества, отдали под наем предоставените им застроени или незастроени недвижими имоти.

Размерът на прогнозираните приходи е по 8,0 млн. лв. годишно за периода 2023-2025 г.

1.4.5 Приходи от концесионна дейност Прогнозните приходи от концесии за 2023 г. възлизат на 142,6 млн. лв., като от тях 81,4 млн. лв. се очаква да постъпят по бюджетите на министерствата и Министерския съвет и 61,2 млн. лв. по бюджетите на общините.

За 2024 г. се предвиждат приходи от концесии в размер на 160,8 млн. лв., като от тях 97,1 млн. лв. се очаква да постъпят по бюджетите на министерствата и Министерския съвет и 63,8 млн. лв. по бюджетите на общините.

За 2025 г. се предвиждат приходи от концесии в размер на 173,5 млн. лв., като от тях 109,7 млн. лв. се очаква да постъпят по бюджетите на министерствата и Министерския съвет и 63,8 млн. лв. по бюджетите на общините.

Във връзка с предоставяне на държавна помощ на дружеството концесионер на летища Бургас и Варна, съгласно Решение на Министерския съвет № 180 от 13 март 2023 г., прогнозните приходи за 2023 г. са намалени с 11,3 млн. лв., представляващи отсрочената част от концесионното възнаграждение, дължимо през 2023 г. по концесионния договор. Приходите за 2025 г. са увеличени със сумата от отсрочената част от концесионното възнаграждение и дължимата лихва - общо в размер на 11,7 млн.

лв.

В прогнозните постъпления за периода 2023-2025 г. не са включени приходите от концесионно възнаграждение в размер на 57,0 млн. лв. на година във връзка с нотифицирано пред ЕК изменение на концесионния договор за летище София, съгласно което концесионерът няма да дължи заплащане на концесионно възнаграждение за първите 10 години, като плащането ще се отложи за последните 10 години от срока на концесията.

Основна мярка за повишаване събираемостта на приходите от концесии е подобряване контрола върху концесионните договори – чрез своевременно начисляване и предявяване на предвидените неустойки по договорите, завеждане на съдебни дела и прекратяване на концесионни договори със стари задължения и сключване на нови.

2. РАЗХОДНИ ПОЛИТИКИ ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г.

Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. е разработена при непроменени политики и при спазване на действащо законодателство с отразени ефекти от актуализацията на Бюджет 2022 (приетите закони за изменение и допълнение на държавния бюджет, на бюджета на държавното обществено осигуряване и на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.). В АСБП за периода 2023-2025 г. са отразени действащите разходни политики и допускания, както и влезли в сила нормативни актове през 2022 г. и 2023 г., чиито ефекти са приведени в целогодишен размер.

Граф. III-1: Структура на разходите по КФП в % за периода 2022-2025 г., вкл.

резерв и вноска в бюджета на ЕС 20 Източник: МФ Табл. III-1: Разходи по функции по КФП за периода 2022-2025 г. с разпределен резерв по функции (без вноска в общия бюджет на ЕС) млн. лв. % от БВП

2022 2023 2024 2025 2022 2023 2024 2025 ПОКАЗАТЕЛИ Актуал. Актуал.

Проект Прогноза Прогноза Проект Прогноза Прогноза програма програма Общи държавни служби 3 861,8 4 686,8 4 093,4 3 808,6 2,6% 2,5% 2,1% 1,8%

- изпълнителни и законодателни органи 3 055,3 3 685,0 3 233,8 2 941,7 2,0% 2,0% 1,6% 1,4%

- общи служби 179,8 249,7 165,3 162,2 0,1% 0,1% 0,1% 0,1%

- наука 626,7 752,1 694,4 704,8 0,4% 0,4% 0,4% 0,3% Отбрана и сигурност 6 515,2 8 053,5 8 634,9 8 540,3 4,3% 4,4% 4,4% 4,1%

- отбрана 2 233,9 2 950,9 3 429,1 3 631,7 1,5% 1,6% 1,7% 1,7%

- полиция, вътрешен ред и сигурност 2 759,7 3 285,1 3 237,2 2 976,8 1,8% 1,8% 1,6% 1,4%

- съдебна власт 1 090,7 1 272,7 1 440,2 1 408,5 0,7% 0,7% 0,7% 0,7%

- администрация на затворите 245,4 277,1 262,1 253,5 0,2% 0,2% 0,1% 0,1%

- защита на населението, управление и дейности при стихийни бедствия и аварии 185,5 267,6 266,2 269,9 0,1% 0,1% 0,1% 0,1% Образование 6 606,4 7 552,6 8 435,2 8 594,5 4,4% 4,1% 4,3% 4,1% Здравеопазване 8 418,2 9 044,3 9 980,4 10 624,8 5,6% 4,9% 5,1% 5,1% 20 В текущите нелихвени разходи са включени и предоставените трансфери за чужбина и прирастът на държавния резерв.

млн. лв. % от БВП

2022 2023 2024 2025 2022 2023 2024 2025 ПОКАЗАТЕЛИ Актуал. Актуал.

Проект Прогноза Прогноза Проект Прогноза Прогноза програма програма Социално осигуряване, подпомагане и грижи 22 243,0 26 092,0 29 079,0 31 057,8 14,8% 14,1% 14,7% 14,8%

- пенсии 15 692,7 19 258,7 21 419,9 23 252,2 10,4% 10,4% 10,8% 11,1%

- социални помощи и обезщетения 4 335,6 4 683,2 5 070,6 5 244,0 2,9% 2,5% 2,6% 2,5%

- програми, дейности и служби по социалното осигуряване, подпомагане и заетостта 2 214,8 2 150,1 2 588,4 2 561,5 1,5% 1,2% 1,3% 1,2% Жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда 3 378,8 3 760,3 4 173,9 3 619,4 2,2% 2,0% 2,1% 1,7%

- жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство 1 642,5 2 027,9 2 516,3 2 385,1 1,1% 1,1% 1,3% 1,1%

- опазване на околната среда 1 736,3 1 732,4 1 657,7 1 234,3 1,2% 0,9% 0,8% 0,6% Култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело 1 136,7 1 101,1 1 185,9 1 187,6 0,8% 0,6% 0,6% 0,6%

- почивни дейности 17,5 19,6 19,8 19,9 0,0% 0,0% 0,0% 0,0%

- физическа култура и спорт 188,0 197,5 205,2 212,8 0,1% 0,1% 0,1% 0,1%

- култура 876,5 838,8 915,7 909,9 0,6% 0,5% 0,5% 0,4%

- религиозно дело 54,7 45,1 45,1 45,1 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% Икономически дейности и услуги 11 222,8 14 504,9 13 997,1 14 181,3 7,5% 7,9% 7,1% 6,7%

- минно дело, горива и енергия 2 757,4 4 491,3 3 983,2 3 751,6 1,8% 2,4% 2,0% 1,8%

- селско стопанство, горско стопанство, лов и риболов 2 326,6 2 504,0 2 545,4 2 987,8 1,5% 1,4% 1,3% 1,4%

- транспорт и съобщения 4 927,5 6 279,5 6 201,2 6 252,7 3,3% 3,4% 3,1% 3,0%

- промишленост и строителство 2,4 4,1 2,7 2,7 0,0% 0,0% 0,0% 0,0%

- туризъм 57,8 133,5 63,5 33,4 0,0% 0,1% 0,0% 0,0%

- други дейности по икономиката 1 151,0 1 092,5 1 201,2 1 153,0 0,8% 0,6% 0,6% 0,5% Р-ди некласифицирани в другите функции 664,3 824,6 1 500,8 2 291,1 0,4% 0,4% 0,8% 1,1% БВП 150 493,6 184 485,9 197 565,7 210 189,9 150 493,6 ####### 197 565,7 210 189,9 Източник: МФ

2.1. ПОЛИТИКА ПО ДОХОДИТЕ В АСБП за периода 2023-2025 г. е отразено увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 г. – от 710 лв. на 780 лв., като ефектите от размера на прогнозната минимална работна заплата за 2024 г. и 2025 г. са разчетени в индикативен размер, в съответствие с чл. 244 от Кодекса на труда. Предвидено е нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за 68

страната с цел да се стимулира навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и училищното образование.

Предвидено е увеличение на разходите за персонал с 10% за структурите, които не са получили такова увеличение през 2022 г.

2.2. ПЕНСИОННА ПОЛИТИКА При разработването на прогнозата за разходите за пенсии за периода 2023-2025 г. са взети предвид параметрите на действащото законодателство, Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за 2022 г. (обн., ДВ, бр. 18 от 2022 г.;

изм., бр. 51 от 2022 г.), в т.ч.:

• чл. 68, ал. 1-2 на КСО – от 1 януари на всяка календарна година продължава увеличаването на възрастта за придобиване право на пенсия с по 2 месеца за жените и с по 1 месец за мъжете, както и на необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия с по 2 месеца и за двата пола;

• чл. 68, ал. 3 на КСО – продължава нарастването на възрастта за пенсиониране при непълен стаж с по 2 месеца до достигане на 67 години в 2023 г. През 2024 и

2025 г. пенсионната възраст се запазва на достигнатото през 2023 г. ниво;

• чл. 69, ал. 1, 2, 3, 5, 5а и 6 на КСО – минималната възраст за пенсиониране на работещите в сектор „Отбрана и сигурност” продължава да се увеличава с по 2 месеца до достигане на 54 години и 4 месеца в 2025 г.;

• чл. 69б – минималната възраст за пенсиониране на лицата, работили при условията на първа и втора категория труд, които не отговарят на условията за пенсиониране от професионален пенсионен фонд по чл. 168 на КСО или са променили осигуряването си по чл. 4в на КСО, продължава да се увеличава с по

4 месеца за жените и с по 2 месеца за мъжете до достигане в 2025 г. на 51 години за жените и 54 години и 4 месеца за мъжете от първа категория и на 56 години за жените и 59 години и 4 месеца за мъжете от втора категория труд;

• В периода 2023-2025 г. пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват от 1 юли всяка година с процент, определен като сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година.

При заложените в прогнозата ръст на средния осигурителен доход и ниво на средногодишния хармонизиран индекс на потребителските цени , процентите по чл. 100 от КСО са както следва:

- 2023 г. – 12,0 на сто;

- 2024 г. – 9,6 на сто;

- 2025 г. – 7,6 на сто.

• В периода 2023-2025 г. е предвидено размерите на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и на социалната пенсия за старост, както и на свързаните с тях пенсии и добавки, да се увеличават с процентите по чл. 100 на КСО, считано от 1 юли;

• В периода 2023-2025 г. максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на достигнато през октомври 2022 г. ниво от 3 400 лв.

В резултат на посочените по-горе допускания през 2023 г. разходите за пенсии по бюджета на ДОО нарастват с 3 657,4 млн. лв. спрямо закона за 2022 г.

През 2024 г. и 2025 г. ръстовете в разходите за пенсии по бюджета на ДОО спрямо предходната година са съответно 2 145,9 млн. лв. и 1 812,3 млн. лв.

2.3. СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА По отношение на политиката, свързана със социалните помощи и обезщетения, изплащани от бюджета на ДОО, актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г., в съответствие с действащото законодателство в КСО, предвижда:

• Запазват се минималният дневен размер на обезщетението за безработица – 18,00 лв. и максималният дневен размер – 85,71 лв. за целия период до 2025 г.

включително;

• Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – 410 дни и размерът на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст и обезщетението за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) – 710 лв. за целия период до 2025 г.

включително;

• Запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 5 на КСО – първите три работни дни се изплащат от осигурителя, а от 4-тия ден на настъпване на неработоспособността

– от ДОО, за целия период до 2025 г. включително;

• Запазва се периодът, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения при временна неработоспособност – 18 календарни месеца, бременност и раждане и безработица – 24 месеца за целия период до 2025 г. включително;

• Запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице – 540 лв. за целия прогнозен период;

• За периода 2023-2025 г. се запазва разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, относно максималния месечен размер на гарантираното вземане, който не може да бъде по-малък от 2,5 минимални работни заплати.

Прогнозата за разходите за обезщетения и помощи за периода 2023-2025 г. по бюджета на държавното обществено осигуряване е съобразена с отчетените разходи за 2021 г. и

2022 г., динамиката в прогнозирания брой на осигурените лица, нарастването на осигурителния им доход, в т.ч. и за предходни години, доколкото размерът на паричните обезщетения се определя от референтен доход за предишните 18 или 24 месеца преди настъпване на риска.

В резултат на тези допускания разходите за обезщетения и помощи по бюджета на ДОО през 2023 г. нарастват със 180,6 млн. лв. спрямо закона за 2022 г.

В областта на социалните услуги делегираните от държавата дейности имат увеличение със 111,1 млн. лв. Средствата за финансиране на домовете за пълнолетни лица с увреждания и за стари хора са увеличени с 20,7 млн. лв., а тези за финансиране на социалните услуги в общността са завишени със 72,9 млн. лв. Средствата за асистентската подкрепа нарастват с 17,1 млн. лв., а тези за месечната помощ на ученик, настанен в социална услуга, се увеличават с 0,4 млн. лв.

По бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2023 г. за помощи и обезщетения са предвидени допълнителни разходи на база оценка на изпълнението за

2022 г. в размер на:

2.3.1 Политика в областта на пазара на труда, свободното движение на работници и трудовата миграция Активната политика на пазара на труда е насочена към осигуряване на повече и по- квалифицирана работна сила и интегриране на пазара на труда на безработните и неактивните лица в трудоспособна възраст.

Основен принос към нейната реализация има Агенцията по заетостта чрез своите териториални поделения.

Прилагането на интегриран подход между отделните политики – икономическа, социална и политика по заетостта и свободното движение на работници е в основата на постигането на заложените цели. Разкриването на работни места е в пряка зависимост от провежданата икономическа, финансова и данъчна политика. Осигуряването на качествена работна сила е свързано с провежданата политика от Министерството на образованието и науката. Намаляването на регионалните различия в страната по отношение на заетостта и безработицата е в тясна връзка с изпълняваните политики от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и с политиката за развитие на селските региони.

Осигуряването на чуждестранна работна сила за българската икономика и реализирането на правото на свободно движение на работници в ЕС политиката в областта на свободното движение на работници и трудовата миграция цели ограничаване на недостига на кадри за пазара на труда в България, чрез регулиране на трудовата миграция, както и чрез гарантиране правата на българските работници, упражняващи правото си на свободно движение и заетост в ЕС/ЕИП.

Програмата в областта на свободното движение на работници и трудовата миграция, като част от посочената политика, се реализира на основание на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и на Правилника за неговото прилагане, като с изпълнението са ангажирани МТСП и изпълнителните агенции към министъра на труда и социалната политика – Агенцията по заетостта, Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“, Държавната агенция за закрила на детето, Агенцията за социално подпомагане, както и други министерства и ведомства с компетенции в специфични аспекти в областта на миграцията (МВР, МВнР, Държавната агенция за бежанците, Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), НАП, НСИ, НОИ, НЗОК и др.).

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на пазара на труда, свободното движение на Целева стойност работници и трудовата миграция Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2023 г. 2024 г. 2025 г.

1.Равнище на регистрираната безработица % 5,47 5,47 5,47 2.Регистрирани безработни лица Ср. мес. бр. 155 000 155 000 155 000 3.Регистрирани продължително безработни Ср. мес. бр. 33 500 33 000 33 000 лица 4.Регистрирани безработни младежи (15-29 Ср. мес. бр. 18 000 18 000 18 000 72

години.) 5.Брой наети на работа лица по програми и Брой 7 300 5 850 5 300 мерки

2.3.2 Политика в областта на трудовите отношения Политиката в областта на трудовите отношения допринася за успешно функциониращ пазар на труда, основан на адекватна регулация на трудовите отношения, балансирана система за социална сигурност и ефективен социален диалог. Основните предизвикателства, които определят насоките за действие в областта на трудовите отношения са: новите тенденции в заетостта, включително надомна работа, работа от разстояние и работа чрез предприятия, които осигуряват временна заетост, както и повишаващата се заетост в микро-, малките и средни предприятия; промените на работното място и възникването на нови професионални рискове; тенденцията към увеличаване и/или неравномерното разпределение на работното време и интензивността на труда; демографските промени и застаряването на работещото население. Не на последно място стоят въпросите, свързани с изпълнението на законовите задължения на работодателите в областта на трудовите и осигурителните отношения и безопасните и здравословни условия на труд.

Стратегическата цел на политиката в областта на трудовите отношения на МТСП е повишаване на качеството и сигурността на труда и защита на правата на българите зад граница в областта на социалната сигурност.

Разработването и провеждането на политиката в областта на трудовите отношения се осъществява в сътрудничество с признатите за представителни на национално равнище организации на работодателите и на работниците и служителите. Принос в политиката 21 има ИА „Главна инспекция по труда“ чрез осъществяване на цялостен контрол по спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности в Република България. За постигане целите на политиката допринасят всички участници на пазара на труда.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на трудовите Целева стойност отношения Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2023 г. 2024 г. 2025 г.

1.Намаляване на дела на работещите при % спрямо под 12% под 12% под 12% неспазени норми за условия на труд в общия брой проверените предприятия работещи в проверените предприятия 2.Задържане/намаляване честотата на Коефициент под 1,00 под 1,00 под 1,00 трудовите злополуки (ТЗ) на честота 21 Изпълнителна агенция.

3. Намаляване броя на трудовите злополуки Брой не повече не повече не повече довели до трайна неработоспособност или от от от смърт

125 120 120

2.3.3 Политика в областта на социалното подпомагане и равнопоставеността на жените и мъжете Политиката по социално подпомагане е насочена към гарантиране задоволяването на основните жизненоважни потребности на хората, изпаднали в критична ситуация, като се прилага ясен, точен и обективно обоснован механизъм. За периода 2023-2025 г.

приоритет остават оптимизиране на социалното подпомагане на уязвимите групи от населението, гарантиране на тяхната социална защита чрез по-добра целенасоченост на социалните помощи, повишаване ефективността на програмите и усъвършенстване на нормативната уредба в сферата на социалните помощи в съответствие с динамично променящите се условия на средата.

Политиката се реализира от Агенцията за социално подпомагане чрез нейните териториални структури – дирекциите „Социално подпомагане” и Регионалните дирекции за социално подпомагане, и от Фонд „Социална закрила“.

През 2023 г. стартира законодателна промяна в системата за социалното подпомагане, която пряко засяга месечните помощи, за което от 48-то НС на 15.12.2022 г. бяха приети съответните изменения в ЗСП. Ключовата законова промяна се изразява в преминаване на обвързването на социалните помощи от гарантирания минимален доход (ГМД) към линията на бедност (ЛБ), определяна по методологията на Евростат.

С това гарантираният минимален доход отпада при определянето и отпускането на помощите, като същевременно се въвежда механизъм за регулярно актуализиране на достъпа до подпомагане и актуализиране на техния размер. Това обвързване на социалните помощи с линията на бедност предвижда до 2024 година размерът им да достигне не по-малко от 30% от ЛБ.

В изпълнение на Закона към настоящия момент е в ход разработване на подзаконовата нормативна уредба, с която ще се гарантира предвидената в ПВУ и по настояване на ЕК либерализация на месечното социално подпомагане.

Равнопоставеността на жените и мъжете е основополагащ принцип в обществото, като гарантира равноправно участие в създаването, управлението и потреблението на обществените блага и услуги. Политиката в областта на равнопоставеността на жените и мъжете има хоризонтален, междусекторен характер. Провеждането ѝ се основава на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете чрез интегриране на въпросите за равнопоставеността на жените и мъжете в отделните секторни политики.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на социалното подпомагане и равнопоставеността на Целева стойност жените и мъжете Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2023 г. 2024 г. 2025 г.

1. Месечни помощи Ср. мес. бр.

лица и 45 810 54 971 54 971 семейства

2. Целеви помощи за отопление Бр. лица и

300 000 300 000 300 000 семейства

3. Лица, бенефициенти на целеви социални програми и проекти в областта на социалното Бр. лица 14 535 14 535 14 535 включване и социалната подкрепа Ключовите индикатори отчитат непосредствените резултати (ефекти) от интервенцията за съответните преки адресати на социална подкрепа и на тази база позволяват да се оценява ефективността от провеждане на политиката по социално подпомагане, гарантиране на социалната защита на уязвимите групи от населението и осигуряване на достъп до ресурсите на обществото и участие в тяхното потребление за всички групи в неравностойно положение при съобразяване с конкретните индивидуални потребности на нуждаещите се с оглед осигуряването на качествена подкрепа. Заложените индикатори осигуряват прозрачност на изпълнение на политиката, финансов контрол и отчетност.

2.3.4 Политика в областта на хората с увреждания Политиката за правата на хората с увреждания е свързана с универсалността, неделимостта и взаимната зависимост на всички права на човека и основни свободи и осигуряване на правни гаранции за недопускане на дискриминация по признак „увреждане“. Основният фокус е поставен върху създаване на условия и възможности за социално приобщаване и предоставяне на целенасочени подкрепящи и насърчителни мерки на уязвимите групи от хора с увреждания, имащи благоприятно въздействие върху качеството на живот и превенция от социалното изключване. Тази политика е тясно свързана с прилагането на интегриран подход с хоризонтално въздействие, обединяващ ресурсите в различни секторни политики. Развива се в съответствие с изпълнението на националните ангажименти, съгласно изискванията на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и при спазване на приоритетите на релевантните стратегически документи.

За изпълнение на политиката допринасят второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на труда и социалната политика – Агенцията за хората с увреждания и Агенцията за социално подпомагане.

Адаптирането на българското законодателство в неговата пълнота с изискванията на Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН е продължителен процес и неговото успешно протичане предполага активното включване и сътрудничество с неправителствени организации и хора с увреждания на всеки един етап на планиране на мерки, тяхното обсъждане, приемане, прилагане и мониторинг.

Съгласно чл. 68, ал. 1 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ) хората с увреждания имат право на финансова подкрепа в зависимост от потребностите им, определени в индивидуалната оценка по чл. 20 от ЗХУ. Финансовата подкрепа за хората с увреждания се състои от два компонента, като първият е месечна финансова подкрепа, съобразно степента на увреждане, на която имат право хората с трайни увреждания над 75

18-годишна възраст, за компенсиране на разходите, свързани с преодоляване на затрудненията, предизвикани от степента им на увреждане.

В изпълнение на Закона за личната помощ с оглед обезпечаване на дейностите по предоставяне на Механизма лична помощ, на общините/районите се превеждат финансови средства с оглед осигуряването на този специфичен вид асистентска грижа, съобразно индивидуалните нужди на ползвателите.

С реализацията на програмата за финансиране на проекти на неправителствени организации в подкрепа на хората с трайни увреждания, включени в мероприятия за рехабилитация и социална интеграция (съгласно чл. 10. ал. 3, т. 8 от ЗХУ) се постига партньорство на държавата с неправителствения сектор за реализиране на мероприятия като – обучения, различни видове арт терапии, придобиване на умения за самостоятелен живот, посещения на културни и други мероприятия, провеждане на фестивали, концерти и др. с активното участие на целевата група, както и разработване на помагала, наръчници и др., насочени към промяна на обществените възприятия за хората с увреждания.

Съгласно разпоредбите на чл. 95 от Закон за хората с увреждания, държавата осигурява финансова подкрепа на организациите на и за хората с увреждания с призната национална представителност за дейности в областта на правата на хората с увреждания с цел тяхното социално приобщаване, под формата на субсидия от държавния бюджет. Национално представителните организации на и за хората с увреждания разходват субсидиите съобразно ежегодно утвърждавано разпределение на тяхното предназначение с Решение на Министерския съвет и съгласно бюджетни насоки и срокове, както и с оглед тяхната целесъобразност.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на хората с увреждания Целева стойност Мерна Проект Прогноза Прогноза единица Наименование на индикатора

2023 г. 2024 г. 2025 г.

1. Месечна финансова подкрепа за хора с трайни Ср. мес.

670 000 670 000 670 000 увреждания бр.

2. Механизъм лична помощ Ср. мес.

49 000 54 100 59 500 бр.

3. Хора с увреждания, включени в мероприятия за рехабилитация и социална интеграция Брой 3 600 3 600 3 600

4. Организации на и за хора с увреждания с призната национална представителност с осигурена финансова Брой 21 21 21 подкрепа под формата на субсидия Заложените индикатори и целеви стойности отчитат непосредствените резултати

(ефекти) от интервенцията в подкрепа на хората с увреждания и на тази база позволяват да се оценява ефективността от провеждане на политиката за гарантиране на социалното им приобщаване.

Стратегически приоритет на МТСП в областта на политиката за правата на хората с увреждания е гарантирането на правата на хората с увреждания. Политиката се развива 76

в съответствие с изпълнението на националните ангажименти по прилагане на изискванията на ратифицираната Конвенция за правата на хората с увреждания на ООН, както и при спазване на приоритетите на релевантните стратегически документи.

2.3.5 Политика в областта на социалното включване Политиката в областта на социалното включване е многосекторна политика, свързана с подобряване на целенасочеността на мерките и прилагане на интегриран подход за насърчаване на социалното включване. За постигане на целите на политиката за социално включване се прилагат редица законодателни мерки и се изпълняват стратегически документи и планове, приети на национално ниво, сред които Национална стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2030, приета с Решение № 976 от 2020 г. на Министерския съвет изм. и доп.

с РМС № 368/ 02.06.2022 г.). В изпълнение на Плана за действие за прилагане на Европейския стълб на социалните права и европейската цел за намаляване на бедността до 2030 г. е приета Национална цел за намаляване на броя на лицата в риск от бедност или социално изключване до 2030 г. със 787 000 души и специфична подцел за намаляване на броя на децата под 18 години в риск от бедност или социално изключване със 196 750 лица (25% от общата национална цел).

Съществена част от политиката за социално включване е предоставянето на материална подкрепа за семействата с деца и семействата, които полагат грижи за деца в риск.

С промените в Закона за семейни помощи за деца от 23.12.2022 г. се разшири обхвата на еднократната помощ по чл.10а, която се отпуска на семействата, чиито деца са записани в първи, втори, трети и четвърти клас. Помощта се отпуска независимо от дохода на семейството и вида на училището, и е предназначена да покрие част от разходите за учебната година. Еднократната помощ се предоставя и на настойника/попечителя, който отглежда детето, както и за деца, настанени в семейства на роднини или близки и приемни семейства по реда на чл. 26 от ЗЗД. Размерът на еднократната помощ се определя ежегодно в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година.

Помощта се изплаща на два пъти, като 50 на сто от нейния размер се изплаща след влизане в сила на заповедта за отпускането й, а остатъкът се изплаща в началото на втория учебен срок, ако детето продължава да посещава училище.

Предвижда се през 2024 г. и 2025 г. увеличение на доходните критерии при определяне правото на достъп до семейните помощи за деца по ЗСПД, както следва:

• Увеличение на доходния критерий при определяне правото на достъп до месечни семейни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст съгласно чл. 7 от ЗСПД:

- за получаване на пълния размер на помощта съответно от 01.01.2024 г. от

510 лв. на 710 лв. и от 01.01.2025 г. от 710 лв. на 760 лв.;

- за получаване на 80 на сто от пълния размер на помощта съответно от

01.01.2024 г. от 510,01 лв. до 610 лв. на 710,01 лв. до 810 лв., включително и от 01.01.2025 г. от 710,01 лв. до 810 лв. на 760,01 лв. до

860 лв. включително;

• Увеличение на доходния критерий при определяне правото на достъп до останалите две семейни помощи за деца, които се предоставят с доходен тест – еднократната помощ при бременност и месечните помощи за отглеждане на дете 77

до навършване на една година съответно от 01.01.2024 г. от 610 лв. на 810 лв. и

01.01.2025 г. от 810 лв. на 860 лв.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на социалното Мерна Целева стойност включване единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2023 г. 2024 г. 2025 г.

1. Подкрепа на деца в риск Ср. мес. бр.

4 800 4 800 4 800 случаи 2.Еднократна помощ при раждане на дете Бр. деца 60 000 60 000 60 000 3.Еднократна помощ за ученици, записани в Бр. деца 208 000 208 000 208 000 първи, втори, трети и четвърти клас 4.Еднократна помощ за ученици, записани в Бр. деца 50 000 50 000 50 000 осми клас 5.Месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не Ср. мес. бр.

повече от 20-годишна възраст деца 462 000 462 000 462 000 6.Месечни помощи за отглеждане на дете с Ср. мес. бр.

27 000 27 000 27 000 трайно увреждане случаи Децата са специфична уязвима група, в много по-голяма степен застрашени от риск от бедност и социално изключване, отколкото възрастните. Те са силно зависими от възрастните, с които живеят и не могат сами да осигурят своето съществуване.

Отчитайки факторите, пораждащи бедност – безработица, ниско образование, ниски доходи и т.н., е от особена важност да се предотврати предаването на бедността между поколенията, да се намали възможността ограниченият достъп до пазара на труда и ниският образователен статус на родителите да се предаде на техните деца.

2.3.6 Политика в областта на жизненото равнище, демографското развитие и социалните инвестиции Политиката в областта на жизненото равнище, демографското развитие и социалните инвестиции се разработва в съответствие с приоритетите, заложени в Националната програма за развитие България 2030, Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) и е насочена към създаване на съвременни мерки, които да са хармонизирани с прилаганите политики на Европейския съюз за намаляване на бедността сред работещите, постигането на социална кохезия и създаването на равни възможности за пълноценен социален и продуктивен живот за всички социални групи от населението, което е в пълно съответствие с утвърдените практики в страните членки на ЕС за защита на доходите и жизнения стандарт на нископлатените работници и на „работещите бедни“, 78

както и за прилагането на минимални стандарти за гарантиране на приемливо жизнено равнище. Посрещането на демографските предизвикателства има пряко значение за изпълнение на заложените приоритети. Повишаването на качествените параметри на възпроизводството на населението се превръща в основно предизвикателство пред демографската политика на страната в контекста на концепцията за устойчиво развитие в процеса на пълноправно европейско членство на България и изграждане на икономика, основана на знанията.

Социалната икономика и социалното предприемачество са израз на социалната ангажираност на държавата за стимулиране на предприемаческата активност на лица от уязвими групи. Политиката в тази област се осъществява в подкрепа на цифровия, социалния и зеления преход. Допринася за икономическата устойчивост на страната и социалната приобщеност на гражданите. Реализирането на дейности в областта на корпоративната социална отговорност, съвместно със заинтересованите страни от бизнеса, публичния и гражданския сектор осигурява важни ползи за предприятията по отношение на управлението на риска, спестяване на разходи, достъп до капитал, връзки с клиентите, управление на човешките ресурси, способност за иновации и се основава на ценности, върху които се гради по-сплотено и социално ангажирано общество.

Дейностите в тази област допринасят за смекчаване на последиците от горепосочените преходи.

Приоритетите в областта на социалната икономика и корпоративната социална отговорност се реализират в изпълнение на Националната концепция за социална икономика, Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика и Стратегията за корпоративна социална отговорност 2019-2023 г.

Основен приоритет в областта на корпоративната социална отговорност е разработването на Стратегия за корпоративна социална отговорност за периода 2024-

2026 г., надграждането ѝ в контекста на новото Европейското законодателство в областта на социално отговорното корпоративно управление и дружествената дължима грижа.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на жизненото равнище, демографското развитие и Целева стойност социалните инвестиции Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2023 г. 2024 г. 2025 г.

1. Коефициент на Джини Варира от 0 39,4 39,3 39,2 до 100

2. Разработен набор от практически мерки на базата на утвърдената Национална концепция за Брой 1 1 1 социална икономика Изборът на ключовите индикатори е предопределен от необходимостта за адекватна информационна осигуреност на политиката с оглед поддържането на обществената дискусия по тези важни за обществото ни теми, както и постигането на консенсус за политиките, които са необходими за постигане на качествен обрат.

2.4. ЗДРАВНА ПОЛИТИКА Политиката в областта на здравеопазването е насочена към продължаване на усилията за подобряване на ефективността и удовлетвореността на гражданите от функционирането на сектора. За периода 2023-2025 г. продължава финансирането на основни направления както следва:

• Опазване на здравето на гражданите като състояние на физическо, психическо и социално благополучие;

• Осигуряване на финансова стабилност и обезпеченост на здравната система чрез дългосрочен, устойчив и предвидим механизъм на финансиране, основан на здравни резултати;

• Повишаване качеството и достъпността на здравите услуги с акцент върху превенцията и лечението на социално-значими заболявания;

• Осигуряване на здравна закрила на деца, бременни и лица с физически увреждания и психически разстройства;

• Развитие на капацитета за спешна помощ и реагиране при извънредни ситуации;

• По-добро планиране и мотивиране на работната сила в сектора на здравеопазването;

• Развитие на електронното здравеопазване и дигитализация на здравната система.

В областта на здравеопазването за периода 2023-2025 г. са разчетени допълнителни средства в размер на 142,6 млн. лв. с цел укрепване на кадровия капацитет и финансова устойчивост на достигнатото ниво на заплащане на персонала, пряко ангажиран с дейности по предотвратяване разпространението на COVID-19 в Регионалните здравни инспекции и Центровете за спешна медицинска помощ – второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на здравеопазването, както и за финансово обезпечаване на договорените в Колективен трудов договор в отрасъл Здравеопазване 2022 г. нива на минимални основни работни заплати за медицинския персонал, зает в здравните и лечебните заведения, чиито ръководители са второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на здравеопазването, и в здравните кабинети в държавните и общинските детски градини и училища, в детските ясли и яслените групи към детски градини.

Приоритет в областта на здравеопазването е осигуряване на спешна медицинска помощ по въздух, както и подобряване достъпа до спешна помощ на гражданите по време на туристическите сезони. В проектобюджета на Министерството на здравеопазването за

2023 г. са предвидени допълнително 5,1 млн. лв. за създаване на нов Център за спешна медицинска помощ по въздух, включващ в структурата си 4 бази в гр. София, гр. Долна Митрополия, гр. Варна и Безмер, както и разкриването на Филиали за спешна медицинска помощ в Приморско и Сърница.

В областта на здравеопазването за периода 2023-2025 г. по общинските бюджети за делегираните от държавата дейности са разчетени допълнителни средства в размер на 109,2 млн. лв., с цел осигуряване въвеждането от 1 април 2022 г. на безплатни детски ясли и поемането на издръжката им като държавна отговорност, увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 г. от 710 лв. на 780 лв. и за

2024 и 2025 г. разчетена индикативно, в съответствие с чл. 244 от Кодекса на труда и изпълнението на дейностите предвидени в Националната стратегия за борба с наркотиците, приета с РМС № 528 от 2020 г. Осигурени са също допълнителни 80

средства за увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал в детските ясли във връзка с продължаване на политиката за увеличение на доходите на педагогическите специалисти в системата на предучилищното и училищното образование за достигане до ниво от 125 на сто от средната работна заплата за страната и свързания с това ръст на осигурителните вноски за сметка на работодателя.

2.4.1 Политика в областта на промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве В Република България разработването и провеждането на националната политика в областта на опазване на общественото здраве е отговорност на Министерството на здравеопазването. Основният обхват на политиката е гарантиране на качествено и ефективно посрещане на здравните потребности на гражданите, чрез реализиране на първична профилактика, промоция на здраве и интегрирана профилактика на заразните болести, в това число имунопрофилактика, надзор на заразните болести и ефективен държавен здравен контрол върху факторите на жизнената среда.

В обхвата на основните дейности на политиката в областта на промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве се включват редица превантивни дейности, свързани с поддържането на готовност за реагиране при възникнала необходимост, в т.ч. поддържане на висок имунизационен обхват и организиране на бърз отговор при възникване на епидемични ситуации от ваксинопредотвратими заразни заболявания;

повишаване готовността на страната за посрещане на грипна пандемия, взривове и епидемии от други заразни болести; опазване на страната от внос и разпространение на инфекции с висок епидемичен потенциал чрез създаване и поддържане на механизми за своевременна и адекватна реакция при здравни заплахи от биологично естество, в т.ч.

биотероризъм.

Националните планове, програми и стратегии за периода 2023-2025 г. очертават основните сфери, приоритетите и предизвикателства в областта на опазването на общественото здраве. Те основно са ориентирани към крайните резултати, както и към действията и мерките, които трябва да бъдат предприети за изпълнение на заложените цели.

Основен принос към реализацията на тази политика има Министерството на здравеопазването, регионалните здравни инспекции и националните центрове по проблемите на общественото здраве.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на промоцията, Целева стойност превенцията и контрола на общественото здраве Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора 2023 г. 2024 г. 2025 г.

1. Възникнали значими събития с риск за Брой 0 0 0 общественото здраве, налагащи провеждането на засилен епидемиологичен надзор, профилактика и здравен контрол

2. Регистрирана годишна заболяемост и смъртност Честота на 4,5%000/ 4,5%000/ 4,5%000/ от ваксинопредотвратими заболявания 100 000 0,10%000 0,10%000 0,10%000 население 81

3. Относителен дял на обхванатите спрямо общият % 94,00 94,00 94,00 брой на подлежащите на планови имунизации деца от населението - имунизационен обхват, съгласно Националния имунизационен календар

4. Регистрирана годишна заболеваемост от Честота на 14,75 14,02 13,33 туберкулоза (нови болни и рецидиви, всички форми) 100 000 население

5. Ниво на разпространението на ХИВ сред общото честота на Непревишаване Непревишаване на Непревишаване население - брой на ново регистрираните заболели 100 000 на средната средната стойност на средната от ХИВ/СПИН от общото население население стойност за ЕС за ЕС за 2024 стойност за ЕС за 2023 за 2025

6. Относителен дял на преминали успешно лица, % 7 7 7 обхванати в програми за лечение с опиеви агонисти и агонисти-антагонисти, получаващи Метадон по Наредба № 34 от 2005 г.

2.4.2 Политика в областта на диагностиката и лечението Политиката е насочена към подобряване на здравното благополучие и качеството на живот на българските граждани и намаляване на здравните неравенства чрез подкрепа за специфични дейности в областта на диагностиката и лечението на заболявания и организацията на медицинската помощ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Дейностите, финансирани чрез програмите на настоящата политика, допълват и надграждат дейностите, финансирани от Националната здравноосигурителна каса в областта на диагностиката и лечението на заболяванията.

Финансирането на политиката е основно със средства от държавния бюджет и от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Основен принос към реализацията на тази политика има Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, центровете за спешна медицинска помощ, държавните психиатрични болници, центровете по трансфузионна хематология, домовете за медико-социални грижи за деца, центровете за комплексно обслужване на деца с хронични заболявания и увреждания, Центърът за асистирана репродукция и лечебните заведения.

Бюджетна прогноза за периода 2024-2025 г. е в съответствие с целите и приоритетите на Националната програма за развитие: България 2030 за сектор „Здравеопазване“.

През 2023 г. предстои окончателното приемане на водещия стратегически документ в сектор „Здравеопазване“ – Национална здравна стратегия 2030. Чрез стратегията ще се осигури устойчивост на успешните политики, провеждани в периода на действие на Националната здравна стратегия 2020 и ще бъдат надградени постигнатите резултати.

Документът ще осигури стратегическата рамка за изпълнението на здравни дейности извън обхвата на здравното осигуряване, свързани с подобряване на здравните детерминанти, повишаване на качественото на предоставяните здравни услуги и намаляване на здравните неравенства.

Целите на политиката са дефинирани на базата на анализ на здравно-демографското състояние и състоянието на системата на здравеопазване, които показват че през последните десетилетия българската здравна система изостава спрямо здравните системи на страните от ЕС по отношение на ключовите фактори за устойчиво развитие.

Основните предизвикателства са свързани с влошаващите се показатели за здравно- демографското състояние на населението, наличието на здравни неравенства и 82

невъзможността на здравната система да отговори по адекватен начин на потребностите от достъпни и качествени здравни услуги.

Динамиката на тези показатели през периода на действие на стратегията показва, че националните здравни цели за снижаване на смъртността в детските възрастови групи са постигнати, някои от тях преди 2020 г. По отношение на целите, касаещи възрастовите групи 20-65 и над 65 години, се отбелязва по-бавен темп на развитие, но въпреки това през периода 2015-2019 г. се наблюдават положителни тенденции. Силно негативно влияние за постигането на тези цели оказа пандемията от COVID-19, която доведе до драстично увеличение на общата смъртност за страната. В тази връзка е необходимо приемането на стратегическа рамка с хоризонт до 2030 г., чрез която да се осигури устойчивост и надграждане на прилаганите политики в областта на майчиното и детско здраве и да се гарантира провеждането на активни и ефективни политики по отношение на здравето и благополучието на лицата в икономически активните възрастови групи и на възрастните хора.

Прилагането на интегриран подход между отделните политики – здравна, социална и икономическа политика е в основата на постигането на заложените цели в политиката в областта на диагностиката и лечението. Реализацията на политиката е в пряка зависимост от провежданата икономическа, финансова и данъчна политика.

Осигуряването на специфични медицински услуги за деца и семейства и подобряването на психиатричната помощ е свързано с провежданите политики за деинституционализация и развитие на дългосрочни грижи от Министерството на труда и социалната политика. Осигуряването на устойчивост на системата за спешна помощ е пряко свързано с постигнатите резултати от реализацията на инфраструктурен проект за модернизация на системата за спешна помощ по ОП „Региони в растеж“ 2014-2020 и проекти по ОП „Човешки ресурси“ 2014-2020. Изпълнението на дейностите по осигуряване на диагностика и лечение се осъществява от голям брой лечебни заведения в страната по силата на функционални задължения или договори за финансиране на определени дейности, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на диагностиката и Целева стойност лечението Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора 2023 г. 2024 г. 2025 г.

1. Смъртност при децата от 0-1 годишна възраст Бр./1000 (‰) 4,3 4,2 4,1

2. Смъртност при децата от 1-9 годишна възраст Бр./1000 (‰) 0,13 0,12 0,11

3. Средна продължителност на предстоящия Бр. години 17,2 17,3 17,4 живот на хората след навършване на 65 годишна възраст

4. Смъртност от болести на органите на Бр./100 000 1 007 1 005 1 003 кръвообращението (I00 – I99) (‰оо)

5. Смъртност от злокачествени новообразувания (С00 Бр./100 000 243,75 243,5 243,0

– С97) (‰оо)

6. Дял на разходите за извънболнична медицинска 17 17,5 18,0 помощ спрямо общите здравноосигурителни % плащания 83

2.4.3 Политика в областта на лекарствените продукти и медицинските изделия Основният обхват на политиката е осигуряване на лекарствени продукти, които отговарят на стандартите за качество, безопасност и ефикасност за задоволяване на потребностите на населението. Основен принос към реализацията на тази политика имат Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, Изпълнителната агенция по лекарствата и Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на лекарствените Целева стойност продукти и медицинските изделия Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора 2023 г. 2024 г. 2025 г.

1. Дял на разходите за лекарствени продукти от % достигане достигане достигане до общите разходи за здравеопазване до до средната средната средната стойност за ЕС стойност за ЕС стойност за ЕС

2. Генерични и биоподобни лекарствени продукти, % 70,00 70,00 70,00 включени в Позитивния лекарствен списък (ПЛС)

3. Относителен дял на стойността заплатена за % 44,94 44,98 44,98 лекарствени продукти за домашно лечение от общите плащания за извън болнична помощ

2.5. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА През периода 2023-2025 г. ще продължи реализирането на интегрирани политики с фокус към образование и личностно развитие на децата и учениците, насърчаване на иновациите, квалификация на педагогическите специалисти, модернизиране на образователните институции, повишаване качеството на висшето образование и развитие на научния потенциал.

За предучилищното и училищното образование за 2023 г. са осигурени средства, както следва:

• 465,0 млн. лв. - за предвиденото нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната с цел да се стимулира навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и училищното образование;

• 18,0 млн. лв. - за продължаване поетапното разширяване на достъпа и обхващане в задължително предучилищно образование на 4-годишни деца;

• 44,4 млн. лв. - за повишаване на интереса и увеличаване на извънкласните дейности, гарантирани за всеки ученик чрез допълнителна подкрепа за спорт, отдих и култура за осигуряване на широк достъп до тях и при изявени високи постижения;

• 4,8 млн. лв. - за развитие на българистиката зад граница, чрез осигуряване на по- добри условия за командированите преподаватели в средни и висши училища в чужбина и за допълнително финансиране на неделните училища зад граница;

• 13,0 млн. лв. - за компенсиране на разходите за отглеждане и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в държавни и общински детски градини и училища.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ* Политика в областта на всеобхватното, достъпно и качествено предучилищно и Целева стойност училищно образование. Учене през целия живот Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2023 г. 2024 г. 2025 г.

1. Дял на преждевременно напусналите образование и обучение % под 10,2 под 10 под 10

2. Дял на обхванатите в предучилищното възпитание и % над 90,6 над 90,8 над 90,8 подготовка деца на възраст от 4 г. до постъпване в първи клас

3. Дял на 15-годишните със слаби постижения по:

3.1. четене % под 27,6 27,0 27,0

3.2. математика % под З4,4 З4,0 34,0

3.3. природни науки % под 27,6 27,0 27,0

4. Население (25-64 г.), участващо в образование и обучение % над 5,4 над 5,4 над 5,4 *Целевите стойности са съобразени с РМС № 268/2022 г. и с НПР България 2030.

Предоставянето на средства за безплатен транспорт на деца и ученици е свързано с изпълнението на държавната политика за осигуряване на равен достъп до предучилищна подготовка и училищно образование и се извършва на основание чл.

283, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование.

Във връзка с очакваното нарастване на броя на безплатните превози на децата в задължителна предучилищна възраст и за учениците от населени места, в които няма детска градина или училище, до най-близката детска градина или училище и обратно, вследствие на оптимизиране на училищната мрежа и свързаното с това закриване на училища и детски градини в слабонаселени райони, се предвижда увеличение на размера на средствата за транспорт на деца и ученици спрямо 2022 г. на 63,0 млн. лв. за

2023 г., 65,6 млн. лв. за 2024 г. и 66,8 млн. лв. за 2025 г.

В областта на предучилищното и училищното образование за 2023 г. по общинските бюджети за делегираните от държавата дейности са разчетени допълнителни средства в размер на 830,6 млн. лв. във връзка с осигуряване на провежданите през 85

2022 г. политики, в т.ч. въвеждането на безплатни детски градини и поемането на издръжката им като държавна отговорност, увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 г. от 710 лв. на 780 лв. и за 2024 и 2025 г. разчетена индикативно, в съответствие с чл. 244 от Кодекса на труда. Осигурени са също допълнителни средства за увеличение на възнагражденията на педагогическите специалисти в общинските институции за достигане на средна работна заплата не по- малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната и свързания с това ръст на осигурителните вноски за сметка на работодателя.

За осигуряване на политиките за устойчиво развитие и разширяване на достъпа до висше образование по трансферите на държавните висши училища за 2023 г. са осигурени допълнителни средства, разпределени както следва:

• 40,0 млн. лв. - за увеличените възнаграждения на лицата от академичния състав в държавните висши училища;

• 20,0 млн. лв. - за издръжка на обучението на държавните висши училища по реда на чл. 91, ал. 2 от Закона за висшето образование чрез повишаване на тежестта на разпределението въз основа на комплексна оценка за качество на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда;

• 24,4 млн. лв. - за социално-битови разходи на студентите и докторантите, в. т.ч.

10,3 млн. лв. за увеличение на субсидията за „Студентски столове и общежития“ АД и за студентските столове и общежития към ДВУ, във връзка с актуализирания размер за храноден и леглоеден и 14,1 млн. лв. за стипендии на докторантите от държавните висши училища;

• 3,0 млн. лв. - за увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 г.;

• 20,5 млн. лв. - увеличение на средствата за възнаграждения на персонала до 10%.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на равен достъп до качествено висше образование и развитие Целева стойност на научния потенциал Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2023 г. 2024 г. 2025 г.

1. Дял на 30-34 годишните със завършено над 36,6 над 36,7 над 36,7 % висше образование

2. Инвестиции в научноизследователската и развойна дейност (НИРД) в размер от БВП % над 1,7 над 1,8 над 1,8 *Целевите стойности са съобразени с РМС № 268/2022 г. и с НПР България 2030.

Ключовите индикатори за изпълнение на политиката са приведени в съответствие с индикаторите, съдържащи се в Приоритет 1 „Образование и умения“ и в Приоритет 2 „Наука и научна инфраструктура“ на Националната програма за развитие (НПР) България 2030.

2.6. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ОТБРАНАТА Политиката в областта на отбраната е свързана с поддържането на оперативно съвместими модерни въоръжени сили (ВС). През прогнозния период ще се провежда активна отбранителна политика на Република България в НАТО, Европейския съюз и други международни и регионални формати и ефективно участие в системата на колективната отбрана на НАТО, Общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз (ОПСО на ЕС) и в рамките на други международни и регионални инициативи в подкрепа на мира и стабилността в света. Република България ще продължи участието си в процеса на вземане на решения, както и в процеса на изграждане на отбранителни способности на НАТО и ЕС. Освен това, Република България ще продължи съвместната работа и сътрудничество със страните от ЕС в рамките на Постоянното структурирано сътрудничество в областта на отбраната на ЕС (PESCO) и Европейската агенция за отбрана (EDA), както и Европейския фонд за отбрана (EDF) и Европейската програма за индустриално развитие в областта на отбраната (EDIDP).

Разходите за отбрана за 2023 г. са съобразени с референтните разходи по Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 г., одобрен с РМС № 3/2018 г. Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за модернизация на Българската армия, а именно:

придобиването на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС, нов тип боен самолет - II-ри етап, включително и за съпътстващи разходи по двата етапа (MIDS терминали, транспорт, ДДС и мита) и основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада. Допълнително са предвидени средства за придобиване на боеприпаси и горива за бойна подготовка, както и за придобиване, модернизация, поддръжка и ремонт на въоръжение, ракети, торпеда и техника, и за ремонт и изграждане на инфраструктура.

За изпълнението на Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2032, приета от НС на 11.02.2021 г. (обн., ДВ, бр. 13 от 2021 г.) и на Плана за развитие на въоръжените сили на Република България до 2026 г., приет с ПМС № 183 от 2021 г. (обн., ДВ, бр. 38 от 2021 г.) са предвидени средства в размер на 63,0 млн. лв., в които са включени и разходите за дължимите обезщетения при освобождаване от военна служба.

В разходите за отбрана, съгласно класификацията на НАТО, са включени и разходите за пенсии за пенсионираните военнослужещи, намалени с отчисленията за военнослужещите към пенсионните фондове, разходите на военните съдилища и военни прокуратури, разходите за издръжка на Постоянната делегация на Република България в НАТО, вноската на Република България към гражданския бюджет на НАТО и към Европейския механизъм за подкрепа на мира, изплащани от бюджета на Министерството на външните работи (МВнР) и вноската на Република България към фонда на НАТО за иновации, изплащана от бюджета на Министерството на иновациите и растежа (МИР). По този начин планирани, разходите за отбрана в общ размер възлизат на 1,85 на сто от БВП за 2023 г., като e спазено изискването за достигане на разходите за отбрана до определения процент от БВП, в съответствие с Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 г., одобрен с РМС № 3/2018 г.

Табл. III-2: Разходи за отбрана за периода 2023-2025 г.

/млн. лв./ Проект Прогноза Прогноза Показатели/години

2023 г. 2024 г. 2025 г.

Разходи за отбрана, съгласно класификацията на НАТО 3 413,0 3 951,3 4 203,8 в т.ч.:

Общо разходи по бюджета на МО 2 282,2 1 973,1 1 982,1 Общо трансфери по бюджетите на ДВВУ 50,8 53,2 55,5 Общо разходи по централния бюджет 816,4 1 603,7 1 797,2 Разходи за отбрана по бюджетите на други ПРБ, от тях: 263,6 321,4 369,0

- Разходи за пенсии на военнослужещите (по данни на НОИ), намалени с отчисленията за военнослужещи към пенсионните фондове (по данни на МО) 233,6 288,7 333,9

- Разходи за военни съдилища и военни прокуратури (по данни на ВСС) 16,2 17,4 18,0

- Разходите за издръжка на Постоянната делегация на Република България в НАТО и вноската на Република България към гражданския бюджет на НАТО и към Европейския механизъм за подкрепа на мира, изплащани от бюджета на МВнР 9,9 11,4 13,3

- Вноска на Република България към фонда на НАТО за иновации, изплащана от бюджета на МИР 3,8 3,8 3,8 Разходи за отбрана, съгласно класификацията на НАТО като % от БВП 1,85% 2,00% 2,00% Разходи за отбрана по Националния план, приет с РМС № 3/04.01.2018 г., като % от БВП 1,85% 2,00% 2,00% Източник: МФ Граф. III-2: Разходи за отбрана за 2023 г. като процент от БВП и разходи за инвестиции като процент от общите разходи за отбрана Източник: МФ Относителният дял на капиталовите разходи към общите разходи за отбрана е над 20- процентния критерий на НАТО.

е · %

т и д о · 40 · · · · BGR · цел НАТО · - 2%

х з а р · 35

т о % · 30

о т а к · 25

и и ц и · 20 · · · · · · · цел НАТО · - 20%

т с е в н · 15

и а а з н а · 10

и р д б о т х о з · 5

а а Р з · 0 · 0,5 · 1 · 1,5 · 2 · 2,5 · 3 · 3,5 · 4 · %

Разходи · за · отбрана като · % от БВП

2.7. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ВЪТРЕШНИЯ РЕД И СИГУРНОСТТА Политиката в областта на вътрешния ред и сигурността се изпълнява от Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция „Разузнаване“, Националната служба за охрана, Държавната агенция „Национална сигурност”, Държавната агенция „Технически операции” и Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. Дейността в тази област се реализира в следните основни направления:

• Опазване на обществения ред и защита на националната сигурност, противодействие на тежките престъпления срещу личността и собствеността на гражданите;

• Противодействие на местни и транснационални престъпни структури и на физически и юридически лица, чиито действия са насочени срещу митническия режим, паричната, данъчната, осигурителната и други системи;

• Недопускане извършването на терористични действия на територията на страната;

• Граничен контрол и охрана на държавната граница, противодействие на незаконната миграция на територията на Република България и засилване контрола върху установяване на незаконно пребиваващи граждани на територията на страната;

• Превантивна дейност и контрол на движението по пътищата и внедряване на технически системи за наблюдение и контрол с цел намаляване броя на убитите и ранените при пътно-транспортни произшествия;

• Осигуряване на пожарна безопасност и защита на населението при пожари, бедствия и други извънредни ситуации;

• Осигуряване, разработване и прилагане на специални разузнавателни средства (СРС) и на специфични методи за охрана на живота, здравето и имуществото на гражданите, защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на СРС и намирането на баланс между нуждата от използване на СРС, гражданските права и финансовите възможности на държавата;

• Извършване на оперативно-техническа дейност за разкриване и документиране извършването на престъпления, включително и за изготвяне на веществени доказателствени средства;

• Осигуряване на лична постова и техническа охрана, специализиран транспорт и пропускателен режим по месторабота, местоживеене, пребиваване в страната и в чужбина на категориите охранявани и обслужвани лица съгласно Закона за Националната служба за охрана;

• Обезпечаване на оперативната и разузнавателна дейност зад граница и физическа охрана на задграничните дипломатически представителства на Република България;

• Разработване и актуализиране на правила за съхраняването на искания, разрешения и разпореждания по използването и прилагането на СРС, издаване 89

на указания във връзка с подобряване режима на използване и прилагане на СРС, както и за съхраняване и унищожаване на придобитата чрез тях информация; сезиране на органите и уведомяване служебно на гражданите при наличие на данни за неправомерно използване и прилагане на СРС.

2.7.1 Политика в областта на противодействието на престъпността и опазването на обществения ред Тази област на политика е насочена към: противодействие на организираните и конвенционалните форми на престъпност против икономиката и финансовата система и на престъпленията против личността и собствеността на гражданите; ефективно противодействие на тероризма и киберпрестъпността; опазване на обществения ред;

намаляване на пътнотранспортния травматизъм и подобряване на пътната безопасност.

Дейностите по тази политика се изпълняват от структури на Министерството на вътрешните работи.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на противодействието на Целева стойност престъпността и опазването на обществения ред Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2023 г. 2024 г. 2025 г.

1. Намаляване на регистрираните престъпления % 1 1 1

2. Дял на върнатите досъдебни производства за % 4 4 4 периода

3. Увеличаване на контролната дейност с % 10 10 10 автоматизирани технически средства (АТС)

4. Повишаване на ефективността по противодействие % - 200 220 на организираната престъпност с цел реализиране на национални политики за гарантиране на сигурността чрез провеждане на качествени действия по разследването на база брой привлечени към наказателна отговорност лица за участието им в организирана престъпна дейност, в т. ч. и повдигнатите обвинения на отделни лица, уличени в изпиране на пари, корупция в органите на държавната власт и компютърните престъпления*

5. Обменени съобщения по каналите на ЕВРОПОЛ, Брой 201 000 205 000 205 000 ИНТЕРПОЛ, СИРЕНЕ* и по двустранно и регионално сътрудничество * ЕВРОПОЛ - Европейска полицейска служба; ИНТЕРПОЛ - Международна организация на криминалната полиция;

СИРЕНЕ (SIRENE - Supplementary Information Request at the National Entries) – Искане за допълнителна информация във връзка с националните сигнали – система за обмен на допълнителна информация за определени лица между държавите членки.

Забележка: Индикатор 4 През втората половина на 2022 г., след закриването на Специализирания съд и Специализираната прокуратура, ГДБОП на основание чл. 35, ал.2 и чл. 36 от НПК, докладва материалите по делата на оперативен отчет (ДОО) на Софийска градска прокуратура (СГП) или на окръжните прокуратури в страната по компетентност. Новият принцип на действие се отразява неблагоприятно върху ключовия индикатор, а именно намаляване на новообразуваните ДП за извършени престъпления от организирани престъпни групи, а от там и на броя на лицата с повдигнати обвинения по чл. 321 от НК. Това налага да бъде променен ключовия индикатор и неговата целева стойност.

2.7.2 Политика в областта на защитата на границите и контрол на миграционните процеси Тази област на политика е насочена към: усъвършенстване на системите за сигурност на границите чрез прилагане на модерни технически средства и по-ефективен контрол на миграционните процеси. Дейностите по тази политика се изпълняват от структури на Министерството на вътрешните работи.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на защита на границите и контрол на миграционните процеси Целева стойност Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора 2023 г. 2024 г. 2025 г.

1. Поддържане на висока ефективност в граничното наблюдение за противодействие на незаконната Брой 5 000 5 900 6 250 миграция и обезпечаване сигурността на външните европейски граници

2. Поддържане на висока ефективност в граничните проверки за противодействие на незаконната миграция Брой 1 600 1 700 1 900 и незаконното превеждане на лица през държавната граница

3. Увеличаване на броя на издадените разрешения, удостоверения и други документи за пребиваване на % 1 1 1 граждани на трети страни и граждани на ЕС, спрямо предходния отчетен период

4. Повишаване на ефективността на процедурите по връщане на незаконно пребиваващите чужденци като елемент от политиката по противодействие на незаконната миграция чрез увеличаване на процента на върнатите чужденци спрямо броя на лицата, настанени % 6 6 6 в специални домове за временно настаняване на чужденци през отчетния период и подлежащи на връщане Забележка: Индикатор № 1 и № 2 - Целевите стойности на показателите за изпълнение са завишени предвид отчетените през 2022 г. резултати и продължаващата тенденция за увеличаване на миграционните потоци в резултат на множеството кризи в страните източник на миграция. Съществуващите социално-икономически и хуманитарни проблеми, в комбинация с проблемите на сигурността в конфликтните зони на Близкия изток, Азия и Африка водят до разместване на големи слоеве от населението на регионално и интернационално ниво в посока към България по пътя им към Централна и Западна Европа. От една страна обстановката в Сирия и Афганистан става все по-нестабилна и усложнена, а от друга Турция като страна приемаща голям брой разселени лица и бежанци също среща големи предизвикателства и е възможно да промени сериозно политиката си по отношение на търсещите убежище чужди граждани. Всичко това упражнява силен натиск върху бежанците да се насочат към Европа търсейки спасение.

2.7.3 Политика в областта на пожарната безопасност и защитата на населението при извънредни ситуации Тази област на политика е насочена към: подобряване организацията на работа в областта на пожарната безопасност и защита на населението чрез постигане на съответствие с изискванията на ЕС в областта. Дейностите по тази политика се изпълняват от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на пожарната безопасност и защитата на населението при Мерна Целева стойност извънредни ситуации единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2023 г. 2024 г. 2025 г.

1. Проверки по спазване на изискванията за пожарна Брой 80 000 80 000 80 000 безопасност Брой 11 000 11 000 11 000

2. Предоставени административни услуги на гражданите в областта на пожарната безопасност

3. Проведени мероприятия за повишаване културата Брой 7 400 6 800 6 400 на населението в областта на пожарната безопасност и защита на населението (ПБЗН) Брой 2 000 2 000 2 000

4. Извършени проверки на обекти съгласно Закона за защита при бедствия (чл. 35, ал. 1 и чл. 36, ал. 1) Брой 35 35 28

5. Повишаване на готовността на силите и средствата от териториалните звена на ГДПБЗН и основните съставни части на Единната спасителна система за реагиране при пожари, бедствия и извънредни ситуации чрез провеждане на пожаро- тактически учения от СДПБЗН и РДПБЗН с участието на сили и средства от създадените специализирани сектори оперативни дейности (СОД), СДВР, ОДМВР, Центровете за спешна медицинска помощ, БЧК и доброволни формирования 6.Пулрикувани материали в областта на ПБЗН в - 15 000 14 500 медиите и Интернет ГДПБЗН – Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“; СДПБЗН – Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“; РДПБЗН – Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“; СДВР – Столична дирекция на вътрешните работи; ОДМВР – Областни дирекции на МВР.

В областта на сигурността и защитата на населението при извънредни ситуации продължава финансирането на доброволните формирования като делегирана от държавата дейност. По общинските бюджети за 2023 г. за тази дейност са разчетени средства в размер на 3,2 млн. лв., от които 1,9 млн. лв. са предназначени за участие на доброволците в обучения и за изпълнение на задачи по предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях. Предвидени са и средства за обновяване на защитното облекло на 151 броя доброволци, на което петгодишния срок за ползване изтича през 2023 г.

2.7.4 Политика в областта на управлението и развитието на системата на МВР Тази област на политика е насочена към: повишаване на институционалния капацитет чрез гъвкаво управление на ресурсите, обучение и квалификация и подобряване координацията между структурите; развитие на информационно-аналитичната, експертната, научната и административната дейност и дейността по здравеопазване.

22 Дейностите по тази политика се изпълняват от административни звена в МВР, НС 112, Академията на МВР и Медицинския институт на МВР.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на управлението и Целева стойност развитието на системата на МВР Мерна 22 Национална система.

единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора 2023 г. 2024 г. 2025 г.

1. Поддръжка и оптимизация на 6 6 6 комуникационните системи на МВР Брой

2. Поддръжка и оптимизация на 80 80 80 информационните системи на МВР Брой

3. Процент на обажданията, отговорени до 10-тата секунда % 86,5 87 87,5

4. Обучени лица по професионалното направление Брой 6 000 6 000 6 000

5. Брой лица, с които е проведено психологично изследване Брой 5 500 5 500 5 500

6. Лекувани в МИ-МВР (ЦКБ и БПРЛ в Хисаря, Банкя и Варна) пациенти, съгласно Брой 26 876 28 000 28 100 ЗМВР и ЗЗО* *Забележка: Дефиницията на индикатора е изменена, с оглед прецизиране на обхвата на лицата, имащи право на лечение в МИ-МВР; МИ – Медицински институт; ЗМВР – Закон за Министерството на вътрешните работи; ЗЗО

– Закон за здравното осигуряване; ЦКБ – Централна клинична база;;БПРЛ –Болница за продължително лечение и рехабилитация.

Финансирането на политиката в областта на вътрешния ред и сигурността се допълва със средства от Европейския съюз и средства по други международни програми и договори, като в прогнозата за периода 2023-2025 г. на МВР са включени средства по Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ), Фонд „Вътрешна сигурност“ (ФВС), Инструмент за финансово подпомагане за управлението на границите и визите за 2021-2027, проекти, програми и грантови споразумения. Прогнозираното национално съфинансиране по тях за периода 2023-2025 г. възлиза съответно на по 35,0 млн. лв. за

2023 и 2024 г. и на 27,2 млн. лв. за 2025 г.

2.8. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА СЪДЕБНАТА СИСТЕМА Приоритет е изграждането на добре функционираща и прозрачна съдебна система, която да гарантира ефективно прилагане на законите, да дава сигурност на гражданите и да защитава спазването на техните права и свободи. Усилията в тази сфера са насочени към постигането на равен достъп до правосъдие и на европейски стандарти в областта на правната помощ и алтернативното решаване на спорове, в условията на пълноправно членство в Европейския съюз.

Политиките в областта на съдебната власт се координират от Висшия съдебен съвет, като постоянно действащ орган, представляващ съдебната власт, който осигурява и отстоява нейната независимост, определя състава и организацията на работа на съдилищата, прокуратурите и следствените органи и обезпечава финансово и технически тяхната дейност без да се намесва в нейното осъществяване.

Изпълнението на заложените политики цели повишаване на общественото доверие в съдебната власт, постигане на ефективно, бързо, прозрачно, справедливо и достъпно правосъдие, както и създаване на съвременни условия на гражданите, вкл. за обвиняемите, за провеждане на съдебния процес. За постигането на тези цели е важно да се наблегне на качествено изпълнение на предвидените в Закона за съдебната власт задължения и повишаване на общественото доверие в съдебната власт, както и да се засили контролът на органите на съдебната власт, основаващ се на принципите на законосъобразност, обективност и публичност.

Важен момент при изпълнението на политиките в областта на съдебната система е засилването на ефективността в борбата на Прокуратурата срещу организираната престъпност и корупцията.

Предвижда се подобряване на административното обслужване чрез разширяване на техническите възможности за връзка между отделните органи на съдебната власт, включително и осигуряването на автоматизиран достъп до публичните съдебни регистри, както и поетапна подмяна на амортизираната компютърна техника, като част от електронното правосъдие. Това ще бъде възможно чрез въвеждане на стандарти за обмен на информация между отделните подсистеми в съдебната власт, създаване и внедряване на стандартен софтуер за публичните регистри и информация за работата на съдебните институции, цялостна компютризация на съдилищата, както и разширяване на автоматизирания обмен на специализираната информация между съдебните институции и държавната администрация.

Конституционен съд Конституционният съд на Република България е независим държавен орган, създаден с Конституцията и натоварен да осигурява нейното върховенство. Независим е от законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Основната му дейност е да дава задължителни тълкувания на Конституцията, както и да се произнася по съответствието ѝ със законите, актовете на Народното събрание и президента и международните договори, по които България е страна.

Конституционният съд членува в три международни организации, като членството в тях е от изключително важно значение за развитието и работата на съда и за добрата позиция в международен аспект на българския Конституционен съд.

Бюджетната прогноза на Конституционния съд отразява оптималния размер на средствата, необходими за нормално функциониране на съда и повишаване ефективността на работата му.

Дейността на Конституционния съд попада в обхвата на функционална област „Върховенство на конституцията“.

2.8.1 Политика в областта на правосъдието Програмният бюджет на Министерството на правосъдието за периода 2023-2025 г.

включва две политики – Политика в областта на правосъдието и Политика в областта на изпълнение на наказанията и бюджетна програма „Администрация“.

Приоритет на Министерството на правосъдието е да се реформира работата на съдебната система за постигане на достъпно, предвидимо, бързо и справедливо правосъдие, за възстановяване на справедливостта в обществото, което да гарантира правовия ред в страната, постигане на конкретни резултати в борбата с престъпността и ефективно справяне с корупцията.

За периода 2023-2025 г. ще се предприемат законодателни мерки, свързани с приоритета на Министерството на правосъдието - да се реформира и подобри работата на съдебната система за постигане на достъпно, предвидимо, бързо и справедливо правосъдие, за възстановяване на справедливостта в обществото, което да гарантира правовия ред в страната, постигане на конкретни резултати в борбата с престъпността и ефективно справяне с корупцията.

Успешното изпълнение на мерките, заложени в приетата Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система ще доведе до постигане на по- съществени резултати в разследването, съдебното преследване и произнасянето на присъди по дела за корупция по високите етажи и дела, свързани с организираната престъпност, за постигане на трайна промяна в Република България и до задълбочена реформа на съдебната власт, както и до повишаване на доверието на гражданите и бизнеса.

В ход е реформа на рамката на несъстоятелността и стабилизацията в България.

Инициативата е препоръка от Европейския семестър за България, а въз основа на това и част от ангажиментите на България по отношение на валутния механизъм и бъдещото присъединяване към еврозоната. За осъществяването на реформата с решение по Протокол № 25 от заседанието на Министерския съвет, проведено на 19 юни 2019 г., беше приета Пътната карта с конкретни мерки и срокове за тяхното изпълнение. ЕК следи интензивно за спазването на заложените срокове с оглед на намеренията на България за присъединяване към еврозоната. По изрични указания на ЕК реформата е включена и в проекта на Национален план за възстановяване и устойчивост.

Министерството на правосъдието е основният орган, който отговаря за координирането на цялостното изпълнение на реформата.

Охраната на съдебната власт ще се осъществява чрез осигуряване на висока степен на сигурност и опазване на обществения ред в съдебните сгради; опазване здравето и живота на магистрати; конвоиране на задържани лица до органите на съдебната власт;

оказване на своевременно съдействие на съдебната власт при призоваване, принудително довеждане на лица и привеждане в изпълнение на влезли в сила присъди;

осигуряване на специална защита на лица, чиито показания, обяснения или информация са от съществено значение за наказателното производство.

Равен достъп до правосъдие ще се постига с облекчаване на достъпа до първична правна помощ, популяризиране на системата за правна помощ сред гражданите, усъвършенстване на системите за наблюдение и контрол на предоставената правна помощ.

Идентифицираната необходимост от подобряване на достъпа до основна правна помощ за жертви на домашно насилие и насилие, основано на полов признак и уязвимите групи ще бъде разрешена чрез разширена линия услуги за Националното бюро за правна помощ (включително онлайн инструменти), изграждане на координационен механизъм на местно ниво и повишена съгласуваност между основните заинтересовани страни за защита на правата на най-уязвимите – жени, деца и ромски общности. Освен това, повишаването на осведомеността относно съществуването и наличието на възможностите за правна помощ ще допринесе за подобряване на достъпа до правосъдие на най-уязвимите групи в обществото.

Не на последно място, мерките за повишаване на компетенциите в съдебната власт и подобряване на сътрудничеството и координацията между институциите, отговарящи за прилагането на принципите на Европейския съд по правата на човека ще допринесат за бързото, ефикасно и ефективно изпълнение и прилагане на основните права на национално равнище.

Основна цел на Агенцията по вписванията е осигуряване на правна сигурност в икономическия, обществен и стопански живот в страната чрез създаване, поддържане и развитие на електронните публични регистри и изграждане на Единен електронен регистрационен център при стриктно спазване на действащото законодателство.

За развитието на Агенцията по вписванията е необходимо въвеждането на модерна централизирана електронна регистърна система, която да обхване освен съществуващите, водени от Агенцията по вписванията регистри, и регистрите, водени понастоящем в рамките на съдебната система и структурните звена на Министерството на правосъдието. Ще бъдат положени усилия за усъвършенстване и надграждане на съществуващите електронни регистри към Агенцията по вписванията, създаване на нови регистри и свързването им с регистри, поддържани от други държавни и общински институции и институции от държави-членки на Европейския съюз, както и за оптимизация на дейността по водене, съхраняване и достъп до регистрите чрез извършване на законодателни промени.

Във връзка с надграждането на усилията за модернизация на съдебната власт и с оглед завършването на реформата ѝ, се предвижда да се:

- Постигнат действени гаранции за независимост на съда и съдебната власт;

- Осигури добро управление на органите на съдебната власт и висока ефективност на тяхното функциониране;

- Разгърне потенциала на човешкия ресурс на съдебната власт и гарантира високата мотивация, компетентност и социална отговорност на съдиите, прокурорите и следователите;

- Реализира модерна и ефективна наказателна политика чрез необходимите институционални и нормативни реформи;

- Осигури пълноценно право на справедлив процес на всеки гражданин и ефективна защита на правата на човека.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на правосъдието Целева стойност Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2023 г. 2024 г. 2025 г.

1. Брой изготвени законопроекти и подзаконови нормативни актове, които осигуряват нормативната основа за функциониране на съдебната власт, включително, свързани с Брой 8 8 8 въвеждането, изпълнението и прилагането на актове на ЕС в областите от компетентност на МП

2. Брой свързани регистри за изграждане на Брой 2 1 1 интегрирана свързаност на регистрите

3. Брой нови електронни услуги в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с Брой 1 1 0 нестопанска цел Брой

4. Цифровизация на архиви на служби по служби по 2 2 2 вписванията към Агенция по вписванията вписванията 23

5. Реализиране на ЦАИС „Единна входна точка“ за подаване на годишни финансови отчети Брой 0 1 0 и статистика в машинно-четим формат и интеграция с НАП, НСИ, АВ (ТР) 23 Централизирана автоматизирана информационна система.

Политика в областта на правосъдието Целева стойност Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2023 г. 2024 г. 2025 г.

6. Изграждане на електронен централен регистър на особените залози към Агенцията по Брой 1 0 0 вписванията 24 С цел комплексно използване на данните от НСИ, НАП и АВ е предвидено да се реализира Единната входна точка (ЕВТ) за подаване на годишни отчети за дейността, включващи годишни финансови отчети и статистически справки. Индикаторът е идентифициран като ключов в съответствие с Приоритет 10 „Институционална рамка“ от Националната програма за развитие на България 2030. Чрез реализацията му ще се подпомогне осъществяване на част от необходимата интеграция между институциите, в резултат на което ще се усъвършенстват работните им процеси за предоставяне на по- качествени и леснодостъпни електронни услуги и ще се постигне намаляване на административната тежест и повишаване на качеството на предоставяните услуги.

Съгласно разпоредбите на Закона за особените залози (ЗОЗ) Агенцията по вписванията е правоприемник на дейността, активите, пасивите, архива, както и на другите права и задължения на Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ) към министъра на правосъдието. От друга страна в ЗОЗ са предвидени нови правила за дейностите във връзка с воденето на ЦРОЗ. Тези нови правила водят до създаване на нова информационна система, с която да бъде воден ЦРОЗ от АВ, както и създаване на нови правила, обективирани в нови подзаконови норми за дейността и функционирането на ЦРОЗ.

Очаквани резултати от проекта са: Изградена нова Информационна система на ЦРОЗ, администриран от Агенция по вписванията и прехвърляне на съществуващите данни, от информационната система РОЗА, водена от Министерството на правосъдието. С Постановление № 40 от 15 март 2023 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет се приеха изменения в Устройствения правилник на Агенцията по вписванията, с които от 1 април 2023 г. Централният регистър на особените залози е част от нейната структура.

С бюджета на Министерството на правосъдието за 2023 г. са планирани разходи в размер на 19,2 млн. лв. за държавна субсидия за политическите партии, които на последните парламентарни избори са получили не по-малко от едно на сто от действителните гласове и коалициите, които на последните парламентарни избори са получили не по-малко от четири на сто от действителните гласове.

С проекта на бюджет на Министерството на правосъдието за 2023 г. са предвидени допълнителни средства за разработване на регистър във връзка с прилагане на разпоредбите на Закона за мерките срещу изпирането на пари.

2.8.2 Политика в областта на изпълнение на наказанията Политиката по изпълнение на наказанията e насочена към по-нататъшното развитие, усъвършенстване и демократизиране на институциите на наказателно-изпълнителната система, като необходима предпоставка за хуманно третиране на закононарушителите и гаранция за спазването на правата на човека.

24 Агенция по вписванията.

Политиката в наказателно-изпълнителната дейност цели утвърждаването на съвременен модел на управление и развитие на пенитенциарната система, в съответствие с международните минимални стандарти, приети за местата за задържане и Европейските правила за затворите.

Дейността по изпълнение на наказанията е изцяло ориентирана към реформиране на пенитенциарните заведения и към създаването на условия в тях за поправянето и ресоциализацията на осъдените лица. Основната ѝ цел е да осигури защита на обществото от правонарушителите, да гарантира правата и свободите на лишените от свобода и възможностите за тяхната социална рехабилитация. Реформирането на пенитенциарната система е неразделна част от процеса на ускорена съдебна реформа и успешното противодействие на престъпността.

Концепцията за наказателна политика 2020-2025 г. е разработена въз основа на анализ на цялостната актуална картина на криминогенната среда и на преценка на ефективността и идентифициране на проблемните области на прилаганите към момента наказателно-правни инструменти. Взет е предвид извършеният за целите на изготвянето на настоящата Концепция анализ на предходната Концепция и на Наказателния кодекс. Въз основа на тези анализи Концепцията си поставя за цел повишаване на ефективността на наказателната репресия, включително чрез по-широко прилагане на алтернативни на лишаването от свобода наказания, усъвършенстване на системата на наказанията и повишаване на общественото доверие в наказателния закон и наказателното правосъдие.

Тези цели ще бъдат постигнати посредством актуализиране на размерите на наказанията и гарантиране на тяхната съразмерност, избягване на дублиране на състави на престъпления и административни нарушения, преглед на състави на престъпления, за които се предвижда наказване по административен ред, преосмисляне на стандарта на защита на обществените отношения, засегнати от престъпления, дефинирани като „маловажен случай“, повишаване на ефективността на освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и декриминализация на състави на престъпления, които са загубили приложимостта си поради развитието на обществените отношения.

Конкретните предизвикателства и нужди, очертани след консултации със заинтересованите страни, ще бъдат разрешени чрез подобряване на материалните условия за лишените от свобода и задържаните лица, включително за уязвимите групи (предимно ромското население) и младежите съгласно приложимите международни стандарти. Същевременно необходимостта от подобряване на условията в местата за лишаване от свобода ще бъде насочена към повишаване на капацитета на персонала им по отношение на разпознаването на нуждите на лишените от свобода и задоволяването им по адекватен начин. Освен това ще бъде постигнато прилагането на алтернативни мерки на лишаването от свобода, особено подобряване на качеството на пробацията, за да се търсят нови общностно базирани алтернативи на местата за лишаване от свобода, като това ще допринесе за намаляване на броя на лишените от свобода в затворите.

Дейностите по проектите ще доведат до постигане на следните резултати:

• Подобряване на инфраструктурата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), чрез ремонтиране на арести и подобряване условията на затворническите сгради и общежития;

• Изграждане на пилотен затвор с център за обучение на персонала на ГДИН, разработване на учебни програми за иницииращо и последващо обучение, подобряване на здравните грижи за лишените от свобода с фокус върху уязвими групи и зависими;

• Засилване прилагането на алтернативни мерки на лишаването от свобода, по- специално повишаване качеството на пробацията и повишаване компетентностите на пробационните служители;

• Рехабилитация на затворници. Подобряване условията на живот и рехабилитация на уязвимите групи в затворите, включително изграждане/рехабилитация на преходни отделения в затворническите общежития от открит тип ( half way house) предлагащи програми, съобразени с техните нужди.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на изпълнение на Целева стойност наказанията Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2023 г. 2024 г. 2025 г.

1.Процент на настанените в места за лишаване от свобода, които не са в % 5 5 5 съответствие с европейските стандарти за затворите (включително 4 кв.м. на задържан) 2.Процент на лицата в пробация, включени в % 28 28 28 програми за обществено въздействие 3.Процент на лишени от свобода, завърнали се обратно в пенитенциарната система в % 5 5 5 рамките на 1 година след освобождаването

4. Процент на бившите затворници, завърнали се обратно в пенитенциарната % 10 10 10 система в рамките на 2 години след освобождаването

5. Брой внедрени програми за рехабилитация Брой 1 1 1 и реинтеграция на лишените от свобода

6. Брой лишени от свобода преминали през съвременни програми за рехабилитация и Брой 20 20 60 реинтеграция

2.9. ВЪНШНА ПОЛИТИКА Външната политика на България се ръководи от принципа на прагматично следване на националния интерес и недопускане на намеса във вътрешните работи на страната ни.

Министерството на външните работи ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика на Република България в отношенията ѝ с други държави, като осигурява поддържането и развитието на външнополитическия диалог, политиката на сигурност и двустранното, регионалното и многостранното сътрудничеството. Осъществява общата координация в областта на външната политика и международната дейност на Република България.

2.9.1 Политика в областта на активната двустранна и многостранна дипломация Политиката в областта на активната двустранна и многостранна дипломация е главното направление на дейността на Министерството на външните работи като орган, провеждащ външната политика на държавата. В съвременния многополюсен свят 99

дипломацията и преговорите са жизнено необходим основен инструмент в разрешаването на съществуващите и нововъзникнали кризи и конфликти, както и за намиране на устойчиви и справедливи решения на глобалните проблеми.

Важен акцент при осъществяването на тази политика е активното участие на страната ни в евроатлантическите структури и задълбочаване на сътрудничеството между НАТО и ЕС. Реформите в ЕС трябва да се основават на принципите и ценностите на европейската солидарност и равноправие при взаимно зачитане на интересите и доверието между държавите-членки на ЕС. Специално внимание се отдава на по- нататъшно задълбочаване на двустранните политически, икономически и културни отношения със страните от Югоизточна Европа.

Българската външна политика работи за присъединяване на България към Шенген, еврозоната и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Присъединяването на България към ОИСР ще представлява не само допълнително признание за стабилността, потенциала и привлекателността на нашата икономика за инвеститорите, но и ще бъде гарант за постоянния ангажимент на България към изработването и прилагането на политики за социално и икономическо благополучие.

Присъединяването на страната ни към ОИСР ще е логическото продължение и следваща ключова стъпка в изграждането на модерно демократично общество и просперираща пазарна икономика, след членството в НАТО и ЕС. За обезпечаване на разходите по процеса на присъединяване на България към ОИСР, дължими към Секретариата на ОИСР, за периода 2023-2025 г. по бюджета на МВнР за всяка от годините са осигурени допълнителни средства в размер на 8,8 млн. лв.

Основен приоритет на българската държава е ефективна защита на правата и отстояване на законните интереси на българите зад граница. Усилията ще са насочени към провеждане на целенасочена политика за поддържане на българската идентичност, език и култура в традиционните и новите български общности в чужбина.

В рамките на тази политика се осъществява и политиката на сътрудничество за развитие, чрез която се цели постигане на устойчиво развитие, укрепване на международния мир, сигурност и стабилност на основата на ценностите на демокрацията, плурализма, върховенството на закона и зачитането на правата на човека.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на активната двустранна и многостранна Целева стойност дипломация Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2023 г. 2024 г. 2025 г.

1. Защита на български физически и юридически лица и български общности Степен на ефективност/ зад граница удовлетвореност 100% 100% 100% Степен на усвояемост при спазване стандартите на

2. Управление на българската помощ за OECD/DAC и приоритетите 100% 100% 100% развитие на българската външна политика 100

2.9.2 Политика в областта на публичната дипломация и публичните дейности в подкрепа на целите на външната политика Стратегическа цел на политиката е създаване на благоприятна вътрешна и външна среда и обществена подкрепа, осигуряваща успешно изпълнение на външнополитическата програма и заложените в нея водещи цели и приоритети, част от които са повишаване на специализираните знания и умения на представителите на дипломатическата служба и държавната администрация, чиято дейност е свързана с планиране и провеждане на външната политика на Република България; насърчаване на публичната дискусия по актуални външнополитически теми и приобщаване на българското общество и гражданските институции към външнополитическите позиции и действия на България; развитие на положителен публичен образ в страната и в чужбина.

Непосредствен ефект за обществото е получаването на навременна и надеждна информация, повишаване на степента на доверие към дипломатическата служба и изграждане на отношения на диалог между нея и гражданското общество, формиращо в значителна степен публичните нагласи към провежданата външна политика.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на публичната дипломация и дейности в подкрепа на Мерна Целева стойност целите на външната политика единица Наименование на индикатора Проект Прогноза Прогноза

2023 г. 2024 г. 2025 г.

1. Служители от МВнР, обучавани в програми Брой 320 320 320 на Дипломатическия институт

2. Служители от държавната администрация, Брой 865 490 510 обучавани в програми на Дипломатическия институт

3. Брой реализирани инициативи на Държавния Брой 50 56 63 културен институт съвместно с дипломатическите мисии и други партньори

2.9.3 Политика в областта на подкрепата за българските общности и лицата с българско самосъзнание зад граница Основен приоритет в дейността на българската външна политика е съхраняването на българското етнокултурно пространство зад граница, приобщаване и включване на българските граждани зад граница към държавния и обществено политическия живот в България и изграждането на положителния образ на България по света.

Чрез осъществяването на Политиката за подкрепата за българските общности и лицата с българско самосъзнание зад граница се постигат външнополитическите приоритети от на страната с оглед опазване и възраждане на българското национално самосъзнание, етнокултурна и религиозна идентичност на българите и българските общности по света; защита на правата и свободите на лицата, принадлежащи към българските национални общности и малцинства, в съответствие с международно- правните норми в тази област и с интересите на страната; подкрепа на и разширяване на системата от работещи структури на българите и българските общности в чужбина;

приобщаване на висококвалифицираната млада българска емиграция към България.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ 101

Политика в областта на подкрепата за българските общности и лицата с българско Мерна Целева стойност самосъзнание зад граница единица Наименование на индикатора Проект Прогноза Прогноза

2023 г. 2024 г. 2025 г.

1. Ефективност при оказване на подкрепа за Степен на 100% 100% 100% българските общности и лицата с българско ефективност самосъзнание в чужбина

2.10. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ЕНЕРГЕТИКАТА Политиката в областта на енергетиката е насочена към устойчиво енергийно развитие на страната, ефективно използване на енергията и енергийните ресурси, задоволяване потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия, природен газ и горива, установяване на по-чисто и ефективно производство на енергия чрез рационално използване на конвенционалните и възобновяеми източници на енергия (ВИ), минимизиране влиянието на производството, преноса и използването на енергия върху околната среда, подобряване управлението на природните ресурси. Тенденцията е да се гарантира сигурно, безопасно и устойчиво снабдяване с енергия.

Националните цели в областта на енергетиката, механизмите и сроковете за тяхното изпълнение в горепосочените направления са определени в Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., като са предприети действия за разработване и приемане на Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до

2030 г. с хоризонт до 2050 г. за развитие на енергетиката на страната при условия на пълна либерализация на пазарите на електрическа енергия и природен газ и интеграцията им към Общия енергиен пазар на ЕС, в съответствие с установените европейски цели в областта на енергетиката и изменението на климата. Целта на енергийната политика на България е гарантиране на енергийната сигурност на страната чрез проучване на нови райони, от които да се извършва снабдяване с горива, проучване на нови технологии, по-нататъшно разработване на местните ресурси и подобряване на инфраструктурата за достъп до нови източници на снабдяване:

• Изграждане на междусистемните газови връзки между България и съседните страни;

• Пълна либерализация на пазарите на електроенергия и газ и интегрирането им в Общия европейски енергиен пазар. Защита на уязвимите потребители;

• Установяване на по-чисто и ефективно производство на енергия чрез по- рационално използване на изкопаемите ресурси, минимизиране влиянието на производството, преноса, разпределението и потреблението на енергия върху околната среда, подобряване управлението на естествените ресурси;

• Запазване и развитие капацитета на ядрената енергетика;

• Развитие на нови икономически ефективни проекти, създаващи възможност за екологично нисковъглеродно производство на енергия, без предоставяне на държавни или корпоративни гаранции.

102

Енергетиката продължава да е изправена пред зависимостта от внос на ресурси и енергия, нарастващите цени на вносните енергийни ресурси и промените в климата.

Това определя и приоритетните области, по които следва да се работи:

• Ограничаване на външната зависимост от внос чрез диверсификация на енергийните доставки, енергоспестяване и насърчаване на използването на местни ресурси и енергията от ВИ;

• Пълна либерализация на пазара на дребно на електрическа енергия и развитие на пазара на природен газ;

• Изпълнението на политиката по енергийна ефективност (ЕЕ) е ключов елемент за устойчивото развитие. Енергийната ефективност е основна цел и е особено важна за постигане на дългосрочната ни енергийна стратегия и цели за климата.

Тя е най-рентабилният начин за:

- намаляване на емисиите;

- подобряване на енергийната сигурност и конкурентоспособност;

- поддържане на ниски енергийни разходи.

Предстои развитие на електрическата мобилност и на системите за съхранение на енергия. Засиленото използване на електрическа енергия от ВИ е средство за преодоляване на много от предизвикателствата в транспортния сектор, както и в други икономически сектори. Усилията ще бъдат насочени и към изграждане на необходимата за това инфраструктура и най-новите системи за управление – т.нар.

„умни“ енергийни мрежи.

Усилията ще се насочат и към развитие на иновативни технологии в енергетиката, като съхранението на енергия, което се явява възможна алтернатива на инвестициите в мрежата. С помощта на системите за съхранение на енергия на място ще се спестят значителни инвестиции, необходими за изграждането ѝ.

Диверсификацията на газовите доставки и трасета и избягването на последствията от газови кризи обуславят ускоряване изграждането на междусистемните газови връзки със съседните държави. Тези проекти се изпълняват или ще бъдат изпълнени със собствени средства на енергийните компании, със средства от европейския план за икономическо възстановяване, от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020“, както и с използване на възможностите за привличане на средства от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и стандартни търговски кредити.

Формулирани са дългосрочните национални цели за развитието на енергийния сектор до 2030 г. с хоризонт 2050 г. в съответствие с европейските цели за:

• най-малко 32,0% дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия в страната;

• най-малко 32,5% подобряване на енергийната ефективност;

• постигане на 15% междусистемна електроенергийна свързаност.

Конкретните национални цели са определени в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на България 2021-2030 г., в т.ч. достигането на:

103

• 27,09% дял на енергия от ВИ в брутното крайно потребление на енергия;

• енергийна ефективност, определена в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата е, както следва: намаляване на първичното енергийно 25 потребление в сравнение с базовата прогноза PRIMES 2007 в размер на 17 466 ktoe или 27,89%, намаляване на крайното енергийно потребление в сравнение с базовата прогноза PRIMES 2007 в размер на 10 318 ktoe или 31,67%.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на устойчивото и Мерна Целева стойност конкурентноспособно енергийно развитие единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2023 г. 2024 г. 2025 г.

1. Дял на енергията от ВИ в брутното крайно енергийно потребление % 22,22 22,89 23,56 2.Дял на енергията от ВИ в крайно потребление на енергия в транспорта % 9,94 9,95 9,97

3. Национална цел за енергийни спестявания в първичното потребление ktoe 3а. Първично енергийно потребление ktoe 18 480 18 467 18 455

4. Национална цел за енергийни спестявания в крайното потребление ktoe 4а. Крайно потребление на енергия ktoe 10 163 10 223 10 282

5. Степен на осигуряване на минерално- суровинния баланс на държавата % 5 5 5 Забележка: Ktoe (Кilotonne of oil equivalent) - килотон нефтен еквивалент; килотон (kt) = 1000 тона (t).

Показателите „Първично енергийно потребление“ и „Крайно енергийно потребление“ са определени и са включени в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 г.

Окончателният вариант на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 г. е разработен в изпълнение на Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2019/994/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета, и по-специално чл. 9, параграф 2 него (Регламент /ЕС/ 2018/1999).

Основните цели, заложени в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 г., са свързани с изпълнението на Европейските цели до 2030 г., като в същото време са взети предвид и националните специфики на българската енергийна система. В съответствие с приоритетите на ЕС енергийната 25 Моделът PRIMES е модел на енергийна система на ЕС, който симулира потреблението на енергия и снабдяването с енергия.

104

ефективност е първият приоритет в енергийната политика и е от основно значение за изпълнението на целите за периода 2021-2030 г.

Министерството на енергетиката изпълнява политиката в областта на енергетиката.

В бюджетната прогноза за периода 2023-2025 г. на Министерството на енергетиката са включени разходи за финансиране на дейностите по извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения и на дейностите, свързани с управление на радиоактивни отпадъци (дейността на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“), в т.ч. за 2023 г. 54,2 млн. лв., за 2024 г. 55,7 млн. лв. и за 2025 г. 57,2 млн. лв.

Предвидените в бюджетната прогноза за 2023-2025 г. разходи на ФСЕС са, както следва: 4 142,6 млн. лв. за 2023 г., 2 670,7 млн. лв. за 2024 г. и 2 594,1 млн. лв. за 2025 г., в т.ч. 4 134,6 млн. лв. за 2023 г., 2 666,6 млн. лв. за 2024 г. и 2 589,9 млн. лв. за 2025 г. за покриване на разходите, извършени от обществения доставчик, произтичащи от задълженията му по чл. 93а и 94 от Закона за енергетиката и за предоставяне на премия на производител по чл. 162а от Закона за енергетиката и производител с обща мощност

500 kW и над 500 kW по Закона за енергията от възобновяеми източници, определени с решение на КЕВР, включително за минали регулаторни периоди, за лихви, договорени с рамково споразумение между фонда и кредитна или друга финансираща институция за финансиране на проекти за енергийна ефективност и за финансиране (през 2023 г.) изпълнението на приети от Министерския съвет програми за предоставяне на компенсации, свързани с цените на електрическата енергия и/или природния газ.

Вследствие на правилното администриране на дейностите по набиране и разходване на средства във ФСЕС, като част от заложения компенсаторен механизъм, допринасящ за по-пълна либерализация в сектора, се отчита доверие между участниците в него.

Образуващите се във ФСЕС финансови буфери дават предпоставки за допълнителни възможности, в т.ч. от страна на регулаторния орган да се компенсират възникнали през изминали регулаторни периоди финансови дефицити в електроенергийната системата и за компенсации, свързани с цените на електрическата енергия и/или природен газ.

Комисия за енергийно и водно регулиране Комисията за енергийно и водно регулиране е независим специализиран държавен орган за регулиране на дейностите в енергетиката и във водоснабдяването и канализацията. При осъществяване на своите правомощия комисията е независима от изпълнителната власт и дейността ѝ се осъществява въз основа на независимост, безпристрастност, професионализъм, почтеност, последователност, публичност и прозрачност.

Визията за развитието на политиката в енергетиката и ВиК сектора е подобряване на регулаторната рамка чрез усъвършенстване на съществуващите регулаторни подходи и принципи въз основа на международния опит и добрите европейски практики;

насърчаване на доверието в енергийния пазар чрез спазване на основните принципи за равнопоставеност, прозрачност и справедливост за постигане на последователна и предвидима регулаторна политика; минимизиране на регулаторната тежест;

съкращаване на времето при вземането на решения; подобряване на ефективността на административните процеси; ефективен контрол по изпълнение на условията на издадените лицензии на дружествата в подсектори „Електроенергетика“, „топлоенергетика“ и „природен газ“; ефективен контрол по изпълнение на одобрените бизнес планове на ВиК операторите и по прилагането на утвърдените цени на 105

предоставяните ВиК услуги на потребителите; предприемане на мерки за съществено подобряване на работата на регулираните дружества с потребителите и разрешаване на спорове; активно сътрудничество с други регулатори и участие в процеса на формиране на добри регулаторни практики.

Ползата/ефектът за обществото от провежданата политика и/или очакваните резултати от изпълняваните задачи е въвеждане на ясни и прозрачни правила за функциониране на енергийните дружествата и ВиК операторите; гаранции за получаване на качествени доставки и предоставяни услуги; ефективно работещ енергиен пазар чрез усъвършенстване на пазарния модел за свободен избор на доставчик; равнопоставен достъп до мрежите и създаване условия за конкуренция; чрез ефективна защита правата на потребителите да намаляват жалбите в двата сектора.

Агенция за ядрено регулиране Агенцията за ядрено регулиране е независим специализиран орган на изпълнителната власт и председателят на агенцията осъществява държавното регулиране на безопасното използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения и на безопасното управление на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво.

Мисията на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) е „Защита на човека, обществото, бъдещите поколения и околната среда от вредното въздействие на йонизиращите лъчения”.

Основната цел на дейността на АЯР е да осигури използването на ядрената енергия и източниците на йонизиращи лъчения (ИЙЛ) само за мирни цели и в съответствие със Закона за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ) и актовете по неговото прилагане.

Функционалната област е „Регулация на ядрената безопасност и радиационната защита на Република България“.

Основните дейности извършвани от АЯР са, както следва:

• Издаване на лицензии и разрешения за дейности в ядрени съоръжения с ИЙЛ, както и издаване на лицензии за специализирано обучение;

• Издаване на удостоверения за регистрация на дейности по чл. 56, ал. 3 от ЗБИЯЕ и удостоверения за правоспособност за работа в ядрени съоръжения или с източници на йонизиращи лъчения;

• Регулаторен контрол за безопасно използване на ядрени съоръжения и източници на йонизиращи лъчения;

• Поддържане на аварийна готовност;

• Развитие на нормативната уредба по безопасно използване на ядрената енергия;

• Осигуряване на международното сътрудничество на Република България в тази област и изпълнение на международните конвенции и договори;

• Информиране на обществеността за състоянието на ядрената безопасност и радиационната защита в страната;

106

За всяка от дейностите си АЯР е определила стратегическа цел и очаквани резултати, като е направен опит за създаване на система от измерими показатели за постигането на целта.

Ползата/ефектът за обществото от дейността на АЯР е компетентното и ефективно провеждане на политиките и постигането на резултати, което да доведе до осигуряване на безопасно използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения и безопасното управление на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво.

Дейността на Агенцията за ядрено регулиране попада в обхвата на функционална област „Регулация на ядрената безопасност и радиационната защита на Република България“.

2.11. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ С провежданата политика в областта на опазването на околната среда и водите се цели съхраняване на уникалната българска природа и подобряване на екологичната устойчивост, като се следи за баланса между развитието на бизнеса и опазването на биоразнообразието и ресурсите за постигане на максималните възможни ползи за икономиката и обществото. Акцент ще бъде поставен върху цели, които укрепват връзките между ресурсната ефективност, издръжливостта на екосистемите и човешкото благополучие, като усилията ще бъдат насочени към подобряване на взаимодействието с бизнеса, национални и регионални органи, местни власти, неправителствени и научни организации.

За провеждането на политиката в областта на опазването на околната среда отговорна институция е Министерството на околната среда и водите, както и Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) за реализацията на проекти и дейности в изпълнение на национални и общински програми в областта на околната среда. С преминаването на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към Министерство на околната среда и водите се цели по-добра взаимовръзка с оглед изпълнението на дейностите по Закона за водите.

2.11.1 Политика в областта на опазването и ползването на компонентите на околната среда Политиката в областта на опазването и ползването на компонентите на околната среда е насочена към опазване, съхранение и увеличаване на природния капитал, подобряване на управлението на отпадъците, преход към ефективна кръгова и конкурентоспособна нисковъглеродна икономика от гледна точка на използването на ресурсите и провеждане на устойчива политика за постигане на здравословна околна среда и защита на населението от свързани с околната среда въздействия. Тя обхваща прилагането и развиването на комплекс от инструменти, които допринасят във висока степен за опазване чистотата на водите, почвите и въздуха, предотвратяване образуването на отпадъците и увеличаване на оползотворяването на отпадъците, адаптиране към измененията на климата и ефективно използване на ресурсите в икономическия цикъл на страната.

В рамките на тази политика чрез бюджета на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда ще бъдат безвъзмездно финансирани екологични проекти на общините, неинвестиционни проекти и дейности, способстващи 107

за осъществяване на политиката, насочени в секторите: управление на водите, управление на отпадъците и ограничаване загубата на биологичното разнообразие и запазване на естествените екосистеми. Проектите са насочени към изграждането на малки водоснабдителни мрежи и съорежения; пречиствателни станции за отпадъчни и канализационни мрежи и довеждащи колектори, както и проекти за изграждане на нови или реконструкция на съществуващи обекти.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на опазването и ползването на компонентите на околната Целева стойност Мерна среда единица Наименование на индикатора Проект Прогноза Прогноза

2023 г. 2024 г. 2025 г.

1. Население, обхванато от изпълнени мерки за подобряване състоянието на водите и за защита от наводнения*:

подобрено водоснабдяване;

подобрено пречистване на отпадъчни води; Бр. жители защита от наводнения

- подобрено водоснабдяване; 219 712 202 070 202 070

- подобрено пречистване на отпадъчни води; 121 690 121 000 121 000

- защита от наводнения 323 470 255 660 255 660

2. Допълнителен капацитет за оползотворяване/рециклиране на отпадъци** Тона 150 000 55 000 55 000

3. Население с подобрено качество на атмосферния въздух (за замърсител ФПЧ10) Бр. жители 728 205 788 713 3 074 127****

4. Спестени емисии на парникови газове от подкрепени проекти, подпомагащи смекчаването на неблагоприятните климатични tCO2eq*** 660 000 670 000 680 000 промени *Актуализацията на целите е извършена във връзка със сключени договори за финансиране от ОПОС по процедури BG16M1OP002-1.017-001, BG16M1OP002-1.013, BG16M1OP002-4.002 и BG16M1OP002-4.005.

**Показателят измерва постигнат ефект от осъществени проекти, свързани с предотвратяване, намаляване или ограничаване вредното въздействие на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда и използването им като ресурс за икономиката.

*** tCO2eq - тон еквивалент въглероден диоксид.

**** Целевата стойност е актуализирана въз основа на данни за населението от НСИ към 31.12.2021 г.

2.11.2 Политика в областта на Националната система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост Политиката в областта на Националната система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост е насочена към осигуряване на мониторинг на околната среда, анализ и оценка на състоянието на компонентите и факторите на околната среда за изготвяне и предоставяне на информация, която да служи за основа за вземане на решения относно ефективността и целесъобразността на провежданите политики в областта на околната среда. Политиката се реализира чрез дейности за изграждане и поддържане на Националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС), която гарантира достоверност, пълнота, актуалност, прозрачност и публичност на 108

информацията за състоянието на околната среда, за целите на публичната власт и в полза на обществото.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на Националната система за мониторинг на околната среда Целева стойност и информационна обезпеченост Мерна единица Наименование на индикатора Проект Прогноза Прогноза

2023 г. 2024 г. 2025 г.

1. Изпълнени програми за мониторинг на Брой 12 12 12 компонентите и факторите на околната среда

2. Поддържани информационни системи/ Брой 20/12 20/12 20/12 системи с публичен достъп на НСМОС

3. Поддържани регистри с публичен достъп Брой 21 20* 20 * Прекратена е поддръжката на Таксономичния регистър на видовете и местообитанията, тъй като не отговаря на понятието „регистър“ по смисъла на Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги, поради което целевата стойност на индикатора е намалена.

2.11.3 Политика за подобряване на инвестиционния процес, поддържане, модернизация и изграждане на техническата инфраструктура Политиката в областта на околната среда, обвързана с изпълнението на геозащитните мерки и дейности за ограничаване на свлачищата, ерозионните процеси по Дунавското крайбрежие и абразионните процеси по Черноморското крайбрежие и за предотвратяване на аварии и щети, както и дейностите по регистрирането и мониторинга на свлачищните райони в Република България се изпълнява от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Свлачищата, ерозията по Дунавското крайбрежие и абразията по Черноморското крайбрежие са част от общите геодинамични процеси, които представляват основни елементи на геоложката опасност на страната. Разрушителният ефект на тези процеси и явления се увеличава рязко през последните години поради комплексното взаимодействие на природни и техногенни фактори, включващи промените в климата, урбанизиране на териториите, незаконно строителство и др.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика за подобряване на инвестиционния процес, поддържане, Целева стойност модернизация и изграждане на Мерна техническата инфраструктура единица Наименование на индикатора Проект Прогноза Прогноза

2023 г. 2024 г. 2025 г.

1. Завършени геозащитни обекти * бр./% 0 0 0

2. Брегоукрепване* м 0 0 0

3. Контролирана свлачищна територия ха 1 000 1 000 1 000 *Показател „Брегоукрепване“ и „Завършени геозащитни обекти“ отпадат на ниво политика поради дублирането им на ниво бюджетна програма.

С оглед изпълнение на нормативно възложените функции на МРРБ за извършване на превантивни дейности по регистриране и мониторинг на свлачищни райони на територията на Република България съгласно чл. 95, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), в т.ч. на абразионните и ерозионните процеси по Черноморското и 109

Дунавското крайбрежие, се предвиждат превантивни мерки за предотвратяване на аварии и щети, които се осъществяват от МРРБ.

Комплексното управление на язовирите – публична и частна държавна собственост е възложено на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ (ДПУСЯ). Министърът на икономиката и индустрията упражнява правомощията на държавата като собственик на ДПУСЯ. Държавното предприятие е инструмент за провеждането на държавната политика, свързана с дейностите по поддържане в изправно техническо състояние на язовирните стени и съоръженията им, безопасната им експлоатация и контрола по спазването на мерките за предотвратяване или намаляване на вредните последици за човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност, свързани с вредното въздействие на водите, което може да настъпи при евентуално разрушаване на язовирни стени.

Основна цел на предприятието е приемането на язовири, тяхното класифициране, поддържане, стопанисване, осигуряване на оперативната надеждност на съществуващите язовири по отношение на баланса на водните ресурси и на техническото състояние на съоръженията. Във връзка с основните си дейности, предприятието осъществява:

• Системен непрекъснат технически мониторинг на всички хидротехнически съоръжения;

• Поддръжка и ремонтно-възстановителни дейности на язовири, хидротехнически и защитни съоръжения;

• Регулиране на водните нива в язовирите с цел намаляване на риска от наводнения;

• Осигуряване на оператори за язовирите според Закона за водите и Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние;

• Дейности по опазване на околната среда.

Финансиране на програми за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия, при приватизация През периода 2023-2025 г. ще продължи изпълнението на програмите за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия при приватизация. Финансирането от държавния бюджет на тези програми е на основание § 9 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда. С изпълнението на програмите се цели трайно отстраняване на замърсяването от промишлената дейност на повърхностните и подземни води и почви, с оглед подобряване на работната и околната среда на работещите в предприятията и населените места в района на дружествата. Средствата ще бъдат насочени към изпълнение на програмите за отстраняване на минали екологични щети на „Лукойл Нефтохим Бургас” АД, „Хармони 2012“ ЕООД – Кърджали и „Агрополихим” АД – Девня. Средствата за периода 2023-2025 г. са в размер на 23,1 млн. лв. за 2023 г., 21,8 млн. лв. за 2024 г. и 13,2 млн. лв. за 2025 г.

110

2.12. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ Провежданата политика в областта на регионалното развитие е насочена към създаването на условия за балансирано и устойчиво интегрирано развитие на регионите, целящо общо икономическо и социално развитие на страната, както и развитие на териториалното сътрудничество. Политиката е насочена и към подобряване качеството на жизнената среда на българските граждани и превръщането на българските региони в привлекателно място за инвестиции и бизнес.

Поставените цели в областта на регионалното развитие се осъществяват от Министерството на регионалното развитие и благоустройството посредством изпълнението на посочените по-долу политики, като към тях са определени и съответните ключови индикатори за измерване на постигнатите резултати в периода 2023-2025 г.

2.12.1 Политика за интегрирано развитие на регионите за постигане на растеж и подобряване качеството на жизнената среда Основен акцент на тази политика е създаването на условия за постигане на устойчиво интегрирано развитие на районите и общините в страната, подпомагане на икономическото и социално развитие на трансграничните региони и намаляване на регионалните различия посредством подобряване на инфраструктурата в граничните райони, насърчаване на сътрудничеството между регионите, както и насърчаване на съвместното трансгранично сътрудничество и балансирано териториално развитие чрез укрепване на мрежата от градове-центрове, подобряване свързаността в районите и качеството на средата в населените места.

Тази политика е насочена към подобряване качеството на жизнената среда и превръщането на регионите в привлекателно място за инвестиции и бизнес, както и прилагане на целенасочени мерки за подпомагане на регионите, изоставащи с развитието си, като се отчитат специфичните им нужди и местния потенциал за развитие. Целта е насочена към сближаване в три аспекта – икономическо, социално и териториално сближаване, както и три нива – европейско – с регионите на ЕС, национално – между българските райони и вътрешно-регионално – между общините в отделните райони.

Сред основните приоритети е и създаването на балансирана, съразмерно развиваща се и устойчива жилищна система.

В рамките на политиката се координира изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика за интегрирано развитие на регионите за постигане на растеж и Целева стойност подобряване качеството на жизнената среда Мерна единица Наименование на индикатора Проект Прогноза Прогноза

2023 г. 2024 г. 2025 г.

1. Изпълнение на Пътна карта за нови подходи в регионалната политика с цел създаване на % 10 30 60 условия за балансирано териториално развитие (с натрупване)

2. Намаляване на дела на мигриралото население % 2,02 2,01 2,01 111

(вътрешна миграция)

3. Нарастване потенциала на АТЕ* за ефективно и ефикасно планиране, управление и използване на ресурсите за устойчиво местно развитие (нарастване дела на общините, отчитащи % 1,1 1,2 1,3 резултати над средните за страната по показатели за финансова самостоятелност и инвестиционна активност) *АТЕ - административно-териториални единици.

2.12.2 Политика за подобряване на инвестиционния процес, поддържане, модернизация и изграждане на техническата инфраструктура Политиката е свързана с дейности за управление, поддържане и изграждане на ВиК инфраструктурата с цел осигуряване на съответствие с директивите на Европейския съюз в областта на водите и устойчивост при предоставяне на ВиК услугите.

През периода 2023-2025 г. чрез бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството е предвидено да бъдат финансирани дейности по реконструкция на ВиК мрежи и съоръжения на територията на 28-те области в страната, както и инфраструктурни благоустройствени обекти за подобряване на уличната мрежа в райони в страната.

Приоритетите по отношение на устройството на територията са свързани с осигуряване на териториалното развитие, устройството на територията, административно- териториалното устройство, децентрализацията, изграждането и развитието на техническата инфраструктура и благоустрояването на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), в съответствие с националните стратегически документи, приоритети и програми в сферата на пространственото развитие, пътната инфраструктура, ВиК инфраструктурата.

В капитала на учредения към министъра на регионалното развитие и благоустройството „Български ВиК Холдинг“ ЕАД са апортирани 23 ВиК дружества.

Консолидирането на държавното участие в отрасъла ще даде възможност за координиране на управлението и финансирането на всички дружества в отрасъл ВиК, което от своя страна ще допринесе за по-ефективно провеждане на държавната политика в сектора.

През периода 2023-2025 г. „Български ВиК Холдинг“ ЕАД ще подпомага финансово ВиК дружествата при изпълнение на проектите по ОПОС чрез осигуряване на ресурс за съфинансиране, както и ще осигурява ресурс за стабилизиране и оздравяване на ВиК дружествата, в т.ч. изграждане и ремонт на ВиК инфраструктура.

По отношение на пътната инфраструктура в рамките на тази политика се изпълняват дейности, свързани с проектирането, строителството, експлоатацията и поддръжката на републиканските пътища извън градовете и при пътните възли, като част от основната дейност е и придобиването на земи и поддържане на правото на преминаване на пътищата през чужда територия, които са подробно описани в Политика в областта на транспорта и съобщенията.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ 112

Политика за подобряване на инвестиционния процес, поддържане, Целева стойност модернизация и изграждане на техническата Мерна инфраструктура единица Наименование на индикатора Проект Прогноза Прогноза

2023 г. 2024 г. 2025 г.

1. Подобряване качеството на предоставяната услуга „Водоснабдяване и канализация“ чрез увеличаване броя на жителите, на които се предоставя питейна вода с подобрени Брой

0 1 000 97 800 качествени показатели и/или на които се жители осигурява непрекъснатост на водоснабдяването и/или на които се предоставя услугата отвеждане и пречистване на отпадъчните води

2. Обезпечаване на територията на страната с общи устройствени планове. (нарастване на % 30 40 30 броя на общините с действащи общи устройствени планове) * За 2023 г. не се очаква промяна в целевите стойности на индикатора, предвид това, че продължава изпълнението на сключени договори, които няма да приключат, както и предстои сключване на нови договори, които ще бъдат изпълнявани в периода на средносрочната бюджетна прогноза. В таблицата за прогноза 2024-2025 г. се посочва броят жители, за които през съответната година е постигнато подобряване качеството на предоставяната ВиК услуга.

Държавната политика в областта на националния строителен контрол се осъществява с цел ограничаване на последствията от извършеното незаконно строителство и осъществяване на превантивен контрол за недопускане на нарушения на нормативната уредба по устройство на територията. Целта е строежите да се изпълняват по начин, гарантиращ безопасни и здравословни условия в икономически обоснован експлоатационен срок. В рамките на тази политика се извършва контрол по спазването на Закона за устройство на територията и на нормативните актове по прилагането му при проектирането и строителството.

2.13. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРАТА Политиката в областта на културата е свързана с укрепването, популяризирането и развитието на българската идентичност, култура и духовни ценности. Стратегическите цели на политиката са насочени към създаването на условия за устойчиво културно развитие и духовно консолидиране на нацията, утвърждаването на българската национална идентичност чрез изграждане образа на България като страна със самобитна култура и уникално културно наследство, активирането на международната дейност за популяризиране достиженията на българските творци и повишаване конкурентоспособността на българския културен продукт.

2.13.1 Политика в областта на опазване на движимото и недвижимото културно наследство Основните приоритети на политиката в областта на опазване на движимото и недвижимото културно наследство са опазване и социализиране на културното наследство и стимулиране на обвързването му с туристическите продукти, привличане на проектно финансиране в областта на културата по различни програми и донори, развитие и техническо усъвършенстване на музейната мрежа, привличане на средства от Европейските програми и двустранни спогодби за подкрепа на културата и 113

утвърждаване на България като дестинация за осъществяване на международни културни проекти.

В областта на опазването на недвижимото културно наследство ще продължи държавната подкрепа за извършване на археологически проучвания, реставрация и съпътстваща консервация (укрепване, защитни покрития, вертикална планировка и др.) на значими археологически обекти, както и извършването на консервационно- реставрационни работи на недвижими културни ценности.

В областта на опазването и представянето на движимото културно и аудио-визуално наследство (държавните музеи, художествените галерии и Българската национална филмотека) ще продължи финансирането на дейностите им по стандарти в подкрепа на възможностите за по-голяма самостоятелност и мотивация на работещите в музейното дело за популяризирането на националното културно богатство.

В областта на движимото културно наследство ще продължи държавната подкрепа за закрила и развитие на културата, чрез подпомагане на дейности, свързани с опазване и представяне на движимото културно наследство, музеите, художествените галерии и визуалните изкуства.

Отговорни за провеждането на политиката са Националният институт за недвижимо културно наследство, държавните музеи и художествени галерии в системата на Министерството на културата, Центърът за подводна археология, Културен център „Двореца“ и Българската национална филмотека.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на опазване на движимото Целева стойност и недвижимото културно наследство Мерна Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора единица

2023 г. 2024 г. 2025 г.

1. Проучване, реставрация и консервация на (обекти Брой 155 160 160 от местно, национално и световно значение) недвижимото културно наследство

2. Създаване на образователни програми в музеи и Брой 20 23 23 галерии

3. Дигитализация на недвижими културни ценности Брой Дигитализация Цялостна (НКЦ) и документални архиви, създаване на на 4000 дигитализация регистри и бази данни - Национален регистър на досиета от недвижими културни ценности архивния фонд на НКЦ с категории ансамблово значение и за сведение ансамблово

4. Подкрепени проекти в областта на музейното дело Брой 82 90 90 и визуалните изкуства

5. Брой обекти с предоставен траен статут на НКЦ и Брой 5 000 и 5 8 000 и 8 2 000 и 10 определени предписания за опазване чрез териториални териториални териториални изпълнение на ежегодни териториални програми за програми програми програми актуализация на регистъра на НКЦ 114

Политика в областта на опазване на движимото Целева стойност и недвижимото културно наследство Мерна Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора единица

2023 г. 2024 г. 2025 г.

6. Изграждане на 3D държавен дигитален архив на Брой 100 - 100 - 100 - НКЦ (При осигурено съвременно техническо Изготвени 3D Изготвени 3D Изготвени 3D оборудване) документации документации документации на национални на на недвижими национални национални културни недвижими недвижими ценности културни културни ценности ценности В областта на опазването и представянето на движимото културно наследство на регионално ниво продължава финансирането на музеите и художествените галерии с регионален характер като делегирана от държавата дейност по стандарти с цел подкрепа на възможностите за по-голяма самостоятелност и мотивация на работещите в музейното дело за популяризирането на българското културно наследство и за опазване на националната ни идентичност.

За 2023 г. по общинските бюджети са предвидени средства за текущи разходи за музеите и художествените галерии с регионален характер в размер на 55,0 млн. лв.

2.13.2 Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и чужбина и достъп до качествено художествено образование Основните приоритети на политиката в тази област са оптимизиране на действащата система на финансиране в мрежата на сценичните изкуства и повишаване на ефективността на маркетинга и атрактивността на предлаганите културни продукти, разширяване на равнопоставения достъп до култура и културно наследство, опазване и социализиране на културното наследство и стимулиране на обвързването му с туристическите продукти, привличане на проектно финансиране в областта на културата по различни програми и донори, привличане на средства от европейските програми и двустранни спогодби за подкрепа на културата, разширяване на гамата на предлаганите културни продукти и услуги в чужбина и утвърждаване на България като дестинация за осъществяване на международни културни проекти.

В областта на филмовото изкуство ще продължи подкрепата за създаването на нови български филми. Националното финансиране предвижда увеличаване на българските филми – копродукция с европейски страни. Разширяването на интеграцията с европейските кинематографии ще допринесе за издигане на художественото и техническо качество на филмите и ще разшири възможностите за разпространение на българското кино на международния пазар.

В областта на сценичните изкуства (театри, опери, оперно-филхармонични дружества, оркестри и ансамбли) ще продължи подобряване на управлението, осигуряване на по-голямо разнообразие от представления и на по-широк достъп на зрителите до художествения продукт, както и създаване на трайна уредба на единните 115

разходни стандарти за финансиране на държавните културни институти, осъществяващи дейности в областта на сценичните изкуства.

В областта на литературното наследство основните приоритети ще се насочат към подкрепа на книгоиздаването чрез подпомагане на издателската дейност и популяризиране на българската книга по света и създаване на условия за развитието и утвърждаването на библиотеките като съвременни центрове, осигуряващи ефективно библиотечно информационно обслужване на широк кръг потребители. Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ ще продължи финансирането на дейностите си по стандарти, прилагайки системата на делегиран бюджет.

Утвърждаването на положителния образ на България в чужбина посредством постиженията на националните изкуства и култура се постига чрез дейността на българските културни институти в чужбина. Акцент в тяхната дейност са страните от Европейския съюз.

Продължава утвърдената практика за финансиране на творчески проекти в областта на изкуствата и културата на проектен принцип, след провеждане на конкурси.

Отговорни за провеждане на политиката са държавните културни институти в областта на сценичните изкуства театри, опери, оперно-филхармонични дружества, оркестри и ансамбли, Изпълнителна агенция „Национален филмов център“, българските културни институти в чужбина, Национален фонд „Култура“ и Националната библиотека „Св. св.

Кирил и Методий“.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната Целева стойност и в чужбина и достъп до качествено художествено образование Мерна Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора единица

2023 г. 2024 г. 2025 г.

1. Подкрепа за производство на български филми Брой 50 50 60

2. Популяризиране на българското кино чрез участия в Брой 65 65 60 международни фестивали

3. Подкрепени проекти в областта на сценичните Брой 150 150 изкуства, литературата, любителско творчество

4. Организирани изяви на български творци на Брой 36 36 35 международна сцена

5. Подкрепени фестивали, събития и чествания с Брой 25 25 национално и международно значение

6. Представления на държавните културни институти, Брой 14 700 14 700 15 000 осъществяващи дейност в областта на сценичните изкуства

7. Посетители на представления на държавните Брой 2 240 000 2 365 000 2 200 000 културни институти, осъществяващи дейност в областта на сценичните изкуства В областта на опазването и разпространението на литературното наследство ще продължи финансирането на библиотеките с регионален характер и на читалищата като 116

делегирани от държавата дейности по стандарти, в подкрепа на възможностите за по- голяма мотивация на работещите в тази сфера.

С цел подпомагане на културни организации и творци, упражняващи свободни професии за създаване, представяне и разпространение на артистични продукти в областта на съвременните изкуства продължава финансирането на Регионален център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ като делегирана от държавата дейност.

За 2023 г. по общинските бюджети са предвидени средства за текущи разходи за библиотеките с регионален характер в размер на 29,6 млн. лв., за читалищата – 108,3 млн. лв. и за Регионален център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ – 0,6 млн. лв.

2.14. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА Политиките в областта на младежта и спорта са насочени към насърчаване на икономическата активност и развитие на младите хора, развитие на спорта за учащи и спорта в свободното време, развитие и утвърждаване на спорта за високи постижения.

2.14.1 Политика в областта на младите хора Приоритетите в областта на младежта са насочени към улесняване на достъпа до качествени услуги за специална подкрепа на пълноценното личностно и обществено развитие на младите хора в съответствие с потребностите и интересите им; развитие на доброволчеството сред младите хора като движеща сила за личностно развитие, мобилност, учене, конкурентоспособност, социално сближаване, солидарност между поколенията и формиране на гражданско самосъзнание; осигуряване на възможности за пълноценно участие на младите хора в гражданския живот и за приобщаването им към основните демократични ценности и стандарти; превенция срещу рисково поведение и различни форми на зависимост.

За периода 2023-2025 г. са осигурени условия за изпълнение на целите и дейностите във връзка с реализирането на приоритетите на провежданата политика в областта на младите хора.

Националната политика за младежта е насочена към стимулиране на инициативността на младите хора и техните организации и структури за успешното им развитие и реализация в обществения живот.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на младите хора Целева стойност Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2023 г. 2024 г. 2025 г.

1. Относителен дял на обхванатите младежи от услуги за младите хора на възраст 15-29 г. по Националната % 16,5 16,5 16,5 програма за младежта от общия брой младежи на същата възраст в страната

2. Относителен дял на обхванатите младежи от разнообразни инициативи за младите хора на възраст 15-29 г. по Националната програма за изпълнение на % 20,0 20,0 20,0 младежки дейности (по чл. 10а от Закона за хазарта) от общия брой младежи на същата възраст в страната 117

Основните цели и дейности в областта на младите хора се реализират по две национални програми – Национална програма за младежта и Национална програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта.

Осъществяваните дейности и инициативи допринасят за развитието на младите хора, активиране на неактивни млади хора, чрез конкретни възможности, следвайки модела и техниките на неформалното образование и учене, посредством интерактивни методи.

Програмите са ефективни инструменти за достигане на млади хора от 15-29 г. като спомагат за тяхното ефективно и устойчиво развитие.

Индикаторите измерват следните цели:

• Осигуряване на подкрепяща и насърчаваща среда за личностна, професионална и социална реализация на младите хора в страната чрез изграждане на социално отговорно поведение и превенция на различни форми зависимости и/или агресия, с което да се подобрят качеството на живот и средата, в която живеят и общуват младите хора;

• Улесняване на достъпа до качествени услуги за специална подкрепа на пълноценното личностно и обществено развитие на младите хора в съответствие с потребностите и интересите им.

За реализирането на тази политика чрез мерки за развитие на младите хора са разчетени по държавния бюджет средства, както следва: 7,4 млн. лв. за 2023 г. и по 7,8 млн. лв. за

2024 и 2025 г., като финансирането на тази политика се допълва и със средства от ЕС по различни програми. Основните приоритети в областта на спорта са укрепването на здравето и физическата активност, практикуването на спорт от всички и развитие на спорта за високи постижения.

За периода 2023-2025 г. са осигурени условия за изпълнение на целите и дейностите във връзка с реализирането на приоритетите на провежданите политики в областта на спорта.

За прогнозния период са разчетени разходи за реализиране на дейности в областта на физическото възпитание, физическата активност, спорта и спортно-туристическата дейност.

За периода са разчетени и разходи за финансиране на дейности в областта на физическото възпитание, спорта и културата за сметка на постъпления от хазартните игри, организирани от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“, съгласно разпоредбите на Закона за хазарта:

✓капиталови разходи за поддържане, ремонт, реконструкция, цялостно обновяване или създаване на нови спортни обекти и/или спортни съоръжения в държавните и общинските училища въз основа на съвместна годишна програма на министъра на младежта и спорта и министъра на образованието и науката съгласно чл. 14, ал. 3, т. 2 от Закона за хазарта – 3,8 млн. лв.;

✓дейности, финансирани от Национален фонд „Култура“ съгласно чл. 14, ал. 3, т.

3 от Закона за хазарта – 3,8 млн. лв.

Съгласно § 9, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за хазарта в проектобюджета на Министерството на младежта и спорта за 2023 г. и в бюджетните 118

прогнози за 2024 г. и 2025 г. са предвидени разходи за дейности в областта на физическото възпитание, физическата активност, спорта и спортно-туристическата дейност до размера на данъка по Закона за корпоративното подоходно облагане, таксата по чл. 30, ал. 3 и променливата част на таксата по чл. 30, ал. 4, внесени съответно през 2021 г. и 2022 г. в държавния бюджет от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“.

2.14.2 Политика в областта на спорта за учащи и спорта в свободното време Приоритетите на политиката в областта на спорта за учащи, в т. ч. деца в риск, са насочени към насърчаване на учащите от различните възрастови групи към физическа активност, здравословен начин на живот и създаване на навици за занимания със спорт.

Водеща цел на политиката по отношение на спортните училища е свързана с осигуряване на условия за качествен подбор на деца със спортен талант, конкурентна среда за развитие, възможности за спортно усъвършенстване, създаване на възможности за реализиране на „двойна кариера“ и мотивираща среда за професионалната и личностната реализация на спортистите.

Приоритетите на политиката в областта на спорта в свободното време (спорта за всички и спортно-туристическата дейност) са насочени към укрепване на здравето на гражданите чрез здравословна физическа активност и осигуряване на условия за практикуване на спорт, изява и реализиране на лични спортни резултати, увеличаване броя на лицата, практикуващи спорт като средство за профилактика, поддържане и съхраняване на здравето и на тяхната физическа дееспособност.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на спорта за учащи и Целева стойност спорта в свободното време Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2023 г. 2024 г. 2025 г.

1. Относителен дял на обхванатите в спортни % 12,81 12,81 12,81 дейности, подпомагани от ММС ученици към общия брой на учениците

2. Относителен дял на обхванатите в спортни % 2,64 2,64 2,64 дейности, подпомагани от ММС студенти към общия брой студенти

3. Относителен дял на обхванатите в спортни % 2,85 2,85 2,85 дейности за спорт в свободното време, подпомагани от ММС лица към населението на Република България Посочените индикатори 1 и 2 отразяват обхванатите ученици и студенти във връзка с осъществяването на стратегическата цел за подобряване здравето, физическата и психическа годност на учащите от различните възрастови групи, студентите и децата в риск чрез създаване на необходимите условия за системни занимания с физическо възпитание и спорт и възможности за спортна изява.

Индикатор 3 отразява общия брой на участниците (лица от различни възрастови и социални групи от населението, в т.ч. деца и хора с увреждания), включени в спортни занимания, обучение по вид спорт, в спортни прояви и състезания и други спортни 119

дейности и прояви в областта на спорта за всички, спортно-туристическата дейност и спорта за хора с увреждания, към населението на страната.

Индикаторите се отчитат ежегодно. Целевите групи, към които са насочени, са ученици, студенти, деца, възрастни, хора с увреждания, представители на различни възрастови и социални групи от населението, практикуващи спорт и/или спортно- туристическа дейност по обединяващ принцип и др.

За реализирането на тази политика чрез мерки за развитие на спорта за учащи и спорта в свободното време са разчетени средства в размер на 6,8 млн. лв. за всяка година от прогнозния период.

2.14.3 Политика в областта на спорта за високи постижения Политиката е насочена към създаване на условия и възможности за развитие на елитния спорт на регионално, национално и международно ниво чрез реализиране на програми, оптимизиране управлението на спортната подготовка и подобряване на координацията между държавните институции, общините и спортните организации, предоставяне на обективна информация и анализи с високо качество относно динамиката на функционалния капацитет и физическите качества на тестваните спортисти и изпълнение на заложените цели и приоритети в областта на държавната политика по отношение на борбата срещу използването на допинг в спорта.

Политиката е разработена за реализиране на следните основни цели:

• Реализиране на програми за елитен спорт и осигурен ефективен тренировъчен процес за постигане на спортни резултати на международно ниво;

• Развитие на потенциала на младите талантливи спортисти;

• Разработване и внедряване на нови методики за оптимизиране на методите за контрол и оценка на ефективността на тренировъчните въздействия;

• Създаване на условия за реализиране на ефективен тренировъчен и състезателен процес на спортистите, масовизиране на заниманията със спорт в различните възрастови групи и усъвършенстване на системата за управление на тренировъчния процес, като възможност за спортно развитие и основа за реализиране на високи спортни резултати;

• Осигуряване възможности и допълнителен финансов ресурс за реализиране на дейности по програма за финансово подпомагане на дейности в областта на спорта за високи постижения;

• Подпомагане провеждането на международни спортни прояви на територията на страната (домакинства на състезания и първенства от международния спортен календар);

• Осигуряване на награди на спортисти, медалисти и призьори от европейски и световни първенства, олимпийски игри и аналогични първенства и игри за хора с увреждания за постигнати спортни резултати и класирания;

• Осигуряване на месечни премии на олимпийски медалисти, прекратили активната си състезателна дейност и треньори на олимпийските медалисти и на сборните олимпийски отбори по съответния спорт;

120

• Предотвратяване на употребата на допинг в спорта и борба с това явление до окончателното му премахване.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на спорта за високи Целева стойност постижения Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2023 г. 2024 г. 2025 г.

1. Относителен дял на спортисти, които са финансово подпомогнати за участия в състезания от МСК от всички картотекирани % 18,9 18,9 18,9 състезатели

- на Европейски първенства

- на Световни първенства

- на Олимпийски и европейски игри (олимпийски игри - зимни, летни, паралимпийски игри - зимни и летни, младежки олимпийски - зимни и летни и европейски игри)

2. Брой медали, спечелени на олимпийски и Брой 230 230 230 европейски игри, световни и европейски първенства

3. Относителен дял на класиранията до 8-мо % 91,0 91,0 91,0 място в състезания от МСК към броя на финансово подпомогнатите от ММС спортисти

- на Европейски първенства

- на Световни първенства

4. Относителен дял на финансово подпомаганите за СВП спортни клубове спрямо всички вписани в Националния % 23,0 23,0 23,0 регистър на лицензираните спортни организации и на членуващите в тях спортни клубове За реализирането на тази политика чрез мерки за развитие на спорта за високи постижения са разчетени средства, както следва: 80,0 млн. лв. за 2023 г., 89,4 млн. лв. за

2024 г. и 90,4 млн. лв. за 2025 г.

2.14.4 Политика в областта на привеждането на спортните обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти Държавната политика в тази област е насочена към изграждане, реконструкция и модернизация на спортните обекти и съоръжения и обектите за социален туризъм с цел привеждането им във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти.

121

Спортните обекти и съоръжения и обектите за социален туризъм са основна предпоставка за развитие на системата на физическото възпитание и спорта.

Изграждането на съвременна спортна инфраструктура дава възможност за оптимални условия за спортна подготовка, провеждане на подготвителни лагери и организиране на състезания от държавния и международния спортен календар. Изграждането на модерни спортни съоръжения е предпоставка за привличане на подрастващите към системни занимания със спорт, привикване към здравословен начин на живот и превенция на зависимости.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на привеждането на спортните обекти и съоръжения във Целева стойност вид, отговарящ на съвременните Мерна международни стандарти единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2023 г. 2024 г. 2025 г.

1. Ремонтирани и реконструирани Брой 12 12 12 обекти/съоръжения За реализирането на тази политика са разчетени средства по държавния бюджет, като финансирането й се допълва и със средства по Оперативна програма „Региони в растеж“ и др.

2.14.5 Политика в областта на усвояването и прилагането на добри международни практики за спорта Основната цел на политиката е оползотворяване на възможностите, произтичащи от членството ни в ЕС, както и прилагане на добри международни практики в областта на спорта и подкрепа на дейността на спортните организации за въвеждане на нови европейски и световни управленски практики.

2.15. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ТРАНСПОРТА И СЪОБЩЕНИЯТА

2.15.1 Политика в областта на транспорта Политиката в областта на транспорта е насочена към развитие на базисната транспортна инфраструктура, която е важно условие за поддържането на устойчив икономически растеж. Основен приоритет на транспортната политика е повишаване на качеството на предлаганите транспортни услуги и устойчивото развитие на транспорта.

Транспортният сектор е ключов за българската икономика както поради неговата свързваща роля по отношение на останалите сектори, така и заради собствения му принос в брутната добавена стойност и заетостта.

Намаляването на негативното влияние на различните видове транспорт върху околната среда, както и осигуряването на високо ниво на безопасност и сигурност, са сред основните приоритети. Политиката е насочена към стимулиране използването на обществените видове транспорт и програми за промяна в разпределението по видове транспорт с цел намаляване на вредното въздействие на автомобилния транспорт преди всичко върху околната среда, но също така и върху безопасността на движението и намаляване на задръстванията.

122

Приоритет е и поддържането и развитието на републиканската пътна инфраструктура в съответствие със съвременните изисквания на автомобилния транспорт чрез изграждане на националната мрежа от магистрали и скоростни пътища, свързването ѝ с европейските транспортни коридори, модернизация и обновяване на републиканската пътна мрежа и осигуряване на добро експлоатационно състояние и ниво на безопасност на съществуващата пътна мрежа. Цели се осигуряване на съпоставимо с европейската практика високо ниво на транспортна достъпност и мобилност за територията на Република България, обвързано с ефективно проектиране, изграждане, управление, поддържане и ремонт на пътната инфраструктура по проекти, финансирани от фондовете на Европейския съюз, както и със средства от държавния бюджет.

Отговорни институции за изпълнението на политиката в областта на транспорта са Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез Агенция „Пътна инфраструктура“.

При изпълнение на политиката в областта на транспорта предвидените средства ще бъдат насочени към:

• Ефективно поддържане, модернизация и развитие на транспортната инфраструктура;

• Поддържане и развитие на републиканската пътна инфраструктура в съответствие със съвременните изисквания на автомобилния транспорт чрез изграждане на националната мрежа от магистрали и скоростни пътища и свързването й с европейските транспортни коридори,

• Модернизация и обновяване на републиканската пътна мрежа и осигуряване на добро експлоатационно състояние и ниво на безопасност на съществуващата пътна мрежа.

• Постигането на съпоставимо с европейската практика високо ниво на транспортна достъпност и мобилност за територията на Република България;

• Развитие на интермодален транспорт;

• Изграждане на модерна и оперативно съвместима с европейската железопътна мрежа национална железопътна инфраструктура;

• Намаляване на потреблението на горива и повишаване на енергийната ефективност на транспорта;

• Повишаване на сигурността и безопасността на транспортната система.

От 1 януари 2019 г. започна поетапното въвеждане на ТОЛ системата с въвеждането на т.нар. „електронна винетка“ за леките автомобили, а от месец март 2020 г. стартира поетапното въвеждане на ТОЛ сегменти в обхвата на платената пътна мрежа на база изминато разстояние, с което започна тарифирането и на товарните автомобили над 3,5 т.

С актове на Министерския съвет през 2022 г. се актуализира тарифата за изминато разстояние и Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – ТОЛ такса. В тази връзка за периода 2023-2025 г. се очаква промяна на приходите от държавни такси както следва: за 2023 г. се предвижда увеличение със 189,3 млн. лв., за 2024 г. увеличение с 66,26 млн. лв., а за 2025 г. се 123

планира запазване на приходите до размерите от 2024 г, в която се достига размер на приходите от ТОЛ такси на годишна база от 520,0 млн. лв. Средствата ще бъдат насочени към ефективното поддържане, модернизация и развитие на транспортната инфраструктура, изграждане на магистралните пътища и интеграция на националната пътна инфраструктура в Европейската транспортна мрежа.

За 2023 г. са предвидени допълнителни разходи в размер на 1,4 млрд. лв. по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за пътно строителство, за текущ ремонт и поддръжка на републиканската пътна мрежа и изграждане на приоритетни пътни проекти.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Целева стойност Политика в областта на транспорта Мерна единица Проект Прогноза Прогноза

2023 г. 2024 г. 2025 г.

Наименование на индикатора

1. Рехабилитирани и новоизградени км. 402,345 511,896 426,423 участъци (в т.ч. аварийни дейности) 2.Текущ ремонт и км. 19 925,233 19 925,233 19 925,233 поддържане на РПМ

3. Повишаване на среднoпретеглена скорост на км./ч. 78,4 78,5 78,6 движение по железопътната инфраструктура

4. Реализирани влаккилометри от „БДЖ влаккм. 22 258 840 21 042 909 21 042 909

- Пътнически превози“ ЕООД Основните приоритети на държавното финансово подпомагане на реалния сектор в областта на транспорта и съобщенията са насочени към предоставяне на средства под формата на субсидии, компенсации и капиталови трансфери за нефинансови предприятия. Със средствата от държавния бюджет за нефинансовите предприятия се покриват само необходимите разходи, възникнали при изпълнение на възложените им от държавата задължения, свързани с предоставяне на обществени услуги, с цел избягване на свръхкомпенсация на предприятията. Предоставянето на средствата е обвързано с конкретни изисквания и критерии, като по този начин се цели повишаване на качеството на изпълняваните услуги и ефективно разходване на средствата от държавния бюджет за съответната дейност.

В това направление са разчетени субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия, както следва:

- „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ В изпълнение на чл. 25, ал. 1 от Закона за железопътния транспорт, държавата участва във финансирането на дейностите по изграждането, поддържането, развитието и експлоатацията на железопътната инфраструктура. Съгласно действащото законодателство, стопанисването и управлението на предоставените активи – публична и частна държавна собственост, и изпълнението на посочените дейности е възложено на Национална компания „Железопътна инфраструктура”.

Предвидените средства за субсидии за „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ са съобразени с тенденциите и възможностите за реализиране на приходи от други дейности на управителя на железопътната инфраструктура за периода 2023-2025 г., като са планирани средства за 2023 г. в размер на 272 300 хил. лв., за 2024 г. – 284 930 хил. лв. и за 2025 г. – 314 910 хил. лв.

124

- „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД Средствата за субсидии се предоставят на „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД за осигуряване изпълнението на възложеното му задължение за извършване на обществени превозни услуги по договор, сключен между министъра на транспорта и съобщенията и дружеството.

Средствата за субсидии за „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД се предоставят и отчитат чрез бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията. За периода 2023-2025 г. са планирани по 196 190 хил. лв. на година.

- „Български пощи“ ЕАД Средствата за субсидии се предоставят на „Български пощи“ ЕАД съгласно разпоредбите на чл. 29 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ). Чрез бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията за субсидии през 2023 г. са предвидени общо средства в размер на 61 330,8 хил. лв. В тази връзка разчетените средства за 2023 г. са:

▪ за авансово предоставени средства за компенсиране на несправедливата финансова тежест от извършването на универсалната пощенска услуга през текущата година – 28 456 хил. лв.

▪ за докомпенсиране на несправедливата финансова тежест от извършването на универсалната пощенска услуга през 2021 г. са предвидени 1 562 хил. лв. за 2023 г.;

▪ за компенсиране на несправедливата финансова тежест от извършването на универсалната пощенска услуга за 2018 г. и 2019 г., на основание § 66 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги (обн., ДВ, бр. 53 от 2019 г.) са предвидени 3 675 хил. лв. за 2023 г.;

▪ за авансово предоставени средства за компенсиране на услугата от общ икономически интерес по разпространение на периодични печатни издания (вестници и списания) с отстъпки на едро и дребно, директно или на абонаментна основа на територията на Република България през текуща година

– 27 000 хил. лв.;

▪ за докомпенсиране на услугата от общ икономически интерес по разпространение на периодични печатни издания (вестници и списания) с отстъпки на едро и дребно, директно или на абонаментна основа на територията на Република България през 2020 г. – 637,8 хил. лв. за 2023 г.

За 2024 г. и 2025 г. са планирани средства в размер на 55 456 хил. лв. за година (в т.ч.

28 456 хил. лв. за авансово предоставени средства за компенсиране на несправедливата финансова тежест от извършването на универсалната пощенска услуга и 27 000 хил. лв.

за авансово предоставени средства за компенсиране на услугата от общ икономически интерес по разпространение на периодични печатни издания (вестници и списания) с отстъпки на едро и дребно, директно или на абонаментна основа на територията на Република България.

Капиталовите трансфери в сектора на транспорта са насочени към:

125

- Национална компания „Железопътна инфраструктура” Цялостната инвестиционна програма на Национална компания „Железопътна инфраструктура”, свързана с изграждането, рехабилитацията и развитието на железопътната инфраструктура, ще се осъществява със средства от Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014-2020 г., Оперативна програма „Транспортна свързаност” 2021-2027 г., Механизма за свързване на Европа и със средства, предвидени по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията под формата на капиталови трансфери.

На този етап, инвестиционната програма е насочена към ускорена реализация на проекти, свързани с европейските транспортни оси и коридори на територията на страната, с оглед привеждане на инфраструктурата в съответствие с европейските норми, изисквания и стандарти, и повишаване на качеството и нивото на безопасност на железопътните превози.

В основната си част капиталовите трансфери се насочват за поддържане на техническото и експлоатационното състояние на съществуващата железопътна инфраструктура и съоръженията по сигнализация и безопасно управление на превозната дейност.

Планираните средства за капиталови трансфери за Национална компания „Железопътна инфраструктура” за 2023 г. са в размер на 152 234 хил. лв., за 2024 г. – 209 399 хил. лв.

и за 2025 г. – 294 438 хил. лв.

- БДЖ – Пътнически превози” ЕООД За всяка година от периода 2023-2025 г. за „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД се предвиждат средства за капиталови трансфери от държавния бюджет в размер на 59 000 хил. лв. на година. С предвидените средства за капиталови трансфери ще се даде възможност да се осигури финансиране за закупуване на нов подвижен състав, както и за необходими ремонти на съществуваща техника. Разпределението на средствата в рамките на отделните години от периода 2023-2025 г. следва да се осъществява в съответствие с провежданата от Министерството на транспорта и съобщенията политика по отношение на железопътния транспорт и предвидените в тази връзка мероприятия и дейности.

- ДП „Пристанищна инфраструктура” Капиталовите трансфери през периода 2023-2025 г. се предвижда да бъдат насочени както за ремонтно-възстановителни, рехабилитационни и укрепителни дейности на пристанищната инфраструктура, така и за модернизация на пристанищните съоръжения и дейности, свързани с тяхната проходимост.

Предвидените капиталови трансфери от държавния бюджет за периода 2023-2025 г. са в размер на 68 247 хил. лв. за 2023 г., 22 780 хил. лв. за 2024 г. и 23 600 хил. лв. за 2025 г.

В областта на транспорта са предвидени и субсидиите за превоз на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони, както и средствата за компенсиране на намалените 126

приходи от прилагането на цени за пътуване, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници.

▪ Субсидии за превоз на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони В съответствие с § 4, ал. 1, т. 1 от заключителните разпоредби на Закона за автомобилните превози, в държавния бюджет се предвиждат средства за субсидии за превоз на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони. Тези превози имат предимно социална насоченост – масови превози до и от работните места в чертите на града, и превози до малки отдалечени селища, осигуряващи връзка с общинския център.

Чрез този вид финансово подпомагане държавата осигурява задоволяване потребностите на населението от пътнически превози при определено гарантирано качествено ниво и достъпни цени, съобразени с покупателната способност, посредством въвеждането на определени задължения за превоз за транспортните оператори. Изпълнението на параметрите за качество, надеждност и достъпни цени на автомобилните превози ще съдейства и за постигане на целите за повишаване на мобилността и комуникациите на населението, минимизиране на регионалните различия, подобряване на заетостта и намаляване на безработицата. В резултат от изпълнението на този социален ангажимент се очаква постигане на основни правителствени приоритети като социално включване и повишаване на жизнения стандарт на населението.

За 2023 г. и 2024 г. средствата са общо по 161,0 млн. лв. на година, в т.ч. 89,0 млн. лв. за Столична община - вътрешноградски транспорт и 72,0 млн. лв. за превоз на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони. Средствата за 2025 г. са в размер на 162,0 млн. лв., в т.ч.

90,0 млн. лв. за Столична община - вътрешноградски транспорт и 72,0 млн. лв. за превоз на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони.

▪ Средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници Предоставянето на права за безплатни и по намалени цени превози в обществения транспорт (железопътен, автомобилен или друг вид транспорт) на определени категории правоимащи лица е елемент на провежданата социална политика, която обхваща част от населението на страната. Средствата за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, се осигуряват ежегодно от държавния бюджет на основание § 4, ал. 1, т. 2 от заключителните разпоредби на Закона за автомобилните превози, чл. 52 от Закона за железопътния транспорт, разпоредби на Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, Закона за съдебната власт, Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, Закона за специалните разузнавателни средства, Закона за защита на класифицираната информация и Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

127

Средствата от държавния бюджет за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, са предназначени да покрият разликата между цената на издадените превозни документи с намаление и тази по редовна тарифа на определени категории пътници, в т.ч. ветерани от войните, военноинвалиди, военнопострадали, лица, получаващи пенсия при условията на глава шеста от Кодекса за социалното осигуряване, навършили възраст по чл. 68, ал. 1-3 от същия кодекс, деца до 7 навършени години и деца от 7 до 10 навършени години, ученици, студенти и докторанти в редовна форма на обучение, многодетни майки, инвалиди и други правоимащи лица.

За 2023 г. се предвиждат 13,0 млн. лв. за пътувания с железопътния транспорт, 64,0 млн. лв. за пътувания с вътрешноградския транспорт и междуселищния автомобилен транспорт и 17,0 млн. лв. за превоз на служители, ползващи право на безплатно пътуване при изпълнение на служебните си задължения в изпълнение на разпоредбите на определени закони.

За периода 2024-2025 г. годишно се предвиждат по 13,0 млн. лв. за пътувания с железопътния транспорт, 64,0 млн. лв. за пътувания с вътрешноградския транспорт и междуселищния автомобилен транспорт и 17,1 млн. лв. за превоз на служители, ползващи право на безплатно пътуване при изпълнение на служебните си задължения в изпълнение на разпоредбите на определени закони.

2.15.2 Политика в областта на съобщенията и цифровата свързаност Изпълнението на стратегическата цел на политиката за успешна цифрова свързаност ще допринесе за реализацията на визията на Националната програма за развитие България

2030 и на нейните национални цели. Това е свързано с осигуряване на ефективен координационен механизъм и административен ресурс за постигане на реални резултати в полза на българските граждани и бизнес. Министерството на транспорта и съобщенията формира и развива националната политическа рамка в сътрудничество с останалите държавни институции и участва във формирането на европейската политическа рамка.

Важен приоритет е широколентовият достъп до интернет, който представлява основен елемент на цифровата трансформация. Недискриминационният, безопасен и ефективен достъп до интернет трябва да бъде осигурен като услуга в обществен интерес, за да може всеки да участва в икономическия и обществен живот. Без висококачествена и устойчива цифрова инфраструктура, е ограничено или затруднено ефективното използване на цифрови услуги, както и използването и развитието на технологиите и различните иновационни решения.

Политиката в областта на съобщенията отразява необходимостта от установяване на подходящ баланс между интересите на всички участници на пазара, както на електронните съобщителни мрежи и услуги, от една страна и от друга – хармонизация на законодателството в съответствие с европейската регулаторна рамка в областта на съобщенията при отчитане на националните особености.

Държавната политика в областта на съобщенията и цифровата свързаност за периода 2023-2025 г. е насочена към изпълнението на следните приоритети:

128

• Осигуряване на условия за свободна, лоялна и ефективна конкуренция както на пазара на електронните съобщения, така и на пазара на пощенските услуги, като част от единния вътрешен пазар в ЕС;

• Развитие на надеждна и сигурна високоскоростна електронна съобщителна инфраструктура;

• Създаване на условия за ускорено изграждане на високоскоростни и свръх високоскоростни електронни съобщителни мрежи;

• Преодоляване на изоставането в изграждането и развитието на електронната съобщителна инфраструктура в слабо населени и отдалечени райони чрез подобряване на възможностите за публична интервенция и усъвършенстване на правилата за държавни помощи;

• Защита на правата на потребителите.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на съобщенията и Целева стойност цифровата свързаност Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2023 г. 2024 г. 2025 г.

0- 100 51 54 55

1. Цифрова свързаност Цифровото десетилетие определя две основни цели в областта на широколентовата свързаност за 2030 г.: гигабитово покритие за всички домакинства и 5G във всички населени райони. Те ще се отчитат като част от индекса DESI, който измерва степента на навлизане на цифровизацията в икономиката и обществото на ниво ЕС.

Информацията се набира от Европейската комисия от ежегодни проучвания и Евростат.

Стойностите средно за ЕС и по държави членки се публикуват веднъж годишно в доклад, който проследява напредъка, на държавите членки.

В областта на съобщенията Комисията за регулиране на съобщенията изпълнява регулаторни и контролни функции по Закона за електронните съобщения, Закона за пощенските услуги, Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Комисията, в изпълнение на законите, на подзаконовите нормативни актове и на общи административни актове, както и европейските регламенти, прилага секторната политика в областта на електронните съобщения и пощенските услуги, както и политиката по планиране и разпределение на радиочестотния спектър.

Дейността на Комисията е насочена към осигуряване предоставянето на съвременни и качествени електронни съобщителни услуги на гражданите и бизнеса чрез създаване на условия за развитие на пазара на електронните съобщителни мрежи и услуги, част от вътрешния пазар на Европейския съюз, създаване на съгласувани условия за инвестиции в следващо поколение електронни съобщителни мрежи, ефективна и устойчива конкуренция при предоставянето на електронни съобщителни мрежи и 129

услуги, включително по отношение на инфраструктурата, сигурност на мрежите и услугите и равностоен достъп до услугите.

Дейността на Комисията за регулиране на съобщенията попада в обхвата на функционална област „Електронни съобщения и пощенски услуги“.

2.16. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ Министерството на електронното управление (МЕУ или Министерството) реализира политика, която допринася икономическата и социалната среда да е все по- конкурентоспособна и бързо развиваща се. Министърът на електронното управление провежда държавната политика в областта на електронното управление и в областта на информационното общество и информационните технологии във взаимодействие с другите органи на изпълнителната власт.

Провежданата държавната политика включва и електронните удостоверителни услуги, електронната идентификация, мрежовата и информационна сигурност, инфраструктурата за пространствена информация и информацията от обществения сектор в машинно-четим отворен формат.

Ключов приоритет на правителството на Република България е въвеждане на електронното управление като основна платформа за модернизация на държавата, фактор и неотменимо условие за успеха на секторните реформи. Създаването на цифрови институции е основополагащо за постигането на действителен единен цифров пазар. Цифровата трансформация на администрацията и публичните институции води до повишаване на качеството на административните услуги, преминаване към рационални електронни процеси на функциониране и управление в публичния сектор и за достъп по електронен път и повторно използване на информацията. Основната платформа за цифровата трансформация е електронното управление.

Политиката в областта на електронното управление обхваща: управление на нормативните взаимовръзки, административните процеси и услуги, на взаимодействието с потребителите, посредством специфичен инструментариум, който да осигурява много по-високо ниво на ефективност на управлението.

Напредъкът в развитието на електронното управление се свързва с прилагането на принципите и изискванията на Закона за електронното управление, както и привеждането в съответствие с него на законодателната рамка в отделните области на политики, в които нормативни актове въвеждат изключения от реда, предвиден в Закона за електронното управление.

Наред с нормативния аспект, важна роля за развитие на електронното управление има и изграждането и надграждане на информационни ресурси, включително споделени, хоризонтални и централизирани информационни системи и инфраструктурата, чрез които се осъществява служебният и автоматизиран обмен на данни и информация, и чрез които се предоставят електронни административни услуги или ИТ услуги. Така налагането на единна архитектура на електронното управление и транслирането на нейните изисквания към секторните архитектури по различните области на политики е в основата на ефективното, ефикасно и икономично разходване на публичните средства за електронно управление и информационни и комуникационни технологии в администрацията.

130

Без висококачествена и устойчива цифрова инфраструктура, не само ефективното използване на цифрови услуги е ограничено или затруднено значително, но и използването и развитието на технологиите и различните иновативни решения.

Основополагащ елемент от цялостната архитектура е наличието на технологична възможност за електронна идентификация, чрез която се гарантира високо ниво на сигурност при предоставянето на електронни административни услуги за гражданите и бизнеса. Тя представлява отключващ фактор за повишаване на използваемостта на електронните административни услуги и повишаване на доверието при взаимодействие по електронен път между гражданите, бизнеса и публичните органи. Липсата на национална схема за електронна идентификация по Закона за електронната идентификация, при която средствата за идентификация се издават от държавата и неяснотата във времеви аспект за нейното реализиране и въвеждането й в продукционна среда, поражда необходимостта приоритетно министерството да изгради система за електронна идентификация, при която гражданите ще се идентифицират при заявяване на електронни административни услуги чрез мобилно устройство.

Изпълнението на политиката в областта на електронното управление ще допринесе пряко за постигането на поетите ангажименти в Националната програма за развитие „България 2030” (НПР България 2030). В приоритет 10 са очертани предизвикателствата пред цифровизацията на публичната администрация и персонализираните електронни административни услуги като особено значими за развитието на икономиката и за държавното управление, фокусирано върху нуждите на гражданите и бизнеса. Поставените цели в НПР България 2030 по подприоритет 10.3 „Електронно управление” са свързани с изпълнението на мерки за дигитализация и управление на данни, създаване на модели от данни с оглед осигуряване на условия за предоставяне на електронни административни услуги, реализация на ключови услуги от типа „епизоди от живота/бизнеса“ и проактивни услуги, и др. Електронното управление е основният двигател за цифрова трансформация на публичните институции. Модерните цифрови технологии ще подпомогнат прехода от институционално центриран подход в държавното управление към управление, фокусирано върху нуждите на гражданите и бизнеса. В основата на тази трансформация ще бъдат данните като основен капитал на електронното управление, както и тяхната наличност и защита. Ключов аспект в тази политика ще e предоставянето на удобен потребителски интерфейс и консолидирането на точките за ползване на цифрови административни услуги чрез ясно обособени интернет портали.

За целта ще са нужни и инвестиции в цифровизацията на всички бази данни, имащи отношение към предоставянето на административните услуги, включително държавни и местни архиви, както и разширяване на използването от административните органи на хоризонталните системи на електронното управление и на средата за междурегистров обмен.

Важен елемент ще бъде и преминаването към използването на споделените ресурси на електронното управление, като Държавен хибриден частен облак и Единна електронна съобщителна мрежа. Ще се работи активно за внедряването и прилагането на нови технологии в администрацията, базирани на Интернет на нещата, изкуствен интелект, блокчейн, и др. Те ще способстват за автоматизираното предоставяне на информация в реално време, за обработката на големи масиви от данни и за защита и проследимост на използването на данни. Ще продължи да се развива и политиката за отворени данни, чрез отварянето на нови масиви от данни на публичните институции.

131

Прилагането на европейската рамка за цифрова трансформация до 2030 г. ще доведе до необходимост от разработване на нов координационен механизъм в тази сфера, цялостна преработка на националния стратегически документ „Цифрова трансформация на България за периода 2020-2030 г.", включително и изготвяне на Пътна карта за неговото изпълнение и актуализиране на редица национални документи (напр. Националната програма за развитие България 2030, Национална програма „Цифрова България 2025” и др.). Във функциите на МЕУ е включена и координацията на дейности по дезинформация, недостатьчна и погрешна информация; безопасност на децата онлайн; равнопоставеност на половете и др.

В приоритетна област 4 „Осигуряване на ефективни и висококачествени публични електронни услуги за бизнеса, гражданите и държавното управление“ на Национална програма „Цифрова България 2025” е заложено трансформирането на публичната администрация в цифрова, с акцент върху иновативните технологии, като изкуствен интелект и технологии с блокчейн за подобряване на предоставянето на публични услуги, за обработка на огромни масиви от данни и др. с оглед сигурно и надеждно предоставяне на електронни административни услуги.

Актуализираната Стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2019-2025 г. предвижда до 2025 г. постигането на необратима цифрова трансформация на публичния сектор в Република България, като част от целите за това са насочени към електронно административно обслужване, ориентирано към потребителя, оптимизация на работните процеси в администрацията и промяна на модела на данни за предоставяне на електронни услуги по подразбиране (Digital by default), осигуряване на оперативна съвместимост на информационните ресурси по подразбиране и на цифрови решения, информационни системи и споделени ресурси на електронното управление.

Постигането на работещо електронно управление се предвижда чрез:

➢ Координирано планиране и реализация на проекти и дейности на национално и местно ниво – от самоцелни инициативи към реализиране на ясно дефинирани приоритети;

➢ Изграждане на „цифрова администрация” – администрация, структурирана в съответствие със съвременните управленски технологии и постиженията на информационните и комуникационните технологии с акцент развитие и оптимизиране на споделените ресурси на електронното управление;

➢ Осигуряване на равнопоставен и широк достъп до ефективни, качествени и сигурни услуги на информационното общество за гражданите, бизнеса и държавното управление, както и равни възможности за придобиване на умения за използването им;

➢ Постигане на оперативна съвместимост, включително семантична оперативна съвместимост, чрез която различните институции да разбират смисъла на информацията по еднакъв начин и да се постигат изцяло автоматизирани процеси;

➢ Цифровизация на данни, изграждане на единни пространства от данни и прилагане на единни, общи модели на данни и общ стандартизиран инструментариум за работа с данните в публичния сектор, като предпоставка за функционирането на икономика и управление, базирани на данните;

132

➢ Поддържане на високо общо ниво на мрежовата и информационната сигурност в държавата чрез реализиране на съвременни и адекватни организационни, технически и технологични мерки, както и мерки за информиране и превенция;

➢ Ориентиране към резултати – изместване на фокуса от изпълнение на дейности, към постигане на резултати;

➢ Удобен достъп до административни услуги, чрез развитие на хоризонталните системи на електронното управление и повишаване на достъпността на уебсайтове и мобилни приложения в съответствие с актуалните изисквания за откритост, прозрачност и достъпност на държавните институции;

➢ Осигуряване на надеждни и сигурни комуникации за нуждите на държавното управление и националната сигурност в мирно време и в кризисни ситуации;

➢ Разширяване на националното покритие на широколентовата инфраструктура и подобряване на публичните е-услуги чрез нея;

➢ Прилагане и развитие и налагане на архитектурата на електронното управление в Република България.

Държавната политика в областта на електронното управление е свързана и с предоставянето на възможност на българските граждани за електронно дистанционно гласуване. Чрез електронното гласуване на българските граждани ще се осигури технологична възможност за лесен достъп до участие в избори и референдуми.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на електронното управление Целева стойност Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2023 г. 2024 г. 2025 г.

1. Реализирана и поддържана информационна система за Брой централизирано изграждане и поддържане на регистри 0 1 0 (ИСЦИПР)

2. Идентифицирани и оптимизирани за дигитализация ключови Брой

5 5 6 работни процеси в администрацията.

3. Дял на административните органи, които изпълняват % изискванията на чл. 24-25 от Наредбата за минималните

60 75 90 изисквания за мрежова и информационна сигурност (НМИМИС)

4. Надграждане и поддържане на eIDAS възел за осигуряване Брой

1 1 1 на възможност за трансгранична електронна идентификация.

5. Поддръжка и развитие на Държавен хибриден частен облак, ЗИВ и Единна електронна съобщителна мрежа (ЕЕСМ). Брой 1 1 1 Увеличен преносен капацитет между опорни възли на ЕЕСМ.

6. Развитие на секторната CSIRT мрежа и изграждане на възможност за автоматично докладване на инциденти от Брой 3 7 10 конституентите на Националния екип за реагиране при инциденти в компютърната сигурност (НЕРИКС)

7. Поддържане на технически протокол за обмен на Брой 1 1 1 електронни документи.

8. Извършени проверки по ЗЕУ, ЗКС, ЗДОИ, ЗДПД Брой 120 328 340 133

Политика в областта на електронното управление Целева стойност Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2023 г. 2024 г. 2025 г.

9. Съставен индекс за цифрова икономика и общество (Digital 0-100 39 39 41 Economy and Society Index, DESI) за България Забележка: Закон за електронно управление (ЗЕУ), Закон за киберсигурност (ЗКС), Закон за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и Закон за достъп до пространствени данни (ЗДПД)

1. Реализирана и поддържана информационна система за централизирано изграждане и поддържане на регистри (ИСЦИПР) Измерва степента на изпълнение на Стратегическа цел 2: Трансформиране на администрацията в цифрова и развитие на услуги, ориентирани към потребителя.

Ефективното дигитализиране на над 15 000 регистъра в държавната администрация налага предоставянето на централизирано средство за създаване и управление на регистри. В процес на изграждане е информационна система за централизирано изграждане и поддържане на регистри.

Системата предоставя възможност всяка администрация автоматизирано да създаде структура от данни и изпълнение на работните процеси, свързани с предоставяните чрез регистъра услуги (вписване, промяна, и удостоверяване на обстоятелства), както и графични потребителски интерфейси за достъп до съответните услуги. Освен това системата предоставя възможност една администрация да поддържа данните в множество регистри, за които е първичен администратор на данни (ПАД), в изолирани пространства (tenants), както и множество администрации да поддържат един или повече регистри в предоставено чрез системата изолирано пространство - ДХЧО. Системата автоматизирано генерира уеб услуги, необходими за взаимодействие с външни системи.

2. Идентифицирани и оптимизирани за дигитализация ключови работни процеси в администрацията Измерва степента на изпълнение на Стратегическа цел 2: Трансформиране на администрацията в цифрова и развитие на услуги, ориентирани към потребителя.

Работните процеси в администрацията продължават да бъдат насочени предимно към работа с документи на хартиен носител. Дори и процеси, които през годините са електронизирани, показват съществени слабости, свързани с незавършен докрай процес на оптимизация на вътрешния ход на процедурите, наличие на ненужни стъпки и незаконосъобразно изискване от гражданите и бизнеса на информация и данни, вече налични в администрацията. Налице е електронизация на административното бреме. Също така в много от случаите са налице и нормативни пречки за необходимата оптимизация и привеждане в съответствие с изискванията на Закона за електронното управление.

Министерството на електронното управление ще идентифицира и оптимизира ключови работни процеси в администрацията, за последващото им дигитализиране. Цялостният подход ще бъде допълнен с разработване при необходимост на проекти на нормативни изменения.

3. Дял на административните органи, които изпълняват изискванията на чл. 24-25 от НМИМИС Измерва степента на изпълнение на Стратегическа цел 4: Повишаване нивото на мрежовата и информационната сигурност.

134

Изискванията на чл. 24-25 от НМИМИС са насочени към осигуряване на защита на уеб сървъри и защита на Domain Name System. Изпълнението на посочените изисквания е важна стъпка за осигуряване на високо ниво на мрежова и информационна сигурност.

4. Надграждане и поддържане на eIDAS възел за осигуряване на възможност за трансгранична електронна идентификация Измерва степента на изпълнение на Стратегическа цел 2: Трансформиране на администрацията в цифрова и развитие на услуги, ориентирани към потребителя.

Чрез eIDAS възела се изпълняват задълженията по Регламент (ЕС) № 910/2014 г. във връзка с трансграничната електронна идентификация. Той представлява точка на свързване, която е част от архитектурата за оперативна съвместимост на електронната идентификация и участва в трансграничното удостоверяване на автентичността на лица, като е в състояние да разпознава и обработва или препраща предавания на данни към други възли, с което дава възможност на националната инфраструктура за електронна идентификация на една държава членка да се свързва с националната инфраструктура за електронна идентификация на други държави членки.

5. Поддръжка и развитие на Държавен хибриден частен облак, ЗИВ и ЕЕСМ. Увеличен капацитет между опорни възли на ЕЕСМ Измерва степента на изпълнение на Стратегическа цел 3: Развитие на споделените ресурси на електронното управление.

Държавният хибриден частен облак е основен компонент на споделените ресурси на електронното управление. Ефективното им използване зависи в голяма степен от осигуряването на необходимия ресурс за технологична поддръжка, популяризиране на техните възможности и налагане използването на услугите на облака. Необходимо е управляемо преминаване към по-високо използване на ресурси и облачни услуги.

Разширяване на ЕЕСМ до нови потребители – държавни институции и общини, ще доведе до разширяване на националното покритие на широколентовата инфраструктура и подобряване на качеството на предоставяните публичните е-услуги чрез нея, както и ще даде възможност за осигуряване на надеждни и сигурни комуникации за нуждите на държавното управление и националната сигурност в мирно време и в кризисни ситуации и оптимизиране на комуникационна среда за облачни услуги и системи.

Увеличението на обема информация/трафик по Единната електронна съобщителна мрежа (ЕЕСМ) налага оптимизиране на топология и увеличаване на преносния капацитет на ЕЕСМ.

6. Развитие на секторната CSIRT мрежа и изграждане на възможност за автоматично докладване на инциденти от конституентите на Националния екип за реагиране при инциденти в компютърната сигурност (НЕРИКС) Измерва степента на изпълнение на Стратегическа цел 4: Повишаване нивото на мрежовата и информационната сигурност.

В съответствие със Закон за киберсигурност е създадена мрежа от Екипи за реагиране на инциденти с компютърна сигурност (ЕРИКС ), определени чрез решение на Министерски съвет, които осъществяват задачи в съответния си сектор, като регистрират инциденти и подпомагат конституентите в сектора. Чрез развитието на секторната мрежа ще се разшири обхватът на осигуряването на киберсигурност в секторите на икономиката и ще се подобри общото ниво на мрежовата и информационна сигурност.

7. Поддържане на технически протокол за обмен на електронни документи Измерва степента на изпълнение на Стратегическа цел 2: Трансформиране на администрацията в цифрова и развитие на услуги, ориентирани към потребителя.

135

Преустановяването на хартиения обмен между администрациите е всеобхватна мярка на национално равнище за премахване на хартиената администрация и за намаляване на административната тежест за гражданите, за бизнеса и за самите администрации. Изцяло електронният документооборот е видима стъпка за преодоляване на „аналоговата“ култура в администрацията, стъпка, която е от ключово значение за цифровизацията на административните процеси на всички равнища.

8. Извършване на проверки и контрол по Закона за електронно управление (ЗЕУ), Закона за киберсигурност (ЗКС), Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и Закона за достъп до пространствени данни (ЗДПД) Измерва степента на изпълнение на Стратегическа цел 1: Развитие и контрол на политиките за е-управление и мрежова и информационна сигурност.

Извършването на ефективен контрол по спазване на изискванията на ЗЕУ, ЗКС, ЗДОИ, ЗДПД и подзаконовите нормативни актове по прилагането им цели повишаване на нивото на електронния обмен на документи и данни между административните органи, гражданите и бизнеса, на предоставянето на електронни административни услуги от лицата по чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕУ и достъпността на техните уебсайтове, както и нивото на мрежова и информационна сигурност.

9. Съставен индекс за цифрова икономика и общество (Digital Economy and Society Index, DESI) за България Измерва степента на изпълнение на Стратегическа цел 5: Осигуряване на равнопоставен и широк достъп до ефективни, качествени и сигурни услуги на информационното общество за гражданите, бизнеса и държавното управление, както и равни възможности за придобиване на умения за използването им.

DESI измерва степента на изпълнение на четирите политически области: човешки капитал, свързаност, внедряване на цифрови технологии и цифрови публични услуги, като обобщава съответните показатели за цифровизацията в Европа като цяло и държавите - членки на ЕС, поотделно. Той е структуриран в четири глави:

Фиксирана широколентова свързаност, мобилна

1. Свързаност широколентова свързаност и цени Използване на интернет, основни и специализирани

2. Човешки капитал умения в областта на цифровите технологии Цифровизация на стопанската дейност и

3. Внедряване на цифрови технологии електронна търговия Електронно управление и електронно

4. Цифрови обществени услуги здравеопазване Напредъкът по четирите политически области ще се измерва с 16 ключови показатели за ефективност/КПЕ. 11 КПЕ са съществуващите показатели за DESI: основни цифрови умения, специалисти в областта на ИКТ, гигабитова свързаност, 5G покритие, МСП с поне основно ниво на цифров интензитет, изчисления в облак, големи информационни масиви/данни, изкуствен интелект, еднорози и онлайн публични услуги за гражданите и предприятията.

Освен това има пет нови КПЕ, за които все още няма базови стойности: квантови изчисления, електронно здравеопазване, електронна идентификация, полупроводници и периферни възли. Комисията ще наблюдава напредъка на Съюза по отношение на 136

постигането на общите и цифровите цели, като за тази цел ще разчита на DESI и ще определя посредством акт за изпълнение КПЕ за всяка цифрова цел.

Предимства: Информацията се набира от Европейската комисия от меродавни източници, като Евростат и ежегодни проучвания. Стойностите средно за ЕС и по държави членки се публикуват веднъж годишно в Доклада относно DESI, който проследява напредъка, отбелязан от държавите членки по отношение на цифровизацията. Това дава възможност за сравнение, както по отношение на напредъка във времето, така и по отношение на разликите между отделните държави членки на ЕС.

2.17. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ТУРИЗМА Министерството на туризма изпълнява политиката в областта на устойчивото развитие на туризма.

Политиката за устойчиво развитие на туризма е разработена в подкрепа запазването на икономическата стабилност и създаване на условия за устойчив икономически растеж.

Тя е конкретно насочена към формулиране на адекватни дейности по прилагане на държавната политика за развитието на сектор „Туризъм” и включва и обществен контрол върху тяхното изпълнение. В тази връзка се предвижда участие на туристическите организации и други организации на неправителствения сектор в процеса на формулиране на секторните политики и консултации по изготвяне на законодателството, регулиращо отрасъла.

В съответствие с Националния план за развитие България 2030 ще бъде популяризиран българския туристически продукт посредством рекламни кампании с фокус върху неговите уникални качества и балансираното развитие на туристическите райони. Ще се стимулира развитието на специализирани видове туризъм – културен във всичките му форми, в т.ч винено-кулинарен, здравен във всичките му форми (балнео, СПА, уелнес, медицински), приключенски, алтернативен, градски (конгресен и събитиен), и други специализирани сегменти, придаващи висока добавена стойност на туристическите продукти.

Важен приоритет за националната туристическа политика ще е насърчаване развитието на туристическото райониране и съответните организации за управление на туристическите райони (ОУТР), което ще подпомогне устойчивото развитие на районите, като привлекателни и конкурентоспособни туристически дестинации, чрез провеждане на ефективна маркетингова политика и налагане на продуктовата им специализация. Усилията ще бъдат насочени към ефективно функциониране на ОУТР, което ще спомогне за по-добро качеството на живот в местните общности, осигурено чрез туризма, повече възможности за местния микро и малък бизнес в туризма.

Планират се конкретни мерки и действия по политики, които ще подпомогнат и заздравят бизнеса в сектор туризъм – като активна работа и срещи с браншовите организации, интелигентна дигитална рекламна кампания, партньорства с международни организации и други конкретни стъпки.

Предвидените средства за периода 2023-2025 г. са насочени към:

• Оптимизиране на модела за планиране и управление на туристическото развитие на България с оглед постигане на висок и устойчив икономически растеж;

137

• Подобряване на рамковите условия за стимулиране качеството на туристическия продукт, защита на потребителите на туристически услуги и намаляване на клиентския риск на българските и чуждестранни потребители на националния туристически продукт. Мониторинг върху качеството на услугите в туристическите обекти и туристическия продукт, предлаган от България като туристическа дестинация, чрез системата за регистриране, категоризиране, сертифициране и вписване;

• Позициониране на България като туристическа дестинация в по-висок клас на световния туристически пазар като качество и добавена стойност, чрез реализиране на дейности по изпълнение на проекти с външно финансиране:

• Стимулиране на вътрешния туризъм и намаляване на регионалните различия чрез създаване на силни регионални брандове;

• Събиране, обработване, съхраняване и представяне на статистически данни за туризма;

• Възлагане на концесия и отдаване под наем на морски плажове.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на устойчивото развитие на Целева стойност туризма Мерна единица Проект Прогноза 2024 Прогноза 2025 Наименование на индикатора

2023 г. г. г.

1. Годишен ръст на броя на туристическите посещения % спрямо 5,0 3,0 3,0 от чужденци* предходната година

2. Годишен ръст на броя на българските туристи, % спрямо 2,0 1,0 1,0 реализирали нощувки в страната в категоризирани предходната места за настаняване с 10 и повече легла** година

3. Принос на туризма и свързани с него икономически дял от 6,0 6,2 6,4 дейности към БВП*** БВП в % *Отчетени съгласно методологията на Световната организация по туризъм, но без транзит.

**Съгласно методологията на отчитане на НСИ на показателя пренощували лица.

*** В таблицата е отразена само една от възможните хипотези, като по-оптимистични и песимистични варианти не са изключени.

Към момента няма възможност за точно прогнозиране на темповете на възстановяване на туризма след 2022 г., поради силното влияние на ситуацията в Украйна върху туризма. Отразената хипотеза в таблицата включва предпазлив вариант и продължаващо негативно въздействие на външни за туризма фактори.

Устойчивото провеждане на политиките в областта на маркетинга и рекламата и нуждата да се отговаря адекватно на промените в туристическия бизнес са пряко свързани с възможностите за навременна реакция и адекватно увеличаване на финансирането за национален маркетинг. Засилването на рекламата на дестинация България ще допринесе за по-видимото позициониране на бранд България и промотиране на нашия комбиниран туристически продукт.

2.18. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО Предизвикателствата пред съвременното селско стопанство налагат прилагане на аграрна политика, насочена към повишаване на ефективността и 138

конкурентоспособността на земеделското производство, устойчиво използване и управление на природните ресурси, увеличаване на икономическата активност и нарастване на заетостта в селските райони.

2.18.1 Политика в областта на земеделието и селските райони Прилаганата политика обхваща дейности в подкрепа на ефективното използване и опазване на земеделските земи и водите, съхраняване и подобряване на генетичните ресурси в растениевъдството и животновъдството и развитие на потенциала на двата подсектора за производство на конкурентоспособна продукция, развитие на научните изследвания в аграрната сфера, предоставяне на качествено научно обслужване и консултации на земеделските производители, стабилизиране на пазарите на земеделска продукция и гарантиране на доходите на производителите, сигурност и безопасност по веригата на предлагане на храни.

Планираните средства в тази област са насочени към:

• Развитие на аграрния отрасъл за осигуряване на хранителна сигурност и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси;

• Мобилизиране на потенциала на селските райони за постигане на балансирано социално и териториално развитие.

Принос за прилагане на политиката, освен структурите в системата на Министерството на земеделието (МЗм), имат Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), Агенция „Митници“, неправителствени и браншови организации.

Отговорността за разпределението на публичните разходи за политиката в областта на земеделието и селските райони е на Министерството на земеделието и се осъществява чрез бюджета на министерството, бюджета на ДФЗ и сметките за средства от Европейския съюз.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на земеделието и селските райони Мерна Целева стойност единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2023 г. 2024 г. 2025 г.

1. Минимален размер на Използваната млн. ха 5 5 5 земеделска площ (ИЗП)

2. Брутна добавена стойност от отрасъл млн. лева 3 600 4 200 4 300 Селско стопанство

3. Производителност на труда в отрасъл хил. 15,0 25,3 25,9 Селско стопанство – БДС/ГРЕ* лева/ГРЕ

4. Предприемачески доход в отрасъл Селско млн. лева 2 500 3 000 3 050 стопанство * БДС/ГРЕ - Брутна добавена стойност/Годишни работни единици (еквивалент на пълна годишна заетост в селското стопанство).

За периода 2023-2025 г. по бюджета на Министерството на земеделието са предвидени средства в размер на 29,3 млн. лв. годишно за извършване на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите, възложена на „Напоителни системи“ ЕАД.

139

Държавен фонд „Земеделие“ участва в прилагането на политиката на МЗм в областта на земеделието и селските райони. Фондът работи за постигане на дългосрочната визия на Република България за изграждане на конкурентно, ефективно и устойчиво селско стопанство, защита на пазара на земеделски продукти от сътресения и подобряване качеството на живот в селските райони.

Държавен фонд „Земеделие“ отговаря за разпределението на публичните средства за политиката, които разходва пряко чрез бюджета си и чрез сметката за средства от Европейския съюз, одобрени с годишния закон за държавния бюджет на Република България.

За изпълнението на политиката допринасят и взаимоотношенията на ДФЗ освен с МЗм и с други институции: институциите на Европейския съюз, разплащателните агенции на други държави-членки на ЕС и други.

Ключови индикатори в областта на земеделието и селските райони в частта на ДФЗ са:

➢ Изпълнение на бюджета по ПРСР 2014-2020 съгласно правилото N+3 Съгласно европейското законодателство бюджетът на всяка програма за развитие на селските райони е разделен по години от 2014 до 2020 г., като средствата за всяка година могат да бъдат разплатени единствено в рамките на следващите три години.

➢ Изпълнение на мерките за подкрепа на пазара и на организациите на производителите;

➢ Изпълнение на директните плащания към земеделските производители;

➢ Изпълнение на индикатора държавни помощи - осъществява се чрез предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на земеделските стопани със средства от националния бюджет;

➢ Изпълнение на схемите за преходна национална помощ - целта им е да приближи нивото на подкрепа на българските производители с останалите държави-членки и да повиши конкурентоспособността им.

Чрез посочените индикатори може да се оцени финансовата подкрепа, обвързана с постигането на следните цели:

• ефективно усвояване на средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони чрез добро административно и финансово управление и контрол;

• създаване на ефективно, конкурентоспособно и пазарно-ориентирано земеделие;

• стабилизиране на пазарите на земеделски продукти чрез оказване на пазарна финансова подкрепа;

• повишаване на доходите на производителите чрез директни плащания на площ и държавни помощи;

• устойчиво развитие на селскостопанския отрасъл;

• подобряване качеството на живот и разнообразяване на икономиката в селските райони.

140

В областта на селското стопанство и земеделие се предоставят на бенефициенти по програмите и мерките за държавно подпомагане следните основни услуги:

1. Схеми за преходна национална помощ Целта на преходната национална помощ е да приближи нивото на подкрепа на българските производители с останалите държави членки и да повиши конкурентоспособността им, да предостави възможност за последователност в политиката и подпомагане с максимална продължителност с национални средства на сектор „Тютюн“, да осигури допълнително подпомагане на говедовъдството и отглеждането на овце и кози. Прилагането на схемите изисква осъществяването на ежегодна нотификация до Европейската комисия и се финансира от националния бюджет.

През програмния период 2014-2020 г. могат да бъдат прилагани следните схеми за преходна национална помощ:

• Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар;

• Схема за преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството;

• Схема за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството;

• Схема за преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки, обвързана с производството.

2. Държавни помощи

2.1. Държавен фонд „Земеделие” осъществява държавно подпомагане, в т.ч.

безвъзмездна помощ и краткосрочно кредитиране със средства от националния бюджет. Прилаганите към момента схеми за държавни помощи в селското стопанство са нотифицирани от Министерството на земеделието и са одобрени от Европейската комисия на база на действащото законодателство на ЕС в областта на държавните помощи.

Предвижда се подпомагането на земеделските стопани през периода 2023-2025 г. да се определя на базата на промените в европейското законодателство, като тенденцията е да се запазят досега действащите държавни помощи.

Политиката на подпомагане се определя както от специфичните нужди в отделните подсектори на земеделието, така и от интересите на земеделските стопани, като се следва принципът на анализ на необходимостта от държавно подпомагане в дадена област при спазване на нормите на европейското и националното право в областта на държавните помощи.

Разширяването на подпомагането в сектор растениевъдство може да се окаже естествен процес, породен от стремежа на растениевъдите за осигуряване на размер на държавна помощ, сходен с този за животновъдството.

Допълнителен инструмент за подкрепа на земеделските стопани при извънредни случаи или в случаи, за които не се прилагат схеми на държавни помощи, е подпомагането по линия на de minimis помощите. Тези помощи може да се използват при необходимост през периода 2023-2025 г. в качеството им на резервно подпомагане.

2.2. Държавни помощи с инвестиционен характер 141

Държавен фонд „Земеделие” осъществява дейността по администриране на нотифицираните от управляващия орган Министерството на земеделието и одобрени от Европейската комисия схеми на държавните помощи с инвестиционен характер.

3. Данък върху добавената стойност по схемите и мерките на Селскостопански пазарни механизми Предвиждат се и средства за изплащане на данъка върху добавената стойност по следните схеми и мерки:

- Схема „Училищен плод“ и Схема „Училищно мляко“ Помощите са предназначени за деца и ученици, посещаващи редовно учебните заведения, признати съгласно Закона за предучилищното и училищното образование.

Учебните заведения са най-подходящата среда за въздействие върху хранителните навици на децата на етапа, в който те се формират.

Бенефициенти по схемите могат да бъдат учебни заведения, общини, еднолични търговци, търговски дружества и кооперации, производители на плодове и зеленчуци, организации и групи на производители на плодове и зеленчуци, както и производители на мляко и млечни продукти. Одобрените заявители по схемата извършват доставка на пресни плодове и зеленчуци/мляко и млечни продукти в учебните заведения и детски градини на територията на цялата страна през учебната година.

4. Схеми за извънредни помощи в сектора на млякото По бюджета на ДФЗ за периода 2023-2025 г. са предвидени общо средства в размер на 300,4 млн. лв. годишно за изплащане на държавни помощи, преходна национална помощ за тютюн, преходна национална помощ за животни, схеми за извънредна помощ на земеделски стопани по селскостопански пазарни механизми, средства за ДДС пазарни мерки и национални доплащания за предходни кампании.

2.18.2 Политика в областта на рибарството и аквакултурите Политиката в сектор „Рибарство” (сектор „Рибарство” включва дейностите, свързани с риболов с цел търговия, любителски риболов, аквакултури и рибопреработвателната промишленост) следва да допринася за:

• поддържане и възстановяване на биооразнообразието във водните екосистеми чрез прилагане на екосистемен подход към управлението на рибарството и аквакултурите;

• осигуряване на условия за устойчива експлоатация на морските биологични ресурси, основаваща се на подхода на предпазливост;

• създаване на достъпна храна за населението, популяризираща здравословен модел на хранене;

• прилагане на европейските стандарти по отношение на производство, преработка и маркетинг на риба от стопански риболов и аквакултури;

• превръщане на сектор „Рибарство“ в модерен и конкурентоспособен сектор, с помощта на прилагането на иновационни дейности, подпомогнати от научни разработки;

142

• превръщане на сектор „Рибарство“ в гъвкав саморегулиращ се икономически сектор в резултат на изградено партньорство и съвместни дейности между частните предприятия, организации и съответните национални институции и европейски структури;

• превръщане на сектор „Рибарство“ в икономически стабилен сектор, посредством повишаване на асортимента, качеството и количеството на произведената продукция от риба, носеща значителни приходи на лицата, ангажирани с риболова и аквакултурите;

• по-добро интегриране с другите сектори на икономиката (туризъм, услуги и др.).

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на рибарството Мерна Целева стойност и аквакултурите единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2023 г. 2024 г. 2025 г.

1. Годишна консумация на риба кг/човек 5,2 6,0 6,2 Държавен фонд „Земеделие“ участва и в прилагането на политиката на МЗм в областта на рибарството и аквакултурите.

Фондът споделя дългосрочната национална визия, обвързана с изграждане на конкурентен, ефективен, икономически и екологично устойчив сектор „Рибарство“ в България, като допринася за постигане на целите, заложени в политиките на МЗм в рамките на Общата политика по рибарство на Европейския съюз и съгласно националния стратегически план.

ДФЗ отговаря за разпределението на публичните разходи за политиката, които разходва пряко чрез бюджета си и чрез сметката за средства от Европейския съюз, одобрени с годишния закон за държавния бюджет на Република България.

Ключов индикатор за изпълнение на политиката в частта на ДФЗ е:

26 27 ➢ Изпълнение на бюджета по ПМДР 2014-2020 по правилото N+3 (ЕФМДР)

2.18.3 Политика в областта на съхраняването и увеличаването на горите и дивеча С изпълнението на политиката в областта на съхраняването и увеличаване на горите и дивеча, се дава принос за реализация на визията за развитие на горския сектор, която е:

Република България да има жизнени, продуктивни и многофункционални гори, устойчив, конкурентноспособен и иновативен горски сектор, съхранено биологично разнообразие, количество и качество на водните ресурси в горските територии.

Секторът да подпомага икономическото развитие на страната, да осигурява условия за 26 Програма за морско дело и рибарство.

27 Европейски фонд за морско дело и рибарство.

143

пълноценна реализация на заетите в него и да гарантира поддържането на здравословна околна среда.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на съхраняването и увеличаването на горите и дивеча. Мерна Целева стойност единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2023 г. 2024 г. 2025 г.

1. Изработване на областни планове за Брой 2 2 2 развитие на горските територии

2. Инвентаризация на горските територии и Хил. ха 480 360 380 изработване на планове за ловностопански дейности и дейности по опазване на горските територии от пожари

3. Състояние на запаса на благороден елен Брой 30 000 30 000 33 000

2.19. ИКОНОМИЧЕСКА И ФИНАНСОВА ПОЛИТИКА И ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА РАЗВИТИЕТО НА ИНВЕСТИЦИИТЕ И ИНОВАЦИИТЕ В ПОДКРЕПА НА РАСТЕЖА НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА В тази сфера Министерството на икономиката и индустрията изпълнява следните политики:

2.19.1 Политика в областта на устойчивото икономическо развитие и конкурентоспособност Политиката за устойчиво икономическо развитие цели повишаване на потенциала за растеж, основаващ се на насърчаване на инвестициите във високотехнологични промишлени производства и интензивни на знание услуги, насърчаване на предприемачеството и повишаването на производителността на труда.

Приоритет на икономическата политика е повишаването на привлекателността на България за инвестиции, както и за създаване на предпоставки за развитието на страната като център за интензивни на знание, производства и услуги с висока добавена стойност.

Важна част от политиката на Министерство на икономиката и индустрията е повишаване на конкурентоспособността на предприятията и създаване на условия за привличане на капитали. От съществено значение е насърчаване сътрудничеството между фирмите, образователните и научни институции, с цел предоставяне на конкурентоспособни продукти и услуги на пазара.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на устойчивото икономическо Целева стойност развитие и конкурентоспособност Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2023 г. 2024 г. 2025 г.

1. Ръст на индекса на промишленото производство %, YoY 5,5 7,0 7,7

2. Ръст на добавената стойност по факторни разходи на МСП %, YoY 8,0 8,2 8,3 144

Източник: по т. 1 - Национален статистически институт и изчисления на Министерство на икономиката и индустрията; по т. 2 - данните на ЕК: SBA SME fact Sheet 2021 г. и изчисления на Министерство на икономиката и индустрията.

По т. 1 - Индексът на промишленото производство е основен краткосрочен икономически бизнес показател, който има за цел да измери месечните изменения в промишленото производство в продължение на дълъг период от време.

Месечното наблюдение позволява да се проследи икономическото развитие в най-ранния му стадий, т.е.

навременният индекс на промишленото производство е подходящ за краткосрочно наблюдение на развитието на икономиката.

По т. 2 - Добавената стойност по факторни разходи на МСП е показател от SBA SME fact Sheet на Европейската комисия. Индикаторът се отнася към стратегическа цел: „Повишаване на потенциала за икономически растеж и подобряване на възможностите за участие в единния европейски пазар и пазарите на трети страни“.

2.19.2 Политика в областта на ефективното външноикономическо сътрудничество Политиката e решаваща за устойчивото икономическо развитие на страната и подобряване на конкурентоспособността на българските предприятия. Постигането на ръст на износа е важно за технологичната модернизация и обновяването на производството, за подобряване на конкурентоспособността и постигането по този начин на целите за ускорен растеж и нови работни места.

Свободният достъп до пазари на трети страни и преките чуждестранни инвестиции са едни от основните външни източници за осигуряване на устойчив растеж, основан на експортното ориентиране и повишаване на конкурентоспособността на българската икономика.

За постигане на целите на политиката за ефективно външноикономическо сътрудничество, Министерството на икономиката и индустрията продължава да прилага мерки за насърчаване на износа, стимулиране външнотърговския капацитет и конкурентоспособността на българските фирми на външните пазари и популяризиране търговско-икономическия потенциал на Република България в чужбина и подкрепа за представянето на българските компании.

Министерството на икономиката и индустрията продължава активно да участва в процеса на формиране и прилагане на Общата търговска политика на Европейския съюз и по-конкретно за защита на българските приоритети и интереси по достъпа до пазара на стоки и услуги, обществени поръчки и други в рамките на водените от ЕС двустранни преговори за търговска либерализация и насърчаване на инвестициите, както и в многостранните търговски преговори в Световната търговска организация и подготовка за присъединяване на Република България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на ефективното външноикономическо Целева стойност сътрудничество Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2023 г. 2024 г. 2025 г.

1. Износ на стоки % 6,5 5,1 5,1

2. Внос на стоки % 8,6 5,5 5,5 145

Износът на стоки е основен двигател на икономическия ръст на страната. Цел са създаването на благоприятни условия за разширяване присъствието на български стоки и услуги и на българските компании на чужди пазари, разширяване на икономическото сътрудничество с партньорите на институционално ниво и създаване на предпоставки за улесняване на бизнеса и разширяване на бизнес контактите, организиране на прояви, като бизнес форуми, търговски мисии, участие в специализирани изложби в страната и чужбина, за представяне на потенциала на българските фирми и предлаганите стоки и услуги, стимулиране външнотърговския капацитет и конкурентоспособността на българските фирми на външните пазари чрез повишаване квалификацията на малките и средни предприятия в областта на външната търговия. Отчитат се сравнителните и конкурентните предимства на българските стоки и фирми на външните пазари.

Вносът на стоки осигурява основните ресурси за икономическото развитие на страната.

Внасят се стоки, за които България няма конкурентни предимства в производството им у нас, високотехнологични машини и съоръжения, транспортни средства, резервни части, лицензи, патенти и други продукти на интелектуалната собственост.

Постигането на напредък във водените от Европейската комисия преговори по споразумения за свободна търговия и многостранни инициативи в Световната търговска организация осигурява наличието на адекватна договорно-правна рамка в международните икономически отношения, в т.ч. постигане на многостранни и двустранни договорености в областта на търговията, взаимното насърчаване и други.

Това създава благоприятни условия за разширяване на присъствието на български стоки и услуги и български компании на чужди пазари (наред с компаниите от останалите държави-членки на ЕС).

2.19.3 Политика в областта на развитието на инвестициите и иновациите в подкрепа на растежа на българската икономика Министерството на иновациите и растежа ще работи за повишаване на потенциала за растеж, основаващ се на насърчаване на инвестициите във високотехнологични промишлени производства и интензивни на знание услуги, насърчаване на предприемачеството, иновациите и повишаването на производителността на труда.

Приоритет на икономическата политика е повишаването на привлекателността на България за инвестиции, както и за създаване на предпоставки за развитието на страната като център за интензивни на знание, високотехнологични производства и услуги.

В тази връзка, важна част от политиката на Министерството на иновациите и растежа ще бъде по-добра координация на политиките, свързани с превръщането на научните резултати в продукти и услуги и трансфера на иновативни и технологични решения в подкрепа на бизнеса и индустрията, като ще създаде съвместно с Министерството на образованието и науката Борд за иновации. Ключов приоритет ще бъде създаване на условия за привличане на частни капитали за финансиране на изследователската дейност, както и привличане на инвеститори, които подкрепят научноизследователската и развойна дейност в страната с дългосрочна визия, което ще създаде предпоставки и за привличането и задържането на таланти в България.

Министерството ще предприеме мерки с цел повишаване на иновационния капацитет и капацитета за израстване и излизане на международни пазари на стартиращи малки и средни предприятия, като където е необходимо ще се планират мерки, свързани с подкрепа на бизнеса за справяне с енергийната криза и кризата, предизвикана от COVID-19, особено на най-засегнатите сектори.

146

Тази политика ще бъде насочена към достигане на националните цели в Националната програма за развитие България 2030, Националната стратегия за насърчаване на малките и средни предприятия и Иновационната стратегия за интелигентна специализация.

Визията за развитието на политиката е Министерството на иновациите и растежа да бъде основен двигател за икономически растеж, иновации и повишаване на конкурентоспособността на малки и средни предприятия и компании с потенциал за продажби извън страната.

В тази връзка, повишаването на иновационната активност на предприятията и създаването на условия за привличане на частни капитали за финансиране на изследователската дейност от и по поръчка на предприятията ще бъде важна част от политиката на Министерството на иновациите и растежа. От съществено значение е насърчаване сътрудничеството между предприятията и изследователските организации и ускоряване навлизането на нови продукти и услуги на пазара.

В рамките на тази политика Министерството на иновациите и растежа ще осъществява следните дейности:

• Разработване на политики по взаимодействието между научните изследвания, 28 иновациите и технологиите за развитие и надграждане на R&I капацитет и на R&I екосистема и политиката по защита на интелектуалната собственост и права;

• Разработване на предложения за държавната политика по взаимодействие между научните изследвания, иновациите и технологиите;

• Разработване на проекти на нормативни актове, свързани с процеса на подготовка, ресурсно обезпечаване и изпълнение на политиката по взаимодействие между научните изследвания, иновациите и технологиите съвместно с останалите институции, които имат отношение към нейното разработване и изпълнение;

• Осъществяване на дейности по картографиране на научноизследователската и иновационна екосистема, разработване и прилагане на политики и модели за осигуряване на устойчивост и развитие на изградените научно-изследователски и иновационни инфраструктури и капацитет;

• Разработване, актуализиране и анализ на изпълнението на Иновационната стратегия за интелигентна специализация, както и други стратегически документи, които имат отношение към политиката на взаимодействие на трите сфери и програмите за тяхното изпълнение;

• Участие в разработването и съгласуване на националната рамка на политиката по защита на интелектуалната собственост и права и на нови модели и форми за развитие и защита на интелектуалната собственост и развитие на капацитета в тази сфера;

28 Научни изследвания и иновации.

147

• Осъществяване на процеса на координация, демаркация и допълняемост на отделните мерки, интервенции и инвестиции в рамките на държавната политика в областта и други политики, които имат отношение към изпълнението им;

• Участие в ефективното и устойчиво изпълнение на отделните инструменти и мерки на политиката по взаимодействието между научните изследвания, иновациите и технологиите за развитие и надграждане на пълноценна научноизследователска и иновационна екосистема, като координира управлението на програми и проекти, които са финансирани със средства на националния бюджет, ЕС, международни донори и други организации;

• Ефективно разработване, изпълнение, управление и при необходимост изменение на Програмата за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация 2021-2027 г. (ПНИИДИТ/Програмата) с оглед изпълнението на нейните цели, в съответствие с приложимото европейско и национално законодателство и стратегически документи, системите за управление и контрол.

За периода 2023-2025 г. за насърчаване на инвестициите на местни и чуждестранни предприятия, изпълняващи инвестиционни проекти по Закона за насърчаване на инвестициите, са планирани общо средства в размер на 53,6 млн. лв., съответно 9 млн.

лв. за 2023 г., 22,3 млн. лв. за 2024 г. и 22,3 млн. лв. за 2025 г.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на развитието на инвестициите и иновациите в подкрепа на Целева стойност Мерна растежа на българската икономика единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2023 г. 2024 г. 2025 г.

1.Преки чуждестранни инвестиции % от БВП 2,6 2,7 2,8 Индикаторът Преки чуждестранни инвестиции представлява вложенията, включващи дългосрочни отношения, отразяващи дълготрайния интерес на резидент на чуждестранна икономика (чуждестранен пряк инвеститор) в предприятие – резидент на българската икономика (инвестиционно предприятие). Пряката инвестиция включва както първоначалната трансакция между двата субекта, така и всички последващи трансакции между тях.

Преките инвестиции са част от платежния баланс на страната и отразяват движението на капитали от и към чужбина. Те отразяват индиректно атрактивността на условията за бизнес в България и перспективите за тяхното развитие. Преките чуждестранни инвестиции са свързани с въвеждането на иновации, както и повишаването на производителността на труда и конкурентоспособността на икономиката.

2.19.4 Политика в областта на държавните резерви, военновременните запаси и задължителните запаси от нефт и нефтопродукти В областта на икономическата и финансова политика държавният надзор върху създаването, съхраняването, обновяването, ползването и възстановяването на запасите с цел осигуряване на снабдяването с течни горива се осъществява от Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА ДРВВЗ), която организира и контролира създаването, съхраняването, обновяването, ползването и възстановяването на запасите от нефт и нефтопродукти. ДА ДРВВЗ контролира съхраняването на 148

територията на страната на запаси от нефт и нефтопродукти, създадени за изпълнение на задълженията на други държави-членки на ЕС; води регистри на задължените лица, регистрираните складове за съхраняване на нефт и нефтопродукти, всички създадени и поддържани запаси за извънредни ситуации, всички създадени и поддържани целеви запаси. ДА ДРВВЗ изчислява общото и индивидуалните нива на запасите по видове и количества, които трябва да се поддържат от задължените лица. ДА ДРВВЗ съдейства на лицата, упълномощени от Европейската комисия да извършват прегледи на готовността за извънредни ситуации, механизма за съхраняване, наличностите и отчетността на запасите; осъществява взаимодействие с органите на Европейската комисия по повод изпълнението на задължението за поддържане на минимални запаси от нефт и нефтопродукти и/или по повод извънредни ситуации, както и изпълнението на влязло в сила решение на Международната агенция по енергетика за отпускане на запаси.

Политиката в областта на държавните резерви и военновременните запаси е насочена към повишаване на процентната обезпеченост на номенклатурите и нормативите за тях, водени на отчет като държавни резерви (ДР) и военновременни запаси (ВВЗ) с оглед - постигане на оптимална обезпеченост и осигуряване на адекватна реакция на правителството в случай на необходимост. Обновяване, в рамките на бюджета на агенцията, на стоки, материали и продукти, управлявани от ДА ДРВВЗ, които са с изтичащ срок на съхранение, както и съобразно тяхната специфика и стратегическа тежест с оглед поддържането им в съответното количество и качество, както и в непрекъсната готовност за ползване.

Изпълнение на ангажиментите на страната, произтичаща от Директива на Съвета 2009/119/ЕО, за поддържане на минимално изискуемите нива на запаси от нефт и нефтопродукти, обезпечаващи 90 дни среднодневен нетен внос и ВОП, 30 дни от които за сметка на държавния бюджет.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на държавните резерви, военновременните запаси и Мерна Целева стойност задължителните запаси от нефт и единица нефтопродукти Наименование на индикатора Проект Прогноза Прогноза

2023 г. 2024 г. 2025 г.

1. Донатрупване на ДР и ВВЗ % осигуреност 42 42 44

2 . Обновяване на ДР и ВВЗ % осигуреност 25 25 27

3. Донатрупване на ЗЗНН дни 30 30 30

4 . Обновяване на ЗЗНН тон 70 095 50 570 42 500 Министерството на финансите е отговорната институция за разработването, координирането, провеждането и осъществяването на държавната политика в областите публични финанси, данъчна политика, управление на държавния дълг, вътрешния контрол, финансовите услуги и финансовите пазари.

149

2.19.5 Политика в областта на устойчивите и прозрачни публични финанси Провеждането на държавната политика в областта на устойчивите и прозрачни публични финанси е тясно свързано с провеждането на политика на гарантиране на фискална стабилност, постепенна фискална консолидация, съобразена както с икономическия цикъл, така и с възможностите на бюджета предвид наличните рискове и предизвикателства и необходимостта от предприемане на мерки за тяхното овладяване.

Стратегическите цели в тази област на политика на МФ се постигат чрез изпълнението на бюджетни програми „Бюджет и финансово управление“ и „Защита на публичните финансови интереси“.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на устойчивите и Целева стойност прозрачни публични Мерна финанси единица Наименование на Проект Прогноза Прогноза индикатора 2023 г. 2024 г. 2025 г.

1. Салдо по КФП % от БВП В рамките на В рамките на В рамките на правилата и ограничението по чл. ограничението по ограниченията по чл.

27 от ЗПФ чл. 27 от ЗПФ

27 от ЗПФ

2. Рейтингова оценка Брой Не се присъжда Не по-малко от Не се присъжда за България за открит точки - достигнатото бюджет, присъдена от индекс равнище от Международното последното бюджетно проучване с партньорство (IBP) тенденция към повишаване

2.19.6 Политика в областта на ефективното събиране на всички държавни приходи През периода 2023-2025 г. провежданата от Министерството на финансите данъчна политика е ориентирана към постигане на макроикономическа и бюджетна стабилност в средносрочен и дългосрочен план и осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните политики на правителството. Политиката в областта на данъците се характеризира с предвидимост, като същевременно се насърчава развитието на бизнеса и инвестиционната активност, стимулират се иновациите, енергийната ефективност и заетостта. В международен аспект данъчната политика на страната е насочена в подкрепа на функционирането на единния пазар на Европейския съюз, успешното осъществяване на цифровата трансформация на обществото и икономиката в Европа и на дейностите по справяне с климата и околната среда. През периода Министерството на финансите ще продължи активно да участва в структурите и дейността на ЕС и в инициативи на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в областта на данъците и административното сътрудничество.

Политиката в областта на хазарта е насочена към гарантиране законосъобразното организиране на хазартни игри и дейности и предотвратява организирането им без 150

издаден лиценз (нелегален хазарт) на територията на Република България, както и към ефективното администриране на приходите от държавни такси и вноски по Закона за хазарта.

Стратегическите цели на политиката в областта на ефективното събиране на всички държавни приходи Министерството следва с изпълнението на бюджетна програма „Администриране на държавни приходи”.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на ефективното събиране на Целева стойност всички държавни приходи Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2023 г. 2024 г. 2025 г.

1. Изпълнение на годишния на НАП % 100 100 100 план за приходите - дял на събраните приходи в общата стойност на планираните на АМ % 100 100 100 приходи

2. Дял на подадените по електронен път декларации – по чл.50 от ЗДДФЛ (декларациите по ЗДДС, ЗМ и % 84 87 87 чл.92 от ЗКПО се подават задължително по електронен път)

3. Относителен дял на декларираните задължения към НАП, погасени в рамките на календарната година, % 97 97 97 спрямо общия размер на декларираните през годината задължения

4. Развитие на контролната дейност на НАП чрез повишаване на капацитета за осъществяване на контрол в дигитална среда - Брой контролни производства:

- спрямо лица, осъществяващи търговска дейност в Брой 2 200 2 300 2 300 интернет;

- в които е използван софтуер за анализ на данни в Брой 600 400 450 електронен вид.

5. Относителен дял на изцяло или частично потвърдените от административна или съдебна инстанция ревизионни актове на АМ (отношение на % 100 100 100 броя потвърдени ревизионни актове /РА/, спрямо общия брой на издадените РА в рамките на отчетния период)

6. Дял на решените заявки от идентифицираните инциденти, проблеми или заявки за услуги, % 100 100 100 регистрирани в националната автоматизирана система Сървис Деск на АМ

7. Дял на подадените по електронен път декларации и документи от икономически оператори, свързани с % 100 100 изпълнение на дейности по митническо и акцизно законодателство в АМ

8. Осигуряване на наличност на информационни системи на АМ и интерфейси за комуникация със % 99 99 системи на ЕК и други държавни институции

9. Проверки и проучвания по подадени искания за издаване на лицензи за организиране на хазартни игри Брой 1544 2 100 2 200 и дейности

10. Проверки на лица за спазване на изискванията на Брой 700 700 700 Закона за хазарта 151

2.19.7 Политика в областта на управлението на дълга Стратегическите цели в тази област на политика на МФ се постигат чрез изпълнението на бюджетна програма „Управление на ликвидността”.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на Целева стойност управлението на дълга Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора

2023 г. 2024 г. 2025 г.

1.Дългови ограничения млрд./млн. законово законово законово лв. регламентирани регламентирани регламентирани стойности стойности стойности Забележка: Дълговите ограничения са измерител на стратегическата цел за осигуряване на необходимите ресурси за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на планирания дефицит по държавния бюджет и обезпечаване на законово регламентираните нива на фискалния резерв.

Сметна палата Сметната палата на Република България е държавен орган за независим външен одит в публичния сектор, създаден по силата на чл. 91 от Конституцията на Република България, който при осъществяването на своята дейност се отчита пред Народното събрание. Основна задача на Сметната палата е да контролира надеждността и достоверността на финансовите отчети на бюджетните организации, законосъобразното, ефективно, ефикасно и икономично управление на публичните средства и дейности.

Предвид спецификата в дейността и функциите на Сметната палата, проектът на бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. е изготвен при спазване на приложените най-добри международни практики – Методология за стратегическо планиране и Наръчник за извършване на оценка за потребностите от изграждане на капацитет във върховните одитни институции, разработени от Инициативата на ИНТОСАЙ за развитие (IDI).

Планираните за периода 2023-2025 г. бюджетни разходи са обвързани с основните стратегически приоритети и цели, които Сметната палата изпълнява в съответствие със законовите си правомощия. Разходните разчети на Сметната палата имат своето нормативно основание, посочено в Закона за Сметната палата, Правилника за устройството и организацията на дейността на Сметната палата, като са взети предвид и Програмата за одитната дейност, програмите за обучение и международна дейност и други програми.

Комисия за финансов надзор Комисията за финансов надзор е специализиран държавен орган за регулиране и надзор на небанковия финансов сектор. Комисията извършва регулация и надзор на финансовите пазари, които са част от единния европейски пазар на финансови услуги, и осъществява надзор за спазването на европейското законодателство.

152

Дейността на Комисията за финансов надзор попада в обхвата на функционална област „Регулация и надзор на небанковия финансов сектор“.

Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори е специализиран държавен орган за регулиране и надзор над регистрираните одитори, който осъществява периодични проверки на одиторските фирми, които извършват одити на предприятия от обществен интерес, изразяващи се в извършване на проверки за контрол на качеството на услугите с цел постигане на високо качество на предоставяните одиторски услуги. Комисията, като компетентен орган, е активно ангажиран в процеса по прилагане на европейското законодателство в областта на независимия финансов одит.

Комисията извършва разследвания, свързани с дейността на одиторите. Тя осъществява сътрудничество и обмен на информация с компетентните органи за публичен надзор над одиторите в другите държави-членки на ЕС. Приоритет на комисията е утвърждаването на правилата и процедурите за извършване на проверки на качеството на дейността на регистрираните одитори, както и годишните планове за проверки.

Дейността на комисията попада в обхвата на функционална област „Осъществяване на публичен надзор над регистрираните одитори“.

Комисия за защита на конкуренцията Основната роля на Комисията за защита на конкуренцията (Комисията, КЗК) е да предотвратява прилагането на антиконкурентни практики. От своето създаване през

1991 година до настоящия момент националният орган по конкуренция изпълнява своята мисия да гарантира разширяването на ефективната конкуренция и да стимулира развитието на свободната стопанска инициатива на пазарите в страната.

Като независим държавен орган, на КЗК са възложени обществено значими функции, свързани с осъществяване на контрол върху пазарните процеси, върху отношенията между пазарните участници и върху поведението на пазара както на малките предприятия, така и на компаниите и икономическите групи, заемащи съществен дял от съответния пазар.

Пълноправното членство на България в ЕС допълнително изисква Комисията за защита на конкуренцията да участва активно в прилагането на правилата по конкуренция на Съюза в сътрудничество с Европейската комисия и националните органи по конкуренция на страните членки. Ролята, която изпълнява КЗК като национален орган по конкуренция в държава от Европейския съюз, привлича вниманието на обществото към дейността й, като очакванията към Комисията са да гарантира непротиворечивото прилагане на националните и общностните правила по конкуренция и по този начин ефективно да бъде прекратено и предотвратено нарушаването на тези правила.

Дейността на Комисията за защита на конкуренцията попада в обхвата на функционална област „Защита на конкуренцията и контрол на законосъобразността при процедурите по възлагане на обществени поръчки и предоставяне на концесии“.

153

2.20. ФИНАНСОВО ОСИГУРЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ Народно събрание Планираните за периода 2023-2025 г. консолидирани бюджетни разходи са обвързани със стратегическите цели и приоритети по основни функционални области и програми, които Народното събрание изпълнява в съответствие с конституционните си правомощия. Стратегическите цели на Народното събрание за посочения период са насочени към:

1. Повишаване качеството на приеманите закони;

2. Осигуряване на ефективно представителство, публичност и прозрачност на дейността на Народното събрание;

3. Повишаване на ефикасността на парламентарния контрол;

4. Приоритизиране на международната дейност на Народното събрание и засилване на междупарламентарното сътрудничество;

5. Повишаване на тежестта на електронния обмен в дейността на Народното събрание.

За изпълнението на посочените цели, Народното събрание предвижда:

Към стратегическа цел 1:

- Правилно въвеждане в законите на изискванията на директивите и на мерките по прилагането на регламентите, включително на рамковите решения на Европейския съюз;

- Проверка за съответствие на законите с актовете на Европейския съюз, Закона за нормативните актове (ЗНА), Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС), включително с методологията, приложение към ПОДНС;

- Наблюдение и контрол по въпросите на Европейския съюз;

- Извършване на последващи оценки на законите, възложени при условията и по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и при спазване на механизма, определен в Закона за нормативните актове;

- Повишаване и укрепване на капацитета на администрацията на Народното събрание.

Към стратегическа цел 2

- Провеждане на съвместни инициативи, публични консултации и обсъждания със заинтересованите страни от законодателния процес с институции и неправителствени организации;

- Провеждане на проучвания (количествени и качествени) с цел осигуряване на информация относно нагласите и отношението на заинтересованите страни към законодателните инициативи;

154

- Провеждане на открити заседания на Народното събрание на постоянните и временни комисии, включително чрез излъчването им в реално време в интернет.

Към стратегическа цел 3

- Провеждане на изслушвания и разисквания по актуални въпроси представляващи обществен интерес.

Към стратегическа цел 4

- Участие на Народното събрание в международни програми и инициативи с оглед успешното изпълнение на външнополитическите приоритети на Република България.

Към стратегическа цел 5

- Въвеждане на електронен документооборот в законодателната дейност на Народното събрание. Въвеждане на електронен документооборот в дейността на администрацията чрез квалифициран електронен подпис.

Министерски съвет

2.20.1 Политика в областта на управлението на средствата от Европейския съюз Политиката в областта на управлението на средствата от Европейския съюз обхваща координацията на дейностите по програмирането, изпълнението, наблюдението и оценката на Споразумението за партньорство и програмите, съфинансирани от Европейските фондове при споделено управление за програмен период 2021-2027 г.

(ЕФСУ), Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), както и на други донорски програми. Към изпълнението на тази политика допринасят също управляващите органи, счетоводните органи и одитните органи на програмите, съфинансирани от ЕФСУ, както и съответните органи за управление и контрол по НПВУ, Швейцарско-Българската програма за сътрудничество (ШБПС) и по програмите, финансирани чрез Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) и Норвежкия финансов механизъм (НФМ) 2014-2021.

Политиката в областта на управлението на средствата от Европейския съюз се изпълнява чрез Бюджетна програма „Координация при управлението на средствата от Европейския съюз“.

Централното координационно звено планира и програмира политиките, финансирани от ЕФСУ, НПВУ и други донори, като в рамките на подготовката на съответните стратегически/програмни документи изготвя предложения за разпределение на финансовия ресурс между отделните програми, които се разходват по бюджетите на други ПРБ.

Във функцията си на Национално координационно звено по ФМ на ЕИП и НФМ 2014- 2021, дирекция „Централно координационно звено“ планира и разходва средства по Фонда за техническа помощ и Фонда за двустранни отношения. Във функцията си на Национално координационно звено по ШБПС, дирекцията ще планира и разходва средства по Фонда за техническа помощ и Фонда за подготовка на мерки за подкрепа.

Дирекция „Добро управление“ отговаря за координацията по разработването на Програмата за техническа помощ (ПТП). Дирекцията е определена за Управляващ 155

орган на ПТП, която е основен хоризонтален инструмент, чрез който да бъдат осигурени необходимите предпоставки за повишаване на добавената стойност на системата за управление и контрол на средствата от Споразумението за партньорство 2021-2027.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на управлението на средствата от Европейския съюз Мерна Целева стойност единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора*

2023 г. 2024 г. 2025 г

1. Осигурена адекватна нормативна Брой 2 2 2 уредба за изпълнение на програмите, разработени съфинансирани със средства от ЕФСУ проекти на нормативни актове

2. Функционираща Информационна Брой 1 1 1 система за управление и наблюдение

3. Осъществено наблюдение върху Брой ключови 87 69 44 изпълнението на НПВУ етапи и цели, заложени в НПВУ, върху чието изпълнение е осъществен текущ мониторинг

4. Електронни услуги, подкрепени за Брой 370 0 0 предоставянето им в транзакционен режим Посочените ключови индикатори измерват степента на изпълнение на стратегическа цел „Постигане на качествено подобряване на икономическата и социалната среда на българските граждани чрез изпълнение на целите и приоритетите на Кохезионната политика, Общата селскостопанска политика и Общата политика по рибарство на ЕС и на други донорски програми. Осигуряване на необходимите предпоставки за повишаване на добавената стойност от инвестициите, финансирани със средства от европейските фондове и други донорски програми, и за ефективно функциониране на системата за управление и контрол на тези средства.“ ✓ Индикатор „Осигуряване на адекватна нормативна уредба за изпълнение на програмите, съфинансирани със средства от ЕФСУ“ измерва разработените проекти на нормативни актове за регулиране на обществените отношения в областта на управлението на средствата от ЕФСУ. Ефективна нормативна уредба, свеждаща до минимум административната тежест за кандидатите и бенефициентите, е важна предпоставка за успешното изпълнение на програмите, съфинансирани с европейски средства.

✓ Наличието на Функционираща Информационна система за управление и наблюдение е от ключово значение за осъществяване на комуникацията между кандидатите/бенефициентите и управляващите органи, включително в 156

процесите на кандидатстване и отчитане, в изцяло електронна среда.

Системата е основен инструмент както за намаляване на административната тежест в тези процеси, така и за унифициране на правилата за изпълнение по отделните програми.

✓ Индикатор „Осъществено наблюдение върху изпълнението на НПВУ“ отразява извършвания от дирекция „Централно координационно звено“ текущ мониторинг на изпълнението на ключовите етапи и цели, заложени в Плана.

Постигането им е задължително условие за получаването на средства от ЕК за изпълнение на отделните реформи и инвестиции, предвидени в НПВУ. Затова дейността е ключова за гарантиране навременното изпълнение на инвестициите и за предприемане на необходимите действия за предотвратяване на рискове, свързани с евентуално забавяне или неизпълнение.

✓ Забележка: Индикатор „Електронни услуги, подкрепени за предоставянето им в транзакционен режим“ е избран след направен преглед и анализ на мерките и дейностите за изпълнение на стратегическите цели, заложени в Стратегията за развитие на електронното управление в Република България за периода 2014-2020 г., Актуализирана стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2019-2023 г. и Актуализирана пътна карта за изпълнението й. Изпълнението му е важен показател за постигане на цялостно обновяване на процесите, свързани с административната реформа.

Намаляването на административния натиск върху гражданите и бизнеса е важен приоритет в провежданата от Правителството политика. Чрез надграждането на ключови първични регистри, приоритетно се електронизират най-често използваните удостоверителни услуги за предоставянето им във вътрешно-административни услуги. Използването на уеб-базирана системна архитектура за предоставяне на услуги позволява предоставянето на факти, данни и обстоятелства на други администрации да се извършва в реално време по служебен път. Така се гарантира спазването на Закона за електронното управление относно еднократно събиране на данни и многократното им използване. Целевата стойност на индикатора, заложена в ОПДУ, е 750 бр.

Прогнозата за 2023 г. е изчислена като се взети предвид реално отчетените резултати до края на февруари 2022 г. (416 бр. електронни услуги) и предстоящото изпълнение по сключени договори (8 бр. през 2022 г. и 369 бр. през

2023 г., като от посочените бройки са изключени 27 бр. по проекти, по които има риск за изпълнението).

2.20.2 Политика в областта на осъществяването на държавните функции на територията на областите в България Областите са административно-териториални единици за провеждане на регионална политика, за осъществяване на държавно управление по места и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси. Стратегическата цел е провеждане на ефективна регионална политика и държавно управление по места, осигуряване на съответствие между националните и местните интереси, с оглед създаване на благоприятна среда за живот и модернизация на инфраструктурата, осигуряваща условия за растеж, заетост и подобряване качеството на живот.

157

2.20.3 Политика в областта на правото на вероизповедание Политиката в областта на вероизповеданията се регламентира от Конституцията на Република България и Закона за вероизповеданията.

Стратегическата цел е свободно и безпрепятствено упражняване на правото на вероизповедание, поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи в дългосрочен план.

За осъществяване на целите на политиката е ангажирана дирекция „Вероизповедания“ към администрацията на Министерския съвет.

2.20.4 Политика в областта на архивното дело Държавна агенция „Архиви” (ДАА) провежда държавната политика в областта на подбора, комплектуването, регистрирането, обработването, опазването, съхраняването и използването на документите от Националния архивен фонд (НАФ), както и в областта на развитието и усъвършенстването на архивното дело. Дейността на институцията е насочена към изпълнение на правителствената програма „Национален архивен фонд“ и политика „В областта на архивното дело“, във взаимовръзка с реализация на Стратегията на ДАА за периода 01.07.2021-31.12.2026 г. Отговорността за разпределението на публичните разходи за политиката „в областта на архивното дело” е отговорност на ДАА.

Към момента няма информация за финансиране на дейности, услуги и други форми на въздействие за сметка на средства, които се планират и разходват по други бюджети и сметките за средства от ЕС (ССЕС) в рамките на консолидираната фискална програма, но не са от отговорност на ДАА.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на архивното дело Целева стойност Мерна Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора единица 2023 г. 2024 г. 2025 г

1. Нормативни и/или методически указания в Брой 1 1 1 областта на е-архив и е-архивиране

2. Въведени архивни описания в Брой 1 1 1 Информационната система на държавните архиви (ИСДА)

3. Попълване на системата за е-архивиране Бр. постъпления - 1 1 с ценни е- документи Бр. 1 1 1 цифровизирани аудио-визуални документи

4. Вписвания в Регистъра на Националния Брой 1 1 1 архивен фонд

5. Посещения/показвания от потребители на Брой 1 1 1 данни от базите на информационната система на държавните архиви, Системата за е-архивиране, Регистъра на Националния архивен фонд и сайтовете на ДАА 158

6. Реставрирани листове от архивни документи Брой 31 000 31 500 32 000 (I-ва, II-ра и III-та степен на увреденост)

7. Изготвени кадри негатив за Застрахователния Брой 60 500 61 000 61 500 фонд на Държавна агенция „Архиви“ (ДАА)

8. Комплектувани постъпления Брой 500 515 520

9. Потребители/посещения/обсег на достигнати Брой 149 780/ 151 890/ 154 000/ хора на популяризаторските форми 266 600* 269 000* 272 000* Определени са ключови индикатори за измерване на изпълнението, обвързани със Стратегията на ДАА за периода 01.07.2021–31.12.2026 г. и съобразени с правомощията и отговорностите на Агенцията по Закона за НАФ.

В изпълнение на първата стратегическа цел „Усъвършенстване на администрацията”, ще продължи дейността на Агенцията за подобряване управлението на НАФ чрез осигуряване на необходими нормативни актове. В съответствие със своите компетенции ДАА има ангажимент за разработването и актуализирането на нормативни и методически документи, свързани с процесите по организация, експертиза, съхранение и използване на електронните документи в държавните и общинските институции, както и по предаване, опазване, съхранение и използване на ценните електронни документи в държавните архиви чрез Система за е- архивиране. В изпълнение на държавната политика за насърчаване въвеждане и използване на инструментите на електронното управление от държавната администрация се цели повишаване на ефективността на предоставените услуги, както и насърчаване прозрачността във взаимоотношенията между администрацията и потребителите.

Ключовият индикатор по първа стратегическа цел е:

• Нормативни и/или методически указания в областта е-архив и е-архивиране – обвързан е с нормативно определените правомощия на ДАА по отношение създаването, съхранението, опазването и използването на ценните електронни документи като част от функционирането на електронното управление.

Втората стратегическа цел „Опазване, съхранение и обогатяване на документалното наследство на нацията” е обвързана с обогатяването на НАФ с ценни документи, което е в пряка връзка с разширяване възможностите за достъп до архивна информация на всички заинтересовани страни.

Решаваща мярка за дългосрочното опазване на физическото състояние на архивните документи при процесите на тяхното съхранение и използване и за възстановяване на тяхното оригинално състояние в максимална степен е тяхната своевременна и прецизна реставрация и консервация.

Основна мярка за опазване на съдържанието на архивните документи в случай на тяхното физическо увреждане или загуба е изготвянето на Застрахователен фонд от техни микрофилмови копия, които гарантират възпроизвеждането на това съдържание, независимо от неизбежните промени на всякакви софтуерни платформи и хардуерни устройства и носители.

Осигуряване на архивохранилища, отговарящи на стандартите за опазването на ценните документи на нацията, е едно от основните задължения на ДАА с цел правилно 159

съхранение и опазване на ценните архивни документи, приети в държавните архиви.

Необходимо е предприемане на действия за обединяване на архивохранилищна площ за архивите, чийто документи се съхраняват на повече от едно място. Поетапното осигуряване на архивохранилища, отговарящи на стандартите за опазването на ценните документи на нацията е една от основните задължения на Държавна агенция „Архиви” с цел правилно съхранение и опазване на ценните архивни документи, приети в държавните архиви. Поддръжката на сградния фонд (административни сгради на държавните архиви) изисква ангажиране на допълнителен финансов ресурс.

Ключовите индикатори по втора стратегическа цел са:

• Брой реставрирани листове от архивни документи (І-ва, ІІ-ра и ІІІ-та степен на увреденост) – реставрацията и консервацията на архивни документи са основни дейности за тяхното опазване и дългосрочно използване;

• Брой изготвени кадри негатив за Застрахователния фонд на ДАА – попълването на Застрахователния фонд е основна дейност за съхраняване на съдържанието на архивните документи в случай на тяхна загуба;

• Брой комплектувани постъпления – обогатяването на НАФ с ценни документи е от приоритетно значение за ДАА в дългосрочен план и е една от най-важните дейности, осъществявани от държавните архиви. НАФ е исторически формирала се и постоянно попълваща се съвкупност от ценни документи, отразяващи материалния и духовния живот на обществото. Той се попълва с определените за постоянно запазване документи, създадени от дейността на държавните и общинските институции, с ценните документи на политически партии, юридически лица с нестопанска цел и търговски дружества. Важни източници за комплектуване са и документите на значими за обществото личности, както и документите за историята на България, получени от чуждестранни архиви, други институции, българи и български организации в чужбина;

Софтуерното управление на архивните процеси е третата стратегическа цел, насочена към ефективното и ефикасно изпълнение на основните функции на Агенцията за комплектуване, съхранение, опазване и предоставяне за използване на архивните документи и осигуряване на качествени услуги на нивото на съвременните изисквания за бързина и качество. Управлението на процесите по въвеждане в базите на ИСДА на архивни описания на съхраняваните документи и на техни дигитални копия, тяхната проверка и корекция чрез функционалностите на системата, е предпоставка за поддържане на максимално пълни, точни, постоянно актуални, достъпни за всички потребители данни от момента на проверката и концентрирани на едно място масиви с постоянно и устойчиво качество при по-ниски разходи на труд и запазване на резултатите от него. Така масивите, изготвени като професионално задължение от служители на ДАА, от своя страна са условие и средство за разширяване и улесняване на достъпа на всички потребители на архивна информация до данни за документите от НАФ и до дигитални копия на архивни документи, съхранявани в ДАА през публичните части на системите чрез техните функционалности и за ефективно извличане на необходимата информация.

Ефективното управление на документалното наследство на нацията изисква поддържане на максимално пълен и актуален Регистър на НАФ, независимо от мястото на съхранение на документите, определени като част от него. За тази цел ДАА поддържа публичен електронен регистър.

160

Разработването и внедряването през 2023 г. с проектно финансиране по Оперативна програма „Добро управление“ (ОПДУ) на Система за е-архивиране ще осигури приемането, съхранението, достъпа (с различни нива) и използването на ценни електронни документи от държавните и общинските институции, както и от видни за обществото личности, политически партии, юридически лица с нестопанска цел и търговски дружества, българи и български организации в чужбина с принос към българската история. Публичен достъп до базата данни от архивни описания ще се осигури чрез web-базиран интерфейс. Планираният за разработване през 2023 г. проект на Стратегия за развитие на е-архивиране в Република България с хоризонт до 2030 г. е в съответствие с актуализираната Стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2019-2025 г.

Ключовите индикатори по трета стратегическа цел са:

• Въведени данни в ИСДА – индикаторът включва въведените архивни описания и дигиталните образи в ИСДА. Поддържането и попълването на четирите нива на описание на информационната система на държавните архиви (ИСДА) е нормативно определено и е обвързано с ефективното и ефикасно изпълнение на основните функции на Агенцията, с улесненото управление на архивните процеси и с облекчения и улеснен достъп на потребителите на архивно описание до архивните документи;

• Попълване на Системата за е-архивиране – индикаторът включва комплектуване на нови постъпления с ценни е-документи и цифровизация на съхраняваните в държавните архиви аудио-визуални документи с цел тяхното опазване и предоставяне на възможност постоянен публичен достъп до съдържанието им.

Чрез внедряването през 2023 г., в изпълнение на проекта по ОПДУ, на Системата за е-архивиране ще се осигури приемането, съхранението, достъпа (с различни нива) и използването на ценни електронни документи от държавните и общинските институции, както и от видни за обществото личности, политически партии, юридически лица с нестопанска цел и търговски дружества, българи и български организации в чужбина с принос към българската история.

Архивирането на ценни електронни документи е в пряка връзка с обогатяването на НАФ и комплектуване на пълни по състав и съдържание архивни фондове.

• Вписвания в Регистъра на Националния архивен фонд – нормативно регламентирано е документите от НАФ да се водят на отчет в Регистър на НАФ, поддържан от ДАА, с цел централизиране на информацията за архивни фондове и документи в архивите, за архивните сбирки и отделни архивни документи – собственост на юридически и физически лица, както и за осигуряване на тяхната публичност;

• Посещения/показвания от потребители на данни от базите на информационната система на държавните архиви, Системата за е-архивиране, Регистъра на Националния архивен фонд и сайтовете на ДАА – индикаторът е обвързан с предходните два и е от съществено значение за измерване на удовлетвореността на потребителите на архивна информация във връзка с реализацията на приоритетните цели на Агенцията за улесняване и облекчаване на достъпа до националното документално богатство Изпълнението на четвъртата стратегическа цел „Иновативност в популяризирането на националното архивно наследство и дейността на ДАА” е обвързано с популяризирането на НАФ чрез формиране на общественото разбиране за значението и 161

функциите на Агенцията като национална институция, съхраняваща културно- историческото документално наследство и осигуряваща използване в общодостъпна форма на архивни документи от и в обществен интерес. Основните насоки за осигуряване на иновативност в популяризирането на НАФ и ДАА ще бъдат активно използване на информационно-комуникационните технологии за интерактивно представяне на архивни документи, процеси, дейности и продукции и активен диалог със заинтересованите страни в България и чужбина за реализиране на съвместни инициативи и обмен на добри практики.

Ключовият индикатор по четвърта стратегическа цел е:

• Брой потребители/посещения/обсег на достигнати хора на популяризаторските форми – индикаторът е свързан с нормативно определени задължения на ДАА за предоставяне за използване на архивни документи за популяризаторски цели/в популяризаторски форми. Популяризирането на документи от НАФ се осъществява чрез електронни издания, тематичните дигитални колекции в интернет, социалните медии – фейсбук, ютюб, туитър и инстаграм, изложби, представяния на издания с публикувани архивни документи и др.

Централна избирателна комисия Централната избирателна комисия организира и произвежда законосъобразни, честни и свободни избори и национални референдуми за осигуряване правото на всеки избирател да упражни правото си на глас и работи за повишаване на доверието в изборния процес. За периода 2023-2025 г. са разчетени разходи за изпълнението на дейността на Централната избирателна комисия като постоянно действащ независим държавен орган, насочен към организиране и произвеждане на законосъобразни избори и референдуми, разработени съобразно Изборния кодекс, при спазване принципите на върховенство на закона, публичност и прозрачност.

Дейността на Централната избирателна комисия попада в обхвата на функционалната област „Организиране и произвеждане на законосъобразни, честни и свободни избори и национални референдуми“.

За периода 2023-2025 г. са предвидени разходи за подготовката и произвеждането на избори съгласно Изборния кодекс.

Държавна комисия по сигурността на информацията Държавната комисия по сигурността на информацията отговаря за организирането, осъществяването, координирането и контролирането на дейността по защитата на класифицираната информация и осигуряването на еднаквата ѝ защита в национален и международен план.

Стратегическите и оперативните цели на Държавната комисия по сигурността на информацията включват:

• Защита на класифицираната информация от нерегламентиран достъп;

• Усъвършенстване, развитие, координация и общ контрол на системата за защита на класифицираната информация по персонална, документална, физическа, индустриална сигурност, сигурност на комуникационните и информационни системи (КИС) и криптографска сигурност;

162

• Усъвършенстване на системата за обучение по защита на класифицирана информация с цел изграждане на съзнание за сигурност сред лицата, ангажирани по Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ);

• Подобряване на институционалния и административен капацитет на Държавната комисия по сигурността на информацията за успешно изпълнение на мисията и функциите.

Бюджетната прогноза за периода 2023-2025 г. на Държавната комисия по сигурността на информацията цели финансовото осигуряване на дейността й, което ще гарантира устойчивост в изпълнението на приоритетите и заложените цели през периода.

Дейността на Държавната комисия по сигурността на информацията попада в обхвата на функционална област „Защита на класифицираната информация“.

Комисия за защита от дискриминация Комисията наблюдава и контролира спазването на Закона за защита от дискриминация и съответствието на новоприетото законодателство в страната и на подзаконовата нормативна уредба с неговите антидискриминационни разпоредби. Осъществява наблюдение и предприема мерки за съответствие на българското антидискриминационно законодателство с правото на ЕС и международноправните актове. Осъществява и координира международното сътрудничество в областта на антидискриминационната политика на Република България с международни органи и организации, както и със сходни чуждестранни институции.

Комисията за защита от дискриминация се явява и като национален орган по правата на човека към ООН.

Дейността на Комисията за защита от дискриминация попада в обхвата на функционална област „Противодействие и защита на гражданите от дискриминация“.

Администрация на президента Планираните разходи са обвързани с изпълнението на Програмата за работата на Администрацията на президента по осъществяване на конституционните правомощия на президента и вицепрезидента на Република България в интерес на гражданите и обществото.

Целите на Програмата включват:

• Защита и реализация на националните интереси на Република България, чрез активно участие в международните отношения;

• Устойчиво развитие на българската нация и държава;

• Защита на националната сигурност и териториалната цялост на Република България - президентът върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България;

• Усъвършенстване и развитие на съвременна, високо оперативна и функционираща администрация, която напълно да обезпечава организационно, логистично и финансово дейността на президента и вицепрезидента за изпълнение на правомощията им по Конституцията на Република България.

163

Поддържане и модернизиране на сградния фонд и прилежащите площи в съответствие с изискванията за представителност.

Дейността на Администрацията на президента попада в обхвата на функционална област „Осъществяване на конституционните правомощия на президента на Република България“.

Омбудсман Омбудсманът е застъпник на правата на хората и пазител на обществения интерес.

Основната функция на омбудсмана е да създава условия за достоен живот на всеки български граждани и защита на неговите права в обществена и институционална среда на респект и уважение към тях. В тази връзка държавата финансира дейността му, която е изключително разнородна и всеобхватна, а основните му инициативи са свързани предимно с:

• Правата на човека в местата за лишаване от свобода;

• Правата на децата;

• Правата на хората с увреждания;

• Правата на потребителите;

• Социалните права на гражданите;

• Здравеопазването;

• Образованието;

• Собствеността на гражданите;

• Опазването на околната среда;

Основните принципи, от които се ръководи омбудсманът са безпристрастност, независимост, справедливост, утвърждаване на правова държава, защита на най-добрия интерес на детето, преценка по вътрешно убеждение относно спазването на изискванията за добро управление.

В своята дейност Омбудсманът се подпомага от своята администрация, осъществява сътрудничество със сродни институции в други държави, както и с международни организации, чийто предмет на дейност обхваща защитата на правата на човека.

Взаимодейства с местните обществени посредници и други сродни институции в България, осъществява сътрудничество с неправителствени организации, чийто предмет на дейност обхваща защитата на правата на човека.

С новоприетия Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения на Омбудсмана са вменени нови отговорности касаещи външното одитиране, извършване на проверки на място, приемане и разглеждане на жалби срещу Комисията за защита на личните данни на лица, подали сигнали, включително за неосигурена защита или нарушения на поверителността на информацията за тях.

164

Параметрите, заложени в бюджетната прогноза, касаещи Омбудсмана, целят финансовото осигуряване на дейността му, което ще гарантира устойчивост в изпълнението на приоритетите и заложените цели през периода.

Дейността на Омбудсмана попада в обхвата на функционална област „Защита правата на гражданите“.

Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия Планираните разходи са за обезпечаване дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Комисията е независим държавен орган, който осъществява политиката на Република България за разкриването, обявяването и съхраняването на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия съгласно Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Предоставянето на висококачествени услуги в изпълнение на стратегическите и оперативните цели, и постигането на значими ползи/ефекти за обществото от изпълнението на функционална област „Архив на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия“ е основна цел и първостепенна задача на комисията.

През периода 2023-2025 г. комисията ще продължава да води целенасочена политика в изпълнение на задълженията си, произтичащи от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в три приоритетни направления, а именно:

• да установява и обявява принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на български граждани, заемали или заемащи публични длъжности, извършвали или извършващи публични дейности;

• да комплектува и съхранява в Централизирания архив документите на органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, съставени в периода от

9 септември 1944 г. до 16 юли 1991 г.;

• да осигурява достъп до тези документи.

Дейността на Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия попада в обхвата на функционална област „Архив на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия“.

Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество 165

Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) е независим специализиран постоянно действащ държавен орган за осъществяване на политиката по противодействие на корупцията, създаване на гаранции, че лицата, заемащи висши публични длъжности, изпълняват правомощията или задълженията си честно и почтено при спазване на Конституцията на Република България и законите, и предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него.

За постигане на целите на Закона за противодействието на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ), Комисията и органите на Комисията си взаимодействат, съобразно предоставената им компетентност с Прокуратурата, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Технически операции“, Държавна агенция „Разузнаване“, Служба „Военна полиция“, органите по приходите, Агенция „Митници“, Главния инспекторат на Министерския съвет, Инспекторатът по чл. 46 от Закона за администрацията към Висшия съдебен съвет и инспекторатите.

Дейността на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество попада в обхвата на функционална област „Осъществяване на превенция и противодействие на корупцията и публичност на имуществото на лицата, заемащи висши публични длъжности“, която включва само една бюджетна програма - „Превенция и противодействие на корупцията, публичност на имуществото на лицата, заемащи висши публични длъжности, установяване конфликт на интереси и отнемане на незаконно придобитото имущество“. Дейностите са съобразени с дефинираните в ЗПКОНПИ.

Предвидените със ЗПКОНПИ специфични дейности на Комисията са публични и прозрачни, и съобразно естеството на частта от функционалната област са насочени в следните направления:

• По превенция на корупцията – осигуряване на компетентна проверка за съществуващи възможности за корупционни практики и действия, и изразяване на тясноспециализирано становище при съгласуването на законопроекти, относно наличието на корупционен риск (чл. 32, ал. 1 от ЗПКОНПИ), и антикорупционно обучение;

• По противодействие на корупцията – събиране, анализ и извършване на проверки на сведения при и по повод информация за прояви на корупция;

• По установяване на конфликт на интереси при лица, заемащи висши публични длъжности – приемане, обработване, проверка, анализ и публикуване на декларациите за имущество и интереси;

• По отнемане на незаконно придобитото имущество – осъществяване на процедурите по налагане на обезпечителни мерки и отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество, в т.ч. съдебни производства, организиране на дейностите по управление и пазене на имуществото, върху което е наложено обезпечение на основание ЗПКОНПИ, води и поддържа регистър за обезпеченото имущество, както и механизъм за предоставяне за обществени нужди на отнети в полза на държавата имоти, изготвя проекти на удостоверения за наличието на обезпечителни мерки, наложени по реда на ЗПКОНПИ и други.

166

Комисия за защита на личните данни Планираните разходи по бюджета на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) са за финансиране на дейностите по осъществяване на ефективна защита на физическите лица по отношение на обработването на техните лични данни. В разчетите са планирани и средства, свързани с влизането в сила на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (обн., ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 04.05.2023 г.) и вменените с него нови задължения на КЗЛД.

Работата на комисията през следващия тригодишен период основно е свързана с ефективното прилагане на европейска правна рамка по защита на личните данни и обезпечаване на нейното реално приложение в националната система за защита на личните данни в Република България.

Дейността на Комисията за защита на личните данни попада в обхвата на функционална област „Защита на личните данни на физическите лица”.

Национален статистически институт Националният статистически институт (НСИ) осъществява независима статистическа дейност на Република България. Мисията на НСИ относно Националната статистическа система е да осигурява безпристрастна, обективна, навременна и точна информация за състоянието и тенденциите в развитието на икономиката, социалната сфера, демографията и околната среда.

Основна цел за развитието на Националната статистическа система за периода 2023-

2025 г. е да осигури непрекъснатост по отношение на разработването, изготвянето и разпространението на висококачествени, съпоставими и надеждни статистически данни, които да са основа за формулирането, изпълнението, мониторингът и оценката на всички политики в Европа и България и да помага на гражданите, създателите на политики, предприятията, академичните среди и медиите да вземат информирани решения.

Дейността на НСИ попада в обхвата на функционална област „Безпристрастна, обективна, навременна и точна информация за състоянието на Република България“.

Съвет за електронните медии Съветът за електронни медии е независим специализиран орган, който регулира медийните услуги и услугите на платформите за споделяне на видеоклипове, предоставяни от лица под юрисдикцията на Република България.

Съветът за електронни медии упражнява правомощията си, съгласно Закона за радиото и телевизията и осъществява приоритетите си в следните основни насоки:

• регулира медийните услуги чрез издаване на лицензии и регистрации за осъществяване на радио- и телевизионна дейност, вписва лицата, заявили намерение да осъществяват услуги по заявка и заявили намерение да предоставят услуги на платформа за споделяне на видеоклипове;

• осъществява надзор върху дейността на доставчиците на линейни медийни услуги относно спазването на разпоредбите на Закона за радиото и телевизията, на условията на издадените им лицензии, съответно заявените при регистрацията програмни ангажименти; осъществява надзор за спазване на 167

закона от доставчиците на нелинейни медийни услуги и надзор върху платформите за споделяне на видеоклипове.

Планираните за периода 2023-2025 г. бюджетни разходи са обвързани с основните приоритети и цели, които Съветът за електронни медии изпълнява в съответствие с определените му със Закона за радиото и телевизията правомощия.

Дейността на Съвета за електронни медии попада в обхвата на функционална област „Регулиране на медийните услуги и на услуги на платформи за споделяне на видеоклипове“ 168

Част IV.

Фискална децентрализация и бюджетни взаимоотношения с общините за периода 2023-2025 г.

Приходите на общините за 2023 г. са предвидени в размер на 3 237,0 млн. лв., като са разработени при съобразяване с отчета за 2022 г. и тенденциите в постъпленията през предходните няколко години. Предвижда се увеличение от 482,6 млн. лв. (17,5%) през

2023 г. спрямо КФП за 2022 г. главно поради наблюдаващата се стабилна тенденция на нарастване на постъпленията от имуществени данъци, таксата за битови отпадъци, таксите за технически услуги и приходите от продажби. В прогнозата за 2024 г. се предвиждат 3 349,2 млн. лв. приходи на общините, а за 2025 г. – 3 464,0 млн. лв.

В прогнозата за 2023 г. разходите на общините се предвижда да бъдат в размер на

9 759,7 млн. лв., които като относителен дял достигат 5,3% спрямо БВП, а спрямо общата структура на разходите по КФП – 12,9%. Разходите за местни дейности са в размер на 3 529,0 млн. лв. и представляват 36,2% от общите разходи на общините за следващата година.

Предвидените за 2023 г. разходи за делегираните от държавата дейности са в размер на

6 230,7 млн. лв., като са увеличени спрямо 2022 г. с 1 230,5 млн. лв.

Запазват се действащите политики за 2022 г., като тенденциите са за осигуряване на оптимално функциониране на всички системи през цялата година. Реализираните увеличения са с цел осигуряване на ефектите в целогодишен план, като са предвидени средства за 2023 г. за осигуряване на достигнатите нива на възнагражденията, съгласно актуализацията на ЗДБРБ за 2022 г. и утвърдените показатели с РМС № 50 от 2022 г. за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2022 г., изменено с РМС № 196 и РМС № 540 от 2022 г.

През 2023 г. е предвидено нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от

В прогнозата за 2024 г. и 2025 г. се предвиждат разходи за общините в размер съответно на 9 755,3 млн. лв. и 10 470,5 млн. лв., от които разходите за местни дейности са съответно 2 998,6 млн. лв. и 3 128,3 млн. лв.

169

В актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. е взето предвид увеличението от 1 януари 2023 г. на размера на минималната работна заплата от 710 лв. на 780 лв., като ефектите от размера на прогнозната минимална работна заплата за 2024 г. и 2025 г. са разчетени в индикативен размер, в съответствие с чл. 244 от Кодекса на труда.

Разчетените общо капиталови разходи през 2023 г. са в размер на 1 202,3 млн. лв.

Табл. IV-1: Основни бюджетни взаимоотношения на общините с централния бюджет (в хил. лв.) Основни бюджетни Проект от тях: Прогноза Прогноза взаимоотношения 2023 местни делегирани 2024 2025 Общо: 6 966 289,2 735 565,4 6 230 723,8 7 492 212,3 8 077 686,6 Обща субсидия за делегираните от

6 087 750,9 0,0 6 087 750,9 6 613 674,0 7 199 148,3 държавата дейности Обща изравнителна субсидия 404 000,0 404 000,0 0,0 404 000,0 404 000,0 Трансфер за зимно поддържане и

48 228,1 48 228,1 0,0 48 228,1 48 228,1 снегопочистване на общински пътища Целева субсидия за капиталови разходи 426 310,2 283 337,3 142 972,9 426 310,2 426 310,2 Източник: МФ В прогнозата за 2023 г. са включени размерите на основните бюджетни взаимоотношения между общините и централния бюджет в общ размер 6 966,3 млн.

лв., от които обща субсидия за делегираните от държавата дейности – 6 087,8 млн. лв.;

обща изравнителна субсидия – 404,0 млн. лв.; трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища – 48,2 млн. лв.; целева субсидия за капиталови разходи – 426,3 млн. лв.

Общата субсидия за държавни дейности за 2023 г. е увеличена с 1 198,5 млн. лв., от които 379,1 млн. лв. са разчетени допълнително във връзка с приетите промени със ЗИД на ЗДБРБ за 2022 г., 392,4 млн. лв. за увеличение на доходите на педагогическите специалисти в системата на предучилищното и училищното образование за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната и 72,0 млн. лв. за увеличение с 15 на сто на възнагражденията в общинската администрация.

За 2023 г. са осигурени предоставените през 2022 г. допълнителни трансфери по бюджетите на общините за капиталови разходи чрез увеличение на целевата субсидия за капиталови разходи в размер на 100,0 млн. лв., както и увеличение с още 30,0 млн.

лв. Предвидени са средства в размер на 50,0 млн. лв. за достигане на минималната работна заплата за 2023 г. в местните дейности.

В прогнозата за 2023 г. е предвиден ръст на изравнителната субсидия от 25,0 млн. лв.

спрямо 2022 г. и на целевата субсидия за капиталови разходи от 130,0 млн. лв. като за следващите две години се запазват нивата от 2023 г.

170

Част V.

Управление на средствата от европейските фондове и програми за периода 2023-2025 г.

1. НАЦИОНАЛЕН ФОНД Европейски социален фонд, Европейски социален фонд+, Европейски фонд за регионално развитие, Кохезионен фонд, Фонд за европейско подпомагане на най- нуждаещите се лица, REACT-EU, Механизъм за възстановяване и устойчивост, Фонд за справедлив преход, двустранни програми за трансгранично сътрудничество по външни граници на Европейския съюз и програми, съфинансирани от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм 2014-2021 г. и Швейцарско- Българска програма за сътрудничество При планиране на разходите по програмите, съфинансирани от Европейския социален фонд, Европейския социален фонд+, Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд и Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица, и двустранните програми за трансгранично сътрудничество по външни граници на Европейския съюз са взети под внимание правилата за съответния програмен период, етапът на изпълнение на всяка една от програмите, особеностите на подпомаганите сектори, както и характерът и сроковете за реализация на отделните проекти.

Оперативните програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд, са насочени към изграждане на балансирана и устойчива транспортна система чрез развитие и модернизация на ключовата транспортна инфраструктура за връзки от национално, трансгранично и европейско значение, развитие на динамична икономика, конкурентоспособна на европейския и световен пазар, развитие на екологичната инфраструктура и подобряване, опазване и възстановяване на природната среда и биоразнообразието, икономическо сближаване в европейски, национален и вътрешнорегионален план, социално сближаване и намаляване на регионалните диспропорции в социалната сфера като обхващат проекти с голям мащаб, реализуеми поетапно във времето с ангажиране на значителен финансов ресурс за тяхното изпълнение.

Част от инициативата NEXT GENERATION EU са механизмът REACT-EU за подкрепа на най-силно засегнатите от COVID-19 държави членки и региони с инвестиции, насочени към възстановяване на пазарите на труда, подпомагане на системите за здравеопазване и подкрепа на ликвидността на малките и средните предприятия, и Механизмът за възстановяване и устойчивост, чрез който се финансират реформи и инвестиции с цел смекчаване на икономическото и социалното въздействие на пандемията, както и превръщането на икономиките на ЕС в по- 171

устойчиви и издръжливи на сътресения и по-добре подготвени за предизвикателствата на екологичния и цифровия преход.

REACT-EU Заделеният за България ресурс по инициативата REACT-EU е в размер на 1,283 млрд.

лв., а средствата са разпределени в пет от действащите оперативни програми от програмен период 2014-2020 г., които позволяват финансиране на дейности, необходими за противодействие на COVID-19. С Решение № 573 на Министерския съвет от 2020 г. (изменено с РМС № 847 от 2020 г., РМС № 892 от 2020 г., РМС № 186 от 2021 г. и с РМС № 850 от 2021 г.), с което се одобри индикативно финансово разпределение по оперативни програми за периода 2014-2020 г. на средствата за България от Европейския съюз в подкрепа на преодоляването на последиците от кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19, и подготовка за екологично, цифрово и устойчиво възстановяване на икономиката (REACT-EU), като са предвидени средства за следните групи дейности: за системата на здравеопазването; подкрепа за най-уязвимите групи; за адаптиране на образователната система, както и за подкрепа за поддържане на заетост.

За 2023 г. предвидените разходи по механизма REACT-EU се очаква да бъдат в размер на 230,0 млн. лв., а за 2024 г. – 83,3 млн. лв.

В отговор на новите предизвикателства, породени от военния конфликт в Република Украйна, с приемането на Регламент (ЕС) № 2022/562 от 6 април 2022 г. за изменение на Регламенти (ЕС) № 1303/2013 и (ЕС) № 223/2014 по отношение на Действия по линия на сближаването за бежанците в Европа (CARE), на държавите членки е предоставена възможност да финансират широк кръг от инвестиции, предвидени в програмите им в областта на политиката на сближаване и насочени към справяне с миграционния натиск, включително чрез допълнителните средства, предоставени по линия на инструмента REACT-EU.

В част от оперативните програми са обособени отделни приоритетни оси:

• ОПИК – създадена е нова приоритетна ос Действия по линия на сближаването за бежанците в Европа (CARE). В рамките на приоритетната ос е предвидено изпълнението на мярка за подпомагане настаняването на бежанци от Украйна, потърсили убежище на територията на Република България. Мярката е насочена към оказването на навременна подкрепа на разселените лица от Украйна, обхванати от временна закрила на територията на Република България, чрез покриване на основните им нужди от настаняване и изхранване в места за настаняване и подслон. Конкретен бенефициент по мярката е Министерството на туризма, с цел осигуряване на възможност същото да насочи подкрепата към значителния брой бежанци от Украйна лица, на които е предоставена базова подкрепа за покриване на основните им нужди, и конкретно поемане на разходите за настаняване (нощувка) с включена закуска и топъл обяд;

• В тази връзка бяха обособени отделни приоритетни оси по ОПОС и ОПДУ;

• Допълнително с РМС № 328 от 2022 г. за одобряване на средства за обезпечаването на действия по линия на сближаването за бежанците в Европа, изменено и допълнено с Решения № 347, № 364 и № 471 на Министерския съвет от 2022 г., са одобрени общо 120,3 млн. лв. по ОПДУ, ОПОС и ОПРР.

172

Механизъм за възстановяване и устойчивост (МВУ) Механизмът за възстановяване и устойчивост (Recovery and Resilience Facility) е ключова програма на Инструмента за възстановяване на ЕС. С него на държавите членки се предоставят безвъзмездна финансова подкрепа и заеми за подпомагане на публичните инвестиции и реформи, предвидени в техните планове за възстановяване и устойчивост, както и за смекчаване на последиците за обществото, причинени от настоящата криза с COVID-19. Механизмът за възстановяване и устойчивост се прилага в широк кръг от сфери на политиката и включва области, свързани със сближаването, двата прехода (екологичен и цифров), конкурентоспособността, производителността, здравеопазването и интелигентните иновации и е на пряко управление от Европейската комисия в съответствие с Финансовия регламент.

Финансовата подкрепа е в допълнение към предоставената по линия на други фондове и програми на ЕС и не може да покрива същите разходи. Финансовата подкрепа се предоставя за постигане на общите и специфични цели, посочени в регламента.

Средствата се предоставят на държавите членки под формата на безвъзмездна помощ и под формата на заеми. Механизмът за възстановяване и устойчивост е резултатно ориентиран инструмент. Плащанията от страна на ЕК към България не са свързани с направените разходи, а с отчитането на етапи и цели. По линия на Механизма България получава само безвъзмездна финансова подкрепа.

С Решение за изпълнение на Съвета от 04.05.2022 г. за одобряване на оценката на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България беше одобрен Планът за възстановяване и устойчивост на Република България, финансиран от Механизма за възстановяване и устойчивост. Финансовият пакет, от който страната ни може да се възползва, към момента е 5,689 млрд. евро безвъзмездна финансова помощ.

Крайният срок за изпълнение на окончателните ключови етапи и цели на инвестиционните проекти и за реформите, финансирани със средства от Механизма за възстановяване и устойчивост, е 31 август 2026 г., а за извършване на плащанията –

31.12.2026 г.

Допустими за финансиране по Механизма са дейности, стартирали не по-рано от 1 февруари 2020 г. Крайният срок за плащания от ЕК към България е до 31 декември

2026 г. За да се осигури достатъчно време за оценка и одобрение, всички етапи и цели трябва да бъдат постигнати до 31 август 2026 г.

Обхватът на прилагане на Механизма се отнася до областите на политиката от европейско значение, структурирани в шест стълба:

1) Екологичен преход;

2) Цифрова трансформация;

3) Интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, включително икономическо сближаване, работни места, производителност, конкурентоспособност, научни изследвания, развитие и иновации, както и добре функциониращ вътрешен пазар със силни МСП;

4) Социално и териториално сближаване;

5) Здравеопазване, икономическа, социална и институционална устойчивост, с цел, освен другото - увеличаване на капацитета за реагиране при кризи и готовността за действия при кризи; и 173

6) Политики за следващото поколение, децата и младите хора, като например образование и умения.

Съгласно Плана за възстановяване и устойчивост на България се финансират реформи и инвестиции в следните области на интервенция:

1. Стълб Иновативна България с Компонент 1: Образование и умения;

Компонент 2: Научни изследвания и иновации и Компонент 3: Интелигентна индустрия;

2. Стълб Зелена България с Компонент 4: Нисковъглеродна икономика;

Компонент 5 Биоразнообразие и Компонент 6: Устойчиво земеделие;

3. Стълб Свързана България с Компонент 7: Цифрова свързаност; Компонент 8: Транспортна свързаност и Компонент 9: Местно развитие;

4. Стълб Справедлива България с Компонент 10: Бизнес среда; Компонент 11:

Социално включване и Компонент 12: Здравеопазване.

През 2023 г. предстои промяна на Националния план за възстановяване и устойчивост в сектор „Енергетика“ в съответствие с мерките и възможностите за финансова подкрепа по Регламент (ЕС) 2021/241 за създаване глава REPowerEU в отговор на затрудненията и смущенията на световния енергиен пазар, причинени от руското нашествие в Украйна. Заделените за България средства по глава REPowerEU са в размер на 480,0 млн. евро. Възможно е да бъдат предложени и допълнителни промени по заложените в Плана реформи и инвестиции при идентифицирането на обоснована невъзможност за изпълнението им.

Оперативни програми от програмен период 2014-2020 г.

През планирания период се очаква да бъдат реализирани следните големи проекти по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020 г.: АМ „Струма“ - Лот 3.1, Лот 3.3 и тунел „Железница“, Проект АМ „Европа“, Проект „Модернизация на железопътната линия София – Пловдив: жп участък Елин Пелин – Костенец, Проект „Модернизация на железопътната линия София – Драгоман - граница със Сърбия, участък Волуяк – Драгоман“ и Проект „Рехабилитация на железопътна линия Пловдив

– Бургас, Фаза 2“.

По-значимите проекти по ОП „Околна среда“ 2014-2020 г., които се очаква да бъдат реализирани в посочения период, са „Интегриран проект за воден цикъл на град Враца - II-ра фаза“ с бенефициент община Враца, „Интегриран воден проект за област Бургас“ от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр. Бургас и „Проектиране и изграждане на инсталация за комбинирано производство на енергия в София с оползотворяване на RDF – трета фаза на интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична община“.

- Оперативна програма „Региони в растеж“ - въз основа на предвидените дейности и индикативни срокове за изпълнението на проектите се очаква да се реализират заложения обем от разходи по програмата за периода. Очаква се да се реализират и двата договора за предоставяне на БФП с Министерство но здравеопазването: „Укрепване капацитета на болничната мрежа за реакция при кризи“ в общ размер на БФП 97,8 млн. лв. и „Подкрепа за структурите на извънболнична медицинска помощ и центровете за трансфузионна хематология за справяне с кризи“ в общ размер на БФП 31,5 млн. лв. Оперативната програма 174

с най-голяма насоченост към бизнеса е ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. Дейностите по тази оперативна програма са свързани със стимулиране на икономика с високи равнища на заетост, засилване на дългосрочната конкурентоспособност на българските предприятия, подкрепа на иновациите, подобряване на бизнес средата и др. В рамките на програмата бяха обособени няколко схеми за подкрепа на бизнеса при преодоляване на последиците от пандемията, а именно подкрепа на микро-, малки и средни предприятия за осигуряване на оборотен капитал, както и аналогични схеми за подкрепа на туристическия сектор и МСП, извършващи автобусни превози.

По-значимите проекти, които очакват реализация през периода, са по приоритетна ос 4:

Премахване на пречките в областта на сигурността на доставките на газ с един ИП 4.1.

„Подобряване на енергийната ефективност и сигурността на доставките чрез разработване на интелигентни системи за пренос на енергия“, а именно:

изграждането на територията на Република България на междусистемна газова връзка България – Сърбия – фаза 2 на проект „Изграждане на междусистемна газова връзка България – Сърбия“. Завършване на подготвителни дейности, необходими за начало на строителството на „Междусистемната газова връзка България – Сърбия“. Също така следва да се отбележи изградената вече Междусистемна газова връзка Гърция – България“.

Програмите, съфинансирани от Европейския социален фонд (ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г., ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ и ОП „Добро управление“) и Фонда за европейско подпомагане на най- нуждаещите се лица, са насочени към насърчаване на по-висока и по-качествена заетост, свързани с борбата с безработицата сред уязвимите групи на пазара на труда, най-вече младежите и продължително безработните, намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване, осигуряване на достъп до качествено образование и изграждане на научен, изследователски и иновационен потенциал в Република България и не на последно място – укрепване на институционалната среда за по-висока ефективност на публичните услуги за гражданите и бизнеса. Поради спецификата на изпълняваните мерки при такъв тип проекти, те се характеризират със сравнително по-бързото реализиране и съответно равномерен темп на усвояване на средствата и големия брой бенефициенти, към които те са насочени.

Двустранните програми за трансгранично сътрудничество (ТГС) по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II) на Европейския съюз имат за цел преодоляването на общи предизвикателства, установени съвместно в граничните региони, като същевременно се засилва процесът на сътрудничество за целите на разширяването и цялостното хармонично развитие на Европейския съюз. Основните приоритети по тези програми са в областта на опазването на природата, устойчивото развитие на туризма и засилване на икономическото сътрудничество между хората и институциите в граничните региони. Програмите навлизат в заключителен етап на изпълнение и се очаква разходите през прогнозния период да намаляват.

По отношение на приходната част са взети предвид спецификите в подхода за предоставяне на средства от страна на ЕК, а именно начина и сроковете на предоставяне на предварителното финансиране по отделни програми, мерки и механизми, както и въведеното годишно уравняване на сметки, което оказва влияние на стойността на приходите през всички години от прогнозния период.

175

Също така са отчетени спецификите и сроковете за годишното уравняване на сметките с ЕК на база представените от държавите членки годишни счетоводни отчети. В тези отчети се включва информация за изминалата счетоводна година, която обхваща периода от 1 юли на година „n-1” до 30 юни на година „n“. Съгласно това правило ЕК ще възстановява текущо 90% от допустимите разходи, включени в изпратените от държавите членки заявления за плащания, а останалата за възстановяване част ще се изчислява след приспадане на полученото годишно предварително финансиране и вече получените 90%. При годишното уравняване на сметките се взимат под внимание следните компоненти: общият размер на допустимите разходи, включени в исканията за плащане, изпратени до ЕК; отписаните и възстановените суми; сумите, подлежащи на възстановяване към края на счетоводната година; неподлежащите на събиране суми, както и полученото годишно предварително финансиране. На база на изчисленията Комисията уравнява съответното годишно предварително финансиране и изплаща всяка допълнителна дължима сума в срок от 30 дни от приемането на годишните счетоводни отчети.

Важно е да се отбележи, че всяко забавяне на темповете на извършване на разходи по програмите, съфинансирани със средства от ЕС, спрямо разчетените данни, би довело до намаляване размера на разходите, които се сертифицират към ЕК, което от своя страна ще се отрази в намаление на постъпленията към Република България през съответните години.

Програми от програмен период 2021-2027 г.

Съгласно проекта на Регламент за общоприложими разпоредби за програмен период 2021-2027 г., ЕФРР, ЕСФ+, Кохезионният фонд и ЕФМДР ще подпомагат пет цели на политиката:

• Цел на политиката 1: По-интелигентна Европа чрез насърчаване на иновативния и интелигентен икономически преход;

• Цел на политиката 2: По-зелена, нисковъглеродна Европа чрез насърчаване на чист и справедлив енергиен преход, зелени и сини инвестиции, кръгова икономика, приспособяване към изменението на климата и превенция и управление на риска;

• Цел на политиката 3: По-добре свързана Европа чрез подобряване на мобилността и регионалната свързаност на ИКТ;

• Цел на политиката 4: По-социална Европа – реализиране на европейския стълб на социалните права;

• Цел на политиката 5: Европа по-близо до гражданите чрез насърчаване на устойчивото и интегрирано развитие на градските, селските и крайбрежните райони и на местните инициативи.

На 06.07.2022 г. от страна на ЕК е прието Споразумението за партньорство с България на стойност 10,8 млрд. евро, в което се определя инвестиционната стратегия на страната в областта на политиката на сближаване за периода 2021-2027 г.

Програма „Развитие на човешките ресурси“ е първата програма в България за програмния период 2021-2027, която беше одобрена от Министерския съвет с РМС №

378 от 09.06.2022 г. и службите на ЕК на 01.08.2022 г. За периода 2021-2027 г. по линия на програмата е осигурено финансиране в размер на почти 3,850 млрд. лв., като в 176

сравнение с предходния програмен период 2014-2020 г. е договорено почти двойно увеличение на бюджета на програмата. Средствата са насочени към преодоляване на предизвикателствата, свързани с пазара на труда, заетостта, качеството на работните места, адаптиране на предприятията към променящите се изисквания и условия за работа, развитие на уменията на работната сила, насърчаване на социалното включване и равните възможности на възрастните, лицата с увреждания и специални потребности, както и други уязвими групи, вкл. и децата.

Програма „Околна среда“ е с бюджет 3,5 млрд. лв. Целите на ПОС 2021-2027 г. са свързани с подобряване на ВиК инфраструктурата и качеството на атмосферния въздух, екологосъобразно управление на отпадъците и опазване на богатото ни биоразнообразие. Мерките за превенция и управление на риска от наводнения, свлачища и горски пожари са в Приоритет „Риск и изменение на климата“.

Над 1 399,2 млн. лв. ще бъдат разходвани за разширяване и модернизация на ВиК инфраструктурата за вече консолидираните райони Велико Търново, Габрово, Плевен, София-град, София-област, Търговище, Хасково и Добрич. Сред допустимите мерки за Приоритет 1 „Води“ е и разработването на Регионални прединвестиционни проучвания за районите Благоевград, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик и Разград след тяхното консолидиране.

Над 611,5 млн. лв. са средствата по Приоритет 2 „Отпадъци“ за насърчаване на прехода към кръгова и основаваща се на ефективно използване на ресурсите икономика. Ще се финансират системи за разделно събиране и рециклиране на биоразградимите отпадъци, центрове за разделно събиране и подготовка за повторна употреба и поправка, рекултивация на депа, информационни и разяснителни кампании и др.

Над 773,5 млн. лв. ще бъдат насочени към мерки за редуциране на вредните емисии от битово отопление и транспорт, за справяне с вторичното разпрашаване, подобряване на мониторинга на качеството на атмосферния въздух (КАВ), както и за създаване на Национална мрежа на експерти по КАВ.

Програмата за конкурентоспособност и иновации за периода 2021-2027 г. е пряко насочена към постигането на интелигентен и устойчив растеж на българската икономика, както и осъществяването на индустриална и иновационна трансформация.

За изпълнението на ПКИП 2021-2027 е определен индикативен финансов ресурс в размер на 2,402 млрд. лв. от Европейския фонд за регионално развитие.

Като инструмент за прилагане на Европейската политика за сближаване за периода 2021-2027 г., по ПКИП 2021-2027 г. е предвидено да допринася за постигането на следните Цели на политиката (ЦП), определени на европейско ниво:

- ЦП 1 „По-конкурентоспособна и интелигентна Европа“ – Приоритет 1;

- ЦП 2 „По-зелена, нисковъглеродна и устойчива Европа“ – Приоритет 2.

Програма „Образование” 2021-2027 г.

С Решение на Европейската комисия C(2022)5828-08/08/2022 е одобрена програма „Образование“ с бюджет от 1 887,0 млн. лв., финансирана от ЕСФ+. Със средствата ще се насърчава равният достъп на всички деца и ученици до качествено и приобщаващо образование с акцент върху уязвимите групи. Ще се разшири дигиталното образователно съдържание, ще се повишат дигиталната компетентност и умения на педагогическите специалисти, учениците и родителите. Ще се насърчава въвеждането 177

на иновативни учебни програми и съдържание и ще се подкрепи изявата на талантите на учениците, особено в по-отдалечените райони на страната.

Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ 2021-2027 г. (ПНИИДИТ) отговаря на стратегическите потребности и приоритети на България за прилагане на обща политика за развитието на научните изследвания и иновациите и за цифровизация на публичния сектор с оглед създаване на условия за управление, базирано на данни в полза на ускореното икономическо развитие на страната. За изпълнението на ПНИИДИТ 2021-2027 е определен финансов ресурс в размер на 1,731 млрд. лв. от Европейския фонд за регионално развитие. Като инструмент за прилагане на Европейската политика за сближаване за периода 2021-

2027 г. ПНИИДИТ ще допринася за постигането на цел на политика 1 „По- интелигентна Европа чрез насърчаване на иновативния и интелигентен икономически преход“.

Програма „Развитие на регионите” 2021-2027 г. (ПРР) - основната цел на политиката за регионално развитие в България и съответно, стратегическа цел на новата ПРР 2021-

2027 г. е да създаде жизнени, силни и устойчиви региони като отговор на неблагоприятните демографски тенденции и задълбочаване на между-регионалните и вътрешно-регионалните различия. Предвижда се да бъде изцяло насочена към цел на политиката 5 – „Европа по-близо до гражданите чрез насърчаване на устойчивото и интегрирано развитие на всички видове територии и местни инициативи“. Целите на програмата ще бъдат адресирани чрез прилагането на интегриран териториален подход:

средствата ще се отпускат за финансиране на концепции за интегрирани териториални инвестиции (пакети с интегрирани проекти) в изпълнение на приоритетите на интегрирани териториални стратегии, като в подбора на проектите ще участват съответните териториални органи. Плащания към бенефициентите за реални инвестиции по ПРР 2021-2027 г. се предвиждат най-рано в края на 2023 г.

Програма „Транспортна свързаност“ (ПТС) - приоритетите допринасят за реализацията на Зелената сделка. Предвижда се транспортния сектор да намали значително своите емисии и да стане по-устойчив, както и екологичната мобилност да бъде новия метод за растеж на транспортния сектор. Предвидените инвестиции насърчават употребата на екологосъобразни видове транспорт и алтернативни горива, подобряват качеството на пътната инфраструктура и допринасят за намаляване на вредното въздействие върху околната среда на транспорта. Средствата ще бъдат инвестирани в едни от най-големите пътни и железопътни проекти у нас, в закупуването на специализирано оборудване във водния транспорт, както и инвестиции за намаляване на вредните емисии от транспорта. Одобрените средства по програмата са в размер на 3,72 млрд. лв.

В жп сектора основен приоритет са проектите за модернизация на жп линия София- Пловдив: жп участък Елин Пелин – Костенец фаза 2, железопътната линия София- Перник-Радомир, както и модернизация на отсечките от София до сръбска и македонска граници.

В пътния сектор е заложено изграждането на АМ „Русе – Велико Търново“ и на тунела под „Шипка“, който ще осигури бърза връзка между Централна, Северна и Южна България. Завършването на АМ „Струма“ е друг приоритет в оста за пътни проекти.

178

1.1. РАЗХОДНА ЧАСТ При планирането на разходите по програмите, съфинансирани от Европейския социален фонд, Европейския социален фонд+, Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд, Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица, вкл. средствата от механизма REACT-EU и двустранните програми за трансгранично сътрудничество по външни граници на Европейския съюз, са взети под внимание:

• етапът на изпълнение на оперативните програми;

• прогнозите на отделните органи и структури за периода 2023-2025 г.;

• изпълнението на прогнозите на Управляващите органи за минали години;

• спецификите на отделните програми от гледна точка на икономическата област, към която са насочени;

• договорените до момента средства по отделните оперативни програми;

• за програмите от програмен период 2021-2027 г. е направен анализ на исторически данни за изпълнението на оперативните програми в първите години от програмните периоди.

Прогнозите отчитат и потенциалните рискове, свързани с предизвикателството за достигане на праговете, съгласно условието за автоматично освобождаване от ангажимент (т. нар. правило N+3).

Отчетена е и необходимостта от текущо осигуряване на национални средства за извършване на плащания във връзка с въведените правила за възстановяване от 90%/95% от сертифицираните разходи преди годишното уравняване на сметките с ЕК на база представените от държавите членки годишни счетоводни отчети.

Очакваните разходи по Механизма за възстановяване и устойчивост се основат на актуалните към момента на изготвяне на прогнозата финансови планове по инвестициите, включени в одобрения на 04.05.2022 г. от ЕК Национален план за възстановяване и устойчивост. Прогнозните разходи по програмите, съфинансирани от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм 2014-2021 г. и Швейцарско-Българската програма за сътрудничество, са индикативни и обхващат бъдещи плащания по договори с бенефициенти и разходи на отделните органи и на програмните оператори за дейности за управление на програмите.

Разходите по НПВУ и програмите от програмния период 2021-2027 г. са пряко зависими от наличието на висока проектна готовност и административен капацитет, което при създалото се струпване на дейности по приключване на оперативните програми от програмен период 2014-2020 г. и стартиране на тези от програмен период 2021-2027 г. и инвестициите по НПВУ може да породи риск от неизпълнението им.

179

Граф. V-1: Разходи на Национален фонд – сметка за средства от ЕС за периода 2023-2025 г.

Източник: МФ

1.2. ПРИХОДНА ЧАСТ Планираните приходи за 2023-2025 г. по оперативните програми/програми, съфинансирани от Европейския социален фонд, Европейския социален фонд +, Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд, Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица и двустранните програми за трансгранично сътрудничество по външни граници на Европейския съюз, включват определения индикативен размер на разходите, които се очаква да бъдат възстановени от ЕК през този период.

Прогнозните приходи са изчислени, като са взети под внимание следните особености:

• 90% (за програмен период 2014-2020) и 95% (за програмен период 2021-2027) от размера на разходите по оперативни програми, съответстващи на европейското съфинансиране, извършени през последните два месеца на предходната година.

Съгласно правилата на ЕК само заявленията за плащане, които страната-членка изпраща до 31 октомври гарантирано ще бъдат възстановени в рамките на годината, в която са изпратени. Поради тази причина всички заявления за плащане, които се очаква да бъдат изпратени след тази дата, са планирани за получаване през следващата година;

• 90% (за програмен период 2014-2020) и 95% (за програмен период 2021-2027) от размера на разходите по оперативни програми, съответстващи на европейското съфинансиране, извършени през първите десет месеца на настоящата година;

• до 10% (за програмен период 2014-2020) и до 5% (за програмен период 2021- 2027) от размера на сертифицираните разходи през предходната счетоводна 180

година, които се очаква да бъдат възстановени от ЕК при годишното уравняване на сметките;

• предварителното годишно финансиране по оперативните програми за програмен период 2014-2020 г.;

• предварителното годишно финансиране по програмите за програмен период 2021-2027 г.;

• допълнително предварително финансиране по програмите за програмен период 2021-2027 г. във връзка с FAST-CARE;

• предварителното годишно финансиране (вкл. за средствата от REACT-EU), което се очаква да получи/възстанови България след годишното уравняване на сметките.

За 2023 г. не е предвидено получаването на приходи по Механизма за възстановяване и устойчивост, тъй като се очаква да не бъдат изпълнени заложените в профила на плащанията за годината етапи и цели, за които ще е нужно да бъдат отчетени редица законодателни промени. Друга причина, поради която не е предвидено получаване на приходи, е очакваното предложение за промяна на Националния план за възстановяване и устойчивост, поради невъзможност да се изпрати към ЕК искане за плащане докато трае тази процедура.

По отношение на приходите от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм за периода 2014-2021 г., Офисът на ЕИП и НФМ превежда средства два пъти в годината на база прогнози, изготвени от Програмните оператори за индикативния размер на разходите по програмите.

Граф. V-2: Приходи на Национален фонд – сметка за средства от ЕС за периода 2023-2025 г.

Източник: МФ 181

2. ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“

2.1. ПРИХОДИ И ПОСТЪПЛЕНИЯ При разработване на разчетите за приходите и постъпленията за периода 2023-2025 г.

по програмите, финансирани от ЕС, е взет под внимание определеният индикативен размер на разходите, който се очаква да бъде възстановен от ЕК през този период.

Очакваните приходи и постъпления по години са, както следва: 2 792,4 млн. лв. през

2023 г., в размер до 2 729,7 млн. лв. през 2024 г. и в размер до 2 847,9 млн. лв. за 2025 г.

Граф. V-3: Приходи (без постъпленията) на ДФ „Земеделие“ – сметка за средства от ЕС за периода 2023-2025 г.

Източник: МФ

2.2. РАЗХОДИ И ПЛАЩАНИЯ Очакваните разходи и плащания за периода 2023-2025 г. са, както следва: 3 222,0 млн.

лв. за 2023 г., 3 282,0 млн. лв. за 2024 г. и 3 746,7 млн. лв. за 2025 г.

Граф. V-4: Разходи (без плащанията) на ДФ „Земеделие“ – сметка за средства от ЕС за периода 2023-2025 г.

182

Източник: МФ ОБЩА СЕЛСКОСТОПАНСКА ПОЛИТИКА ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г.

Приоритетите в областта на селскостопанската политика са насочени към осигуряване на стабилна пазарна среда, подкрепа на доходите на земеделските стопани и развитие на селските райони.

Основните инструменти за провеждането на общата селскостопанска политика са директните плащания и пазарната подкрепа на земеделските стопани (1-ви стълб на ОСП) и политиката за развитие на селските райони (2-ри стълб на ОСП).

По линия на първия стълб на ОСП ще се изплащат средства за подпомагане на земеделските стопани по обвързани и необвързани с производството схеми за директни плащания и за пазарна подкрепа.

По схемите за директни плащания на земеделски стопани за сметка на ЕС през периода 2023-2025 г. се предвижда да бъдат усвоявани за 2023 г. – 1 607,4 млн. лв., за 2024 г. –

1 615,3 млн. лв. и за 2025 г. – 1 607,2 млн. лв.

Мерките за пазарна подкрепа за периода 2023-2025 г. могат да включват различни механизми – интервенции, с цел стабилизиране на пазара в сектори като зърнени култури, ориз, мляко; помощи за повишаване на консумацията на някои продукти;

пазарна подкрепа за лозаро-винарския сектор, пчеларство, плодове и зеленчуци и други.

Общият бюджет за финансиране на пазарни мерки за 2023 г. са планирани 129,6 млн.

лв., от които 55,6 млн. лв. от националния бюджет, а през 2024 г. прогнозата за плащане е в размер на 127,6 млн. лв., в това число 53,6 млн. лв. национални средства, като за

2025 г. средствата са в размер на 129,6 млн. лв. от които 55,6 млн. лв. от националния бюджет. Съгласно законодателството на ЕС национално съфинансиране се прилага по следните пазарни мерки: Схема „Училищен плод“, Схема „Училищно мляко“;

Подпомагане в сектор Вино – мярка „Информиране в държавите членки“, „Популяризиране в трети държави“; „Публична интервенция на зърно“; „Национална програма по пчеларство“, „Промоционални програми за земеделски продукти“ и Схема „Оперативни програми на организации на производители на плодове и зеленчуци“.

По линия на втория стълб на ОСП ще се изплащат средствата за развитие на селските райони, както следва:

- за 2023 г. – 1 163,3 млн. лв., от които 780,3 млн. лв. са средства от ЕС и 383,0 млн. лв. национално съфинансиране и авансови плащания;

- за 2024 г. – 1 262,8 млн. лв., от които 845,5 млн. лв. са средства от ЕС и 417,3 млн. лв. национално съфинансиране и авансови плащания.

- за 2025 г. – 1 800,1 млн. лв., от които 1 150,1 млн. лв. са средства от ЕС и 650,0 млн. лв. национално съфинансиране и авансови плащания.

В средносрочен план средствата, които страната ни предвижда да усвоява по програмите на ЕС и да изплаща за селскостопанската политика са, както следва:

183

Табл. V-1: Разходи и плащания за селскостопанската политика за периода 2023-

2025 г.

(млн. лв.)

2023 г. 2024 г. 2025 г.

Средства от ЕС 2 731,5 2 766,1 2 987,9 Национално съфинансиране и авансови плащания 439,2 470,9 705,6 Общо 3 170,7 3 237,1 3 693,5 Източник: МФ ОБЩА РИБАРСКА ПОЛИТИКА ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г.

Преобладаващата част от мерките по Програмата за морско дело и рибарство за периода са насочени към:

• повишаване на конкурентоспособността и жизнеспособността на предприятията в сектор рибарство;

• насърчаване на устойчиво, отличаващо се с ефективно използване на ресурсите рибарство;

• диверсификация на дейностите в рамките на сектор рибарство, както и в други сектори на морската икономика;

• подобряване на пазарната организация за продуктите на риболов и аквакултурите;

• рибарски пристанища, кейове за разтоварване и покрити лодкостоянки.

В средносрочен план средствата, които страната ни предвижда да усвоява по програмите на ЕС и да изплаща за общата рибарска политика са, както следва:

Табл. V-2: Разходи и плащания за рибарската политика за периода 2023-2025 г.

(млн. лв.)

2023 г. 2024 г. 2025 г.

Средства от ЕС 40,5 34,3 37,4 Национално съфинансиране и авансови плащания 10,8 10,7 15,7 Общо 51,3 45,0 53,2 Източник: МФ 184

3. ДРУГИ СМЕТКИ ЗА СРЕДСТВА ОТ ЕС И СРЕДСТВА ПО МЕЖДУНАРОДНИ ПРОГРАМИ И ДОГОВОРИ, ЗА КОИТО СЕ ПРИЛАГА РЕЖИМ НА СМЕТКИТЕ ЗА СРЕДСТВА ОТ ЕС С актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. са разчетени приходи, разходи и съответното съфинансиране от държавния бюджет по други сметки за средства от Европейския съюз и средства по международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от Европейския съюз.

Разчетите са изготвени на база предложенията на първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет за очакваните приходи и разходи, включително и за съфинансирането им, по различните международни програми, проекти и договори.

В прогнозата за периода 2023-2025 г. на Министерството на вътрешните работи са включени средства по Европейския фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и Европейския фонд „Вътрешна сигурност“, проекти, програми и грантови споразумения.

Прогнозираното национално съфинансиране по тях за периода 2023-2025 г. възлиза съответно на по 35,0 млн. лв. за 2023 и 2024 г. и на 27,2 млн. лв. за 2025 г.

В рамките на прогнозните средства за периода 2023-2025 г. на другите сметки за средства от Европейския съюз и средства по други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от Европейския съюз на Министерството на образованието и науката (МОН) са включени средства по Програма „Еразъм+“ и Програма „Европейски корпус за солидарност“, както и други проекти и грантови споразумения.

В прогнозата за периода 2023-2025 г. в областта на регионалното развитие са разчетени приходите и разходите за дванадесетте програми на Европейския съюз по трите направления на европейското териториално сътрудничество (ИНТЕРРЕГ):

трансгранично (V-A), транснационално (V-B) и междурегионално (V-C), съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Инструмента за предприсъединителна помощ II (ИПП II) и Европейския инструмент за съседство (ЕИС) за периода 2014-2020 г. и за периода 2021-2027 г., в които България участва.

За периода 2023-2025 г. по другите сметки за средства от Европейския съюз са разчетени приходи, разходи и съответното съфинансиране от държавния бюджет по Механизма за свързване на Европа, сектор Транспорт, с основен бенефициент Национална компания „Железопътна инфраструктура“.

185

Граф. V-5: Приходи и разходи по другите сметки за средства от ЕС и средства по други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от ЕС за периода 2023-2025 г.

(в млн. лв.) Източник: МФ

4. ВНОСКИ В ОБЩИЯ БЮДЖЕТ НА ЕС ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г.

4.1. ПРОГНОЗА ЗА ВНОСКАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ОБЩИЯ БЮДЖЕТ НА ЕС Актуализираната прогноза за размера на вноските на Република България в общия бюджет на Европейския съюз (ЕС) по години за периода 2023-2025 г. е, както следва:

2 042,4 млн. лв. за 2023 г., 2 156,3 млн. лв. за 2024 г. и 2 244,1 млн. лв. за 2025 г.

Тази прогноза е изготвена въз основа на действащото Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета oт 14 декември 2020 година относно системата на собствените ресурси на ЕС и за отмяна на Решение 2014/335/ЕС, Евратом, както и въз основа на публикуваното на

7 юни 2022 г. Съобщение на Европейската Комисия (ЕК) до Европейския Парламент и Съвета относно извършената техническа корекция на Многогодишната финансова рамка (МФР) за 2023 г. в съответствие с член 4 от Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета за определяне на Многогодишната финансова рамка за годините 2021-2027 (документ COM(2022) 266 final; ST 9939/22).

По-конкретно актуализираната прогноза за вноските на България в бюджета на ЕС за периода 2023-2025 г. е изготвена въз основа на следните параметри и прогнозни данни:

➢ Размера на бюджетните кредити за поети задължения за всяка от годините в периода 2023-2025 г. (т.нар. „тавани“) на МФР, като конкретно за 2024 г. и 186

2025 г. с добавени прогнозни данни за средствата, които е възможно в рамките на дадената година да бъдат мобилизирани по линия на специалните инструменти на ЕС (по данни от документ COM(2022) 266 final; ST 9939/22);

➢ Прогнозни данни за брутния национален доход (БНД) на България за периода 2023-2025 г. от пролетната макроикономическа прогноза за периода 2023-

2025 г.;

➢ Прогнозни данни за приходите от мита за България, предоставени от дирекция „Данъчна политика“ в Министерство на финансите ;

➢ Прогнозни данни за нетните приходи от данъка върху добавената стойност (ДДС) за България по години за 2023-2025 г. (и прилагане на претеглена средна ставка от 2016 г. за трите години в съответствие с новата подобрена методология за изчисляване на ресурса на база ДДС), вземайки предвид данните от пролетната макроикономическа прогноза и отчитайки тенденциите при потреблението, цената на суровия петрол тип „Брент“, цената на неенергийните суровини в щатски долари, валутния курс, изменението във физическите и стойностните обеми при вноса на стоки и услуги, както и рисковете от продължителността на военния конфликт в Украйна;

➢ Прогнозни данни за образуваните, рециклираните и нерециклираните отпадъци от опаковки от пластмаса по години в България за периода 2023-2025 г., изготвени въз основа на инструмента на ЕК за прогнозиране (версия към

22.03.2023 г.), данни за отпадъците от опаковки от пластмаса за 2020 г., които България е докладвала към Евростат, както и актуални национални данни за количествата образувани отпадъци за 2021 г. от Националния статистически институт и реални темпове на растеж на БНД за България в съответствие с пролетната макроикономическа прогноза, като са приложени предвидените в действащото законодателство за системата на собствените ресурси ставка от 0,80 евро на килограм нерециклирани отпадъци от опаковки от пластмаса и годишна корекция за България;

➢ Прогнози по години за 2023-2025 г. за участието на България във финансирането на брутното намаление за Австрия, Дания, Германия, Нидерландия и Швеция и за вноска за корекция за неучастие на съответни държави членки в някои политики за свобода, сигурност и правосъдие, като за целта са приложени съответно разпоредбите на Решението за собствените ресурси при използване на данни и прогнози за дефлатора на БВП с оглед изчисляване на вноската за участието във финансирането на брутното намаление, а по отношение на корекцията за неучастие – темпът на нарастване на дължимите през последните години вноски;

➢ Размерът на прогнозираните ресурси на база ДДС и БНД за България за 2023 г.

включва съответните суми за т.нар. „ДДС- и БНД-баланси“, които са платени на

01.03.2023 г. съгласно полученото от ЕК официално искане за плащане и които включват 10,7 млн. лв. баланс на ресурса на база ДДС, 64,0 млн. лв. баланс на ресурса на база БНД и приспадане на 32,3 млн. лв. по линия на ресурса на база БНД вследствие ефекта от разпределяне по държави членки на общия размер на допълнителните постъпления от балансиращото упражнение, чийто общ нетен ефект възлиза на платени от страна на България общо 42,4 млн. лв. Също така прогнозираният размер на ресурсите на база ДДС и БНД за България за 2024 г.

включва съответните суми за т.нар. ДДС- и БНД-баланси, които следва да се платят през 2024 г., като те съответстват на съобщената на 27.01.2023 г. от Европейската комисия дължима сума през 2024 г. от 41,5 млн. лв., която 187

включва 14,0 млн. лв. баланс на ресурса на база ДДС, 82,5 млн. лв. баланс на ресурса на база БНД и приспадане на 55,0 млн. лв. по линия на ресурса на база БНД вследствие ефекта от разпределяне по държави членки на общия размер на допълнителните постъпления от балансиращото упражнение;

➢ В прогнозирания размер на вноската от Традиционни собствени ресурси (ТСР) – мита, за 2023 г. е включена сумата от 42,1 млн. лв. за евентуално плащане на изчислени от ЕК по предварителни оценки лихви за забавено плащане поради очаквана от ЕК загуба в размер на 109,4 млн. лв. на ТСР-мита от България във връзка с вноса на текстилни изделия и обувки със занижена стойност с произход от Китайската народна република, платена от България през декември 2021 г.

Имайки предвид, че темата за предварителните оценки на ЕК за загуба на ТСР- мита (включително за лихвите за забава) е обект както на официална кореспонденция на двустранно равнище, така и на обсъждания в съответни компетентни комитети и работни групи на равнище ЕС, е възможно да настъпят промени в размера на съобщените от ЕК главници и лихви за забавено плащане за държавите членки;

➢ Прогнозни данни за 2023 г. и 2024 г. за приходите от мита, ДДС-базите и БНД на останалите държави членки от изпратения от ЕК първи комплект прогнозни данни във връзка със заседанието на Консултативния комитет по собствените ресурси (ККСР) – Подкомитет „Прогнози“ през месец май 2023 г., подготвени на база есенната прогноза на ЕК от 2022 г. и преизчислени чрез прилагане на очакваните стойности за номиналните растежи на БВП и БНД съгласно нея с оглед изчисляване на съответните вноски за 2025 г.;

➢ Прогнозни данни за вноските от ресурса на база нерециклирни отпадъци от опаковки от пластмаса за 2023-2025 г. на останалите държави членки от разработения за целта инструмент на ЕК за прогнозиране (версия към

22.03.2023 г.), при което за всяка от годините в периода 2023-2025 г. са приложени предвидените годишни корекции за част от държавите членки в Решението за собствените ресурси;

➢ Данни за т.нар. „други приходи“ в бюджета на ЕС, в т.ч. от очакваните вноски от Обединеното кралство в съответствие със споразумението за оттеглянето му от ЕС от доклада на ЕК до Европейския парламент и Съвета „Дългосрочна прогноза за бъдещите входящи и изходящи парични потоци на бюджета на ЕС за периода 2023-2027 г.“ (документ COM(2022) 315 final от 30.06.2022 г.;

ST10877).

Оценка на бюджетните ефекти от промените в допусканията, макроикономическите показатели и/или в нормативната уредба по години за периода 2023-2025 г.

Проведените симулации показват, че промяната в размера на всеки един от компонентите на вноската на България в бюджета на ЕС, както и на лежащите в основата му приходи и/или макроикономически показатели, би довела до правопропорционално изменение в общия размер на вноската.

Конкретно по отношение на ресурса на база ДДС, обаче, следва да се има предвид, че ДДС-базата на съответната държава членка, въз основа на която се изчислява и самият ресурс на база ДДС, се ограничава до 50% от брутния ѝ национален доход и в този смисъл ресурсът на база ДДС би могъл да нараства до определени граници. Това ограничение не засяга България по отношение на прогнозираната вноска на ресурса на база ДДС за периода 2023-2025 г.

188

Намаляването (или увеличаването) на който и да било от останалите собствени ресурси от България ще доведе до съответно увеличаване (или намаляване) на размера на ресурса ѝ на база БНД, т.е. налице е обратнопропорционална зависимост.

Поради структурата на системата на собствените ресурси на ЕС и взаимообвързаността между елементите ѝ, промени в размера на собствените ресурси, предоставяни от останалите държави членки, биха дали отражение върху размера на ресурса на база БНД и от България, като зависимостта в общия случай е обратнопропорционална.

Независимо от предварителните прогнози за приходите от мита, в съответствие с действащото решение за собствените ресурси държавите членки ще превеждат в бюджета на ЕС 75% от реално събраните суми.

В процеса на изпълнението на бюджета на ЕС е възможно да се наложи промяна в размера (увеличение или намаление) на вноската на България поради въздействието на следните фактори: възникнали непредвидени допълнителни нужди от средства по бюджета на ЕС при изпълнение на разходните политики; промяна в размера на другите приходи на ЕС (извън собствените ресурси, вкл. установяването на излишък или дефицит от предходната година); промяна в размера на събраните традиционни собствени ресурси от всички държави членки; периодични актуализации на данните за предишни години за ДДС-базите, за БНД на държавите членки и на количествата нерециклирани отпадъци от опаковки от пластмаса с оглед постигане на по-голяма точност при изчислението на вноските им, промяна в законодателството на ЕС, регулиращо предоставянето на собствените ресурси или други аспекти от системата на собствените ресурси на ЕС и др.

При подготовката на настоящата прогноза, заради несигурността за продължителността на преговорния процес и за крайните му резултати, не са взети предвид предложените от Европейската комисия на 22.12.2021 г. нови собствени ресурси на база механизма за въглеродна корекция на границите, европейската схема за търговия с емисии и остатъчните печалби на най-големите многонационални предприятия.

4.2. ПРОГНОЗА ЗА ВНОСКИТЕ НА БЪЛГАРИЯ СЪГЛАСНО ПРОЕКТА НА СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ФИНАНСОВ ПРИНОС МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ СЪГЛАСНО ЧЛЕН 7 ОТ РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2022/2463 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА Изготвена е прогноза за вноските на България за периода 2023-2025 г. съгласно проекта на Споразумение за финансов принос между Република България и Европейската комисия съгласно член 7 от Регламент (ЕС) 2022/2463 на Европейския парламент и на Съвета, който се отнася до създаването на инструмент за предоставяне на подкрепа на Украйна през 2023 г. (макрофинансова помощ +). По същество, чрез споразуменията за принос, които ще сключат с Европейската комисия, България и останалите държави членки ще се ангажират, при определените в Регламент (ЕС) 2022/2463 и образеца на споразумение условия, да покриват т.нар. „лихвена субсидия“, като правят вноски под формата на външни целеви приходи в бюджета на ЕС в периода 2024-2027 г., във връзка с евентуалното поемане от страна на ЕС на лихви по отпуснатия на Украйна заем в размер до 18 млрд. евро под формата на инструмента „макрофинансова помощ +“.

189

В тази връзка се предвиждат вноски от страна на България в размер на не повече от 6,7 млн. лв. на година в периода 2024-2025 г.

Прогнозата е в съответствие с приложеното в образеца на споразумение за принос разпределение за максималния размер на вноските по държави членки за периода 2024-

2027 г., като взима предвид предоставените при обсъжданията му разяснения от страна на Европейската комисия, че прогнозите ѝ са изготвени при предвиждане на равни годишни вноски.

Допуска се, че вноските от България не следва да превишават определения в разпределението към образеца на споразумение максимален размер. Възможни са обаче варирания в отделните години поради включените в образеца на споразумение за принос особености. По-конкретно, очаква се част от финансирането за лихвената субсидия при възможност да се поеме от бюджета на ЕС, като държавите членки покриват останалата част. Също така разлики между отделните години ще са възможни поради прилагането на различен размер на т.нар. „БНД-ключ“ съобразно размера му в последния одобрен годишен или коригиращ бюджет на ЕС. В началото на 2024 г.

Европейската комисия ще съобщи на държавите членки окончателните суми по очакваните максимални вноски въз основа на информацията, която ще е налична към този бъдещ момент, за крайния (фиксирания) размер на лихвата по заемите, тъй като той вече няма да подлежи на последващи промени. Не на последно място, промяна в очаквания размер на максималните вноски е възможен при задействане на включената в образеца на споразумение клауза за преразглеждане.

При това, следва да се има предвид и фактът, че споразумението за принос от България би могло да влезе в сила едва след подписването му от министъра на финансите и от генералния директор на генерална дирекция „Бюджет“ на Европейската комисия и последващото ратифициране от Народното събрание на Република България.

190

Част VI.

Политика по дълга и финансирането за периода 2023-2025 г.

29 Политиката на правителството за управление на държавния дълг за периода 2023-

2025 г. ще бъде насочена към осигуряване на необходимите ресурси за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на планираните дефицити по държавния бюджет и обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв. Предприетите мерки от централните банки на водещите икономики за ускоряване на процеса за затягане на паричната политика и покачване на основните лихвени проценти с оглед овладяване на високата инфлация, спадът в икономическата активност и низходящите очаквания за нейното развитие, както и политическата и икономическа несигурност ще са ключовите фактори, определящи от една страна цената на дълговото финансиране и от друга - рисковете, съпътстващи неговото осигуряване. Отчитайки тези условия, основните предизвикателства и цели ще бъдат съсредоточени в посока обезпечаване на възможности за пазарно-ориентирано финансиране както на местния, така и на международните капиталови пазари, при спазване на нормативно регламентираните годишни дългови ограничения.

1. ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ. ОБСЛУЖВАНЕ И ФИНАНСИРАНЕ Към края на 2021 г. нивото на държавния дълг възлиза на 31,2 млрд. лв. В резултат на извършените операции през 2022 г. държавният дълг достига до 36,1 млрд. лв., което е с 2,4 млрд. лв. по-малко от предвиденото в ЗДБРБ за 2022 г. дългово ограничение за максимален размер на дълга от 38,5 млрд. лв. В сравнение с нивото от предходната година дългът се увеличава с около 4,9 млрд. лв. в резултат от поетия нов държавен дълг от 7,9 млрд. лв. и извършените погашения в размер на 3,0 млрд. лв. (в т.ч. падеж на еврооблигации, емитирани на МКП през 2015 г., в размер на 2,4 млрд. лв.).

Отчитайки допусканията за основните показатели на бюджетната рамка, през следващите три години се очертава необходимостта от осигуряване на значително по- големи обеми ново дългово финансиране. Въз основа на тези допускания през периода 2023-2025 г. се наблюдава ясно изразена тенденция за нарастване на държавния дълг в абсолютна стойност и като съотношение към БВП през всяка една от годините.

Предвижда се нивото му да достигне до 46,7 млрд. лв. в края на 2023 г., 58,4 млрд. лв. в 29 Дългът по Закона за държавния дълг и останалите форми на дълг съгласно Регламент на Съвета (ЕО) № 479/2009 от 25 май 2009 г. за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за създаване на Европейската общност, който се поема и изплаща от централния бюджет и от лицата, чиито бюджети са част от държавния бюджет, включително чрез сметките им за средствата от Европейския съюз.

191

края на 2024 г. и 69,3 млрд. лв. в края на 2025 г. Съотношението на държавния дълг към 30 БВП от 22,5% към края на 2021 г. намалява до 21,8% в края на 2022 г. и се очаква да нарасне през следващия тригодишен период до нива от 25,3% през 2023 г., 29,6% през

2024 г. и 33,0% към края на 2025 г.

През 2021 г. външният държавен дълг възлиза на 22,6 млрд. лв., като към края на 2022 г. достига до 25,2 млрд. лв. и се прогнозира да продължи да нараства в средносрочен план. Аналогична тенденция се наблюдава и по отношение на вътрешния дълг – увеличение от 8,6 млрд. лв. към края на 2021 г. до 15,6 млрд. лв. към края на 2025 г.

Табл. VI-1: Държавен дълг – показатели за вътрешен и външен дълг Източник: МФ През 2021 г. е привлечено дългово финансиране в размер на 3,8 млрд. лв. под формата на ДЦК, емитирани на вътрешния пазар, при максимално допустим размер съгласно ЗДБРБ за 2021 г. от 4,5 млрд. лв.

При ограничение от 10,3 млрд. лв. за новопоет дълг (съгласно ЗДБРБ за 2022 г.) през

2022 г. новото дългово финансиране e в общ размер на 7,9 млрд. лв.

През 2022 г. на вътрешния пазар са емитирани ДЦК с обща номинална стойност от 2 633,3 млн. лв. В обращение беше пусната една нова емисия с оригинален матуритет от 5,5-години, чийто обем в края на годината възлезе на 330,5 млн. лв. През годината бяха преотворени и три емисии от предходни години: 3,5-годишни ДЦК от 2021 г. с падеж през 2025 г. и новоемитиран обем от 1 300,0 млн. лв., 7,5-годишни ДЦК от 2021 г. с падеж през 2029 г. и новоемитиран обем от 500,0 млн. лв. и 10,5-годишни ДЦК от 2016 г. с падеж през 2026 г. и новоемитиран обем от 502,75 млн. лв. Постигнатата среднопретеглената доходност за целия емитиран през годината обем възлиза на 2,02%, при среден коефициент на покритие от 1,38%.

По линия на глобалната средносрочна програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари през септември 2022 г. Министерството на финансите пласира успешно два транша еврооблигации с общ номинален обем от 2,25 млрд. евро (4,4 млрд. лв.). Първият транш е със срочност 7 години, обем от 1,5 млрд.

30 По данни на НСИ за 2021 г. и 2022 г. и пролетната макроикономическа прогноза на МФ от 2023 г.

192

2021 · 2022 · 2023 · 2024 · 2025

Показатели · отчет · отчет · програма · прогноза · прогноза

Държавен дълг, млн. лв. · 31 218,0 · 3 6 125,7 · 46 740,4 · 58 393,9 · 69 332,2

Държавен дълг/БВП (%) · 22,5% · 21,8% · 25,3% · 29,6% · 33,0%

Външен дълг, млн. лв. · 22 580,9 · 2 5 160,3 · 34 025,0 · 42 958,5 · 53 689,7

Външен дълг/БВП (%) · 16,2% · 15,2% · 18,4% · 21,7% · 25,5%

Вътре ше н дълг, млн. лв. · 8 637,1 · 1 0 965,4 · 12 715,4 · 15 435,4 · 15 642,5

Вътрешен дълг/БВП (%) · 6,2% · 6,6% · 6,9% · 7,8% · 7,4%

БВП, млн. лв. · 139 012,3 · 165 383,6 · 184 485,9 · 197 565,7 · 210 189,9

евро и лихвен купон 4,125%, а вторият - със срочност 12 години, обем от 750 млн. евро и лихвен купон 4,625%.

През декември 2022 г. са усвоени средства в размер на 899,7 млн. лв. (460,0 млн. евро) по държавния заем по линия на Европейския инструмент за временна подкрепа с цел 31 смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE ) вследствие на COVID-19 (15-годишен транш).

До приемането на ЗДБРБ за 2023 г., съгласно Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. и съобразно чл. 87, ал. 2 от ЗПФ, Министерският съвет може да поема държавен дълг единствено за рефинансиране на дълга в обращение до размера на годишните погашения по държавния дълг, поет до началото на 2023 г. (3,0 млрд. лв.). На основание на посочените разпоредби на 17.01.2023 г.

Република България в рамките на Средносрочната програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари (GMTN) емитира на международните капиталови пазари нова емисия 10-годишни еврооблигации с номинален обем от 1,5 млрд. евро (2,9 млрд. лв.) и годишен лихвен купон от 4,5%.

Необходимото ново дългово финансиране за 2023 г. възлиза на 13,7 млрд. лв., в т.ч.

вече поетия дълг в размер на 2,9 млрд. лв. под формата на еврооблигации на МКП.

Останалата част се предвижда да бъде осигурена чрез емисии ДЦК, както на вътрешния, така и на външните пазари.

Обстоятелството, свързано с факта, че държавният бюджет за 2023 не е в сила от началото на годината, игнорира ключовата необходимост от равномерно интерполиране и съответно реализиране на дълговото финансиране през календарната година. Рекордно високият обем на необходимия нов държавен дълг през 2023 г., като пряко следствие преди всичко от заложения бюджетен дефицит от една страна, и от друга - силно ограниченият времеви хоризонт за неговото осигуряване, пораждат значителни рискове както пред фактическото набавяне на целия необходим заемен ресурс, така и крият сериозен потенциал, при равни други обстоятелства, за увеличаване на неговата цена.

Пред реализирането на дълговото финансиране са налице редица рискове, породени от волатилността на финансовите пазари, геополитическата несигурност, високата инфлация, затягането на паричната политика от централните банки на водещите икономики и не на последно място - от политическата нестабилност в България. Тези външни фактори, които емитентът не би могъл да управлява, се отразяват и на вътрешния дългов пазар, който е със сравнително ограничен капацитет, ликвидност и пазарни участници. Не на последно място по важност следва да се има предвид, че преобладаващият дял на пазарните източници за дългово финансиране предполага привнасяне на всички външни рискове при изпълнението на държавния бюджет в частта за финансиране на планирания дефицит за 2023 г. и целия тригодишен период, визиран в АСБП.

През 2024 г. и 2025 г. се планира да бъде осигурено дългово финансиране в размер съответно на 15,2 млрд. лв. и 14,6 млрд. лв. годишно, като дългът в обращение, който 31 SURE - Европейският инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства, вследствие на избухването на пандемията от COVID-19 193

ще бъде рефинансиран възлиза на 3,5 млрд. лв. за 2024 г., в т.ч. 2,9 млрд. лв. падеж на еврооблигации и на 3,6 млрд. лв. за 2025 г., в т.ч. 3,3 млрд. лв. падеж на емисии на ДЦК на вътрешния пазар. Оставащата част от предвиденото дългово финансиране се обосновава от необходимостта за финансиране на планираните дефицити по държавния бюджет и обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв.

Граф. VI-1: Държавен дълг и съотношение на държавния дълг към БВП Източник: МФ В структурата на дълга по остатъчен матуритет преобладава дела на дълга с матуритет от 5 до 10 г. и с матуритет над 10 г. за сметка на редуциране на дълга с по- кратък срок за погасяване.

В структурата на дълга по видове инструменти облигациите, емитирани на МКП, ще продължат да заемат доминантна позиция през целия прогнозен период като делът им се очаква да бъде в границите от 62,3% до 71,1% от дълга, при дял на ДЦК, емитирани на вътрешния пазар между 22,6% до 27,2% и намаляване на частта на държавните и държавните инвестиционни заеми.

В структурата на държавните заеми по кредитори към края на 2021 г. най-голям дял имат получените заеми от Европейски съюз (в т.ч. от ЕИБ и ЕК) – 70,9%. През следващите години се очаква увеличение на този дял, предвид нарастващата роля на инструментите на ЕС за подпомагане на процесите за възстановяване на икономиките на държавите членки, за сметка на намаляването на дела на заемите от МБВР (поради приключване на изпълняваните с помощта на банката проекти и преминаване към предоставянето на аналитични и консултантски услуги от МБВР по приоритетни за държавата направления). Очаква се приносът на БРСЕ и на кредиторите в раздел „Други“ да се запази на относително постоянни нива.

Лихвената и валутна структура на дълга към края на 2021 г. се характеризират с ясно изразен превес на задълженията с фиксиран лихвен процент от 98,7% и на евровия и левовия компонент на дълга – 99,8%, като тази тенденция се запазва през целия разглеждан период. Дългът с плаващи лихви за периода 2022-2025 г. е обвързан с 6- месечния EURIBOR на еврото.

194

Табл. VI-2: Структура на държавния дълг за периода 2021-2025 г.

2021 2022 2023 2024 2025 Показател Отчет Отчет Проект Прогноза Прогноза Структура на дълга по остатъчен матуритет Дълг с матуритет до 1 г. 8,9% 7,7% 7,1% 5,8% 3,6% Дълг с матуритет от 1 до 5 г. 33,6% 32,7% 26,3% 26,3% 23,7% Дълг с матуритет от 5 до 10 г. 33,1% 32,1% 27,2% 25,5% 38,7% Дълг с матуритет над 10 г. 24,5% 27,5% 39,4% 42,3% 34,0% Структура на дълга по видове инструменти Облигации, емитирани на МКП 57,2% 54,9% 62,3% 65,6% 71,1% ДЦК, емитирани на вътрешния пазар 27,7% 30,4% 27,2% 26,4% 22,6% Държавни заеми 12,5% 12,9% 9,2% 7,2% 5,8% Държавни инвестиционни заеми 2,6% 1,9% 1,3% 0,8% 0,6% Структура на държавните заеми по кредитори Заеми от ЕС /в т.ч. ЕИБ и ЕК/ 70,9% 84,8% 86,2% 87,7% 89,1% Заеми от МБВР 8,6% 6,3% 4,6% 3,2% 2,1% Заеми от БРСЕ 7,8% 7,4% 7,5% 7,7% 7,7% Заеми от други кредитори 12,6% 1,5% 1,7% 1,4% 1,2% Лихвена структура Заеми с фиксирани лихви 98,7% 99,2% 99,5% 99,8% 99,9% Заеми с плаващи лихви 1,3% 0,8% 0,5% 0,2% 0,1% Валутна структура Дълг в лева 26,2% 29,1% 26,2% 25,6% 22,6% Дълг в щатски долари 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% Дълг в евро 73,6% 70,8% 73,6% 74,3% 77,4% Дълг в други валути (японски йени) 0,2% 0,2% 0,1% 0,1% 0,1% Източник: МФ Лихвените разходи за обслужването на държавния дълг през 2021 г. възлизат на 590,8 млн. лв. (от които 460,9 млн. лв. по външния и 129,9 млн. лв. по вътрешния), а за

2022 г. - на 593,6 млн. лв. (485,0 млн. лв. по външния и 108,6 млн. лв. по вътрешния).

Очакваното нарастване на държавния дълг за периода 2023-2025 г., в комбинация с неблагоприятната конюнктура на местния и международен пазар на суверенен дълг, ще обусловят и по-негативна динамика на лихвените разходи за обслужването на държавния дълг в средносрочен хоризонт, като предвижданията са през периода 2023-

2025 г. разходите за лихви да се увеличат, достигайки до 784,9 млн. лв. през 2023 г.

(0,4% от БВП), 1 459,1 млн. лв. през 2024 г. (0,7% от БВП) и 2 246,9 млн. лв. 2025 г.

(1,1% от БВП). Съотношението на лихвените разходи към прогнозния БВП за целия период остава до 1,1%.

195

Граф. VI-2: Съотношение на лихвените разходи към БВП по държавния бюджет Източник: МФ

2. ДЪРЖАВНОГАРАНТИРАН ДЪЛГ Към края на 2021 г. държавногарантираният дълг възлиза на 1,9 млрд. лв., при съотношение към БВП от 1,4%.

В резултат от извършените усвоявания по държавногарантираните заеми и погашенията по тях, размерът на държавногарантирания дълг към края на 2022 г.

отбелязва намаление до 1,7 млрд. лв., при съотношение към БВП от 1,0%. Основната част от него се формира от външни заеми – 96,3%. Доминиращ дял от държавните гаранции имат издадените за сектор „Финансов“ – 58,6%, следвани от сектор „Инструменти на ЕС“ – 18,0%, сектор „Енергетика“ – 12,6%, сектор „Транспорт“ – 4,9%, сектор „Образование“ - 3,7% и сектор „Други“ – 2,1%.

През 2023 г. отново е предвидена възможността за издаване на държавните гаранции, които бяха включени в ЗДБРБ за 2022 г., но не бяха реализирани в рамките на годината.

Като резултат максималният размер на държавните гаранции, които могат да бъдат издадени през 2023 г., възлиза на 1 814,0 млн. лв., в т.ч. по нови заемни споразумения на Българската банка за развитие по Закона за Българската банка за развитие до 700,0 млн. лв. или тяхната валутна равностойност, по заемно финансиране за плащания на „Булгаргаз“ ЕАД в размер на 150,0 млн. евро във връзка с необходимостта от спешно осигуряване на алтернативни доставки и гарантиране на непрекъснатостта на доставките на газ за страната и за заемно финансиране за „Булгартрансгаз“ ЕАД в общ размер на 382,0 млн. евро: по Проекта от общ интерес 6.20.2. Разширение на капацитета 196

32 на ПГХ „Чирен“ – 207 586 411 евро, по Проекта от общ интерес 6.8.3. Междусистемна газова връзка България – Сърбия – 49 071 661 евро и 125 334 000 евро за задължения на „Булгартрансгаз“ ЕАД във връзка с Законодателно предложение на ЕК за изменение на Регламент (ЕС) 2017/1938 относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ, както и на Регламент (ЕО) № 715/2009 относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ, публикувано на 23 март 2022 г. Освен това са 33 включени 40,0 млн. лв. гаранции по реда на ЗКСД и гаранции по нови заемни споразумения за предоставяне на извънредна макрофинансова помощ от Европейския съюз на Украйна в размер до левовата равностойност на 16 654 646 евро.

На основание на разпоредбите на Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. през м. март 2023 г. са издадени гаранциите в размер на 40,0 млн. лв. по реда на ЗКСД, а през м. февруари 2023 г. НС ратифицира със 34 закон Гаранционното споразумение между Република България и ИНГ Банк Н.В.

(„ИНГ Банк“) във връзка с договора за кредит, сключен между ИНГ Банк Н.В. и „Булгартрансгаз“ ЕАД през януари 2023 г. за финансиране на Проекта от общ интерес

6.8.3. Междусистемна газова връзка България – Сърбия в размер на 49,1 млн. евро (96,0 млн. лв.).

При допускания за издаване на посочените гаранции и усвояването им в пълен размер през 2023 г. се очаква нарастване на държавногарантирания дълг до ниво от 3,3 млрд.

лв. или около 1,8% от прогнозния БВП, като в следващите две години се предвижда плавно намаляване в номинално изражение, достигайки 3,0 млрд. лв. или около 1,5% от прогнозния БВП през 2024 г. и 2,7 млрд. лв. или около 1,3% от прогнозния БВП в края на 2025 г.

3. ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ ЧРЕЗ ФИНАНСОВ ЛИЗИНГ И ДРУГИ ФОРМИ НА ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ За периода 2023-2025 г. не се предвижда поемане на нов дълг от първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет по чл. 37, ал. 1, т. 1, буква „б“ от Закона за публичните финанси.

4. ДРУГИ ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО

4.1. УСВОЯВАНИЯ ПО ДЪРЖАВНИТЕ ИНВЕСТИЦИОННИ ЗАЕМИ За периода 2023-2025 г. не е предвидено усвояване на външно финансиране по държавни инвестиционни заеми. По централния бюджет са разчетени приходи от лихви по държавни инвестиционни заеми с краен бенефициент търговско дружество общо за

2023 г. в размер на 2,0 млн. лв., за 2024 г. – 1,7 млн. лв. и за 2025 г. – 1,3 млн. лв. Общо разчетените разходи по държавните инвестиционни заеми, в т.ч. и с краен бенефициент 32 Подземно газохранилище.

33 Закон за кредитиране на студенти и докторанти.

34 Обн., ДВ,бр.14 от 2023 г.

197

търговско дружество за 2023 г. са в размер на 20,9 млн. лв., от които 20,8 млн. лв.

разходи за лихви и 0,1 млн. лв. разходи за издръжка по проект, изпълняван от Министерството на финансите. За 2024 г. са планирани разходи по държавните инвестиционни заеми в общ размер 17,7 млн. лв., а за 2025 г. – 14,4 млн. лв.

Разчетените средства за погашения по държавни инвестиционни заеми, в т.ч. и с краен бенефициент търговско дружество за 2023 г. са в размер на 118,3 млн. лв., за 2024 г. – 99,5 млн. лв. и за 2025 г. – 76,0 млн. лв.

4.2. ФИНАНСИРАНЕ ПО ЧЛ. 9, АЛ. 1 ОТ ЗАКОНА ЗА ЕКСПОРТНОТО ЗАСТРАХОВАНЕ ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за експортното застраховане (ЗЕЗ), в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година се предвиждат средствата от държавния бюджет за изплащане на застрахователни обезщетения по чл.

3 от ЗЕЗ (дейността за сметка на държавата). За периода 2023-2025 г. се предвижда увеличение на размера на средствата спрямо 2022 г., както следва: 135,0 млн. лв. за

2023 г., 140,0 млн. лв. за 2024 г. и 145,0 млн. лв. за 2025 г.

В съответствие с мисията и целите на „Българска агенция за експортно застраховане“ (БАЕЗ) като държавна агенция, която да подкрепя българските износители, дружеството акцентира върху развитието в предлагането на застрахователните продукти по дейността за сметка на държавата. За изпълнението на заложените показатели, БАЕЗ се нуждае от съответния застрахователен капацитет, който да покрива нуждите на компанията.

Мерките за постепенно повишаване на заделените средства в държавния бюджет целят повишаване на застрахователния капацитет на БАЕЗ по дейността за сметка на държавата в съответствие със ЗЕЗ, както и са необходими като превенция относно достигане на застрахователния капацитет и невъзможност за сключване на застрахователни договори или спешно увеличаване на средствата през текущата година.

4.3. ПОСТЪПЛЕНИЯ ОТ ПРИВАТИЗАЦИЯ ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г.

Прогнозните постъпления от приватизация по държавния бюджет за периода 2023-2025 г. са съответно 0,8 млн. лв. за 2023 г., 0,5 млн. лв. за 2024 г. и 0,5 млн. лв. за 2025 г.

4.4. СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА КРЕДИТНА ЛИНИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КАТО КРЕДИТОР И ЕДИННИЯ СЪВЕТ ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ В ЕС КАТО КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ На 07.10.2020 г. Република България сключи споразумение за кредитна линия с Единния съвет за преструктуриране в изпълнение на ангажиментите на Република България във връзка с присъединяването на страната към Единния надзорен механизъм (ЕНМ) и Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП). Споразумението е подписано от министъра на финансите при условията на последваща ратификация.

Всички участващи в банковия съюз държави членки предоставят национални кредитни линии като форма за мостово финансиране, за да се осигури необходимото финансиране за евентуално преструктуриране само на банки в съответната държава 198

членка през преходния период до достигане на целевото равнище на Единния фонд за преструктуриране (ЕФП) към 31 декември 2023 г. Кредитната линия между Република България и Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) е в размер на 113 499 хил. евро (около 221 985 хил. лв.). Сумата беше планирана в операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо за пръв път в бюджета за 2021 г., както и за следващите бюджети. Кредитната линия може да бъде активирана само в краен случай

- при недостиг на средства в Единния фонд за преструктуриране и след като са изчерпани всички други източници на финансиране. Системата от национални кредитни линии гарантира защитата на данъкоплатците и е фискално неутрална в средносрочен план, тъй като банковият сектор на съответната държава членка е отговорен за погасяване на сумите, изтеглени по кредитната линия.

Споразумението за кредитна линия е със срок по-ранната от следните две дати: края на посочения преходен период или въвеждането на общ защитен механизъм (ОЗМ) за ЕФП. Общият защитен механизъм за ЕФП ще бъде осигурен посредством споразумение за защитен механизъм (кредитна линия) от Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) – за държавите членки от еврозоната, и паралелно споразумение за защитен механизъм – за държавите, които участват в Банковия съюз, извън еврозоната.

На заседание на Еврогрупата в разширен състав (държавите от еврозоната и държавите, участващи в Банковия съюз, чиято парична единица не е евро) на 30 ноември 2020 г. бе постигнато политическо съгласие за ранното въвеждане на ОЗМ. Ранното въвеждане на ОЗМ налага сключването на паралелно споразумение за защитен механизъм между Република България като кредитор и ЕСП като кредитополучател. Споразумението е подписано и ратифицирано от Република България, но ще влезе в сила едновременно с влизането в сила на Споразумението за защитен механизъм между ЕМС и ЕСП. На този етап това не е реализирано, тъй като не всички държави членки на ЕС са ратифицирали 35 споразумението за ОЗМ. След влизането в сила на ОЗМ действащото споразумение за кредитна линия между Република България и Единния съвет за преструктуриране ще бъде автоматично прекратено. Максималният размер на кредитна линия по паралелното споразумение за защитен механизъм е 96 087 хил. евро (приблизително

188 000 хил. лв.). Определената максимална сума ще бъде актуализирана годишно (увеличавана всяка година със събирането на предварителните вноски) през преходния период за достигане на целевото ниво на ЕФП (до 31 декември 2023 г.). След преходния период актуализация може да се извършва като част от редовния или цялостен преглед, съответно извършвани на 3 г. и 10 г. или след писмено уведомление от ЕСП. Актуализация на максималната сума се извършва чрез подписване между страните на изменящо споразумение към Паралелното споразумение, което подлежи на ратифициране.

4.5. ФИСКАЛЕН РЕЗЕРВ Съгласно дефиницията за показателя „Фискален резерв“ в т. 41 на § 1 от допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси в неговия обхват се включват салдата по всички банкови сметки на бюджетните организации без тези на общините и техните разпоредители с бюджет, активите на Държавния фонд за 35 За целта държавите членки, участващи в банковия съюз, следва да са ратифицирали Споразумението за изменение на споразумението за прехвърляне и за взаимно използване на вноските в ЕФП и изменението на Договора за Европейския механизъм за стабилност или паралелното споразумение за защитен механизъм, което е приложимо от двете.

199

гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (ДФГУДПС), вземания от фондове на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други, и други финансови активи по чл. 154, ал. 22 и 23 от същия закон.

Минималният размер на показателя „Фискален резерв“ е определен на база необходимите средства на разположение към 31 декември 2023 г. за обезпечаване на наличностите на ДФГУДПС и текущите ликвидни нужди на бюджета. Следва обаче да се подчертае, че минималният размер на фискалния резерв не представлява целева стойност за показателя към даден период. Той представлява минимален праг за показателя, който има за цел да минимизира рисковете от ликвидни проблеми в краткосрочен хоризонт.

На тази база се предвижда запазване на определения към момента праг за минималния размер на фискалния резерв за 2022 г. Предлага се минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2023 г. да бъде в размер на 4,5 млрд. лв.

200

Част VII.

Перспективи за развитието на публичните финанси

1. УСТОЙЧИВОСТ НА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ В този раздел се разглежда устойчивостта на фискалната позиция, като се оценява текущото състояние на публичните финанси от гледна точка на бъдещото нарастване на публичните разходи, свързани със застаряването на населението. За тази цел се използват индикаторите за устойчивост S1 и S2, изчислени по методология, 36.

разработена от ЕК Индикаторът за фискална устойчивост в средносрочен план (S1) показва необходимата корекция в структурното първично бюджетно салдо в рамките на пет години от края на прогнозния период (2025 г. в случая на МФ), за да се гарантира, че държавният дълг в период t+15 (2037 г.) не надвишава референтната стойност от 60%.

Индикаторът за фискална устойчивост в дългосрочен план (S2) показва необходимата корекция в първичния баланс, за да се спази времевото бюджетно ограничение (дисконтираната стойност на бъдещите структурни първични баланси да покрива равнището на дълга в настоящия момент) за безкрайно дълъг период от време, с включени допълнителни разходи, произтичащи от застаряването на населението.

Положителна стойност на индикаторите означава необходимост от фискална консолидация или структурни реформи, които да намалят тежестта от застаряването на населението върху публичните финанси, докато отрицателната показва наличие на фискално пространство.

Табл. VII-1: Индикатори за устойчивост МФ ЕК S1 S2 S1 S2 Стойност, от която: 0,2 3,2 -1,4 3,4 Начална бюджетна позиция 3,4 4,1 1,1 2,1 Дългово ограничение -2,4 -2,5 Бъдещи промени в бюджетната позиция -0,8 -0,9 0 1,3 Източник: МФ, Fiscal Sustainability Report 2021 36 European Commission (2022). “Fiscal Sustainability Report 2021-Vol1”. Institutional Paper 171. - ANNEX A5 Fiscal sustainability indicators 201

В таблицата са представени оценките на МФ за индикаторите за устойчивост и тези на 37 ЕК от Доклада за устойчивост на публичните финанси на ЕК , публикуван през април

2022 г. Наличието на разлики в стойностите на индикаторите S1 и S2 между двете институции в голяма степен се дължи на различни очаквания за икономическия растеж, дълга и бюджетния баланс в средносрочен план. Оценките на Комисията се базират на прогнози от есента на 2021 г. Освен това оценката за устойчивостта на фискалната политика е силно зависима от перспективите за дългосрочно развитие на икономиката.

Наличието на разлики в стойностите на индикаторите S1 и S2 между двете институции се дължи и на разлики в очакванията за бъдещи промени в бюджетната позиция, които са свързани с разходите за пенсии, здравеопазване и образование. При изготвянето на своята дългосрочна макроикономическа прогноза и съответните оценки за разходи, свързани със застаряването на населението, МФ използва допускания, залегнали в Доклада по застаряване на населението от 2021 г., прогноза за разходите за пенсии, подадена от Националния осигурителен институт, и прогнози за разходите за 38 здравеопазване и образование, получени от дългосрочния модел на МФ .

Оценките показват, че очакванията за увеличение на дълга в рамките на прогнозния период до 2025 г., може да представлява риск за фискалната устойчивост на страната.

39 Индикаторът S1 е положителен, което според референтните стойности на ЕК означава умерен риск в средносрочен план и предполага действия за подобрение със съответната стойност на първичния структурен баланс, за да се осигури поддържане на нивото на дълга под 60% от БВП в средносрочен хоризонт. Стойността на индикатора S2 също показва умерен риск пред фискалната устойчивост в дългосрочен план.

1.1. ОЦЕНКА НА СТРУКТУРНИЯ БЮДЖЕТЕН БАЛАНС Оценката за структурния бюджетен баланс през 2023 г. е за дефицит от 5,8% от БВП.

При изчислението му отрицателното фактическо салдо на сектор „Държавно управление“ се коригира с размера на еднократните мерки. Размерът им, представен като процент от БВП, намалява спрямо последните години, като поради очакванията за по-съществено понижение на еднократните приходи отчитането на мерките се проявява в корекция към леко увеличение на дефицита на структурния бюджетен баланс.

Същевременно, цикличната компонента, която отразява положителното отклонение на икономиката от потенциала и чувствителността на бюджетната позиция към икономическия цикъл, води до корекция към по-ниска стойност на структурното бюджетно салдо.

През 2024 г. се планира намаление на дефицита на сектор „Държавно управление“, в резултат на очакванията за повишение на приходите. Не се предвиждат разходи, свързани с еднократни мерки, съответно няма да има и ефект върху структурния бюджетен баланс. Икономиката ще е малко над потенциала си и цикличната компонента ще окаже лек отрицателен ефект върху структурното салдо. В резултат, структурният бюджетен дефицит ще се свие до 4,8% от БВП през 2024 г.

37 European Commission (2022). “Fiscal Sustainability Report 2021-Vol2”. Institutional Paper 171.

38 http://www.minfin.bg/upload/9114/D.E.2008.pdf 39 S1<0 – нисък риск; 0<S1<2,5 – умерен риск; S1>2,5 – висок риск;

S2<2 – нисък риск; 2<S2<6 – умерен риск; S2>6 – висок риск.

202

През последните две години от прогнозния период дефицитът на сектор „Държавно управление“ се очаква да възлезе съответно на 4,9 и 5% от БВП, като не се предвиждат еднократни разходи. Отклонението от потенциала ще остане положително и леко ще се повиши, което ще се отрази в корекция към по-ниско структурно салдо спрямо планирания фактически бюджет дефицит и през двете години. Структурният бюджетен дефицит ще достигане 5,2% от БВП през 2025 г. и 5,3% в края на прогнозния период.

Граф. VII-1: Структурен бюджетен баланс (% от БВП) Източник: МФ, собствени изчисления Граф. VII-2: Фискална позиция Източник: МФ, собствени изчисления Средносрочната бюджетна цел за структурния баланс на сектор „Държавно управление“ е дефицит в размер на 1% от БВП. Тази цел е в съответствие с изискванията на чл. 23, ал. 2 от ЗПФ, като отчита сравнително ниския размер на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление”, както и ниските рискове пред дългосрочната устойчивост на публичните финанси. Според чл. 24 от ЗПФ неизпълнението на средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит на годишна 203

основа се допуска при извънредни обстоятелства. Поради кризата, породена от COVID- 19, през 2020 г. бе активирана общата клауза за дерогация (General escape clause) от Пакта за стабилност и растеж, която позволи на държавите членки да се отклонят от стъпката за постигане на средносрочната бюджетна цел през 2020 и 2021 г. В последствие, с решение на ЕК прилагането на клаузата за дерогация в ЕС бе удължено за 2022 г. и 2023 г., но общата клауза за дерогация няма да се прилага за 2024 г.

2. ФИСКАЛНИ РИСКОВЕ Нестабилната външноикономическа среда и по-конкретно глобалната тенденция за все още висока инфлация и сериозно забавяне в икономическата активност през 2023 г. и умерено възстановяване в средносрочен хоризонт представляват съществен риск за реализиране на бюджетната прогноза. Ефектите могат да се проявят както по отношение на приходите, така и на разходите.

Въпреки че покачването на цените, при равни други условия, се отразява в увеличение на макроикономическите бази, определящи динамиката на основните бюджетни постъпления, поддържането на по-висока инфлация, възобновяване на затрудненията с доставки на отделни стоки (най-вече енергоносители), наред с несигурността, с която се характеризира настоящата ситуация, може да се отразят по-негативно от очакваното на реалното нарастване на инвестиции, потребление и внос. Съответно, рискът е от превишение на втория над първия ефект, което ще доведе до влошаване на базите и по- ниски от очакваното приходи. При липса на достатъчно бюджетни постъпления, спазването на заложените разходни ангажименти може да се отрази във влошаване на планирания бюджетен резултат или да се наложи прилагане на компенсиращи мерки в разходната част на бюджета, което ще затрудни провеждането на някои фискални политики.

Същевременно, въпреки очакванията за забавяне на инфлацията, поддържането на адекватни мерки за подкрепа на домакинствата и бизнеса са с основно значение за ограничаване на отрицателния ефект от високите цени. Евентуална нужда от допълнително разширяване на политиките в подкрепа на доходите на по-уязвимите социални групи или отлагане на прекратяване действието на някои от мерките за определени сектори е риск пред разходната страна на бюджета.

Протичащата структурна промяна на енергийния пазар на ЕС е обвързана с по-бързо диверсифициране на източниците на енергия. Въпреки че част от разходите в тази сфера се поемат от НПВУ, промени в краткосрочен период като например увеличение на внос на втечнен газ и осигуряване на необходимата за това инфраструктура, както и гарантиране на източниците и трасетата на доставка, също може да са свързани с допълнителни разходи.

По отношение на средствата от ЕС съгласно профила за плащания България следва да получи през 2023 г. два транша по НПВУ в общ размер на 2,881 млрд. лв. Срещу тях трябва да бъдат отчетени редица законодателни промени, за които ще е нужно да има действащо Народно събрание. В ситуацията на очаквани промени в Националния план за възстановяване и устойчивост във връзка с глава REPowerEU и евентуалното оттегляне/изменение на оценени като обективно неизпълними реформи и инвестиции и във връзка с очакваното неизпълнение на заложените в профила на плащанията етапи и цели, приходи за 2023 г. по МВУ не са предвидени.

204

Очакваните приходи по оперативните програми от програмен период 2014-2020 г. се базират на увереността на Управляващите органи за пълно усвояване на средствата до края на периода на допустимост на разходите (31.12.2023 г.), но обема на предстоящите за 2023 г. плащания обосновава наличието на риск от реализирането на предвидените приходи.

Очакваните разходи по НПВУ и програмите от програмния период 2021-2027 г. са пряко зависими от наличието на висока проектна готовност и административен капацитет, което при създалото се струпване на дейности по приключване на оперативните програми от програмен период 2014-2020 г. и стартиране на тези от програмен период 2021-2027 г. и проектите по НПВУ поражда риск от неизпълнението им и съответно риск при изпълнението на бюджета за 2023 г. и следващите години.

Въпреки декларираната увереност от страна на Управляващите органи за цялостно изпълнение на оперативните програми от програмен период 2014-2020 г., значителният обем на нереализирания финансов ресурс предполага риск от неизпълнение на заложените разходи предвид факта, че края на 2023 г. съвпада с края на периода на допустимост на разходите.

Несигурната среда и продължаващо затягане на паричната политика от водещите 40 централни банки (вкл. ФЕД и ЕЦБ) се отразят в общо влошаване на условията за финансиране, вкл. затруднения във финансирането, поради оскъпяване на финансовия ресурс. По-бързо от очакваното увеличение на основните лихвени проценти би могло да доведе до рефинансиране на държавния дълг при по-неблагоприятни условия и, съответно, влошаване на дълговите показатели. Това не представлява съществена заплаха за устойчивостта на публичните финанси на България в настоящия прогнозен хоризонт. Нивото на държавния дълг в страната е много по-ниско в сравнение със средното равнище на дълга в страните от ЕС и далеч под референтната стойност по Маастрихтските критерии от 60% от БВП.

3. АНАЛИЗ НА ЧУВСТВИТЕЛНОСТТА Макроикономически симулационен модел Според чл. 75, ал. 3 от Закона за публичните финанси разработването на средносрочната бюджетна прогноза и на проекта на държавния бюджет се съпровожда с изготвянето на алтернативни сценарии, свързани със съответни рискове, при различни допускания. Макроикономическият симулационен модел на МФ оценява ефекти върху основни макроикономически и бюджетни показатели от промени в глобалната и/или вътрешната икономическа среда.

3.1. АЛТЕРНАТИВЕН СЦЕНАРИЙ НА ИЗБРАНИ МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г.

Повече от година след началото на войната на Руската федерация в Украйна международната икономическа обстановка остава несигурна и трудно предвидима. В алтернативния макроикономически сценарий е разгледан вариант на по- неблагоприятна динамика на външното търсене и по-голям спад на цените на международните суровини спрямо базовия сценарий. Шокът върху растежа на 40 Федералният резерв – централната банкова система на САЩ.

205

европейската и световната икономики се проявява през втората половина на 2023 г., като тенденцията ще се пренесе и през 2024 г. През последните две години от прогнозния период БВП, както на ЕС, така и на света ще отбележи по-високи растежи спрямо базовия сценарий, но нивото му по постоянни цени ще остане по-ниско до края на прогнозния хоризонт. В разгледания сценарий отрицателният ефект върху икономиката на ЕС е по-силен, което предполага и известно обезценяване на еврото спрямо долара. По-слабото световно търсене ще доведе и до относително по-ниски международни цени на суровините до края на 2025 г. В резултат на по-ниската икономическа активност в ЕС и по-големия спад на международните цени се предполага, че ЕЦБ ще започне политика на постепенно понижение на основния лихвен процент още през втората половина на 2024 г. Вероятността от осъществяването на подобен негативен сценарий е диктувана от силното повишение на лихвените проценти през 2022 г. Високата задлъжнялост и покачващата се цена на обслужване на дълга увеличават риска от просрочване на текущите плащания към кредиторите и влошаване на финансовата стабилност. Това би се отразило негативно върху пазара на недвижими имоти, строителството и потреблението на домакинствата.

Табл. VII-2: Обобщение на допусканията, използвани в алтернативния сценарий (отклонение спрямо базовия) за периода 2023-2025 г.

МЕЖДУНАРОДНА СРЕДА 2023 2024 2025 Световна икономика (реален растеж, пр.п.) -0,4 -0,6 0,4 Европейска икономика – ЕС 27 (реален растеж, пр.п.) -0,7 -1,1 0,7 Валутен курс щ.д./евро (%) -4,0% -2,0% 0,0% Цена на петрол "Брент", щ.д./барел (%) -2,9% -8,7% -2,5% Цени на метали (в щ.д., %) -0,5% -1,0% -0,5% Цени на селскостопански суровини (в щ.д., %) -0,5% -6,1% -0,5% Цени на хранителни продукти (в щ.д., %) -2,6% -3,4% -1,2% Цени на неенергийни суровини (в щ.д. ,%) -5,4 -2,6 -0,3 EURIBOR 3м. (пр.п.) 0,0 -0,3 0,0 Източник: МФ По-слабото търсене от страна на основните ни търговски партньори ще понижи реалния растеж на БВП на България през 2023 и 2024 г. През 2025 г. икономическият растеж ще е малко по-висок спрямо базовия сценарий. Причина за това развитие ще бъде по-силното външно търсене, което ще се отрази положително на растежа на износа на стоки и услуги, а в края на периода – от по-високите инвестиции в основен капитал. Нивото на БВП по текущи цени обаче ще остане под това в базовия сценарий отчасти поради по-ниския дефлатор на БВП. По-слабият растеж на приходите на фирмите от износ ще се отрази негативно върху заетостта и доходите в страната и оттам на потреблението. Инвестициите също ще бъдат повлияни отрицателно по линия на по-слабото търсене и високата несигурност, особено в сферата на недвижимите имоти и строителството. Обезценяването на еврото спрямо долара през 2023 г. ще повиши цените на вносните суровини и ще се отрази в малко по-висока инфлация спрямо базовия сценарий. През остатъка от периода в алтернативния сценарий ще се наблюдава относително по-ниска инфлация, под влияние на очакваното по-голямо понижение на международните цени на суровините. В резултат на влошените условия на търговия дефлаторът на БВП ще бъде по-нисък спрямо базовия сценарий през целия 206

период 2023-2025 г. Дефицитът по текущата сметка ще се повиши спрямо основния сценарий, следвайки тенденциите във външната търговия.

Обобщение на очакваните промени в основни макроикономически показатели, в резултат от направените промени в допусканията, са представени в следващата таблица.

Табл. VII-3: Основни макроикономически показатели (отклонение спрямо базовия сценарий) за периода 2023-2025 г.

Основни макроикономически показатели 2023 2024 2025 Брутен вътрешен продукт БВП ниво по текущи цени (%) -0,5% -1,2% -1,1% БВП (реален растеж, пр.п.) -0,1 -0,5 0,1 Потребление 0,0 -0,1 0,1 Брутообразуване на основен капитал 0,5 -1,1 -1,1 Износ на стоки и услуги -0,7 -1,0 1,0 Внос на стоки и услуги -0,3 -0,6 0,4 Пазар на труда и цени Заетост (СНС, %) 0,0% -0,2% -0,2% Коефициент на безработица (НРС, пр.п.) 0,0 0,1 0,1 Компенсация на наетите (%) -0,1% -0,3% -0,4% Дефлатор на БВП (пр.п.) -0,3 -0,2 -0,1 Средногодишна инфлация (ХИПЦ, пр.п.) 0,3 -0,4 -0,3 Платежен баланс Текуща сметка (% БВП, пр.п.) -0,6 -0,8 -0,5 Бюджетен сектор Бюджетни приходи (%) -0,2 -0,6 -0,5 Бюджетен баланс (% от БВП, пр.п.) -0,1 -0,3 -0,3 Държавен дълг (% от БВП, пр.п.) 0,2 0,7 0,9 Източник: МФ

3.2. ЧУВСТВИТЕЛНОСТ НА ПРОГНОЗИТЕ КЪМ АЛТЕРНАТИВНИЯ СЦЕНАРИЙ Анализът на чувствителността представя промяната върху основни бюджетни параметри, която би настъпила при реализиране на алтернативния макроикономически сценарий.

При алтернативния сценарий БВП по текущи цени е по-нисък в периода 2023-2025 г., което оказва отрицателен ефект върху данъчните постъпления и съответно общите бюджетни приходи. Основен принос имат по-ниските приходи от данъка върху доходите на физическите лица, както и постъпленията от социално- и здравно- осигурителни вноски, което се дължи на по-ниското ниво на компенсация на наетите в алтернативния сценарий. Общите приходи ще се понижат спрямо базовия сценарий с 0,2% през 2023 г. и 0,6% през 2024 г. В резултат от изменението на приходите и по- ниското ниво на номиналния БВП, бюджетният баланс би се влошил с 0,1 пр.п. през текущата година и 0,3 пр.п. за остатъка от периода.

207

Промяната в допусканията, по-високите бюджетни дефицити и по-ниското равнище на БВП по текущи цени ще се отрази в повишение на държавния дълг, като процент от БВП, с между 0,2 и 0,9 пр.п.

4. ПРОЦЕДУРИ И КАЧЕСТВО НА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ

4.1. БЮДЖЕТНА ПРОЦЕДУРА ЗА 2023 Г.

Бюджетирането е постоянен процес, но етапите и стъпките за неговото реализиране търпят своето развитие в зависимост от много фактори – организационни, икономически, политически, законови и други, които предопределят необходимостта от разработването на график, с който да се организира процесът по планирането и съставянето на бюджетните документи.

Съгласно Закона за публичните финанси бюджетната процедура включва етапите, сроковете, разпределението на отговорностите и изискванията за съставянето както на средносрочната бюджетна прогноза, така и на проекта на държавния бюджет.

Бюджетната процедура за 2023 г. бе изготвена съгласно правилата на ЗПФ и отчита както променящите се изисквания към всички отговорни институции, така и изискванията към България като държава членка в рамките на т.нар. Европейски семестър – графикът, чрез който се осъществява съгласуваност на националните икономически и бюджетни политики в рамките на Европейския съюз.

Бюджетната процедура за 2023 г. бе одобрена с Решение № 38 на Министерския съвет от 27 януари 2022 г. С нея бяха осигурени условия за създаване на необходимата организация и координация между отделните участници в бюджетния процес, като бяха определени отговорностите на всички институции (бюджетни организации), чиито бюджети са част от консолидираната фискална програма, а също така и на други юридически лица, които попадат в обхвата на сектор „Държавно управление“.

С бюджетната процедура за 2023 г. Министерският съвет отново определи, освен ПРБ по бюджетите на Министерския съвет, на министерствата и на държавните агенции, и останалите ПРБ, чиито бюджети се включват в държавния бюджет, с изключение на бюджетите на Народното събрание и на съдебната власт, да прилагат програмен формат на бюджет по утвърдени от правителството области на политики/функционални области и бюджетни програми.

В рамките на бюджетната процедура за 2023 г. и в съответствие със Закона за публичните финанси се изготвиха пролетна и есенна макроикономическа прогноза.

Стартирането на бюджетната процедура за 2023 г. се осъществи в условията на неприет Бюджет 2022, който традиционно е база за подготовката на параметрите и допусканията на първия етап на процедурата.

В първия етап на процедурата през месец април 2022 г. Министерският съвет разгледа и одобри Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. и Конвергентната програма на Република България 2022-2025 г.

В рамките на този етап ПРБ представиха в Министерството на финансите бюджетните си прогнози за периода 2023-2025 г. съгласно указанията на министъра на финансите БЮ № 1 от 18.03.2022 г., на база на които беше направена оценка на разчетите, както и преглед на разпределението на разходите по бюджетните програми на ПРБ, прилагащи програмен формат на бюджет. На тази основа Министерството на финансите разработи 208

проект на Средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. в условия на икономическа несигурност и външни рискове за страната. Разчетите в СБП за периода 2023-2025 г. бяха съобразени с определените в Закона за публичните финанси фискални правила и ограничения, отразяват тенденциите в актуалната макроикономическа прогноза за развитието на националната икономика, текущото законодателство и оценките за ефекта от приходните и разходните дискреционни мерки, в т.ч. и от временните мерки, породени от конфликта в Украйна.

В рамките на първия етап на бюджетната процедура бяха приети стандартите за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2023 г., норматив за час програма за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми на БНР и БНТ през 2023 г. През месец юли 2022 г.

Министерският съвет одобри максималния размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени през 2023 г. по Закона за кредитиране на студенти и докторанти, като не бяха одобрени нови инвестиционни проекти, за чието финансиране да се сключват договори за държавни заеми през 2023 г. и такива, за които да се издава държавна гаранция по заеми за финансирането им през 2023 г.

Първият етап завърши през месец юли с привеждането в съответствие от ПРБ на бюджетните им прогнози за периода 2023-2025 г. с приетите от Министерския съвет решения.

С приемането на основните бюджетни документи от първия етап на процедурата беше осигурена база за реализирането на втория й етап и подготовката на Бюджет 2023.

Втория етап на бюджетната процедура за 2023 г. беше предхождан от актуализация на Бюджет 2022.

Във втория етап на процедурата основните процеси и бюджетни документи са свързани с изготвянето на законопроекта на държавния бюджет на Република България за 2023 г.

В рамките на този етап ПРБ представиха в МФ проектобюджетите си за 2023 г. и актуализираните си бюджетни прогнози за 2024 и 2025 г. в съответствие с указанията на министъра на финансите БЮ № 4 от 02.09.2022 г.

Като част от втория етап механизмът за разпределяне на общата изравнителна субсидия и на целевата субсидия за капиталови разходи по общини и провеждането на консултации по предложенията на Националното сдружение на общините в Република България за общия размер на основните бюджетни взаимоотношения на общинските бюджети с централния бюджет и на други предложения по проекта на държавния бюджет за 2023 г. в частта му за общините се съгласува със сдружението.

Съгласно ЗПФ и бюджетната процедура до края на месец октомври 2022 г.

Министерският съвет следваше да разгледа и одобри изготвените от министъра на финансите проекти на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г. и на актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г., която представлява мотиви към законопроекта, както и на мотиви при неприемане на мотивираното становище и препоръките на Фискалния съвет по тези документи.

Реализирането на обичайните стъпки на втория етап от бюджетната процедура за 2023 г. бе предизвикателство, тъй като при липсата на редовно правителство, което да вземе управленско решение относно внасянето в Народното събрание на проектобюджета за

2023 г. с включени дългосрочни допускания за развитие на политиките при спазване на правилата по ЗПФ, се наложи служебното правителство да внесе в НС „удължителен закон“ за 2022 г.

209

Съгласно удължителния закон Министерският съвет внася в Народното събрание в срок до четири месеца след 31.10.2022 г. проект на ЗДБРБ за 2023 г. при същите изключения, което означава, че крайният срок е до 10 май 2023 г., като в тази връзка Министерският съвет подготви законопроект за Бюджет 2023 и настоящата прогноза като мотиви към него.

Съгласно удължителния закон Министерският съвет внася в Народното събрание в срок до четири месеца след 31.10.2022 г. проект на ЗДБРБ за 2023 г. при същите изключения, което означава, че крайният срок е до 10 май 2023 г. В тази връзка Министерският съвет подготви настоящия законопроект.

4.2. ФИСКАЛНИ ПРАВИЛА И ОГРАНИЧЕНИЯ Наличието на законова рамка, определяща бюджетните правила, ограниченията и процедурите за действие при наличие на отклонения от заложените цели за даден показател, е предпоставка за повишаване на предсказуемостта на провежданата фискална политика, за спазването на бюджетната и финансова дисциплина и за гарантиране устойчивостта на публичните финанси. Фискалните правила следва да имат постоянен характер, да се отнасят за значим индикатор (в най-общия случай за бюджетния баланс, дълга, разходите и приходите) и да поставят числови ограничения или цел. Изисква се също наличието на законови изисквания и процедури за корективни механизми и мерки за връщане към целта или към определеното с правилото ограничение и случаите на отклонение от целта/ограничението.

По отношение на обхвата разграничаваме правила за показатели както по националната методология – за бюджетното салдо и размера на разходите по консолидираната фискална програма (на касова основа) и за държавния дълг, така и показатели съгласно европейската методология – за сектор „Държавно управление“ (за някои правила – и за съответните му подсектори) – за средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит, за бюджетното салдо, за ръста на разходите и за консолидирания дълг за сектор „Държавно управление“.

С приемането на Закона за публичните финанси и Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми и на последващите им изменения и допълнения, свързани с постигане на пълно съответствие с европейското законодателство, България покри изцяло изискванията за засилване и укрепване на икономическото управление в ЕС. Правилата отговарят на международно приетите дефиниции и критерии и на изискванията за съгласуване на националното фискално планиране с превантивната и корективната част на Пакта за стабилност и растеж на ЕС.

Концентрирането на фискалните правила и тяхната трайна уредба в рамките на ЗПФ оказва положително влияние не само за подобряване на координацията при изпълнението на различни политики, а и за по-доброто планиране, разработване и провеждане на фискалната политика, тъй като се гарантира тяхната дългосрочна устойчивост.

Важно условие за доброто функциониране на фискалните правила са органите, които осъществяват контрол за спазването им, както и наличието на корективни механизми в случай на отклонение от поставените цели. Проследяването им се базира на универсални критерии за оценка на фискалната политика.

210

Фискалните правила като цяло налагат ограничения върху фискалната политика на национално ниво, но някои от тях налагат числови ограничения и върху бюджетни показатели на индивидуални бюджети, като тези на общините.

Правната рамка, уреждаща фискалните правила и ограничения, но също и резултатите от тяхното прилагане, са обект на периодичен преглед както от страна на правителството, така и от органите на Европейския съюз и международни финансови институции. При установяване на несъответствия на нормите, уреждащи бюджетната рамка, спрямо международно установени норми и практики в тази област, както и при неуредени обществени отношения при управлението на публичните финанси, които пораждат рискове за бюджета и за спазването на фискалните правила, правителството предприема съответните мерки за урегулиране. От приемането на ЗПФ през 2013 г. до настоящия момент са приети три (през 2016, 2017 и 2020 г.) съществени изменения и допълнения на ЗПФ, които са били свързани с прецизиране и доразвиване на уредбата с цел подобряване на процесите по управлението на публичните финанси и постигане на пълно съответствие с изискванията на Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември

2011 година относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки, създаването на условия за изпълнението на относимите регламенти, приети в края на

2011 г., както и по отношение на фискалните правила и ограничения с оглед осигуряване на адекватен отговор на предизвикателствата на COVID-19 кризата и създалата се извънредна обстановка.

Спазването на фискалните правила и бюджетна дисциплина са отговорности на различни власти. Правителството отговаря за спазването на фискалните правила на национално ниво (за КФП и за сектор „Държавно управление“) при ограничени възможности за въздействие върху подсекторите (местни власти, социалноосигурителни фондове и автономни бюджети), като при налични отклонения може да компенсира само в обхвата на централното правителство. Възможни са отклонения от заложените ограничения, когато са в резултат на възникнали наложителни мерки с еднократен характер и същите не водят до трайни негативни тенденции за развитие на фискалната политика в средносрочен план.

На ниво отделни бюджети законовите ангажименти на първостепенните разпоредители с бюджет изискват в рамките на управленската отговорност да се спазва бюджетна дисциплина, в т.ч. и приложимите за тях правила. Това важи и за самостоятелните бюджети, които не са част от държавния бюджет, тъй като те влияят върху параметрите на бюджетната рамка на национално ниво.

Освен основните принципи, правила и процедури, относими за всички разпоредители с бюджет, натрупаните бюджетни дисбаланси на местните власти и невъзможността да се спазват правилата за общините са причина за законово уреждане на процедури за идентифициране на общини с финансови затруднения и създаване на механизми за финансово оздравяване.

За периода на прилагане на промените в ЗПФ, по отношение на създадения механизъм за финансово оздравяване на общините, броят на общините, дефинирани като общини с финансови затруднения, намалява.

През 2023 г. за общините, при които срокът на процедурата за финансово оздравяване е изтекъл през 2022 г., с цел изпълнение на ангажиментите им за възстановяване на безлихвените заеми, отпуснати по реда на чл. 130ж, ал. 1 от ЗПФ, продължава въведената практика за съгласуване от министъра на финансите на проектобюджетите им.

211

В отговор на глобалните предизвикателства, свързани с овладяване и преодоляване на последствията от възникналата пандемия от COVID-19, се мобилизираха както национални, така и европейски ресурси и безпроблемното реализиране на тези проактивни антициклични мерки не следва да бъде възпрепятствано, поради което беше предвидено в националното законодателство да бъде заложена възможност за временно отклонение от ограниченията в условията на извънредни обстоятелства, което беше причина за приемането в края на 2020 г. на промени на Закона за публичните финанси. Промените осигуриха по-голяма гъвкавост по отношение на националните фискални правила при наличието на извънредни обстоятелства чрез въвеждането на норми за временно отклонение от ограниченията в съответствие с изискванията на динамичната и бързо променящата се действителност и премахване на предпоставките за проциклично въздействие; ясно дефиниране на ограниченията и допустимите отклонения; осигуряване изпълнението на мерки за ограничаване и преодоляване на последиците от възникнали извънредни ситуации и безпрепятствено усвояване на средства от европейските фондове и програми, в т.ч. и реализирането на съответни планове за възстановяване. С приемане на тези промени се осигури възможност ограниченията да са в съответствие с динамичните предизвикателства при спазване на изискванията на европейското законодателство.

С приетите от Народното събрание промени в Закона за публичните финанси по отношение на фискалните правила се осигури възможност ограниченията да са в съответствие с динамичните предизвикателства при спазване на изискванията на европейското законодателство.

4.3. КАЧЕСТВО НА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ Стратегията на политиката в областта на качеството на публичните финанси следва последователните действия за институционални, нормативни и методологически промени в посока на подобряване управлението на публичните финанси.

Постигането на устойчива средносрочна фискална рамка и нейното реализиране са свързани с реализирането на редица мерки за повишаване на качеството на публичните финанси, изразяващи се в подобряване на бюджетния процес, усъвършенстване на бюджетните документи, утвърждаване прилагането на добри бюджетни практики и проследяване на ефектите от провежданите секторни политики чрез мониторинг на ключовите индикатори за измерване на напредъка по отношение изпълнението на стратегическите цели на политиките и постигането на очакваните ползи/ефекти за обществото.

Въпреки породените от пандемията и борбата с преодоляване на последиците от нея предизвикателства, както и политическите рискове, продължават усилията за постигане на по-добра обвързаност между финансирането на провежданите политики и постигнатите резултати от изпълнението им.

През последните години се утвърди практиката в средносрочната бюджетна прогноза и в нейната актуализация да се помества информация за ключови индикатори за измерване на степента на постигане на целите на политиките, провеждани от органите на изпълнителната власт.

В средносрочен план се очаква натрупването на информация по дефинираните ключови индикатори за изпълнение да допринесе за създаване на устойчива база за мониторинг и проследяване на тенденции, както и за оценка на връзката между стратегическите 212

цели на бюджетните организации и изпълняваните от тях политики/бюджетни програми.

Независимо от установената трайна уредба на бюджетната рамка с приемането на Закона за публичните финанси през 2013 г., продължават усилията за усъвършенстване на нормативната база в областта на бюджета, които са съпроводени от наблюдение и анализ на прилагането на бюджетното законодателство и на бюджетните практики, както и на спазването на фискалните правила.

Законовата рамка за програмното бюджетиране изисква правителството да поддържа актуална програмна класификация, утвърждавана от Министерския съвет, която да съответства на функциите на централната администрация и на портфейлите на органите на изпълнителната власт, които провеждат политики, поради което програмната класификация беше актуализирана съгласно действащата към момента нормативна уредба.

Качеството на публичните финанси се гради на основата на разработваните макроикономически и бюджетни прогнози в подкрепа на провежданата от правителството благоразумна фискална политика, като за целта е необходим коректив – независим орган, който със своите функции да насърчава устойчивостта на бюджетната рамка, в т.ч. и като следи за спазването на фискалните правила, както за наличието на корективни механизми в случаи на отклонения от поставените цели.

Засилената рамка за фискално управление в рамките на ЕС разшири ролята и официализира задачите на националните независими фискални институции, което намери място в националното законодателство.

Ефективното взаимодействие на Министерството на финансите с Фискалния съвет при подготовката на основните бюджетни документи дава своя принос за повишаване качеството и надеждността на информацията и данните на базата на анализи, оценки и препоръки на Фискалния съвет. Фискалният съвет допринася и за повишаване на отчетността и подобряване на фискалната прозрачност посредством наблюдението за спазването на числовите фискални правила и за индикиране при наличие на потенциални рискове за бюджета.

Присъединяването на Република България към ОИСР е кауза с високо значение за страната, тъй като дейността на тази организация обхваща почти всички аспекти на социално-икономическия живот.

На 10 юни 2022 г. ОИСР даде официално начало на разговорите за присъединяване на България, като одобри Пътна карта с параметрите, етапите и условията на присъединителния процес в рамките на годишната среща на Съвета на ОИСР на ниво министри. Предвид необходимостта страната ни да направи оценка на съответствието на законодателство, политики и практики с най-добрите стандарти на ОИСР и впоследствие да изработи начини за тяхното усъвършенстване в съответствие с дадените препоръки от отделните Комитети, беше идентифицирано участието на водещи и/или партниращи институции по правните инструменти на ОИСР.

Изготвените самооценки бяха изпратени на Междуведомствения координационен механизъм за организация и координация на процеса на разговори и подготвителни дейности за присъединяването на Република България към ОИСР и бяха включени в Първоначалния меморандум. Също така беше направена и подготовка за участието на различните институции в комитети/работни органи на ОИСР във връзка с техническите прегледи в рамките на процеса на присъединяване.

213

През последните години България се присъедини към редица правни инструменти на ОИСР и активизира участието си във все по-голям брой комитети и работни групи на ОИСР, като усилията на страната ни са насочени към поддържането на активна позиция и внасянето на добавена стойност в тяхната работа. Към момента България участва със статут на „член“/„асоцииран член“ в дейността на 13 работни органа, в 6 други органа има статут на „участник“, а в други 19 е „гост“/„наблюдател“ Страната ни се е присъединила към 32 правни инструмента и е поискала присъединяване към още 6.

По отношение на управлението на публичните финанси една от ключовите препоръки на Съвета на ОИСР е по отношение на принципите за бюджетно управление „OECD Council Recommendation on Budgetary Governance (2015)“, която е заложена и в съответния правен инструмент, към който България се е присъединила, изготвила е самооценка за съответствието на законодателството, политиките и практиките.

Следва да се отбележи, че бюджетният преглед на България от 2019 г. „Budgeting in Bulgaria“, който е публикуван на официалната интернет страница на ОИСР в брой 2 за

2021 г. на изданието OECD Journal on Budgeting, също се базираше на оценка на степента на съответствие с насоките на Съвета на ОИСР за бюджетно управление, което представлява сравнение с утвърдени международни стандарти и най-добри практики в процеса на бюджетиране и фискално управление.

България участва в проучването „Отворен бюджет“ (Open Budget Survey) на Международното бюджетно партньорство (International Budget Partnership) от 2006 година, когато постига 47 пункта, като с течение на времето страната ни отбелязва значително подобрение на оценката си до постигнатите 71 пункта през 2019 и 2021 г., което е средната стойност за страните-членки на ОИСР. По този начин страната остава във втората група държави в индекса с оценка между 60 и 80 (от максимални 100), като за тези страни се смята, че предоставят „значителна информация“ за бюджета.

Индексът „Отворен бюджет“ е единственото международно независимо сравнително изследване на бюджетната прозрачност, което оценява степента, в която правителствата на 117 страни по света осигуряват на обществото навременна и подробна информация за бюджета. Индексът покрива процедурите по съставяне, приемане, изпълнение и отчитане на бюджета и отговорностите на други институции като Сметната палата и законодателната власт в бюджетния процес.

Като цяло, правителството на България предоставя значителен обем информация чрез осемте вида ключови бюджетни документа, които са обект на оценката. Безспорно от съществено значение за отбелязания напредък през последните години е изготвянето и публикуването на „Бюджет за гражданите“ на различни етапи от бюджетния процес.

Оценката за бюджетен надзор е 61 пункта (от максимални 100), като показателят оценява функциите на законодателните и на върховните одитни институции за осигуряване на мониторинг по отношение на бюджета.

По отношение на участието на обществеността в бюджетния процес страната ни постигна оценка от 26 пункта (от максимални 100), като този показател оценява формалните възможности, предоставени на обществеността за участие в различни бюджетни инициативи.

214

Част VIII.

Мотиви към предложенията за промяна на други закони в проекта на ЗДБРБ за 2023 г.

С предлаганата промяна на чл. 4 от Закона за ограничаване на плащанията в брой се дава трайна регламентация на възприетия от 2021 г. и прилаган въз основа на съответните разпоредби на законите за държавния бюджет за 2021 г. и 2022 г. подход на децентрализирано изплащане и контрол чрез съответните бюджети на разходите за операциите по събирането на приходи и други постъпления по банкови сметки на бюджетни организации чрез картови плащания.

С предлаганата промяна всички разходи, свързани с обслужването на картовите плащания по събирането на приходите на бюджетните организации, ще бъдат за сметка на съответните бюджети независимо от видовете и формите на картови плащания, при запазване на централизирано осигуряване на статистическата информация за извършените картови трансакции по събирането на приходите на бюджетните организации.

Също така, предвид извършената от 1 януари 2022 г. оптимизация на сметките на Агенция „Митници“ за администриране на публични вземания на централния бюджет (митни сборове и акцизи) чрез прехвърлянето им за обслужване в БНБ, е разширен обхватът на ал. 2 и 3 (предишни ал. 3 и 4) чрез включването и на терминалните устройства ПОС на Агенция „Митници“, свързани към съответните сметки на агенцията в БНБ.

Предлаганото изменение в Закона за вероизповеданията цели уточняване наименованието на проекта на акт, с който се определя размерът на средствата от бюджета на МОН за финансиране на духовните училища от системата на предучилищното и училищното образование. Според установената практика Министерският съвет приема само едно годишно ПМС с наименование „за изпълнението на държавния бюджет“, като размерът на средствата от бюджета на МОН за финансиране на духовните училища не се определя с него.

Предложението за допълнение в Закона за изменение и допълнение на Закона за водите с включване на разпоредби, регламентиращи прилагането на делегиран бюджет от НИМХ е насочено към осигуряване на възможността институтът да продължава да функционира като водеща научна организация. НИМХ изпълнява редица научни проекти от национално и международно значение, чието действие не спира в края на календарната година. Предложението за прилагане на делегиран бюджет е насочено към справяне с определени трудности по отношение на съответните средства в бюджета на НИМХ в края на всяка бюджетна година. Уреждането в специален закон на начина на финансиране на института следва да намери своята правна уредба, за да бъде уреден принципно посоченият въпрос.

215

Предлаганите допълнения в Закона за здравето са насочени към създаване на трайна уредба по отношение на компенсирането на разходите за отглеждане, възпитание и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в общински детски ясли и яслени групи в държавни и общински детски градини.

С направеното предложение за изменение в Закона за общинския дълг ще се даде възможност на общините с по-нисък средногодишен размер на отчетените капиталови разходи за последните четири години да осъществят държавните и европейски политики за постигане на енергийна ефективност.

216

Част IX. Приложения ПРИЛОЖЕНИЕ № 1:

ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА КФП ЗА 2022 Г. И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КФП КЪМ 28.02.2023 Г.

1. ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА КФП ЗА 2022 Г.

(в млн. лв.) Отчет 31.12.2022 г. Отчет 2022 г. 41 Програма на съпоставима база ПОКАЗАТЕЛ

2022 г. спрямо Национален 42 КФП* ЕС КФП* Програма бюджет

2022 г.

к.1 к.2 к.3=к.4+к.5 к.4 к.5 К.6 к.7=к.6:к.2 ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 59 658,7 64 788,9 58 963,5 5 825,4 61 607,9 103,3% Данъчни приходи 46 122,6 46 783,0 46 783,0 0,0 46 783,0 101,4% Преки данъци 9 051,7 9 923,8 9 923,8 9 923,8 109,6% Косвени данъци 22 275,1 21 541,5 21 541,5 21 541,5 96,7% Приходи от социални и здравноосиг. вноски 13 393,8 13 737,7 13 737,7 13 737,7 102,6% Други данъци 1 402,0 1 580,0 1 580,0 0,0 1 580,0 112,7% Неданъчни приходи 7 343,3 12 000,5 12 008,7 -8,1 8 819,5 120,1% 41 По бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ постъпват неданъчни приходи, респективно се извършват разходи, в изпълнение на §24 и §23 от преходните и заключителните разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г., които са с еднократен извънреден характер и не са заложени в разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. За периода юли-декември постъпилите приходи от целеви вноски са в размер на 3 181,0 млн. лв.

42 Европейски средства - включват средствата по оперативни програми от Кохезионния и Структурните фондове на ЕС (управлявани от Националния фонд към МФ), Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за гарантиране на земеделието, и Европейския фонд за рибарство (управлявани от Разплащателната агенция към ДФ „Земеделие“), както и други програми и проекти, финансирани от фондове и институции на ЕС. В европейските средства участват и средствата от национално съфинансиране.

217

Отчет 31.12.2022 г. Отчет 2022 г. 41 Програма на съпоставима база ПОКАЗАТЕЛ

2022 г. спрямо Национален 42 КФП* ЕС КФП* Програма бюджет

2022 г.

к.1 к.2 к.3=к.4+к.5 к.4 к.5 К.6 к.7=к.6:к.2 Помощи и дарения 6 192,8 6 005,4 171,9 5 833,5 6 005,4 97,0% РАЗХОДИ И ВНОСКА В БЮДЖЕТА НА ЕС 65 887,1 66 112,4 62 968,5 3 143,9 62 931,4 95,5% Нелихвени 63 382,9 63 755,5 60 611,7 3 143,9 60 574,5 95,6% Текущи 54 704,8 58 002,1 56 678,7 1 323,4 54 821,1 100,2% Капиталови** 8 400,1 5 706,0 3 908,1 1 798,0 5 706,0 67,9% Предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина 19,1 47,3 24,9 22,5 47,3 248,2% Резерв за неотложни и непредвидени разходи 258,8 Лихвени 664,3 651,8 651,8 651,8 98,1% Вноска в общия бюджет на ЕС 1 839,9 1 705,0 1 705,0 1 705,0 92,7% Трансфери - нето -1 103,4 1 103,4 БЮДЖЕТНО САЛДО -6 228,4 -1 323,5 -5 108,4 3 784,9 -1 323,5 * Данните са на база тримесечните отчети за касовото изпълнение на ПРБ; ** Вкл. нетен прираст на държавния резерв.

Изпълнение на приходите, помощите и даренията по КФП КФП за 2022 г. са в размер на 61 607,9 млн. лв., което представлява превишение на разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. с 3,3 на сто.

Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма за 2022 г. са в размер на 64 788,9 млн. лв., вкл. 3 181,0 млн. лв. Данъчно-осигурителните приходи, отчетени по КФП са в размер на 46 783,0 43 приходи с еднократен извънреден характер , които не са включени в млн. лв., което е с 1,4 на сто или 660,4 млн. лв. над заложеното в разчетите към разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. С оглед съпоставимост на данните спрямо ЗДБРБ за 2022 г., в т.ч. 343,8 млн. лв. превишение на разчета при годишните разчети към ЗДБРБ за 2022 г., влиянието на посочените еднократни постъпленията от социални и здравноосигурителни вноски, 219,2 млн. лв. по- приходи, респективно разходи, следва да бъде елиминирано. На съпоставима високи данъчни приходи по държавния бюджет (от които 72,0 млн. лв.

база с разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. приходите, помощите и даренията по авансова солидарна вноска от „Лукойл България“) и 91,4 млн. лв. над разчета основно имуществени данъци по общинските бюджети. В частта на данъчните приходи по държавния бюджет преизпълнение има при корпоративните

43 данъци, ДДФЛ и митата, а приходите от ДДС и акцизи са по-ниски от По бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ постъпват планираните за годината. При приходите от ДДС данните показват, че неданъчни приходи, респективно се извършват разходи, в изпълнение на съпоставено с разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. постъпленията за годината са с §24 и §23 от преходните и заключителните разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г., 688,7 млн. лв. по-ниски от планираните. Параметрите по изпълнението при които са с еднократен извънреден характер и не са заложени в разчетите този данък са близки до предложените разчети от Министерството на към ЗДБРБ за 2022 г. За периода юли-декември постъпилите приходи от финансите в първоначалния проект на ЗИД на ЗДБРБ за 2022 г. от юни, които в целеви вноски са в размер на 3 181,0 млн. лв.

последствие при обсъждането и гласуването на законопроекта в Народното 218

събрание бяха допълнително увеличени със 760,0 млн. лв. в окончателно продажба на квоти за парникови газове, които са със 163,3 млн. лв. над гласуваните текстове. По отношение на приходите от акцизи следва да се заложените в годишния разчет и отново са свързани с волатилните условия на отбележи, че през 2022 г. Народното събрание не прие предложените от свободния пазар на електричество.

Министерството на финансите промени за въвеждане на акцизен календар за тютюневите изделия през 2022 г., като същевременно не беше извършено Постъпленията от помощи и дарения от страната и чужбина (основно помощи съответното намаление на прогнозния размер на постъпленията от акцизи с от фондовете на ЕС) са в размер на 6 005,4 млн. лв., или 97,0% от разчета за ефекта от мярката в размер на 100,0 млн. лв., включени в ЗДБРБ за 2022 г., 2022 година. Постъпленията са по-ниски от разчетените със ЗДБРБ за 2022 г.

колкото приблизително е неизпълнението на разчета за годината. със 187,3 млн. лв., което се дължи на по-ниското усвояване на разходите по сметките за средства от ЕС, респективно по-ниския размер на възстановените Приходите в частта на преките данъци възлизат на 9 923,8 млн. лв., което средства от ЕК.

представлява 109,6% спрямо разчета за 2022 година. Съпоставени с 2021 г., преките данъци нарастват с 9,6% (1 665,4 млн. лв.). Граф.: Данъчно-осигурителни приходи по КФП за 2021 г. и 2022 г.

(млн. лв.) Приходите от косвени данъци са в размер на 21 541,5 млн. лв., което представлява 96,7% от предвидените в ЗДБРБ за 2022 г. Съпоставени с отчетените през 2021 г., косвените данъци нарастват с 13,5% (2 565,2 млн. лв.).

Постъпленията от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени данъци и др.) са в размер на 1 580,0 млн. лв., което представлява 112,7 % спрямо разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. и нарастват с 11,9% (168,5 млн.

лв.) спрямо 2021 година.

Приходите от социалноосигурителни и здравни вноски към 31.12.2022 г. са в размер на 13 737,7 млн. лв. или 102,6% спрямо планираните за годината, като спрямо предходната година нарастват с 1 507,6 млн. лв. (12,3%).

Неданъчните приходи са в размер на 12 000,5 млн. лв. (вкл. 3 181,0 млн. лв.

еднократни извънредни приходи), което представлява 163,4% изпълнение на годишните разчети. На съпоставима база, при елиминиране на въздействието на еднократни извънредни приходи, неданъчните приходи по КФП за 2022 г. са в размер на 8 819,5 млн. лв., което представлява преизпълнение на годишния Източник: МФ разчет с 20,1 на сто (1 476,2 млн. лв.). Неданъчните приходи се формират Изпълнение на разходите основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, вкл. вноски от приходи от държавни и общински Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на предприятия, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии Република България в общия бюджет на ЕС) за 2022 г. възлизат на 66 112,4 на парникови газове и други. В частта на неданъчните приходи най-значително млн. лв., вкл. 3 181,0 млн. лв. разходи с еднократен извънреден характер, преизпълнение на разчетите има при отчисленията от АЕЦ „Козлодуй“ за двата които не са включени в разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. На съпоставима т. нар. „ядрени“ фонда – Фонд „Радиоактивни отпадъци“ и Фонд „Извеждане база с разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. разходите по КФП са в размер на 62 от експлоатация на ядрени съоръжения“. Отчисленията за двата фонда са с 931,4 млн. лв., което представлява 95,5% от разчета към ЗДБРБ за 2022 г.

511,6 млн. лв. по-високи от планираните, което се дължи на високите цени на електроенергията на свободния пазар. Подобна е и ситуацията с приходите от 219

Разходите по КФП са по-ниски от планираните, като най-съществено забавяне Източник: МФ има при усвояването на разходите по сметките за средства от ЕС - основно по * Вкл. Предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина ** Вкл. Нетен прираст на държавния резерв Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и някои оперативни програми и проекти по програмен период 2021-2027 г. По-ниски от планираните са и Разходи по държавния бюджет, бюджетите на разходите (основно капиталови) и предоставените трансфери по държавния социалноосигурителните фондове и бюджетите на общините бюджет. Забавянето при изпълнението на проектите и програмите измества голяма част от планираните за 2022 г. разходи в 2023 г. и следващите години, • Държавен бюджет което от една страна, подобрява касовото салдо за 2022 г., а от друга - води до натиск върху бюджета за 2023 г. Общият размер на разходите по държавния бюджет (вкл. трансферите за др.

бюджети и вноската в бюджета на ЕС) за 2022 г. е 40 641,1 млн. лв. или 97,4% Нелихвените разходи за 2022 г. са в размер на 63 755,5 млн. лв., вкл.

от предвидените със ЗДБРБ за 2022 г.

разходите с еднократен извънреден характер, които не са включени в разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. На съпоставима база с разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. Нелихвените разходи по държавния бюджет (без трансферите за др. бюджети) нелихвените разходи са в размер на 60 574,5 млн. лв., което представлява 95,6% за 2022 г. са в размер на 17 840,4 млн. лв., което представлява 86,8% от от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи (намалени с разходите с годишния разчет. Съпоставени с данните за 2021 г., нелихвените разходи еднократен извънреден характер) са в размер на 54 821,1 млн. лв. нарастват с 3 416,1 млн. лв. (23,7%).

Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на

5 706,0 млн. лв. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина Разходите за персонал (заплати и възнаграждения, други възнаграждения и са в размер на 47,3 млн. лв. плащания за персонала и осигурителни вноски) са в общ размер на 7 385,4 Лихвените плащания са в размер на 651,8 млн. лв. (98,1% от планираните за млн. лв. Разходите за издръжка (вкл. разходи за членски внос и участие в

2022 г.). нетърговски организации и дейности и платени данъци, такси и административни санкции) са в размер на 3 793,6 млн. лв. Социалните разходи Частта от вноската на Република България в общия бюджет на ЕС, (вкл. разходите за стипендии) са в размер на 1 659,4 млн. лв. и са основно изплатена към 31 декември 2022 г. от централния бюджет, възлиза на 1 705,0 разходи по бюджета на МТСП за помощи по Закона за социално подпомагане, млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в Закона за хората с увреждания, Закона за семейни помощи за деца и др.

областта на собствените ресурси на ЕС. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на Граф.: Основни разходни показатели по КФП за 2021 г. и 2022 г. 23,4 млн. лв. Разходите за субсидии са в размер на 2 548,3 млн. лв., като (млн. лв.) включват: разходи за субсидии по бюджета на Министерство на енергетиката в размер на 499,0 млн. лв. (в т.ч. 49,0 млн. лв. за финансиране от Фонд „Радиоактивни отпадъци” и Фонд „Извеждане от експлоатация на ядрени

70 000 съоръжения” на извършваните от ДП „Радиоактивни отпадъци“ дейности и

605040302010 000000000000000000 4,35265 4,21166 3,27005 5,94085 5,1783 0,6075 6,826 8,156 2022020,1861 ……0,5071 450,0програми);(Постановлениеразмерпона свиневъдитеВременнатамлн.на 340,4лв.изплатенизарамкамлн.и№покриванептицевъдите247лв.въвпрезназавръзкаМинистерскияосигуряванемесецназависокитесхуманновоеннитесептемвринасъветцениликвидностотношениедействияототнаДържавен17.08.2022енергиятавнакъмУкрайназемеделскитеживотните,фондг.)по средстваприетии „Земеделие“за подкрепастопаникактоотв общМСи

0 за осигуряване на подкрепа на земеделските стопани по национални мерки за Общо Текущи Капиталови Лихви Вноска в компенсации на повишените цени на енергоносители, фуражи, препарати за разходи нелихвени разходи ** бюджета на растителна защита, горива и торове, за сметка на предвидените разходи по чл.1, разходи* ЕС 220

ал.5 от ЗДБРБ за 2022 г.; 196,2 млн. лв. са за „БДЖ – Пътнически превози” 116,1% спрямо разчета за годината. Лихвените плащания са в размер на 35,4 ЕООД; 280,4 млн. лв. за Национална компания „Железопътна инфраструктура” млн. лв. или 102,3% спрямо разчета за годината.

(в т.ч. 1,6 млн. лв. за предотвратяване на последици от стихийни бедствия – ПМС № 154, ПМС № 188, ПМС № 387 от 2022 г.) и 89,8 млн. лв. за „Български • Бюджетно салдо по консолидираната фискална програма за пощи” ЕАД (в т.ч. 65,9 млн. лв. за извършване на универсална пощенска услуга 2022 г.

и 23,8 млн. лв. за разпространение на периодични печатни издания - вестници и списания). За 2022 г. ДФ „Земеделие“ e изплатил субсидии в общ размер на Бюджетното салдо по КФП за 2022 г. е отрицателно в размер на 1 323,5 млн.

883,2 млн. лв., от които 731,0 млн. лв. държавна помощ; 70,1 млн. лв. преходна лв. (0,8% от БВП), и се формира от дефицит по националния бюджет в размер национална помощ за тютюн; 73,9 млн. лв. преходна национална помощ за на 5 108,4 млн. лв. и излишък по европейските средства в размер на 3 784,9 сектор „Животновъдство“ и 7,0 млн. лв. средства за ДДС по схеми „Училищен млн. лв.

плод“ и „Училищно мляко“.

Общият размер на касовите постъпления от ЕС (от Структурните и Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) по Кохезионния фондове, от ЕЗФРСР и ЕФР, от средства за директни плащания и държавния бюджет възлизат на 2 430,3 млн. лв. при 800,7 млн. лв. за плащания по пазарни мерки и др.) за 2022 г. е 7 590,0 млн. лв. Нетните предходната година. Следва да се има предвид, че през 2021 г. в капиталовите постъпления от ЕС към 31.12.2022 г. (касови постъпления от ЕС, намалени с разходи е отразена извършена трансакция по възстановяване на средства по вноската в общия бюджет на ЕС) са положителни в размер на 5 884,9 млн. лв.

държавния бюджет от сметката за чужди средства на МРРБ в размер на 490,0 44 млн. лв., която по същество представлява възстановен разход и се отразява в Размерът на фискалния резерв към 31.12. 2022 г. е 13,4 млрд. лв., в т.ч. 12,1 намаление на разходите на касова основа. млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1,3 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Лихвените плащания по държавния бюджет за 2022 г. са в общ размер на 611,6 млн. лв. или 97,1% от предвидените в годишните разчети.

Нетният размер на трансферите по държавния бюджет за 2022 г. е 20 484,1 млн. лв.

• Разходи по бюджетите на социалноосигурителните фондове Извършените разходи по бюджетите на социалноосигурителните фондове за

2022 г. са в размер на 24 411,2 млн. лв., което представлява 99,9% от разчета за годината, в т.ч. пенсии, помощи и обезщетения по КСО в размер на 18 006,0 млн. лв. и здравноосигурителни плащания в размер на 5 807,2 млн. лв.

• Разходи по бюджетите на общините Извършените разходи по общинските бюджети, включително и за сметка на предоставените трансфери от други бюджети са в размер на 10 332,3 млн. лв.

или 124,3 % спрямо разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. 44 Съгласно §1, т. 41 от допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси, в обхвата на фискалния резерв се включват и вземанията от Текущите нелихвени разходи възлизат на 9 031,2 млн. лв. (125,6% спрямо фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

годишния разчет), а капиталовите разходи са в размер на 1 265,7 млн. лв. или 221

2. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КФП КЪМ 28.02.2023 Г.

(в млн. лв.) Отчет 28.02.2023 г.

Отчет Изпълнение ПОКАЗАТЕЛ 28.02.2022 г. КФП* Национален Европейски45 2023 г./2022 г.

бюджет средства к.1 к.2 к.3=к.4+к.5 к.4 к.5 к.6=к.3:к.2 ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 8 009,4 9 451,3 9 071,2 380,1 118,0% Данъчни приходи 6 318,9 7 549,6 7 549,6 119,5% Преки данъци 708,6 803,4 803,4 113,4% Косвени данъци 3 418,4 3 714,8 3 714,8 108,7% Приходи от социални и здравноосигурителни вноски 1 991,9 2 361,7 2 361,7 118,6% Други данъци 200,1 669,8 669,8 334,8% Неданъчни приходи 1 317,4 1 513,3 1 513,2 0,1 114,9% Помощи и дарения 373,1 388,4 8,4 380,0 104,1% РАЗХОДИ И ВНОСКА В БЮДЖЕТА НА ЕС 7 296,1 9 642,2 9 298,7 343,5 132,2% Нелихвени 6 963,2 9 323,2 8 979,6 343,5 133,9% Текущи 6 547,5 8 742,7 8 571,2 171,6 133,5% Капиталови** 411,6 575,7 407,6 168,2 139,9% Предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина 4,2 4,7 0,9 3,8 111,9% Лихвени 36,9 35,1 35,1 95,2% Вноска в общия бюджет на ЕС 296,0 284,0 284,0 95,9% Трансфери - нето -72,6 72,6 БЮДЖЕТНО САЛДО 713,3 -190,9 -300,1 109,2 * Данните са на база на месечните отчети за касовото изпълнение на ПРБ; ** Вкл. нетен прираст на държавния резерв.

45 Европейски средства - включват средствата по оперативни програми от Кохезионния и Структурните фондове на ЕС (администрирани от Националния фонд към МФ), Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския фонд за морско дело и рибарство (администрирани от Разплащателната агенция към ДФ "Земеделие"), както и други програми и проекти, финансирани от фондове и институции на ЕС. В европейските средства участват и средствата от национално съфинансиране.

222

Изпълнение на приходите, помощите и даренията по КФП Постъпилите приходи, помощи и дарения към февруари 2023 г. са в размер на

9 451,3 млн. лв. Постъпленията нарастват с 1 441,9 млн. лв. (18,0%) спрямо отчетените към февруари 2022 г. Данъчните приходи по КФП нарастват номинално с 1 230,7 млн. лв. (вкл. и поради базов ефект от постъпващи от началото на 2023 г. целеви вноски във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ /446,1 млн. лв. за месеците януари и февруари 2023 г./ от производителите и търговците на електрическа енергия, в изпълнение на § 8 от ПЗР на Закона за прилагане на разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБНЗОК за 2022 г., като такива вноски през първите два месеца на 2022 г. не са постъпвали). Неданъчните приходи за първите два месеца на 2023 г. са в размер на 1 513,3 млн. лв. и нарастват номинално спрямо същия период на предходната година със 195,9 млн. лв. (14,9 на сто). Постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са повече с 15,3 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година.

Общата сума на данъчните приходи (вкл. приходите от осигурителни вноски) за първите два месеца на 2023 г. са в размер на 7 549,6 млн. лв. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 1 230,7 млн. лв. (19,5%) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 79,9% от общите постъпления по КФП за периода.

Постъпленията в групата на преките данъци са в размер на 803,4 млн. лв., като нарастват с 94,8 млн. лв. (13,4%) спрямо отчетените към февруари 2022 г. Добри са параметрите по изпълнението при ДДФЛ, докато постъпленията от корпоративни данъци остават близки до отчетените за същия период на 2022 г.

Отчетените приходи от осигурителни вноски на общественото и здравно осигуряване към 28.02.2023 г. са в размер на 2 361,7 млн. лв., като нарастват с 369,8 млн. лв. (18,6%) спрямо отчетените за същия период на 2022 г.

Постъпленията от косвени данъци са в размер на 3 714,8 млн. лв. (ръст от 296,4 млн. лв., 8,7% спрямо отчетените към февруари 2022 г.). Приходите от ДДС за първите два месеца на годината са в размер на 2 736,1 млн. лв., като спрямо същия период на предходната година се отчита ръст от 10,7 на сто. През месец януари 2023 г. НАП възстанови към бизнеса значително по-висок ДДС за 46 възстановяване, което се отрази в намаление на постъпленията от ДДС от ВОП за месеца. През месец февруари това изоставане бе компенсирано напълно, като постъпленията от данъка кумулативно за двата месеца надвишават отчетените за първите два месеца на предходната година с 8,6 на сто. Постъпленията от ДДС от внос също нарастват спрямо същия период на предходната година (с 14,5 на сто), като основните фактори, които оказват влияние върху размера на постъпленията са цените на суровините, горивата и стоките на международните пазари, курса на щатския долар спрямо еврото, развитието на националната икономика и др. Приходите от акцизи за периода са в размер на 907,3 млн. лв., като спрямо същия период на 2022 г. нарастват с едва 40 млн. лв. (4,6 на сто).

Митата и постъпленията от данъка върху застрахователните премии са в размер на 71,3 млн. лв. и отчитат намаление спрямо същия период на 2022 г., основно в частта на митата.

Постъпленията от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени данъци и др.) са в размер на 669,8 млн. лв. (в т. ч. 446,1 млн. лв. целеви вноски във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“) или ръст от 469,7 млн.

лв. спрямо отчетените към февруари 2022 г.

Неданъчните постъпления по КФП към края на месец февруари 2023 г. са в размер на 1 513,3 млн. лв. (ръст от 195,9 млн. лв., 14,9% спрямо същия период на 2022 г.) и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, вкл. вноски от приходи от държавни и общински предприятия, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

Постъпилите помощи и дарения от страната и чужбина (вкл. помощите от фондовете на ЕС) са в размер на 388,4 млн. лв.

46 Вътреобщностни придобивания.

223

Граф.: Данъчно-осигурителни приходи по КФП към февруари 2022 г. и февруари 2023 г.

(млн. лв.) Източник: МФ Изпълнение на разходите по КФП Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в общия бюджет на ЕС) към февруари 2023 г. възлизат на 9 642,2 млн. лв., което представлява ръст от 2,3 млрд. лв. (32,2 на сто) спрямо първите два месеца на 2022 г. и се дължи основно на ръст при следните разходни показатели:

- Разходи за пенсии - разходите за пенсии нарастват номинално със 715,7 млн. лв. (31,4 на сто) спрямо същия период на предходната година. Ръстът на разходите за пенсии се дължи на мерките в пенсионната система от 2022 г., вкл. увеличението на размера на пенсиите от 1 юли и 1 октомври 2022 г.;

- Разходи за субсидии - разходите за субсидии нарастват номинално с 687,3 млн. лв. (207,2 на сто) спрямо същия период на предходната година.

Огромният ръст се дължи на разходите по програмите за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия по РМС № 710/2022 г. и РМС № 104/2023 г. в изпълнение на § 8 от ПЗР на Закона за прилагане на разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБНЗОК за 2022 г. През първите два месеца на 2022 г. няма отчетени разходи по програмите за изплащане на компенсации;

- Разходи за персонал – разходите за персонал нарастват номинално с 383,8 млн. лв. (19,4 на сто) спрямо същия период на предходната година. В тази група разходи се отчита базов ефект от увеличението на възнагражденията в някои бюджетни системи с актуализацията на ЗДБРБ за 2022 г. от юли 2022 г. и други;

- Разходи за издръжка - разходите за издръжка нарастват номинално с 421,1 млн. лв. (71,4 на сто) спрямо същия период на предходната година, като нарастването се дължи основно на разплатени задължения от предходни години по бюджета на МРРБ и други;

- Капиталови разходи - капиталовите разходи нарастват номинално със 164,2 млн. лв. (39,9 на сто) спрямо същия период на предходната година, основно поради по-високите разходи по държавния бюджет и по сметките за средства от ЕС.

Нелихвените разходи към февруари 2023 г. са в размер на 9 323,2 млн. лв., като нарастват с 2 359,9 млн. лв. (33,9%) спрямо отчетените към февруари 2022 г.

Текущите нелихвени разходи са в размер на 8 742,7 млн. лв. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 575,7 млн. лв.

Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 4,7 млн. лв.

Лихвените плащания са в размер на 35,1 млн. лв. (спад с 1,8 млн. лв., 4,8% спрямо данните към февруари 2022 г.).

Частта от вноската на Република България в общия бюджет на ЕС, изплатена към 28.02.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 284,0 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Граф.: Основни разходни показатели по КФП към февруари 2022 г. и февруари 2023 г.

(млн. лв.) 224

организации и дейности и платени данъци, такси и административни санкции) са в размер на 545,1 млн. лв., като нарастват с 343,3 млн. лв. спрямо отчетените към февруари 2022 г. Социалните разходи (вкл. разходите за стипендии) са в размер на 92,5 млн. лв. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 0,8 млн. лв. Разходите за субсидии са в размер на 140,1 млн. лв. (намаление от 1,4 млн. лв. спрямо същия период на 2022 г.). От тях 32,7 млн. лв. са субсидиите за „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД; 43,5 млн. лв. са субсидиите за Национална компания „Железопътна инфраструктура” и 9,7 млн.

лв. за „Български пощи” ЕАД, в т.ч. 5,7 млн. лв. за извършване на универсална пощенска услуга и 4,0 млн. лв. за разпространение на периодични печатни издания - вестници и списания. Към края на месец февруари 2023 г. ДФ „Земеделие“ e изплатил субсидии в общ размер на 2,7 млн. лв., от които 0,8 млн.

лв. държавна помощ и 1,6 млн. лв. средства за ДДС по схеми „Училищен плод“ и „Училищно мляко“.

Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) по държавния бюджет възлизат на 273,9 млн. лв., от които 140,5 млн. лв. са капиталови разходи по бюджета на Министерство на отбраната. През януари Източник: МФ 2023 г. има възстановени средства (в размер на 8,3 млн. лв.) от предоставен * Вкл. Предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина ** Вкл. Нетен прираст на държавния резерв капиталов трансфер през 2022 г. на „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД в съответствие с чл. 9 от ПМС № 31/2022 година.

Разходи по държавния бюджет, бюджетите на Лихвените плащания по държавния бюджет към 28.02.2023 г. са в общ социалноосигурителните фондове и бюджетите на общините размер на 29,4 млн. лв.

• Държавен бюджет Нетният размер на трансферите по държавния бюджет към края на февруари 2023 г. е 3 642,9 млн. лв.

Общият размер на разходите по държавния бюджет (вкл. и трансферите за др. бюджети и вноската в бюджета на ЕС) към февруари 2023 г. е 6 285,4 млн. • Разходи по бюджетите на социалноосигурителните фондове лв., като нарастват с 1 326,4 млн. лв. (26,7%) спрямо отчетените към февруари Извършените разходи по бюджетите на социалноосигурителните фондове към

2022 година.

февруари 2023 г. са в размер на 4 265,9 млн. лв., в т.ч. пенсии, помощи и Нелихвените разходи по държавния бюджет (без трансферите за др. обезщетения по КСО в размер на 3 315,1 млн. лв. и здравноосигурителни бюджети) към февруари 2023 г. са в размер на 2 329,1 млн. лв., като нарастват с плащания в размер на 907,8 млн. лв.

556,5 млн. лв. (31,4%) в сравнение с отчетените за същия период на предходната година. • Разходи по бюджетите на общините Извършените разходи по общинските бюджети, включително и за сметка на Разходите за персонал (заплати и възнаграждения, други възнаграждения и предоставените трансфери от други бюджети са в размер на 1 385,2 млн. лв., плащания за персонала и осигурителни вноски) са в общ размер на 1 276,5 млн. като нарастват с 25,2% спрямо отчетените към февруари 2022 г. Текущите лв. или ръст от 195,0 млн. лв. (18,0%) спрямо отчетените към февруари 2022 г. нелихвени разходи възлизат на 1 266,2 млн. лв. (ръст от 21,9% спрямо Разходите за издръжка (вкл. разходи за членски внос и участие в нетърговски 225

отчетените към февруари 2022 г.), а капиталовите разходи са в размер на 113,6 млн. лв. (ръст от 79,7% спрямо отчетените към февруари 2022 г.). Лихвените плащания са в размер на 5,5 млн. лв., като нарастват с 13,0% спрямо отчетените към февруари 2022 г.

• Бюджетно салдо по консолидираната фискална програма към

28.02.2023 г.

Бюджетното салдо по КФП към 28.02.2023 г. е отрицателно в размер на 190,9 млн. лв. (0,1% от прогнозния БВП) и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 300,1 млн. лв. и излишък по европейските средства в размер на 109,2 млн. лв. За сравнение, за първите два месеца на 2022 г. бе отчетен излишък по КФП в размер на 713,3 млн. лв., което означава, че на годишна база бюджетното салдо за периода се влошава с 904,2 млн. лв. Данните показват още, че за първи път след 2015 г. към края на месец февруари е формиран дефицит по консолидираната фискална програма. Изпреварващият ръст на разходите е основният фактор за влошаването на бюджетната позиция спрямо първите два месеца на предходната година. Докато приходите по КФП нарастват с 18 на сто, при разходите се отчита ръст от 32,2 на сто, което съответно води до превишение на разходите над приходите за периода.

Общият размер на касовите постъпления от ЕС (от Структурните и Кохезионния фондове, от ЕЗФРСР и ЕФР, от средства за директни плащания към земеделските производители и плащания по пазарни мерки и др.) за първите два месеца на 2023 г. е 1 314,5 млн. лв. Нетните постъпления от ЕС към

28.02.2023 г. (касови постъпления от ЕС, намалени с вноската в общия бюджет на ЕС) са положителни в размер на 1 030,5 млн. лв.

47 Размерът на фискалния резерв към 28.02.2023 г. е 15,5 млрд. лв., в т.ч. 15,1 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

47 Обхватът на показателя фискален резерв е в съответствие с §1, т. 41 от допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси.

226

ПРИЛОЖЕНИЕ № 2:

ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ ПО АКТУАЛИЗИРАНАТА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2022-2025 Г.

Мерна ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ 2022 г. 2023 г. 2024 г. 2025 г.

единица № А Б 1 2 3 4

1. Размер на данъчната ставка за облагане с ДДС 20 20 20 20 в т.ч.:

- Данъчна ставка за настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения 9 9 9 9

- Данъчна ставка за доставка на книги на физически носители или извършвана по 9 9 9 9 1 електронен път или и двете

- Данъчна ставка за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, 9 9 20 20 включително състояща се в доставка на храна 2 за вкъщи

- не се прилага за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на бира, % 20 20 20 20 вино и спиртни напитки, включително в случаите по чл. 128 от ЗДДС

- Данъчна ставка за доставка на храни, подходящи за бебета или за малки деца по 9 9 9 9 1 приложение № 4 от ЗДДС

- Данъчна ставка за доставка на бебешки пелени и подобни бебешки хигиенни1 артикули 9 9 9 9 по приложение № 4 от ЗДДС

- Данъчна ставка за доставка на обща туристическа услуга в случаите по чл. 136 от ЗДДС, както и екскурзиите, организирани от 9 9 20 20 туристически оператори и туристически агенти 2 със случаен автобусен превоз на пътници 227

Мерна ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ 2022 г.

единица № А Б 1

- Данъчна ставка за доставка на услуга за използване на спортни съоръжения2 9

- Данъчна ставка за доставка на централно

3 9 отопление 3

- Данъчна ставка за доставка на природен газ 9 4

- Данъчна ставка за доставка на хляб 0 4

- Данъчна ставка за доставка на брашно 0

2. Размер на основната данъчна ставка на корпоративния данък % 10

3. Данък върху доходите на физическите лица, основна ставка 10 в т.ч.: %

- Данъчна ставка за данъка върху доходите от стопанска дейност на едноличните търговци 15

4. Данъци, удържани при източника в т.ч.:

4.1. Данък, удържан при доходи от дивидентите и ликвидационните дялове 5 в т.ч.:

- от дивидентите и ликвидационните дялове, разпределени в полза на чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за % данъчни цели на държава – членка на 0 Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство и другите лица по чл. 194, ал. 3 от ЗКПО

4.2. Данък върху доходите на чуждестранни юридически лица % 10 в т.ч.:

228

2023 г. 2024 г. 2025 г.

2 3 4

9 20 20

0 20 20

10 10 10

15 15 15

5 5 5

0 0 0

10 10 10

Мерна ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ 2022 г.

единица № А Б 1

- Данъчна ставка за данъка върху доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, когато са изпълнени 0 допълнителните условия по чл. 195, ал. 7-12 от Закона за корпоративното подоходно облагане

5. Данък върху разходите 10 в т.ч.: %

- Данък върху разходите в натура5 3

6. Данък върху хазартната дейност от игри, при които залогът за участие е чрез цената на % 15 телефонна или друга електронна съобщителна услуга (основна ставка)

7. Данък върху приходите на бюджетни 3 предприятия в т.ч.: %

- на общините 2

8. Акцизи в т.ч.:

8.1. Акциз на безоловен бензин лв./1000 л. 710

8.2. Акциз на газьол (в т.ч. използван и като гориво за отопление) лв./1000 л. 646

8.3. Акциз на втечнен нефтен газ (LPG)

- използван като моторно гориво 340 в т.ч. втечнен нефтен газ (LPG) с кодове по КН лв./1000 л.

от 2711 12 11 до 2711 19 00.6 0

- използван като гориво за отопление 0

8.4. Акциз на керосин лв./1000 л. 646

8.5. Акциз на кокс и въглища лв./гигаджаул 0,60

8.6. Акциз на електрическа енергия лв./MWh

- използвана за стопански нужди 2 229

2023 г. 2024 г. 2025 г.

2 3 4

0 0 0

10 10 10

3 3 3

15 15 15

3 3 3

2 2 2

710 710 710

646 646 646

340 340 340

0 0 0

646 646 646 0,60 0,60 0,60

2 2 2

ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ № А

- за електрическата енергия с код по КН 2716, 7 произведена при определени условия

- използвана за битови нужди 8

8.7. Акциз на цигари - общ (не по-малък от) 8

8.8. Акциз на тютюн за пушене (за лула и цигари)

8.9. Акциз на нагреваемо тютюнево изделие8

8.10. Акциз на течност за електронни цигари8

8.10.1 - съдържащи никотин8 8

8.11. Акциз на пури и пурети

8.12. Акциз на спиртни напитки (етилов алкохол)

- Акциз на етилов алкохол (ракия) - намалена ставка

8.13. Акциз на междинни продукти

8.14. Акциз на бира - основна ставка

- намалена ставка за бира, произведена от независими малки пивоварни

8.15. Акциз на природния газ:

- използван като моторно гориво, с кодове по 6 КН 2711 12 11 до 2711 19 00.

- използван като гориво за отопление

8.16. Акциз на тежки горива:

- използвани като моторно гориво

- използвани като гориво за отопление

9. Данък върху застрахователните премии

10. Размер на минималната работна заплата

11. Размер на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване Мерна

2022 г. 2023 г. 2024 г. 2025 г.

единица Б 1 2 3 4

0 0 0 0

0 0 0 0 лв./1000 къса 177 185,5 194 202,5 лв./кг. 152 167 184 202 лв./кг. 233 282 331 380 лв./милилитри - 0,18 0,25 0,35 лв./1000 къса 270 297 327 360

1 100 1 100 1 100 1 100 лв./хектолитър

550 550 550 550 лв./хектолитър 90 90 90 90

1.5 1,5 1,5 1,5 лв./хектолитър градус Плато 0,75 0,75 0,75 0,75 лв./гигаджаул 0 0 0 0 0,60 0,60 0,60 0,60 лв./1000 кг. 646 646 646 646

400 400 400 400 % 2 2 2 2

650 лв., считано от 1 Определена съгласно Определена съгласно януари; 780 лв., считано от 1 чл. 244 от Кодекса на чл. 244 от Кодекса на лева

710 лв., считано от 1 януари труда (прогнозен труда (прогнозен април размер - 935 лв.) размер - 1 030 лв.) 230

ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ № А в т.ч.:

11.1. за фонд „Пенсии” 9

11.2. за фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“

11.3. за фонд „Общо заболяване и майчинство”

11.4. за фонд „Трудова злополука и професионална болест”

11.5. за фонд „Безработица”

12. Размер на осигурителната вноска за здравно осигуряване

13. Размер на осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване – универсални пенсионни фондове

14. Размер на осигурителната вноска за Учителския пенсионен фонд

15. Размер на осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване за работещите при условията на първа и втора категория труд - професионални пенсионни фондове

16. Размер на вноската за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ Мерна

2022 г. 2023 г. 2024 г. 2025 г.

единица Б 1 2 3 4 19,8 за родените 19,8 за родените 19,8 за родените 19,8 за родените преди 1 януари 1960 преди 1 януари 1960 преди 1 януари 1960 преди 1 януари 1960 г.; г.; г.; г.;

14,8 за родените след 14,8 за родените след 14,8 за родените след 14,8 за родените след

31 декември 1959 г. 31 декември 1959 г. 31 декември 1959 г. 31 декември 1959 г.

60,8 за родените 60,8 за родените 60,8 за родените 60,8 за родените преди 1 януари 1960 преди 1 януари 1960 преди 1 януари 1960 преди 1 януари 1960 г.; г.; г.; г.;

% 55,8 за родените след 55,8 за родените след 55,8 за родените след 55,8 за родените след

31 декември 1959 г. 31 декември 1959 г. 31 декември 1959 г. 31 декември 1959 г.

3,5 3,5 3,5 3,5 0,7 0,7 0,7 0,7 (от 0,4 до 1,1 на сто (от 0,4 до 1,1 на сто в (от 0,4 до 1,1 на сто в (от 0,4 до 1,1 на сто в в зависимост от зависимост от зависимост от зависимост от степента на риска) степента на риска) степента на риска) степента на риска)

1 1 1 1 % 8 8 8 8 % 5 5 5 5 % 4,3 4,3 4,3 4,3

12 на сто - за 12 на сто - за лицата, 12 на сто - за лицата, 12 на сто - за лицата, лицата, работещи работещи при работещи при работещи при при условията на I условията на I условията на I условията на I категория труд; категория труд; категория труд; категория труд;

7 на сто - за лицата, 7 на сто - за лицата, 7 на сто - за лицата, 7 на сто - за лицата, работещи при работещи при работещи при работещи при условията на II условията на II условията на II условията на II категория труд категория труд категория труд категория труд % 0 0 0 0 231

ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ № А

17. Размер на гарантирания минимален доход (ГМД)

17.1. Линия на бедност

18. Максимален месечен размер на осигурителния доход през календарната година

19. Минимален месечен размер на осигурителния доход през календарната година за самоосигуряващите се лица

20. Разпределение на осигурителните вноски между осигурители и осигурени лица в т.ч.:

20.1. Разпределение на осигурителните вноски между осигурители и осигурени лица за фонд „Общо заболяване и майчинство“ и фонд „Безработица“

20.2. Размер на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ за осигурители и осигурени лица

20.3. Разпределение на здравноосигурителната вноска между осигурители и осигурени лица Мерна

2022 г. 2023 г. 2024 г. 2025 г.

единица Б 1 2 3 4 лева 75 75 - - Определена в Определена в съответствие с съответствие с Методика за Методика за

413 лв., 504 лв., определяне на определяне на лева считано от 1 януари считано от 1 януари линията на бедност за линията на бедност за страната, приета с страната, приета с ПМС № 241 от 2019 ПМС № 241 от 2019 г. г.

3 000 лв., считано от лева 1 януари; 3 400 лв., 3 400 3 400 3 400 считано от 1 април

650 лв., считано от 1 На равнището на На равнището на

780 лв. считано от 1 лева януари; 710 лв. прогнозния размер на прогнозния размер на юни считано от 1 април МРЗ МРЗ съотношение 60:40 60:40 60:40 60:40 11,02:8,78 за лицата 11,02:8,78 за лицата 11,02:8,78 за лицата 11,02:8,78 за лицата родени преди 1 родени преди 1 родени преди 1 родени преди 1 януари 1960 г. януари 1960 г. януари 1960 г. януари 1960 г.

% 8,22:6,58 за лицата, 8,22:6,58 за лицата, 8,22:6,58 за лицата, 8,22:6,58 за лицата, родени след 31 родени след 31 родени след 31 родени след 31 декември 1959 г. декември 1959 г. декември 1959 г. декември 1959 г.

съотношение 60:40 60:40 60:40 60:40 232

Мерна ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ 2022 г. 2023 г. 2024 г. 2025 г.

единица № А Б 1 2 3 4

21. Минимален размер на пенсията за осигурителен 370 лв., считано от Увеличение с Увеличение с Увеличение с стаж и възраст 25 декември 2021 процента по чл. 100 процента по чл. 100 процента по чл. 100 г.467 лв., считано от от КСО, считано от 1 от КСО, считано от 1 от КСО, считано от 1

1 юли 2022 г. юли юли юли

22. Максимален размер на получаваните една или 1 500 лв.

повече пенсии от 01.01. до

30.06.2022 г.

2 000 лв. 3 400 лв. за всички 3 400 лв. за всички 3 400 лв. за всички лева от 01.07. до пенсии пенсии пенсии

30.09.2022 г.

3 400 лв.

от 01.10.2022 г.

23. Пенсионна политика Осъвременяване с 10 на сто от 01.07.2022 г.

„COVID-19 добавките“ се включват в размера на получаваната пенсия.

От 01.10.2022 г.

пенсиите за трудова дейност се Осъвременяване Осъвременяване Осъвременяване преизчисляват, като съгласно чл. 100 от съгласно чл. 100 от съгласно чл. 100 от средномесечният КСО, считано от 1 КСО, считано от 1 КСО, считано от 1 осигурителен доход юли юли юли за страната, от който е отпусната пенсията, се умножава по индивидуалния коефициент на пенсионера и броя на годините и месеците осигурителен стаж, умножени по съответен процент, 233

Мерна ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ 2022 г. 2023 г. 2024 г. 2025 г.

единица № А Б 1 2 3 4 определящ тежестта на осигурителния стаж, валиден към момента на отпускане на пенсията. Така изчисленият размер на пенсията се увеличава, като за всяка година след

2007 г. - за пенсиите, отпуснати до

31.12.2007 г., респективно за всяка година след годината на отпускане на пенсията, се прилага или процентът на нарастване на осигурителния доход, или инфлацията през предходната година, което от двете е по- голямо. Полученият размер се сравнява с размера към

30.09.2022 г. и се избира по- благоприятният от двата за пенсионера

24. Размер на месечното парично обезщетение за

650 лв., считано от 1 отглеждане на дете до 2-годишна възраст и лева януари; 710 лв., 710 710 710 обезщетението за отглеждане на дете до 8- считано от 1 април годишна възраст от бащата (осиновителя)

25. Размер на средномесечния доход по чл. 4 от 510 лв., считано от 1 Закона за семейни помощи за деца лева януари; 610 лв., 610 810 860 считано от 1 април 234

ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ № А

26. Размер на средномесечния доход по чл. 4а, ал.

2, т. 1 от Закона за семейни помощи за деца

27. Размер на средномесечния доход по чл. 4а, ал.

2, т. 2 от Закона за семейни помощи за деца

28. Размер на еднократната помощ при бременност по чл. 5а, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца

29. Размер на еднократната помощ при раждане на живо дете по чл. 6, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца в т.ч.:

29.1. - за първо дете

29.2. - за второ дете

29.3. - за трето дете

29.4. - за четвърто и всяко следващо дете

30. Размер на допълнителната еднократна помощ за дете с установени трайни увреждания 50 и над

50 на сто до навършване на двегодишна възраст по чл. 6, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца

31. Размер на еднократната помощ при осиновяване на дете по чл. 6б, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца

32. Размер на еднократната помощ за отглеждане на близнаци по чл. 6а, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца Мерна

2022 г. 2023 г. 2024 г. 2025 г.

единица Б 1 2 3 4

410 лв., считано от 1 лева януари; 510 лв., 510 710 760 считано от 1 април от 410,01 до 510 лв.

включително, считано от 1 януари; от 510,01 до 610 лв. от 710,01 до 810 лв. от 760,01 до 860 лв.

лева от 510,01 до 610 лв. включително включително включително включително, считано от 1 април лева 150 150 150 150

250 250 250 250

600 600 600 600 лева

300 300 300 300

200 200 200 200 лева 100 100 100 100 лева 250 250 250 250 лева 1 200 1 200 1 200 1 200 235

Мерна ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ 2022 г. 2023 г. 2024 г. 2025 г.

единица № А Б 1 2 3 4

33. Размер на еднократната помощ за отглеждане на дете от майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение, по чл. 8в, лева 2 880 2 880 2 880 2 880 ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца

34. Размер на месечните помощи за отглеждане на дете до навършване на една година по чл. 8, ал. лева 200 200 200 200

1 от Закона за семейни помощи за деца

35. Размер на месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца в т.ч.:

35.1. - за семейство с едно дете 40 лв., считано от 1 януари; 50 лв., 50 50 50 считано от 1 април

35.2. - за семейство с две деца 90 лв., считано от 1 януари; 110 лв., 110 110 110 считано от 1 април лева

35.3. - за семейство с три деца 135 лв., считано от 1 януари; 165 лв., 165 165 165 считано от 1 април

35.4. - за семейство с четири деца, като за всяко 145 лв., считано от 1 следващо дете в семейството помощта за януари; 175 лв., 175 175 175 семейството расте с 20 лв. считано от 1 април

36. Размер на месечната помощ за отглеждане на близнаци по чл. 7, ал. 6 от Закона за семейни лева 75 75 75 75 помощи за деца

37. Размер на месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца за родители (осиновители), семейства на роднини или близки и доброволни приемни семейства, при които са настанени деца с трайни увреждания 236

ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ № А в т.ч.:

37.1. - за дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност

37.2. - за дете с определени от 70 до 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност

37.3. - за дете с определени от 50 до 70 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност

38. Размер на месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца за професионални приемни семейства, при които са настанени деца с трайни увреждания в т.ч.:

38.1. - за дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност

38.2. - за дете с определени от 70 до 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност

38.3. - за дете с определени от 50 до 70 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност

39. Размер на месечната помощ за дете без право на наследствена пенсия от починал родител

40. Размер на еднократната помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а от Закона за семейни помощи за деца

41. Размер на еднократната помощ за ученици, записани в осми клас, по чл. 10б от Закона за семейни помощи за деца Мерна

2022 г. 2023 г. 2024 г. 2025 г.

единица Б 1 2 3 4

930 930 930 930 лева 450 450 450 450

350 350 350 350

490 490 490 490 лева 420 420 420 420

350 350 350 350

115 лв., считано от 1 лева януари; 150 лв., 150 150 150 считано от 1 април

300 лв. за учебната 300 лв. за учебната 300 лв. за учебната 300 лв. за учебната лева 2022/2023 година 2023/2024 година 2024/2025 година 2025/2026 година

300 лв. за учебната 300 лв. за учебната 300 лв. за учебната 300 лв. за учебната лева 2022/2023 година 2023/2024 година 2024/2025 година 2025/2026 година 237

Мерна ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ 2022 г. 2023 г. 2024 г. 2025 г.

единица № А Б 1 2 3 4

42. Минимален дневен размер на обезщетението за 12 лв., считано от 1 безработица по чл. 54б, ал. 2 от Кодекса за лева януари; 18 лв., 18 18 18 социално осигуряване считано от 1 април

43. Максимален дневен размер на обезщетението за 74,29 лв., безработица по чл. 54б, ал. 2 от Кодекса за считано от 1 януари;

социално осигуряване лева 85,71 лв., 85,71 85,71 85,71 считано от 1 април 10

44. Временна солидарна вноска % 33 33 0 0 Забележки:

1 По т. 1 – въведените като временна мярка намалени данъчни ставки на ДДС (от 20% на 9%) за доставка на книги, на храна, подходяща за бебета или за малки деца и на бебешки пелени и подобни хигиенни артикули, считано от 1 януари 2023 г. действат като постоянна мярка (ДВ, бр. 102 от 2022 г.).

2 По т. 1 – удължено е действието на намалените данъчни ставки на ДДС (от 20% на 9%) за ресторантьорски и кетъринг услуги, за доставка на обща туристическа услуга, както и за доставка на услуга за използване на спортни съоръжения до 31 декември 2023 г.

3 По т. 1 – временните намалени ставки на ДДС за доставка на централно отопление и природен газ са в сила за периода от 9 юли 2022 г. до 1 юли 2023 г. (ДВ, бр. 52 от

2022 г.).

4 По т. 1 – нулевата ставка на ДДС за брашно и хляб се прилага в периода от 9 юли 2022 г. до 31 декември 2023 г. (ДВ, бр. 102 от 2022 г.) 5 По т. 5 – ставката на данъка върху разходите в натура по чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО от 1 януари 2022 г. е намалена от 10% на 3%.

6 По т. 8.3 и 8.15 – нулева акцизна ставка за втечнен нефтен газ (LPG) с кодове по КН от 2711 12 11 до 2711 19 00 и за природен газ с кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00, използвани като моторно гориво, действа от 9 юли 2022 г. до 30 юни 2025 г.

7 По т. 8.6 – освобождаването от облагане с акциз на електрическата енергия с код по КН 2716 действа от 9 юли 2022 г. до 30 юни 2025 г.

8 По т. 8.7, 8.8, 8.9, 8.10.1 и 8.11 - въведено е поетапно увеличение на акцизните ставки за пури и пурети, тютюн за пушене (за лула и цигари), нагреваеми тютюневи изделия, течност за електронна цигара, съдържаща никотин, както и изменение на специфичния и пропорционалния акциз за цигарите, считано от 1 март 2023 година.

9 По т. 11.1 и т. 11.2 – посочените размери за осигурителната вноска за фонд „Пенсии” и за фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ за лицата, родени след 31 декември 1959 г. са за лицата, които се осигуряват и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд.

10 По т. 44 – въведена е временна солидарна вноска по Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 година за спешна намеса за справяне с високите цени на енергията, която се внася за генерираните свръхпечалби от дружествата и местата на стопанска дейност от Съюза, извършващи дейност в отраслите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването.

238

ПРИЛОЖЕНИЕ № 3:

КОНСОЛИДИРАНА ФИСКАЛНА ПРОГРАМА ЗА ПЕРИОДА 2020-2025 Г.

2020 2021 2022 Показатели Отчет Отчет Предв. отчет млн. лв.

Приходи, помощи и дарения 44 317,7 52 458,9 64 788,9 Данъчно-осигурителни приходи 35 848,3 40 876,3 46 783,0 Преки данъци 6 913,6 8 258,4 9 923,8 Корпоративни данъци 2 714,9 3 406,4 4 592,6 от нефинансови предприятия 2 517,1 3 195,2 4 373,8 от финансови институции 197,8 211,1 218,8 Данъци върху доходите на физическите лица 4 198,7 4 852,0 5 331,2 Приходи на социалното и здравното осигуряване 11 008,4 12 230,1 13 737,7 Осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване 7 956,4 8 840,8 9 934,2 Здравноосигурителни вноски 3 051,9 3 389,2 3 803,5 Косвени данъци 16 722,4 18 976,3 21 541,5 ДДС 11 021,0 12 978,5 15 331,3 Акцизи 5 444,5 5 659,8 5 706,9 Данък върху застрахователните премии 47,0 48,3 52,2 Мита и митнически такси 209,9 289,7 451,2 Други данъци 1 203,9 1 411,5 1 580,0 Имуществени данъци 1 054,9 1 296,9 1 353,3 Други данъци по Закона за корпоративното подоходно облагане 148,1 114,8 153,1 Други данъци 0,8 -0,2 73,6 Неданъчни приходи 5 773,1 8 118,0 12 000,5 Превишение на приходите над разходите на БНБ Други 5 773,1 8 118,0 12 000,5 Приходи от такси 2 034,6 2 556,2 2 618,6 Приходи и доходи от собственост 965,2 1 061,4 4 612,3 Глоби, санкции и наказателни лихви 397,0 439,4 447,2 Постъпления от продажба на нефинансови активи 1 058,7 1 868,1 2 410,2 Приходи от концесии 141,4 809,6 180,2 Други приходи 1 176,3 1 383,4 1 732,0 Помощи и дарения 2 696,4 3 464,6 6 005,4 помощи от страната 33,3 471,0 27,3 помощи от чужбина 2 663,1 2 993,6 5 978,2 239

2023 2024 2025 Проeкт Прогноза Прогноза

65 795,0 73 032,4 76 454,4

51 839,0 55 803,5 59 923,2

11 174,3 12 501,8 13 476,3

5 210,0 5 906,0 6 370,0

4 944,7 5 571,5 5 998,3 265,3 334,5 371,7

5 964,3 6 595,8 7 106,3

15 320,5 16 942,6 18 162,1

11 034,0 12 174,8 13 030,0

4 286,5 4 767,8 5 132,1

22 652,5 24 661,2 26 544,9

16 365,0 18 200,0 19 750,0

5 825,0 5 960,0 6 265,0 57,5 61,2 64,9 405,0 440,0 465,0

2 691,6 1 697,9 1 740,0

1 456,2 1 507,9 1 560,5 167,0 174,0 179,5

1 068,5 16,0 0,1

9 927,3 9 251,8 9 506,3 450,0 750,0

9 927,3 8 801,8 8 756,3

2 732,2 2 772,8 2 809,7

2 135,3 1 674,2 1 843,1 438,6 450,8 455,7

2 906,6 2 508,0 2 431,3 142,6 160,8 173,5

1 572,0 1 235,2 1 043,1

4 028,8 7 977,0 7 024,8 25,5 25,7 25,7

4 003,3 7 951,3 6 999,1

2020 2021 2022 2023 2024 2025 Показатели Отчет Отчет Предв. отчет Проeкт Прогноза Прогноза млн. лв.

Общо разходи и Вноска в общия бюджет на ЕС 47 850,4 56 253,4 66 112,4 77 662,6 83 237,0 86 149,7 Разходи 46 555,0 54 572,3 64 407,3 75 620,2 81 080,7 83 905,6 Нелихвени разходи 45 931,1 53 943,7 63 755,5 74 795,6 79 579,9 81 614,5 Текущи разходи 41 232,4 49 245,7 58 451,1 65 126,2 67 440,5 70 990,8 Персонал 11 370,9 13 150,2 14 640,5 15 650,9 16 479,4 17 213,5 Заплати 7 561,6 8 671,6 9 625,6 10 818,8 11 395,6 11 899,7 Други възнаграждения и плащания за персонала 1 285,5 1 612,0 1 824,7 1 285,1 1 394,3 1 506,0 Осигурителни вноски 2 523,8 2 866,7 3 190,3 3 547,1 3 689,6 3 807,7 Издръжка - общо 5 074,0 5 180,2 7 084,1 10 358,5 8 205,0 7 573,1 Стипендии 100,4 114,9 132,4 159,3 161,4 162,3 Субсидии и други текущи трансфери - общо 5 027,8 7 280,2 10 467,9 7 206,0 6 644,0 6 671,1 Субсидии и други текущи трансфери 4 738,4 6 817,4 10 065,8 6 880,9 6 318,9 6 345,9 Субсидии и други текущи трансфери за осъществяване на болнична помощ 289,4 462,7 402,1 325,1 325,1 325,1 Социални и здравноосигурителни плащания 19 035,4 22 891,7 25 474,4 30 927,1 34 449,9 37 079,8 Пенсии 11 184,0 14 302,0 15 704,4 19 253,7 21 416,9 23 249,2 Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата 3 511,8 3 621,7 4 140,2 5 119,7 5 528,5 5 619,1 Здравноосигурителни плащания 4 339,7 4 968,1 5 629,8 6 553,7 7 504,4 8 211,4 Предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина 60,1 46,8 47,3 20,7 27,4 27,4 Прираст на държавния резерв и изкупуване на земеделска продукция 53,8 31,2 110,8 31,3 31,3 31,3 Капиталови разходи 5 021,6 3 790,7 5 539,3 10 105,1 13 215,3 12 468,1 Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи 187,1 1 457,9 258,8 336,8 366,2 388,1

- за допълващи и компенсиращи мерки във връзка с COVID-19 и други 1 255,9

- по бюджетите на бюджетните организации 139,6 153,7 178,8 206,8 236,2 258,1 НЗОК 139,2 153,2 177,4 205,4 234,8 256,7 Народно събрание 0,0 0,5 0,5 0,5 0,5 Съдебна власт 0,4 0,5 0,9 0,9 0,9 0,9

- за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия 47,5 48,3 80,0 130,0 130,0 130,0 Лихви 623,9 628,6 651,8 824,6 1 500,8 2 291,1 Външни лихви 441,2 465,9 501,2 685,2 1 243,8 1 826,4 Вътрешни лихви 182,6 162,7 150,6 139,4 257,0 464,7 Вноска в общия бюджет на ЕС 1 295,5 1 681,0 1 705,0 2 042,4 2 156,3 2 244,1 Бюджетно салдо (+/-) -3 532,7 -3 794,4 -1 323,5 -11 867,6 -10 204,7 -9 695,2 Финансиране (+/-) 3 532,7 3 794,4 1 323,5 11 867,6 10 204,7 9 695,2 Забележка: За 2020, 2021 и 2022 г. сумите на ред „Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи“ са посочени с оглед съпоставимост на информацията 240

Показатели в % от БВП Приходи, помощи и дарения Данъчно-осигурителни приходи Преки данъци Корпоративни данъци от нефинансови предприятия от финансови институции Данъци върху доходите на физическите лица Приходи на социалното и здравното осигуряване Осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване Здравноосигурителни вноски Косвени данъци ДДС Акцизи Данък върху застрахователните премии Мита и митнически такси Други данъци Имуществени данъци Други данъци по Закона за корпоративното подоходно облагане Други данъци Неданъчни приходи Превишение на приходите над разходите на БНБ Други Приходи от такси Приходи и доходи от собственост Глоби, санкции и наказателни лихви Постъпления от продажба на нефинансови активи Приходи от концесии Други приходи Помощи и дарения помощи от страната помощи от чужбина

2020 2021 2022 2023 2024 2025 Отчет Отчет Предв. отчет Проeкт Прогноза Прогноза 36,8% 37,7% 39,2% 35,7% 37,0% 36,4% 29,7% 29,4% 28,3% 28,1% 28,2% 28,5% 5,7% 5,9% 6,0% 6,1% 6,3% 6,4% 2,3% 2,5% 2,8% 2,8% 3,0% 3,0% 2,1% 2,3% 2,6% 2,7% 2,8% 2,9% 0,2% 0,2% 0,1% 0,1% 0,2% 0,2% 3,5% 3,5% 3,2% 3,2% 3,3% 3,4% 9,1% 8,8% 8,3% 8,3% 8,6% 8,6% 6,6% 6,4% 6,0% 6,0% 6,2% 6,2% 2,5% 2,4% 2,3% 2,3% 2,4% 2,4% 13,9% 13,7% 13,0% 12,3% 12,5% 12,6% 9,1% 9,3% 9,3% 8,9% 9,2% 9,4% 4,5% 4,1% 3,5% 3,2% 3,0% 3,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,2% 0,2% 0,3% 0,2% 0,2% 0,2% 1,0% 1,0% 1,0% 1,5% 0,9% 0,8% 0,9% 0,9% 0,8% 0,8% 0,8% 0,7% 0,1% 0,1% 0,1% 0,1% 0,1% 0,1% 0,0% 0,0% 0,0% 0,6% 0,0% 0,0% 4,8% 5,8% 7,3% 5,4% 4,7% 4,5% 0,2% 0,4% 4,8% 5,8% 7,3% 5,4% 4,5% 4,2% 1,7% 1,8% 1,6% 1,5% 1,4% 1,3% 0,8% 0,8% 2,8% 1,2% 0,8% 0,9% 0,3% 0,3% 0,3% 0,2% 0,2% 0,2% 0,9% 1,3% 1,5% 1,6% 1,3% 1,2% 0,1% 0,6% 0,1% 0,1% 0,1% 0,1% 1,0% 1,0% 1,0% 0,9% 0,6% 0,5% 2,2% 2,5% 3,6% 2,2% 4,0% 3,3% 0,0% 0,3% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 2,2% 2,2% 3,6% 2,2% 4,0% 3,3% 241

Показатели в % от БВП Общо разходи и Вноска в общия бюджет на ЕС Разходи Нелихвени разходи Текущи разходи Персонал Заплати Други възнаграждения и плащания за персонала Осигурителни вноски Издръжка - общо Стипендии Субсидии и други текущи трансфери - общо Субсидии и други текущи трансфери Субсидии и други текущи трансфери за осъществяване на болнична помощ Социални и здравноосигурителни плащания Пенсии Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата Здравноосигурителни плащания Предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина Прираст на държавния резерв и изкупуване на земеделска продукция Капиталови разходи Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи

- за допълващи и компенсиращи мерки във връзка с COVID-19 и други

- по бюджетите на бюджетните организации НЗОК Народно събрание Съдебна власт

- за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия Лихви Външни лихви Вътрешни лихви Вноска в общия бюджет на ЕС Бюджетно салдо (+/-) Финансиране (+/-) Б В П 242

2020 2021 2022 2023 2024 2025 Отчет Отчет Предв. отчет Проeкт Прогноза Прогноза 39,7% 40,5% 40,0% 42,1% 42,1% 41,0% 38,6% 39,3% 38,9% 41,0% 41,0% 39,9% 38,1% 38,8% 38,6% 40,5% 40,3% 38,8% 34,2% 35,4% 35,3% 35,3% 34,1% 33,8% 9,4% 9,5% 8,9% 8,5% 8,3% 8,2% 6,3% 6,2% 5,8% 5,9% 5,8% 5,7% 1,1% 1,2% 1,1% 0,7% 0,7% 0,7% 2,1% 2,1% 1,9% 1,9% 1,9% 1,8% 4,2% 3,7% 4,3% 5,6% 4,2% 3,6% 0,1% 0,1% 0,1% 0,1% 0,1% 0,1% 4,2% 5,2% 6,3% 3,9% 3,4% 3,2% 3,9% 4,9% 6,1% 3,7% 3,2% 3,0% 0,2% 0,3% 0,2% 0,2% 0,2% 0,2% 15,8% 16,5% 15,4% 16,8% 17,4% 17,6% 9,3% 10,3% 9,5% 10,4% 10,8% 11,1% 2,9% 2,6% 2,5% 2,8% 2,8% 2,7% 3,6% 3,6% 3,4% 3,6% 3,8% 3,9% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,1% 0,0% 0,0% 0,0% 4,2% 2,7% 3,3% 5,5% 6,7% 5,9% 0,2% 1,0% 0,2% 0,2% 0,2% 0,2% 0,9% 0,1% 0,1% 0,1% 0,1% 0,1% 0,1% 0,1% 0,1% 0,1% 0,1% 0,1% 0,1% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,1% 0,1% 0,1% 0,5% 0,5% 0,4% 0,4% 0,8% 1,1% 0,4% 0,3% 0,3% 0,4% 0,6% 0,9% 0,2% 0,1% 0,1% 0,1% 0,1% 0,2% 1,1% 1,2% 1,0% 1,1% 1,1% 1,1% -2,9% -2,7% -0,8% -6,4% -5,2% -4,6% 2,9% 2,7% 0,8% 6,4% 5,2% 4,6%

120 553,4 139 012,3 165 383,6 184 485,9 197 565,7 210 189,9

ПРИЛОЖЕНИЕ № 4:

ТАВАНИ НА РАЗХОДИТЕ ПО БЮДЖЕТНИ ОРГАНИЗАЦИИ ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г.

№ Бюджетни организации 2023 г.

1 Администрация на президента 10 842,2

2 Министерски съвет 149 238,3

3 Конституционен съд 5 663,1

4 Омбудсман 4 112,0

5 Министерство на финансите 731 307,3

6 Министерство на външните работи 176 697,8

7 Министерство на отбраната 2 282 167,1

8 Министерство на вътрешните работи 2 412 358,5

9 Министерство на правосъдието 448 596,0

10 Министерство на труда и социалната политика 2 468 983,4

11 Министерство на здравеопазването 1 008 652,9

12 Министерство на образованието и науката 1 054 066,6

13 Министерство на културата 353 818,0

14 Министерство на околната среда и водите 108 489,3

15 Министерство на икономиката и индустрията 90 437,9

16 Министерство на иновациите и растежа 37 530,8

17 Министерство на енергетиката 264 221,7

18 Министерство на туризма 27 658,5

19 Министерство на регионалното развитие и благоустройството 3 972 011,1

20 Министерство на земеделието 290 320,2

21 Министерство на транспорта и съобщенията 913 511,6

22 Министерство на електронното управление 56 070,0

23 Министерство на младежта и спорта 141 343,5

24 Държавна агенция „Национална сигурност“ 165 427,7

25 Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към 4 797,4 Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия

26 Комисия за защита от дискриминация 3 579,6

27 Комисия за защита на личните данни 6 985,0 243 (в хил. лв.)

2024 г. 2025 г.

10 882,5 10 914,3

150 278,4 151 098,9

7 383,1 5 583,1

4 112,0 4 112,0

711 903,2 715 677,4

178 107,5 178 346,0

1 973 052,9 1 982 085,5

2 419 445,8 2 424 011,3

442 003,1 443 268,4

2 763 043,8 2 962 914,4

1 012 701,5 1 015 027,4

1 096 765,3 1 161 156,1

358 973,8 366 869,8

104 500,4 105 367,0

91 425,1 91 287,2

51 496,5 50 727,5

265 807,3 71 791,9

27 679,9 27 696,8

2 638 943,3 2 639 473,6

291 236,5 291 959,4

938 154,7 1 053 815,4

42 304,3 42 489,1

152 313,4 155 104,7

161 035,9 159 335,9

4 797,4 4 797,4

3 626,7 3 663,9

5 904,6 5 931,0

№ Бюджетни организации

28 Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

29 Национална служба за охрана

30 Държавна агенция „Разузнаване“

31 Национален статистически институт

32 Комисия за защита на конкуренцията

33 Комисия за регулиране на съобщенията

34 Съвет за електронни медии

35 Комисия за енергийно и водно регулиране

36 Агенция за ядрено регулиране

37 Държавна комисия по сигурността на информацията

38 Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“

39 Комисия за финансов надзор

40 Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори

41 Централна избирателна комисия

42 Държавен фонд „Земеделие“

43 Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства

44 Държавна агенция „Технически операции“

45 Сметна палата

46 Национален осигурителен институт в т.ч. Пенсии

47 Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“

48 Учителски пенсионен фонд

49 Национална здравноосигурителна каса 244

2023 г. 2024 г. 2025 г.

26 613,1 26 750,9 26 859,6

53 448,5 53 448,5 53 448,5

48 695,5 48 695,5 48 695,5

30 812,6 30 869,0 30 913,5

7 203,2 6 780,1 6 798,6

29 591,4 21 854,0 21 883,6

3 043,8 3 043,8 3 043,8

12 062,0 12 883,2 13 131,1

8 435,3 8 060,1 8 079,6

14 382,3 14 402,5 14 418,4

68 920,5 69 145,4 69 323,0

21 859,2 21 882,1 21 900,2

2 339,0 2 339,0 2 339,0

7 154,1 7 244,4 7 244,4

388 117,9 385 719,5 385 878,5

1 921,1 1 921,1 1 921,1

83 265,1 81 927,1 80 705,1

25 199,1 28 199,4 28 736,1

21 794 046,5 23 932 272,5 25 784 014,7

19 163 164,5 21 309 020,0 23 121 349,3

4 768,6 4 781,2 4 790,4

90 553,4 107 934,2 127 908,5

7 027 213,6 8 016 130,0 8 746 350,6

ПРИЛОЖЕНИЕ № 5:

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНИ ТАВАНИ НА РАЗХОДИТЕ ПО БЮДЖЕТИТЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ И НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г.

(в хил. лв.) № Бюджетни организации 2023 г. 2024 г. 2025 г.

Народно събрание 104 642,3 92 419,3 92 825,0 Висш съдебен съвет 1 087 529,4 1 212 064,6 1 215 413,6 ПРИЛОЖЕНИЕ № 6:

РАЗМЕРИ НА БЮДЖЕТНИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИТЕ) НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ С БЮДЖЕТИТЕ НА БНТ, БНР, БТА, БАН, ДЪРЖАВНИТЕ ВИСШИ УЧИЛИЩА И ДЪРЖАВНИТЕ ВИСШИ ВОЕННИ УЧИЛИЩА ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г.

(в хил. лв.) № Бюджетни взаимоотношения (трансфери) 2023 г. 2024 г. 2025 г.

1 Предоставени трансфери от централния бюджет за бюджета на Българската национална телевизия 86 238,2 86 912,8 87 276,0 в т.ч. по чл.70, ал.4, т.2 от Закона за радиото и телевизията 6 100,0 6 100,0 6 100,0

2 Предоставени трансфери от централния бюджет за бюджета на Българското национално радио 59 088,0 59 239,2 59 286,6 в т.ч. по чл.70, ал.4, т.2 от Закона за радиото и телевизията 3 900,0 3 900,0 3 900,0

3 Предоставени трансфери от централния бюджет за бюджета на Българската телеграфна агенция 11 856,5 11 856,5 11 856,5

4 Предоставени трансфери от бюджета на Министерството на образованието и науката за бюджетите на Българската академия на науките и държавните висши училища - общо

881 409,1 892 547,4 900 862,4

4.1 - за бюджета на Българската академия на науките 150 449,7 153 623,9 156 058,8

4.2 - за бюджетите на държавните висши училища 730 959,4 738 923,5 744 803,6

5 Предоставени трансфери от бюджета на Министерството на околната среда и водите за бюджета на Българската академия на науките 675,0 675,0 675,0 245

6 Предоставени трансфери от бюджета на Министерството на отбраната за бюджетите на държавните висши военни училища 50 814,1 53 177,0 55 463,2 ПРИЛОЖЕНИЕ № 7:

РАЗМЕРИ НА РАЗХОДИТЕ И ТРАНСФЕРИТЕ (НЕТО) ПО СМЕТКИТЕ ЗА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г.

(в хил. лв.)

2023 г. 2024 г. 2025 г.

№ Сметки за средствата от Общо в т.ч. Общо в т.ч. Общо в т.ч.

Европейския съюз разходи и разходи и разходи и трансфер трансфер трансфер и (нето) и (нето) и (нето) Разходи Трансфер Разходи Трансфер Разходи Трансфер к.2.1-к.2.2 и (нето) к.3.1-к.3.2 и (нето) к.4.1-к.4.2 и (нето)

1 2 2.1 2.2 3 3.1 3.2 4 4.1 4.2

1 Сметка за средствата от Европейския съюз на Държавния фонд „Земеделие“ 829 101,0 1 279 110,5 450 009,5 889 675,5 1 371 310,4 481 634,9 1 197 443,7 1 918 810,1 721 366,4

2 Сметка за средствата от Европейския съюз на Националния фонд 3 642 586,1 4 476 205,4 833 619,3 7 844 427,5 9 163 942,6 1 319 515,1 6 224 674,1 7 347 334,0 1 122 659,9

3 Други сметки за средства от Европейския съюз и средства по други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от Европейския съюз 587 043,2 738 557,5 151 514,3 599 903,9 747 363,1 147 459,2 874 519,7 1 036 924,3 162 404,6 246

ПРИЛОЖЕНИЕ № 8:

РАЗМЕРИ НА РАЗХОДИТЕ И ТРАНСФЕРИТЕ (НЕТО) ПО ДРУГИ ИКОНОМИЧЕСКИ ОБОСОБЕНИ ЛИЦА И СТРУКТУРНИ ЕДИНИЦИ, ВКЛЮЧЕНИ В КФП ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г.

(в хил. лв.)

2023 г. 2024 г. 2025 г.

№ Други икономически обособени Общо в т.ч. Общо в т.ч. Общо в т.ч.

лица, включени в КФП разходи и разходи и разходи и трансфер трансфер трансфери и (нето) и (нето) (нето) Разходи Трансфер Разходи Трансфер Разходи Трансфер к.2.1-к.2.2 и (нето) к.3.1-к.3.2 и (нето) к.4.1-к.4.2 и (нето)

1 2 2.1 2.2 3 3.1 3.2 4 4.1 4.2

1 Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда 26 928,5 69 213,1 42 284,6 28 877,1 61 517,1 32 640,0 27 877,1 60 727,1 32 850,0

2 Фонд „Сигурност на електроенергийната система“

4 142 563,5 4 142 563,5 0,0 2 670 721,8 2 670 721,8 0,0 2 594 053,2 2 594 053,2 0,0

3 Селскостопанска академия

16 000,0 60 949,9 44 949,9 16 000,0 64 387,0 48 387,0 16 000,0 67 098,5 51 098,5

4 Държавно предприятие „Научно- производствен център“

2 640,9 2 640,9 0,0 2 697,6 2 697,6 0,0 2 742,3 2 742,3 0,0

5 Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ 0,0 22 836,7 22 836,7 0,0 22 836,7 22 836,7 0,0 22 836,7 22 836,7

6 Държавно предприятие „Държавна петролна компания“ 95,5 95,5 0,0 0,0 0,0 0,0 0,0 0,0 0,0 247

248

ПРИЛОЖЕНИЕ № 9:

РАЗМЕРИ НА ОСНОВНИТЕ БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ЦЕНТРАЛНИЯ БЮДЖЕТ И БЮДЖЕТИТЕ НА ОБЩИНИТЕ ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г.

(в хил. лв.) № Показатели 2023 г. 2024 г. 2025 г.

Основни бюджетни взаимоотношения - Всичко 6 966 289,2 7 492 212,3 8 077 686,6 от тях:

1 Обща субсидия за делегираните от държавата дейности 6 087 750,9 6 613 674,0 7 199 148,3

2 Трансфери за местни дейности 452 228,1 452 228,1 452 228,1 от тях:

2.1 Обща изравнителна субсидия 404 000,0 404 000,0 404 000,0

2.2 За зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища 48 228,1 48 228,1 48 228,1

3 Целева субсидия за капиталови разходи 426 310,2 426 310,2 426 310,2 от тях за:

3.1 делегирани от държавата дейности 142 972,9 142 972,9 142 972,9

3.2 местни дейности 283 337,3 283 337,3 283 337,3 249

ПРИЛОЖЕНИЕ № 10:

ДАНЪЧНИ РАЗХОДИ ЗА 2021 И 2023 Г.

Изготвената прогноза за данъчните разходи за 2023 г. представлява предварителна оценка на данъчните разходи по данъчни преференции и облекчения, регламентирани в Закона за данък върху добавената стойност, Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за данъците върху доходите на физическите лица за съответната година.

За целите на прогнозата е използван методът на преотстъпените приходи. Това е най-често използваният метод за оценка на стойността на данъчните разходи, който се свежда до оценка на суми, които не са платени в бюджета в резултат на съществуването на определен данъчен разход.

При остойностяване на данъчните разходи по различните видове данъци е използвана информацията от пролетната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите за периода 2023-2025 г., действащата нормативна уредба, предложените промени в законопроектите за изменение и допълнение на данъчните закони за 2023 г., основните допускания в актуализираната средносрочната бюджетна прогноза, разпоредбите от проекта на ЗДБРБ за 2023 г., както и отчетна информация, предоставена от Националната агенция за приходите, Агенция „Митници“, Националния статистически институт, Българска народна банка и др.

(в хил. лв.)

2021 г. 2023 г.

Данъчни разходи по видове данъци, в т.ч.

Отчет Проект ДДС 180 409,0 389 693,0 Акцизи 159 946,9 316 055,0 Корпоративни данъци 362 129,2 474 580,0 Данъци върху доходите на физическите лица 439 149,8 556 566,0 Общо данъчни разходи 1 141 634,9 1 736 894,0 БВП 139 012 330 184 485 884,0 % от БВП 0,8% 0,9% 250

СТАНОВИЩЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПО ПРОЕКТА НА БЮДЖЕТ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ ЗА 2023 Г.

В изпълнение на чл. 79, ал. 1, т. 3 и ал. 4 от Закона за публичните финанси Министерският съвет (МС) предлага на Вашето внимание становището си по предложения от Висшия съдебен съвет (ВСС) проект на бюджет на съдебната власт за

2023 г., включено и в общите параметри на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 г.

Становището на МС е изготвено в съответствие с изготвения проект на държавен бюджет за 2023 г. при непроменени политики и разчетите на Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2024 – 2025 г., както и с данните за изпълнението на държавния бюджет за 2022 г. Стремежът е в рамките на предвидените финансови ресурси да се осигури изпълнението на заложените стратегически цели в Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система и Пътната карта към нея.

След анализ на информацията и съпоставка между основните показатели по бюджета на съдебната власт, предложени от ВСС, и тези, предложени от правителството, могат да бъдат отбелязани следните основни моменти:

По приходната част Предложението на ВСС е за запазване на равнището от 2022 г. в размер на 95,0 млн. лв.

Министерският съвет предлага размер на приходите 100,0 млн. лв. с оглед на отчетните данни на ВСС за 2022 г.

По разходната част Забележка. В разпределението на одобрените със Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2022 г. разходи по бюджета на съдебната власт от страна на ВСС бяха включени допълнителни разходи в размер на 40,0 млн. лв. за сметка на наличности по сметки от предходни години, които в настоящия анализ на разходите на съдебната власт в частта на 2022 г. не са взети предвид.

В проекта на ВСС за 2023 г. общият размер на разходите е 1 192,6 млн. лв.

Министерският съвет предлага общият размер на разходите да бъде определен на

1 087,5 млн. лв. При така изготвените разчети разликата между двата проекта е в размер на 105,1 млн. лв.

Висшият съдебен съвет предлага общ размер на разходите за 2023 г. –

1 192,6 млн. лв. (увеличение с 253,9 млн. лв. спрямо одобрените със ЗДБРБ за 2022 г.), от тях 1 118,2 млн. лв. са за текущи разходи (с 206,8 млн. лв. повече спрямо 2022 г.), като е предвидено увеличение на средствата за персонал със 168,7 млн. лв. спрямо 2022 г.

В мотивите на ВСС към представения проектобюджет на съдебната власт за

2023 г. е посочено, че основните принципи, спазвани при разработването му, са независимост и прогнозиране на оптимален размер на средствата за нормално

2 функциониране на съдебните институции. При изготвянето на разчетите са използвани потребностите от численост на магистратите и служителите от съдебната администрация, определени спрямо броя на съдебните производства и темпа на тяхното нарастване. Разчетите са разработени на база утвърдените бюджети за 2022 г. на органите на съдебната власт, като са предвидени допълнителни разходи, необходими за нормалното им функциониране и осигуряващи бързо правораздаване и изграждане на информационни системи за реализиране на електронното правосъдие.

За персонал са предвидени средства, необходими за индексиране на заплатите спрямо утвърдения бюджет за 2022 г., с цел да се осигури финансово изпълнението на законоустановените изисквания, въз основа на които се определят възнагражденията в съдебната система. Също така са предвидени средства за облекло и допълнителни възнаграждения. Предвидени са средства и за трудовите възнаграждения и осигурителните вноски за младши магистрати, както и средства за обезщетения по Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Кодекса на труда. В проектобюджета на Прокуратурата на Република България са предвидени средства за осъществяване на дейността на европейските делегирани прокурори.

За издръжка са предвидени средства за обезпечаване на разходи в областта на електронното управление и на използваните информационни и комуникационни технологии, за въвеждане на електронното правосъдие и за поетапното въвеждане на Единната информационна система на съдилищата.

За капиталови разходи са планирани средства за управление на недвижимите имоти на съдебната власт, за разходи в областта на електронното управление, в т. ч. за закупуване на компютри, копирни машини, сървъри, скенери, периферни устройства, софтуерни пакети и лицензи.

Министерският съвет предлага по бюджета на съдебната власт за 2023 г. да бъдат одобрени разходи в общ размер на 1 087,5 млн. лв., или увеличение със 148,8 млн. лв. спрямо одобрените със ЗДБРБ за 2022 г.

Планираните средства за персонал включват разходите за заетите в съдебната система и са съобразени с разписаните в ЗСВ механизми за формиране на възнагражденията и други плащания. Включени са и средства за достигане на годишния размер на средствата, необходими във връзка с увеличението от април 2022 г. на минималната работна заплата (МРЗ) от 650 лв. на 710 лв. и на максималния осигурителен доход от 3 000 лв. на 3 400 лв. Отразен е и ефектът от увеличението на МРЗ от 710 лв. на 780 лв. от 1 януари 2023 г.

Допълнителни средства за персонал са планирани с оглед изпълнението на Решение № 172 на Министерския съвет от 2023 г. за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт във връзка с изпълнение на мярка „Укрепване ролята на Инспектората към ВСС за превенция и противодействие на корупцията в съдебната власт (Q4/2022)“, заложена в Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, както и за изпълнението на Решение № 332 на Министерския съвет от 2022 г. за одобряване на законопроект за

3 изменение и допълнение на Закона за съдебната власт с цел оптимизиране на дейността на европейските делегирани прокурори в Република България.

Предвидените средства за текущи разходи за осъществяване на дейността на съдебните институции са в размер на 1 060,1 млн. лв., като увеличението спрямо 2022 г.

е в размер на 148,6 млн. лв., от които за разходи за персонал – 146,1 млн. лв. Текущата издръжка е увеличена с 2,5 млн. лв., в т. ч. 1,2 млн. лв. за извършване на специализирани експертизи от Прокуратурата на Република България, 1,0 млн. лв. от ефекта от увеличението на МРЗ от 710 лв. на 780 лв. от 1 януари 2023 г. и 0,3 млн. лв. в изпълнение на горепосочените две решения на Министерския съвет за одобряване на проекти на закони за изменение и допълнение на ЗСВ.

В частта на капиталовите разходи средствата основно са насочени за дейности в областта на електронното управление и за поддръжка на сградния фонд на съдебната власт. Същите са увеличени с 0,2 млн. лв. за заплащане на годишен абонамент за достъп до платформа CipherTrace Inspector и платформа TRM Labs Inc.

Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи В проекта на ВСС предложението е за запазване на равнището от 2022 г. в размер на 0,9 млн. лв.

Министерският съвет подкрепя предложението на ВСС.

По бюджетните взаимоотношения (трансфери) Разликата в бюджетното взаимоотношение с централния бюджет между двата проекта е 110,1 млн. лв., която е резултативна величина между планираните приходи и разходи по бюджета на съдебната власт.

По предложените от ВСС разпоредби на чл. 2 от законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 г.:

По ал. 3 - Висшият съдебен съвет предлага следното съдържание на ал. 3:

„(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от органите на съдебната власт, както следва:

“

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. · 173 579,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. · 137 512,8

4 По ал. 3 - Министерският съвет предлага следния размер на показателите по тази алинея:

“ Висшият съдебен съвет предлага съдържание на ал. 4, 5, 6 и 7, както следва:

„(4) Утвърдените с ал. 3 максимални размери на ангажиментите за разходи и на новите задължения за разходи могат да се увеличават с до 20 на сто по решение на Висшия съдебен съвет.

(6) В приходите по ал. 1 се включват и приходите от нотариални такси, събирани по реда на чл. 86, т. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, вземанията по изпълнителните листове, издавани в полза на органите на съдебната власт и събирани от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и сумите от продажба на конфискувано или отнето в полза на държавата имущество с акт на орган на съдебна власт, след приспадане на разходите по чл. 3, ал. 12 от Закона за Националната агенция за приходите.

(7) В едномесечен срок от обнародването на Постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2023 г. Висшият съдебен съвет представя в Министерския съвет, Сметната палата и в Министерството на финансите утвърдените бюджети на органите на съдебната власт.” Министерският съвет подкрепя предложенията на ВСС за разпоредбите на ал. 4, 5, 6 и 7 на чл. 2.

В заключение може да се отбележи, че разработеният бюджет на Република България 2023 г. отразява актуалните данни за изпълнението на държавния бюджет за

2022 г. и за макроикономическото развитие през следващите години. Целите на фискалната политика са отражение на действащите към момента политики, включително тези, заложени със Закона за изменение и допълнение на ЗДБРБ за 2022 г. (ДВ, бр. 52 от 2022), чието бюджетно въздействие се пренася през 2023 г. и в средносрочен и дългосрочен план.

Съгласно възложените с Конституцията на Република България правомощия на Народното събрание да приема годишния закон за държавния бюджет Министерският съвет предлага в общите параметри на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 г. да се вземе предвид становището на правителството по проекта на бюджет на съдебната власт за 2023 г.

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. · 174 779,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. · 109 654,8